Jump to content

1937_08_24 Пѫть за освобождение


Ани

Recommended Posts

"Лѫчи на живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера

презъ лѣтото на 1937 г. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 2004.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

ПѪТЬ ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕ

 

Добрата молитва

Молитвата на Царството

91 псаломъ

“Духътъ Божи”

Евангелие отъ Матея, глава 10, стихове 1 - 10.

 

Размишление.

 

Преди нѣколко време имахъ единъ разговоръ съ единъ виденъ професоръ по музика. Понеже го интересува музиката, азъ го слушахъ и той разправяше най-новитѣ теории. Като го слушахъ, той разправи какво мислилъ Шопенхауеръ за музиката. Рекохъ, какво е мислилъ Шопенхауеръ, то е теоретически. Неговата теория не съвпада съ сѫщината на музиката.

 

Азъ считамъ сопрано за жена, басътъ за мѫжъ, тенорътъ за синъ, а пъкъ алтътъ за дъщеря. За мене музиката е едно семейство: баща, майка, синъ и дъщеря. Нѣкои тукъ говорятъ само за теноръ, този, който говори само за теноръ, мисли, че е жена. Женитѣ говорятъ за теноръ, понеже обичатъ мѫжетѣ. А пъкъ този, който говори за алта, тѣ сѫ мѫже, моми търсятъ. А пъкъ нѣкои говорятъ за басъ, понеже иска да се жени и иска да знае, дали бащата е богатъ и мазенъ. Той кисна да се смѣе. Рекохъ му: “Азъ ще приведа този примѣръ и на нѣкои други професори.” После той ми разправи теория за основнитѣ положения на нѣкои тонове, каква роля играятъ. Рекохъ му: “Каква е основата на една музикална терца?” И той почна да ми развива цѣла една теория. Азъ му рекохъ: “До” е основенъ тонъ, но въ музиката “солъ” има по-голѣма тежесть, понеже “солъ” винаги се връща къмъ началото, отъ дето е излѣзълъ. Споредъ моята теория, рекохъ му азъ, ябълката винаги като цъфне и узрѣе плодътъ, това е “солъ”. И следъ това се повръща къмъ “до” и после пакъ израства сѫщото.

 

И следъ като ми разправи той дълго време, каза: “Извинете, че ви задържахъ дълго време. Може да ви чакатъ и други.” И се раздѣлихме. Всѣки човѣкъ, каквото го интересува, за него говори. Набожниятъ, дето и да отиде, за Господа говори, той търси Господа. Той казва: “Видѣлъ ли си го? Каква форма има?” Все за него говори.

 

Нѣкой пѫть азъ си служа съ следното уподобление: Нѣкой младъ момъкъ все пита за нѣкоя млада мома, казва: “Видѣлъ ли си я? Видѣ ли последната й фотография? Израстнала ли е, какъвъ е цвѣтътъ на роклята й ?” Той се интересува отъ шапката й, отъ обущата й, кѫде следва, кѫде ходи всѣки день, отъ всичко се интересува! Питайте единъ старъ дѣдо на 120 години, той казва: “Менъ никакъ не ме интересуватъ младитѣ моми.” Той казва: “Пропадна всичката ми стока.” Ако вие си съставите понятие отъ възгледитѣ на стария и отъ възгледитѣ на младия, какво ще разберете? Младата мома не е това, което младиятъ мисли за нея; тя не е това, което стариятъ мисли за нея.

 

Сега да ви изясня: когато говоря за младата мома, азъ разбирамъ живота. Младата мома е живота. Ти се интересувашъ отъ живота - младъ момъкъ си. Казвашъ: “Безъ моми не може!” Нѣкой казва: “Ти какво си тръгналъ подиръ момитѣ?” Не разбирамъ обикновенитѣ моми, но живота! Тая, младата мома ще я търсишъ и ако не опичашъ ума си, да изучавашъ характера й, главата ти може да пати много. Това сѫ иносказания. Трѣбва да се изучава вѫтрешната страна на живота. Мома, момци, майки, бащи, това сѫ външни форми. Когато говоришъ за майка, за баща, това не подразбира още живота, цѣлокупния животъ. Или като говоришъ за единъ ученъ човѣкъ, това сѫ частични проявления на онзи, великия животъ.

 

Има единъ новъ начинъ, по който човѣкъ трѣбва да се занимава съ живота. Вие сте недоволни отъ живота, понеже животътъ не ви е далъ това, което искате. Вие тогазъ сте недоволни и отъ Онзи, който ви е създалъ. Ако ви говори нѣкой за Божията Мѫдрость, казвате: “Оставете тия работи! Не ми разправяйте! Не зная ли азъ? Ако имаше такава Истина, за каквато ми говоришъ, работитѣ не биха вървели така.” Питамъ: ако вие попитате единъ фотографъ може ли да се направи една картина безъ сѣнки, той ще каже: “Невъзможно!” Ако картината навсѣкѫде е еднакво освѣтлена, нѣма да излѣзе. Ще излѣзе само бѣлина. Никакъвъ образъ нѣма да имате. И предметитѣ нѣма да ви бѫдатъ достѫпни. Ако пъкъ всичко е въ сѣнка, пакъ нѣма да излѣзе. Ще излѣзе тъмнота. Ще имате две картини: едната тъмна, а другата бѣла. Въ свѣтлата и въ тъмната картина реалностьта ще бѫде скрита. Сега вие искате животътъ да бѫде безъ сѣнки, т.е. не искате да имате страдания. Тогазъ нищо нѣма да разберете отъ живота. Тогазъ не можете да имате разбиране, въ своя умъ нѣма да имате предмети, които да изучавате. Тогазъ какъвъ ще бѫде вашиятъ животъ? Представи си, че ти срещнешъ една млада мома, която не виждашъ. Тя ти говори, но ти не я виждашъ. Тя е въ сѣнка. Само чувашъ гласа й. Но не можешъ да имашъ ясна представа де й е челото, устата, очитѣ, носътъ и пр. Чувашъ единъ гласъ. Иде отъ нѣкѫде. Но питамъ: ако този гласъ постоянно ти говори презъ цѣлия ти животъ и ти нѣмашъ ясна представа за външната й форма, каква връзка можете да имате?

 

Днесъ искамъ да ви наведа на нѣкои прости работи. Вземете такава една книга като Библията. Доста хора сѫ работили върху нея. Отъ много автори е тя. Ония отъ васъ, които искате да знаете отъ колко автори е писана тя, можете да видите това въ нѣкой библейски речникъ. Нѣкой ме пита: “Ти челъ ли си Исайя? Той не е ли единъ отъ най-великитѣ пророци?” Рекохъ му: “Минава за единъ отъ първитѣ пророци. Има единъ отличенъ стилъ. Хубаво схваща.” Той казва: “Ти челъ ли си Петокнижието, онзи законоведецъ Мойсея? Каква мисъль, гениаленъ човѣкъ! Челъ ли си за Аврама?” - Рекохъ, челъ съмъ. Той казва: “Какъвъ патриахъ е той!” - Действително, единъ видъ браминъ е билъ той, много ученъ човѣкъ е билъ Аврамъ. Не е билъ тъй простъ. За да му говори Господь да напусне бащиния си домъ, този човѣкъ е ималъ познания. Отишълъ да се учи. И Господь му далъ много красива другарка. Сара бѣше много красива. Ако бѣше въ нашитѣ времена, на мнозина щѣше да запали чергата. Въ това дивашко време тя е запалила на доста чергата. На князе е запалила чергата. Той пита Аврама, каква му е тя. Той казва: “Сестра ми е.” Той не каза, че му е жена, понеже иначе ще го претрепи. Сара каза: “Кажи му, че съмъ ти сестра.” Той взе жена му. И Господь се затвори за него. Каза му Господь: “Да повърнешъ жена му. Той е пророкъ.” Изобличава го. Той отива при Аврама и му казва: “Като ти е другарка, защо каза, че ти е сестра? Защо не каза, че ти е жена?” - “Измамихъ се, че тукъ нѣма страхъ Божи.” Въ душата на Аврама трепва страхъ да не би да го убиятъ.

 

Господь казва на Аврама: “Излѣзъ изъ дома бащинъ въ мѣстото, което ще ти покажа.” И въ душата на Аврама се появява единъ малъкъ страхъ. Вие можете да сѫдите какво е било понятието на Аврама за Бога. Аврамъ казва: “Обичамъ да полъгвамъ малко нѣкой пѫть.” Рекохъ, патриарситѣ и тѣ полъгватъ малко. Защото човѣкъ отъ страхъ винаги лъже. Дето има страхъ, има и лъжа. Той казва: “Какво ще мислятъ хората за менъ?” Това е вече страхъ. Нѣкой казва: “Това не е въ моя интересъ.” Това е пакъ единъ видъ страхъ. Въ тия съображения винаги има нѣщо, което не е вѣрно. Тѣ сѫ невѣрни работи.

 

Аврамъ бѣше правъ. Сара не бѣше негова жена. Женитбата е единъ институтъ. Нѣкой се оженилъ за чужда дъщеря и казва, че е негова жена. Идеята не е права. Това не е собственость. Нѣкой казва: “Моята жена.” Значи схващашъ я като своя собственость. Казвашъ: “Моятъ мѫжъ.” Схващашъ го като своя собственость. Казвашъ: “Моята кѫща.” Сѫщо казвашъ: “Мои дървета.” Не, тия дървета не сѫ твои, ни най-малко! Казвашъ: “Тая идея е моя.” Не, ти се лъжешъ. Тая идея не е твоя. Тя не е излѣзла отъ твоята глава. Презъ колко умове е минала тя! Ти казвашъ: “Азъ разбирамъ това!” Твоето разбиране колко души сѫ го разбрали преди тебе.

 

Та вие се намирате въ положението, което е описано въ следния анекдотъ: Коньтъ, когато станалъ за пръвъ пѫть студентъ въ единъ университетъ на природата, и учительтъ му го пратилъ да изследва една фигура, която е елипсовидна. Казалъ му професорътъ: “За да я изследвашъ, ти трѣбва да си прекарашъ главата и шията си презъ тая елипса. Ако можешъ да прекарашъ, ти ще научишъ нѣкои качества на тая елипса.” И тръгналъ като студентъ. И гледа, че едвамъ може да си провре главата и шията презъ елипсата. И си мушка главата. И като идва елипсата до рамената му, спира тамъ, обаче почналъ да усеща едно напрежение. И тръгналъ напредъ. И вижда, че тръгва нѣщо отподире му. Нѣщо се закачило отподире му. Преди да си прекара главата презъ елипсата, той тежалъ 100 килограма, но следъ това тежалъ вече 300 килограма. И теглилъ. Като се връща, пита го професорътъ какво научилъ. Коньтъ казалъ: “Теглихъ и измѣрихъ елипсата. Но забелязахъ едно свойство, че преди да си прекарамъ главата тежахъ 100 килограма, а като си прекарахъ главата, тежахъ 300 килограма.” Професорътъ казалъ: “Това е свойството на елипсата.” Вие имате едно желание. Докато не сте вкарали главата си презъ елипсата, вие тежите 100 килограма като коня. Но който тежи 50 килограма, щомъ си прекара главата презъ това желание, ако е билъ 50 килограма, ще тежи 150 килограма.

 

Тогазъ вашето положение ще бѫде следното. Ще се намѣрите въ положението на жителитѣ на едно турско село, дето отишълъ единъ паша. Турцитѣ го посрещнали много добре. Пашата отъ голѣмо доволство и признателность, че го угостили както трѣбва, казалъ имъ: “Да ви подаря единъ слонъ за развлечение за васъ.” Турцитѣ не знаели, какво нѣщо е слонътъ. - “Много благодаримъ”, казали тѣ. Той имъ праща единъ слонъ. Той трѣбвало всѣки день да изяжда 70 килограма оризъ. А въ село нѣмало на каква работа да го турятъ. Той си ходѣлъ. Всѣки день събирали по 70 килограма оризъ да го хранятъ, понеже следъ една година ще дойде пашата да пита, какъ е слонътъ, хранятъ ли го и доволни ли сѫ. Следъ една година той среща единъ отъ селянитѣ и казва: “Какъ е моятъ слонъ? Доволни ли сѫ?” - “Много сме доволни.” Той казалъ: “Да ви изпратимъ още единъ!” За пашата е едно удоволствие да даде единъ подаръкъ на тия селяни, но за тия селяни е едно нещастие да харчатъ по 140 килограма оризъ всѣки день.

 

Та рекохъ, при съвременнитѣ условия на насъ не ни трѣбватъ слонове. Въ духовната наука важно е това, което въ дадения случай може да ни бѫде полезно. Въ дадения случай за насъ е полезно да знаемъ на какви основи почива самиятъ животъ, кѫде започва животътъ и какъ ние можемъ да бѫдемъ най-първо здрави и да се ползуваме отъ живота тъй както трѣбва. Детето трѣбва да се ползува отъ живота като дете. Трѣбва да се остави свободно. Човѣкъ трѣбва да бѫде едно свободно дете. Като стане човѣкъ възрастенъ, пакъ трѣбва да бѫде свободенъ. И на зрѣла възрасть, и на стара възрасть, всѣкога той трѣбва да бѫде свободенъ. Защото ако човѣкъ дойде въ живота и цѣлиятъ му животъ е само отъ горчивини, какво го ползува този животъ?

 

Вие всички сте носители на ценности! Всѣки единъ отъ васъ представлява една ценность. Никой въ свѣта не може да ви замѣсти. Вие сте една ценность, която никой не може да замѣсти! И най-малката бубулечка никой не може да я замѣсти; и най-малкото растение никой не може да го замѣсти. И най-малката капка вода никой не може да я замѣсти. Онзи, свѣтлиятъ лѫчъ на слънцето никой не може да го замѣсти. Буквата “а” никоя друга буква не може да я замѣсти. И буквата “б” никоя друга буква не може да я замѣсти. И буквата “в” никоя друга буква не може да я замѣсти. Казвате: “Какъвъ е смисълътъ на живота?” Човѣкъ и следъ като е ученъ, той ще употрѣби сѫщитѣ нѣща, които и детето употрѣбява, само че възрасниятъ ще употрѣби такива форми, които съответствуватъ на него. И детето ще употрѣби сѫщитѣ елементи, но въ съвсемъ друга форма, която подхожда на детето.

 

Та рекохъ, потрѣбна е за нѣкои отъ васъ […]. Виждамъ, съвременниятъ свѣтъ е остарялъ преждевременно. Азъ виждамъ религиозни хора остаряли преждевременно. Той не иска да грѣши, но не знае какво нѣщо е грѣхъ. Той счита за грѣхъ това, което не е. Той казва: “Преядохъ, съгрѣшихъ.” Въ преяждането нѣма никакъвъ грѣхъ. Казва: “Много пари похарчихъ.” И въ харченето на много пари нѣма никакъвъ грѣхъ. Казва: “Изядохъ на този човѣкъ паритѣ.” Никакви пари не си изялъ. Паритѣ не се ядатъ. Кривото въ живота е, че ние не знаемъ нашитѣ отношения. Грѣхътъ седи, че ние нѣмаме правилни отношения къмъ Първичната Причина, къмъ Бога. Ние туряме грѣха тамъ, дето нѣма никакъвъ грѣхъ. Единъ влиза въ една градина, откѫсва една ябълка и я изяжда и счита това за грѣхъ. Или както Жанъ Вължанъ открадналъ единъ хлѣбъ и считатъ това за грѣхъ.

 

Често сѫ ме питали: “Разбирашъ ли астрология?” Рекохъ, разбирамъ малко нѣщо. Но чудя се на ония гениални астролози, тѣ сѫ взели слънчевата система, както сѫ я разбирали едно време. Меркурий сѫ го направили секретарь, той носи знанието. За да бѫдешъ уменъ и съ знание, трѣбва да се учишъ при Меркурий. Хванали планетата Венера и я направили богиня. И турили, че тя се разпорежда съ любовьта, съ човѣшкитѣ чувства. И ако искашъ да бѫдешъ щастливъ, да бѫдешъ кавалеръ, непременно трѣбва да си се училъ въ училището на Венера. И тогазъ ще знаешъ да пишешъ любовни писма, ще знаешъ да отглеждашъ и деца. После хванали Марсъ. Той пъкъ е онзи въ свѣта, който има енергия, сила, той е юнакъ. Направили Марсъ адютантъ на боговетѣ. После хванали и нашата Месечина. И ако искашъ да имашъ въображение, да разбирашъ великитѣ, грандиознитѣ работи, трѣбва да се учишъ въ училището на Месечината, да бѫдешъ завѣянъ, да мислишъ за това, което не е. Хванали Юпитеръ, гърцитѣ го нарекли Зевсъ, а римлянитѣ - Юпитеръ. Той пъкъ прави хората благородни. Той ходи съ голѣмо достойнство, често има високо мнение за себе си, че е отъ високо произхождение. Ако искашъ ти да станешъ царь, трѣбва да имашъ качествата на Юпитеръ. Нѣкои жени разбиратъ астрология. Казватъ: “Този човѣкъ мѫжъ ли е?” Юпитеръ го нѣма тамъ. Казватъ: “Като нѣкоя баба се свилъ!” Рекохъ, ще пращашъ мѫжа си въ училището на Юпитеръ, той да му каже, въ какво седи достойнството на мѫжа. И най-после хванали Сатурна и го направили философъ. Той е най-крайната граница. Той гледа скептически на всичкитѣ работи. Много е скържавъ. Ти му говори каквото искашъ. Той не вѣрва въ нищо. Нѣкой казва: “Азъ не вѣрвамъ въ тия работи.” Защото Сатурнъ влияе върху човѣка да бѫде скептиченъ. Има си основание.

 

Та рекохъ, ако сте скъжавъ, Сатурнъ ви е повлиялъ. Ако не знаете какъ да се отнасяте, нѣма благородство, Юпитеръ не ви е произвелъ, не сте се учили при него. Ако пъкъ знаете какъ да се отнасяте, били сте въ този университетъ. Това сѫ 7 университети. А пъкъ споредъ модернитѣ астролози, които взиматъ предъ видъ новооткрититѣ планети, университетитѣ не сѫ 7, а 10. А пъкъ има мѣсто за още две. Интересното е, че Венера строи устнитѣ на човѣка. Ако не си училъ при Венера, устата ти ще бѫдатъ тънки. А пъкъ, ако много знания си добилъ отъ нея, устнитѣ ти ще бѫдатъ дебели, диплома имашъ, че си се училъ при нея. Ако си се училъ при Венера и на страничнитѣ кривини на носа ще имашъ диплома. Страничнитѣ кривини на носа пакъ Венера ги е правила. Марсъ обича тия страни на носа. Когато носътъ е сплесканъ, дихателната система е слабо развита и такива хора сѫ предразположени къмъ заболяване на бѣлитѣ дробове, а пъкъ, ако носътъ е широкъ, дихателната система и кръвообръщението сѫ отлични. Когато Месечината е повлияла върху нѣкой човѣкъ, той има хубава линия на челото отпредъ. Тия хора, които иматъ широко чело, у тѣхъ въображението е развито, а пъкъ тия, чието чело е сбутано горе, тѣ нѣматъ въображение, поезия. Тѣ иматъ други хубави работи, но поезия нѣма у тѣхъ. Месечината дава поезия. Най-после Слънцето. На него дали ролята да бѫде носитель на живота. Слънцето е упражнило своето влияние върху човѣка. Сѫщо така и Венера, Меркурий, Марсъ, Юпитеръ, Сатурнъ. Въ старо време сѫ считали, че всички тия планети сѫ като живи сѫщества, които оказватъ известно влияние. Или другояче казано. Въ свѣта има известна категория на разумни сѫщества, които направляватъ Венера. Има сѫщества, които направляватъ! Всѣки единъ параходъ си има капитанъ. Следователно планетата Венера си има известни сѫщества, които я направляватъ. И нашата земя си има известни сѫщества, които я направляватъ. Следователно ние сме подъ влиянието на ония, които направляватъ Земята, Венера, Слънцето и пр. Не може да ви се даде въ съкратена форма, за да видите защо човѣкъ трѣбва да се интересува отъ всичко въ свѣта.

 

Често ви говоря за Любовьта. Но какво трѣбва да се разбира подъ “любовь”? Подъ любовь разбирате вие всѣкога това, което не е любовь. Любовьта е първата, която е отдѣлила човѣка отъ Бога. Любовьта е първата, която е дала свобода на човѣка. Ти казвашъ: “Преди любовьта какво е било?” Човѣкъ преди Любовьта е билъ въ едно потенциално състояние, той нищо не е знаелъ, свободенъ е билъ, никаква радость и страдание не е ималъ, никакви грѣшки не е правилъ и никакви добрини не е правилъ. А съ идването на Любовьта, човѣкъ е излѣзълъ въ свѣта, придобилъ знание, но е правилъ и погрѣшки. Щомъ дойде Любовьта въ васъ, тя ще ви внесе въ голѣмитѣ противоречия, съ които ще трѣбва да се справите. Тогазъ да допуснемъ, че вие влѣзете въ съприкосновение съ едно сѫщество, което има устройството на барута. Ако разбирате сега естеството на барута, знаете, че това сѫщество не търпи никакъвъ огънь. Щомъ дойде огъньтъ, барутътъ веднага се запалва. Това запалване е влюбването. Да кажемъ, че вие, които имате естеството на барута, минали сте покрай едно сѫщество, което има висока температура. Питамъ: какво ще стане? Ще стане едно избухване! Ти казвашъ: “Защо да е така?” Какво трѣбва да правишъ? Ще бѫдешъ уменъ, когато отивашъ при това сѫщество, трѣбва да полѣешъ барута си съ вода, за да не се запалва.

 

Рекохъ, в съвременното образование трѣбва да се изучава какъ трѣбва да се живѣе. Свѣтътъ е направенъ толкозъ хубавъ, че има съ какво да се занимаваме. Азъ не намирамъ никакво противоречие. Оставете всѣки единъ човѣкъ. Даже ако бѣхме оставили свѣта самъ да се самовъзпитава, ако не се месехме въ неговия животъ, то свѣтътъ щѣше да бѫде два пѫти по-добре, отколкото е сега. А пъкъ сега ние, като възпитаваме своитѣ деца, женитѣ - мѫжетѣ си, мѫжетѣ - женитѣ си и пр., то какви сѫ резултатитѣ? Като възпитаватъ женитѣ мѫжетѣ си, мѫжетѣ сѫ станали два пѫти по-лоши! И мѫжетѣ, ако бѣха оставили свободни женитѣ си, тѣ щѣха да бѫдатъ два пѫти по-добри, отколкото сѫ сега. И жената, ако бѣше оставила свободенъ мѫжа си, той щѣше да бѫде два пѫти по-добъръ отколкото е сега. И бащата, ако бѣше оставилъ свободни децата си, тѣ щѣха да бѫдатъ два пѫти по-добри.

 

Не съжалявайте за онова, което идва въ вашето сърдце. Всички ония естествени желания, които идватъ въ душата ви, тѣ сѫ едно благо заради васъ. Но има и желания, които могатъ да проникнатъ въ вашата душа и които не сѫ за васъ. Вие сте справочно бюро. Или вие сте поща. Могатъ да идватъ писма до васъ, но всички тѣ не сѫ заради васъ. При единъ раздавачъ могатъ да идватъ 500 писма. Своитѣ ще прочете, но чуждитѣ писма нѣма да прочете. Ще ги раздаде по адреситѣ на хората и ще се запознае съ тѣхъ.

 

Вие сега нѣкой пѫть се запознавате съ този - онзи. Пазете се, като се приближавате при хората, не търсете опакито у хората. Опакито не е нѣщо реално. Въ всѣки единъ човѣкъ има една реална страна. То е Божественото. Въ всѣки единъ човѣкъ търсете най-първо Божественото и следъ време, когато намѣрите Божественото, тогазъ изучавайте вече човѣка. Ако тъй не постѫпвате, всѣкога ще правите погрѣшки. Защото ако не познавате хората и себе си нѣма да познавате. Ако познавате себе си, ще познавате хората. И ако познавате хората, ще познавате и себе си. Всѣки единъ човѣкъ, когото срещате, е едно велико благо заради васъ. Напримѣръ срещнете единъ човѣкъ, който ще внесе отлично въображение въ васъ. А въображението е потрѣбно за васъ. Тия хора, които иматъ въображение, сѫ хора, които чъртаятъ бѫдещитѣ цивилизации: тѣ чъртаятъ какъвъ ще бѫде бѫдещиятъ животъ. Това, което сега не се вижда, въображението го вижда.

 

Ако не мине Венера покрай васъ и не ви даде Божественъ потикъ да се проявятъ вашитѣ чувства, тѣ не могатъ да се проявятъ. На нѣкои хора изтъняватъ устнитѣ. Съвременната неврастения се дължи на подтискането на чувствата. У нѣкои на страха да не съгрѣши човѣкъ. По-добре е да съгрѣшишъ и да научишъ нѣщо, отколкото да бѫдешъ праведенъ и да не научишъ нищо. Праведнитѣ ще бѫдатъ сѫдени, защото не сѫ съгрѣшили. Ще те питатъ: “Защо не съгрѣши?” Ще кажешъ: “Отъ страхъ!” Страхътъ не трѣбва да влиза! Или другояче казано, за да разберете: Благото, което Богъ ви е далъ, вие ще го турите въ действие, макаръ и да стане нѣкаква погрѣшка. Ще направите нѣкакъвъ опитъ! Ти, като правишъ опити въ химическата лаборатория, не ще стане безъ грѣшка! Колко пѫти химицитѣ сѫ излизали съ изгорѣли лица, но ще научатъ много работи! Но после химикътъ става внимателенъ, изучава свойствата на елементитѣ и като дойде, очитѣ му сѫ четири.

 

Като говоря за любовьта, азъ разбирамъ съвсемъ друго отъ това, което хората разбиратъ. Виждамъ, че хората разбиратъ това, което не е.

 

Нѣкой ми казва: “Защо, Учителю, не давашъ себе си за примѣръ?” Рекохъ, азъ себе си примѣръ никога не давамъ. Азъ своята дреха мога да дамъ, но това е Учителева дреха, тя е отъ козината на овцетѣ. Тя не знае какво съмъ азъ. Тя и на моя гръбъ и на другъ гръбъ си е все сѫщата. Дрехата не може да бѫде учителска. Нито пъкъ азъ си въобразявамъ, че съмъ учитель. Рекохъ, правя опити. Рекохъ нѣщо и не го разбиратъ. Рекохъ си: Не си избралъ подходяща форма. Рекохъ си: Ти ако си на тѣхно мѣсто, какъ ще разберешъ.

 

Нѣкой пѫть азъ си правя своитѣ наблюдения. Нѣкоя млада мома ме интересува. Менъ ме интересува нейното чело. Чета тамъ какво е миналото й Челото е разумностьта. Интересува ме нейното сърдце - изучавамъ нейния носъ и уста. Тѣ сѫ областьта на сърдцето. Изучавамъ физическото устройство, изучавамъ брадата й. Брадата е физическия свѣтъ, носътъ е чувствения свѣтъ, а челото е умствения свѣтъ. Интересуватъ ме нейнитѣ прадѣди какви сѫ били, какъ сѫ живѣли, какви хора сѫ били. Обаче, азъ като погледнахъ челото й, тя се стѣсни. И почва да си туря една форма. Ако азъ съмъ малко по-красивъ […]* Азъ разбирамъ езика й. Тя казва: “Хубаво да ме преценишъ. Въ своитѣ научни изследвания да не би да дадешъ нѣкои фалшиви факти, че да си имамъ разправии!” Казва нѣкой: “Защо мило те погледна?” Какъ нѣма да ме гледа мило! Че отъ онова, което азъ ще запиша, зависи цѣлото й бѫдеще. Азъ ще измѣня цѣлото й бѫдеще! Тая мома, на която азъ се спра, нейното чело, носъ, уста, нейната карма се измѣня. И редъ поколения ще се измѣнятъ. Какъ нѣма да ме гледа омилно. Редъ поколения могатъ да станатъ нещастни, ако я погледна лошо. И тогазъ тя ми праща милъ погледъ. Какъвто е погледътъ, такова ще бѫде бѫдещето. Тогазъ тя се отваря. Ако се свие и ме погледне като разбойникъ, тогазъ казвамъ: “Отиде вече!” На васъ ви рекохъ, ако ме гледате съ милъ погледъ, ще измѣните цѣлата ваша сѫдба и бѫдеще! Но ако ме гледате кръвнишки ще спънете цѣлото ваше бѫдеще.

 

Вие сте дошли сега. Ще се измѣни цѣлата ваша сѫдба. Азъ ви говоря за Бога. Ако възприемете учението, тъй както азъ го разбирамъ, ще опитате дали е вѣрно или не. Азъ искамъ въ бѫдеще да опитате дали е вѣрно или не. Азъ не говоря за нѣкое човѣшко учение, но за едно учение, което ще измѣни цѣлия ходъ на вашия животъ и вие ще бѫдете радостни и весели. Та когато нѣкой човѣкъ ме погледне, азъ го опитвамъ.

 

Нѣкои фотографиратъ Учителя, вървятъ подиръ него и “цъкъцъкъ”. Тъкмо се обръщамъ и приказвамъ и “цъкъ”. И следъ това ми донасятъ снимки. А пъкъ и азъ си правя своитѣ наблюдения. Едно хубаво желание има у тѣхъ. Представи ми единъ братъ повече отъ 30 - 40 и само на едно мѣсто съмъ излѣзълъ добре. А другитѣ все малко сбутано. Нѣма да кажа, че тия картини не сѫ хубави, но азъ схващамъ разнитѣ положения. Нѣкой пѫть моитѣ отношения и отношенията на другитѣ хора сѫ сбутани. Когато хората наоколо сѫ сбутани и азъ ставамъ сбутанъ. Когато азъ съмъ хубаво излѣзълъ и тѣ сѫ излѣзли добре. Та когато хората погрозняватъ, условията отвънъ сѫ лоши. И когато хората ставатъ красиви, условията вънъ сѫ добри. Азъ желая когато се фотографирате, да излѣзете добре и това ще показва, че външнитѣ условия сѫ добри.

 

Казва се тамъ: “Христосъ изпрати 12-тѣ си ученици.” 12 нѣща има, съ които трѣбва да се занимавате. Тия 12 нѣща всѣки единъ отъ васъ трѣбва да знае, да изучава. Всѣки единъ апостолъ показва едно качество, което трѣбва да знаете. Можете да прочетете. Ще ви кажа само за Йоана: Йоанъ е ученикъ на Любовьта! Ако искате да изучавате Любовьта, дръжте Йоана! Съ онова което Йоанъ говори, той очъртава много добре Божествената Любовь. И апостолъ Павелъ е писалъ за Любовьта, но Йоанъ е единъ мистикъ. Той разбира вѫтрешната страна, той има една вѫтрешна опитность.

 

Бихъ желалъ вие да изучавате Любовьта, мистически да я изучавате! Любовьта е, която освобождава. Това, което не те освобождава, не е любовь. Любовьта трѣбва да те отдѣли отъ всички ония ограничения. И следователно когато прави тия отдѣляния, тя внася топлина. Колкото повече се увеличава топлината на любовьта, толкозъ вие ставате по-свободенъ. Колкото повече се намалява топлината на любовьта, толкозъ повече се ограничавате. Колкото повече се увеличава мекотата на любовьта, толкозъ повече се освобождавате. Колкото повече се намалявя мекотата на любовьта, толкозъ повече се ограничавате. Това сѫ известни правила, които трѣбва да знаете. Намалила се е мекотата ви. Ограничени сте! Увеличила се е мекотата ви. Станали сте по-свободенъ. Когато азъ ви говоря за любовьта, имайте предъ видъ, че Богъ се проявява на васъ като на деца, като ви дава нѣща, които сѫ били скрити, както единъ баща, дава на своитѣ деца своитѣ подаръци.

 

И тъй, Богъ дава подаръци на тия, които Той обича. Когато Богъ ни е обикналъ, Той е извоювалъ нашата свобода, а пъкъ когато ние Го обикнемъ, ние ще извоюваме Неговата свобода.

 

Какъ ще ме разберете? Вашата философия казва: “Има ли нужда да извоюваме Божията свобода?” - Да не ограничавашъ Божия Духъ въ себе си! Че вие не давате свобода на Бога въ себе си! Като дойде една Божествена мисъль, вие не й давате пѫть. Ако ти каже Богъ да отидешъ при единъ прокаженъ, ти казвашъ: “Ами ако се заразя?” Страхъ имашъ! Ако отивашъ при единъ прокаженъ, ако отидешъ при единъ прокаженъ като Христа, проказата му ще изчезне. Тебе те е страхъ отъ дявола. Господь казва да отидешъ при дявола. Господь ти казва да отидешъ при дявола. Ти казвашъ: “Слушалъ съмъ много лоши работи за него!” Господь ти казва: “Не бой се! И дяволътъ върши моята работа.” Богъ казва на Анания: “Иди при Савла, азъ съмъ го избралъ. Ще му се отвори сърдцето и ще отиде да проповѣдва.” Ако вие като този Ананий можете да положите рѫце и да паднатъ люспитѣ на апостолъ Павелъ, тогазъ вашата любовь е на мѣсто. Не се страхувайте!

 

Христосъ казва на тия 12-тѣ, де трѣбва да отидатъ и какво трѣбва да правятъ: болни да изцѣляватъ, гладни да нахранватъ, мъртви да възкръсяватъ и на всички да казватъ, че е наближило Царството Божие.

 

Рекохъ на васъ, ако ви каже Господь и вие не сте готови да направите нѣщо за Него, тогазъ! Какво можете да направите? Вие за Господа не само сега, но и въ бѫдеще […]** Вие ще имате работа съ Господа не само сега, но и въ бѫдеще и следъ хиляди и хиляди години ще имате работа съ Него. Вие ще Го срещате не само въ този животъ, но и въ бѫдещитѣ животи и следъ хиляди и хиляди години все сѫщитѣ въпроси ще разрешавате.

 

Не търсете разрешението тамъ, дето го нѣма. Вие търсите всичкото разрешение въ сегашния животъ. Ако азъ търся разрешението на една ябълчна сѣмка, азъ ще я посадя и като даде първия плодъ, това е разрешението. И като вкуся ябълката, тогазъ ще позная каква е ябълката. Сега мога да имамъ много теоретически познания каква е ябълката, но това не е още познание на оная, първата ябълка, която ще опитамъ. И това опитване ще покаже какъвъ е характерътъ на това плодно дърво.

 

Питамъ: всѣки единъ отъ васъ какви плодове ще родите? Това е важно. Азъ ви говоря върху тия въпроси, понеже между млади и между стари има едно обикновено схващане.

 

Не очаквайте хората да ви почитатъ, но почитайте вие най-първо. Не очаквайте хората да бѫдатъ справедливи, но вие бѫдете справедливи. Не очаквайте хората да бѫдатъ разумни, но вие бѫдете разумни. Не очаквайте хората да бѫдатъ силни, но вие най-първо трѣбва да бѫдете силни. Но за да бѫдете силни, какво ви трѣбва? Ученицитѣ Христови казаха: “Придай ни вѣра!” На васъ вѣра не ви трѣбва, понеже имате повече вѣра, отколкото ви трѣбва. Само че, вие вѣрвате въ това, въ което не трѣбва да вѣрвате толкозъ. Тамъ е всичката ви погрѣшка. Напримѣръ нѣкой вѣрва, че той има известна слабость. Това не е наука - известна слабость. Вие искате да бѫдете силни на физическото поле. Трѣбва да обичате Истината, за да станете силни. Вие искате да бѫдете умни, да имате знания, да имате единъ отличенъ умъ, да можете да помните. Вие трѣбва да обичате свѣтлината, Мѫдростьта. Безъ любовь къмъ Мѫдростьта не можете да имате това знание. Тая любовь къмъ Мѫдростьта ще внесе въ васъ знанието!

 

После искате да бѫдете щастливи въ свѣта! Ако вие нѣмате любовь къмъ Любовьта, вие не можете да постигнете това! Какъ да ви кажа? Или съ други думи: Вие трѣбва да обичате. И като обичате, вашата любовь да е такава, че никой да не знае вашата любовь. Като обичате, никой да не ви знае е по-добре, отколкото да ви знаятъ. Защото хората като знаятъ, ще пипатъ, ще осакатяватъ любовьта. Ще те питатъ какъ обичашъ и пр. Онзи, който люби, той свободенъ става! Свободата се дължи на любовьта! Тя освобождава. Насъ освобождаватъ ония, които ни любятъ! Богъ, като ни люби, ни освобождава. И ние, като обичаме ближнитѣ, ние ги освобождаваме. И близкитѣ, като ни обичатъ, ни освобождаватъ. Богъ има любовь къмъ насъ и ние трѣбва да имаме любовь къмъ Бога и къмъ ближнитѣ. Ние трѣбва да обичаме ближнитѣ, за да ги освободимъ. Любовьта е за освобождение. Ние трѣбва да се обичаме. Ние трѣбва да имаме срѣдство, за да превърнемъ леда въ вода и пара и тогазъ растенията могатъ да растатъ и да дадатъ плодъ. Нивитѣ могатъ да дадатъ плодъ.

 

Три нѣща ще ви река: Въ любовьта да се усили вашата температура. Въ любовьта да се усили вашата мекота. И въ любовьта да се усили вашата вѣра. Да вѣрвате само въ това, което е, а не въ това, което не е. Защото и да вѣрвате въ това, което не е, то нѣма да стане. Напримѣръ ти казвашъ: “Азъ вѣрвамъ, че тя може да ме обича.” Ти не трѣбва да вѣрвашъ, че тя може да те обича, но трѣбва да вѣрвашъ, че тя те обича. Щомъ вѣрвашъ, че може да те обича, това е изгубена работа. Ние за Господа казваме, че вѣрваме, че Богъ може да ни обича! Не е било време, когато Богъ не те е обичалъ. И всичката култура, която сме придобили, се дължи на това. Но ние сега сме взели своята свобода и съ своитѣ погрѣшки измѫчваме Духа Божи въ себе си. Писанието казва: “Не огорчавайте, не измѫчвайте Духа въ себе си.”

 

Всички сме написали сега много евангелия. Въ всѣка една кѫща виждамъ ново евангелие. Мѫжътъ е писалъ едно евангелие, жената е писала едно евангелие. Мѫжътъ ще каже на жена си: “Така ще правишъ, мѫже нѣма да гледашъ много, нѣма да хойкашъ много, съ други хора вземане - даване нѣма да имашъ много.” Затворете старото евангелие и пишете така: “Иди тамъ, дето Богъ те праща!” На детето си пиши така: “Иди тамъ, дето Богъ те праща.” На жена си пиши така: “Иди тамъ, дето Богъ те праща.” На дъщеря си пиши така: “Иди тамъ, дето Богъ те праща!” На слугата кажи: “Иди тамъ, дето Богъ те праща!”

 

И сега рекохъ, направете това, за което Богъ ви е пратилъ. Богъ ви е пратилъ въ свѣта тукъ, за да освободите вашитѣ ближни. Богъ ви е пратилъ въ свѣта, да дадете свѣтлина на вашитѣ ближни. Богъ ви е пратилъ въ свѣта, за да укрепите вашитѣ ближни. Ние трѣбва да обичаме Истината. Като обичаме Истината, ние укрепяваме нашитѣ ближни. Като обичаме Мѫдростьта, знанието, ние укрепяваме нашитѣ ближни. Онова, което правимъ заради себе си, правимъ го и за другитѣ.

 

Та рекохъ, имайте една вѣра! Чрезъ вѣра ставатъ нѣщата! Едно време се събираха 3-4 души приятели, братя само. Казва единъ братъ: “Все така ли 3-4 души ще се събираме? На какво прилича тая работа?” Азъ имъ казахъ: “Това е сега рандеву.” Най-първо се събиратъ двама: момъкътъ и момата. И никой не ги вижда. Но следъ време вече всички знаятъ. И се наредятъ децата и на децата децата. Тия приятели, които бѣха тогазъ, се смущаваха, че сѫ сами, а пъкъ сега казватъ: “Учителю, забрави ни. И не можемъ да те видимъ вече.” Рекохъ, едно време не ме виждахте и сега не ме виждате.

 

Старитѣ приятели, обичайте новитѣ приятели, дайте имъ свобода! Вие живѣете още въ вашитѣ стари разбирания. Обичайте, за да ви обичатъ! Законътъ е такъвъ! Сега нѣмамъ никого предъ видъ. Искамъ да изкарамъ нѣщо ново. Азъ никога не се спирамъ върху погрѣшкитѣ. Имамъ едно качество, което харесвамъ въ себе си. Когато минавамъ покрай нѣкой човѣкъ и видя, че прави погрѣшка, не се спирамъ. А тамъ дето се спра и видя, че нѣкой човѣкъ е направилъ погрѣшка, ще се върна, той е посѣлъ едно семе, на което не знае естеството. Дяволътъ го е излъгалъ. И азъ изваждамъ това семе и турямъ едно отъ моитѣ семена.

 

Та рекохъ, като видите, че нѣкой прави погрѣшка, извадете това семе и турете вашето семе. А пъкъ ти ще отидешъ и ще кажешъ: “Знаете ли какво си посѣлъ?” Азъ не турямъ никакъ на умъ, кой каква погрѣшка е направилъ. Защото азъ ако разправя кой е направилъ погрѣшката, ще хванатъ и мене. Та, за да не създамъ беля и на себе си, правя така. Защото и дяволътъ търси своята сѣмка. И ще каже: “Кѫде ми дена сѣмката?” Тогазъ, като дойде, рекохъ му: “Слушай, ти ще ми платишъ, понеже посѣхъ на твое мѣсто. Плати ми и азъ ще ти дамъ твоитѣ семена.” А пъкъ той не обича да размѣня. Като дойде да размѣня, казва: “Не!”

 

Да се върнемъ къмъ сѫщественото. Азъ искамъ въ васъ да има едно свещено чувство, да разберете Бога въ ежедневното. Напримѣръ случи ви се една болка. Да благодарите на Бога. Вчера идва една сестра. Връща се отъ Рила. Заболява й рамото. Споредъ новия начинъ за лѣкуване, трѣбва да се турятъ горещи компреси. Рекохъ, азъ ще изпратя единъ мой асистентъ, който да покаже новото лѣкуване. Тѣ турятъ студени компреси и когато станатъ топли, снематъ ги и пакъ турятъ нови съ студена вода. Моятъ методъ е точно обратенъ: турямъ на мѣстото горѣщъ компресъ, приготвенъ съ врѣла вода и като поизтине, пакъ го смѣнямъ съ новъ горещъ компресъ. Пратихъ единъ мой асистентъ, за да покаже и направи това върху болната и следъ половинъ часъ болката се прекрати. Та рекохъ, туряйте топли компреси и като станатъ студени, свалете ги и турете нови топли компреси. Вие казвате: “Не си струва човѣкъ да прави добро.” Значи вие туряте студенъ компресъ и когато стане топълъ, снемате го и туряте новъ компресъ съ студена вода. Това е стария начинъ. Така много хора сѫ се повреждали. Когато се преплетатъ червата на нѣкого, турятъ студени компреси. Но ако туряте въ случая топли компреси на такъвъ човѣкъ и всѣки 1-2 минути ги снематъ и турятъ нови топли, ще има много по-добъръ резултатъ.

 

Та рекохъ, компреситѣ на доброто струватъ повече отколкото компреситѣ на хладното. Казватъ: “Човѣкъ трѣбва да бѫде хладнокръвенъ.” Човѣкъ не трѣбва да има хладнокръвие. Никога не трѣбва да бѫдете хладнокръвни. Интересувайте се! Мѫчи се една мравка нѣкѫде! Не я гледай безучастно. Тури й една сламка. И като й помагашъ, ти развивашъ едно хубаво, благородно чувство въ себе си. Каквото и да ви се случи въ живота, и правите така, това ще се отрази върху вашия мозъкъ и ще проявите една хубава чърта. Всичко, каквото става, всички противоречия, които ставатъ, сѫ все за благото на човѣка. И голѣмитѣ противоречия, които ставатъ днесъ, сѫ за да се покаже, че Богъ превръща всичко за ваше добро. И всичко, което ви се е случило и ще ви се случи, е за ваше добро. И като се раждате е за добро, и като умирате е за добро. И като заболѣете е за добро. То е, за да станатъ известни промѣни. И разочарованията, които имате, сѫ за добро. Вие ще видите, въ какво седи Божията Любовь! Оная мома, която сѫ напуснали 9-10 момъка, това е за нейно добро. Най-после ще я срещне онзи момъкъ, който е за нея! Защо й сѫ ония, които щѣха да я биятъ. Нека да има 9 разочарования, за да има едно очарование. И едното очарование е за предпочитане, предъ деветь разочарования. Когато дойде вашиятъ Възлюбленъ, не чакайте деветтѣ последни. Винаги чакайте вашия Възлюбленъ. Дали пръвъ ще дойде или последенъ - приемете го!

 

Когато Богъ въ началото се покаже къмъ васъ съ своята благость, приемете го. Ако пъкъ Богъ ви тури въ начало въ изпитания, чакайте, Той ще ви избави. Та сега нѣкои хора сѫ усѣтили въ началото Божията благость, а нѣкои въ края ще я усѣтятъ. Ония, които въ началото сѫ усѣтили Божията благость, да дадатъ половината на ония, които нѣматъ, а пъкъ ония, които въ края ще получатъ своето благо, да дадатъ половината на ония, които въ началото сѫ го приели. И чакайте Господа. И всѣки моментъ бѫдете готови да приемете Божието благо!

 

И ако ме слушате и ако ме гледате омилно, ще се измѣни цѣлата ваша сѫдба! Ако пъкъ ме гледате кръвнишки, нѣма! Никой вашъ братъ да не гледате кръвнишки! Но омилно го гледайте. И той да ви погледне омилно!

 

Да знаете, че Господь вѫтре въ васъ действува!

 

И всичко въ свѣта да бѫде за Слава Божия!

 

Отче нашъ

 

“Христосъ е човѣкътъ на изобилната сила.

Христосъ е човѣкътъ на изобилната вѣра.

Христосъ е човѣкътъ на изобилната любовь!” (три пѫти)

 

6 ч. 38 м.

III-ти съборенъ день, беседа отъ Учителя

24 августъ 1937 г.

вторникъ, 5 ч. с. Изгрѣвъ

 

-----------------------------

*Изречението е недовършено и задраскано. (бел.ред.)

*Изречението е задраскано и редактирано по-долу.(бел.ред.)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • 1 year later...

"Лѫчи на живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера
презъ лѣтото на 1937 г. София,
Първо издание, София, 1937 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание

 

ПѪТЬ ЗА ОСВОБОЖДАВАНЕ.

Съвременнитѣ музиканти говорятъ върху музиката, произнасятъ се за произведенията на велики гении въ тази область, изнасятъ тѣхнитѣ мнения. Каквито и да сѫ мненията на тия музиканти за музиката, тѣ сѫ повече теоретически, не отговарятъ на сѫщностьта на музиката. Какво въ сѫщность представя сопранътъ, басътъ, алтътъ, тенорътъ, досега никой музикантъ не се е произнесълъ. Споредъ мене, сопранътъ представя жена, басътъ — мѫжъ, тенорътъ — синъ, алтътъ — дъщеря. Въ това отношение, четиритѣ главни гласа въ пѣнието представятъ семейство, състоящо се отъ майка, баща, синъ и дъщеря. Когато нѣкой много говори за тенора, това показва, че е жена — обича мѫжетѣ. Когато нѣкой много говори за алта, това показва, че е мѫжъ — обича женитѣ. Който обича баса, той мисли да се жени, интересува се отъ материалното положение на бащата. Въ съвременната музика тонътъ „до“ се взима за основенъ тонъ. Споредъ мене, тонътъ „sol“, макаръ и да не е основенъ, има по-голѣма тежесть, понеже всѣкога се връща къмъ мѣстото, отдето е излѣзълъ. Въ природата тонътъ „sol“ представя узрѣлъ плодъ, който отново се посажда въ земята, израства и пакъ дава плодъ.

Това се отнася до музиката. Ония, които се интересуватъ отъ музика, ще имъ бѫде приятно да четатъ и да говорятъ по тия въпроси. Религиозниятъ обича да говори върху духовни въпроси. Младиятъ момъкъ се интересува за красивата мома. Той иска да знае, кѫде ходи, какво учи, какъ се облича, съ кого дружи. Стариятъ, 120 годишенъ дѣдо, не се интересува за младитѣ моми. Той казва: Пропаднахъ, изгубихъ всичката си стока по тия млади моми. Не искамъ вече да мисля за тѣхъ. Ако слушате младия и стария да говорятъ за младата мома, вие ще извадите две заключения за нея, но нито едното е право, нито другото. Младата мома не е това, което младиятъ и стариятъ говорятъ за нея.

Какво въ сѫщность представя младата мома? — Тя представя живота. Тъй щото, когато младиятъ момъкъ се интересува отъ младата мома, той се интересува отъ живота. Докато е живъ, човѣкъ неизбѣжно трѣбва да търси момата, т. е. живота и да го изучава въ всички негови прояви. Не го ли изучава, както трѣбва, главата му ще страда. Момата, момъкътъ, майката и бащата сѫ външни форми на живота. Чрезъ тия външни форми, човѣкъ трѣбва да изучава вѫтрешната страна на живота. Всѣка външна форма въ природата представя частица отъ цѣлокупния животъ. Иска ли да изучи цѣлокупния животъ, човѣкъ трѣбва да се интересува отъ всички форми на живота, колкото малки и да сѫ тѣ.

Като ученици, вие трѣбва да изучавате живота по новъ начинъ. Хората сѫ недоволни отъ живота, понеже го изучаватъ по старъ начинъ. Тѣ казватъ: Нищо не получихме отъ живота. — Защо? — По старъ начинъ сѫ го изучавали. Щомъ сѫ недоволни отъ живота, тѣ сѫ недоволни и отъ Онзи, Който е създалъ живота. Каквото и да говорите на този човѣкъ, той все ще го отрича. Ако му кажете нѣщо за любовьта, за мѫдростьта или за истината, той ще ви каже: Не ми говори за тия нѣща. Ако тѣ сѫществуваха, работитѣ ми щѣха да вървятъ добре. Този човѣкъ иска работитѣ му да вървятъ гладко, безъ никаква сѣнка, безъ никаква грапавина. Идете при единъ фотографъ и го запитайте, може ли да снеме нѣкакъвъ образъ безъ сѣнки. Той ще ви каже, че е невъзможно да се сниматъ образи на предмети безъ сѣнки. Сѣнката, именно, очъртава образа. Безъ сѣнки вие щѣхте да имате само свѣтлина, която не би могла да даде никакъвъ образъ. Както не може безъ сѣнка, така не може и безъ свѣтлина. Ако искате да гледате образи безъ сѣнка, ще видите само свѣтлина. Искате ли да гледате образи безъ свѣтлина, ще видите само сѣнки, само тъмнина. При това положение на нѣщата ще имате два вида картини: едната ще бѫде съвършено тъмна, а другата — съвършено бѣла. Обаче, и въ бѣлата, и въ тъмната картина ще липсва сѫщественото — реалностьта на нѣщата. Картина безъ сѣнки, това значи животъ безъ страдания. Който търси такъвъ животъ, той ще бѫде лишенъ отъ предмети за изучаване. Нѣма ли какво да изучава, той нѣма да има никакви разбирания. Какъвъ животъ е този, който е лишенъ отъ предмети за изучаване? Какво ще бѫде положението ви, ако срѣщате човѣкъ, който ви говори, а вие не го виждате? Говори ви една мома, чувате гласа ѝ, но не я виждате. — Защо? — Въ тъмнина е тя. Вие чувате гласа ѝ отнѣкѫде, но не можете да видите очитѣ, челото, носа, устата ѝ. При това положение вие нѣмате никаква връзка съ нея и се чувствувате нещастенъ.

Следователно, дойде ли до живота, човѣкъ трѣбва да има правилни разбирания. Не е достатъчно само човѣкъ да каже, че е челъ нѣкоя книга. Той трѣбва да я челъ, разбралъ и приложилъ. Като прочетете Библията, вие бързате да си кажете мнението за тия, които сѫ писали въ нея. Казвате: Отлично е писалъ Исаия, или Мойсей. — Да, Исаия се отличава съ красивия си езикъ. Мойсей пъкъ е създалъ такива закони, които и до днесъ още не сѫ изгубили цената си. Като четете за Аврама, вие се очудвате на неговата вѣра и послушание. Богъ каза на Аврама да напусне бащиния си домъ, да отиде между езичницитѣ. Той изпълнилъ волята Божия, но като влѣзълъ между хората, възприелъ тѣхния страхъ и въ душата му се явило малко смущение. Отъ страхъ да не го убиятъ заради Сара, която била красива, Аврамъ скрилъ истината, представилъ я за своя сестра, а не за своя жена. Въ сѫщность Аврамъ искалъ да изнесе идеята, че Сара не е негова жена, не е негова собственость, но негова другарка. Когато нѣкой казва за другарката си „моята жена“, той я счита за своя собственость. — Никаква собственость не е жената. Нѣкой се оженилъ за дъщерята на нѣкого и я нарича своя собственость. Жената пъкъ счита мѫжа си за своя собственость и го нарича „мой мѫжъ“. Колкото жената е собственость на мѫжа, толкова и мѫжътъ на жената. Казвате: Това сѫ мои дървета. — И дърветата не могатъ да бѫдатъ ваша собственость. — Моята идея. — Идеята не може да бѫде собственость на човѣка. Презъ колко глави е минала тази идея, докато дойде въ твоята глава! — Моето разбиране. — И разбирането не може да бѫде собственость на човѣка. Презъ колко умове е минало това разбиране, докато стане твое!

Въ желанието си да притежаватъ нѣщата, хората се намиратъ въ положението на първия конь, който билъ изпратенъ отъ професора си въ житейския университетъ да се учи. Като влѣзълъ въ университета, първата задача, която му дали, била изучаване свойствата на елипсата. Щомъ видѣлъ елипсата, той пъхналъ главата си въ нея и забелязалъ, че тежестьта му се увеличила. Сѫщевременно следъ него почнало да се движи нѣщо — кола. Като се върналъ при професора си, той казалъ: Страшно нѣщо е елипсата! Докато главата ми бѣше вънъ отъ елипсата, тежестьта на тѣлото ми бѣше по-малка. Откакъ влѣзохъ въ елипсата, тежестьта ми се увеличи много. Професорътъ му отговорилъ: Такова е свойството на елипсата. — Елипсата представя желанията на хората. Когато се стреми къмъ постигане на известно желание, човѣкъ пъха главата си въ елипсата. Щомъ пъхне главата си въ елипсата, той усѣща вече, че тежестьта на тѣлото му се увеличава много и започва да се оплаква отъ живота си.

Следователно, когато се подаде на едно неестествено желание, човѣкъ изпада въ положение, отъ което мѫчно може да излѣзе. Такова било положението на селянитѣ отъ едно турско село, които били посетени отъ пашата. Като имъ дошълъ на гости, макаръ и бедни, тѣ го приели много сърдечно: нагостили го и напоили добре. Като тръгналъ да си отива, пашата имъ казалъ: Понеже съмъ много доволенъ отъ вашия приемъ, ще ви подаря единъ слонъ. Селянитѣ не знаели, какво нѣщо е слонътъ, и му благодарили за подаръка, който ще имъ направи. Щомъ пристигналъ въ града, дето живѣелъ, пашата веднага имъ изпратилъ обещания слонъ, като имъ казалъ, че трѣбва да го хранятъ съ оризъ. Селянитѣ получили подаръка си — слона, и размишлявали, дали ще могатъ да го впрегнатъ на работа. Указало се, че слонътъ не може да имъ помага. Решили най-после, че слонътъ ще имъ бѫде за развлѣчение. Обаче, за това развлѣчение тѣ трѣбвало да доставятъ всѣки день по 70 кгр. оризъ. Като употрѣбявали всѣки день по 70 кгр. оризъ за слона, тѣ започнали да протестиратъ въ себе си, но нѣмало какво да правятъ, трѣбвало да мълчатъ. Единъ день пашата срещналъ единъ отъ селянитѣ на сѫщото село и го запиталъ: Доволни ли сте отъ слона? — Доволни сме. — Тогава да ви изпратя още единъ слонъ. — Достатъчно ни е единъ слонъ. Питайте въ съседнитѣ села, може би тѣ да иматъ нужда отъ слонъ. Приятно било на пашата да прави подаръци на селянитѣ, но за тѣхъ било нещастие да изразходватъ на день по 70 кгр. оризъ за единъ слонъ.

Съвременнитѣ хора не се нуждаятъ отъ желания, които ядатъ много, като слоноветѣ. Такива желания опропастяватъ човѣка, но не могатъ да го повдигнатъ. Въ духовно отношение човѣкъ се нуждае отъ такива знания, които да го ползуватъ въ живота му. За човѣка е важно да знае, на какви основи почива неговиятъ животъ, какъ трѣбва да живѣе, за да бѫде здравъ. Едно отъ условията, върху които животътъ почива, е свободата. Човѣкъ трѣбва да бѫде свободенъ като дете. И въ детската, и въ юношеската, и въ зрѣлата си възрасть той трѣбва да бѫде свободенъ. Не е ли свободенъ, той ще преживѣе голѣми горчевини. Какво се ползува той отъ животъ пъленъ съ горчевини? Значи, човѣкъ трѣбва да дава ходъ на естественитѣ желания въ себе си, а не на ония, които никога не може да насити. Той трѣбва да се стреми къмъ ония знания, които могатъ да го повдигнатъ.

Щомъ сте дошли на земята, вие трѣбва да работите върху себе си, да развивате вложеното въ васъ, за да разберете, че всѣки човѣкъ е ценность, която никой не може да замѣсти. Не само човѣкътъ, но и най-малката бубулечица и тревица, поставени на своето мѣсто, сѫ незамѣними. Водната капчица, слънчевиятъ лѫчъ сѫщо така сѫ незамѣними. Всѣка буква отъ азбуката е незамѣнима. Коя буква би могла да замѣсти буквитѣ „а“, „б“, „в“ и т. н.? Едно може само да се каже, а именно: и детето, и възрастниятъ се нуждаятъ отъ едни и сѫщи елементи, само че детето ще употрѣби едни форми за тия елементи, а възрастниятъ — други. Пъкъ и всѣки човѣкъ отдѣлно ще си послужи съ такива форми, които отговарятъ на неговитѣ изисквания. Като живѣе, човѣкъ трѣбва постоянно да подновява формитѣ, съ които си служи. Не ги ли подновява, той е осѫденъ на преждевременно остаряване. Често вие се натъквате на свѣтски и на религиозни хора, които се страхуватъ да се проявятъ, да не направятъ нѣкакъвъ грѣхъ. Тѣ считатъ за грѣхъ това, което не е грѣхъ. Запримѣръ, слушате нѣкой да казва: Преядохъ днесъ, грѣхъ направихъ. Другъ казва: Днесъ изхарчихъ много пари, грѣхъ направихъ. Нѣкой влѣзълъ въ една градина, откѫсналъ единъ плодъ, изялъ го и счита, че е направилъ нѣкакъвъ грѣхъ. И Жанъ Вължанъ пострадалъ, защото открадналъ единъ хлѣбъ. Хората считатъ за грѣхъ това, което въ действителность не е грѣхъ, а истинскиятъ грѣхъ не виждатъ. Грѣхътъ произтича отъ отклоняването на човѣка отъ правия пѫть. Това отклоняване е причина за неправилнитѣ му отношения къмъ Първата Причина на нѣщата.

Сегашнитѣ хора искатъ да излѣзатъ отъ кривия пѫть, въ който сѫ изпаднали, и търсятъ спасението си въ науката. Религиознитѣ и духовнитѣ хора пъкъ търсятъ спасението си въ религията и въ окултната наука. Много отъ тѣхъ изучаватъ слънчевата система, но по старъ начинъ. Тѣ считатъ планетата Меркурий за секретарь на другитѣ планети и казватъ, че за да бѫде уменъ, човѣкъ трѣбва да се учи при Меркурий. Венера наричатъ богиня на любовьта, която учи човѣка на красиви отношения. Тя го учи да пише любовни писма, да изказва чувствата си. Марсъ пъкъ назначаватъ за адютантъ на боговетѣ, които разполагатъ съ сила, съ енергия. Той е готовъ за всѣкаква борба. За Луната се произнасятъ, че тя развива въображението на човѣка. Който иска да се занимава съ велики, съ невъзможни, нереализуеми работи, той трѣбва да се учи въ нейната школа. Юпитеръ развива благородството, достоинството въ човѣка. Който иска да стане царь, той трѣбва да се намира подъ влиянието на Юпитеръ, да има високо мнение за себе си, да се държи съ достоинство. Мѫжъ, който не се намира подъ влиянието на Юпитеръ, не може да задоволи жената. Тя казва: Мѫжъ ли е това? Свилъ се като баба, на нищо не прилича. Когато жената не е доволна отъ мѫжа си, тя трѣбва да го изпрати въ училището на Юпитеръ. Като дойдатъ до Сатурна, ученитѣ го наричатъ философъ. По характеръ той е строгъ, недовѣрчивъ. Всички планети представятъ университети, презъ които човѣкъ непременно трѣбва да мине, да се развие въ всѣко отношение. Споредъ старитѣ учени, сѫществуватъ седемь такива университета, а споредъ новитѣ, засега сѫ известни десеть университета, но иматъ предъ видъ още два, които днесъ не сѫ добре изучени.

Въ пѫтя на своето развитие, човѣкъ минава последователно презъ всички планети и, като свърши курса на учението си при дадена планета, дава му се дипломъ. Който разбира езика на тия дипломи, той може да чете написаното въ тѣхъ. Запримѣръ, тънкитѣ или дебели устни на човѣка показватъ, презъ какъвъ университетъ е миналъ и какъ се е училъ. Ако устнитѣ на човѣка сѫ много тънки, това показва, че не е миналъ още презъ школата на Венера. Щомъ придобие много знания отъ нея, устнитѣ му ставатъ по-дебели. Освенъ устнитѣ, Венера изработва и кривинитѣ на човѣшкия носъ. Сплеснатиятъ носъ показва, че дихателната система на човѣка е слабо развита. Широкиятъ носъ показва добре развити дихателна система и кръвообръщение. Когато Луната даде на човѣка свидетелство за свършенъ курсъ, тя пише на челото му. Челото на този човѣкъ е широко, съ красива линия. Този човѣкъ има развито въображение въ себе си, вследствие на което има богати идеи. Той е поетична натура. Слънцето пъкъ се счита носитель на живота. Тъй щото, човѣкъ неизбѣжно се намира подъ силното или слабо влияние на различнитѣ планети, които се разглеждатъ като разумни сѫщества. Тия разумни сѫщества се управляватъ отъ още по-разумни, както капитанътъ управлява своя параходъ. Като знае това нѣщо, човѣкъ трѣбва да се интересува отъ всичко, което го обикаля, било отъ външния — видимъ свѣтъ, или отъ вѫтрешния — невидимъ.

Следователно, говорите ли за Венера, вие веднага я свързвате съ любовьта, безъ да разбирате сѫщината на любовьта. Подъ думата „любовь“ ние разбираме първата сила въ свѣта, която е работила върху човѣка, да го направи свободенъ. Любовьта е направила човѣка свободенъ. Преди да заработи любовьта въ човѣка, той се е намиралъ въ потенциално състояние, не е познавалъ нито радостьта, нито скръбьта, не е правилъ нито добрини, нито злини и грѣшки. Щомъ се намѣрилъ подъ влиянието на любовьта, той излѣзълъ отъ Бога и отишълъ въ свѣта да работи. Тукъ той се натъкналъ на голѣми противоречия; отъ които придобилъ знания, но сѫщевременно правилъ и голѣми погрѣшки. Какво по-голѣмо противоречие може да сѫществува за човѣка отъ това, когато, при най-лекото си докосване до нѣкои сѫщества, той произвежда експлозия? Тѣзи сѫщества иматъ свойството на барута. Доближите ли огънь до тѣхъ, тѣ веднага избухватъ и причиняватъ голѣми пакости. Това избухване ние наричаме „влюбване“.

Сега, за да не предизвиквате избухване въ човѣка, дръжте огъня си далечъ отъ барута. Съ други думи казано: Ако имате барутъ въ себе си, не се приближавайте къмъ сѫщества, които иматъ висока температура. Ако непременно трѣбва да се приближите, предварително залѣйте барута имъ съ вода и така пристѫпвайте. Както виждате, човѣкъ има много да учи, да придобива истински познания, да знае правилно да живѣе. Споредъ мене, експлозиитѣ, които ставатъ тукъ-тамъ въ живота, ни най-малко не създаватъ противоречия. За ученика тѣ представятъ уроци, предметно учение. Ако хората не се мѣсѣха едни — други въ работитѣ си, всички нѣща щѣха да се нареждатъ добре, безъ никакви експлозии и катастрофи. Днесъ хората искатъ едни — други да се възпитаватъ: родителитѣ искатъ да възпитаватъ децата си, учителитѣ — ученицитѣ си; мѫжетѣ искатъ да възпитаватъ женитѣ си, женитѣ — мѫжетѣ си и т. н. Въ края на краищата, вмѣсто да подобрятъ живота си, тѣ го влошаватъ. Ако хората бѣха оставени сами на себе си, т. е. на доброто, на Божественото начало въ тѣхъ, тѣ щѣха да бѫдатъ по-добри, отколкото сѫ днесъ.

И тъй, не съжалявайте за ония естествени желания, които се криятъ въ душата ви. Дайте пѫть на тия желания, да минатъ презъ сърдцето ви и да се изявятъ навънъ. Има желания въ човѣка, на които не трѣбва да се дава ходъ. Тѣ сѫ тъй нареченитѣ „неестествени желания“, които, вмѣсто да повдигатъ, спъватъ човѣка. Разумниятъ човѣкъ прави отборъ въ желанията си и едни отъ тѣхъ допуща до сърдцето си, а други — спира. Той е пощаджия на желанията си. На день може да получи 500 писма, но той сѣда на едно мѣсто и започва да чете адреситѣ: своитѣ писма задържа за себе си, тия на своитѣ познати туря въ чантата и тръгва да раздава, а чуждитѣ оставя настрана, като непотрѣбни.

Бѫдете внимателни къмъ себе си, бѫдете внимателни и къмъ хората. Изучавайте се едни други, безъ да се спирате върху отрицателнитѣ си качества. Отрицателното, кривото въ човѣка не представя нѣщо реално. Изучавайте реалното въ човѣка, т.е. онова, което не се измѣня. Като срещнете единъ човѣкъ, първо изучете реалното, Божественото въ него, а после нереалното, промѣнчивото. Само така човѣкъ може да познае себе си и да избѣгне правене на погрѣшки. Не познава ли себе си, той никога не може да познава хората. Не познава ли хората, той никога нѣма да познава и себе си. Всѣка срѣща съ човѣка е благо, придобиване на нѣщо ценно. Запримѣръ, да срещнете човѣкъ съ добре развито въображение, това значи, да влѣзете въ единъ широкъ свѣтъ — въ свѣта на идеитѣ. Това, което човѣкъ съ ума си не може да предвиди, съ въображението си ще го види. Бѫдещиятъ животъ се чъртае отъ хора съ силно развито въображение. Тѣ предвиждатъ това, което другитѣ не могатъ даже да си представятъ.

Човѣкъ трѣбва да работи върху себе си, да развива всички свои дарби и способности. Човѣкъ трѣбва да се развива всестранно, а не само въ едно отношение. За да постигне това, той трѣбва да работи безъ страхъ. Благото, което е вложено въ човѣка, трѣбва да се тури въ действие, макаръ и да ставатъ нѣкакви погрѣшки. И да грѣши, човѣкъ трѣбва да прави опити, да прилага своитѣ сили. Колкото повече подпушва силитѣ си, толкова повече той се разстройва. Неврастенията, отъ която страдатъ съвременнитѣ хора, се дължи, именно, на такова подпушване. По-добре е човѣкъ да сгрѣши нѣкога, но да научи нѣщо, отколкото да минава за праведникъ и нищо да не научи. Докато не влѣзе въ лабораторията си да прави опити, химикътъ нищо нѣма да научи. Влѣзе ли въ лабораторията си, той прави опити, макаръ и да грѣши. Много химици сѫ излизали отъ лабораторията си съ изпогорѣли лица и рѫце, но поне сѫ научили нѣщо. Следъ всѣки несполучливъ опитъ вниманието на химика се увеличава, знанието му се удвоява, и той знае вече свойствата на елементитѣ и методитѣ, чрезъ които може да работи съ всѣки отъ тѣхъ. Чрезъ несполучливитѣ си опити, той придобива голѣмо внимание и будность на съзнанието си.

За да стане учительтъ добъръ, той трѣбва да прави редъ опити въ метода на предаването си, докато най-после избере такъвъ методъ, при който ученицитѣ му да го разбиратъ. Ако преподава, и ученицитѣ му не го разбиратъ, той не е дошълъ още до онзи методъ, чрезъ който трѣбва да работи. За да може да въздействува на ученицитѣ си, учительтъ трѣбва да ги изучава, да ги познава, както въ френологическо, така и въ физиогномическо отношение. Той трѣбва да наблюдава челата имъ, да познава тѣхната разумность. Като изучава носа и устата на ученицитѣ си, учительтъ навлиза въ тѣхния чувственъ свѣтъ — въ свѣта на сърдцето имъ. Щомъ дойде до брадата имъ, той изучава тѣхния физически свѣтъ. Значи, челото се отнася до умствения свѣтъ на човѣка; носътъ — до сърдечния му свѣтъ, а брадата — до физическия. Учительтъ трѣбва да познава състоянието на ученика си въ тритѣ свѣта, за да го разбира добре и да му помага. Само при това положение може да се създаде истинска връзка между учитель и ученикъ. Сѫществува ли тази връзка, ученикътъ винаги ще отправя къмъ учителя си милъ погледъ, а не както нѣкои ученици гледатъ на учителитѣ си като на врагове. Отворете широко сърдцата си за своя учитель и не се страхувайте. Отправяйте къмъ него милъ погледъ, за да може той да ви помага. Такива трѣбва да бѫдатъ и отношенията на ученика въ Божествената Школа. Щомъ приеме Божественото учение, което му се преподава, пѫтьтъ на живота му се оправя, и той става радостенъ и веселъ.

„И призова дванадесеттѣ свои ученици, та имъ даде власть надъ нечиститѣ духове да ги изпѫждатъ, и да изцѣляватъ всѣка болесть и всѣка немощь“. Числото 12 показва, че 12 нѣща сѫществуватъ въ свѣта, които човѣкъ трѣбва да изучава. Дванадесеттѣ апостоли представятъ 12 качества, които човѣкъ трѣбва да притежава. Запримѣръ, Иоанъ е ученикъ на любовьта. Искате ли да изучавате любовьта, четете Иоана. И апостолъ Павелъ е писалъ за любовьта, но Иоанъ разглежда вѫтрешната страна на любовьта. Въ това отношение той е голѣмъ мистикъ. Като четете Иоана, вие ще се доберете до вѫтрешната, до мистичната страна на любовьта. Любовьта е сила, която освобождава човѣка. Всѣка друга сила, която не може да освободи човѣка, не е любовь. Като освобождава човѣка отъ ограниченията му, любовьта внася въ него топлина. Колкото повече се увеличава топлината, толкова по-свободенъ става човѣкъ. Щомъ топлината му се намалява, той отново започва да се ограничава. Колкото повече се увеличава мекотата на човѣка, толкова по-свободенъ става. Намалява ли се мекотата му, той става по-ограниченъ. Значи, топлината и мекотата, които любовьта внася въ човѣка, го правятъ свободенъ. Отнимането на тази топлина и мекота ограничаватъ човѣка. Това сѫ две правила за живота, които трѣбва да знаете. Стремете се да придобивате любовьта, защото само чрезъ нея ще познаете Бога като свой Баща. Той разкрива въ васъ ония богатства, които първоначално сѫ били вложени въ душитѣ ви, и ви ги предлага като ценни подаръци. Той дава подаръци на тия, които Го обичатъ. За Неговата Любовь къмъ насъ нѣма какво да се говори. Той пръвъ ни е обикналъ. Сега на насъ предстои да Го обичаме. Съ любовьта си къмъ насъ, Богъ е извоювалъ нашата свобода. Сега ние трѣбва да Го обичаме, да извоюваме Неговата свобода.

Какво разбирате подъ думитѣ „извоюване на Божията свобода“? — Да извоюваме Божията свобода, това значи, да не ограничаваме Божия Духъ въ себе си. Вие не давате свобода на Бога въ себе си. Вие не давате ходъ на Божественитѣ мисли и чувства въ себе си. Щомъ дойде нѣкоя Божествена мисъль въ ума ви, вие я спирате, не ѝ давате възможность да се прояви. Ако Богъ ви каже да отидете при нѣкой прокаженъ, вие ще се уплашите и нѣма да извършите възложената ви работа. Христосъ излѣкува много прокажени, защото имаше любовь въ себе си. Той не се страхуваше отъ зараза. Ето, на Анания се каза да отиде при Савла, да отвори очитѣ му. Ананий изпълни волята Божия. Той отиде при Савла, положи рѫцетѣ си върху главата му, и Савелъ прогледа. Следъ отваряне на очитѣ му, Савелъ отиде да проповѣдва. Ананий не се уплаши отъ това, че трѣбва да отиде при Савла, единъ отъ върлитѣ гонители на Христа.

Христосъ каза на 12-тѣ си ученици, кѫде да ходятъ и какво да правятъ. Той имъ каза, че болни трѣбва да изцѣляватъ, гладни да хранятъ, мъртви да възкръсяватъ и навсѣкѫде да разправятъ, че е наближило идването на Царството Божие на земята. Сега, ако ви се каже да направите нѣщо за Господа, готови ли сте? Бѫдете готови всѣкога да изпълнявате волята Божия, защото ще слушате гласа Му не само сега, но и въ бѫдеще. На този или на онзи свѣтъ, вие всѣкога ще бѫдете съ Него. Никой не може да се освободи отъ погледа на Бога. Той следи живота на всѣки човѣкъ и му отдава заслуженото. Не търсете разрешаването на въпроситѣ само въ сегашния си животъ. Да търсите разрешаването на въпроситѣ въ сегашния си животъ само, това значи, да търсите разрешаване на въпроса за ябълката само въ нейната външна форма. — Не, искате ли да разрешите въпроса за ябълката, вие трѣбва да я посадите въ земята, да чакате да израсте, да цъвне, да върже плодъ, и плодътъ ѝ да узрѣе. Щомъ знаете всички процеси, презъ които ябълката е минала, като я вкусите, вие ще знаете вече, какъвъ е нейниятъ характеръ, какво тя представя. Сѫщо така и характерътъ на човѣка се познава отъ неговитѣ плодове.

Сега, за да имате успѣхъ въ живота си, пазете следнитѣ нѣколко правила: Искате ли хората да ви почитатъ, първо вие ги почитайте. Не разчитайте на справедливостьта на хората, преди да бѫдете вие справедливи. Разчитайте първо на вашата сила, а после на силата на другитѣ хора. За да бѫдете силни, какво ви е нужно? Ученицитѣ Христови казаха на Учителя си: „Придай ни вѣра“. И вие ли ще искате вѣра? Вие не се нуждаете отъ вѣра, защото вѣрвате даже и въ това, въ което не трѣбва да вѣрвате. Запримѣръ, нѣкой вѣрва, че е слабъ. Да вѣрва човѣкъ въ слабостьта си, това показва, че той иска да стане физически силенъ. За да станете силни, вие трѣбва да обичате истината. За да станете умни, да придобиете повече свѣтлина и знание, вие трѣбва да обичате мѫдростьта. Ако искате да бѫдете щастливи, вие трѣбва да обичате хората. Който люби, той става свободенъ. Любовьта освобождава човѣка. Като ни люби, Богъ ни освобождава. Ако любимъ ближнитѣ си, ние ги освобождаваме. Както Богъ ни освобождава чрезъ любовьта си, така и ние трѣбва да любимъ ближнитѣ си, за да ги освободимъ. Любовьта е пѫть за освобождаване. Тя дава възможность на човѣка да превърне леда въ вода и водата въ пара. Само при тѣзи условия растенията могатъ да растатъ и да се развиватъ. Обаче, къмъ когото и да е отправена любовьта ви, тя трѣбва да бѫде скрита отъ погледа на хората. Любовьта е нѣжна фиданка, която буритѣ и ураганитѣ могатъ да осакатятъ.

Истинската любовь произвежда върху човѣка следнитѣ нѣща: първо, тя усилва неговата температура; второ, тя увеличава неговата мекота и трето, тя укрепва неговата вѣра. Човѣкъ трѣбва да вѣрва въ това, което е, а не въ това, което не е. И да вѣрвате въ това, което не е, то нѣма да стане. Нѣкой казва: Азъ вѣрвамъ, че еди — коя си може да ме обича. — Щомъ вѣрвашъ, че тя може да те обича, твоята работа е свършена. Ти трѣбва да вѣрвашъ, че тя те обича. По сѫщия начинъ мнозина казватъ: Ние вѣрваме, че Богъ може да ни обича. — Богъ всѣкога ви е обичалъ. Не е било време, когато Богъ да не е обичалъ човѣка. Той го е обичалъ въ миналото, обича го сега, ще го обича и въ бѫдеще. Културата, която сега имаме, се дължи, именно, на любовьта. Като не знаятъ това, хората прилагатъ въ живота си свободата, а не любовьта си, вследствие на което правятъ много погрѣшки, чрезъ които огорчаватъ Духа Божий въ себе си. Затова е казано въ Писанието: „Не огорчавайте Духа въ себе си!“

Съвременнитѣ хора не успѣватъ въ живота си, защото се рѫководятъ отъ евангелия, писани отъ самитѣ тѣхъ, а не отъ Божието Евангелие, отъ Словото на Духа. Въ който домъ влѣзете, навсѣкѫде ще видите отворени старитѣ евангелия на мѫжа и на жената. Въ евангелието си къмъ жената мѫжътъ пише: Ще седишъ повече въ кѫщи. Ако излѣзешъ вънъ отъ дома, нѣма да гледашъ на чуждитѣ мѫже. И жената пише евангелие за мѫжа си: Ще гледашъ работата си добре. Предъ чужди жени нѣма да се спирашъ. Казвамъ: Затворете старото евангелие и напишете ново, което да се отнася еднакво и за мѫжа, и за жената, и за децата. Новото евангелие съдържа следното правило: Ходи тамъ, дето Богъ те праща.

И тъй, правете това, за което сте изпратени на земята. Вие сте изпратени на земята да се укрепите въ вѣрата си, да придобиете свѣтлина и да се освободите. Щомъ придобиете това за себе си, ще работите и за ближнитѣ си, да укрепите вѣрата имъ, да имъ дадете свѣтлина и да ги освободите. Това можете да постигнете по пѫтя на любовьта, мѫдростьта и истината. Възлюбете тия сили, и вие ще бѫдете свободни. Когато видите, че ближниятъ ви грѣши, не го критикувайте. Почакайте малко, докато замине. Щомъ замине, спрете се на мѣстото, дето е сгрѣшилъ, извадете семката, която е причина за погрѣшката му и, вмѣсто нея, посадете една отъ своитѣ семки. Семка, която причинява грѣшки, е достояние на дявола. Замѣстете тази семка съ семка отъ Божественото Слово и продължете пѫтя си.

Сѫществената мисъль, която трѣбва да задържите въ ума си, е следната: Имайте свещени мисли и чувства къмъ Бога и благодарете за всичко, което ви сполетява. Простудите ли се, не се лѣкувайте по старъ начинъ, съ студени компреси. Туряйте горещи компреси на болното мѣсто. Потопете парче памукъ въ врѣла вода и бързо го поставете на болното мѣсто, да стои една-две минути. После пакъ го турете въ врѣла вода и оттамъ на болното мѣсто. Като направите този компресъ десетина пѫти, болката ще мине. Когато нѣкой казва, че човѣкъ не трѣбва да прави добро, това означава предпочитане на студения компресъ предъ горещия. Компреситѣ на доброто струватъ повече отъ компреситѣ на злото. — Нали човѣкъ трѣбва да бѫде хладнокръвенъ? — Не, човѣкъ трѣбва да има самообладание, но никога не трѣбва да бѫде хладнокръвенъ или безчувственъ. Една мравка се дави — помогнете ѝ, турете въ водата една сламка да се спаси.

Като държите съзнанието си будно, да помагате на всички, които се нуждаятъ отъ вашата помощь, вие ще развиете въ себе си благородни чувства. Като постѫпвате по този начинъ, ще дойдете до убеждението, че всичко, което се случва въ живота на отдѣлния човѣкъ, както и въ живота на народитѣ, е за добро. Така ще провѣрите, че Богъ е въ състояние да превърне и най-голѣмитѣ противоречия и злини въ добро за онѣзи, които Го любятъ. Като се ражда човѣкъ и като умира, това е все за добро. Дали ще бѫде здравъ или боленъ, пакъ е за добро. Каквито разочарования да преживява човѣкъ, все е за добро. Деветь момци сѫ любили една мома, и всички сѫ я напуснали — за нейно добро е това. За когото отъ тѣхъ да бѣше се оженила, все щѣше да я напусне. Най-после ще дойде десетиятъ, който ѝ носи истинско очарование. Предъ едно очарование лесно се забравятъ деветь разочарования. Ако въ живота ви дойдатъ първо деветьтѣ момци, които ще ви напуснатъ, имайте куражъ да ги приемете, да ги изпратите, но съ надежда, че ще дойде десетиятъ, вашиятъ възлюбенъ, който ще ви донесе истинското очарование. Ако въ началото на живота ви дойде вашиятъ възлюбенъ, приемете го и не го изпущайте, да чакате другитѣ деветь. Дойдатъ ли деветьтѣ следъ него, тѣ ще ви напуснатъ, и вие за винаги ще останете съ разочарованието си. Ако въ началото сте разочаровани, на края ще се очаровате. Ако въ началото сте очаровани, бѫдете будни да не изгубите очарованието си и да свършите съ разочарование. Винаги очаквайте вашия възлюбенъ, за да го приемете. Дали пръвъ ще дойде той или последенъ, това не е важно. За васъ е важно да дойде възлюбениятъ ви и да го приемете.

Ако въ началото на живота ви Богъ излѣе благостьта си къмъ васъ, приемете Го. Ако пъкъ въ началото на живота си имате изпитания, чакайте търпеливо до края на живота си, да получите благостьта, която ще ви освободи. Нѣкои хора сѫ приели Божията благость въ началото, а други — въ края. Тия, които сѫ приели Божията благость въ началото, нека дадатъ половината отъ нея на други, които още не сѫ я получили. Ония пъкъ, които ще я получатъ въ края, нека дадатъ половината на първитѣ, които сѫ я приели въ началото. Всички очаквайте Господа и бѫдете готови да приемете Божието благо на всѣко време. Ако гледате къмъ Бога и къмъ ближния си съ милъ погледъ, а не като къмъ свои врагове, сѫдбата ви ще се подобри.

Помнете, че Богъ работи въ васъ. Като знаете това, стремете се всичко да правите за слава Божия.

Христосъ е човѣкътъ на изобилната сила.

Христосъ е човѣкътъ на изобилната вѣра.

Христосъ е човѣкътъ на изобилната любовь.

*

24. августъ, 5 ч. с. София. — Изгрѣвъ.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...