Jump to content
Ани

1937_08_22 Свободно даване

Recommended Posts

"Лѫчи на живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера

презъ лѣтото на 1937 г. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 2004.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

"Лѫчи на живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера
презъ лѣтото на 1937 г. София,
Първо издание, София, 1937 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание

 

 

СВОБОДНО ДАВАНЕ*

 

Животътъ на хората се опредѣля отъ проявитѣ на тѣхния умъ и на тѣхното сърдце. Отъ стремежитѣ на ума и на сърдцето на човѣка зависи и живота му. Всѣки човѣкъ се стреми да постигне нѣщо и мисли, че каквото постигне, ще остане съ него презъ цѣлия му животъ. Въ края на краищата не излиза така и той се разочарова. Срѣщате единъ младъ, ученъ човѣкъ, свършилъ философия съ докторатъ, иска да стане професоръ. Следъ нѣколко години, виждате го вече професоръ, домогналъ се до професорската катедра. Сега той е щастливъ и мисли, че ще задържи това положение до края на живота си, но не излиза така. Едва достигналъ до най-приятната, до най-съзнателната си работа и го уволняватъ. Защо? Имало по-млади, по-способни отъ него, които трѣбва да го замѣстятъ. За да го залъжатъ, да не преживѣе голѣмо разочарование, пенсиониратъ го. Пенсионирането не е нищо друго, освенъ залъгване, както майкитѣ даватъ нѣщо сладко на децата си, да не плачатъ. Дето и да отидете, навсѣкѫде чувате да се говори едно и сѫщо нѣщо: “Старитѣ трѣбва да отстѫпятъ мѣстата си на младитѣ, като на по-способни, по-силни отъ тѣхъ.” Така мислятъ старитѣ, така мислятъ и младитѣ. Младитѣ гледатъ часъ по-скоро старитѣ да умратъ, да имъ оставятъ, каквото сѫ спечелили, тѣ да разполагатъ съ него.

 

Какво значи умиране? Умирането не е произволенъ процесъ. Има закони, които опредѣлятъ умирането. Да умре човѣкъ, това значи да му дадатъ отъ невидимия свѣтъ паспортъ, завѣренъ и подписанъ отъ държавата, въ която е живѣлъ и отъ тази, въ която заминава. Щомъ вземе паспорта въ рѫката си, той заминава и се готви да мине презъ редъ митници. На всѣка митница ще го прегледатъ и ще му взематъ по нѣщо. Щомъ му взематъ всичко, пущатъ го съвършено голъ, безъ нищо, съ съзнанието само, че нѣкога е билъ нѣщо, а сега е нищо. Въпрѣки това, докато е на земята, човѣкъ се суети, бори, кара се, търси правата си, иска слава, почести. Какво остава отъ всичко това? - Нищо. Кѫде отидоха всички човѣшки надежди? -“Е, нѣма какво да мислимъ за тия работи!” Какъ да не мислите? Вие се качвате на параходъ, който неизбѣжно ще потъне. Този параходъ не е здравъ, той не може да издържи на морскитѣ вълни и бури. Тогава, по-добре останете на сушата и чакайте другъ параходъ, здравъ, сигуренъ, на който напълно можете да разчитате. Ако човѣкъ слиза на земята, за да потъне и да се удави, по-добре да не слиза. Често свѣтскитѣ и религиознитѣ хора искатъ да се представятъ, че живѣятъ добре, но външно само. Не е въпросъ човѣкъ да се представя такъвъ, какъвто не е. Това нѣма да го спаси. За него е важно да знае, като се е качилъ на парахода, ще стигне ли другия брѣгъ на океана или ще потъне в дълбочинитѣ му. Ако потъне, по-добре да не се качва на парахода, да отложи пѫтуването си за по-благоприятно време. Ако стигне благополучно на другия брѣгъ, има смисълъ да се качва на парахода.

 

Мнозина се хвалятъ съ вѣрата си и казватъ, че разчитатъ на нея. Нѣкой вѣрва въ парахода, но ако той потъне, кѫде остава неговата вѣра? Другъ вѣрва въ баща си и въ майка си, но ако тѣ умратъ, кѫде остава неговата вѣра? Трети вѣрва въ Свещенитѣ книги, въ онзи свѣтъ, който тѣ описватъ. Той самъ ходилъ ли е въ онзи свѣтъ? Не е ходилъ, но челъ за него. Това не е достатъчно. Човѣкъ трѣбва да знае, отде е дошълъ и кѫде отива. Ако той знае, че е слѣзълъ на земята да се учи, това слизане има смисълъ. Каквото научи, той ще го занесе съ себе си. Никой не може да му го отнеме. Никаква митница не е въ сила да отнеме знанието, което човѣкъ е придобилъ на земята като ученикъ. Обаче ако мисли, че е дошълъ на земята за развлѣчение, като на театъръ и на концертъ, човѣкъ се лъже. Колко време прекарва човѣкъ на театъръ или на концертъ? Единъ, два, най-много три часа. Щомъ се свърши концертътъ, той отива у дома си, дето го чака работа. Следователно ако човѣкъ слиза на земята да се учи, каквото придобие, всичко остава за него. Слѣзе ли на земята за развлѣчение и за удоволствие, каквото придобие, всичко му взиматъ. Щомъ сте дошли на земята, вие трѣбва да учите, да придобивате знания, които сѫ ценни и за този и за онзи свѣтъ.

 

Човѣкъ трѣбва да говори само за онова, което е питалъ. Нѣма ли опитность за нѣщо, той не трѣбва да се произнася, да дава свое мнение. Ама въ ума на нѣкого дошла нѣкаква мисъль. Какво отъ това? Въ ума на всички хора влизатъ мисли, но важно е, дали тия мисли сѫ изпитани и преживяни. Всѣка мисъль е вѣрна, когато е изпитана. Въ стаята ми влиза една ластовичка и започва да хвърчи около мене. Ако река да мисля, защо е влѣзла въ стаята, много мисли могатъ да минатъ презъ главата ми, но важно е, дали тѣ ще бѫдатъ вѣрни. За да влѣзе вѫтре, ластовичката е имала нѣкакво намѣрение, но точно какво е намѣрението й, не може да се каже. Когато децата влизатъ въ една плодна градина, все иматъ нѣкакво намѣрение - да си откѫснатъ по една-две ябълки или круши. Иматъ ли право да влизатъ въ чужди градини безъ позволение? Това е другъ въпросъ.

 

Като ученици, вие трѣбва да имате трезви мисли. Не е достатъчно да мислите, че имате вѣра. Вѣрата ви трѣбва да е изпитана. Всѣки човѣкъ трѣбва да се изпита. Цигуларьтъ мисли, че свири добре, но не се е изпиталъ. Като го поставятъ на изпитъ, той самъ ще види докѫде е стигналъ въ свиренето си. Поетътъ трѣбва да напише нѣколко стиха, да ги преживѣе, да ги подложи на опитъ, за да види, докѫде е достигналъ въ поезията си. Философътъ, учениятъ трѣбва да поставятъ на опитъ своята философия и наука, да видятъ, докѫде сѫ достигнали. Тъй щото, когато нѣкой казва, че вѣрва въ Бога, неговата вѣра трѣбва да допринася нѣщо и на самия него и на окрѫжаващитѣ. Не допринася ли нищо, тя не е истинска вѣра. “Ама, вѣрвамъ въ Слънцето.” Ако вѣрвашъ въ Слънцето и се ползувашъ отъ неговата свѣтлина и топлина, твоята вѣра има смисълъ.

 

Сега, азъ не искамъ да оспорвамъ вашата вѣра и вашето знание, но не искамъ да се заблуждавате, да мислите, че това, което знаете и въ което вѣрвате, е последната дума на знанието и на вѣрата. Вие сте едва въ началото на вѣрата. Нѣкой казва на едного: “Ако ми дадешъ десеть хиляди лева на заемъ, ще повѣрвамъ въ твоето приятелство.” Ако ти вѣрвашъ въ човѣка, защото ти далъ десеть хиляди лева, това не е вѣра, това е фактъ. “Азъ не се осланямъ на празни думи.” Вѣрата пъкъ почива на празни думи. Човѣкъ първо вѣрва, а после идатъ фактитѣ. Кой не е мислилъ и не мисли въ себе си, че ще стане великъ музикантъ, поетъ, художникъ, ученъ или общественикъ? Въ всѣки човѣкъ има единъ скритъ, вѫтрешенъ стремежъ къмъ нѣщо. Добре е човѣкъ да се стреми и да вѣрва въ реализирането на своя стремежъ, но какъ може да провѣри, че това, въ което вѣрва, е истинно?

 

Рекохъ, вѣрата се различава коренно отъ суевѣрието. Въ природата сѫществуватъ едни точни везни, които опредѣлятъ теглото на всички нѣща, които могатъ да се реализиратъ. Ако нѣщо не отговаря на опредѣленото тегло, то не е постижимо и не може да му се вѣрва. Всѣки човѣкъ има свое специфично тегло. Когато слиза на земята, теглятъ го. Като се връща отъ земята, пакъ го теглятъ. Ако се констатира микроскопическо увеличаване или намаляване на теглото му, по него сѫдятъ за живота, който е прекаралъ на земята. При всички състояния, презъ които човѣкъ минава, теглото му ту се увеличава, ту намалява. Днесъ вѣрва въ нещо, повдига се духътъ му, той печели - теглото му се увеличава. Утре изгуби нѣщо материално - съ него заедно губи и вѣрата си. Като резултатъ на тази загуба, той губи часть отъ теглото си. Днесъ е доволенъ, печели нѣщо. Печалбата увеличава теглото му. На другия день е недоволенъ, губи нѣщо. Съ загубата заедно губи и часть отъ теглото си. Това е животъ на борсата. Нѣкой започва да играе на борсата, печели милиони. На другия день пак отива да играе, но се връща дома си, безъ петь пари въ джоба си. Ако човѣкъ е дошълъ на земята като въ борса, единъ день да печели, а на другия день да губи и то не само спечеленото, но и онова, което е сѫщественъ елементъ въ живота му, какъвъ смисълъ има този животъ?

 

Разправятъ, че единъ день Толстой взелъ участие въ една хазартна игра, дето изгубилъ 12 000 рубли. Той се отчаялъ и започналъ да мисли отде да намѣри пари да изплати дълга си. Той дошълъ до такова отчаяние, че за пръвъ пѫть въ живота си се молилъ да му помогне Господь, да излѣзе по нѣкакъвъ начинъ отъ тази каша. Въ това време единъ неговъ приятель му подарилъ една рубла. Съ тѣзи пари той отишълъ пакъ да играе. Като спечелилъ отново 12 000 рубли, той прекратилъ играта, излѣзълъ вънъ, изплатилъ дълга си и престаналъ вече да играе.

 

Какво представя животътъ на съвременнитѣ хора? - Борса. Сегашната женитба на хората е борса. Жената хванала единъ мѫжъ и мисли, че уловила нѣщо, на което всѣкога може да разчита. Мѫжѫтъ уловилъ една жена и мисли, че може всѣкога да разчита на нея. Азъ не съмъ противъ мѫжетѣ и женитѣ, нито противъ женитбата, но какво ще кажете като срещнете мѫжа и жената разочаровани единъ отъ другъ и търсятъ начинъ да се раздѣлятъ? Първоначално жената е мислила, че като нейниятъ мѫжъ нѣма другъ, но не излѣзло така. И мѫжътъ е мислилъ, че като неговата жена нѣма друга, но и той се разочаровалъ. И двамата се излъгали. Защо? Защото повѣрвали, че въ женитбата се крие истинското щастие. Женитбата е човѣшко учреждение, а човѣшкото не носи щастие. Всички млади сѫ се разочаровали въ своитѣ възлюбени, въ иконитѣ на своитѣ сърдца. Колкото и да се молятъ на своитѣ икони, тѣ нѣма да имъ помогнатъ.

 

Следователно човѣкъ не трѣбва да се моли и да вѣрва на образи вънъ отъ себе си. Той трѣбва да вѣрва въ четири образи, които се намиратъ въ самия него. Човѣкъ трѣбва да вѣрва въ образа на своята душа, въ образа на своя духъ, въ образа на своя умъ и въ образа на своето сърдце. Когато сърдцето на човѣка е добро, той е щастливъ. Доброто е храна за сърдцето. Безъ доброто, човѣкъ не може да бѫде здравъ. Безъ доброто той не може да бѫде щастливъ. Човѣшкото сърдце се развива и усъвършенствува само чрезъ доброто. Както хлѣбътъ е необходимъ за физическия животъ на човѣка, така и доброто е необходимо за неговото сърдце. “Защо ми е сърдце? Ако нѣмахъ сърдце, нѣмаше да страдамъ!” Не е така. Причина за страданията е самия човѣкъ. Тѣ нѣматъ нищо общо съ сърдцето. Обаче, сърдцето е необходимъ удъ въ човѣшкия животъ. Безъ сърце животъ не може да сѫществува. Животътъ минава презъ сърдцето. Какъ може човѣкъ самъ да си причинява страдания? - Той взима една игла и започва да се боде. Щомъ се боде, ще страда, разбира се. Не си причинявайте само болки! Не оплитайте сърдцата си съ сърдцата на другитѣ хора! Не се влюбвайте. Любете безъ да се влюбвате. Не залагайте сърдцата си! Погрѣшката на съвременнитѣ хора се заключава въ това, че още съ слизането си на земята, тѣ залагатъ сърдцата си. Сърдцето е капиталъ, който за нищо въ свѣта не трѣбва да се залага. Какво ще получите, ако заложите сърдцето? Ще кажете, че въ замѣна на вашето сърдце ще получите сърдцето на другъ човѣкъ. Да, но с чуждо сърдце не се живѣе. Казано е въ Писанието: “Сине мой, дай ми сърдцето си!” Единствениятъ, Който има право на нашето сърдце, това е Богъ. Отъ време на време Той преглежда нашитѣ сърдца, гледа, въ какво състояние се намиратъ и ако има нужда, пречиства ги.

 

Често хората се оплакватъ, че никой не ги разбира. Нѣкой се оплаква отъ приятеля си, че му далъ сърдцето и пакъ останалъ неразбранъ. Тамъ е грѣшката на човѣка. Никой никого не може да разбере. Човѣкъ трѣбва самъ да се разбере, да не очаква хората да го разбиратъ. Земята, слънцето, звездитѣ сами трѣбва да се разбиратъ, да не очакватъ други да ги разбиратъ. Животътъ може да се развива правилно само тогава, когато всѣки самъ се разбира. Това значи, всѣки да се занимава съ себе си, съ своитѣ работи, а не съ работитѣ на другитѣ хора. Слънцето се занимава съ своитѣ работи, но когато земята отправи къмъ него своята молба, то й отпуща по-голѣмъ или по-малъкъ кредитъ, споредъ нейнитѣ нужди. Слънцето никога нѣма да слѣзе на земята, да види, какво правятъ хората. То гледа отдалечъ, но не слиза на земята. Колкото и да викате към него, то нѣма да слѣзе при васъ. Слънцето помага на хората, но не урежда живота имъ. И хората могатъ взаимно да си помагатъ, но не могатъ едни на други да уреждатъ живота. Погрѣшката на хората седи въ това, че тѣ очакватъ други да редятъ живота имъ. Никой човѣкъ не е въ състояние да уреди живота на другитѣ. Всѣки самъ трѣбва да нарежда работитѣ си. Не разваляйте въ себе си онова, което Богъ е наредилъ още отъ създаването ви. Той е вложилъ въ васъ единъ голѣмъ капиталъ - сърдцето ви и отъ време на време ви посещава, да види, въ какво състояние се намира този капиталъ. “Защо ми е дадено сърдцето?” - За да видишъ Господа! Ако нѣмашъ сърдце, ти не можешъ да видишъ Господа. “Защо ми е умътъ?” Да видишъ Господа. Единственитѣ мѣста, дето човѣкъ може да види Господа, това сѫ неговото сърдце и неговиятъ умъ. Вънъ отъ ума и отъ сърдцето си, човѣкъ нищо не представя. Безъ умъ и безъ сърдце човѣкъ е нула. Умътъ и сърдцето на човѣка сѫ единици. Поставите ли тия единици предъ нулата, вие ще видите истинската цена на човѣка.

 

Човѣкъ трѣбва да разбира смисъла на нѣщата, за да ги постави на мѣстата имъ. Като не ги разбиратъ, хората постоянно се оплакватъ. Щомъ ги сполети нѣкакво нещастие или страдание, тѣ казватъ, че не имъ се живѣе вече, че имъ е дотегнало да страдатъ. Който се оплаква отъ страданията, той не е разбралъ тѣхния смисълъ, той не е изучилъ съдържанието имъ. Въ всѣко страдание, въ всѣко чувство, въ всѣка мисъль е вложенъ известенъ капиталъ, който човѣкъ трѣбва да използува за градиво на своя животъ. Човѣкъ трѣбва да се изпита, да дойде до положение да познава качествата на нѣщата.

 

Всички говорятъ за любовьта, но не я познаватъ. Тѣ не знаятъ, какви сѫ качествата на любовьта. Като разискватъ върху любовьта, най-послѣ тѣ казватъ, че сѫ готови да обичатъ, но ако и тѣхъ обичатъ. Не е въпросъ да те обичатъ хората, за да ги обичашъ и ти. Обичай, безъ да държишъ смѣтка, обича ли те нѣкой или не. Който обича, той е силенъ човѣкъ; който не обича, той е слабъ. Добриятъ е силенъ човѣкъ, лошиятъ е слабъ. Силниятъ човѣкъ има условия да прави всичко, каквото желае. Всички хора искатъ да бѫдатъ силни, но не знаятъ, че за да бѫдатъ силни, първо трѣбва да бѫдатъ добри. Доброто е основа на разумния животъ. По естество човѣкъ е добъръ, но доброто въ него трѣбва непрекѫснато на расте и да се развива. Ако човѣкъ не расте и не се развива въ доброто, животътъ му нѣма смисълъ. За да използува живота си разумно, всѣки день човѣкъ трѣбва да прави поне по едно малко добро. Кѫдето и да е, при каквито условия и да се намира, човѣкъ има възможность да направи поне едно микроскопическо добро. Въ доброто се криятъ придобивкитѣ на човѣшкия животъ. Грѣшкитѣ на хората се заключаватъ въ това, че тѣ не мислятъ за микроскопическото добро, което могатъ да правятъ, но искатъ да оправятъ свѣта. Този, който е създалъ свѣта, Той мисли за него. Казва се, че за да създаде сегашния свѣтъ, Богъ е мислилъ толкова години, колкото е числото, получено отъ единица и 15 нули следъ нея. Той е предвидилъ всички противоречия, които могатъ да се явятъ, всички възможности за добро и за зло. Той е изчислилъ всичко това точно, споредъ изчисленията на висшата, Божествена математика.

 

Каквото и да стане въ свѣта, всичко е предвидено. Въ Божествения свѣтъ нѣма случайности. И за създаването на новия свѣтъ Богъ продължава да мисли и ще мисли още повече, отколкото е мислилъ за създаването на сегашния свѣтъ. Човѣкъ може да изчисли кога какво ще му се случи въ живота. Ако единъ баща има три дъщери и единъ синъ, чрезъ точни математически изчисления може да се предс каже, какви изпитания го чакатъ. Това не е гадание, това е наука. Има гадатели, които предсказватъ известни нѣща, но въ края на краищата предсказанията имъ не се сбѫдватъ. Гадательтъ трѣбва да бѫде уменъ човѣкъ, да знае какво трѣбва и какво не трѣбва да се казва. Трѣбва ли да кажете на една бременна жена, че следъ раждане детето й веднага ще умре? Вмѣсто да внасяте такива мисли въ ума й, по-добре кажете й да има вѣра въ доброто, надежда въ всички свои предприятия и любовь къмъ Бога, къмъ ближния си и къмъ себе си. Върви ли въ съгласие съ тия закони, човѣкъ може да избѣгне лошото, което му е опредѣлено да мине.

 

Всѣки човѣкъ е бремененъ съ нѣкаква мисъль, съ нѣкакво чувство, съ нѣкаква идея. Като знаете това, пазете себе си, пазете и ближнитѣ си, за да родите благополучно. Мнозина могатъ да ви нашепватъ, да внасятъ въ васъ отрицателни мисли и чувства, но вие трѣбва да се противопоставяте на тия нашепвания. Тѣ сѫ чужди мисли, които идатъ отъ извънземния свѣтъ. Това сѫ мисли на ненапреднали сѫщества, които искатъ да ви спънатъ. Вие трѣбва да бѫдете смѣли и решителни, да не се поддавате на външни влияния. И дяволътъ мрази страхливитѣ хора. Предъ смѣлитѣ и безстрашнитѣ той отстѫпва, вижда, че тѣ иматъ добродетели въ себе си.

 

Когато срещне нѣкой богатъ човѣкъ, дяволътъ започва да го обикаля, да го ласкае, да му говори сладко, докато го спечели на своя страна. Щомъ спечели сърдцето му, той започва да го обира. Обере ли го, повече не го търси. Той внася отрицателни мисли въ човѣка и го оставя да плаща, самъ да се разправя. Човѣкъ плаща, а дяволътъ стои настрана и се смѣе. Въ това отношение той е неуязвимъ и безотговоренъ. Докато е слушалъ дявола и грѣшилъ, човѣкъ не е самъ. Той има съдружникъ, въ когото вѣрва. Обаче, скоро съдружникътъ му го напуща и човѣкъ остава самъ. На това се дължи голѣмото обезсърдчение, което хората често преживяватъ. Нѣкой казва: “Отъ мене човѣкъ нѣма да стане.” - Отде знаешъ това? Ти ли си създалъ свѣта? Онзи, Който е мислилъ хиляди години за създаването на свѣта, Той знае какво може да излѣзе отъ тебе. Едно се иска отъ човѣка: да се откаже отъ своя старъ съдружникъ, който го кара да грѣши и да се свърже съ Първата Причина на нѣщата. Въ това седи неговото спасение.

 

Сегашнитѣ хора сѫ недоволни едни отъ други, намиратъ, че сѫ лоши, а въпрѣки това държатъ за своето достойнство. Човѣкъ може да пази достойнството си, ако е добъръ. Не е ли добъръ, той нѣма никакво достойнство. Човѣкъ може да пази достойнството си, ако е уменъ. Не е ли уменъ, той нѣма никакво достойнство. Човѣкъ самъ не може да пази достойнството си. Другъ ще пази неговото достойнство. Да мислите, че човѣкъ самъ може да запази своето достойнство, това значи, да си правите илюзии. Не си правете никакви илюзии. Не допущайте никаква лъжа въ себе си. Човѣкъ трѣбва да познава силитѣ си, да знае какво може да направи, а не до ходи отъ единъ човѣкъ на другъ, да иска тѣхното мнение. Нѣкой писатель пише разкази и започва да ги чете на този, на онзи, да кажатъ мнението си, дали ще ги приематъ за печатане. Нѣма защо да търсите мнението на възрастнитѣ хора. Постъпвайте по начина, по който Толстой е постѫпвалъ. Когато искалъ да знае мнението на нѣкого за разказитѣ си, той събиралъ нѣколко деца и започвалъ да имъ чете. Ако децата одобрявали разказитѣ му и възрастнитѣ ги одобрявали. Азъ съмъ правилъ подобни опити съ себе си и съ близкитѣ си приятели. Щомъ внеса въ ума си една свѣтла мисъль, дето и да отида, всички ме приематъ добре. Или щомъ внеса една свѣтла мисъль въ ума на нѣкой човѣкъ и той грижливо пази тази мисъль въ себе си, всички хора започватъ да го обикалятъ, да го кредитиратъ. Щомъ оттегля мисъльта си, този човѣкъ веднага става обикновенъ и всички започватъ да го напущатъ.

 

Единъ виденъ американски професоръ по музика искалъ да направи опитъ, да вложи своята музикална мисъль въ нѣкой човѣкъ, който не е много музикаленъ, да види, какъвъ ще бѫде резултатътъ. Той срещналъ една млада мома, която имала много хубавъ гласъ, но не била особено музикална. Той я поканилъ у дома си да направи първия опитъ. Тя започнала да пѣе, а въ това време той силно концентриралъ мисъльта си къмъ нея и забелязалъ, че тя пѣела отлично. Като направилъ нѣколко опити съ нея, тя започнала да дава концерти, но винаги придружавана отъ него. Когато излизала на сцената, професорътъ седѣлъ задъ кулиситѣ и оттамъ отправялъ своята музикална мисъль къмъ нея. Единъ младъ момъкъ се влюбиль въ пѣвицата, но като виждалъ, че стариятъ професоръ я придружава навсѣкѫде, той помислилъ, че може да е влюбенъ въ нея и решилъ да го премахне по нѣкакъвъ начинъ. Единъ день той издебналъ професора и го убилъ. Следъ смъртьта на професора момата престанала вече да пѣе. Тя запазила гласа си, но изгубила онова възвишено музикално чувство, онази музикална мисъль, която професорътъ съ присѫтствието си й предавалъ.

 

Какво представя музикалната мисъль въ човѣка? Музикалната мисъль въ човѣка е неговата вѣра. Какво ще стане съ човѣка, ако той убие своята вѣра? Изгуби ли вѣрата си, човѣкъ престава да пѣе и да свири. Следователно влюби ли се нѣкой въ васъ, ще му кажете, че всичкитѣ ваши дарби и способности се дължатъ на вѣрата ви, на музикалната мисъль, която е вложена въ васъ. Докато Божията мисъль е отправена къмъ насъ, ние представяме нѣщо. Прекъснемъ ли връзката съ Божествената мисъль, съ свободата, съ силата, съ свѣтлината и съ доброто, които сѫ вложени въ насъ, всичко е свършено. Това е телепатическата страна на въпроса.

 

Всѣки човѣкъ трѣбва да работи. “Ама, азъ вѣрвамъ!” - Това не е достатъчно. Да вѣрва човѣкъ, това не значи, че не трѣбва да работи. И при най-голѣмата вѣра, човѣкъ пакъ ще преживѣе разочарования, но като работи, кой ще трансформира състоянията си. Азъ познавамъ хората, зная кой отъ тѣхъ ще ме излъже, но все пакъ вѣрвамъ. Азъ вѣрвамъ въ доброто на човѣка. И при най-голѣмитѣ му слабости, азъ вѣрвамъ, че има нѣщо добро въ него, че той може да се изправи. Колкото пѫти да ме излъже, азъ пакъ вѣрвамъ, че ще излѣзе човѣкъ отъ него. Това е качество на Бога. Когато всички хора се откажатъ отъ нѣкого и престанатъ да му вѣрватъ, Богъ остава последенъ при него и му казва: “Не се страхувай, тази работа ще се оправи. Ти ще успѣешъ, ще излѣзе човѣкъ отъ тебе.” И наистина, както казва, така става.

 

Вѣрвайте въ Онзи, Когото обичате! Вѣрвайте и въ себе си, когато обичате! Любовьта е мѣрка за нѣщата. Когато Богъ ви люби, това е реалностьта въ живота. Когато ние любимъ и това е реалность. Вънъ отъ любовьта никаква реалность не сѫществува. Щастието се опредѣля отъ любовьта. Безъ любовь животътъ не е реаленъ.

 

Едно отъ качествата на любовьта е, че тя изключва всѣкакъвъ страхъ отъ себе си. “Какво ще стане съ насъ?” - Каквото е опредѣлено. Има страдания въ живота на човѣка, които по никой начинъ не могатъ да се избѣгнатъ. Кѫдето и да се скрие, тѣ ще го намѣрятъ. Богъ всичко е предвидилъ и за всичко има грижа. Единъ день Богъ изпратилъ единъ ангелъ на земята, да вземе душата на една жена. Щомъ влѣзълъ въ дома й, той видѣлъ, че тя била майка на три малки сирачета. Като погледналъ къмъ децата, ангелътъ се смилилъ надъ тѣхъ и си казалъ: “Какво ще стане съ тия деца, ако взема душата на майка имъ?” Той се върналъ на небето и казалъ на Бога, че не могълъ да изпълни задачата, която му била дадена, защото съжалилъ децата. “Ако взема майка имъ, тѣ ще останатъ на пѫтя.” Богъ нищо не му казалъ, но го изпратилъ на слѣзе на дъното на океана и оттамъ да извади единъ камъкъ. “Разчупи го сега”, казалъ Господь. Ангелътъ разчупилъ камъка. “Какво виждаш тамъ?” - “Едно малко червейче.” - “Който се грижи за това малко червейче въ дъното на океана, Той ще се погрижи и за сирачетата. Иди сега да изпълнишъ задачата, която ти дадохъ.”

 

Какво виждаме отъ този примѣръ? Този примѣръ показва разбиранията на хората. Мнозина мислятъ, че душитѣ на умрѣлитѣ отиватъ далечъ нѣкѫде и прекѫсватъ връзката си съ своитѣ близки. Не, когато майката замине за другия свѣтъ, душата й влиза въ душитѣ на децата и продължава да живѣе. Докато е живѣла на земята, тя е била слугиня, а въ онзи свѣтъ тя става господарка, отъ тамъ диктува и нарежда работитѣ. Заминалиятъ за онзи свѣтъ не остава тамъ, а продължава да живѣе въ сърдцата, въ умоветѣ, въ душитѣ и въ духоветѣ на своитѣ братя, останали на земята. Вие мислите, че вашитѣ заминали сѫ на онзи свѣтъ и устройвате сеанси да ги видите. Вие можете да видите само онзи, когото обичате. Вие можете да видите само свободния, силния, свѣтлия и добрия. Единственото нѣщо, което се вижда, това е свободното, силното, свѣтлото и доброто. Вънъ отъ него всичко е илюзия. Виждане има само въ свободата, въ силата въ свѣтлината и въ доброто.

 

Когато работитѣ на човѣка не вървятъ добре, това се дължи на факта, че въ дадения моментъ той не е свободенъ, не е силенъ, нѣма свѣтлина въ ума си и не е добъръ. Дойде ли при мене този човѣкъ, азъ ще му дамъ по-малко, отколкото на другъ. Степеньта на доброто въ човѣка опредѣля неговия кредитъ. На всѣки човѣкъ ще дадете толкова, колкото е кредитътъ му. Не можете да дадете всичко само на единъ човѣкъ. Следъ него идатъ още много негови братя, на които трѣбва да се даде нѣщо. Всѣки има право на своя дѣлъ, но не и на дѣла на другитѣ хора. Всѣки човѣкъ трѣбва да направи поне най-малката услуга на своя ближенъ. Въ това седи изпълнението на волята Божия. Свѣтътъ се нуждае отъ добри хора, отъ добри работници. Свѣтътъ се нуждае отъ свободни, силни, здрави, умни и добри майки. Ако майката нѣма тия качества, тя не е майка. Какво дете ще възпита такава майка? Единствениятъ цененъ капиталъ, съ който ние можемъ да оперираме въ живота си, това сѫ нашиятъ умъ, нашето сърдце, нашата душа и нашиятъ духъ. Христосъ имаше този цененъ капиталъ въ себе си и затова можа лесно да се справи съ петхилядния народъ. Той взе нѣколко хлѣба, разчупи ги, благослови ги и нахрани съ тѣхъ множеството. Христосъ имаше само едно мнение за Бога. Той никога не се колебаеше, никога не се съмняваше въ Него.

 

Следователно и вие, като Христа, трѣбва да имате едно мнение за Бога. Знайте, че Богъ никога не съизволява въ страданията на хората. Той има желание да подобри условията на живота имъ, да ги направи радостни и весели, да ценятъ благата, които имъ сѫ дадени. Хората знаятъ всичко това, но все пакъ роптаятъ, обезвѣряватъ се, обесърдчаватъ се и т.н. Защо? Има нѣщо упорито, стегнато, кораво въ тѣхъ. Докато не се освободятъ отъ лошитѣ наследствени чърти, тѣ всѣкога ще изпадатъ въ лоши състояния. Лесно се познаватъ такива хора. Какъ? Като дойде нѣкой упоритъ човѣкъ при мене и азъ ставамъ упоритъ. Като дойде нѣкой, който се е обезвѣрилъ, азъ приемамъ състоянието му и казвамъ: “Ти си се обезвѣрилъ.” - “Отде знаешъ?” - “Азъ възприемамъ твоето състояние въ себе си и отвѫтре те изучавамъ.” - “Въ мене пъкъ се събуди вѣрата.” - “Да, азъ приехъ отъ твоето безвѣрие, а ти отъ моята вѣра.” Като обичашъ Бога, ще вѣрвашъ въ Него. Вѣрата произтича отъ любовьта, а надеждата - отъ вѣрата.

 

Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ ново разбиране на живота, на любовьта, на знанието. Новото разбиране е това, което Христосъ донесе. Той не казваше да бѫде Неговата воля, но казваше: “Господи, да бѫде Твоята воля!” Желайте и вие да бѫде волята Божия навсѣкѫде въ живота ви. Волята Божия ще работи за вашето сърдце, за вашия умъ, за вашата душа и за вашия духъ. Волята Божия седи въ това, да обичате хората, безъ да очаквате тѣ да ви обичатъ. Обичайте Бога, защото Той пръвъ ви е обикналъ. Заради любовьта Му къмъ васъ не е очаквайте отъ Него богатство, кѫщи, имоти. Той ви е далъ всичко, което ви е нужно, но вие не сте работили, както трѣбва. Ако хората биха работили съзнателно, Царството Божие отдавна би дошло на земята. Хората, непослушнитѣ деца на Бога, сѫ причина да закъснѣе идването на Царството Божие. За да научатъ урока си, Богъ ги оставя да понесатъ последствията на тѣхната небрежность, да опитатъ горчивинитѣ на живота. Тѣ ще разбератъ, че нѣма изходенъ пѫть отъ положението, въ което се намиратъ, освенъ чрезъ изпълнение волята Божия.

 

Свѣтътъ нѣма да се поправи, докато не мине презъ огънь. Огъньтъ, това сѫ изпитанията, страданията, презъ които всички хора трѣбва да минатъ. Всички хора ще минатъ презъ този огънь, да се пречистятъ. Въ свѣта сѫществува относителна чистота, а тя трѣбва да бѫде абсолютна. Абсолютната чистота подразбира, каквито богатства и да видишъ, да не пожелаешъ нищо за себе си. Бѫди доволенъ на това, което имашъ. При закона на любовьта пъкъ, ти трѣбва да се радвашъ на това, което ближниятъ ти е придобилъ. Ако той е силенъ, радвай се на неговата сила; ако е добъръ, радвай се на добротата му; ако е ученъ, радвай се на ученостьта му. Ти никога не можешъ да бѫдешъ това, което е той. Ти можешъ да бѫдешъ добъръ и ученъ, но по съвсемъ другъ начинъ.

 

Ценното за всѣки човѣкъ се заключава въ това, че той представя една важна единица, поставена на специаленъ постъ и на специална служба. Ако всѣки изпълни своята работа, той е постигналъ нѣщо въ живота си. Вие сте стремите къмъ придобиване на сила, на богатство, на щастие. Това сѫ задачи, които отсега нататъкъ ще разрешавате. Работете съзнателно, като внимавате да не изопачите своя характеръ, да не заложите сърдцето и ума си, да не попарите душата и духа си. Нѣкой иска да направи нѣкакво добро, но се страхува отъ хората, да не го видятъ. Чудно нѣщо! Отъ хората, които не виждатъ, се страхува, а отъ Бога, Който всичко вижда, не се страхува. Богъ вижда всички погрѣшки на хората, но мълчи, чака тѣ сами да се изправятъ. Човѣкъ грѣши, понеже не вижда богатството, което е вложено въ него и търси външно богатство. Той ходи тукъ-тамъ да търси скѫпоценни камъни, за да ги продава скѫпо. И въ стремежа си къмъ външно забогатяване, той губи вѫтрешното си богатство. Външното богатство може да е голѣмо, като предпотопния мамонтъ, но за предпочитане е малкото богатство. За предпочитане е човѣкъ да приеме малка, детска форма, въ която сѫ вложени условия за растене и развитие, отколкото да приеме голѣмата форма на старъ, 120 годишенъ дѣдо, който е изразходвалъ силитѣ и възможноститѣ си. Богатството е единъ мамонтъ. Какво ще придобие човѣкъ отъ тази голѣма форма?

 

Казано е въ Писанието: “Блажени кроткитѣ, защото тѣ ще наследятъ земята.” Обаче, никѫде не е казано: “Блажени богатитѣ или ученитѣ, защото тѣ ще наследятъ земята.” Ученостьта на хората въ свѣта е относителна. Сегашнитѣ деца знаятъ повече отъ ученитѣ хора на миналото. И въ бѫдеще децата ще знаятъ повече отъ сегашнитѣ учени. Има една ученость, която никога не губи цената си.

 

Отива единъ беденъ човѣкъ при единъ отъ истинскитѣ учени и се оплаква отъ положението си. Той му казва: “Не се безпокой. Бръкни въ джоба си!” Бръква той въ джоба си и намира две златни английски монети. Дохожда при този ученъ една майка и разправя, че детето й е неизлѣчимо болно. “Иди у дома си, детето ти ще бѫде здраво.” Връща се майката у дома си и намира детето си здраво. Отива единъ ученикъ при него и му казва, че ще се явява на изпитъ, но мисли, че ще го скѫсатъ. “Не се страхувай, непременно ще издържишъ изпита си.” Както казва, така става - ученикътъ свършва изпита си добре. Каква по-голѣма ученость можете да очаквате отъ тази?

 

Вѣра е нужна на хората. Мнозина се оплакватъ, че сѫ неразположени, болни, нещастни, безъ да подозиратъ, че неразположенията имъ се дължатъ на промѣната на времето. Когато времето се разваля, тѣ ставатъ нервни, раздразнителни, неразположени духомъ. Като не правятъ връзка между времето и тѣхното състояние, тѣ мислятъ че неразположението имъ се дължи на нѣкакво болезнено състояние. Не се влияйте отъ вѣтъра, отъ влагата, отъ мислитѣ на хората. Влияйте се отъ Божието добро, което е въ вашето сърдце. Влияйте се отъ Божествената свѣтлина, която е въ вашия умъ. Влияйте се отъ Божествената сила, която е въ вашия духъ. Влияйте се отъ Божествената свобода, която е въ вашата душа.

 

“Да просвѣтнатъ дѣлата ни предъ Бога!” Това значи: Така да просвѣтнатъ сърдцата, умоветѣ, душитѣ и духоветѣ ни предъ Бога, че когато хората видятъ тази свѣтлина, да прославятъ Господа Бога нашего, Който е на небеса.

 

Сега, препорѫчавамъ ви следното: Вѣрвайте въ доброто на вашето сърдце, както и въ доброто на другитѣ хора.

 

Вѣрвайте въ свѣтлината на вашия умъ, както и въ свѣтлината, която е въ умоветѣ на другитѣ хора.

 

Вѣрвайте въ свободата на вашата душа, както и въ свободата, която е въ душитѣ на другитѣ хора.

 

Вѣрвайте въ силата на вашия духъ, както и въ силата на духа, който е въ другитѣ хора.

 

Вѣрвайте въ Бога, любете Го и приложете Неговия законъ.

 

Когато се върнете у дома си, сложете богата трапеза на вашитѣ мисли, чувства и постѫпки и ги нагостете добре. Така ще опитате силата, която Богъ ви е далъ.

 

Христосъ е човѣкътъ на изобилната сила.

 

Христосъ е човѣкътъ на изобилната вѣра.

 

Христосъ е човѣкътъ на изобилната любовь.

 

22 августъ, 5 ч.с., София - Изгрѣвъ

 

-------------------------------------

*Поради липса на оригиналъ, беседата е препечатана отъ първото издание - София 1937г., силно редактирано отъ Паша Теодорова.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×