1937_08_11 Пѫтьтъ и възможноститѣ / Пѫть и възможности

[Ани]

"Лѫчи на живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера

презъ лѣтото на 1937 г. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 2004.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

ПѪТЬТЪ И ВЪЗМОЖНОСТИТѢ

 

Небето чисто синьо.

Слабъ вѣтъръ. Времето меко.

Изгрѣвъ въ 5 ч. 27 минути

 

“Духътъ Божи”

Размишление

“Мога да кажа”

 

Често се задава единъ въпросъ. Човѣкъ си задава въпроса защо е роденъ. Христосъ, безъ да го питатъ, отговори на този въпросъ, при единъ отъ тържественитѣ моменти: “Азъ за това се родихъ, да свидетелствувамъ за Истината.” Когато Христосъ е казалъ: “Да свидетелствувамъ за Истината,” Той е знаелъ за каква Истина говори, а пъкъ сега хората разискватъ за Истината, говорятъ за това, което не знаятъ. Ако попитате вълка, защо се е родилъ, ще каже: “Да ямъ овце,” нищо повече. Ако попитате овцата, защо се е родила, ще каже: “Да ямъ трева.” Ако попитате водата, защо е дошла на земята, тя ще каже: “Да се плъзгамъ по лицето на земята, да я поливамъ.” Ако попитате вѣтъра, защо е дошълъ, ще каже: “За да духамъ, да издухамъ всичкитѣ работи.” И ако попитате човѣка, защо се е родилъ, ще каже: “Дошълъ съмъ да ямъ.” Това е понятието на вълка. Той казва: “Да ямъ. Трѣбва да се яде.” Питамъ: 60 години следъ като яде човѣкъ, въ края на краищата какъвъ балансъ ще има? Като се завърши земниятъ ви животъ, какво ще придобиете? Какво е придобилъ вълкътъ? Той, следъ като е живѣлъ 25 години, одератъ му кожата, нѣкой благородникъ ще я носи и ще кажатъ: “Този е единъ герой, който се е родилъ само да яде, а пъкъ сега се учи да не яде. Въ живота се е училъ да яде, а пъкъ сега го учатъ да не яде.” Та вълкътъ може да не яде. Доста е хубава вълчата кожа, понеже въ вълчата кожа паразити не живѣятъ. Понеже той самъ е единъ паразитъ, всички паразити бѣгатъ отъ него.

 

Азъ наблюдавамъ, даже и много напреднали хора, има едно недоволство у тѣхъ, защото не го разбиратъ хората. Че вие сами себе си не сте разбрали, а пъкъ искате другитѣ хора да ви разбератъ. Азъ ще ви дамъ едно кратко опредѣление: Да се саморазбирашъ, това значи да си превъзмогналъ всички мѫчнотии. Докато не си превъзмогналъ всички мѫчнотии, ти не се самопознавашъ. И ние постоянно правимъ опити и виждаме, че не сме това, което мислимъ, че сме. Напримѣръ нѣкой ученикъ мисли, че много знае. Нѣкои ученици отъ първия класъ мислятъ, че много знаятъ, по “6” имъ турили учителитѣ. Обаче, като влѣзатъ въ втория класъ, тия задачи, които много лесно сѫ ги решавали въ първия класъ, въ втория класъ се намиратъ въ трудно положение. После, тия които сѫ въ втория класъ, въ трети класъ, се намиратъ въ трудно положение. После въ четвъртия класъ, въ петия класъ, въ шестия. Вследствие на това хората се намиратъ въ трудно положение, но не безизходно. Но отъ Невидимия свѣтъ или отъ Божествения свѣтъ Богъ е, Който учи хората и имъ показва, че незнанието, което тѣ иматъ, е само една възможность.

 

Незнанието е една възможность за знанието. А пъкъ знанието на какво е възможность? Знанието е възможность за изпълнение. Защото, като не знаешъ, ти имашъ възможность да знаешъ, а пъкъ като знаешъ, ти имашъ възможность да направишъ нѣщо. Тъй че, ако не преминешъ отъ невежество къмъ знание, ти не можешъ да минешъ къмъ изпълнение. Единъ цигуларь трѣбва да знае, какъ да държи своя инструментъ и какъ да свири на своя инструментъ. Вие тая сутринь при пѣнието на пѣсеньта, взехте 15 трептения по-долу отъ обикновения тонъ - невѣрно. Въ школата на музиката поради това биха ви изпъдили навънъ. Ще ви кажатъ: “Мълчете!” Наново ще вземешъ камертона. Нѣкой пѫть азъ, като удрямъ съ двата си пръста, слушамъ тонове. Ти казвашъ: “Какъ ги слушате?” Азъ го зная. Не мога да го покажа. И най-вѣрнитѣ тонове вземамъ по този начинъ. И не изведнъжъ. Нѣкой пѫть трѣбва да минатъ 5-10 минути, за да чуя. Понеже външната атмосфера нѣкой пѫть препятствува. Но единъ тонъ трѣбва да преодолѣе външната атмосфера, защото има бъркотии.

 

Музиката е единъ великъ законъ, който опредѣля посоката на човѣшката мисъль, посоката на човѣшкитѣ чувства, посоката на човѣшкитѣ постѫпки. Всичко хубаво, красиво въ живота се опредѣля отъ великия законъ на музиката. Ако ти не си музикаленъ, нищо не можешъ да постигнешъ. Ти ще постигнешъ нѣщо, но това ще бѫде постижението на вълка, постижението на овцата, на водата, на въздуха, но нѣма да имашъ едно човѣшко постижение.

 

Сега вие сте отъ способнитѣ ученици на първия класъ. По “6” имате всички. Но втория класъ, въ който сега ще влѣзете, той е най-мѫчния въ цѣлия животъ на човѣка. По-мѫченъ отъ втория класъ нѣма. Защото нѣкой пѫть е много мѫчно да ходишъ на два крака. Можешъ да ходишъ много добре, когато лѣвиятъ и дѣсниятъ ти кракъ се съгласуватъ, обичатъ се и си спомагатъ. Но когато и дѣсниятъ и лѣвиятъ ти кракъ си иматъ особено мнение и седятъ да спорятъ, ти не знаешъ, накѫде да тръгнешъ. Седнешъ - станешъ, седнешъ - станешъ, не можешъ да вървишъ.

 

Сега и мисъльта и тя си има по два крака. И когато краката на мисъльта не сѫ въ съгласие, тогазъ не върви. Говоря ви фигуративно. Законътъ е вѣренъ, но не трѣбва да го вземате буквално. И когато двата крака на мисъльта спорятъ, кой има преимущество: дѣсниятъ или лѣвиятъ кракъ, тогазъ? За сега въ физическия свѣтъ има преимущество дѣсниятъ кракъ, а едно време ималъ лѣвиятъ кракъ. Следъ време пакъ ще се смѣнятъ. И като ходишъ, дѣсниятъ кракъ най-първо стѫпва. После той казва: “Уморихъ се. Да си почина.” Тогазъ лѣвиятъ кракъ казва: “Азъ съмъ сега първиятъ.” И виждаме, че единиятъ и другиятъ ставатъ първи. И после идва движението. И ако краката не знаятъ този законъ, раждатъ се болезненитѣ състояния. Напримѣръ когато човѣкъ е самъ въ живота, той е човѣкъ съ единъ кракъ. Да кажемъ нѣкоя мома. Момата е въ първия класъ. Момъкътъ е въ първи класъ. Понеже сѫ съ единъ кракъ, тѣ сѫ въ първи класъ. И понеже искатъ да минатъ въ втори класъ, а пъкъ въ втори класъ не можешъ да влѣзешъ съ единъ кракъ. Въ втори класъ трѣбва да влѣзешъѫ съ два крака. Затова момата и младиятъ момъкъ си търсятъ по единъ кракъ. Разсѫждавайте! Това сѫ задачи.

 

Търсишъ момата, търсишъ яденето, търсишъ водата, въздуха, свѣтлината. Щомъ дойде яденето, водата, тя ще внесе нѣщо ново въ тебе. Щомъ дойде въздухътъ, той ще внесе нѣщо ново въ тебе. Щомъ дойде свѣтлината, тя ще внесе нѣщо ново въ тебе. Щомъ дойде животътъ, той ще внесе нѣщо ново въ тебе. Щомъ дойдатъ чувствата, тѣ ще внесатъ нѣщо ново въ тебе. Но твоята мисъль не може да влѣзе съ единъ кракъ. И тая мисъль не може да стане здрава, докато не стане съ два крака. Мѫчнотията не е тамъ. Ти трѣбва да влѣзешъ въ третия класъ, но ще имашъ една рѫка. Представете си единъ човѣкъ съ два крака, но безъ рѫце. А пъкъ като влѣзешъ въ четвърти класъ, трѣбва да влѣзешъ съ две рѫце. Третиятъ класъ има сѫщото отношение къмъ четвъртия класъ, както първия къмъ втория. Въ първия и втория класъ се създадоха краката, а пъкъ въ 3 и 4 класъ се създадоха рѫцете. Мога да ви опредѣля сега какъ се създадоха очитѣ, устата, ушитѣ. Това е една велика наука, за която не сте сънували. Едвамъ сега сънувате. Да кажемъ, че ти си момъкъ съ единъ кракъ и като се оженишъ, искашъ твоята жена, твоята другарка да ти се подчинява. Той казва: “Да знаешъ, че азъ съмъ отъ първи класъ, съ единъ кракъ.” Тя казва: “И азъ съмъ съ единъ кракъ. Като дойдешъ при мене, моятъ кракъ ще те повдигне.” Твоята възлюбена и ти сте съ единъ кракъ. И двамата като се събератъ, ще имате два крака. Това сѫ дветѣ велики добродетели, съ които трѣбва да функционирате. Младата мома е единъ капиталъ съ единъ кракъ. И младиятъ момъкъ е капиталъ съ единъ кракъ. Двамата ставатъ съдружници. Дветѣ добродетели, които се съединяватъ въ едно, за да търгуватъ или за да се движатъ, за да дадатъ ходъ на движението. Понеже съ единъ кракъ не се ходи. Съ единъ кракъ можешъ да бѫдешъ дирекъ, колъ, дърво, камъкъ. Всички тия камъни сѫ все съ по единъ кракъ. Всички тия храсталаци сѫ все съ по единъ кракъ. Та рекохъ, единиятъ кракъ е една добродетель, но една добродетель сама по себе си не може да бѫде силна въ човѣшкия животъ.

 

И за да познаешъ себе си, какво трѣбва да знаешъ? Трѣбва да знаешъ, отъ кѫде си излѣзълъ, кой те е създалъ най-първо! Трѣбва да познаешъ баща си, трѣбва да познаешъ майка си.

 

Вчера ми разправя една сестра, че друга сестра казала: “Искамъ да имамъ за Бога по-конкретно понятие.” Богъ живѣе въ нея и тя живѣе въ Бога, а тя иска да го знае по-конкретно. Това е конкретность на невежитѣ, това е конкретность на слѣпитѣ хора. Има очи, а не гледа. Въ свѣта, когато се раждатъ хората, понеже излизатъ отъ единъ свѣтъ, за да не ослепѣятъ, замазватъ имъ очитѣ съ едно лепкаво вещество. Та ония, които имъ бабуватъ, не взематъ да имъ измиятъ това лепкаво вещество да имъ се отворятъ очитѣ и презъ цѣлия си животъ тия хора оставатъ слѣпи. Трѣбва да дойде нѣкой да имъ помогне. Христосъ, като дойде, плюна, намаза очитѣ на слѣпия и ги отвори. На Христа плюнката бѣше толкозъ ефикасна, че можеше да отвори тая лепкавина. А пъкъ въ езика на хората има такава плюнка, че като намажатъ съ нея окото, то освенъ че нѣма да прогледне, но още повече ще залепне.

 

Та рекохъ сега, говоря на ония отъ васъ, които искате да знаете Волята Божия. Нѣкои се колебаете. Искате да си осигурите живота. По човѣшки животътъ никога не може да се осигури. И по човѣшки толкозъ хиляди години ние имаме постоянно разочарования, раждания - прераждания, раждания - прераждания, страдания, умирания, погребвания. Какви ли не нещастия не сѫ се случавали. За да се избегнатъ тия мѫчнотии, трѣбва да учите. Трѣбва ви наука. Не питайте защо хората така вѣрватъ. Питайте въпроса: “Какво азъ трѣбва да вѣрвамъ?” Азъ да ви кажа: Азъ трѣбва да вѣрвамъ, че имамъ два крака, съ които мога да ходя. Азъ трѣбва да вѣрвамъ, че имамъ две рѫце, съ които мога да работя и да си изкарвамъ прехраната. Азъ трѣбва да вѣрвамъ, че имамъ единъ езикъ, който има три служби: той трѣбва да работи, учатъ го да работи. После, този езикъ трѣбва да чувствува, той изпитва нѣщата. Той има директорска служба, като директоръ е той и провѣрява хранитѣ - коя храна трѣбва да влѣзе въ стомаха и коя - не. И всѣки пѫть той подписва. И после има друга служба: той е ораторъ. Често говори отлични речи, на големи стъгди* и разказва най-разумнитѣ работи и следъ като си изкаже речьта, той се скрива, скрива се въ своя кабинетъ и казва: “Като менъ другъ не може да говори така.” И действително, правъ е. Кой другъ удъ може да говори така, като езикътъ? Носътъ може ли да говори? Той може да помирисва нѣщата, очитѣ могатъ да ги видятъ, рѫката може да ги пипа, но това изкуство като него, никой другъ го нѣма. Въ цѣлото тѣло никой не може да прави това, което езикътъ прави. Следователно той е единъ отъ голѣмитѣ директори, единъ посланикъ туренъ и съ всѣка дума, която той разумно говори, той донася голѣмо щастие и благоденствие на цѣлото човѣчество, но когато този директоръ направи нѣкоя погрѣшка, нѣкоя дипломатична погрѣшка и каже нѣщо, което не трѣбва, цѣлиятъ народъ страда, за една дума изпусната става цѣлъ източенъ въпросъ.

 

Ако вие ме запитате, въ кой класъ сте, ще ви кажа така: “Вие сами ще намѣрите въ кой класъ сте. Вие още не знаете, въ кой класъ сте! Въ първи класъ сте били, въ втори сте били. Въ третия сте били. Въ четвъртия сте били. Краката и рѫцетѣ ви показватъ, че четвъртия класъ сте свършили. Вече прогимназиалнитѣ класове сте минали и сте въ гимназиалнитѣ класове. Да ви кажа: вие сте сега въ петия класъ.** Отъ петия се готвите за изпитъ, за да минете въ шестия класъ. Предназначението на петия класъ, въ който сте били, е да се сформира вашето сърдце, да се превъзпита сърдцето ви и следователно сте минали отъ свѣта на чувствуванията въ свѣта на конкретната, обективната мисъль въ свѣта. И шестия класъ, въ който минавате, той е свѣтъ на съвременната човѣшка мисъль. И въ тая мисъль има две страни: една тъмна и една свѣтла страна. Въ свѣтлата страна на човѣшката мисъль всичко е ясно, предметитѣ се виждатъ много ясно, отчетливо. Въ тъмната страна на човѣшката мисъль нѣщата сѫ неопредѣлени. Всичкитѣ погрѣшки ставатъ въ тъмната страна на човѣшката мисъль. И затова именно при тая мисъль вечерно време вие си носете малки лампички. Трѣбватъ ви даже по две, по три лампички. Та дето минавате, трѣбва да освѣтлявате. Ако не, можете да си напакостите. Не, че природата има нѣщо противъ васъ, но много предмети сѫ тъмни на пѫтя ви. И ако не знаете, ще дойдете въ едно сблъскване. Правата мисъль има за цель да влѣземъ въ връзка, въ съприкосновение съ Божественото въ свѣта.

 

Шестиятъ класъ е класъ за почивка, за развлечение. Шестиятъ класъ въ свѣта е день за развлечение. Въ шестия день е създаденъ човѣкътъ. Той е день на развлечение. И хората на земята сѫ направени за развлечение на сѫществата въ Невидимия свѣтъ. Ангелитѣ, като строятъ планети, слънца, системи, като се уморятъ, идватъ на земята за развлечение, разглеждатъ хората, съ лупа ги гледатъ, бутнатъ човѣка и имъ стане приятно, че това малкото, дребното сѫщество има грандиозни понятия за себе си.

 

Ще ви приведа единъ разказъ. Той е много хубаво написанъ отъ Волтеръ. Той малко осмива нѣщата. Дошълъ нѣкой си отъ Сириусъ, който е слънце отъ една друга система. Тръгналъ той на разходка и попадналъ въ Слънчевата ни система и като прекрачилъ нѣколко пѫти, стѫпилъ въ най-голѣмитѣ океани и тѣ дошли до глезенитѣ му. Ще си представите колко е голѣмъ. Тѣзи океани не сѫ много дълбоки за него, до глезенитѣ му дошли. И като дошълъ къмъ Европа нѣкѫде си, тогазъ имало една френска експедиция съ параходъ към северния полюсъ. Съ двата си пръста той взелъ парахода и намѣрилъ единъ французинъ вѫтре и го хваналъ съ щипцитѣ. И като го погледналъ, французинътъ почналъ да говори. И жительтъ на Сириусъ се очудилъ. Той не се очудилъ отъ земята, а отъ французина, че макаръ и толкозъ дребенъ да е, може да говори и то разумно да говори.

 

Това, за което ви говоря сега, то е една външна страна на човѣшката интелигентность. Човѣшката интелигентность не се обуславя отъ величината на единъ човѣкъ. Защото външниятъ свѣтъ, това е единъ резултатъ на другъ единъ разуменъ свѣтъ. Но разумностьта не е зависима отъ резултата. Разумностьта може да измѣни резултата. Резултатътъ зависи отъ разумното, а донѣкѫде разумното се обуславя отъ онзи резултатъ. Вие живѣете, имате тѣло. Тѣлото е единъ резултатъ на вашата разумность. Следъ като живѣете 60-70 години, ще видите докѫде сѫ дошли вашитѣ разбирания на живота.

 

Нѣкои питатъ за музиката. Музиката е единъ законъ, който разрешава мѫчнотиитѣ. Много мѫчнотии въ свѣта музикално се разрешаватъ. И човѣшката мисъль, формата на човѣшката мисъль е построена по ония велики закони на музиката. Ти не можешъ да мислишъ правилно, ако не познавашъ музиката. Самата любовь е най-великата симфония, която сѫществува въ свѣта. По-велика симфония не съмъ слушалъ въ свѣта. По-велика симфония отъ знанието не съмъ слушалъ, което изтича отъ Божествената Мѫдрость. И по-велика симфония отъ свободата азъ не съм слушалъ. Това е цѣла една музика.

 

Преди време азъ слизамъ отъ Молитвения върхъ. Това бѣше онзи день, когато ви говорихъ за влагата и ми изтинаха рѫцетѣ. Една сестра се рѫкува съ мене и ми каза: “Изстинали сѫ ти рѫцетѣ.” Значи бѣха студени, следъ петь минути рекохъ: “Пипни ми рѫцетѣ.” Тѣ сѫ топли. За мене не съставлява голѣма мѫчнотия да взема единъ тонъ. Азъ въ музиката имамъ единъ тонъ, нѣма да ви го кажа, и като го взема, веднага дойде топлината. Съ музиката въ всѣки моментъ можешъ да предизвикашъ топлина. Скърбенъ си. Има единъ тонъ и като го вземешъ, станешъ радостенъ. Сиромахъ си. Има единъ тонъ. И като го вземешъ, веднага дойде богатството. Нѣмашъ кѫща, като изпѣешъ този тонъ и ще дойде кѫщата. Нѣмашъ одеало, като изпѣешъ този тонъ, ще дойде одеалото. Креватъ нѣмашъ, той ще дойде. Дърва нѣмате, тѣ ще дойдатъ. Нѣкой пѫть тукъ нали се мѫчите?

 

Сега помнете закона въ музиката: До тогазъ докато не се научимъ да обичаме, ние сме въ свѣта на зависимостьта и ние щастливи хора не можемъ да бѫдемъ. Любовьта е пѫть за щастието на човѣка. Но това е законъ музикаленъ. Ти нѣма да философствувашъ тамъ, какво нѣщо е любовьта. Ти нѣма да питашъ какво нѣщо е плодътъ. То е най-лесното, нѣма да ти казвамъ начина. Давамъ ти единъ плодъ и ти го изяжъ. Безъ да ти разправямъ за всички научни проблеми, които сѫ свързани съ плода. Плодътъ е свързанъ съ много проблеми. Ти не си пратенъ още въ дадения моментъ да опиташъ оная тайна, която е скрита въ плода. Защото ако искашъ да знаешъ тайната, тая тайна и първиятъ човѣкъ искаше да угади, какво нѣщо е доброто и злото и виждаме резултата.

 

Ти ще опиташъ живота, който плодътъ носи въ себе си. Не питай, какво нѣщо е музиката. Музиката носи животъ. И на умрѣлия достатъчно е да му кажешъ само единъ тонъ. Какво трѣбва да кажете на умрѣлия? Вие ще се намѣрите въ положението на оня млада мома, която обичала своя възлюбленъ и като се оженила за него, той умрѣлъ и тя плачела край него. Азъ ще му туря името Милко. “Милко, Милко, миличъкъ, колко любовни писма ми писа ти и ми каза, че ще ме направишъ щастлива! На кого ме оставяшъ? Защо умрѣ? Ти умрѣ, защото не ме обичашъ! Ако станешъ сега, Милко, като си умрѣлъ, ако оживѣешъ, ще позная, че ме обичашъ!” Той си отвори очитѣ! Той, като почувствувалъ въ себе си, че обича, той оживѣлъ.

 

Защо умиратъ хората? - Отъ безлюбие умиратъ! Защо оживяватъ хората? - Отъ любовь! Вие искате да знаете какъ ще възкръснатъ хората. Вие чакате нѣкой день възкресението. Възкресението и днесъ ще го имате.

 

За какво ви говорихъ въ недѣля? Мъгла имаше. Всички водни капки се стоплиха отъ любовьта. Рекохъ имъ: “Тия деца ще ги одушите съ своята любовь. Покажете имъ малко по-идеална любовь!” Рекохъ на воднитѣ капки: “Вие сте се натруфили. Турете си най-хубавитѣ премѣни. Вие сте дошли съ вашия шумъ, съ вашия егоизъмъ. Не можемъ да видимъ Божествената свѣтлина, затворихте Слънцето, да не можемъ да го видимъ. Много е егоистична любовьта ви! Съ такъва любовь умиратъ хората. Шесть деня ги арестувахте отъ любовь. Не само тѣхъ, но и менъ. Азъ не съмъ отъ ония, които умиратъ. Менъ нѣма да уморите, но тѣхъ ще изморите.” И се разговарямъ съ тѣхъ. Вие какво ще кажете. Вие какъ ще кажете: “Какъ сте се разговаряли?” Разговарялъ съмъ се. Азъ не вземамъ водата, външната страна. Въ вѫтрешната страна на водата има два елемента, има една дѣва и единъ момъкъ. Двама сѫ вѫтре. Два елемента. Водородътъ е съ два крака въ водата, а кислородътъ - съ единъ. Сега водата е създадена, за да се създаде още единъ кракъ на кислорода. Или съ други думи казано: Водородътъ е две третини, а пъкъ кислородътъ - една третина. Кислородътъ дето мине, все шиканира.*** Дето влиза, пакость прави; той поддържа горенето. Като се скаратъ двама души, той духа, той всичко гори навсѣкѫде.

 

Сега, щомъ си недоволенъ отъ живота - съ единъ кракъ си. Щомъ си доволенъ, съ два крака си. Щомъ си недоволенъ отъ живота, ти си съ два крака и съ една рѫка. Щомъ си доволенъ отъ живота, ти си съ два крака и две рѫце. Това е великия квадратъ, върху който е построена цѣлата земя. Цѣлата земя е построена върху квадратъ, върху четири добродетели: върху добродетельта на краката и върху добродетельта на рѫцетѣ. Значи на земята имате единъ активенъ животъ, животъ на движение и животъ на работа. Целиятъ животъ е трудъ, работа е това.

 

Сега може би като ученици ще искате да знаете: “Като свършимъ първи класъ, какво ще правимъ?” - Ще влѣзете въ втори класъ. “Като свършимъ втори класъ, какво ще правимъ?” - Ще влѣзете въ трети класъ. “Като свършимъ трети класъ, какво ще правимъ?” - Ще влѣзете въ четвърти класъ. “Като свършимъ четвърти класъ, какво ще правимъ?” - Ще влѣзете въ пети класъ. После шести класъ, седми. И като свършите седми класъ, ще напуснете земята. Още единъ класъ ви остава, за да напуснете земята. “Тогазъ?” Не питайте за тогазъ! Пита ме нѣкой: “Като умре човѣкъ, кѫде отива?” - Въ другия свѣтъ. Той казва: “Кѫде е другиятъ свѣтъ?” Ето какъ трѣбва да разсѫждавате. Пита ме нѣкой: “Кѫде е свѣтлината?” - Въ този свѣтъ. - Защо не я виждамъ?” - Защото очитѣ ти сѫ замазани. Какво трѣбва да стане съ очитѣ ти? Трѣбва да измиешъ очитѣ си, за да видишъ.

 

Свѣтлината се проявява на земята, но тя не иде отъ земята. Тая свѣтлина, която имаме, е едно отражение отъ слънцето. Самото слънце пакъ е едно отражение. Нѣма да говоримъ сега много подробно, за да не се оплетемъ. Свѣтлината на земята е едно отражение. И свѣтлината на слънцето е едно отражение. Между това слънце и истинското слънце има едно тъмно слънце, което поглъща всичката свѣтлина. Има слънца, които сѫ тѫмни. Това слънце черпи своята сила отъ тъмното слънце, а пъкъ тъмното слънце черпи своята сила отъ истинското слънце. Най-първо свѣтлината иде отъ истинското слънце въ тъмното слънце и после свѣтлината на тъмното слънце се превръща и идва въ нашето слънце и отъ последното - на земята. Тъй че, ние имаме сега четвъртата свѣтлина.

 

Вие сте въ четвъртия класъ, който донѣкѫде сте разбрали. И петия класъ и шестия сте учили, но не сте разбрали тѣхното съдържание. Въ бѫдеще ще имате да правите коментарии. Какво се учи сега въ петия класъ по математика? (- Коренуване.) (- Системи уравнения.) Търговскитѣ смѣтки какъ се уравняватъ?

 

Считайте живота за едно училище. Да ви интересува. Животътъ конкретно трѣбва да ви интересува, тъй както единъ ученикъ по музика се интересува отъ музиката. Като му дадатъ първия тонъ, учительтъ му пѣе “до”, той да го научи тъй добре, че кѫдето и да бѫде, този тонъ да го различава. Ако му изпѣятъ “до”, той да каже, че е този. Дето и да го чуе този тонъ, той да знае, че е “до”. Вие пѣете, но малцина отъ васъ могатъ да различаватъ тоноветѣ. (Учительтъ пѣе: ) “Драго ми е!” Кой тонъ е? (Учительтъ пѣе: ) “Скърбенъ съмъ!” Кой тонъ е? (Учительтъ пѣе: ) “Пари ми трѣбватъ! Боленъ съмъ! Скѫсаха ме.” Когато ми говорятъ, азъ веднага превеждамъ на музикаленъ езикъ и лесно се разрешаватъ въпроситѣ. Уравнения има. Веднага знамъ, защо сѫ го скѫсали. Зная слабата му страна.

 

У васъ има едно желание Господь да ви прати единъ ангелъ отъ небето, който да ви рѫководи. Имате високо понятие за себе си. Ще дойде единъ ангелъ, той е едно сѫщество разумно. Той ще ви учи най-първо. Той ще хвърли известна свѣтлина. Ще ви запита: “Знаешъ ли да пѣешъ?” -“Менъ не ме интересува пѣнието.” А какво? - “Менъ ме интересуватъ паритѣ!” Но ти не знаешъ свойствата на паритѣ, на златото. Кой тонъ има златото? Толкозъ като обичате музиката, знаете ли кой тонъ има златото? Среброто има другъ тонъ. Съ среброто всѣкога можете да координирате нѣкое разстройство, което имате въ вашия организъмъ. А пъкъ можете да дадете на живота си посока само съ златото.

 

Минавамъ сега въ една особена область. Не само това злато, първичното злато. Ко[е]то е влѣз[ло] съ първия лѫчъ, който е миналъ презъ първото слънце, презъ тъмното слънце, презъ това слънце е дошълъ на земята. Четири качества има това злато. Трѣбва да знаете за качествата на онова злато, което е носитель на живота. Има едно злато, което е минало презъ тъмното слънце. Заради това слънце хората се убиватъ. И после идва разкаянието на този, който е убилъ. Като дойде на земята, човѣкъ казва: “Да си поживѣемъ и да бѫдемъ добри.” Значи онова злато иска да ни направи добри. И ако ние не разбираме какво нѣщо е златото, ако не знаемъ да употрѣбяваме златото за това, което трѣбва, тогазъ ние не можемъ да постигнемъ това, което желаемъ въ свѣта. И когато Богъ ти даде злато, ти трѣбва да разберешъ доброто въ златото и това добро да го възприемешъ и да го внесешъ въ своя организъмъ.

 

Ако азъ съмъ на ваше мѣсто, ето какво бихъ направилъ, само че ще ви туря въ едно заблуждение. Азъ не искамъ вие да го правите. Ето какво азъ бихъ направилъ: Азъ бихъ отишълъ да намѣря самородно злато. Да кажемъ единъ грамъ самородно злато. Не десетина грама. Само единъ грамъ самородно злато, да тежи приблизително единъ грамъ. И като се намѣря въ неразположение, ще го туря въ 10 грама вода и тая вода ще я изпия на 10 пѫти и въпросътъ ще се свърши. Хомеопатично лѣкуване ще имамъ за всичкитѣ работи. Намѣря се въ безпаричие - 10 капки! Скаралъ съмъ се съ нѣкого, не мога да се примиря. Ще изпия 10 капки и ще се примиримъ. Нѣкоя болесть дойде, като изпия 10 капки и болестьта и всичко друго е разрешено. Че какво нѣщо е магията? Магията е знание, магията е разбиране на елементитѣ въ свѣта, въ тѣхната първичность. Въ свѣта сѫществува само единъ елементъ и този елементъ е любовьта. Тя е първичния елементъ. Но въ нея има хиляди, милиони елементи, а не само 80 и нѣщо, както казватъ химицитѣ. Това е единъ елементъ, отъ който милиони и милиарди елементи сѫ произлѣзли. Даже и ангелитѣ не ги знаятъ тия милиарди елементи и ние сега знаемъ само 80 и нѣколко елемента. Първиятъ елементъ е Любовьта. Вториятъ елементъ е Божествената Мѫдрость. Третиятъ елементъ е Божията Истина. Отъ Любовьта е излѣзълъ животътъ. Отъ Мѫдростьта е излѣзло знанието. Отъ Истината е излѣзла свободата.

 

Третата категория: какво е излѣзло отъ живота? Какво е излѣзло отъ знанието? Какво е излѣзло отъ свободата? Отъ тамъ се раждатъ три категории по три. После пакъ се подраздѣлятъ по-нататъкъ по на три. Дѣление става. И това не е нищо друго освенъ проявление на ония елементи, които функциониратъ въ разнитѣ области на Божествения животъ. За сега работятъ въ нашия животъ известно количество елементи и като се повдигнете въ една по-висока степень на развитие, ще влѣзатъ други нови елементи, за които тепърва ние се приготовляваме. Въ духовния свѣтъ само по себе си всѣка една душа е единъ елементъ. Всѣки единъ духъ е единъ елементъ. Всѣки единъ умъ е единъ елементъ. Всѣко едно чувство е единъ елементъ. Всѣка една постѫпка е единъ елементъ. Тая ваша постѫпка може да не важи за васъ нищо, но за друго сѫщество вашата постѫпка може да съставлява цѣла една възможность за неговия животъ.

 

Та онова, което трѣбва да остане въ умоветѣ ви, е следното: Пѫтьтъ на човѣшкото щастие е Добродетельта. А възможностьта за Добродетельта е Божествената Любовь. Това трѣбва да го знаете въ сегашния ви животъ. Пѫтьтъ за Добродетельта е пѫть за вашето щастие, а пъкъ за да се постигне щастието ви по този пѫть, Любовьта е, която ще ви даде възможность. Добродетельта е пѫтьтъ, а пъкъ Любовьта е за сега една отъ възможноститѣ и ако нѣмате тая възможность, не можете да имате и пѫтя, защото Добродетельта е произлѣзла отъ Любовьта. Та всѣки отъ васъ трѣбва да знае, дали върви по пѫтя на Добродетельта. Това трѣбва да бѫде строго опредѣлено въ вашето съзнание. Пѫтьтъ ви пѫть на Добродетель ли е? И възможностьта, като вървите по този пѫть, пѫтьтъ на Любовьта ли е? И тогазъ ще имате щастието! Въ бѫдеще ще го имате. И сега всѣки день ще го имате. Имайте това, което Богъ е опредѣлилъ за васъ. Богъ е опредѣлилъ много блага, които само по този пѫть и по никой другъ начинъ не можете да ги възприемете. Искате да станете музикантъ. Само по пѫтя на Добродетельта и Любовьта можете да станете. Искате да станете красивъ, богатъ, силенъ. Каквото и да искате въ свѣта, пѫтьтъ трѣбва да бѫде Добродетельта, а пъкъ възможностьта е Любовьта. Значи Любовьта отвънъ трѣбва да действува върху васъ, въ съзнанието ви да действува.

 

Сега не се смущавайте. Не казвайте: “Тая е тъмна работа.” Не се смущавайте отъ тъмната работа, защото първата свѣтлина, която излѣзе отъ първото слънце, стана тъмна, после стана свѣтла и тукъ стана едно отражение. Не се смущавайте. Невежеството за какво е възможность? Щомъ не знаете, имате възможность да придобиете знание. А пъкъ щомъ придобиете знание, имате възможность да го приложите. А пъкъ щомъ го приложите това знание, вие ще имате една възможность да влѣзете въ пѫтя на Добродетельта и на Любовьта, за да постигнете щастието, защото крайниятъ идеалъ на земята, въ земния животъ е щастието. Всички ние търсимъ щастие въ свѣта. Ако сте нещастни, азъ се радвамъ, че сте нещастни, понеже сте кандидати за щастие. Ако сте бедни, радвамъ се, защото сте кандидати за богатство. Ако сте невежи, радвамъ се, понеже сте кандидати за знание. Ако сте влюбени, радвамъ се, защото сте кандидати за любовь. Ако сте въ злото, радвамъ се, защото въ злото виждамъ възможностьта за доброто. Въ сиромашията виждамъ възможностьта за богатството. Въ невежеството виждамъ възможностьта за знанието. Въ всичкитѣ противоречия на живота азъ виждамъ възможностьта, която Богъ е вложилъ въ моята душа и въ моя духъ. И рекохъ, сѫщата възможность е и за васъ. Въ всичкитѣ противоречия на живота виждайте оная възможность, която Богъ е вложилъ, за придобиването на вашето бѫдеще щастие.

 

Сега Христосъ казва на своитѣ ученици: “Досега нищо не сте просили отъ Отца, но сега просете и просете въ мое име. Просете въ името на Любовьта, просете въ името на Доброто. Просете!”

 

Ако вие следвате по този пѫть, всичко ще получите. Нѣма изключение. Сега искамъ всички да вървите по пѫтя на Добродетельта. Не, че не сте добри, но сте невежи. Не е лошо, че сте невежи. Но искамъ да станете учени. Сиромаси сте, но искамъ да станете богати. Сега не разглеждамъ, че сте лоши. Лошевината е една възможность да бѫдете добри.

 

Сега приложете!

 

Има нѣкои братя, които сѫ се замръчкали въ черната свѣтлина. Търсятъ тѣхното мнение за кръста. Че кръстътъ, това е Добродетельта. Кръстътъ, това е Любовьта. Като ми кажатъ “кръстъ”, азъ разбирамъ доброто, азъ разбирамъ Любовьта. Като ми кажатъ “кръстъ”, азъ разбирамъ доброто. Като ми кажатъ “кръстъ”, азъ разбирамъ Любовьта. Като ми кажатъ “кръстъ”, разбирамъ приложението, пѫтя на спасението. Кой не вѣрва сега въ кръста? Че какъ ще вѣрваме въ кръста? Като сме сиромаси, ще вѣрваме ли въ кръста? Като сме богати, ще вѣрваме въ кръста. Като сме невежи, ще вѣрваме въ невежеството, но като преминемъ въ знанието, вѣрваме въ кръста.

 

Нѣколко души, които останаха долу, тѣ сѫ дежурни сега. Идете ги събудете. Тия, които сѫ въ тъмнина, събудете ги, идете имъ внесте свѣтлина. Какъ ще внесете свѣтлина въ тѣхъ? Колкото души има такива, да ги просвѣтите. Ами, какъ ще ги просвѣтите? Съ дърво ли?

 

Отче нашъ

 

15 лекция на Учителя,

11 августъ 1937 година, срѣда, 5 ч.с.

Молитвениятъ върхъ при Рилскитѣ езера

 

----------------------

*стъгда - широко равно мѣсто между кѫщитѣ, площадъ, мегданъ

**Класовете презъ 1937г. сѫ предшествувани отъ 4 начални отдѣления, затова петиятъ класъ отговаря на девети класъ по сегашната образователна система.(бел.ред.)

***шиканира - (отъ фр.) умишлено създава пречки въ работата

[Ани]

"Лѫчи на живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера
презъ лѣтото на 1937 г. София,
Първо издание, София, 1937 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание

 

ПѪТЬ И ВЪЗМОЖНОСТИ.

Човѣкъ си задава въпроса: Защо съмъ роденъ? При единъ тържественъ моментъ въ живота си, Христосъ е отговорилъ на този въпросъ, безъ да Го е запиталъ нѣкой. Той казва: „Азъ затова се родихъ — да свидетелствувамъ за истината“. Той е знаелъ, за коя истина е дошълъ да свидетелствува. Обикновенитѣ хора, обаче, разискватъ върху въпроситѣ, защо сѫ се родили, какво нѣщо е истината, безъ да иматъ ясна представа за тѣхъ. Ако попитате вълка, защо се е родилъ, той ще ви каже, че се е родилъ, за да яде овце. Овцата пъкъ ще ви отговори, че се е родила, за да пасе трева. Ако попитате водата, защо е дошла на земята, ще ви каже, че е дошла, за да се плъзга по земята, да я полива и пои. — Защо е дошълъ вѣтърътъ? — Да духа, да издуха ония работи, които по другъ начинъ не могатъ да се премахнатъ. Ако зададете сѫщия въпросъ на човѣка, той ще отговори: Дошълъ съмъ на земята да ямъ и да пия. — Такава е философията и на вълка. Следъ като човѣкъ е живѣлъ 60 години на земята и презъ всичкото време е ялъ и пилъ, какво особено е спечелилъ? — Каквото е придобилъ вълкътъ. Следъ 25 годишенъ животъ на земята, убиватъ вълка, взиматъ кожата му и направятъ отъ нея хубава яка, съ която нѣкой благородникъ се гордѣе. Който погледне кожата на палтото на благородника, той веднага казва: Това е остатъкъ отъ кожата на единъ герой, който нѣкога е ялъ и пилъ, но сега се учи да не яде и да не пие. Кожата на вълка има едно ценно качество, че паразити въ нея не сѫ въдятъ. Понеже вълкътъ обича да се ползува отъ живота на другитѣ, както паразититѣ, затова самитѣ паразити не го обичатъ и бѣгатъ отъ него.

Всѣки човѣкъ трѣбва да каже като Христа: Дошълъ съмъ на земята, да свидетелствувамъ за истината. Само онзи може да свидетелствува за истината, който се е освободилъ отъ недоволството, отъ съмнението, отъ умразата — отъ всичко отрицателно. Нѣкой е недоволенъ, че хората не го разбиратъ. Какъ ще го разбиратъ другитѣ, когато той самъ себе си не разбира? Да се разбира, да се познава човѣкъ, това значи да е преодолѣлъ всички мѫчнотии въ живота си. Докато не се познава, човѣкъ мисли, че много знае. Това значи, че той се намира още въ първи класъ на училището. Той лесно решава задачитѣ на първи класъ. Щомъ влѣзе въ втори класъ, той срѣща известни мѫчнотии. Като усвои материала за втори класъ, той лесно решава задачитѣ си. Влѣзе ли въ трети класъ, въ първо време пакъ срѣща известни мѫчнотии. Следователно, при всѣко ново положение, хората се намиратъ въ трудности, но не сѫ въ безизходенъ пѫть. Щомъ се усвоятъ съ това положение, работитѣ имъ вървятъ добре. Като минаватъ отъ единъ класъ на гимназията или на живота въ другъ, най-после тѣ дохождатъ до опитностьта, че това, което днесъ не знаятъ, е възможность още утре да придобиятъ това знание.

И тъй, незнанието е възможность за придобиване на знание, а знанието — възможность за изпълнение. Значи, когато не знае, човѣкъ има възможность да придобие знание, а когато знае, той има възможность да направи нѣщо. Докато не мине отъ невежество къмъ знание, човѣкъ никога не може да стигне до изпълнение. Цигуларьтъ трѣбва да знае, какъ да държи инструмента си, за да свири на него. Пѣвецътъ трѣбва да взима вѣрно тоноветѣ, за да пѣе добре. Не взима ли тоноветѣ правилно, той не може да се нарече пѣвецъ. Ако съ такова пѣние излѣзе на сцената, публиката ще го освирка и ще го изпѫди вънъ. Вземе ли човѣкъ нѣколко трептения по-малко, отколкото даденъ тонъ има, той не е взелъ тона правилно.

Музиката е великъ законъ, споредъ който се опредѣля посоката на човѣшкитѣ мисли, чувства и постѫпки. Музиката опредѣля възможностьта за постигане на красивитѣ и възвишени желания на човѣка. Ако не е музикаленъ, човѣкъ може да има само постиженията на вълка, на овцата, на водата, на въздуха, но не и постиженията на човѣка. Музикаленъ ли е, човѣкъ може да постигне всичко, каквото душата му желае.

Сега, като ученици на Велика Школа, вие сте дошли само до първи класъ. За този класъ вие сте много способни, имате отлични бележки, но не сте готови още за втори класъ. Вториятъ класъ е най-мѫчниятъ класъ въ живота на човѣка. По-мѫченъ класъ отъ него нѣма. Не е лесно човѣкъ да ходи на два крака. Когато лѣвиятъ и дѣсниятъ кракъ на човѣка се съгласуватъ, обичатъ и помагатъ взаимно, тогава лесно се ходи. Но ако единиятъ, или и двата крака на човѣка оставатъ на особено мнение, и всѣки отъ тѣхъ иска да се движи, кѫдето пожелае, тогава човѣкъ не може да ходи. Той е принуденъ да вземе участие въ спора на двата крака и да ги убеждава, кое е право и накѫде трѣбва да вървятъ. Не само физическиятъ човѣкъ има два крака, но и мисъльта му има два крака. Когато краката на мисъльта не сѫ въ съгласие, човѣкъ не може да мисли правилно. Щомъ не мисли правилно, и работитѣ му не вървятъ добре. Това е фигуративенъ изразъ, а не букваленъ.

На какво се дължи спора на човѣшкитѣ крака? — Тѣ спорятъ за първенство, кой отъ тѣхъ да бѫде пръвъ. Нѣкога лѣвиятъ кракъ е билъ пръвъ, а сега дѣсниятъ кракъ е пръвъ. Човѣкъ стѫпва първо съ дѣсния кракъ, а после съ лѣвия. Като се умори дѣсниятъ кракъ, лѣвиятъ го замѣства. Като се умори лѣвиятъ, дѣсниятъ го замѣства. Така се смѣнятъ, ту дѣсниятъ, ту лѣвиятъ кракъ, и човѣкъ ходи, върви напредъ. Въ бѫдеще пакъ лѣвиятъ кракъ ще има първенство надъ дѣсния. Ако краката не спазватъ закона за движението, тѣ ще станатъ причина за заболяване на тѣхния господарь. Когато се почувствува самъ въ живота си, човѣкъ е съ единъ кракъ. Мома и момъкъ, които искатъ да се женятъ, сѫ ученици въ първи класъ на училището. Тѣ иматъ само по единъ кракъ и искатъ да се оженятъ, т. е. да влѣзатъ въ втори класъ. Въ втори класъ не приематъ ученици съ единъ кракъ. Който иска да влѣзе въ втори класъ, той непременно трѣбва да има два крака. Тази е причината, дето момата и момъкътъ се търсятъ. Момата за момъка, и момъкътъ за момата представятъ храна, вода, въздухъ и свѣтлина, безъ които тѣ не могатъ да сѫществуватъ. Храната, водата, въздухътъ и свѣтлината внасятъ нѣщо ново въ човѣка. Мислитѣ и чувствата сѫщо внасятъ нѣщо ново. Най-после, и животътъ внася нѣщо ново въ човѣка. За да внесатъ новото въ човѣка, мислитѣ и чувствата му трѣбва да иматъ по два крака, т. е. да бѫдатъ положителни — здрави мисли и здрави чувства.

Когато ученикътъ има два крака, той е влѣзълъ вече въ втори класъ и се готви да мине въ трети. За трети класъ той трѣбва да има два крака и една рѫка. И тукъ той не спира. Какво може да направи съ една рѫка? Той трѣбва да влѣзе въ четвърти класъ, да си създаде още една рѫка. Значи, въ първи и втори класъ ученикътъ създаде двата си крака, а въ трети и четвърти — дветѣ си рѫце. Следователно, каквото е отношението между първи и втори класъ, такова е отношението между трети и четвърти. Двата крака на човѣка представятъ две велики добродетели, съ които той трѣбва да функционира. Дветѣ рѫце представятъ други две велики добродетели. Младата мома е ученичка въ първи класъ, тя е съ единъ кракъ. Младиятъ момъкъ, сѫщо е ученикъ въ първи класъ. И той има единъ кракъ. Понеже съ единъ кракъ човѣкъ не може да ходи, момата и момъкътъ съединяватъ своитѣ капитали, ставатъ съдружници и започватъ заедно да търгуватъ. Дървото, колътъ, камъкътъ, гредата иматъ само по единъ кракъ, но съ единъ кракъ, т. е. съ една добродетель човѣкъ по никой начинъ не може да остане. Два капитала, два крака, две добродетели трѣбва да се съединятъ въ едно, за да подематъ движението напредъ. Най-малко две добродетели сѫ нужни на човѣка, за да бѫде силенъ. Човѣкъ не се нуждае само отъ майка или само отъ баща, но едновременно трѣбва да има и майка, и баща и да ги познава.

Съвременнитѣ хора не познаватъ майка си и баща си, които сѫ ги родили. Тѣ не познаватъ Бога, отъ Когото първоначално сѫ излѣзли. Мнозина искатъ да иматъ конкретна представа за Бога. Чудно нѣщо! Тѣ живѣятъ въ Него, и Той въ тѣхъ, и въпрѣки това търсятъ нѣкаква конкретность. Да търси човѣкъ слънцето, при неговата ярка свѣтлина, това значи да е слѣпъ. Каква по-голѣма конкретность искате за слънцето отъ неговата свѣтлина и топлина? Това значи да има човѣкъ очи и да не вижда. Причината за слѣпотата на съвременнитѣ хора се дължи на факта, че тѣ се раждатъ съ нѣкакво лепливо вещество на очитѣ си, което бабитѣ — акушерки, поради невежеството си, не го измиватъ. Докато детето е въ утробата на майка си, това лепливо вещество е на мѣсто, но излѣзе ли вънъ отъ майчината си утроба, акушерката трѣбва да го измие, да не остане за цѣлъ животъ слѣпо. Когато видѣ слѣпия, Христосъ плю на земята, направи кашица, намаза съ нея очитѣ му, и той прогледа. Въ слюнката на Христа имаше такова вещество, което можеше да отваря очитѣ на слѣпи. Въ слюнката и въ езика на хората има такова вещество, което освенъ че не отваря очитѣ на слѣпитѣ, но още повече ги затваря.

Сега, азъ говоря на ония отъ васъ, които искатъ да изпълняватъ волята Божия. Волята Божия се изпълнява по Божественъ начинъ, а не по човѣшки. Искате ли да живѣете по човѣшки и да се осигурявате, вие ще имате само разочарования, мѫчнотии и страдания: раждания, умирания, прераждания и т. н. Искате ли да излѣзете отъ човѣшкия животъ, вие трѣбва да учите. Въ какво вѣрватъ хората, за васъ това не е важно. Въ какво вие вѣрвате, това трѣбва да ви интересува. Вие трѣбва да вѣрвате, че имате два крака, съ които можете да ходите; вие трѣбва да вѣрвате, че имате две рѫце, съ които можете да работите и да си изкарвате прехраната; вие трѣбва да вѣрвате, че имате единъ езикъ, натоваренъ съ три служби: да опитва хранитѣ и да се произнася, коя може да влѣзе въ стомаха и коя не може; да премѣта сдъвканата храна, да слиза по пищепровода; да говори, да изпълнява ролята на ораторъ. Като излѣзе на сцената, съ помощьта на езика си, човѣкъ изразява разумни слова. Щомъ свърши работата си, езикътъ се прибира и казва: Нѣма удъ въ човѣшкото тѣло подобенъ на мене! Правъ е езикътъ. Никой удъ отъ човѣшкото тѣло не може да свърши работата на езика. Носътъ може само да помирисва нѣщата, очитѣ — да виждатъ, ушитѣ — да чуватъ. Езикътъ е посланикъ, изпратенъ на земята, между своя народъ — тѣлото на човѣка, да изпълни една велика мисия. Ако думитѣ, които излизатъ отъ него, сѫ разумни и на мѣсто, тѣ носятъ щастие и благоденствие за цѣлия народъ. Не сѫ ли разумни, тѣ могатъ да предизвикатъ нѣкаква дипломатическа погрѣшка и да изложатъ цѣлия народъ на страдания.

Сега, като говоря за класоветѣ, презъ които човѣкъ минава, вие искате да знаете, въ кой класъ следвате. На това сами можете да си отговорите. Всѣки отъ васъ има по два крака, съ които ходи. Значи, свършили сте втори класъ. Имате и по две рѫце — свършили сте и четвърти класъ. Тъй щото, всички сте свършили прогимназия и сте влѣзли въ гимназията. Понеже сте свършили четвърти класъ, сега сте въ пети класъ, дето се изучаватъ методитѣ за сформиране па човѣшкото сърдце, за възпитание на неговитѣ чувства. Щомъ свършите този класъ, вие ще влѣзете въ шести класъ — изучаване законитѣ на мисъльта. При изучаване на тия закони, ученикътъ ще се домогне до дветѣ страни на мисъльта: свѣтлата и тъмната. При свѣтлата страна на мисъльта, човѣкъ вижда нѣщата ясно и опредѣлено. При тъмната страна на мисъльта, човѣкъ вижда предметитѣ въ сѣнка, въ тъмнина. Дето се докосне, той неизбѣжно ще се спъне. За да не се спъва, той трѣбва да носи съ себе си по една, две или три лампички, да освѣтява пѫтя си. Правата мисъль има за цель да въведе човѣка въ свѣтлата, въ Божествената страна на мисъльта.

Каква е задачата на шестия класъ? — Като изучи законитѣ на мисъльта, човѣкъ трѣбва да почива. Значи, следъ свършване на шести класъ се предвижда почивка. Щомъ почива, ученикътъ има право да се забавлява. Човѣкъ е създаденъ въ шестия день — деньтъ на мисъльта. Следъ това иде седмиятъ день — день на почивка, на развлѣчение. Когато сѫществата отъ невидимия свѣтъ завършатъ своята работа — създаване на слънца и на планети, тѣ слизатъ на земята за почивка, за развлѣчение. Като се докоснатъ до нѣкой човѣкъ, тѣ го бутнатъ тукъ-тамъ и се чудятъ, какъ е възможно, толкова малко сѫщество, да има такива грандиозни планове и амбиции.

Въ единъ отъ разказитѣ си, Волтеръ описва, въ духовита форма, какво представя сегашниятъ човѣкъ въ сравнение съ възвишенитѣ сѫщества отъ другитѣ слънца и планети. Едно възвишено сѫщество, житель на Сириусъ, решилъ да слѣзе на земята, да види, какво представя тя, съ какви сѫщества е населена. Като направилъ нѣколко крачки, той се намѣрилъ на слънцето. Оттамъ, той слѣзълъ въ единъ отъ океанитѣ на земята. Водата на океана едва стигала до глезенитѣ му — толкова високъ билъ той. Като продължилъ пѫтуването си по земята, той се намѣрилъ въ Европа. Тамъ видѣлъ единъ параходъ, въ който една французка експедиция пѫтувала за северния полюсъ. Приближилъ се до парахода и съ двата си пръста само го дигналъ въ въздуха. После, той видѣлъ че единъ отъ французитѣ правилъ нѣкакви изчисления. Той го хваналъ съ щипцитѣ си, и французинътъ започналъ да говори. Като чулъ това малко сѫщество да говори, жительтъ на Сириусъ се очудилъ. Нищо не го очудило толкова много, колкото това малко сѫщество — човѣкътъ и способностьта му разумно да говори.

Това се отнася до външната страна на нѣщата. Човѣшката интелигентность не зависи отъ външностьта на човѣка, отъ неговата голѣмина. Външниятъ свѣтъ е резултатъ на другъ разуменъ свѣтъ; земята е резултатъ на другъ свѣтъ, по-възвишенъ отъ нея. Разумностьта може да измѣни резултата, но тя не зависи отъ резултатитѣ на нѣщата. Резултатътъ зависи отъ разумното, а разумното отчасти само зависи отъ резултата. Човѣшкото тѣло е резултатъ на неговата разумность. Следъ като живѣе 60 — 70 години на земята, човѣкъ може да провѣри, докѫде е достигналъ въ своитѣ разбирания. Запримѣръ, нѣкой говори за музиката, безъ да я разбира. — Защо? — Защото не е построенъ музикално. Човѣшката мисъль е построена споредъ законитѣ на музиката. Докато не познава законитѣ на музиката, човѣкъ не може да мисли правилно. Любовьта е най-великата музикална симфония. Въ живота по-велика симфония отъ любовьта не сѫществува. Въ мѫдростьта по-велика симфония отъ знанието не сѫществува. И въ истината по-велика симфония отъ свободата не сѫществува. Музиката разрешава мѫчнотиитѣ въ живота. Тя превръща студа въ топлина, скръбьта въ радость, сиромашията въ богатство. За всѣка мѫчнотия има специаленъ тонъ. Ако знае този тонъ и го вземе правилно, човѣкъ моментално ще смѣни състоянието си.

Въ музиката сѫществува следния законъ: докато не се научи да обича, човѣкъ не може да бѫде щастливъ. Той винаги ще живѣе въ закона на необходимостьта, въ закона на зависимостьта. Който иска да бѫде щастливъ, той трѣбва да живѣе въ любовьта. Любовьта е пѫть за придобиване на щастие. Това е единъ музикаленъ законъ, който всѣки трѣбва да познава. Любовьта изключва всѣкаква философия. Дойдете ли до нея, нѣма защо да питате, какво нѣщо е любовьта. Трѣбва ли да питате, какво нѣщо е плодътъ? Щомъ получите единъ плодъ, вкусете го, безъ да философствувате върху неговия произходъ, върху начина на образуването му. Създаването на плодоветѣ е свързано съ много проблеми. Човѣкъ не е изпратенъ на земята да прониква въ тайната, която е скрита въ плода. Тази тайна не е достѫпна още за човѣка. Първиятъ човѣкъ иска да проникне въ тайната на доброто и злото, но, вмѣсто да я реши, той изгуби и това, което знаеше.

И тъй, не питайте за тайната, която плодътъ крие въ себе си, но опитайте живота, който плодътъ носи. Не питайте, какво нѣщо е музиката, но опитайте живота, който музиката носи. Достатъчно е да изпѣете на умрѣлия единъ тонъ отъ тия, които носятъ животъ въ себе си, за да стане той и да оживѣе.

Възлюбениятъ на една млада мома умрѣлъ. Тя отишла въ дома му и започнала да плаче и нарежда: Защо, миличъкъ, умрѣ? Защо ме оставяшъ сама? Кѫде останаха твоитѣ обещания? Нали казваше, че щастлива ще ме направишъ? Какво да правя съ твоитѣ любовни писма, които останаха нереализирани? Докажи сега, че ме обичашъ! Като чулъ последнитѣ и думи, момъкътъ направилъ усилие, отворилъ очитѣ си и я погледналъ. Като почувствувалъ любовьта въ себе си, той станалъ отъ гроба — любовьта го възкръсила. Следователно, ще знаете, че хората умиратъ отъ безлюбие, а възкръсватъ отъ любовь.

Днесъ вече сте свободни отъ мъглата. Тя ви арестува цѣли шесть деня. Азъ намирамъ, че любовьта на воднитѣ капки въ мъглата бѣше много егоистична. Такава любовь уморява хората. Отъ тази любовь тѣ умиратъ. Воднитѣ капчици закриха слънцето отъ вашия погледъ, лишиха ви отъ Божествената свѣтлина. Човѣкъ може да се разговаря съ водата, защото тя има, освенъ външна, още и вѫтрешна, съзнателна страна. Външно водата е съставена отъ два атома водородъ и единъ атомъ кислородъ. Водородътъ има два крака, а кислородътъ — единъ. Ще дойде день, когато и кислородътъ ще придобие още единъ кракъ. Кѫдето мине кислородътъ, все пакости върши. Когато виждаме, че двама души се каратъ и започватъ да се възпламеняватъ, трѣбва да знаемъ, че причина за възпламеняването между тѣхъ е кислородътъ. Вѫтрешно, водата крие въ себе си два живи елемента: една дева и единъ момъкъ. Девата е облѣчена въ дрехата на водорода, а момъкътъ — въ дрехата на кислорода.

И тъй, когато сте недоволни, вие сте човѣкъ съ единъ кракъ; щомъ сте доволни, вие сте човѣкъ съ два крака. Ако недоволството ви още продължава, вие сте човѣкъ съ два крака и съ една рѫка. Станете ли напълно доволенъ, вие сте човѣкъ съ два крака и съ две рѫце. Да имате два крака и две рѫце, това значи да работите съ четири добродетели: две добродетели, които на физическия свѣтъ представятъ краката, и две добродетели, които представятъ рѫцетѣ. Следователно, на земята човѣкъ живѣе активно — животъ на движение и животъ на работа. Земниятъ животъ на човѣка се изразява въ движение, трудъ и работа. Въ геометрическо отношение четиритѣ добродетели представятъ великия квадратъ, върху който земята е построена.

Като ученици, вие искате да знаете, какво ще правите, като минавате отъ единъ класъ въ другъ. Много просто! Ако сте ученикъ въ първи класъ, ще минете въ втори. Ако сте въ втори класъ, ще минете въ трети. Ако сте въ трети класъ, ще минете въ четвърти. Ако сте въ четвърти класъ, ще минете въ пети. Отъ пети класъ ще минете въ шести, въ седми, въ осми класъ и ще повторите всичко, което сте минали въ седемтѣ класа на гимназията. Като свършите последния класъ на гимназията, ще напуснете земята. — Кѫде ще отидемъ следъ това? — По този въпросъ нѣма какво да ви се отговаря. Какво ще стане съ васъ следъ свършване на университета, не трѣбва да ви интересува. — Като умре човѣкъ, кѫде отива? — Въ другия свѣтъ. — Кѫде е другиятъ свѣтъ? — Дето е свѣтлината, тамъ е другиятъ свѣтъ. — Защо не я виждамъ? — Защото очитѣ ти сѫ замазани. Измий добре очитѣ си и ще видишъ свѣтлината. Щомъ видишъ свѣтлината, ще видишъ и другия свѣтъ.

Свѣтлината се проявява на земята, но тя не иде отъ земята. Свѣтлината, която виждаме, е отражение на слънцето. Слънчевата свѣтлина пъкъ е отражение на друго едно слънце. Между нашето слънце и истинското слънце има едно тъмно слънце, което поглъща всичката свѣтлина. Нашето слънце черпи силата си отъ тъмното слънце, а тъмното слънце черпи сила отъ истинското слънце. Значи, докато дойде на земята, свѣтлината претърпява нѣколко превръщания: свѣтлината на истинското слънце се поглъща отъ тъмното; свѣтлината на тъмното слънце се поглъща отъ нашето и отъ нашето се предава на земята.

Сега, щомъ сте дошли на земята, считайте, че се намирате въ училище, дето се учите. Интересувайте се отъ живота конкретно, както ученикътъ изучава всѣки предметъ по отдѣлно. Ученикътъ по музика се интересува отъ музиката. Когато учительтъ му предаде първия тонъ „do“, ученикътъ започва да го повтаря много пѫти, докато тонътъ звучи вече въ ухото му. Дето чуе тона „do“, той го познава и различава отъ всички останали тонове. Да разбира човѣкъ музиката, това значи да превежда всички думи въ езика си въ музикални тонове. Когато нѣкой ви каже, че е скърбенъ, че пари му трѣбватъ, че е боленъ, че е пропадналъ на изпитъ, вие трѣбва да превеждате тия оплаквания въ музикални гами. Който може да превежда състоянията на хората въ музикални гами, той познава слабата имъ страна. Щомъ познава слабата имъ страна, той лесно може да имъ помага. Човѣкъ трѣбва да познава музиката. Безъ музика той нищо не може да постигне. Ще кажете, че днесъ паритѣ управляватъ свѣта. Понеже хората се стремятъ къмъ паритѣ, нека кажатъ, кой музикаленъ тонъ отговаря на среброто и кой — на златото. Тѣ даже не знаятъ, че среброто е въ сила да трансформира известни разстройства въ човѣшкия организъмъ, а златото — да дава направление па човѣшкия животъ. Тѣ обичатъ среброто и златото, безъ да познаватъ тѣхнитѣ свойства.

Като говоря за свойствата на златото, азъ имамъ предъ видъ първичното злато, което е излѣзло заедно съ първия лѫчъ на свѣтлината и минало презъ истинското слънце, после — презъ тъмното, следъ това — презъ нашето и съ него заедно е дошло на земята. Това злато съдържа четири ценни свойства въ себе си, които носи отъ слънцата, презъ които е минало. За това злато може да се каже, че е носителя на живота. Ако нѣкой се домогне до златото, когато минава презъ тъмното слънце, той е въ състояние да убие човѣка. После може да дойде разкаяние въ него, но първо ще извърши престѫплението. Когато нѣкой иска да живѣе добъръ, светъ животъ, това показва, че той се е домогналъ до злато, което е минало презъ четири превръщания. Този човѣкъ разбира свойствата на златото и ги използува за своитѣ велики стремежи и постижения. Когато придобива такова злато, човѣкъ трѣбва да разбере доброто, което се крие въ него, да го възприеме и внесе въ организъма си.

Като знаете свойствата на златото, вие можете да се лѣкувате съ него по хомеопатически начинъ. Вземете единъ грамъ чисто, самородно злато, турете го въ десеть грама вода и я оставете да стои нѣколко деня на слънце. Щомъ сте неразположени, или затруднени, вземете десеть капки отъ тази вода, и неразположението ви ще мине. Ако сте скарани съ нѣкого, вземете десеть капки отъ сѫщата вода, и примиряването ще стане. Боленъ сте, вземете десеть капки отъ тази вода. Изобщо, каквото и да преживявате, лѣкувайте се съ водата, въ която сте поставили единъ грамъ злато. — Магия ли е това? — Магия е, разбира се. Какво нѣщо е магията? Магията е знание, разбиране на елементитѣ въ тѣхния първиченъ видъ, а не въ сегашното имъ състояние, както съвременнитѣ химици ги познаватъ. Въ свѣта, въ цѣлия козмосъ сѫществува единъ единственъ елементъ — любовьта. Любовьта е първичниятъ елементъ, отъ който сѫ произлѣзли всички останали, на брой повече отъ милиардъ, а не както съвременнитѣ химици познаватъ днесъ само около 90 елементи.

Следователно, първиятъ елементъ въ свѣта е любовьта. Отъ нея произлиза животътъ. Вториятъ елементъ е мѫдростьта, отъ която произлиза знанието. Третиятъ елементъ е истината, отъ която произлиза свободата. Отъ живота, отъ знанието и отъ свободата произлизатъ още три сили. Тъй щото, имаме три групи елементи, всѣка отъ които е съставена отъ други три:

Любовь, мѫдрость, истина.

Животъ, знание, свобода.

На васъ оставямъ да намѣрите третата тройка (триада) отъ елементи. И тукъ дѣлението не спира. То продължава по-нататъкъ, до безконечность. Това дѣление представя проява на елементи, които функциониратъ въ различнитѣ области на Божествения животъ. Въ живота на съвременнитѣ хора взиматъ участие само ония елементи, които отговарятъ на тѣхното развитие. Колкото повече се развиватъ хората, толкова по-голѣмъ брой и по разнообразни елементи ще влѣзатъ въ живота имъ. Въ духовно отношение всѣки духъ, всѣка душа, всѣки умъ и всѣко сърдце представятъ отдѣлни елементи. Всѣка мисъль, всѣко чувство и всѣка постѫпка на човѣка сѫщо представятъ отдѣлни елементи. Една ваша постѫпка може да не е важна за васъ, но за друго нѣкое сѫщество тя представя нѣкаква възможность.

Сега, запомнете следното: пѫтьтъ за придобиване на щастие е добродетельта. Възможностьта за добродетельта е Божията Любовь. Значи, добродетельта е пѫть за постигане на щастието, а любовьта дава възможность за постигане на това щастие. — По какъвъ пѫть? — По пѫтя на добродетельта. Нѣмате ли възможность, нѣма да имате пѫть, понеже добродетельта е произлѣзла отъ любовьта.

Като ученици, всѣки отъ васъ трѣбва да знае, върви ли по пѫтя на добродетельта. И като върви по този пѫть, дали възможностьта му се опредѣля отъ любовьта. Отговорите ли положително на тѣзи въпроси, вие можете да придобиете щастието. Да бѫдете щастливъ, това значи да придобиете ония блага, къмъ които душата ви се стреми. И тогава, ако искате да станете музикантъ, художникъ, или поетъ, ще станете. Ако искате да станете красивъ, богатъ или силенъ, и това ще постигнете. Човѣкъ може да постигне всичко, каквото желае, но само по пѫтя на добродетельта и чрезъ възможноститѣ на любовьта.

Мнозина ще се обезсърдчатъ, ще мислятъ, че сѫ изпаднали въ тъмна зона, въ область на неразбиране на нѣщата. Не се смущавайте отъ тъмнината. Свѣтлината, която излиза отъ първото слънце, минава презъ тъмнина и тамъ се поглъща; после тя минава презъ нашето слънце; следъ това се отразява на земята и се явява отново като свѣтлина. Нѣщата не могатъ да се разбератъ, да станатъ ясни, докато не потъмнѣятъ. Невежеството дава възможность за придобиване на знание. Знанието дава възможность за приложение. Щомъ дойде приложението, ние имаме възможность да влѣземъ въ пѫтя на добродетельта и на любовьта, чрезъ които щастието се постига. Крайниятъ идеалъ на земния животъ е придобиване на щастието. Докато дойдете до щастието, вие ще бѫдете и невежи, и болни, и бедни, и нещастни. Нещастниятъ е кандидатъ за щастие, бедниятъ — кандидатъ за богатство, невежиятъ — кандидатъ за знание, влюбениятъ — кандидатъ за любовьта. Изобщо, въ всички противоречия на живота, вие трѣбва да виждате възможноститѣ, които Богъ е вложилъ въ душитѣ ви за придобиване на вашето щастие.

Христосъ казва: „Каквото попросите въ мое име, ще ви се даде“. Въ кое име на Христа трѣбва да проси човѣкъ? — Въ името на любовьта, въ името на доброто. Сега и на васъ казвамъ: Просете въ името на любовьта и въ името на доброто!

Сега, желая ви да вървите въ пѫтя на добродетельта. Щомъ вървите въ този пѫть, всичко ще постигнете: и учени, и богати, и добри ще станете. Едно се иска отъ васъ: приложение.

*

11. августъ, 5 ч. с.