Jump to content
Ани

1937_08_11 Пѫтьтъ и възможноститѣ / Пѫть и възможности

Recommended Posts

"Лѫчи на живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера

презъ лѣтото на 1937 г. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 2004.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

ПѪТЬТЪ И ВЪЗМОЖНОСТИТѢ

 

Небето чисто синьо.

Слабъ вѣтъръ. Времето меко.

Изгрѣвъ въ 5 ч. 27 минути

 

“Духътъ Божи”

Размишление

“Мога да кажа”

 

Често се задава единъ въпросъ. Човѣкъ си задава въпроса защо е роденъ. Христосъ, безъ да го питатъ, отговори на този въпросъ, при единъ отъ тържественитѣ моменти: “Азъ за това се родихъ, да свидетелствувамъ за Истината.” Когато Христосъ е казалъ: “Да свидетелствувамъ за Истината,” Той е знаелъ за каква Истина говори, а пъкъ сега хората разискватъ за Истината, говорятъ за това, което не знаятъ. Ако попитате вълка, защо се е родилъ, ще каже: “Да ямъ овце,” нищо повече. Ако попитате овцата, защо се е родила, ще каже: “Да ямъ трева.” Ако попитате водата, защо е дошла на земята, тя ще каже: “Да се плъзгамъ по лицето на земята, да я поливамъ.” Ако попитате вѣтъра, защо е дошълъ, ще каже: “За да духамъ, да издухамъ всичкитѣ работи.” И ако попитате човѣка, защо се е родилъ, ще каже: “Дошълъ съмъ да ямъ.” Това е понятието на вълка. Той казва: “Да ямъ. Трѣбва да се яде.” Питамъ: 60 години следъ като яде човѣкъ, въ края на краищата какъвъ балансъ ще има? Като се завърши земниятъ ви животъ, какво ще придобиете? Какво е придобилъ вълкътъ? Той, следъ като е живѣлъ 25 години, одератъ му кожата, нѣкой благородникъ ще я носи и ще кажатъ: “Този е единъ герой, който се е родилъ само да яде, а пъкъ сега се учи да не яде. Въ живота се е училъ да яде, а пъкъ сега го учатъ да не яде.” Та вълкътъ може да не яде. Доста е хубава вълчата кожа, понеже въ вълчата кожа паразити не живѣятъ. Понеже той самъ е единъ паразитъ, всички паразити бѣгатъ отъ него.

 

Азъ наблюдавамъ, даже и много напреднали хора, има едно недоволство у тѣхъ, защото не го разбиратъ хората. Че вие сами себе си не сте разбрали, а пъкъ искате другитѣ хора да ви разбератъ. Азъ ще ви дамъ едно кратко опредѣление: Да се саморазбирашъ, това значи да си превъзмогналъ всички мѫчнотии. Докато не си превъзмогналъ всички мѫчнотии, ти не се самопознавашъ. И ние постоянно правимъ опити и виждаме, че не сме това, което мислимъ, че сме. Напримѣръ нѣкой ученикъ мисли, че много знае. Нѣкои ученици отъ първия класъ мислятъ, че много знаятъ, по “6” имъ турили учителитѣ. Обаче, като влѣзатъ въ втория класъ, тия задачи, които много лесно сѫ ги решавали въ първия класъ, въ втория класъ се намиратъ въ трудно положение. После, тия които сѫ въ втория класъ, въ трети класъ, се намиратъ въ трудно положение. После въ четвъртия класъ, въ петия класъ, въ шестия. Вследствие на това хората се намиратъ въ трудно положение, но не безизходно. Но отъ Невидимия свѣтъ или отъ Божествения свѣтъ Богъ е, Който учи хората и имъ показва, че незнанието, което тѣ иматъ, е само една възможность.

 

Незнанието е една възможность за знанието. А пъкъ знанието на какво е възможность? Знанието е възможность за изпълнение. Защото, като не знаешъ, ти имашъ възможность да знаешъ, а пъкъ като знаешъ, ти имашъ възможность да направишъ нѣщо. Тъй че, ако не преминешъ отъ невежество къмъ знание, ти не можешъ да минешъ къмъ изпълнение. Единъ цигуларь трѣбва да знае, какъ да държи своя инструментъ и какъ да свири на своя инструментъ. Вие тая сутринь при пѣнието на пѣсеньта, взехте 15 трептения по-долу отъ обикновения тонъ - невѣрно. Въ школата на музиката поради това биха ви изпъдили навънъ. Ще ви кажатъ: “Мълчете!” Наново ще вземешъ камертона. Нѣкой пѫть азъ, като удрямъ съ двата си пръста, слушамъ тонове. Ти казвашъ: “Какъ ги слушате?” Азъ го зная. Не мога да го покажа. И най-вѣрнитѣ тонове вземамъ по този начинъ. И не изведнъжъ. Нѣкой пѫть трѣбва да минатъ 5-10 минути, за да чуя. Понеже външната атмосфера нѣкой пѫть препятствува. Но единъ тонъ трѣбва да преодолѣе външната атмосфера, защото има бъркотии.

 

Музиката е единъ великъ законъ, който опредѣля посоката на човѣшката мисъль, посоката на човѣшкитѣ чувства, посоката на човѣшкитѣ постѫпки. Всичко хубаво, красиво въ живота се опредѣля отъ великия законъ на музиката. Ако ти не си музикаленъ, нищо не можешъ да постигнешъ. Ти ще постигнешъ нѣщо, но това ще бѫде постижението на вълка, постижението на овцата, на водата, на въздуха, но нѣма да имашъ едно човѣшко постижение.

 

Сега вие сте отъ способнитѣ ученици на първия класъ. По “6” имате всички. Но втория класъ, въ който сега ще влѣзете, той е най-мѫчния въ цѣлия животъ на човѣка. По-мѫченъ отъ втория класъ нѣма. Защото нѣкой пѫть е много мѫчно да ходишъ на два крака. Можешъ да ходишъ много добре, когато лѣвиятъ и дѣсниятъ ти кракъ се съгласуватъ, обичатъ се и си спомагатъ. Но когато и дѣсниятъ и лѣвиятъ ти кракъ си иматъ особено мнение и седятъ да спорятъ, ти не знаешъ, накѫде да тръгнешъ. Седнешъ - станешъ, седнешъ - станешъ, не можешъ да вървишъ.

 

Сега и мисъльта и тя си има по два крака. И когато краката на мисъльта не сѫ въ съгласие, тогазъ не върви. Говоря ви фигуративно. Законътъ е вѣренъ, но не трѣбва да го вземате буквално. И когато двата крака на мисъльта спорятъ, кой има преимущество: дѣсниятъ или лѣвиятъ кракъ, тогазъ? За сега въ физическия свѣтъ има преимущество дѣсниятъ кракъ, а едно време ималъ лѣвиятъ кракъ. Следъ време пакъ ще се смѣнятъ. И като ходишъ, дѣсниятъ кракъ най-първо стѫпва. После той казва: “Уморихъ се. Да си почина.” Тогазъ лѣвиятъ кракъ казва: “Азъ съмъ сега първиятъ.” И виждаме, че единиятъ и другиятъ ставатъ първи. И после идва движението. И ако краката не знаятъ този законъ, раждатъ се болезненитѣ състояния. Напримѣръ когато човѣкъ е самъ въ живота, той е човѣкъ съ единъ кракъ. Да кажемъ нѣкоя мома. Момата е въ първия класъ. Момъкътъ е въ първи класъ. Понеже сѫ съ единъ кракъ, тѣ сѫ въ първи класъ. И понеже искатъ да минатъ въ втори класъ, а пъкъ въ втори класъ не можешъ да влѣзешъ съ единъ кракъ. Въ втори класъ трѣбва да влѣзешъѫ съ два крака. Затова момата и младиятъ момъкъ си търсятъ по единъ кракъ. Разсѫждавайте! Това сѫ задачи.

 

Търсишъ момата, търсишъ яденето, търсишъ водата, въздуха, свѣтлината. Щомъ дойде яденето, водата, тя ще внесе нѣщо ново въ тебе. Щомъ дойде въздухътъ, той ще внесе нѣщо ново въ тебе. Щомъ дойде свѣтлината, тя ще внесе нѣщо ново въ тебе. Щомъ дойде животътъ, той ще внесе нѣщо ново въ тебе. Щомъ дойдатъ чувствата, тѣ ще внесатъ нѣщо ново въ тебе. Но твоята мисъль не може да влѣзе съ единъ кракъ. И тая мисъль не може да стане здрава, докато не стане съ два крака. Мѫчнотията не е тамъ. Ти трѣбва да влѣзешъ въ третия класъ, но ще имашъ една рѫка. Представете си единъ човѣкъ съ два крака, но безъ рѫце. А пъкъ като влѣзешъ въ четвърти класъ, трѣбва да влѣзешъ съ две рѫце. Третиятъ класъ има сѫщото отношение къмъ четвъртия класъ, както първия къмъ втория. Въ първия и втория класъ се създадоха краката, а пъкъ въ 3 и 4 класъ се създадоха рѫцете. Мога да ви опредѣля сега какъ се създадоха очитѣ, устата, ушитѣ. Това е една велика наука, за която не сте сънували. Едвамъ сега сънувате. Да кажемъ, че ти си момъкъ съ единъ кракъ и като се оженишъ, искашъ твоята жена, твоята другарка да ти се подчинява. Той казва: “Да знаешъ, че азъ съмъ отъ първи класъ, съ единъ кракъ.” Тя казва: “И азъ съмъ съ единъ кракъ. Като дойдешъ при мене, моятъ кракъ ще те повдигне.” Твоята възлюбена и ти сте съ единъ кракъ. И двамата като се събератъ, ще имате два крака. Това сѫ дветѣ велики добродетели, съ които трѣбва да функционирате. Младата мома е единъ капиталъ съ единъ кракъ. И младиятъ момъкъ е капиталъ съ единъ кракъ. Двамата ставатъ съдружници. Дветѣ добродетели, които се съединяватъ въ едно, за да търгуватъ или за да се движатъ, за да дадатъ ходъ на движението. Понеже съ единъ кракъ не се ходи. Съ единъ кракъ можешъ да бѫдешъ дирекъ, колъ, дърво, камъкъ. Всички тия камъни сѫ все съ по единъ кракъ. Всички тия храсталаци сѫ все съ по единъ кракъ. Та рекохъ, единиятъ кракъ е една добродетель, но една добродетель сама по себе си не може да бѫде силна въ човѣшкия животъ.

 

И за да познаешъ себе си, какво трѣбва да знаешъ? Трѣбва да знаешъ, отъ кѫде си излѣзълъ, кой те е създалъ най-първо! Трѣбва да познаешъ баща си, трѣбва да познаешъ майка си.

 

Вчера ми разправя една сестра, че друга сестра казала: “Искамъ да имамъ за Бога по-конкретно понятие.” Богъ живѣе въ нея и тя живѣе въ Бога, а тя иска да го знае по-конкретно. Това е конкретность на невежитѣ, това е конкретность на слѣпитѣ хора. Има очи, а не гледа. Въ свѣта, когато се раждатъ хората, понеже излизатъ отъ единъ свѣтъ, за да не ослепѣятъ, замазватъ имъ очитѣ съ едно лепкаво вещество. Та ония, които имъ бабуватъ, не взематъ да имъ измиятъ това лепкаво вещество да имъ се отворятъ очитѣ и презъ цѣлия си животъ тия хора оставатъ слѣпи. Трѣбва да дойде нѣкой да имъ помогне. Христосъ, като дойде, плюна, намаза очитѣ на слѣпия и ги отвори. На Христа плюнката бѣше толкозъ ефикасна, че можеше да отвори тая лепкавина. А пъкъ въ езика на хората има такава плюнка, че като намажатъ съ нея окото, то освенъ че нѣма да прогледне, но още повече ще залепне.

 

Та рекохъ сега, говоря на ония отъ васъ, които искате да знаете Волята Божия. Нѣкои се колебаете. Искате да си осигурите живота. По човѣшки животътъ никога не може да се осигури. И по човѣшки толкозъ хиляди години ние имаме постоянно разочарования, раждания - прераждания, раждания - прераждания, страдания, умирания, погребвания. Какви ли не нещастия не сѫ се случавали. За да се избегнатъ тия мѫчнотии, трѣбва да учите. Трѣбва ви наука. Не питайте защо хората така вѣрватъ. Питайте въпроса: “Какво азъ трѣбва да вѣрвамъ?” Азъ да ви кажа: Азъ трѣбва да вѣрвамъ, че имамъ два крака, съ които мога да ходя. Азъ трѣбва да вѣрвамъ, че имамъ две рѫце, съ които мога да работя и да си изкарвамъ прехраната. Азъ трѣбва да вѣрвамъ, че имамъ единъ езикъ, който има три служби: той трѣбва да работи, учатъ го да работи. После, този езикъ трѣбва да чувствува, той изпитва нѣщата. Той има директорска служба, като директоръ е той и провѣрява хранитѣ - коя храна трѣбва да влѣзе въ стомаха и коя - не. И всѣки пѫть той подписва. И после има друга служба: той е ораторъ. Често говори отлични речи, на големи стъгди* и разказва най-разумнитѣ работи и следъ като си изкаже речьта, той се скрива, скрива се въ своя кабинетъ и казва: “Като менъ другъ не може да говори така.” И действително, правъ е. Кой другъ удъ може да говори така, като езикътъ? Носътъ може ли да говори? Той може да помирисва нѣщата, очитѣ могатъ да ги видятъ, рѫката може да ги пипа, но това изкуство като него, никой другъ го нѣма. Въ цѣлото тѣло никой не може да прави това, което езикътъ прави. Следователно той е единъ отъ голѣмитѣ директори, единъ посланикъ туренъ и съ всѣка дума, която той разумно говори, той донася голѣмо щастие и благоденствие на цѣлото човѣчество, но когато този директоръ направи нѣкоя погрѣшка, нѣкоя дипломатична погрѣшка и каже нѣщо, което не трѣбва, цѣлиятъ народъ страда, за една дума изпусната става цѣлъ източенъ въпросъ.

 

Ако вие ме запитате, въ кой класъ сте, ще ви кажа така: “Вие сами ще намѣрите въ кой класъ сте. Вие още не знаете, въ кой класъ сте! Въ първи класъ сте били, въ втори сте били. Въ третия сте били. Въ четвъртия сте били. Краката и рѫцетѣ ви показватъ, че четвъртия класъ сте свършили. Вече прогимназиалнитѣ класове сте минали и сте въ гимназиалнитѣ класове. Да ви кажа: вие сте сега въ петия класъ.** Отъ петия се готвите за изпитъ, за да минете въ шестия класъ. Предназначението на петия класъ, въ който сте били, е да се сформира вашето сърдце, да се превъзпита сърдцето ви и следователно сте минали отъ свѣта на чувствуванията въ свѣта на конкретната, обективната мисъль въ свѣта. И шестия класъ, въ който минавате, той е свѣтъ на съвременната човѣшка мисъль. И въ тая мисъль има две страни: една тъмна и една свѣтла страна. Въ свѣтлата страна на човѣшката мисъль всичко е ясно, предметитѣ се виждатъ много ясно, отчетливо. Въ тъмната страна на човѣшката мисъль нѣщата сѫ неопредѣлени. Всичкитѣ погрѣшки ставатъ въ тъмната страна на човѣшката мисъль. И затова именно при тая мисъль вечерно време вие си носете малки лампички. Трѣбватъ ви даже по две, по три лампички. Та дето минавате, трѣбва да освѣтлявате. Ако не, можете да си напакостите. Не, че природата има нѣщо противъ васъ, но много предмети сѫ тъмни на пѫтя ви. И ако не знаете, ще дойдете въ едно сблъскване. Правата мисъль има за цель да влѣземъ въ връзка, въ съприкосновение съ Божественото въ свѣта.

 

Шестиятъ класъ е класъ за почивка, за развлечение. Шестиятъ класъ въ свѣта е день за развлечение. Въ шестия день е създаденъ човѣкътъ. Той е день на развлечение. И хората на земята сѫ направени за развлечение на сѫществата въ Невидимия свѣтъ. Ангелитѣ, като строятъ планети, слънца, системи, като се уморятъ, идватъ на земята за развлечение, разглеждатъ хората, съ лупа ги гледатъ, бутнатъ човѣка и имъ стане приятно, че това малкото, дребното сѫщество има грандиозни понятия за себе си.

 

Ще ви приведа единъ разказъ. Той е много хубаво написанъ отъ Волтеръ. Той малко осмива нѣщата. Дошълъ нѣкой си отъ Сириусъ, който е слънце отъ една друга система. Тръгналъ той на разходка и попадналъ въ Слънчевата ни система и като прекрачилъ нѣколко пѫти, стѫпилъ въ най-голѣмитѣ океани и тѣ дошли до глезенитѣ му. Ще си представите колко е голѣмъ. Тѣзи океани не сѫ много дълбоки за него, до глезенитѣ му дошли. И като дошълъ къмъ Европа нѣкѫде си, тогазъ имало една френска експедиция съ параходъ към северния полюсъ. Съ двата си пръста той взелъ парахода и намѣрилъ единъ французинъ вѫтре и го хваналъ съ щипцитѣ. И като го погледналъ, французинътъ почналъ да говори. И жительтъ на Сириусъ се очудилъ. Той не се очудилъ отъ земята, а отъ французина, че макаръ и толкозъ дребенъ да е, може да говори и то разумно да говори.

 

Това, за което ви говоря сега, то е една външна страна на човѣшката интелигентность. Човѣшката интелигентность не се обуславя отъ величината на единъ човѣкъ. Защото външниятъ свѣтъ, това е единъ резултатъ на другъ единъ разуменъ свѣтъ. Но разумностьта не е зависима отъ резултата. Разумностьта може да измѣни резултата. Резултатътъ зависи отъ разумното, а донѣкѫде разумното се обуславя отъ онзи резултатъ. Вие живѣете, имате тѣло. Тѣлото е единъ резултатъ на вашата разумность. Следъ като живѣете 60-70 години, ще видите докѫде сѫ дошли вашитѣ разбирания на живота.

 

Нѣкои питатъ за музиката. Музиката е единъ законъ, който разрешава мѫчнотиитѣ. Много мѫчнотии въ свѣта музикално се разрешаватъ. И човѣшката мисъль, формата на човѣшката мисъль е построена по ония велики закони на музиката. Ти не можешъ да мислишъ правилно, ако не познавашъ музиката. Самата любовь е най-великата симфония, която сѫществува въ свѣта. По-велика симфония не съмъ слушалъ въ свѣта. По-велика симфония отъ знанието не съмъ слушалъ, което изтича отъ Божествената Мѫдрость. И по-велика симфония отъ свободата азъ не съм слушалъ. Това е цѣла една музика.

 

Преди време азъ слизамъ отъ Молитвения върхъ. Това бѣше онзи день, когато ви говорихъ за влагата и ми изтинаха рѫцетѣ. Една сестра се рѫкува съ мене и ми каза: “Изстинали сѫ ти рѫцетѣ.” Значи бѣха студени, следъ петь минути рекохъ: “Пипни ми рѫцетѣ.” Тѣ сѫ топли. За мене не съставлява голѣма мѫчнотия да взема единъ тонъ. Азъ въ музиката имамъ единъ тонъ, нѣма да ви го кажа, и като го взема, веднага дойде топлината. Съ музиката въ всѣки моментъ можешъ да предизвикашъ топлина. Скърбенъ си. Има единъ тонъ и като го вземешъ, станешъ радостенъ. Сиромахъ си. Има единъ тонъ. И като го вземешъ, веднага дойде богатството. Нѣмашъ кѫща, като изпѣешъ този тонъ и ще дойде кѫщата. Нѣмашъ одеало, като изпѣешъ този тонъ, ще дойде одеалото. Креватъ нѣмашъ, той ще дойде. Дърва нѣмате, тѣ ще дойдатъ. Нѣкой пѫть тукъ нали се мѫчите?

 

Сега помнете закона въ музиката: До тогазъ докато не се научимъ да обичаме, ние сме въ свѣта на зависимостьта и ние щастливи хора не можемъ да бѫдемъ. Любовьта е пѫть за щастието на човѣка. Но това е законъ музикаленъ. Ти нѣма да философствувашъ тамъ, какво нѣщо е любовьта. Ти нѣма да питашъ какво нѣщо е плодътъ. То е най-лесното, нѣма да ти казвамъ начина. Давамъ ти единъ плодъ и ти го изяжъ. Безъ да ти разправямъ за всички научни проблеми, които сѫ свързани съ плода. Плодътъ е свързанъ съ много проблеми. Ти не си пратенъ още въ дадения моментъ да опиташъ оная тайна, която е скрита въ плода. Защото ако искашъ да знаешъ тайната, тая тайна и първиятъ човѣкъ искаше да угади, какво нѣщо е доброто и злото и виждаме резултата.

 

Ти ще опиташъ живота, който плодътъ носи въ себе си. Не питай, какво нѣщо е музиката. Музиката носи животъ. И на умрѣлия достатъчно е да му кажешъ само единъ тонъ. Какво трѣбва да кажете на умрѣлия? Вие ще се намѣрите въ положението на оня млада мома, която обичала своя възлюбленъ и като се оженила за него, той умрѣлъ и тя плачела край него. Азъ ще му туря името Милко. “Милко, Милко, миличъкъ, колко любовни писма ми писа ти и ми каза, че ще ме направишъ щастлива! На кого ме оставяшъ? Защо умрѣ? Ти умрѣ, защото не ме обичашъ! Ако станешъ сега, Милко, като си умрѣлъ, ако оживѣешъ, ще позная, че ме обичашъ!” Той си отвори очитѣ! Той, като почувствувалъ въ себе си, че обича, той оживѣлъ.

 

Защо умиратъ хората? - Отъ безлюбие умиратъ! Защо оживяватъ хората? - Отъ любовь! Вие искате да знаете какъ ще възкръснатъ хората. Вие чакате нѣкой день възкресението. Възкресението и днесъ ще го имате.

 

За какво ви говорихъ въ недѣля? Мъгла имаше. Всички водни капки се стоплиха отъ любовьта. Рекохъ имъ: “Тия деца ще ги одушите съ своята любовь. Покажете имъ малко по-идеална любовь!” Рекохъ на воднитѣ капки: “Вие сте се натруфили. Турете си най-хубавитѣ премѣни. Вие сте дошли съ вашия шумъ, съ вашия егоизъмъ. Не можемъ да видимъ Божествената свѣтлина, затворихте Слънцето, да не можемъ да го видимъ. Много е егоистична любовьта ви! Съ такъва любовь умиратъ хората. Шесть деня ги арестувахте отъ любовь. Не само тѣхъ, но и менъ. Азъ не съмъ отъ ония, които умиратъ. Менъ нѣма да уморите, но тѣхъ ще изморите.” И се разговарямъ съ тѣхъ. Вие какво ще кажете. Вие какъ ще кажете: “Какъ сте се разговаряли?” Разговарялъ съмъ се. Азъ не вземамъ водата, външната страна. Въ вѫтрешната страна на водата има два елемента, има една дѣва и единъ момъкъ. Двама сѫ вѫтре. Два елемента. Водородътъ е съ два крака въ водата, а кислородътъ - съ единъ. Сега водата е създадена, за да се създаде още единъ кракъ на кислорода. Или съ други думи казано: Водородътъ е две третини, а пъкъ кислородътъ - една третина. Кислородътъ дето мине, все шиканира.*** Дето влиза, пакость прави; той поддържа горенето. Като се скаратъ двама души, той духа, той всичко гори навсѣкѫде.

 

Сега, щомъ си недоволенъ отъ живота - съ единъ кракъ си. Щомъ си доволенъ, съ два крака си. Щомъ си недоволенъ отъ живота, ти си съ два крака и съ една рѫка. Щомъ си доволенъ отъ живота, ти си съ два крака и две рѫце. Това е великия квадратъ, върху който е построена цѣлата земя. Цѣлата земя е построена върху квадратъ, върху четири добродетели: върху добродетельта на краката и върху добродетельта на рѫцетѣ. Значи на земята имате единъ активенъ животъ, животъ на движение и животъ на работа. Целиятъ животъ е трудъ, работа е това.

 

Сега може би като ученици ще искате да знаете: “Като свършимъ първи класъ, какво ще правимъ?” - Ще влѣзете въ втори класъ. “Като свършимъ втори класъ, какво ще правимъ?” - Ще влѣзете въ трети класъ. “Като свършимъ трети класъ, какво ще правимъ?” - Ще влѣзете въ четвърти класъ. “Като свършимъ четвърти класъ, какво ще правимъ?” - Ще влѣзете въ пети класъ. После шести класъ, седми. И като свършите седми класъ, ще напуснете земята. Още единъ класъ ви остава, за да напуснете земята. “Тогазъ?” Не питайте за тогазъ! Пита ме нѣкой: “Като умре човѣкъ, кѫде отива?” - Въ другия свѣтъ. Той казва: “Кѫде е другиятъ свѣтъ?” Ето какъ трѣбва да разсѫждавате. Пита ме нѣкой: “Кѫде е свѣтлината?” - Въ този свѣтъ. - Защо не я виждамъ?” - Защото очитѣ ти сѫ замазани. Какво трѣбва да стане съ очитѣ ти? Трѣбва да измиешъ очитѣ си, за да видишъ.

 

Свѣтлината се проявява на земята, но тя не иде отъ земята. Тая свѣтлина, която имаме, е едно отражение отъ слънцето. Самото слънце пакъ е едно отражение. Нѣма да говоримъ сега много подробно, за да не се оплетемъ. Свѣтлината на земята е едно отражение. И свѣтлината на слънцето е едно отражение. Между това слънце и истинското слънце има едно тъмно слънце, което поглъща всичката свѣтлина. Има слънца, които сѫ тѫмни. Това слънце черпи своята сила отъ тъмното слънце, а пъкъ тъмното слънце черпи своята сила отъ истинското слънце. Най-първо свѣтлината иде отъ истинското слънце въ тъмното слънце и после свѣтлината на тъмното слънце се превръща и идва въ нашето слънце и отъ последното - на земята. Тъй че, ние имаме сега четвъртата свѣтлина.

 

Вие сте въ четвъртия класъ, който донѣкѫде сте разбрали. И петия класъ и шестия сте учили, но не сте разбрали тѣхното съдържание. Въ бѫдеще ще имате да правите коментарии. Какво се учи сега въ петия класъ по математика? (- Коренуване.) (- Системи уравнения.) Търговскитѣ смѣтки какъ се уравняватъ?

 

Считайте живота за едно училище. Да ви интересува. Животътъ конкретно трѣбва да ви интересува, тъй както единъ ученикъ по музика се интересува отъ музиката. Като му дадатъ първия тонъ, учительтъ му пѣе “до”, той да го научи тъй добре, че кѫдето и да бѫде, този тонъ да го различава. Ако му изпѣятъ “до”, той да каже, че е този. Дето и да го чуе този тонъ, той да знае, че е “до”. Вие пѣете, но малцина отъ васъ могатъ да различаватъ тоноветѣ. (Учительтъ пѣе: ) “Драго ми е!” Кой тонъ е? (Учительтъ пѣе: ) “Скърбенъ съмъ!” Кой тонъ е? (Учительтъ пѣе: ) “Пари ми трѣбватъ! Боленъ съмъ! Скѫсаха ме.” Когато ми говорятъ, азъ веднага превеждамъ на музикаленъ езикъ и лесно се разрешаватъ въпроситѣ. Уравнения има. Веднага знамъ, защо сѫ го скѫсали. Зная слабата му страна.

 

У васъ има едно желание Господь да ви прати единъ ангелъ отъ небето, който да ви рѫководи. Имате високо понятие за себе си. Ще дойде единъ ангелъ, той е едно сѫщество разумно. Той ще ви учи най-първо. Той ще хвърли известна свѣтлина. Ще ви запита: “Знаешъ ли да пѣешъ?” -“Менъ не ме интересува пѣнието.” А какво? - “Менъ ме интересуватъ паритѣ!” Но ти не знаешъ свойствата на паритѣ, на златото. Кой тонъ има златото? Толкозъ като обичате музиката, знаете ли кой тонъ има златото? Среброто има другъ тонъ. Съ среброто всѣкога можете да координирате нѣкое разстройство, което имате въ вашия организъмъ. А пъкъ можете да дадете на живота си посока само съ златото.

 

Минавамъ сега въ една особена область. Не само това злато, първичното злато. Ко[е]то е влѣз[ло] съ първия лѫчъ, който е миналъ презъ първото слънце, презъ тъмното слънце, презъ това слънце е дошълъ на земята. Четири качества има това злато. Трѣбва да знаете за качествата на онова злато, което е носитель на живота. Има едно злато, което е минало презъ тъмното слънце. Заради това слънце хората се убиватъ. И после идва разкаянието на този, който е убилъ. Като дойде на земята, човѣкъ казва: “Да си поживѣемъ и да бѫдемъ добри.” Значи онова злато иска да ни направи добри. И ако ние не разбираме какво нѣщо е златото, ако не знаемъ да употрѣбяваме златото за това, което трѣбва, тогазъ ние не можемъ да постигнемъ това, което желаемъ въ свѣта. И когато Богъ ти даде злато, ти трѣбва да разберешъ доброто въ златото и това добро да го възприемешъ и да го внесешъ въ своя организъмъ.

 

Ако азъ съмъ на ваше мѣсто, ето какво бихъ направилъ, само че ще ви туря въ едно заблуждение. Азъ не искамъ вие да го правите. Ето какво азъ бихъ направилъ: Азъ бихъ отишълъ да намѣря самородно злато. Да кажемъ единъ грамъ самородно злато. Не десетина грама. Само единъ грамъ самородно злато, да тежи приблизително единъ грамъ. И като се намѣря въ неразположение, ще го туря въ 10 грама вода и тая вода ще я изпия на 10 пѫти и въпросътъ ще се свърши. Хомеопатично лѣкуване ще имамъ за всичкитѣ работи. Намѣря се въ безпаричие - 10 капки! Скаралъ съмъ се съ нѣкого, не мога да се примиря. Ще изпия 10 капки и ще се примиримъ. Нѣкоя болесть дойде, като изпия 10 капки и болестьта и всичко друго е разрешено. Че какво нѣщо е магията? Магията е знание, магията е разбиране на елементитѣ въ свѣта, въ тѣхната първичность. Въ свѣта сѫществува само единъ елементъ и този елементъ е любовьта. Тя е първичния елементъ. Но въ нея има хиляди, милиони елементи, а не само 80 и нѣщо, както казватъ химицитѣ. Това е единъ елементъ, отъ който милиони и милиарди елементи сѫ произлѣзли. Даже и ангелитѣ не ги знаятъ тия милиарди елементи и ние сега знаемъ само 80 и нѣколко елемента. Първиятъ елементъ е Любовьта. Вториятъ елементъ е Божествената Мѫдрость. Третиятъ елементъ е Божията Истина. Отъ Любовьта е излѣзълъ животътъ. Отъ Мѫдростьта е излѣзло знанието. Отъ Истината е излѣзла свободата.

 

Третата категория: какво е излѣзло отъ живота? Какво е излѣзло отъ знанието? Какво е излѣзло отъ свободата? Отъ тамъ се раждатъ три категории по три. После пакъ се подраздѣлятъ по-нататъкъ по на три. Дѣление става. И това не е нищо друго освенъ проявление на ония елементи, които функциониратъ въ разнитѣ области на Божествения животъ. За сега работятъ въ нашия животъ известно количество елементи и като се повдигнете въ една по-висока степень на развитие, ще влѣзатъ други нови елементи, за които тепърва ние се приготовляваме. Въ духовния свѣтъ само по себе си всѣка една душа е единъ елементъ. Всѣки единъ духъ е единъ елементъ. Всѣки единъ умъ е единъ елементъ. Всѣко едно чувство е единъ елементъ. Всѣка една постѫпка е единъ елементъ. Тая ваша постѫпка може да не важи за васъ нищо, но за друго сѫщество вашата постѫпка може да съставлява цѣла една възможность за неговия животъ.

 

Та онова, което трѣбва да остане въ умоветѣ ви, е следното: Пѫтьтъ на човѣшкото щастие е Добродетельта. А възможностьта за Добродетельта е Божествената Любовь. Това трѣбва да го знаете въ сегашния ви животъ. Пѫтьтъ за Добродетельта е пѫть за вашето щастие, а пъкъ за да се постигне щастието ви по този пѫть, Любовьта е, която ще ви даде възможность. Добродетельта е пѫтьтъ, а пъкъ Любовьта е за сега една отъ възможноститѣ и ако нѣмате тая възможность, не можете да имате и пѫтя, защото Добродетельта е произлѣзла отъ Любовьта. Та всѣки отъ васъ трѣбва да знае, дали върви по пѫтя на Добродетельта. Това трѣбва да бѫде строго опредѣлено въ вашето съзнание. Пѫтьтъ ви пѫть на Добродетель ли е? И възможностьта, като вървите по този пѫть, пѫтьтъ на Любовьта ли е? И тогазъ ще имате щастието! Въ бѫдеще ще го имате. И сега всѣки день ще го имате. Имайте това, което Богъ е опредѣлилъ за васъ. Богъ е опредѣлилъ много блага, които само по този пѫть и по никой другъ начинъ не можете да ги възприемете. Искате да станете музикантъ. Само по пѫтя на Добродетельта и Любовьта можете да станете. Искате да станете красивъ, богатъ, силенъ. Каквото и да искате въ свѣта, пѫтьтъ трѣбва да бѫде Добродетельта, а пъкъ възможностьта е Любовьта. Значи Любовьта отвънъ трѣбва да действува върху васъ, въ съзнанието ви да действува.

 

Сега не се смущавайте. Не казвайте: “Тая е тъмна работа.” Не се смущавайте отъ тъмната работа, защото първата свѣтлина, която излѣзе отъ първото слънце, стана тъмна, после стана свѣтла и тукъ стана едно отражение. Не се смущавайте. Невежеството за какво е възможность? Щомъ не знаете, имате възможность да придобиете знание. А пъкъ щомъ придобиете знание, имате възможность да го приложите. А пъкъ щомъ го приложите това знание, вие ще имате една възможность да влѣзете въ пѫтя на Добродетельта и на Любовьта, за да постигнете щастието, защото крайниятъ идеалъ на земята, въ земния животъ е щастието. Всички ние търсимъ щастие въ свѣта. Ако сте нещастни, азъ се радвамъ, че сте нещастни, понеже сте кандидати за щастие. Ако сте бедни, радвамъ се, защото сте кандидати за богатство. Ако сте невежи, радвамъ се, понеже сте кандидати за знание. Ако сте влюбени, радвамъ се, защото сте кандидати за любовь. Ако сте въ злото, радвамъ се, защото въ злото виждамъ възможностьта за доброто. Въ сиромашията виждамъ възможностьта за богатството. Въ невежеството виждамъ възможностьта за знанието. Въ всичкитѣ противоречия на живота азъ виждамъ възможностьта, която Богъ е вложилъ въ моята душа и въ моя духъ. И рекохъ, сѫщата възможность е и за васъ. Въ всичкитѣ противоречия на живота виждайте оная възможность, която Богъ е вложилъ, за придобиването на вашето бѫдеще щастие.

 

Сега Христосъ казва на своитѣ ученици: “Досега нищо не сте просили отъ Отца, но сега просете и просете въ мое име. Просете въ името на Любовьта, просете въ името на Доброто. Просете!”

 

Ако вие следвате по този пѫть, всичко ще получите. Нѣма изключение. Сега искамъ всички да вървите по пѫтя на Добродетельта. Не, че не сте добри, но сте невежи. Не е лошо, че сте невежи. Но искамъ да станете учени. Сиромаси сте, но искамъ да станете богати. Сега не разглеждамъ, че сте лоши. Лошевината е една възможность да бѫдете добри.

 

Сега приложете!

 

Има нѣкои братя, които сѫ се замръчкали въ черната свѣтлина. Търсятъ тѣхното мнение за кръста. Че кръстътъ, това е Добродетельта. Кръстътъ, това е Любовьта. Като ми кажатъ “кръстъ”, азъ разбирамъ доброто, азъ разбирамъ Любовьта. Като ми кажатъ “кръстъ”, азъ разбирамъ доброто. Като ми кажатъ “кръстъ”, азъ разбирамъ Любовьта. Като ми кажатъ “кръстъ”, разбирамъ приложението, пѫтя на спасението. Кой не вѣрва сега въ кръста? Че какъ ще вѣрваме въ кръста? Като сме сиромаси, ще вѣрваме ли въ кръста? Като сме богати, ще вѣрваме въ кръста. Като сме невежи, ще вѣрваме въ невежеството, но като преминемъ въ знанието, вѣрваме въ кръста.

 

Нѣколко души, които останаха долу, тѣ сѫ дежурни сега. Идете ги събудете. Тия, които сѫ въ тъмнина, събудете ги, идете имъ внесте свѣтлина. Какъ ще внесете свѣтлина въ тѣхъ? Колкото души има такива, да ги просвѣтите. Ами, какъ ще ги просвѣтите? Съ дърво ли?

 

Отче нашъ

 

15 лекция на Учителя,

11 августъ 1937 година, срѣда, 5 ч.с.

Молитвениятъ върхъ при Рилскитѣ езера

 

----------------------

*стъгда - широко равно мѣсто между кѫщитѣ, площадъ, мегданъ

**Класовете презъ 1937г. сѫ предшествувани отъ 4 начални отдѣления, затова петиятъ класъ отговаря на девети класъ по сегашната образователна система.(бел.ред.)

***шиканира - (отъ фр.) умишлено създава пречки въ работата

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

"Лѫчи на живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера
презъ лѣтото на 1937 г. София,
Първо издание, София, 1937 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание

 

(текстът ще бъде добавен)

 

Пѫть и възможности

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×