Jump to content

1937_08_08 Дветѣ състезания


Ани

Recommended Posts

"Лѫчи на живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера

презъ лѣтото на 1937 г. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 2004.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

ДВЕТѢ СЪСТЕЗАНИЯ*

 

Съвременнитѣ хора се обиждатъ лесно и по този начинъ развалятъ отношенията си. Какъ трѣбва да се справя човѣкъ съ обидата? Обиди ли те някой, не повтаряй думитѣ, които сѫ те засегнали. Не разказвай на никого за обидата, която сѫ ти нанесли. “Какъ да се справяме съ недоволството си?” Недоволството не е ваше. Дяволътъ е недоволенъ, а не човѣкътъ. Щомъ влѣзе въ човѣка, дяволътъ му предава своето недоволство. Безъ да знае това, човѣкъ приема недоволството на дявола като свое и започва да роптае, да мърмори защо Господь е направилъ нѣщата така, а не иначе; защо сѫществуватъ страданията въ свѣта и т.н.

 

Какъ трѣбва да се оправдаваме, когато ни обвиняватъ, че сме направили нѣкаква пакость? Нѣма защо да се оправдавате. Щомъ ви обвинятъ, че сте счупили стомната на нѣкого, ще му купите нова стомна и ще мълчите. Следъ това, ако причината за счупването на стомната се дължи на вашето неразположение, ще се погрижите да трансформирате състоянието си. Човѣкъ трѣбва да има будно съзнание, да разбира отде идатъ изпитанията и изкушенията въ живота му. Съ слизането си на земята Христосъ свали юларите на дявола отъ главитѣ на хората и ги направи свободни. Щомъ е така, бѫдете будни, да не оставяте дявола отново да туря юларитѣ си върху вашитѣ глави.

 

Кое е по-силно въ живота: доброто или злото? Доброто е по-силно. Въ борбата между злото и доброто, злото всѣкога губи, а доброто печели. Въ първо време злото е силно, а доброто слабо. Въ края на борбата доброто става силно и побеждава, а злото отслабва и всичко изгубва. Доброто винаги печели, понеже Богъ е на негова страна. Следъ всѣко страдание, което човѣкъ преживява, доброто въ него се усилва, взима надмощие надъ злото. Щомъ доброто победи злото, последното престава да мѫчи човѣка. Въ края на борбата доброто пита злото: “Познавашъ ли сега, кой отъ двамата е по-силенъ? Искашъ ли да продължавашъ още борбата?” Когато злото признае своето безсилие, доброто се рѫкува съ него приятелски и продължава своя пѫть. Човѣкъ усилва доброто въ себе си чрезъ страдания. Въ това отношение, страданието е пѫть, презъ който човѣкъ неизбѣжно трѣбва да мине. Доброто трѣбва да вземе надмощие предъ злото.

 

Когато хората се обиждатъ, трѣбва да си зададатъ въпроса, справедлива ли е обидата или не. Ако е справедлива, трѣбва ли да се обиждатъ? Нѣкой взелъ пари на заемъ отъ нѣкого и обещалъ да ги върне следъ три месеца, но не изпълнилъ обещанието си. Кредиторътъ му го срѣща и го нарича “безчестенъ човѣкъ”. Съ една дума той го обижда. На мѣсто ли е тази обида? - На мѣсто. Длъжникътъ не трѣбва да се обижда, но да си даде отчетъ за погрѣшкитѣ, които е направилъ, и да се стреми да ги изправи. Той е направилъ две погрѣшки: първата погрѣшка е, че взелъ пари на заемъ, а втората, че не издържалъ на обещанието си. Следователно той трѣбва да научи следния урокъ: трѣбватъ ли му пари, нека отиде въ Божествената банка, оттамъ да изтегли колкото му сѫ нужни. Отъ човѣшка банка, обаче, никога да не взима пари на заемъ. Това не значи, че злото се крие въ човѣшкото. Не, законитѣ, на които човѣшкото се подчинява се коренно различаватъ отъ законитѣ на Божественото. Следователно при човѣшкото ще постѫпвашъ по човѣшки; при Божественото - по Божественъ начинъ.

 

Съвременнитѣ хора трѣбва коренно да измѣнятъ своитѣ възгледи, да не поставятъ доброто и злото за основа на своя животъ, но любовьта да бѫде основа на тѣхния животъ. Поставятъ ли любовьта за основа на своя животъ, тѣ влизатъ въ бѫдещата култура, въ културата на новия животъ. Падналитѣ духове вършатъ зло отъ любовъ към него. Понѣкога и човѣкъ върши зло безъ да има любовь къмъ него. Той върши зло и се отвръщава отъ него. Това именно показва, че човѣкъ може да се излѣкува отъ злото. Който върши зло, безъ да го обича, той се поддава на лѣкуване. Който върши зло отъ любовь къмъ него, той е неизлѣчимъ. Стремете се къмъ доброто, къмъ любовьта, за да се освободите отъ бацилитѣ на злото. Човѣкътъ на любовьта нито се обижда, нито се свързва съ злото. Той знае, че всичко, което става въ свѣта, е за добро. Казано е въ Писанието: “Всичко ще се обърне на добро за онѣзи, които любятъ Господа.” - Кога? Когато се свърши борбата. “Праведнитѣ ще просвѣтнатъ.” - Кога? Когато доброто победи.

 

Какво да правимъ съ ония хора, които не живѣятъ съобразно великитѣ закони на живота? Това не е ваша работа. Преди всичко вие не знаете, кой какъ живѣе. Коя е мѣрката, съ която опредѣляте правилния животъ? За васъ е важно да знаете какво Богъ изисква отъ ония, които Го познаватъ. За човѣка е важно да знае, че не е той, който може да обърне нѣкого към Бога, да го изучи, да го нахрани или да го роди. Никой никого не е обърналъ къмъ Бога. Никой никого не е родилъ, отхранилъ или изучилъ. Самъ Христосъ казва: “Тия овце Твои бѣха и на мене ги даде.” Значи Той признава, че всичко принадлежи на Бога и каквото е получилъ, отъ Него му е дадено.

 

Кои сѫ отличителнитѣ белези на злото и на доброто? Злото не може да расте, но постепенно се смалява и изгубва. Доброто постоянно расте и се увеличава. Който прави зло, той всичко губи и се смалява. Който прави добро, той постоянно печели и израства. Който мрази, той постепенно отслабва. Който люби, той силенъ става. Правишъ ли зло, ти се смалявашъ. Правишъ ли добро, ти растешъ. Мразишъ ли, ти отслабвашъ. Любишъ ли, ти силенъ ставашъ. Злото заробва човѣка, доброто го освобождава. Доброто, Любовьта е огънь, който побеждава.

 

Сега не ви казвамъ, че трѣбва да вѣрвате, но казвамъ: Живѣйте въ Любовьта! Животътъ е добъръ. Животътъ е чистъ, защото излиза отъ Любовьта.

 

“Какъ да придобиемъ щастието?” Щастието се придобива при изпълнение на волята Божия. Да изпълнявашъ Волята Божия, това значи да придобивашъ Царството Божие въ себе си.

 

“Какъ ще се оправи свѣтътъ?” Споредъ мене, Божествениятъ свѣтъ е оправенъ, а човѣшкия трѣбва да расте, да се развива. Той ще претърпи такива промѣни, каквито никога не сте очаквали. И външната природа, въ която сте потопени, ще мине презъ голѣми промѣни, презъ голѣми пертурбации.

 

“Кое е условието за правилно растене?” За да расте правилно, човѣкъ никога не трѣбва да се сравнява съ другитѣ, да се поставя по-горе или по-долу отъ тѣхъ. Той трѣбва да върши добро, да изпълнява волята Божгия и за нищо друго да не мисли. Онзи, Който е създалъ свѣта, Той е промислилъ за всички сѫщества, малки и голѣми.

 

Сега отъ васъ като ученици се иска съзнателна работа. Хранете се всѣки день съ плодоветѣ на любовьта. Като ставате сутринь отъ сънь, веднага си откѫснете една ябълка отъ дървото на любовьта и закусете съ нея. Къмъ обѣдъ откѫснете си две - три ябълки отъ сѫщото дърво, а вечерь три-четири ябълки. Изобщо, хранете се отъ плодоветѣ на любовьта. Свѣтътъ се нуждае отъ хора, готови на жертва. Пожертвувайте своитѣ лични удоволствия за придобиване на висшитѣ блага на живота. Пожертвувайте своя личенъ животъ за живота на човѣчеството. Свѣтътъ се нуждае отъ истински работници, които работятъ безкористно и съ любовь. Това изисква новото учение - учението на Любовьта.

 

Който следва пѫтя на Любовьта, той расте и се увеличава. Който не следва този пѫть, той се смалява и губи всичко. Въ Божията Любовь седи разрешаването на всички въпроси. Животътъ на вѣрата е опитанъ вече. Тамъ хората сѫ изучавали сладкото и горчивото и днесъ могатъ вече да ги различаватъ. Влѣзатъ ли въ Любовьта, тѣ ще придобиятъ новото - животъ пъленъ съ свѣтлина и знание, съ свобода и просторъ. Животътъ на Любовъта носи безсмъртие за човѣка. И въ огънь да влѣзе, любещиятъ човѣкъ пакъ живъ ще остане. Светиитѣ сѫ влизали въ огъня съ пѣсни. Тѣ не се плашатъ отъ огъня. Свѣтътъ трѣбва да мине презъ огъня на Любовьта, да се стопи и да свѣтне. Вънъ отъ живота на Любовьта всичко е илюзия. Смисълътъ на живота обаче е въ Любовьта. Въ Любовьта всички е постижимо. Човѣкътъ на Любовьта не умира, но заминава. Обикновениятъ човѣкъ умира, като прекарва редъ разочарования, съмнения, страхъ. Щомъ се намѣри вънъ отъ тѣлото си, той преживява необикновенъ страхъ. Отъ всички страни го преследватъ, гонятъ го и за да се спаси отъ преследването на злитѣ духове, той се принуждава да се смалява, да стане почти невидимъ. Въ това положение той остава само съ едно съзнание, че нѣкога е билъ нѣщо, а сега е нищо.

 

Мнозина мислятъ, че като отидатъ на онзи свѣтъ, ще влѣзатъ между ангелитѣ. И това е възможно, но за ония, които сѫ живѣли въ любовьта. Всички останали ще живѣятъ съ илюзиитѣ на земния животъ. Ако на земята сѫ били търговци и на онзи свѣтъ ще живѣятъ съ илюзиитѣ на своята търговия. Казано е, че съ вѣра може да се угоди на Бога. Съ вѣра можете само да угодите на Бога, но съ вѣра не можете да примирите противоречията въ живота си, не можете да се свържете съ Бога. Само въ Любовьта вие можете да се свържете съ Божиитѣ мисли, чувства и постѫпки.

 

Кѫде е разумниятъ свѣтъ? Кѫде сѫ разумнитѣ сѫщества? - Около васъ. Ако очитѣ на човѣка се отворятъ, той ще види около себе си много възвишени сѫщества: светии, праведни, добри хора. Той ще види около себе си такива свѣтове, каквито никога не си е представялъ. Какво да направимъ, за да се отворятъ очитѣ ни? Влѣзте въ живота на Любовьта. Любовьта отваря очитѣ на човѣка. Който иска да влѣзе въ по-високъ животъ отъ този, въ който днесъ се намира, той трѣбва да приеме Любовьта. Не иска ли да излѣзе отъ обикновения животъ, никой не може да му помогне. Докато човѣкъ самъ не пожелае да възстанови отношенията си съ Бога, отвънъ никой не може да го застави да направи това. Щомъ възстанови отношенията си съ Първата Причина, едновременно съ това той възстановява отношенията си и съ своитѣ ближни. Човѣкъ не може да има правилни отношения къмъ ближнитѣ си, ако нѣма правилни отношения къмъ Първата Причина на нѣщата.

 

Често религиознитѣ хора се страхуватъ отъ свѣта. Тѣ считатъ, че свѣтътъ е мѣсто на изкушение. Тѣ казватъ, че Богъ не живѣе въ свѣта. Странно нѣщо! Щомъ Богъ живѣе въ умоветѣ и сърдцата на хората, Той живѣе и въ свѣта. Той е въ свѣта. Само Той е въ състояние да го оправи. Той е навсѣкѫде: между камънитѣ, между растенията, между животнитѣ и между хората. Достатъчно е да погледнете презъ очитѣ на Любовьта, за да видите красотата, която сѫществува навсѣкѫде.

 

Христосъ е човѣкътъ на изобилната сила.

 

Христосъ е човѣкътъ на изобилната вѣра.

 

Христосъ е човѣкътъ на изобилната Любовь.

 

Проникнете се и вие отъ Христовата сила, вѣра и Любовь, за да се ползувате отъ помощьта на разумнитѣ сѫщества. Обичате ли Бога, тѣ сѫ готови да ви помагатъ. Не Го ли обичате, тѣ ви оставятъ свободни. Тѣ не искатъ да ограничаватъ човѣка, но тихо му нашепватъ: “Това, което вършишъ, не е добро. Корегирай се и постѫпвай споредъ Волята Божия.” Защото е казано: “Око не е видѣло и ухо не е чуло това, което Богъ е опредѣлилъ за онѣзи, които Го любятъ.”

 

Кѫде можемъ да намѣримъ Бога? Въ ума, въ сърдцето и въ волята на всѣки човѣкъ. Срещнете ли нѣкой човѣкъ, първо говорете съ Бога въ него, а после съ самия човѣкъ. Когато обичате човѣка, вие обичате Бога въ него, а не физическия човѣкъ. “Потърси ме въ день скърбенъ” е казано въ Писанието. Потърсете Великия въ свѣта, когато умътъ и сърдцето ви сѫ угнетени.

 

И тъй, Богъ живѣе въ ума, въ сърдцето, въ душата и въ духа на човѣка. Ще знаете тогава, че Любовьта е отъ Бога, а безлюбието - отъ хората. За грѣшния Той е огънь пояждащъ, а за праведния - огънь възрастващъ. Живѣйте прочее, като праведнитѣ, за да се ползувате отъ огьня на Любовьта.

 

8 августъ 10 ч.с.

 

--------------------------------------------------------------------------

*Поради липса на оригиналъ, беседата е препечатана отъ първото издание - София 1937г., силно редактирано отъ Паша Теодорова.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • 4 years later...

"Лѫчи на живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера
презъ лѣтото на 1937 г. София,
Първо издание, София, 1937 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание

ДВЕТѢ СЪСТЕЗАНИЯ.

Съвременнитѣ хора се обиждатъ лесно, и по този начинъ развалятъ отношенията си. — Какъ трѣбва да се справя човѣкъ съ обидата? — Обиди ли те нѣкой, не повтаряй думитѣ, които сѫ те засегнали. Не разказвай на никого за обидата, която сѫ ти нанесли. — Какъ да се справяме съ недоволството си? — Недоволството не е ваше. Дяволътъ е недоволенъ, а не човѣкътъ. Щомъ влѣзе въ човѣка, дяволътъ му предава своето недоволство. Безъ да знае това, човѣкъ приема недоволството на дявола като свое и започва да роптае, да мърмори, защо Господъ е направилъ нѣщата така, а не иначе; защо сѫществуватъ страданията въ свѣта и т. н.

— Какъ трѣбва да се оправдаваме, когато ни обвиняватъ, че сме направили нѣкаква пакость? — Нѣма защо да се оправдавате. Щомъ ви обвинятъ, че сте счупили стомната на нѣкого, ще му купите нова стомна и ще мълчите. Следъ това, ако причината за счупването на стомната се дължи на вашето неразположение, ще се погрижите да трансформирате състоянието си. Човѣкъ трѣбва да има будно съзнание, да разбира, отде идатъ изпитанията и изкушенията въ живота му. Съ слизането си на земята, Христосъ свали юларитѣ на дявола отъ главитѣ на хората и ги направи свободни. Щомъ е така, бѫдете будни, да не оставяте дявола отново да туря юларитѣ си върху вашитѣ глави.

— Кое е по-силно въ живота: доброто или злото? — Доброто е по силно. Въ борбата между злото и доброто, злото всѣкога губи, а доброто печели. Въ първо време злото е силно, а доброто слабо. Въ края на борбата доброто става силно и побеждава, а злото отслабва и всичко изгубва. Доброто винаги печели, понеже Богъ е на негова страна. Следъ всѣко страдание, което човѣкъ преживява, доброто въ него се усилва, взима надмощие надъ злото. Щомъ доброто победи злото, последното престава да мѫчи човѣка. Въ края на борбата доброто пита злото: Познавашъ ли сега, кой отъ двамата е по-силенъ? Искашъ ли да продължаваш, още борбата? Когато злото признае своето безсилие, доброто се рѫкува съ него приятелски и продължава своя пѫть. Човѣкъ усилва доброто въ себе си чрезъ страдания. Въ това отношение, страданието е пѫть, презъ който човѣкъ неизбѣжно трѣбва да мине. Доброто трѣбва да вземе надмощие предъ злото.

Когато хората се обиждатъ, трѣбва да си зададатъ въпроса, справедлива ли е обидата, или не. Ако е справедлива, трѣбва ли да се обиждатъ? Нѣкой взелъ пари на заемъ отъ нѣкого и обещалъ да ги върне следъ три месеца, но не изпълнилъ обещанието си. Кредиторътъ му го срѣща и го нарича безчестенъ човѣкъ. Съ една дума той го обижда. На мѣсто ли е тази обида? — На мѣсто. Длъжникътъ не трѣбва да се обижда, но да си даде отчетъ за погрѣшкитѣ, които е направилъ, и да се стреми да ги изправи. Той е направилъ две погрѣшки: първата погрѣшка е, че взелъ пари на заемъ, а втората, че не издържалъ на обещанието си. Следователно, той трѣбва да научи следния урокъ: трѣбватъ ли му пари, нека отиде въ Божествената банка, оттамъ да изтегли, колкото му сѫ нужни. Отъ човѣшка банка, обаче, никога да не взима пари на заемъ. Това не значи, че злото се крие въ човѣшкото. — Не, законитѣ, на които човѣшкото се подчинява, се коренно различаватъ отъ законитѣ на Божественото. Следователно, при човѣшкото ще постѫпвашъ по човѣшки; при Божественото — по Божественъ начинъ.

Съвременнитѣ хора трѣбва коренно да измѣнятъ своитѣ възгледи, да не поставятъ доброто и злото за основа на своя животъ, но любовьта да бѫде основа на тѣхния животъ. Поставятъ ли любовьта за основа на своя животъ, тѣ влизатъ въ бѫдещата култура, въ културата на новия животъ. Падналитѣ духове вършатъ зло отъ любовь къмъ него. Понѣкога и човѣкъ върши зло, безъ да има любовь къмъ него. Той върши зло и се отвращава отъ него. Това, именно, показва, че човѣкъ може да се излѣкува отъ злото. Който върши зло, безъ да го обича, той се подава на лѣкуване. Който върши зло отъ любовь къмъ него, той е неизлѣчимъ. Стремете се къмъ доброто, къмъ любовьта, за да се освободите отъ бацилитѣ на злото. Човѣкътъ на любовьта нито се обижда, нито се свързва съ злото. Той знае, че всичко, което става въ свѣта, е за добро. Казано е въ Писанието: „Всичко ще се обърне на добро за онѣзи, които любятъ Господа“. — Кога? — Когато се свърши борбата. „Праведнитѣ ще просвѣтнатъ“. — Кога? — Когато доброто победи.

— Какво да правимъ съ ония хора, които не живѣятъ съобразно великитѣ закони на живота?

— Това не е ваша работа. Преди всичко, вие не знаете, кой какъ живѣе. Коя е мѣрката, съ която опредѣляте правилния животъ? За васъ е важно да знаете, какво Богъ изисква отъ ония, които Го познаватъ. За човѣка е важно да знае, че не е той, който може да обърне нѣкого къмъ Бога, да го изучи, да го нахрани, или да го роди. Никой никого не е обърналъ къмъ Бога. Никой никого не е родилъ, отхранилъ или изучилъ. Самъ Христосъ казва: „Тия овце Твои бѣха и на мене ги даде“. Значи, Той признава, че всичко принадлежи на Бога, и, каквото е получилъ, отъ Него му е дадено.

— Кои сѫ отличителнитѣ белези на злото и на доброто? — Злото не може да расте, но постепенно се смалява и изгубва. Доброто постоянно расте и се увеличава Който прави зло, той всичко губи и се смалява. Който прави добро, той постоянно печели и израства. Който мрази, той постепенно отслабва. Който люби, той силенъ става. Правишъ ли зло, ти се смалявашъ. Правишъ ли добро, ти растешъ. Мразишъ ли, ти отслабвашъ. Любишъ ли, ти силенъ ставашъ. Злото заробва човѣка, доброто го освобождава. Доброто, любовьта е огънь, който побеждава.

Сега, не ви казвамъ, че трѣбва да вѣрвате, но казвамъ: Живѣйте въ любовьта! Животътъ е добъръ. Животътъ е чистъ, защото излиза отъ любовьта.

— Какъ да придобиемъ щастието? — Щастието се придобива при изпълнение на волята Божия. Да изпълнявашъ волята Божия, това значи да придобивашъ Царството Божие въ себе си.

— Какъ ще се оправи свѣтътъ? — Споредъ мене, Божествениятъ свѣтъ е оправенъ, а човѣшкиятъ трѣбва да расте, да се развива. Той ще претърпи такива промѣни, каквито никога не сте очаквали. И външната природа, въ която сте потопени, ще мине презъ голѣми промѣни, презъ голѣми пертурбации.

— Кое е условието за правилно растене? — За да расте правилно, човѣкъ никога не трѣбва да се сравнява съ другитѣ, да се поставя по-горе или по долу отъ тѣхъ. Той трѣбва да върши добро, да изпълнява волята Божия и за нищо друго да не мисли. Онзи, Който е създалъ свѣта, Той е промислилъ за всички сѫщества, малки и голѣми.

Сега, отъ васъ, като ученици, се иска съзнателна работа. Хранете се всѣки день съ плодоветѣ на любовьта. Като ставате сутринь отъ сънь, веднага си откѫснете една ябълка отъ дървото на любовьта и закусете съ нея. Къмъ обѣдъ откѫснете си две — три ябълки отъ сѫщото дърво, а вечерь три — четири ябълки. Изобщо, хранете се отъ плодоветѣ на любовьта. Свѣтътъ се нуждае отъ хора, готови на жертва. Пожертвувайте своитѣ лични удоволствия и придобиване на висшитѣ блага на живота. Пожертвувайте своя личенъ животъ за живота на човѣчеството. Свѣтътъ се нуждае отъ истински работници, които работятъ безкористно и съ любовь. Това изисква новото учение — учението на любовьта. Който следва пѫтя на любовьта, той расте и се увеличава. Който не следва този пѫть, той се смалява и губи всичко. Въ Божията Любовь седи разрешаването на всички въпроси. Животътъ на вѣрата е опитанъ вече. Тамъ хората сѫ научавали сладкото и горчивото и днесъ могатъ вече да ги различаватъ. Влѣзатъ ли въ любовьта, тѣ ще придобиятъ новото — животъ, пъленъ съ свѣтлина и знание, съ свобода и просторъ. Животътъ на любовьта носи безсмъртие за човѣка. И въ огънь да влѣзе, любещиятъ човѣкъ, пакъ живъ ще остане. Светиитѣ сѫ влизали въ огъня съ пѣсни. Тѣ не се плашатъ отъ огъня. Свѣтътъ трѣбва да мине презъ огъня на любовьта, да се стопи и да свѣтне. Вънъ отъ живота на любовьта всичко е илюзия. Смисълътъ на живота, обаче, е въ любовьта. Въ любовьта всичко е постижимо. Човѣкътъ на любовьта не умира, но заминава. Обикновениятъ човѣкъ умира, като прекарва редъ разочарования, съмнения, страхъ. Щомъ се намѣри вънъ отъ тѣлото си, той преживява необикновенъ страхъ. Отъ всички страни го преследватъ, гонятъ го и, за да се спаси отъ преследването на злитѣ духове, той се принуждава да се смалява, да стане почти невидимъ. Въ това положение той остава само съ едно съзнание, че нѣкога е билъ нѣщо, а сега е нищо.

Мнозина мислятъ, че като отидатъ на онзи свѣтъ, ще влѣзатъ между ангелитѣ. И това е възможно, но за ония, които сѫ живѣли въ любовьта. Всички останали ще живѣятъ съ илюзиитѣ на земния животъ. Ако на земята сѫ били търговци, и на онзи свѣтъ ще живѣятъ съ илюзиитѣ на своята търговия. Казано е, че съ вѣра може да се угоди на Бога. — Съ вѣра можете само да угодите на Бога, но съ вѣра не можете да примирите противоречията въ живота си, не можете да се свържете съ Бога. Само въ любовьта вие можете да се свържете съ Божиитѣ мисли, чувства и постѫпки.

— Кѫде е разумниятъ свѣтъ? Кѫде сѫ разумнитѣ сѫщества? — Около васъ. Ако очитѣ на човѣка се отворятъ, той ще види около себе си много възвишени сѫщества: светии, праведни, добри хора. Той ще види около себе си такива свѣтове, каквито никога не си е представялъ. — Какво да направимъ, за да се отворятъ очитѣ ни? — Влѣзте въ живота на любовьта. Любовьта отваря очитѣ на човѣка. Който иска да влѣзе въ по-високъ животъ отъ този, въ който днесъ се намира, той трѣбва да приеме любовьта. Не иска ли да излѣзе отъ обикновения животъ, никой не може да му помогне. Докато човѣкъ самъ не пожелае да възстанови отношенията си съ Бога, отвънъ никой не може да го застави да направи това. Щомъ възстанови отношенията си съ Първата Причина, едновременно съ това той възстановява отношенията си и съ своитѣ ближни. Човѣкъ не може да има правилни отношения къмъ ближнитѣ си, ако нѣма правилни отношения къмъ Първата Причина на нѣщата.

Често религиознитѣ хора се страхуватъ отъ свѣта. Тѣ считатъ, че свѣтътъ е мѣсто на изкушение. Тѣ казватъ, че Богъ не живѣе въ свѣта. Странно нѣщо! Щомъ Богъ живѣе въ умоветѣ и сърдцата на хората, Той живѣе и въ свѣта. Не изключвайте Бога отъ свѣта. Той е въ свѣта. Само Той е въ състояние да го оправи, Той е навсѣкѫде: между камънитѣ, между растенията, между животнитѣ и между хората. Достатъчно е да погледнете презъ очитѣ на любовьта, за да видите красотата, която сѫществува навсѣкѫде.

Христосъ е човѣкътъ на изобилната сила. Христосъ е човѣкътъ на изобилната вѣра. Христосъ е човѣкътъ на изобилната любовь. Проникнете се и вие отъ Христовата сила, вѣра и любовь, за да се ползувате отъ помощьта на разумнитѣ сѫщества. Обичате ли Бога, тѣ сѫ готови да ви помагатъ. Не Го ли обичате, тѣ ви оставятъ свободни. Тѣ не искатъ да ограничаватъ човѣка, но тихо му нашепватъ: Това, което вършишъ, не е добро. Корегирай се и постѫпвай споредъ волята Божия. Защото е казано: „Око не е видѣло, и ухо не е чуло това, което Богъ е опредѣлилъ за онѣзи, които Го любятъ“.

— Кѫде можемъ да намѣримъ Бога? — Въ ума, въ сърдцето и въ волята на всѣки човѣкъ. Срещнете ли нѣкой човѣкъ, първо говорете съ Бога въ него, а после съ самия човѣкъ. Когато обичате човѣка, вие обичате Бога въ него, а не физическия човѣкъ. „Потърси ме въ день скърбенъ“ — е казано въ Писанието. Потърсете Великия въ свѣта, когато умътъ и сърдцето ви сѫ угнетени.

И тъй, Богъ живѣе въ ума, въ сърдцето, въ душата и въ духа на човѣка. Ще знаете тогава, че любовьта е отъ Бога, а безлюбието — отъ хората. За грѣшния, Той е огънь пояждащъ, а за праведния — огънь възрастващъ. Живѣйте прочее, като праведнитѣ, за да се ползувате отъ огъня на любовьта.

*

8. августъ, 10 ч. с.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...