Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1937_08_08 Качества на ума, на сърдцето и на тѣлото

Съборни Беседи

  • Влезте в профила си за да пишете
1 отговор на тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2294 Мнения:

Публикувано 27 януари 2016 - 02:33

"Лѫчи на живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера

презъ лѣтото на 1937 г. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 2004.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

КАЧЕСТВА НА УМЪТЬ, СЪРДЦЕТО И ТѢЛОТО

 

Голѣма мъгла и влага.

Отъ нѣколко дни, не се дига;

обаче е много магнетично времето.

Всички събрани на върха на тази височина

за молитва! Все пакъ ситно рѫми!

 

(Учительтъ дойде на опредѣленото време и седна на камъка.)

Размишление. (Мълчание 10 минути)

“Духътъ Божий”

Добрата молитва

 

(Учительтъ отвори Писанието:) Йоана 10 гл. 7, 8, 9, 10, 11 ст.

 

Много пѫти сте чели тѣзи думи. Единъ инструментъ се познава не само по външната си форма. Може да се разгледа какъ е направенъ. Вземете единъ инструментъ както цигулката. Най-хубавитѣ цигулки сѫ направени отъ Страдивариусъ. Една цигулка се познава по качеството на своя тонъ. Има едно съчетание на формата. Съчетание отъ самия материалъ, отъ който цигулката е направена. И тонътъ, който тя издава. Туй е едно външно уподобление.

 

Човѣкъ се познава по три нѣща. По качеството на своя умъ, по качеството на своето сърдце и по качеството на своето тѣло. За да бѫде човѣкъ добъръ, той трѣбва да има три качества. Качество[то] на добрия умъ седи въ това, че той носи свѣтлина и въ най-мрачната нощь. Тамъ, дето ходишъ, ще ти бѫде свѣтло. Качество[то] на доброто сърдце носи топлина; че и въ най-голѣмия студъ ще бѫде около тебе топлина. А качеството на тѣлото носи въ себе си сила и здраве. И дето отивашъ, ще преодолявашъ всичкитѣ мѫчнотии. Ако имашъ тия тритѣ качества, ти си човѣкъ въ тази смисъль. Може да ти говорятъ нѣкои за истината, може да ти говорятъ за любовьта, това сѫ само външни изрази. Ако въ любовьта едновременно не присѫтствува свѣтлината, топлината и силата, това не е любовь. Ако въ доброто не присѫтствува едновременно свѣтлината, топлината и силата, това не е добро. Ако въ правото не присѫтствува едновременно свѣтлината, топлина и сила, това не е право.

 

Нали ние сме дошли да слугуваме не на себе си. Ако на себе си слугувате, всичк[о] ще имате и на прасета ще станете. Който слугува на себе си, безъ разлика дали си светия, въ момента, въ който ще почнешъ да слугувашъ на себе си, ти си мъртавъ. Ти ще станешъ на каль, на пръсть, на прахъ, на всичко и нѣмашъ никакво бѫдеще. И ако хората умиратъ и питатъ защо умиратъ? Рекохъ, защото слугуватъ на себе си. Днесъ е пробенъ день. Свѣтътъ навънка е затворенъ, всичко е затворено. Значи, деньтъ иска да ви покаже колко може да бѫдете силни вѫтре въ себе си. Вие какво може да направите. Вие досега сте уповавали на кого? На баща си, на майка си, на децата си, на приятелитѣ си. Жената е уповавала на мѫжа си, майката - на децата си, на синове и дъщери. Онѣзи патриоти уповаватъ на народа си. Азъ да ви покажа, идете на гробищата, все ще видите навсѣкѫде паметници на майки, на бащи, на възлюбени. Все паметници иматъ. Питамъ: де е смисълътъ на живота?

 

А щомъ влѣзнете въ трикачествения свѣтъ, качествата на човѣка сѫ свѣтлината, топлината и силата. Тамъ нѣматъ никакви паметници и никѫде нѣма надгробни плочи. Нѣма да срещнете нѣкой човѣкъ да плаче, че е нещастенъ, че не му върви въ този свѣтъ. Тамъ на всички върви по медъ и масло. И въ този свѣтъ, дето сѫществува туй неразбиране, тамъ сѫ страданията. Казвате: “Какво да правимъ?” Рекохъ ви какъ може да излѣзете. При свѣтлия умъ човѣкъ никога не се спѫва. Ти можешъ да се спънешъ отъ живота на единъ човѣкъ или отъ неговитѣ постѫпки. Та, ако въ двора ми влѣзе едно говедо и си остави своитѣ изпражнения, трѣбва ли азъ да си изгубя мира отъ това животно? Ще взема единъ прътъ и ще го изпъдя навънка. Ще взема лайната му и ще ги очистя. И ще бѫда веселъ. Какво има да се занимаваме съ животнитѣ? То споредъ своитѣ разбирания си върви. Какво има ние да се занимаваме съ животнитѣ, да имъ даваме заповѣди на кѫде трѣбва да ходятъ. Животното накѫдето ходи, тамъ си остава своята визитна картичка.

 

Сега може да се каже, че когато крадецътъ дойде въ дома ви, какво ще ви остави за споменъ? Той може да ви задигне или нѣкое агне, или нѣкоя кокошка, или пуйка, или кесията ви съ паритѣ ви. Той все ще остави нѣщо за споменъ, да го помните. Е, когато дойде нѣкой лошъ духъ вѫтре въ васъ или една лоша мисъль, какво ще ви остави въ ума ви? Питате какво е реалното? Че ако дойде една лоша мисъль въ ума ви, не я ли виждате? Или ако дойде едно лошо чувство, не го ли чувствувате? Или ако дойде една лоша постѫпка, не я ли виждате? Досега вие какво сте правили съ вашитѣ лоши постѫпки, съ вашитѣ лоши мисли, и съ вашитѣ лоши чувствувания? Изпъди лошата мисъль навънка! Каквато нечистотия е оставила, очисти я и забрави. Изпъди лошитѣ чувства навънка и каквито нечистотии сѫ оставили, очисти ги и забрави! Изпъди лошата постъпка навънка, очисти я и не мисли за туй. Нищо повече! Остави да си вървятъ по своя пѫть. Пъкъ нали съвременнитѣ културни модерни кѫщи хората си ограждатъ кѫщитѣ съ врати и огради, да не влѣзе нѣкое говедо.

 

Азъ зная само единъ примѣръ, едно изключение, което се е случило въ Америка. Студентитѣ, които били недоволни отъ председателя на единъ Уелски университетъ.* Та, президентътъ ималъ единъ много хубавъ конь. Особено недоволнитѣ студенти задигатъ коня и го завеждатъ на третия етажъ. И цѣлата нощь коньтъ въ университета се училъ, се разхождалъ. Влиза председательтъ сутриньта, гледа: коньтъ му тамъ, на третия етажъ, разхожда се изъ коридоритѣ. И взѣло му после много време, да се снеме коньтъ отъ тамъ, че не му е мѣстото тамъ. Но мислите ли, че този конь самъ се е качилъ тамъ горе? Студентитѣ сѫ го качили горе. Защо? Защото сѫ били неразположени спрѣмо президента.

 

Така и въ вашия университетъ, вашитѣ студенти, все ще изкаратъ вашия конь на третия етажъ. И какво трѣбва да правите? И сега въ модерна Америка е станало това веднъжъ преди 50 - 60 години сѫ го направили студентитѣ въ Уелския университетъ. Но какво е претърпѣлъ този президентъ да снеме коня си отъ тамъ? - Развалилъ стълбитѣ, за да снеме коня си. Но тия студенти не спиратъ тамъ. Единъ день единъ отъ студентитѣ срѣща президента и казва: “Извинете, господинъ президенте, на председателя казва, заднитѣ колела на вашето бѫги сѫ турени отпредъ, а преднитѣ колела сѫ турени отзадъ.” Слиза порфесорътъ, гледа, тъй е. Той се пооглежда, не ги знае тѣзи, които сѫ направили това. Взима пакъ заднитѣ колелета, туря ги отпредъ, а преднитѣ колелета, че ги турга отзадъ. Намѣстилъ ги. Единъ день, той вече се домогналъ до тия, които искатъ да го компрометиратъ. Ималъ той нѣкѫде наблизо бостанъ, насаденъ съ дини. И те искали съ туй бѫги да крадатъ динитѣ и после да оставятъ бѫгито въ бостана. Да кажатъ, че президентътъ го оставилъ тамъ. Обаче президентътъ се престорилъ, облѣкълъ се въ ученически дрехи и влиза между тѣхъ и той да краде дини. И той върви съ тѣхъ. Единъ пѫть отишълъ, втори пѫть отишълъ и на третия пѫть, той се обръща и казва: “Boys!”** И тѣ го познали. И той ги оставилъ. И отъ тамъ насетне никаква кражба нѣма.

 

Та сега ви рекохъ, гледайте да хванете тѣзи, които изкарватъ вашия конь горе на третия етажъ; онѣзи, които размѣстватъ заднитѣ колелета отпредъ и преднитѣ отзадъ; и онѣзи, които ходятъ да обиратъ динитѣ отъ бостана ви. Защото има единъ законъ: човѣшкото развитие върви по единъ правиленъ, основенъ законъ. Вие не може да имате свѣтлина, не може да имате топлина, вие не можете да имате сила, ако Богъ нѣма разположение, ако не е отворенъ Богъ къмъ васъ. И ако Богъ не е отворенъ къмъ васъ, и ако вие не сте отворени къмъ Бога, до никакви постижения не може да дойдете. Две нѣща се изискватъ: вие трѣбва да бѫдете отворени къмъ Господа, и Господь трѣбва да бѫде отворенъ къмъ васъ. Тогава ще има туй, което наричатъ имплюксъ (инфлюксъ). Туй, което иде отъ Бога, Духътъ е, който е слезълъ отъ невидимия свѣтъ. Връзка може да имате.

 

Та рекохъ, щомъ вие сте неразположени духомъ, съ това вие се затваряте за невидимия свѣтъ. Щомъ вие сте разположени духомъ, вие се отваряте за невидимия свѣтъ и тогава сте отворени за невидимия свѣтъ, а сте затворени за обратния свѣтъ на злото. Щомъ вие сте отворени за небето, тогава и Богъ е отворенъ за васъ. Тогава вие сте затворени за долния свѣтъ, а сте отворени за горния свѣтъ. Или казано е въ Писанието: “Ако вие нѣмате вѣра къмъ Бога.” Първото основно правило: ако нѣмате вѣра къмъ Бога и ако нѣмате любовь къмъ Него, вие не може да бѫдете отворени за възприемане на Неговия Духъ. Щомъ имате вѣра къмъ Бога и щомъ имате любовь и Богъ ще бѫде отворенъ заради васъ. И тогава може да имате на разположение всичко онова, каквото искате.

 

Сега туй може да опитате. Не е въпросъ за вѣрване, да ви убѣждавамъ. Но това сѫ нѣща, които въ живота ще ги опитате. Но тъй трѣбва да ги опитате, че да не забравите. Защото често, когато човѣкъ изгуби равновѣсието на духа си, той забравя, че въ свѣта Богъ е, Който изправя свѣта. Ако свѣтътъ е лошъ, не сме ние, които може да го изправимъ. Когато има суша, ти можешъ да имашъ доброто желание, но не си ти, който можешъ да дадешъ влагата. Отъ Бога зависи, ако Той изпрати дъждъ! И всичкитѣ страдания на растенията, които страдатъ за вода, Той може да ги полѣе. Ние можемъ да желаемъ да има свѣтлина и топлина. Но свѣтлината и топлината не зависи отъ насъ. Ако Богъ изпрати своята свѣтлина и топлина, всички растения свѣтлина ще иматъ предостатъчно; пъкъ ако не изпрати, ще има една оскѫдица.

 

Та рекохъ, само когато Богъ изпрати своята свѣтлина въ вашия умъ, и само когато Богъ изпрати своята топлина въ вашето сърдце, само тогава, когато Богъ изпрати своята сила въ вашето тѣло, азъ говоря за тѣлото въ една специфична форма: тѣло, въ което за бѫдеще ще живѣемъ, а не тѣло, съ туй, съ което сега живѣемъ. Не едно тѣло на немощь, тѣло въ което сега живѣемъ. Нали? Тѣло - това е духовното тѣло на човѣка, което носи Неговитѣ блага. И всичкитѣ бѫдещи богатства сѫ скрити вѫтре въ туй духовното тѣло. И когато Писанието говори да се родятъ хората изново, подразбира влизане на човѣка като пълновъзрастенъ да живѣе въ своето тѣло. Защото безъ тѣло вие не може да бѫдете наследници. Необходимо е умъ, необходимо е сърдце, необходимо е едно тѣло. Това е завършването на мировото битие!

 

Та сега, които сте слушали Словото, до сега се е проповѣдвало: Имайте вѣра! Безъ вѣра не може да се угоди на Бога. Тогава рекохъ, приложете сега на вашата вѣра. Новото Учение се отличава съ това, че то влага вече не вѣрата за основа, но влага Любовьта за основа. И апостолъ Павелъ самъ загатва: “Три велики, казва, добродѣтели има, но най-голѣмата е Любовьта.” Въ вѣрата ти само ще отличишъ, ще различавашъ кое е добро и кое е зло. Ти ще имашъ единъ разуменъ животъ, а въ Любовьта ти ще реализашъ въ себе си Божественитѣ блага. Ти ще бѫдешъ вече като едно плодно дърво, отъ което, другитѣ ще могатъ да се хранятъ. И ти самъ ще се хранишъ. Това е Любовьта! Това е Дървото на живота. И докато човѣкъ не почне да се храни съ тази храна на Любовьта, той не може да възкръсва. И понеже всички се готвите за възкресение, то всѣки, който яде отъ храната на Любовьта, той ще възкръсне. Любовьта е, която възкръсява.

 

И казва Христосъ, като казва: Азъ съмъ вратата, презъ тази врата като влѣзнете, вие ще научите, какво е Любовьта. Вънка отъ тази врата, вие не може да научите, какво е Любовьта. Като минете презъ тази врата, Той казва, че е вратата. И Той казва, че паша ще намѣрите. Всичко въ изобилие ще намѣрите. Това е закона на Любовьта. И въ Любовьта всѣки страхъ престава. Докато Любовьта не е дошла, човѣкъ се страхува; докато вие се страхувате, вие сте въ закона на вѣрата. Ти вѣрвашъ. И вѣрата е била възпитателка на човѣка досега. Тя го е възпитавала. И тя е внесла отлични работи въ него, да разпознава какво нѣщо е доброто. Цѣлата съвременна култура, въ която хората живѣятъ, се дължи на вѣрата. Вѣрата е създала всичко. Мойсей, който изведе израилския народъ изъ пустинята, даде имъ онзи, великия законъ. Казва: “Да възлюбишъ Господа Бога Твоего.” Дотогава докато евреитѣ не бѣха въ състояние да разбератъ този законъ, остана само съ едно: “Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа, съ всичкия си умъ, съ всичката си сила и ближния като себе си.” Христосъ ги тури тия двата закона.

 

Та, започнете съ това. Турете въ действие, не да се откажете отъ вѣрата си. Но направете вашата вѣра да служи на любовьта ви сега. Азъ правя следующето сравнение. Азъ считамъ любовьта, уподобявамъ я на тѣлото на човѣка. Тя е реалното. Споредъ мене, като се говори тѣло и любовь, азъ разбирамъ едно и сѫщо нѣщо. А подъ вѣра и надежда, разбирамъ дѣсната и лѣва страна на човѣка - дѣсния и лѣвия кракъ, и дѣсната и лѣва рѫка на човѣка. А подъ духъ разбирамъ главата на човѣка, която носи Духа. Питатъ кѫде е Духътъ? Духътъ е, който живѣе вѫтре. Главата е емблема на Духа. А тѣлото ни е емблема на Любовьта. Кое е тѣло? Туй, което те носи, то е любовь. Ти живѣешъ въ Любовьта, и не я познавашъ. Де е вѣрата? - Дѣсната и лѣва рѫка, а надеждата е дѣсния и лѣвъ кракъ, съ които се движите. Краката сѫ, съ които се движи човѣкъ. А за сега хората разбиратъ сърдцето - онзи малъкъ удъ, който прекарва всичката кръвъ презъ цѣлото тѣло. Това разбиратъ хората днесъ. То е едно отъ помещенията на Любовьта. Едно отъ жилищата, отъ многото жилища на Любовьта. Това е сърдцето. Но цѣлото тѣло, въ което ние живѣемъ, то е мѣсто на Любовьта. И ние живѣемъ въ него. И затова сега само трѣбва да служимъ.

 

Нека остане сега сѫществената мисъль, всичко въ живота, което желаете, може да се постигне, само по закона на Любовьта. Каквото пожелаете, безъ Любовь нищо не може да се постигне. Ако искате да се постигне, да остане съ васъ, само Любовьта е въ състояние да го реализира. Когато Любовьта почне да действува, тогава ще се съединятъ и вѣрата и надеждата, ще станатъ едно цѣло. Вѣрата е удъ на Любовьта и надеждата е удъ на Любовьта. Така сѫ тѣ. Единъ органъ е вѣрата. Тогава отъ това гледище, умътъ е сила и сърдцето е сила, които работятъ за постижението, за придобиването на ония блага, които Любовьта носи въ себе си. Любовьта е изражение на Божия Духъ. Богъ е, който чрезъ Любовьта си се прави известенъ на нашата душа.

 

Та рекохъ, помнете тритѣ качества. Свѣтлина въ вашия умъ. Да има всѣкога въ ума ви свѣтлина, и въ сърдцето ви топлина; понеже безъ топлина, сърдцето ви не може да функционира. И умътъ ви безъ свѣтлина не може да функционира. И тѣлото безъ сила и то не може да функционира. И ние казваме, че Богъ е Любовь, нали? И ако ние живѣемъ въ Божията Любовь, какво има да се безпокоимъ? Нѣкой казва, че се е влюбилъ, а пъкъ е недоволенъ. Ако тълкувате тази мисъль на турски “любенъ” - “бенъ” и “лю”. “Бенъ” значи азъ. Влюбенъ, значи, въ себе си. На кѫдето ходи, мисли, че е влюбенъ, а нищо повече нѣма, не е. Той мисли, че е влюбенъ. Да си влюбенъ въ себе си, нищо не можешъ да постигнешъ. Та отъ памти вѣка, ние сме влюбени въ себе си. Та, отъ сега ще се учимъ да се влюбимъ въ другиго - въ Бога. Досега ние казваме: “Влюбенъ съмъ.” Е, въ кого? Въ себе си си влюбенъ. И влюбенитѣ хора всѣкога сѫ много чувствителни, докачливи. За най-малкитѣ работи тѣ кипватъ. Влюбениятъ най-малкото го докача. Пъкъ азъ ви говоря за една Любовь, която цѣлъ океанъ не може да я изгаси! Разбирашъ, не може да я угаси! И казватъ, че му откраднали сърдцето. Чудни сѫ хората, като мислятъ, че любовьта имъ може да се открадне. То е все таки да ме убеждава нѣкой, че слънцето го откраднали или че земята я откраднали. Тя не може да се краде. Кѫде ще я туришъ. И слънцето, ако го откраднешъ, кѫде ще го туришъ? Така не се самоизлъгвайте, че любовьта ви може да се открадне. Това е едно самозаблуждение. Не мислете, че вашата свѣтлина може да се изгаси. Свѣтлината на Любовьта никое сѫщество на свѣта не е въ състояние да я изгаси; и топлината на Любовьта никое сѫщество не е въ сътояние да я изгаси; и силата на Любовьта никое сѫщество въ свѣта не може да унищожи! Туй трѣбва една аксиома да бѫде!

 

Сега водата се мѫчи да изгаси, тя иска да ви направи малко, да не ви изгорятъ. Защото огъньтъ е толкова силенъ, та да не изгорятъ книгитѣ ви. Та тази мъгла е дошла сега при васъ, понеже говоря за голѣмия огънь, че тя е дошла на гости, ако стане пожаръ? Но както виждате и понеже тя е дошла на гости, тя се е превърнала на пара горе и ни обгръща наоколо, та любовь изпраща. Сега всичкитѣ тѣзи безбройни сѫщества, които сѫ дошли малко да се запознаятъ съ васъ, да ви поцѣлуватъ, да пратятъ поздрави. Този ви цѣлуне, онзи ви цѣлуне, все ви цѣлуватъ. Днесъ ще имате хиляди цѣлувки, дали искате или не, ще бѫдете цѣлувани до София. (Нѣкои приятели, веднага следъ слизане отъ молитвения върхъ, ще отпѫтуватъ за София.) И азъ ви рекохъ, ако единъ день искате да имате цѣлувки, да имате днешния день, това сѫ Божественитѣ цѣлувки. Сега понеже всичко въ тайна става, да не вижда свѣта. Всичко е въ тайна скрито, да не знае никой, че сѫ ви цѣлували. Другояче ще стане цѣлъ въпросъ, отъ гледището на вашия моралъ. И вие си казвате: “Накваси ни дъждътъ.” Не, не, никакво наквасване не е това! Цѣлувки сѫ това. Та, отъ туй наквасване, като цѣлунатъ една мома, че остане малко нѣщо отъ слюнкитѣ. Та, дъждътъ остави нѣщо отъ себе си. Че е нѣщо реално. А този вѣтъръ, който полъхва, и той е дошълъ сега, той представлява, той е депутатъ. И той цѣлува сега; той навсѣкѫде прегръща и обгръща.

 

Питамъ сега: вие какво бихте желали да имате? Едно време много хубаво! Да видите слънцето да изгрѣе навънка. И досега вие сте имали външното слънце, не вѫтрешното. Сега външното слънце е отъ вѫтре. А външното [вѫтрешното] слънце отъ вънка излиза. Сега излиза вѫтрешното слънце. Онази свѣтлата мисъль, която се запалва отъ васъ; онази топлина, която се запалва сега у васъ, новата топлина; и онази, новата сила, съ която трѣбва да преодолѣвате всичко въ свѣта. Въ нея като влѣзете, та нѣма да има никакви спънки. Да остане въ душата ви една свѣтла мисъль. Едно благодарно чувство. Да благодарите за онова, голѣмото благо, за онова, голѣмото разположение, което Богъ има къмъ всички. Отъ Него излиза туй.

 

Сега ние сме заобиколени тукъ отъ облаци и влага. На друго мѣсто ако ви принеса на 400 и 500 км, вие ще имате много хубаво време. Но тамъ нѣма да има онзи хубавъ, чистъ въздухъ. Тукъ имате една ширъ, тукъ имате най-хубавото нѣщо! Защото житното зърно не расте при суша, а расте при влага. Дърветата не растатъ при суша, а растатъ при влага. Следователно всѣка една капчица въ васъ, вие сега сте свикнали по старото учение, свивате се, току си запушвате носа, да не би тази влага да влѣзе презъ носа ви. Тази влага за единъ грѣшникъ е опасно нѣщо. И всички бѣгатъ надолу отъ планината, но за единъ светия, той ще се разположи и благодари на Бога, че времето е влажно.

 

Сега онѣзи, които сѫ долу въ лагера и въ свѣта, разправятъ какъ трѣбва да разбираме кръста. А ние вече никакъ не го разбираме, а го живѣемъ. За насъ кръстътъ е едно Дърво на живота увиснало съ плодове, дето не ни дава страдание, но плодове, най-вкуснитѣ плодове. И ако ги попитате: “защо не дойдохте”, ще кажатъ: “Може да се подхлъзнемъ и да паднемъ на нѣкой камъкъ и ще се простудимъ.” И все такива.

 

И сега може да ви кажатъ: “Какво ни каза Учительтъ?” Едно правило ви давамъ. Ще кажете: “Може да ви кажемъ, само при едно условие днесъ какво ни е говорилъ Учительтъ, ако се съгласите напълно да обичате Господа съ всичкото си сърдце, съ всичкия си умъ, душа и сила, тогава може да ви кажемъ. Но ако не се съгласите на това, нито думица, ни дума не казва Учительтъ. Ако се съгласите, може да учимъ, ако не се съгласите, нищо не казвамъ.” Пъкъ, ако се опитате да кажете, тѣхнитѣ уши ще бѫдатъ затворени. Ще кажатъ: “Колко сте глупави, че вѣрвате въ такива суевѣрия!”

 

Направете вѫтрешна връзка сега. Апостолъ Павелъ казва на едно мѣсто: Оставамъ миналото, бѫдещето напредъ. Любовьта, която сега иде въ свѣта, трѣбва да бѫде реалното, съ което всѣки единъ отъ васъ да дойде, да може да направи една жертва. Затова вѫтре въ себе си да бѫде разположенъ предъ лицето на Бога. Да действуваме тъй, както Богъ действува въ дадения случай. Защото въ живота реални нѣща сѫ само тия нѣща, за които човѣкъ мисли, които човѣкъ възприема, чувствува ги и ги възприема съ сърдцето си. Реални нѣща сѫ само ония, въ които човѣкъ действува. Защото нѣщата оставатъ реални само при два начина. Когато човѣкъ обича и когато човѣкъ желае. Тамъ само, при любовь и воля реализиратъ се нѣщата. Туй е Божественото! Докато нѣщата не се възприематъ отъ любовьта и отъ човѣшкия умъ и нѣма воля да се реализиратъ, тѣ не може да бѫдатъ реални. Вие ще знаете така нѣщата. Че само това, което възприемате съ любовьта и онова, което правите съ волята си, то ще остане. То е реално. Другитѣ нѣща, тѣ ще останатъ нереални или непостижими. Туй, което се върши съ любовь и съ воля, то е постижимо; а туй, което се върши безъ воля и безъ любовъ, то е непостижимо. Следователно когато вие направите едно усилие, да вършите нѣщо безъ любовь, тѣ сѫ нѣща непостижими.

 

Та, вършете сега всичко съ любовь. Това е великия Божи законъ въ свѣта. Защото Богъ живѣе не само въ умоветѣ ни, Богъ живѣе въ сърдцата ни и Богъ живѣе въ силата ни, въ тѣлото, въ силата на тѣлото. Чрезъ силата си ние сме свързани съ Бога. Чрезъ сърдцето си, ние сме свързани съ Бога и чрезъ ума си, ние сме свързани съ Бога. Три връзки имаме, съ които ние сме свързани съ Бога. Нека тритѣ връзки да функциониратъ. Та, ако ти искашъ Богъ да действува въ тебе, трѣбва да отворишъ ума си; ако ти искашъ Богъ да действува въ тебе, трѣбва да отворишъ сърдето си; ако ти искашъ Богъ да действува въ тебе, отвори и пренеси и тѣлото си въ жертва. Не тази жертва, както едно агне, но и тѣлото да посвети, часть отъ силата на тѣлото си посвети на Бога. И това казва Христосъ: “Отецъ е въ мене и Азъ въ Отца.” Тази идея трѣбва да остане да пазите: “Отецъ е въ мене и азъ въ Отца”. Значи, казва: Богъ трѣбва да пребѫдва въ умоветѣ ви, въ вашия умъ, въ вашето сърдце и въ вашето духовно тѣло. Въ силата ви, въ волята ви да присѫтстува.

 

И служете тогава на Бога съ Любовь и съ воля. Или на обикновенъ езикъ казано - съ желание, съ добро желание.

 

Да имаме едно малко размишление.

 

Азъ ще ви дамъ едно ново изречение, една нова обстановка, какъ да разбирате Христа: “Христосъ е човѣкътъ на изобилната сила, Христосъ е човѣкътъ на изобилната вѣра, Христосъ е човѣкътъ на изобилната любовь!” Това е Христосъ! И само когато служимъ на Бога съ сила, съ вѣра, съ Любовь тогава може да реализираме думитѣ: “Богъ е Духъ и които Му се кланятъ съ Духъ и Истина да се кланятъ.” Защото Духътъ е всесилното, туй въ свѣта, което превъзмогва всичко. Съ Духъ и Истина или служете на Бога съ Любовь, съ вѣра и съ сила! А Христосъ е човѣкъ на силата, на вѣрата, на любовьта. И желая вие да бѫдете човѣка на силата, на вѣрата и любовьта. И да бѫдете както Христосъ е едно съ Отца, та и вие да бѫдете едно съ Него! Поздравлявамъ ви съ днешнитѣ цѣлувки, съ вѣтърътъ и благата на водата.

 

8 августь 1937 г.

недѣля 5 ч. с. на Молитвения върхъ

 

-----------------------------------------

*Вероятно става дума за Йелския университетъ

**boys - (англ.) момчета



#2 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2294 Мнения:

Публикувано 12 март 2017 - 06:57

"Лѫчи на живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера
презъ лѣтото на 1937 г. София,
Първо издание, София, 1937 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание

 

(текстът ще бъде добавен)

 

Качества на ума, на сърдцето и на тѣлото







Теми съдържащи: Съборни Беседи

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt