Jump to content

1937_08_06 Мѣдъ да потече / Свѣтилникъ на рѫцетѣ и на нозетѣ


Ани

Recommended Posts

"Лѫчи на живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера

презъ лѣтото на 1937 г. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 2004.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

МѢДЪ ДА ПОТЕЧЕ

 

“Духътъ Божий”

Добрата молитва

 

Ще прочета нѣколко стиха отъ Посланието къмъ Галатянитѣ отъ четвъртия стихъ [глава] отъ първия до осмия.

 

Трѣбва едно правилно разбиране. Всѣки день човѣшкиятъ духъ трѣбва да се обновява. Запримѣръ толкозъ време вие говорите за любовьта, ако ви пита нѣкой, какво нѣщо е любовьта, различни отговори ще дадете. Нѣма да има единство въ вашитѣ разбирания за любовьта. Ако ви попита нѣкой за вѣрата, всички ще дадете различни отговори. Вашитѣ схващания нѣма да иматъ единство. Ако ви попита нѣкой за надеждата, пакъ нѣма да има единство въ вашитѣ отговори. И то ще произтича отъ простия фактъ, че вие ще искате да дадете вашитѣ разбирания. Има единъ свѣтъ, дето разбиранията другояче стоятъ. Когато вашитѣ очи се отворятъ, вие нѣма да създадете свѣта, но вие ще го видите такъвъ какъвто е. Следователно, ще го опитате. Създадениятъ свѣтъ ще го опитате такъвъ какъвто е, не такъвъ какъвто не е. Нѣкой пѫть художницитѣ даватъ известни краски, представятъ известна мѣстность такава, каквато не е. Ние казваме: “Той е много добъръ човѣкъ, или той е много лошъ човѣкъ.” И дветѣ нѣща сѫ невѣрни. Много добъръ по отношение на какво? Много добъръ по отношение пакъ на човѣка. Но ако азъ ви сравнявамъ съ онзи Божественъ принципъ, какъ ще ви сравня. Ако азъ ви сравнявамъ съ единъ човѣкъ, ще кажа: “Много добъръ човѣкъ.” Но ако ви сравнявамъ съ единъ ангелъ, какъ ще кажа? То е отношение, външна страна. Много добъръ човѣкъ, то подразбира по отношение елементарнитѣ работи, или е много добъръ или е много лошъ.

 

Сега думата “много добъръ” тъй конкретно много мѫчно се разбира. Доброто е храната, сѫществената храна, съ която душата се храни. А лошъ, по отношение доброто, има отношение съ злото. И когато човѣкъ възприема и доброто и злото, то е много лошо. Представете си, че вие сте пили хубава балканска вода, следъ туй пиете малко ромецъ, малко ракийца, малко винце отгоре, за да се събуди нѣкакъвъ аперитивъ въ васъ, да се усилите, нѣкаква сила да добиете. Щомъ влѣзе ракията и ромътъ въ васъ, състоянието ви ще се измѣни. Ако пиете вода, вие ще имате едно естествено състояние. Но щомъ пиете ромъ и ракия, ще се измѣни вашето състояние. Имате единъ приятель, когото обичате, дали сте му пари на заемъ, той ви обещалъ да ви върне тия пари, но не ги връща. Вашето отношение, заради паритѣ ще се измѣни къмъ брата ви. Питамъ сега: кое измѣня отношенията? Вие двамата ги измѣнихте. Вие и двамата се изпитвате. Единиятъ има нужда отъ паритѣ и другиятъ може да му услужи може да му даде пари на заемъ. Следъ туй единиятъ приятель иска да седи на думата, казва: “Да ги върне.” Другиятъ мисли, понеже му е приятель, може да не му ги върне. Приятельтъ му броилъ паритѣ, дали въ единия или въ другия все едно. Явява се сега едно различие и най-после тѣ и двамата се скарватъ. За какво? - За любезнитѣ пари. Щомъ се скаратъ двамата приятели, измѣнятъ се тѣхнитѣ чувства. Какво сѫ спечелили? Спечелили сѫ нѣщо ново, омразата е дошла. Новото е замѣстило старото. Една нова снаха е дошла. Тя е втората жена на човѣка. Доброто е първата жена, злото е втората жена. Доброто е добрия мѫжъ, злото е злия мѫжъ. Значи оженили се. Всѣки день човѣкъ се жени. Вие казвате, че човѣкъ веднъжъ трѣбва да се жени. Той днесъ се ожени, утре пакъ се ожени. Презъ цѣлия си животъ се жените, ту за едного, ту за другиго. Сега вие въ женитбата разбирате това, което не е. Въ женитбата имаме законъ и съчетание и веднага съчетава нѣщо. Когато у тебе има едно съчетание, непреривно трѣбва да се проявява. Животътъ трѣбва да бѫде неприривенъ.

 

Сега азъ ви говоря, понеже десеть деня за злото нѣма да говоримъ. Лошо нѣма да говоримъ. Що е доброто? - Доброто е, което изключва злото. Що е злото? - Туй, което изключва доброто. Две нѣща, които взаимно се изключватъ. И тогава, какво е практическото приложение? Случва се, че човѣкъ става недоволенъ отъ доброто. Туй е възможно. И тогава злото е, което тонира човѣка. Злото казва на доброто: “Онзи, който не е доволенъ отъ тебе, прати го при мене.” И доброто го прати тамъ. Тогава започнете да въздишате за доброто. Като идешъ при злото, контрастъ се случва, че онзи, който е при злото, не е доволенъ. Доброто казва: “Прати го при мене.” Тъй щото доброто и злото си изпращатъ членове, които ставатъ недоволни отъ тѣхъ въ училището. Две училища сѫ: училище на доброто и училище на злото. Две школи има въ свѣта, една школа на доброто и една школа на злото. Когато единъ не е доволенъ отъ едната школа, другитѣ отъ другата школа казватъ: “Пратете го при насъ, ние ще му дадемъ по-добро познание, което може да го задоволи.”

 

Сега искате да знаете конкретно мисъльта. Казвате: “Какво трѣбва да разбираме?” Ето какво трѣбва да разбирате. Когато нѣкой казва: “азъ съмъ господарь”, какво трѣбва да разбирамъ. Щомъ ми казва: “че азъ съмъ господарь”, той казва: “Всѣки, който иде при мене, трѣбва да ми слугува и каквото кажа да го изпълнява добре, безъ противоречие, азъ съмъ господарь.” Другиятъ казва: “Азъ съмъ слуга.” Какво подразбира? “Азъ съмъ слуга” подразбира, че каквото ми кажатъ, това правя. Нѣмамъ свое мнение. Това е слуга. Вие казвате, че сте господарь. Думата ви да бѫде вѣрна. Тогава каквото кажешъ, става ли. Или има ли нѣкой да те слуша. После, ако си слуга, има ли нѣкому да слугувашъ? И на кого слугувашъ?

 

Рекохъ, трѣбва да се пазите отъ следнитѣ криви разбирания. Единъ английски археологъ намерилъ една стара златна монета. Понеже билъ много занятъ и човѣкъ на удобствата, не взелъ той самъ да изчисти монетата, както той знае, но я далъ на слугата си, той да я изчисти. Казва му: “Изчисти тази монета.” Слугата, като взелъ монетата, искалъ да знае монетата отъ какво е направена, започналъ да я трие и изтрилъ всичко написано. Казва: “Господарю, отъ злато е направена, изтрихъ я хубаво.” Той я поглежда и остава недоволенъ. Казва: “Действително тя е златна, но съдържанието седѣше въ написаното на златото отгоре.” Този слуга изчистилъ, че изтрилъ съвършено написаното. И вие, като искате нѣкой пѫть да оправите вашия характеръ, вземете нѣкой пѫть, както Господь ви направилъ, че изтриете археологически това, написаното да четете, ама вие изчиствате всичко онова, което Господь е написалъ, пъкъ остава само златото. Идете при Господа така златни, но за Господа не е толкова важно вашето злато, отъ какво сте направени. Той го знае. Написаното е важно. По-добре да идешъ при Господа единъ грѣшникъ, съ всичкитѣ свои слабости тъй както сѫ написани, отколкото да се очисти написаното и да остане само златото безъ никакво написано. И тогава ние въ живота трѣбва да бѫдемъ доволни отъ такова, каквото пише сега. Сега ни най-малко не разбирайте, че азъ ви поощрявамъ да пишете вие каквото искате. Не, такива каквито сте досега, археологически една монета си ти, ще отидешъ да видишъ какво е написано. Нѣма да изтривашъ написаното вѫтре. Ами че, върху тази монета има написани много хубави работи.

 

Ако ти си единъ ученикъ, следвалъ си въ училището, ималъ си обичeнъ учитель, научилъ те. Следъ като си придобилъ неговото знание, възгордѣлъ си се и казвашъ: “Нѣмамъ нужда отъ учитель.” Гордостьта, която е дошла, говори това. Откѫде дойде тя? Този учитель, като те учи съ любовьта, въ любовьта си къмъ тебе ти е далъ знанието си и въ любовьта се роди гордостьта. Питамъ сега: какъ може да се изправи гордостьта? Или друго едно сравнение: ти си единъ младъ момъкъ, всичкитѣ моми ги считашъ като ангели, намѣришъ една мома ангелица и казвашъ, че безъ нея не можешъ да живѣешъ. Пишешъ й писма любовьни, че животътъ ти се осмислилъ, че само тя може да те подигне, всевъзможни работи пишешъ, но това е докато се оженишъ. Дотогава ти си мислишъ, че тя е ангелица, щомъ се оженишъ, мислишъ, че е дяволица. И започвашъ да й приписвашъ характерни черти, че тя ходила да хвърля око на чуждитѣ мѫже, че тя не обича да говори истината, че не живѣе добре, че не си гледа работата, че въ кѫщи не седи, но обича да хойка. Ти на тази ангелица напишешъ тия нѣща отгоре. И тя остане най-после недоволна единъ день казва: “Азъ се развождамъ съ тебе”, напусне те и си замине. Питамъ сега: защо се събрахте двамата и защо се разделяте двамата?

 

Вие сега вземете, азъ правя друга една аналогия: нали васъ Богъ ви създаде, защо сте недоволни? Че Богъ ви изпратилъ, вие сте свързани съ Бога, казвате: “Безъ Бога не може да живѣемъ”, пакъ сте недоволни отъ себе си. Ами че ти, като си недоволенъ отъ себе си, ти си недоволенъ отъ Господа. Казвашъ: “Азъ съмъ недоволенъ отъ себе си.” На тази ангелица нейниятъ възлюбенъ й приписа най-напредъ хубавитѣ работи, а сега й преписва лошитѣ. Азъ ще ви направя едно сравнение сега. Единъ физиономистъ описва характера на Сократа, че му казва: “Ти си водилъ единъ много безпорядъченъ животъ, разгуленъ животъ, обичалъ си да лъжешъ, да поодкрадвашъ, съ женитѣ си живѣлъ много развратенъ животъ. Неговитѣ ученици, като чуватъ това, скачатъ, искатъ да набиятъ физиономиста, какъ тъй той смѣе така да обижда тѣхния учитель. Сократъ казва: “Право говори, каквото каза е право. Такъвъ бѣхъ, но съ усилие измѣнихъ живота си. Сега не съмъ такъвъ, едно време бѣхъ такъвъ. Тази ангелица, казва той на своята възлюбена, туй което ми приписва, е право, но едно време бѣше така, но съ усилие сега не съмъ такъвъ.” Така се разрешава въпросътъ. Друго разрешение въ свѣта нѣма. Хората си приписватъ много нѣща.

 

Запримѣръ вие тукъ преди нѣколко деня разрешавахте въпроса за кръста. Дошли сте и разисквате единъ въпросъ ни въ клинъ ни въ ръкавъ, какво нѣщо е кръстътъ, дали трѣбва да го почитаме или не. Че тогава вие нищо не сте разбрали. Любовьта ние уподобяваме на човѣшкото сърдце, вѣрата уподобяваме съ кръста, надеждата уподобяваме съ котвата, символично. Що е кръстътъ? - То е вѣрата въ човѣка. Щомъ имашъ вѣра, имашъ кръстъ. Кръстътъ разрешава всичкитѣ мѫчнотии. Той е, който поощрява човѣка въ знание, мѫдрость. Кръстътъ ще ви научи. Че вие какво разбирате подъ думата кръстъ? - Страдание. Страданията азъ разбирамъ цѣлъ единъ свѣтъ. Страданията отварятъ пѫтя за Божествената Мѫдрость, за да разберемъ тайнитѣ на живота. Страданията сѫ едно благо. Нашитѣ страдания сѫ благо за другитѣ. Следователно, страданията сѫ отъ времененъ характеръ. Грѣхътъ и той е отъ времененъ характеръ. Грѣха така изглажда Богъ отъ насъ, както азъ мога да изгладя нечистотиитѣ комуто и да е. Азъ съмъ хирургъ и може да рѣжа онова, нагнилото мѣсто въ организъма. Грѣхътъ не е нѣщо сѫществено. Престѫплението не е нѣщо сѫществено. Всичко туй като помия ще замине и човѣкъ ще остане чистъ. Сега вашето заблуждение е, че вие мислите, че грѣхътъ е нѣщо, което не може да се очисти. За мене е така.

 

Вие мислите за кръста. Вие носите множество кръстове. Нѣмамъ нищо противъ никакъвъ кръстъ. Но рекохъ, вѣра трѣбва да имате. Когато говорите за кръста, вѣра трѣбва да имате. Символъ е кръстътъ. Затова вчера се скараха тукъ и дигнаха шумъ. Искате да наложите вашитѣ убеждения, какво вие мислите за кръста. Може да имате каквито искате убеждения, но всѣки отъ васъ, вие всички сте кръстове. При това, когато дигате шумъ, вие сте живитѣ кръстове и казвате тогава: “Не трѣбва да се почита кръста.” Човѣкъ е кръстъ. Вие сега туряте кръста вънъ отъ себе си. Вие сте, които клеймите кръста, вие сте, които го чистите. Живѣешъ добре - чистишъ кръста, живѣешъ зле - цапашъ кръста. Кръстътъ не е извънъ човѣка. Човѣкътъ е кръстъ. Човѣкъ е, който вѣрва; човѣкъ е, който люби; човѣкъ е, който се надява. Рекохъ, така разбирайте. Не разбирайте, както децата разбиратъ. Въ езически времена, хората сѫ имали други разбирания. Ние сме станали малко по-възрастни.

 

Ама, вѫтрешната страна на кръста? Кръстътъ е емблема на Мѫдростьта. Сърдцето е емблема на Любовьта. А кръстътъ е емблема на Божията Мѫдрость. Следователно ти емблемата, кръста не само ще го туришъ, но ще го разбирашъ и не само ще го разбирашъ като българинъ, ще го разбирашъ като англичанинъ, като французинъ, като славянинъ, като индусъ, като негъръ, като какъвто и да е. Че кръстътъ е навсѣкѫде потрѣбенъ въ живота. Апостолъ Павелъ казва: “Ще се похваля съ кръста Христовъ.” Какво подразбира той? Единъ човѣкъ, който иска да ми покаже, че той обича кръста, трѣбва да го обича. Той трѣбва да има единъ чистъ езикъ. Чистъ езикъ трѣбва да има като свѣтлината. Като онази кристална вода трѣбва да бѫде чистъ езикътъ. И човѣкъ, който разбира кръста, има много мекъ езикъ. Човѣкъ, който нѣма мекъ езикъ, не е разбралъ кръста. Той тепърва има да го разбира.

 

Вие имате едно криво понятие за кръста. Говори се за единъ новъ кръстъ въ свѣта. То е другъ въпросъ. Хората сѫ създали единъ кръстъ, който нѣма нищо общо съ Божия кръстъ. Има два кръста: единиятъ - човѣшки кръстъ, другиятъ - Божественъ кръстъ. Ония порядки, наши разбирания, които ни създаватъ мѫчнотии, сѫ единъ кръстъ, отъ който ние трѣбва да се освободимъ. Грѣховетѣ, които ние правимъ, това сѫ единъ кръстъ, отъ който трѣбва да се освободимъ. То е нашиятъ кръстъ, ние го създаваме. То е единъ порядъкъ на нѣщата, който ние създаваме. Ти искашъ да бѫдешъ господарь - ти си създавашъ новъ кръстъ. Ти искашъ да бѫдешъ силенъ човѣкъ, да правишъ каквото искашъ безъ да отговаряшъ - ти си създавашъ единъ новъ кръстъ. Нѣкои хора се разпъватъ и страдатъ. Писанието за него казва: “Проклетъ всѣки, който виси на единъ кръстъ направенъ отъ дърво.” Проклетъ онзи, който виси на единъ кръстъ направенъ отъ дърво. Следователно ако вие създавате кръста, не че вие създавате кръста, но ако тукъ на планината вие създавате единъ новъ кръстъ. Срѣщатъ се нѣкои, не се обичатъ заради своитѣ възгледи и още на Бога служатъ. Скарали се, не искатъ да се примирятъ. Де ви е любовьта. Двама, които не може да изправите вашитѣ погрѣшки, де ви е вѣрата, де ви е кръста? Казва Христосъ: “Който може, да дигне своя кръстъ.”

 

Та рекохъ, азъ съмъ наумилъ да ви вдигна всинца. Всинца ви ще дигна на гърба и ще ви нося. Въ нѣкоя хубава вода ще ви изтърся всички ви, въ най-хубавата вода и ще река: “Омийте се въ онази Божествена вода!” Тукъ дяволътъ е създалъ единъ кръстъ, който вие сте дигнали на гърба си. Вие вървите, ученицитѣ и погрѣшно сте дигнали не Божия кръстъ, но дяволския кръстъ. Казвате: азъ ще се похваля. Че онзи, който дигналъ меча си и убива хората, този убилъ, онзи убилъ, казва: кръста нося, вѣра имамъ. Той вѣрва въ ножа и той е кръстъ.

 

Сега азъ искамъ да ви наведа, колко сте юнаци. Дойде нѣкой при тебе и ти каже: “Много лошъ човѣкъ си.” Ти му кажи: “Колко сладъкъ езикъ имашъ, медъ капе отъ него.” Вие ще кажете: “Това не е вѣрно.” Че кажи му, това е вѣрното. Медъ капе отъ езика. Защото като му кажешъ, “Колко си хубавъ, медъ капе отъ езика ти”, ти говоришъ истината. Той като каже: “Колко лошъ човѣкъ си”, отъ неговия езикъ тече лошото. Ти вземашъ неговото лошо и го туряшъ на себе си. Ти като кажешъ: “Колко добъръ човѣкъ, медъ капе отъ езика ти”, значи отъ твоя езикъ да потече медъ. Когато отъ неговия езикъ тече горчиво, отъ твоя езикъ да потече сладкото. Ако отъ твоя езикъ потече горчиво, вие и двама сте едно и сѫщо нѣщо. Нѣма различие, култура не може да има. Каже ти нѣкой, колко скържавъ човѣкъ си. Кажи му: “Колко сладко говоришъ, за пръвъ пѫть слушамъ такива сладки думи.” Да потече хубавото.

 

Ще ви разправя единъ примѣръ. Дойде една млада жена, че казва: “Срещнахъ още една млада и тя ми казва сега: този, тѣхниятъ учитель го считатъ за светия, но много му играятъ очитѣ.” Рекохъ, колко хубаво говори, че играятъ очитѣ ми, живъ човѣкъ съмъ, ще играятъ и благодаря на Бога. Много хубаво, вѣрно казва, че играятъ очитѣ ми. - “Ама, казва, не е толкозъ святъ човѣкъ.” - Много право говори. Сега се уча да бѫда святъ човѣкъ. Че какво има, тя си мисли сега нѣщо. Какво разбира тя подъ думата, че не е святъ. Какво трѣбва да й се отговори на тази мома? По другото правило трѣбва да я нахукамъ. Право си мисли, тя като се огледала въ мене, видѣла себе си. Нищо повече. И действително, азъ зная, има единъ законъ. Като дойда въ положението на единъ грѣшенъ човѣкъ, всѣкога една седмица чувствувамъ неговото състояние, като че съмъ оцапанъ, грѣшникъ, неразположенъ, всичко туй въ мене бушува, следъ една седмица или единъ месецъ се очистя, пакъ стана чистъ. Дойде нѣкой добъръ човѣкъ, веднага чувствувамъ неговата добрина, радостенъ съмъ, веселъ съмъ. Зная, това не е мое. Негово състояние е.

 

Та рекохъ, вие понѣкой пѫть не различавате тия състояния. Дойде нѣкой неразположенъ, ти си неразположенъ; дойде нѣкой разположенъ, ти станешъ разположенъ. И едното и другото не е твое. Рекохъ сега, бѫдете герои! И разбирайте нѣщата. Менъ не може да ме обвините въ едно нѣщо. Азъ съмъ изворъ, който тека. Ако дойде нѣкой и си излѣе водата върху мене, придалъ ли ми е нѣщо? Тази вода отъ шишето той вземалъ отъ мене, после дойде излѣе отгоре ми. Казва: “Едно шише вода излѣхъ.” Право ли е? И въ този смисълъ рекохъ: единъ баща не може да върши престѫпление. Една майка не може да върши престѫпление. Единъ богатъ човѣкъ, въ пълния смисълъ на думата, не може да върши престѫпление. И единъ сиромахъ не може да върши пристѫпление. Сиромахътъ може да направи престѫпление като грѣшенъ стане богатъ и богатиятъ като грѣшенъ стане сиромахъ и той ще извърши престѫпление. Ако той е богатъ има синове и дъщери и раздаде имането си на хората, той ще извърши престѫпление въ очитѣ на своитѣ синове и дъщери, тѣ ще го считатъ престѫпникъ. Тѣ ще кажатъ: “Той е глупавъ, раздаде всичко на хората, насъ остави да страдаме.” Той предъ очитѣ на синоветѣ си и дъщеритѣ си минава като престѫпникъ, който нѣма никакво задължение. И единъ сиромахъ ще направи едно добро, като иде и обере единъ богатъ човѣкъ, вземе му паритѣ, че ги даде на своитѣ синове и дъщери. Казватъ: “Уменъ човѣкъ е баща ни, остави ни наследство, добъръ човѣкъ е.” Тѣ не искатъ да знаятъ, че баща имъ ги кралъ тия пари. Тѣ го считатъ за светия. Това сѫ редъ разсѫждения, тѣ спадатъ къмъ човѣшкия свѣтъ. Въ дадения случай вие се влияете отъ мнението, което хората даватъ за васъ. Тѣ сѫ прави.

 

Рекохъ сега, да се не спираме върху личнитѣ нѣща, понеже азъ ще ви кажа, всички вие сте добри. Другъ аргументъ, че сте много добри да ви докажа, защото, ако не сте добри, азъ не бихъ ви училъ. Азъ, че ви уча, вие сте много добри. Сега похвалявамъ себе си. Да кажа, че сте лоши, тогава укорявамъ себе си. Ще кажа, много сте добри! Пъкъ и вие ако не мислите, сега ще докажа другото съ сѫщия аргументъ. Азъ доказвамъ, че вие сте много добри, понеже ви уча. Пъкъ и вие ме считате за добъръ, защото ако не ме считате за много добъръ, при мене нѣмаше да дойдете. Сега логически разсѫждавамъ. Ако вие не ме считахте за много добъръ, вие при мене не щѣхте да припарите. Сега и вие и азъ мислимъ правилно. Азъ мисля, че сте много добри, пъкъ и вие мислите, че азъ съмъ много добъръ. Ако вие не мислѣхте, че съмъ много добъръ, нѣмаше да дойдете при тази мъгла на този върхъ. Пъкъ ако азъ не мислѣхъ, че сте много добри и азъ нѣмаше да дойда въ тази мъгла.

 

Сега азъ разсѫждавамъ. Ако бѣхъ казалъ само, че вие сте много добри, щѣше да остане въ ума ви една идея, че имамъ нѣщо друго въ ума си, една малка подигравка. Понеже рекохъ, че и вие мислите така, тогава квитъ е, противоречие нѣма. После ако бѣхъ казалъ, че азъ съмъ много добъръ и за васъ нищо не кажа, тогава щѣхъ да оставя друго едно противоречие. Сега разсѫждението е право, и вие сте много добри и азъ съмъ много добъръ. Сега и вие и азъ да бѫдемъ много добри, да изпълнимъ волята Божия. Да изпълнимъ волята Божия, понеже сме много добри. Сега вие сте много добри и азъ съмъ много добъръ, тия добритѣ да извършимъ волята Божия тъй, както никой другъ не може да я извърши. И може да я извършимъ сега.

 

Рекохъ сега, ние започваме да живѣемъ въ Бога, да прославимъ Бога, не за себе си, не за обществото, да живѣемъ за Слава Божия въ свѣта, да дойде Царството Божие на земята, да бѫде Волята Божия на земята между насъ. Да изпълнимъ Волята Божия, както Богъ желае. Господь мълчи сега и очаква ние единъ день да признаемъ, че Богъ е много добъръ. Той е съвършенъ. Туй трѣбва да го признаемъ. Сега Богъ е призналъ, че ние сме много добри, сега и ние трѣбва да признаемъ въ насъ, че Богъ е много добъръ и тогава да пожертвуваме всичко заради него, да сторимъ неговата воля. Усъвършенствуването, спасението на човѣкъ, бѫдащето благо е тамъ да струваме Неговата воля. Сега на васъ азъ нѣма какво да ви угаждамъ, нито вие на мене, понеже сме добри. Азъ въ васъ напълно вѣрвамъ, че сте напълно добри. И вие въ мене вѣрвате, че съмъ добъръ.

 

Ще туримъ човѣшкото сърдце на мѣсто, ще туримъ човѣшкия кръстъ на мѣсто, пъкъ и котвата ще туримъ на мѣсто. Кръстътъ - това сѫ човѣшкитѣ рѫце, котвата - това сѫ човѣшкитѣ крака, сърдцето - това е човѣшката глава. Съ главата си любишъ, съ рѫцетѣ си ще вѣрвашъ, съ краката си ще се надявашъ. Съ краката вървишъ, съ рѫцетѣ работишъ, съ ума си ще мислишъ. Защото главата се роди отъ сърдцето. Вие казвате: “Сърдцето е майка на човѣшкия умъ.” Вашитѣ разбирания сега сѫ малко различни. Вие считате сърдцето майка, то роди ума ви. Затова сърдцето и умътъ сѫ свързани. Умътъ е възлюбения синъ на сърдцето. Тѣ се много обичатъ. Майката е тази. Но тази майка ние я наричаме Божествената дева, която роди всичко въ свѣта.

 

Та рекохъ, това сѫ новитѣ възгледи. Когато вие вдигнете вашата рѫка, това е то човѣшката воля. То е онзи принципъ, който подтиква човѣка да мисли, да работи, да твори, да създава. Рѫцетѣ - това сѫ кръста, който създава нѣщата. Понеже както създаде добритѣ нѣща, така създаде и страданието. Страданието се ражда въ творчеството. Който не твори, може да не страда. Но всѣки, който иска да твори, ще създаде и страданието. Богъ, който създаде свѣта, създаде и кръста.

 

Рекохъ, не туряйте вашия умъ да служи на вашето сърдце. Ще турите, вашето сърдце да служи на вашата душа. Ще турите вашитѣ крака да служатъ на вашия духъ. Като ги съедините, турете всички да служатъ на Бога, на този Вѣчния, къмъ Когото се стремимъ, отъ Който сме излѣзли, къмъ Когото отиваме. Ще туримъ всичко туй: и рѫцетѣ, и краката, и сърдцето, и ума, и душата, и духа, всичко каквото имаме, да извършимъ волята Божия, да дойде Царството Божие на земята, както е горе на небето. Да бѫде Волята Божия както горе, тъй и долу.

 

Сега и вие много добри и азъ много добъръ, вие много любещи и азъ много любящъ, вие много вѣрващи и азъ много вѣрващъ, вие много онадеждени и азъ много онадежденъ, всички ще тръгнемъ въ единъ пѫть да извършимъ Волята Божия на земята. Желая сега, като слѣзете оттукъ, отъ устата ви да тече медъ. Тъй да потече, че всички пчели да се събератъ наоколо, да взематъ този медъ, да го носятъ въ своя кошеръ. Единъ день да се тури това: “Това е медътъ, който излѣзе отъ устата на вѣрващитѣ, на които отъ езицитѣ медъ потече.”

 

Желая сега медъ да потече отъ езичетата, не само отъ устата, но отъ сърдцето, отъ ума ви, отъ душата, отъ духа ви, навсѣкѫде медъ да потече. Да дойде великиятъ балсамъ за изцѣление на свѣта.

 

Богъ е Духъ и които Му се кланятъ съ Духъ и Истина да му се кланятъ!

 

12-та лекция отъ Учителя,

държана на Молитвения върхъ при Второто езеро,

6 августъ 1937 г. петъкъ 5 ч. с.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • 1 year later...

"Лѫчи на живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера
презъ лѣтото на 1937 г. София,
Първо издание, София, 1937 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание

 

СВѢТИЛНИКЪ НА РѪЦЕТѢ И НА НОЗЕТѢ.

Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ правилно разбиране на нѣщата. Правилното разбиране носи обновяване. Човѣшкиятъ духъ трѣбва да се обновява. За тази цель, всѣки день човѣкъ трѣбва да прибавя по нѣщо ново къмъ своитѣ разбирания. Ето, откакъ свѣтътъ сѫществува, хората говорятъ за любовьта, но ако ги запитате, какво представя любовьта, ще получите толкова отговори, колкото хора има на земята. Въ разбиранията на хората за любовьта нѣма единство. И за вѣрата нѣматъ еднакви разбирания. И за надеждата сѫщо така нѣматъ еднакви разбирания. Изобщо, хората страдатъ отъ липса на единство въ тѣхнитѣ разбирания. Това се дължи на факта, че всѣки иска да наложи своитѣ разбирания за мѣродавни. Когато отваря очитѣ си, човѣкъ не създава свѣта, но го вижда такъвъ, какъвто е въ действителность. При това положение на нѣщата, въ разбиранията на хората ще има единство. Обаче, когато художникътъ започва да рисува една мѣстность, той я представя въ такива краски, които не отговарятъ на действителностьта. Когато се произнасяте за даденъ човѣкъ, вие казвате, че той е много добъръ или много лошъ. — И това не е вѣрно. — Защо? — Защото го сравнявате по отношение на човѣка. Сравнявате ли го по отношение на нѣкой ангелъ, вие не можете да кажете, че е добъръ или лошъ човѣкъ.

Какво представя думата „добъръ“ въ конкретенъ смисълъ? Доброто е сѫществена храна на душата. Доброто има отношение къмъ злото. Обаче, ако човѣкъ едновременно приема и доброто, и злото като храна, той ще се разстрои. Запримѣръ, докато пие чиста, балканска вода, човѣкъ е въ естественото си състояние. Започне ли отъ време на време да употрѣбява ракия, вино, ромъ и други спиртни питиета, естественото му състояние се нарушава. Човѣкъ трѣбва да бѫде трезвъ, да пази своето естествено състояние на духа, на мислитѣ и на чувствата си. Имате приятель, съ когото добре се разбирате. Вие сте въ естественото състояние на вашитѣ чувства. Приятельтъ ви иска да му услужите съ известна сума, като ви обещава да я върне въ скоро време. Вие му услужвате, но той не връща паритѣ ви. — Защо? — По две причини: първо, той мисли, че като вашъ приятель, може да ги върне, когато пожелае. Второ, той мисли, че е все едно, дали паритѣ, ще бѫдатъ въ васъ, или при него. Това, обаче, разваля естественото състояние на нашитѣ чувства къмъ него. Въ края на краищата вие се скарвате. Какво печелите отъ това скарване? — Едно ново чувство — неприязненость, умраза. Значи, старото е замѣстено съ ново нѣщо — нова снаха е дошла. Доброто е първата жена на човѣка, а злото втората, лошата жена. Доброто е първиятъ, добриятъ мѫжъ, а злото — вториятъ, лошиятъ мѫжъ. Значи, доброто се жени за злото. Въ този смисълъ, човѣкъ се жени по нѣколко пѫти на день: ту за доброто, ту за злото.

Какво представя женитбата? — Женитбата е законъ на съчетание. Това съчетание трѣбва да става непреривно. Както животътъ е непреривенъ процесъ, така и женитбата е непреривна. Като се ожени за доброто, човѣкъ трѣбва да изключи злото отъ своя животъ. — Защо? — Защото доброто изключва злото отъ себе си. Но и злото изключва доброто. Значи, доброто и злото сѫ две нѣща, които взаимно се изключватъ. Понѣкога човѣкъ е недоволенъ отъ доброто. Въ помощь му иде злото — тонира го. Злото казва на доброто: Има единъ човѣкъ, който не е доволенъ отъ тебе. Моля ти се, прати го при мене. Доброто веднага изпраща недоволния при злото. Щомъ почне да въздиша, да страда, доброто казва: Прати този човѣкъ при мене. Злото го изпраща, защото знае, че въ случая доброто ще го тонира. Две школи има въ свѣта: школа на доброто и школа на злото. Когато нѣкой ученикъ отъ школата на доброто е недоволенъ, веднага го изпращатъ въ школата на злото. И обратно, когато нѣкой ученикъ отъ школата на злото е недоволенъ, веднага го изпращатъ въ школата на доброто. Дветѣ школи си услужватъ взаимно.

Като ученици, вие трѣбва да имате правилни разбирания. — Кои сѫ правилни разбирания? — Много просто! Да разбира човѣкъ една дума правилно, това значи, да влага въ нея само онова съдържание, което тя има. Запримѣръ, нѣкой казва: Азъ съмъ господарь. Това значи: всѣки, който иде при мене, трѣбва да ми слугува и точно да изпълнява моитѣ заповѣди. — Азъ съмъ слуга. Това значи: азъ съмъ човѣкъ, който изпълнява всичко, което му се каже. Азъ нѣмамъ свое мнение. Следователно, кажете ли въ себе си, че сте господарь, запитайте се, слуша ли се думата ви. — Ама азъ съмъ слуга. — Щомъ си слуга, запитай се, на кого служишъ.

Прави разбирания се искатъ отъ хората! Кривитѣ разбирания развалятъ добритѣ работи. Единъ английски археологъ намѣрилъ една монета, върху която имало ценни надписи, но понеже била зацапана, не могло да се прочете, какво е било написано. Като човѣкъ на удобствата, той не си направилъ трудъ, самъ да я изчисти, но я далъ на слугата си, той да свърши тази работа. Слугата взелъ монетата, погледналъ я отъ едната и отъ другата страна и си казалъ: Навѣрно господарьтъ иска така да я изчистя, че да свѣтне, да види, каква е монетата. Той се заелъ грижливо да я чисти и като видѣлъ, че монетата свѣтнала, понеже била златна, радостно я занесълъ на господаря си и казалъ: Господарю много добре изчистихъ монетата, цѣла свѣти! Археологътъ погледналъ монетата и съ съжаление казалъ: Да, ти си я изчистилъ повече, отколкото трѣбва, изтрилъ си и написаното върху нея. Монетата бѣше ценна не толкова като чисто злато, но като написана. Писаното върху нея я правѣше ценна.

Съвременнитѣ хора правятъ сѫщата погрѣшка, каквато слугата на археолога е направилъ. Като искатъ да изправятъ една своя характерна чърта, тѣ усилено търкатъ своя характеръ, докато свѣтне. Като свѣтне, тѣ се радватъ, че сѫ чисто злато но съ туй заедно тѣ сѫ изтрили онова, което Богъ отъ създанието имъ още е написалъ върху тѣхъ. Следъ това, радостни и доволни, тѣ отиватъ при Господа, да покажатъ, че сѫ чисти и свѣтли. Но за Господа не е важно да види, че сте направени отъ чисто злато. Той знае това. За Него е важно написаното върху златото. По-добре е за човѣка да отиде при Господа като грѣшникъ, съ своитѣ слабости, отколкото да се яви чистъ, свѣтналъ, безъ никакво съдържание въ себе си, безъ нищо написано. Щомъ е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да бѫде доволенъ отъ написаното върху него. Това не значи, че той самъ трѣбва да пише върху себе си, но да запази онова, което първоначално Богъ е написалъ въ душата му. Човѣкъ представя археологическа монета, върху която Богъ въ началото още е писалъ. Въ процеса на своето растене и развитие, той се е цапалъ и чистилъ, но все пакъ сѫ останали полепени непотрѣбни частици, които говорятъ за терена, презъ който е пѫтувалъ. Днесъ му предстои да се чисти, но не да се изтърка, да заличи написаното върху себе си. Красиви нѣща има написани върху васъ. Не ги заличавайте. Трѣбва ли ученикътъ да заличи знанието, което е придобилъ отъ своя учитель? Ако рече да заличи знанието, което учительтъ му е предалъ съ любовь, това показва, че той е далъ мѣсто на гордостьта въ себе си. Гордостьта е една отъ непотрѣбнитѣ частици върху неговата монета. Тя трѣбва да се заличи, а не знанието.

Момъкъ обича една мома. Пише ѝ любовни писма, нарича я ангелъ, божество, но щомъ се ожени за нея, нарича я дяволъ. Какъ стана дяволъ? Защо по рано бѣше написалъ върху нея думата „ангелъ“, а следъ известно време заличи тази дума и я замѣсти съ думата „дяволъ“? Защо мѫжътъ, като се ожени, не вѣрва на своята възлюбена? Той ѝ приписва редъ отрицателни качества, цапа я отгоре, докато най-после тя реши да го напусне. При това положение, и тя е недоволна отъ него, и той — отъ нея. Защо се ожениха единъ за другъ, и защо се раздѣлятъ? Вие и досега още се чудите, какъ е възможно мѫжъ и жена, които сѫ се обичали, да сѫ недоволни единъ отъ другъ. Нѣма защо да се чудите. И вие се намирате въ сѫщото положение по отношение на Първата Причина. Излѣзли сте отъ Първата Причина, слѣзли сте на земята да работите, да изпълнявате Нейната воля, но щомъ нѣщата не ставатъ споредъ вашето желание, вие сте недоволни отъ себе си, отъ живота си, отъ окрѫжаващитѣ. Щомъ сте недоволни отъ себе си, вие сте недоволни и отъ Бога. При това положение, и Той не може да бѫде доволенъ отъ васъ.

Какво трѣбва да прави жената, когато мѫжътъ ѝ приписва редъ отрицателни качества? Или какво трѣбва да прави мѫжътъ, ако жената му приписва отрицателни качества? Щомъ се намѣрятъ въ това положение, и мѫжътъ, и жената трѣбва да постѫпятъ като Сократа, при когото отишълъ единъ физиогномистъ и му изнесълъ много отрицателни, чърти отъ неговия характеръ. Като го слушали така да говори, ученицитѣ на Сократа се възмутили отъ поведението му. Обаче, Сократъ отговорилъ спокойно, безъ възмущение. Всичко това е вѣрно. Едно време азъ бѣхъ такъвъ, но съ усилия на волята си преодолѣхъ своитѣ слабости. Днесъ азъ живѣя новъ, чистъ животъ. — Този е правиятъ начинъ за разрешаване на въпроса. Така трѣбва да каже жената на своя мѫжъ, или мѫжътъ — на своята жена.

Често между религиознитѣ се повдига въпроса за кръста, какво нѣщо е кръстътъ и трѣбва ли да се почита. Да се повдига този въпросъ, това значи да не се разбира. Кръстътъ символизира вѣрата, котвата надеждата, а сърдцето — любовьта. Който има вѣра, той носи кръста въ себе си. Кръстътъ разрешава мѫчнотиитѣ въ живота. Кръстътъ подтиква човѣка къмъ придобиване на знание, на мѫдрость. Хората се страхуватъ отъ кръста, защото го свързватъ съ страданието. Тѣ не знаятъ, че страданието е свѣтъ, область, която нѣма нищо общо съ кръста. Страданието отваря пѫтя на човѣка къмъ Божествената мѫдрость, къмъ познаване тайнитѣ на живота и на природата. Въ този смисълъ страданието носи велики блага за човѣка. На земята страданията сѫ временни. И грѣхътъ е времененъ. Лошото въ грѣха се заключава въ това, че заличава красивото, великото, което е написано въ човѣшката душа. Грѣхътъ заличава Божественото въ човѣка. Радвайте се, че грѣхътъ, престѫплението сѫ временни. Тѣ минаватъ — заминаватъ, напущатъ човѣка, и той остава чистъ, какъвто първоначално е билъ.

Трѣбва ли да се носи кръстъ? Като наблюдавамъ хората, виждамъ, че тѣ носятъ не единъ, а много кръстове. Човѣкъ може да носи много кръстове, важно е, обаче, да има вѣра. Кръстътъ е символъ на вѣрата, която човѣкъ има въ себе си. Следователно, всѣки човѣкъ е живъ кръстъ. Като не разбира това, той казва, че кръстътъ не трѣбва да се почита. Значи, той възстава противъ себе си. Той самъ цапа кръста, и той самъ го чисти. Като не живѣе добре, цапа го; като живѣе добре, чисти го. Кръстътъ е въ самия човѣкъ. Той не е вънъ отъ него. Човѣкътъ е, който вѣрва, който се надѣва и който люби.

Съвременнитѣ хора трѣбва да се различаватъ отъ тия на миналото, отъ езическитѣ времена. Днесъ тѣ не сѫ деца, както сѫ били нѣкога. Тѣ сѫ порасли малко, вследствие на което и разбиранията имъ трѣбва да се различаватъ отъ тия на миналитѣ, епохи. Тъй щото, дойдете ли до въпроса за кръста, вие трѣбва да разбирате и външния, и вѫтрешния му смисълъ. Външно той символизира вѣрата, а вѫтрешно — мѫдростьта. Вѫтрешното разбиране на кръста обхваща разбиранията на всички хора, на всички народности. Кръстътъ е потрѣбенъ навсѣкѫде въ живота. Апостолъ Павелъ казва: „Ще се похваля съ Христовия кръстъ“. Който разбира смисъла на този кръстъ, той трѣбва да обича Христа. Който разбира кръста, той трѣбва да има мекъ, чистъ езикъ, като чистата планинска вода, като първия лѫчъ на свѣтлината. Хората спорятъ и върху кръста, защото разбиратъ своя кръстъ — човѣшкиятъ, отъ който произтичатъ недоразуменията въ живота. Има и другъ единъ кръстъ — Божественъ кръстъ. Грѣховетѣ, престѫпленията, кривитѣ разбирания на хората, това е човѣшкиятъ кръстъ, отъ който тѣ трѣбва да се освободятъ. Когато човѣкъ се стреми къмъ богатство, къмъ сила, за да господствува на другитѣ, съ това той си създава кръстъ, съ който мѫчно може да се справи. По този начинъ човѣкъ самъ се разпъва и страда. За този кръстъ е казано въ Писанието: „Проклетъ е онзи, който виси на кръстъ, направенъ отъ дърво!“ Когато не се обичатъ, хората сами създаватъ кръста, на който се разпъватъ. При това, всички говорятъ за любовь. Щомъ се обичатъ, кѫде е любовьта, вѣрата и надеждата имъ? Христосъ казва: „Който вдигне кръста си и ме последва, той може да се нарече мой ученикъ“.

Като ученици, вие трѣбва да работите върху себе си, за да се освободите отъ кръста, който дяволътъ е турилъ на гърба ви. Като не мислите правилно, вие считате, че този кръстъ е туренъ отъ Бога и се хвалите съ него. Така и убиецътъ се хвали съ своя кръстъ. Като убие нѣкого, скрива ножа си и казва: Юнакъ съмъ! Победихъ неприятеля си съ своя кръстъ. Наистина, и ножътъ е кръстъ, но дяволски. Докато вѣрва въ своя ножъ, човѣкъ носи кръста, който дяволътъ е турилъ на гърба му. Освободете се отъ този кръстъ и приемете Христовия. За този кръстъ Христосъ е казалъ: „Моето бреме е леко“.

Правете всѣки день опити, да видите, съ каква сила и разумность разполагате. Като дойде нѣкой при васъ и ви каже, че сте лошъ човѣкъ, невежа, скѫперникъ, не му се сърдете, нито се обиждайте. Изслушайте го спокойно и кажете: Благодаря ти за сладкитѣ и красиви думи, които ми казвашъ. Не бѣхъ слушалъ досега такъвъ мекъ езикъ. Като говоришъ тѣзи думи, медъ тече отъ устата ти. Ще кажете, че това не е вѣрно. — Вѣрностьта на тия думи се крие въ ефекта, който тѣ произвеждатъ. Като говорите на този човѣкъ така, вие му давате отъ себе си сладкото, меда, а взимате отъ него горчивото. По този начинъ вие трансформирате отрицателнитѣ сили въ положителни. Нѣма да мине много време, и сѫщиятъ човѣкъ ще се смекчи, ще започне да говори сладко. Това значи да предизвикате отъ устата на човѣка да потече медъ.

Този е начинътъ, по който човѣкъ може да трансформира състоянията на хората. Речете ли да отговорите на човѣка съ неговия езикъ, това значи да си навлѣчете голѣма пакость. И безъ това вие възприемате състоянията и на добритѣ, и на лошитѣ хора. Като дойде нѣкой лошъ, грѣшенъ човѣкъ при васъ, и вие се чувствувате грѣшенъ. Като дойде нѣкой добъръ, и вие ставате добъръ. Дойде нѣкой неразположенъ, и вие идвате неразположени. Дойде нѣкой разположенъ, и вие ставате разположени. И едното състояние, и другото сѫ чужди. Вие трѣбва да различавате тия състояния, да знаете, кое е ваше и кое не е. Що се отнася до извора, никой въ нищо не може да го обвини. Изворътъ си тече, никой нищо не може да му придаде, нито да му отнеме. Ще каже нѣкой, че налѣлъ едно шише вода въ извора и му придалъ нѣщо отъ себе си. — Нищо не му е придалъ. Тази вода той е взелъ отъ сѫщия изворъ. Значи, никакво престѫпление не може да се припише на извора. Изворътъ е глава на нѣщата.

Следователно, главата не върши престѫпления. Въ този смисълъ, нито бащата, нито майката могатъ да вършатъ престѫпления; и богатиятъ, и сиромахътъ не вършатъ престѫпления. Когато богатиятъ грѣши и осиромашава, той може да направи нѣкакво престѫпление. И сиромахътъ, като грѣши и започва да забогатява, сѫщо може да направи нѣкакво престѫпление. Запримѣръ, ако богатиятъ баща раздаде богатството си на бедни и лиши синоветѣ и дъщеритѣ си отъ наследство, въ тѣхнитѣ очи той минава за престѫпникъ, за глупавъ баща. Ако сиромахътъ краде, за да достави срѣдства на децата си, да ги осигури, предъ тѣхъ той минава за добъръ и уменъ човѣкъ. Това сѫ положения, които срѣщаме въ човѣшкия животъ, но тѣ нѣматъ нищо общо съ положенията на Божествения порядъкъ.

Божествениятъ порядъкъ на нѣщата изключва личнитѣ въпроси. — Добъръ ли съмъ? — Това е личенъ въпросъ. — Лошъ ли съмъ? — И това е личенъ въпросъ. Щомъ се учите, вие сте добри. Щомъ сте се качили въ тази мъгла на планината, да слушате Словото, вие сте добри. Пъкъ и азъ съмъ добъръ, защото съмъ дошълъ да ви уча. Едно се иска отъ насъ: и азъ, и вие да бѫдемъ добри, да изпълняваме волята Божия. — Кога може да стане това? — Още сега, безъ никакво отлагане. Да живѣемъ въ Бога, и Той въ насъ! Да прославимъ името Му! Да бѫде волята Божия, да дойде Царството Божие на земята! Това трѣбва да пожелаемъ всички. Както Богъ е призналъ въ себе си, че сме добри, така и ние трѣбва да признаемъ Неговата доброта и съвършенство и да пожертвуваме всичко въ себе си, за да изпълнимъ волята Му. Въ изпълнението волята на Бога се крие вашето усъвършенствуване, спасение на душитѣ ви и придобиване на велики Божии блага.

И тъй, да поставимъ всѣко нѣщо на своето мѣсто! Кръстътъ представя човѣшкитѣ рѫце, котвата — човѣшкитѣ крака, а сърдцето — човѣшката глава. Съ рѫцетѣ си човѣкъ вѣрва, съ краката си — се надѣва, а съ главата си — люби. Съ рѫцетѣ си човѣкъ работи, съ краката си — ходи, а съ главата си — мисли. Главата е произлѣзла отъ сърдцето. Затова е казано, че сърдцето е майка на човѣшкия умъ. Тази е причината, дето умътъ и сърдцето на човѣка сѫ свързани. Умътъ е възлюбениятъ синъ на сърдцето. Сърдцето е Божествената майка, която ражда всичко въ свѣта.

Когато човѣкъ дигне рѫката си нагоре, съ това той изразява онзи принципъ въ себе си, който го подтиква да мисли, да работи, да твори. Рѫцетѣ представятъ кръста, който създава, както добритѣ нѣща, така и скърбитѣ и страданията. Страданията произлизатъ отъ творческия принципъ въ човѣка. Който твори, той непременно ще страда. Като сътвори свѣта, Богъ едновременно създаде и кръста.

Сега, впрегнете сърдцето си на работа, да служи на вашата душа, а не на вашия умъ. Краката ви нека служатъ на вашия духъ. Рѫцетѣ и краката ви заедно нека служатъ на Великия, отъ Когото сте произлѣзли и къмъ Когото отивате. Впрегнете на работа сърдцето и ума, рѫцетѣ и краката, духа и душата, да извършите волята Божия, да дойде Царството Божие, както на небето, така и на земята,

И тъй, както сме добри, вѣрващи, любещи и пълни съ надежда, да тръгнемъ въ единъ пѫть, да изпълнимъ волята Божия.

Сега, желая ви, като слѣзете отъ върха, отъ устата ви да потече толкова медъ, че всички пчели да се събератъ около васъ, да взематъ часть отъ меда и за своитѣ кошери. Всѣка пчела ще пише на своя кошеръ: Това е медътъ, който потече отъ устата на вѣрващитѣ.

Желая ви да потече медъ, не само отъ устата ви, но и отъ вашитѣ сърдца, умове и души. Желая да потече медъ и отъ вашия духъ и да се разнесе навсѣкѫде като великъ балсамъ за изцѣляване на човѣчеството!

„Богъ е Духъ, и които Му се кланятъ, съ духъ и истина да Му се кланятъ!“

*

6. августъ, 5 ч. с.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...