Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1937_08_06 Мѣдъ да потече / Свѣтилникъ на рѫцетѣ и на нозетѣ

Съборни Беседи

  • Влезте в профила си за да пишете
1 отговор на тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2327 Мнения:

Публикувано 27 януари 2016 - 02:29

"Лѫчи на живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера

презъ лѣтото на 1937 г. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 2004.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

МѢДЪ ДА ПОТЕЧЕ

 

“Духътъ Божий”

Добрата молитва

 

Ще прочета нѣколко стиха отъ Посланието къмъ Галатянитѣ отъ четвъртия стихъ [глава] отъ първия до осмия.

 

Трѣбва едно правилно разбиране. Всѣки день човѣшкиятъ духъ трѣбва да се обновява. Запримѣръ толкозъ време вие говорите за любовьта, ако ви пита нѣкой, какво нѣщо е любовьта, различни отговори ще дадете. Нѣма да има единство въ вашитѣ разбирания за любовьта. Ако ви попита нѣкой за вѣрата, всички ще дадете различни отговори. Вашитѣ схващания нѣма да иматъ единство. Ако ви попита нѣкой за надеждата, пакъ нѣма да има единство въ вашитѣ отговори. И то ще произтича отъ простия фактъ, че вие ще искате да дадете вашитѣ разбирания. Има единъ свѣтъ, дето разбиранията другояче стоятъ. Когато вашитѣ очи се отворятъ, вие нѣма да създадете свѣта, но вие ще го видите такъвъ какъвто е. Следователно, ще го опитате. Създадениятъ свѣтъ ще го опитате такъвъ какъвто е, не такъвъ какъвто не е. Нѣкой пѫть художницитѣ даватъ известни краски, представятъ известна мѣстность такава, каквато не е. Ние казваме: “Той е много добъръ човѣкъ, или той е много лошъ човѣкъ.” И дветѣ нѣща сѫ невѣрни. Много добъръ по отношение на какво? Много добъръ по отношение пакъ на човѣка. Но ако азъ ви сравнявамъ съ онзи Божественъ принципъ, какъ ще ви сравня. Ако азъ ви сравнявамъ съ единъ човѣкъ, ще кажа: “Много добъръ човѣкъ.” Но ако ви сравнявамъ съ единъ ангелъ, какъ ще кажа? То е отношение, външна страна. Много добъръ човѣкъ, то подразбира по отношение елементарнитѣ работи, или е много добъръ или е много лошъ.

 

Сега думата “много добъръ” тъй конкретно много мѫчно се разбира. Доброто е храната, сѫществената храна, съ която душата се храни. А лошъ, по отношение доброто, има отношение съ злото. И когато човѣкъ възприема и доброто и злото, то е много лошо. Представете си, че вие сте пили хубава балканска вода, следъ туй пиете малко ромецъ, малко ракийца, малко винце отгоре, за да се събуди нѣкакъвъ аперитивъ въ васъ, да се усилите, нѣкаква сила да добиете. Щомъ влѣзе ракията и ромътъ въ васъ, състоянието ви ще се измѣни. Ако пиете вода, вие ще имате едно естествено състояние. Но щомъ пиете ромъ и ракия, ще се измѣни вашето състояние. Имате единъ приятель, когото обичате, дали сте му пари на заемъ, той ви обещалъ да ви върне тия пари, но не ги връща. Вашето отношение, заради паритѣ ще се измѣни къмъ брата ви. Питамъ сега: кое измѣня отношенията? Вие двамата ги измѣнихте. Вие и двамата се изпитвате. Единиятъ има нужда отъ паритѣ и другиятъ може да му услужи може да му даде пари на заемъ. Следъ туй единиятъ приятель иска да седи на думата, казва: “Да ги върне.” Другиятъ мисли, понеже му е приятель, може да не му ги върне. Приятельтъ му броилъ паритѣ, дали въ единия или въ другия все едно. Явява се сега едно различие и най-после тѣ и двамата се скарватъ. За какво? - За любезнитѣ пари. Щомъ се скаратъ двамата приятели, измѣнятъ се тѣхнитѣ чувства. Какво сѫ спечелили? Спечелили сѫ нѣщо ново, омразата е дошла. Новото е замѣстило старото. Една нова снаха е дошла. Тя е втората жена на човѣка. Доброто е първата жена, злото е втората жена. Доброто е добрия мѫжъ, злото е злия мѫжъ. Значи оженили се. Всѣки день човѣкъ се жени. Вие казвате, че човѣкъ веднъжъ трѣбва да се жени. Той днесъ се ожени, утре пакъ се ожени. Презъ цѣлия си животъ се жените, ту за едного, ту за другиго. Сега вие въ женитбата разбирате това, което не е. Въ женитбата имаме законъ и съчетание и веднага съчетава нѣщо. Когато у тебе има едно съчетание, непреривно трѣбва да се проявява. Животътъ трѣбва да бѫде неприривенъ.

 

Сега азъ ви говоря, понеже десеть деня за злото нѣма да говоримъ. Лошо нѣма да говоримъ. Що е доброто? - Доброто е, което изключва злото. Що е злото? - Туй, което изключва доброто. Две нѣща, които взаимно се изключватъ. И тогава, какво е практическото приложение? Случва се, че човѣкъ става недоволенъ отъ доброто. Туй е възможно. И тогава злото е, което тонира човѣка. Злото казва на доброто: “Онзи, който не е доволенъ отъ тебе, прати го при мене.” И доброто го прати тамъ. Тогава започнете да въздишате за доброто. Като идешъ при злото, контрастъ се случва, че онзи, който е при злото, не е доволенъ. Доброто казва: “Прати го при мене.” Тъй щото доброто и злото си изпращатъ членове, които ставатъ недоволни отъ тѣхъ въ училището. Две училища сѫ: училище на доброто и училище на злото. Две школи има въ свѣта, една школа на доброто и една школа на злото. Когато единъ не е доволенъ отъ едната школа, другитѣ отъ другата школа казватъ: “Пратете го при насъ, ние ще му дадемъ по-добро познание, което може да го задоволи.”

 

Сега искате да знаете конкретно мисъльта. Казвате: “Какво трѣбва да разбираме?” Ето какво трѣбва да разбирате. Когато нѣкой казва: “азъ съмъ господарь”, какво трѣбва да разбирамъ. Щомъ ми казва: “че азъ съмъ господарь”, той казва: “Всѣки, който иде при мене, трѣбва да ми слугува и каквото кажа да го изпълнява добре, безъ противоречие, азъ съмъ господарь.” Другиятъ казва: “Азъ съмъ слуга.” Какво подразбира? “Азъ съмъ слуга” подразбира, че каквото ми кажатъ, това правя. Нѣмамъ свое мнение. Това е слуга. Вие казвате, че сте господарь. Думата ви да бѫде вѣрна. Тогава каквото кажешъ, става ли. Или има ли нѣкой да те слуша. После, ако си слуга, има ли нѣкому да слугувашъ? И на кого слугувашъ?

 

Рекохъ, трѣбва да се пазите отъ следнитѣ криви разбирания. Единъ английски археологъ намерилъ една стара златна монета. Понеже билъ много занятъ и човѣкъ на удобствата, не взелъ той самъ да изчисти монетата, както той знае, но я далъ на слугата си, той да я изчисти. Казва му: “Изчисти тази монета.” Слугата, като взелъ монетата, искалъ да знае монетата отъ какво е направена, започналъ да я трие и изтрилъ всичко написано. Казва: “Господарю, отъ злато е направена, изтрихъ я хубаво.” Той я поглежда и остава недоволенъ. Казва: “Действително тя е златна, но съдържанието седѣше въ написаното на златото отгоре.” Този слуга изчистилъ, че изтрилъ съвършено написаното. И вие, като искате нѣкой пѫть да оправите вашия характеръ, вземете нѣкой пѫть, както Господь ви направилъ, че изтриете археологически това, написаното да четете, ама вие изчиствате всичко онова, което Господь е написалъ, пъкъ остава само златото. Идете при Господа така златни, но за Господа не е толкова важно вашето злато, отъ какво сте направени. Той го знае. Написаното е важно. По-добре да идешъ при Господа единъ грѣшникъ, съ всичкитѣ свои слабости тъй както сѫ написани, отколкото да се очисти написаното и да остане само златото безъ никакво написано. И тогава ние въ живота трѣбва да бѫдемъ доволни отъ такова, каквото пише сега. Сега ни най-малко не разбирайте, че азъ ви поощрявамъ да пишете вие каквото искате. Не, такива каквито сте досега, археологически една монета си ти, ще отидешъ да видишъ какво е написано. Нѣма да изтривашъ написаното вѫтре. Ами че, върху тази монета има написани много хубави работи.

 

Ако ти си единъ ученикъ, следвалъ си въ училището, ималъ си обичeнъ учитель, научилъ те. Следъ като си придобилъ неговото знание, възгордѣлъ си се и казвашъ: “Нѣмамъ нужда отъ учитель.” Гордостьта, която е дошла, говори това. Откѫде дойде тя? Този учитель, като те учи съ любовьта, въ любовьта си къмъ тебе ти е далъ знанието си и въ любовьта се роди гордостьта. Питамъ сега: какъ може да се изправи гордостьта? Или друго едно сравнение: ти си единъ младъ момъкъ, всичкитѣ моми ги считашъ като ангели, намѣришъ една мома ангелица и казвашъ, че безъ нея не можешъ да живѣешъ. Пишешъ й писма любовьни, че животътъ ти се осмислилъ, че само тя може да те подигне, всевъзможни работи пишешъ, но това е докато се оженишъ. Дотогава ти си мислишъ, че тя е ангелица, щомъ се оженишъ, мислишъ, че е дяволица. И започвашъ да й приписвашъ характерни черти, че тя ходила да хвърля око на чуждитѣ мѫже, че тя не обича да говори истината, че не живѣе добре, че не си гледа работата, че въ кѫщи не седи, но обича да хойка. Ти на тази ангелица напишешъ тия нѣща отгоре. И тя остане най-после недоволна единъ день казва: “Азъ се развождамъ съ тебе”, напусне те и си замине. Питамъ сега: защо се събрахте двамата и защо се разделяте двамата?

 

Вие сега вземете, азъ правя друга една аналогия: нали васъ Богъ ви създаде, защо сте недоволни? Че Богъ ви изпратилъ, вие сте свързани съ Бога, казвате: “Безъ Бога не може да живѣемъ”, пакъ сте недоволни отъ себе си. Ами че ти, като си недоволенъ отъ себе си, ти си недоволенъ отъ Господа. Казвашъ: “Азъ съмъ недоволенъ отъ себе си.” На тази ангелица нейниятъ възлюбенъ й приписа най-напредъ хубавитѣ работи, а сега й преписва лошитѣ. Азъ ще ви направя едно сравнение сега. Единъ физиономистъ описва характера на Сократа, че му казва: “Ти си водилъ единъ много безпорядъченъ животъ, разгуленъ животъ, обичалъ си да лъжешъ, да поодкрадвашъ, съ женитѣ си живѣлъ много развратенъ животъ. Неговитѣ ученици, като чуватъ това, скачатъ, искатъ да набиятъ физиономиста, какъ тъй той смѣе така да обижда тѣхния учитель. Сократъ казва: “Право говори, каквото каза е право. Такъвъ бѣхъ, но съ усилие измѣнихъ живота си. Сега не съмъ такъвъ, едно време бѣхъ такъвъ. Тази ангелица, казва той на своята възлюбена, туй което ми приписва, е право, но едно време бѣше така, но съ усилие сега не съмъ такъвъ.” Така се разрешава въпросътъ. Друго разрешение въ свѣта нѣма. Хората си приписватъ много нѣща.

 

Запримѣръ вие тукъ преди нѣколко деня разрешавахте въпроса за кръста. Дошли сте и разисквате единъ въпросъ ни въ клинъ ни въ ръкавъ, какво нѣщо е кръстътъ, дали трѣбва да го почитаме или не. Че тогава вие нищо не сте разбрали. Любовьта ние уподобяваме на човѣшкото сърдце, вѣрата уподобяваме съ кръста, надеждата уподобяваме съ котвата, символично. Що е кръстътъ? - То е вѣрата въ човѣка. Щомъ имашъ вѣра, имашъ кръстъ. Кръстътъ разрешава всичкитѣ мѫчнотии. Той е, който поощрява човѣка въ знание, мѫдрость. Кръстътъ ще ви научи. Че вие какво разбирате подъ думата кръстъ? - Страдание. Страданията азъ разбирамъ цѣлъ единъ свѣтъ. Страданията отварятъ пѫтя за Божествената Мѫдрость, за да разберемъ тайнитѣ на живота. Страданията сѫ едно благо. Нашитѣ страдания сѫ благо за другитѣ. Следователно, страданията сѫ отъ времененъ характеръ. Грѣхътъ и той е отъ времененъ характеръ. Грѣха така изглажда Богъ отъ насъ, както азъ мога да изгладя нечистотиитѣ комуто и да е. Азъ съмъ хирургъ и може да рѣжа онова, нагнилото мѣсто въ организъма. Грѣхътъ не е нѣщо сѫществено. Престѫплението не е нѣщо сѫществено. Всичко туй като помия ще замине и човѣкъ ще остане чистъ. Сега вашето заблуждение е, че вие мислите, че грѣхътъ е нѣщо, което не може да се очисти. За мене е така.

 

Вие мислите за кръста. Вие носите множество кръстове. Нѣмамъ нищо противъ никакъвъ кръстъ. Но рекохъ, вѣра трѣбва да имате. Когато говорите за кръста, вѣра трѣбва да имате. Символъ е кръстътъ. Затова вчера се скараха тукъ и дигнаха шумъ. Искате да наложите вашитѣ убеждения, какво вие мислите за кръста. Може да имате каквито искате убеждения, но всѣки отъ васъ, вие всички сте кръстове. При това, когато дигате шумъ, вие сте живитѣ кръстове и казвате тогава: “Не трѣбва да се почита кръста.” Човѣкъ е кръстъ. Вие сега туряте кръста вънъ отъ себе си. Вие сте, които клеймите кръста, вие сте, които го чистите. Живѣешъ добре - чистишъ кръста, живѣешъ зле - цапашъ кръста. Кръстътъ не е извънъ човѣка. Човѣкътъ е кръстъ. Човѣкъ е, който вѣрва; човѣкъ е, който люби; човѣкъ е, който се надява. Рекохъ, така разбирайте. Не разбирайте, както децата разбиратъ. Въ езически времена, хората сѫ имали други разбирания. Ние сме станали малко по-възрастни.

 

Ама, вѫтрешната страна на кръста? Кръстътъ е емблема на Мѫдростьта. Сърдцето е емблема на Любовьта. А кръстътъ е емблема на Божията Мѫдрость. Следователно ти емблемата, кръста не само ще го туришъ, но ще го разбирашъ и не само ще го разбирашъ като българинъ, ще го разбирашъ като англичанинъ, като французинъ, като славянинъ, като индусъ, като негъръ, като какъвто и да е. Че кръстътъ е навсѣкѫде потрѣбенъ въ живота. Апостолъ Павелъ казва: “Ще се похваля съ кръста Христовъ.” Какво подразбира той? Единъ човѣкъ, който иска да ми покаже, че той обича кръста, трѣбва да го обича. Той трѣбва да има единъ чистъ езикъ. Чистъ езикъ трѣбва да има като свѣтлината. Като онази кристална вода трѣбва да бѫде чистъ езикътъ. И човѣкъ, който разбира кръста, има много мекъ езикъ. Човѣкъ, който нѣма мекъ езикъ, не е разбралъ кръста. Той тепърва има да го разбира.

 

Вие имате едно криво понятие за кръста. Говори се за единъ новъ кръстъ въ свѣта. То е другъ въпросъ. Хората сѫ създали единъ кръстъ, който нѣма нищо общо съ Божия кръстъ. Има два кръста: единиятъ - човѣшки кръстъ, другиятъ - Божественъ кръстъ. Ония порядки, наши разбирания, които ни създаватъ мѫчнотии, сѫ единъ кръстъ, отъ който ние трѣбва да се освободимъ. Грѣховетѣ, които ние правимъ, това сѫ единъ кръстъ, отъ който трѣбва да се освободимъ. То е нашиятъ кръстъ, ние го създаваме. То е единъ порядъкъ на нѣщата, който ние създаваме. Ти искашъ да бѫдешъ господарь - ти си създавашъ новъ кръстъ. Ти искашъ да бѫдешъ силенъ човѣкъ, да правишъ каквото искашъ безъ да отговаряшъ - ти си създавашъ единъ новъ кръстъ. Нѣкои хора се разпъватъ и страдатъ. Писанието за него казва: “Проклетъ всѣки, който виси на единъ кръстъ направенъ отъ дърво.” Проклетъ онзи, който виси на единъ кръстъ направенъ отъ дърво. Следователно ако вие създавате кръста, не че вие създавате кръста, но ако тукъ на планината вие създавате единъ новъ кръстъ. Срѣщатъ се нѣкои, не се обичатъ заради своитѣ възгледи и още на Бога служатъ. Скарали се, не искатъ да се примирятъ. Де ви е любовьта. Двама, които не може да изправите вашитѣ погрѣшки, де ви е вѣрата, де ви е кръста? Казва Христосъ: “Който може, да дигне своя кръстъ.”

 

Та рекохъ, азъ съмъ наумилъ да ви вдигна всинца. Всинца ви ще дигна на гърба и ще ви нося. Въ нѣкоя хубава вода ще ви изтърся всички ви, въ най-хубавата вода и ще река: “Омийте се въ онази Божествена вода!” Тукъ дяволътъ е създалъ единъ кръстъ, който вие сте дигнали на гърба си. Вие вървите, ученицитѣ и погрѣшно сте дигнали не Божия кръстъ, но дяволския кръстъ. Казвате: азъ ще се похваля. Че онзи, който дигналъ меча си и убива хората, този убилъ, онзи убилъ, казва: кръста нося, вѣра имамъ. Той вѣрва въ ножа и той е кръстъ.

 

Сега азъ искамъ да ви наведа, колко сте юнаци. Дойде нѣкой при тебе и ти каже: “Много лошъ човѣкъ си.” Ти му кажи: “Колко сладъкъ езикъ имашъ, медъ капе отъ него.” Вие ще кажете: “Това не е вѣрно.” Че кажи му, това е вѣрното. Медъ капе отъ езика. Защото като му кажешъ, “Колко си хубавъ, медъ капе отъ езика ти”, ти говоришъ истината. Той като каже: “Колко лошъ човѣкъ си”, отъ неговия езикъ тече лошото. Ти вземашъ неговото лошо и го туряшъ на себе си. Ти като кажешъ: “Колко добъръ човѣкъ, медъ капе отъ езика ти”, значи отъ твоя езикъ да потече медъ. Когато отъ неговия езикъ тече горчиво, отъ твоя езикъ да потече сладкото. Ако отъ твоя езикъ потече горчиво, вие и двама сте едно и сѫщо нѣщо. Нѣма различие, култура не може да има. Каже ти нѣкой, колко скържавъ човѣкъ си. Кажи му: “Колко сладко говоришъ, за пръвъ пѫть слушамъ такива сладки думи.” Да потече хубавото.

 

Ще ви разправя единъ примѣръ. Дойде една млада жена, че казва: “Срещнахъ още една млада и тя ми казва сега: този, тѣхниятъ учитель го считатъ за светия, но много му играятъ очитѣ.” Рекохъ, колко хубаво говори, че играятъ очитѣ ми, живъ човѣкъ съмъ, ще играятъ и благодаря на Бога. Много хубаво, вѣрно казва, че играятъ очитѣ ми. - “Ама, казва, не е толкозъ святъ човѣкъ.” - Много право говори. Сега се уча да бѫда святъ човѣкъ. Че какво има, тя си мисли сега нѣщо. Какво разбира тя подъ думата, че не е святъ. Какво трѣбва да й се отговори на тази мома? По другото правило трѣбва да я нахукамъ. Право си мисли, тя като се огледала въ мене, видѣла себе си. Нищо повече. И действително, азъ зная, има единъ законъ. Като дойда въ положението на единъ грѣшенъ човѣкъ, всѣкога една седмица чувствувамъ неговото състояние, като че съмъ оцапанъ, грѣшникъ, неразположенъ, всичко туй въ мене бушува, следъ една седмица или единъ месецъ се очистя, пакъ стана чистъ. Дойде нѣкой добъръ човѣкъ, веднага чувствувамъ неговата добрина, радостенъ съмъ, веселъ съмъ. Зная, това не е мое. Негово състояние е.

 

Та рекохъ, вие понѣкой пѫть не различавате тия състояния. Дойде нѣкой неразположенъ, ти си неразположенъ; дойде нѣкой разположенъ, ти станешъ разположенъ. И едното и другото не е твое. Рекохъ сега, бѫдете герои! И разбирайте нѣщата. Менъ не може да ме обвините въ едно нѣщо. Азъ съмъ изворъ, който тека. Ако дойде нѣкой и си излѣе водата върху мене, придалъ ли ми е нѣщо? Тази вода отъ шишето той вземалъ отъ мене, после дойде излѣе отгоре ми. Казва: “Едно шише вода излѣхъ.” Право ли е? И въ този смисълъ рекохъ: единъ баща не може да върши престѫпление. Една майка не може да върши престѫпление. Единъ богатъ човѣкъ, въ пълния смисълъ на думата, не може да върши престѫпление. И единъ сиромахъ не може да върши пристѫпление. Сиромахътъ може да направи престѫпление като грѣшенъ стане богатъ и богатиятъ като грѣшенъ стане сиромахъ и той ще извърши престѫпление. Ако той е богатъ има синове и дъщери и раздаде имането си на хората, той ще извърши престѫпление въ очитѣ на своитѣ синове и дъщери, тѣ ще го считатъ престѫпникъ. Тѣ ще кажатъ: “Той е глупавъ, раздаде всичко на хората, насъ остави да страдаме.” Той предъ очитѣ на синоветѣ си и дъщеритѣ си минава като престѫпникъ, който нѣма никакво задължение. И единъ сиромахъ ще направи едно добро, като иде и обере единъ богатъ човѣкъ, вземе му паритѣ, че ги даде на своитѣ синове и дъщери. Казватъ: “Уменъ човѣкъ е баща ни, остави ни наследство, добъръ човѣкъ е.” Тѣ не искатъ да знаятъ, че баща имъ ги кралъ тия пари. Тѣ го считатъ за светия. Това сѫ редъ разсѫждения, тѣ спадатъ къмъ човѣшкия свѣтъ. Въ дадения случай вие се влияете отъ мнението, което хората даватъ за васъ. Тѣ сѫ прави.

 

Рекохъ сега, да се не спираме върху личнитѣ нѣща, понеже азъ ще ви кажа, всички вие сте добри. Другъ аргументъ, че сте много добри да ви докажа, защото, ако не сте добри, азъ не бихъ ви училъ. Азъ, че ви уча, вие сте много добри. Сега похвалявамъ себе си. Да кажа, че сте лоши, тогава укорявамъ себе си. Ще кажа, много сте добри! Пъкъ и вие ако не мислите, сега ще докажа другото съ сѫщия аргументъ. Азъ доказвамъ, че вие сте много добри, понеже ви уча. Пъкъ и вие ме считате за добъръ, защото ако не ме считате за много добъръ, при мене нѣмаше да дойдете. Сега логически разсѫждавамъ. Ако вие не ме считахте за много добъръ, вие при мене не щѣхте да припарите. Сега и вие и азъ мислимъ правилно. Азъ мисля, че сте много добри, пъкъ и вие мислите, че азъ съмъ много добъръ. Ако вие не мислѣхте, че съмъ много добъръ, нѣмаше да дойдете при тази мъгла на този върхъ. Пъкъ ако азъ не мислѣхъ, че сте много добри и азъ нѣмаше да дойда въ тази мъгла.

 

Сега азъ разсѫждавамъ. Ако бѣхъ казалъ само, че вие сте много добри, щѣше да остане въ ума ви една идея, че имамъ нѣщо друго въ ума си, една малка подигравка. Понеже рекохъ, че и вие мислите така, тогава квитъ е, противоречие нѣма. После ако бѣхъ казалъ, че азъ съмъ много добъръ и за васъ нищо не кажа, тогава щѣхъ да оставя друго едно противоречие. Сега разсѫждението е право, и вие сте много добри и азъ съмъ много добъръ. Сега и вие и азъ да бѫдемъ много добри, да изпълнимъ волята Божия. Да изпълнимъ волята Божия, понеже сме много добри. Сега вие сте много добри и азъ съмъ много добъръ, тия добритѣ да извършимъ волята Божия тъй, както никой другъ не може да я извърши. И може да я извършимъ сега.

 

Рекохъ сега, ние започваме да живѣемъ въ Бога, да прославимъ Бога, не за себе си, не за обществото, да живѣемъ за Слава Божия въ свѣта, да дойде Царството Божие на земята, да бѫде Волята Божия на земята между насъ. Да изпълнимъ Волята Божия, както Богъ желае. Господь мълчи сега и очаква ние единъ день да признаемъ, че Богъ е много добъръ. Той е съвършенъ. Туй трѣбва да го признаемъ. Сега Богъ е призналъ, че ние сме много добри, сега и ние трѣбва да признаемъ въ насъ, че Богъ е много добъръ и тогава да пожертвуваме всичко заради него, да сторимъ неговата воля. Усъвършенствуването, спасението на човѣкъ, бѫдащето благо е тамъ да струваме Неговата воля. Сега на васъ азъ нѣма какво да ви угаждамъ, нито вие на мене, понеже сме добри. Азъ въ васъ напълно вѣрвамъ, че сте напълно добри. И вие въ мене вѣрвате, че съмъ добъръ.

 

Ще туримъ човѣшкото сърдце на мѣсто, ще туримъ човѣшкия кръстъ на мѣсто, пъкъ и котвата ще туримъ на мѣсто. Кръстътъ - това сѫ човѣшкитѣ рѫце, котвата - това сѫ човѣшкитѣ крака, сърдцето - това е човѣшката глава. Съ главата си любишъ, съ рѫцетѣ си ще вѣрвашъ, съ краката си ще се надявашъ. Съ краката вървишъ, съ рѫцетѣ работишъ, съ ума си ще мислишъ. Защото главата се роди отъ сърдцето. Вие казвате: “Сърдцето е майка на човѣшкия умъ.” Вашитѣ разбирания сега сѫ малко различни. Вие считате сърдцето майка, то роди ума ви. Затова сърдцето и умътъ сѫ свързани. Умътъ е възлюбения синъ на сърдцето. Тѣ се много обичатъ. Майката е тази. Но тази майка ние я наричаме Божествената дева, която роди всичко въ свѣта.

 

Та рекохъ, това сѫ новитѣ възгледи. Когато вие вдигнете вашата рѫка, това е то човѣшката воля. То е онзи принципъ, който подтиква човѣка да мисли, да работи, да твори, да създава. Рѫцетѣ - това сѫ кръста, който създава нѣщата. Понеже както създаде добритѣ нѣща, така създаде и страданието. Страданието се ражда въ творчеството. Който не твори, може да не страда. Но всѣки, който иска да твори, ще създаде и страданието. Богъ, който създаде свѣта, създаде и кръста.

 

Рекохъ, не туряйте вашия умъ да служи на вашето сърдце. Ще турите, вашето сърдце да служи на вашата душа. Ще турите вашитѣ крака да служатъ на вашия духъ. Като ги съедините, турете всички да служатъ на Бога, на този Вѣчния, къмъ Когото се стремимъ, отъ Който сме излѣзли, къмъ Когото отиваме. Ще туримъ всичко туй: и рѫцетѣ, и краката, и сърдцето, и ума, и душата, и духа, всичко каквото имаме, да извършимъ волята Божия, да дойде Царството Божие на земята, както е горе на небето. Да бѫде Волята Божия както горе, тъй и долу.

 

Сега и вие много добри и азъ много добъръ, вие много любещи и азъ много любящъ, вие много вѣрващи и азъ много вѣрващъ, вие много онадеждени и азъ много онадежденъ, всички ще тръгнемъ въ единъ пѫть да извършимъ Волята Божия на земята. Желая сега, като слѣзете оттукъ, отъ устата ви да тече медъ. Тъй да потече, че всички пчели да се събератъ наоколо, да взематъ този медъ, да го носятъ въ своя кошеръ. Единъ день да се тури това: “Това е медътъ, който излѣзе отъ устата на вѣрващитѣ, на които отъ езицитѣ медъ потече.”

 

Желая сега медъ да потече отъ езичетата, не само отъ устата, но отъ сърдцето, отъ ума ви, отъ душата, отъ духа ви, навсѣкѫде медъ да потече. Да дойде великиятъ балсамъ за изцѣление на свѣта.

 

Богъ е Духъ и които Му се кланятъ съ Духъ и Истина да му се кланятъ!

 

12-та лекция отъ Учителя,

държана на Молитвения върхъ при Второто езеро,

6 августъ 1937 г. петъкъ 5 ч. с.



#2 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2327 Мнения:

Публикувано 12 март 2017 - 06:54

"Лѫчи на живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера
презъ лѣтото на 1937 г. София,
Първо издание, София, 1937 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание

 

(текстът ще бъде добавен)

 

Свѣтилникъ на рѫцетѣ и на нозетѣ







Теми съдържащи: Съборни Беседи

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt