Jump to content
Ани

1937_08_04 Нашето предназначение / Предназначението на човѣка

Recommended Posts

"Лѫчи на живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера

презъ лѣтото на 1937 г. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 2004.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

НАШЕТО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ

 

Молитвениятъ върхъ при Рилскитѣ езера.

Небето е облачно. Времето е хладно и тихо.

 

Размишление

 

“Въ начало бѣ Словото”

Отче нашъ

 

Ще прочета нѣщо отъ “Царскиятъ пѫть на душата”. (Учительтъ прочете 185 стр.) Сега този пасажъ, взетъ така, самъ по себе си нѣма никакъвъ смисълъ, защото човѣшкиятъ животъ не седи въ царския санъ. Животътъ не седи нито въ майката, нито въ бащата, нито въ детето. Това сѫ служебни отношения. Животътъ не седи нито въ момата, нито въ момъка. Необходимо е да имате отношение. Ето какво наричамъ азъ отношение. Представете си, че вие сте здравъ и сте свършили 4 факултета, ученъ човѣкъ сте. Но въ кѫщата, въ която живѣете, нѣмате никакъвъ въздухъ. Питамъ: какво ви ползува вашето учение? Вие почвате да се задушавате. Обратното: представете си, че въ тая кѫща имате въздухъ, но 5-6 деня хлѣбъ нѣмате и не сте яли. Питамъ: какво ви ползува вашето учение?

 

Сега тия работи трѣбва да ги пренесете. Земниятъ животъ нѣма смисълъ самъ по себе си. Животътъ на земята е най-голѣмото разочарование, което човѣшката душа ще срещне. По-голямо разочарование надали ще срещнете. На земята най-първо ще бѫдете приетъ царски и после ще ви изпъдятъ, така както тия, които сѫ били въ кръчмата и не си отиватъ навреме и кръчмарьтъ ще ги изрита навънъ. Най-първо като дойдете на земята баща ви и майка ви ще ви направятъ едно угощение, ще ви дигатъ на рѫцетѣ си и най-после, като ви изпращатъ, ще ви турятъ на носило отъ нѣколко дъски и ще ви турятъ въ земята. Това не е едно разрешение на живота. Щомъ идвашъ, ти ще дойдешъ по единъ начинъ, а пъкъ щомъ си отивашъ, ще те изпращатъ по единъ такъвъ начинъ съ тарга! - Това показва, че нищо не си научилъ.

 

Че младиятъ, който идва, душата, която идва отъ невидимия свѣтъ, има знания. Тя една млада мома и единъ младъ момъкъ ще ги срещне, като ги срещне, ще имъ отиде на гости, ще имъ даде подаръци и ще ги разположи. Тия двама души, които никакъ не сѫ се познавали, тя ще ги сближи, и тя като дойде между тѣхъ, ще произведе единиятъ въ чинъ баща, другата въ чинъ майка, ще имъ даде най-високи титли. А пъкъ понеже човѣкъ, като заминава за другия свѣтъ, нищо не оставя, то го изпращатъ по другъ начинъ. Нѣкои малко ще поплачатъ заради него.

 

Сега при тия разсѫждения вие ще запитате: “Какъвъ смисълъ има животътъ?” Великъ смисълъ има животътъ, но трѣбва да го разбирате. Животътъ не може да се разбере въ кръчмата. Въ кръчмата ти ще научишъ единъ лошъ навикъ. Животътъ не може да се научи въ богатството; тамъ ти ще придобиешъ единъ отъ лошитѣ навици - твоята гордость и тщеславие, ще мислишъ, че като си богатъ, всичко знаешъ. Животътъ не може да се изрази и въ силата, понеже тогазъ ще станешъ насилникъ, като нѣмашъ разбиране. Тогазъ ти можешъ да разберешъ живота като онзи, тъй наречения Стойко Чорбаджи. Слѣзълъ той въ пазара и срещналъ единъ беденъ човѣкъ и му купилъ единъ бѣлъ джигеръ* съ черва и му ги далъ и оставилъ бедния да върви отзадъ. Чорбаджията върви отпредъ и когото срещне, казва му: “Купихъ единъ джигеръ на този за децата му, да се пооблажатъ малко.” Ти вървишъ и чорбаджията съ тебе и разправя той, че купилъ джигера. Кой прави добро въ дадения случай: чорбаджията ли или агнето, което е дало своитѣ дробове? Може би паритѣ, съ които помагате на нѣкой човѣкъ, за тия пари нѣкой другъ е далъ живота си, станалъ е жертва. Или пък нѣкой пѫть вие искате да проповѣдвате; нѣкой пѫть искате нѣкои хора да ги учите да любятъ Бога и ги учите не на любовь, а на тщеславие. Вие още не сте показали Божията Любовь и отивате да учите хората на Божията любовъ. Какъ ще покажете Божията Любовь? Ти отивашъ да изучавашъ слабоститѣ на хората. “Той е малко сприхавъ”, казвашъ. Казвашъ: “Той не е човѣкъ, на когото да разчиташъ, той не е благороденъ и щедъръ и т. н.” Щомъ не е добъръ, направи го добъръ! Вие занасяте болния часовникъ при часовникаря и веднага като излѣзе отъ часовникаря, този часовникъ върви. При тебе не върви, а като излѣзе отъ него, върви и показва точно времето. Ти искашъ една грѣшна душа да върви къмъ Бога. И ако не знаешъ работитѣ, както часовникаря, тогазъ не я бутай! Какво ще я буташъ?

 

Та рекохъ, на всинца васъ много глоби ще ви наложатъ за недоброто поправяне на часовницитѣ, понеже мнозина отъ васъ ще се оплакватъ, че сте имъ развалили часовницитѣ. Разправяше единъ проповѣдникъ, единъ неговъ познатъ обърналъ единъ човѣкъ къмъ Бога и го завелъ у дома му и казалъ: “Намѣрихъ една душа обърната.” И проповѣдникътъ го приелъ. Сутриньта като станалъ, обърнатиятъ го нѣмало и кесията съ паритѣ изчезнала. Много хора азъ забелязвамъ, като дойдатъ тукъ, казватъ: “Можемъ да влѣземъ въ вашето общество.” Защо искатъ да влѣзатъ? Тѣ искатъ да си прекаратъ живота между добри хора. Азъ считамъ, че всички хора сѫ добри. Азъ считамъ, че всички шишета сѫ добри, докато не сѫ счупени. Щомъ едно шише се счупи, то става опасно. Всѣкога когато въ едно общество нѣма съгласие, подразбирайте, че шишетата сѫ счупени и има разногласие. Умниятъ трѣбва да стопи шишетата и да направи едно по-хубаво шише.

 

Допуснете че въ едно общество като това, както се събирате, че нѣкой казалъ нѣкоя нецензурна дума. Дайте му единъ кръстъ за храбрость. Дайте му възнаграждение 500-600 лева, хиляда лева и кажете му: “Такива думи не съмъ чулъ. За пръвъ пѫть чувамъ такава хубава дума като тво-ята.” Но ще кажете: “Това не е морално.” Вие сте чудни хора. Вземате едно вѫже, обесите човѣка и казвате: “Това вѫже е престѫпно.” Едно вѫже, на което бесятъ човѣка, става ли престѫпно? На човѣка, когото бесятъ, казватъ: “Ти още не си доузрѣлъ.” Покачватъ го на вѫжето за да доузрѣе. Защо окачватъ крушитѣ? За да доузрѣятъ.

 

Защо разпнаха Христа? За да Го научатъ на търпение! Да има пълна вѣра! Величието на Христа, като бѣше разпнатъ, това е търпението Му! Когато разпнаха Христа, Той мислѣше защо Го разпнаха. Васъ само да ви бутнатъ, една дума да ви кажатъ и вие цѣла нощь не можете да спите. Казватъ ви, че сте невежа. Какво лошо има въ думата “невежа”? Турете следъ “не” една запетая и става “вежа”. Де е лошото въ думата “невежа”? Ето какво е невежа: Буквата “н” показва, че трѣбва да изучавате закона на противоречията. “Е” показва, че трѣбва да изучавате закона на размножението. “В” показва, че трѣбва да изучавате закона на посаждането. Трѣбва да разбирате противоречията, които сѫществуватъ. Идватъ нѣкой пѫть при мене и ми казватъ: “Учителю, научи ни.” Че какво да ви уча? Вие нѣкои работи знаете по-добре отъ мене! Вие казвате: “Какъ да обичаме?” Какъ така? Че азъ отъ тебе трѣбва да уча какъ да обичамъ! Азъ имамъ твоитѣ любовни писма, какви любовни писма си писалъ на твоитѣ. Азъ имамъ твоитѣ любовни писма, отъ които азъ се уча. Какво излияние на сърдцето! Ако си забравилъ, да ти прочета твоитѣ писма. Изваждамъ едно писмо и почвамъ да му чета: “О мила възлюблена, когато те срещнахъ, слънцето изгрѣ въ моята душа. Отъ този день нѣщо тържествено се събуди въ менъ! И моятъ животъ се промѣни. И всички нѣща придобиха своята цена. И моето сърдце трепери като сърдцето на единъ ангелъ. И само да те зърна нѣкѫде, това е за менъ достатъчно.”

 

Рекохъ, де е погрѣшката сега въ неразбирането на любовьта? Какво трѣбва да се учи този човѣкъ? Богатиятъ всѣки може да го обича, но сиромахътъ - не всички. Учениятъ всѣки може да го обича, но невежиятъ - не всички. Добриятъ всѣки може да го обича, но лошиятъ - не всички. Любещиятъ всѣки може да го обича, но онзи, на когото душата тъй не е запалена, не може да го обича никой.

 

Наскоро се разправяхме съ една млада сестра, която има много опитности въ живота си. Тя казва: “Не можахъ да разбера любовьта.” Любовьта сама по себе си е разбрана. Когато се грѣешъ на огъня, това е любовьта. Това е естественото положение, като те лъха това, което иде отъ огъня. Но като се опиташъ да целунешъ огъня, той ще ти изгори устата. И въ любовьта хората целуватъ вѫгленитѣ на огъня. Тѣ ще ти изгорятъ устата. Грѣй се на огъня, но не целувай вѫгленитѣ на огѫня! Това сѫ символи, които ще разбирате. Вѫгленътъ всѣкога изгаря. Законътъ е: Богъ е поставилъ слънцето надалечъ. Слънцето е единъ вѫгленъ и ако човѣкъ би целуналъ този вѫгленъ, той би му изгорилъ устата. Слънцето седи на 92 милиона мили далечъ отъ земята и отъ тамъ праща своитѣ цѣлувки. Слънцето даже и отъ тая далечина изгаря кожата. Слънцето има и черни лѫчи. И Богъ е турилъ предпазителна енергия на тая разрушителна енергия. Вие нѣкой пѫть се изгаряте съ земната любовь. И въ нея има черни лѫчи. И въ любовьта има една енергия, която разрушава. Вие си играете съ земната любовь. Въ нея има и черни лѫчи. Отъ чернитѣ лѫчи човѣкъ може да умре. Човѣкъ, който изучава земната любовь, трѣбва да си тури броня.

 

Вие не можете да разберете Любовьта, докато нѣмате единъ конкретенъ образъ. Докато у васъ идеята за Бога не стане ясна, вие Любовьта не можете да я разберете. Какъ ще познаете, дали сте я разбрали. Дойде ви да кажемъ една неприятна мисъль или едно неприятно чувство или нѣщо ти се случи въ живота, което веднага наруши мира ви. Ако съ това чувство въ дадения случай вие ще изгубите равновесие, вие нѣмате понятие за Любовьта. Онзи, който има понятие за Любовьта, нищо въ свѣта не може да го смути. Докато вие се смущавате въ живота, вие нѣмате истинско понятие за Любовьта! Имате любовь, но това не е Божествената Любовь. Вие ще имате любовь, която ще ви донася всѣкога всичкитѣ неприязнени чувства или недоволства въ живота. Тя е любовь, която донася недоволството.

 

Азъ да ви приведа примѣри. Има автори, които сѫ писали върху любовьта. Има две приятелки ученички, свършили гимназия и си живѣятъ приятелски. Запознаятъ се съ единъ младъ момъкъ и дветѣ се скаратъ. Защо? Питамъ: тая любовь, която скарва хората, отъ Бога ли е? И това любовь ли е? Не, това сѫ търговси сделки. Или една майка, и въ нея се ражда противоречието. И въ Йакова имаше противоречие. Вземете сегашнитѣ понятия за еднобрачие. Едно време патриарситѣ имаха по нѣколко жени. Яковъ, който излъга брата си, че му взе първородството, избѣга и отиде въ странство при Лавана. Лаванъ имаше две дъщери: едната бѣше видна, красива, а пъкъ на другата очитѣ й бѣха малко неправилни. И сега бащата продава дъщеритѣ си. Седемъ години Яковъ трѣбваше да слугува за едната. Лаванъ му бѣше казалъ: “Седемь години като служишъ за едната, ще ти я дамъ.” Яковъ следъ като служи седемь години, Лаванъ му даде старата. Каза му: “У насъ не е обичай да женимъ по-рано младата сестра.” И де е погрѣшката сега? Лаванъ му каза: “Ти се ожени за старата. Младата ще дойде подиръ нея.” И Яковъ трѣбваше да слугува 7 години и за младата. Питамъ: “Колко жени трѣбва да има човѣкъ?” Най-малко две! Питате: “Една жена колко мѫже трѣбва да има?” Най-малко двама! Това сега е неразбрано. Въ дадения случай трѣбва да има двама! Ти като намѣришъ дветѣ, ще намѣришъ жена си! И като намѣришъ дветѣ, ще намѣришъ мѫжа си! Докато не си намѣрилъ съдържанието на 2-тѣ, ти никога не можешъ да намѣришъ нито приятеля, нито другаря. Съ 2-тѣ се твори свѣтътъ! Той е творческия принципъ, който твори. Две жени трѣбва да имаме. Едната жена никога не се жени. Тя не се нуждае отъ женитба. На нея мѫжъ не й трѣбва! И на единиятъ мѫжъ жена не му трѣбва. Той никога не се жени. Тѣ двамата сѫ едно. Едното никога не се жени. А пъкъ 2-тѣ се жени и то се жени като мѫжъ, жени се и като жена.

 

Та рекохъ, ще намѣришъ двама мѫже. Ще намѣришъ първия мѫжъ, който никога не се жени и той ще ти покаже за кого да се оженишъ. Жената ще намѣри първия мѫжъ, който никога не се жени и той ще й даде най-добрия съветъ, за кой мѫжъ да се ожени. И мѫжътъ ще намѣри първата жена, която никога не се жени, за да му покаже, за коя жена да се ожени. Това е идеята за Бога. Богъ, който е създалъ свѣта, при Него ще отидемъ да се научимъ. Каквато и работа да започвашъ, Той ще ти даде съветъ, ще ти покаже пѫть. Отидешъ ли да искашъ отъ другитѣ съветъ, ти всѣкога ще направишъ погрѣшка.

 

Та рекохъ, една седмица бихъ желалъ да живѣете безъ да виждате погрѣшкитѣ на хората! Да станете слѣпи за погрѣшкитѣ на хората! Като дойдатъ нѣкои тукъ, гледамъ, развиватъ философски тези. Тѣ сѫ хубави работи! Нѣма нищо. За менъ една лоша дума какво е? Азъ лесно мога да я поправя, понеже това сѫ само колебания на въздуха. Азъ имамъ известни машинки, съ които хващамъ една дума и я филтрирамъ. Промѣнямъ трептенията на тая дума. Въ свѣта нѣма лоша дума, но човѣкъ се мѫчи да й тури лошо значение. Богъ е Словото, разумното Слово. Какъ ще направишъ ти една дума лоша? Когато кажешъ: “Ти ми си омразенъ”, какво разбирате подъ “омразенъ”? Понеже ти си искалъ да спишъ повече, а пъкъ този, който те мрази, те е събудилъ преждевременно. И ти го мразишъ. Това е омразата. Всѣки, който те е събудилъ не на време, ти не го обичашъ вече, понеже не си се успалъ. И кого мразите вие? Или който ти е далъ това, което не искате, или ти е взелъ това, което искате. РА - това е изгрѣващето Слънце. Да мразишъ не е лоша работа. Слънцето въ тебе започва да действува: Чрезъ омразата ти ще научишъ, какво нѣщо е любовьта! Омразата е най-хубавата дреха на любовьта, която може да се облѣче! Като дойде любовьта, облечена въ омразата, хората започватъ да ходятъ по модата. Нали като излѣзе отъ Парижъ една мода, всички се обличатъ по нея? Модата е на мѣсто. Та рекох, когато нѣкой ме мрази, казвамъ: “Любовьта е облечена съ своята хубава дреха.” И думата “омраза” ми стане приятна!

 

Вземете думата “лъжа”. Тя излиза отъ думата “лижа”, значи опитвамъ нѣщата, дали е сладко или горчиво. Изближа това или онова и което намѣря сладко, го взема. Вие казвате, че нѣкой ви нарекълъ “лъжецъ”. Че кой отъ васъ не е близвалъ. Противоречието седи на друго мѣсто: Докато не се научите да цените нѣщата, не можете да имате правилно отношение къмъ тѣхъ! Едно нѣщо е важно: Като срещнете единъ човѣкъ, трѣбва да познаете оная цена, която Богъ е вложилъ въ него. Цената, благата, които Богъ е вложилъ въ всѣка човѣшка душа, това трѣбва да познаете. И ако и той познае благата, които Богъ е вложилъ въ васъ, отношения може да се образуватъ между двамата. Трѣбва всѣки единъ да оцени вложеното въ хората! Това става вече една основа. И ако срещнете нѣкого и не можете да оцените каквото Богъ е вложилъ въ него, то не може да се образува отношение между васъ. И какво е съвестьта? Всѣкога, когато направимъ погрѣшка въ живота, то нѣщо ни говори: “Ти не си оценилъ това, което Богъ е вложилъ въ неговата душа.” Дойде нѣкой човѣкъ при тебе. Той не е пратенъ при тебе да го направишъ богатъ или ученъ, но да му направишъ една малка услуга. Напримѣръ дойде нѣкой при тебе и има трънъ на крака си. Вземи и извади този трънъ. Или има прашинка въ окото си. Да извадишъ тая прашинка. Ти казвашъ: “Но защо да се убоде този човѣкъ?” Нѣма нищо, че се е уболъ. Като се е уболъ, това е едно благословение заради тебе.

 

Преди години отиваме на курортъ въ Юндола, къмъ Батакъ. И бѣхме се натъкнали на единъ старъ българинъ, който ни бѣше далъ стая въ своята бичкиджийница. И той бѣше голѣмъ аристократъ и ни гледаше отъ високо, като че нищо не иска да знае. Седи и ни гледа като на разбойници, като на завѣяни религиозни хора! Чудятъ се ония какво да правятъ. Бащата е такъвъ! Но синътъ е противно на баща си. Единъ день този, стариятъ, като работѣлъ въ бичкиджийницата, отхвръкнало една парченце и паднало (влѣзло) въ окото му. Синътъ казва: “Ще ослѣпѣе бащата. Да го пратимъ въ София”. Рекохъ: “Нека дойде при менъ.” Рекохъ му: “Какво има?” Той казва: “Влѣзло е нѣщо въ окото ми.” Плаши се. Хващамъ клепача и дигамъ горния клепачъ и виждамъ една клечица. Рекохъ: “Ще внимавашъ, ще ме слушашъ. Ако ме слушашъ, съ малко ще се отървешъ. Ако не, отиде окото и ти ще отидешъ?” Той седи и ме гледа. Изваждамъ си бѣлата кърпа, обръщамъ окото му. Рекохъ: “Дайте малко дървено масло.” Намазвамъ го. Рекохъ: “Не бойте се. Спасено е окото.” Превързвамъ му окото съ моята кърпа. На другия день той се усѣща другъ. Отъ тамъ насетне той е любезенъ, добъръ. Колата си туря на наше разположение. Казва на сина си: “Тия хора сѫ Божи хора.” Всичко туря на наше разположение. Да допуснемъ, че срещнете такъвъ единъ човѣкъ. Той е едно препятствие въ живота. Сега азъ не казвамъ, че съмъ разрешилъ този въпросъ, но разсѫждавамъ. Направи една малка услуга. Менъ нищо не ми костува. Бихъ могълъ да кажа въ случая: “Да си носи той последствията. Да прави каквото иска.” Но Провидението, Богъ му туря една малка клечка. Тая клечка ни свързва и се обикнахме. Стопи се сърдцето му, той възлюби всички. Когато ни срещнѣше, все ни поздравляваше. Казваше: “Харни хора сѫ тѣ!”

 

Питамъ сега: ние сме дошли тукъ на Рила каквито шушки има да ги извадимъ навънъ. И като се върнемъ, нито единъ отъ васъ да нѣма нито една шушка. Да се освободите отъ тѣхъ. И като се върнете, всички да се подмладите! Да нѣма нѣкой, който да каже: “Изгубихъ си времето. Нищо не можахъ да постигна.”

 

Планината е мѣсто за Любовь! Планината е опасна за онзи, който не разбира, но за онзи, който разбира, планината има всички блага.

 

Рекохъ, ще започнете да изучавате законитѣ на любовьта! Онзи, когото Богъ е пратилъ при васъ, покажете любовьта си къмъ него. И кой е първия признакъ на любовьта? Като дойде нѣкой при васъ, какъ трѣбва да покажете любовьта? Ще се облечете съ червена рокля, ще си турите червенъ калпакъ, червени обуща, червени чорапи. Всичко ще бѫде червено. И на този, когато обичате, и нему ще дадете червени дрехи. Всичко червено. Ще му снемете старитѣ дрехи и ще му турите червени дрехи. Какъ ще ме резберете? Ще кажете: “Ще замяза на палячо”. Ако буквално ме резберете, на палячо ще заприлича, но ако ме разберете мистически, този човѣкъ, като излѣзе, ще прослави Бога! Ще каже: “Благословенъ е часътъ, въ който срещнахъ този човѣкъ. Той ме облѣче съ нѣщо.” Има дрехи обикновени, има и магнетически дрехи въ свѣта. Онзи, когото обичашъ, ще му дадешъ една магнетическа червена дреха и тя ще му бѫде като една защита отъ неприятноститѣ вѫтре въ живота. И ако вие не вѣрвате въ това, направете си едно палто, не го закопчавайте зимно време, и можемъ да му туримъ една магнетическа закръпка и презъ цѣлата зима ще ви бѫде топло, като че е закопчана. Не е закопчана, отворена е, а пъкъ при това топло държи. Значи не е въ тая материя, която виждате! Не е само тая рѫка, съ която хващате човѣка. Има една друга рѫка, съ която, като хванете човѣка, ще му дадете едно благо. Има едно друго око, съ което, като погледнете човѣка, той ще почувствува Божествената свѣтлина, която излиза отъ васъ. Тия две нѣща трѣбва да намерите. Освенъ тия две очи, трѣбва да намѣрите третото око, кое[то] ще ви показва, какъ трѣбва да гледате. Тия две очи сѫ много на мѣсто, но ако при тѣхъ нѣма третото око, отъ което излиза Божествена свѣтлина, вие нѣма да дадете нищо на онзи.

 

Ние сме дошли тукъ на планината да научимъ онзи Великия Божественъ законъ. Има много нѣща, които хората сѫ научили, а пъкъ има много нѣща, които сега хората трѣбва да научатъ. Ние презъ хилядитѣ години сме дишали въздухъ, но днешниятъ въздухъ ще внесе нѣщо ново. Всѣка една вдишка ще внесе нѣщо ново отъ Бога. Вие още не знаете, какво нѣщо е дишането. Днешнитѣ вдишки трѣбва да внесатъ онова Божественото. Миналитѣ вдишки сѫ внесли вече своето. А пъкъ днешнитѣ вдишки ще внесатъ това, което Богъ ни праща сега. Ако днешнитѣ вдишки сѫ криви, то и утрешнитѣ вдишки ще бѫдатъ криви. Днешната мисъль трѣбва да внесе нѣщо ново въ насъ.

 

Азъ мога да ви чета отъ тая книга (“Царскиятъ пѫть на душата”) казани работи или мога да ви чета отъ друга книга нѣкои нѣща. Тѣ сѫ все казани работи. А пъкъ трѣбва да дойде новото. И което днесъ разберете, и което днесъ приложите, то е Божественото. Другитѣ нѣща сѫ само спомагателни работи. Азъ мога да ви кажа преди колко милиона години е създадена земята. Кажете ми, колко милиона години има, откакъ вие сте създадени? Споредъ Библията колко години има, откакъ е създаденъ човѣкъ? Нали 8 000 години? Споредъ окултната теория преди 18 милиона години. И това е вѣрно. Това сѫ цифри. 8 000 години или 18 милиона години, тѣ означаватъ едно и сѫщо нѣщо.

 

Въ сегашната епоха имаме пробуждане на човѣшкото съзнание. Когато човѣкъ е излѣзълъ отъ Бога като дихание, той се е пробудилъ и започналъ самостоятелно да живѣе и да се развива неговото съзнание. По-рано той е живѣлъ въ Бога. Но за това сѫществуване, което човѣкъ е ималъ въ Бога, ние нищо не знаемъ. Ние знаемъ за него отъ тогазъ, отъ както той е излѣзълъ отъ Бога и влѣзълъ въ този свѣтъ на промѣнитѣ, защото въ живота вие нѣма да имате този, гладкия пѫть, който вие очаквате. И вие трѣбва да се радвате на всички противоречия въ живота, защото противоречията въ живота показватъ Божественото. Мислите ли, че този камъкъ нѣма противоречия? Има, но не ги чувствува! Но седи ли по-горе отъ васъ? Не! Но ние, които чувствуваме противоречията, седимъ по-горе отъ камъка. Единъ день камъкътъ, като почне да чувствува противоречията, ще се издигне. Та колкото повече противоречия има въ вашата душа, толкозъ по-добре за вашата душа. Защото противоречията, това сѫ възможности! Около тия противоречия има хиляди разумни сѫщества, които треперятъ да ви направятъ едно благо.

 

Ще обясня този въпросъ за противоречията съ единъ примѣръ. Преди години двама млади американци, като яли и пили на хотела близо до Ниагарския водопадъ, качили се на една лодка да се поразходятъ на тая рѣка, която образува Ниагарския водопадъ. Но понеже мисъльта имъ не е била трезва, подема ги водата къмъ водопада. Всрѣдъ водопада има една канара. Лодката се удря о канарата. Единиятъ слиза на канарата, а другиятъ съ лодката водата го повлича надолу. И всички американци, които били наоколо, се събрали около водопада и мислѣли, какъ да го спасятъ. Той кацналъ тамъ като нѣкоя гарга. И хиляди хора търсятъ какво да измислятъ, за да спасятъ този човѣкъ отъ туй положение. И американцитѣ измислили. Хвърлили съ едно телено вѫже единъ снарядъ, който пада на канарата отгоре и по това вѫже изтеглили този човѣкъ. Та рекохъ, ако вие се намѣрите въ едно затруднително положение, хиляди разумни души треперятъ, за да ви избавятъ отъ това нещастие, въ което сте попаднали.

 

Вие сте попаднали въ извесно нещастно положение; не сте били трезвенъ. Всички мѫчнотии показватъ, че не сте били трезвенъ. Ние не съзнаваме грѣшкитѣ, които правимъ въ живота. Но при всѣка една грѣшка при тебе седятъ разумни сѫщества, които искатъ да ти помогнатъ. И въ тѣхъ не блика отвращение, но Велика Любовь. Тѣ искатъ да ви предадатъ великото благо и да ви научатъ какъ да живѣете. И при всичкитѣ противоречия, които срещате въ живота си, обръщайте се къмъ Бога, но съ любовь. Вие не можете да се обърнете къмъ Бога съ любовь! За Този, Който всичко ви е далъ и за васъ се грижи, вие казвате: “Ние не Го познаваме!” А пъкъ този, който нищо не ви е далъ, за него се залепвате като лепка. Децата турятъ на плета лепливи пръчки. Птичкитѣ кацнатъ на тѣхъ, залепватъ се и увисватъ. Азъ съмъ виждалъ тия птички. Като ги хванатъ децата, откѫснатъ имъ главитѣ, оскубятъ ги и ги опичатъ. Това не е любовь!

 

Любовьта прави човѣшката душа свободна. Любовьта облича душата съ свѣтла дреха! Любовьта облича човѣшката душа съ животъ! Когато дойде Любовьта, тя ще ви облѣче съ животъ, ще ви даде свѣтлина и ще ви даде свобода. Тамъ дето има животъ, свѣтлина, знание, свобода, тамъ е Любовьта. Рекохъ сега, не търсете Любовьта отвънъ! Докато сте недоволни, вие сте заобиколени отъ общество на разумни сѫщества, (които искатъ да ви помогнатъ). А пъкъ щомъ вие сте радостни, вие сте вече на банкетъ. Щомъ се радвате, вие сте на банкетъ. И щомъ дойде едно неприязнено чувство, тѣ всички мислятъ заради васъ, какъ да ви помогнатъ. И като ви помогнатъ, и ви помагатъ като ви извадятъ отъ това опасно мѣсто, безъ да изгубите нито единъ косъмъ. А пъкъ сте на банкетъ, тѣ се радватъ, че сѫ могли да ви помогнатъ.

 

Следователно, постѫпвайте като тѣхъ! Дойде нѣкой до опасно мѣсто, помогнете му! И като излѣзе отъ опасното мѣсто, дайте му банкетъ и се радвайте! Това е сега нашето предназначение! Ако нѣкой се е качилъ на нѣкое опасно мѣсто, не го хукай защо се е качилъ тамъ. Това нищо не разрешава. Качилъ се е тамъ!

 

Та рекохъ, при сегашнитѣ условия такъвъ е животътъ. Времето отвънъ, (небето е облачно), показва какво е сегашното наше разбиране. Ние не можемъ да видимъ Божествената красота въ противоречията, които сѫществуватъ въ свѣта. Но когато духнатъ Божественитѣ вѣтрове и изчезнатъ облацитѣ и стане ясно и слънцето изгрѣе наоколо, тогазъ ще видимъ Божията Любовь, съ която Богъ ни е заобиколилъ!

 

Та рекохъ сега, ще ви препорѫчамъ едно нѣщо: Старитѣ да се оженятъ за Любовьта. Младитѣ да се оженятъ за Мѫдростьта. Това ви пожелавамъ сега. Ако е стара сестра, да се ожени за Любовьта. Ако е старъ братъ, да се ожени за Любовьта. Ако е младъ братъ, да се ожени за Мѫдростьта, знанието. Ако е млада сестра, да се ожени за Мѫдростьта, за знанието. Всички трѣбва да бѫдете оженени, нищо повече. А пъкъ вашето дете, което се роди отъ това, ще го оженимъ за свободата, за Истината. И тогазъ ще имаме едно семейство, въ което хората нѣма да умиратъ и ще станатъ безсмъртни. Докато по този начинъ се жените (сегашния), ще се раждате, ще се жените и ще умирате, а пъкъ щомъ старитѣ се оженятъ за Любовьта и младитѣ за Мѫдростьта и децата за Истината, тогазъ ще имате едно семейство, за което Богъ казва: “Ще се вселя между тѣхъ и ще живѣя между тѣхъ, и ще имъ бѫда Баща и ще ми бѫдатъ синове и дъщери.”

 

Да приложимъ сега Божията любовь, Божията Мѫдрость и Божията Истина и по този пѫть да изпълнимъ Волята Божия.

 

“Въ Божията Любовъ, въ Божията Мѫдрость и скритъ животътъ. (Три пѫти.)

 

6 ч. 18 м.

 

11-та лекция на Учителя

4.VIII. 1937 година, срѣда, 5 ч. с.

 

------------------------

*джигеръ - (пер.-тур.) дробъ

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

"Лѫчи на живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера
презъ лѣтото на 1937 г. София,
Първо издание, София, 1937 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание

 

(текстът ще бъде добавен)

 

Предназначението на човѣка

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×