Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1937_08_01 Разбиране и съзнание

Съборни Беседи

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2294 Мнения:

Публикувано 27 януари 2016 - 02:23

"Лѫчи на живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера

презъ лѣтото на 1937 г. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 2004.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

"Лѫчи на живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера
презъ лѣтото на 1937 г. София,
Първо издание, София, 1937 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание

 

 

РАЗБИРАНЕ И СЪЗНАНИЕ*

 

Съвременнитѣ хора живѣятъ въ реалния свѣтъ, вследствие на което засега тѣ не могатъ да го изучаватъ идейно. Всички погрѣшки на хората ставатъ по причина на несъответствието, което сѫществува между идейния и реалния свѣтъ. Като знаете това, не се сърдете на сърдцето си, т.е. на реалния свѣтъ, който ви заставя да се храните. Мнозина казватъ, че животътъ щѣлъ да бѫде по-добъръ, ако яденето не сѫществувало. Ако яденето не сѫществуваше, съ какво бихте го замѣстили? Наистина, отъ яденето произтичатъ редъ несъответствия въ живота, но съ какво може да го замѣстите? За сега яденето е най-голѣмото добро на земята, а за невидимия свѣтъ - най-голѣмото зло. Безъ ядене животътъ на земята щѣше да бѫде по-лошъ, отколкото е сега. Чрезъ яденето ние се възпитаваме, пресъздаваме. Безъ ядене физическиятъ животъ на хората щѣше да се прекрати, а съ това заедно щѣше да спре и неговата духовна еволюция.

 

Значи, човѣкъ трѣбва да яде, но той трѣбва да знае, какъ да яде и защо да яде. Той трѣбва да яде, за да обича хората. Ако яде добре, той ще ги обича правилно. Ако не яде добре, той не може да ги обича правилно. Ако храносмилателната система на човѣка не е въ пъленъ порядъкъ, той нѣма да се храни добре. Щомъ не се храни добре, той всѣкога ще бѫде неразположенъ къмъ хората, към всичко, което го обикаля. Той нѣма да се интересува отъ наука, отъ изкуство, отъ музика - всичко ще му се вижда наопаки. И като не се интересува отъ нищо, той ще философствува само, защо свѣтътъ е създаденъ така, а не по другъ начинъ. По въпроса защо свѣтътъ е създаденъ по този начинъ, само философитѣ могатъ да разискватъ, но досега никой философъ не си е отговорилъ на този въпросъ. Каквито теории да изнасятъ философитѣ за обяснение на този въпросъ, тѣ не могатъ да задоволятъ всички умове. Като четатъ тѣхнитѣ теории, мнозина казватъ: “Това сѫ идеи на нѣколцина философи, но не на всички.” И децата рисуватъ гарги, гълѫби и казватъ на майка си, че сѫ нарисували една гарга или единъ гълѫбъ. Майката не може да се съгласи съ тѣхъ. Достатъчно е да погледне рисунката, за да види, че нито гаргата прилича на гарга, нито гълѫбътъ - на гълѫбъ. Следователно искате ли да нарисувате нѣщо, не взимайте примѣръ отъ рисункитѣ на децата, но ползувайте се отъ работитѣ на великитѣ художници. Понѣкога и тѣхнитѣ работи не могатъ да минатъ за съвършени. И детето рисува гарга и великиятъ художникъ рисува гарга, но грамадна е разликата между едната и другата. Като разглеждате дветѣ рисунки, вие ще дойдете до положение да схващате добрата, красивата страна на нѣщата. Отъ васъ се иска именно това - винаги да гледате на добрата страна на нѣщата. Срѣщате единъ човѣкъ и казвате, че е грозенъ, че не можете да го търпите. Ако грозниятъ не дойде, красивиятъ никога не може да се яви. Грозниятъ е сѣнка на красивия. Ако грозниятъ не сѫществува, красивиятъ никога не би се проявилъ. Следователно за да се прояви доброто въ живота, първо трѣбва да се явятъ сѣнкитѣ на нѣщата.

 

Сега ние говоримъ за злото въ човѣка, за неговото недоволство. Човѣкъ е недоволенъ отъ живота си. Защо? Недоволенъ е, че не е добъръ. Не се смущавайте. Бѫдете доволни отъ себе си за даденъ моментъ и се стремете следния моментъ да се изправите. Проявявайте се такива, каквито сте. Нѣкой е разгнѣвенъ, започва да вика, да се сърди. Нека се гнѣви, нека изразходва излишната енергия въ себе си. На всѣки човѣкъ е опредѣлено, колко време може да се гнѣви. Нѣкой може да се гнѣви една, две, десеть секунди, или десеть минути, най-много половинъ часъ. Той е като фотографъ. Фотографътъ отваря апарата си и цъка - секунда, две или повече. Опредѣлено е колко секунди трѣбва да трае цъкането, споредъ освѣтлението, при което става фотографирането. Недоволството на човѣка се заключава именно въ това, защо е цъкалъ дълго време или защо е цъкалъ толкова кратко време. Колкото време и да е цъкалъ, за случая е достатъчно. Едно нѣщо трѣбва да знаете: въ нещастието или въ скръбьта на единъ човѣкъ се крие щастието или радостьта на другъ. Значи благодарение на нашата скръбь и нещастие други сѫщества се радватъ и веселятъ. Когато единъ боледува, другъ оздравява. Навсѣкѫде въ природата става обмѣна. Не мислете, че болеститѣ сѫ нѣщо излишно въ живота на хората. Чрезъ болеститѣ човѣкъ добива ценни качества въ себе си. Толстой разправя, че следъ всѣко боледуване съзнанието му се е разширявало. Той придобивалъ нѣщо ново. Всѣко боледуване било свързано съ красиви преживявания. Ако не бѣше миналъ презъ болезнени състояния, Толстой не би дошълъ до това просвѣтление на съзнанието си.

 

Та когато видите, че нѣкой човѣкъ се гнѣви, сърди, знайте, че той не се сърди, но се учи да разсѫждава. Той не се сърди на никого, но се приспособява къмъ лошитѣ условия. Оставете го свободенъ да учи. Ако видите какъ каменарьтъ троши съ чукъ камъни, трѣбва ли да се чудите защо ги троши. Трѣбва ли да мислите, че не е човѣшко, дето чука и троши камънитѣ? Оставете го свободенъ. Той има работа, знае защо трѣбва да троши камъни. Тѣзи камъни сѫ нужни за градене на кѫщи. Тѣ сѫ необходими за физическия животъ.

 

Мнозина искатъ да живѣятъ на земята като ангели. Това е невъзможно. За да живѣе като ангелъ, човѣкъ трѣбва да има ангелски условия. И най-добриятъ пѣвецъ на земята не би могълъ да пѣе като ангелъ. Преди всичко, той нѣма такъвъ ларинксъ, какъвто ангелитѣ иматъ, той нѣма срѣда като тѣхната. Хората сѫ недоволни, неблагодарни на това, което имъ е дадено, тѣ искатъ повече. Ако не сѫ разработили малкитѣ таланти, малкитѣ дарби, които Богъ имъ е далъ, какъ ще се справятъ съ голѣмото богатство, къмъ което се стремятъ? Много нѣща има, които човѣкъ не знае, които не е придобилъ, а се стреми към нови, голѣми постижения. Запримѣръ вие сте забелязвали, че когато ще ви се случи нѣкаква непрятность, носътъ ви сърби. Защо? Не знаете. Колко обикновени нѣща още не знаете, а търсите нови голѣми знания. Всички се стремятъ към здраве, но не знаятъ какъ да го придобиятъ. Особено младитѣ моми искатъ да иматъ червени устни, червени страни, да изглеждатъ здрави. Естествено е това желание, защото червениятъ цвѣтъ на лицето показва добро храносмилане и правилно дишане. За да придобиятъ този цвѣтъ, свѣтскитѣ дами си мажатъ странитѣ и устнитѣ съ червена боя. По този начинъ тѣ сами се лъжатъ, че иматъ червенъ цвѣтъ, че сѫ здрави.

 

Въ това отношение азъ поддържамъ вѫтрешната, а не външната козметика. За да придобие червенъ цвѣтъ на лицето си, човѣкъ трѣбва да си представя този цвѣтъ въ въображението си, да се свърже съ всички тонове на червената краска. Като се упражнява така, той нѣма да забележи, какъ ще се яви червена краска на лицето му. Щомъ придобие тази краска, той ще се почувствува по-здравъ, по-любвеобиленъ. Неговата призма ще започне правилно да пречупва свѣтлината и той ще придобие истинско понятие за любовьта. Докато не придобие червения цвѣтъ, човѣкъ все ще бѫде изложенъ на редъ болезнени състояния. Ако не възприема правилно портокаловия цвѣтъ, човѣкъ ще изгуби своето индивидуално състояние. Ако не възприема правилно зеления цвѣтъ, той ще спре своето растене. Ако не възприема правилно жълтия цвѣтъ, той ще спре своето умствено развитие. Ако не възприема правилно синия цвѣтъ, той ще започне да се изражда въ религиозно отношение. Ако не възприема правилно виолетовия цвѣтъ, човѣкъ постепенно ще почне да губи силата на своята воля.

 

И тъй, когато свѣтлината се пречупва, явяватъ се седемь цвѣта, т.е. седемь велики добродетели. Когато видите небесната дѫга, вие си спомняте за Стария Заветъ, дето е казано, че Богъ е поставилъ дѫгата за знакъ на човѣчеството, че втори пѫть потопъ нѣма да става. Това значи, че когато човѣкъ живѣе съобразно седемтѣ велики добродетели на дѫгата, въ неговия животъ потопъ нѣма да стане и мѫчнотиитѣ му лесно ще се разрешатъ. Щомъ види дѫгата въ своя мистически животъ, всичкитѣ му работи ще се оправятъ. Засега предъ насъ сѫ разкрити главно три цвѣта: червенъ, жълтъ и синъ. Любовьта поддържа червения цвѣтъ, мѫдростьта - жълтия, а истината - синия. Когато тѣзи три основни цвѣта се съединятъ въ едно, образува се четвърти, производенъ цвѣтъ.

 

Следователно достатъчно е човѣкъ да схване правилно основнитѣ тонове на цвѣтоветѣ, за да може правилно да прогресира въ своето физическо и духовно развитие. Тъй както сега се развиватъ религиознитѣ хора, вмѣсто да прогресиратъ, тѣ се спъватъ в развитието си. Когато пости, човѣкъ трѣбва да добие хубави чърти на лицето си. Въ сѫщность не става така. Вмѣсто да придобие нѣщо красиво, лицето му се обезобразява. Това показва, че човѣкъ не знае какъ да пости. Когато устнитѣ на човѣка сѫ дебели, това е лошо, но ако и много изтънѣятъ, пакъ е лошо. Нѣкои стискатъ устнитѣ си, но съ това тѣ реагиратъ неправилно на своитѣ чувства. Устата на човѣка не трѣбва да бѫде нито много затворена, нито много отворена. Устнитѣ трѣбва слабо да прилепватъ. Устата трѣбва да бѫде толкова слабо отворена, че отъ външния й видъ да се вижда каква е любовьта на човѣка. Устата на мнозина не показва никаква любовь. Нѣкои моми умиратъ отъ любовь, но това е театъръ само, никаква любовь не е. Въ това отношение тѣ приличатъ на младитѣ булки, които, като излизатъ отъ бащиния си домъ, навеждатъ главата си, ужъ плачатъ за майка си и баща си. Като вижда това, деверътъ казва на брата си: “Братко, булката плаче много, да я върнемъ назадъ!” Но тя казва: “И да плача, водете ме напредъ!”

 

Има една аналогия между положението на младата булка и вашето. Когато ви изваждаме отъ свѣта, за да ви въведемъ въ Царството Божие, вие плачете, давате видъ, че искате да се върнете назадъ. Речемъ ли да ви върнемъ назадъ, вие искате да вървите напредъ. Обичайте свѣта, но не ходете по неговитѣ пѫтища. И Богъ обича свѣта. Казано е въ Писанието: “Богъ толкова възлюби свѣта, че даде своя Единороденъ Синъ въ жертва, за да не погине всѣки, който вѣрва въ Него.” Свѣтътъ е училище. Щомъ свършимъ това училище, ние трѣбва да се радваме, че го напущаме и влизаме въ Царството Божие. Свѣтътъ черпи силата си отъ Царството Божие, отъ Божествения свѣтъ. Казва се въ Битието: “Въ начало Богъ създаде небето и земята.” Това значи: Въ начало още Богъ създаде физическия и Божествения свѣтъ.

 

Мнозина могатъ да кажатъ, че сѫ ходили на онзи свѣтъ при Господа. Никой отъ васъ не може да откаже, че е ходилъ на онзи свѣтъ. Ние всички благодаримъ на разумнитѣ братя, че сѫ работили безкористно върху насъ. Но какво правятъ съвременнитѣ хора? Като ги хванатъ отъ Невидимия свѣтъ, тѣ не могатъ вече да се върнатъ назадъ. Дали сте ходили на онзи свѣтъ или не сте ходили, нѣма защо да споримъ върху това. Да спорите по този въпросъ, то е все едно да спорите по въпроса, добъръ ли е човѣкъ или лошъ. Нѣма защо да спорите, нѣма защо и да се критикувате, понеже устройството на сегашния човѣкъ не се дължи на самия него. Хиляди поколѣния преди него сѫ работили по единъ неестественъ пѫть. Работата на човѣка днесъ се заключава въ доброволното ремонтиране и преустройване на неговия организъмъ. Човѣкъ носи редъ наследствени чърти, които не сѫ негови, но трѣбва да се освободи отъ тѣхъ. Тѣ му сѫ дадени за работа. Като работи върху тѣхъ, да ги преобрази, той ще преустрои своя организъмъ. Богъ не сѫди човѣка за неговитѣ лоши наследствени чърти, но ако не работи да ги изправи, тогава Той ще го сѫди. Нѣкой братъ иска да говори. Изслушайте го спокойно, не му възразявайте. Като отидете при нѣкой водопадъ, трѣбва ли да му кажете да млъкне? Ще го послушате малко и ще се отдалечите. Тъй щото, говори ли нѣкой, изслушайте го, не го спирайте. “Ама, не говори умно!” Оставете го да се изкаже. Не бързайте да давате мнението си. Вие трѣбва да проявите търпението си, да дадете свобода на всички. Недоразуменията въ живота на хората се дължатъ единствено на тѣхното нетърпение. Доколко една речь е разумна, зависи отъ резултата, който тя произвежда върху слушателитѣ. Нѣкой може да е насадилъ стотина - двеста декара земя, безъ да има голѣми резултати. Значи ползата, която нѣщата принасятъ, опредѣля тѣхното значение, тѣхната цена.

 

Съвременнитѣ хора бързатъ въ заключенията си. Като не имъ вървятъ работитѣ добре, тѣ казватъ за себе си, че сѫ лоши хора. Щомъ работитѣ имъ тръгнатъ напредъ, казватъ, че сѫ добри хора. Кое е по-добре: да казватъ, че сѫ лоши хора или да казватъ, че сѫ добри? Кажете: “Ние сме добри хора, но сме се нацапали малко.” Ще отидемъ на извора да се измиемъ и като се върнемъ, ще бѫдемъ чисти и красиви. Не държите ли тази положителна мисъль въ ума си, вие се обявявате противъ Господа. По този начинъ вие хвърляте петно върху Него.

 

И тъй, помагайте си едни на други. Нѣкой иска да прояви любовьта си - съдействувайте му. Другъ иска да прояви знанието си - съдействувайте му. Помагайте си, поощрявайте се въ всички направления. Кой каквото иска да направи, не се бъркайте въ работата му. Оставете го свободенъ. Ако изкара нѣщо криво, той самъ ще го изправи. Като развалите едно нѣщо, друго ще направите. На земята нищо не остава постоянно. Това не значи, че на земята нѣма нищо. Животътъ на земята е реаленъ, но отъ реалния животъ ние ще минемъ къмъ ценноститѣ на идеалния животъ. Изобщо най-хубавитѣ нѣща отъ реалния животъ ще ги принесемъ въ идейния, на небето. Не мислете, че на небето ще бѫдете по-добре, отколкото на земята. Разликата седи само въ това, че условията и обстановката на небето сѫ по-добри отъ тѣзи на земята, вследствие на което тамъ нѣщата изглеждатъ по-добри. Богъ е еднакъвъ и на небето, и на земята. Ако ние не Го познаваме и не можемъ да Го проявимъ, Той не е причината за това. Причина сме ние, че не можемъ да Го възприемемъ правилно.

 

Когато казвате, че сте лоши хора, вие се намирате въ положението на онзи светия, който казвалъ, че дяволътъ билъ много лошъ. Дяволътъ има една добра чърта - постоянство. Ти го пѫдишъ отъ вратата, а той намира най-малкитѣ дупчици и оттамъ влиза. Като влѣзе нѣкѫде, настани се и започва да работи - отъ нищо не се стѣснява. Той е трудолюбивъ, никога не се обезсърдчава. Той никога не казва за себе си, че върши зло. Като влѣзе въ нѣкой мѫжъ, той заема положението на професоръ, а жена му - негова ученичка и започва да й преподава. Понеже не е научила урока си, мѫжътъ я набива добре. Боятъ служи като предметно учение за млади и за стари, за прости и учени.

 

Какво разбираме подъ думата “младъ”? Споредъ мене, младъ е онзи, който има възприятия за Любовьта, за Мѫдростьта и за Истината. Той всичко възприема и лесно се ориентира. Той не съжалява, че има зло въ свѣта и казва: “Да проявимъ доброто!” Като види, че нѣкой се окалялъ, той взима вода, измива го, а следъ това му дава чиста риза да се преоблѣче. Тъй щото добри хора сѫ онѣзи, които сѫ готови да помагатъ на бедни, на страдащи, на паднали. Те не се занимаватъ съ критика. И критицитѣ иматъ своето мѣсто, но тѣ сами оставятъ дрехитѣ си неопрани. Защо? За да бѫдатъ свободни да критикуватъ. Тѣ си оставятъ надзиратели, на които порѫчватъ да изператъ дрехитѣ имъ добре, никаква нечистотия да не остане по тѣхъ. Като се върнатъ отъ работа, отиватъ да видятъ, добре ли сѫ изпрани дрехитѣ имъ и тогава си турятъ подписа. Свѣтътъ се нуждае отъ критици. Кой ще пази нечиститѣ дрехи? Кой ще дава отчетъ за всичко станало? Азъ не съмъ противъ критиката, но не бързайте да давате мнението си. Не правете прибързани заключения. Критиката е потрѣбна; лошитѣ мисли и чувства сѫ потрѣбни; гнѣвътъ, сприхавостьта сѫ потрѣбни. Обаче всичко това трѣбва да дойде на своето време и мѣсто. И болеститѣ сѫ потрѣбни, защото чрезъ тѣхъ болниятъ усилва вѣрата си. Първоначално той е суевѣренъ. Каквото му се каже, всичко изпълнява. Отъ суевѣрие отива къмъ вѣра. Докато е здравъ, каквото му се каже, не го възприема, все на особено мнение остава. Щомъ се разболѣе, нѣма вече особено мнение - готовъ е всичко да изпълни.

 

Сега, отъ всичко казано днесъ, най-важното за васъ е да поправите устнитѣ, носа, очитѣ, веждитѣ, брадата си. Брадата не трѣбва да бѫде като кочанъ, но да има малка вдлъбнатина. Добре е често да се оглеждате въ огледало, да видите при какви състояния, какви промѣни ставатъ съ носа, очитѣ, устата ви. Очитѣ и устата на човѣка винаги се нагласяватъ споредъ неговитѣ мисли. Когато човѣкъ намисли да прави добро, ще забележи, че около устата и очитѣ му се явяватъ известни гънки. Когато намисли да върши зло, около устата и очитѣ му се явяватъ другъ родъ гънки. Забелязано е, че въ твърдия човѣкъ устата придобива права линия. Въ бѫдеще отъ това положение на устата ще се родятъ известни несъобразности. Човѣкъ трѣбва да държи устата си спокойна, безъ никакво мърдане. Ако има нѣкакво мърдане, то трѣбва да бѫде напълно хармонично. Когато линията на устата увисва надолу това е признакъ на песимистично състояние. Когато се повдига нагоре, това е признакъ на оптимистично състояние в човѣка. Въ това отношение младитѣ момци сѫ голѣми оптимисти. Срѣщате младъ момъкъ, който върви и сучи мустацитѣ си, завива ги нагоре, въ видъ на котва. Съ това той иска да каже: “Който се качи на моя параходъ, той трѣбва да бѫде напълно спокоенъ, че никога нѣма да потъне.” Момъкътъ държи кормилото отзадъ, а момата - греблата и лодката върви напредъ.

 

Сега азъ говоря за човѣка. Човѣшкото съзнание държи котвата, а човѣшкиятъ умъ лопатитѣ и лодката върви напредъ. За човѣка е важно лодката му да върви напредъ. Учени, философи, писатели препорѫчватъ на човѣка много работи, но повечето отъ тѣхъ не му сѫ нужни. Кое е по-важно за болния: нови дрехи или да го лѣкуватъ? Здравиятъ се нуждае отъ нови дрехи, а болниятъ - отъ лѣкарства. Всѣки здравъ човѣкъ трѣбва да бѫде добре облѣченъ. Да бѫде човѣкъ добре облѣченъ, това не значи да следва модата. Модернитѣ дрехи на мѫжетѣ и на женитѣ нѣматъ линия. Днесъ въ Парижъ хиляди хора работятъ върху модата, но тѣ не могатъ да дадатъ ония линии, които да отговарятъ на човѣшкото тѣло. Ние се нуждаемъ отъ мода и на мисъльта - правата мисъль. Следователно всѣки човѣкъ, какъвто и да е той, щомъ изнася прави мисли, трѣбва да го слушате. Всѣка мисъль, всѣки изворъ, колкото малки и да сѫ, тѣ излизатъ отъ Бога. Малкото изворче въ безводно мѣсто принася голѣма полза. Малкитѣ изворчета се губятъ предъ голѣмитѣ извори, но все пакъ и тѣ помагатъ за образуване на голѣмитѣ рѣки.

 

Като ученици, вие трѣбва да си поставите задачата да благодарите на Бога за сърдцето и за ума, които ви е далъ. Благодарете за дарбитѣ, способноститѣ и добродетелитѣ, с които ви е надарилъ. Предъ васъ стои една велика задача. Цѣлата вселена, съ своитѣ слънца и планети, е една велика школа, презъ която трѣбва да минете. Вие трѣбва да изучавате всички предмети на тази школа и да се възпитавате отъ тѣхъ. Докато сте на земята, стремете се да учите добре. Който говори малко, да се научи да говори повече. Даже и жабата, която е много мълчалива, въ два случая започва силно да крѣка: презъ лѣтото, когато се влюби, и когато я хване змия за крачето. Ако човѣкъ я хване за крачето, тя мълчи, не крѣка. Хване ли я змия, тя започва силно да крѣка.

 

Тъй щото, когато въ живота на човѣка дойдатъ редъ неприятности и страдания и той, като жаба започва да крѣска, да вика. Щомъ чуете, че нѣкой крѣска като жаба, притечете му се на помощь. Защо? Змия го е хванала за крачето. Богатството, което обсебва човѣшката душа, не е ли такава змия? Голѣмото тщеславие, което обсебва човѣка, не е ли една змия? Гордостьта, която завладява човѣка, не е ли една змия? Като чуя, че нѣкоя жаба крѣка силно, зная вече, че змия е хванала крачето й. Взимамъ тогава бастона си, отивамъ при змията и й заповѣдвамъ да пусне жабата. Питамъ я, кой й е далъ право да хваща жабата за крачето.

 

И тъй, когато едно ваше красиво чувство страда, притечете му се на помощь. Когато една ваша мисъль страда, притечете й се на помощь. Човѣшкиятъ духъ казва на човѣка, че трѣбва да бѫде смѣлъ и решителенъ и на всички да помага. Страда ли нѣкое ваше чувство, помагайте му да се повдигне. Този е пѫтьтъ, по който трѣбва да работите. Срѣщате една сестра, но не ви е приятна, защото много говори. Какво разбирамъ подъ думата “много говори”? Да говори човѣкъ много, това значи да яде много. Той отива на две три мѣста на гости и навсѣкѫде го канятъ да си хапне. На първото мѣсто се наяжда добре. Отива на второто мѣсто и тамъ не отказва да си хапне, иска да угоди на всички. Какъ трѣбва да постѫпва човѣкъ, за да не преяжда? Като знае, че ще отива на две-три мѣста на гости, той трѣбва да вземе съ себе си двама свои приятели. Като отиде на първото мѣсто и го поканятъ да яде, той ще се нахрани добре, а за приятелитѣ си ще каже, че сѫ въ постъ. Като отиде на второто мѣсто и го поканятъ да яде, ще каже, че той съ единъ отъ приятелитѣ му сѫ въ постъ, третиятъ отъ тѣхъ само може да яде. На третото мѣсто, пъкъ ще се храни онзи, който не е ялъ, а другитѣ двама ще постятъ. При това разрешение на въпроса, всички ще бѫдатъ доволни.

 

Следователно кѫдето и да ходите, водете съ себе си своитѣ приятели. Всѣки човѣкъ има на разположение трима приятели. Единиятъ му приятель е Любовьта, вториятъ - Мѫдростьта, а третиятъ - Истината. Като отидете на първото мѣсто, ще вземете Любовьта съ себе си. Като отидете на второто мѣсто, ще вземете Мѫдростьта съ себе си. Отидете ли на третото мѣсто, ще вземете Истината съ себе си. Ако навсѣкѫде водите съ себе си своитѣ приятели, всичкитѣ ви работи ще се наредятъ. Съветвамъ ви да не се отдѣляте отъ тримата си приятели. Тѣ сѫ много изправни. Тѣ сѫ въ състояние да оправятъ всички объркани работи на хората. Като видя, че нѣкой объркалъ работитѣ си, казвамъ на единъ отъ тримата му приятели да оправи работитѣ на този човѣкъ. Той веднага му се притича на помощь. После му казвамъ: “Благодари на приятелитѣ си, че оправиха работитѣ ти. Ако не бѣхъ ги довелъ, работитѣ нѣмаше да ти се оправятъ.” На себе си отдавамъ дотолкова значение, доколкото ставамъ причина да доведа вашитѣ приятели да оправятъ обърканитѣ ви работи. Безъ тѣхъ нищо не можеше да стане. По отношение на тѣхъ нашата заслуга седи въ това, че ние имъ даваме възможность да дойдатъ на земята да работятъ. Азъ съмъ напълно убеденъ, че вие всички имате добро желание, Божията Любовь, Мѫдрость и Истина да работятъ въ вашитѣ сърдца.

 

Сега ще приведа единъ отъ стиховетѣ на Писанието: “Призовете ме въ деня на вашитѣ изпитания и Азъ ще ви помогна. И ще ме прославите.”

 

Ще ви дамъ следнитѣ мисли: Огъньтъ е за металитѣ и за скѫпоценнитѣ камъни; водата - за рибитѣ; въздухътъ - за птицитѣ; земята - за животнитѣ; а мисъльта - за човѣка. Значи господари на водата сѫ рибитѣ, на въздуха - птицитѣ, на земята - животнитѣ, а на мисъльта - човѣкътъ. Огъньтъ пъкъ е господарь на металитѣ и на скѫпоценнитѣ камъни. Кои сѫ духоветѣ на водата? - Ундитѣ. На въздуха? - Силфитѣ. На земята? - Гномитѣ. На огъня? - Саламандритѣ. На човѣка, който мисли? - Словото. Казалъ е Богъ: “Да направимъ човѣка по образъ и подобие свое.” И каквото е казал, това е станало. “По образъ и подобие” - разбирамъ по умъ и по сърдце. Наистина по умъ и по сърдце човѣкъ е направенъ точно като Бога. Богъ се възмущава отъ всѣка неправда. Лошото въ свѣта седи въ това, че хората се възмущаватъ отъ доброто. Да се възмущава човѣкъ, това е право, но не отъ доброто. Отъ злото трѣбва да се възмущава той. Нашитѣ мисли и чувства се проявяватъ точно по образъ и подобие Божие. Ако не се проявяватъ, както трѣбва, ние никога не можемъ да познаемъ Божественото. Човѣкъ познава Божественото начало въ себе си само чрезъ образа на своитѣ мисли и чувства.

 

Какво се иска отъ съвременния човѣкъ? Право разбиране за нѣщата и високо съзнание. Безъ тѣзи два елемента, той нищо не може да постигне. Безъ тѣзи два елемента, природата и животътъ оставатъ за него затворени.

 

1 августъ, 10 ч.с.

 

--------

*Поради липса на оригиналъ, беседата е препечатана отъ първото издание - София 1937г., силно редактирано отъ Паша Теодорова.







Теми съдържащи: Съборни Беседи

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt