Jump to content
Ани

1937_07_30 Планини и долини. Умътъ и сърдцето / Планини и долини

Recommended Posts

"Лѫчи на живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера

презъ лѣтото на 1937 г. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 2004.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

 

ПЛАНИНИ И ДОЛИНИ

 

УМЪТЪ И СЪРДЦЕТО

 

Размишление.

 

“Въ начало бѣ Словото”

 

Нѣкои отъ васъ оперирате съ дългитѣ вълни, че радиото не се слуша. Трѣбва да оперирате съ кѫситѣ вълни. (За слабото чуване.)

 

Ще ви прочета нѣколко реда отъ “Царскиятъ пѫть на душата”. На 4 страница прочете[те] беседата: “Царскиятъ пѫть на душата”.

 

Едно малко сравнение. Да допуснемъ, че предъ васъ седи единъ виденъ цигуларь, артистъ по музиката, има отлична цигулка отъ Страдивариусъ, има отлични ноти, найхубавитѣ ноти. Ако васъ ви представятъ цигулката, после ви представятъ най-хубавиттѣ ноти, написани отъ нѣкой виденъ музикантъ и най-после васъ ви представятъ и самия цигуларь, каква представа ще имате отъ тритѣ положения. Красивото отъ тритѣ положения, че цигуларьтъ трѣбва да свири. Цигулката трѣбва да се обади. Нотитѣ трѣбва да декламиратъ, а самиятъ цигуларь трѣбва да пояснява нѣщата. Едно оподобление. Вашата цигулка това е вашето тѣло; нотитѣ, които свирите, това е вашето хранене, вашето дишане. Онова, което мислите, това е цигуларьтъ вѫтре въ васъ. Сега, ако този цигуларь не съчетае цигулката, не съчетае нотитѣ, пъкъ не тури своитѣ рѫце въ действие, тогава музиката за васъ ще бѫде неразбрана.

 

Сега напримѣръ вие искате да изпѣете една пѣсень нали? Българитѣ иматъ една възлюбена пѣсень: “Цвѣте мило, цвете красно”. Всѣки народъ си има по една възлюбена пѣсень, наричатъ ги химни на самия народъ. Англичанитѣ иматъ такъвъ химнъ, французитѣ иматъ такъвъ химнъ, германцитѣ иматъ такъвъ химнъ, американцитѣ иматъ такъвъ химнъ и българитѣ и тѣ иматъ. И всѣки човѣкъ си има по единъ химнъ. Питамъ тогава: кой е химна на майката? - Нейното дете. Кой е химна на човѣка? - Неговата глава. Кой е химна на любовьта? Сърдцето. Кой е химна на добрия човѣкъ? - Неговитѣ крака. Кой е химна на справедливия човѣкъ? - Неговитѣ рѫце. Кой е химна на разумния човѣкъ? - Неговата мисъль, свещената му мисъль. Това е химна. Отъ тамъ ще почнете. Химнътъ, това е една мѣрка, съ която нѣщата се мѣрятъ.

 

Понѣкой пѫть ние говоримъ за любовьта. Вие не можете да имате Любовь, докато не ви е обхванало Божественото дихание. Всичката погрѣшка на съвременното човѣчество е, че тѣ искатъ да бѫдатъ щастливи и да се обичатъ, безъ да е лъхналъ Господь въ тѣхъ. Каква любовь може да имате, ако вие седнете на трапезата на вашия възлюбленъ, който може да ви нахрани съ ледъ или съ топено желѣзо или съ топено злато. Какво може да научите отъ вашия възлюбленъ, който може да ви тури десеть тона на гърба. Или какво може да научите отъ вашия възлюбленъ, който може да ви впрегне като нѣкой волъ, да орете на нивата. Сега хората сѫ изгубили смисъла на Божествената Любовь. Ние мислимъ за Любовьта това, което не е. Кой е химна на Любовьта, какво казахме? (-Сърдцето.) Добре, какви сѫ функциитѣ на сърдцето? Сърдцето се отличава съ своята щедрость. Презъ сърдцето минава всичката кръвь, необходима храна за цѣлото тѣло. Следователно сърдцето въ всѣки моментъ изпраща своето благо, което минава презъ него по цѣлото тѣло, за да могатъ всичкитѣ членове на това велико царство да иматъ храна навреме. Следователно сърдцето всѣки моментъ мисли за благото на всички. То има много благородна цель. Сърдцето не иска нито една малка клетка да бѫде гладна, или да страда. Тя трѣбва да има своята храна, да чувствува щастие.

 

Сега понѣкой пѫть и сърдцето го забавляватъ. Съ сърдцето понѣкой пѫть се случва, което се е случило съ една слугиня. Тя прегорила гостбата на своята господарка. Защо? Понеже ходила да гледа когато минава нейниятъ възлюбленъ. Единъ день закъснѣлъ, случило се нѣщо, тя като чакала, прегорила яденето. Често, когато Господь не минава, азъ говоря за Господа, който трѣбва да мине предъ вашитѣ прозорци, предъ вашитѣ очи, предъ вашия умъ. Единъ день, ако вие не видите Господа, работитѣ ще се прегорятъ. Като мине вашиятъ възлюбленъ по пѫтя предъ вашитѣ прозорци, всичко върви по медъ и масло. Сега може да имате нѣкакви философски възгледи и да кажете: “Минава ли Господь като възлюбленъ?”Минава, всѣки день минава. Слънцето изгрѣ тукъ и видѣхъ го и по пѫтя си върви. И доста дълъгъ пѫть има. И вие го видѣхте. По-нѣкой пѫть възлюблениятъ минава безъ да каже нѣщо, а понѣкой пѫть той проговаря. Понѣкой пѫть възлюблената, като види своя възлюбленъ, зарадва се, а понѣкой пѫть му хвърли по нѣкое цвѣте, едно каламфирче. Той се наведе на земята, вземе го и го тури на гърдитѣ. Понѣкой пѫть възлюблениятъ, като мине, ще остави по нѣкое писъмце.

 

Вие сега тия работи ги считате срамотни: какъ нѣкоя мома да се е влюбила въ нѣкой! Че защо, какво има, като се е влюбила! Де е лошото? Значи срамота е майката да се влюби въ детето, срамота е и човѣкъ на слънцето да гледа; срамота е и човѣкъ по земята да ходи. Ако така разсѫждаваме, какво ще научимъ. Ти се радвай, че може да ходишъ. Като стѫпишъ на земята, да ти е приятно. Като видишъ слънцето и това да ти е приятно. Туй трѣбва да стане единъ начинъ за една велика мисъль. Понеже великиятъ животъ не може да се разбере по този пѫть, по който сега вървимъ.

 

Най-първо ти, за да разберешъ живота, трѣбва да имашъ една доброкачествена храна. За да разбирашъ живота, трѣбва да имашъ единъ отличенъ стомахъ. Стомахътъ ще те свърже съ физическия свѣтъ. За да разберешъ духовния свѣтъ, трѣбва да дишашъ чистъ въздухъ, трѣбва да имашъ отлични дробове. А за да разберешъ Божествения свѣтъ, трѣбва да имашъ единъ отличенъ мозъкъ, една отлична глава, отлични чисти мисли. Сега да ви запозная: главата представлява капитала, който е вложенъ въ човѣшкия животъ. Дробоветѣ му преставляватъ капитала въ обръщение, а стомахътъ е капитала, който дава приходъ. Ако стомахътъ ви добре функционира, имате приходи отъ капитала. Ако дробоветѣ добре функциониратъ, капиталътъ е въ обръщение. Ако главата ви е добре, имате единъ добре вложенъ капиталъ. Та, понѣкой пѫть вие казвате дали Господь ви обича. Попитайте главата си. Ако имате глава, не бойте се. Ако мислите дали работите ви добре отиватъ въ обръщение, попитайте малко гърдитѣ си, гърба си. Пъкъ ако искате да знаете дали имате приходи, дали капиталътъ дава приходъ, попитайте малко стомаха си. Българитѣ и руситѣ криво се разбиратъ. Българинътъ, като казва “животъ”, русинътъ разбира съвсемъ друго. Българинътъ разбира животъ да живѣе, русинътъ разбира стомахътъ* му да яде.

 

Често и младите така се разбиратъ. Когато момъкътъ говори “животъ”, момата разбира като русина. Когато момъкътъ говори по български, момата разбира по руски.

 

Та има единъ анекдотъ. Оженилъ се единъ обѣднѣлъ руски князъ за една много красива мома. Той й давалъ по стотина цѣлувки на день. “Мы поцѣлуемся.” Три деня се цѣлували, тя огладнѣла. Казва: “Нада кушатъ.” - “О, ничего. Поцѣлуемся.” Че по-добра цѣлувка отъ яденето нѣма. Тя е най-красивата цѣлувка. Ако ти не ядешъ, цѣлувката нищо не дава. Най-хубавата цѣлувка е дишането, най-хубавата цѣлувка, това е мисъльта. Та, ако понѣкой пѫть ние се срамуваме отъ цѣлувкитѣ, тѣ не функциониратъ правилно. Ти, за да цѣлувашъ нѣкого, ти трѣбва да се хранишъ добре. Ти, за да цѣлувашъ нѣкого, ти трѣбва да дишашъ добре. Ти, за да цѣлувашъ нѣкого, ти трѣбва да мислишъ добре. И тогава цѣлувката ти е разбрана. Щомъ стомахътъ ти е разваленъ, щомъ дробоветѣ ти сѫ развалени, щомъ мозъкътъ ти е разваленъ, не цѣлувай никого.

 

Сега ще ме питате: “Какъ да го разберемъ?” Тъй както ви го казвамъ. Азъ съмъ за ония цѣлувки, които внасятъ животъ. Всѣкога, когато цѣлувашъ, ти ще внесешъ нѣщо свещено, че този човѣкъ да помни не само въ този животъ, но и въ другия животъ да помни, че ти си го цѣлуналъ. Казва: “Нали Юда Искариотски цѣлуна Христа.” Той казва: “Съ цѣлувка ли предавашъ Сина человѣческаго?” Сега понѣкой пѫть ние обвиняваме Юда, че предалъ Христа. Да оставимъ ние Юда. Ако самъ човѣкъ въ себе си предава истината и се отрича отъ нея, не е ли той въ себе си единъ отъ ученицитѣ, който не е разбралъ смисъла на живота.

 

Та ви рекохъ, въ никой случай не се колебайте. Не ви обичатъ хората, вие се сърдите на Господа. Не мислятъ хората добре за васъ, пакъ на Него се сърдите. Че нѣмало кой да ви обича, пакъ на Него се сърдите. Пъкъ вие не [сте] пратени да ви обичатъ, защото ще прегорите яденето. Вие сте пратени да обичате. Защото когато бѣхте въ Бога, ви носи въ своята утроба хиляди и хиляди години и ви каза Господь: “Излѣзте сега отъ мене и занесете въ свѣта на страждущитѣ вашата добродетель, всичко онова, което азъ съмъ внесълъ въ васъ.” Та изнесете тази велика истина. Вие сега очаквате пакъ да ви галятъ. Галенето е като идете въ небето, тамъ ще ви галятъ. Не зная тази дума какъ да я разберете. Хубаво е галенето, но представете си двама души братя, които искатъ да се рѫкуватъ. Ако рѫцетѣ на двамата сѫ болни, ако се рѫкуватъ, ще иматъ ли нѣкой хубавъ усетъ. Или ако двама души сѫ събрани, искатъ да се обичатъ и ако сърдцата имъ сѫ болни, какъ ще се обичатъ? Болнитѣ сърдца сѫ аристократи, тѣ обичатъ да иматъ слугини, да има нѣколко души лѣкари, после обичатъ утѣха да имъ се казва. Болнитѣ всѣкога искатъ да ги утѣшаватъ, да влѣзешъ въ положението имъ, че сѫ страждущи. Ако нѣма, топи му се сърдцето, макаръ да е счупено.

 

Та рекохъ, единственото нѣщо: обърнете внимание на вашето лице. Понѣкой пѫть вие казвате, че нѣкой чо-вѣкъ е двоеуменъ, двоеличенъ. Една теория има, богословцитѣ казватъ, че три лица ималъ Господь. Господь има едно лице на Любовьта, съ което гледа Любовьта и я праща въ свѣта. Богъ има друго лице на Мѫдростьта, чрезъ което праща свѣтлина въ свѣта. Богъ има трето лице, чрезъ което праща Истината въ свѣта и дава свобода на хората. Та рекохъ, вие сте троеличенъ. Вашето чело, то е първото лице, то е разумния животъ. Челото показва разумното, Божественото. Вашитѣ очи, вашиятъ носъ, то е свѣта на ангелитѣ. Второто лице е, съ което вие сте запознати съ ангелитѣ. Най-после подъ брадата е третото лице, което е скрито, както туркинитѣ носятъ яшмакъ**. Женитѣ сѫ по-искрени, но мѫжетѣ криятъ третото лице. Въ мѫжа двете лица сѫ открити, едното е скрито. Въ жената и тритѣ лица сѫ открити. Жената е по-напреднала отъ мѫжа. Тя казва: “Каквото го направихъ, го направихъ.” Третото лице го откри, махна яшмака, а пъкъ мѫжътъ не познава, той още държи на жена си единъ кимъ***. Казва: “Ако не бѣше тя, нѣмаше да излѣза отъ рая.” Адамъ имаше голѣма любовь къмъ Ева, защото той предпочете да напусне рая заради нея. Сега, като ходи по свѣта, казва: “Ако не бѣше направила тази погрѣшка, щѣхъ да бѫда въ рая.” Все я осѫжда и третото лице въ мѫжа още не е отворено. Погрѣшката на Адама, знаете ли кѫде е? Той считаше, че Ева, която е излѣзла отъ него, че тя никога не може да направи една погрѣшка, понеже казваше: “Азъ съмъ много уменъ.” То е невъзможно да направи погрѣшка. Така е, докато възлюблената бѣше въ него, но когато тя излѣзе отъ него, той не й предаде ония правила, които Богъ говори на него. Той казва: “Отъ това дърво нѣма да ядешъ.” Разправя му на дълго и на широко. И мѫжътъ кат баща се държеше по-високо, мислѣше, че дъщеря му не трѣбва да знае тия работи. Мислеше, че е много цѣломѫдрена, че никога нѣма да ходи да пипа това дърво на познанието доброто и злото. Вие искате да знаете, кое е това дърво. Ако ти имашъ единъ господарь и той казва: “Да ми не буташъ касата.” Касата, паритѣ, това сѫ забраненото дърво. Ако ти буташъ паритѣ, ти вече си направилъ престѫпление, бутналъ си забраненото дърво. Готвило се за нѣкои високопоставени хора. Казватъ: “Ти нѣма да буташъ яденето.” Ако идешъ и буташъ, то е забраненото дърво, което ти не трѣбва да буташъ. Та рекохъ, забраненото дърво е всѣка мисъль, която произвожда въ тебе страдание. То е забранения плодъ. Всѣко едно чувство, което произвожда страдание, е забраненото дърво. Страдашъ не го бутай!

 

Ние сме дошли на Рила, за да измѣнимъ едно положение. Когато младиятъ синъ отиде въ училището, той не отива само за забавление, но той отива за знание. Въ какво седи знанието? Знанието е единъ предметъ, трѣбва да се опознае. Единъ ботаникъ разбира растенията да растатъ, после разбира какви качества иматъ. Само единъ лѣкарь, който иска да лѣкува, той трѣбва да разбира свойствата на растенията. Та рекохъ, вие трѣбва да изучавате свойствата на мислитѣ и свойствата на човѣшкия говоръ. Ако кажете на френски: “tout a fait”, на турски това значи: “дръжъ заяка”, а на френски има съвсемъ друго значение. На френски значи: “съвсемъ”. Или ако вземете “fait accompli” свършенъ е свѣтътъ.

 

Рекохъ, всички съвременни окултни ученици, за да изучатъ окултната наука, трѣбва да иматъ Любовь. Окултизъмътъ безъ любовь то е една сила неразбрана. Всичкиятъ грѣхъ на Адама е, че той започва едно знание безъ Любовь. Трѣбва да намѣришъ Любовьта. Тепърва сега ние изучаваме закона на Любовьта. Любовьта има най-хубавия езикъ, найизбранитѣ думи се намиратъ въ Любовьта. Нѣма по-красивъ езикъ отъ езика на Любовьта. Та рекохъ, ако вие искате една наука, [в]ъ която да възкръснете, изучавайте Любовьта. Вие страдате и при това не знаете по кой начинъ да се лѣкувате. Не ви вървятъ работитѣ и не знаете, какъ да я уредите. Като влѣзе Любовьта, всичко ще уреди.

 

Тогава ще ви дамъ едно нѣщо: Не влизай въ училището, докато нѣмашъ Любовь. Не влизай въ живота, докато Любовьта не те озарила. Никаква работа въ свѣта не започвай безъ Любовь. Любовьта е, която ражда всичко въ свѣта. И туй, което е родено отъ нея, има свѣтлина. Само за роденото отъ Любовьта има свѣтлина. Безъ Любовь свѣтлина нѣма. Сега пазете се отъ едно заблуждение: вие всички сте пристрастни въ любовьта. Вие нѣкои обичате повече, нѣкои по-малко. После не пазите еднакво всички. Едного пазите повече, другиго по малко. Защо? Обичате нѣкого повече, защото той ви посреща и ви обича. Но случва се нѣкой пѫть обратното, че нѣкой ви обича, пъкъ вие не го обичате. Него обича другъ, него третъ, четвъртъ и т. н. Тогава всички пъшкатъ. Единиятъ, който обича, пъшка; вториятъ пъшка; всички пъшкатъ. Пъшкането въ свѣта е отъ неразбраната любовь. Всѣки, който пъшка, не е разбралъ любовьта. Сега, когато вие страдате, защо страдате? Не сте разбрали Любовьта. Като разберете Любовьта, всичкитѣ ви страдания ще се смъкнатъ, тъй както кожата на змията се смъква.

 

Рекохъ, ако вие се бихте решили да служите на Бога, както азъ разбирамъ, животътъ ви ще бѫде другъ. Понѣкой пѫть и азъ се мѫча. Понѣкой пѫть ми идва на умъ да кажа: “Много дебели глави иматъ.” Ако кажа, че много дебели глави иматъ, ще направя една погрѣшка. Защото дебелитѣ глави не ги направи Господь. Ако единъ деликатенъ предметъ много го употрѣбявате, той става дебелъ. Хората често като работятъ, рѫцетѣ имъ ставатъ дебели. Хората често, като сѫ много алчни да спечелятъ, сърдцето имъ става дебело. Човѣкъ, който иска всичко да има въ свѣта, задебелява. И неговиятъ умъ задебелява. Вие не може да бѫдете собственици на живота. Животътъ може да го опитате. Погрѣшката е тамъ, че вие искате да имате една собственость. Единствената собственость, на която имате право, то е вашия духъ, вашата душа, вашия умъ, вашето сърдце. Вънъ отъ тѣхъ нищо не ви трѣбва. Тогава ще влѣзе обмѣната, че духъ съ духъ ще се обмѣни. При тази обмѣна се заражда любовьта. Душа съ душа като се обмѣня, пакъ се заражда любовьта, и умъ съ умъ, и сърдце съ сърдце, като се обмѣнятъ, пакъ сѫщото.

 

Та рекохъ сега, да обичате тѣзи, които не обичате. И да намѣрите малкото добро. На нѣкои вие сте отпуснали повече кредитъ. Да намалите тѣхния кредитъ, а на другитѣ да отпуснете повече. На нѣкои давате по-голѣмъ кредитъ, отколкото трѣбва, пъкъ на други нѣма никакъвъ кредитъ. Вземете малко отъ кредита на онѣзи, които обичате и дайте на ония, които не обичате. Сега виждамъ вашата мисъль. Казвате: “Покажи ни, Учителю!” Азъ ще ви покажа тъй, както стариятъ ракъ показалъ на сина си какъ да ходи напредъ. “Синко, ти трѣбва право да ходишъ.” “Татко, покажи ми!” Той започналъ да ходи. “Така и азъ ходя.”

 

Сега имайте предъ видъ, че вие страдате отъ много работи, които ви сѫ дадени въ миналото и които не сте ги свършили. Много работи въ васъ не сѫ свършени. Цѣлата човѣшка карма, това сѫ недовършени работи. Туй, което окултната наука го нарича карма, това сѫ недовършени работи. Сега въ този животъ трѣбва да ликвидирате съ вашата карма. Запримѣръ вие често се мѫчите, че не сте даровити, че не сте нѣкой поетъ, нѣкой музикантъ. Това ви мѫчи. Всѣки отъ васъ може да бѫде даровитъ цигуларь. Всѣки отъ васъ може да бѫде даровитъ поетъ. Че какъ? Като каже: “Планини високи, долини дълбоки.”Де е сега философията? Азъ намирамъ въ високитѣ мѣста има възможность човѣкъ да падне. А въ долинитѣ човѣкъ може да се удави. Когато хората отгоре [падатъ], тѣ сѫ на планинитѣ. Когато долу се давятъ, тѣ сѫ долу въ долинитѣ.

 

Сега на всинца ви какво ви трѣбва? Лесна работа нѣма. Какъ се качвате горе? Птици ще станете, крила трѣбва да имате. Тогава рекохъ, планинитѣ за кого сѫ? Планинитѣ сѫ за човѣшкия умъ. За какво сѫ долинитѣ? За човѣшкото сърдце. Следователно мѣстото, да възпитавате вашия умъ, е планината. Мѣстото, да възпитавате вашето сърдце, е долината. Ето поезия: “Планини високи безбрѣжни, които Богъ създаде, първиятъ лѫчь на свѣтлината васъ огрѣва. Колко сте красиви, за васъ душата ми трепери.” Може да наредите сѫществителни и прилагателни, колкото искате. Рекохъ сега, да впрегнете три чифта волове, да идете да орете въ долинитѣ на вашето сърдце. Да посѣете най-хубавата пшеница, най-хубавитѣ плодни дървета, да прекарате най-хубави пѫтища, съобщения. Като узрѣятъ плодоветѣ, който пѫтникъ мине, да го посрещнете, да го нагостите, да му кажете по една сладка дума. Като се уморите отъ живота на долинитѣ, ще се качите по планинитѣ, ще фантазирате, ще пѣете горе. Само на планинитѣ се пѣе. Планинскитѣ пѣсни иматъ ехо въ долинитѣ долу. Животътъ на сърдцето става красивъ, само когато умътъ мисли. И тогава вашиятъ възлюбленъ, това е вашиятъ умъ, вашата възлюблена това е вашето сърдце.

 

Та рекохъ, не спъвайте пѫтищата на вашата възлюблена и не спъвайте пѫтищата на вашия възлюбленъ. Каквото и да ви говорятъ за вашата възлюблена, не вѣрвайте; каквото лошо и да ви говорятъ за вашия възлюбленъ и него не вѣрвайте. Какво трѣбва да вѣрвате? Вѣрвайте, че вашиятъ възлюбленъ е на планината. И трѣбва да вѣрвате, че неговата възлюблена е въ долината. Тогава тя отдолу ще казва: “Планини високи!” Той отгоре ще казва: “Долини дълбоки!” Това е любовь. Планини високи, долини дълбоки!

 

Та рекохъ, търсете Бога по планинитѣ! Ние го търсимъ по планинитѣ. Ума търсимъ, затова сме дошли. Следъ туй ще слеземъ въ долинитѣ. Сега сме при възлюбления, който ни угощава. После ще слѣземъ въ долинитѣ, тамъ при възлюблената и тя ще ни угощава. Ще кажемъ: “Колко сѫ красиви великитѣ Божии работи въ свѣта.”

 

Сега пожелавамъ гласа на вашия възлюбленъ, който иде отгоре отъ планинитѣ и пожелавамъ гласа на вашата възлюблена, който иде отъ долинитѣ да чуете!

 

Отче нашъ

 

8-ма лекция отъ Учителя,

държана на Молитвения върхъ

30 юлий 1937 г. петъкъ 5 ч. с.

 

-------

*животъ (рус.) стомахъ

**яшмакъ (тур.) покривало за глава и лице у мохамеданитѣ

***кимъ (тур.) омраза, вражда

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

"Лѫчи на живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера
презъ лѣтото на 1937 г. София,
Първо издание, София, 1937 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание

 

(текстът ще бъде добавен)

 

Планини и долини

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×