Jump to content
Ани

1937_07_25 Правилна обхода

Recommended Posts

"Лѫчи на живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера

презъ лѣтото на 1937 г. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 2004.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

ПРАВИЛНА ОБХОДА

 

Ще дамъ една практическа лекция върху обходата. Земята е едно училище и всички ония духове, които идватъ на земята, идватъ да се научатъ, какъ да се обхождатъ, понеже душитѣ не знаятъ какъ да се обхождатъ. Запримѣръ нѣмиятъ човѣкъ никога нѣма да каже една лоша дума. Туй не показва, че той е добъръ и светия. Устата му е свързана, защото той е лошъ човѣкъ. Слѣпиятъ нищо не вижда. Той нищо не вижда, но това не показва, че той е добъръ. Защо е станалъ слѣпъ? - Само защото пожелания ще дойдатъ отвсѣкѫде, които ще го съблазнятъ.

 

Сега вие не сте нѣми, този грѣхъ нѣмате. Очитѣ ви не сѫ свързани. Значи и този грѣхъ нѣмате. Сега ще ви река: не подражавайте на водата, не подражавайте на въздуха, не подражавайте на растенията и не подражавайте на животнитѣ! Водата не познава никакъвъ моралъ. Тя е кротка само докато е въ твърдо състояние. Дето я туришъ, седи. Но щомъ се влюби нѣкѫде, разтопява се и влиза и прави голѣми опустошения. Тъкмо човѣкъ си направилъ единъ хубавъ пѫть, да пѫтува за нѣкѫде, и тя дойде и всичко превръща въ каль. Тъкмо нѣкой си замазалъ кѫщата, дойде дъжда, развали всичко. Облѣчешъ една хубава дреха, дойде водата отгоре ти, и разваля краскитѣ. Вѣтърътъ пъкъ като дойде, вдигне прахъ навсѣкѫде, а отъ тамъ въ очитѣ ти. Блъска върху тебе, като [че] конфети. Хвърля шапката и казва: “Петь пари не давамъ за тебе.” Размърда и палтото и редингота, маха насамъ - натамъ. “Какъвто и да си ти и царь да си, не ме интересува.” Растенията пъкъ, като се събератъ на едно мѣсто, свѣтлина не даватъ. Тѣ всички се групиратъ и около тѣхъ настава тъмнина. Казвате: “Нѣма свѣтлина.” - “Не се позволява, който е около насъ, той трѣбва да плаща.” Трѣбва да излѣзе горе на върха. Който излиза горе на върха, той живѣе. Който е долу, той трѣбва да умре, нищо повече. А животнитѣ, като ги пуснешъ, навсѣкѫде оставатъ своитѣ визитни картички. Каква хигиена иматъ тѣ? Каква чистота държатъ? Какво очаквате отъ почетния професоръ Воловъ, отъ почетната професорка Кравкова, после отъ почетния професоръ Кочовъ, отъ почетната професорка Овцова? Какво очаквате отъ почетния Пѣтелъ Кокошковъ, отъ почетната проповѣдничка Кокошкова?

 

Знаете ли какво мнение има водата за себе си? За себе си водата има много високо мнение, друго сѫщество, съ по-високо мнение за себе си, нѣма. Тя казва: “Ако азъ не съмъ, животъ нѣма да има. Азъ прекарвамъ живота. Отдето мина, всичко расте. Ако азъ не съмъ, всичко тукъ ще бѫде пусто.” Пъкъ вѣтърътъ, той е честолюбивъ. Той казва: “Ако азъ не съмъ тукъ, да разнасямъ облацитѣ, какво ще остане отъ тѣзи хора?” Дърветата казватъ: “Ако ние не сме, какво ще остане отъ тѣзи хора? Безъ насъ свѣтътъ ще изчезне.” И тѣ иматъ високо мнение за себе си. Та рекохъ сега, водата познава, че е отъ високо произхождение. Ние не разглеждаме сѫщностьта на нѣщата, но важно е, какъ постѫпва всѣки отъ васъ. Деятелностьта на човѣка е онова, което всѣки день опредѣля неговия ръстъ. Не е въпросътъ, какъ си роденъ, не е въпросътъ, че си излѣзълъ отъ Бога. Това е много добре. Има Божества, които вършатъ каквото тѣ искатъ. Може за тѣхъ да е много добре, но за насъ не е.

 

Та когато говоримъ за Бога, ние разбираме едно Сѫщество, което има предъ видъ крайното благо за всички сѫщества. Той гледа на всички да е добре. Това е крайната цель на Бога. Той възпитава всички хора, всички души да се обхождатъ добре. И първото нѣщо, ако слушашъ Божия гласъ, той ще каже: Обхождай се добре. Обхождай се съ другитѣ тъй, както азъ се обхождамъ съ тебе. Не се обхождай както водата, която образува каль, която влѣче порои, която влѣче кѫщи. Не се обхождай като вѣтъра. На тѣхъ всичко е позволено, но не и на тебе. Тѣ сѫ единъ колективитетъ. Ти не може да държишъ една цѣла армия отговорна. Ако една армия претърпи една криза, едно поражение, не държатъ цѣлата армия отговорна, но държатъ отговоренъ генерала, който я предвожда. Понѣкога държатъ отговорни, полковника, майора, капитана, но войницитѣ не носятъ никаква отговорность. Отговорни сѫ тѣхнитѣ водители. Сега вие сте все генерали на голѣми армии, ще бѫдете внимателни да не претърпѣвате поражения, понеже вие ще понесете последствията на вашитѣ поражения.

 

Да допуснемъ сега, че васъ ви изпитватъ. Вие искате сега да обичате Господа, учите се на Неговата Любовь, искате да обичате Христа, да вървите по новото учение. Представете си сега, че Господь изпраща две сестри, вѣрващи, красиви и тѣ се влюбватъ въ единъ момъкъ. Едната казва: “За мене е.” И другата казва: “За мене е.” И едната не отстѫпва и другата не отстѫпва. Питамъ сега: де имъ е любовьта? Циганитѣ въ своя животъ сѫ разрешили много добре този въпросъ. Ако циганинътъ има две циганки, той има два хамбаря. Като се ожени, даде на едната отъ тѣхъ торба и една тояга, даде и на другата торба и една тояга и ги праща да просятъ. Следователно когато две сестри се влюбятъ въ единъ момъкъ, тѣ подържатъ вече циганската философия. Младиятъ момъкъ ще даде и на едната мома торба и тояга и на другата - торба и тояга и ще ги прати да просятъ.

 

Сега за обходата говоря. Вие ще влѣзете въ едно противоречие. По този начинъ, вие ще се опитате. Имайте едно нѣщо предъ видъ. А именно: Господь още не е изпратилъ най-хубавитѣ момци въ свѣта. На момитѣ рекохъ, Господь още не е изпратилъ най-хубавитѣ момци. Той е изпратилъ тия, които могатъ да се нарекатъ перекендета. Съжалявамъ, че трѣбва да употрѣбя тази дума, но по нѣмане на друга я употрѣбявамъ. По-изразителна е тя. Господь още не е изпратилъ най-хубавитѣ си дъщери въ свѣта. Той е изпратилъ нескопосницитѣ. Какво разбирамъ подъ думата “нескопосници”. Нескопосници сѫ ония, които не знаятъ, какъ да се облѣкатъ, какъ да си турятъ дрехитѣ. Защо? - Защото сѫ кисели, недоволни. Тѣ искатъ да иматъ по 4-5 слугини наоколо си, а тѣ да се въртятъ като пеперуди.

 

Сега азъ говоря за нѣща, които сѫ вѣрни въ самитѣ насъ. Защото въ всѣка една мома и въ всѣки момъкъ, които сѫ дошли на земята, иматъ тия желания. И светията и той иска нѣщо повече. Гледате единъ светия така седи смиренъ, но и той се бори, човѣка. И той иска да бѫде царь, да заповѣдва, да пише закони, никой да не говори лошо за него, да гледатъ на него като на Божество. Той макаръ да изглежда така смиренъ, но не е толкова смиренъ, колкото се представя. Той не е толкова светъ, колкото се представя. Казвате: “Много си добъръ.”- Добъръ съмъ само при известни условия. При други условия никакъ не съмъ добъръ. - “Че какъ да не си добъръ?” - Ако ме блъснатъ въ рѫката и падна върху тебе, ще бѫда ли добъръ? Ще кажешъ: “Защо ме удари, защо ме блъсна?” - И мене ме блъскатъ. Гледамъ нѣкой се оплаква, че говорятъ лошо за него. Блъснали го. Не се минаватъ четири петь дни и той ще говори нѣщо лошо за другъ нѣкой. И тъй това се предава, обикаля отъ човѣкъ на човѣкъ. Де е свободата тука? Ако азъ блъскамъ хората, не правя това по своя зла воля.

 

Като рекохъ, че не съмъ добъръ, ето какво разбирамъ. Не съмъ толкова добъръ, за да дамъ да ми отрежатъ месо, да го опекатъ и да го изядатъ. Не съмъ толкова добъръ и да заложа езика си. Никога не бихъ заложилъ езика си, нито ухото си, нито окото си. Нокътъ даже не бихъ си далъ. И нокъта си пазя. Въ това отношение много съмъ користолюбивъ. Казвате, че съмъ щедъръ. Не, и нокъта си пазя, не давамъ. Сега ви проповѣдватъ, че човѣкъ трѣбва да се самоотрече. Самоотричането се отнася до нѣща, които Богъ не ни далъ. Да се отречешъ отъ всичко онова, което Богъ не ти далъ, после да притежавашъ и да владашъ онова, което Богъ ти далъ. Разполагай съ душата си, която Богъ ти далъ. Разполагай съ духа си, който Богъ ти далъ. Разполагай съ ума си, който Богъ ти далъ. Разполагай съ сърцето си, което Богъ ти далъ. Разполагай съ волята си, която Богъ ти далъ. Разполагай съ тѣлото си, което Богъ ти далъ. Разполагай съ краката си, с пръститѣ си, съ очитѣ си, съ ушитѣ си, с всичко, което Богъ ти далъ. Това е Божественото. Ако нѣкой е слуга, че иска азъ да му дамъ моитѣ очи, ще му кажа: “Слушай, понеже азъ съмъ по-ученъ човѣкъ, азъ зная, кѫде се продаватъ очи и ще те заведа да си купишъ.” Азъ мога да го заведа при нѣкоя Божествена витрина, кѫдето се турятъ очи. Това не е трудна работа.

 

Азъ съмъ разправялъ онзи примѣръ, отъ който се вижда, че хората могатъ да си турятъ изкуствени очи. И сега пакъ ще приведа този примѣръ. Единъ младъ красивъ момъкъ, който ималъ сини очи, дѣсното му око било извадено и турено изкуствено око. Той се оженилъ за една красива мома съ черни очи, на която лѣвото око било извадено и замѣстено съ изкуствено. Цѣли десеть години живѣли заедно, но не знаели, че сѫ съ по едно здраво око. И всѣкога сѫ говорили за своя възлюбенъ и си живѣли много добре. Една вечерь ходили на едно представление и като сѫ върнали вечерьта, не искали да палятъ свѣщь, а било доста късно. Той извадилъ окото си и го турилъ на масата. И тя извадила окото си и го турила на масата, близо до неговото. Сутриньта като станали, въ бързината си той турилъ нейното око по погрѣшка, а тя - неговото. Като погледналъ къмъ нея, той я запиталъ: “Защо твоето око е синьо?” И тя го запитала: “Ами, защо твоето око е черно?” Това е, което хората наричатъ наследственость. Изкуственото око, това е законъ на наследственость. Това не сѫ Божествени работи. Ти си придобилъ единъ навикъ да говоришъ това, което трѣбва и което не трѣбва. Ти си придобилъ единъ навикъ да полъгвашъ и да открадвашъ или да биешъ. Това сѫ изкуствени нѣща, тѣ не сѫ отъ Бога дадени. Силниятъ човѣкъ нѣма какво да те бие. Той ще те хване за рѫцетѣ, ще те стисне, ще те обърне съ главата надолу, после ще те тури въ единъ кладенецъ и ще те потопи. Следъ това ще те извади оттамъ, ще те заведе на едно високо планинско мѣсто и ще те пусне отгоре. Следъ това ще те пита: “Още веднъжъ ще си играешъ ли съ мене? Ако си играешъ, ще те пусна отгоре.” Това е благороденъ човѣкъ. Той казва: “Ако искашъ, може да се разправяшъ съ мене, азъ съмъ готовъ, на твое разположение съмъ, но за мене лоши работи нѣма да говоришъ. Ако имамъ изкуствено око, азъ зная това самъ. Ти ще научишъ това следъ десеть години, а азъ го зная още отначало, още когато ми извадиха окото.”

 

Та рекохъ сега, нѣма какво да се разправямъ съ вашитѣ погрѣшки. Всѣки знае погрѣшкитѣ си по-добре отъ мене. Въ едно нѣщо вие ме надминавате, а именно: вие знаете вашитѣ погрѣшки по-добре отколкото азъ ги зная, пъкъ и вашитѣ добродетели вие ги знаете по-добре отколкото азъ ги зная. Сѫщо и азъ зная своитѣ добродетели по-добре отъ васъ. Азъ зная колко съмъ добъръ. Азъ зная колко съмъ лошъ. Какво разбирамъ подъ думата лошъ? Когато се обръщаха къмъ Христа съ думитѣ: “Учителю, благи!” Той каза: “Защо ме наричате благи, благъ е само Господь. Азъ съмъ човѣкъ облѣченъ въ плъть.” А като влѣзе въ Ерусалимския храмъ и взе камшика, тѣ казаха: “Какво мислехме ние, а какво излѣзе.” Следъ това Христосъ казва: “Ревностьта на твоя домъ ме изяде.”

 

Сега ще уподобя, ще направя едно сравнение. Преди да се ожени младата мома м[яз]а на Христа. Като я срещне нейниятъ възлюбенъ, тя му казва: “Учителю благи, ти си едно Божество за мене. Каквото ми кажешъ, ще направя.” Но следъ като се ожени, следъ като влѣзе въ дома, тя прилага вече принципа. Първиятъ камшикъ, който оплита, това е ревностьта. Като вземе този камшикъ, тя казва: “Ти защо ходишъ по чуждитѣ жени или защо се занимавашъ съ чуждитѣ жени?” И той започва да се оправдава, като казва: “Ходихъ да имъ проповѣдвамъ, да ги обърна къмъ Христа.” - “Защо не ходишъ при старитѣ баби, ами ходишъ при младитѣ моми.” Какво ще й каже той? Тя е права, има камшикъ.

 

Сега азъ цитирамъ нѣща, които се зараждатъ въ всички васъ. Запримѣръ въ васъ се заражда подозрение. Нѣкой пѫть нѣкои отъ васъ може да иматъ известна относителна реалность, а нѣкой пѫть нѣматъ. Какво се разбира въ математиката? Единъ човѣкъ, който е пилъ първо мѫтна вода, а после започва да пие чиста, той дохожда до единъ чистъ изворъ. Този човѣкъ пие само отъ този чистъ изворъ. Въ това нѣма никакво прегрѣшение. Но този, който първо пие чиста вода, а после пие отъ лошата, той ще се повреди. На мене нищо нѣма да причини. Ако азъ не ямъ както трѣбва, ще повредя своя стомахъ. Ако не дишамъ, както трѣбва, ще повредя дробоветѣ си. Ако не гледамъ, както трѣбва, ще повредя очитѣ си. Ако не слушамъ, както трѣбва, ще повредя ушитѣ си. Ако не говоря, както трѣбва, ще повредя устата си. Та ние първо себе си ще повредимъ. Азъ разглеждамъ живота както за себе си.

 

Нѣкой пѫть, когато нѣкоя мисъль ми дойде въ ума, рекохъ: ако приема тази мисъль, какво ще ми допринесе. Тази мисъль, нито на мене ще допринесе нѣкакво благо, нито на моитѣ ближни. Тя е една чуждица. Една царица, която почне да ражда само търтеи, тя вече не е за царица. Една царица, която ражда работници, тя е една истинска царица. Доброто въ насъ азъ го наричамъ “царица”. Дотогава, докато доброто въ насъ не дава добри плодове, то не е на мѣсто. Дотогава, докато душата ражда работници, т. е. добри мисли, добри чувства, добри постѫпки, тя е царица. Щомъ тя започне да ражда търтеи, тя вече се изражда. Не, че самата душа ражда търтеи, но формата, въ която живѣе. Значи формата на нашето вѣрую е почнала да ражда търтеи. Трѣбва да знаете, че скоро тази царица въ кошера ще се замѣни съ друга. Така е, понеже друга царица сега иде. Т. е. Господь ще дойде въ нашия кошеръ. Всѣки човѣкъ мяза на единъ кошеръ. Единъ день Господь ще дойде да види, колко медъ сме внесли въ този кошеръ. И ако намѣри само търтеи, а никакъвъ медъ, какво ще каже? И ако намѣри пъленъ кошеръ съ медъ и работници, това е онази мисъль, онзи емблемъ на доброто, което Христосъ изразява чрезъ стиха: “Азъ съмъ лозата, а вие пръчкитѣ.”

 

Та рекохъ, използувайте живота, азъ искамъ да внеса въ васъ новъ моралъ, чрезъ който да преобразите живота си. Използувайте само онѣзи блага, които Богъ е далъ. Използувайте онѣзи блага на хората, които тѣ използуватъ. Когато рекохъ да се използува едно благо, разбирамъ само доброто. Лошото не може да се използува. Използувайте доброто, което Богъ ви далъ. Използувайте и доброто на вашитѣ ближни. Вземете поука отъ тѣхъ. Дето и да видите една хубава черта, у който и да е човѣкъ, вземете я като едно семенце отъ него.

 

Та рекохъ, сегашниятъ вѣкъ, въ който живѣемъ, трѣбва да имате Любовьта, трѣбва да имате вѣруюто на Любовьта. Ако вашата любовь надделѣе на вашата ревность, вие сте силенъ човѣкъ. Ако вашата любовь надделѣе на вашето безвѣрие, вие сте силенъ човѣкъ. Ако вашата любовь надделѣе на вашия страхъ, вие сте силенъ човѣкъ. Ако вашата любовь надделѣе на вашата алчность, вие сте силенъ човѣкъ. Ако вашата любовь наделѣе на вашата гордость, вие сте силенъ човѣкъ. Ако вашата любовь наделѣе на вашия егоизъмъ, на всичко отрицателно въ васъ, вие сте силенъ човѣкъ. Не мислете, че ние сме изобщо противъ личностьта. Има два вида личности: една личность, която е създадена само отъ слабости и друга личность, която е създадена само отъ добродетели. Азъ желая сега да имате въ себе си тази личность, която е създадена само отъ добродетели.

 

Та ще имате най-първо три основни стълба въ себе си: стълбъ на Любовьта, стълбъ на Мѫдростьта и стълбъ на Истината. И тогава около тѣзи стълбове ще създадете своята личность, онова, великото благо. Това е смисъла на живота. А съ старата личность ликвидирайте. Колкото по-скоро ликвидирате, толкова по-добре. Не казвамъ, че още сега може да ликвидирате, но единъ день, като дойде времето, ще ликвидирате. Не се страхувайте да ликвидирате съ старото. Защото Невидимиятъ свѣтъ иска всички хора да се облѣкатъ въ Любовьта, която Христосъ донесълъ на земята. Има една любовь, която диша. Има една любовь, която слуша; има една любовь, която вижда; има една любовь обонява. Това е все любовь. Но има една Любовь, въ която трѣбва да се облечете. Облѣчете се въ Христа, казва Писанието. Не следвайте пѫтя на плътьта! Облѣчете се въ Христа! На английски преведено означава: “Хвърли я отгоре си като дреха.” Да се облѣче човѣкъ, това не е външенъ процесъ. Вѫтрешно трѣбва да се облѣче човѣкъ, а не само отгоре. И така облѣчени въ тази нова дреха на Любовьта, тогава човѣкъ ще бѫде изолиранъ отъ всички несгоди на живота. Докато не се облечемъ въ новата дреха на Любовьта, ние всѣкога ще имаме онѣзи несгоди, които сега имаме въ живота си.

 

Сега ще ви приведа единъ примѣръ. Вие често се лъжете. Въ какво? Вие се лъжете въ обещанията. Всички хора сѫ въ заблуждение, отъ което се вижда, колко тѣ сѫ лековѣрни. Не само българитѣ, но и англичанитѣ и американцитѣ и руснацитѣ и турцитѣ - всички хора сѫ много лековѣрни. При единъ турски ходжа, ученъ човѣкъ, идва единъ и му казва: “Слушай, ти имашъ много пари, дай ми 200 лири на заемъ съ сто на сто лихва.” Шесть месеца редовно плащалъ дълга си. Той запиталъ ходжата: “Доволенъ ли си отъ мене? Доволенъ ли си отъ онова, което ти давамъ?” - “Много съмъ доволенъ. Като тебе човѣкъ не съмъ срещалъ. Ами майката кога ще платишъ?” - “Е, майката остави настрана.” Значи отъ неговитѣ пари той му далъ стотѣ лири, а останалитѣ сто лири задържалъ за себе си. Значи, ако нѣкой човѣкъ ви е обещалъ нѣщо, той ще вземе първо отъ васъ нѣщо и ще задържи половината за себе си и половината ще ви върне.

 

Така вие ще се намѣрите въ положението на онзи българинъ, който изгубилъ магарето си. Въ една приказка се разправя за единъ българинъ Стоянъ, който тръгналъ въ града съ магарето си, да се види съ владиката, да си поприказва малко, да му проповѣдва нѣщо, да го научи нѣщо. Той натоварилъ магарето си съ подаръци за владиката. По едно време като пѫтувалъ, доспало му се, спрѣлъ подъ една круша и заспалъ. Нѣкои деца наблизо, като видѣли магарето натоварено съ подаръци, задигнали го и тръгнали за града да го продаватъ. Като се събудилъ, Стоянъ видѣлъ едно дете държи юлара на магарето му въ рѫка. Той го запиталъ: “Кѫде е магарето ми?” Детето отговорило: “Азъ съмъ твоето магаре. Едно време азъ бѣхъ непослушно дете и сѫдбата ме превърна на магаре.” И детето удря Стояна съ юларя и казва: “Хайде да си вървишъ.” Стоянъ влиза въ града и вижда магарето си. Той му казва: “Не те искамъ вече.” Да допуснемъ сега, че и вие влизате въ единъ свѣтъ на красиви хора. И вие сте красиви, но тия сѫщества сѫ още по-красиви. Знаете ли какво ще стане съ вашата красота. Вие ще се сгушите, ще се скриете между тѣхъ. Такова е положението на животнитѣ между васъ. Азъ влизамъ въ положението имъ. Азъ имамъ една котка, дойде нѣкой пѫть около мене, помърка, мисли си, че е нѣщо, но като види моето лице и като погледне своето, което е покрито съ козина, намира разлика. После погледне - нѣма чело, носътъ сплеснатъ, казва: “Съвсемъ загазихъ. Ако имашъ поне едно малко парченце изостаналъ кашкавалъ, дай ми.”

 

Сега азъ ви навеждамъ тия примѣри за обходата. Въ най-хубавитѣ нѣща, които вие сте придобили, има една опасность да не изгубите ценностьта имъ. Ако не пази скѫпоценнитѣ камъни, човѣкъ лесно може да ги изгуби. Има една опасность за човѣка на земята: да не изгуби ценностьта на своитѣ мисли, на своитѣ чувства, на своитѣ постѫпки. А това не е хубаво: човѣкъ не трѣбва да изгубва нищо, отъ това, което придобилъ. Христосъ, като замина отъ земята, казва: “Едно нѣщо опазихъ: не изгубихъ нищо отъ това, което Отецъ ми даде.” Той изгуби само единъ отъ ученицитѣ си - Юда, който го предаде. Споредъ закона Той не можа да му помогне. Та рекохъ, въ краенъ случай, ако имате такъвъ единъ ученикъ като Юда, единъ такъвъ фалшивъ ученикъ, вие ще го изгубите. Въ васъ ще се намѣри една лъжлива мисъль, като единъ лъжливъ ученикъ, едно лъжливо чувство и една лъжлива постѫпка. Обаче Любовьта въ всички положения изисква да бѫдемъ съвършени. Не съвършени както е Богъ, но съвършени споредъ нашитѣ избори. При обходата запримѣръ, азъ виждамъ нѣкои, които отвънъ сте много добри, но отвѫтре не сте. Отвънъ по-добри хора отъ васъ не съмъ срещалъ, но отвѫтре сте още обикновени. Отвънъ и азъ съмъ добъръ, по-добъръ човѣкъ отъ мене нѣма. Но нѣкой пѫть отвѫтре не съмъ добъръ. Нѣкой казва: “Днесъ ли му бѣше времето да кажешъ всичко това, не можа ли малко да потърпишъ.” Споредъ мене, споредъ моитѣ правила, дошълъ нѣкой човѣкъ при мене, гледа ме, че не съмъ разположенъ, но започвамъ да му разправямъ нѣщо и той остава недоволенъ. И азъ съмъ намѣрилъ едно разрешение. Като дойде човѣкъ при това положение, нищо нѣма да му разправямъ, пъкъ и него нѣма да слушамъ. Азъ зная, какво ще ми разправя той. Ще ми се оплаква отъ жена си. Тогава азъ му давамъ едно малко стъкълце съ вода и му рекохъ: “Почни всѣки день да давашъ по една чаша вода на жена си. И като пие жена ти отъ тази вода, ще стане много добра.” Не се минава много време и той идва при мене и ми казва: “Много добра стана жена ми.” Ти я слушай, говори й меко, носи й вода. И тя ще каже: “Като тебе нѣма другъ човѣкъ, ти си станалъ добъръ.” Ще й говоришъ добре, лоша дума нѣма да й казвашъ. Щомъ приложишъ моето учение, ще видите резултата. Следъ нѣколко време иде другъ, загазилъ въ търговията и казва: “Загазилъ съмъ, какво да правя?” И на него давамъ едно стъкленце съ вода и рекохъ: Всѣка сутринъ взимай по нѣколко капчици и казвай въ себе си: “Моитѣ работи ще се оправятъ.” Като взимашъ всѣка сутринъ съ вода, работитѣ ще се оправятъ, нищо повече. Дойде нѣкоя мома, влюбила се, иска да се ожени, иска да бѫде щастлива. И на нея дамъ едно стъкленце съ вода. И ще казвашъ: “Азъ ще се оженя за онзи, когото Господь ми опредѣлилъ.” Така ще правишъ по три пѫти на день сутринь, на обядъ и вечерь и ще чакашъ. Мнозина могатъ да идватъ и да заминаватъ при тебе, но ще се оженишъ за онзи, който остане при тебе.

 

Ето едно практическо приложение. “Ама разбирамъ малко отъ астрология.” Не, никаква астрология, никакъвъ хороскопъ не прилагамъ. Да кажа, че еди какво си казалъ Меркурий, еди какво си казала Венера. Вмѣсто да говоря толкова много време, цѣлъ единъ часъ, азъ само въ една минута свършвамъ работата. Давамъ туй практическо правило и се освобождавамъ. Сега и на васъ трѣбва да дамъ по едно шишенце. Сега да ви кажа, какво да правите: вземете си едно шишенце отъ сто грама и сипете въ него вода. Почнете да пиете сутринь единъ грамъ, на обѣдъ единъ грамъ и вечерь по единъ грамъ и си кажете: “Всичкитѣ ми работи отначало до край ще се оправятъ.” Изговаряйте тѣзи думи по три пѫти. Ще видите тогава, че работитѣ ви ще се оправятъ и всичко ще бѫде за добро.

 

Сега мисля ще сте доволни вече. Ще кажете: “Дали духовно да приемемъ тѣзи думи или буквално?” Не, всички ще си вземете по сто грама вода и ще започнете съ опита, докато сте още тукъ. Оставямъ ви на свобода. Който вѣрва може да направи, а който не вѣрва, свободенъ е. Ще кажете: “Ама, буквално ли е това?” - Буквално, ще го изпълнитѣ и по смисълъ и по чувство и въ постѫпки. И буквално и небуквално. Нѣма изведнъжъ да изпиете вода[та], но по единъ грамъ. Понеже всички нѣмате грамота да мѣрите, ще сипвате по деветь капки. Ще броите една, две, три до деветь. Ако [в]и се види много работа, тогава капвайте по три капки. Можете по три, можете по шесть капки, давамъ ви свобода. Ще започнете отъ едно до десеть капки най-много. Отъ десеть капки повече не позволявамъ. Ако не искате да правите опита, свободни сте. Може да кажете: “Дали ще ни помогне?” Азъ вѣрвамъ въ това. Ако пиете, ще стане. Но и ако не пиете, пакъ ще стане. Ако пиете водата, глава нѣма да ви боли. Ако не пиете, главата ще ви боли, но пакъ ще стане. Едно знаете, ако пиете вода, това ще стане още сега, пъкъ ако искате да не пиете вода, пакъ ще стане, но следъ сто години. Който мисли, на старини ще стане. Който мисли и на младини ще стане. Дали си младъ или старъ, като мислишъ, ще стане.

 

Та рекохъ ви, водата е свързана съ чувствата. Една капка ще пиете за мисъльта си, една капка за чувствата си и една капка за постѫпкитѣ си. И другояче може да кажемъ: една капка за ума си, една капка за сърдцето си и една капка за волята си. Понататъкъ никакви коментарии за опита. Кой какъ разбралъ опита, така да го приложи. Никой да не дава никакви наставления на другитѣ. Всѣки да го приложи, както иска. Ако опитътъ не излѣзе вѣренъ, мене дръжте отговоренъ. Тогава, ако не успѣе, азъ ще видя, кѫде е погрѣшката, дали у мене или у васъ. Азъ не се плаша. За всѣка направена погрѣшка, азъ съмъ готовъ да я изправя. И ако вие направите една погрѣшка, ще я изправите. Много погрѣшки могатъ да станатъ. Това е, рекохъ, волята Божия. Ако човѣкъ най-малко се разколебаване, нѣщата не ставатъ. Най-малкото разколебание въ духовния свѣтъ спира реализирането на нѣщата. Когато сѫществува една пълна любовь, едно пълно знание, нѣщата ставатъ моментално. Всѣко колебание, всѣко отлагане на нѣщата, спира реализирането. Колкото повече нѣщата се отлагатъ, това показва степеньта на нашата вѣра, степентьта на нашето разбиране.

 

Имайте детинската вѣра на онова малко дете, което отишло съ майка си да се молятъ за дъждъ. То взима чадъръ, а майката не взима. Майката го пита: “Защо взимашъ чадъръ?”- “Ами, нали ще вали дъждъ.” Детето вѣрва, а майката не вѣрва. Писанието казва: “Безъ вѣра не може да се угоди на Бога.” Съ други думи казано: Безъ вѣра нищо въ свѣта не може да се реализира. Вѣрата това е единъ стълбъ на човѣшкия умъ, на човѣшкото сърдце и на човѣшката воля. Вѣрата е единъ отличенъ помощникъ на Любовьта за реализиране на онѣзи велики желания, които Богъ е вложилъ въ човѣка и които трѣбва да се реализиратъ.

 

Всинца трѣбва да се озаримъ отъ Любовьта, да заживѣемъ въ нея, да дойдатъ щастливитѣ дни въ живота. Старитѣ трѣбва да се подмладятъ, а младитѣ да не остаряватъ повече, да поумняватъ, умни да ставатъ, а не да оглупяватъ. Лошитѣ трѣбва да станатъ добри, да се не подхлъзватъ. Това е смисъла на живота. Тамъ, додето сте стигнали, това трѣбва да запазимъ, да дадемъ единъ подтикъ на свѣта, да дадемъ новъ подтикъ на нашия животъ. Ако на себе си не можемъ да дадемъ никакъвъ потикъ и на другитѣ не можемъ да дадемъ никакъвъ подтикъ.

 

Хайде сега, какво бихте искали, какво може да искате? Тогава азъ да поискамъ отъ васъ. Да ми изпѣе нѣкой отъ васъ една пѣсень соло, но единъ отъ най-добритѣ пѣвци. Азъ не искамъ насила, но да имате едно побуждение, всички да останатъ доволни отъ вашето пѣние, а не да мърморите: “Защо този стана да пѣе, не можа ли другъ да стане?” Нека стане онзи, който най-добре може да пѣе. Онзи, който не може да пѣе, да остане на опашката. Не искамъ това пѣние да стане още днесъ, понеже този день е дълъгъ. Когато и да е, единъ день все ще пѣете.

 

Има единъ окултенъ разказъ, той е следния: Въ древностьта единъ много способенъ човѣкъ направилъ престѫпление, за което го осѫдили на смърть. Този човѣкъ билъ много даровитъ, съ отлични музикални способности и затова му казали: “Слушай, само при единъ случай ти може да освободишъ живота си: ако се научишъ да пѣешъ.” Затова му дали следния съветъ: “Ти ще се научишъ да пѣешъ, но трѣбва да мълчишъ и да мислишъ само за пѣенето.” За тази цель турили на главата му едно гърне, пълно догоре съ млѣко и му казали да обиколи съ гърнето на глава цѣлия градъ безъ да излѣе капка отъ млѣкото. Като тръгналъ изъ града, той мислилъ само за пѣнието и за млѣкото. Съ дни обикалялъ този градъ и като се върналъ при царя съ гърнето млѣко, той пѣлъ отлично.

 

Рекохъ сега, бихъ желалъ и вие да се научите да пѣете като този. Мнозина отъ васъ искате да работите за Господа и може да работите. Азъ виждамъ, между васъ има даровити пѣвци. Ако вие може въ себе си да развиете единъ ангелски гласъ, навсѣкѫде може да се спрете, да изпѣете една пѣсень и хората [да] ви слушатъ. Вие може да постѫпите тъй, както Паганини и постѫпилъ. Той билъ доста скържавъ човѣкъ, но минава единъ день покрай старъ цигуларь, рѫцетѣ му треператъ, едва държи цигулката, но свири, събира милостиня. Паганини се спира, взима цигулката и започва да свири. Всички минувачи почнали да се спиратъ и копанката въ скоро време се напълнила съ пари. Стариятъ цигуларь съ просълзени очи запиталъ Паганини: “Синко, защо не дойде по-рано?” Това е великия цигуларь. Той може да послужи като поощрение за насъ, ние да свиримъ. Добритѣ пѣвци сѫ едно поощрение за насъ и ние трѣбва да пѣемъ. Любовьта азъ разбирамъ по другъ начинъ. Съвършената Любовь може да се изрази по музикаленъ начинъ. Безъ музика любовьта е непонятна, т.е. понятна е, но тя е грубата любовь. Ако любовьта е музикална, тя може да събуди красивото въ човѣка. Затова рекохъ, обичайте музиката, за да може чрезъ нея да добиете Любовьта, онази Божествена Любовь да се прояви чрезъ васъ и днешния день и за бѫдещи дни.

 

Азъ донесохъ сега цигулката, но по-после измѣнихъ и искахъ да ви поговоря. Искахъ да ви посвиря едно класическо парче, какъ единъ, който ходилъ въ онзи свѣтъ и видѣлъ хубави работи, искалъ да ги изяви чрезъ музика. Но като не могълъ да намѣри тонове, чрезъ които да изрази това нѣщо, казалъ: “Нѣма да ме разбератъ тѣзи хора”, и решилъ да не свири. Тъй че първо ще ви говоря, а после ще ви свиря, а мислѣхъ точно обратно: първо да свиря и после да говоря. Сега ще говоря, а после ще свиря. Ще свиря, да видя какво ще направите.

 

Изпѣйте “Фир-фюр-фенъ”.

 

Изговорете формулата отъ тая сутринь.

 

Богъ е Любовь, Любовь, която Христосъ е приелъ.

 

Христосъ е Любовь, Любовь която ние сме приели.

 

Ние сме Любовь, която сега проявяваме.

 

6-та беседа, държана отъ Учителя на

25 юлий 1937 г. въ 10 ч. с.

около огнището при Второто езеро.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

"Лѫчи на живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера
презъ лѣтото на 1937 г. София,
Първо издание, София, 1937 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание

 

(текстът ще бъде добавен)

 

Правилна обхода

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×