Jump to content

1937_07_25 Правилна обхода


Ани

Recommended Posts

"Лѫчи на живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера

презъ лѣтото на 1937 г. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 2004.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

ПРАВИЛНА ОБХОДА

 

Ще дамъ една практическа лекция върху обходата. Земята е едно училище и всички ония духове, които идватъ на земята, идватъ да се научатъ, какъ да се обхождатъ, понеже душитѣ не знаятъ какъ да се обхождатъ. Запримѣръ нѣмиятъ човѣкъ никога нѣма да каже една лоша дума. Туй не показва, че той е добъръ и светия. Устата му е свързана, защото той е лошъ човѣкъ. Слѣпиятъ нищо не вижда. Той нищо не вижда, но това не показва, че той е добъръ. Защо е станалъ слѣпъ? - Само защото пожелания ще дойдатъ отвсѣкѫде, които ще го съблазнятъ.

 

Сега вие не сте нѣми, този грѣхъ нѣмате. Очитѣ ви не сѫ свързани. Значи и този грѣхъ нѣмате. Сега ще ви река: не подражавайте на водата, не подражавайте на въздуха, не подражавайте на растенията и не подражавайте на животнитѣ! Водата не познава никакъвъ моралъ. Тя е кротка само докато е въ твърдо състояние. Дето я туришъ, седи. Но щомъ се влюби нѣкѫде, разтопява се и влиза и прави голѣми опустошения. Тъкмо човѣкъ си направилъ единъ хубавъ пѫть, да пѫтува за нѣкѫде, и тя дойде и всичко превръща въ каль. Тъкмо нѣкой си замазалъ кѫщата, дойде дъжда, развали всичко. Облѣчешъ една хубава дреха, дойде водата отгоре ти, и разваля краскитѣ. Вѣтърътъ пъкъ като дойде, вдигне прахъ навсѣкѫде, а отъ тамъ въ очитѣ ти. Блъска върху тебе, като [че] конфети. Хвърля шапката и казва: “Петь пари не давамъ за тебе.” Размърда и палтото и редингота, маха насамъ - натамъ. “Какъвто и да си ти и царь да си, не ме интересува.” Растенията пъкъ, като се събератъ на едно мѣсто, свѣтлина не даватъ. Тѣ всички се групиратъ и около тѣхъ настава тъмнина. Казвате: “Нѣма свѣтлина.” - “Не се позволява, който е около насъ, той трѣбва да плаща.” Трѣбва да излѣзе горе на върха. Който излиза горе на върха, той живѣе. Който е долу, той трѣбва да умре, нищо повече. А животнитѣ, като ги пуснешъ, навсѣкѫде оставатъ своитѣ визитни картички. Каква хигиена иматъ тѣ? Каква чистота държатъ? Какво очаквате отъ почетния професоръ Воловъ, отъ почетната професорка Кравкова, после отъ почетния професоръ Кочовъ, отъ почетната професорка Овцова? Какво очаквате отъ почетния Пѣтелъ Кокошковъ, отъ почетната проповѣдничка Кокошкова?

 

Знаете ли какво мнение има водата за себе си? За себе си водата има много високо мнение, друго сѫщество, съ по-високо мнение за себе си, нѣма. Тя казва: “Ако азъ не съмъ, животъ нѣма да има. Азъ прекарвамъ живота. Отдето мина, всичко расте. Ако азъ не съмъ, всичко тукъ ще бѫде пусто.” Пъкъ вѣтърътъ, той е честолюбивъ. Той казва: “Ако азъ не съмъ тукъ, да разнасямъ облацитѣ, какво ще остане отъ тѣзи хора?” Дърветата казватъ: “Ако ние не сме, какво ще остане отъ тѣзи хора? Безъ насъ свѣтътъ ще изчезне.” И тѣ иматъ високо мнение за себе си. Та рекохъ сега, водата познава, че е отъ високо произхождение. Ние не разглеждаме сѫщностьта на нѣщата, но важно е, какъ постѫпва всѣки отъ васъ. Деятелностьта на човѣка е онова, което всѣки день опредѣля неговия ръстъ. Не е въпросътъ, какъ си роденъ, не е въпросътъ, че си излѣзълъ отъ Бога. Това е много добре. Има Божества, които вършатъ каквото тѣ искатъ. Може за тѣхъ да е много добре, но за насъ не е.

 

Та когато говоримъ за Бога, ние разбираме едно Сѫщество, което има предъ видъ крайното благо за всички сѫщества. Той гледа на всички да е добре. Това е крайната цель на Бога. Той възпитава всички хора, всички души да се обхождатъ добре. И първото нѣщо, ако слушашъ Божия гласъ, той ще каже: Обхождай се добре. Обхождай се съ другитѣ тъй, както азъ се обхождамъ съ тебе. Не се обхождай както водата, която образува каль, която влѣче порои, която влѣче кѫщи. Не се обхождай като вѣтъра. На тѣхъ всичко е позволено, но не и на тебе. Тѣ сѫ единъ колективитетъ. Ти не може да държишъ една цѣла армия отговорна. Ако една армия претърпи една криза, едно поражение, не държатъ цѣлата армия отговорна, но държатъ отговоренъ генерала, който я предвожда. Понѣкога държатъ отговорни, полковника, майора, капитана, но войницитѣ не носятъ никаква отговорность. Отговорни сѫ тѣхнитѣ водители. Сега вие сте все генерали на голѣми армии, ще бѫдете внимателни да не претърпѣвате поражения, понеже вие ще понесете последствията на вашитѣ поражения.

 

Да допуснемъ сега, че васъ ви изпитватъ. Вие искате сега да обичате Господа, учите се на Неговата Любовь, искате да обичате Христа, да вървите по новото учение. Представете си сега, че Господь изпраща две сестри, вѣрващи, красиви и тѣ се влюбватъ въ единъ момъкъ. Едната казва: “За мене е.” И другата казва: “За мене е.” И едната не отстѫпва и другата не отстѫпва. Питамъ сега: де имъ е любовьта? Циганитѣ въ своя животъ сѫ разрешили много добре този въпросъ. Ако циганинътъ има две циганки, той има два хамбаря. Като се ожени, даде на едната отъ тѣхъ торба и една тояга, даде и на другата торба и една тояга и ги праща да просятъ. Следователно когато две сестри се влюбятъ въ единъ момъкъ, тѣ подържатъ вече циганската философия. Младиятъ момъкъ ще даде и на едната мома торба и тояга и на другата - торба и тояга и ще ги прати да просятъ.

 

Сега за обходата говоря. Вие ще влѣзете въ едно противоречие. По този начинъ, вие ще се опитате. Имайте едно нѣщо предъ видъ. А именно: Господь още не е изпратилъ най-хубавитѣ момци въ свѣта. На момитѣ рекохъ, Господь още не е изпратилъ най-хубавитѣ момци. Той е изпратилъ тия, които могатъ да се нарекатъ перекендета. Съжалявамъ, че трѣбва да употрѣбя тази дума, но по нѣмане на друга я употрѣбявамъ. По-изразителна е тя. Господь още не е изпратилъ най-хубавитѣ си дъщери въ свѣта. Той е изпратилъ нескопосницитѣ. Какво разбирамъ подъ думата “нескопосници”. Нескопосници сѫ ония, които не знаятъ, какъ да се облѣкатъ, какъ да си турятъ дрехитѣ. Защо? - Защото сѫ кисели, недоволни. Тѣ искатъ да иматъ по 4-5 слугини наоколо си, а тѣ да се въртятъ като пеперуди.

 

Сега азъ говоря за нѣща, които сѫ вѣрни въ самитѣ насъ. Защото въ всѣка една мома и въ всѣки момъкъ, които сѫ дошли на земята, иматъ тия желания. И светията и той иска нѣщо повече. Гледате единъ светия така седи смиренъ, но и той се бори, човѣка. И той иска да бѫде царь, да заповѣдва, да пише закони, никой да не говори лошо за него, да гледатъ на него като на Божество. Той макаръ да изглежда така смиренъ, но не е толкова смиренъ, колкото се представя. Той не е толкова светъ, колкото се представя. Казвате: “Много си добъръ.”- Добъръ съмъ само при известни условия. При други условия никакъ не съмъ добъръ. - “Че какъ да не си добъръ?” - Ако ме блъснатъ въ рѫката и падна върху тебе, ще бѫда ли добъръ? Ще кажешъ: “Защо ме удари, защо ме блъсна?” - И мене ме блъскатъ. Гледамъ нѣкой се оплаква, че говорятъ лошо за него. Блъснали го. Не се минаватъ четири петь дни и той ще говори нѣщо лошо за другъ нѣкой. И тъй това се предава, обикаля отъ човѣкъ на човѣкъ. Де е свободата тука? Ако азъ блъскамъ хората, не правя това по своя зла воля.

 

Като рекохъ, че не съмъ добъръ, ето какво разбирамъ. Не съмъ толкова добъръ, за да дамъ да ми отрежатъ месо, да го опекатъ и да го изядатъ. Не съмъ толкова добъръ и да заложа езика си. Никога не бихъ заложилъ езика си, нито ухото си, нито окото си. Нокътъ даже не бихъ си далъ. И нокъта си пазя. Въ това отношение много съмъ користолюбивъ. Казвате, че съмъ щедъръ. Не, и нокъта си пазя, не давамъ. Сега ви проповѣдватъ, че човѣкъ трѣбва да се самоотрече. Самоотричането се отнася до нѣща, които Богъ не ни далъ. Да се отречешъ отъ всичко онова, което Богъ не ти далъ, после да притежавашъ и да владашъ онова, което Богъ ти далъ. Разполагай съ душата си, която Богъ ти далъ. Разполагай съ духа си, който Богъ ти далъ. Разполагай съ ума си, който Богъ ти далъ. Разполагай съ сърцето си, което Богъ ти далъ. Разполагай съ волята си, която Богъ ти далъ. Разполагай съ тѣлото си, което Богъ ти далъ. Разполагай съ краката си, с пръститѣ си, съ очитѣ си, съ ушитѣ си, с всичко, което Богъ ти далъ. Това е Божественото. Ако нѣкой е слуга, че иска азъ да му дамъ моитѣ очи, ще му кажа: “Слушай, понеже азъ съмъ по-ученъ човѣкъ, азъ зная, кѫде се продаватъ очи и ще те заведа да си купишъ.” Азъ мога да го заведа при нѣкоя Божествена витрина, кѫдето се турятъ очи. Това не е трудна работа.

 

Азъ съмъ разправялъ онзи примѣръ, отъ който се вижда, че хората могатъ да си турятъ изкуствени очи. И сега пакъ ще приведа този примѣръ. Единъ младъ красивъ момъкъ, който ималъ сини очи, дѣсното му око било извадено и турено изкуствено око. Той се оженилъ за една красива мома съ черни очи, на която лѣвото око било извадено и замѣстено съ изкуствено. Цѣли десеть години живѣли заедно, но не знаели, че сѫ съ по едно здраво око. И всѣкога сѫ говорили за своя възлюбенъ и си живѣли много добре. Една вечерь ходили на едно представление и като сѫ върнали вечерьта, не искали да палятъ свѣщь, а било доста късно. Той извадилъ окото си и го турилъ на масата. И тя извадила окото си и го турила на масата, близо до неговото. Сутриньта като станали, въ бързината си той турилъ нейното око по погрѣшка, а тя - неговото. Като погледналъ къмъ нея, той я запиталъ: “Защо твоето око е синьо?” И тя го запитала: “Ами, защо твоето око е черно?” Това е, което хората наричатъ наследственость. Изкуственото око, това е законъ на наследственость. Това не сѫ Божествени работи. Ти си придобилъ единъ навикъ да говоришъ това, което трѣбва и което не трѣбва. Ти си придобилъ единъ навикъ да полъгвашъ и да открадвашъ или да биешъ. Това сѫ изкуствени нѣща, тѣ не сѫ отъ Бога дадени. Силниятъ човѣкъ нѣма какво да те бие. Той ще те хване за рѫцетѣ, ще те стисне, ще те обърне съ главата надолу, после ще те тури въ единъ кладенецъ и ще те потопи. Следъ това ще те извади оттамъ, ще те заведе на едно високо планинско мѣсто и ще те пусне отгоре. Следъ това ще те пита: “Още веднъжъ ще си играешъ ли съ мене? Ако си играешъ, ще те пусна отгоре.” Това е благороденъ човѣкъ. Той казва: “Ако искашъ, може да се разправяшъ съ мене, азъ съмъ готовъ, на твое разположение съмъ, но за мене лоши работи нѣма да говоришъ. Ако имамъ изкуствено око, азъ зная това самъ. Ти ще научишъ това следъ десеть години, а азъ го зная още отначало, още когато ми извадиха окото.”

 

Та рекохъ сега, нѣма какво да се разправямъ съ вашитѣ погрѣшки. Всѣки знае погрѣшкитѣ си по-добре отъ мене. Въ едно нѣщо вие ме надминавате, а именно: вие знаете вашитѣ погрѣшки по-добре отколкото азъ ги зная, пъкъ и вашитѣ добродетели вие ги знаете по-добре отколкото азъ ги зная. Сѫщо и азъ зная своитѣ добродетели по-добре отъ васъ. Азъ зная колко съмъ добъръ. Азъ зная колко съмъ лошъ. Какво разбирамъ подъ думата лошъ? Когато се обръщаха къмъ Христа съ думитѣ: “Учителю, благи!” Той каза: “Защо ме наричате благи, благъ е само Господь. Азъ съмъ човѣкъ облѣченъ въ плъть.” А като влѣзе въ Ерусалимския храмъ и взе камшика, тѣ казаха: “Какво мислехме ние, а какво излѣзе.” Следъ това Христосъ казва: “Ревностьта на твоя домъ ме изяде.”

 

Сега ще уподобя, ще направя едно сравнение. Преди да се ожени младата мома м[яз]а на Христа. Като я срещне нейниятъ възлюбенъ, тя му казва: “Учителю благи, ти си едно Божество за мене. Каквото ми кажешъ, ще направя.” Но следъ като се ожени, следъ като влѣзе въ дома, тя прилага вече принципа. Първиятъ камшикъ, който оплита, това е ревностьта. Като вземе този камшикъ, тя казва: “Ти защо ходишъ по чуждитѣ жени или защо се занимавашъ съ чуждитѣ жени?” И той започва да се оправдава, като казва: “Ходихъ да имъ проповѣдвамъ, да ги обърна къмъ Христа.” - “Защо не ходишъ при старитѣ баби, ами ходишъ при младитѣ моми.” Какво ще й каже той? Тя е права, има камшикъ.

 

Сега азъ цитирамъ нѣща, които се зараждатъ въ всички васъ. Запримѣръ въ васъ се заражда подозрение. Нѣкой пѫть нѣкои отъ васъ може да иматъ известна относителна реалность, а нѣкой пѫть нѣматъ. Какво се разбира въ математиката? Единъ човѣкъ, който е пилъ първо мѫтна вода, а после започва да пие чиста, той дохожда до единъ чистъ изворъ. Този човѣкъ пие само отъ този чистъ изворъ. Въ това нѣма никакво прегрѣшение. Но този, който първо пие чиста вода, а после пие отъ лошата, той ще се повреди. На мене нищо нѣма да причини. Ако азъ не ямъ както трѣбва, ще повредя своя стомахъ. Ако не дишамъ, както трѣбва, ще повредя дробоветѣ си. Ако не гледамъ, както трѣбва, ще повредя очитѣ си. Ако не слушамъ, както трѣбва, ще повредя ушитѣ си. Ако не говоря, както трѣбва, ще повредя устата си. Та ние първо себе си ще повредимъ. Азъ разглеждамъ живота както за себе си.

 

Нѣкой пѫть, когато нѣкоя мисъль ми дойде въ ума, рекохъ: ако приема тази мисъль, какво ще ми допринесе. Тази мисъль, нито на мене ще допринесе нѣкакво благо, нито на моитѣ ближни. Тя е една чуждица. Една царица, която почне да ражда само търтеи, тя вече не е за царица. Една царица, която ражда работници, тя е една истинска царица. Доброто въ насъ азъ го наричамъ “царица”. Дотогава, докато доброто въ насъ не дава добри плодове, то не е на мѣсто. Дотогава, докато душата ражда работници, т. е. добри мисли, добри чувства, добри постѫпки, тя е царица. Щомъ тя започне да ражда търтеи, тя вече се изражда. Не, че самата душа ражда търтеи, но формата, въ която живѣе. Значи формата на нашето вѣрую е почнала да ражда търтеи. Трѣбва да знаете, че скоро тази царица въ кошера ще се замѣни съ друга. Така е, понеже друга царица сега иде. Т. е. Господь ще дойде въ нашия кошеръ. Всѣки човѣкъ мяза на единъ кошеръ. Единъ день Господь ще дойде да види, колко медъ сме внесли въ този кошеръ. И ако намѣри само търтеи, а никакъвъ медъ, какво ще каже? И ако намѣри пъленъ кошеръ съ медъ и работници, това е онази мисъль, онзи емблемъ на доброто, което Христосъ изразява чрезъ стиха: “Азъ съмъ лозата, а вие пръчкитѣ.”

 

Та рекохъ, използувайте живота, азъ искамъ да внеса въ васъ новъ моралъ, чрезъ който да преобразите живота си. Използувайте само онѣзи блага, които Богъ е далъ. Използувайте онѣзи блага на хората, които тѣ използуватъ. Когато рекохъ да се използува едно благо, разбирамъ само доброто. Лошото не може да се използува. Използувайте доброто, което Богъ ви далъ. Използувайте и доброто на вашитѣ ближни. Вземете поука отъ тѣхъ. Дето и да видите една хубава черта, у който и да е човѣкъ, вземете я като едно семенце отъ него.

 

Та рекохъ, сегашниятъ вѣкъ, въ който живѣемъ, трѣбва да имате Любовьта, трѣбва да имате вѣруюто на Любовьта. Ако вашата любовь надделѣе на вашата ревность, вие сте силенъ човѣкъ. Ако вашата любовь надделѣе на вашето безвѣрие, вие сте силенъ човѣкъ. Ако вашата любовь надделѣе на вашия страхъ, вие сте силенъ човѣкъ. Ако вашата любовь надделѣе на вашата алчность, вие сте силенъ човѣкъ. Ако вашата любовь наделѣе на вашата гордость, вие сте силенъ човѣкъ. Ако вашата любовь наделѣе на вашия егоизъмъ, на всичко отрицателно въ васъ, вие сте силенъ човѣкъ. Не мислете, че ние сме изобщо противъ личностьта. Има два вида личности: една личность, която е създадена само отъ слабости и друга личность, която е създадена само отъ добродетели. Азъ желая сега да имате въ себе си тази личность, която е създадена само отъ добродетели.

 

Та ще имате най-първо три основни стълба въ себе си: стълбъ на Любовьта, стълбъ на Мѫдростьта и стълбъ на Истината. И тогава около тѣзи стълбове ще създадете своята личность, онова, великото благо. Това е смисъла на живота. А съ старата личность ликвидирайте. Колкото по-скоро ликвидирате, толкова по-добре. Не казвамъ, че още сега може да ликвидирате, но единъ день, като дойде времето, ще ликвидирате. Не се страхувайте да ликвидирате съ старото. Защото Невидимиятъ свѣтъ иска всички хора да се облѣкатъ въ Любовьта, която Христосъ донесълъ на земята. Има една любовь, която диша. Има една любовь, която слуша; има една любовь, която вижда; има една любовь обонява. Това е все любовь. Но има една Любовь, въ която трѣбва да се облечете. Облѣчете се въ Христа, казва Писанието. Не следвайте пѫтя на плътьта! Облѣчете се въ Христа! На английски преведено означава: “Хвърли я отгоре си като дреха.” Да се облѣче човѣкъ, това не е външенъ процесъ. Вѫтрешно трѣбва да се облѣче човѣкъ, а не само отгоре. И така облѣчени въ тази нова дреха на Любовьта, тогава човѣкъ ще бѫде изолиранъ отъ всички несгоди на живота. Докато не се облечемъ въ новата дреха на Любовьта, ние всѣкога ще имаме онѣзи несгоди, които сега имаме въ живота си.

 

Сега ще ви приведа единъ примѣръ. Вие често се лъжете. Въ какво? Вие се лъжете въ обещанията. Всички хора сѫ въ заблуждение, отъ което се вижда, колко тѣ сѫ лековѣрни. Не само българитѣ, но и англичанитѣ и американцитѣ и руснацитѣ и турцитѣ - всички хора сѫ много лековѣрни. При единъ турски ходжа, ученъ човѣкъ, идва единъ и му казва: “Слушай, ти имашъ много пари, дай ми 200 лири на заемъ съ сто на сто лихва.” Шесть месеца редовно плащалъ дълга си. Той запиталъ ходжата: “Доволенъ ли си отъ мене? Доволенъ ли си отъ онова, което ти давамъ?” - “Много съмъ доволенъ. Като тебе човѣкъ не съмъ срещалъ. Ами майката кога ще платишъ?” - “Е, майката остави настрана.” Значи отъ неговитѣ пари той му далъ стотѣ лири, а останалитѣ сто лири задържалъ за себе си. Значи, ако нѣкой човѣкъ ви е обещалъ нѣщо, той ще вземе първо отъ васъ нѣщо и ще задържи половината за себе си и половината ще ви върне.

 

Така вие ще се намѣрите въ положението на онзи българинъ, който изгубилъ магарето си. Въ една приказка се разправя за единъ българинъ Стоянъ, който тръгналъ въ града съ магарето си, да се види съ владиката, да си поприказва малко, да му проповѣдва нѣщо, да го научи нѣщо. Той натоварилъ магарето си съ подаръци за владиката. По едно време като пѫтувалъ, доспало му се, спрѣлъ подъ една круша и заспалъ. Нѣкои деца наблизо, като видѣли магарето натоварено съ подаръци, задигнали го и тръгнали за града да го продаватъ. Като се събудилъ, Стоянъ видѣлъ едно дете държи юлара на магарето му въ рѫка. Той го запиталъ: “Кѫде е магарето ми?” Детето отговорило: “Азъ съмъ твоето магаре. Едно време азъ бѣхъ непослушно дете и сѫдбата ме превърна на магаре.” И детето удря Стояна съ юларя и казва: “Хайде да си вървишъ.” Стоянъ влиза въ града и вижда магарето си. Той му казва: “Не те искамъ вече.” Да допуснемъ сега, че и вие влизате въ единъ свѣтъ на красиви хора. И вие сте красиви, но тия сѫщества сѫ още по-красиви. Знаете ли какво ще стане съ вашата красота. Вие ще се сгушите, ще се скриете между тѣхъ. Такова е положението на животнитѣ между васъ. Азъ влизамъ въ положението имъ. Азъ имамъ една котка, дойде нѣкой пѫть около мене, помърка, мисли си, че е нѣщо, но като види моето лице и като погледне своето, което е покрито съ козина, намира разлика. После погледне - нѣма чело, носътъ сплеснатъ, казва: “Съвсемъ загазихъ. Ако имашъ поне едно малко парченце изостаналъ кашкавалъ, дай ми.”

 

Сега азъ ви навеждамъ тия примѣри за обходата. Въ най-хубавитѣ нѣща, които вие сте придобили, има една опасность да не изгубите ценностьта имъ. Ако не пази скѫпоценнитѣ камъни, човѣкъ лесно може да ги изгуби. Има една опасность за човѣка на земята: да не изгуби ценностьта на своитѣ мисли, на своитѣ чувства, на своитѣ постѫпки. А това не е хубаво: човѣкъ не трѣбва да изгубва нищо, отъ това, което придобилъ. Христосъ, като замина отъ земята, казва: “Едно нѣщо опазихъ: не изгубихъ нищо отъ това, което Отецъ ми даде.” Той изгуби само единъ отъ ученицитѣ си - Юда, който го предаде. Споредъ закона Той не можа да му помогне. Та рекохъ, въ краенъ случай, ако имате такъвъ единъ ученикъ като Юда, единъ такъвъ фалшивъ ученикъ, вие ще го изгубите. Въ васъ ще се намѣри една лъжлива мисъль, като единъ лъжливъ ученикъ, едно лъжливо чувство и една лъжлива постѫпка. Обаче Любовьта въ всички положения изисква да бѫдемъ съвършени. Не съвършени както е Богъ, но съвършени споредъ нашитѣ избори. При обходата запримѣръ, азъ виждамъ нѣкои, които отвънъ сте много добри, но отвѫтре не сте. Отвънъ по-добри хора отъ васъ не съмъ срещалъ, но отвѫтре сте още обикновени. Отвънъ и азъ съмъ добъръ, по-добъръ човѣкъ отъ мене нѣма. Но нѣкой пѫть отвѫтре не съмъ добъръ. Нѣкой казва: “Днесъ ли му бѣше времето да кажешъ всичко това, не можа ли малко да потърпишъ.” Споредъ мене, споредъ моитѣ правила, дошълъ нѣкой човѣкъ при мене, гледа ме, че не съмъ разположенъ, но започвамъ да му разправямъ нѣщо и той остава недоволенъ. И азъ съмъ намѣрилъ едно разрешение. Като дойде човѣкъ при това положение, нищо нѣма да му разправямъ, пъкъ и него нѣма да слушамъ. Азъ зная, какво ще ми разправя той. Ще ми се оплаква отъ жена си. Тогава азъ му давамъ едно малко стъкълце съ вода и му рекохъ: “Почни всѣки день да давашъ по една чаша вода на жена си. И като пие жена ти отъ тази вода, ще стане много добра.” Не се минава много време и той идва при мене и ми казва: “Много добра стана жена ми.” Ти я слушай, говори й меко, носи й вода. И тя ще каже: “Като тебе нѣма другъ човѣкъ, ти си станалъ добъръ.” Ще й говоришъ добре, лоша дума нѣма да й казвашъ. Щомъ приложишъ моето учение, ще видите резултата. Следъ нѣколко време иде другъ, загазилъ въ търговията и казва: “Загазилъ съмъ, какво да правя?” И на него давамъ едно стъкленце съ вода и рекохъ: Всѣка сутринъ взимай по нѣколко капчици и казвай въ себе си: “Моитѣ работи ще се оправятъ.” Като взимашъ всѣка сутринъ съ вода, работитѣ ще се оправятъ, нищо повече. Дойде нѣкоя мома, влюбила се, иска да се ожени, иска да бѫде щастлива. И на нея дамъ едно стъкленце съ вода. И ще казвашъ: “Азъ ще се оженя за онзи, когото Господь ми опредѣлилъ.” Така ще правишъ по три пѫти на день сутринь, на обядъ и вечерь и ще чакашъ. Мнозина могатъ да идватъ и да заминаватъ при тебе, но ще се оженишъ за онзи, който остане при тебе.

 

Ето едно практическо приложение. “Ама разбирамъ малко отъ астрология.” Не, никаква астрология, никакъвъ хороскопъ не прилагамъ. Да кажа, че еди какво си казалъ Меркурий, еди какво си казала Венера. Вмѣсто да говоря толкова много време, цѣлъ единъ часъ, азъ само въ една минута свършвамъ работата. Давамъ туй практическо правило и се освобождавамъ. Сега и на васъ трѣбва да дамъ по едно шишенце. Сега да ви кажа, какво да правите: вземете си едно шишенце отъ сто грама и сипете въ него вода. Почнете да пиете сутринь единъ грамъ, на обѣдъ единъ грамъ и вечерь по единъ грамъ и си кажете: “Всичкитѣ ми работи отначало до край ще се оправятъ.” Изговаряйте тѣзи думи по три пѫти. Ще видите тогава, че работитѣ ви ще се оправятъ и всичко ще бѫде за добро.

 

Сега мисля ще сте доволни вече. Ще кажете: “Дали духовно да приемемъ тѣзи думи или буквално?” Не, всички ще си вземете по сто грама вода и ще започнете съ опита, докато сте още тукъ. Оставямъ ви на свобода. Който вѣрва може да направи, а който не вѣрва, свободенъ е. Ще кажете: “Ама, буквално ли е това?” - Буквално, ще го изпълнитѣ и по смисълъ и по чувство и въ постѫпки. И буквално и небуквално. Нѣма изведнъжъ да изпиете вода[та], но по единъ грамъ. Понеже всички нѣмате грамота да мѣрите, ще сипвате по деветь капки. Ще броите една, две, три до деветь. Ако [в]и се види много работа, тогава капвайте по три капки. Можете по три, можете по шесть капки, давамъ ви свобода. Ще започнете отъ едно до десеть капки най-много. Отъ десеть капки повече не позволявамъ. Ако не искате да правите опита, свободни сте. Може да кажете: “Дали ще ни помогне?” Азъ вѣрвамъ въ това. Ако пиете, ще стане. Но и ако не пиете, пакъ ще стане. Ако пиете водата, глава нѣма да ви боли. Ако не пиете, главата ще ви боли, но пакъ ще стане. Едно знаете, ако пиете вода, това ще стане още сега, пъкъ ако искате да не пиете вода, пакъ ще стане, но следъ сто години. Който мисли, на старини ще стане. Който мисли и на младини ще стане. Дали си младъ или старъ, като мислишъ, ще стане.

 

Та рекохъ ви, водата е свързана съ чувствата. Една капка ще пиете за мисъльта си, една капка за чувствата си и една капка за постѫпкитѣ си. И другояче може да кажемъ: една капка за ума си, една капка за сърдцето си и една капка за волята си. Понататъкъ никакви коментарии за опита. Кой какъ разбралъ опита, така да го приложи. Никой да не дава никакви наставления на другитѣ. Всѣки да го приложи, както иска. Ако опитътъ не излѣзе вѣренъ, мене дръжте отговоренъ. Тогава, ако не успѣе, азъ ще видя, кѫде е погрѣшката, дали у мене или у васъ. Азъ не се плаша. За всѣка направена погрѣшка, азъ съмъ готовъ да я изправя. И ако вие направите една погрѣшка, ще я изправите. Много погрѣшки могатъ да станатъ. Това е, рекохъ, волята Божия. Ако човѣкъ най-малко се разколебаване, нѣщата не ставатъ. Най-малкото разколебание въ духовния свѣтъ спира реализирането на нѣщата. Когато сѫществува една пълна любовь, едно пълно знание, нѣщата ставатъ моментално. Всѣко колебание, всѣко отлагане на нѣщата, спира реализирането. Колкото повече нѣщата се отлагатъ, това показва степеньта на нашата вѣра, степентьта на нашето разбиране.

 

Имайте детинската вѣра на онова малко дете, което отишло съ майка си да се молятъ за дъждъ. То взима чадъръ, а майката не взима. Майката го пита: “Защо взимашъ чадъръ?”- “Ами, нали ще вали дъждъ.” Детето вѣрва, а майката не вѣрва. Писанието казва: “Безъ вѣра не може да се угоди на Бога.” Съ други думи казано: Безъ вѣра нищо въ свѣта не може да се реализира. Вѣрата това е единъ стълбъ на човѣшкия умъ, на човѣшкото сърдце и на човѣшката воля. Вѣрата е единъ отличенъ помощникъ на Любовьта за реализиране на онѣзи велики желания, които Богъ е вложилъ въ човѣка и които трѣбва да се реализиратъ.

 

Всинца трѣбва да се озаримъ отъ Любовьта, да заживѣемъ въ нея, да дойдатъ щастливитѣ дни въ живота. Старитѣ трѣбва да се подмладятъ, а младитѣ да не остаряватъ повече, да поумняватъ, умни да ставатъ, а не да оглупяватъ. Лошитѣ трѣбва да станатъ добри, да се не подхлъзватъ. Това е смисъла на живота. Тамъ, додето сте стигнали, това трѣбва да запазимъ, да дадемъ единъ подтикъ на свѣта, да дадемъ новъ подтикъ на нашия животъ. Ако на себе си не можемъ да дадемъ никакъвъ потикъ и на другитѣ не можемъ да дадемъ никакъвъ подтикъ.

 

Хайде сега, какво бихте искали, какво може да искате? Тогава азъ да поискамъ отъ васъ. Да ми изпѣе нѣкой отъ васъ една пѣсень соло, но единъ отъ най-добритѣ пѣвци. Азъ не искамъ насила, но да имате едно побуждение, всички да останатъ доволни отъ вашето пѣние, а не да мърморите: “Защо този стана да пѣе, не можа ли другъ да стане?” Нека стане онзи, който най-добре може да пѣе. Онзи, който не може да пѣе, да остане на опашката. Не искамъ това пѣние да стане още днесъ, понеже този день е дълъгъ. Когато и да е, единъ день все ще пѣете.

 

Има единъ окултенъ разказъ, той е следния: Въ древностьта единъ много способенъ човѣкъ направилъ престѫпление, за което го осѫдили на смърть. Този човѣкъ билъ много даровитъ, съ отлични музикални способности и затова му казали: “Слушай, само при единъ случай ти може да освободишъ живота си: ако се научишъ да пѣешъ.” Затова му дали следния съветъ: “Ти ще се научишъ да пѣешъ, но трѣбва да мълчишъ и да мислишъ само за пѣенето.” За тази цель турили на главата му едно гърне, пълно догоре съ млѣко и му казали да обиколи съ гърнето на глава цѣлия градъ безъ да излѣе капка отъ млѣкото. Като тръгналъ изъ града, той мислилъ само за пѣнието и за млѣкото. Съ дни обикалялъ този градъ и като се върналъ при царя съ гърнето млѣко, той пѣлъ отлично.

 

Рекохъ сега, бихъ желалъ и вие да се научите да пѣете като този. Мнозина отъ васъ искате да работите за Господа и може да работите. Азъ виждамъ, между васъ има даровити пѣвци. Ако вие може въ себе си да развиете единъ ангелски гласъ, навсѣкѫде може да се спрете, да изпѣете една пѣсень и хората [да] ви слушатъ. Вие може да постѫпите тъй, както Паганини и постѫпилъ. Той билъ доста скържавъ човѣкъ, но минава единъ день покрай старъ цигуларь, рѫцетѣ му треператъ, едва държи цигулката, но свири, събира милостиня. Паганини се спира, взима цигулката и започва да свири. Всички минувачи почнали да се спиратъ и копанката въ скоро време се напълнила съ пари. Стариятъ цигуларь съ просълзени очи запиталъ Паганини: “Синко, защо не дойде по-рано?” Това е великия цигуларь. Той може да послужи като поощрение за насъ, ние да свиримъ. Добритѣ пѣвци сѫ едно поощрение за насъ и ние трѣбва да пѣемъ. Любовьта азъ разбирамъ по другъ начинъ. Съвършената Любовь може да се изрази по музикаленъ начинъ. Безъ музика любовьта е непонятна, т.е. понятна е, но тя е грубата любовь. Ако любовьта е музикална, тя може да събуди красивото въ човѣка. Затова рекохъ, обичайте музиката, за да може чрезъ нея да добиете Любовьта, онази Божествена Любовь да се прояви чрезъ васъ и днешния день и за бѫдещи дни.

 

Азъ донесохъ сега цигулката, но по-после измѣнихъ и искахъ да ви поговоря. Искахъ да ви посвиря едно класическо парче, какъ единъ, който ходилъ въ онзи свѣтъ и видѣлъ хубави работи, искалъ да ги изяви чрезъ музика. Но като не могълъ да намѣри тонове, чрезъ които да изрази това нѣщо, казалъ: “Нѣма да ме разбератъ тѣзи хора”, и решилъ да не свири. Тъй че първо ще ви говоря, а после ще ви свиря, а мислѣхъ точно обратно: първо да свиря и после да говоря. Сега ще говоря, а после ще свиря. Ще свиря, да видя какво ще направите.

 

Изпѣйте “Фир-фюр-фенъ”.

 

Изговорете формулата отъ тая сутринь.

 

Богъ е Любовь, Любовь, която Христосъ е приелъ.

 

Христосъ е Любовь, Любовь която ние сме приели.

 

Ние сме Любовь, която сега проявяваме.

 

6-та беседа, държана отъ Учителя на

25 юлий 1937 г. въ 10 ч. с.

около огнището при Второто езеро.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • 1 year later...

"Лѫчи на живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера
презъ лѣтото на 1937 г. София,
Първо издание, София, 1937 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание

ПРАВИЛНА ОБХОДА.

Днесъ ще говоря върху обходата. За да придобие правилна обхода, човѣкъ трѣбва да слѣзе на земята да се учи. Въ това отношение, земята е училище, въ което всички души, които слизатъ отъ невидимия свѣтъ, идатъ на земята да научатъ правилно да се обхождатъ. Да се обхождашъ правилно, това не значи, че трѣбва да мълчишъ. Ако мълчанието подразбира добра обхода, трѣбва да се извади заключение, че нѣмиятъ има по-добра обхода отъ този, който говори. Може ли да се счита, че нѣмиятъ е добъръ и светъ човѣкъ, понеже всѣкога мълчи и на никого лоша дума не казва? По-скоро може да се предполага, че устата на нѣмия е свързана по причина на това, че той е лошъ човѣкъ, или въ миналото си е направилъ нѣкакво голѣмо престѫпление. Ако слѣпиятъ не вижда грознитѣ работи, това не показва, че очитѣ му сѫ затворени, за да не вижда лошото и грозното въ свѣта и да се запази въ известна чистота. Ако очитѣ му сѫ затворени за злото, едновременно тѣ сѫ затворени и за доброто. Може би този слѣпъ човѣкъ е слабъ, и чрезъ слѣпотата му невидимиятъ свѣтъ иска да го запази отъ изкушения. Като вижда красивитѣ нѣща въ свѣта, въ него ще се родятъ много желания, които ще го съблазнятъ. Благодарете, че не сте нѣми и глухи. Благодарете, че невидимиятъ свѣтъ разчита на васъ, че като говорите, ще въздържате езика си, и, като гледате съ очитѣ си, съзнателно ще се пазите отъ съблазнитѣ въ свѣта.

Следователно, като хора, които искатъ да учатъ, пазете следнитѣ правила: Не подражавайте на водата! Не подражавайте на въздуха! Не подражавайте на растенията! Не подражавайте на животнитѣ! Защо да не подражавате на водата? — Защото тя не познава никакъвъ моралъ. Тя е кротка, само когато е въ твърдо състояние, въ видъ на снѣгъ и ледъ. Въ това състояние, дето и да я турите, тя седи мирно. Обаче, щомъ се влюби, тя се разтопява, и дето мине, всичка руши и събаря. Нѣкой човѣкъ си направилъ чистъ пѫть за минаване, но щомъ водата дойде, всичко превръща въ каль. Другъ пъкъ, тъкмо измазалъ кѫщата си съ варь и се радва на бѣлината ѝ, не се минава много, завали дъждъ, и водата разкаля улицитѣ. Отъ кальта стенитѣ на кѫщитѣ се изцапватъ, изгубватъ чистотата си. Като облѣчешъ нова дреха, дъждътъ разваля краскитѣ ѝ.

Защо да не подражавате на въздуха? — Защото, като се раздвижи той, образува се вѣтъръ. Всѣки е изпиталъ силата на вѣтъра. Като излѣзе силенъ вѣтъръ, нищо не иска да знае той: дигне прахъ навсѣкѫде и, който върви по улицитѣ, току се спира да търка очитѣ си — пълнятъ се съ прахъ. После сграбчва шапката на човѣка, хвърля я далечъ нѣкѫде, и той тръгва да я гони. Палтото му развѣва на една, на друга страна — предъ нищо не се спира. Дали си царь, или обикновенъ човѣкъ, вѣтърътъ не се интересува. Той си вѣе, бучи, дървета изкъртва, камъни събаря.

Защо да не подражавате на растенията? — Защото, като сѫ по много на едно мѣсто, образуватъ голѣми сѣнки и така лишаватъ по-слабитѣ сѫщества отъ свѣтлина. Съ това тѣ искатъ да кажатъ: Който смѣе да се подслони подъ нашия покривъ, той трѣбва да плаща. Ако не иска да плаща, нека се качи на върха. Само онзи има право да живѣе, който се качва по върховетѣ. Остане ли да живѣе подъ нашата сѣнка, той трѣбва да умре.

Човѣкъ не трѣбва да подражава и на животнитѣ, защото, дето и да ги пусне, тѣ всичко наоколо изцапватъ. Тѣ не познаватъ никаква хигиена. Тѣ нѣматъ никаква представа за чистота. Какво може да очаквате отъ почтения професоръ воловъ — професоръ - волъ? Или какво можете да очаквате отъ почтената професорка кравкова и отъ почтената професорка овцова? Какво можете да очаквате отъ почтения професоръ пѣтльовъ, или отъ почтената проповѣдничка кокошкова?

Сега, колкото и отрицателни чърти да изнасямъ на водата, на въздуха, на растенията и на животнитѣ, въпрѣки това, тѣ иматъ и свои добри чърти, съ които се гордѣятъ. Като съзнава това, водата има високо мнение за себе си. Едва ли ще срещнете друго сѫщество съ по-високо мнение за себе си отъ водата. Водата казва: Азъ съмъ носителка на живота. Ако не съмъ азъ, животъ нѣмаше да има. Дето мина, всичко оросявамъ, всичко поя и разхлаждамъ. Отъ моитѣ капки, отъ моитѣ струи всичко расте и се развива. И вѣтърътъ е голѣмъ честолюбецъ. Той казва: Ако азъ не идвамъ отъ време на време да разнасямъ облацитѣ, да разклащамъ дърветата и по този начинъ да препращамъ соковетѣ имъ отъ коренитѣ къмъ клонетѣ, не зная, какво би станало съ хората на земята. Растенията, дърветата казватъ: Какво щѣше да стане съ човѣка, ако ние бихме изчезнали? Безъ насъ животътъ е немислимъ. Най-после и животнитѣ се провикватъ: Какво да кажемъ ние, когато на всѣка стѫпка хората се нуждаятъ отъ насъ? Оратъ ли, вършеятъ ли, все ние сме имъ нужни. Хранятъ ли се, все нашата кожа отива. Иматъ ли нѣкаква работа, все ние опъваме каиша — всичко се иска отъ насъ. Наистина, въ живота си човѣкъ нѣма по-добри помощници отъ животнитѣ.

Съвременнитѣ хора говорятъ за минералитѣ, за растенията, за животнитѣ, за човѣка, безъ да разбиратъ, какво въ сѫщность тѣ представятъ. Най-после дохождатъ и до въпроса за Бога, безъ да знаятъ, какво е Той въ сѫщность. Единствениятъ, Който има предъ видъ крайното благо на всички живи сѫщества, това е Богъ. Крайната Нетова цель е да задоволи всички сѫщества, на всички да е добре. За да се постигне това, Той се грижи за тѣхното възпитание, учи ги да се обхождатъ правилно. Когато сгрѣшите, вслушвайте се въ тихия гласъ на Бога, Който ви нашепва: Обхождайте се съ всички души така, както азъ се обхождамъ съ васъ. Не се обхождайте като водата, която образува каль, порои и влѣче всичко, каквото срещне на пѫтя си. Не се обхождайте нито като вѣтъра, нито като растенията, нито като животнитѣ. Тѣ сѫ безотговорни. На тѣхъ всичко е позволено, но не и на васъ. Тѣ сѫ колективитетъ, една голѣма армия. Когато една армия претърпи поражение, отговорностьта се пада на нейния генералъ, или на нейния водитель, билъ той полковникъ, майоръ или капитанъ, а не на цѣлата армия. Войницитѣ сѫ безотговорни за поражението, но водительтъ имъ не може да избегне отговорностьта. Всички хора сѫ все генерали, и то на голѣми армии, но трѣбва да бѫдатъ внимателни, да не претърпятъ нѣкакво поражение. Претърпятъ ли поражение, отговорностьта имъ е неизбѣжна. Помнете: Докато е на земята, човѣкъ не може да се освободи отъ отговорности. Майката носи единъ родъ отговорность, бащата — другъ родъ. Учительтъ носи единъ родъ отговорность, ученикътъ — другъ родъ. Духовниятъ носи едни отговорности, свѣтскиятъ други.

Представете си, че двама вѣрващи въ Бога, въ Христа, срѣщатъ една млада, красива мома и се влюбватъ въ нея. Единиятъ иска да се ожени за нея, и другиятъ иска сѫщото. Преди да бѣха я срещнали, тѣ бѣха готови да следватъ Христа, да прилагатъ любовьта. Щомъ я срѣщатъ, и двамата се борятъ за нея — никой отъ тѣхъ не отстѫпва. Кѫде остава любовьта, готовностьта имъ за жертва? Защо поне единиятъ отъ тѣхъ не е готовъ да отстѫпи? Въ сѫщото положение могатъ да изпаднатъ и две сестри — последователки на Христа. Щомъ срещнатъ нѣкой красивъ момъкъ, и дветѣ се влюбватъ въ него, и започватъ да спорятъ помежду си, коя има по-голѣмо право надъ него. Това е изпитъ и за братята, и за сестритѣ, да видятъ докѫде е стигнала тѣхната любовь, докѫде сѫ готови на отстѫпки, на жертви. Донѣкѫде циганитѣ сѫ разрешили този въпросъ. Когато нѣкой циганинъ се влюби въ две циганки, той дава и на едната, и на другата по една торба и по една тояга и ги праща да просятъ. Тъй щото, когато единъ младъ момъкъ се влюби въ две млади моми, тѣ започватъ да прилагатъ циганската философия. Въ края на краищата, и дветѣ ще ги пратятъ да просятъ.

Сега, като говоря за правилна обхода, мнозина ще се натъкнатъ на противоречия. Момитѣ не сѫ доволни отъ обходата на момцитѣ. Момцитѣ пъкъ не сѫ доволни отъ обходата на момитѣ. И еднитѣ, и другитѣ трѣбва да знаятъ, че най-красивитѣ моми и момци не сѫ слѣзли още на земята. Засега на земята живѣятъ ония моми и момци, които иматъ още да работятъ върху себе си. Тѣ сѫ много неодѣлани. Дълго време още чукътъ на великия скулпторъ трѣбва да работи върху тѣхъ, докато ги одѣла. Като погледнете една съвременна мома или единъ съвремененъ момъкъ, виждате, че тѣ се представятъ такива, каквито не сѫ. Тѣ искатъ да изразятъ своя идеалъ, но не могатъ. Не само обикновенитѣ хора искатъ да се представятъ такива, каквито не сѫ, но даже и светията има сѫщитѣ желания. Външно той изглежда смиренъ, светъ човѣкъ, но въ сѫщность не е толкова смиренъ. И той иска да бѫде въ положението на царь, да заповѣдва, да управлява, да бѫде обичанъ и уважаванъ отъ всички, но не може да постигне това. На хората не се угажда лесно. Каквото и да прави, все не може да мине за божество. Въ лицето на нѣкои хора той е добъръ, светъ човѣкъ, но за други не е добъръ. Не е лесно при всички условия на живота си човѣкъ да е добъръ. И най-смирениятъ човѣкъ, като падне върху нѣкого, ще го удари. Не е виновенъ човѣкътъ, други сѫ го блъснали. Пострадалиятъ веднага ще започне да говори лошо за него. Обаче, нѣма да се мине много време, и за последния ще започнатъ да говорятъ лоши работи. — Защо? — И него ще блъснатъ. И той, като падне върху другъ нѣкой, все ще го удари нѣкѫде. Така ще се говори лошо за всички хора. Обаче, никой не е виновенъ, че е ударилъ нѣкого. Като се блъскатъ едни други, хората сами си причиняватъ пакости. Тъй щото, когато нѣкой човѣкъ казва за себе си, че не е добъръ, това подразбира, че той не е толкова добъръ да даде единъ отъ своитѣ удове на заемъ, други да си служатъ съ него. Въ това отношение, азъ никога не бихъ заложилъ нито носа, нито очитѣ, нито ушитѣ, нито сърдцето, нито ума си.

Често религиознитѣ хора говорятъ за самоотричането. Тѣ казватъ, че човѣкъ трѣбва да се отрече отъ всичко. Самоотричането се отнася до ония нѣща, които не сѫ вложени въ човѣка, а сѫ дошли отвънъ. Човѣкъ може да се отрече отъ онова, което не му е дадено отъ Бога, а да притежава и владѣе това, което Богъ му е далъ. Съ други думи казано: Разполагай съ духа си, съ душата си, съ сърдцето си, съ волята си, съ тѣлото си, защото Богъ ти ги е далъ. Тѣ представятъ Божественото начало въ тебе. Следователно, отъ човѣшкото можешъ да се отречешъ, но отъ Божественото — никога. Който се осмѣли да се отрече отъ нѣкой свой удъ, той е осѫденъ на вѣчни страдания. Какъ ще се отречете отъ окото си? Отречете ли се отъ окото си и го замѣстите съ изкуствено, цѣлъ животъ ще носите последствията на това отричане. Каквото и да правите, не можете да скриете изкуственото си око.

Единъ младъ, красивъ момъкъ, съ хубави сини очи, се влюбилъ въ една млада, черноока мома и се оженилъ за нея. Момъкътъ ималъ само единъ недостатъкъ: дѣсното му око било изкуствено. И момата имала сѫщия недостатъкъ, само че у нея лѣвото око било изкуствено. Обаче, като се оженили, и двамата скрили недостатъка си и грижливо се пазели, да не се издадатъ. Така живѣли цѣли десеть години. Една вечерь тѣ отишли на театъръ и се върнали дома си късно. Понеже били уморени, искали по-скоро да си легнатъ, тѣ даже не запалили лампа. Мѫжътъ извадилъ изкуственото си око и го турилъ на масата. И жената направила сѫщото: извадила изкуственото си око и го турила на масата, близо до окото на мѫжа си. Като станали сутриньта, въ бързината, тѣ объркали очитѣ си: тя взела синьото око на мѫжа си, а той — черното око на жена си. Като се погледнали въ очитѣ, той запиталъ жена си: Защо едното ти око е синьо? — Ами защо твоето е черно?

Изкуственото око е наследственость, която хората сѫ придобили отъ дѣди и прадѣди. Наследственитѣ чърти не сѫ Божествени. Нѣкой човѣкъ е придобилъ навикъ да говори безсмислени работи, да краде, да лъже, да бие. Това сѫ изкуствени нѣща, които човѣкъ е придобилъ въ пѫтя на своето отклоняване. Тѣ не сѫ присѫщи на неговото естество. Силниятъ, благородниятъ човѣкъ, обаче, не бие. Когато иска да даде единъ добъръ урокъ на нѣкого, той го хваща, обръща го съ главата надолу и му казва: Ако продължавашъ да се занимавашъ съ мене, още сега ще те пусна въ нѣкой кладенецъ, или ще те занеса на единъ планински връхъ и оттамъ ще те хвърля надолу. Моля ти се, не ме мѫчи! Щомъ започне да се моли, това показва, че той е разбралъ, съ какъвъ човѣкъ има работа. Едно трѣбва да имате предъ видъ: каквото лошо и да кажете на нѣкого, той знае това преди васъ. Ще кажете, че нѣкой ималъ изкуствено око. Този човѣкъ знае това преди васъ, още когато сѫ извадили окото му.

Следователно, не се занимавайте съ погрѣшкитѣ на хората. Всѣки знае погрѣшкитѣ си и добродетелитѣ си по-добре отъ всички други. Вие знаете своитѣ погрѣшки и добродетели по-добре отъ мене. Всѣки знае, колко е добъръ и колко е лошъ. Добротата и лошотата на хората сѫ относителни. И за Христа казваха, че е благъ, но после се усъмниха въ Неговата благость. Когато се обърнаха къмъ Него съ думитѣ „Учителю благи“, Той имъ каза: „Никой не е благъ, освенъ Господъ“. Съ това Той искаше да имъ каже, че е човѣкъ, облѣченъ въ плъть. Когато влѣзе въ храма и видѣ търговцитѣ да продаватъ гълѫби и други стоки, Христосъ взе камшикъ и ги изгони навънъ. Като видѣха това, мнозина отъ евреитѣ се усъмниха. Тѣ си казаха: Какъ е възможно този човѣкъ да бие, да си служи съ камшикъ? Какво мислѣхме ние, а какво излѣзе? Следъ това Христосъ каза: „Ревностьта на Твоя домъ ме погуби“.

Отъ отношението на евреитѣ къмъ Христа преди и следъ тази Негова постѫпка, мога да направя аналогия съ отношенията на влюбенитѣ преди и следъ женитбата имъ. Като се влюби въ нѣкой момъкъ, момата се обръща къмъ него съ думитѣ: Учителю благи, готова съмъ да направя за тебе всичко, каквото пожелаешъ. Обаче, щомъ се ожени за него и забележи, че той гледа други жени, тя веднага оплита първия камшикъ на ревностьта и започва да си служи съ него: Какъ смѣешъ да гледашъ чуждитѣ жени? Азъ те мислѣхъ за съвсемъ другъ човѣкъ, но изглежда, че съмъ се лъгала. Той започва да се оправдава, че имъ проповѣдва учението на Христа, че иска да ги въведе въ новия животъ. Както и да се оправдава, тя има правото на своя страна — камшикъ държи въ рѫката си.

Това сѫ нѣща, които ставатъ съ всѣки човѣкъ. Колкото и да се пази човѣкъ, подозрението, съмнението, ревностьта все ще проникнатъ въ него. Ревностьта, подозрението не сѫ нищо друго, освенъ мѫтна вода, която човѣкъ, въ пѫтя на своето развитие, все ще опита. Въ началото, или на края, той ще пие мѫтна вода, но желателно е да не пие отъ нея, следъ като е билъ при чистия изворъ. Дойде ли до чистия изворъ и пие само отъ неговата вода, човѣкъ е на правъ пѫть. Обаче, следъ като е пилъ чиста вода и отиде да пие мѫтна, нечиста, той ще си причини голѣма вреда. Ако не яде, както трѣбва, човѣкъ ще повреди стомаха си; ако не диша правилно, човѣкъ ще повреди дробоветѣ си; ако не слуша, както трѣбва, човѣкъ ще повреди ушитѣ си; ако не говори, както трѣбва, човѣкъ ще повреди устата си; ако не мисли правилно, човѣкъ ще повреди мозъка си; ако не чувствува правилно, човѣкъ ще повреди сърдцето си.

Мнозина казватъ, че могатъ да мислятъ и да чувствуватъ, както искатъ. — Не, всѣка мисъль, която не допринася никакво благо нито за самия човѣкъ, нито за неговитѣ ближни, тя е чуждица въ неговия мисловенъ свѣтъ. Тя е царица, която произвежда само търтеи. Такава царица не е за кошера. Истинска, добра царица е онази, която произвежда работници. Добрата царица представя доброто въ човѣка. Следователно, царица е човѣшката душа, но когато произвежда работници — добри мисли, чувства и постѫпки. Почне ли душата, въ формата, въ която живѣе, да произвежда търтеи, тя е изгубила своето предназначение. И тогава, нѣма да мине много време, тази царица ще се замѣсти съ нова. Новата царица представя Бога въ човѣка, Човѣкъ е подобенъ на кошеръ, въ който Богъ ще влѣзе, да види, колко медъ е събралъ. Ако види, че даденъ кошеръ е пъленъ съ търтеи, Той веднага ще излѣзе вънъ. Такъвъ кошеръ е осѫденъ на израждане, на запустяване. Обаче, ако види, че кошерътъ е пъленъ съ медъ, и хиляди работници бръмчатъ въ него, Той ще го благослови, стократно повече медъ да даде. Това е доброто въ човѣка, което Христосъ изразява съ стиха: „Азъ съмъ лозата, а вие — прѫчкитѣ“. Използувайте доброто, което е вложено отначало въ васъ. Използувайте доброто и на вашитѣ ближни. Учете се отъ себе си, учете се отъ окрѫжаващитѣ. Приемайте доброто отъ всички и посаждайте го въ душата си, като благотворно семе на живота.

Вѣкътъ, въ който сегашнитѣ хора живѣятъ, трѣбва да бѫде вѣкъ на любовьта. И тогава, ако любовьта ви надделява на вашата ревность, вие сте силенъ човѣкъ; ако любовьта ви надделява на вашия страхъ, вие сте силенъ човѣкъ; ако любовьта ви надделява на вашата алчность, вие сте силенъ човѣкъ; ако любовьта ви надделява на вашата гордость, на вашия егоизъмъ, на всичко отрицателно въ васъ, вие сте силенъ човѣкъ. Отрицателнитѣ качества на човѣка сѫ присѫщи на неговата личность и то, само на една страна на личностьта, но по никой начинъ на душата. Сѫществуватъ две личности: едната е създадена изключително отъ слабости, а другата — отъ добродетели. Дайте мѣсто въ себе си на онази личность, която е създадена отъ добродетели.

Какво трѣбва да прави човѣкъ, за да даде възможность на личностьта на добродетелитѣ да се прояви въ него? — Той трѣбва да постави за основа на живота си тритѣ главни стълбове — стълбътъ на любовьта, стълбътъ на мѫдростьта и стълбътъ на истината. Върху тѣзи три стълба той ще съгради личностьта на добродетелитѣ — великото благо на неговия животъ. Щомъ съгради тази личность въ себе си, веднага той трѣбва да се заеме съ разрушаване на старата — личностьта на отрицателното въ човѣка. Колкото по-скоро ликвидира съ нея, толкова по-добре за него. Не се страхувайте да ликвидирате съ старото. — Ама да не останемъ голи! — Христосъ донесе въ свѣта любовьта, за да облѣче всички хора съ нея, като съ нова, здрава дреха на живота. — Каква любовь донесе Христосъ? — Христосъ донесе на земята онази любовь, която всичко вижда, всичко слуша, всичко обонява, всичко пипа, всичко вкусва, всичко обновява, всичко пресъздава. Облѣчете се въ любовьта на Христа. Въ Писанието е казано: „Не следвайте пѫтя на плътьта, но облѣчете се въ Христа“. Въ този смисълъ обличането представя вѫтрешенъ, а не външенъ процесъ. Значи, човѣкъ трѣбва вѫтрешно да се облѣче въ любовьта. Така облѣченъ, той ще излѣзе отъ мѫчнотиитѣ и несгодитѣ на живота. Безъ тази дреха, човѣкъ всѣкога ще бѫде изложенъ на мѫчнотии, на страдания, на голѣми разочарования.

На какво се дължатъ разочарованията на съвременнитѣ хора? — Една отъ причинитѣ на разочарованията на хората се дължи на неиздържане на обещанията. Единъ обещава, другъ обещава, но въ края на краищата малцина изпълняватъ обещанията си. Въпрѣки това, хората пакъ вѣрватъ на обещания. Това показва, доколко тѣ сѫ суевѣрни. Днесъ всички хора по лицето на земята сѫ повече или по-малко суевѣрни.

Ще ви дамъ единъ примѣръ за суевѣрието на съвременнитѣ хора. Единъ турчинъ отишълъ при единъ богатъ турски ходжа, да му иска пари на заемъ. — Колко искашъ? — Двеста лири. Ако ми услужишъ, ще ти дамъ 100% лихва. Ходжата повѣрвалъ и веднага далъ двеста лири на просителя. Последниятъ плащалъ редовно лихвитѣ нѣколко месеца наредъ. Като платилъ сума, равна на стотѣ лири, той запиталъ ходжата: Доволенъ ли си отъ мене? — Доволенъ съмъ, но какво ще стане съ майката на паритѣ? — Майката остави настрана. Лесна работа всичко ще се нареди. — Лесна работа, но ходжата не получилъ останалитѣ сто лири.

Тъй щото, срещнете ли човѣкъ, който дава обещания 100%, знайте, че първо той ще вземе нѣщо отъ васъ; после, половината ще ви върне, а другата половина ще задържи за себе си. Това значи да изпаднете въ положението на онзи българинъ, Стоянъ, който тръгналъ единъ день съ магарето си за града, да се срещне съ владиката, да си поприказва съ него. Той натоварилъ магарето си съ подаръци за владиката. Деньтъ билъ горещъ, слънцето силно грѣело, вследствие на което Стоянъ се спрѣлъ подъ сѣнката на едно дърво да си почине и тамъ заспалъ. Наблизо имало деца, които си играели, но като видѣли магарето на Стояна, натоварено съ подаръци, отвързали го и го завели въ града, да го продаватъ. Като се събудилъ, Стоянъ видѣлъ, че магарето му го нѣма, а едно дете, близо до него, държи на главата си юлара на магарето. — Кѫде е магарето ми? — Азъ съмъ твоето магаре. Едно време бѣхъ непослушно дете, но баща ми ме прокле, и азъ се превърнахъ на магаре. Срокътъ на наказанието ми изтече, и днесъ съмъ пакъ човѣкъ. Детето ударило Стояна съ юлара и избѣгало. Стоянъ отишълъ на пазара, видѣлъ магарето си, но си казалъ: Не те искамъ вече, да ми правишъ пакости. Не искамъ такова магаре, което се превръща ту въ човѣкъ, ту въ магаре.

Много примѣри още могатъ да се наведатъ, отъ които да се види, че ако нѣма правилна обхода, човѣкъ може да изгуби своитѣ скѫпоценни камъни. Има опасность за човѣка да изгуби своитѣ скѫпоценни мисли, чувства и постѫпки. Изгуби ли ги, той ще се почувствува като въ пустиня. Човѣкъ трѣбва да пази това, което природата му е дала. Христосъ казва: „Всичко, което Отецъ ми даде, упазихъ“. Той изгуби само единъ отъ ученицитѣ си — Юда. Юда бѣше лъжливъ ученикъ. За да се изпълни закона, Христосъ не можа да му помогне, не можа да го упази.

Следователно, всѣки човѣкъ има въ себе си по единъ лъжливъ ученикъ като Юда, когото неизбѣжно ще изгуби. Въ човѣка, Юда представя всѣко негово лъжливо чувство, лъжлива мисъль и лъжлива постѫпка. Обаче, любовьта изисква отъ хората да бѫдатъ съвършени въ всѣко отношение.

Обходата, за която ви говоря, не е само външна. Има хора, които отвънъ иматъ правилна обхода, а отвѫтре нѣматъ. Външно сѫ добри, а вѫтрешно сѫ обикновени хора. Човѣкъ трѣбва да бѫде добъръ и външно, и вѫтрешно.

И тъй, човѣкъ всѣкога трѣбва да бѫде добъръ. Дали съмъ разположенъ или не, когато дойде нѣкой човѣкъ при мене и ми се оплаква, ще го изслушамъ, ще му дамъ нѣкакъвъ съветъ и ще го изпратя доволенъ. Ако дойде нѣкой при мене и се оплаква отъ жена си, ще му препорѫчамъ да ѝ дава всѣки день по нѣколко грама чиста, планинска вода и всѣкога да ѝ говори съ мекъ, любовенъ езикъ. Постѫпва ли така съ нея, и двамата ще бѫдатъ доволни единъ отъ другъ. Следъ това дохожда при мене единъ търговецъ, който се оплаква, че работитѣ му не вървятъ добре. И на него давамъ едно шишенце съ вода и му казвамъ, да взима по три пѫти на день по нѣколко капки отъ тази вода и да казва въ себе си: Работитѣ ми ще се оправятъ. Като прави това десетина деня наредъ, ще забележи, че работитѣ му започватъ по малко да се оправятъ. Най-после, дохожда при мене една млада мома, влюбена въ единъ момъкъ, но не е щастлива. Не знае, какво да прави, за да бѫде щастлива. И на нея давамъ едно малко шишенце съ чиста вода и казвамъ да взима отъ него по три пѫти на день, сутринь, на обѣдъ и вечерь, по нѣколко капки, и да казва: Азъ ще се оженя за онзи, който ми е опредѣленъ отъ Бога. — Какъ ще позная, кой ще бѫде този момъкъ? — Ще го познаешъ по това, че колкото момци и да дохождатъ при тебе, всички ще си отидатъ, а той единственъ ще ти остане вѣренъ. — Ама азъ искамъ да ми кажешъ нѣщо по астрология, подъ какви планетни съчетания се намирамъ. — Това не е важно за тебе, а за мене е изгубено време. Затова, приложи този методъ, който ти давамъ, и не мисли повече.

Сега и на васъ ще дамъ единъ методъ за оправяне на работитѣ ви, който можете да приложите още сега, докато сте на планината. Вземете си по едно шишенце отъ сто грама и го напълнете съ вода. Всѣки день пийте по единъ грамъ отъ тази вода, сутринь, на обѣдъ и вечерь, като си казвате: Всичкитѣ ми работи ще се оправятъ. Нѣма да мине много време, ще видите, че работитѣ ви започватъ да се оправятъ. Който вѣрва, само той да се наеме съ опита. — Буквално ли да изпълнимъ този опитъ, или по духъ? — Буквално — по мисъль, по чувство и по постѫпка. Онѣзи отъ васъ, които нѣматъ грамове и не могатъ да теглятъ водата, нека броятъ капкитѣ — деветь капки сутринь, деветъ на обѣдъ и деветь вечерь. Ако мислите, че ще губите много време, можете да взимате по три или по шесть капки. Ще сипвате най-много до деветь капки: три, шесть, или деветь. Повече отъ деветь капки не може. — Дали ще ни помогне този опитъ? — Ако го изпълните, ще ви помогне. Ако не го изпълните, пакъ ще се наредятъ работитѣ ви, но следъ сто години. Който мисли правилно, работитѣ му ще се наредятъ още на младини. Който не мисли правилно, и неговитѣ работи ще се наредятъ, но на старини и съ голѣми пертурбации.

Опитътъ, който ви давамъ съ водата, има отношение къмъ чувствата ви. Значи, ще вземете една капка вода за чувствата, втора — за мислитѣ, а трета — за вашитѣ постѫпки. Ако направите опита съ шесть капки, тогава ще употрѣбите по две капки за мислитѣ, за чувствата и за постѫпкитѣ си. Ако пъкъ го правите съ деветь капки, за всѣка область отъ мисли, чувства и постѫпки ще употрѣбявате по три капки. Всѣки да направи опита така, както той го е разбралъ, безъ да очаква обяснения отъ други. Ако опитътъ ви излѣзе несполучливъ, азъ съмъ готовъ да ви помогна. Ще видимъ, кѫде е погрѣшката, въ мене или въ васъ. Ако погрѣшката е въ мене, азъ веднага ще я изправя. Ако е въ васъ, и вие трѣбва да имате готовностьта да я изправите. Обаче, най-малкото разколебаване отъ ваша страна е въ състояние да ви попрѣчи. Всѣко съмнение, всѣко колебание, всѣко отлагане спира реализирането на нѣщата. Духовниятъ свѣтъ не търпи никакво колебание, никакво отлагане. Имайте вѣрата на малкото дете. Проникнете се отъ онази пълна любовь, при която нѣщата ставатъ моментално.

Едно малко дете тръгнало съ майка си на молебенъ, да се молятъ за дъждъ. Детето взело съ себе си чадъръ, а майката не взела. Като видѣла, че детето носи чадъръ, майката го запитала: Защо носишъ чадъръ? — Нали ще вали дъждъ, ще ни потрѣбва. Значи, вѣрата на детето била по-голѣма отъ вѣрата на майката.

Казано е въ Писанието: „Безъ вѣра не може да се угоди на Бога“. Съ други думи казано: Безъ вѣра нищо не може да се реализира. Вѣрата е стълбъ, който крепи човѣшкия умъ, човѣшкото сърдце и човѣшката воля. Вѣрата е помощникъ на любовьта за реализиране на ония желания, които сѫ вложени въ неговата душа. Всички хора трѣбва да се проникнатъ отъ любовь и вѣра, за да се подмладятъ, да дойдатъ щастливи дни въ тѣхния животъ. Старитѣ трѣбва да се подмладяватъ, а младитѣ — да поумняватъ. Лошитѣ трѣбва да станатъ добри, а добритѣ — да запазятъ това, което сѫ постигнали и да дадатъ новъ потикъ на своя животъ. Който не може да даде на себе си потикъ, той никога не може да даде потикъ на другитѣ.

Сега, искамъ да стане нѣкой отъ васъ, да изпѣе една пѣсень, съ която да задоволи всички. Ако това не стане днесъ, може да стане другъ пѫть, защото днешниятъ день е дълъгъ, той има начало, нѣма край. Ще кажете, че не сте добри пѣвци. Ако човѣкъ дълго време мисли за пѣнието, той най-после ще стане отличенъ пѣвецъ. Ако нѣкой е осѫденъ на смърть и му кажатъ, че животътъ му ще бѫде подаренъ, при условие да се научи добре да пѣе, мислите ли, че този човѣкъ нѣма да стане отличенъ пѣвецъ?

Въ древностьта имало единъ много способенъ, даровитъ човѣкъ. По невнимание той извършилъ едно престѫпление, за което билъ осѫденъ на смърть. Въ деня, когато трѣбвало да се чете смъртната присѫда, сѫдията му казалъ, че по царска милость животътъ му ще бѫде подаренъ, ако той се наеме да обиколи града съ гърне на главата си, догоре пълно съ млѣко, безъ да изсипе капка отъ млѣкото. При това, презъ всичкото време той трѣбва да мълчи и да мисли. Следъ това ще се яви при царя да му изпѣе една пѣсень. Ако изпълни всичко това, както трѣбва, той ще бѫде свободенъ. Този човѣкъ се наелъ да изпълни желанието на царя. Турилъ на главата си гърне, догоре пълно съ млѣко, и така обиколилъ града, че капка млѣко не разлѣлъ на земята. Презъ всичкото време той билъ толкова съсрѣдоточенъ, че за нищо друго не мислилъ, освенъ за млѣкото и за пѣнието. Следъ това се явилъ при царя и му изпѣлъ една много хубава пѣсень. Така, той се освободилъ отъ смъртьта и заживѣлъ новъ, смисленъ животъ.

Сега, и на васъ желая да се научите да пѣете хубаво, както този даровитъ човѣкъ. Между васъ има хора, надарени съ хубавъ гласъ, но трѣбва да работите, да развивате гласа си. Ако бихте развили гласа си, всѣки ще ви слуша. Така сѫ слушали и Паганини. Единъ день Паганини вървѣлъ изъ града и на единъ ѫгълъ на улицитѣ видѣлъ старецъ, съ цигулка въ треперяща рѫка, свири и събира милостиня. Всички минавали и заминавали покрай него, но малцина се спирали да хвърлятъ нѣщо въ чинийката му. Като видѣлъ това, Паганини се спрѣлъ предъ стареца, взелъ цигулката му и започналъ да свири. Като чули да се свири толкова хубаво, всички минувачи започнали да се спиратъ предъ стареца, и въ скоро време чинийката му се напълнила съ пари. Съ просълзени очи старецътъ се обърналъ къмъ Паганини и му казалъ: Синко, защо не дойде по-рано?

Какво представятъ великиятъ цигуларь и великиятъ пѣвецъ за човѣка? — Тѣ сѫ голѣмо поощрение за него. Тѣ могатъ да му дадатъ потикъ да пѣе, да свири, да учи. Любовьта може да послужи за великъ потикъ въ живота на човѣка, но безъ музика, безъ пѣние, тя всѣкога остава неразбрана. Съ музика любовьта събужда красивото и възвишеното въ човѣка. Обичайте музиката и пѣнието, за да придобиете и разберете Божията Любовь. Като разберете тази любовь, вие ще можете правилно да предадете всичко онова, което сте видѣли и чули въ онзи свѣтъ.

Богъ е Любовь, която Христосъ е приелъ.

Христосъ е Любовь, която ние сме приели.

Ние сме любовь, която сега проявяваме.

*

25. юлий, 10 ч. с.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...