Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1937_07_25 Основнитѣ тонове

Съборни Беседи

  • Влезте в профила си за да пишете
1 отговор на тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2275 Мнения:

Публикувано 24 януари 2016 - 03:49

"Лѫчи на живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера

презъ лѣтото на 1937 г. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 2004.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

ОСНОВНИТѢ ТОНОВЕ

 

“Въ начало бѣ Словото.“

Добрата молитва

 

Да имаме малко размишление.

 

Ще ви прочета само нѣколко стиха отъ Ев. на Йоанна отъ 1 до 16 стихъ.

 

Христосъ взема лозата като символъ, казва: “Азъ съмъ лозата, вие пръчкитѣ.” Човѣкъ дълго време трѣбва да проучва живота на лозата, за да разбере онзи смисълъ, който се крие въ тази емблема. Дълго време човѣкъ трѣбва да проучава хлѣба, за да научи ония сили, които той съдържа въ себе си. Безъ този вѫтрешенъ опитъ, ние нѣма да имаме едно истинско понятие. Христосъ на друго мѣсто взема другъ емблемъ и казва: “Азъ съмъ живиятъ хлѣбъ, който е слѣзълъ отъ небето.” Тази идея е понятна на васъ, понеже и вие си правите хлѣбове. Казвате: “Този хлѣбъ азъ го омѣсихъ, азъ го направихъ.” Въ живота има две страни, и въ разбирането има две страни, и въ проявата на живота има две страни. Не е вѣрно само това, което човѣкъ мисли. Не е вѣрно само това, което човѣкъ чувствува. Не е вѣрно само това, което човѣкъ прави. По отношение на какво не е вѣрно? Ако го правишъ само по отношение себе си, споредъ Божествения законъ не е вѣрно. Ако направишъ нѣщо и мислишъ, че това, което си направилъ, Богъ го е направилъ, не е вѣрно. Ти казвашъ: “Азъ хранихъ този човѣкъ.” Не е вѣрно, че ти си го хранилъ. Казвашъ: “Азъ учихъ този човѣкъ.” Не е вѣрно, че ти си го училъ. Питамъ: ами тебе кой те е училъ? Казвашъ: “Аз го научихъ.”- Ами тебе кой те научилъ, защото ти не си началото на нѣщата. Тогава не да отхвърляте вашитѣ разбирания.

 

Една дума, която ви казахъ,“стани” трѣбва да я разбирате. Ако кажешъ “стани” и не може да станешъ, разбралъ ли си думата “стани”? - Не си я разбралъ. Но щомъ като кажешъ “стани” и ставашъ, ще разберешъ, че си силенъ. Или ако кажешъ: “мисли”. Значи трѣбва да разбирашъ смисъла. Ако може да мислишъ, ти си разбралъ смисъла на думата мисли. Но ако кажешъ “мисли” и не можешъ да мислишъ; ако кажешъ “люби” и не може да любишъ, разбралъ ли си смисъла на тая дума? Сега азъ не искамъ да ви говоря за вашитѣ дългове. Неприятно е на човѣка да му говоришъ за неговитѣ дългове. Дойдешъ и кажешъ нѣкому: “Имашъ да плащашъ.” Нѣма по-неприятна работа, да кажешъ нѣкому: “Ти ми дължишъ нѣщо, забравилъ си да платишъ дълга си.” Нѣма по-неприятна работа отъ това. Въ човѣшкия животъ най-неприятната работа знаете ли коя е? Отъ мойто гледище, когато ти си закъсалъ нѣкѫде, чудишъ се вече какво да правишъ, дойде нѣкой и ти каже: “Азъ на тебе имамъ да ти давамъ. Днесъ придобихъ наследство отъ баща си, идвамъ да ти платя дълговетѣ.” Ти веднага ставашъ веселъ.

 

Тогава две думи има, които сѫ силни: Вземай, когато ти даватъ. Вземай, когато Богъ ти дава и давай, когато Господь ти казва. То е благото. Силата на човѣка седи въ тия думи. Вземай, когато Богъ ти дава. Вземай, складирай го, никаква философия да нѣма. Взимай всичко. - “Ама азъ не съмъ достоенъ, нѣма ли другъ?” Вземай го и си мълчи, нищо повече. Когато ти каже Господь: “Давай!” Дай и не казвай другитѣ да дадатъ. Ти искашъ опашка да бѫдешъ. Господь като ти казва: “давай”, иска да те направи глава. Ти искашъ да станешъ опашка Опашката е само стражарь. Той пѫди мухитѣ, да не безпокоятъ великия господарь на свѣта, та ходи, че ги пѫди.

 

И въ модерно време всички високоблагородни хора, дамитѣ носятъ опашки. Лѣтно време, когато е много горещо, току вѣятъ опашката. Сега ако искашъ прохлада въ живота, ти имашъ едно вѣтрило. Въ природата такова вѣтрило както ние го създадохме, нѣма. Днесъ има вѣтрило, духа, разхлада е то. Но това вѣтрило носи благословение, разклаща растенията. Това вѣтрило събужда растенията, казва: “Ставайте и на работа всички!” Юргани, всичко туй разклаща, дето има сухо събаря, всичко старо събаря. Та, вѣтърътъ ви казва: “Да стане вашиятъ умъ.”

 

Станете и мислете сега! За какво? - Да мислите за онова, което Богъ ви даде днесъ, да го вземете и на мѣсто да го употрѣбите. Богъ даде водата на рибитѣ, за да си добиватъ по-лесно храната и да научатъ закона на чистотата. Две нѣща даде на рибитѣ. Богъ даде свѣтлината на човѣка, за да се научи да мисли. Богъ даде живота на човѣка, за да се научи да цени чистотата. Велика наука се крие вѫтре въ самата свѣтлина. Не може човѣкъ правилно да расте въ живота и да се развива, ако не разбира свѣтлината. Тепърва има съзнателно да изучава пѫтищата на свѣтлината. Свѣтлината външно не само, че разкрива битието, онова което Богъ е създалъ, но самата свѣтлина въ човѣка разкрива ония нѣща, които Богъ е поставилъ и които човѣкъ има да учи, не за бѫдеще, но за днесъ. Защото Божиитѣ работи на миналото, дето сте живѣли и сега които живѣете и за бѫдеще, които ще живѣете, Богъ е билъ и въ минналото, Богъ е въ настоящето, Богъ ще бѫде и въ бѫдещето. За Бога и миналото, и настоящето, и бѫдещето е настояще. То е начало. За Бога, ако ние гледаме отъ нашето гледище, миналото е начало, бѫдещето е край, а настоящето е зенитъ.

 

И тъй въ свѣтлината, разложена има седемь цвѣтове. Тѣ сѫ седемь пѫтища, по които човѣшкиятъ умъ е вървѣлъ, седемтѣ блаженства азъ ги наричамъ. Или седемтѣ правила, които умътъ трѣбва да употрѣбява за своето постижение въ живота. Червениятъ цвѣтъ е вратата, презъ която животътъ влиза. И той е основния тонъ въ музиката. Червениятъ цвѣтъ е музикален. И ако нѣкой отъ васъ нѣкой пѫть му се развие ухото, той може да чуе тона на червения цвѣтъ. Въобще червениятъ цвѣтъ се проявява най-добре у младитѣ моми. И когато нѣкоя мома почувствува, че е красива и хубава, веднага блесне една червенина много хубава у нея. То е вече съзнателния животъ, Божествения животъ, който се изявява въ човѣшкото лице. И то е тонъ. Когато тази краска сѫществува на човѣшкото лице, това е емблемъ на човѣшкото здраве, че човѣкъ е здравъ и веселъ и има миръ въ душата си. Той е енергиченъ, човѣкътъ на здравето иска да работи, да бѫде полезенъ. Следователно първиятъ скъпоцененъ камъкъ на красотата, това е червения цвѣтъ. Съ него започва тя. И когато човѣкъ се разболѣе, той изгубва смисъла на този цвѣтъ. Щомъ ти изгубишъ смисъла на червения цвѣтъ. Той е вѣнецъ. Затуй вѣнцитѣ турятъ на младитѣ булки. То е червения цвѣтъ. И първо турятъ два цвѣта, които изобщо сѫ основни въ свѣтлината. Червени цвѣтя турятъ на младитѣ булки, което означава, че трѣбва да иматъ животъ. Ако турятъ блѣди или жълти или сухи цвѣтя?.... Червени трѣбва да бѫдатъ.

 

Сега азъ говоря за онова съчетание на живота, не както хората подражаватъ. Та вие може да си представите живота тъй както е сега. То е едно подражание. Но мислите ли, че когато въ единъ театъръ се играе една драма на сцената, то е реално. Тамъ се играе на сцената, но нищо не е реално. То е едно предметно учение. Да кажемъ, на сцената ставатъ много работи: и любовни отношения, и религиозни отношения ставатъ, и научни работи ставатъ, и кражби ставатъ, и караници има на сцената, и вѣнчавки ставатъ, и умирания, и всичко става на сцената. После тѣзи, които сѫ крали на сцената, като се срещатъ въ живота, тѣ се рѫкуватъ и казватъ: “Много добре си играхме ролята.” И богаташътъ, като срещне онзи, който игралъ на сцената, го поздравлява и казва: “Браво! Много добре ме обра, много добре си изигра ролята на сцената.” И онзи казва: “Много ти благодаря, че ти бѣше така богатъ, да мога да те обера сега. Защото хората ще говорятъ за тебе и за мене ще говорятъ.” Ама приложението. Актьорътъ на сцената не носи своето име, той носи името, което авторътъ на тази драма му е далъ. Това име носи той. А самиятъ той инкогнито върви.

 

Азъ сега ви говоря като актьори не като действителни хора на сцената. На сцената, които сте, вие всички сте актьори. Актьори сте на земята. Все имате да играете нѣкаква роль въ тази драма, която е написана. За апаши работа нѣма тамъ. И после да нахукатъ нѣкого, да намушкатъ, да набиятъ, такава работа нѣма. Невидимиятъ свѣтъ като се разгневи нѣкому, той научно ще му ще му хване старитѣ дрехи, ще ги скѫса и ще му тури хубавитѣ и ще каже: “Ха, сега облѣчи ги! Хайде сега върви.” Невидимиятъ свѣтъ, като се разгнѣви нѣкому, той ще намисли нѣкой сиромахъ, ще му вземе старата кесия и ще му даде една нова кесия, ще я натъпчи хубаво, а старата ще хвърли. Новата ще натъпчи съ злато и ще каже: “Ха, сега да си вървишъ!” Въ Невидимия свѣтъ, като се разсърди нѣкой нѣкому, ще го повика на угощение, ще го нагости хубаво и после ще му каже: “Да си вървишъ.” А пъкъ като не ти се сърди, ни дума не говори на тебе. Нито на гости те вика, нито пари ти дава, нищо не ти дава. Като не ти се сърди, отъ него нищо не може да очаквашъ. И на тебе ако ти стане мѫчно, че нѣма кой да те обиди, ти ще се разсърдишъ нѣкому, ще идешъ да го викашъ, на гости да ти дойде. И сега казвашъ: “Азъ се разсърдихъ нѣкому.” Много хубаво си направилъ. Викатъ го на гости, запознаятъ се. Тури пари въ джоба му, дай му нови дрехи, нови обуща, нова шапка, нахрани го добре и му кажи: “Хайде, Господь да те благослови! Много ти благодаря! Много хубаво стана, че се карахме, да се запознаемъ. Ти си билъ много добъръ човѣкъ.”

 

Сега вие ще ме попитате: “Туй точъ въ точъ така ли е?” Имате право да ме питате. И мисъльта ви е добра. Азъ ви питамъ и азъ ще ви отговоря, но ще дамъ друго едно обяснение. Влизате вие въ една болница. Нѣкому рѫката е счупена, пъкъ нѣкому стомахътъ е разваленъ, на нѣкого гърдитѣ болятъ. На другъ главата му пукната. Ти разправяшъ на тия хора за здрави хора. Тѣ питатъ: “Като нашитѣ крака ли сѫ тѣхнитѣ крака и рѫцетѣ като нашитѣ ли сѫ?” Не, не, тѣ не сѫ счупени. “Че какъ може да бѫде това, нашитѣ сѫ такива?” Питатъ: “Тѣ иматъ ли такива слуги, като нашитѣ? Отъ единъ креватъ на другъ трѣбва да ги носятъ.” -Не, нѣма такива. Тамъ всѣки самъ си ходи. - “Какъ може да бѫде това?” После питатъ: “Като насъ ли ядатъ?” - Ни най-малко не ядатъ като васъ. -“Че какъ може тъй, нѣма ли нѣкой като на насъ съ лъжичка да имъ туря въ устата?” - Не, не той самъ си туря. - “Че какъ, ние не можемъ сами да си туряме?”

 

Та рекохъ, този животъ, Божествения, който ние искаме да обяснимъ, трѣбва да станатъ на този човѣкъ рѫцетѣ му здрави, краката му здрави, главата, стомахътъ, всичко да бѫде здраво, за да излѣзе отъ болницата и да започне да живѣе между другитѣ хора, за да може да разбере тѣхния животъ. Вие седите понѣкой пѫть и мислите, че васъ хората не ви обичатъ. Защо мислите така? Кажете ми? Азъ поставямъ въпроса другояче: Вие седите и мислите, защо хората ви обичатъ. Че защо обичамъ азъ една круша? - Защото искамъ да взема круши отъ нея. Като я погледна, казвамъ: “Много си хубава.” Почвамъ да я хваля, обичамъ я, защото има, какво да взема отъ нея. И ако нѣма какво да взема отъ крушата, мислите ли, че азъ мога да я обичамъ? Значи, като казвашъ: “Защо не ме обичатъ хората”, трѣбва да знаешъ, че нищо не си родилъ. И като питашъ: “Защо ме обичатъ хората?” Защото си родилъ. Ако ти родишъ една свѣтла мисъль, тебе хората ще те обичатъ; ако ти родишъ едно свѣтло желание, тебе хората ще те обичатъ; ако ти родишъ една свѣтла постѫпка, тебе хората ще те обичатъ. Азъ ви рекохъ, ще ви обичатъ хората.

 

Сега азъ туй, което ви говоря, не искамъ да влѣзе въ стълкновение съ сегашнитѣ ваши вѣрвания, нито съ сегашната ваша любовь. Защото любовьта е на степени. Личната любовь, после другарската любовь, семейната любовь, вземете любовьта къмъ децата, любовьта къмъ обществото, любовьта къмъ народа, любовьта къмъ човѣчеството, вземете любовьта къмъ ангелитѣ и най-после любовьта къмъ Бога. Това вече подразбира онова благоговение, разбиране за проявата на любовьта. Това е все любовь. За да разберешъ Божествената любовь, трѣбва да започнешъ отъ себе [си] отъ онова малкото, което е вѫтре въ тебе, което Богъ ти е далъ. Най-първо човѣкъ, за да се прояви въ свѣта, той трѣбва да бѫде здравъ. Болниятъ, за да влезе въ него истинския животъ, той трѣбва да бѫде здравъ. Но новото, което иде въ свѣта, изисква отъ човѣка да пѣе и човѣкъ, който не може да пѣе и който не иска да пѣе, въ новото учение не може да влѣзе. Нищо повече.

 

Човѣкъ, който не може да оцени една краска, който не може да оцени червената краска, който не може да оцени портокалената краска, зелената, жълтата краска, синята краска, тъмно синята и виолетовата краска, той въ новото учение не може да влѣзе. И човѣкъ, който не може да вземе основния тонъ на червения цвѣтъ, той нѣма да има ясна представа, какво нѣщо е любовьта. Човѣкъ, който не може да вземе вѣрно тона, портокаления тонъ въ музиката и да го вземе правилно, неговиятъ индивидуаленъ животъ правилно не може да се развива. Човѣкъ, който не може да вземе вѣрно тона на зеления цвѣтъ, той богатъ никога не може да бѫде и здравъ никога не може да бѫде. Човѣкъ, който не може да вземе основния тонъ на жълтия цвѣтъ, той уменъ не може да бѫде, художникъ не може да бѫде, поетъ не може да бѫде, философъ не може да бѫде. Той може да бѫде единъ обикновенъ камъкъ, който се търкаля по планинитѣ. Човѣкъ, който не може да вземе основния тонъ на синия цвѣтъ, той набоженъ не може да бѫде и религиозенъ не може да бѫде. И право понятие за Бога не може да има. Човѣкъ, който не може да вземе основния тонъ на тъмносиния цвѣтъ, той не може да разбира дълбинитѣ на живота; и онзи, който не може да вземе основния тонъ на виолетовия цвѣтъ, той никога господарь на себе си не може да бѫде. Сега азъ ще туря цвѣтове въ такава форма. Но всичкитѣ тия предложения* се нуждаятъ отъ една запетая. За да се поправятъ само една запетая имъ липсва. А запетаята, това е еврейския йотъ**. Йотъ въ еврейски езикъ означава онази буква, съ която нѣщата се създаватъ. Защото ти, като туришъ перото, искашъ да направишъ една малка точка, ще закривишъ нанѣкѫде тъй или иначе ще закривишъ, но винаги ще направишъ единъ йотъ. Сега като кажешъ нѣщо, запетая ще туришъ нѣкѫде.

 

Та рекохъ сега, погрѣшката на живота седи въ това: вие искате другъ човѣкъ да ви покаже какъ да пишете. Той може да ви покаже какъ да пишете. Единъ виртуозъ може да свири само на една хубава цигулка, както цигулкитѣ на Страдивариусъ. Ти може да свиришъ. Но ако ти дадатъ една дъска и ти туришъ четири струни, какво може да свиришъ? Та да кажемъ сега всѣки единъ отъ васъ е една цигулка. Духътъ въ васъ е въ жицата “солъ” въ цигулката. Душата е струната “ми”, “ре” е алтътъ, а “ла” е тенорътъ. Значи тогава турямъ: “солъ” е духътъ, “ми” е душата, “ла” е умътъ, а “ре” е сърдцето. Следователно ако ти искашъ да работишъ върху твоето сърдце, “ре” е основния тонъ на сърдцето ви. Ти ако искашъ да работишъ съ ума си, “ла” е основния тонъ на твоя умъ; ако ти искашъ да работишъ съ своята душа, “ми” е основния тонъ на твоята душа. Пъкъ ако искашъ да работишъ съ духа, “солъ” е основния тонъ на духа.

 

Сега азъ вземамъ тия четири. “Солъ” е основния тонъ на духа. И тогава “солъ” въ природата въ този смисълъ е всѣки узрѣлъ плодъ, защото всѣки узрѣлъ плодъ е плодъ на духа. То е “солъ”. Въ природата всѣки най-хубавъ плодъ, като го ядешъ, или туй чувство, което чувствувашъ, то е основния тонъ на духа. И ти вече вѣрно взимашъ “солъ”. Ако чувствувашъ правилно, може да вземешъ “солъ”. Сега пъкъ какво казахъ, че е “ре”. Сърдцето нали? Ако ти вървишъ по пѫтя си и не се спъвашъ и не си удряшъ краката и не се ухлузвашъ и вървишъ право, ти вземашъ правилно тона “ре”. Много хубаво е и ти е приятно на сърдцето. Но щомъ не вървишъ правилно и тонътъ ти не е вѣренъ. Щомъ се спъвашъ, тонътъ не е вѣренъ. Ако седишъ да си почивашъ нѣкѫде при нѣкой изворъ и се въртишъ насамъ нататъкъ, не ти е удобно мѣстото, тъй като седишъ не те задоволява свѣтътъ, основния тонъ на свѣта не може да вземешъ правилно, липсва ти нѣщо. Ти, като седишъ нѣкѫде, да не мислишъ за мѣстото дето седишъ, да забравишъ всичко, да нѣмашъ никакво безпокойство, да не те безпокоятъ, да не те смущаватъ никакви работи. Че си ималъ да давашъ пари, че имашъ дългове, че отъ този, отъ онзи имашъ да вземашъ, ти да имашъ едно спокойно положение, като седнешъ, като че всичко е разрешено. Туй е основния тонъ на ума.

 

А като дойдешъ до “ми”, до твоята душа, да знаешъ, че ти имашъ едно богатство, което никой въ свѣта не може да ти го вземе. Понеже душата е толкова обширна като цѣлата вселена, кой ще ти вземе душата. И кѫде ще я турятъ? Тази душа, която всѣки може да ти вземе, е много малка. А тази душа, която Богъ ти далъ, е толкова мощна и силна и толкова голѣма, че всѣки, който дойде, съ благоговение застава. Какъ може да ти я взематъ? Като планина е. Може ли тази планина да я вземемъ?

 

И благодарете на Бога, че ви далъ една струна, една жица, на която духътъ ви свири. Сега духътъ, душата, сърдцето и умътъ това сѫ жици и вие на всичкитѣ ще свирите. Ти, като дойдешъ, сърдцето ти ще свири, то е капелмайстора. То ще каже: “ре.” Най-хубавиятъ камертонъ, това сѫ показалеца и голѣмия пръстъ на човѣка, тѣ образуватъ най-хубавия камертонъ.

 

Сега като ви гледамъ, вие казвате: “Тази работа е бамбашка, ние забатачихме вече.” Рекохъ, не. Но сега азъ ще ви приведа другъ единъ примѣръ. Представете си единъ богатъ човѣкъ, милионеръ намѣри едно бедно дете отвънъ, взима го въ кѫщи и му казва тъй: “Ако ти ме слушашъ и каквото ти кажа го правишъ, ще те пратя въ училище. Ако трѣбва да се учишъ, ако трѣбва да свиришъ, ако трѣбва да говоришъ, ако трѣбва да пишешъ, всичко това, което азъ имамъ, ще ти го дамъ на тебе.” Де е мѫчнотията, кажете ми. Мѫчнотията ще дойде у детето, че безъ да учи, безъ да свири, безъ да работи, да му дойде това богатство. А това нѣщо го нѣма. Ако учите, всичко туй, което виждате, Господь ще ви го даде. Но, ако не учите, нищо нѣма да ви даде. Че вие ще кажете сега: “Де е противоречието, че ние не сме ли сега чеда Божии?” Чеда Божии сме. Като дойде Христосъ на земята, ще каже: “Работихте ли?” Та Христосъ на земята не Го ли поставиха при най-неблагоприятнитѣ условия? Христа не го пратиха на земята да благува. Христосъ всичко е свършилъ и знаелъ е всичко и го пращатъ на земята. Знаете ли при какви неблагоприятни условия Христосъ е билъ поставенъ, когато му се кланяха всички горе и дойде на земята, че му се подиграваха, подмѣтаха го, биха го. Моли се, молитвата не е чута, не може да си помогне. Какво изкушение, какво противоречие. Какво научи Христосъ на земята?

 

Христосъ, като дойде да спаси човѣчеството, четири нѣща научи. Той се научи правилно да взима тона “солъ”. Той се научи правилно да взима тона [“ре”]. Той се научи правилно да взима тона “ла” и да вземе правилно тона “ми”. И стана Спаситель на човѣчеството. Разбра законитѣ на духа, разбра законитѣ на сърдцето, разбра законитѣ на ума и разбра законитѣ на човѣшката душа, на своята душа. Та и ние въ този свѣтъ сме дошли, да научимъ тия четири нѣща. Но туй, което Христосъ научи, и вие трѣбва да го научите: да разберете законитѣ на духа, да разберете законитѣ на вашето сърдце, на вашия умъ и да разберете законитѣ на вашата душа. И въ бѫдаще нѣма да бѫдете сами. Голѣмо смирение се изисква. Но смирениятъ човѣкъ е твърде деятеленъ, енергиченъ или трудолюбивъ. Той преодолява всичкитѣ мѫчнотии въ живота. Защото вземете всичкитѣ светии, които сѫ при Бога, сѫ минали все презъ голѣми изпитания на земята, такива каквито обикновенитѣ хора не сѫ ги сънували.

 

И казва сега Христосъ: Азъ съмъ лозата. Онова, което азъ учихъ, и вие ще го учите. Онова, което азъ говорихъ, и вие ще го говорите. Онова, което азъ правихъ, и вие ще го правите. Онова, съ което азъ се хранихъ, и вие ще се храните. Онова, за което азъ мислихъ, и вие ще мислите. Онази любовь, която азъ приехъ отъ Отца си, и вие ще я приемете. Сега азъ говоря за процеси. Споредъ мене завършени процеси има. Щомъ единъ процесъ е завършенъ, ти нѣма какво да правишъ вече. Сега нѣкой пѫть вие ставате нещастни, понеже мислите, че нѣма какво да правите. Говорите за любовьта и мислите, че имате любовь. Но единъ човѣкъ е завършилъ съ любовьта само тогава, ако ти можешъ да влѣзешъ въ положението на всички страждущи хора, ако можешъ да утешишъ всички хора, на които сърдцата сѫ разнебитени. Само тогава си разбралъ, какво нѣщо е Любовьта. Ако едно дете е обгърнало една свещена идея, то едва е стѫпило, то е “а”-то на Любовьта. Трѣбва да научишъ цѣлата азбука и да знаешъ, какъ хубаво да пишешъ. И като напишешъ едно хубаво писмо. Азъ често съмъ наблюдавалъ между животнитѣ. Често съмъ срещалъ, едно голѣмо куче носи нѣкоя голѣма кость. Та, като го погледна, отъ очитѣ му излиза единъ силенъ тъмночервеникавъ цвѣтъ. То си намръщи устата и казва: “Искашъ да ми вземешъ костьта? Знаешъ ли, азъ колко съмъ се борилъ за тази кость? А ти искашъ да я дѣлишъ съ мене?” Азъ му рекохъ: “Не, не, ти заслужавашъ да държишъ тази кость, тази кость не е заради мене.” - “А, казва то, много добре тогава. Ти да нѣмашъ дѣлъ въ костьта, която азъ нося.” Понѣкой пѫть срещамъ нѣкои хора, дето виждамъ този цвѣтъ. Като го погледна, той мисли, че му искамъ нѣщо. Рекохъ: “Не, не.”

 

Запримѣръ азъ съмъ срещалъ една мома сама красива. Като я погледна, отъ нея излиза червения цвѣтъ, казва: “Искашъ да ме хванешъ?” Рекохъ: “Не, не. Всичкото мое почитание къмъ тебе. Красива мома като тебе азъ не искамъ да бутамъ.” И тя тогава се усмихне, една деликатна усмивка на окото. Казва: “Срещнахъ единъ благороденъ човѣкъ, който не ме бутна.” Че Господь не ме пратилъ да бутамъ красивитѣ картини, да ги бутамъ съ пръститѣ си. Тѣ сѫ свещени тѣзи картини. Ако рече нѣкой да бута тия картини. За мене една мома е една Божествена картина. Рекохъ, много хубаво е нарисувано. Добро е Божието дѣло. На мѣсто сѫ турени тия картини. Който мине и те погледне, ти носишъ щастие, радость и веселие на всѣка душа, на всѣки духъ, на всѣки умъ и на всѣко сърдце.

 

Та рекохъ сега, азъ искамъ всички вие да бѫдете като тази красивата мома, като този красивия момъкъ, хубави картини да бѫдете, та всички да се учатъ отъ васъ. Не искамъ да има медъ по васъ, защото ще дойдатъ пчелитѣ и мухитѣ по васъ ще накацатъ, ще ви нацапатъ. Всички хора, които искатъ да бѫдатъ богати, тѣ искатъ да бѫдатъ нацапани съ медъ. Когато азъ казвамъ понѣкой пѫть, че трѣбва да носимъ сиромашията, подразбирамъ, че трѣбва да бѫдете картини безъ медъ, да не ви цапатъ. Та, понѣкой пѫть ако имате медъ, човѣкъ ще се изкуси да близне малко. Никакъвъ медъ. Сега това е новото въ свѣта. Богъ ви призвалъ на една работа всинца ви. Вложилъ великъ животъ въ вашата душа, великъ животъ въ вашия духъ, въ вашия умъ и въ вашето сърдце. Вложилъ и богатства, които вие още не сте помислили, каквото Той е приготвилъ заради васъ.

 

Та рекохъ, радвайте се на онова, което Богъ е приготвилъ отъ памти вѣка отъ [за] васъ. Тогава радвайте се, че Христосъ е казалъ: Азъ съмъ лозата, а вие пръчкитѣ. Пребѫдете въ моята любовь, както азъ пребѫдвамъ въ любовьта на Отца си. Тогава всички ние ще бѫдемъ едно.

 

Отче нашъ

 

Богъ е Любовь, Любовь, която Христосъ е приелъ. (три пѫти)

 

Христосъ е Любовь, Любовь, която ние сме приели. (три пѫти)

 

Ние сме Любовь, Любовь, която сега проявяваме.

 

Да бѫде благословенъ Господь! ( Три пѫти.)

 

6 ч. 10 м.

 

25 юлий 1937 г. недѣля сутринь,

на Молитвения върхъ при Второто езеро, 5 ч. с.

 

-------------------------

*предложение - (рус.) изречение

** - главна и малка буква йотъ отъ еврейската азбука



#2 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2275 Мнения:

Публикувано 12 март 2017 - 06:38

"Лѫчи на живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера
презъ лѣтото на 1937 г. София,
Първо издание, София, 1937 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание

 

(текстът ще бъде добавен)

 

Основни тонове







Теми съдържащи: Съборни Беседи

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt