Jump to content
Ани

1937_07_23 Стани!

Recommended Posts

"Лѫчи на живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера

презъ лѣтото на 1937 г. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 2004.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

СТАНИ

 

5 ч. с. На Молитвения върхъ

 

“Въ начало бѣ Словото”

Добрата молитва

 

Размишление.

 

Има единъ стихъ, ще го намѣрите въ притчитѣ, въ Стария завѣтъ. “Мѫдростьта съгради дома си, постави седемтѣ стълпа.” Малко различие има въ превода, тамъ другояче малко е преведено. Всѣка една дума или всѣко едно изречение губи или печели при произношението. Силата на една дума зависи отъ начина, какъ ще я произнесешъ. Човѣкъ се ражда, това е началото. Съграждането е раждането на човѣка. Поставянето на седемтѣ стълпа, това е учението на човѣка. Има разни мнения, разни фигури, разни образи и форми, съ които се обяснява това изречение. То е една формула. Съграждашъ своя домъ, съграждашъ човѣка, съгради човѣшкото тѣло.

 

Човѣкъ има седемтѣ стълпа. Четиритѣ стълпа ги имаме, то сѫ двата крака, дветѣ рѫце, поставилъ още три стълпа, поставилъ му уста, очи, уши. Тѣ сѫ седемтѣ стълпа, които подкрепятъ това, великото здание.

 

Сега не се спирайте върху устата, какъ е направена. Туй, което се отваря и затваря не е уста, то е врата. Уста е туй, което разумно говори. Устата е врата, която се отваря и затваря, важенъ е човѣкътъ, който отваря и затваря, който влиза и излиза отъ вратата. Той е важенъ, а не вратата. Не разбирайте подъ очи вашитѣ мигачи и това, което се върти. Но това, разумното, което вижда, вашиятъ умъ, вашето знание, вашето съзнание. Подъ уши не разбирайте външния израстъкъ, чрезъ който възприемате външнитѣ впечатления отъ свѣта. Не разбирайте, че това сѫ уши. Това сѫ ония хубавитѣ възприятия.

 

Българинътъ, безъ да разбира тази философия, той си направилъ кола съ четири колелета. Впрегналъ два вола и турилъ на колата опашка. То сѫ неговитѣ седемь стълпа. Ще кажете: “Защо му е на българина опашка?” Опашката подразбира разширение. Тази опашка става по-дълга и покѫса. Когато иска малко товаръ, опашката е дълга; щомъ опашката се скѫси, товарътъ е голѣмъ. Казва: “Кѫса опашка има заякътъ.” Много голѣма кола има, много е натоваренъ. Съ какво е натоваренъ? Съ толкова багажъ и надали друго животно носи такъвъ товаръ, както заякътъ. Има единъ, който носи повече отъ заяка. Жабата носи още поголѣмъ товаръ. Като кажете “жаба”, разбирамъ човѣкъ натоваренъ съ много товаръ. Такива мисли и желания има непостижими работи. Като кажете: “заякъ”, разбирамъ, че е много натоваренъ. Тѣ сѫ търговци. Голѣмъ търговецъ е заякътъ. Веднъжъ се явила лисицата при заяка и му казала: “Много добре бихте успѣвали въ търговията, но едно нѣщо: имате много дълги крака, затова не можете да успѣвате. Всичкото нещастие въ живота се дължи на заднитѣ ви крака, които сѫ много дълги.” Казва: “Тия крака вашитѣ прадѣди ги добиха по едно нещастие. Срещнаха се едно време съ конетѣ, които обичаха съ заднитѣ крака да хвърлятъ камъни и тѣ, като се упражняваха да хвърлятъ камъни, имъ се проточиха краката. Конетѣ станаха голѣми, но вие се смалихте, не разбрахте закона на краката. Затова, казва, изпращайте вашитѣ деца въ нашитѣ училища и ние ще скѫсиме краката.” И за аргументация казва: “Вижте, едно време орлитѣ имаха крака, но идваха въ нашитѣ училища, скѫсиха краката си, направиха си крила, подигнаха се въ въздуха и хвъркатъ.” Питамъ: споредъ туй предание, което сѫществува въ окултната наука, можаха ли децата на зайцитѣ да завършатъ училището и да скѫсятъ своитѣ крака? Голѣмиятъ товаръ на заяка е неговия страхъ, който постоянно носи. При всѣка шубрачка, която го бръсне по корема, подскача. Всѣкога упражнява страха.

 

Тогава и вие, ако всѣко нѣщо въ живота ви плаши, не сте ли единъ заякъ. Следователно не сѫ ли дълги краката ви. Но какво представляватъ краката на човѣка или краката на заяка? Тѣ представляватъ неговитѣ добродетели, то е капитала, който трѣбва да функционира. Туй, съ което трѣбва човѣкъ да започне, то сѫ добродетелитѣ. Подъ думата добродетели ние вече имаме човѣшкитѣ крака. Като погледешъ на рѫцетѣ, ти имашъ представа какъ да разполагашъ съ своитѣ капитали, съ своитѣ добродетели, какъ да ги употрѣбишъ въ своя животъ и какво благо те допринасятъ. Така рѫцетѣ иматъ смисълъ.

 

Казва: “Трѣбва да се работи, трѣбва да се ходи.” Но въ нашето ходене трѣбва да имаме предъ видъ добродетелитѣ, съ които трѣбва да се развиваме и прилагането на тия добродетели. И сега все трѣбва една школа. И ако азъ кажа на нѣкой човѣкъ: “Твоето щастие седи въ твоитѣ рѫце”, какъ ще ме разбере? “Какъ, ще каже, откѫде ще дойде това щастие?” Който не знае, това щастие не може да дойде; който знае, щастието ще дойде. Магически ще дойде. Безъ копане, безъ оране, безъ ходене, безъ търгуване, безъ да продава кожи, безъ да щавосва*, безъ да тъче и т. н. Отъ себе си ще израстне, ще дойде щастието. Ще кажете: “Какъ?” Че ако васъ ви дадатъ единъ отличенъ роаялъ, направенъ въ най-добрата фабрика на разумния свѣтъ, пъкъ ви дадатъ и единъ учитель, да знаете какъ да поставите вашитѣ рѫце, вашитѣ пръсти на този роаялъ, да произвеждате най-хубавата музика, питамъ: нѣма ли да се поправи вашето положение? Та всѣки въ себе си отъ васъ има такъвъ роаялъ. Съвременнитѣ научни изследвания показватъ, че човѣкъ има единъ роаялъ въ себе си, който има 25 хиляди клавиши. Не както сегашнитѣ роаяли, 25 хиляди клавиши има този роаялъ. Който знае да свири на този роаялъ, неговитѣ работи се нареждатъ магически. Пъкъ който не знае да свири, ще копае, ще оре, ще страда, ще плаче, и сиромахъ ще бѫде, и боленъ ще бѫде, и грѣшенъ ще бѫде, и какво ли нѣма да дойде на главата му. Казва: “Защо се случи това?”

 

Защото не знаешъ да свиришъ на роаяла, който Господь ти далъ. Казвате вие: “Отъ де да го намѣримъ?” Азъ ви рекохъ, младитѣ моми де намиратъ момцитѣ? Азъ туй го рекохъ само за примѣръ, вие не сте ни отъ младитѣ, ни отъ старитѣ, такива работи ги нѣма между васъ. Вие не сте ли наблюдавали младитѣ моми. Вие сте ги наблюдавали като цвѣтята. Тия, младитѣ моми сѫ цвѣта отвънъ. Азъ за цвѣтята говоря. Както цвѣтята привличатъ пчелитѣ, които сѫ въ единъ кошеръ на 4-5 километра, така и момитѣ въ въздуха изпращатъ едно благоухание и всички пчели тия момци идатъ, разговарятъ се. И цвѣтята сѫ щастливи. Не сте ли виждали тия младитѣ моми. Пъкъ нѣкой пѫть сте ги туряли на ухото си, на гърдитѣ си, въ рѫцетѣ сте ги носили. Вие всинца обичате младитѣ моми. Пъкъ момцитѣ сѫ хапливи. Като закачишъ младия момъкъ, той току те жилне. Тѣ съ себе си носятъ орѫжие, като го закачишъ, извади си сабята, блъсне тѣ хубаво. Това сѫ иносказания.

 

Да допуснемъ, че вие сте били при младия безъ да сте станали младъ. Станали сте старъ, безъ да сте поумнѣли. Защото стариятъ безъ поумнѣването, той не е старъ. Стариятъ безъ знанието е една вехта дреха. Вие сега казвате: “Като идемъ въ оня свѣтъ.” Казалъ е едно време волътъ: “Дотегна ми да живѣя между нашитѣ, свѣтъ ли е. Дето минешъ, съ рогата те мушкатъ. Трѣбва да ида надалечъ, не може да си кажешъ две сладки думи. Щомъ се приближи съ рогата, бодва.” Волътъ казва: “Ще ида при хората да се науча на нѣщо.” Питамъ: като дошълъ при хората, какво научилъ? Човѣкъ го хваналъ, впрегналъ го, иде да учи на нивата. Впрегналъ го въ колата, учи го. То сѫ практически пособия. Най-първо му показва, какво нѣщо е ралото, какво нѣщо е остенътъ. Остенътъ, това е закона. Впрегналъ го е вѫтре, волътъ учи. Тѣ сѫ все практически пособия. Като изоре, човѣкътъ го отпрегне. Казва: “Така като орешъ, земята ще даде жито.” Като узрѣе житото, човѣкъ иде, ожъне го, пакъ впрегне вола, натовари го и казва на вола: “Ела да пренесешъ житото.” Казва: “Туй жито, което си донесълъ, азъ го сѣхъ, събрахъ го, пъкъ ти, както си го донесълъ, така ще го занесешъ.” Учи го човѣкътъ.

 

Сега вие казвате, че живѣете. И животътъ е едно оране. Вие орете вашитѣ ниви и каквото израстне, казвате: “Това е карма.” Кармата, това е жетва. Следъ като човѣкъ овършѣе житото, което го посѣлъ, неговитѣ ученици ще го пренесатъ. Сега азъ ви навождамъ на тия мисли. Вие се спирате и искате сами да разрешавате живота. Искате самостоятелность. Казвате: “Не съмъ ли азъ свободенъ.” Но въ какво седи свободата на човѣка? Безъ Любовь животъ не може да има. Безъ Мѫдрость знание не може да има, свѣтлина не може да има. Безъ Истина свобода не може да има. Ти казвашъ: “Азъ трѣбва да живѣя.” Че ти какъ ще живѣешъ, ако нѣмашъ любовь? Отъ де ще вземешъ животъ? Все трѣбва да те кредитира нѣкой. Значи първата Божествена банка, това е Любовьта, която те кредитира въ живота. Втората Божествена банка, която те кредитира, това е Мѫдростьта и третата Божествена банка, която те кредитира, това е Истината. Това сѫ тритѣ стълба: твоята уста, твоитѣ очи и твоитѣ уши. Онова, което ти ядешъ, Любовь е. Онова, което виждашъ, Мѫдрость е и онова, което слушашъ е Истина. Вие, ако така разбирате, ще видите каква важна роль иматъ тѣ.

 

Ако ти съ ушитѣ си не може да намѣришъ Истината, твоитѣ уши не сѫ на мѣсто. Ако ти съ очитѣ си не може да намѣришъ [Мѫдростьта], твоитѣ очи не сѫ на мѣсто. Ако ти съ устата си не може да намѣришъ Любовьта, твоята уста не е на мѣсто. Че на мене често ми казватъ: “Нѣмаме любовь.” Азъ нищо не казвамъ. Сега за пръвъ пѫть ви рекохъ: устата не сѫ на мѣсто. Казва: “Много глупавъ човѣкъ съмъ.” Рекохъ, очитѣ не сѫ на мѣсто. Казва: “Какво нѣщо е истината?”Рекохъ, ушитѣ му не сѫ на мѣсто. И си мълчи. Казва: “Я, ми кажи нѣщо.” Какво да му кажа за Истината, когато ушитѣ му не сѫ на мѣсто. Какво да му кажа за Мѫдростьта, когато очитѣ му не сѫ на мѣсто. Трѣбва да го пратя при Бога, Той да му намѣсти устата; трѣбва да го пратя при Бога, Той да му намѣсти очитѣ и да го пратя при Бога, да му намѣсти ушитѣ.

 

Понеже вие сте се събрали при мене тази сутринь, всички, които сте дошли, азъ ще кажа Господь да намѣсти вашитѣ уста на мѣсто, да намѣсти вашитѣ очи на мѣсто, вашитѣ уши на мѣсто. Затова започвамъ да ви говоря. Говоришъ за Любовьта, радвай се на твоята уста. Като ядешъ, всѣко благо за устата, то е Любовь. То сѫ предметно учение. Онова, което виждашъ въ свѣта, това е Мѫдрость. Онова, което влѣзе въ твоя умъ, радвай се на това, каквото и да е. Не се смущавайте, че вие виждате нѣкой лошъ образъ въ свѣта. Лошото въ свѣта е неразбраното. Доброто въ свѣта е разбраното. Следователно туй, което не сте разбрали, е лошо; туй, което сте разбрали, е добро. Тъй ще разбирате.

 

Но лошото, което влѣзе въ васъ, следъ като го проучите, туй лошо ще се превърне на добро. Писанието казва, че всичко ще се превърне за добро. Рекохъ, ако въ себе си вие една лоша мисъль не можете да я превърнете, какво показва? Какво ви коства да превърнете една лоша мисъль? Много лесна работа е. Ако азъ ви дамъ единъ американски златен доларъ отъ 20 долара, ако туримъ всѣки доларъ по сто лева, две хиляди лева. Да допуснемъ, че този златенъ доларъ е оцапанъ въ говежди лайнушини. Ако ви го дамъ, вие ще го хвърлите ли? Ще го вземете, ще го окѫпете като детенце и ще го изчистите. Веднага, като го изчистите, ще го турите въ джоба си. Значи, въ васъ като влѣзе една лоша мисъль, тя е като американската златна монета отъ 20 долара, оцапана съ говежди нечистотии. Турете я въ вода, омийте я. Казвате: “Крайности.” Понеже нѣщата идватъ отвънъ, отъ свѣта. Всѣко нѣщо, което иде отъ свѣта, може да се оцапа. Туй трѣбва да го знаете. Всички ония нѣща, които ги възприемате отъ свѣта, иматъ възможность да се оцапатъ. Нѣкой пѫть може да не сѫ оцапани. Зависи отъ мѣстото. Има извори, които не се цапатъ. Има извори, дето се цапатъ. Следователно като идете при този изворъ, трѣбва да го очистите, не да се сърдите на външнитѣ условия.

 

Та рекохъ, приложение трѣбва. Вие не обръщате внимание какво е положението на другитѣ хора. Казвате: “Този човѣкъ е лошъ.” Не се занимавайте съ лошевината на хората. Казвате: “Този човѣкъ е добъръ.” Не се занимавайте и съ неговата добрина. Вие ще направите една погрѣшка. Ако едно дете отива при единъ сладкарь, който прави такива бонбони и презъ цѣлия животъ ходи да му дава по едно бонбонче и то го ближе. Питамъ: отъ туй близане какво ще добие детето? Да допуснемъ, че една млада мома види единъ красивъ момъкъ, какво ще научи? - Ще научи, че е сладъкъ. Сладчината храна не дава, тя само забавлява човѣка. Вие понѣкой пѫть искате да ви е всичко приятно, да имате едно разположение на духа. Вземете образъ отъ Бога. Господь, който е създалъ всичко въ свѣта, вие казвате: “Защо така лошъ е свѣтътъ?” Питамъ: кога се оцапа една златна монета, онзи, който я създалъ, ли я оцапалъ или онзи, който употрѣбилъ монетата, я оцапалъ? Вие казвате: “Защо свѣтътъ е така лошъ?” Вие веднага туряте въ ума си: “Защо Господь така го създалъ, защо го оцапалъ?” Вие не мислите добре. Значи вашитѣ очи не сѫ на мѣсто турени. Вие вече изкривявате очитѣ си. Или нѣкой пѫть вие страдате, казвате: “Защо Господь ни даде тия страдания?” - Ни най-малко Господь ви далъ тия страдания. Господь ви далъ едно благо, което трѣбва да го очистите. Други сѫ го оцапали и Той го дава като на едно разумно сѫщество и казва: “Очисти отъ нечистото туй ценното!” И за работата, която свършишъ, ценното ще остане въ тебе. Следователно всѣко нѣщо, което вие очистите, ще остане за васъ. Въ всѣка горчива опитность, която имате въ живота си, въ този опитъ ви се дава една скѫпоценность и туй, което го чистите, често добивате единъ скѫпоцененъ камъкъ.

 

Тогава изучавайте нѣщата по следния начинъ. Изучавайте твърдитѣ тѣла, особено скѫпоценнитѣ камъни. Всички твърди тѣла сѫ дадени за учение, малки тѣлца сѫ тѣ. Изучавайте растенията, особено плоднитѣ дървета, изучавайте животнитѣ, особенно човѣка. Ако вашитѣ разбирания при скѫпоценнитѣ камъни сѫ правилни, разбиранията при цвѣтята и при растенията ще бѫдатъ правилни. Защото скѫпоценниятъ камъкъ е туй, съ което човѣкъ се отличава. Вашитѣ външни дрехи, както сте облѣчени, това сѫ вашитѣ скѫпоценни камъни. Единъ човѣкъ какъвъ е, ще го познаешъ по дрехитѣ. Като погледнешъ дрехитѣ, ризата това сѫ скѫпоценнитѣ камъни. По ризата му, по горнитѣ, по долнитѣ му дрехи ще познаешъ човѣка. Нѣкои хора сѫ много развлѣчени. Тѣ минаватъ за светии, разхвърлени сѫ, оцапани, да покажатъ, че умътъ имъ е заетъ съ нѣщо по-свято. Но това сѫ първокласни ленивци, които не сѫ научили скѫпоценнитѣ камъни. Щомъ видите единъ човѣкъ съ какво се храни, вие ще знаете, дали изучава добре растенията, особено плоднитѣ дървета. Най-после като изучава животнитѣ, това е неговата мисъль, дойдете до човѣка. Ако той не знае, какъ да съпоставя своитѣ мисли, логически да ги съпостави на едно мѣсто; ако не съпоставя за своя полза и за ползата на своитѣ ближни, той не е проучилъ човѣка добре.

 

Сега не искамъ да остане мисъльта, колко глупави хора сме били. Едно време бѣхте глупави, сега излѣзохте. Не мислете за вашата минала глупость. Вземете единъ урокъ отъ децата. Едно дете, като направи една глупость три пѫти, вече не я прави. Детето, като иде въ свѣта, не знае, какво нѣщо е запалена свѣщь. Майка му казва на български: “гъшъ!” На френски какъ се казва или на английски, или на италиански какъ се казва? - Не може да се преведе “гъшъ”. На нѣмски какъ се казва? Майката казва “гъшъ”, значи ще се изгори, това е страненъ езикъ. Детето не знае български езикъ и “гъшъ” не разбира. Като тури веднъжъ пръста си, майката казва: “гъшъ.” И като си тури другъ пѫть пръста и майка му като каже гъшъ, то си оттегля рѫката. Следователно вие не сте научили, какво нѣщо е “гъшъ”. Има ли нѣкой отъ васъ, който да не се е парилъ? - Нѣма. Опарването иде защо? Понеже детето не знае какво нѣщо е “гъшъ”, майката, като запали свѣщьта, иска да му даде първия урокъ на туй, великото знание. Каква велика работа извършва огъньтъ въ свѣта, детето не разбира. Гледа единъ пламъкъ, приятно му е, иска да го хване, да го обсеби. Пламъкътъ не позволява да го бутатъ. Отдалечъ да го гледатъ, той не обича да го цѣлуватъ. Ако речешъ да го цѣлунешъ, ще ти изгори устата. Понѣкой пѫть хората се хранятъ съ пламъкъ, но трѣбва да знае, какъ да го загаси. Ще го полѣешъ съ водица отгоре, която възприемешъ. Ако човѣкъ може да се храни съ пламъкъ, той може да бѫде много здравъ човѣкъ. Или на сегашенъ езикъ казано: ако вашето чувство нѣма топлина, туй чувство не е на мѣстото си. Ако въ една ваша мисъль нѣма свѣтлина, тя не е на мѣстото си. Ако въ една ваша постѫпка нѣма мекота, тя не е на мѣстото си.

 

Сега вие мислите, че всички тия работи ги знаете, ще започнете да цитирате нѣщата. Мѫдростьта съгради своя домъ и постави своитѣ седемь стълпове. Но каква философия има да поставишъ тия седемь стълпа. Азъ ще ви заведа при роаяла и тогава ще ви кажа: Я, посвирете. Посвирете ми първото парче на живота. Първото класическо парче на живота на Любовьта. Ще ви кажа: Посвирете ми първото класическо парче на Мѫдростьта, едно парче отъ тази симфония на битието. Посвирете ми първото парче на Истината. Какъ ще ми го посвирите? Азъ бихъ желалъ да го чуя. Може да го посвирите на цигулка, на тамбура, на китара, на флейта. Какъ ще ми посвирите?

 

Вчера дойде единъ приятель при мене, има едно противоречие въ живота. Рекохъ му: “Ти не си въ приятелски отношения съ “солъ”, не си въ приятелски отношения съ “ла”, не си и въ приятелски отношения съ “си”. Музикално тамъ ти е всичкото нещастие.” Пъкъ той е доста добъръ музикантъ, разбира отъ музика. Рекохъ му: “Кой тонъ обичашъ?” Казва: “Фа-то ми допада. Всичко около “фа” се върти.” Рекохъ: “Ти си българинъ.” И действително, всѣка една погрѣшка на всѣки единъ българинъ се ражда отъ това, че обича повече материалното отъ духовното и Божественото.

 

Азъ сега говоря за естественитѣ тонове въ природата, не ония отражения. Защото имаме една музика, която е отражение. Но говоря за основнитѣ тонове въ природата, които сѫществуватъ. Тия тонове вие ги имате всѣкога. Щомъ вземете правилно единъ основенъ тонъ въ природата, вие усѣщате една радость въ себе си. Който и тонъ да е. Сега говоря отъ гледището на съвременната музика. Тъй както сѫ поставени седемтѣ тона, като ги вземете правилно, ще усѣтите една вѫтрешна радость. Запримѣръ любовьта си има единъ основенъ тонъ. Ако вземешъ първия основенъ тонъ на Любовьта, всичко върви, може да свиришъ въ Духовния свѣтъ. Всичкитѣ други парчета, които свиришъ, ти ще ги свиришъ като единъ отличенъ виртуозъ. Ако вземешъ първия основенъ тонъ на Мѫдростьта, на свѣтлината, на знанието, всичко туй ще дойде по единъ естественъ пѫть. Ако вземешъ първия основенъ тонъ на Истината вѣрно, ти веднага въ живота разбирашъ всичкитѣ добродетели.

 

Азъ съмъ правилъ опити. Дойде единъ човѣкъ при мене, който е боленъ. Казва: “Нѣма ли да ми предпишешъ нѣкакъвъ цѣръ?” Рекохъ: “Никакъвъ цѣръ нѣма да ти предпиша.” Казва: “Нѣма ли да ми дадешъ съ какво да се нахраня?” Рекохъ: “И това нѣма да ти дамъ. Азъ ще ти кажа сега само нѣколко думи и ако вѣрвашъ, може да оздравѣешъ сега.” Той е боленъ, като му рекохъ: “ти ще бѫдешъ здравъ”, той се позамисли. Даже той ме корегира, че не съмъ произнесълъ добре. Много пѫти те не знаятъ, че и произношението и то е говоръ. Нѣкой казва: “Обиди ме Учительтъ, небрежно се отнесе. Каза ми: иди си, ще оздравѣешъ.” Музикално му го рекохъ: “Иди си, ще оздравѣешъ.” Той по човѣшки иска да му го кажа, меко: “Ти ще оздравѣешъ, не бой се! (Учительтъ го изговори малко меко, лигаво.) Тия лигавини сѫ на дявола. “Ти си много добъръ, като тебе нѣма.” (Произнесе го меко, лигаво.) Тѣ сѫ дяволски работи. “Иди си, Богъ те е направилъ здравъ!” (Малко твърдо.) Следъ туй този, на когото съмъ казалъ твърдо: “ще оздравѣешъ”, се връща и ми казва: “Като дойдохъ първия пѫть при тебе, ти не ми говори меко, но оздравѣхъ.” Азъ рекохъ: “Ако бѣхъ ти говорилъ мекичко, ти не щѣше да се върнешъ. Като ти казахъ натъртено, ти се върна. Ако искахъ да не те виждамъ, щѣхъ да ти кажа много меко, но понеже искамъ да се върнешъ.” Знаете, какво нѣщо е мекия говоръ. Той е мочурлакъ, въ който като затънешъ, не може да излѣзешъ. “Иди си, ще оздравѣешъ.” (Твърдо.) То е твърдата почва, камъкъ, на който може да стѫпишъ.

 

Азъ говоря за сѫщината на живота. Разбирайте. Тия нѣща, които вие ги считате груби, не сѫ всѣкога груби. Господь ти каже отъ невидимия свѣтъ: “Иди си, иди да работишъ, добъръ да бѫдешъ.” Казвате: “Какъ грубо се отнесе съ мене!” Ни най-малко не е грубо. “Иди да работишъ!” (Твърдо.) “Иди да работишъ.” (Меко.) Кое е сега правилното? “Ако обичашъ, иди да работишъ; ако обичашъ, иди донеси ми малко вода.” (Меко произнесе.) “Иди донеси вода!” (Твърдо.) Иди за вода, нищо повече! На момиченцата ще дадатъ малко захарь, едно бонбонче, ябълка, всичко туй. Кое е по-хубаво? Не се галете. Вие много обичате да се галите. Не галете себе си. “Иди донеси вода!” Кажи и стани, иди донеси вода! Ти си кажи на ума: “Стани!” Не, да си кажешъ: “Ако обичашъ да станешъ.” Ти си заповѣдай и кажи си: “Стани, облѣчи се, обуй си обущата!” (Твърдо.) Дай си заповѣдъ: “Стани се помоли!” (Твърдо.) “Наяжъ се, не преяждай!” (Твърдо.) “Вземи книгата и чети!” (Твърдо.) Не е ли хубава тази философия. Не на другитѣ така да говоришъ, но на себе си. На себе си кажи твърдо: “Не преядай! Обуй си обущата!” Не чакай сутриньта, като станешъ, да дойде нѣкой да ти донесе вода. “Моля ти се, донеси ми малко вода.” Но на себе си кажи: “Иди за вода, измий се, наготви си, наяжъ се, помоли се на Бога, иди да направишъ нѣкому добро!” На себе си така ще говоришъ и като дойдатъ другитѣ, ще приложишъ сѫщата философия.

 

Утре, като станете, приложете това. Щомъ се събудишъ, кажи: “Стани!” Не казвай: “Чакай да видя часовника, да видя отвънъ времето какво е.” Като се събудишъ, стани. Не, да кажешъ: “Още не се е зазорило.” Стани, нищо повече. Стани, облѣчи се. “Какво ще правя?” Излѣзъ навънъ. Като станете сутриньта, направете първия опитъ. Тъй заповѣдъ ще си дадете. Стани безъ никаква философия. Като станешъ, ни най-малко колебание. Да или не, стани! Веднага изпълни заповѣдьта. Като се събудишъ, хвърли юргана, като ще си единъ войникъ. Една положителна мисъль, една Божествена мисъль. Господь казва така: Стани! Господь каза на Йона: “Стани, иди въ Ниневия да проповѣдвашъ. Кажи на тия хора, че тѣ не изпълняватъ Божия законъ.” Йонъ, като чу това, тури си юргана, че ха, на западъ.

 

Та рекохъ, желая сега да се храните добре, не да ви канятъ. Изведнажъ като дойдешъ, да ядешъ. Нахрани се, наяжъ се умѣрено, не преядай! Дойдешъ до нѣкое противоречие, кажи: “Гледай добре!” Та сега да оставимъ другитѣ работи.

 

Ще си дадете първата заповѣдь: Стани! То е новата философия на живота.

 

Стани и въ Истината крепъкъ бѫди!

Стани и въ Любовьта топълъ бѫди!

Стани и въ Мѫдростьта свѣтълъ бѫди!

Станете!

 

Да произнесемъ: “Въ началото бѣ Словото и Словото бѣ въ Бога.” (Три пѫти.)

 

4-та беседа, държана отъ Учителя

на 23 юли 1937 г. петъкъ 5 ч. с.

на Молитвения върхъ.

 

------------

*щавосва вероятно отъ щави

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

"Лѫчи на живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера
презъ лѣтото на 1937 г. София,
Първо издание, София, 1937 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание

 

СТАНИ!

„Мѫдростьта съгради дома си.
Издѣла седемтѣ свои стълбове“.*)

*) Притчи 9:1

„Мѫдростьта съгради дома си: Издѣла седемтѣ свои стълбове“. Този стихъ не е преведенъ точно споредъ оригинала, а всѣко изречение, и всѣка дума губи или придобива нѣщо отъ себе си, въ зависимость отъ точностьта на превода, отъ една страна, и отъ произношението — отъ друга.

„Мѫдростьта съгради дома си“. Съграждането на дома подразбира раждане на човѣка — начало на неговия животъ. Поставянето на седемтѣ стълбове представя учението на човѣка. Това е едно отъ обясненията на дадения стихъ. Обаче, има още много форми, образи, начини, чрезъ които този стихъ може да се обясни. Той се разглежда като формула, която крие въ себе си известно съдържание. Следователно, да съградишъ своя домъ, това значи да съградишъ тѣлото си съ своитѣ седемь стълба: два крака и две рѫце — четири стълба; очи, уши и уста — три стълба. На тѣзи седемь стълба се крепи великото здание — човѣшкото тѣло.

Мнозина се спиратъ върху устата на човѣка като важенъ удъ, който изпълнява две главни функции: чрезъ устата човѣкъ се храни и чрезъ устата — говори. Споредъ насъ, това, което се отваря и затваря, за да приеме храната и да я сдъвче, още не може да се нарече уста, но врата. Устата е онзи удъ въ човѣка, който предава разумното слово. Въ този смисълъ, за човѣка е важно разумното слово, което излиза отъ него, а не самата врата. На сѫщото основание, за човѣка не сѫ важни толкова неговитѣ очи, които чрезъ клепачитѣ се отварятъ и затварятъ и възприематъ впечатления отъ външния свѣтъ, но разумното виждане на нѣщата, разумното съзнание, което възприема само красивото и възвишеното въ свѣта. Подъ думата „уши“ човѣкъ не трѣбва да разбира само тѣхната външна форма, но красивитѣ и чисти възприятия, които тѣ долавятъ отъ външния и вѫтрешния свѣтъ.

„Мѫдростьта съгради дома си: Издѣла седемтѣ свои стълбове“. Безъ да разбира дълбокия смисълъ на този стихъ, българинътъ си съградилъ кола съ четири колела, въ която впрегналъ два вола. На края на колата турилъ опашка. Всичко това представя неговитѣ седемь стълба. Опашката на колата служи за равновесие. Тя може да се скѫсява и продължава: когато колата е много натоварена, опашката се скѫсява; когато товарътъ е малъкъ, опашката се продължава. Следователно, кѫсата опашка на заека показва, че товарътъ му е голѣмъ. Колкото и да е голѣмъ товарътъ на заека, жабата е много по-натоварена отъ него. Когато уподобяватъ нѣкого на жаба, подразбиратъ човѣкъ, натоваренъ съ непостижими мисли и желания. Заекътъ и жабата сѫ голѣми търговци, понеже носятъ голѣмъ товаръ.

Единъ день лисицата срещнала заека и му казала: Ти си голѣмъ търговецъ, но не успѣвашъ въ търговията по единствената причина, че заднитѣ ти крака сѫ дълги. Това нещастие се дължи на вашитѣ прадѣди, които обичаха да се състезаватъ съ конетѣ. Конетѣ имаха опитностьта да хвърлятъ камъни съ заднитѣ си крака, да се защищаватъ. Въ желанието си да се състезаватъ съ тѣхъ, и зайцитѣ правѣха сѫщото. Обаче, резултатитѣ не бѣха еднакви: коньтъ порасна, стана голѣмъ, а заекътъ се смали — само заднитѣ му крака се продължиха. По нататъкъ лисицата продължила: Ако искашъ да скѫсишъ краката си, азъ ще ти дамъ единъ добъръ съветъ. Пращай децата си въ нашитѣ училища. Ние ще ги научимъ, какво трѣбва да направятъ, за да скѫсятъ краката си. Ето, едно време и орелътъ имаше дълги крака. Ние му дадохме съветъ, какво да прави, за да скѫси краката си. Той изпълни нашия съветъ, и краката му се скѫсиха. Вмѣсто тѣхъ му израснаха криле. Тази е причината, дето и до днесъ орелътъ лети въ въздуха.

Какъ мислите, какви резултати се получиха отъ съвета на лисицата? Придобиха ли зайцитѣ нѣщо отъ учението си въ школата на лисицата? Скѫсиха ли се краката имъ? Заекътъ и до днесъ коси своя голѣмъ товаръ. И до днесъ продължава да упражнява своитѣ дълги крака. Товарътъ на заека е неговиятъ голѣмъ страхъ. Докато носи страха въ себе си, той никога нѣма да престане да упражнява своитѣ дълги крака. Най-слабото шумолене на храститѣ го заставя да бѣга, да се крие между тѣхъ.

Следователно, и човѣкъ ако се плаши отъ нищо и никакво, не е ли подобенъ на заека? Какво представятъ краката изобщо? — Тѣ представятъ добродетелитѣ, т. е. капиталътъ, който трѣбва да се пусне въ обръщение. Наистина, това, съ което човѣкъ трѣбва да започне живота, сѫ неговитѣ добродетели. Рѫцетѣ и краката сѫ капиталътъ, съ който човѣкъ разполага въ своя животъ. Като погледне рѫцетѣ си, човѣкъ казва: Трѣбва да се работи! Като погледне краката си, той казва: Трѣбва да се ходи! Да ходи човѣкъ правилно, това значи да прилага своитѣ добродетели въ живота си. Като погледна рѫцетѣ на човѣка, азъ виждамъ, че той носи щастието въ себе си. Който разбира значението на рѫцетѣ си, той ще придобие щастието. Който не разбира значението на рѫцетѣ си, никакво щастие той не може да придобие. За онзи, който прилага рѫцетѣ си въ работа, щастието ще дойде по магически, начинъ. — Възможно ли е това? — Възможно е.

Представете си, че единъ вашъ благодетель ви подарява единъ хубавъ роялъ и ви праща при най-добрия учитель въ свѣта да учите. Ако вие сте способенъ, мислите ли, че положението ви нѣма да се подобри? Човѣкъ може да свири не само на външенъ роялъ, но и на своя вѫтрешенъ роялъ. Всѣки човѣкъ има единъ роялъ въ себе си, съ 25 хиляди клавиши Ако знае да свири на вѫтрешния си роялъ, работитѣ му се нареждатъ магически. Ако не знае да свири, той ще копае, ще оре, и всѣкога сиромахъ ще си остане; той ще плаче, ще страда, ще боледува, ще пада, ще става, и все недоволенъ ще бѫде. Ако искате да не страдате, научете се да свирите на вашия роялъ. — Какъ и кѫде ще го намѣримъ? Вземете примѣръ отъ младитѣ моми и момци. Кой учи младата мома, какъ и кѫде да търси младия момъкъ? Кой учи младия момъкъ, какъ и кѫде да търси младата мома? Както по благоуханието на цвѣтята, пчелата знае, кѫде да кацне, така и младитѣ сами се намиратъ. По сѫщия начинъ и вие сами можете да се домогнете до вѫтрешния роялъ, който Богъ ви е далъ, и да започнете усърдно да свирите на него. Младата мома е подобна на цвѣте, което благоухае. Младиятъ момъкъ пъкъ представя пчела, която ходи отъ цвѣтъ на цвѣтъ да събира сладъкъ сокъ. Опасна е тази пчела. Докоснешъ ли се до нея, тя изважда жилото си и те ужилва. Сладъкъ е медътъ на пчелата, но жилото ѝ е отровно.

Всички хора говорятъ за млади и за стари, но никой не знае, съ какво се характеризира младиятъ и съ какво — стариятъ. Младиятъ се характеризира съ сила, а стариятъ — съ знание. Ако сте били млади, безъ да сте имали сила, вие нищо не сте разбрали отъ младостьта. И ако сте били стари, безъ да сте придобили знание, вие нищо не сте разбрали отъ старостьта. — Е, като отидемъ на онзи свѣтъ, тогава ще научимъ всичко, което не сме разбрали на земята. Докато разсѫждавате така, вие се намирате въ положението на вола, който пожелалъ да поживѣе между хората. Той се оплаквалъ отъ подобнитѣ си, че постоянно го мушкали съ рогата си. Той казвалъ: Достатъчно е да се доближа до нѣкой отъ моитѣ братя, за да ме мушне съ рогата си. Ще отида при хората, да науча нѣщо. Като отишълъ между хората, човѣкътъ го впрегналъ на работа. Закаралъ го на нивата, да я разоре. После го впрегналъ въ кола да пренесе житото. Всѣки день човѣкъ впрѣгалъ вола на работа, докато единъ день пакъ го завелъ на нивата, да пренесе новото жито въ хамбара. Човѣкътъ му казалъ: Както занесе житото на нивата, така ще го отнесешъ въ хамбара. Наистина, като дошълъ между хората, волътъ научилъ, що е остенъ, що е рало, що е вършитба. Той разбралъ, че въ живота на хората има редъ практически пособия, безъ които не може.

Животътъ на хората може да се уподоби на оране. Човѣкъ оре, посѣва своята нива и каквото придобие отъ нея, нарича го карма. Значи, кармата не е нищо друго, освенъ жетва на човѣшката нива. Когато човѣкъ овършее житото си, ученицитѣ му го пренасятъ въ неговитѣ хамбари. Който не разбира живота като оране, като сѣене и вършитба на посѣтото, той мисли, че е свободенъ, самостоятеленъ човѣкъ. Животъ безъ любовь не може да сѫществува. Знание и свѣтлина безъ мѫдрость не могатъ да се проявятъ. Свобода безъ истина не може да има. — Азъ трѣбва да живѣя! — Какъ ще живѣешъ, ако нѣмашъ животъ? За да живѣешъ, все трѣбва нѣкой да те кредитира. Първата банка, която може да кредитира човѣка, да му даде животъ, това е Божествената любовь. Втората банка, която може да даде знание и свѣтлина на човѣка, това е Божествената мѫдрость. Третата банка, която може да кредитира свободата на човѣка, това е Божествената истина. Любовьта, мѫдростьта и истината, т. е. устата, ушитѣ и очитѣ сѫ тритѣ стълба въ живота на човѣка. Това, което човѣкъ яде, е любовь. Това, което чува, е мѫдрость. Това, което вижда, е истина. Ако съ устата си човѣкъ не може да намѣри любовьта, устата му не е на мѣсто. Ако съ ушитѣ си не може да намѣри мѫдростьта, тѣ не сѫ на мѣсто. Ако съ очитѣ си не може да намѣри истината, и тѣ не сѫ на мѣсто. Когато нѣкой казва, че нѣма любовь, причината за това е, че устата му не е на мѣсто. — Глупавъ човѣкъ съмъ. — Ушитѣ ти не сѫ на мѣсто. — Какво нѣщо е истината? — Ти не познавашъ истината, понеже очитѣ ти не сѫ на мѣсто. — Кажи ми нѣщо за любовьта! — Какво да ти кажа за любовьта, когато устата ти не е на мѣсто. — Кажи ми нѣщо за мѫдростьта! — Какво да ти кажа за мѫдростьта, когато ушитѣ ти не сѫ на мѣсто. — Кажи ми нѣщо за истината! — Какво да ти кажа за истината, когато очитѣ ти не сѫ на мѣсто. Преди да ти говоря за тия нѣща, първо трѣбва да те заведа при Бога, да постави устата, ушитѣ и очитѣ ти на мѣсто. Щомъ ги намѣсти, тогава мога да ти говоря върху всички въпроси, които те интересуватъ.

Сега и на васъ желая, Господъ да постави устата, ушитѣ и очитѣ ви на мѣстата имъ. Радвайте се на всѣко благо, което влиза въ устата ви — то е любовь. Радвайте се на всичко, което чувате — то е мѫдрость. Радвайте се на всичко, което виждате — то е истина. Не се смущавайте, че виждате лоши образи, или чувате лоши думи. Лошото е неразбраното въ живота, а доброто — разбраното. Когато лошото влѣзе въ човѣка, и той го проучи, то ще се превърне въ добро. Писанието казва, че всичко ще се превърне въ добро за онѣзи, които любятъ Господа. Кѫде е силата на човѣка, ако той не може да превърне една лоша мисъль въ добра. Лошата мисъль може да се уподоби на златна монета, която съ години е била посипана съ нечистотии. Ако нѣкой ви даде тази златна монета, какво трѣбва да направите съ нея? Ще вземете монетата, ще я турите въ чиста вода и ще я измиете нѣколко пѫти. Като я извадите отъ водата, тя ще бѫде чиста, свѣтла, каквато първоначално е била. Кой не би взелъ тази монета, щомъ така лесно може да я изчисти отъ нечистотиитѣ, полепени по нея? — Защо се е оцапала тази монета? — Защото иде отвънъ, отъ свѣта, дето е била въ обръщение. Всѣко нѣщо, което иде отъ свѣта, непременно ще се оцапа. Обаче, както се е оцапало, така може и да се изчисти. Нѣкои нѣща могатъ да не се цапатъ — зависи отъ мѣстото, презъ което сѫ минали. Има извори, които се цапатъ, но има извори, които никога не се цапатъ. Щомъ видите нѣкой нечистъ изворъ, изчистете го, безъ да се сърдите на външнитѣ условия, безъ да търсите виновника за неговата нечистота.

Приложение се изисква отъ съвременнитѣ хора. Тѣ не обръщатъ внимание на ближнитѣ си, не влизатъ въ положението имъ, но се произнасятъ, че този човѣкъ е добъръ, а онзи — лошъ. Не се занимавайте съ доброто и съ злото въ човѣка. Ако се занимавате съ доброто и злото на хората, вие ще изпаднете въ редъ грѣшки и заблуждения, безъ да придобиете нѣщо сѫществено.

Да се занимава човѣкъ само съ доброто и злото на хората, това значи, постоянно да ближе, като децата, единъ бонбонъ, и да се радва на неговата сладчина. Какво ще придобие отъ тази сладчина? — Нищо нѣма да придобие. Това е все едно момата да гледа единъ красивъ момъкъ и да му се радва. Това значи само да ближе сладкия бонбонъ и да се радва на сладчината му. Човѣкъ не може да се храни само съ сладки нѣща. Тѣ забавляватъ човѣка, но не могатъ да го нахранятъ. Момата трѣбва да се разговаря съ младия момъкъ, да влѣзе въ духовна връзка съ него, да разбере, какви сѫ неговитѣ умствени и духовни стремежи.

Следователно, докато разглеждате и опитвате живота повърхностно, както детето опитва сладкия бонбонъ, и младата мома — красивия момъкъ, вие всѣкога ще се произнасяте, че свѣтътъ не е добре създаденъ, че животътъ нѣма смисълъ. Да гледате така на нѣщата, това значи да изкривите очитѣ си. Това показва, че очитѣ ви не сѫ на мѣсто. Защо Господъ изпраща страдания на хората? — Той имъ е далъ най-голѣмото благо — животътъ, който тѣ сами сѫ оцапали. Щомъ сѫ го оцапали, тѣ сами трѣбва да го изчистятъ. Животътъ е златна монета, която хората сѫ оцапали. Отъ тѣхъ се изисква едно: да се заематъ да изчистятъ живота и да го видятъ въ неговия естественъ блѣсъкъ и чистота, както Богъ го е далъ. Като го изчистятъ, тѣ сами ще се ползуватъ отъ него. Всѣко нѣщо което човѣкъ самъ е изчистилъ, остава за него, той да се ползува. Въ всѣка опитность, колкото горчива и да е, се крие нѣщо ценно. Като минете презъ тази опитность и се освободите отъ горчивината ѝ, вие ще задържите скѫпоценното за себе си, като скѫпоцененъ камъкъ.

Като ученици, на васъ предстои задачата да изучавате твърдитѣ тѣла, минералитѣ и скѫпоценнитѣ камъни, като малки живи сѫщества, за да придобиете нѣщо отъ тѣхъ. Изучавайте растенията, цвѣтята, като живи сѫщества, съ по-високо съзнание. Изучавайте животнитѣ и най-после човѣка. Щомъ изучите твърдитѣ тѣла правилно, ще можете правилно да изучавате растенията и животнитѣ и ще дойдете до човѣка. Човѣкъ се отличава отъ животнитѣ по своитѣ живи скѫпоценни камъни — по своитѣ добродетели. Искате ли да познаете, какъвъ е даденъ човѣкъ, погледнете дрехитѣ, съ които е облѣченъ. Каквито сѫ неговитѣ външни и вѫтрешни дрехи, такъвъ е и самиятъ човѣкъ. Нѣкои се обличатъ небрежно, ходятъ съ скѫсани дрехи, разхвърлено, за да покажатъ на хората, че сѫ светии. Човѣкъ се познава по начина на своето хранене, по начина на своето обличане. Когато видите, че нѣкой човѣкъ се храни добре, ще знаете, че той изучава добре растенията, особено плоднитѣ дървета. Като изучава правилно животнитѣ, човѣкъ поставя своята мисъль на логична основа. Ако той не поставя мисъльта си въ своя полза и въ полза на другитѣ, той не е проучилъ човѣка правилно.

Сега, като се изучавате, не се спирайте върху погрѣшкитѣ и глупоститѣ, които сте правили въ миналото си. Въ това отношение бѫдете като децата. Когато три пѫти наредъ направи една погрѣшка, детето я съзнава и повече не я върши. Като види запалена свѣщь, детето проточва рѫцетѣ си напредъ, иска да я хване. Майка му казва: гъшъ! — предпазва го да не се изгори. Детето, обаче, не разбира значението на тази дума. То иска да хване пламъка на свѣщьта. Колкото и да го предпазва майката, детето успѣва да се докосне до пламъка, но бързо оттегля рѫцетѣ си настрана и заплаква. Рече ли втори пѫть да посегне къмъ свѣщьта и чуе думата „гъшъ“, то разбира вече значението и. Детето знае че всѣко докосване до пламъка на свѣщьта причинява болка. Кой отъ васъ не разбира значението на думата „гъшъ“? Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не се е парилъ. За да научи единъ великъ урокъ въ живота, човѣкъ все трѣбва да се опари, да се поизгори малко. Като не разбира работата, която огъньтъ върши, детето иска да се докосне до пламъка, да го обсеби. Но пламъкътъ, огъньтъ не позволява да го бутатъ. Той не обича цѣлувкитѣ. Който се осмѣли да цѣлуне пламъка, той ще опита любовьта му. Дълго време устата му ще носи следи отъ неговата цѣлувка. Нѣкога човѣкъ може да употрѣби вѫглена като срѣдство за лѣкуване, но само следъ като го залѣе съ вода. Топлина е нужна за човѣка, а не огънь. Чувство безъ топлина, мисъль безъ свѣтлина и постѫпка безъ мекота, не сѫ на мѣстото си.

„Мѫдростьта съгради дома си. Издѣла седемтѣ свои стълбове“. Какъ означаватъ тия седемь стълба? Отъ какво сѫ издѣлани? Ще кажете, че сѫ издѣлани отъ мраморъ, или отъ другъ нѣкакъвъ камъкъ, но това обяснение не е достатъчно. За човѣка е важно, не само да обяснява, кой авторъ, каква музика е създалъ, но той самъ трѣбва да свири. Като седне предъ своя вѫтрешенъ роялъ, човѣкъ трѣбва да изсвири първото класическо парче на любовьта, първото класическо парче на мѫдростьта и първото класическо парче на истината.

Срѣщамъ единъ добъръ музикантъ, но виждамъ, че е въ голѣмо противоречие съ себе си. — Защо? — Защото не е въ приятелски отношения съ тритѣ тона на гамата: съ sol, съ та и съ si Въ това се заключава неговото нещастие. Щомъ подобри отношенията си съ тия три тона, всичкитѣ му работи ще се уредятъ. Отъ всички тонове той обича най-много fa. Това показва, че е българинъ. Действително, погрѣшкитѣ на българина, изобщо, се дължатъ на тона, че той обича повече материалното отъ духовното и Божественото. Когато говоря да музикалнитѣ тонове, азъ имамъ предъ видъ естественитѣ тонове въ музиката, а не тѣхнитѣ отражения. Ако вземете правилно единъ отъ основнитѣ тонове на природата, вие ще бѫдете радостни и весели. Можете ли да вземете правилно всички седемь естествени тонове въ природата, вие ще изпитате въ себе си необикновена вѫтрешна радость и дълбокъ вѫтрешенъ миръ. Който е успѣлъ да вземе правилно първия основенъ тонъ на любовьта, той владѣе вече не само физическата, но и духовната музика. Който е успѣлъ да вземе правилно първия основенъ тонъ на мѫдростьта, той е разбралъ, какво нѣщо е истинското знание и свѣтлина. Който е успѣлъ да вземе правилно първия основенъ тонъ на истината, той е разбралъ, какво нѣщо сѫ великитѣ добродетели на живота. Той е придобилъ истинската свобода.

Съвременнитѣ хора говорятъ за музика, за изкуство, но не разбиратъ естествената, природна музика, която болни лѣкува, обезсърдчени насърдчава, отчаяни повдига. Като кажешъ на болния съ твърдъ, сигуренъ, но музикаленъ езикъ, че ще оздравѣе, той се обижда, че му се говори грубо. Обаче, следъ това грубо говорене той оздравява и се връща да благодари, че тия думи му помогнали. Кажешъ ли на болния съ мекъ, привидно нѣженъ, но съ немузикаленъ тонъ, да си отиде дома си, да не се страхува, ще оздравѣе, болниятъ се връща дома си, но не става отъ леглото си. Силата на думитѣ не се заключава въ външното, меко или грубо, изговаряне, но въ тѣхната музикалность. Всѣка дума, изговорена музикално, произвежда велики резултати: тя лѣкува, насърдчава — животъ носи въ себе си. Мекушавиятъ говоръ, мекушавитѣ тонове представятъ мочурлаци, въ които затънешъ ли веднъжъ, не можешъ повече да излѣзешъ. Твърдиятъ, сигуренъ говоръ е твърда почва, на която свободно можешъ да стѫпвашъ. На такава почва човѣкъ се чувствува устойчивъ и може да пази равновесие. Човѣкъ трѣбва да спира вниманието си върху сѫщината на нѣщата, а не върху тѣхната външна форма. Когато искатъ да накаратъ човѣка да работи, да излѣзе отъ своята инертность, отъ невидимия свѣтъ му казватъ грубо, стегнато: Хайде, иди на работа! Започнатъ ли да му говорятъ меко, деликатно, отъ него нищо нѣма да излѣзе. Това е залъгване. Само децата се залъгватъ. Като искате да накарате нѣкое дете на работа, вие ще му дадете бонбонче, шоколадче и т. н Тия нѣща развалятъ човѣка. Искате ли да направите нѣщо, ще си кажете грубо, строго: Стани, облѣчи се, обуй обущата си и се помоли! После ще продължите: Хайде, иди сега за вода, наклади огъня и започни да учишъ. Като научишъ урока си, ще можешъ да ядешъ сладко и съ любовь. Тъй щото, къмъ себе си трѣбва да бѫдете строги, повелителни, но не жестоки. Като видятъ ближнитѣ ви, какъ постѫпвате, и тѣ ще приложатъ сѫщата педагогия къмъ себе си.

Приложете този методъ първо къмъ себе си и, докато нѣмате резултати, на другитѣ нищо не говорете. Щомъ се събудишъ, кажи си: Стани! — Ама още не се е зазорило; не зная, колко е часътъ; не зная, какво е времето вънъ. — Не, събудишъ ли се, стани! Стани, облѣчи се и излѣзъ вънъ! Събудишъ ли се, никакво философствуване, никакво колебание. Стани! — нищо повече. Въ това отношение ученикътъ трѣбва да бѫде като войникъ. Щомъ отвори очитѣ си и се събуди, да махне юргана си настрана и да стѫпи на краката си. Стани! — това е положителна дума. Господъ казва на пророкъ Иона: „Стани, иди въ Ниневия да проповѣдвашъ! Кажи на жителитѣ на този градъ, че ако не изпълнятъ волята ми, ще ги погубя“. Ионъ чу тави заповѣдь, но не я изпълни. Той си взе билетъ за Испания и не послуша Господа.

Новата заповѣдь, която всѣки трѣбва да даде на себе си, е: Стани!

Стани, и въ истината крепъкъ бѫди!

Стани, и въ любовьта топълъ бѫди!

Стани, и въ мѫдростьта свѣтълъ бѫди!

„Въ начало бѣ Словото. И Словото бѣ у Бога“.

23. юлий, 5 ч. е.

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×