Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1937_07_19 Божието слово е опитано / Опитано е

Съборни Беседи

  • Влезте в профила си за да пишете
1 отговор на тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2327 Мнения:

Публикувано 24 януари 2016 - 02:55

"Лѫчи на живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера

презъ лѣтото на 1937 г. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 2004.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

БОЖИЕТО СЛОВО Е ОПИТАНО

 

5 ч. сутринь. Хубаво, ясно време.

 

На молитвения върхъ.

 

“Богъ е любовь”

 

Отче нашъ

 

(Днесъ прочете десетата страница отъ “Царскиятъ пѫть на душата”.)*

 

Ще ви прочета само единъ стихъ отъ 30 глава на притчитѣ: “Всѣко Божие слово е опитано. То е щитъ за тѣзи, които уповаватъ на него.”

 

Какво разбира този, който събралъ притчитѣ подъ думитѣ: “Всѣко Божие слово е опитано”? Значи онѣзи, които сѫ го написали, сѫ го опитали. Словото Божие не само вие ще го опитате, но то е опитано преди васъ и е намѣрено, че туй слово е щитъ за тѣзи, които уповаватъ на него. Едно малко сравнение. Кога се раждатъ недоразуменията? Ние мислимъ, че когато дойде Словото Божие въ насъ, то нѣма да направи никаква промѣна. Точно обратното ще се случи. Когато Словото Божие дойде, всичко старо, вехто каквото има, ще го изхвърли навънъ. Не ще го изхвърли, но ще го тури тамъ, дето подобава, пъкъ то ще вземе своето мѣсто. Въ живота ценнитѣ нѣща сѫ винаги на видно мѣсто. Вземете единъ цененъ пръстенъ, де го носите? Сегашнитѣ хора де носятъ пръстенитѣ си? - Носятъ ги на пръститѣ си. И постоянно хвърлятъ око, поглеждатъ го, ценно е. Вземете единъ свещеникъ, който носи кръстъ. Кѫде го носи? - Носи го отпредъ на гърдитѣ си. Въпросъ е дали той може да търпи и да пренесе страданията на кръста, но той го носи.

 

Сега две нѣща трѣбва да имате предъ видъ. Когато дойде Словото въ васъ, ще стане това, което никога не е ставало. Първо Словото носи топлина. Словото носи мекота. Топлината сама по себе си стопява ония, коравитѣ предмети, смегчава ги. Но едновременно съ това топлината и разединява. Тъй щото мнозина отъ васъ, следъ като мислите, когато дойде любовьта, тя ще смегчи, ще стопи и ще разедини. Ами като дойде любовьта, тя прехвърля нѣщата отъ едно мѣсто на друго. Когато дойде любовьта, изважда детето отъ утробата на майката му, изважда го навънъ. Когато дойде любовьта, дъщерята напуща дома на баща си и излиза навънъ. И синътъ напуща дома на баща си. Когато дойде любовьта всѣка една мисъль, всѣко едно чувство, което е скрито вѫтре въ човѣка, излиза.

 

Онѣзи, които не разбиратъ закона, изпитватъ едно малко смущение: “Защо да е така устроенъ свѣта?” Че любовьта като дойде, туря дъщерята точно на мѣстото, дето трѣбва. Тя досега не е била на мѣстото си. И ти самъ не си билъ на мѣстото. Тебе майката ще те тури на мѣсто. Дъщерята ще тури на мѣсто. Детето ще тури на мѣстото. Каква е задачата на детето? То е предметно учение. Каква е задачата на майката? - Тя е ученица, ще прави опити съ това дете. Това дете казва: “Азъ съмъ много нечисто, не може да се омия.” Тя ще стопли вода, ще го тури въ коритото, ще го съблѣче, ще го въргаля, ще го обръща на една и на друга страна, това дете ще попѣе малко, ще започне съ миньорната гама на неудоволствие. Нѣкой пѫть майката е доста умна не туря студена вода, но туря малко топла.

 

Не зная дали има майки, които миятъ децата си съ студена вода. Сегашнитѣ учени хора пропорѫчватъ студенитѣ душове. Природата не ги препорѫчва. Питамъ: какво понятие детето ще си състави за майка си? Щомъ го тури въ коритото, тя започва да прави своитѣ опити. Обръща го налѣво и надѣсно, по гърба, разтрива го. Какво понятие ще има детето? То се очудва, много е странно за него. За пръвъ пѫть му се случва. Първата баня е нѣщо чудно за въплотената душа. Тя не може да се начуди на това своеобразие, което сѫществува. Тогава майката започва да изучава изкуството на магнетизиране. Детето плаче, майката започва да го магнетизира, тя дава нѣщо отъ себе си. Следъ туй детето се успокоява. Става обмѣна между детето и майката.

 

Значи, топлината когато дойде, тя внася нѣщо ново въ човѣка. Но ние се намираме въ едно противоречие, въ каквото се намира детето при майката. Топлината смекчава, разтопява коравитѣ нѣща, разединява ги, туря ги, дето ние не ги знаемъ. Сега сѫществува въ природата другъ единъ порядъкъ, човѣшки. Хората турятъ нѣщата на мѣстото, дето тѣ ги знаятъ. Но съ туй човѣшкиятъ порядъкъ събира нѣщаща на едно мѣсто, но тѣ се втвърдяватъ. Събранитѣ хора на едно мѣсто винаги ставатъ инертни. Щомъ изгубятъ онова пространство, което имъ е необходимо, тѣ ставатъ инертни. Инертностьта въ свѣта е едно човѣшко състояние. Инертнитѣ сѫщества сѫ мързеливи. Щомъ човѣкъ изгуби идеята за живота, излѣзе изъ Божествения порядъкъ, изгубва онзи смисълъ, който сѫществува въ природата. Тогава се явява студътъ, втвърдяването. Втвърдяването на тѣлата се дължи, че тѣ изгубватъ своята свобода. Студътъ дава стабилность. При студа много хора ставатъ стабилни, но тѣ изгубватъ сѫщественото - свободата на своитѣ мисли и свободата на своитѣ чувства.

 

Значи въ всѣки човѣшки порядъкъ на нѣщата хората изгубватъ хубавата страна на своитѣ чувства, своитѣ мисли. Представете си, какво придобива единъ войникъ следъ като се упражнявалъ на военни упражнения. Да кажемъ, той свършилъ два-три факултета и като простъ войникъ го каратъ да се обръща налѣво, надѣсно, да туря пушката на рамо - елементарни работи. Питамъ: следъ като научи това изкуство, какъ да употрѣбява пушката, като слѣзе въ дома си, какво приложение ще даде на пушката? Или следъ като научилъ изкуството да си служи съ сабята, какво приложение ще даде въ кѫщи? - Никакво приложение нѣма. Представете си единъ ораторъ, който се е научилъ на ораторство, какво приложение ще има нѣговото ораторство вѫтре въ дома, при неговитѣ деца? Той билъ ораторъ, каква речь ще държи най-първо? Да кажемъ има четири петь деца по на петь години, каква ораторска речь ще имъ държи?

 

Сега, среща ме нѣкой и ме пита: “Има ли Господь или не?” Срещамъ ви азъ и виждамъ да се катерите по стръмнитѣ мѣста. Питамъ: “Ти виждашъ ли?” Щомъ този човѣкъ се катери, то вече подразбира, че той вижда много добре. Питамъ: когато единъ човѣкъ виждате да се катери, по стръмнитѣ мѣста, какво разбирате? Щомъ виждамъ единъ човѣкъ да живѣе добре, азъ разбирамъ, че той се качва по планински мѣста. Всички добри хора сѫ планинци, тѣ по планинитѣ ходятъ. Онѣзи, лошитѣ хора ходятъ по огладенитѣ пѫтища. Какво е лошото на огладения пѫть? Огладениятъ пѫть има доста прахъ. По планинитѣ, които ходятъ, има просторъ. По високитѣ мѣста хората не може да ходятъ единъ до другъ. Единъ се качва на едно мѣсто, другъ - на друго. Въ низкитѣ мѣста хората се струпватъ. То е човѣшки редъ на нѣщата. Какво трѣбва да подразбираме подъ думитѣ: “има ли Господь или нѣма”? Нѣкой пита: “Имашъ ли баща или не?” На мѣсто ли е този въпросъ? “Майка имашъ ли?” На мѣсто ли е този въпросъ? Има известна анормалность. Единъ американски професоръ заболѣлъ, че загубилъ пометьта си. Единъ день отива на пощата да си вземе писма. Пита го чиновникътъ какъ му е името. Но той си забравилъ името и отива въ кѫщи да пита жена си. Среща го единъ неговъ приятель и казва: “О, мистеръ Смитъ!” - “Благодаря ти!” Ако вие сте забравили дали има Господь или не, не мязате ли на Смитъ? Когато отиваме да ни учатъ има ли Господь или не, ние ще срещнемъ нѣкой приятель, който ще ни каже името. Щомъ ти живѣешъ и сѫществувашъ, има Господь. Щомъ умрешъ, тогава може този въпросъ да го разисквашъ.

 

Другояче помнете две нѣща: Любовьта, която не дава свобода на човѣка; любовьта, която не поощрява човѣка да се качи по-високитѣ мѣста, не е любовь. Щомъ те страхъ да се качишъ по високитѣ мѣста, ти си страхливъ. Щомъ ходишъ по низкитѣ мѣста и дигашъ прахъ около себе си, това не е любовь. Добриятъ животъ е пробния камъкъ за любовьта. Всичкитѣ добродетели се опитватъ чрезъ любовь. Тя дава онзи великъ потикъ на човѣшката душа. Сега вие питате, защо сте се качили на това високо мѣсто. Онѣзи отъ васъ, които малко любовь иматъ, качили сте се да се усили малко любовьта ви. Защо се качвате по камънитѣ? - За да опитате вашия егоизъмъ, ваша[та] алчность. Камънитѣ това показватъ. Тѣ казватъ: “Вижъ на какъвъ халъ дойдохме. Едно време живѣехме като васъ, но сега Господь ни обърна на камъни.” То е символъ. То е вѣрно, но не така буквално. Тия камъни, като ни слушатъ, казватъ: “Желаемъ и ние да станемъ като васъ. Желаемъ да можемъ да се качимъ по-горе като васъ.” Отъ туй мѣсто не можете да се качите по-горе. Тѣхното бѫдаще е да слизатъ долу, да се търкалятъ въ долината. Тѣ слизатъ, за да научатъ онзи великъ урокъ, който Богъ е поставилъ вѫтре въ живота. Рекохъ, ние сме дошли въ планинскитѣ мѣста да опитаме първия опитъ на любовьта. Нѣма изведнажъ да се качимъ, но полека, по по-малко. Отъ високитѣ мѣста си взимайте по едно малко камъче за споменъ. Всѣки день като дойдете, вземете камъчето, запишете деня, часа, името, кога сте го взели, каква мисъль сте имали, турете го на камъчето. Едно хубаво занятие е то.

 

Тогава се стремете като срещнете единъ човѣкъ да намѣрите една хубава черта. Напримѣръ, срещнешъ единъ човѣкъ, потърси въ него въ каква степень въ него е развита съвестьта, справедливостьта. Срещате другъ единъ човѣкъ, вижте доколко той е разуменъ, какъ схваща нѣщата въ природата, какво е неговото разбиране. Срещате другъ, вижте той музикантъ ли е, знае ли да говори. Търсете хубавитѣ качества. Изследвайте добродетелитѣ, които се намиратъ въ хората и отъ тѣхъ вие сами ще се ползувате. Защото всѣка добродетель, съ която вие дохождате въ съприкосновение, тя ще ви придаде отъ своето благо. Не казвай: мене не ме интересуватъ хората. Хората насъ ни интересуватъ, понеже сѫ излѣзли отъ Бога и носятъ благо въ себе си. Вие носите благо за другитѣ и другитѣ носятъ благо за васъ. Цѣлата природа и тревата, и водата, и въздухътъ, и камънитѣ, и Слънцето, и звѣздитѣ, и малкитѣ цвѣтя, всичко, което вие виждате, носи нѣщо отъ Божествения свѣтъ. Въ едно цвѣте вижте хубавата страна. Какво търпение има, какво доволство, радва се на малкото благо, което Богъ му далъ.

 

Сега азъ ви напомнямъ това. Нѣкой пѫть, когато нѣкои ме слушатъ, се обезсърдчаватъ. Обезсърдчаватъ се по единствената причина, че нѣкой пѫть, като ги изведа на нѣкой високъ връхъ, казватъ: “Още веднъжъ тамъ не се качваме. То е така високо, главоломно, че ако човѣкъ се търколи, нищо нѣма да остане.” То е така, но азъ ще ви попитамъ: кой отъ васъ, като иска да измаже кѫщата си, не изхвърля всички нѣща навънъ, намазва, изчиства кѫщата и тогава ще започне да внася своитѣ вещи.

 

Та рекохъ, понѣкой пѫть и азъ правя сѫщото. Като ида нѣкѫде въ стаята, изхвърля всичко навънъ, не че го изхвърлямъ, изваждамъ всичко и започвамъ съ своята четка оттукъ - оттамъ. Онзи, който не разбира закона, казва: “Оцапа ми кѫщата.” Понеже понѣкой пѫть ще падне отъ мазането ми по нѣкой мебелъ. Възможно е да падне. Това да не ви смущава. Следъ като се изчисти стаята, стаята ви ще бѫде изчистена. Вие ще имате малко по-другъ животъ. Сега въ насъ става пречистване. Ангелитѣ идатъ да пречистватъ. Тия страдания, които чувствувате, нѣкога вашата стая се пречиства и вие сте смутени. Малко пречистване става. Всичкитѣ страдания, които имате, считайте, че е пречистване на вашия домъ. Следъ туй вие ще се намѣрите въ по-добро положение.

 

Та вие, когато дойдете сутринь, разсѫждавайте, погледайте природата, нека остане въ васъ. Нали всѣки единъ фотографъ, като дойде, фотографира. Вие всички сте фотографи, само че не сте се научили, какъ да фотографирате предметитѣ. Защото, ако ти не положишъ мисъльта си въ една хубава поза, ако ти не положишъ чувството въ една друга хубава поза, ти не може да фотографирашъ. Ако мисъльта е права и чувството е право, тогава впечатленията, тия фотографии ще бѫдатъ правилни. Ти ще има какво да учишъ. Паметьта на човѣка зависи отъ неговата правилна мисъль, неговитѣ правилни чувства и правилни постѫпки. Това усилва паметьта. Не, че нѣмате правилни мисли. Правилната мисъль подразбира онова състояние, въ което може да се фотографира единъ предметъ въ естествено положение. Затова ви трѣбва правилна мисъль. Ако нѣма правилна мисъль, нѣма фотографии. Ни най-малко не разбираме, че нѣмаме правилни мисли и чувства. Не. Постоянно нашата мисъль трѣбва да се мѣни. Мисъльта да бѫде пластична. Чувствата да бѫдатъ пластични, за да може тия впечатления отъ Божествения свѣтъ да се отпечатватъ правилно, за да имаме какво да учимъ. И затуй казва притчата: “Божието слово е опитано.” Ние опитваме Божието слово въ свѣта, което иде въ нашитѣ души.

 

Днешния день вземете да мислите върху среброто. Какво е предназначението на среброто? Защо се явило среброто въ свѣта? Нѣма да го разрешите, но помислете за него, фотографирайте го. Фотографирайте го дето се намира. Среброто се намира въ човѣшката кръвь. Среброто се намира въ човѣшката мисъль. Среброто се намира въ въздуха; среброто се намира въ Слънцето. Среброто се намира въ месечината. Среброто се намира въ звездитѣ. Среброто се намира въ водата. Среброто е добъръ проводникъ, добъръ лѣчебенъ елементъ. Среброто лѣкува. Когато човѣкъ е неразположенъ, дайте му злато и вижте, какъ ще измѣни неговото състояние. Сто грама дайте на единъ, който не е разположенъ, да видите, какъ ще се измѣни състоянието му. Като му дадете единъ килограмъ сребро, пакъ ще се измѣни. И като му дадешъ среброто, какво ще му дойде на ума? Щомъ като му дадешъ едно кило сребро, ще поиска да си купи дрехи, шапка, обуща, ще си купи круши, ябълки. Казва: “Животътъ има смисълъ.” Щомъ дойде среброто, щомъ дойде златото, работитѣ се оправятъ. Защото златото е емблема на живота. Златото иде съ живота заедно. Среброто премахва нечистотиитѣ отъ живота въ свѣта. Всичкитѣ нечистотии въ нашия животъ се премахватъ чрезъ среброто. Животътъ приижда чрезъ златото. То е вѫтрешниятъ смисълъ на обичьта, която ние имаме. Та затова трѣбва да знаете, че златото и среброто идатъ въ живота да ни помагатъ, а не да станатъ като идолъ, като кумиръ въ нашия животъ и да уповаваме на тѣхъ. Да благодаримъ на златото за онова, което ни дава. Да благодаримъ и на среброто за онова, което ни дава.

 

Да изговоримъ изречението: “Богъ е Духъ и които му се кланятъ, въ Духъ и Истина да му се кланятъ.” (три пѫти)

 

[2-ра] беседа, държана отъ Учителя

на Молитвения върхъ при Второто езеро.

Понедѣлникъ, 19 юлий 1937 г.

-----------------

*“Царскиятъ пѫть на душата” - Рилски беседи, държани 1935г.10



#2 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2327 Мнения:

Публикувано 12 март 2017 - 06:33

"Лѫчи на живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера
презъ лѣтото на 1937 г. София,
Първо издание, София, 1937 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание

 

(текстът ще бъде добавен)

 

Опитано е







Теми съдържащи: Съборни Беседи

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt