Jump to content

1922_06_04 Не правете никому насилие, нито оклеветявайте!


Ани

Recommended Posts

От книгата "Защо твоитѣ ученици ядатъ и пиятъ"
Сила и Животъ. Пета серия. София, 1922г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание

 

Не правете никому насилие, нито оклеветявайте!

„Питаха го и военнитѣ и говорѣха:

а ние що да правимъ?

И рече имъ: не правете никому насилство,

нито оклеветявайте, и доволни

бѫдете отъ заплатитѣ си.“

Ев. Лука — 3;14

Военнитѣ — това сѫ силнитѣ хора на земята, които управляватъ. И сега трѣбва да се говори на силнитѣ, а не на слабитѣ, на богатитѣ, а не на сиромаситѣ; на ученитѣ, а не на невѣжитѣ; на добритѣ, а не на лошитѣ. Всѣко учение трѣбва да бѫде строго оформено въ себе си съ математическа точность, оформено въ съзнанието ни, а не вънъ, не по форма. Мога да ви изкажа едно знание въ поетическа форма или въ проза, това не е знание, оформено вѫтрѣ въ съзнанието ви. И, слѣдователно, целиятъ споръ, който въ съврѣменната култура сѫществува, е по отношение на външното оформяване на знанието. Въ външното оформяване има всѣкога споръ — кой е на правата страна — а въ вѫтрѣшното оформяване нѣма абсолютно никакъвъ споръ. На двама цигулари, които сѫ завършили своето изкуство, оформили сѫ своето знание, дайте каквото и да е музикално произведение, като взематъ цигулката, могатъ да го изпълнятъ — нѣма никакъвъ споръ. Но цигулкитѣ имъ трѣбва да бѫдатъ еднакво нагласени, и тѣ еднакво да сѫ слѣдвали, еднакво знание да сѫ придобили, еднакви правила. Обаче, ако единъ цигуларь, единъ български гайдарджия вземе да изпълни това музикално съчинение, какъ мислите, че ще го изпълни? Клавишитѣ, тъй да кажемъ, на българската гайда липсватъ, на пискулника липсватъ извѣстни дупчици, съ които може да се създадатъ тия тонове. Даже въ едно модерно пиано липсватъ много клавиши и на съврѣменния органъ липсватъ, и той има много недостатъци. Пианото не може да вземе една четвъртъ тонъ, една втора взема, но една осма не може да вземе, а една шестнайсетина никакъ. А съврѣменнитѣ християни сѫ се научили да пѣятъ тъй, както онзи, който започва съ цѣла нота на четири четвърти, като почне цѣла една нота. Азъ не казвамъ, че това е лошо, но то е само наченване на музиката, а музиката има за цѣль повдигането на човѣшката душа. Ако вие ме попитате: защо сѫществува музиката, ще ви отговоря, че тя е едно срѣдство отъ духовния свѣтъ за повдигане на падналата душа на човѣка, която е слѣзла на земята. Всички музикални тонове иматъ повдигане и когато човѣкъ почне да пѣе, по който и да е начинъ, нему поотлеква на душата, а когато не пѣе, неговата душа се стѣснява, става му тѫжно. Слѣдователно, музикалниятъ човѣкъ може да мисли и да чувствува музикално съ музика, а може да чувствува и мисли музикално и безъ музика — и едното, и другото — но единиятъ процесъ ще бѫде на възлизане, а другиятъ — процесъ на слизане. Сега за примѣръ, когато развивамъ тази бесѣда, вие можете да бѫдете съгласни съ мене като кажете: „право е туй“. Азъ не искамъ вие да констатирате правото, отъ това нѣмамъ нужда. Да констатирате моитѣ думи да сѫ прави или не, това не е философия, защото азъ полагамъ това учение на единъ великъ опитъ, не искамъ вие да констатирате, то е въпросъ на опитъ. Не питамъ: право ли е или не. Ако азъ дойда при васъ и ви донеса въ двѣ съндѫчета сѣмена, въ двѣ златни съндѫчета, еднакво изработени, напъстрени, нашарени и казвамъ, че въ едното съндѫче има такива и такива сѣмена, тия сѣмена вие ще ги посѣете въ вашата градина при такива и такива условия и ви давамъ всички наставления, и казвамъ: и въ другото съндѫче има сѣмена, но тѣ сѫ пръсть, златенъ пѣсъкъ — вие не знаете още, но ви казвамъ, — другото е съ сѣмена, но азъ зная, че то е златенъ пѣсъкъ. Казвамъ ви: другото е съ златни сѣмена, тѣ сѫ особени сѣмки, при които ще излѣзатъ особени резултати. Ако вие посѣете сѣмената отъ двѣтѣ съндѫчета, какви ще бѫдатъ резултатитѣ? Едно учение може да бѫде златно и безплодно, едно учение може да се състои отъ сѣмена, и ако ги посѣете, тия дръвчета да образуватъ своитѣ плодове. Слѣдователно, азъ искамъ всички да вкусите плодоветѣ на туй божествено учение, което проповѣдвамъ. И тогава, когато вкусите тия плодове, на менъ ще бѫде приятно. Туй божествено учение не зависи, не се обусловя отъ златното съндѫче, понеже послѣдното е случайно. Може тия сѣмена да ги туря въ нѣкое просто съндѫче, може да изкажа една велика истина въ прѣкрасна поетическа форма, мога да говоря и поетически, азъ съмъ способенъ да говоря поетически: по природа съмъ поетъ; и музикално мога да говоря: по природа съмъ музикантъ; и философски мога да говоря, защото по природа съмъ философъ, но, нѣкой пѫть прѣдпочитамъ да говоря съ грѣшки като дѣцата: по-хубаво е това, защото да се говори на земята съ грѣшки, е по-добрѣ, а на небето да се говори съвършено, е по-добрѣ. На земята съвършено да говоришъ, значи, да правишъ грѣшки, а на небето съ погрѣшки да говоришъ, значи да бѫдешъ несъвършенъ. Ще ви кажа сега, защо на земята трѣбва съ погрѣшки да говоримъ: на земята, като направишъ една кѫща, не трѣбва да я направишъ. херметически затворена, безъ аралѫкъ, а съ голѣми дупки, че вечерно врѣме, като дойде нѣкой бѣденъ човѣкъ, да може да влѣзе. Понеже си заспалъ, като чука, не може да влѣзе, но като намѣри тази пукнатина, да каже: „слава Богу, намѣрихъ“. Затуй въ моитѣ бесѣди оставамъ голѣми пукнатини, за да може да влѣзе нѣкой човѣкъ въ кѫщи, защото нѣкой пѫть не съмъ въ кѫщи, а слугитѣ сѫ заспали, тъй че, за да влѣзе, оставямъ пукнатини. Разбирате ли тази философия? Туй е фигура на рѣчьта, отъ ония фигури изъ „Хиляда и една нощь“. Впрочемъ, такива кѫщи въ България поне нѣма направени, нито въ Англия, нито въ Индия, никѫдѣ по свѣта нѣма направена такъва кѫща, за каквато ви говоря, съ пукнатини, никѫдѣ по свѣта. Слѣдователно, като единъ фактъ тя не сѫществува, но сѫществува като една вѣроятность, математическа вѣроятность. А пъкъ когато тази математическа вѣроятность може да се изпълни, става математическа надежда. Защото има математическа вѣроятность, математическа вѣра и математическа надежда. Математицитѣ казватъ: „когато всички условия сѫ тъй благоприятни, вѣрни, и нѣма изключение, то можешъ вече въ авансъ да вземешъ печалбата“ — това значи математическа надежда. А когато тази математическа вѣроятность е малко проблематична и единъ отъ елементитѣ е несигуренъ, тогава ще чакашъ да се получи, за да вземешъ, колкото ти се пада.

Сега питатъ Иоана — той е стариятъ животъ, който имаме сега „какво трѣбва да правимъ ние, силнитѣ хора въ свѣта? Ти си дошълъ пророкъ отъ Бога, какво трѣбва да правимъ?“ На едни той казалъ да не събиратъ повече, отколкото имъ е позволено, а на други казалъ: двѣ дрехи ако иматъ, да дадатъ едната, и отъ хлѣба си да дадатъ. На военнитѣ пъкъ казалъ: насилие да не правятъ никому и никого да не оклеветяватъ. И дѣйствително, ако въ съврѣменния строй насилството би се изключило, сѫщо и оклеветяването ако би се изключило отъ коя и да е държава, поне най-малко 50% държавниятъ строй би се подобрилъ и злинитѣ биха се отстранили. И ако отъ всички общества биха се изключили насилството и оклеветяването, сѫщиятъ резултатъ би се постигналъ. Сега този грѣхъ у всички го има. Да изнасилите човѣка, можете, и то да го изнасилите по нѣколко начина. Има чисто прямо насилство, въ своята груба форма, което се дължи на физическата сила, тъй както животнитѣ могатъ да изнасилятъ други животни; има правово изнасилване, изнасилване чрѣзъ закона, употрѣбенъ въ своята лоша форма, има и духовно изнасилване, когато казваме това, което не е, т. е. изопачаваме и лъжемъ хората. Прѣдставете си сега, питатъ нѣкой: какъ ще познаете вие дали единъ човѣкъ е отъ Бога или не? Ще кажете: той е сладкодуменъ, разумно говори, отъ Писанието говори, цитира Исайя, цитира Исуса Христа, говори за вѣрата. Всичко това, споредъ менъ, не е едно доказателство, че той е пратенъ отъ Бога. Азъ засѣгамъ основата на нѣщата, подлагамъ и себе си и другитѣ на сѫщата критика. И тогава питамъ: защо единъ пророкъ ще мисли, че е това, което не е? Или защо единъ християнинъ ще мисли за себе си това, което не е? Защо въ себе си ние да не признаемъ великата истина тъй, както се схваща въ даденъ моментъ въ нашето съзнание, туй, което дълбоко съзнаваме и чувствуваме? Ние трѣбва да бѫдемъ искрени къмъ себе си, а не само да разгледаме живота си отъ ония благоприятни моменти на живота, отъ онова приятно настроение, когато има повишение на температурата, защото то може да е случайно. Сега, дѣдо ти оставилъ единъ милионъ или 2 милиона лева наслѣдство, но то е случайно, а слѣдъ като изгубишъ капитала, паритѣ си, богатството си, туй знание, което имашъ, формата вече не ти помага. И ние, съврѣменнитѣ хора, сме се заблудили да мислимъ за културата, че е нѣщо сѫществено. Е, питамъ: каква полза има за невидимия свѣтъ, за Бога, ако нѣкой машинистъ въ България измисли нѣкоя машина да хвърка изъ въздуха? Сега Господь ще вземе ли моделъ отъ тази машина? Прѣди този българинъ да я направи, прѣди милиони години, Господь си ималъ такива хвърчащи машини и то живи. Сега казватъ нѣкои: „култура“, каква култура имаме? Какво ще се ползува невидимия свѣтъ отъ туй изобрѣтение, че той турналъ електричеството въ полза на културата? Туй електричество природата го е впрѣгнала прѣди милиони години. Прѣди той да го впрѣгне въ жици тя си е служила съ него. Той казва: „азъ мисля“. Прѣди милиони години той се е изправилъ на двата крака. Умъ има, можелъ да мисли. Като мисли, какво може да прѣдаде на свѣта? Нима прѣди него хората не сѫ мислили? Тогава въ какво седи сѫщностьта на нѣщата? Трѣбва да дойдемъ до единъ великъ принципъ, върху който можемъ да поставимъ своята душа и да се познаемъ: азъ ли съмъ или не съмъ азъ. Азъ ще ви приведа пакъ онзи анекдотъ, защото е български, и трѣбва да го помните. Азъ ще измѣня името, Стоянъ бѣше по-рано, стояновци има, ако туря Иванъ, ивановци има, ако туря Петко, петковци има, ще му туря името Манго, за да не се обидите. Единъ Манго, циганинъ, отъ циганското племе, ималъ само едно магаренце, но му трѣбвали парици, искалъ да го изкара на пазаря, да го продаде и да направи на жена си ново фередже за байрама, подкаралъ магарето въ града съ юлара му и запѣлъ своята пѣсенъ. Поуморилъ се, спрѣлъ се подъ една круша, да си почине, свързалъ юлара за рѫката си и заспалъ. Двѣ дѣца изваждатъ юлара, възсѣдатъ магарето и избѣгватъ. Събужда се Манго и гледа, магарето го нѣма, а юлара тамъ. Какво е станало, какъ тъй магарето е могло да си извади главата изъ този юларъ и си казва: чудно, изгубилъ съмъ туй магаре! Ако азъ съмъ Манго, магарето се изгуби, отиде магарето, а ако азъ не съмъ Манго, ще кажа на жена си, че този юларъ го спечелихъ, значи, имамъ единъ юларъ. И ние, съврѣменнитѣ хора, носимъ по единъ юларъ съ себе си и се питаме тъй: „изгубено ли е магарето, или юларътъ е спечеленъ?“ И хората казватъ: спасени ли сме? Тогава нѣкои ще ни убѣждаватъ че слѣдъ като се спасѣлъ човѣкъ, какво щѣлъ да спечели въ оня свѣтъ. То е юларътъ, магарето си изгубилъ. Щомъ си изгубилъ магарето, въ онзи свѣтъ нищо нѣма да спечелишъ. Положително ти казвамъ: нищо нѣма да спечелишъ, но, ако твоето магаре е съ тебе, много ще спечелишъ. И, споредъ менъ, Манго не трѣбваше да продава това магаре.

Всѣко учение трѣбва да бѫде строго опрѣдѣлено въ нашитѣ умове, за да не се зараждатъ тия противорѣчия. Кое е правото учение? Правото учение е само божественото учение, което може да се приложи, учение, което може въ една година да видоизмѣни човѣка и по форма, и по сѫдържание, и по сѫщество. Нѣкой пѫть символически говоря, защото материята е много отвлѣчена. Символическиятъ пѫть е най-лесния: това значи, да съкратя врѣмето, пестя врѣмето. Ако река да се впусна тъй, както вие говорите, за една моя символическа рѣчь трѣбва цѣла година. Една година трѣбва вие да говорите върху единъ символъ. Всѣки символъ или уподобление сѫ свързани, тѣ иматъ свои съотношения, съчетания, какъ сѫ възникнали, даватъ обяснения защо и за какво. Тия опрѣдѣления не сѫ само турени тъй, тѣ вървятъ по извѣстни закони, има извѣстни съчетания, то е цѣла музика. И природата така говори. Той е особенъ езикъ, който въ бѫдеще ще изучвате. Всѣко учение трѣбва да бѫдо строго, математически, опрѣдѣлено — не механически, а строго математически опрѣдѣлено — да имаме тази увѣреность, че туй учение е чисто божествено и всѣкога да можемъ да го използуваме въ живота си. За примѣръ, вие имате твърдението, че Богъ е любовь. Хубаво, провѣрили ли сте туй учение? Всички говорятъ, че проповѣдватъ това, идете въ една православна църква, идете въ една евангелска църква, въ една мохамеданска църква, всѣка църква, всички религии казватъ: „Богъ е любовь“. Но колцина отъ богомолцитѣ сѫ провѣрили, че Богъ е любовь? Нека да си послужа съ една аналогия. Азъ вземамъ за сравнение човѣшкитѣ петь чувства. Нека започнемъ съ човѣшкия езикъ. Да допуснемъ, че човѣкъ чрѣзъ езика трѣбва да схване какво нѣщо е свѣтлината. И той си изплѣзва езика, ако е слѣпъ и глухъ, и прави наблюдения. Какво ще стане, какъ ще опрѣдѣли, дали има свѣтлина или топлина? Само по едно нѣщо ще сполучи това — че неговиятъ езикъ ще изсъхне. Като го държи на слънце, неговиятъ езикъ ще изсъхне, ще почне да се сбръчква, а това ще бѫде единъ признакъ, че слънцето го е грѣело. Ако не изсъхне, ако остане влаженъ, значи, слънцето не е грѣело езика. И затова природата е скрила езика вѫтрѣ, понеже езикътъ не трѣбва да съхне. Разбирате ли? По аналогия сѫдя сега: ако нѣщата въ свѣта съхнатъ — азъ правя своето заключение, мога да го обусловя и докажа математически — ако съхнатъ, ако не прогресирате, ако става повръщане, дегенериране (израждане) на хората, развращение, тѣхниятъ езикъ е въ анормално състояние, отвънъ се грѣе на слънцето. Слѣдователно, механическата топлина и свѣтлина за езика е едно врѣдно срѣдство. Добрѣ. Да допуснемъ сега другото че вие бихте опитали тази свѣтлина само съ вашето ухо. Свѣтлината и топлината какъ щѣхте да ги чувствувате? Ухото ви щѣше да изгори и по нѣкой пѫть голѣми горещина щѣхте да усѣщате. Вѫтрѣ, на тѫпанчето, щѣхте за усѣтите двѣ анормалности: повишение на температурата въ тѫпанчето и изгаряне. Слѣдователно, когато сегашнитѣ болести се явятъ и се повишава температурата, азъ казвамъ: хората възприематъ свѣтлината и топлината чрѣзъ тѫпанчето си. Т. е. разумното възприемане на свѣтлината и топлината не е нито чрѣзъ езика, нито чрѣзъ ухото. Сега мога да направя една аналогия и чрѣзъ носа, но я оставямъ. Единствениятъ органъ, чрѣзъ който възприемаме свѣтлината и имаме едно истинско понятие за нея, сѫ очитѣ. Чрѣзъ очитѣ човѣкъ изпитва извѣстна приятность. Въ какво седи тази приятность? Ако свѣтлината дойде чрѣзъ ухото, никакво разширение нѣма, ако свѣтлината дойде чрѣзъ езика, никакво разширение нѣма, но ако тази свѣтлина дойде и влѣзе чрѣзъ твоитѣ очи, веднага прѣдъ тебъ се отваря една цѣла нова область. Всички тия прѣдмети, които сѫ били неясни, неопрѣдѣлени и стоятъ въ тайно, сега се разкриватъ прѣдъ твоето око. Слѣдователно, всѣко едно учение е вѣрно, само когато то може да разкрие божествения свѣтъ прѣдъ насъ по форма, съдържание и смисълъ. Сега туй можете да приложите върху себе си. Не прилагайте за другитѣ туй учение, което възприемате. Нѣкои правятъ разлика какво искалъ, какво училъ Христосъ и какво съмъ училъ азъ. Азъ и Христосъ учимъ едно и сѫщо нѣщо, нищо повече. Но нѣкой питатъ: „ти кой си?“ Не е въпросъ азъ кой съмъ. Други питатъ: „кой е Христосъ?“ Не е въпросътъ и Христосъ кой е. Въ свѣта има само единъ, и Той е Богъ на любовьта, който се проявява както иска и чрѣзъ когото иска. И всѣка слава, и всѣка мѫдрость, и всѣко знание въ свѣта е негово: и всѣки единъ, колкото и да е високъ пророкъ, учитель или нѣкой отъ боговетѣ — който се осмѣли само да вземе тази титла върху себе си, да усвои туй, което Богъ има въ себе си, той е една фалирала личность. Ние не сме заблудени, нито искаме слава отъ нѣкѫдѣ, за да отговаряме какви сме. Не, не за насъ. За насъ е важно, въ това Слово на великия Господь на Любовьта, всички хора да иматъ Неговото благоволение, неговата свѣтлина и топлина и не чрѣзъ ушитѣ, не чрѣзъ езика, не чрѣзъ носа, но чрѣзъ очитѣ си. Не е въпросъ сега какви трѣбва да бѫдемъ ние — православни или евангелисти или католици. Нѣкои сега ни кръщаватъ: „дѫновисти“. Най-голѣмата пакость, най голѣмиятъ позоръ за мене е туй име „дѫновисти“. „Дѫновистъ“ — това е псевдонимъ, азъ самъ не съмъ „дѫновистъ“. Нѣкому може да е много приятно да се нарича „дѫновистъ“, но за менъ думата „дѫновистъ“ или когато споменатъ думата „Дѫновъ“, то е забиване единъ гвоздей въ рѫката ми. Не е въпросътъ за това, ние всички страдаме отъ „дѫновисти“, павелисти, апостолисти, петровисти и tutti quanti: отъ тази неразбранщина страда днешниятъ свѣтъ, отъ имена като „каравелисти“, „тончевисти“, „драгиевисти“, „стамболовисти“ и т. н. Никои отъ тѣхъ — нито „стамболовисти“, нито „каравелисти“ оправиха България. Всѣко нѣщо, което обосновано на човѣшки умъ, не е истинно. И християнството, като му туриха това име, изгуби. Азъ нѣмамъ нищо противъ християнството, но силата му не е въ името. Ако мислимъ противното, т. е. че силата е въ името, ние се лъжемъ. Азъ принципално тълкувамъ този законъ. Силата на едно учение зависи само отъ любовьта, която прониква въ туй учение. Само тази Любовь, която прониква въ човѣшката душа, въ човѣшкия умъ, въ човѣшкото сърце, въ човѣшкия духъ, тя е, която повдига. Вие можете да турите моето име въ вѣнци, но и тогава не само нищо нѣма да ви придаде, а съвсѣмъ ще избѣднѣете и изсъхнете. Не трѣбва да идете на другата страна. Не ви казвамъ кой е Дѫновъ, не искамъ да знаете това: азъ съмъ като васъ. Като разглеждамъ Христовото учение, азъ не се дѣля отъ васъ. А защо съмъ единъ отъ васъ? Защото зная, че Богъ е любовь, не мога да правя разлика между неговитѣ сѫщества. Тъй, както ви гледамъ вънка отъ Бога, нищо не сте, но отъ гледището на любовьта, въ този организъмъ, въ туй съзнание, азъ имамъ почитание и любовь къмъ васъ, като зная, че вие сте проявление на Бога. Да ви питамъ ли сега, вие какво мислите заради мене? И едно врѣме Христосъ попита ученицитѣ: „какво мислятъ за мене, кой съмъ азъ“. Отговорили му: „едни мислятъ, че ти си Исайя, други, че си нѣкой отъ пророцитѣ“. — „А вие какво мислите?“ Единъ се осмѣлилъ да каже: „ти си Христосъ. Синъ на Бога живаго“. Но той не изказалъ още истината, а Христосъ го коригиралъ като му казалъ: „плъть и кръвь съмъ“. И добавилъ: „хората не сѫ ти открили това, но Отецъ мой“. Туй, което му е казалъ, когато го е коригиралъ, то не е писано въ евангелието. Ще ме запитате: „какво е писано?“ Ще ви го кажа, но когато любовьта заживѣе въ васъ. Готови ли сте вие да пожертвувате цѣлия си животъ, всичкото си имане за Бога? Нѣкои отъ васъ искатъ да ви разкрия нѣщо. Нищо нѣма да ви разкрия! Но готови ли сте да пожертвувате всичко? — „На половина“. Не, не. Когато ще разкриемъ една божествена истина, ние искаме отъ хората да пожертвуватъ цѣлия си животъ, безъ никакви резерви, безъ никакви клаузи. Азъ съмъ много ясенъ въ това. „Да напусна жена си“, казвашъ, не си доволенъ отъ нея, но — да ѝ оставишъ всичкото си имане, ще я осигуришъ и ако спечелишъ нѣщо, пакъ ще ѝ го дадешъ, за себе си нищо не задържай. Ще ѝ кажешъ: „всичко ти давамъ, но само да ме оставишъ свободенъ“. Сегашниятъ мѫжъ продаде имането си, тури паритѣ въ касата и отиде да служи на Бога. То е отлично „служение“! Казва: „тъй е рекълъ духътъ!“ Не, не, тъй никога не е рекълъ духътъ. Па и жена, която иска да я осигурява мѫжътъ ѝ, е послѣднята измѣнница въ свѣта! Нѣма нищо по-скверно въ свѣта отъ това — жени, които се женятъ, да правятъ това съ цѣль да ги гледатъ мѫжетѣ, да ги осигурятъ. Това ли е женидба? Слѣдователно, вие не уповавате на Бога, а сте направили отъ мѫжа си единъ кумиръ да ви гледа. И затова се яви смъртьта. Затова умиратъ мѫжете, които направиха жените си кумири на себе си, затова умиратъ и женитѣ. И когато идете при мѫжа, гледате дали е оставилъ нѣщо. Това сѫ търговски сдѣлки, но защо не си направите договоръ тогава? „Тъй казалъ Господь“, — не е казалъ това Господь, това сѫ вашитѣ казвания. Трѣбва да различимъ божественото отъ човѣшкото, ако искаме да имаме въ бѫдеще една култура не само на думи. И не само да кажатъ, че това учение е въ облацитѣ, а туй, за което азъ говоря, може да се приложи въ обществото, навсѣкѫдѣ. Има начини, има и методи, за да ме разберете право. Навсѣкѫдѣ трѣбва да се тури правда. Сега на нѣкоя жена е натегналъ мѫжътъ и си казва: „Учительтъ право говори, азъ ще го напусна“. Не, не, азъ не говоря за това. И нѣкой мѫжъ, като му дотегнала жената, и той иска да я напусне. Азъ не поддържамъ това, а говоря по този въпросъ принципално, вѫтрѣшно. Ти самъ си дошълъ въ свѣта и самъ трѣбва да живѣешъ. А самъ да живѣешъ, какво значи? За Бога да живѣешъ самъ, значи за всички да живѣешъ и всички въ тебе да живѣятъ. Това значи самъ. И сега питатъ: „ние какво трѣбва да правимъ?“ — Да не изнасилваме. Ние се изнасилваме всички. Дойде нѣкой при мене иска по нѣкой пѫть, забѣлѣзвамъ, познавамъ хората — да му кажа нѣщо — „не мога да ви кажа“. „Нима нѣмашъ довѣрие“, значи, не съмъ ли азъ толкова достоенъ да ми кажешъ нѣщо? Сега хората не разбиратъ: въ туй учение, нѣкой пѫтъ трѣбва да изясня нѣкой великъ законъ нѣкому, но не разбиратъ, че има опасность. Ще ви дамъ една аналогия, едно сравнение, защо е опасно. Да допуснемъ, че сте бѣденъ човѣкъ, идвате при мене, нахранвамъ ви, обличамъ ви и слѣдъ това ви давамъ една торба съ злато, тамъ, на пѫтя, има десеть банди отъ разбойници, които чакать. Ако ви пратя съ тази торба, какъ мислите, ще минете ли живъ и здравъ? Ще платите съ живота си! По-добрѣ да минете съ здрави гащи, отколкото да имате тази торба съ злато. Ако пѫтьтъ е сигуренъ, обществото уредено, и двѣ торби да ви дамъ, безопасно е. Отъ окултно гледище, това значи: единъ човѣкъ да е подчинилъ материалното, да е повдигнатъ морално високо, да нѣма разбойници въ него. Тогава може тази велика истина да му се повѣри. Но нѣма ли тази материална стабилность, има ли разбойници въ него, щомъ се яви тази торба, той ще плати съ живота си. Азъ не искамъ сега да бѫде тъй. Старото е старо вече, тъй не може. Какви трѣбва да бѫдатъ новитѣ форми въ живота, новитѣ разбирания, какъвъ трѣбва да бѫде новия моралъ?—За примѣръ, казватъ: не лъжи! Право трѣбва да се говори, една максима е да нѣма лъжа, но не е въпросътъ въ туй. Лъжата, то е отрицание на истината.

Любовьта трѣбва да бѫде съвършена, безкористна, безъ граници, безъ никакви изисквания вѫтрѣ, въ човѣшката душа. Първиятъ принципъ — любовьта въ насъ трѣбва да бѫде пълна и съвършена. Тази любовь трѣбва, при туй схващане, да бѫде не само въ ума ни, но и по сѫщество и по съдържание трѣбва да бѫде въ сърцето ни, и по сила трѣбва да бѫде въ нашитѣ души или въ нашата воля, за да можемъ въ даденъ моментъ да я приложимъ. Любовьта сама за себе си ще я приложимъ, ще я опитаме. Дѣ се показва силниятъ човѣкъ? Човѣкъ може да покаже своята сила по два начина: той може да се бори съ другъ силенъ човѣкъ, да покаже силата си, както пехливанитѣ се борятъ. И слѣдъ като побѣди своя противникъ, даватъ му награди, укичватъ го съ вѣнци и той казва: „като мене такъвъ пехливанинъ нѣма, който ме бутне, като го мушна, карамболъ ще стане“. И казватъ: „той е единъ герой на нашето отечество“. Свѣтътъ е пъленъ съ такива герои. Вториятъ герой, силниятъ човѣкъ, е онзи, който като срѣщне нѣкоя стара баба — или млада, безразлично — той, като силенъ, взема я на гърба си, приказва съ нея: „бабо, кѫдѣ може да те занеса?“ Занесе я дома, оставя я, прислужва ѝ и заминава. Види нѣкой ще се дави, хваща го за рѫка, извади го и му помогне. Този юнакъ, отъ кѫдѣто мине, услуги прави на всички. Кое е по-хубаво: да си мѣримъ силата или да правимъ услуги на слабитѣ? Силенъ е само онзи, който може да помага на слабитѣ. Да помагаме на слабитѣ! Вие всички тукъ, които ме слушате, все сте силни хора, герои сте. Кой отъ васъ нѣма такъва идея за себе си, не мисли да стане първъ министъръ въ България? Коя измежду женитѣ нѣма такъва идея, да стане графиня? Самото общество е такъво, всички имате това качество, но криете, не го изказвате. Ако прѣмо ви задамъ въпроса, ще кажете: „не е вѣрно“. Азъ не искамъ да задамъ въпроса, да попитамъ, понеже ще ме излъжете, а не искамъ да причинявамъ врѣда и на себе си, и на васъ. У всички има това, ако е въпроса за графинство, вие сте повече отъ графиня; ако е въпроса за министеруване, вие сте повече отъ това. Ама да бѫдешъ единъ графъ въ България, значи въ небето да бѫдешъ единъ метачъ; на най-голѣмия графъ на земята, на небето нѣма да му дадатъ послѣднята служба, разбирате ли туй? Тогава ще ви приведа анекдота за онзи великъ волъ: въ врѣме на тѣхната култура, на волската култура — култура сѫ имали воловетѣ тази, сегашната имъ култура е остатъкъ отъ миналата — този волъ е изходилъ цѣлия свѣтъ и го побѣдилъ съ своитѣ рога, нѣмалъ противникъ. Научилъ се за хората и казалъ: „ще ида тамъ, трѣбва да знаятъ, че азъ имамъ рога“. Това е великиятъ волъ въ свѣта, той не е срѣщалъ противникъ, който да може да му противостои. Отива при хората да побѣждава и тѣ го хванали и впрегнали на работа. Показали му, че има по-силни отъ вола. И той сега, и неговитѣ домашни, оратъ нивитѣ имъ. Ние, съврѣменнитѣ хора, религиознитѣ, мислимъ, че сме набожни, силни. „Туй е направилъ Христосъ заради насъ“. Христосъ заради насъ може да направи нѣщо само при едно условие — само при закона на пълната Божия Любовь. Той е казалъ тия думи. Ама вие седите въ нѣкоя църква и казвате тъй: „обичамъ азъ Христа и готовъ съмъ заради него да пожертвувамъ живота си“. Но вие сте свързани за църквата, седите и казвате: „какво ще кажатъ нашитѣ въ църквата, какво ще каже баща ми, какво ще каже майка ми, какво ще каже народа, какво ще каже този—онзи; обичамъ Христа, но не му е дошло още врѣмето, нѣкога може, въ далечно бѫдеще“. Нѣкои, които вѣрватъ въ прѣраждането, могатъ да кажатъ: „въ туй прѣраждане не, но въ слѣдното прѣраждане“. Религиознитѣ пъкъ ще кажатъ: „като идемъ на небето, Господь ще ни научи, да го правимъ, а на земята не можахме“. Не, не, който не може да служи на Христа тукъ, на земята, не може да му служи и на небето, а който може да му служи на земята, може и на небето, знаете ли вие това? Сега всички проповѣдватъ, че въ небето всичко може. То е въ символистиченъ смисълъ, значи: при по-благоприятни условия на земята, които сѫществуватъ на небето, когато се тури този редъ и порядъкъ, когато законитѣ на невидимия, далечния свѣтъ... — не че той е далеченъ по врѣме и пространство, но е далеченъ, понеже ние нѣмаме тия сѣтива, не можемъ да влѣземъ въ съобщение съ него — когато тия закони на невидимия свѣтъ станатъ достѫпни за нашитѣ умове, за нашитѣ сърца и се приложатъ на земята, ще има по-благоприятни условия, да може да се приложи тази божествена любовь на земята. Туй значи, слѣдователно, че ние трѣбва да напущаме земята и да се повръщаме, за да можемъ да прѣработимъ тия материали, да вземемъ тия нови форми, чрѣзъ които да се внесе новото учение, че да може въ свѣта безъ насилие.

Сега ще се спра, ще ви приведа единъ окултенъ разказъ за едно племе наречено Финуси. Не казвамъ сѫщинското му окултно име, понеже не е позволено. Туй име е измислено отъ мене, то е мое, говоря ви истината. И името на героинята не давамъ, азъ я кръщавамъ Квистиния или Квистина, както искате. Въ нея се пробудило съзнанието и поискала да постѫпи въ Бѣлото Братство, за да може да ускори своето развитие. И тръгнала тя по свѣта да търси начинъ и методи, чрѣзъ които да се домогне до това знание, като минавала прѣзъ разни братства, съ които не била запозната. На едно мѣсто трѣбвало да заложи своя умъ, за да ѝ дадатъ знание — заложила го; на второ мѣсто трѣбвало да заложи сърцето си, за да ѝ дадатъ любовь — заложила го; на трето мѣсто, за да добие сила, трѣбвало да заложи своята воля — заложила я, и на четвъртото мѣсто заложила душата си. Като заложила душата си, тя разбрала, че изгубила всичко, а не придобила нищо. Сега азъ ще направя своето сравнение, ще преведа този далеченъ разказъ. Ако ние заложимъ, своя умъ, който Богъ ни е далъ, ако заложимъ своето сърце, което Богъ ни е далъ, своята воля, която Богъ ни е далъ, и своята душа, ние ще усетимъ, че всичко сме изгубили: това се нарича грѣхопадение. Това е онзи великъ разказъ отъ Библията за райската градина, това е залагане на всичко, за да придобиешъ знание и любовь. Но като заложишъ всичко, ти ще усѣтишъ, че всичко си изгубилъ, а нищо не си придобилъ. Питамъ тогава: какъ трѣбва да се намѣри тази истина въ свѣта? Е, знаете ли, кога се е явилъ брака? Сега ще зачекна единъ въпросъ — историята на брака. Единъ отъ адептитѣ или отъ учителитѣ на великото Бѣло Братство, като паднала тя въ отчаяние, обърналъ се съ молитва къмъ Бога и казва, че погрѣшно е направила всичко туй, и да ѝ покаже Богъ единъ пѫть. Тогава трѣбвало единъ отъ братята на Бѣлото Братство да се ожени, за да я спаси, да отдѣли половината отъ своя умъ, да ѝ даде половината отъ своето сърце. Това е онзи разказъ за излизането на Ева отъ Адама. Тя е другата история. А сега вие се жените, но за какво? Женидбата, това е единъ законъ за спасяване на хората, то е една отъ великитѣ жертви, които човѣкъ може да направи. А сега, когато женятъ нѣкого, какъ го женятъ? Поне българитѣ какъ се женятъ? — Ще се явятъ най-първо стари баби, не зная какъ ги наричатъ — сватитѣ, ще почнатъ отдалече да посѣщаватъ дъщерята, казватъ: „не мислите ли да я задомите, има красивъ момъкъ, че той е такъвъ-онакъвъ, тя ще живѣе щастливо, тѣ сѫ богатички хора, заможни хора, ще бѫде гледана като писано яйце“. Все сѫ „писани яйца“, и той ще бѫде „писано яйце“. И майката нѣма да каже на дъщерята истината, а казва: „ти ще живѣешъ животъ!“ Щомъ се оженятъ, дъщерята казва: „мамо, ти каза тъй, ама ние не живѣемъ, както каза ти“. Майката казва: „мама, и ние съ баща ти така живѣемъ, тъй се мѫчимъ“. И тази дъщеря ще проповѣдва на своята дъщеря, че ще живѣе щастливо. Така се жените вие. Но ще кажете: „тъй е направенъ свѣта“. Не женете никога, никого, не женете, разбирате ли! Онзи, който е готовъ да пожертвува своя животъ, да избави тази Квистиния, нека се ожени и, като се ожени, тази женидба трѣбва да бѫде между нея, него и Бога. Ако той може да влѣзе въ тази область, той трѣбва да бѫде герой, кѫдѣто и да бѫде, да се качи въ невидимия свѣтъ, въ менталното поле, и тамъ да се сражава, да вземе нейното богатство, слѣдъ туй да слѣзе въ астралния свѣтъ, тамъ да има друго сражение, да освободи сърцето на своята възлюблена, тогава да слѣзе въ физическото поле, да освободи нейната воля, тогава да се качи въ причинния свѣтъ, да освободи нейната душа, и слѣдъ като ѝ възвърне всичкитѣ богатства, да каже: „възлюблена, азъ свършихъ твоето избавление, вземи си всичко, ние сме свободни и можемъ да служимъ на Бога, както искаме“. Това значи женидба, а сега е обратното: сега мѫжътъ ще заложи ума на жена си, ще заложи сърцето ѝ, всичко ще заложи, ще я опропасти, пъкъ и жената ще заложи нѣкой пѫть... Азъ не засѣгамъ сега никого лично, азъ засѣгамъ въпроса много принципално, какви сѫ сегашнитѣ ваши погрѣшки не ме интересува. Въ бѫдеще, ако искате да изправите вашия животъ, да нѣма насилие, трѣбва да приложите Божествената Любовь въ себе си. Вие трѣбва да кажете: „Господи, ние ще работимъ отъ сега нататъкъ точно, както ти искашъ отъ насъ. Първо, никога нѣма да измѣнимъ твоя законъ, а ще го изпълнимъ, твоята дума двѣ нѣма да направимъ, всѣка твоя дума ще бѫде свещена заради насъ, свещена, свещена ще бѫде“. И тогава знаете ли каква радость ще блика, когато нѣкоя божествена дума влѣзе, когато тя проникне въ васъ, каква радость иде, каква свѣтлина прониква въ душата ви? Вие ще имате ли тази опитность? Всички можете да я имате. Питатъ ме нѣкои: „трѣбва ли да се женимъ?“ Азъ ще опрѣдѣля. Вие казвате: нашиятъ учитель казва, че не трѣбва да се женимъ. Ако ще продавашъ ума на твоята жена, сърцето, волята, душата ѝ, не се жени, кракътъ ти да не стѫпи въ нейната кѫща. И ако ти, като жена, ще постѫпишъ така, не се жени. Но ако ти, като герой или героиня, идешъ да я освободишъ, ожени се за нея, ожени се безъ сватове, безъ попове, безъ ничия друга сила, освѣнъ само едната Божествена Сила, Божествена Любовь, която те прониква. Туй трѣбва да бѫде новото схващане за брака. А за сегашния бракъ Павелъ казва: „слѣдъ като умре жената, ти можешъ да се оженишъ за друга“, въ този бракъ който е до 60 години, той може да се ожени десеть пѫти. Не, той като се ожени, ще тръгне на далечно пѫтуване и слѣдъ като придобие всичкото богатство, ще се върне и ще ѝ го прѣдаде, ще ѝ даде една свещена цѣлувка, която ще струва сто хиляди пѫти повече, отколкото всички ваши сегашни удоволствия. Тогава и сто пѫти може да се жените, ако искате, но ще ходите като герои. Азъ говоря за бѫдещия бракъ, за истинския, а за сегашния бракъ не говоря, вие се женете, живѣйте както искате, ни най-малко не се мѣся тамъ, вие имате сдѣлки като двама търговци, които се сговарятъ, всѣки трѣбва, споредъ както е обѣщалъ, да изпълни своето обѣщание, право или криво, трѣбва да го изпълни.

 

„Насилие да нѣма“. Сега, казвамъ, ние имаме отношение къмъ тази велика истина въ свѣта. Е, какъ може да стане единъ народъ герой? Мислите ли, че българскиятъ народъ съ този моралъ може да се повдигне въ бѫдеще, да стане нѣщо повече? Не, по-хилавъ ще стане. Мислите, ли, че английскиятъ, германскиятъ или американскиятъ народи съ този моралъ могатъ да се повдигнатъ? — Ни най-малко нѣматъ идеалъ вече. Това не е укоръ, не може да се повдигнатъ повече. Тия форми, въ които живѣятъ, не могатъ да дадатъ растежъ на човѣшкото сѫщество. Всички тия хора, въ сегашната култура, иматъ само единъ идеалъ: тѣ мислятъ само за пари. Парàта не е цѣль въ живота, тя е само едно срѣдство, едно условие. Нима само едно срѣдство има за живѣене? Че срѣдствата не сѫ само паритѣ. Срѣдства има: земята, нивитѣ, градинитѣ, плодоветѣ, зърната, слънцето, всичко туй може да служи. Но единъ ли е начинътъ, по който може да се повдигнемъ? Сега вие, религиознитѣ хора, казвате: „свѣтскитѣ хора живѣятъ по единъ начинъ, а ние по другъ, насъ пари не ни трѣбватъ“. При все това съ пари работите, казвате: „не искамъ“, а пари носите въ джоба си. Той не носи пари, а ще кара други да носятъ пари, хлѣбъ, тогава каква разлика има? По буква говорите. Не, не, другояче засѣгамъ този въпросъ. Ако азъ имамъ вѣра въ паритѣ, а не въ душата си, то е едно прѣстѫпление; отъ вънка можемъ да ги употрѣбяваме, не е въпросътъ външно да ги не употрѣбяваме, а вѫтрѣшно, вѫтрѣшно, туй чувство за паритѣ да не засѣга душата ти. Ако азъ имамъ ножъ, отвънъ може да го употрѣбявамъ, но ако имамъ за цѣль съ този ножъ да прѣрѣжа гърлото нѣкому — тамъ е въпросътъ. Ако този ножъ е свързанъ съ едно порочно чувство на прѣстѫпление, туй чувство на прѣстѫпление трѣбва съвършено да изчезне. Когато говоря за паритѣ, подразбирамъ, че тѣ сѫ едно зло — то е ножъ съ една заразителна идея вѫтрѣ въ човѣшкия умъ, вѫтрѣ въ човѣшката душа, слѣдователно, тази идея не трѣбва да сѫществува въ свѣта. Ножътъ като ножъ, нека си е ножъ, можемъ да си служимъ съ него.

И тогава спорите: този пророкъ отъ Бога ли е или не. Че колко пророци има въ България, които сѫ отъ Бога? — Като вземете Библията, ще видите, че еврейскитѣ пророци сѫ канонизирани. Европейскитѣ народи нѣматъ канонизирани пророци. Но питамъ: тия пророци, като дойдоха въ израилския народъ, донесоха ли му избавление? Нѣма народъ по-нещастенъ отъ еврейския народъ, народъ, който отъ двѣ хиляди години е на всѣкѫдѣ постоянно гоненъ, гоненъ, гоненъ. Защо? —Защото този народъ не е изпълнилъ своитѣ задължения и обѣщания, които е далъ на Бога; служи на Бога, но по форма, а по любовь не служи; прѣстѫпи закона на любовьта и, вслѣдствие на туй, дойдоха страданията и нещастията върху него. И сегашнитѣ християнски народи по любовь не служатъ на Бога, въ църквитѣ имъ сѫщитѣ проповѣди, службата става отлична, Писанието разбиратъ, молитви отлични, на пръвъ погледъ, всичко това е хубаво, даже и азъ самъ го харесвамъ, но сѫщественото — онази Христова любовь — нѣма между тѣхъ, т. е; има любовь, но обикновената. Ще кажете: нѣкой християнинъ далъ сто хиляди лева. Има и свѣтски хора, които не сѫ християни и тѣ сѫ дали единъ милионъ. Героя на християнството трѣбва да се отличава съ нѣщо отъ свѣтскитѣ хора. Той трѣбва да бѫде герой, който трѣбва да се качи горѣ, да повърне ума на брата си — да внесе свѣтлина въ него, да му повърне сърцето — да даде свобода на чувствата му, да освободи волята — да му даде сила, и да развърже онѣзи ремъци на душата му, за да може и тя да расте и да се развива, да почувствува пълна свобода въ душата си — туй наричамъ любовь въ свѣта, то е любовь. То е любовь, която не заробва, която те освобождава, ти почнешъ да дишашъ и почвашъ да растешъ и тогава, като мине втори пѫть, ще кажешъ: „азъ много ти благодаря, ела въ моята градина, ще ти откѫсна тия плодове, вземи отъ тѣхъ“. Тогава и двамата ще бѫдете радостни.

Сега, ще ви приведа още единъ примѣръ за нѣщата, които сѫ по-сѫществени, а не за такива, които сѫ само по съдържание и по форма. Азъ ви подарявамъ една градина, която трѣбва добрѣ да обработвате. Но въ тази градина нѣма вода. Вие почнете разработване, правите пѫтечки, окрѫжности, набивате колове, правите хубави площади, но въ градината нищо не посѣвате, правите шадравани, статуи туряте навсѣкѫдѣ, но градината е мъртва: вода нѣма. Питамъ: какво ще ви ползуватъ тия статуи, тия шадравани? Кое е сѫщественото на тази градина? Сѫщественото е, ако вие прѣкарате една малка вадичка въ градината и ако въ вашата градина посадите хубави плодни дървчета, ябълки и зеленчукъ. Употрѣбете тази вода и ще бѫдете полезни на вашитѣ ближни, ще се задоволите — това е най-сѫщественото. Ние можемъ да имаме единъ прѣкрасенъ характеръ, направенъ отъ мраморъ, като статуя, ние можемъ да имаме отлични знания, които се съдържатъ въ Библията, но то е мъртво знание. А важното е да имаме характера на една жива градина, на една жива рѣкичка, туй е, което Христосъ изисква. И той казва: „азъ ще ви покажа това“. Той хлопа на сърцето ви и пита: „имате ли водица отъ моята рѣка, отбихте ли една малка вадичка да мине прѣзъ вашата градина?“ — „Господи, нѣма кой да ни я прокара“. — „Азъ ще ви я прокарамъ, готови ли сте?“ Стига вие да искате да отбиете една вадичка. Вие ще задавете въпроса: отъ далече ли ще бѫде? Колко ще бѫде дълга вадичката, не важи, отъ сто хиляди километра, единъ милионъ километра, но водата е потрѣбна. Единъ живъ изворъ трѣбва да има вѣтрѣ въ васъ.

И казва Иоанъ: „не правете насилие“. Божествениятъ принципъ на любовьта, като влѣзе въ васъ, първото нѣщо, съ което ще укрѣпне характера ви, ако вие сте силенъ, въ васъ нѣма да има желание вече да изнасилвате. А ако искате да знаете второто нѣщо, то е: нѣма да наклеветявате никого. Азъ съмъ поразенъ отъ подозрѣнието, което хората иматъ. Азъ правя опити, турямъ въ изкушение хората, които иматъ такъво подозрѣние, каквото съврѣменнитѣ хора иматъ. Турете въ една стая мѫжъ и жена и попитайте хората какво правятъ тия двамата. Сто души турете да си дадатъ мнѣнието, да ви кажатъ какво правятъ този мѫжъ и тази жена, безъ да се виждатъ, при спуснати пердета. Нека напишатъ сто души, какво мислятъ за тѣхъ. Какво ще напишатъ? Колко души ще бѫдатъ близо до истината, да я кажатъ. Тия двама души, мѫжъ и жена, могатъ да разискватъ най-свещенитѣ идеи, но на тѣхъ ще припишатъ най-калпави и порочни постѫпки. При такъво състояние на нашитѣ умове, какъ можемъ да служимъ на Бога? Ще бѫде интересно, когато минавамъ покрай нѣкой умрѣлъ волъ и кучетата се давятъ за него и нѣкой ме гледа, почне да се блѣщи и казва: и ти ли искашъ да ядешъ? Не, не, отговарямъ, туй е ваша привилегия.

Да, братя, отъ всички насъ се иска единъ идеалъ! Всички трѣбва да се боримъ съ тия порочни чувства. Чистота, абсолютна чистота по Бога, е необходима. Не само външна, не по форма — всинца сте чисти по форма, — а вѫтрѣшна, вѫтрѣшна чистота е нуждна. Азъ бихъ искалъ да ви опитамъ като една вада, която може да очисти нѣкого или да го опорочи, всѣки отъ васъ може да опита. Споредъ менъ, чистотата или опорочването ето въ какво седи: вие сте единъ младъ учитель, азъ имамъ една дъщеря, повѣрявамъ я на васъ, вие да ѝ прѣподавате по музика, или по каквото да е, нѣщо да я учите въ дома ви. Да кажемъ вие сте нежененъ, младъ учитель, имамъ довѣрие въ васъ. Ако характерътъ ѝ, слѣдъ като дойде тази моя дъщеря, се измѣни въ благоприятенъ смисълъ, или е станала умна, вие сте ѝ придали нѣщо, вашитѣ влияния сѫ били благотворни. А пъкъ ако, слѣдъ като е била при васъ, е станала леконравна, хилава, тогава казвамъ: вие сте ѝ повлияли въ лошъ смисълъ. Отъ туй гледище всѣкога можемъ да покажемъ какви сѫ нашитѣ влияния, не иска голѣма философия, доста е нѣкой да живѣе единъ или два, три мѣсеца съ мене. Нѣкои питатъ, какъвъ съмъ? Азъ често казвамъ: живѣйте съ менъ единъ мѣсецъ и ще ме познаете. На опитъ, и ще видите. Туй е живиятъ опитъ, има и други, но този е единъ опитъ, който трѣбва да се приложи на земята. Ние трѣбва да бѫдемъ доблестни, понеже който опорочава другитѣ, опорочава и себе си. Всичко въ свѣта ние вършимъ за себе си. Слѣдователно, въ името на тази велика любовь, ние трѣбва да служимъ, за да освободимъ божествения организъмъ, да дадемъ свобода на всички тия души, които служатъ въ божественото тѣло, но свобода не както сегашната. Азъ искамъ у всинца ви да блика любовь, като се видите, да се индивидуализирате, да имате почитание единъ къмъ другъ.

Сега нѣкои питатъ: отъ всичко туй, което се каза, кое е правото? Азъ ще бѫда много категориченъ, ще го кажа, толкова прѣмо, че да не остане никакво съмнѣние. Едно велико право има въ свѣта и когато туй право влѣзе въ свѣта, ще царува редъ и порядъкъ по всички краища на земята. Вратитѣ ще бѫдатъ отворени и градинитѣ незаградени, цѣлата земя ще замяза на райска градина, и тогава и вашата дъщеря може да ходи съ когото и да е, нито единъ косъмъ отъ главата ѝ нѣма да падне, дъщеря ви съ каквито дрехи излѣзе, ще се върне при васъ съ още по-чисти. Тъй ще бѫде, но кога? Вие ще кажете: „тия идеали сѫ далечни“. Не, братя, тѣ могатъ още сега да приложимъ. Имате ли вие характеръ? Или трѣбва да ви доказваме, дали имате душа? Нѣма какво да ви доказваме, дали имате душа или не. Имате ли единъ вѫтрѣшенъ стремежъ? Вие отговаряте: „ще видимъ кой ученъ какво писалъ.“ Той не е дописалъ нѣщата. И едноврѣмешнитѣ пророци не сѫ знаели всичко, има нѣща въ свѣта, които и пророцитѣ не сѫ знаели, има нѣща, които и великитѣ учители не знаятъ, туй да го знаете. Онази велика Божествена Мѫдрость, която се изявява, ония тайни въ Бога, които сѫ скрити, само врѣмето изявява. И тия учители, понеже разбиратъ законитѣ, и тѣ се учатъ, но за тѣхъ взематъ милиони вѣкове, за да провѣрятъ една велика божествена истина. А сега ние сме заняти съ дребнитѣ работи, да ги изправимъ, и сме оставили сѫщественото. Казва нѣкой: „азъ искамъ да обичамъ“. Хубаво е да обичашъ, но намѣри ли ти начина, какъ и кого да обичашъ? Мислите ли, че ако вземете една змия въ себе си като я храните, ще ви даде нѣщо, мислите ли, че като стоплите малката змия, ще ви даде любовь? Не, тя само ще смучи, ще става по-голѣма, като боа, и единъ день тя ще се навие около васъ, ще ви стисне ребрата и вашиятъ животъ ще влѣзе въ змията. Казватъ: „да се любимъ“. Какъ? Да хранимъ малкото змийче? Вие, младитѣ тукъ, по кой начинъ искате да любите? А вие, старитѣ, по начинъ искате да любите? Въ името на Христа, ви задавамъ въпроса: по кой начинъ искате да любите? Прѣзъ колко отъ вашитѣ сѫществувания на земята тази змия е строшила вашия организъмъ, знаете ли? Казватъ: „добъръ е Господь“. Ако не храните тази змия въ васъ, какъ може да строши организма ви? „Клетницитѣ“ отъ Викторъ Хюго — нали сте чели този романъ? — той туря тамъ единъ герой, Жанъ Валжана, и една героиня Козета. Той я взема като едно бѣдно момиченце, нали така? — а сѫщеврѣменно той се влюбва въ нея, но не е въ състояние да се ожени. Когато тя се влюбва въ другиго, въ единъ младъ, него обзема дълбока тѫга и става ексцентриченъ. И ние всички, когато се влюбимъ въ свѣта и не можемъ да го придобиемъ, ставаме ексцентрични. И питатъ: защо се влюбваме въ туй, което не можемъ вземемъ? Козета има чувства, тя е признателна на Жанъ Валжана, но любовьта е отъ другъ характеръ. Вие сте обикнали свѣта, но тоя свѣтъ ви не иска, защото свѣтътъ е една сила, която взема, а нищо не дава. Свѣтътъ днесъ мяза на онзи турчинъ, който нѣмалъ пари, па си турилъ кюлафа въ кѫщи, запалилъ една свѣщъ на кюлафа и казалъ: „който види ще съжалява и който не види, пакъ ще съжалява“. Събиратъ се всички, искатъ да видятъ. Влиза единъ въ стаята вижда, единъ кюлафъ и една запалена свѣщь върху него, плаща му, излиза навънка: „какво видѣ?“ — „Влѣзъ, че вижъ“. Той пакъ вика: „който види, ще съжалява и който не види, пакъ ще съжалява“. — „Какъ, какво има?“ Влиза другъ, вижда да гори свѣщь на кюлафъ. Единъ слѣдъ другъ влизатъ, гледатъ изложението на този дервишинъ и капиталътъ му се увеличава. А който излиза, не казва, че той билъ толкова глупавъ, да гледа една запалена свѣщь върху единъ кюлафъ. Сега и вие виждате въ свѣта, въ туй изложение на дервиша, и казвате: „отлично е тамъ“, но като излѣзете, казвате: „влѣзъ, че го вижъ“. Въ този свѣтъ има единъ кюлафъ и една свѣщь запалена, всичката истина е тамъ. Който е видѣлъ казва: „влѣзъ го вижъ“. Азъ зная вече какво има: на този кюлафъ отгорѣ никаква култура не може да сѫществува. Че не може да сѫществува такъва култура, каквато ние очакваме, че не можемъ да бѫдемъ щастливи въ този животъ, да живѣемъ братски, защо да не признаемъ тази истина? Ако не може, има причини. А може да се създаде тази нова култура въ свѣта, даже двама, трима души могатъ да дадатъ примѣръ на истинско разбиране за Бога, а не туй, физическото разбиране, което е сега. И тѣ ще иматъ право. Трѣбва ни онова сѫщинско разбиране, че Богъ е единъ великъ принципъ на съзнателната любовь, която прониква въ насъ. Всѣки човѣкъ може да има моментъ въ живота си, да има една микроскопическа опитность. Ако отъ тази микроскопическа опитность може да извади закона: туй, което микроскопическо е вѣрно, и по-голѣмо да стане, пакъ е вѣрно. Трѣбва да се домогне изобрѣтательтъ до онзи великъ законъ, да познае, че любовьта работи.

Сега тъй говори Иоанъ прѣди двѣ хиляди години: „безъ насилие и безъ оклеветяване“. Двѣ нѣща искамъ да останатъ въ вашитѣ умове отъ тази бесѣда: не изнасилвайте никого и не оклеветявайте никого въ душата си. Можете ли да приложите тѣзи двѣ елементарни нѣща? Слѣдъ тѣхъ ще послѣдватъ и други блага, които ще опитате. И когато говоримъ въ този смисълъ, защото Иоанъ тъй говорѣлъ, слѣдъ тия двѣ положения — ако бѫдете вѣрни — ще дойде вече Христовия законъ на любовьта, той иде вече въ свѣта и носи други два елемента: духа и огъня. Духътъ — това е прѣчистването на мисъльта, а огъньтъ — това е прѣчистването на нѣщата. Като дойдатъ тия два елемента — на духа и на огъня — тѣ ще прѣчистятъ съврѣменния свѣтъ и ще внесатъ въ живота ни една нова мисъль, една нова философия и ще турятъ основата на великия законъ, който трѣбва да се прояви. Слѣдователно, ние трѣбва да имаме туй широко разбиране въ душата си, широко, широко разбиране!

Какво да ви кажа сега? — Азъ ще ви кажа: „моятъ миръ да бѫде съ васъ“.

*

Бесѣда, държана

на 4. VI. 1922 год.

въ гр. София.

 

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...