Jump to content
Ани

1922_05_21 Много плодъ

Recommended Posts

От книгата "Защо твоитѣ ученици ядатъ и пиятъ"
Сила и Животъ. Пета серия. София, 1922г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание

 

 

Много плодъ

 

„Въ това се прослави Отецъ ми, да приносяте много плодъ;

и така ще бѫдете мои ученици“.“[*])

 

Въ какво се изразява разумниятъ животъ на човѣка? Природата отговаря на тази задача — съ плода. Тамъ, дѣто има плодъ, има разуменъ животъ, а тамъ, дѣто нѣма плодъ, нѣма разуменъ животъ. Сега тия плодове въ природата се различаватъ по качеството, различаватъ се по състава, различаватъ се и по силата, която съдържатъ въ себе си. Върху тази философия на живота съврѣменнитѣ хора не мислятъ. Съврѣменната култура е замязала на културата на ония картоиграчи или таблоиграчи или шахъ матоиграчи или билярдоиграчи, цѣлото внимание на които е съсрѣдоточено върху топката съ пръчката, и цѣла нощь си играятъ, като че свѣтътъ седи само въ тия топки, отъ единия край до другия. И като ги въртятъ, ще кажатъ: „играхме и азъ побѣдихъ!“ Какво е побѣдилъ? Отъ единия край до другия съ топката. Има нѣкои пъкъ съ кегълбанъ, съ куклички, прѣкатурва ги, изправя ги, прѣкатуря, изправя и казва: „побѣдихъ азъ“. Послѣ казва: „азъ го побѣдихъ като играхъ на карти“, дамата му взелъ, това — онова взелъ, вземане все отъ книги. „Сражавалъ“ се и „побѣдилъ“! Азъ не виждамъ никаква побѣда, никаква култура. То е едно приятно забавление, но не е никаква наука. Съврѣменнитѣ културни и религиозни хора и тѣ играятъ на карти и на билярдъ. Богословцитѣ иматъ такива дълги щеги. Топкитѣ отъ единия край до другия си играятъ и наоколо има други, които слушатъ, разискватъ тѣ и казватъ, че добрѣ изтълкували еди-кой си стихъ на Писанието. Азъ казвамъ: приложихте ли го добрѣ? — Не, не го приложихме, но само го изтълкувахме. Природата не търпи никакво тълкувание, тя признава само приложение, приложение! И всички нещастия въ свѣта произтичатъ отъ неприлагане на нейнитѣ закони. Всичкитѣ съврѣменни нещастия, сегашнитѣ, прѣди и ония, които ще дойдатъ, произтичатъ отъ този фактъ — неприложението. Туй неприложение, кѫдѣто и да е, дали е въ политическия животъ на една държава, дали е въ физическия животъ или въ културния или вѫтрѣшния животъ, който и да е, щомъ има нарушение на този законъ, непрѣмѣнно ще дойдатъ лоши послѣдствия. Нѣма изключение. И всички съврѣменни учени хора искатъ да ни убѣдятъ, че има изключение, че по извѣстни начини: единъ день тѣ ми казватъ, че щѣли да направятъ малки пилюлчета, да се хранимъ безъ да работимъ. Турцитѣ казватъ: „гелъ кузумъ гелъ“, а българитѣ казватъ: „зѣй, коню, за зелена трѣва“. Има утѣшения, които сѫ вѣрни, а има утѣшения, които не сѫ вѣрни. Ще бѫде смѣшно, когато завеждатъ нѣкой човѣкъ да го бѣсятъ на вѫжето и да му кажатъ: „нѣма нищо, добъръ е Господь“. Твоятъ Господь е добъръ, но вѫжето не е добро. Пакъ ще ни убѣдятъ, ще кажатъ: „е, тъй е писано“. Не, не е тъй писано. Хората написаха този законъ. Защо трѣбва ние постоянно да извиняваме своето прѣгрѣшение, че Господь е писалъ? Въ великата божествена книга, която азъ съмъ разглеждалъ, не съмъ срѣщналъ до сега Господь да е написалъ нѣщо подобно въ нея. Срѣщалъ съмъ много коментатори, които сѫ писали много. Но въ неговата книга е писано тъй: всѣки, който е изпълнявалъ моя законъ, е благословенъ, а всѣки, който не е изпълнявалъ моя законъ, е наказанъ. Тъй пише въ книгата, и тогава законътъ гласи така. Когато азъ говоря за Любовьта, криво ме разбирате. Абсолютната Любовь на Бога разбира абсолютна правда. Тамъ, дѣто нѣма правда, нѣма любовь. Слѣдователно, физическата страна на любовьта е правдата. За да се изяви любовьта на физическото поле, за да имате любовь, непрѣмѣнно трѣбва да имате правда. Нѣма ли правда, най-сладкитѣ ви думи, най-сладкитѣ ви увѣщания, че туй било, че небе имало, че ангели имало, че църквата била такъва, че оня билъ правъ, това сѫ празни забавления. Намъ ни трѣбва, въ дадения случай, правда, абсолютна правда. Тази правда трѣбва да се приложи спрѣмо всички еднакво, безъ никакво изключение! Правда, която трѣбва еднаква да бѫде и спрѣмо вола, и спрѣмо човѣка. И въ божествената книга азъ чета тъй: човѣкъ седи по-горѣ отъ вола по интелигентность, но по правда волътъ и човѣкътъ иматъ еднакви права прѣдъ Бога. И ако вие не отдавате това право на вола, то е ваше разбиране, но единъ день Богъ ще ви докара въ сѫда и ще ви каже, че вие трѣбваше да бѫдете справедливи спрѣмо този волъ, който ви е оралъ 10—15 год. на нивата, а вие сте му давали малко сламица и мислите, че сте му заплатили, и слѣдъ туй ти го заколвашъ, и жена му, кравата, сте взели и дѣтето му сте взели и казвате: „Господь така е рѣшилъ“. Не е рѣшилъ така Господь. Азъ говоря сега на разумнитѣ хора, на васъ, като мисля, че сте разумни. За разумнитѣ хора е така, а за глупавитѣ е друго-яче.

 

Сега може да се спра и да обясня какво разбирамъ азъ подъ думата „волъ“. Въ божествената книга воловетѣ иматъ съвсѣмъ друго значение, отколкото вие знаете. Вие като намѣрите единъ волъ, ще го впрѣгнете да ви работи, нали? А въ божествения свѣтъ тия сѫщества извършватъ съвсѣмъ друга длъжность. И воловетѣ на небето сѫ много по-интелигентни, отколкото най-великиятъ философъ тукъ, на земята. Знаете ли вие туй? Духътъ на единъ волъ горѣ, въ божествения свѣтъ, е 10 пѫти по-интелигентенъ отъ най-гениалния човѣкъ тукъ, на земята. И благодарение на тази гениалность на тия волове, тѣ съ търпѣние носятъ боденето на остена и клането, и казватъ: „нѣма нищо, ние те се жертвуваме за тия „интелигентнитѣ“, „умнитѣ“, направени „по образъ и подобие Божие“. Слѣдователно, воловетѣ изпитватъ интелигентностьта на хората. Но единъ день тѣ ще застанатъ прѣдъ Бога и ще кажатъ: „ние имахме рога, орахме нивитѣ, а тия хора безъ рога и съ най-хубави рѫцѣ и крака, какво направиха?“ И тогава ще се наредятъ, отъ една страна, машини, топове, счупени крака, хора, които ще прѣдстави човѣкътъ „по образъ и подобие Божие“. Отъ дѣлата на хората какъвъ плодъ има? Човѣкъ е направилъ банки, каси, турилъ е пари, това, онова, взима лихва 10%, 20%, 30%, и като се изнесе всичката тази култура, не зная, колко плодъ ще излѣзе отъ нея. И вие сега, всичкитѣ съврѣменни хора, и религиознитѣ въ това число, съ единъ гласъ казвате, като онѣзи 400 пророци въ врѣмето на израилския царь, които викаха да има война, да идатъ на война. Всичкитѣ съ единъ гласъ викаха. Идва Иеремия, но му казватъ: „ти лъжешъ, не те е пратилъ Господь, ние каквото казваме, това е вѣрно“. И съврѣменнитѣ хора казватъ: „кой те е пратилъ тебе, да ни говоришъ тука, да ни смущавашъ?“ Азъ ще имъ отговоря тъй: вашата кола скоро тукъ, на пѫтя, ще се забатачи и ще се счупи, а тамъ нѣкѫдѣ има другъ пѫть, много по-удобенъ. Азъ съмъ се явилъ да ви прѣдпазя. Слѣдъ като извърша моята длъжность, ако ме послушате, добрѣ, а ако ли не, вие отъ собствената си опитность ще се научите.

 

Сега азъ ще ви приведа единъ малъкъ примѣръ. Има хора въ свѣта, които сѫ умни. Двама неприятели, единиятъ е графъ, а другиятъ е единъ обикновенъ господинъ. Графътъ се нарича Кенигсбергъ, а другиятъ господинъ — Бругсонъ. И двамата сѫ ужасни неприятели. Нѣкой пѫть се дуелирали, не могли да се примирятъ. Графъ Кенигсбергъ ималъ красива дъщеря. На Бругсона идва една свѣтла мисъль, да се примири. Подкупва той единъ работникъ, дава му около 4—5 хиляди лв., та дъщерята на първия като се разхожда до нѣкоя рѣка, да я бутне вѫтрѣ и да не мисли за послѣдствията. И работникътъ, като взелъ тия 4 — 5 хиляди лева, единъ день когато графътъ се разхождалъ съ дъщеря си, взима той и бутва дъщерята. Графътъ не можелъ да плава. Бругсонъ се хвърля въ рѣката и изважда дъщеря му. Тѣзи хора, които 4 — 5 пѫти се дуелирали и не могли да се примирятъ, въ този случай, графътъ отива, хваща му рѫката и казва: „азъ ти благодаря, сега те познахъ, че си благороденъ“.

 

И азъ казвамъ на съврѣменнитѣ хора: трѣбва нѣкой да дойде да бутне дъщеря ви въ водата, за да се примирите.

 

Вториятъ примѣръ, който ще ви приведа, е отъ съвсѣмъ друго естество. „Отворениятъ мостъ“ азъ го наричамъ. То се случи въ Америка Господинъ Браунъ и Мелби, млада мома. Обичатъ се двамата. Ще кажете: „какво лошо има въ тази обичъ?“ Нищо лошо нѣма, отлично нѣщо. Браунъ е чиновникъ при единъ въртящъ се мостъ: да отваря и затваря моста, да отваря моста, когато морскитѣ кораби минаватъ, и да го затваря слѣдъ като тѣ отминатъ. Обаче, при единъ случай той отваря моста, идва неговата възлюблена и той забравилъ да затвори моста. Експреса идва, тѣ се любуватъ двамата, разправятъ си за щастливи дни, а цѣлиятъ експресъ пада въ рѣката долу.

 

И азъ казвамъ сега, че всички съврѣменни религиозни хора сѫ отворили този мостъ и си правятъ забавления като тѣзи двамата, Браунъ и Мелби, и експресътъ ще падне въ рѣката. Умишлено не сте направили това прѣстѫпление, а отъ любовь. Не можехте ли да затворите моста? И тази Мелби трѣбваше да каже: затвори моста и тогава да се разговаряме. И сега всички съврѣменни хора разрѣшаватъ най-труднитѣ и спорни въпроси при отворенъ мостъ. Казвамъ: този мостъ трѣбва да се затвори. Кой е отворения мостъ? Това е умразата. Затворете моста, това е скачаване съ любовьта. Вложете тази правда. Азъ съмъ готовъ да ида въ коя да е църква да говоря, но искамъ едно нѣщо безъ патрахили и одежди, а по Бога. Господь е ситъ на нашитѣ хвалебни пѣсни съ отворени мостове. Най-първо ще застанемъ всички да се попитаме, отъ толкова хиляди години на земята, какво сме извършили за любовьта? Има ли Любовь за да я признаемъ като единъ фактъ? Никакви извинения! „Ами ти какво мислишъ?“ Отговарямъ: отъ дѣлата ми ще ме познаете. „Вие какво мислите?“ — отъ дѣлата ви ще ви познаятъ. Туй много ясно е казано. И когато нѣкой пѫть азъ съмъ малко рѣзъкъ въ своитѣ бесѣди, казвате, че искамъ да ви нападамъ. Не, азъ говоря истината. Азъ обичамъ да говоря на мекъ езикъ, и съжалявамъ, защото съмъ принуденъ да кажа истината и когато я кажа, тя едноврѣменно влиза въ стълкновение съ интереситѣ на хората, понеже тѣ не съвпадатъ. И азъ съмъ поставенъ прѣдъ дилемата: на Бога ли да угодя или на хората. Ако угодя на хората, Богъ ще ме отхвърли, а ако угодя на Бога, хората ще ме отхвърлятъ. Тогава казвамъ: прѣдпочитамъ по-малкото зло — да ме отхвърлятъ хората, защото да ме отхвърли Богъ е голѣмо зло. При това азъ излагамъ туй учение принципално. Не само на теория, а бихъ посочилъ на всички бащи и майки начини за възпитание, които трѣбва да приложите. Ама кога? — когато вие съблѣчете вашитѣ одежди. На всинца ви казвамъ това, защото вие сте свещеници съ филони, но никога нѣма да ви повѣря цѣлата истина, защото е свещена, а вие може да злоупотрѣбите съ нея. Само когато смъкнете филонитѣ си, когато смъкнете вашитѣ одежди и приложите правдата, само тогава азъ ще ви посоча правила вѫтрѣ въ природата, и въ една година вие ще имате такива резултати, както за хиляда години. Сега нѣкои ще питатъ: „има ли Господь, нѣма ли Господь“. Тази е една лъжлива философия. Господь въ свѣта е изчезналъ по причина на нашата неправда. Ако азъ извадя на нѣкого очитѣ и го питамъ: има ли свѣтлина? Но защо очитѣ му сѫ извадени? И ако на много хора очитѣ сѫ издадени, не сѫ намѣсто, тѣ казватъ: „нѣма Господь“. Кой е причина, кой е виноватъ за това? Обаче, азъ съмъ готовъ да ви намѣстя очитѣ Вие казвате: може ли, като Христа, да ни отворишъ очитѣ? Мога, мога на всинца ви. Не да намѣстя физическитѣ ви очи: то е най-лесното заради менъ. Мога да ви ги отворя на всинца ви. Сега виждамъ по лицата ви, вие схващате материалната страна и казвате: дали туй нѣщо ще дойде? Не, не, въ туй учение, което азъ проповѣдвамъ, пѫтьтъ е най-лесенъ, но методитѣ сѫ най-мѫчни. Тия опити, които ще ги направя, нѣма да бѫдатъ тъй сполучливи. Ще си зададете голѣмъ трудъ. Учение трѣбва, учение, учение, учение! То нѣма да дойде лесно. Най-голѣмото заблуждение е, че тѣ казватъ сега: Господь изведнажъ щѣлъ да го научи. Е, хубаво, покажете ми единъ човѣкъ, който се е родилъ ученъ. Той се ражда съ извѣстни дарби, но Духътъ не може всичко да даде. Най-ученитѣ хора сѫ минали прѣзъ такива страдания, мѫчения, изпитания, за за да добиятъ туй знание! Сега искатъ да ни убѣдятъ, че то лесно може да се даде. Това е лъжлива философия. Богъ обича прилежнитѣ, трудолюбивитѣ, искрени хора, които обичатъ да работятъ. Честно и почтено трѣбва да се работи.

 

Сега Христосъ казва: „за да приносятъ плодъ, въ туй се прослави Отецъ“. Кой се прослави въ това? — Любовьта се прослави. Коя е онази сила, която може сега да ни сближи? Защо ние не се разбираме? А можемъ да се разбираме. Свѣтътъ е толкова широкъ! Въ него има вложени за всички толкова блага! Вие можете да бѫдете щастливи, но още не сте живѣли, не сте живѣли. И вашиятъ животъ, сегашниятъ ви животъ азъ го намирамъ, че не е отъ много щастливитѣ. Той е единъ животъ само на мѫчение. Малко медецъ ще ви дадатъ... Вие сте почти въ туй положение: въ Ямболъ българитѣ иматъ такива дараци, че площьта, въ която коньтъ върви, е подвижна, и турятъ малко сѣнце на този конь. И той като отива къмъ сѣното, се движи цѣлъ день, гледа сѣното и върти дарака, вълната се разчепква и коньтъ казва: „все ще стигна“.

 

И като свърши работата, казватъ: „хайде да му дадемъ малко сѣнце“. И за васъ сега дяволътъ е поставилъ малко сѣнце, и вие казвате: „имаме идеалъ“. И най-послѣ, като му свършите работата, дяволътъ каже: „хайде да му дамъ това сѣнце.“ И вие казвате: „много съмъ спечелилъ“. А пъкъ азъ казвамъ: много загубихте. И питамъ сега: като напуснете земята, на какво ще се обърнете? Когато дойде послѣдниятъ часъ да идете на небето, какъвъ ефективъ ще има въ вашия умъ? Нали плодътъ на дървото е, който завършва всичко? Който е работилъ, отъ този плодъ ще се оцѣни. Слѣдователно, и цѣлокупниятъ ни животъ, който ще се завърши въ една школа, е плодътъ, който Богъ ще откѫсне, да види какъ се е развивалъ. И ако въ този плодъ има 10 червея, питамъ, вашиятъ животъ постигналъ ли е цѣльта? Сега ние, съврѣменнитѣ хора, сме заети само съ отрицателната страна на живота. И каквото и да ни се каже, ние сме толкова чувствителни, понеже сме болни, нищо не можемъ да вземемъ въ добъръ смисълъ. Всѣко докосване, всѣко говорене за правдата, напримѣръ, ако азъ говоря за правдата, нѣкои ще кажатъ: „заради менъ се говори.“

 

Правдата е единъ великъ законъ въ свѣта. Навсѣкѫдѣ и въ духовния, и въ политическия животъ, и въ домоветѣ, навсѣкѫдѣ, тази правда трѣбва да сѫществува и тя ще даде своя плодъ, туй, което е необходимо. Ако синътъ е справедливъ, ако бащата е справедливъ, ако дъщерята е справедлива, майката справедлива, ще дадатъ своя плодъ, ще има миръ. Тѣ ще знаятъ да изпълнятъ своитѣ задължения.

 

Ако бащата е несправедливъ, и синътъ ще бѫде несправедливъ; ако майката е несправедлива, и дъщерята ще бѫде несправедлива. Ако майката люби, и дъщерята ще люби; ако бащата люби, и синътъ ще люби. Законътъ въ природата е такъвъ: подобното отъ подобното се ражда. А съврѣменнитѣ хора искатъ да докажатъ, че отъ любовь умраза се ражда. Това е невъзможно. Любовьта умраза не може да роди, и правдата неправда не може да роди. Ако тия нѣща се раждатъ, тѣ се дължатъ на съвсѣмъ други причини. Единъ външенъ човѣкъ може лесно да скара двама души отъ васъ. И двама души отъ васъ лесно може да се примирятъ. Но и въ единия и въ другия случай трѣбва жертва. И когато смразяваме хората, даваме жертва и когато примиряваме хората, пакъ даваме жертва. Нима мислите, ако вие смразите двама души, ще бѫдете щастливи? Не. Вие ще мязате на онзи списатель, за който разказватъ единъ анекдотъ. Нѣкой отишълъ да посѣти другия свѣтъ, идва въ чистилището и забѣлѣзалъ подъ единъ списатель отдолу турили една пирустия, съ малко огънецъ да го грѣе, като че ли е измръзналъ. Защо го турили на тази пирустия? Огъньтъ е малъкъ, но слѣдъ 100 години тоя огънь е голѣмъ, огроменъ. Каква е работата? Неговата книга, когато я писа, даде малъкъ огънь малъкъ резултатъ, но слѣдъ 100 години произведе толкова голѣмо зло, затова и огъньтъ ще се увеличи. И когато прѣдставимъ такива примѣри, тѣ казватъ: „това сѫ празни работи, да ядемъ и да пиемъ, всичко е тукъ“. Кое „всичко“? Азъ да ви кажа: най ужасното не е въ другия свѣтъ, въ ада, а въ гроба: тамъ душата на грѣшника не излиза отъ тѣлото, а остава въ него и като те заравятъ, ще слушашъ, че плачатъ, ще почне да гние тѣлото ти, всичко туй ще виждашъ, докато послѣднята частица месо се вземе, и ти ще почнешъ да плачешъ надъ твоята съборена кѫща. Туй е положението, което очаква въ бѫдеще всички ви. Това е единъ фактъ, който ще провѣрите. Нѣма никаква измѣна. Нѣкой казва: излѣзнала му е душата. Душата само на праведника излиза, а душата на грѣшника не излиза. Кой излиза отъ затвора? Който го е излежалъ. А който не го е излежалъ, може ли да излѣзе? Кого кредиторитѣ освобождаватъ? Който е платилъ. А който не е платилъ, не го освобождаватъ. Сега вие мислите, че лесно ще се освободите отъ грѣховетѣ си, безъ да сте платили. Христосъ е казалъ тъй: „небето и земята ще прѣминатъ, но нито една рѣзка отъ закона нѣма да прѣмине. Сега не казвамъ за васъ, вие които ме слушате, туй не се отнася за васъ, азъ ще съжалявамъ, ако помислите, че васъ визирамъ: азъ само констатирамъ единъ фактъ, който съврѣменниятъ свѣтъ ще го опита. Туй е за свѣта, а за васъ не е. Вашитѣ души ще излѣзатъ и свободни ще бѫдете. Но ви казвамъ, ако въ васъ, въ единъ ученикъ, който е въ туй учение, дойде най малкото съмнѣние или колебание и каже: „хайде и азъ да си поживѣя като хората“, и вие ще останете вѫтрѣ като грѣшника. Внимавайте: на ученика мѫчно се прощава! Не мислите, че е лесно. Богъ е милостивъ, но абсолютната любовь изисква абсолютна правда. Ако Богъ ни прости, то е по причина на своята любовь. Любовьта не позволява никакво прощаване, не отъ умраза, защото любовьта изисква да се изпълни всѣка правда.

 

Тази Любовь да бѫде общо достояние на всички. И ние, сѫвръменнитѣ културни кора, които живѣемъ въ божествения организъмъ, причиняваме на Бога най-голѣмитѣ страдания. И мислите ли, че Богъ нѣма да ни се отплати? Ще ни се отплати и то по закона на правдата. И сега въ васъ нѣма такива голѣми грѣхове, но има друго. За примѣръ, вие седите, критикувате нѣкого, нали? Но не го критикувате отъ любовь, отъ онази вѣчна правда да го оправите, а понеже васъ ви е докачилъ, вие го критикувате, когато е съгрѣшилъ. Ще го критикувате, споредъ този великъ законъ, тъй, като застанете на онова становище, което е божествено, ще говорите меко и съзнателно, и нѣма да има никакви изопачения, а ще поставите истината тъй както си е, нито да я увеличите, нито да я намалите. И сега гледамъ на мнозина лицата ви сѫ измѣнени. Защо? Двама души седатъ, недоволни единъ отъ другъ. Щомъ си недоволенъ, вдигнешъ вѣждитѣ. Извадете дъщерята отъ водата! Имашъ нѣкой, който те мрази, този човѣкъ е бѣденъ. Иди му помогни, направи му едно добро и ще се примиришъ. Господь ти е далъ единъ случай да помогнешъ на единъ бѣденъ, благодари. Всѣкога, когато туряме желанието да направимъ добро, ние очакваме да станемъ по-напрѣдъ много добри и така да работимъ за свѣта. Такъво учение не сѫществува. Богъ никога нѣма да ти напълни така хамбаря. Той по малко ще ти даде. Земледѣлецътъ като отива да сѣе, взема ли цѣлия хамбаръ на колата си? — Не. Той ще вземе, 3, 4, 5 или 6 крини и ще посѣе, а ние сега искаме да вземемъ цѣлия хамбаръ, да се покажемъ, че сме много богати. Не, ще вземешъ 2 крини, 3, 4, ще ги посѣешъ по всичкитѣ правила, послѣ върни се дома да си дадешъ отчетъ.

 

Сега, този Господь, когото търсите отъ толкова години, е вѫтрѣ въ васъ. И бихъ желалъ да говоря съ него, съ вашия Господь. Вие имате ли намѣрение да бѫдете честни хора? Ще кажете: „какъ тъй, ние сме честни хора“. Вие имате ли намѣрение да бѫдете абсолютно справедливи хора? —“Да“. Радвамъ се. Ама азъ ще дойда, менъ ме много интересува да посѣтя дома ви, да се порадвамъ на вашата справедливость. Ако дойда въ двора ви и чуя нѣкоя кокошка, че крѣчи; ако дойда въ кѫщата ви и видя че слугинята ви плаче; ако дойда въ двора ви и видя вашитѣ длъжници, които ви молятъ, а вие сте ги изнудили и сте имъ турили 30% лихви — тогава вие сте все отъ „справедливитѣ“ хора. Ще кажете: „законитѣ сѫ такива“. Тия закони сѫ ваши, а въ божествената банка такъва лихва нѣма. То е за онзи, който съзнава. Сега при обяснение на живота има други фактори, които ние вземаме прѣдъ видъ. Сегашното общество е вече на края си. Този цикълъ е на края си, той свършва вече. И всички хора сѫ поставени на единъ голѣмъ изпитъ. Вие не можете да знаете кой ви е приятель и кой ви е неприятель, но азъ ще ви дамъ една диагноза да познавате вашитѣ приятели и вашитѣ неприятели: онзи, който ви е приятель, той започва съ грубость, той ще ви оскърби, но въ душата си, той има да ви направи добро; а онзи, който иска да ви направи зло, съ него политиката е такъва: той ще започне съ много голѣми нѣща, ще ви угощава, но неговата цѣлъ е лоша — да ви направи зло. Сега въ абсолютната правда ние започваме съ добро и свършваме съ добро. Бѣлото и черното братство употрѣбяватъ два различни методи. И азъ ще ви опиша такъвъ примѣръ: въ село излиза стопанката съ цѣла крина жито и казва: „кѫти, кѫти, кѫти“. И всички кокошки казватъ: „колко е хубава нашата господарка“. Послѣ пакъ: „кѫти, кѫти, кѫти“ — „крѣкъ“, докато туй „кѫти, кѫти“ влѣзе въ тенджерата. Не само това е единъ фактъ, но и съ младежитѣ е така. Дойде нѣкой младежъ въ дома ви и вие: „кѫти, кѫти“, той носи, хвърля своитѣ блага; и майката и бащата казватъ: „какъвъ зетъ Господь ни изпрати, да ни го поживи, кѫти, кѫти, кѫти“. Но нѣма да се минатъ 3—4 години, той ще я заколи и тя ще се измѣни, — и отъ туй „кѫти“ ще останатъ само кокалчета: той е единъ зетъ, пратенъ отъ черната ложа, той нѣма нищо общо съ човѣчеството. Дойде другъ, който е бѣденъ, казва: „отъ мене не очаквайте много, азъ съмъ бѣденъ“, но въ края излиза отличенъ. Той е благороденъ, пратенъ е отъ бѣлото братство. Краятъ на всѣка една работа ще покаже какви сме ние. Всички трѣбва да бѫдемъ благородни въ своитѣ побуждения. Вѣрвамъ, че вие, които ме слушате, сте такива. Трѣбва да се отдѣлятъ козитѣ отъ овцитѣ. Трѣбва да се отдѣлятъ сега. Моето желание е, не да ви говоря красиво, не, азъ нѣмамъ това за цѣлъ, моето желание е да ви туря въ контактъ съ Бога сега, а не слѣдъ хиляди години. Не че вие не сте въ контактъ съ Бога, но азъ искамъ да увелича вашата свѣтлина, да ви помогна на дѣло. Слѣдователно, на нѣкой колата се е спънала, той се мѫчи, коньтъ е слабъ, казвамъ: чакай, братко, азъ ще туря всичкитѣ мои усилия, да тръгне колата. Срѣщамъ другъ и неговата кола се е спрѣла тамъ. Когато върви вашата каруца и менъ ще ми бѫде приятно да говоря съ васъ. Та сега азъ ви говоря, защото вашата каруца е спрѣла.

 

И казва Христосъ: „да приносяте плодъ“. Въ какво седи този плодъ? — Той е плода на любовьта! Готови ли сме ние всѣки единъ часъ, всѣка една минута да принасяме този плодъ на Бога, който живѣе въ насъ? Да кажемъ: Господи, работи сега ти, ние сме готови, ти ще ни рѫководишъ, и ние можемъ да работимъ и каквото кажешъ, ние ще те слушаме. Вие ще ми възразите: „туй учение е много опасно“. Да, казвамъ, когато Господь каже на умния: напусни жена си или напусни мѫжа си. Ще кажете: „е, втасахме я, какво ще кажатъ въ обществото?“ Когато Господь ти казва нѣщо, каквото и да бѫде, не прави думата му на двѣ. Ами ако Господь прати Архангелъ Михаилъ да вземе душата ти, какъ ще напуснешъ жена си? Ако доброволно не я напуснешъ, тогава Архангелъ Михаилъ ще дойде и всички ще плачатъ. Ако ти доброволно напуснешъ жена си и дѣцата си, тѣ ще останатъ живи, и жена ти и ти ще се благословите. И когато ти тръгнешъ, дѣцата ти да не казватъ: „кѫдѣ отивашъ, татко?“ ами да кажатъ: „татко, ние се радваме, че Господь те е призвалъ“. И бащата ще се очуди и ще каже: „азъ ви много благодаря, че ми дадохте свобода“. А сега казватъ: „какъ? Ти ни отхрани, че като ни уредишъ, тогава иди и върши волята Божия“. Трай, коню, за зелена трѣва! Хората отъ съврѣменната култура страдатъ отъ това: когато потрѣбва да се отиде на бойното поле и стане мобилизация, женитѣ пускатъ мѫжетѣ, а когато мѫжътъ за Бога иска да напусне домътъ, казватъ: „то не е умно“. А за бойното поле умно ли е? Слѣдователно, на онази мобилизация, която сега ви призовава и иска да воювате, всички трѣбва да се подчинявате. За глупавия ще провѣрятъ 7 пѫти, за да му дадатъ доказателства, а за разумното, което е вѫтрѣ, ще направятъ единъ опитъ, втори, трети, седемь пѫти и ти ще имашъ такива доказателства, и ще започнешъ да извършватъ божието дѣло. И ако всички ние бихме се подчинили на този великъ вѫтрѣшенъ законъ, на Божията Любовь, и ако приложимъ тази абсолютна правда, цѣлиятъ съврѣмененъ строй веднага би се промѣнилъ. Менъ ми се оплаква една сестра за единъ случай и азъ ще ви го приведа. Една млада сестра живѣе при една друга сестра и двѣтѣ сѫ отъ едно и сѫщо учение, вѣрватъ въ едно и сѫщо, четатъ едни и сѫщи молитви, подвизаватъ се и двѣтѣ, но старата сестра постоянно соль троши на младата въ кухнята. „Какво да мисля, слугиня съмъ вече, и не е седнала съ менъ вѫтрѣ да ми каже една сладка дума, да говори за Господа, а все въ кухнята: ти си такъва, глупава, това не си направила, онова, и при това казва: „Господи, да дойде Божия Духъ вѫтрѣ въ мене“, но пакъ: „чесънъ да счукашъ“. Благородство се изисква отъ насъ. Нѣма по-отвратително нѣщо за единъ християнинъ, за единъ ученикъ, ако прави туй, което казахъ, съзнателно. Ако го прави съзнателно като учителя, съ цѣль да изпита, то е благородно, но ако съ това се удоволствува, понеже, онзи, другия, е послушенъ, това не е благородно. Има примѣри, азъ съмъ виждалъ такъвъ случай, нѣкое по-голѣмо куче дави по-малко куче, то бѣга, срѣщне друго куче и то се нахвърли и го дави. Казвамъ: „учатъ си занаята“. Туй куче, което е давено, не е научило изкуството още, по голѣмото куче му казва: „ти не давишъ като менъ“, а малкото куче разбира: „да давишъ като менъ“. Господь ти дава страдания и казва, да не правишъ неправда, а ти казвашъ: „то безъ неправда не може“. И тогава има двѣ възможности или два метода, съ които можемъ да изправимъ живота си. Единиятъ е на графъ Кенигсбергъ или на Бургсонъ, а вториятъ методъ е на благочестивия християнинъ, а не на Браунъ и Мелби. И всички съврѣменни окултисти, даже на западъ, иматъ една слабость, че показватъ на сегашнитѣ младежи, какъ да развиятъ своята сила и какъ да се повдигнатъ надъ съврѣменното общество. Че туй не е нѣщо ново, то е едно старо учение. Туй не е плодъ, а едно дѣло. И за това казва Христосъ: „да приносяте плодъ“, плодътъ на нашия Баща, който живѣе въ насъ. И нѣма да се мине дълго врѣме, той ще прати своитѣ служители да ни повикатъ, за да видятъ плодътъ, който ние сме изработили на неговата нива. Сега азъ бихъ ви задалъ друга задача, да обмисляте дълбоко, не да напускате живота си, но да бѫдете внимателни къмъ малкитѣ нѣща въ живота. Не се старайте да раздадете хиляди левове на бѣднитѣ, но постарайте се единъ день като излѣзнете, да кажете на единъ човѣкъ по една блага дума. На нѣкоя просякиня, бѣдна жена, може нѣщо да ѝ дадете, но кажете ѝ една блага дума: „сестро, ти довечера като се напросишъ, ела ми на гости у дома“. Не ѝ давайте пари, то е въ нѣкои случаи прѣстѫпление, а кажете ѝ: „азъ бихъ желалъ да те нагостя, да си поприказваме“. Срѣщнете нѣкои бѣдни, дайте имъ покана, еди-кой день да дойдатъ на обѣдъ у васъ. Единъ да дойде въ понедѣлникъ, другъ въ вторникъ и т. н. Ето отъ кѫдѣ трѣбва да започнемъ всички. И ако всички бихме приложили туй правило, много отъ тѣзи души щѣха да се утѣшатъ. Сега ние седимъ и казваме, че Христосъ е пострадалъ на кръста: „горкиятъ Христосъ, какъ пострадалъ на кръста!“ И плачатъ съ сълзи. И като минаватъ хората край нѣкои бѣдни, не мислятъ, че Христосъ живѣе въ тѣхъ, нито за Христовитѣ страдания, а казватъ: „кармата имъ е такъва“. И послѣ: „о, Господи, какъ си страдалъ на кръста!“ Това е едно заблуждение на черното братство. Туй мяза на нашитѣ съврѣменни театри. Нѣкой авторъ написалъ нѣкоя трагедия. Всички благородни дами плачатъ, сълзитѣ имъ текатъ за онзи герой тамъ, на сцената. Това е актйорство! Тѣ плачатъ, а като излѣзатъ вънка, дѣто други умиратъ, нито една сълза! Казвамъ: за тѣхъ плачете, а за вѫтрѣшнитѣ се смѣйте.

 

Нѣкой день, азъ съмъ намислилъ, имамъ една дума да ви кажа. Една дума ще ви кажа, една бѣлѣжка, ще направя единъ малъкъ психологически опитъ. И тя ще бѫде толкова силна и такъва експлозия ще направи, че нито единъ отъ васъ нѣма да се намѣри въ този салонъ. „Ахъ, ще кажете, чудна дума, трѣбва да бѫде много силна дума, каква дума ще каже той?“ Ние, съврѣменнитѣ хора, мязаме на онзи евангелски проповѣдникъ, който проповѣдва въ църквата върху страданията на Христа, и цѣлата публика плаче. Една бѣдна жена влиза вѫтрѣ и казва: „помогнете ми“, Отговарятъ ѝ: „не ни смущавай“. Сега сѫ бѣднитѣ отъ вѫтрѣ, а Христосъ е отъ вънка, той страда, а вѫтрѣ го нѣма Христосъ. Слѣдователно, тази дума, когато я изкажешъ, да произведе цѣлъ единъ прѣвратъ, да кажешъ: „отъ сега нататъкъ азъ ще живѣя по Бога“, не калугерски животъ, не святъ животъ, не. Святиятъ животъ ще дойде слѣдъ като прѣкарашъ цѣлия си животъ само въ добри дѣла, и послѣ ще станешъ светия — като изпълнишъ волята Божия. За примѣръ, азъ зададохъ такъва задача на моитѣ ученици: ще ми кажете единъ отъ най-голѣмитѣ ваши недостатъци, но зная, че тѣ ще кажатъ най-малкия си недостатъкъ. Най-голѣмиятъ недостатъкъ, това е главата на змията, а най-малкиятъ е опашката. Тѣ ще ми дадатъ опашката, а ако хвана опашката, тя ще се обърне и ще ме ухапе. Не разбиратъ закона. Дайте ми главата на змията, най голѣмото зло е въ главата, като хвана змията за шията, тогава съ опашката лесно може да се справя. И ние, съврѣменнитѣ хора, трѣбва най-голѣмия грѣхъ, най-голѣмия си недостатъкъ да го хванемъ за гушата и тогава тази опашка ще се прѣдаде. И тази дума знаете ли коя е? Да ви я кажа ли или вие сами ще си я кажете? Азъ може да ви я кажа, ама има особенъ начинъ за казване. За примѣръ, единъ може да пѣе една пѣсень и втори може да я пѣе и трети, но като я изпѣе нѣкой пѣвецъ, ще кажете: „ахъ!“ И единиятъ пѣе и другиятъ пѣе. И сега какво положение е, ако ви кажа тази дума? Вие ще кажете: „ние знаемъ това.“ Тази дума трѣбва да се каже при голѣма свѣтлина! На видѣло, а не въ тъмното. Когато ви я кажа, вие трѣбва да ме познавате, и азъ трѣбва да ви познавамъ; тази дума, когато ви я кажа, вие трѣбва да ме обичате, и азъ трѣбва да ви обичамъ; когато ви я кажа, азъ трѣбва да жертвувамъ всичко за васъ, и вие трѣбва да жертвувате всичко за мене; когато ви я кажа, вие трѣбва да виждате въ моето лице Бога, и азъ трѣбва да виждамъ лицето Божие въ васъ. Имате ли тия усѣти, тогава азъ ще ви я кажа. Имате ли ги? То сѫ условия. Сега азъ ще ви я кажа. И тази дума знаете ли какво ще произведе? Тази дума вие никога не сте я чували. Една нова дума ще чуете, която ще произведе цѣлъ прѣвратъ въ вашата душа. Живъ е Господь, които е днесъ въ свѣта! Знаете ли вие това? Не да се афектирате, азъ не искамъ да се афектирате, а да впрѣгнете вашия умъ, вашето сърце и вашата воля въ една интензивна мисъль. Единъ великъ опитъ на провѣрка е това, единъ опитъ, който ще произведе цѣлъ прѣвратъ въ обществения строй. Тази дума може да прѣсъздаде цѣлото общество и да накара всички хора да живѣятъ като братя, и да направи цѣлата земя рай, но ние сега ще оставимъ всичкитѣ тия аргументи. Азъ въ миналата бесѣда казахъ: има и другъ начинъ, чрѣзъ който ние можемъ да познаемъ истината, ние не сме отъ ония пеперуди, да напускаме живота. Не, ние сме отъ ония, които искатъ да използуватъ сегашния животъ въ най-добъръ смисълъ, да го използуваме тъй че да произведе най-добрия резултатъ. Азъ бихъ желалъ вашитѣ лица да бѫдатъ свѣтли, сърцата ви да не сѫ тѫжни, да имате една малка тѫга, но да не се енервирате въ дома си, да имате постоянно разположение, и тогава животътъ ще има смисълъ. И казвамъ: ако ние можемъ да произнесемъ думата любовь тъй добрѣ, тази дума ще ни открие всичко. Ама щомъ се произнесе „Любовь“ на земята, тя има и низходяща и възходяща степенъ. По нѣкога ти искашъ доброто само за тебе да е. Тъй е, правъ си. Малкитѣ извори сѫ само за малки хора, а голѣмитѣ извори за голѣми хора. Като дойде голѣмия изворъ, той е за всички. Седишъ при чучурката по 1/2 часъ и не давашъ на другитѣ да пиятъ. Но ако азъ ида и пусна крана и туря най-голѣмия кюнецъ, тогава ти ще седишъ на срѣща. Слѣдователно, азъ съмъ рѣшилъ да направя голѣми кюнци, да пусна такъво голѣмо течение, че всички ще помните. Бистра вода ще протече. Азъ казвамъ: Господь ме е пратилъ, този кранъ като го отворя и като мине прѣзъ обществото, всичко ще очисти и омие. И азъ съмъ рѣшилъ да пусна този кранъ. Най-първо ще има каль, но слѣдъ това ще се очисти, всички ще бѫдатъ доволни и ще има изобилие. Азъ искамъ, тази вълна, като иде, да бѫдете готови, да не се уплашите, че ще се удавите, защото иделъ голѣмъ порой и да бѣгате, но да застанете на краката си и да кажете: „слава Богу, че тази вълна иде“. А сега казвате: „бѣгайте да бѣгаме, голѣмъ порой иде“. И всички говорятъ противъ менъ: „бѣгайте да го не слушате“. Мене нѣма да слушате, но Онзи, който говори, ще слушате. Въпросътъ не е личенъ, а принципаленъ. Азъ, като вашъ братъ, съмъ длъженъ да ви кажа истината. И ви казвамъ, вие сте мои братя и сестри, не е позволено да живѣемъ по старому. Ние сме длъжни, въ името на тази любовь, да живѣемъ на свѣта братски и ще живѣемъ, и залъка си можемъ да дѣлимъ, единъ като работи, другъ ще почива, но всинца да си носимъ брѣмето, и на всички ще бѫде леко. Като срѣщнешъ нѣкого, да кажешъ: „я ми дай малко отъ брѣмето си“, да има едно състезание, че животътъ да е красивъ. А сега ще кажатъ: „тъй е наредилъ Господь“, „тъй е писалъ Господь“. Не е писалъ така Господь. Господь е писалъ всички хора да бѫдатъ разумни и щастливи на земята и всички да иматъ да ядатъ и пиятъ, да бѫдатъ доволни и да благодарятъ на Бога. Като се качвамъ на една каруца, то е за да ме заведе до моя домъ, и като ме заведе, ще цѣлуна коня. Какво е прѣдназначението на яденето? Туй ядене е една сила, да ни приведе по-близо до Бога. Дѣто ядемъ всѣки день, то е като единъ тренъ, въ който постоянно турятъ вѫглища. И ние трѣбва да туряме енергия. Нѣкои казватъ: да не ядемъ. Не, ще ядешъ, за да можешъ да идешъ при Бога. Другояче душата не може да отиде при Бога. Яжте и пийте и всичко вършете за славата Божия. Не мислете, че само единъ човѣкъ може да оправи тоя свѣтъ. Всинца цѣлокупно ще го оправимъ и ще казваме тъй: „ние знаемъ, че Той е, който ни е създалъ, че Той е нашиятъ Баща, който ни е родилъ, който е създалъ земята и небето заради насъ, ние знаемъ, че Той е и Неговата воля ще изпълнимъ“. И този Господь не е горѣ на небето. Нѣкои казватъ, че Господъ е на небето. Лъжатъ ви. Кѫдѣ е това небе? „На небето е той“! Но това небе прониква всинца ни. Туй небе всичко прониква. И казва Писанието, че въ началото Богъ създаде небето и земята. Небето държи земята. Това е направено отъ такива сили, които държатъ цѣлия космосъ. Тѣ не сѫ горѣ надъ насъ, тѣ сѫ навсѣкѫдѣ, вѫтрѣ въ насъ, и подъ насъ, и надъ насъ. Ние сме все въ небето. И въ деня, въ който ние съзнаемъ, че въ него живѣе нашиятъ Отецъ на любовьта, туй небе ще ни се усмихне и всички цвѣтя ще ни се усмихнатъ, и животнитѣ ще ни проговорятъ. Когато ние го познаемъ, като срѣщнемъ вола, той ще каже: „братко, понеже ти позна Бога, азъ мога да ти говоря“. До сега воловетѣ защо мълчатъ? „Че какво ще каже единъ волъ?“ Той не се оплаква, волъ е той, върви, мълчи и ние му казваме: „дий“. Но когато приложимъ любовьта и снемемъ хомота и тия остени, ще идемъ заедно съ воловетѣ да работимъ на нивата и тѣ ще кажатъ: „братко, азъ те познавамъ“. Тѣ познаватъ ония, които живѣятъ въ любовьта, и всички знаятъ да работятъ на нивата. И тогава волътъ нѣма да работи 8 часа, а само 2 часа; и тѣзи два часа ще дадатъ толкова, колкото 8-тѣ часа. Една круша, която сега ви ражда стотина круши, тогава ще роди хиляди и хубави круши ще бѫдатъ. Нивитѣ ще раждатъ изобиленъ плодъ. По цѣлото лице на земята ще има благословение.

 

Сега готови ли сте да приемете туй учение и да го приложите? Щомъ го приложите, който го приложи първи, тъй както ви казвамъ, азъ ще го цѣлуна. Тогава сами ние ще се разбираме. Но знаете ли какво значи цѣлувка? Когато Господь цѣлуналъ човѣка, създалъ го. „И направилъ Богъ човѣка и вдъхналъ му въ носа“. Най-първо Богъ направи човѣка чрѣзъ една цѣлувка. Има единъ разказъ: направилъ Богъ човѣка, но безъ душа го направилъ и той дълго врѣме викалъ и казвалъ: „Господи, ти ме направи като животно, дай ми душа!“ Викалъ го, викалъ, съ години го търсилъ. Най-послѣ Господь го цѣлуналъ и човѣкътъ станалъ жива душа. И, слѣдователно, когато Господь ни цѣлуне, ние ще оживѣемъ. Сега сме безъ душа. Много хора има безъ душа. Минава тамъ единъ бѣденъ, нѣкой го гледа и отминава: нѣма душа! Ако той имаше душа, щѣше да каже: „братко, ела“. Не говори само на тѣлото, а ще съзнаешъ, че тукъ има жива душа като тебе. Може да бѫде той отъ високо положение въ обществото, нищо не значи, душа съ душа ще се разговарятъ.

 

И сега азъ желая на всинца ви, на моитѣ ученици — азъ ви наричамъ сега ученици — да ви цѣлуне Господь, моятъ Господь, на когото азъ служа, и като ви цѣлуне, въ васъ ще има една по-велика душа, отколкото сегашната, вие ще се изпълните съ този великъ Духъ, и тогава ще бѫдете свободни. И тогава, казвамъ, ще дойде правилото: истината въ душата ще ви даде свобода, свѣтлината ще дойде въ ума ви, а чистотата въ сърцето. Истината ще ви даде свобода, свѣтлината ще ви даде знание божествено, а чистотата ще ви даде сила. И чрѣзъ тази сила, всичко ще направимъ въ този свѣтъ. Сега азъ ви пращамъ въ домоветѣ ви — не само ви пращамъ, но ще посѣщавамъ лично домоветѣ ви. Вие казвате, че имате правда, ще почна да ви посѣщавамъ, нѣма да оставя никого непосѣтенъ, никой нѣма да ми се сърди, и като ви посѣтя, имамъ си дневникъ, каквото вида, ще си забѣлѣжа въ него. То ще бѫде едно красиво възпоминание, всичко ще бѫде красиво.

 

Сега ще завърша своята бесѣда съ единъ малъкъ разказъ изъ персийския животъ. Синътъ на единъ персийски шахъ, Сабусадинъ, попада плѣнникъ въ едно номадско племе, и понеже баща му искалъ да го пуснатъ, князътъ на това племе се съгласилъ на това, само съ едно условие: да му дадатъ толкова човѣшки очи отъ неговия народъ, колкото тежи синътъ му — човѣшки очи да му дадатъ, да ги тури на терезия и колкото тежи синътъ му, толкова очи! Е, знаете ли колко хиляди хора сѫ се жертвували за този Сабусадинъ? Туй е жертва! Тогава азъ питамъ: знаете ли колко очи сѫ дадени заради васъ? И ако за този персийски синъ, Сабусадинъ, гражданитѣ на неговото царство сѫ дали очитѣ си, какъ, мислите, е живѣлъ той? Той е живѣлъ най-благочестивия животъ. На всички ония, които сѫ дали очитѣ си за него, той дължалъ цѣлия си животъ и работилъ заради тѣхъ и плакалъ заради тѣхъ, разбирате ли? Отъ домъ на домъ е ходилъ да казва, че вашето нещастие се дължи на моето невнимание. Знаете ли колко има, които сѫ изгубили очитѣ си заради насъ? Знаете ли колко наши братя и сестри има, които плачатъ сега заради насъ? И ние нѣма ли да бѫдемъ толкова доблестни, колкото този царски синъ? Той е билъ много по благороденъ! Ние ще задържимъ ли сълзитѣ си?

 

Това е, което изисква сега Божествената Любовь. Азъ бихъ желалъ всинца да заплачите, поне веднажъ да заплачите за очитѣ на онѣзи, които ги изгубиха, за да ви изкупятъ отъ това невѣжество. Тѣ заслужватъ този плачъ. Азъ не искамъ никой да се афектира. Ако вие ще плачете както въ театра, задръжте си вашитѣ сълзи. Ако вие заплачете, защото баща ви е умрѣлъ. задръжте вашитѣ сълзи. Но ако вие заплачете, тъй както когато сте избавили нѣкой вашъ приятель и вие го прѣгръшате, този плачъ е благословение. Или ако вие заплачете, когато нѣкоя бѣдна жена дойде и вие я прѣгръщате, че тя се зарадва, или когато си спомните за страждущитѣ: плачътъ, който носи радость и веселие на нѣкоя душа, той е истински плачъ.

 

И азъ бихъ желалъ всички християни да заплачатъ, за да може този страждущъ свѣтъ да се утѣши. Всички трѣбва да плачемъ, да плачемъ, а другиятъ плачъ, за умрѣли или за изгубено имане, този плачъ не ни трѣбва, доста сме плакали заради него.

 

Сега вие ще се приготвите за онази дума, азъ съмъ приготвилъ тази дума да ви я кажа. И ще я произнесемъ заедно, азъ ще я произнеса и вие ще я произнесете, и ще направимъ единъ опитъ, и вие ще провѣрите: има ли истина или не, има ли Богъ или не живъ ли е свѣтътъ или мъртавъ. Онзи Господь, за когото проповѣдвамъ, е ли или не. Ще опитвате. Ще разберете смисъла на живота Но по-смѣлитѣ ще започнатъ новата наука — науката на любовьта, мѫдростьта и на истината. Сега бѫдете доблестни съ вашитѣ най-голѣми грѣхове. Казвайте ми ги. Тази змия хванете я за врата и ми я дайте. Едно е: ще бѫдете смѣли и нѣма да мълчите. Когато ви питатъ, какво съмъ ви казалъ, ще кажете: да си кажемъ най-голѣмитѣ погрѣшки, какъ да си ги изправимъ. Ето какво ви проповѣдвамъ. Не е „онзи свѣтъ“ за живѣение, свѣтътъ е тукъ, единъ е свѣтътъ. Ние сме въ божия свѣтъ, въ рая, а сме болни, но като оздравѣете, ще видите, че свѣтътъ е единъ. Онѣзи искатъ да ни заблудятъ като казватъ: „ама ние не сме го виждали божия свѣтъ“.

 

„Въ това се прослави Отецъ ми, да приносите, тоя плодъ на любовьта“. Тъй, въ това се изявява Божията Любовь, да принасяме тия плодове. Азъ искамъ да принасяме този плодъ, и трѣбва да започнемъ тази работа смѣло и рѣшително. И ако вие започнете съ любовьта, нито косъмъ нѣма да падне отъ главата ви. Бѫдете увѣрени, прѣзъ този огънь ще минете, прѣзъ вода ще минете, но неуязвими ще бѫдете, нѣма да пострадате. Туй е казалъ Христосъ. Ако ние служимъ на закона на любовьта, всичко е ясно. Ние нѣмаме нищо противъ никоя църква, никакви лоши намѣрения. Азъ бихъ желалъ на тия църкви да се увеличи заплатата на свещеницитѣ, проповѣдницитѣ, но то не е важното, а друго, друго се иска: животъ чистъ и святъ вѫтрѣ, животъ на правда. И слѣдъ като разберемъ това, ние ще дойдемъ до другата страна на науката, отъ чисто научно гледище, ще излизаме въ природата, да изучаваме начинитѣ и методитѣ, за да подобримъ обществения строй. А обществения строй съ такива примѣри като оня, който ви приведохъ, не се подобрява. Ние ще възприемемъ всички примѣри отъ природата и ще видимъ какъ може да се подобри животътъ. И слѣдъ като изправимъ този опитъ, тогава ще започнемъ съ великото учение на новата култура, която иде въ свѣта. Свѣтътъ прѣминава вече тази стара култура. Всичко туй ще се стопи, и този день на стопяване трѣбва да ни намѣри готови! Азъ похвалявамъ всички ония, които работятъ въ това направление. Ние трѣбва да служимъ на Бога на Любовьта. Кѫдѣто и да сме, ние можемъ всички да се съгласимъ: и бѣдни и богати, отъ всички партии въ тази страна, всички можемъ да се съгласимъ. Любовьта ни може да бѫде обща, беззавѣтна и да дадемъ право и свобода на всички народи и индивиди да живѣятъ тъй както тази любовь е прѣдначертала, споредъ Божията вѣчна правда.

 

Сега моитѣ най добри пожелания за всинца ви, да бѫдете бодри и весели. И като се върнете, онези, които сѫ наскърбени, половината отъ скръбьта ви да се прѣмахне; онѣзи, които сѫ много заборчлели, половината отъ борча имъ да се заплати; онѣзи, които сѫ болни, половина здрави да се върнете, а онѣзи, които сѫ гладни, половината да се нахранятъ. Все по половина! Онѣзи, които нѣматъ кѫща, поне една малка колибка да имъ се даде и да иматъ по едно юрганче да се покриятъ. На всинца да се даде по нѣщо, всинца да сте доволни, докато дойде онова великото, което свѣтътъ очаква.

 

Тази Любовь да прѣбѫдва съ васъ и тя да ви въодушеви, да ви направи всинца герои за новия подвигъ, за който сме призовани въ този свѣтъ да извършимъ.

 

 

*

Бесѣда, държана

на 21. V. 1922 год.

въ гр. София.

 

 

--------------------------------

[*] Ев. Йоана — 15 ; 8

 

 

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×