Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1919_03_09 Моето иго

Неделни беседи

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2312 Мнения:

Публикувано 23 януари 2016 - 06:59

"Великитѣ условия на живота", 9 беседи на Учителят Беинса Дуно

от 12.01.1919г. до 30.10.1919г.,

София, 1944, (стар правопис)
Книгата на PDF - за теглене

Съдържание

 

 

Моето иго

 

„Вземете моето иго на себе си и се научете отъ мене.“

 Матея 11:29, 30.

 

„Вземете моето иго.“ Това е една положителна заповѣдь. — Защо трѣбва да вземемъ Христовото иго? — Защото е благо и леко. — Какво ще се придобие отъ това? — Ще се научимъ да бѫдемъ кротки и смирени. Ще кажете, че това сѫ прозаични думи. Игото е символъ на робство — отрицателна страна на живота. Всички живи сѫщества, отъ най-малкото до най-голѣмото, носятъ по едно иго. Нѣма сѫщество въ свѣта, което да е абсолютно свободно отъ иго. Ето защо, като предлага на хората своето иго, Христосъ го сравнява съ игото, което тѣ сами си налагатъ. Той казва: „Вземете моето иго, защото е благо и леко.“ Наистина, всѣко човѣшко иго е тежко и горчиво.

 

Какво означава думата „иго“? На турски езикъ „йок“ означава „нѣма“; на английски „йок“ означава хомотъ; на индуски „йогъ“ означава учитель. Следователно, Христосъ говори за своето иго въ смисълъ на учитель. Той казва: „Вземете моето иго“, т. е. приемете го като учитель въ себе си и се научете отъ него. Въ широкъ смисълъ на думата, подъ „иго“, турчинътъ разбира отсѫтствие на свобода; англичанинътъ съветва човѣка да си тури хомотъ и да върви напредъ; индусътъ вижда въ игото учитель, който учи човѣка на добро. Българинътъ счита игото за робство. Той знае това отъ себе си. Като стане сутринь, туря хомотъ на биволитѣ си, тръгва следъ тѣхъ съ остена си и казва: Дий! Биволитѣ се обръщатъ назадъ и питатъ господаря си: Защо ни мушкашъ? — Защото нѣма свобода на този свѣтъ.

 

Нуждно ли е игото въ живота? При сегашнитѣ условия на живота, игото е необходимо. То води човѣка къмъ мъчение, трудъ и работа. Понеже съвременниятъ човѣкъ е проникналъ дълбоко въ материята и се е свързалъ съ нея, той се мѫчи, докато скѫса тѣзи връзки. Следъ това започва да се труди, и най-после животътъ му се осмисля. Щомъ осмисли живота си, човѣкъ работи. И пилето, докато е въ черупката на яйцето, се мѫчи. Щомъ наближи време да се излюпи, то започва да чука върху черупката, докато я пробие и излѣзе вънъ, на свобода. И въ свободния животъ има иго, но пилето се труди вече да осигури прехраната си. Всички хора сѫ затворени въ черупка, отъ която трѣбва да излѣзатъ. Докато не я усѣща, човѣкъ стои въ черупката си тихъ и спокоенъ. Щомъ му дотегне, той се мѫчи, прави опити да я пробие и да излѣзе навънъ. Важно е да спази момента на пробиването ѝ. Счупи ли я преждевременно, или ще умре, или ще излѣзе вънъ, но хилавъ и неспособенъ за самостоятеленъ животъ. Внимавайте да счупите черупката си на време. Този моментъ въ живота наричаме придобиване на свобода, влизане въ новия животъ. Алхимицитѣ го наричатъ придобиване на философския камъкъ, а въ Евангелието се говори за него, като влизане на човѣка въ Царството Божие. Който е придобилъ Царството Божие, той не говори за него. Чувате ли нѣкой постоянно да говори за Царството Божие, ще знаете, че той е далечъ отъ него. Колкото повече говори човѣкъ за правда, истина, любовь, моралъ, богатство, толкова по-далечъ стои отъ тѣхъ. Изобщо, хората говорятъ за нѣща, които нѣматъ. Гладниятъ говори за хлѣбъ, докато се наяде. Щомъ се нахрани, не мисли вече за хлѣба. Като огладнѣе, отново започва да мисли за хлѣбъ, въображението му работи, представя си фурна, пълна съ топли, зачервени хлѣбове.

 

„Защото съмъ кротъкъ и смиренъ по сърдце“. Съ този стихъ Христосъ открива нова епоха за човѣчеството. Кое е забележително въ тази епоха? — Остенътъ изчезва, слугитѣ ставатъ едно съ господаритѣ, жената и мѫжътъ тръгватъ задружно въ живота. Който е влѣзълъ въ тази епоха, казва: Хвърлямъ вече остена, пущамъ воловетѣ си на свобода, свързвамъ съ слугата си отношения на приятелство и най-после влизамъ въ кухнята и започвамъ да готвя заедно съ жена си, тръгвамъ рамо до рамо съ нея въ живота.

 

Христосъ казва: „Вземете моето иго на себе си.“ Веднага ще се запитате: Може ли да се вземе това иго? Време ли е вече? Какви ще бѫдатъ резултатитѣ? Отъ две хиляди години хората си задаватъ все едни и сѫщи въпроси, но никой вече не ги пита, готови ли сѫ, или не. Като срещнатъ човѣкъ съ тежъкъ чувалъ, не го питатъ, готовъ ли е да го облекчатъ, но взиматъ чувала му и казватъ: Ние имаме право да вземемъ твоя чувалъ. Другъ е въпросътъ, ако можешъ да го носишъ; щомъ не можешъ, ние ти идемъ на помощь. Ако срещнатъ човѣкъ, който впрегналъ биволи въ колата си и върви следъ тѣхъ съ остенъ, ще спратъ колата и ще му кажатъ: Приятелю, разпрегни колата и освободи биволитѣ си. Азъ ще се впрегна и ще работя вмѣсто тѣхъ. Време е силнитѣ, голѣмитѣ да се впрегнатъ на работа и да замѣстятъ малкитѣ и слабитѣ. Съвременнитѣ хора трѣбва да се освободятъ отъ двойното робство, въ което сѫ попаднали: физическо и духовно.

 

Въ първитѣ времена на християнството, единъ светия срещналъ единъ голѣмъ богаташъ, който търсѣлъ робъ да му слугува. Светията предложилъ на богаташа да му стане робъ. Богаташътъ се съгласилъ, но първо го запиталъ: Колко искашъ да ти платя? — Продавамъ се за хиляда дукати. — Съгласенъ съмъ, отъ днесъ ще бѫдешъ мой робъ и слуга. Светията изпълнявалъ добре работата си и останалъ две години въ дома на богаташа. Презъ това време той успѣлъ да обърне дветѣ дъщери на господаря си къмъ Бога. Така той ги освободилъ отъ веригитѣ на човѣшкитѣ заблуждения. Като свършилъ работата си, той казалъ на господаря си, че трѣбва вече да напусне дома му. Господарьтъ далъ съгласието си и му предложилъ сумата хиляда дукати, която му дължалъ. Обаче, светията отказалъ да вземе, каквато и да е сума, като добавилъ: Господарю, платено ми е всичко. За всѣка отъ дъщеритѣ ти, които обърнахъ къмъ Бога, ми е платено по 500 дукати. Това е алегория, отъ която хората трѣбва да се учатъ. Светията не е получилъ никаква сума за дъщеритѣ на богаташа, но той знае, че е голѣма радостьта на небето, когато една душа се обърне къмъ Бога.

 

Мнозина говорятъ за Христовата кръвь, за жертвата, която Христосъ направилъ за човѣчеството, за любовьта, за правдата, но като влѣзатъ въ дома си, други сѫ отношенията имъ къмъ тѣхнитѣ близки. Жената на единъ такъвъ християнинъ казала: Не желая да влѣза въ този рай, за който ми говоришъ. Така казвали и китайцитѣ за католицитѣ, отъ които слушали да се говори по единъ начинъ, а се постѫпва по другъ. Тѣ често запитвали: Има ли на другия свѣтъ католици? — Има. — Тогава не искаме да влѣземъ въ този рай, за който тѣ ни говорятъ. Ето защо, между дѣлата и думитѣ на човѣка не трѣбва да има противоречие. При това, като обещаваме нѣщо, трѣбва да си служимъ съ сегашното време на глаголитѣ, а не съ бѫдещето. Богъ говори всѣкога въ настояще време, а не въ бѫдеще. Настоящето принадлежи на Бога, а бѫдещето — на човѣка. Кажи: Взимамъ Христовото иго на себе си. Кажешъ ли: „Ще взема Христовото иго“, ти залъгвашъ и себе си, и своя ближенъ. Който вземе Христовото иго, той придобива нуждната свобода. Свободенъ е този, който е научилъ законитѣ на кротостьта и на смирението. Сольта е кротка и смирена. Туришъ ли я въ водата, тя се разтваря безъ шумъ, безъ роптание и протестъ. Следователно, ако се гнѣвишъ на жена си, че не е сготвила добре, ти не си кротъкъ и смиренъ. — Азъ съмъ добъръ човѣкъ, но малко съмъ нервенъ. — Кой човѣкъ не е нервенъ? На кого нервитѣ не действуватъ? — Неврастеникъ съмъ. — Въ неврастенията нѣма нищо лошо. Неврастеникъ е онзи, който се е омоталъ въ лабиринта на своитѣ мисли и чувства, объркалъ е пѫтя си и не може да излѣзе вънъ, на свобода. Такова е положението на човѣкъ, който има да плаща две-три полици въ единъ день, но нѣма достатъчно пари и се чуди, какъ да излѣзе отъ това положение. — Какъвъ е цѣрътъ на тази неврастения? — Да отидешъ при кредитора си и да го помолишъ да продължи срока на полицитѣ ти. — Честолюбието ми не позволява да се моля на този - онзи. — Какъ ти позволява честолюбието да подписвашъ толкова полици? Щомъ си подписалъ нѣколко полици, безъ да си въ сила да ги плащашъ, ти си накърнилъ вече честолюбието си. Сега не ти остава нищо друго, освенъ да се молишъ и да възстановишъ своето честолюбие и достоинство.

 

Единъ турски кадия разглеждалъ дѣлото на единъ богатъ турчинъ. Преди да се произнесе и издаде присѫдата, турчинътъ посетилъ кадията и изказалъ следната молба: Господинъ кадия, ще ти дамъ сто лири и гърне съ чисто, хубаво масло, ако отсѫдишъ дѣлото правилно. Кадията издалъ присѫдата въ полза на турчина. За да изкаже благодарностьта си, турчинътъ му занесълъ обещанитѣ сто лири и гърне съ масло. Кадията благодарилъ и, следъ сбогуването си съ турчина, решилъ да опита маслото, дали е хубаво. Като бръкналъ съ рѫката си въ гърнето, той останалъ крайно изненаданъ. Само горниятъ пластъ било масло, а въ срѣдата на гърнето имало говежди нечистотии. Силно разгнѣвенъ, той изпратилъ слугата да повика турчина. Последниятъ застаналъ спокойно предъ кадията и го запиталъ: Какво искате отъ мене? — Какъ не те бѣше срамъ, да напълнишъ гърнето съ нечистотии? Като бръкнахъ вѫтре, изцапахъ рѫцетѣ си. — Ти отдавна ги изцапа. Още като издаваше присѫдата, ти бръкна въ гърнето и изцапа пръститѣ си.

 

И тъй, помнете, че дяволското гърне, въ което често бъркате, е пълно съ нечистотии. — Има ли дяволи между хората? — Има, тѣ съ духове, въплътени въ човѣшка форма. Тѣ съ хубаво облѣчени, заематъ различни служби въ обществото. — Какъ се познава дяволътъ? — Много лесно. Достатъчно е да бръкнешъ въ гърнето му, за да разберешъ, съ кого имашъ работа. Отгоре въ гърнето има нѣщо сладко, но вѫтре е пълно съ нечистотии. Тази е диагнозата, по която познавате присѫтствието на дявола. Една отъ великитѣ науки на живота се заключава въ правилното хранене. И въ миналото, и днесъ, човѣкъ се храни съ нечиста храна. — Възможно ли е това? — Възможно е. Всѣка клетка има стомахъ, чърва, както и цѣлото животно. Щомъ е така, тя отдѣля нечистотии. Понеже човѣкъ се храни съ растения и животни, следователно, той възприема и нечистотиитѣ на самитѣ клетки. Мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на хората сѫщо биватъ чисти и нечисти. За да се увѣримъ въ това, достатъчно е да бръкнемъ само съ два пръста въ нѣкои отъ тѣхнитѣ гърнета. Щомъ извадимъ пръститѣ си навънъ, ще разберемъ, какво носятъ тѣ за цѣлото човѣчество. — Може ли човѣкъ да се освободи отъ нечистотиитѣ на физическия и духовния свѣтъ? — Може, но той трѣбва да се преобрази, да стане кротъкъ и смиренъ.

 

Христосъ казва: „Вземете моето иго на себе си, да се научите, какъ да станете кротки и смирени“. Христосъ е кротъкъ и смиренъ, не ферментира, не роптае, не се гнѣви. Кротостьта е необходимо условие за живота на великия човѣкъ. Никой не може да изнасили кроткия, нито може да му причини нѣкакво зло. Споредъ нѣкои, кроткиятъ се познава по това, че е миренъ, стои на едно мѣсто, не се движи много. Това не е кротость. Кротостьта е вѫтрешно състояние на душата, при което мислитѣ и чувствата на човѣка сѫ отправени къмъ единъ центъръ, съ единствената цель да съграждатъ. И водата е кротка. Тя прониква навсѣкѫде, пои растенията и животнитѣ, утолява жаждата на пѫтницитѣ, върши полезна работа. Понѣкога тя става буйна, причинява голѣми пакости, но това се дължи на хората, които измѣнятъ природата ѝ. Тѣ искатъ да впрегнатъ кротостьта ѝ, да я използуватъ за свои лични облаги. Водата има свойството да пречиства различнитѣ вещества. Ако се разтвори въ нея нечиста соль, утайкитѣ падатъ на дъното. Следъ изпаряване на водата, сольта отново се отдѣля, но вече чиста и въ видъ на кристали. Значи, при пречистване на сольта, утайкитѣ оставатъ, т. е. кротостьта се отдѣля отъ утайкитѣ си. Онзи, който се представя за кротъкъ, безъ да е такъвъ, носи само утайкитѣ на кротостьта. — Кой човѣкъ е кротъкъ? — Който носи Христовото иго на себе си. — Кой не е кротъкъ? — Който не носи Христовото иго. Христовото иго е свързано съ закона на кротостьта. Който поема това иго, той изучава този законъ.

 

Сега, като се говори за кротостьта, хората ще се раздѣлятъ на категории: първата категория ще приеме идеята за кротостьта отъ страхъ; втората категория ще я приеме отъ материаленъ интересъ, да спечели нѣщо; третата — отъ любовь къмъ науката, да научи нѣщо, да опита силата на кротостьта; четвъртата — отъ любовь къмъ Бога, да приложи словото Му и да бѫде полезенъ на своя ближенъ. Не е лошо, че сѫществуватъ толкова категории хора; важно е, въ края на краищата, всички да възприематъ игото на Христа, да станатъ кротки и смирени. Това не се постига изведнъжъ, но постепенно. Не можемъ да учимъ гѫсеницитѣ да хвърчатъ, нито пеперудитѣ да лазятъ. Какво правятъ нѣкои хора? Срѣщатъ гѫсеници и започватъ да имъ проповѣдватъ, какъ да хвърчатъ. Опасно е гѫсеницата да хвърчи. Тя трѣбва да лази и да се храни съ листа. Не е дошло още времето ѝ да хвърчи и да се храни съ сладкия сокъ на цвѣтята. Единственото нѣщо, което може да се направи за гѫсеницата, е като я видите на земята, да я поставите на листъ, да си гризе спокойно, отъ никого несмущавана. Опасно е да учите пеперудата да лази. Тя трѣбва да се движи въ градина съ много цвѣтя, да смуче сладкия имъ сокъ и да се радва на Божествения свѣтъ.

 

Всѣки говори за себепознаването, но, като се натъкне на известно изпитание, вижда, че не се познава. Затова често човѣкъ се запитва, пеперуда ли е, или гѫсеница. За да се познаешъ, наблюдавай се да видишъ, хвърчишъ ли, или лазишъ; дали гърнето ти, е пълно съ чисто масло, или има и нечистотии въ него. Ако си гнѣвенъ, бръкни въ гърнето си и вижъ, чистъ ли е пръстътъ ти, или не. Ако е чистъ, продължи работата си; ако е нечистъ, освободи се отъ отровата на гнѣва и следъ това работи. Дойде ли една идея въ ума ти, преди да я реализирашъ, провѣри, дали хвърчишъ, или лазишъ. При хвърченето ти ще я реализирашъ по единъ начинъ; при лазенето ще я реализирашъ по другъ начинъ. Нѣкой се заема съ много работи, но като не може самъ да ги свърши, прибѣгва до помощьта на външни хора. Този човѣкъ лази. Който не търси чужда помощь, той хвърчи. — Защо?— Защото уповава на Бога и, като хвърчи, той намира нужднитѣ сокове навсѣкѫде. Който не уповава на Бога и не е свързанъ съ Него, страда, независимо това, дали е пеперуда, или гѫсеница, дали хвърчи, или лази. Нѣкои хора сѫ въ състояние на гѫсеница, а други — на пеперуда, въпрѣки това, и еднитѣ, и другитѣ страдатъ. — Защо? — Защото често гѫсеницата попада между цвѣтя безъ листа. Оттукъ-оттамъ обикаля, нѣма храна и условия за развитието ѝ. Пеперудата пъкъ попада между листа на дървета и растения безъ цвѣтове. И тя се лишава отъ храна и условия за развитие. Следователно, оплаква ли се гѫсеницата, че страда, казвамъ, че се намира между цвѣтя безъ листа. Ако и пеперудата се оплаква, че страда, тя се намира само между листа.

 

„Вземете моето иго на себе си, защото съмъ кротъкъ и смиренъ.“ Да бѫдешъ кротъкъ и смиренъ, значи, да проникнешъ въ благоприятни условия за твоето развитие, да не ферментирашъ и да бѫдешъ тихъ и спокоенъ, да дочакашъ времето за изучаване тайнитѣ на живота. Нѣкой иска да знае, какво представя другия свѣтъ, какво нѣщо е астралниятъ свѣтъ и какво — умствениятъ. Това сѫ свѣтове, които могатъ да се опредѣлятъ съ една дума. Напримѣръ, астралниятъ свѣтъ е на желанията, умствениятъ свѣтъ — на мисъльта, а причинниятъ — на причини и последствия на нѣщата. Какво знание е това, което се опредѣля само съ една дума? Ако сравнявате материята на тритѣ свѣта — физически, астраленъ и умственъ, ще видите, че материята на физическия свѣтъ е най-гѫста, на астралния свѣтъ е поразредена, а на умствения свѣтъ — най-рѣдка. Отъ човѣка зависи да измѣни свойствата на физичестата материя, т. е. да я направи по-пъргава, по-еластична, по-рѣдка. Трѣбва ли да допущате въ ума си отрицателни мисли, които сгѫстяватъ атмосферата около него? Чували сте, какъ нѣкой се заканва на своя познатъ, задето му казалъ една обидна дума. Той ще му отговори съ десеть обидни думи и не мисли, че съ това е бръкналъ вече въ нечистото гърне и се оцапалъ. Така той се излага много повече, отколкото обидната дума го излага. Дръжте въ ума си възвишени и чисти мисли, които ви свързватъ съ умствения свѣтъ, дето живѣятъ свѣтли, разумни сѫщества. Дойде ли въ ума ви една нечиста мисъль, турете я веднага въ огъня на Божествената любовь, да изгори и да се превърне на пепель.

 

Сега азъ не говоря на васъ, но на кадията и неговия обвиняемъ — турчина. Трѣбва ли кадията да се сърди на турчина, че му казалъ истината? Благодарете на всѣки, който ви казва истината. Кой отъ васъ е изпълнилъ Божията воля, както трѣбва? Нека всѣки си отговори, какво е направилъ за Господа. — Азъ ли съмъ най-голѣмъ грѣшникъ? — Не е въпросъ, дали си грѣшникъ, или не; важно е, всѣки да изпълни волята на Онзи, Който го изпратилъ тукъ на земята. Въ изпълнението на тази велика воля се крие благото на човѣшката душа, както и благото на цѣлото човѣчество. Ще кажете, че лесно се говори, но свѣтътъ не се оправя само съ думи. Азъ не мисля, че мога да оправя свѣта, но ретуширамъ своитѣ работи. Така постѫпва всѣки художникъ. Като нарисува една картина, оставя я известно време настрана, не се занимава съ нея. Следъ време пакъ я преглежда, да намѣри нѣкакъвъ недостатъкъ. Види ли такъвъ, веднага го изправя. Като я гледа дълго време, нищо лошо не вижда — пакъ я туря настрана. Така той изправя погрѣшкитѣ си, докато единъ день не вижда нищо лошо въ нея и счита, че картината е завършена. Като срещна нѣкой човѣкъ, азъ считамъ, че той е една отъ моитѣ незавършени картини и веднага взимамъ четката си да изправя единъ отъ недостатъцитѣ му. Знаете ли, съ какви бои си служа? Обикновено азъ използувамъ всички цвѣтове на спектъра. Обаче, никога не си служа съ черна боя. Черниятъ цвѣтъ означава почивка, отсѫтствие на животъ. Той е отрицателенъ цвѣтъ.

 

„Защото съмъ кротъкъ и смиренъ по сърдце.“ Кротостьта и смирението сѫ толкова необходими въ живота, колкото и сольта. Това сѫ вѫтрешни качества, които даватъ възможность на човѣка да се развива правилно. Така той дохожда не само до външното, но и до вѫтрешното знание. Кроткиятъ се проявява само тогава, когато влиза въ общение съ хората. Тогава той се проявява свободно и познава себе си, но и окрѫжаващитѣ го познаватъ. Съ присѫтствието си той внася миръ между хората. Кротостьта хармонизира хората, поради което тѣ се обединяватъ и образуватъ голѣми общества. Така действува и Богъ съ своето присѫтствие. — Възможно ли е различни хора, съ различни характери да се обединятъ въ едно цѣло? Вижте какво правятъ музикантитѣ въ единъ оркестъръ. Всѣки музикантъ свири своята часть и, въ края на краищата, тоноветѣ на различнитѣ инструменти се сливатъ въ акорди и образуватъ нѣщо хармонично, приятно за слушане. Тукъ действува законътъ на сливането. Следователно, всѣка музикална пиеса, която е основана на този законъ, е кротка и хармонична. Ако искате да създадете красива и възвишена музика, турете кротостьта въ действие; ако искате да създадете нова религия, която да почива на любовьта, вложете за основа кротостьта; ако искате да преобразите земния си животъ, да изчистите отношенията си, вложете кротостьта за основа на вашитѣ постѫпки. Кротостьта повдига вибрациитѣ на човѣка и го води къмъ чистъ, Божественъ животъ. Всѣка мисъль, всѣко чувство и всѣка постѫпка, лишени отъ кротостьта, сѫ проява на безлюбието. Чистота и искреность се иска отъ човѣка. Какъ се познава чистиятъ човѣкъ? — Като бръкнете съ двата си пръста въ неговото гърне, и пръститѣ ви останатъ чисти, той е чистъ. Така ще познаятъ и вашата чистота. Съ двата пръста жената рови въ земята, да посади нѣщо. Въ тѣзи пръсти се крие човѣшката религия, съвѣсть, воля и правда. Ето защо, когато казвате, че човѣкъ трѣбва да се познае, това значи, да бръкне съ двата си пръста въ своето гърне и да види, чисти ли сѫ пръститѣ му, или оцапани.

 

Кротостьта и смирението сѫ качества, които вървятъ заедно. Смирениятъ никога не говори за себе си. Той изпълнява задълженията си тихо и добросъвѣстно и така се проявява. Христосъ дойде на земята, именно, за това, да покаже на хората, какъ да живѣятъ. Безъ кротость и смирение нѣма спокойствие. Вълнува се морето, т. е. човѣшкото сърдце, но единъ е пѫтьтъ за утихването му — пѫтьтъ къмъ кротостьта и смирението. Защо трѣбва да се смущава сърдцето ви? Писательтъ се смущава за своето произведение, да не би критиката да се произнесе много строго. Учениятъ се смущава за своето изобретение. Ако съчинението ви почива на истината, нѣма защо да се смущавате. Има строги критици, но ако сѫ чистосърдечни, тѣ не сѫ опасни. Важно е човѣкъ да бѫде искренъ къмъ себе си и къмъ своитѣ ближни, да не изпада въ лицемѣрие. Лицето на нѣкого се изкривило отъ страдание, а той се представя за спокоенъ. Лицето на спокойния е огледало на душата му. И да страда, той понася всичко съ съзнание и любовь, знае, че самъ е виновенъ за страданието си, не хвърля отговорностьта на другитѣ хора. — Не се носи лесно бремето. — Отъ човѣка зависи. И бременната жена носи иго, но се радва, че ще се роди човѣкъ на свѣта. Бременната жена трѣбва да носи детето си съ кротость и смирение, за да предаде тѣзи качества и на него. Само така може да се подобри бѫдещето поколѣние. Следователно, дето и да носите иго — на врата, на гърба, въ утробата си, въ ума, въ сърдцето — носете го съ радость, кротость и смирение.

 

„Вземете моето иго на себе си, защото съмъ кротъкъ и смиренъ по сърдце.“ Ето единъ стихъ, който заслужава да се приложи въ живота; всѣки трѣбва да го напише въ ума и въ сърдцето си. Бременната жена да повтаря този стихъ презъ всичкото време на бременностьта си. Така ли постѫпва тя? Понѣкога си спомня този стихъ, но следъ като роди детето, а тогава е късно вече. Христовото иго е необходимо за умствения и духовенъ животъ на човѣка. Безъ него той изопачава своитѣ мисли, желания и постѫпки. Какво значи да живѣе човѣкъ съ изопачени мисли и желания? — Това подразбира дърво съ лоши, гнили плодове. Мислитѣ сѫ плодове на ума, а чувствата — на сърдцето. За да се създаде една мисъль, нуждни сѫ два елемента: а — висшиятъ манасъ и в — нисшиятъ манасъ. Двата елемента заедно образуватъ с — самата мисъль. И въ духовния свѣтъ чувствата се образуватъ пакъ отъ два елемента: искане и желание.

 

И тъй, буквата а е умътъ, в — сърдцето, с — волята. Значи, а+в=с. Волята е дете на ума и на сърдцето. Следователно, когато казватъ за нѣкого, че волята му не е възпитана, това значи, че умътъ и сърдцето му сѫ невъзпитани. Щомъ тѣ сѫ невъзпитани, и детето, родено отъ тѣхъ, ще бѫде невъзпитано. Нѣкои искатъ да възпитатъ ума и сърдцето чрезъ волята. И това е възможно, обаче, синътъ ви ще играе роля на вашата воля. Той ще се ожени и заедно съ жена си ще ви възпитаватъ. Синътъ ще бѫде а, жена му — в, а вие — с, т. е. неговитѣ деца. На какво ще бѫде равно а — в? Този въпросъ оставямъ отворенъ, вие да го разрешите.

 

Кротость и смирение — две велики качества на астралния свѣтъ, които създаватъ истинскитѣ желания и стремежи на сърдцето. Който иска да влѣзе въ общение съ възвишенитѣ жители на астралния свѣтъ, трѣбва да бѫде кротъкъ и смиренъ. Безъ тѣзи качества, пакъ ще отидете въ астралния свѣтъ и ще се върнете, безъ да сте придобили нѣщо. Кротостьта и смирението подготвятъ човѣка за съзнателното му влизане въ астралния свѣтъ. Тѣ успокояватъ душата, която укрепва тѣлото и го прави здраво и бодро. Безъ кротость и смирение лѣкуването на човѣка е невъзможно. Безъ кротость и смирение никаква идея не може да се приложи. Кроткиятъ се отнася добре и съ хората, и съ животнитѣ. Той знае силата на грубитѣ отношения, на лошитѣ думи и ги уподобява на отровнитѣ и вредни питиета. Затова казвамъ: Не се черпете съ лоши думи и съ груби отношения. Всѣка дума е ценна, когато е употрѣбена на мѣстото си. Днесъ, на всички хора сѫ дадени условия, да бѫдатъ кротки и смирени по сърдце.

 

„Вземете моето иго.“ Игото, това сѫ дветѣ очи на човѣка. Който не прилага закона на кротостьта и смирението, носи хомотъ на гърба си. Човѣшкиятъ духъ е впрегнатъ на работа. Неговото седалище сѫ очитѣ, презъ които вижда всичко и върви напредъ. Сѫщевременно очитѣ сѫ и хомотътъ на човѣка. Каквото види чрезъ тѣхъ, той го пожелава. Ако не може да го постигне, той се връща у дома си недоволенъ и разочарованъ. Вижда ниви, кѫщи, говеда — всичко пожелава. Чувате го най-после да казва: Винце искамъ, прасенце искамъ, да си пийна и хапна, да разбера смисъла на живота. И ако не може да задоволи желанията си, той казва, че носи иго. Игото не е въ това, че не е постигналъ временнитѣ си желания, но въ това, че не е употрѣбилъ очитѣ си на мѣсто — пожелалъ е нѣща, които не сѫ нуждни. Който не е доволенъ отъ живота си, ще носи игото на врата си; ако пакъ не е доволенъ, игото ще се премѣсти на гърба му. И най-после, игото ще влѣзе въ утробата му и ще роди дете. Така, игото ще се мѣсти, докато човѣкъ разбере смисъла на живота и стане съвършенъ, т. е. кротъкъ и смиренъ. Значи, игото е първо на очитѣ, после на врата, на гърба и най-после на корема. Да се справишъ съ това иго, подразбира да изучавашъ алхимията.

 

Следователно, не говорете за желанията си и не страдайте за това, което не сте постигнали; използувайте знанието, което иде чрезъ очитѣ ви, и мислете, какво трѣбва да правите всѣки день. Кажете си: Днесъ трѣбва да бѫда кротъкъ и смиренъ заради Онзи, Който ми е далъ животъ. Ако не сте готови да бѫдете кротки и смирени заради Господа и Го безпокоите, вашиятъ ангелъ ще ви напусне. Ако майката и бащата се безпокоятъ за нищо и никакво, близкитѣ имъ единъ следъ другъ ще напуснатъ земята. Страшно е да остане човѣкъ самъ на земята, безъ близки и приятели, като сухо дърво, безъ листа, клончета и цвѣтове. Колкото повече се безпокои, толкова по-долу слиза той и губи всичко, което му е дадено. За да не става това, приемете Христовото бреме, което води къмъ кротость и смирение. Само така ще се повдигнете и облагородите. Да вземете игото на Христа, това значи, да приемете знанието на своя Учитель въ себе си. Който не е кротъкъ и смиренъ, не може да придобие любовьта. Най-мѫчното изкуство е да любишъ. Дето е любовьта, тамъ е Духътъ. Учете се да любите не само хората, но и най-малкитѣ мушици, бубулечици. И въ тѣхъ се криятъ условия за бѫдещето имъ развитие. Когато станатъ кротки и смирени, хората ще се отнасятъ добре съ животнитѣ и растенията, нѣма да сѣкатъ горитѣ безразборно. Въ дървото виждамъ великолепенъ палатъ за сѫществата, които живѣятъ въ него. Въ кристала сѫщо виждамъ палатъ за сѫществото, което живѣе тамъ. Следователно, нѣмате право да взимате безъ позволение живота на дървото. За всичко трѣбва да се допитваме до господаря на кѫщата. Какво правятъ съвременнитѣ хора? Тѣ разполагатъ съ живота на нисшитѣ сѫщества, като съ своя собственость, но, въ края на краищата, скѫпо плащатъ. Дали признаватъ това, или не, не е важно. Ще възразите, че Господъ е създалъ всичко за човѣка. Какво представя човѣкътъ? Часть отъ цѣлокупното човѣчество. Следователно, като часть, той е длъженъ да иска позволение за всичко, което му е нуждно, отъ Онзи, Който е господарь на Цѣлото. Това изисква Христовото учение. Това изисква новата религия — религията на работата, на живота и на любовьта.

 

Днесъ срѣщамъ млади моми и момци, деца и възрастни, които кѫсатъ цвѣтята безмилостно и после ги хвърлятъ като непотрѣбни. Това не се позволява. За човѣкъ, който кѫса цвѣтята и ги хвърля, имаме лошо мнение. Както кѫса главичкитѣ на цвѣтята, така може да откѫсне главата и на човѣка. Нѣкой кѫса цвѣтята и ги подарява на близкитѣ си. И това не се позволява. За такива случаи българитѣ казватъ: „Съ чужда пита поменъ не се прави“. Колко цвѣтя сѫ ми подарявани, но за всички съмъ платилъ. Щомъ получа едно цвѣте, обръщамъ се къмъ неговия господари и казвамъ: Моля ти се, прости на това дете. То не разбира закона. Като порастне, ще разбере погрѣшката си и ще я изправи. Новото възпитание изисква почитание къмъ цвѣтята и дърветата, както къмъ хората. Азъ поставямъ новъ законъ: „Обичай всѣко дърво, всѣко цвѣте, всѣко животно, като себе си“. Ще кажете: Кой си ти, съ какво право поставяшъ новъ законъ? — Азъ превеждамъ старитѣ закони на новъ езикъ, за да бѫдатъ разбрани и изпълнени отъ всички.

 

Всѣко живо сѫщество — трева, дърво, цвѣте, животно е изразъ на нѣкаква идея, скрита въ него. И човѣкъ е изразъ на една Божествена идея. Като дойде на земята, Богъ ще потърси първо човѣка, да види, доколко той е реализиралъ идеята, която е вложилъ въ него. Той ще се почуди, като види, колко се изопачилъ човѣкътъ, колко е изопачилъ Божествената идея, вложена въ душата му. Богъ ще каже на човѣка: Ти нѣмашъ право да залагашъ тѣлото си и душата си. Тѣ не сѫ твоя собственость. Тѣлото ти е храмъ Божи, и ти нѣмашъ право да го петнишъ. Колко мѫже и жени сѫ изхвърлени днесъ на боклука, като остатъцитѣ на агънцата и прасенцата, а отгоре имъ турятъ кръстъ и пишатъ: Богъ да ги прости! Да ги помене въ Царството си! Богъ ще помене покойния, но ще помене и онзи, който е станалъ причина за разрушаване на кѫщата му — неговото тѣло. Азъ пъкъ ще кажа: Господи, помени въ Царството си всички мѫже и жени, старци и деца, свещеници и проповѣдници, учители и ученици, търговци и занаятчии и ги научи да живѣятъ правилно, да не рушатъ кѫщитѣ на своитѣ ближни, да не отнематъ живота на всичко живо по лицето на земята. Това значи, да вземете Христовото иго на себе си и да станете кротки и смирени.

 

*

7. Беседа отъ Учителя, държана
на 9 мартъ, 1919 г. София.

 

 

 

 







Теми съдържащи: Неделни беседи

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt