Jump to content

1919_03_02 Ако не бѣхъ дошълъ


Ани

Recommended Posts

"Великитѣ условия на живота", 9 беседи на Учителят Беинса Дуно

от 12.01.1919г. до 30.10.1919г.,

София, 1944, (стар правопис)
Книгата на PDF - за теглене

Съдържание

 

 

Ако не бѣхъ дошълъ

 

Ако не бѣхъ дошълъ и не бѣхъ имъ говорилъ, грѣхъ не щѣха да иматъ.“

Йоана 15:22.

 

„Грѣхъ не щѣха да иматъ“. Ние разглеждаме грѣха отъ особено становище, а не както съвременнитѣ хора го разбиратъ. Тѣ считатъ за грѣхъ това, което не е, а какво представя истинскиятъ грѣхъ, не знаятъ. — Защо? — Защото дѣлятъ нѣщата на добри и лоши, споредъ това, какъ се отразяватъ на тѣхъ, какъ тѣ ги чувствуватъ. Всѣко приятно нѣщо човѣкъ счита за добро, а неприятното — за зло. Който му дава пари на заемъ, минава за добъръ човѣкъ; който не му дава, минава за лошъ човѣкъ. Това е криво заключение. Нѣкой може да ви даде пари на заемъ, но е лошъ човѣкъ; другъ не ви дава, а въ сѫщность е добъръ човѣкъ. Следователно, ние разглеждаме грѣха принципално, независимо човѣшката личности и човѣшкитѣ разбирания. Днесъ всички хора говорятъ за грѣха, безъ да могатъ да го разрешатъ. Който вестникъ отворите, на всѣка страница се описватъ грѣховетѣ и престѫпленията на хората. Ако апашъ обере нѣкого, веднага започватъ да го преследватъ, защото считатъ лъжата и кражбата за голѣми престѫпления. Ако нѣкой вземе паритѣ ви, давате го подъ сѫдъ, повдига се цѣлъ източенъ въпросъ, докато ги върнатъ. Всички считатъ паритѣ за голѣмо благо. Въ сѫщность, тѣ съ причина за нещастията въ свѣта. Паритѣ съ само условие, което хората сѫ преувеличили толкова много, че ги считатъ цель въ живота. Тѣ казватъ: Безъ пари не може, както и безъ грѣхъ не може. Не е така. И безъ пари може да се живѣе, и безъ грѣхъ може.

 

Христосъ казва: „Ако не бѣхъ дошълъ и не бѣхъ имъ говорилъ, грѣхъ не щѣха да иматъ.“ Той свързва отговорностьта за грѣха съ своето идване. — Кога грѣши човѣкъ? — Когато не слуша думитѣ и съвета на любовьта. Като грѣши, човѣкъ първо проявява непослушание, после неизпълнение на това, което му се говори. Казано е въ Писанието: „Заплатата на грѣха е смъртьта“. Това значи: грѣхътъ лишава човѣка отъ най-голѣмото благо — отъ живота. Пита ли нѣкой, защо не трѣбва да грѣши, ще знае, че грѣхътъ ще го лиши отъ най-великото благо, което му се дава. — Защо ме лишава Господъ отъ живота? Отговорътъ е въ стиха: „Ако не бѣхъ дошълъ и не бѣхъ имъ говорилъ, грѣхъ не щѣха да иматъ.“

 

Въ първата глава на Битието, Богъ заповѣда на Адамъ и Ева да не ядатъ отъ плодоветѣ на дървото за познаване на доброто и злото. Понеже не Го послушаха и не изпълниха заповѣдьта Му, тѣ сгрѣшиха. Така тѣ внесоха грѣха въ човѣшкия животъ, отъ който хората и до днесъ още не могатъ да се освободятъ. — Какви бѣха тѣзи плодове? — Това не е важно. Едно трѣбва да се знае: Както ръждата разяжда желѣзото, така и грѣхътъ подкопава основитѣ на човѣшкия животъ. Грѣхътъ е огънь, който разяжда, опетнява и покваря чистата човѣшка душа, като я лишава отъ тѣлото ѝ. — Не може ли душата да се прояви безъ тѣло? — Не може. Както сольта не може да се прояви безъ киселина и основа, така и човѣшката душа не се проявява безъ тѣло. Такъвъ е законътъ на физическия свѣтъ.

 

Следователно, за да се извърши една химическа реакция, нуждни сѫ две тѣла, които взаимодействуватъ помежду си и се получава трето тѣло. За тази цель е нуженъ огънь. Той топи и окислява тѣлата. Благороднитѣ вещества се топятъ отъ огъня, напримѣръ, злато, платина, сребро, а неблагороднитѣ се окисляватъ и разлагатъ. Отъ гледището на Божествения законъ, т. е. отъ гледището на алхимическия законъ, кои сѫ дветѣ тѣла, които си взаимодействуватъ? Това сѫ небето и земята, съставени отъ четиритѣ главни елемента: въздухъ, вода, огънь и земя, т. е. отъ твърда, течна, въздухообразна и свѣтлинна или лѫчиста материя. Като резултатъ на това взаимодействие се явилъ човѣкътъ, петиятъ елементъ, нареченъ „малкиятъ свѣтъ“. Ако земята и небето въ човѣка не се съединятъ, какъ ще се роди истинскиятъ, вѫтрешенъ човѣкъ? Отъ гледището на алхимията, земята е основа, небето — киселина, а човѣкътъ — соль. Затова Христосъ казва: „Вие сте сольта на земята“. Подъ „киселина“ се разбира Божествена сила, която прониква навсѣкѫде и твори, създава нови свѣтове. Подъ „основа се разбира съвъкупность отъ сили, които сѫдействуватъ на Божествената сила да събере необходимитѣ елементи за създаването на човѣка — малкия свѣтъ.

 

Като се говори за небето, не подразбирамъ рая, защото той е състояние, а не мѣсто на блаженство. Като говори на ученицитѣ си за блаженствата, Христосъ пакъ разбира състояния, които човѣкъ преживява. Той казва: „Блажени нищитѣ духомъ, защото е тѣхно Царството небесно.“ Подъ „нишъ духомъ“ се разбира човѣкъ, който лесно се топи и разтваря. Това сѫ качества на сольта. Добриятъ човѣкъ трѣбва да се топи като сольта. Туришъ ли соль въ водата, тя веднага се разтваря, безъ протестъ, затова Царството небесно е нейно. Водата е основа, носителка на живота, а животътъ — едно отъ условията за придобиване на Царството Божие. Тъй щото, щомъ се разтопи като сольта, човѣкъ влиза вече въ Царството Божие. Като пада на земята, снѣгътъ се топи и така носи своето благословение за живота. Докато хората тлѣятъ и се мѫчатъ, а не се топятъ, злото ще се шири и управлява свѣта. — Защо се мѫчатъ хората? — Защото сѫ твърди, не се топятъ. Казано е въ Писанието: „Затвърдѣ сърдцето на този народъ.“

 

„Блажени нажаленитѣ, защото тѣ ще се утешатъ.“ Готварската соль, като стои на въздуха, поглъща водата и овлажнява, т. е. започва да сълзи. Така тя осолява тѣлата. Значи, нажалениятъ привлича влагата, т. е. живота, и така осолява срѣдата, въ която живѣе. Ако не правите сѫщото и вие, не може да се утешите.

 

„Блажени кроткитѣ, защото тѣ ще наследятъ земята.“ И сольта, въ широкъ смисълъ на думата, е тиха и кротка. Като се разтвори въ вода, тя не ферментира, не вдига шумъ около себе си. И въ разтопено състояние, сольта спокойно чака времето си, да дойде топлина отвънъ, да изпари водата, и отново да се яви въ първоначалния си видъ, като чиста, кристална соль. Тя знае, че сега ще бѫде по-чиста, отколкото е била по-рано. Следователно, кроткитѣ хора сѫ соль, която овлажнява на въздуха и започва да плаче, разтваря се въ водата и въ това състояние се разнася навсѣкѫде по земята, докато най-после отново кристализира въ хубави, чисти кристали.

 

Блажени, които гладуватъ и жадуватъ за правдата, защото тѣ ще се наситятъ.“ — Кога човѣкъ усѣща жажда? — Когато е ялъ солена храна. Тогава той има нужда отъ повече вода. Само човѣкъ изпитва жажда въ различни направления: жажда за вода, за знание, за свѣтлина, за свобода и т. н. Казано е, обаче: „Които жадуватъ и гладуватъ за правдата, тѣ ще се наситятъ“. Кроткиятъ, който се уподобява на соль, трѣбва да гладува за правдата. Христосъ казва на ученицитѣ си: „Вие сте сольта на земята.“ За себе си казва: „Азъ съмъ виделината на свѣта.“ Сольта играе важна роля на земята. Даже и свѣтлината не може да се прояви безъ соль. Наистина, ученицитѣ на Христа бѣха срѣда, чрезъ която Той се прояви, Солитѣ се състоятъ отъ две нѣща: отъ металъ и металоидъ, или отъ металъ и остатъкъ отъ киселини. Но солитѣ не се намиратъ отдѣлно нито въ киселинитѣ, нито въ основитѣ. За да си обясните, какъ се образуватъ солитѣ, посѣйте едно житно зрънце и наблюдавайте, какъ расте и се развива то. Растенето е процесъ на духа и не се дължи нито само на земята, нито само на слънцето. Земята и небето, съединени въ едно, даватъ условия на духа да се прояви. На евангелски езикъ подъ „духъ“ разбираме соль. Дето е духътъ, т. е. сольта, тамъ има съзвучие; дето духътъ отсѫтствува, тамъ сѫществуватъ противоречия. Така сѫ разбирали старитѣ хора духа и така сѫ работѣли съ него. Старитѣ учени сѫ признавали сѫществуването на четири елемента въ природата: земя, вода, въздухъ и огънь. Съвременнитѣ учени сѫ считали това учение за криво, но най-новитѣ учени сѫ съгласни съ него и, отъ това гледище, подържатъ сѫществуването на четири състояния на материята, които отговарятъ на четиритѣ велики свѣта. Земята крие въ себе си много сили, нѣкои отъ които хората въ бѫдеще ще изучаватъ. Земята е проучена повече външно, по-малко вѫтрешно. Обаче, външниятъ изгледъ на земята и нейното вѫтрешно съдържание сѫ две различни нѣща. Киселината, за която говори химията окултиститѣ наричатъ небе, а основата — земя. Небето въ човѣка постоянно твори, действува, желае. Тази е причината, дето човѣкъ постоянно е недоволенъ, все иска нѣщо ново. Земята пъкъ, наречена основа, плъть, отхранва желанията, оформява ги и отъ тѣхъ образува човѣшкото тѣло. Значи, има небе и земя вънъ отъ човѣка и вѫтре въ него. Той трѣбва да познава тѣхната служба и да имъ съдействува. Желанията и идеитѣ идатъ отъ небето, а се реализиратъ на земята. Тя е майка на проявения човѣкъ, а небето неговъ баща; земята е душата, а небето — духътъ на човѣка. Тѣ сѫ работили, за да го създадатъ; тѣ работятъ още, за да го усъвършенствуватъ.

 

Христосъ казва: „Ако не бѣхъ дошълъ и не бѣхъ имъ говорилъ, грѣхъ не щѣха да иматъ.“ Щомъ нѣма грѣхъ, и смърть нѣма да има. Ако киселината и основата не си взаимодействуваха, щѣха да се проявятъ като разрушителни сили. Понеже тѣ си взаимодействуватъ и образуватъ соль — носителка на живота, разрушителнитѣ сили не се проявяватъ. Животъ има и въ киселината, и въ основата, но той се различава коренно отъ живота на сольта. Сегашнитѣ хора разбиратъ повече живота на сольта, отколкото живота на киселината и на основата.

 

„Ако не бѣхъ дошълъ.“ Христосъ дойде на земята, за да избави хората отъ грѣха, а съ това заедно да освободи човѣшката душа отъ материята, съ която се е оплела. — Какъ ще я освободи? — Чрезъ киселината, която носи въ свѣта. Само киселината е въ състояние да разкѫса връзкитѣ на материята. Само човѣкъ е въ сила да освободи затворената птичка отъ кафеза. Обаче, върне ли се отново въ кафеза, птичката умира. Значи, свободата е нейниятъ Животъ. Много отъ сегашнитѣ хора сѫ осѫдени да живѣятъ въ кафезъ, т. е. осѫдени сѫ на преждевременна смърть. Като не съзнаватъ това, тѣ казватъ: Тукъ е истинскиятъ животъ. Колкото и да имъ предлагатъ да напуснатъ кафеза, тѣ отказватъ подъ предлогъ, че свободата е праздна работа. Излѣзатъ ли вънъ отъ кафеза, тѣ разбиратъ вече смисъла на живота и на свободата. Нѣкоя красива, черноока мома, съ розовъ цвѣтъ на лицето, жизнерадостна, се ожени за нѣкой Донъ Жуанъ, който веднага я затваря въ кафезъ и я залъгва съ малко просо. Тя подскача въ кафеза нагоре - надолу, върти се, но престава да пѣе. Като ѝ се насити, той я захвърля и замѣства съ друга птичка. Много жени днесъ сѫ изхвърлени отъ кафезитѣ навънъ и страдатъ, оплакватъ днитѣ си. — Защо сѫ изхвърлени? — Защото Богъ имъ е говорилъ да не влизатъ въ кафеза, но тѣ не сѫ Го слушали. Днесъ носятъ последствията на своето непослушание. Дали вѣрвате, или не вѣрвате на думитѣ ми, не е важно — ще ги опитате. Ще дойде день, когато вашиятъ възлюбенъ, или вашата възлюбена ще ви изхвърлятъ отъ кафеза и ще повѣрвате на моитѣ думи.

 

Хората се дѣлятъ на мѫже и жени, но не сѫ истински мѫже и жени. Тѣ играятъ роля на такива. Жената символизира любовьта, а мѫжътъ — мѫдростьта. Коя отъ сегашнитѣ жени изявява любовьта? Кой отъ сегашнитѣ мѫже изявява мѫдростьта? Жената ще каже, че сърдцето ѝ горѣло отъ любовь. Горението на сърдцето не е любовь. И дървото гори, но не люби. Между горението на сърдцето и любовьта има грамадна разлика. Любовьта на съвременнитѣ хора е преходна, като на птичаря, който отглежда пойни птички въ кафезъ. Като порастне птичката, той я продава и почва да отглежда друга. Единъ отъ синоветѣ на Давида опита тази любовь. Той се влюби въ сестра си и се престори на боленъ, за да я изпрати баща му да го гледа. Щомъ изпита човѣшката любовь, той презрѣ сестра си и я изпѫди. Днесъ тази любовь господствува въ свѣта. Днесъ любишъ, на другия день мразишъ. Това не е любовь. Момъкъ гори отъ любовь къмъ момата, но като свари яденето си на огъня ѝ, нахрани се и после казва: Не ми трѣбва вече това гърне. Нѣкога момата готви на своя огънь, нѣкога момъкътъ. Така постѫпватъ всички хора. Като сварятъ ядене на огъня си, захвърлятъ гърнето и казватъ: Нашиятъ животъ е чергарски. Защо ще носимъ гърнета съ себе си, да ни тежатъ? Много гърнета има въ свѣта, и мѫжки, и женски. Дето спремъ, тамъ ще търсимъ гърне. Обаче, тази любовь води къмъ смъртьта. Като знаете това, не питайте, защо умиратъ хората. Много просто. Човѣкъ умира, защото господарьтъ му си сварилъ ядене въ неговото гърне, нахранилъ се добре и хвърлилъ гърнето. Като се счупи гърнето, близкитѣ му се събиратъ около него, плачатъ, четатъ молитви за успокоение на душата му. Защо сѫ тѣзи панихиди? Казвате, че така е наредилъ Богъ. Като отговоръ на тѣхното разбиране, Христосъ казва: „Ако не бѣхъ дошълъ и не бѣхъ имъ говорилъ, грѣхъ не щѣха да иматъ; сега, обаче, за грѣховетѣ си извинение нѣматъ.“

 

Когато се говори истината, хората казватъ, че ги съблазняватъ. За каква съблазънь може да говори гърнето, което е пълно съ нечистотии? Другъ е въпросътъ, ако то е праведно, т. е. чисто. Обаче, праведни хора на земята не сѫществуватъ. Всѣко гърне е изцапано; външно или вѫтрешно, то носи нечистотии. Ще каже нѣкое гърне, че е праведно и свето. Азъ не се лъжа, отдалечъ усѣщамъ миризмата на нечистотиитѣ. Така не се лъже нито Христосъ, нито Богъ. За да придобие чистота и светость, гърнето трѣбва да се мие и отвънъ, и отвѫтре. Хората миятъ гърнетата само отвънъ и минаватъ за благочестиви. Когато момъкътъ се влюби въ нѣкоя мома, представя се нѣженъ, внимателенъ, готовъ на всѣкакви жертви. Той казва на момата, че е готовъ да умре за нея. Какъ ще умре, когато той още не е живъ? Много отъ сегашнитѣ хора сѫ повече мъртви, отколкото живи. Какъ е възможно тогава умрѣлиятъ да умира? Има смисълъ живиятъ да се жертвува за възлюбения си, но въ никой случай умрѣлиятъ да се жертвува и да умира за другитѣ хора. Следователно, не вѣрвайте на човѣкъ, който отдавна е умрѣлъ. Има смисълъ човѣкъ да се жертвува, но не и да умира. Смъртьта е дѣло на грѣха. Богъ казва: „Не съизволява душата ми въ смъртьта на грѣшника.“ Каже ли нѣкой, че умира отъ любовь, той не говори истината. Той нѣма да умре, но ще изяде жертвата си. Той не обича душата на човѣка, но богатството му. Отивате при кошеръ съ пчели, кадите ги, за да вземете меда имъ, и казвате, че обичате кошера. Не обичате кошера, но меда му. Така постѫпва и дяволътъ. Като дойде при васъ, казва: Колко ви обичамъ! Докато се обърнете, той отрѣже плода отъ дървото ви и казва: До виждане! До година, като вържете плодъ, пакъ ще ви посетя. Като умре нѣкой, близкитѣ му се събиратъ около него, плачатъ и казватъ: Добъръ човѣкъ бѣше. — Защо плачатъ? — Че гърнето заминало занѣкѫде. Тѣ казватъ, че гърнето се счупило, а ние казваме, че то оживѣло, освободило се отъ оковитѣ на смъртьта.

 

Всички хора говорятъ за любовьта, но никой не я видѣлъ. Ако каже нѣкой, че е виждалъ любовьта, това е любовьта на пепельта. Човѣшката любовь може да се види само на огнището, дето гори, изгаря и се превръща на пепель. Коя жена и кой мѫжъ сѫ доволни отъ живота си като женени? Всѣки мечтае да се ожени, но, въ края на краищата, казва, че не заслужава човѣкъ да се жени. Малко хора сѫ се оженили, както трѣбва, и сѫ доволни отъ живота си. Който е недоволенъ отъ любовьта, той е попадналъ на магнетичната, неустойчива и преходна любовь. Тя е резултатъ на възбуждане на малкия мозъкъ въ човѣка. Благодарение на това, младитѣ се влюбватъ, привличатъ се и, като се отдѣлятъ единъ отъ другъ, се разлюбватъ. Привличането, което е резултатъ на магнетизъма, не е любовь. За да се магнетизиратъ, младитѣ се хващатъ за рѫце, цѣлуватъ се. Истинската любовь не се проявява нито чрезъ хващане на рѫце, нито чрезъ цѣлуване. Магнетичната любовь е начало на любовьта, условие за проява на киселинитѣ и основитѣ. Тази е причината, дето влюбенитѣ ставатъ кисели, нервни, неспокойни. Като се влюби, момата се дразни, сърди се, никого не може да търпи. Майката мисли, че е болна, вика лѣкарь да я прегледа. Не е болна момата, но огънь гори на огнището ѝ, гърнето съ яденето се пържи на огъня. Понеже момата не е привикнала на този огънь, мѫчи се и сграда. Като не може да издържи на огъня, момата се отчайва, иска да се самоубие. Сѫщото става и съ момъка.

 

Казватъ, че нѣкой се самоубилъ отъ любовь. Това не е вѣрно. Любовьта възкръсява, оживява, подмладява човѣка. Това, което го кара да се самоубие, е резултатъ на неустойчивитѣ човѣшки чувства. За да не изпадне подъ тѣхно влияние, човѣкъ трѣбва да се вслушва въ гласа на Божествената си душа, който го предпазва отъ нечистото гърне. — Искамъ да си сготвя въ него. — Гърнето е нечисто, не ти трѣбва такова ядене. Много отъ съвременнитѣ хора сѫ нервни и болни все отъ любовь. Не ви трѣбва любовь, която разклаща основитѣ на здравето, изтощава нервитѣ и води къмъ отчаяние и самоубийство.

 

И тъй, първата проява на любовьта е на привличането, т. е. магнетичната любовь. Втората проява на любовьта е приятелството. Тя е по-висока степень на любовьта отъ магнетичната. Всѣки човѣкъ иска да има приятель, съ когото да сподѣля своитѣ мисли и чувства. Но и приятелството не е устойчиво, лесно може да се развали.— Кога приятелството между двама души не устоява? — Когато не почива на здрава основа. За да устои, то трѣбва да има три допирни точки: на физическия, на духовния и на Божествения свѣтъ. Двама души се сприятеляватъ и започватъ обща работа. Връзката имъ е главно на физическия свѣтъ. Тѣ ставатъ съюзници, но, не се минава много време, приятелството имъ се разваля, не може да устои само на една връзка.

 

Третата проява на любовьта почива на сродство между душитѣ. Когато двама души иматъ сродни мисли, чувства и постѫпки, тѣ не се привличатъ, нито се сприятеляватъ, но се свързватъ въ името на Божественото въ себе си. Тѣхната връзка е неразривна. Нищо не е въ състояние да ги раздѣли. Така се свързватъ само сродни души.

 

„Ако не бѣхъ дошълъ и не бѣхъ имъ говорилъ.“ — За какво имъ говорилъ Христосъ? — За третата проява на любовьта. Ако хората бѣха приели Христовото учение, грѣхъ нѣмаше да иматъ и щѣха да станатъ безсмъртни. Сега, понеже живѣятъ повече въ магнетичната любовь, грѣхове иматъ, и смъртьта ги дебне. Хората още не познаватъ сродството, като проява на любовьта, затова боледуватъ, страдатъ и умиратъ. Сродството между душитѣ подразбира единство въ проявитѣ имъ, единство въ възгледитѣ имъ, въ разбиране на великитѣ добродетели: любовьта, мѫдростьта, истината, правдата и доброто. Това не значи, че тѣ сѫ еднакви по буква. Тѣ се разбиратъ по духъ, а не само по външни прояви. Велико нѣщо е да си свързанъ съ една душа по вѫтрешно сродство. Това, което ние разбираме подъ „истина“, се коренно различава отъ разбирането на обикновения човѣкъ. Неговата истина означава „истиване.“ Истината е: квасътъ на Божествения животъ. Тази истина сѫ търсѣли алхимицитѣ; тази истина търсятъ и съвременните учени. Всички търсятъ истината, но не я намиратъ, защото я търсятъ по кривъ пѫть, тамъ, дето не е. Вмѣсто на истината, тѣ се натъкватъ на птичарь, който ги туря въ своя кафезъ, при други птички. Като имъ се насити, той ги изхвърля навънъ.

 

Като се говори на хората за магнетичната любовь, тѣ се страхуватъ да не изгубятъ ценното въ себе си. Какво става съ желѣзнитѣ стърготини, като се намагнетисатъ? Тѣ временно се намагнетисватъ и скоро изгубватъ свойството да привличатъ леки тѣлца. Обаче, свойствата на желѣзото не се изгубватъ. На сѫщото основание, и човѣкъ, който се поддава на магнетичната любовь, временно се привлича отъ нея и само външно се измѣня. Обаче, той запазва вѫтрешнитѣ си качества. Щомъ се освободи отъ влиянието на тази любовь, и външно, и вѫтрешно си остава такъвъ, какъвто природата го е създала. Никаква сила въ свѣта не е въ състояние да измѣни вѫтрешнитѣ качества на човѣка. Съ други думи казано: никаква сила въ свѣта не е въ състояние да измѣни Божественото начало въ човѣка.

 

Какви трѣбва да бѫдатъ вашитѣ възлюбени? — Тѣ трѣбва да бѫдатъ ниши духомъ, да се разтопяватъ; трѣбва да бѫдатъ нажалени, за да се утешатъ; трѣбва да бѫдатъ кротки, за да наследятъ земята; трѣбва да гладуватъ и жадуватъ за правдата, за да се наситятъ. Гладуването и жадуването подразбиратъ самопожертвуване. — За кого се жертвува човѣкъ? — За ближния си, съ цель да го повдигне. Христосъ казва: „Дойдохъ на свѣта да положа душата си за своя ближенъ. Имамъ власть да я положа, имамъ власть и да я отнема.“ Ще кажете, че всичко, което ви се говори, е добро, но не можете да се съгласите съ мисъльта, че вашата любовь води къмъ смъртьта. Не е нуждно да се съгласите съ моитѣ думи. Важно е да изучавате любовьта си и да видите, какви резултати произвежда тя. Ние не се интересуваме отъ гърнетата, които се пекатъ на вашитѣ огнища, нито Богъ се интересува отъ тѣхъ. Вижте, колко отъ вашитѣ гърнета сѫ останали здрави, следъ като сѫ се пекли на вашия огънь. Вижте, колко хора сѫ останали здрави, следъ като сѫ се хранили отъ яденето, което се е готвило въ вашитѣ гърнета. Кой отъ сегашнитѣ хора не е умрѣлъ отъ любовь? Проследете живота на своитѣ близки и ще видите, че който е умрѣлъ, причината за смъртьта му е или магнетичната любовь, или приятелската любовь, на които се е поддалъ.

 

Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ чистене, но не както се чистятъ въ банята. Нѣкой влиза въ банята и вика човѣкъ да го търка, докато се махне кирьта отъ тѣлото му. Това не е чистене. Така не се постига чистота и светость, съ които можешъ да влѣзешъ въ Царството Божие. Който се стреми къмъ чистота и светость, самъ трѣбва да се разтопи и да влѣзе въ банята на Божествения животъ. Така, именно, той ще стане по-бѣлъ и по-чистъ, отколкото е билъ по-рано.

 

„Блажени нажаленитѣ, защото тѣ ще се утешатъ.“ Думата „нажаленъ“ подразбира растене въ добродетели. Не можешъ да растешъ, въ добродетели, ако не жалишъ. Ако жалишъ за майка си, или ти трѣбва да отидешъ при нея, или тя трѣбва да дойде при тебе. Ако жалишъ за свѣтлината, ти трѣбва да отидешъ при нея. Само така ще растешъ въ добродетелитѣ. Следователно, ако искашъ да растешъ и да се развивашъ въ добродетели, първо трѣбва да отидешъ при Бога. Това значи, да се откажешъ отъ всички временни връзки на земята, които спъватъ развитието ти.

 

„Блажени кроткитѣ, защото тѣ ще наследятъ, земята.“ Кроткиятъ е сольта на земята. — Какъ се срѣща сольта въ природата? — Въ разтворено състояние, въ морската вода, и като минералъ — каменна соль. Тя трѣбва да се отдѣли и отъ морската вода, и отъ каменната соль и да се пречисти. Получи ли се въ чисто състояние, тя представя Божествения животъ, къмъ който всички се стремятъ. Този животъ е съчетание на любовьта и на мѫдростьта: любовьта действува на земята, а мѫдростьта — на небето. За да разбере, какво нѣщо е любовьта и мѫдростьта, преди всичко, човѣкъ трѣбва да знае, може ли да се разтопи, или не може. — Какъ ще познаемъ? — Много просто, ще намѣрите тайната врата на Царството Божие и тамъ ще разберете, можете ли, да се разтопите. Така ще разберете и стиха: „Блажени кроткитѣ, защото тѣ ще наследятъ земята. За това е нуждно трудъ и работа, да се потите по 99 пѫти на день, и всичко въ васъ да се разтвори за Божествения, животъ. Само така ще разберете смисъла на труда и работата, на радоститѣ и страданията. Като се разтопите, ще се повдигнете нагоре, въ Божествения свѣтъ, и всичко земно ще остане на земята.

 

Като се говори за възвишения свѣтъ, нѣкои казватъ, че сѫ го видѣли на сънь. Съньтъ не е истинско виждане. Да виждашъ само външната форма на нѣщата, това още не е познаване и разбиране. Това е все едно да казвате, че нѣкой човѣкъ е чистъ, само защото външно е чистъ. Знаете ли, какво нѣщо е чистотата? Когато въ дома ви влѣзе чистъ човѣкъ, ако сте готови за Божествения животъ, той ще ви донесе най-голѣмото благословение. Ако не сте готови, ще преживѣете голѣми страдания. Той не иска да страдате, но вашето неразбиране ви носи тъмнина и мракъ. И Христосъ дойде между евреитѣ, донесе имъ свѣтлина, чрезъ която посочваше правия пѫть, но тѣ не Го приеха и Го разпнаха. Тѣ се отказаха отъ Неговата свѣтлина и приеха тъмнината. А тъмнината и смъртьта сѫ синоними. Така става съ всѣки, който се отказва отъ живота. Щомъ се откажешъ отъ живота, иде смъртьта. Христосъ е пѫтьтъ, истината и животътъ. Следователно, който се отказва отъ Христа, влиза въ ада, мѣстото на тъмнината, на разлагането, на прекѫсване връзкитѣ съ всички живи сѫщества. Това значи, да сѫдействувашъ за разрушаването на своя животъ, както и за този на своя ближенъ. Ако съзнавашъ това, нѣма ли да страдашъ?

 

Мнозина се страхуватъ отъ страданията. Страхътъ е на мѣсто, ако предшествува грѣха. Обаче, страхувашъ ли се следъ съгрѣшаването, положението ти е лошо. Затова е казано: „Страхътъ отъ Господа е начало на мѫдростьта“. Ако скърбите преди съгрѣшаването, добро е; ако скърбите следъ съгрешаването, зло е. Който скърби преди да е съгрѣшилъ, той може да подобри живота си; който скърби следъ съгрѣшаването, натъква се на непоносими страдания. Казано е, че гнѣвътъ Божи се излива върху чадата на непослушанието. Така е за сегашната епоха, но бѫдещата епоха носи благословение за праведнитѣ. Къмъ грѣшницитѣ тя ще бѫде крайно взискателна. — Азъ отъ кои съмъ? — Ако искашъ да знаешъ отъ кои си, попитай се и си отговори, разтопявашъ ли се, т. е. кротъкъ ли си, гладувашъ и жадувашъ ли за правдата? — Топишъ ли се като сольта? — Не се топя. — Губишъ първия заръ. — Нажаленъ ли си? Не. — Губишъ втория заръ. — Жадувашъ и гладувашъ ли за правдата? — Не. — Губишъ и третия заръ. Следъ това, каквото и да ти говорятъ проповѣдницитѣ, както и да те успокояватъ хората, ще знаешъ, че не си спасенъ. Едно отъ свойствата на Христовата кръвь е разтварянето и разтопяването. Ето защо, който пие Христовата кръвь, ще бѫде спасенъ. Значи, Христосъ спасява човѣка. Въпрѣки това, момата мисли, че спасява момъка, а момъкътъ мисли, че спасява момата. И двамата сѫ на кривъ пѫть. Какво спасение е това, което ги прави нервни, отчаяни и недоволни? Момъкътъ туря пипалата си върху момата, като октоподъ, и я изсмуква. И момата прави сѫщото. Това е морскиятъ дяволъ, който се проявява чрезъ тѣхъ. При новото възпитание, майката трѣбва да каже истината на дъщеря си, а бащата — на сина си. Ако дъщерята се влюбила и страда, майката трѣбва да ѝ каже: Дъще, това не е любовь. Твоето гърне и гърнето на възлюбения ти не сѫ още чисти, не можете да готвите въ тѣхъ.

 

Възложи надеждата си на Бога, и Той ще ти покаже, кѫде е твоятъ възлюбенъ и какъ ще го намѣришъ. Азъ вѣрвамъ само въ единъ Богъ, Който е въ сила да ни научи на великия законъ на любовьта. Всѣки другъ, дошълъ съ мисъльта да сватува, непремѣнно крие въ себе си нѣкаква лоша мисъль. Сватовницитѣ искатъ да събератъ двама млади, да си помагатъ. Въ сѫщность, излиза друго нѣщо. Вмѣсто да си помагатъ, тѣ започватъ да воюватъ, кой да вземе първото мѣсто. Ето, и българитѣ воюваха, за да стане България велика. Стана ли велика? Не само че не стана, но днесъ се страхуватъ отъ решението на Съглашението. Какво мислятъ Съглашенцитѣ? Каквото Богъ мисли за България. Богъ е решилъ да прекара България презъ огънь, да изчисти нейното гърне. Той казва: Азъ не се нуждая отъ българи, които не се разтопяватъ, не сѫ кротки и нажалени, не гладуватъ и жадуватъ за правдата и истината. Сѫщото се отнася и до всички народи.

 

„Ако не бѣхъ дошълъ и не бѣхъ имъ говорилъ, грѣхъ не щѣха да иматъ.“ Днесъ въ всички черкви се молятъ за България, дано не дойдатъ страдания върху нея, т. е. да не мине гърнето ѝ презъ огънь. Българитѣ се страхуватъ, да не би съседнитѣ държави да взематъ повече земя, да станатъ по-силни. Да взематъ повече земя, това значи, да варятъ повече кокали въ гърнетата си. Какво ще имъ донесатъ тѣзи кокали? Едно ще знаете: човѣкъ, или народъ, който не се топи, ще бѫде изхвърленъ навънъ. Това се отнася до всички хора и народи безъ изключение. Всички хора и народи могатъ да се разтопяватъ, но не искатъ, защото сѫ въ обятията на своя възлюбенъ, който имъ дава различни обещания. Той имъ казва, че ще ги украси съ диаманти, отдалечъ да свѣтятъ. Диамантитѣ не сѫ дадени за октоподитѣ. Всѣки може да изработи такива диаманти и да ги носи въ себе си. Само така човѣкъ може да бѫде смѣлъ, силенъ и готовъ на всѣкакви жертви. Пита ли нѣкой, какво бѫдеще го очаква, ще му отговоря: Бѫдещето ти е завидно, ако се топишъ, ако си кротъкъ, ако си нажаленъ, ако гладувашъ и жадувашъ за правдата. — Мѫчно се постига това. — Все пакъ, може да се постигне.

 

„Ако не бѣхъ дошълъ.“ Понеже истината е дошла, човѣкъ или ще живѣе, или ще умре — едно отъ дветѣ. Като се разтопи, сольта не изчезва, но става по-чиста. Колкото пѫти и да я разтваряте въ вода, тя не се уморява. Обаче, турите ли дървото само веднъжъ на огъня, то изчезва и се превръща на пепель. Ако приличате на сольта, следъ разтварянето ви отново ще кристализирате, т. е. ще възкръснете; ако приличате на дърво, ще изгорите, ще се превърнете на пепель и ще ви хвърлятъ на купището. Казано е въ Писанието, че ако сольта обезсолѣе, ще се хвърли навънъ.

 

И тъй, блаженствата, върху които Христосъ говорилъ на ученицитѣ си, иматъ отношение къмъ сольта. Ако дойде нѣкой приятель при васъ, питайте го, желае ли да се разтваря и топи като сольта; желае ли да бѫде кротъкъ и нажаленъ, да гладува и жадува за правдата. Ако отговори положително на всички въпроси, той е добъръ човѣкъ; ако отговори положително само на единъ въпросъ, а на другитѣ не дава отговоръ, пазете се отъ него. Това е говорилъ Христосъ на тогавашнитѣ хора. Така трѣбва да се говори и на сегашнитѣ учени, проповѣдници, общественици и др. Така трѣбва да се разбира Христовото учение, за да не кажете единъ день: Вода газихме, жадни бѣхме. Приятна и лесна работа е човѣкъ да се разтопява. Като се кѫпе, той може да провѣри, разтваря ли се, или не. Децата обичатъ да се кѫпятъ, но и възрастнитѣ обичатъ това. Отъ тѣхъ се иска внимание, да се изпитватъ, могатъ ли да се разтварятъ или топятъ. Това ще ги доведе до себепознаване. — Какъ ще позная, дали се топя? — Ако нѣкой ти открадне голѣма сума, и ти не се смутишъ, способенъ си да се разтопявашъ. Смутишъ ли се, ти не можешъ да се топишъ. Ако влизашъ въ положението на онзи, който страда, ти си способенъ да се разтопявашъ. Приятно е да срѣщашъ такъвъ човѣкъ. Той е добъръ и влияе благотворно върху окрѫжаващитѣ. Заслужава да слѣзешъ на дъното на ада за единъ добъръ човѣкъ. За него небето се отваря и ти става весело и свѣтло на душата. Приятно е да слушашъ музиканти, които не само свирятъ, но чувствуватъ и живѣятъ въ това, което изпълняватъ.

 

Мнозина говорятъ за любовьта, безъ да я чувствуватъ, безъ да се проникватъ отъ нея и безъ да я прилагатъ. Това значи, едно се говори, друго се изпълнява. Като видишъ едно агънце, казвашъ, че го обичашъ. То отговаря: бе - е. Това значи: нѣма ли човѣкъ, който да покаже въ действителность любовь къмъ мене? Ти обичашъ агнето, но мислишъ, че като го заколятъ, ще си хапнешъ отъ него. Това не е любовь. Така се обичатъ повечето хора; така се обичатъ много моми и момци. Въ края на краищата, единъ отъ тѣхъ все ще стане жертва, както агнето отъ ножа на своя господарь — касапинъ.

 

Съвременниятъ свѣтъ е пъленъ съ касапи. Колко агнета днесъ отиватъ жертва! Азъ се чудя на величието на Бога, на Неговата милость и любовь, на Неговото търпение. Той вижда всички престѫпления на хората и търпи. Навсѣкѫде чувствувате съмнения и подозрения. Докато нѣкой ви храни, вие сте съ него. Щомъ престане изобилието, всички се отдръпватъ отъ него. Това не е християнство, не е моралъ. Не ви упрѣквамъ, но посочвамъ слабитѣ ви страни, да се вгледате въ себе си и да научите правилно да се разтопявате. Свѣтътъ е преситенъ отъ обяснения въ любовь. Ако се жертвувате, жертвувайте се за Бога, а не за човѣка. Не искамъ да се жертвувате за мене, нито да умирате за мене. Това е най-голѣмото нещастие за човѣка. Отъ всички се иска да се откажатъ отъ грѣха, отъ престѫплението и непослушанието. Откажете се отъ ревностьта, която трови душитѣ ви. Очистете кѫщитѣ си и тогава очаквайте Христосъ да ви посети. Вложете повече любовь въ живота си. Като мѣсите хлѣбъ, като готвите, приложете любовьта си. И тогава, който хапне отъ вашия хлѣбъ, ще бѫде благословенъ. Хлѣбъ, омѣсенъ безъ любовь, носи отрова за човѣка. Не тровете себе си, не тровете и близкитѣ си. Никой нѣма право да става причина за страданията и смъртьта на своя ближенъ. Чистъ и светъ животъ се изисква отъ всички. Всѣки трѣбва да се разтопи, да стане кротъкъ и нажаленъ, да жадува и гладува за правдата.

 

Христосъ казва: „Азъ съмъ виделината на свѣта.“ Следователно, който търси тази виделина, ще се просвѣти; който не я търси, ще ходи въ мракъ и тъмнина. Ще кажете, че свѣтлината се проявява чрезъ всѣка лампа. Всѣка свѣтлина, отдето и да иде, е отражение на Божествената свѣтлина, но отражението изчезва, ако не е свързано съ главния източникъ. Истинската свѣтлина е въ човѣшкия мозъкъ, а не вънъ отъ него. Свѣтлината иде само отгоре. Който възприеме Божествения животъ въ себе си, той започва да свѣти като слънцето. И тогава стихътъ „Вие сте виделината на свѣта“ се осмисля.

 

И тъй, докато сте въ свѣта, между хората, работете съзнателно, да не се отчайвате, да не се спъвате едни - други. Понеже минавате за културни хора, покажете своята култура. Не ставайте причина да прогоните добритѣ хора между васъ. Тѣ сѫ дошли да ви помагатъ. Ако не отворите сърдцата си за тѣхъ, ще ви напуснатъ. Ако е да опитватъ жилото на човѣка, тѣ могатъ да отидатъ между бръмбаритѣ и бубулечкитѣ. И тамъ ще бѫдатъ жилени, но поне ще се предпазватъ. Бубулечката носи жилото си отпредъ, на хобота, да се вижда. А човѣкъ носи жилото си отзадъ. Човѣшкиятъ езикъ е жило, което троши и кости. Който може да извади отровата на своя езикъ, той минава за ученъ и великъ човѣкъ.

 

„Ако не бѣхъ дошълъ и не бѣхъ имъ говорилъ“. Христосъ дойде между хората, да имъ покаже, какъ да живѣятъ, какъ да изпълняватъ Божията воля, да работятъ за идване на Царството Божие на земята и за въдворяване на славата Божия. Тази е положителната страна на стиха: „Ако не бѣхъ дошълъ и не бѣхъ имъ говорилъ, грѣхъ, не щѣха да иматъ.“

 

*

6. Беседа, отъ Учителя, държана
на 2 мартъ, 1919 г. София.

 

 

 

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...