Jump to content
Ани

1919_02_06 Противоречие въ съзвучието

Recommended Posts

"Великитѣ условия на живота", 9 беседи на Учителят Беинса Дуно

от 12.01.1919г. до 30.10.1919г.,

София, 1944, (стар правопис)
Книгата на PDF - за теглене

Съдържание

 

 

Противоречие въ съзвучието

 

 „Ако дѣсното око те съблазнява, извади го“.

„Ако дѣсната рѫка те съблазнява, отсѣчи я“.

 

 Матея 5:29 — 30.

 

Прочетената глава има отношение къмъ съзвучието и противоречието.

 

„Ако дѣсното око те съблазнява, извади го; ако дѣсната рѫка те съблазнява, отсѣчи я; ако те ударятъ отъ едната страна, обърни другата“. За съвременнитѣ хора този езикъ е неразбранъ. Ако днесъ Христосъ имъ говори така, малцина ще Го разбератъ. Днесъ има много черкви, дето служатъ въ името на Христа и пѣсни Му пѣятъ, но ако Той дойде и говори между последователитѣ си, както преди две хиляди години, ще Го считатъ за неуравновесенъ човѣкъ. Който пожелае да Го слуша, ще се натъкне на голѣми противоречия.

 

На какво се дължатъ вѫтрешнитѣ противоречия въ човѣка? Всички хора подържатъ, че сѫ излѣзли отъ Бога, а като имъ се говори съ езика на любовьта, не разбиратъ, какво трѣбва да правятъ. Тѣ се питатъ: Какъ е възможно овца да роди вълкъ, или вълкътъ да стане агне? Всички говорятъ за братство, равенство, любовь, себеотричане, но дойде ли до прилагане на тѣзи идеи, тѣ се объркватъ и нищо не разбиратъ. — Защо не разбиратъ? — Защото въ основата на живота имъ се крие нѣщо користно; тѣ служатъ на Бога, но въ тѣхното служене има користь: чрезъ службата си тѣ искатъ да се прехранватъ. Други ставатъ търговци съ единствената цель да забогатѣятъ — пакъ личенъ интересъ ги движи. Наистина, като живѣе, човѣкъ трѣбва да се прехранва, но важно е да работи съ любовь. Иначе, той всѣкога ще се извинява, че окрѫжаващитѣ или външнитѣ условия го заставятъ да се проявява, както не желае. И вълкътъ се оправдава, че яде овцетѣ, защото занаятътъ му е такъвъ. Като се намѣри въ затруднение, той казва: Ако човѣкъ одира кожата на хиляди вълци и лисици, нѣмамъ ли право да одера кожата поне на една овца? Когато вълкътъ напада овцетѣ, веднага му теглятъ куршумъ; когато човѣкъ убива подобния си, въ време на война, не само че не го сѫдятъ, но получава награда, кръстъ за храбрость. Ще кажете, че така е писано — въ време на война хората да се убиватъ. Кой е допусналъ войната? Въ кой Божественъ законъ е писано това? Въ Мойсеевото учение се говори за война, но въ Христовото, войната е изключена. Между Мойсея и Христа има такава разлика, каквато между земята и небето. Следователно, когато християнитѣ воюватъ, трѣбва да признаятъ и предъ себе си, и предъ цѣлия свѣтъ, че постѫпватъ по Мойсеевия законъ, а не по закона на Христа, който подразбира абсолютно прилагане на любовьта. На всѣка ваша постѫпка давайте съответното име. Мойсей казва: „Око за око, зѫбъ за зѫбъ.“ Христосъ казва: „Ако те ударятъ по едната страна, обърни и другата“.

 

Съвременнитѣ хора живѣятъ още споредъ Мойсеевото учение — старата култура. Самъ Мойсей казва: „Господъ ще издигне другъ пророкъ, по-високъ отъ мене. Който не служи на този пророкъ, самъ подписва смъртната си присѫда“. Мойсей говорѣлъ за Христа, и самъ признавалъ учението си за несъвършено. Следъ всичко това, хората се запитватъ, защо, като сѫ излѣзли отъ Бога, не живѣятъ добре. Много естествено, хора, които не живѣятъ добре, не сѫ излѣзли отъ Бога. Нѣкоя майка се заканва на своитѣ неприятели съ думитѣ: Нека родя азъ, тогава ще видите! Тя очаква да роди синъ, който да отмъсти за нея. Може ли този синъ да се роди отъ Бога? По наследство той ще върви по майчина или по бащина линия, тѣхъ ще следва. Законътъ за наследственостьта не е разбранъ отъ всички. Египтянитѣ сѫ вѣрвали въ преселването на душитѣ; индуситѣ вѣрватъ въ прераждането, а съвременнитѣ учени — въ наследственостьта. Това сѫ три учения съ противоположни значения. Наследственостьта е законъ за физическия свѣтъ, прераждането е законъ за душата, а преселването на душата — законъ за духа. Съ други думи казано: египтянитѣ учили за слизането на Духа, индуситѣ — за еволюцията на душата, а съвременнитѣ учени — за наследственостьта. Тѣ говорятъ за ниви, кѫщи, за лозя, за имоти, за наследяване на дарби и способности.

 

„Ако дѣсното око те съблазнява, извади го и го хвърли“. Въ Битието се говори за змията, която изкушавала Ева да яде отъ забранения плодъ, за да се отворятъ очитѣ ѝ. Наистина, Ева яде отъ този плодъ, даде и на Адама да яде, и отъ този моментъ се отвориха очитѣ имъ. Съ дѣсното си око тѣ гледаха къмъ свѣта, т.е. къмъ съблазнитѣ въ живота. Казва се, че Адамъ и Ева били голи въ рая; въ сѫщность, не е така. Въ голотата, за която се говори, се крие друго нѣщо, не се разбира външна голота. И за развитието на човѣчеството ученитѣ даватъ различни обяснения, но истината стои далечъ отъ тѣхъ. Въ развитието си, човѣчеството е минало по пѫтя на еволюцията, но въ какво се заключава тя, малцина знаятъ. Не е достатъчно да се каже, че еволюцията е развитие. Това и децата знаятъ. И най-простата българка знае да развива платното, но това още не е еволюция. Ще кажатъ нѣкои, че еволюцията е създала всичко. Ако еволюцията може да създава, тя би била мощна сила, която преобразява, пресъздава и видоизмѣня. Въ сѫщность, еволюцията е процесъ на човѣшкия духъ. Ето защо, като се говори за еволюция, трѣбва да я разбираме въ нейната сѫщина, безъ да ѝ приписваме качества, каквито не притежава. Ако кажемъ, че еволюцията е законъ на развитие, това е достатъчно, нѣма нужда отъ повече обяснения.

 

Какво представя законътъ? Кога се създаватъ закони и кѫде, именно? Закони сѫществуватъ и въ живота, и въ природата. Законъ сѫществува тамъ, дето сѫществата не сѫ много културни. Законитѣ се създаватъ противъ кражбитѣ, престѫпленията и беззаконията на хората. И въ природата сѫществуватъ закони; тамъ всички сѫщества, отъ малки до голѣми, живѣятъ въ борба и изтребление помежду си. Такава борба сѫществува и между хората. Въпрѣки това, навсѣкѫде се говори за култура. Сѫществува култура между хората, но култура на парата, или на капитала. Тази култура има отношение къмъ Мойсеевото учение. Значи, между капиталъ и учението на Стария Заветъ има нѣщо общо. Тѣ сѫ синоними. Затова и Христосъ казва: „По-лесно е камила да мине презъ иглени уши, отколкото богатъ да влѣзе въ Царството Божие.“ Подъ „Царство Божие“ хората разбиратъ нѣщо съвсемъ различно отъ това, което Христосъ разбира. Изобщо, учението на Христа и до днесъ се тълкува съвсемъ своеобразно. Ако Христосъ дойде днесъ между хората, ще се зачуди на това тълкуване, и на това, което тѣ наричатъ любовь. Какво въ сѫщность е любовьта, мѫчно може да се опредѣли, но лесно се разбира. И детето разбира любовьта, но не може да я опредѣли. Любовьта е единствената сила, която може да направи всичко, което човѣкъ пожелае. Тя дава потикъ, импулсъ, стремежъ. Безъ любовь волята нищо не може да направи. Всичко, което човѣкъ обича, може да го реализира. Старата херметическа школа дава точно опредѣление за любовьта.

 

Хермесъ, въ своята философия, обяснявалъ всички противоречия въ живота чрезъ седемь принципа. Съвременната наука приема само два отъ тѣзи принципи: принципътъ на ментализъма, споредъ теософитѣ — принципъ на манасъ, споредъ окултиститѣ — поле на умствения свѣтъ, т.е. принципъ, който опредѣля формитѣ на нѣщата. Вториятъ принципъ е полето на сърдечния свѣтъ, т.е. свѣтътъ на чувствата, на трептенията, чрезъ които се обяснява понятието свѣтлина. Останалитѣ петь принципа стоятъ вънъ отъ съвременната наука. Тя не се занимава съ тѣхъ, но, въпрѣки това, имъ дава нужднитѣ имена. Напримѣръ, тя нарича третия принципъ „принципъ на сходство между нѣщата.“ Четвъртиятъ принципъ се разглежда като принципъ за раздвояване на силитѣ въ природата. Той е причина за сѫществуването на положителни и отрицателни сили. Петиятъ принципъ е на приливитѣ и отливитѣ. Той подържа, че всичко, което става въ природата, е точно опредѣлено, както приливитѣ и отливитѣ, и навсѣкѫде сѫществува ритъмъ. И въ музиката сѫществува точно опредѣленъ ритъмъ, тактъ. Безъ него музика и хармония не сѫществуватъ. Шестиятъ принципъ е на причинность и последствие на нѣщата. Седмиятъ принципъ е на родоветѣ, т.е. на мѫжкия и женския полъ. Съ явяването на този принципъ се яви и злото въ свѣта.

 

Следователно, зло сѫществува по причина на мѫжетѣ и женитѣ. Като се говори за мѫже и жени, не разбираме тѣхнитѣ форми, но принципитѣ мѫжъ и жена, като противоположни сили въ природата. Подъ „жена“ се разбира творческия принципъ. За да съградишъ нѣщо, трѣбва да съберешъ градивенъ материалъ: тухли, варь, пѣсъкъ, греди, керемиди и т.н. Когато се гради кѫща, едни се радватъ, други страдатъ. Човѣкъ се радва на новата си кѫща, а дърветата, камънитѣ, растенията скърбятъ. И работницитѣ не се радватъ много. Случва се нѣкой работникъ да падне отъ кѫщата и да се осакати. Сѫщото става и съ създаването на човѣшкия животъ. Родителитѣ се радватъ, че се е родило дете на свѣта, но много сѫщества около тѣхъ скърбятъ. Значи, благото на едного не е благо за всички. Тази е причината за омразата между хората. Недоразуменията между братя и сестри, между религиозни и свѣтски хора се дължатъ на сѫщата причина. Двама овчари се каратъ, защото единиятъ отнелъ една отъ овцетѣ на другия. Двама момци се каратъ, защото единиятъ е взелъ възлюбената на другия. Затова, именно, Христосъ казва: „Ако дѣсното око те съблазнява, извади го.“ Кое е дѣсното око на човѣка? — То представя физическия свѣтъ. За да не се лъже отъ привидностьта на нѣщата и да ги разбира, човѣкъ трѣбва да познава законитѣ на физическия свѣтъ. Който не разбира тѣзи закони, всѣкога пропада. Срѣща го единъ познатъ и му обещава, че ще го осигури, ще нареди работитѣ му. Той вѣрва, но, въ края на краищата, остава излъганъ. Въ дома на нѣкой добъръ човѣкъ влиза единъ непознатъ и се влюбва въ жена му. За да прикрие чувствата си, той играе роля на благодетель, който има желание да помогне на цѣлото семейство. Въ края на краищата, добриятъ човѣкъ вижда, че непознатиятъ ималъ користна цель, да използува жена му. Този човѣкъ ималъ лоши намѣрения, които прикривалъ съ думата благодетель. Да прикрива човѣкъ лошитѣ си намѣрения съ нѣщо добро, това говори за лоши чърти въ неговия характеръ, които и днесъ се проявяватъ по атавизъмъ.

 

Въ Америка нѣкѫде, въ далечното минало, живѣлъ единъ знаменитъ лѣкарь, който страдалъ отъ манията да рѣже хора. На много болни помагалъ, но и много отъ тѣхъ пострадвали отъ неговия ножъ. Като изпадалъ подъ влиянието на слабостьта си, той изваждалъ ножа си и нарѣзвалъ болния на парчета. Първата жертва на неговата анормалность била секретарката му. По едно време той решилъ да нарѣже на парчета членоветѣ на едно семейство, въ чийто домъ билъ домашенъ лѣкарь, обаче, тукъ го хванали и го предали на властьта. Оказало се, че той унищожилъ чрезъ нарѣзване на парчета 25 души. Сѫдиитѣ се запитали, на какво се дължи тази аномалия на лѣкаря. Допитали се до специалисти учени, които се произнесли, че тази слабости се крие въ неговитѣ дѣди и прадѣди. По наследство той възприелъ тази аномалия отъ тѣхъ и днесъ, по атавизъмъ, я проявява. Затова, именно, Христосъ казва: „Ако дѣсното око те съблазни и пожелаешъ да убиешъ брата си, по-добре го извади. Ако дѣсната рѫка те съблазни и пожелаешъ да направишъ нѣкакво престѫпление, по-добре я отсѣчи.“ Да извадишъ окото си и да отсѣчешъ рѫката си, това съ думи, взети въ преносенъ смисълъ. Човѣкъ може да извади окото си и пакъ да се съблазнява и върши престѫпления.

 

Какво представятъ дѣсното око и дѣсната рѫка? — Окото представя човѣшкия умъ, а рѫката — човѣшката воля. Следователно, ако умътъ те съблазнява и пожелаешъ да извършишъ нѣкакво престѫпление и насочишъ волята си въ тази посока, спри ги и въздействувай върху себе си, да се запазишъ отъ злото. Ще кажете, че вълкътъ всѣкога си остава вълкъ, а овцата — овца. Това не е положителна философия. Вълкътъ си е вълкъ, дави овцетѣ, но той може да живѣе и като овца. Въ човѣка съ събрани качествата на всички животни. Отъ него зависи да даде предимство на едни или на други качества. Като работи върху себе си, човѣкъ може да възпита своитѣ слабости и страсти и да се облагороди. Мъчно се възпитава и облагородява животното вънъ отъ човѣка, но лесно се възпитава въ човѣка. За това се иска съзнание и искреность въ работата. Животнитѣ представятъ стадии на развитие, презъ които човѣкъ е миналъ и още минава. Затова и съвременната култура се дѣли на „култура на вълка“ и „култура на овцата.“

 

Съвременнитѣ хора трѣбва да изучаватъ животнитѣ като символи и да се ползуватъ отъ тѣхъ. Като изучавате коня, виждате, че заднитѣ му крака приличатъ на човѣшки рѫце. Съ заднитѣ си крака коньтъ рита. За да се превъзпита тази чърта, Създательтъ превърналъ заднитѣ крака на коня въ рѫце на човѣка, съ които да работи и върви напредъ. Наистина, човѣкъ е лишенъ отъ изкуството да рита. Вмѣсто ритането, той впрегналъ рѫцетѣ си на работа: цѣлъ день вдига и слага мотиката, влачи ралото и обработва земята. Докато съзнава службата на рѫцетѣ си и работи съ тѣхъ, човѣкъ помага на ближния си да се повдигне. Щомъ забрави, каква е службата на рѫцетѣ му, той веднага прилага стария си занаятъ — ритането, и смъква ближния си надолу. Това е атавизъмъ, остатъкъ отъ „конската култура.“ Затова Христосъ казва: „Отсѣчи дѣсната си рѫка, която прилага старото изкуство — ритането. Престани да риташъ и започни да работишъ. Повдигай ближния си нагоре, а ти самъ върви напредъ!“ „Ако дѣсното око те съблазнява, извади го и остани само съ лѣвото — окото на любовьта“ Лѣвото око има отношение къмъ Божествената любовь, която подтиква хората нагоре и напредъ.

 

Мнозина ме запитватъ, каква религия проповѣдвамъ. Азъ не проповѣдвамъ никаква религия, но говоря на хората за добъръ животъ. Моята наука е за живота, който хората сѫ изгубили. Всички хора — учени и прости, млади и стари, искатъ да живѣятъ добре. Майката иска да има добри деца, децата — да иматъ добри родители и т.н. Това желание е естествено. Обаче, никой не може да бѫде добъръ, ако нѣма животъ въ себе си. Затова Христосъ казва: „Азъ съмъ пѫтьтъ, истината и животътъ.“ И Христосъ не е проповѣдвалъ нѣкаква религия, но говорилъ за пѫтя, истината и живота, къмъ които човѣкъ трѣбва да се стреми. Когато запитали Христа, на кой Богъ да се кланятъ, Той отговорилъ: „Иде день и сега е, когато нито въ Ерусалимъ ще се кланятъ, нито на тази гора, но ще се кланятъ на Бога въ духъ и истина“. Това не е религия, но служене на истинския Богъ въ духъ и истина. Ще кажете, че този възгледъ руши старитѣ идеи. Старото се руши само по себе си. Всѣка нова култура руши старата. Всѣки човѣкъ трѣбва да се откаже отъ старото, за да съгради нѣщо ново, по-красиво и здраво. И старата религия ще се разруши; ще дойде нова религия — религия на труда. Бѫдещето е нейно. Новото се отличава отъ старото по това, че постепенно се освобождава отъ лъжата и отъ кривитѣ възгледи. Днесъ всички проповѣдници се молятъ, Богъ да благослови оръжието на народа имъ. Иматъ право да се молятъ за оръжието си, но като националисти, като патриоти, но не и като християни. Христосъ не е подържалъ войната. Следователно, никой нѣма право въ Негово име да се моли за благословение на орѫжието и за успѣхъ въ войната. Мнозина се криятъ задъ Христа, оправдаватъ дѣлата си въ Негово име и казватъ, че въ нѣкои стихове се говори за войната, като неизбѣженъ процесъ. Това не е истина. Христосъ никѫде не е говорилъ въ полза на войната. Напротивъ, Христосъ казва: „Възлюби врага си“. „Не се противи на злото.“

 

„Ако дѣсното око те съблазнява, извади го.“ Това значи, откажи се отъ изопачения си умъ, който е поставилъ въ крива посока твоитѣ мисли, чувства и постѫпки. Този умъ е изхабилъ сърдцето ти и силитѣ на твоя организъмъ. Да се отречешъ отъ изопачения си умъ, това е въ реда на нѣщата.

 

„Ако дѣсната ти рѫка те съблазнява, отсѣчи я.“ Казвашъ за нѣкого: Той ми е дѣсната рѫка, не мога да се откажа отъ него. Ако този човѣкъ има предъ видъ твоитѣ интереси и твоето благо, като свои, не трѣбва да се отказвашъ отъ него. Обаче, щомъ върши престѫпления, щомъ те ощетява, ти трѣбва да се откажешъ отъ него. Ако дѣсната ти рѫка върши престѫпления, непремѣнно трѣбва да се откажешъ отъ нея. И обществото не търпи такива хора. Срещне ли човѣкъ съ изопаченъ умъ и извратена воля, то го изхвърля навънъ. Да изхвърлите човѣка вънъ отъ себе си, това значи, да не се поддавате на неговитѣ влияния. Ако трѣбва да се поддавате на нѣщо, това е любовьта. Само любовьта има право да влияе на хората. Който живѣе споредъ нейнитѣ закони, той е добъръ човѣкъ. — Който се поддава на безлюбието, той е лошъ човѣкъ. Кой е добъръ човѣкъ? — Който помни доброто и забравя злото. Ако на такъвъ човѣкъ кажешъ сто лоши думи, а една добра, той ще помни добрата дума, а ще забрави лошитѣ. — Кой е лошъ човѣкъ? — Който помни лошото, а забравя доброто. Ако на такъвъ човѣкъ кажешъ сто добри думи, а една лоша, той ще помни лошата, а ще забрави добритѣ. Следъ всичко това той мисли, че, като замине за другия свѣтъ, ще го приематъ съ почести. Не, възвишениятъ свѣтъ не приема хора съ изопачени умове и сърдца, съ дѣсно око и дѣсна рѫка, които се съблазняватъ.

 

Времето разкрива човѣка най-добре и го опредѣля въ категорията на добритѣ, или на лошитѣ. Въ бѫдеще ученитѣ ще разполагатъ съ лаборатории, въ които само по потьта на човѣка ще опредѣлятъ добъръ ли е, или лошъ. Тѣ ще правятъ такива анализи, каквито сегашнитѣ учени и не подозиратъ. Сѫществува и науката „боваризъмъ“, чрезъ която сѫщо познаватъ, кой е добъръ и кой лошъ човѣкъ. Тази наука изследва лѫча, който излиза отъ човѣшкото око. Този лѫчъ никога не лъже. Хора, на които мислитѣ и желанията сѫ възвишени, лѫчътъ, който излиза отъ очитѣ имъ, е надъ плоскостьта и въ възходеща посока. У лошитѣ хора този лѫчъ е подъ плоскостьта и въ низходеща посока, къмъ земята. Гледайте този лѫчъ и не се заблуждавайте отъ убежденията на човѣка. Каквито и да сѫ убежденията му, щомъ лѫчътъ на окото му е надъ плоскостьта, той е добъръ. Ако лѫчътъ е подъ плоскостьта и надолу, той е лошъ човѣкъ. И за светия да минава предъ хората, той е лошъ и не може да се разчита на него.

 

Като изучавате „боваризма“, дохождате до заключение, че сѫществуватъ три категории хора: първата категория живѣятъ за Бога и за всичко, което Той е създалъ; тѣ сѫ сто на сто добри хора. Втората категория живѣятъ за ближния си и за всичко около тѣхъ; тѣ сѫ 50 на сто добри хора. Третата категория живѣятъ само за себе си; тѣ сѫ 25 на сто добри. Ако родителитѣ не се отнасятъ добре съ децата си и мислятъ само за себе си, тѣ не сѫ на мѣстото си. Ако децата не уважаватъ родителитѣ си, и тѣ не сѫ на мѣстото си. Ако мѫжътъ и жената нѣматъ добри отношения помежду си, не могатъ да се нарекатъ идеални хора. За такива хора се казва, че дѣсното око и дѣсната имъ рѫка ги съблазняватъ. Тѣхниятъ умъ е изопаченъ и прилича на змия, която всѣки моментъ може да ги изненада.

 

Единъ укротитель на змии въ Европа правѣлъ различни опити, съ които се прочулъ. Достатъчно било да каже нѣколко думи на змиитѣ, за да ги застави да се увиватъ около него и по заповѣдь да се развиватъ и отиватъ по мѣстата си. Между змиитѣ имало една голѣма, опасна змия, която сѫщо се подчинявала на заповѣдитѣ му. Обаче, единъ день тя се обвила около него и, когато трѣбвало да се развие, тя не послушала. Вмѣсто да се развие, тя повече го притискала. Когато коститѣ на укротителя изпращѣли, змията се развила и отишла на мѣстото си. Затова Христосъ казва: „Извади главата и опашката на змията отъ себе си, т.е. отъ своя животъ, и ги хвърли.“ Главата на змията е дѣсното око, а опашката — дѣсната рѫка. Изучавайте живота си, и сами ще се убедите въ това сравнение.

 

Мнозина цитиратъ стиха, върху който днесъ говоря, но го разбиратъ толкова, колкото разбиратъ и свѣтлината. Всѣки говори за свѣтлината, но като отражение на нѣщо. Виждате едно стъкло, казвате, че е стъкло, но не се замисляте, колко пречупвания е претърпѣла свѣтлината, докато получите изображението на стъклото въ очитѣ си. И фотографътъ, като свѣтлината, ходи отъ единъ предметъ на другъ, прави снимки и следъ това ги продава на хората, като реални образи, да ги изучаватъ. Това не сѫ реални образи, но сѣнки на предметитѣ. Всѣки предметъ трѣбва да бѫде въ естествено положение, както листата, клончетата, цвѣтоветѣ и плодоветѣ на дърветата. Само така ще имате ясна представа за него.

 

Едно се иска отъ съвременнитѣ хора: съзнателно отношение къмъ нѣщата. Нѣкой се радва на цвѣтята, на тѣхнитѣ краски и ароматъ и казва: Всичко това е създадено заради мене. — Не е така. Краскитѣ и ароматътъ на цвѣтята сѫ създадени за привличане на насѣкомитѣ, чрезъ които става опрашването и оплождането имъ. Ако при това положение и ти можешъ да се ползувашъ отъ краскитѣ и аромата на цвѣтята, свободенъ си да ги използувашъ, но нѣмашъ право да мислишъ, че сѫ създадени само заради тебе. Нѣкой богослови подържатъ идеята, че свѣтътъ е създаденъ за човѣка. Не е така. Трѣбва да се знае, за кой свѣтъ се говори. Ако говорите за свѣта, създаденъ отъ човѣка, съ негови собствени разбирания, наистина, този свѣтъ е за него. Ако говорите за необятния, безграниченъ и великъ свѣтъ, въ който се движатъ милиони сѫщества, той не е създаденъ само за човѣка. Мислите ли, че многобройнитѣ планети — Юпитеръ, Сатурнъ, Венера, Нептунъ, Уранъ се интересуватъ за човѣка? Мислите ли, че сѫществата, които живѣятъ на тѣзи планети, се интересуватъ отъ работитѣ на България и отъ това, което става сега въ Европа? Възвишениятъ свѣтъ се интересува отъ работитѣ на Европа дотолкова, доколкото вижда въ тѣхъ изпълнението на Божията воля. Така всѣки човѣкъ се интересува отъ нѣкой виденъ пѣвецъ или музикантъ дотолкова, доколкото пѣсеньта или музиката задоволяватъ копнежитѣ на неговата душа. Ако глухиятъ или невежиятъ попадне на концерта, нѣма да остане тамъ. Той ще погледне натукъ - натамъ и ще напусне концерта.

 

Какъвъ интересъ представя лудницата за здравия човѣкъ? Като влѣзе вѫтре, той ще преживѣе страхъ и ужасъ и веднага ще излѣзе навънъ. Въ лудницата има хора, всѣки отъ които живѣе съ своя собствена идея. Нѣкой отъ тѣхъ събира сламчици, нарежда ги на купчинки, пренася ги отъ едно мѣсто на друго, докато се умори и легне да спи. На другия день започва пакъ сѫщата работа. Много отъ съвременнитѣ хора вършатъ подобна работа: пренасятъ сламкитѣ отъ едно мѣсто на друго и, като дойде края на живота имъ, казватъ: Слава Богу, изпълнихме предназначението си на земята, както трѣбва. Сега спокойно напущаме този свѣтъ и отиваме при Бога. Който е опредѣленъ да отиде направо при Бога, нѣмаше да го изпращатъ на земята да се учи. Много пѫти човѣкъ слиза на земята, докато бѫде готовъ да стане житель на небето. Небето е мѣсто за любовь, мѫдрость и истина, а не за събиране на сламки и пари. Жителитѣ на небето представятъ голѣмо семейство, членоветѣ на което се стремятъ къмъ прилагане на любовьта и самопожертвуването. Да се отречешъ отъ себе си, това значи, да се откажешъ отъ излишния си товаръ. Затова Христосъ казва: „Ако имашъ две ризи, дай едната на ближния си, който нѣма нито една.“ Страшно е, когато цѣлъ свѣтъ гладува, а ти мислишъ за своето благоденствие. Който мисли за себе си, прилича на Настрадинъ ходжа, който казва: „Когато жена ми умре, половината свѣтъ е загубенъ за мене; когато умра азъ, цѣлиятъ свѣтъ е загубенъ.“

 

Време е вече хората да се справятъ съ противоречията си и да престанатъ да се залъгватъ едни други. И проститѣ, и ученитѣ хора трѣбва да се сближатъ, да се почувствуватъ братя помежду си. Народътъ представя мѫжетѣ, а владицитѣ, свещеницитѣ и учителитѣ — женитѣ. — Кой разваля народа? — Неговитѣ служители. Жената е развалила мѫжа, а мѫжътъ — жената. Ще кажете, че жената е страшно нѣщо. — Каквото е жената, такова е и мѫжътъ. Нека всички мѫже и жени, свещеници и учители, управници и управляеми се обединятъ и заработятъ заедно за изправяне на своя народъ. Новото време изключва лъжата. Никаква лъжа не се позволява. Който лъже, който престѫпва Божия законъ, самъ опредѣля мѣстото си, самъ се отдѣля отъ обществото на добритѣ и почтени хора. Свѣтътъ се нуждае отъ здрави хора, съ свѣтли умове и благородни сърдца. Срѣщате ли хора съ извадени очи и отрѣзани рѫце, били тѣ учители, духовници, бащи и майки, общественици, на тѣхъ не може да разчитате. Стойте далечъ отъ човѣкъ, на когото дѣсното око е извадено и дѣсната рѫка отрѣзана. Въ бѫдещата култура ще влизатъ хора съ здраво лѣво око и здрава лѣва рѫка. Дѣсното имъ око и дѣсната имъ рѫка ще бѫдатъ замѣстени съ нови, здрави, но тѣ ще работятъ подъ импулса на лѣвото око и лѣвата рѫка.

 

Веднъжъ запитали сърдцето, защо е отишло въ лѣвата страна на гърдитѣ. То отговорило: Избрахъ лѣвата страна, за да покажа, че нѣмамъ нищо общо съ дѣсната рѫка и дѣсното око на човѣка.

 

Когато се говори на хората за недостатъцитѣ имъ, тѣ казватъ, че не искатъ да слушатъ думитѣ на този, или на онзи. Ако не слушате думитѣ на вашитѣ приятели, ще слушате думитѣ на природата. Нейниятъ езикъ е строгъ и безпощаденъ. Когато сѫди нѣкого, тя го простира на земята и започва постепенно да отнема мазнинитѣ, мускулитѣ му и, като го отправи на онзи свѣтъ, запитва го: Кѫде остана твоята философия? Като не може да ѝ отговори, близкитѣ му казватъ: Богъ да го прости! — Това не е разрешение на въпроса. Богъ прощава човѣка, когато той самъ се заема да изправи погрѣшкитѣ си. Този човѣкъ е отнелъ кѫщата, нивата на своя ближенъ и следъ това иска да го простятъ. Върни кѫщата и нивата му, и ще бѫдешъ простенъ. А така, безъ да изправишъ погрѣшкитѣ си, никой нѣма да ти прости или да те извини. Отъ хиляди години хората все се извиняватъ, безъ да изправятъ погрѣшкитѣ си. Ще кажете, че Богъ е всеблагъ и всемилостивъ. Вѣрно е, всѣки е опиталъ Божията милость и благость, но, въпрѣки това, Той изисква отъ хората да изправятъ погрѣшкитѣ си, т. е. да изплатятъ задълженията си. И днесъ всички се питатъ, защо сѫществува смъртьта. Много просто, смъртьта е бирникъ, който заставя длъжницитѣ да изплатятъ дълговетѣ си. Тя е справедлива и не прави за никого изключение. Като дойде смъртьта, всички се плашатъ. Смъртьта иде да ликвидира съ грѣховетѣ и престѫпленията на хората, т.е. съ тѣхнитѣ дългове. Ето защо, по-добре е човѣкъ да се плаши отъ грѣха и да не грѣши, а не да се плаши, следъ като е сгрѣшилъ. Азъ считамъ добри, почтени хора онѣзи, които се страхуватъ, преди да сѫ извършили нѣкакво престѫпление. Истински герой е онзи, който не бѣга отъ дълговетѣ си, но ги признава и започва да плаща. Той се обръща къмъ своя ближенъ и казва: Братко, извършихъ едно престѫпление къмъ тебе. Съзнавамъ погрѣшката си и съмъ готовъ да приема наказанието, което ми се полага. — Какво ще каже обществото за този човѣкъ? — Да каже и да мисли, каквото си иска. Важно е, какво Богъ мисли и казва. Затова е казано въ Писанието: „Начало на мѫдростьта е страхътъ Господенъ.“

 

Мнозина се запитватъ, защо Христосъ е говорилъ повече съ притчи и символи. — Цельта на Христа е била да каже истината на хората, да имъ посочи правия пѫть, безъ да ги обижда. Но, въпрѣки това, тѣ не можаха да Го изтърпятъ и Го разпнаха. Той казваше на свещеницитѣ: „Вие държите ключоветѣ отъ небето и нито сами влизате вѫтре, нито другитѣ пущате да влѣзатъ.“ Така и съвременнитѣ християни се готвятъ за небето, безъ да отговарятъ на името „истински християни.“ За да носишъ това име, трѣбва да се проникнешъ отъ великото учение на Христа, отъ едно дълбоко разбиране на всичко, което става въ свѣта, и отъ готовностьта да изправишъ всѣка своя погрѣшка. Въ това се крие благородството на човѣшката душа. Много сѫ заблужденията на хората и то, по причина на друго заблуждение, че човѣкъ е короната на създанията, че е създаденъ по образъ и подобие на Бога. Истинскитѣ човѣци, създадени по образъ и подобие Божие, сѫ на небето, а Адамъ и Ева, направени отъ каль, сѫ още на земята. Нѣкои подържатъ идеята, че душата е направена отъ кръвь, която следъ смъртьта се разливала по земята. Наистина, плътьта гние, кръвьта се разлива, но живото дихание нито гние, нито се разлива и губи, а остава за вѣчни времена. То е Божественото начало въ човѣка, което е безсмъртно. То е подложено на закона на еволюцията. Значи, животинското начало въ човѣка умира, а Божественото живѣе вѣчно. Важно е Божественото, а не животинското. Ако приятельтъ ти дойде на гости съ конь, кое е по-важно за тебе: неговото присѫтствие, или коньтъ, съ който е пристигналъ? Сѫщественото е твоятъ приятель, а не неговиятъ конь. Какво значение има бѣлиятъ или червениятъ конь, съ който приятельтъ ти е дошълъ? Коньтъ е важенъ дотолкова, доколкото да чуешъ отдалечъ пристигането на твоя приятель. Ако коньтъ е бѣлъ, сѫщо така отдалечъ ще видишъ приятеля си, който бързо се приближава къмъ тебе.

 

Като се говори за смъртното и безсмъртното начало въ човѣка, явява се въпросътъ, какъ ще възкръсне човѣкъ. Споредъ нѣкои, човѣкъ ще възкръсне съ сѫщото тѣло, съ което е живѣлъ на земята. Значи, ако нѣкой борецъ е тежалъ 100 —120 клгр., следъ възкресението си ще се яви пакъ толкова силенъ, едъръ, тежъкъ човѣкъ. Това е детинско разбиране, а не истинско възкресение на душата. Възкресението подразбира новъ, Божественъ животъ. Въ този смисълъ, човѣкъ може да възкръсва по нѣколко пѫти на день. Достатъчно е да се откаже отъ едно свое заблуждение, за да възкръсне нѣщо въ него. Възкресението подразбира освобождаване. То нѣма нищо общо съ гроба на човѣка. Кой човѣкъ е излѣзълъ отъ гроба живъ и възкръсналъ? Това не е било и нѣма да бѫде. Обаче, човѣкъ е подложенъ на постоянни промѣни. Затова и Павелъ казва: „Ние нѣма да умремъ, но ще се измѣнимъ.“ Това е било и всѣкога ще бѫде. Сегашниятъ човѣкъ не е това, което е билъ въ миналото, нито ще остане такъвъ въ бѫдеще. Човѣкъ се измѣня по умъ, сърдце и воля; той измѣня и своитѣ разбирания, своя начинъ на животъ. Съвременнитѣ хора говорятъ за достойнство, за воля, за силна мисъль и т.н. Споредъ мене, само онзи има силна воля, който може да се откаже отъ злото, което е намислилъ да прави, и да го замѣсти съ добро. Ще кажете, че това и вашитѣ дѣди и прадѣди сѫ знаяли. Знаяли сѫ го, но не сѫ разбирали, по какъвъ начинъ може злото да се превърне въ добро.

 

Единъ ангелъ се провинилъ въ нѣщо предъ Господа и за наказание го изпратили на земята, между конетѣ, да изучава тѣхния езикъ. Когато се радвали, конетѣ произнасяли звуковетѣ „и-ху-ху“. Ангелътъ научилъ езика на конетѣ, разговарялъ се съ тѣхъ, но когато трѣбвало да се зарадва и да каже „и-ху-ху“, не могълъ да произнесе тѣзи звукове, за което всички му се смѣяли. Не било лесно да се изговорятъ тѣзи звукове. — Защо? — Защото той не разбиралъ смисъла имъ. Наистина, човѣкъ мѫчно произнася думи, на които не разбира смисъла.

 

Какво означаватъ звуковетѣ „и-ху-ху“? Когато правятъ сватби въ селата, българитѣ се веселятъ, играятъ и викатъ „и-ху-ху“. Съ това тѣ изказватъ доволството си, че сѫ придобили нѣщо ценно. Най-напредъ родителитѣ на момъка харесватъ една мома и пращатъ нѣкой да я иска. Това изпълнява обикновено стара, умна жена, която започва работата дипломатически. Първо тя се осведомява за материалното положение на момата, иска да разбере, иматъ ли родителитѣ ѝ ниви, лозя, говеда. Като се убеди, че момата е заможна, тя започва да хвали момъка, да говори, че е много работливъ, добъръ, пъкъ и отъ имане не е лишенъ. Родителитѣ на момата слушатъ, но не даватъ още отговоръ. Бабата отива два - три пѫти и все за момъка говори, докато най-после родителитѣ на момата се съгласятъ. Тѣ довеждатъ момата, и тя да каже, съгласна ли е, или не. Щомъ и дветѣ страни се съгласятъ, започватъ приготовления за сватба. Опредѣлятъ деня на сватбата, и веселието започва: булката и младоженикътъ тръгватъ напредъ, а следъ тѣхъ кръстницата и кръстникътъ. Тя носи сито, пълно съ орѣхи, сушени плодове и пари. Следъ тѣхъ вървятъ всички роднини, приятели и познати. Всички сѫ радостни, засмѣни, музика свири. Кръстницата хвърля отвреме - навреме по нѣколко орѣхи или сушени плодове и пари на децата, които съ нетърпение очакватъ този моментъ. Като се изпълнятъ всички обреди, музиката засвирва, хорото кръшно се залюлява, и нѣкой отъ играчитѣ се провиква: „И-ху-ху“. — Какво представя ситото, плодоветѣ и паритѣ? — Ситото е човѣшкиятъ умъ, който носи богатства — орѣхи, лешници, плодове, пари. Давайте отъ богатствата на ума си щедро на всички, които се нуждаятъ отъ него. Децата, които събиратъ благата, представятъ човѣшкитѣ мисли и желания. Умътъ трѣбва да имъ дава потикъ, да растатъ и да се развиватъ. Ако питатъ кръстницата, защо носи сито съ плодове и ги раздава, тя ще каже, че това е обичай, но какво се крие въ него, не знае.

 

Съвременнитѣ хора иматъ много обичаи, изпълняватъ много обреди, безъ да знаятъ вѫтрешния имъ смисълъ. Първоначално обичаитѣ и обредитѣ сѫ били въ самия човѣкъ, но после ги е изгубилъ и сѫ останали само външни форми. Първоначално храмътъ е билъ вѫтре въ човѣка, но, следъ като го изгубилъ, той започналъ да си строи външни храмове и тамъ да се кланя и моли. Съ загубване на чистотата си, човѣкъ изгубилъ всичко, което било написано въ сърдцето и душата му. Какъвъ по-великъ храмъ ще търси той отъ онзи, който е въ него, и онзи, който вижда въ цѣлата природа? Достатъчно е да излѣзе вънъ, срѣдъ природата, да види небето, да се изложи на слънцето, да диша чистия въздухъ и да благодари на Онзи, Който е създалъ цѣлата вселена. Да излѣзе вечерь, когато небето е осѣяно съ безброй звезди, за да почувствува величието на Твореца. Всичко, което ни обикаля, е въ състояние да повдигне мисъльта и чувствата ни, да ни свърже съ Бога. Ето кѫде е църквата, т.е. храмътъ на човѣшката душа. Това е Божествената църква, която храни душитѣ. Тя е и въ човѣка, и вънъ отъ него, срѣдъ цвѣтя и дървета, рѣки и морета, птички и животни. Дето животътъ се проявява правилно, тамъ е Божиятъ храмъ, тамъ сѫ свѣщитѣ и кандилата. Когато хората се обединятъ и заживѣятъ въ любовь и братски помежду си, тѣ влизатъ въ Божествения храмъ. Всички хора не сѫ на еднакъвъ уровенъ, но всички могатъ да бѫдатъ братя и да се ползуватъ еднакво отъ благата на живота. За онѣзи, които се съблазняватъ отъ чуждитѣ добрини и блага, Христосъ казва да се извади дѣсното имъ око и да се отсѣче дѣсната имъ рѫка.

 

Дошло е време, когато християнскитѣ народи трѣбва да се побратимятъ и приготвятъ за бѫдещата религия, която иде. Следъ 45-та година тя ще дойде, ще се наложи на човѣчеството и ще го преобрази. Тя е религията на труда. Следъ нея ще дойде новото учение — учение за живота. Докато живѣятъ въ религията на труда, хората все още ще се каратъ, ще се биятъ, но влѣзатъ ли въ учението на живота, всичко това ще изчезне. — Защо? — Защото любовьта ражда живота. Следователно, всѣки трѣбва да си даде отчетъ, въ коя религия живѣе: въ религията на труда, или въ религията на любовьта. Въ религията на труда има две категории хора: еднитѣ живѣятъ по Божественъ начинъ, а се проявяватъ по човѣшки; другитѣ живѣятъ по човѣшки, а постѫпватъ по Божественъ начинъ. Това сѫ неизбѣжни противоречия. Обаче, живѣйте, трудете се и очаквайте новата религия, т.е. новото учение на живота, на работата и на любовьта. Казано е, че животното въ човѣка се мѫчи, човѣкъ се труди, а Богъ работи. Дайте пѫть на Бога въ себе си, Той да се прояви и да заработи чрезъ васъ.

 

Какво представя земята? — Велико училище. Понеже много отъ съвременнитѣ хора сѫ алчни, тѣ се стремятъ изключително къмъ придобиване на материални блага. Провидението ги възпитава по най-рационаленъ начинъ. Както възпитава алчностьта на змията, сѫщо така възпитава и алчнитѣ хора. То дава възможность и на най-ненаситната змия да се нагълта толкова много, че да се насити поне за петь - шесть деня. Така и на съвременнитѣ алчни хора дава толкова материални блага, че да не помислятъ съ години за тѣхъ. Провидението дава на нѣкои хора изобилни блага, да се наситятъ и преситятъ. Споредъ закона на втръсването, човѣкъ престава да мисли за нѣща, за които нѣкога е мечталъ. Така, обаче, се възпитава неразумниятъ човѣкъ. Правилно е да се откажешъ отъ преходнитѣ нѣща въ живота преди да си дошълъ до втръсване отъ тѣхъ. Трѣбва ли пияницата да се откаже отъ пиенето, следъ като му се е втръснало виното? По-добре е да се откаже преди това, защото следъ втръсването може и ораганизъмътъ да заболѣе. Трѣбва ли войникътъ отъ бойното поле да се откаже отъ убийство, следъ като му се втръснатъ убийствата? Добре е войникътъ да се откаже отъ убийството на време, преди да му се е втръснало. Нѣкой иска да си поживѣе, да изпита всички удоволствия въ живота, но веднага се излага на критиката на хората. Чуденъ е съвременниятъ моралъ! Когато хората се убиватъ на бойното поле, считатъ, че това е въ реда на нѣщата. Когато нѣкой се удоволствува, критикуватъ го. Ако едното е позволено, и другото трѣбва да се позволи. Ако едното се критикува и осѫжда, и другото трѣбва да се осѫди. Дайте на хората нѣщо по-добро отъ това, къмъ което се стремятъ, и не ги осѫждайте.

 

Като слушате да ви се говори така, казвате: Лесно се говори, мѫчно се изправятъ погрѣшкитѣ; лесно се проповѣдва, мѫчно се постигатъ великитѣ нѣща. Вѣрно е това, но човѣкъ трѣбва да се справя съ своитѣ слабости и недостатъци. Не е въпросъ да ограничавате човѣка, но трѣбва да знае, какво му е нуждно за пиене и ядене. Който е жаденъ, нека пие, но какво? — Чиста, прѣсна вода. Който е гладенъ, нека яде, но чиста, здравословна храна. Който иска да мисли, нека мисли, но умътъ му да е заетъ съ възвишени и свѣтли мисли. Следователно, яжте, пийте, мислете, но не разрушавайте бѫдещето си, не се противопоставяйте на стремежитѣ на вашата душа. Ще кажете, че нѣкой се влюбилъ въ танцьорка. Ако тя може да го спаси, нищо лошо нѣма въ това. Има танцьорки, които сѫ спасили десетки мѫже отъ падение. Важна е идеалната страна на нѣщата. Въ този смисълъ, за предпочитане е да има танцьорки на свѣта, които да спасяватъ хората, отколкото да ги нѣма, а хората да живѣятъ въ безпѫтица и престѫпления. Ще кажете, че това не е морално. Войната морална ли е? Щомъ допущате войната, ще допуснете и танцьоркитѣ. Това е въ живота на противоречията. Обаче, когато войната престане, ще изчезнатъ и танцьоркитѣ. Дето е злото, тамъ сѫ и неговитѣ последствия. Премахнете злото, като причина, за да се справите и съ последствията му.

 

Животътъ на съвременнитѣ хора е пъленъ съ противоречия. Стотици и хиляди хора загиватъ въ фабрикитѣ и минитѣ. Тѣзи жертви се оправдаватъ, само ако съ тѣхъ се повдига цѣлото човѣчество. Не става ли това, тѣ не сѫ на мѣсто. — Каква е крайната цель на съвременната култура? — Да се повдигнатъ всички народи, както и цѣлото човѣчество. Ако една държава има стотици параходи на разположение, тѣ иматъ значение, само ако помагатъ за благосъстоянието на всички поданици. Въ противенъ случай, за предпочитане е да се освободи отъ тѣхъ. Всички народи се биятъ за повече земя; въ края на краищата, освенъ че нищо не печелятъ, но животътъ имъ поскѫпва толкова много, че едва дишатъ подъ тежестьта му. И България се би за Македония, безъ да я спечели. Печалбата отъ войната е поскѫпването на живота. Днесъ всички се чудятъ, какъ да плащатъ дълговетѣ си. Това е въ реда на историческитѣ събития, въ реда на човѣшката култура, но не е въ реда на Божественото учение, нито въ реда на културата преди съгрѣшаването на Адама. Културата на Мойсея се различава коренно отъ тази на Христа. Преди Адама сѫ живѣли възвишени, чисти и умни хора. Това малцина знаятъ. Ако трѣбва да се доказва на сегашнитѣ хора този фактъ, нуждни сѫ специални пособия и време, съ каквито днесъ не разполагаме. Ще кажете, че това е само за оправдание. И да имамъ време и пособия, не бихъ могълъ да докажа истинностьта на думитѣ си. Истината не се нуждае отъ доказателства. Каквото кажа, не подлежи на критика и съмнение. Защо ще се съмнявате въ чистото злато?

 

Сегашнитѣ хора се съмняватъ, защото сѫ вѣрвали на човѣшки обещания, а не на Божествени. Много мѫже и жени си даватъ голѣми обещания, безъ да ги изпълняватъ. Така тѣ губятъ вѣрата си и се разочароватъ. Като обещавашъ нѣщо, ще говоришъ въ съгласие съ Божествената граматика и логика, дето всички знаци и всѣка дума сѫ на мѣстото си. Какво означава запетаята при обещанията, които единъ човѣкъ дава на другъ? Запетаята показва, че речьта му още не е завършена, и той трѣбва да приготви перото си, да я завърши. Докато речьта не е завършена, можете да поставяте запетая, точка и запетая, двоеточие и др. Следъ двоеточието се изнасятъ редъ качества на предмета или лицето, за което се говори. Най после, като се свърши речьта, поставятъ точка.

 

Сега, всички, които ме слушате, излѣзохте отъ рая и започнахте съ запетая, после съ точка и запетая, съ двоеточие, докато най-после свършихте съ точка. Какво означава точката? — Тя означава смъртьта — край на стария животъ и начало на новия. Следъ точката иде нова мисъль, ново положение. Нѣкой казва за себе си: Азъ, — поставя запетая, богатиятъ нѣкога търговецъ, днесъ фалирахъ; живѣхъ неправилно и неразумно. Искамъ вече да изправя живота си, но затова трѣбва да бѫда кредитиранъ. Искамъ да живѣя разумно, да изправя погрѣшкитѣ си. Онзи, който кредитира, си служи съ въпросителна и удивителна. Той пита: готовъ ли си да изплатишъ дълговетѣ си? Ако отговоришъ положително, той поставя удивителна, съ което иска да каже, че като изплатишъ дълговетѣ си, трѣбва да останешъ около него, да му слугувашъ. Ще слугувашъ на кредитора си, но той ще постѫпва къмъ тебе съ любовь. Приятно е да слугувашъ на любовьта. Мома и момъкъ, които се обичатъ, си изпращатъ въздушни цѣлувки.

 

Като се говори за цѣлувката, хората се срамуватъ отъ нея, считатъ я нѣщо нечисто, покварено. Нѣкой питатъ, какъ се е появила цѣлувката. Тя е сѫществувала преди създаването на човѣка. Растенията, птицитѣ се цѣлували помежду си. Първа свѣтлината ги е научила. Стремете се къмъ цѣлувката на свѣтлината. Така трѣбва да цѣлуватъ всички хора. Мома, на която цѣлувката е чиста като свѣтлината, казва на своя възлюбенъ: Искамъ и твоята цѣлувка да бѫде така чиста и свѣтла, да носишъ свѣтълъ умъ, благородно сърдце и здраво тѣло. Засега съ позволени само въздушнитѣ цѣлувки. Всѣка друга цѣлувка носи зараза. Много отъ съвременнитѣ хора съ болни. Следователно, и цѣлувката имъ носи нѣщо болезнено.

 

Едно се иска отъ съвременнитѣ хора: изучаване и прилагане на Христовото учение. Ще кажете, че има хора, които изпълняватъ това учение и не е нуждно всички да го изпълняватъ. Не е така. Всички хора, всички народи съставятъ часть отъ голѣмото, Божествено дърво. Следователно, всѣки трѣбва да изпълнява службата си като листъ, клонъ, цвѣтъ или плодъ на дървото. Само така човѣкъ запазва своята индивидуалность и върви отъ частното къмъ общото, отъ личното къмъ общочовѣшкото. Животътъ на индивида и на цѣлото се измѣня така, както ембриото въ утробата на майката. То преминава презъ 500 хиляди форми, докато приеме образа на човѣкъ. Въ духовно отношение, различнитѣ хора приематъ различни форми: единъ прилича на точка, другъ на запетая, трети на точка и запетая, четвърти — на въпросителна, удивителна, на листъ, на клонъ, на цвѣтъ и т.н. Отъ гледище на сравнителната физиогномия, само външно човѣкъ носи човѣшка форма; вѫтрешно, обаче, той има форма на растение или на животно. Затова нѣкои сравняватъ носа на човѣка съ ноктитѣ на орела. Както орелътъ сграбчва жертвата си съ своитѣ нокти, така и човѣкъ може да напакости на ближния си съ своя носъ. Носътъ символизира ума. Това показва, че сегашниятъ човѣкъ още не се е измѣнилъ вѫтрешно.

 

Като се говори на хората за добъръ животъ, за самопожертвуване, за любовь помежду имъ, това нѣма да се постигне изведнъжъ, но трѣбва да се знае, че добриятъ и правиленъ животъ иде като последствие отъ прилагането на Христовото учение. Когато майкитѣ и бащитѣ измѣнятъ мислитѣ и чувствата си, ще се роди ново, здраво поколѣние съ права мисълъ. Всѣки човѣкъ носи въ себе си материалъ за бѫдеще развитие. Затова се казва, че отъ човѣка зависи да живѣе добре, или зле. Който живѣе по Божествения принципъ, ще бѫде въ миръ и любовь съ себе си и съ своитѣ ближни, даже и съ враговетѣ си. Христовото учение е на принципи, а не на форми. Принципитѣ разширяватъ, а формитѣ ограничаватъ. Вънъ отъ Христовитѣ принципи, животътъ на човѣка е безсмисленъ. Българската поговорка „Праздна Мара тѫпанъ бие“, ясно изразява живота на обикновения човѣкъ. Тѫпанътъ трѣбва да бие на време и на мѣсто. Така трѣбва да бие тѫпанътъ на майката и на децата, на свещенницитѣ и учителитѣ, на управницитѣ и управляемитѣ. Това значи искренъ човѣкъ. Неговитѣ думи, неговата речь е чиста, искрена. Който слуша такъвъ човѣкъ, не се натъква на никакви противоречия. Той вижда чистото съзвучие, безъ никакъвъ фалшъ и никаква грубость.

 

И тъй, да извадимъ дѣсното око и да отсѣчемъ дѣсната рѫка, които внасятъ съблазънь въ живота. И следъ това да възлюбимъ враговетѣ си. Който люби врага си, той е човѣкъ на бѫдещата култура. И ако онѣзи, които заседаватъ сега на конференцията въ Парижъ, любятъ враговетѣ си, ще дойде истински миръ между народитѣ. Не любятъ ли враговетѣ си, и да дойде миръ, той ще бѫде времененъ. Истински миръ е този, който носи бѫдещата култура на работата, на живота и на любовьта. Ако мирътъ, който сегашнитѣ народи очакватъ, почива на Мойсеевия законъ „око за око и зѫбъ за зѫбъ“, времето ще покаже, какъвъ ще бѫде този миръ и каква култура ще донесе.

 

Желая ви да дойде бѫдещата култура, а вие да бѫдете носители на любовьта.

 

*

5. Беседа отъ Учителя, държана на
9 февруарий, 1919 г. София.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×