Jump to content

1919_01_26 Лозата и прѫчкитѣ


Ани

Recommended Posts

"Великитѣ условия на живота", 9 беседи на Учителят Беинса Дуно

от 12.01.1919г. до 30.10.1919г.,

София, 1944, (стар правопис)
Книгата на PDF - за теглене

Съдържание

 

 

Лозата и прѫчкитѣ

 

„Азъ съмъ лозата, вие — прѫчкитѣ“.

 Йоана 15:5.

 

Прочетената 15 глава отъ Йоана представя интименъ разговоръ между Христа и ученицитѣ Му. Дълбокиятъ смисълъ на този разговоръ е разбранъ само за ученика, който познава Божественитѣ закони. Дойдете ли до християнитѣ, малцина отъ тѣхъ разбиратъ тази глава. Тя е достояние само на мистика. Външно тази глава изглежда проста, достѫпна за всѣки човѣшки умъ, но въ сѫщность не е така. Презъ нѣкои нощи небето е ясно, осѣяно съ множество звезди, но яснотата още не е признакъ, че всички хора разбиратъ тайнитѣ, които небето крие. Яснотата е само условие, нуждно за ученика, да отправи мисъльта си къмъ Божественото. Следователно, яснотата не предполага още, че човѣкъ всичко разбира. Слушате нѣкой ораторъ, доволни сте отъ него и казвате, че говори ясно. Ясно говори, но неразбрано. Всички умове не сѫ нагодени да разбиратъ това, което имъ се говори. Виждате ясно единъ човѣкъ, но не го разбирате. Това не значи, че сте глупави. И глупавиятъ не е за осѫждане. Едно се иска отъ човѣка: да развие опаковката на идеята, която носи въ себе си. Така само ще разберете, че имате знания, отъ които можете да се ползувате. Казватъ на нѣкого: Не бѫди глупавъ! Това значи: бѫди уменъ, не се заблуждавай отъ външната страна на живота, отъ опаковката на нѣщата. Отправи погледа си къмъ вѫтрешната страна на живота, дето се крие истинското съдържание и смисълъ на нѣщата.

 

„Азъ съмъ лозата, вие — прѫчкитѣ“. Чрезъ този стихъ Христосъ опредѣля, какви трѣбва да бѫдатъ отношенията между учителя и ученицитѣ. Учительтъ е лозата, ученицитѣ — прѫчкитѣ. По-нататъкъ се казва: „ Който пребѫдва въ мене, и азъ въ него, той принася плодъ много.“ Прѫчката пребѫдва върху кочана на лозата, но все пакъ ѝ липсва нѣщо, за да живѣе самостоятелно — тя нѣма свой коренъ. Лозата, обаче, има свои корени, води самостоятеленъ животъ и предава живота си на прѫчкитѣ. Следователно, докато прѫчката научи великия законъ на поляризиране, т.е. докато изработи своитѣ корени и се пусне дълбоко въ материята, да заживѣе самостоятелно, както учительтъ, тя трѣбва да пребѫдва върху кочана на лозата. „Тя принася плодъ много“. Наистина, безъ плодъ нѣма животъ. Плодътъ носи живота. Прѫчката може да израсте високо, да се оформи, да даде красиви листа, но безъ да цъвне, безъ да завърже плодъ. Въ това състояние прѫчката представя външна проява на живота, който ще се развие въ бѫдеще не само като външенъ, т.е. материаленъ, но и като вѫтрешенъ, духовенъ животъ.

 

„Ако прѫчката не принася плодъ, отрѣзва се и се хвърля въ огъня“. — Защо? — Защото този животъ е потрѣбенъ за другитѣ прѫчки. Сѫщото може да се каже за всѣки ученикъ, който приема учението на учителя си и го задържа само за себе си, безъ да го приложи. Такъвъ ученикъ се изпѫжда навънъ. Сега всѣки може да се запита: Азъ достоенъ ли съмъ да приема учението на своя учитель? Не е въпросъ за достоинство или недостоинство на човѣка и на ученика. Важно е ученикътъ да бѫде прилеженъ. Той може да бѫде царски или княжески синъ, но ако не се учи, учительтъ не може да влѣе насила знанието си въ главата му. Той не иска да губи времето си съ него. Великиятъ Учитель не се занимава съ невъзприемчиви ученици. Учительтъ трѣбва да пребѫдва въ ученика си, и ученикътъ — въ своя учитель. Ако прѫчката пребѫдва въ лозата, соковетѣ ѝ ще възлизатъ нагоре и ще хранятъ прѫчката. Значи, материалниятъ животъ на коренитѣ възлиза нагоре, къмъ прѫчкитѣ, и се превръща въ духовенъ. Когато прѫчкитѣ даватъ цвѣтъ и плодъ, духовниятъ животъ се превръща въ Божественъ. Този животъ подразбира сѣмката на плода, която отново дава прѫчки и се размножава. Коренитѣ представятъ основата на живота. Всѣко растение, на което коренитѣ сѫ здрави, стои на едно мѣсто, дето ту работи, ту почива. Растение, което нѣма здрави корени, постоянно се мѣсти, всѣки вѣтъръ го поема въ пространството.

 

И ученицитѣ сѫ като растенията: устойчиви и неустойчиви. Устойчивиятъ ученикъ има убеждение, на което не измѣня. Неустойчивиятъ мѣни убеждението си; той всѣки моментъ е готовъ да приеме чуждо мнение, да се откаже отъ убеждението си. Той мисли, че отъ всичко може да се учи, но въ сѫщность никога не дохожда до познаване на истината. Такива ученици има много въ живота. Тѣ приличатъ на онѣзи хора, които очакватъ само на печалби отъ лотарии. Днесъ си купятъ единъ лотариенъ билетъ, утре — другъ, дано спечелятъ нѣщо, но нищо не печелятъ. Обаче, надеждата не ги напуща. Така постѫпватъ и нѣкои религиозни. Тѣ си казватъ: Да научимъ нѣкои окултни закони, че да видятъ хората, какво можемъ да направимъ. День следъ день, месецъ следъ месецъ и година следъ година минаватъ, но тѣ нищо не учатъ и нищо не постигатъ. Създательтъ на свѣта, Който е всемѫдъръ и великъ, познава добритѣ и лоши чърти на човѣка, заради което не позволява нито на хората, нито на ангелитѣ да злоупотрѣбяватъ съ Неговата благодать и сила. Който се е опиталъ да наруши Божествения законъ, той скѫпо е платилъ. Който се е опредѣлилъ като Христовъ ученикъ, той е преживѣлъ голѣма болка. Не се минава лесно презъ огъня. Седемь пѫти трѣбва да минешъ презъ огъня, за да разберешъ донѣкѫде смисъла на живота, въ който има различни видове огънь; важно е, презъ какъвъ огънь ще минешъ, за да осмислишъ живота си. Има огънь на минералитѣ, на растенията, на животнитѣ, на хората и т.н. Всѣки трѣбва да се запита, на какъвъ огънь се грѣе и на каква свѣтлина се учи.

 

Много хора днесъ се грѣятъ на огънь отъ дърва и казватъ: Приятна е тази топлина! Какво вижда обикновениятъ човѣкъ въ огъня и какво — ясновидецътъ? Малко ясновидци има днесъ въ свѣта. Споредъ мене, тѣ сѫ само трима: две жени и единъ мѫжъ. Мнозина си въобразяватъ, че сѫ ясновидци, но тѣ сами се заблуждаватъ. Това сѫ ясновидци, които съ своето ясновидство се натъкватъ на голѣми противоречия. Да виждашъ ясно и да разбирашъ ясно, това е голѣмо постижение. Какъвъ смисълъ има, ако човѣкъ вижда ясно, а не разбира това, което вижда? Това значи, да прави погрѣшки, безъ да знае, какъ да ги изправя. Какъвъ смисълъ има да слушашъ Божието Слово, безъ да Го разбирашъ и прилагашъ? За да изправи отношенията си къмъ Бога, човѣкъ трѣбва да слуша, разбира и прилага Словото на Онзи Богъ, Който не е рисуванъ нито на книга, нито на дъска. Той живѣе въ духа и въ душата на човѣка. Той говори на хората отвѫтре, а не отвънъ. Нѣкои си представятъ Бога като старъ човѣкъ, съ бѣла брада, съ тояга въ рѫка и т.н. Това не е Богъ. Отъ създаването на свѣта досега никой обикновенъ човѣкъ не е видѣлъ Бога, нито е чулъ гласа Му. Даже и най-високостоещитѣ ангели едва назъртватъ къмъ Него. Що се отнася до енергията и живота на Бога, това е другъ въпросъ. Той прониква навсѣкѫде и въ всичко, като енергия, като животъ и като свѣтлина.

 

„Който пребѫдва въ мене, и азъ въ него, той принася плодъ много“. Следователно, за да принася много плодъ, човѣкъ трѣбва да познае Бога. Това може да се постигне, когато той пребѫдва въ Христа, и Христосъ въ него. Ако не пребѫдва на лозата, прѫчката нѣма да се ползува отъ слънчевата свѣтлина и топлина, следователно, нѣма да принесе никакъвъ плодъ. Само онази прѫчка принася плодъ, която пребѫдва на лозата. Пребѫдването е вѫтрешенъ процесъ, а не външенъ. Външнитѣ процеси сѫ механически, а ние говоримъ за процеси, въ които има съдържание и смисълъ.

 

Мнозина се спиратъ само върху външната страна на живота и мислятъ, че тамъ е всичко. Външниятъ животъ е повече механически; той има смисълъ, когато се свърже съ вѫтрешния, като негова обвивка. Външнитѣ отношения на хората сѫ пълни съ заблуждения и илюзии. Тази е причината, дето нѣкой мисли, че е близъкъ съ нѣкого, а следъ време се разочарова. Външно може да сѫ близки, но вѫтрешно отстоятъ далечъ единъ отъ другъ. При това положение, всѣкаква физическа близость изчезва. Вѫтрешно хората се намиратъ на такова разстояние единъ отъ другъ, на каквото сѫ кометитѣ и планетитѣ; въпрѣки това, тѣ пакъ говорятъ за близость. Каква близость е тази? Има комети, на които опашката е на километри разстояние отъ земята, а какво остава за главата ѝ? Може ли да се каже тогава, че кометата е близо до земята? Такава близость сѫществува често между хората. И кучето се докосва съ опашката си до своя господарь, но не го познава. Разстоянието и близостьта между кучето и господаря му сѫ грамадни. Хората не се познаватъ помежду си, но и човѣкъ самъ себе си не познава. Следъ всичко това той говори за свръхчовѣка.

 

Какво представя свръхчовѣкътъ? Той се отличава съ необикновена сила и възможности. Каквото пожелае, може да го направи. Той разбира законитѣ на живота, знае причинитѣ и последствията на нѣщата, разбира вѫтрешния смисълъ на доброто и на злото. Свръхчовѣкътъ е кротъкъ, смиренъ, чистосърдеченъ. За него се казва, че ще наследи земята. Той нищо не говори за себе си, не се хвали, не се препорѫчва и работи тихо, никой не го вижда, навсѣкѫде минава незабелязанъ. Който иска да влѣзе въ Царството Божие, трѣбва да се смири. Това значи, да стане свръхчовѣкъ. Споредъ съвременнитѣ хора, свръхчовѣкътъ се разширява, заема голѣмъ обемъ. Отъ духовно гледище, свръхчовѣкътъ се смалява. Обаче, смисълътъ на човѣшкия животъ се заключава външно въ материално смаляване, а вѫтрешно — въ духовно разширяване. Между смаляването и разширяването има тѣсна връзка. Не можешъ да разширишъ нѣщо, което предварително не е било сгѫстено.

 

И тъй, свръхчовѣкъ е онзи, който познава законитѣ на сгѫстяването и на разширяването, т.е. на смирението и на възвисяването. Когато иска да се приближи къмъ Бога, свръхчовѣкътъ оставя всичкия си багажъ на земята, отказва се отъ материалнитѣ си блага и започва постепенно да се разширява, докато стигне крайната цель на своя животъ — сливането си съ Бога. Така той може да каже като Христа: „Азъ и Отецъ ми едно сме.“ И Христосъ е говорилъ на ученицитѣ си върху закона на смаляването. Свръхчовѣкъ и ученикъ на Христа, това сѫ синоними. Когато ученикътъ придобие способностьта да се смалява и разширява по свое желание, той се слива съ Учителя си и става едно съ Него. Той се развива по особени закони и се освобождава отъ ограничителнитѣ условия на живота. Презъ тѣзи процеси минава и сѣмето: първо се посажда въ земята — въ ограничителнитѣ условия на живота; после пониква, расте, развива се, дава плодъ и се освобождава отъ ограниченията. Презъ каквито процеси минава сѣмето, презъ такива минава и човѣшката душа. Затова Павелъ казва: „Ние живѣемъ и се движимъ въ Бога.“ Докато живѣе и се движи въ Бога, човѣкъ расте и се развива правилно. Щомъ излѣзе вънъ отъ Бога, той изопачава живота си. Затова Христосъ казва: „Всѣка прѫчка, която не пребѫдва на лозата, отрѣзва се и се хвърля въ огъня.“ Сѫщиятъ стихъ се отнася и за детето, което е въ утробата на майка си. Ако не е свързано съ майка си и не се храни отъ нея, майката ще го помѣтне. Тя помѣта детето, защото е неспособно да използува живота. Ако майката пожелае да помѣтне детето си, това показва, че тя го разбира, съзнава неговата неспособность за животъ. Следователно, всѣко заченато дете, отъ което майката не е доволна, не може да стане великъ човѣкъ. Великиятъ човѣкъ се зачева въ моментъ, когато майката е изпълнена съ любовь, съ свѣтли мисли и съ благородни чувства. Презъ времето на своята бременность, тя е пазила детето си като зеницата на своето око. Презъ това време и бащата е билъ изпълненъ съ любовь и свѣтлина. Така родено, детето може да се уподоби на лозова прѫчка, която принася много плодъ.

 

Този е въпросътъ, върху който Христосъ е беседвалъ съ ученицитѣ си. При това, тукъ се изнася само външната страна на въпроса. Човѣкъ трѣбва много да учи, докато дойде до вѫтрешно разбиране на нѣщата. Който не разбира и външната страна, той се запитва, какво отношение сѫществува между учитель и ученикъ, между майка и дете. Това сѫ отношения на величини, на известни сили, които се преплитатъ въ човѣшкия животъ. Когато хората се научатъ да трансформиратъ енергиитѣ си, само тогава може да се говори за хармониченъ и правиленъ животъ. Само тогава тѣ ще се разбиратъ, ще могатъ да превръщатъ своитѣ нисши енергии въ висши. Много хора се отегчаватъ отъ живота си, отъ беднотията; искатъ да станатъ богати, но не знаятъ какъ, и страдатъ. Тѣ искатъ да придобиятъ изкуството да се сгѫстяватъ и разширяватъ по желание, но не могатъ, и се обезсърдчаватъ. И религиознитѣ, и свѣтскитѣ хора страдатъ, безъ да могатъ да си помогнатъ. Религиознитѣ искатъ да слѣзатъ отъ висотата, на която сѫ застанали; свѣтскитѣ искатъ да се качатъ на високо, но и еднитѣ, и другитѣ се отбѣгватъ. Тѣ не знаятъ, че едни други могатъ да си помагатъ. Едно е нуждно: да смѣнятъ мѣстата и службитѣ си. Единъ отъ великитѣ закони въ природата е законътъ за обмѣната. Този законъ се изявява и въ природата. Затова, когато единъ човѣкъ пада, другъ става; когато единъ се понижава, другъ се въздига. Христосъ казва, че всѣка прѫчка, която не дава плодъ, се отрѣзва и на нейно мѣсто дохожда друга. Това показва, че въ природата нѣма праздни пространства. Съ това се обяснява законътъ на пресаждането: едно клонче се отрѣзва и на негово мѣсто се поставя друго. Страхливиятъ ще каже като Павла: „Да не би азъ, който се стремя къмъ Бога, да бѫда отхвърленъ? Богъ може да отхвърли отъ себе си човѣка, само когато последниятъ е огорчилъ Духа.

 

Представете си, че една мома се ожени за богатъ ученъ, добъръ, благороденъ момъкъ, който е внимателенъ къмъ нея, създава ѝ всички удобства, задоволява нуждитѣ ѝ, а тя е постоянно недоволна отъ него. Какво трѣбва да прави този мѫжъ? — Нищо друго не му остава, освенъ да даде свобода на жена си, да я пусне въ свѣта, тамъ да търси щастието си, тамъ да научи урока си. Докато живѣе съ мѫжа си, докато той задоволява всичкитѣ ѝ нужди и желания, тя нѣма да го разбере. Между тѣхъ нѣма допирни точки, стремежитѣ имъ се различаватъ, поради което не се обмѣнятъ правилно. Когато изгуби мѫжа си и се натъкне на суровитѣ условия на живота, тя ще започне да мисли и ще го разбере. Такова е положението на ученика, който слуша уроцитѣ на учителя си, но не учи и не се ползува отъ тѣхъ. Учительтъ е недоволенъ отъ ученика си и казва: Ще отрѣжа този ученикъ отъ лозата, отъ която досега се е хранилъ. Следъ това учительтъ ще си намѣри другъ ученикъ, който ще замѣсти първия. Така трѣбва да се постѫпва и съ недоволния. Първиятъ стремежъ у всички хора е еднакъвъ. Всѣки се стреми къмъ възвишеното и благородното, но малцина издържатъ на стремежа си. Това се дължи на факта, че стремежитѣ и разбиранията на хората не сѫ еднакви. Малко хора запазватъ отношенията си къмъ Великия, както и къмъ своята душа. Който е свързанъ съ Бога, той е доволенъ отъ всичко, той издържа на своитѣ вѫтрешни стремежи и разбирания.

 

„Който пребѫдва въ мене, и азъ въ него, той принася плодъ много.“ Плодътъ е потрѣбенъ за самата прѫчка. Следователно, подъ „плодъ“ Христосъ разбира условията, при които човѣкъ живѣе и се развива. Защо Христосъ уподобява човѣшкия животъ на лозова прѫчка? Човѣкъ е закрепенъ къмъ великото дърво на живота, както лозовата прѫчка къмъ лозата. Както пръчката смуче сокове отъ лозата, расте, развива се и дава плодъ, така и човѣкъ смуче сокове отъ дървото на живота, преработва ги и като кръвь ги изпраща въ сърдцето за пречистване. Така той минава отъ физическия къмъ духовния животъ и оттамъ къмъ умствения. Пречистената кръвь влиза въ мозъка, дето се превръща въ умствена енергия, която наричаме плодъ на живота. Както стомахътъ, дробоветѣ, сърдцето и мозъкътъ на човѣка работятъ едновременно, и всѣки принася своя плодъ, така и тритѣ вида животъ — физически, сърдеченъ и умственъ, се проявяватъ едновременно, принасятъ своя плодъ и хранятъ лозовата прѫчка, закрепена къмъ лозата, която черпи соковетѣ си отъ Божествения животъ. Стане ли най-малкото нарушаване въ единъ отъ тритѣ вида животъ, лозовата прѫчка започва да вехне, за което господарьтъ на лозата я отрѣзва и хвърля въ огъня.

 

Съвременнитѣ хора се намиратъ въ първата стадия на живота — въ физическия животъ на лозата. Затова се казва, че днесъ повечето хора живѣятъ въ стомаха си. Иде вече новото време, когато човѣкътъ влиза въ дробоветѣ си, пречиства мислитѣ и чувствата си, за да изпрати въ мозъка си чиста, червена кръвь, чрезъ която да се свърже съ възвишенитѣ сѫщества и оттамъ — съ Бога. Само така човѣкъ ще разбере отношенията между своитѣ мисли, чувства и постѫпки. Така, именно, той ще разбере връзката между физическия, духовния и Божествения животъ. Виждате една красива, червена ябълка и се радвате на червения цвѣтъ и на формата ѝ, но следъ нѣколко деня тя загнива и се разваля. Какво ви даде красивата ябълка? Тя ви свърза съ съдържанието си. Значи, външната форма и красота на нѣщата е потикъ къмъ вѫтрешното имъ съдържание. Вие изяждате ябълката, използувате сока ѝ и го изпращате въ мозъка си, като преработена, пречистена кръвь, която внася енергия за работа на мисъльта. Вие започвате да мислите за отношенията на нѣщата. Ето защо, като се говори за живота на лозата и на лозовата прѫчка, разбираме всичкитѣ положения, презъ които минава човѣшката душа. Така тя разбира Божиитѣ пѫтища и закони.

 

Като се говори върху различни въпроси, мнозина казватъ, че вмѣсто да разбератъ нѣщата, повече се объркватъ. Говори се за еволюция, за превръщане на енергиитѣ, за сгѫстяване и разширяване на материята, но все едно, че се хвърля камъкъ въ водата. Както хвърлениятъ камъкъ въ водата образува все по-голѣми крѫгове около себе си, така и неразбирането имъ расте все повече. Едно се изисква отъ човѣка: Христосъ да пребѫдва въ него. Това значи: Христосъ да живѣе въ човѣка и да се проявява като свѣтлина, топлина и сила. Както животнитѣ се рѫководятъ отъ Божествения умъ по инстинктъ, така и всѣки християнинъ трѣбва да се рѫководи отъ Христовата свѣтлина. Докато не приеме Божията мисъль въ себе си, човѣкъ всѣкога ще страда. Всѣки казва, че има свои разбирания и възгледи за живота, не иска никого да слуша, но, въ края на краищата, животътъ на хората се обезсмисля, и работитѣ имъ всѣки день изоставатъ назадъ. Ще кажете, че животнитѣ се рѫководятъ отъ инстинкта си, но, въпрѣки това, животното усѣща приближаващата буря или земетресение и взима мѣрки да се запази, а човѣкъ, съ своя високъ умъ и съ особеното си мнение, става жертва. Въ инстинкта на животното се крие Божествениятъ Духъ, Който го рѫководи. Прелетнитѣ птици схващатъ по инстинктъ времето за отиване въ топлитѣ страни и напущането имъ и никога не се излъгватъ. Човѣкътъ, обаче, съ своето умуване, често се излъгва. Като види, че деньтъ е ясенъ, топълъ, той се радва, излиза да се разходи, безъ да подозира, че следъ два-три часа ще дойде буря, вѣтъръ, градъ и се връща у дома си цѣлъ измокренъ.

 

Понѣкога бурниятъ день е за предпочитане предъ ясния. Следъ буря иде хубаво време, а следъ ясенъ день често времето се разваля и изненадва човѣка. Мълчаливиятъ и тихъ човѣкъ е по-опасенъ отъ онзи, който вика и много говори. Тихиятъ водопадъ е по-опасенъ отъ шумния. Затова се казва, че тихата вода прави голѣми пакости. Мочуритѣ изненадватъ човѣка. Както върви замисленъ, той може да попадне на мочуръ и да потъне въ него. Като не предвиждатъ изненадитѣ въ живота си, хората сѫ недоволни и търсятъ причината на своитѣ нещастия вънъ отъ себе си. Докато мисли, че е лоза, а окрѫжаващитѣ — прѫчки, човѣкъ всѣкога ще се изненадва и ще страда. Нѣкои религиозни мислятъ за себе си, че сѫ лози, а свѣтскитѣ — прѫчки. И обратно: свѣтскитѣ мислятъ, че сѫ лози, а религиознитѣ — прѫчки. И еднитѣ, и другитѣ сѫ на кривъ пѫть. Една е лозата, много сѫ прѫчкитѣ. Следователно, Христосъ е лозата, а хората — прѫчкитѣ. Който мисли, че е лоза, той или не разбира истината, или се заблуждава. И той е прѫчка, като всички хора. Една е Божествената лоза и за нея Христосъ казва, че тя се е разпространила по цѣлия свѣтъ и го храни. Да мислишъ, че си лоза, това значи, да мислишъ, че си господарь на свѣта. — Азъ мисля самостоятелно, свободно и независимо. — Ти не знаешъ още, какво представя мисъльта и свободата. Да мислишъ свободно и право, това е велико изкуство. Малко хора разбиратъ и владѣятъ това изкуство. У нѣкои интуицията е силна и схващатъ нѣщата правилно; у други мисъльта е силна, но понѣкога и еднитѣ, и другитѣ оставатъ излъгани. Казвате за даденъ човѣкъ, че е добъръ, но виждате само външната, праздничната му дреха, не знаете, какви сѫ всѣкидневнитѣ му дрехи.

 

Мнозина цитиратъ мисъльта „да съмъ, или да не съмъ“, изказана отъ Шекспира, безъ да разбиратъ вѫтрешния ѝ смисълъ. Тази мисъль подразбира: Да стоя ли на лозата, или да я напусна; да уча ли, или да напусна училището; да работя само за себе си, или и за другитѣ. Ще кажете, че това е свободно тълкуване на мисъльта. Това е тълкуване, каквото и Шекспиръ може да даде. Единъ испански писатель написалъ една книга, която чели мнозина. Единъ отъ читателитѣ не могълъ да разбере смисъла на нѣкои изречения и се отправилъ къмъ автора, да му ги обясни. Той погледналъ читателя си, усмихналъ се и отговорилъ: И азъ самъ не зная, какво съмъ искалъ да кажа съ тѣзи мисли. Правата мисъль се разбира отъ всички. При това, между писмената и говоримата речь трѣбва да има известно отношение, известна връзка. Не можешъ да пишешъ едно, а да говоришъ или разбирашъ друго. Не е все едно, дали обичашъ или любишъ нѣкого. Обичьта е законъ за създаване, а любовьта — за разрушаване. Обичьта съгражда разрушеното, а любовьта и руши, и съгражда. Любовьта първо руши старото, гнилото, негодното, а после съгражда нѣщо ново, здраво, полезно за всички. Радвайте се, когато ви обичатъ; радвайте се и когато ви любятъ. Мѫчнотиитѣ, страданията и нещастията сѫ първата степень на обичьта. Щомъ страда, човѣкъ започва да мисли и да гради. Той възприема Христа въ себе си и се рѫководи вече отъ Неговата мисъль.

 

И тъй, дръжте връзка съ Христа, за да не разваляте отношенията си съ хората. Който се отдѣлилъ отъ лозата, той живѣе постоянно въ споръ и неприятности съ хората. Кой каквото му каже, той е готовъ да се кара съ него. Ако нѣкой развали оградата на кѫщата му, той веднага го дава подъ сѫдъ. И това е разрешение на въпроса, но има друго, правилно разрешение — самъ да съградишъ оградата си. Вмѣсто да водишъ дѣло съ години, да си създавашъ неприятности, по-добре самъ си помогни. Ако се сѫдишъ съ ближния си, ще те отрѣжатъ отъ лозата и ще те хвърлятъ въ огъня, дето ще се изпарявашъ. Това значи, да обезсмисли човѣкъ живота си. Следъ години ще съзнаешъ погрѣшката си и ще разберешъ, че никой нѣма право да се сѫди съ своя ближенъ. Който прилага Божествения законъ въ живота си, той повече печели, отколкото губи. Работи съ любовь, безъ никакво користолюбие. Защо ще се мѫчишъ да обърнешъ нѣкой богатъ човѣкъ къмъ Бога, ако той не е готовъ за това? Защо ще се мѫчишъ да привлѣчешъ учения човѣкъ въ дома си, ако той не иска доброволно да те посети? Каквото и да правишъ, нищо не се постига насила. Чрезъ насилие нито богатиятъ обръща кесията си, нито учениятъ отваря ума и сърдцето си. Има смисълъ да дойде нѣкой ученъ въ дома ти, но да е готовъ да нахвърля въ двора ти отъ своитѣ камъни, съ които да градишъ. Това е любовь. Така постѫпва и Христосъ. Когато види, че лозовата прѫчка не се ползува отъ соковетѣ на лозата и не дава плодъ, Той я отсича и хвърля въ огъня.

 

„Който пребѫдва въ мене, и азъ въ него, той принася плодъ много. Всѣка лозова прѫчка, която не принася плодъ, отсича се и въ огъня се хвърля“. Езикътъ, съ който Христосъ си служилъ, е символиченъ. Така Той изнасялъ истината на хората, безъ да ги засегне. Не е лесно да се говори на хората. Символичниятъ езикъ е сѫщевременно и наученъ. Цельта на говорителя е да повдигне слушателитѣ си, а не да ги обижда и изобличава. Мощенъ е езикътъ на истината, но за онѣзи, които го разбиратъ. Който не разбира този езикъ, казва, че истината е горчива. Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ нови разбирания и възгледи, отъ новъ моралъ. Само така всѣки народъ ще се повдигне, обнови и засили. Всички народи трѣбва да се обединятъ, да заживѣятъ братски помежду си. Ще кажете, че Богъ е създалъ и доброто, и злото. Едно ще знаете: Богъ има свой планъ, който трѣбва да се изпълни. На всѣка душа е опредѣленъ пѫтя, по който трѣбва да се движи. Който се отклони отъ своя пѫть, страда. Човѣкъ може да се движи по права или по крива линия. Всѣко движение има свои резултати. Отъ резултатитѣ се познава, правъ ли е пѫтьтъ, по който човѣкъ се движи, или кривъ. Хората трѣбва да се обединятъ, да станатъ едно цѣло. Силата е въ цѣлото, а не въ частьта. Единъ великъ ученъ е казалъ, че ако хората не се разбератъ помежду си, ще се посрамятъ. Сѫщиятъ законъ действува и между животнитѣ. Докато сѫ събрани въ стадо, тѣ сѫ смѣли, решителни и могатъ да се бранятъ. Щомъ се раздѣлятъ, силата имъ намалява и лесно попадатъ въ устата на неприятеля.

 

Христосъ казва на ученицитѣ си, че силата имъ се крие въ тѣхното обединение. Докато сѫ прѫчки на една лоза, тѣ сѫ силни, развиватъ се добре и даватъ много плодъ. Следователно, докато умътъ, сърдцето и душата сѫ въ единство, човѣкъ всѣкога може да бѫде добре, да се развива правилно. Ще кажете, че човѣкъ трѣбва да живѣе първо за отечеството си, а после за душата си. Право е, има едно отечество, за което трѣбва да се живѣе. Има едно Царство, което е на първо мѣсто. Човѣкъ е дошълъ на земята да стане гражданинъ на Царството Божие, отъ което всички царства и държави сѫ клончета. Отдѣлнитѣ държави сѫ букви на азбуката, а Словото си служи съ всички букви. То ги обединява и образува речьта. Каквито сѫ отношенията между отдѣлнитѣ държави, такива сѫ и между хората. Тази е причината, поради която нѣкога даже двама души не се разбиратъ. Тѣ се свързватъ въ името на любовьта, но скоро се насищатъ единъ на другъ и пожелаватъ да се раздѣлятъ. Тѣ могатъ да се раздѣлятъ, ако знаятъ действията изваждане и дѣление. Нѣкоя жена иска да напусне мѫжа си. Това е възможно, само ако тя знае всичкитѣ правила на математиката. Сѫщо се изисква и отъ всѣки християнинъ. Ако искашъ да извадишъ една лоша мисъль отъ ума си, трѣбва да знаешъ общия сборъ на мислитѣ си, които предварително си разпредѣлилъ на добри и лоши и тогава, отъ лошитѣ мисли ще извадишъ лошата, а добритѣ ще оставишъ настрана. Ако си ощетилъ нѣкого съ хиляда лева, ще отворишъ кесията си, ще извадишъ хиляда лева и ще му ги върнешъ. Така ще се разреши спорътъ. Божествениятъ законъ не допуща никаква дисхармония, никакво прескачане. Тамъ процеситѣ се извършватъ правилно и систематично.

 

Казано е въ Писанието: „Слушайте тихия гласъ на Онзи, Който постоянно ви говори и въ радости, и въ скърби. И днесъ, когато азъ ви говоря, не правя нищо друго, освенъ поливамъ коренитѣ на живота въ васъ. Въ това дърво е Онзи, Който постоянно ви говори. Сѫщевременно азъ отварямъ прозорцитѣ на вашия умъ, да проникне повече свѣтлина, да разбирате нѣщата. Само така душата на човѣка се изпълва съ добри чувства и желания, а умътъ му съ свѣтли и възвишени мисли. Само така хората могатъ да се разбиратъ и да станатъ братя помежду си.

 

„Който пребѫдва въ мене, и азъ въ него, той принася плодъ много“. Който прѫбъдва на лозата, той може да разбере дълбокия смисълъ на любовьта. Като се говори за лозата, нѣкои я уподобяватъ на народа си, на отечеството си, на своя домъ и сѫ готови да се жертвуватъ. Една е истинската жертва — за любовьта. Казано е, че Богъ е Любовь. Следователно, ако се жертвувашъ, ще се жертвувашъ за Бога. Слушашъ ли тихия гласъ на Бога въ себе си, ти си здравъ, бодъръ, свободенъ, готовъ на всѣкаква разумна жертва. Който губи връзката си съ Божественото, придобива тъмночервенъ цвѣтъ на лицето си, става недоволенъ, мраченъ, грубъ. Обърнете се къмъ Бога съ молитва, да възстановите вѫтрешния си миръ, да придобиете загубената си любовь. Пазете добритѣ отношения къмъ близкитѣ си, за да се радвате на здраве и вѫтрешенъ миръ. Отношенията на хората трѣбва да бѫдатъ като тѣзи на майката и на бащата къмъ децата, на братята къмъ сестритѣ и на сестритѣ къмъ братята. Тѣзи отношения сѫ мѣрка, съ която се опредѣлятъ правилнитѣ връзки. Ще каже нѣкой, че знае тѣзи нѣща, че всичко му е открито. Какъ ги е научилъ? Чрезъ откровение ли? Нѣкой мислятъ, че сънищата имъ сѫ откровения, но тѣ сами се заблуждаватъ. Откровението иде отъ високъ свѣтъ, а много отъ сънищата сѫ резултатъ на впечатления и преживявания. Само нѣкои сънища идатъ отъ по-високъ свѣтъ. Тѣ, както откровенията, произвеждатъ превратъ въ човѣка.

 

Една жена заболѣла сериозно, почти до смърть, но за щастие оздравѣла. Като започнала да се подобрява, имала едно откровение, което произвело въ нея голѣмъ превратъ. Отъ този день тя измѣнила коренно живота си. Отъ невидимия свѣтъ я предупредили, че следъ единъ месецъ ще умре. Тя не се уплашила, но съ примирение се приготвила за другия свѣтъ. И наистина, следъ единъ месецъ умрѣла. Синътъ много скърбѣлъ за майка си. Веднъжъ тя му се явила на сънь и му казала: Престани да плачешъ. Азъ съмъ добре. Твоята привързаность къмъ мене е особенъ родъ партизанство. Тукъ не се допуща никакво партизанство. Днесъ и Христосъ казва на съвременнитѣ християни да се откажатъ отъ всѣкакво партизанство и да разбератъ, че ножътъ играе върху лозата. Всѣка прѫчка, която не дава плодъ, отрѣзва се и се хвърля въ огъня. Време е вече християнитѣ да се опредѣлятъ и да бѫдатъ или съ Христа, или вънъ отъ Него. Който разреши този въпросъ въ положителенъ смисълъ, ще се повдигне и ще даде сладки, изобилни плодове. — Какво ще стане съ България? — Оставете този въпросъ настрана. Има кой да се занимава съ България. Великиятъ Художникъ, който знае да рисува, не се нуждае отъ помощьта на детето си. Богъ е великъ, всесиленъ и всеблагъ. Той е промислилъ за всички. Той има предъ видъ всички живи сѫщества, всички народи, безъ разлика на нации. Затова и Христосъ казва на ученицитѣ си да не подържатъ никакви партии. Павелъ изказва сѫщата идея чрезъ стиха: „Въ Христа нѣма нито елини, нито юдеи, нито скити“. Значи, който вѣрва въ Христа, ще се благослови. Въ Евангелието не се говори за отдѣлнитѣ държави. Всѣка държава е една фирма. Който злоупотрѣби съ тази фирма, ще бѫде наказанъ и лишенъ отъ правата, които тя дава на своитѣ членове. Ако всички членове злоупотрѣбятъ, фирмата престава да сѫществува. Казано е, обаче, въ Евангелието: „Ако единъ народъ не служи на Бога, ще бѫде заличенъ отъ Неговата книга“. Този законъ се отнася, както къмъ народитѣ, така и къмъ отдѣлнитѣ индивиди.

 

Сега цѣлото човѣчество влиза въ нова епоха. Днесъ Христосъ поставя всѣки човѣкъ на везнитѣ и го тегли, да види, колко тежи. Споредъ теглото му Той отсѫжда, кой има послушание и кой нѣма. Който слуша и изпълнява Божия законъ, ще се ползува отъ Неговото благословение. Който не Го слуша, ще бѫде поставенъ на голѣми изпитания. Най-голѣмата служба, която Богъ може да даде на човѣка, е да го изпрати въ дома на нѣкоя бедна, нещастна вдовица, да я утеши, да наглежда сирацитѣ. Да утешишъ една вдовица е по-велико нѣщо, отколкото да рѫководишъ сѫдбата на цѣлъ народъ. Предъ Бога една душа е повече нѣщо отъ цѣлъ народъ. — Защо? — Защото, който не може да зачете една душа, т.е. Бога въ себе си, той нищо не може да направи.

 

Любовьта на човѣка се опредѣля отъ това, доколко той зачита душата си. Ако не зачитате Христа и Бога, какъ ще зачитате ближния си? Ще кажете, че евреитѣ разпнаха Христа. Какво ще кажете за съвременнитѣ християни, които всѣки день разпъватъ Онзи, Който имъ говори съ своя тихъ, кротъкъ гласъ? Днесъ повечето хора плачатъ, страдатъ и казватъ, че Богъ не ги обича и ги е забравилъ. Въ сѫщность, тѣ не Го обичатъ, тѣ сѫ Го забравили. Върнете се всички въ домоветѣ си и кажете: Господи, искаме да се свържемъ съ Тебе. Следъ това съберете всички камъни, тухли и започнете да градите. Плачътъ не спасява. Много ученици получаватъ слаби бележки и плачатъ, но плачътъ не изкарва добри бележки. И добри бележки да иматъ, ако нѣматъ знания, пакъ нѣма да се спасятъ. Животътъ е велико училище, въ което не се позволява никакъвъ плачъ. Учене е нуждно за всички. Казва се, че коренитѣ на знанието сѫ горчиви, а плодоветѣ — сладки. На ученика е забранено да плаче. За него е изключено всѣкакво партизанство. Турете плача и партизанството настрана, влѣзте при Христа и кажете: Готови сме вече да учимъ, да проникнемъ въ великитѣ тайни на Битието, дето цари радость и веселие, миръ и свобода. Работата на ученика се заключава въ ученето. И като жененъ, и нежененъ, той еднакво трѣбва да учи. Слушайте тихия гласъ въ себе си, който ще внесе съгласие и миръ въ васъ, въ всички хора, въ цѣлия свѣтъ. Той ще организира всички общества и ще внесе истинската религия въ свѣта — религията на Духа. Всѣки другъ гласъ, вънъ отъ тихия гласъ, трѣбва да се провѣрява. Само така можете да решавате правилно въпроситѣ на живота.

 

Кой ще ни помогне да разрешимъ въпроситѣ си? — Има кой да ви помогне. Ето, азъ съмъ готовъ да ви помогна. Ще ви свѣтя, и вие ще вървите следъ мене. Днесъ съмъ съ васъ, и въ бѫдеще пакъ ще ви срещна. Ако учите, ако сте готови да изправите живота си, ще се застѫпя за васъ предъ Господа, да ви запише отново за ученици. Ето защо, като се върнете по домоветѣ си, отворете новъ листъ на вашата книга. Това значи, да станете отново прѫчка на лозата, и Божественитѣ сокове да потекатъ въ васъ.

 

Бѫдете смѣли, бодри, радостни и вслушвайте се дълбоко въ тихия гласъ въ себе си. За умрѣлитѣ не плачете. За изгубеното време не тѫжете. Турете миналото настрана и работете за настоящето и бѫдещето. Много време има предъ васъ. Работете и изправяйте погрѣшкитѣ си. Както можете да грѣшите, така можете да изправяте погрѣшкитѣ си и да градите. Богъ гради, а дяволътъ разрушава. Свържете се съ Онзи, Който гради. Богатиятъ земедѣлецъ взима работници, и въ единъ день свършва работата си. Бедниятъ земедѣлецъ самъ жъне и много време употрѣбява, докато свърши работата си. Първиятъ върви по закона на любовьта, а вториятъ по закона на еволюцията. Свържете се съ Христа, да станете богати и скоро да свършите работата си. Нѣма време за протакане. Жътвата е готова, нуждни сѫ работници на нивата, по-скоро да се свърши работата. Богъ е впрегналъ оралото и оре нивата си. Нивата е свѣтътъ. Значи, Богъ разбърква свѣта съ ралото си, обръща пластоветѣ, да ги изложи на новата свѣтлина и топлина, да се приготвятъ за посѣване на новото сѣме. Станете и вие съработници на Господа и кажете: Господи, благослови и нашата работа!

 

Внесете миръ и съгласие помежду си и не се осѫждайте едни други.

 

Слушайте тихия гласъ въ себе си, за да цъвнете, вържете и дадете плодъ. Като ви срещна въ бѫдеще, да се зарадвамъ и да кажа: „Никой ученикъ не е по-горенъ отъ Учителя си; достатъчно е той да бѫде като Учителя си.“

 

Бѫдете бодри, свежи и радостни. Облѣчете се съ надеждата, изпълнете се съ вѣрата, съединете се съ любовьта.

 

*

 

3. Беседа отъ Учителя, държана
на 26 януарий, 1919 г. София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...