Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1919_01_19 Голѣмата вѣра

Неделни беседи

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2275 Мнения:

Публикувано 23 януари 2016 - 06:43

"Великитѣ условия на живота", 9 беседи на Учителят Беинса Дуно

от 12.01.1919г. до 30.10.1919г.,

София, 1944, (стар правопис)
Книгата на PDF - за теглене

Съдържание

 

 

Голѣмата вѣра

 

 „Голѣма е твоята вѣра.“

Матея 15:28.

 

Единъ отъ важнитѣ стихове въ прочетената глава е за вѣрата. Христосъ се обръща къмъ една жена хананейка и казва: „Жено, голѣма е твоята вѣра!“ Вѣрата, за която говори Христосъ, представя великъ, необятенъ свѣтъ. За мнозина вѣрата е толкова разбрана, колкото думитѣ Богъ Отецъ, Богъ Синъ и Богъ Духъ. И тѣзи думи сѫ дотолкова разбрани за човѣка, доколкото той самъ съзнава положението, въ което се намира. Който знае, какво значи начало на нѣщата, той разбира думитѣ Богъ Отецъ. Който разбира дветѣ противоположни начала въ свѣта — духътъ и материята, той знае смисъла на думитѣ Богъ Духъ. Който разбира отношенията на сина къмъ бащата, той знае, какво означаватъ думитѣ Синъ Божи. Когато се говори за проявитѣ на Сина къмъ хората, разбираме значението на думитѣ Синъ Човѣчески. И най-после, когато се говори за връзка между проявитѣ на Сина къмъ човѣшкия разумъ, разбираме понятието разумна свѣтлина.

 

„Жено, голѣма е твоята вѣра!“ Значи, има и малка вѣра. Голѣмата и малката вѣра представятъ два полюса на човѣшкия умъ. И голѣмата, и малката вѣра сѫ потрѣбни въ живота — споредъ случая. Това сѫ контрасти, безъ които не може. Тѣ сѫществуватъ и въ природата. Навсѣкѫде ще видите голѣми и малки планини, голѣми и малки рѣки, морета и езера, голѣми и малки градове, държави и т.н. За да каже Христосъ на жената, че вѣрата ѝ е голѣма, това показва, че Той я подложилъ на изпитание. — Защо трѣбваше да я изпитва? — За да разбере, дали може да се излѣкува дъщеря ѝ. Ако нѣкой купи много земя и започне да я обработва, първиятъ въпросъ, който ще му задамъ, ще бѫде, има ли вода на разположение и какво количество. За много земя е нуждна много вода. Ако водата е малко, по-добре да не се заема съ обработването на земята. Вѣрата представя особенъ родъ енергии въ човѣшкия животъ. Колкото по-голѣма е вѣрата на човѣка, толкова по-енергиченъ е той и толкова по-голѣма работа може да свърши. Христосъ зададе на жената нѣколко въпроси и, следъ като тя отговори разумно на всички въпроси, Той ѝ каза: „Не е добро да вземе нѣкой хлѣба отъ децата и да го хвърли на псетата.“ А тя рече: „Ей, Господи, но и псетата ядатъ отъ трошицитѣ, що падатъ отъ трапезата на господаритѣ имъ.“ Тогава Христосъ ѝ каза: „Жено, голѣма е твоята вѣра. Да бѫде споредъ вѣрата ти!“

 

Разчитайте на онази жена или на онзи мѫжъ, които обръщатъ внимание на малкитѣ нѣща. Който не обръща внимание на малкитѣ величини, е разсипникъ — отъ него нищо добро не се очаква. Малкитѣ величини водятъ къмъ голѣмитѣ, които могатъ да се използуватъ за добро на всички хора. Правилно е да се върви отъ малкото къмъ голѣмото, а не обратно. Това показва, че и въ живота, и въ природата сѫществува известна последователность. Затова се казва, че и въ прилагането на Божиитѣ Закони сѫществува тази последователность. Ако лѣкувате нѣкого по Божественъ начинъ, ще прилагате такива методи, които отговарятъ на неговия организъмъ, т. е. между методитѣ, които прилагате, и неговитѣ енергии, да има известно съответствие. При това, ще започвате отъ слабитѣ методи и постепенно ще вървите къмъ силнитѣ. При лѣкуването по Божественъ начинъ принципътъ е единъ и сѫщъ, но методитѣ сѫ различни. Какъвъ методъ ще се приложи къмъ даденъ човѣкъ, това зависи отъ степеньта на неговото развитие. Нѣкои се лѣкуватъ съ лѣкарства, съ вода, съ баене, а други — съ вѣра.

 

Коя е причината за болеститѣ? — Отслабването на жизнената енергия въ човѣка, при което тя се превръща въ потенциална или пасивна. Следователно, лѣкуването на болния има предъ видъ превръщането на потенциалната енергия въ кинетическа. Това се постига чрезъ различни лѣкарства или действия, които възбуждатъ пасивната енергия. Понѣкога българитѣ лѣкуватъ трескавия, като го заливатъ съ студена вода. По този начинъ тѣ произвеждатъ силна реакция въ организма и, ако пасивната енергия се превърне въ активна, болниятъ оздравява. Не стане ли това, той не може да оздравѣе. Както и да се лѣкува болниятъ, важно е да сѫществува известна връзка между него и Бога. Хананейката, която молѣше Христа да помогне на болната ѝ дъщеря, се нуждаеше отъ тази връзка. Въ лицето на Христа, тя видѣ човѣка, който направи връзката между нейната душа и Бога, и дъщеря ѝ оздравѣ въ сѫщия часъ. Понѣкога човѣкъ самъ прави тази връзка, а понѣкога се нуждае отъ чужда помощь. Както хирургътъ превързва и намѣства счупения кракъ на болния, така и Христосъ е съединителна връзка между човѣшката душа и Бога. Който не може да направи тази връзка, дълго ще обикаля болния, безъ да му помогне.

 

Защо страдатъ хората? — Защото коститѣ имъ сѫ измѣстени. Азъ взимамъ думитѣ „измѣстени кости“ въ смисълъ на размѣстени мисли, желания и постѫпки. Може да си добъръ, искренъ, но пакъ страдашъ отъ размѣстване на мислитѣ и чувствата — Защо? — Защото започвашъ работитѣ си не навреме и безъ нуждното разбиране. Въ края на краищата, като се намѣришъ въ затруднение, казвашъ: Господъ е всесиленъ, всичко може да направи. — Той може да направи всичко, но по своя умъ и разбиране, а не по твоя. Хората грѣшатъ, като мислятъ, че Богъ ще ги научи, какъ да постѫпватъ, безъ да разсѫждаватъ сами върху постѫпкитѣ си. Тѣ се обръщатъ къмъ Бога, само когато иматъ нужда, безъ да се запитватъ, разположенъ ли е Богъ да имъ отговори. Всѣко нѣщо трѣбва да става на своето време. Жената хананейка схвана този моментъ и го използува. Когато Христосъ ѝ каза, че не може да вземе хлѣба отъ децата и да го даде на псетата, тя веднага съобрази, какъ да отговори. — Кои сѫ псетата? — Хората, които мислятъ само за ядене и пиене. Хананейката бѣше скромна жена. Тя дойде при Христа да вземе само излишъка отъ трапезата на господаритѣ, безъ да посегне на тѣхния дѣлъ. Тя съзнаваше, че има право да живѣе и да се ползува отъ благата на живота, макаръ тѣ да падатъ отъ трапезата на господаритѣ. Христосъ се почуди на тази вѣра и отговори: „Жено, голѣма е твоята вѣра!“ Отъ този моментъ животътъ на хананейката се измѣни, и Христосъ рече: „Да бѫде споредъ вѣрата ти! И оздравѣ дъщеря ѝ отъ онзи часъ“. Този превратъ въ живота на човѣка наричаме „придобиване на вѫтрешенъ, Божественъ миръ“. Когато болниятъ оздравѣе, въ душата му настава миръ и спокойствие. Ще кажете, че познавате това състояние, т.е. разбирате всичко, което ви се говори. Възможно е и това, но между разбиранията на всички живи сѫщества има разлика. И най-дребнитѣ животни иматъ свои разбирания, но тѣхнитѣ разбирания се различаватъ коренно отъ човѣшкитѣ, а човѣшкитѣ — отъ ангелскитѣ и т.н. Въ известно отношение едно животно има по-правилно разбиране отъ човѣка, но въ повечето случаи разбиранията на човѣка сѫ по-високи и по-правилни отъ тѣзи на животнитѣ. Изучавайте качествата и проявитѣ на животнитѣ и подражавайте на доброто въ тѣхъ. Вижте, какъ овцетѣ се подчиняватъ на своя пастиръ. Не трѣбва ли и хората да се подчиняватъ така на своя Отецъ? Вижте, какъ копринената буба се смалява постепенно, докато се завие въ пашкулъ и прекарва въ сънь известно време, докато се прѣвърне на пеперуда и литне въ широкия свѣтъ. Не трѣбва ли и човѣкъ да научи изкуството да се смалява и увеличава, когато условията му диктуватъ едното или другото положение.

 

Като слушатъ да се говори така, мнозина ще възразятъ, че човѣкъ е свободно, мислещо сѫщество, независимо отъ условията. Наистина, човѣкъ е мислещо сѫщество, но той е господарь на условията, само когато мисли, чувствува и действува правилно. Иначе, той е робъ и слуга на условията. Правата мисъль, правото чувство и правото действие иматъ отношение къмъ Божественото начало. Така постѫпи жената хананейка. Тя започна съ малкото и придоби голѣмото. Много отъ сегашнитѣ хора започватъ съ голѣми желания, искатъ да блѣснатъ въ свѣта, всички да говорятъ за тѣхъ. Чувате нѣкой да казва: Ще направя едно угощение на близкитѣ си, че всички да останатъ очудени. После мога да постя цѣла седмица, но поне веднъжъ да се проявя. Това значи, да започнешъ добре, а да свършишъ зле. Така сѫ започвали много хора, много народи, но, въ края на краищата, всички сѫ завършили зле и оставали сами, разочаровани. Както и да започнешъ, добре, или зле, все ще научишъ нѣщо. Природата използува всичко и най-после прѣвръща злото въ добро. Понеже всички хора не сѫ на еднаква степень на развитие, и постѫпкитѣ имъ сѫ различни. Понеже човѣкъ е свободенъ въ своитѣ действия, погрѣшкитѣ въ живота му идатъ като естествено послѣдствие на неговата свобода. Обаче, едно се иска отъ него: изправяне на погрѣшкитѣ.

 

Кой изправя погрѣшкитѣ си? — Смирениятъ. Едно отъ качествата на жената хананейка бѣше смирението. Всѣки човѣкъ трѣбва да придобие смирение. Безъ него нищо не се постига. И млади, и стари, всички трѣбва да се смирятъ. Едни се смиряватъ доброволно, а други — насила. Умниятъ предвижда злото и го избѣгва, а глупавиятъ не може да го предвиди и се натъква на него. Умниятъ се смирява доброволно, а глупавиятъ — по неволя. Като го принудятъ да се смири, той казва: Нѣма какво да се прави, трѣбва да се подчиня. Не може ли да се живѣе безъ смирение? — Не може. Поне единъ пѫть въ живота си трѣбва да се смиришъ. Смирениятъ търси причината за неуспѣхитѣ и нещастията си въ себе си, а не отвънъ. Така той усилва смирението си и става вѫтрешно силенъ и богатъ. Истински човѣкъ е онзи, който увеличава дарбитѣ и способноститѣ си. Той работи върху себе си съзнателно и не се заблуждава. Той не си въобразява, че вѣрата му е голѣма. Той не си въобразява, че светостьта му е голѣма. Нѣкои родители мислятъ, че децата имъ сѫ гениални, всичко разбиратъ. Човѣкъ може да разбира нѣщата, безъ да е гениаленъ. Гениятъ е напредналъ духъ, който е завършилъ развитието си на земята. Докато живѣешъ на земята, не можешъ да бѫдешъ гениаленъ. Ще се приближавашъ до гения, безъ да си истински гений. Затова е казано въ Писанието, че никой ученикъ не е по-горенъ отъ учителя си. Достатъчно е на ученика да бѫде като учителя си. Докато ученикътъ стигне учителя си, последниятъ вече го е надминалъ. Нѣкой християнинъ си въобразява, че има голѣма вѣра, много знания, но разболѣе ли се детето му, той се отчайва, плаче, страда — не може да му помогне. Нали имашъ вѣра, знание, защо се отчайвашъ? Силата на човѣка се познава въ изпитанията. — Ще умре детето ми, а то трѣбва да живѣе. — Ако е нуждно да живѣе, ще живѣе; ако прѣждеврѣменно умре, бѫди доволенъ, че е свършило нѣкаква работа на земята и следъ врѣме ще дойде пакъ между васъ, да продължи работата си. — Вѣрно ли е това? — Ако си вѣрващъ, самъ ще провѣришъ това; ако не вѣрвашъ, ще се мѫчишъ, безъ да се домогнешъ до истината. Смъртьта не подразбира свършване на живота. Раждашъ се, значи, мобилизиратъ те; умирашъ — демобилизиратъ те; събличашъ военнитѣ дрехи и обличашъ онѣзи, съ които си дошълъ на земята. Мобилизираниятъ е ограниченъ човѣкъ, а демобилизираниятъ е свободенъ като пеперуда.

 

Какво представя генералътъ, който дава заповѣди на редовнитѣ войници и на мобилизиранитѣ? — Учитель. Той имъ предава различни лекции по военното изкуство и дисциплина, а тѣ слушатъ и се съгласяватъ съ всичко, което имъ се говори. Генералътъ говори, а тѣ потвърждаватъ: Тъй вѣрно, господинъ генералъ! Дали всѣкога разбиранията имъ сѫ съгласни съ тѣзи на генерала, това е другъ въпросъ. Важно е, че военната дисциплина изисква редъ, порядъкъ и пълно съгласие между войницитѣ. Това предаване е подобно на забиване гвоздеи въ дъската. Майсторътъ забива гвоздея, а последниятъ казва: Тъй вѣрно, господинъ генералъ! Като свърши работата си, майсторътъ казва: Свършихъ една добра работа. — За тебе е добре, но за гвоздея и за дъската не е добре. И евреитѣ мислѣха, че вършатъ добра работа, като забиваха гвоздеи въ рѫцетѣ и краката на Христа, но последствията отъ цѣлата тази работа не излѣзоха добри за еврейския народъ. Въ човѣшкия умъ се явяватъ отрицателни мисли, които забиватъ рѫцетѣ и краката на своя Богъ. Има мисли и чувства на съблазънь, на безвѣрие, които свързватъ Бога въ човѣка, докато най-после Го разпънатъ. Всички отрицателни мисли и чувства въ човѣшкия животъ трѣбва да се премахнатъ, защото никой не се нуждае отъ дървени или каменни кръстове. Свѣтътъ се нуждае отъ мислещи сѫщества, отъ живи кръстове, безъ никакви гвоздеи. Съвременнитѣ религии сѫ пълни съ кръстове, забити съ гвоздеи. Бѫдещата религия ще се отличава съ живи кръстове, безъ никакви гвоздеи.

 

„Жено, голѣма е твоята вѣра!“ Какво отношение има вѣрата на тази жена къмъ васъ? Оттукъ се вижда, че силната вѣра лѣкува. Всѣки човѣкъ има въ себе си три болни дъщери — тѣлото, умътъ и сърдцето. Тритѣ дъщери иматъ три майки, но само една отъ тѣхъ потърси Господа и Го намѣри, затова дъщеря ѝ оздравѣ. Тя вѣрваше въ Бога, и вѣрата ѝ бѣше голѣма. Велико нѣщо е вѣрата. Споредъ нѣкои вѣрата е резултатъ на добро разположение. Не е така. И животнитѣ иматъ добро разположение, играятъ си весело, скачатъ, но не може да се говори за вѣра въ тѣхъ. Колкото по-добъръ и разуменъ животъ води човѣкъ, толкова повече се усилва вѣрата му. Лошиятъ и неразуменъ животъ става причина за отслабване на вѣрата. Понеже вѣрата има отношение къмъ ума, затова силата на вѣрата зависи отъ свѣтлината и чистотата на човѣшкия умъ. Нѣма ли тѣзи качества, умътъ става причина за заблужденията на сърдцето. На какво се дължи голѣмата вѣра на хананейката? — На познаването ѝ на Бога и на Христа. Така тя почувствувала вѫтрешната сила на Христа и на нея уповала. Вѫтрешно тя познала Христа, като Синъ Божи, и смѣло поискала отъ Него това, което би поискала отъ Бога. Тя разбирала стиха, дето Христосъ казва за себе си: „Азъ и Отецъ ми едно сме.“

 

Казано е въ Писанието: „Както Отецъ има животъ въ себе си, така е далъ и на Сина си животъ. Както Отецъ има сила да възкресява, и Синътъ има сѫщата сила.“ Коя е причината за това? — Връзката на Христа съ Бога. Който обича ближния си или себе си повече отъ Бога, той всѣкога ще изневѣри на любовьта си. Момъкъ, който обича една мома повече отъ Бога, всѣкога може да ѝ изневѣри. Като обикне втора, и на нея ще изневѣри. Всѣки търси нѣщо вънъ отъ себе си и, като го намѣри, не се задоволява. Търсѝ Бога въ себе си, свържи се съ Него, за да бѫдешъ всѣкога доволенъ и вѣренъ на себе си и на своя ближенъ. Ето защо, всѣки трѣбва да си каже: „Азъ познавамъ живия Богъ, Който е въ мене, и изпълнявамъ волята Му.“ Богъ, Който живѣе въ човѣка, живѣе въ всички сѫщества, въ цѣлата природа. Проявитѣ на този Богъ наричаме Синъ Божи. Сегашнитѣ хора не издържатъ въ отношенията си; тѣ се раздѣлятъ и разочароваватъ едни отъ други, защото не разбиратъ законитѣ на вѫтрешния животъ. Както външниятъ, така и вѫтрешниятъ животъ си иматъ свои закони и нужди. Веднъжъ се облѣкълъ въ плъть, човѣкъ не може да се отрече отъ нея. Той може да ѝ стане господарь и да не задоволява всичкитѣ ѝ желания, но нѣма право да я унищожава. Плътьта е форма, въ която сѫ поставени душата и духътъ, да изучаватъ живота. Коренитѣ на живота сѫ въ плътьта, а клонетѣ — въ духа. Понеже коренитѣ се стремятъ надолу, къмъ центъра на земята, а клонетѣ — нагоре, къмъ слънцето, затова духътъ и плътьта се движатъ въ две противоположни посоки и се противятъ единъ на другъ. Благодарение на противодействието, между плътьта и духа се ражда живота. Така, именно, плътьта и духътъ извършватъ велика работа. Следователно, за да има равновесие въ човѣшкия животъ, плътьта трѣбва да върви надолу, а духътъ — нагоре. Мнозина искатъ да унищожатъ плътьта, да се отрекатъ отъ нея. Това е невъзможно. Докато е на земята, човѣкъ се нуждае отъ плъть. Той не е нито ангелъ, нито светия, не разполага съ тѣхнитѣ знания. Само ангелитѣ и светиитѣ могатъ да живѣятъ безъ плъть, но, когато сѫ на небето. Слѣзатъ ли на земята, и тѣ се обличатъ въ плъть. Всички животни, всички хора сѫ облѣчени въ форми, които отговарятъ на тѣхното развитие. Въ този смисълъ, всѣка форма изпълнява известна служба. И най-малкото сѫщество, което изпълнява службата си, както трѣбва, отива нагоре, къмъ клонетѣ. И обратно, ако човѣкъ не изпълнява волята Божия, той е въ положение на корени, които се забиватъ дълбоко въ земята. Следователно, не е важно, каква служба изпълнява човѣкъ, а какъ я изпълнява.

 

Съвременнитѣ християни говорятъ за любовьта на Христа, но прилагатъ старитѣ методи въ живота си. Тѣ започватъ добре, а свършватъ зле. Въ това отношение тѣ приличатъ на влюбенитѣ моми и момци. Докато не сѫ женени, и родителитѣ имъ работятъ за тѣхъ, отношенията имъ сѫ правилни. Тѣ сѫ внимателни, нѣжни единъ къмъ другъ, пишатъ си любовни писма, обаче, щомъ се оженятъ, всичко се разваля. — Защо? — Защото тежеститѣ на живота падатъ върху тѣхъ. Момъкътъ мисли, че се излъгалъ, момата — сѫщо, а въ края на краищата, вината е и въ двамата. Тѣ сѫ мислили само за удоволствие, а не и за съзнателна, разумна работа. Който иска да се удоволствува, плаща скѫпо. Тази мисъль Христосъ изразилъ чрезъ стиха: „Не мога да взема хлѣба отъ децата и да го дамъ на псетата.“ Азъ превеждамъ думитѣ на Христа по следния начинъ: Не съмъ дошълъ за хора, които искатъ само да се удоволствуватъ. Жената хананейка отговори на Христа: „И азъ искамъ да влѣза въ добрия пѫть, който показвашъ на хората.“ Христосъ каза: „Жено, голѣма е твоята вѣра! Нека бѫде споредъ вѣрата ти.“ Отъ този часъ дъщерята на хананейката оздравѣ, и тя получи Божията благодать.

 

Всички хора — учени, философи, музиканти, художници, писатели, иматъ известни стремежи и идеали, които всѣки постига споредъ степеньта на своята вѣра. Какъвъ ще стане човѣкъ, това зависи отъ неговата вѣра. Нѣкой става богатъ, ученъ, философъ или музикантъ, понеже вѣрвалъ, че може да стане такъвъ. Забелязано е, че великитѣ хора сѫ вѣрващи. Тѣ вѣрвали въ постигането на своитѣ идеали и станали силни и велики хора. Който има разумна вѣра, преодолява всички мѫчнотии и препятствия въ живота си. Христосъ показа на хората начина, по който могатъ да се справятъ съ мѫчнотиитѣ си. Първото условие за това е чистъ животъ, изпълненъ съ любовь. Истинскиятъ християнинъ се отличава съ мораленъ устой. Той е смиренъ, любещъ и чистъ. Който не е придобилъ тѣзи качества, и християнинъ да стане, ще се проявява такъвъ, какъвто е билъ първоначално: ако е билъ нервенъ, нервенъ ще си остане; ако е билъ щедъръ, такъвъ ще си остане. Голѣми усилия трѣбва да прави човѣкъ върху себе си, за да превърне отрицателнитѣ си качества въ положителни и да усили положителнитѣ. Бубата не може въ единъ день да стане пеперуда. За това сѫ нуждни около 40 деня. Ако на бубата, която живѣе толкова кратко време, сѫ нуждни 40 деня за превръщането ѝ въ пеперуда, колко повече работа и време сѫ нуждни на човѣка, за да мине отъ състояние на буба въ пеперуда. Както животнитѣ, така и хората се развиватъ бавно, постепенно, като следватъ законитѣ на еволюцията. Всѣка форма представя нота на Божествената гама на живота. Нотата може да бѫде цѣла, половина, четвъртина, осмина и т.н. Тя има свой тонъ и опредѣлена стойность. Хората си мислятъ, че знаятъ азбуката на своя езикъ, както и седемтѣ музикални тона, но като започнатъ да си служатъ съ тѣхъ, нито говорътъ имъ е говоръ, нито пѣсеньта — пѣсень. Малко хора говорятъ и пѣятъ, както трѣбва.

 

Нѣкой говори за любовь, а сърдцето му е праздно. Говори за истината, безъ да я познава. Говори за любовь къмъ Бога, а не е готовъ за никаква жертва. Който не може да се жертвува, не обича Господа. Следъ всичко това, той се чуди, защо хората не го разбиратъ и работитѣ му не вървятъ добре. Човѣкъ трѣбва да разбере, че Божествениятъ животъ работи въ него, и да знае, че всѣко благо е дадено не само за него, но и за ближнитѣ му. Всѣки има право да се ползува отъ благата на живота за своето развитие. Мѫжътъ, жената, децата сѫ условия, дадени на човѣка, за да мисли, да работи за своето развитие, а не само за използуване едни - други. — Какъ да се освободимъ отъ страданията? — Не избѣгвайте страданията, но се учете отъ тѣхъ. Всѣко страдание е музикаленъ тонъ, който трѣбва да бѫде чистъ, ясенъ и мекъ. Той трѣбва да бѫде въ хармония съ тона на радостьта. Само така животътъ ще се развива правилно. Както въ музиката тоноветѣ трѣбва да си хармониратъ, за да образуватъ правиленъ акордъ, така и тонътъ на страданието трѣбва постепенно да се повдига, докато внесе хармония въ живота и се превърне въ радость. Следователно, страданието представя понижаване тоноветѣ на човѣшкия животъ, а радостьта — повишаване на сѫщитѣ тонове.

 

Христосъ казва: „Жено, голѣма е твоята вѣра!“ Това значи: Жено, ти пѣешъ правилно, въ хармония съ твоята дъщеря, поради което тя ще оздравѣе. Майката може да излѣкува дъщеря си, а бащата — сина си, ако сѫ въ хармония помежду си. Ако майката грѣши, дъщерята страда; ако бащата грѣши, синътъ страда. За да не страдатъ децата, родителитѣ трѣбва да живѣятъ добре. Когато дъщерята заболѣе, майката трѣбва да се бори съ смъртьта като тигрица, за да я спаси. Иначе, и майката, и дъщерята спиратъ развитието си. Обаче, има случаи, когато смъртьта на децата носи известно благословение за родителитѣ, но това вече не е смърть, а преселване. Страшна е смъртьта, когато иде преждевременно и лишава човѣка отъ възможностьта да реализира своитѣ идеали. — Какъ може човѣкъ да се спаси отъ смъртьта? — Като живѣе въ пълна хармония съ Бога. Това значи, да пази връзката си съ Бога, направена още въ началото на своя животъ. Затова се казва: Не кѫсай връзката си съ Бога. Не кѫсай връзката и на ближния си съ Бога. Ако не можешъ да я усилишъ, поне не я кѫсай. Като не разбиратъ законитѣ на живота, хората кѫсатъ едни-други нишкитѣ на живота си и после страдатъ. Тѣ кѫсатъ нишкитѣ си, защото вѣрата и свѣтлината имъ сѫ слаби. Много пѫти тѣ ще се раждатъ и прераждатъ, докато завършатъ работата си на земята, т.е. докато свържатъ нишкитѣ, които сѫ кѫсали.

 

Съвременнитѣ хора се спъватъ едни-други въ живота си, защото се състезаватъ. Всѣки иска да бѫде пръвъ. Свѣтскиятъ човѣкъ иска да заеме първо мѣсто въ обществото, а религиозниятъ — да бѫде близо до Бога. И едното, и другото е невъзможно. Каквото мѣсто и да заемашъ въ обществото, все ще има единъ човѣкъ, който да стои по-горе отъ тебе. Що се отнася до близость къмъ Бога, това е относително понятие. Богъ е слънцето на живота, но отъ човѣка зависи да бѫде близо или далечъ отъ Него. Ако си въ хармония съ Бога, ще бѫдешъ близо до Него. Ако скѫсашъ връзката си, ти самъ се отдалечавашъ отъ Него. За духовния свѣтъ нѣма мѣсто, пространство и време. Това сѫ величини, които иматъ отношение къмъ материалния свѣтъ. Можешъ да бѫдешъ близо до Бога по духъ, а не по плъть. Физическиятъ свѣтъ е ограниченъ, а духовниятъ е безграниченъ. Затова казваме: двама души на единъ столъ едновременно не могатъ да седатъ, въ една кесия не могатъ да бъркатъ, едни обуща не могатъ да носятъ и т.н. Докато е на земята, човѣкъ трѣбва да разбира физическитѣ закони и да се съобразява съ тѣхъ. Първоначално хората сѫ ходѣли безъ обуща, но следъ грѣхопадането климатическитѣ условия се измѣнили, станало е по-студено и се явила нужда отъ обувки. Днесъ птичкитѣ не се борятъ за обувки, като хората — Защо се биятъ и каратъ хората помежду си? — Защото вѣрата имъ е отслабнала. Докато мѫжътъ е богатъ, жената вѣрва въ него; щомъ той изгуби богатството си, и вѣрата на жената изчезва. Докато мѫжътъ е здравъ и заема високо положение, жената вѣрва въ него; щомъ изгуби здравето и положението си, тя се обезвѣрява. Това не е вѣра, за каквато Христосъ говори. Ето защо, нѣкои предпочитатъ да посветятъ живота си за изследване и изучаване на пеперудитѣ и насѣкомитѣ, отколкото да се занимаватъ съ подобнитѣ си, отъ които често се излагатъ на разочарования и огорчения.

 

Христосъ каза на хананейката: „Жено, голѣма е твоята вѣра!“ Тази жена се смири и пожела да изправи погрѣшкитѣ си, за което получи Божията благодать. Мнозина не виждатъ погрѣшкитѣ си, не искатъ да ги признаятъ и, ако нѣкой имъ ги изнесе, тѣ търсятъ начинъ да се извинятъ. Това не е Божествено. Единъ е Божествениятъ законъ, и всички трѣбва да го изпълняватъ. Не всички хора изпълняватъ този законъ еднакво, защото не сѫ на еднаква степень на развитие. У нѣкои сърдцето взима надмощие, у други — умътъ, а у трети — волята. — Защо не се организиратъ всички хора, да се развиватъ еднакво? — Това е невъзможно. Нали има редъ обществени организации? Всички организирани хора на еднаква степень на развитие ли сѫ? Следователно, истинското организиране става отвѫтре-навънъ и отвънъ-навѫтре, но отъ Духа. Това значи усилване на вѣрата. При такова организиране никой никого не може да изнасили. Въ човѣшкитѣ организации има взаимопомощь, но има и изнудване. Въ Божественитѣ организации има взаимопомощь безъ никакво изнудване. Тукъ излишъкътъ се раздава безъ задържане отъ когото и да е. Всѣки има право да се ползува отъ излишъка на благата, т.е. отъ тѣхнитѣ лихви, но въ никой случай нѣма право да нарушава основния капиталъ или майката на дадено благо. Майката остава за основа на бѫдещия градежъ. Давай отъ излишъка си, безъ да знаятъ другитѣ за това. Ти, който се ползувашъ отъ благото на ближния си, благодари за полученото и не изисквай повече, отколкото ти е дадено. Ако отидешъ нѣкѫде на гости, не стой повече отъ три деня безъ работа; на четвъртия день вземи участие въ общата работа, за да покажешъ, че си близъкъ въ този домъ. Не изнудвай близкитѣ си, нито изпитвай търпението имъ. Само Богъ и Христосъ иматъ право да изпитватъ хората. Христосъ изпита търпението на ученицитѣ си чрезъ хананейката. Тѣ искаха отъ Христа, или да ѝ помогне, или да я прати да си отиде — нѣмаха търпение да дочакатъ края.

 

„Голѣма е твоята вѣра“. Нека всѣки си зададе въпроса: Голѣма ли е вѣрата ми, за да поливамъ градината си? — Коя е тази градина? — Човѣшкото сърдце. Мнозина мислятъ, че разбиратъ човѣшкото сърдце. Тѣ го разбиратъ дотолкова, доколкото да си причиняватъ страдания. И кокошкитѣ се разбиратъ, но дайте имъ храна, да видите, какъ се кълватъ. Така правятъ и воловетѣ. Като ги храните, тѣ се мушкатъ, завиждатъ си и се страхуватъ, да не би единиятъ да хапне повече отъ другия. Когато хората очакватъ на васъ, давайте храна на всѣки поотдѣлно, да нѣма кълване и мушкане между тѣхъ. Сипвайте на всѣкиго ядене въ отдѣлна чиния. Ако всѣки самъ си сипва, опредѣлете, по колко лъжици да си вземе. Вземе ли повече, отколкото е опредѣлено, последнитѣ ще останатъ безъ ядене. За да познаете човѣка, наблюдавайте го, какъ се храни и какъ постѫпва съ близкитѣ си презъ време на ядене. Какъвто е човѣкъ на трапезата, когато се храни, такъвъ е и въ обществото. Божествениятъ животъ, въ който сме призвани, не е животъ на кълване, на мушкане, нито на кѫсане на нишки. Вмѣсто да кълвешъ, да мушкашъ, да кѫсашъ нишкитѣ, а съ това да прекѫсвашъ благороднитѣ пориви на своята душа, както и на своя ближенъ, изпращай добритѣ си мисли и помагай. Всѣки има излишна енергия, която трѣбва да се впрегне на работа. Ако сте готови да давате отъ своя излишъкъ, можете да помагате на окрѫжаващитѣ. Излишната енергия представя превръзка за счупения кракъ или рѫка на вашия ближенъ. Когато нѣкой иска да му помогнете, това подразбира даване отъ излишната енергия. Лѣкарьтъ ще превърже болния, ще намѣсти счупения му кракъ, но неговиятъ ближенъ трѣбва да е готовъ да му даде отъ излишната си енергия, т.е. отъ своитѣ материали за превръзване. Който е готовъ да дава отъ своята излишна енергия, той може да прави чудеса.

 

Какво се разбира подъ думата „чудеса“? — Чудесата не сѫ нѣща произволни. Тѣ почиватъ на разумни закони, чрезъ които Богъ се проявява. Следователно, когато се обърнете къмъ Бога за помощь, не се питайте, дали ще ви помогне или не, но дайте Му само превръзки и масло. Той ще намѣсти крака, ще го намаже и ще го превърже. Следъ нѣколко деня ще видите резултата и така ще опитате Бога. Ако всичкитѣ опити на човѣка при лѣкуване на близкитѣ му излѣзатъ сполучливи, трѣбва ли да се съмнявате въ него? Това е наука, изкуство, което всѣки може да приложи въ живота си. Ако страдате или сте болни, приложете вѣрата си. Колкото по-голѣма е вѣрата ви, толкова по-добри резултати ще имате. Ако вѣрата ви е голѣма, лесно ще се справите съ отрицателнитѣ чувства въ себе си, напр., съ омразата, завистьта и др. Голѣма сила се иска отъ човѣка, за да се справи съ злото въ себе си. Единъ начинъ познавамъ за това: Изпълнение на Божията воля, Единъ Учитель познавамъ въ свѣта: Богъ. Който следва Божия пѫть, той всѣкога изпълнява волята Му. — Кого да слушаме? — Себе си ще слушате, защото тамъ е Богъ. Мнозина не успѣватъ въ живота си, защото слушатъ много учители. Ще слушате само онзи учитель, който изпълнява Божията воля. Той работи добре, и работата му има резултати. Така работи всѣки човѣкъ, който е свързанъ съ Бога. И обущарьтъ, който работи съ любовь, прави хубави обувки и задоволява клиентитѣ си. Той може да не е свършилъ висока наука, но има любовь въ себе си. Почитайте и уважавайте всѣкиго, заради Божественото, което се крие въ него. То може да е малка искрица, но съ време тя ще се увеличи, ще стане голѣмъ огънь. Всѣки може да помогне за раздухването на тази искрица. Това значи, хората да си помагатъ и да се разбиратъ. Така се разбиратъ музикантитѣ въ единъ оркестъръ. Публиката седи, слуша и рѫкоплѣска. И вие, като мои слушатели, представяте музиканти на великия житейски оркестъръ. Вие свирите, ангелитѣ ви слушатъ и даватъ мнението си. За да не ви сѫдятъ строго, азъ имъ казвамъ, че сега сте започнали да свирите. Единъ день ще станете добри музиканти и ще ги задоволите. Външно сте добри, благочестиви, но отъ всички се иска вѫтрешно благочестие и доброта. Ако нѣкой не е станалъ още добъръ, красивъ и благочестивъ, нека се радва на тѣзи качества у другитѣ хора. Радвайте се на доброто, което живѣе въ вашия ближенъ, за да стане то основа на вашия животъ. Това е учението, което ви проповѣдвамъ днесъ: благото на едного да бѫде общо благо, и благото на всички да бѫде благо на едного. Отде е взето това учение? — Отъ разумната природа. Използувайте методитѣ, които тя ви дава, за да подобрите живота си. Всѣко нѣщо е на мѣстото си, но вие трѣбва да разбирате съотношенията между нѣщата. Като не разбиратъ тѣзи съотношения, хората сѫ недоволни едни отъ други и постоянно роптаятъ. За да не изпадатъ въ това положение, нека си спомнятъ българската поговорка: „Не съмъ слънце да огрѣя всички“. Наистина, само Богъ е слънце, което огрѣва цѣлата вселена. Ще дойде день, когато Божествената свѣтлина ще проникне въ умоветѣ на хората, и тѣ ще станатъ по-силни, отколкото сѫ днесъ. Тъй щото, ако си силенъ, знай, че Богъ работи чрезъ тебе. Дайте пѫть на Бога въ себе си, за да създадете истинска култура, на която да се радватъ всички. Затворите ли пѫтя за Божественото въ себе си, сами се излагате на страдания. Следователно, вървете отъ свѣтлина въ свѣтлина. Така ще познаете Бога, себе си и своя ближенъ. Какво учение е това, което ви освобождава отъ едни вериги и хвърля въ други? Божественото учение представя непрекѫсната линия отъ свѣтлина, въ която нѣщата се огрѣватъ последователно. Така, именно, се вижда връзката между отдѣлнитѣ явления.

 

„Голѣма е вѣрата ти, жено.“ Съ примѣра за хананейката, Христосъ обърна внимание на ученицитѣ си върху смирението. Тази жена каза, че се задоволява отъ трошицитѣ на Господната трапеза. Велико нѣщо е смирението. Малко хора днесъ се задоволяватъ отъ трошицитѣ. Повечето искатъ да седнатъ на първо мѣсто. Казва се за Христа, че дойде на земята, облѣче се въ рабски образъ и се смири. Ако Христосъ трѣбваше да се смири, колко повече това е нуждно за обикновенитѣ хора. Всички трѣбва да се смирятъ, да дойдатъ до положение да бѫдатъ еднакво доволни при изпълнение на висока или низка служба. Докато момата е свободна, облича се хубаво, мие се по нѣколко пѫти на день; тя не работи много, да не цапа рѫцетѣ си, да запази кожата си мека и бѣла. Като се ожени и стане майка, тя пере пеленитѣ на детето си, кѫпе го, работи по цѣлъ день — учи закона на смирението. — Какъ изучава този законъ? — Чрезъ любовьта.

 

Помнете: човѣкъ учи смирението чрезъ закона на любовьта. Чрезъ сѫщия законъ той се задоволява отъ трошицитѣ на господарската трапеза. Съвременнитѣ хора се хранятъ съ трошицитѣ, които падатъ отъ трапезата на ангелитѣ. Тѣхниятъ излишъкъ е нашето изобилие. Отъ нашия излишъкъ се хранятъ сѫществата, които сѫ подъ насъ. Значи, всички живи сѫщества на земята се хранятъ все съ трошици.

 

Желая ви, въ бѫдеще вѣрата ви да се усили, и когото отъ васъ срещне Христосъ, да му каже: „Голѣма е твоята вѣра.“

 

Желая ви да учите закона на смирението и да го прилагате.

 

Желая ви да бѫдете доволни отъ трошицитѣ и да ги използувате разумно.

 

Желая ви и дъщеря ви да оздравѣе.

 

Това не сѫ само пожелания, но нѣща, които можете да постигнете. Тогава и вие, и дъщеря ви, ще бѫдете здрави.

 

*

 

2. Беседа отъ Учителя, държана
на 19 януарий, 1919 г. София.







Теми съдържащи: Неделни беседи

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt