Jump to content
Ани

1926_08_29 Добро и съвършенство

Recommended Posts

От книгата "Свещеният огън", съборни беседи - 1926 г.
Първо издание: София, 1926 г.

Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

 


Недѣля. 7, 30 ч. в.   

29 августъ.

 

 

Добро и съвършенство.

 

В. И. Ч. Б. В. Б.!

 

Размишление.

 

Азъ  искамъ  тази  вечерь  да  ви  говоря  много кратко, понеже много нѣща ви сѫ казани. Нѣкои отъ тѣхъ сѫ донѣкѫдѣ разбрани отъ васъ, нѣкои съвсѣмъ не сѫ разбрани, т. е. теоретически вие разбирате нѣщата, но не разбирате тѣхното практическо приложение — далечъ сте отъ тѣзи схващания.

 

Прѣдставете си, че имате едно малко крѫгче, което прѣдставлява единъ малъкъ зародишъ, въ който е скрита потенциална Божествена енергия. Тази енергия отъ потенциална ще се прѣвърне въ кинетическа, т. е. отъ този зародишъ ще покълне едно растение и ще се развива. Значи, въ духовния, въ Божествения свѣтъ доброто е плюсъ, то се проявява. Съ други думи: въ Божествения свѣтъ доброто е кинетическо, злото е потенциално, а въ физическия свѣтъ злото е кинетическо, доброто е потенциално. Възможноститѣ, които имате за реализиране на тия живи идеи, създаватъ радоститѣ и скърбитѣ въ свѣта. Когато вие изгубите една радостна идея, какво идва на нейно мѣсто? — Скръбьта. Законътъ е вѣренъ и въ обратенъ смисълъ. Когато скръбьта изчезне, явява се на нейно мѣсто радостьта. Сега имате ли ясна прѣдстава, кога се явява скръбьта   въ   човѣшкия животъ? Енергиитѣ, които дѣйствуватъ, сѫщитѣ ли сѫ? — Не сѫ сѫщитѣ. Следователно, вие трѣбва да имате   прѣдстава   за бързитѣ смѣни на тѣзи енергии въ живота. Да кажемъ, че вие имате една кратковрѣменна радость. Какво показва тя? — Че ще се замѣни съ скръбь. Тази радость е прѣдговоръ на една голѣма скръбь. Много пѫти една малка  скръбь  е  прѣдговоръ  на  една  голѣма  радость. Този законъ е вѣренъ и въ двата случая.

 

Питамъ ви сега: отъ чисто философско гледище, можете ли да обясните, защо свѣтътъ е създаденъ така? Не само вие, но и най-виднитѣ философи, най-голѣмитѣ мислители на човѣчеството не сѫ били въ състояние да обяснятъ вѫтрѣшния смисълъ на живота. Човѣкъ може да се досѣща върху тия нѣща, но колкото и да философствува, не може да си обясни, защо именно той изгубва своята радость. Защо именно при скръбьта вие се отчайвате? Щомъ дойде скръбьта, не само вие младитѣ, но и старитѣ не могатъ да я носятъ. Питамъ: защо сте недоволни отъ скръбьта? Най-послѣ, защо сте доволни отъ радостьта? Дайте си едно философско обяснение. Знаете ли, че тази радость, отъ която сте доволни,   подиръ   половинъ   часъ    ще   ви   донесе най-голѣмата скръбь? Тогава защо се радвате? Пъкъ тази скръбь, която слѣдъ половинъ часъ ще ви донесе най-голѣма радость, вие не искате да я видите и казвате: да се махне! Това е смѣна на енергии. Всѣкога на една положителна енергия отъ Божествения свѣтъ съотвѣтствува  една  отрицателна  енергия  отъ  земята. Тия нѣща, които въ невидимия свѣтъ се проявяватъ като добри, на земята се проявяватъ като лоши. (Отъ какво зависи това противорѣчие?) Вие може да знаете отъ какво зависи това противорѣчие, а при това пакъ да не можете да приложите закона. За да бѫдемъ добри, не е необходимо да знаемъ, какво нѣщо е доброто. И за да бѫдемъ лоши, не е необходимо да знаемъ, какво нѣщо е лошото. Ако се качите на нѣкоя голѣма скала и се спуснете отъ нея, необходимо ли е да знаете, какво нѣщо е дълбочина? — Не е необходимо. Като слѣзете долу, ще знаете, какво нѣщо е дълбочина. Допуснете, че вие сте въ нѣкоя машина, която ви издига нагорѣ, но не знаете още, какво нѣщо е височина. Необходимо ли е да знаете, какво нѣщо е височина? — Не е необходимо. Онази машина, като ви издигне нагорѣ, като аеропланъ, ще почувствувате, какво нѣщо е височината.

 

Значи, въ насъ ставатъ извѣстенъ родъ промѣни, независимо отъ нашата воля. Ще имате прѣдъ видъ слѣдното: на земята човѣкъ не може да знае, коя е истинската радость, и коя е истинската скръбь. Скръбьта и радостьта съставятъ едно цѣло и въ нѣкой отношения скръбьта е прѣдговоръ на радостьта, а въ други отношения радостьта е прѣдговоръ на скръбьта. Радостьта и скръбьта, това сѫ дрехитѣ на Божествения свѣтъ. Само въ облѣклото на радостьта и скръбьта ние познаваме реалностьта на нѣщата. Всички велики сѫщества, които се явяватъ въ свѣта, носятъ и радость, носятъ и скръбь. Понеже всички вие сте учени, ако помислете малко върху тия думи, ще видите, че този законъ е много вѣренъ. Да кажемъ, че вие имате единъ бѣденъ приятель, когото много обичате, но трѣбва да знаете, че любовьта ви къмъ него непрѣменно ще ви донесе скръбь. Защо? — Вие ще трѣбва да дѣлите съ него срѣдствата си, леглото си, ще му съчувствувате въ страданията, ще му помагате — нѣщо ви свързва съ него. Въпрѣки всички страдания, които той може да ви причини, безъ да иска, вие усѣщате едно разположение, една вѫтрѣшна приятность къмъ него. Сега ще ви обърна вниманието върху приложението на закона. Вие сте млади, искате да работите, да се проявите, но ако не можете да проявите на врѣме вашата енергия, въ васъ ще дойде едно спяще състояние, и вие ще започнете да заспивате. Азъ гледамъ, тукъ въ класа, както и навсѣкѫдѣ въ събранията, много отъ слушателитѣ заспиватъ. Виждамъ, че вие сте натрупали много енергия и не работите, затова заспивате. Що е заспиването? — Заспиването е потъване въ една по-гѫста материя. Когато се говори често по единъ въпросъ, който не ви интересува, казвате: не ме интересува този прѣдметъ. Защо?  —  Съзнанието  ви  не  е  будно.  Допуснете,  че имате единъ планъ, искате да организирате едно списание. Събирате се да говорите веднъжъ, втори, трети пѫть, разисквате, но нищо не вършите. Слѣдъ като говорите толкова много, всички ставате индиферентни, казвате: не ни трѣбва нито списание, нито какво и да е мѣроприятие! Защо така? — Не трѣбва много говорене. Веднъжъ като говорите, започнете работа! Може да направите много погрѣшки, не се бойте, работете! Като работите, у васъ ще се роди импулсъ, стремление къмъ работа. Затова, за прѣдпочитане е въ свѣта да правимъ погрѣшки и да работимъ, отколкото да бѫдемъ свързани. Въ България често идваха американци, но не говориха български езикъ казваха: когато се научимъ да говоримъ хубаво, тогава ще се отпуснемъ да говоримъ. Нѣкои отъ тѣхъ, които се рѣшаваха да говорятъ, правиха погрѣшки наистина, но научиха български езикъ, а онѣзи, които не се отпускаха да говорятъ, не го научиха. Ако отидете въ странство и не говорите съотвѣтния езикъ, докато не го научите, вие никога нѣма да научите да говорите. Ако искате да бѫдете добри, ако искате да бѫдете съвършени изведнъжъ, никога нѣма да бѫдете такива. Много погрѣшки ще правите, докато станете съвършени. Ц ѣ л ь т а  в ъ  ж и в о т а  н а  ч о в ѣ к а  н е е    т о й    д а    б ѫ д е    д о б ъ р ъ,    н о    д а    б ѫ д е  с ъ в ъ р ш е н ъ . Цѣльта, идеалътъ на човѣка е да бѫде съвършенъ; а да бѫде добъръ, това е срѣдство.

 

Та  когато  азъ  ви  говоря,  че  трѣбва  да  бѫдете добри, това е само срѣдство, за да достигнете съвършенството. Слѣдователно, добротата не е идеалъ въ живота на човѣка, а е само срѣдство и условие за постигане на съвършенството. Тогава, азъ обяснявамъ, защо трѣбва да бѫдете добри: трѣбва да бѫдете добри, за да бѫдете съвършени. Защо трѣбва да бѫдете съвършени? — За да бѫдете добри. Който разбира закона, ще знае, като се казва, че човѣкъ трѣбва да бѫде съвършенъ, за да бѫде добъръ, трѣбва да подразбира условията; а като се казва, че човѣкъ трѣбва да бѫде най-първо добъръ ще подразбира, че доброто е необходимо за постигане съвършенството. Съвършенството има два израза: въ Божествения свѣтъ съвършенството се изпитва съ голѣмата радость, която Духътъ съдържа. Но като дойде Духътъ на земята, изпитва се голѣмата скръбь. И ако вие не искате да страдате, трѣбва да отидете горѣ - нищо повече! Пъкъ щомъ не можете да се проявите горѣ, непрѣменно трѣбва да се проявите долу — нѣма изключение въ този законъ. Щомъ човѣкъ влѣзе въ живота, той трѣбва да се прояви или въ радостьта, или въ скръбьта. Или, казано на наученъ езикъ: човѣкъ трѣбва да се прояви или между хората, или между ангелитѣ. Между хората ще се проявишъ като страждущъ човѣкъ, а между ангелитѣ ще се проявишъ като добъръ човѣкъ. Слѣдователно, въ това отношение казвамъ така: страданията, това сѫ коренитѣ на дървото, а радоститѣ, това сѫ клонищата. Коренитѣ и клонищата, т. е. страданията и радоститѣ заедно съставляватъ дървото на живота. Безъ корени не може да има растене, та колкото повече страдате, коренитѣ  ставатъ  по-дълги  и  по-силни,  а  щомъ коренитѣ сѫ по-силни, и вашитѣ клонища сѫ по-силни — съотвѣтствие има. Значи, енергията, тази разумна сила, която се проявява въ коренитѣ на вашия животъ, която дѣйствува долу въ земята, ще се прояви и въ клонищата, т. е. въ по-висшитѣ области на вашия животъ. За да бѫдете силни въ свѣта, тази идея трѣбва да се срасне съ васъ.

 

Тази сутринь ви говорихъ, че човѣкъ трѣбва да обича Бога. Тази е идеята, която трѣбва да стане въ васъ плъть и кръвь, ако искате да бѫдете мощни и силни, за да може да се образуватъ коренитѣ на вашия животъ. За да може да побѣдите всички мѫчнотии, непрѣменно трѣбва да си поставите за задача да обичате Бога и да реализирате тази задача. Ако дѣйствувате по обикновенъ начинъ, както хората дѣйствуватъ сега, ще имате единъ обикновенъ опитъ на разочарование. Земята е покрита само съ разочарования; земята е покрита само съ кости, а всички кости сѫ останки отъ сѫщества, които сѫ вървѣли по кривъ пѫть. Никой светия не оставя коститѣ си на земята. Светия, който оставя коститѣ си на земята, не е пъленъ светия. Светии, на които хората пазятъ коститѣ, прѣкарватъ голѣми страдания.

 

Та казвамъ: понеже вие се приготовлявате за работници въ свѣта, сега именно ще дойде и вашето врѣме да се проявите. Не чакайте да бѫдете съвършени! Всѣки день трѣбва да правите микроскопически опити. Щомъ направите единъ малъкъ опитъ, въ васъ ще се роди единъ малъкъ потикъ. Не губете напразно енергията си, защото другояче ще имате сѫщата опитность, каквато сѫ имали всички хора, които сѫ живѣли прѣди васъ. Скърбитѣ и страданията, това не е животътъ. Туй, което причинява радость въ живота, то е законътъ на съвършенството, понеже Божествениятъ животъ се намира въ съвършенство, Когато ние прѣдчувствуваме това съвършенство, което ще имаме за въ бѫдеще, то носи радость за насъ. Но когато чувствуваме, че не можемъ да придобиемъ това съвършенство, въ насъ се зарежда скръбьта.

 

Сега, на първо мѣсто трѣбва да знаете, че не ви даваме изведнъжъ всички окултни сили, с ъ     к о и т о   щ е  б о р а в и т е , защото ние не искаме да ви въведемъ въ интенсивна дѣятелность, понеже вашиятъ мозъкъ и вашата нервна система ще се разстроятъ. Даже и отъ това малкото, което имате, по нѣкой пѫть мнозина отъ васъ ще се обезсърчатъ, ще станатъ индиферентни. Индиферентностьта не е нищо друго, освѣнъ разкашкване, мозъкътъ се размеква. Мозъкътъ трѣбва постепенно да се кали; трѣбва да се кали и човѣшкото сърце; трѣбва да се кали и човѣшкиятъ умъ да станатъ пластични, издържливи. Сѫщо тъй трѣбва да се кали и човѣшката душа и човѣшкиятъ духъ. Или казано на чисто  материалистиченъ  езикъ:  нервната  система трѣбва да се кали, за да може Божествената енергия да тече постоняно прѣзъ нея.

 

Сега вие се връщате отъ събора. Какъ ще работите прѣзъ тази година? Като влѣзете между хората, вие ще се   заразите   отъ   тѣхнитѣ   идеи   и   като   срещнете най-малкото съпротивление, вие ще се обезсърчите и ще  отстѫпите.  Като  отстѫпите,  ще  се  скриете  въ позицията си, ще си повдигнете главата като лалугеръ и ще кажете: чакай, дано дойде благоприятно врѣме, още не ми е дошло врѣмето, не съмъ узрѣлъ. Разсѫждавате ли така, вие ще се спънете. Докато узрѣете, нѣма да има мѣсто за работа. Щомъ узрѣешъ, настава другъ законъ. Узрѣлиятъ плодъ подразбира съвършенство; Щомъ си узрѣлъ, ти влизашъ вече въ Божествения животъ, а на земята ще работишъ, докато си зеленъ. Щомъ узрѣешъ, ще те дигнатъ отъ земята, нѣма какво да търсишъ тукъ. Затова, докато си на земята, нѣма да искашъ да узрѣвашъ. Който иска да живѣе по-дълго врѣме на земята, ще бѫде зеленъ, а който иска да узрѣе, ще замине. Кои хора сѫ зелени? — Зелениятъ човѣкъ се отличава по това, че не желае много работи. Той желае най-сѫщественото, само туй, което е за днешния день. Той е като дѣцата, съ малко се задоволява.

 

Та сега вие се връщате въ свѣта и ще влѣзете въ стълкновение съ два лагера на противоположни сили, затова всички трѣбва да знаете, какъ да се справяте, да не оставяте вашия умъ да се люлѣе като махалото на часовника. Нашата задача не е само да опрѣдѣляме врѣмето, както махалото. Нѣкои мислятъ, че като се движатъ налѣво и надѣсно, като махалото на часовника, вършатъ нѣщо. Този часовникъ може по механически начинъ да опрѣдѣля врѣмето, но за васъ не е важно да опрѣдѣляте врѣмето. За васъ цѣльта на живота ви е въ съвършенството. За тази година, вие младитѣ, ще имате задачата да бѫдете съвършени. Какво подразбирамъ подъ думитѣ да бѫдете съвършени? — Поне да можете да балансирате скръбьта и радостьта, да се смѣнятъ равномѣрно. Ако имате половинъ часъ скръбь, трѣбва да имате и половинъ часъ радость, а нѣкой пѫть, като не разбирате  закона,  щомъ  сте  недоволни,  ще  имате половинъ часъ радость, два часа скръбь. Скръбьта ви ще бѫде по-продължителна.

 

Сега отъ васъ, младитѣ, се изисква да си опрѣдѣлите единъ общъ планъ на дѣйствия, какъ трѣбва да работите, тукъ въ София, както и вънъ въ провинцията. У всинца ви трѣбва да се роди инициатива. Азъ толкова пѫти ви казахъ, че вие трѣбва да си пишете. Писмата ви трѣбва да бѫдатъ идейни. Вие сте заняти само съ себе си. Азъ гледамъ, вие днесъ мислите за работи, които трѣбва да оставите за слѣдъ 10 години. Вземете да напишете едно писмо на нѣкой вашъ братъ отъ провинцията, да го окуражите, та като окуражите него, ще окуражите и себе си. Вие какво правите? — Разсѫждавате, какво е положението на София, какво ще бѫде положението на българския народъ слѣдъ 10 години, по кой начинъ ще се оправи свѣта и т. н. Хубави сѫ тия филосфии, но азъ ги наричамъ нищо друго, освѣнъ едни хубави упражнения. Когато нѣма какво да правите, тѣ сѫ хубави гимнастически упражнения за ума. Всички философски работи, това сѫ отлична гимнастика за ума. Мислите ли, че всички философии, които сѫществуватъ въ свѣта, сѫ вѣрни? Мислите ли, че всички математически работи сѫ вѣрни? Да кажемъ, че а+в=с. Какъ ще докажете, че а+в=с? Това е само едно прѣдположение. Азъ мога да кажа, че а+в=с. Това е едно прѣдположение. Азъ мога да кажа, че а+в не е равно на с. Може да се води споръ по това. Мога да ви наведа редъ аргументи по това, да видите, въ какво отношение а+в=с. Които отъ васъ сѫ математици, кажете, какво прѣдставлява това равенство? (—То изразява само едно количествено отношение). Имаме и други равенства: с—в=а; с—а=в, и т. н. Какъвъ изразъ иматъ количественитѣ нѣща?

 

Има една висша математика, която може да изчисли, слѣдъ колко врѣме като си започналъ да страдашъ, ще се промѣни твоето състояние. Запримѣръ, ако направите единъ голѣмъ разрѣзъ на рѫката си, заздравяването на този разрѣзъ ще зависи отъ концентрирането на вашия умъ. Рѫката ви може да оздравѣе за 5 минути, за 10 минути, за 15 или за 20 минути, за единъ день, за два дни, а може и за нѣколко мѣсеци. Колкото интенсивностьта на вашата мисъль е по-слаба, толкова повече се продължава и врѣмето. Затова, за всички идеи, които искате да прокарате въ свѣта, трѣбва да имате една грамадна интенсивность, т. е. енергията, която ще изразходвате за постигането на тази идея, трѣбва да съотвѣтствува на самата реалность. Този законъ сѫществува и въ механиката. Отъ интенсивностьта на силата, която изхвърля гранатата напримѣръ, зависи, какво пространство ще пропѫтува тя, т. е. какво разстояние ще измине.

 

И тъй, като се върнете по домоветѣ си, трѣбва да вложите въ ума си идеята, че всичко, което желаете прѣзъ тази година, ще можете да го постигнете. Ще си поставите за работа единъ постижимъ идеалъ. Запримѣръ, идеалътъ ви може да се състои въ постигане на слѣднитѣ нѣща: да научите френски, английски, или кой и да е отъ модернитѣ езици; другъ нѣкой може да се научи да свири на нѣкъкъвъ инструментъ, или да се научи да рисува и т. н. Изобщо, ще си поставите за задача постигането една конкретна идея, която да може да реализирате. Запримѣръ, отъ толкова години насамъ ви прѣподавамъ окултни лекции, но ако ви по питамъ, каква е третата лекция отъ третата година, или каква е първата лекция отъ първата година, какво ще ми кажете? Всички вие мислите, че това е минало вече и знаете само заглавията на лекциитѣ, а самиятъ материалъ го нѣма въ васъ. Азъ трѣбва да се повърна къмъ тѣхъ, да ви покажа сѫщественитѣ мѣста въ лекциитѣ. Въ всѣка лекция има по една сѫществена мисъль. Разбира се, вие още не сте готови за този материалъ. Туй, което съмъ ви говорилъ, тия идеи ще изпѫкнатъ въ вашия умъ, може би, слѣдъ 10—20 години.

 

Е д н о в р ѣ м е н н о   вие  трѣбва  да  си  зададете задачата, да работите, освѣнъ индивидуално, още и колективно. Голѣмо изкуство е да знае човѣкъ, какъ да работи! Напримѣръ, счупи ти се колата — изкуството е да си способенъ самъ да си я направишъ, безъ ничия помощь. При това, ако работятъ 10 души на една кола и всички знаятъ, какъ да се поправи, работата ще върви по-бързо. Ако самъ поправяте колата си, това може да ви отнеме цѣлъ день, но потрѣбно е да знаете и сами да си поправяте колата. Дойде ви извѣстна мѫчнотия, трѣбва да бѫдете въ състояние сами да разрѣшите тази мѫчнотия. Всѣка мѫчнотия е една задача. Не е нужно да разрѣшите цѣлата задача сами, но поне една малка часть отъ нея.

 

Сега,  по  пѫтя  ви  сѫ  турени  извѣстни прѣпятствия, извѣстни мъчнотии, каквито имахте и по събора. Тъкмо се приготвихте за съборъ, станахте сутриньта, не можахте да се съберете всички заедно — едни останаха вънъ, други — вѫтрѣ. Какво ще правите въ такива случаи? — Онѣзи, които сѫ отвѫтрѣ, ще се молятъ; а онѣзи, които сѫ отвънъ, ще работятъ. Затова прѣзъ тази година използувайте всѣки даденъ случай, колкото малъкъ и да е, за вашето повдигане. Използувайте всички случаи, които ви се даватъ. Всѣки трѣбва да бѫде на мѣстото си. Всѣка мисъль,  всѣко чувство трѣбва да е на мѣстото си. Прави добро на мѣсто,  почивай  на  мѣсто,  мълчи  на  мѣсто  —  всѣко нѣщо да е на мѣстото си. Нали пѣете пѣсеньта „Тѫги скърби вдигай, слагай“. Можете ли да ги вдигате? — Не можете. Лесно се пѣе, мѫчно се вдигатъ. Често азъ провѣрявамъ   тяжестьта  на  вашитѣ   скърби.  Когато нѣкой скърби, азъ взимамъ скръбьта му и намирамъ, че е доста тежка. Казвамъ: доста тежка е тази скръбь, непоносима е заради него. Тази скръбь е доста тежка за едно дѣте. Има скърби, които извѣстни индивиди могатъ да носятъ, а други не могатъ. Сѫщото е и по отношение   радоститѣ.   Радоститѣ   сѫ   достѫпни   за нѣкой, а за други сѫ недостѫпни. (Нали Господъ раздава скърбитѣ и то толкова, колкото могатъ да се носятъ?) Не, ние отъ лакомия избираме голѣмитѣ страдания. Нѣкой отъ васъ ходятъ по 10 пѫти на день да хлопатъ за страдания, безъ да знаятъ това.

 

Както  виждате,  азъ  не  устояхъ  на  думата  си. Казахъ, че ще говоря кратко, а говорихъ повече. Трѣбваше да ви кажа: скръбьта и радостьта сѫ потрѣбни, за да бѫдете съвършени — нищо повече, Посѣйте този орѣхъ, и той ще ви изясни Истината, ще ви покаже, какво има въ него. На работа! Отъ младитѣ се изисква работа. Вие можете да работите, мнозина отъ васъ седатъ и почиватъ. Гледамъ, нѣкои отъ васъ седатъ подъ крушата спятъ. Тѣ мязатъ на нѣкои овчари, които оставятъ овцитѣ си да пладнуватъ, а тѣ заспиватъ. Мине икиндия, тѣ още спятъ. По нѣкой пѫть очитѣ имъ гурлясватъ, хващатъ червеи. Казвамъ: опасно е да се спи денемъ. И много овчари трѣбва да лѣкуватъ очитѣ си отъ червеи.

 

Сега  вие  сте  богати,  пълни  съ  енергия,  но  ще внимавате да не давате всичката енергия, която имате, а само  отъ  прѣизобилието,  о т ъ    и з л и ш е к а .    П о  т о з и  н а ч и н ъ въ васъ ще дойде нова енергия отвънъ. Не трѣбва да бѫдете като онзи банкеръ, който постоянно складира, забогатѣва, иска да образува голѣмъ капиталъ, за да се осигури. Не трѣбва да бѫдете като онзи търговецъ, който съ малъкъ капиталъ прави голѣмъ оборотъ. Вие трѣбва да бѫдете отъ тѣзи окултни ученици, които правятъ голѣмъ оборотъ съ малки сили. Така, вие ще спечелите повече, отколкото ако разполагате съ голѣми окултни познания, защото голѣмитѣ окултни познания сѫ свързани съ голѣми мѫчнотии. Затова именно и напрѣдналитѣ ученици плащатъ много. Вие трѣбва да поливате всички ваши сѣменца. Приложете въ дѣйствие всички благородни пориви и желания, които имате въ живота си, и никога не отлагайте! Кой какъвто планъ има, нека го приложи. Азъ не подразбирамъ нѣкой глупавъ планъ. Не, всѣки отъ васъ има добъръ планъ. Този вашъ планъ приложете! Каквито благородни идеи имате, не отлагайте, приложете ги! Вие мислите за послѣдствията отъ тѣхъ. Направете опитъ прѣзъ тази година, приложете ги, безъ да мислите за послѣдствията. Даже и при най-голѣмитѣ несполуки, които имате, ще сполучите повече, отколкото ако не приложите идеитѣ си. Приложете доброто, което имате въ васъ! Често младитѣ казватъ: да видимъ, какъ ще работятъ старитѣ, че тогава и ние. Старитѣ пъкъ казватъ: да видимъ, какъ ще работятъ младитѣ. Вие очаквате отъ старитѣ, а старитѣ очакватъ отъ васъ. Въ това отношение всички трѣбва да работите.

 

Най-първо    употрѣбете    закона    на    внушението върху себе си. Внушавайте си и работете! Да кажемъ, че мнозина се намирате подъ влияние на мързела. Какво трѣбва да правите, за да се освободите отъ него? — Ще си служите съ закона на внушението. Ще си кажете: утрѣ ще стана въ 4 часа! Но успите се и ставате въ 5 часа. На втория день пакъ ще си кажете: утрѣ ще стана въ 4 часа! Обаче ставате въ четири и половина часа. На третия день пакъ ще кажете сѫщото. Ще продължавате така, докато придобиете навикъ да ставате точно на врѣмето, което искате. Можете да продължавате така 1-2-3 мѣсеца, докато добиете навикъ. Придобиете ли навика, прѣстанете съ това упражнение, започнете съ друго. Напримѣръ, кажете си: за три мѣсеца ще науча есперанто. Ако не можете да успѣете още прѣзъ първитѣ три мѣсеца, продължете още за три мѣсеца. Ако пакъ не успѣете, продължете опита за още три мѣсеца и т. н. Продължавайте дотогава, докато научите есперанто. Какво означава есперанто? — Надѣване.

 

И  т ъ й ,   в с и ч к и   т р ѣ б в а   д а   р а б о т и т е   в ъ р х у   с е б е   с и   с ъ   з а к о н а   н а  в н у ш е н и е т о . Имашъ една скръбь, кажи си: утрѣ скръбьта ми ще бѫде по-малка. На втория день ще кажешъ сѫщото; на третия день пакъ сѫщото и т. н. Ще си внушавашъ така, докато тази скръбь се прѣмахне. По този начинъ скръбьта може да се намалява, но може да стане и обратното. Значи, чрѣзъ закона на внушението може да се привлича радостьта. т. е. скръбьта може да се прѣвърне въ радость — несполукитѣ въ живота могатъ да се прѣвърнатъ въ сполуки. Когато научите закона на внушението и можете да го прилагате цѣлокупно въ вашия животъ, вие ще имате успѣхъ въ всичко.

 

В. И. Ч. Б. В. Б. !

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×