Jump to content
Ани

1926_08_28 Правосѫдие

Recommended Posts

От книгата "Свещеният огън", съборни беседи - 1926 г.
Първо издание: София, 1926 г.

Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

 


Сѫбота, 10 ч. с.                                           

28 августъ.

 

Правосѫдие.

 

Защото азъ Господъ обичамъ правосѫдие; мразя грабителство и неправда“.

 

Исаия 61:8.

 

За  да  може  в с ѣ к и    ч о в ѣ к ъ    да  се  развива правилно,  трѣбва  да  разбира  Истината,  която  носи свобода  за  него.  Азъ  взимамъ  думата  „човѣкъ“  въ най-широкъ смисълъ, въ нейното първично значение, тъй както е турена отъ невидимия свѣтъ, тъй както е турена отъ Бога. Този човѣкъ трѣбва да е свободенъ отъ всички прѣдубѣждения. Той не трѣбва да носи въ себе си никакви утайки на живота, т. е. той не трѣбва да носи утайкитѣ на ония минали сѫществувания на кой и да е народъ, или на кое и да е растително или животинско царства, прѣзъ които е миналъ. Човѣкъ не носи бѣлѣзитѣ само на народноститѣ, прѣзъ които е миналъ, но той носи въ себе си и нѣщо животинско. Въ човѣка се криятъ всички добродѣтели, които ангелитѣ иматъ, но въ него се криятъ и всички злини, които сѫществата на ада иматъ. Човѣкъ е способенъ и на едното, и на другото. Това сѫ двѣ възможности, понеже човѣкъ живѣе между два свѣта. Това сѫ двѣ граници на неговия животъ, въ които той се проявява. Животътъ му отъ една страна граничи съ небето, съ рая, а отъ друга страна граничи съ ада, съ прѣизподнята.

 

Слѣдователно, вие живѣете между двѣ граници. Такъвъ е животътъ, който сега се проявява на земята. Всички разумни хора въ свѣта, които искатъ да разбератъ Истината, трѣбва да я търсятъ, да я проучатъ, понеже свободата въ свѣта не може да дойде безъ Истината. Тя е великъ законъ. Когато хората разбератъ Истината, само тогава ще иматъ едно вѫтрѣшно гражданство. Но прѣди да дойде Истината, прѣди да дойде свободата, на тѣхъ прѣдстои усилена работа. Човѣкъ не е пратенъ на земята за радости; човѣкъ не е пратенъ на земята за щастие; човѣкъ не е пратенъ на земята за блаженство; човѣкъ не е пратенъ на земята за богатство; човѣкъ не е пратенъ на земята за слава; човѣкъ не е пратенъ на земята за сила — той е пратенъ да научи пѫтя Господенъ; той е пратенъ на земята да научи закона на служенето, закона на смирението; той е пратенъ на земята да научи онова истинско знание на вѣчностьта, което ще му служи за съграждането на неговия бѫдещъ безсмъртенъ животъ. Туй е великиятъ законъ, туй е великиятъ идеалъ!

 

Онзи  човѣкъ,  който  живѣе   за  народа   си,   или  за обществото, или за дома си, или за жена си, или за дѣцата си, или за себе си, както и онзи човѣкъ, който живѣе за човѣчеството, той не е разбралъ смисъла на живота. Ние не сме пратени на земята да живѣемъ за себе си; ние не сме пратени на земята да живѣемъ за дома си; ние не сме пратени на земята да живѣемъ за народа си; ние не сме пратени на земята да живѣемъ за човѣчеството — ние сме пратени на земята да изявимъ Божествения животъ. Този животъ включва въ себе си всичко. Можемъ ли да изявимъ Божествения Духъ, всичко друго се включва въ Него. Не можемъ ли да изявимъ  този  животъ,  всичко  друго  е  пропаднало. 

 

Съврѣменнитѣ хора сѫ забравили тази велика Истина. Кажете ми, кой народъ отъ миналото е придобилъ нѣщо съ тази философия? За старитѣ римляни ли ще ми кажете? За египтянитѣ ли, за асирийцитѣ ли, за вавилонянитѣ ли, или за нѣкои отъ съврѣменнитѣ народи ще ми кажете, че сѫ придобили нѣщо цѣнно и не сѫ го изгубили и до днесъ? Дали англичанитѣ, дали германцитѣ, дали българитѣ, дали сърбитѣ, дали гърцитѣ, или кои и да сѫ други, сѫ спечелили нѣщо съ тази ограничена философия? Всички тия народи, както и всички отдѣлни индивиди иматъ особени схващания за Истината.

 

„Азъ Господъ обичамъ правосѫдието“. Кога може да се прояви правосѫдието? — Само онзи човѣкъ може да прояви правосѫдието, на когото душата е заквасена съ Истината. По какво се отличава човѣка на правосѫдието? — Човѣкътъ на правосѫдието съ нищо не можешъ да подкупишъ. Има сѫдии, които могатъ да се подкупятъ съ 1,000 английски стерлинги. Има сѫдии, които се подкупватъ съ 2,000 английски стерлинги. Има сѫдии, които се подкупватъ съ 5,000 английски стерлинги и най-послѣ има сѫдии, които се подкупватъ съ 100,000. Прѣдъ тази сума гръбнакътъ почти на всички сѫдии се прѣгѫва, и всички капитулиратъ. Нѣкои сѫдии капитулиратъ даже и прѣдъ една женска цѣлувка. Има и религиозни хора, които сѫщо така капитулиратъ. И днесъ всички хора се изпитватъ. Всички онѣзи хора, които издържатъ, това сѫ хората, които обичатъ правосѫдието и които живѣятъ съ Истината. Ние говоримъ за идеалния животъ въ свѣта.Сега нѣкой ще ми каже: ти като говоришъ така, постѫпвашъ ли по този начинъ? Не е въпросътъ тамъ. Всички трѣбва да вършимъ волята Божия! Азъ нѣма какво да оправдавамъ себе си, но ако нѣкои ме запитватъ, азъ ще имъ кажа: ела и — вижъ! И ако азъ запитвамъ нѣкои отъ васъ, какъ живѣете, вие трѣбва да ми кажете: елате и вижте! Най-послѣ, въ този смисълъ, нѣма защо да разправяме, какво е нашето вѣрую.

 

Нека дойдемъ сега до великата Истина въ живота. За кого е потрѣбенъ хлѣба, за сития или за гладния? — За гладния. Сититѣ хора не се нуждаятъ отъ хлѣбъ. За кого сѫ нужни паритѣ, за богатитѣ или за сиромаситѣ? — За сиромаситѣ. За кого е потрѣбно здравето, за здравия или за болния? — За болния. За кого е потрѣбно знанието, за знаещия или за невѣжия? — За невѣжия. Подъ думата „невѣжъ“ азъ разбирамъ човѣкъ, въ когото има единъ стремежъ да се запознае съ основнитѣ нѣща въ живота. Дотогава, докато ние мислимъ, че ще умремъ, че всичко съ насъ ще се свърши, и не се проникнемъ отъ онази вѫтрѣшна, непоколебима вѣра къмъ Бога, ние не можемъ да разрѣшимъ никакви въпроси въ свѣта. Дотогава, докато мислимъ само за себе си, ние не се отличаваме по нищо отъ животнитѣ. Нѣма животно въ свѣта, което да не мисли за себе си. И най-малкото животно, което едва можемъ да наблюдаваме подъ микроскопъ, се движи тъй съсрѣдоточено и търси храната си, както и ние. Ако ние се грижимъ за себе си, и най-малкото животно се грижи за себе си. Ако ние се грижимъ за своя домъ, или за своя народъ, и най-малкитѣ сѫщества се грижатъ за това нѣщо. Я идете въ едно свинско стадо и се опитайте само да вземете едно отъ малкитѣ прасенца, да видите, какъ ще се обяви цѣлото стадо срѣщу васъ! И горко на този, който се опита да хване едно отъ тѣзи малки прасенца! Нѣкой казва; ние трѣбва да защищаваме народа си. Хубаво, но това още не е задачата на истинския човѣкъ. Човѣкъ е онзи, който като стане сутринь, отправя очитѣ си къмъ Бога и започва да разсѫждава, защо е направено небето, защо грѣе слънцето, защо сѫ създадени звѣздитѣ и т. н. За това нѣщо една свиня не може да разсъждава никога. Щомъ една свиня се намѣри подъ нѣкоя круша и изяде единъ отъ плодоветѣ ѝ, тя започва да рови въ земята и мисли, че отъ земята излиза всичко. И ние, съврѣменнитѣ хора, слѣдъ като приемемъ всички блага, които Господъ ни е далъ, казваме: всичко излиза отъ земята и пакъ въ земята ще се повърне. Не, благата не излизатъ отъ земята. Земята е само една съкровищница на Божиитѣ блага.

 

Сега  нѣма  какво  да  се  спирамъ  върху  вашитѣ разбирания, но казвамъ: елате, опитайте и вижте! Слѣдователно, великото и Божественото започва само слѣдъ като човѣкъ съзнае този великъ законъ, че има една вѫтрѣшна Правда въ свѣта и тази Правда засѣга не само насъ хората, но и животнитѣ едноврѣменно. Разправяха ми нѣколко примѣри за проявлението на Божията Правда и между животнитѣ. Ще ви разправя два отъ тия примѣри, които сѫ автентични. Единиятъ случай става въ село Чатма, варненско. Въ една кръчма влизатъ двѣ лѣстовички и започватъ подъ стрѣхата нѣкѫдѣ да си правятъ гнѣзда. Обаче когато едната лѣстовичка донасяла каль и си правила гнѣздото, другата въ нейно отсѫтствие взимала кальта и я туряла въ своето гнѣздо. Едната седи на готово, а другата ходи да събира каль за градежъ на своята полочка. Слѣдъ като градила дълго врѣме, не могла да разбере, какво става съ нейното гнѣздо, каква тайна се крие, че не може да го довърши. Кръчмарьтъ слѣди цѣлата тази работа. Обаче, единъ день като се връща първата лѣстовичка, заварва  другата  въ  нейното  гнѣздо,  че  взима  каль. Скарватъ се двѣтѣ лѣстовички. Въ това врѣме, котката на кръчмаря се спуща, хваща една отъ лѣстовичкитѣ. Какво било очудването на кръчмаря, когато вижда, че котката хванала тъкмо тази лѣстовичка, която крадѣла. Вие ще кажете: това е една случайность.

 

Ще  ви  приведа  другъ  примѣръ.  Въ  габровско нѣкѫдѣ, подъ стрѣхата на една кѫща имало едно лѣстовиче гнѣздо. Дѣтето на тази кѫща, 7—10 годишно момченце, единъ день се качва на стрѣхата на кѫщата, сваля всичкитѣ петь малки лѣстовички и съ единъ ножъ отрѣзва езицитѣ имъ. Майката вижда всичко това, но си казва: е, дѣте е, нѣма нищо! Тя не му дала никакъвъ съвѣтъ. Расте това дѣте, пораства, става момъкъ, оженва се, раждатъ му се петь дѣца, но всички нѣми. Този примѣръ е отъ животинското царство, свързанъ съ хората. Азъ бихъ ви привелъ редъ други примѣри, дѣто може да се види, че Богъ обича правосѫдието. Цѣла статистика има по това. „Очитѣ Господни тичатъ по цѣлата земя“. Нѣкои мислятъ, че Богъ не наблюдава нѣщата. Не, Богъ наблюдава всичко. Има едно око въ свѣта, което не спи. То наблюдава даже и това, което се върши въ тъмнитѣ нощи. Има едно страшно око въ свѣта, което вижда всичко и въздава всѣкиму. Кѫдѣ ще се скриемъ отъ това око?

 

Та казвамъ: нека се яви у васъ любовь къмъ Правдата, но не отъ страхъ, а отъ дълбокъ вѫтрѣшенъ стремежъ. Когато единъ човѣкъ отсѫжда справедливо, въ пълния смисълъ на думата, това е истинскиятъ човѣкъ. Казахъ ви, че здравето е за болнитѣ, знанието за невѣжитѣ. Ами доброто за кого е? — За грѣшника. Животътъ за кого е? — За мъртвия. Живиятъ човѣкъ не се нуждае отъ животъ. Любещиятъ не се нуждае отъ любовь. Питамъ: кои стомни се пълнятъ? — Които сѫ празни. Пълнитѣ стомни нѣматъ нужда отъ пълнене.

 

Слѣдователно, животътъ въ съврѣменния свѣтъ се проявява по два начина. Има единъ потенциаленъ Божественъ животъ има и единъ кинетически Божественъ животъ. Има единъ потенциаленъ човѣшки животъ, има и единъ кинетически човѣшки животъ. Тѣзи два вида животъ се различаватъ. По какво? Потенциалниятъ животъ на Бога е всѣкога пъленъ, той има всички възможности въ себе си и не се нуждае отъ никакви притоци. Той съдържа въ себе си всичко. Кинетическиятъ Божественъ животъ се отличава по това, че е единъ изворъ, отъ който постоянно извира вѣчното  благо.  Той  никога  не  оскудява. Потенциалниятъ човѣшки животъ се отличава по това, че постоянно взима нѣщо въ себе си. Кинетическиятъ Божественъ животъ се втича въ него постоянно. Кинетическиятъ човѣшки животъ пъкъ постоянно обработва Божиитѣ блага, които се втичатъ въ него. Оттукъ сѫщиятъ законъ се отнася и за яденето. Ако храната, която приемашъ въ себе си, не се сдъвче хубаво, не се разпространи изъ цѣлото тѣло, не се възприеме отъ ума, сърцето и душата ти и не се прѣвърне въ една динамическа сила, за да се използува въ свѣта за работа за Господа, до тогава въ тебе нѣма да се роди плодъ.

 

Питамъ ви сега: по какво се отличава здравия отъ болния човѣкъ? — Здравиятъ човѣкъ всѣкога изпитва гладъ, а болниятъ човѣкъ всѣкога има апетитъ. Имашъ ли апетитът ти си боленъ човѣкъ. Изпитвашъ ли гладъ, ти  си  здравъ  човѣкъ.  Здравиятъ  човѣкъ  огладнява най-много по два, до три пѫти на день: сутринь, на обѣдъ и вечерь. Човѣкъ, който има апетитъ, яде по цѣлъ день:  това  ще  похапне,  онова  ще  похапне,  ще  си разстрои стомаха, докато най-послѣ умира. Отъ какво умиратъ хората? — Отъ много ядене. Казватъ за нѣкой човѣкъ: много яде този човѣкъ. Казвамъ: апетитъ има той. Максималното число за ядене у гладния човѣкъ е най-много 2—3 пѫти на день. Той е разуменъ човѣкъ. Мине ли числото три, спада вече къмъ хората на апетита. Законътъ на глада свършва съ числото три, а законътъ на апетита свършва съ числото четири. Числото четири означава кръстъ. Щомъ видишъ, че нѣкой човѣкъ носи кръстъ, ще знаешъ, че той е въ закона на апетита. Днесъ всички хора носятъ само кръстове, тѣ сѫ герои на кръста. Защо носятъ кръстове? Какво е значението на кръста? — Кръстътъ е символъ на страдание. Господъ ти е далъ кръста, т. е, страданията, за да се смиришъ, да съзнаешъ своитѣ слабости и да кажешъ: Господи, азъ имамъ една слабость, която трѣбва да изправя. Нѣкой хора, обаче, носятъ кръста за храбрость. Храбри сѫ тѣ, но не и въ живота. Има много хора, които на бойното поле сѫ се били юнашки, тамъ сѫ отсичали рѫцѣтѣ имъ, но като дойдатъ  въ  обществото  и  ги  поставятъ  прѣдъ  нѣкоя каса, тамъ не сѫ герои, лесно могатъ да се подкупятъ. Дѣ е геройството имъ тогава? Дѣ е кръстътъ на тия хора? Азъ наричамъ герой онзи човѣкъ, на когото като туришъ на гърба страданията на цѣлия свѣтъ, кръстътъ на цѣлото човѣчество, той може да го носи. Този човѣкъ може да се изпоти и 10 пѫти подъ тяжестьта на този кръстъ, но нито единъ пѫть нѣма да похули името Господне. Той ще носи геройски всичко и ще казва: „Господъ даде, Господъ взе. Да бѫде благословено името Божие! Благодаря Ти Господи, че си ме удостоилъ съ всичкитѣ свои блага!“ Тази е великата философия на живота, която трѣбва да възприемемъ, като разумни сѫщества.

 

Азъ искамъ Господъ да ви благослови. Какъ ще ви благослови?  —  Като  обичате  този  Господъ,  Който обича правосѫдие, а мрази грабителство и неправда. Никои човѣкъ нѣма да избегне Божието наказание. Туй наказание се готви за всички. То е тъй справедливо, и за сиромаси и за богати, и за учени и за прости, и за царе, и за князе, и за генерали, и за владици, и за проповѣдници — всички сѫ подъ този великъ Божественъ законъ. Нѣма ли да дойде този законъ? — Ще дойде. Слѣдъ година или слѣдъ двѣ, или слѣдъ 10, или слѣдъ 120 години ще дойде този законъ, ще те задигне, ще те тури на носилка и ще те занесатъ. И всичко това, за което си се грижилъ, нѣма ли да бѫде загубено? Твоята глава нѣма ли да се пръсне? Ще те занесатъ на гробищата и отъ тебе поменъ нѣма да остане. Дѣ ще отиде твоята нервна система, твоята глава, твоятъ мозъкъ, твоитѣ мускули? Дѣ ще отидатъ твоитѣ червени устни и твоитѣ черни очи? Дѣ остава човѣшката мисъль, човѣшкото сърце и човѣшката сила? Дѣ остава човѣшката душа и човѣшкиятъ духъ? Вие ще кажете: така е създаденъ свѣтътъ. Не, свѣтътъ не е създаденъ така, не трѣбва да се лъжете. Ако гипсирате гърба на единъ човѣкъ и го оставите да лежи така въ продължение на цѣли 5—6 мѣсеца, трѣбва ли да мислимъ, че природата го е създала така? Трѣбва ли да му казваме, че Богъ е опрѣдѣлилъ така? Не, това е споредъ науката на лѣкаритѣ.

 

Човѣкъ е прѣплетенъ съ редъ заблуждения, които му създаватъ голѣми страдания и сътресения въ живота. Вземете примѣра съ българитѣ и гърцитѣ. Откакъ сѫ станали  съсѣди,  тѣ  тъй  кръвно  се  мразятъ,  че достатъчно е да произнесешъ прѣдъ българина думата „гръкъ“, за да му трепне сърцето. И достатъчно е да произнесешъ прѣдъ гърка думата „българинъ“, за да трепне и нему сърцето. Гъркътъ като срещне нѣкой българинъ, казва: дебела глава е той! Какво означава това? Той иска да каже, че българинътъ е дебело дърво, че въ него нѣма нищо, че е дивакъ, човѣкъ безъ всѣкаква интелигентность — най-грубиятъ човѣкъ въ свѣта. Това разбира гъркътъ подъ думата „дебела глава“. Право ли сѫдятъ гърцитѣ? Питамъ ги азъ: тѣ какъ постѫпиха съ Сократа? Какъ постѫпиха съ Питагора и неговото училище? Нали тѣ се хвалятъ съ своята култура? Добрѣ ли постѫпиха? Слѣдователно, не сѫ гърцитѣ, които могатъ да сѫдятъ българитѣ. Има само Единъ, Който може да сѫди българитѣ. — Богъ е Той, само Той може да ги сѫди. Но Той сѫди и гърцитѣ.

 

Това, което ви казвамъ е по отношение на народитѣ. Да блаженствува единъ народъ, трѣбва да зачита Б о ж е с т в е н о т о  право, Сѫщото се отнася и за всѣки човѣкъ индивидуално. Всѣки българинъ, който иска заслужено да носи името „българинъ“, непрѣменно трѣбва да има този свещенъ законъ въ себе си — да зачита Божественото право. Всѣки българинъ да се замисли дълбоко въ себе си и въ ума му да изпѫкне мисъльта: „Защото азъ Господъ обичамъ правосѫдие, мразя грабителство и неправда“. Не е лошо да носишъ името българинъ, но кога? — Когато това име е помазано. Пророкътъ казва: „Помаза ме Господъ“. Въ какво седи това помазване? Свѣтлината помазва растенията, помазва и нашия животъ, Казвамъ: всѣки царь, който не е помазанъ, не може да се благослови. Само помазанитѣ царе сѫ царували. Въ помазването седи силата.

 

Ще  изясна  мисъльта  си.  Когато  едно  растение покълне отъ земята и започва да расте и да се развива, кой го помазва? — Свѣтлината. Тя е неговото масло. Коя свѣтлина? Тази, която иде отъ Истината, тази, отъ която произтича и нашиятъ животъ. Коя е още тази свѣтлина? — Която иде отъ Мѫдростьта, която прониква и прѣзъ нашия животъ. Коя е топлината, която помазва растенията? — Това сѫ онѣзи Божествени чувства, които изтичатъ отъ Божията Любовь. Когато човѣкъ има това маслопомазване, той е помазанъ отъ Бога и дѣто отиде, навсѣкѫдѣ ще бѫде приетъ. Тогава и въ всѣка църква всѣки попъ може да го помаже. Не го ли помаже Господъ съ своето правосѫдие, съ своята Любовь съ своята Мѫдрость и съ своята Истина, той нищо не струва, никакъвъ помазаникъ не е.

 

И сега, у всички хора има това желание да бѫдатъ царе, князе, генерали. Азъ ви казвамъ: вие можете да бѫдете царе, може да бѫдете князе, всичко е възможно, но  Писанието  казва:  „Вие  сте  царе  и  свещеници  на Бога.“ Кога? — Когато Му служите. Но когато хората искатъ да свалятъ единъ царь и да турятъ на негово мѣсто другъ, тѣ не разбиратъ закона. Царе трѣбва да има! Казвате: царетѣ развалиха свѣта. Не, не го развалиха тѣ. Прѣди царетѣ на власть бѣха боговетѣ, но понеже хората не бѣха доволни отъ тѣхъ, тѣ задигнаха багажа си и заминаха на небето. Вмѣсто тѣхъ дойдоха царетѣ. Единъ день и царетѣ ще си заминатъ. Вие трѣбва да знаете че духоветѣ, които идватъ на земята, заематъ мѣстата на царетѣ и тѣ управляватъ. Единъ день като си заминатъ и тѣ, ще останатъ народоуправляващитѣ. Мислите ли, че тогава свѣтътъ ще бѫде по-добъръ, отколкото сега? Вѣрното е, че единъ разуменъ човѣкъ може да свърши хиляда пѫти по-добрѣ работата, отколкото хиляда луди хора. Не е ли така? — Така е. Но хиляда разумни хора могатъ да свършатъ съ милиони пѫти по-добрѣ работата, отколкото единъ лудъ човѣкъ. Не е ли право това? — Право е. Ако въ една държава има единъ лудъ царь и хиляди разумни граждани, тѣ ще могатъ да свършатъ милиони пѫти по-добрѣ работата, отколкото този лудъ царь. Ако пъкъ има единъ разуменъ царь и хиляда луди граждани, този розуменъ царь може да свърши хиляди пѫти по-хубаво работата, отколкото тия хиляда души граждани. Не е ли права тази философия?

 

Слѣдователно, ние сме за онази велика Истина, която трѣбва да опитаме. Азъ се радвамъ, че Богъ е говорилъ въ миналото. Да бѫде благословено Божието име! Азъ се радвамъ и на всички онѣзи велики пророци; азъ се радвамъ и на онѣзи велики хора, които сѫ работили прѣзъ вѣковетѣ. На тѣхъ имената сѫ записани горѣ. Азъ се радвамъ и за всички онѣзи хора, които сега работятъ. Азъ се радвамъ и за всички онѣзи хора, които ще дойдатъ да работятъ въ бѫдеще. Онѣзи отъ миналото, тѣзи, които сега работятъ и онѣзи, които ще дойдатъ да работятъ въ бѫдеще, всички живѣятъ. Онѣзи, които сѫ работили въ миналото, ние сме ги смѣнили, тѣ сѫ въ почивка. Сега идватъ други, които пъкъ насъ ще смѣнятъ. Значи, въ живота има три фази: първата фаза е миналото, прѣзъ която сѫ работили вече. Втората фаза е настоящето, въ което сега работятъ и третата фаза е бѫдещето, въ която ще работятъ. Хората на миналото почиватъ; хората на настоящето работятъ, а хората на бѫдещето сега мислятъ, а послѣ ще дойдатъ да работятъ. Тѣ сѫ на пѫть вече и пристигатъ като онази армия, която иде да подкрѣпи войскитѣ на бойното поле. Колко е красиво това! И всички тия хора днесъ воюватъ.

 

Азъ бихъ желалъ цѣлия свѣтъ да воюва съ онова свещено орѫжие на Любовьта, съ онова свещено орѫжие на Мѫдростьта, съ онова свещено орѫжие на Истината! Нека не само десятки милиони, но и стотици милиона хора да воюватъ съ тия орѫжия. Нека всички хора на фронта да воюватъ, за да прогонятъ врага и да разширятъ границитѣ на своето царство. Когато всички разумни хора — и мѫже и жени, и дѣца и възрастни, и господари и слуги — си подадатъ рѫцѣ, всички ще заживѣятъ единъ разуменъ животъ, тъй както ангелитѣ сега живѣятъ на небето. Ние нѣма защо да създаваме една нова култура. Тази култура е създадена вече. И когато дойдемъ до това положение, ние ще изпращаме своитѣ дѣца отъ земята да се учатъ на небето, а не както сега правятъ, изпращатъ ги въ Англия, или въ Германия, или въ Франция, или въ Египетъ, или въ Индия, или въ Китай, или въ Япония да учатъ нѣкои тайни. Не, ние ще изпратимъ нашитѣ дѣца на небето, тамъ да учатъ великитѣ тайни на живота. Слѣдъ 3—4 хиляди години тѣ ще слѣзатъ отново на земята съ светещи аероплани и ще ни разкажатъ, какъ живѣятъ ангелитѣ на небето. Ще ни разказватъ, какъ живѣятъ тамъ разумнитѣ сѫщества, какъ строятъ кѫщитѣ си, какви сѫ тѣхнитѣ взаимни отношения и т. н. Сега, обаче, на когото да кажешъ тия нѣща, ще ти кажатъ: това сѫ празни работи! Ние се занимаваме съ реалнитѣ нѣща. Ами цѣлиятъ ни животъ не е ли пъленъ съ празни работи? Ние хората, които живѣемъ сега на земята, сме най-глупавитѣ сѫщества, да не казвамъ най-безумнитѣ. Никога въ свѣта не сѫ живѣли толкова много глупави хора, колкото сега. Ще ви кажа защо. Вземете единъ младъ, красивъ момъкъ, хубаво облѣченъ, свършилъ два факултета, докторъ по правото   и   докторъ   по   философия,   ученъ,   голѣмъ човѣкъ. Но срещне той нѣкоя красива мома, влюби се въ нея, падне на колѣнѣ, моли ѝ се и казва: „Моето ангелче, само въ тебъ мога да намѣря своето спасение, своето щастие. Ти си моето божество, само съ тебъ намирамъ смисълъ въ живота.“ Тя го погледне и повѣрва, че наистина само тя е въ състояние да донесе щастието и спасението му и се съгласява да се оженятъ. Но като се вѣнчеятъ, споредъ сегашнитѣ закони, не се минаватъ двѣ години, срѣщамъ го, и той ми казва: не била тя? Азъ се излъгахъ. Срѣщамъ нея, и тя казва: не билъ той! И наистина,  когото  срещна  днесъ  въ  свѣта,  всички  сѫ разочаровани. Най-послѣ мѫжътъ казва: жена ми умрѣ. Или жената казва: мѫжътъ ми умрѣ. Питамъ: какъ е възможно да умре това сѫщество, отъ което очакваше своето спасение, своето щастие? Значи, тя не е божество, и той не е божество.

 

Докато ние сме хора, които падаме на колѣнѣ прѣдъ нѣкоя мома или момъкъ, не сме ли онѣзи хора съ слабоститѣ на едноврѣмешнитѣ идолопоклонци, чиито идоли скоро се разваляха? Все пакъ тѣхнитѣ идоли живѣяха  съ  хиляди  години.  Ти  днесъ  пригръщашъ единъ мѫжъ, но дѣ ще отиде той? Днесъ пригръщате една жена, но дѣ ще отиде тя? И не само това, но докато този  мѫжъ  не  бѣше  жененъ,  ч е с т е н ъ   ч о в ѣ к ъ бѣше. Ожени ли се, обаче за това божество то започна да му казва: ти не трѣбва да бѫдешъ тъй глупавъ, да живѣешъ тъй честно, по-практиченъ човѣкъ трѣбва да бѫдешъ, ако искашъ да живѣешъ щастливо, разумно като всички хора. Нѣма защо да живѣемъ въ тази колиба, за насъ трѣбва просторъ, свобода, голѣма кѫща ни трѣбва.“ И дѣйствително, тѣ заживѣватъ по-разумно, но не се минаватъ 3—4 години, завеждатъ дѣло противъ него,   затварятъ   го,   осѫждатъ   го.   Този   идеалъ   се промѣня вече, идватъ страданията въ живота. За какво страдаме ние? — Много търговци сѫ пропаднали за своитѣ дюкяни. Много адвокати сѫ пропаднали за своята клиентела. Много доктори сѫ пропаднали за своитѣ пациенти. Много свещеници и проповѣдници сѫ пропаднали за своитѣ пасоми. Да, тѣ ставатъ пастири на своитѣ пасоми въ църквата, за да ги пасятъ добрѣ. Казваше  единъ  овчарь:  „Азъ  съмъ  отличенъ  овчарь, пася стадото си, храня го, обичамъ го“. Овцитѣ изпитватъ неговата любовъ, и тѣ на свой редъ казватъ: „Много  ни  обича  нашиятъ  овчарь,  но  вълната  ни стриже, млѣкото ни взима. Ние сме съгласни на всичко това, но и дѣцата ни продава, а най-послѣ взима ножъ, че и нашитѣ глави отрѣзва. Слѣдъ това и кожитѣ ни одира и отъ насъ нищо не остава.“ На такъвъ овчарь, който казва, че много обича овцитѣ си, казвамъ: какъвъ е този овчарь, който взима млѣкото и вълната и кожата на овцитѣ? Нѣкой ще каже: така е наредилъ Господъ. Не, това е една велика лѫжа въ живота. Ние трѣбва да прѣнесемъ този символъ въ разумния животъ.

 

Казва Богъ на едно мѣсто: „Не желая смъртьта на никого“. Ако четете книгата на Исайя, ще видите, какво е говорилъ този пророкъ прѣди повече отъ 3000 години, какво вѫтрѣшно просвѣтление е ималъ той. И ние, съврѣменнитѣ хора, казваме: така е наредилъ Богъ. Отъ Божествено гледище азъ трѣбва да защищавамъ живота на овцитѣ, но хората още не сѫ дошли до това положение. За сега тѣ не желаятъ даже живота на другитѣ хора. Тѣ се колятъ, убиватъ, бѣсятъ, като казватъ, че това е геройство. Питамъ: какво благо сѫ донесли  сегашнитѣ  войни,  които  ставатъ  по  свѣта? Най-културнитѣ хора днесъ, американцитѣ и англичанитѣ, носятъ тежкитѣ послѣдствия на войнитѣ. Тѣ сѫ внесли между тѣхъ толкова развратъ и упадъкъ, че съжаляватъ, дѣто сѫ ставали и се стремятъ да изправятъ това зло, но не знаятъ какъ. Да оставимъ сега въпроситѣ на Англия и Америка. Това сѫ въпроси, които могатъ да се разрѣшатъ въ бѫдеще. Ние имаме въпроси, които сега трѣбва да разрѣшимъ.

 

Единъ отъ фараонитѣ посѣтилъ една отъ тайнитѣ школи на Египетъ и поискалъ сина му да стане ученикъ на тази школа. Задачата на тази школа била слѣдната: всѣки, който искалъ да постѫпи за ученикъ въ нея, трѣбвало инкогнито да слѣдва школата. Този царски синъ трѣбвало да излѣзе инкогнито отъ своята държава и да се прѣдстави като слуга въ единъ царски дворъ, но тъй да п р ѣ м и н е  прѣзъ двореца, че да не прѣдизвика съ нищо първия стражарь, който пазѣлъ прѣдъ вратата. Той трѣбвало да отвори сърцето на този стражаръ тъй, че да намѣри неговото благоволение. И прѣзъ всичкото врѣме на служенето си, цѣли три години, той трѣбвало да минава между всички незабѣлѣзано, никой да не знае, че е царски синъ. Освѣнъ това, въ изпълнението на своята служба той трѣбва да бѫде толкова внимателенъ, толкова почтенъ, да не направи никаква грѣшка. Ако направи нѣкаква най-малка погрѣшка ще бѫде изпѫденъ вънъ отъ школата. Такава била задачата на царския синъ. Питамъ: лесна ли е тази задача? — Не е лесна. Такава е задачата и на насъ, които сме дошли въ свѣта. Ние сме царски синове, и трѣбва да изпълнимъ тази задача безпогрѣшно. Какво правите вие? Ставате сутринь и веднага започвате да викате. На кого викате? Трѣбва да си кажете: чакай, царски синъ съмъ, трѣбва да извърша добрѣ работата си. Влѣзете ли въ Божествената школа неприготвени, вие пропадате. Ако вашето съзнание е будно, като ставате сутринь, нѣма да викате,  но ще си кажете: азъ съмъ царски синъ, пратенъ съмъ на земята да оправя работата си. Влѣзълъ съмъ въ Божествената школа и трѣбва добрѣ да свърша работата си. Питамъ: кой отъ васъ като става сутринь не вика? Или кой не вика на обѣдъ или вечерь като си лѣга?

 

Вие имате друга една слабость. Често казвате: ние ще свършимъ работата си, но като отидемъ между ангелитѣ. Знаете ли на какво мяза това? Ще ви изясня моята идея. И змийското яйце като е вѫтрѣ въ черупката си е много кротко, никому врѣда не прави. Пъкъ и яйцето на орела като е въ черупката си, е много кротко, никому зло не прави. Ако вие отидете на небето, ще мязате на тия неизлупени яйца. Но когато Господъ иска да ви покаже, какви сте, Той ви праща на земята да се измѫтите и да се проявите. Нѣкой казва: като отида на небето, тамъ да ме видите, колко съмъ добъръ и кротъкъ. Не, тамъ ще бѫдете едно неизмѫтено яйце. Важното е какъвъ си тукъ. Земята е пробниятъ камъкъ, на който ви изпитватъ. Важно е да се видите, какви сте тукъ на земята, като сте облѣчени въ плъть. Нѣкой казва:  дотегна  ми  вече  да  нося  този  товаръ.  Кое  е по-хубаво за тебъ: да носишъ 50 килограма злато на гърба си, или гърбътъ ти да бѫде свободенъ отъ този товаръ? Вие ще кажете: разбира се, че е по-добрѣ да носимъ златото на гърба си. Добрѣ, прѣдставете си, че на двама отъ васъ прѣдстои да минатъ една дълбока рѣка. Единиятъ носи това злато на гърба си, а другиятъ тръгва безъ злато. Кой отъ двамата има шансъ да прѣмине благополучно тази рѣка? Ще кажете: нали има мостъ? Не, тази рѣка е безъ мостъ. Какъ ще я прѣминете. Ще кажете: ще снема златото отъ гърба си и така ще прѣмина. Да, но законътъ е такъвъ, че никой нѣма право да сваля товара отъ гърба си, ще върви съ него. Тѣзи порядки за богатството въ свѣта, сѫ човѣшки изобрѣтения. Най-голѣмото богатство, което човѣкъ може да има, това сѫ неговото сърце, неговиятъ умъ, неговата душа и неговиятъ мощенъ духъ, които го свързватъ съ небето и съ всички разумни души. Какво по-голѣмо  б о г а т с т в о   отъ  това?  Това  именно  е истинското богатство на човѣка! Ами ако азъ напусна духътъ си, ако напусна душата си, ако напусна сърцето си или ума си, какво ще остане у мене?

 

И всички хора днесъ казватъ: не може безъ пари въ  свѣта! И току повтарятъ,  какво  казалъ  нѣкога  си Наполеонъ.  Като  му  разправяли,  че  трѣбва  да  се направи това-онова, той запитвалъ: „Ами пари?“ Навсѣкѫдѣ сега хората казватъ: да направимъ повече училища, да вземемъ повече учители, да направимъ повече църкви, да имаме повече свещеници и т. н. Ами кой ще имъ плаща? Докато има учители, които работятъ за  пари,  докато  има  проповѣдници?  които проповѣдватъ   за   пари,   докато   има   сѫдии,   които служатъ за пари, докато всичко става съ пари, ние ще имаме свѣтъ като сегашния. Ще кажете: ами какъ ще се прѣхранваме? Единъ день, когато тѣзи служби станатъ почтенни, благородни и всички хора служатъ безъ пари, тогава дѣцата ще се грижатъ за своитѣ учители, а не тѣхнитѣ майки и бащи; пасомитѣ ще се грижатъ за своитѣ пастири. Азъ бихъ желалъ единъ учитель да уповава на своитѣ ученици, да ги учи, да работи съ тѣхъ и по този начинъ да си изкарва прѣхраната. Той може да обработва съ тѣхъ градини, да отглежда пчели. Единъ день тия дѣца като пораснатъ, ще му се отплатятъ стократно. Вие ще кажете, че това не е съгласно съ вашитѣ разбирания. Но вижте, ние срѣщаме този законъ навсѣкѫдѣ  въ  свѣта.  Кажете  ми,  напримѣръ,  колко плаща синътъ на баща си? Както виждате, синътъ не само, че не плаща на баща си, но задига всичкото му богатство, всичкото му имане и единъ день забѣгва. И бащата като нѣма какво да каже, като не може да му направи нищо, казва: Богъ да го благослови! — и си заминава. Нѣкой пѫть и дъщерята изяжда всичкото имане на майка си. Майката казва: Богъ да я благослови, да обърне сърцето ѝ! — и си заминава. Не, вие трѣбва да отидете по-далечъ! Вие трѣбва да знаете, че ако се ражда такъвъ синъ, който изяжда всичкото богатство на баща си, причината за това е, че у бащата има нѣкакъвъ дефектъ. Споредъ закона на наслѣдственостьта, отъ вълка не може да се роди овца, и отъ овцата не може да се роди вълкъ. По сѫщия законъ отъ орелъ не може да се роди паунъ, и отъ паунъ не може да се роди орелъ. Отъ змия не може да се роди риба, и отъ риба не може да се роди змия. Значи, въ всички тия форми се криятъ извѣстни сили, които опрѣдѣлятъ посоката на движението имъ.

 

Та  казвамъ: пророкътъ  прѣди  хиляди  години  е говорилъ, че Духътъ на Господа Иехова ще бѫде съ него да  благовѣствува.  Какво  да  б л а г о в ѣ с т в у в а ?  — Разумното. Вие, които ме слушате днесъ, трѣбва да знаете,  че  спасението  на  човѣчеството  не  седи  въ никакви църкви. Спасението на човѣчеството не седи въ никакви хора, въ никакви светии, въ никакви ангели. Светиитѣ, ангелитѣ, добритѣ хора на земята, това сѫ само служители на Бога. Спасението на свѣта седи въ Бога, Който е направилъ свѣта. Този Богъ има три атрибута: Любовьта е Негова сѫщина. Мѫдростьта е Негова сѫщина. Истината е Негова сѫщина. Тѣ излизатъ само отъ Него. Тамъ, отдѣто излизатъ тѣзи три велики добродѣтели, се проявятъ всички други нѣща.

 

Слѣдователно, спаситель въ свѣта е само Богъ. Той обема и прониква всички.

 

Всички сѫщества, отъ най-висшитѣ до най-нисшитѣ сфери, слугуватъ на този великъ Богъ. И ако искате, вие може да Го опитате. Какъ? Обърнете се съ всичката си душа, съ всичкото си смирение къмъ Него и кажете: Господи, тъй както всички светии Ти служатъ, тъй както всички ангели Ти служатъ, тъй както всички добри, праведни хора Ти служатъ, така и азъ съ тѣхния духъ се обръщамъ къмъ Тебъ, изяви ми се! Опитайте Бога така и ще видите, че Богъ е вѣренъ. Ако рѣшавашъ нѣкоя трудна задача, Богъ ще те освѣтли. Ако си боленъ, Богъ ще внесе въ тебе здраве. Ако имашъ нѣкое терзание, което смущава душата ти, пакъ се обърни къмъ Бога. Работи и чакай, Той ще ти изясни тази велика Истина. Не бързайте, може да почакате още хиляди години. Чакали сте толкова, ще почакате и още, това нищо не значи. Врѣмето и пространството, това сѫ само условия, при които Богъ може да се изяви въ разумния животъ.

 

Само по този начинъ можемъ да се повдигнемъ. Каква полза, ако бързаме и изгубимъ всичко? Каква полза, ако днешниятъ день бѫде день на радость, а утрѣшниятъ — день на тѫги и страдания? Какво ще те ползува, ако днесъ родишъ единъ синъ, а утрѣ умре? Какво ще те ползува неговото раждане, ако смъртьта му утрѣ ти причини най-голѣмитѣ нещастия и страдания? Ние искаме, като се роди този синъ, да живѣе. Ние искаме, като добиемъ здравето, да е съ насъ. Ние искаме каквито добродѣтели придобиемъ, да бѫдатъ съ насъ. Ако днесъ спечеля една добродѣтель, а утрѣ я изгубя, тази загуба ще ми донесе най-голѣмитѣ нещастия и страдания.  Питамъ:  какво  ще  ме  ползува  днешната култура, ако утрѣ я изгубя? Какво ни е донесла днешната култура? Има нѣщо хубаво въ нея. Тя е внесла равноправие между половетѣ; тя е внесла единъ стремежъ между мѫже и жени, да се хармониратъ, да извършатъ добрѣ длъжностьта, която имъ е опрѣдѣлена. Днешната култура е внесла единъ стремежъ между слуги   и   господари   да   се   хармониратъ.   Днешната култура е внесла единъ стремежъ и между всички религиозни хора да се обединятъ. Какъ? Не само по единъ начинъ могатъ да се обединятъ хората. Много начини има за обединение. Най-правилниятъ начинъ, обаче, е единъ. Кой е този начинъ? — Той е да се живѣе по закона на Любовьта. Дойде ли се до Любовьта, въ нея вече нѣма насилие. Туй обединение може да дойде и по закона на Мѫдростьта, на знанието. Най-послѣ това обединение може да дойде и по закона на Истината Ние трѣбва да знаемъ тѣзи три закона, които сѫществуватъ въ природата.

 

Слѣдователно, по който отъ тѣзи закони и да живѣете, резултатитѣ отъ тѣхъ трѣбва да сѫ еднакво благоприятни за всички, да се даде свобода на всички. Тогава  ние  ще  работимъ  въ  единство  и  ще  бѫдемъ по-интенсивни въ свѣта. Работата и нашиятъ трудъ ще бѫдатъ разумно оправдани и ще дадатъ добри плодове. А сега вашиятъ трудъ се губи.

 

Казва  се  въ  Писанието:  „Защото  азъ  Господъ обичамъ правосѫдие; мразя грабителство и неправда“. Ето защо всѣки човѣкъ, който иска да бѫде обичанъ отъ Господа, трѣбва да обича правосѫдието, а да отхвърли отъ душата си грабителството и неправдата. Богъ обича само ония, които вървятъ по Неговия пѫть. Законътъ е такъвъ. Кого обича овцата? — Своитѣ дѣца. Кого обича вълкътъ? — Своитѣ дѣца. Вълкътъ мисли, че неговиятъ методъ за живение е най-правиленъ. Овцата мисли, че нейниятъ методъ е най-правиленъ. Не, най-правилниятъ пѫть за спасение се крие въ човѣшкия духъ. Ние сме най-разумнитѣ сѫщества тукъ на земята и трѣбва да разрѣшимъ правилно въпроса. Ако го разрѣшимъ правилно, ние ще донесемъ едно благо и за по висшитѣ сѫщества. Тогава ние ще бѫдемъ носители на своята свобода и ще станемъ разумни органи въ общия великъ организъмъ. Само така ще можемъ да се притичаме въ помощь на своитѣ по-слаби братя на земята.

 

Това е    учението, което трѣбва да носимъ навсѣкѫдѣ. Богъ е, Който ще спаси свѣта, и ние трѣбва да се хванемъ за Него. Всѣки трѣбва да бѫде като единъ изворъ, постоянно да извира. И когато казвамъ, че трѣбва да бѫдемъ носители на свободата, разбирамъ, че трѣбва да се хванемъ за новата култура, да живѣемъ споредъ тритѣ велики закона. Живѣемъ ли така, това е Божествениятъ день.

 

И тъй, прѣдъ Бога този е великъ, който носи въ себе си това правосѫдие. Прѣдъ Бога този е великъ, въ душата на когото нѣма грабителство и неправда. Всѣки. който не носи въ себе си това правосѫдие, не е великъ човѣкъ, не е културенъ човѣкъ. Каква култура има въ вълцитѣ? Каква култура има въ овцитѣ? Каква култура има  въ  рибитѣ?  —  Култура  има  само  въ  сѫщества, които мислятъ. Култура има само въ тия хора, у които е вложенъ Божествения елементъ. Единственото сѫщество,  което  прогресира,  което  има  книжнина, което мисли, което се моли на Бога, това е човѣкътъ. Единственото нѣщо, което отличава човѣка е, че той може да отвори ума, сърцето и душата си, за да влѣзе въ него свѣтлината на живота. Той е единственото сѫщество,   което   може   да   разбира   Божественото. Всички хора изобщо съзнаватъ това нѣщо, но нѣкои сѫ тъй ожесточени, както влюбенитѣ, та не искатъ да го признаятъ.

 

Съврѣменнитѣ хора сѫ ожесточени не поради това, че не вѣрватъ въ Бога, но понеже постоянно се отмѣнятъ отъ вѣрата си. Ти си единъ момъкъ, вѣрвашъ въ своята възлюбена, но утрѣ тя не постѫпи съобразно твоитѣ щения и веднага става демонъ за тебе, не вѣрвашъ вече въ нея и можешъ да ѝ припишешъ различни нѣща. Така постѫпва и момата. Обича нѣкой момъкъ, но ако той не върви съобразно нейнитѣ желания, демонъ става за нея и вече въ нищо не му вѣрва. Какъ е възможно, онзи човѣкъ, който до вчера бѣше благороденъ, добъръ, днесъ да стане демонъ? Казвамъ: чистиятъ изворъ всѣкога остава чистъ. Нечистиятъ изворъ всѣкога е нечистъ. Злото въ свѣта е всѣкога зло. Доброто въ свѣта е всѣкога добро. Азъ наричамъ добъръ човѣкъ онзи, който въ дѣйствията си е всѣкога буденъ и въ дълбочината на душата си е всѣкога изправенъ. Лошъ човѣкъ е онзи, въ душата на когото има всѣкога нѣщо задкулисно. Той външно е всѣкога изправенъ, но вѫтрѣшно има нѣщо лошо. Слѣдователно, онзи човѣкъ, на когото съзнанието за Бога е всѣкога будно, който съзнава, че има една вѣчна Любовь, една вѣчна Мѫдрость и една вѣчна Истина, този човѣкъ е добъръ. Онзи човѣкъ, който не признава тия три велики закона въ свѣта, той е лошъ човѣкъ. Външно той може да е кротъкъ, това показва, че още не се е проявилъ, т. е. не е още измѫтенъ отъ своето яйце. Казвамъ: турете го на свѣтлината и на топлината да се измѫти и тогава ще видите, какъвъ е.

 

Сега, изпитанията въ свѣта не сѫ нищо друго, освѣнъ условия да се провѣримъ, да видимъ, какви сме. Тѣ сѫ най-благоприятнитѣ условия да се измѫтимъ. За всички хора въ свѣта ще дойдатъ тежки изпитания, морални  страдания, та  всѣки  ще  покаже  своето естество. Но има велики души въ свѣта! Ако единъ човѣкъ съзнава своя грѣхъ и се моли на Бога, въ моитѣ очи този човѣкъ е великъ. Онзи човѣкъ, който извинява своя грѣхъ и не се обръща къмъ Бога, въ моитѣ очи той е лошъ човѣкъ, нѣма никакво величие въ себе си.

 

Днесъ намъ прѣдстои едно нѣщо: да признаемъ своитѣ грѣшки въ душата си и да проявимъ доброто, което се крие въ насъ, да проявимъ Божията Любовь, Божията Мѫдрость и Божията Истина. Слѣдъ това да проявимъ смирението, кротостьта, въздържанието, щедростьта и т. н. Като се притичаме единъ на другъ въ помощь, да дадемъ свобода на всички страждущи. И тогава ние ще бѫдемъ носители на онова велико ново учение, което ще внесе миръ и радость въ всѣка душа, въ всѣки домъ, въ всѣко общество, въ цѣлото човѣчество. Това учение ще ни съедини съ небето, и ние ще живѣемъ братски, тъй както Богъ изисква.

 

В. И. Ч. Б. В. Б!

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×