Jump to content
hristo

1914_09_11 Миръ вамъ!

Recommended Posts

От книгата „Ето човѣкътъ!“. Сила и Животъ Първа серия. Бесѣди, държани от Дѫновъ, 
София, Царска Придворна Печатница, 1915, (фототипно издание)
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето

 

Миръ вамъ!

 

„А вечерьта въ тоя день, първиятъ
на седмицата, когато вратата на кѫщата,
дѣто се бѣха събрали ученицитѣ
Му, стояха затворени, поради
страхъ отъ Иудеитѣ, дойде Иисусъ
застана посрѣдъ и имъ каза: „Миръ вамъ“.
Ев. Иоанъ 20: 29

Безсмъртие това е стремежъ на човѣшката душа, идеалъ, къмъ който тя се стреми и желае всѣкога да го осѫществи.Човѣшката душа живѣе на земята, за да намѣри пѫтя на безсмъртието. Безсмъртието се урегулирва отъ единъ великъ Божественъ Законъ, законъ, който човѣкъ трѣбва да проучи и приложи въ всички области на своя животъ. И въ този смисълъ ние трѣбва да се учимъ постоянно, да намѣримъ ония условия, при които безсмъртието може да сѫществува, Човѣкъ може да бѫде безсмъртенъ и да изгуби своето безсмъртие, може да бѫде смъртенъ и да придобие безсмъртие. Смърть и безсмъртие — това сѫ двѣ положения. На наученъ езикъ — безсмъртието е равновѣсие на нѣщата, на силитѣ, които дѣйствуватъ въ природата. Смъртьта е изгубване на това равновѣсие.Безсмъртието заключава въ себе си съединение, хармония; смъртьта — разединение, несъгласие, дисхармония.Когато хората желаятъ безсмъртие, трѣбва да знаятъ какво именно то съдържа въ себе си. Когато влѣзете въ една съврѣменна концертна зала,за да послушате единъ симфонически оркестъръ, ако имате тази способность да наблюдавате,вие ще видите,че най-първо, когато дойдатъ свирачитѣ съ своитѣ инструменти, които сѫ повече струнни, тѣ ги изваждатъ изъ кутиитѣ, слѣдъ това почватъ да нагласяватъ цигулкитѣ, да опрѣдѣлятъ тоноветѣ на жицитѣ, които сѫ опнати нѣкои повече, други по-малко. Въ това нагласяване има извѣстно съотношение. И слѣдъ като нагласятъ инструментитѣ по извѣстни тонове, тогава взематъ лѫка и започватъ да свирятъ, Знаете ли колко врѣме трѣбва на единъ цигуларь, за да може да влѣзе въ единъ симфонически оркестъръ, за да може да владѣе своя инструментъ, своя лѫкъ? Най-малко трѣбва да посвети 12 години на специално обучение.У насъ обикновено казватъ, че онзи, който свири на цигулка,е циганинъ, — такова е прозвището на цигуларитѣ. Но въ този инструментъ има извѣстна емблема. Можемъ да кажемъ, че цигулката е най-съвършениятъ инструментъ, който отъ 300 години, откакъ великиятъ майсторъ Страдивариусъ го е направилъ,не е прѣтърпѣлъ измѣнения, защото почти е достигналъ своето съвършенство.Цигулката мога да уподобя на човѣшката душа: въ нея има четири струни и единъ лѫкъ, Цигулката — това е човѣшката душа; струнитѣ — това сѫ четиритѣ човѣшки темперамента. Човѣшката воля можемъ да смѣтнемъ за лѫкъ. Единъ цигуларь, когато отиде да си купи струни, ще каже; „Дайте ми еди-коя струна ми, ла, ре или солъ“ и, когато се завърне въ кѫщи,той знае кѫдѣ да тури всѣка отдѣлна струна. Въ човѣшкото естество има, казахме, четири темперамента — холериченъ, флегматиченъ, сангвиниченъ и нервенъ — това сѫ четири състояния у човѣка. Тѣ съотвѣтствувамъ на човѣшката душа, умъ, сърце и животъ, Това сѫ четири главни струни, които трѣбва да знаемъ какъ да навиваме и отпущаме. И, когато нагласяваме своя умъ и своето сърце, трѣбва да знаемъ да ги нагласяваме на единъ и сѫщъ тонъ. Въ цигулката четиритѣ жици сѫ нагласени на четири различни тона, като между всѣка жица има сѫщо четири различни тона, сир. всѣка послѣдующа жица е съ четири тона по-високо стегната отъ прѣдидущата, Като нагласите цѣлата цигулка, имате 4X4=16 тона, стѫпала, по които струнитѣ сѫ нагласени Когато цигуларьтъ нагласи своята цигулка, взема лѫка и започва да свири.И цигулката е именно единствениятъ инструментъ,на който се свири на кръстъ, инструментъ, който образува най-приятната музика, който съ тоноветѣ си най-много се приближава до човѣшкия гласъ. Слѣдователно, когато нагласите вашата цигулка и вземете лѫка, вие образувате онзи кръстъ, отъ който сега се плачете и казвате: „Защо, Господи, ни даде този тежъкъ кръстъ!“Азъ ви казвамъ,че Господь ви е далъ единъ прѣкрасенъ инструментъ, но не знаете какъ да го нагласявате, и поради това го носите на гърба си като тежъкъ товаръ. Снемете го и почнете да го нагласявате да свири. И когато апостолъ Павелъ казва: „Азъ ще се похваля съ кръста“, какво вие подразбирате? Азъ виждамъ навсѣкѫде хора, които носятъ тия кръстове,виждамъ ги по черквитѣ и навсѣкѫдѣ,но не съмъ видѣлъ човѣкъ да свири на кръста си. Влѣзете въ концертна стая и виждате, че на свиренето на кръстъ хората рѫкоплѣскатъ, безъ да мислятъ, че и тѣ иматъ кръстове, страданията, че и тѣ свирятъ.

Но най-важното въ това свирене на кръстъ е пазенето на тактъ. Като вдигне капелмейсторътъ своята пръчица и замаха съ нея, всички трѣбва да внимаватъ и да се рѫководятъ отъ него. И движението на лѫковетѣ ни причинява извѣстна приятность, защото лѫковетѣ вървятъ по извѣстно правило. Та,когато дойдемъ до дълбокия вѫтрѣшенъ смисълъ на живота,когато нагласимъ неговитѣ струни - умътъ, сърцето, душата, живота, и като впрегнемъ въ работа лѫка — човѣшката воля,чрѣзъ Духа на Капелмейстора,Който ще вдигне Своята пръчка,ние ще създадемъ най-приятната музика въ живота си.Забѣлѣжете, че кръстътъ е велико благословение, съ което Господь ни посѣщава на земята: отъ него излиза най-великата симфония, музика, пѣние, което се нарича спасение.Въ такова пѣние е спасението. Когато Христосъ страдаше на кръста, ангелитѣ горѣ, на Небето, не плачеха, а пѣеха.Всички затворници въ ада се радваха, че иде тѣхниятъ Спаситель. Сѫщо и когаго Той се роди на земята, ангелитѣ дойдоха да извѣстятъ идването Му пакъ съ пѣение. Значи, когато се създаваше този Инструментъ, тѣзи Струни, този Лѫкъ на нашата вѣра, ангелитѣ пѣеха горѣ, на Небесата. Съврѣменниятъ християнинъ казва: „Горко ни! Земята е плачевенъ долъ, животътъ е брѣме, нѣма смисълъ“. За глупавитѣ хора, които не знаятъ и не желаятъ да свирятъ, които не знаятъ да стѣгатъ своитѣ струни, който не слушатъ Капелмейстора, за тѣхъ, наистина, животътъ е безъ смисълъ; но за онѣзи, които могатъ да нагласятъ своята цигулка и да свирятъ, за тѣхъ животътъ има голѣмъ смисълъ. И цигуларитѣ, които свирятъ тъй приятно, получаватъ много голѣма плата — по 4 — 5 — 6 — 700, 1000 лева на мѣсецъ, само като движатъ своя лѫкъ, Христосъ често дохажда при васъ и пита: „Знаете ли да свирите?“ Когато азъ питамъ човѣка: „Знаешъ ли да страдашъ?“ подразбирамъ: „Знаешъ ли да свиришъ?“ Не искашъ да страдашъ значи — ти не искашъ да свиришъ. Онѣзи, които не знаятъ да свирятъ, сѫ мрачни; въ тѣхъ нѣмамъ надежда. Казватъ: „Човѣкъ, който пѣе, свири, зло не мисли“. Човѣкъ, който страда, значи — той пѣе и свири въ живота и се спасява. Цигуларь, който свири, гладенъ остава ли? Който не знае, ще проси. Който знае и седне нѣкѫдѣ да свири, той получава заплата отъ хората. Който знае да страда, той гладенъ никога нѣма да остане. И забѣлѣжете, хората всѣкога се притичатъ да помогнатъ на оногова, който страда, тъй както даватъ на цигуларя. Когато азъ остана да послушамъ какъ нѣкой свири, а другитѣ гледатъ само лѫка какъ се движи, азъ чувамъ и гласа на цигуларя и виждамъ да-ли той се е научилъ да свири или сега се учи. Ако се учи, той е новакъ, сега му прѣподаватъ уроци, но слѣдъ 12 години той ще бѫде въ симфоническия оркестъръ, и тогава вие ще плащате скѫпо за единъ билетъ, да го слушате...

Сега, когато ние научимъ този великъ законъ, да пѣемъ и да свиримъ, казано на модеренъ езикъ, или да страдаме, въ християнски смисълъ казано, - тия думи за мене иматъ едно и сѫщо значение - чрѣзъ страданието ние ще се доберемъ до онзи великъ законъ, безсмъртието — въ него е всичката хармония, въ него нѣма дисхармония. Христосъ, Който иде на земята, иде да научи хората какъ да пѣятъ и свирятъ. Той, ще ви научи какъ да стѣгате струнитѣ на вашата душа. Струната на душата е ми, най-горната струна, на ума — ла, на сърцето - ре, на живота - солъ. Ето първиятъ урокъ, който ще ви даде Христосъ. Много пѫти се питатъ хората: „Защо Господь ми в далъ това калпаво сърце?“ Да-ли сърцето е калпаво или ти си калпавъ! Казватъ: „Защо Господь ми е далъ този глупавъ умъ?“. Умътъ ли е глупавъ или ти си глупавъ! „Защо е далъ Господь този безсмисленъ животъ?“ Да-ли животътъ е безсмисленъ или ти не знаещъ защо е. Страданията — това сѫ законитѣ, чрѣзъ които Господь дѣйствува за нашето развитие. Ние трѣбва да пѣемъ и свиримъ — да чувствуваме и мислимъ. Да мислишъ значи да свиришъ; да чувствувашъ значи да пѣешъ. Сега, ако двама съсѣди нагласятъ цигулкитѣ си и почнатъ да свирятъ, ще бѫде много приятно. Азъ прѣди година посѣтихъ една фамилия; бащата, майката, синътъ, дъщерята — всички свирѣха; бащата взелъ цигулката, синътъ — баса и т. н.; всички иматъ съ какво да се занимаватъ. Повечето съврѣменни хора, мѫжътъ, жената, дѣцата, не знаятъ да свирятъ и, като не вършатъ друго, почватъ да се биятъ. За тѣхъ, разбира се, животътъ е безсмисленъ. Христосъ казва: нагласете вашитѣ цигулки, теглете вашитѣ лѫкове, научете се да свирите; като се съберете вечерно врѣме, вземете да свирите или пѣете подъ тактъ една пѣсень, че послѣ друга, трета, четвърта. Нахранете се, почнете пакъ. Легнете да спите; на другия день хайде пакъ на работа въ живота.

Сега, ще кажете: „Каква свръзка има това съ Христовото възкресение“? Съврѣмениятъ християнинъ разисква въпроса за възкресението и казва:„Когато отида на Небето, тогава ще се науча на всичко“. Това е за онзи свѣтъ. Ами за този свѣтъ какво трѣбва да правимъ? Тамъ е нелогичностьта въ разсѫжденията на хората. За този свѣтъ сме много умни, но за онзи не. Когато единъ момъкъ иска да учи въ единъ университетъ, може ли да хвръкне и да влѣзе направо отъ кѫщи въ него? Трѣбва първо да прѣмине прѣзъ забавачницата, послѣ прѣзъ отдѣленията, класоветѣ на гимназията, да се подготви да разбира висша наука, че тогава да влѣзе въ университета. Сега, защо ни е пратилъ Господь на земята и какво е тя? Това е забавачница, отдѣления на едно училище, които трѣбва да прѣминемъ. Ако не ги свършимъ, какъ ще влѣземъ въ класоветѣ? Като отидемъ на онзи свѣтъ, мислите ли, че ще ни приематъ въ класоветѣ? Не, по никой начинъ. Думата „възкресение“ заключава една велика идея въ себе си. Тя съдържа Божествени тайни. Да възкръснешъ — това значи да бѫдешъ господарь на всички елементи, на всички сили, на всички мисли, на всички желания, на всички свои дѣйствия. И какъ човѣкъ може да възкръсне, когато не е господарь на всички тия нѣща? Когато васъ една жаба, едно змийче може да уплаши, какъ вие се готвите за възкресение? Когато вие на земята не можете да понесете най-малката мѫка и да послужите на Господа, какъ можете да възкръснете? Ако единъ цигуларь трѣбва да иждиви 12 години постояненъ 1-10-часовъ трудъ на день, за да се научи да свири, ние, християнитѣ, колко трѣбва да свиримъ, за да се научимъ на Христовото възкресение? Една отъ слабоститѣ на съврѣменната цръква е, дѣто мисли, че всичко съ даръ може да се получи. Господь може да ни даде цигулка, струни, лѫкъ даромъ, и учитель може да ни хване и за него да плати, но ние е трѣбва да иждивяваме на день 10 часа, да се научимъ да свиримъ — упражнението трѣбва да бѫде отъ насъ. И онзи, който не може да се упражнява така,той е човѣкъ лѣнивъ, неспособенъ, той не е достоенъ за Царството Христово.

Когато Христосъ казва на своитѣ ученици:„Миръ вамъ!“, ако бихъ ви изтълкувалъ тази фраза въ нейния широкъ смисълъ,то значи сѫщото както,когато капелмайсторътъ вземе нѣкоя симфоническа ария, махне съ пръчката и всички изеднъжъ слушатъ и започнатъ да свирятъ. Когато и Христосъ казва: „Миръ вамъ!“, всѣки трѣбва да се приготви съ своята цигулка, съ своя лѫкъ и да слуша този Божественъ тактъ, който отъ едина край на свѣта до другия постоянно се движи.Всички хора пѣятъ и свирятъ прѣдъ Господа.Той ги инспектира. Онзи, който не се е научилъ да пѣе,криви си устата. Плаченето — това е криво пѣене.Въ смѣха устата се издигатъ малко нагорѣ, а при плача се накривяватъ надолу. Онзи,който плаче, е младъ, още не се е научилъ да пѣе И тъй, плачътъ е криво пѣене, което,впрочемъ, е подготовка за добро пѣене. Не е лошо да плачешъ, защото слѣдъ врѣме този плачъ ще се прѣвърне въ много хубаво пѣене. Ама горко е на човѣка. Ще бѫдемъ снизходителни: той ще се научи да пѣе.

Съ тази нова енергия, която Христосъ внесе въ свѣта съ Своето възкресение, показа пѫтя на туй Божествено изкуство — спасението.И затова именно трѣбва да изучвате Евангелието усръдно. Вие казвате; „Това не разбирамъ, онова не разбирамъ, туй е потрѣбно, онуй не е потрѣбно, това е право,онова не е право“.Питамъ кое е право? Нѣкои хора не искатъ да страдатъ, не искатъ да пѣятъ,други не искатъ да работятъ. Какво искатъ, тогава? Плачътъ е едно упражнение; той е прѣминаване къмъ пѣене. Мотиката и тя сѫщо има своя тонъ. Да работишъ съ мотика, да я вдигашъ и слагашъ — това значи да биешъ тѫпанъ. А трѣбва да се бие тѫпанътъ. Вдигашъ брадва и я слагашъ - това сѫ звънцитѣ въ една музика, И когато вдигашъ мотиката и копаешъ, и тогава трѣбва да мислишъ, трѣбва да си казвашъ: „Господарьтъ ме гледа — трѣбва да зная ритмически да слагамъ тази мотика“. Сѣчи дърва, но ги сѣчи по всички правила на изкуството. Ние казваме: „Това е безсмислено, онова е безсмисмено“. Че, тогава, кое има смисълъ въ живота? Най-малкитѣ нагледъ работи, на които отдаваме най-малко значение, иматъ най-голѣмо съдържание въ себе си.

Възкресението е единъ процесъ, който Духътъ Божи извръшва въ нашия животъ, единъ великъ процесъ, чрѣзъ който Богъ възстановява тази първоначална хармония. Единъ день, когато вашитѣ уши се отворятъ и почнете да слушате малко повече и по-отдалечъ, отколкото сега слушате — сега тѣ сѫ много дебели, нѣмате даже музикална способность, схващате само най-грубитѣ тонове — вие ще забѣлѣжите, че въ цѣлата вселена се движатъ извѣстни тонове, които прѣдметитѣ — изворитѣ, дърветата, листата — издаватъ, и ще чуете велика музика, която се разнася отъ едина край на свѣта до другия, и тогава ще разберете вѫтрѣшния смисълъ на живота. И Христосъ чрѣзъ Своето възкресение иска да ви въведе въ тая концертна зала. Той ще плати за васъ, ще ви даде по единъ билетъ, но ще имате ли ухо да разберете тази Божествена музика, когато влѣзете въ онази зала и видите онзи концертъ, онова свирене? Това е вѫтрѣшниятъ дълбокъ смисълъ на Христовото възкресение. Това е животътъ, който се развива между ангелитѣ, отъ най-низшитѣ до най-висшитѣ. Навсѣкѫдѣ въ свѣта има туй Божествено проявление, и, понеже не можемъ да намѣримъ тази вѫтрѣшна връзка, ние считаме, че между всички явления нѣма връзка. И когато чуете думитѣ: „Миръ вамъ!“ трѣбва да сте готови, какво ще ви заповѣда Капелмейсторътъ да свирите — да пѣете ли или да - плачете. Когато Господь вдигне Своята пръчка и каже: „Миръ вамъ!“ мѫжътъ, който не знае да пѣе, почва да вика, и неговото пѣние вече се нарича биене. И той бие тѫпана, но го бие накриво. Жената, и тя по нѣкой пѫть бие накриво тѫпана. Господь казва: „Ти не си научилъ да биешъ тѫпана, еди-кой тонъ не вземашъ вѣрно, не си оправилъ гласа си, нагласи, постегни малко струнитѣ на своя животъ, на своята душа“. Пакъ каже: „Миръ вамъ!“ и започвате да свирите. „Чакай! пръститѣ не слагашъ правилно на цигулката“ — пакъ ще те спре. Ще кажешъ:„Омръзна ми вече!“ Но трѣбва да разберешъ, че изкуство се придобива съ голѣмо търпѣние и трудолюбие и че за мързеливитѣ нѣма Небе. Затуй Господь казва: „Ако не станете възприемчиви като дѣцата, нѣма да влѣзете въ Царството Небесно“; защото дѣцата иматъ желание да изучатъ нѣщата, а възрастнитѣ казватъ: „Намъ това не ни трѣбва, онова не ни трѣбва“, и най-послѣ се прѣгърбятъ надолу, станатъ като въпросителна, земята ги привлича и ги заравятъ въ нея. Господь казва: „Понеже тази цигулка не е хубаво направена, турете я долу, пакъ наново да се направи Ще я сглобятъ пакъ, и ще излѣзе наново въ свѣта, за да започне пакъ да се учи — Господь е рѣшилъ всѣки отъ васъ да се научи да пѣе и свири. Той не иска на Небето дѣца, които не искатъ да се научатъ да пѣятъ и свирятъ. И апостолъ Павелъ казва, че се прѣнесълъ на третото небе и чулъ нѣщо, което не може да се изкаже съ човѣшки езикъ. Той е чулъ пѣене и свирене. Иоанъ сѫщо е казалъ, че е чулъ пѣене и свирене.

Тази е мисъльта, която искамъ да ви оставя.Знаете ли кой е основниятъ тонъ на вашата душа? Знаете ли да нагласявате вашата цигулка? Научете се да я нагласявате. Всѣка сутринь, като станете, нагласете вашата нервна система. Малко сте разсърдени, тревожни — това показва, че цигулката ви не е нагласена.Спрете се,нагласете я.И така,като я нагласявате постепенно, вашитѣ тревоги ще изчезнатъ. Какъ ще нагласите вашата нервна система? Ще отидете да се помолите — молитвата,това е нагласяване. Нѣкои питатъ: „Защо трѣбва да се молимъ?“ Да нагласите цигулката си. Щомъ така нагласите цигулката си, ще кажете на Бога:„Моята цигулка е нагласена“, и Господь ще ви каже: „Започнете работата на деня“. И мирътъ ще влѣзе посрѣдъ васъ, и работата ви ще спори. И жената нѣкой день не нагласява хубаво цигулката и почне да бие ту това, ту онова дѣте; разбира се, тоя день музиката не върви добрѣ. Казва: „Защо ми даде Господь тия дѣца? Колко сѫ опачни!“ Да-ли дѣцата сѫ опачни или майката, то е въпросъ. Другъ день, когато е нагласена цигулката, всичко върви добрѣ, а дѣцата сѫ сѫщитѣ. Та има нѣщо разгласено. Затуй, първото нѣщо, което трѣбва да правимъ сутринь, е да се молимъ — да нагласимъ своя умъ, своето сърце, своята душа, своя животъ, и така да се явимъ прѣдъ Бога на работа. Да бѫдемъ благодарни и да кажемъ; „Ние днесъ научихме хубаво урока си по пѣние и свирене, и нашиятъ Татко, като се върне, ще бѫде благодаренъ отъ насъ“. Христосъ е дошълъ да види какъ пѣемъ и свиримъ на земята. Той е прикованъ на кръста, и 500 милиона хора днесъ пѣятъ и свирятъ на този кръстъ, който, откакъ е дошълъ, е далъ съвършената цивилизация.

И тъй, Християнството е Божествена музика, Божествено пѣние Научете се да пѣете и свирите на него; добрѣ нагласете цигулкитѣ си, правилно движете лѫка си и слушайте заповѣдитѣ на Капелмейстора. Всичкиятъ свѣтъ ще върви по този Божественъ законъ, и вие ще се приготвите за другия свѣтъ, за другия животъ, който иде.


 

(Бесѣда, държана на 11. септемврий 1914 г. въ София).

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×