Jump to content
hristo

1927_03_22 Отличителнитѣ чърти на човѣка.

Recommended Posts

http://petardanov.info/Knigi/Otlichitelni_cherti_na_choveka.pdf

 

Отличителнитѣ чърти на човѣка.

 

Издание на просвѣтния комитетъ. София — 1927.

 

Въ свѣта има три важни нѣща. Този човѣкъ, който ги знае, е щастливъ, а който не ги знае, е нещастенъ. Този, който ги изучава, просвѣщава се, а който ги заминава, безъ да имъ обръща внимание, невѣжа остава. Може да запитате: кои сѫ тѣзи три важни нѣща? — Тѣ иматъ много имена, но никой още не е казалъ сѫщинското имъ име. Тѣхъ кръщаватъ съ различни псевдоними. Когато земледѣлецътъ пълни хамбаря си съ жито, за кого прави това? Когато бакалинътъ пълни бъчвитѣ съ маслини, а кошницитѣ съ ябълки, круши, сливи, портокали, лимони и редъ други плодове, за кого прави това? — Все за нѣкого се върши всичко това. Когато нѣкой човѣкъ влѣзе въ хамбаря на земледѣлеца, или въ нѣкоя бакалница, този земледѣлецъ, както и този бакалинъ веднага прѣдлагатъ услугитѣ си. Защо? Защото купувачътъ носи едно прѣпорѫчително писмо. Търговецътъ отваря прѣпорѫчителното писмо и споредъ него, или се затваря, или се отваря широко и започва да дава, да услужва най-любезно. Ако писмото му се харесва, той става много услужливъ, туря отъ стоката си на вѣзнитѣ, тегли и казва: пакъ заповѣдай! Кое е това прѣпорѫчително писмо за човѣка? — Неговото сърце. Нѣмате ли това прѣпорѫчително писмо, бѫдете увѣрени, никѫдѣ въ свѣта нѣма да ви приематъ. При който бакалинъ и да отидете, съ който земледѣлецъ и да се срещнете, вие ще получите нѣщо отъ тѣхъ, само ако имате това прѣпорѫчително писмо. Само на такива хора се дава. Иначе, излишъкъ въ свѣта нѣма. Онѣзи пъкъ, които нѣматъ прѣпорѫчителни писма, ще чакатъ, докато се раздаде на първитѣ, и ако остане нѣщо, то ще бѫде за тѣхъ.

 

Мнозина питатъ: животътъ не може ли да се развива и по другъ начинъ? — Животътъ може да се развива само по единъ начинъ. Развиването въ много посоки не е правилно развиване. Животътъ е изложба на великото цѣло. Когато срещнете нѣкой човѣкъ, вие търсите въ него само една отличителна чърта, не повече. Ние любимъ въ човѣка малкото, а не многото, което той съдържа. Човѣкътъ не седи въ много знания, нито въ много добродѣтели, нито въ много сладки думи, които може да изкаже. Нѣкой човѣкъ може да напише само двѣ думи и да му повѣрватъ, когато другъ може да напише хиляда думи и пакъ да не му вѣрватъ. Значи, не е въ многото. Нѣкой човѣкъ като те погледне, повѣрва те и те обикне. Коя е причината затова? Той казва: въ лицето на този човѣкъ има нѣщо спокойно, тихо. Дѣ е това спокойното, на кое мѣсто въ човѣка седи то?

 

Слѣдователно, има три нѣща, които отличаватъ човѣка. Числото три е живо число. Азъ го раздѣлямъ на три части: единицата, творческиятъ принципъ на това число е горѣ въ челото; двойката е въ носа, тройката е въ подбрадника, т. е. самата брада у човѣка. Сѫщинскиятъ човѣкъ е поставенъ въ челото; растенията сѫ поставени въ носа, както и въ самото му лице. Подъ думата „носъ“ разбирамъ и областьта на скулитѣ. Животнитѣ сѫ поставени подъ носа, въ брадата именно. Когато човѣкъ се умори, иска да си почине подъ нѣкое сѣнчесто дърво. Това сѣнчесто дърво у човѣка е неговиятъ носъ. Затова, ако вие искате да си починете, вземете едно огледало и започнете да си гледате носа, да го пипате. Така вие ще си починете подъ вашето сѣнчесто дърво. Когато човѣкъ се оглежда, не иска да го виждатъ други хора. Той търси скрито мѣсто да се оглежда, защото тамъ, дѣто има много свѣтлина, човѣкъ не може да се види добрѣ. Ако свѣтлината прониква всички области на вашето тѣло, вие не можете да видите образа си. Ето защо, трѣбва да има нѣщо тъмно, върху което образътъ ви да се отрази.

 

Та когато ние казваме, че въ живота на човѣка трѣбва да има скрити нѣща, то е съ огледъ на това, скритото да послужи като сѣнка, върху която образътъ може да се отразява. Безъ сѣнка хората на земята не могатъ да се познаватъ. Въ живота трѣбва да има силни контрасти.

 

Сега хората често говорятъ, че трѣбва да бѫдатъ добри. Добритѣ хора живѣятъ въ силни контрасти. Тѣ сѫ хора на противоположноститѣ. Като казвамъ, че тия хора се движатъ въ противоположноститѣ, въ двата полюса на живота, не разбирайте, че тѣ сѫ въ положението на воденицата, която като мѣли брашното дрънка, работи и слѣдъ това спира. Когато воденицата прѣстане да работи, тя вече е умрѣла. Когато отново започне да дрънка, да работи, тя възкръсва. Азъ не говоря за тѣзи двѣ състояния, въ които има прѣминаване отъ животъ въ смърть и обратно. Въ живота на противоположноститѣ не трѣбва да има смърть. Кое нѣщо е воденицата въ човѣшкия животъ? — Това е неговиятъ стомахъ, който постоянно дрънка. Това дрънкане е цѣла музика, Оттукъ ние казваме, че листата на растенията въ природата говорятъ само за необходимостьта отъ храна, която необходимость е присѫща и на човѣка. За да бъде човѣкъ щастливъ, той всѣкога трѣбва да се храни. Човѣкъ е едно всеядно животно, което постоянно яде. Нѣма даже една секунда въ живота на човѣка, прѣзъ която той да не яде. Всѣко знание, всѣка мисъль, всѣко чувство у човѣка, това е единъ обѣдъ. Нѣкои казватъ: ние сме отъ тѣзи хора, които не ядатъ много. Не, всеядно животно е човѣкътъ, той всичко яде. Хората страдатъ, понеже не си дояждатъ, а не си дояждатъ, понеже яденето не е хубаво сготвено. Защо не обичашъ нѣкой човѣкъ? Защо не го харесвашъ? — Не е хубаво сготвилъ. Четешъ нѣкой философъ, не го харесвашъ. Защо? Защото не е сготвилъ хубаво. Четешъ нѣкой поетъ, не го харесвашъ. Защо? Защото не е сготвилъ хубаво, не описва добрѣ нѣщата. Всѣка поетическа мисъль, въ която има форма, съдържание и смисълъ, е хубаво сготвено ядене. А засега всички хора на земята и философи, и писатели, и проповѣдници, и майки, и бащи съ кашавари. Той вземе хартия и перо, топне перото въ мастилото и пише. Отъ такова писане каша излиза. Мастилото е маслото на яденето. Искашъ ли да напишешъ нѣщо хубаво, не взимай никакво мастило. Пиши съ свѣтлина! Нека тя ти служи вмѣсто мастило.

 

Докато ние имаме повърхностни схващания за живота, всѣкога ще се намираме въ едно вътрѣшно противорѣчие. Въ сегашния животъ има недоимъкъ, отъ който хората страдатъ. Въ свѣта има достатъчно Любовь, но малко хора има, прѣзъ които тя може да минава. Затова именно повечето хора страдатъ отъ недоимъкъ. Такъвъ недоимъкъ сѫществува и въ умствения, и въ волевия животъ на човѣка. Въ тия три нѣща именно се различаватъ хората едни отъ други. Вие ,запримѣръ, имате приятель, когото обичате. Какво именно обичате въ него? Нѣкой пѫть отличителната чърта на вашия приятель е неговото чело, неговиятъ умъ; нѣкой пѫть отличителната чърта на вашия приятель е неговиятъ носъ, неговото сърце; нѣкой пѫть отличителната чърта на вашия приятель е неговата брада, неговата воля. Нѣкога, обаче, отличителната чърта на вашия приятель може да бѫде ръката му. Въ този смисълъ ръката прѣдставлява волева проява. И въ рѫката сѫщо ще намѣрите числото три: отъ рамото до лакета, отъ лакета до китката, отъ китката до края на пръститѣ. Като разглеждате пръститѣ, и въ тѣхъ ще намѣрите числото три. И тъй, това, за което обичате вашия приятель е неговата отличителна чърта, къмъ която вие несъзнателно насочвате погледа си. Има хора, на които вие разглеждате задната часть на главата. Защо? Защото отличителната имъ чърта е на това мѣсто. Вие разглеждате какъ е устроена задната часть на главата му. Казвате: тази глава ми харесва. На други хора вие разглеждате главата отстрана, на трети — лицето и т. н. Какъвъ трѣбва да бѫде погледа ви? — Хората отправятъ единъ къмъ другъ различни погледи.

 

Ще ви запитамъ: споредъ тази дълбока наука на живота, по какво познавате, че вие сте сѫщиятъ човѣкъ, който бѣхте вчера? Коя е отличителната ви неизмѣнна чърта? Едно врѣме гласътъ ви бѣше тънъкъ, слабъ, вие бѣхте дѣте. Сега гласътъ ви е станалъ дебелъ, рѫцѣтѣ ви сѫ измѣнени, а при това твърдите, че сте все сѫщиятъ човѣкъ. Ако сте сѫщиятъ човѣкъ, у васъ ще остане една неизмѣнна основна черта. Коя е тази основна чърта? Човѣкъ се познава по двѣ нѣща: като стане сутринь, той съзнава за себе си, че е станалъ по-добъръ, или по-лошъ. Туй му служи за мѣрка. Ако нѣма тѣзи двѣ точки, той ще се забрави, не ще може да се познае. Единъ отъ виднитѣ американски философи, професоръ Браунъ, като прѣподавалъ веднъжъ на студентитѣ си, объркалъ се и забравилъ, кой билъ, дали е той, или не. Като анализиралъ извѣстна философска мисъль, изпадналъ въ забрава и взелъ да си мисли: дали съмъ азъ професоръ Браунъ, който прѣподавамъ на тѣзи студенти? Като се явява такова съмнѣние въ него, той напуща аудиторията. Послѣ влиза отново въ аудиторията и запитва студентитѣ: кога и прѣди колко часа влѣзе при васъ професоръ Браунъ? Тѣ му казватъ кога влѣзълъ и кога излѣзълъ изъ аудиторията. Питамъ: защо този професоръ Браунъ се съмнѣва? По сѫщия начинъ и у васъ се явяватъ подобни съмнѣния. Нѣкой пѫть вие съзнавате, че сте лошъ. Щомъ станете лошъ, не сте професоръ Браунъ. Послѣ казвате: азъ не съмъ лошъ, добъръ човѣкъ съмъ. Щомъ сте добъръ, вие сте професоръ Браунъ. Какъ е възможно човѣкъ едноврѣменно и на едно и сѫщо мѣсто да бѫде и добъръ и лошъ?

 

Слѣдователно, добротата и лошевината сѫ двѣ състояния, двѣ краски на човѣшкото сърце или на човѣшката душа, чрѣзъ които човѣкътъ се познава. Въ сѫщность, душата нѣма такива краски, тя не може да бѫде нито лоша, нито добра. Въ този смисълъ въ душата не може да сѫществуватъ контрасти. Тя седи надъ лошевината и надъ добротата.

 

Азъ казвамъ: нѣма доброта вънъ отъ Любовьта. Когато съврѣменнитѣ хора казватъ, че доброто може да сѫществува вънъ отъ Любовьта, това не е вѣрно. Когато хората проявяватъ Любовьта и живѣятъ по нейния законъ, тѣ ставатъ добри. Когато казвате, че нѣкой човѣкъ е много добъръ, азъ подразбирамъ, че той е човѣкъ безъ любовь. Този човѣкъ казва самъ за себе си: азъ съмъ милостивъ човѣкъ, давамъ милостиня на хората. Казвамъ: ти правишъ милостиня, ти си справедливъ човѣкъ, защото не искашъ да се урони твоя престижъ. Ти си честенъ, не отъ любовь къмъ честностьта, но защото искашъ да имашъ повече клиенти въ дюкяна си. Ти можешъ да работишъ въ какво и да е направление, но докато мисъльта ти е чисто материална, ти не можешъ да свършишъ тази работа, както трѣбва. Тогава ще те питамъ: ти професоръ Браунъ ли си? За да наречемъ нѣкого човѣкъ, той трѣбва най-първо да бѫде разуменъ. Въ какво седи разумностьта на човѣка? — Той трѣбва да съпоставя нѣщата правилно. Запримѣръ, никога не трѣбва да тълкувате криво поведението и постѫпкитѣ на хората. Да кажемъ, че нѣкой човѣкъ взима извѣстно направление въ живота си. Щомъ си разуменъ, ти не трѣбва да тълкувашъ неправилно тази негова постѫпка. Дигнешъ ли рѫката си, трѣбва да знаешъ защо я вдигашъ. Дигна ли азъ рѫката си, ти трѣбва да знаешъ защо правя това. Казвашъ: този човѣкъ си вдига рѫката, защото тъй пожелалъ. Не, това сѫ прѣдположения. Ако мръдна окото си, или вѣждата си, ти като разуменъ човѣкъ, трѣбва да знаешъ чиститѣ мотиви на тия движения. Казвашъ за нѣкого: той е много смиренъ човѣкъ, нищо не вижда, като божа кравица. Каква ти божа кравица? Прѣдставлява се за много смиренъ, а всичко вижда. Пъкъ като го сравнявате съ божа кравица, питамъ ви: каква интелигентность може да има въ една божа кравица? Най-послѣ Господъ нуждае ли се отъ такива божи кравици? Въ този смисълъ подъ божа кравица ние разбираме една дребна идея, която показва жертвата на Любовьта. Кравата е символъ на Любовьта. Хората, като изгубили Любовьта, създали тази малка кравичка. Когато извѣстно желание или извѣстна мисъль у човѣка е абсолютно безкористна, човѣкъ намира едно удоволствие въ нея. Колкото и да е дребна една мисъль, т. е. дали тя е проявена къмъ нѣкое растение, животно или човѣкъ, щомъ е безкористна, вие винаги ще почувствувате радость. Това е споредъ закона на Любовьта.

 

И тъй, ние сме свързани съ растенията, понеже тѣ сѫ съединителната нишка между човѣшкия животъ и този на животнитѣ. Човѣкътъ и животнитѣ прѣдставляватъ два противоположни полюса. Разрушителнитѣ сили у човѣка, силитѣ, които творятъ и алчностьта у животнитѣ трѣбва да прѣминатъ прѣзъ растенията. Като знаете това нѣщо, вие трѣбва да пазите вашия носъ, защото той е вашата интелигентность. Носътъ прѣдставлява горитѣ въ вашия организъмъ, затова не ги изкоренявайте. Изкорените ли ги, всѣка дѣятелность у васъ, всѣка мисъль, всѣко чувство ще прѣстанатъ. Тогава вашиятъ носъ или ще се вглъбне, като охлювъ, или ще се разкриви, или ще се разшири — все ще придобие извѣстна анормалность. Стане ли нѣкакво деформиране на носа ви, това показва, че горитѣ у васъ не растатъ правилно. Щомъ не растатъ правилно, вашата интелигентность се намалява, и вие нѣмате вече разумна връзка съ живата природа. Ето защо невидимиятъ свѣтъ сѫди за нашето развитие и разумность по състоянието, въ което се намиратъ нашитѣ гори въ сърцето. По отношение на невидимия свѣтъ всички наши чувства прѣдставляватъ долини съ ароматни цвѣтя и хубави гори съ чисти, кристални извори.

 

Човѣшкото сърце е отличенъ оазисъ. Когато нѣкой висшъ духъ слѣзе на земята, той влиза въ човѣшкото сърце да си почине. А когато иска да посѣти нашата култура, да види какви училища, какви театри, какви лаборатории и библиотеки сме направили, той се качва горѣ въ челото, по високитѣ планински върхове. Иска ли най-послѣ да знае, каква е икономията въ живота ни, какъ прѣживѣваме при домашнитѣ си, той слиза долу въ брадата. Слѣдователно, всички висши духове, които искатъ да провѣрятъ, какъ живѣемъ, ще кацнатъ на брадата ни, или на носа ни, или на челото ни. Въ това отношение и мухитѣ знаятъ този законъ. Тѣ кацватъ на човѣшкия носъ. Защо? — Понеже мухата е чрѣзмѣрно активна, търси такова мѣсто, дѣто да остави своята енергия. Какъ се освобождаватъ мухитѣ отъ своята енергия? — Като жилятъ. По жилата на мухитѣ се събира излишъкъ отъ енергия, която като не могатъ да задържатъ въ себе си, жилятъ и така се освобождаватъ отъ нея. Тѣ оставятъ по този начинъ тази излишна енергия въ нашитѣ тѣла. Това става най-често при промѣна на врѣмето. Въ живота ние срѣщаме хора, които обичатъ да се каратъ. Защо се каратъ тѣ? — По сѫщата причина, по която мухитѣ жилятъ. Когато у тѣхъ се събере много излишна енергия, тѣ търсятъ мѣсто да я прѣнесатъ. Какъ я прѣнасятъ? — Чрѣзъ езика си. Езикътъ на човѣка е неговото жило. Тамъ се събира излишната енергия, която прѣдизвиква отварянето на устата, и човѣкъ започва да вика, да се кара. Така се прѣнася тази енергия. Има и друго мѣсто, дѣто може да се натрупва енергията. Запримѣръ, тази вечерь се прочетоха много хубави работи. Колко отъ изказанитѣ мисли можахте да възприемете? Много отъ изказанитѣ работи бѣха за вашия умъ, други — за вашето сърце, а трети — за вашия стомахъ. Питамъ ви: когато вие говорите за любовьта на земята, какво подразбирате?

 

Отъ ваше гледище, по какво се отличава човѣка на Любовьта? Той е човѣкъ съ прѣкрасенъ умъ, съ прѣкрасно сърце и съ прѣкрасна воля. Когато се явите при човѣка на Любовьта за нѣкаква услуга, той нѣма да ви откаже, всѣкога е готовъ да ви приеме и услужи. Човѣкътъ на Любовьта никога не се налага. И когато ви услужва въ нѣщо, той постѫпва така, че съ нищо не уронва вашия престижъ. Той върши всичко, като за себе си. Ако той е богатъ, и вие дойдете при него, ще ви каже: „Наскоро като изучавахъ живота си, разбрахъ, че вие сте били мой братъ. Още отъ прѣди десеть години азъ получихъ отъ баща си 100,000 лева, като ми каза: ще дадешъ 50,000 лева отъ тѣзи пари на брата си. И ето, толкова години вече какъ ви търся, едва днесъ ви намѣрихъ. Вземете тѣзи пари отъ брата си“. Той ще ви убѣди напълно въ това, че сте неговъ братъ. Какъ? — Ще ви докаже това нѣщо като окултенъ ученикъ.

 

И сега, ако вие разбирате живота по обикновеному, че нѣкой ангелъ отъ невидимия свѣтъ ще слѣзе да се занимава съ васъ, вие ще чакате дълго врѣме. Ако пъкъ чакате да стане нѣщо отвѫтрѣ въ тѣлото ви, сѫщо тъй има да чакате много. Туй, което ще стане съ васъ, трѣбва да се извърши извънъ тѣлото ви. Апостолъ Павелъ ималъ такава опитность. Той казва: „Бѣхъ прѣнесенъ въ небето, не зная, дали това бѣше въ тѣлото ми, или извънъ тѣлото ми, но имамъ такава опитность, която желалъ бихъ всички да изпитате“. Нека у всинца ви се зароди желание да се познавате. Сутринь, като станете, нека изпѫкнатъ въ съзнанието ви слѣднитѣ три нѣща: вашата мисъль, вашето чувство и вашата сила, въ какъвто размѣръ Богъ ви ги е далъ. Значи, станете ли сутринь, първата ви работа е да разгледате, каква нова мисъль е вложена въ вашия умъ; послѣ, какво ново чувство се появява въ вашето сърце и най-послѣ, каква нова сила се проявява въ вашата воля. Това трѣбва да става всѣка сутринь обезателно! Станете ли, не бързайте! Направете единъ малъкъ прѣгледъ на вашия умъ, на вашето сърце и на вашата воля и вижте, какво ново ви е посѣтило прѣзъ нощьта. Ако не схванете тази нова мисъль, това ново чувство и тази нова сила, вие ще прѣкарате цѣлия день въ единъ вѫтрѣшенъ безпорядъкъ, и вечерьта, като се върнете дома си, нѣма да бедете доволенъ отъ себе си.

 

Тази сутринь, напримѣръ, какво ни показа изгрѣва на слънцето? — Че и душитѣ ни трѣбва да бѫдатъ така ясни, отворени. Вие видѣхте, колко хубавъ бѣше този день! Имаше ли облаци? — Не. Облацитѣ показватъ мисли отъ грубъ характеръ. Днесъ нѣмаше такива мисли, затова небето бѣше чисто, ясно, и слънцето изгрѣ свободно, безпрѣпятствено. Слѣдъ това къмъ обѣдъ то достигна до своя зенитъ, пакъ така чисто и ясно и най-послѣ залѣзе. Слънцето на физическия свѣтъ залѣзе, но остави у васъ впечатления, които вие трѣбва да разработвате прѣзъ тази година. Слънцето днесъ казва на всинца ви: „Вие трѣбва да имате въ себе си такова ясно слънце, безъ никакви облаци! Вѫтрѣ вие трѣбва да имате ясенъ день, безъ никакви облаци и безъ никакъвъ вѣтрецъ. Не че нѣма да има никакъвъ вѣтрецъ, но той не трѣбва да измѣня посоката на вашето движение. Вѣтърътъ духа, водата тече, а дърветата оставатъ перпендикулярно къмъ земята. Твърдитѣ прѣдмети запазватъ своето перпендикулярно положение къмъ земята. Слѣдователно, когато човѣкъ се движи перпендикулярно къмъ земята, това движение е свойствено на твърдата материя. Движението на течноститѣ показва живота на растенията, а движението на вѣтроветѣ показва проявлението на мисъльта. Човѣкъ трѣбва да разбира законитѣ на вѣтъра; той трѣбва да разбира законитѣ на водата и най-послѣ трѣбва да разбира законитѣ на твърдата материя, които дѣйствуватъ въ самия него. Споредъ тази наука твърдитѣ, течнитѣ, въздухообразнитѣ и огненитѣ вещества трѣбва да бѫдатъ въ извѣстна пропорция, или въ извѣстно съотношение у човѣка. Никога не трѣбва да загасявате свещения огънь на вашия животъ! Кажете ли, че сърцето ви е истинало, това означава, че вие сте загасили свещения огънь на вашия олтарь. Каквото и да става, никога не изгасвайте вашия свещенъ огънь? Каквото и да става въ свѣта. слънцето може да изгрѣва и да залѣзва хиляди пѫти, но казвамъ ви: не изгасвайте свещения огънь на живота си! Огъньтъ всѣкога трѣбва да гори, свѣщьта всѣкога трѣбва да свѣти и въ духовния свѣтъ трапезата всѣкога трѣбва да бѫде сложена, никога да се не вдига! Тамъ нѣма вдигане и слагане на трапезата. Защо? — Понеже всѣкога трѣбва да се яде. Казахъ ви по-рано и пакъ ще ви кажа: ако въ духовния свѣтъ изпиете всичката вода отъ чашата си, и чашата ви ще изчезне, всичко ще се свърши.

 

Сега, да дойдемъ до качественото знание, съ което трѣбва да прѣкарате тази година. Не може да се побѣди каква и да е мѫчнотия безъ единъ свѣтълъ умъ. Човѣкъ трѣбва да бѫде много уменъ и разуменъ. Не може да побѣдите каква и да е мѫчнотия безъ едно добро и устойчиво сърце. Не може да побѣдите каквато и да е мѫчнотия безъ една волева сила. Тия три нѣща трѣбва да имате. Когато нѣкой ви обикне, той ви обича за тия три нѣща именно: за вашия умъ, за вашето сърце и за вашата сила. Той ще ви обикне, а нѣма да ви възлюби. Обикне ли ви веднъжъ, дълго врѣме ще ви обича, а Любовьта ще дойде отпослѣ. Знаете ли кога ще дойде Любовьта? Споредъ васъ кога идва Любовьта? Да възлюбишъ нѣкого, значи да го обожавашъ. Когато вие казвате нѣкому, че трѣбва да ви люби, азъ разбирамъ, че той трѣбва да ви обожава. И наистина така е. Когато залюбишъ нѣкого, ти започвашъ да го обожавашъ. Египтянитѣ обожаваха аписа, обожаваха и котката. Ако нѣкой се осмѣляваше да убие една котка, намираше затвора. Любовьта изисква правилно разбиране на нѣщата. Нѣкой ви люби, но при това вижда всичкитѣ ви погрѣшки. Това не е Любовь. Любовьта изключва всѣкакво подозрѣние, всѣкакво съмнѣние, всѣкакво недоволство. За онзи, когото любишъ. ще жертвувашъ абсолютно всичко. И когато казваме, че Богъ ни люби, ние виждаме проявенъ сѫщинския законъ: Богъ жертвува всичко заради насъ. Той е създалъ този свѣтъ за насъ, и каквото ни трѣбва за всѣки день, доставя ни го. Отъ толкова милиарди години, всѣки день Богъ ни изпраща своето благословение, за да задоволи всичкитѣ ни недоволства. И почти е сполучилъ да ни задоволи.

 

Вие не можете да намѣрите животъ по-хубавъ отъ този, който имате сега. Ако мислите, че можете да любите, безъ да разбирате закона на Любовьта, вие сте на крива посока. Въ това именно седи разочарованието на двама души. Тѣ трѣбва да се обожаватъ, безъ да виждатъ своитѣ погрѣшки и недѫзи, но сѫщеврѣменно да не виждатъ и своитѣ добродѣтели. Когато любишъ нѣкого, ти не трѣбва да виждашъ нито добродѣтелитѣ му, нито недѫзитѣ му. Тогава какво ще любишъ въ него? — Неговия умъ, неговото сърце, неговата сила. Това е човѣкътъ. Доброто у човѣка се изразява чрѣзъ извѣстни постѫпки. Не мислете, че ако азъ направя едно добро дѣло, това трѣбва да даде поводъ да ме обичате. Утрѣ пъкъ може да набия нѣкого. Трѣбва ли въ този случай да ме намразите? Ако въ първия случай ме обикнете, а въ втория случай ме намразите, и въ двата случая не сте прави.

 

Сега ще се върна къмъ главната си мисъль. Ще гледате, кое указва прѣобладаваще влияние въ всѣки едного отъ васъ: дали ума, сърцето или волята. У нѣкой отъ васъ умътъ надделява, и той казва: мисъль трѣбва! У нѣкой надделява сърцето, и той казва: човѣкъ трѣбва да има сърце! У нѣкой надделява силата, и този човѣкъ казва: азъ трѣбва да работя! Човѣкъ, който говори само за работа, той е волевъ човѣкъ. Човѣкъ, който говори само за доброто сърце, той подразбира растенията. А човѣкъ, който говори само за мисъльта, тон подразбира хората. Но свѣтътъ не е създаденъ само отъ хора.

 

Днесъ, при самовъзпитанието на човѣка не се изисква голѣмо усилие. Стариятъ методъ за самоизмѫчване, за самоосѫждане е билъ врѣмененъ методъ само, той не е донесълъ добри резултати за човѣчеството. Да се хвалишъ или да се самоосѫждашъ, това сѫ два различни методи, които не даватъ добри резултати. Въ свѣта или ще хвалятъ човѣка, или ще го укоряватъ, или ще бѫдатъ индиферентни къмъ него. Третото състояние е най-лошото, което човѣкъ може да прѣживѣе. Въ всѣки даденъ случай азъ трѣбва ясно да съзнавамъ, какво мога да направя съ своя умъ, какво мога да направя съ своето сърце и какво мога да направя съ силата на своята воля. За всичко това азъ трѣбва да си дамъ правиленъ отчетъ.

 

Никога не трѣбва да се нагърбваме съ работа, която не можемъ да свършимъ. Запримѣръ, вие какво очаквахте да придобиете отъ днешния день? Благословение ли очаквахте? Питамъ ви: вие, напримѣръ, кого можете да благословите? Бащата благославя само онзи синъ, когото люби. Той даже рѫката си не туря върху онзи синъ, когото не люби. Кого благослови Яковъ? Кого благослови Христосъ? — Той вдигна рѫцѣтѣ си и благослови своитѣ ученици, които любѣше. Христосъ любѣше Иоана, който седеше и физически по-близо до Него, защото Иоанъ вѫтрѣшно разбираше своя Учитель. Близостьта седи въ разбирането. Да любишъ нѣкого, значи да го разбирашъ. А да оцѣнявашъ любовьта му, значи да не злоупотрѣбявашъ никога съ нея. Ще помните слѣдния законъ: ако имате единъ приятель, той ще ви обича отъ сутриньта до обѣдъ, а вие ще възприемате; отъ обѣдъ до вечерьта вие ще го обичате, той ще възприема. На другия день полюситѣ на любовьта ще се измѣнятъ: отъ сутриньта до обѣдъ вие ще го обичате, той ще възприема; отъ обѣдъ до вечерьта той ще ви обича, вие ще възприемате. Понѣкога вие очаквате само да ви обичатъ, търсите човѣкъ да ви обича. И намирате такъвъ човѣкъ. Но за да не изгубите Любовьта, трѣбва да знаете, че въ понедѣлникъ сутриньта вие ще обичате, въ вторникъ сутриньта ще ви обичатъ, въ срѣда сутриньта ще дойде другъ нѣкой да ви обича и т. н. Затова, всѣка сутринь като ставате, ще се запитвате: какво трѣбва да правя тази сутринь, да обичамъ ли, или да ме обичатъ? Ще видите, че този законъ е вѣренъ. Вие казвате: единъ день, като дойде Христосъ на земята, ще ни научи, какъ да се любимъ. Христосъ по два пѫти нѣма да дохожда на земята. Той дойде веднъжъ и още не си е заминалъ. Отъ какъ е дошълъ, Той не е напущалъ земята и постоянно говори на хората. Когато казваме, че Христосъ трѣбва да дойде втори пѫть на земята, това е по отношение на нашето съзнание. Когато вашето съзнание се пробуди, ще можете да изпитате великия законъ на Любовьта, която Христосъ е вложилъ въ сърцата на хората. Всѣки, който ви люби, ще запали или вашия умъ, или вашето сърце. И тогава вие казвате: сърцето ми изгорѣ! Казвамъ: зависи кой ви е запалилъ и какъ ви е запалилъ. Ако сте барутъ или динамитъ и ви запалятъ, ще избухнете, ще експлодирате и отъ васъ нищо нѣма да остане. Но ако ви запалятъ по всички правила на паленето, както Христосъ запалва сърцата на хората, отъ васъ ще излиза мека, приятна свѣтлина и топлина. Вие казвате: боли ме нѣщо сърцето, но приятна ми е тази болка. При такова запалване всѣки човѣкъ се радва, че у него вече гори свещения огънь на Любовьта. Нѣма по-красиво нѣщо отъ този свещенъ огънь!

 

И тъй, азъ ви желая да добиете този свещенъ огънь на Любовьта, съ който да се запалятъ вашитѣ умове, вашитѣ сърца и вашата воля или вашитѣ причинни тѣла! Прѣзъ тази година азъ искамъ да станете не отъ мекитѣ хора, но отъ кроткитѣ хора, да наслѣдите земята. Кроткиятъ човѣкъ е човѣкъ на Любовьта. Ако нѣмате любовь, не можете да бѫдете кротки хора. Кротостьта е качество на Любовьта. Когато казваме, че нѣкой човѣкъ е кротъкъ, ние знаемъ, че той е придобилъ Любовьта, той е придобилъ земята въ наслѣдство. Та каквито мѫчнотии и да имате, стремете се да познаете себе си!

 

Може ли нѣкой отъ васъ да каже, каква бѣше главната идея въ стихотворенията, които се четоха тази вечерь? Кое отъ тѣхъ ви се хареса най-много? Въ първото стихотворение се чете за щастието. Какъ мислите, сѫществува ли щастие на земята? Азъ ви говорихъ за щастието и ви казахъ, че ако чакате щастието да дойде въ кѫщата ви, то никога нѣма да дойде, вие трѣбва да отидете при него. Който дири щастието, може да бѫде щастливъ, но който го чака на крака да му дойде, никога щастливъ не може да бѫде. Щастието ще мине покрай него и ще си замине.

 

Това стихотворение, въ което се говори за новото и старото вино, се отнася до стиха, въ който Христосъ казва: „Ново вино не се туря въ стари мѣхове“. При това, новото вино не трѣбва да ферментира. Ако вие имате мисли, които ферментиратъ, тѣ сѫ въ състояние да пукнатъ мѣховетѣ. Защо е нужно за хората ново вино? Виното не трѣбва да ферментира! Тъй и човѣкътъ никога не трѣбва да ферментира. Той трѣбва да си остане винаги младъ. Ако човѣкъ отъ раждането до смъртьта си остане все сладъкъ, това показва, че той никога не е ферментиралъ. Ако пъкъ се вкисва въ живота си, това показва, че той е ферментиралъ. И религиознитѣ хора могатъ да ферментиратъ. Когато искатъ да ги запазятъ отъ ферментация, турятъ ги въ бутилки, запушватъ ги, за да не влѣзатъ въ тѣхъ тия бацили, които сѫ причина на ферментацията. Има извѣстни мисли у човѣка, които съдържатъ въ себе си такива сокове, които лесно ферментиратъ. Прѣди нѣколко дни единъ младъ братъ казваше: „Остарѣхме ние вече!“ Защо е остарѣлъ? — Понеже не може да люби, пъкъ и нѣма кого да люби. Това означава старостьта. Щомъ стариятъ има кого да люби, подмладява се. Любовьта подмладява хората. Та когато нѣкой човѣкъ каже, че е остарѣлъ, това показва, че той е изгубилъ своитѣ мисли, чувства и своята сила и сега не му остава друго, освѣнъ да чака смъртьта си. Това е най-лесното. Смъртьта не дава петь пари за човѣка. Тя не само че не го цѣни, но ще накара близкитѣ му да му направятъ ковчегъ, да го приготвятъ за онзи свѣтъ. Близкитѣ му, обаче, ще кажатъ: сега ли намѣри да умира? Да, но смъртьта не плаща нищо, тя не иска нищо да знае. Казвамъ: не е врѣме за умиране. Човѣкъ тъй трѣбва да се прѣсели отъ този свѣтъ, че да не плаща нищо. На земята ще остави само горнитѣ си дрехи, а съ себе си ще вземе най-сѫщественото. Но да оставимъ тия нѣща, тѣ сѫ алегорични работи.

 

Човѣкъ трѣбва да люби! Когато казвамъ, че човѣкъ трѣбва да люби, не се плашете. Вие трѣбва да разбирате правилно Любовьта; трѣбва да я освободите отъ всички посторонни възгледи, отъ всички качулки, панделки, съ които сте я натоварили. Въ Любовьта има свѣтла мисъль, свѣтло сърце и свѣтла сила. По това именно се отличава Любовьта. Тази свѣтла мисъль ще извърши всичко заради васъ. И свѣтлото сърце ще извърши всичко заради васъ. И свѣтлата сила ще извърши всичко заради васъ.

 

И тъй, запомнете всичко това, което ви казвамъ. Вие питате: обича ли ме този човѣкъ? Щомъ ви обича, Богъ е, Който обича, не се съмнѣвайте! Помнете слѣдното нѣщо: човѣкъ не може да обича. Човѣкътъ не е Любовь. Той още не се е научилъ на този законъ. Човѣкътъ може да те обича, но той е само носитель на Любовьта! Само Богъ е Любовь. Слѣдователно, когато казвате, че обичате нѣкого, тогава ще подразбирате, че Богъ се проявява чрѣзъ васъ. Когато нѣкой ви обича, пакъ сѫщиятъ законъ дѣйствува. Ще знаете, че Богъ се проявява чрѣзъ васъ и нѣма да се съмнѣвате. Господъ казва: „Утрѣ, като се явятъ облацитѣ и засѣнчатъ слънцето, вие не можете да обичате. Лѫчитѣ не могатъ да проникнатъ прѣзъ облацитѣ“. Който има любовь, трѣбва да се качи надъ облацитѣ. Момата, която обича възлюбения си, напуща бащиния си домъ и отива при него. По сѫщия начинъ, ако ти обичашъ Бога, ще напуснешъ земята, твоята бащиния и ще се качишъ надъ облацитѣ. И тогава нѣма да се страхувашъ, че слънцето ще се засѣнчи. Ти си у дома си вече.

 

Като ви говоря за Любовьта, вие си прѣдставлявате като обектъ на тази любовь нѣкой човѣкъ. Затова нѣкоя сестра, напримѣръ, ще каже: едно врѣме имахъ единъ възлюбенъ, но го изгубихъ вече. Не, това не е било никаква любовь. Той е билъ единъ актйоръ на сцената. Ако този човѣкъ прѣзъ цѣлия си животъ не е готовъ да сподѣли съ тебе всички тягости и скърби, той не те обича. Човѣкътъ, който ви обича, дѣто и да се намира, въ Америка, въ Африка било, всѣкога ще ви изпраща своята мисъль, своята сила. За Любовьта врѣмето и пространството нѣматъ никакво значение. За онзи, който люби врѣме и пространство не сѫществуватъ. Въ този смисълъ всѣки човѣкъ може да люби и то всички хора. Като живи единици, всички хора съставляватъ нѣщо красиво.

 

Моето желание е да се зароди у васъ красива мисъль. Та като се събудите сутринь, схванете най-малкото въ себе си, но това, което е мощно: мощната мисъль, мощното сърце и мощната воля. Вие често казвате: азъ не искамъ да бѫда подъ влиянието на когото и да е, искамъ да бѫда господарь. — Никога не можете да бѫдете господарь. Всѣки човѣкъ, който иска да бѫде господарь въ свѣта, непрѣменно ще бѫде робъ. Азъ бихъ желалъ да видя нѣкой човѣкъ свободенъ. Нѣма свободни хора въ свѣта. Никой царь не е свободенъ. Никой ученъ човѣкъ не е свободенъ. Свободата седи въ слѣдното: Богъ да живѣе въ насъ, и ние да живѣемъ въ Бога. И Христосъ казва така: ,,Азъ съмъ въ Отца си, и Отецъ ми е въ мене“. Това е великата свобода на живота. Човѣкъ трѣбва да подържа това си състояние при всички скърби и страдания. Чухте, какво се каза въ едно отъ стихотворенията тази вечерь: „Ако съмъ поетъ, бихъ възпѣлъ скръбьта и страданията“. Да, така е, скръбьта и страданията се понасятъ само съ Любовьта. Тъй мисли само любещия човѣкъ, а човѣкъ, който нѣма любовь, даже и съ малкия си пръстъ да го докоснете, ще каже: втори пѫть не искамъ да те видя!

 

Та сега смѣло мога да ви кажа, че днешниятъ изгрѣвъ на слънцето е отъ извънреднитѣ. Отъ какъ е започнало нашето дѣло, почти не е имало такъвъ изгрѣвъ. Той е епохаленъ. Ще видимъ какъвъ ще бѫде изгрѣвътъ слѣдната година. Каквото успѣхте да възприемете тази сутринь, то ще бѫде за васъ благословение. Азъ мога да уподобя днешния изгрѣвъ на Божията Любовь. Желая на всички ви да мязате на днешния день, да носите благата на този день и да се проявите тъй, както слънцето се прояви днесъ.

 

И тъй, бѫдете увѣрени, че всичко, каквото искате, всичко, каквото мислите, всичко каквото чувствувате, ще бѫде. Като казвамъ, че ще бѫде всичко, което искате, какво подразбирамъ? — Ще бѫде всичко онова, което ние искаме, и което Господъ иска. Ако ние правимъ всичко онова, което и Господъ прави, ще бѫде. И най-послѣ, всичко онова, на което Богъ е турилъ начало въ свѣта, на което и ние сме турили начало, ще бѫде. Правилно трѣбва да разбирате, какво значи да искате и да се осѫществи вашето искане. Значи, ще бѫде, т. е. ще се реализира само онова, въ което има съгласие между Бога и васъ. Искате ли това, което Богъ иска, ще бѫде! Вършите ли заедно съ Бога това, което Той върши, ще бѫде! Туряте ли начало на нѣщо, на което и Богъ туря начало, ще бѫде! Когато се реализира всичко онова, което Богъ е намислилъ да направи, ще опитате думитѣ на апостолъ Павелъ, който казва: „Нито око е видѣло това, което Богъ има да направи; нито въ ума на човѣка е идвала мисъль за това, което Богъ е приготвилъ за тѣзи, които Го любятъ“. Днесъ всички съзнателни хора се приготовляватъ за този славенъ день. Ако Любовьта ви посѣти сега, когато не сте готови, вие ще се прострете на земята и ще кажете: стига Господи, не мога да издържамъ! Така е, вие не можете да издържите даже една минута на Любовьта. Тя изисква герои хора. Вие ще се разтопите отъ нея като лоена свѣщь. Ние, обаче, не искаме да се разтопите, но да се разгорите и да свѣтите. Топенето на свѣщьта показва, че не е доброкачествена. Затова ние искаме да се запалите, да горите безъ да изгаряте и отъ васъ да излиза топлина и свѣтлина.

 

Азъ ви поздравлявамъ съ новата година на Любовьта! Желая ви да бѫдете тъй ефирни, както Любовьта, и слънцето на душата ви да изгрѣва и да залѣзва тъй, както днешното слънце изгрѣ и залѣзе!

 

Само Божията Любовь е Любовь.

 

Бесѣда, държана отъ Учителя на 22 Мартъ —

духовната година — 1927 г., въ гр. София.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×