Jump to content

1914_07_27 Законътъ на служенето


hristo

Recommended Posts

От книгата „Ето човѣкътъ!“. Сила и Животъ Първа серия. Бесѣди, държани от Дѫновъ, 
София, Царска Придворна Печатница, 1915, (фототипно издание)
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето

 

Законътъ на служенето.

 

„Който Ми служи, нека Ме послѣдва,
и дѣто съмъ Азъ, тамъ ще бѫде
и Моятъ служитель. А който служи на
Мене, него ще почете Моятъ Отецъ“.
Ев. Иоанъ гл. 12: 26.

 

Навѣрно, мнозина ще си зададатъ въпроса какъвъ смисълъ може да се крие въ думитѣ: „А който служи на Мене, него ще почете Моятъ Отецъ“. Свѣтътъ има разни стремежи: съврѣменнитѣ хора се стремятъ да добиятъ знания, богатства, земи, кѫщи, слава, величие, сила — иматъ стремежъ къмъ много работи. Иисусъ настоява само върху едно нѣщо: върху служенето — човѣкъ да знае какъ да слугува. Слуга — ето една прозаична дума, която ни изобразява най-низкото обществено положение. Но има различни слуги — въ нѣкоя бирария, въ нѣкоя кръчма, въ нѣкоя кухня, въ театъра, въ университета, въ министерствата и т. н. Въ извѣстенъ смисълъ всички хора сѫ слуги, само че не всички признаватъ това. И тъй, въ свѣта има два вида служители: едни, които разбиратъ своитѣ длъжности и знаятъ какъ да ги изпълняватъ, а други, които не знаятъ какъ да слугуватъ. Послѣднитѣ наричаме обикновено управляющи хора, господари, които седятъ и чакатъ други да имъ слугуватъ, учатъ другитѣ какъ да работятъ и слугуватъ. Всѣки иска да бѫде въ първата категория — господарь. Християнското учение, обаче, поставя диаметрално противоположното на тоя принципъ; то поставя именно принципа, че, който иска да бѫде господарь, трѣба да бѫде слуга; то казва, че Синъ Божи не дойде да Му послужатъ, а да послужи. Ние сме заставени по закона на необходимостьта да бѫдемъ слуги. Нѣкой казва: „Азъ съмъ господарь“; не, той се лъже, ако мисли, че е свободенъ, че на никого не слугува; той служи най-малко на стомаха си, който го заставя да върши работа, която не му е винаги приятна — да му сготви хубаво, да яде и да сдъвква храната много добрѣ, защото, ако не му слугува така, стомахътъ ще повърне назадъ храната и ще го накаже; ще му каже: „Ти трѣбва да ми служишъ добрѣ, инакъ — ще те уволня“. Нѣкои мислятъ, че само господарьтъ уволнява слугитѣ си, но и стомахътъ уволнява господаря си. Я попитайте лекаря какво прави стомахътъ, когато не му слугуватъ добрѣ; да видите какъ той уволнява господаря си! Служенето е едно качество. Колко нещастия произтичатъ въ свѣта отъ това,че не знаемъ какъ да служимъ! Когато майката се научи да отгледва своитѣ дѣца, когато учительтъ се научи да прѣподава на своитѣ ученици, когато властьта се научи какъ да слугува на населението, да удовлетвори неговитѣ нужди, да създаде закони, необходими за неговото развитие, свѣтътъ ще има по-друга физиономия, отколкото сега. Съврѣменната цивилизация е поставена днесъ на голѣма изпитня: милиони хора се викатъ да слугуватъ въ армиитѣ — нѣкои носятъ четки, други турятъ барутъ въ топоветѣ, огнестрѣлни гранати, други държатъ малки нишки и, като ги опнатъ, създава се гръмъ, други сѫ служители на коне; всичко това е пакъ служене. Тия слуги каква участь ги очаква? Всички тия глави, крака, мишци ще бѫдатъ раздробени, разбъркани, ще станатъ на каша. Това хората наричатъ цивилизация, култура; съ него съврѣменнитѣ народи ни казватъ: „Намъ не ни трѣбва Господь — науката ще ни издигне“. Обаче, ето на какво ни научи тя — да бѫдемъ корави, да правимъ пушки и гранати. Да, науката ни докара до този изпитъ, да направимъ една опасна проба, и сега Небето ни изпитва съ служенето, което ни се налага.

 

Свѣтътъ изисква свои слуги да му слугуватъ, и Господь изисква сѫщо своето.

Христосъ казва:„Който служи на Мене, него ще почете Моятъ Отецъ“. Ние сѐ уреждаме работитѣ си, а тѣ сѐ неуредени оставатъ. Заболѣваме, викаме лѣкари да ни лѣкуватъ, но, при все това, смъртьта ни задига. Съграждаме кѫща, туряме стражари, за да не ни заграбятъ богатствата, но най-сетнѣ ни ги заграбватъ. Христосъ казва: "Толкова хиляди години сте служили на този вашъ принципъ и виждате послѣдствията му; ако, обаче, служите на Мене, ще видите смисъла на вашия животъ“. Ние трѣбва да служимъ тъй, както Христосъ не дойде да Му послужатъ, а Той да послужи. Трѣбва хората да станатъ служители на по-слабитѣ, на по-немощнитѣ. Не трѣбва да туряме лоши хора да слугуватъ на свѣта. Знаете ли защо съврѣменното общество е развалено? Майкитѣ, които трѣбва да възпитаватъ сами дѣцата си, оставатъ възпитанието имъ на развалени и невѣжи слугини, а сами тѣ отиватъ по театри, балове, бирарии; и други удоволствия. Развратнитѣ и невѣжи слугини на какво ще научатъ дѣцата? На това, което тѣ знаятъ. Слугинитѣ възпитаватъ съврѣменнитѣ дѣца не само въ България, но и въ Франция, Германия, Америка — навсѣкѫдѣ. Не казвамъ, че всички слугини сѫ развратни, но по-голѣмата часть отъ тѣхъ сѫ такива по причина на своитѣ господари. Ако майкитѣ биха били слугини(въ пълния смисълъ на думата) на своитѣ дѣца въ пѫтя на отгледването и възпитанието имъ, свѣтътъ би ималъ друга физиономия. Сѫщо и ако бащата би билъ възпитатель на своитѣ синове. Щомъ бащата и майката напущатъ своитѣ длъжности и оставятъ на невѣжи слугини, които не разбиратъ въ какво се състои животътъ, да възпитаватъ дѣцата имъ, а тѣ отиватъ да се наслаждаватъ въ свѣта, резултатитѣ ще бѫдатъ лоши. Слугинята не може да възпита дѣтето, още и защото не го е родила и нѣма любовь къмъ него. Тя си казва: „Ако господарката се разполага въ бирарията, защо азъ да ѝ гледамъ дѣцата?“

Ще ви обясня въ какво състои слугуването, какви качества трѣбва да има единъ слуга. Той трѣбва, прѣди всичко, да има благородно сърце, да бѫде чувствителенъ, отзивчивъ, да бѫде смиренъ, да бѫде човѣкъ пластиченъ — да може къмъ всички условия да се приспособява; при това трѣба да бѫде работливъ, а не мързаливъ. Животътъ е взискателенъ, и ние трѣбва да му слугуваме както трѣбва. Когато съврѣменниятъ шивачъ сбърка нѣкоя дреха и не може да я ушие както трѣбва, връщатъ му я, и той плаща и плата и всички загуби; сѫщото е и съ природата: тя ни дава единъ платъ — животътъ, който имаме, е единъ видъ платъ — и ни казва: „Скройте и съшийте тая дреха“, и ако не можемъ да я съшиемъ добрѣ, тя ни глобява. Ако искаме да се научимъ какъ да слугуваме, трѣбва да се обърнемъ къмъ Христа, Той да ни научи. Слугата трѣбва да бѫде много уменъ: глупавъ човѣкъ не може да слугува както трѣбва. Учителитѣ, свещеницитѣ — и тѣ сѫ слуги. Ако учительтъ разбира своето призвание, най-напрѣдъ трѣбва да разбира дѣтската душа, за да знае какъ да упѫти дѣтето къмъ наука. Свещеникътъ трѣбва да разбира душата на своитѣ пасоми, за да може да имъ даде съотвѣтната храна за тѣхното сърце. Трѣбва да притежаваме и друга една черта — да имаме голѣмо търпѣние. Мнозина наричатъ търпѣливитѣ хора „волове“ — „той е, казватъ, волъ“. Да бѫдешъ търпѣливъ не значи да бѫдешъ волъ; търпѣнието е разуменъ актъ; за да можемъ да прѣтърпимъ външнитѣ несгоди на живота, трѣбва да имаме вѫтрѣшно равновѣсие на душата, сърцето и ума. Ще ви кажа единъ примѣръ за единъ математикъ отъ миналитѣ вѣкове. Той работилъ 20 години върху извѣстни изчисления, по тѣхъ ималъ вѫтрѣ въ стаята си разхвърлени разни книжчета и винаги заключвалъ стаята си; единъ день забравилъ да я заключи, слугинята влиза да разтреби стаята, вижда много книжки разхвърлени по пода, взима всички листчета, хвърля ги въ печката и ги изгаря — прѣчиства хубаво стаята. По едно врѣме се връща математикътъ и попитва „Кѫдѣ сѫ разхвърленитѣ листчета? — „Турихъ ги въ печката; вижте какъ сега е хубаво наредено“,„Такова нѣщо другъ пѫть да не правишъ“ — това било отговорътъ на математика. Ние слугуваме като тая слугиня — събираме листчетата, това не струва, онова не струва, хайде въ печката. Този ученъ човѣкъ, чийто 20-годишенъ философски трудъ пропадналъ, не е постѫпилъ както бихме постѫпли ние, а е показалъ едно търпѣние за примѣръ: не направилъ друго, а ѝ рекълъ само: „Другъ пѫть да не го правишъ“. Сега вие се намирате въ такъвъ периодъ — вашата кѫща е отворена, слугинята събира всички листчета, ще ги видите единъ день изгорѣли въ печката и, когато намѣрите кѫщата очистена по правилата на вашата слугиня, какво ще ѝ кажете? Азъ зная, че ще има плачъ — „Господи, азъ ли съмъ най-грѣшниятъ? Тази сѫдба само на мене ли даде?“ И ние смѣтаме, че сме хора, които разбираме Божествения Законъ! Ние трѣбва да кажемъ, като този философъ — „Моля, другъ пѫть да не правишъ туй“. А, отъ своя страна, да си вземемъ за задача да държимъ нѣщата си въ поредъкъ, да не оставяме стаята отворена и на произвола на слугитѣ.

Сега, Христосъ казва: „Който служи на Мене, него ще почете Моятъ Отецъ“. Всинца вие мислите се за тоя свѣтъ, за тия прѣходни работи, мислите да уредите тукашнитѣ, сѣмейнитѣ си работи, а много важни въпроси оставяте неуредени — отношенията ви къмъ вашия Господарь, Който единъ день ще ви повика да дадете отчетъ. И деньтъ иде. Знаете ли слѣдъ нѣколко години кѫдѣ ще бѫдете? Знаете ли въ това врѣме какво ще се разрази въ Европа? Какво ще бѫде положението? Не знаете. Съврѣменниятъ свѣтъ ще бѫде много прѣчистенъ, ще му бѫде турена хубава инжекция за повдигане на новъ животъ. Хората, които идватъ на помощь на цивилизацията, трѣбва да приложатъ Христовитѣ принципи, да се научатъ какъ да слугуватъ, и ония, които не знаятъ да слугуватъ тъй, както иска Христосъ, нѣматъ шансъ за развитие. Дарвиновата теория казва, че прѣживѣватъ само способнитѣ, здравитѣ хора. Дѣйствително, ще прѣживѣятъ само ония, които сѫ духовно и морално здрави; ще прѣживѣятъ и тѣлесно здравитѣ, ако иматъ тази вѫтрѣшна морална сила. Не се самозаблуждавайте да мислите, че здравето седи въ извѣстно затлъстяване на лицето и изобщо на тѣлото — човѣкъ да има по-голѣма гуша, по-голѣмъ коремъ, да бѫде по-шишкавъ, да яде повече. Ако цѣлиятъ животъ се прѣкара само въ ядене и пиене, не е ли то едно болѣзнено състояние? На единъ човѣкъ отъ 100 кгр. колко килограма храна му трѣбва? Зная за една англичанка, която изядала по 9 кгр. хлѣбъ, друга, която изядала хлѣба и кафето, приготвени за 72 дѣца; туй е болѣзнено състояние. Не съмъ противъ яденето, но съврѣменнитѣ хора мислятъ, че всичко се заключава въ яденето. И наистина, то отнема една трета отъ живота ни, защото отъ сутринь до вечерь само за ядене слугуваме: сутринь мислимъ какво да пиемъ, да-ли чай или млѣко, да-ли млѣкото да бѫде приготвено съ какао по нѣмски, или съ кафе по турски, съ каймакъ ли да бѫде или безъ каймакъ; едва сме закусили, почваме да мислимъ за обѣдъ какво да ядемъ, ще има ли пиле или говеждо, съ какво ще бѫде сготвено, съ домати ли или съ тиквички, месото накълцано ли да бѫде, да-ли ще има това или онова; свършимъ обѣда, почнемъ да мислимъ какво ще има за вечеря. Нѣкой пѫть сме задоволени, други пѫть не. Постоянно правимъ измѣнение на храната. И наистина, храненето е станало цѣла готварска наука, по която хората отиватъ да се специализиратъ. То е хубаво, но то не е крайната цѣль на живота. Силата на една храна, която може да използува нашиятъ стомахъ, не зависи отъ това — какъ тя е сготвена. Да не мислимъ, че, като туримъ повечко солчица, пиперъ и масло, храната ще бѫде по-здрава — всичко това е за нашия вкусъ, за устата. За да изпитаме една храна да-ли е добра, трѣбва да видимъ като постои половинъ часъ въ стомаха, какво е разположението на тоя послѣдния: щомъ има малка тяжесть на стомаха, малко неразположение, стомахътъ казва: тази храна не съотвѣтствува на вашето здраве, не мога да ви дамъ потрѣбнитѣ сокове. Утрѣ пъкъ казваме: „Я да му туря повечко, за да усиля работата му“, докато лѣкаритѣ констатиратъ разширение на стомаха. Съврѣменнитѣ хора живѣятъ само за стомаха си, и затова чрѣзмѣрната имъ работа е погълната само отъ чувства и мисли за него. Учительтъ прѣподава въ училището и мисли колко пари ще вземе — 300 ли лева или 400, и колко ще употрѣби за храна и за туй и онуй. Всичкиятъ въпросъ е сложенъ само за яденето, и слѣдъ туй се чудимъ защо не можемъ да се издигнемъ като учители и свещеници. Всички гледаме, какъ да поставимъ тѣлото въ по-здравословно състояние — каква храна да му дадемъ, какво жилище да му направимъ; всички работимъ за външната обстановка на нѣщата, но никой не се спира да помисли за вѫтрѣшната страна на човѣшкия животъ. Както нашето жилище трѣбва да е наредено хубаво, така трѣбва да бѫде въ редъ и нашиятъ умъ. Ако е потрѣбна хигиенична кѫща за нашето тѣло, сѫщо така трѣбва да бѫде хигиенично обставено и нашето сърце. Не считамъ уменъ човѣкъ оня, който има хигиенична кѫща, а нѣма хигиенично обставено сърце. Та, когато осѫждаме крайноститѣ, ние обръщаме голѣмо внимание на слугуването само на извѣстни външни нѣща, когато би трѣбвало на първо мѣсто да обръщаме внимание на своя умъ и на своето сърце, па тогава вече на своето тѣло. Само ако така съграждаме живота си, ще имаме Божието благословение.

Христосъ казва: „Ако нѣкой слугува на Мене да си прѣдложи сърцето“: Той е дошълъ на земята именно да обработи човѣшкото сърце. Туй обработване въ какво състои? Всички ония бурени, недѫзи на нашия животъ да бѫдатъ отстранени. Вие отъ дълго врѣме сте християни, всички Христа слѣдвате, но, ако Той ви повика на изпитъ сега, колцина отъ васъ бихте издържали изпитъ върху търпѣнието и смирението, ако ви даде да разрѣшите задачата не само теоретично, но и практично, или пъкъ върху другитѣ човѣшки добродѣтели: правдата, любовьта, истината, мѫдростьта? Мислите ли, че не бихте пропаднали на изпита? Дали ви обичатъ хората, вие го разбирате,но дали вие обичите другитѣ, не сте го разбрали. Щомъ Господь изисква да обичаме другитѣ хора, въ тази обичь трѣбва да отидемъ до самоотречение. Казваме често: „Изядоха ме тия хора,ограбиха ме!“ Ами ние не ограбихме ли Господа — всички тия богатства, които намираме тукъ на земята? Господь е сега слѣзълъ на земята и казва на всички свои слуги, които сѫ крали и лъгали:„Доста тия кражби и лъжи, елате, дайте смѣтка!“ това е днешната европейска война. Господь казва: „Дайте отчетъ за онова, което съмъ ви далъ, какъ сте го използвали. Мнозина ще кажатъ, че икономически условия сѫ наложили тази война:Германия малко земя имала и затуй се била. Ако Германия има малко земя, Русия и Англия малко ли иматъ? Значи, не е въпросътъ за земя — има нѣщо друго, което липсва на хората. Всѣки иска да стане господарь, всѣка раса, която се издига, иска да господарува, всѣки народъ иска да бѫде господарь надъ всички други народи, и затова всички дохождатъ до сблъсвания. Ако всички хора имаха за рѫководитель Христовия принципъ, да слугуватъ на човѣчеството, ако всѣки имаше своя сфера на работа и би принесълъ своята лепта на човѣчеството, не щѣше да има никакви спорове. Сега всички се въорѫжаватъ, за да иматъ господство. Ние казваме:„Колко сѫ глупави тия, които воюватъ!“ Но това, което става сега, то става всѣки день съ насъ: влѣзте въ една кѫща и ще видите какво става; взематъ се двама млади, оженятъ се,всички хора се радватъ — „Ето една двойка, която ще заживѣе въ миръ и съгласие;“ видишъ слѣдъ 2 — 3 мѣсеца жената разчорлавена, мѫжътъ сѫщо - биятъ се въ кѫщи; жената иска да заповѣдва, а мѫжътъ казва: „Азъ съмъ господарь на кѫщата“. Обаче, и двамата се заблуждаватъ: нито единътъ е господарь, нито другиятъ е такъвъ, а и двамата сѫ слуги. „Ама казано е: мѫжътъ е глава“. Да бѫдешъ глава не значи да бѫдешъ господарь; да бѫдешъ глава значи да бѫдешъ уменъ слуга и, като по-старъ отъ жена си, да я научишъ какъ да слугува, и да кажете и двамата: „Ние сме слуги на нашия Господарь; ние двама може да бѫдемъ наказани, но азъ ще ти кажа какъ трѣбва да се върши тази работа“. Това е въ алегориченъ смисълъ, но то става ежедневно въ свѣта. Да оставимъ мѫжа и жената. Нѣкой пѫть сме недоволни, роптаемъ противъ себе си — защо? — казваме: „Нѣмамъ воля, не мога да направя това и онова“. „Защо нѣмашъ воля; нали си господарь на себе си; каква е причината?“ „Нѣмамъ умъ“. „Какъ да нѣмашъ умъ; коя е причината да нѣмашъ умъ? Трѣбва да има нѣкаква дълбока причина“. На какво се дължи туй вѫтрѣшно раздвояване на човѣка? Дължи се на това,че ние сме дошли въ противорѣчие съ Господа, съ Великия Законъ. И когато човѣкъ всѣкога идва въ противорѣчие съ Божествения Законъ, повдигатъ се тия вѫтрѣшни мѫки, туй раздвояване, умътъ му се смущава, не знае що да прави, обхващатъ го лоши мисли и желания, които не съставляватъ истинската Божия сила, и животътъ взема друга окраска. Лошитѣ желания и мисли сѫ като змия, която постоянно обвива и изсмуква човѣка, докато всички сокове, които могатъ да хранятъ ума и сърцето, прѣстанатъ да ги хранятъ и вече се почувствува парализиране. Знаете ли какво правятъ мечкаритѣ, които разиграватъ мечки? Даватъ на мечката съвсѣмъ малко брашънце и ѝ турятъ на бърната голѣма брънка, та, като я подръпнатъ, да се подчинява и да не бѫде опасна. Трѣбва и на тази наша мечка да туримъ халка и синджиръ на долната бѣрна и да ѝ даваме малко брашънце, за да не се развиятъ у нея ония инстинкти, които сѫ опасни. Вземете колко хора сѫ подлудѣли отъ искането да станатъ богати; спечелятъ хиляда, 10 хиляди, 50 хиляди, 100 хиляди, единъ милионъ,10 милиона—не се насищатъ. Трупатъ, трупатъ богатства; защо имъ сѫ? Това нѣма никакъвъ вѫтрѣшенъ смисълъ. За да се обогатятъ, хората почнаха сега да учатъ и нови начини, чрѣзъ магнетизъмъ и внушение да влияятъ на хората, да въздѣйствуватъ на тѣхнитѣ мисли и дѣйствия. Едно врѣме ходѣха разбойницитѣ изъ горитѣ съ пушка, сега тѣ сѫ срѣдъ градоветѣ и носятъ съ себе други срѣдства, за да ограбватъ ближнитѣ си. Казватъ, че въ Ню-Йоркъ трима американски хипнотизатори заставили мислено единъ банкеръ да подпише чекъ отъ 15 хиляди долара, и той даде паритѣ. Начинитѣ на кражбитѣ се измѣниха. Всички искатъ да иматъ тази дарба, тази власть въ свѣта; но знаете ли какво нещастие тя докарва? Привеждалъ съмъ този примѣръ и други пѫть. Въ една стара басня се говори, че единъ човѣкъ искалъ да има такава сила въ своитѣ рѫцѣ, че, каквото пипне, злато да стане. Казвалъ си; „Ако я придобия, за цѣлия свѣтъ ще бѫде добрѣ“. Единъ ангелъ му казалъ:„Ако бѫде послушана твоята молба, ще бѫдешъ ли всѣкога доволенъ?“ — „То ще бѫде най-голѣмото щастие за мене“. — „Да бѫде споредъ желанието ти“ И когато този човѣкъ влиза въ кѫщи, маситѣ, книгитѣ, чашитѣ — всичко станало на злато. Излѣзълъ въ двора, камънитѣ, дърветата — всичко се прѣвърнало въ злато. Рекълъ си: „Нѣма да бѫда вече слуга, господарь ще бѫда. Жено, ние сме хора щастливи“. Слага жената трапезата, слага супа, хлѣбъ, сѣдатъ тѣ и дѣцата имъ да ядатъ, мѫжътъ хваща лъжицата, тя става злато; бръква въ супата, и тя става злато; хваща хлѣба, и той става злато; побутва масата, и тя става злато; побутва жената, и тя става злато. По едно врѣме хваналъ се за главата и почналъ да моли Господа да го избави отъ това голѣмо нещастие. Ето докѫдѣ могатъ да доведатъ лакомството и безумието. Ние може да имаме тази сила, но тя ще ни погуби живота. Богатството е вѫтрѣ въ насъ, а не вънъ отъ насъ; то не седи въ нашата физическа сила. Силата на човѣка не седи въ неговитѣ мускули, а въ онова деликатно и нѣжно чувство, което може да развие всички други сили. И Богъ е така направилъ свѣта, че природата се подчинява на една най-слаба нагледъ сила — любовьта. Тя е толкова нѣжна и деликатна, а въ сѫщность всичко управлява. Когато любовьта влѣзе въ човѣка, тя го разглобява и прѣобразява. Вземете единъ мѫжъ, който е билъ много слуги и слугини; по едно врѣме той омеква и всичко жертвува, за да прави добро. Каква е тази сила, която завладѣва човѣка? Онзи принципъ, за който казва Христосъ —„Който служи на любовьта, той слугува Менѣ“; това подразбира Христосъ — „Този слуга ще има всичко, което Азъ имамъ“. Хората търсятъ истината, и Христосъ турва тази истина въ живота, въ онова синапово зърно. Ако туримъ тази малка подкваса, любовьта, въ сърцата си и въ сърцата на ближнитѣ, на дѣятелитѣ, на управляющитѣ, тя ще прѣобрази цѣлия свѣтъ.

Незачитането на Христовото учение създаде въ свѣта сегашния катаклизъмъ. Въ туй сблъсване и биене Господь е турилъ млѣкото въ мѫтилката, и хората се блъскатъ ту нагорѣ, ту надолу, докато излѣзе маслото на повръхностьта; маслото ще бѫде употрѣбено за ядене, а другото ще остане мѫтеница — едни ще станатъ масло, други мѫтеница. И маслото и мѫтеницата Господь ще употрѣби за своитѣ добри цѣли. Сега, зависи кой отъ насъ кѫдѣ ще попадне, обаче сѫдбата на всинца ни е рѣшена — или въ маслото или въ мѫтеницата.

Христосъ се обръща къмъ юдеитѣ и ги пита кои искатъ да бѫдатъ Негови ученици. Нѣкои отъ насъ казватъ: „Азъ съмъ вѣрующъ, вѣрвамъ въ Христа“. Ония, които само вѣрватъ Христа, тѣ сѫ слушатели; Неговиятъ въпросъ, обаче, се отнася къмъ онѣзи, които искатъ да приложатъ Неговия Законъ! Ако можете да се спрете и да размислите върху думитѣ „слугувамъ на Христа“; ако би се опитали цѣла година да научите да слугувате на Христа, бихте научили великата тайна на тия думи, която не може да се каже тукъ. Тя е много проста, но трѣбва да имате свѣтлина, Христосъ да ви даде тази свѣтлина, условията, при които може да се развива тя; само Той може да ви я даде. Азъ мога да ви дамъ сѣменца, но условията, за да израстатъ тѣ, може да даде само Христосъ. Туй чувство на любовь не зависи отъ нашитѣ сили и желания, то зависи отъ този контактъ, който бихме имали съ Христа. Нѣкои питатъ: „Кѫдѣ е Христосъ“, и Го очакватъ отъ небето. Христосъ е вече въ свѣта, и послѣдниятъ го чува, Той идва по два начина. Той има двѣ лица: едното е благо — „миръ вамъ“,а другото навѫсено — съ огънь, пушки и топове. Сега Той вика: „Докарайте онѣзи, които не послушаха Моето учение, да изпитатъ горчивинитѣ на непослушанието. Не искатъ на Мене да слугуватъ, нека изпитатъ всички горчивини на своитѣ дѣла. Всѣки да пожъне това, което е посѣялъ“, както не можемъ да простимъ единъ прѣстѫпникъ, който е избилъ сума невинни дѣца,а го наказваме.

Христосъ се обръща и казва: „Ако нѣкой слугува на Мене,Мене да послѣдва“. И вие казвате „Лесно е да се послѣдва; можемъ да Го послѣдваме и да Му кажемъ: „Учителю“; но Той може да ви отговори; „Не защото искате учението Ми, казвате това, а защото се нахранихте отъ хлѣба и рибата“. Ще ви попита: „На нѣкой боленъ помогнахте ли, излѣкувахте ли го?“ За да слугува човѣкъ на Господа, не трѣбва Него да търси и Нему да слугува, а на Неговитѣ „по-малки братя“. Хората искатъ отъ Бога да направи тѣхнитѣ жена и дѣца да сѫ здрави, да имъ даде пари, да иматъ положение. Двѣ хиляди години ей-туй е слугуването на Господа. И сега Той пита Европа върху туй: „Вие толкова години какво направихте за Мене?“ И ако се яви Христосъ, вие какво ще Му кажете? Мислете, какво ще Му кажете върху това — какво сте направили за Него. Ние можемъ да бѫдемъ спокойни при тѣзи събития, които застрашаватъ цѣлия свѣтъ. За насъ е важно да знаемъ въ коя категория ще попаднемъ. Мнозина сте искали да видите Христа; наближава деньтъ, когато те Го видите нѣкои отъ близо, други отъ далечъ; нѣкои само горѣ на облацитѣ. И затуй казвамъ: моментитѣ, които прѣживѣвате, сѫ най-трудни за васъ. Ако отсега нататъкъ имате илюзията да постигнете туй или онуй, много се лъжете. Азъ ви давамъ съвѣтъ: малкото врѣме, което остава да се научите да слугувате на Господа, за да не ви завари неприготвени. Да не мислите, че има още врѣме; нѣма никакво врѣме; за цѣлото туй поколѣние нѣма врѣме. И дѣца, и възрастни, и свещеници, и управляващи, и царе — всички трѣбва да се научатъ да слугуватъ на Господа; ако не — мѫтеница ще станатъ. Млѣкото е вече издоено отъ кравата. Какво разбирате, че искамъ да ви кажа? Че млѣкото е излѣзло изъ плътьта и че Господь вече ще извади маслото изъ него. Тази крава виждаме всинца; издоената крава това сме ние. Ако Богъ толкова хиляди години ни кани, какъ трѣбва да ни намѣри на земята, като се върне? Бащата, когато се върне и намѣри дѣцата въ кѫщи, че сѫ се хванали за коситѣ и се биятъ, какво ще помисли? Че майката не ги е възпитала добрѣ. Всѣки има противъ нѣкого по нѣщо: хората сѐ се сѫдятъ, обикновени граждани, учители, свещеници, либерали, консерватори, тѣсни и широки социалисти, между религия и учители и наука — всѣкѫдѣ има раздѣление на възгледитѣ; но ние трѣбва да дойдемъ до убѣждението да отхвърлимъ всичко онова, което трови нашия животъ, и въ този поне моментъ да се примиримъ, да станемъ тихи и спокойни, да очакваме съ смирение великото събитие, което настѫпва. Досега хората питаха има ли другъ свѣтъ или нѣма; настава единъ моментъ, когато Небето ще каже има ли духове или нѣма, има ли ангели или нѣма; до нѣкоя година ще видите има ли Господь или нѣма; ще видите може ли Господь да оправи свѣта или не може. Ако нѣкой не вѣрва, нека почака и ще провѣри. Съ аргументи нѣма да ви говоря сега — умнитѣ ще разумѣятъ това, което казвамъ. Който не ще, ще остане въ бѫдеще пакъ да се учи наново.

Сега въпросътъ за васъ. Христосъ иска всинца вие да Му слугувате — онѣзи, които искатъ да Му бѫдатъ ученици, да Му слугуватъ въ широкъ смисълъ:да слугуватъ на страждущитѣ, на хора, които сѫ смутени, натѫжени, да повдигнатъ тѣхния духъ. Има хора отчаяни и се питатъ:„Какво ще стане съ насъ? — да имъ покажете истинския пѫть. Ще ви приведа единъ примѣръ и съ него ще заключа. Спира се единъ пѫтникъ въ единъ отъ голѣмитѣ хотели на града Ню-Йоркъ. Влиза въ една стая, въ която имало и другъ единъ пасажеръ; той ималъ навика да спи много дълбоко; прѣзъ нощьта хотелътъ се запалва; става единиятъ пасажеръ и отива при сънливия и му вика: „Ставай, че хотелътъ гори“; той му отговаря: „Махай се, остави ме да спя спокойно“; „Ставай, ти казвамъ, че хотелътъ гори“, настоявалъ първиятъ; другиятъ става, взема че го изтласва навънъ, затваря вратата и пакъ лѣга да спи; огъньтъ обхваща хотела, най-послѣ виждатъ го на покрива, че вика за помощь, но нѣма кой да му помогне. И вамъ ви казвамъ: този хотелъ, въ който живѣете врѣменно, гори, и ви съвѣтвамъ: спасявайте се, защото послѣ ще се качите на покрива и ще викате за помощь, но не ще има кой да ви помогне. Когато ви казватъ, че хотелътъ гори, облѣчете се и излѣзте вънъ. Всичко това, което гори, ще се срути, всички тия нѣща, които сѫ спъвали човѣшкия прогресъ, ще бѫдатъ съборени, и тогава върху развалинитѣ Господь ще съгради нѣщо добро. Да не мислите, че животътъ ще се свърши. Идва епоха по-величава, отколкото е имало досега, и ние можемъ съ радость да очакваме това свѣтло бѫдеще. Отъ тия бури, които идватъ да дезинфекциратъ, да прѣчистятъ свѣта, не трѣбва да се боимъ ни най-малко. Трѣбва да благодаримъ на Бога, че тѣ идватъ. И нѣма защо да се стараемъ да ги прѣдотвратимъ, па и никакъ не можемъ ги прѣдотврати; тѣ ще минатъ и ще принесатъ своето добро. Само трѣбва да бѫдемъ готови, когато дойде Христосъ, Който идва — за нѣкои е дошълъ, за нѣкои ще дойде тепърва, — когато дойде да ни каже думитѣ; „Който слугува на Мене, Мене да послѣдва, да Го послѣдваме. Ще Го послѣдвате ли или не? Въ това послѣдване ще намѣрите идеала на индивида, на дома, на обществото, на народа и на цѣлото человѣчество: то е смисълътъ на човешкия животъ тукъ на земята.


 

(Бесѣда, държана на 27. юлий 1914 г. въ София).

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...