Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'Съборни Беседи'.



More search options

  • Търсене по таг

    Отделяйте таговете с запетая.
  • Търсене по автор

Тип съдържание


Categories

  • Петър Дънов

Форуми

  • Петър Дънов - беседи - стар правопис
    • Беседи - стар правопис
    • Томчета с беседи
    • Други книги със стар правопис
    • Молитви
    • Други материялии информация за стария правопис
    • Форум за споделяне на работа.
    • Паневритмия
  • Други книги със стар правопис
    • Други книги със стар правопис

Категории

  • Беседи първи издания
    • Извънредни беседи
    • Неделни Беседи
    • Общ Окултен Клас
    • Младежки Окултен клас
    • Утринни Слова
    • Съборни беседи
    • Рилски беседи (Съборни)
    • Младежки събори (Съборни)
  • Стари издания със стар правопис
  • Беседи - нови издания със стар правопис
  • Нови издания със стар правопис
  • Вестници със стар правопис
  • Други книги със стар правопис

Открити 421 резултата

  1. 1944_01_02 Сито и дармонъ

    "Вѣчното благо". Съборни беседи отъ Учителя, държани презъ лѣтото на 1943 г. Издание 1944, София. Книгата за теглене PDF Съдържание Сито и дармонъ Матѣя, 5 гл. Въ пета глава отъ Евангелието на Матѣя се говори за блаженствата, които иматъ отношение къмъ онѣзи хора, които възприематъ и предаватъ нѣщата добре. Който не възприема добре нѣщата, не може и да ги предава добре. Който не е изучавалъ музиката добре, не може и да я предаде добре. Който вижда добре, може да разбира добре, а понѣкога не разбира добре нѣщата. Обикновено за младия се казва, че вижда добре, но не всѣкога разбира това, което вижда. Младиятъ има здрави очи, вижда ясно, каквото чете, но не всѣкога прониква въ съдържанието и смисъла на прочетеното. Стариятъ обратно: не вижда добре, но разбира това, което е прочелъ и чулъ. Понѣкога е за предпочитане човѣкъ да недовижда, но всичко да разбира, отколкото да вижда всичко и да не разбира. Добриятъ цигуларь вижда нотитѣ, разбира, какъ трѣбва да ги изпълни и не прави погрѣшки.. Той носи качествата на младия и на стария, т. е. той едновременно вижда и разбира. Всѣки тонъ, който излиза отъ неговата цигулка, е соченъ, пъленъ съ съдържание и смисълъ. Често се говори за любовьта, мѫдростьта и истината като велики прояви на живота. Не е достатъчно да се говори за тѣхъ като научни понятия, но тѣ трѣбва да се възприематъ и предаватъ правилно, въ тѣхната дълбочина и смисълъ. Това е все едно да знаешъ, какво нѣщо е свѣтлината, съ каква бързина се движи, колко трептения прави въ секунда, безъ да я виждашъ и разбирашъ. За предпочитане е, следователно, да възприемате и предавате правилно свѣтлината и любовьта, отколкото само да знаете, какво представятъ тѣ, безъ да се ползвате отъ тѣхъ. Малцина знаятъ, какво представя любовьта, но всички се стремятъ къмъ нея. Любовьта не е дреха за обличане, нито въздухъ за дишане, но е толкова необходима за човѣка, колкото сѫ необходими свѣтлината, въздухътъ, водата и хлѣбътъ. Въ който моментъ любовьта напусне човѣка, той се вкисва, става недоволенъ, мраченъ, песимистъ. Страшно е да се вкисне човѣкъ. Да си малко недоволенъ, това лесно се понася, но голѣмото недоволство руши и събаря. Слабото вкисване е поносимо, но крайното вкисване е разрушителенъ процесъ. Какво се иска отъ съвременния човѣкъ? Да възприема и предава нѣщата добре, това е задача и на учения, и на простия. Учениятъ се натоварилъ съ много теории, които го спъватъ. Другъ е въпросътъ, ако теориитѣ му сѫ приложими. Ако адвокатътъ знае всички закони, но не може да ги прилага на мѣсто, нищо не се ползва; ако сѫдията сѫди хората, и тѣ сѫ недоволни отъ него, нищо не се ползва. Понеже сѫдията сѫди лошитѣ, престѫпнитѣ хора, той нищо не придобива. Тѣ се настройватъ срѣщу него, и той си създава лоши отношения съ тѣхъ. Затова Христосъ казва: „Не сѫдете, да не бѫдете сѫдени !” Иде день, когато сѫдиитѣ ще сѫдятъ по другъ начинъ: вмѣсто смъртни присѫди и затворъ, ще дадатъ свобода на престѫпницитѣ. Ще ги поставятъ при условия да работятъ земята и сами да се ползватъ отъ придобивкитѣ си. Тѣ ще бѫдатъ далечъ отъ добритѣ хора, но свободни да се радватъ на живота и на труда си. За предпочитане е да отговоришъ на злото съ добро, отколкото съ зло. Ако не правишъ добро, губишъ; ако правишъ добро, печелишъ. При злото резултатътъ е обратенъ: ако не правишъ зло, печелишъ; ако правишъ зло, губишъ. Разумниятъ човѣкъ печели и отъ доброто, и отъ злото. – Какъ? – Като прави добро и не прави зло. Неразумниятъ губи и отъ доброто, и отъ злото. – Какъ? – Като не прави добро и прави зло. Днесь всѣки се интересува, какво носи новата 1944 г. Тя носи новата мисъль, че който прави добро, всѣкога печели. Това се крие въ едната четворка. Другата четворка подразбира: който не прави зло, всѣкога печели. Богъ учи народитѣ да правятъ добро и да не правятъ зло, за да печелятъ всѣкога. Сега народитѣ се биятъ, не изпълняватъ Божия законъ, поради което губятъ. Новата година казва на цѣлото човѣчество: Ако правитѣ добро и не правите зло, ще спечелите толкова, колкото никога не сте печелили. – Вѣрно ли е това? – Вѣрно е 101 %. Това е абсолютенъ законъ, който всѣки трѣбва да запише въ ума, въ сърдцето и въ душата си. За да изпълнятъ този законъ, нѣкои искатъ да премахнатъ злото отъ свѣта. Това е невъзможно. Махне ли се злото, половината свѣтъ престава да сѫществува”. Злото е толкова необходимо, колкото и доброто. Следователно, не се стремете да унищожите злото, но бѫдете будни да не правите зло. Това се постига съ прилагане на доброто. Ще правите добро и ще работите за доброто. Ще се пазите да не правите зло и ще оставите злото да работи за васъ. Досега хората сѫ работили за злото, т. е. тѣ сѫ били слуги на злото, а господари на доброто. Сега ще обърнете нова страница на живота: ще станете слуги на доброто, а господари на злото. Направете доброто господарь и го оставете свободно; то знае, какво да прави. Ще кажете, че не знаете, какъ да направите доброто господарь. Ако малкото пиленце, едва що излюпено, знае да яде, какъ да не знаете вие да работитѣ съ доброто? Малкото пиленце разбира езика на майка си, а вие не разбирате езика на вашата майка – любовьта. Това е невъзможно. Когато малкото дете се опари отъ запалената свѣщъ, достатъчно е майка му да каже „гѫшъ”, и то веднага оттегля пръста си отъ пламъка. Колко пѫти сте чували и вашата майка да казва „гѫшъ”, да оттеглите пръста си отъ огъня на злото! Не трѣбва ли и вие да я слушате? – Това трѣбва да се докаже научно. Докато се докаже научно, пръстътъ ви ще изгори. Свѣтътъ се нуждае отъ добри и здрави работници, съ здрави очи, уши, носъ, уста. Свѣтътъ се нуждае отъ работници съ здрави рѫце и крака, съ здравъ мозъкъ, съ здрави дробове, съ здравъ стомахъ. Здравиятъ има силенъ, живъ косъмъ. Приятно е да гледашъ косата на здравия човѣкъ. Какъвъ трѣбва да бѫде цвѣтътъ на космитѣ? – Ако мѫжътъ има черна коса, жената трѣбва да има бѣла; ако косата на жената е черна, на мѫжа трѣбва да бѫде бѣла. Само така тѣ ще се допълватъ. Черниятъ цвѣтъ означава взимане, а бѣлиятъ – даване. Следователно, ако си съ черна коса, трѣбва да знаешъ, добре ли възприемашъ; ако си съ бѣли коси, трѣбва да знаешъ, добре ли давашъ. Сиромахътъ не се нуждае отъ бѣла коса. Той нѣма какво да дава. Ако косата му е черна, тя е на мѣстото си. Той ще взима, докато забогатѣе и тогава ще дава. Значи, богатиятъ трѣбва да има бѣла коса, а бѣдниятъ – черна. Побелѣе ли главата ви преждевременно, трѣбва да я боядисате, да стане черна. Това е символично изяснение, въ което се крие дълбока истина. Какво представятъ космитѣ?– Антени, чрезъ които човѣкъ се съобщава съ невидимия свѣтъ. Който не може да възприема отъ разумния свѣтъ, той е прекѫсналъ своята антена и трѣбва отново да я свърже. Това е невъзможно. – Невъзможнитѣ нѣща за човѣка сѫ възможни за Бога. Когато се натъкне на невъзможни нѣща, човѣкъ създава различни теории и учения, съ които прикрива нѣщата. Да носишъ чадъръ лѣтно време при голѣми горѣщини, това е въ реда на нѣщата. Обаче, защо ти е чадъръ зимно време, при голѣмъ студъ? Всѣки чадъръ, употрѣбенъ не на мѣсто, носи голѣми нещастия за човѣчеството. Дето трѣбва, природата е турила чадъръ. Какъвъ по-добъръ чадъръ искате отъ косата? Тя пречупва свѣтлината правилно и намалява така силата й, че се възприема безболезнено и безопасно. Носишъ ли чадъръ не навреме, ти се лишавашъ отъ благото, което слънчевата свѣтлина носи. Ако носишъ обуща на краката си, ще внимавашъ да не бѫдатъ тѣсни и островръхи, каквито модата препорѫчва. Между обувката и кракътъ трѣбва да има поне половинъ милиметъръ празно пространство, та да се провѣтря кракътъ свободно. Които следватъ модата, носятъ обувки съ високи токове, едва пристѫпватъ. И това е неестествено. Хора, които носятъ високи токове, нѣматъ възвишени мисли. Тѣ искатъ по изкуственъ начинъ да си предадатъ височина, но изкуственитѣ нѣща нищо не предаватъ. Ако е въпросъ за мода, следвайте модата на природата, въ която има нѣщо завършено и полезно. Всѣка форма, чрезъ която се възприематъ и предаватъ Божиитѣ блага, е на мѣсто, Всѣка форма, която препятства на това възприемане и предаване, не е на мѣстото си. Сѫщото се отнася и до мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на хората. Стремете се къмъ такива мисли, чувства и постѫпки, които сѫ добри проводници на Божественото. Тѣ възприематъ и предаватъ правилно Божиитѣ мисли и чувства. Следователно, докато косата на човѣка възприема и предава правилно слънчевата свѣтлина и топлина, той е здравъ и разуменъ. Наруши ли се това възприемане и предаване, човѣкъ заболѣва. Радвайте се, докато очитѣ и ушитѣ ви сѫ здрави, да възприематъ и предаватъ добре слънчевата свѣтлина и топлина. Помнете: Здравето зависи отъ правилното възприемане и предаване на нѣщата. Ще ядешъ, т. е. ще възприемашъ съ мѣрка и ще давашъ отъ себе си съ мѣрка. Що се отнася до възприемане и предаване на енергията, ще спазвате сѫщия законъ. За всѣко нѣщо ще възприемате и предавате толкова енергия, колкото е потрѣбно. Така ще запазите хармонията на своя животъ. Обаче, дойде ли до доброто, законътъ е другъ: колкото повече правите добро, толкова по-голѣма е хармонията въ живота. Който не разбира тѣзи закони, постѫпва точно обратно: въздържа се отъ доброто и прави зло. Какво ще кажете за касапина, който коли десетки и стотици говеда, агнета и овце? Следъ него иде гостилничарьтъ, който кълца и рѣже на ситно месото, прави отъ него пържоли и кебапчета, да възбуди апетита на своитѣ клиенти къмъ виното и ракията. Въ бѫдеще този занаятъ ще му причини хиляди нещастия и страдания, но днесь той е далечъ отъ истината, не може да разбере положението си. Когато започне да страда, най-малко сто души около него ще се ползватъ отъ страданието му. Ако той не страда, стотина души около него ще пострадатъ. Сѫщото се отнася и до васъ. Ако вие рѣжете месото и не страдате, стотина души около васъ ще страдатъ; започнете ли вие да страдате, тѣ ще се радватъ, защото ще се ползватъ отъ вашитѣ страдания. Ето защо, казвамъ да не рѣжете месото, за да се ползвате и вие, и окрѫжаващитѣ отъ съвѣта ми! Месото представя грѣха въ живота. Пазѣте се отъ грѣха; да не правитѣ отъ него нито пържоли, нито кебапчета. Мнозина ме запитватъ, защо говоря толкова за Божията Любовь. Много просто, любовьта е единствената мощна сила, която носи добро и за васъ, и за онѣзи, които идватъ следъ васъ; тя носи добро и за настоящия, и за бѫдещия вѣкъ. Чрезъ любовьта се постигатъ всички идеали на човѣшката душа. Ако искашъ да имашъ добъръ приятель, обичай Бога. Ако искашъ да имашъ добри деца, обичай Бога. Ако си търговецъ и търсишъ добри клиенти, обичай Бога. Любовьта трѣбва да има приложение навсѣкѫде. Не се ли прилага, нѣма смисълъ да се говори за нея. Като се възприема и прилага, тя носи благо за цѣлото човѣчество. Само единъ погледъ на любовьта е въ състояние да спаси свѣта. Една постѫпка на любовьта е въ състояние да спаси свѣта. Парче хлѣбъ, дадено въ името на любовьта, спасява свѣта. Мощна, велика сила е любовьта. Тя твори, пресъздава и организира нѣщата. Който иска да се увѣри въ думитѣ ми, нека приложи и опита силата на любовьта. Любовьта първо се прилага, а после се говори за нея. Не питай, дали тѣ обичатъ хората и колко тѣ обичатъ. Това зависи отъ тебе – шишето ти е малко. Малко шише, малко любовь събира. Ако шишето ти е голѣмо, ще събере повече любовь. Не се сърди на хората, че малко тѣ обичатъ. Отвори шишето си, т. е. сърдцето си, и любовьта на хората ще се влѣе въ тебе. Не сѫ виновни тѣ, че малко любовь ти даватъ. Не е виновна за това и природата. Справедливи трѣбва да бѫдете! Колкото повече сте се разширили, толкова повече любовь ще получите. Това зависи отъ съдържанието на вашето сърдце. И тъй, отворете ума, сърдцето и душата си, да възприемате Божията Любовь и свѣтлина, Божията Мѫдрость и Свобода. Законъ е: Колкото възприема човѣкъ, толкова трѣбва да дава. На красивата мисъль отговаряйте сѫщо съ красива. На възвишено и благородно чувство отговаряйте сѫщо съ възвишено и благородно. На добра постѫпка отговаряйте съ добра. Мислитѣ представятъ пари, а чувството – материалъ, срѣщу който се даватъ пари. За добъръ материалъ ще дадешъ много пари, но нѣма да съжалявашъ. Ако за простъ материалъ дадешъ много пари, ще съжалявашъ, че си се излъгалъ. Мисли добре за онзи, който храни добри чувства къмъ тебе. Храни добри чувства къмъ онзи, който мисли добре за тебе. Това значи да цѣнишъ приятеля си, и той да тѣ оцѣнява. Между мислитѣ и чувствата трѣбва да има пълна хармония. Единъ богатъ човѣкъ ималъ връзки съ много хора, които му правѣли различни услуги, но той никога не благодарялъ. Той не познавалъ, какво нѣщо е благодарность. Никого не ценялъ и не зачиталъ; мислѣлъ, че съ богатството си може да постигне, каквото желае. Единъ день, като се връщалъ отъ търговия, падналъ на пѫтя и си счупилъ крака. Понеже билъ самъ, нѣмало кой да го вдигне и да му помогне. Започналъ да стене и да се оглежда, дано дойде отъ нѣкѫде човѣкъ да му помогне. Въ този моментъ той видѣлъ една млада жизнена мома, която веднага се затичала къмъ него и го запитала, какво му е, защо лежи на пѫтя и стене. Той показалъ счупения си кракъ и поискалъ помощь. Момата веднага свалила кърпата отъ главата си и здраво превързала счупения му кракъ. Намѣрила кола, помогнала да го вдигнатъ и внимателно го придружила до дома му. Трогнатъ отъ грижитѣ и милосѫрдието на момата къмъ него, той за пръвъ пѫть въ живота си прошепналъ думата „благодаря”. Да благодаримъ на всѣко живо сѫщество за най-малката услуга, която ни прави. Да благодаримъ на Бога за всички грижи, за всички блага, които отправя къмъ насъ. – Какво е Богъ и кѫде е Той? – Въ душата на младата мома, която завързва счупения кракъ на богатия и го придружава до дома му. Тя става причина да се смекчи сърдцето на този човѣкъ и да изкаже той благодарность за пръвъ пѫть въ живота си. Тъй щото, питате ли, кѫде е Богъ, ще знаете, че Той е въ любовьта, въ доброто, въ разумностьта, въ силата. – Какво представя човѣкътъ? – Този въпросъ не е важенъ. Щомъ Богъ се проявява въ човѣкъ, това е човѣкътъ. Щомъ човѣкъ се проявява, това е Богъ. Богъ е голѣмата, велика любовь, а човѣкъ – малката. Богъ е голѣмото добро, а човѣкъ – малкото. Въ Бога е голѣмото изобилие, а въ човѣка – малкото. Богъ храни и голѣмитѣ, и малкитѣ, а човѣкъ – само малкитѣ. Остане ли на човѣка да храни голѣмитѣ животни, тѣ ще умратъ отъ гладъ. Презъ рѫката на Бога тече изобилно, както презъ дупката на дармона. Ако пресѣвашъ жито презъ дармона, то ще мине презъ дупкитѣ, а на дармона ще останатъ сламкитѣ. Презъ ситното сито се пресѣва брашното отъ трицитѣ. Обикновенитѣ хора сѫ ситни сита. Ако даватъ нѣщо, пресѣватъ го презъ ситно сито, малко да падне. Тази е причината, поради която тѣ иматъ много трици, съ години да ги продаватъ. Когото срѣщнете днесь, все за трици говори. Нѣкой казва, че не го обичали, че работата му не вървѣла добре, че ближнитѣ му пакостятъ и т. н. Това сѫ все трици, които скѫпо продаватъ. Оставете настрана ситното сито и го замѣстете съ дармона. Каквото и да правитѣ, Божественото жито не се пресѣва съ ситно сито. Както и да го пресѣвашъ, презъ дармонъ или презъ ситно сито, то е едно и сѫщо. Поне не си губи времето съ ситното сито. Мислишъ ли, че като прекарвашъ нѣщата презъ ситното сито, ще се освободишъ отъ злото? Божественото жито не търпи нито дармонъ, нито ситно сито. Както и да го пресѣвашъ, отъ него трици не падатъ. Съ ситното сито ще изгубишъ времето си, и пакъ ще мине, каквото си го сипалъ. Чистото си е всѣкога чисто. Какво представятъ дармонътъ и какво ситното сито? – Божествена и човѣшка мѣрка за нѣщата. Съ дармона опредѣлямъ Божественитѣ нѣща, а съ ситото – човѣшкитѣ. Който иска да познае сѫдружника си, нека следи, какъ постѫпва той. Ако въ отношенията си съ своитѣ ближни прилага ситото, а къмъ себе си дармона, откажи се отъ него. Ако къмъ себе си прилага ситото, а къмъ ближнитѣ си дармона, може да разчиташъ на него. Ако трѣбва да дѣлишъ хлѣба съ ближния си, и той вземе за себе си по-голѣмата часть, не разчитай на него. Той мисли само за себе си. Който мисли само за себе си, работи съ ситото. Който мисли повече за другитѣ, а по-малко за себе си, той работи съ дармона. Какво би станало съ васъ, ако Богъ прилага за всѣка ваша постѫпка ситото, а не дармона? Какво би станало съ свѣта, ако Той правѣше разлика между добритѣ и лошитѣ хора? Благодарение, че Богъ постѫпва еднакво справедливо и къмъ добритѣ, и къмъ лошитѣ хора, свѣтътъ продължава да сѫществува и да се развива. Ето защо, при сегашнитѣ условия на живота, и ситото, и дармонътъ сѫ на мѣстото си. Каква идея се крие въ дармона и въ ситото? Като Божествена мѣрка, дармонътъ представя условие за прокарване на най-хубавитѣ работи въ човѣшкия животъ. Като употрѣбявалъ дармона, българинътъ направилъ една погрѣшка – турилъ два пѫти по-голѣми дупки, отколкото трѣбва! Въ желанието си да получи повече блага, той разширилъ дупкитѣ му. При това, той прилага дармона само за себе си, а не и за своитѣ близки. Стане ли въпросъ да дава нѣщо отъ себе си, той си служи съ ситото. По направа, сегашното сито е по-близо до първичния дармонъ. Той се отклонилъ значително отъ своя първообразъ. Едно се иска отъ сегашния човѣкъ: да употрѣбява дармона и ситото на мѣсто. Като грѣшатъ близкитѣ му, той поставя за мѣрка ситото и тънко пресѣва нѣщата. Ако самъ грѣши, служи си съ дармона, да не вижда погрѣшкитѣ си. Значи, къмъ себе си е крайно снизходителенъ и мекъ, а къмъ окрѫжаващитѣ – строгъ и безпощаденъ. Докато опредѣляшъ нѣщата съ две мѣрки, отношенията ти съ хората не сѫ прави. И тъй, отъ гледището на дветѣ мѣрки, хората биватъ снизходителни или строги, скрити или потайни и искрени или открити. Който мисли за доброто, е откритъ, искренъ човѣкъ. Който мисли за злото, е затворенъ, неискренъ човѣкъ. Въ любовьта всичко е отворено, свѣтло и ясно. Достатъчно е да знае човѣкъ да чете, за да вижда всичко, което е написано тамъ. Само така той ще разбере и оцѣни любовьта. Виждане е необходимо на съвременнитѣ хора, а не гледане. Като вижда, той ще разбере и оцѣни грижитѣ, вниманието и любовьта, съ които родителитѣ му сѫ го отгледали. Като вижда, той ще благодари на всѣки, който го е обърналъ къмъ Бога и насочилъ въ правия пѫть. Всѣко добро, направено отъ когото и да е, има голѣма стойность. Оценявайтѣ доброто и любовьта, които хората отправятъ къмъ васъ. Любовьта заставя свѣтлитѣ сѫщества да слѣзатъ на земята и да помагатъ на хората. Любовьта застави и Христа да се пожертвува за цѣлото човѣчество. Той бѣше богатъ, разполагаше съ велики добродетели, но въпреки това, хората не Го оцѣниха и Го разпнаха. Трѣбва ли да постѫпвате и вие така съ хората, които ви обичатъ? Разумность се иска отъ всички, да знаете, какъ да постѫпвате съ онѣзи, които ви любятъ. Новата година, която иде сега, не търпи неблагодарни хора. Днесь всички хора очакватъ мира. Всички се питатъ, кога ще се сключи миръ. Отговорътъ на този въпросъ е въ самитѣ васъ. Отъ васъ зависи, кога ще дойде мирътъ. Пита ме нѣкой, ще се ожени ли или не. Отъ тебе зависи. Сѣмето пита: Ще изникна ли? – Отъ тебе зависи. Сѣмето носи възможноститѣ за своето изникване и растене въ себе си, а условията за това сѫ вънъ отъ него. Богъ ни дава условия да проявимъ доброто; отъ насъ зависи, да го проявимъ, или не. Използвайте условията, и възможноститѣ ще се проявятъ. Новата година свършва съ две четворки – строги числа. Едната четворка подразбира Божествената мѫдрость и знание, а втората – Божествената истина и свобода. Числото четири не търпи никаква лъжа. Затова годината ще бѫде строга и взискателна. Тя изисква разумни и истинолюбиви хора. Четворката, квадратътъ е основа на нѣщата. Ако основата е здрава, и кѫщата ще бѫде здрава. На здрава основа може да се построи цѣлъ градъ. Сѫщевременно числото четири означава сѣмейството: майката, бащата, братътъ и сестрата. Ако майката, бащата, синътъ и дъщерята сѫ разумни, по-добро число отъ четворката нѣма. Ако не сѫ разумни, по-лошо число отъ нея нѣма. Неразумниятъ се страхува отъ числото четири; разумниятъ не само че не се страхува, но работи съзнателно съ него. Каже ли нѣкой, че работитѣ му не вървятъ добре, причината се крие въ запушенитѣ дупки на дармона. Какво трѣбва да направите, за да се нареждатъ работитѣ ви добре? – Да отпушите дупкитѣ на вашия дармонъ. Тази година трѣбва да се отпушатъ дупкитѣ на дармона, да потекатъ Божиитѣ блага свободно. Дармонътъ е инструментъ, на който хората не сѫ се още научили да свирятъ. Запушатъ ли се дупкитѣ му, никакъвъ звукъ не излиза. Всѣки музикаленъ инструментъ има дупки, презъ които звукътъ излиза свободно. Умътъ и сърдцето сѫ инструменти, съ които човѣкъ трѣбва да свири. Благодарете на Бога за свѣтлия умъ, който ви е далъ. Поддържайте го въ изправность, за да може свѣтлината свободно да минава презъ него. Благодарете на Бога за възвишеното сърдце, което ви е далъ. Поддържайте и него въ изправность, да бѫдатъ отдушницитѣ му всѣкога отворени, за да става горѣнето пълно. Ако горѣнето въ сърдцето не е пълно, образуватъ се димъ, сажди, и трѣбва да дойде нѣкой отвънъ да изчисти комина, отъ дето влиза чистиятъ въздухъ. Коминътъ на огнището трѣбва да бѫде добре направенъ, че отъ дето и да духа вѣтъръ, да става пълно горѣне. И човѣкъ е подобенъ на огнище, въ което трѣбва да става пълно горѣне. Това огнище е изложено на вѣтрове, които идатъ отъ четири посоки: източенъ вѣтъръ, отъ дето иде Божията Правда; сѣверенъ вѣтъръ, свързанъ съ Божествената истина; юженъ – свързанъ съ Божественото Добро, и западенъ, който опредѣля добрата и правилна обхода. И тъй, четиритѣ посоки на свѣта показватъ качествата, които трѣбва да придобие всѣки човѣкъ. Изтокъ е качество на справѣдливостьта, западъ - на добрата обхода, сѣверъ – на истината и свободата, югъ – на доброто, благото въ свѣта. Между правдата, добрата обхода, истината и свободата, както и благото, сѫществува вѫтрѣшна хармония, която едва сега хората започватъ да изучаватъ. Правда безъ истина не може да се прояви; истина безъ добро не може да се прояви. Човѣкъ започва съ правдата, т. е. съ движението. Въ музиката движението се изразява съ тона „ре”. Наистина, за да се прояви, за да възприема и предава нѣщата добре, човѣкъ трѣбва да има подтикъ. Ако не възприемашъ свѣтлина и въздухъ, колкото трѣбва, не, можешъ да се ползвашъ отъ тѣхъ, не можешъ да се ползвашъ отъ мисъльта и чувствата си. Това е достояние само на онзи, у когото Божественото съзнание или свръхсъзнание е пробудено. Само той извлича живота отъ въздуха и свѣтлината и се ползува отъ него. Той благодари и като възприема, и като предава въздуха и свѣтлината, поради което се радва на добро здраве и добро разположение на духа. Съвременнитѣ хора страдатъ, понеже не знаятъ, кога и какъ да благодарятъ. Ще благодаришъ и когато възприемашъ, и когато давашъ. Първо ще възприемешъ – ще благодаришъ; после ще дадешъ – пакъ ще благодаришъ, че ти е дадена възможность да се проявишъ. Хората не знаятъ още да благодарятъ, а се стремятъ да направятъ нѣщо особено. Какво особено ще направишъ? Ако искашъ да създадешъ новъ свѣтъ, ще потърсишъ образецъ, по който ще се рѫководишъ. Какъвъ свѣтъ познавашъ, освѣнъ този, който Богъ е създалъ? Следователно, ще направишъ свѣтъ, подобенъ на този, който виждашъ. Въ края на краищата, ти ще копирашъ нѣщата, безъ да създадешъ нѣщо ново. Оригиналътъ е единъ, и той принадлежи изключително на Бога. Ако отидешъ въ българско училище, ще учишъ това, което българитѣ сѫ създали. Дето и да отидешъ, ще изучавашъ това, което до този моментъ е създадено, но ти не можешъ да създадешъ нищо ново. Човѣкъ е дошълъ на земята да изучава това, което Богъ е създалъ. Никой нѣма право да дава тонъ на нѣщата. Ще изучавашъ нѣщата такива, каквито сѫ създадени, безъ особено мнѣние. Твоето мнѣние ще бѫде като мнѣнието на Онзи, Който е създалъ нѣщата. Ще кажешъ, че искашъ да направишъ хората щастливи. Какъ ще ги направишъ щастливи, когато не знаешъ нуждитѣ имъ? Ти не знаешъ, съ какво се хранятъ, какви умствени и сърдечни нужди иматъ, а ще ги направишъ щастливи. Това е невъзможно. Бѫдете вѣрни на Бога, на това, което е вложилъ Той въ васъ. Бѫдете благодарни за всичко, което ви е дадено. Разполагайте съ онова, което носите въ себе си, за да се ползвате отъ него и вие, и вашитѣ ближни. Радвайте се за правата, които природата ви е дала. Радвайте се на всѣка човѣшка проява, безъ да се критикувате. И млади, и стари, свирете, пѣйте и веселѣте се. Младиятъ ще свири игриви пѣсни, стариятъ – класически, и двамата ще се допълватъ. Задачата на младия е да възприема, а на стария – да предава. Така тѣ могатъ да се обмѣнятъ. Обмѣна трѣбва да става между ума и сърдцето: когато умътъ възприема, сърдцето трѣбва да предава; когато сърдцето възприема, умътъ трѣбва да предава. Възприемането и предаването на ума и на сърдцето трѣбва да става правилно. За това сте дошли на земята, да се учите да възприемате и предавате правилно. Нѣкой мисли, че знае много, че нѣма какво повече да учи. Той едва е постѫпилъ въ забавачницата, не е започналъ още да учи, а мисли, че знае много. Който мисли, че знае много, нека се опита да развие темата за любовьта или за доброто, самъ да види, колко знае. Като знае много, нека се опита да влѣзе между лоши хора и да ги превърне въ свои приятели, безъ да се скара съ нѣкого. Ще кажете, че това е възможно. Опитайте се и вижте, колко ще издържите. Единъ американецъ се басиралъ, че може да се съблѣче голъ и така да обиколи цѣлия свет. Той се явилъ предъ много хора, хвърлилъ се голъ въ водата, но следъ това, отъ никого незабелязанъ, облѣкълъ се въ тънки книжни дрехи и така тръгналъ по свѣта. Обиколилъ цѣла Америка, дето разнасялъ фирми на различни фабрики и предприятия, за което му плащали скѫпо. Така той разбогатѣлъ, купилъ си различни дрехи и съ пълни куфари обиколилъ свѣта. Наистина, той изпълнилъ обѣщанието си, че ще обиколи свѣта, но не голъ, а съ скѫпи дрехи. Не всичко, което човѣкъ мисли, че може да направи, му се подава. Не всичко, което е право за васъ, е право и за другитѣ. Нѣкой обича червения цвѣтъ, другъ – синия, трети – жълтия. Не казвай, че червениятъ, или зелениятъ, или другъ нѣкой цвѣтъ не е хубавъ. Нека всѣки се облича, както желае. Нека всѣки се проявява свободно. Днесь младитѣ се обличатъ въ бѣли, въ свѣтли дрехи, а старитѣ – въ черни. Отъ обикновено, човѣшко гледище, това е право, но отъ окултно гледище не е право. Бѣлиятъ цвѣтъ означава предаване, а черниятъ – възприемане. Следователно, стариятъ трѣбва да се облича въ бѣли дрехи – да дава, а младиятъ – въ черни, да взима. Всѣки цвѣтъ има извѣстно значение. Червениятъ цвѣтъ има отношение къмъ живота, синиятъ къмъ вѣрата, жълтиятъ къмъ ума, зелениятъ къмъ материалнитѣ блага и т. н. Дали хората вѣрватъ или не вѣрватъ въ значението на цвѣтоветѣ, това не е важно. Цвѣтоветѣ оказватъ влияние върху хората, безъ да съзнаватъ това. Просвѣтениятъ човѣкъ знае тѣзи нѣща, а обикновениятъ не знае. Той трѣбва още много да учи, докато придобие истинското знание. Съзнанието на обикновения човѣкъ, който живѣе само за земята, не е пробудено още, поради което той бърза, иска да постигне всичко изведнъжъ. Въ това отношение той прилича на деца, които нѣматъ търпение да дочакатъ опичането на питата и постоянно безпокоятъ майка си съ въпроса: Мамо, опече ли се питата? Ако майката е разумна, трѣбва да приспи детето си и когато питата се опече, да го събуди. Мнозина нѣматъ търпение да дочакатъ края на нѣщата и казватъ: Кога ще свърша работата си? Нетърпението е резултатъ на неестествения човѣшки животъ. Всѣки си поставя задача, какво трѣбва да спечели презъ годината. Ако не успѣе да придобие желаното, той се измѫчва. За да не се измѫчвате, казвамъ: Пожелайте презъ тази година да възприемете добре Божията Любовь и да я предадете добре; да възприемете добре Божията Мѫдрость и знание и да ги предадете добре; да възприемете добре Божията Истина и свобода и да ги предадете добре; да възприемете добре правилната обхода, справѣдливостьта и доброто и да ги предадете добре. „Блажени нищитѣ духомъ, защото е тѣхно Царството Божие”, „Блажени кроткитѣ, защото тѣ ще наследятъ земята”. „Блажени миротворцитѣ, защото Синове Божии ще се нарѣкатъ”. Пожелавамъ ви да бѫдете нищи духомъ и да влѣзете въ Царството Божие. Пожелавамъ ви да бѫдете кротки и да наследите земята. Пожелавамъ ви да бѫдете миротворци и да станете Синове Божии. Благодарете за миналото, което сега се изявява. Благодарете за настоящето, което става всѣки моментъ. Благодарете за бѫдещето, което ще стане. 20-та Беседа отъ Учителя, държана на 2 януари, 1944 г. 5. ч. с. София – Изгрѣвъ.
  2. 1943_10_03 Проявениятъ животъ

    "Вѣчното благо". Съборни беседи отъ Учителя, държани презъ лѣтото на 1943 г. Издание 1944, София. Книгата за теглене PDF Съдържание Проявениятъ животъ Послание къмъ Евреитѣ, 13:1 ÷ 7 Нѣма по-велико нѣщо въ свѣта отъ проявения животъ. Въ този животъ се изявява любовьта. Всички говорятъ за любовьта, но малцина иматъ ясна представа за нея. Както и да се обяснява, още много време тя ще бѫде неразбрана. Понѣкога разбранитѣ нѣща причиняватъ голѣми нещастия и страдания на хората, а неразбранитѣ – голѣми блага. Въ това отношение, за предпочитане е да не разбирате любовьта и да благувате, отколкото да я разбирате и да бѫдете нещастни. Неразбраното и неразумно използвано богатство причинява страдания и нещастия, а разбраното и разумно използвано причинява радость и веселие. Бѣдниятъ е спокоенъ, не се страхува за живота си. Богатиятъ, който неразумно използва богатството си, живѣе подъ постояненъ страхъ да не го убиятъ и отнематъ живота и паритѣ му. – Защо гонятъ, биятъ и преследватъ богатия? Защо удрятъ съ чукъ и камъни замръзналия изворъ? – За да го пробиятъ нѣкѫде и да изтече водата му навънъ. Ако богатиятъ е замръзналъ, нека направи усилие да се разтопи навреме и да се влѣе въ сърдцата на хората, да не става нужда да го удрятъ съ камъни, да счупятъ леда, който го е сковалъ. Давайте изобилно отъ водата, която имате на разположение. Ако си богатъ, трѣбва да течешъ, да давашъ изобилно отъ себе си; не давашъ ли, чукътъ ще играе върху тебе. Ако си сиромахъ, ще работишъ усилено съ мотиката, съ ралото, съ перото, съ четката, съ лѫка; какъвто занаятъ имашъ, ще работишъ. Който не работи, нѣма да яде. Единъ турчинъ стоялъ предъ дюкяна си и чукалъ кафе въ една голѣма чутура. Като вдигалъ и слагалъ чука въ чутурата, отъ време на време той изпъшквалъ и издавалъ звука „хъ-хъ”. Миналъ край него единъ младъ турчинъ, бездѣлникъ, и се спрелъ да погледа, какъ чука кафето. Дошло му на ума да вземе участие въ чукането на кафето и се обърналъ къмъ кафеджията съ думитѣ: Слушай, вмѣсто да вършишъ две работи, да чукашъ и да казвашъ „хъ”, остави последната работа за мене. Ти чукай кафето, а азъ ще казвамъ „хъ”, да тѣ улесня. Съгласенъ ли си? – Съгласенъ съмъ – отговорилъ стариятъ турчинъ. Той продължилъ чукането, а младиятъ турчинъ стоялъ около кафеджията и при всѣко вдигане и слагане на чука казвалъ „хъ”. Кафеджията очукалъ кафето си и влѣзълъ въ дюкяна да услужва на клиентитѣ си. Като събиралъ празнитѣ чаши, той получавалъ отъ клиентитѣ паритѣ, които турялъ въ една тенекиена кутия. Съдружникътъ му гледалъ, какъ кафеджията събиралъ паритѣ и му казалъ: Защо ме забравяшъ? Нали заедно чукахме кафето? И азъ имамъ право на половината отъ паритѣ. Кафеджията го погледналъ и нищо не му отговорилъ. Като видѣлъ, че нѣма да се споразумѣятъ, младиятъ турчинъ далъ кафеджията подъ сѫдъ. Сѫдията извикалъ и двамата, изслушалъ ги и следъ това издалъ присѫдата си въ полза на кафеджията. На младия турчинъ казалъ: Когато кафеджията туря паритѣ въ тенекиената кутия и се чува звука „тинъ”, това ще бѫде възнаграждението за твоята работа. Значи, паритѣ били за онзи, който чукалъ кафето, а „тинъ” за онзи, който казвалъ „хъ”. И тъй, който не работи и не чука кафето въ живота, постоянно се разочарова. Разумна и съзнателна работа се иска отъ всички хора. Който е дошълъ на земята, трѣбва да работи. Земята заема важно мѣсто въ слънчевата система. Много възвишени сѫщества се стремятъ да дойдатъ на земята да следватъ земния университетъ. Прочутъ е този университетъ. Той се е прочулъ даже и на другитѣ планети. Който иска да се научи на редъ и порядъкъ, слиза на земята да следва земния университетъ. Първоначално земята била неустроена и пуста, но Богъ се заинтересувалъ отъ нея, работилъ шесть деня усилено, създалъ новъ редъ и порядъкъ, който нарѣкълъ „редъ на новия университетъ”. Следъ това създалъ човѣка и го поставилъ въ този университетъ да учи, да придобива знания и опитности, да развива и обработва своя умъ. Безъ знание и опитности умътъ е празна каса или непосѣта нива. Нива, по която не сѫ минали рало и мотика, е пълна съ тръни и бодили. Мисъльта прави ума цѣненъ и богатъ. Умътъ се нуждае отъ свѣтли и прави мисли. Тѣ носятъ благословение за човѣшката душа. Радвайте се на благата, които носятъ умътъ и сърдцето. Колкото малки и да сѫ тѣзи блага, тѣ постепенно се увеличаватъ. Въ разумния свѣтъ малкитѣ нѣща растатъ и се увеличаватъ, а голѣмитѣ се смаляватъ. Ако си малъкъ, ще се увеличишъ; ако си голѣмъ, ще се смалишъ. Когато се изявява на земята, Богъ постоянно се смалява. Той е великъ, не може повече да расте и да се увеличава. Ако се прояви въ своето величие, Той ще бѫде недостѫпенъ за насъ. Ето защо, Богъ постоянно мисли, какъ да се изяви, да бѫде разбранъ и достѫпенъ за всички сѫщества. Слънцето, което е 1 500 000 пѫти по-голѣмо отъ земята, се вижда толкова малко, че и децата могатъ да го обхванатъ. Богъ постави слънцето на голѣмо разстояние отъ земята, да бѫде достѫпно за човѣшкото съзнание, да го приеме човѣкъ въ себе си и отдалечъ да го изучава. Човѣшкото съзнание не е развито още, не може да се ползува отъ голѣмитѣ нѣща. Ако слънцето би се проявило въ своята голѣмина, нищо не би останало отъ човѣка и отъ живота на земята. Не е лесно да видите слънцето въ истинската му голѣмина. Даже земята, която е много по-малка отъ слънцето, е недостѫпна още за човѣшкия умъ. Често хората си служатъ за нѣкого съ израза: Земята носи на гърба си. Съ това тѣ искатъ да покажатъ, колко силенъ и великъ е извѣстенъ човѣкъ. Невъзможно е човѣкъ да носи земята на гърба си. Преди всичко той е на земята, не може да я носи. Другъ е въпросътъ, ако е нѣкѫде въ пространството. Да носишъ земята на гърба си, това значи да носишъ грѣховетѣ на човѣчеството. За Христа се казва, че понесе грѣховетѣ на хората. Значи, той носѣше земята на гърба си. Христосъ е необикновенъ човѣкъ и може да направи това, което обикновениятъ не може да направи. Нѣкой казва, че като се помолилъ на Бога, завалѣлъ дъждъ и напоилъ изсъхналата земя. Това е възможно, ако молитвата му е чиста и свѣта. Обаче, молитвата на обикновения човѣкъ остава като гласъ въ пустинята. Много пророци сѫ говорили и говорятъ отъ името на Бога, но малцина отъ тѣхъ Го познаватъ. Тѣ говорятъ за Бога и Го описватъ като човѣкъ. Тази е причината, дето вмѣсто да повдигнатъ хората, тѣ ги отдалечаватъ отъ Бога. Затова казваме, че малкитѣ причини понѣкога произвеждатъ голѣми последствия. Напримѣръ, не всѣкога водата замръзва презъ зимата. Вънъ е студено, температурата е подъ 0°, но водата още не е замръзнала. Достатъчно е да дойде отвънъ едно малко сътресение, за да замръзне водата веднага. Сѫщото става и съ дъжда. Въздухътъ е влаженъ, наситенъ съ водни пари, но дъждъ още не вали. Събере ли се достатъчно прахъ въ въздуха, равновѣсието между воднитѣ пари се нарушава, и дъждътъ иде. Следователно, малки причини указватъ влияние и върху човѣшкитѣ чувства. Срѣщате единъ спокоенъ, кротъкъ човѣкъ, съ урегулирани чувства. Кажѣте ли нѣщо, което разтръсва съзнанието му, той веднага изгубва своя миръ и започва да се безпокои. Докато се занимава съ нѣща, които не влизатъ въ живота му, човѣкъ винаги ще се смущава и нарушава вѫтрешното си равновѣсие. Всѣки иска да знае своето бѫдеще; всѣки иска да знае, какво ще излезе отъ него. На всѣки мога да кажа, какво ще излезе отъ него. Ако учи, ще свърши добре училището; ако не учи, нищо нѣма да постигне. И способниятъ, и неспособниятъ трѣбва да учатъ. Не е достатъчно да кажете, че спасението иде чрезъ Христовата кръвь, но съзнателна работа се иска отъ човѣка. Спасението е съзнателенъ, разуменъ процесъ, а не механически. Спасението иде чрезъ любовьта. Само любещиятъ може да се спаси. Ако спасението бѣше механически процесъ, свѣтътъ трѣбваше да е спасенъ досега. Наистина, днесь свѣтътъ е по-добъръ, отколкото въ миналото, но хората трѣбва да работятъ още много, докато постигнатъ това, което желаятъ. Въ далечното минало родителитѣ сѫ изяждали децата си, но днесь това се счита за голѣмо престѫпление. Има остатъци и отъ миналитѣ времена, но това е атавизъмъ, отъ който хората се пазятъ. Чувате нѣкой да казва: Ще тѣ изямъ отъ любовь. Това е криво разбиране на любовьта. И Христосъ казва: „Ако не ядете плътьта ми и ако не пиете кръвьта ми, нѣмате животъ въ себе си”. Въ случая, подъ „плъть и кръвь” се разбира Словото Божие. Който не възприема Словото Божие, нѣма животъ въ себе си. Словото Божие представя още и плодоветѣ на дървото на живота. Съ тѣзи плодове трѣбва да се хранятъ всички хора, за да придобиятъ вѣчния животъ. И тъй, хранете се съ свѣтлитѣ мисли и чувства на хората, за да се повдигате и да вървите напредъ. Какво изпитвате, когато четете книгитѣ на великитѣ писатели? Насърчавате се и сте готови на жертви и подвизи. Като четете нѣкоя обикновена книга, вие се обезсърчавате и не очаквате нищо отъ живота. Колкото по-високо стои човѣкъ, толкова повече свѣтлина излиза отъ него. Нѣщо меко, приятно изтича отъ него. За такъвъ човѣкъ се казва, че е магнетиченъ, действува добре върху ума и сърдцето на окрѫжаващитѣ. Въ негово присѫствие и най-възбудениятъ и нервенъ човѣкъ се успокоява. Магнетизмътъ е течение, което изтича свободно и независимо отъ човѣка. Това течение не трѣбва да се прекѫсва. – Кой може да прекѫсне магнетичното течение въ човѣка? – Лошиятъ и зълъ човѣкъ. Следователно, лошъ човѣкъ е онзи, който прекѫсва магнетичното течение въ своя ближенъ. Родениятъ отъ Бога никога не прави зло на ближния си. Красивата картина всѣкога си остава красива. Нищо не може да отнеме красотата й. Божественото винаги си остава Божествено. Ще кажете, че грѣхътъ опетнява човѣка. Обаче, грѣхътъ е трънъ, който временно създава мѫчнотии на човѣка. Щомъ го извади, мѫчнотията изчезва. Грѣхътъ, смъртьта сѫ временни прояви въ живота. Хората умиратъ, ангелитѣ падатъ, а Богъ работи. Докато умирашъ, човѣкъ си, но смъртьта ще тѣ спаси. Докато падашъ, ангелъ си; който пада, мѫчно става и мѫчно се спасява. Затова е казано въ Писанието: „Пазѣте се да не паднете и да не можете да станете”. Какво представя смъртьта? – Смъртьта ограничава човѣка отъ благата на неговия умъ, на неговото сърдце, на неговата душа и на неговия духъ. Страшно е положението на онзи, който се е ограничилъ отъ благата, които Богъ му е далъ. Той преживява състоянието на гладния, който се стреми къмъ хлѣба, но хлѣбътъ бѣга далечъ отъ него. Той вижда предъ себе си трапеза, пълна съ вкусни ястия, но приближи ли се къмъ нея, тя бързо се отдалечава. Дни и нощи той простира рѫце къмъ трапезата, но не може да се докосне до нея. Съвременниятъ човѣкъ гони тази трапеза цѣлъ животъ, безъ да я достигне. Днесь иска да постигне нѣщо, утре – друго и, въ края на краищата, обезсърченъ, отчаянъ отъ живота, отпуща рѫце и казва: Нищо не постигнахъ. Не търсете пищнитѣ трапези. Не се стремете къмъ велики постижения. Малкитѣ постижения осмислятъ живота. Животътъ произлиза отъ малкитѣ сѣменца, които растатъ, развиватъ се и даватъ плодъ. Всички хора, всички живи сѫщества искатъ да живѣятъ. Какво представя животътъ? Животътъ не е комедия. – Защо? –Защото въ комедията е представена смешната страна на нѣщата. Животътъ не е нито драма, нито трагедия. Драма е онова, което не тѣ задоволява. Ти си очаквалъ нѣщо повече, а въ последствие се разочаровашъ. Трагедията е възприемане на онова, което не тѣ задоволява и въ края го изхвърляшъ навънъ. Животътъ произтича отъ любовьта. – Какъ се изявява любовьта? Както изгрѣващото слънце. То изгрѣва всѣка сутринь и изпраща своето благословение на цѣлата земя. Каже ли, че ще изгрѣе, изгрѣва; каже ли, че ще залѣзе, залѣзва. То никога не измѣня на обѣщанието си. Достатъчно е да излезешъ на време да го посрѣщнешъ и изпратишъ, за да се увѣришъ въ истинностьта на думитѣ му. Бѫдете вѣрни на любовьта, както е вѣрно слънцето на своя пѫть. То следва своя пѫть неуклонно и радва всичко живо на земята. Затова се казва, че всичко иде отъ слънцето. То праща радости и скърби. Докато изгрѣва и залѣзва, радостьта посѣщава хората. Ако престане да изгрѣва и залѣзва, навсѣкѫде ще настѫпи мракъ и тъмнина, смърть и ограничение. Слънцето се разговаря съ хората чрезъ плодоветѣ и благата, които тѣ възприематъ. То стои високо и далечъ отъ тѣхъ и наблюдава, какъ тѣ използватъ благата. Радвайте се, докато слънцето се разговаря съ васъ и ви изпраща своитѣ блага. Стремете се къмъ любовьта като условие за живота. Мнозина се страхуватъ отъ нея. Тѣ мислятъ, че любовьта носи страдания. Дали живѣете съ любовь или безъ любовь, страданията сѫ неизбѣжни. За предпочитане е тогава да живѣешъ съ любовь, макаръ и да имашъ страдания. И апостолъ Павелъ мислѣше, че като проповѣдва Христовото учение, ще мине безъ страдания. Като го биха нѣколко пѫти, разбра, че се е заблуждавалъ, и казваше: „Братя, за да влѣземъ въ Царството Божие, ще минемъ презъ голѣми страдания”. Сега и азъ казвамъ: Който иска да придобие любовьта на Христа, ще мине по Неговия пѫть. Всѣки ще мине презъ смъртьта и презъ живота, да опита всички ограничения и страдания. Следъ това ще каже като Павла: „Око не е видѣло и ухо не е чуло това, което Богъ е приготвилъ за онѣзи, които Го любятъ”. Задъ всѣко страдание се крие Божията Любовь. Нѣма страдание въ свѣта, което въ бѫдеще Богъ да не превърне въ благо. Всички грѣшници, които приличатъ на черни вѫглени, ще станатъ въ бѫдеще диаманти, които царетѣ ще носятъ на коронитѣ си. Новото време изисква нови хора, съ нови разбирания и нови методи на работа. Човѣшкиятъ умъ се нуждае отъ изобилна свѣтлина, съ която да разрѣшава задачитѣ на живота. Безъ свѣтлина животътъ е тежъкъ, ограниченъ и безсмисленъ. Пазѣте свѣтлината на ума си да не загасне. Който е загасилъ свѣщьта си, минава за лошъ човѣкъ. Той се движи въ нощьта на живота и, каквото намисли, добро или зло, скоро го реализира. Добъръ човѣкъ е онзи, който е запазилъ свѣтлината на ума си и добре обмисля постѫпкитѣ си. Преди години наблюдавахъ отношението на единъ баща, по характеръ философъ, къмъ децата му. Отворилъ една философска книга, той четеше нѣщо. Въ това време децата му се качваха по раменетѣ, по главата, дърпаха го за косата, но той четеше, не имъ обръщаше внимание. Отъ време на време хвърляше погледъ къмъ тѣхъ, усмихваше се и си казваше: Деца сѫ, не разбиратъ, какво правятъ. Когато пораснатъ, ще поумнѣятъ, нѣма да постѫпватъ по този начинъ. На какво може да се уподоби усмивката на любящитѣ баща и майка? – На слънчевата усмивка. Като изгрѣва, слънцето се усмихва и изпраща поздрава си далечъ по свѣта. Защо и човѣкъ да не се усмихва като слънцето? Отде придоби той навика да се мръщи и навѫсва? Нито луната и звѣздитѣ, нито дърветата и растенията, нито камънитѣ даже се мръщятъ. Ситиятъ е всѣкога радостенъ и усмихнатъ. Той има вѣра въ доброто и въ бѫдещето. Гладниятъ е мраченъ. Той се е обезвѣрилъ, изгубилъ е смисъла на живота. Вѣра и безвѣрие сѫ състояния, които постоянно се смѣнятъ. Ситиятъ вѣрва въ живота, а гладниятъ – въ смъртьта. И двамата трѣбва да уповаватъ на Бога, както правятъ растенията, които съ години стоятъ затворени въ земята. Тѣ вѣрватъ, че ще дойде день, когато ще извадятъ главитѣ си навънъ, ще видятъ свѣтлината и ще се ползуватъ разумно отъ нея. Тѣ очакватъ това време съ търпение и даватъ изобилно плодове, съ които хранятъ своитѣ ближни. Тѣ казватъ на човѣка: Вървете въ пѫтя на свѣтлината, и ние идемъ следъ васъ. Съвременнитѣ хора живѣятъ, работятъ, мислятъ, но постиженията имъ сѫ слаби. Всѣки носи извѣстни дарби въ себе си, които не може да развие. – Защо? – Не знае, какъ да ги прояви. Слушате нѣкой музикантъ или пѣвецъ на сцената, възхищавате се отъ него, но той не е доволенъ отъ себе си. Той разбира, че не се е проявилъ, както трѣбва, има още да постига. Той свири или пѣе и поглежда къмъ публиката, оттамъ иска да почерпи сила. Публиката е сила, наистина, но ако всички го разбиратъ и оцѣняватъ. Мнозина го слушатъ, но малцина го разбиратъ. Ето защо, за да прояви своята дарба, музикантътъ или артистътъ трѣбва да отправи погледа си нагоре отдето идатъ силата и животътъ. Богъ е животъ и сила, следователно, Той иска и ние да живѣемъ и да бѫдемъ силни. Човѣкъ умира по единствената причина, че не поддържа връзката си съ Бога и не отправя погледа си къмъ Него. Богъ подава рѫката си на болния, иска да му помогне, но той отблъсква тази рѫка, разчита на лѣкарствата. Богъ отваря очитѣ на невѣжия, иска да му покаже, какъ да учи и работи, но той се отказва отъ тази помощь, мисли, че самъ може да постигне всичко. Човѣкъ самъ се мѫчи и труди, а не работи. Само просвѣтениятъ и съзнателенъ човѣкъ работи. Той е свързанъ съ Първата Причина на нѣщата и оттамъ черпи сила. При мѫчението и труда човѣкъ изразходва много енергия, а при работата – малко енергия. И тогава, ако е цигуларь, той свири и самъ се въодушевява отъ свиренето; ако е художникъ, самъ се въодушевява отъ картината си; ако е писатель, самъ се въодушевява отъ написаното. Нѣкой пише писмо на ближния си и пропуща букви, задрасква цѣли думи и после се извинява, че бързалъ, нѣмалъ време да препише писмото. Ако нѣма време, по-добре да не пише, да отложи писмото си за другъ день, когато е свободенъ. Другъ пъкъ пише писмо и започва съ едри, красиви букви. Колкото по-надолу отива, буквитѣ ставатъ ситни, едва се четатъ. И той се извинява, че бързалъ много. Той започва съ Божественото, съ щедростьта, а свършва съ човѣшкото. Това не е характеръ. Който иска да работи върху характера си, трѣбва да се стреми да пише красиво, чисто, самъ да е доволенъ отъ написаното. Не свързвайтѣ приятелство съ човѣкъ, който започва добре, а свършва зле. На такъвъ човѣкъ ще кажешъ: Когато писмата ти сѫ добре започнати и добре завършени, тогава ще завържемъ приятелство. Ще кажете, че написването на едно писмо е дребна работа, не може да опредѣли характера на човѣка. Не е така. Въ сѫщность, малкитѣ работи опредѣлятъ човѣшкия характеръ, а не голѣмитѣ. И тъй, който се радва на малкитѣ блага, ще живѣе много години на земята. Който посрѣща страданието съ радость и се учи отъ него, ще живѣе дълго време на земята. Момъкъ, който остава вѣренъ на любовьта си, сѫщо ще живѣе дълго време на земята. Раздвои ли се, той веднага заболѣва. Това е все едно да ядешъ две яденета, които не се смилатъ въ едно и сѫщо време. Който иска да бѫде здравъ, не трѣбва да смѣсва хранитѣ. Ще ядешъ една храна, и като се смѣли, тогава ще приемешъ втора. Сѫщото се отнася до чувствата и мислитѣ. Не смѣсвайте мислитѣ и чувствата си. Само така ще поддържате хармонията между ума и сърдцето си. Въ това отношение Соломонъ направи погрѣшка, взѣ 300 жени и 900 наложници, но, въпреки това, не можа да разрѣши задачата си. Той искаше да изучи женското сърдце, но не можа. Въ края на краищата той каза: „Суета на суетитѣ, всичко е суета”. Кѫде е погрѣшката: въ Соломона или въ женитѣ? Когато една майка роди едно лошо дете, кѫде е вината: въ майката или въ детето? Вината може да бѫде и въ майката, и въ детето, или само въ единия отъ тѣхъ. Има случаи, когато присадката на дървото е доброкачествена, а самото дърво е диво. И обратно: дървото е благородно, питомно, а присадката – дивачка. Следователно, майката може да е дивачка, а присадката – детето – благородно; или майката може да е благородна, а детето – дивачка. Днесь повечето хора сѫ присадени, а малко отъ тѣхъ сѫ родени отъ Бога. Ако се счупи присадката, човѣкъ се проявява такъвъ, какъвто е билъ първоначално – дивакъ. Какво може да излезе отъ дивакъ или дивачка? И тъй, човѣкъ може да разчита само на три нѣща въ живота, които никога не се измѣнятъ. Тѣ сѫ първичниятъ подтикъ на любовьта, първичниятъ подтикъ на мѫдростьта и първичниятъ подтикъ на истината. Дойдете ли до вторичния подтикъ, въ тѣхъ се явява поляризиране, т. е. проява въ две посоки. Едната посока се изявява чрезъ даване, а другата – чрезъ взимане. Това виждаме и въ млѣкопитаещитѣ. Онѣзи отъ тѣхъ, които служеха на принципа на даването, станаха трѣвопасни; другитѣ, които служеха на принципа на взимането, станаха хищници–месоядци. Тѣ нападатъ трѣвопаснитѣ и ги изяждатъ. Банкеръ, който мисли само за забогатѣване, носи хищнически характеръ. Защо му е голѣмо богатство? Всѣки човѣкъ разполага съ богатство, което никой не може да му отнеме. Той се ползва отъ свѣтлината, отъ въздуха, отъ водата и отъ хлѣба, които природата изобилно дава. Да се ползватъ отъ тѣзи четири елемента, това е право, дадено на всѣки човѣкъ отъ Бога. Какво по-голѣмо благо може да се иска отъ това? Който носи свѣтлината въ себе си, всѣкога е веселъ, разположенъ; лицето му е свѣтло, ясно, а очитѣ – бистри, живи, подвижни. Щомъ изгуби свѣтлината си, той става мраченъ, сърдитъ; лицето му потъмнява, очитѣ се замъгляватъ. Той става недоволенъ и подозрителенъ. Каквото и да му се говори, той мисли, че го лъжатъ. Какъ се познава, кога човѣкъ не говори истината? Който не говори истината, всѣкога бърза. Каквото и да прави, все бърза, да го не видятъ и разбератъ намѣренията му. Ако е музикантъ, той преписва оттукъ-оттамъ цѣли пасажи отъ чужди произведения и ги представя за свои. Ако е писатель, взема чужди мисли отъ произведенията на други писатели и ги представя за свои. Само онова е твое, което никой не може да ти отнеме. Единъ богатъ човѣкъ, но голѣмъ скѫперникъ, заболѣлъ тежко и не могълъ да се излекува. Смъртьта го дебнѣла, но той не могълъ да умре, мѫчилъ се, пъшкалъ, все за паритѣ си мислѣлъ. Най-после той поискалъ да му донесатъ две торби съ злато, да ги види за последенъ пѫть и да имъ се порадва. Взелъ торбитѣ въ рѫцетѣ си, подрънкалъ ги и спокойно си издъхналъ. Следъ това близкитѣ му извадили торбитѣ съ златото отъ рѫцетѣ му и, за спокойствие на душата му, турили при него две торби съ фалшиви монети. Истинското злато задържали за себе си, а стареца погребали съ фалшивитѣ пари. Време е вече хората да се откажатъ отъ фалшивитѣ пари. Задръжте за себе си красивитѣ мисли, чувства и постѫпки, които сами сте родили. Тѣ сѫ истинскитѣ златни пари, които никога не се измѣнятъ. Тѣ сѫ плодъ на вашия умъ, на вашето сърдце и на вашата воля. Тѣ сѫ резултатъ на съприкосновението между една възвишена душа и възвишенъ духъ. Тѣ ги създаватъ, а умътъ, сърдцето и волята ги възприематъ и предаватъ. Мислитѣ и чувствата опредѣлятъ типа и характера на човѣка. Напримѣръ, венериниятъ типъ е крѫглоликъ, жизнерадостенъ, разположенъ. Сатурнъ новиятъ типъ има продълговато лице съ тъменъ цвѣтъ, хлътнали очи. Той е повече недоволенъ, песимистъ, не намира смисълъ въ живота. Единъ виденъ американски проповѣдникъ, поради често преяждане, разстроилъ стомаха си и заболѣлъ отъ диспепсия, т. е. запичане. Болестьта се отразила върху характера му. Той започналъ да гледа на живота песимистически, поради което и проповѣдитѣ му имали такъвъ характеръ. Говорелъ на слушателитѣ си за ада, за вѣчния огънь, за Божието наказание. Тѣ се изпоплашили и започнали да мислятъ, какво да правятъ съ своя проповѣдникъ. Като разбрали, кѫде е причината, посъветвали проповѣдника си да иде въ нѣкоя болница да се лѣкува. Той приелъ съвѣта имъ и влѣзълъ въ една болница. Лѣкаритѣ промили нѣколко пѫти стомаха му, подложили го на диета, и следъ извѣстно време той напусналъ болницата здравъ и разположенъ. Духътъ му се повдигналъ, и той започналъ да проповѣдва за добрия животъ, за рая и за благата на живота. Какво се иска отъ човѣка? – Да яде умѣрено и на време; да лѣга и да става на време; да върши работата си на време. Съвременнитѣ хора се отличаватъ съ краенъ безпорядъкъ. Той е наследственъ, придобитъ отъ дѣди и прадѣди. Човѣкъ разполага съ възможности и сили да се справи съ този безпорядъкъ, да хармонизира живота си. Който нѣма редъ и порядъкъ въ себе си, извинява се, че не обръщалъ внимание на дребнитѣ нѣща. Не е така. Той е лишенъ отъ чувството за редъ и порядъкъ въ себе си. Споредъ френолозитѣ този центъръ се намира нѣкѫде надъ вѣждата. Като работи върху себе си, човѣкъ може да развие този центъръ. Дружете съ хора, у които редътъ е силно развитъ. Ако искате да станете музиканти, да развиете музикалното си чувство, дружете съ музикални хора. Свѣтътъ се нуждае отъ добри, разумни, музикални хора. Ще кажете, че сте наследили тѣзи си качества отъ дѣдитѣ си. Това, което сте наследили, за времето си е било добро, но вие трѣбва да работитѣ съзнателно върху себе си, да развивате придобититѣ дарби и способности. Новото време изисква нови разбирания, нови дарби, нови способности. Всѣки день, всѣки часъ носи нови условия и изисквания. Пропуснете ли ги, ще чакате дълго време, докато се повторятъ сѫщитѣ условия. Тренътъ върви въ опредѣленъ часъ. Не пропущайте този часъ, да не съжалявате за изгубенитѣ условия. Не пропущайте добритѣ условия, при които животътъ се развива. Ако днесь намислишъ да извършишъ едно добро дѣло, не го отлагай за другия день. Отложишъ ли го, ти губишъ добритѣ условия, които деньтъ ти носи. Отлагането на добритѣ мисли, чувства и постѫпки води къмъ упадъкъ и деградиране. Христосъ казва: „Ако ме любите, ще опазите моя законъ”. Божиятъ законъ се проявява еднакво къмъ голѣмитѣ и къмъ малкитѣ нѣща. На друго мѣсто Христосъ казва: „Както ме е Отецъ възлюбилъ, така и азъ ви възлюбихъ”. – Какъ ни е възлюбилъ Богъ? – Чрезъ грижитѣ, които полага за насъ, и чрезъ благата, които ни дава. Ние се радваме на благата, но забравяме, че въ всѣко благо се крие Богъ. Ядемъ сладки плодове, безъ да подозираме, че въ тѣхната сладчина е Богъ. Сладчината е Божествено качество. Свѣтлината сѫщо е Божествена проява, безразлично отъ где иде – отъ слънцето, отъ електрическата машина или отъ запалената свѣщъ. Отдето и да иде, свѣтлината има Божественъ произходъ. Тя се дължи на мисъльта на възвишенитѣ сѫщества, които живѣятъ на слънцето. Ако и тѣхната мисъль бѣше толкова егоистична, както на хората, свѣтътъ щѣше да тъне въ мракъ и тъмнина. Разумни и възвишени сѫ жителитѣ на слънцето. Тѣ наблюдаватъ живота на земята отдалечъ и познаватъ всички хора, знаятъ даже и имената имъ. Хората на земята не се познаватъ по име, но жителитѣ на слънцето ги познаватъ по прояви, по характеръ и по възможноститѣ, които се криятъ въ тѣхъ. – Възможно ли е това? – Нѣкога ще го провѣрите и ще се убѣдите въ истинностьта на моитѣ думи. Ако не можете да провѣрите това, което ви се казва, то остава недоказано. Всѣко нѣщо, което не може да се докаже, не се приема. Ако не сте видѣли черенъ човѣкъ, какъ ще си го представите само по описание? Обаче, на земята сѫществуватъ бѣли и черни хора, както има бѣли и черни мисли. Какво става, когато съединитѣ една бѣла и една черна мисъль въ ума си? Ще се роди или черна, или бѣла мисъль – зависи отъ силата имъ. Ако бѣлата мисъль е по-интензивна отъ черната, отъ съчетанието ще се роди бѣла мисъль. Ако черната мисъль е по-силна, въ резултатъ ще се роди черна мисъль. Черно дете се ражда отъ черенъ баща и бѣла майка или отъ бѣлъ баща и черна майка. Ако майката и бащата сѫ бѣли, и децата имъ сѫ бѣли; ако и двамата сѫ черни, само черни деца се раждатъ! Отъ бѣла майка и черенъ баща или обратно раждатъ се и бѣли, и черни деца. Казано е въ Писанието: „Родениятъ отъ Бога грѣхъ не прави,” Като знаете това, съчетавайте въ себе си възвишени и свѣтли мисли съ възвишени и свѣтли чувства и постѫпки. Стремете се къмъ съчетанието на възвишената си душа съ възвишенъ свѣтълъ духъ. Само така ще се родятъ въ васъ свѣтли и възвишени мисли, чувства и постѫпки. Тогава животътъ ви ще се осмисли и подобри. Срѣщали ли сте човѣкъ съ бѣло свѣтло лице, отъ когото да лъха любовь и истина? Въ погледа на такъвъ човѣкъ се чете истина и вѣра. Той има довѣрие въ всички хора, а самъ си служи съ абсолютната истина. Вложете довѣрието си къмъ всички хора, за да се ползвате и отъ тѣхното довѣрие. Вѣрвайте на добритѣ хора – на бѣдни и богати, на прости и учени. Човѣкъ се опредѣля по своя умъ и сърдце, т. е. по своитѣ мисли и чувства. Човѣкъ се опредѣля още и по своитѣ възвишени постѫпки, т. е. по проявитѣ на своята душа и на своя духъ. Днесь мнозина очакватъ слизането на Христа на земята, Той да разрѣши въпроситѣ на живота. Всѣки день, всѣки моментъ Христосъ слиза на земята, но малцина съзнаватъ това. Важно е, какво ще намѣри Христосъ между хората. Той носи блага на човѣчеството, но какво ще получи въ замѣна на това? Той носи свобода и миръ, но какъ ще ги използуватъ хората? Преди да разбератъ и оцѣнятъ свободата и мира, хората трѣбва да оцѣнятъ свѣтлината, въздуха, водата и хлѣба, които Христосъ изобилно дава. Оценявайтѣ благата, които постоянно ви се даватъ. Бѫдете будни, използвайте добритѣ условия безъ страхъ и отлагане. Какво представя страхътъ? – Той е животинско чувство, което трѣбва да се възпитава. Човѣкъ трѣбва да се страхува отъ злото, а не отъ доброто. Затова казвамъ: Бѣгай отъ злото, стой при доброто. Бѣгай отъ лъжата, стой при истината. Всѣки день прави по едно малко добро, да знаешъ, че си направилъ нѣщо. Най-малкото добро повдига човѣшкия духъ и душа. Ето защо, въорѫжете се съ доброто, любовьта и истината, за да бѫдете съработници на Бога. Кой може да бѫде съработникъ на Бога? – Здравиятъ, силниятъ, разумниятъ. За да бѫде здравъ, човѣкъ трѣбва да се отнася добре съ външнитѣ и вѫтрешни органи и да благодари за всичко, което му е дадено. Засега хората сѫ още наематели, нѣматъ собствени тѣла. И като наематели, тѣ трѣбва да се отнасятъ добре съ тѣлата си. Като живѣе добре, човѣкъ си създава собствено тѣло, съ което може да живѣе и на този, и на онзи свѣтъ. Не стана ли така и съ Христа? Той лежа три деня въ гроба, превърна смъртното си тѣло въ безсмъртно и възкръсна съ него. Задачата на съвременния човѣкъ е да постигне безсмъртието и вѣчния животъ. Това значи, да влѣзе той въ правия пѫть, да придобие вѣчния животъ, за който е казано: „Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратилъ”. Казано е още: „Които чуятъ гласа ми въ последния день, ще оживѣятъ и възкръснатъ”. Желая ви въ последния день, т. е. въ сегашнитѣ времена, да чуете гласа на Божията Любовь, на Божията Мѫдрость и на Божията Истина, да станете, да възкръснете и да започнете новата работа. Желая ви да облѣчете новата дреха, изтъкана отъ нищкитѣ на живота, на знанието и на свободата. 19. Беседа отъ Учителя, държана на 3 октомври, 1943 г., 10 ч. пр. об. София – Изгрѣвъ.
  3. 1943_10_03 Четиритѣ правила

    "Вѣчното благо". Съборни беседи отъ Учителя, държани презъ лѣтото на 1943 г. Издание 1944, София. Книгата за теглене PDF Съдържание Четиритѣ правила – Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратилъ. Кое е най-важното въ живота? – Познаването. Безъ познаване на нѣщата животътъ не може да се прояви. Съвременнитѣ хора познаватъ живота чрезъ раждането и чрезъ смъртьта. Като процеси, първо се явило раждането, а после смъртьта. Тя е резултатъ на човѣшкитѣ погрѣшки и престѫпления. – Кога грѣши човѣкъ? – Когато не спазва извѣстни правила и закони, установени отъ разумната, жива природа. Като не разбира законитѣ на живота, човѣкъ се стреми къмъ несѫществени, непотрѣбни нѣща. Той възприема такова вѣрую, което всѣки моментъ му изневѣрява. Това не е истинско вѣрую. Вѣрвашъ въ Бога на думи, но щомъ се натъкнешъ на изпитание, вѣруюто не ти помага. Истинското вѣрую е това, което има отношение не само къмъ хората, но и къмъ животнитѣ и растенията. Въ това вѣрую човѣкъ живѣе и се движи, безъ да го съзнава. Единственото нѣщо, въ което всички хора вѣрватъ, е свѣтлината. Тя се възприема само чрезъ очитѣ. Като влиза въ очитѣ му, тя милва и гали човѣшката душа. Нѣма друга сила въ природата, която може да милва и гали, както свѣтлината. Щомъ напусне човѣка, той изпада въ тъмнина, и мѫчнотиитѣ го следватъ. Ученитѣ даватъ различни обяснения за свѣтлината и топлината, както музикантитѣ обясняватъ тоноветѣ. Тѣ опредѣлятъ трептенията на всѣки тонъ, неговата височина, сила и мекота, безъ да подозиратъ, че всѣки тонъ има отношение къмъ живота. Пѣете гамата „до, ре, ми, фа, соль, ла, си, до”, и не знаете, че „до” представя основния тонъ на живота и неговата първа проява. Посяването на сѣмката въ земята и изникването й представя тона „до”. Докато поникне, сѣмката минава презъ извѣстни мѫчнотии и борба. Затова се казва, че животътъ е борба, движение, подтикъ. И тъй, първото нѣщо, което се изисква отъ човѣка, е да познава законитѣ на свѣтлината, която носи миръ и разширяване на човѣшката душа. Тя е първата храна, съ която душата се заквасва. Когато престане да възприема тази храна, човѣкъ страда, обезсърчава се и се спъва въ живота си. Всѣки трѣбва да знае, какъ да възприема свѣтлината и да я предава. Както свѣтлината, така и музиката е храна за човѣшката душа. Кой не се е наслаждавалъ отъ хубавото свирене? Голѣма е насладата, която човѣкъ получава отъ свиренето и слушането на цигулка. Въ рѫцетѣ на добрия музикантъ цигулката говори. Цигулката представя човѣшката душа, а лѫкътъ – човѣшката воля. Всѣки трѣбва да свири на своята цигулка, а не само да отваря и затваря кутията, да показва цигулката си, да разправя, какъ е направена, колко струва и т. н. Ти имашъ цигулка и ще свиришъ на нея. Най-красивата мелодия и хармония, която излиза отъ цигулката, е животътъ. Ще държишъ цигулката правилно, ще движишъ лѫка добре и ще напипвашъ мѣстата на тоноветѣ точно, всѣки тонъ да бѫде чистъ, ясенъ и мекъ. Ще работишъ върху ухото си, да го развивашъ. Казватъ за нѣкого, че свири добре. Разумниятъ свѣтъ не се задоволява само съ единъ цигуларь. Всички хора трѣбва да свирятъ добре. Който влѣзе въ оркестъра, трѣбва да свири добре. Животътъ е великъ симфониченъ оркестъръ, въ който всѣки музикантъ трѣбва да бѫде господарь на своя инструментъ. Ако умътъ, сърдцето, волята, душата и духътъ на човѣка не сѫ нагласени, както трѣбва, никакъвъ тонъ не могатъ да произведатъ. Всѣки инструментъ има свой основенъ тонъ. Следователно, умътъ, сърдцето, волята, душата и духътъ сѫщо иматъ свой основенъ тонъ, който всѣки трѣбва да знае. Това е необходимо за хармонията, както въ цѣлокупния животъ, така и въ индивидуалния. Това сѫ философски въпроси, които заслужаватъ вниманието на всѣки човѣкъ. Ще кажете, че за това е нужно знание. Прави сте, знание е нужно на човѣка, но не само на теория. Теория безъ практика нищо не представя. Какъвъ смисълъ иматъ научнитѣ теории за яденето, ако самъ не ядешъ и не опиташъ яденето? Ще ти разказватъ, кои сѫ органитѣ на храносмилателната система, какъ се възприема храната, какъ се дъвче, гълта, смила въ стомаха, всмуква въ червата, а не ти даватъ да хапнешъ нѣщо и да опиташъ този процесъ въ себе си? Който яде, той знае, какво означаватъ думитѣ „днесь ядохъ сладко, съ охота”. Който яде съ охота и разположение, той е попадналъ на основния тонъ на храненето. Той зависи отъ основния тонъ на свѣтлината. Ако не вземете правилно основния тонъ на свѣтлината, която слиза отъ Божествения свѣтъ, не можете да попаднете на останалитѣ основни тонове въ живота. Ако при дневната свѣтлина се спъвашъ въ работитѣ си, този день нищо не можешъ да постигнешъ. Ако цигуларьтъ излѣзе на сцената и започне да напипва мѣстата на тоноветѣ, той не е добъръ цигуларь. Гениалниятъ цигуларь има добре развита интуиция, знае точно мѣстата на тоноветѣ. По отношение на цигулката си той е ясновидецъ; вижда, кѫде се намира всѣки тонъ и правилно го взима. Преди да стѫпи кракътъ му на сцената, той е разполагалъ съ инструмента си и го владѣялъ. Помнете: Безъ свѣтлина животътъ винаги остава неразбранъ. Свѣтлината носи всички възможности и условия за развиване на човѣшкия умъ, сърдце, воля, душа и духъ. Първиятъ органъ за възприемане на свѣтлината е окото. Който не може да си служи съ очитѣ и да ги владѣе, не възприема правилно свѣтлината и не може да се ползва отъ нея. Нощнитѣ и дневнитѣ животни се различаватъ по начина, по който възприематъ свѣтлината. Въ първитѣ очитѣ сѫ широко отворени, а въ вторитѣ не сѫ толкова отворени. Съвременнитѣ хора не възприематъ нужното количество свѣтлина. Защо я икономисватъ, и тѣ не знаятъ. Обаче, тази икономия се отразява върху здравето имъ, както и върху умствения и сърдечния имъ животъ. Чувате нѣкой да казва: Имамъ знание, но само за себе си. Това показва, че свѣтлината на този човѣкъ е малка, колкото е свѣтлината на една – две свѣщи. Той си служи съ свѣтлината на свѣщи, направени отъ хора, а не съ свѣтлината на Божественото Слънце. Това показва, че небето и земята на съвременнитѣ хора сѫ създадени, но още не сѫ устроени. Първо е създадено небето, затова трѣбва първо да се устрои. Следъ това иде устройването на земята. – Трѣбва да живѣемъ! – Това значи създаване на новитѣ условия, устройване на вѫтрешния животъ въ човѣка. Казано е въ Битието: „Въ начало създаде Богъ небето и земята. А земята бѣше неустроена и пуста”. Първиятъ членъ на живота гласи: „Азъ вѣрвамъ въ свѣтлината, която ни носи всичкитѣ възможности на живота”. Щомъ свѣтлината ти носи всичкитѣ възможности, ти ще свършишъ най-малката работа: ще отваряшъ и затваряшъ клепачитѣ си на време. Следъ това ще се оставишъ на свѣтлината да тѣ гали свободно, както тя разбира. Погрѣшката на съвременнитѣ хора се заключава въ това, че не се оставятъ на свѣтлината, но искатъ тѣ да я хванатъ и галятъ. Това е користолюбие. Не се опитвайте вие да хванете свѣтлината, но застанете съ свято почитание къмъ нея и чакайте тя да ви хване и погали. Всѣки, когото свѣтлината погали, истински човѣкъ става. Всѣки, когото свѣтлината погали, гений, светия и ангелъ става. Когото свѣтлината не погали, нищо отъ него не става. Нѣкои ангели пожелаха да хванатъ и помилватъ свѣтлината, но изгубиха своето знание и свобода. Оставете се свободно на лѫчитѣ на свѣтлината, тя да ви гали и милва. Невъзможно е да обичашъ, преди да си обичанъ. Единственъ Богъ е въ състояние да накара човѣка да обича. Какъ ще обичашъ, като не знаешъ, какво нѣщо е обичьта? Първо трѣбва да си опиталъ обичьта и после да я проявишъ навънъ. Като опитвашъ обичьта, ти взимашъ нѣщо отъ нея, оцѣнявашъ го и после го прилагашъ къмъ другитѣ. Обичьта иде отъ любовьта, а казано е, че Богъ е Любовь. Когато Богъ изпраща Любовьта си къмъ тебе, ти трѣбва да бѫдешъ тихъ и спокоенъ, да се отворишъ за нея. Като възприемешъ любовьта, съ нея заедно иде и свѣтлината. И тъй, първата проява на любовьта е свѣтлината. Щомъ влѣзе въ човѣка, свѣтлината му донася знание и свобода. Затова се казва, че нѣма по-красиво, по-цѣнно нѣщо отъ свѣтлината. Безъ свѣтлината свѣтътъ е затворенъ за насъ. Щомъ дойде свѣтлината, цѣлиятъ свѣтъ се разкрива предъ насъ, и ние го изучаваме. Както изучавате цвѣтята по уханието имъ, плодоветѣ по тѣхния вкусъ, така и външниятъ и вѫтрешниятъ свѣтъ се разкриватъ за васъ спорѣдъ степеньта на свѣтлината на вашето съзнание. Колкото повече човѣкъ разтваря ума и сърдцето си за свѣтлината, толкова повече любовь има въ себе си. Любещиятъ обича и цвѣтята, и плодоветѣ, и животнитѣ. Той разбира скрития смисълъ въ живота. Като влѣзе котка въ неговия домъ, той не я пѫди, оставя я да донесе благословението, което е възприела отгоре. Какво прави котката, като влѣзе въ единъ домъ? Първо тя започва да се умилква около господаря, господарката, сина и дъщерята; после седне на полата на домакинята и, ако тя не я бутне, започва да преде. Съ това тя иска да каже: Чистота е нужна на хората! Каквато работа предприематъ, да бѫде всичко съ любовь и постоянство, съ чистота и безкористие. Всѣко животно има свой езикъ, който трѣбва да се разбира. Като мърка, тя обръща вниманието на хората къмъ себе си, съ което ги учи на щедрость. Тя казва: Работникътъ трѣбва да бѫде чистъ, любещъ, щедъръ. Само така той може да приеме и предаде правилно Божието благословение. Вториятъ членъ отъ вѣруюто на живота гласи: Правилно възприемане и предаване на въздуха, т. е. правилно вдишване и издишване. Всѣки да си каже: Вѣрвамъ въ въздуха, който вдишвамъ и издишвамъ. Този процесъ е свързанъ съ човѣшката мисъль. Не можешъ да мислишъ право, ако не дишашъ правилно. Понеже мисъльта е свързана съ свѣтлината, ти не можешъ да възприемашъ свѣтлината правилно, ако не дишашъ дълбоко. Човѣкъ е потопенъ въ свѣтлината и трѣбва да се ползва отъ реда и порядъка, който сѫществува въ нея. Излагайте се на свѣтлината, да гали и милва клеткитѣ на вашия организъмъ. Така ще дишате чистия и свежъ въздухъ. Вслушвайте се въ пѣсеньта на свѣтлината, за да се научите да пѣете като нея. Нѣма по-красива пѣсень отъ пѣсеньта на свѣтлината. Затова е казано, че Богъ е Любовь, Богъ е Видѣлина, Богъ е Свѣтлина. Съвременнитѣ хора говорятъ за любовьта, пѣсни й пѣятъ, но, въ края на краищата, се измѫчватъ и страдатъ. – Защо страдатъ? – Гладни сѫ. Гладътъ е на мѣстото си, когато човѣкъ започва да мисли за работа. Първата мисъль на гладния е да се нахрани. Щомъ се нахрани, той започва да работи. Самиятъ процесъ на хранене, който се изразява въ отваряне и затваряне на устата, е работа. Добре е човѣкъ да знае, колко пѫти отваря и затваря устата си, докато се нахрани. Ще ядешъ и ще броишъ, колко хапки си изялъ. Ще дишашъ и ще броишъ, колко вдишки и издишки правишъ въ минута. Ако не дишашъ правилно, и животътъ не се проявява правилно. Въздухътъ е носитель на Божествената топлина, чрезъ която се изявява животътъ. Свѣтлината и въздухътъ представятъ срѣда, опорни точки, върху които е съграденъ небесниятъ животъ. Третиятъ членъ отъ вѣруюто на живота гласи: Вѣрвамъ въ водата, носителка на живота. Водата е условие, а не срѣда, както свѣтлината и въздухътъ. Било е време, когато човѣкъ е билъ потопенъ въ водата, но вече е излѣзълъ отъ нея. И днесь водата не е срѣда за него, но условие. Единственото нѣщо, което уталожва жаждата на човѣшката душа, е водата. Като се говори за водата, не разбираме морската, изворна и рѫчна вода, но онази, която е въ пространството, т. е. въ невидимия, въ етерния свѣтъ. На земята водата е повече въ течно и твърдо състояние, а малко въ въздухообразно състояние, въ видъ на пари. Въ каквото състояние и да се намира, тя е съставена отъ два обема водородъ, който гори и не поддържа горѣнето, и единъ обемъ кислородъ, който поддържа горѣнето, а самъ не гори. Кислородътъ е мѫжкиятъ принципъ, който дава часть отъ любовьта си. Като приема любовьта на кислорода, водородътъ се запалва и гори. Значи, дето е любовьта, тамъ всѣкога има горѣне. Приятни сѫ свѣтлината, пламъкътъ и топлината на това горѣне. Понеже любовьта ражда живота, затова и животътъ самъ по себе си е горѣне. Ако въ мислитѣ и чувствата на човѣка нѣма Божествена топлина, водата не прониква въ него. Топлината е влага, която прониква въ Битието, а оттамъ и въ живота на всички живи сѫщества, съ цель да ги научи, какъ да живѣятъ. Мнозина казватъ, че знаятъ, какъ се пие вода, какъ се яде хлѣбъ. Въ сѫщность, малцина знаятъ това. Изкуство е да знаешъ, какъ да пиешъ вода. Школа е нужна за това. Нѣкой вдигне чашата съ вода, приближи я до устата си и наведнъжъ я изпие. Така не се пие вода. Ще вземешъ чашата съ водата, ще я погледнешъ, ще я приближишъ до устнитѣ си и ще приемешъ съ устата си само една глътка. Докато я пиешъ, ще мислишъ само за нея. Само така водата пречиства организма. Само така тя внася Божественото благо въ човѣка. Ще приемешъ водата вѫтрѣшно, за пречистване. Съвременнитѣ хора правятъ водни бани външно, но резултатътъ имъ е слабъ. Ако човѣкъ не прави редовно, всѣки день по три пѫти – сутринь, на обѣдъ и вечерь по една вѫтрѣшна баня съ чиста вода, не може да разчита на никаква хигиена. Както възприемате водата, така ще възприемате свѣтлината и въздуха. Това значи да бѫдете здрави, разположени, доволни. Четвъртиятъ членъ на вѣруюто на живота гласи: Яжъ хлѣбъ съ благодарность, дъвчи го добре и никога не преяждай. Само така ще бѫдешъ здравъ и щастливъ. Съвременнитѣ хора се стремятъ, именно, къмъ това, да бѫдатъ здрави, бодри, да живѣятъ дълго време на земята. Това значи хармониченъ животъ. И сегашниятъ животъ на хората не е лошъ, но пѫтьтъ, по който вървятъ, е удълженъ. Ако не бѣха сгрѣшили, пѫтьтъ имъ щѣше да бѫде по-кѫсъ и съ по-малко мѫчнотии и изпитания. Добре е да попадне човѣкъ въ кѫсия пѫть, но той изисква усилена, съзнателна работа. Ако не работишъ, ще пѫтувашъ по-дълго време и, въ края на краищата, пакъ ще свършишъ университетъ. Ако не го свършишъ за четири или петь години, ще свършишъ за 50 години. Единъ младъ момъкъ прекаралъ младенческия си животъ, както и годинитѣ на своята зрѣлость, въ веселие, въ ядене и пиене, въ разходки съ приятели и приятелки. Като станалъ на 70 години, опомнилъ се, видѣлъ, че изгубилъ годинитѣ за работа и учене, но не се отчаялъ. Макаръ и на тази възрасть, той се записалъ въ единъ отъ европейскитѣ университети и започналъ усърдно да учи. На 120 годишната си възрасть той свършилъ вече нѣколко факултета, и така завършилъ образованието си на земята. Той прекаралъ 50 години въ университета, но училъ съ любовь и придобилъ знание, което било подкрѣпено съ опитноститѣ на неговия животъ. И тъй, има хора, които се домогватъ до истинското знание въ срокъ отъ четири години; има хора, които придобиватъ това знание въ продължение на 50 и повече години. Отъ човѣка зависи да придобие знанието си въ кѫсъ или дълъгъ периодъ отъ време. Да придобиешъ знание въ четири години, това значи да свиришъ на четиритѣ струни на цигулката като виденъ майсторъ цигуларь. Много, работа, много упражнения, много свирене е нужно, докато станешъ добъръ цигуларь. Ще свиришъ най-малко по три часа на день, да разработишъ пръститѣ си, да придобиешъ необходимата техника. Каквото изкуство и да искате да придобиете, трѣбва да работите съзнателно, да използвате външнитѣ и вѫтрешнитѣ условия и възможности. Отъ човѣка се иска усилие, трудъ и работа. Само така той може да развие своитѣ дарби и способности. Първо свѣтлината му иде на помощь. Тя взима участие въ обработване на инертната материя въ неговия организъмъ. Съ други думи казано: свѣтлината взима участие въ преустройване на човѣшкия организъмъ. Както сѫществува твърда инертна материя, така има и въздухообразна инертна материя. Напримѣръ, азотътъ е инертенъ газъ, който трѣбва да се преработи. Окултната наука търси методъ за превръщането на неактивния, инертенъ азотъ въ активенъ. По своята инертность азотътъ минава за голѣмъ консерваторъ. На него се дължи падението на хората и на ангелитѣ. За да се справимъ съ него, трѣбва да познаваме свойствата му, да му се подчиняваме, безъ да се заробваме. Изисквате ли той да ви се подчинява, незабелязано ще попаднете подъ неговото влияние. Като пѣете, вие ще се вслушвате въ тоноветѣ, а не тѣ въ васъ. При това, ще се ползвате отъ тѣхъ и при лѣкуването си. Ако ви боли рѫка, кракъ, не търсете лѣкарь, но започнете да пѣете на болката си. Можете ли да вземете тона „до” правилно, болката ще мине. – Защо иде болестьта? – Да научи хората да работятъ. Понеже богатитѣ малко работятъ, болеститѣ идатъ върху тѣхъ като възпитателно срѣдство – да станатъ работливи и щедри. Значи, болестьта е за богатия, а здравето – за бѣдния. Щомъ заболеешъ, кажи: Азъ съмъ бѣденъ, искамъ да работя, да бѫда здравъ. Като разбере, че нѣма какво да вземе отъ тебе, болестьта ще тѣ напусне и ще влѣзе въ нѣкой богатъ. За богатия болестьта е подтикъ да отвори сърдцето си, да стане щедъръ. Здравето е подтикъ за бѣдния да поддържа разположението му къмъ работата. Първоначално богатиятъ е билъ бѣденъ; като работилъ, станалъ богатъ. Щомъ престаналъ да работи, започналъ да боледува. Следователно, ако богатиятъ не боледува, не е богатъ. Когато богатиятъ е здравъ, казваме, че се намира на кривъ пѫть. Ако бѣдниятъ е здравъ, казваме, че е на правъ пѫть. Щомъ заболѣе, той е на кривъ пѫть вече. Значи, болестьта е процесъ на разтоваряне. Тя напада богатитѣ, за да ги разтовари. Бѣдниятъ трѣбва да бѫде здравъ, да работи, за да се натовари. Здравето е право на бѣдния, а болестьта – право на богатия. Ако боледувашъ и разберешъ значението на болестьта, ще раздадешъ богатството си правилно и ще започнешъ да работишъ. Разумното разтоваряне и товарене представя истинското растене на човѣка. Богатството се втича и изтича, както водата. Използвайте и двата процеса разумно. Като се говори за болеститѣ, ние нѣмаме предвидъ статическитѣ болести, които оставятъ утайки въ човѣшкия организъмъ. Ние говоримъ за онѣзи болести, които обновяватъ човѣка и внасятъ нови подтици въ него. Толстой боледувалъ три-четири пѫти презъ живота си и следъ всѣко боледуване дохождалъ до ново прозрѣние, придобивалъ нови възгледи. Той бѣше богатъ човѣкъ, но доброволно раздаваше богатството си. Той пишеше, работѣше за цѣлото човѣчество. – Защо хората не приеха неговитѣ идеи? – Защото не бѣха готови. Днесь насилието работи въ свѣта, а не любовьта. Обаче, всички се убѣждаватъ постепенно, че насилието не може да оправи свѣта. Човѣкъ трѣбва да възприема нѣщата естествено, безъ насилие, както приема свѣтлината, въздуха, водата и хлѣба. Всѣко нѣщо, прието съ любовь, внася радость и разположение въ човѣка. Приемайте всичко съ любовь и свобода. Предавайте всичко съ любовь и свобода. Това създава човѣка, който благодари за свѣтлината, за въздуха, за водата и за хлѣба, които получава на всѣко време и навсѣкѫде. Така той уталожва и външната, и вѫтрешната си жажда. Нѣкои утоляватъ жаждата си съ вино или ракия. Вмѣсто да я утолятъ, тѣ я усилватъ. Жаждата се гаси съ живата вода, съ водата на любовьта. Виното, въ малко количество употрѣбено, помага при храносмилането. То се препорѫчва на слаби стомаси. На здравитѣ хора обаче, препорѫчватъ сладко, неферментирало вино. Запишете си четиритѣ члена отъ вѣруюто на живота: Вѣрвамъ въ силата на свѣтлината, на въздуха, на водата и на хлѣба. Вѣрвамъ въ първото Божие благо – свѣтлината, чрезъ която е създаденъ свѣтътъ. Вѣрвамъ въ въздуха – проводникъ на живота, който обвива цѣлата земя. Вѣрвамъ въ водата, която носи скритата топлина – условие за растене на човѣшката душа. Вѣрвамъ въ хлѣба, който носи материалъ за съграждане на моята бѫдеща сграда. Който не разбира смисъла на свѣтлината, въздуха, водата и хлѣба, казва, че вѣрва въ Христа. Той не подозира, че Христосъ е въ свѣтлината, въ въздуха, въ водата и въ хлѣба. Христосъ самъ казва за себе си: „Азъ съмъ живиятъ хлѣбъ, слѣзълъ отъ небето. Който ме яде, има животъ въ себе си”. Съ други думи казано: Който яде живия хлѣбъ, той е уменъ, добъръ и силенъ. – Кой е уменъ човѣкъ? – Който може да управлява цѣлото човѣчество. – Кой е добъръ? – Който поддържа това управление. – Кой е силенъ? – Който поддържа реда и порядъка и на умнитѣ, и на добритѣ. Следователно, ако не си най-уменъ, най-добъръ и най-силенъ, ти не можешъ да поддържашъ Божествения редъ на нѣщата. Богъ разчита на свѣтлината на нашия умъ, на доброто въ нашето сърдце и на силата въ нашата воля. Апостолъ Павелъ казва: „Въ моята слабость се проявява Божията сила”. По отношение на Божията сила, и най-силниятъ е слабъ. Обикновено Богъ е на страната на слабия. – Какво се иска отъ човѣка? – Да използва благата на живота: свѣтлината и топлината, въздуха, водата и хлѣба. Чрезъ тѣхъ той се домогва до истинското знание. Само така той може да бѫде уменъ, добъръ и силенъ. Ако такъвъ човѣкъ заболѣе, нѣма да търси веднага лѣкарь, но първо ще се помоли на Бога. Стане ли нужда за лѣкарь, той ще се обърне къмъ този, когото обича. Между лѣкаря и болния трѣбва да сѫществува взаимна любовь. Ще кажете, че като платите на лѣкаря, той е длъженъ да ви помага. Не може да ти помогне онзи, който не тѣ обича. Ако тѣ обича, и безъ пари ще ти помогне. Любовьта опредѣля отношенията между хората. Като знаете това, не свързвайте приятелство съ хора, които не обичате. Приятельтъ ви трѣбва да носи свѣтлина въ своя умъ. Дето нѣма свѣтлина, топлина и сила, т. е. разумность, доброта и сила, хората се биятъ, каратъ се и постоянно воюватъ помежду си. Днесь всички се питатъ, кога ще се свърши войната. Войната нѣма да се свърши никога. – Защо? – Защото причината за войната е въ самия човѣкъ. Докато злото е господарь на човѣка, той постоянно ще воюва. Въ всѣки домъ има война: отъ една страна, мѫжътъ и жената воюватъ помежду си; отъ друга страна, децата воюватъ. Двама млади се оженили по любовь. Отъ време на време мѫжътъ си позволявалъ да удря на жена си по една – две плѣсници. Тя търпяла две години. Обаче, единъ день рѣшила да даде добъръ урокъ на мѫжа. Тъкмо се готвелъ да я удари, тя го пресрещнала и му ударила една силна плѣсница. Той премълчалъ, не казалъ нищо, но не си позволилъ вече да вдигне рѫка върху нея. Той разбралъ, че съ плѣсници работитѣ не се нареждатъ. Една плѣсница може да се понесе, но повече не се позволяватъ. Ако плѣсницитѣ могатъ да оправятъ свѣта, пръвъ Богъ би си послужилъ съ тѣхъ въ рая. Когато Адамъ и Ева сгрѣшиха, Богъ не ги би, но ги търсѣше цѣлъ день и, следъ като намѣри Адама, запита го: Адаме, кѫде си? Защо се криешъ? – Убояхъ се, Господи, отъ Тебе и се скрихъ. – Защо не изпълни волята ми? – Другарката, която ми даде, ме излъга и накара да ямъ отъ забранения плодъ. Богъ нищо не отговори. После запита Ева: Защо яде отъ забранения плодъ? – Змията ме излъга. Азъ мислѣхъ, че всичко, което Си създалъ, е чисто и си служи съ истината. Богъ изслуша и двамата и каза: Нали ви заповѣдахъ да не ядете отъ дървото за познаване на доброто и злото? Докато не обикнете това дърво, не трѣбва да ядете отъ плодоветѣ му. Въ това се заключава вашата погрѣшка. Преди да изпълните съвѣта на змията, трѣбваше да изпълните моята заповѣдь. Ако бѣхте отишли двамата до забраненото дърво, нѣмаше да сгрѣшите. Ева отидѣ сама и се подаде на думитѣ на змията. И тъй, всѣко нѣщо, което правите, трѣбва да бѫде проникнато отъ любовь. За всѣко нѣщо, което правите, трѣбва да се допитвате до Господа. Ако Той одобри желанието ви, можете да го реализирате. Не предприемайте нищо безъ съгласието на Бога. Ако обичате нѣкого, ще отидете при Бога, да искате Неговото съгласие и съвѣтъ, Той да ви упѫти, какъ да постѫпите. Богъ е любовь, следователно, Той ще ви научи, какъ да обичате. Какво трѣбва да направите за онзи, когото обичате? Първо, ще внесете свѣтлина въ ума му, топлина въ сърдцето му и сила, т. е. животъ въ душата му. Отъ свѣтлината, топлината и живота ще създадете тѣлото, въ което вашиятъ възлюбленъ ще дойде да живѣе. Който нѣма поне една свѣтла мисъль, едно свѣтло чувство, една свѣтла постѫпка, които да му послужатъ за основа, той не може да разчита на живота. Само при това положение можете да разберете стиха: „Да възлюбишъ Господа съ всичкия си умъ, съ всичкото си сърдце, съ всичката си сила и съ всичката си душа”. Не можешъ да възлюбишъ Господа, ако не си възлюбилъ свѣтлината, въздуха, водата и хлѣба. Безъ тѣхъ нѣма животъ, безъ тѣхъ не може да се изяви любовьта. Докато живѣешъ на земята, ще възприемашъ свѣтлината и топлината на слънцето, ще възприемашъ въздуха, водата и хлѣба. Щомъ напуснешъ физическия свѣтъ и влѣзешъ въ духовния, пакъ ще възприемашъ сѫщитѣ елементи, но въ по-висока гама. Въ духовния свѣтъ човѣкъ диша етеръ, а не въздухъ. Той си изработва ново, етерно тѣло, чрезъ което се приспособява къмъ условията на духовния свѣтъ. Докато е на земята, човѣкъ диша съ дробове, нагодени за въздуха. Съ физическитѣ си дробове той не може да направи стѫпка напредъ или нагоре къмъ духовния свѣтъ. Съвременнитѣ учени говорятъ за луната, но и тамъ човѣкъ не може да живѣе съ физическото си тѣло. Друго по-фино тѣло е нужно за луната. „Ако говоря съ человѣчески и ангелски езици, а любовь нѣмамъ, ще съмъ медь, що звънти, или кимвалъ, що дрънка”. – Кога говори човѣкъ? –Когато има свѣтлина. Значи, можешъ да говоришъ само за това, което виждашъ. Можешъ да говоришъ, само когато възприемашъ свѣтлината, въздуха, водата и хлѣба. Не е достатъчно само да възприемашъ тѣзи елементи, но трѣбва да ги възлюбишъ. Тогава една часть отъ тѣхъ остава въ организма ти като условие за развитието ти, а друга часть излиза навънъ като условие за проява на любовьта, която си приелъ. Въ заключение на това казвамъ: Приемай и предавай всичко съ любовь. Яжъ съ любовь, за да растешъ и да се развивашъ правилно. Ако не ядешъ съ любовь, ти самъ ще се отровишъ. Христосъ казва: „Азъ съмъ живиятъ хлѣбъ, слѣзълъ отъ небето”. – Кѫде ще намѣрите този хлѣбъ? – Въ всичко, което Богъ е далъ за храна на човѣка. Откѫснешъ единъ плодъ и веднага го изядешъ. Защо не помислишъ за свѣтлината, топлината, въздуха и водата, които сѫ го създали? Този плодъ е живиятъ хлѣбъ за който Христосъ говори. Приеми го съ благодарность и любовь. Всѣки плодъ носи животъ въ себе си. Благодари за живота, който си възприелъ. И тъй, приемайте благата съ любовь и предавайте ги съ любовь. Нѣма по-голѣмо нещастие за човѣка отъ това, да приема и предава нѣщата безъ любовь. Обичашъ нѣкого искашъ да го цѣлунешъ, но нѣмашъ любовь въ себе си. Не цѣлувай безъ любовь. Ако имашъ любовь, ще цѣлувашъ, както цѣлуватъ свѣтлината, въздухътъ, водата и хлѣбътъ. Като прониква свѣтлината въ мозъка, топлината въ слънчевия вѫзелъ, въздухътъ въ дробоветѣ и водата въ стомаха, това е вѫтрѣшенъ, съзнателенъ процесъ на любовьта. Приемайте свѣтлината съ любовь, за да освободите ума си отъ ограниченията и тежеститѣ на живота. Приемайте въздуха съ любовь, за да освободите сърдцето си отъ горчивитѣ и зли чувства. Приемайте водата съ любовь, за да се радвате на правилно кръвообращение. Приемайте хлѣба съ любовь, за да имате здравъ стомахъ. Радвайте се, когато приемате и предавате нѣщата съ любовь. Време е вече да изучавате свѣтлината, въздуха, водата и хлѣба музикално, да създадете пѣсни за тѣхъ. Нѣщата ставатъ ясни и разбрани, когато се възпѣятъ. Докато не се научите да пѣете и свирите на свѣтлината, на въздуха, на водата и на хлѣба, не бихте могли нито да учитѣ, нито да дишате, да пиете вода и да ядете хлѣбъ. Съвременнитѣ хора не сѫ дошли още до истинското учене, дишане, ядене и пиене. Мнозина мислятъ, че като отидатъ на другия свѣтъ, всичко ще научатъ. Не е така. И да отидете на онзи свѣтъ, преди всичко, трѣбва да сте придобили изкуството да се ползвате отъ свѣтлината и въздуха като превозни срѣдства. Безъ превозни срѣдства никѫде не можешъ да отидешъ. Превозно срѣдство за ангелския свѣтъ сѫ свѣтлината и въздухътъ; за разумния човѣшки свѣтъ превозно срѣдство е водата, за доброто – хлѣбътъ. Кѫде ще отидешъ безъ превозни срѣдства? Кѫде ще отидешъ безъ крака, безъ рѫце, безъ очи, уши, уста и носъ? Безъ очи не можешъ да възприемашъ свѣтлината; безъ уши не можешъ да възприемашъ звука, безъ уста не можешъ да говоришъ, безъ носъ не можешъ да възприемашъ миризмитѣ и вкуса на предметитѣ. Какво представятъ свѣтлината, въздухътъ, водата и хлѣбътъ? – Тѣ сѫ рѫцетѣ и краката на Бога. Свѣтлината е дѣсната рѫка на Бога, а въздухътъ – лѣвата. Водата е дѣсниятъ кракъ на Бога, а хлѣбътъ – лѣвиятъ. Любовьта е главата на Бога. Щомъ познавате проявитѣ на Божията глава, на Божиитѣ рѫце и крака, вие сте въ връзка съ Божествения организъмъ, на който представяте удове. Разчитайте на свѣтлината, на въздуха, на водата и на хлѣба като прояви на Бога, за Когото е казано, че е Любовь. Тѣ носятъ животъ, здраве и радость за всички живи сѫщества. Кой не е опиталъ живата свѣтлина, живия въздухъ, живата вода и живия хлѣбъ? Тѣ носятъ Божието благословение. Дето присѫства Богъ, тамъ нѣма противорѣчия, нѣма страдания, нѣма смърть. Днесь небето е чисто, ясно, безъ облаци. Това показва, че трѣбва да живѣете въ любовьта, проявена чрезъ свѣтлината и въздуха; свържете приятелство съ водата и хлѣба. Този е начинътъ, по който можете да прекарате поне единъ день въ любовьта. Направете опитъ още днесь да проявитѣ любовьта, както сте я възприели. Да живѣешъ въ свѣтлината и въздуха и да се запознаешъ съ водата и съ хлѣба, това значи да говоришъ съ езика на любовьта. Мѫчно се разбира този езикъ, но безъ него животътъ нѣма съдържание и смисълъ. Съ други думи казано: Безъ свѣтлина, безъ въздухъ, безъ вода и безъ хлѣбъ любовьта не може да се разбере. Тѣ сѫ четири необходими елемента за растенето и развиването на всички живи сѫщества. И най-малкото сѣме се нуждае отъ свѣтлина, въздухъ, вода и почва. Дайте му тѣзи елементи и не се грижете повече за него. То ще се храни отъ тѣхъ и ще израстѣ, ще цъвне и ще завърже. Нищо друго не ви остава, освѣнъ да благодарите за всичко, което ви е дадено. Благодарете за изобилния животъ, за изобилната свѣтлина и за изобилната сила, които ви сѫ дадени. Тѣ ще ви направятъ умни, добри и силни. И тъй, възприемайте свѣтлината, въздуха, водата и хлѣба така, както приемате живота. Божествениятъ животъ нека тече въ всѣка ваша мисъль, въ всѣко чувство и въ всѣка постѫпка. Това значи, да проявитѣ Бога въ себе си. Казано е въ Писанието: „Да се вѣсели Богъ въ насъ и ние въ Него”. Това подразбира стиха: „Възлюбилъ си истината въ човѣка”. Казано е въ Писанието: „Не сѫдете, да не бѫдете сѫдени!” Сѫдбата е въ рѫцетѣ на Бога, а човѣкъ трѣбва да прощава на ближния си. Това е пѫтьтъ къмъ любовьта. Задачата на човѣка е да прощава и да се изправя. Каквато погрѣшка да е направилъ съ рѫцетѣ, краката, очитѣ, ушитѣ или устата си, той трѣбва да я изправи. Любовьта е единствениятъ пѫть за изправѣне на погрѣшкитѣ. Любовьта е единствениятъ пѫть за освобождаване на човѣка отъ ограниченията и заблужденията. Само свободниятъ може да се ползва разумно отъ свѣтлината, отъ въздуха, отъ водата и отъ хлѣба. Работете съзнателно върху себе си и освѣтявайте името Божие чрезъ всѣка своя мисъль, чувство и постѫпка. Така ще придобиете вѫтрѣшенъ миръ. Така ще се радвате на Божието благословение. 18. Беседа отъ Учителя, държана на 3 октомври, 1943 г. 5. ч. с. София – Изгрѣвъ.
  4. 1943_09_15 Добри плодове

    "Вѣчното благо". Съборни беседи отъ Учителя, държани презъ лѣтото на 1943 г. Издание 1944, София. Книгата за теглене PDF Съдържание Добри плодове На какво се дължатъ мѫчнотиитѣ въ живота? – На еднообразнитѣ и обикновени човѣшки работи. Какво ще придобие човѣкъ, ако цѣлъ животъ мисли само за обуща? Днесь мисли за модата на обувкитѣ въ Франция, утре – за обувкитѣ въ Англия, на третия день – за американскитѣ модни обувки, на четвъртия день – за германскитѣ модни обуща и т. н. Това е еднообразие, което уморява човѣка и създава редъ мѫчнотии въ живота му. За много нѣща мисли човѣкъ и то все еднообразни, обаче, за едно не мисли – за главата си. Ако запитате ученитѣ, какъ е създадена човѣшката глава, и тѣ не могатъ да отговорятъ. И хората, и ангелитѣ, и Богъ е работилъ върху създаването на човѣшката глава и на човѣшкото лице, но единственъ Богъ знае, какъ ги е създалъ. Хората не знаятъ нищо по този въпросъ. Тѣ виждатъ само, че има нѣщо, което не имъ харесва. Нѣкой не харесва формата на главата си, другъ – носа си, трети – брадата, ушитѣ, очитѣ си и т. н. Това показва, че главата още не е завършена. Следователно, не можете да се произнасяте върху незавършенитѣ процеси. Човѣкъ самъ е изопачилъ челото, носа, устата, брадата, очитѣ, ушитѣ си, и самъ трѣбва да ги изправи. И тъй, всѣки недостатъкъ на човѣка показва, че му липсва извѣстенъ центъръ въ мозъка, т. е. не е още развитъ. Чувате нѣкой да казва, че не се интересува отъ музика, отъ религия, отъ красиви нѣща и т. н. Това показва, че музикалниятъ, религиозниятъ или другъ нѣкой центъръ не е развитъ въ него. Невъзможно е да бѫдешъ религиозенъ, музикаленъ или ученъ човѣкъ, ако това не е написано на главата или на лицето ти. Ние не вѣрваме въ богатството на човѣка, ако той нѣма поне десеть милиона златни лева въ нѣкоя банка. Ще кажете, че нѣкой има десеть милиона книжни пари. Ние не вѣрваме въ книжнитѣ пари. Самата наука не ги признава. Нѣкой художникъ ще нарисува единъ портретъ и ще го продаде за 30 ÷ 40 хиляди лева. Ако по този портретъ не можешъ да прочетешъ цѣлия животъ на човѣка, той може да се купи съ книжни пари, но не съ златни. На портрета трѣбва да се виждатъ всичкитѣ бои. Черната боя представя сѣнкитѣ въ човѣшкия животъ; свѣтлата боя представя планинскитѣ върхове, които се огрѣватъ отъ слънцето. Ако въ природата не сѫществуваха свѣтлини и сѣнки, нѣмаше да има никакви картини. Казано е въ Битието: „Въ начало създаде Богъ небето и земята. А земята бѣше неустроена и пуста. И Духъ Божи се носѣше върху водата. И рече Богъ да бѫде видѣлина! И стана видѣлина”. (1 ÷ 3 ст.). Видѣлината представя Разумното начало въ свѣта. Щомъ дойде разумностьта, истинската работа започва. Свѣтлината само изявява видѣлината. Чрезъ свѣтлината предметитѣ се проектиратъ както върху платно. Казвате, че знаете, какво представятъ свѣтлината и видѣлината. Вашето знание е само теория. Знаешъ, предполагашъ, че си добъръ, но не си опиталъ добротата си. Мислишъ, че можешъ да пѣешъ, но не си провѣрилъ това. Слушашъ, какъ пѣятъ хората, добритѣ пѣвци и мислишъ, че и ти можешъ да пѣешъ. Излѣзъ на сцената и се опитай да видишъ, какъ ще пѣешъ. Вземи единъ чистъ, ясенъ, мекъ тонъ и вижъ, ще задоволишъ ли публиката. Гласнитѣ струни се нуждаятъ отъ любовь, отъ мекота, отъ нѣжность. Ако нѣмашъ любовь, ако езикътъ ти е невъзпитанъ, гласътъ ти ще бѫде грубъ, тоноветѣ ще бѫдатъ нечисти, неясни. Това не е пѣние. Всѣка мисъль, всѣко чувство и всѣка постѫпка се отразяватъ върху специални мѣста въ човѣка. Мисъльта се отпечатва на челото, чувствата – на носа, а постѫпкитѣ – на брадата. Значи, работата на ума създава челото, работата на сърдцето създава носа, а работата на волята – брадата. Ако умътъ, сърдцето и волята не сѫ активни на земята, и на небето ще бѫдатъ такива. Развитието на човѣка зависи отъ неговия умъ, сърдце и воля, както и отъ неговото тѣло, душа и духъ. Какво представя развитието? – Процесъ на проявяване. Търговецътъ снема топоветѣ съ платове и постепенно ги развива. На този продаде петь метра, на онзи десеть, докато се свърши. Той развива топъ следъ топъ, и търговията му се развива. Богъ е създалъ човѣка. Богъ е съвършенъ, следователно, и човѣкъ е съвършенъ. Човѣкъ е подобенъ на топъ платъ, който постепенно се развива. Докато не се продаде, т. е. напълно прояви, той не се е развилъ още, не е проявилъ съвършенството си. Ето защо, трѣбва да се минатъ милиарди години и вѣкове, за да се прояви съвършенството, което Богъ е вложилъ въ свѣта, въ човѣка и въ всичко, което Той е създалъ. Следъ милиарди вѣкове ние ще видимъ Божествения планъ проявенъ и реализиранъ. Това не трѣбва да ви обезсърчава, но да знаете, кое е сѫществено въ живота, и кое не е сѫществено. Каква мисъль е тази, която не се отпечатва върху челото ви? Какво чувство е това, което не се отпечатва на носа ви? Каква постѫпка е тази, която не се отпечатва на брадата ви? За такава мисъль, такова чувство и такава постѫпка казваме, че сѫ преходни и несѫществени. При това положение, хората мислятъ за васъ, че сте великъ, гениаленъ човѣкъ – това нищо не значи. Важно е, какво вие мислите за себе си. Всѣки си остава съ онова величие, което носи въ себе си. Колкото и да е голѣмъ слонътъ, пакъ си остава слонъ. Каквото и да мислятъ хората за тебе, тѣхната мисъль не може да тѣ направи нито по-великъ, нито да тѣ унижи. Преди да тѣ нарисува художникътъ хубаво, ти самъ трѣбва да си се нарисувалъ. Ако художникътъ вложи въ твоя портретъ нѣщо хубаво, което ти не си изработилъ още, този портретъ не отговаря на действителностьта. Добриятъ и гениаленъ художникъ схваща онѣзи черти на човѣка, които никога не се измѣнятъ. Ако предаде само единъ моментъ отъ неговия вѫтрѣшенъ животъ – тѫгата, радостьта и разположението, гнѣва му, той е представилъ едно статическо състояние на човѣка. Следващия моментъ човѣкъ има вече друго състояние, което не може да се предаде. Не е лесно да бѫдешъ художникъ. Какво изражение ималъ Христосъ на лицето си, когато изгонилъ съ камшикъ търговцитѣ отъ храма? Обаче, не смѣсвайте образа на Христа като Божество, като Синъ Божи, съ образа му като човѣкъ. Дошълъ на земята, облѣченъ въ човѣшка форма, Христосъ понесе страданията на хората. Той трѣбваше самъ да носи своя кръстъ. Носи го до едно мѣсто и после го захвърли, остави го на хората да го носятъ. Това бѣше естествено. Христосъ пое кръста на човѣшкитѣ страдания, показа имъ, какъ се носи, но не ги освободи абсолютно отъ страданията имъ. И тѣ трѣбва да понесатъ часть отъ страданията си, да иматъ дѣлъ въ Христовата Любовь. – Какъ умрѣ Христосъ: като човѣкъ, или като Синъ Божи? – Като синъ человѣчески. Той напусна видимата човѣшка форма и възкръсна. Оттогава пакъ живѣе между хората, но невидимъ. И днесь Христосъ е между хората, наблюдава, какъ живѣятъ. Двама души се каратъ, ругаятъ се, безъ да подозиратъ, че Христосъ ги слуша и запитва: Съгласенъ ли е вашиятъ животъ съ Евангелието? Хората се наричатъ едни други съ думитѣ говедо, животно и др. Кой тури тѣзи думи въ речника имъ? – Тѣ сами ги измислиха. Първоначално говедата не сѫ били като сегашнитѣ. Следъ грѣхопадането, и тѣ слѣзли по-долу, отколкото сѫ били нѣкога. Хората заели тѣхнитѣ мѣста, а тѣ слѣзли още по-надолу. Задачата на хората е да се повдигнатъ, да заематъ първоначалнитѣ си мѣста. Така тѣ ще дадатъ възможность и на говедата да заематъ мѣстата си, опредѣлени първоначално отъ Бога. Тогава ще разберете, какво представя говедото. Днесь езикътъ на хората не е такъвъ, какъвто е билъ първоначално. Понеже сѫ взели мѣстото на говедото, и езикътъ имъ е такъвъ. Щомъ се повдигнатъ, ще заговорятъ на онзи езикъ, който нѣкога сѫ знаели. Какво означава думата „говедо”? – Частицата „го” означава ходя, отивамъ, а „ведо, веди” – знание, учение. Значи, който отива да се учи, е говедо. Мнозина мислятъ, че животнитѣ сѫ глупави. Въ сѫщность, животнитѣ не сѫ глупави. Паякътъ, който минава за неразумно сѫщество, прави такава фина мрѣжа, каквато човѣкъ не може да направи. Осата си създала такова устойчиво жило, каквото човѣкъ не може да направи. Единъ день наблюдавахъ, какъ една оса смучеше медъ отъ една чинийка. Въ това време до нея се приближи единъ голѣмъ бръмбаръ, който искаше да хапне отъ меда. Имаше мѣсто и за него на чинийката, но той започна да дразни осата, да я предизвиква, понеже се чувствуваше по-голѣмъ и по-силенъ отъ нея. Той не преценяваше неприятеля си, не знаеше, че осата е по-добре въорѫжена отъ него. Осата извади жилото си и го ужили. Следъ това откѫсна главата му и я захвърли настрана. Сега и на васъ казвамъ: Не предизвиквайте осата. Тя е добре въорѫжена, не можете да се борите съ нея. За да се справите съ неприятеля си, не трѣбва да го подценявате. Изучавайте възможноститѣ и условията, съ които разполагате. Изучавайте условията и възможноститѣ и на своитѣ ближни. Всѣки трѣбва да знае, какви сили се криятъ въ неговия умъ, въ неговото сърдце и въ неговата воля. Достатъчно е да погледнете челото на човѣка, за да разберете, какви сили се криятъ въ неговия умъ. Колкото по-добре е развитъ умътъ му, толкова по-чувствителенъ е той. Чувствителностьта му помага да открива златото въ земята. Той схваща теченията въ природата и по тѣхъ се ориентира. Безъ да е геологъ, той открива земнитѣ богатства. Това се дължи на извѣстна дарба, върху която е работилъ въ миналия си животъ. Такива хора минаватъ за набожни. Кои сѫ качествата на набожния човѣкъ? Той има устойчивъ характеръ, никаква сила не е въ състояние да го изкара отъ равновѣсието му. Той не губи разположението на духа си. Той е едно съ Бога. Набожниятъ има високъ моралъ. Той може да се огъва на една или на друга страна, но никога не пада. Само онзи пада, който нѣма любовь въ себе си. Обичайте всичко, което Богъ е създалъ. Изгубите ли любовьта си, вие сте изложени на падане. Любовьта има отношение къмъ равновѣсието. Кажешъ ли, че имашъ любовь, а не можешъ да пазишъ равновѣсие, твоята любовь не е истинска. Нѣкои казватъ, че любовьта прави човѣка въртоглавъ. Не е така. Само онзи става въртоглавъ, който нѣма любовь въ себе си. Опитайте се да завъртите главата на праведния, да видите, дали ще успѣете. Не само, че нѣма да успѣете, но скѫпо ще платите за своя опитъ. Евреитѣ се опитаха да омотаятъ и завъртятъ главата на Христа, но не успѣха. И до днесь още тѣ носятъ последствията на своя опитъ. Който се отказалъ отъ Божественитѣ мисли, чувства и постѫпки, той се натъква на лошитѣ последствия на своя неразуменъ животъ. Ще се пазите да не постѫпвате като евреитѣ, които не сѫ вънъ отъ васъ, а вѫтрѣ въ васъ. Опасностьта, на която човѣкъ се натъква, е въ самия него, а не отвънъ. Следователно, пазѣте се отъ това, което е въ васъ и може да ви спъне. Тамъ сѫ слабитѣ страни на човѣка. Една отъ неговитѣ слаби страни е отлагането. Често се говори за оправѣне на свѣта. Никой не може да оправи свѣта, докато не оправи себе си. Какъ ще оправишъ хората, ако не можешъ да оцѣнишъ своитѣ мисли, чувства и постѫпки и да ги поставишъ на мѣстото имъ? Какъ ще събудишъ религиозното чувство въ човѣка, ако ти самъ не си религиозенъ? Нѣма да го направишъ религиозенъ, но ще го накарашъ да се преструва и да лицемѣри. Въ едно сѣмейство сложили на обѣдъ печена кокошка. Това било на великия петъкъ. Случило се, че по това време имъ дошълъ гостъ. Домакинята веднага скрила печената кокошка и сложила на масата чиния съ готвена коприва. Гостътъ ималъ добре развито обоняние и усѣтилъ миризмата на печената кокошка, но нищо не казалъ. Поканили го да обѣдва заедно съ тѣхъ. Той започналъ да яде отъ копривата и казалъ: Вкусна е копривата, мазничка, напомня печена кокошка. Така той изобличилъ домакинитѣ въ преструвка и лицемѣрие. Има нѣщо цѣнно въ човѣка, което трѣбва да се запази. Почитатъ и уважаватъ човѣка за цѣнното въ него. Какво ще стане съ градината, ако изгубите вадичката, отъ която я поливате? Водата повдига цѣната на градината. Безъ нея, тя нищо не струва. На сѫщото основание, казвамъ: Цѣннитѣ мисли, чувства и постѫпки сѫ вадички, които поливатъ душата на човѣка, т. е. неговата градина, и даватъ условия за узрѣването на добри и сладки плодове. Какво представя душата? – Райска градина, пълна съ зрѣли, сладки плодове, съ цвѣтя и птички, съ бистри извори и поточета. Тя символизира онзи свѣтъ, който се отличава съ голѣма красота. – Ще отидемъ ли тамъ? – Ако имате любовь, ще отидете и всичко ще видите. Ако нѣмате любовь, и да отидете на онзи свѣтъ, нищо нѣма да видите и да разберете. Любовьта създава пѣсеньта и музиката. Щомъ любовьта отсѫства, навсѣкѫде цари мълчание. Любовьта носи радость, миръ, свѣтлина въ човѣшката душа. Тя ражда живота. Изгуби ли любовьта, човѣкъ губи живота, свѣтлината, мира и радостьта си. Като знаете това, не питайте, защо човѣкъ се убива, или защо другитѣ го убиватъ. Който изгуби своята свѣтла мисъль, свѣтло чувство и свѣтла постѫпка, той е изложенъ на опасность, лесно могатъ да го убиятъ. И обратно: не могатъ да убиятъ човѣка, който пази своитѣ свѣтли мисли, чувства и постѫпки. Само при това положение ще запазите живота си, ще помагате и на близкитѣ си. Единъ день хората ще ви признаятъ за герой. Но, докато дойде този день, ще минете презъ страдания, презъ хули и гонения. Най-после, ще понесете кръста си и ще тръгнете за Голгота. Ако не минете презъ Христовитѣ страдания, не можете да станете герой, не можете да оправитѣ свѣта. Съвременнитѣ хора минаватъ за герои, но не сѫ отъ безсмъртнитѣ герои. Тѣ не сѫ дошли още до положението да носятъ кръста си и да бѫдатъ разпнати. Тѣ не знаятъ още, какво нѣщо е молитвата, какъ трѣбва да се моли човѣкъ. Ще се молишъ не само за себе си, но за цѣлия народъ, между който живѣешъ. Ще любишъ не само себе си, но първо ще любишъ Бога, после ближния си и най-после себе си. Повечето хора сѫ любили само себе си, поради което сѫ излѣзли отъ Бога и влѣзли въ кальта на човѣшкия животъ. Сега трѣбва да излѣзатъ отъ този пѫть и да се обърнатъ къмъ Бога. Егоистичната любовь води къмъ западъ, а любовьта къмъ Бога – къмъ изтокъ. Който отива къмъ Бога, трѣбва да проявява първо любовь къмъ Него, после къмъ ближния си и най-после къмъ себе си. Този човѣкъ може да бѫде истински творецъ. Любовьта къмъ Бога е единствената мощна сила, която може да повдигне човѣка надъ животнитѣ. Животнитѣ иматъ любовь само къмъ себе си. Ако и човѣкъ поддържа тази любовь, какво ще бѫде? Човѣкъ се отличава отъ животното по това, именно, че се изправилъ на краката си и главата му е нагоре, по перпендикуляра на живота, т. е. къмъ Бога. Защо тогава да не Го слуша? – Богъ самъ ще оправи работитѣ. – Така не се говори. Това е особено разбиране, като че Богъ е вънъ отъ човѣка. Въ сѫщность, Той е въ човѣка вѫтрѣ и чрезъ него работи. Слушайтѣ Го, за да учите и придобивате знания. Кое дете става учено и разумно: което по цѣлъ день пасе говедата, или което отива на училище и свършва цѣлия курсъ на образованието? Човѣкъ се отличава отъ животното по своята разумность. Тя му дава подтикъ да учи, да люби, да прави добро. Учи, безъ да мислишъ само за себе си, какъ да подобришъ живота си, на тебе само да е добре. Ще учишъ за благото на ближнитѣ си, а после и за себе си. Сега не е въпросъ за критика. Отъ всѣки се иска да направи това, което може. Паякътъ може ли да пише като човѣка? Той може само да прави паяжина, въ която да лови жертвата си. Какво може да направи користолюбивиятъ? – Той може да направи хубава кѫща, да изоре нивитѣ си, да обработи лозето си, но това е само за него. Хубавитѣ кѫщи не подобряватъ човѣшкия животъ. Онова, което подобрява живота, иде отвѫтрѣ. Творчество е нужно за живота. Външно кѫщата може да е много хубава, но вѫтрѣшно не е добре наредена. Така, гледате нѣкой човѣкъ външно красивъ, угледенъ, но вѫтрѣшно е затворенъ, нищо не можете да прочетете въ него. Жалко, ако по лицето на човѣка не можешъ да прочетешъ нищо или да видишъ въ него проява на Божията Любовь, Мѫдрость и Истина. Лицето на човѣка е книга, която трѣбва да бѫде отворена, да се чете по нея. Казано е въ Битието: „Въ начало Богъ създаде небето и земята, а земята бѣше неустроена и пуста”. Често хората цитиратъ стиха: „Богъ направи човѣка по образъ и подобие свое”. Стихътъ е вѣренъ, но кѫде остана този човѣкъ? Подъ „образъ и подобие” разбираме, умътъ, сърдцето и волята на човѣка да сѫ като Божиитѣ. Свѣтлината на ума, топлината на сърдцето и силата на душата му да сѫ като Божиитѣ. На Божествената свѣтлина, топлина и сила всичко расте, развива се и зрѣе. Става ли сѫщото и на човѣшката свѣтлина, топлина и сила? Ако на мѣстото на Божията свѣтлина не поставитѣ знанието, на мѣстото на Божията топлина не поставите своитѣ добри и възвишени чувства и на мѣстото на Божията сила не поставите добритѣ и благороднитѣ си постѫпки, нищо не можете да постигнете. Единствената сила, която пречиства и облагородѣва нѣщата, е любовьта. Знание, което не е минало презъ огъня на любовьта, не е истинско. Всѣко нѣщо, което е минало презъ вратата на любовьта, мѫдростьта и истината, е придобило безсмъртие. – Да следваме Христа! – казватъ религиознитѣ. – Да следвашъ Христа, това значи, Неговата Любовь да пребѫдва въ тебе, и твоята любовь въ Него; Неговото знание да пребѫдва въ тебе, и твоето – въ Него; Неговата сила да пребѫдва въ тебе, и твоята – въ Него. Съ други думи казано: Когато учительтъ преподава, ученикътъ слуша и учи уроцитѣ Си. Ако не учи, ще получи слаби бележки – единица, двойка и тройка. Какво представятъ числата едно, две и три? Единицата е бащата, двойката – майката, а тройката – детето. Въ Божествения свѣтъ единицата е бащата, любовьта; двойката е майката – мѫдростьта, а тройката – детето, истината. Едно и три даватъ четири – число на бащата; две и три даватъ петь – число на майката; едно, две и три даватъ шесть – число на детето, двойна тройка. Бащата и майката обичатъ детето си, защото въ него сѫ вложили своя капиталъ. Казано е въ Писанието: „Богъ възлюби истината въ човѣка”. Значи, и Богъ обича въ човѣка това, което Той самъ е вложилъ въ него – истината. Всѣки трѣбва да възлюби истината. Обичайте, любете всичко, което Богъ е създалъ, и се пазѣте отъ корекция и критика на Божественото. Човѣшкото можешъ да критикувашъ, но Божественото – никога. На човѣшкото можешъ да се гнѣвишъ, но на Божественото – никога. Дойдешъ ли до изопаченитѣ човѣшки работи, ще се молишъ да се изправятъ. Постоянно се молѣте. И като ядешъ, и като ходишъ, и като работишъ, и като спишъ – постоянно ще се молишъ. Единъ нашъ познатъ разправяше своята опитность по отношение на молитвата. Той ималъ обичай всѣка сутринь да се моли – никога не пропущалъ молитвата си. Една сутринь трѣбвало да замине за нѣкѫде и бързалъ да стигне на време на гарата, поради което забравилъ да се помоли. Отишълъ на гарата, качилъ се на трена и заминалъ. Вечерьта, когато се върналъ у дома си, съобщили му неприятната вѣсть, че едно отъ децата му като играло презъ деня, пострадало – извадили му окото. Единъ пѫть пропусналъ да се помоли на Бога, и нещастието се вмъкнало въ дома му. Следователно, нещастието иде, когато човѣкъ прекѫсва връзката си съ любовьта, съ мѫдростьта и съ истината. Не търсете причината за нещастията вънъ отъ себе си. Който не служи на Бога, самъ си причинява нещастия. И тъй, дайте ходъ на любовьта въ себе си, да търпите всички хора. Каквито и да сѫ убѣжденията и вѣрванията имъ, ще ги търпитѣ, както и васъ търпятъ. Какъвто и да е животътъ имъ, ще ги търпитѣ. Че нѣкой билъ пияница, това не се отнася до васъ. Достатъчно е страданието му. Той пие, но отъ време на време съзнава положението си и самъ се критикува. И той не е доволенъ отъ себе си, но не може изведнъжъ да се изправи. Дойде ли нѣкой при васъ, приемете го. Не питайте, какви сѫ убѣжденията му. Ако го приемете съ любовь, и вашитѣ работи ще се оправятъ. Мнозина казватъ, че Богъ живѣе въ човѣка, но малцина вѣрватъ въ това. Не е важно, какво казвашъ; важно е да проявишъ Божественото въ себе си. Не говори на човѣка, че Богъ живѣе въ него, че Христосъ се пожертвалъ за хората, но разбери, отъ какво има нужда и му помогни. Ако има нужда да му полѣешъ малко водица, направи го. Той ще ти благодари. Като постѫпвашъ добре съ хората, тѣ ще ти благодарятъ. И животнитѣ разбиратъ отъ добра обхода. Когато и да е, макаръ и въ далечното бѫдеще, тѣ ще се отблагодарятъ за доброто, което сте имъ направили. Рано или кѫсно доброто ще допринесе своя плодъ. Следователно, не се отказвайте отъ Божията Любовь, отъ Божията Мѫдрость и отъ Божията Истина. Проявѣте тѣзи добродетели. Ако не ги проявите, напразно сте дошли на земята. Пожертвайте най-малкото и свободно време за служене на Бога. Това ще бѫде свѣтла нишка въ вашия животъ. Любовьта отваря пѫтя къмъ Великото и Безгранично Начало. Затова е казано: „Ако праведниятъ напусне своя животъ, правдата му не се вмѣнява. И ако грѣшникътъ напусне своя животъ, грѣхътъ му ще се заличи”. Затова, по-добре е да напуснетѣ стария животъ и да влѣзете въ новия, отколкото да напуснете новия животъ и да влѣзете въ стария. Какво се иска отъ съвременния човѣкъ? – Съзнателна и разумна работа. Ако е бѣденъ, ще работи повече, безъ да разчита на касата на богатия. Какво ще ти даде богатиятъ? И той не е сигуренъ въ богатството си. И бѣдниятъ, и богатиятъ трѣбва да работятъ, да поставятъ за основа на живота си Божията Любовь, Божията Мѫдрость и Божията Истина. Това е говорилъ Христосъ на времето си, това говори и днесь. Много пророци се явиха днесь, и всички говорятъ въ името на Христа. Слушайтѣ, какво говорятъ, и провѣрявайте думитѣ имъ. Ще кажете, че тѣ говорятъ върху цѣннитѣ нѣща на живота. – Кои сѫ цѣннитѣ нѣща? – Любовьта, Мѫдростьта и Истината. Цѣнното, което носи любовьта, е животътъ. Цѣнното, което носи мѫдростьта, е знанието. Цѣнното, което носи истината, е свободата. Който не е опиталъ живота, знанието и свободата, той не е разбралъ любовьта, мѫдростьта и истината. Който ги е разбралъ, той е щастливъ. Тъй щото, ако ви пита нѣкой, какво представя страданието, ще знаете, че то е неразбраната страна на любовьта, на знанието и на свободата. – Какво представя радостьта? – Разбраната страна на любовьта, на знанието и на свободата. – За коя любовь, за кое знание и за коя свобода се говори? Ние говоримъ за онази любовь, за онова знание и за онази свобода, които имаме днесь. Човѣкъ може да разчита на настоящето, а не на миналото или на бѫдещето. Той може да разчита на отношението, което днесь има къмъ Бога, а не на това, което ималъ въ миналото и което ще има въ бѫдеще. И тогава, кажете на ближнитѣ си, както Христосъ е казалъ: „Както ме Отецъ възлюби, така и азъ ви възлюбихъ”. Нѣма по-лесенъ пѫть въ свѣта отъ пѫтя на любовьта. Следвайте този пѫть, да станете истински човѣци и да помагате на всички. Така ще дойде радостьта у васъ и ще ви направи щастливи. Любовьта носи живота, знанието и свободата. Който иска да придобие безсмъртието, да влѣзе въ любовьта. Казано е въ Писанието: „Богъ не е Богъ на мъртвитѣ, но на живитѣ”. И азъ ви казвамъ: Богъ не е Богъ на безлюбието, но на любовьта. Богъ не е Богъ на невѣжеството, но на знанието. Богъ не е Богъ на ограничението, но на свободата. Следователно, животътъ, знанието и свободата сѫ човѣшки права, дадени отъ Бога. Тѣ трѣбва да се използватъ, за да направятъ човѣка радостенъ и щастливъ. Затова приемайте и предавайте правилно живота, знанието и свободата. Това опредѣля, какво благословение ще получите отъ Бога. Какво ви говорихъ днесь? Казахъ ли ви да направите нѣщо невъзможно за васъ? Не ви казахъ да дадете по десеть милиона лева. Не ви казахъ да вдигнете земята на гърба си. Не ви казахъ да нахраните всички хора. Казахъ ви да цѣните живота, знанието и свободата, които Богъ е вложилъ въ васъ. Това е най-малкото, което трѣбва да направите, Ако не можете да го направите, не може да се разчита на васъ. Като цѣните своя животъ, своето знание и своята свобода, ще цѣните живота, знанието и свободата на другитѣ. Това е най-лесното правило. Ако го приложите, свѣтло бѫдеще ви чака. Ако не го приложите, ще останете въ своето минало, въ стария животъ. Желая ви да станете добри, разумни и справедливи. Желая ви да проявитѣ това” което Богъ е вложилъ у васъ. Както отъ сѣмката на ябълката израства голѣмо дърво, което дава сладки, вкусни плодове, така и Божественото у васъ да се прояви, да възрасне и да даде добри плодове. 17. Беседа отъ Учителя, държана на 15 септември, 1943 г. София – Изгрѣвъ.
  5. 1943_09_12 Изворъ на Любовьта

    "Вѣчното благо". Съборни беседи отъ Учителя, държани презъ лѣтото на 1943 г. Издание 1944, София. Книгата за теглене PDF Съдържание Изворъ на любовьта I. Послание Петрово, 4 гл. Често хората се запитватъ, защо сѫ дошли на земята. – Много просто – да страдатъ. Това не трѣбва да ги плаши. Страданието има своята добра страна. Причината за нѣкои страдания е доброто. Ще кажете, че злото произвежда страдания. Злото причинява мѫчение, а доброто – страдание. Следователно, на първо мѣсто, човѣкъ е пратенъ на земята да страда; на второ мѣсто – да се учи и на трето мѣсто – да помага. Който не разбира своето предназначение, често се натъква на противорѣчия. Като не разбира своето предназначение, той иска да стане божество, да постигне всичко, каквото желае. Обаче, трѣбва да знаете, че великитѣ нѣща мѫчно се постигатъ. Лесно можешъ да пренесешъ прашецътъ отъ едно мѣсто на друго, но мѫчно се пренася голѣмъ товаръ, мѫчно се пренася една планина. Единъ виденъ руски цигуларь слушалъ другъ цигуларь да свири. Понеже последниятъ билъ по-голѣмъ майсторъ отъ него, той се обезсърдчилъ и, като се върналъ у дома си се самоубилъ. Той се отчаялъ, че никога нѣма да постигне изкуството на своя колѣга-цигуларь. Самоубийството е резултатъ на чрезмѣрно честолюбие въ човѣка. Не е геройство да се самоубиешъ; геройство е да се справишъ съ страданието. И тъй, ще знаете, че човѣкъ страда, когато е лишенъ отъ доброто, отъ хубавитѣ нѣща въ живота. Обере тѣ нѣкой, страдашъ; умре детето ти, страдашъ; изгубишъ възлюблѣния си, страдашъ; изгубишъ службата си, страдашъ. Значи, страданието се причинява отъ загубата на нѣщо, което си обичалъ и цѣнилъ. За да не страдашъ, трѣбва да разполагашъ съ много блага и цѣнности. Ако взематъ жената на нѣкого, какво ще прави той? – Никой не може да открадне жена. Тя не е предмѣтъ, който може да се краде. Който се опита да открадне жена, той пада въ бездънна пропасть. Жената е най-голѣмата сила въ света. Подъ „жена” разбирамъ живота. Кой може да открадне живота? Велика сила е животътъ. Формитѣ на живота се разрушаватъ, но самиятъ животъ – никога. Щомъ се разруши една форма, създава се втора, трета и т. н. Може ли водата въ природата да се изгуби? Отъ едно мѣсто ще се изгуби, на друго ще отиде. Отъ едно мѣсто ще изчезне, на друго ще се яви. Може ли нѣкой да открадне слънцето? Може ли да открадне земята? И земята, и слънцето вървятъ по свой пѫть, никой не може да ги отклони отъ пѫтя имъ, нито да ги открадне. Дръжте въ ума си мисъльта: има нѣща, които никой не може да открадне. Има нѣща, които могатъ да се крадатъ. Радвайте се, че сѫ ви взели това, което може да се отнема. Ако си боленъ и ти взематъ обущата, радвай се. Вънъ е топло, слънцето грѣе. За предпочитане е тогава да ходишъ босъ, да възприемашъ енергията на земята, отколкото да бѫдешъ обутъ. Така ще се излѣкувашъ. Щомъ дойде лѣтото, събуйте се боси; свалете рѫкавицитѣ отъ рѫцетѣ си, булата отъ лицата си и се изложете на слънчевитѣ лѫчи. Свалете всички физически, сърдечни и умствени була отъ себе си, за да се ползвате отъ слънчевата светлина и топлина. Сега срѣщате богати, образовани хора безъ чорапи, съ една подложка на крака и едно ремѫче. Това сѫ тѣхнитѣ обувки. Тѣ възприематъ енергията на земята направо чрезъ кожата си и така се лѣкуватъ. Зимно време въпросътъ е поставенъ другояче. Не можешъ безъ обувки. Условията сѫ сурови, следователно, човѣкъ не трѣбва да се излага. Сега, да дойдемъ до сѫщественото: да различаваме проявитѣ на хората и да знаемъ тѣхнитѣ причини. Нѣкои хора сѫ мрачни, песимисти. Причината на тѣхния песимизъмъ се крие въ миналото, въ живота на дѣдитѣ и прадѣдитѣ имъ. Песимистътъ е крайно страхливъ, съ слаба вѣра и надежда. Нѣкои хора сѫ вѣсели, жизнерадостни. И тѣ сѫ наследили тази черта отъ своитѣ дѣди и прадѣди. Вѣрата и надеждата въ тѣхъ сѫ силно развити. Заекътъ, макаръ и страхливъ, има силно развита надежда. Той е веселъ. Това се дължи на крѫглата форма на лицето му. Като го подгони хрътката, той хуква да бѣга и си мисли: Благодаря на хрътката, че стана причина да удължа заднитѣ си крака, да бѣгамъ бързо. Нагоре заекътъ бѣга силно, затова обича баиритѣ. Обаче, бѣга ли надолу, отъ време на време се спъва, преобръща се и забавя движението си. Тогава хрътката лесно може да го стигне. Изучавайте себе си, изучавайте хората, животнитѣ и растенията, за да дойдете до понятието „козмиченъ човѣкъ”. Въ това понятие се включва цѣлата вселена. Козмичниятъ човѣкъ представя Божествения организъмъ, на Който ние сме удове. Голѣмъ, необятенъ е козмичниятъ човѣкъ, поради което виждаме само отдѣлнитѣ му части, разхвърляни изъ цѣлата вселена. Виждашъ единъ човѣкъ, втори, трети, като отдѣлни единици. Въ сѫщность, между всички хора, животни и растения има тѣсна връзка, както между удоветѣ на единъ и сѫщъ организъмъ! Ще дойде день, когато хората ще виждатъ тази връзка и ще се ползуватъ отъ нея. Това показва, че съвременнитѣ хора има още много да учатъ, докато дойдатъ до истинското познаване на нѣщата. Днесь всички говорятъ за душата и духа, безъ да знаятъ, кѫде е тѣхното седалище. То се намира нѣкѫде въ мозъка, отдето тѣ наблюдаватъ живота на човѣка и го направляватъ. Кѫде точно е мѣстото имъ, малцина знаятъ. Не е важно да знаете мѣстото на душата и на духа; важно е да имъ давате възможность да се проявяватъ. Хранете душата си съ любовьта, а духа си – съ мѫдростьта. Колкото повече хора обичате, толкова по-широка и необятна става душата ви; колкото по-малко хора обичате, толкова повече душата се затваря. Всички сѣтива сѫ въ услуга на душата. Сѫщо така умътъ, сърдцето и волята сѫ въ услуга на душата. Ето защо, дръжте въ изправность сѣтивата си. Дръжте въ изправность мозъка и сърдцето си, да изпълняватъ службата си правилно. Само така хората могатъ да бѫдатъ щастливи. Докато не направятъ връзка съ духовния светъ, съ всички разумни сѫщества, тѣ ще останатъ далечъ отъ истината, отъ знанието и любовьта. Мнозина казватъ, че разбиратъ живота, а се отнасятъ съ пренебрѣжение къмъ камънитѣ, даже къмъ растенията и животнитѣ. Щомъ пренебрѣгватъ камънитѣ, разбирането имъ за живота е ограничено. Споредъ нѣкои учени, камънитѣ сѫ спящи сѫщества, които единъ день ще се пробудятъ. Който гледа на тѣхъ като на живи сѫщества, не си позволява да ги удря, чука или мѣсти безъ нужда. Много хора сѫ пострадали отъ тѣхъ, когато ги удрятъ съ чукъ. Отъ камънитѣ се отчупватъ малки парченца, които влизатъ въ очитѣ имъ и ги ослѣпяватъ. Има камъни, които по никой начинъ не трѣбва да мѣстите, нито да удряте. Който се осмѣли да направи това безъ позволение, скѫпо плаща. Макаръ и спящи сѫщества, камънитѣ оказватъ влияние върху хората. Ако може да се говори за влияние на камънитѣ, колко повече хората си влияятъ едни на други! Първото влияние на човѣка иде отъ майката и бащата. Майката влияе на детето си, докато е още въ утробата й, чрезъ своитѣ мисли, чувства и постѫпки. Не по-малко влияние върху развитието на детето оказва храната на брѣменната жена, както и тази, която дава на детето си следъ раждането му. Отъ духовния животъ на майката зависи, какво ще бѫде детето. Майката може да роди обикновенъ човѣкъ, талантливъ, гениаленъ или светия. Отъ нейния сърдеченъ и умственъ животъ зависи бѫдещето на детето. Майка, която не носи отговорность за своя животъ, има предвидъ само сегашнитѣ условия. Тя не мисли за бѫдещето, за цѣлокупния животъ. Въ това отношение тя прилича на Настрадинъ Ходжа, който казва: „Когато умре жена ми, половината светъ се свършва за мене. Когато умра азъ, цѣлиятъ светъ се свършва”. Обаче, и следъ смъртьта на Настрадинъ Ходжа светътъ продължава да сѫществува. Човѣкъ дохожда много пѫти на земята, а не само единъ пѫть. – Колко пѫти дохожда? – Колкото пѫти иска – отъ него зависи. Обикновениятъ човѣкъ се преражда на всѣки 45 години. Ако той слиза на земята да се учи, разумнитѣ сѫщества му опредѣлятъ, въ кое сѣмейство ще се роди. Той нѣма свободенъ изборъ. Ако човѣкъ идва на земята съзнателно, да помага на хората, той има свободенъ изборъ, да се роди, дето иска. Колкото по-напредналъ е човѣкъ въ развитието си, толкова по-голѣма свобода има при слизането си на земята. Гениалнитѣ хора и светиитѣ идатъ рѣдко на земята, когато човѣчеството отбелязва епоха въ своя животъ. Великитѣ Учители пъкъ идатъ на земята презъ всѣки две хиляди години. Тѣ внасятъ голѣмо преобразование въ човѣшкия животъ. Време е вече хората да изучаватъ светлината въ качествено и количествено отношение. Така тѣ ще разбератъ, че светлината се различава по качество отъ посоката и ѫгъла на падането й. Не е все едно, дали светлината пада перпендикулярно или подъ наклонъ. Изучавайте светлината, въздуха, водата и хлѣба, за да разберете сѫщественото въ живота. За мнозина това не сѫ интересни нѣща. Тѣ се интересуватъ отъ духовни въпроси. Изучаватъ Библията като свещена книга, въ която мислятъ, че ще намѣрятъ всичко, което ги интересува. Свещена книга е Библията, но другъ е истинскиятъ оригиналъ. Това е Библията на Божествения светъ, въ която е изразенъ цѣлокупниятъ животъ. Отъ нея излизатъ и духовната, и физическата Библии като копия, т. е. отражения на живота. Божествената Библия се чете само отъ гениални хора и светии. Тѣ правятъ преводи отъ нея и ги даватъ на хората, да се учатъ отъ тѣхъ. Всѣка мисъль, свалена отъ Божествения светъ, претърпѣва две пречупвания: първо, минава презъ ангелския светъ, а после, презъ човѣшкия светъ. Тази е причината, поради която Божественитѣ идеи понѣкога се изопачаватъ. Колкото по високо е организиранъ човѣшкиятъ умъ, толкова по-вѣрно схваща идеитѣ, които слизатъ отъ Божествения светъ. Какво, въ сѫщность, представя Божествениятъ светъ? Той е толкова красивъ, че съ никакво перо не може да се опише. Само за мигъ се отваря той за обикновения човѣкъ и пакъ се затваря. Може ли за толкова малко време да се изучи и познае? Въ древностьта единъ ученикъ на окултна школа помолилъ учителя си да го заведе въ Божествения светъ; само да го зърне, и пакъ да се върне назадъ. Най-после учительтъ изпълнилъ желанието му. Поставилъ го въ магнетиченъ сънь и го завелъ въ Божествения светъ. Като се намѣрилъ въ този красивъ светъ, ученикътъ започналъ съ жадность да хвърля погледи навсѣкѫде. Учительтъ се въорѫжилъ съ търпение, да го чака. Като видѣлъ, че той нѣма намѣрение да се връща, казалъ му: Хайде да слизаме. – Почакай малко, едва съмъ дошълъ. Нищо не съмъ видѣлъ още. Учительтъ му отговорилъ: Ти пожела да дойдешъ само за единъ моментъ тука, а се изминаха вече 250 години. Какво показва това? – Че за красивитѣ нѣща нѣма време. За красивитѣ нѣща времето се съкращава, а за лошитѣ и грознитѣ – се удължава. Съвременнитѣ хора не разбиратъ дълбокия смисълъ на живота, нито законитѣ, които го управляватъ, затова критикуватъ нѣщата. Съ критика нищо не се постига. – Защо идатъ страданията? Защо моитѣ страдания сѫ толкова голѣми? Все на моята глава ли трѣбва да се сипятъ? – Това е криво мислене. Ти живѣешъ себично, не се вглеждашъ въ живота на окрѫжаващитѣ, да разберешъ, че и тѣ страдатъ, дори повече отъ тебе. Единъ човѣкъ постоянно се оплаквалъ отъ страданията си. Той мислѣлъ, че кръстътъ, който му е даденъ да носи, не е по силитѣ му. Единъ ангелъ го чулъ и дошълъ при него, да му помогне. – Какво искашъ? – запиталъ го ангелътъ. – Искамъ да се намалятъ страданията ми, да ми се даде по-малъкъ кръстъ. – Желанието ти може да се задоволи. Върви следъ мене. Ангелътъ го завелъ въ една голѣма стая, дето се намирали кръстоветѣ на всички хора, и го оставилъ свободенъ, самъ да си избере кръстъ. Човѣкътъ разгледалъ всички кръстове, вдигалъ ги, слагалъ ги, да опита тежестьта имъ, и най-после видѣлъ, настрана нѣкѫде, едно малко, леко кръстче. – Ето, това кръстче искамъ. – Това е твоятъ кръстъ, който ти бѣше даденъ да носишъ и отъ който постоянно се оплакваше. Той взелъ кръста си и, засраменъ, излѣзълъ вънъ. Много хора мислятъ като този човѣкъ. Тѣ приличатъ на деца, които се оплакватъ, че майка имъ не ги обича. – Защо не ги обича? – Защото имъ дала малка ябълка, защото тънко имъ намазала хлѣба съ масло. Ако имъ бѣше дала голѣма ябълка или дебело намазано парче хлѣбъ съ масло, ще кажатъ, че ги обича. Така не се разсѫждава. Всички хора – учени и прости, богати и бѣдни – сѫ поставени на изпитъ. На едного Провидението дава голѣма ябълка, на другъ – малка ябълка и наблюдава, какъ ще я приематъ. На едного сипва ядене съ голѣма лъжица, на другъ – съ малка лъжица и пакъ наблюдава. Ако гледате къмъ голѣмата ябълка или голѣмата лъжица на съсѣда си и се сърдите, не сте издържали изпита си. Ако се радвате, че неговата ябълка е по-голѣма, вие сте издържали изпита си. Тогава Провидението пише: Това дете ще стане великъ човѣкъ. Ползвайте се отъ опитноститѣ на миналото. Не мислете, че въ миналото не сѫ живѣли културни хора. Въ миналото сѫ живѣли по-културни хора отъ сегашнитѣ, но и по-некултурни е имало. Съвременнитѣ хора разполагатъ съ по-добри и богати условия отъ миналитѣ, но малцина ги използватъ, както трѣбва. Едно време хората не сѫ разполагали съ радио, съ самолети, както сегашнитѣ хора. Когато се яви идеята за самолетъ, хората очакваха той да имъ донесе щастие. Днесь, обаче, самолетътъ носи нещастие на човѣчеството. Той снася своитѣ разрушителни яйца навсѣкѫде, дето трѣбва и не трѣбва, като причинява голѣми пакости и злини. Тѣзи яйца раздѣлятъ хората, смразяватъ ги и ги отдалечаватъ едни отъ други. Такива яйца срѣщаме и въ отношенията на хората. Двама приятели се обичатъ, често се срѣщатъ, разговарятъ се братски и взаимно си помагатъ. Единъ день тѣ срѣщатъ млада, красива мома, която поглежда къмъ тѣхъ, усмихва имъ се и си отминава. Тя е хвърлила вече яйцето на раздора помежду имъ. Въ първо време тѣ само се произнасятъ за нея, че е красива мома. Като я срѣщнатъ втори пѫть, момата спира вниманието си повече върху единия отъ тѣхъ. Този погледъ е второто яйце, което ги раздѣля. Тѣ се настройватъ единъ противъ другъ и се скарватъ. Коя е причината, че момата спряла погледа си повече върху единия? Ако погледътъ й е Божественъ лѫчъ, естествено е тя да отправи погледа си върху онзи, който е по-студенъ. – Кой се грѣе повече на слънце? – Който е по-измръзналъ. Който е по-топълъ, по-малко се грѣе на слънцето. На какво се дължи разположението на момата къмъ единия отъ приятелитѣ? Двамата приятели сѫ два извора, които минаватъ презъ различни земни пластове. Отъ кой изворъ ще пие момата? Ако е разумна и слуша интуицията си, тя ще пие отъ онзи изворъ, който минава презъ по-чисти земни пластове. Тя казва: Искамъ да пия чиста вода, да бѫда здрава и да не страдамъ. Ако пия отъ нечистата вода, ще попадна въ човѣшкия порядъкъ и ще страдамъ. Ще кажете, че нечистата вода може да се пречисти, да се маскира нечистотата й. Ще й турятъ малко сиропъ, ще се оцвѣти и ще стане приятна за пиене. И това е възможно. Окото и вкусътъ могатъ да се залъжатъ, но стомахътъ – никога. Щомъ влѣзе нечиста вода или храна въ него, той започва да протестира. Помнете: Любовьта е изворъ. Дето мине, тя напоява, оросява, освѣжава. Който е пилъ отъ извора на любовьта, и боленъ да е, оздравѣва; отчаянъ и обезсърченъ да е, насърчава се. Единъ княжески синъ се влюбилъ въ една красива мома, която не отговаряла на чувствата му. Той се отчаялъ толкова много, че рѣшилъ да се самоубие. Момата го срѣщнала, спряла го и му казала две думи. Лицето му светнало отъ радость, той веднага се усмихналъ и се отказалъ отъ намѣрението да се самоубие. Интересно е, какви сѫ дветѣ думи. Това не е важно; важно е, че следъ тѣзи думи младиятъ князъ казалъ: Има смисълъ животътъ. Заслужава човѣкъ да се жертвува за любовьта. Когато момъкътъ обича една мома, тя трѣбва да знае, че Богъ я обича чрезъ него. И когато момата обича момъка, пакъ Богъ го обича чрезъ нея. Радвайте се на любовьта, която се проявява чрезъ хората. Любовьта иде отъ Бога но чрезъ хората. Когато слушате музика на радиото, отъ него ли иде тя? Радиото само предава музиката, безъ да я произвежда. На сѫщото основание, бѫдете и вие проводници на Божията Любовь. Колкото по-добре я предавате, толкова по-голѣмо е Божието благословение върху васъ. Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ вѣра и любовь. Проявѣте вѣрата, за да се справите съ съмнѣнието. Приложете любовьта, за да видите плодоветѣ на живота. Ако имате едно сѣменце, не питайте, може ли да стане отъ него голѣмо дърво, но го посѣйте въ земята, да се укрѣпи вѣрата ви. Като го поливате и окопавате съ любовь, сѣменцето ще се превърне на голѣмо дърво, което ще дава сладки плодове. Това правятъ вѣрата и любовьта. Христосъ казва: „Ако имашъ вѣра като синапово зърно, и кажешъ на планината да се помѣсти, тя ще се помѣсти”. Какво подразбира думата „планина”? Може ли човѣкъ да мѣсти планината? Този стихъ има вѫтрѣшенъ, скритъ смисълъ. Планината подразбира скръбь, бѣднотия, болѣсти, мѫчнотии и др. Който има вѣра, може да премѣства скърбитѣ си, да се освобождава отъ тѣхъ. Скръбьта може да бѫде голѣма като планина, но вѣрващиятъ лесно се справя съ нея. Той казва на скръбьта: Премести се, да дойде радостьта. На бѣдностьта казва: Дай мѣстото си на богатството. На невѣжеството казва: Дай мѣстото си на знанието. Вѣрващиятъ постига всичко. – Кой вѣрващъ? – Който приема нѣщата по духъ, а не по буква. Радвайте се на онѣзи дарби, на онова богатство и знание, задъ които стои Богъ. Никоя сила въ света не е въ състояние да отнеме тѣзи дарби, това богатство и знание. Радвайте се на всички хора – учени и прости, бѣдни и богати, умни и глупави, здрави и болни. Ще кажете, че не можете да се радвате на глупавия, на болния, на бѣдния. Радвайте се и на тѣхъ, за да подобрите положението имъ. Да се радвате на всички хора, това значи, да виждате въ тѣхъ доброто, а не слабоститѣ и недѫзитѣ имъ. Преди години, когато правѣхъ своитѣ научни изследвания въ България, навсѣкѫде си пробивахъ пѫть, защото търсѣхъ само добродетелитѣ на хората. Казвахъ имъ, че се интересувамъ отъ добродетелитѣ, а не отъ недѫзитѣ имъ. Тѣ познаватъ недѫзитѣ си по-добре отъ мене, но не познаватъ добродетелитѣ си. За тѣхъ, именно, имъ говорѣхъ. Като изнасяхъ добритѣ черти на хората, не срѣщнахъ никакви противорѣчия. Казвалъ съмъ понѣкога недѫзитѣ и отрицателнитѣ черти, но само когато могатъ да ги изправятъ. Иначе, нѣма смисълъ да се занимавамъ съ отрицателнитѣ сили въ природата. Използвайте условията въ сегашния животъ, за да развивате дарбитѣ и способноститѣ си. Ако искашъ да станешъ пѣвецъ, посѣщавай добри пѣвци, да тѣ импулсиратъ; ако искашъ да проявишъ доброто въ себе си, дружи съ добри хора – тѣ сѫ проводници на Божественото. Свързвай се съ разумни и възвишени сѫщества, да възприемешъ нѣщо отъ тѣхъ. На по-нискостоящитѣ отъ тебе ти ще дадешъ нѣщо. Това значи правилна обмѣна между хората. Отгоре ще приемашъ, надолу ще давашъ. Докато хората не отправятъ ума си къмъ Божествения светъ, отдето ще възприематъ, тѣ не могатъ да разчитатъ на никаква култура. Културата се предава отъ висшия къмъ нисшия светъ и отъ нисшия къмъ по-нисшия. Умътъ, сърдцето и душата сѫ проводници на благата, дарбитѣ и способноститѣ, които идатъ отъ възвишения светъ. Умътъ отдѣлно представя мѫжа, а сърдцето – жената. Умътъ и сърдцето заедно представятъ цѣлокупния човѣкъ, въ когото влизатъ 60 милиарда душички: 30 милиарда мѫжки и 30 милиарда женски. Приблизително толкова души сѫществуватъ и на земята. Това твърди окултната наука. За да се развива правилно детето, трѣбва да мине отъ любовьта къмъ мѫдростьта. Детето представя истината. Христосъ казва: „Ако не станешъ като малкитѣ деца, не можешъ да влѣзешъ въ Царството Божие”. Съ други думи казано: Ако не възприемешъ любовьта, мѫдростьта и истината, не можешъ да влѣзешъ въ Царството Божие. Ако не минешъ презъ формата на жената и на мѫжа, не можешъ да влѣзешъ въ Царството Божие. Какво представя мѫжътъ? – Сѫщество, което влиза въ царството на любовьта. – Какво е жената? – Сѫщество, което влиза въ царството на мѫдростьта. – Какво е детето? – Сѫщество, което влиза въ царството на истината. Мѫжътъ въвежда жената въ царството на любовьта; жената въвежда мѫжа въ царството на мѫдростьта, а детето въвежда майката и бащата въ царството на истината. Тази е връзката, която сѫществува между бащата, майката и детето. При това положение, животътъ се осмисля. Като знаете това, отнасяйте се съ почить и уважение единъ къмъ другъ, за да използвате разумно великитѣ Божествени блага и да направите живота си приятенъ и щастливъ. Много хора живѣятъ въ голѣмо изобилие, но не знаятъ, какъ да го използватъ. Имашъ четири – петь деца, но не разполагашъ съ срѣдства, да имъ дадешъ нужното образование. Две деца сѫ нуждни на човѣка: едно момче и едно момиче. Децата сѫ богатство. Стремете се къмъ това богатство, безъ да бѫдете алчни. Малко деца – малко желания. Важно е, човѣкъ да реализира желанията си, а не да ги трупа. Защо ще се обремѣнявашъ съ богатство, отъ което не можешъ да се ползвашъ? Много злато има заровено въ земята, но то се разкрива само на онзи, който е развилъ обонянието си, отдалечъ да го помирисва. Щомъ го намѣри, той ще си вземе толкова, колкото му е потрѣбно. Ще каже нѣкой, че не се интересува отъ златото. Ще се интересувашъ отъ златото като срѣдство въ живота ти, а не като цель. Въ този смисълъ, ще се интересувашъ отъ всичко, което помага за твоето развитие. Така ще се интересувашъ и отъ мѫжа, и отъ жената, и отъ детето. Да се радваме на всичко, което ни обикаля. Да се радваме на светлината и топлината, на въздуха, на водата и на хлѣба. Да се радваме, че живѣемъ въ единъ вѣкъ, когато можемъ да се опознаемъ помежду си; да познаемъ мѫжа, жената и детето. Това е една отъ великитѣ задачи, която ще рѣшимъ въ бѫдеще. 16. Беседа отъ Учителя, държана на 12 септември, 1943 г. 10 ч. с., София – Изгрѣвъ.
  6. 1943_09_12 Пѫтьтъ къмъ изтокъ

    "Вѣчното благо". Съборни беседи отъ Учителя, държани презъ лѣтото на 1943 г. Издание 1944, София. Книгата за теглене PDF Съдържание Пѫтьтъ къмъ изтокъ Една отъ класическитѣ глави на Посланията, това е 13 гл. отъ I. Послание къмъ Коринтянитѣ „Ако говоря съ человѣчески и ангелски езици, а любовь нѣмамъ, ще съмъ медь, що звънти, или кимвалъ, що дрънка”. (1 ст.). Значи, ще бѫдешъ празно шише, безъ съдържание. Ако говорътъ не е посоленъ съ любовь, отъ човѣшки и отъ ангелски езикъ да излиза, пакъ ще бѫде безъ съдържание. Какъвъ човѣкъ си, ако нѣмашъ любовь? Ще приличашъ на кимвалъ, що дрънка. Казвате, че човѣкъ трѣбва да бѫде краснорѣчивъ. Любовьта прави хората краснорѣчиви. – Дотегна ни да слушаме все за любовьта. – Това, което дотѣга на човѣка, не е любовь. Любовьта осмисля всички отношения между хората. Тя осмисля всички прояви на ума, на сърдцето и на волята. Тя осмисля всички мисли, чувства и постѫпки. Мисъльта е сложенъ процесъ. Съ любовьта, обаче, и мисъльта става лѣкъ процесъ. Затова е казано, че само онзи мисли, който люби. Любовьта и обичьта сѫщо така сѫ сложни процеси. Разумнитѣ сѫщества, ангелитѣ, които стоятъ толкова високо, гледатъ на любовьта като на нѣщо недосегаемо, а хората си играятъ съ нея. – Защо? – Защото не я разбиратъ. Момъкъ обича една мома и влиза въ дома й съ обуща, каленъ, нечистъ, както иде отвънъ. Той не разбира любовьта, не може да я оцѣни, поради което гледа на нея като на нѣщо обикновено. Ако момъкътъ разбира и цѣни любовьта, преди да влѣзе въ дома на своята възлюбена, ще измие лицето, рѫцетѣ, краката си десеть пѫти съ чиста вода и тогава ще се рѣши да влѣзе. За предпочитане е да влѣзе босъ, гологлавъ, но съ чисто лице, съ чисти рѫце и крака, отколкото да бѫде облѣченъ, обутъ и безъ любовь въ сърдцето си. Който има любовь въ себе си, той е всѣкога чистъ, измитъ и облѣченъ. Мнозина си въобразяватъ, че знаятъ всичко, че носятъ любовьта, но се заблуждаватъ. Тѣ мислятъ, че сѫ голѣмо величие, отъ високъ произходъ. Прави сѫ, тѣ сѫ отъ високо произхождение, дошли отъ различни планети на слънчевата система, но не сѫ издържали изпита си. Богъ ги създалъ по образъ и подобие свое, изпратилъ ги е на земята да се учатъ, но не имъ се учи. Тѣ говорятъ за своето минало, когато сѫ били голѣми величини. Ако питатъ мене, ще имъ кажа, че въ миналото сѫ заемали по-ниско положение отъ сегашното. Въ миналото нѣкой е билъ пчела, която жилела, или кобра, която хапвала и тровела хората, или тигъръ, или крокодилъ, който гълталъ жертвитѣ си цѣли. Това ви се вижда чудно, не ви се иска да го приемете и казвате, че човѣкъ е излѣзълъ отъ Бога. Излизането отъ Бога подразбира познаване на любовьта. Който познава любовьта, говори за величието на Бога, а не за своето. Да говоришъ за величието на Бога, безъ да познавашъ любовьта, това значи да си въ положението на дете, което има цигулка, но не знае да свири. Майката изважда детето на сцената, дава му цигулката да свири и се хвали, че детето й е гениално. Обаче отъ него нищо не излиза. Лесно се купува цигулка, но мѫчно се свири на нея. Лесно се говори за пѣние, но, да станешъ пѣвецъ, много работа се иска. Всѣки трѣбва да отговаря на мнѣнието, което има за себе си. Погледнешъ се въ огледалото и мислишъ, че си много красивъ. Въ какво се заключава красотата на лицето ти? Въ очитѣ, ушитѣ, носа, устата или въ брадата ти? Красотата има отношение къмъ добротата. Следователно, пипни космитѣ на главата или на брадата си и самъ ще разберешъ доколко си добъръ. Ако космитѣ ти сѫ твърди, ти не си мекъ по характеръ, нито си много добъръ. Вижъ каква миризма излиза отъ тебе, да разберешъ, дали си добъръ или не. Отъ добрия човѣкъ излиза приятно ухание. Добре, че обонянието на съвременнитѣ хора не е толкова силно, да усѣщатъ лошота миризма, която излиза отъ лошия човѣкъ. Влизате въ нѣкой домъ, дето мѫжътъ е крайно ревнивъ. Той пази жена си, да не я погледне другъ. Той не усѣща каква лоша миризма излиза отъ нея и я пази като нѣкаква светиня. Страшно е положението на човѣкъ, който не разбира живота и отношенията между живитѣ сѫщества. Нѣкой нарисувалъ една икона на Христа преди 45 ÷ 50 г. и мисли, че прилича на Него. Всѫщностъ, никаква прилика не сѫществува. Христосъ е живѣлъ преди две хиляди години, образътъ му е билъ съвършено различенъ отъ нарисувания. Въпреки това, хората благоговѣятъ предъ рисувания образъ, предъ иконата на Христа. На иконата се кланятъ, почитатъ я и уважаватъ, но щомъ стане въпросъ за нѣкой живъ човѣкъ, малцина искатъ да знаятъ нѣщо за него. Иконата следъ време се изтрива, а спомѣнътъ за живия човѣкъ остава. Има моми, които постоянно носятъ портрета на своя възлюбенъ въ себе си и дето седнатъ и станатъ, вадятъ го и го цѣлуватъ. Това отношение е нереално, но когато придобие истинския, реаленъ образъ, тогава, на общо основание, той се налага на човѣка. И тъй, който нѣма правилно отношение къмъ хората, не може да има правилно отношение къмъ духа, душата, ума и сърдцето си. Често той се отнася грубо и къмъ своитѣ удове, къмъ рѫцетѣ и краката си. Рѫцетѣ и краката сѫ група отъ разумни сѫщества, които иматъ своя мисъль, свои намѣрения. Човѣкъ поглежда рѫката си, но не вижда какво е вложено въ нея. Той не може да си представи каква енергия отъ Божествения светъ е вложена въ рѫцетѣ, краката и цѣлото тѣло. Благодарение на тази енергия рѫката е толкова пластична, че еднакво може да върши и добри, и лоши дѣла. Работи, докато си още на земята. – Какво положение ще заема на онзи светъ? Какъвъ ще бѫда тамъ? – Какъвто си билъ на земята. Ако глухиятъ и слѣпиятъ отидатъ на онзи светъ, нищо нѣма да видятъ; и тамъ ще бѫдатъ слѣпи и глухи, както били на земята. Въ духовния светъ цари вѣчно мълчание. Въ музиката сѫщо има мълчание, както въ природата. Въ музиката мълчанието се означава съ пауза. Паузата подразбира отдалечаване отъ музикалния центъръ, поради което не чувашъ ясно. Като настройва ухото си, човѣкъ започва постепенно да чува и най-отдалеченитѣ тонове. Тогава паузата се прекратява. Говорътъ, пѣнието сѫ написани ноти на петолинието, по които човѣкъ чете и разбира живота. „И ако имамъ пророчество и зная всичкитѣ тайни и всѣко знание, и ако имамъ всичката вѣра, щото и гори да премѣствамъ, а любовь нѣмамъ, нищо не съмъ”. (2 ст.). Нѣкой мисли, че има голѣми знания, че може да прави чудеса. Питамъ: Имашъ ли любовь? Ако нѣмашъ любовь, знанието ти нищо не представя. – Мога да лѣкувамъ болни. – Имашъ ли любовь? Ако нѣмашъ любовь, изкуството да лѣкувашъ болни пропада. Да лѣкувашъ болни, това значи да сваляшъ раницата отъ гърбоветѣ имъ. Голѣмо изкуство ли е това? Понѣкога е добре да боледува човѣкъ. Ако хората не боледуваха, щѣха да се натъкнатъ на голѣми нещастия. Толстой, който боледувалъ четири–петь пѫти въ живота си, казва, че следъ всѣко боледуване предъ него се откривалъ новъ светъ. Въпреки това, всѣки иска да бѫде здравъ. Ако заболѣе нѣкой, веднага търси лѣкарь. Каже ли му нѣщо за болестьта, той се изплашва, вмѣсто да си помогне и положението му се влошава. Никой не може да избѣгне страданието, което природата му изпраща. Ако избѣгне едно страдание, ще го сполетятъ две, три и повече. Природата е строга и взискателна. Най-многото, което може да направи, е да смекчи страданието му, да го предаде въ музикална гама. Съ музиката нѣщата се понасятъ по-лесно. Страданията иматъ за цель да калятъ човѣка, да го направятъ силенъ, подобенъ на Бога. Казано е, че човѣкъ е създаденъ по образъ и подобие на Бога”. – Кой човѣкъ е създаденъ по образъ и подобие? – Родениятъ отъ Бога. Ако не си роденъ отъ Бога, не можешъ да бѫдешъ подобенъ на Него. Казано е още, че родениятъ отъ Бога грѣхъ не прави. Следователно, ако искате да проявите подобието си съ Бога, трѣбва да се родите отъ Него. „И ако раздамъ всичкия си имотъ за прехрана на сиромаситѣ, и ако предамъ тѣлото си на изгаряне, а любовь нѣмамъ, нищо не се ползвамъ”. (3 ст.). Нѣкой мисли, че като умре, ще бѫде посрѣщнатъ на онзи светъ съ слава и почести. Важно е какъ е умрѣлъ: съ любовь или безъ любовь. Ако е умрѣлъ безъ любовь, нищо не се ползва. Човѣкъ влиза въ по-страшенъ затворъ. Може да влѣзе въ водата и да попадне въ устата на крокодилъ или на китъ. „Любовьта дълготърпи, благосклонна е; любовьта не завижда; любовьта не се превъзнася, не се гордѣе”. (4 ст.). „Любовьта не безобразства, не дири своето си, не се раздражава, не мисли зло”. (5 ст.). – Това сѫ трудни, неразбрани нѣща. – Какво значи да бѫдешъ търпѣливъ? – Като видишъ единъ красивъ и единъ грозенъ човѣкъ, еднакво да ги понасяшъ, да имашъ еднакво разположение къмъ тѣхъ. Кое е цѣнното въ човѣка? Ако срѣщнешъ красивъ човѣкъ, ти изпитвашъ приятность. Какво ще стане съ твоето разположение къмъ красивия, ако той тѣ обере? Какво ще кажешъ за грозния, който ти се притича веднага на помощь? Ти си счупилъ крака си, а той намѣства счупената кость, превързва крака ти и тѣ занася у дома си. Значи, красивиятъ има вѣра въ себе си, знае, че ще тѣ предразположи съ красотата си, ще спечели довѣрието ти. Той тѣ пленилъ съ думитѣ си, както и съ красотата си. Ти се поддавашъ на неговото обаяние и той тѣ обира. Пазѣте се отъ хора, които могатъ да ви обератъ и убиятъ. Тѣ сѫ крадци и разбойници. Въ Америка нѣкѫде имало единъ толкова краснорѣчивъ проповѣдникъ, че който го слушалъ, захласвалъ се, забравялъ всичко, което по-рано го вълнувало. Единъ голѣмъ апашъ чулъ за този проповѣдникъ и си казалъ: И азъ ще отида да го послушамъ. Той е много удобенъ за мене. Като проповѣдва, хората ще се захласнатъ и пренесатъ на онзи светъ. Азъ ще използвамъ тѣхното състояние и ще ги обера. Единъ недѣленъ день той отишълъ на проповѣдьта и започналъ да слуша. Увлеченъ въ думитѣ на проповѣдника, той не усѣтилъ какъ се захласналъ и забравилъ защо дошълъ. Недоволенъ отъ себе си, той посѣтилъ събранието още нѣколко пѫти, съ надежда да бѫде буденъ, да не се увлича отъ проповѣдьта. Обаче всѣкога оставалъ изненаданъ: захласвалъ се и не могълъ да приложи занаята си. Най-после той си казалъ: Ако посѣщавамъ тѣзи проповѣди, въ края на краищата ще забравя занаята си. Опасно нѣщо е този проповѣдникъ, нѣма повече да го посѣщавамъ. Коя е причината за захласването на хората? Достатъчно е да събудишъ интересъ въ човѣка къмъ нѣщо, за да се захласне той моментално. Кажи на нѣкого, че на еди-кое си мѣсто има заровени пари и вижъ какъ ще се захласне. Той забравя всичкитѣ си работи и мисли само за едно: да намѣри посоченото мѣсто и да извади оттамъ паритѣ. Често се говорятъ отвлѣчени нѣща на хората и тѣ или забравятъ какво трѣбва да правятъ, или си въобразяватъ, че знаятъ всичко. Казва се, че трѣбва да бѫдемъ добри, умни, справедливи и т. н. Доброто, разумностьта, справедливостьта сѫ отвлѣчени понятия. Въпреки това, мнозина казватъ, че разбиратъ тѣзи нѣща, че сѫ добри, разумни и справедливи. Единъ виденъ пианистъ отишълъ въ Америка да дава концѣрти. Случило се, че единъ отъ голѣмитѣ американски милиардери не могълъ да присѫства на концѣрта. Затова той поканилъ пианиста у дома си, да му посвири. Пианистътъ отишълъ въ опредѣления часъ въ дома на милиардера, дето очаквалъ да види много хора – познати и приятели на милиардера. Каква била изненадата му, когато видѣлъ, че милиардерътъ билъ самъ съ кученцето си. Пианистътъ започналъ да свири и така се увлѣкълъ въ свиренето и не забелязалъ, че кученцето залаяло. Тогава милиардерътъ казалъ: Достатъчно, спри вече! Далъ му хиляда долара и благодарилъ за свиренето. Значи, кученцето опредѣля свиренето на пианиста. Ако не бѣше залаяло, трѣбвало да свири още. Наистина, кучето познава нѣкои работи, но мѫчно може да опредѣли доброто свирене. То познава дали нѣкой човѣкъ е добъръ. На добрия човѣкъ то не лае. Срѣщне ли лошъ човѣкъ, хвърля се върху него и го лае. Защо кучетата хапятъ нѣкои хора, а други не хапятъ? Има обяснение за това, но нѣма защо да се спираме на причинитѣ. Важно е, че кучетата могатъ да се укротяватъ. Двама англичани се разговаряли за кучета. Единиятъ казалъ, че не го хапятъ кучета. Другиятъ настоявалъ, че може да насъска кучетата си срѣщу него и да го ухапятъ. Хванали се на басъ кой отъ двамата ще излѣзе правъ въ твърдѣнието си. Първиятъ начерталъ една голѣма окрѫжность и влѣзълъ въ центъра. Вториятъ взелъ своитѣ 40 кучета, порода булдогъ и ги насъскалъ срѣщу другаря си. Кучетата започнали да лаятъ и да се хвърлятъ къмъ непознатия, но не могли да минатъ окрѫжностьта и да се приближатъ къмъ човѣка. Той стоялъ въ центъра и обикалялъ около него. Въ момента, когато кучетата били най-разярени, той свирналъ съ уста и тѣ моментално млъкнали, подвили опашка и се отдалечили. Така той спечелилъ баса. „Любовьта не безобразства, не дири своето си, не се раздражава, не мисли зло” (5 ст.). „На неправдата се не радва, а сърадва се на истината”. (6 ст.). „Всичко претърпѣва, на всичко хваща вѣра, на всичко се надява, всичко търпи”. (7 ст.). „Любовьта никога не отпада”. (8 ст.). – Сѫщественото качество на любовьта е, че въ нея не става никаква промѣна. Единствената сила, която не губи равновѣсието си, е любовьта. Единствената сила, която разрѣшава противорѣчията и внася миръ и хармония въ живота, е любовьта. Противорѣчията, злинитѣ въ областьта на любовьта се превръщатъ въ симфония. „Другитѣ, обаче, пророчества ли сѫ, ще се прекратятъ; езици ли сѫ, ще престанатъ; знание ли е, ще изчезне”. (8 ст.). „Защото отчасти знаемъ и отчасти пророкуваме”. (9 ст.). – Пророчество безъ любовь не е истинско. Говоръ безъ любовь не е истински. Всѣко нѣщо, направено безъ любовь, нѣма съдържание и смисълъ. За такова нѣщо се казва, че е медъ, що звънти и кимвалъ, що дрънка. „Но когато дойде съвършеното, тогазъ това, което е отчасти, ще се прекрати”. (10 ст.). „Когато бѣхъ младенецъ, като младенецъ говорѣхъ, като младенецъ мѫдрувахъ, като младенецъ размишлявахъ; но откакъ станахъ мѫжъ, напуснахъ, което е младенческо”. (11 ст.). „Защото сега видимъ мрачкаво, както презъ огледало, а тогава ще гледаме лице съ лице; сега познавамъ отчасти, а тогава ще позная, както съмъ и познатъ”. (12 ст.). „А сега оставатъ тѣзи тритѣ – вѣра, надежда, любовь; но най-голѣма отъ тѣхъ е любовьта”. (13 ст.). Павелъ написа най-хубавата глава за любовьта, но не бѣше човѣкъ на любовьта. Първоначално той поддържаше стария законъ, поради което гонѣше християнитѣ. Той се запитваше: Какъ смѣятъ тѣ да нарушаватъ Мойсѣевия законъ? Обаче, като разбра смисъла на любовьта, той каза: Всичко считамъ за изметъ, за да придобия любовьта”. Като не разбиратъ смисъла на любовьта въ всичкитѣ й прояви, хората я дѣлятъ на нисша и висша. Любовьта е единна и недѣлима. Тя е сила, която поглъща всичко: и чувствата, и мислитѣ, и постѫпкитѣ. Турена на едното блюдо на везнитѣ, тя се уравновѣсява съ всички сили на света. Има ли нѣщо лошо въ това, което е силно? Има ли нѣщо лошо въ водопада, който бучи отдалечъ? Лошото е въ неразбирането на нѣщата. Разумниятъ може да използва енергията, която се развива въ бушуващата вода. Ако американцитѣ могатъ да използватъ всичката енергия на Ниагарския водопадъ, ще залѣятъ съ нея цѣла Америка, а излишъка ще изпратятъ въ Европа. Засега тѣ сѫ използвали само часть отъ енергията на водопада за осветление. Всѣки човѣкъ има по единъ водопадъ въ себе си. Ако може да използва енергията му, богатъ става; ако не може да я използва, ще се удави въ водата му, както е станало съ много американци. Двама млади американци се разхождали съ лодка по горното течение на Ниагарския водопадъ. При едно несполучливо обръщане на лодката, тѣ се намѣрили въ буйнитѣ, течащи води на водопада. Единиятъ отъ тѣхъ се удавилъ, а другиятъ, следъ усилена борба, успѣлъ да се залови за една голѣма скала и останалъ тамъ, докато го спасятъ. Водата бушувала, ревала подъ него, а той стоялъ и чакалъ спасение. Тогава нѣмало аероплани, да му подадатъ вѫже отгоре, да се хване за него. Параходъ тамъ не върви, лодка сѫщо не може да отиде до скалата. Стоятъ американци на брѣга и мислятъ, какъ да го спасятъ. Най-после той билъ спасенъ по нѣкакъвъ начинъ. Кой човѣкъ се спасява? – Грѣшниятъ. – Кой може да спаси човѣка отъ грѣха? – Любовьта. Затова се казва, че Христосъ дойде на земята да спаси човѣчеството отъ грѣха. Само Христосъ можа да понесе тази тежка задача и да я изпълни. Той бѣше свързанъ съ Бога, съ Неговата Любовь, която му помагаше. Ще кажете, че хората грѣшатъ отъ любовь и заради любовьта. Щомъ любовьта е причина за грѣха, тя ще освободи човѣчеството отъ грѣха. Тя иде въ света, да извади навънъ грѣха и да спаси хората отъ него. Изопачената любовь е внесла злото въ света, а правата, добре разбрана любовь е внесла доброто. Това сѫ дветѣ майки и двамата бащи, които раждатъ доброто и злото въ човѣка. Какъ ще си обясните факта, че една и сѫща майка ражда две деца – едното добро и благородно, а другото – лошо, престѫпно? Коя е причината, че въ единъ и сѫщъ човѣкъ се раждатъ две чувства или две мисли – едната светла и възвишена, а другата – престѫпна? Доброто въ човѣка е родено отъ добрия баща и добрата майка, а злото – отъ лошия баща и лошата майка. Значи, човѣкъ се намира подъ влиянието па две различни начала: на доброто и на злото. Следователно, той трѣбва да различава дветѣ влияния въ себе си, да знае кой му говори. Нѣкой казва, че Господъ му говори, а сѫщевременно прави зло. Той се самозаблуждава. Дето е Богъ, тамъ е доброто, тамъ е любовьта. Днесь любовьта иде въ света да помогне на хората, да ги извади отъ невѣжеството, отъ заблужденията, отъ противорѣчията, въ които сами сѫ изпаднали. Животътъ на съвременнитѣ хора е изопаченъ. – Кой го изопачи? – Падналитѣ ангели и хората. Ангелитѣ започнаха да го изопачаватъ, а хората завършиха този процесъ. Богъ е рѣшилъ да изправи света, да го изчисти, затова допуща страданията, като процесъ на чистене. Пречистването става чрезъ тѣлото, чрезъ ума и чрезъ сърдцето. Страданията на тѣлото сѫ най-голѣми, на сърдцето – по-малки, а на ума – най-малки. Когато страданията сѫ много голѣми, човѣкъ изгубва съзнанието си. Така страданията се прекратяватъ. Не се страхувайте отъ страданията, но радвайте се на всичко, което иде да ви изчисти. Нѣкой иска да обработи земята си, но, по нѣмане на инструментъ, той рови съ рѫцетѣ си, като къртица. Защо ще осакатява рѫцетѣ си? Защо ще си причинява излишни страдания? Нѣкога е било необходимо къртицата да се зарови въ земята и съ якитѣ си крака да си пробива пѫть и да си търси храната. Тогава условията на живота сѫ били много лоши. Днесь условията сѫ по-добри, но къртицата още не може да се убѣди да напусне стария животъ и да излѣзе вънъ. Сега условията на живота сѫ по-добри и за хората, но и тѣ мѫчно се убѣждаватъ да напуснатъ стария животъ и да влѣзатъ въ новия – въ живота на любовьта. И въ любовьта има страдания, но лесно се носятъ. Въ безлюбието страданията осакатяватъ, съсипватъ човѣка. Любовьта иде да освободи човѣка отъ ненужднитѣ страдания, отъ сиромашията, отъ болеститѣ и противорѣчията. Тя може да направи за човѣка всичко, каквото той пожелае. И, въпреки това, човѣкъ ходи тукъ-тамъ да се моли да му помогнатъ. Пише любовни писма на единъ, на другъ, но не получава отговоръ на писмата си. – Защо? – Моли се безъ любовь. Молитва безъ любовь не се приема. Работа безъ любовь не е производителна. Мисъль безъ любовь не дава плодове. Всѣко нѣщо, направено безъ любовь, изчезва. Кѫде сѫ Асирийското и Вавилонското царство? Кѫде е великата Римска империя? Всѣка държава, която не е основана на любовьта, ще изчезне. Днесь насилието господства навсѣкѫде: и въ войнитѣ, и въ обикновения, привидно тихъ и спокоенъ, животъ на хората. Тѣ мислятъ, че побѣдата ще донесе миръ и свобода. Не е така. Никоя война досега не е донесла миръ и нѣма да го донесе. Любовьта ще донесе мира и свободата. Тя ще освободи хората отъ заблужденията имъ и ще ги задоволи. Светътъ ще се оправи, когато слънцето на човѣшката душа изгрѣе. Днесь има условия за това. Нѣма по-лесно нѣщо за човѣка отъ това, да намѣри любовьта въ себе си и да я прояви. Но и по-мѫчно нѣщо отъ това нѣма. За знаещия нѣщата лесно се постигатъ, за невѣжия – мѫчно. Тръгналъ си да копаешъ злато въ земята, но объркашъ посоката. Вмѣсто на изтокъ, ти отивашъ па западъ и се отдалечавашъ отъ мѣстото, Обърни се, направи ѫгълъ отъ 180° и ще намѣришъ мѣстото, дето е заровено златото. Ти се отдалечавашъ отъ любовьта, а при това искашъ да реализирашъ желанието си. Обърни се, направи ѫгълъ отъ 180° и ще намѣришъ мѣстото, което търсишъ. Знанието, богатството, любовьта, които търсишъ, сѫ на изтокъ, дето изгрѣва слънцето на живота. Мнозина питатъ, кѫде е любовьта и какъ ще я намѣрятъ. Обърнете се на изтокъ. Тамъ е любовьта, тамъ е Богъ. Обърнете ли се на западъ, всичко ще изгубите. Който отива на изтокъ, печели; който отива на западъ, губи. Ангелитѣ, които напуснаха небето, за да търсятъ съкровища, изгубиха и това, което имаха. И хората, които напуснаха рая, за да търсятъ знание, богатство и слава, изгубиха всичко, което имъ бѣше дадено. Така сгрѣшиха и първитѣ човѣци. Всички хора сѫ малджии, всички търсятъ богатство, заровено въ земята. Кой човѣкъ не е желалъ да бѫде богатъ, ученъ, силенъ, да има кѫщи, ниви, имоти, да се разхожда съ файтонъ и съ автомобилъ, да посѣщава концѣрти и театри? Не сѫ лоши тѣзи желания, но нищо не допринасятъ. Въ края на краищата, светътъ се е превърналъ въ голѣма гробница, дето лежатъ коститѣ на млади моми и момци, на майки и бащи, учители и ученици, свещеници и проповѣдници, управляващи, управляеми и т. н. Казвате: Красивъ е светътъ. – Кой светъ е красивъ? Ако говорите за Божия светъ, прави сте, красивъ е този светъ. Но ако говорите за човѣшкия светъ, дето се чуватъ пъшкания и вопли, мѫчения и страдания, насилие и ужасъ – нищо красиво нѣма въ него. Човѣшкиятъ светъ не може да ни радва. Човѣшкиятъ светъ не е нищо друго, освѣнъ драма, комедия или трагедия, въ която сами себе си измѫчватъ и убиватъ, сами себе си осмиватъ. Какво красиво има въ такава драма или комедия? Откажете се отъ вашия светъ, обърнете се на изтокъ и влѣзте въ Божия светъ, въ света на любовьта, на вѣчния миръ и радость, на вѣчния животъ. Често хората си въобразяватъ, че могатъ да постигнатъ много нѣща, да станатъ велики. Човѣкъ може да постигне нѣщо, докато се качва по планината, да стигне най-високия връхъ. Това е изкачване нагоре, до пълна възрасть. Дойде ли до тази точка, повече не може да се повдига. Той е стигналъ върха. Оттамъ нѣма изходъ: или въ пропастьта ще падне, или ще се върне назадъ. Връщането е за предпочитане предъ падането въ пропастьта. Да се обърнешъ въ друга посока е за предпочитане предъ връщането. Щомъ дойдешъ до крайната посока, ще се обърнешъ къмъ Изтокъ, къмъ Извора на живота. Ще вървишъ напредъ и ще слушашъ гласа на Разумното Начало въ себе си. Ако не слушашъ този гласъ, ще паднешъ въ пропастьта. Единъ бѣденъ, но разуменъ човѣкъ, минавалъ презъ една гора и видѣлъ на пѫтя си голѣма пропасть. Понеже презъ този пѫть минавали много пѫтници, той се спрелъ за малко, да предупреди нѣкои отъ тѣхъ, да не паднатъ въ пропастьта. По едно време той видѣлъ, че наближава единъ пѫтникъ, богатъ търговецъ, замисленъ въ своитѣ работи. Бѣдниятъ се изпречилъ на пѫтя му и казалъ: Приятелю, отбий се надѣсно, да не пострадашъ. – Съ какво право се изпречвашъ на пѫтя ми? Азъ зная, кѫде вървя, не ми препятствай! Махналъ съ рѫка и продължилъ пѫтя си. Едва изминалъ стотина метра и се чулъ викъ. Богатиятъ падналъ въ пропастьта и започналъ да вика за помощь: Братко, помогни ми да излѣза отъ тази дупка. Бѣдниятъ се приближилъ, хвърлилъ едно вѫже и му помогналъ да излѣзе. Следъ това казалъ: Нали тѣ предупредихъ, че има опасность на пѫтя ти? Защо не ме послуша? – Ще слушамъ вече. Бързахъ, не искахъ да ме спиратъ въ пѫтя. Следователно, когато Разумностьта ви говори, трѣбва да слушате. Не питайте, какво право иматъ да ви спиратъ на пѫтя; не питайте, защо този простакъ ви дава съвѣтъ. Щомъ Разумностьта говори, слушайте я. Дали говори чрезъ дете или чрезъ възрастенъ, слушайте гласа й. Дали простъ или ученъ ви говори, щомъ съвѣтътъ му е разуменъ, слушайте го. Простъ човѣкъ е онзи, който говори безъ любовь. Който говори съ любовь, е разуменъ. Слушайте гласа на Разумностьта въ себе си. Този гласъ е гласътъ на любовьта, която говори изключително истината. Следвайте гласа на любовьта, погледа на любовьта и нейнитѣ движения. Тя показва посоката, къмъ която човѣкъ трѣбва да се движи. Измѣнете посоката па движението си, която води къмъ стария животъ и следвайте новата посока на любовьта. Тя е пѫть къмъ Изтокъ, дето цари абсолютна чистота. Ще кажете, че човѣкъ трѣбва да се чисти, да придобие поне частична чистота. Не частична чистота, но абсолютна чистота е нужна на хората. Въ новия пѫть на живота ще има и драма, и комедия, и трагедия, но не като тѣзи на стария животъ. Трагедията на старозавѣтния се заключава въ това, че отнели ябълката му и я дали на другъ. Той плаче, страда, че отнели нѣщо отъ живота му. Трагедията на праведния се заключава въ сѫщото, но той не страда. Той се радва и казва: Все едно е, дали азъ ще изямъ ябълката или моятъ ближенъ. Значи, ако ти изядешъ ябълката, това не е драма; ако ближниятъ ти я изяде, това е вече драма. Азъ поддържамъ онази драма или трагедия, когато ябълката минава отъ тебе въ твоя ближенъ. Нека драмата влѣзе въ тебе, а не само отвънъ да я изучавашъ. Досега хората сѫ страдали фиктивно. Когато страданието проникне дълбоко въ душитѣ имъ, светътъ ще се оправи. Съвременнитѣ хора не познаватъ още истинскитѣ страдания. Тѣ се мѫчатъ, страдатъ, но душитѣ имъ още не сѫ засегнати. За да спечели човѣшкитѣ души, Христосъ дойде на земята и пострада. Така Той показа пѫтя на човѣчеството къмъ спасение. Единствената сила въ света, която желае доброто и щастието на човѣчеството, е любовьта. И тъй, върнете се отъ пѫтя, по който досега сте вървѣли. Престанете да тѫпчете надѣсно и налѣво, на западъ и на изтокъ. Една посока трѣбва да държите – нагоре, къмъ любовьта – перпендикулярътъ на живота. Като хванете тази посока, мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ ви ще станатъ светли. Щомъ светлината се яви, деньтъ настѫпва. Колкото повече се намалява светлината, топлината и силата, толкова деньтъ се намалява и настава нощь. На старитѣ казвамъ: Обърнете се подъ ѫгълъ 180°, дето младитѣ вървятъ. Младитѣ и старитѣ трѣбва да се срѣщнатъ, а тѣ се разминаватъ. Тази е причината, дето и еднитѣ, и другитѣ не успѣватъ. Младитѣ тръгватъ къмъ изтокъ, да търсятъ богатство. Като дойдатъ до извѣстно мѣсто, тѣ се разколебаватъ и казватъ: Не е този пѫтьтъ, ще вървимъ по пѫтя на нашитѣ дѣди и прадѣди. Пѫтьтъ на старитѣ е къмъ западъ. Не ходете по този пѫть. Обърнете се и следвайте новия пѫть – къмъ Изтокъ. Не търсете любовьта тамъ, дето дѣдо ти я търсилъ. Единствениятъ пѫть, по който можемъ да намѣримъ любовьта, е Христовиятъ пѫть – пѫтьтъ къмъ Бога. Като дойде голѣмото страдание, Христосъ каза: „Господи, ако е възможно, нека ме отмине тази чаша”. Най-после Той каза: „Господи, да бѫде Твоята воля! Въ Твоитѣ рѫце предавамъ духа си”. Какво изгуби Христосъ, като се пожертва? Не само, че нищо не изгуби, но се прослави, великъ човѣкъ стана. Докато човѣкъ държи духа си въ своитѣ рѫце, обикновенъ ще си остане. Въ който моментъ предаде духа си въ рѫцетѣ на Бога, великъ ще стане. Това значи, да възлюбишъ Господа съ всичкия си умъ, съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа и съ всичката си сила и да станешъ служитель на любовьта. Помни: Следвай пѫтя къмъ Изтокъ. Това се постига чрезъ любовьта. Люби Бога, люби ближния си, люби и себе си, за да намѣришъ пѫтя, който води къмъ Изтокъ. Колкото повече се отваряшъ за любовьта, толкова повече се приближавашъ къмъ Бога. Затова е казано: „Да възлюбишъ Бога съ всичкия си умъ, съ всичкото си сърдце, душа и сила и ближния като себе си”. 15. Беседа отъ Учителя, държана на 12 септември 1943 г., 5 ч. с., София – Изгрѣвъ.
  7. 1943_09_10 Хармония въ живота

    "Вѣчното благо". Съборни беседи отъ Учителя, държани презъ лѣтото на 1943 г. Издание 1944, София. Книгата за теглене PDF Съдържание Хармония въ живота На какво се дължатъ погрѣшкитѣ въ живота? – На отсѫствието на светлина, топлина и сила. Когато се движи въ тъмнина, човѣкъ непремѣнно ще направи нѣкаква погрѣшка. Когато вънъ е студено и трѣбва да работи, човѣкъ се отпуща, става ленивъ и недѣятеленъ. Така той ще пропусне нѣщо отъ работата си и ще сгрѣши. Когато изгуби силата си, той пакъ прави погрѣшки. Ако на гърба на слабия турите товаръ отъ 50 кг., той не може да издържи тази тежесть. Насрѣдъ пѫтя ще падне, и товарътъ ще пострада. Какво ще стане, ако той носи на гърба си сандъкъ съ стъклени предмѣти? Докато живѣете въ човѣшкия порядъкъ, все ще направите нѣкаква погрѣшка. Влѣзете ли въ Божествения порядъкъ, тамъ не сѫществуватъ погрѣшки. Като се говори за животъ безъ погрѣшки, съвременнитѣ хора казватъ, че е невъзможно човѣкъ да не грѣши, не може безъ погрѣшки. Ние се интересуваме, отъ кѫде е дошла частицата „не”, отъ кѫде е произлѣзла отрицателната форма на глагола „мога”. Каже ли нѣкой „не мога да направя това или онова”, той живѣе въ човѣшкия порядъкъ. Този порядъкъ е създалъ отрицателната частица „не”. Затова е казано, че невъзможното за човѣка е възможно за Бога. Невъзможното за човѣшкия порядъкъ е възможно за Божествения. Съ други думи казано: Невъзможното въ тъмнината е възможно въ светлината; невъзможното въ студа е възможно въ топлината; невъзможното въ безсилието е възможно въ силата. Докато не разбирате условията на живота, всѣкога ще бѫдете въ противорѣчия. Виждате, напримѣръ, че нѣкой бърза, и се чудите, коя е причината за това. Много естествено, той слиза отъ планината, дето наклонътъ е голѣмъ и безъ да иска, бърза. Другъ нѣкой върви бавно, навежда се, върти се надѣсно-налѣво, обикаля. Чудите се, защо върви така. Нѣма нищо чудно. Той се качва по планината, пѫтьтъ е стръменъ, не може да ходи правъ, безъ огъване. Ето защо, за да не изпадате въ противорѣчия, въ всѣка проява на човѣка трѣбва да виждате присѫствието или отсѫствието на светлина, топлина и сила. Щомъ нѣкой не иска да работи, това показва, че, или е тъмно около него, или е студено. Какъ се работи въ тъмнина и въ студъ? Ако тѣ биятъ, и ти се обезсилишъ, какъ ще работишъ? Светлината, топлината и силата сѫ стимули въ човѣшкия животъ. Нѣма ли тѣзи импулси, човѣкъ очаква да му се плати. Той работи за пари. При това, колкото повече му се плаща, толкова по-голѣмъ импулсъ придобива и по-добре работи. Турете мързеливия човѣкъ на едното блюдо на везнитѣ и наблюдавайте, какво става. Въ първо време той е толкова тежъкъ, че везнитѣ не се мръдватъ. Започвате да турятѣ пари на другото блюдо. Туряте сто лева, първото блюдо не се мърда; турятѣ двеста, едва се поклаща. Постепенно увеличавате паритѣ, дохождате до хиляда, две хиляди, три хиляди лева, най-после второто блюдо се повдига и уравновѣсява съ първото. Тогава човѣкътъ казва: Готовъ съмъ вече да работя. Често чувате да се говори: Трѣбва да живѣемъ добре. Повече идеализъмъ е нуженъ въ живота. Другъ порядъкъ трѣбва да се създаде. Питамъ: Какъвъ порядъкъ ще създадатъ съвременнитѣ хора? Какъвъ идеалъ ще внесатъ въ живота? Ще кажете, че правото трѣбва да се постави като идеалъ въ живота. Добре е това, но, преди всичко, трѣбва да се започне отъ най-малкитѣ прояви въ живота. За какво право ще говоришъ, ако не си далъ еднакво право на буквитѣ, съ които си служишъ? Напишешъ една дума отъ петь букви, и всичкитѣ букви сѫ различни по голѣмина. Напишешъ едно писмо, което едва се чете. Една буква голѣма, втората малка, третата още по-малка, а последнитѣ даже недописани. На края на писмото се извинявашъ, че си бързалъ много. Защо бързашъ толкова? Нали говоришъ за право въ света? Защо не отдадешъ нужното право и на буквитѣ? Ще кажете, че „ъ” и „ь” на края на думитѣ не сѫ важни, нѣматъ голѣмо значение за смисъла на думата. Какво ще правите, ако пишете писмо на английски езикъ, дето има думи, на които се пишатъ нѣколко букви безъ да се четатъ? – Защо сѫ нужди и тѣзи букви? – Не може безъ тѣхъ. Една отъ причинитѣ за вмъкването на тѣзи букви представлява борба срѣщу лѣностьта въ човѣка. Тѣ служатъ като стражари, които заставятъ човѣка да бѫде работливъ, дѣеспособенъ. Мързи тѣ, или не, бързашъ, или не бързашъ, ще ги напишешъ. Днесь хората сѫ работливи, и безъ стражари вършатъ работата си, но, въпреки това, стражаритѣ си оставатъ. Всѣки човѣкъ е обиколенъ отъ единъ или двама стражари, които следятъ, какъ върши работата си. Безъ стражари не може. Тѣ следятъ, какво прави човѣкъ – добро или зло, какви мисли и чувства го вълнуватъ и т. н. Единъ българинъ отишълъ на гости у кума си, който билъ шеговитъ човѣкъ. Изобщо, българинътъ е духовитъ, обича хумора. Кумътъ рѣшилъ да устрои една шега на кумеца си. Жена му приготвила обѣдъ и, както било горѣщо яденето, сипали го въ чинии. Кумецътъ, бързъ, енергиченъ човѣкъ, веднага започналъ да яде, но изгорилъ устата си. Понеже не искалъ да изплюе яденето, той започналъ да го обръща на една и на друга страна въ устата си, докато изстине. За да не го забележи кумътъ, той погледналъ нагоре и запиталъ: Отъ кѫде взехте, куме, тѣзи греди? Кумътъ отговорилъ: Отъ Лакомъ долъ. Кумецътъ искалъ да скрие погрѣшката си, затова гледалъ нагоре. Така постѫпватъ мнозина. Нѣкой цигуларь свири предъ публика. Ако изпусне една нота или изпълни невѣрно нѣкои тактове, публиката може да не забележи това – зависи отъ нейното ухо. Музикалната публика схваща и най-малкитѣ погрѣшки на цигуларя. Тя е стражъ, който го дебне. Ако публиката не е музикална, погрѣшкитѣ оставатъ незабелязани. Обаче, погрѣшкитѣ на цигуларя се отразяватъ върху живота му. Музикантътъ, изобщо, трѣбва да бѫде точенъ и изпълнителенъ. Ако изпуска нѣкои тонове, той става скѫперникъ, отнема се нѣщо отъ характера му. Музикантътъ трѣбва да дава отъ себе си, да проявява щедрость. Той се нуждае отъ точность и щедрость въ изпълнението. Това се иска отъ всички хора. Ако пишешъ писмо на приятеля си, не бѫди скѫперникъ, да напишешъ две-три думи. Напиши му едно светло, топло, силно писмо, да го зарадвашъ. Ще кажете, че има лаконическа речь. Тя се употрѣбява въ рѣдки, важни случаи. Цезаръ, римски пълководецъ, казалъ: „Дойдохъ, видѣхъ и побѣдихъ!” Помнете: Както външнитѣ, така и вѫтрешнитѣ прояви на човѣка опредѣлятъ неговия характеръ. Сѫщото се отнася до удоветѣ на човѣшкия организъмъ, до тѣхната форма и голѣмина. Напримѣръ, човѣкъ съ кѫси пръсти обобщава нѣщата. Много нѣща вижда той, но веднага ги обобщава. Той се движи по периферията на крѫга, интересува се отъ неговата голѣмина. Той мечтае за голѣми работи. Човѣкъ съ дълги пръсти има отношение повече къмъ единичнитѣ нѣща, до подробноститѣ. Той влиза въ центъра на крѫга, отъ дето тегли радиуси и върви по тѣхъ. Колко е голѣмъ крѫгътъ, това не го интересува. Той се интересува отъ съдържанието. Достатъчно е да погледнете пръститѣ на човѣка, за да познаете, какъ е работилъ въ миналото и какъ работи сега. Природата е написала всичко върху човѣка. Като го погледнете, познавате, кои нѣща спъватъ развитието му и кои благоприятстватъ. Три нѣща препятстватъ на човѣка: алчностьта, тщеславието и гордостьта. Това сѫ недѫзи, които сѫществуватъ въ цѣлия органически светъ. Гордостьта се проявява, когато нѣщата се изнасятъ, каквито не сѫ въ действителность. Кокошката, която има пиленца, срѣщне на пѫтя си волъ и се ежи, иска да го уплаши, да му покаже, че е голѣма, силна. Каква е нейната сила предъ тази на вола? И котката, като срѣщне нѣкаква опасность, настръхва, иска да плаши голѣмитѣ. И човѣкътъ често се представя по-силенъ, по-голѣмъ, отколкото е въ действителность. Това е все гордость. Единъ турчинъ се хвалелъ, че, като билъ въ Багдатъ, прескачалъ голѣми трапове, дълбоки 20 метра. – Прескочи и тука такъвъ трапъ. – Не мога, условията въ България сѫ особени, не сѫ както въ Багдатъ. Единъ цигуларь дава концертъ, всички вѣстници пишатъ за него. Обаче, концертътъ не излиза, както очакватъ. Цигуларьтъ се извинява съ публиката: не била много музикална, или салонътъ не билъ добре отопленъ. Въ сѫщность, вината е въ него: не си е доялъ, или преялъ; проявилъ е тщеславието и гордостьта си. Ще ядешъ умѣрено, безъ да преяждашъ; ще свиришъ умѣрено, да не се уморявашъ. Пази нервната си система, да не се претоваря. Така ще изпълнишъ задачата си добре и на време. Хората се питатъ, какъвъ ще бѫде животътъ имъ, какво ги очаква въ бѫдеще. Бѫдещето на човѣка зависи отъ хармоничния животъ. Ако между мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ му има хармония, светло бѫдеще го очаква. Ако рибата ме пита, какво я очаква въ бѫдеще, казвамъ: Скара тѣ очаква. Ако водата ме пита, какво я очаква, казвамъ: Очаква тѣ и добро, и зло. Докато водата е далечъ отъ човѣка, добро я очаква. Влѣзе ли въ човѣшкия животъ, и добро, и зло я очаква. Хората ще я турятъ на работа, дето тя не иска. Така тя ще изгуби чистотата си. Следъ това ще я изхвърлятъ навънъ, като непотрѣбна, и ще търсятъ чиста вода. Въ човѣшкия животъ водата минава презъ чисти мѣста, но и презъ нечисти. Следъ това хората се стремятъ къмъ идеаленъ, чистъ животъ. На земята е невъзможно да живѣешъ въ абсолютна чистота. – Защо? – Защото приемашъ чистъ въздухъ, задържашъ го извѣстно време въ себе си и го изхвърляшъ навънъ нечистъ. Приемашъ чиста вода, която следъ време изхвърляшъ нечиста. Хората искатъ да бѫдатъ търпѣливи, но и това още не е възможно. Докато правишъ 10 вдишки и 10 издишки въ минута, ти не можешъ да бѫдешъ търпѣливъ. За търпѣливия човѣкъ е нормално да прави три вдишки и три издишки на минута. За Бога е казано, че е дълготърпѣливъ. Той прави само една вдишка и една издишка презъ цѣлата вѣчность. Съвременната наука счита нормално дишане, да поемашъ десеть пѫти въздухъ въ минута и десеть пѫти да издишашъ, десеть вдишки и десеть издишки. Нервнитѣ хора дишатъ бързо, слабогръдитѣ – сѫщо. При нормалното дишане, което става тихо, спокойно, безъ шумъ, човѣкъ изпитва приятность и разположение. Като спи, здравиятъ човѣкъ диша толкова тихо, че не се чува, не можешъ да разберешъ живъ ли е, или не. Нѣкой, като спи, хърка. Това показва, че дишането му не е правилно. Трѣбва да се обръща внимание на дишането, понеже е свързано съ мисъльта. Който не диша правилно, той не може да мисли добре. За такъвъ човѣкъ се казва, че липсва светлина въ мислитѣ му, топлина въ чувствата му или сила въ душата му. Умътъ е мѣрка, която опредѣля характера, количеството и светлината на мислитѣ, сърдцето е мѣрка за чувствата, а волята – мѣрка за силата на постѫпкитѣ. Силна воля има онзи, на когото постѫпкитѣ сѫ възвишени и благородни. Светълъ умъ, топло сърдце и силна воля сѫ нуждни на човѣка, за да изправя погрѣшкитѣ си. Иначе, той ще грѣши, безъ да признава и съзнава погрѣшкитѣ си. Защо да не признаешъ погрѣшката си? Ще кажешъ, че, съ признаване на погрѣшката си, ще понижишъ достойнството си. Не е така. Като грѣшишъ, ти понижавашъ достойнството си. Като изправяшъ погрѣшкитѣ си, ти се повдигашъ предъ себе си и предъ хората. Кой печели повече: който грѣши, или който изправя погрѣшката си; който учи, или който не учи; който работи, или който не работи? Като е дошълъ на земята, човѣкъ ще учи, ще работи, за да се усъвършенства. Презъ много фази и състояния ще мине той, докато научи уроцитѣ си. Така той дохожда до положение да разбира смисъла на противорѣчията, да цѣни и добритѣ, и лошитѣ условия. Самъ ли живѣе, или въ общество на хора, все ще придобие нѣщо цѣнно въ характера си. Има животни, които живѣятъ сами, но първоначално сѫ живѣли въ стада. Изобщо, за животнитѣ стадното състояние е по-естествено отъ единичния животъ. Овцетѣ и до днесь се движатъ на стада: едни отъ тѣхъ вървятъ напредъ, а други – назадъ. – Какво печелятъ първитѣ и какво – последнитѣ? – Първитѣ ядатъ най-чистата храна. Понеже преди тѣхъ не сѫ минали други животни, храната е запазила чистотата си. Последнитѣ сѫ принудени да ядатъ отѫпкана и нечиста храна. Ако сѫ умни и внимателни, тѣ стѫпватъ предпазливо и избиратъ неутѫпканата и чиста храна. Оттукъ вадимъ заключението: срѣщнете ли човѣкъ, който е невнимателенъ и бързъ, ще знаете, че той е заемалъ първо мѣсто и нѣмалъ никакви препятствия. Който е внимателенъ, предпазливъ и взискателенъ, както въ храната си, така и въ отношенията си, той е заемалъ последното мѣсто въ обществото. Способнитѣ ученици, които заематъ първитѣ мѣста, развиватъ гордость и самоуважение къмъ себе си. Да имашъ самоуважение, това е естествено качество; да бѫдешъ гордъ, това е неестествена проява на човѣка. Гордостьта представя натегнато състояние на струнитѣ, а самоуважението и достойнството – нормално състояние на струнитѣ. Ако обтегнешъ струнитѣ на цигулката повече, отколкото трѣбва, тѣ непремѣнно ще се скѫсатъ. Ако ги обтегнешъ, колкото трѣбва, ще свиришъ добре и съ разположение. Като ученици, вие трѣбва да работите върху самовъзпитанието си. Да се самовъзпитавашъ, това значи, да знаешъ, отде да започнешъ. Ще работишъ върху очитѣ, ушитѣ и устата си. Очитѣ сѫ свързани съ ума и светлината, която излиза отъ него; ушитъ сѫ свързани съ сърдцето и топлината, която излиза отъ него; устата е свързана съ душата и силата, която излиза отъ нея. Зѫбитѣ представятъ волята, чрезъ която се изявява силата. Езикътъ прави прегледъ на храната, обработва я и я изпраща въ стомаха. Като говори, човѣкъ пакъ си служи съ езика. Значи, той предава думитѣ, които се отличаватъ една отъ друга по съдържание и смисълъ. Трояка е службата на езика: опитва храната, обработва я въ устата и предава думитѣ, т. е., човѣшката речь. Езикътъ играе важна роля при възпитанието на човѣка. Казватъ за нѣкого, че има невъзпитанъ, т. е. невъздържанъ езикъ. За другъ казватъ, че езикътъ му е възпитанъ. Животнитѣ се поздравяватъ съ езика си. И змията, като срѣщне човѣкъ, вади езика си. Това не означава, че иска да хапе. Тя се радва на човѣка, а той, като не разбира проявитѣ й, взима камъкъ и я убива. Когато хората се срѣщатъ, поздравяватъ се съ кимане на глава и се усмихватъ, Езикътъ диктува положението. Ако си доволенъ отъ нѣкого, усмихвашъ му се; ако си недоволенъ, ставашъ строгъ и сериозенъ. Понеже езикътъ е свързанъ съ вкуса, казваме, че вкусътъ опредѣля разположението или неразположението на човѣка. Ако си ялъ лоша храна, ти си неразположенъ и сърдитъ; ако си ялъ вкусна, чиста храна, ти си разположенъ, веселъ. Когато човѣкъ се усмихва, устнитѣ му се повдигатъ; когато има песимистично разположение, устнитѣ падатъ надолу. За да въздействате на песимистичното си състояние, трѣбва да се наблюдавате, да не падатъ устнитѣ ви. Ѫглитѣ на устата трѣбва да се повдигатъ нагоре. Пазѣте се отъ обезсърчаването, което води къмъ песимизъмъ. Когато се обезсърдчите или когато осиромашѣете, поглеждайте нагоре, къмъ небето, а не къмъ земята. Всичко светло и красиво иде отъ небето. Желая ви да бѫдете разумни, да употрѣбявате светлината, топлината и силата на мѣсто. Азъ не говоря за грубата светлина, която ослѣпѣва очитѣ; не говоря за грубата топлина, която изгаря; не говоря и за грубата физическа сила, която се превръща въ насилие, Не говоря и за грубитѣ мисли, чувства и постѫпки, които се борятъ помежду си. Щомъ забележите, че две мисли, чувства и постѫпки се борятъ, веднага ги примирете. Не допускайте никаква борба въ себе си. Вѫтрешната борба уморява човѣка и преждевременно го състарява. Примирявай странитѣ, които се борятъ въ тебе, безъ да взимашъ страна. Щомъ вземешъ страна, ти пречишъ на възпитанието си. Задачата на човѣка е да постави въ хармония светлитѣ човѣшки мисли, чувства и постѫпки. Само така той ще се домогне до Божествената светлина, топлина и сила, които правятъ живота му хармониченъ. Само светлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. Въ истината е скритъ животътъ. 14. Беседа отъ Учителя, държана на 10 септември, 1943 г. 5. ч. с., София – Изгрѣвъ.
  8. 1943_09_08 Възприемане и предаване

    "Вѣчното благо". Съборни беседи отъ Учителя, държани презъ лѣтото на 1943 г. Издание 1944, София. Книгата за теглене PDF Съдържание Възприемане и предаване Съвременнитѣ хора искатъ да иматъ добро разположение, да иматъ светълъ умъ и права мисъль, а сѫщо така добри чувства и постѫпки. Въпреки това, или малко успѣватъ въ желанието си, или почти нищо не постигатъ. – Защо? – Защото не спазватъ извѣстни правила, не внимаватъ, когато работятъ. Ако шивачътъ шие невнимателно, може да убоде единъ отъ пръститѣ си съ иглата и да причини инфекция на рѫката си. Малкото бодване нарушава равновѣсието въ цѣлия организъмъ. Следователно, за да бѫде разположенъ и да мисли право, човѣкъ не трѣбва да си причинява никаква инфекция нито въ ума, нито въ сърдцето, нито въ душата. Пазѣте ума, сърдцето и душата си чисти, неопетнени. – Искамъ да опитамъ нѣщата. – Не можешъ да опитвашъ всичко. Какъ ще опиташъ вкуса на захарь, залята съ азотна киселина? Докоснешъ ли езика си до парченце отъ тази захарь, ще си причинишъ болка. Всѣки опитъ трѣбва да бѫде разуменъ и на мѣсто. Допускате ли невѣрни, криви мисли и чувства въ ума и сърдцето си, сами се отравяте. Невѣрнитѣ мисли и чувства, както и кривитѣ постѫпки, съдържатъ отрова въ себе си. Хората не успѣватъ въ живота си, защото нѣматъ ясна представа за себе си. Мнозина мислятъ, че могатъ да направятъ, каквото желаятъ. Нека попълнятъ една полица, сами да се подпишатъ и да отидатъ въ нѣкоя банка, да получатъ срѣщу нея извѣстна сума. Така ще разбератъ, могатъ ли да постигнатъ желанието си. Още на първата врата ще имъ откажатъ. Нека се опитатъ да кажатъ на единъ отъ чиновницитѣ стиха отъ Евангелието „Богъ е Любовь” и да получатъ срѣщу това желаната сума. За да опита силата си, човѣкъ трѣбва да направи опитъ. Безъ опити нищо не се постига. Ще кажете: Ние можемъ да постигнемъ всичко. Кои сѫ тѣзи „ние”? При това, не е достатъчно само да кажете нѣщо, но трѣбва да опитате силата на думитѣ, съ които си служите. Кажѣте, напримѣръ, че ще се подмладите и наистина, да се подмладите. Спрегнете глагола „подмладявамъ се” въ всички лица и станете млади. Кажѣте: „Азъ ще се подмладя, ти ще се подмладишъ, той ще се подмлади. Ние, които следваме пѫтя на доброто, ще се подмладимъ. Вие, които следвате пѫтя на доброто, ще се подмладите. Тѣ, които следватъ пѫтя на доброто, ще се подмладятъ”. Следвайте пѫтя на доброто, за да се подмладите. Не вървите ли въ този пѫть непремѣнно ще остарѣете. Има смисълъ да остарѣешъ, но да станешъ мѫдъръ и разуменъ. Обаче, страшно е да остарѣешъ и да обезумѣешъ. Страшно е и да бѫдешъ младъ, но пъленъ съ слабости и недѫзи. Такава старость и младость не сѫ Божествени. Какво представляватъ младиятъ момъкъ и младата мома? – Тѣ сѫ търговци, които купуватъ и продаватъ на едро. Щомъ видятъ нѣкоя хубава кѫща или нива, веднага пожелаватъ да я купятъ. Младата мома купува момъка, а момъкътъ – младата мома. Има нѣщо въ младитѣ, което може да се купи; това е стоката, която се продава и купува. Обаче, самата мома и момъка никой не може да купи. Погрѣшката на момъка се заключава въ това, че като купува стоката на момата, той мисли, че купува и момата. И момата се заблуждава въ сѫщото. Тя може да купи стоката на момъка, но момъка никога не може да купи. Това е все едно да мислишъ, че като купувашъ дърва на пазара, съ тѣхъ заедно купувашъ и магарето. Единъ човѣкъ отива на пазара да си купи дърва. Вижда едно магаре, добре натоварено, и пита селянина: Колко продавашъ магарето? Селянинътъ казалъ цѣната. Купувачътъ вади пари и плаща. Тръгва да си отива и потегля магарето съ себе си. – Стой, кѫде водишъ магарето? – Купихъ го, затова го водя у дома си. – Лъжешъ се, приятелю, азъ ти продадохъ товара дърва, който магарето носѣше, но не и самото магаре. Дървата ще вземешъ, а магарето ще оставишъ на господаря му. Не е позволено да мислишъ криво и да правишъ подобни погрѣшки. Животътъ налага извѣстни правила на човѣка, които трѣбва да спазва. Иначе, самъ ще си създаде страдания. Ако си цигуларь, преди всичко, ще държишъ цигулката правилно, ще управлявашъ лѫка добре и следъ това ще свиришъ предъ публика. Не спазвашъ ли нужднитѣ правила, каквито усилия да правишъ, никой нѣма да тѣ хареса. Публиката ще тѣ освирка и ще тѣ застави да напуснешъ сцената. Сега азъ искамъ да ви дамъ такова знание, което да осмисли живота ви и да ви направи щастливи. Това не значи, че трѣбва да се откажете отъ старото си знание. Ако знанието, което имате, ви задоволява, дръжте го; ако не ви задоволява и ви прави нещастни, турете го настрана. Знаешъ нѣщо, но не си сигуренъ въ знанието си, не си го провѣрилъ. Откажи се отъ това знание. Споредъ едни учени, разстоянието отъ земята до слънцето е 92 милиона мили, а спорѣдъ други – 93 милиона. Кое отъ дветѣ изчисления е вѣрно? Ще кажетѣ, че единъ милионъ мили не е голѣма разлика. Не е така. Какво ще бѫде положението ти, ако тръгнешъ за слънцето спорѣдъ изчисленията на първитѣ учени? Като извървишъ това разстояние, ще се окаже, че трѣбва да пѫтувашъ още единъ милионъ мили. Ти не си готовъ, ще увиснешъ въ пространството и ще пропаднешъ. Другъ е въпросътъ, ако разликата е половинъ метъръ – ще прескочишъ. Даже единъ метъръ да е, пакъ не е страшно – ще скочишъ. Ако е десеть метра – загубенъ си. Ако е единъ милионъ мили? Всѣка невѣрна мисъль внася тъмнина въ ума; всѣко невѣрно чувство внася студъ въ сърдцето, и всѣка невѣрна постѫпка внася безсилие въ волята. Това значи загуба. Всѣка вѣрна мисъль внася светлина въ ума; всѣко вѣрно чувство внася топлина въ сърдцето; всѣка вѣрна постѫпка внася сила въ волята. Това значи печалба, придобивка. Ето защо, ако искаме да бѫдемъ умни, мислитѣ ни трѣбва да бѫдатъ вѣрни; ако искаме да бѫдемъ добри, чувствата ни трѣбва да бѫдатъ вѣрни; ако искаме да бѫдемъ силни, постѫпкитѣ ни трѣбва да бѫдатъ вѣрни. И тъй, не е достатъчно да се стремишъ къмъ силата, но трѣбва да имашъ предвидъ условието, за да бѫдешъ силенъ. Самъ по себе си човѣкъ не може да бѫде силенъ. Ако не е съ Богъ, и Богъ – съ него, не може да бѫде силенъ. Ако човѣкъ не пребѫдва въ Богъ, и Богъ – въ човѣка, той не може да разчита на никаква сила. Въ обективенъ смисълъ, ти не можешъ да бѫдешъ силенъ, ако въздухътъ не влиза и излиза отъ тебе, т. е. ако не вдишашъ въздуха и не го издишашъ. Да вдишаме въздухъ, това значи, въздухътъ да пребѫдва въ насъ; да издишаме въздухъ, това значи, ние да пребѫдваме въ него. Ако не можешъ да вдишвашъ дълбоко въздухъ и да го издишашъ, не можешъ да бѫдешъ силенъ. Като вдишашъ и издишашъ въздухъ, ти любишъ, т. е. приемашъ и предавашъ Любовьта. Любовьта иде отъ Богъ и влиза въ насъ. Следъ това ние я предаваме на ближнитѣ си. Като вдишашъ, ти приемашъ Любовьта. Като издишашъ, ти я предавашъ на ближнитѣ си. Приемането и предаването на Любовьта не е нищо друго, освѣнъ вдишка и издишка. Това прави човѣка силенъ. – Защо трѣбва да обичамъ? Защо трѣбва да възприемамъ Божията Любовь? – За да възприемешъ живота. Ако не проявишъ любовь къмъ ближния си, животътъ не може да дойде. Като се говори за връзката между Любовьта и живота, нѣкои запитватъ: Вѣрно ли е това? – Може да опитате. Какъ познавате, дали водата, която ви предлагатъ, е чиста? – Като се пие. Ще вземете чаша вода и ще я изпиете. Ако усѣщате приятность, лекота на стомаха си, водата е хубава; ако усѣщате тежесть на стомаха си, тя не е добра за пиене. Така провѣрявате и качеството на хлѣба. Доброкачествениятъ хлѣбъ се отразява добре на стомаха. Добрата и светла мисъль се отразява добре върху ума; лошата мисъль причинява тъмнина въ ума. Доброто чувство произвежда лекота и приятность на сърдцето; лошото чувство причинява мѫка и неразположение на сърдцето. Добрата постѫпка внася сила въ волята; лошата постѫпка разслабва волята. Три нѣща сѫ въ състояние да нарушатъ равновѣсието на човѣка: когато не възприема, както трѣбва, светлината, топлината и силата. Щомъ ги възприема правилно, равновѣсието му се възстановява. Често чувате да се говори: Да се обичаме! – Какъ ще познае човѣкъ, че го обичате? – Отъ вашия погледъ. Ако го погледнете, и погледътъ ви внесе нѣщо въ него, вие го обичате. Погледнешъ ли го единъ пѫть съ любовь, престани да го гледашъ. Ако продължавашъ дълго време да го гледашъ и все му давашъ нѣщо, той ще затвори очитѣ си и ще каже: Достатъчно е това, преядохъ, не мога повече да нося. Видишъ ли, че нѣкой затваря очитѣ си предъ тебе, не питай, защо ги затваря, но отстрани погледа си отъ него. Много си му далъ. Ако ти затворишъ очитѣ си, това показва, че не искашъ да му дадешъ много. Тогава той ще продължава да тѣ гледа, иска да му дадешъ още. Нѣкой пѫть, който взема си затваря очитѣ, а нѣкога – който дава. Който дава малко, затваря очитѣ си. Който взема много, сѫщо си затваря очитѣ. Трѣбва да бѫдете внимателни, да знаете, колко да давате и колко да взимате. Друга погрѣшка, която правятъ хората, е отлагането. Тѣ отлагатъ работата си за онзи светъ и казватъ: Като заминемъ за другия светъ, тогава ще се проявимъ, ще направимъ това, което тукъ не сме могли. Значи, въ кѫщи не можешъ да пѣешъ, но като излѣзешъ на сцената, ще пѣешъ. Ако въ кѫщи не можешъ да пѣешъ, на сцената съвсѣмъ ще пропаднешъ. Ако на земята не живѣешъ добре, на небето ще живѣешъ още по-лошо. Който отива на онзи светъ, трѣбва да е свършилъ земнитѣ науки. Ти си свършилъ само първи класъ и мислишъ, че като отидешъ на небето, ще постѫпишъ въ университетъ. Това е невъзможно. Тамъ живѣятъ възвишени сѫщества, съ висока наука. Не се живѣе лесно между тѣхъ. Тѣ говорятъ на високъ езикъ, занимаватъ се съ висока наука, а ти за нищо не си готовъ. Слушашъ, безъ да разбирашъ; гледашъ, безъ да виждашъ. Първото нѣщо, което се изисква отъ човѣка, е да възприема Любовьта. Дали е на земята, или на небето, това се иска отъ него. – Какъ да възприема Любовьта, като съмъ тѫженъ, огорченъ и обиденъ? – Отвори капацитѣ на прозорцитѣ си, да влѣзе светлината презъ тѣхъ. Излѣзъ рано сутриньта навънъ и посрѣщни слънцето. Каквото ти даде то, приеми го съ благодарность. Така скръбьта ти ще се превърне въ радость. Отваряшъ една книга, искашъ да четешъ – не можешъ. Вечерь е, тъмнина е навсѣкѫде. Почакай малко, докато слънцето изгрѣе. Отвори тогава прозорцитѣ си и чети. Ти си отворилъ книгата, но не навреме. Бѫди буденъ, когато слънцето изгрѣва, за да възприемешъ Божествената светлина и топлина. Любовьта ни дава възможность да четемъ; мѫдростьта ни дава възможность да разбираме, а истината – да прилагаме. Любовьта носи сѣмената на живота, мѫдростьта – условията за тѣхното посаждане, а истината – условия за възрастването имъ. Ако нѣмашъ сѣме, не можешъ да садишъ; ако не си го посѣлъ, не може да израстѣ. Който само говори за садене, безъ да сади, той живѣе съ теория безъ практика. Такъвъ животъ остава безрезултатенъ. Изпѣйте пѣсеньта: „Азъ ще се подмладя, ти ще се подмладишъ, той ще се подмлади”. Ще кажете, че това е детинска пѣсень. Детинскитѣ работи носятъ животъ. Тѣ обработватъ почвата и посаждатъ сѣмената. Щомъ сѣмето е посѣто въ добра почва, скоро израства. – Трѣбва ли сѣмето да се посади въ земята? – Това е неизбѣженъ пѫть. Единъ трѣбва да замине за онзи светъ, за да се роди другъ. Щомъ се роди единъ, другъ трѣбва да замине. Единъ слиза, другъ се качва. И обратно: единъ се качва, другъ слиза. Между този и онзи светъ трѣбва да става обмѣна. – Какво става, когато вѫжето на кофата, съ която вадятъ вода, се скѫса? – Веднага спускатъ кука въ кладенеца, за да извадятъ кофата. Слизането и възлизането сѫ естествени процеси въ Божествения светъ. И като слиза, и като възлиза, човѣкъ трѣбва да носи нѣщо съ себе си. Ако нищо не носи, той нарушава равновѣсието въ Божествения светъ. Христосъ казва: „Събирайте съкровища”. Не можешъ да слѣзешъ на земята, нито да възлѣзешъ на онзи светъ, ако не носишъ поне едно съкровище съ себе си. Носи поне една идея, че Богъ тѣ обича, и ти Го обичашъ. Така ти ще приемешъ Неговата Любовь и ще предадешъ своята. Не приемешъ ли Любовьта и не я ли предадешъ на другитѣ, не можешъ да отидешъ на онзи светъ, не можешъ да познаешъ Богъ. Казано е въ Писанието: „Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога”. Не можешъ да познаешъ Богъ, ако нищо не си приелъ отъ Него и нищо не си далъ отъ себе си. Даване, жертва сѫ нуждни въ света. Богъ дава и жертва всичко, и ти ще следвашъ Неговия примѣръ. Безъ даване и безъ жертва нѣма условия за познаване. Какво представя Любовьта? – Условие за равновѣсие въ живота. Тя е перпендикулярътъ на живота – ОВ. Другитѣ линии сѫ отклонения отъ перпендикуляра. Тѣ представятъ мѫдростьта и истината. Отъ пресичането на тѣзи линии се образува буквата Ж. Горната часть на буквата представя законъ на възприемане, а долната – законъ на предаване. Двата закона заедно представятъ жертвата, която влиза въ живота. Животъ безъ жертва не сѫществува. Отъ това гледище, казвамъ: Животътъ представлява съвкупность отъ два процеса – отъ възприемане и предаване. Следователно, който иска да живѣе, трѣбва да възприема отъ Богъ и да предава на ближния си. Не можешъ ли да спазишъ двата процеса, не можешъ да живѣешъ. Ако искашъ да придобиешъ истинския животъ, нѣма само да теоретизирашъ, но ще вземешъ сѣмето, ще го посадишъ и ще чакашъ плодъ. По плода ще познаешъ, какъ си възприемалъ и предавалъ. Ако плодътъ е киселъ, вие сте чрезмѣрно активенъ. Ако плодътъ е много сладъкъ, вие сте чрезмѣрно добъръ. Ако плодътъ е стипчивъ, още не сте изработили това, което се иска отъ васъ. Мнозина се питатъ, ще се познаятъ ли на онзи светъ. – Ако се обичатъ, ще се познаятъ. Познаването има отношение къмъ Любовьта. Ако обичашъ човѣка, ще познаешъ, колко е добъръ, ученъ или силенъ. – Кой човѣкъ е силенъ? – Който прави добро, който възприема и предава нѣщата правилно. Той прилага всичко, което говори. За силния, теорията и практиката сѫ така свързани, както за химика теорията и опита. Не е химикъ този, който говори за кислорода, водорода, азота и вѫглерода, безъ да ги познава. Като говори за тѣхъ, той ги вижда, познава свойствата имъ и ги различава. Кислородътъ поддържа горѣнето, активенъ е, но самъ той не гори; водородътъ гори, но не поддържа горѣнето; азотътъ нито гори, нито поддържа горѣнето – той е голѣмъ консерваторъ. На земята азотътъ задушава, пречи на живота и на горѣнето, но въ духовния светъ има голѣмо значение. Тамъ той не позволява на злото да се шири. Щомъ срѣщне на пѫтя си злото, лошитѣ мисли и желания, веднага ги задушава. Който иска да се справи съ азота на земята, трѣбва да има Любовь. Само Любовьта и доброто парализиратъ свойствата на азота. Първоначално апостолъ Павелъ се оплаквалъ, че, въпреки желанието си да прави добро, не успѣва. – Защо? – Азотътъ му препятствалъ. Обаче, когато възприелъ Божията Любовь, никаква сила не могла да му се противопостави. Той казва: „Нищо не е въ състояние да ме отдѣли отъ Христа, отъ Неговата любовь”. Като пѣете пѣсеньта "Азъ ще се подмладя”, ще разберете смисъла на подмладяването. Нѣма по-голѣмо благо за човѣка, да се подмлади въ Любовьта и да придобие живота. Нѣма по-голѣмо благо за човѣка, да се подмлади въ мѫдростьта и да придобие знанието и светлината. Нѣма по-голѣмо благо за човѣка, да се подмлади въ истината и да придобие свободата. Младитѣ придобиватъ животъ, знание и свобода, но трѣбва да ги проявятъ. Да се подмладишъ, това значи, правилно да възприемашъ и предавашъ, правилно да вдишвашъ и издишвашъ. Приемешъ ли нѣщо съ любовь, благодари за него. Предадешъ ли нѣщо съ любовь, пакъ благодари. Нѣма по-голѣмо благо за човѣка отъ това, да възприема и предава нѣщата съ любовь и свобода. Това значи, да живѣешъ за Богъ. Дръжте се за перпендикуляра на живота, т. е. за Любовьта. Казва се, че Богъ е неизмѣненъ. – Защо? – Защото е перпендикуляръ, основа, мѣрка на живота. Нѣма сила въ света, която може да измѣсти перпендикуляра на живота. Единъ е перпендикулярътъ, но проявитѣ му сѫ много. Затова казваме, че Любовьта се проявява като животъ, знание, светлина, свобода, сила, движение, учение и работа. Различавайте проявитѣ на Любовьта и вървете напредъ. – Защо нѣкои хора не се обичатъ? – Защото не даватъ това, което възприематъ, нито възприематъ това, което имъ се дава. Щомъ възприемането и предаването не става правилно, и Любовьта не се проявява. Хората се обичатъ, когато обмѣната между тѣхъ е правилна. – Кѫде е мѣстото на перпендикуляра въ човѣшкото лице? – На носа. Носътъ е самиятъ перпендикуляръ. Линиитѣ, теглени отъ основата на носа къмъ очитѣ, представятъ мѫдростьта и истината. Значи, Любовьта е въ носа, а мѫдростьта и истината – въ очитѣ. Чрезъ едното око се проявява знанието, а чрезъ другото – свободата. Следователно, ти можешъ да обичашъ човѣка, ако имашъ знание и свобода. Който възприема и предава Любовьта, той е свободенъ човѣкъ, той има знание. Казваме, че децата сѫ свободни. – Защо сѫ свободни? – Защото възприематъ правилно и предаватъ правилно майчината любовь. Възрастнитѣ не сѫ свободни, защото, когато възприематъ и предаватъ любовьта, мислятъ. Тѣ казватъ: Този не заслужава моята любовь, онзи не я заслужава. Какво щѣше да стане съ хората, ако и слънцето разсѫждаваше като тѣхъ? То щѣше да мисли, на кого да изпраща светлината си и на кого да не я изпраща. И, въ края на краищата, светътъ щѣше да потъне въ мракъ. Днесь, когато хората воюватъ, когато се биятъ и унищожаватъ, слънцето грѣе еднакво и навсѣкѫде изпраща своята светлина и топлина. Днесь българскиятъ народъ плаче за своя царь. – Кога плаче човѣкъ? – Когато настане суша. Сушата втвърдява земята; каквото посѣешъ, не расте. Сълзитѣ обаче, ще полѣятъ земята, и житото ще израстѣ. Следъ това иде редъ на житото, и то започва да плаче. Презъ голѣми страдания минава житото, но то израства отново и дава плодъ. Затова е казано, че ако сѣмето не падне на земята и не изгние, не може да израстѣ и да даде плодъ. Следователно, нека плачатъ българитѣ, да полѣятъ сухата земя. Нека плачатъ българитѣ, да израстѣ житото имъ. Следъ това ще се радватъ на плодородието, на новия животъ. Българскиятъ царь и сега живѣе. Той дава докладъ предъ Господъ за българитѣ, за тѣхнитѣ нужди. Плачете за изгубенитѣ възможности. Радвайте се, ако сте приложили Любовьта. – Кога губи човѣкъ възможноститѣ си? – Когато не прилага Любовьта. Прилагайте Любовьта и не се страхувайте. Нѣкой говори за Любовьта, но прави разлика между хората. Той намира, че не всѣки човѣкъ заслужава любовьта му. Това е криво разбиране. Любовьта чисти всичко. Тъй щото и грѣшниятъ, и нечистиятъ ставатъ чисти отъ Любовьта. Когато отива при Богъ, човѣкъ се очиства. Когато се отдалечава отъ Него, отново става нечистъ. Каже ли нѣкой, че е нечистъ, това показва, че има малко любовь въ себе си. Каже ли, че е чистъ, любовьта му е по-голѣма. Дръжте прозорцитѣ си всѣкога отворени за да не губите любовьта си, да възприемате Божията Любовь и да я предавате. Безъ Любовьта нѣма никакъвъ подтикъ въ живота. Любовьта къмъ Богъ е първиятъ подтикъ въ живота. Любовьта къмъ ближния е вториятъ подтикъ, а любовьта къмъ себе си е третиятъ подтикъ. Съ други думи казано: Първиятъ подтикъ на Любовьта иде отъ бащата, вториятъ подтикъ иде отъ майката, а третиятъ – отъ детето. Трѣбва да възприемемъ Любовьта, както бащата я дава. Да предадемъ Любовьта, както майката я предава. Детето пъкъ да предава любовьта си къмъ майка си и баща си, както я приема отъ тѣхъ. И тъй, искате ли да знаете, какво представя Любовьта и какъ може да се възприеме и предаде, обърнете внимание на възприемането и предаването на своитѣ мисли и чувства. Ако не можете да възприемете и предадете правилно една светла мисъль, едно светло чувство и една светла постѫпка, вие не разбирате Любовьта. Който възприема и предава правилно мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ си, той се намира подъ влиянието на Любовьта, като основа на живота му; на мѫдростьта, като знание и светлина, и на истината, като условие за съграждане на неговата външна форма – черупката на неговия животъ. Това е влиянието на Духа върху човѣшката душа. За Него е казано, че оживѣва и възкресява. За да оживѣете, ставайте рано сутринь, да възприемате слънчевитѣ лѫчи. Отворете широко очитѣ и ушитѣ си да виждате Онзи, Който ви говори, и да слушате думитѣ Му. Не пропускайте моментитѣ. Единъ моментъ отъ Божието време струва милиарди. Съ нищо не може да се плати единъ такъвъ моментъ. Като слушатъ да имъ се говори така, мнозина казватъ: Остаряхме вече, защо не знаехме това по-рано, когато бѣхме млади? – Ако бѣхъ дошълъ по-рано, нищо нѣмаше да се постигне. Тогава бѣхте търговци, занимавахте се съ купуване и продаване на стоки. Тогава мислѣхте само за пари, да спечелите, колкото може повече. Каквото и да ви говорѣхъ, щѣхте да кажете: Остави ни свободни, сега имаме търговски предприятия, които не можемъ да напуснемъ. Едно време сте били видни търговци, общественици, талантливи и гениални хора. Днесь всичко сте изгубили и сте станали обикновени хора. Човѣкъ губи лесно онова, което е спечелилъ лесно. Не е лошо, че сте били видни хора и сте слѣзли до положението на обикновени хора. Човѣкъ се учи и при дветѣ положения. Като виденъ човѣкъ, той възприема; като обикновенъ, дава нѣщо отъ себе си. По-рано носилъ високи титли, а сега е обикновенъ човѣкъ, отъ когото всички искатъ да даде нѣщо. Който го срѣщне, казва му: Хайде, дай нѣщо отъ това, което си възприелъ отъ Господа. Законъ е: който живѣе въ Божествения светъ, трѣбва да дава изобилно. Не питай, дали нѣкой заслужава твоята любовь, или не я заслужава. Давай изобилно отъ любовьта. Тя е изворъ, който постоянно тече и пои всичко, каквото срѣщне на пѫтя си. Всѣки, който се е разколебалъ въ даването и се е опиталъ да ограничи Любовьта, се е отклонилъ отъ правия пѫть на живота. Слушай гласа на Любовьта. Адамъ чу гласа на Богъ, но не повѣрва на думитѣ Му. Богъ ясно и категорично му каза: „Отъ всички плодове на Рая ще ядешъ; нѣма да ядешъ само отъ дървото за познаване на доброто и злото”. Въпреки това, той яде, и самъ се осѫди на страдания и смърть. Ще кажете, че може да не е разбралъ думитѣ на Господъ. – Разбралъ ги е, но проявилъ непослушание. Другъ е въпросътъ, ако Богъ му бѣше казалъ да яде само отъ едно дърво, а отъ всички останали да не яде. Адамъ трѣбваше да не яде само отъ едно дърво, но той не послуша Господъ. Помни: Никога не излизай отъ фокуса, въ който Богъ тѣ е поставилъ. Никога не пожелавай, като човѣкъ, да изпиташъ положението на животното. Никога не пожелавай, като човѣкъ, да опиташъ положението, въ което се намира ангелътъ. Не се връщай назадъ, нито преждевременно отивай напредъ. И при единия, и при другия случай ти ще спрешъ развитието си. Не излизай преждевременно отъ формата, въ която си поставенъ. Какво ще стане съ овцата, ако пожелае да види, какъ живѣе вълкътъ? Тя ще плати съ живота си. Следователно, нито овцата трѣбва да посѣщава вълка, нито вълкътъ да посѣщава овцата. Вечерь вълкътъ се опитва да прескочи плета, да посѣти овцетѣ, но често плаща съ живота си. Откажете се отъ стария навикъ да прескачате плета на съсѣдитѣ си. Откажете се отъ стария навикъ да преяждате. Ще ядете единъ пѫть сутринь, после на обѣдъ, и вечерь. Сутринь и вечерь ще ядете по-малко, а на обѣдъ ще се нахраните добре, безъ да преяждате. Новиятъ животъ изисква ново разбиране – разбирането на Любовьта. Само Любовьта е въ състояние да ви освободи отъ всички противорѣчия, отъ всички мѫчнотии и заблуждения. Какво е нужно на съвременнитѣ хора? – Прилагане. Знание иматъ, но то трѣбва да се приложи. Въ каквото положение да се намирашъ, каквато работа да изпълнявашъ, навсѣкѫде и въ всичко прилагай Любовьта. Ако си търговецъ и на вратата си написалъ: „днесь съ пари, утре безъ пари”, махни този надписъ и напиши: „Днесь съ любовь, и утре съ любовь”. Спазвайте правилото: Колкото си приелъ отъ Богъ, толкова и ти ще дадешъ. Ако приемешъ повече, отколкото трѣбва, и дадешъ повече, отколкото трѣбва, и въ двата случая нарушавашъ равновѣсието въ Божествения светъ. Спазвате ли закона за приемането и даването, светътъ ще се оправи магически. Двама души не се разбиратъ, защото не възприематъ и не предаватъ Любовьта правилно. Чуете ли, че мѫжъ и жена, майка и дъщеря, баща и синъ, учитель и ученикъ не се разбиратъ, ще знаете, коя е причината. И двамата не възприематъ еднакво Любовьта. Учитель, който не обича ученицитѣ си, не може да преподава добре. Ученикъ, който не обича учителитѣ си, не възприема добре преподаденото. Ако не обичате Богъ, Той не може да се прояви чрезъ васъ. Хората страдатъ, мѫчатъ се, боледуватъ, умиратъ. – Защо? – Това е последствие на тѣхното безлюбие. Който не обича Богъ съ всичкия си умъ, съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа и сила, за да се прояви Той чрезъ него, не може да влѣзе въ Царството Божие. Ставайте рано сутринь, да възприемате слънчевитѣ лѫчи. Слънцето изгрѣва, деньтъ е ясенъ, излѣзте навънъ да се порадвате на Божия день. Когато слънцето изгрѣва, Любовьта се проявява въ нашата душа. Да възприемемъ енергията, която Любовьта ни дава. Постоянно да възприемаме и постоянно да предаваме Любовьта. Не се отказвайте отъ светлината и топлината на Любовьта, отъ чистия планински въздухъ, отъ свежата и чиста вода, отъ пресния и доброкачественъ хлѣбъ. Това предлагатъ днесь на всички хора по лицето на земята. 13. Беседа отъ Учителя, държана на 8-ми септември, 1943 г., 5 ч. с., София – Изгрѣвъ.
  9. 1943_09_05 Новата присадка

    "Вѣчното благо". Съборни беседи отъ Учителя, държани презъ лѣтото на 1943 г. Издание 1944, София. Книгата за теглене PDF Съдържание Новата присадка Данаилъ, 3 гл. Въ живота на съвременнитѣ хора има една опасность: понѣкога тѣ искатъ да измѣнятъ реда въ природата, както и своя животъ. Въ края на краищата, тѣ се убѣждаватъ, че това не е по силата имъ. Колкото и да възпитавате вълка, все вълкъ си остава; мечката си остава мечка, рибата – риба, мѫжътъ – мѫжъ и жената – жена. Сѫществуватъ два порядъка въ света: човѣшки и Божественъ. Въ човѣшкия порядъкъ нѣщата се измѣнятъ спорѣдъ волята на човѣка. Въ Божествения порядъкъ нищо не се измѣня по волята на човѣка. Човѣкъ може самъ да си направи кола, и самъ може да я развали, когато пожелае. Обаче, никой не може да измѣни състава и свойствата на въздуха, водата, светлината. Нѣкой иска да стане духовенъ. Това не зависи отъ него. Преди всичко, за човѣка е важно да бѫде истински човѣкъ. Нѣма по-велико нѣщо за човѣка отъ това, да бѫде човѣкъ: да мисли, чувства и постѫпва, както Богъ е опредѣлилъ. Щомъ постигне това, лесно може да стане духовенъ. Това значи, да облѣче дрехата на духовностьта. Лесно се облича и съблича една дреха; мѫчно е да станешъ истински човѣкъ. Да завършишъ университетъ, не значи, че си станалъ по-добъръ. Учениятъ се ражда ученъ, простиятъ се ражда простъ. Колкото и да се учи, простиятъ си остава простъ. Можете ли да промѣните характера на заека? Колкото и да го възпитавате, той си остава заекъ. Задачата на съвременния човѣкъ не се заключава въ опити – да измѣня характера на хората и на животнитѣ, но да разбере, какво е неговото предназначение и да го изпълни. Който не разбира своето предназначение, иска да стане философъ, поетъ, ученъ, музикантъ, но нищо не постига. Ако не е роденъ за философъ, не може да стане такъвъ; ако не е роденъ за поетъ, ученъ или музикантъ, не може да стане такъвъ. Кой за каквото е роденъ, такъвъ става. Земята не прави ябълката ябълка, крушата – круша, сливата – слива. Земята дава само условия за проява на сѣмената, безъ да ги създава. Всѣко сѣме проявява естеството си, независимо почвата, въ която е поставено. Всѣки човѣкъ, дошълъ на земята, се проявява такъвъ, какъвто си е. Каже ли нѣкой, че е станалъ лошъ, той не говори истината. Лошиятъ е роденъ лошъ, добриятъ е роденъ добъръ. Ако направишъ една погрѣшка, това не значи, че си лошъ. Окаляната златна монета не губи цѣната си. Презъ каквито нечистотии да мине, тя си остава златна. Както златото никога не се измѣня, така и добриятъ човѣкъ винаги си остава добъръ. Ако позлатишъ медната монета, тя си остава пакъ медна. Пазѣте се отъ позлатяването въ живота. Двама войника се каратъ, но щомъ видятъ полковника, веднага заставатъ мирно, тихо, като че нищо не е било. Външната имъ обхода е добра, но вѫтрѣшно не си хармониратъ. Докато полковникътъ е съ тѣхъ, тѣ сѫ послушни. Каквото имъ заповѣда той, всичко изпълняватъ; кѫдето ги прати, веднага отиватъ. Щомъ се отдалечи полковникътъ, тѣ отново започватъ да се каратъ. Той мисли, че тѣ сѫ изправни, но се лъже. Достатъчно е да погледне лицата имъ, за да разбере, че тѣ не си хармониратъ. Трѣбва да различавате външнитѣ прояви отъ вѫтрешнитѣ. Презъ руско-турската война единъ руски войникъ се напилъ толкова много, че едва се движелъ. Това се случило въ Добричъ. Полковникътъ му го срѣщналъ, спрелъ го и му казалъ: Войникъ, ти си пиянъ. – Не съмъ пиянъ, ваше високоблагородие. Понеже предварително се наялъ съ чесънъ, той казалъ на полковника: Ето, помиришете ме, да видите, че не мириша на ракия. Чесънъ съмъ ялъ, затова мириша на чесънъ. Полковникътъ се засмѣлъ и го подложилъ на следното изпитание: Мини по тази дъска, да докажешъ, че не си пиянъ. Войникътъ погледналъ къмъ дъската, която била поставена за мостъ и си казалъ: Не мога да пазя равновѣсие. Ако вървя само на една дъска, ще падна. Веднага той съобразилъ, какво да направи. Турилъ още една дъска до първата и бавно, съсрѣдоточено започналъ да мѣсти краката си. Първо турилъ дѣсния си кракъ на едната дъска и казалъ: За славата и величието на Русия! После стѫпилъ съ лѣвия си кракъ на втората дъска и казалъ: За славата и величието на моя полковникъ! Като видѣлъ неговата духовитость, полковникътъ се усмихналъ и казалъ: Скоро ще изтрезнѣешъ. Ти си уменъ и досѣтливъ войникъ. И така, ако правитѣ погрѣшки, не се извинявайте съ майка си и баща си. Не казвайте, че сте направили грѣшка за нѣкого отъ ближнитѣ си. Ако правите добро, пакъ не казвайте, че сте го направили за нѣкого. Правете добро за самото добро. Черешата ражда череши. За никого тя не би родила другъ плодъ, освѣнъ череши. Благодари за това, което си днесь. – Какъвъ ще бѫда въ следното прераждане? – Точно такъвъ, какъвто си днесь. Ако днесь си министъръ, въ следното прераждане ще заемешъ или по-долно положение, или по-горно – зависи отъ живота ти. Ако си управлявалъ зле, на онзи светъ положението ти ще бѫде по-лошо; ако си управлявалъ добре, положението ти ще бѫде по-добро. Който живѣе зле, ще прегледатъ смѣткитѣ му и ще го поставятъ въ затворъ. Трѣбва ли да питашъ, защо си въ затворъ? Много просто, не си изпълнилъ задълженията си, както трѣбва. Следователно, който изпълнява Божията воля, въ следното прераждане ще заеме високъ постъ; който не изпълнява Божията воля, въ затворъ ще го поставятъ. Не мислете, че можете да правите грѣшки и да минавате безнаказано. По закона за наследственостьта всѣки жъне това, което е сѣлъ; всѣки жъне плодоветѣ на своитѣ мисли, чувства и постѫпки. Богъ дава свобода на човѣка и го оставя да изпита нѣщата. Каквото желаешъ за себе си, прави сѫщото и на другитѣ. Затова е казано: „Да възлюбишъ ближния си като себе си”. Всѣки разбира какво значи да обичашъ себе си. Всѣки трѣбва да живѣе спорѣдъ възрастьта и службата, която му е дадена. Като не спазватъ това, хората се натъкватъ на страдания. Тази е причината, че детето е недоволно отъ положението си; то иска да бѫде голѣмъ човѣкъ, като дѣдо си или баба си. Момченцето иска да бѫде като дѣдо си, а момиченцето – като баба си. Тѣ виждатъ, че имъ липсва нѣщо, не сѫ като дѣдо си и баба си, но не знаятъ, че и на дѣдото, и на бабата липсва нѣщо. Дѣдото и бабата не могатъ да се хранятъ добре, не спятъ добре, не могатъ сами да си услужватъ, зависими сѫ отъ близкитѣ си. Детето свободно се качва по дърветата и си бере плодове. Дѣдото и бабата не могатъ да се качватъ по дърветата; тѣ търсятъ услугата на децата, да се качатъ на дървото и да имъ откѫснатъ нѣколко круши или ябълки. Въпреки това, младитѣ обичатъ да подражаватъ на старитѣ, поради което преждевременно остарѣватъ. Тѣ искатъ да станатъ учени хора, да ги почитатъ и уважаватъ. Мнозина спиратъ вниманието си на ученитѣ хора, на пророцитѣ, на Великитѣ Учители и казватъ: Христосъ направи това и онова. Павелъ каза това и онова. Исай остави нѣщо цѣнно следъ себе си и т. н. Добре е това, великитѣ учени и философи сѫ казали цѣнни нѣща, но и до днесь още тѣ говорятъ на човѣчеството. Важно е, какво сте направили вие и какво ще направите въ бѫдеще. Ще кажете, че искате да придобиете изкуството да лѣкувате различни болести, да пѫдите духове. Защо ви е това изкуство? Ако придобиете едно отъ висшитѣ изкуства, сами ще се натъкнете на голѣми изпитания, страдания и противорѣчия. Въ древностьта живѣлъ единъ адептъ, който ималъ способностьта да лѣкува различни болести. При него идѣли глухи, слѣпи и нѣми, и той ги лѣкувалъ. Какво било учудването му, когато, вмѣсто благодарность, тѣ му отговаряли съ жестокость и недоволство. Едни го гонели, други – ругаели и обиждали. Той се обърналъ къмъ Бога съ думитѣ: Господи, коя е причината, че тѣзи хора ме преследватъ? Отворихъ очитѣ и ушитѣ имъ да виждатъ и чуватъ; отключихъ устата имъ да проговорятъ, и следъ всичко това не намирамъ спокойствие отъ тѣхъ. Богъ му отговорилъ: Азъ затворихъ очитѣ, ушитѣ и устата имъ, защото сърдцата имъ бѣха жестоки. За да не грѣшатъ повече, лишихъ ги отъ благата на външния светъ. Ти се намѣси въ моя планъ безъ позволение, затова ще носишъ последствията на своята постѫпка. Има смисълъ да отваряшъ очитѣ и ушитѣ на слѣпи и на глухи, ако тѣ сѫ готови да служатъ на Богъ. Не сѫ ли готови, по-добре да бѫдатъ глухи и слѣпи, за да не грѣшатъ. И богатството има смисълъ, ако си готовъ да го вложишъ въ служене на Богъ. Не си ли готовъ да направишъ това, по-добре да си бѣденъ, да не грѣшишъ. Богатство, което се внася на разположение въ банкитѣ, нищо не ползва. Това е човѣшки порядъкъ. И така, не се смущавайте отъ болеститѣ и недѫзитѣ въ света. Не се безпокойте за света, нито за себе си. Какво ще стане съ света, или съ васъ, не е ваша работа. Има кой да се грижи за това. Който е създалъ света, Той се грижи за него. И най-голѣмото зло отстѫпва предъ любовьта. Преди години бѣхъ въ Варна. Понеже не бѣше много студено, отоплѣвахъ се съ мангалъ. Често внасяхъ мангала въ стаята си, не добре разгорѣлъ, но не се страхувахъ отъ газоветѣ, които се отдѣляха при горѣнето. Приятелитѣ, които ме посѣщаваха, се бояха отъ неразгорѣлия мангалъ и веднага си отиваха. Азъ оставахъ самъ и спокойно си работѣхъ, отъ никого не смущаванъ. Като виждахъ колко сѫ страхливи хората, дойдохъ до заключението: Когато се смущавашъ и безпокоишъ отъ нѣщо, тури неразгорѣлия мангалъ предъ себе си. Това, което тѣ безпокои, ще се уплаши отъ мангала и ще излѣзе навънъ. Когато злото влѣзе въ васъ и усѣти миризмата на газоветѣ отъ неразгорѣлия мангалъ, веднага ще излѣзе навънъ. Злото не устоява на отровнитѣ и задушливи газове. Доброто обаче, не само че устоява предъ тѣхъ, но повече се стабилизира. Любовьта парализира действието на всички отрови. Обичай, люби и не се страхувай отъ нищо! Нѣма сила въ света, която може да се противопостави на Любовьта. Нѣма противорѣчие, което може да устои на Любовьта. Тя е лѣкъ срѣщу всички болести, броня срѣщу всички отрови и злини. – Не може ли безъ противорѣчия, мѫчнотии и злини въ света? – Не може. Това е светъ, презъ който неизбѣжно трѣбва да минете. Колкото по-смѣли и рѣшителни сте, толкова по-добре за васъ. Смелость е нужна на съвременнитѣ хора. Единъ човѣкъ рѣшилъ да опита смѣлостьта си, като се изложилъ на голѣмъ рискъ. Той направилъ три опита, които излѣзли сполучливи. При първия опитъ той миналъ по вѫже надъ Ниагарския водопадъ, съ върлина въ рѫка. Вѫжето било опънато отъ единия до другия край на водопада. Отдолу се чувалъ ревътъ и бушуването на водата, но той миналъ спокойно по вѫжето. При втория опитъ той пакъ миналъ по вѫжето, но вече безъ върлина. Най-после той миналъ по вѫжето, съ другъ човѣкъ на гърба си. Пита се, кой отъ двамата билъ по-смѣлъ: който билъ на гърба на акробата, или самиятъ акробатъ? По-смѣлъ е онзи, който се довѣрилъ на акробата. И двамата рискуватъ, но рискътъ на първия е по-голѣмъ. Той вѣрвалъ, че ще мине благополучно водопада, макаръ и да е на гърба на акробата. Каква е вѣрата на съвременнитѣ хора, ако не вложатъ като този човѣкъ, упованието си въ Божия Промисъль? Защо и при най-лошитѣ условия да не вѣрвате, че Провидението ще ви пренесе на гърба си безопасно отъ единия светъ до другия? Въ Божествения Промисъль нѣма никаква измѣна. Ще кажете, че не разчитате на физическия светъ. Това е неразбиране на живота. Физическиятъ светъ е отражение на Божествения. Докато си на физическия светъ, ще ядешъ, ще пиешъ, ще спишъ, ще работишъ и за всичко ще благодаришъ. Яденето и пиенето е за земята, а благодарностьта – за небето. Яжъ, безъ да преяждашъ, и благодари. Пий, но не вино, което опива. Пий чиста вода и сладко вино, за да не се опивашъ. Яжъ и пий всѣкога съ любовь, за да бѫдешъ здравъ. Много хора страдатъ отъ опивателни срѣдства: отъ вино, ракия, тютюнъ и др. И въ психическия светъ има опивателни нѣща. Нѣкои мисли и чувства опиватъ, както алкохола. Който не ги познава, възприема ги и после страда, боледува, мѫчи се, докато се освободи отъ тѣхъ. Коя е причината за болеститѣ? – Отсѫствието на извѣстенъ цвѣтъ въ човѣка. Ако му липсва червения цвѣтъ на любовьта, жълтия цвѣтъ на мѫдростьта или синия цвѣтъ на истината, той непремѣнно ще боледува. Ето защо, за да не боледувате, трѣбва да внесете тѣзи цвѣтове, както въ организма си, така и въ своята психика, т. е. въ чувствения и въ умствения си животъ. „Провѣрявайте състоянието на организма си, както писательтъ и поетътъ провѣряватъ произведенията си. Каквото напишатъ, тѣ го преглеждатъ отъ къмъ правописъ, стилъ и тогава го пускатъ въ света. Нѣкой казва, че не прави поправки въ произведенията си. Както му диктували духоветѣ, така пишелъ. Ако разчиташъ на диктовката на духоветѣ, ще направишъ най-голѣмитѣ грѣшки въ живота си. Не разчитай на водата въ шишето, но на живия Божественъ изворъ, който дава изобилно и доброволно. Разчитай на онѣзи мисли, чувства и постѫпки, които минаватъ презъ твоя умъ, твоето сърдце и твоята воля. Разчитай на тѣхъ, защото тѣ ще ти донесатъ нужната опитность. Като се говори на хората, какъ трѣбва да живѣятъ, тѣ мислятъ, че е нужно да минаватъ презъ опитностьта на миналитѣ поколѣния. Това е невъзможно. Нѣщата не се повтарятъ. Преди две хиляди години Христосъ дойде на земята, избра 12 апостоли, които изпрати по света да проповѣдватъ. Мислите ли, че и днесь ще стане сѫщото? Днесь Христосъ не търси 12-тѣ апостоли, но казва на всички хора да изучаватъ светлината, въздуха, водата и хлѣба. Стани рано, да посрѣщнешъ изгрѣва на слънцето, и за нищо не се безпокой. Като приемешъ енергия отъ него, иди да работишъ, да свършишъ нѣкаква работа. Всѣка работа, свършена съ любовь и спокойствие, носи благословение за човѣка. Всѣка работа, свършена чрезъ насилие и безпокойство, носи ограничение и заробване. Мнозина работятъ, но желанието имъ е да станатъ богати, или да ги хвалятъ хората. Напишешъ нѣщо и тръгнешъ по познати и приятели да го четешъ, за да чуешъ нѣкаква похвала отъ тѣхъ. Прочети го на единъ свой приятель, който разбира произведението ти, и се върни у дома си, да напишешъ нѣщо ново. Нѣма защо да повтаряшъ една работа много пѫти. Една преценка на опитенъ човѣкъ е достатъчна. Уповавай първо на Богъ, а после на себе си и на ближния си. Който вѣрва на Божественото, работитѣ му се свършватъ добре и съ успѣхъ. Вѣра е нужна на съвременнитѣ хора. Дойдете ли до Божиитѣ работи, никакъвъ споръ не се позволява. Щомъ мине една Божествена мисъль презъ ума ви, приемете я веднага. Като даде плодъ, тогава разсѫждавайте върху нея. Що се отнася до човѣшкитѣ мисли, тамъ първо мислете, после действайте. По отношение на Божественитѣ мисли е обратно: първо ще действате, а после ще мислите. Човѣшкитѣ работи се провѣряватъ въ началото, а Божественитѣ – на края. Това е естествениятъ редъ на нѣщата. За да се развивате правилно, всѣки трѣбва да намѣри поне една добра черта въ себе си, да не се критикува. Ти поглеждашъ пръститѣ на рѫцетѣ си и казвашъ: Не сѫ хубави пръститѣ ми. - Защо не сѫ хубави? Сравнявашъ ги съ пръститѣ на другъ нѣкой и намирашъ, че твоитѣ не сѫ хубави. Не разбирашъ нѣщата. Дѣдо ти е билъ философъ и предалъ тази черта и на тебе. Твоитѣ пръсти сѫ философски. Има ли нѣщо лошо въ това? Радвай се на пръститѣ на своя познатъ, но се радвай и на своитѣ. Благодари за всичко, което ти е дадено. Изучавай пръститѣ, рѫката, лицето, главата си, за да научишъ, какво е вложилъ Богъ въ тебе и върху какво трѣбва да работишъ най-много. Нѣкой иска срѣдниятъ му пръстъ да бѫде заостренъ. Това е голѣмо нещастие. Срѣдниятъ пръстъ трѣбва да бѫде тѫпъ. Изобщо, първиятъ пръстъ, показалецътъ, може да бѫде заостренъ; това е добре, но останалитѣ пръсти не трѣбва да бѫдатъ заострени. Приемете нѣщата такива, както сѫ дадени. На всѣки човѣкъ сѫ дадени такива очи и уши, носъ, уста, пръсти, каквито сѫ нуждни за неговото развитие. На всѣки човѣкъ е опредѣлено, съ какви хора да се срѣща. Благодарете за всичко. – Дотегна ми да живѣя! – Че ти още не си живѣлъ както трѣбва. Ти само си морализиралъ хората, но и тебе сѫ морализирали. Дето се обърнешъ, постоянно слушашъ: Това не прави, онова не прави. Не яжъ много, или повече яжъ. Въ края на краищата, ти не знаешъ, какво да правишъ. Ще ядешъ, колкото трѣбва, и ще постишъ, когато трѣбва. Ако си въ общество, между много хора, ще ядешъ; ако си самъ, ще постишъ. Когато отивашъ на работа, ще ядешъ; когато почивашъ, ще постишъ. – Колко да ядемъ? – Ще ядешъ като човѣкъ, а не като микроба. Докато си въ света, между хората, ще ядешъ като човѣкъ. Щомъ отидешъ при Богъ, ще ядешъ малко, като микроба. Въ Божествения светъ не се яде, както на земята. Тамъ душитѣ се хранятъ само отъ миризмитѣ на плодоветѣ, но знаятъ отношението на хранитѣ къмъ своитѣ удове. Тѣ четатъ написаното върху плодоветѣ. Вземешъ една ябълка и веднага я захапвашъ, безъ да прочетешъ, какво е писано върху нея. Ти не знаешъ отношението й къмъ тебе. Ябълката има отношение къмъ човѣшкото сърдце, на което постоянно говори. Крушата има отношение къмъ човѣшкия умъ. Яжте плодове и ги изучавайте. Четете написаното върху тѣхъ. Четете написаното и върху хората, да се познаете и възлюбите. Помнете: Всѣки човѣкъ, всѣко животно, всѣко растение сѫ написани книги, по които може да се чете. Виждате, една котка върви следъ господаря си. Кѫде отива, защо върви подиръ него? Обикновено кучето върви следъ господаря си, а не котката. Може да дадете различни тълкувания, защо котката върви подиръ господаря си. Ще кажете, че го пази, да не му се случи нѣкакво зло. Домъ, въ който има котка, добре е. Напусне ли котката дома, ще се случи нѣщо лошо. Това не е суевѣрие, но фактъ. Защо е така, това е другъ въпросъ. Ако искате да знаете, ще се случи ли нѣкакво нещастие презъ деня, наблюдавайте, какво правятъ котката и кучето. Тѣ се скриватъ още преди нещастието и катастрофата. Нѣкога се случва обратното: хората се страхуватъ, очакватъ нѣкакво нещастие, катастрофа или бомбардировка, а въ това време кучето и котката си играятъ спокойно. По инстинктъ тѣ предчувстватъ, че днесь нѣма да се случи нищо лошо. – Какво представлява животното? – Малка, скромна кѫщичка, въ която понѣкога влиза човѣшка душа, да поживѣе временно. Каквото е планинската хижа за туриститѣ, такова нѣщо е животното за заминалитѣ човѣшки души. Ще кажете, че не е възможно човѣшка душа да влѣзе въ нѣкое куче напримѣръ, или въ нѣкоя котка. Това е неразбиране на Божествения порядъкъ. Има кучета, които проявяватъ голѣмо благородство и безкористие. Санбернардското куче се хвърля смѣло въ водата, да спаси давѣщия се. То не мисли за себе си, жертва се за човѣка. Куче ли е това? Въ кѫщичката на това куче може да живѣе временно човѣшка душа и да се проявява. Това сѫ въпроси, които днесь не ни интересуватъ. Сега отъ човѣка се иска да приложи волята си, да свърши добре работата, която му е дадена. Досега човѣкъ е поливалъ чуждитѣ цвѣтя, а не своитѣ. Време е вече да полива своитѣ цвѣтя. Като полѣе своитѣ цвѣтя и му остане свободно време, тогава да полива чуждитѣ. Ще кажете, че човѣкъ прави това отъ човѣколюбие. Вѣрно е това, но никой не може да обича ближния повече отъ себе си. Колкото обичашъ себе си, толкова най-много може да обичашъ ближния си. Любовьта къмъ себе си е мѣрка на нѣщата. Затова, работете върху ума си, да възприемате светлитѣ Божествени мисли. Освободете се отъ безпокойството, за да възприемате правилно Божественитѣ мисли и чувства. Безпокойството е прѫчка, която трѣбва да се премахне. Защо ще се смущавашъ отъ проявитѣ на хората? Че нѣкой билъ грубъ, невъзпитанъ, това е негова работа. Той пречи на себе си. Ти ще го търпишъ такъвъ, какъвто е. Богъ търпи всички и никого не сѫди. Той търпи и вълцитѣ, и мечкитѣ, и тигритѣ. Не само ги търпи, но имъ помага. Наблюдавалъ съмъ, какво правятъ чайкитѣ. Нѣкоя чайка се спуска къмъ водата да хване риба, но тя се изплъзва отъ погледа й. Десетки пѫти се спуска, дано хване една риба, но все не успѣва. Най-после тя отправя погледа си нагоре, да й помогне Богъ. Следъ това пакъ се спуска къмъ водата, и този пѫть опитътъ й излиза сполучливъ. Ако това става съ чайката, колко повече Богъ помага на човѣка, който има съзнателно отношение къмъ Него. И човѣкъ трѣбва да търпи, да се моли и да очаква помощь. Молете се постоянно, безъ да се безпокоите. Чрезмѣрното безпокойство протрива кожата на човѣка. Ако триешъ само отвънъ кожата си, тя нѣма да стане толкова чиста, колкото ти искашъ. Добриятъ животъ чисти кожата и отвънъ, и отвѫтре. Ще каже нѣкой, че уповава на своя умъ и сърдце. Нѣма защо да уповавате на ума и на сърдцето си, но оставете ума си на влиянието на Божията Мѫдрость и светлина, сърдцето си на влиянието на Божията Любовь и топлина и волята си – на Божията Сила. Не се занимавайте съ света и съ светскитѣ хора. Тѣ вървятъ по своя пѫть и работятъ добре и съ търпение. Преди години срѣщнахъ единъ светски човѣкъ, който разказваше, че изгубилъ всичкото си богатство, но вѣрва, че пакъ ще се съвземе. Каквото спечелилъ на младини, всичко изгубилъ. – Добъръ е Господъ! – казваше той. - Ще работя, ще подобря положението си. Той минаваше за светски човѣкъ, но се оставя на действието на Божественитѣ условия и върви напредъ, не се безпокои. Сега и на васъ казвамъ: Не се безпокойте ! Поставете ума си подъ действието на Божествената светлина, и сърдцето – подъ влиянието на Божествената топлина. И тогава, благодарете за всичко. Ако годината е неплодородна, благодарете и за това. Не казвайте, че следната година ще бѫде плодородна. Всѣка година носи своето благо, колкото и да е малко, или голѣмо то. Ако заболѣете, не тичайте веднага при лѣкарь. Спрете се въ себе си и започнете да се разговаряте съ заболелия органъ. Ако ви боли кракъ, рѫка, глава или стомахъ, поговорете си съ него. Първо му се извинете, че никога не сте се занимавали съ него, не сте влизали въ положението му. Кой човѣкъ е спазилъ досега нужната обхода къмъ тѣлото си, както и къмъ отдѣлнитѣ удове? Кой е благодарилъ на клеткитѣ за работата, която ежеминутно вършатъ въ неговия организъмъ? Клеткитѣ сѫ разумни душички, съ специална работа. Благодарете за работата, която тѣ вършатъ. Виждате едно дърво, заровило главата си въ земята и съ години стои на едно мѣсто и работи, безъ роптаене и недоволство. Ако дървото е благодарно, защо човѣкъ да не благодари за всичко, което му е дадено? Лоши били условията днесь. Утре лошитѣ условия ще се замѣстятъ съ добри. Днесь хората воюватъ, но утре войната ще се свърши. Човѣкъ отваря войни, а Богъ носи миръ. Злото се измѣства съ добро, а не съ зло. И злото има нужда отъ добро. И най-опасниятъ звѣръ става тихъ и спокоенъ, като се нахрани. Въ случая, храната е доброто, което укротява злото въ звѣра. Сега е краятъ на вѣка, ликвидация съ смѣткитѣ на миналото. За да ликвидира правилно, човѣкъ трѣбва да има вѣра и упование, първо на Богъ, а после на хората. Вѣрата въ хората почива на користолюбие. Вѣрвашъ въ богатия, защото може да ти даде пари, да подобришъ положението си. Ако нищо не ти дава, вѣрата ти къмъ него ще отслабне. Истинската вѣра се проявява, преди да си получилъ нѣщо отъ човѣка. И най-свирепото животно, като го хранишъ, вѣрва въ тебе. Щомъ престанешъ да го хранишъ, вѣрата му изчезва. Ние търсимъ хора съ абсолютна вѣра и любовь, да знаятъ какъ да обичатъ. Все трѣбва да се намѣри учитель, да покаже на хората какъ да обичатъ. Любовьта се предава чрезъ учитель. Христосъ дойде на земята да научи хората да любятъ. „Ако не станете като малкитѣ деца, не може да влѣзете въ Царството Божие”. Изучавайте проявитѣ на децата. Изучавайте проявитѣ на слугитѣ и на господаритѣ. Изучавайте радостьта и скръбьта. Като знаете, какво представлява скръбьта и какво – радостьта, ще разбирате хората и нѣма да се чудите, защо нѣкога сѫ вѣсели, а нѣкога – сериозни и замислени. Натоварениятъ е винаги замисленъ и съсрѣдоточенъ, а разтоварениятъ – безгриженъ и веселъ. Човѣкъ трѣбва да бѫде уменъ, да може самъ да се товари и разтоварва. Ако тръгвашъ на екскурзия, не вземай на гърба си повече товаръ, отколкото можешъ да носишъ. Важно е да носишъ любовьта въ себе си. Тогава, и съ малко хлѣбъ да тръгнешъ, нѣма да останешъ гладенъ. Сѫществата, които служатъ на Богъ, отдалечъ още предвиждатъ нуждитѣ ти и се притичатъ на помощь. Който носи Любовьта въ душата си, той се съобщава съ разумнитѣ сѫщества чрезъ радио, по вѫтрѣшенъ пѫть. Днесь параходитѣ се съобщаватъ съ сушата и съ други параходи чрезъ радио, телефони и други съобщителни срѣдства. Въ миналото не сѫществуваха такива срѣдства, поради което много параходи пострадаха при катастрофи. Никаква външна помощь не можѣше да стигне до тѣхъ. Дето е Любовьта, тамъ помощьта иде; дето нѣма Любовь, нѣма и помощь. Докато работитѣ ви не вървятъ, ще знаете, че действа законътъ на безлюбието. Щомъ работитѣ ви започнатъ да се оправятъ, тогава действа законътъ на Любовьта. И тъй, разчитайте на Любовьта, която действа вече въ света. Тя помага на хората, освобождава ги отъ противорѣчия, мѫчнотии и заблуждения. Всички питатъ кога ще се свърши войната. Днесь не мога да ви отговоря на този въпросъ. Ако бѣхте ме запитали преди 20 години, щѣхъ да ви отговоря точно. Сега всѣки отъ васъ е заинтересуванъ, поддържа извѣстна страна. Може да се предсказва само на хора, които не сѫ заинтересувани. Има единъ Божественъ законъ, който опредѣля точно нѣщата. Който живѣе по този законъ, може да опредѣли точно, колко души ще бѫдатъ убити въ една война, колко ще бѫдатъ ранени и колко ще се върнатъ здрави и живи. Ако всѣки куршумъ падаше на цѣльта си, живъ човѣкъ нѣмаше да остане на земята. Сега азъ не се интересувамъ кога ще се свърши войната, но искамъ да зная, кога ще престанатъ войнитѣ; кога хората ще се разбиратъ по миренъ начинъ. Какво се ползвате, ако знаете кога ще се свърши войната? Важно е, какво става днесь на земята. Отъ невидимия светъ идатъ възвишени сѫщества на земята, голѣми майстори, които знаятъ добре да присаждатъ. Всички хора ще бѫдатъ присадени съ новата присадка на Любовьта, поради което въ бѫдеще нѣма да се биятъ помежду си. Присадката на Любовьта ще тури край на войната. Отъ васъ се иска внимание, да не пречупите присадката, да не израстѣ отново дивачка. Радвайте се, че светътъ ще бѫде присаденъ съ присадката на Любовьта. – Вѣрно ли е това? – Вѣрно е сто и едно на стотѣ. Дето се запази присадката, тамъ ще се прояви доброто; счупи ли се присадката, човѣкъ си остава такъвъ, какъвто е билъ по-рано. Новата присадка ще внесе истинското подобрение въ живота. Колкото по-скоро стане това, толкова по-добре ще бѫде за цѣлото човѣчество. Присаждането е започнало вече. Днесь присаждатъ Русия, Англия, Америка, Германия, Франция, Италия, Япония, България, Сърбия, Гърция и др. Когато присадятъ всички народи и всички хора, войната окончателно ще престане. Тогава ще дойде вѣчниятъ миръ на земята. Т. м. 12. Беседа отъ Учителя, държана на 5-ти септември, 1943 г., 10 ч. с., София – Изгрѣвъ.
  10. 1943_09_05 Блаженствата

    "Вѣчното благо". Съборни беседи отъ Учителя, държани презъ лѣтото на 1943 г. Издание 1944, София. Книгата за теглене PDF Съдържание Блаженствата Матѣя 5 гл. Въ пета глава отъ Евангелието на Матѣя се говори за блаженстватa. Тя представлява само часть отъ това, което Христосъ е говорилъ. Добре щѣше да бѫде, ако имахме цѣлата беседа на Христосъ. Като се говори за блаженствата, нѣкои ги разбиратъ буквално. Въ сѫщность, тѣ криятъ въ себе си вѫтрѣшенъ, духовенъ смисълъ. Който разглежда нѣщата материално, казва: Човѣкъ може да прави добро съ пари. Не е така. Доброто не е материално. Да мислите, че доброто се крие въ материалното, това е все едно, да мислите, че въ буквитѣ се крие силата на словото. Много нѣща опредѣлятъ силата на словото, не само буквитѣ. Буквитѣ сѫ външенъ изразъ на словото. Както словото не е въ буквитѣ, така и доброто не се изразява въ даване на пари. Паритѣ сѫ азбука, външни знаци, чрезъ които се изразява само едната страна на нѣщата. Често се говори за сѣтивата, като средство за запознаване съ външния светъ. Значи, и сѣтивата сѫ особенъ родъ азбука. Петь сѣтива имаме, значи, разполагаме съ петь метода, чрезъ които се домогваме до петь различни света. Зрението ни запознава съ светлината, слухътъ – съ звука, обонянието – съ миризмитѣ, носътъ – съ вкуса, осезанието – съ различнитѣ промѣни на температурата. Всѣко сѣтиво е на мѣстото си. Следователно, страшно е, когато едно отъ сѣтивата се развали. Обаче, отъ всички сѣтива най-нуженъ за физическия светъ е вкусътъ. Когато вкусътъ се изгуби, човѣкъ престава да яде, а съ това заедно и животътъ му се прекратява. Ако човѣкъ изгуби зрѣнието или слуха си, все още може да живѣе. Изгуби ли вкуса, и животътъ му се изгубва. Много отъ съвременнитѣ хора се занимаватъ съ несѫществени работи, а пренебрѣгватъ сѫщественото. Тѣ разрѣшаватъ въпроса за яденето – какво да ядатъ и какъ да изкаратъ прехраната си, безъ да се интересуватъ за сѫщественото въ живота. Животнитѣ сѫ разрѣшили по-добре въпроса за храната отъ хората. Месояднитѣ се хранятъ съ месо, трѣвопаснитѣ – съ трѣва, птицитѣ – съ зърна, съ мушици. Само човѣкътъ се блъска около въпроса за храната и се чуди, какво да предпочете – месо, растителна храна или плодове. Тази е причината, дето хората постоянно се тревожатъ. Ако хлѣбътъ имъ е недостатъченъ, или ако нѣма мазнини, захарь, тѣ се безпокоятъ, ставатъ недоволни и нещастни. Наистина, днесь липсватъ много нѣща – война има. Преди войната всичко бѣше въ изобилие, хората бѣха задоволени. Въпреки това, бѣха ли по-добри, отколкото сѫ днесь? Ако задоволите всички нужди на човѣка, ще стане ли толкова добъръ, колкото трѣбва? Вѣрно е, че храната прави човѣка добъръ, но не само физическата храна. Подъ „храна” разбираме онова, което човѣкъ възприема чрезъ ума, сърдцето и стомаха си. За ума е нужна умствена храна, за сърдцето – сърдечна, а за стомаха – физическа, материална. Следователно, който храни ума, сърдцето и тѣлото си съ чиста, доброкачествена храна, той става добъръ, разуменъ човѣкъ. Казва се въ Писанието, че когато Мойсей извелъ евреитѣ отъ Египетъ, трѣбвало дълго време да се хранятъ съ манна – друга храна нѣмало въ пустинята. Тѣ събирали всѣки день манна, колкото за деня; само въ петъкъ събирали за два дена, и за сѫбота, защото сѫботата бѣше опредѣленъ день за Бога. Но, за да се осигурятъ, и презъ другитѣ дни тѣ събирали повече храна, отколкото имъ трѣбвало за деня. За неизпълнение на наредбитѣ, трѣбвало Мойсей да ги наказва. Тѣ често роптаели противъ манната и съжалявали за вкусната и разнообразна храна, която имали въ Египетъ. Не само евреитѣ, но всички хора разбраха, че осигуряването не помага. Ще вземешъ хлѣбъ повече, отколкото трѣбва, но ще го хвърлишъ. Ако го оставишъ на влажно мѣсто, той мухлясва. Ще кажете, че опитахте вече, какво значи да живѣешъ съ 250 ÷ 300 гр. хлѣбъ, и то не чисто пшениченъ, но смѣсь отъ рѫжъ, царевица, соя и др. Сега разбрахте цѣната на хлѣба. Мнозина разстроиха стомаха си, разболѣха се, изгубиха охота къмъ ядене. Ще кажете, че е опасно да ядете хлѣбъ, направенъ отъ различни брашна. Опасенъ и врѣденъ е, наистина, такъвъ хлѣбъ, но не по-малко опасности си причиняватъ хората, когато внасятъ въ своето вѣрую различни качества брашно. При това, едното качество е вгорчено, другото не е доброкачествено и т. н. Какво ще правитѣ съ такова вѣрую? Или ще се откажете отъ него, или ще се принудите да го приемете. Въ края на краищата, стомахътъ ви ще се разстрои. И физическата, и духовната, и умствената храна трѣбва да бѫде чиста, доброкачествена и прясна. И тъй, давайте съотвѣтна храна на удоветѣ си, за да се развиватъ правилно. Очитѣ ще храните съ мека и приятна светлина. Учете се да разлагате светлината и да се ползвате отъ различнитѣ цвѣтове, както това правятъ и растенията. Въ това отношение, растенията знаятъ по-добре изкуството да разлагатъ светлината и да се ползватъ отъ цвѣтоветѣ й. Едни растения си правятъ червена дреха, други – жълта, трети – синя и т. н. Ако въ човѣшкия животъ преобладаваше червената светлина, хората щѣха да бѫдатъ войнствени. Ако преобладаваше портокаления цвѣтъ, всички щѣха да бѫдатъ крайни индивидуалисти; всѣки ще мисли, че светътъ е създаденъ само за него. Ако преобладаваше жълтиятъ цвѣтъ умътъ щѣше да бѫде крайно развитъ. Дето умътъ на човѣка е много развитъ, страданията му сѫ голѣми. Ако преобладаваше синиятъ цвѣтъ, човѣкъ щѣше да се отличава съ чрезмѣрно развито религиозно чувство. Той щѣше да бѫде голѣмъ догматикъ: каквото каже той, или въ каквото вѣрва, думата му трѣбва да се изпълни. Неговото вѣрую е истинно и право. Какво се иска отъ човѣка? – Да си изработи правиленъ възгледъ за живота и за природата. Това се придобива чрезъ опитноститѣ въ живота. Той учи, прилага и така придобива светско и религиозно знание. Като четете Библията, и вие се учите отъ опитноститѣ на миналитѣ вѣкове. Така се запознавате съ живота на древностьта и дохождате до сегашнитѣ времена. Съвременниятъ човѣкъ се интересува отъ всичко, но най-много отъ това, което лично го засѣга. Той се интересува главно отъ хлѣба, отъ жилището, отъ облѣклото си и най-после отъ знанието. Той иска да знае езици, за да се съобщава съ различнитѣ народи. Добре е да знаешъ езици, да се запознаешъ съ добродетелитѣ на всѣки народъ. Но наредъ съ тѣхнитѣ добродетели ти ще изучавашъ и тѣхнитѣ слабости и недѫзи. Ако не знаешъ френски, или другъ чуждъ езикъ, каквото и да ти се говори, добро или лошо, нищо нѣма да разберешъ. Каквито обидни думи и да ти казватъ, ти ще гледашъ спокойно, като че не се отнася до тебе. Езикътъ на съвременнитѣ хора не е още пречистенъ. Много думи иматъ лошо значение. Тѣ не отговарятъ още на името „културни”, което се дава на нѣкои народи. Както източнитѣ, така и западнитѣ народи трѣбва да работятъ върху езика си, да го пречистятъ. Доказано е, че съвременнитѣ хора се спъватъ отъ външни нѣща. Тази е причината, дето даватъ криви тълкувания на думитѣ и ги изопачаватъ. Тѣ говорятъ за ада и влагатъ въ това понятие нечувани нѣща. Кой е билъ въ ада и се върналъ оттамъ, за да знае, дали е истина това, което се говори? Какъвъ е огъньтъ въ ада, за който се казва, че който попадне въ него, вѣчно гори? Въ обикновения огънь нѣщата се запалватъ и изгарятъ, а въ огъня на ада вѣчно горятъ. Казва се още, че въ ада ще има вѣчно скърцане съ зѫби. Единъ свещеникъ често казвалъ на слугата си: Стояне, вѣченъ огънь и мѫчение, вѣчно скърцане съ зѫби ни чака въ ада. Слугата погледналъ спокойно господаря си и казалъ: Азъ трѣбва да мисля за това, дѣдо попѣ. Ти нѣмашъ зѫби, нѣма защо да се безпокоишъ. За тебе не е страшно, ти нѣма съ какво да скърцашъ. Страшенъ е адътъ за онзи, който живѣе въ безлюбието. Който живѣе въ любовьта, не се страхува отъ ада и отъ вѣчния огънь. Човѣкъ се нуждае отъ светлина, която постоянно се усилва, но не отъ обикновената, механическа светлина. Като попадне въ червения цвѣтъ на живата светлина, човѣкъ става активенъ. Тя е носителка на живота. Докато е подъ влиянието на тази светлина, той се радва на здраве и животъ. Щомъ светлината го напусне, той започва да боледува и губи силата си. Колкото повече се намалява влиянието на червения цвѣтъ въ човѣка, толкова повече се увеличаватъ болеститѣ въ него. Жълтиятъ цвѣтъ на светлината оказва влияние върху човѣшкия умъ. Намаляването на този цвѣтъ предизвиква тъмнина въ ума, неразбиране на нѣщата и противорѣчия. Синиятъ цвѣтъ влияе върху духовното начало въ човѣка. Той събужда въ него любовь къмъ Бога и опредѣля отношенията му къмъ Божественитѣ прояви. Следователно, безъ червения цвѣтъ човѣкъ не може да придобие живота; безъ жълтия цвѣтъ не може да бѫде уменъ; безъ синия цвѣтъ не може да бѫде религиозенъ или духовенъ. Всѣка дума носи извѣстенъ цвѣтъ. Кажешъ ли на болния една дума, която съдържа червения цвѣтъ, той ще оздравѣе; кажешъ ли на глупавия дума, която съдържа жълтия цвѣтъ, той ще поумнѣе; кажешъ ли на нерелигиозния дума съ синъ цвѣтъ, той ще стане религиозенъ. Често чувате да се говори, че трѣбва да живѣете добре, да бѫдете умни, да вѣрвате въ Бога, но нито животътъ ви става по-добъръ, нито разумностьта ви се увеличава, нито ставате вѣрващи. – Защо нищо не постигате? – Защото думитѣ, които изговаряте, не съдържатъ съотвѣтнитѣ цвѣтове. Какво правятъ религиознитѣ хора? Тѣ четатъ Библията, Евангелието, безъ да разбиратъ дълбокия имъ смисълъ. Тѣ не могатъ да възприематъ цвѣтоветѣ на думитѣ, които четатъ. Щомъ не възприематъ цвѣтоветѣ имъ, думитѣ оставатъ неразбрани. Сега и вие четете пета глава отъ Матѣя за блаженствата, безъ да възприемате светлината, която тѣ съдържатъ. Деветьтѣ блаженства представятъ девѣть метода за възприемане на Божествената светлина, която повдига човѣшкия умъ, сърдцето и душата. Говори се за нищия духомъ. Какво може да постигне нищиятъ духомъ? Той е въ състояние да превърне нисшата, необработена материя въ висша. Дайте на нищия духомъ непрана вълна, той ще я изпере, изпреде, изтъче и ще даде на хората готовъ платъ да си шиятъ дрехи. „Блажени кроткитѣ, защото тѣ ще наследятъ земята”. ( 5 ст.). Значи, за да наследи земята, човѣкъ трѣбва да бѫде кротъкъ. – Кой човѣкъ наричаме кротъкъ? – Който има добра обхода съ себе си и съ своитѣ ближни. Той не влиза въ стълкновение съ никого. Ще кажете, че кроткиятъ човѣкъ не прави зло. Не е въпросъ да не прави зло; важно е да прави добро. Много хора се въздържатъ отъ злото, но и добро не правятъ. Който не прави нито зло, нито добро, все едно, че нищо не прави. Казано е въ Писанието, че Богъ забрани на човѣка да яде отъ дървото за познаване на доброто и на злото, но той не послуша. Първитѣ човѣци ядоха отъ това дърво. И до днесь още хората ядатъ отъ забраненото дърво и продължаватъ да правятъ зло: крадатъ, убиватъ, лъжатъ. Ще откраднешъ хлѣбъ или пари отъ касата и ще ги задържишъ за себе си. Хлѣбътъ ще мухляса, паритѣ ще останатъ безъ обръщение и, въ края на краищата, ти си направилъ зло. Защо не опечешъ хлѣбъ и, докато е пресенъ още, не дадешъ на ближния си да хапне отъ него? Защо не извадишъ пари отъ касата си и да дадешъ на ближния си да си услужи съ тѣхъ? Това е най-малкото добро, което можешъ да направишъ. „Познаване на доброто и на злото”. Думата „познаване” подразбира отношение. Да познавашъ, какви сѫ твоитѣ права и задължения къмъ кѫщата ти, това е законъ за собственость. Имашъ кѫща, която можешъ да владѣешъ само чрезъ крѣпостенъ актъ. За да познавашъ единъ езикъ, трѣбва да го говоришъ. Като говоришъ френски или нѣмски, напримѣръ, ти познавашъ едновременно и добритѣ, и лошитѣ му качества. Всѣко нѣщо има две страни: добра и лоша. Следователно, и сѫществата отъ духовния светъ биватъ добри и лоши. Добритѣ сѫщества правятъ добро на хората, а лошитѣ имъ причиняватъ пакости. Добритѣ сѫщества създадоха добритѣ мисли, чувства и постѫпки; тѣ създадоха добритѣ и полезни растения и животни, за да бѫдатъ въ услуга на човѣчеството. Лошитѣ сѫщества създадоха лошитѣ мисли, чувства и постѫпки. Тѣ създадоха врѣднитѣ растения и животни, да пакостятъ на хората. Това, което осакатява и изопачава човѣшкия умъ, сърдце и воля, е зло. Това, което подобрява състоянието на ума, сърдцето и волята, е добро, Ако не можешъ да различавашъ доброто отъ злото, ти нѣмашъ никакво знание. Отдалечаването на човѣка отъ Бога е зло. Приближаването му къмъ Бога е добро. Това сѫ два процеса, които се извършватъ постепенно, а не изведнъжъ. Можешъ ли изведнъжъ да премѣстишъ сѣверния човѣкъ въ тропическитѣ мѣста? Можешъ ли изведнъжъ да премѣстишъ човѣка отъ топлитѣ мѣста на сѣверния полюсъ? И едното, и другото трѣбва да става постепенно. Стане ли изведнъжъ, и двамата ще умратъ. Не е лесно да свикне човѣкъ на голѣма горѣщина, или на голѣмъ студъ. Не е лесно да стане човѣкъ духовенъ, уменъ или добъръ. Не е лесно да разбира, дали една мисъль е добра, или лоша. За да разберешъ нѣщо, трѣбва да познавашъ неговитѣ качества. За да различавашъ мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ, като добри или лоши, трѣбва да познавашъ тѣхнитѣ качества. „Блажени нищитѣ духомъ, защото е тѣхно царството небесно”. (3 ст.). Подъ „царство небесно” се разбиратъ всички благоприятни условия, при които човѣкъ може да постигне, каквото пожелае. Въ този смисълъ, царетѣ трѣбва да бѫдатъ нищи духомъ, защото разполагатъ съ благоприятни условия. Значи, тѣхно е царството небесно. „Блажени нажаленитѣ, защото тѣ ще се утѣшатъ”. (4 ст.). Който иска да се утѣши, трѣбва да бѫде нажаленъ. Това е първото условие. Утѣхата е проява на Божията Любовь. Следователно, не можешъ да бѫдешъ утѣшенъ, докато не тѣ обичатъ. Може ли да тѣ утѣши онзи, който не тѣ обича? Страшно е положението на човѣка, когото не обичатъ. Той минава презъ голѣми страдания. Като обичате нѣкого, давате му най-хубавитѣ нѣща. Ако не го обичате, давате му най-лошитѣ работи. На онзи, когото обичате, давате голѣмо угощение: печено агне, кокошка или прасенце. Добре е за него, че ще си хапне печено агне, но питайте агнето, какво ще каже. Колкото и да го залъгвате, положението му е тежко. Ще го убѣждавате, че като влѣзе въ васъ, то се повдига: отъ четириного животно минава въ двуного. Съ това искате да кажете, че давате сто на сто отъ себе си за агнето. Въ сѫщность, агнето дава нѣщо отъ себе си, а не вие. Единъ турчинъ отишълъ при единъ банкеръ да му иска 200 лири на заемъ. За да се домогне до заема, той казалъ на банкера: Готовъ съмъ да платя 100 % лихва, само да ми услужишъ. Банкерътъ се съгласилъ и далъ 200 лири на турчина. Следъ шесть мѣсеца длъжникътъ донесълъ сто лири лихва на кредитора си и го запиталъ: Доволенъ ли си отъ мене? Доволенъ съмъ, но кога ще платишъ майката на паритѣ? – Остави тази работа. Вземи сега лихвитѣ на паритѣ, а за майката не мисли. Следъ като далъ сто лири срѣщу дълга си, той не се явилъ вече предъ банкера. Мнозина постѫпватъ като този турчинъ. Тѣ се молятъ на Бога да имъ даде знание, мѫдрость, за да дадатъ и тѣ нѣщо на хората. Тѣ искатъ да се покажатъ добри, но така не се прави добро. Да направишъ добро на ближния си, това значи, да му дадешъ нѣщо отъ себе си. Ако искашъ да дадешъ плодъ на човѣка, не купувай отъ пазара, но му откѫсни отъ дървото, което самъ си посадилъ. Давай отъ плодоветѣ на своя трудъ, на своитѣ добри мисли, чувства и постѫпки. Ако искашъ да утѣшишъ нажаления, не му цитирай стихове.отъ Евангелието, но посади въ земята мисъльта, която искашъ да му кажешъ, и, когато порастѣ и даде плодъ, предложи му да си хапне. Това значи, да давашъ на ближния си отъ доброто, което носишъ въ себе си. Какъ ще предадешъ вѣра на човѣка, ако самъ я нѣмашъ? Какъ ще направишъ човѣка кротъкъ, ако самъ нѣмашъ кротость? Какъ ще обяснишъ безкористието? Нищиятъ духомъ е абсолютно безкористенъ. „Блажени милостивитѣ, защото тѣ помилвани ще бѫдатъ”. (7 ст.). Какъ ще проявишъ милосѫрдието, ако самъ не си милосърденъ? Милосърдниятъ слиза до нивото, дето живѣятъ обикновенитѣ хора. Ако търсите милостиви хора, ще ги намѣрите между бѣднитѣ, страдащитѣ, болнитѣ. Достатъчно е да отидете въ единъ отъ крайнитѣ квартали на Лондонъ и Ню Йоркъ, да опитате, доколко сте милосърдни. Тамъ ще срѣщнете множество момчета и момичета, които не знаятъ майка си и баща си; тѣ се намиратъ въ крайна мизерия: боси, окѫсани, гладни, бездомници. Ако тукъ не се трогне сърдцето ви, ще знаете, че не сте милосърдни. За да минешъ отъ единия край на този кварталъ до другия, трѣбва да има стражарь да тѣ пази. Жалко е положението на тѣзи хора. Мизерията е изопачила човѣшкия образъ въ тѣхъ. Като изучава проявитѣ си, човѣкъ дохожда до сѫщитѣ състояния, въ които се намиратъ жителитѣ на крайнитѣ квартали въ голѣмитѣ столици. Като не обичате нѣкого, готови сте да се нахвърлите върху него, да го биете, да го задушите. Ако го обичате, готови сте да му дадете всичко, което имате: пари, дрехи, обуща и т. н. Коя е причината за крайноститѣ, въ които човѣкъ изпада? – Връзката му съ два различни света. Докато не познава и двата света и не различава проявитѣ имъ, човѣкъ всѣкога се натъква на различни влияния. Както не е все едно, дали химикътъ получава вода или нѣкое експлозивно вещество, така не е все едно, съ кой светъ ще се свърже човѣкъ: съ възвишения, или съ нисшия. Нѣкои думи, съ които си служатъ хората, иматъ свойствата на водата – чистятъ, освежаватъ, възрастватъ; други думи сѫ подобни на азотната киселина: дето паднатъ, всичко изгарятъ. За да не причинявате пакости на себе си, нито на своитѣ ближни, служете си съ думи, които приличатъ на водата, а не съ такива, подобни на азотната киселина. Ако капне вода на дрехата ви, не причинява зло; капне ли азотна киселина, дрехата изгаря. Всѣко нѣщо, което разваля добритѣ. мисли, чувства и постѫпки, е азотна киселина. Подъ азотна киселина окултиститѣ разбиратъ човѣкъ, крайно самостоятеленъ, гордъ. Значи, гордостьта се дължи на присѫствието на азота въ човѣшкия организъмъ. Като елементъ, азотътъ е крайно инертенъ, неактивенъ, не влиза лесно въ съединение съ другитѣ елементи. Обаче, съедини ли се съ водорода и кислорода, той образува азотна киселина и става активенъ и опасенъ. Поотдѣлно водородътъ и кислородътъ не сѫ опасни елементи, но заедно съ азота тѣ образуватъ силната и разяждаща азотна киселина. Глицѣринътъ е безврѣдно съединение. Внесе ли се въ него азотъ, получава се нитроглицѣринъ – силенъ експлозивъ. Отъ него приготвятъ динамита. Първи, които откриха експлозивнитѣ вещества, сѫ падналитѣ ангели. Тѣ живѣятъ между хората, дето и до днесь правятъ най-страшнитѣ експлозиви Често се проповѣдва на хората да приложатъ любовьта, като цѣръ противъ експлозивитѣ. Всички болести, недѫзи, скърби се лѣкуватъ съ любовьта. Затова е казано, че знанието възгордява, а любовьта – назидава. Знание безъ любовь носи нещастие; знание съ любовь носи благословение. Животъ, въ който гордостьта се проявява, носи нещастие; животъ, роденъ отъ любовьта, носи щастие. Който търси щастие безъ любовь, той е на кривъ пѫть. Не можешъ да бѫдешъ щастливъ, когато окрѫжаващитѣ живѣятъ въ безлюбие. Не можешъ да бѫдешъ щастливъ, когато окрѫжаващитѣ сѫ нещастни. Ако не знаешъ, какъ да възприемешъ любовьта и какъ да я предадешъ, не можешъ да бѫдешъ щастливъ. Да възприемешъ любовьта за себе си и да я запазишъ чиста, както излиза отъ Бога, това наричаме „любовь”. Да предадешъ любовьта на ближнитѣ си така чиста, както си я приелъ, това наричаме „обичь”. Ако при приемането и предаването на любовьта внесешъ извѣстна нечистота въ нея, ти се натъквашъ на нещастия. Обаче, ако и въ двата случая я запазишъ чиста, както си я приелъ, ти се ползвашъ отъ Божието благословение. Днесь всички хора очакватъ мира. Какъ ще дойде мирътъ? Защо се биятъ и каратъ хората? Защо водятъ войни? – За материални блага. Всички народи искатъ да спечелятъ повече земя, да станатъ богати. Вѣчниятъ миръ ще дойде, когато хората се научатъ да възприематъ и предаватъ любовьта така чиста, както сѫ я приели отъ Бога. Мирътъ ще дойде, когато слугитѣ изпълняватъ заповѣдитѣ на господаря си така, както сѫ ги получили. Ако господарьтъ даде на слугата си десеть хиляди лева да ги разпредѣли между бѣдни, и слугата задържи половината отъ паритѣ за себе си, мирътъ нѣма да дойде. Слугитѣ трѣбва точно да изпълняватъ заповѣдитѣ на господаритѣ си. И господаритѣ трѣбва точно да изпълняватъ волята на Бога, своя Отецъ. Тогава думитѣ на Христа „Както ме е Отецъ научилъ, така говоря”, придобиватъ смисълъ. И тъй, изучавайте блаженствата, като вѫтрешни процеси. Чрезъ тѣхъ ще научите доброто, което се проявява вънъ отъ васъ и вѫтрѣ въ васъ. Чрезъ блаженствата човѣкъ се пречиства и подготвя за възприемане на любовьта. Блажени сте, ако възприемате и предавате правилно любовьта. Блажени сте, ако вършитѣ Божията воля. Който върши Божията воля, той е житель на София, т. е. житель на света, дето царува мѫдростьта. София е мѣсто на мѫдростьта. Който не върши Божията воля, той е вънъ отъ София, вънъ отъ мѫдростьта, въ провинцията. Напуснете провинцията и влѣзте въ София, въ света на мѫдростьта, да изпълнитѣ Божията воля съ любовь. Това значи, да бѫде човѣкъ добъръ. Истински добъръ е онзи, който нѣма нито едно престѫпление въ миналия и сегашния си животъ. Следователно, ако имашъ само едно петно въ миналото си, непремѣнно трѣбва да го изчистишъ. Като изправяшъ сегашния си животъ, ти оправяшъ и миналия. Докато не изправишъ миналия си животъ, не можешъ да бѫдешъ добъръ. Изправѣнето на живота ви има отношение къмъ любовьта. Само любовьта е въ сила да изправи погрѣшкитѣ на човѣка. Да вѣрваме въ Бога, Който ни учи, какъ да изправяме погрѣшкитѣ на миналото и какъ да живѣемъ въ настоящето. 11. Беседа отъ Учителя, държана на 5 септември, 1943 г., 5 ч. с. София – Изгрѣва.
  11. 1943_09_03 Проявенъ и непроявенъ

    "Вѣчното благо". Съборни беседи отъ Учителя, държани презъ лѣтото на 1943 г. Издание 1944, София. Книгата за теглене PDF Съдържание Проявенъ и непроявенъ Въ съвременнитѣ училища по химия се изучаватъ различни химически елементи, но не се запитватъ, какъ се отразява, напримѣръ, на човѣшкия организъмъ присѫствието на по-голѣмо или по-малко количество водородъ, кислородъ, азотъ и вѫглеродъ. Сѫщо така се изучаватъ различни разтвори и смѣси, Питамъ: Какъвъ е вкусътъ на смѣсь отъ захарь и соль? – Неприятенъ. Ако употрѣбите нѣкѫде захарь вмѣсто соль и обратно, соль вмѣсто захарь, пакъ ще имате неприятенъ вкусъ. Напримѣръ, не е приятно да пиете кафе съ соль. Безъ да искате, ще се мръщите. Какво е действието на сольта и на захарьта върху тѣлата? Отъ една страна сольта запича, сгѫстява, втвърдява нѣщата, а отъ друга страна спира растенето имъ; захарьта ги разширява. Има идеи, които действува върху човѣшкия умъ или като сольта, или като захарьта. Първитѣ сгѫстяватъ, втвърдяватъ, запичатъ и ограничаватъ процеситѣ, а вторитѣ ги разширяватъ. Това сѫ. процеси, които ставатъ въ неорганическия, органическия и психическия светъ. Отъ гледище на тритѣ света различаваме три вида свойства на единъ и сѫщъ елементъ. Напримѣръ, водородътъ, който влиза въ растенията, се различава отъ водорода въ животнитѣ; водородътъ, който влиза въ животинското царство, се различава отъ водорода въ хората. Даже и въ хората водородътъ се различава. Слаба, едва забележима е разликата, но за опитния наблюдатель сѫществува тънко различие. Съвременната химия не се занимава съ тѣзи въпроси, но бѫдещата ще ги изучава. Като се говори за сольта, казваме, че и тя бива: неорганическа, която сгѫстява, втвърдява, запича и ограничава нѣщата; органическа, която само осолява, и психическа, която се проявява главно въ умствения и сърдечния светъ – тя обединява мислитѣ и чувствата. За тази соль е казано въ Писанието: „Ако сольта обезсолѣе, хвърля се навънъ”. Стремете се къмъ психическата соль, която обединява нѣщата. Съвременнитѣ хора живѣятъ въ светъ, дето нѣщата привидно сѫ разхвърляни, както звѣздитѣ и планетитѣ въ пространството. На пръвъ погледъ изглежда, че между звѣздитѣ, планетитѣ, островитѣ, хората има празни пространства, които ги отдалечаватъ едни отъ други, правятъ ги независими, разхвърляни, чужди помежду си. Въ природата не сѫществуватъ празни пространства. Всичко е изпълнено съ особена, рѣдка материя, невидима за обикновеното око. Небеснитѣ тѣла се движатъ въ етера, който отъ гледище на духовния светъ представя водна среда. Отъ сѫщото гледище светлината представя въздухообразна среда. И светлината минава презъ етера, както и твърдитѣ тѣла. И хората сѫ свързани помежду си съ нѣщо невидимо, което оказва извѣстно влияние върху тѣхъ. Тази е причината, дето хората, съзнателно или несъзнателно, си влияятъ. Разговаряшъ се съ единъ човѣкъ, външно красивъ, добре облѣченъ, но нѣщо неприятно излиза отъ него. Говоришъ съ него, но искашъ по-скоро да се отдалечишъ. Слушашъ единъ цигуларь, който не ти е приятенъ. Цигулката му е хубава, добре свири, но, въпреки това, не ти се слуша, искашъ да го напуснешъ. – Защо? – Защото излѫчва нѣщо неприятно отъ себе си. Нѣкой е гнѣвенъ, лесно се сърди. Който се приближи до него, възприема настроението му и започва да се сърди като него. Значи, човѣкъ излѫчва особена, динамическа енергия, която се отразява и върху окрѫжаващитѣ. Достатъчно е да се докоснете съ тритѣ си пръста до този центъръ, за да успокоите разгнѣвения. – Кѫде е този центъръ? – Питайте децата. Когато майката се разгнѣви и се готви да бие детето си, то веднага я прегръща и започва да я глади по главата. Така детето трансформира гнѣвната енергия на майка си, и тя се успокоява. Задъ ушитѣ на човѣка има единъ центъръ, на който се събира повече енергия, отколкото трѣбва. Той започва да се дразни, сърди се, готовъ е да се кара съ всички хора. Ако може да трансформира тази енергия, да я впрегне на работа, лесно се освобождава отъ гнѣва си. Тя е особенъ родъ електрическа енергия. Такова е състоянието и на мухитѣ лѣтно време, когато въ атмосферата има голѣмо количество електричество. То се събира на хоботчетата имъ, като на остриета, и ги дразни. Тогава мухитѣ хапятъ много и се освобождаватъ отъ излишното електричество, Между електричеството на човѣка и това на мухата става обмѣна. Мухата се освобождава, а човѣкъ започва да се дразни. За да не изпадате въ състоянието на мухата, да се дразните, сърдите, да хапете, потърсете начинъ да се справите съ излишната енергия около ушити си. Започнете да рѣжете дърва съ трионъ или брадва, или да копаете. Ако не можете да направите това, пипнете върха на носа си четири – петь пѫти. Важно е да намѣрите начинъ да превърнете енергията на гнѣва въ работа. Човѣкъ представя вѫзелъ отъ различни сили, които произвеждатъ различни състояния и настроения въ него. Тѣзи сили причиняватъ извѣстни движения. Тази е причината, дето човѣкъ не е спокоенъ. Виждате го нѣкога да се почесва по главата, по рѫката, по крака, по колѣното. Като се почесва, той прави движения, които сѫ осмислени. Ако го попитате, защо се почесва по рѫката, и той може да не знае причината за това, но като се наблюдава съзнателно, ще намѣри причината за всѣко свое действие. Всѣко движение, всѣко трепване на тѣлото, или на нѣкой отъ неговитѣ удове, представя азбука, съ която човѣкъ си служи, съзнателно или несъзнателно. Безъ движения нищо не се постига, но тѣ трѣбва да бѫдатъ естествени. Какво движение ще направишъ, когато искашъ да откѫснешъ единъ плодъ? Първо ще се приближишъ до дървото и ще проточишъ рѫката си. Ако си далечъ отъ дървото и проточишъ рѫката си, движението ще бѫде безсмислено. Приближи се къмъ дървото, погледни нагоре и проточи рѫката си. Това движение ще бѫде на мѣсто. Когато давате нѣщо на човѣкъ, когото не обичате, правите такова движение, въ което се чете небрѣжность. Ако го обичате, правите красиво, хармонично движение съ рѫката си. Човѣкъ е динамо, отъ което изтичатъ различни сили. При всѣко огъване на рѫката, на крака, силитѣ, които изтичатъ, биватъ хармонични или нехармонични. Като знаете това, стремете се къмъ хармонични движения. Тѣ произтичатъ отъ любовьта, която свива и разпуща правилно мускулитѣ. Ако искате да си починѣте, отпуснете рѫцетѣ си настрана, въ спокойно състояние на мускулитѣ. Почивката подразбира временно прекратяване действието на динамото въ човѣка. Сега всички хора се оплакватъ отъ нервность. Тѣ не подозиратъ, че тѣхната нервность се дължи на невѣжеството имъ. Тѣ не знаятъ, какъ да почиватъ. Нѣкой седне на столъ, наведе се надолу и мисли, че си почива. Другъ ходи изъ стаята, нищо не мисли, нищо не работи и казва, че си почива. Нито едното е почивка, нито другото. Може да си починешъ на столъ, но трѣбва да отпуснешъ всичкитѣ си мускули, да се облѣгнешъ спокойно на стола. Може и съ ходене да си починешъ, но трѣбва да ходишъ ритмично. Да си почивашъ, това значи, да канализирашъ силитѣ на своя организъмъ така, че да протичатъ хармонично, плавно, безъ насилие и напрежение. Така може да се възпитаватъ и децата, и възрастнитѣ. Впрегни енергиитѣ си на разумна, съзнателна работа. Така ще оправишъ себе си. А що се отнася до оправѣне на света, това не е твоя работа. Светътъ е оправенъ, нѣма защо човѣкъ да го оправя. Който е създалъ света, Той има грижа за него. Да мислите, че светътъ може да се оправи вънъ отъ хората, това е механическо разбиране на въпроса. Богъ работи чрезъ разумното сърдце на човѣка, чрезъ светлия му умъ, чрезъ неговата съзнателна душа и възвишенъ духъ. Щомъ е така, Той непрестанно оправя и повдига хората, а чрезъ тѣхъ преустройва и света. Нѣкой иска да стане щедъръ, да се освободи отъ скѫперничеството. Той търси начинъ да превърне скѫперничеството въ щедрость. – Какъ може да постигне това? – Чрезъ писане. Който е скѫперникъ, да прави опити да пише едро. Всѣка буква да бѫде едро написана. Ако нѣкой е крайно разточителенъ, да пише ситни букви. Така човѣкъ може да въздействува на характера си. Отъ значение е буквитѣ да бѫдатъ свързани, а не разпилени. Който свързва буквитѣ въ думитѣ, той има творчески характеръ; мислитѣ му сѫ непреривни, а не разхвърляни. Обръщайте внимание на почерка си, за да подобрите характера си. Почеркътъ оказва влияние върху възпитанието на детето. Ето защо, при новото възпитание трѣбва да се обръща голѣмо внимание на почерка. Мнозина страдатъ отъ еднообразие въ живота, което има отношение къмъ миналото. Разнообразието е въ бѫдещето. Въ миналото се криятъ погрѣшкитѣ на хората. Затова е казано, че историята е наука на миналото. Бѫдещето крие условия и възможности за изправѣне на погрѣшкитѣ. Като се говори за погрѣшки, имаме предвидъ животинското естество на човѣка, което не мисли. Който не мисли, той грѣши. Следователно, човѣкъ изправя погрѣшкитѣ на животното; ангелитѣ изправятъ погрѣшкитѣ на човѣка. Ако синътъ върви по линията на бащата, лесно изправя неговитѣ погрѣшки. Понеже синътъ представя бѫдещето, а бащата – миналото, казваме, че бѫдещето изправя погрѣшкитѣ на миналото. Единъ младежъ казвалъ: Азъ не пия никакви спиртни питиета. Никой не ми е проповѣдвалъ върху въздържането, но самъ се отказахъ да пия. – Защо? – Защото баща ми обичаше да пие. Колкото повече пиеше той, толкова повече растѣше въ мене отвращение къмъ спиртнитѣ питиета. Това, което виждахъ отъ баща си, ме направи голѣмъ трезвеникъ и въздържатель. Освѣнъ това, бездействието на баща ми внасяше въ мене голѣмо желание за работа. Значи, слабостьта на бащата направи сина работливъ и способенъ. Затова, като се натъкнете на нѣкаква погрѣшка въ себе си, не се мѫчете да я изправите, но турете я на работа. Какъ ще изправите кривата линия? Тя всѣкога ще си остане крива, но може да се тури нѣкѫде на работа, да се ползвате отъ нея. Предъ единъ знаменитъ художникъ начертали нѣколко счупени, криви и прави линии, да видятъ, какво може да направи отъ тѣхъ. Той погледналъ, усмихналъ се и започналъ да рисува. Следъ нѣколко минути на хартията имало красива фигура, съставена отъ линиитѣ, които му били дадени. Той поставилъ всѣка линия на своето мѣсто така, че образувалъ красива, хармонична фигура. Майсторътъ знае кѫде да поставя линиитѣ и какъ да ги съчетава. Какво представятъ кривитѣ и счупенитѣ линии въ живота? – Погрѣшкитѣ на хората. Следователно, всѣки човѣкъ трѣбва да бѫде художникъ, да знае, кѫде и какъ да поставя погрѣшкитѣ си, да изработи отъ тѣхъ нѣщо красиво и хармонично. Причината за нѣкои погрѣшки се крие въ налѣгането на въздуха; други погрѣшки се дължатъ на недостатъчното количество вода въ организма. Липсата на вода въ организма прави човѣка нервенъ, сухъ. Той започва да се дразни, става рѣзъкъ и готовъ да се сърди и кара съ всички. Така той нарушава своя вѫтрѣшенъ миръ и прави погрѣшки. – Какъ може да се въздействува на нервностьта? – Чрезъ гореща вода. Вземете чаша гореща, врѣла вода и пийте лъжичка по лъжичка. Презъ това време наблюдавайте, следъ коя лъжичка ще се успокоите. Можете да изпиете две-три лъжички, десетина или цѣлата чаша и следъ това да се смѣни състоянието ви. Ако нѣмате гореща вода, може да направите опита и съ студена вода. Оставите ли се на течението на гнѣва, ще изразходвате напразно много енергия. Пестете енергията на организма си. Ако можете да я трансформирате въ работа, вие сте спечелили нѣщо цѣнно. Не е лошо, че се гнѣви човѣкъ; лошо е, когато не използва енергията на гнѣва. Понѣкога, въ гнѣвно състояние, човѣкъ върши повече работа, отколкото въ спокойно, тихо състояние. Въ първия случай, той е активенъ, има импулсъ за работа. Въ втория случай, той е пасивенъ и нѣма разположение за работа. Активниятъ е очарованъ отъ живота; пасивниятъ е разочарованъ. Това е естествено положение на нѣщата. Когато единъ се очарова, другъ непремѣнно ще се разочарова. Двама студенти се явяватъ на конкурсъ за една и сѫща стипендия: единиятъ получава стипендията и се очарова; другиятъ нищо не получава и се разочарова. Първиятъ печели – очарованъ е; вториятъ губи – разочарованъ е. При това, колкото по-голѣма е загубата, толкова по-голѣмо е разочарованието; колкото по-голѣма е печалбата, толкова по-голѣмо е очарованието. Децата се очароватъ отъ малко. Дайте единъ левъ на детето, за да видите радостьта и очарованието му. На възрастния трѣбва да дадете много пари, за да се очарова. За да не се разочаровате, дръжте въ ума си мисъльта, че сте богати. Богатството на цѣлата земя е ваше богатство. Защо да не мислите така? Богатството на всѣки човѣкъ е заровено нѣкѫде въ земята. Той трѣбва да знае, кѫде е богатството му, и да отиде самъ да го разкопае. Нѣкои благородни метали – злато, сребро, платина сѫ заровени въ човѣка; много вѫглища, руди има въ неговата почва; цѣнни сили и енергии се криятъ въ дълбочината на неговата душа. Той трѣбва да намѣри това богатство, да го изрови и обработи. Единъ американецъ, земедѣлецъ, намѣрилъ една голѣма плоча въ една отъ своитѣ ниви. Като обработвалъ нивата си, рѣшилъ да махне плочата, защото заемала голѣмо пространство. Като я вдигналъ, оказало се, че подъ нея почвата била най-добра и богата. – Какво показва това? – Че и подъ камѣнистата почва на вашето естество се крие нѣщо добро, благородно и богато. Вдигнете плочата и обработвайте доброто, което се крие подъ нея. Всѣки човѣкъ носи въ себе си условия и възможности за обработване на грубата почва. Напримѣръ, нѣкой се оплаква отъ свой колѣга, че го преследва. – Какво трѣбва да направи, за да смекчи лошото влияние на колѣгата си? – Да постави единъ свой приятель между себе си и него. Ако не успѣе, да постави двама, трима, най-много шесть души съ добри влияния. Тѣ ще трансформиратъ грубитѣ трептения на неговия неприятель и ще настане примиряване. Ако колѣгата ви има продълговато лице и сухи, дълги пръсти, поставете между васъ и него човѣкъ съ крѫгло лице и кѫси, въздебели пръсти. Сприхавитѣ хора изразходватъ много енергия. Тѣ сѫ като попивателна хартия. Всичко възприематъ, поради което лесно се цапатъ, и сами си отварятъ много работа. Когато трѣбва да проявите доброто, дружете съ сприхави хора. Тѣ сѫ крайно енергични и експедитивни, нищо не отлагатъ. Когато предстои да кажете нѣкоя обидна или груба дума, търсете спокойни, разположени натури, които отлагатъ нѣщата. Значи, дойдете ли до доброто, не отлагайте; дойдете ли до злото, отлагайте. Изучавайте проявитѣ на хората и се ползвайте отъ доброто, което носятъ въ себе си. Отъ всѣки човѣкъ можете да научите нѣщо. И тъй, ако сте учитель, научѣте се да отлагате и да прилагате. Злото ще отлагате, доброто ще прилагате. Дойде при васъ единъ ученикъ и се оплаква, че му взели единъ левъ. Не бързайте да търсите виновника и да го наказвате, но кажете на пострадалия: Ето, азъ ти давамъ единъ левъ, който другарьтъ ти взелъ. Този методъ ще подействува добре върху онзи, който взелъ безъ позволение нѣщо отъ другаря си, и върху онзи, на когото е взето. Не губете напразно време и енергия. Тръгнете ли да търсите виновника и да го наказвате, вие губите енергия и време за дребни работи. Прилагайте новитѣ методи при възпитанието и самовъзпитанието. Като срѣщнешъ единъ човѣкъ, не казвай, че е лошъ, но кажи: Този човѣкъ не е проявенъ още, не е проявилъ доброто въ себе си. И за себе си не казвай, че си лошъ, но кажи, че не си проявенъ. Ако си добъръ, кажи, че си проявенъ вече. Следователно, дойдете ли до злото, до лошитѣ прояви, кажете, че не сте още проявени. Дойдете ли до доброто, проявени сте вече. Да останатъ въ ума ви думитѣ: „проявенъ” по отношение на доброто и „непроявенъ” по отношение на злото. Кога се проявяватъ нѣщата: презъ деня, или вечерь? Презъ деня, при дневната светлина. Всичко, което се проявява презъ деня, е добро. Слънцето грѣе презъ деня, растенията цъвтятъ, връзватъ плодъ, и плодътъ узрѣва пакъ презъ деня. Събраната енергия презъ деня се обработва вечерь, а презъ деня се проявява. Въ заключение, казвамъ: Злото е непроявенъ процесъ, а доброто – проявенъ. Следователно, за да не си пакоститѣ сами, служете си съ думитѣ „проявенъ и непроявенъ”, вмѣсто съ думитѣ „добъръ и лошъ”. Не казвай, че си нервенъ, но кажи, че твоята нервна система не се е проявила още. Щомъ се успокоишъ, кажи: Моята нервна система се прояви. Като направишъ една погрѣшка, кажи: Натоварихъ се. Щомъ изправишъ погрѣшката си, кажи: Разтоварихъ се. Не си служете съ думи, които обрѣменяватъ мозъчнитѣ центровѣ. Не мисли за доброто и злото, защото никога нѣма да ги разрешишъ.– Какво представя злото? – Зеленъ, недозрялъ плодъ. – Доброто? – Зрялъ плодъ. Злото е горчивото въ живота, а доброто – сладкото. Горчивото изсушава, сгѫстява, ограничава човѣка, а сладкото го разширява и обновява. Горчивото съкращава човѣшкия животъ, а сладкото го продължава. Ухапе ли ви комаръ, благодарете. Ако не бѣше ви ухапалъ комаръ, можѣше змия да ви ухапе. Кое отъ дветѣ е по-добро? Прилагайте новитѣ методи въ живота си, за да вървите въ правия пѫть. Това значи, да не мислите за лошото и злото въ света, но да го превръщате въ добро. Заместете злото съ непроявенитѣ сили, а доброто – съ проявенитѣ, и всѣкога ще следвате правия и красивъ пѫть. 10. Беседа отъ Учителя, държана на 3 септември, 1943 г. 5 ч. с. София – Изгрѣвъ.
  12. 1943_09_01 Номеръ първи

    "Вѣчното благо". Съборни беседи отъ Учителя, държани презъ лѣтото на 1943 г. Издание 1944, София. Книгата за теглене PDF Съдържание Номеръ първи Съвременнитѣ хора изпадатъ въ трудни положения на живота си и тогава не знаятъ, какво да правятъ. Напримѣръ, като нѣма хлѣбъ, гладниятъ не знае, какво да прави. Щомъ намѣри хлѣбъ, той знае вече, какво да прави. Като е жаденъ, човѣкъ пакъ не знае, какво да прави. Щомъ задоволи жаждата си, той знае вече, какво да прави. Това се отнася до светския и до религиозния човѣкъ. Каквито и да сѫ убѣжденията на хората, въ затруднения тѣ си приличатъ. И еднитѣ, и другитѣ говорятъ за реалностьта на нѣщата, безъ да я познаватъ. Тѣ я изучаватъ чрезъ отражение, поради което иматъ малко опитности за нея. Красивъ и великъ е реалниятъ животъ, но мѫчно се дохожда до него. Представете си, че ви се дава случай да искате нѣщо сѫществено отъ разумната природа. Какво бихте поискали? Ако сте гладни, ще искате хлѣбъ, но вие сте сити; ако сте жадни, ще искате вода, но не сте жадни; ако сте болни, ще искате здраве, но не сте болни. Какво бихте искали тогава? Всѣки се стреми къмъ нѣщо, но какво, и той самъ не знае. Ако си пѫпка, ще желаешъ да се разпукнешъ; ако си разпукана пѫпка, ще желаешъ да цъвнешъ; ако си цъвналъ цвѣтъ, ще желаешъ да вържешъ, плодъ да станешъ; ако си плодъ, ще желаешъ да узрѣешъ и да тѣ сложатъ на трапезата на нѣкой виденъ човѣкъ, той да тѣ приеме на гости у себе си. Следователно, като ядете плодове, ябълки или круши, знайте, че всѣки плодъ иска да го приемете добре. Ако го поглеждате съ любовь, ще го приемете съ любовь. По вашата обхода къмъ него, плодътъ познава обичате ли го, или не. Мнозина ядатъ плодове, безъ да подозиратъ, че и тѣ чувствуватъ любовьта. Ще кажете, че това не е вѣрно. Може да вѣрвате, може и да не вѣрвате. Важно е, че всички живи сѫщества се стремятъ къмъ любовьта, поради което иматъ извѣстно отношение къмъ нея. Вълкътъ напада овцата и я изяжда. Овцата блѣе жално, иска да се освободи, страда, но вълкътъ не се интересува за нея. Той мисли, че овцата не страда и не чувствува никаква болка. Не е така. Тя не само чувства болки, но познава и любовьта на всички, които се приближаватъ къмъ нея. Вълкътъ мисли само за себе си, затова не влиза въ положението на овцата. Той си казва: За мене е важно азъ да съмъ доволенъ; какво е положението на другитѣ, не се интересувамъ. И хората биватъ доволни и недоволни отъ живота си. Ако сѫ доволни, тѣ не чувстватъ нужда да изкажатъ доволството си; ако сѫ недоволни, търсятъ нѣкого, да изкажатъ недоволството си, да се освободятъ отъ него. И да се освободишъ отъ недоволството си, това е временно. На другия день пакъ ще бѫдешъ недоволенъ отъ нѣщо. Искашъ да отидешъ на разходка, но времето е облачно, студено, не ти позволява да посѣтишъ планината. Ти се сърдишъ на времето, защото не е продължило още день-два ясно, слънчево, да направишъ разходката си. Защо си недоволенъ отъ облачното време, и ти не знаешъ. Ако си дадешъ отчетъ, ще разберешъ, че причината на недоволството се крие въ облацитѣ. Като се наслояватъ на небето, тѣ отнематъ светлината и топлината, нуждни за човѣшкия организъмъ. Отсѫствието на топлината и на светлината, именно, създаватъ голѣмото недоволство. Понѣкога човѣкъ е недоволенъ, че нѣма достатъчно храна, да задоволи глада си. Нѣкога е недоволенъ, че преялъ. Изобщо, мѫчно може да се угоди на човѣка, да бѫде доволенъ. Недоволството, неразположението сѫ стари нѣща. Ние се занимаваме съ новитѣ, вѣчнитѣ истини, които никога не губятъ смисъла си. Напримѣръ, вѣчна истина е, че една мисъль, едно чувство или една постѫпка никога не се повтарятъ. Никога не може да се постѫпи два пѫти по единъ и сѫщъ начинъ. Каже ли нѣкой, че много пѫти е любилъ, той не говори истината. Само веднъжъ можешъ да любишъ. Това, което наричашъ любовь, въ сѫщность е чувстване, разположение, настроение и т. н. Дойдешъ ли до любовьта, тя се проявява само веднъжъ. При това, любовьта е единна, цѣлостна и недѣлима. Великото, красивото се заключава въ малкитѣ работи. Следователно, достатъчно е да хапнешъ малко хлѣбъ, да пиешъ две–три глътки вода, да кажешъ две думи на нѣкого, но всичко това да е проникнато отъ любовь. Малки нѣща сѫ тѣ, но любовьта взима участие въ тѣхъ. Каквото направишъ съ любовь, съ години го помнишъ. Не само че го помнишъ, но приятно ти е да говоришъ за него. Често се говори за приятни и неприятни нѣща въ живота. Кое е по-приятно на човѣка: Да печели, или да губи; да се качва на планината, или да слиза? Това зависи отъ състоянието, въ което се намира човѣкъ. За онзи, който иска да се разхожда, е приятно да се качва на планината, да прави усилия, да преодолява извѣстни мѫчнотии. Така той разрѣшава опредѣлена задача. Обаче, ако има работа, която трѣбва да свърши въ кратко време, за него е по-добре да слиза отъ планината. Той казва: Имамъ дългове, трѣбва да ги платя. Искамъ по-скоро да слѣза, да намѣря онзи, който ми обѣщалъ да ми помогне. Качи ли се на планината, той забравя дълговетѣ си – Какво показва това? – Че човѣкъ самъ усложнява положението си, самъ се товари и обременява съ дългове. Планината представя високо мѣсто, дето любовьта царува. Следователно, който живѣе въ любовьта, той е свободенъ отъ дългове. Разумната природа, любовьта, Богъ, не държатъ човѣка отговоренъ за никакви дългове. Докато живѣе въ любовьта, въ Бога, той е свободенъ отъ тѣхъ. Щомъ напусне това мѣсто, дълговетѣ тръгватъ следъ него и не го оставятъ свободенъ нито за моментъ. Душата излиза отъ Бога чиста, непорочна. Щомъ влѣзе въ света, тя се оплита и опетнява. Следъ това човѣкъ казва, че светътъ е лошъ, условията тежки, хората жестоки. Наистина, има нѣщо лошо въ мислитѣ и чувствата на човѣка, но отде дойде то? Човѣкъ излиза отъ Бога съ голѣми знания, но като дойде на земята и ги приложи, прави много погрѣшки. Той си спомня за светлината и топлината, но като дойде на земята, не може да си запали огъня, да поддържа възприетата светлина и топлина. Той туря дърва на огъня, запалва ги, духа, но тѣ не могатъ да горятъ. Оказва се, че дървата сѫ влажни. Като му дотегне да духа, разхвърля дървата и започва да се оплаква: Защо никой не ми помага? Не знаятъ ли, че имамъ нужда отъ огънь? Често хората изискватъ отъ близкитѣ си да разбератъ нуждитѣ имъ и да се притекатъ на помощь. Какъ могатъ да разбератъ нуждитѣ имъ? Ако се гледа по израза на лицето, мѫчно ще се познае, кой каква нужда има. Понѣкога една и сѫща нужда произвежда различни изрази на лицето. Нѣкой се огъва, превива се. – Защо? – Коремъ го боли. Другъ сѫщо се огъва. – Защо? – Боли го нѣкѫде: главата, гърдитѣ, стомахътъ – и той самъ не може да опредѣли. Трети се върти на една, на друга страна, не може да разрѣши даденъ въпросъ. Той вижда последствието, но причината не може да намѣри. Намира се въ положението на човѣкъ, който знае, какъ се яде хлѣбъ, но не знае, какъ се прави. Докато има, кой да мѣси хлѣбъ, добре се живѣе. Какво ще правишъ, обаче, ако нѣма кой да мѣси хлѣбъ? Щомъ нѣма кой да мѣси хлѣбъ, ти самъ ще почнешъ да мѣсишъ. Като си дошълъ на земята, трѣбва да се интересувашъ отъ всичко. Виждате райска птица и не се питате, защо е толкова красива, защо формата на тѣлото й е такава, но казвате: Райска птица е това! – нищо повече. Въ последно време ученитѣ говорятъ за една муха, която се движи съ бързина около 1300 километра въ часъ. Тя надминава най-бързитѣ съвременни аероплани, които се движатъ съ бързина 700 ÷ 800 км въ часъ. Тази муха си изработила апаратъ, чрезъ който, съ малко енергия, добива голѣми постижения. Хората не се интересуватъ отъ растенията, насѣкомитѣ, животнитѣ, защото не разбиратъ, какво представятъ тѣ. Растенията и животнитѣ сѫ произведения на разумнитѣ сѫщества. Каквото изработятъ, тѣ го изнасятъ на изложба, да учатъ отъ тѣхъ по-нисшитѣ сѫщества. Това се отнася и до човѣка, за когото е казано: „И направи Богъ човѣка по образъ и подобие свое”. Човѣкъ е изложение на Бога, Който и досега не е престаналъ да работи върху него и да го усъвършенства. Както аеропланътъ, инструментитѣ, машинитѣ не могатъ сами да се усъвършенстватъ така и човѣкъ самъ не може да постигне съвършенство. Все трѣбва да му помогне нѣкой, поне да го стимулира, да го накара да учи. Ако майката и бащата сѫ любознателни, и децата имъ ще бѫдатъ такива. Следователно, не питайте, защо дъщерята или синътъ на нѣкои родители не обичатъ да учатъ. Дъщерята не учи, защото майката не е любознателна. Синътъ не учи, защото бащата не е любознателенъ. Мнозина се оплакватъ отъ неуспѣхъ въ живота си. Понеже се стремятъ къмъ голѣми придобивки, тѣ пренебрѣгватъ малкитѣ процеси. Това е неразбиране на нѣщата. Може ли въ единъ день детето да стане голѣмъ, възрастенъ човѣкъ? День следъ день детето расте и се развива, докато на 21 година става пълнолетенъ младежъ и се радва на сила, здраве и младость. До 21 годишна възрасть то расте, следъ което растенето намалява. Радвайте се, докато мислите, чувствате и действате. – Защо? – Щомъ престанете да мислите, чувствате, действате, ще започнете да остарѣвате. Работете съ ума, сърдцето и волята си, да не загубите своята младость и жизненость. Щомъ изгуби младостьта си, човѣкъ губи и живота си. За такъвъ човѣкъ се казва, че неговото сдружение пропада. Какво забелязваме между животнитѣ? — Самоизтрѣбване. Едни други се нападатъ и изяждатъ. Вълкътъ напада овцата, а овцата — трѣвата. Въ случая, вълкътъ представя злото, а овцата – доброто. Ако отъ червата на вълка и на овцата направятъ струни и ги поставятъ на цигулката, вълчата струна ще скѫса овчата. За да не става това, четиритѣ струни на цигулката трѣбва да бѫдатъ или отъ червата на вълка, или отъ овчи черва. Каквото е отношението между вълка и овцата, такова е нѣкога отношението между мислитѣ и чувствата на човѣка. Има мисли въ човѣка, които не си хармониратъ. Напримѣръ, една мисъль има вълчи произходъ, а друга – овчи. Вълчата изгонва овчата. Такова е понѣкога отношението между доброто и злото. Злото изгонва доброто, и въ резултатъ на това се явяватъ страдания, нещастия и смърть. И тъй, когато хората питатъ, защо този момъкъ или тази мома умрѣха толкова млади, казвамъ: Тѣ бѣгатъ отъ мащѣха си или отъ своя пастрокъ. Когато младата мома или младиятъ момъкъ напуща дома си, причината за това е мащѣхата или пастрокътъ, които не се отнасятъ добре съ завареното дете. Коя дъщеря или кой синъ би избѣгалъ отъ собствената си майка и баща? Отъ добро никой не бѣга. Държишъ животно въ дома си. Докато го хранишъ, то остава въ дома ти. Щомъ престанешъ да го хранишъ, то отива на друго мѣсто. Тъй щото, умирането и напущането на дома, както и раждането, иматъ дълбокъ смисълъ. Всѣко нѣщо има своя дълбока, вѫтрѣшна причина. Какво представя раждането? – Съзнателенъ вѫтрѣшенъ процесъ. Не е достатъчно човѣкъ да се роди външно, той трѣбва да се роди и вѫтрѣшно. Какво представя раждането? – Придобиване на нѣщо ново. Както при физическото раждане, така и при духовното, човѣкъ все придобива нѣщо. Казано е въ Писанието: „Родениятъ отъ Бога грѣхъ не прави”. Значи, родениятъ по плъть грѣши. За да се освободи отъ погрѣшкитѣ си, човѣкъ трѣбва да се роди по духъ, т. е. отъ Бога. Ще кажете, че начинътъ на раждането е важенъ. Това не зависи отъ човѣка. Цигуларьтъ избира цигулката си, а не цигулката цигуларя. Добриятъ цигуларь намира много цигулки, но ще избере само една, чрезъ която може да предаде най-добре изкуството си. Какъ ще я избере, това е негова работа. Той знае, коя цигулка е добра. И като засвири на нея, ще привлѣче вниманието на хората. Ако цигулката е система Страдивариусъ, той ще плати скѫпо за нея, но лесно ще изкара паритѣ си. Всѣки човѣкъ има по една цигулка Страдивариусъ въ себе си, която е захвърлилъ на тавана. Време е да я свали оттамъ, да я изчисти, нагласи и приложи на работа. Цигулката представя дарбата, дадена на човѣка. Обърнете внимание върху дарбата, която ви е дадена. Работете върху нея, за да я развиете, та единъ день да се ползвате и вие, и вашитѣ ближни. Съвременнитѣ хора се оплакватъ, че, въпреки усилията, които правятъ, работитѣ имъ не вървятъ добре, нѣщо ги спъва. Какво тѣ спъва? – Остарѣхъ вече, нѣма кой да ми помага. – Какъ ще ти се помогне? Ти си войникъ, но когато другаритѣ ти заминали, ти си спалъ. Следъ това се събуждашъ отъ сънь, но полкътъ заминалъ вече. Ти нѣмашъ връзка съ него, не знаешъ, кѫде е отишълъ. За да изпълнитѣ службата, която ви повѣряватъ, вие трѣбва да бѫдете на поста си, да не пропуснете нито едно отъ задълженията си. Какъвъ служитель е онзи, който се успива? Нѣкой иска да стане пръвъ министъръ въ отечеството си, но не си задава въпросъ, какво ново може да внесе за своитѣ съграждани. Ако си министъръ, трѣбва да внесешъ нѣкакво преобразование, отъ което ще се ползватъ всички граждани. Напримѣръ, ако въ нѣкои градове водата е въ малко количество, ще потърсишъ начинъ, да доставишъ отъ друго мѣсто вода, да задоволишъ нуждата на населението. Ако на нѣкои мѣста житото е слабо, ще ги снабдишъ съ доброкачествено жито, да бѫдатъ доволни и земедѣлцитѣ, и купувачитѣ. Като пръвъ министъръ, ще внесешъ такъвъ законъ, спорѣдъ който и женитѣ, и мѫжетѣ да се женятъ само единъ пѫть, т. е. единъ пѫть да любятъ, Любовьта е непреривенъ процесъ. Както слънцето изгрѣва единъ пѫть и не залѣзва, така и човѣкъ единъ пѫть люби. Ще кажете, че слънцето изгрѣва и залѣзва. Привидно е така, защото земята се върти около осьта си и създава день и нощь. Въ сѫщность, слънцето свети постоянно, безъ да залѣзва. Сѫщото се отнася и за любовьта. Тя е Божествена, непреривна проява. Човѣшката душа възприема любовьта направо отъ Бога, както земята възприема светлината отъ слънцето. Едно се иска отъ човѣка: когато слънцето изгрѣва, той да бѫде на време тамъ, да възприеме светлината му. Съ други думи казано: Когато Богъ изявява Любовьта си, човѣкъ трѣбва да бѫде на време тамъ, да възприеме Неговата Любовь. Започнешъ ли да се извинявашъ, че си закѫснѣлъ, понеже пѫтьтъ билъ трънливъ и мѫчно се върви, погрѣшката е въ тебе. Ти трѣбваше да бѫдешъ предвидливъ, да имашъ обуща на краката си, а не да ходишъ босъ. Щомъ си босъ, краката ти непремѣнно ще се набиятъ съ тръни и трѣбва да спирашъ на много мѣста, да ги вадишъ. По трънливия пѫть ще бѫдете обути, а по гладкия и чистъ пѫть можете да ходитѣ боси. Въ това отношение, животнитѣ лесно се справятъ. И за тѣхъ трънитѣ сѫ мѫчнотии, но тѣ иматъ естествени дебели обуща, които ги предпазватъ отъ убождане. – Коя е причината за сѫществуването на трънливи пѫтища? – Не търсете причината, но търсете начинъ, какъ да се освободите отъ тѣхъ. Не питайте за причинитѣ на нѣщата, но търсете начинъ, какъ да се справяте съ последствията на причинитѣ. Не питайте, кѫде е Богъ, но изучавайте проявите Му. Богъ живѣе въ човѣшката душа и въ човѣшкия духъ, а се проектира и изявява чрезъ ума и сърдцето му. Следователно, щомъ се натъкнете на извѣстна мѫчнотия, не очаквайте помощь отвънъ. Обърнете се къмъ себе си, тамъ да намѣрите помощь. Ако очаквате помощь отъ приятеля си, който живѣе далечъ отъ васъ, той не може да ви помогне. Вие ще викате за помощь, но той нѣма да ви чуе. Не остава нищо друго, освѣнъ да нагодите радиото си, да му предадете желанието си да ви помогне. Той ще чуе гласа ви и ще изпрати помощьта си. Умътъ и сърдцето сѫ антенитѣ, а духътъ и душата – предавателитѣ и възприемателитѣ на човѣшкото радио. Ако сте отворили радиото си, ще ви чуятъ; ако не сте го отворили, никой не може да ви чуе. Сега всѣки трѣбва да се запита, кой е номерътъ на неговото радио. Богъ говори винаги на радио номеръ първи. Следователно, щомъ станешъ сутринь отъ сънь, ще знаешъ, че първата мисъль, която мине презъ ума ти, е Божествена. Ако се намирашъ въ опасность, и дойдатъ нѣкакви мисли въ ума ти, слушай първата мисъль, тя е Божествена. Единъ офицеръ разказваше една своя опитность отъ миналата война. – Излизамъ рано сутриньта на една височина, да разгледамъ положението. Нѣщо отвѫтрѣ ми казва: Махни се отъ това мѣсто, иди настрана. Оглеждамъ се, не виждамъ никакъвъ неприятель, всичко е тихо и спокойно. Мисля си: Защо трѣбва да се отстраня? Докато разсѫждавахъ, нѣщо ме удари по пръста. Пакъ ми се казва: Иди настрана. Този пѫть послушахъ гласа. Отместихъ се, и следъ малко на това мѣсто се изсипа градъ отъ куршуми. Казахъ си: Трѣбваше веднага да се вслушамъ въ първия гласъ. Азъ не виждахъ никаква опасность, но Божественото въ мене вижда и разбира положението на нѣщата. Другъ офицеръ предава своята опитность отъ войната презъ 1914 г. Единъ день той заелъ съ войницитѣ си една позиция, която била на опасно мѣсто, но се оказала благоприятна за тѣхъ. Цѣлиятъ день неприятельтъ ги обстрѣлвалъ, но нито единъ войникъ не пострадалъ. Гранатитѣ падали предъ тѣхъ и задъ тѣхъ, но никого не улучили. На другия день сражението продължило. Офицерътъ почувствалъ, че трѣбва да промѣнятъ позицията, но войницитѣ настоявали да останатъ на сѫщото мѣсто. Понеже позицията имъ се оказала безопасна, тѣ мислили, че и сега ще бѫдатъ запазени. Офицерътъ настоявалъ да се премѣстятъ и тръгналъ да избира ново мѣсто. Въ това време една граната паднала въ окопа, дето били войницитѣ, и ги избила. Само офицерътъ останалъ живъ. Той извадилъ заключението: не мисли, че ако предния день си билъ въ безопасность, и следния день ще бѫде сѫщото. Всѣки день носи своето благо. Всѣки день има една безопасна зона, въ която неприятельтъ не може да тѣ засѣгне. Слушай гласа, който ти нашепва, кѫде да спрешъ. Той знае мѣстото на тази зона и тамъ тѣ насочва. Всѣки иска да живѣе дълго време на земята, безъ да си задава въпросъ, какъ трѣбва да живѣе. Ако живѣе и прави дългове, които не може да плаща, по-добре да си замине отъ този светъ. Какъвъ смисълъ има да живѣешъ 120 години и да не служишъ на Бога? Това е все едно, да чакашъ на гарата 120 години, докато мине тренътъ да тѣ вземе. Нѣма защо да чакашъ. Вземи торбичката си и върви. Дето тѣ застигне тренътъ, тамъ ще се качишъ. – Кой тренъ очаква човѣкъ? – Който иде отъ Божествения светъ. Обаче, не чакайте той да спре предъ васъ и да ви вземе. Вървете вие къмъ него. Трѣбва ли детето да чака учителитѣ, да дойдатъ при него? То само ще отиде на училището, да слуша, какъ преподаватъ учителитѣ, и да се учи. Ако учи добре, учителитѣ ще бѫдатъ доволни отъ него. Като отивашъ на училище, разчитай на любовьта на своитѣ учи[тѣ]ли; разчитай на знанието, което ти даватъ; разчитай на истината, която тѣ разкриватъ предъ тебе. Така и ти ще се научишъ да любишъ и, когото срѣщнешъ, ще го посъвѣтвашъ, първо Бога да обича, а после хората. Нѣкой дава на близкитѣ си различни свещени предмѣти, да ги носятъ въ дрехитѣ си, за да ги пазятъ отъ опасности и злини. Това е фетишизъмъ. Не разчитайте на нищо, освѣнъ на Божията Любовь. Тя е въ сила да избави човѣка отъ всички злини и нещастия. Носете въ ума, въ сърдцето, въ душата и въ духа си идѣята за Бога и на Него уповайте. Казано е въ Писанието: „Ако ме потърсите съ всичкото си сърдце, ще ме намѣрите”. Не можете да намѣрите Бога безъ любовь. Любовьта е непреривна; тя свързва човѣшката душа съ Бога и превръща страданията въ радость. Като се натъкватъ на страдания, хората започватъ да се молятъ, да се освободятъ отъ тѣхъ. Молитвата има смисълъ, но не само когато си въ изпитания. Моли се преди да сѫ дошли изпитанията. Единъ день, като минавахъ презъ с. Гьозекенъ, срѣщнахъ единъ познатъ, на когото казахъ нѣщо отъ бѫдещето. Обикновено не правя това, но така се нареди, че трѣбваше да го предупредя. Казахъ му да бѫде внимателенъ, че следъ две години, на еди-кой си день ще си счупи крака. – Отде знаешъ? – веднага ме запита той. – Това не е важно за тебе. Запомни датата. Този день не излизай никѫде и се моли. – Не вѣрвамъ въ това – Ще провѣришъ, дали е вѣрно. Следъ две години той ми пише: Стана така, както ми предсказа. Дойде деньтъ, въ който ми бѣше казалъ, че ще пострадамъ. Понеже не повѣрвахъ на предсказанието, бѣхъ го забравилъ. Деньтъ бѣше дъждовенъ. Качихъ се на покрива да поправямъ нѣщо, но се подхлъзнахъ, паднахъ и си счупихъ крака. Едва тогава си спомнихъ думитѣ ти; спомнихъ си, че бѣше опредѣлено да пострадамъ този день. Вѣрвайте на любовьта. Тя всѣкога си служи съ истината. При това, тя е последователна: отначало до края тя е издържана. Това се отнася до Божията Любовь. Обаче, човѣшката любовь въ началото се проявява по единъ начинъ, на края – по другъ начинъ. Ако сте момъкъ за женене, влѣзте въ едно сѣмейство, дето има нѣколко моми, да видите, какъ ще се отнесатъ съ васъ. Достатъчно е да проявите интересъ къмъ една отъ дъщеритѣ, за да бѫдете каненъ всѣки день на обѣдъ, да ядете вкусни баници. Щомъ се ожените, вниманието постепенно намалява, баницитѣ изчезватъ. Значи, началото е добро, краятъ – лошъ. Така постѫпватъ и религиознитѣ хора. Влизате въ едно религиозно общество. Всички ви канятъ, гощаватъ ви, хвалятъ ви. Щомъ се опредѣлите и станете членъ на това общество, веднага започватъ да търсятъ погрѣшкитѣ ви, изучаватъ цѣлия ви животъ и ви критикуватъ. Защо още въ началото, при запознаването си, не ви казаха, че обичатъ да критикуватъ и да търсятъ погрѣшкитѣ на хората? Търпение е нужно на човѣка. И който иде при васъ, и вие, които го посрѣщате, трѣбва да бѫдете търпѣливи. Безъ търпение нѣма любовь. Велика сила е любовьта, но сѫщевременно тя е своеобразна. Отъ човѣшко гледище, нѣма по-своеобразна сила отъ любовьта. Можешъ да искашъ нѣщо отъ нея, но ако тя намира, че не е време за него, по никой начинъ нѣма да задоволи желанието ти. Ако веднага задоволи желанието ти, на края ще ти даде такъвъ урокъ, който никога не ще забравишъ. Любовьта не търпи никакви погрѣшки, никакво насилие. Царски синъ се влюбилъ въ една красива царска дъщеря и се оженилъ за нея. Тя била горда, своеобразна, но той билъ готовъ на всѣкакви отстѫпки, само да го вземе за съпругъ. Една слабость ималъ той: обичалъ да яде чесънъ. Тъкмо това не могла да понася царската дъщеря. Единъ день той хапналъ малко чесънъ и следъ това отишълъ при своята възлюбена. Като усѣтила миризмата на чесънъ, тя се възмутила толкова много, че заповѣдала да го изпѫдятъ навънъ. Какво представя чесънътъ? – Погрѣшкитѣ и слабоститѣ ни. Ако ядешъ чесънъ, любовьта ще тѣ изпрати тамъ, откѫдето си дошълъ. Ще кажете, че любовьта прощава. Щомъ тѣ изпрати навънъ, тя ти е простила вече, но ти си далечъ отъ нея. Любовьта не държи грѣшни хора при себе си. Тя даде нѣщо, колкото да задоволи глада имъ, и ги праща навънъ. Тя живѣе въ абсолютна чистота и светость. Отдалечъ още изхвърля навънъ всичкитѣ погрѣшки, слабости и престѫпления на хората, Светлината и топлината на любовьта сѫ толкова голѣми, че, каквато отрицателна сила попадне въ тѣхъ, напълно изгаря. Злобата, завистьта, омразата, невѣжеството, подозрѣнието, користолюбието изгарятъ въ любовьта. Докато си въ любовьта, отрицателнитѣ сили тѣ напущатъ. Щомъ излѣзешъ отъ любовьта, всички отново тръгватъ следъ тебе. Защо трѣбва да се подозирате, да се съмнявате единъ въ другъ? Мѫжътъ се съмнѣва въ жена си, жената – въ мѫжа си. Тѣ се обиждатъ, наскърбяватъ, а после плачатъ единъ за другъ. Ако мѫжътъ замине за онзи светъ, жената плаче за него; ако жената замине по-рано, мѫжътъ плаче. Кой е виновенъ за смъртьта на мѫжа или на жената? – И двамата. Понеже се обиждатъ, Богъ заповѣдва на ангелитѣ си да взематъ единия отъ тѣхъ. Живѣйте добре, за да не заминете преждевременно за онзи светъ. Живѣйте добре, за да запазите добри спомѣни единъ за другъ. Единъ селянинъ обичалъ да яде печени яйца, но жена му не позволявала. Тя събирала яйцата за други нужди. Единъ день жената заболѣла и умрѣла. Като се върналъ отъ гробищата, мѫжътъ отишълъ направо въ курника, взелъ нѣколко яйца да ги опече. Той си казалъ: Сега поне ще си хапна спокойно яйцата, нѣма кой да ми се кара. Опекълъ яйцата и, тъкмо се готвелъ да си хапне, вратата се отворила, и нѣколко съсѣдки влѣзли въ стаята, дошли да го утѣшаватъ. За моментъ той забравилъ, че жена му умрѣла, и набързо турилъ яйцата въ пазвата си. Горещитѣ яйца така го парели, че сълзи му потекли отъ очитѣ. Съсѣдкитѣ му помислили, че плаче отъ скръбь за жена си и започнали да го утѣшаватъ: Голѣмъ е огъньтъ ти, но ще мине. Времето лѣкува всички болести. – Прави сте, голѣмъ е външниятъ огънь, но още по-голѣмъ е този, който е въ гърдитѣ ми. Има два вида страдания: естествени и изкуствени. Естественитѣ страдания облагородѣватъ и повдигатъ човѣка, а изкуственитѣ го ожесточаватъ. Избѣгвайте неестественитѣ страдания, които опетняватъ човѣшката душа. Защо ще мислишъ за хората, че не живѣятъ добре и правятъ погрѣшки? Защо трѣбва да се товаришъ напразно? Занимавай се съ своитѣ работи, а не съ чуждитѣ. Бѫди благодаренъ на това, което имашъ. Казано е въ Писанието: „Не сѫдете, да не бѫдете сѫдени”. Само онзи не сѫди, който мисли право. Това се изисква днесь отъ всички хора. Мислете право, за да бѫдете всѣки моментъ готови, когато ви повика Богъ при себе си. Богъ извиква при себе си и млади, и стари. Какъ ще отидете при Него: съ огнена колесница, както Илия, или съ колесницата на любовьта? Илия замина за онзи светъ съ огнена колесница и остави кожуха си на Елисей, следъ което той стана пророкъ. Безъ този кожухъ, Елисей не би станалъ пророкъ. Облѣчете се и вие съ кожуха на любовьта, за да станете пророци. Чрезъ този кожухъ се проявява Божиятъ Духъ. Той говори на всѣки човѣкъ, който има радио, и се съобщава съ разумния светъ. Колкото по-добри хора има въ единъ народъ, толкова по-голѣмо благословение му се дава. Добриятъ човѣкъ е сѫщевременно и добъръ пророкъ. Радвайте се, ако между васъ има много пророци. Въ това отношение, България е богата съ пророци и ясновидци. Въ който градъ или село отидете, все ще намѣрите поне единъ ясновидецъ. Въ селата има баби-пророчици, които помагатъ на хората при мѫчнотиитѣ имъ. Достатъчно е нѣкой селянинъ да изгуби кравата или вола си, за да му предскаже бабата, кѫде е отишълъ. Ако ясновидецътъ предскаже нѣщо, което 100 % е вѣрно, предсказването му е отъ Божествения светъ. Ако предсказването му е отъ човѣшкия светъ, истинностьта на думитѣ му е 50 %. И най-после, има случаи на предсказване, вѣрно само едно на сто. При такова предсказване човѣкъ трѣбва да приема нѣщата съ голѣма предпазливость. Едно време Кортеза се проявяваше като голѣма ясновидка. Най-главната черта на характера й бѣше справедливостьта. Благодарение на това, тя всѣкога казваше истината. Ако не можеше да каже нѣщо на човѣка, тя го съвѣтваше да дойде другъ пѫть. Най-важното, което се искаше отъ нея, бѣше да насочи хората къмъ Бога. На първо мѣсто да проявятъ любовь къмъ Бога и да разбератъ, че любовьта е единствената сила, която може да спаси човѣка. Любовьта повдига и облагородява човѣка. Всичко, което желае да постигне, става съ помощьта на любовьта. Самъ човѣкъ нищо не може да постигне. Хиляди сѫщества работятъ чрезъ неговия умъ и неговото сърдце. Тѣ му нашепватъ, какво трѣбва да направи и какъ да го направи. Да остане на него, самъ да направи нѣщо, ще излѣзе цѣла каша. Следователно, слушайте, какво ви се говори отвънъ, но разчитайте на онова, което отвѫтрѣ ви се тълкува. Ако не разбирашъ всичко, не трѣбва да се обезсърчавашъ. Павелъ прие Христовото учение, безъ да го разбираше напълно. Когато гонѣше християнитѣ, Христосъ го срѣщна възсѣдналъ на конь и му каза: „Савле, защо ме гонишъ? Ако мислишъ, че съ коня, който си възсѣдналъ, т. е. съ човѣшкия умъ можешъ да оправишъ света, ти си на кривъ пѫть”. Павелъ видя голѣма светлина и падна отъ коня си, следъ което стана ревностенъ последователь на Христа. Той отиде да проповѣдва любовьта даже между езичницитѣ. Той написа най-хубавото послание за любовьта въ 13 глава отъ I Послание къмъ Коринтянитѣ. Никой другъ не е писалъ толкова хубаво за любовьта, както Павелъ. Въ това отношение, той имаше голѣмо прозрѣние. И тъй, любете Бога въ всички хора. Дето и да Го видите, възлюбете Го. Това е мѫчна работа, но възможна. Когато Богъ проектира светлината си чрезъ твоя умъ, ти ставашъ уменъ. Когато Богъ проектира топлината си чрезъ твоето сърдце, ти ставашъ добъръ. Това означаватъ думитѣ: „Ако Словото ми пребѫдва въ васъ, и вие въ мене, Азъ и Отецъ ми ще дойдемъ и ще направимъ жилище въ васъ”. Безъ любовь животътъ нѣма смисълъ. Въ каквато форма и да се изявява любовьта, животътъ е единъ и сѫщъ. Въ този смисълъ, службата на министъра и на простия работникъ е една и сѫща. Не е важно, каква служба вършишъ въ обществото; важно е, какъ я изпълнявашъ. Работете всичко съ любовь. Пишешъ писмо, напиши го съ любовь. Ако направишъ погрѣшка въ писмото си, не се извинявай, че си бързалъ. Любовьта не позволява нито да се бърза много, нито да се закѫснѣва. Въ любовьта всѣко нѣщо трѣбва да се прави точно на време и на мѣсто. Като дойде навреме и на мѣсто, тя ще направи това, което никой не може да свърши. Тогава всички ще бѫдатъ здрави, разумни и силни. Любовьта носи доволство и щастие. Любовьта не се купува съ пари. Както водата, въздухътъ и светлината не се купуватъ, така и любовьта не може да се купи съ нищо материално. Тя стои надъ всичко. Любовьта е сила, която съ думи не се описва. Който иска да я опита, трѣбва да стане дете. Затова е казано въ Писанието, че който не стане като малкитѣ деца, не може да влѣзе въ Царството Божие”. – Какъ може да стане това? – Не питай, какъ, но стани дете. Детето не пита, какъ се постигатъ нѣщата, но вѣрва въ тѣхното постигане. Вѣра е нужна на човѣка. Кажатъ ли ти да обичашъ Господа, обикни Го. Какъ ще Го обикнешъ, не питай. Ще кажешъ, че не си Го виждалъ. Това е невъзможно. Какъ не си Го виждалъ? Богъ е навсѣкѫде и въ всичко. Достатъчно е да помислишъ за Него съ любовь, за да Го видишъ и познаешъ. Сега и на васъ казвамъ: Откажете се отъ недоволството и следвайте пѫтя на любовьта. Щомъ я стигнете, откажете се отъ всичко старо и несѫществено. Приемете сѫщественото и вървете напредъ. Това изисква любовьта. На онзи, който се е отрѣкълъ отъ старото, любовьта отваря голѣми възможности и постижения. Христосъ казва: „Никой не може да дойде при мене, ако Отецъ ми не го е привлѣкълъ. Никой не може да отиде при Отца ми, ако Азъ не му покажа пѫтя”. Следователно, ако нѣкой дойде при васъ, не го задържайте, но покажете му пѫтя. Затова е изпратенъ при васъ. Задържате ли го за себе си, вие правите голѣма грѣшка. Всѣки търси любовьта. Не спирайте никого въ неговия пѫть. Нѣма по-красивъ пѫть отъ пѫтя на любовьта. Нѣма по-звучна, по-красива пѣсень отъ пѣсеньта на любовьта. Единъ поетъ пише: Азъ нѣма сълзи да проливамъ, че дивна младость не видѣхъ, че мойтѣ спомѣни сѫ мрачни, че мойта пѣсень не звънти. Азъ нѣма сълзи да проливамъ за слънцето на моя день, който облаци покриватъ, за моя светълъ, ясенъ день. Какви ли бури азъ не срѣщнахъ? Разбитъ азъ пѣя тиха пѣсень и, вмѣсто кървави сълзи, въ мене пѣсеньта звучи. Най-после поетътъ завършва съ думитѣ: Това е новото, което сега азъ научихъ. 9. Беседа отъ Учителя, държана на 1 септември, 1943 г. 5 ч. с. София – Изгрѣвъ.
  13. 1943_08_29 Единствената сила

    "Вѣчното благо". Съборни беседи отъ Учителя, държани презъ лѣтото на 1943 г. Издание 1944, София. Книгата за теглене PDF Съдържание Единствената сила Послание на Якова, 1 гл. 12 и 13 ст. Скръбьта и радостьта сѫ две състояния, презъ които човѣкъ неизбѣжно минава. Следователно, той трѣбва да ги изучава. Скръбьта може да се уподоби на залѣзъ въ човѣшкия животъ, а радостьта – на изгрѣвъ. При скръбьта човѣкъ е въ тъмнина, нищо не вижда, нищо не го радва. При радостьта той е въ светлина, всичко вижда, на всичко се радва. Често хората смѣсватъ понятията „виждане и гледане”, които, въ сѫщность, се различаватъ. Виждането е свързано съ знанието, което има отношение къмъ живота. Да знаешъ, това значи, да живѣешъ. Да знаешъ нѣщо, това значи, да имашъ съзнание, да преживѣешъ нѣщо и да придобиешъ извѣстна опитность. Въ съзнанието на човѣка влиза и мисъль, и чувство. Мисъльта образува външната форма на нѣщата, чувствата – тѣхното съдържание, а силата – волята, направлението имъ. Всички хора искатъ да знаятъ нѣщата, да ги разбиратъ, за да подобрятъ живота си. Въпреки това, има нѣщо, което имъ препятства. – Кое препятства на човѣка да живѣе добре? – Недоволството. Единъ човѣкъ има жена, деца, кѫща, имотъ – доволенъ е отъ живота си. Другъ изгубилъ жена си, нѣма деца, нѣма кѫща – недоволенъ е. Той казва: Нѣмамъ жена. Ако този човѣкъ разбира вѫтрешния смисълъ на думата „жена”, щѣше да бѫде доволенъ отъ положението си. Хората сѫ изопачили понятията, поради което сами си създаватъ страдания. Думата „жена” означава животъ. Ако съзнавашъ, какво представя животътъ, и да имашъ, и да нѣмашъ жена, ти ще бѫдешъ доволенъ, защото имашъ най-важното – живота. Съвременнитѣ хора трѣбва да работятъ върху себе си, да очистятъ съзнанието си отъ всички криви и изопачени образи и понятия. Нѣкой говори за вкусно, сладко ядене и подразбира печена кокошка, агънце или прасенце. Той казва: Вкусно нѣщо е кокошчицата, агънцето или прасенцето. Добре е, отъ време на време, да си хапвашъ отъ тѣхното месце. За тебе е добре, но не и за тѣхъ. Питай агънцето или прасенцето, доволни ли сѫ отъ тебе, като туряшъ ножа си на врата имъ. Ако следъ като ядешъ кокошка, агънце или прасенце, можешъ да влѣзешъ въ Царството Божие, яжъ, колкото искашъ. Обаче, ако ядешъ месото имъ и следъ това тѣ изпѫдятъ отъ Царството Божие, не се докосвай до тѣхъ. Всѣка мисъль, всѣко чувство, всѣка постѫпка, които изкарватъ човѣка вънъ отъ Царството Божие, не сѫ на мѣсто. Подъ „Царство Божие” се разбиратъ добритѣ условия, при които човѣкъ може да постигне всичко, каквото желае. Да влѣзешъ въ Царството Божие, това значи, да си въ реалностьта на живота, дето нѣма смърть, дето нѣщата сѫ непреривни. Излѣзе ли отъ това Царство, човѣкъ отново влиза въ областьта на смъртьта, въ най-грубата материя, дето животътъ изгубва всѣкакъвъ смисълъ. Смъртьта работи съ изостаналата материя на миналото, отъ която никой не може да се ползва. Всички изостанали човѣшки и ангелски мисли и чувства представятъ материалъ, съ който работи смъртьта. Който попадне въ тѣзи остатъци, задушава се и умира. Затова се казва, че смъртьта ограничава и задушава човѣка. Смъртьта отнема всички сѣтива на човѣка, оголва го, и той остава само като съзнание, въ което като презъ калейдоскопъ, минава миналиятъ му животъ. Той съзнава, че нѣкога е живѣлъ, работилъ, движилъ се, но е лишенъ вече отъ всѣкаква дейность. Спомня си, че ималъ баща, майка, но сега е самъ, нищо не вижда, не чува. Иска да пипне нѣщо – рѫце нѣма; да се подвижи – крака нѣма. Страшно е положението на човѣкъ, който е влѣзълъ въ областьта на смъртьта и не може да излѣзе оттамъ. Колкото и да се говори на хората за смъртьта и за живота, за ада и за рая, тѣ не могатъ да си ги представятъ ясно. Смъртьта и адътъ сѫ толкова далечни понятия за тѣхъ, колкото животътъ и раятъ. Всѫщностъ, смъртьта и животътъ, адътъ и раятъ сѫ въ самитѣ тѣхъ. Който грѣши и не живѣе добре, той е мъртъвъ за всичко онова, къмъ което душата му се стреми. Който не прилага любовьта, той е въ ада, въ безлюбието. Следователно, ако приложишъ любовьта, ти влизашъ вече въ рая, въ Божествения светъ. Отъ човѣка зависи да живѣе, или да умре, да влѣзе въ рая, или въ ада. Всичко е около него. Която врата отвори, въ нея ще влѣзе. Ако се движишъ съ бързината на биволска кола, луната е далечъ отъ тебе; ако се движишъ съ бързината на светлината, луната е близо. Единъ съвремененъ ученъ прави изчисления за бързината, съ която се движи човѣшката мисъль и тази на светлината, и намира, че отношението между тѣхната бързина е такова, каквото е отношението между бързината на биволската кола и на светлината. Той изчислилъ, че човѣшката мисъль се движи съ бързина три квадрилиона и 600 билиона километра въ секунда. Ако и човѣшкото съзнание се движи съ такава бързина, всѣки моментъ то ще присѫства навсѣкѫде въ вселената. Тогава нѣма да има далечни и близки нѣща за човѣка. Това се отнася до интензивната човѣшка мисъль, въ която се криятъ голѣми възможности. Това се отнася и до Божественото съзнание, т. е. до свръхсъзнанието, къмъ което се стреми всѣки човѣкъ. Задача на човѣка е да прояви своето свръхсъзнание, да прояви любовьта, въ която се криятъ всички възможности на живота. Велико нѣщо е Божията Любовь, която ражда живота. Велико нѣщо е Божията Мѫдрость, отъ която произлиза знанието и светлината. Велико нѣщо е Божията Истина, на която се дължи безграничната свобода. Знаете ли, какво грамадно пространство сѫществува отъ една звѣзда до друга, или отъ едно слънце до друго? Въ пространството отъ едно слънце до друго могатъ да се настанятъ около три хиляди слънчеви системи, като нашата. Можете да си представите, на какво разстояние се намиратъ тѣзи слънца едно отъ друго. Грамаднитѣ разстояния сѫ причина за голѣмата свобода. Тѣ се движатъ свободно, безъ опасность отъ стълкновение. Като не разбиратъ закона на свободата, хората искатъ да се сближаватъ. Не могатъ ли да постигнатъ това, тѣ страдатъ. Чувате нѣкой да се оплаква, че нѣма близки. Не съжалявайте, че нѣмате близки. Щомъ се сближите съ хората, веднага ще се скарате. Близостьта създава недоразумѣния. Хората иматъ велики идеи, а малки жилища, поради което ставатъ сблъсквания и катастрофи въ идеитѣ имъ. Само въ главата си човѣкъ има около три милиарда и 600 милиона разумни душички, които сѫ принудени да живѣятъ въ такова тѣсно жилище. Като кѫща, главата, въ която се помества мозъкътъ, е пространство отъ 19 см. дължина, 15 ÷ 16 см. широчина и 15 ÷ 16 см. височина. Колко разумни, интелигентни трѣбва да бѫдатъ тѣзи душички, за да живѣятъ въ пълна хармония, да пазятъ извѣстенъ редъ и порядъкъ помежду си. И следъ всичко това, ще каже нѣкой, че е самотенъ, че никой не го обича. Той не говори истината. Милиарди душички работятъ за него. Човѣкъ има една велика душа – царица на неговия животъ, за която работятъ милиони и милиарди душички – работнички и работници. Всички говорятъ за царицата на кошера, но тя не може безъ работницитѣ си. Така и човѣкъ говори за душата си, безъ да подозира, че нейната дейность се дължи на усилието, което правятъ множеството душички-работнички около нея. И тъй, като сравнявате човѣка съ пчелния кошеръ, нѣщата ставатъ ясни. Така си обяснявате, защо единъ човѣкъ, външно грозенъ, може да ви стане приятенъ и любимъ. – Кога? – Когато видитѣ душата му, като светълъ лѫчъ, като изгрѣващо слънце. Каквото прави този човѣкъ, както и да ви говори, вие се възхищавате отъ него, радвате му се. Любовьта е проникнала въ душата му и го прави красивъ, светълъ и любещъ. Какъ се проявява любовьта? Колко фази претърпѣва, докато слѣзе на земята? Първоначално, любовьта се проявява на голѣми разстояния. Когато обичашъ нѣкого, ти си доволенъ само да мислишъ за него, да го видишъ отъ далечъ. После започвашъ да желаешъ по-голѣма близость: да чуешъ гласа му, да хванешъ рѫката му, да ти напише нѣщо. Той се приближава къмъ тебе, и ти го наричашъ гълѫбче, пиленце. Това е втората фаза на любовьта. Всѣка фаза има опредѣлена граница, до която може да стигне. Минешъ ли и втората граница, ти слизашъ до третата фаза, дето близостьта води къмъ раздѣла. Гълѫбчето се превръща въ кукумявка. Какъвъ символъ е кукумявката? – Кѫща, надъ която кацне кукумявка, запустѣва. Такова предание сѫществува. Много естествено! Щомъ гълѫбчето става кукумявка, раздѣлата между влюбенитѣ е неизбѣжна. Кукумявката е барометъръ на любовьта. Тя предсказва или разваляне, или оправяне на времето. Съ други думи казано: кукумявката предсказва степеньта на любовьта – дали се увеличава, или намалява. Вината не е въ кукумявката. Тя само предсказва, какво ще стане съ времето и съ любовьта, и заставя човѣка да вземе предпазителни мѣрки. Тя се отличава отъ гълѫба по начина на храненето и живѣенето. Гълѫбътъ е вегетарианецъ, а кукумявката – месоядна птица. И при най-тежкитѣ условия на живота, гълѫбътъ си остава вегетарианецъ. Съ това той поощрява хората къмъ добъръ и чистъ животъ. Защо и човѣкъ да не живѣе добре и при най-лошитѣ условия? Гълѫбътъ е дневна птица, а кукумявката – нощна. Тѣ представятъ два различни живота. Следователно, който живѣе при условията на деня, се отличава съ единъ характеръ; който живѣе при условията на нощьта, се отличава съ другъ характеръ. Това се отразява и върху очитѣ на хората. Който се родилъ вечерь или средъ нощь, има голѣми, широко отворени очи. Родениятъ презъ деня има малки очи; той възприема по-малко светлина. Колкото по-голѣми и ненаситни желания има човѣкъ, толкова по-голѣми и широко отворени сѫ очитѣ му за външния светъ. Ненаситнитѣ желания сѫ нощни птици. Користолюбието е сѫщо нощна птица Защо ти сѫ много кѫщи, много книги, много пари? Човѣкъ има две очи, две уши, единъ носъ, една уста – повече не му трѣбватъ. Ще каже нѣкой, че съ повече очи ще вижда всичко и навсѣкѫде. Достатъчно ти сѫ дветѣ очи, които Богъ ти е далъ. Да се говори за много очи, подразбираме онѣзи условия на миналото, когато човѣкъ виждалъ съ цѣлото си тѣло. Подъ „минало” разбираме времето преди грѣхопадането, когато човѣкъ е живѣлъ добре и спазвалъ Божиитѣ закони. Съвременниятъ човѣкъ вижда само съ очитѣ си, чува съ ушитѣ си, вкусва съ езика си, опитва миризмата съ носа си, поради което тѣлото му е още въ тъмнина. Очитѣ, ушитѣ, носътъ изпълняватъ днесь специфична служба, не си помагатъ взаимно. Ще дойде день, когато очитѣ, ушитѣ, носътъ съзнателно ще помагатъ на рѫцетѣ и краката. Долната часть на тѣлото, отъ кръста нататъкъ, е въ зависимость отъ главата и сѣтивата. Здравословното състояние на организма се опредѣля отъ нормалното състояние на главата, на сѣтивата, както и на цѣлата нервна система. Очитѣ иматъ отношение къмъ истината, ушитѣ – къмъ мѫдростьта, устата – къмъ любовьта. Дръжте въ изправность тѣзи органи, за да бѫдете въ връзка съ великитѣ добродетели на живота. Какво представя любовьта? – Строителната сила въ живота и въ цѣлокупната природа. Когато любовьта престане да строи, смъртьта иде. Когато любовьта престане да строи въ човѣка, той умира. Който иска да живѣе, трѣбва да даде мѣсто на любовьта въ себе си, да се прояви тя като строителенъ процесъ. Да живѣешъ, това значи, да тѣ обичатъ и да обичашъ. Следователно, живѣй и люби, за да преустроишъ своя организъмъ, да станешъ новъ човѣкъ, годенъ за новитѣ условия и за новия животъ. Това сѫ проповѣдвали всички Велики Учители на човѣчеството: Мойсей, Буда, Христосъ. – Кое учение е по-право? – Всѣко учение, което носи любовьта, има единъ и сѫщъ източникъ. Следователно, всѣко учение на любовьта е право и истинно. Последователитѣ на различнитѣ религиозни учения сѫ внесли заблуждения въ тѣхъ, поради което възгледитѣ на хората сѫ раздѣлени. Основата на всѣко Божествено учение е любовьта. Ако искашъ да бѫдешъ здравъ, силенъ и способенъ, ще любишъ. Ще кажете, че любовьта спъва развитието на човѣка. Не е вѣрно. Любовьта е първиятъ подтикъ на живота, мѫдростьта е вториятъ подтикъ, а истината – третиятъ подтикъ. Всичко въ света се движи благодарение на тѣзи велики подтици. Земята, слънцето, звѣздитѣ, хората, животнитѣ се движатъ по силата на любовьта, мѫдростьта и истината. Тѣ сѫ неизмѣнни центровѣ, около които всичко се върти. Слънцето се движи съ бързина 250 км. въ секунда, а земята – съ бързина 29 км. въ секунда. Както земята не може да сѫществува безъ слънцето, така и човѣкъ не може да сѫществува безъ любовь къмъ Бога. Земята не може да роди нищо безъ слънцето, но и човѣкъ не може да роди и да създаде нѣщо безъ Слънцето на живота. Помнете: Божественото учение се заключава въ любовь къмъ Бога. – Какъ ще си обяснимъ сегашния животъ, въ който сѫществуватъ убийства, престѫпления и недоразумѣния? – Това е животътъ на безлюбието. Този животъ не ни интересува. Ние се интересуваме отъ любовьта, а не отъ безлюбието. Ако ядешъ какъвъ и да е плодъ и не чувствувашъ неговата любовь, никѫде нѣма да намѣришъ любовьта. Христосъ казва: „Ако не ядете плътьта ми и не пиете кръвьта ми, нѣмате животъ въ себе си”. Значи, като ядешъ плода, ти придобивашъ животъ. Какво ще кажете за човѣка, когото не можете да ядете? Човѣка не можете да ядете, но плода му ще ядете. Кой е плодътъ на човѣка? – Неговото слово. Ако думитѣ, които излизатъ отъ устата на човѣка, не внасятъ животъ въ близкитѣ му, тѣ не сѫ още узрѣли. Словото на човѣка трѣбва да бѫде зрѣлъ плодъ, отъ който да се ползватъ всички. Мощна сила е човѣшката речь. – Кога? – Когато е изпълнена съ любовь. Христосъ взе петьтѣ хлѣба, преломи ги, благослови ги въ името на любовьта и съ тѣхъ нахрани петхиляденъ народъ. Словото, което Христосъ изрече, стана проводникъ на Божията Любовь. Тя слѣзе отъ небето, оживи хлѣба и го умножи. Тъй щото, ако нѣкой влѣзе въ дома ти, и животътъ ти не се подобри, едно отъ дветѣ е вѣрно: или той не тѣ обича, или ти не го обичашъ. Нещастието произтича отъ безлюбието. – Какво да правя, като не обичамъ даденъ човѣкъ? – Ще възприемешъ любовьта въ себе си като творческа, строителна сила и ще го обикнешъ. Богъ го е създалъ, поставилъ го на нѣкаква работа, а ти не го обичашъ. Ако не бѣше нуженъ, нѣмаше да сѫществува. Всичко, което Богъ е създалъ, е потрѣбно и на мѣстото си. Богъ казва: „Азъ творя и доброто, и злото”. Да се радваме, че е така, защото Той знае, кѫде да приложи доброто и кѫде – злото, но човѣкъ не знае, кѫде и какъ да ги прилага. Затова, именно, когато си служи съ едно и сѫщо вещество и за добро, и за зло, той често причинява нещастия. Напримѣръ, човѣкъ използва азотната киселина въ бояджийството, но я използва и за правене на експлозиви. Ако пие отъ нея, още повече ще пострада. Попадне ли въ рѫката ви елементъ на злото, научѣте закона на превръщането. Превърнете злото въ добро. Много думи, съ които хората си служатъ, сѫ подобни на азотната киселина. Дето паднатъ, причиняватъ изгаряне. Напримѣръ, нѣкой пише или казва, че нѣма разумность въ света, че Богъ не сѫществува. Това е азотна киселина, която изгаря кожата и причинява нещастия. Кой е опиталъ и провѣрилъ истинностьта на тѣзи думи? Другъ казва, че мрази нѣкого. Знае ли той, какво означава думата „мразя”? Опиталъ ли е действието й върху себе си? Да мразишъ, това значи, да смразишъ нѣщо, да намалишъ топлината му, да се превърне въ ледъ. Не употрѣбявайте думи, на които не разбирате смисъла. Защо трѣбва да мразишъ единъ човѣкъ? Искашъ да го смразишъ ли, да го превърнешъ въ ледъ? Природата е дала достатъчно количество ледъ, но зимѣ, когато е необходимъ. Презъ лѣтото хората нѣматъ нужда отъ ледъ. Потрѣбва ли имъ, напримѣръ, тѣ си служатъ съ втечненъ амонякъ. Така тѣ превръщатъ водата въ ледъ. Това става съ особени уреди. Трѣбва ли и ти да ставашъ машина, да намалявашъ топлината на ближния си, да го смразявашъ? Не е изкуство да мразишъ; изкуство е да любишъ, да превърнешъ омразата въ любовь. Да мразишъ, това значи да пробиешъ дупка въ здраво шише. Единъ грънчарь направилъ 10 хиляди грънци, отъ които само сто напълнилъ съ масло и ги турилъ настрана. Като погледналъ къмъ грънцитѣ, той си казалъ: Благодаря на Бога, осигурихъ се. Като ги продамъ, ще си почивамъ, нѣма повече да упражнявамъ този занаятъ. Единъ день падналъ гръмъ на работилницата му и пробилъ празнитѣ грънци. Здрави останали само стотѣ, които напълнилъ съ масло. Съвременнитѣ хора страдатъ отъ своитѣ празни, пробити грънци. Само пълнитѣ съ любовь грънци оставатъ здрави. На тѣхъ може да разчита човѣкъ. Любовьта е основа на живота. – Първо, къмъ кого трѣбва да прояви човѣкъ любовьта си? – Къмъ Бога, после къмъ своя ближенъ и най-после къмъ себе си. – Кѫде ще намѣримъ Бога? – Въ меката и приятна светлина, въ чистия въздухъ, въ чистата вода и въ доброкачествения хлѣбъ. Богъ е въ цѣлата природа, въ всичко живо, което Той е създалъ и направилъ. Четешъ, напримѣръ, Евангелието и си доволенъ. – Защо си доволенъ? – Защото се разговаряшъ съ Христа. Като четешъ Неговитѣ светли и възвишени Слова, намирашъ, че Той е говорилъ само презъ светли, слънчеви дни. Затова, именно, Словото на Христа наричаме Слово на деня, т. е. на светлината. Следователно, четете Свещенитѣ книги, Евангелието, за да се свържете съ Христа, носительтъ на любовьта. Безъ любовь нищо не се постига. Ще каже нѣкой, че чрезъ самообразованието ще постигне всичко. Той не знае, че за да постигне това, ползва се отъ труда, усилието и работата на хиляди интелигентни сѫщества, живѣли преди него и работили съ любовь. Благодарете на всички, които сѫ допринесли нѣщо за вашето развитие. Това значи, да цѣни човѣкъ малкитѣ работи и малкитѣ придобивки. Често децата играятъ съ цвѣтя, насѣкоми и постѫпватъ лошо съ тѣхъ. Нѣкое дете хване една муха, откѫсне главичката, крилцата й и я захвърля. После отиде при нѣкое красиво цвѣте, помирише го, хареса го и го откѫсне. Поиграе си малко съ него и го захвърля настрана. Не е позволено да измѫчвате насѣкомитѣ и да кѫсате цвѣтята. Колкото малко да е насекомото, като го измѫчвате и отнемате живота му, съ това прекѫсвате единъ Божественъ процесъ. Сѫщото може да кажемъ и по отношение кѫсането на цвѣтята. Ще кажете, че вѣтърътъ и бурята кѫсатъ цвѣтята и листата на дърветата. Силниятъ вѣтъръ и бурята се предизвикватъ отъ неестествения животъ на хората. Лошиятъ животъ на хората разваля времето, а добриятъ животъ го изправя. Отъ 45 години небето въ България постепенно се изяснява, може да се сравни съ италианското. Това е добъръ признакъ. Изобщо, човѣшката мисъль оказва влияние върху подобрението или развалянето на времето, и небето става ту по светло, ту се замъглява. Преди години бѣхъ въ Търново, дето правѣхъ научни изследвания. Единъ день излѣзохъ въ града и спрехъ погледа си на източната часть, която водеше къмъ едно близко село. Цѣлото небе бѣше мрачно, облачно. Селото бѣше сѫщо потънало въ облаци. Само малка часть отъ небето бѣше отворена и ясна. Казвамъ на приятеля си, който ме придружаваше: Погледни къмъ селото, дето е светлата часть на небето. Тамъ живѣе единъ добъръ, праведенъ човѣкъ. – Познавашъ ли го? – Не го познавамъ, но по светлината на небето сѫдя за неговата мисъль. Тя е пробила небето.– Наистина, има такъвъ човѣкъ въ селото – отговори моятъ приятель. Цѣлото село го знае, обича и уважава. – Неговата мисъль е светла, затова си пробила пѫть въ облачното небе. Това показва, че той има връзка съ разумния светъ. Какво представятъ скръбьта и страданието? Това сѫ облаци, които правятъ небето мъгливо и мрачно. Скръбьта поставя човѣка на изпитъ, да приложи любовьта си, да разсѣе облацитѣ на небето. Ако не може да направи това, той е слабъ човѣкъ. Говори за любовь къмъ Бога, а не може да изчисти небето отъ облацитѣ. Това не е любовь. Любовьта побѣждава всички мѫчнотии. Следователно, като се натъкнешъ на мѫчнотии, не питай защо идатъ, но приложи любовьта. Любовьта събужда Божественото Начало въ човѣка. Той е готовъ вече да се жертвува за Бога и за ближния си. Събуди ли се Божественото въ човѣка, не питай, обича ли тѣ, или не. Той първо обиква Бога, а въ тази любовь се крие и любовьта му къмъ всички хора. Любовьта събужда, оживѣва, възраства и възкресява всички живи сѫщества. Виждате една малка, затворена, безжизнена пѫпка. Погледне ли я слънцето, тя се разпуква, отваря, и отъ нея излиза красивъ, благоуханенъ цвѣтъ. Следъ това цвѣтътъ окапва, но завързва малъкъ, горчивъ плодъ. Изложенъ на слънчевитѣ лѫчи, той постоянно приема любовьта на слънцето и расте, зрѣе, докато стане красивъ, сладъкъ плодъ. Това прави любовьта и съ човѣка. Първоначално той е малка, свита пѫпчица. Щомъ я възлюби Богъ, тя се разраства, пуква се и отъ нея излиза красивъ, ароматенъ цвѣтъ. Следъ време отъ цвѣта се образува плодъ. Щомъ Богъ го възлюби, той става голѣмъ, сладъкъ и отъ всички желанъ. И тъй, обичайте, за да бѫдете здрави, силни, умни, да заемете добро обществено положение. Обичайте, за да си отворите пѫть въ Царството Божие, да се движите свободно изъ вселената. Обичайте, за да ви обичатъ. Любещиятъ е безсмъртенъ. За него се отнася стиха: „Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратилъ”. За любещия и затворътъ се отваря, веригитѣ отъ краката му падатъ, и той излиза на свобода. За човѣка на безлюбието животътъ е пълно ограничение. Той е лишенъ отъ светлината и топлината на слънцето. Следователно, отворете сърдцата си за любовьта, да дадете възможность на Бога да се прояви чрезъ васъ. До отворимъ сърдцата си за Божията Любовь и да станемъ съработници съ Него. Коя жена е обичала мѫжа си, безъ да вижда погрѣшкитѣ му, безъ да му каже една горчива дума? Ако жената може да обича мѫжа си така, тя би могла да го обърне къмъ Бога. Ако мѫжътъ може да обича жена си така, и той би я преобразилъ. Като не разбиратъ любовьта, хората живѣятъ въ заблуждения и мислятъ, че трѣбва да обичатъ само добрия, умния, богатия. Не е така. Обичай човѣка заради Божественото въ него. Който люби, той е свободенъ човѣкъ. Казано е въ Писанието: „Богъ е Любовь”. Той е дълготърпѣливъ, милостивъ и любещъ. Той е опредѣлилъ всички хора да влѣзатъ въ Царството Божие. Колкото по-рано влѣзе човѣкъ, толкова по-добре за него; колкото по-кѫсно влѣзе, толкова по-голѣми страдания го очакватъ. Защо не вѣрвате въ ума, въ сърдцето и въ душата си? Душата носи капитала, съ който човѣкъ си служи, а умътъ и сърдцето го обработватъ. Ако нѣма кой да обработва капитала на човѣшката душа, човѣкъ нищо не може да постигне. Въ душата се криятъ възвишенитѣ и благородни мисли и чувства, които минаватъ презъ ума и сърдцето. Възприемайте този капиталъ и се пазѣте отъ лошитѣ мисли и чувства, които идатъ отъ чуждъ източникъ. Отправяйте погледа си къмъ Онзи Източникъ, отдето иде животътъ, който възкресява, повдига и възраства. Любовьта е единствената сила, която лѣкува болни, повдига паднали, съживѣва и възкресява мъртви. – Защо умрѣлиятъ не може да възкръсне? – Не е обичанъ, както трѣбва. Достатъчно е да го любятъ близкитѣ му, както Богъ люби, за да възкръсне той и да се върне отъ онзи светъ. Това се отнася не само за отдѣлнитѣ хора, но и за сѣмействата, обществата и народитѣ. – Кой народъ носи въ душата си Божията Любовь? – Който обича своитѣ управници и своитѣ сънародници. Щомъ той обича, и него обичатъ. Като обича ближнитѣ си, той обича всички народи и заслужено носи името си „великъ народъ”. Името му остава за вѣчни времена написано въ книгата на великитѣ народи. Всичко се дължи на любовьта. Народъ, който не обича сънародницитѣ си, не може да обича и другитѣ народи. Той е осѫденъ на заличаване отъ книгата на великитѣ народи. Всѣки човѣкъ, всѣко сѣмейство, всѣко общество, всѣки народъ, който люби, има бѫдеще. Това е законъ, който се проявява всѣки день въ живота. Богъ е създалъ света за проява на любовьта. Който влиза въ този светъ, доброволно се подчинява на неговитѣ закони. Не иска ли да се подчинява, ще го изпѫдятъ навънъ. Въ света на любовьта нѣма нищо отрицателно. Любещиятъ и въ огънь да влѣзе, не изгаря; и диви звѣрове да го обикалятъ, нѣма да го нападатъ и разкѫсатъ. Любещиятъ знае, какъ и кога да иска; той знае, какъ и кога да дава. Ако има нѣщо, което трѣбва да даде на Бога, това е сърдцето. Казано е: „Сине мой, дай ми сърдцето си!”. Като изчисти сърдцето на човѣка, Богъ иска ума му и най-после – душата му. Той ще ги очисти, повдигне, обогати и ще ги върне на човѣка стократно обогатени. Следователно, не се страхувайте отъ Бога, но уповавайте на Него и повѣрявайте Му се като на свой великъ, любещъ и благъ Баща. Приложете вѣрата и любовьта си къмъ Бога, и животътъ ви ще се подобри. Христосъ казва: „Ако ме любитѣ, ще опазите Словото ми. Ако Словото ми пребѫдва въ васъ, и вие пребѫдвате въ мене, Азъ и Отецъ ми ще дойдемъ, ще направимъ жилище въ васъ, и Азъ ще ви се изявя”. Когато Богъ се изяви на хората, всички ще възкръснатъ и ще се познаятъ помежду си. – Кога ще стане това? – Въ последния день. – Кой е по-следниятъ день? – Въ който Слънцето на Любовьта изгрѣе и освети пѫтя на всички хора. Тогава навсѣкѫде ще бѫде светло, и всички ще се познаватъ. Това значи, да заживѣятъ хората братски помежду си, въ миръ и любовь. Това очакватъ днесь всички хора, всички народи на земята. Поставете любовьта като броня противъ злинитѣ въ света. Тя е единствената сила, която никакво орѫдие не може да пробие. Тя е корабъ въ бурното море, който никаква сила не може да потопи. Тя е богатство, което никой не може да открадне. Тя е знание, което никога не се губи. Всичко възвишено и благородно произтича отъ любовьта. Повѣрете съкровищата си на Бога на Любовьта и отъ нищо не се страхувайте. Много цвѣтя е посадилъ Богъ въ човѣшкитѣ души. Остава още едно цвѣте. Посадете и него въ душата си. Дайте му условия да израстѣ, да цъвне и върже плодъ. То се нуждае отъ слънчевата светлина и топлина, то се нуждае отъ топлината на любовьта, отъ светлината на мѫдростьта и отъ силата на истината. 8. Беседа отъ Учителя, държана на 29 августъ, 1943 г. 10 ч. съ. София – Изгрѣвъ.
  14. 1943_08_29 Раждането

    "Вѣчното благо". Съборни беседи отъ Учителя, държани презъ лѣтото на 1943 г. Издание 1944, София. Книгата за теглене PDF Съдържание Раждането Иоанъ, 3 глава. Размишление. Зимата е приятель на леда. Докато зимата продължава, ледътъ е здравъ, якъ, всѣки може да минава по него. Пролѣтьта и лѣтото сѫ неприятели на леда. Щомъ дойде пролѣтьта, ледътъ започва да се топи, омеква и губи своята самостоятелность. Ако искате да минете нѣкоя рѣка безъ мостъ, трѣбва да чакате зимата. Тогава и пешеходци, и коли минаватъ по замръзналата рѣка безъ мостъ. Презъ пролѣтьта и лѣтото, за да минете рѣката, трѣбва да потърсите мостъ. Дълбока е рѣката, не можете да я прегазите безъ мостъ. Често мостовете на хората се топятъ и преминаването отъ единия брѣгъ на рѫката до другия става невъзможно. – Защо се топятъ мостоветѣ на хората? – Защото иматъ неприятели. Пролѣтьта и лѣтото, които сѫ неприятели на леда, на леденитѣ мостове, сѫ добри приятели на здравето, на плодородието, на житото, на водата, на въздуха. Значи, това, което подържа якостьта на моста, става причина да треперятъ хората, да се свиватъ отъ студъ. Мнозина иматъ криво разбиране за живота. Тѣ се питатъ, защо се ражда човѣкъ. Това е все едно, да питате, защо изгрѣва слънцето. Слънцето изгрѣва, защото земята се върти около своята ось. Като се завърти единъ пѫть около осьта си, земята ражда слънчевитѣ лѫчи. Значи, родениятъ човѣкъ е лѫчъ отъ слънцето на живота. – Какво представлява смъртьта? – Събиране на слънчевитѣ лѫчи, или залѣзване на слънцето. Въ този смисълъ, раждането означава излизане на слънчевитѣ лѫчи отъ слънцето на живота; умирането означава прибиране или скриване на слънчевитѣ лѫчи къмъ центъра на самото слънце на живота. Смъртьта е най-голѣмиятъ и страшенъ затворъ, въ който човѣкъ може да попадне. Страшенъ е този затворъ, защото е лишенъ отъ всѣкаква светлина. Понѣкога смъртьта е най-голѣмото зло, което може да сполети човѣка, но понѣкога е най-голѣмото добро. Това зависи отъ схващането и разбирането на човѣка. Съвременнитѣ учени разискватъ върху въпроса за създаването на земята, но и до днесь още не сѫ го разрѣшили. Много теории сѫществуватъ по този въпросъ, но нито една отъ тѣхъ не се е домогнала до абсолютната истина. Всички деца питатъ майка си, кой е направилъ Бога, но никоя майка не може да отговори на този въпросъ. Мѫчно може да се даде положителенъ отговоръ на този въпросъ, както е мѫчно да се отговори абсолютно на въпроса, какъ е създадена земята. Всички знаятъ, че земята се движи около своята ось, около слънцето, но кой я кара да се движи, това е неразрѣшенъ въпросъ. И тукъ се даватъ различни теории, но, доколко сѫ вѣрни тѣ, и доколко отговарятъ на абсолютната истина, това е въпросъ. Предположенията на ученитѣ не всѣкога сѫ абсолютно истинни. Знаете, че зимата е приятель на леда, а пролѣтьта и лѣтото – нейни неприятели, но защо е така, не можете да отговорите. Зимата е голѣмъ аристократъ, обича да си почива, да стои на едно мѣсто. Като види скования ледъ около себе си, тя казва: Не се безпокой, почини си! Нека други работятъ вмѣсто тебе. Като дойдатъ пролѣтьта и лѣтото, тогава ще работишъ. Тогава ще разберешъ, че съ седене на едно мѣсто нищо не се постига. Сега хората не се нуждаятъ отъ мостове. Трѣбва да се измѣнишъ, да станешъ вода и да поливашъ градинитѣ, трѣвитѣ и дърветата; следъ това ще тръгнешъ да търсишъ морето, отъ което си излѣзълъ. Ще се влѣешъ въ него и ще станешъ съзнателна часть отъ Цѣлото. Питате: Какъ да напусна мѣстото си? –Доброволно ще го напуснешъ. Ако не, насила ще тѣ заставятъ да го напуснешъ. Слънцето заставя всички сѫщества да се движатъ. То не се нуждае отъ мостове. То заставя сѫществата да се движатъ, да работятъ, да изкарватъ прехраната си и да почиватъ. Следователно, слънцето е причина за нѣколко хубави нѣща въ света: да огладнѣешъ, да се наядешъ, да си починешъ и следъ това да отидешъ на работа. Ако си мостъ нѣкѫде, не питай, защо си мостъ. Ще изгрѣе слънцето, ще тѣ стопи, ще започнешъ да се движишъ и да вършишъ нѣкаква работа. Не питай, защо вече не си мостъ, защо се движишъ свободно отъ едно мѣсто на друго и вършишъ нѣкаква работа. Колкото и да търсишъ причинитѣ на нѣщата, нѣма да ги намѣришъ. – Кой е виновенъ за пропукването и стопѣването на леда? – Слънцето. – Кой е виновенъ за замръзването на водата? – Пакъ слънцето. Въ първия случай слънцето изпраща лѫчитѣ си по цѣлата земя; въ втория случай то ги събира къмъ себе си. Слънцето ту дава кредитъ на сѫществата, ту го отнема. Защо дава кредита си и защо го отнема, това е негова работа. Нѣма защо да питашъ. Понѣкога зимата дава кредитъ, понѣкога пролѣтьта и лѣтото отнематъ кредита. И обратно: понѣкога зимата отнема кредита, а пролѣтьта и лѣтото го даватъ. Ще кажете, че това не е човѣщина. То е другъ въпросъ. Слънцето заповѣдва да се вдигнатъ мостоветѣ, и рѣкитѣ да потекатъ. Много отъ съвременнитѣ хора иматъ разбиране подобно на това, което ледътъ има. Тѣ се питатъ, кой ги заставя да се движатъ и кѫде трѣбва да вървятъ. Слънцето ги кара да се движатъ. Много естествено. Докато е зима, ще бѫдешъ мостъ и ще стоишъ на едно мѣсто. Щомъ дойде пролѣтьта, ще отстѫпишъ отъ своето положение, ще се превърнешъ на вода и ще работишъ. Какво е състоянието на р. Марица пролѣть и какво – презъ лѣтото? Презъ пролѣтьта тя е буйна, шуми, не може да се прегази. Затова пѣятъ за нея: „Шуми Марица”. Презъ лѣтото тя става малка и навсѣкѫде може да се прегази. – Кой е виновенъ за това? – Сушата. – Какво носи сушата? – Гладъ. – Защо хамбаритѣ сѫ пълни? – За да ядатъ хората. – Защо хамбаритѣ сѫ празни? – Защото ядатъ, гладни сѫ хората. – Защо трѣбва да се изпразватъ хамбаритѣ? – За да живѣятъ хората. Ако не се изпразваха хамбаритѣ, животътъ нѣмаше да сѫществува. Следователно, когато ледътъ се топи, хората оживяватъ; когато водата замръзва, хората умиратъ, т. е. ограничаватъ се. Зимата, пролѣтьта, лѣтото и есеньта иматъ своето значение, но когато хората ги разбиратъ. Ако не ги разбиратъ, тѣ се натъкватъ на противорѣчия, както пропадналиятъ търговецъ. Той седи въ магазина си, но нѣма стока, не дохождатъ клиенти, не знае, какво да прави. Такова е положението и на жадния пѫтникъ, който стои предъ хубавъ планински изворъ, но му даватъ да пие вода отъ малко шишенце. Жаждата му е голѣма. Той поглежда къмъ чистия, кристаленъ изворъ, но не му позволяватъ да пие вода отъ него. – Защо трѣбва човѣкъ да минава презъ противорѣчия? – За да стане смиренъ. Преди да слѣзе на земята, човѣкъ е смиренъ, обикаля ту тази, ту онази майка, ту този, или онзи баща, убѣждава ги да го приематъ, да стане тѣхно дете. Той имъ говори: Приемете ме въ вашия домъ, готовъ съмъ на всичко. Ще порасна, ще се грижа за васъ, ще ви помагамъ, ще видите, какво дете сте родили. Нѣма да съжалявате, че сте ме прибрали. Като се роди, всички обѣщания се забравятъ, и детето се проявява такова, каквото е: започва да плаче, да се сърди, да се налага – генералъ става. То иска да го кѫпятъ, повиватъ, да го хранятъ съ специална храна, приготвена отъ майката. Колкото повече расте, толкова по-самостоятелно става. И най-после, като стане 21 годишенъ момъкъ или мома, проявява се като майка си и баща си, има особено мнѣние за всичко. Синътъ и дъщерята започватъ да търсятъ своитѣ възлюбени. Щомъ ги намѣрятъ, искатъ да се отдѣлятъ отъ родителитѣ си. Тѣ ги напущатъ и започватъ да живѣятъ сами. Какво трѣбва да правятъ родителитѣ, за да не страдатъ синоветѣ и дъщеритѣ имъ? Тѣ трѣбва да следватъ примѣра на пчелитѣ. Пчелитѣ казватъ: Ние не позволяваме на нашата царица да ни напуща, освѣнъ когато кошерътъ се рои. И тогава, тя не излиза сама, но цѣлиятъ кошеръ върви заедно съ нея. Следователно, който се осмѣли да изнесе вънъ отъ себе си една своя светла мисъль, или едно светло чувство на показъ, предъ хората, скѫпо плаща. Дръжте своята свещена мисъль или идея въ душата си, никой да не я вижда, никой да не знае, какво живѣе въ духа или въ душитѣ ви. Работничкитѣ излизатъ отъ кошери и се връщатъ назадъ по нѣколко пѫти на день, да събиратъ медъ, но царицата седи въ кошера, снася яйца и не излиза навънъ. Щомъ излѣзе, всички я последватъ. Тя излиза навънъ съ голѣма свита. Това наричатъ пчеларитѣ „роене на кошера”. Всѣка пчела познава гласа на своята царица и й се подчинява. Ако царицата изчезне, или сама напусне кошера, между пчелитѣ настава голѣмъ смутъ. И тъй, докато Божествената царица живѣе въ вашата душа, всичкитѣ ви работи се нареждатъ добре. Щомъ тази царица напусне душата ви, всичко тръгва назадъ. Мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ ви се объркватъ. При това положение, и животътъ изгубва смисълъ за човѣка. Докато царицата е въ кошера, пчелитѣ работятъ, животъ има между тѣхъ. Щомъ тя напусне кошера, между пчелитѣ настава пълна дисхармония. За да се възстанови хармонията, пчелитѣ започватъ да хранятъ нова царица, да замѣстятъ първата. Като порасне новата царица и започне да снася яйца, пчелитѣ отново се развеселяватъ и започватъ усилена работа. Следователно, като се обезсърдчите, ще знаете, че вашата царица е напуснала кошера. Останете ли сами, животътъ ви се обезсмисля и ще се питате, какво представя животътъ, кой го е създалъ, защо е създаденъ и т. н. На тѣзи въпроси не може да се отговори. Животътъ е подобенъ на вода, която постоянно тече. Животътъ на различнитѣ сѫщества се различава по бързината си. Отъ наклона на водата зависи бързината на движението й. Сѫщото се отнася и до живота. Колкото по-голѣма е височината, отъ дето слиза животътъ, толкова по-интензивенъ е той. Височината на живота е толкова необходима, колкото е необходимъ наклонътъ на водата. Въ притчата за блудния синъ се говори за онзи животъ, който се отличавалъ съ голѣмъ наклонъ. Баща му билъ въ духовния светъ. Тамъ синътъ се молѣлъ на баща си да му даде здраво тѣло, съ което да слѣзе на земята между хората, да се учи и да придобива знания и опитности. Като слѣзълъ на земята, той не изпълнилъ обѣщанието си. Вмѣсто да учи, той се запозналъ съ моми и момци, ялъ и пилъ съ тѣхъ, черпилъ всички, защото билъ богатъ. Като изялъ и изпилъ всичко, приятелитѣ му го напуснали. Той останалъ самъ, безъ никакви средства, и се принудилъ да стане свинарь. Но и тукъ положението му било тежко. Той не можелъ да се храни даже съ рожковитѣ, които служели за храна на свинецъ. Разкаянъ и обезсърченъ той се принудилъ да напусне свинарството и да се върне при баща си, да му се помоли да го приеме като последенъ слуга. Ще кажете, че синътъ не билъ готовъ да се бори съ живота. Нѣма защо да се бори съ живота. Може ли комарътъ да се бори съ слона? Комаръ съ комаръ може да се бори, но излѣзе ли срѣщу него по-силно животно, комарътъ трѣбва да отстѫпи. Следователно, животътъ е слонъ, съ който никой не трѣбва да се бори. Животътъ трѣбва да се изучава, но никои нѣма право да се бори съ него. Изобщо, всѣка дума има смисълъ, когато се употрѣби на своето мѣсто. Напримѣръ, думитѣ „боря, чупя” не сѫ хубави, ако се употрѣбяватъ безразборно. Това значи, да не разбираме тѣхния произходъ и съставъ. Напримѣръ, думата „чупя, чупи” е съставена отъ две срички: „чу” и „пи”. Сричката „чу”, отдѣлно взета, представя глагола „чувамъ, слушамъ”, а „пи” означава глаголъ „пия”. Достатъчно е да чувашъ правилно и да пиешъ на време и на мѣсто, за да не чупишъ главата си. Който не чува добре и не пие добре, лесна може да счупи главата си. Чупятъ се несѫщественитѣ, нереални нѣща. Обаче, сѫщественитѣ нѣща никой не може да ги счупи. Кой ще счупи хлѣба, водата, въздуха и светлината? Никой не може да ги счупи. Ще кажете, че хлѣбътъ се чупи. Не е така, никой не може да счупи хлѣба. Отъ хлѣба изтича животътъ, Понеже животътъ нито се чупи, нито се дѣли, затова казваме, че и хлѣбътъ, който носи животъ въ себе си, не се чупи. Често се казва, че човѣкъ умира. И това не е вѣрно. Човѣкъ не умира, но отива въ света на мира, да се освободи отъ всички земни страдания. Умира, т. е. отива въ другъ светъ, дето царува миръ и спокойствие. Докато си на земята, ти постоянно излизашъ на бойни полета, дето си изложенъ на куршуми. На земята всѣки моментъ можешъ да бѫдешъ раненъ, осакатенъ или убитъ. Да умрешъ, това значи, да напуснешъ бойното поле и да отидешъ въ другъ светъ, дето хората живѣятъ братски. Има ли нѣщо страшно въ смъртьта? Въпреки това, хората питатъ, защо умира човѣкъ. Много просто, за да влѣзе въ онзи светъ, дето поправятъ всички счупени, развалени, изопачени нѣща. Ако кракътъ, рѫката или главата ти е счупена на бойното поле, ще тѣ изпратятъ на онзи светъ, да намѣстятъ счупенитѣ кости. Ако си изопачилъ ума или сърдцето си, пакъ ще тѣ изпратятъ тамъ, да ги изправятъ. Следъ всичко това, стоишъ и питашъ, кѫде е Господъ. Ако Го търсишъ вънъ отъ себе си, никога нѣма да Го намѣришъ. Богъ е създалъ външния светъ, но това не значи, че Той е само въ този светъ. Външниятъ светъ е отражение на вѫтрешния, на истинския светъ, който считаме абсолютно реаленъ. Значи, външниятъ светъ е отражение на реалния, на вѫтрешния, въ който Богъ се проявява. Че е така, познаваме по следния фактъ: човѣкъ счита света за реаленъ, когато е въ съзнание. Щомъ изгуби съзнанието си, и светътъ изчезва за него. Докато любовьта присѫства въ човѣка, и светътъ сѫществува за него. Щомъ любовьта го напусне, и светътъ престава да сѫществува за него. Всички хора четатъ молитвата „Отче нашъ”. Тамъ е казано: „Отче нашъ, Който си на небесата, да се свети името Твое, да дойде Царството Твое”... Осветяването на Божието име има отношение къмъ любовьта. Не можешъ да осветишъ Божието име, ако нѣмашъ любовь. Който иска да освети Божието име, трѣбва да носи любовьта въ ума, въ сърдцето, въ душата си, т. е. да бѫде запаленъ съ любовьта отъ всички страни. Когато се говори за Божието Царство и Божията Правда, имаме предъ видъ Божията Мѫдрость. Безъ мѫдростьта, Божието Царство и Божията Правда нѣматъ никакъвъ смисълъ. Божията воля пъкъ има отношение къмъ Божията Истина. Следователно, никой не може да изпълни Божията воля, ако не носи истината въ себе си. И тъй, ако въ душата ни не царува любовьта, ако въ духа ни не царува мѫдростьта и ако въ волята ни не царува истината, цѣлиятъ светъ остава за насъ неразбранъ. – Защо е недоволенъ човѣкъ? – Защото не носи любовьта въ душата си, мѫдростьта – въ духа си, истината – въ волята си. Любовьта, мѫдростьта и истината сѫ създали света като забава за всички живи сѫщества. На всѣки човѣкъ е дадено нѣщо специфично, съ което да се занимава. Който не може да намѣри специфичното за себе си, той всѣкога е недоволенъ. Всѣки търси нѣщо голѣмо: голѣмо добро, голѣма сила, голѣма любовь. Никой не подозира, че задъ голѣмитѣ нѣща се крие злото. Влѣзешъ ли въ света на злото, тамъ ще търсишъ голѣмото зло, за да намѣришъ малкото добро. Грѣшката на хората се заключава въ това, че тѣ търсятъ голѣмото добро и малкото зло. Голѣмото добро изисква голѣма жертва. Ако искашъ да бѫдешъ добъръ, трѣбва да си голѣмъ, неизчерпаемъ изворъ. Докато работишъ, докато имашъ енергия, ти си въ общение съ хората, всички тѣ търсятъ, всички разчитатъ на тебе. Въ този случай, ти си изворъ, при който идатъ жадни пѫтници да утолятъ жаждата си. Нѣма по-велико нѣщо за човѣка отъ това, да съзнава, че служи на любовьта, на мѫдростьта и на истината. Нѣма по-голѣмо благо за човѣка отъ това, да търси Царството Божие и Неговата Правда. Нѣма по-голѣмо благо за човѣка отъ това, да съзнава, че служи на Бога и изпълнява Неговата воля. Какъ познавате, кое действие е съгласно съ Божията воля и кое не е съгласно? Всѣка мисъль, всѣко чувство и всѣко действие, изпълнени съ любовь, сѫ въ съгласие съ Божията воля. Слушашъ единъ добъръ пѣвецъ или добъръ музикантъ. Щомъ свърши пѣсеньта, ти му рѫкоплѣскашъ. Докато пѣе или свири, ти мълчишъ. Щомъ свърши концѣрта, ти рѫкоплѣскашъ. Нѣкои не рѫкоплѣскатъ, мислятъ, че като не нарушаватъ тишината, съ това изказватъ възхищението си. Не е така. И който рѫкоплѣска, сѫщо се възхищава, благодари и поощрява пѣвеца. Мнозина рѫкоплѣскатъ още преди започване на пѣсеньта. Едва излѣзе пѣвецътъ на сцената, тѣ започватъ да му рѫкоплѣскатъ. Следователно, всѣко движение, направено съ любовь, е на мѣсто. Рѫкоплѣскай съ любовь, мълчи и слушай пакъ съ любовь. Като рѫкоплѣска, човѣкъ иска да каже: Приеми благословението на онова, което Богъ е вложилъ въ моитѣ рѫце. Въ този смисълъ, рѫкоплѣскането и рѫкуването сѫ на мѣсто. Слушашъ нѣкой да говори, да пѣе или да свири хубаво – рѫкоплѣскай му. Срѣщнешъ единъ добъръ човѣкъ,– рѫкувай се съ него. Хвани здраво рѫката му и му предай сила отъ себе си. Като говоря за рѫкоплѣскането, не го разглеждамъ само по форма. Азъ не поддържамъ външнитѣ форми и движения, но казвамъ, че всѣко движение има смисълъ, когато е изпълнено съ любовь. Азъ не рѫкоплѣскамъ външно; другитѣ правятъ това заради мене. Азъ рѫкоплѣскамъ вѫтрѣшно, по умъ, по сърдце и по душа. Сѫщевременно рѫкоплѣскамъ на ума, на сърдцето, на душата и на духа на онзи, който свири или пѣе на сцената. Значи, рѫкоплѣскането е и външенъ, и вѫтрѣшенъ процесъ. Допирашъ, приближавашъ рѫцетѣ си и се обмѣняшъ. Като спасявашъ давѣщия се, ти му рѫкоплѣскашъ: приближавашъ рѫцетѣ си, прегръщашъ го и го изваждашъ отъ водата. Майката туря детето си въ коритото и започва да го кѫпе – и това е особенъ родъ рѫкоплѣскане. Ново разбиране е нужно на хората. Докато живѣятъ съ старитѣ разбирания, тѣ плачатъ, страдатъ, безъ да знаятъ причинитѣ на страданията си. Нѣкой умрѣлъ, т. е. заминалъ за онзи светъ, и близкитѣ му плачатъ. Днесь цѣлиятъ български народъ плаче за своя царь. – Какво означава смъртьта? – Заминаване за онзи светъ, дето всѣки човѣкъ дава докладъ за всичко, което е направилъ на земята. Българскиятъ царь е сега на докладъ при Господа, т. е. при Любовьта. Да царувашъ, това значи, да оставишъ Богъ да царува въ тебе. Така всѣки човѣкъ може да царува, първо на себе си, на своята душа и духъ, на своя умъ и сърдце; следъ това той царува и на другитѣ. Докато любовьта, мѫдростьта и истината царуватъ въ човѣка, царуването е на мѣсто. Казвате: Кой ще рѫководи сега българския народъ? – Който го е рѫководилъ досега. Богъ рѫководи всички народи. Който Го слуша, великъ народъ става; който не Го слуша, самъ се осѫжда на страдания. Кой рѫководѣше еврейския народъ въ миналото? Ще кажете, Давидъ, Соломонъ и други царе сѫ го рѫководили. Давидъ, Соломонъ сѫ били проводници на Бога. Въ сѫщность, Богъ го е рѫководилъ. И днесь, когато евреитѣ нѣматъ царь, пакъ Той ги рѫководи. За насъ умрѣли хора не сѫществуватъ. Умрелитѣ сѫ толкова живи, колкото и живитѣ, които виждате да се движатъ и говорятъ. Българскиятъ царь е живъ: отиде при Господа да докладва, какъ вървятъ работитѣ. на България. За извѣстно време въ България се налага трауръ, а християнската църква отъ две хиляди години е все въ трауръ. Съ това показватъ, че Христосъ страдалъ за човѣчеството, следъ което билъ разпнатъ. Наистина, Христосъ страда, разпнаха Го, но следъ това възкръсна. Време е вече да се свали траура. Всички свещеници и проповѣдници на Христовото учение трѣбва да се облѣкатъ въ бѣли дрехи, да се радватъ, че Христосъ е възкръсналъ. Живъ е Христосъ, и днесь Той управлява света въ името на Господа. Не се съмнѣвайте въ това и не спорете, дали е възкръсналъ, или не. Възкръсналъ е Христосъ и живѣе между всички страдащи, нещастни, онеправдани. Той носи новото въ света. Любовьта Христова е навсѣкѫде. Съ нея работи Христосъ и оправя обърканитѣ работи на хората. Днесь всички говорятъ за царя, за неговитѣ добродетели. Той се отличаваше съ голѣма досетливость и отзивчивость къмъ страданията на хората. Станеше ли нѣкѫде нещастие или катастрофа, той пръвъ биваше тамъ. Знаеше, какъ да помогне и утѣши пострадалитѣ. Днесь всички се питатъ, кой ще рѫководи сѫдбинитѣ на България. – Който рѫководи сѫдбинитѣ на всички народи, Той ще рѫководи и българския народъ. Всички хора сѫ служители на Бога. Съзнателно или несъзнателно, тѣ Му се подчиняватъ. Всички българи се молеха на Бога, да оздравѣе царьтъ. Той и сега е живъ. Важно е да се молятъ, докладътъ на царя да бѫде добъръ, да се одобри, и българитѣ да получатъ Божието благословение. Българитѣ и всички останали народи трѣбва да се молятъ за идване на Царството Божие на земята. Това ще се ознаменува съ велики и светли дни. Тогава нѣма да има бѣдни, болни, страдащи хора по лицето на земята. Новъ порядъкъ ще дойде на земята – порядъкътъ на любовьта. И тъй, дали сте на земята, или я напущате, стремете се да попаднете въ рѫцетѣ на любовьта, тя да ви приеме въ обятията си. Има ли дете въ света, което да е родено съ любовь и да е умрѣло? Всички сѫщества, родени съ любовь, сѫ живи. И на този, и на онзи светъ да сѫ, тѣ живѣятъ. И обратно: всѣко сѫщество, родено безъ любовь, е мъртво. И на земята да е, и на онзи светъ, то е въ положението на умрѣлия. То ходи, движи се, говори, но съзнанието му за живота е заспало. Щастие е за човѣка да се роди съ любовь и да умре съ любовь. Бѫдещето се нуждае отъ работници на Бога, които да Го обичатъ и да оставятъ Той да царува въ тѣхнитѣ сърдца, умове и души. Да пожелаемъ добъръ пѫть на Българския царь, да следва пѫтя на Любовьта, да носи мира и радостьта. Ганди казва: „Когато умра азъ, не само Индия ще бѫде свободна, но цѣлиятъ светъ ще се освободи отъ заблужденията и ограниченията”. Така трѣбва да каже всѣки човѣкъ за себе си. Тогава и животътъ, и смъртьта иматъ смисълъ. Смърть, която не носи освобождаване, нѣма смисълъ. Обаче, ако смъртьта носи освобождаване, тя се осмисля. Тогава и тя е раждане. Значи, има два вида раждане: по плъть и по духъ. Когато слиза на земята, човѣкъ се ражда по плъть; когато напуща земята и отива на онзи светъ, той се ражда по духъ. Затова, именно, Христосъ казва: „Ако се не родите отъ вода и духъ, не можете да влѣзете въ Царството Божие”. Човѣкъ трѣбва да се роди два пѫти: по плъть, т. е. по вода, и по духъ, т. е. излизане отъ утробата на майка си и заминаване за онзи светъ. Защо хората заминаватъ за другия светъ? – Да приложатъ любовьта. Това, което човѣкъ не може да приложи на земята, ще го приложи на онзи светъ. Следователно, и Българскиятъ царь сега ще бѫде по-добъръ работникъ, ще приложи всичко онова, което не е могълъ да приложи на земята. Когато хората дойдатъ до положение да се радватъ, и когато се раждатъ, и когато умиратъ, светътъ ще се оправи. „Роденото отъ плътьта, плъть е; роденото отъ Духа, духъ е. Ако не се родите изново, не можете да влѣзете въ Царството Божие”. „Бѫдете съвършени, както е съвършенъ Отецъ вашъ Небесни”. – Кога човѣкъ е съвършенъ? – Когато се роди отъ любовьта, отъ мѫдростьта и отъ истината. Това означава раждане отъ Духа. Който мине презъ тритѣ процеса на раждането – презъ любовьта, мѫдростьта и истината, той влиза въ новия порядъкъ на нѣщата и разбира дълбокитѣ прояви на живота. Това значи роденъ отъ Бога. Казано е: „Родениятъ отъ Бога грѣхъ не прави. Истина, истина ви казвамъ: Ако не се родите изново, не можете да влѣзете въ Царството Божие”. Желая ви да се родите по закона на любовьта, да умрѣте по закона на мѫдростьта и да станете съвършени, както е съвършенъ Отецъ нашъ Небесни, т. е. да се родимъ по закона на истината и да дадемъ своя докладъ предъ Господа, отъ който да се ползватъ всички хора на земята. 7. Беседа отъ Учителя, държана на 29 августъ, 1943 г., 5 ч. с. София - Изгревъ.
  15. "Вѣчното благо". Съборни беседи отъ Учителя, държани презъ лѣтото на 1943 г. Издание 1944, София. Книгата за теглене PDF Съдържание Жилища на човѣшката душа Всички хора говорятъ за непостигнатия си идеалъ, въпреки това се стремятъ къмъ него. Детето ходи на училище, иска да се научи да чете и пише. То незабелязано минава отъ едно отдѣление въ друго, отъ единъ класъ въ другъ, докато стане момъкъ и свърши университетъ. Чувате го да казва: Най-после постигнахъ идеала си, свършихъ университетъ. Какво постигналъ? Научилъ азбуката и съчетаването на буквитѣ въ срички, думи и изречения. Ако младежътъ е свършилъ музикална академия, казва: Постигнахъ идеала си, научихъ се да пѣя и свиря. – Какво научилъ? – Нотитѣ и тѣхното съчетание. Нека всѣки се запита: Какъвъ е идеалътъ на моя животъ? Ако всички хора иматъ идеалъ, защо сѫ недоволни? Нѣкой е недоволенъ, че е нисъкъ на ръстъ и поставя за идеалъ на живота си да стане високъ. – Защо е нисъкъ? – Малко ялъ. Отъ една капка вода става ли рѣка? Съ единъ конецъ прави ли се вѫже? Високиятъ е недоволенъ, че е високъ, иска да се смали. – Защо е високъ? – Защото много ялъ. Кой е правилъ опитъ да знае отъ колко нищки на паяжината може да се направи едно обикновено дебело вѫже? И да постигне желанието си, да стане високъ или нисъкъ, човѣкъ пакъ ще бѫде недоволенъ. Защо сѫ недоволни хората? – Защото живѣятъ въ голѣмо еднообразие. Безъ да искатъ, тѣ повтарятъ нѣщата и сами се отегчаватъ. Природата не допуща никакво повтаряне. Колкото и да повтаряшъ една пѣсень, не можешъ да я изпѣешъ два пѫти по единъ и сѫщъ начинъ. – Защо? – Защото и ти си се измѣнилъ, и публиката се измѣнила, и обстановката е измѣнена. Като гладенъ, пѣешъ по единъ начинъ; като ситъ, пѣешъ по другъ начинъ. Като младъ, пѣешъ по единъ начинъ; като възрастенъ, пѣешъ по другъ начинъ, а като старъ – по трети начинъ. Добре, че има разнообразие въ живота ви, иначе, щѣхте преждевременно да умрете. Еднообразието умъртвява и състарява. То не носи животъ. Само новото носи животъ. Помнете: Докато е на земята, човѣкъ трѣбва да се движи по всички посоки: на изтокъ, западъ, сѣверъ и югъ. Ако строите кѫща, на коя страна ще турите лицето й? Кѫща, която е изложена на сѣверъ, се огрѣва отгоре, дето е слънцето; ако е изложена на югъ, огрѣва се отдолу; ако е изложена на изтокъ, пакъ се огрѣва отгоре; и най-после, ако е изложена на западъ, пакъ се огрѣва отдолу. Въ източнитѣ кѫщи слънцето постоянно изгрѣва, а въ западнитѣ – постоянно залѣзва. Кое предпочитате: слънцето да изгрѣва постоянно или да залѣзва? Ако има да взимате пари отъ нѣкого, ще желаете слънцето да грѣе, за да намѣрите своя длъжникъ. Ако сте длъжни нѣкому, ще желаете слънцето да залѣзва, за да не ви намѣри кредиторътъ. И тъй, когато се говори за четиритѣ посоки на света, имаме предвидъ четири степени, т. е. четири точки на съзнанието. Коя точка ще изберешъ, това зависи отъ нуждата, която моментътъ диктува. Какъ ще опредѣлишъ, кое благо искашъ: хлѣбъ, вода, въздухъ или светлина? Ако си гладенъ, хлѣбъ ще искашъ; ако си жаденъ, вода ще искашъ; ако се задушавашъ, въздухъ ще искашъ; ако си въ тъмнина, светлина ще искашъ. Отъ какво се нуждае пѫтникътъ въ потъващия параходъ? – Отъ спасителенъ поясъ. – Отъ какво се нуждае човѣкъ презъ зимата? – Ако трѣбва да излѣзе вънъ отъ кѫщата си, той се нуждае отъ топла дреха и здрави обуща. Каква е разликата между четиритѣ посоки на света, или четиритѣ точки на съзнанието? Изтокъ подразбира добритѣ условия на живота. Тамъ слънцето изгрѣва и носи животъ. Западъ подразбира нощь. Тогава луната свети. Изтокъ означава слънчева кѫща, западъ – лунна кѫща, сѣверъ – кѫща, поставена на видно мѣсто, а югъ – кѫща, поставена на пѫть, дето хората най-много минаватъ. Тамъ всички се спиратъ, ядатъ и пиятъ; едни отъ тѣхъ плащатъ, а други нищо не плащатъ, поради което се явяватъ спорове и недоразумѣния. Значи, човѣкъ живѣе едновременно въ четири кѫщи. Той живѣе въ кѫщата на своя умъ, на своето сърдце, на душата и на духа си. Кѫщитѣ на всички хора се различаватъ. Ако си на физическия светъ, ти живѣешъ въ тѣлото си. Щомъ влѣзешъ въ умствения светъ, напущашъ физическото си тѣло и влизашъ въ умственото. Така човѣкъ се движи въ четири тѣла: физическо, сърдечно или астрално, умствено и причинно, т. е. въ ума и сърдцето, въ душата и духа. Четиритѣ посоки на света представятъ четиритѣ жилища, въ които обитава човѣкъ. Като съединимъ четиритѣ точки, образува се квадратъ, който е въ постоянно движение. При движението си, четиритѣ точки образуватъ окрѫжность. Преместването на човѣка отъ едно жилище въ друго е естественъ процесъ. Ти не можешъ да останешъ завинаги на една точка, както не можешъ да запазишъ завинаги богатството си. Ще бѫдешъ ту богатъ, ту бѣденъ. Като минавашъ презъ тѣзи състояния, ти постоянно ще се огъвашъ и изправяшъ. Каже ли нѣкой, че не иска да се огъва, това показва, че не разбира живота. Ако си бѣденъ, нѣколко деня не си ялъ и видишъ на пѫтя си една златна монета, нѣма ли да се огънешъ? Ще се наведешъ, ще вземешъ монетата и ще се изправишъ. Следователно, навеждането, за да вземешъ монетата отъ земята, е огъване. Навеждането има смисълъ, но когато човѣкъ придобива нѣщо цѣнно. А тъй, да се огънешъ за нищо и никакво, това е безпредмѣтно. Какво щѣше да стане, ако двама души едновременно намѣрятъ златната монета? И двамата ще се наведатъ: първиятъ ще хване единия край на монетата, а вториятъ – другия край. Докато не сѫ раздѣлили монетата, тѣ сѫ близко единъ до другъ. Щомъ раздѣлятъ монетата помежду си, тѣ се отдалечаватъ: единиятъ взима една посока, другиятъ – втора и продължаватъ пѫтя си. Значи, хората сѫ близки, докато не сѫ раздѣлили благата, които животътъ имъ дава. Щомъ раздѣлятъ благата си, тѣ се отдалечаватъ единъ отъ другъ, и всѣки поема своя пѫть. Колко блага дава животътъ? – Главно четири: хлѣбъ, вода, въздухъ и светлина. Кое благо ще предпочете човѣкъ въ даденъ моментъ? Ако е гладенъ, ще поиска хлѣбъ; ако е жаденъ, ще поиска вода; ако е лишенъ отъ въздухъ и се задушава, ще поиска въздухъ; ако е въ тъмнина, ще поиска светлина. – Къмъ кой удъ отъ човѣшкото тѣло има отношение храната? – Къмъ устата, която е символъ на разумното слово. Водата минава презъ устата и заедно съ храната, съ хлѣба отива въ стомаха. Хлѣбътъ и водата отиватъ на едно и сѫщо мѣсто и взаимно си помагатъ. Въздухътъ има отношение къмъ носа и дробоветѣ. Той минава презъ носа и отива въ дробоветѣ. Светлината има отношение къмъ очитѣ. Често хората изпадатъ въ мрачни състояния на духа, чувстватъ се неразположени и не знаятъ какъ да си помогнатъ. Тѣ сѫ обиколени съ блага, които не знаятъ да използватъ. За такива случаи се отнася поговорката: „Вода гази, жаденъ ходи”. Четири елемента сѫ въ състояние да смѣнятъ неразположението, да го превърнатъ отъ мрачно въ светло. Тѣ сѫ светлината, въздухътъ, водата и хлѣбътъ. Като знаете причината на неразположението, ще приложите единъ отъ четиритѣ елемента, който отговаря за дадения моментъ. Причината за неразположението на единъ и сѫщъ човѣкъ е различна. Тя може да се крие въ физическия, сърдечния, умствения или причинния светъ. Представете си, че срѣщате единъ учитель отъ първоначалното училище. Разговаряте съ него, но виждате, че е недоволенъ отъ нѣщо. – Коя е причината за недоволството му? – Иска да стане гимназиаленъ учитель, да заеме по-високо положение. Каква е разликата между единъ първоначаленъ учитель, единъ гимназиаленъ и единъ професоръ? Споредъ мене, въ едно отношение положението на първоначалния учитель е най-добро. – Защо? – Ученицитѣ му най-много вѣрватъ въ него. Дойдатъ ли въ прогимназията, вѣрата на ученицитѣ въ учителитѣ се разколебава малко. Гимназиститѣ още по-малко вѣрватъ въ учителитѣ си, а студентитѣ даже критикуватъ професоритѣ си и спорятъ съ тѣхъ. Какво представя критиката? – Търкане кожата па човѣка. Ако влѣзешъ въ банята да се кѫпешъ, добре е да тѣ критикува нѣкой, да тѣ изтърка, да махне кирта ти. Но ако излизашъ вече отъ банята и си окѫпанъ добре, критиката не е на мѣсто, ще ти причини голѣма болка. И природата си служи съ подобни разтривки, но знае кога и какъ да ги приложи. Като срѣщне нѣкой нечистъ човѣкъ, тя изважда изтривалката си и казва: Ела при мене, мое дете, да тѣ изчистя. Ти имашъ нужда отъ чистене. Тя го разтрие добре, очисти го и го пуща на свобода. Следователно, има смисълъ да тѣ критикува уменъ, справедливъ и любещъ човѣкъ. Съвременнитѣ хора сѫ недоволни отъ живота, че не могатъ да постигнатъ желанията си. Ако наистина не могатъ да постигнатъ желанията си, тѣ трѣбва да се радватъ. – Защо?– Дава имъ се възможность да работятъ повече. Като работятъ, все ще постигнатъ нѣщо. Всѫщностъ, хората сѫ недоволни, когато не се повтарятъ хубавитѣ нѣща. Това е невъзможно. Природата не обича еднообразието и повтарянето. Ти не можешъ да изпѣешъ една и сѫща пѣсень два пѫти, по единъ начинъ. Ако първия пѫть си я изпѣлъ добре, втория пѫть ще я изпѣешъ или по-хубаво, или по-лошо – състоянието, моментътъ сѫ различни. Напримѣръ, ако имате брашно, вода и соль, ще направите хлѣбъ. Ако втори пѫть ви дадатъ брашно, сирене, вода и соль, нѣма да направите пакъ хлѣбъ, но ще наточите баница. Ето какъ знаете да постѫпвате. Сами избѣгвате повтарянето на нѣщата. Защо се сърдите на живота и на природата, когато не ви позволяватъ да повтаряте едни и сѫщи нѣща? Ще кажете, че това сѫ обикновени работи. Вие не страдате за хлѣбъ и за баница, но за това, че не сте постигнали никаква велика идея и възвишено желание. Напримѣръ, нѣкой е недоволенъ, че не е станалъ ученъ. Въ какво се заключава ученостьта? Ученъ човѣкъ ли е този, който носи голѣмъ товаръ въ главата си? Той разказва какъ се създалъ светътъ, какъ се огъвали земнитѣ пластове, какъ произлѣзълъ животътъ и т. н. Главата му е пълна съ теории, но следъ него дохожда другъ ученъ, който опровергава първитѣ теории и създава нови. Кой отъ двамата е по-близо до истината? Истински ученъ е онзи, който носи абсолютното, неизмѣнно знание. Двама учени често се разговаряли върху научни въпроси. Единиятъ билъ крайно честолюбивъ, не позволявалъ да му правятъ никакви забележки. Единъ день, по невнимание, облѣкълъ жилетката си наопаки. Срѣща го вториятъ ученъ и му казва: Колѣга, жилетката ти е наопаки. Понеже не обичалъ да му правятъ забележки, той не призналъ факта, но се погледналъ и казалъ: Нарочно направихъ това. Досега всѣкога съмъ носилъ жилетката си на лице, днесь я обърнахъ наопаки, да видя какъ ще изглеждамъ. Другарьтъ му билъ деликатенъ човѣкъ, не искалъ да спори повече и казалъ: Да, и това е нѣкаква научна работа. Всѫщностъ, учениятъ облѣкълъ наопаки жилетката си отъ разсѣяность. Понеже този день ималъ да плаща една полица, той не мислилъ да прави научни опити, но търсилъ начинъ какъ да плати дълга си. Въ единъ американски университетъ имало единъ строгъ професоръ, на когото студентитѣ често устройвали шеги, да го предизвикватъ. Единъ день тѣ разместили колелата на файтончето му: преднитѣ колела турили отзадъ, а заднитѣ – отпредъ. Като се качилъ на файтончето си, професорътъ видѣлъ, че нѣщо не е въ редъ, но не искалъ да се изложи предъ студентитѣ си и казалъ: Тѣзи дни дадохъ файтончето си на поправка, майсторътъ е направилъ тази погрѣшка. Той знаелъ, че студентитѣ му устроили тази шега, но не искалъ да признае това. Такива размѣствания ставатъ въ живота на всѣки човѣкъ. Ако сѫ на физическия светъ, лесно се оправятъ. Обаче, мѫчно се оправятъ и разбиратъ разместванията въ духовния светъ. Тази е причината, дето хората страдатъ, мѫчатъ се и не разрѣшаватъ задачитѣ си. Нѣкой страда, че останалъ назадъ въ развитието си, всички го изпреварили. Той не разбира закона. Ако 20 души юнаци излѣзатъ да се борятъ, кой ще бѫде пръвъ? Пръвъ ще пуснатъ най-слабия, да се бори съ слабъ. После ще пуснатъ по-силнитѣ, а най-после ще пуснатъ най-силнитѣ. Значи, най-силнитѣ, героитѣ, оставатъ назадъ и последни. Истинскиятъ герой остава последенъ, да се види силата му. Така постѫпва и природата. Първо, тя пуща слабитѣ борци на сцената, а силнитѣ задържа за последния часъ. Тя не бърза, не дава нѣщата, когато човѣкъ ги желае. Силния оставя последенъ, на заденъ планъ. Като разбира закона, той чака търпѣливо времето си. И тъй, като знаете това, не критикувайте природата. Каквото прави тя, всичко е за добро. Тя никого не повишава, нито понижава, но поставя всѣко сѫщество на своето мѣсто. Който я разбира, чака времето си и се радва на своитѣ придобивки. Който не я разбира, страда, мѫчи се. Природата го гледа и тихо му нашепва: Почакай още малко, твоятъ часъ не е дошълъ. Когато майката храни децата си, на кое отъ тѣхъ дава първо храна? – На най-малкото. То се нуждае отъ малко храна. Достатъчно е да му дадешъ малко млѣчице или хлѣбецъ, и то е доволно. Дойде ли редъ до по-голѣмитѣ, работата е по-сложна: ще наредишъ масата, ще сложишъ чаши, чинии, ще нарѣжешъ повече хлѣбъ, повече храна и т. н. Голѣмиятъ яде повече и е по-взискателенъ. Кое е по-добре: да ти сложатъ маса да се нахранишъ или безъ маса, както на малкото дете и на пѫтника? Ако си на планината и огладнѣешъ, ще търсишъ ли маса? Човѣкъ е пѫтникъ, дошълъ на земята да се учи. Ако съзнавашъ това, не търси маса и тогава да ядешъ. Не търси и първото мѣсто. При пѫтуване нѣма първи мѣста. Едва си миналъ една стѫпка и първото мѣсто става последно. Това, което е предъ тебе, е първо мѣсто; което си изминалъ вече, е последно мѣсто. Радвай се, че си извървѣлъ извѣстенъ пѫть и си придобилъ една опитность. Не мисли, че мѣстото, на което стоишъ, е лошо. То е само за моментъ. Щомъ мръднешъ крака си, чака тѣ ново, по-добро мѣсто. Бѫдещето носи нѣщо по-добро, по-светло и величаво. Разбиране ти е нужно, за да виждашъ доброто навсѣкѫде въ живота. Ако ти предстои дълъгъ пѫть, за предпочитане е да носишъ захаринъ въ торбата си, вмѣсто захарь. Единъ килограмъ захаринъ се равнява на 500 кг захарь. Обаче, захарьта е по-хранителна отъ захарина. Често хората се стремятъ къмъ изящнитѣ нѣща, къмъ велики идеи, безъ да подозиратъ, че това е захаринъ, а не захарь. Хубава е копринената дреха, но тя не подхожда за зимата. Облечешъ ли я презъ зимата, ще се простудишъ. Хубави гънки образува тя, прилѣга на тѣлото, но за лѣтото. Дреха, която не може да запази топлината на тѣлото, не е хигиенична; дреха, която не може да запази светлината, не е хигиенична; ако не е чиста, тя пакъ не е хигиенична. Хигиенична дреха е тази, която има качествата на твърдата материя - плътность, качествата на водата, на въздуха и на светлината. На сѫщото основание, казвамъ, че всѣка мисъль, всѣко чувство и всѣка постѫпка трѣбва да съдържатъ четири качества: качеството на хлѣба – да задоволяватъ глада; качеството на водата – да утоляватъ жаждата; качеството на въздуха – да подобряватъ дишането и кръвообращението; качеството на светлината – да осветяватъ и най-скрититѣ мѣста въ човѣшкия организъмъ, да отварятъ пѫтя му и да го освобождаватъ отъ заблуждения и противорѣчия. Всѣка храна, която не носи качествата на твърдата, течната, въздухообразната и светлинната материя, не е хигиенична. Стремете се къмъ хигиенична храна, къмъ хигиенични мисли, чувства и постѫпки. Само светлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. Въ истината е скритъ животътъ. 6. Беседа отъ Учителя, държана на 27 августъ 1943 г., 5 ч. с., София – Изгрѣвъ.
  16. 1943_08_23 Гласътъ на душата

    "Вѣчното благо". Съборни беседи отъ Учителя, държани презъ лѣтото на 1943 г. Издание 1944, София. Книгата за теглене PDF Съдържание Гласътъ на душата Мнозина се оплакватъ отъ неуспѣхъ въ живота си. – Защо не успѣватъ? – Защото движенията имъ не сѫ ритмични. Тѣ сѫ лишени отъ музикалность и хармония. Природата не търпи никаква дисхармония въ царството си. Вънъ отъ нейното царство, вънъ отъ органическия светъ може да сѫществува дисхармония, но въ самата природа дисхармонията е изключена. Който нѣма хармонични движения, носи лошитѣ последствия на дисхармонията въ себе си. Като се говори за хармония въ движенията, имаме предвидъ хармония въ мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ. Похвалишъ нѣкого и мислишъ, че си постѫпилъ право. Правата постѫпка се опредѣля отъ последствията си. Ако човѣкътъ, когото похвалишъ, е доволенъ, думитѣ ти сѫ хармонични. Ако не е доволенъ, думитѣ ти сѫ нехармонични. Като погалишъ котката си, и тя може да бѫде доволна, или недоволна отъ тебе. Можешъ да я погладишъ така, че да й стане приятно; можешъ и да прекалишъ въ милването си. Тогава тя започва да се дразни и може да тѣ одращи. Ти си произвелъ въ нея повече електричество, отколкото трѣбва. Нѣкой ви погледне красиво, каже ви нѣколко сладки думи, но вие не сте доволни отъ него. – Защо? – Думитѣ и погледътъ му сѫ външно красиви, но сѫ лишени отъ съдържание – движенията имъ не сѫ хармонични. Значи, и думитѣ иматъ движения. Казвашъ на нѣкого: Азъ тѣ обичамъ. Съ какво движение ще изразишъ любовьта си? – Азъ съмъ готовъ да се пожертвамъ за тебе. – Съ какво движение ще изразишъ самопожертването си? Следователно, думитѣ иматъ съдържание, смисълъ и сила, когато отговарятъ на движенията, които ги придружаватъ. Ако нѣма хармония между думитѣ и движенията на човѣка, казваме, че той не говори истината. Какъ ще проявишъ любовьта и обичьта си къмъ нѣкого, ако движенията, които правишъ, не отговарятъ на думитѣ и чувствата ти? Казвашъ, че обичашъ, а сърдцето ти се свива. Каква любовь е тази, която свива човѣшкото сърдце? Говорятъ за любовь, а се страхуватъ отъ нея. Това е неразбиране на любовьта. Говорятъ за любовь, безъ да я изучаватъ въ всичкитѣ й прояви, отъ нисшитѣ до висшитѣ. Поглеждате къмъ два гълѫба, които си гукатъ, но не обръщате внимание на тѣхната любовь. Казвате: Птича любовь е това! Не заслужава да й се обръща внимание. Въ сѫщность, и въ тѣхната любовь има нѣщо цѣнно. Наблюдавайте само да видите, какви красиви движения правятъ тѣ, когато изразяватъ любовьта си. Нѣма по-велико нѣщо отъ движението. Голѣма красота се крие въ движенията! Има велики цигулари, които движатъ рѫката и пръститѣ си съ голѣма красота. При това, не всѣки пръстъ може да взима четвърть тонъ. Това се поддава само на безименния пръстъ. Този тонъ дава насока на пѣсеньта или на музиката. Дето участвува четвърть тонъ, тамъ всички работи ставатъ добре. Дето отсѫства любовьта, тамъ всичко е лишено отъ съдържание и красота. Като свири четвъртини тонове, музикантътъ прави едва уловими движения, пълни съ хармония и ритъмъ. Каквито сѫ движенията на четвъртината тонъ, такива сѫ движенията и на двата пръста, палецътъ и показалецътъ, допрени единъ до другъ. Единъ е резултатътъ, когато се наведешъ да вдигнешъ нѣщо отъ земята съ палеца и показалеца; съвсѣмъ другъ е резултатътъ, когато вдигнешъ нѣщо отъ земята съ тритѣ, четиритѣ или петьтѣ си пръста. Чрезъ палеца и показалеца се излива благородството и Божественото естество на човѣка. Чрезъ петьтѣ пръста се излива човѣшкото и животинското му естество. Ето защо, за предпочитане е да хващашъ само съ двата си пръста, отколкото съ всичкитѣ пръсти, или съ цѣлата рѫка. Хората обичатъ да се морализиратъ, да проповѣдватъ едни на други, да се възпитаватъ. Не е лошо това, но, преди да морализирашъ другитѣ, вижъ, доколко ти си изправилъ живота си. Ще проповѣдвашъ на хората да бѫдатъ спокойни, да иматъ самообладание, а ти самъ не владѣешъ удоветѣ си. Говоришъ, а мигашъ съ очитѣ си, или очитѣ ти се движатъ нервно, неспокойно. Ако ти самъ не обърнешъ внимание на очитѣ си, тази нервность ще причини разстройство на цѣлия организъмъ: ще тѣ заболи глава, гърди, стомахъ и др. Понѣкога нервностьта на човѣка се изразява въ характера му. Той става сприхавъ, сърди се лесно, готовъ е да удари всѣкиго, който се изпречи на пѫтя му. Ако е волѣва натура, ще се въздържи. Не е въпросъ въ въздържането, но човѣкъ трѣбва да измѣни движенията си, да ги направи хармонични. Ако движението на рѫката ти е насочено навънъ, измѣни посоката му, отправи го навѫтре, къмъ себе си. Така може самъ да си въздействашъ. Ако плувашъ въ морето, естествено е да правишъ движения навънъ, за да се движишъ лесно. Понѣкога ще правишъ движения и навѫтре, а нѣкога ще плувашъ на гръбъ. Така ще познаешъ, доколко можешъ да пазишъ равновѣсие. Ще дишашъ дълбоко, ще поемашъ въздухъ и леко ще се носишъ по вълнитѣ. Светътъ е море. Който влиза въ него, трѣбва да знае да плува, да пази равновѣсие и да не се смущава. Какъвъ смисълъ има да казвашъ, че Богъ е всѣмѫдъръ, всѣблагъ и всѣлюбящъ, а да си въ постояненъ страхъ и безпокойство? Това значи отсѫствие на единство и хармония между думитѣ ти и живота ти. Казвашъ, че Богъ е навсѣкѫде, а самъ не вѣрвашъ на думитѣ си. Говоришъ съ нѣкого и си недоволенъ отъ него, че не се отнесълъ съ тебе, както трѣбва, и го критикувашъ. Божиятъ гласъ отвѫтре ти казва: Не си правъ, не мислишъ добре. Ти чувашъ гласа на Бога, но продължавашъ да критикувашъ ближния си. Защо не се вслушвашъ въ думитѣ на Онзи, Когото наричашъ свой Баща и Учитель? Това е неразбиране на живота, на словото, което ти се проповѣдва. Следъ всичко това очаквашъ да отидешъ на онзи светъ, да тѣ приематъ съ музика и пѣсни, като герой отъ фронта. Други се питатъ, какво ще правятъ, като отидатъ на онзи светъ. Наистина, не е лесно да отговорите на този въпросъ. Това е все едно, гѫсеницата да пита, какво ще прави, като се превърне на пеперуда. Тя знае единъ пѫть на живота: да пълзи и да яде листата на дърветата. Какъ ще живѣе като пеперудата, не може да си представи. И човѣкътъ, който е живѣлъ само за земята, не може да си представи, какъвъ е небесниятъ животъ. Той пита: Има ли ядене и пиене на небето? Има ли разходки, обличане на нови дрехи, игри и забави? Има ли музика и пѣсни, както на земята? Каквото и да му говорите, той не може да има ясна представа за небето. Като не може да разбере небесния животъ, най-после човѣкъ казва: Нищо не ме интересува вече! Така казва и стариятъ човѣкъ. И тъй, докато е младъ, човѣкъ се интересува отъ всичко. Щомъ остарѣе, интересътъ му къмъ живота постепенно намалява, докато се ограничи въ нѣщо дребно, малко. За такъвъ човѣкъ казватъ, че издребнялъ. Такова е положението и на онѣзи търговци, които постепенно губятъ. Запримѣръ, нѣкой книжарь първоначално доставя различни пособия и книги – научни, литературни. Каквато книга потърсятъ, доставя я. Обаче, работата му постепенно намалява. Дойде нѣкой, иска една книга, нѣма я; иска втора, трета книга, и нея нѣма. Най-после, като се изредятъ всички книги, които по-рано ималъ, а днесь ги нѣма, питатъ го: Какво продавате? – Календарчета. И това не е лошо; въ календарчето сѫ написани годишнитѣ времена, мѣсецитѣ, седмицитѣ, днитѣ присѫственитѣ и неприсѫствени. Важно е, като продавашъ календарчета, да знаешъ, какво е предназначението на всѣки мѣсецъ, на всѣка седмица и на всѣки день отъ годината. Не знаешъ ли това, ти издребнявашъ и преждевременно остарявашъ. Трѣбва да знаешъ предназначението на всичко, което имашъ въ себе си и вънъ отъ себе си. Казвашъ, че имашъ глава, сърдце, но трѣбва да знаешъ тѣхното предназначение. – За какво е предназначена главата? – Да мисли. – Сърдцето? – Да чувства. – Волята? – Да работи. Ако размѣсите дейностьта на различнитѣ органи въ тѣлото си, животътъ ви се свършва. Не може главата да чувства, сърдцето да мисли, волята да мисли, или да чувства. Всѣки органъ, външенъ или вѫтрешенъ, има точно опредѣлено предназначение. Миналитѣ поколѣния забъркаха една каша, отъ която сегашнитѣ хора не сѫ доволни. Тѣ изтъкаха такива платове, отъ които сегашното поколѣние не е доволно. Ние носимъ дрехи, изтъкани преди хиляди вѣкове. Днесь тѣ не ни харесватъ, не прилягатъ на тѣлото ни, но нѣмаме още нови, да ги изместимъ. Миналитѣ поколѣния развалиха стомаха на съвременния човѣкъ. Понеже не е доволенъ отъ стомаха си, той го нарича търбухъ и казва, че въ бѫдеще търбухътъ ще се унищожи. Стомахъ и търбухъ сѫ две различни състояния, презъ които човѣкъ минава. Стомахътъ е свързанъ съ естественото желание на човѣка да яде, да поддържа организма си. Търбухътъ е свързанъ съ неестественото желание на човѣка да преяжда, да се удоволствува, поради което е разстроилъ стомаха си. Който ялъ умѣрено, светия станалъ; който преяждалъ и се удоволствувалъ, станалъ чревоугодникъ. И въ едното, и въ другото състояние се явява нѣщо ненормално. Като яде малко и лишава стомаха си отъ необходимата храна, човѣкъ печели на негова смѣтка и го изтощава. Предвидено е, напримѣръ, сто лева дневно за стомаха. Той му дава 20 ÷ 30 лв., а останалитѣ спестява. Така изтощава стомаха си. Другъ го претоваря; вмѣсто сто лева, опредѣля му 200 ÷ 300 лв. Това е разточителность. Природата не търпи крайности. Тя не позволява нито много да постишъ, нито да преяждашъ. Постътъ се позволява само като почивка, като методъ за каляване на волята, а не за въздържане. Който има здравъ стомахъ, е магнетиченъ, разположенъ човѣкъ. Симпатичната нервна система у него е въ хармония съ мозъчната система. Човѣкъ се храни не само съ хлѣбъ и вода, но още съ въздухъ и светлина. Ето защо, за да бѫде напълно здравъ, стомахътъ, дробоветѣ и нервната му система трѣбва да бѫдатъ въ изправность. Ако една отъ системитѣ не е въ изправность, това се проявява въ характера му. Той става недоволенъ, лесно се сърди. Каквото и да му даватъ, каквато услуга и да му направятъ, все е недоволенъ, все ще намѣри нѣщо, за което да се сърди. Такъвъ човѣкъ е подозрителенъ, въ всичко се съмнѣва. Той се съмнѣва, че ще го обератъ, ще взематъ паритѣ му и се безпокои. Има нѣща, които сѫ свързани съ човѣка, но има нѣща, които стоятъ вънъ отъ него. Не е позволено да вземешъ на човѣка това, което е свързано съ него. Паритѣ не сѫ свързани съ човѣка, тѣ сѫ вънъ отъ него. Следователно, не губи присѫствие на духа си отъ това, че нѣкой тѣ обралъ. Обаче, не е позволено да отнемешъ ума или сърдцето на човѣка. Тѣ сѫ неразривно свързани съ него. Не е позволено да отнемешъ душата на човѣка. Всѣко нѣщо, вложено въ нея, принадлежи на самия човѣкъ. Има цигулари, които, при поврѣда на цигулката си, припадатъ и боледуватъ. Тѣ сѫ вложили нѣщо отъ душата си въ своята цигулка. Това показва, че душата принадлежи на самия човѣкъ, като неинъ собственикъ. Стремете се къмъ хармонични движения на очитѣ, на рѫцетѣ, на цѣлото тѣло. Пазѣте се отъ дисхармоничнитѣ движения, като неестествени, чужди. Пазѣте се отъ подражания. Не всѣко движение, което прави човѣкъ, е хармонично. Добритѣ и праведни хора се отличаватъ съ правилни движения. Децата, докато сѫ още малки, свободни отъ чужди влияния, иматъ хармонични движения. Когато малкото дете гледа, първо то отправя погледа си нагоре, после погледне къмъ човѣка, който го забавлява. Съ това то иска да каже: Трѣбва да се живѣе така, както Богъ изисква, а не както хората учатъ. Дисхармоничнитѣ движения разстройватъ организма, както лошата и развалена храна. Наблюдавайте движенията си, както и тѣзи на своитѣ близки, за да се предпазвате отъ неправилните и неестествени. Казвате за нѣкого, че е ангелъ. Защо го наричате така? Защото всичко въ него е красиво и хармонично: думитѣ, движенията, постѫпкитѣ му. Какъ трѣбва да посрѣщнешъ човѣка? – Както посрѣщашъ слънцето. – Какъ трѣбва да гледашъ човѣка? – Както гледашъ изгрѣващото слънце. Излѣзъ рано сутринь преди изгрѣвъ на слънцето, и почакай да видишъ първитѣ лѫчи. Погледай най-много десеть секунди и се прибери въ стаята си. Ако останешъ още една-две минути, ще изгубишъ хубавото, което си придобилъ. Видишъ ли нѣщо красиво, хвърли бързо погледъ къмъ него и отправи погледа си на друга страна. Не е позволено да задържашъ погледа си съ часове върху красивитѣ нѣща. Въ всѣки човѣкъ има нѣщо красиво. За да го намѣришъ, погледни набързо челото, носа, брадата му; следъ това спри погледа си на очитѣ, на ушитѣ, на вѣждитѣ му и благодари, че си възприелъ нѣщо хубаво отъ него. Даже и да не знаешъ, откѫде излиза красивото, не е важно; важно е, че всѣки човѣкъ излѫчва нѣщо светло отъ себе си. Ако гледашъ нѣкого дълго време, за да откриешъ нѣщо лошо въ него, той ще се затвори, ще се вкамѣни, и ти ще се уплашишъ. – Трѣбва ли човѣкъ да се затваря, да се крие отъ хората? – Човѣкъ е подобенъ на цвѣтята. Когато слънцето изгрѣва, цвѣтята се разтварятъ и растатъ. Щомъ залѣзе слънцето, тѣ се затварятъ и скриватъ. Следователно, ако си лѫчъ отъ изгрѣващото слънце, хората ще се отварятъ за тебе и ще ти се радватъ; ако си лѫчъ отъ залѣзващото слънце, всички ще се криятъ отъ тебе. Въ света сѫществуватъ три закона, къмъ които се стремятъ всички хора, съзнателно или несъзнателно. Първиятъ законъ има отношение къмъ здравословното състояние на човѣка. Той е законътъ на любовьта. Въ любовьта не сѫществуватъ болести. Любещиятъ е здравъ, силенъ, мощенъ човѣкъ. Вториятъ законъ е на мѫдростьта, който изключва тъмнината и невѣжеството. Да живѣешъ въ закона на мѫдростьта, това значи, да бѫдешъ вънъ отъ всѣкакви заблуждения и противорѣчия. Третиятъ законъ е на истината, който изключва ограниченията и робството. Не можешъ да бѫдешъ свободенъ отъ ограничението, ако не познавашъ закона на истината. Какво нѣщо е любовьта? – Това, което носи животъ и здраве на всички живи сѫщества. – Какво нѣщо е мѫдростьта? – Това, което премахва противорѣчията и тъмнината въ живота. – Какво нѣщо е истината? – Това, което премахва робството и ограничението. — Къмъ какво трѣбва да се стреми човѣкъ? — Къмъ идеалното, къмъ реалното, което никога не се измѣня. Хората, животнитѣ, растенията сѫ подложени на постоянни промѣни. Това, което се измѣня въ тѣхъ, е нереално; обаче, има нѣщо неизмѣнно и въ човѣка, и въ животното, и въ растението. Хармонията, както и хармоничнитѣ движения, сѫ неизмѣнни. Въ тѣхъ всичко е на мѣстото си. Всѣка храна, всѣки плодъ, приети съ любовь, отиватъ на мѣстото си; всѣка вдишка, направена съ любовь, отива на мѣстото си. Всѣка мисъль и всѣко чувство, приети съ любовь, сѫ хармонични и лесно се реализиратъ. Ако търсите хармонични движения, ще ги намѣрите и въ детето, което пълзи по земята, и въ възрастния, и въ стария човѣкъ. Който разбира тѣзи движения, въ тѣхъ се вижда таланта на човѣка. Ще кажете, че крадецътъ и апашътъ нѣматъ хармонични движения. Ако сѫ опитни, и въ тѣхъ има нѣщо хармонично, обаче, низходящо. Човѣкътъ на хармонията знае, какъ да постѫпва и съ апаша, и съ добродетелнитѣ хора. Единъ добъръ, разуменъ човѣкъ усѣтилъ, че апашъ бърка въ джоба му. Той не се възмутилъ, но спокойно му хваналъ рѫката, усмихналъ се и казалъ: Слушай, приятелю, остави азъ да бръкна въ джоба си; ще ти дамъ повече, отколкото ти можешъ да вземешъ съ твоята рѫка. Не бъркайте въ чуждитѣ джобове. Не кѫсайте плодове отъ чуждитѣ градини. Нѣкои деца кѫсатъ плодове отъ дърветата и, като видятъ, че не сѫ още зрѣли, хвърлятъ ги на земята. Други кѫсатъ зрѣли плодове, турятъ ги въ джобоветѣ си и отминаватъ спокойно. Тѣ не знаятъ, че всѣка кражба, всѣка лъжа носи своитѣ последствия даже въ далечното бѫдеще. Ще дойде день, когато нещастията ще се сипятъ върху тѣхъ. Тѣ сѫ резултатъ на кражби, лъжи и престѫпления въ далечното минало. Следователно, който иска да се освободи отъ последствията на миналото, трѣбва да прилага любовьта, мѫдростьта и истината. Каквото правишъ, да е проникнато отъ любовьта, мѫдростьта и истината. Любовьта включва живота, мѫдростьта - знанието, а истината - свободата. Каквото правишъ мисли за любовьта, която носи живота; мисли за мѫдростьта, която носи знанието; мисли за истината, която носи свободата. Нѣкой мисли, че, като отиде на онзи светъ, ще научи всичко, Той и сега живѣе въ онзи светъ, нѣма защо да отлага нѣщата. Този и онзи светъ сѫ на едно и сѫщо мѣсто. Човѣкъ изучава земния животъ съ помощьта на петь сѣтива. Съ тѣзи сѣтива той си служи и въ музиката. Тамъ тѣ сѫ нарѣчени петолиние. На всѣко сѣтиво отговаря по една линия. И тъй, изучавайте живота, но изучавайте и музиката, като спомагателно средство на живота. Първата работа на ученика по музика е да се запознае съ петолинието, на което се пишатъ нотитѣ. Има разлика между нотитѣ, които се пишатъ на линиитѣ и на между линията, както и между тѣзи, които се пишатъ на прибавенитѣ ноти подъ и надъ петолинието. Основниятъ тонъ на първата гама е „до”, който се пише на първата прибавена линия подъ петолинието. Този тонъ е положителенъ, дава нѣщо отъ себе си. Изобщо, всички ноти, които се пишатъ на линиитѣ, даватъ нѣщо отъ себе си. Тонътъ „ре” означава движение напредъ, за да постигнешъ нѣщо. Можешъ да постигнешъ нѣщо, ако си поставилъ основа. Безъ основа никакво постижение не можешъ да имашъ. Може ли да се движи локомотивътъ, ако нѣма дърва и вѫглища? Тонътъ, „ми” подразбира цельта, къмъ която се движишъ. Значи, при „до” човѣкъ се ражда, при „ре” започва да се движи, при „ми” отива на училище. Тонътъ „фа” е първоначалното училище; тонътъ „соль” – прогимназията, „ла” – гимназията, а „си” – университетътъ. Докато изпѣешъ цѣлата гама, ти си се родилъ, подвижилъ напредъ, влѣзълъ въ училище, свършилъ си курса на наукитѣ и влизашъ въ живота, да приложишъ наученото. Сега, като изучавате музиката, ще спрете вниманието си върху значението на тоноветѣ, съ които си служите. Не е достатъчно само да пѣешъ нотитѣ „до, ре, ми, фа” и т. н., но трѣбва да знаешъ, отде излизашъ и накѫде отивашъ. Ако не излизашъ, подтикнатъ отъ любовьта, ако нѣмашъ подтика на мѫдростьта и не отивашъ къмъ подтика на истината, не можешъ да имашъ идеалъ въ живота си. Като се движи, човѣкъ трѣбва да знае, че е здравъ, че може да махне противорѣчията отъ пѫтя си и да се освободи отъ ограниченията. Ще бѫдешъ здравъ, ще вървишъ напредъ и ще изучавашъ и прилагашъ музиката, която си служи и съ диези, и съ бемоли. Диезътъ има отношение къмъ ума, а бемолътъ – къмъ сърдцето. Така е въ органическата музика. Всѣко страдание е музикална пиеса, която се дава на човѣка да я изпълни по всички правила на музиката. Страданието трѣбва да се превърне въ радость. Затова е казано въ Писанието: „Жена, кога ражда, въ скръбь е, но като роди дете, забравя страданието си, и скръбьта й се превръща въ радость”. – Докога ще страда човѣкъ? – Докато роди нѣщо, и скръбьта му се превърне въ радость. Съ други думи казано: Страданието се превръща въ музика и пѣсень. Музикалниятъ човѣкъ има красиви, хармонични движения. Гледате единъ човѣкъ и казвате, че е красивъ. – Кѫде се крие красотата му? – Въ челото, носа и брадата му. Това не е достатъчно. Между челото, носа и брадата на човѣка трѣбва да има извѣстно съотношение. Нѣма ли съотношение между удоветѣ на лицето, човѣкъ не е красивъ и въ движенията му нѣма хармония. Красотата е свързана съ хармонията, която изразява вѫтрешно, душевно спокойствие. Не можешъ да бѫдешъ красивъ, ако умътъ, сърдцето, душата и духътъ ти не сѫ будни. Щастие е да срѣщнешъ такъвъ човѣкъ. На него можешъ да разчиташъ. Казвате: Отзивчивъ е този човѣкъ. – Защо е отзивчивъ? – Защото душата му е отворена за страданията и радоститѣ на хората. Тъй щото, ако питате, какво нѣщо е душата, ще знаете, че тя е единствената сила въ човѣка, която никога не се отказва отъ доброто, никога не грѣши и не прави престѫпления. Душата запазва завинаги своята чистота. Тя не може да се петни, понеже не грѣши. Грѣхътъ и престѫпленията сѫ достояние на ума и на сърдцето, но никога на душата. Умътъ е изврътливъ, хитъръ, а сърдцето – довѣрчиво и лесно се поддава на съблазни и изкушения. Душата не грѣши и не познава съблазнитѣ. Мнозина минаватъ за учени, за философи, но лесно могатъ да се излъжатъ. Обаче, има нѣща въ човѣка, които никога не се лъжатъ. Напримѣръ, душата не се лъже. Стомахътъ сѫщо не се лъже. Езикътъ и устата се лъжатъ, тѣ лесно се подкупватъ. Достатъчно е да поставитѣ нѣщо близо до очитѣ, устата и езика, за да го пожелаятъ, безъ да мислятъ, че могатъ да се излъжатъ. Устата и езикътъ приематъ всѣкаква храна, но щомъ влѣзе въ стомаха, ако не е чиста и здравословна, последниятъ казва: Вънъ! Скоро на двора! Храната не е добра, трѣбва да се изхвърли. Сърдцето и умътъ могатъ да допуснатъ нѣщо нечисто и нездравословно въ себе си, но душата – никога. Влѣзе ли нѣщо нечисто въ нея, тя казва: Скоро навънъ! Значи, три нѣща въ човѣка не се лъжатъ: стомахътъ, душата и духътъ, който го рѫководи. Радвайте се и благодарете, че има въ васъ трима, които следятъ, какво възприемате и, ако не го одобрятъ, изхвърлятъ го навънъ. Ще кажете, че знаете всичко, което ви се говори. Не е въпросъ за знанието, но за прилагането. Щомъ имате знания, приложете ги. Ако знаешъ да се молишъ, трѣбва да получишъ отговоръ на молитвата си. Ти се молишъ за хлѣбъ, но не го получавашъ, – не знаешъ да се молишъ. Не говори много на Господа, но кажи само две думи: Господи, гладенъ съмъ. Богъ разбира нуждитѣ на човѣка и му се притича на помощь. Кой човѣкъ досега се обърналъ къмъ Бога съ молба, да му даде сила и условия да помага на своитѣ по-слаби братя? Колко души могатъ да се изпратятъ днесь между страдащитѣ да имъ помагатъ безкористно за Господа? Ще кажете, че сте готови за тази работа. Не само на думи да сте готови, но на дѣло. Лесно се говори, мѫчно се изпълнява. Хората се нуждаятъ отъ истински моралъ, който е единъ и за земята, и за небето. Молишъ се на Бога, а сѫщевременно отправяшъ лоши мисли и чувства къмъ ближния си. Ти не виждашъ това, не искашъ да го признаешъ, но разумнитѣ сѫщества правятъ снимки на твоитѣ външни и вѫтрешни прояви. Затова е казано, че нѣма нищо скрито – покрито въ света. Единъ день, като напуснешъ земята, ще отидешъ при разумнитѣ сѫщества, и тѣ ще ти покажатъ фотографии отъ живота ти на земята. Трѣбва ли да се извинявате, че и хората се отнасяли зле съ васъ? Нищо не ви извинява. Двама стражари ще ви водятъ въ затвора, ще ви ругаятъ, ще ви биятъ, но вие ще се разговаряте съ Бога и ще вървите напредъ. – Какъ е възможно това? Да ме биятъ, безъ да кажа дума, безъ да се защитя! – За силния е възможно всичко. Той разрѣшава мѫчнотиитѣ си при всички условия на живота. Слабиятъ не може да ги рѣшава даже и при добри условия. Следователно, признайте, че сте слаби, и не се извинявайте. Не мислете за лошитѣ работи въ живота; не мислете за болести и страдания. За какво трѣбва да мислите? Като станете сутринь отъ сънь, не мислете, че ви боли нѣщо, или че имате да плащате, но помислете за най-добрия си приятель, за най-доброто си дете. После можете да мислите и за лошия си приятель, за лошото си дете, но първата ви мисъль трѣбва да бѫде светла. Даже и да не е живо доброто ви дете, пакъ помислете за него. Богъ не е Богъ на мъртвитѣ, но на живитѣ. Умрелите сѫ живи. Като изядете единъ орѣхъ, умира ли той? Орѣхътъ не умира, но влиза въ стомаха на богатъ, виденъ човѣкъ. Той е на по-добро мѣсто, отколкото е билъ по-рано. Следователно, като умира, и човѣкъ отива на по-добро мѣсто. Хората не вѣрватъ въ това и се страхуватъ; не знаятъ, кѫде ще отидатъ следъ смъртьта си. Често се запитвате, какво трѣбва да правите презъ живота си, за да се справяте съ мѫчнотиитѣ си. – Слушайтѣ гласа на душата си, която никога не се лъже. Ако си въ противорѣчие и не знаешъ, какъ да постѫпишъ, спри се за моментъ въ себе си и драсни кибритъ, да запалишъ огъня на своя олтаръ. Огъньтъ ще се запали, светлина ще се яви, и ти ще чуешъ гласа на душата, който ще тѣ упѫти. Чуешъ ли този гласъ, ти ще разрешишъ противорѣчието си. Преди да чуешъ гласа на душата си, не говори нищо. Ако бързашъ да се произнесешъ за нѣщо, думитѣ ти ще бѫдатъ груби, нехармонични. Докато не чуешъ свещения гласъ на душата си, не трѣбва и да пѣешъ. Пѣсеньта трѣбва да минава по естественъ пѫть отъ една гама въ друга. Едва сега намѣрихъ пѫтя за прекарване на българскитѣ пѣсни отъ човѣшката въ Божествената гама отъ обикновената хармония въ възвишената, духовна хармония. Обикновената хармония предава на българскитѣ пѣсни нѣщо затворено, твърдо. Влѣзатъ ли въ Божествената хармония, тѣ се отварятъ и смекчаватъ. Едва сега открихъ причината за противорѣчието, въ което живѣе българинътъ. То се крие въ затворенитѣ интервали на неговата музика. Българинътъ е преживѣлъ нѣщо, поради което изгубилъ религиозното си чувство. Българинътъ има добри черти; справедливъ, съвѣстенъ, твърдъ е той – славѣнинъ по душа. Едно важно чувство му липсва – любовь къмъ Бога. Мѣстото на това чувство е на горната часть на главата. Тамъ трѣбва да работи българинътъ, да развие това чувство. Славѣнинътъ е съвѣстенъ, затова не допуща лъжата. Ако запали плѣвника на съсѣда си, едва се отдалечи нѣколко крачки отъ плѣвника, обърне се, погледне къмъ него и казва; Азъ, Стоянъ, запалихъ плѣвника на съсѣда си. Той признава погрѣшката си. Съсѣдътъ може да го чуе и да разбере, кой извършилъ пожара. Това е обща черта, отъ която страдатъ всички хора, не само славѣнинътъ. Всички хора правятъ погрѣшки, но не знаятъ, какъ да ги изправятъ. Школа е нужна за това. Изправяйте погрѣшкитѣ си, докато сте още на земята. Тукъ погрѣшкитѣ се изправятъ по-лесно, отколкото въ духовния светъ. Единъ английски мисионеръ отишълъ въ Африка да проповѣдва на туземното население. Една вечерь, както почивалъ въ стаята си, предъ него застаналъ единъ старъ човѣкъ и му казалъ: Братко, азъ съмъ отъ невидимия светъ. Живяхъ преди 200 години на земята, въ Англия, въ еди–кой си градъ; проповѣдвахъ на хората, но направихъ много погрѣшки, които и до днесь не мога да изправя. Проповѣдвай и на мене, да просветне съзнанието ми, да си пробия пѫть нагоре. Проповѣдникътъ влѣзълъ въ положението му и започналъ да му говори. На другата вечерь дошълъ още единъ човѣкъ отъ невидимия светъ съ сѫщата молба. Всѣка вечерь броятъ на заминалитѣ се увеличавалъ и въ продължение на единъ мѣсецъ стаята се изпълнила съ слушатели отъ невидимия светъ. Той се уморилъ толкова много, че не могълъ да продължи работата си. Трѣбвало да се върне въ Англия, да възстанови силитѣ си. Тукъ той провѣрилъ даннитѣ, които нѣкои отъ заминалитѣ му изнесли, и се увѣрилъ, че наистина такива хора сѫ живѣли преди 200 и повече години. Следователно, изправяйте погрѣшкитѣ си още на земята. Тукъ една погрѣшка може да се изправи най-много за 40 години, а на онзи светъ и за 200 години не може. Ползвайте се отъ условията на земята, за да изправите живота си. Слушайтѣ гласа на душата си, която никога не се лъже и не лъже. Това е животъ вѣченъ да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратилъ. 5. Беседа отъ Учителя, държана на 23 августъ, 1943 г., 5 ч. с. София – Изгрѣвъ
  17. 1943_08_22 Новото въ живота

    "Вѣчното благо". Съборни беседи отъ Учителя, държани презъ лѣтото на 1943 г. Издание 1944, София. Книгата за теглене PDF Съдържание Новото въ живота Първо послание на Йоана Често хората се запитватъ защо остарѣватъ, но не могатъ да си отговорятъ на този въпросъ. Какво ще правите, ако се създаде законъ, спорѣдъ който всѣки преждевременно остарѣлъ да се накаже? Въ едно предание се казва, че въ древностьта, когато бащата доживявалъ до 120 години, синътъ го турялъ въ кошъ и го занасялъ въ гората, тамъ да умре. Единъ синъ изпълнилъ този обичай: турилъ баща си въ кошъ и го занесълъ въ гората. Съ сина заедно тръгнало и малкото му момченце, за да изпрати дѣдо си. Като се връщали, детето запитало баща си: „Татко, защо остави коша въ гората? Да се върнемъ назадъ да го вземемъ.” – „Защо ти трѣбва кошътъ?” – „За да има съ какво и азъ единъ день да тѣ занеса въ гората.” Бащата се засрамилъ отъ думитѣ на детето си, върналъ се въ гората и завелъ баща си обратно въ дома си, дето той спокойно умрѣлъ. Нѣма по-голѣмо благо за човѣка отъ това, да бѫде младъ и постоянно да се подмладява. Който говори за старость, той не разбира законитѣ на живота. Нѣкой е на 45 ÷ 50 години и вече мисли, че е старъ, че разбира нѣщата и може да съвѣтва младитѣ какъ да живѣятъ. Ако е въпросъ за старость, за мѫдрость, идете при Господа. Той е най-мѫдриятъ и може да учи всички хора. Колко старъ е 120-годишниятъ човѣкъ? Една слънчева година е равна на 200 милиона земни години. Значи за да се обърне Слънцето единъ пѫть около своята ось, нуждни му сѫ 200 милиона земни години. Изчислете тогава каква часть отъ времето представляватъ 120 човѣшки години по отношение на една слънчева година. Като знаете това, не говорѣте за старость. Тщеславие е да мислишъ, че си старъ. Само боговетѣ сѫ стари. Като ви е пратилъ на Земята, Богъ е ималъ предвидъ да научите закона за подмладяването. Досега сте изучавали закона за остаряването; отсега нататъкъ ще изучавате закона за подмладяването. Затова Христосъ казва: „Ако не станете като малкитѣ деца, не можете да влѣзете въ Царството Божие.” Влизането въ Царството Божие подразбира новитѣ условия на живота. Ако не си здравъ, ако нѣмашъ светли мисли, топли чувства и възвишени постѫпки, не можешъ да използвашъ новитѣ условия. Какъвъ смисълъ ще иматъ за тебе хубавата храна, чистиятъ въздухъ, чистата вода и приятната светлина? Ядешъ, но тежко ти става на стомаха и на главата; дишашъ чистия въздухъ, но дробоветѣ ти сѫ слаби – задушавашъ се; пиешъ чиста вода, но стомахътъ ти не я понася; светлината влиза въ очитѣ ти, но бързо ги затваряшъ – слаби сѫ, не можешъ да се ползвашъ и отъ светлината. Викашъ лѣкарь да ти помогне: туря тѣ на легло, прави ти инжекции, но и това не помага. Казвашъ: „Наказахъ се, остарѣхъ вече, нѣма спасение.” Вината не е само у васъ. Много условия, външни и вѫтрешни, сѫ причинили преждевременното остаряване. Погрѣшката е въ лековѣрието на човѣка: той е повѣрвалъ, че друго сѫщество, а не Богъ, може да му донесе благото на живота. Въ всички е вѣрвалъ, на всички се е надявалъ, но не и на Бога. Какво ще бѫде положението ви, ако ви съблѣкатъ голъ и намажатъ тѣлото ви съ медъ? – Пчелитѣ ще ви накацатъ и ще ви жилятъ безпощадно. Виновни ли сѫ пчелитѣ? Тѣ кацатъ върху васъ заради меда, ни най-малко не мислятъ, че ви е неприятно кацането и жиленето имъ. Вината е въ онзи, който ви е съблѣкълъ голъ и е оставилъ на пчелитѣ да събиратъ медъ отъ васъ; вината е и у васъ, че сте повѣрвали на този човѣкъ. Той ви казалъ, че ще станете щастливи и вие сте повѣрвали. Единъ французинъ описва една отъ своитѣ опитности въ топлитѣ страни. Като обикалялъ забележителнитѣ мѣста на тропическитѣ области, той получилъ слънчевъ ударъ и падналъ на земята полумъртъвъ, но вѫтрешно запазилъ съзнанието си. Въ това време една кобра лѣгнала върху него като върху неодушевенъ предмѣтъ и спокойно очаквала нѣкаква жертва. Ужасъ го обхваналъ. Той си помислилъ: „Едно малко помръдване отъ моя страна, и азъ съмъ въ устата на кобрата.” Не стига това, но той почувствалъ, че небето се заоблачава, че става тъмно и всѣки моментъ ще завали. Какво да прави при това положение? Той лежалъ въ долина, а дъждътъ носѣлъ голѣми порои, които могатъ да го залѣятъ отгоре и да го удавятъ. Намиралъ се между две голѣми опасности: кобрата и страшния порой. Помолилъ се вѫтрешно и повдигналъ съзнанието си къмъ Бога. Какво усѣтилъ? – Една лекота. Кобрата се мръднала, отдалечила се отъ него и съзнанието му постепенно се възвърнало. Станалъ на крака и бавно поелъ пѫтя си. Следъ десетина минути дъждътъ завалялъ. Пороятъ се спусналъ къмъ долината, но той билъ вече вънъ отъ опасностьта. Никога въ живота си той не билъ изпитвалъ такова напрежение и такъвъ ужасъ. Не ходете безъ Любовьта на опасни мѣста. Не правете голѣми усилия, за да не изразходвате излишна енергия. Едни хора остарѣватъ отъ безразборно изразходване на жизнена енергия. Други пъкъ остарѣватъ отъ неработене. Едни много работятъ, други – малко; едни много ядатъ и преяждатъ, други малко ядатъ и повече гладуватъ. Това сѫ крайности въ живота, които сѫ причина за преждевременното остаряване. Балансирайте крайноститѣ и вие ще се подмладите. Съберѣте на едно мѣсто онѣзи, които не работятъ, и тѣзи, които много работятъ. Съберѣте на едно мѣсто богатитѣ и бѣднитѣ и тѣ взаимно ще си помогнатъ. Богатиятъ ще даде часть отъ яденето си на бѣдния; бѣдниятъ пъкъ ще предаде часть отъ работната си енергия на богатия – и въ края на краищата и двамата ще бѫдатъ здрави и ще се подмладятъ. Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ естествени, разумни движения. Докато е малко, детето живѣе естествено, движенията му сѫ свободни. Колкото повече расте, животътъ му се изопачава, става неестественъ. Защо? – Защото то се намира подъ влиянието на много учители. Единъ го учи по единъ начинъ, другъ – по другъ начинъ. Единъ му казва: „Това не прави.” Другъ казва: „Това прави.” Най-после човѣкъ дохожда до положението да не знае какво да прави и какво да не прави. Седнешъ – не знаешъ какъ да поставишъ краката си. Туряшъ дѣсния кракъ върху лѣвия, лѣвия върху дѣсния, но пакъ не си доволенъ. Почешешъ се отгоре на главата, почешешъ се задъ тила, но не си доволенъ и казвашъ, че животътъ ти е дотегналъ. Започвашъ да се молишъ на Господа, но не знаешъ какъ да се молишъ. Представи си, че Слънцето е Богъ. Какъ ще се молишъ тогава? – Ще излѣзешъ вънъ, на открито, и ще започнешъ да гледашъ къмъ него. Ако Слънцето грѣе силно, ще затворишъ очитѣ си и тихо ще се помолишъ, следъ това ще обърнешъ гърба си къмъ него да възприемешъ лѫчитѣ му. Богъ не иска да Му се говори много. Ако си гладенъ, ще кажешъ: „Господи, гладенъ съмъ.” Ако си бѣденъ, ще се помолишъ да ти помогне. Нѣкой се моли и разправя цѣлата си история, че баща му и майка му умрѣли. Всѫщностъ това не е истина. Нито баща му е умрѣлъ, нито майка му: тѣ сѫ забегнали нѣкѫде, скрили сѫ се отъ сина си, който не работи и очаква всичко наготово. Бащата заминава за онзи светъ, когато синътъ е ленивъ и не иска да работи. Като остане самъ, синътъ се принуждава да работи, да изкарва прехраната си. Едно се иска отъ човѣка: да дойде до положителното. Въ какво се заключава положителното? – Въ Любовьта. Нѣма по-велико нѣщо за човѣка отъ това, да люби и да обича. Всѣки се стреми къмъ това, но не знае какъ да обича и да люби. Какъ ще обичашъ едно цвѣте, една птица или едно животно? Като обичашъ човѣка, цѣлувашъ го, милвашъ го, прегръщашъ го. Какъ ще цѣлунешъ цвѣтето, какъ ще прегърнешъ птицата? Ако цѣлувашъ и прегръщашъ цвѣтята, ще ги развалишъ. Достатъчно е да благодаришъ за уханието на цвѣтята. Тѣхното ухание е цѣлувка – щомъ изпращатъ своитѣ цѣлувки, ти ще имъ благодаришъ. Ще кажете, че цѣлувкитѣ и прегръдкитѣ сѫ приети въ сегашния порядъкъ на нѣщата. Време е да напуснете стария порядъкъ. Той е отживѣлъ вече времето си. Той представлява нѣщо архаично, каквото представляватъ днесь допотопнитѣ животни. Какъвъ смисълъ има днесь сѫществуването на мамута? За да се изхрани, нуждни сѫ му хиляди килограми храна. И до днесь има остатъци отъ мамутитѣ: това сѫ ненаситнитѣ човѣшки желания. Нѣкой има пълни хамбари съ жито, но и тѣ не му стигатъ, още повече иска. Както сѫ изчезнали голѣмитѣ допотопни животни, така ще изчезнатъ ненаситнитѣ човѣшки желания. Нѣкой иска да стане виденъ човѣкъ, светия – всички да му се кланятъ. Какво значи да бѫдешъ светия? Азъ уподобявамъ светията на златно перо, съ което можешъ да напишешъ едно любовно писмо, което внася светлина въ човѣшкия умъ и топлина въ човѣшкото сърдце. Любовьта на светията минава презъ перото, съ което пише. Не е светия онзи, който не свети и не разнася благословението си навсѣкѫде. Добре е да се стремишъ къмъ светийство, да тѣ посрѣщатъ навсѣкѫде съ радость, но трѣбва да отговаряшъ на извѣстни изисквания. Светията е узрѣлъ, сладъкъ плодъ, който всички желаятъ. Какво правите, ако ви дадатъ киселъ, недоузрялъ плодъ? – Вкусвате го и веднага го хвърляте на земята. Светията е доволенъ отъ положението си. Следователно ти не можешъ да бѫдешъ светия, ако си недоволенъ. Бѣдниятъ е недоволенъ, че нѣма пари, кѫщи, имоти. Болниятъ е недоволенъ, че не е здравъ. Всѣки се стреми къмъ това, което му липсва. Какво се иска отъ човѣка, за да превърне недоволството въ доволство? – Да работи, да придобие онова, което му е нужно. Кой човѣкъ е здравъ? – На когото и майка му, и баща му сѫ здрави. Децата не могатъ да бѫдатъ здрави, ако родителитѣ не сѫ здрави. Ако бащата е здравъ, и децата, които вървятъ по бащина линия, сѫ здрави, съ здрави зѫби. И обратното е вѣрно: ако бащата не е здравъ, и децата, които вървятъ по негова линия, не сѫ здрави. Сѫщото се отнася и до майката. Това е законъ, който постоянно се провѣрява въ живота. Отъ какво се развалятъ зѫбитѣ? – Отъ рѣзката температура. Не е позволено да пиешъ студена вода следъ горещо кафе или чай. Въ това отношение американцитѣ живѣятъ неестествено. Следъ горещо кафе тѣ ядатъ сладоледъ. Тази е причината, дето зѫбитѣ на повечето американци сѫ развалени. Тѣ страдатъ и отъ разстройство на стомаха. Любовьта не търпи рѣзки промѣни. Омразата е ледено течение на човѣшкото сърдце, а любовьта – топло течение. Затова именно Любовьта изключва омразата. Какво ще стане съ човѣка, ако се движи между едно топло и едно студено течение? – Нѣма да се мине много време, и той ще започне да страда отъ разстройство на стомаха и болки въ зѫбитѣ. Мнозина се запитватъ защо нѣматъ успѣхъ въ живота си. Много просто, тѣ се занимаватъ съ чужди работи, занимаватъ се съ реформи на чуждия животъ. Тѣ искатъ да преобразятъ живота на другитѣ хора и ги критикуватъ. Чувате напримѣръ да се говори, че нѣкой мѫжъ билъ воденъ за носа отъ жена си или мѫжътъ водѣлъ жена си за носа. Носътъ е символъ на човѣшкия умъ. Какво лошо има въ това, ако една умна жена води мѫжа си или ако единъ уменъ мѫжъ води жена си? Разумниятъ мѫжъ или разумната жена иматъ предимство въ живота. По-добре ли е да се качите на кола, карана отъ лудъ, необузданъ конь? Той рита, изправя се на краката, не иска да върви. Ако се оставите на такъвъ конь, той ще ви хвърли въ пропастьта. Като изучавате човѣшката глава, ще видите, че въ мозъка има различни центровѣ, които се отразяватъ различно върху неговия характеръ. Ако бутнете задната часть на главата, въ тила, ще предизвикате единъ родъ енергии; ако бутнете предната часть на главата, ще предизвикате другъ родъ енергии; ако бутнете главата отстрани, ще предизвикате трети видъ енергии. Хора съ широки глави сѫ крайно издръжливи: и 20 години да го обсаждашъ, той може да издържи. Хора съ дълги глави сѫ кавалеристи или летци – тѣ постоянно нападатъ. Вечерь, когато не ги очаквашъ, тѣ идатъ съ аеропланитѣ си и хвърлятъ бомби отъ различенъ калибъръ. Сегашнитѣ хора се възмущаватъ отъ бомбитѣ, безъ да подозиратъ, че тѣ си служатъ съ думи, които иматъ разрушително действие, както бомбитѣ. Една силна дума – напримѣръ мразя тѣ, следъ четири поколѣния ще произведе голѣми разрушения. Защо да не кажешъ на ближния си обичамъ тѣ и да се ползвашъ отъ благото на Любовьта? Следъ четири поколѣния тази дума ще донесе голѣмо благословение. – „Какъ да му кажа, че го обичамъ, когато не заслужава моята любовь?” – Ти заслужавашъ ли Любовьта на Бога, ти по-красиво и по-благоуханно цвѣте ли си отъ ближния си? Малко хора съмъ срѣщалъ, отъ които да се разнася благоухание, подобно на карамфилъ, теменуга, роза и др. Повечето хора разнасятъ лоша, неприятна миризма. Какъ ги търпятъ възвишенитѣ сѫщества, а тѣ не могатъ да търпятъ никого! Хората се нуждаятъ отъ знания, които да ги въведатъ въ новия животъ. Не е достатъчно да слушашъ какво ти се говори и да кажешъ, че разбирашъ всичко. Не е достатъчно да кажешъ, че си слушалъ хубава музика, но и ти трѣбва да свиришъ. Прилагайте музиката на всѣка стѫпка въ живота си – безъ музика нѣма успѣхъ. И земедѣлецътъ трѣбва да си служи съ музиката. Правилъ съмъ опитъ съ музика при посаждане на житото и зная какъ расте при различнитѣ гами. Прилагайте музиката като методъ за лѣкуване. Напримѣръ заболѣе нѣкой религиозенъ и очаква да дойде ангелъ да го излѣкува; ако е безбожникъ, търси лѣкарь. Защо и двамата да не изпѣятъ една пѣсень на Господа като молитва или хваление? Нека болниятъ се обърне къмъ Бога и мислено или гласно да изпѣе пѣсеньта: „Обичамъ тѣ, Господи! Обичамъ Твоитѣ дръвчета и трѣвици, Твоитѣ извори и рѣки, Твоитѣ долини и планини. Обичамъ, Господи, всичко, което си създалъ.” Жената е недоволна отъ мѫжа си и постоянно се оплаква, че Господъ й е изпратилъ толкова лошъ човѣкъ – цѣлъ животъ да се разправя съ него. Защо обвинявате Господа? – Вие сами намѣрихте този мѫжъ; на всичко отгоре му дадохте и 200 ÷ 300 хиляди лева. Вие сами си купихте този мѫжъ, а търсите вината отвънъ. Сърдите се, че той е изялъ паритѣ ви. Не се сърдете на никого, но благодарете, че сте се свързали съ човѣкъ, отъ когото можете да научите нѣщо. Велика е науката за живота, скѫпо струва тя. Единъ американецъ се оженилъ за една богата арменка. Той обичалъ да разполага съ пари и всѣки день изразходвалъ голѣми суми. Дошълъ деньтъ, когато употрѣбилъ и последната пара. Като видѣлъ, че нѣма вече нито стотинка, той се обърналъ къмъ жена си съ думитѣ: „Дай ми пари!” – „Нѣмамъ нищо, ти ги изразходва.” – „Иди при баща си, той има средства, длъженъ е да ти даде.” Тя отишла при баща си, но повече не се върнала. Не злоупотрѣбявайте съ любовьта, не злоупотрѣбявайте съ довѣрието на своя ближенъ. Съ други думи казано: не злоупотрѣбявайте съ ума и сърдцето си, нито съ ума и сърдцето на своя ближенъ. Само така ще бѫдете свободни. Човѣкъ е дошълъ на Земята като пѫтникъ, който трѣбва да извѫрви извѣстенъ пѫть. Той трѣбва да бѫде свободенъ, самъ да туря и сваля раницата си. Ако знаешъ само да се товаришъ, а не знаешъ да се разтоварвашъ, ти разбирашъ живота наполовина. Ако знаешъ само да се разтоварвашъ, а не знаешъ да се товаришъ, ти разбирашъ живота наполовина. Трѣбва да знаешъ и да се товаришъ, и да се разтоварвашъ. Това значи пълно разбиране и познаване на живота. Нѣкой иска да стане богатъ и търси начинъ за леко забогатѣване: купува лотарийни билети, но милионътъ не иде. Защо да не развиешъ обонянието си и да намѣришъ златото по миризмата му? Златото има особена миризма. Който има развито обоняние, лесно може да открие златото въ Природата. Въ земята има заровено злато на много мѣста и въ голѣмо количество. Хората го търсятъ подъ единъ или другъ камъкъ, нарѣчени „камъни на щастието”, но то не може лесно да се намѣри. Който има обичь къмъ златото, по-лесно ще го намѣри, отколкото да очаква на лотария. При лотарията взема участие математиката. Трѣбва да изучавате висшата духовна математика и тогава да знаете кой билетъ печели. По-лесно е да придобиете обичь къмъ златото, отколкото да станете математикъ, който се ползва отъ законитѣ на висшата математика. Ако спрете вниманието си на номерата отъ три последователни печалби на милиона, ще можете съ една малка погрѣшка, най-много до единица, да намѣрите номера на следващата печалба. Ще кажете, че печалбитѣ, щастието сѫ случайни нѣща. Не е така. Нищо въ Природата не съ случайно. Въ Разумната Природа нѣма случайности и произволи. За да спечели нѣкой на лотария, трѣбва да гласуватъ за него. Колкото повече сѫщества отъ невидимия светъ гласуватъ за него, толкова по-голѣма е вѣроятностьта да спечели той. Мнозина искатъ да спечелятъ, но малцина иматъ това щастие. Нѣкои идатъ при мене да ме питатъ кой билетъ печели милиона и обѣщаватъ, ако спечелятъ, да дадатъ голѣма сума на Братството. Това не може да ме подкупи. Ако е за богатство, азъ зная кѫде колко скѫпоцѣнни камъни, злато и лѣчебни билки има въ Природата. Ако е въпросъ за богатство, достатъчно е да излѣкувамъ единъ богатъ човѣкъ, за да получа голѣмо възнаграждение. Обаче азъ никога не злоупотрѣбявамъ съ довѣрието, което ми е дадено. Всѣки самъ може да се лѣкува. Най-силното и сигурно лѣкарство срѣщу всички болести е Любовьта. Всѣки може да направи опитъ съ Любовьта и да се увѣри въ нейната сила. Като заболѣе нѣкой, нека напълни една чаша съ чиста планинска вода и да накара единъ добъръ, любещъ човѣкъ да потопи пръститѣ си въ водата два-три пѫти; следъ това нека изпие водата и да следи какъвъ резултатъ ще има. На какво се дължатъ болеститѣ въ човѣшкия животъ? – На извѣстенъ недоимѫкъ въ организма. Напримѣръ малокръвието е резултатъ на недостатъчно количество червени кръвни тѣлца въ кръвьта. Колкото по-голѣмъ е броятъ на червенитѣ кръвни тѣлца, толкова повече жизнена енергия има човѣкъ. Червениятъ цвѣтъ има отношение къмъ живота; жълтиятъ цвѣтъ е храна за ума, синиятъ – за душата. Светлината и топлината сѫ условия за смекчаване на сърдцето. Дето сѫ светлината и топлината, тамъ е Любовьта. Значи само Любовьта е въ състояние да смекчи сърдцето. „Кого да любя?” – Ще любишъ Този, Който тѣ е създалъ. Ще Го слушашъ, ще учишъ и ще изпълнявашъ Неговата воля. Ако чуешъ гласа Му рано сутриньта, не се обръщай на едната или на другата страна да си доспишъ, но стани веднага. Колкото и да е рано, не се колебай – стани веднага и започни своята работа: ако си художникъ, вземи четката, платното и боитѣ си, за да нарисувашъ нѣщо; ако си писатель, вземи перото и напиши нѣщо хубаво; ако си занаятчия, направи нѣщо отъ занаята си. Въ турско време въ Варна живѣлъ единъ обущарь, когото всички наричали „щастливиятъ обущарь”. Защо го наричали така? – Защото всѣка сутринь, като отивалъ въ дюкяна си, намиралъ по единъ чифтъ готови обуща. Чудѣлъ се кой влизалъ въ дюкяна му и ушивалъ по единъ чифтъ обуща. Той не подозиралъ, че причината за това се крие въ него. Понеже билъ сомнамбулъ, всѣка вечерь той ставалъ отъ леглото си, отивалъ въ дюкяна и ушивалъ по единъ чифтъ обуща. Следъ това отново лѣгалъ да спи. На сутриньта пакъ отивалъ въ дюкяна си и се чудѣлъ кой е влизалъ вѫтре и е оставилъ новитѣ обуща. Макаръ и сомнамбулъ, той прилагалъ закона да не отлага реализирането на Божественитѣ мисли. Като ги отлага, човѣкъ си създава лоши навици, отъ които мѫчно се освобождава. Лошитѣ навици сѫ парчета отъ счупени шишета, изхвърлени по улицитѣ: който мине босъ по тѣхъ, наранява се и страда. Като се натъква на такива пѫтища, човѣкъ започва да ги избѣгва. Хубавитѣ улици и шосета сѫ станали недостѫпни именно поради нахвърлянитѣ по тѣхъ стъкла. Изчистетѣ пѫтищата, по които вървите, за да не си причинявате сами страдания! Внимание се изисква отъ човѣка, за да знае какъ да върви и самъ да избира пѫтя си. Ето защо, като вървите по пѫтищата, никога не оставяйте своитѣ лоши мисли, чувства и постѫпки, разхвърляни по тѣхъ. Щомъ се натъкнете на лоши мисли и чувства на пѫтя си, върнете се обратно, за да освободите ума и сърдцето си отъ погрѣшкитѣ на миналото. Така именно вие ще се радвате на това, което сте направили, и ще възлюбите Бога. Когато се обърнаха къмъ Христа съ думитѣ „Учителю благи”, Той отговори: „Защо Ме наричате благъ? Благъ е само Богъ.” Ние живѣемъ въ Бога, Който е благъ. Следователно щомъ Богъ е благъ, и ние трѣбва да бѫдемъ благи. Това не се постига чрезъ насилие. Обаче човѣкъ не може да бѫде благъ, ако не прилага това, което му е дадено и е вложено въ него. Не можешъ да бѫдешъ добъръ, ако не си храненъ съ доброкачествена храна; не можешъ да се движишъ свободно по пѫтя, ако нѣмашъ достатъчно светлина. Казано е въ Писанието, че единъ день Земята ще се запали и всичко, което се намира на нея, ще изгори. Това се отнася за днитѣ на безлюбието. Който живѣе въ Любовьта, не може да изгори. Защо? – Той е облѣченъ въ дрехата на Любовьта, която не гори. Тя е подобна на азбѣстъ. И сега хората любятъ, но сами не сѫ доволни отъ любовьта си. Ще дойде день, когато тѣ ще придобиятъ новата Любовь. Тѣ се приготвятъ за нея чрезъ сегашната любовь. Колкото и да е несъвършена любовьта на съвременнитѣ хора, все пакъ тя е приготовление за бѫдещата. Безъ сегашната любовь бѫдещата остава неразбрана. Човѣкъ трѣбва да работи върху себе си, за да се освободи отъ желанието си да обсебва. Като обикне нѣкого, той пожелава да го задържи само за себе си и съ това разваля любовьта. Щомъ си намѣрилъ хубавъ изворъ, ще го оставишъ на разположение на всички хора – и тѣ иматъ право да пиятъ отъ тази вода. Тѣ ще пиятъ отъ водата, която е опредѣлена за тѣхъ, а ти – отъ своята вода. Следователно никой не може да отнеме твоята любовь. Ти не можешъ да пиешъ отъ всѣки изворъ. Опредѣлено е на човѣка отъ кой изворъ да пие, колко вода да пие и по кое време. Не е позволено на човѣка да пие вода по всѣко време. Отидешъ ли при единъ изворъ, първо ще го изчистишъ; после ще измиешъ лицето, рѫцетѣ и краката си, ще благодаришъ, че си го намѣрилъ, и следъ това ще гребнешъ нѣколко пѫти съ рѫцетѣ си и ще задоволишъ жаждата си. Учете се да благодарите за всичко, което ви се дава. При най-малкия неуспѣхъ хората сѫ готови да се оплакватъ: и като млади, и като стари тѣ постоянно се оплакватъ. Нѣкой се оплаква, че баща му или майка му сѫ го били. Кога биятъ човѣка? – Когато не работи. Единъ албанецъ, 60-годишенъ човѣкъ, се оплакалъ на пашата, че баща му го билъ. Това било въ времето на Херцеговинското възстание. Пашата се заинтересувалъ да види този баща, който бие 60-годишния си синъ. Завеждатъ го при единъ 100-годишенъ старецъ – здравъ, снаженъ човѣкъ. Пашата го запиталъ: „Защо биешъ сина си?” – „Защото не работи. И моятъ баща има право да ме бие, ако не работя.” Той завелъ пашата при своя баща, 140-годишенъ старецъ. Значи и 60, и 100-годишенъ да си, ако не работишъ, ще тѣ биятъ. Пазѣте се отъ много говорене. Работи, безъ да казвашъ какво правишъ или какво си направилъ. Говоришъ ли много за работата си, всичко ще развалишъ. Оставете работата да говори сама за себе си. – „Кога ще говори?” – Когато освѣнъ васъ могатъ да се ползватъ отъ нея и други хора. Всѣки день присаждай по едно дръвче – отъ диво да го превърнешъ въ питомно. Ще дойде день, когато и ти, и твоитѣ близки ще се ползватъ отъ твоя трудъ. Това значи работа. Който мине покрай дръвчетата, ще си откѫсне единъ плодъ, ще накваси гърлото си и ще тѣ благослови. Който може да присажда дивитѣ дръвчета и да ги облагородява, ще облагородѣва и своитѣ чувства. Това значи да превърнешъ ада въ рай, грозотата – въ красота. И тогава, естествено, човѣкъ се стреми къмъ красотата. Какво допринася красотата? – Тя храни света. Тази е причината, дето всички хора се кланятъ на красотата. Човѣшката душа е красива. Когато се проявява, тя предава на лицето светлина, подвижность и чистота. Ценете тази красота! Отворете сърдцето си, за да приемете светлината и топлината на живота, за да дадете възможность на душата си да се прояви. Нѣкой е затворилъ ума и сърдцето си за благата на живота и казва, че никой не го обича. Той не говори истината. Светлината, въздухътъ, водата и хлѣбътъ го обичатъ, милватъ го, галятъ го, задоволяватъ жаждата и глада му – и следъ това той казва, че не го обича никой. Не говорѣте невѣрни нѣща! Бѫдете искрени и чистосърдечни, за да се научите да виждате нѣщата въ тѣхната истинска проява. Мнозина сѫ ми разказвали за онзи светъ, но свѣденията имъ се различаватъ. Едни сѫ по-близо до Истината, а други сѫ далече. Единъ познатъ ми казваше, че ходилъ на онзи светъ и видѣлъ тамъ своитѣ близки покойници, заедно съ други покойници, наредени около маси, върху които имало чинии, приготвени за ядене. Всички седѣли и мълчали, никой нищо не говорѣлъ. Другъ единъ ми разказваше за онзи светъ, но неговитѣ свѣдения бѣха по-вѣрни. Въ края на живота си той постѫпилъ като калугеръ въ единъ манастиръ да служи на Бога. Единъ день той получилъ нови цървули. Старитѣ скѫсани цървули далъ на единъ отъ другаритѣ си, бѣденъ калугеръ. Една вечерь сънувалъ, че се е преселилъ на онзи светъ, и разказалъ на близкитѣ си какво е видѣлъ тамъ. На една голѣма маса били сложени чинии за ядене. Около масата били наредени всички покойници: всѣки очаквалъ да му се даде ядене. И моятъ познатъ билъ на масата, но предъ него нѣмало чиния. Вмѣсто чиния той видѣлъ своитѣ скѫсани цървули. Дошълъ единъ отъ прислужницитѣ и започналъ да сипва на всички ядене въ чиниитѣ имъ. Като дошълъ до него, взелъ скѫсанитѣ цървули, за да му сипе ядене. – „Моля ти се, не бързай да ми сипвашъ. Азъ не ямъ отъ скѫсани цървули. Отде сте взели тѣзи цървули?” – „Това сѫ цървулитѣ, които си подарилъ на своя ближенъ. Съ тѣхъ си искалъ да направишъ едно добро, но то не се приема горе. Каквото си правилъ на Земята, това ще намѣришъ на Небето.“ Изобщо земниятъ животъ е отражение на небесния и обратно: небесниятъ е отражение на земния. Важно е човѣкъ да разбира нѣщата и правилно да ги превежда. Затова е казано: „Каквото вържешъ на земята, вързано ще бѫде на небето. И каквото развържешъ на земята, развързано ще бѫде на небето.” Ще кажете, че не ви интересува онзи светъ, че не искате да знаете ще ви посрѣщне ли тамъ нѣкой, или не. Не е така. И тамъ ще тѣ посрѣщнатъ сѫщества, както и на Земята сѫ тѣ посрѣщнали. Когато малкото дете слѣзе на Земята, първо го посрѣщатъ майка му и баща му. Ако има по-голѣми братя и сестри, и тѣ го посрѣщатъ. Всички му се радватъ, галятъ го, пѣсни му пѣятъ. Всѣки трѣбва да се запита: „Кой ще ме посрѣщне на онзи светъ?” Каквито сѫ законитѣ на Земята, такива сѫ и на онзи светъ. Любовьта – великиятъ законъ на Живота, действа и на Земята, и на Небето. Колкото по-отзивчивъ и отворенъ е човѣкъ за Любовьта, толкова повече се изявява тя къмъ него. Земята може да стане рай. Това зависи отъ хората, отъ тѣхнитѣ мисли, чувства и постѫпки. Ако има нѣщо криво и изопачено на Земята, това се дължи на лошитѣ мисли, чувства и постѫпки на хората. Лошиятъ животъ разстройва нервната имъ система, дробоветѣ, стомаха. За да се подобри животътъ на хората, както и здравословното имъ състояние, на всички се препорѫчва външна и вѫтрешна чистота. Чистотата е въ състояние да закрѣпи здравето на човѣка, да запази енергията и да продължи живота му. Съвременнитѣ хора боледуватъ, защото не знаятъ какъ да се хранятъ, кога да лѣгатъ и да ставатъ отъ сънь. Мнозина ставатъ сутринь въ 4 часа. Този часъ принадлежи на Земята, затова не е удобенъ. Ако ставате въ два часа, това време е на Луната, пакъ не е удобно. Добри часове сѫ 12 ч. средъ полунощь, единъ часа, три, петь и шесть часа. Повечето хора ставатъ въ шесть часа. Нѣкои спятъ кѫсно, до девѣть или десеть часа – това е крайно нехигиенично време. Добре е да се образува една група отъ десеть души, които да приложатъ Божественитѣ закони и да видятъ тѣхнитѣ резултати. Нека направятъ опитъ поне за една година да не се интересуватъ отъ живота на хората. Че двама души се карали и били, това да не ги интересува. Ако вълкътъ яде овца, ако паякътъ смуче кръвьта на мухитѣ, ако вѣтърътъ брули листата на дърветата – и това да не ги интересува. Кой каквото прави, добро или зло, това е негова работа. Ти като човѣкъ си рѣшилъ да направишъ единъ опитъ и ще го направишъ. Всѣки е свободенъ да прави, каквото иска, но въ края на краищата ще носи последствията на своята свобода. Паякътъ смуче кръвьта на мухитѣ, за което самъ ще носи отговорностьта. Другъ е въпросътъ, ако той е благороденъ и може да послуша съвѣта ви. Казвате му да не напада мухитѣ, но той може да ви послуша, може и да влѣзе въ споръ съ васъ. Има упорити паяци, които ще ви запитатъ на какво основание се мѣсите въ тѣхната работа. Единъ день, когато съзнанието на паяка се пробуди, той ще разбере мисъльта ви и ще ви слуша – тогава нѣма да напада мухитѣ. Вие гледате на мухитѣ, на паяцитѣ съ пренебрѣжение, като на дребни сѫщества. Малки сѫ тѣ, но разумни. И въ тѣхъ работи извѣстна интелигентность. Който може да слѣзе до нивото на мухата, ще разбере живота й. Той ще знае, че задъ нея, както задъ аероплана, автомобила и колата, се крие разумно сѫщество, което ги управлява. Въ този смисълъ мухата, мравката, паякътъ сѫ превозни средства, чрезъ които се пренасятъ нѣкои нѣща. Така тѣ възприематъ нѣщо ново отъ външния светъ. Мухитѣ обичатъ да се шегуватъ и закачатъ съ хората: едва изгонишъ мухата отъ носа си, тя кацне на ухото; оттамъ я изгонишъ, тя кацне на челото. Сега, като се върнете по домоветѣ си, забравете на колко години сте и се върнете назадъ, до 12-годишна възрасть. Това може да стане въ съзнанието ви. Ще си представите, че тежите малко, колкото тежи едно 12-годишно дете, на което материята е чиста, свободна отъ мазнини. Възрастниятъ човѣкъ има много мазнини, които сѫ причина за различни болести. Болеститѣ се причиняватъ отъ наслояванията въ човѣшкия организъмъ. Мазнинитѣ трѣбва да изгорятъ, за да стане коренно пречистване на организма. За това пречистване се говори въ Писанието. Казва Богъ: „Ще създамъ ново небе и нова земя.” Старата материя трѣбва да се обработи и пречисти. Остане ли човѣкъ съ старата материя въ себе си, тя ще го отнесе на онзи светъ. – „Възможно ли е това?” – Ще опитате. Обаче не чакайте да дойде огъньтъ, че тогава да се очистите. При единъ български чорбаджия дошли турци да му искатъ пари. Това било въ турско време. Първоначално той не искалъ да каже кѫде сѫ паритѣ му, но като видѣлъ нажеженитѣ вериги, казалъ: „Ето паритѣ! Всичко оставямъ на ваше разположение. Радвамъ се, че ми се дава възможность да кажа истината.” Тѣ взели паритѣ му, но следъ време ги върнали и казали: „Понеже каза истината, вземи си паритѣ. Ние обираме само онѣзи, които не говорятъ истината.” Мнозина чакатъ да турятъ веригата на врата имъ и тогава да кажатъ истината. Говорете истината, преди да е дошълъ ножътъ на врата ви. Всички очакватъ нѣкаква побѣда. Ако чакате побѣда, нека тя бѫде побѣда на Любовьта. Нека се обикнатъ всички мѫже и жени, братя и сестри, слуги и господари, учители и ученици. Нека се обикнатъ всички народи. Нека навсѣкѫде царьтъ Обичьта и Любовьта. Кога ще стане това? – Въ нашитѣ времена. Въ сегашнитѣ времена ще стане такова чудо, каквото никога въ света не е ставало. Които иматъ очи, ще го видятъ; които нѣматъ очи, ще напуснатъ този светъ и ще си отидатъ тамъ, отдето сѫ дошли. Казано е въ Писанието: „Написалъ е Богъ името ти върху дланьта Си.” За кого се отнася този стихъ? – За онзи, който следва Божия пѫть и изпълнява Неговата воля. Желая ви да бѫдете вѣрни на Господа, да изпълнявате Волята Му, за да напише имената ви върху Своята длань. Бѫдете смѣли и рѣшителни – каквото и да се случи въ живота ви, вървѣте напредъ. Щомъ вървите въ правия пѫть, не се обиждайте отъ думитѣ на хората. Че нѣкой ви казалъ обидна дума, това не е още истината. Хората лесно се обиждатъ и сѫ готови да отмъщаватъ. Тѣ не познаватъ още обидата, не знаятъ какво значатъ хули и огорчения. Не зная дали има човѣкъ въ България, който да е получилъ толкова хули и обиди, колкото мене. Каквото престѫпление да стане, все мене търсятъ виновенъ. Нѣкой умрѣлъ – азъ съмъ виновенъ; нѣкой полудѣлъ – азъ съмъ виновенъ; нѣкой напусналъ жена си – азъ съмъ виновенъ; нѣкой не искалъ да плати дълговетѣ си – азъ съмъ виновенъ; двама души се били – азъ съмъ виновенъ; нѣкои се сѫдятъ – пакъ азъ съмъ виновенъ. Понеже за всичко съмъ виновенъ, рѣшихъ да оправя света, да изправя живота на всички хора, на всички майки и бащи, на всички сѫдии и управници – да не оставя човѣкъ на Земята да прави погрѣшки и престѫпления. Който ме слуша, ще придобие Любовьта и лицето му ще светне. Който не ме слуша, остенъ ще играе по него. Като слушамъ постояннитѣ оплаквания и неблагодарности на хората, казвамъ: Господи, прости имъ! Тѣ не знаятъ какво правятъ. Тѣ ядатъ, пиятъ и не благодарятъ. И като иматъ, и като нѣматъ, едно и сѫщо казватъ: „Дай, Господи!” И следъ това, каквото лошо става въ света, все Ти си виновенъ за всичко. Сега да не се занимаваме съ света. Ако е въпросъ за светскитѣ хора, често тѣ проявяватъ по-голѣма вѣра отъ религиознитѣ. Ако поискашъ пари назаемъ отъ религиозния, ще ти каже, че нѣма, не може да ти услужи. Питамъ го внушавамъ ли му довѣрие, като ме гледа. Той ми казва, че нѣма пари. Обръщамъ се къмъ светския човѣкъ за пари, той веднага бръква въ касата и ми дава. – „Да дамъ полица.” – „Нѣма нужда, ти ми внушавашъ довѣрие.” Не мислете, че вѣрващитѣ хора сѫ само въ религиознитѣ общества. Тѣ сѫ пръснати навсѣкѫде по света и слушатъ моитѣ проповѣди. Тѣ иматъ радио, съ което си служатъ. Богъ е навсѣкѫде. Следователно Той е прекрасна видѣлина, топлина и сила, съ които храни цѣлото човѣчество. Човѣкъ се храни съ светлина, топлина и сила. Човѣкъ се храни отъ изобилието на Любовьта, на Мѫдростьта и на Истината. Тази храна носи свободата, знанието и живота. Стремете се къмъ нея, за да бѫдете всѣкога здрави, любещи и красиви. Днесь ме слушатъ и стари, и млади. Старитѣ казватъ: „Нашата работа се свърши вече, да му мислятъ младитѣ, предъ които е бѫдещето.” – Какво пречи на старитѣ да бѫдатъ млади? Забравете, че сте стари, изменете възгледитѣ си за живота и ще се подмладите. Не гледайте подозрително на хората. Дойде нѣкой при васъ, говори ви, а вие се съмнявате въ него, искате да знаете какво му е намѣрението. Много просто: ако е съ стремежа на паяка, ще изсмуче кръвьта ви; ако е добъръ човѣкъ, намѣрението му е да ви даде нѣщо; ако е любещъ, намѣрението му е да ви даде отъ своя животъ; ако е човѣкъ на обичьта, намѣрението му е да ви оцѣни, да ви даде заслуженото мѣсто – той оцѣнява нѣщата. Това сѫ нѣща строго опредѣлени. Защо се страхувате отъ онѣзи, които ви обичатъ? Вие живѣете и се радвате благодарение на тѣхнитѣ подтици. Съвременниятъ човѣкъ още не вижда онѣзи, които го любятъ. Той минава край тѣхъ и не спира вниманието си да приеме тѣхната любовь. Безброй цвѣтя цъвтятъ заради него, изпращатъ му своята любовь, но той не я разбира. Мине край едно цвѣте, помирише го и казва: „Цвѣте е това!” Той ще го откѫсне или ще го стѫпче – не подозира, че благоуханието на цвѣтето е любовьта му къмъ човѣка. Плодоветѣ се жертватъ за човѣка пакъ отъ любовь; изворитѣ, вѣтърътъ, светлината – всички се жертватъ отъ любовь за човѣка и му предлагатъ своитѣ блага. Защо да не благодаримъ за всичко това, защо да не превърнемъ неблагодарностьта въ благодарность? Неблагодарностьта осакатява и преждевременно състарява човѣка, а благодарностьта оживѣва, възраства и подмладява. Защо боледуватъ хората? – Защото сѫ неблагодарни. – „Какво да правимъ, за да се излѣкуваме?” – Приложете благодарностьта въ живота, бѫдете благодарни за най-малкото благо, което ви се дава. То е скрито отъ погледа на обикновения човѣкъ, затова не може да се оцѣни. Разумниятъ и просветенъ човѣкъ вижда и най-малкото благо, оцѣнява го и му се радва. Съвременнитѣ хора разполагатъ съ голѣми знания и богатства, но пакъ сѫ недоволни, искатъ нѣщо повече. Ще бѫдатъ ли доволни, ако иматъ свободенъ билетъ за Луната? Като отидатъ на Луната, ще разбератъ вѣрно ли е това, което ученитѣ пишатъ за нея. Това, което пишатъ за Луната, е отчасти вѣрно. Тѣ виждатъ само външната й страна, не могатъ да проникнатъ въ вѫтрешностьта й. Едно време турцитѣ носѣха часовници, затворени въ нѣколко капака. Външно часовникътъ бѣше голѣмъ като костенурка. Когато искаше да види колко е часътъ, турчинътъ изваждаше часовника отъ джоба си и започваше да отваря капацитѣ. Като отвори петь капака, въ последния се виждаше едно малко часовниче. Погледне колко е часътъ и следъ това затваря последователно всичкитѣ капаци. Сѫщественото е часовничето, а капацитѣ сѫ цѣнни като сребро. Много отъ сегашнитѣ хора сѫ затворени въ такива капаци, които сѫ безпредмѣтни. Единъ капакъ е достатъченъ. Останалитѣ раздайте на бѣднитѣ. Задръжте за себе си часовника и единъ капакъ, а съ четиритѣ направете едно добро. Знаете ли кой часъ отъ деня е опредѣленъ за правене на добро, кой часъ е опредѣленъ за милосърдие, за възприемане и предаване на светли мисли и чувства, кой часъ е опредѣленъ за справедливи постѫпки? За всѣко нѣщо има точно опредѣлено време, както въ музиката. Който спазва времето, свири добре; който не го спазва, не е добъръ музикантъ. Служете на вашитѣ светли мисли и чувства, служете на вашитѣ благородни и справедливи постѫпки – тѣ сѫ красиви цвѣтя въ градината на вашата душа. Който иска да бѫде здравъ, да не страда, нека отглежда цвѣтя. Тѣ лѣкуватъ, съживяватъ и подмладѣватъ човѣка. Отворете сърдцата и умоветѣ си едни за други, както цвѣтята се отварятъ за светлината. Като срѣщнешъ единъ човѣкъ, погледни го спокойно въ очитѣ, поздрави го мислено и му предай поздравъ отъ неговитѣ ближни. Вие не знаете какъ да се обхождате съ близкитѣ си, които сѫ между васъ, а очаквате съобщение отъ заминалитѣ за онзи светъ. Невидимиятъ светъ е пъленъ съ писма, които не отиватъ на мѣстоназначението си. Защо? – Не сѫ написани съ любовь. Тамъ се приематъ само писма, написани съ перото на Любовьта. Ако нѣмате любовь къмъ онѣзи, съ които се срѣщате всѣки день, не можете да имате любовь и къмъ покойницитѣ си. Ще напишешъ едно писмо по задължение. Това не е любовь. Ще направишъ молитва по задължение, но нѣма да получишъ отговоръ. Трѣбва да се молишъ отъ сърдце. Нѣма по-велико нѣщо за човѣка отъ това, да отправи ума и сърдцето си къмъ Бога съ любовь. Тази молитва действа успокоително. Това е все едно да станешъ сутринь рано и да отидешъ на планината, при единъ чистъ планински изворъ, който постоянно блика. Отдалече още виждашъ, че ще утолишъ жаждата си. Дето е Богъ, тамъ всички сѫщества живѣятъ въ любовь и сѫ готови на услуги. Достатъчно е Богъ да отправи мисъльта си къмъ нѣкое страдащо сѫщество, за да я възприематъ всички и да изявятъ желание да отидатъ и да му помогнатъ. Надпреварване има между тѣхъ кой по-бързо да изпълни Божията воля. Въ това се заключава новото. Чувате нѣкой да казва: „Моля ти се, направи ми една услуга за Господа, за да ти провърви.” Нѣма защо да убѣждавате човѣка така – и безъ това му върви. Човѣкъ е милиардеръ, разполага съ грамадно богатство. Само мозъкътъ му струва десеть милиарда злато. Ще кажете, че като умре, човѣкъ ще остави това богатство на Земята. Физическиятъ мозъкъ ще остане, но той ще вземе на онзи светъ духовния си мозъкъ, въ който е написана цѣлата история на неговия животъ. Въ мозъка сѫ складирани знанията, които човѣкъ носи отъ вѣкове. Нищо въ Природата не се губи. Тѣлото на човѣка струва около 500 милиарда злато, а въ бѫдеще ще струва още повече. Който не разбира това, мисли, че то нищо не струва. Радвай се на тѣлото си, радвай се на рѫката си, на пръститѣ си. Всѣки пръстъ е свързанъ съ единъ разуменъ светъ, отъ който изтичатъ жизнени енергии. Малкиятъ пръстъ е свързанъ съ Меркурий, отдето черпи своитѣ сили и възможности. Безименниятъ пръстъ е свързанъ съ Слънцето, отдето се ползва отъ живота, отъ изкуството и музиката. Средниятъ пръстъ е свързанъ съ Сатурнъ, съ света на справѣдливостьта. Показалецътъ е свързанъ съ Юпитеръ, съ света на благородството. Палецътъ е свързанъ съ Божествения светъ. Ако искашъ да намѣришъ Бога, хвани палеца си, помилвай го и ще получишъ отговоръ на въпроса, който тѣ интересува. Вие хващате пръститѣ си грубо, чупите ги, дърпате ги. Това не се позволява. Ще милвашъ пръститѣ си, ще се отнасяшъ съ тѣхъ нѣжно и съ любовь. Ако готвишъ ядене, нѣма да бъркашъ съ пръститѣ си направо въ тенджерата, нѣма да пържишъ лука и да горишъ рѫцетѣ си. Който иска да бѫде здравъ, ще яде непърженъ лукъ. Само болниятъ отъ гръдна болесть може да яде пърженъ лукъ – като лѣкарство. Който иска да бѫде здравъ, да яде готвено отъ човѣкъ, който го обича. Който иска да придобива знание, да намѣри учитель, който го обича. Сѫщото се отнася и до шиенето на дрехи, на обуща и др. Обръщайте се за услуга само къмъ онзи, който ви обича. Любовьта трѣбва да се постави за основа на всички ваши предприятия въ физическия, духовния и умствения светъ. Това е новото въ живота. Помнете: всѣки човѣкъ е проводникъ на Божественото. Въ всѣки човѣкъ има желание да изпълнява Божията воля. Затова казвамъ: не се връщайте къмъ миналото, но вървѣте напредъ, въ настоящето и бѫдещето, въ които е скритъ Божествениятъ животъ. Подмладяването и успѣхътъ зависятъ отъ новото, което иде вече въ света. Ако вѣрвате, работитѣ ще се наредятъ добре; ако не вѣрвате, пакъ ще успѣете, но ще минете презъ голѣми мѫчнотии. За да използвате условията на живота, трѣбва да бѫдете разумни. Единъ опитенъ апашъ въ Англия попадналъ въ затвора, дето вързали рѫцетѣ и краката му съ вѫжета. Въ бързината си надзирательтъ забравилъ въ стаята на апаша запалена свѣщъ. Апашътъ се огледалъ натукъ-натамъ, проучилъ обстановката и се домѫкналъ до свѣщьта. Турилъ вѫжето, съ което били вързани рѫцетѣ му на свѣщьта, и то прегорело. Следъ това вдигналъ краката си къмъ свѣщьта да прегори второто вѫже и така освободилъ и краката си. Следъ това взелъ чаршафа отъ леглото си, накѫсалъ го на дълги парчета, които вързалъ здраво едно за друго, за да му послужатъ за вѫже. Тихо отворилъ прозореца на стаята, закачилъ вѫжето на дръжката и се спусналъ по него. Така той се освободилъ отъ рѫцетѣ на английскитѣ полицаи. Какво показва това? – Че колкото и да е хитъръ дяволътъ, все ще остави една свѣщъ, която, ако си уменъ, можешъ да използвашъ. Следователно щомъ тѣ затворятъ, използвай свѣщьта, която нѣкой по-уменъ отъ тебе е забравилъ. Умниятъ може да тѣ затвори, но сѫщевременно той оставя една свѣщъ да ти свети, за да опита ума ти. И тъй, прилагайте Любовьта въ всички области на живота си и тя ще ви освободи. Прилагайте Любовьта, безъ да говорите за своитѣ постижения. Ще се хвали нѣкой, че е ходилъ на Слънцето, на Сириусъ, на всички планети. Не трѣбва само да се говори, доказателства сѫ нуждни. Какъ ще докаже, че е ходилъ на Слънцето? Другъ ще каже, че има любовь въ душата си. Какъ ще докаже това? Че Слънцето има любовь къмъ насъ, виждаме по благата, които ни дава: ябълки, круши, череши, сливи, жито и др. Онѣзи сѫщества, които живѣятъ на Слънцето, изпращатъ чрезъ него благата си, обичатъ ви и мислятъ добре за васъ. На Слънцето има нѣколко депутати българи и нѣколко депутатки българки, които представятъ България. На Слънцето има и нѣколко българи студенти и студентки, изпратени тамъ да се учатъ. – „Кои сѫ тѣ?” – Това е духовна тайна. Благодарете, че сте влѣзли вече въ Божествения светъ, който постепенно се открива предъ васъ. Ако бѫдете вѣрни на Любовьта, въ този и въ бѫдещия животъ ще се ползвате отъ всички блага, които тя носи; ще се ползвате отъ условията и възможноститѣ, които тя разкрива предъ васъ. Наумъ не е дохождало на човѣка за това, което бѫдещето му носи. Голѣма тайна е скрита въ Божията Любовь. Желая ви да приемете Божията Любовь и да пѫтувате съ нея въ всички светове. Само така ще разберете какво значи радость, веселие, братство, равенство и любовь. Тогава всѣки ще каже: „Заслужава си да страда човѣкъ, за да придобие Божията Любовь.” Днешнитѣ страдания не могатъ да се сравнятъ съ радостьта и славата, които ни очакватъ въ бѫдеще на Земята, на Слънцето и на звѣздитѣ. Турете Любовьта за основа на живота си. Въ нея се криятъ условията и възможноститѣ за здраве, щастие и успѣхъ. Тайна молитва 4. Беседа отъ Учителя, държана на 22 августъ, 1943 г. 10 ч. с. София – Изгрѣвъ.
  18. 1943_08_22 День на Любовьта

    "Вѣчното благо". Съборни беседи отъ Учителя, държани презъ лѣтото на 1943 г. Издание 1944, София. Книгата за теглене PDF Съдържание День на любовьта Казано е въ Писанието, че знанието възгордява. – Кое знание прави човѣка гордѣливъ? – Обикновеното, човѣшкото знание. Който е придобилъ Божественото знание, той е скроменъ и смиренъ. Обаче, не всѣки ученъ е гордѣливъ. Има прости и неучени хора, които сѫ крайно гордѣливи. Обикновено, младитѣ моми сѫ гордѣливи. За тѣхъ гордостьта е като червилото и бѣлилото, съ които мажатъ лицата си. Както се бѣлосватъ кѫщитѣ отвънъ и отвѫтре, така момитѣ се бѣлосватъ и червисватъ отвънъ, а отвѫтре внасятъ гордостьта. Въ този смисълъ, гордостьта е вѫтрешна мазилка. Както дъждътъ и вѣтърътъ развалятъ мазилката на кѫщата, така и вѫтрешнитѣ и външни условия на живота разтърсватъ съзнанието на човѣка и постепенно го освобождаватъ отъ гордостьта. Остане ли гордостьта за дълго време въ човѣка, той постепенно се смалява, докато най-после се прегърби и остарѣе. Стариятъ казва, че животътъ нѣма смисълъ и започва да слиза надолу. Слизането подразбира остаряване, а качването – подмладѣване. Слизането е свързано съ по-малко опасности отъ качването. Като слиза, човѣкъ отива въ долината на живота, дето има ядене и пиене. Ленивиятъ се стреми къмъ долината и равнината, защото тамъ условията за живота сѫ по-леки. – Какъвъ е произходътъ на лѣностьта? Кой я роди? – Гордостьта. Гордѣливиятъ е подобенъ на фаръ, който осветява пѫтя на параходитѣ. Значи, гордѣливиятъ стои на едно мѣсто и свети на хората. Той мисли, че е разрѣшилъ всички въпроси, за което хората трѣбва да му се кланятъ. Обаче, всѣки фаръ услужва само на едно пристанище, а не на всички. Тъй щото, каквато и да е светлината на гордѣливия, тя свети само до извѣстно мѣсто. Минешъ ли тази граница, светлината на гордѣливия не може да се използва. Даже и нашето слънце, което свети на цѣлата слънчева система, не може да изисква всички системи да отправятъ погледа си къмъ него. Всѣка система отъ планети си има свое слънце, къмъ което нейнитѣ планети отправятъ погледа и вниманието си. Трѣбва ли малкото дете, като се види въ огледалото и се хареса, да пожелае да остане завинаги сѫщото? Колкото и да си красивъ на извѣстна възрасть, не пожелавай да останешъ завинаги съ сѫщата красота и развитие. Хората остарѣватъ по единствената причина, че не познаватъ себе си. Да познавашъ себе си, това значи, да любишъ себе си, т. е. да любишъ Бога въ себе си. Безъ любовь и безъ обичь никакво познаване не сѫществува. Познаването е резултатъ на любовьта, а любовьта е процесъ на съграждане. Който не гради, той престава да живѣе. Който не люби Господа, лесно се поддава на изкушения. Разправяха ми за една отъ опитноститѣ на единъ богатъ и добродетеленъ човѣкъ. Често го посещавали бѣдни, нуждаещи се, да му искатъ помощь. Между тѣхъ било и едно десетгодишно момиченце, което отъ време на време носело писмо отъ майка си. Въ писмото майката описвала положението си и определяла отъ каква сума се нуждае. Сумата се движела отъ 300 ÷ 1000 лв. Момиченцето било чисто, добре облѣчено и се държало доста кокетно. Докато чакало отговоръ на писмото, то се разхождало изъ градината и си откѫсвало по единъ плодъ. Особено му харесвали лешницитѣ, откѫсвало си по нѣколко да си хапне, а нѣкога туряло въ джоба си за своята майка. Единъ день го запитали: Защо берешъ лешници безъ позволение? То отговорило надменно: Колкото съмъ взела, ще ги платя. Така отговаря гордиятъ човѣкъ. Това момиченце иска помощь отъ богаташа, а казва, че ще плати лешницитѣ. Не е въпросъ за плащането. Важно е, че човѣкъ нѣма право да бере плодове или кѫса цвѣтя безъ позволението на господаря. Въ случая, господарьтъ е богатиятъ човѣкъ, а Господарь на цѣлокупната природа е Богъ. Той помага и благославя онѣзи, които Го любятъ, които изпълняватъ Неговата воля. Следователно, ти можешъ да очаквашъ на помощьта на онзи, съ когото си свързанъ. Две души, които любятъ Бога, взаимно си помагатъ. Една красива мома срѣща младъ момъкъ и въ нея се явява желание да го вземе за себе си. Момата представя малкото момиченце, което вижда лешницитѣ и пожелава да вземе нѣколко за себе си и нѣколко за майка си. Не може ли красивата мома да види младия момъкъ, безъ да го пожелае за себе си? Нека се радва, че всички могатъ да гледатъ момъка, да се възхищаватъ отъ него, безъ да принадлежи на нѣкого. Красивата мома и красивиятъ момъкъ принадлежатъ на Бога. Той има право да се разпорежда съ тѣхъ, но, въпреки това, оставя ги свободни. Ето защо, красивата мома трѣбва да иска позволение отъ Бога, да вземе ли момъка за себе си. Така трѣбва да постѫпва и красивиятъ момъкъ, по отношение на момата. Красивата мома и красивиятъ момъкъ сѫ лешници, които никой нѣма право да задържа за себе си, или да ги носи на майка си, безъ позволението на Онзи, Който ги е създалъ. Който пожелава красивитѣ нѣща за себе си, безъ позволението на тѣхния Създатель, върши престѫпление. Красивитѣ нѣща сѫ достояние на всички. Красотата е изразъ на истината. Истината освобождава човѣка, знанието и мѫдростьта го правятъ силенъ, а любовьта му дава животъ. – Защо трѣбва да любя? – За да живѣешъ.– Защо трѣбва да придобивамъ знание? – За да бѫдешъ силенъ. – Защо трѣбва да обичамъ истината? – За да бѫдешъ свободенъ. Значи, ако не си свободенъ, не обичашъ истината; ако си слабъ, невѣжа, нѣмашъ отношение къмъ знанието и мѫдростьта; ако нѣмашъ животъ въ себе си, ти си далечъ отъ любовьта. Щомъ изгубишъ любовьта, ставашъ недоволенъ. Ако знаешъ причината на недоволството, можешъ да подобришъ живота си; ако не я знаешъ, страдашъ, мѫчишъ се, докато нѣщата изгубятъ смисълъ за тебе. И тъй, щомъ сте недоволни, търсете причината за недоволството въ отсѫствието на любовьта въ живота ви. Кога сте изгубили любовьта си, не знаете. Затова казваме, че недоволството не е ваше. Вие го носите въ себе си, но сте го наследили отъ вашитѣ дѣди и баби, които сѫ живѣли хиляди години преди васъ. Въ който моментъ ви посѣти недоволството, спри се и си кажи: Какво искамъ отъ живота? Защо съмъ недоволенъ? Слънцето ме грѣе, праща своята светлина и топлина; вѣтърътъ ме милва, водата ме разхлажда, хлѣбътъ задоволява глада ми. Какво повече искамъ? Ще кажете, че се нуждаете отъ любовьта на хората. Ако е за любовь, търсете любовьта на Бога. Търсите ли любовьта на хората, вие се намирате въ кръчмата на живота. Кръчмарьтъ налива своето вино, упоява ви, развеселява ви, но това веселие продължава кратко време. Стремете се къмъ вѣчнитѣ нѣща, къмъ любовьта на Бога. Казано е: „Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога”. Познаването на Бога има отношение къмъ любовьта. Ще познаешъ Бога и ще Го възлюбишъ. Щомъ възлюбишъ Бога, ще възлюбишъ и ближния си, и себе си. Въ природата сѫществува разуменъ порядъкъ, който не трѣбва да се нарушава. Злото не е въ това, че момиченцето изяло нѣколко лешника, но въ незачитане порядъка на природата. И Ева изяде единъ плодъ отъ забраненото дърво и даде отъ него на другаря си, но за този плодъ ги изпѫдиха отъ рая. Понѣкога малкитѣ погрѣшки носятъ лоши последствия. Кибритената клѣчка е малка, но ако запалите съ нея сламата въ плѣвника на земедѣлеца, нищо нѣма да остане отъ сламата и отъ плѣвника; ако я запалите и поставите между взривни вещества, тѣ ще произведатъ катастрофа. Въ човѣка има слама, която може да се запали, и взривни вещества, които могатъ да експлодиратъ. Достатъчно е да драснете една кибритена клѣчка, за да създаде нещастия и страдания на човѣка. Въ човѣка има различни бомби, останали отъ миналото, които всѣкога могатъ да го изненадатъ. Едни отъ бомбитѣ сѫ избухнали вече, и вие носите последствията отъ тѣхното разрушително действие. Има бомби, които още не сѫ избухнали, тѣ сѫ съ закѫснително действие. Когато най-малко очаквате, тогава ще избухнатъ и ще причинятъ голѣми пакости и нещастия. Изправяйте разрушението на избухналитѣ вече бомби. Пазѣте се отъ тѣзи, които въ бѫдеще ще избухнатъ. Нѣкой иска да стане царь, или пръвъ министъръ въ отечеството си, или поне владика. Това сѫ все голѣми желания, които единъ день ще избухнатъ и ще причинятъ катастрофи. Какво ще направи човѣкъ, ако стане царь? Много царе сѫ сѫществували, много министри сѫ управлявали своитѣ държави, много владици сѫ повдигали гласъ къмъ народа си, но светътъ още не е изправенъ. Светътъ е пъленъ съ министри, учени, философи, майки и бащи, проповѣдници и свещеници, но и тѣ още правятъ погрѣшки. Преди години обикаляхъ България, правѣхъ научни измѣрвания на човѣшкитѣ глави и черепи. Мнозина ме питаха, дали виждамъ погрѣшкитѣ имъ и защо правя тѣзи измѣрвания. – Погрѣшкитѣ на хората не ме интересуватъ. Виждамъ ги и чрезъ тѣхъ уча себе си. Правя научни измѣрвания, за да намѣря добритѣ черти на хората. Като намѣря нѣщо добро, веднага го купувамъ и турямъ въ торбата си. При това, радвамъ се, когато срѣщна млада мома и младъ момъкъ, които иматъ чисти, възвишени желания. Тѣ могатъ да се обичатъ, но не имъ е позволено да желаятъ да ги носятъ на рѫце или на гръбъ. Младата мома, която е здрава и силна нѣма право да желае да се качи на гърба на момъка, да я носи. Това желание е неестествено. Майката и бащата носятъ на рѫцетѣ или на гърба си малкото си дете, което още не може да ходи, Това е въ реда на нѣщата. Обаче, не е позволено на пълнолетния вече синъ или пълнолетната дъщеря да се качватъ на гърба на родителитѣ си, да ги носятъ. Това желание е неестествено. Ще кажете, че родителитѣ носятъ децата си на рѫце отъ любовь. Любовьта е цѣнна дотогава, докато проявитѣ й сѫ естествени. Щомъ се яви една неестествена проява, или едно неестествено желание, любовьта изгубва своята цѣна и смисълъ. Такова нѣщо е и яденето. Всѣко ядене, което се отразява на стомаха добре, е приготвено съ любовь. Ако стомахътъ се разстрои, яденето е приготвено безъ любовь. Пазѣте се отъ мисли, чувства и постѫпки, които разстройватъ организма. Пазѣте се отъ храна, която разстройва стомаха. Едно се иска отъ човѣка: да мисли,чувства и постѫпва правилно; да пѣе и свири хубаво; да се храни съ чиста и здравословна храна. Ако пѣешъ и свиришъ, ще пѣешъ така, че болниятъ да оздравѣе, а умрѣлиятъ да възкръсне. Това значи да прилагашъ новата музика. Ако пѣешъ или свиришъ и възвърнешъ живота на изсъхналото цвѣте, ти прилагашъ новата музика. Ако пѣешъ и свиришъ на цвѣте, което цъфти и се радва на живота, и скоро следъ това изсъхне, ти прилагашъ старата музика. Време е вече хората да се освободятъ отъ старитѣ форми. Откажете се отъ всички мисли и постѫпки, които не се импулсиратъ отъ любовьта. Любовьта се изявява чрезъ даването. Само здравиятъ може да дава. Като дава, човѣкъ се радва, защото е послужилъ на Божествения подтикъ въ себе си. Божественото се изявява чрезъ даване, чрезъ пѣене и свирене, чрезъ прави мисли и чувства. То прави човѣка красивъ. Външно може да не е толкова красивъ, но вѫтрешно е красивъ: лицето му е озарено, засмѣно, отворено за доброто и красивото въ живота. Често външно красивитѣ сѫ вѫтрешно грозни и обратно: външно грознитѣ сѫ вѫтрешно красиви. Външно красивиятъ човѣкъ представя хубаво шише, пълно съ вода. Щомъ се изпразни шишето, човѣкъ обѣднява и погрознява. Вѫтрешно красивиятъ е езеро, което постоянно се пълни отъ притоцитѣ си. Той пои градинитѣ и ливадитѣ, и всичко около него се радва на животъ. Какво представя красотата? – Това е въпросъ, на който мѫчно може да се отговори. Гледайте извѣстно време единъ красивъ човѣкъ, за да намѣрите на лицето му такава основна черта, която при всички условия на живота остава неизмѣнна. Линиитѣ на лицето въ красивия човѣкъ сѫ постоянни и неизмѣнни. Кое е красивото въ човѣка? Ще кажете, че очитѣ сѫ красиви. Очитѣ безъ лицето сѫ страшни. Клепачитѣ правятъ очитѣ красиви. Споредъ нѣкои, красотата на човѣка се крие въ лицето. Обаче, само, лицето не е красиво. Очитѣ, носа, устата, брадата правятъ лицето красиво. Ако устнитѣ увиснатъ, характерътъ на човѣка се изопачава. Въ мѫжетѣ това се скрива подъ мустацитѣ, а въ женитѣ – съ бѣлилото и червилото. Момцитѣ казватъ: Ние ще вървимъ нагоре, а вие – надолу и така ще оправимъ живота си. Добриятъ животъ подразбира добро свирене. Не е достатъчно да имашъ хубава цигулка и лѫкъ, но трѣбва да свиришъ на нея. Красотата трѣбва да се тури на работа. Музикантътъ трѣбва да свири, пѣвецътъ – да пѣе, но да не бѫдатъ кранове, които всѣки може да отваря и затваря. Ще свиришъ и пѣешъ на време и на мѣсто. Често хората затварятъ умоветѣ и сърдцата си и казватъ, че сѫ остарѣли. Тѣ постоянно говорятъ за младинитѣ си, когато сѫ любили. Тѣ мислятъ, че сѫ познали истинската любовь, но сѫ я изгубили. Въ сѫщность, хората сѫ минавали и минаватъ презъ човѣшката любовь. Малцина сѫ познали любовьта като неизмѣнна, вѣчна и могѫща сила. Любовь, която се измѣня, не е истинска. Тя води къмъ разочарования и смърть. Единъ младъ, красивъ французинъ често се подигравалъ съ една стара баба. Тя рѣшила да му отмъсти и да му даде добъръ урокъ въ живота. За тази цель тя се дегизирала така, че никой не могълъ да я познае. Представила се като млада, енергична, пъргава мома. Понеже била опитна, тя успѣла да увлѣче младия момъкъ. Той се влюбилъ въ нея и се оженилъ. Още първата вечерь тя започнала да сваля маската на заблуждението: извадила изкуственитѣ си зѫби и перуката си; следъ това измила лицето си отъ червилото и бѣлилото и му се представила въ истинския си видъ. Като я видѣлъ, той се ужасилъ и избѣгалъ, излъганъ и разочарованъ. Грозна е бабата, защото изгубила силата, свободата, вѫтрешната си красота. Старата баба означава изгубване на истинската любовь. Нѣма по-велико нѣщо за човѣка отъ това, да възприеме живота, който иде отъ Бога. – Кога ще стане това? – Когато дойде редътъ ти. – Много време чакамъ, но нищо не получавамъ – Зависи, кога си подалъ молбата. Ти не си единствениятъ. Милиони хора чакатъ реда си, и ти ще чакашъ. Докато сте на земята, вие трѣбва да дадете възможность на Бога да се прояви чрезъ васъ. Като отидете на онзи светъ, Той ще ви даде възможность да се проявитѣ, както знаете. Кое е правото: ние да се проявимъ, или Богъ да се прояви? Кое, въ сѫщность, наричаме право? Правото участва въ онѣзи постѫпки, които се диктуватъ отъ любовьта, мѫдростьта и истината. Истината носи свобода, мѫдростьта – знание, знанието – сила, любовьта животъ, – а животътъ – движение. Ако не се радвашъ на живота, не се движишъ и не си полезенъ на ближния си, ти не разбирашъ любовьта. Единственото нѣщо, отъ което хората не се отегчаватъ, е любовьта. Щомъ се отегчавате, щомъ животътъ ви се обезсмисля, вие сте далечъ отъ любовьта. Който остарѣва преждевременно, той е вънъ отъ любовьта. – Защо остарявашъ? – Защото носишъ тежъкъ товаръ на гърба си. Снеми тежката си раница и тури по-лека, която можешъ да носишъ безъ прегърбване. За да не влѣзете преждевременно въ старостьта, вие трѣбва да се пазите отъ изкушения и съблазни. Иначе, ще внесете всичкото си довѣрие въ хората, а после ще се отдръпнете. – Защо? – Нѣкаква реакция е станала въ васъ. Въ това отношение, ние приличаме на Настрадинъ Ходжа, който миналъ презъ единъ мостъ и си казалъ: Ако нѣкой остави на моста 99 лири, нѣма да ги взема, ако не сѫ сто. Чулъ го единъ турски бей и рѣшилъ да го изпита. Турилъ на моста 99 лири, когато Настрадинъ Ходжа минавалъ по този пѫть. Като видѣлъ паритѣ, Ходжата бързо се навелъ да ги вземе. Въ това време богатиятъ го запиталъ: Ходжа, защо взе паритѣ? Нали каза, че ако не сѫ сто лири, нѣма да ги вземешъ? Една лира да е по-малко, ще се откажешъ отъ тѣхъ. Ходжата отговорилъ: Който е далъ 99 лири, ще даде още една, да станатъ сто. Значи, не можешъ да не вземешъ 99-тѣ лири, защото ще се намѣри нѣкой да ги открадне. Обаче, едната лира никой не може да открадне. Тя е фиктивна, нереална. Истинскитѣ нѣща всѣки може да краде, а нереалнитѣ – никой. Днесь всички се питатъ, кога ще дойде мирътъ и кой ще го донесе. Трѣбва да се знае, че хората могатъ да правятъ войни, но никога не могатъ да донесатъ миръ. Мирътъ иде отъ възвишения светъ, отъ Бога. – Кога ще дойде мирътъ? – Когато любовьта влѣзе между хората. Тъй щото, очаквайте мира отъ Бога. Мнозина се разочароватъ, не вѣрватъ въ любовьта. Какъ ще вѣрватъ въ любовьта, когато не отварятъ сърдцата си за нея? Тѣ никога не сѫ обичали, а говорятъ за любовьта. Това е все едно да рисувашъ карикатури и да казвашъ, че си добъръ художникъ. Само онзи има право да говори за любовьта, който е любилъ. А само онзи люби истински, който произвежда радость въ душитѣ на окрѫжаващитѣ. Любовь, на която цѣлиятъ светъ се радва, е истинска. Ако никой не се радва на моята любовь, тя не е истинска. Когато яде овце, вълкътъ се радва, но куршумъ го очаква. Ще кажете, че той обича овцетѣ. Обича ги, но тази любовь носи нещастието му. Отворете сърдцата си за Божията Любовь и бѫдете доволни отъ това, което имате. Радвайте се на всѣки човѣкъ, като на себе си. Знайте, че той живѣе въ васъ, и вие въ него. Ако той е красивъ, красотата е и ваша; ако е грозенъ, и грозотата му е ваша. Каквото виждате въ природата, знайте, че е заради васъ. Слънцето изгрѣва, растенията и дърветата цъвтятъ, рѣкитѣ, текатъ заради васъ. – Възможно ли е това? – Ако се радвате на слънцето, ще знаете, че то изгрѣва за васъ. Ако се радвате на дърветата, тѣ растатъ и цъвтятъ за васъ. Ако се радвате на рѣкитѣ, и тѣ текатъ за васъ. – Това е невъзможно? – Тамъ е погрѣшката на съвременнитѣ хора. Тѣ не вѣрватъ, че Богъ живѣе въ тѣхъ. Щомъ повѣрватъ, че Богъ живѣе въ тѣхъ, ще разбератъ, че всичко, което става въ природата, има отношение къмъ своя Създатель. Значи, слънцето изгрѣва, вѣтроветѣ духатъ, рѣкитѣ текатъ, растенията растатъ и цъвтятъ, птичкитѣ пѣятъ, животнитѣ играятъ, хората мислятъ и чувстватъ все заради Господа, за Онзи, Който ги е създалъ. Въ който моментъ Богъ напусне човѣка, цѣлата природа спира движението си. Тогава човѣкъ казва, че животътъ е изгубилъ смисъла си за него, че му е притъмняло предъ очитѣ и т. н. Докато държи въ ума си идеята за Бога, като за нѣщо красиво, възвишено, мощно, човѣкъ е радостенъ и веселъ. Щомъ изгуби тази идея, радостьта го напуща. Достатъчно е да зърнешъ крайчеца на дрехата на Господа, за да бѫдешъ щастливъ презъ цѣлия си животъ. Мойсей видя само края на дрехата Му и се зарадва, придоби такава сила, че можа да изпълни задачата, която му бѣше дадена. И тъй, бѫдете благодарни за всичко, което ви е дадено. Бѫдете благодарни, че слънцето изгрѣва за васъ и се ползвате отъ светлината му. Бѫдете благодарни за свежия въздухъ, който дишате. Бѫдете благодарни за водата, която пиете. Бѫдете благодарни за хлѣба, който ядете всѣки день. Какво по-голѣмо благо може да искате отъ това? Светлината сама влиза въ очитѣ ви, въздухътъ самъ влиза въ дробоветѣ ви, водата лесно влиза въ организма ви и хлѣба съ радость приемате въ устата си. – Защо трѣбва да обичамъ? – За да възприемешъ живота на сѫществата, които обичашъ. Дали обичашъ човѣкъ, животно или растение, ти черпишъ нѣщо отъ него. Ако четешъ книга, и отъ нея черпишъ нѣщо. Обичайте, за да ви обичатъ. Изядешъ единъ плодъ – посѣй сѣмето му. Така ще познаешъ любовьта. Възприемешъ една Божествена мисъль – приложи я. Вземетѣ ножицитѣ и прерѣжете всички връзки, съ които сте свързали и оплѣли Господа въ себе си. Вие Го държите само за себе си и следъ това искате да ви помага. Искате невъзможното. Махнете плочата, която сте турили върху Господа. Сами сте я турили, сами ще я вдигнете. Само така ще възкръсне Богъ въ васъ. Възкресението е новиятъ животъ. Възлюбете Господа въ себе си, да оживѣе и възкръсне Той. Богъ ви е възлюбилъ, но вие не сте доволни отъ Неговата Любовь и търсите човѣшката. Какво представя човѣшката любовь? – Блато, пълно съ миазми, или мочури, въ които само се каляте. Божията Любовь е дълбока вода: бистра, чиста, въ която плуватъ само героитѣ и онѣзи, които любятъ Бога. Бѫдете и вие дълбоки води, да влизатъ въ васъ само добритѣ плувци. Който не може да плува, да не влиза тамъ. Бѫдете дълбоки води, най-малко девѣть километра дълбочина. Приемете любовьта въ себе си, за да ви помогне Богъ. Ще кажете, че любовьта е недостѫпна за васъ. Най-достѫпното нѣщо е любовьта, но за онзи, който я търси искрено. Щомъ влѣзе въ човѣка, тя го подмладява и повдига. Отъ тебе зависи да се подмладишъ. Като станешъ сутринь отъ сънь, погледни се въ огледалото и кажи: Днесь съмъ по-младъ отъ вчера, Нѣщо вѫтре въ тебе ще ти каже: Остарялъ си вече. Кажи: Не се преструвай. Снеми маската отъ лицето си и ще видишъ, че си младъ и красивъ. Помнете: Богъ е великъ, милосърденъ, всѣблагъ. Той нѣма да остави страдание, което да не превърне въ радость. Вие си причинявате едни на други страдания, но Той не търпи това. Взима четката и ги заличава. Той не позволява да разваляте Неговитѣ картини. Не разваляйте Божественитѣ картини. Не бутайте Божественитѣ работи въ себе си. – Лошъ човѣкъ съмъ. – Не говори така. По отношение на Бога ти си добъръ, но не си работилъ достатъчно, да проявишъ доброто въ себе си. Работи, не стой на едно мѣсто, да не станешъ инвалидъ. – Лоши сѫ условията на живота: нѣмаме пари, нѣмаме кѫщи, боледуваме, убиватъ ни и т. н. Какво да правимъ? Казвамъ: Днесь цѣлиятъ светъ страда, пъшка, мѫчи се, вика за помощь. Светътъ е бурно море, можете да се удавите. Ако не знаете да плувате, не влизайте самъ въ морето. Обърнете се къмъ Бога, Той да бѫде съ васъ, при всички случаи на живота ви. Безъ Него вие сте загубени. Преди години бѣхъ въ Варна. Единъ день стоя на брѣга на морето и размишлявамъ. Следъ малко дойде отъ близкитѣ лозя единъ едъръ, снаженъ човѣкъ и веднага се хвърли въ морето, да се кѫпе. Поглеждамъ къмъ него, виждамъ, че се дави и вика за помощь. Отправихъ погледа си къмъ Бога, съсредоточихъ мисъльта си къмъ давѣщия и гледамъ, той изплува надъ водата. После пакъ потъна. Отново съсредоточавамъ мисъльта си, и той пакъ изплува. Тази борба се продължи два–три пѫти, докато изплува надъ водата и излѣзе на брѣга. Защо се дави този човѣкъ? Билъ изпотенъ, а водата – студена и станало бързо свиване на кръвоноснитѣ сѫдове. Като излѣзе на брѣга, казахъ му: Втори пѫть да не влизашъ изпотенъ въ морето, че можешъ да се удавишъ. Благодари на Бога, че бѣхъ на брѣга и видѣхъ, какъ се давишъ, та можахъ да ти помогна. Днесь любовьта казва и на васъ: Не влизайте въ морето сами. Докато любовьта е съ васъ, вие сте въ безопасность. Щомъ ви напусне, ще се удавите. Любовьта носи новото въ света. Потърсете я, и тя ще ви обнови. Това се отнася до Божията Любовь, а не до човѣшката. Ако разчитате на човѣшката любовь, загубени сте. Ето защо, каже ли нѣкой, че ви обича, поставете го на извѣстно разстояние отъ васъ и оттамъ гледайте. Попадне ли на вашия фокусъ, и той ще ви бѫде приятенъ, и вие на него. Тогава и грозниятъ, и красивиятъ ще ви бѫдатъ приятни. Иначе, ще дѣлите хората на добри и лоши, на красиви и грозни. Следователно, всички нѣща, поставени на своя фокусъ, сѫ красиви. Всички нѣща, поставени вънъ отъ своя фокусъ, сѫ грозни. Ако искате да бѫдете добри и красиви, не търсете любовьта, но фокуса на любовьта, и тамъ застанете. Изместите ли се съ единъ милиметъръ отъ фокуса на любовьта, вие губите добротата и красотата си. Христосъ казва: „Вие сте сольта на земята, и ако сольта обезсолѣе, съ какво ще се осоли?" Сольта представя здравословното състояние на човѣшкия умъ и на човѣшкото сърдце. Тя представя фокуса на любовьта. Който попадне въ този фокусъ, той познава Бога и себе си. Той не пита, какъ е обичалъ въ миналото, но какъ обича днесь. Всички познаватъ миналата любовь, която е внесла страданията и разочарованията въ живота, затова се стремятъ къмъ новата любовь, къмъ любовьта на настоящето, чрезъ която Богъ се изявява. Въ миналата любовь си давалъ на ближния си да пие вода отъ шишето, но днесь го завеждашъ при извора съ чиста кристална вода и казвашъ: Пий, колкото искашъ. Гребни вода отъ извора, иди да си измиешъ лицето, рѫцетѣ и краката си. Тази вода ще тѣ очисти и освежи; тя ще внесе вѫтрешенъ миръ и спокойствие въ тебе. Водата символизира живота. Колкото е по-чиста и отъ по-високо мѣсто иде тя, толкова животътъ е по-възвишенъ и чистъ. Този животъ прави човѣка доволенъ. Съвременнитѣ хора не сѫ доволни, всѣки иска нѣщо повече отъ това, което му е дадено. Ако е чиновникъ или учитель въ нѣкой градъ или село, търси по-хубаво мѣсто. Това е неразбиране на нѣщата. Хубаво е мѣстото, дето човѣкъ е намѣрилъ Бога. Следователно, дето и да сте, търсете Бога. Между бѣднитѣ, страдащитѣ и нещастнитѣ има добри условия да намѣрите Бога и да имъ помогнете. Този е пѫтя, по който можете да проявитѣ силата си. Като работи за другитѣ, човѣкъ закрѣпва, става силенъ. Тъй щото, работете за ближнитѣ си, помагайте имъ, за да помагатъ и на васъ. Всѣки день влагайте по една нова мисъль въ ума си и по едно ново чувство въ сърдцето си. Можете ли да направите това, вие влизате въ деня на любовьта, въ който се изграждатъ красивитѣ, мощнитѣ и сладкитѣ нѣща. Желая ви тази година, ако не всѣки день, поне единъ день да живѣете въ любовьта. Прекарате ли такъвъ день, нѣма да се страхувате отъ бомби, отъ болести и страдания. Като се намѣри предъ нѣкаква мѫчнотия, българинътъ казва: „Мечка страхъ, мене не ме е страхъ”. Щомъ каже така, той се качва на крушата и отвисоко гледа на мѫчнотията. Като слѣзе отъ крушата, той не казва, че бѣгалъ отъ мечката, но казва, че се качилъ на дървото, да гледа отвисоко мечката. „Блажени кроткитѣ, защото тѣ ще наследятъ земята”. Желая да бѫдете отъ кроткитѣ хора, отъ хората на любовьта, да наследите земята. Да служимъ поне единъ день на любовьта, както Богъ изисква. 3. Беседа отъ Учителя, държана на 22 августъ, 1943 г. 5 ч. с. София – Изгрѣвъ.
  19. 1943_08_15 Сѫщественото въ живота

    "Вѣчното благо". Съборни беседи отъ Учителя, държани презъ лѣтото на 1943 г. Издание 1944, София. Книгата за теглене PDF Съдържание Сѫщественото въ живота Животътъ има една реална страна, която трѣбва да се постави за основа. Вечнитѣ желания иматъ отношение къмъ реалния животъ, а временнитѣ – къмъ нереалния. Напримѣръ, едно отъ временнитѣ, преходнитѣ желания на човѣка е да стане царь, да заповѣдва на нѣкого. Това е желание не само на хората, но и на животнитѣ. Тази е причината, че и животнитѣ се подчиняватъ на най-силното животно между тѣхъ, като на царь. Най-силниятъ слонъ е царь на слоноветѣ; най-силниятъ лъвъ – царь на лъвоветѣ, най-силниятъ орелъ – царь на орлитѣ; най-мѫдриятъ човѣкъ – царь на хората. Мнозина желаятъ да бѫдатъ царе, но не могатъ. Изобщо, човѣкъ се отличава съ много желания. Не е лошо, че има много желания; лошото е въ незнанието да реализира желанията си. Нѣкой иска да бѫде добъръ и, като не знае, какъ да прояви доброто, самъ се изопачава. Човѣкъ, самъ по себе си, е добъръ. Богъ е вложилъ доброто въ него още отначало; нищо друго не му остава, освѣнъ да се прояви такъвъ, какъвто е роденъ. Преди да познавашъ това, което е вложено въ тебе, ти трѣбва да изучишъ своя организъмъ, съ вѫтрешнитѣ и външнитѣ органи. Човѣкъ има очи, уши, носъ, уста, рѫце, крака, стомахъ, гърди, но не ги изучава, не знае тѣхната външна и вѫтрешна функция, поради което нѣма правилно отношение къмъ тѣхъ. Нѣкой казва: Трѣбва да се освободя отъ стомаха си. – Защо иска да се освободи отъ стомаха си? – Защото смѣсва понятието „търбухъ” съ „стомахъ”. Търбухътъ е мѣсто на нисши желания, а стомахътъ се занимава съ възвишена работа. Ако задоволява нисшитѣ си желания, човѣкъ живѣе въ противорѣчия, отъ които мѫчно се освобождава. Противорѣчията и отрицателнитѣ нѣща се дължатъ на Сатурна. Който се намира подъ влиянието на Сатурна, казва, че не вѣрва въ Бога, на нищо не вѣрва. Той говори така, защото самъ не се познава. Не само, че вѣрва, но вѣрата му отива до суевѣрие. Като чуе, че се продаватъ лотарийни билети, веднага бърза да си купи поне единъ билетъ, да спечели нѣщо. Значи, той вѣрва въ възможноститѣ на лотарията, а не вѣрва въ Бога. Вѣрата крие въ себе си всички възможности на живота. Нѣкой казва, че вѣрва въ Бога, а се оплаква, че това и онова нѣмалъ. Това не е истинска вѣра, но вѣрване. – Защо страда човѣкъ? – Защото иска да се осигури. Нѣкой се осигурява за сто години, безъ да знае, ще живѣе ли толкова години. Да се осигуришъ, това значи, да носишъ непосиленъ товаръ на гърба си. Природата осигурява живитѣ сѫщества само за единъ день – отъ изгрѣвъ до залѣзъ слънце. Какъвъ смисълъ има да натрупашъ цѣли купове книжни пари, които всѣки моментъ могатъ да изгубятъ стойностьта си? Разчитайте на положителното знание, което никога не губи цената си. Съ това знание ще намѣрите скритото богатство въ земята. Който разполага съ истинското знание, отъ единъ декаръ земя може да изкара богатството на 20 декара. Ако посѣе нивата си съ жито, ще изкара едри класове, отъ които сто грама само могатъ да задоволятъ глада на гладния, или да излѣкуватъ безнадеждно болния. Това жито е обработвано съ любовь. Дето присѫтствува любовьта, тамъ е изобилието и радостьта. Житото на сегашнитѣ хора е дребно, слабо, защото не живѣятъ въ любовь. Тѣ постоянно се критикуватъ, обиждатъ, измѫчватъ се и, въ края на краищата, всѣки се оплаква, че животътъ е лошъ. Не е лошъ животътъ, но хората сѫ станали крайни материалисти, уповаватъ повече на материята. Не е лошо да вѣрва човѣкъ въ материята, но сѫщевременно трѣбва да вѣрва въ живота, като сѫщина на Бога. Често религиознитѣ хора, за да подчертаятъ своята набожность, казватъ, че не се нуждаятъ отъ пари. – Отъ какво се нуждаятъ? – Отъ животъ. На всѣки човѣкъ е даденъ животъ, но малцина се ползватъ отъ него, както трѣбва. Въ това отношение, хората приличатъ на онзи български адвокатъ, който пѫтувалъ отъ Търново за Севлиево; по пѫтя билъ нападнатъ отъ разбойници. Тѣ го обрали, взели паритѣ му и двата револвера, които носѣлъ съ себе си. Главатарьтъ на разбойницитѣ го попиталъ: Защо носишъ два револвера съ себе си? – За „зоръ заманъ”. – Какъвъ по-голѣмъ зоръ може да тѣ сполети отъ този? Той носи два револвера, но не може да ги използва. Много хора иматъ пари, безъ да могатъ да се ползватъ отъ тѣхъ. Едни хора иматъ знание, сила, животъ, но не могатъ да се ползватъ отъ тѣхъ. Други пъкъ иматъ гласъ за пѣние, но като дойде време да го приложатъ, не могатъ – нѣкаква простуда ги хванала, поради което гласътъ имъ пресипналъ. Ще кажете, че това се дължи на отсѫствието на култура между хората. Така не се говори. Това сѫ въпроси, които никоя раса досега не е разрѣшила. И бѣлата раса нѣма да ги разрѣши. – Какво означава бѣлиятъ цвѣтъ? – Освобождаване отъ тъмнината на живота, отъ гѫстата материя. – Какво означава черниятъ цвѣтъ? – Животъ въ гѫстата материя. Въ далечното минало чернитѣ хора пожелали да станатъ господари на света, поради което паднали толкова ниско, че и до днесь още не могатъ да се повдигнатъ. Докато е въ тъмнина, човѣкъ не може да направи нищо. Бѫдещата раса ще реализира идеалитѣ на цѣлото човѣчество. Тя е светла раса. Хората на бѫдещата раса ще иматъ две лица, ще виждатъ на всички страни. Тѣ отъ далечъ ще предвиждатъ, кой мисли да прави зло и веднага ще му напишатъ писмо, да го предупредятъ. Тѣ знаятъ, че никой нѣма право да изнасилва брата си, да мисли и върши зло. Съвременнитѣ хора сѫ ограничени въ разбиранията си, поради което бащата казва на сина си: Ти трѣбва да ми бѫдешъ благодаренъ! Азъ тѣ отхранихъ, азъ тѣ спасихъ и т. н. – Никой никого не е изхранилъ. Слънцето е работило и постоянно работи върху живитѣ сѫщества, а Богъ ги възраства и поддържа живота имъ. Въпреки това, ще се яви човѣкътъ съ своето съзнание, да казва, че той изхранилъ нѣкого, или го повдигналъ. Ако подъ „азъ” разбирашъ Бога въ себе си, правъ си. Но ако мислишъ, че ти, човѣкътъ, си направилъ всичко, на кривъ пѫть си. Каквото правишъ, прави го въ името Божие. Считай, че Богъ въ тебе прави доброто. Той помага и повдига хората. Той ги кредитира, а ти само се подписвашъ на полицата за порѫчитель. Дадешъ ли пари на нѣкого, дай ги съ довѣрие. Какъ ще разполага той съ тѣхъ, това е негова работа. Знай, че този човѣкъ, преди да поеме нѣкакво задължение къмъ тебе, първо се задължава къмъ Бога. Вложи довѣрието си въ своя ближенъ и не се страхувай. И той ще ти отговори съ довѣрие. Какво виждаме днесь? Хората сѫ недоволни едни отъ други и постоянно следятъ, на кого колко е дадено. Единъ се радва, че получилъ много; другъ се оплаква, че получилъ малко. На едного се дава повече по две съображения: или защото може да използва даденото разумно, или го изпитватъ, какъ ще се справи съ богатството. На другъ се дава малко, за да го заставятъ да работи, да приложи дарбитѣ и способноститѣ си. Ако му дадатъ голѣмо богатство, той ще напусне училището и ще престане да се развива. Нѣкой се оплаква, че освѣнъ една цигулка, нищо друго не е получилъ отъ баща си. Радвай се на цигулката си. Настрой я добре и започни да свиришъ, да веселишъ хората, да ги заставишъ да пѣятъ и играятъ. – Не искамъ да стана цигуларь. – Споредъ мене, за предпочитане е да свиришъ и пѣешъ, да си изкарвашъ прехраната съ цигулката, отколкото да чакашъ наготово да тѣ хранятъ. Какво прави природата? И тя пѣе и свири, и тя заставя хората, животнитѣ и растенията да скачатъ и играятъ. Достатъчно е да духне вѣтърътъ, за да разиграе и хората, и животнитѣ, и растенията. Дърветата се огъватъ, клоноветѣ пѣятъ и свирятъ своята пѣсень. Ако вѣтърътъ не огъва дърветата, не навежда и не изправя растенията, тѣ не биха се развивали. Това показва, че въ природата има разумность. Благодарение на тази разумность, нищо не е произволно. Мнозина се плашатъ отъ бомби, бѣгатъ, криятъ се, да не ги изненадатъ. За да се запазятъ отъ бомбитѣ, започватъ да се молятъ. Тѣ търсятъ Бога въ страшни моменти на живота си. И това е добро. Иначе, тѣ никога нѣмаше да помислятъ за Него. Страшно е, наистина, да тѣ изненада бомба. И въ природата има бомби, но резултатитѣ сѫ добри. Снѣгътъ, дъждътъ падатъ въ видъ на малки бомби, но всички живи сѫщества ги очакватъ съ радость. Тѣ носятъ своето благословение. Даже и градътъ, който причинява извѣстни пакости, носи своето благословение. Когато вали градъ, въздухътъ се озонира. Използвайте благата, които разумната природа праща на земята. Въ всѣко нѣщо се крие нѣкакво добро. Даже и въ злото се крие извѣстно добро. Това вижда само разумниятъ човѣкъ, който може да различава нѣщата. Съвременнитѣ хора сѫ склонни да виждатъ повече лошото и злото въ света, отколкото доброто. – Защо? – Защото не знаятъ, какъ да се пазятъ. Тѣ сѫ обиколени отъ невидими сѫщества, които не ги обичатъ и постоянно мислятъ, какъ да имъ причиняватъ пакости и злини. Въ това отношение, и смъртьта е единъ отъ невидимитѣ неприятели на човѣка. Тя го обира, като разбойникъ, и го занася на онзи светъ. Ако не любитѣ Господа, ще ви ограбятъ и изядатъ. Обаче, казано е въ Писанието: „Нѣма да оставишъ подобния си да види изтление”. Значи, Богъ нѣма да остави човѣшката душа да погине. Днесь отъ всички се изисква да работятъ върху себе си, да придобиятъ повече светлина, топлина и сила. Това се постига чрезъ съзнателна, вѫтрешна работа. Ще работите, докато придобиете начинъ да превръщате злото въ добро. Само така ще разберете, че злото иде като възмездие на онзи, който не люби. Доброто иде като възмездие на онзи, който люби. Който люби, той е готовъ да работи, да учи, да придобива знания. Така ще научите Божествения порядъкъ. Следвайте пѫтя на любовьта, която дава възможность на човѣка да познае Бога, своя ближенъ и себе си. Който следва пѫтя на любовьта, той може да изправи погрѣшкитѣ си и да подобри своя животъ. Казано е въ Битието: „Въ начало създаде Богъ небето и земята. А земята бѣше неустроена и пуста; и тъмнина бѣ върху бездната. И Духъ Божи се носѣше върху водата”. ( – 1 и 2 ст.). – Богъ създаде небето и земята, но земята се нуждае отъ небето. Богъ и разумниятъ светъ и до днесь още устройватъ земята. И човѣкъ, съзнателно или несъзнателно, чрезъ космитѣ на главата си, като чрезъ антени, възприема мисли отъ висшитѣ светове и продължава да се усъвършенствува. Ще кажете, че това не ви интересува, то се отнася до ученитѣ хора. И вие сте били учени. Ако проследите историята на вашето минало, ще видите, колко томове научни и философски книги сте написали, колко закони сте създали, какъвъ редъ и законность сте внесли въ света. Ако нѣкой се осмѣлявалъ да не изпълни волята ви, веднага получавалъ наказанието си. Сега сте дошли на земята инкогнито, да не ви познаятъ неприятелитѣ ви. Вие сте облѣкли дрехата на смирението и сте дошли като ученици – да учите, да възприемете новото знание и да изправите погрѣшкитѣ си. Следователно, като се срѣщате, не се питайте, отде идете и какво носите, но вижте, отъ какво се нуждаете. Ако единъ отъ васъ е гладенъ, другиятъ трѣбва да го нахрани. Като нахраните човѣка, той ще се разположи, ще се отвори и ще започне да ви разправя историята си, отъ която ще научите нови нѣща. Мнозина дохождатъ при мене и ме питатъ: Отде идешъ? – Оттамъ, отдето идешъ и ти. – Азъ нищо не зная за себе си, нищо не помня. – Влѣзъ въ архивата на своя животъ, дето е написана цѣлата ти история, и чети. Азъ зная твоята история. Тя датира отъ времето на създаването на първия човѣкъ. Тогава ти си билъ въ рая, при добри условия, но единъ день въ райската градина влѣзе адептъ, въ форма на змия, и тѣ изкуши. И до днесь още носишъ последствията на това изкушение. И змията пострада, но и хората, родени отъ Адамъ и Ева, още не сѫ свободни отъ тази змия. Ще дойде день, когато тѣ ще приематъ доброволно закона на любовьта и ще му се подчинятъ. Който живѣе въ любовьта, той е свободенъ. Съвременнитѣ хора иматъ криво понятие за любовьта. Тѣ смѣсватъ чувствата и страститѣ си съ любовьта. Тѣ се влюбватъ, женятъ се и мислятъ, че това е любовь. Момъкътъ обича една мома и, за да я накара да му обърне внимание, той колѣничи предъ нея, нарича я божество, своя спасителка. Той е готовъ да се жертвува за нея. Момата го поглежда и си мисли: Ще видишъ, какво божество съмъ! Нека се оженимъ, тогава ще се разберемъ. Момъкътъ колѣничи, но и той си мисли, че това е временно. Ще дойде день, когато тя ще колѣничи предъ него. Тогава ще й покаже, какво е той. Момъкътъ и момата се гледатъ въ очитѣ, но погледътъ имъ е мѫтенъ, лишенъ отъ Божествената светлина. Момата не трѣбва да оставя момъка да колѣничи предъ нея; и момъкътъ не трѣбва да оставя момата да колѣничи предъ него. Защо да не отидатъ при единъ чистъ планински изворъ и тамъ да колѣничатъ? Защо да не отправятъ погледа си къмъ Бога и на Него да уповаватъ? Ще кажете, че като колѣничатъ, момата и момъкътъ изразяватъ смирението си. Не е така. Смирениятъ човѣкъ не е слабъ. Отъ него и смъртьта се страхува. Смирениятъ е свободенъ човѣкъ. Той е обиколенъ съ приятели, съ които сподѣля мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ си. Той сподѣля съ тѣхъ стремежитѣ на своята душа и духъ. Какви по-добри приятели може да има човѣкъ отъ своя умъ, своето сърдце, своята душа и отъ своя духъ? Който има тѣзи четири приятели, той е богатъ. Около него всѣки день ще се групиратъ все повече и повече хора, които ще му помагатъ. Приятелството се подържа чрезъ честность и разумность. Ако не си честенъ и разуменъ, приятелитѣ ще тѣ изоставятъ. Дали си учитель, свещеникъ, или търговецъ, ще бѫдешъ честенъ. Днесь човѣчеството се нуждае отъ честни, добри, силни и справедливи хора. Една бѣдна жена заболѣла и се обърнала къмъ лѣкарь за съвѣтъ. Лѣкарьтъ й препорѫчалъ да пие по три лъжици на день дървено масло. Обаче, тя нѣмала пари, да изпълни съвѣта на лѣкаря. Помислила си, какво да прави, съ какво да замѣсти дървеното масло. Изведнъжъ й дошло на умъ да го замѣсти съ свинска масъ. Понеже имала достатъчно свинска масъ, тя я стопила и прекарала презъ една дървена цевь. Значи, вмѣсто дървено масло, тя пила свинска масъ, но съ вѣра, че ще се поправи. Наистина, въ скоро време тя се поправила. Навсѣкѫде разправяла, какъ заместила дървеното масло съ свинска масъ и се излѣкувала. Въ сѫщность, свинската масъ не е за препорѫчване. Свинята е символъ на краенъ индивидуализъмъ. Ако само една свинска клѣтка влѣзе въ човѣшкия организъмъ, други четири-петь клѣтки трѣбва да я обиколятъ и пазятъ, да не направи нѣкаква пакость. Свинскитѣ клѣтки причиняватъ по-голѣми пакости, отколкото могатъ да свършатъ нѣкаква полезна работа. Като знаеше това, Мойсей забрани на евреитѣ да ядатъ свинско месо. Ако бѣха приложили Мойсѣевия законъ, евреитѣ щѣха да бѫдатъ въ по-добро положение, отколкото сѫ днесь. Но тѣ приложиха само онѣзи закони, които бѣха въ тѣхенъ интересъ. Последователитѣ на Мойсѣя разбираха много нѣща буквално, поради което се натъкнаха на голѣми противорѣчия и недоразумѣния. Като се натъкнаха на закона за жертвата, евреитѣ започнаха да колятъ агнета, овце, кокошки – да ги принасятъ въ жертва, за да омилостивятъ Господа, но Той имъ отговори чрезъ пророцитѣ. Кой ви даде право да жертвувате живота на другитѣ сѫщества? Днесь отъ всички се изискватъ чисти умове, жертва се прави въ човѣшкия умъ и човѣшкото сърдце, да се познае човѣкъ, какво представя той. Каквото и да се говори на съвременнитѣ хора, повечето отъ тѣхъ затварятъ очитѣ и ушитѣ си, не искатъ да виждатъ и чуватъ. Обаче, ако имъ говорите за злато, за богатство, широко отварятъ очитѣ и ушитѣ си. Всички хора търсятъ златото, всички искатъ да бѫдатъ богати. Лесно можете да намѣрите злато. Въ природата има злато на много мѣста. Достатъчно е да развиете обонянието си, за да го намѣрите. То има ухание като карамфилъ; насочете носа си къмъ него и ще го намѣрите. Обаче, както цвѣтята могатъ да се кѫсатъ въ краенъ случай, за цѣръ, така и златото въ земята може да се разрови само въ специаленъ случай. Не е позволено на човѣка да кѫса цвѣтята за удоволствие. Ако ги кѫса за удоволствие, трѣбва да върне живота имъ. Млади моми и булки се кичатъ съ цвѣтя, но не знаятъ, че единъ день трѣбва да върнатъ живота имъ. Редътъ и порядъкътъ въ природата изисква това и се налага на хората. Като не знаятъ нейнитѣ закони, хората кѫсатъ цвѣтята, отнасятъ се небрѣжно къмъ тѣхъ и казватъ: Това сѫ цвѣтя, тѣ нѣматъ никакви усѣщания, никакво съзнание. Не е така. Ясновидецътъ вижда задъ всѣко цвѣте по едно разумно сѫщество. Така видими и невидими сѫщества се грижатъ за човѣка. Човѣкъ е разумно сѫщество, но, въпреки това, се страхува. Аеропланъ мине надъ главата му, и той започва да трепери, да не хвърли нѣкаква бомба отгоре. Ако аеропланътъ мине и нищо не хвърли, човѣкъ казва: Този пѫть се спасихъ, но другъ ще дойде. Вѣрата на човѣка е слаба. И религиозниятъ, и светскиятъ човѣкъ се заканватъ на авиаторитѣ, искатъ да имъ отмъстятъ. Защо да не пожелаятъ да заспятъ и да се върнатъ назадъ, а трѣбва да ги убиватъ? Убийството е забранено. Човѣкъ разполага съ много методи. Защо да не приложи такъвъ методъ, който да повдигне и него, и неприятеля му? Когато войската на единъ отъ израилскитѣ царе била така притисната отъ неприятеля, че трѣбвало да загине, пророкъ Елисей се явилъ при царя и му казалъ: Царю, ела да видишъ, какъ ще бѫде поразена неприятелската войска. Царьтъ отговорилъ: Неприятельтъ е по-многочисленъ отъ насъ. – Ела съ мене, да видишъ, колко сѫ съ насъ, казалъ пророкътъ. Той го завелъ въ гората и му отворилъ очитѣ да прогледа. Царьтъ се учудилъ на голѣмото количество войска, която била скрита въ гората. Следъ това Елисей ослѣпилъ неприятелската войска. Царьтъ го запиталъ: Да ги убия ли всичкитѣ? – Нѣма да убивашъ нито единъ; ще ги завържешъ и изпратишъ при тѣхния господарь. Следователно, когато ви се даде власть, не злоупотрѣбявайте съ нея. Не пожелавайте на човѣка по-голѣмо зло отъ това, което го сполетѣло. Не желайте злото на никого. Ако желаешъ злото на ближния си, и на тебе ще се случи сѫщото. Тогава ще разберешъ, какво значи, да желаешъ злото на човѣка. Ако искашъ да живѣешъ добре, желай на всѣки човѣкъ това, което желаешъ за себе си. Като постѫпвашъ така, предъ тебе ще се отвори широкъ, необятенъ светъ. Днесь всички се запитватъ, кой ще побѣди. Казвамъ: Силниятъ, умниятъ и добриятъ ще побѣди. Ако не стане така, побѣдата ще бѫде временна. Новото иде съ всичката си сила въ света и ще се наложи. Съвременнитѣ хора се страхуватъ отъ новото, да не разклати основитѣ на живота имъ. Не се страхувайте отъ новото. То не създава катаклизми, защото постепенно измѣства старото. Дръжте се за старото, но не отхвърляйте новото. Пѣйте старитѣ си пѣсни, но приемайте и новитѣ. Всѣка пѣсень е на мѣстото си. „Който пѣе, зло не мисли”, казва българската поговорка. Пей, вѣсели се и не мисли зло на никого. – Какъ да пѣя? – Ще пѣешъ соло, като герой или героиня на сцената; ще пѣешъ и въ хоръ. Важно е да пѣешъ, да проявишъ доброто въ себе си. Честенъ, добъръ и справедливъ ще бѫдешъ, ако искашъ да пѣешъ хубаво. Като пѣешъ, ще се научишъ да се молишъ. Молитвата има отношение къмъ музиката. Нѣкои религиозни мислятъ, че като се молятъ на Бога, всичко имъ се нарежда добре. Каквото пожелаятъ, ще стане. Така е, но при условие, че вършите Божията воля. Който е въ съгласие съ Бога и върши Неговата воля, получава отговоръ на молитвата си. Който не е въ съгласие съ Бога, не получава отговоръ на молитвата си. Който върши Божията воля, всѣкога се нагажда къмъ онова, което Богъ е предвидилъ. Той може да каже, че молитвата му е приета. Обаче, който не върши Божията воля, ще се чуди, защо не получава отговоръ на молитвата си. Ето, тази година българитѣ се радватъ на голѣмо плодородие. То е резултатъ на малкото добро, което тѣ сѫ направили въ миналото. Какво е това добро, ще остане тайна. Нѣкога тѣ сами ще разбератъ, кое е това добро, за което днесь Богъ щедро ги възнаграждава. Значи, за малко добро, Богъ щедро отплаща. Ще кажете, че за голѣмо добро ще получите още по-голѣмо възнаграждение. Не е така. Богъ възнаграждава човѣка за малкото добро, което прави; за голѣмото добро оставя на други, да му благодарятъ. Много естествено. Всички виждатъ голѣмитѣ добрини; всички говорятъ за тѣхъ и благодарятъ. Богъ плаща за малкитѣ добрини, едва видими. Единъ богатъ американецъ се прочулъ съ голѣмитѣ си добрини. Направилъ църква, сиротопиталище, училище, за които пожертвувалъ хиляди долари. Всички вѣстници писали за него, хвалели го и благодарили. Дошълъ краятъ на живота му, и той се преселилъ на онзи светъ. Като се видѣлъ между близкитѣ си, той не искалъ да остане при тѣхъ, но веднага се отправилъ къмъ вратата на рая и потропалъ. Свети Петъръ го посрѣщналъ и запиталъ: Какво искашъ? – Искамъ да влѣза въ рая, между праведнитѣ. – Какви добрини си правилъ на земята, за да имашъ право на тукашенъ житель? – Направихъ една голѣма църква, сиротопиталище, училище, болница. – Какво получи срѣщу това? – Благодарностьта и похвалата на хората. Всички вѣстници писаха за мене, за голѣмитѣ добрини, които правѣхъ. – Значи, платено ти е за това добро. Спомни си нѣкое добро, което никой не знае и за което не ти е платено. Американецътъ се почесалъ по главата и започналъ усилено да мисли, да намѣри поне едно добро, за което никой не писалъ. Най-после си спомнилъ, че единъ день го спряла на пѫтя една бѣдна, нещастна вдовица, която го молѣла да й помогне. Понеже много бързалъ, той не обърналъ внимание на нея, но тя го последвала и настоятелно го молѣла за помощь. За да се освободи отъ нея, той й подхвърлилъ единъ доларъ и продължилъ пѫтя си. Свети Петъръ казалъ: Това добро заслужава разглеждане. Да отидемъ при Господа, Той да се произнесе, какво възнаграждение ти се пада. Богъ изслушалъ внимателно свети Петъръ и казалъ: Дайте му два долара и го пратете отново на земята. Едва сега американецътъ разбралъ погрѣшката си. Не трѣбваше да се възмущава той отъ бѣдната вдовица, но да се спре, да я изслуша внимателно и да я покани у дома си, дето можѣше да я нахрани, облѣче и подобри положението й. Христосъ казва: „Боленъ бѣхъ, не ми помогнахте; жаденъ бѣхъ, не ме напоихте; гладенъ бѣхъ, не ме нахранихте; въ затворъ бѣхъ, не ме посѣтихте”. Нѣкой човѣкъ е боленъ, нуждае се отъ помощьта на ближния си, но той казва: Нѣмамъ време да се занимавамъ съ болни хора. Предприелъ съмъ голѣми работи, които поглъщатъ всичкото ми време. Да се занимава човѣкъ съ голѣми работи, това значи, преждевременно да остарѣе. Старостьта представя зимата на живота. Презъ това време дърветата сѫ покрити съ снѣгъ, безъ листа и плодове. Разумнитѣ и добри хора посрѣщатъ зимата съ радость. Затова казваме, че зима, лошо време, сѫществуватъ за лошитѣ хора; пролѣть и добро време сѫществуватъ за добритѣ хора. Лошитѣ хора живѣятъ на сѣверния полюсъ, а добритѣ – на екватора и въ умѣрения поясъ. Кой човѣкъ е добъръ и кой – лошъ, това се познава по енергиитѣ, които изтичатъ отъ различни мѣста на организма. Достатъчно е да пипнешъ човѣка по рѫцетѣ, по носа, по ушитѣ, по скулитѣ, за да познаешъ, колко е добъръ и здравъ. Ако погледнешъ лицето му отъ дветѣ страни на скулитѣ, ще разберешъ, какво е състоянието на стомаха му. Ако лицето му подъ скулитѣ е хлътнало, стомахътъ му е слабъ. Не е ли хлътнало, стомахътъ му е здравъ, силенъ, добре работи. За такъвъ човѣкъ казватъ, че лицето му е като мѣсечинка. Здравъ е човѣкътъ. По-добре ли е да е сухъ, съ пожълтѣло лице и хлътнали страни? Казватъ за нѣкого, че е жълтъ, изпитъ, като светия. Не е право това. Светията не е изпитъ и жълтъ. Лицето му има особенъ цвѣтъ, особени черти. Той е художникъ и скулпторъ, самъ рисува чертитѣ на лицето си, самъ вае своята статуя. Ще кажете, че животътъ на светията е недостѫпенъ за обикновения човѣкъ. Значи, да водишъ чистъ и светъ животъ е недостѫпно, а да посветишъ цѣлия си животъ на една жена или на единъ мѫжъ, това е възможно. Защо момата и момъкътъ да не посветятъ живота си на нѣкаква велика идея? Защо да не служатъ на Бога? Добро нѣщо е женитбата. Още по-добре е хората да се обичатъ. Но когато младата мома се жени, трѣбва да пита Господа, харесва ли нейния избраникъ. Ако не го харесва, не трѣбва да се жени за него. Богъ може да не хареса и втория, и третия избраникъ, тя трѣбва да чака. Може дванадесетиятъ по редъ да се хареса на Господа, тя трѣбва да чака и да търпи. Ако бърза, тя ще се натъкне на такива страдания, каквито не е очаквала. Всѣко нѣщо трѣбва да се извършва на опредѣленото за него време. Всѣка мисъль, всѣко чувство трѣбва да се възприематъ и приложатъ на своето време. Често хората се готвятъ за нѣща, които сѫ далечъ отъ тѣхъ, и не мислятъ за близкото бѫдеще. Преди години дойде при мене една млада мома, иска да я приема, да й кажа нѣщо, отъ което зависи щастието й. Понеже бѣхъ много заетъ, отказахъ да я приема. Тя започна да се моли и да настоява да я приема. Отъ моя приемъ зависи нейното щастие. Най-после я приехъ. Какво искаше да знае? Интересуваше се, дали ще бѫде щастлива, ако се ожени за своя възлюбенъ. Погледнахъ я и разбрахъ, какво я очаква. Не искахъ да й казвамъ, но налагаше се да бѫда прямъ, да не премълчавамъ истината. Запитахъ я: Готова ли си да ти кажа истината? – Готова съмъ. Слушай тогава: Никаква женитба не тѣ чака. Ти трѣбва да се готвишъ за онзи светъ. Ще живѣешъ още две години. Презъ това време трѣбва да четешъ Евангелието, да се приготвишъ за другия светъ. Има една вѣроятность да избѣгнешъ ранната смърть, но това е единъ случай на хиляда. Приготви се за невидимия светъ, дето животътъ е смисленъ, богатъ съ блага и възможности. Ако минешъ кризата благополучно, пакъ ела при мене. Но до това време бѫди будна. Чети Евангелието и го прилагай. Сега и на васъ казвамъ: Отворете книгата на любовьта и четете, какво е писалъ Богъ въ нея. Тази книга крие въ себе си знанието на цѣлия светъ. Въ нея е писано за растенията, животнитѣ, камънитѣ, водите и т. н. Като изучавате растенията, ще видите, колко голѣмо е тѣхното търпение и трудолюбие. Изучавайте водитѣ, които извиратъ, текатъ и напояватъ земята и растенията, утоляватъ жаждата на пѫтницитѣ и ще видите, какъ тѣ губятъ своята чистота, безъ да се възмущаватъ. Очиствайтѣ ги, безъ да се смущаватѣ, защото и васъ понѣкога ви калятъ. Изучавайте въздуха, светлината, топлината и вървѣте напредъ. Научете се да изпълнявате Божията воля като животнитѣ, растенията, камънитѣ, водитѣ, въздуха, светлината и топлината, за да бѫдатъ доволни отъ васъ, както сѫществата на земята, така и тѣзи, които живѣятъ на небето. Богъ изпитва човѣка чрезъ животнитѣ. чрезъ растенията, чрезъ всичко, което го обикаля. Като видишъ едно животно, ти казвашъ: животно е това. Ако е конь, казвашъ: Конь е това. Така говори само онзи, който не разбира цената на Божественото. Той не знае, че Божественото Начало е скрито въ всѣко живо сѫщество. Въ невидимия светъ животнитѣ иматъ съвършено другъ видъ отъ този, който представятъ на земята. Задъ всѣко животно стои по едно разумно, възвишено сѫщество, което го управлява. Който гледа на живитѣ сѫщества съ почить и уважение, той цѣни още повече своитѣ ближни. Ако срѣщне една бѣдна вдовица, той не гледа на нея съ пренебрѣжение, но въ лицето й вижда Бога, Който го изпитва. Той веднага ще я покани у дома си, ще я нагости и ще й помогне материално, безъ да я морализира, безъ да й проповѣдва, какво да прави и какъ да живѣе. Единъ американски проповѣдникъ канелъ всѣки недѣленъ день на обѣдъ у дома си по едно бѣдно дете, на което давалъ обѣдъ и малка парична сума. Преди да започвали обѣдътъ, проповѣдникътъ прочиталъ заедно съ детето „Отче нашъ”. Следъ това детето се нахранвало добре и си отивало. Единъ недѣленъ день проповѣдникътъ поканилъ едно бѣдно дете, което му дало добъръ урокъ. Започнали да четатъ „Отче нашъ”. Проповѣдникътъ четѣлъ, и детето повтаряло следъ него. Като дошли до стиха „Който Си на небето и на земята”, детето се замислило и замълчало. – Повтаряй следъ мене! – казалъ проповѣдникътъ. Детето мълчало. – Повтаряй, иначе нѣма да ти дамъ обѣдъ. Детето пакъ мълчало. – Най-после проговорило: Наистина ли Богъ е нашъ Баща? – Да, Богъ е нашъ Баща – потвърдилъ проповѣдникътъ. – Тогава, ти си мой братъ – казало детето и млъкнало. И тъй, бѫдете внимателни къмъ всички хора, животни и растения, къмъ които и Богъ е внимателенъ. Всѣко растение, къмъ което Богъ е внимателенъ, е лековито. Като проявява внимание къмъ по-малкитѣ сѫщества отъ себе си, човѣкъ се самовъзпитава, става добъръ слуга на своя умъ, на своето сърдце, на своята душа и на своя духъ. Като имъ служи, той се учи отъ тѣхъ. Единственитѣ нѣща, чрезъ които човѣкъ се развива, това сѫ неговиятъ умъ, сърдце, душа и духъ. Чрезъ тѣхъ се проявява Божественото. Ето защо, вѣрвайте на първата мисъль и на първото чувство, които минаватъ презъ ума и сърдцето ви. Всѣка следваща мисъль или чувство могатъ да ви излъжатъ. Като разчиташъ на Божественото, всѣкога ще бѫдешъ радостенъ и веселъ. Който разчита на Божественото Начало въ себе си, никога не се смущава, никога не се обезвѣрява. Следователно, ако видите човѣкъ съ вѣра въ Бога, въ ближния си и въ себе си, ще знаете, че той е далъ ходъ на Божественото Начало. Работете върху ума си, да се справите съ страха. Колкото по-безстрашливи ставате, толкова по-лека ще бѫде раницата, която носите. Работете за усилване на вѣрата си. Защо трѣбва да се безпокоитѣ, какво ще стане съ България? Защо се безпокоитѣ за жена си и децата си? Богъ, Който е създалъ света, има предвидъ всички народи. Той е промислилъ и за България, и за вашитѣ деца. Ще имате страдания и изпитания, но ще се справите съ тѣхъ. Щомъ имашъ деца, ще имашъ изпитания; щомъ имашъ мѫжъ, ще имашъ изпитания; щомъ имашъ жена, ще имашъ изпитания. Колкото си по-богатъ, толкова по-голѣми ще бѫдатъ изпитанията и страданията ти. Приемете Божията Любовь и я приложете. Радвайте се на всичко, което виждате: на небето, на слънцето и луната, на звѣздитѣ, на дърветата, на цѣлата природа. Въ всичко виждайте проява на Бога. Дето е Богъ, тамъ е любовьта и светлината. Тамъ е истината и свободата. Дето е любовьта, тамъ е раятъ. Който живѣе въ любовьта, той е намѣрилъ вече своитѣ братя и сестри, които го обичатъ и чиято любовь сѫществува презъ вѣковетѣ. Неизчерпаеми съкровища се криятъ въ човѣшката душа, но тя трѣбва да се отвори, да проникне въ нея Божествената светлина, топлина и сила. 2. Беседа отъ Учителя, държана на 15 августъ, 1943 г. 10 ч. пр. обѣдъ. София – Изгрѣвъ.
  20. 1943_08_15 Вѣчното благо

    "Вѣчното благо". Съборни беседи отъ Учителя, държани презъ лѣтото на 1943 г. Издание 1944, София. Книгата за теглене PDF Съдържание Вѣчното благо Размишление върху мисъльта: Богъ е вѣчниятъ изворъ на живота. Въ десета глава отъ Евангелието на Матея Христосъ обръща вниманието на ученицитѣ си върху онова, което имъ е нужно въ живота. Така Той иска да ги освободи отъ излишни грижи и потрѣби. Въ 12 глава отъ Марка Христосъ отговаря на въпроси, зададени отъ фарисеитѣ и садукеитѣ. Тѣ оставатъ учудени отъ отговоритѣ на Христа, макаръ че не имъ понасяло. Като изучаватъ свещенитѣ книги, въ които е описанъ живота на миналитѣ поколѣния, хората виждатъ предразположението на човѣка къмъ погрѣшки и опущения. Всички хора искатъ да угодятъ на Бога, че, като отидатъ на онзи светъ, да живѣятъ добре, да бѫдатъ между ангели и светии. Ако искашъ само да надзърнешъ въ онзи светъ, да видишъ, какъ живѣятъ възвишенитѣ сѫщества, това е лесна работа. То е все едно, да отидешъ на театъръ, да видишъ, какъ играятъ актьоритѣ и да се върнешъ у дома си. Обаче, това не е постижение. Има смисълъ да отидешъ на онзи светъ, но да живѣешъ както живѣятъ възвишенитѣ сѫщества, да се приобщишъ къмъ тѣхъ. Евреитѣ разбраха буквално Писанието, поради което и до днесь страдатъ. И до днесь още те носятъ последствията на своето криво разбиране за истинския животъ. Не се живѣе по буквата на нѣщата. Буквата умъртвява, а Духътъ оживѣва. Съвременнитѣ хора, християни или не, изпадатъ въ погрѣшкитѣ на евреитѣ. Днесь християнски народи воюватъ помежду си. Въ името Божие тѣ вършатъ нѣща, които не сѫ угодни на Бога. Въпреки това, тѣ казватъ, че, каквото става на земята, е въ реда на нѣщата. Но да оставимъ настрана работитѣ на външния светъ. Ние нѣмаме право да сѫдимъ никого. Който е създалъ света, Той има право да сѫди. Защо воюватъ хората, това е тѣхна работа; защо се върти земята, това е нейна работа; защо грѣе слънцето, това е негова работа; защо растатъ дърветата, това е тѣхна работа; защо текатъ рѣкитѣ, това е тѣхна работа; защо човѣкъ живѣе така, а не иначе, и това е негова работа. Ние нѣмаме право да се бъркаме въ нѣща, които сѫ далечъ отъ насъ. Задачата на човѣка е да намѣри сѫщественото въ живота. – Кое е сѫщественото? – Вѫтрешнитѣ прояви на живота, изявенъ чрезъ чувствата и мислитѣ на човѣка. Казано е за човѣка, че Богъ вдѫхналъ въ ноздритѣ му дихание, и той станалъ жива душа, започналъ да чувствува. Значи, първо се явили чувствата въ човѣка, а после – мислитѣ му. Като резултатъ на чувствата и мислитѣ се явяватъ човѣшкитѣ постѫпки. Щомъ чувствата и мислитѣ на човѣка сѫ прави, и постѫпкитѣ му ще бѫдатъ прави. Ще кажете, че, за да постѫпва право, човѣкъ трѣбва да бѫде ученъ. Не е така. Не всѣки ученъ постѫпва право. Важно е да мисли и чувствува право. Христосъ дава примѣръ за лошия и недобросъвѣстенъ домоначалникъ, който ялъ и пилъ и не изпълнилъ волята на своя господарь. Този домоначалникъ не управлявалъ мислитѣ и чувствата си, както трѣбва. Той се разпусналъ, заради което господарьтъ му не останалъ доволенъ отъ него. На всѣки човѣкъ е дадена задачата да бѫде домоначалникъ на своитѣ мисли и чувства, да ги направлява правилно. Но той яде и пие съ тѣхъ и не изпълнява работата си добре. Така той измѫчва ума, сърдцето и душата си. Следъ това се запитва: Какво ме очаква на онзи светъ? – Скърцане съ зѫби. Какво трѣбва да се прави, за да се наследи добъръ, чистъ животъ? Всѣки иска да живѣе добре, въпреки това, пренебрѣгва своя животъ, а се интересува, кой какъ живѣе. Постоянно чувате да се казва, че нѣкой не живѣе добре, не мисли и не чувствува право, не ходи ритмично. Така трѣбва да постѫпва само онзи, който е изправилъ живота си. Но, който се изправилъ, той помага на хората и никого не сѫди. – Какъ трѣбва да ходи човѣкъ? – Това е въпросъ отъ голѣмо значение. Не е безразлично, какъ стѫпвашъ и какъ се движишъ. Разумниятъ светъ държи смѣтка за всѣка неправилно изразходвана енергия. На всѣка изразходвана енергия отговаря извѣстна придобивка. Следователно, човѣкъ има право да изразходва извѣстно количество енергия, но срѣщу нея трѣбва да е спечелилъ или придобилъ нѣщо. Можешъ да ходишъ по театри, по концѣрти, но непремѣнно трѣбва да придобиешъ нѣщо. Така се оправдава употрѣбената енергия. Ако нищо не придобивашъ, ще тѣ държатъ отговоренъ за енергията, която си изразходвалъ. За всичко въ живота се плаща. Който не разбира този законъ, самъ се пита, защо работитѣ му не вървятъ добре. – Много просто – правишъ погрѣшки. Какво се иска отъ цигуларя, който свири въ симфонически оркестъръ? – Чистота и точность въ свиренето. Ако грѣши и не свири чисто, ще го изпѫдятъ. Който живѣе въ широкия светъ, може да прави погрѣшки. Но ако се готви за Царството Божие, тамъ не могатъ да го приематъ. Въ Царството Божие приематъ хора, които не грѣшатъ, които се отказали вече отъ слабоститѣ на обикновения човѣкъ. Нѣкой критикува ближнитѣ си и се готви да влѣзе въ Царството Божие. Това е невъзможно. Тамъ критиката е абсолютно изключена. Той критикува своя ближенъ, но самъ не знае, какъ да постѫпва. Ако го поставятъ на мѣстото на неговия ближенъ, и той ще направи сѫщитѣ погрѣшки, а нѣкога и по-голѣми отъ него. Разговарятъ се двама приятели. Единиятъ пита другия: Защо се подхлъзна? – Не можахъ да се задържа. – Защо не можа да се задържишъ? – Наклонътъ бѣше голѣмъ. Хванахъ се, но наклонътъ ме повлече. – Слабохарактеренъ си, затова не издържа. – Покажи ми, какъ да се държа. Какво става въ края на краищата? Онзи, който морализира приятеля си, стѫпва на наклонената площь, но веднага се подхлъзва и пада по-лошо отъ първия. И това е естествено. Кой обикновенъ човѣкъ, хвърленъ въ гореща вода, не се изгорилъ? Ще кажете, че внимание се изисква. Колкото и да си внимателенъ, горещата вода ще тѣ изгори. Нѣкои хора сѫ крайно внимателни, но, въпреки това, сѫ изгаряли крака, рѫката си съ гореща вода. Важно е, какво да се прави противъ изгореното. Най-напредъ трѣбва да се намаже съ кисело млѣко. Да се върнемъ къмъ сѫщественото. Кое е сѫщественото въ живота? – Служенето на Бога. Да служишъ на Бога, това значи, да си готовъ на всѣкакви жертви за любовьта. Кой човѣкъ би напусналъ нощемъ топлото си легло, за да отиде да помогне на нѣкой страдащъ? Той ще се върти на една, на друга страна въ леглото си и ще отложи излизането си за другия день подъ предлогъ, че времето не е хубаво, че не е разположенъ и др. Той говори за служене на Бога, за любовь къмъ ближния, а не е готовъ на най-малката жертва. Това не е служене, не е любовь. Като не иска да изпълни Божията воля, човѣкъ казва: Тази работа не е за мене. – Коя работа е за тебе? Мѫжътъ се отказва отъ своето предназначение; жената се отказва отъ своето предназначение, децата – сѫщо и, въ края на краищата, всички сѫ недоволни отъ живота си. Мѫжъ, който не може да въздействува на жена си съ своя умъ, не е на мѣстото си; жена, която не може да въздействува на мѫжа си съ своето сърдце, сѫщо не е на мѣстото си. И най-после, ако майката и бащата не могатъ да въздействуватъ съ ума и сърдцето си на своитѣ деца, тѣ не сѫ на мѣстото си. Не е майка, нито баща онзи, който само ражда децата си, безъ да може да имъ въздейства. Това раждане е подобно на излюпването на яйца въ инкубаторитѣ. Пиленцата се излюпватъ, но майка нѣматъ. Следователно, не е лесно да родишъ дете; не е лесно да родишъ една светла мисъль, едно светло чувство или една възвишена постѫпка. Раждането подразбира минаване презъ голѣми изпитания и страдания. Мнозина се питатъ, защо трѣбва човѣкъ да страда. На този въпросъ се поставя другъ: Защо пъкъ да не страда? Да се задава такъвъ въпросъ, това значи, да питате, защо човѣкъ трѣбва да диша, да яде, да пие вода. Не може ли да живѣе безъ въздухъ, безъ вода и храна? Който иска да живѣе безъ въздухъ, безъ вода и храна, да отиде въ другия светъ, дето престава и дишането, и храненето. Обаче, докато е на земята, човѣкъ диша, пие вода и се храни. Нѣма по-голѣмо благо за човѣка отъ това, да възприема светлина, въздухъ, вода и храна. Животътъ на земята безъ ядене е цѣлъ адъ. Значи, раятъ на земята се крие въ яденето. Когато нѣкое възвишено сѫщество иска да види земния рай, то слиза между хората, въ време на ядене. Ако иска да види небесния рай, човѣкъ се качва на небето въ моментъ, когато тамошнитѣ жители ядатъ. И тъй, човѣкъ трѣбва да има ясна представа за храненето. Велико нѣщо е да ядешъ отъ храната, която Богъ е приготвилъ за човѣка отпреди хиляди години. Още при създаването на човѣка, у Бога възникнала идѣята за неговото хранене. Да се хранишъ, това подразбира да възприемашъ Божествения животъ. Да възприемашъ Божествения животъ, това значи, да се хранишъ съ светлина, въздухъ, вода и хлѣбъ. Човѣкъ трѣбва да има свещено отношение къмъ светлината, въздуха, водата и хлѣба, да ги разбира. Не е достатъчно да отворишъ очитѣ си и да кажешъ, че около тебе е светло; не е достатъчно да разширишъ дробоветѣ си и да поемешъ въздухъ; не е достатъчно да пиешъ вода, да ядешъ хлѣбъ и да кажешъ, че си задоволилъ жаждата и глада си. Това е механическо отнасяне къмъ нѣщата. Ти ще използвашъ разумно благата на живота, само когато ги приемашъ съзнателно и съ любовь. Иначе, ще виждашъ светлината около себе си, но ще живѣешъ въ тъмнина; ще дишашъ въздухъ, и пакъ ще се задушавашъ; ще пиешъ вода, и все жаденъ ще ходишъ; ще ядешъ вкусни ястия, но, въпреки това, ще остарявашъ. Възприемайте всичко съ любовь. Само така ще се ползвате отъ Божието благословение. Вършете всичко съ любовь. Любовьта трѣбва да присѫтствува въ всѣка мисъль, въ всѣко чувство и всѣка постѫпка. При любовьта плодоветѣ зрѣятъ и сладки ставатъ; безъ любовь плодоветѣ оставатъ зелени и горчиви. При любовьта водата тече и върши работа; вънъ отъ любовьта, водата престава да тече, хваща жабунякъ и се вмирисва. Дето е любовьта, тамъ има хармония и красота. Вънъ отъ любовьта, хората се критикуватъ, сърдятъ се, плачатъ, страдатъ, и животътъ имъ се обезсмисля. Дето е любовьта, тамъ е раятъ. Въ безлюбието пъкъ е адътъ. Въ рая цари законътъ на свободата и любовьта, а въ ада – законътъ на ограничението, насилието и безлюбието. На вратата на ада виси надписъ: Тукъ управляватъ силнитѣ. Следователно, ако мислишъ, че силата ще ти помага, знай, че всѣкога ще се намѣри по-силенъ отъ тебе. Въ рая, силниятъ слугува на слабия по любовь; въ ада, слабиятъ слугува на силния по принуждение. Какво означава слугуването? – Да слугувашъ, това значи, да изпълнявашъ разумно закона на любовьта. Лесно се говори за служенето, но трѣбва да знаешъ, какъ да служишъ. Какъ ще кърми майката новороденото си дете, ако нѣма млѣко? Значи, служительтъ трѣбва да има млѣко, храна, съ която да подържа живота на онѣзи, на които служи. Това означава стихътъ: „Ако не ядете плътьта ми и не пиете кръвьта ми, нѣмате животъ въ себе си”. Ще кажете, че има нѣщо противорѣчиво въ този стихъ. Защо детето може да се храни съ млѣкото на майка си, а възрастниятъ не може да се храни съ плътьта и кръвьта на Христа? Каквото представя майчиното млѣко за детето, такова е Христовата плъть и кръвь за Неговитѣ последователи. Плътьта и кръвьта на Христа представятъ Божието Слово. Затова Христосъ казва: „Не само съ хлѣбъ може да се живѣе, но и съ всѣко Слово, което излиза отъ устата на Бога”. Казано е още въ Евангелието: „Всичко, каквото искате, ще ви се даде. Каквото вържете на земята, ще бѫде вързано и на небето; каквото развържете на земята, ще бѫде развързано и на небето. Ако кажете на тази планина да се премѣсти, тя ще се премѣсти”. Всичко това е възможно, когато се върши въ името Божие, когато прилагате Божието Слово. – Може ли да се мѣстятъ планини? – Планината символизира извѣстна мѫчнотия. Защо, въ името Божие, да не премѣстишъ мѫчнотията отъ пѫтя си и да продължишъ свободно движението си? Голѣмо изкуство е да знае човѣкъ да мѣсти мѫчнотиитѣ и изпитанията си. За да се справятъ съ мѫчнотиитѣ си, религиозниятъ си служи съ вѣрата, а учениятъ – съ знанието си. Но за това сѫ нуждни силна вѣра и голѣмо знание. Единъ бѣденъ, религиозенъ човѣкъ постоянно се молилъ на Бога да се подобри животътъ му по нѣкакъвъ начинъ. Макаръ и бѣденъ, той билъ доволенъ отъ положението си, но жена му постоянно го ругаела, натяквала му за вѣрата и упованието му въ Бога и казвала: Каква полза имашъ отъ вѣрата си въ Бога? Вижъ, съсѣдитѣ не вѣрватъ въ Бога, не правятъ добрини, но всѣки день животътъ имъ се подобрява: хамбаритѣ имъ сѫ пълни, говедата се увеличаватъ, паритѣ – сѫщо. Дотегнало на бѣдния човѣкъ да слуша укоритѣ на жена си, но пакъ не роптаелъ. Случило се, че най-богатиятъ му съсѣдъ заболѣлъ и билъ на смъртно легло – никой не могълъ да му помогне. Богъ внушилъ на бѣдния човѣкъ, да вземе 20 върбови листа, да ги свари и да даде на болния си съсѣдъ да пие, съ условие, да го възнагради щедро. Ако му плати добре, ще оздравѣе; иначе, ще отиде на онзи светъ. Бѣдниятъ съсѣдъ изпълнилъ съвѣта на Господа и се явилъ при болния съ готово лѣкарство. Той предалъ думитѣ на Господа, както му било внушено. Богатиятъ, доволенъ отъ щастливия случай, казалъ на съсѣда си: Приятелю, давамъ ти 200000 лева. Ако е нужно, ще ти дамъ двойно. – Достатъчно ми сѫ 200000 – отговорилъ бѣдниятъ и скроменъ съсѣдъ. Болниятъ пилъ отъ лѣкарството, и следъ нѣколко деня здравето му се подобрило. Ще кажете, че бѣдниятъ си послужилъ съ изнудване. Това не е изнудване, но методъ, чрезъ който богатиятъ се учи да разтваря сърдцето си. Ако е въпросъ за изнудване, всички съвременни хора си служатъ съ насилие, предъ което съзнателно затварятъ очитѣ си, да не виждатъ и разбиратъ. На кого принадлежи златото въ света? На кого принадлежи житото? На кого принадлежатъ всички блага въ живота? Всичко принадлежи на възвишенитѣ, на разумнитѣ сѫщества, които работятъ съ името на Бога. Въпреки това, хората взиматъ тѣзи блага и разполагатъ съ тѣхъ, както намиратъ за добре. Съ тѣхното злато се вършатъ голѣми престѫпления. Американцитѣ, които минаватъ за уменъ народъ, преди години, въ голѣмото изобилие на жито, рѣшили да си служатъ съ жито, вмѣсто съ вѫглища. Тѣ намѣрили, че при това плодородие, житото ще замѣсти вѫглищата за индустриални цѣли. Ако това е станало, не е ли насилие? Житото е дадено за храна на хората, а не за гориво. Всѣки народъ има извѣстно неразбиране на Божия законъ, поради което носи последствията. Мнозина злоупотрѣбяватъ съ житото. Ако сѫ производители, искатъ да го продаватъ скѫпо, да печелятъ. Ако сѫ купувачи, искатъ да го купуватъ евтино, съ сѫщото желание – да печелятъ. Не е позволено да се злоупотрѣбява съ житото. Продай го на цѣна, която да посрѣщне разходитѣ и труда ти. Купи го на цѣна, която да не ощети производителя. Голѣмото плодородие се дължи не толкова на външнитѣ условия, колкото на вѫтрешнитѣ. Като съединитѣ външнитѣ и вѫтрешнитѣ благоприятни условия, изобилието ще бѫде още по-голѣмо. Днесь земедѣлецътъ се оплаква отъ лоша година, отъ неплодородие и т. н. – Защо? – Защото работата му е безъ любовь. Той оре нивата си безъ любовь: бие воловетѣ си, кара се съ работницитѣ си, съ жена си и децата си. Той жъналъ, млѣлъ житото си пакъ безъ любовь. Фурнаджията мѣсилъ и пекълъ хлѣба безъ любовь. Какво може да даде такъвъ хлѣбъ? Направете опитъ да посѣете единъ декаръ земя съ жито, но презъ всичкото време да работитѣ съ любовь: да разорете земята, да посѣете и ожънете житото съ любовь; да го смѣлите на воденицата съ любовь; да го омѣсите и опечете съ любовь. Яжте следъ това този хлѣбъ и ще видите, какъвъ ще бѫде резултатътъ. Презъ всичкото време на работата си да не кажете една лоша дума, да не отправите единъ лошъ погледъ, да не допуснете една лоша мисъль, или лошо чувство. Това значи, да работи човѣкъ съ любовь. Кое е отличителното качество на добрия човѣкъ? Какъ се познава, кой живѣе добре и кой води лошъ животъ? На това вие сами ще отговорите. Важно е, че Богъ благославя всѣки, който прави добро. Ето, тази година българитѣ направиха едно добро, заради което имъ се даде голѣмо плодородие. Какво е това добро, нѣма да кажа, да не се съблазнятъ. Ако продължаватъ да правятъ добрини, въ бѫдеще ги очаква по-голѣмо благословение. Ако не живѣятъ добре, всичкитѣ блага ще имъ се отнематъ. У Бога нѣма лицеприятие. Всѣки човѣкъ, религиозенъ или светск