Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'Извънредни Беседи'.



More search options

  • Търсене по таг

    Отделяйте таговете с запетая.
  • Търсене по автор

Тип съдържание


Categories

  • Петър Дънов

Форуми

  • Петър Дънов - беседи - стар правопис
    • Беседи - стар правопис
    • Томчета с беседи
    • Други книги със стар правопис
    • Молитви
    • Други материялии информация за стария правопис
    • Форум за споделяне на работа.
    • Паневритмия
  • Други книги със стар правопис
    • Други книги със стар правопис

Категории

  • Беседи първи издания
    • Извънредни беседи
    • Неделни Беседи
    • Общ Окултен Клас
    • Младежки Окултен клас
    • Утринни Слова
    • Съборни беседи
    • Рилски беседи (Съборни)
    • Младежки събори (Съборни)
  • Стари издания със стар правопис
  • Беседи - нови издания със стар правопис
  • Нови издания със стар правопис
  • Вестници със стар правопис
  • Други книги със стар правопис

Открити 31 резултата

  1. "Дигни одъра си" Извънредна беседа 1938 г. "Дигни одъра си", единична извънредна беседа, изнесена от Учителя на 22 март 1938г., Първо издание - 1938, София Книгата за теглене на PDF Дигни одъра си - 22 март 1938 г.
  2. 1938_03_22 Дигни одъра си

    (текстът ще бъде добавен)
  3. Голѣмиятъ братъ Извънредна беседа, държана от Учителя в навечерието на 1939 г. (31 декември 1938 г.). Според каталога датата е 31.12.1938 г. Книгата за теглене - PDF* Голѣмиятъ братъ - 31.12.1938 г., София * Бележка: В изданието към което е даден линка, датата е 1.01.1939 г.
  4. 1938_12_31 Голѣмиятъ братъ

    (текстът ще бъде добавен)
  5. Майката на времето Книгата за теглене 1.Майката на врѣмето 1.01.1932г. София 2.Единниятъ животъ, 22.03.1932г. София
  6. 1932_03_22 Единниятъ животъ

    (текстът ще бъде добавен)
  7. 1932_01_01 Майката на врѣмето

    (текстът ще бъде добавен)
  8. Тихиятъ гласъ Беседа изнесена от Учителя срещу новата година - 1929 (31. декември - 1 януари 1929) Книгата за теглене "Ето една брошура, която също липсва в пакетите, които пуснах. Тя е отпечатана в отделна брошурка 1929г. Води се извънредна беседа и е изнесена в полунощ на нова година 31.12.1928 и 1.01.1929. в София, Изгрев. Изданието е ценно, защото е със стария ръкопис, по-късните отпечатвания са с нов." Христо Вътев Тихиятъ гласъ - 1 януари 1929 г.
  9. 1929_01_01 Тихиятъ гласъ

    (текстът ще бъде добавен)
  10. Разумно разбиране Извънредна беседа от Учителя на 22 март 1934 г., София Книгата за теглене Разумно разбиране - 22.03.1934
  11. 1934_03_22 Разумно разбиране

    (текстът ще бъде добавен)
  12. 1930_11_23 Общение съ Бога

    (текстът ще бъде добавен)
  13. Общение съ Бога Извънредна беседа, държана от Учителя на 23 ноември 1930 г., Издание 1931 г. Книгата за теглене Общение съ Бога - 23 ноември 1930 г.
  14. Вѣнецътъ на Живота Три бесѣди от цикъла бесѣди прѣдъ духовна група отъ сестри /четвъртъчни бесѣди/ Съдържание: Хигиена на човѣшката Душа,8 февруари 1917 г., Вѣнецътъ на Живота,15 февруари 1917 г. Волята Божия,29 мартъ 1917 г., Сборникътъ „Великата Майка“ съдържа бесѣди, изнасѣни отъ Учителя въ периода 1917-1932г. прѣдъ особенъ крѫгъ отъ слушатели: омѫжени жени /духовни сестри/. Съставенъ е отъ сестра Елена Андрѣева като хронологиченъ цикълъ отъ дешифрирани стенограми, които сѫ били съхранѣвани тайно на Изгрѣва до 1990г. Въ сборника е включена и бесѣдата „Съчетание на отношенията“, изнесена само прѣдъ братя на 8. августъ 1920г. Настоящото издание се основава на изданието на издателство „Бѣло братство“ отъ 1994г., томъ първи. Уточнение: Тъй като не ни е извѣстенъ надѣжденъ рѣчникъ, съставенъ по правилата на Дриновско-Иванчевския правописъ, сме ползвали книгата на Русинъ Русиновъ „История на българския правописъ“, рѣчници отъ български езикъ на чужди езици и Библията. Молимъ читателя да ни извини за евентуални пропуски.
  15. 1928_03_22 Изгрѣвитѣ на слънцето

    http://beinsadouno.bg/index.php?/files/file/101-%7B?%7D/ От книгата "Изгрѣвите на слънцето", единична извънредна беседа, 22 март, 1928 г, Издание 1928 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание 6 ч. с. „На Изгрѣвъ“. Изгрѣвитѣ на слънцето. Тази година трѣбва да имате прѣдъ видъ законитѣ на природата, въ които цари абсолютна свобода, и вашитѣ отношения къмъ тѣзи закони. Какво нѣщо е правилното разбиране на извѣстна Божествена идея? За да дойдете до Божественитѣ идеи, вие трѣбва да започнете най-първо отъ елементарнитѣ, отъ видимитѣ, отъ чисто физическитѣ работи. Забѣлѣжете, напримѣръ, при процеса на яденето, храната, която слиза въ стомаха, върви по свой опрѣдѣленъ пѫть, но при движението си надолу, тя срѣща и единъ кръстопѫть. Прѣди да слѣзе храната въ стомаха, срѣща отверстието на дихателната система, и ако попадне тамъ, послѣдствията ще бѫдатъ лоши. Това не е правилно разбиране, това не е правилниятъ пѫть въ движението на храната. Тя трѣбва да отиде на своето мѣстоназначение. Дойдемъ ли до човѣка, и въ неговия животъ има двѣ разклонения: едното води къмъ физическия свѣтъ, а другото — къмъ духовния, къмъ невидимия свѣтъ. Затова, слѣдъ като се приеме храната по физически начинъ правилно, настава другъ процесъ: тази храна трѣбва да се смѣли и възприеме отъ организма така хубаво, че човѣкъ да изпитва отъ това голѣма приятность. Слѣдъ туй трѣбва да стане процесъ на раздѣляне: чистата храна, прѣвърната въ кръвь, да се изпрати на цѣлото тѣло, да разнася живота, а нечистата храна, т. е. часть отъ храната, която не се съгласява съ човѣка, да се изхвърли навънъ. Тази часть отъ материята казва: „Азъ съмъ на особено мнѣние, азъ мисля друго-яче, не като васъ“. И тогава, човѣкътъ, по единъ деликатенъ начинъ, ѝ казва: „Щомъ сте на особено мнѣние, свободни сте да вѣрвате, въ каквото искате, да живѣете споредъ вашето мнѣние: ето, вратата е отворена, заповѣдайте навънъ!“ Онази часть отъ храната, която е съгласна съ човѣка, минава въ бѣлитѣ дробове, оттамъ въ мозъка и образува мисъльта. Значи, до извѣстно мѣсто и двата вида материя — и тази, която се съгласява съ човѣка, и тази, която не се съгласява, вървятъ заедно, а послѣ се раздѣлятъ. Въ духовния животъ има три пѫтя, по които човѣкътъ, или неговитѣ енергии едноврѣменно вървятъ: по пѫтя на неговата воля, по пѫтя на неговото сърце и по пѫтя на неговия умъ или интелигентность, или тъй наречения, пѫть на човѣшкия духъ. Това сѫ три пѫтя, три отдѣлни живота, чрѣзъ които Божествената енергия слиза на земята. Тия три пѫтя сега сѫ необходими за васъ. Между тия пѫтища има абсолютно съгласие. Храната, която възприемате по пѫтя на вашия умъ, трѣбва да слѣзе въ вашето сърце и послѣ въ вашата воля. Ако храната върви по пѫтя на вашата воля, послѣ трѣбва да се качи въ сърцето и оттамъ въ ума. Отдѣто и да възприемате храната, два пѫтя я чакатъ: тя ще върви или по низходящъ или по възходящъ пѫть. Когато говоримъ за Божествената мисъль, подразбираме човѣшката глава. Когато говоримъ за сърцето, подразбираме душата, тъй, както се проявява на земята. Когато говоримъ за волята, подразбираме физическия човѣкъ, т. е. законитѣ, които сѫществуватъ въ физическия свѣтъ. Ние не можемъ да измѣнимъ тия закони. Когато хората казватъ, че физическиятъ животъ е несъвмѣстимъ съ духовния, това е тѣхно специфично разбиране. Между физическия и духовния свѣтъ нѣма разединение, тѣ сѫ въ абсолютно съгласие. Когато казватъ, че между физическия и духовния животъ нѣма нищо общо, това говори за погрѣшнитѣ схващания на хората, които сѫ резултатъ на извѣстни натрупвания отъ миналото въ мисъльта. И днесъ човѣчеството трѣбва да се освободи отъ тия натрупвания, отъ тѣзи криви разбирания. Животътъ на плътьта, материалниятъ животъ, както днесъ го схващатъ хората, наистина, нѣма нищо общо съ духовния животъ. Но ако разберемъ материалния животъ тъй, както е даденъ отъ Бога, той е красивъ животъ. Божествено разбиране трѣбва да имаме за материалния животъ! Та казвамъ: въ свѣта има три изгрѣва. Първиятъ изгрѣвъ е изгрѣването на физическото слънце. Това слънце всички посрѣщатъ: и хора, и животни, и растения. Нѣма живо сѫщество по лицето на земята, което да не посрѣща физическото изгрѣване на слънцето. Вториятъ изгрѣвъ е духовниятъ — изгрѣвътъ на слънцето въ духовния свѣтъ. Той е въ момента, когато нашето слънце е въ зенита. Често запитватъ: защо хората живѣятъ повече физически, материаленъ животъ, отколкото духовенъ? Причината за това е, че тогава човѣкъ се намира въ тази фаза на своя животъ, когато слънцето на физическия свѣтъ е въ своя зенитъ, въ най-голѣмата си сила. Тогава той е богатъ, щастливъ, намира се окрѫженъ отъ слава и величие. Той е силенъ, радва се на живота си и се весели, не мисли, че иде залѣзъ на това слънце. Въ този моментъ на живота му изгрѣва духовното слънце, но ярка е свѣтлината на физическото слънце, заслѣпява човѣка, и той не може да види онази мека, приятна свѣтлина, що носи слънцето на духовния животъ. Третиятъ изгрѣвъ е Божествениятъ — изгрѣвътъ на слънцето въ Божествения свѣтъ. Това е моментътъ, когато физическото слънце залѣзва. Днесъ хората, които не сѫ разбрали още физическия изгрѣвъ на слънцето, отиватъ да наблюдаватъ залѣза, т. е. Божествения изгрѣвъ, но не го виждатъ, не го възприематъ, и казватъ: залѣзе слънцето! Не, тѣ още не сѫ готови да разбератъ, какво значи залѣзъ на слънцето. Залѣзътъ на физическото слънце подразбира изгрѣвъ на Божественото. Залѣзе ли слънцето, хората трѣбва да се радватъ, че Божественото слънце изгрѣва. Обаче, тѣ, като не разбиратъ това нѣщо, казватъ: залѣзе нашето слънце! Не, не е залѣзло слънцето, но е изгрѣло въ Божествения свѣтъ. Това значи: човѣкътъ, който се е намиралъ въ своята слава и величие, слиза отъ това мѣсто и започва да възлиза къмъ Божествения свѣтъ. Старитѣ хора, като не разбиратъ този новъ животъ, казватъ: залѣзе нашиятъ животъ, залѣзе нашата младость, старини дойдоха! Казвамъ: стариятъ човѣкъ е дѣте на Божествения свѣтъ. Той е залѣзълъ за физическия свѣтъ, но е изгрѣлъ за Божествения. Когато остарѣешъ, ти си Божествено дѣте. Когато си на 40 — 50 годишна възрасть, ти си дѣте въ ангелския свѣтъ. Когато си на 4—5 години, ти си дѣте въ физическия свѣтъ. Тъй трѣбва да схващате различнитѣ възрасти въ вашия животъ. Вървите ли по този естественъ пѫть, ще знаете, че до седма годишна възрасть вие сте дѣте на физическия свѣтъ; отъ 7 — 14 години сте дѣте на ангелския свѣтъ; отъ 14 — 21 години сте дѣте въ Божествения свѣтъ. Ето защо, когато човѣкъ стане на 21 годишна възрасть, всичко рѣшава лесно, много е смѣлъ въ постѫпкитѣ си — Богъ е съ него. Отъ 21 годишна възрасть нагорѣ тия периоди на живота се повтарятъ отново. Отъ 21—28 годишна възрасть човѣкъ се намира въ втората фаза на физическия си животъ. Той започва да мисли, какъ по-добрѣ да нареди живота си: пожелава да се ожени, да си направи кѫща. Намира жена, оженва се, раждатъ му се дѣца и заживѣва физически животъ. Всички казватъ за него: този човѣкъ стана материалистъ. Отъ 28 — 35 годишна възрасть той започва да мисли и да живѣе по-духовно. Казва: човѣкъ не трѣбва да мисли само за материални работи, но трѣбва да се погрижи и за духовното, за умственото възпитание на дѣцата. Сега той се намира въ втората фаза на ангелския животъ. Отъ 35 — 42 годишна възрасть, човѣкъ навлиза въ втората фаза на Божествения животъ. Той вече се прѣдава на истинско служене на Бога. Отъ 42 годишна възрасть нагорѣ, човѣкъ наново влиза въ физическия животъ, но вече въ третата фаза на този животъ, а именно — физическия животъ на Божествения свѣтъ. Този животъ се продължава отъ 42 — 48 годишна възрасть. Отъ 48 — 55 годишна възрасть човѣкъ се намира въ третата фаза на ангелския животъ. И най-послѣ, отъ 55 — 63 годишна възрасть той е въ третата фаза на Божествения животъ. И слѣдъ тази възрасть пакъ се прѣповтарятъ тия фази на живота, съ все по-нови и нови постижения и придобиване на познания. Тази година азъ искамъ всички да видите духовното слънце, погледътъ ви да бѫде насоченъ къмъ него. Както виждате, на хоризонта вече се е зачервило. Това показва, че вѣтъръ ще има. Съ тази червенина природата казва: човѣкъ трѣбва да мисли! Червениятъ цвѣтъ е признакъ на война, Затова природата казва: ти ще воювашъ, но който воюва, трѣбва да мисли! Не мислишъ ли, не можешъ да воювашъ правилно. Който не мисли въ врѣме на воюването, той ще бѫде битъ, ще го ранятъ и въ резултатъ на това ще му турятъ на гърдитѣ кръстъ за храбрость и ще го произведатъ герой. Получи ли една-двѣ рани, този човѣкъ започва да мисли. Питамъ: струва ли човѣкъ да се бие и да получи толкова рани? — Не, не заслужава човѣкъ да се бие; отъ послѣдствията на своитѣ постѫпки той ще се научи да мисли правилно. Сега, желая у всинца ви да се зароди прѣзъ тази духовна година силно желание за вѫтрѣшна свѣтлина, съ която да работите непринудено. Физическитѣ работи ставатъ съ принуждение, духовнитѣ работи ставатъ по съгласие, а Божественитѣ работи ставатъ по абсолютна свобода. Знаете ли, какво нѣщо е абсолютната свобода? Господъ не обича да вижда своитѣ дѣца залѣти въ сълзи. Той има особено мнѣние за тия дѣца, които плачатъ. Когато човѣкъ плаче, то е все едно. че го заливатъ съ вода. Щомъ Богъ те види съ сълзи на очитѣ, Той се радва, че си се окѫпалъ. Вие ще кажете: буквално ли трѣбва да разбираме това нѣщо, или фигуративно? — Въ Божествения свѣтъ нѣма никакви символи, никакви фигури. Тамъ едноврѣменно ще видимъ и формата, и съдържанието и смисълътъ. Ти виждашъ тѣхната форма, опитвашъ тѣхното съдържание и използувашъ тѣхния смисълъ. Схванешъ ли всички тия нѣща, ще имашъ и всичкото Божествено благо. Днесъ, понеже хората сѫ дѣца на земята, тѣ не сѫ достигнали още до онова високо разбиране на духовния животъ и затова често се обезсърдчаватъ. Но трѣбва да знаете, че при всѣко ваше обезсърдчение, по-напрѣдналитѣ ви братя сѫ съ васъ. Това показва, че имате високъ гостъ у дома си. Когато имате такива високи гости, а нѣмате достатъчно хлѣбъ, нѣмате нѣкоя кокошчица да заколите, вие се стѣснявате и казвате: сега ли намѣри врѣме този гостъ да ни посѣти? Не можа ли да дойде или прѣзъ пролѣтьта, или прѣзъ лѣтото, ами дойде прѣзъ зимата? По аналогия на това, понѣкога отъ невидимия свѣтъ ви идватъ високи гости и то тогава, когато вие не ги каните. Вие се стѣснявате, че нѣма съ какво да ги гостите. Нѣкога вие ги каните да ви посѣтятъ, а тѣ се отказватъ. Та когато казваме, че трѣбва да се обичаме, когато говоримъ за Любовьта, ние всѣкога подразбираме онѣзи наши приятели отъ невидимия свѣтъ, които сѫ дошли да ни посѣтятъ. Подъ думата „невидимъ свѣтъ“, не трѣбва да подразбирате свѣтъ безъ никаква реалность. Този свѣтъ е десеть пѫти по-реаленъ отъ физическия. Когато говоримъ за Любовьта, ние подразбираме нашитѣ приятели отъ невидимия свѣтъ, които ни посѣщаватъ въ извѣстна епоха на нашия животъ повече, отколкото въ всѣко друго врѣме. Тогава ние сме радостни, мощни. Когато дойдатъ тия гости при насъ, тѣ носятъ съ себе си най-възвишени мисли и чувства, взиматъ участие въ всички наши нужди и ни даватъ най-възвишени упѫтвания. Вие имате крива прѣдстава за ангелитѣ, за светиитѣ, за тия ваши възвишени приятели, мислите, че тѣ сѫ заети само съ възвишени работи и не се интересуватъ отъ човѣка, не се занимаватъ съ дребни работи. Не, дойде ли единъ ангелъ при тебе, той се интересува и отъ дребнитѣ нѣща на твоя животъ. Когато обичашъ нѣкого, ти знаешъ, какви сѫ неговитѣ очи, уши, знаешъ, съ какви дрехи се облича, каква шапка носи, какви обуща носи и намирашъ, че всичко въ него е красиво. Сѫщиятъ законъ е вѣренъ и по отношение любовьта на нашитѣ приятели отъ невидимия свѣтъ. Когато единъ твой приятель отъ невидимия свѣтъ ти дойде на гости, той вижда всичко хубаво въ тебе. Не само това, но когато тия приятели идватъ при васъ, тѣ водятъ съ себе си по десеть камили, натоварени съ подаръци. Като влѣзатъ въ двора ви, тѣ започватъ да разтоварватъ камилитѣ, свалятъ отъ тѣхъ куфаритѣ и ги внасятъ въ дома ви. Тамъ отварятъ куфаритѣ и започватъ да раздаватъ подаръци на васъ, на майка ви и на баща ви, на братята и на сестритѣ ви, и слѣдъ като поседятъ 5 — 6 дни у васъ на гости, всичкитѣ ви работи се уреждатъ. Вие трѣбва само да чакате и да не се безпокоите. Ако нѣмате съ какво да ги угостите, тѣ ще извадятъ отъ куфаритѣ си всичко, което е необходимо. Сега, може би, вие се смущавате, че физическото слънце изгрѣ, но азъ ви говоря още, понеже духовното слънце не е изгрѣло. Всички вие трѣбва да се стремите да имате вѫтрѣшно разположение да наблюдавате изгрѣването на духовното слънце. Всичко трѣбва да вършите съ любовь. Любовьта е законъ, който сѫществува между частитѣ и цѣлото. Богъ е Любовь, т. е. Той е цѣлото, затова се проявява между ангелитѣ и между хората, като части на цѣлото. Любовьта започва съ хората. Въ това отношение хората сѫ началото, а ангелитѣ сѫ краятъ на Божията Любовь. Богъ е срѣдоточие на Любовьта. Всѣки, който не започва съ човѣшката любовь, той не може да разбере ангелската. Дайте ходъ, дайте възможность на всѣко благородно чувство въ човѣшката душа да се развива. Този е естествениятъ пѫть, по който може да се върви въ Божествения свѣтъ. Любовьта има мнго форми, чрѣзъ които може да се проявява, но кой кѫдѣто е дошълъ въ Любовьта, да отвори сърцето си свободно, както той разбира, за да развие хубавото, красивото въ себе си. Само така ще се избавите отъ много неприятности, отъ много болести. Причинитѣ на болеститѣ у хората се дължатъ на подпушване въ чувствата, на въздържане въ проявлението на Любовьта. Всички болести въ свѣта, като ревматизъмъ, ишиасъ, главоболие и редъ други, сѫ резултатъ на подпушване въ чувствата. Дайте ходъ на Любовьта! Не я подпушвайте, не я спирайте! Ще кажете: по какъвъ начинъ да я пуснемъ? — По най-правиленъ начинъ, по Божественъ начинъ. Ако пуснете Любовьта да тече прѣзъ васъ, ще направите по-малко погрѣшки, отколкото ако я спрете въ нейния пѫть. Не пуснемъ ли Любовьта да тече прѣзъ насъ, ще се родятъ болести, нещастия, които Богъ послѣ ще изправя чрѣзъ редъ страдания. Затова казвамъ: дайте ходъ на Любовьта свободно да се проявява! Любете свободно, както Богъ люби. Само свободниятъ човѣкъ може да люби. Безъ свобода Любовьта не може да се проявява. Свободенъ човѣкъ е само онзи, който е намѣрилъ Истината. Такъвъ човѣкъ проявява Любовьта разумно. Нѣма ли свобода въ Любовьта, тя не е разумна. Често се говори за правилна обмѣна на енергиитѣ. Азъ подразбирамъ разумна обмѣна на енергиитѣ на Любовьта. Питамъ: като се разговарятъ двама души разумно, това не е ли любовна обмѣна на разумното у тѣхъ? Като се срещнатъ двама души и си размѣнятъ разумни погледи, това не е ли любовна обмѣна на разумното у тѣхъ? Та казвамъ: всички трѣбва да се стремите да се избавите отъ ония криви разбирания, които сѫ наслоени въ васъ отъ миналото. Тѣ ще дойдатъ, но азъ не искамъ да говоря за тѣхъ, нито пъкъ вие да се спирате върху тѣхъ; не ги разказвайте никому, но ги разглеждайте само като единъ естествоизпитатель и кажете: тѣзи нѣща не сѫ мои, тѣ сѫ останали отъ нѣкого. Азъ зная, че въ Божествения животъ, въ който живѣя, Любовьта се проявява навсѣкѫдѣ, въ всички свои отношения. Започнете най-първо да проявявате любовьта си къмъ близкитѣ ваши приятели. Послѣ разширявайте любовьта си повече, но никога не изнасилвайте себе си. Вие казвате: какъ да проявяваме любовьта си? — Наблюдавайте какъ постѫпва слънцето, и се старайте да придобиете неговия характеръ. Питамъ: слънцето интересува ли се отъ мнѣнието, което хората иматъ за него? Като изгрѣе сутринь слънцето, започва да раздава навсѣкѫдѣ и на всички, като казва: нека дойдатъ всички, които се нуждаятъ отъ мене! Какво мислятъ хората за него, то не се интересува, понеже не очаква да му дадатъ нѣщо, а само дава. Така се проявява Божественото — дава и заминава. На другия день, като изгрѣе, постѫпва по сѫщия начинъ. Слънцето никога не казва: отъ толкова години ви топля и освѣтявамъ, платете си данъка! Обаче, хората продаватъ, използуватъ енергията на слънцето. Какъ? Напримѣръ, дървата, вѫглищата съдържатъ слънчева енергия, и хората скѫпо я продаватъ. Отивате при дърваря и му казвате: дай ми отъ благословението на слънцето! Той ви пита: колко ще заплатите за него? Ето, дѣ се проявява човѣшкото. И вие започвате да се пазарявате: давате 400 или 350 лева за единъ метъръ дърва, а 600-700 лева за тонъ вѫглища. За колко врѣме ще ви послужатъ тия дърва или вѫглища? При това, колко души ще могатъ да се стоплятъ, ако се наредятъ около една камина? Слѣдователно, когато ние говоримъ за човѣшката любовь, подразбираме дървената любовь, или черната любовь отъ вѫглищата. И едната, и другата любовь сѫ дошли отъ слънцето, но силата имъ трае за нѣколко часа само. Като се турятъ въ огъня, светватъ, стоплятъ за малко врѣме и послѣ изгасватъ. Искате ли да подържате тази любовь, наново ще купувате дърва и вѫглища. Ако мислите да прѣкарате живота си съ тази любовь, ще има пушекъ, сажди, кюнцитѣ ще се запушватъ, ще дими и често ще трѣбва да ги чистите. Който не върви по методитѣ на тази любовь, димъ и пушекъ въ кѫщата му нѣма да има, стѣнитѣ на стаитѣ ще бѫдатъ чисти, бѣли, никаква пепель, никаква сгурия нѣма да остава, и кюнцитѣ на печкитѣ нѣма да се запушватъ. Азъ желая на всинца ви да нѣма димъ и пушекъ изъ стаитѣ ви, стѣнитѣ ви да бѫдатъ чисти, кюнцитѣ ви отпушени и горението въ печкитѣ да бѫде пълно. Въ бѫдеще, когато науката дойде до положението да прѣвръща непълното горение въ пълно, безъ никакъвъ димъ и пепель, животътъ на хората ще се подобри. Днесъ всички анормалности въ свѣта произтичатъ отъ дима. Като наблюдавате човѣка съ неговитѣ съврѣменни разбирания, той може да се уподоби на огъня, който гори. Слънцето вече изгрѣ! То прѣподава сега своитѣ уроци. Вие трѣбва да имате отопление и освѣтление по методитѣ на слънцето — безъ димъ и безъ пепель. Стаитѣ ви трѣбва да сѫ чисти, кюнцитѣ — отпушени и Божествената Любовь да тече свободно прѣзъ васъ. По този начинъ всички ще бѫдете здрави. Днесъ не може да се помогне на нѣкои хора. Защо? — Защото тѣ сѫ подпушени, спрѣли сѫ Божествената Любовь. На всѣки човѣкъ, който може да се отпуши, който люби, може да се помогне. Какъ може да му се помогне? — Чрѣзъ вѣрата. Тя е великъ Божественъ законъ. Любовьта започва съ вѣрата. Началото на Любовьта, т. е. първата бримка, съ която тя започва, това е вѣрата. Тя е първата бримка и на човѣшката интелигентность, на човѣшкитѣ разбирания. Отъ вѣрата вървите къмъ Любовьта. Ако искате да прогресирате и въ този, и въ бѫдещия свѣтъ, и въ животъ, и въ смърть, трѣбва да любите. Когато смъртьта дойде при нѣкой човѣкъ и го познае, че люби, тя започва да го гали и го напуща. Човѣкъ, който люби, не умира. Хората умиратъ отъ безлюбие. Ако нѣма кой да те обича, и ако ти самъ не се обичашъ, умирашъ. Сега, азъ не искамъ да прѣсилвамъ нѣщата. Не казвамъ, че вие не обичате, но вашата любовь трѣбва да се филтрира, да се прѣчисти, да стане Божествена. Вие имате любовь, но искате тя да бѫде съвършена. Вие имате знания, отъ толкова години учите и работите, но знанията ви трѣбва да бѫдатъ истински, положителни. Вие имате и сила, но силата ви трѣбва да стане още по голѣма. Въ Писанието се казва: „Трѣбва да растемъ отъ слава въ слава, отъ сила въ сила, отъ любовь въ любовь.“ Това е великъ законъ за развитието на Божественото у човѣка. Като ви говоря така, вие казвате: тия нѣща сѫ непостижими. Не, тия работи сѫ постижими, но не съ срѣдствата и съ възможноститѣ, съ които вие разполагате. Напримѣръ, вие не можете да съберете водата на морето въ единъ малъкъ сѫдъ. Можете ли да съберете всичката вода отъ единъ изворъ въ чашата си? — Не можете. Вие взимате само толкова вода, колкото може да събере вашата чаша. Оттукъ казвамъ: нашата задача не е да разберемъ Любовьта, но да опитаме Любовьта. Който иска да разбере Любовьта, той не е поставилъ задачата си научно. Ние сме дошли въ свѣта само да опитаме Любовьта. Ще я опитаме и веднъжъ, и дважъ. и сто, и хиляда, и милиони, и безконечно пѫти. Като казвамъ, че ще опитаме Любовьта безконечно пѫти, вие се плашите. Не се плашете отъ думата „безконечно“. Тази дума подразбира, че Любовьта ще се опита въ всичката своя пълнота, въ всичката ѝ цѣлость, както Богъ се проявява. Единъ день, като завършите своята работа на земята, ще чувствувате, както Богъ чувствува; ще мислите, както Богъ мисли. Тогава Господъ ще ви повика, ще ви потупа по рамото и ще ви прати да създадете една нова вселена. Казвате: какво да правя сега, слѣдъ като свършихъ своята работа на земята? — Щомъ сте опитали Любовьта въ всичкитѣ ѝ проявления, ще правите слънчеви системи. Като отидете въ другия свѣтъ, Господъ ще ви даде работа. Ще ви накара да въздѣйствувате на всички ония по-малки сѫщества отъ васъ, които Той е създалъ. Сега вие седите въ кѫщи, и ако сте жена, казвате: много съмъ скована, мѫжътъ ме е вързалъ. И мѫжътъ казва: много съмъ скованъ, жената ме е вързала. Казвамъ: щомъ опиташъ Любовьта въ всичкитѣ ѝ проявления, жената ще ти даде свободенъ билетъ, ще пѫтувашъ навсѣкѫдѣ. дѣто искашъ, ще извървишъ милиони километри. По сѫщия начинъ и мѫжътъ ще ти даде свободенъ билетъ за пѫтуване. И тъй, сега поздравявамъ всички ви съ новия изгрѣвъ на слънцето! Пожелавамъ ви да бѫдете радостни и весели, а не слѣдъ като излѣзете оттукъ, да изгубите радостьта си. Бѫдете всѣкога радостни! Стремете се да придобиете такава радость и такова веселие, които никой да не е въ състояние да ги отнеме. (Бесѣда, държана отъ Учителя на 22 мартъ, 1928 г. 6 ч. с. „на Изгрѣвъ“ — София.)
  16. "Отличителнитѣ чърти" извънредна беседа "Отличителнитѣ чърти", единична извънредна беседа, 22 март 1927 г., издание на Просветния комитет, 1927 г. Книгата за теглене на PDF Забележка: В каталога на Елена Андреева 1996г, годината на първото изданието е отбелязана като 1928 г. Отличителнитѣ чърти - 22 март 1927 г.
  17. Оригинал за теглене Копие на оригинала "Хио Ели Мели Месаил" - Глас Божий. През 1897 г., на 33-годишна възраст, Петър Дънов, заедно със свои съмишленици, учредява във Варна “Общество за повдигане религиозний дух на българский народ”, бъдещото Всемирно Бяло братство. Същата година издава брошура с мистичен текст под заглавие Хио-Ели-Мели-Месаил. , 02.09.1897 г., Книгата, която се предлага за теглене е издание от 1912 г., Стара Загора, печатница "Напредък". Книгата за теглене на PDF Хио Ели Мели Месаил - 02.09.1897
  18. http://petardanov.info/Knigi/Otlichitelni_cherti_na_choveka.pdf Отличителнитѣ чърти на човѣка. Издание на просвѣтния комитетъ. София — 1927. Въ свѣта има три важни нѣща. Този човѣкъ, който ги знае, е щастливъ, а който не ги знае, е нещастенъ. Този, който ги изучава, просвѣщава се, а който ги заминава, безъ да имъ обръща внимание, невѣжа остава. Може да запитате: кои сѫ тѣзи три важни нѣща? — Тѣ иматъ много имена, но никой още не е казалъ сѫщинското имъ име. Тѣхъ кръщаватъ съ различни псевдоними. Когато земледѣлецътъ пълни хамбаря си съ жито, за кого прави това? Когато бакалинътъ пълни бъчвитѣ съ маслини, а кошницитѣ съ ябълки, круши, сливи, портокали, лимони и редъ други плодове, за кого прави това? — Все за нѣкого се върши всичко това. Когато нѣкой човѣкъ влѣзе въ хамбаря на земледѣлеца, или въ нѣкоя бакалница, този земледѣлецъ, както и този бакалинъ веднага прѣдлагатъ услугитѣ си. Защо? Защото купувачътъ носи едно прѣпорѫчително писмо. Търговецътъ отваря прѣпорѫчителното писмо и споредъ него, или се затваря, или се отваря широко и започва да дава, да услужва най-любезно. Ако писмото му се харесва, той става много услужливъ, туря отъ стоката си на вѣзнитѣ, тегли и казва: пакъ заповѣдай! Кое е това прѣпорѫчително писмо за човѣка? — Неговото сърце. Нѣмате ли това прѣпорѫчително писмо, бѫдете увѣрени, никѫдѣ въ свѣта нѣма да ви приематъ. При който бакалинъ и да отидете, съ който земледѣлецъ и да се срещнете, вие ще получите нѣщо отъ тѣхъ, само ако имате това прѣпорѫчително писмо. Само на такива хора се дава. Иначе, излишъкъ въ свѣта нѣма. Онѣзи пъкъ, които нѣматъ прѣпорѫчителни писма, ще чакатъ, докато се раздаде на първитѣ, и ако остане нѣщо, то ще бѫде за тѣхъ. Мнозина питатъ: животътъ не може ли да се развива и по другъ начинъ? — Животътъ може да се развива само по единъ начинъ. Развиването въ много посоки не е правилно развиване. Животътъ е изложба на великото цѣло. Когато срещнете нѣкой човѣкъ, вие търсите въ него само една отличителна чърта, не повече. Ние любимъ въ човѣка малкото, а не многото, което той съдържа. Човѣкътъ не седи въ много знания, нито въ много добродѣтели, нито въ много сладки думи, които може да изкаже. Нѣкой човѣкъ може да напише само двѣ думи и да му повѣрватъ, когато другъ може да напише хиляда думи и пакъ да не му вѣрватъ. Значи, не е въ многото. Нѣкой човѣкъ като те погледне, повѣрва те и те обикне. Коя е причината затова? Той казва: въ лицето на този човѣкъ има нѣщо спокойно, тихо. Дѣ е това спокойното, на кое мѣсто въ човѣка седи то? Слѣдователно, има три нѣща, които отличаватъ човѣка. Числото три е живо число. Азъ го раздѣлямъ на три части: единицата, творческиятъ принципъ на това число е горѣ въ челото; двойката е въ носа, тройката е въ подбрадника, т. е. самата брада у човѣка. Сѫщинскиятъ човѣкъ е поставенъ въ челото; растенията сѫ поставени въ носа, както и въ самото му лице. Подъ думата „носъ“ разбирамъ и областьта на скулитѣ. Животнитѣ сѫ поставени подъ носа, въ брадата именно. Когато човѣкъ се умори, иска да си почине подъ нѣкое сѣнчесто дърво. Това сѣнчесто дърво у човѣка е неговиятъ носъ. Затова, ако вие искате да си починете, вземете едно огледало и започнете да си гледате носа, да го пипате. Така вие ще си починете подъ вашето сѣнчесто дърво. Когато човѣкъ се оглежда, не иска да го виждатъ други хора. Той търси скрито мѣсто да се оглежда, защото тамъ, дѣто има много свѣтлина, човѣкъ не може да се види добрѣ. Ако свѣтлината прониква всички области на вашето тѣло, вие не можете да видите образа си. Ето защо, трѣбва да има нѣщо тъмно, върху което образътъ ви да се отрази. Та когато ние казваме, че въ живота на човѣка трѣбва да има скрити нѣща, то е съ огледъ на това, скритото да послужи като сѣнка, върху която образътъ може да се отразява. Безъ сѣнка хората на земята не могатъ да се познаватъ. Въ живота трѣбва да има силни контрасти. Сега хората често говорятъ, че трѣбва да бѫдатъ добри. Добритѣ хора живѣятъ въ силни контрасти. Тѣ сѫ хора на противоположноститѣ. Като казвамъ, че тия хора се движатъ въ противоположноститѣ, въ двата полюса на живота, не разбирайте, че тѣ сѫ въ положението на воденицата, която като мѣли брашното дрънка, работи и слѣдъ това спира. Когато воденицата прѣстане да работи, тя вече е умрѣла. Когато отново започне да дрънка, да работи, тя възкръсва. Азъ не говоря за тѣзи двѣ състояния, въ които има прѣминаване отъ животъ въ смърть и обратно. Въ живота на противоположноститѣ не трѣбва да има смърть. Кое нѣщо е воденицата въ човѣшкия животъ? — Това е неговиятъ стомахъ, който постоянно дрънка. Това дрънкане е цѣла музика, Оттукъ ние казваме, че листата на растенията въ природата говорятъ само за необходимостьта отъ храна, която необходимость е присѫща и на човѣка. За да бъде човѣкъ щастливъ, той всѣкога трѣбва да се храни. Човѣкъ е едно всеядно животно, което постоянно яде. Нѣма даже една секунда въ живота на човѣка, прѣзъ която той да не яде. Всѣко знание, всѣка мисъль, всѣко чувство у човѣка, това е единъ обѣдъ. Нѣкои казватъ: ние сме отъ тѣзи хора, които не ядатъ много. Не, всеядно животно е човѣкътъ, той всичко яде. Хората страдатъ, понеже не си дояждатъ, а не си дояждатъ, понеже яденето не е хубаво сготвено. Защо не обичашъ нѣкой човѣкъ? Защо не го харесвашъ? — Не е хубаво сготвилъ. Четешъ нѣкой философъ, не го харесвашъ. Защо? Защото не е сготвилъ хубаво. Четешъ нѣкой поетъ, не го харесвашъ. Защо? Защото не е сготвилъ хубаво, не описва добрѣ нѣщата. Всѣка поетическа мисъль, въ която има форма, съдържание и смисълъ, е хубаво сготвено ядене. А засега всички хора на земята и философи, и писатели, и проповѣдници, и майки, и бащи съ кашавари. Той вземе хартия и перо, топне перото въ мастилото и пише. Отъ такова писане каша излиза. Мастилото е маслото на яденето. Искашъ ли да напишешъ нѣщо хубаво, не взимай никакво мастило. Пиши съ свѣтлина! Нека тя ти служи вмѣсто мастило. Докато ние имаме повърхностни схващания за живота, всѣкога ще се намираме въ едно вътрѣшно противорѣчие. Въ сегашния животъ има недоимъкъ, отъ който хората страдатъ. Въ свѣта има достатъчно Любовь, но малко хора има, прѣзъ които тя може да минава. Затова именно повечето хора страдатъ отъ недоимъкъ. Такъвъ недоимъкъ сѫществува и въ умствения, и въ волевия животъ на човѣка. Въ тия три нѣща именно се различаватъ хората едни отъ други. Вие ,запримѣръ, имате приятель, когото обичате. Какво именно обичате въ него? Нѣкой пѫть отличителната чърта на вашия приятель е неговото чело, неговиятъ умъ; нѣкой пѫть отличителната чърта на вашия приятель е неговиятъ носъ, неговото сърце; нѣкой пѫть отличителната чърта на вашия приятель е неговата брада, неговата воля. Нѣкога, обаче, отличителната чърта на вашия приятель може да бѫде ръката му. Въ този смисълъ ръката прѣдставлява волева проява. И въ рѫката сѫщо ще намѣрите числото три: отъ рамото до лакета, отъ лакета до китката, отъ китката до края на пръститѣ. Като разглеждате пръститѣ, и въ тѣхъ ще намѣрите числото три. И тъй, това, за което обичате вашия приятель е неговата отличителна чърта, къмъ която вие несъзнателно насочвате погледа си. Има хора, на които вие разглеждате задната часть на главата. Защо? Защото отличителната имъ чърта е на това мѣсто. Вие разглеждате какъ е устроена задната часть на главата му. Казвате: тази глава ми харесва. На други хора вие разглеждате главата отстрана, на трети — лицето и т. н. Какъвъ трѣбва да бѫде погледа ви? — Хората отправятъ единъ къмъ другъ различни погледи. Ще ви запитамъ: споредъ тази дълбока наука на живота, по какво познавате, че вие сте сѫщиятъ човѣкъ, който бѣхте вчера? Коя е отличителната ви неизмѣнна чърта? Едно врѣме гласътъ ви бѣше тънъкъ, слабъ, вие бѣхте дѣте. Сега гласътъ ви е станалъ дебелъ, рѫцѣтѣ ви сѫ измѣнени, а при това твърдите, че сте все сѫщиятъ човѣкъ. Ако сте сѫщиятъ човѣкъ, у васъ ще остане една неизмѣнна основна черта. Коя е тази основна чърта? Човѣкъ се познава по двѣ нѣща: като стане сутринь, той съзнава за себе си, че е станалъ по-добъръ, или по-лошъ. Туй му служи за мѣрка. Ако нѣма тѣзи двѣ точки, той ще се забрави, не ще може да се познае. Единъ отъ виднитѣ американски философи, професоръ Браунъ, като прѣподавалъ веднъжъ на студентитѣ си, объркалъ се и забравилъ, кой билъ, дали е той, или не. Като анализиралъ извѣстна философска мисъль, изпадналъ въ забрава и взелъ да си мисли: дали съмъ азъ професоръ Браунъ, който прѣподавамъ на тѣзи студенти? Като се явява такова съмнѣние въ него, той напуща аудиторията. Послѣ влиза отново въ аудиторията и запитва студентитѣ: кога и прѣди колко часа влѣзе при васъ професоръ Браунъ? Тѣ му казватъ кога влѣзълъ и кога излѣзълъ изъ аудиторията. Питамъ: защо този професоръ Браунъ се съмнѣва? По сѫщия начинъ и у васъ се явяватъ подобни съмнѣния. Нѣкой пѫть вие съзнавате, че сте лошъ. Щомъ станете лошъ, не сте професоръ Браунъ. Послѣ казвате: азъ не съмъ лошъ, добъръ човѣкъ съмъ. Щомъ сте добъръ, вие сте професоръ Браунъ. Какъ е възможно човѣкъ едноврѣменно и на едно и сѫщо мѣсто да бѫде и добъръ и лошъ? Слѣдователно, добротата и лошевината сѫ двѣ състояния, двѣ краски на човѣшкото сърце или на човѣшката душа, чрѣзъ които човѣкътъ се познава. Въ сѫщность, душата нѣма такива краски, тя не може да бѫде нито лоша, нито добра. Въ този смисълъ въ душата не може да сѫществуватъ контрасти. Тя седи надъ лошевината и надъ добротата. Азъ казвамъ: нѣма доброта вънъ отъ Любовьта. Когато съврѣменнитѣ хора казватъ, че доброто може да сѫществува вънъ отъ Любовьта, това не е вѣрно. Когато хората проявяватъ Любовьта и живѣятъ по нейния законъ, тѣ ставатъ добри. Когато казвате, че нѣкой човѣкъ е много добъръ, азъ подразбирамъ, че той е човѣкъ безъ любовь. Този човѣкъ казва самъ за себе си: азъ съмъ милостивъ човѣкъ, давамъ милостиня на хората. Казвамъ: ти правишъ милостиня, ти си справедливъ човѣкъ, защото не искашъ да се урони твоя престижъ. Ти си честенъ, не отъ любовь къмъ честностьта, но защото искашъ да имашъ повече клиенти въ дюкяна си. Ти можешъ да работишъ въ какво и да е направление, но докато мисъльта ти е чисто материална, ти не можешъ да свършишъ тази работа, както трѣбва. Тогава ще те питамъ: ти професоръ Браунъ ли си? За да наречемъ нѣкого човѣкъ, той трѣбва най-първо да бѫде разуменъ. Въ какво седи разумностьта на човѣка? — Той трѣбва да съпоставя нѣщата правилно. Запримѣръ, никога не трѣбва да тълкувате криво поведението и постѫпкитѣ на хората. Да кажемъ, че нѣкой човѣкъ взима извѣстно направление въ живота си. Щомъ си разуменъ, ти не трѣбва да тълкувашъ неправилно тази негова постѫпка. Дигнешъ ли рѫката си, трѣбва да знаешъ защо я вдигашъ. Дигна ли азъ рѫката си, ти трѣбва да знаешъ защо правя това. Казвашъ: този човѣкъ си вдига рѫката, защото тъй пожелалъ. Не, това сѫ прѣдположения. Ако мръдна окото си, или вѣждата си, ти като разуменъ човѣкъ, трѣбва да знаешъ чиститѣ мотиви на тия движения. Казвашъ за нѣкого: той е много смиренъ човѣкъ, нищо не вижда, като божа кравица. Каква ти божа кравица? Прѣдставлява се за много смиренъ, а всичко вижда. Пъкъ като го сравнявате съ божа кравица, питамъ ви: каква интелигентность може да има въ една божа кравица? Най-послѣ Господъ нуждае ли се отъ такива божи кравици? Въ този смисълъ подъ божа кравица ние разбираме една дребна идея, която показва жертвата на Любовьта. Кравата е символъ на Любовьта. Хората, като изгубили Любовьта, създали тази малка кравичка. Когато извѣстно желание или извѣстна мисъль у човѣка е абсолютно безкористна, човѣкъ намира едно удоволствие въ нея. Колкото и да е дребна една мисъль, т. е. дали тя е проявена къмъ нѣкое растение, животно или човѣкъ, щомъ е безкористна, вие винаги ще почувствувате радость. Това е споредъ закона на Любовьта. И тъй, ние сме свързани съ растенията, понеже тѣ сѫ съединителната нишка между човѣшкия животъ и този на животнитѣ. Човѣкътъ и животнитѣ прѣдставляватъ два противоположни полюса. Разрушителнитѣ сили у човѣка, силитѣ, които творятъ и алчностьта у животнитѣ трѣбва да прѣминатъ прѣзъ растенията. Като знаете това нѣщо, вие трѣбва да пазите вашия носъ, защото той е вашата интелигентность. Носътъ прѣдставлява горитѣ въ вашия организъмъ, затова не ги изкоренявайте. Изкорените ли ги, всѣка дѣятелность у васъ, всѣка мисъль, всѣко чувство ще прѣстанатъ. Тогава вашиятъ носъ или ще се вглъбне, като охлювъ, или ще се разкриви, или ще се разшири — все ще придобие извѣстна анормалность. Стане ли нѣкакво деформиране на носа ви, това показва, че горитѣ у васъ не растатъ правилно. Щомъ не растатъ правилно, вашата интелигентность се намалява, и вие нѣмате вече разумна връзка съ живата природа. Ето защо невидимиятъ свѣтъ сѫди за нашето развитие и разумность по състоянието, въ което се намиратъ нашитѣ гори въ сърцето. По отношение на невидимия свѣтъ всички наши чувства прѣдставляватъ долини съ ароматни цвѣтя и хубави гори съ чисти, кристални извори. Човѣшкото сърце е отличенъ оазисъ. Когато нѣкой висшъ духъ слѣзе на земята, той влиза въ човѣшкото сърце да си почине. А когато иска да посѣти нашата култура, да види какви училища, какви театри, какви лаборатории и библиотеки сме направили, той се качва горѣ въ челото, по високитѣ планински върхове. Иска ли най-послѣ да знае, каква е икономията въ живота ни, какъ прѣживѣваме при домашнитѣ си, той слиза долу въ брадата. Слѣдователно, всички висши духове, които искатъ да провѣрятъ, какъ живѣемъ, ще кацнатъ на брадата ни, или на носа ни, или на челото ни. Въ това отношение и мухитѣ знаятъ този законъ. Тѣ кацватъ на човѣшкия носъ. Защо? — Понеже мухата е чрѣзмѣрно активна, търси такова мѣсто, дѣто да остави своята енергия. Какъ се освобождаватъ мухитѣ отъ своята енергия? — Като жилятъ. По жилата на мухитѣ се събира излишъкъ отъ енергия, която като не могатъ да задържатъ въ себе си, жилятъ и така се освобождаватъ отъ нея. Тѣ оставятъ по този начинъ тази излишна енергия въ нашитѣ тѣла. Това става най-често при промѣна на врѣмето. Въ живота ние срѣщаме хора, които обичатъ да се каратъ. Защо се каратъ тѣ? — По сѫщата причина, по която мухитѣ жилятъ. Когато у тѣхъ се събере много излишна енергия, тѣ търсятъ мѣсто да я прѣнесатъ. Какъ я прѣнасятъ? — Чрѣзъ езика си. Езикътъ на човѣка е неговото жило. Тамъ се събира излишната енергия, която прѣдизвиква отварянето на устата, и човѣкъ започва да вика, да се кара. Така се прѣнася тази енергия. Има и друго мѣсто, дѣто може да се натрупва енергията. Запримѣръ, тази вечерь се прочетоха много хубави работи. Колко отъ изказанитѣ мисли можахте да възприемете? Много отъ изказанитѣ работи бѣха за вашия умъ, други — за вашето сърце, а трети — за вашия стомахъ. Питамъ ви: когато вие говорите за любовьта на земята, какво подразбирате? Отъ ваше гледище, по какво се отличава човѣка на Любовьта? Той е човѣкъ съ прѣкрасенъ умъ, съ прѣкрасно сърце и съ прѣкрасна воля. Когато се явите при човѣка на Любовьта за нѣкаква услуга, той нѣма да ви откаже, всѣкога е готовъ да ви приеме и услужи. Човѣкътъ на Любовьта никога не се налага. И когато ви услужва въ нѣщо, той постѫпва така, че съ нищо не уронва вашия престижъ. Той върши всичко, като за себе си. Ако той е богатъ, и вие дойдете при него, ще ви каже: „Наскоро като изучавахъ живота си, разбрахъ, че вие сте били мой братъ. Още отъ прѣди десеть години азъ получихъ отъ баща си 100,000 лева, като ми каза: ще дадешъ 50,000 лева отъ тѣзи пари на брата си. И ето, толкова години вече какъ ви търся, едва днесъ ви намѣрихъ. Вземете тѣзи пари отъ брата си“. Той ще ви убѣди напълно въ това, че сте неговъ братъ. Какъ? — Ще ви докаже това нѣщо като окултенъ ученикъ. И сега, ако вие разбирате живота по обикновеному, че нѣкой ангелъ отъ невидимия свѣтъ ще слѣзе да се занимава съ васъ, вие ще чакате дълго врѣме. Ако пъкъ чакате да стане нѣщо отвѫтрѣ въ тѣлото ви, сѫщо тъй има да чакате много. Туй, което ще стане съ васъ, трѣбва да се извърши извънъ тѣлото ви. Апостолъ Павелъ ималъ такава опитность. Той казва: „Бѣхъ прѣнесенъ въ небето, не зная, дали това бѣше въ тѣлото ми, или извънъ тѣлото ми, но имамъ такава опитность, която желалъ бихъ всички да изпитате“. Нека у всинца ви се зароди желание да се познавате. Сутринь, като станете, нека изпѫкнатъ въ съзнанието ви слѣднитѣ три нѣща: вашата мисъль, вашето чувство и вашата сила, въ какъвто размѣръ Богъ ви ги е далъ. Значи, станете ли сутринь, първата ви работа е да разгледате, каква нова мисъль е вложена въ вашия умъ; послѣ, какво ново чувство се появява въ вашето сърце и най-послѣ, каква нова сила се проявява въ вашата воля. Това трѣбва да става всѣка сутринь обезателно! Станете ли, не бързайте! Направете единъ малъкъ прѣгледъ на вашия умъ, на вашето сърце и на вашата воля и вижте, какво ново ви е посѣтило прѣзъ нощьта. Ако не схванете тази нова мисъль, това ново чувство и тази нова сила, вие ще прѣкарате цѣлия день въ единъ вѫтрѣшенъ безпорядъкъ, и вечерьта, като се върнете дома си, нѣма да бедете доволенъ отъ себе си. Тази сутринь, напримѣръ, какво ни показа изгрѣва на слънцето? — Че и душитѣ ни трѣбва да бѫдатъ така ясни, отворени. Вие видѣхте, колко хубавъ бѣше този день! Имаше ли облаци? — Не. Облацитѣ показватъ мисли отъ грубъ характеръ. Днесъ нѣмаше такива мисли, затова небето бѣше чисто, ясно, и слънцето изгрѣ свободно, безпрѣпятствено. Слѣдъ това къмъ обѣдъ то достигна до своя зенитъ, пакъ така чисто и ясно и най-послѣ залѣзе. Слънцето на физическия свѣтъ залѣзе, но остави у васъ впечатления, които вие трѣбва да разработвате прѣзъ тази година. Слънцето днесъ казва на всинца ви: „Вие трѣбва да имате въ себе си такова ясно слънце, безъ никакви облаци! Вѫтрѣ вие трѣбва да имате ясенъ день, безъ никакви облаци и безъ никакъвъ вѣтрецъ. Не че нѣма да има никакъвъ вѣтрецъ, но той не трѣбва да измѣня посоката на вашето движение. Вѣтърътъ духа, водата тече, а дърветата оставатъ перпендикулярно къмъ земята. Твърдитѣ прѣдмети запазватъ своето перпендикулярно положение къмъ земята. Слѣдователно, когато човѣкъ се движи перпендикулярно къмъ земята, това движение е свойствено на твърдата материя. Движението на течноститѣ показва живота на растенията, а движението на вѣтроветѣ показва проявлението на мисъльта. Човѣкъ трѣбва да разбира законитѣ на вѣтъра; той трѣбва да разбира законитѣ на водата и най-послѣ трѣбва да разбира законитѣ на твърдата материя, които дѣйствуватъ въ самия него. Споредъ тази наука твърдитѣ, течнитѣ, въздухообразнитѣ и огненитѣ вещества трѣбва да бѫдатъ въ извѣстна пропорция, или въ извѣстно съотношение у човѣка. Никога не трѣбва да загасявате свещения огънь на вашия животъ! Кажете ли, че сърцето ви е истинало, това означава, че вие сте загасили свещения огънь на вашия олтарь. Каквото и да става, никога не изгасвайте вашия свещенъ огънь? Каквото и да става въ свѣта. слънцето може да изгрѣва и да залѣзва хиляди пѫти, но казвамъ ви: не изгасвайте свещения огънь на живота си! Огъньтъ всѣкога трѣбва да гори, свѣщьта всѣкога трѣбва да свѣти и въ духовния свѣтъ трапезата всѣкога трѣбва да бѫде сложена, никога да се не вдига! Тамъ нѣма вдигане и слагане на трапезата. Защо? — Понеже всѣкога трѣбва да се яде. Казахъ ви по-рано и пакъ ще ви кажа: ако въ духовния свѣтъ изпиете всичката вода отъ чашата си, и чашата ви ще изчезне, всичко ще се свърши. Сега, да дойдемъ до качественото знание, съ което трѣбва да прѣкарате тази година. Не може да се побѣди каква и да е мѫчнотия безъ единъ свѣтълъ умъ. Човѣкъ трѣбва да бѫде много уменъ и разуменъ. Не може да побѣдите каква и да е мѫчнотия безъ едно добро и устойчиво сърце. Не може да побѣдите каквато и да е мѫчнотия безъ една волева сила. Тия три нѣща трѣбва да имате. Когато нѣкой ви обикне, той ви обича за тия три нѣща именно: за вашия умъ, за вашето сърце и за вашата сила. Той ще ви обикне, а нѣма да ви възлюби. Обикне ли ви веднъжъ, дълго врѣме ще ви обича, а Любовьта ще дойде отпослѣ. Знаете ли кога ще дойде Любовьта? Споредъ васъ кога идва Любовьта? Да възлюбишъ нѣкого, значи да го обожавашъ. Когато вие казвате нѣкому, че трѣбва да ви люби, азъ разбирамъ, че той трѣбва да ви обожава. И наистина така е. Когато залюбишъ нѣкого, ти започвашъ да го обожавашъ. Египтянитѣ обожаваха аписа, обожаваха и котката. Ако нѣкой се осмѣляваше да убие една котка, намираше затвора. Любовьта изисква правилно разбиране на нѣщата. Нѣкой ви люби, но при това вижда всичкитѣ ви погрѣшки. Това не е Любовь. Любовьта изключва всѣкакво подозрѣние, всѣкакво съмнѣние, всѣкакво недоволство. За онзи, когото любишъ. ще жертвувашъ абсолютно всичко. И когато казваме, че Богъ ни люби, ние виждаме проявенъ сѫщинския законъ: Богъ жертвува всичко заради насъ. Той е създалъ този свѣтъ за насъ, и каквото ни трѣбва за всѣки день, доставя ни го. Отъ толкова милиарди години, всѣки день Богъ ни изпраща своето благословение, за да задоволи всичкитѣ ни недоволства. И почти е сполучилъ да ни задоволи. Вие не можете да намѣрите животъ по-хубавъ отъ този, който имате сега. Ако мислите, че можете да любите, безъ да разбирате закона на Любовьта, вие сте на крива посока. Въ това именно седи разочарованието на двама души. Тѣ трѣбва да се обожаватъ, безъ да виждатъ своитѣ погрѣшки и недѫзи, но сѫщеврѣменно да не виждатъ и своитѣ добродѣтели. Когато любишъ нѣкого, ти не трѣбва да виждашъ нито добродѣтелитѣ му, нито недѫзитѣ му. Тогава какво ще любишъ въ него? — Неговия умъ, неговото сърце, неговата сила. Това е човѣкътъ. Доброто у човѣка се изразява чрѣзъ извѣстни постѫпки. Не мислете, че ако азъ направя едно добро дѣло, това трѣбва да даде поводъ да ме обичате. Утрѣ пъкъ може да набия нѣкого. Трѣбва ли въ този случай да ме намразите? Ако въ първия случай ме обикнете, а въ втория случай ме намразите, и въ двата случая не сте прави. Сега ще се върна къмъ главната си мисъль. Ще гледате, кое указва прѣобладаваще влияние въ всѣки едного отъ васъ: дали ума, сърцето или волята. У нѣкой отъ васъ умътъ надделява, и той казва: мисъль трѣбва! У нѣкой надделява сърцето, и той казва: човѣкъ трѣбва да има сърце! У нѣкой надделява силата, и този човѣкъ казва: азъ трѣбва да работя! Човѣкъ, който говори само за работа, той е волевъ човѣкъ. Човѣкъ, който говори само за доброто сърце, той подразбира растенията. А човѣкъ, който говори само за мисъльта, тон подразбира хората. Но свѣтътъ не е създаденъ само отъ хора. Днесъ, при самовъзпитанието на човѣка не се изисква голѣмо усилие. Стариятъ методъ за самоизмѫчване, за самоосѫждане е билъ врѣмененъ методъ само, той не е донесълъ добри резултати за човѣчеството. Да се хвалишъ или да се самоосѫждашъ, това сѫ два различни методи, които не даватъ добри резултати. Въ свѣта или ще хвалятъ човѣка, или ще го укоряватъ, или ще бѫдатъ индиферентни къмъ него. Третото състояние е най-лошото, което човѣкъ може да прѣживѣе. Въ всѣки даденъ случай азъ трѣбва ясно да съзнавамъ, какво мога да направя съ своя умъ, какво мога да направя съ своето сърце и какво мога да направя съ силата на своята воля. За всичко това азъ трѣбва да си дамъ правиленъ отчетъ. Никога не трѣбва да се нагърбваме съ работа, която не можемъ да свършимъ. Запримѣръ, вие какво очаквахте да придобиете отъ днешния день? Благословение ли очаквахте? Питамъ ви: вие, напримѣръ, кого можете да благословите? Бащата благославя само онзи синъ, когото люби. Той даже рѫката си не туря върху онзи синъ, когото не люби. Кого благослови Яковъ? Кого благослови Христосъ? — Той вдигна рѫцѣтѣ си и благослови своитѣ ученици, които любѣше. Христосъ любѣше Иоана, който седеше и физически по-близо до Него, защото Иоанъ вѫтрѣшно разбираше своя Учитель. Близостьта седи въ разбирането. Да любишъ нѣкого, значи да го разбирашъ. А да оцѣнявашъ любовьта му, значи да не злоупотрѣбявашъ никога съ нея. Ще помните слѣдния законъ: ако имате единъ приятель, той ще ви обича отъ сутриньта до обѣдъ, а вие ще възприемате; отъ обѣдъ до вечерьта вие ще го обичате, той ще възприема. На другия день полюситѣ на любовьта ще се измѣнятъ: отъ сутриньта до обѣдъ вие ще го обичате, той ще възприема; отъ обѣдъ до вечерьта той ще ви обича, вие ще възприемате. Понѣкога вие очаквате само да ви обичатъ, търсите човѣкъ да ви обича. И намирате такъвъ човѣкъ. Но за да не изгубите Любовьта, трѣбва да знаете, че въ понедѣлникъ сутриньта вие ще обичате, въ вторникъ сутриньта ще ви обичатъ, въ срѣда сутриньта ще дойде другъ нѣкой да ви обича и т. н. Затова, всѣка сутринь като ставате, ще се запитвате: какво трѣбва да правя тази сутринь, да обичамъ ли, или да ме обичатъ? Ще видите, че този законъ е вѣренъ. Вие казвате: единъ день, като дойде Христосъ на земята, ще ни научи, какъ да се любимъ. Христосъ по два пѫти нѣма да дохожда на земята. Той дойде веднъжъ и още не си е заминалъ. Отъ какъ е дошълъ, Той не е напущалъ земята и постоянно говори на хората. Когато казваме, че Христосъ трѣбва да дойде втори пѫть на земята, това е по отношение на нашето съзнание. Когато вашето съзнание се пробуди, ще можете да изпитате великия законъ на Любовьта, която Христосъ е вложилъ въ сърцата на хората. Всѣки, който ви люби, ще запали или вашия умъ, или вашето сърце. И тогава вие казвате: сърцето ми изгорѣ! Казвамъ: зависи кой ви е запалилъ и какъ ви е запалилъ. Ако сте барутъ или динамитъ и ви запалятъ, ще избухнете, ще експлодирате и отъ васъ нищо нѣма да остане. Но ако ви запалятъ по всички правила на паленето, както Христосъ запалва сърцата на хората, отъ васъ ще излиза мека, приятна свѣтлина и топлина. Вие казвате: боли ме нѣщо сърцето, но приятна ми е тази болка. При такова запалване всѣки човѣкъ се радва, че у него вече гори свещения огънь на Любовьта. Нѣма по-красиво нѣщо отъ този свещенъ огънь! И тъй, азъ ви желая да добиете този свещенъ огънь на Любовьта, съ който да се запалятъ вашитѣ умове, вашитѣ сърца и вашата воля или вашитѣ причинни тѣла! Прѣзъ тази година азъ искамъ да станете не отъ мекитѣ хора, но отъ кроткитѣ хора, да наслѣдите земята. Кроткиятъ човѣкъ е човѣкъ на Любовьта. Ако нѣмате любовь, не можете да бѫдете кротки хора. Кротостьта е качество на Любовьта. Когато казваме, че нѣкой човѣкъ е кротъкъ, ние знаемъ, че той е придобилъ Любовьта, той е придобилъ земята въ наслѣдство. Та каквито мѫчнотии и да имате, стремете се да познаете себе си! Може ли нѣкой отъ васъ да каже, каква бѣше главната идея въ стихотворенията, които се четоха тази вечерь? Кое отъ тѣхъ ви се хареса най-много? Въ първото стихотворение се чете за щастието. Какъ мислите, сѫществува ли щастие на земята? Азъ ви говорихъ за щастието и ви казахъ, че ако чакате щастието да дойде въ кѫщата ви, то никога нѣма да дойде, вие трѣбва да отидете при него. Който дири щастието, може да бѫде щастливъ, но който го чака на крака да му дойде, никога щастливъ не може да бѫде. Щастието ще мине покрай него и ще си замине. Това стихотворение, въ което се говори за новото и старото вино, се отнася до стиха, въ който Христосъ казва: „Ново вино не се туря въ стари мѣхове“. При това, новото вино не трѣбва да ферментира. Ако вие имате мисли, които ферментиратъ, тѣ сѫ въ състояние да пукнатъ мѣховетѣ. Защо е нужно за хората ново вино? Виното не трѣбва да ферментира! Тъй и човѣкътъ никога не трѣбва да ферментира. Той трѣбва да си остане винаги младъ. Ако човѣкъ отъ раждането до смъртьта си остане все сладъкъ, това показва, че той никога не е ферментиралъ. Ако пъкъ се вкисва въ живота си, това показва, че той е ферментиралъ. И религиознитѣ хора могатъ да ферментиратъ. Когато искатъ да ги запазятъ отъ ферментация, турятъ ги въ бутилки, запушватъ ги, за да не влѣзатъ въ тѣхъ тия бацили, които сѫ причина на ферментацията. Има извѣстни мисли у човѣка, които съдържатъ въ себе си такива сокове, които лесно ферментиратъ. Прѣди нѣколко дни единъ младъ братъ казваше: „Остарѣхме ние вече!“ Защо е остарѣлъ? — Понеже не може да люби, пъкъ и нѣма кого да люби. Това означава старостьта. Щомъ стариятъ има кого да люби, подмладява се. Любовьта подмладява хората. Та когато нѣкой човѣкъ каже, че е остарѣлъ, това показва, че той е изгубилъ своитѣ мисли, чувства и своята сила и сега не му остава друго, освѣнъ да чака смъртьта си. Това е най-лесното. Смъртьта не дава петь пари за човѣка. Тя не само че не го цѣни, но ще накара близкитѣ му да му направятъ ковчегъ, да го приготвятъ за онзи свѣтъ. Близкитѣ му, обаче, ще кажатъ: сега ли намѣри да умира? Да, но смъртьта не плаща нищо, тя не иска нищо да знае. Казвамъ: не е врѣме за умиране. Човѣкъ тъй трѣбва да се прѣсели отъ този свѣтъ, че да не плаща нищо. На земята ще остави само горнитѣ си дрехи, а съ себе си ще вземе най-сѫщественото. Но да оставимъ тия нѣща, тѣ сѫ алегорични работи. Човѣкъ трѣбва да люби! Когато казвамъ, че човѣкъ трѣбва да люби, не се плашете. Вие трѣбва да разбирате правилно Любовьта; трѣбва да я освободите отъ всички посторонни възгледи, отъ всички качулки, панделки, съ които сте я натоварили. Въ Любовьта има свѣтла мисъль, свѣтло сърце и свѣтла сила. По това именно се отличава Любовьта. Тази свѣтла мисъль ще извърши всичко заради васъ. И свѣтлото сърце ще извърши всичко заради васъ. И свѣтлата сила ще извърши всичко заради васъ. И тъй, запомнете всичко това, което ви казвамъ. Вие питате: обича ли ме този човѣкъ? Щомъ ви обича, Богъ е, Който обича, не се съмнѣвайте! Помнете слѣдното нѣщо: човѣкъ не може да обича. Човѣкътъ не е Любовь. Той още не се е научилъ на този законъ. Човѣкътъ може да те обича, но той е само носитель на Любовьта! Само Богъ е Любовь. Слѣдователно, когато казвате, че обичате нѣкого, тогава ще подразбирате, че Богъ се проявява чрѣзъ васъ. Когато нѣкой ви обича, пакъ сѫщиятъ законъ дѣйствува. Ще знаете, че Богъ се проявява чрѣзъ васъ и нѣма да се съмнѣвате. Господъ казва: „Утрѣ, като се явятъ облацитѣ и засѣнчатъ слънцето, вие не можете да обичате. Лѫчитѣ не могатъ да проникнатъ прѣзъ облацитѣ“. Който има любовь, трѣбва да се качи надъ облацитѣ. Момата, която обича възлюбения си, напуща бащиния си домъ и отива при него. По сѫщия начинъ, ако ти обичашъ Бога, ще напуснешъ земята, твоята бащиния и ще се качишъ надъ облацитѣ. И тогава нѣма да се страхувашъ, че слънцето ще се засѣнчи. Ти си у дома си вече. Като ви говоря за Любовьта, вие си прѣдставлявате като обектъ на тази любовь нѣкой човѣкъ. Затова нѣкоя сестра, напримѣръ, ще каже: едно врѣме имахъ единъ възлюбенъ, но го изгубихъ вече. Не, това не е било никаква любовь. Той е билъ единъ актйоръ на сцената. Ако този човѣкъ прѣзъ цѣлия си животъ не е готовъ да сподѣли съ тебе всички тягости и скърби, той не те обича. Човѣкътъ, който ви обича, дѣто и да се намира, въ Америка, въ Африка било, всѣкога ще ви изпраща своята мисъль, своята сила. За Любовьта врѣмето и пространството нѣматъ никакво значение. За онзи, който люби врѣме и пространство не сѫществуватъ. Въ този смисълъ всѣки човѣкъ може да люби и то всички хора. Като живи единици, всички хора съставляватъ нѣщо красиво. Моето желание е да се зароди у васъ красива мисъль. Та като се събудите сутринь, схванете най-малкото въ себе си, но това, което е мощно: мощната мисъль, мощното сърце и мощната воля. Вие често казвате: азъ не искамъ да бѫда подъ влиянието на когото и да е, искамъ да бѫда господарь. — Никога не можете да бѫдете господарь. Всѣки човѣкъ, който иска да бѫде господарь въ свѣта, непрѣменно ще бѫде робъ. Азъ бихъ желалъ да видя нѣкой човѣкъ свободенъ. Нѣма свободни хора въ свѣта. Никой царь не е свободенъ. Никой ученъ човѣкъ не е свободенъ. Свободата седи въ слѣдното: Богъ да живѣе въ насъ, и ние да живѣемъ въ Бога. И Христосъ казва така: ,,Азъ съмъ въ Отца си, и Отецъ ми е въ мене“. Това е великата свобода на живота. Човѣкъ трѣбва да подържа това си състояние при всички скърби и страдания. Чухте, какво се каза въ едно отъ стихотворенията тази вечерь: „Ако съмъ поетъ, бихъ възпѣлъ скръбьта и страданията“. Да, така е, скръбьта и страданията се понасятъ само съ Любовьта. Тъй мисли само любещия човѣкъ, а човѣкъ, който нѣма любовь, даже и съ малкия си пръстъ да го докоснете, ще каже: втори пѫть не искамъ да те видя! Та сега смѣло мога да ви кажа, че днешниятъ изгрѣвъ на слънцето е отъ извънреднитѣ. Отъ какъ е започнало нашето дѣло, почти не е имало такъвъ изгрѣвъ. Той е епохаленъ. Ще видимъ какъвъ ще бѫде изгрѣвътъ слѣдната година. Каквото успѣхте да възприемете тази сутринь, то ще бѫде за васъ благословение. Азъ мога да уподобя днешния изгрѣвъ на Божията Любовь. Желая на всички ви да мязате на днешния день, да носите благата на този день и да се проявите тъй, както слънцето се прояви днесъ. И тъй, бѫдете увѣрени, че всичко, каквото искате, всичко, каквото мислите, всичко каквото чувствувате, ще бѫде. Като казвамъ, че ще бѫде всичко, което искате, какво подразбирамъ? — Ще бѫде всичко онова, което ние искаме, и което Господъ иска. Ако ние правимъ всичко онова, което и Господъ прави, ще бѫде. И най-послѣ, всичко онова, на което Богъ е турилъ начало въ свѣта, на което и ние сме турили начало, ще бѫде. Правилно трѣбва да разбирате, какво значи да искате и да се осѫществи вашето искане. Значи, ще бѫде, т. е. ще се реализира само онова, въ което има съгласие между Бога и васъ. Искате ли това, което Богъ иска, ще бѫде! Вършите ли заедно съ Бога това, което Той върши, ще бѫде! Туряте ли начало на нѣщо, на което и Богъ туря начало, ще бѫде! Когато се реализира всичко онова, което Богъ е намислилъ да направи, ще опитате думитѣ на апостолъ Павелъ, който казва: „Нито око е видѣло това, което Богъ има да направи; нито въ ума на човѣка е идвала мисъль за това, което Богъ е приготвилъ за тѣзи, които Го любятъ“. Днесъ всички съзнателни хора се приготовляватъ за този славенъ день. Ако Любовьта ви посѣти сега, когато не сте готови, вие ще се прострете на земята и ще кажете: стига Господи, не мога да издържамъ! Така е, вие не можете да издържите даже една минута на Любовьта. Тя изисква герои хора. Вие ще се разтопите отъ нея като лоена свѣщь. Ние, обаче, не искаме да се разтопите, но да се разгорите и да свѣтите. Топенето на свѣщьта показва, че не е доброкачествена. Затова ние искаме да се запалите, да горите безъ да изгаряте и отъ васъ да излиза топлина и свѣтлина. Азъ ви поздравлявамъ съ новата година на Любовьта! Желая ви да бѫдете тъй ефирни, както Любовьта, и слънцето на душата ви да изгрѣва и да залѣзва тъй, както днешното слънце изгрѣ и залѣзе! Само Божията Любовь е Любовь. Бесѣда, държана отъ Учителя на 22 Мартъ — духовната година — 1927 г., въ гр. София.
  19. Отворените очи "Отворените очи", единична извънредна беседа, държана от Учителя на 31.XII.1927 г., 24.00 ч., по случай посрещането на Новата 1928 година в София. Издадена като отделна брошура през 1929 г.,София. Книгата за теглене на PDF Отворените очи - 31 декември 1927 г., 24.00 ч.
  20. 1927_12_31 ОТВОРЕНИТѢ ОЧИ

    От "Отворените очи" - единична беседа 1 януари 1928 г., София - Изгрев Издание в брошура - 1929, София Книгата за теглене на PDF Информация за беседата ОТВОРЕНИТѢ ОЧИ Бесѣда отъ Учителя. (за новата 1928 г.) Имайте прѣдъ видъ, че изтеклата 1927 г. бѣше слѣпа по отношение васъ и вашитѣ постѫпки, но настѫпващата 1928 г. има двѣ очи. А всѣка година, която има двѣ очи, тя зорко бди върху дѣлата на хората. Слѣдователно, тази година може да ви донесе много радости, но ако сте невнимателни, тя може да ви донесе и много страдания. Ако турите осморката въ хоризонтално положение, тя прѣдставлява човѣшкитѣ очи. Общиятъ сборъ на цифритѣ въ 1928 година даватъ числото двѣ: 1+9+2+8=20=2. Числото двѣ прѣдставлява Божествената съкровищница — богатствата, които Богъ раздава. Но тамъ, дѣто има богатства,. всѣкога има и спорове. И тъй, ако очитѣ ви сѫ отворени, вие ще използувате разумно богатствата, които. Богъ ще ви изпрати прѣзъ новата година. Ходите ли, обаче, по ума, който сте имали прѣзъ изтеклата 1927 г., богатствата ще минатъ и заминатъ покрай васъ, безъ да ги използувате разумно. Ето защо, бѫдете внимателни прѣзъ тази година, защото Господъ ще гледа прѣзъ двѣ очи. Щомъ е тъй, и вашитѣ очи трѣбва да бѫдатъ отворени. На когото очитѣ сѫ отворени, и Божието благословение ще дойде върху него. На когото очитѣ сѫ затворени, Божието благословение ще мине покрай него и ще го отмине, и той всѣки день ще остава съ своята празна торба. Та казвамъ: използувайте разумно всѣки день отъ годината, защото не се знае, колко ще живѣемъ на земята. Другитѣ нѣща, които имате въ живота си — грижи, смущения, противорѣчия и тѣмъ подобни — не могатъ да се разрѣшатъ, ако нѣмате онази вѫтрѣшна интенсивна връзка, която човѣкъ трѣбва да има съ Първото начало на живота. Азъ употрѣбявамъ думата „Първо начало на живота” вмѣсто думата Богъ, защото отъ дълго употрѣбление хората сѫ я изопачили. Често хората мислятъ за Бога като за нѣщо физическо, въ сѫщность Богъ е Първото начало, което осмисля живота. Нѣма по-красивъ моментъ за човѣка отъ този, да почувствува за една минута поне присѫтствието на това Първо начало въ себе си. То внася миръ, радость и свѣтлина въ душата на човѣка, и тогава той разрѣшава правилно всички въпроси въ живота си, при което въ него се заражда едно възходяще чувство и сила за работа, безъ да се спъва отъ своитѣ външни и вѫтрѣшни изпитания. Та казвамъ: Божията Любовь е Любовь, която прѣодолява всички мѫчнотии. Само Божията Любовь нѣма дефекти. Любовь, която се помрачава не е любовь; любовь, която се размѫтва, не е любовь; любовь, която отслабва, не е любовь. Това сѫ само афекти, чувства. Това, което остава едно и сѫщо при всички условия въ живота на човѣка, билъ той богатъ или сиромахъ, силенъ или слабъ, здравъ или боленъ, е Божествена Любовь. Божествената Любовь никога не се мѣни — тя всѣкога остава една и сѫща и по смисълъ, и по съдържание. Божествената Любовь има качеството да се разширява, т. е. да измѣня своята форма. Като не разбиратъ качеството на Божията Любовь, хората казватъ, че тя се измѣня; въ сѫщность въ тази Любовь има вѫтрѣшно разширение. Вслѣдствие на това, когато очитѣ на хората сѫ отворени, Божията Любовь внася въ тѣхъ миръ и радость, а когато очитѣ имъ сѫ затворени, тя внася въ тѣхъ смущения и скръбь. Прѣзъ тази година гледайте вашитѣ врати и прозорци да бѫдатъ отворени, та като мине Божествената торба съ богатствата покрай васъ, да си поискате отъ Божественитѣ вѣстители. Който иска, той винаги получава. Законътъ е такъвъ. Нѣкой казва: Господъ знае, отъ какво имамъ нужда и ще ми даде нужното. Не, дава се само на този, който иска. Никой Учитель въ свѣта не се натрапва на ученика си, но ученикътъ самъ трѣбва да похлопа на вратата на Учителя си. Тогава Учительтъ ще отвори Божествената съкровищница и ще му даде отъ богатствата, които сѫ въ нея Кога получава дѣтето храна? — Слѣдъ като плаче дълго врѣме прѣдъ майка си. Тогава майката му дава. Кога получава пѣтелътъ храна? — Когато кукурига извѣстно врѣме прѣдъ вратата на господаря си. Тогава сърцето на господаря му се отваря и му дава храна. Нѣкой казва: човѣкъ не трѣбва да иска. Не, едно отъ качествата на великия животъ, къмъ който се стреми човѣкъ, е искането. Значи, човѣкъ трѣбва да иска. Азъ не говоря за просията. Да проси човѣкъ, това е нахалство. Да искашъ, значи душата ти да е пълна съ желание да учишъ. Ти можешъ да искашъ само отъ приятели; ти можешъ да искашъ само отъ баща си и отъ майка си. Отъ неприятеля си можешъ да искашъ само, ако си изпадналъ въ плѣнъ, да ти подари живота. Затова казва Христосъ: „Хлопайте, и ще ви се отвори; търсете, и ще намѣрите; искайте, и ще ви се даде!“ Това изисква разумниятъ начинъ на живѣние. Вие трѣбва да разбирате правилно, какво значи да се молишъ и какво — да искашъ. Сега, Богъ ви изпитва, дали ще искате, или ще се молите. Кой се моли? — Грѣшникътъ. Защо? — Защото грѣши. Щомъ се молите, вие сте въ положението на грѣшницитѣ, Тогава не можете да искате. И тъй, първата фаза въ живота на хората, докато сѫ грѣшници, е да се молятъ. Щомъ отношенията на хората къмъ Бога станатъ правилни, тѣ сѫ вече праведни, влизатъ въ втората фаза на живота, и тогава тѣ ще искатъ. За тия хора Господъ казва; „Прѣди вие да искате, азъ ще отговоря на всички ваши желания“. Азъ ви желая да завършите съ първата фаза на вашия животъ — съ молитвата, съ моленето и да започнете втората фаза — да искате. Докато човѣкъ грѣши, молитвата е необходима за него, като срѣдство за лѣкуване. Когато говоря за лѣкуването, подразбирамъ, че човѣшката душа трѣбва да се изчисти отъ онѣзи наслоявания, утайки на грѣха, и като се изчисти отъ него, минава въ втората фаза. Та сега вие ще искате, а като завършите съ искането, ще дойде нѣщо по-хубаво. Какво ще бѫде това нѣщо? Идната година, като видя, да ли очитѣ ви сѫ отворени, или не, ще ви кажа, какво ще бѫде това нѣщо, което е по- хубаво отъ искането. Прѣзъ тази година искамъ отъ васъ три нѣща; да хлопате. да търсите и да искате. Не искамъ нито единъ отъ васъ само да се моли. И тъй, желая всички Божии благости да ви посѣтятъ тази година и да внесатъ миръ и радость въ душитѣ ви! Бесѣда, държана отъ Учителя на 31.ХII.1927 г. 12 ч. в. по случай посрѣщане новата 1928 г. въ гр. София.
  21. 1936_03_22 Което Богъ е съчеталъ

    От книгата "Устойчиви величини". Утринни Слова (1935–1936). Първо издание от 1943 г., София Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От "ОТЕЦЪ МЕ ЛЮБИ" - Две утринни беседи изнесени от Учителя на 22 март 1936г в София. Издание на печатница "Задруга", Врабча 1, София 1936г. Книга за теглене на PDF - стар правопис Съдържание на книжката - стар правопис Което Богъ е съчеталъ „Онова, което Богь е съчеталъ человѣкъ да не разлѫчва."*) *) Марка 10:9. „Което Богъ е съчеталъ". Христосъ е изказалъ този стихъ по единъ външенъ поводъ, който се наблюдава въ всѣкидневния животъ на хората. Той има дълбокъ вѫтрешенъ смисълъ. „Онова, което Богъ е съчеталъ". Какво е съ­четалъ Богъ?—Връзката между духа и душата. Значи, за да не изгуби сѫщественото въ жи­вота, човѣкъ не трѣбва да разваля тази връзка. Фарисеитѣ запитали Христа: „Дали е просте­но на мѫжъ да напусне жена си?" Христосъ имъ отговорилъ: „Онова, което Богъ е съчеталъ, човѣкъ не трѣбва да разлѫчва". Това значи: докато духътъ на човѣка е свързанъ съ ду­шата, той никога не може да напусне жена си. Щомъ тази връзка се скѫса, мѫжътъ всѣкога може да напусне жена си. Сега ще ви дамъ следнитѣ мисли за ориен­тиране въ живота. Когато обикновенитѣ хора въ свѣта управляватъ, всички останали спятъ. Когато талантливитѣ управляватъ, обикнове­нитѣ хора се събуждатъ. Когато гениалнитѣ управляватъ, всички хора ставатъ. Най-после, когато светиитѣ управляватъ, всички хора започватъ да работятъ. Следователно, докато човѣкъ спи, обикновени хора го управля­ватъ; щомъ се пробуди, талантливи хора го управляватъ; щомъ става, гениални хора го управляватъ; щомъ започне да работи, светии го управляватъ. Това сѫ вътреш­ни състояния, които всѣки човѣкъ преживя­ва. Всѣки човѣкъ минава презъ тѣзи състоя­ния. Докато обикновени мисли и чувства занимаватъ човѣка, той заспива. Щомъ талантливитѣ се проявяватъ въ човѣка, той се про­бужда. Прояви ли се гениалностьта въ човѣ­ка, той става отъ леглото и започва да се облича. Когато човѣкъ стане светъ, свѣтлината на деня го огрѣва, той започва да рабо­ти. За да започне работа, човѣкъ трѣбва да даде пѫтъ на светиитѣ въ него да управля­ватъ. Той не трѣбва да се стреми къмъ светийство, но да се остави светии да го упра­вляватъ. Мнозина се стремятъ да станатъ све­тии. Тамъ е тѣхната погрѣшка. Да желаете светии да станете, това е човѣшко раз­биране.Обаче, да желаете вие да работите, а гении и светии да ви управляватъ, това е Бо­жествено разбиране. Щомъ имате таково раз­биране, ще получите Божието благословение. Тъй щото, самъ по себе си, човѣкъ не може да бѫде нито обикновенъ, нито талантливъ, нито гениаленъ, нито светия. Но ако оста­ви обикновени хора да го управляватъ и се занимава съ обикновени мисли и чувства, той е обикновенъ; и като обикновенъ, той ще яде, ще пие и ще спи. Ако остави талантливитѣ да го управляватъ, той ще се пробуди отъ сънь. Ако остави гениалнитѣ да го упра­вляватъ, той ще стане отъ леглото си и ще се облѣче. Ако остави светиитѣ да го упра­вляватъ, той ще започне да работи, ще бѫде едно съ тѣхъ. „Онова, което Богъ е съчеталъ, человѣкъ да не разлѫчва". — Защо? — Защото той не може да направи нѣщо по-умно отъ Бога. Чо­вѣкъ не трѣбва да седи и да мисли, какво самъ да направи. Колкото и да мисли, нищо ново нѣма да измисли, но да се заеме волята Божия да изпълни, т. е. да реализира онова, което Богъ е съчеталъ. Какво прави ученикътъ по рисуване? Той взима модела, който учительтъ му е далъ, и започва да рисува. Никой ученикъ не може да измисли по-добъръ моделъ отъ този, който му е даденъ. И никой човѣкъ не е създалъ и не може да създаде по-добъръ човѣшки моделъ отъ този, за който се каз­ва, че е създаденъ по образъ и подобие Бо­жие. Досега никой художникъ не е могълъ да нарисува онзи човѣшки образъ или моделъ, за който е казано въ Битието, че Богъ го е създалъ по образъ и подобие свое. Много чо­вѣшки образи сѫ рисувани досега, отъ видни художници, но всички сѫ далечъ още отъ първообраза. „Онова, което Богъ е съчеталъ". Щомъ Богъ е съчеталъ нѣщо, на сѫщото основание и човѣкъ е изпратенъ на земята да направи нѣшо въ духа на това, което Богъ е съчеталъ. Които не разбиратъ този законъ, тѣ могатъ да изпаднатъ въ заблуждение, да мислятъ, че всичко могатъ да направятъ. Обаче, казано е въ Писанието: „Цѣлиятъ свѣтъ лежи въ рѫцетѣ на лукавия". Това значи: цѣлиятъ свѣтъ лежи въ заблуждения, въ изкушения. Вслед­ствие на заблужденията хората нѣматъ ясна представа за живота. Защо? — Защото нѣматъ любовь. Безъ любовь човѣкъ не може да има ясна представа за живота. Безъ любовь животътъ е неразбранъ, непознатъ за човѣка. Безъ любовь животътъ е мѫчение. Любовьта е не­обходима за човѣка, за да познае живота. Че страдалъ човѣкъ, че се мѫчилъ, че ималъ не­приятности, това сѫ илюзии въ живота. Илюзиитѣ сѫ на второ мѣсто. На първо мѣсто е любовьта, която ражда живота. — Главата ми побѣлѣ отъ страдания. — Ти се лъжешъ. То­ва не сѫ никакви страдания. Твоитѣ страда­ния и мѫчнотии сѫ отъ книга направени. Разбойникъ влѣзълъ въ дома на единъ богатъ човѣкъ, извадилъ срещу него ножа си и му казалъ: Скоро дай пари! — Моля ти се, не ме убивай! Колко искашъ? Ще ти дамъ, колкото искашъ, но животътъ ми само пощади. Богатиятъ далъ известна сума на разбойника, и по този начинъ спасилъ живота си. Следъ това разправялъ на приятелитѣ си, че безъ малко животътъ му щѣлъ да отиде. Разбойникъ влѣзълъ въ дома му, съ ножъ въ рѫка. — Знаешъ ли, че този ножъ бѣше книженъ? — Тъй ли? Да знаехъ, че е така, азъ самъ щѣхъ да се разправя съ него. Сега и на васъ казвамъ: Ножътъ, съ кой­то апаши и разбойници ви плашатъ, е книженъ. Страданията ви пъкъ не сѫ нищо дру­го, освенъ трици. Нѣкой страдалъ, защото нѣмалъ пари; другъ — защото нѣмалъ жена; трети — защото билъ боленъ; четвърти — за­щото никой не го обичалъ. Слушате нѣкой да се оплаква, че майка му, баща му, братъ му, сестра му не го обичали, всички го изостави­ли. Отде знае това? Влѣзълъ ли е той въ сърдцето на майка си или на баща си да знае това? Единственото нѣщо, което човѣкъ знае, е това, което мисли. За да познае човѣкъ, да­ли нѣкой го обича или не, той самъ трѣбва да има любовь. Ако любовьта е въ неговото сърдце, той ще освѣти сърдцата на другитѣ и ще разбере, обичатъ ли го тѣ или не. Освенъ любовьта другъ пѫть нѣма. Тя разкрива всич­ки тайни. Какъ ще разберете живота на дру­гитѣ хора, ако не ги обичате? Единствената мѣрка въ живота е любовьта. Безъ любовь, като Божествена мѣрка, животътъ всѣкога ще остане неразбранъ. Който има любовь въ себе си, той разполага вече съ онази мѣрка, съ която може да мѣри всички нѣща. Който е придобилъ любовьта, той се е домогналъ до щастието въ живота. Дето е любовьта, тамъ е щастието. Въ това нѣма никакво изключе­ние. Казватъ нѣкои, че любовьта била празна работа. — Не, въ безлюбието е празнотата, а въ любовьта — пълнотата на живота. Докато имате въ себе си любовьта, като мѣрка на жи­вота, вие всѣкога ще имате миръ, спокойствие, радость, веселие. Ако изгубите едно отъ тия качества, вие сте изгубили мѣрката си.—Какво да правя тогава? — Намѣри мѣрката си и по­стави я на мѣсто! Представете си, че влизате въ една тъм­на изба безъ свѣщь. Какво ще стане съ васъ? Ще се спънете нѣкѫде и ще паднете. Ако влѣзете съ запалена свѣщь въ избата, никакво спъване нѣма да има. Следователно, каквото представя запалената свѣщь за физическия свѣтъ, такова нѣщо представя любовьта за сърдцето. Само любовьта е въ състояние да разреши мѫчнотиитѣ ви. Любовьта е пѫть за разрешаване на труднитѣ задачи въ живота на човѣка. Съ други думи казано: Любовьта е пѫть за сърдцето. Мѫдростьта пъкъ е пѫть за ума. Човѣкъ не може да разбере, да оцени, да придобие знание и да го приложи, ако не е мѫдъръ. Нѣкои хора обичатъ да говорятъ много, да заставятъ другитѣ да вѣрватъ въ това, въ което и тѣ сами не вѣрватъ. Тѣ искатъ да заставятъ другитѣ хора да мислятъ върху това, което и на тѣхъ не е ясно, не го разбиратъ. Това е невъзможно. Направете опитъ въ това отношение и ще се увѣрите, че е така. Човѣкъ може да предаде мисъльта, знанието си на другитѣ хора, когато самъ той разполага съ такова знание, съ такава мисъль, които предъ нищо не се разколебаватъ. Единъ англичанинъ прекаралъ въ Индия цѣли 20 години и научилъ само едно изкуство, т. е. придобилъ само едно знание: да разгон­ва кучета. Като се върналъ въ Англия, отишълъ въ Лондонъ, дето се срещналъ съ единъ английски лордъ. Като разправялъ на лорда за това, което придобилъ въ Индия, последниятъ пожелалъ да направятъ опитъ. Деньтъ и часътъ за опита били опредѣлени. Лордътъ пристигналъ съ своитѣ 40 кучета, поро­да булдогъ, които били много свирепи. Англичанинътъ пристѫпилъ къмъ опита. Застаналъ на едно мѣсто и мислено описалъ око­ло себе си окрѫжность. Следъ това лордътъ започналъ да пуща срещу него едно по едно кучетата си, като сѫщевременно ги насъсквалъ. Първото куче излѣзло, хвърлило се къмъ англичанина, но той веднага му изсвирилъ по особенъ начинъ. Кучето стигнало са­мо до мислено прекараната линия и тамъ се спрѣло. Излѣзло второ, трето, четвърто куче, но като чули това изсвиркване, всички се спирали предъ проектираната линия. Всички 40 кучета се събрали на едно мѣсто, лаели, но не могли да пристѫпятъ крачка напредъ. Достатъчно било англичанинътъ да изсви­ри по специфиченъ начинъ, за да хукнатъ всички кучета назадъ. Това е истинско зна­ние—да изсвиришъ съ уста, и кучетата да се разбѣгатъ. Ако кучетата не бѣгатъ отъ ваше­то изсвиркване, вие нѣмате никакво знание. Какво представятъ нещастията и мѫчнотиитѣ въ свѣта? — Това сѫ свирепитѣ кучета, които лаятъ около васъ. Какъ можете да се справите съ тѣхъ? — Като имъ изсвирите. Ако при изсвирването успѣете да ги разгони­те, вие разполагате съ истинско, положително знание. Колкото и да философствувате, какви­то теории да изнасяте, ако не можете да се освободите отъ кучетата, вие нѣмате мѣрката на знанието — на мѫдростьта, нито мѣрката на любовьта. А тъй, да предполагате само, че имате знание, това не е вѫтрешно, дълбоко знание. Това е външно знание само, което всѣки моментъ можете да изгубите. Положи­телно знание е това, съ което човѣкъ разпо­лага всѣки моментъ и може самъ да го при­ложи, безъ да очаква помощь отъ хората, безъ да очаква тѣхното удобряване. Сега, да дойдемъ до истината. Истината е мѣрка за свободата. Човѣкъ не може да бѫде свободенъ, докато не е намѣрилъ мѣр­ката на истината въ себе си. Свободата е вѫтрешна, а не външна проява. За да бѫде свободенъ, човѣкъ трѣбва да бѫде живъ; по­сле, той трѣбва да разполага съ мѣрката на любовьта, на мѫдростьта и на истината. Щомъ има тѣзи нѣща въ себе си, той ще бѫде силенъ. Какъ може човѣкъ да придобие свобо­дата си? Чрезъ съзнателна работа върху себе си. Всѣки трѣбва да разчита на себе си, самъ да извоюва свободата си. Свободата, която човѣкъ търси, не може да дойде отвънъ. Ако е въпросъ за външна свобода, човѣкъ лесно може да я добие. Господарьтъ може да на­прави слугата си външно независимъ, но съ то­ва той ще отнеме вътрешната му свобода. Свободата се придобива при условия­та, при които човѣкъ се намира. Докато е на леглото си и очаква помощь отъ лѣкаря, болниятъ не е свободенъ. Ще дойде единъ лѣкарь, ще му даде нѣкакво лѣкарство, което временно само ще го успокои. Ще дой­де другъ лѣкарь, ще му даде второ лѣкарство, което ще влоши положението му. Бол­ниятъ, обаче, не е свободенъ нито въ първия, нито въ втория случай. Човѣкъ трѣбва да бѫ­де лѣкарь самъ на себе си. Докато не сте лѣкарь на себе си, вие не можете да бѫдете свободни. Докато човѣкъ не създаде вѫтрешна, интимна връзка между духа и душата си той не може да бѫде свободенъ. Тази връзка наричаме връзка съ Бога, съ Първата Причи­на на нѣщата. Безъ тази свещена връзка, чо­вѣкъ не може да очаква онова вѫтрешно един­ство въ себе си. Отъ това единство зависи бѫдещето развитие на човѣка. Отъ вѫтрешното единство въ човѣка зависи придобиване на ония блага, къмъ които той се стреми. Та­ка трѣбва да се разбира истината. Които не разбиратъ истината, тѣ очакватъ първо свѣтътъ да стане добъръ, а по­сле хората. Нѣма защо свѣтътъ да става добъръ. Свѣтътъ представя съвокупность отъ хора. Когато всѣки човѣкъ поотдѣлно стане добъръ, цѣлиятъ свѣтъ ще стане добъръ. Всич­ки хора пъкъ живѣять и се движатъ въ Бога, Който е създалъ свѣта. Следователно, всѣки човѣкъ има условия въ себе си да стане до­бъръ. Който разбира Божиитѣ пѫтища и ги следва, той е едно съ Бога — никой не мо­же да го ограничи. Богъ е всѣкога свободенъ. Казано е въ Писанието: „Дето е Духътъ, тамъ е свободата. Дето е Духътъ, тамъ е истината. Истината прави човѣка свободенъ". Всички съвременни хора търсятъ свободата. Цѣлиятъ свѣтъ воюва за свобода. Въ всѣки домъ има споръ за свобода: мѫже, жени, деца—всич­ки се борятъ за свобода; слуги и господари — сѫщо се борятъ за свобода. Обаче, тъй както съвременнитѣ хора търсятъ свободата, този въпросъ ще остане неразрешенъ. Свѣ­тътъ самъ нѣма да разреши тази задача, нито вие можете да разрешите задачата на свѣ­та. — Защо е така? — Защото този въпросъ е колективенъ и принадлежи на разреша­ване отъ цѣлото човѣчество. Цѣлото човѣчество търси нѣщо. То търси нѣкаква обща идея, която да го повдигне. Каква е тази идея, никой не знае. Никой човѣкъ не може да на­ложи една идея на другитѣ. Всѣки самъ мо­же да си наложи нѣкаква идея. Само при то­ва положение човѣкъ може да бѫде свобо­денъ. Ако нѣкой пита, какъ може да бѫде свободенъ, това показва, че той не е готовъ, още за свобода. Докато човѣкъ пита, какъ трѣбва да гледа, това показва, че той е слѣпъ. Щомъ престане да пита, какъ трѣбва да гле­да, той вече е прогледалъ. Щомъ вижда, той може да се движи свободно: Тогава той тръг­ва съ всички заедно, и кой каквото му посо­чи, всичко вижда. Той тръгва по градове, по села, по гори и планини — свѣтътъ обикаля. Докато човѣкъ пита, какъ трѣбва да чува, той е глухъ. Щомъ престане да пита, какъ трѣбва да чува, той вече е съ отворени уши, всичко може да чува. И тъй, отворете очитѣ си сами, безъ да очаквате да дойде нѣкой отвънъ да ви ги отвори. Да отвори човѣкъ самъ очитѣ и ушитѣ си, това е негово собствено право, дадено му отъ самата природа. Трѣбва ли да чакате сутринь да дойде вашиятъ слуга отвънъ да от­вори очитѣ ви? Ако човѣкъ самъ може да отвори очитѣ си, трѣбва ли да очаква спа­сението му да дойде отвънъ нѣкѫде? Има из­вестни условия за спасението на човѣка от­вънъ, но пълно, истинско спасение иде отвѫтре. Това се отнася до онѣзи, които разбиратъ, които сѫ посадени вече въ земята и които иматъ условия да растатъ. Онѣзи, кои­то не разбиратъ, тѣ ще останатъ само съ стремежа си въ потенциално състояние, въ каквото състояние се намира житното зърно въ хамбара. То има стремежъ да расте, но условия нѣма за това. Обаче, като го посади­те на нивата и го поставите на неговото мѣсто, то ще започне да расте отъ само себе си. Това житно зърно е въ състояние да съз­даде друго, подобно на себе си. Ако житно­то зърно е способно да израсте и да даде плодъ, подобенъ на себе си, колко повече чо­вѣкъ може да направи това! Когато човѣкъ се натъкне на страдания, това е признакъ, че той е излѣзълъ вече отъ Божествения хамбаръ и е посѣтъ на Божествената нива. И следъ това на човѣка не остава нищо друго, освенъ да расте, да цъвти и плодъ да вързва. Само така той ще получи Божието благословение. Значи, докато сте въ хамбара, никакви стра­дания нѣмате. Щомъ ви посадятъ на нивата, страданията ще дойдатъ. Докога ще имате стра­дания?—Докато узрѣете. Щомъ узрѣете, стра­данията ви ще престанатъ. Следователно, чо­вѣкъ страда, докато е на земята. Когато мине въ другия свѣтъ, земнитѣ страдания изчезватъ. И тъй, страданията, които хората иматъ, сѫ временни. Разликата между хората на зе­мята не седи въ това, че едни страдатъ, а други — не, но въ голѣмината на страдания­та: нѣкои страдания сѫ по-голѣми, а други — по-малки. Колкото по-голѣми сѫ страдания­та, толкова по-голѣмо е растенето. Запримѣръ, дѫбътъ има по-голѣми страдания отъ житното зърно. Житното зърно узрѣва за шесть месеца и следъ това се скрива въ хам­бара, когато дѫбътъ следъ сто или двеста години едва може да се върне въ хам­бара. Дълго време дѫбътъ остава вънъ, на голѣми изпитания. Ако погледнете кората на дѫба, ще видите, че тя е силно напукана. — На какво се дължи това? — На голѣмитѣ външни несгоди. Сега ще говоря за онова, което е вло­жено у васъ, а не за онова, което въ бѫдеще може да спечелите. Онова, което въ бѫдеще можете да спечелите, това е лотарийна игра; за васъ сѫ важни богатствата, които днесъ имате въ себе си, които можете да обработите и използувате. Всѣки отъ васъ има въ себе си по единъ изворъ на любовьта, на мѫдро­стьта и на истината. Дръжте се за тѣзи из­вори и ползувайте се отъ тѣхъ разумно. Това не значи още, че вие ще бѫдете съвършени, самостоятелни, че нѣма да имате никакво от­ношение къмъ хората. Всѣки изворъ е въ връзка съ други извори. Значи, водата отъ вашитѣ извори ще се съедини, ще се слѣе съ водата на другитѣ извори и ще образува голѣмо море. Следователно, дръжте се за онѣзи из­вори, които сѫ у васъ, за да се свър­жете съ тѣзи души, съ които си хармонирате. За да расте и да се развива правилно, човѣкъ всѣки день трѣбва да се свързва по­не съ една напреднала душа. Връзката на чо­вѣка съ напредналитѣ души е първото усло­вие за растене. Мнозина мислятъ, че като постигнатъ съвършенство, ще се уединятъ, и ни­кой нѣма да ги смущава. Кой може да сму­щава човѣка? Само глупавиятъ може да сму­щава. Тъй щото, ако нѣкой се смущава, това показва, че глупавитѣ, обикновенитѣ съще­ства въ него управляватъ. А вие знаете, че когато глупавитѣ, обикновенитѣ упра­вляватъ, хората спятъ. Когато талантливитѣ управляватъ, хората се пробуждатъ. Когато гениалнитѣ управляватъ, хората ставатъ отъ леглата си и започватъ да се обличатъ. Ко­гато светиитѣ управляватъ, хората започватъ да работятъ. Това сѫ четири състояния, презъ които всѣки човѣкъ минава. Ще запитате, дали тия нѣща сѫ вѣрни. — Азъ говоря само това, което абсолютно зная, което съмъ провѣрилъ и изпиталъ не само веднъжъ, но безброй пѫти. — Какъ можемъ да се увѣримъ въ това? — Като из­учавате себе си, като изучавате ближнитѣ си. Щомъ се свържете съ единъ човѣкъ, вие ще познаете, дали той е отъ обикновенитѣ, отъ талантливитѣ, отъ гениалнитѣ, или отъ све­тиитѣ. Същевременно ще познаете, дали единъ човѣкъ спи, дали се е пробудилъ, дали е станалъ или е започналъ вече да работи. Кога човѣкъ заспива? — Когато се унесе отъ нѣ­каква мисъль. Запримѣръ, нѣкой си купилъ единъ лотариенъ билетъ и започналъ да мечтае, че ще спечели единъ милионъ лева. Както си мечтае, така заспива. Ще дойде нѣкой следъ това да му говори нѣщо на ухото. Човѣкътъ спи. Какво ще му говорите? Оставете го спокоенъ. Това показва, че обикновенитѣ хора го управляватъ. Не говорете на човѣкъ, който спи, защото и вие ще минете за спещъ, за чо­вѣкъ, когото обикновенитѣ управляватъ! Ко­гато се събуди, тогава му говорете. Сега ние говоримъ за закона на лю­бовьта, като връзка между душитѣ. Когато се направи тази връзка, животътъ на хората ще потече по естественъ начинъ. Тогава никой никого нѣма да изнасилва, да измъчва. Всички хора ще си помагатъ взаимно. Законътъ на любовьта изисква взаимна помощь между хората. Когато хората се свържатъ съ закона на мѫдростьта, свѣтлина ще потече въ умоветѣ имъ. Тогава никой нѣма да се спъ­ва. Пѫтьтъ имъ ще бѫде освѣтенъ. Когато хора­та се свържатъ съ закона на истината, тѣ ще бѫдатъ свободни. Необходимо е човѣкъ да бѫде свободенъ. Безъ животъ, безъ знание и безъ свобода човѣшкиятъ духъ и човѣшката душа не могатъ да растатъ, не могатъ пра­вилно да се развиватъ. Това сѫ велики заповѣди, написани на човѣшката дуща. И тъй, когато човѣкъ се намѣри предъ голѣми изпитания, нека не търси знанието отвънъ нѣкѫде, но да се вдълбочи въ себе си и самъ да чете онова, което лю­бовьта, мѫдростьта и истината сѫ написали въ него. Това е написано отъ рѫката на не­говия вѣченъ Баща. Това е изказалъ Христосъ съ думитѣ: „Както ме е Отецъ научилъ, така говоря“. Това се разбира отъ думитѣ, изказа­ни отъ Христа: „Всички ще бъдатъ научени отъ Бога“. Да бъдете научени отъ Бога, не значи да станете господари. — Не, тогава ще започне истинскиятъ животъ, който хората търсятъ. Когато слънцето изгрѣва, и очитѣ на човѣка съ отворени, той ще види благото, свѣтлината на деня. Ако очитѣ му съ затво­рени, той ще остане слѣпъ за това благо. Ко­гато Божествениятъ Духъ изгрѣе и намѣри човѣка съ петь, съ седемь отворени сѣтива, Той ще излѣе върху него всички свои благо­словения. Това значи да живѣе човѣкъ безъ законъ, написанъ отъ човѣшка ръка. Какво по-велико състояние отъ това? Тогава човѣкъ нѣма да се стреми ни къмъ талантливость, ни къмъ гениалность и светийство, но душата му ще бъде проникната отъ желание да бъде Синъ Божий. Ще дойде день, когато всички хора ще бъдатъ Синове Божии. Когато всички хора работятъ и се съобразяватъ съ законитѣ на любовьта, мѫдростьта и истината, тѣ ще станатъ Синове Божии. Да бъдете Синове Бо­жии, това значи, Божието да стане ваше, а вашето — на Бога. Това значи, всички хора, всички души да се обединятъ въ едно цѣло. Кога ще стане това? — Още днесъ може да стане. Не е нужно светии да станете, но да оставите светиитѣ да ви управляватъ. Светиитѣ трѣбва да ви управляватъ, а вие — да работите. Още днесъ всички можете да бъдете Синове Божии, въ смисълъ да имате синовни отношения къмъ Бога. А що се от­нася до работата, за това се изисква много време. Да добие човѣкъ външни знания, за това се изисква много време. За вътрешното знание, обаче, не се иска много време. Доста­тъчно е човѣкъ да се вдълбочи въ себе си, за да прочете онова, което отъ вѣкове е написа­но въ него. Така той ще опита и приложи онова, което знае. Безъ това вдълбочаване и проучаване на себе си, човѣкъ всѣкога ще разваля хубавитѣ работи. Даде ли ви се прѣсенъ, хубавъ хлѣбъ — опитайте го. Не мисле­те много върху него. Какво правятъ съвременнитѣ хора? Като получатъ такъвъ хлѣбъ, тѣ тръгватъ отъ съседъ на съседъ да покажатъ, какво съ получили. Този съседъ ще пипне хлѣба, онзи съседъ ще го пипне, дока­то най-после съвсемъ го изцапатъ. Не давай­те хлѣба си въ ръцетѣ на чуждитѣ хора. — Ами ако нѣкой нѣма хлѣбъ? — Богъ е далъ въ ръцетѣ на всѣки човѣкъ по единъ хлѣбъ. Щомъ е създалъ човѣка, Той го е осигурилъ. Като обичате Бога, вие ще запазите хлѣба, който ви е даденъ отъ Него. Който е позналъ любовьта, мѫдростьта и истината, той никога нѣма да остане гладенъ. Щомъ гладътъ на човѣка е задоволенъ, той е свободенъ, може да работи. Следователно, хлѣбътъ, който е даденъ на човѣка, е заради него. Ще кажете, че това е егоистично. Никакъвъ егоизъмъ нѣма тукъ Следъ като човѣкъ изяде хлѣба си и го преработи, той го превръща на плодно дърво, отъ плодоветѣ на което всѣки пѫтникъ, всѣко дете има право да си вземе. Не само хо­рата, но и птичкитѣ, и животнитѣ ще могатъ да ядатъ отъ тѣзи плодове. Като изяде опредѣления за него хлѣбъ, човѣкъ може да се превърне на дойна крава, отъ млѣкото на коя­то всички могатъ да се ползуватъ. — Какъ, кра­ва да стана, хората да ме доятъ! Споредъ мене кравата е изворъ, който постоянно бли­ка и раздава своето благо. Мѫчно ли е на из­вора да тече? Страшно е положението на извора, когато престане да дава. Докато дава, той е доволенъ, щастливъ. Щомъ престане да дава, той изгубва вече щастието, доволството си. Когато говоримъ за Божествената крава, ние разбираме Божественото млѣко, което из­вира отъ недрата на Великия Духъ, Който храни човѣшкитѣ души. Това е вътрешно съ­стояние, което може да изпита всѣка душа. „Онова, което Богъ е съчеталъ, човѣкъ да нe разлѫчва". Какво е съчеталъ Богъ? — Той е съчеталъ възгледитѣ на душата и на духа, отношенията между тѣхъ. Тѣзи сѫ новитѣ възгледи, които правятъ човѣка свобо­денъ. Ние имаме предъ видъ съвършената, пълната свобода, която съдържа въ себе си три качества: животъ, знание и свобода. Кой­то има тѣзи качества въ себе си, той влиза въ новия животъ — въ възкресението. Въз­кресението е нова фаза на живота, новъ жи­вотъ, който изключва всички страдания, всич­ки мъчнотии и недоразумения. Преди да влѣзете въ живота на свободата, въ живота на въз­кресението, вие не можете да бъдете свобод­ни отъ вашитѣ мъчнотии и страдания. Докато сте още въ стария животъ, страда­нията неизбѣжно ще ви следватъ. Временно страданията могатъ да отстъпятъ отъ човѣка, но следъ това пакъ ще го посетятъ. Въ но­вия животъ, обаче, страданията сами по себе си изчезватъ. Както слънчевата свѣтлина и топлина топятъ леда и снѣга, така свѣтлината на новия животъ стопява и отстранява отъ пътя на човѣка всички мъчнотии и страда­ния. Казано е въ Писанието за Бога: „Ще изтрия сълзитѣ имъ и нѣма да ги помена. И ще ме познаватъ отъ малъкъ до голѣмъ". Казано е още: „Нито oкo е видѣло, нито ухо е чуло онова, което Богъ е приготвилъ за ония, които Го любятъ". Велики работи е приготвилъ Богъ за онѣзи, които Го любятъ. Обаче, докато дойдатъ до тѣзи велики рабо­ти, тѣ трѣбва да минатъ презъ земята, като презъ велико училище. Страданията и мъчнотиитѣ, които човѣкъ минава, идатъ за него­во добро. Така той трѣбва да гледа на тѣхъ, за да победи докрай. Кой ще победи свѣта? — Здравиятъ, а не болниятъ. Кой ще победи свѣта? — Живиятъ, а не мъртвиятъ. Кой ще победи свѣта? — Учениятъ, който разполага съ творческо знание, а не невежиятъ. Кой ще победи свѣта? — Свободниятъ, който носи въ знание, произлѣзло отъ мѫдростьта и свобода, произлѣзла отъ истината. Сега, желая на всички да бѫдете носи­тели на новия животъ, на пълната свѣтлина и на съвършената свобода. Желая ви да изпълните волята Божия и да не разлѫчвате онова велико съчетание, кое­то Богъ е поставилъ между вашия духъ и ва­шата душа. Това значи да станете Синове Божии. Желая ви да бѫдете Синове Божии! „Богъ е Духъ, и Божиятъ Духъ носи свобода" Беседа отъ Учителя, държана на 22 мартъ, 1936 г. 5 ч. с. София. — Изгрѣвъ.
  22. 1920_01_16 Надеждата

    "ТРИТѢ ОСНОВИ НА ЖИВОТА", 3 бесѢди, 1920-1921 г. Първо издание : 1921г София Съдържание: 1. Любовьта - 27 февруарий 1921, София 2. ВѢрата- 6 мартъ 1921 г., София 3. Надеждата -16 януарий 1920 г., Русе ДѪНОВ ТРИТѢ ОСНОВИ= = НА ЖИВОТА БЕСѢДИ (По стенографски бѣлѣжки) СОФИЯ Печатница на Книгоиздателство „СЛОВО", Л. Д-во 1921 III. Надеждата. „А сега оставатъ тѣзи тритѣ : вѣра, надежда, любовь". Азъ изхождамъ отъ едно ново становище. Има три положения, върху които ще се спра: лю­бовьта, вѣрата и надеждата. Любовьта може да се разгледа като стремежъ, но може да се разглежда още и като чувство, и като сила, и като принципъ. Вѣрата, и тя може да се разглежда и като стре­межъ у човѣка, и като чувство, и като сила, и като принципъ. Надеждата, и тя може да се разглежда и ката стремежъ, и като чувство, и като сила у човѣка, и като принципъ. Любовьта, вѣрата и надеждата разглеждамъ като принципи. Хората често примѣсватъ тѣзи три понятия — любовь, вѣра и надежда, безъ да ги раздѣлятъ. Любовьта обхваща всичко, т. е. цѣлото простран­ство - битието, нищо не може да избѣгне отъ нея. Вѣрата обхваща врѣмето, а надеждата — резултатитѣ, които изтичатъ отъ тѣзи двѣ сили. Съ други думи: любовьта обхваща вѣчностьта, т. е. безкрай­ния животъ, всички възможности. Въ любовьта смърть нѣма. Вѣрата обхваща условията при които този животъ се развива, а надеждата осъществява резултатитѣ. Това сѫ процеси, които вървятъ послѣдователно. Хората, у които има надежда, вѣра или любовь, иматъ особени признаци. Нѣкой човѣкъ е песимистъ, ходи съ наведена глава, недоволенъ е. Защо ? — За­щото надеждата у него е слабо развита, нѣма това чувство, принципътъ слабо дѣйствува у него. За такъвъ човѣкъ казвамъ: У него нѣма надежда. Едно отъ качествата на надеждата е, че, когато е силно развита у човѣка, тя произвежда радость. И Писанието казва :„Въ надеждата бивайте радостни.“ Качество на вѣрата е, че тя произвежда упование. Когато вѣрваме въ нѣкого, ние имаме упование въ него. Качество на любовьта е, че сме готови да се жертвуваме за оня, когото обичаме. Не смѣсвайте любовьта, вѣрата и надеждата. Нѣкои мислятъ, че между тѣхъ нѣма разлика, че тѣ сѫ едни и сѫщи нѣща. Щомъ се обезсърчишъ въ живота, надеждата е слаба въ тебе; щомъ се съмнѣвашъ, вѣрата е слаба; щомъ не можешъ да обичашъ, лю­бовьта е слаба. Когато нѣкой човѣкъ каже, че не може да обича, това показва, че принципътъ на лю­бовьта е слабо застѫпенъ въ него. Ще бѫде смѣшно, когато нѣкой парализиранъ човѣкъ каже: „Азъ не мога да ходя.“ — Разбира се, че не може да ходи, защото неговата вѣра е парализирана, той не може да разполага съ нервитѣ си. Нѣкой казва : „ Да оби­чашъ е глупаво.“ Питамъ : Ами кое е разумно? Ако любовьта е едно глупаво качество на живота, кое е умното? —Е, да седнешъ да си похапнешъ, да си попийнешъ хубаво! Че то е най-глупавото я ! Като гледашъ онзи волъ, напълнилъ устата си, прѣжива ли, прѣжива. Това красиво ли е? Гледашъ онази красива мома, напълнила устата си, яде, криви мускулитѣ на лицето си. Това красиво ли е ? Яденето има смисълъ само при любовьта. Хубавата мома, като яде, казва: „Азъ ще ямъ, да се поп-равя, за да бѫда хубава, да бѫда обичана.“ Яденето, пиенето, това сѫ само обекти, това сѫ само срѣдства. Човѣкъ трѣбва да яде, за да възстанови силитѣ си. Слѣдователно, любовьта, вѣрата, надеждата, това сѫ вѫтрѣшни принципи на съ­знателния животъ. Тъй ги схващайте. Може да напра­вите опитъ съ тѣхъ. Това не е учение, което почива само на теория, а учение, което може да се опитва всѣки день. И тъй, любовьта, вѣрата и надеждата не сѫ ед­накво развити у всички хора; у нѣкои любовьта е силно развита, у други — вѣрата, а у трети — надеждата. Апостолъ Павелъ, който дълбоко е познавалъ окултизма и мистицизма, казва: „А сега оставатъ тѣзи тритѣ — вѣра, надежда, любовь, но най-голѣма отъ тѣхъ е любовьта.“ А азъ казвамъ, че двѣтѣ крила на любовьта сѫ вѣрата и надеждата, или вѣрата и на­деждата — това сѫ рѫцѣ на душата. Отрѣжете ли тѣзи рѫцѣ, всичко е свършено. И тъй, надеждата е принципъ, който примирява всички противоположности на физическия свѣтъ, тя борави съ видимия свѣтъ, съ свѣта на промѣнитѣ и измѣнитѣ. Слѣдователно, кога се надѣваме ние?— Ко­гато имаме дъщери, синове,земи, кѫщи, пари, вложени тукъ-тамѣ. Надеждата схваща нѣщата отблизо, тя схваща настоящето, и не очаква слѣдъ години, а слѣдъ нѣколко часа. Това е едно отъ нейнитѣ качества. Слѣдователно, човѣкъ, у когото надеждата е силно развита, очитѣ му сѫ отворени, той всичко вижда, кѫдѣ ходи, какво прави, обхваща всичко. Извадите ли надеждата отъ него, и очитѣ му ще се затворятъ. Човѣкъ, който ходи съ затворени, примрѣжени очи, е съ слаба надежда. Виждали ли сте, какво прави кот­ката, когато стои прѣдъ нѣкоя дупка да пази мишкитѣ? Понеже обекта на нейната надежда го нѣма, тя стои съ затворени очи, докато хване мишката, но, като я хване, отваря очитѣ си и казва :„Е, това има смисълъ, може и да си поиграя съ тази мишка.“ Вие казвате: „Тази мишка е нещастна.“ Тази мишка е въ рѫцѣтѣ на своя любовникъ. Той ще си поиграе съ нея и ще каже:„Вмѣсто да правишъ пакости на хората, и да те гонятъ, ела при мене, влѣзъ вѫтрѣ.“ Улавя я и я изяжда, снима дрехитѣ й. Вие казвате: „Котката изяде мишката.“ - Азъ казвамъ:„Мишката отиде на гости у котката.“ Защо? — Защото се обичатъ. Дайте u една жаба, нѣма да я изяде. Виждалъ съмъ нѣкой пѫть, котката си поиграе, поиграе съ мишката и я пусне; казва: „ Хайде отъ мене да замине, днесь не съмъ готова да те приема на гости“. Ние трѣбва да схващаме надеждата, този прин­ципъ, понеже той е необходимъ при сегашнитѣ условия на живота. Съврѣменнитѣ хора сѫ забъркали своитѣ понятия, тѣ сѫ изгубили връзката съ Бога, т. е. усъ­мнили сѫ се въ него, има ли Господь или не: Ще бѫде чудно да си задаваме въпроса, има ли слънце или не. Ако слънцето изчезне, и свѣтлината ще из­чезне. Веднъжъ свѣтлината сѫществува, и слънцето сѫществува, защото свѣтлината е изявление на слън­цето. Щомъ любовьта сѫществува между хората, и Богъ сѫществува, защото любовьта изтича отъ Бога. Щомъ любовьта изтича отъ Бога, вѣрата възниква, а вѣрата е носителка на живота. Безъ вѣра божествениятъ животъ не може да се проектира тукъ на земята; слѣдователно, тя е нишка, принципъ, който развива разумния, съзнателния животъ. Съзнателниятъ животъ никога не може да се развива безъ вѣра. Тя е застѫпена у всички хора по единъ или другъ начинъ. Надеждата пъкъ реализира този животъ, тя е сила, която дава форми на нѣщата. Слѣдователно, всѣки отъ васъ, който иска да има здраво тѣло, здравъ мозъкъ, да бѫде красивъ, непрѣмѣнно трѣбва да има надежда. Надеждата оформява тѣлото. Почнемъ ли да губимъ надежда, гърдитѣ ни, мозъкътъ, тѣлото изгубватъ своята симетрия Тогава човѣкъ казва: „Не ми се яде, не ми се живѣе“, докато най- послѣ той заминава въ другия свѣтъ, или пъкъ слиза въ гроба. Що е гробътъ? — Това сѫ ограниченитѣ съ­стояния, въ които се намираме. По-лошо нѣщо отъ гроба нѣма. Най-голѣмиятъ затворъ — това е гробътъ. Да ви пази Господь отъ гробъ! И псалмопѣвецътъ казва: „Нѣма да остави прѣподобния си да види изтлѣние“. А ние сега казваме: „Гробъ ни чака“. Гро­бътъ — това е най-глупавото вѣрване. Ще бѫде смѣшно, когато на нѣкой човѣкъ му излѣзатъ циреи, и той казва, че има такива. Нѣма защо да вѣрваме въ циреитѣ. Всички съврѣменни хора, понеже сѫ изгубили съществената мисъль, говорятъ все за ци­реи. И сега ние се учимъ единъ другъ, че ще отидемъ въ гроба. Майката не казва на дъщеря си: „Дъще, ще отидешъ при Бога, при ангелитѣ да се учишъ“, а й казва: „Дъще, ти днесъ си красива, но утрѣ ще остарѣешъ, ще погрознѣешъ, и ще оти­дешъ въ гроба, при червеитѣ“. Това сѫ човѣшки схващания. Често ме запитватъ: „Има ли задгробенъ животъ?“ Казвамъ: Отъ ваше гледище, задгро­бенъ животъ нѣма, въ гроба не виждамъ животъ. Извънъ гроба има животъ, но въ гроба нѣма. Въ гроба има такива терзания, каквито човѣкъ не е виждалъ. Който е прѣкаралъ 10—15 години въ гроба, и, слѣдъ като излѣзе отъ тамъ, го каратъ да направи нѣкое прѣстѫпление, казва: „Ти билъ ли си въ гроба“? — „Не.— Азъ съмъ билъ, и днесъ за нищо въ свѣта нѣма да влѣза отново въ него“. Човѣкъ, който е билъ веднъжъ въ гроба, има силата и опитностьта на американеца, който се спусналъ съ бъчва отъ Ниагарския водопадъ. Той искалъ да опита силата на Ниагарския водопадъ, и затова взелъ една бъчва, чубуръ, осмолилъ я отвѫтрѣ, влѣзълъ въ нея, и се спусналъ отъ височина около 200 стѫпки Като излѣзълъ отъ тоя чубуръ, казалъ: „И цѣлъ свѣтъ да ми дадатъ, втори пѫть не влизамъ въ него“. Азъ ви казвамъ: гробътъ, за който хората мислятъ, е единъ чубуръ, отъ който единъ пѫть като излѣзете, послѣ и цѣлъ свѣтъ да ви даватъ, нѣма да искате отново да влѣзете въ него. Гробътъ — това е старо вѣрване. Новото учение не вѣрва въ никакви гробища. Ново­то учение вѣрва, че, дѣто има любовь, вѣра и на­дежда, като принципи, тамъ животътъ е вѣченъ. Ко­гато тѣзи принципи не дѣйствуватъ, тогава се обра­зува гробътъ, и човѣкъ усѣща страдания. Прѣдставете си единъ младъ човѣкъ парализиранъ. Какво е неговото положение? — Мѫчи се. Защо? — Защото има желание, като другитѣ, да излѣзе всрѣдъ приро­дата, но не може. Онзи, който има слабъ стомахъ, и той се мѫчи. Защо? — Защото не може да осѫществи желанията на стомаха си. Надеждата е принципъ, който отваря свободния входъ на нашия животъ на земята. Тя е принципъ, който не пита: ти англичанинъ ли си, германецъ ли си, българинъ ли си, отъ каква партия си, или дали си православенъ, евангелистъ или какъвъ и да е другъ. Ти може да си българинъ или англичанинъ, и пакъ да ти е разваленъ стомахътъ. Ама нѣкой казва: „Азъ съмъ православенъ“. Стомахътъ ти здравъ ли е? — Не. Тогава не си такъвъ. — Но азъ съмъ евангелистъ. — Стомахътъ ти здравъ ли е? — Не. — Не си такъвъ. Тамъ, дѣто има надежда, стомахътъ е здравъ; тамъ, дѣто има вѣра, гърдитѣ сѫ здрави; тамъ, дѣто има любовь, мозъкътъ е здравъ. Не си ли здравъ, любовьта, вѣрата и надеждата въ тебе сѫ парализирани. Сега хората чакатъ възкресение. Какъ ще те възкръси Христосъ, когато вѣрвашъ въ гро­бища? Какъ ще те възкръси Христосъ, когато казвашъ „Като умра, тъй ще ме облѣчете, еди - кой - си свещеникъ да ме опѣе, тъй да ме погребете и т. н.“ Какъ ще те възкръси Христосъ, когато нѣмашъ вѣра, надежда и любовь? Надеждата казва: „Ти ще вѣрвашъ само въ единъ Христосъ, въ животъ, дѣто има вѣра, надежда и любовь, и дѣто нѣма никакви гробища.“ Като вѣрвашъ въ такъвъ животъ за тебе нѣма да има никакви ограничения. Хората казватъ: „Докажи това нѣщо“. Смѣшно е да доказвамъ! Прѣдставете си единъ слѣпъ човѣкъ, ко­муто доказвамъ, че има свѣтлина. Той казва: „Не я разбирамъ, тъмно ми е“. Пипна очитѣ му, прогледва, питамъ го: Какво виждашъ? — Свѣтлина. — Искашъ ли доказателства? — Не искамъ. — Тръгни да ходишъ! Сега вѣрвашъ ли? — Вѣрвамъ. — Защо? — Защото не се спъвамъ. Сега хората казватъ: „Докажи“! — Нѣмамъ врѣме, моето врѣме е скѫпо. Азъ ще пипна очитѣ ви и ще ви питамъ: Какво виждате? — Виж­даме окрѫжаващитѣ прѣдмети, иматъ такава и така­ва форма. — Тръгнете по пѫтя. Спъвате ли се? — Не. — Тогава имате вѣра. Господари ли сте на себе си, имате надежда. Всѣки човѣкъ, който изгубва на­деждата си, става робъ на земята. Страхливцитѣ, които се обезнадежватъ на бойното поле, тѣ се прѣдаватъ. Търговецъ, който има страхъ, ликви­дира 100 %, а който има надежда, той не се прѣдава. Когато човѣкъ има надежда, за него всичко е възможно. Това не сѫ само празни думи, вие имате хиляди случаи да провѣрите това въ живота си. Нѣ­кой казва: „Азъ вѣрвамъ въ Христа, Христосъ ми проговори, вече не се съмнѣвамъ въ Бога“. Тъй сѫ ми казвали нѣкои православни или евангелисти. Утрѣ започне да куца, яви се ревматизъмъ въ крака му. Вика лѣкарь, казва му: „Господинъ докторе, как­во има на крака ми?“ Не пита, какво ще каже Хри­стосъ за крака му, а лѣкаря. Лѣкарьтъ прави една ин­жекция, втора, но кракътъ не оздравѣва. Казвамъ: Дѣ е вашата вѣра, дѣ е вашата надежда? Ако имашъ надежда, ще кажешъ на ревматизма: „Ти ще отидешъ въ палцитѣ, послѣ въ рамото, оттамъ — въ другото рамо“, ще го разхождашъ изъ тѣлото си, и най-послѣ ще му обърнешъ внимание, че е сбъркалъ пѫтя си и трѣбва да си отиде, да не прави пакости въ тѣлото ти, и ревма-тизмътъ ще изчезне. Онѣзи болести, които не може да прѣмѣствате отъ едно мѣсто на друго въ организма си, много мѫчно се лѣкуватъ. Слушалъ съмъ да ми се оплакватъ мѫже и жени, че иматъ нѣкаква болесть, която се мѣсти. — Щомъ се мѣсти, ходи отъ едно мѣсто на друго, не се плашете, тя лесно ще мине. Ако болестьта се загнѣзди въ васъ, тури си темелъ, това значи, че иска да става собственикъ. Щомъ се мѣсти болестьта, тя прави опити, като нѣкой инженеръ, дали може да се настани, и дѣ да се настани. Всички болести въ насъ сѫ живи сѫщества, които искатъ да си направятъ мѣсто за живѣене. Ако въ насъ дѣйствуватъ тѣзи три принципа — любовьта, вѣрата и на­деждата, ние щѣхме да бѫдемъ силни да бранимъ своята, свобода. Съврѣменнитѣ хора не сѫ се научили още да боравятъ съ своя свѣтъ. Ако не можешъ да побѣдишъ единъ микробъ, една малка мѫчнотия, какъ ще побѣдишъ голѣмитѣ? Какъвто се проявява човѣкъ въ малкитѣ си работи, такъвъ е и въ голѣмитѣ. Нѣ­кой казва: „Азъ не вѣрвамъ въ Бога“ — Богъ не иска вѣра безъ любовь. Безъ любовь не може да вѣрвашъ въ Бога. И надежда безъ любовь не може да има. За да вѣрвате въ Бога, първо трѣбва да го любите. А за да любите човѣка, първо трѣбва да го познаете, тъй че, съ човѣка ще започнете по обрат­ния законъ. Съ Бога ще започнете по закона на лю­бовьта, а съ човѣка по закона на надеждата. Май­ката може да познае своето дѣте само, слѣдъ като го роди, а като види, какви таланти, какви способ­ности се криятъ въ него, обиква го. Защо сме дошли на земята въ този врѣмененъ животъ? Ще кажете: „Е, и майка ми, и баща ми се родиха, живѣха, умрѣха и погребаха ги“. Като отиде нѣкой въ Англия, въ Америка, казватъ му: „Ела да видишъ гроба на майка ми, на баща ми“. Казвамъ: Това сѫ тѣхнитѣ гробо­ве, но майка ти и баща ти не сѫ тамъ. Съ години ние държимъ тѣзи гробища, тѣзи паметници. Майка ти не трѣбва да живѣе въ гробищата, а да я но­сишь въ сърцето си, въ себе си. Нѣкой пита: „Дѣ е майка ти?“ Казвамъ: Ако любя, азъ съмъ майка, ако вѣрвамъ — азъ съмъ баща, ако се надѣвамъ — братъ и сестра съмъ. Ако не любишъ, ти търсишъ майка си на гробищата. Съ тѣзи вѣрвания и схваща­ния мислимъ, че сме много напрѣднали. Питаме се: „Кога ще се оправи свѣтътъ ?“ — Свѣтътъ може да се оправи въ единъ день. Външ­ниятъ свѣтъ е много оправенъ, добъръ е той, но нашиятъ вѫтрѣшенъ свѣтъ, като е изопаченъ, казваме: „Кога ще се оправи външниятъ свѣтъ?“ И тъй, за да се оправи свѣтьтъ, като практически методъ е — всѣки отъ васъ да приложи тѣзи три принципа за себе си. За мене е безразлично, къмъ коя църква принадлежите, какви сѫ вашитѣ вѣрва­ния, надѣвания, азъ засѣгамъ въпроса принципално. На първо мѣсто човѣкъ трѣбва да има духъ, мисъль, душа, да е пъленъ съ чувства, да влиза въ положението на всѣко сѫщество. Всѣки човѣкъ има животъ въ себе си, който може да се проявява въ него­вото тѣло, защото на земята животъ безъ тѣло не може да се прояви. Какъ ще докаже нѣкой, че въ него има любовь, дали само съ сладкитѣ си думи ? Ако мислимъ така, ще мязаме на онзи руски князъ, който обѣднѣлъ и се оженилъ за една красива бѣдна мома. „Ну, поцѣлуемся“ — цѣлуватъ се — пър­вия день. „Ну, поцѣлуемся“ — втория день. Сѫщото и третия день, но съ това само не се живѣе. — Хлѣбецъ, млѣчице трѣбва. Цѣлувката не значи любовь. На тѣзи влюбени трѣбва да се сложи малко хлѣбъ. Тъй казва и Господнята молитва: „Хлѣбъ нашъ насѫщний, дай го намъ днесъ“. Въ нея не се иска чай, кафе, а само хлѣбъ. И тъй, за да проявимъ своята любовь на земята, необходимо е да дадемъ отъ нея на онѣзи, които се нуждаятъ отъ лю­бовь. А любовьта се проявява въ нѣкоя услуга, въ какъвто смисълъ и да е: или съ една сладка дума, или като нахранишъ нѣкого, или като го нагледашъ, когато е боленъ, или като дойде нѣкой при тебе, и му окажешъ всичкото си довѣрие. Ние въ отношенията помежду си внасяме само недовѣрие. Дойде нѣкой при насъ, иска ни пари на заемъ, казваме му: „Нѣмамъ“. Кажи истината — имамъ пари, но не мога, не искамъ да ти дамъ. Защо не му давашъ? — Защото не вѣрвашъ въ него, и мислишъ, че ще те излъже. Съ това не съзнавашъ, че правишъ пакость и на себе си, защото единъ день ще изпаднешъ въ сѫщото по­ложение, нѣма да иматъ и въ тебе довѣрие. Я пи­тайте, какво усѣща нѣкой мѫжъ, въ когото жена му е изгубила вѣра, или какво е положението на жена, въ която мѫжътъ нѣма вѣра? Тѣзи мѫжъ и жена бѣгатъ отъ кѫщи, намиратъ се на парила. Всички мѫчения въ свѣта произтичатъ все отъ недовѣрие. Когато нѣкой не вѣрва въ тебе, това значи, че той се е усъмнилъ въ тебе. Нѣкога чувствувашъ една обида, една тѫга, това показва, че си изгубилъ лю­­бовьта на оня, който те е обичалъ, той е затворилъ любовьта си за тебе. Когато слѣземъ въ физическия свѣтъ, надеждата е, която осѫществява нѣщата. Ние сме слѣзли и казваме реалниятъ свѣтъ. Кой е реалниятъ свѣтъ? Всички хора искатъ много ниви, много кѫщи. Добрѣ е да имате една кѫща, една нива, една градина. Добрѣ е да имате една кѫща, едно- тѣло, което никога да не умира. Да имате една нива, то значи — едно сърце, въ което да насаждате всичко. И тъй, кѫщата, това е човѣшкото тѣло, нивата — човѣшкото сърце, а градината — човѣшкиятъ умъ. Трѣбва да имаме ниви, градини, но не като ония, които ималъ единъ гръцки попъ. Насадилъ една нива и казалъ: „Да знаешъ, че попъ господарь имашъ“. — Да, като тебе господари 100 имахъ, отъ които 99 отнесохъ“. И ние обсебваме ли, обсебваме кѫщи, градини, а послѣ казваме: „Дали ще има кой да ни зарови“ ? — Да, ще има, ще има. Намирамъ много правдоподобно, когато жената оплаква мѫжа си: „Иване, Иване, не трѣбваше ли по Бога да живѣешъ?“ А това значи: ти ще изплатишъ грѣховетѣ си, та, като дойдешъ втори пѫть, да не грѣшишъ. Нѣкои казватъ: „Плаче отъ обичь“. Досега не съмъ виждалъ човѣкъ да плаче отъ обичь. Жена, кога ражда, плаче ли? — Не. Когато изгуби дѣтето си, тогава плаче. Когато изгубишъ любовьта на мѫжа си, тогава плачешъ, а когато придобиешъ любовьта му, тогава се радвашъ. Когато дойде мѫжътъ въ кѫщи, казватъ: „Има голѣма радость, сега има лю­бовь“. Това е реално схващане на нѣщата. Ние сме изгубили понятията за нѣщата и говоримъ на единъ непонятенъ езикъ. Господь казва: „Обичайте се, лю­бете се!“ Нѣкои казватъ: „Докажи, какво нѣщо е любовь“. Мога да ви докажа. Ще взема нѣкого, ще му вържа рѫцѣтѣ и краката съ по едно вѫже, ще му ударя 25, ще го потѫпча отгорѣ и ще го попитамъ: Какво е това ? — Терзание. Послѣ ще му развържа рѫцѣтѣ и краката, ще го нахраня, ще го цѣлуна. Какво е това? — Това е любовь. За да разберете любовьта, трѣбва да опитате върху си двѣ противо-положни състояния. Така постѫпва и приро­дата. Изгубишъ кѫща, ниви, майка, баща, дѣца, казвашъ: „Побѣлѣ ми главата, какви сѫ тѣзи стра­дания?“ Слѣдъ това идвать майка ти, баща ти, нагостяватъ те. Започва Господь да ти показва, какво е вѣра, надежда и любовь. Вложете любовьта въ мозъка, вѣрата — въ гърдитѣ си, а надеждата — въ стомаха си. Когато ядете, яжте съ надежда. Азъ не съмъ противъ яденето. Трѣбва да се яде, но нито много, нито малко. Казвамъ: Човѣкъ, който иска да живѣе съ надежда, трѣбва да не яде много, да не прѣяжда. Нѣкой пѫть, като хапнешъ малко, казвашъ: „Защо не си доядохъ?“ Но, като хапнешъ повече, чувствувашъ отвращение. Законътъ на на­деждата говори на майкитѣ: „Яжъ, мама, яжъ“, но дѣтето послѣ се разваля. Казвамъ: Отъ много надѣване (отъ глагола „надѣвамъ се“), отъ много обли­чане дѣтето ти най-послѣ заболѣва. На какво при­лича вашата надежда ? Еврейскиятъ царь Давидъ, като отишълъ на бой, срѣщналъ Голиата и казалъ: „Азъ ще се бия съ него“. Отива при царь Саула и му съобщава за рѣшението си. Царьтъ му дава шлемъ, копие, лѫкъ. Надѣналъ ги на себе си, но отъ тяжестьта имъ не билъ свободенъ да дѣйствува. Сваля всичкия товаръ, взема своята прашка съ 12 камъчета, отива на бойното поле, бие се съ Голиата, и успѣва. Така и майката мисли като Саула : дойде синътъ ѝ, тури му броня, шлемъ, копие, но слѣдъ нѣколко мѣсеца той заболѣва, натоваренъ е много. Малко храна давайте на вашитѣ дѣца! Мал­кото се благославя въ природата. Многото, прѣсищането въ свѣта — това е единъ грѣхъ. Онѣзи, които живѣятъ по закона на надеждата, трѣбва да иматъ само необходимото въ живота. Когато имашъ да оброботвашъ вълна, купи 1 кгр. и я обработи, а не 100—200 кгр. Инакъ, вие ще се намирате въ поло­жението на онзи селянинъ, който, като разбогатѣлъ, станалъ грубъ, взималъ имотитѣ на своитѣ съселяни. Една вечерь сънува единъ живъ сънь: прѣзъ селото минава една голѣма кола, пълна съ злато и впрег­ната съ нѣколко чифта волове. Всички селяни се доближавали до колата съ една малка чинийка въ рѫцѣ, сипвали имъ въ тѣхъ злато и си отивали. Богатиятъ селянинъ, като вижда това, казва си: „Ето случай да разбогатѣя повече!“ Отива въ избата, из­важда единъ голѣмъ сандъкъ, и отива при човѣка, който раздавалъ златото. Казва му: „Господине, ча­кай, и азъ искамъ“. Добрѣ, ще ти дамъ, но ще легнешъ на гърба си, ще турищъ сандъка върху гърдитѣ си, и ще ти сипвамъ въ него злато, докато можешъ да носишъ, и ще се обадишъ. „Добрѣ, азъ ще нося“.Турятъ му 1, 2, 3, 4, 5,10, 15 лопати, той все мълчи. Най-послѣ той едва диша, задушва се и почва да вика. Оставете този сандъкъ върху му, нека носи послѣдствията на своята лакомия! Като се събудилъ, той разбралъ, че този сандъкъ не му трѣбва, а трѣбва да раздаде своето богатство. Цѣлъ, пъленъ сандъкъ е много. Сегашниятъ животъ е тежъкъ, тежъкъ. Азъ виждамъ — мнозина отъ васъ иматъ много такива сандъци и искатъ да имъ турятъ по­вече. Добрѣ, но, ако ви турятъ, не ще може да но­сите. Вие трѣбва да имате любовь, вѣра и надежда въ себе си, за да спечелите повече. Тази любовь, вѣра и надежда трѣбва да употрѣбите за благото на ближнитѣ си. Надеждата е принципъ, който при­надлежи на всички живи сѫщества, даже и на най-малкитѣ бубулечки, слѣдователно, отъ никое живо сѫщество не трѣбва да се отнеме този прин­ципъ на сѫществуване. Щомъ вървишъ по пѫтя, и настѫпишъ една бубулечка, ти си я лишилъ отъ надеждата й. Нѣма да се мине много, и нѣкой по- юнакъ отъ тебе ще те лиши отъ твоята надежда. И тъй, Павелъ казва: „Оставатъ тритѣ — вѣра, надежда, любовь, но най голѣмата отъ тѣхъ е лю­бовьта“. Сега, понеже живѣете на земята, започнете съ осѫществяването на тази надежда. Въ какво? — Да се надѣвате, че можете да станете добри, умни здрави, богати. Богати въ какво ? — Въ добродѣтели. Да се надѣвате, че можете да поправите вашия животъ. Споредъ мене, сиромашията и богатството, това сѫ двѣ велики благословения, които Господь дава на чо­вѣка. Богатитѣ хора на половина признаватъ, че бо­гатството е благословение. Сиромаситѣ не признаватъ че сиромашията е благословение. Защо е благословение? — Защото вашето дѣте, което отива на училище, е сиромахъ, то има условие да се развива, неговата торба може да се напълни. А старецътъ, стариятъ човѣкъ не може да разбогатѣе. Той казва: „Азъ много зная“. Какво ще разправямъ на този старъ дѣдо, който е богатъ? Той ще ви разказва, че има опитность, играелъ много години на хорото, много моми любилъ. Учительтъ не може да разказва на богатия човѣкъ. За­това Христосъ казва: „Ако не станете като малки дѣца, не може да влѣзете въ Царството Божие“, т. е. не може да използувате живота. И тъй, дѣцата богатѣятъ, а старитѣ хора осиромашаватъ, и не трѣбва да разказватъ своитѣ истории, а да учатъ. Богатитѣ хора създаватъ условия да ги мразятъ другитѣ. За тѣхъ казватъ: „Тѣ сѫ богати, но кой знае, колко сѫ крали, кой знае какъ се разбогатѣли тѣхнитѣ бащи и дѣди!“ Когато си бѣденъ, създавашъ условия да те любятъ хората и да работишъ. Бѣдниятъ човѣкъ всѣкога мисли, какво да работи, и кѫдѣ да отиде да ра­боти. И затова бѫдещиятъ свѣтъ ще бѫде за бѣднитѣ, а не за богатитѣ хора. Да прѣведа думата „бѣ­денъ“ — за дѣцата. За богатия човѣкъ се казва, че ще отиде на гробищата. Дѣдото остарѣва, и като отиде на другия свѣтъ, той казва: „Азъ вече старъ не ставамъ“. Затова въ онзи свѣтъ, въ божествения свѣтъ стари хора нѣма, а въ този свѣтъ има стари, има богати хора. Сегашнитѣ дѣца казватъ: „ Е, да стана като дѣда си!“ Младитѣ моми искатъ да станатъ като бабитѣ си. Никакви баби, никакви дѣдовци не ви трѣбвать, глупаво нѣщо е да бѫдешъ като тѣхъ. Въ Писанието думата „старъ“ се срѣща често, но тя има тамъ друго значение. Думата „старъ човѣкъ“ е санскритска дума,и означава проявения човѣкъ, т. е. човѣкъ, който има мѫдрость, знание, и е полезенъ за другитѣ. А ние разбираме подъ „старъ“ човѣкъ онзи, който е окуфѣлъ. Той е дѣдо, не е старъ човѣкъ. Утрѣ казватъ за него: „Е, този дъртакъ“. Майката приема съ радость дѣцата, а тѣ казватъ: „Нѣма да се махне този дъртакъ“. Една майка въ Варна ми разказваше: „Имамъ четири дъщери, съ най-голѣмъ трудъ ги изучихъ, а послѣ ми казваха, че съмъ глупава, проста. Да, докато ги изучихъ, добра бѣхъ, а послѣ станахъ глупава“. Това сѫ съврѣменнитѣ дъщери. Тѣ сѫ дъщери на безнадеждието. И тъй, надеждата е потрѣбна, за да примири противорѣчията. Вие не може да прими­рите слѣднитѣ противорѣчия: защо едни сѫ богати, учени, а други — сиромаси, прости. Само надеждата може да примири тѣзи противорѣчия. Вие мислите, че за първи пѫть сте дошли тукъ на земята. Не, всички вие, които сте тукъ, имате дълга история въ миналото. Нѣкои отъ васъ не искатъ да признаятъ своето ми­нало. Защо ? Когато дѣдото или бащата на нѣкого е оставилъ много дългъ, питатъ младия: „Ти отъ тѣх­ния родъ ли си, внукъ ли си на еди-кого-си?“ — „Не, не съмъ отъ тѣхния родъ“. Да, защото дѣдото има много борчове. Но, когато бащата или дѣдото е богатъ, синътъ казва: „Азъ имамъ дѣлъ тукъ“. Който не при­знава миналото, значи, че има много тевтери, много дългове, а трѣбва да ги плати честно и почтено. Нѣ­кой казва: „Не съмъ сѫществувалъ въ миналото“.— Да, защото досега сто пѫти си фалиралъ. А ти казвашъ: „Не казвайте, че съмъ живѣлъ, че азъ съмъ сѫщиятъ човѣкъ“. Не, ще признаешъ, че имашъ да плащашъ, и ще се изплащашъ полека-лека. Дойде нѣкой слуга при васъ, и ви обере. Той е онзи, на когото въ миналото ти си сторилъ сѫщото. Нѣкой за­пали кѫщата ти. Той е онзи твой кредиторъ отъ ми­налото, на когото имашъ да давашъ. Сега ще питате: Защо Господь създаде така свѣта? Питамъ ви: Вие защо подписахте тѣзи полици? Вие сте искали да станете богати, а послѣ питате, защо Господь до­пусна тѣзи полици. Полицитѣ — това сѫ дяволски изобрѣтения. Човѣкъ може само своя сегашенъ трудъ да използува, а не и за бѫдеще да взима. Взимайте малко, и не продавайте вашето бѫдеще. Мисли само за днесъ, за утрѣшния день не мисли. Това е божественото учение. Онзи, който нѣма надежда, казва: „Какъ да направя тази работа ?“ Започва да мисли за утрѣ, за други день, слѣдъ 20 години. Въ какво си сигуренъ ти слѣдъ 20 години, какво знаешъ за тогава ? Ти не си господарь, ти си слуга, утрѣ господарьтъ ти може да те извика. Законътъ на надеждата е такъвъ: ако днесъ прѣкарате добрѣ, по всички пра­вила на божест-вения законъ, има надежда и всички останали дни да прѣкарате по сѫщия начинъ Ако днесъ сгрѣшите, всички останали дни ще прѣкарате по сѫщия начинъ. Слѣдователно, бѫдещиятъ день ще бѫде такъвъ, какъвто е днешниятъ. Не казвайте: „Е, днесъ сгрѣшихъ, но утрѣ ще се поправя“. Не, днесъ, а не утрѣ. Когато човѣкъ замисли да се жени, въ него е надеждата. Дойде момъкътъ, гощаватъ го всички, но той е недоволенъ, казва: „Азъ утрѣ ще рѣша“, отказва днесъ да даде думата си, не приема момата. Остане ли за утрѣ, той отказва. Момата, която остава утрѣ да отговори, и тя се отказва. Ти рѣшавашъ ли се да вземешъ днесъ момата? Оставишъ ли за утрѣ, нищо нѣма да излѣзе. Нѣкои казватъ: „Като си оправя работата днесъ, отъ утрѣ започвамъ да живѣя по Бога“. Работитѣ ни сѫ оправени; това е лъжливо учение, че ще трѣбва ние да ги оправяме. Когато единъ ученикъ отиде въ училището да се учи, майка му и баща му сѫ оправили работитѣ. На него не му трѣбва търговия, а учение. И когато Гос­подь ни праща на земята, той казва: „Синко, азъ те пращамъ на земята да се учишъ, наредилъ съмъ работитѣ ти, за тѣхъ не мисли“. Ако синътъ каже: „Ами майка ми, баща ми може да умратъ“. — Май­ката, бащата, това сѫ вѣчни принципи, които никога не умиратъ. Когато майката отиде на другия свѣтъ, тя ще промишлява за своитѣ дѣца много по-добрѣ, отколкото ако е тукъ, затова безразлично е, дѣ е тя. И тъй, надеждата е единъ отъ великитѣ прин­ципи на земята, безъ който земниятъ животъ не може да се разрѣши добрѣ. Вложете въ дѣцата си надеждата, да имъ сѫ чисти рѫцѣтѣ и сърцата, и да знаятъ, че тѣлото, което иматъ, е единъ храмъ, за който дѣцата трѣбва да даватъ отговоръ. Не оставяйте дѣцата си въ нечистотия! Човѣкъ, който има надежда, ходи всѣкога спретнатъ, хубаво облѣченъ, очитѣ му сѫ винаги отворени, радостни, ве­сели. За да развиете надеждата въ дѣцата си, ка­райте ги да бѫдатъ радостни. Какъ? — Създайте имъ такива забавления, които внасятъ радость въ душитѣ имъ. Този законъ е не само за дѣцата, но и за мѫже, и за жени. Мѫжетѣ да създаватъ ра­дость за женитѣ си, а женитѣ — за мѫжетѣ си. Нѣма ли закона на надеждата въ свѣта, идва обезсърчаването, а въ безнадеждието се раждатъ всички съврѣменни злини, ставаме кисели, недоволни. Мѫжътъ е недоволенъ, че жена му е прѣсолила яденето, сърди се, казва й: „Ти прѣзъ плетъ не си ли виж­дала?“. Гнѣвътъ му отъ жената минава на дѣцата. На другия день мѫжътъ донесълъ лошо месо, же­ната се сърди, хвърля го, казва му: „Ти прѣзъ плетъ не си ли виждалъ?“ Съврѣменнитѣ хора мязатъ на английския реформаторъ Веслей, който се оженилъ, но три деня слѣдъ това каза на другаря си: „Не си струва човѣкъ да се жени“. Да, когато човѣкъ изгуби надеждата, да се не жени. Мома или момъкъ нѣматъ ли надежда, да се не женятъ, това бихъ имъ прѣпорѫчалъ. Иматъ ли надежда, ще има въ кѫщата имъ миръ и радость. А днесъ хората казватъ: „Тѣзи млади сега не могатъ да живѣятъ, но послѣ ще се спогаждатъ“. Не, сега, сега ; каквато е лювовьта отначало, такава ще бѫде и въ края. Тъй говори законътъ на надеждата. Отъ стано­вището на любовьта трѣбва да схванемъ врѣмето, отъ вѣрата — пространството, а отъ надеждата — всички методи, начини, чрѣзъ които този животъ може да се развива. Ако една жена не знае да на­режда кѫщата си, нѣма надежда; ако единъ ученикъ не може да свири, нѣма надежда; ако единъ попъ не може да служи, нѣма надежда. Ти имашъ упо­вание въ себе си, че може да направишъ нѣщо съ тази надежда. Нѣкой казва: „Какъ мислишъ, дали вѣрвамъ въ Бога ?“ — Чудна работа, азъ трѣбва да отговарямъ, дали той вѣрва! Ами отвори кисията си и вижъ! Пита ме, има ли пари. Отвори кисията си, и ще видишъ. Отвори сърцето си и вижъ, има ли нѣщо тамъ. Ако имашъ нѣщо въ него, имашъ надежда. Отвори ума си, и ако имашъ нѣщо вѫтрѣ, имашъ вѣра. Като ме срѣщнатъ хората, питатъ ме: „Ти вѣрвашъ ли ?“ — Въ нищо не вѣрвамъ. „Какъ, безвѣрникъ ли си?“ — Азъ познавамъ само надеждата, вѣрата и любовьта. Вѣрванията, любенията, надѣванията, тѣзи нѣща съмъ ги забравилъ, съ тѣхъ нѣмамъ взимане — даване. Съ тѣхъ иматъ работа само онѣзи, които сѫ изгубили любовьта, тѣ въздишатъ, искатъ любовь. Като имашъ любовь, ти си съ нея. Като любишъ нѣкого, то значи да имашъ само едно прозорче и прѣзъ него да гледашъ. Това е криво схващане. Вие ще бѫдете любовь, вѣра и на­дежда. Вие ще вѣрвате, ще имате надежда, че всѣки човѣкъ може да се подигне. Когато имашъ единъ приятель, който вѣрва въ тебе, ти имашъ крилѣ. Когато у нѣкой приятель изгубишъ вѣра, ти се обезсърчавашъ. Когато говоря за невидимия свѣтъ, моитѣ и ваши­тѣ разбирания по това сѫ диаметрално противопо­ложни. Всички нѣща, които сѫ далечъ отъ насъ, сѫ невидими, а всички, които сѫ близо, сѫ видими. Слѣдователно, далечнитѣ нѣща отъ насъ, за които трѣбва да пѫтуваме, сѫ невидими. Но, ако се отдалечимъ отъ видимия свѣтъ, и той става невидимъ. Значи, видимиятъ и невидимиятъ свѣтъ подразбиратъ пространството. А сегашнитѣ хора подразбиратъ невидимия свѣтъ като нѣщо невъзможно. Свѣтътъ, къмъ който се стремимъ, наричатъ невидимъ, а азъ го прѣвеждамъ далеченъ свѣтъ. Човѣшкиять животъ, който е далеченъ за една мравка, е невидимъ животъ за нея. Такъвъ е за насъ, напримѣръ, ангелскиятъ животъ. Когато дойдемъ до положението да раз­бираме и чувствуваме като тѣхъ, ще разберемъ този животъ. Той е прѣкрасенъ. Тамъ нѣма смърть, нѣма свещеници, търговци, сѫдилища. Ще кажете: „Ами тогава какво има?“ Че сѫдията какво прави? — Праща хората въ затвора. Търговецътъ какво прави ? — Като нѣкой бирникъ, хване нѣкого, обере го. Въ онзи свѣтъ има братство и сестринство. Като отидешъ тамъ въ нѣкой дюкянъ да си купишъ нѣщо, търговецътъ нѣма да ти иска пари, но ще ти каже: „Голѣмо удоволствие ще ми направишъ да си вземешъ, каквото искашъ, безъ пари.“ Ако дадешъ пари на търговеца, той ще се обиди, и ще ти каже да си излѣзешъ вънъ. Вземешъ ли даромъ, той ще те покани и другъ пѫть да отидешъ при него. Онзи свѣтъ е приложилъ надеждата именно въ този смисълъ, а въ физическия свѣтъ схващанията сѫ тък­мо обратното. Ако отидете въ ангелския свѣтъ ще ви­дите, какви красиви, стройни хора има тамъ, не приличатъ на васъ. Като отидете при тѣхъ, ще кажете : „Да бѣгаме оттукъ, този свѣтъ не е за насъ.“ За­това религията е наука, която учи хората на законитѣ на любовьта, вѣрата и надеждата. А днесъ хората учатъ всичко, но не и тѣзи нѣща. И тъй, надеждата е бѫдещата велика наука, която ще осмисли живота на земята, ще ни научи, какъ да прѣустроимъ училищата, сѫдилищата, какъ да се хранимъ. Въ този бѫдещъ свѣтъ гробища нѣ­ма да има, и тогава Христосъ ще дойде. Тази земя, въ която сега живѣемъ, ще се прѣустрои. Този свѣтъ ще потъне подъ водата, нови континенти ще се създадатъ, новъ въздухъ ще има. Ако Христосъ дойде сега на земята, какво ще намѣри? Всѣки ще го посрѣщне съ едно прошение — коя отъ мѫжа си се оплаква, кой отъ брата си, кой отъ сестра си. Хри­стосъ ще каже: „Азъ не идвамъ съ тази цѣль- да сѫдя хората, азъ идвамъ да донеса миръ, любовь,вѣра и надежда. Сега свѣтътъ се сѫди, а нѣма Хри­стосъ да го сѫди, той дава нова заповѣдь на лю­бовь и пита: „Когато дойде Синъ человѣчески на земята, ще намѣри ли вѣра, ще намѣри ли хора готови да възприематъ това учение?“ Той казва: „Ако имате любовь, ще упазите моето учение, ще приложите тѣзи три велики закона“. Свѣтътъ ще се подобри, има условия за подобряването му. А днесъ се говори за нѣкаква сѫдба, но това е странично учение. Сега нѣкои казватъ: „Свѣтскитѣ хора сѫ невѣрующи, нѣмаме надежда въ тѣхъ“. Е, то-гава нека евангелиститѣ, нека католицитѣ приложатъ това уче­ние. Но и между тѣхъ има недоразумѣния. Какво е това служене! Питамъ: Вие, евангелисти, католици, търговци, доктори, адвокати, такива ли сте се роди­ли? Не, отпослѣ сте си турили тѣзи фирми. Тогава, защо сѫ тѣзи недоразумѣния? Като разберемъ основно, защо сме дошли на земята, ще можемъ да приложимъ великия законъ на надеждата, и нѣма да питаме: има ли Господь или не, а ще питаме: при­лагаме ли законитѣ на любовьта, вѣрата и надеж­дата? Прилагаме ли тѣзи закони, разбрали сме, защо сме дошли, и недоразумѣнията ще изчезнатъ. А сега какво правятъ хората? — Сгрѣшилъ нѣкой, хайде 3—4 години въ затвора, или църквата го от-лѫчва. И всички хора все свѣта оправятъ! И които вѣрватъ въ Бога, и които не вѣрватъ въ Бога, все колятъ и бѣсятъ. Казвамъ: И еднитѣ и другитѣ сѫ подъ ед- накъвъ знаменатель: и ти, който вѣрвашъ въ Бога ме обирашъ, и ти, който не вѣрвашъ въ Бога, ме обирашъ. Каква разлика има между тѣхъ? Ако вѣрующиятъ ме обира, а невѣрующиятъ не ме обира, казвамъ, че въ този послѣдния има нѣкакъвъ прин­ципъ, нѣщо хубаво въ душата му, което хората не виждатъ. Ето защо бихъ желалъ, ние да постѫпваме малко по другояче. Това учение е потрѣбно за васъ, вие трѣбва да живѣете на земята, трѣбва да бѫдете здрави, щаст­ливи и блажени. Каквото искате да направите, не може да го осѫществите, ако нѣмате любовь, вѣра и надежда. Всичко е скрито въ тѣзи три велики принципа — любовь, вѣра и надежда. Ако ги разбирате правилно, ако ги разработвате въ себе си, ще бѫдете силни, мощни, ще имате радость, упование и сила въ живота си; Това е учението, което Христосъ е проповѣдвалъ, като е дошълъ да примири хората съ Бога. Какъ? — Като ги научи, какъ да живѣятъ. Това не е вѣрване, а е велико изкуство. Нѣма по-велико из­куство на земята отъ това да се научишъ, какъ да живѣешъ. Това трѣбва да научимъ! Млади, стари, майки, бащи, сестри, братя, приятели, господари, слуги, всички трѣбва да се научатъ да живѣятъ раз­умно, да има миръ и съгласие между всички. И тъй, приложете това учение, напуснете всички ваши стари възгледи, т е. не ги изхвърляйте, а ги турете като торъ. На вашитѣ стари вѣрвания при­саждайте нови клончета. Всичко въ свѣта трѣбва да се използува. Тази опитность, която имате, е отлична, направете крачка напрѣдъ! Приложете закона на надеждата, да бѫдете всѣкога радостни, и да не знаете, какво е обезсърчение. И послѣденъ бѣднякъ да станешъ, пакъ да не се обезсър-чишъ, защото въ твоята душа ще има нѣщо, което никоя сила не може да ти го отнеме. Вие имате сили скрити богатства въ себе си, които съврѣменната наука дори и не подозира, макаръ че ги констатира. Има нѣща, които човѣкъ не може да научи отъ книгитѣ. Ако едно дѣте се под­ложи на магнетиченъ сънь до пета степень, въ него ще се развиятъ особени способности, и това дѣте може да ви каже, какво става въ Америка, може да опише болестьта на нѣкой боленъ, и съ това да прѣдпише най-ефикаснитѣ лѣкарства. Какъ става това? — Човѣшката душа още не се е напълно проявила; у човѣка има сили, които чакатъ най благоприятни условия за развиване. Ако вие се освободите и влѣзете въ свободата на божествения животъ, ще научите всичко. Ако схващате Бога като всеобемна любовь въ която животътъ може да се прояви, ако го схва­щате като сѫщество, което гледа съ най-голѣмо бла­говоление къмъ най-малкитѣ и най-голѣмитѣ сѫ­щества, той ще ви въздигне. Схващате ли Бога като сѫщество, което само чака да наказва, той нѣма да ви помогне. Схващайте го като сѫщество на благость, сила, въ което нѣма смърть. При такова разбиране на Бога, въ васъ ще влѣзатъ двата принципа на вѣра и любовь. Слѣдъ 20—30 години Богъ ще ви повика при себе си да види, какво сѫ нау­чили неговитѣ дѣца, и послѣ пакъ ще ви прати на земята. За всички има работа. Като види, че сте научили уроцитѣ си, ще ви прати да служите въ великата вселена. Въ този животъ всѣка душа ще задоволи всички ламтежи, които тя има. Нѣма же­лание на душата, което тя да не може да осѫществи. Но кога ? — Когато свършимъ това велико училище, въ което се изучава законътъ на надеждата. Бихъ желалъ всички, които слушате за надеж-дата, да излѣзете оттукъ радостни. Имате ли радость, всичко е до­бро у васъ. Мома, която пѣе, работитѣ й вървятъ добрѣ, лесно мете, работи. Отвори прозорцитѣ, ве­село й е. Нѣкоя мома мълчи, лошо е положението ѝ, изгубила е надеждата си. Затова бихъ желалъ, каквото и да правите, да пѣете. Стари, млади пѣйте! Който иска да бѫде младъ, трѣбва да пѣе, да се радва. Прѣстанешъ ли да пѣешъ, твоята работа е свършена, ти си една баба или единъ старъ дѣдо, и всички казватъ: „Богъ да го прости!“ Ще дойдатъ твоитѣ роднини, ще те оплачатъ Казвамъ: Да, Богъ да те прости, защото не знаеше да пѣешъ и да се радвашъ. Ако не искате да ви поливатъ върху гроба, да ви четатъ молитви, пѣйте, радвайте се! И тъй приложете надеждата въ живота си. Въ надеждата нѣма меланхолия, скърбь отчаяние. Въ нея има само радость и веселие. По това се познава този божест-венъ принципъ. Бесѣда, държана въ гр. Русе на 16. януарий 1920 г.
  23. 1920_02_05 МѪЧЕНИЕТО

    БЕСѢДИ отъ УЧИТЕЛЯ ДЪРЖАНИ ВЪ ОКУЛТНАТА ШКОЛА НА ВСЕМИРНОТО БѢЛО БРАТСТВО. 22. януарий и 5. февруарий 1920 г. четвъртъкъ. I. Кротостьта и смирението. II. Електричеството и магнетизъмътъ. III. Мѫчението. (стенографски бѢлѣжки) III. МѪЧЕНИЕТО. Нѣколко встѫпителни думи къмъ бесѣдата — за пояснение. Не мислете, че е лесно човѣкъ да бѫде ученикъ въ една окултна школа. Не е много мѫчно, но не е и много лесно. Второ нѣщо, всички онѣзи отъ васъ, които нѣматъ разположение къмъ другитѣ — които обичатъ да се гнѣвятъ и да одумватъ, да не идватъ тукъ, въ школата. Може да идвате, но не отговарямъ за послѣдствията. Азъ искамъ тукъ мѫже и жени, които иматъ самообладание. Може да ви блазни мисъль, да придобиете извѣстни зна­ния, за да подобрите живота си. Окултната школа има за цѣль не да подобрите врѣменния си жи­вотъ, а да изпълните волята Божия разумно, въ широкъ смисълъ, да изпълните неговата воля въ всичкитѣ области на човѣшкия животъ. Религи­озни хора намъ не ни трѣбватъ, духовни хора сѫщо, нито набожни — религиознитѣ да отидатъ въ църквата, духовнитѣ въ обществото, а набоѫнитѣ на небето. Сега, виждате, че това е едно противорѣчие. Какъ ще изтълкувате — религи­ознитѣ въ църквата, духовнитѣ въ обществото и набожнитѣ на небето? Вие ще кажете: „Мѣстото ни не е тукъ". Дѣйствително, мѣстото ви не е тукъ. Ако вземете да учите грънчарството при нѣкой майсторъ, нали най-първо майсторътъ ще ви учи да разбирате качеството на пръстьта, коя подхожда, да я прѣвръщате въ каль, послѣ ще ви покаже метода какъ да употрѣбите тази каль, най-послѣ ще я турите на грънчарското колело отгорѣ и ще ви научи да дадете форма на тази каль. Като гледате отвънъ, ще кажете: колко лесно се прави гърне! Да, лесно за май­стора, но не и за ученика. И вие сте чели книги както неопитнитѣ правятъ грънци. Вие сте чели много окултни работи, но, ако ви дадатъ това колело, не зная дали отъ 100 гърнета ще може да направите едно здраво. Значи, окултната школа — това е изкуство да знаемъ какъ да творимъ. Въ тази школа имаме три метода: първо, мѫчение, второ — трудъ и трето — работа. Отъ мѫчението излиза здравето, отъ труда — щастието, а отъ работата — блаженството. Сега ще кажете: „Много нѣщо научихме!"' Нищо не сте научили, защото това, което казахъ, е само една формула. Когато ви дойде едно мѫчение въ свѣта, вие ще трѣбва да го прѣвърнете въ здраве, защото само здравиятъ човѣкъ издържа мѫчение. Мѫчението се издържа чрѣзъ здравето, а трудътъ — чрѣзъ щастието. Онзи, който копае съ моти­ката, е щастливъ защото има цѣль — да прѣхранва жена си и дѣцата си. Извадете изъ ума му тази цѣль, той ще захвърли мотиката и ще каже: „Не ми трѣбва никакъвъ трудъ!" Това е психологиченъ анализъ. За да разберете смисъла на мѫчението, азъ ще ви обясня извѣстни принципи отъ гле­дището на мѫчението. Искамъ вашитѣ умове да бѫдатъ приготвени, да не се образува дисхармония, защото тя прѣпятствува на всѣки ученикъ да разбере нѣщата. Защо се мѫчать хората? Светиитѣ сѫ били мѫченици, за да станатъ здрави; мѫчението въ духовния свѣтъ об­разува здраве, образува бѫдещитѣ форми на хората, които ще се въплътятъ на земята. Вие, като се мѫчите, образувате онази материя, която е необходима за образуване тѣлата на слѣдващитѣ поколѣния. Ако възприемете мѫчението въ това му значение, онѣзи, които ще дойдатъ да се въплътятъ, въ бѫдеще, ще съградятъ своитѣ тѣла отъ тѣзи елементи и ще уредятъ своя животъ правилно. Но, ако вие съ всѣко мѫчение внасяте хиляди проклятия, нищо нѣма да сполучите. Като направите своето бѫдеще гърне отъ такава материя, ще бѫдете нещастни. И така, мѫчението е необходимо за слѣдващия вашъ животъ на земята. Този слѣдващъ жи­вотъ може да бѫде слѣдъ 100, 1000, 2000, 5000 и 10000 години или пъкъ като единъ моментъ, който включва всичко, — законътъ е единъ и сѫщи. Сега, мнозина се стремятъ къмъ разбиране на окултнитѣ сили. Всички окултни сили, съ които искате да боравите, трѣбва да знаете, че сѫ чрѣзмѣрно подвижни и че въ тѣхъ нѣма никакъвъ човѣшки моралъ; тѣ може да ви причинятъ най-голѣмо добро, но и най-голѣмо зло. И вие, които ме слушате тукъ, давали ли сте си нѣкога отчетъ за слѣдния психически мо­ментъ, за вашето разположение? Обичате нѣкого, не се мине день-два, и вашитѣ чувства се промѣнятъ — колкото вашата обичь е била силна, толкова и вашето отвращение и омраза сѫ силни. Питамъ, възможно ли е отъ единъ чистъ изворъ, изъ който до вчера извираше чиста вода, днесъ да извира мѫтна? Нѣма да обяснявамъ вѫтрѣшната страна на този психиченъ моментъ. Ще ви дамъ само едно пояснение картинно, което е вѣрно. Обичьта — това е като изворъ, бликащъ отдолу. Запуши ли се този из­воръ, той търси друго мѣсто да се прояви. На изсъхналото мѣсто, когато валятъ дъждове, съ­бира се нечиста вода и утайки, и въ тѣзи малки локви, въ които животътъ е застаналъ, се образуватъ миазми — злото, изразено въ умраза и злоба. И тамъ има движение, но движението не е вече къмъ центъра, а къмъ периферията. Тъй както огъньтъ тлѣе, и то продължава, докато тази материя се дематериялизира — изчезне въ пространството, безъ да принесе полза. Слѣдъ като сте обичали единъ човѣкъ 1—5 —10 години, какво сте придобили отъ тази обичь ? Любовьта Божия къмъ насъ се проявява въ това, че ни е създалъ, и всичко, което е въ свѣта, е израсло подъ неговата обичь. А отъ вашата любовь — ако я имате — какво е израсло? Нѣкой ще ка­же: „Четохъ еди-кой си авторъ“; чели сте нѣкоя книга и ви се е харесала; питамъ: отъ вашата обичь къмъ този авторъ какво е излѣло? Както видите, тази наука не прилича на вашитѣ съ­нища и видѣния. Всички ученици на окултната школа, които не сѫ готови да се мѫчатъ, да не прѣкрачватъ нейния прагъ, защото той е свещенъ. Това е първото правило. Ще се за­питате и ще си отговорите: ако сте готови да изтърпите всички мѫчения — елате. Инакъ, имате обикновени бесѣди въ недѣля, идвайте. Вие и въ четвъртъкъ можете да дойдете, но азъ ще затворя вратата на моята школа, и вие никога нѣма да стѫпите въ нея — хубаво да го знаете. Ангелъ, съ огненъ мечъ, ще стои прѣдъ вратата, и горко ономува, който пристѫпи ! Главата му ще се търколи на пода. Слѣдователно, ще си зададете първия въпросъ: готови ли сте да се мѫчите и да издържите мѫчението. Всичко благородно и възвишено въ свѣта се ражда само отъ мѫче­нието, не отъ труда. Мѫчението съставлява най- великата работа, трудътъ е втората стѫпка, която гради туй, което мѫчението е създало. Християн­ството се подигна благодарение на мѫченицитѣ, които положиха живота си за него. Не съмъ азъ, който изисквамъ мѫчението, то е единъ неумолимъ законъ на битието, който ще си остане въ сила завинаги. Защо се мѫчатъ хората — това е достояние само на онѣзи, които сѫ въ школата. Никакво друго обяснение повече нѣма да ви дамъ. Какво обяснение повече мога да ви дамъ, когато те вънъ отъ школата? А резултатътъ отъ мѫ­чението на физическото поле — това е здравето. Всѣки, който изтърпи мѫчението, той е здравъ. Това може всѣка майка да провѣри. Слаба жена, която зачене и не послуша лѣкаритѣ да по­метне дѣтето, тя ще бѫде силна да го роди; като роди ще бѫде десеть пѫти по-здрава, от­колкото по-напрѣдъ. Жена три пѫти пометне ли, свършено е съ нея — тя е изгубена. Може да роди послѣ и 10 дѣца, но не е жена. Сѫщиятъ законъ е и за ученика. Човѣкъ, който не може да издържи три мѫчения, не е ученикъ, той е свършилъ. Сега забѣлѣзвамъ, че въ вашитѣ умове се заражда мисъль: колко строгъ е този законъ! Тукъ нѣма мѣсто за кри­тика; то е една велика наука: готовъ ли си да се мѫчишъ — нищо повече. Азъ оставямъ въ васъ тази мисъль, да я възприемете или не. Констатирамъ единъ законъ за подмладяване: човѣкъ се помладява само чрѣзъ мѫчение; който не се мѫчи, той остарява. И ако ме попитате, защо духоветѣ слизатъ на земята, ще ви кажа, че то е само, защото искатъ да се подмладятъ, да се разшири тѣхното съзнание. Старъ човѣкъ е онзи, който е останалъ въ блаженството си и който не иска да слѣзе, да се помѫчи и да се подмлади, Човѣкъ да бѫде блаженъ и да оста­рява, това е едно голѣмо противорѣчие въ жи­вота — ще кажете; на това отговарямъ: ако това не бѣше единъ необходимъ законъ въ свѣта, Богъ не би създалъ свѣта. Онзи вèликъ законъ, който заставя Божеството да съ­здаде човѣка, има много по-дълбоки причини отколкото философитѣ мислятъ. Нѣкои питатъ защо Господь създаде свѣта? Туй сѫ онѣзи философи, които сѫ отвънъ — оглашенитѣ: питате защо — влѣзте вѫтрѣ въ живота, помѫчете се и ще видите защо. И тъй, имайте прѣдъ видъ, че мѫчението е една необходимость въ живота. Азъ говоря за мѫчения, които произтичатъ отъ самата природа, а не за мѫчения, които сами вие си създавате. Вие сега ще помислите върху въпроса за мѫ­чението. Ще се явятъ много противорѣчия. Като влѣзете въ тази школа, ще се повдигнатъ тол­кова противорѣчия, че всинца ще се затрудните и ще станете безпокойни. Вие ще се намѣрите въ положението на човѣкъ, който е обранъ и остава голъ. Но законътъ е такъвъ, че, ако орѣхътъ, който падне, не съблѣче своята дреха въ земята, не може да се развива. Затуй Христосъ казва: „Ако житното зърно не умре, то остава само, но ако умре, то дава плодъ — 30, 60, 100". Законътъ на мѫчението е свързанъ и съ закона на самопожертвуването. Вие не може да се самопожертвувате, докато не разберете закона на мѫчението. Сега, този въпросъ ще разисквате философ­ски и ще съберете факти за и противъ. Може да го разисквате отъ всички страни. Азъ не се плаша отъ противорѣчия — нека се повдигнатъ. Въ тази школа нѣма мѣсто за обикновената вѣра, нѣма мѣсто и за любовь. Да се разберемъ. Яко търсите любовь, идете въ обществото; ако търсите вѣра, идете въ църквата. Вие ще си от­говорите тукъ на какво мѣсто сте. То е мѣсто на мѫчение. И така, свѣтътъ е едно мѣсто на мѫчение. Този свѣтъ е едно отъ най великитѣ учи­лища на живия Господь; по-велико училище азъ не познавамъ; наричамъ го основа на всички други училища. Разберете го въ всички негови разкло­нения и прояви, разберете го въ всичкитѣ про­тиворѣчия, които сѫществуватъ въ свѣта. Въ всѣка стадия, на която се възкачвате, вашиятъ животъ се улеснява и отива къмъ блаженство. Схващамъ една ваша мисъль: „Ама ние имаме мѫжъ, жена, дѣца и т. н.". Трѣбва да разбе­рете истината, безъ да се разочоровавате: кол­кото повече връзки имате въ свѣта, толкова по­вече мѫчения ще имате. Както виждате, азъ ви прѣпорѫчвамъ най-мѫчния животъ — животъ на мѫчение. Мѫчението вие никѫдѣ не може да го избѣгнете, то е една необходимость въ всѣко вѣрую, въ всѣки строй, въ всѣки животъ, въ всѣка мисъль; мѫчението е неизбѣжно и въ любовьта — най-голѣмото мѫчение именно тамъ се намира. Всички васъ, жени и мѫже, които знаете любовьта, ще ви попитамъ: Какъ позна­вате любовьта? Ако попитамъ васъ, които сте я опитали, какъ бихте я описали? Азъ да ви я опиша, да я материялизирамъ. Ще взема човѣшката форма—мома и момъкъ като символи. Момата е весела, лицето й е красиво, очитѣ ясни, устата подвижни, зачервени, пъргава и гъвкава въ своитѣ дѣйствия, всѣки нейнъ погледъ като стрѣла насочва, тя е като ловецъ съ натегнатъ лѫкъ, дебнещъ своята жертва, като хвърли стрѣла, погледъ, отъ невидѣно на нѣкой момъкъ, нѣщо го припарва, той я заобиква: — „Охъ! Обичамъ я". Колкото повече тя стрѣли забива, толкова повече той я заобиква. Туй е първата фаза на любовьта. Втората фаза на тази любовь: тази мома вече не е красива, но има строги черти и мускули, зѫбитѣ й се показватъ. Тя отправя своитѣ стрѣли, но не изъ засада, а открито излиза срѣщу му, хвърля своитѣ стрѣли, показва своя юмрукъ: „Познавашъ ли ме? Ще се подчинявашъ ли?" — „Ще се подчинявамъ“. Настава миръ. Сегашната любовь е отъ тази ка­тегория. Така, когато съврѣменнитѣ хора ми говорятъ за любовь, азъ тази любовь я познавамъ и затова си нося желѣзна броня, да се паза отъ нейнитѣ стрѣли. И религиознитѣ хора, като ми говорятъ за любовь, азъ си турямъ бронята и казвамъ: "Сега може да се разговаряме". Но въ тази школа, окултната, засада не се позво­лява. Ако нѣкой иска да забие стрѣлитѣ си върху менъ, азъ мога да му стана мишенка — забийте 4—5 стрѣли въ гърдитѣ ми, азъ съмъ готовъ да изтърпя това мѫчение. И жена, ко­гато мѫжътъ я стрѣля 1—2—3 пѫти, да се не намръщва. Мѫжътъ само като опне лѫка си или само като профучи край нея изъ лѫка стрѣлата, тя завиква. Ако вие разберете изку­ството на мѫчението, Царството Божие ще дойде въ васъ. Когато влѣзете въ извѣстна окултна школа, ще ви поставятъ до стѣната и ще ви пращатъ стрѣли — ще ви турятъ на мѫчение. Азъ бихъ ви попиталъ: защо именно онѣзи, които повѣрваха въ Христа, трѣбваше да бѫдатъ подложени на толкова мѫчения и позоръ въ римскитѣ арени? Тѣзи хора, като се обръщатъ къмъ Бога, той трѣбваше именно да ги защити. Нали и псалмопѣвецътъ казва: „Който живѣе подъ покрива на Всевишнаго, ще прѣбивае подъ сѣнката на Всемогжщаго", и по-нататъкъ: „Тисяща ще падатъ отъ страната ти и десеть тисящи отъ дѣсно ти" — какъ ще примирите туй противорѣчие ? Кой е онзи, който живѣе подъ покрива на Всевишния ? Който е готовъ да го стрѣлятъ и да изтърпи всички мѫчения. Изтърпите ли всички мѫчения, Господь ще каже: „Ти може да бѫдешъ подъ моя покривь". Това значение има стихътъ въ псаломъ 91. Както виждате, то е велика наука, не наука на чувства и екзалтиране: „Азъ имамъ вѣра";не,не — опитность,опитность, опитностьта на великата Любовь! Мнозина ми казватъ: „Защо не ни разкриешъ нѣкои тайни?" Въ Европа има много школи, които могатъ да разкриятъ тайни, да казватъ начини за завладяване хора и за пече­лене пари — мога да ви дамъ и адреси — но въ великата Божествена школа законътъ е другъ. Ученикътъ въ тази школа трѣбва да схване ве­ликия принципъ на живота че въ първия моментъ на своето пробудено съзнание, слѣдъ като се пробуди отъ първия животъ на щастие, на блаженство, ще опита мѫчението въ живота — процеса на подмладяване. Тукъ нѣма никакво изключение. Въ този законъ на мѫчението — азъ ще ви дамъ единъ ребусъ да го разгадаете, като от­части самъ ще го разгадая. Защо природата е дала тѣзи вѣжди и тѣзи издадини отстрани на носа? Трѣбва да има една черна дъска, за да ви покажа, че човѣкъ е направенъ само отъ цифри — че той е една величина. Това поло­жение на носа и вѣждитѣ показва числото 13. И нещастията на човѣка въ свѣта произтичатъ отъ гледане, отъ виждане: когато човѣкъ за­почне да вижда, той започва да страда. И азъ ще прѣведа българската буква В — виждане, страдание. Какви сѫ съставнитѣ части на буквата В? Отдѣлени съставятъ цифрата 13. Ако събе­рете цифритѣ едно и три, правятъ четири; ако вземете сбора отъ 1до4: 1 + 2+ 3 + 4 пра­вятъ 10 — десеть е абсолютна величина на бу­квата В. Като раздѣлите нулата, крѫга, на двѣ части и двѣтѣ половини долѣпите до 1, пакъ ще образувате буквата В Като съедините 3 съ 1, единицата — това, което е без­гранично — е Богъ; значи, да го слѣете съ Един­ния, а то е да му дадете всичко. това е пакъ разложено В, което вижда, което гледа и което е ненаситниятъ човѣкъ. Значи, буквата В, за да се образува, е минала прѣзъ три стадии на развитие. Азъ ще ви разложа друга една буква отъ българската азбука - буквата Отгорѣ имате два полукрѫга; това е човѣкътъ, който е възмѫжалъ. Тукъ, при вѣждитѣ, се раждатъ електрическитѣ течения и магнетизъмътъ, които спомагатъ за строежа на мускулитѣ. Всичкитѣ мускули на човѣшкото лице сѫ се образували отъ разнитѣ тѣхни течения въ различни посоки. Като срѣщнете хора, момъкъ или мома, ще гледате, дали Х-то е правилно написано върху лицето имъ. Носътъ е единица, основа на цифритѣ. И Х -то има сѫщо такава. Двата послѣдни полукрѫга отъ горѣ тѣ сѫ единъ крѫгъ, разложенъ на двѣ — показватъ, че едното течение върви надѣсно, а другото — на- лѣво. Но човѣкъ колко се е мѫчилъ, докато образува туй Х . Всички сѫщества, докато добиятъ туй положение, сѫ се мѫчили много въ низшитѣ царства — минали сѫ извѣстни изпити въ своята еволюция, докато дойдатъ до състоя­нието на човѣкъ. И човѣшкитѣ мисли, за да влѣзатъ въ шестата раса, ще минатъ тоя пѫть и ще образуватъ нови мускули въ човѣка. Но тѣ ще се образузатъ само съ новитѣ течения, които трѣбва да се възприематъ, да влѣзатъ въ мозъка. Яко не сте готови да се мѫчите, за да ги придобиете, ще останете назадъ въ културата. Животнитѣ, птицитѣ и рибитѣ сѫ остатъци отъ великата култура въ свѣта. Човѣшкото лице въ бѫдеще ще мине въ една геометрическа фаза. Сега то е отъ разни течения, но, ако вие сте готови да се мѫчите, тия течения ще отминатъ; инакъ, вие ще останете въ старата култура. Има разни култури: на чернитѣ, на червенитѣ, на жълтитѣ и сега на бѣлитѣ. Седите и сѫдите свѣта: „Ама този така, онзи така". Дохаждате да ми разправяте кой какво прави и искате азъ да ви оправямъ. Не съмъ пратенъ да оправямъ свѣта. И дори е светотатство да оправямъ свѣта: споредъ менъ, той е оправенъ; по-добъръ отъ него нѣма ; да оправямъ свѣта, то значи да богохулствувамъ. Злото е въ нашето неразбиране на свѣта и въ желанието свѣтътъ да се прояви по другъ начинъ. Не може да се прояви по другъ начинъ. И буритѣ ще се появяватъ по опрѣдѣления за тѣхъ редъ. Колкото и да му се молимъ, слънцето ще си грѣе се по сѫщия начинъ и ще праща своята енергия. Облацитѣ ще се движатъ по сѫщия начинъ. Природата нѣма да се измѣни нито на милионна часть. Тя не може да се измѣня по нашитѣ прищѣвки. Е, сега, кому отъ васъ е идвало на ума да намѣри значението на това „Х“ Нали сте ученици? Онзи, който нѣма на лицето си туй „Х“ е баба. И азъ ще попитамъ : „Разбрахте ли буквата В?" Вие ще отговорите: „Какъ да не сме разбрали буквата В?" И започвате: „В е съставено . . ." Това не е още разбиране. Знаете ли какво то означава? Нѣма да ви обяснявамъ значението на В, какво то означава като глась, интонация. Защо ви прѣдставямъ тия двѣ букви ? Между тѣхъ нѣма никаква логическа връзка, но гео­метрическа има. Сега, ако вземете буквата В разложена, то е една котва вдигната горѣ, която показва закона на движението — котвата е вдигната, и корабътъ е тръгналъ — значи, човѣкътъ е тръгналъ. Тя показва слизане на духа отгорѣ, движение къмъ материялния свѣтъ — вдигналъ своята котва отъ небето, отъ почив­ката на блаженството си и тръгналъ въ миро­вото движение. И ако запитате: „Защо Господь е създалъ носа, очитѣ и вѣждитѣ на човѣка“ отговарямъ: за да покаже посоката на него­вото движение — човѣкътъ да се движи въ по­соката, която носътъ му посочва. А другата буква — Х ? Тя показва, че духътъ е слѣзълъ отгорѣ долѣ, до дъното на материята, забилъ е котва въ земята, въплътилъ се е и е почналъ да обра­ботва земята. Спусналъ котвата на дъното, и корабътъ седи, не мисли да се връща на небето. И той ще седи докога ? Вие ще отговорите. Всички сте забили котвитѣ си, и азъ ви поздравлявамъ, че сте долу съ своитѣ котви. Движе­нието, обаче, отгорѣ надолу не е още животъ; животътъ подразбира смисъла на туй движение. Да се повърнемъ. Какъ опрѣдѣля съврѣменната наука движението? Какъ опрѣдѣляме, че въ насъ, въ даденъ психологически моментъ, има движение? Движението у човѣка се обу­славя отъ недоволство: „Недоволенъ съмъ отъ живота !" — имашъ движение. Духътъ, като иде отъ горѣ, има всичкия потрѣбенъ запасъ въ себе си, но, като стигне земята, изхарчва запаса, заражда се недоволство, че е напусналъ първо­началното си състояние — спокойствието, и потърсва храна. Ако разберете недоволството като потикъ за мѫчение и трудъ, вие сте разрѣшили правилно задачата на живота; но, ако го разбе­рете, че сте поставени въ неблагоприятни усло­вия, че туй не трѣбвало, онуй не трѣбвало, енергията въ васъ ще се прѣвърне въ омраза и зависть — ще се роди злото. Когато наблѣгамъ на думата „мѫчение“, азъ подразбирамъ, че трѣбва да прѣвърнете недоволството въ васъ въ правилно божествено движение. Казахъ ви въ една бесѣда, че трѣбва да разберете всичко добрѣ. Човѣкъ, който влиза въ тази школа, трѣбва да е много ученъ човѣкъ, трѣбва да разбира много добрѣ математиката, геометрията. Тогава всичко това ще изкочи въ васъ веднага въ проекция и вие ще виждате християнството не като буква, а като движение на сили, които слизатъ отгорѣ надолу въ разни, посоки и се кръстосватъ. И тъй, човѣкъ е слѣзълъ на земята, за да научи първия великъ законъ — мѫчението. И когато казватъ за Христа, че е слѣзълъ и пострадалъ за цѣлото човѣчество, разбирамъ, че той е дошълъ на земята да научи хората именно на този великъ законъ. Християнството още не е разбрало този законъ. Като не разбираме този законъ, искаме да възложимъ мѫчението на другиго. Ходимъ, търсимъ и не можемъ да намѣримъ човѣкъ, който да го понесе. Искаме да сложимъ мѫчението на гърба на нѣкого, и ко­гато успѣемъ да го сложимъ, речемъ: „Слава Богу, оттървахме се!" Мѫчението е като незаконнородено дѣте. Геройство азъ наричамъ, ко­гато една майка, която е извършила прѣстѫпление, каже: „Това дѣте е мое, азъ ще понеса хорското прѣзрѣние и всички мѫчения“. Това е то геройство. Само така можемъ да си сбяснимъ онова мѣсто въ Евангелието, дѣто се казва, че Христосъ е понесълъ беззаконията на свѣта. Той понесе именно незаконнороденото дѣте. Вие сте въ началото на една велика окултна школа за въздигане на човѣчеството и, ако не можете да разберете тазвечерния урокъ, малко ще разберете отсега нататъкъ. Ако, обаче, разберете този първи урокъ и го турите като основа, и втория ще разберете. Не говоря за обикновеното мѫчение. Домашнитѣ мѫчения азъ ги наричамъ самочесане, малка физическа краста. Нѣкой казалъ нѣкоя обидна дума и прѣдизвикалъ страдание — то не е мѫчение, то е чесане, физическа краста. Мѫчението е велика наука въ свѣта. Когато вие почнете да се мѫчите азъ ще ви обикна. Само който се мѫчи, мога да го обичамъ. Не мислете, че вънъ отъ мѫчението има обичь. Ако вие не се мѫчите, азъ нѣмамъ нищо общо съ васъ, чужди сте ми и знаете ли какъ чужци ? Но, ако се мѫчите, тогава сте ми близки до сърцето ученици. Това е отношението на учителя къмъ ученицитѣ. Мѫчите ли се като вели­кани, съ спокойствие и хладнокръвие, и не из­губвате равновѣсието на духа си, вие сте оби­чани. Всички съврѣменни романисти какъ обяс- няватъ и цѣнятъ думата „геройство" ? Ако нѣ­кой кавалеръ води вечерно врѣме мома, нападнатъ ги и той офейка, това геройство ли е? Ако я защити и умре за нея, той ще остане въ паметьта й като герой, и тя ще му пали свѣщи; ако ли избѣга, тя ще плюе отгорѣ му и ще каже: „Не те познавамъ". Така сѫщо, ако у васъ дойде една божествена идея, погнатъ ви, и вие избягате отъ нея, сетнѣ, когато отидете при нея, тя ще ви каже: „Не ви познавамъ". Като се мѫчите, Христосъ ще ви тури вѣнецъ на гла­вата. Кому поставятъ вѣнецъ ? Само на онзи, който е понесълъ най-голѣми мѫчения. Който не е понесълъ мѫчения, той е развѣнчанъ. Както виждате, това не е учение за стари и страхливи хора. То е основа на бѫдещата окултна школа, основа на бѫдещето общество. Само по такъвъ начинъ може да се съгради то на здрави основи — когато всички рѣшатъ да страдатъ, сир. не да страдатъ, а да се мѫчатъ. Мѫчението е основа на бѫдещата окултна школа. Вие може да си имате нѣкой идеалъ, да го наричате „любовь" и „смисълъ на живота", но не си създавайте илюзия, че ще минете въ Царството Божие безъ мѫчение: всичко може да стане, но да влѣзете въ него, да се домогнете до Божията любовь и мѫдрость безъ мѫчение — никога! Съ тази бесѣда азъ искамъ да се обновите и слѣдния пѫть да додете безъ раници. Вашитѣ светии, икони, идолопоклонство сѫ нетърпими въ окултната школа. Всичко изхвърлете. Въ тази школа не бива да носите въ себе си мисъльта за недоволство. Когато нѣкой ви направи нѣкое зло и сте недоволни отъ него, благодарете на Бога, задѣто ви е удостоилъ съ това благо: „Благодаря ти, Господи, за това голѣмо благо, съ което си ме удостоилъ!“ Ако вие мислите да се освободите отъ всички страдания въ свѣта, да прѣкврате вашия животъ безъ мѫчения, лъжете се: „Нѣма другъ пѫть къмъ небето, освѣнъ мѫчението". Има още единъ пѫть, който може да прѣмине безъ страдание, но той не отива нагорѣ. Мѫчението води нагорѣ, а избѣгването отъ него — надолу. Мѫчението е необ­ходимо на васъ, като ученици — то е едно ка­чество на ученицитѣ. Имате ли туй първо ка­чество — имате здрава основа, нѣмате ли го — всичко е свършено: крачка напрѣдъ не може да пристѫпите. И какво ще стане съ насъ? Ще почнемъ да се отчуждаваме, понеже не можемъ да се разбираме. Защо ? Разбира се: защото хора, които пѫтуватъ въ противоположни по­соки, се отдалечаватъ. Та въ туй движение на „Х“ -то има едно разби­ране. Какво, прѣдполагате, прѣдставляватъ дол­ната и горната части на „Х“ -тo ? То сѫ двата принципа, които се спосрѣщатъ. Вие виждате, че тия крѫгове сѫ разкжсани, нали ? Яко по­теглите отъ очитѣ една права линия навънъ, кѫдѣ ще отиде? До ушитѣ — слѣдващиятъ центъръ; значи, знанието въ свѣта се придо­бива само чрѣзъ слушане. Както виждате, тукъ се спосрѣщатъ два велики принципа, които съврѣменната психология нарича: стремежъ на духа и стремежъ на душата, стремежъ на ума и стре­межъ на сърцето. Този стремежъ произтича само отъ слушане. А слушането може да дойде, ко­гато човѣкъ е вече издържалъ първия изпитъ — мѫчението. Ще го посѣти любовьта и, като дойде, ще извърши въ него новъ прѣвратъ и ще даде насока на неговото ухо, да разбира правилно туй, което слуша. Туй го вършите въ обществения животъ — момъкътъ и момата се вѣнчаватъ — безъ да знаете защо. То се дължи на онзи великъ стремежъ на човѣшката душа да се съедини съ Бога. Който не разбира зна­чението на този законъ за буквата В, иска да излѣзе извънъ себе си и да отиде на небето и тогава да разбере Бога; но човѣкъ трѣбва да го разбере тукъ на земята. Яко разбере най- първия и най-важенъ законъ тукъ на земята, той ще го разбере и горѣ на небето. Яко не го разбере тукъ на земята, нѣма да го разбере и на небето. Съврѣменното християнство, тъй както тълкува влизането въ Царството Божие, то го криво схваща, защото се поставя на фал­шива основа. Азъ не искамъ изведнъжъ да изхвърлите всичко отъ васъ; вие ще си държите вашитѣ стари възгледи. Най-първо вие трѣбва да рѣшите всички въпроси вѫтрѣ въ себе си: готови ли сте да се мѫчите ? Не искамъ страдания: ония, които страдатъ, споредъ менъ, сѫ стра­хливци. Страхливиятъ страда, а героятъ се мѫчи. Хванатъ го и го биятъ, и той страда — това не е мѫчение. Мжчението е, когато разбере, че страданието е за негово добро, и го издържи съ спокойствие. Великъ законъ е мѫчението ! Който не може да издържи мѫчението, той не може да издържи и страданието. Разберете ли това, всички ваши послѣдующи стѫпки въ живота ще иматъ смисълъ — ще имате правилно разбиране. Да се разберемъ: думата страдание азъ опрѣдѣлямъ законъ на движение въ свѣта; стра­дание и движение то е едно и сѫщо нѣщо. Но, за да се движите въ извѣстна посока, трѣбва да имате знание, умѣние въ посоката, къмъ която отивате, и да сте добрѣ освѣдомени, да знаете пѫтя, по който отивате, какъвъ е. „Не­приятно ми е — страдамъ!" Твоята неприятность не е страдание. Туй, че страдашъ, показва само, че ти отивашъ въ извѣстна посока въ този божественъ свѣтъ. Та, ще се спрете на думата мѫчение — тя е най сѫществената, най-важната въ свѣта и въ тази школа, въ която искате да бждете уче­ници. Ще спрѣгате тази дума въ всички лица и врѣмена, и да ви става приятно, когато вие и всички други се мѫчатъ, защото въ мѫчението е спасението. Ако не бѣ мѫчението, Христссъ би ли станалъ това което е? Кого наричатъ антихристъ? Онзи, който не се е мѫчилъ, а иска да заеме мѣстото на Христа. Който се е мѫчилъ и съ спокойствие е изтърпѣлъ мѫченията, той е Христосъ, а който не се е мѫчилъ и иска не прѣзъ прѣдната, но прѣзъ задната врата да влѣзе, той е антихристъ. Тъй говори тази окултна школа. Азъ засѣгамъ въпроса за мѫчението общо, въ всичкитѣ му разклонения. То е засѣгнало сегашното общество едва съ края на своя некътъ, само го е одраскало. Като сравнявамъ вашитѣ мѫчения съ дѣйствителнитѣ, едва-ли тѣ се равняватъ на една хилядна отъ истинскитѣ. И още казвате, че за Бога се мѫчите! Не. Прѣстанете да мислите, че сте се мѫчили. Може да сте се тревожили, да сте страдали, но не вѣрвамъ да сте се мѫчили. Азъ признавамъ за мѫченикъ истински само Христа. Мѫчили сѫ се ученицитѣ на тази школа, но съврѣменниятъ свѣтъ не се мѫчи. Сега настава великиятъ моментъ на мѫчението за сегашното общество, въ свѣта идва едно мѫчение — идва вече. То ще дойде и ще замине. И онѣзи, кои го го разбератъ, ще се повдигнатъ въ бѫдеще. Които не го разбератъ, ще се утаятъ. Искамъ всички вие да сте мѫченици. Слѣзте долу, въ дъното на мѫ­чението, и ще прѣстанатъ 'всички разногласия между васъ. Туй е съгласно съ Христовото уче­ние — нали Христосъ слѣзе въ ада, да изкупи нашитѣ грѣхове? Туй наричатъ въ окултната школа изучване на малкитѣ мистерии. И като изучите малкитѣ, вие ще отидете къмъ великитѣ мистерии. Центърътъ на земята е пѫтъ къмъ слънцето нѣма други пѫть. Не подразбирамъ туй слънце, което сега виждате, то е само една седма отъ дѣйствителното слънце. Дотукъ сега ще спремъ. Тази бесѣда засѣга само една дума — мѫчението, и бесѣдата ми може да се нарече бесѣда за мѫчението. Постарайте се да разберете тази дума въ всич­кия й дълбокъ смисълъ. Каква красива дума е тя, макаръ и облѣчена въ дрипи! Ако се облѣчете въ дрехата на мѫчението, азъ ще ви поздравя. Поне единъ отъ васъ е разбралъ това, което говорихъ, а то е за менъ достатъчно — отъ всинца ви единъ да разбере. Повече не искамъ. Положително зная, че единъ е разбралъ. Други дали сѫ разбрали, за менъ не важи. Слѣдователно, тази вечерь свършвамъ съ единица. Не казвамъ двама — само единъ тази вечерь има. Сега се питате кой е? Той самъ си знае. И когато ви попитатъ: „Какво се учи въ тази школа?" — Мѫчението — основа на Цар­ството Божие. Нищо повече — за онзи, който не разбира; а за онзи, който разбира — начало на великата Божия мѫдрость въ пълната нейна хармония и красота. (Бесѣда, държана на ученицитѣ и ученичкитѣ оть окулт­ната школа на Всемирното Бѣло Братство, на 5 февруарий 1920 г., четвъртъкъ).
  24. http://beinsadouno.bg/index.php?/files/file/304-quot%D1%87%D0%B8%D1%81%D1%82-%D0%B8-%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D1%8A%D0%BBquot-%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B0-%D0%B8%D0%B7%D0%B2%D1%8A%D0%BD%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0-5-%D0%B0%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BB-1926-%D0%B3/ http://beinsadouno.bg/index.php?/files/file/286-%7B?%7D/ "Чист и светъл" "Чист и светъл", извънредна беседа, държана от Учителя по желанието на ученичките от Втора софийска девическа гимназия на празника на залесяването, 5 април 1926 г., 2 часа след обяд, на поляната на Изгрева. Първо издание - 1926 г., София. Второ издание - 1926 г., Пловдив от д-р Михаил Стоицев. Беседата е издавана и през 1936 г., София. Беседата може да бъде прочетена още в изданието на ИК "ВСЕМИР" - "Тихият глас" Чист и светъл - 5 април 1926 г. Из спомените на ученичката Невена Неделчева: Спомени за беседата могат да се прочетат още в - Изгревът на Бялото Братство пее и свири, учи и живее, том 2, "Чист и светъл" - Изгревът на Бялото Братство пее и свири, учи и живее, том 2, "Изпитът на ученика"
  25. 1926_04_05 Чистъ и свѣтълъ!

    http://beinsadouno.bg/index.php?/files/file/304-quot%D1%87%D0%B8%D1%81%D1%82-%D0%B8-%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D1%8A%D0%BBquot-%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B0-%D0%B8%D0%B7%D0%B2%D1%8A%D0%BD%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0-5-%D0%B0%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BB-1926-%D0%B3/ http://beinsadouno.bg/index.php?/files/file/286-%7B?%7D/ От "Чист и светъл" - единична беседа 5 април 1926 г., София - Изгрев Второ издание - 1926, Пловдив Информация за беседата Чистъ и свѣтълъ* На кого се слага трапеза — на сития или гладния? На кого трѣбва да се говори? На васъ, младитѣ, ще кажа: потрѣбна ви е чистота! Чистотата и святостьта не сѫ нѣщо външно, тѣ сѫ вѫтрешни качества на човѣка. Тѣ сѫ качества на душата. Ако искате да имате успѣхъ въ живота си, всѣкога трѣбва да бѫдете чисти, т. е. да имате чисти мисли, чисти чувства и чисти действия. Тъй разбирамъ азъ чистота въ широкъ смисълъ на думата. Вие, като млади, приложете следното правило въ живота си: пазете ума си чрезъ свѣтлината, сърцето и душата си — чрезъ топлината, а тѣлото си — чрезъ чистотата! Чистотата е изразъ на съвършения животъ. Това е законъ! Само съвършениятъ животъ може да бѫде чистъ. Само съвършената Любовь дава топлина. Само Духътъ носи пълната свѣтлина. И тъй, тамъ, дето се забѣлѣзва известна нечистота, значи животътъ не е съвършенъ. Следователно, този животъ трѣбва да прогресира, да се развива. И тамъ, дето има повече горещина, отколкото топлина, тамъ любовьта не е съвършена. Това е диагноза, която опредѣля състоянията на ума, сърцето и тѣлото. Всичко това съставлява хигиена на душата. Човѣкъ не трѣбва да се раздвоява въ своитѣ мисли, въ своитѣ чувства, въ своитѣ действия. Това подразбира, че човѣкъ не трѣбва да се раздвоява въ своето съзнание. Той трѣбва да има една свещена идея въ живота си! Човѣкъ, който мисли, че се е родилъ, за да умре, че ще отиде въ земята и отъ него нищо нѣма да остане, какъвто и да е този човѣкъ, ученъ или простъ, той е една стара баба, той е единъ пигмей. Онзи човѣкъ, който мисли, че ще живѣе вѣчно, той е разуменъ, гениаленъ човѣкъ. Казвамъ: всички вие сте се родили, за да живѣете, затова трѣбва да се стремитѣ къмъ онѣзи закони, които създаватъ Вѣчния Животъ, а Вѣчния Животъ е разуменъ, той е само за разумнитѣ хора. За примѣръ, допуснете, че вие гледате въ продължение на 4 ÷ 5 часа право въ слънцето. Знаете ли какво ще стане съ очитѣ ви? (—Ще заболѣятъ). Да, така е. Това значи да не знае човѣкъ, какъ да гледа слънцето. Сега допуснете другото противоречие. Ако се скриете отъ слънцето въ нѣкоя тъмна изба и прекарате тамъ дълго време, какво ще стане съ васъ? Какво ще стане съ вашитѣ очи? — Въ първия случай има опасность да ослепѣете, а въ втория случай — да се разболѣете. Следователно, когато се засѣгатъ великитѣ идеи въ свѣта, когато ученитѣ хора говорятъ за смъртьта, или за Вѣчния Животъ, за новораждането, тѣ трѣбва винаги да подразбиратъ видоизменения въ човѣшкото съзнание. Въ този смисъль „смъртьта”, това е видоизменение на човѣшкото съзнание, но не и на неговата сѫщина. „Новораждането”, това е сѫщо тъй процесъ, който става въ човѣшкото съзнание. Човѣкътъ, разгледанъ самъ по себе си, е свѣтлина. Всички велики хора, които сѫ живѣли и които живѣятъ въ свѣта, иматъ развито въ себе си едно шесто чувство, чрезъ което тѣ виждатъ човѣка не тъй, както го виждаме външно, но като свѣтѣща свѣщь, отъ което излиза една мека, приятна свѣтлина. Всички добри хора сѫ свѣтѣщи, а всички лоши хора, всички, които сѫ изгубили смисъла на живота, сѫ тъмни. Отъ тѣхъ излиза една едва мъжделѣеща свѣтлинка. Това не е само една алегория, но фактъ. Когато човѣкъ е добъръ, здравъ, отъ него излизатъ приятни краски. Той има свѣтли идеи, възвишени чувства и благородни действия. Но щомъ човѣкъ се разболѣе, щомъ отпадне духомъ, съзнанието му потъмнява, свѣтлината му се изгубва. И тъй, за васъ като млади, великото, идейното въ живота ви е да бѫдете чисти, да носитѣ свѣтли мисли. И Христосъ е казалъ: „Само чиститѣ по сърце ще видятъ Бога”. Да видите Бога, значи да живѣете въ Любовьта. Щомъ Любовьта дойде, животътъ се развива правилно. Щомъ Животътъ се прояви, x Свѣтлината ще дойде. И следъ като дойде свѣтлината, само тогава ще се придобие Свободата. Свободата сѫществува само за идеалнитѣ, за гениалнитѣ хора. Всички хора въ свѣта трѣбва да бѫдатъ идеални, а не само единъ или двама. Следъ време тъй ще бѫде — всички хора ще бѫдатъ идеални, разумни и чисти. Напримѣръ, сега хората идатъ тукъ съ извѣстно предубеждение и си казватъ: тѣзи хора не сѫ като насъ. Не, всички хора сѫ едни и сѫщи, понеже произходътъ имъ е отъ единъ и сѫщъ източникъ. Животътъ по сѫщина е единъ и сѫщъ. По какво се отличаваме единъ отъ другъ? По какво се различаватъ, напримеръ, единъ българинъ отъ единъ англичанинъ? По какво се различаватъ животнитѣ отъ хората? И у животнитѣ има до известна степень интелигентность и у тѣхъ има признателность. Разказваха ми единъ случай за една жена, която намѣрила нейде въ гората едно малко, самотно мече. Тя го прибрала дома си, приютила го къмъ себе си и го кърмила, докато порасне. Когато заякнало и могло вече само да се храни, тя го пуснала въ гората на свобода. Следъ 4 ÷ 5 години сѫщата жена среща въ гората една мечка, която веднага се приближава къмъ нея, лѣга предъ краката x и почва да ги ближе. Тази жена познала въ мечката онова малко мече, което тя преди 4 ÷ 5 години кърмила. Ако въ животнитѣ има интелигентность, признателность, какво остава до по-висшитѣ сѫщества? Какво остава до човѣка? Ето защо, казвамъ: бѫдещето поколѣние, което иде въ свѣта, трѣбва да носи чистота и свѣтлина. Жената трѣбва да носи чистотата. Докато една жена е „дѣвица”, „дѣва”, докато е чиста, тя е силна, мощна. Въ чистотата седи и красотата. Въ чистотата се крие още и младостьта, постоянството, както и моралниятъ устой на човѣка. Изгуби ли човѣкъ чистотата и свѣтлината си, той не струва нищо. Той е като една сламка, разнасяна отъ вѣтроветѣ по всички посоки, или като една малка лодка, немилостиво люшкана отъ вълнитѣ на морето. Човѣкъ безъ чистота въ живота си всичко изгубва и каквото пожелае, не може да го постигне. Чисти ли сте, обаче, въ чувства, въ мисли и действия, ще бѫдете силни, крѣпки и каквото пожелаете, ще придобиете. Вие ще провѣрите тия мои думи въ живота си и ще разберете смисъла и цената на чистотата и на свѣтлината. Подъ „чистота” азъ не разбирамъ само външната, физическата чистота, но и всѣка клетка у васъ да бѫде чиста, външно и вѫтрешно. Тази обща чистота на клеткитѣ е чистота и на цѣлото тѣло. Чистотата е резултатъ на едно вѫтрешно усилие на духа. Всѣко нѣщо, което може да се опетни, да се оцапа, не е чистота. Всѣко нѣщо, което се оцапва е нечистота, а всѣко нѣщо, което не може да се оцапва, което не може да се опетни е чистота. Подъ „свѣтлина” азъ не разбирамъ само външната, физическата свѣтлина, но и всѣка клетка у васъ да лѫчеизпуска навънъ свѣтлина. Всѣко нѣщо, което може да се изгаси не е свѣтлина. Всѣко нѣщо, което изгасва е тъмнина, а всѣко нѣщо, което не може да се изгаси е свѣтлина. Вие, младитѣ, пазете идеала на вашата душа и къмъ него се стремете — чисти и свѣтли! Дойде ли чистотата, човѣкъ всѣкога ще бѫде здравъ. Дойде ли умътъ, човѣкъ всѣкога ще има свѣтлина. Знание безъ свѣтлина остава неразбрано. Здраве безъ чистота е непостижимо. Имате ли чистота, вие сте богати. Имате ли свѣтлина, вие сте пакъ богати. Беседа, държана отъ Учителя по желанието на ученичкитѣ отъ II соф. девическа гимназия на празника на „залѣсяването”. 5.IV понедѣлникъ, 1926 г. 2 ч. сл. обѣдъ. ____________________________ * Текста е преписан точно от печатното издание: ЧИСТЪ И СВѢТЪЛЪ! Второ издание, София - 1936 г.
×