Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'Велико Търново'.



More search options

  • Търсене по таг

    Отделяйте таговете с запетая.
  • Търсене по автор

Тип съдържание


Categories

  • Петър Дънов

Форуми

  • Петър Дънов - беседи - стар правопис
    • Беседи - стар правопис
    • Томчета с беседи
    • Други книги със стар правопис
    • Молитви
    • Други материялии информация за стария правопис
    • Форум за споделяне на работа.
    • Паневритмия
  • Други книги със стар правопис
    • Други книги със стар правопис

Категории

  • Беседи първи издания
    • Извънредни беседи
    • Неделни Беседи
    • Общ Окултен Клас
    • Младежки Окултен клас
    • Утринни Слова
    • Съборни беседи
    • Рилски беседи (Съборни)
    • Младежки събори (Съборни)
  • Стари издания със стар правопис
  • Беседи - нови издания със стар правопис
  • Нови издания със стар правопис
  • Вестници със стар правопис
  • Други книги със стар правопис

Открити 31 резултата

  1. 1919_08_24 КОЗМИЧНАТА ОБИЧЪ

    От книгата "Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, дадени през 1919 г. в Търново", Първо издание 1919 г., Второ издание, 1996 г. (фототипно копие на първото, стар правопис), Издателство "Бяло Братство", Книгата за теглене PDF (второ издание) Трето издание - Благоевград Съдържание КОЗМИЧНАТА ОБИЧЪ Като слушате думитѣ „Козмична обичъ“, на пръвъ поглeдъ може да ви се види странно и да се запитате: „Какъ е възможно обичьта да бѫде козмична?“. Може. Азъ употрѣбявамъ тази дума въ много широкъ смисълъ. Думата „любовъ“ употрѣбявамъ въ смисълъ на енергия, която излиза отъ центъра на вселената и отива къмъ периферията, а думата „обичь“ употрѣбявамъ въ смисълъ на енергия, която излиза отъ периферията и върви къмъ центъра на Битието. Любовьта наричамъ творчески; съзидателенъ процесъ, а обичьта — процесъ, който върви отдолу нагорѣ, който съгражда. Когато говоримъ за култура, общественъ, политически и духовенъ животъ, подразбирамъ обичьта, проявена въ своята велика дѣйность, т. е. тя прѣдставя единъ съзнателенъ процесъ, който става индивидуално въ вселената. Ще ви моля за моментъ да оставите своитѣ възгледи, каквито и да сѫ тѣ, и да разсѫждавате съ мене заедно, безъ да критикувате. Ако искате да се ползувате, поставете се въ положението на фотография, която възприема картинитѣ вѣрно както сѫ, а послѣ критикувайте. Ако се поставите едноврѣменно на критична почва, вие ще възприемете прѣдставленията невѣрно, а съ това и критиката ви ще бѫде неразумна. Азъ говоря върху обичьта, защото тя е необходимъ елементъ за всѣкиго отъ васъ. Всѣки, който иска да бѫде здравъ и щастливъ, трѣбва да разбира вѫтрѣшната сила на обичьта. Мнозина говорятъ за любовь и обичь, но ги смѣсватъ. Любовьта твори, а обичьта съгражда; въ много случаи, обаче, любовьта и разрушава. Котката изяжда мишката отъ любовь, защото тя тъй разбира и проявява процеса на любовьта. При това, вие знаете, какъ я изяжда — не съблича кожата й, не изхвърля отъ нея нечистотиитѣ й, а я поглъща изцѣло съ тѣхъ. И ни се вижда много странно, какъ тъй котката, която е образецъ на чистота, която е тъй прѣфинена въ това отношение, да не знае какъ да яде. Мнозина и отъ хората иматъ навика на котката — не знаятъ какъ да се хранятъ. Когато единъ човѣкъ погълне въ ума си една мисъль съ всичкитѣ й нечистотии — съ кожата, червата, стомаха и пр. — това показва, че той не знае какъ да се храни. Такъвъ човѣкъ има лакомството и любовьта на котка. И ние, когато колимъ и изяждаме животнитѣ, съ това изразяваме любовъ къмъ тѣхъ. Ако животнитѣ ни биха запитали, защо ги колимъ и изяждаме, ние би трѣбвало да имъ отговоримъ, че това вършимъ отъ голѣма любовь къмъ тѣхъ — искаме да ги туримъ вѫтрѣ въ себе си, не да ги гледаме само отвънъ. Любовьта казва: „Азъ не признавамъ никакво друго сѫществувание, освѣнъ моето, и всѣко друго сѫщество, което се намира извънъ мене, трѣбва да влѣзе въ мене“. Тъй сѫ разбирали любовьта още старитѣ хора, тъй я разбира и новото поколѣние. Ако ние я разберемъ другояче, мислимъ си, че ще се натъкнемъ на едно противорѣчие. Въ съврѣменния общественъ, политически и духовенъ животъ всички хора страдатъ отъ прѣизобилна любовь, отъ която всѣкиму се е втръснало. На простъ езикъ казано, ето какъ стои работата: ако една жена има много вълна и я остави безъ да я тъче, вълната започва да мирише. Азъ пъкъ казвамъ: любовьта й започнала да мирише. Трѣбва да намѣри процеса на обичьта, да започне да пере, да влачи, да преде и да тъче вълната. Може, като тази жена, да имате, много вълна, като човѣци, може да сте богати, търговци, философи, учени, проповѣдници, всичко е добро, но не предете ли и тъчете съ званията си, ще ви кажа, че сте проповѣдници на вълна, търговци на вълна, философи на вълна, учени на вълна и т. н.; вие имате само вълна неизпредена. Вълната трѣбва да се изпреде, а ще се изпреде, когато дойде онзи великъ процесъ на козмичната обичь и се пробуди у насъ козмичната сила, или както съврѣменнитѣ философи казватъ, когато се пробуди у насъ висшето съзнание, и разберемъ, че трѣбва да работимъ за общото благо на цѣлото човѣчество, на всички живи сѫщества, безразлично, дали ги виждаме или не. Ще кажете, че моята мисъль е малко странна. Странна е, дѣйствително, но не всички странни нѣща сѫ и невѣрни, както и не всички обикновени, намъ познати, нѣща сѫ вѣрни. За да направя мисъльта си ясна, ще си послужа съ една картина. Въ миналото, въ златния вѣкъ на човѣшката култура, въ тъй наречената първа раса на боговетѣ, живѣлъ въ тѣхното царство великъ мѫдрецъ, прѣдъ когото се явилъ единъ ученикъ да го моли: „Искамъ да ме научишъ на една отъ великитѣ тайни на Битието, а именно да бѫда въ състояние да се прѣвръщамъ въ каквато форма и да пожелая, въ грамаденъ размѣръ, да ставамъ голѣмъ колкото слънцето, да изпълвамъ цѣлото пространство и по този начинъ да бѫда видимъ отъ всички“. Мѫдрецътъ казалъ на ученика си: „Да бѫде споредъ желанието ти“. Ученикътъ се много зарадвалъ и си рекълъ: „Научихъ най-послѣ тази велика тайна — да бѫда видимъ отъ всички, и сега ще бѫда най-щастливото сѫщество“. Той, обаче, забравилъ да попита учителя си и какъ да се смалява, когато пожелае. Станалъ наистина голѣмъ, че всички го виждали, но не могълъ да бѫде въ общение съ хората, не ги виждалъ, защото високо стоялъ надъ тѣхъ, не могълъ да се прѣкривява и да говори съ тѣхъ, затова ходилъ навсѣкѫдѣ самъ и се чувствувалъ много уединенъ. Всички го виждали необикновено голѣмъ, и много учени, философи, физици, астрономи започнали да го изучватъ и да търсятъ причинитѣ, по които естеството го е направило такъвъ. Създали се хиляди теории и легенди за неговия произходъ. Великиятъ мѫдрецъ, неговиятъ учитель, просто казалъ: „Причината за тази голѣмина не е нищо друго, освѣнъ желанието на ученика да стане голѣмъ, за да го виждатъ всички, и азъ изпълнихъ желанието му“. При този мѫдрецъ дохожда другъ ученикъ и казва: „Учителю, азъ искамъ да ме научишъ на тайната да се смалявамъ дотолкова, че да не ме вижда никой въ свѣта“. Мѫдрецътъ изпълнилъ и неговото желание, и ученикътъ станалъ много малъкъ — невидимъ. Но и той, както първиятъ, забравилъ да попита, какъ би могълъ да се възвърне въ първото си положение, затова, слѣдъ като станалъ невидимъ и слѣзълъ до най-голѣмитѣ дълбочини на Битието, като поискалъ, не могълъ да се повърне назадъ. Тѣзи двама ученика съставляватъ двата противоположни полюси въ свѣта — единиятъ образува голѣмитѣ свѣтове, а другиятъ малкитѣ, т. е. микробитѣ, които се загнѣздватъ навсѣкѫдѣ, невидими отъ никого, и мѫчатъ днесъ хората. Слѣдъ врѣме, при сѫщия мѫдрецъ се явява другъ ученикъ и казва: „Учителю, азъ искамъ да ме научишъ на свойствата на видѣлината и топлината, да бѫда едноврѣменно и видимъ, като свѣтлината, и невидимъ, като топлината; видимъ като свѣтлината, за да озарявамъ грамаднитѣ свѣтове, и невидимъ като топлината, за да стоплямъ и най-малкитѣ животинки долу по земята”. Учительтъ му отговорилъ: „Да бѫде споредъ желанието ти“. И така, въ съврѣменния свѣтъ има три процеса, които работятъ едноврѣменно. Споредъ единия процесъ, едни хора искатъ да забогатѣятъ, да станатъ учени, философи, министри, генерали, да образуватъ държава. Тѣзи хора наричаме велики, защото сѫ научили изкуството да ставатъ голѣми: тѣ разбиратъ тайната да се увеличаватъ, да привличатъ всички хора, цѣлото общество наоколо си; но главното не сѫ научили — изкуството да организиратъ хората, обществата, като съзнателни единици. Магнитътъ и той привлича желѣзнитѣ стърготини, но не знае какъ да ги организира. Да организирашъ още не значи възпитание, да давашъ образование още не значи да учишъ на закона на обичьта. Слѣдователно, когато говоримъ за видѣлина, подразбираме процесъ, въ който човѣшкиятъ умъ се разширява и придобива вѫтрѣшно самосъзнание, а подъ топлина се разбира процесъ на сгѫстяване, на вѫтрѣшно съграждане; свѣтлината е процесъ, който иде отъ центъръ къмъ периферията, а топлината, процесъ, който иде отъ периферията къмъ центъра. Азь наричамъ свѣтлината артериялна кръвь, а топлината — венозна. Затова обичьта, когато мине прѣзъ сърцето на нѣкой човѣкъ, понеже прѣдставлява венозната кръвь, поема и изхвърля всички нечистотии. Ето защо казваме, че обичьта лѣкува. Свѣтлината и топлината, т.е. артериялната и венозната кръвь въ човѣшкото тѣло постоянно се смѣнятъ и чрѣзъ тѣзи два процеса се съзижда, съгражда човѣшкото тѣло. Тѣзи двѣ течения, тѣзи два процеса се намиратъ навсѣкѫдѣ: тѣ се срѣщатъ въ ума, въ сърцето и въ душата на всѣки човѣкъ. Слѣдователно, за да изучимъ живота, трѣбва да го изучаваме тъй, както природата го е създала, а не както ние го виждаме днесъ. Сегашнитѣ хора може да спорятъ, дали има душа или не — то е въпросъ на разбиране. Щомъ човѣкъ има съзнание, има и душа; щомъ има мисли, има и умъ; щомъ има чувства, има и сърце. Може ли да видите прѣдметъ, който се топи, безъ да помислите за топлината? Може ли да видите освѣтленъ прѣдметъ, безъ да помислите за свѣтлината? Нашитѣ заблуждения се дължатъ на сѣнки, които сѫ хвърлени върху насъ; затова ние трѣбва да хвърлимъ повече свѣтлина и топлина върху си, за да направимъ прогреса видимъ. За да ви изясня тази велика мисъль, ще си послужа пакъ сь единъ окултенъ разказъ. Ако бихъ ви говорилъ философски, прѣдметътъ за васъ не щѣше да бѫде интересенъ; азъ искамъ да направя истината достѫпна за вашитѣ умове, затова ще си послужа съ езика, съ който разполагаме. Въ онова царство на древностьта, за което ви разказвахъ по-рано, царьтъ ималъ двѣ дъщери, едната отъ които била много красива. Тя отива единъ день при великия учитель на мѫдростьта и му казва: „Учителю, азъ искамъ да направишъ красотата ми такава, че който мине покрай мене да се омае; да стана така блага, че който ме види да не иска да се отдѣли отъ мене; сѫщеврѣменно искамъ, щото сестра ми да бѫде лишена отъ тѣзи качества, никой да не я обича и да стои постоянно въ кѫщи, за да не ми прѣчи“. Мѫдрецътъ й отговорилъ: „Да бѫде споредъ желанието ти“. Качила се тази царска дъщеря на конь, погледнала наоколо си гордо и казала: „Азъ съмъ царската дъщеря!“. Започнали да се струпватъ наоколо й хора, коне, волове, мухи, всичко, каквото срѣщала по пѫтя си. Като се натрупали много коне, започнали да се прѣпиратъ помежду си и да се ритатъ, кой да бѫде по-близо до нея, а съ това се вдигналъ много голѣмъ прахъ; воловетѣ започнали да се борятъ и да се бодятъ съ роговетѣ си, кой отъ тѣхъ да е по-близо до нея; пчелитѣ започнали да се жилятъ, оситѣ сѫщо; дигналъ се страшенъ шумъ и бой и животнитѣ единъ по единъ започнали да падатъ мъртви на земята. Царската дъщеря, като гледала всичко това, разбрала колко криво схващала живота въ вселената, хванала се за коситѣ, отишла при сестра си и й рекла: „Сестро, помогни ми, понеже извършихъ голѣмо прѣстѫпление“. Питамъ ви: ако между васъ се яви такава една царска дъщеря и прѣдизвика толкова ритания и бодежи между васъ, и ако всички хора се хванатъ за коситѣ и започнатъ да се биятъ, тази царска дъщеря дала ли ви е смисъла на живота? Не. Ако вие сте раздвоени и не можете да намѣрите смисълъ въ живота, ще търсите причината въ това, че сте онеправдали душата си. Красивата царска дъщеря, това е нашето тѣло, за което ние всичко въ живота си жертвуваме — философи, писатели, политикани, проповѣдници, всички живѣятъ само за тѣлото си, защото най-важното нѣщо за насъ въ живота е да угодимъ на тѣлото си — какво ще ядемъ или пиемъ, какъ ще бѫде сготвено яденето и отъ какво, дали отъ месо или растителна храна, печено ли ще бѫде или варено и т. н., въ името на което се събираме на банкетъ, и казваме: „Това е философията на живота!“. Отговарямъ: „Това е философия на стомаха.“ Казвате: „Да уредимъ обществения животъ.“ Да, да уредимъ обществения стомахъ — това вие мислите. Разстрои ли се стомахътъ ви, разстройва се обществениятъ и политическиятъ животъ. Питайте нѣкой лѣкарь, като се разстрои стомахътъ на нѣкого, има ли разположение и възможность да философствува и политиканствува. Видѣхъ прѣди години въ трамвая, връщайки се отъ с. Княжево, единъ банкеринъ и чувамъ го, че се оплаква на своя приятель, че отъ извѣстно врѣме не му давали да яде нищо, освѣнъ да пие по малко млѣко. Другарьтъ му го пита: „Ами защо така, нали ти си господарь на себе си?“ — „Да, но разстроенъ ми е стомахътъ“. — „Е, като е така, ще носишъ послѣдствията“. Като чува, че стомахътъ го боли, отстѫпва прѣдъ всѣкаква друга философия: стомахътъ е, който дава направление на мнозина въ чувства и дѣйствия. Козмичната обичь е единъ великъ законъ, който разпрѣдѣля дѣйствията на всички сили въ нашето съзнание тъй хармонично, че на всѣко нѣщо, което създава, му дава и съотвѣтна храна, която му е необходима: на ума съотвѣтни мисли, на сърцето съотвѣтни желания, на волята съотвѣтни дѣйствия. Но обичъта може само майката да я прѣподава: когато майката съгражда организма на дѣтето си, тя му дава обичъ, чрѣзъ своята обичъ на самопожертвуване. И само онзи, който се самопожертвува, живѣе, защото усѣща една радость, която го съживява. Много нѣкогашни богати българи не живѣятъ вече, а Ботевъ, Раковски и др., които сѫ се самопожертвували, сѫ прѣживѣли, защото тѣ сѫ научили закона на обичьта. Но ще ми възразятъ нѣкои: „Да, но Ботевъ не е билъ вѣрующъ“. Не е важно, че той не е вѣрвалъ като насъ, важното е: разбиралъ ли и прилагалъ ли е закона на самопожертвуването за своитѣ ближни? То е важното и необходимо за нашето досъграждане. Когато ми кажатъ за нѣкого, че не вѣрва, че има ексцентрични възгледи, азъ запитвамъ: „Тѣзи възгледи подигатъ ли го, подигатъ ли обществото?“. Ако да, тогава е безразлично, макаръ да минава въ очитѣ на хората като невѣрующъ. Ако азъ нося запалена свѣщь, а другъ носи незапалена, то питамъ ви: кой отъ двама ни е правовѣренъ? Правовѣрни сѫ ония, които носятъ запалени свѣщи. Когато видите, че нѣкой носи незапалена свѣщь, кажете му да си запали свѣщьта; тогава той ще стане правовѣренъ. Казвамъ и на свещеници, проповѣдници, учители, граждани, социалисти, комунисти, на всички, да запалятъ свѣщитѣ си, за да станатъ правовѣрни. Запалете свѣщитѣ си всички, отъ най-голѣмо до най-малко, да не остане нѣкой съ незапалена свѣщь, защото свѣтътъ се нуждае отъ свѣтлина! Като блѣсне свѣтлината, ще дойде и топлината въ сърцето, а съ това, всичката умраза, която сега сѫществува, и стремлението да станемъ малки и голѣми, ще изчезне. Въ козмичното съзнание ние разрѣшаваме въпроса не отъ гледището на единъ народъ, а отъ гледището на онзи великъ законъ, който ни дава потикъ и осмисля нашия животъ. Всѣки баща и всѣки учитель, който обучава дѣца, трѣбва да прилага сполучливо новитѣ методи на възпитание и образование, за да може да помогне на питомцитѣ си. Бащитѣ и майкитѣ, които пращатъ своитѣ дѣца на училище, пращатъ ги не само да събиратъ знания, но и да могатъ да приложатъ тѣзи знания практически. Учителитѣ трѣбва да учатъ дѣцата най-напрѣдъ какъ да се хранятъ, какво да ядатъ, какви сѫ свойствата и качествата на храната, кои храни сѫ полезни въ здравословно отношение; слѣдъ това трѣбва да ги научатъ какъ да дишатъ, за да възприематъ чистия въздухъ. Подъ „въздухъ“ азъ разбирамъ всички мисли, каквито и да сѫ тѣ, стига да даватъ стимулъ и благороденъ потикъ на човѣшката душа. Не мислете, че искамъ да ви направя правовѣрни — свободни сте да мислите и дѣйствувате както щете — азъ искамъ само да ви дамъ нови методи въ живота, за да не се намѣрите нѣкога въ противорѣчие. Положението, въ което се намира съврѣменното общество, азъ уподобявамъ на положението на гѫсеница, която се храни съ листа; но настаналъ е периодътъ, когато тази гѫсеница трѣбва да се прѣвърне въ пеперуда. Какъ ще се храни, тогава? Вече нѣма да се храни съ листа, а ще се учи на изкуството да си направи крилца, за да хвъркне и вади сокове изъ цвѣтоветѣ. Съврѣменното общество, по закона на еволюцията, минава отъ едно състояние въ друго; не мислете,че вие ще живѣете така по старому, не: Господь ви е лишилъ вече отъ листата — така е писано въ Божествения законъ. Богъ не позволява вече да се храните съ листа, когато е настаналъ за васъ периодътъ на пеперудитѣ, да хвърчите и събирате сокове — когато вече трѣбва да употрѣбите своя хоботъ. Съ други думи казано, хората трѣбва да се научатъ да се обичатъ. Това учение носи новата култура, която ще създаде и новата раса, за която съврѣменното човѣчество даже нѣма прѣдстава. Хората, които ще дойдатъ, ще бѫдатъ велики въ всѣко отношение: по добродѣтели, по справедливость, по любовь, по мѫдрость, по истина. Вие ще отворите кѫщитѣ си за тѣхъ, ще стоите безъ страхъ прѣдъ тѣхъ, нѣма да има нужда да ви пазятъ стражари и войски; тѣ нѣма да ви натрапятъ насилствено своитѣ убеждения, та нѣма да има и сегашнитѣ противорѣчия. Нова култура ще бѫде тогава. Едни оть васъ ще се удостоятъ да влѣзатъ въ тази култура, а други ще останатъ въ положението на гѫсеници, ако ходятъ още съ този умъ. Съ това не ви укорявамъ, но ви казвамъ да знаете, че туй е единъ великъ законъ, който природата прилага безпощадно, защото тя въ своитѣ дѣйствия е напълно справедлива. Когато постави човѣка въ извѣстна фаза на развитие, тя иска резултати, и нѣма тя да го чака, а той трѣбва нея да чака. Като ви говоря това, не мислете, че е оть желание да ви направя адепти на това учение, а ви казвамъ, че за васъ иде голѣма катастрофа; че ако вие се залъгвате и останете още 10 години въ положението на гѫсеници, за васъ нѣма да останатъ листа. Съвѣтвамъ ви 10 дни по-рано да се прѣвърнете на пеперуди и да започнете да се храните вече по другия начинъ. Ако оставите една болесть да напрѣдне много и кръвьта по цѣлото ви тѣло се отрови, какво ще рече лѣкарьтъ? „Късно е вече, трѣбваше да ме повикате по-рано!“. Много политикани сега забавляватъ българския народъ съ това, което не му трѣбва въ дадения моментъ. Разберете, че всѣки народъ има прѣдопрѣдѣлена мисия, която ако не извърши, както трѣбва, той е загубенъ — нищо не може да го спаси. Всѣки индивидъ сѫщо има своя опрѣдѣлена мисия. Ще ми възразите: „Ние да си вземемъ Македония, Тракия, Добруджа, нищо не ни трѣбва друго“. Не, х о р а , х о р а с ѫ н е о б х о д и м и , за да управляватъ както трѣбва тази страна! Като ви говоря това, не казвамъ, че всички трѣбва да се втурнете въ дадена партия; азъ гледамъ на живота много отшироко. За мене човѣшкиятъ и обществениятъ животъ прѣдставя едно голѣмо дърво, а дървото само единъ листъ, единъ цвѣтъ, единъ плодъ ли има? Не, хиляди клончета голѣми и малки, хиляди листа голѣми и малки, хиляди цвѣтове голѣми и малки, а сѫщо и хиляди плодове. Ако бихъ ималъ врѣме, щѣхъ да ви говоря наподробно, на какво прилича всѣка една партия. Всѣка партия съ своитѣ възгледи и желания съотвѣтствува на едно клонче, листъ и плодъ отъ едно голѣмо дърво. Колко може да живѣе единъ листь отъ това дърво безъ клонче? Дойде есень увѣхне или дойде вѣтъръ отнася го. Падналитѣ листа, наистина, пакъ живѣятъ, но вече живѣятъ по силата на вѣтъра — подухне, ги мръднатъ. Питамъ ви сега, какъ искате да живѣете, горѣ на дървото или долу на земята? Казватъ за нѣкого: „Този човѣкъ живѣе!“. Живѣе той, но долу на земята и по волята на вѣтъра. Човѣкъ, който има животъ въ себе си, е всѣкога жизнерадостенъ. Когато нѣкой каже, че не е разположенъ, то значи, че е падналъ отъ дървото долу. Той е падналъ, за да се обнови, да се изсмучатъ соковетѣ му отъ коренитѣ на дървото и отново да се прѣроди, като новъ, младъ листъ. Това е прѣраждането, отъ което мнозина се смущаватъ и оспорватъ. Христосъ е казалъ: „Ако не се родите изново, нѣма да видите Царството Божие“; това значи: ако не се прѣродите, нѣма да влѣзете въ новата култура, нѣма да станете членове на тази велика раса, която носи условия за развитие и животъ на всички. Въ тази култура е Царството Божие. Въ това царство нѣма да има умрѣли, опѣвания, гробове, паметници, а всички хора ще сѫ радостни. Всички Паисиевци, Ботевци и други велики хора ще се явятъ въ тази култура, ще донесатъ нови възгледи — ще бѫдатъ носители на ново учение. Казватъ: „Ботева го, наистина, нѣма, но духътъ му е тукъ“. Гдѣ е духътъ му? Какво трѣбва да се разбира подъ духъ? Извѣстенъ е основниятъ законъ на Лавуазие, че нищо въ природата не се губи, затова всѣко нѣщо, което се е проявило, живѣе. Нѣкои нѣща може да се проявятъ за едного, а за другиго да не се проявятъ, но това значи ли, че ако азъ не видя нѣщо, то не сѫществува? Редъ богослови, философи, разглеждатъ този въпросъ: сѫществува ли Богъ или не — единъ отвлѣченъ въпросъ. За мене има Господь — Той е обичьта, която азъ виждамъ навсѣкѫдѣ и която много добрѣ разбирамъ. Не само азъ, но всѣки, който служи на Господа, ежедневно Го вижда и се разговаря съ Него. Този Господь живѣе у васъ; нѣма човѣкъ, у когото да не живѣе Господь. Вие за мене не бива да казвате нищо лошо, нито азъ за васъ, защото у мене и у васъ живѣе Господь, противъ Когото не може да се говори лошо. Ако у васъ нѣмаше тази обичь, азъ не бихъ дошълъ да ви говоря. Туй дѣто сте дошли да ме слушате, показва, че Господь е дошълъ съ васъ. Това, що ви говоря, не е нѣщо ново, вие го имате въ себе си отъ вѣкове. Нѣкои казватъ: „Дѫновъ проповѣдва ново учение“. То е ново само за врѣмето, прѣзъ което се проявява. Пѫтувамъ напр. съ тренъ отъ София до Търново и прѣдметитѣ летятъ бързо прѣдъ моитѣ очи, едни отъ тѣхъ ставатъ минали, други настоящи, а трети — бѫдѫщи; немĈ тѣзи прѣдмети не сѫществуватъ едноврѣменно? Ето защо миналото, бѫдѫщето и настоящето сѣществуватъ едноврѣменно и прѣдставять една реалность въ свѣта. Онѣзи, които сѫ се поминали, тѣзи, които сега живѣятъ, и онѣзи, които ще дойдатъ въ бѫдѫще, сѫщо сѫ една реалность. Ще оставя този въпросъ, него вие има 350,000 години да го разрѣшавате, и вѣрвамъ, че ще го разрѣшите. Слѣдъ толкова години азъ пакъ ще дойда и ще видя какъ сте го разрѣшили. Сега нѣма да го разрѣшаваме, защото, изглежда, че не е съврѣмененъ и че иска много хиляди години за разрѣшение. Съврѣменни въпроси сѫ тѣзи, че сега хората сѫ лишени отъ хлѣбъ, дърва, соль, захаръ, жилища хигиенични и т. н. За да се задоволи обществото и да се вразумятъ други, нѣкои мѫдруватъ, че трѣбва да се обѣсятъ виновницитѣ, да се биятъ женитѣ, които създаватъ раздори и други пакости, да отворимъ война на неприятелитѣ, за да имъ отмъстимъ. НемĈ досега женитѣ не сѫ бити, немĈ досега не е имало кланета, бѣсилки, войни? „Да смѣнимъ сѫдиитѣ“. НемĈ новитѣ сѫдии ще сѫ по-добри? Има нѣщо друго, което куца. Ако азъ се напия и виждамъ нѣщата по-особено, то е защото моятъ личенъ свѣтъ е такъвъ, пиянски, а не защото всичко въ свѣта върви по моитѣ стѫпки. Ние приличаме на онзи българинъ, Иванъ, който отишълъ на гости на едно мѣсто и му прѣдложили да пие; пилъ той колкото могълъ, но по едно врѣме започватъ да го каратъ да пие и за хатъра на майката, на голѣмия синъ, на голѣмата дъщеря, и Иванъ пилъ за хатъра на всички и се напилъ дотолкова, че едва отишълъ до чешмата да напои коня си; когато конятъ пилъ вода и прѣстаналъ, Иванъ настоялъ: „Пий за мой хатъръ“, ала коньтъ се отдръпналъ и застаналъ настрана; тогава казва му Иванъ: „Ти по-добрѣ разбирашъ отъ мене живота — за ничий хатъръ не пиешъ повече“. Като Ивана постѫпваме и ние: съберемъ се нѣкѫдѣ, че хайде за хатъра на нѣкоя партия, за хатъра на нѣкое женско движение, за хатъра на жената и т. н., правимъ отстѫпки слѣдъ отстѫпки, докато заприличаме на пияния Иванъ, и слѣдъ това казваме, че нищо не сме разбрали. Съврѣменниятъ човѣкъ трѣбва да разбира задачитѣ си къмъ обществото, да му служи както трѣбва. Като попитатъ нѣкого: „Ти българинъ ли си?“, отговаря: „Да, защото говоря единъ и сѫщъ езикъ като всички българи и изповѣдвамъ една и сѫща вѣра съ тѣхъ“. Не се познава по това българинътъ. Споредъ мене, той трѣбва да бѫде честенъ и справедливъ, уменъ и добъръ. Има ли тѣзи четири качества, той е българинъ, нѣма ли ги, не е българинъ. Нѣкой казва: „Той е свещеникъ“. Питамъ азъ: честенъ ли е, спреведливъ ли е, уменъ ли е, добъръ ли е; ако има тѣзи качества, свещеникъ е. Може нѣкой да е адвокатъ, майка, баща, учитель или какъвъ и да е, трѣбва да отговаря на тѣзи четири качества, защото тѣ сѫ една безусловна необходимость въ обществения животъ. Бихъ желалъ всички българи да сѫ такива и ако сѫ такива, ще ги поздравя. Всички да сѫ облѣчени извънъ и извѫтрѣ свѣтло — тѣломъ и духомъ чисти, както природата краси цвѣтята съ пъстрота и чистота. Казахъ: ние трѣбва да бѫдемъ честни и справедливи, умни и добри въ пълния смисълъ на тѣзи думи, именно по душа, умъ, духъ и сила. Трѣбва да имаме и силно влѣчение да си помагаме. Козмичната обичь вие може всѣкога да имате въ себе си. Нещастни сте, дѣтето ви умрѣло или изгубили сте имане — защо сте нещастни? Защото козмичната обичь у васъ не работи. Нѣкой си полудѣлъ, другъ се обезсърчилъ — защо? Защото сѫ изгубили козмичната обичь. Когато дойде тази обичь у насъ, ние ще станемъ мощни, да вършимъ всичко. Човѣкъ, у когото дѣйствува тя, не се обезсърчава, а казва, че всички несполуки, всички нещастия сѫ сѣнки въ живота. Не се плашете отъ тѣзи сѣнки. Нещастията въ живота азъ уподобявамъ на слѣдното: прѣдставете си едно голѣмо дърво съ хиляди листа, които си живѣятъ мирно и тихо; дойде буря и тѣ започватъ да се бутатъ и да се каратъ: „Защо си толкова грубъ, че се буташъ?“. Прѣмине бурята, тѣ заживѣвать отново тихо и мирно. Тукъ причината за тѣхното скарване е външна. Ако това дърво разбираше великия законъ на козмичната обичь, да избѣгва скарването, то щѣше постепенно да се прѣвърне на животно, и животното, ако разбираше козмичната обичь, щѣше да се прѣвърне на човѣкъ, човѣкътъ — на ангелъ. А когато човѣкъ се облѣче въ тази повисша форма, той ще може да владѣе природнитѣ сили и да се справя лесно съ всички нещастия. Вие трѣбва да се научите на този законъ отъ вашитѣ малки дѣца. Какво правятъ тѣ, когато искать отъ майка си нѣщо? Пригръщатъ майка си, започватъ да я милватъ, да я цѣлуватъ и да казвать нѣжно: „Мамо!“. А това пригръщане какво означава? Съ лѣвата си рѫка дѣтето внася своята обичь, а съ дѣсната — своя умъ; по този начинъ то внася въ майка си своята сила, а тя е готова да направи за него всичко. За това дѣцата сѫ обични. А ние възрастнитѣ казваме: „Дали да цѣлуна, нѣма ли да се заразя?“. Дѣцата не философствуватъ — ако трѣбва да цѣлунатъ нѣкого, цѣлуватъ и нищо повече. Ако моята цѣлувка ще бѫде въ състояние да излѣкува нѣкого, ще го цѣлуна; не може ли да стори това, нѣма да го цѣлуна. Всѣка цѣлувка трѣбва да носи съ себе си извѣстно благо. Когато нѣкой отива да посѣти нѣкого, не бива да отива съ празни рѫцѣ, а трѣбва да му занесе даръ. Когато ще посѣтите нѣкоя бѣдна жена, не пълнете кесията си съ банкноти, а напълнете торбата си съ хлѣбъ и плодове. Така трѣбва да правять и благотворителнитѣ дружества. А сега нѣкои взимать отъ тукъ отъ тамъ пари и съ тѣхъ правятъ добрини. Не, приятелю — съ чужда пита поменъ не става, съ чуждо въ новата култура не се живѣе. Благотворителни дружества ходятъ да разнасятъ пари на бѣднитѣ, а послѣ искать и на тѣхъ да се плати за труда. Не, не трѣбва да се плаща нищо. Когато служа, ще трѣбва да служа съ обичь. Когато дойдете дома, ще ви приема добрѣ, ще ви нахраня, ще ви омия рѫцѣтѣ и краката, ще ви дамъ всички срѣдства, ще ви укажа всички услуги, като на приятель. Това изисква новата култура. А сега, като дойде нѣкой отъ пѫть, отива за единъ день на гости нѣкѫдѣ, но послѣ трѣбва да си вземе стая въ хотелъ — „ханъ ери баба ери“, казвать турцитѣ. Хотелджиитѣ сѫ добри хорица, тѣ стоять повисоко отъ обикновенитѣ хора; започватъ много добрѣ, само че, като си излѣзешъ, веднага тѣ улавятъ и ти назвать: „Трѣбва да платишь“. Знаете ли въ какво положение се намираме ние, съврѣменнитѣ хора? Ще ви прѣдставя това пакъ съ примѣръ. Единъ дервишинъ отишълъ на баня, изкъпалъ се добрѣ и, излизайки отъ банята, поглежда, че нѣма нито петь пари въ джоба си да плати; тогава той се обръща къмъ баняджията и му казва: „Благодаря“ и си заминава. „Чакай, ами пари?“, го пита баняджията. — “Нѣмамъ“. — „Тогава, защо си дошълъ?“. Дервишинътъ се видѣлъ въ чудо и се отправилъ съ мисъльта си къмъ Бога и казалъ: „Боже! Или ми дай пари, или събори тази баня“. Въ този моментъ се чува голѣмъ шумъ, банята не се събаря, но баняджията притърчалъ да види какво става и дервишинътъ си заминалъ спокойно. Като вървѣлъ по-нататъкъ, той вижда единъ ходжа, че се моли и му казва: „Азъ знамъ за какво се молишъ — за пари“. Съврѣменното човѣчество страда вс© отъ желание за много пари“. И България сега напечатала толкова много пари, банкноти, но дѣефективъ, трѣбва ефективъ? Това, обаче, което природата дава, е ефективъ. Има ли жито, плодове, картофи — има култура; безъ тѣхъ нѣма култура. Културата се обуславя отъ козмичната о6ичъ, която ни се изпраща отгорѣ. Не мислете, че слънцето и другитѣ планети не взимать участие въ нашия животъ. Слънцето най-много се интересува за насъ и всѣка година отпуща милиярди кредитъ на България. Ако отидете на слънцето, ще видите, че тамошнитѣ жители иматъ много милиярди енергия за културата на България, за обичь, за религиозни вѣрвания и за подигане въ пѫтя на истината. А сега насочимъ телескопа и казваме: „Слънцето е огънь.“ Азъ оспорвамъ това, защото огьньтъ е слаба енергия. На слънцето има енергия, но не е огънь, то е нѣщо по-силно, което нѣма думи да се изрази. Слънцето не е горящо тѣло, а тѣло на грамадна енергия. Нѣма да се спирамъ на вѫтрешната страна на тази енергия, да обяснявамъ какъ се е развила тя и т. н. Па и дали ще повѣрвате, ако ви кажа нѣщо за слънцето, което е на такова голѣмо разстояние отъ насъ? Вие не вѣрвате въ мене, доколко съмъ искренъ, питате се дали нѣмамъ задни цѣли, а ще повѣрвате за слънцето! Че слънцето е добрѣ разположено къмъ насъ, това се вижда отъ енергията, която изпраща на земята, отъ добринитѣ, които повседневно ни приготвя, защото безъ тази енергия животътъ е немислимъ. Слънчевата енергия е жива, съзнателна. Ако започнемъ да мислимъ така за нея, ние ще можемъ да всмукнемъ въ себе си тази енергия и тя ще произведе въ насъ единъ съзнателенъ и правиленъ процесъ на растене. И тъй, козмичната обичь казва: работи за своето сърце и всаждай въ него добри желания, защото всѣко добро желание дава хубавъ плодъ; всаждай въ ума си добри мисли, защото всѣка добра мисъль е едно плодно дърво; всаждай добри дѣйствия съ своята воля, защото всѣко добро дѣйствие е плодно дърво. Козмичната обичь казва още: не се съмнѣвай въ себе си, защото всѣко съмнѣние е проказа. Козмичната обичь довършва: бѫди смѣлъ и рѣшителенъ въ живота и въ борбитѣ, които ти се явяватъ, и не считай борбата като нещастие, а като процесъ на трудъ, да разберешъ вѫтрѣшния смисълъ на живота, да намѣришъ ония закони, по които тѣлото е съградено, законитѣ, на които се подчиняватъ стомахътъ, дробоветѣ, мозъкътъ и т. н., за да може да ги организирашъ правилно. За да се прояви обичь въ насъ, трѣбва да имаме подходящи за това условия. Тѣзи условия ние ги имаме въ живота, тѣ ни сѫ дадени. Ако не ги използуваме, ние не ще можемъ да се избавимъ отъ лоши послѣдици. Страданията показватъ,че ние сме изгубили енергията на своя животъ. Ще страдаме дотогава, докогато се възстанови изгубеното равновѣсие. Ще ви приведа единъ примѣръ, който показва, че нашата вѣра или безвѣрието, произвеждатъ два противоположни резултата. Въ Римъ живѣлъ великъ художникъ; въ ума му се заражда мисъль да нарисува идеалния образъ на Христа; тръгва да се разхожда изъ града, да намѣри субектъ, който да изрази тази идея; намира единъ младежъ 22—23-годишенъ и започва да го рисува; образътъ излиза доста сполучливъ; слѣдъ 3—4 години у художника се поражда мисъльта да изрисува и Юда Искариотски; тръгва пакъ изъ града, да търси образъ подходящъ; намира най-послѣ такъвъ и му прѣдлага да го рисува за Юда; младежътъ очуденъ се обръща къмъ художника и му казва: „Господине, има нѣщо много чудно въ тази работа: Вие прѣди четири години ме викахте да рисувате по мене Христа, а сега искате да Ви служа като моделъ за Юда.“ Този младежъ прѣзъ послѣднитѣ 3—4 години живѣлъ толкова пороченъ животъ, че изопачилъ своя образъ дотолкова, че художникътъ не могълъ да го познае. Да, човѣкъ спрѣмо себе си и спрѣмо народа си може да бѫде едноврѣменно и Христосъ, и Юда. Ние създаваме характера си и ние трѣбва да бѫдемъ господари на себе си и да не очакваме спасение отвънъ: спасението ни стои вѫтрѣ въ самитѣ насъ, и то не е нищо друго, освѣнъ прѣодоляване на всички лошевини, които ни обезсърчаватъ и прѣчатъ на нашето подигане. Майкитѣ сѫ, които вербуватъ членоветѣ на разнитѣ съсловия и срѣди. Казахъ вече: докато майката е още брѣменна, докато дѣтето е още въ утробата й, тя може да създаде онова, което иска; отъ нея зависи да създаде добри и лоши членове на обществото. Ако майката е зачнала и не гради съ козмична обичь, тя не може да създаде онова, що желае. Ако тя въ периода на брѣменность посѣщава балове, концерти и прѣкарва врѣмето си въ леки удоволствия, тя ще бѫде причина за създаване на типове като Юда, и послѣ тя сама ще се чуди кой е причината за извращение на дѣтето й. Майката е причината: тя не е създала условия за съграждане нѣщо добро. Ако дѣцата сѫ способни и благородни, то е защото майката е разбирала добрѣ козмичния законъ и е дала съ врѣме възможность на дѣтето си да го използува. Характерътъ и силата се прѣдаватъ отъ бащата, а умътъ отъ майката; честностьта се прѣдава отъ бащата, а справедливостьта — отъ майката. Само бащата може да направи сина или дъщеря си честни; само майката може да направи сина или дъщеря си справедливи. Нѣкога се срѣщатъ дѣца честни и умни, но не справедливи и добри; въ такива случаи казвамъ, че единъ отъ двамата родители е сгрѣшилъ. Ако всичкитѣ четири качества се срѣщатъ въ нѣкое дѣте това показва, че майката и бащата сѫ работили съобразно козмичната обичь и сѫ вложили тѣзи качества въ дѣтето си. Козмичната обичь е отлична работница и каквото й се даде, такова изкарва, такава вълна изприда, и казва: „Това ми дадохте, това направихъ“. За пояснение на мисъльта си, ще направя едно сравнение съ слѣдния разказъ. При единъ богатъ търговецъ слугувалъ младъ човѣкъ, на име Стоянъ. Слугата работилъ честно, но едно — всичко, което изкарвалъ, 60 л. мѣсечно, раздавалъ на бѣдни. Господарьтъ му, като виждалъ какво върши слугата, постоянно му правѣлъ бѣлѣжки, да скѫта и за себе си нѣщо, защото ще дойдатъ старини и не ще има кой да се погрижи за него. Стоянъ прѣмълчавалъ на тѣзи бѣлѣжки или казвалъ: „Добъръ е Господь“. Единъ денъ, господарьтъ заспалъ дълбоко и вижда много живъ сънъ: разхожда се изъ красива мѣстность и всрѣдъ разкошната природа забѣлѣзва чудесна вила; запитва нѣкои отъ присѫтствуващитѣ тамъ: „Чия е тая вила?“ — „На твоя слуга“, му отговарятъ. „Ами той е бѣденъ, отъ гдѣ взе толкова пари, да си купи такава хубава вила?“ — „Той е бѣденъ, наистина, но каквото изкара на земята, всичко изпраща тукъ и съ него е съградилъ тази хубава вила“. Като се разхождалъ по-нататъкъ, господарьтъ и миналъ къмъ по-сухи, пустинни мѣста, вижда една малка, бѣдна колибка, и пакъ запитва: „Чия е тази колибка?“ — „Тази е твоята, защото нищо не си помогналъ на нуждающитѣ се“, му отговарятъ. Този разказъ е вѣренъ въ това отношение, че, колкото и каквото майката даде въ този свѣтъ на дѣцата си, толкова и ще вземе, и ще си съгради въ разумния свѣтъ или хубава вила или малка колибка. Ако тя е щедра въ своята обичь къмъ дѣтето си, ще има палатъ. Подъ палатъ, азъ разбирамъ човѣшкия характеръ. Ако внесемъ въ съврѣменния животъ този новъ законъ, много нещастия ще изчезнатъ. Ще завърша бесѣдата си съ още единъ примѣръ, за да изтъкна отъ какво имаме нужда. Въ турско врѣме, при единъ майсторъ грънчарь се учелъ младъ българинъ; училъ той грънчарството много години и като помислилъ, че ще може самостойно да работи, казалъ на господаря си, че иска да се отдѣли отъ него. Господарьтъ му се съгласилъ, и той се отдѣлилъ. Българинътъ започва работа, прави грънци, суши ги на слънце и ги поставя най-послѣ въ пещь; но щомъ ги изважда изъ пещьта, тѣ се пукатъ. Работилъ така извѣстно врѣме и се отчаялъ, защото всичкитѣ му грънци се пукали. Отива пакъ при господаря си и му се оплаква: „Не знамъ каква е моята работа, грънцитѣ ми се пукатъ, щомъ ги извадя изъ пещьта.“ Майсторътъ му рекълъ: „Ще ти кажа изкуството, но ще работишъ при мене още три години“. Младиятъ човѣкъ се съгласилъ, но слѣдѣлъ какво прави господарьтъ му, и видѣлъ, че, когато вадялъ гърнетата изъ пещьта, духвалъ въ всѣко: „Ху!“. Слугата тогава си рекълъ: „Е, за едно „ху“ азъ трѣбваше да работя още цѣли три години!“. Всички сте турени въ пещъ и ако ви извади отъ нея майсторъ, никаква поврѣда с васъ нѣма да стане, но ако ви извади новакъ, вашето гърне ще се пукне. Гърнето, това сте вие; пещьта прѣдставлява мѫчнотиитѣ въ свѣта; майсторътъ, учительтъ, това е вашиятъ духъ; Стоянъ или Иванъ, това е вашата душа, която се учи да гради. Следователно, ако не научите вашата душа да духа, да свива юмрука си, нищо нѣма да излѣзе. Да свиете юмрука си, това значи да дадете възможность на вашата воля да дѣйствува по всички правила на закона. Всѣки отъ васъ да застане прѣдъ пещьта и да каже на майстора: „Моля ти се, духни“. Духането е обичь. Ако се внесе козмичната обичь въ васъ, вашиятъ духъ ще прѣобрази тѣлото ви. Тогава ще бѫдете достойни членове на новата култура, на новата раса. Бихъ желалъ всички ви да поздравя съ тази нова култура, като нейни членове, да й служите съ радость — да бѫдете носители и работници на козмичната обичь. Само така единъ народъ ще може да завърши добрѣ своята мисия; само така България ще може да се подигне като народъ и държава. Бѫдете увѣрени, че ако възприемете козмичната обичь, всичко ще се разрѣши въ ваша полза; съ България нѣма да стане нищо лошо, промѣнитѣ ще станатъ безъ катастрофи и катаклизми. Новото ще дойде, ще има прѣливане на енергия отъ нечистото гърне въ друго чисто, и ние, като хора на новата култура, ще заживѣемъ безъ умраза, безъ злоба. Обичьта и любовьта нека бѫдатъ двѣтѣ пѫтеводни звѣзди, които да направляватъ нашия животъ на земята. (Публична бесѣда, държана на 24 августъ 1919 г., недѣля, въ Модерния театъръ въ гр. Търново, по случай срѣщата на ученицитѣ отъ Бѣлото братство).
  2. 1919_08_19 МИРОВАТА ЛЮБОВЪ

    От книгата "Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, дадени през 1919 г. в Търново", Първо издание 1919 г., Второ издание, 1996 г. (фототипно копие на първото, стар правопис), Издателство "Бяло Братство", Книгата за теглене PDF (второ издание) Трето издание - Благоевград Съдържание МИРОВАТА ЛЮБОВЪ Прѣдметътъ на моята бесѣда ще бѫде Мировата любовь. Азъ употрѣбявамъ тази дума въ малко по-обширенъ смисълъ, отколкото обикновено се разбира. Може да запитате: „Мировата любовь какво общо има съ насъ лично?“. Отговарямъ: „Сѫщностьта на живота — това е Мировата любовь“. Любовьта е която носи условията за животъ, тя е главниятъ стимулъ на земята, т. е. идеалъ, къмъ който всички се стремимъ — да живѣемъ. А самиятъ пъкъ животъ, за да се изрази въ пълнота, подразбира свобода на дѣйствия. Той се развива въ четири посоки: въ обществена, политическа, културна и духовна. Това са области на една и сѫща реалность. Подъ думата „любовьазъ не разбирамъ онази обикновена любовь, която изгасва като вѫгленъ въ вода; то не е любовь: истинската любовь е вѫгленъ, който никога не изгасва. И който разбира смисъла на този живъ вѫгленъ, той е разбралъ смисъла на земния животъ. Затова именно и древнитѣ мѫдреци и старитѣ алхимици сѫ се стремили да изучатъ и сѫ схванали сѫщината на този живъ вѫгленъ. Ония, които не сѫ запознати съ свойствата му, казватъ, че любовьта изгаряла човѣка. Да, има прѣдмети, които изгарятъ, но има пъкъ и такива, които не изгарятъ, както има метали, които се окисляватъ — окисляването е горение — и други, които не се окисляватъ, т. е. горятъ безъ да изгарятъ, и затова ги наричатъ „благородни метали“. Вие може да ми зададете другъ въпросъ: „Какво ни интересува насъ идеалъ нѣкакъвъ си, когато се намираме въ такива лоши условия на животъ?“. Но азъ пъкъ ще ви попитамъ: можете ли да докажете, че дѣйствително условията на живота сѫ лоши? То е само прѣдположение. Въ живота има толкова лошевини, колкото и добрини, толкова падания, колкото и ставания, толкова загуби, колкото и печалби; еднитѣ и другитѣ условия въ края на краищата се уравновѣсяватъ. Туй, което наричаме „лоши условия въ живота“, то е наше субективно схващане — човѣшко умуване. Хората казватъ, че човѣчеството днесъ болѣдува, но азъ възразявамъ, че болeститѣ сѫ анахронизъмъ, нещо прѣходно, зависяще отъ самия човѣкъ, тъй като послѣдниятъ има толкова възможность да бжде здравъ, колкото и боленъ. Болеститѣ не сѫ нищо друго, освѣнъ едно упѫтване за изправление, защото човѣкъ започва да се развива само тогава, когато му се положатъ противодѣйствия на неговата воля. Туй може да се провѣри винаги въ живота. Всички велики хора сѫ страдали и страданията именно сѫ били стимулъ за тѣхното повдигане. Ония, обаче, които не сѫ имали никакви спънки, а напротивъ сѫ имали удобства, останали сѫ назадъ. Съврѣменнитѣ хора искатъ да бѫдатъ богати; но трѣбва да направятъ изборъ, защото има два вида богатство: богатство, съ което може да ги вържатъ за врата и да ги спуснатъ въ дъното на морето, и богатство, което ги въздига. Ако се намѣрите на нѣкой океански параходъ като „Титаникъ“, носите върху си раница съ 40 кгр. злато и параходътъ почне да потъва, а до васъ стои другъ, който нѣма такава тежесть, кой отъ двамата има възможность да се спаси — вие ли, които носите раницата съ злато, или онзи, който е безъ такава? Сами си отговорете. Думата „злато“ азъ разбирамъ въ много по-обширенъ смисълъ, отколкото обикновено хората му даватъ: за менъ златото е емблема на знание — да разбирашъ ония закони, чрѣзъ които може да работишъ въ свѣта, да владѣешъ природните сили, да ги направлявашъ така, че да бѫдатъ полезни на тебъ и на другитѣ. Ще рече, знанията, които имашъ, да не се окисляватъ, изгарятъ, а да се запазятъ и използуватъ за добро. Ще ви прѣдставя единъ окултенъ разказъ. Нѣкога въ едно царство всички граждани и гражданки живѣли щастливо; живѣли братски, и били щастливи, понеже тѣхниятъ царь не билъ жененъ; обаче гражданитѣ се заинтересували: „Какъ тъй, нашиятъ царь да стои самъ — да му намѣримъ нѣкоя красива мома, да го оженимъ, за да имаме наслѣдникъ въ бѫдѫще, защото другояче нашата държава ще пропадне“. Избрали най-красивата мома и вѣнчали младия царъ за нея; тя родила двѣ дъщери, едната толкова красива, че привличала всички съ хубостьта си, а другата толкова грозна, че всички я отбѣгвали. Но нещастието седѣло въ следующето: че красивата, когото отъ подданицитѣ поглеждала, заболѣвали го очитѣ, когото пипвала осакатявалъ, когото срѣщала изъ пѫтя при разходка, здравъ не се връщалъ дома, и така изпоосакатѣли всички подданици. Излиза грозната сестра и кѫдѣто влиза, когото погледва оздравява, на когото полага рѫка излѣкува се. Вие ще речете, че това е само разказъ, че не е дѣйствителность. Не е разказъ, а самата дѣйствителность — сегашниятъ животъ. Вашиятъ синъ, цѣломѫдренъ, честенъ, погледне нѣкоя красива мома, веднага неговиятъ характеръ се измѣня — умътъ му потъмнѣва, сърцето му се извращава, защото красотата стимулира само външната проява на човѣшкия животъ, т. е. чисто физическата му страна. Искате да бѫдете красиви, да бѫдете богати, да бѫдете силни и т. н.; но азъ ви питамъ: кой красивъ, кой богатъ, кой силенъ човѣкъ досега не е умрѣлъ? Нѣкои ще възразятъ: „Съ Вашитѣ идеи хората гладни ще умратъ“. Ами вие съ вашитѣ нѣма ли да умрете? Бихъ желалъ да видя нѣкой, който да не умира въ едно или друго направление, дали вѣрва въ това или не. Не само умиратъ, но нѣкои и погиватъ. Другъ иска да стане добъръ, за да не страда. Не, колкото си по-добъръ, толкова повече ще страдашъ. „Въ какво се състои, тогава, разрѣшението на въпроса?“, ще попита другъ. Само въ това, че добриятъ, като живѣе, страда и умира, знае защо живѣе, страда и умира, а лошиятъ не знае това. Тази е разликата. Не мислете, че смъртьта е нѣщо естествено, въ реда на самата природа; било е врѣме, когато човѣкъ е билъ безсмъртенъ. И ние можемъ да не умираме. Но знаете ли въ какъвъ смисълъ употрѣбявамъ думата „неумиране“? Въ смисълъ да не грѣшимъ: човѣкъ, който грѣши, всѣкога умира. Умираме, защото нашитѣ дѣди, прадѣди и ние постоянно грѣшимъ—защото носимъ резултатитѣ на своитѣ минали прѣгрѣшения, което източнитѣ народи наричатъ „карма“ или законъ за причинитѣ и послѣдствията. И тия причини засѣгатъ не само индивидуално отдѣлния човѣкъ, общѣствено, културно и духовно, но и цѣлото човечѣство въ неговата съвокупность. Като ви говоря това, азъ имамъ прѣдъ видъ една велика истина, която може да провѣрите всички. Не говоря за теория, а за опитъ; учението, което проповѣдвамъ, мога да го подложа на живъ опитъ. Днесъ хората се запитватъ: „Ти вѣрвашъ ли или не вѣрвашъ?“. Въ свѣта всички хора вѣрватъ; не съмъ срѣщналъ човѣкъ да не вѣрва; само че има разлика въ вѣрванията — въ какво се вѣрва. Въ онова царство, за което ви говорихъ, че хората сѫ страдали отъ красивата царска дъщеря, явилъ се единъ великъ мѫдрецъ, който носѣлъ една ябълчна сѣмка и имъ казалъ: „Азъ ви нося лѣкъ противъ вашитѣ нещастия; отъ тази сѣмка израства дърво 10 метра високо, дава сочни плодове, които тежатъ по половинъ килограмъ, и всѣки, който яде отъ тѣхъ, нѣма да бѫде заразенъ отъ погледа на царската дъщеря; това е дървото на живота“. Хората не посѣли сѣмката и не дочакали плодъ, но взели сѣмката и единъ на други я прѣдавали и казвали: „Чувате ли, тази сѣмка, ако се посади, израства такова и такова голѣмо дърво и дава сладки плодове по половинъ килограмъ, които лѣкуватъ болни“; всички почнали да говорятъ за сѣмката и се вѣрвали въ цѣлебнитѣ свойства на нейнитѣ плодове; най-послѣ изгубватъ сѣмката и почватъ да казватъ, че това, което се говори за нея, е невѣрно и глупаво: може ли да сѫществува толкова голѣмо дърво и да дава такива плодове — лъжа е, и започнали назадъ въ невѣрието. Когато нѣкой отъ сегашнитѣ хора каже, че не вѣрва, казвамъ: „Приятелю, изгубилъ си сѣмката“. Ти можешъ да бѫдешъ ученъ, сериозенъ човѣкъ, но нѣмашъ ли въ себе си тази сѣмка — любовьта, ще бѫдешъ подложенъ на хиляди страдания. Нѣма да се спирамъ да обяснявамъ, какво нѣщо е религия; това вие сами ще си го разрѣшите, защото сега ви говоря за любовьта. Питамъ: „Имаме ли ние тази сѣмка? Кой отъ великитѣ учени въ миналия и сегашния вѣкъ е донесълъ тази сѣмка?“. Нѣкои ще отговорятъ: „Христосъ я донесълъ“. Кѫдѣ е, приятелю, я да я видимъ? Исусъ Христосъ страдалъ, възкръсналъ, но я да видимъ плода на това страдание и възкресение. Изгубена е сѣмката! Ще продължа разказа. Този сѫщи мѫдрецъ се явява втори пѫть въ онова царство и казва: „Понеже първия пѫть вие изгубихте сѣмката, сега нѣма да ви я дамъ, да я прѣдавате отъ рѫка на рѫка, но, като намѣря най-достойния гражданинъ, ще му река: „Приятелю, ти имашъ хубава градина, азъ ще посадя сѣмката, а ти ще я поливашъ и наглеждашъ и слѣдъ 5—10 години ще имашъ плодове, цѣръ за всички“. Вие трѣбва да посадите тази сѣмка и да се ползувате отъ нейнитѣ плодове. А първиятъ плодъ на тази сѣмка е любовьта, която трѣбва да цари между всички хора, безразлично отъ какво вѣрую и отъ каква народность сѫ. Тѣ трѣбва да се издигнатъ по-високо отъ дома, обществото и народа си; любовьта трѣбва да обземе цѣлото човѣчество, понеже всички сме негови членове; то съставлява общъ организъмъ, и когато бѫде добрѣ нему, ще бжде добрѣ и на народа, и на обществото, и на дома, и на отдѣлния индивидъ, и обратното. Не искамъ да засѣгамъ никакъ вашитѣ възгледи — говоря принципално. Моето намѣрение не е и затова не искамъ да се бъркамъ въ недѫзитѣ обществени, политически, културни и духовни; то не е моята задача, па то не разрѣшава и въпроса. Когато влѣза въ единъ домъ, въ който хората страдатъ отъ гладъ, не трѣбва да имъ проповѣдвамъ, че Господь ще промисли за тѣхъ, и да ги оставя съ тази мисъль; нѣма да имъ кажа: „Вѣрвайте въ Бога, имайте упование въ Него“; азъ поддържамъ тоя принципъ: да нося на гърба си винаги пълна торба съ хлѣбъ, та, когато отида въ нѣкой домъ, кѫдѣто хората сѫ гладни, и видя, че се каратъ, да имъ кажа: „Сложете трапеза и елате да ядемъ“. Тогава ще се възстанови миръ и спокойствие въ дома. Съврѣменнигѣ хора иматъ прѣвратно схващане за живота; тѣ казватъ: „Да оправимъ обществото, свѣта“. Идеални работи, но какъ да възпитате обществото, своитѣ синове и дъщери, политическитѣ мѫже, учителитѣ, свещеницитѣ, проповедницитѣ? Азъ съвѣтвамъ всинца ви, да идете и проучите живота на пчелитѣ — тѣ ще ви научатъ, какъ трѣбва да възпитавате. Когато искать да си създадатъ царица, тѣ приготвятъ за нея особена храна, за работницитѣ пчели друга храна, за търтеитѣ друга. Пчелитѣ умѣятъ да уредятъ своя животъ много по-добрѣ отъ хората, които само мѫдруватъ. Това не е упрекъ, но указание, че ние трѣбва да проучимъ по-нашироко природата, която стои прѣдъ насъ и въ която сѫ вложени всички закони и образци за прѣуспѣване. Въ мировата любовь ние ще добиемъ повишение на нашето съзнание. Да чувствувашъ вибрациитѣ или да слушашъ гласа на всички страждущи хора и да имъ помагашъ, то значи да помагашъ на себе си и на народа си и на човѣчеството едноврѣменно. Онзи, у когото се е пробудило и дѣйствува това чувство, който се е освободилъ отъ всички материялни прѣчки, може да се проектира навсѣкûде въ пространството и да помага на всѣкиго. Ще кажете: „Какъ е възможно да помогнешъ нѣкому, безъ да го барнешъ?“. На този въпросъ азъ задавамъ другъ: „Слънцето, което е далечъ отъ насъ 93 милиона мили, пипа ли ни съ своитѣ рѫцѣ?“. Не. Само като погледне отъ толкова далечно разстояние, всичко затрептява въ природата и започва да расте и да дава плодъ. Нѣкои казватъ: „Да вдигнемъ рѫка и да благословимъ.“ Хубаво, ама, като вдигнете рѫка, трѣбва да дадете нѣщо, така, както слънцето всѣки день вдига рѫцѣ надъ насъ и изпуща енергия, сила, върху болни и здрави сѫщества. Ще рече нѣкой: „Какво ще се занимаваме съ слънцето!“. Не ви казвамъ да се занимавате съ него, но да го използувате. Ако нѣкой е неразположенъ духомъ, да се припече на слънце; ако е изгубилъ своята енергия, да се изложи на него; ако е разочарованъ въ своя идеалъ, ако не му стига умътъ какъ да работи, нека излѣзе на слънце да го понагрѣе. Ще се възрази: „Господь е, който ще помогне.“ Като говорите за Господь, азъ ви питамъ: „Какъвъ е вашиятъ Господь?“. Господь е вѫтрѣ въ насъ: когато Го почувствуваме, когато заговори въ насъ, ние заобикваме всички хора безразлично и сме готови да се пожертвуваме за тѣхъ. Христосъ, като е казалъ: „Нѣма по-голѣма любовь, отъ тази, да положи нѣкой душата си за приятеля си“, иска да рече: да даде необходимитѣ условия на своя приятель да живѣе. Нашата любовь къмъ ближния да не бѫде такава, че да го считаме като грѣшникъ, и да го спасяваме, но да го считаме като брать, приятель и да му дадемъ всички условия да живѣе и да се развива. Не мислете, че вие ще начертаете новъ пѫть на живота, не; пѫтьтъ на живота на всѣкиго едного е начертанъ и е строго математически опрѣделенъ: на всѣкиго е опрѣделено какво ще стане отъ него, какъ ще живѣе и какъ ще се развие животътъ му. Това е законътъ на постояннитѣ причини и послѣдствия. Въ Божествения законъ на любовьта нѣма дисхармония. И когато разберемъ любовьта като една такава сила, тя ще се всели въ насъ; и тогава ще бѫдемъ силни да изправимъ всички обществени недѫзи, и да ги изправимъ не по начинъ механически, но чрѣзъ любовь. Когато обществото насочи така любовьта си къмъ когото и да било, ще измѣни ума му и ще даде направление на живота му. Ето защо, когато казваме, че Богъ е всесиленъ, подразбираме съвокупностьта на цѣлото битие, на всички сѫщества, на които мисъльта е насочена къмъ насъ, като творческа сила. Всичко, което у насъ е лошо, то не е Божествено, то е наше; ние сме създали съврѣменния лошъ животъ и строй. Ако ме попитате, защо Богъ е създалъ така свѣта, ще ви отговоря, че знамъ, че свѣтътъ е създаденъ другояче, а така, както го виждамъ, намирамъ го разваленъ отъ хората. Всички тукъ, които ме слушате, имате разни възгледи за живота; азъ оправдавамъ тия възгледи, защото такова е схващането ви за живота. Не само вие имате свои възгледи, такива иматъ и млѣкопитающигѣ, птицитѣ, мравкитѣ, растeнията — всички живѣятъ споредъ свое разбиране. Но това още не е самиятъ смисълъ на живота; той е по-богатъ, по-обширенъ. Въ човѣшката душа се криятъ способности и сили, които могатъ да се пробудятъ при особени условия. Всѣки отъ васъ може да направи малъкъ опитъ по това. Въ какво седи този опитъ? Въ слѣдното: най-първо мислете, че въ васъ сѫ вложени всички условия да станете истински човѣци; ако не можете да използувате тѣзи условия, това не показва, че въ васъ нѣма тѣзи възможности, то показва, че не сте намѣрили и приложили методитѣ. И съврѣменнитѣ учени хора, и философитѣ отъ хиляди години се стрѣмятъ да намѣрятъ тъкмо тѣзи методи, за да се повдигне човѣчеството. Ние нѣмаме и религия, която да внася безсмъртие у човѣка; азъ казвамъ, че дѣйствително православна религия още не сѫществува въ свѣта. Като казвамъ това, нѣкои може да ме попитатъ, къмъ коя религия принадлежа; отговарямъ: къмъ никоя съврѣменна куха, безъ съдържание, религия. Азъ ще ви кажа къмъ коя принадлежа и ще ви опрѣдѣля какво нѣщо е религия — най-кратко опрѣдѣление. Религията е връзка между любовьта и мѫдростьта. По-добро опрѣдѣление на религията отъ това нѣма. Онзи, който е намѣрилъ тази връзка — любовьта да дѣйствува въ душата му и мѫдростьта въ ума му — той има религия, той разбира закона и самото безсмъртие. Тази религия ни прави подобни на Бога. Какъ може да бѫде човѣкъ подобенъ на Бога? Да не умира, защото Богъ е безсмъртенъ. Па и Христосъ казва: „Бѫдете съвършени, както е Отецъ вашъ съвършенъ“, а не може да бѫде човѣкъ безсмъртенъ, ако не е съвършенъ. Ще попита нѣкой: „Ами защо светиитѣ умрѣха?“. Защото понесоха грѣховетѣ на хората. Когато се освободимъ отъ грѣхове, ние не ще умираме, а ще дойдемъ въ онова положение, което е сѫщината на туй учение живѣене въ любовь и мѫдрость. Човѣкъ, който нѣма тази мирова любовь, не може да бѫде религиозенъ и безсмъртенъ. Споредъ туй опрѣдѣление схващайте ме добрѣ — да не умирашъ значи да си господарь на всички положения въ живота: да ти е еднакво радостно и когато страдашъ, и когато се радвашъ, да ти е еднакво когато губишъ, и когато печелишъ. Кого ние похваляме днесъ въ живота? Нали всички ония герои, които сû страдали и умрѣли? На кого издигаме паметници и полагаме вѣнци? На крадцитѣ ли, които сѫ грабили чуждото, на богатитѣ ли, които сѫ натрупали милиони, на философитѣ ли, които сѫ се отличавали съ знания? Не, а на ония, които сѫ страдали и се самопожертвували за човѣчеството — на тѣхъ послѣдното отдава почить и дань. Съврѣменнитѣ хора често обичатъ да се надхитрюватъ съ софизми по отношение сѫществуванието на Бога и питатъ: „Има ли Господь?“. Азъ философски не разрѣшавамъ въпроса, а казвамъ просто, че Господь сѫществува тъй, както слънцето грѣе. Прѣдставете си, че сте будни се нощно врѣме, а денемъ, кога слънцето грѣе, спите, че васъ ви събуждатъ винаги кога слънцето залѣзва, вие изучвате свѣта се нощно време и следъ 20 години казвате: „Нѣма слънце“. Азъ възразявамъ: „Измѣенете начина на живота си, спете нощно врѣме и бѫдете будни деня, когато слънцето грѣе, и ще го видите“. Сѫщото е и съ богаташитѣ, които сѫ потънали въ тежеститѣ си — не ги осѫждамъ, но посочвамъ тѣхното нещастие — тѣ се намиратъ въ дъното на океана, и затова слънчевитѣ лѫчи не могатъ да проникнатъ до тѣхъ. Какъ могатъ да се спасятъ? Като оставятъ златото въ дъното на океана. „Ама има ли горѣ животъ?“. Много по-прѣкрасенъ. Тези милиони могатъ да бѫдатъ мислитѣ ви: да спечелите богатства или да заемете високо положение или да завладѣете свѣта; освободете се отъ тѣзи мисли. Я кажете, кой министъръ оправи България, кой оправи Англия; кѫде е Стара Гърция, кѫде е Римъ, съ своята слава? Не оспорвамъ, че човѣкъ трѣбва да има стремежи, но казвамъ, че ние вървимъ въ крива посока, криво разбираме живота и че на това криво разбиране вече трѣбва да поставимъ кръстъ. Двама гръцки скулптори искали да покажатъ своето изкуство, кой по-добрѣ го разбира; единиятъ отъ тѣхъ изваялъ гроздъ толкова естественъ, че привлѣкълъ и самитѣ птици, а другиятъ изработилъ богиня толкова красива и метналъ отгорѣ й вуалъ толкова деликатно, че другиятъ му рекълъ: „Я вдигни вуала, да я видя по-хубаво.“ Този примѣръ показва, че оня, който е изваялъ богинята, е билъ по-изкусенъ. Но питамъ ви: и тѣзи двама художници не умрѣха ли? Умрѣха. Вие може да разбирате много добрѣ всѣки законъ, може да сте философъ, държавникъ и т. н., то е само изкуството на двамата художници, сѣнка на нѣщата, не е сѫщностьта на живота; сѫщностъта на живота е да влѣземъ въ хармония съ него. А ние още не сме влѣзли въ тази хармония. Азъ оспорвамъ на съврѣменнитѣ хора, че тѣ живѣятъ истински животъ; тѣ не живѣятъ такъвъ, а страдатъ и се мѫчатъ. Споредъ менъ, има мѫчение, трудъ и работа; ние сме още въ мѫчението, а животътъ започва съ работата, а работата е съзнателниятъ животъ — да разбирашъ какъ да си господарь на себе си, на ума и на сърцето си и никой да не може да те подкупи; да имашъ онази велика любовь, що въодушевява, и не само да те въодушевява, но и да бѫде постояненъ стимулъ, както сѫ топлината и свѣтлината за растителния животъ. Съврѣменнитѣ хора азъ ги уподобавамъ — ще ме извините за сравнението — на слѣдното: единъ ученъ умоповрѣденъ билъ поставенъ въ една голѣма зала на лудница, въ която прѣкарвали врѣмето си около 50 умопобъркани; той се занимавалъ съ събиране на сламки и отъ тѣхъ правѣлъ купчинки, които прѣзъ деня прѣнасялъ отъ едно кюше на друго и на другия день пакъ повтарялъ сѫщото. Хората мязатъ на този човѣкъ и питатъ защо сѫ нещастни; защото трупатъ сламки. Трѣбва да дойде онзи благодатенъ вѣтъръ, който да помете всички сламки и съ тѣхъ нещастията. Ние трѣбва да постжпваме спрѣмо своитѣ ближни като онзи свѣтецъ, който, като отивалъ да се разговаря съ Бога и минавалъ покрай единъ богатъ човѣкъ, казалъ му послѣдниятъ: „Речи на Господа, че ми дотегна това богатство, да го отнеме, за да живѣя като хората“. — „Много добрѣ, казалъ мûдрецътъ, ще кажа на Бога“. Повървѣлъ по-нататъкъ и видѣлъ единъ бѣднякъ, който пъкъ му казалъ: „Кажи на Бога, че ми дотегна този животъ, стига съмъ ходилъ голъ и босъ, да ми даде дрехи, изобщо да измѣни условията на живота ми“. — „И твоята молба ще прѣдставя, рекълъ мûдрецътъ“. Отива при Господа и му разправя за двамата; Господь му рекълъ: „Кажи на богатия да стане недоволенъ и да започне да роптае противъ менъ и азъ ще му отнема всичкото богатство, а на онзи бѣднякъ кажи да бѫде доволенъ отъ живота и всичко ще му се даде“. Връща се мѫдрецътъ и казва на богатия каквото му порѫчалъ Господь, но богатиятъ възразилъ: „Какъ мога да направя това?“ — „Тогава, богатството ти ще остане“. Минава край бѣдняка и му казва порѫчаното отъ Господа, но и той му възразилъ: „Какъ мога да бѫда доволенъ при такива лоши условия?“ — Т о гава казва му мûдрецътъ: „Ще ходишъ голъ и голъ ще бѫдешъ погребанъ“. Казвате, че починалитѣ били при Бога, а отивате на гробищата да имъ четете молитви и да ги поливате. Могатъ ли тѣ да бѫдатъ едноврѣменно и на гробищата и при Бога? Онзи, който е горѣ, трѣбва да каже на онѣзи, които сѫ долу: „Вие, които мислите, че сте мъртви, почнете да благодарите и ще възкръснете“. Това, което ви казвамъ, не го вземайте за упрекъ, че имамъ намѣрение да укорявамъ когото и да е за неговитѣ вѣрвания; излагамъ само ония лъжливи схващания за живота, които сѫ вмъкнати въ насъ и които ни тикатъ въ кривъ пѫть, да сме въ дисхармония съ самия животъ. Ние искаме да живѣемъ, а при това приготовляваме се за смърть. Онзи, който е намѣрилъ закона на мировата любовь, на туй козмическо съзнание, той вече не умира. Може да му забиете гвоздеи на рѫцѣтѣ и краката, може да го разпънете на кръстъ, може да го положите въ гроба, той е въ състояние да оживѣе пакъ. Онзи, който не е научилъ този великъ законъ на любовьта, неговиятъ камъкъ никога не ще бѫде отваленъ отъ гроба. Днесъ хората се това говорятъ: “Ние сме грѣшници, грѣшници!“. Не искамъ вече да чувамъ такова нѣщо. Туй, което азъ зная, е, че хората по естество, въ душата сѫ добри, а по заблуждения и воля сѫ лоши. Тѣ търсятъ щастие и мислятъ, че по този пѫть, по който вървятъ, ще го намѣрятъ. Нѣма да го намѣрятъ; защото и тѣхнитѣ бащи и дѣди сѫ го търсили се по сѫщия пжть и не сѫ го намѣрили. Христосъ е казалъ: „Онѣзи, които чуятъ гласа на Сина человѣческаго, ще оживѣятъ“, а що значи Сина человѣческаго? Синътъ на мѫдростьта и любовьта. Онзи, който е съединилъ мѫдростьта съ любовьта, той е оживѣлъ, и вие, когато чуете, този гласъ, ще оживѣете, ще възкръснете. Туй именно е училъ Христосъ. Ако посадите сѣмката, за която азъ ви говорихъ, а не само да я приемате и предаватѣ на хората отъ рѫка на рѫка, ако я посадите въ сърцата си, ще дойде ставането, оживѣването и възкресението, което толкова очаквате. Тогава животътъ ще влѣзе въ своя естественъ, божественъ пѫть. На всички майки, които ме слушате, мога да дамъ правило, какъ да имате синове и дъщери, каквито вие искате. Онѣзи дѣвици и момци, които ме слушате, мога да ви кажа смисълътъ на вашия животъ въ какво седи. Вие ще се ожените — женитбата е благословено дѣло — но има три вида женитби: едната наричаме търговско съдружие, другата женитба на господарь съ слугиня, т. е. мѫжътъ господарь, а жената слугиня, и обратното, и третата е съчетание, когато мѫжътъ и жената живѣятъ въ любовъ и мѫдрость, когато живѣятъ единъ за другъ, когато жената не само никога нѣма да каже на своя възлюбленъ горчива дума, но даже нѣма да отправи гнѣвенъ погледъ къмъ него, и при най-голѣми негови погрѣшки ще излива любовь къмъ своя другарь. Само при такава женидба въ свѣта могатъ да се родятъ добри дѣца, мѫдреци, светии — служители на цѣлото човѣчество. Ако майката, която е зачнала своето дѣте, е въодушевена отъ велики идеи за човѣчеството, още въ брѣменно състояние ще прѣдаде на дѣтето си всички качества: тя е като Богъ на дѣтето и може да направи отъ тази каль тамъ каквото иска, защото, излѣзе ли еднажъ отъ утробата на майка си, дѣтето става вече независимо въ мислите и чувствуванията. Ако майката вложи всички свои качества на любовь и мѫдрость въ дѣтето си при деветмѣсечното брѣменно състояние, дѣтето ще има къмъ своята майка прѣзъ цѣлия си животъ хубаво разположение и всѣкога ще бѫде готово да се жертвува за нея. Когато нѣкой синъ каже на майка си: „Защо си ме родила?“, азъ разбирамъ, естествено, че майката, когато го е носила, е мислила противни нѣща или пъкъ баща му е билъ въ такова състояние. Синоветѣ и дъщеритѣ носятъ мислитѣ на своитѣ родители; това е заключението, до което и съврѣменната наука е дошла. Въ такава обща бесѣда, естествено, азъ не мога да се спирамъ по-надълго на въпроса и наподробно да развия тѣзи принципи; трѣбватъ училища, въ които младежитѣ да се възпитаватъ върху тия велики закони, какъ да могатъ да станатъ добри бащи и майки, а сѣщо и строители на бѫдѫщето общество. Има една книга, написана, мисля, отъ нѣкой българинъ, съ много хубаво заглавие „Строителитѣ на България“; обаче да знаешъ какъ строишъ, то е велико, свето дѣло. Може би се съмнѣвате въ това, което ви казвамъ; нѣма защо да се съмнѣвате: вие грѣшите, като се съмнѣвате; изхвърлете съмнѣнията отъ душата си, защото моето съмнѣние въ васъ е съмнѣние въ самия мене и вашитѣ съмнѣния въ менъ сѫ съмнѣния въ самите васъ. Азъ не се съмнѣвамъ въ васъ; имамъ всичката вѣра, че отъ васъ въ бѫдѫще могатъ да станатъ добри хора. Нѣкой отъ васъ сега се намиратъ още въ ранно състояние, нѣкой още не сте на работа на нивата, но слѣдъ хиляди години, когато ви срѣщна, ще има голѣма разлика въ васъ въ сравнение съ сегашното ви положение. Ще кажете: „Можемъ ли да се срѣщнемъ слѣдъ толкова години?“. Разбира се, че ще се срѣщнемъ, и ще се разбираме много по-добрѣ, отколкото днесъ. Сега вие гледате критически и си казвате: „Този човѣкъ, като се е явилъ тукъ да ни говори, има нѣщо — може да ни омотае; опасна е тази работа — нека бѫдемъ нащрекъ!“. Имате право: и азъ да бѣхъ на ваше мѣсто, така щѣхъ да мисля. Сега, като пѫтувахъ отъ София за насамъ, седѣхъ до едного; гледамъ, че си попипва кесията въ джоба и въ сѫщото врѣме погледва менъ и другитѣ и вѣроятно се питаше дали не сме отъ ония хора, които взематъ, а не даватъ, дали той ще влѣзе въ нашия джобъ или ние въ неговия. Не съмъ азъ отъ онѣзи, които бъркатъ въ джобоветѣ, азъ мога да ви оставя вие да бръкнете въ моя джобъ, да вземете каквото можете. Само когато така почнемъ да мислимъ, свѣтътъ ще се оправи. Въ свѣта трѣбва да има изобилие: изобилие въ мозъцитѣ, изобилие въ сърцата — даромъ да си отваряме сърцата единъ на другъ. Азъ не разглеждамъ съврѣменното общество така, както Вие; то така и ще си умре, нему никой не може да му помогне при тия мисли. Може, но какъ? Ако се измѣнятъ условията. И ще ви приведа за това единъ смѣшенъ примѣръ. Когато върлуваше испанската болесть и задигна шесть милиона души изъ цѣлия свѣтъ, попитаха ме, какъ да се лѣкуватъ. Казвамъ имъ, че не съмъ лѣкарь, но споредъ законитѣ, които зная, да пиятъ врѣла вода и да ядатъ топли картофи, и слѣдъ седмица или десеть дена кризата ще мине. Сега нѣкои ще кажатъ: „Мислишъ, толкова ли сме глупави — дѣ сме яли картофи и пили вода!“. Не че сте глупави, но ви казвамъ единъ методъ на лекуване; направете опитъ. Нека кажатъ всички ония, които сѫ опитали, какви бѣха послѣдствията. А лѣкаритѣ какво правеха? Туряха инжекции и повечето болни заминаха за онзи свѣтъ — за 17 дена се поминаха 1700 души въ София. И го обясняваха: „А, имаше криза, усложнение“ и т. н. Казвамъ: тия хора трѣбваше да пиятъ врѣла вода и да ядатъ топли картофи; пиенето врѣла вода сѫщо е инжекция, но извѫтрѣ, а не извънъ; работата е да се знае кѫде да се постави. И сега, ако питате, какъ ще се излѣкува България, казвамъ ви: „Врѣла вода да пие и топли картофи да яде“. (Общъ смѣхъ) Като казвамъ врѣла вода, трѣбва да знаете откѫдѣ да черпите водата — отъ тамъ, дѣто я пие оселътъ, защото той избира дѣ има хубава вода. Врѣлата вода, ако я употрѣбявате, ще внесе у васъ онѣзи елементи, че 90% отъ съврѣменнитѣ кризи, които разяждатъ обществото, ще изчезнатъ. А врѣлата вода и топлитѣ картофи — това е животъ въ любовь и мѫдрость. И тъй, мировата любовь ще ни тури въ връзка съ живота, да разбираме смисъла на всичко — на всѣко цвѣте, дърво, изворъ, планина, домъ, човекъ. Тя ще ни разкрие великата тайна на живота, да разберемъ отношенията си единъ къмъ другъ. Когато тя влѣзе въ насъ, ще ни направи мощни герои, да побѣждаваме. И съ единъ опитъ не става — ще направите най-малко 99 и стотниятъ ще сполучи, той нѣма да направи изключение. Значи, ще трѣбва да постоянствувате. Всичко туй е вѣрно и въ живота. Болѣдува ли човѣкъ, има ли извѣстни нещастия — опрѣдѣлено е математически, колко врѣме ще се продължаватъ, понеже всички болести се дължатъ на извѣстни живи сѫщества, на микроби, чийто животъ не е съгласенъ съ онзи на болния. Внесатъ отрова — има болѣсти. Болѣстите ще сѫществуватъ, докогато оставяме тѣзи микроби да сѫществуватъ у насъ и да влагатъ тамъ своитѣ излишъци. Ако нѣкой би ме попиталъ: „Докога ще има убийства въ свѣта“, ще му отговоря: докогато има убийци. — „Докога ще има кражби?“ — Докогато има крадци. Но крадцитѣ не сѫ се родили, тѣхъ ги е създало лъжливото схващане на живота. Убийцитѣ — това сѫ чада на една стара култура. То сѫ лошитѣ идеи, които, като влѣзатъ въ човѣка, може да убиятъ каквато ще и да е натура. Съврѣменната наука показва, че човѣкъ може да се хипнотизира, може да му се внушатъ мисли да извърши прѣстûпления. Знаете, че сѫ правени сума опити: младежи, които не сѫ поставени при благоприятни условия, тѣхниятъ моралъ не може да издържи изпита. А мировата любовь създава онѣзи благоприятни условия, които прѣмахватъ всички отрови въ обществото. Всѣко неразположение, всѣка лоша мисъль, всѣко лошо чувство, всѣко лошо действие се дължи на вибрациитѣ на извѣстни материи, които сѫществуватъ у насъ и които се проявяватъ въ нашия животъ. Слѣдователно, човѣкъ, за да бѫде добъръ, за да проявява добри желания и добри мисли, трѣбва да събира чиста ефирна материя и да организира своитѣ сили. Грубата материя е като единъ матриксъ или като основа за зараждането на прѣстѫпления. И дѣто е казано: „Ония, които чуятъ гласа на Сина чѣловѣческаго, ще оживѣятъ“, значи ония, които разбератъ закона на мѫдростьта и любовьта, нѣма да бѫдатъ подложени на лоши условия. Ако живѣете въ нѣкоя изба, дѣто не прониква слънце, естествено, тамъ ще има условия да ви хване ревматизъмъ или охтика, ипохондрия и други болести. Излѣзте на слънце, защото благоприятнитѣ условия сѫ надъ повърхностьта на земята; освободете се отъ чрѣзмѣрна влага и тогава ще внесете нови условия въ живота си. Що е влага у човѣка? Чрѣзмѣрнитѣ желания създаватъ влага. А чрезмерните пъкъ крайни мисли произвеждатъ сухота. Ще рече, и влагата и сухотата въ своитѣ крайни прояви иматъ лошъ резултатъ за живота. Сега, въ тази мирова любовь, дѣто съзнанието се е повдигнало, се намиратъ опорни точки за развитието на човѣка. Ще ви дамъ единъ примѣръ. Имате рѫка, която често вдигате и свивате пръститѣ ª. Защо едни пръсти сѫ по-голѣми, а други по-малки и защо палецътъ е отдалеченъ? Когато рѫката рече да дѣйствува, всички тия пръсти се събиратъ и палецътъ дойде отгорѣ да имъ помогне; човѣкъ хваща рало или каквото и да е друго орѫдие и работи. Ако въ едно общество, което е създадено, да речемъ отъ рѫка, едни могатъ да бѫдатъ търговци — малкитѣ пръсти, това сѫ търговцитѣ, ние ги наричаме „базиргяни“, съврѣменни практични хора, безименнитѣ пръсти — това сѫ хората на културата, на науката, срѣдните — на правосѫдието и политиката, показалцитѣ — на религията и на личния животъ, палцитѣ — на божествения свѣтъ, разумното у човѣка — всички тия пръсти трѣбва да се съединятъ и да дѣйствутатъ. Докогато обществото, политицитѣ, културнитѣ, духовнитѣ хора сѫ разединени, не може да произведатъ онзи ефектъ, който произвежда рѫката, когато събере всичките си пръсти на работа. За да съедини човѣкъ своята рѫка, трѣбва воля; а когато вложи своята воля, внесе своитѣ мисли въ областитѣ, които току-що споменахъ, и каже „Елате на помощь“, всички ще се събератъ, като пръститѣ на човѣшката рѫка, и ще извършатъ чудеса. Слѣдователно, велика философия е вложена въ рѫката. Всѣки день, когато погледнете вашитѣ пръсти, помислете за вашитѣ отношения, за отношенията на любовьта къмъ мѫдростьта. Палецътъ прѣдставя Божествения принципъ, който трѣбва да се употрѣби за благото на всички хора, на цѣлото човѣчество, показалецътъ — за религията и личния животъ; срѣдниятъ пръстъ влага правото и политиката въ полза на човѣчеството, разбира лошевинитѣ на живота и създава законитѣ; безименниятъ влага културата; кутрето — материялнитѣ облаги. Палецътъ е готовъ да се самопожертвува и казва на другитѣ пръсти: „Ако се съедините вие четирма, ще ви подкрѣпя и азъ, и работа ще бѫде свършена“. Нѣкои оратори, когато говорятъ, вдигатъ и махатъ рѫцѣ, па и азъ вдигамъ и махамъ рѫка къмъ васъ — защо? Съ това казвамъ на всинца ви да намѣрите отношенията на любовьта къмъ мѫдростьта, да познаете вашитѣ права и задължения къмъ вашитѣ близки, да намѣрите и приложите великитѣ принципи на тази Божествената наука за благото на обществото, за повдигане на младежьта, и така да подобрите и икономическитѣ си условия: да има масло, зарзаватъ, жито, плодове, всичко въ изобилие. Ето това означаватъ пръститѣ на рѫката. Ако всички хора знаеха какъ да свиватъ пръститѣ на рѫката си, щѣха да бѫдатъ въ друго положение. Но българинътъ вдига рѫката си въ юмрукъ ей така и казва: „Мога да ти пукна главата“, както англичанитѣ и американцитѣ се боксиратъ по носоветѣ. На такъвъ, който свива юмрукъ противъ менъ, азъ казвамъ: „Съ тебе мога да върша работа, защото съ тебе ще се разберемъ, ела при менъ“. Азъ бихъ желалъ да имамъ работа съ онзи, който има свити юмруци. Дѣте, когато се ражда, е съ свити юмруци, което показва: „Азъ ще порасна и ще завладѣя свѣта“, а когато човѣкъ умира, разперва рѫцѣ, като да казва: „Умирамъ, не можахъ нищо да направя, Господи, прости!“. Но Господь, знаете ли, какво отговаря на такъвъ? Не си знаялъ какъ да свивашъ пръститѣ си. Защо и вие страдате? Защото не знаете какъ да свивате пръститѣ си. „Ама защо е това нещастие въ нашия домъ, защо страда България, ама контрибуция ще има ли?“ — Ако си държите рѫката отворена, ще има контрибуция, но ако си я затворите, нѣма да има контрибуция. „Ама какво ще бѫде нашето положение въ бѫдѫще?“. Ако знаете да си свивате рѫката, ще бѫдете свободни, великъ народъ; но ако не знаете, ще бѫдете роби, както досега. Може да кажете, че сте свободни, но — извинете ме — не сте свободни. Докогато не се разбирате, докогато си отмъщавате, докогато не се обичате и не сте готови да се жертвувате единъ за другъ, не сте свободни нито като индивиди, нито като общество, нито като народъ, нито като човѣчество. Днесъ азъ искамъ да оставя въ вашитѣ умове тази мисъль: всички българи да почнатъ най-напрѣдъ да си свиватъ пръститѣ на дѣсната рѫка правилно, и като свиватъ пръститѣ, да знаятъ какво означава това; да концентриратъ ума си въ своята рѫка и да казватъ: „Всичко каквото може да се включи въ тѣзи пръсти, ще го направя“. Искамъ да оставя въ вашитѣ умове тази мисълъ: всички българи да започнатъ да свиватъ рѫцѣтѣ си — първо; дѣсната рѫка, която е на мѫдростьта, а послѣ и лѣвата, която е на любовьта. Направете една година опитъ, проектирайте това въ мислитѣ, волята и дѣйствията си и ще видите резултата. Ще кажете: „Ама ние не сме толкова глупави“. Много глупави работи сте правили. Немљ онзи, който седи въ бирарията прѣдъ чаша бира, немљ онзи, който дигне цигара и запуши, много умни работи върши? Онзи, който чете вѣстници, новинитѣ на които едва 1% сѫ вѣрни, немљ върши умни работи? А това, което ви казвамъ за рѫката, 99% е вѣрно. Вие, и като четете вѣстници, и като пиете бира, пакъ свивате пръститѣ; но, като ги свивате, кажете: „Нѣма да пия, нѣма да пуша, нѣма да се гнѣвя, да си отмъщавамъ на своя неприятель“; свийте си рѫката и му кажете: „Благо ще ти говоря“. Не е ли това велика философия? Азъ ви уча на единъ великъ законъ въ живота, какъ да свивате рѫка, за да отива всичко на добро. Вложете тази велика мисъль; най-малко опитайте я. Не мислете, че искамъ да ви излъжа, направете единъ малъкъ опитъ и слѣдъ година, когато се срѣщнемъ изново, ще ми разправите за вашия опитъ. И той е най-лесниятъ опитъ. Може да ви дамъ и други опити, но тѣ ще ви костуватъ много. Не искамъ само да свивате рѫката си, но, като я свиете, да мислите. Отчаяни сте, искате да се самоубиете или искате да убиете нѣкого, свийте си пръстигѣ и кажете „Не!“. Малодушни сте — ще направите сѫщото. Всичката тайна се крие въ вашата рѫка. Да имате рûце, то значи, да имате най-голямото благо на физическия свѣтъ. Какво не излиза изъ подъ човѣшката рѫка! Какви хубави звуци излизатъ изъ подъ рѫката на цигуларя, когато хване лѫка, и отъ онзи пианистъ, виртуозъ, когато засвири на пиано! Ако разбирате този законъ, да свивате както трѣбва пръститѣ си и прѣзъ всѣки пръстъ да пращате съотвѣтствующи струи мисли; ако вложите всичката си сила въ тѣхъ, тѣ ще иматъ такова чаровно дѣйствие, каквото не може да си прѣдставите. Ние пишемъ съ три пръста, но, ако вложимъ въ тѣхъ всичката сила на нашитѣ мисли, тогава подъ перото ни ще излѣзе съвсѣмъ друго. Това сѫ велики тайни, които сѫ знаяли хората прѣди грѣхопадането и които сега сѫ забравени. Ще трѣбва не само да свивате, но и разтваряте рѫцѣ. Разтварянето на рѫката нагорѣ къмъ пространството какво подразбира? Възприемане на енергия. Като възприемете тази сила, веднага свийте пръститѣ си и проектирайте тази сила въ мислитѣ и желанията си — така ще дадете силенъ потикъ на живота си. Кажете: „Отъ великия складъ на природата, дѣто се крие такава мûдростъ и любовь, искамъ моитѣ рѫцѣ да бѫдатъ поляризирани, да възприема мѫдростьта и любовьта, да възприема доброто, съединителната връзка, която служи между всички хора на земята.“ И пригръщането това означава — да дадешъ нѣщо отъ себе си, отъ своята любовь и своята мѫдрость. Когато пригърнешъ нѣкого братски и проектирашъ своята любовь и своитѣ добри мисли, ще внесешъ животъ въ него. Момъкъ, когато пригърне така своята възлюбена, ще даде въодушевление, животъ. Онзи пъкъ, който пригръща като октопода и се усѣща духомъ убитъ, у него нищо нѣма и нищо не може да даде. Нашитѣ пригръдки, нашитѣ отворени и свити рѫце не сѫ току-така — тѣ иматъ свой смисълъ, който Богъ първоначално е вложилъ въ тѣхъ и който сѫществува и въ природата. Ако имамъ случай да говоря върху този прѣдметъ пакъ, ще продължа бесѣдата си. Сега ще ви оставя съ тази мисъль: вие, които ме слушате, да се научите и да научите вашитѣ близки, да свиватъ рѫцѣтѣ си и да пригръщатъ съ любовь и мѫдрость. Само така ще се поправятъ хората, домоветѣ, обществото политически, културно и духовно. Трѣбва да се откажете отъ миналото и да започнете онзи разуменъ животъ, за който ви говорихъ и който се възвѣстява сега въ свѣта. Който отсега нататъкъ не се съобразява съ тоя великъ законъ, за него нѣма на земята условия да живѣе. Хората, които не искатъ да се съобразяватъ съ него, законитѣ на природата казватъ, че трѣбва да си заминатъ отъ земята. Ако вие сега не вѣрвате въ това, което говоря, провѣрете и слѣдъ 10 години ще кажете, вѣрни ли сѫ моитѣ думи или не. Великъ законъ се налага сега на цѣлото човѣчество — велико съзнание се пробужда въ свѣта, нѣщо, което никога не е ставало. То е кипежътъ на всички човѣшки души, които искатъ свобода. И тази свобода се търси не отъ единици, отъ малцина, а отъ цѣлото човѣчество — отъ всѣки домъ, отъ всѣки индивидъ, отъ всѣка култура и религия. Туй е Божественъ кипежъ, който повдига цѣлото човѣчество. И религиознитѣ хора не само не трѣбва да спъватъ неговото течение, но тѣ трѣбва да му дадатъ пѫть, защото инакъ ще ги прѣгази. Туй течение носи такива блага, каквито свѣтътъ досега не е виждалъ; но и такива страдания за ония, които ще му се противопоставятъ, каквито тѣ не сѫ виждали. Земята ще се разтърси така, щото хората ще познаятъ, че въ свѣта има нѣщо друго, което тѣ досега не сѫ усѣщали. И природата има край на търпѣние. Да не мислите, че бѫдѫщето на свѣта ще върви по сѫщия начинъ, както досега — кажете, сбогомъ на вашето минало! Нѣкои ще рекатъ: „Азъ съмъ спечелилъ много пари и оставямъ 2000 лв., за да ме погребатъ“. Съжалявамъ, че оставяте пари, за да ви погребатъ. „Ще оставя пари на обществото за благотворителни цѣли“. Съжалявамъ, че оставяте пари съ завѣщание, безъ да направите приживѣ нѣщо. Каквото ще направите, направете го докато живѣете; като умрете, онова, което остава, не е ваше и нѣмате никакво право да завѣщавате; като умрете, хората ще правятъ съ имота и паритѣ, които сте оставили, каквото си искатъ. Ето, съ такива нелѣпи мисли живѣете и умирате, и се питате отгорѣ, защо сѫ всичкитѣ тия нещастия. Завѣщайте въ сърцата и умоветѣ на вашитѣ близки любовь и мѫдрость — те сѣ цѣннитѣ. Въ вашитѣ сърца и въ вашитѣ глави се криятъ нѣща цѣнни. Знаете ли, колко струватъ тѣ? Милиярди. Знаете ли, колко милиона години врѣме е отишло за тѣхното развитие? Знаете ли, колко милиона разумни сѫщества сѫ работили върху ума? Не разбирате какви богатства се криятъ въ мозъка. Той живѣе и слѣдъ като тѣлото умре и изгние. Тъй го виждамъ. Азъ виждамъ хора, които живѣятъ и по другъ начинъ. Вие ще попитате: „Какъ може човѣкъ да живее, когато умре?“. Живѣете, да речемъ, като водолази, и като се срѣщнете долу съ други, познавате се като водолази, и може да се попитате сѫщо: „Може ли да се живѣе при други условия?“. Но, като излѣзете на повърхностьта на водата и снемете вашия водолазки костюмъ, вече живѣете като другитѣ хора. И ние сега живѣемъ като водолази, обаче, като излѣземъ на повърхностьта, ще заживѣемъ по-другояче. Има хиляди възможности, по които може да се живѣе. И онзи, който турва прѣгради на живота, не разбира основнитѣ закони на човѣшката душа и духъ. Ако човѣкъ само сега се раждаше и умираше, ако пръвъ пѫть сѫществуваше, той би билъ жалко сѫщество. Човѣкѫтъ, когото вие виждате прѣдъ васъ, сѫществува отъ милиони години. Богъ е работилъ милиони години върху неговата душа и върху неговия духъ. Душата — това е Неговата дъщеря; духътъ — това е Неговиятъ синъ. Къмъ тѣхъ трѣбва да се отнасяме съ дълбока почить и благоговѣние. Туй е новото Божествено учение на този свѣтъ, което се възвѣстява и което ще влѣе новъ животъ въ съврѣменното общество. (Публична бесѣда, държана на 19 августъ 1919 г., Прѣображение, въ Читалището „Надежда“, гр. Търново, послучай срѣщата на ученицитѣ отъ Бѣлото братство).
  3. От книгата "Беседи, обяснения и упѫтвания отъ Учителя, дадени прѣзъ 1920 г. въ Търново", Пъво издание, 1920 г. Второ издание, 1996 г. (по първото от 1920г., стар правопис), Издателство "Бяло Братство", София., Книгата за теглене PDF - първо издание, 1920 г. Книгата за теглене PDF - второ издание, 1996 г. Трето издание-Благоевград Съдържание Седми день — СРЂДА 25 августъ 6 ч. сутриньта 1. Добрата молитва. 2. Благославяй, душе моя, Господа! 3. Пѫтьтъ на живота. 4. Ще се развеселя. 5. Отче нашъ.
  4. 1920_08_23 Голѣмецъ и слуга

    От книгата "Беседи, обяснения и упѫтвания отъ Учителя, дадени прѣзъ 1920 г. въ Търново", Пъво издание, 1920 г. Второ издание, 1996 г. (по първото от 1920г., стар правопис), Издателство "Бяло Братство", София., Книгата за теглене PDF - първо издание, 1920 г. Книгата за теглене PDF - второ издание, 1996 г. Трето издание-Благоевград Съдържание Шести день — ВТОРНИКЪ 6 ч. сутриньта 24 августъ Размишления: 1. Добрата молитва. 2. Благославяй, душе моя, Господа. 3. За въдворяване пълната Божия любовь между всички братя и сестри по лицето на земята. За въдворяване единството на Духа. За възцаряване Истината въ нейната пълнота между насъ. Да изпълни Господъ всички Свои добри намѣрения, които отначало е прѣдопрѣдѣлилъ споредъ Своето благоволение. Да бѫдемъ всички вѣрни на своето призвание, да изпълнимъ благата Му воля съ всичкото си сърце. Да възлюбимъ Господа съ всичкото си сърце, съ всичката си душа, съ всичкия си умъ и съ всичката си сила. Да възлюбимъ всички наши братя и сестри и наши близки, както собствената си душа. 4. Отче наш. 8 ч. сутринъта Голѣмецъ и слуга "Въ васъ, обаче, не ще така да бѫде; но който иска да бѫде голѣмецъ между васъ, нека бѫде слуга вамъ." Матея 20:26 Съ този стихъ Христосъ опрѣдѣля единъ принципъ. Той не казва, че всѣки човѣкъ трѣбва да бѫде слуга, но казва, че който иска да бѫде голѣмецъ между васъ, нека бѫде слуга вамъ. Само онзи, който иска да бѫде голѣмецъ, той трѣбва да бѫде слуга. На пръвъ погледъ тѣзи Христови думи се виждатъ малко противорѣчиви. Какъ е възможно онзи, който иска да бѫде голѣмецъ, да бѫде учтивъ, да стане слуга и да се унижи? Това именно е Божествениятъ законъ. Бащата и майката, които искатъ да станатъ голѣмци, трѣбва най-напрѣдъ да бѫдатъ слуги. Царьтъ и царицата на земята не се ли подчиняватъ на сѫщия законъ? Ако една майка не се рѣши да слугува на своитѣ синове и дъщери, може ли да стане голѣмкиня? Ако единъ баща не се рѣши да слугува на своитѣ синове и дъщери, може ли да стане голѣмецъ? И наистина, по-добра слугиня отъ майката, по-добъръ слуга отъ бащата нѣма. Тъй че този законъ е вѣренъ въ основата си. Тогава ние прилагаме като правило слѣдното: всѣка майка и всѣки баща, които искатъ да иматъ дѣца, трѣбва да станатъ слуги. Всѣки учителъ, който иска да има ученици, трѣбва да стане слуга. Въ тези Христови думи е заключена една велика Божествена мисълъ. Кой може да слугува? — Може да слугува само силниятъ, умниятъ, добриятъ човѣкъ. Този, който иска да стане лѣкаръ, и той трѣбва да слугува. На кого? — На болнитѣ. Ще прави своитѣ прѣвръзки, масажи, ще трѣбва да разбира много добрѣ своето изкуство като лѣкаръ, като слуга на болнитѣ. Иначе нито единъ боленъ не би повикалъ лѣкаръ. Сега азъ виждамъ по очитѣ ви, че всинца искате да бѫдете господари. Много добра мисъль имате, но Господъ казва за васъ така: “Кажи имъ да се научатъ да слугуватъ.” Вие ще ми възразите: “Какъ така, ние не сме чували такова нѣщо, че трѣбва да слугуваме!” Не, колко пѫти е минавала тази мисъль прѣзъ ума ви, но вие си държите стария навикъ и си казвате: “Все на мене ли се дава да слугувамъ?" — Да, ще слугувате. Щомъ искашъ да бѫдешъ господаръ, ще слугувашъ; не искашъ ли да бѫдешъ господаръ, нѣма да слугувашъ. И тъй, който не иска да слугува, голѣмецъ не може да бѫде. Отъ сега нататъкъ трѣбва да приложимъ този стихъ въ всѣкидневния си животъ. Ако не можемъ да го приложимъ, не ще бѫдемъ въ състояние да разрѣшимъ единъ отъ най-сѫщественитѣ обществени въпроси. Сега нека разгледаме този въпросъ въ неговата широчина. Онзи господаръ, който иска да има много овце и говеда, нали имъ приготвя сѣно и всѣкаква друга храна? Кой е онзи човѣкъ, който иска да бѫде господарь, знатенъ, голѣмецъ прѣдъ другитѣ хора, а да не слугува на своитѣ коне, волове и овци? Всѣки овчаръ, всѣки господаръ слугува на своитѣ овци. Обаче като влѣземъ въ обществения животъ и започнемъ да се занимаваме съ хората, мислимъ, че “законъть за слугуването” трѣбва да се приложи другояче. Не, по сѫщия начинъ трѣбва да се прилага и тукъ този законъ. Христосъ казва: “Нека бѫде слуга вамъ.” На кои? — Ти можешъ да бѫдешъ слуга само на онзи човѣкъ, когото обичашъ. Не можешъ да слугувашъ на човѣкъ, когото не обичашъ. Слѣдователно под думата “слуга” Христосъ разбира голѣмецъ, защото слугуването е свързано съ любовьта, а любовьта се стреми къмъ велики нѣща, да обхване всички хора, да ги владѣе. Това е желанието на любовъта. Христосъ казва: “Който има този законъ вѫтрѣ въ душата си, той трѣбва да прояви и другитѣ стремежи на любовьта, трѣбва да е готовъ да служи и на другитѣ, които обича." И тъй, отъ Христовитѣ думи се подразбира, че истинското голѣмство се основава на слугуването. Слугувашъ ли, ще бѫдешъ голѣмецъ, не слугувашъ ли, никакъвъ големец не можешъ да бѫдешъ; слугувашъ ли, майка можешъ да бѫдешъ, не слугувашъ ли, майка не можешъ да станешъ; слугувашъ ли, баща можешъ да бѫдешъ, не слугувашъ ли, баща не можешъ да станешъ; слугувашъ ли, учителъ можешъ да бѫдешъ, не слугувашъ ли, учителъ не можешъ да станешъ. Между тѣзи двѣ противоположности, а именно: между слуги и господари, между учители и ученици, между синове и дъщери и бащи и синове, сѫщиятъ законъ сѫществува. А той е законътъ на слугуването. И тъй, когато обичаме нѣкого, ние трѣбва да бѫдемъ толкова деликатни, внимателни къмъ душата, къмъ ума и сѣрдцето на любимото намъ сѫщество, че да не оставимъ въ него мисъльта какво искаме да го използуваме, а да оставимъ въ него мисъльта, че сме готови да се жертвуваме. Можешъ ли да вдъхнешъ прѣзъ цѣлия си животъ въ душата на нѣкой човѣкъ мисъльта, че си готовъ да се жертвувашъ за него, ти си спасенъ; внесешъ ли въ него друга мисъль, че искашъ да го използувашъ, ти си изгубенъ. Азъ бихъ желалъ между васъ да има надпрѣварване въ изпълнение длъжностьта на слуги. Азъ цѣня слугитѣ. Сега Господъ се нуждае отъ слуги. Първиятъ слуга е Господъ, Той иска помощници. Отъ господаръ Господъ е станалъ слуга. Въ Писанието се казва: “Синъ Человѣчески не дойде да Му послужать, а да имъ послужи.” Днесъ Господъ не иска господари, защото и Той самъ не е господаръ. Че и Той самъ не е господаръ се вижда по това, че ако бѣше господаръ, свѣтътъ щѣше да отива напрѣдъ. А понеже свѣтътъ е оставенъ самъ да се управлява, затова е разбърканъ. Ако ме попитатъ: “Кога ще се оправи свѣтътъ?”, отговарямъ: когато напуснете постоветѣ на голѣмство. И тъй, когато всички хора напуснатъ тѣзи знатни постове, когато всички слѣзатъ отъ тѣхъ и започнатъ да работятъ като Бога като слуги, свѣтътъ ще се оправи и съ това въпросътъ е разрѣшенъ. Тази е мисъльта, която Христосъ е вложилъ въ този стихъ за разрѣшението на този обществен въпросъ. Кога ще изчезнатъ страданията? — Когато мѫжътъ стане слуга на жена си и жената стане слугиня на мѫжа си; когато братътъ стане слуга на сестра си и сестрата — на брата си; когато господарьтъ стане слуга на слугата си и слугата стане слуга на господаря си. Съ това въпросътъ е разрѣшенъ. Нѣма двѣ мнѣния по това, нѣма никаква друга философия, никакъвъ другъ пѫть извънъ този. Този е единствениятъ методъ, по който можемъ да разрѣшимъ принципално въпроса. Ще кажете: “Какъ?”. Викат ви на гости на обѣдъ или вечеря. Онзи, когото обичашъ, остави го да седне на първо мѣсто, да се наяде, а ти седни на послѣдно мѣсто. Ето какъ се разрѣшава въпросътъ. Първо трѣбва да ядатъ слабитѣ хора, а послѣ — силнитѣ. Този законъ е вѣренъ и въ природата. Че прѣзъ малкитѣ дупки кой минава, голѣмитѣ хора или малкитѣ буболечки? Понеже Господъ оставя голѣмата врата за голѣмитѣ хора, то най-послѣ оставя тази врата. Той отваря първо малкитѣ врати, за да минатъ най-малкитѣ, послѣ постепенно отваря по-голѣмитѣ врати, докато най-послѣ отвори най-голѣмитѣ — и прѣзъ тѣхъ минаватъ най-голѣмитѣ. Законътъ е сѫщиятъ, когато едно здание се разрушава. Щомъ започне то да се руши, най-напрѣдъ се отчупва едно парченце от него, послѣ второ, трето, докато се разруши цѣлото. И при граденето на зданието сѫщиятъ законъ дѣйствува. Най-напрѣдъ се поставя единъ камъкъ, послѣ втори, трети, докато се свърши цѣлото здание. Искамъ принципално да разрѣшимъ този въпросъ, а именно — да рѣшимъ да бѫдемъ слуги, за да сме заедно съ Господа. Гледайте да се избавите отъ онова голѣмо честолюбие, което имате въ васъ. Казвате си често: “Какъ тъй, мене да обидятъ, азъ, който имамъ толкова знания и съмъ отъ такова знатно произхождение!”. Ти закачи твоето честолюбие, твоето произхождение, твоитѣ знания на гвоздей и се покажи прѣдъ хората такъвъ, какъвто Богъ те е създалъ. Всичко останало е панделки, то не е сѫществено. Днешнитѣ ти знания утрѣ ще бѫдатъ невѣжество. Ние, съврѣменнитѣ хора, които мислимъ, че много знаемъ, защо до сега не оправихме свѣта, не оправихме живота си? Когато говоря за едно, за друго, мнозина казватъ: “Ние знаемъ тѣзи нѣща!”. Отговарямъ въ себе си: Не знаете още нищо! Докато не придобиете въ себе си онази сила, чрѣзъ която да се поляризирате, да възстановявате своя миръ, да намирате удоволствие в слугуването и да считате, че когато служите, когато окажете една малка благосклонностъ къмъ когото и да е, това е една привилегия, не можете да кажете, че знаете нѣщо. Да кажемъ, че вървите по пѫтя и срѣщнете нѣкой бѣденъ старецъ, той трепери и не може да си върже обувката, но вие не му обръщате внимание, той ви се вижда дребна работа, защото рѣшавате нѣкой важенъ въпросъ за братство и равенство. Не, ще оставите на страна въпроса за братството и равенството и ще се спрете да вържете обущата на този старецъ. Постѫпите ли така, въпросътъ за братството и равенството е рѣшенъ. Отминете ли стареца, безъ да му помогнете, въпросътъ не е рѣшенъ. Сега ще се обърна къмъ васъ, мѫже и жени, да ви обясня какъ разваляте любовьта. Любовьта всѣкога изисква служене. Двама млади, момъкъ и мома, си приказватъ сладки думи. Момъкътъ казва: “Ти си моятъ ангелъ, ти си смисълътъ на живота ми, съ тебъ само има животъ, радость, а безъ тебе ще се самоубия.” Тя казва сѫщото. И ти си за мене ангелъ, безъ тебе не мога да живѣя и т.н. И тъй, докато се оженатъ, чуватъ се думитѣ: ангелче, гълѫбче, Иванчо, Марче. Оженатъ ли се, нѣма вече ангелче, нѣма гълѫбче, а Иване, Маро! Питамъ: защо дойде тази вѫтрѣшна промѣна, къдѣ отиде този ангелъ? Ангелъ значи слуга. А като кажешъ “Иване!”, това показва, че този Иванчо — ангелътъ, сега е станалъ господарь. Тѣзи двама души не сѫ се обичали. Защо се разваля любовьта? — Защото като се събератъ мѫжъ и жена да живѣятъ заедно, тѣ започватъ да виждатъ недостатъцитѣ си. Жената не влиза въ положението на мѫжа си и постоянно му казва това да донесе, онова да донесе, и той чува само: донасяй, донасяй. Той мислилъ пъкъ, че като се ожени, тя ще го направи щастливъ. Той не се оже нилъ, за да й слугува, а тя да му слугува, и жената казва, че не се оженила, за да слугува, а да й слугуватъ. И тъй, като се оженатъ, картитѣ излизатъ на явѣ. Оженили се не два ангела, не двама слуги, а двама голѣмци. Ето дѣ е грѣшката. Бихъ желалъ двама души да се оженатъ като слуги въ отношенията си и само тогава да се очаква между тѣхъ животъ. Оженатъ ли се като господарь и господарка, да те пази Господь отъ такъвъ домъ! Отъ такова сѣмейство ще се народятъ господарки и господарчета; първото и второто господарче ще започнатъ да си дърпатъ коситѣ. Ако пъкъ се оженатъ слуги и слугини, ще се народятъ слугинчета, които ще си живѣятъ добрѣ и ще казватъ: “Сега разбираме закона!”. Господъ казва: “Ситъ съмъ вече на господари и господарки, на тѣхнитѣ женитби и раждания на господарчета. Отъ сега нататъкъ искамъ да се женятъ слуги и слугинчета.” Това ви говоря въ пряма смисъль. Първото господарче, което се роди въ единъ домъ, всички го обичатъ и майката казва: “Моето ангелче!”. Но дѣтето й се обръща и я ухапва. Каз вамъ: който хапе, той не е ангелъ, а гос-подарц. Знаете ли кой е първиятъ господаръ въ свѣта? Първи-ятъ господаръ въ свѣта е вълкътъ. Той ов це не пасе, не оре, не сѣе, но казва: “Азъ съмъ господаръ”, и започва отъ кошара въ кошара, отъ стадо въ стадо. “Азъ съмъ бирникъ.” Защо въл кътъ е пословиченъ като вълкъ? — Защото е първиятъ господаръ въ свѣта. Тази мисъль азъ взимамъ и въ пряма, и въ косвена смисъль. Въ пря ма смисъль означавамъ идеята тъй, както си е, а въ косвена — разбирамъ онова вѫтрѣшно разпо ложение на човѣка, когато той иска да използува мислитѣ и чувствата на кого и да е като вълкъ. И тъй, едно отъ качествата на слугата, тъй, както е сложена тази дума въ българския езикъ, е да се научи на онзи великъ законъ на изпразване, т.е. да знае какъ да се изпразва. Онзи, който отива съ стомна за вода, нали първо му прѣдстои да я изпразни и послѣ да налива? Всѣки човѣкъ, който иска да слугува на Бога, трѣбва да знае първия законъ — да изпразва сърдцето и ума си отъ всички лоши мисли и чувства. Обидилъ те нѣкой — обърни стомната си: кълъ... кълъ... кълъ, и като я изпразнишь, тури въ нея Божествени чувства. Оскърбили те нѣкой, обърни сърдцето си надолу. Знаете ли, че сега въ физическия свѣтъ сърдцето е обърнато нагорѣ? Когато влѣзете въ една окултна школа, първото нѣщо, на което ще те научатъ тамъ, е да се изпразвашъ. Когато изпразвашъ ума си, ще почувствувашъ, че нищо не знаешъ; когато изпразнятъ сърдцето ти, ще почувствувашъ, че никого не обичашъ. Но това е само привидно. Като изпразнишъ ума си, ще го поставищъ на онзи чучуръ отъ Божествени мисли, отъ който ще се влѣятъ въ ума ти висши Божествени идеи. Като изпразнишъ сърдцето си, ще го туришъ прѣдъ Божествения чучуръ на чувствата и ще изпиташъ вливане на Божествени чувства, на великъ животъ. Азъ бихъ желалъ отъ васъ, като ученици на окултната школа да обърнете сърдцето си надолу и да го изпразните; острието на сърдцето, което прѣдставлява върха на единъ триѫгълникъ, трѣбва да се обърне нагорѣ, а основата да остане надолу. Питамъ ви: каква полза ще имате, ако държите едно горчиво чувство въ сърдцето си съ години? — Абсолютно никаква полза. Прѣдставете си, че нѣкой ви е обидилъ и вие ставате сутринь и веднага си казвате: “Ехъ, какъ кръвно ме обиди той, азъ никога нѣма да му простя.” Вториятъ, третиятъ день сѫщото повтаряте. А какво е това? Цѣло идолопоклонство, въ което цѣлото ти сѫщество, битие се огорчава. Азъ казвамъ: На мене не ми трѣбватъ такива богове, нека моятъ олтарь остане празенъ. Намѣсто да туришъ въ сърдцето си този, който ти е направилъ зло, тури този, който ти е направилъ едно голѣмо добро и кажи: “Господи, Ти ми направи едно голѣмо добро, азъ съмъ готовъ да направя за Тебе всичко.” Турете Христа на сѫщото мѣсто. Възприемайте Христовия Духъ въ сърдцата си, Христовитѣ мисли въ умоветѣ си и отъ нищо друго нѣмате нужда. Когато Христосъ дойде прѣдъ вашитѣ сърдца и хлопа, Той ще ви пита: “Вашитѣ стомни празни ли сѫ или пълни, вашитѣ умове празни ли сѫ или пълни, вашитѣ сърдца празни ли сѫ или пълни?”. Когато момъкъ дойде да иска нѣкоя мома, той я пита: “Твоето сърдце свободно ли е или не, т.е. сърдцето ти празно ли е или пълно?”. Кои моми се женятъ? — Тѣзи, на които сърдцата сѫ празни. Момата отговаря: “Свободна съмъ, моето сърдце е празно.” Христосъ ви пита сега сърдцата ви пълни ли сѫ или празни, т.е. свободни ли сте или не. Отговарятъ: "Празни". На мене нѣма какво да казвате, съ мене нѣма какво да разрѣшавате този въпросъ. Утрѣ, утрѣ ще го рѣшите вие, защото утрѣ ще ви хванатъ като нѣкои говеда. Всички хора, на които сърдцата и умоветѣ сѫ пълни, сѫ говеда. Който не иска да е говедо, сърдцето и умътъ му трѣбва да бѫдатъ празни. Окултиститѣ казватъ така: “Когато въ сърдцето има едно желание, то е една спънка за ученика, и това желание ще го въведе въ грѣхъ.” Имашъ желание да станешъ богатъ, да се осигуришъ, това желание ще стане причина да иждивишъ живота си и десетъ-петнадесетъ години ще останешъ назадъ; ще желаешъ, ще желаешъ, докато дойде нѣкой и те обере. Че въ Русия имаше милионери съ по четири-петъ милиона рубли, но сега сѫ избѣгали отъ Русия като послѣдни бѣдняци. Съ тѣзи пари осигуриха ли се? Христосъ имъ показа, че сѫ вървѣли по кривия пѫть. Чудното е, когато казвамъ, че хората трѣбва да слугуватъ, и то безкористно; свещеницитѣ протестиратъ, събиратъ се и казватъ, че заплатитѣ имъ сѫ малки, не могатъ да проповѣдватъ безъ пари. Хубаво, свещеницитѣ взиматъ по 500 лева, ами владицитѣ като взиматъ по 8000 лева, проповѣдватъ ли безплатно? Слѣдователно, въпросътъ не е въ паритѣ, а има друго нѣщо, което спъва хората. Че това е така, вижда се отъ слѣдния фактъ: единъ красивъ германски проповѣдникъ билъ извѣстенъ съ своето краснорѣчие въ проповѣдитѣ си. Единъ денъ царьтъ, чийто любимецъ билъ проповѣдникътъ, издава заповѣдь да се увеличи заплатата на проповѣдника, за да може по-често да проповѣдва и да се чува словото му по-далечъ. Обаче царьтъ забѣлѣзалъ, че при тѣзи условия проповѣдитѣ започнали да се чуватъ по-рѣдко. Запитва за причината на това нѣщо и министъръть отговорилъ: “Ваше Величество, трѣбва да знаете, че пѣтелътъ, когато затлъстѣе, не пѣе.” Която селянка и да запитате, ще ви отговори, че пѣтелътъ кога затлъстѣва, не пѣе. Горко на тази кѫща, въ която пѣтелътъ не пѣе! Англичанитѣ казватъ: “Лошо прѣдсказание е, когато пѣтелътъ не пѣе.” Христосъ прѣдсказа на евреитѣ какъ могатъ да се подигнать като народъ, а именно когато книжницитѣ и фарисеитѣ възприематъ това учение. Българитѣ сега сѫщото разрѣшаватъ. Христосъ днесъ пакъ имъ казва: “На този народъ не трѣбватъ попове, владици и господари, а слуги, слуги му трѣбватъ.” На този народъ трѣбватъ поповеслуги, учители-слуги, министри-слуги, на всѣкѫдѣ има нужда отъ слуги, слуги. Такъвъ е законътъ на ангелитѣ, такъвъ е законътъ на Бѣлото братство, което сега рѫководи свѣта. Всички бѣли братя, всички ангели на небето изпълняватъ този великъ законъ. Когато отидете въ тѣхния свѣтъ, ще забѣлѣжите, че най-умнитѣ, най-възвишенитѣ, най-благороднитѣ работятъ най-много и заематъ най-долнитѣ мѣста. Жалко е, че днесъ църквата очаква да слѣзе Христосъ на земята, облѣченъ съ мантия, съ хубави одежди и съ мечъ въ рѫка, та всички да Го видятъ. Че ако така си прѣдставятъ Христа и ако тъй Го очакватъ, то германскиятъ императоръ прѣзъ 1915 година не бѣше ли този Христосъ? Не е този начинътъ, по който ще дойде Христосъ въ свѣта. Никой царъ, никой философъ, никой свещеникъ или владика, който върви по този обикновенъ пѫть, не може да внесе нѣщо ново въ този свѣтъ. Ако Христосъ дойде днесъ въ свѣта, и се присъедини къмъ една попска процесия отъ 10-15 000 попове, знаете ли дѣ ще Го намѣрите? Ще Го намѣрите послѣденъ въ цѣлата процесия, защото поповетѣ сѫ господари и проповѣдватъ, че такъвъ билъ Господъ, онакъвъ билъ и т.н. Нищо не знаятъ тѣзи свещеници. Напримѣръ тѣ често произнасятъ: “Благословенъ Господъ Богъ нашъ.” Но азъ казвамъ: Господъ не може да бѫде благословенъ за този, който не знае да работи, а е благословенъ за този, който знае да работи. Благословенъ е този Господъ, Който живѣе въ сърдцата на майки, бащи и слуги, които знаятъ да слугуватъ. Като ви говоря върху този стихъ, не искамъ да правите усилия изкуствено да го прилагате, а това слугуване да произтича отъ едно вѫтрѣшно чувство, отъ едно вѫтрѣшно побуждение. Никому не казвайте: “Азъ съмъ слуга”, но животътъ, дѣлата ви да показватъ, че сте слуги. Азъ съмъ виждалъ много дъщери, които слѣдъ като работятъ въ кѫщи, започватъ да се оплакватъ и казватъ: “Е, много работихъ, пришки ми излѣзоха на рѫцѣтѣ.” Пришкитѣ, обаче, не сѫ признакъ, че човѣкъ е много работилъ. Поставете една селянка и една гражданка на една и сѫща работа. Селянката ще работи 10 часа и пришки нѣма да й излѣзатъ, а гражданката ще поработи 15 минути и ще има пришки по рѫцѣтѣ си. Ако сѫдимъ по пришкитѣ, ще излѣзе, че гражданката е работила повече отъ селянката. Това не е правилно. Правилно е да се рѫководимъ отъ онова велико чувство на доволство отъ себе си, което изпитваме, когато сме работили. Само по този начинъ между насъ ще се въдвори братството. Да не казваме: “Ама онзи не слугува.” Не, вие ще разрѣшите въпроса правилно за себе си, като се запитате така: азъ слугувамъ ли, показвамъ ли качества на слуга? Какъ ще познаемъ, че единъ художникъ е добъръ? — Ще разгледаме работата му, ще го накараме да нарисува една картина и слѣдъ като я нарисува, ще се произнесемъ дали е добра или лоша. Когато кажемъ за нѣкого, че е музикантъ, произнасяме се, че е такъвъ, само слѣдъ като сме го чули да свири, и въ свиренето му има пълна хармония. Така постѫпваме въ всички случаи, когато даваме прѣцѣнка за нѣщо. Напримѣръ женитѣ казватъ: “Мѫжетѣ трѣбва да се поправятъ.” — Не, женитѣ трѣбва да се поправятъ. Мѫжетѣ казватъ: “Женитѣ трѣбва да се поправятъ.” — Не, мѫжетѣ да се поправятъ.” Ще кажете: “Кой по-напредъ трѣбва да се поправи?” — Който се надпрѣвари да стане слуга. Жената, като излѣзе отъ реброто на мѫжа си и като видѣ, че нѣма много знания, пожела да има такива и затова продаде своята честь. За голѣмство тя продаде честьта си въ рая, и то само за една ябълка. Вие ще се оправдавате и ще казвате: “Ама тя била излъгана” и т.н. Не, първата ваша майка, тази първа кокона въ рая бѣше господарка тамъ и не бѣше научила закона на слугуването. Въ първоначалния езикъ думата “Ева” значи наука за малкитѣ величини. Господъ й бѣше опрѣдѣлилъ да изучава науката за малкитѣ величини, но тя не бѣше доволна и каза, че ще учи голѣмитѣ величини и ще покаже на този хаплю, отъ когото е направена, че не стои по-долу отъ него. Но и двамата излѣзоха отъ рая. Вие сте женени, азъ не съмъ, но ще ви кажа какво е вашето състояние, слѣдъ като се ожените. Оженатъ се млади, и слѣдъ една недѣля всѣки отъ тѣхъ иска да бѫде господаръ и казватъ: “А да видимъ сега кой пѣтелъ ще пропѣе.” Нахокватъ се и започватъ помежду имъ психологически юмруци. Слѣдъ това започва примиряване, той иска извинение, тя сѫщо. Прощаватъ се. Мине малко врѣме, пакъ се скарватъ. Нѣма миръ мѣжду тѣхъ. Защо? — Защото и двамата искатъ да бѫдатъ господари въ кѫщата. Жената казва: “Какъ, при майка си бѣхъ слугиня, а тукъ искамъ да бѫда господарка.” Не, тази жена именно при майка си е била господарка; майката и бащата работятъ, а тя господарува. А сега тукъ, при мѫжа си, ще бѫде слугиня. Затова женитѣ, като се оженатъ, ще трѣбва да плюятъ на рѫцѣтѣ си, да се запретнатъ и да кажатъ: “Ела, Господи, на помощь, ще бѫда тукъ слугиня и започвамъ работа.” Сѫщото да кажатъ и мѫжетѣ. Азъ искамъ и вие, като ученици на окултната школа, да си плюете на рѫцѣтѣ, тъй както и азъ съмъ плюлъ на рѫцѣтѣ си, и да бѫдемъ всички слуги на Господа. Слугата не трѣбва нито да прѣувеличава, нито да намалява нѣщата, които господарьтъ му е повѣрилъ. Като утѣшавашъ нѣкой твой братъ, кажи му: “Братко, азъ зная защо си нещастенъ, не си научилъ закона на слугуването, а искашъ да бѫдешъ господарь.” Като утѣшавашъ сестра си, кажи й: “Сестро, ти си нещастна, защото не си научила закона на слугуването, а искашъ да бѫдешъ господарка.” Слугуване трѣбва, но не наложително, а доброволно. Ако постѫпвате така, 95% отъ нещастията ви ще се прѣмахнатъ. Този великъ законъ на слугуването се състои въ слѣдното: когато ние духовно възприемемъ да носимъ любовьта и всичко да принасяме съ любовь, Господъ идва въ насъ. Любовьта е съзнателна, тя прониква навсѣкѫдѣ, тя ще започне да ти говори, тя е Богъ. Азъ не ви говоря, за да ви утѣшавамъ, но вие може да направите опитъ и да провѣрите това. Отворете сърдцето си и турете вѫтрѣ любовьта, и Господъ ще започне да ви говори тъй ясно, както никога не ви е говорилъ. Той ще ти каже: “Ето какъ ще стане тази работа; тъй направи; ето какъ се слугува.” Прѣдстави си, че ти вървишъ въ Христовия пѫть и видишъ, че нѣкой богатъ човѣкъ раздава имането си и започва да слугува на човѣчеството. Ти казвашъ: “Господи, ето единъ човѣкъ отъ добритѣ слуги.” Направи и ти сѫщото, бѫди и ти слуга на човѣчеството, щомъ харесвашъ дѣлата му. Азъ не говоря за материалното, но за това, което имате вѫтрѣ въ вашия умъ, въ вашето сърдце и воля; всичко това трѣбва да туримъ въ Царството Божие, въ това ново дѣло, което Господъ носи въ свѣта, за да изпълнимъ благата Му воля. Именно като слуги ние нѣма да напуснемъ положението си, нѣма да мислимъ дѣ сме; дѣто и да сме, все едно ще ни бѫде. Каква разлика има между единъ слуга, разсиленъ при нѣкое министерство, и единъ слуга при нѣкой земледѣлецъ? Кой отъ тѣзи двамата слуги е при по-добро положение? Азъ бихъ прѣдпочелъ да съмъ слуга на нивата или въ нѣкоя градина, защото въздухътъ тамъ е чистъ. И тъй, ангелитѣ и светиитѣ сѫ първитѣ слуги. Тѣ не сѫ облѣчени съ мантии, съ великолѣпни одежди, но тѣ сѫ най-добритѣ работници. Тѣзи ангели ще намѣрите между ученитѣ мѫже и жени, ще ги намѣрите между всички хора, които утѣшаватъ нещастнитѣ и имъ казватъ: “Не бойте се, Господъ е между васъ, Той ще ви успокои.” Тѣ ги утѣшаватъ, а Господъ имъ казва: “Азъ съмъ тукъ, азъ ще уредя работата.” Единственото нѣщо, което прави Господъ сега, е, че изпѫжда господаритѣ навънъ, т.е. не ги изпѫжда отъ свѣта, а имъ казва: “Вие си стойте, не се бъркайте въ нищо, ние ще ви нахранимъ.” Той ще имъ даде една голѣма трапеза, ще имъ даде легенъ съ вода да се измиятъ, ще имъ изчисти обущата, ще имъ наготви и ще ги пита: “Готови ли сте сега за трапезата?”. Тъй гласи новото учение. И тъй, слугитѣ нѣма да изгонятъ господаритѣ, а ще имъ кажатъ: “Братя, вие като господари ще стоите на стола, а ние като слуги ще ви прислужваме.” Това е учението, което Христосъ иска за васъ. И днесъ вече Христосъ иде, но не за господаритѣ на този свѣтъ, а за слугитѣ. Той като дойде, нѣма да пита дѣ сѫ учителитѣ, свещеницитѣ, владицитѣ, господаритѣ, а ще пита дѣ сѫ ученицитѣ на новото учение, слугитѣ. На първитѣ ще даде филони, корони и ще ги постави отвънъ, въ приемната стая. И тъй, щомъ си господаръ, щомъ си владика, проповѣдникъ или нѣкое голѣмо величие, ще останешь въ приемната стая, а щомъ си ученикъ, щомъ си слуга, ще бѫдешъ при Господа. Тази мисъль ще схващате право и ако мислите така, ще разрѣшитѣ този въпросъ ребромъ. Идната година като дойдете, да не питате вече какъ ще се оправи тази работа. Този е единствениятъ пѫть, по който ще може да се оправи, другъ пѫть нѣма. Този е законътъ, който Христосъ е положилъ въ свѣта. Майкитѣ отъ хиляди години сѫ започнали да прилагатъ този законъ. Добрѣ започва всѣка майка. А нѣкои казватъ: “Тежка е тази работа, до сега сме били слуги и за въ бѫдеще пакъ ще слугуваме.” Станете господари! И за господари има мѣста, и то почетни мѣста има за тѣхъ. За господаритѣ има опрѣдѣлени портфейли като за министри и се назначаватъ с указъ, а за слугитѣ нѣма никакво назначение. На господаритѣ ще плащаме, а на слугитѣ нѣма да плащаме нищо, но за тѣхъ има другъ единъ законъ: всѣки, който слугува, ще му дадемъ една цѣлувка. А за господаритѣ ще кажемъ: “Добрѣ дошли, господа, заповѣдайте, вие сте отъ високо произхождение, богатъ, ученъ човѣкъ сте, философъ, вие заслужавате нашитѣ почитания, уважения, но не и цѣлувка.” На слугата ще кажемъ: “Братко, ти си отъ низко произхождение, заповѣдай една цѣлувка.” И тъй, двѣ положения раздава Христосъ: на богатия и отъ високо произхождение човѣкъ — пари, а на слугата и отъ низко произхождение човѣкъ — една цѣлувка. Не се отчайвайте! Който иска пари, господарь да стане, а който иска да работи безъ пари, слуга да стане! Комуто е дотегналъ живота и иска господарь да стане, да заповѣда на стола, а който не иска да почива, слуга да стане. Това сѫ принципи, които можете да приложите буквално. Като се срѣщнете, надпрѣварвайте се да си отдавате почитъ единъ на другъ; на такава велика работа обаче е способенъ само слугата. Сегашнитѣ дѣца азъ считамъ господари. Майката кара дѣтето си да се рѫкува, да цѣлува рѫка нѣкому, а то не иска, мръщи се. Майката казва: “Моето ангелче!”. Какъвъ старъ господарь е то! Нѣкои дѣца често си надуватъ устата, бузитѣ, а родителитѣ имъ ме питатъ защо правятъ така. На родителитѣ нищо не казвамъ, но въ себе си мисля: Старъ господарь е това дѣте. Това дѣте, като се надува, казва: “Голѣмъ съмъ азъ, имайте за мене по-голѣмо мнѣние!”. Такива погрѣшки има и въ духовнитѣ сестри. Нѣкои отъ тѣхъ, за да покажатъ, че не сѫ слуги и че много знаятъ, надуватъ се. И мѫжетѣ сѫщо се надуватъ. Самото надуване е една негативна мисъль. Щомъ започнешъ да се надувашъ, ти си негативенъ, ти мислишъ, че нѣмашъ това, което трѣбва да имашъ и започвашъ да се демагнетизирвашъ. За какво има да се надуваме? Ако у мене живѣе любовьта, по-хубаво нѣщо отъ това може ли да има? Що е любовьта? Любовьта е Господъ, а Него търси цѣлъ свѣтъ. И тъй, ние трѣбва да възприемемъ въ себе си любовьта, този живъ Господъ, и да Му станемъ слуги или да служимъ заедно съ Него. Така ще се научимъ на това велико изкуство да се обичаме, но не може да има обичъ, безъ да се научимъ да слугуваме. Онзи, на когото искашъ да слугувашъ, не трѣбва да гледашъ грѣшкитѣ му — правй се, че не ги виждашь и ще го обичашъ. Любовьта е като водата и тя казва: “Нищо, ти влѣзе при мене малко нечистъ, но като постоишъ малко въ тази вода, ще се изчистишъ.” Казватъ за нѣкого: “Не го ли виждате колко е нечистъ?”. Нищо, водата като дойде, той ще попадне въ нея, ще постои малко и полека-лека тя ще го изчисти. Не считайте никого за неизправимъ, защото въ Божията любовъ всичко е чисто, стига да имаме търпѣние. Срѣщна ли ви надути, ще зная, че сте господари, не сте ли надути — слуги сте. Нѣкои казватъ: “Дотегна ми вече да слушамъ какво нѣщо е любовьта.” А, тогава не си разбралъ какво нѣщо е любовъ. Въ свѣта има 35 000 000 начини, по които може да се опрѣдѣля и произнася любовьта. Нѣкои отъ тѣзи начини ще ви покажа. Когато се произнася думата “любовъ”, трѣбва съ всичкия си умъ и съ всичкото си сърдце да проникнемъ и обхванемъ всичко, трѣбва да се научимъ да произнасяме правилно тоноветѣ. Щомъ се научимъ да пѣемъ правилно, хората ще ни харесатъ, но когато пѣемъ и мислимъ какво ли впечатление правимъ, съзнанието се раздвоява. Слѣдователно, когато любите, извадете навънъ всѣко съмнѣние; когото и да любите, той заслужава вашата любовь, защото вие любите Божествената душа въ него. Никога не казвайте: “Съжалявамъ, че го обичахъ.” Съ това вие нищо не сте изгубили, а и вие, и той сте спечелили. Ще направя едно сравнение, отъ което ще видите каква трѣбва да бѫде вашата любовъ. Да допуснемъ, че любовьта прѣдставя Божественъ огънь, въ който се разтопяват всички материали. Вие ми казвате: “Азъ имамъ този Божественъ огънъ въ себе си.” Азъ започвамъ да опитвамъ. Донасямъ една сламка и я поставямъ въ огъня — тя изгаря. Хубаво. Поставямъ една клечица — и тя изгаря. Поставямъ олово — то се топи и изгаря. Поставямъ желѣзо, сребро, злато — не се топятъ. Казвате: “Моята любовъ е Божествена.” Ако е Божествена, тя щѣше да разтопи всичко въ себе си. Любовъ, която не може да топи и изпарява желѣзото, не е любовъ; любовъ, която не може да топи и изпарява среброто и златото, не е любовъ. Божествената любовъ трѣбва да стопи и изпари всички мисли и желания, които сѫ направени отъ желѣзо, сребро и злато. Това е учението за слугуването. Ако нашата любовъ може да стопи желѣзото, среброто, златото, ние ще бѫдемъ носители на новото учение. А кой огънъ може да топи тѣзи мѫчнотопими метали? — Само огъньтъ на слугата. Огъньтъ на господаря не може да стопи желѣзото, среброто и златото. Слугата нѣма пари, бѣденъ е. Защо? — Защото подъ неговия огънъ всичко се топи и изпарява. Че какъ ще се задържатъ при този огънъ парите? При този огънъ всички мисли и желания отъ желѣзната категория ще изчезнатъ и ние ще бѫдемъ готови да служимъ на Господа. Азъ имамъ добро мнѣние за слугитѣ. И тъй, дадохъ ви единъ методъ какъ да се лѣкувате. Ако ти е тежко на сърдцето, много желѣзо имашъ; ако не си доволенъ отъ живота си, много злато имашъ; ако мислишъ, че нѣмашъ знания, много сребро имашъ. Ще кажете: “Какъ тъй?” — Дайте нѣкому единъ левъ. Първо той ще бѫде доволенъ отъ него, но послѣ ще поиска да има два лева, слѣдъ това три, четири, петъ, шестъ лева и т.н., докато прѣзъ цѣлата година ще трупа, трупа, и ще замяза на натоварено животно. Като се върнете при Баща си на онзи свѣтъ, знаете ли какво ще ви каже Той? Той ще каже: “Повикайте моя синъ-господарь! Е, синко, какво прави на земята? Събираше златни монети, разбогатѣваше, нали? Турете този мой синъ на стола, той е благородникъ. Повикайте сега моя синъ-слуга”, казва Господъ. Влиза слугата. Господъ го пита: “Какво прави на земята?” — "Е, Татко, всичко изпохарчихъ, колкото злато и сребро ми даде, всичко изядохъ и похарчихъ." Бащата казва: “Доведете ми най-хубавото теле, да ядемъ и да се веселимъ.” Тогава дохожда онзи синъ отъ нивата и като вижда такова угощение, казва: “Какъ така, азъ цѣлъ день работя на нивата, а за този се правятъ такива угощения!”. Надува се, разсърдва се. Бащата казва: “Азъ за този, бѣдния си синъ, само едно теле заклахъ.” Така стои разрѣшението на въпроса. Този, който е слуга, за него само едно теле ще заколятъ и ще яде, а на брата-господаръ ще има кѫща, ниви, пари. Братътъ-господаръ казва: “Да знаете, че азъ съмъ господаръ.” Малкиять братъ-слуга казва: “Тъй, братко, каквото кажешъ, тъй ще стане.” И тъй, сега Христосъ се обръща къмъ всички ви и казва: “Вие, мои братя-господари, които работите на нивата, и вие, мои братя-слуги, които сте изяли всичко и се връщате при Баща си, готови ли сте да носите моето учение?”. Азъ вѣрвамъ, че мнозина отъ васъ сѫ готови, но прѣстанāте вече да се надувате. Казватъ за нѣкого: “Хлътнало му е тукъ лицето.” — Да. А послѣ се надуе. Е, да, гайдичка е това. И тъй, за въ бѫдеще господаритѣ ще бѫдатъ гайди, а слугитѣ ще бѫдатъ играчи наоколо. Богатиятъ, господарьтъ ще свири съ гайдата виу-виу, виу-виу, а слугата ще скача: тропъ, тропъ, тропъ, тропъ. Тъй ще се оправи свѣтьтъ. И слугитѣ, и господаритѣ ще бѫдатъ на мѣстото си. Това е фигура. И тъй, въ новото учение и за господаритѣ, и за слугитѣ ще има мѣсто. Ако си господаръ — гайда ще бѫдешъ, ако си слуга хоро ще играешъ. Хоро ще се играятъ, ще се въртятъ, и така свѣтъть ще върви. Въ васъ обаче, не ще така да бѫде; но който иска да бѫде голѣмецъ между васъ, нека бѫде слуга вамъ. Онова, което не засегнахъ сега, вие сами ще си го разрѣшите прѣзъ годината. (Бесѣда, държана на 24 августъ, вторникъ, 8 ч. сутриньта.)
  5. От книгата "Беседи, обяснения и упѫтвания отъ Учителя, дадени прѣзъ 1920 г. въ Търново", Пъво издание, 1920 г. Второ издание, 1996 г. (по първото от 1920г., стар правопис), Издателство "Бяло Братство", София., Книгата за теглене PDF - първо издание, 1920 г. Книгата за теглене PDF - второ издание, 1996 г. Трето издание-Благоевград Съдържание 11.30 ч. сутриньта Работа върху чистотата и самообладанието Четиритѣ картини, които виждате тукъ (I, II, III, IV) изразяватъ закона на самообладанието. Този законъ дѣйствува само чрѣзъ ума. Значи чрѣзъ ума човѣкъ може да се самообладава, затова неговитѣ мисли трѣбва да бѫдатъ хармонични. При прилагане закона на самообладанието, първото нѣщо, което трѣбва да знаете, е, че въ душата на човѣка се коренятъ три велики сили, които Богъ е вложилъ, и които никой не може да й вземе. Това се изразява въ първата картина (триѫгълникътъ съ крѫга въ срѣдата). Крѫгътъ има три цвѣта. Външната виолетова краска означава онази потенциална Божествена сила на душата да се прояви. Втората зелена краска означава силата й да се развива, да расте. Третата портокалена краска означава силата й да се индивидуализира. Такива души се наричатъ кристални. Не мислете, че тѣзи души сѫ горѣ. Такива души има въ плътъ между всички народи на земята. Когато въ единъ народъ има нѣколко такива души, тѣ сѫ неговиятъ идеалъ, тѣ го създаватъ, тѣ сѫ душитѣ, които се покоятъ въ Бога. Втората картина (тритѣ крѫга съ триѫгълникъ въ срѣдата) означава свѣтящитѣ души. Тази свѣтлина е присѫща на самия човѣкъ и никой не може да му я отнеме. Никой не може да изгаси свѣтлината, която имате, освѣнъ вие сами. Ако свѣтлината ви нѣкога изгасне, знайте, че вие сами сте причина за това, а не другъ. Тъй казва Окултната школа на Бѣлото братство. Третата картина (тритѣ прѣплетени крѫга и двата триѫгълника въ срѣдата) означава души на хората на сѣнкитѣ, които потъватъ, но не се давятъ. Тѣ сѫ сегашнитѣ хора, въ които и доброто, и злото е прѣплетено. Духътъ обича да се гмурка въ материята. Шестоѫгълникътъ показва, че духътъ се гурналъ въ материята. Не се бойте отъ никаква катастрофа, духа ви никой не може да спъне, той ще излѣзе. Усъмните ли се, оставате на дъното, смъртьта дохожда. Въ окултната школа не се позволява никакво съмнение въ душитѣ и въ сърдцата на ученицитѣ. Загнѣзди ли се съмнение въ душитѣ и въ сърдцата ви, то е отрова, която ще ви разруши. А само Богъ е животъ и свѣтлина. Тамъ, дѣто има животъ и свѣтлина, тамъ е и Богъ. Тамъ, дѣто нѣма животъ и свѣтлина, тамъ Богъ не е, затова тамъ има и страдания. А дѣто има страдания, има и мѫчения. Сега, да не се боите отъ тѣзи състояния. Ако вървите по Божествения пѫть, вашиятъ духъ е като онзи майсторъ плувецъ, който, като знае да се гмурне вѫтрѣ въ свѣта, ще знае и какъ да излѣзе. Но ако вие се уплашите, ще спѫнете духа си и той ще остане долу подъ вълнитѣ. Вѣрвайте, че духътъ ви, който се гурка долу подъ вълнитѣ, ще побѣди. Като ученици тъй трѣбва да мислите и тогава ще вървите право по отѫпкания пѫть. Значи силата, която имате, никой не ще може да ви отнеме; свѣтлината, която имате, никой не ще може да изгаси и духа, който имате, никой не ще го побѣди. Като вървите по този пѫть, никаква сила не ще бѫде въ състояние да ви отбие отъ него. И тъй, ще знаете, че всичко, което става, не ви го причинява никой другъ, освѣнъ вие сами. Никакво съмнение. Усъмни ли се нѣкой, бѣлитѣ братя нѣма да му помагать. Четвъртата картина показва истинския методъ, по който човѣкъ може да се развива, т.е. пѫтя на неговата еволюция. Когато рѣшите да живѣете по Бога, щомъ излѣзете отъ Божествената душа като мѫже и жени, ще ви срѣщнатъ сродни на васъ души, които ще внесатъ у васъ потикъ, сила и стремежъ въ свѣта и горѣ (Учительть показва върха на срѣдния триыгълникъ) ще се слѣятъ. Тогава човѣкъ завършва своята еволюция. Ако се усъмните въ пѫтя, който слѣдвате, нѣма да се срѣщнете съ сродната вамъ душа и животътъ за васъ изгубва смисъль. Тѣзи четири картини трѣбва да ги помните, за да бѫдете ученици на Бѣлата окултна школа. Тѣ сѫ единъ методъ за самообладание на ума, затова прѣзъ годината ще изучите аритметиката, математиката и геометрията. Това е единъ отъ добритѣ методи за концентриране на ума. Сега ще ви покажа една жива картина. Ще гледате само отъ вратата, вѫтрѣ не бива да влизате, защото изпаренията на тѣлата ви ще нарушатъ трептенията на свѣтлината й. Тамъ ще влѣзете само съ сърдцето си, а не и съ ума си. Ще направите разлика между свѣтлината въ тази стая и свѣтлината, която ще видите около живата картина. Свѣтлината, която ще видите тамъ, е фиксирана, нѣма никакво движение. Ние обичаме чистото и възвишеното. То е стремежъ на душата. Ако запомните свѣтлината, която ще видите, ще ви бѫде помощъ и потикъ въ живота. Ще влизате само по шестъ души и ще стоите по двѣ минути. Слѣдъ изреждането на всички, Учительтъ продължи: Този образъ, който видѣхте, се нарича образъ на дванадесетьтѣ добродѣтели. Свѣтлината е произведена по единъ простъ, обикновенъ начинъ, но енергията е окултна, трансформира се по извѣстни закони. Тамъ става бързо движение, бързо вибриране на свѣтлината, затова и трептенията Ă не се забѣлѣзватъ. Ако вибрациитѣ сѫ слаби, ще забѣлѣжите, че се отдѣля димъ. Тази свѣтлина едно врѣме е горѣла у васъ — нѣкога ще си спомните това. Седемьтѣ свѣтлини сѫ седемьтѣ Духове, които стоятъ около Божия прѣстолъ, седемьтѣ Божествени пламъци на душата. Гледайте да остане въ ума ви тази приятна чистота и свѣтлина на живата картина. Когато свѣтлината дойде у човѣка до положението да не трепти, тогава тя е приятна; когато у васъ се зароди тази свѣтлина, нѣма да се колебаете. Тази картина е свързана съ четиритѣ полета на козмоса. Много тихо изказано: тази картина е свързана съ рая. Свѣтлината на тази жива картина дѣйствува успокоително на душата, повдига човѣка. Тя пада по извѣстни закони подъ разни ѫгли. Като поставите въ ума и сърцето си картинитѣ, които видѣхте тукъ, нищо нѣма да бѫде въ състояние да ви разколебае. Въ Писанието се казва: “Направ й тъй, както си видѣлъ.” Павелъ, който трѣбваше да организира християнската църква, биде заведенъ въ третото небе и по това, което видѣ тамъ, започна да учи хората. И сега има различни начини за виждане. Трѣбва да видишъ, да прочетешъ нѣщата, но необходимо е още да ги разберешь и да знаешъ какъ да ги прѣвърнешъ, за да станатъ сила въ душата ти. Сега сѫ нужни сърдца. Мнозина отъ васъ сте изгубили сърдцата си. Знаете ли какъ? — Когато нѣкой отбие вадичката на водата ви, сърдцето ви започва да се прѣсушава и вие ставате недоволни. Какво ви трѣбва? — Да пуснете вадичката си, за да протече вода вѫтрѣ въ сърдцето ви. Знанията безъ Божията любовъ правятъ свѣта тягостенъ. Много учения, това сѫ изтезания на плътьта. Нали Соломонъ е изучавалъ много нѣща, но видѣлъ, че животътъ безъ любовъ, макаръ и съ много знания, е нищо. Колкото повече знаешъ, толкова повече ще страдашъ. Сѫщото положение ще намѣрите въ свѣта. Тръгнешъ съ празна торба въ свѣта, единъ гладенъ, другъ гладенъ, и ти сѫжалявашъ, че не можешъ да имъ помогнешъ. Каква полза отъ това, че на гърба ти виси торба? Празна ти е торбата! Но ако торбата ти е пълна, ще дадешъ на единъ гладенъ, на втори и ще ги задоволишъ. Това е Божията любовъ, това е Живиятъ хлѣбъ. Така се подразбира Божията любовъ, проявена на земята. Между васъ, вѫтрѣ въ душитѣ ви, трѣбва да се въдвори абсолютна хармония. Съ това ще се занимавате тази година. Нѣма да спрѣгате глагола “не мога”. Вие спрѣгате ту “мога”, ту “не мога”, ту “искам”, ту “не искам”. Като пѫтувахъ отъ София за Търново, въ трена имаше единъ младежъ, който пушеше много тютюнъ. Питамъ го: "Можешъ ли се отказа отъ тютюна?" — "Мога, имамъ воля, но не искамъ". Продължаваме пѫтя си. Слѣдъ малко той казва: “Ще видите, че въ 24 часа азъ ще се откажа да пуша и до сутриньта нѣма да пуша никакъ.” Други двама младежи се наеха да го контролиратъ. Та и вие сега, хвърлете табакерата! Едни отъ васъ ще могатъ да възстановятъ помежду си пълна хармония за 24 ч., други за два дни, трети за повече, а нѣкои за цѣла година. Богъ е единъ, Той е и като майка, и като баща, и като братъ, а ти си четвъртото лице. И тъй, Богъ е като Любовъ, като Мѫдростъ и като Истина. И надъ всичко това православнитѣ казватъ: “Вънъ отъ православната църква нѣма спасение.” Никаква православна църква! Азъ казвамъ: Вънъ отъ Бога нѣма никакво спасение! Богъ е спасението въ свѣта. Бащата и майката трѣбва да иматъ благо лице. Навѫсятъ ли се, дѣтето познава, тегли се; усмихнатъ ли му се, то се разполага. Човѣкъ трѣбва да бѫде съ такова лице, каквото е и сърдцето му. Тъй гласи великата окултна школа. За да видите една Божествена картина, трѣбва да разбирате хубавитѣ картини на слънцето, за което е нужно да го наблюдавате съ години. Тя е съчетание на облаци и свѣтлини. Тѣзи картини вдъхватъ у човѣка нѣщо велико, затова при бѫдещото възпитание трѣбва да измѣните начина и формитѣ. Формитѣ сѫ създадени отъ Бога, а ние ги изопачаваме. Да не разваляме това, което Богъ е направилъ. Голѣмо благословение е да видишъ една отворена душа. Това е правото учение — никакво съмнѣние, никакво колебание. Туй, което имате въ себе си, е Божествено. Усъмните ли се, замѣствате Божественото съ човѣшкото. Не мислете, че пѫтьтъ на единъ добъръ човѣкъ е постланъ съ рози. Ако едни го обичатъ, други го мразятъ. На земята тъй е за сега. Тежката карма на хората прѣдизвиква и противоположни реакции. Щомъ прѣдизвикате въ ума си картината — триѫгълника съ крѫга въ срѣдата, бѣлитѣ братя ще ви познаятъ. Тѣ сѫ тукъ. Равностранниятъ триѫгълникъ е основа на Бѣлото братство и затова първиятъ триѫгълникъ въ геометрията е равностранниятъ. Господъ не обича никакво съмнѣние. Онзи, който се съмнѣва, колебае, нѣма успѣхъ. Въ Писанието се казва: “Двоеумниятъ човѣкъ е непостояненъ въ всичкитѣ си пѫтища.” Божествениять пѫтъ е единъ. За да разберете вѫтрѣшния смисълъ на нѣщата, изискватъ се условия. Напримѣръ какъ ще познаете цѣнностьта на хлѣба? Ако нѣкой гладува 5-6 дни въ пустинята и послѣ му дадатъ 100 гр. хлѣбъ и една чаша вода, той ще каже: “Сега разбрахъ цѣната на хлѣба.” Отъ васъ се изисква абсолютна чистота на сърдцето! Въ стаята, дѣто е живата картина, ако влѣзе нечистъ човѣкъ, ще получи ударъ, а ако е чистъ, ще излѣзе подмладенъ. Здравитѣ хора изпитватъ приятностъ отъ слънцето, а болнитѣ — получаватъ ударъ. Противодѣйствието на свѣтлината произвежда слънчевъ ударъ. Онѣзи хора, които не сѫ готови за духовенъ животъ, се ожесточаватъ. А почне ли човѣкъ да живѣе въ сѣнка, става като молецъ, като бухалъ. Законитѣ на Божествения свѣтъ сѫ: въ бѫдеще трѣбва да ходите по принципи, а не по закони. Въ законитѣ има противорѣчия. Божествениятъ свѣтъ се изявява по принципи, ангелскиятъ — по закони, а човѣшкиятъ — по факти. Напримѣръ еди-кой си направилъ прѣстѫпление, това е фактъ, а законътъ е: наказватъ го за това прѣстѫпление. Съединяваме фактитѣ съ законитѣ. Тогава има връзка. Когато направишъ добро, никой не те похвалява. Вие изучавате законитѣ на ангелитѣ само въ негативна смисълъ, затова не успѣвате. А въ бѫдеще ще изучаваме само законитѣ за доброто — потикъ ще се даде. Въ окултната школа ще има правосѫдие на добритѣ хора. За въ бѫдеще ще унищожимъ сѫденето на грѣшнитѣ, а ще сѫдимъ праведнитѣ, нѣма да наказваме, а ще възнаграждаваме. Въ окултната школа сѫ новитѣ закони на бѫдещето общество. Ние носимъ новото въ свѣта. Ще имаме сѫдии, прокурори, стражари само за добритѣ хора, а сегашното съдопроизводство ще го напуснемъ. Ще питаме: “За какво ти е дѣлото?” — За прѣстѫпление. — “Не се занимаваме съ такива дѣла.” Ако е за добро, ще те защищаваме. Тѣзи сѫ новитѣ мисли, които ще анализираме за въ бѫдеще. Сега ще гледате да ходите по пѫтя на бѣлитѣ братя. Тѣ ще ви срѣщатъ на всѣка стѫпка, ще ви помагатъ прѣзъ цѣлата година и ще ви сѫдѣйствуват. Ако не ходите по този, новия пѫть, ще тѫпчите стария пѫтъ. Трѣбва да имате вѣра въ мѫдростьта и въ любовьта. Ако вашата душа е свързана съ причинния свѣтъ, дѣто сѫществуватъ принципитѣ, тамъ хората ще може да се обединятъ. Тамъ, дѣто има закони, нѣма едногласие; дѣто има принципи, разногласията изчезватъ. Гледайте да извършите прѣзъ годината всичко това, които се изисква отъ васъ и бѣлитѣ братя ще ви помагатъ да бѫдете чисти и да се самообладавате, да не мислите, че въ пѫтя, по който вървите, нѣма кой да ви посрѣщне. Всичко ще бѫде тъй, както Богъ е наредилъ. Онѣзи, които вървятъ по Божия пѫть, ще получаватъ всички благословения. (Бесѣда, държана въ горницата.)
  6. От книгата "Беседи, обяснения и упѫтвания отъ Учителя, дадени прѣзъ 1920 г. въ Търново", Пъво издание, 1920 г. Второ издание, 1996 г. (по първото от 1920г., стар правопис), Издателство "Бяло Братство", София., Книгата за теглене PDF - първо издание, 1920 г. Книгата за теглене PDF - второ издание, 1996 г. Трето издание-Благоевград Съдържание 10 ч.сутринъта Гимнастически упражнения I. Издигане двѣтѣ рѫцѣ отъ страна на тѣлото, съ дланитѣ надолу, на височина, равна съ височината на рамѣнѣтѣ. Слѣдъ това дѣсната рѫка се издига бавно нагорѣ, подъ ѫгълъ 45° отъ равнището на рамѣнѣтѣ, а лѣвата се спуща надолу, подъ ѫгълъ 45° отъ равнището на рамѣнѣтѣ и въ такова положение се присѣда долу шесть пѫти, като прѣзъ врѣме на упражнението съсрѣдоточите мисъльта си къмъ прѣдната часть на мозъка. Това упражнение служи за урегулирване прѣдната часть на мозъка. II. Това упражнение е сѫщо както първото, само че се издига лѣвата рѫка нагорѣ подъ ѫгълъ 45° отъ равнището на рамѣнѣтѣ, а дѣсната се спуща надолу подъ сѫщия ѫгълъ, при което се присѣда пакъ шесть пѫти. Прѣзъ врѣме на това упражнение съсрѣдоточавайте мисъльта си къмъ сърдцето. Това упражнение служи за урегулирване на чувствата. III. Изнасяне и двѣтѣ рѫцѣ назадъ съ обърнати длани една срѣщу друга и гребане напрѣдъ, съ присѣдане шесть пѫти. Прѣзъ врѣме на това упражнение съсрѣдоточавайте мисъльта си къмъ гръбначния стълбъ. То служи за урегулирване на гръбначния стълбъ. IV. Издигане лѣвата рѫка нагорѣ и напрѣдъ къмъ изтокъ, а дѣсната надолѣ, въртене на тѣлото около кръста и плаване съ рѫцѣтѣ. И това упражнение се прави шесть пѫти. До като се прави това упражнение, ще съсрѣдоточавате мисъльта си къмъ стомаха. То служи за урегулирване на стомаха. V. Поставяне рѫцѣтѣ на кръста. Закрѣпване тѣлото на лѣвия кракъ, а дѣсниятъ се изнася навънъ, на дѣсно, като се образува съ него бавно полукрѫгъ отъ дѣсно къмъ лѣво — шесть пѫти. Слѣдъ това закрѣпвате тѣлото си здраво на дѣсния кракъ и съ лѣвия правите сѫщото, както и съ дѣсния кракъ, пакъ шестъ пѫти. Прѣзъ врѣме на упражнението съсрѣдоточавате мисъльта си къмъ нервната система. То служи за урегулирване на нервната система. VI. Издигане рѫцѣтѣ на страни, на височина, равна съ височината на рамѣнѣтѣ и бавно издигане нагорѣ, до като се допратъ пръститѣ на двѣтѣ рѫцѣ горѣ. Подигане тѣлото на пръсти и въ това положение бавно присѣдане долу, при което рѫцѣтѣ се прибиратъ край тѣлото. И това упражнение се прави шестъ пѫти. То прѣдставлява завършване на първитѣ петъ упражнения. Нарича се магнетично събличане и обличане: надолу — събличане, нагорѣ — обличане. Забѣлѣжка: Тѣзи упражнения ще правите единъ пѫтъ прѣзъ деня, и то, ако се правятъ сутринъ, е прѣкрасно, на обѣдъ — хубаво, а вѣчеръ — добро. Тѣзи упражнения трѣбва да се правятъ много бавно и правилно, съ добрѣ обтегнати рѫцѣ и крака, ако искате да имате добри резултати. Движението на рѫцѣтѣ е за развитието на сърцето и гѫрдитѣ. Съ съсрѣдоточаването на мисъльта се усилва умътъ. Изпълнението на всички упражнения пъкъ усилва волята. Тѣзи упражнения сѫ едно отъ най-хубавитѣ окултни упражнения; гледайте, обаче, тѣ да не ви станатъ като една примка, а се проникнете отъ тѣхната полза. Считайте, че сте ги знаяли нѣкога, а сега си ги припомняте.
  7. 1920_08_23_1 Работа на ученицитѣ

    От книгата "Беседи, обяснения и упѫтвания отъ Учителя, дадени прѣзъ 1920 г. въ Търново", Пъво издание, 1920 г. Второ издание, 1996 г. (по първото от 1920г., стар правопис), Издателство "Бяло Братство", София., Книгата за теглене PDF - първо издание, 1920 г. Книгата за теглене PDF - второ издание, 1996 г. Трето издание-Благоевград Съдържание Пети день — ПОНЕДЕЛНИКЪ 6 ч. сутринъта 23 августъ Размишления: 1. Добрата молитва. 2. За възрастване на Божественитѣ мисли въ нашитѣ умове. За пробуждане на Божественитѣ чувства въ нашитѣ души. За освобождение отъ всичкитѣ остатъци на нашитѣ минали сѫществувания. За приемане на Божествения животъ. 3. Молитвата на Духа. 4. Пѫтьтъ на живота. 5. Молитва на Царството. 6. Отче нашъ. 8 ч. сутринъта Работа на ученицитѣ Слѣдъ закуската, като прѣдметъ за разисквания прѣзъ този день се дадоха слѣднитѣ въпроси: 1. Какъ се приема храната. 2. Какъ се образува кръвьта. 3. Какъ се създава мисъльта. Прѣзъ тази година всѣки ще си избере единъ отрасълъ отъ живота и ще го изучи всестранно. Напримѣръ нѣкой отъ васъ обича да отглежда пчели, ще изучи подробно живота имъ. Ако иска да държи рефератъ по това, трѣбва да има данни, които да почиватъ на собствени наблюдения и изучавания. Другъ нѣкой напримѣр има волове — да изучи защо у едни очитѣ сѫ единъ цвѣтъ, а у други — другъ цвѣтъ, да изучава всички тѣхни особености и т.н. Трети отъ васъ обича градини — да се заеме да отглежда разни зеленчуци или цвѣтя, да изучи условията, при които най-добрѣ се развиватъ и т.н. Нѣкои отъ васъ може да се заематъ съ изучаването на планинитѣ, рѣкитѣ въ България или съ кометитѣ, съ промѣнитѣ на слънцето — защо нѣкой пѫть е червено, другъ пѫть има другъ цвѣтъ. Който иска, може да се заеме да изучава нѣщо за коситѣ — защо капятъ, защо у едни сѫ дълги, у други кѫси, защо у нѣкои рано побѣлѣватъ и др. Другъ да изучава очитѣ, формата, голѣмината, цвѣта имъ и т.н. Ако не се заемете да изучавате единъ или другъ нѣкой въпросъ всестранно, откѫслечнитѣ познания, които имате по разни въпроси, нѣма да ви ползуватъ. — Може ли още сега да се опрѣдѣли въпросътъ? — Може, и още по-добрѣ ще бѫде. 10 ч.сутринъта
  8. От книгата "Беседи, обяснения и упѫтвания отъ Учителя, дадени прѣзъ 1920 г. въ Търново", Пъво издание, 1920 г. Второ издание, 1996 г. (по първото от 1920г., стар правопис), Издателство "Бяло Братство", София., Книгата за теглене PDF - първо издание, 1920 г. Книгата за теглене PDF - второ издание, 1996 г. Трето издание-Благоевград Съдържание Четвърти день — НЕДѢЛЯ 22 августъ 6 ч. сутринъта 1. Отче нашъ. Размишления: 2. За прѣуспѣването на Царството Божие въ насъ и околонасъ. За изявяване силата Божия чрѣзъ насъ и въ насъ. Да прѣмахне Господъ всички прѣпятствия отъ пѫтя на Своето Царство. 3. Лозинката. 4. Благославяй, душе моя, Господа. 5. Молитвата на Триединния Богъ. 6. Добрата молитва. 7 ч. сутринъта Работа за прѣзъ годината Личната работа, която всѣки отъ васъ ще има прѣзъ тази година, е слѣдната. Ще работите: 1. Върху вашето сърдце. 2. Върху вашия умъ. 3. Върху вашата воля. 4. Върху вашия животъ. 5. Върху вашето здраве. Ще се стремите да бѫдете здрави по тѣло, т.е. да имате такова здраве, което да ви дава разположение. Ще се стремите да придобиете изобилието на живота. Ще работите върху сърдцето си, за да въздигнете въ него всички най-благородни чувства и желания. Ще се стараете да внесете въ ума си най-свѣтлитѣ мисли и ще уякчите волята си, да бѫдете твърди и рѣшителни въ всичкитѣ си добри намѣрения, да вършите Божията воля, безъ да се колебаете. Това е желанието на Господа сега. Ако вие послушате и изпълните Неговия гласъ, Той ще изпрати Духа си прѣзъ годината и ще имате всичкото Негово съдѣйствие. Онѣзи, които се изпрѣчватъ на вашия пѫтъ и ви прѣпятствуватъ, ще изчезнатъ както кѫщния димъ. И тъй: всѣка добра мисълъ, всѣко добро желание, всѣко добро намѣрение и всѣко добро дѣйствие, което проникне въ душата ви, въ сърдцето ви, въ ума ви, вѣрвайте, че иде отъ живия Господъ; дайте му мѣсто и ще имате благословението Му. Черпете тази сила отъ живота тъй, както пчелитѣ събиратъ меда отъ хилядитѣ цвѣтове. Тѣзи трудолюбиви пчелички не се срамуватъ да събиратъ медъ и отъ магарешкия трънъ. Божествениятъ законъ е такъвъ: за добрия човѣкъ всичко е добро, за лошия човѣкъ всичко е лошо. Двѣ мнѣния по това нѣма. Умниятъ и добриятъ човѣкъ, като хване нечиста риза, ще я направи чиста. Какъ? — Вие знаете. Ще свари вода и ще я изпере. А лошиятъ човѣкъ и чиста риза да вземе, ще я направи нечиста. Какъ? — Пакъ знаете какъ. Умниятъ, добриятъ човѣкъ, като вземе неразработена земя, дѣто растатъ тръне и глогове, може да направи отъ нея най-хубавата плодородна нива. А на лошия човѣкъ да дадете и най-хубавата градина, той ще я развали. Сега Господъ ни призовава на Неговата нива, на Неговото лозе. Това лозе е обрасло съ тръне и бодили и ако сме умни и добри, ще го прѣкопаемъ и изчистимъ. Не мислете, че днесъ това лозе не може да се изчисти. Ако работятъ на него умни и добри хора, нѣма да минатъ и десетъ години, това лозе ще процъвти и ще даде своя изобиленъ плодъ. Бѫдете сега смѣли и рѣшителни, трудолюбиви и работливи! Работете не за пари, а за една Божия усмивка! Свършете тъй работата си, та като отидете при Бога, Той да ви даде една усмивка. Божията усмивка да бѫде заплатата ви! Това се отнася до всѣки отъ насъ. Това е материалътъ, върху който ще работите надъ себе си. Само така като работите, ще прѣдставлявате една здрава нишка отъ цѣлия организъмъ. Докато всѣка една нишка е здрава, тѣзи хиляди нишки, събрани на едно мѣсто и прѣплетени добрѣ, образуватъ едно вѫже, което не се кѫса. А когато всѣка нишка е слаба, хилава, то колкото и да е дебело вѫжето, нищо не струва. Понеже всѣки отъ васъ съставлява една нишка, всѣка нишка трѣбва да бѫде здрава. А вие знаете, че вѫжетата сѫ потрѣбни. Напримѣръ, за да минемъ нѣкой мостъ, да впрегнемъ нѣкоя кола, потрѣбни сѫ вѫжета. Нѣкой пѫть употрѣбяватъ вѫжета за бѣсене на хората, но ние нѣма да бѣсимъ никого. Вѫжето — това е символъ на човѣшката вѣра. Когато работите по този начинъ върху себе си, вие вече ще бѫдете подготвени за онази велика Божествена наука, която иде сега въ свѣта. Тази Божествена наука ще разберете само като бѫдете чисти по умъ и сърдце. Тя е сѫществувала отъ хиляди, милиони години. Господъ не прѣдава тѣзи знания по единъ начинъ, а има милиони начини, по които Той ги прѣдава на всѣка душа. Той по знанията на всѣка душа знае до колко може да разбере това, което й дава, затова й дава толкова, колкото е потрѣбно. Христосъ казва: “Като дойде Духътъ на Истината, той ще ви припомни всичко, което е казано отъ самото начало на създаването на свѣта и което Богъ е вложилъ въ него.” Слѣдователно, слушайте този Духъ! Днесъ цѣлия день ще прѣкарате врѣмето си по слѣдния начинъ: ще се разпрѣдѣлите на групи, отдѣлно мѫже и жени; въ всѣка група по 72 души. Ще се пръснете по различни мѣста изъ двора и ще размишлявате върху палещи въпроси отъ домашенъ, общественъ и духовенъ характеръ, за да видите по кой начинъ може да работите най-добрѣ и до какво заключение ще дойдете. Ако при тѣзи разисквания въ ума ви се явятъ нѣкои проекти, ще си ги запишите. Въпроситѣ ще разисквате приятелски и въ най-широка смисълъ, тъй както се проявява животътъ тукъ на земята. Въ групитѣ ще се подбирате по закона на свободата. Това разпрѣдѣление е врѣменно, само за днесъ. 10-12 ч. сутриньта Групитѣ мѫже и жени разискваха върху разни въпроси отъ социаленъ, домашенъ и духовенъ характеръ. Всѣка група разгледа въпроси, които най-много я интересуваха. Тѣзи разисквания се продължиха и слѣдъ обѣдъ.
  9. От книгата "Беседи, обяснения и упѫтвания отъ Учителя, дадени прѣзъ 1920 г. въ Търново", Пъво издание, 1920 г. Второ издание, 1996 г. (по първото от 1920г., стар правопис), Издателство "Бяло Братство", София., Книгата за теглене PDF - първо издание, 1920 г. Книгата за теглене PDF - второ издание, 1996 г. Трето издание-Благоевград Съдържание Трети день — СѪБОТА 6 ч. сутринъта Размишления: 21 августъ 1. Отче нашъ. 2. Да се въдвори Божията правда на земята въ всичката нейна пълнота. Да осѣни първо всички домове. Да вдъхне въ сърцата на вѣрующитѣ Божествената ревность, да я възприематъ въ всичката нейна красота и да я приложатъ въ всичката нейна хубость и пълнота. 3. Благославяй, душе моя, Господа. 4. Пѫтьтъ на живота. 5. Добрата молитва 7 ч. сутринъта Идване и възприемане на Духа Първото условие за единъ ученикъ на окултната школа е да има необоримъ стремежъ, който прѣдъ нищо да не спира. Този стремежъ може да се изопачи, но това е второстепенно нѣщо. Най-първо въ съзнанието на душата си трѣбва да имате единъ великъ стремежъ къмъ Бога. Но какво нѣщо е Богъ? Когато философитѣ искатъ да докажатъ, че Богъ сѫществува, че Той е такъвъ-онакъвъ, тѣ заблуждават хората. Богъ, това е мѣрката на нѣщата. Чрѣзъ Него ние познаваме нѣщата, чрѣзъ Него разбираме живота, чрѣзъ Него възприемаме любовьта, чрѣзъ Него възприемаме истината и мѫдростьта, както и всички други добродѣтели. Изобщо всичко, което се проявява, става чрѣзъ Него. Тъй щото, ти като мислишъ, Богъ е вѫтрѣ въ тебе, чрѣзъ Него мислишъ. Когато чувствувашъ и любишъ, чрѣзъ Него чувствувашъ и любишъ. И слѣдъ всичко това какво друго ще мислишъ за Бога и какво ще Го доказваш? Щомъ се спремъ да мислимъ какво е Той, у насъ изчезва всѣко чувство, всѣка мисълъ и усѣщаме една вѫтрѣшна празнина. Тогава казваме, че животътъ нѣма смисълъ. Имате ли опитностьта, когато започвате да чоплите любовьта на нѣкой вашъ приятель, дали той ви обича или не? Какво изпитвате? Чоплите ли любовьта, тя изчезва. Богъ и любовьта не търпятъ никаква критика, никакво раздвояване. Започне ли човѣкъ да мисли какво е Богъ, изгубва Го. И тъй, споредъ нашия езикъ, ние сме призовани да изучаваме само онова, което произтича, което излиза отъ Бога, което е вънъ отъ Него. Всички проявления на душата вървятъ постепенно. Има много методи за проявяването на нашитѣ мисли и чувства, но това не става безразборно. Наблюдавайте какъ започва развитието си едно малко сѣменце отъ нѣкое цвѣте или отъ нѣкое плодно дърво, като го посѣете въ земята. Явява ли се цвѣтътъ на растението, докато сѣмето не поникне? — Не, изисква се извѣстенъ периодъ отъ врѣме, докато коренчетата се спуснатъ надолу. Коренчетата сѫ нашиятъ материаленъ животъ, нашето тѣло, което първо трѣбва да се прояви. Слѣдъ това въ стремежа на зрънцето става раздвояване, явяватъ се стъбълце и клончета на растението, които постепенно се оформяватъ и отъ вѫтрѣшното битие на това растение се явяватъ пѫпките. Отъ тѣхъ, чрѣзъ едно малко разтваряне, се явява цвѣтътъ, който послѣ се оплодява. Минава извѣстенъ периодъ, плодътъ узрѣва и слѣдъ това пада на земята. Но вие не трѣбва да се спирате. Този процесъ става и въ вашия умъ и сърдце. Прѣдставете си, че този плодъ узрѣва. Какво ще направите съ него? Напримѣръ вашето дѣте плаче. Азъ му давамъ единъ плодъ и то започва да се радва. Защо? — Защото процесътъ на развитието на този плодъ се произвежда въ душата на дѣтето и въ вашата душа. Радостна е майката, радостно е и дѣтето за този плодъ. А слѣдъ това, когато майката благодари, че на дѣтето ѝ е даденъ този плодъ, тази мисълъ отново започва да цъвти и да вързва въ ангелския свѣтъ. Тогава имате една редица на проявления. Знаете ли какво чувствува единъ ангелъ, когато му се даде плодъ отъ негово дѣте или отъ кое и да е дѣтско сърдце? Ще запитате: “Ангелитѣ иматъ ли дѣца?” — Да, вие сте дѣца на ангелите. Вие сте малки ангелчета, като онѣзи малки дѣца, които се зараждатъ въ утробата на майка си. Разбирайте това нѣщо въ прѣносна смисъль. Тази истина не ще я разберете днесъ напълно, но слѣдъ нѣколко милиарда години ще я разберете, но не въ това ѝ обикновено схващане, а въ смисъль какво нѣщо е човѣшкиятъ духъ. Тогава свѣтътъ ще бѫде въ една достѫпна форма, за да ни даде външната страна на тази красота, която ние сега виждаме. Често казвате: “Азъ познавамъ този човѣкъ.” Не, за да познаемъ човѣка, трѣбва да видимъ плода на неговитѣ чувства; за да познаемъ човѣка, трѣбва да видимъ плода на неговитѣ мисли; за да познаемъ човѣка, трѣбва да видимъ плода на неговитѣ дѣйствия. И тъй, чувствата, мислитѣ и дѣйствията сѫ плодове. Понеже вие още не виждате тѣзи плодове, затова въ васъ има едно вѫтрѣшно недоволство. Имайте прѣдъ видъ, че когато разсѫждавате върху природата и искате да се развивате правилно, трѣбва да знаете, че човѣшката душа принадлежи къмъ тайнобрачнитѣ растения и ако нѣкои отъ васъ станатъ явнобрачни, тѣ изгубватъ посоката на живота си. Всѣка ваша мисъль, всѣко ваше желание и дѣйствие трѣбва да се зародятъ въ тайна. Не се ли зародятъ въ тайна, тази ваша мисъль, това ваше желание не е човѣшко. Нѣкой отъ васъ може да възрази: “Ами нали всичко трѣбва да бѫде на явѣ?” — На явѣ трѣбва да бѫде само плодътъ. Цъвтенето трѣбва да става само въ Божествения свѣтъ. Като казвамъ, че всичко трѣбва да става въ тайна, подразбирамъ, че докато една мисъль, желание или дѣйствие се оформи, трѣбва да живѣе въ дълбочината на човѣшката душа и слѣдъ като се оформи, тогава да се прояви въ физическия свѣтъ и да стане явно. Сега вие трѣбва да изучавате Евангелието, Библията и да използувате всички методи, които се срѣщатъ въ живата природа. Разбирайте Христовитѣ мисли и живата природа въ дълбокия имъ смисъль. Напримѣръ, четете въ Евангелието мисъльта, дѣто Христосъ казва: “Ако те съблазнява окото, извадѝ го.”Сегашнитѣ религиозни, учени хора казватъ, че това, което ние говоримъ, било неразбрано. Питамъ: цитираната по-горѣ Христова мисъль разбрана ли е? Ако разберете буквално тази мисъль, трѣбва да извадите едното си око и да останете само съ едно. Като ви попитатъ защо сторихте това, ще отговорите: “Христосъ казва да извадимъ едното си око, ако то ни съблазнява, и ние го извадихме.” Питамъ ви сега: Слѣдъ като сте извадили едното си око и съблазъньта пакъ остане, какво сте спечелили? Това показва, че Христовата мисъль не е добрѣ разбрана. Христосъ казва: “Извадѝ окото си и съблазъньта ще изчезне.” Щомъ извадишъ окото си и съблазъньта не изчезва, значи този методъ, който Христосъ прѣдлага и подразбира, не е употрѣбенъ правилно. Сега азъ турямъ тази Христова мисълъ въ слѣдната форма, прѣвеждамъ я въ третата ѝ степень. Да допуснемъ, че ви поканятъ на гости и ви гощаватъ съ отлична баница, но по незнанието на домакинята брашното било малко покварено, маслото и сиренето сѫщо. Вие се наяждате много добрѣ, а слѣдъ това ви става тежко на корема, започвате да се прѣвивате отъ болки. Казвамъ: "Извадете навънъ тази храна, която ви е съблазнила." Какъ става това? — Чрѣзъ очистителни срѣдства. И изхвърляте я навънъ и казвате: “Слава Богу, олекна ми.” Втори пѫть като ви дадатъ отъ тази баница, казвате: “Тази баница е като първата, не ядвамъ отъ нея.” Ще приведа тази мисъль въ втората ѝ степень. Да допуснемъ, че сте поканени да слушате въ църква или въ салонъ нѣкой знаменить ораторъ, проповедникъ или ученъ. Той е сготвилъ баницата и ви я прѣдлага, а вие си отваряте очитѣ и ушитѣ, възприемате, слушате, но като се върнете дома си, умътъ и сърдцето ви сѫ смутени. Този човѣкъ съ своята бесѣда прѣвърна цѣлия ви животъ и казва, че това, въ което вѣрвате, е празна работа. Послѣ си казвате: “Защо отидохъ да го слушамъ?”. Не е тамъ въпросътъ, че си отишълъ да го слушашъ. Христосъ казва: “Извадѝ окото си.” Какъ? — Като повърнете възприетата мисъль, която ви безпокои. Законътъ, който дѣйствува въ този случай, е слѣдниятъ: човѣкъ, който произвежда смущение въ ума на хората, смущава и своя умъ. Лошиятъ човѣкъ не може да произведе миръ и радость въ умоветѣ и въ сърдцата на хората. Законътъ е сѫщъ и за добрия човѣкъ. Добриятъ, благородниятъ човѣкъ, който е пъленъ съ любовь, не може да произведе въ душитѣ на хората скръбъ и страдания. Слѣдователно доброто произвежда у човѣка добро, злото — зло, истината — истина, т.е. всѣка реалность си има отражение. Тогава какъ ще прѣвърнете една мисъль, която ви е смутила? Веднага ще си кажете: “Истината живѣе въ мене, азъ съмъ опитвалъ нейното влияние.” Всѣко нѣщо, което не дава никакъвъ подйомъ на вашитѣ чувства, мисли и дѣйствия, което не дава потикъ на вашия животъ, оставете го настрана. Всѣко нѣщо, което не ви дава никакъвъ растежъ, което не произвежда Божествено дѣйствие у васъ, оставете го. Павелъ казва другояче: “Ако дойде нѣкой ангелъ отъ небето и ви проповѣдва друго евангелие, не го приемайте.” Щомъ дойде нѣкой да ви проповѣдва за Бога, то значи, че любовьта, която ималъ е Богъ къмъ васъ, и проявленията на тази любовь са ви изоставили. Но Евангелието е наука, която казва, че Божията любовь не се е измѣнила и не се измѣня, тя е всѣкога сѫщата. Вие, обаче, трѣбва да изправите сърдцата и умоветѣ си да не сѫ изкълчени, за да възприемате винаги еднакво Божията любовь. Затова и азъ ви говоря върху този прѣдметъ. Умътъ ви трѣбва да бѫде ясенъ и положителенъ. Какъ? Азъ не искамъ да доказвамъ нѣщата. Онзи, който много доказва, той говори всѣкога криво. Има доказателства, които вървятъ послѣдователно, право, по единъ математически законъ. Когато едно доказателство е вѣрно, машината, която то върти, трѣбва да дѣйствува правилно. Не може ли да стори това, доказателството не е вѣрно. Да допуснемъ, че азъ ви доказвамъ, че 2+2=4. Какво ще придобиете отъ това? Какво подразбирате като ви кажа, че 2+2=4? Това значи, че майката и бащата могатъ да прѣповторятъ себе си само два пѫти: 2x2=4 или 2+2=4. Това значи: майката може да роди или момиче, или момче, нищо повече, трето нѣщо не може да се роди въ дома на родителитѣ. Законътъ може да се повтори само два пѫти. Първиятъ пѫть ще се повтори въ момче, вториятъ пѫть въ момиче и ще произлѣзе числото четири, което показва, че законътъ е вѣренъ. Вие може да дадете друго тълкуване, но какъвъ е смисъльтъ отъ това? Слѣдователно, когато говоримъ за единицата, всѣкога подразбираме първичната причина, която подтиква нѣщата къмъ разумно дѣйствие. И когато кажемъ “Азъ, единниятъ човѣкъ”, “Богъ единний”, трѣбва да разбираме всички причини, които подтикватъ нѣщата къмъ разумность. Когато кажемъ “двѣ”, трѣбва да разбираме онази сила въ свѣта, която строи, която туря всички нѣща въ хармония.Числото двѣ е майката, която ражда, която отглежда. Слѣдователно бащата и майката, като работятъ заедно, ще проявятъ резултата си въ синоветѣ и дъщеритѣ си. Ако ме попитате какво нѣщо е Господъ, ще знаете, че Той е това, което сме и ние. Само чрѣзъ нашия животъ, само чрѣзъ нашитѣ мисли, желания и дѣйствия можемъ да се върнемъ назадъ, за да разберемъ какви сѫ отношенията ни къмъ Бога. Любовьта, която чувствуваме, е Неговата любовь; мислитѣ, които възприемаме, сѫ Негови мисли, създадени отъ милиони, милиони години, но всичко това е само едно малко отражение отъ Божественото, защото не сме въ състояние да го възприемемъ изцѣло. Ако майката би проявила всичката любовъ къмъ дѣтето си, тя би го удушила. Затова при тѣзи условия ние прѣдпочитаме по-малко да ни обича нѣкой, защото ако ни обича много, като ни хване, той ни стиска, докато ни изцѣди. И паякътъ обича мухата, но като я улови, тури смукалото и смучи, смучи, докато я изхвърли навънъ. Паякътъ казва: “Много хубаво, много вкусно нѣщо е направилъ Господъ.” Да, хубаво е за тебе, но не и за мухата. Мухата пъкъ, като намѣри нѣкоя гнила ябълка, туря хобота си на нея и казва: “Много хубаво нѣщо е това.” И при месоядството е така. Всички злини въ свѣта сѫ произлѣзли все отъ тази неразбрана любовь, навсѣкѫдѣ се правятъ опити за любовь. Единъ день, когато започнете да разбирате любовьта другояче, сегашниятъ ви животъ ще се видоизмѣни. А за да стане това видоизмѣнение, трѣбва да възприемете Божествения Духъ. И вие вече сте дошли до фазата да възприемете Божествения Духъ въ вашето свръхсъзнание. Знаете ли какъ се познава кога е дошълъ Божествениятъ Духъ у васъ? Наблюдавали ли сте какъ нѣкоя дъщеря се гнѣви на майка си, на баща си, отговаря имъ, не ги зачита, капризна е, а тѣ се чудятъ какво става съ нея. Но когато започне да се момѣе, когато дойде нейниятъ възлюбенъ, тя става мека не само съ майка си и баща си, но и съ братчетата и сестричетата — не я познаватъ въ кѫщи, тъй много се измѣня! Замине възлюбениятъ ѝ, тя отново става кисела. Родителитѣ, роднинитѣ ѝ казватъ: “Не знаемъ защо Марийка е така кисела.” Казвамъ: Той замина. Всичкото ѝ неразположение произлиза отъ това, че нейното слънце е залѣзло. Утре се яви той на пруста, веднага тя се зарадва, става весела, доволна. Така често и вие казвате: “Нѣщо не сме доволни, не сме разположени.” Това е, защото Духътъ не е у васъ. И тъй, когато ме пита нѣкой защо е неразположенъ, казвамъ: Неразположението произлиза отъ това, че възлюбениятъ ви го нѣма. Знаете ли колко е деликатенъ вашиятъ възлюбенъ? Когато момъкътъ дойде въ кѫщи и види, че момата се сърди на майка си, на баща си, не може да се владѣе, той си излиза навънъ. Сега вие, момитѣ, сте много внимателни, имате такива прѣживѣвания и си казвате: “Да се покажемъ изправни, добри прѣдъ възлюбения си.” Да, но Господъ не обича тѣзи работи, защото тѣ сѫ причина да се появи лицемѣрието. Това сѫ двѣ състояния — състояние на личенъ егоизъмъ и лицемѣрие, които Богъ не обича. Въ васъ трѣбва да се появи алтруизъмътъ, т.е. Божественото. Тѣзи двѣ чувства на алтруизъмъ и егоизъмъ се борятъ въ човѣка. И въ религиозния животъ вие прѣживѣвате тѣзи двѣ състояния. Слѣдователно този, у когото дойде Духътъ, не трѣбва да допуща въ себе си никакви лоши мисли, желания или дѣйствия, никакво раздвояване. Когато дойде Духътъ, Той е този вашъ познатъ, когото душата ви знае и очаква, Той е вашиятъ възлюбенъ. Нѣма да се спирате и питате какво нѣщо е Духътъ. Вие Го познавате. Той е най-красивото, най-изящното, най-мощното нѣщо въ свѣта. Когато дойде Духътъ, на душата израстватъ крилѣ и тя казва: “За мене всичко е възможно.” Замине ли Духътъ, душата казва: “Азъ вече не мога да направя нищо, всичко се свърши.” Затова Христосъ казва: “Безъ мене не може да направите нищо.” Под думитѣ “безъ мене” Христосъ подразбира Божествения Духъ. Затова Христосъ казва: “Въ мене живѣе Отецъ ми и Азъ изпълнявамъ Неговата воля.” Въ тазгодишното събрание ви говоря за Духа, затова не забравяйте слѣдната мисъль: ако нагрубявате майка си, баща си, братчетата, сестричетата си, вашиятъ възлюбенъ скоро ще си замине. За да живѣе по-дълго врѣме у васъ, трѣбва непрѣменно да почитате майка си и баща си. Затова и въ Писанието се казва: "Почитайте майка си и баща си, за да се продължи животътъ ви.” Питате ме защо боледувате. — Духътъ ви е изчезналъ. Като дойде Духъть у васъ, неразположението, болеститѣ изчезватъ. Когато сте кисели, неразположени, ще си кажете истината: "Моять възлюбенъ не е дошълъ.” Вмѣсто думата “Духътъ” употрѣбявайте думата “моятъ възлюбенъ”. Киселъ си, кажи: “Моятъ възлюбенъ го нѣма.” Всѣка мома иска да бѫде харесана. Затова, като дойде момъкътъ, тя се облича хубаво, нарежда се съ панделки, чака. Сѫщиятъ законъ е и по отношение на Духа. Когато дойде Духътъ, трѣбва да бѫдете душевно разположени, да имате благородно разположение на сърдцето и душата си. Това е, което Господъ изисква отъ васъ. Този прѣдметъ, върху който ви говоря, е основа на живота Лошитѣ мисли, лошитѣ желания образуватъ едно мрачно, облачно небе, прѣзъ което не може да се наблюдава слънцето и звѣздитѣ. Слѣдователно вашето вѫтрѣшно небе трѣбва да се изясни, за да виждате дълбочинитѣ на красивия Божественъ свѣтъ. Ако ти дойдатъ какви и да сѫ отрицателни мисли, твоятъ умъ ще спре, защото просторътъ на ума зависи отъ яснотата, прѣзъ която минава човѣшката мисъль. Ограниченъ умъ има само този, у когото има пороци. Човѣкъ безъ пороци има широка душа и безграниченъ умъ. Тѣсногрѫдъ ли е човѣкъ, той има пороци. Онзи, който има широка, благородна душа, той е извадилъ всички пороци навънъ. А това трѣбва всички да направите, защото Господъ иска да сте подобни на Него. Нашиятъ Баща не е тѣсноуменъ, не е тѣсногрѫдъ, Той не е съ свита рѫка, та когато дава, да цѣпи парчетата и затова, когато дава, Той пълни свѣта. Тъй че когато кажемъ, че сме подобни на Бога, трѣбва да сме щедри. Ако имаме широкъ просторъ на мисъльта, мязаме на Бога. Ако можемъ да любимъ всички, мязаме на Бога. Ние ще обичаме всички до толкова, до колкото тѣ заслужаватъ. Онази душа, която е повече развита, съ нея можемъ да говоримъ за по-важни работи. Когато кажемъ, че обичаме всички, то е споредъ степеньта на любовьта, която живѣе у насъ. Любовьта има много степени. Вашата котка може да я погладите малко, да я нахраните, и съ товa ще изразите любовьта си къмъ нея. Съ нея не може да разисквате върху Питагоровата теорема, върху това, че маслото е скѫпо и т.н., защото тя даже и не подозира тѣзи нѣща. Ако имате единъ разуменъ, благороденъ приятель, който е нагласенъ споредъ вашата душа, той изведнъжъ, отъ малко ще разбере вашето положение. Та сега и ние трѣбва да се нагласяваме. Срѣщаме мнозина, който очакватъ да дойде Духътъ, и казватъ: “Ще дойде врѣме, когато Богъ ще изпрати Духа Си.” Щомъ хората подготвятъ сърдцата и умоветѣ си, искатъ да дѣйствуватъ правилно, непрѣменно Божиятъ Духъ ще дойде и ще заговори върху тѣхъ съ огнени езици. Нѣкои казватъ: "Това врѣме е било отдавна, само единъ пѫтъ е слизалъ Духътъ.” Питамъ: Слънцето само единъ пѫтъ ли изгрѣва, само единъ пѫтъ ли залѣзва? То е изгрѣвало и залѣзвало милиони и милиарди пѫти, но вие като не разбирате Божия законъ, казвате, че слизането на Духа е станало въ далечни врѣмена на миналото, въ врѣмето на апостолитѣ. Не, това и сега става, Петдесятницата и сега става. Откакъ Христосъ е възкръсналъ, отъ тогава вече приблизително 2000 пѫти Духътъ е слизалъ и възлизалъ. Въ Писанието се казва, че Духътъ нѣма да се върне, докато не принесе плода си. Божиятъ Духъ всѣка година слиза и ще подигне тѣзи души, които сѫ подготвени, за да станать Негови съработници. А щомъ ги подигне, тѣ иматъ вече широки разбирания, схващатъ правилно свѣта и казватъ: "Сега разбираме Божествения животъ!”. Има хора, които отъ 2000 години не могатъ да разбератъ този животъ. Нѣкои казватъ: "Какъ нѣма да дойде Божиятъ Духъ, та да ни научи!”. Тѣзи хора не разбиратъ дълбокия смисъль. Азъ ви казвамъ: Божиятъ Духъ иде и скоро ще дойде. Вашиятъ възлюбенъ иде и трѣбва да го чакате, той не е нито на единъ километъръ разстояние отъ васъ, не и на половинъ километъръ, а е само на сто духовни метра отъ васъ. Той може да завари нѣкои отъ васъ необлѣчени, да се суетите съ това - онова, какво ще стане, какъ ще се наредятъ работитѣ ви и т.н. Нѣма защо да се тревожите, този свѣтъ е създаденъ за насъ. Кой свѣтъ? — Новиятъ свѣтъ. Стариять свѣтъ си заминава. И ние всички трѣбва да сме подготвени да влѣземъ въ този новъ свѣтъ съ нови мисли, чувства, желания и съ нови похвати. Съ старото трѣбва да се простимъ съвършено. Сега ще ви прѣдамъ една отъ опитноститѣ на Христа: “Това като рече Христосъ, смути се Духътъ Му и каза: “Истина, истина ви казвамъ, че единъ отъ васъ ще ме прѣдаде.” Защо се смути Духътъ на Христа? — Защото единъ отъ Неговитѣ ученици ще Го прѣдаде, значи той ще развали доброто дѣло. Питамъ ви сега: Вие, които сте господари на вашата кѫща, трѣбва ли да оставите този прѣдатель пакъ да смути Духа на Христа? Ние казваме, че Духътъ на Христа се смутилъ, но този Духъ може и сега да се смути. Допуснешъ ли една лоша мисъль, тя е прѣдатель и като стои тази мисъль отвънъ, тя ще смути Духа ти, ще изгубишъ силата си и съ това ще бѫдешъ неспособенъ за работа въ свѣта. Слѣдователно нѣма да допущате никой да смущава вашия Духъ и ще казвате: “Не позволявамъ никому да смущава моя възлюбенъ.” Като четете отъ Стария Завѣтъ книгата “Пѣсень на пѣснитѣ”, тамъ има сѫщо единъ такъвъ пасажъ. И вие трѣбва да създадете сега за Христовия Духъ, за вашия възлюбенъ най-добритѣ условия, при които Той да се прояви и създаде всичко най-добро. Затова Христосъ казва: “Когато дойде Синъ Человѣчески на земята, ще намѣри ли достатъчно вѣра въ хората, за да разбератъ това велико Божествено учение и да отворятъ душитѣ и сърдцата си за този Великъ Духъ, да стори това, което Богъ отъ хиляди години желае да направи?”. И когато вие така отворите сърдцата, умоветѣ и душитѣ си за вашия възлюбенъ, тогава ще се проявяватъ най-добритѣ плодове, скрити въ Бога. Въ Писанието се казва: “Когато излѣя Духа си върху тѣхъ, ще пророчествуватъ, ще иматъ сънища и т.н.”. Казва се още: “Въ послѣднитѣ дни.” Кои сѫ послѣднитѣ дни? — Послѣднитѣ дни сѫ тѣзи, прѣзъ които стариятъ свѣтъ си заминава. Тогава вашитѣ дъщери и синове сънища ще иматъ, ще пророкуватъ и т.н. Тогава и вѣстницитѣ, и учителитѣ, и майкитѣ ще пророкуватъ, но понеже днесъ хората не вѣрватъ въ пророкуване, казватъ: “Това е лъжа, слѣдъ Христа пророци не може да има.” Ако майката пророкува, казватъ, че нейното пророчество не е вѣрно и че днесъ никой не може да пророкува, а това е ставало едно врѣме, когато живѣли пророцитѣ. Азъ казвамъ, че едно врѣме не е имало пророчество, сега има такова. Всички пророци пророкуватъ въ настоящето, а не въ миналото. Казватъ: “Младоженецътъ иде!”. - Азъ не казвамъ “Младоженецътъ иде”, а казвамъ: “Възлюбениятъ иде.” Не мислете, че този възлюбенъ е само единъ. Тѣ сѫ много, и за всѣки отъ васъ ще има по единъ. Това сѫ милиони възвишени духове, които отъ милиони години чакатъ да дойдатъ на земята. Тѣ казватъ: “Чакайте да видимъ тѣзи наши малки братя и сестри, които отъ толкова години сме изпратили на земята, какво сѫ направили досега.” Тѣзи духове сѫ нашитѣ сродни души, нашитѣ възлюбени. Кой братъ или коя сестра не се радва, когато види своята сестра или братъ, съ които не се е срѣщалъ милиони години? Съ какъвъ трепетъ се изпълва нашата душа при една подобна срѣща! И тъй, тѣзи наши братя, които не сѫ идвали отъ милиони години на земята, сега идватъ. Тѣзи братя сѫ на разстояние отъ насъ само сто духовни метра. Ще запитате: “Какъ?” — Тѣ сѫ прѣдъ насъ и надъ насъ. Когато Божествениятъ Духъ дойде, вие ще започнете съ великата Божествена наука и очитѣ на всинца ни ще се отворятъ. Затова се казва въ Писанието: “И отвори умоветѣ имъ, за да разбиратъ Писанието.” Азъ казвамъ: Богъ ще отвćри умоветѣ ви, за да разбирате тази велика написана книга, въ която отъ всѣки листъ ще може да четете написани великитѣ слова. По всѣки листъ, по всѣко клонче на дърветата, по всѣка мушица ще четете и ще ви се даде възможность да разбирате великитѣ тайни, които досега не сте разбрали. Това е великата Божествена книга, която Духътъ ще ви открие, за да станете радостни и щастливи, че можете да четете по нея. Нѣма нищо по-хубаво въ свѣта отъ това, да знаешъ какъ да четешъ отъ тази книга, да знаешъ какъ да ядешъ Божественитѣ плодове. За пояснение на мисъльта си ще направя едно сравнение: прѣдставете си, че прѣдъ васъ има много хубави плодове, но стомахътъ ви е разстроенъ, очитѣ и устата ви сѫ затворени и всички наоколо ви хвалятъ тѣзи плодове. Какво ще бѫде вашето положение? Нѣма по-хубаво нѣщо въ свѣта отъ това, да отворишъ книгата на Божествената наука и да четешъ, да разбирашъ тѣзи Божествени плодове! Нѣма по-хубаво нѣщо отъ това, да четешъ живото Божествено слово и да виждашъ онѣзи велики промѣни, които Богъ е извършилъ въ вашата душа. Ние ще се молимъ на Бога да отвори устата ни. Коя уста? — Устата на нашата душа, за да може да разговаряме съ Него. Ние ще се молимъ на Бога да отвори очитѣ ни, за да виждаме всичката онази красота, която е направилъ. Евангелиститѣ ще кажатъ: “Да видимъ Божественото Слово!”. Дѣ е Божественото въ тази книга? За тази Божествена книга, която е направена отъ парцали и написана съ мастило, казватъ, че всичко трѣбва да се възприеме отъ нея тъй, както е писано. Не, приятели, като приемете всичко отъ нея и то влѣзе вѫтрѣ въ вашата душа и умъ и се прѣработи, тогава ще излѣзе нѣщо отъ Божественото Слово. Православнитѣ взематъ една отъ тѣзи книги, турятъ я подъ възглавницата и казватъ: “Ще дойде спасението.” Не, вземи единъ стихъ отъ тази книга, напримѣръ стиха “Богъ е Любовь”, тури го подъ възглавницата на твоята душа, тогава ще възраснешъ и ще разберешь какво е Богъ. Слушахъ една баба да разказва: “Цѣлъ мѣсецъ държахъ тази книга подъ главата си и нищо не научихъ.” Казвамъ й: "Бабо, нищо нѣма да научишъ така." — "Ами какъ, синко?" — Искамъ да напуснете вече старитѣ схващания, старитѣ методи, съ които сте си служили въ живота, за да дойдете до онази велика Божествена наука. Само Божествениятъ Духъ носи това истинско знание, а когато дойде Той, вие ще се почувствувате пълни съ тази Божествена свѣтлина и видѣлина, и ще станете много красиви. Нѣкой пѫть сте черни като арапи. Мине малко врѣме, пакъ побѣлѣете, пакъ се разхубавѣете. Това се дължи на редица ваши животи, които се въртятъ на това Божествено колело. Казвате: “Че не сме станали още ангели.” Та именно тази чернота трѣбва да се прѣмахне. А това ще стане, когато дойде този вашъ възлюбенъ. Тогава вашитѣ души ще станатъ свѣтли, радостни, ще растете въ благодать, както едно плодно дърво, и ще принесете плодове, съ които ще храните вашитѣ приятели. Какъ ще нахраните вашия възлюбенъ? Нали ще наберете отъ най-хубавитѣ круши и ябълки, ще ги измиете и ще кажете: “Заповѣдай!”. Слѣдъ това ще заговоришъ сладко-сладко съ него. Добрѣ, да допуснемъ, че нѣмашъ никакви плодове, какво ще правишъ? Нѣма какво да прѣдложишъ на възлюбения си. Тогава пъкъ той носи. Ще ги измие, ще ги сложи, но устата ти сѫ затворени и не можешъ да ядешъ. Остава едно отъ двѣтѣ: или въ вашата градина да има плодове, отъ които той да вкуси, или вашата уста да бѫде отворена, за да може вие да вкусите отъ неговитѣ плодове. Азъ желая да вземете тѣзи мисли въ съображение, да ги приложите и да започнете да мислите по сѫщия начинъ. Казвате: “Моятъ възлюбенъ иде и азъ ще отида да го посрѣщна.” Не разказвайте това нѣщо само на думи, а го вършете въ тайна, вѫтрѣ въ себе си. Ако майка ви, баща ви се противопоставятъ на посрѣщането на вашия възлюбенъ, ще имъ кажете: “Ако не приемете моя възлюбенъ, азъ ще го приема, ще отида съ него, защото той ще остане тукъ за малко врѣме.” А Той казва: “Азъ идвамъ тукъ за малко врѣме и послѣ ще си замина, втори пѫть не дохождамъ.” Щомъ сте въ тази школа, идването на Божествения Духъ върху васъ е необходимо. Ако нѣкой каже, че безъ присѫствието на този възлюбенъ може да придобиете нѣкаква наука, нѣкакво дълбоко знание, той не говори истината. Божествениятъ Духъ трѣбва непрѣменно да дойде у васъ, защото само Той е носителъ на истинскитѣ Божествени знания, само Той може да озарява хората, само Той е въ сила да озари вашитѣ умове и сърдца. Азъ искамъ въ първо врѣме да възприемете Духа отвѫтрѣ, защото въ този случай има нужда още отъ двама свидѣтели отвънъ. Вашиятъ Духъ е първиятъ свидѣтель, азъ — вториятъ, а вие — третиятъ. Слѣдователно по този начинъ ние съставляваме една троица.
  10. От книгата "Беседи, обяснения и упѫтвания отъ Учителя, дадени прѣзъ 1920 г. въ Търново", Пъво издание, 1920 г. Второ издание, 1996 г. (по първото от 1920г., стар правопис), Издателство "Бяло Братство", София., Книгата за теглене PDF - първо издание, 1920 г. Книгата за теглене PDF - второ издание, 1996 г. Трето издание-Благоевград Съдържание 10.30 ч. сутриньта Необходими условия за ученика 1. Абсолютна чистота на сърдцето. 2. Пълно самообладание на ума и сърдцето. Вие вече се считате или искате да бѫдете ученици на Окултната школа. Но правилата за ученицитѣ въ тази школа се различаватъ отъ тѣзи, които сѫ за ученицитѣ на тукашнитѣ школи — школитѣ на земята. Като постѫпишъ за ученикъ въ една отъ тукашнитѣ школи, ще си платишъ таксата и като свършишъ четири години на нисшия курсъ на образованието си, ще получишъ прѣпорѫка или свидѣтелство, че си свършилъ и слѣдъ това ще минешъ въ по-горенъ курсъ на своето образование. За ученика на окултната школа сѫ потрѣбни двѣ нѣща: Абсолютна чистота на сърдцето. Тази чистота трѣбва да бѫде жива, тъй както е жива чистотата на онзи изворъ, който постоянно блика и самъ се чисти. Тъй подразбирамъ живата чистота. Не поставяйте въ ума си слѣднитѣ въпроси: мога ли или не мога да бѫда чистъ — тѣзи два въпроса трѣбва да бѫдатъ изключени отъ ума ви. Който иска да бѫде ученикъ, трѣбва да бѫде абсолютно чистъ, да бѫде живъ изворъ. Въ Писанието се казва: "Сине мой, дай ми сърдцето си.” Слѣдователно, за да бѫде сърдцето ви чисто, трѣбва да го дадете на Господа. Под думата “Господъ” подразбирамъ това Велико Бѣло братство, чрѣзъ което Господъ работи сега въ свѣта. Тѣзи бѣли братя сѫ сегашнитѣ учители на цѣлото човѣчество, и на мѫже, и на жени, и отъ сега нататъкъ ще се запознавате съ тѣхъ. Второ необходимо условие за ученика е пълно самообладание на ума и сърдцето, т.е. да владѣе ума и мислитѣ си, да владѣе сърдцето и желанията си. И тъй: абсолютна чистота на сърдцето и пълно самообладание на ума и сърдцето сѫ абсолютно необходими за ученика на окултната школа. Ако нѣмате абсолютна чистота и пълно самообладание, каквото и да ви кажатъ, нищо нѣма да използувате, то ще мине и замине, безъ да остави нѣкакви послѣдствия. Тѣзи отъ васъ, които нѣматъ чистота и самообладание, като влѣзатъ въ тази школа, ще започнатъ да мислятъ, че иматъ тѣзи качества и ще изпаднатъ въ лицемѣрие, ще изпитватъ една тягостъ, която ще имъ прѣчи. Който влѣзе тукъ, трѣбва да бѫде чистъ. Ако не иска да бѫде чистъ, нека стои вънъ, за да не цапа другитѣ. А азъ казвамъ, че всички вие имате възможность да бѫдете чисти, защото чистотата не зависи отъ васъ, а отъ Бога, Който е единъ изворъ. Ти трѣбва да бѫдешъ смѣлъ и рѣшителенъ, да не се страхувашъ. Страхътъ може да дойде отвънъ, но ти нѣма да го приемешъ въ себе си като гостенинъ. Ако си чистъ, ако имашъ самообладание, бѣлитѣ братя, небето ще пристѫпятъ при тебе и ще ти помогнатъ. Тѣзи нѣколко картини, които виждате тука, нека останать въ ума ви. Първата картина, триѫгълникътъ, показва първото състояние на човѣшката душа въ Бога, този блаженъ покой, когато е още въ Него. Втората картина съ крѫговетѣ - показва възраждането на първата Божествена култура на земята, когато бѣлитѣ братя сѫ започнали да работятъ, когато човѣкътъ е билъ безгрѣшенъ и чистъ. Съ обърнатия триѫгълникъ надолу се изразява грѣхопадането на човѣка. Третата картина, на която отъ единъ общъ центъръ излизать прави линии, едни отъ дѣсно къмъ лѣво, а други отъ лѣво къмъ дѣсно, показва пѫтя на човѣшката еволюция, по който минаватъ жената и мѫжътъ въ своя животъ на земята. Жената започва своя пѫть от дѣсно къмъ лѣво, а мѫжътъ — отъ лѣво къмъ дѣсно. Напримѣръ единъ грѣшенъ мѫжъ иска да си поправи живота, започва отъ една права линия, върви назадъ и дохожда въ положението на жена. Като жена става много мекъ, иска да се удоволствува въ живота и Господъ, за да я направи по-груба, поставя я въ другата половина и отново дохожда въ формата на мѫжъ. Този мѫжъ, ако се огруби значително, започва да изтезава жена си и отново го изпращатъ въ форма на жена, за да омекне. Ако и сега не си поправи поведението, ще слѣзе надолу. Въ живота има слизания и качвания. Ако се развивате правилно, ще имате възможность да минете прѣзъ всички линии. И тъй, щомъ станете много мекъ, ще ви изпратятъ отново на земята да се втвърдите; станете ли много грубъ, ще ви изпратятъ на земята да омекнете. Мекотата и твърдостьта сѫ условия, при които човѣкъ трѣбва да се развива. Като се слѣете съ Бога, ще прѣстанатъ всички страдания и вие нѣма да бѫдете нито мѫжъ, нито жена, ще дойдете до това положение, че като се събудите въ вѣка, въ състоянието на ангелитѣ, нито ще се жените, нито за мѫжъ ще отивате. А понеже сега сте въ въртенето на това колело, каквото и да мислите, както и да философствувате, нищо нѣма да ви избави. И тъй, чистота на сърдцето и пълно самообладание на ума и сърдцето сѫ двѣ сѫществени условия въ окултизъма. Безъ тѣхъ нищо не може да се постигне. — Не може ли тѣзи двѣ състояния на мекота и твърдость да се смѣсватъ? — Че жена, която не работи, всѣкога е мека. Въ окултната школа, въ Бѣлото братство не се позволява да мислите, че вие сте нѣщо повече отъ другитѣ хора, да мислите, че еди- кой си е невѣжа, а вие стоите по-високо отъ него. Когато мислишъ, че стоишъ по-високо отъ другитѣ, а тѣ сѫ невѣжи, ще се намѣрятъ други, които ще мислятъ сѫщото за тебе; трети пъкъ ще мислятъ за втория така и т.н. И въ края на краищата ще се нареди редица отъ невѣжи, а вие ще мислите, че сте много учени хора. Не, всички сте подъ еднакъвъ знаменатель. Ще извадите отъ ума си мисъльта за голѣмство надъ другитѣ и ще знаете, че всѣки човѣкъ, всѣка душа има възможность да облагороди живота си и да бѫде чиста. Прѣзъ сегашния си животъ вие имате достатъчно врѣме, за да свършите работата си и ще ви остане единъ часъ свободно врѣме, за да се върнете въ кѫщи. Но ако прѣзъ това врѣме се потривате натукъ-натамъ, ще изгубите всички възможности за работене и една часть отъ работата ви ще остане недовършена, ще я свършите въ бѫдещия си животъ. Не мислите, че вие, женитѣ, се намирате при условия, които ви спъватъ. При каквито условия и да се намирате, тѣ не ви спъватъ. Щомъ сте готови, бѣлитѣ братя ще ви създадатъ добри условия за работа, тъй както когато младата булка е готова, извеждать я отъ кѫщи. Ако не вървите добрѣ изъ пѫтя, ще дойде нѣкой да ви хване като ратай и ще ви впрегне въ колата. Въ окултизъма онзи, който ви дава много, напримѣръ много пари, той ви мисли най-голѣмото зло, а онзи, който не ви дава пари, той ви мисли доброто. Ученикътъ на окултизъма, слѣдъ като свърши всичката си работа, казва на Учителя си: “Благодаря Ти, Учителю!”. Когато ученикътъ свърши добрѣ работата си, Учительтъ му казва: “Благодаря ти.” Нѣма нужда отъ никаква заплата, а една благодарность изплаща всичко. Тъй че вие имате условия за работа. Щомъ искате да ви се създадатъ по-добри условия, ще работите, а условията ще дойдатъ сами по себе си. Сега вие като ученици си казвате: “Защо ме сполетѣ това зло?”. Такива разсѫждения въ окултната школа не се позволяватъ. Ученикътъ трѣбва да работи, да рѣшава зададенитѣ задачи, безъ да задава въпроситѣ “защо” и “за какво”. Въ окултната школа на шапки и обуща не се обръща внимание. Бѫдете свободни и знайте: всѣко нѣщо е на врѣмето си. Вие нѣма да останете въ това положение, въ което сте. Не мислете, че всичко може да стане набързо. Въ тази школа за всѣко нѣщо се изисква извѣстно врѣме. Ученикътъ Иванъ казва: “Азъ зная урока си.” Мара казва: “И азъ си го зная.” — Хубаво, излѣзъ на дъската, рѣши задачата! Излиза — мълчи. Мълчанието не е философия: щомъ мълчи, работата е свършена. Ученикътъ казва: “Ама азъ така мисля.” — Рѣши я тогава! Нѣкой казва: “Азъ познавамъ окултизъма.” Добрѣ, рѣши ли задачитѣ за самообладанието, за чистотата на сърдцето си? Рѣзко, рѣзко трѣбва да ги рѣшите. “ Да, но азъ живѣя въ грѣшенъ свѣтъ.” — Това не ми важи. Свѣтътъ може да си е грѣшенъ, но ти живѣешъ като ученикъ въ Школата, затова ти трѣбва чистота на сърдцето. Не казвамъ, че сърдцата ви сѫ нечисти, но казвамъ какъвъ е законътъ: за най-малката нечистота и за най-малкото леке те изпѫждатъ за хиляди години отъ тази школа. Занимавайте се съ тѣзи задачи, ако искате Богъ да ви благослови. Ако търсите по-лесни задачи, има и такива. Въ Бѣлото братство има и жени, които сѫ завършили своето развитие прѣди милиони години. Днесъ тѣ сѫ нито мѫже, нито жени, изпратени сѫ като велики учители и рѫководятъ сѫдбинитѣ на цѣлото човѣчество. Тѣ ви познаватъ, знаятъ живота ви и казватъ: “Зная те, сестро, познавамъ те.” Когато спомена името на нѣкоя отъ васъ, тѣ ми казватъ: “Знаемъ я, знаемъ нейнитѣ истории, еди-кога си какво е направила.” Тъй че нѣма защо да се прѣпорѫчвате — нито единъ фактъ отъ вашия животъ нѣма пропуснатъ. Съ какво ще се прѣпорѫчвате? Ще ми отговорите: “Сега сме по-добри.” Питамъ ви: Рѣшихте ли задачата за чистотата на сърдцето си, научихте ли да контролирате ума и сърдцето си? Нѣмате ли тѣзи два елемента, не сте ли рѣшили тѣзи двѣ задачи, ще ви кажатъ: “Вие още не сте готови, идете вънъ въ свѣта да поработите и като бѫдете готови, ще дойдете тукъ.” Сега искамъ между васъ да се създаде хармония, искамъ отъ васъ сериозно учение, а не да напуснете свѣта и съ това да мислите, че сте се самопожертвували. Нека всѣки отъ васъ стои на своето мѣсто всрѣдъ свѣта, да бѫде чистъ и да упражнява изкуството на самообладание. И тъй, искамъ отъ васъ абсолютна чистота и абсолютно самообладание, но рѣзко, безъ никакво изключение. Ще кажете: “Ама може ли?”. За този, който спрѣга глагола “мога” — може, а за този, който не го спрѣга, нищо не може и той ще излѣзе навънъ. Като спрѣгнете глагола “мога” и като изпълнявате двѣтѣ правила, нѣма да бѫдете лишени отъ нищо, било като майки, като учители, като търговци, като земледѣлци, и всичко ще ви бѫде добрѣ. Ако си чистъ, дѣто и да отидешъ, даже и въ Америка, всички твои сестри и братя ще те погледнатъ привѣтливо, ще те посрѣщнатъ братски. Не си ли чистъ, дѣто и да отидешъ — въ Англия, Франция, даже и въ България, навсѣкѫдѣ ще има хомотъ за тебе. Имате ли чистота на сърдцето и самообладание на ума и сърдцето, навсѣкѫдѣ ще бѫдете добрѣ приети. Искамъ да се запознаете съ тѣзи бѣли братя и никакъвъ другъ въпросъ да не поставяте прѣдъ себе си, напримѣръ дали вървите добрѣ въ свѣта, какъвъ е Христосъ, какво нѣщо е чистотата и т.н. Ако не си спасенъ, прѣдложи сърдцето си на Бога. Така една богата американка обичала единъ владика и му прѣдлагала всичкото си богатство, за да я вземе за жена. Той Ă отговорилъ: “Сърдцето си дай на Бога, имането — на бѣднитѣ хора, а рѫката си на този, който я иска.” И азъ ви казвамъ: "Сърдцето си дайте на Бога, за да е чисто; ума — на вашия Учитель; а рѫката — на вашия Духъ, който ви рѫководи." Само така нѣма да бѫдете нещастни въ свѣта. Щомъ сте дали сърдцето си на Бога, ума на този, който ви учи, а рѫката на онзи духъ, ангелъ, който ви рѫководи, задачата е рѣшена правилно. Ако дадете сърдцето си нѣкому, паритѣ на този или онзи, а рѫката на този, който не заслужава, ще видите какво ще стане, нѣма какво да ви уча азъ. Та и вие сега, като ученици въ окултната школа, трѣбва да имате такова смирение, каквото е ималъ Христосъ въ свѣта и да бѫдете послушни като раби. Послушни ли сте, бѣлитѣ братя ще ви бѫдатъ полезни; не сте ли послушни, тѣ ще ви покажатъ вратата. Не мислете, че вие сте вече въ школата, вие сте още извънъ нея. Въ вѫтрѣшната школа се изисква самопожертвуване, отричане отъ себе си, това, което вие сега още не може да направите. И тъй, вие сте далечъ отъ школата. Като минете сега този изпитъ, ще дойде втори и трети, но първиятъ е важенъ, другитѣ сѫ лесни. Ще създавате добри мисли и желания, ще се учите едни други и нѣма да мислите, че стоите по-високо отъ другитѣ. Единъ по-силенъ ученикъ може да бѫде учитель на по-слабъ, а на по-силния ще бѫде учитель още по-силенъ отъ него и т.н. Въ свѣта всѣки си има по единъ учитель. И тъй, прѣпорѫчвамъ ви чистота и самообладание. Това ще учите прѣзъ цѣлата година. Ще дойде малко нечистота, мѫтна вода върху извора, затова нѣма да ви държа отговорни, а ще ви питамъ: “Изворътъ блика ли, има ли чиста вода въ него, излива ли нечистотата?”. Ако излива нечистотата — добрѣ ще е, но ако нечистотата остане върху васъ и за да ви изчистятъ, трѣбва да се ангажиратъ много слуги, които работятъ по цѣли дни около васъ, това нѣма да бѫде. Всѣки отъ васъ трѣбва самъ да се чисти, защото нѣма толкова пари за слуги. (Бесѣда, държана въ горницата на група отъ 72 жени. Сѫщото нѣщо се говори на останалитѣ мѫже и жени.)
  11. От книгата "Беседи, обяснения и упѫтвания отъ Учителя, дадени прѣзъ 1920 г. въ Търново", Пъво издание, 1920 г. Второ издание, 1996 г. (по първото от 1920г., стар правопис), Издателство "Бяло Братство", София., Книгата за теглене PDF - първо издание, 1920 г. Книгата за теглене PDF - второ издание, 1996 г. Трето издание-Благоевград Съдържание Втори день — ПЕТЪКЪ 6 ч. сутринъта 20 августъ 1. Добрата молитва. 2. За идването на Духа Божи, Христовия Духъ въ насъ, Който да ни просвѣти и изяви дълбокитѣ тайни, които сѫ скрити въ Бога. 3. Лозинката. 4. 91 Псаломъ. 5. Хвалата. 6. Благославяй, душе моя, Господа. 7. Отче нашъ. 7 ч. сутринъта Мѣрило за правилно разбиране За да може Божествената свѣтлина, Божествениятъ животъ да засегне душитѣ ви, вие трѣбва да живѣете въ миръ. Този Божественъ животъ минава сега въ България, но брѣговетѣ му се ронятъ, затова по краищата го правятъ нечистъ, а въ основата и въ срѣдата е чистъ. Вие трѣбва да знаете, че Божественото учение ще изчисти всичко, затова трѣбва да отворите свободенъ пѫть. Вие трѣбва да прѣвърнете религията въ Божествена наука на разбиране. — Вчера въ бесѣдата си рускиятъ мисионеръ каза, че нашето учение не е отъ Бога, а отъ дявола. — Това не е за пръвъ пѫть казано. Какво казваха правовѣрнитѣ за Христа? — "Този човѣкъ има бѣсъ. Ние знаемъ, че Господъ е говорилъ само на Мойсея, на този не е говорилъ. Той е отъ дявола, неговото учение е дяволско." Евреитѣ Му казваха: “Ние познаваме Мойсея, тебе не познаваме.” Но ако евреитѣ познаха Мойсея, щѣха да познаятъ и Христа. Тѣ не приеха Мойсеевото учение, не можаха да приематъ и Христовото. Заради Божията любовь ние търпимъ всичко, търпимъ и всѣки човѣкъ. Дѣ е училъ Христосъ да се турятъ икони въ църквитѣ, да се кади тамянъ? — Това е учението на Мойсея. Нѣкой ви питатъ: “Вѣрвашъ ли въ Света Троица?”. Всички вие, като православни, какво сте разбрали подъ думата “Света Троица”? — “Свѣтата Троица”, това е проявление на Бога като Баща. — Въ пълния смисъль на думата баща е само този, който е създалъ всичко. А такъвъ е само Богъ. Бащата не може да бѫде нито единъ човѣкъ, нито единъ народъ. Въ свѣта сѫществува само единъ Баща, а всички други сѫ Негови синове. Единъ е Богъ. Христосъ казва: “Защо ме наричате благъ? Благъ е тъкмо единъ Богъ.” Богъ е вѣченъ, съвършенъ, неизмѣняемъ, отъ Него всичко произтича и никаква външна причина не може да измѣни Неговото настроение. Нѣкой казва: “Азъ вѣрвамъ въ Бога.” Добрѣ, като вѣрвашъ въ Бога, имашъ ли Неговата благость и търпѣние? Ако не можешъ да бѫдешъ като Него благъ и търпѣливъ, твоята вѣра е външна. Ако едно агне не може да прояви навицитѣ на майка си, то не е родено отъ овца. Роденото отъ Бога е Божествено. Нѣкой казва: “Азъ съмъ комунистъ.” Комунизъмътъ е учение за братството, затова всѣки комунистъ трѣбва да воюва за правата на своитѣ братя, да ги повдига, да ги облагородява. И днесъ въ името на това учение колятъ, бѣсятъ, затварятъ. Отъ такъвъ комунизъмъ не разбирамъ! Застрѣлването, бѣсенето, затварянето сѫ дяволски, а не Божествени постѫпки. Застрѣлване въ името на Бога не може да става. Отъ Бога е всѣка благость, всѣка любовь. Тогава какъ може тѣзи хора да прѣслѣдватъ такава Божествена идея, а да постѫпватъ по дяволски? Това е, защото тѣ, като искатъ да прокаратъ своитѣ идеи съ насилие, вървятъ по кривия, а не по Божествения пѫть. Тѣзи хора сега искатъ да създадатъ нѣщо ново. Но смѣшно ще бѫде, когато една блудна жена, слѣдъ като е прѣкарала десятки години въ недостойнитѣ домове, излѣзе отъ тамъ и започне да учи хората на благочестие! Смѣшно ще бѫде, когато единъ човѣкъ съ проказа започне да лѣкува другитѣ! Първо той трѣбва да се очисти съвършено отъ своята проказа, та тогава да се докосва до другитѣ. Отъ нечисто гърне вода не пия, нито искамъ вие да пиете. И на васъ прѣпорѫчвамъ това учение: отъ старо, нечисто гърне вода не пийте; нови гърнета, нови бъклици употрѣбявайте! Въ всичко може да турите вода, но не и въ старо гърне. Не е вѣрна поговорката: “Живота на попа не гледайте, сана му гледайте!”. Свещеникъ, майка, баща, всички трѣбва да иматъ чисти сърца! Това е Божественото учение. Вие съ вашия животъ ще трѣбва да докажете на свещеницитѣ, че тѣ не сѫ прави. Когато една въшка влѣзе въ главата ни, съ помощта на гребена ние я изкарваме навънъ и я чукваме или я поставяме на нокета и съ другия я клъцваме. Проказата трѣбва да излѣзе навънъ! — Колко години има откакъ българитѣ сы приели християнството? — Въ 864 година. Значи всичко хиляда и двеста години. А въ тѣзи хиляда години на Балканския полуостровъ е имало сто и педсеть войни. Тъй че на всѣки 8 години се пада по една война. Нѣкой казватъ за насъ, че сме били противъ войната. Не, и ние сме за войната, но да воюваме, безъ да убиваме. Ние воюваме за събаряне на затвори и бѣсилки. И тъй, ние се различаваме отъ другитѣ по това, че туй, което тѣ събарятъ, ние градимъ, а това, което тѣ градятъ — ние събаряме. Тѣ убиватъ хора — ние ги въздигаме, оживѣваме; тѣ градятъ затвори, а ние ги събаряме. По това се отличаватъ хората отъ новото и старото учение. Въ нашата програма влиза унищожението на всички болници и затвори, всички окови и пушки; когато се приложи новото учение въ свѣта, дори и въ най-затънтенитѣ мѣста ще има училища. Сега ще започнете съ числото 1000. Пропускътъ на всинца ви ще бѫде това число. Ще опитате този пропускъ и ще видите прѣзъ коя врата ще може да дойде числото 1000. Само вие, които присѫствувате тука, ще знаете числото 1000. Като срѣщнешъ нѣкого, ще го запиташъ: “Ти знаешъ ли числото 1000?” — Ако каже, че го знае, значи той е отъ нашите. И тъй, ние започваме своето организиране съ числото 1000. Ще изучавате качествата на това число. Коя е основата, коренътъ на това число? — Единицата, десетьтѣ, т.е. 103. Ще прѣведа сега този законъ. Човѣкъ трѣбва да прѣмине прѣзъ двѣ състояния, за да разбере тази лозинка. Водата се движи въ плоскость, а воднитѣ пари, въздухътъ — въ кубъ. Числото 1000 показва, че човѣкъ трѣбва да знае да се движи както водата и както въздуха. Когато водата достигне своя краенъ прѣдѣлъ и движението й се спре, нѣма вече накѫдѣ да отива, тя ще вземе друга посока; тази посока ще бѫде точно по правъ ѫгълъ на първата посока. Това значи, че нашиятъ сегашенъ животъ е дошълъ въ застой, достигналъ е точката на замръзването. Единственото движение вече е нагорѣ, къмъ Бога. Отъ гледището на небето направлението е нагорѣ, а отъ гледището на земята трѣбва да се спущаме надолу. Ние сме ледове, които трѣбва да се разтопятъ. Сега сме се събрали тукъ не да вършимъ нашата воля, но да дадемъ условия на Божествения Духъ да се прояви чрѣзъ всинца ни — да станемъ добри проводници на Божия Духъ. Ако сме проводници на Божия Духъ, нѣма отъ какво да се плашимъ; ако Божиятъ Духъ е съ насъ и дѣйствува винаги съ насъ, отъ какво ще се плашимъ? Мнозина може да се опълчатъ противъ насъ, но Той ще прѣвърне всичко на добро. Първото нѣщо, което ще учите тази година, е мълчанието, ще говорите чрѣзъ мълчание. Съ свещеницитѣ нѣма да влизате въ споръ, а като видите, че говорятъ невѣрни нѣща, ще си кажете: “Не сте прави.” Ще ги оставите да си изкажатъ всичко лошо, а послѣ ще вземете кошове, ще натоварите на тѣхъ всичкия имъ сметъ и ще имъ дадете да си го носятъ. Ще имъ кажете: “Ние не можемъ да носимъ вашия сметъ” — тъй говори Господъ, тъй е писано въ новото учение. “Ако вие искате да ядете, а да оставите на насъ боклуцитѣ, това новото учение не го приема. Ние не искаме да торимъ вашитѣ ниви, а искаме да работимъ на Божествената нива. Земята е Божествена, тя е Божия собственость и вие нѣмате право на нея. И църквата не е ваша собственость.” Но ще кажатъ: “Тя е наша майка.” — Колкото е ваша, толкова и наша. Ако църквата е Божествена майка, тя е и на мене, и на васъ; считате ли я ваша майка, то е другъ въпросъ, тогава тя е само ваша майка. Дойде ли до живота, църквата не може да бѫда ваша. И тъй, Божествената църква е църква на всички. Тя не може да бѫде нито ваша, нито наша собственость. Нашата идея не е църквата, а Царството Божие. Божественото учение не казва: “Търсете първо църквата”, а “Търсете Царството Божие и неговата Правда.” Павелъ казва: “Вие сте храмъ Божий и Духъ Божий живѣе въ васъ.” Който нѣма Царството Божие въ себе си, той не е въ църквата и не може да влѣзе въ нея. Тъй че ние нѣма какво да споримъ, а пристѫпваме къмъ Царството Божие, въ което живѣе Богъ. Щомъ намѣримъ Царството Божие, намираме и Бога. Съврѣменната църква казва: “Насъ не ни трѣбватъ пророци.” Съврѣменнитѣ българи казватъ: “Насъ църква не ни трѣбва.” У българитѣ има обичай, когато броятъ билетитѣ при гласуването, изгасватъ свѣщитѣ. Да, когато се гласува, свѣщитѣ може да се изгасватъ, но когато се броятъ билетитѣ, безъ свѣщи не може. Всички ще се стараете да не храните лоши чувства къмъ никого и да избѣгвате съвършено лъжата. Ще си кажете: “Трѣбва да обичаме всички.” — Обичайте всички, но не сподѣляйте съ тѣхъ кривитѣ мисли, защото кривото си е криво. Къмъ тѣхъ ще имате вашата най-добра воля, но ще се отвращавате отъ лошитѣ и кривитѣ имъ постѫпки. Ще кажете: “Ами тѣзи хора може да сѫ прави.” Не, човѣкъ не може да бѫде едноврѣменно и правъ, и кривъ. Щомъ проповѣдвашъ едно учение и въ душата си имашъ прѣдъ видъ Великия Господъ, ти си на правата страна. Щомъ е Богъ въ душата ти и съзнавашъ, че работишъ за Него и въ всичкитѣ си постѫпки взимашъ Него за мѣрило, ще си кажешъ: “Азъ съмъ правъ.” Почувствувашъ ли, че не постѫпвашъ така, ще си кажешъ: “Азъ не съмъ правъ” и ще започнешъ да се поправяшъ. Освѣнъ това, замислете се върху тѣзи мѣста отъ Стария Завѣтъ, дѣто се говори за Мойсея, който избра служители на Бога въ църквата само измежду левититѣ. Запитвали ли сте се нѣкога защо Господъ не избра пророцитѣ измежду левититѣ, а ги избра помежду простия народъ. Левититѣ сѫ служители на църквата, а пророцитѣ — на Бога. И тъй, ние признаваме, че свещеницитѣ сѫ левити, а ние — пророци; тѣ служатъ на църквата, а ние — на Царството Божие. И днесъ свещеницитѣ ни казватъ: “Върнете се въ църквата!”. А то е все едно да кажешъ на свободния човѣкъ: “Върни се въ затвора!”. Или все едно да кажешъ на свободния волъ: “Сложи си ярема!”. Да допуснемъ, че ще се върнемъ въ църквитѣ. Какво обещаватъ да ни дадатъ свещеницитѣ? — Спасение. — Тѣ сами иматъ ли това спасение? — Не. Тогава ще ни дадатъ благодатьта. — Тѣ сами иматъ ли тази благодать? — Не. Тогава ще ни дадатъ чистъ животъ. — Тѣ иматъ ли чистъ животъ? Азъ ги считамъ като онѣзи графове, контове, князе, които нѣматъ петъ пари, а се женятъ за богати американки, за да имъ дадатъ титлитѣ си. Тогава богатата мома ще се ожени за единъ покваренъ контъ и ще се счита щастлива! Та и свещеницитѣ сега искатъ да ни дадатъ своитѣ титли, но ние нѣмаме нужда отъ такива титли. И тъй, Христосъ учи: “Новото, Божественото учение има за цѣль идването на Царството Божие.” Той казва: “Наближило е Царството Божие, идете да проповѣдвате на всѣка плътъ.” Свещеницитѣ ни считатъ еретици, езичници, наричатъ учението ни еретическо. Тѣ казватъ за насъ: “ Тѣзи хора не четатъ Библия, Евангелие, тѣ сѫ езичници, не ги слушайте.” Питамъ: кой православенъ, кой правовѣренъ отъ тѣхъ е челъ Библията и Евангелието толкова пѫти, колкото вие? Свещеницитѣ ни прѣчатъ да се проявимъ и съ това искатъ да ни прѣпятствуватъ за идването на Духа, понеже Той ще ни открие по-велики работи. А това нѣщо свещеницитѣ го знаятъ. Начинитѣ, по които тѣ дѣйствуватъ, сѫ приоми на черното братство. Тѣ искатъ да ни убѣдятъ въ това, че каквото иска Богъ да каже, ще го каже чрѣзъ свещеницитѣ. Това не е вѣрно. Господъ може да каже нѣщо и чрѣзъ свещеницитѣ, но Той не си служи съ тѣхъ. Ние имаме отъ Стария Завѣтъ примѣръ за свещеникъ Илия. Той бѣше патриархъ, но чрѣзъ кого му говори Господъ? Чрѣзъ Самуила. Значи Господъ не говори направо на този пръвъ свещеникъ, на този патриархъ, а чрѣзъ едно дѣте, чрѣзъ Самуила. Тогава дѣ е основата? Свещеницитѣ казватъ: “Вие сте дѣца, вие не сте помазани.” Да, прави са. Човѣкъ може да е помазанъ нѣколко пѫти съ елей, и пакъ да нѣма Духа въ себе си, а може безъ да е помазанъ да има Духа Божий въ себе си. Първо човѣкъ трѣбва да има Духъ Божий въ себе си, а послѣ да дойде помазването. Тѣзи нѣща ще ги имате прѣдъ видъ. Гледайте да не попаднете въ съмнение и да се запитвате: “На правъ пѫть ли съмъ?”. Правило е: щомъ живѣешъ по закона Божий и Неговата любовь, на правъ пѫть си. Щомъ си въ миръ съ всички хора, ти си въ Божия, въ Христовия пѫть. (Въ врѣме на бесѣдата около насъ се спусна единъ паякъ.) Учительтъ каза: — Този паякъ дори и не подозира, че тукъ има хора. Не трѣбва да се убива. Дръжте винаги въ ума си мисъльта, че убийството въ новото учение е абсолютно забранено. По този въпросъ нѣма никакъвъ споръ. При никакви условия не се позволява никакво убийство, даже и когато трѣбва да се защищавашъ. Онзи, който иска да бѫде членъ на Бѣлото братство, не трѣбва да извършва никакво убийство. Направи ли нѣкакво убийство, той е изключенъ отъ Братството и за да го приематъ отново, трѣбва да мине прѣзъ редъ изпичания, докато се прѣчисти и добие смирение. Съ убиването на първия човѣкъ се основа черната ложа. Каинъ уби Авелъ. Каинъ основа черната ложа, затова Христосъ казва, че той е человѣкоубийца. Кой е основатель на бѣлата ложа? — Авелъ, а слѣдъ него дойде Ситъ. Прѣди 2000 години Христосъ дойде да тури основа на Бѣлото братство. — Защо вчера сказчикъть (рускиятъ мисионеръ) каза, че дяволътъ е учитель? — Всѣки, който учи убийството и го подържа, е учитель, но ние не подържаме това учение. Ние признаваме фактитѣ тъй, както сѫ си. Дяволътъ сѫществува като единъ факторъ, но защо, за какво, то е другъ въпросъ. — Какво да ни служи като козъ въ рыцѣтѣ, когато ни нападатъ ? — Ще цитирате стихове отъ Светото Писание. Напримѣръ Христосъ каза на евреитѣ: “Съборете този храмъ и Азъ въ три дни ще го съградя.” Тѣ отговориха: “Какъ така, ние въ четиридесеть години го съградихме, а Той за три дни само ще го въздигне!”. Тѣ разбираха храма, а Той подразбираше Своето тѣло. Христосъ имъ казваше: “Ако не ядете моята плъть и не пиете моята кръвь, нѣма да имате животъ въ себе си.” Тѣ отговориха: “Този човѣкъ ни учи на человѣкоядство, това не е култура, това е подивяване.” Под тѣзи думи Христосъ подразбираше Своето учение, а евреитѣ ги взимаха въ буквална смисъль — човѣшка плъть и кръвь. Свещеницитѣ казватъ за насъ, че сме вѣрвали въ духове. Ние ще имъ цитираме стихъ по стихъ отъ Евангелието, да видятъ, че и тамъ се говори за духове, за разговори съ тѣхъ. Какъвъ бѣше този човѣкъ, който се яви на Павла въ видѣние и му каза: “Мини въ Македония и помогни ни!” — Той бѣше единъ духъ, който искаше да подобри положението на своето отечество Македония. Павелъ не бѣше ли въ общение съ тѣзи духове? За кое богослужение говорятъ свещеницитѣ? За това, което е въ църквата ли? Това богослужение, което тѣ извършватъ, сѫ го взели отъ гръцката църква, а то е едно прѣдставление, което гърцитѣ сѫ вършили въ монастиритѣ. Не, има друго Богослужение, което свещеницитѣ никога не сѫ извършвали. Тъй че тѣхното богослужение не е онова Божествено богослужение, за което тѣ проповѣдватъ и говорятъ. Тѣ казватъ, че Христосъ е Богъ. Ако бѣше Богъ, Той нѣмаше да каже: “Азъ не дойдохъ да извърша своята воля, а волята на Отца си, Който живѣе въ мене. Азъ съмъ Синъ Божий.” Свещеницитѣ ни осѫждатъ, че не ходимъ въ църква. Самарянката казва: “Евреитѣ казватъ, че трѣбва да се молимъ въ Ерусалимъ, ние казваме, че трѣбва да се молимъ на тази гора, ти какво ще кажешъ?”. Христосъ Ă отговори: “Тъй е било досега, но иде врѣме, когато истинскитѣ поклонници нѣма да се кланят нито въ Ерусалимъ, нито на тази гора, а ще се кланятъ въ Духъ и Истина на Отца си, и това ще бѫде навсѣкѫдѣ.” Питамъ: дѣ сме непослѣдователни и дали тѣ или ние сме непослѣдователни? Какъ разбиратъ смисъла на думата Богъ? Подъ думата “Богъ” тѣ разбиратъ сѫщество, което управлява всичко. Идеята, която ние имаме за Бога, е друга. Христосъ казва: “Защо ме наричате благъ? Благъ е само Богъ.” Ако ние не сме благи, защо да се считаме за богове? И тъй, днесъ колкото църкви имаме, толкова различни тълкувания се даватъ на евангелскитѣ истини и отъ тамъ се пораждатъ спорове и ненависти между тѣхъ. Единъ руски царь се отнесълъ писмено до четиридесеть монастира въ Русия съ молба, въ който монастиръ се намира главата на Свети Иванъ Кръститель, да му я изпратятъ. Пристигнали четиридесетъ глави отъ четиридесетьтѣ монастира. Царътъ свиква Светия Синодъ на съвѣтъ и запитва: “Знаете ли колко глави има св. Иванъ?” — “Една глава”, отговарятъ тѣ. — "Не, четиридесеть глави." Завежда ги да видятъ. “Моля ви се, махнете тѣзи заблуждения” — имъ казва царьтъ и разпраща главитѣ по мѣстата имъ. — Свещеницитѣ ни запитватъ отдѣ взимаме учението за прѣраждането, имаме ли нѣкакво наше Евангелие. — Вие ги попитайте дѣ точно е указано въ Евангелието, че Богъ е въ три лица. Казва се: “Идете да учите хората въ името на Отца и Сина и Светаго Духа.” Така е написано въ Евангелието, но никѫдѣ не е казано изрично: “Идете да учите хората въ името на троеличния Богъ.” Нека идатъ свещеницитѣ на кое и да е мѣсто въ Индия, да видятъ, че прѣраждането тамъ е фактически доказано. Тамъ има съ хиляди дѣца, които помнятъ своитѣ прѣраждания. И въ Търново имаше едно шестгодишно дѣте, което казваше на майка си: “Мамо, азъ по-рано правехъ обуща въ Габрово.” Тя му отговаряше: “Я не говори такива глупости!”. Въ закона на прѣраждането не може да има двѣ мнѣния, но понеже не искамъ да споря, не го правя и въпросъ. А дали го приематъ или не, това не е важно. Не забравяйте, че споредъ Божествения законъ на развитие, тѣзи хора сѫ необходими за насъ като сѣнка, за да изпѫкне свѣтлината. Попитайте ги каква е ползата отъ страданията. Тѣ ще ви отговорятъ: “Такава е волята Божия.” 10.30 ч. сутриньта
  12. От книгата "Беседи, обяснения и упѫтвания отъ Учителя, дадени прѣзъ 1920 г. въ Търново", Пъво издание, 1920 г. Второ издание, 1996 г. (по първото от 1920г., стар правопис), Издателство "Бяло Братство", София., Книгата за теглене PDF - първо издание, 1920 г. Книгата за теглене PDF - второ издание, 1996 г. Трето издание-Благоевград Съдържание 4.30 ч. слѣдъ обѣдъ Бесѣда за учителитѣ и майкитѣ като възпитатели — Какви въпроси интерѣсуватъ васъ, учителитѣ? — Специално по възпитанието, какъ трѣбва да се постѫпва съ дѣцата въ училищата? — Наблюдавайте какъ природата започва своето възпитание. Най-напрѣдъ съ дѣцата не употрѣбявайте отвлѣчени принципи, а си служете съ живитѣ форми. Напримѣръ, като дадете на дѣтето единъ рѣзенъ диня, една круша или ябълка, накарайте го да прочете колко сѣмки има въ този рѣзенъ, въ ябълката или крушата, какви сѫ сѣмкитѣ имъ и т.н. Па и вие, възрастнитѣ, знаете ли колко сѣмки иматъ тѣзи плодове? А да знаете колко сѣмки има въ всѣки плодъ, какви сѫ тѣ и т.н., това е много важно. Така ще научите единъ великъ законъ. Освѣнъ това, заставяйте малкитѣ дѣца да се заинтересувать и занимаватъ съ цвѣтя, които тѣ обичатъ; да наблюдаватъ колко листенца има вѣнчето на цвѣта, колко тичинки и какъ сѫ сложени въ цвѣта. Слѣдъ това, нека дѣтето се заинтересува отъ формата на цвѣта и да се опита да нарисува този цвѣтъ въ най-простъ видъ. Когато дѣтето нарисува цвѣта, то се вече самовъзпитава. Слѣдъ това вие започвате да разказвате на дѣтето защо цвѣтътъ е хубавъ, защо крушата е сладка и т.н. По този начинъ ще видите какви хубави чувства се събуждатъ у дѣцата! При възпитанието на дѣцата ще имъ обръщате внимание върху това, да не прѣслѣдватъ и измѫчватъ птичкитѣ, дан е кѫсатъ главитѣ и крилцата на мухитѣ, като имъ обясните, че и тѣ, както и ние, усѣщатъ болка. Дѣцата, като разбератъ, че и птичкитѣ и насѣкомитѣ страдатъ, ще кажатъ: “Добрѣ, за въ бѫдеще нѣма да имъ причиняваме болка.” По този начинъ ги възпитавайте, а не имъ говорете, че това е грѣхъ, онова е грѣхъ, защото тѣ нѣматъ опитностьта отъ грѣха. Казвайте на дѣцата, че цвѣтята се радватъ, че имъ е приятно, когато ги поливатъ съ вода. Може да направите опитъ прѣдъ тѣхъ, за да имъ покажете, че дѣйствително се радватъ. Имате една саксия съ цвѣте, която не сте поливали два-три дни. Вземете дѣтето си за рѫка, кажете му: "Ела, мама, да видишъ какъ ще се радва това цвѣте, като го полѣемъ.” Поливате го и цвѣтето започва да смучи жадно вода; напоявать се добрѣ пръстьта и коренчетата, а цвѣтето се развеселява и радва. Ето мѣрилото, съ което може сигурно да се дѣйствува на дѣцата. Освѣнъ това, навикнете малкитѣ дѣца да ядатъ умѣрено, като имъ покажете лошитѣ послѣдствия отъ лакомията. А дѣцата какво правятъ? Ядатъ кисели ябълки, ядатъ недозрѣли и немити сливи, докато ги заболи коремъ. Разкажете на дѣцата, че като ядатъ немити плодове, заедно съ тѣхъ поглъщатъ и изверженията на мухитѣ, отъ което се и разболяватъ. Слѣдователно, прѣди да ядатъ плодове, трѣбва да ги измиватъ въ чиста, топла вода и така чистъ, хубавъ плодъ да се дава на дѣтето. Дѣцата обичатъ чистотата. Нека се привикнатъ да не бързатъ да изядатъ плода, а като имъ се даде, първо да го измиятъ съ малко топла вода, да го поразгледатъ и най-послѣ да го изядатъ. Наблюдавайте какво влияние оказватъ разнитѣ сокове на плодоветѣ върху дѣцата. Когато дѣцата сѫ нервни, непослушни, това произлиза отъ факта, че у тѣхъ има набрани нечисти вещества; за да се освободятъ отъ тѣзи нечисти материи, направете имъ лѣтно врѣме тридесеть-четиридесеть бани. Такава нечиста материя, такива тръне има ли у дѣцата, никакъвъ моралъ не може да имъ проповѣдвате. Друго нѣщо, което трѣбва да спазвате, е да не давате на дѣцата да ядатъ често, а майкитѣ мине - не мине половинъ - единъ часъ — хайде, мама, едно коматче. Тъпчатъ дѣцата си, а това ги разваля. Най-добрѣ е дѣтето да яде на всѣки четири часа. Едно седемгодишно дѣте, като яде четири пѫти на день, достатъчно му е. Ако го храните по-често, ще му създадете лоши навици. Къмъ дѣцата трѣбва да се отнасяте много искрено. Тѣ сѫ много чутки, у тѣхъ е силно развито чувството на справедливость; тѣ разбирать кога имъ се говори истината и сѫ много доверчиви. Разбератъ ли, че не имъ говорите истината, свършва се вашата педагогия. Затова съ дѣцата човѣкъ трѣбва да бѫде искренъ. Когато дѣцата разбератъ, че майката, бащата, учителитѣ говорятъ истината и въ тѣхъ нѣма никакви задни цѣли, тѣ имъ вѣрватъ напълно. При възпитанието на дѣцата окултната наука прѣпорѫчва още и слѣднитѣ методи: когато дѣтето ви е непослушно или раздразнено, прѣкарайте десеть пѫти рѫката си върху лѣвата страна на главата му и ще видите какъ то ще се успокои. Ако прѣкарате рѫката си върху дѣсната страна на главата на дѣтето, то започва да се сърди още повѣче, това му дѣйствува раздразнително. Понеже лѣвата частъ на мозъка работи, гледайте да приложите всичката положителна енергия тамъ. — Безразлично ли е съ коя рѫка ще гладимъ дѣтето? — Понеже вие още не разбирате законитѣ, ще сѫдите по това, какво е вашето разположение, съ коя рѫка ви е приятно да гладите дѣтето — съ дѣсната или съ лѣвата. Изобщо прѣкарвайте дѣсната рѫка надъ главата му, а понѣкога може да го гладите и съ двѣтѣ си рѫцѣ, но повече да се глади лѣвата страна на главата. Другъ методъ, който прѣпорѫчва окултната наука при възпитанието на дѣцата, е влиянието на свѣтлината. За въ бѫдеще ще се създадатъ стаи съ такива геометрично правилни форми, щото свѣтлината да се отразява въ очитѣ на дѣцата правилно и хармонично. Ако майката иска да възпита дѣтето си добрѣ, тя трѣбва да има най-добро разположение на лицето си, защото нейното лице хвърля сѣнки въ очитѣ на дѣтето ѝ. И забѣлѣжете, дѣтето всѣкога гледа какво е лицето на майката. Тя чрѣзъ изражението на своето лице може така да повлияе на дѣтето, че да произведе върху му положителенъ или отрицателенъ ефектъ. Ако майката сама се колебае върху това, което иска да положи, не се рѣшава, то нека отложи своята замисъль, до като се убѣди, че методътъ ѝ е вѣренъ. Нека не бърза майката въ дѣйствията си, може да се минатъ единъ-два часа, а може и един-два дни. Не бързайте, оставете природата да работи; постѫпвате ли съобразно нея, вие ще имате десеть пѫти по-добри резултати отъ вашитѣ новосъздадени. Майкитѣ трѣбва да се съобразяватъ съ вкуса на дѣцата си, напримѣръ какви дрешки обичатъ да носятъ, защото всѣко дѣте си има свой индивидуаленъ вкусъ за обличане. Ако изопачавате този вѫтрѣшенъ вкусъ на дѣтето, вие го развращавате. Не изопачавайте вкуса на дѣтето, а го оставате да се развива естествено. Новото учение прѣпорѫчва, ако имате момченце, да не го оставяте да дружи само съ момченца, а да дружи и съ момиченца, това дѣйствува отлично. Дружбата на добри момченца съ момиченца е добро възпитателно срѣдство. Почнете ли да ги отдѣляте още отъ най-ранната имъ възрасть, вие ги развращавате, внасяте между тѣхъ чувства, каквито иматъ и възрастнитѣ. Извеждайте дѣцата на разходка, когато цвѣтята цъвтятъ, когато плодоветѣ завързватъ и зрѣятъ, запознавайте ги основно съ общитѣ принципи на тѣзи процеси. Като ги извеждате изъ природата, разкажете имъ нѣкоя приказка или анекдотъ съ сюжетъ, почерпанъ отъ самата природа. Напримѣръ нѣщо върху това защо цвѣтътъ на черешата е бѣлъ, на вишнята — бѣлъ, на прасковата — розовъ и съ това да спрете вниманието върху имъ. Приказкитѣ дѣйствуватъ отлично. Друго условие, важно при възпитанието, е да запознавате дѣцата съ пѣнието, рисуването. Азъ харесвамъ това, че въ училището дѣцата се учать да пеятъ, да рисуватъ. — Кое е по-добрѣ: да нарисуватъ нѣкой плодъ или да прѣдадатъ чрѣзъ рисунка съдържанието на нѣкоя приказка? — Всичко е добрѣ, но да се излиза отъ живата природа, отъ нея да се черпятъ материали. Слѣдъ като мине дѣтето тази първа стадия, карайте го да прави комбинации. Напримѣръ, дадете му една ябълка. Накарайте го първо да я нарисува, а слѣдъ това да направи едно малко описание на ябълката, да опише формата, цвѣта ѝ и т.н. Това описание ще бѫде дѣтинско, но главното, което се цѣли, е да се създаде една малка мисъль у него. Добрѣ е да запознавате дѣцата съ изворитѣ, рѣкитѣ, затова ги извеждайте при нѣкоя бистра рѣка или изворъ, разказвайте имъ за тѣхъ, за ползата, която ни принасятъ. Всѣки отъ васъ чрѣзъ наблюдения и опити може още повече да разработи тѣзи методи и да ги направи полезни за дѣцата. Често виждате, че вашитѣ дѣца отчупватъ клончета отъ дърветата, кѫсатъ цвѣтя, които послѣ раздробяватъ, и изхвърлятъ като непотрѣбни. Обръщайте имъ вниманието върху това, да не ги кѫсатъ, като имъ кажете, че и дърветата и цвѣтята усѣщатъ болка. — Когато дѣцата ни сѫ вече възрастни и ние виждаме тѣхнитѣ недостатъци и съзнаваме, че тѣ сѫрезултатъ на нѣкаква наша грѣшка при възпитанието, какъ може да се дѣйствува най-сигурно, най-ефикасно, за да изправимъ грѣшката си, особено пъкъ ако дѣтето не разбира отъ дума? Не е ли вѣрно това, че докато не поправимъ себе си, не можемъ да поправимъ и дѣцата си? — Това вече засѣга вашия личенъ животъ, това е много сериозна работа. Всички, които присѫствувате въ тази школа, трѣбва да имате за Бога много ясна идея и да я чувствувате живо. Направете слѣднитѣ наблюдения: когато небето е ясно, слънцето грѣе весело, вашето разположение е добро, вие чувствувате това и се радвате. До вечерьта врѣмето може да бѫде така ясно и хубаво. Но направите ли прѣзъ деня нѣкой грѣхъ, съ това огорчавате вашия Господъ и небето още до вечерьта се заоблачава, Господъ скрива лицето Си отъ васъ и вие усѣщате една промѣна вѫтрѣ въ душата си. Ако до вечерьта се разкаете дълбоко за сторената грѣшка, небето ще почне да се разяснява. И тъй, Господъ чувствува грѣховетѣ, които правимъ, и веднага се проявява въ сгѫстяване на поритѣ и ни казва: “Азъ не мога да ви покажа лицето Си.” Небето е Божието лице, то е живо и ако вашитѣ очи се отворятъ, ще видите, че това небе се смѣе, когато сте добри и казва: “Много сте добри днесъ.” Щомъ сгрѣшите нѣщо, става ви страшно, тѫжно, скривате се въ кѫщи, не искате да гледате небето. Това показва, че нашиятъ Господъ е недоволенъ отъ постѫпкитѣ ни. Затова трѣбва да се стараемъ, щото отношенията ни къмъ Бога да сѫ винаги чисти, откровени, да не пращаме никакви отрицателни мисли и желания отъ сърцето и ума си и да знаемъ, че всичко е за добро. Ако ни постигне нѣкое зло, да не казваме, че и Богъ е такъвъ, щомъ допуща злото. — Може ли да ставатъ промѣни по небето само за единъ човѣкъ ? — Да, може да ставатъ промѣни само за единъ човѣкъ. Защо вчера небето бѣше мрачно? Тукъ нѣкои отъ Веригата оскърбиха Духа и веднага дойде бурята. Господъ казва: “Това затъмнѣние ви изпращамъ, за да докажа, че не съмъ доволенъ отъ васъ.” — Ами ако за това нѣщо е причина само единъ човѣкъ? — Даже и тогава става; единъ или много — се едно е, законътъ е единъ. — При всички подобни случаи все въ себе си ли да търсимъ причината? — Не, има и естествени промѣни, обаче ние може да измѣнимъ една естествена промѣна въ природата. Ние можемъ да спремъ Божието благословение, което иде, но можемъ да спремъ и Божието наказание, което се готви. — Какъ? — Като се разкаемъ, ще спремъ наказанието, а като сгрѣшимъ, ще спремъ благословението. Тъй че когато Господъ рѣши да направи нѣщо, не мислете, че Той е абсолютно рѣшенъ; щомъ ти измѣнишъ намѣрението си, и Богъ измѣня рѣшението си. Богъ е толкова благъ! Каквото измѣнение направишь въ намѣренията си, такова рѣшение и Богъ взема спрѣмо тебе. Той е отражение на нашия животъ. Ще ви кажа какъ. Ако вие се усъмните въ Господа и кажете: “Азъ зарѣзвамъ вече тази работа и измѣнямъ живота си”, ще видите, че ако сте жена, мѫжътъ ви, приятелитѣ ви ще измѣнятъ отношенията си къмъ васъ. Защо е така? — Защото ти си измѣнилъ отношенията си къмъ Господа, и понеже всички живѣемъ въ Господа, затова и Той, и всички хора измѣнятъ отношенията си къмъ тебе. Речешъ ли да се поправишъ, да се върнешъ къмъ Бога, и хората, и приятелитѣ ти започватъ да изправятъ поведението си спрямо тебе. Обичайте Бога и изправете отношенията си къмъ Него! Ако жертвувате вашия Господъ за този или онзи, вие сте на кривъ пѫть. Не жертвувайте вашия Господъ за нищо въ свѣта! — Не на думи, а на дѣла трѣбва да проявимъ любовьта си къмъ Бога. — Да, на дѣла, разбира се, иначе Богъ ще каже: “Тѣзи хора съ уста се приближаватъ при мене, а сърдцата имъ стоятъ далечъ отъ мене.” Азъ ви говоря за промѣни, които ставатъ и въ самата природа. Ако вашето зрѣние е чутко, при изгрѣване на слънцето ще забѣлѣжите слѣднитѣ явления: ако сте направили нѣкой грѣхъ, то като излѣзете сутринь да наблюдавате изгрѣва на слънцето, ще видите, че зората не е тъй приятна за васъ. Въ изгрѣването на слънцето има едно недоволство отъ васъ. Измѣнете разположението си, поправете грѣшката си и ще видите, че при изгрѣва зората започва да ви се усмихва. Не мислете, че това е алегория, а направете опитъ и ще забѣлѣжите отношенията, които сѫществуватъ между вашитѣ постѫпки и изгрѣва на слънцето. Това отражение е сѫщото, както и отраженията на нашето лице. Срѣщашъ нѣкого и го питашъ: “Защо лицето ти е тъй мрачно?” — Лицето му е мрачно отъ отраженията ти върху него, чувствувашъ, че отъ измѣненията, които ставатъ въ тебе, става нѣщо лошо. Щомъ се измѣни нашето настроение, измѣня се и нашето лице. Срѣщне те нѣкой и ти казва: “Днесъ твоето лице ми харесва”. Нашето лице прѣдава разположението на душата ни; слѣдователно и небето горѣ прѣдава отражението на този живъ Господъ. Азъ ви казвамъ тѣзи нѣща, но вие не ги чоплете, не отивайте да ги разправяте на други, а ги провѣрете, опитайте и като видите, че сѫ вѣрни, тогава говорете. Докато не сте опитали, а разказвате, ще ви нарекатъ заблудени. Докато не направите този малъкъ опитъ, резервирайте се въ себе си: само опитътъ може да ви утвърди. Ние ще започнемъ отъ живата природа и въ хубавитѣ плодове, въ хубавитѣ цвѣтя, въ чиститѣ извори, които бликатъ, ще виждаме разположението на Бога. Тъй напримѣръ, тази година очакваха отъ лозето много плодъ, но нѣма. Казватъ, че то изгорѣло, маносано било и т.н., но ние знаемъ защо стана това нѣщо. Лозето въ България е емблема на българина. Днесъ взиматъ мѣрки да ни гонятъ, но затова започнаха да съхнатъ лозята; ако не спратъ гоненията, ще започнатъ да съхнатъ ябълкитѣ, ако и слѣдъ това не се вразумятъ, ще се явятъ главни по житото. Прѣстанатъ ли гоненията, веднага ще започне и подобрението на лозята. Всичкото плодородие на земята Господъ дава на своитѣ добри дѣца. Едно добро дѣте храни деветьтѣ лоши въ една кѫща. Бащата казва: “Ако не е това добро дѣте въ кѫщи, азъ бихъ напусналъ дома си, но зарадъ него, хайде, и другитѣ ще храня.” Тъй че за едно добро дѣте въ кѫщата Господъ дава благословението си на другитѣ. Господъ казва, че държи добритѣ си дѣца написани на дланьта си, за да може всѣкога да ги вижда и да мисли за тѣхъ. — Може ли дѣцата отъ четиринадесетьгодишната си възрастъ нагорѣ да бѫдатъ учители на родителитѣ си, напримѣръ съ даване на съвѣти въ права посока? Трѣбва ли родителитѣ имъ да ги слушатъ, да взематъ въ внимание съвѣтитѣ имъ? Ако дѣтето говори истината, майката трѣбва да приеме тази истина, но трѣбва да се пази отъ дѣтето, да не я разбере то, защото у него може да се събуди гордость. — Полезни ли сѫ наградитѣ и наказанията при възпитанието? — Може да се упражняватъ, но да не се прѣкалява съ тѣхъ. — Какво влияние оказватъ играчкитѣ върху възпитанието на дѣцата? — Благотворно, само че трѣбва да бѫдатъ естествени. Колелата, съ които си играятъ дѣцата, не сѫ направени по окултнитѣ закони; нѣкои отъ тѣхъ даватъ много лошъ резултать. — Съ какви играчки да си служатъ дѣцата? — Съ орѣхи, лѣшници, шикалки, топки, пъстри камънчета и др. Ако дѣцата живѣятъ по край море, нека си събиратъ разни морски мидички, охлювчета, и съ тѣхъ да си играятъ. — Добрѣ ли е дѣцата да си играятъ съ гумени топки? — Полезно е, но понѣкога оказватъ отрицателно влияние върху дѣтето, защото, като я свива и разпуща, то вижда, че въ рѫцѣтѣ му стои единъ слабъ, несолиденъ прѣдметь. Затова по-добрѣ е дѣтето да си играе съ топка, която не може да разрушава и да я усѣща въ рѫцѣтѣ си плътна, солидна. — Добрѣ ли е дѣцата да си правять сами куклички? — Да, добрѣ е да си правятъ куклички, кѫщички, фурнички, защото тукъ взима участие тѣхното въображение. — Отъ гледището на окултната наука добрѣ ли е да се откѫсватъ дѣцата отъ майчиното си влияние и да се оставятъ въ разни дѣтски ясли, пансиони и други заведения, които да се грижатъ за тѣхното отглеждане и възпитание.? — Прѣди да е навършило дѣтето 10-15 години не е добрѣ да се отдѣля отъ влиянието на майка си. Било за момче или момиче, необходимо е единъ периодъ отъ 15 години, прѣзъ което врѣме да прѣкара при майка си. — Бащата оказва ли влияние върху дѣтето? — Да. — Тамъ, дѣто нѣма майка, може ли бащата да заеме мѣстото й? Ако нѣма и баща, могатъ ли роднинитѣ да заематъ мѣстото на родителитѣ? — И бащата, и роднинитѣ, и кой да е близъкъ могатъ да замѣстятъ майката, защото майката никога не умира. — Значи тѣзи дѣца не чувствуватъ, че нѣматъ майка? — Да. Друго нѣщо, на което майкитѣ трѣбва да обърнатъ внимание при отглеждане на дѣцата си, е да не ги турятъ въ дълбоки люлки. Дълбокитѣ люлки сѫ врѣдни за дѣцата. Забѣлѣжете въ какви гнѣзда турятъ птичкитѣ своитѣ малки. Гнѣздата имъ отговарятъ най-много на истината. Тѣ не сѫ много дълбоки. Птичкитѣ правятъ гнѣздата си върху клончетата на дърветата, дѣто самъ вѣтърътъ ги люлѣе и то по-добрѣ, отколкото майкитѣ — своитѣ дѣца. Тъй че люлкитѣ на птиченцата сѫ много по-хубави отъ тѣзи на дѣцата. — Изобщо, трѣбва ли да сѫществува люлката, защото въ педагогията по този въпросъ има споръ? — Въ сѣмействата има два вида люлки: на вѫжета и въ корита. Въ първитѣ става голѣмо зашеметяване на дѣтето. Най-добри люлки сѫ тѣзи, които се приближаватъ до естественитѣ. Нѣкои майки сѫ противъ люлѣенето. Не е хубаво много люлѣене. Изобщо не туряйте люлкитѣ като срѣдство. Нѣкой пѫть майката туря дѣтето си въ люлката и спи му се или не, тя го люлѣе, усилва люлѣенето, докато се зашемети и заспи. При сегашнитѣ условия е мѫчно да се прилагатъ новитѣ методи на възпитание. Да се прилагат нови методи при сегашното възпитание, то е все едно да се кърпи стара дреха съ нова кръпка — дупката става по-голѣма. Ако прилагате новитѣ методи, трѣбва да ги прилагате изцѣло, а не само палеативно, иначе ще станатъ по-голѣми дупки. Работете за усилване на волята. Какъ? Скръбенъ, тѫженъ си нѣщо, имашъ голѣма неприятность въ живота, гледай чрѣзъ силата на волята си да прѣвърнешъ това състояние въ положително. Имате нѣкоя мисълъ, която ви измѫчва, кажете си: “Добъръ е Господъ, всичко ще обърне на добро.” Наблюдавате нѣкого, че е тѫженъ, не го питайте защо тѫжи, а се постарайте да намѣрите причината за неговата тѫга и да я отстраните. На нѣкое дѣте умрѣла майката и то тѫжи. Вие го питате защо тѫжи. Тѫжи, защото се е лишило отъ любовьта на майка си. Ако заемете мѣстото на майка му, веднага ще се утѣши. Напримѣръ нѣкой отъ васъ е тѫженъ. Защо? — Защото неговата майка я нѣма. Всички тѫги, които изпитваме, се дължатъ на това, че сме лишени отъ любовьта. Щомъ се лишимъ отъ Божествената любовь, въ каквато форма и да е тя, ще изпитваме тѫга. Дойде ли отново тази любовь, веднага се връща и радостьта. Това е първата любовь, Божествената любовь. Тази първа любовь е и неизмѣняемата любовь въ живота. Освѣнъ това стремете се да не свѣждате всички хора подъ еднакъвъ знаменатель, не желайте всички хора да бѫдатъ като васъ. Приятностьта въ земния животъ се състои именно въ разнообразието. Колкото по-голѣмо разнообразие сѫществува въ свѣта, толкова по-добрѣ. Затова право казва българската пословица: съ едно цвѣте пролѣть не става. Хиляди и милиони цвѣтя сѫ необходими, за да се счита, че иде пролѣть, а послѣ и лѣто. Хиляди, милиони мушици сѫ необходими, за да кажемъ, че лѣтото е дошло. И тъй, когато нѣкой е наскърбенъ, натѫженъ отъ нѣщо, напрегнете мисъльта си, да намѣрите начинъ какъ да му направите тайно едно добро, безъ да го питате защо е тѫженъ. — Мислено ли да му помогнемъ? — Да, по сърдце, мислено. — Може ли като се направи нѣкому мислено едно добро, той да го почувствува веднага? — Той ще почувствува и ще благодари на Бога, безъ да ти каже нѣщо по това. Кажешъ ли: “Азъ направихъ това”, работата ти пропада, природата веднага разваля твоята лъжлива мисъль. Ти се радвай самъ за себе си, че твоята мисъль е подѣйствувала, а той нека разбере, че нѣкой му е помогналъ и да се радва самъ за себе си. — Какъ да се прѣдпазваме отъ духовно обиране, защото сме слушали, че нѣкой се страхуватъ много отъ такива обирания? — Богатиятъ изворъ никой не може да го обере, а бѣдниятъ всѣки може да го обере, но това сѫ малки изключения. Прѣдставете си, че сме въ едно общество и се прѣдпазваме този да не ни обере, онзи да не ни обере; тази мисъль се обмѣня между всички, а това вече е една крайность. Новото учение трѣбва да започне съ опити. Срѣщнешъ нѣкой бѣденъ — не му казвай, че Господъ е добъръ и ще му даде, а го повикай въ кѫщи, нахрани го, дай му нѣщо да си занесе и тогава кажи: “Добъръ е Господъ!”. Той ще ти отговори: “Дѣйствително, добъръ е Господъ! Нахраниха ме, облѣкоха ме.” Живиятъ примѣръ е важенъ. — Ние сме рѣшили да не убиваме животни и да не се хранимъ съ месо, а какво да правимъ, когато отидемъ нѣкѫдѣ на гости и ни угощаватъ съ месо? — Щомъ си рѣшилъ веднъжъ за винаги да свършишъ съ тѣзи работи, ще кажешъ: “Ако ме обичате, не ми причинявайте врѣда, защото яденето на месо е врѣдно за менъ.” Трѣбва да постѫпваме принципално, да сме послѣдователни, но сѫщеврѣменно да сме меки и учтиви. Ако нѣкой те пита какво да ти сготви, кажи му, че може да ти даде малко хлѣбъ и солчица. Всичко у васъ трѣбва да става по дълбоки вѫтрѣшни убеждения, да произлиза отъ сърдцето и да нѣма двѣ мнѣния дали тъй или иначе трѣбва да се постѫпи. Никому да не налагаме да приеме това или онова, а да чакаме нѣщата да ставатъ естествено, всички прѣобразувания да ставатъ отвѫтрѣ навънъ, защото това, което е отвѫтрѣ, то не се разлага, а това, което е отвънъ, то се разлага. — Какъ да се постѫпва, когато ти, като учитель, говоришъ на ученицитѣ противъ ядене на месо, а майка имъ не е съгласна съ това, кара ги да ядатъ месо? — Ще дѣйствувашъ постепенно, ще ги възпитавашъ морално. Ще разказвашъ на дѣцата за нещастнитѣ агънца, които оставатъ сами слѣдъ като заколятъ майка имъ. За да почувствуватъ по-живо положението на агънцата, ще имъ дадешъ примѣръ съ нещастието, което сполетява дѣцата, когато загубятъ майка си. Като разбератъ положението на сирачетата, дѣцата ще разбератъ положението на агънцата, на които майка имъ е заклана. — Какво да се прави съ такава майка, която върви противъ думитѣ на учителя, когато той съвѣтва дѣцата въучилището? Учительтъ казва, че не е добрѣ да се колятъ животни, а майката казва на дѣтето си: “Я вземи ножа, та отрѣжи главата на тази кокошка!” — Е, съ стария дяволъ е мѫчно да се работи. — Нѣкои казватъ, че въ Библията се говори, че може да се ядатъ агънца и да се употрѣбява месо. — Да, казва се, че на апостолъ Петра спуснали отъ небето една кърпа, пълна съ всѣкакви животни. Това, обаче, е въ прѣносна смисъль; това означава, че трѣбва да се промѣни животътъ на нѣкого — отъ лошъ на добъръ или отъ обикновенъ на Божественъ. — Бива ли да се допущатъ тѣлеснитѣ наказания въ училищата? Какъ да постѫпи учительтъ, когато е поставенъ въ дилема: да запази авторитета си или да накаже ученика? — Новото учение принципално не допуща никакви тѣлесни наказания. — Нали леки удари съ прѫчицата магнетизиратъ дѣцата? — Ако вашето дѣте или вашиятъ ученикъ е непослушенъ, оставете да употрѣби другъ нѣкой прѫчицата, а не вие. Ако дѣтето не ви е послушало, то, като излѣзе вънка да играе съ другитѣ дѣца, нѣма да мине и половинъ часъ, дѣцата ще го набиятъ и то ще дойде да ви се оплаче, а ти тогава ще кажешъ: “Видѣ ли, майка, ако тази сутринь ме бѣше послушало, нѣмаше да ти се случи тава нѣщо.” — Каква да бѫде храната на малкитѣ дѣца? — Въ най-ранната възрастъ на дѣцата, природата имъ прѣпорѫчва майчиното млѣко, а послѣ — това на добитъка. Добрѣ е да се дава на дѣцата житенъ сокъ, той е хранителенъ. Вие, майкитѣ, имате опитность върху храненето на дѣцата; сега ви остава да провѣрявате всичко, което имате, и възъ основа на тази опитность да прилагате нѣщо ново. Въ храната трѣбва да има извѣстно разнообразие. — Какво съдържатъ крушитѣ и каква полза принасятъ? — Тѣ съдържатъ повече желѣзо. — А ябълкитѣ, сливитѣ? — Тѣ съдържатъ плодова захарь, която е полѣзна. Добрѣ е плодоветѣ да се ядатъ съ малко хлѣбъ. Човѣкъ все таки трѣбва да се съобразява съ своя вкусъ и тъй да използува плодоветѣ. Употрѣбявайте само тѣзи плодове, които обичате, а които не сѫ ви приятни, употрѣбявайте по-рѣдко. При сегашнитѣ условия не е добрѣ да се храните само съ хлѣбъ или само съ плодове, това е крайность. — Тогава съ какво да се замѣстватъ плодоветѣ? — Вие съ какво ги замѣствате? — Нѣкой пѫть съ бобъ или съ друго нѣщо. — Не е добрѣ да се яде много бобъ. Добрѣ е да употрѣбявате празъ лукъ, обикновенъ лукъ, прѣсно зеле, за които има начини да се запазватъ и прѣзъ зимата. — Добрѣ ли е да се яде кисело зеле? — Добрѣ, но не за всички. — Ами зелениятъ бобъ? — Той е по-добъръ отъ сухия. — Какъ да се постѫпва съ дѣцата, които грѣшатъ много? — Вие какво правите? Набивате ги, нали? Ако вашитѣ стари методи иматъ резултатъ, дръжте ги, докато придобиете нови и по-резултатни. Когато човѣкъ приложи новото учение, трѣбва да измѣни съвършено старитѣ методи и начини. Ако при сегашнитѣ стари методи искате да внесете нѣкои нови, безъ да изхвърлите старитѣ, това е несъвмѣстимо, ще се образуватъ по-голѣми дупки. При възпитанието не започвайте съ мекота и да свършите съ грубость, а по-добрѣ започвайте съ грубость и свършвайте съ мекота. Новото учение изисква мекота въ отношенията ни. И въ природата по нѣкога се явяватъ бури, ставатъ землетресения, и веднага се смѣнявать съ други плавни, медлени дѣйствия — значи и въ нея ставатъ рѣзки промѣни. Не мислете, че тѣзи грѣшки, които имате, тъй, въ единъ день магически ще изчезнатъ. Не мислете, че слѣдъ като сте живѣли десеть години добъръ животъ, у васъ ще стане голѣма промѣна. За да стане една чувствителна промѣна въ васъ, изисква се цѣлъ животъ усилена работа. При тази карма, която имате, съ единъ замахъ отъ десеть години не може да се направи нищо. Напримѣръ, да кажемъ, че имате една карма отъ 8 000 години; ако за всѣки 1000 години изплащане на кармата сѫ потрѣбни 10 години добъръ животъ, тогава ще ви сѫ необходими 80 години добъръ животъ, за да ликвидирате съ тази карма. Ако кармата ви е отъ 2000 години, трѣбватъ ви 20 години усилена работа, за да ликвидирате съ нея; ако кармата ви е отъ 1000 години, въ 10 годишенъ чистъ и святъ животъ ще ликвидирате съ нея. Но онѣзи, които регулиратъ този законъ, не оставятъ да се изплаща наведнъжъ кармата. — Изобщо всичко ли се изплаща или има малка отмѣна? — Господъ изисква въ края на краищата да поправите всичко, което сте развалили; ще съградите кѫщата тъй, както си е била, и тогава ще имате извинение, прошка — всичко ще се ликвидира. — Вчера тукъ се повдигна въпросътъ за perpetuum mobile. Приложимъ ли е законътъ за perpetuum mobile? — Той има своето разрѣшение въ живата и разумна природа. Докато въпросътъ не се разрѣши тъй, както е въ природата, той остава само хипотеза, която трѣбва да се прѣвърне въ теория, теорията — въ опитъ, а опитътъ да се реализира. Нѣкой може да приеме това твърдение, а другъ да го отхвърля, но двамата сѫ прави 50%. Законътъ на физическия свѣтъ е вѣренъ 50%. — Говори се, че тайната на движението на тази машина се крие въ личностьта на човѣка. Вѣрно ли е това? — Да, машината се движи само съ машиниста. Perpetuum mobile, това е една идея за упражнение, за гимнастика на ума; много врѣме ще се измине, докато се приложи този законъ. — Този въпросъ въ съврѣменната научна механика е разрѣшенъ отрицателно. — Ако днесъ хората биха изнамѣрили и приложили perpetuum mobile, биха допринесли най-голѣмото зло на свѣта. Ето защо природата е покрила въ мракъ силата на тази область. Щомъ се заловимъ съ такива въпроси, ще дойдемъ до едно мѣсто, дѣто работитѣ ставатъ неясни, срѣщаме непроницаемъ мракъ, което показва, че се доближаваме до една сѫщина, чието откритие не е позволено. Вие може да образувате въ себе си perpetuum mobile. Всѣки отъ васъ може да стане perpetuum mobile. Младостьта и енергията, която виждате въ тружениците, които се занимаватъ съ идеята за perpetuum mobile, се дължи именно на нея. Тази идея ги подмладява, ободрява и тѣ съ най-голѣмо търпѣние прѣнасятъ всички неволи. Идеята за това вѣчно движение отхвърля всички лоши мисли у човѣка и такъвъ човѣкъ въ себе си е почти достигналъ perpetuum mobile. Ето защо тѣзи хора носятъ въ душата си тази красива мисъль. — Дали прѣзъ шестата раса тази идея ще може да се реализира на физическото поле? — Тѣзи работи, които за сега сѫ невъзможни, за въ бѫдеще ще сѫ възможни. Въпросътъ е дали тази идея ще се осѫществи въ една или въ друга нѣкоя форма. Въ каквато форма и да се прѣдстави, то е все едно. — Какво значение иматъ падащитѣ звѣзди? — Науката не е дала положителенъ отговоръ на това явление. Това става на 11 августъ и на 26 декември, понеже тогава земята минава прѣзъ орбитата на тѣзи малки тѣлца. — При пѫтуването съ аеропланъ е забѣлѣзано сѫществуването на небесни кухини, дѣто става силно връщателно движение. За едрия градъ, който пада, казватъ, че сѫществували голѣми ледени планини, отъ тѣхъ се откѫсвалъ и падалъ. Отъ Фламариона има събрани и описани тъй нареченитѣ извънредни събития въ природата. Напримѣръ въ единъ градъ е паднало парче ледъ, което, като прѣтеглили, тежало единъ тонъ. За въ бѫдеще науката ще даде по-правилни обяснения на този родъ явления. Наблюдавали ли сте такъвъ психологически методъ? Кажешъ нѣкому нѣколко думи или една фраза, но този човѣкъ остава недоволенъ отъ тебе. Или нѣкой поетъ напише нѣщо, всички го харесватъ, доволни сѫ отъ него, а другъ поетъ напише нѣщо идейно — хората не могатъ да го търпятъ. На какво се дължи това? Ако съберете редъ думи, въ които има силни букви, ще се образува верига отъ силни сътресения, които се отразяватъ злѣ на хората, тѣ не обичатъ тѣзи силни сътресения. Ето защо, макаръ и да има хубава идея въ книгата на нѣкой писатель, обаче въ думитѣ му има много силни букви, които прѣдизвикватъ дисхармония въ съзнанието. Напримѣръ, ако изговорите името “Маро” съ ударение на първата сричка, ще прѣдизвикате лошъ ефектъ, болка. Ако кажете “Марийке”, намалявате този лошъ ефектъ. Затова трѣбва да бѫдете внимателни при изговаряне на всѣка дума, име или фраза, за да не прѣдизвиквате у слушателитѣ неприятни чувства. Има много имена, които прѣдизвикватъ подобенъ ефектъ. Напримѣръ името “Михалъ” въ българския езикъ има съвършено отвращателенъ характеръ. Сричката "ми" е мека, но изговори ли се втората сричка — “халъ”, създава цѣла буря. Буквата “а” въ началото или на края на една сричка се отразява врѣдно, раздразнително. Напримѣръ, ако кажешъ нѣкому: “Азъ те обичамъ”, това се отразява неприятно. Какво отъ това, че ти ме обичашъ, толкова хиляди хора ме обичатъ! Кажешъ ли нѣкому така, това значи, че твоята любовь се различава малко отъ любовьта на другитѣ, а това не се знае още. Поставишъ ли думата “обичамъ” въ безлична форма, ефектътъ е по-силенъ, отколкото ако се употрѣби въ лична форма. И тъй, кажешъ ли “Обичамъ те”, това показва, че като те обичатъ другитѣ, и азъ те обичамъ. Като кажешъ думата “аз”, трѣбва да разбирашъ Бога въ себе си. Щомъ не Го разбирашъ, не Го споменавай. — Буквата “а” съответствува на тона “ла”. — Вие трѣбва да изучавате музиката на мекитѣ тонове. Всѣки, който иска да даде обемъ и просторъ на душата си, трѣбва да прави упражнения съ буквата “а”. Звукътъ на буквата “а” е отворенъ, гласенъ. — Какъ да се разбира, че слѣдъ всѣки 100 000 000 обръщания става едно изключение? — Това е минаване отъ едно състояние въ друго. Движението минава въ нова форма. Нека допуснемъ, че пространството между земята и слънцето е изпълнено съ ефиръ, и земята, като обикаля около слънцето, срѣща едно прѣпятствие, което постепенно прѣдизвиква едно измѣнение. Ако има такова прѣпятствие, колкото малко и да е то, като се срѣщне съ земята, създава едно изключение. Въ течение на милиони години земята ще намали скоростьта на движението си, докато най-послѣ се върне въ слънцето. Ще дойде день, когато това обръщане ще спре. Тъй се разбира това изключение. Това изключение вече дѣйствува въ съставнитѣ части на материята и въ нея става едно прѣорганизиране. Когато стане изцѣло това прѣорганизиране, сегашнитѣ континети ще изчезнать и ще се явятъ нови, създадени отъ по-хубава материя. — Сѫщиятъ законъ не се ли отнася и до плътьта? — Да, щомъ направимъ 100 000 000 обръщания около своята ось, насъ ни очаква промѣна. Хората не знаятъ, че всѣка промѣна, която става въ земята, става и вѫтрѣ въ насъ, защото материята е една и сѫща. И тъй, мозъкътъ, очитѣ, дихателната, нервната, костната системи, всички растения и животни, всичко ще се видоизмѣни; ако не сме готови за новото врѣме, да създадемъ нови органи, ще пострадаме, а ако успѣемъ да създадемъ нови органи, за насъ ще дойде новъ животъ. Добритѣ хора нѣма нищо да изгубятъ, за тѣхъ идатъ блага, но за лошитѣ — голѣми страдания.
  13. 1920_08_19_1 Пѫть, истина и животъ

    От книгата "Беседи, обяснения и упѫтвания отъ Учителя, дадени прѣзъ 1920 г. въ Търново", Пъво издание, 1920 г. Второ издание, 1996 г. (по първото от 1920г., стар правопис), Издателство "Бяло Братство", София., Книгата за теглене PDF - първо издание, 1920 г. Книгата за теглене PDF - второ издание, 1996 г. Трето издание-Благоевград Съдържание Първи день — ЧЕТВЪРТЪКЪ Прѣображение, 19 августъ 6 часа сутринъта Размишление: 1. Да благодаримъ на Господа за всичко, което ни е далъ до сега. 2. Благославяй, душе моя, Господа. 3. Добрата молитва. 4. Благословенъ Господъ. 5. Отче нашъ. Пѫть, истина и животъ Христосъ казва: “Азъ съмъ пѫтьтъ, истината и животътъ.” Мнозина сѫ чели, и вие четете този стихъ: “Азъ съмъ пѫтьтъ, истината и животътъ.” Но този пѫть, тази истина и този животъ още не сѫ разбрани. Нѣщата сѫ неразбрани за насъ до тогава, докато ние не знаемъ какъ да ги поставяме и какъ да ги употрѣбяваме. Ако нѣкой ученикъ има цигулка и я държи затворена въ сандъка си, а като му дойдатъ гости, отвори сандъка, изважда я, показва я на приятелитѣ си, като казва: “Вижте каква хубава цигулка ми купи баща ми, струва десеть хиляди лева”, разумно ли я използува той? Отидатъ си гоститѣ, отново я туря въ сандъка, затваря го. Дойдатъ му други приятели, пакъ отваря сандъка, показва цигулката и пакъ я скрива. Заминатъ приятелитѣ, цигулката стои затворена въ сандъка. Е, и слѣдъ всичко това този ученикъ разбралъ ли е какво нѣщо е цигулката, защо е тя, какви сѫ отношенията му къмъ нея и нейнитѣ отношения къмъ него? Допуснете, че този ученикъ е взималъ уроци по цигулка при нѣкой вѣщъ учитель. Какво ще прави, когато дойдатъ неговитѣ приятели? — Той вече нѣма да знае само какво нѣщо е цигулката и че тя струва десеть хиляди лева, но ще знае и да свири: ще започне да свири и всички ще го слушатъ. И тъй, Словото е проявление на мисъльта. Когато почнемъ да живѣемъ разумно, нѣма да казваме колко струва цигулката, а ще покажемъ на приятелитѣ какъ свири тя и какво може да се изрази чрѣзъ нея. Проявлението на Словото започва съ музиката. Христосъ казва: “Азъ съмъ пѫтът, истината и животътъ.” Ние знаемъ този пѫть и знаемъ, че безъ пѫть не може да се ходи. Пѫтьтъ, това е видимиятъ свѣтъ, това е материалниятъ свѣть, това сѫ всички възможности, съ които ние живѣемъ. За да стане този пѫть равенъ, истината е необходима, за да ни даде насока, а животътъ — да ни даде вѫтрѣшна сила да извървимъ този пѫть. Ние виждаме днесъ, че небето е ясно. Какво означава небето отгорѣ надъ насъ? — Небето, това е Божието лице. Както по нашето лице, по нашитѣ очи и по движението на мускулитѣ ни може да се изрази всѣко негодувание, всѣка скръбь или отчаяние, радость или любовь, така и по небето се изразява всичко, защото е хиляди пѫти по-чувствително къмъ всичко онова, което Богъ храни къмъ насъ. Всички благословения идатъ отъ небесното пространство, отъ небето, което е Божественото лице. Ето защо ние гледаме нагорѣ. И слѣдъ всичко това мнозина питатъ дѣ е Господъ. — Той е отгорѣ ни. Мнозина казватъ: “Дѣ е Господъ, докажи това нѣщо.” Нѣщата се доказватъ само на слѣпи хора, а на хора, които иматъ очи, не се доказватъ. Ако уловя една мравка съ пръста си, тя нѣма да ме види; тя вижда само пръста ми, но какво отношение имамъ азъ къмъ нея като човѣкъ, тя това не разбира. Въ нейното съзнание човѣкъ, като сѫщество, не сѫществува. Мравката би казала: “Докажи дѣ е човѣкътъ.” Тя ще прѣмине по цѣлото му тѣло и най-послѣ ще каже: “Не знамъ дѣ е човѣкътъ.” Трѣбва ли да се доказва на тази мравка дѣ е човѣкътъ и сѫществува ли той? Въ живота има лоши и добри условия. Ти не вървишъ въ правия пѫть и казваш: “Да ме избави Господъ отъ тѣзи лоши условия!”. Казвамъ: "Не, условията сѫ лоши, само защото ходишъ въ лошия пѫть.” Азъ не бихъ желалъ да съмъ вънъ отъ тѣзи Божии условия. Прѣдпочитамъ тѣхъ, отколкото царската корона, царския пѫть. Лошитѣ условия,това сѫ двата Божии пръста, съ които Той ни улавя и казва: “Азъ тѣ пратихъ на земята да развиешъ тѣзи условия, да ги използувашъ, а ти какво правишъ?”. Господь ни е пратилъ на земята да се учимъ.Ние казваме: “Господи, благодаримъ Ти, че си ни изпратилъ на земята да работимъ и да се учимъ.” Господъ ни пита: "Е, какво научихте досега?” — "Досега научихме да разкопаваме земята и да я обработваме, да сѣчемъ дърва, да колимъ кокошки, агнета и т.н. Културни хора сме ние!" Господъ ни отговаря: “Азъ неви пратихъ на земята да колите кокошки и агнета, да правите суджуци и други подобни, а да се учите и да бѫдете добри.” Въкакво седи тази добрина? — Нѣкой отъ насъ отиде на гости, но не му заколятъ кокошка и той казва: "Свиди имъ се на тѣзихора да заколятъ една кокошка, а наготвили бобъ. И това било посрѣщане! Другъ пѫть нѣма да стѫпя въ тази кѫща.” А другъ нѣкой отиде на гости, посрѣщнатъ го добрѣ и той казва: “Тѣзи хора ми опекоха кокошка, сложиха ми хубаво винце. Това разбирамъ посрѣщане!”. Сега свѣтскитѣ и религиознитѣ хора сме подъ единъ знаменатель. Не казвамъ, че ние сме много по-добри отъ свѣтскитѣ, но искамъ да кажа, че не сме още това, което Богъ иска отъ насъ. Не ви осѫждамъ, не казвамъ, че сте лоши, но констатирамъ единъ фактъ, казвамъ, че работата ви не е свършена. Отида при нѣкой работникъ, който копае на лозето,гледамъ го — не е прѣкопалъ още лозето. Отивамъ на другия день — сѫщото положение, отивамъ на третия день — сѫщото,работата още несвършена. Обръщамъ му вниманието, той сесърди, казва ми, че го обиждамъ. — Не те обиждамъ, но лозето трѣбва да се прѣкопае на врѣме. Кое е лозето? — То е нашето тѣло, нашитѣ сили и способности, които трѣбва да се обработватъ точно на врѣме. За тази оброботка, обаче, е необходима любовь. Хората на този свѣтъ започватъ да работятъ само тогава, когато врѣмето се стопли. Но щомъ врѣмето се стопли, и вѣтърътъ започва да духа. И тъй, едно отъ качествата на топлината е, че тя произвежда движение, понѣ кога дига прахъ, вѣтъръ, става провѣтряване. Провѣтряването е признакъ, че любовьта е започнала да дѣйствува. Като дойде любовьта, тя докарва едно провѣтряне, проявлениена животъ,на работа. Когато ни дойдатъ неприятности, ние започваме да дѣйствуваме. Българите казватъ, че като ни нагостять съ бобъ,това било лошо, а като ни нагостять съ кокошка — добро. Това послѣдното е относително добро, а абсолютно добро въ свѣта еда бѫдемъ добри за всинца. Пѫтьтъ, за който Христосъ ни говори, това е материалниятъ свѣтъ. Всинца сме въ този материаленъ свѣтъ. Сега трѣбва да използуваме условиятана живота, да проучимъ всичко, което ни се прѣдставя. Трѣбва да се научимъ да бѫдемъ нѣжни,учтиви съ малкитѣ растения и животни, които ни служатъ. Ако вашето дѣте хване нѣкое пиленце и започне да го коли, ако кѫса крилцата и крачката на нѣкоя муха, не очаквайте отъ негода стане добъръ човѣкъ или гений. Но намѣри ли то на пѫтя нѣкое пиле или агне съ счупенъ кракъ и го донесе въ кѫщи,започне да го прѣвързва, това дѣте ще стане за въ бѫдеще единъ добъръ човѣкъ. Новиятъ моралъ е да правимъ добро както на най-малкитѣ, така и на най-голѣмитѣ сѫщества. Лесно е да бѫдешъ добъръ за човѣкъ, който ти е далъ на заемъ една сума отъ около десеть хиляди лева, и когато го срѣщнешъ, да му се усмихнешъ, любезно да го поздравишъ. Но ако срѣщнешъ нѣкой просякъ, ще му кажешъ: “Хайде,остави ме на спокойствие, съ такъвъ човѣкъ нѣмамъ работа.” Прѣдставете си, че този просякъ е християнинъ, ти го изпѫждашъ да не те безпокои,а като отидешъ на църква, излизашъ отъ тамъ и запитвашъ другаря си: “Разбра ли Христовото учение?” — Но и ти, който питашъ и който пѫдишъ просяка, не си го разбралъ още. Отсега нататъкъ трѣбва да започнемъ съ разбиране на проститѣ нѣщавъ живота. Въ разбирането и прилагането е всичката сила на живота. Затова искамъ отъ всички да бѫдете учтиви по душа и сърдце, да имате взаимно почитание, да се стремите къмъвсичко това, защото туй, което вършите къмъ другитѣ, вършите го и къмъ Бога. Всѣки отъ васъ по отношение къмъ Бога е единъ малъкъ удъ, и когато правите пакости на брата си, правите ги на Божието тѣло. Когато братъ ви страда, на Бога се образуватъ пришки; понѣкога Му се образуватъ такива голѣми пришки,че Той слиза на земята да види каква е работата. Такива сме ние, любимитѣ дѣца на Бога — правимъ Му пришки. Кога ще прѣстанемъ да Му правимъ пришки? — Когато започнемъ да разбираме правилно живота и когато се разкриятъ за насъ всички нѣща, които сѫ причина за прѣпятствията. Тази година ще започнемъ съ любовьта, да възприемемъ и изпратимъ нейната сила като една велика вълна изъ свѣта.Сега ако ви кажа, че ви обичамъ и ви заколя една кокошка, това любовь ли е? — Това не е любовь. Любовьта се проявява само тогава, когато вие сте готови да се жертвувате за единъ човѣкъ, когото всички отхвърлятъ, гонятъ и никой не го приема. Знаете ли какъвъ е законътъ на любовьта? Когато кажешъ за нѣкого, че ти е братъ, въ небето вече те държатъ отговоренъ за това и ти казватъ, че ти си длъженъ да пожертвувашъ за него всичко — и честьта, и имота, и живота си. Не си ли готовъ да пожертвувашъ всичко за него, ти не си му братъ. Христосъ казва: “Въ такова братство азъ не дохождамъ.” Вие още не сте започнали да прилагате Христовото братство. Нѣкой ще кажатъ: “Ама азъ правя жертви за него, за нея.” Не ви осѫждамъ, но всѣки трѣбва да си зададе въпроса: "Готовъ ли съмъ да се жертвувамъза своя брат?". Знаете ли кога можете да ми бѫдете братя? —До тогава, докато носите ножове и колите моитѣ по-малки братя — кокошки и агнета, вие не сте ми братя и азъ не съмъ ви никакъвъ братъ. Прѣставате да ги колите, но се запитвате: “Какво ще стане съ тѣхъ, ако не ги колим?” — Оставете ги, нека си живѣятъ тѣзи малки братчета. Това е въ прѣнос на смисъль. Напримѣръ нѣкоя господарка има слугиня, която работи по цѣли десеть часа на день, и затова, щомъ седне на едно мѣсто, заспива. Господарката се сърди защо дрѣме. Питамъ: Ами ако нея турятъ да работи по цѣли десеть часа непрѣкѫснато, нѣма ли да заспи? Слугинята дрѣме, защото десеть часа трудъ е непоносимъ за нейнитѣ сили. Вие трѣбва да се простите съ всички ваши стари възгледи. Тѣ сѫ неблагоприятни условия за Господа и съ тѣхъ не може да влѣземъ въ бѫдещия свѣтъ, не можеда станемъ граждани на Царството Божие. Какво прави българинътъ, когато въ тѣлото или въ главата му влѣзе нѣкоя бълха или въшка? — Туря я на гребена или между двата си нокъта и я чука. Много добрѣ постѫпва българинътъ: въшката трѣбва да се постави между ноктитѣ на двата палеца. Това значи: ти,като влѣзе въ главата ми и смучешъ кръвьта ми, пита ли ме?— Не. Хубаво, и азъ нѣма да те питамъ — чукъ! Когато ние неизпълнявамеволята Божия, като отидемъ на небето, за насъ казватъ: “Въшки не искаме!”. Подъ “въшка” въ духовния свѣтъ се подразбира личниятъ егоизъмъ, съ който трѣбва да се простимъ. И за въшкитѣ има работа, но ние трѣбва да се простимъсъ тѣхъ. И тъй, сега Господъ се е пробудилъ въ васъ. Търсете Го,Той е вѫтрѣ въ васъ. Възвишенитѣ мисли, благороднитѣ побуждения, които сега се зараждатъ у васъ, това е живиятъ Господъ. Направишъ нѣкой пѫть лоша постѫпка, дойде ти лоша мисъль,Той казва: “Това, което направи, не е хубаво.” Ученитѣ ще кажатъ: “Това е гласътъ на нашата съвѣсть, който ни говори.”Казвамъ: Товае гласътъ, езикътъ на нашия Баща, Който казва:“Синко, това, което направи, не е добро.” Ако започнемъ да разбираме, че Господъ ни говори, ще бѫдемъ внимателни къмъ онова, което е вѫтрѣ у насъ. Прѣзъ тази година нашиятъ Небесенъ Баща иска да обновимъ мисъльта си и ако сме готови, ще дойдатъ други сили отгорѣ да ни помогнатъ. Ние имаме възможность да сторимъ всичко. Както житното зърно съдържа всички възможности въ себе си, а слънцето му дава условия за растене, така, когато и ние смеготови, Господъ ще ни даде всички условия за работа. Докато не рѣшите въ себе си въпроса готови ли сте да служите на Господа или не, до тогава Господъ нѣма да ви дава нищо. Дотова врѣме ето какъвъ ще бѫде вашиятъ животъ: ще лѣгате,ще ставате, ще се обличате и събличате, ще ядете и пиете, ще живѣете, ще търгувате, и най-послѣ ще кажатъ за васъ: “Хайде,изхвърлете този навънка”, ще ви смъкнатъ въ гроба и ще сиостанете такива, каквито сте си. Ще кажете: “Като отидемъ на онзи свѣтъ, тогава ще мислимъ.” Не, другъ е въпросътъ, като отидете на онзи свѣтъ. Като отидете на онзи свѣтъ съ това съзнание, което имате, прѣдъ васъ ще изпѫкнатъ всички злини,които сте направили тукъ на земята, ще видите колко агънца и кокошки сте изяли. Тогава ще разберете, че на земята сте живѣли единъ безсмисленъ животъ, и че красивото, хубавото е останало неразработено. Дълго врѣме ще се молите да дой-дете на земята, защото на нея има всички условия за работа,защото животътъ започва отъ земята, отъ нея излиза всичко.Ако човѣкъ е добъръ тукъ, на земята, добъръ е и горѣ; ако е лошъ тукъ, лошъ е и горѣ. Не мислете, че ако тукъ сте лоши,горѣ ще бѫдете добри. Това не е вѣрно. Споредъ мене, добъръ човѣкъ е този, който при най-лошитѣ условия се стреми да върши волята Божия. Добротата се цѣни споредъ усилията,които правишъ, за да си добъръ.Когато Господъ види, че правишъ усилия, Той казва: “Този човѣкъ е добъръ.” Ако си царь и подписвашъ смъртна присѫда на едного, на другиго,безъ да се замислишъ, това показва, че не си добъръ. Тогава Господъ казва: “Това дѣте е своенравно, не мисли правилно, отъ него човѣкъ нѣма да стане.” И тъй, за всинца ни има условия да бѫдемъ добри, умни, честни и справедливи. Като погледнемъ вечерно врѣме нагорѣ, ние виждаме Божието лице, осѣяно съ множество звѣзди. Често съмъ наблюдавалъ какъ бащата, като си дойде въ кѫщи, изважда изъ джеба си едно бонбонче, държи го нагорѣ въ рѫката си и дѣтето, като го зърне, гледа нагорѣ, слѣди бонбончето. Тѣзи многобройни звѣзди по небето азъ ги наричамъ бонбончета. И Господъ казва: “Ако живѣете добрѣ, ще имате всички условия, потрѣбни за растене. Ако сте добри дѣца, ще ви изпратя горѣ и ще ви туря да живѣете въ една отъ тѣзи красиви звѣзди.”Но вие казвате: “Тукъ, на земята да ни даде по едно бонбонче,а звѣздитѣ да остави за другъ пѫть.” Земята е само една работилница,на нея не може да имате собственость. Най-голѣмото заблуждение е собственостьта. Земята е едно велико училище и като научишъ на нея изкуството, за което си дошълъ, ще си заминешъ, като оставишъ ножицитѣ и всички инструменти, нищо нѣма да вземеш съ себе си. И тъй, Христосъ казва: “Азъ съмъ пѫтьтъ, истината и животътъ.” Христосъ и ние, това сме едно и сѫщо нѣщо. Какъ разбираме това? Ако може да любимъ всички хора, да се жертвуваме за тѣхъ, ние разбираме Христовитѣ думи, разбираме нашитѣ братя и сестри. Ако може да чувствуваме душитѣ на своитѣ братя, когато ги срѣщнемъ, и ако можемъ да имъ помогнемъ, ние разбираме Христа. Сега ние сме се събрали да бѫдемъ съработници съ Този нашъ Баща, съ Този нашъ голѣмъ братъ. Христосъ, това е първиятъ, най-голѣмиять нашъ братъ, Който се е родилъ, Който пръвъ е приложилъ всички Божествени правила, всички Божествени добродѣтели. Той е първиятъ братъ, Който е издържалъ сполучливо своя изпитъ и Който е пожертвувалъ всичко за своитѣ братя. Тѣзи планини, рѣки, всичко, което виждаме въ природата, е изразъ, проявление на този великъ братъ. Това е една велика мисъль, върху която трѣбва да работите хиляди години,за да схванете вѫтрѣшния, дълбокия ѝ смисъль. Отношението на тази мисъль, която ще схванете, е такова: срѣщнете нѣкоя грозна мома и казвате: “Тази мома не е хубава, нищо не струва.”Но я запитайте момъка, който люби тази мома, какъ той я вижда.— За него грозното лице изчезва и той вижда нейната душа. А всички хора казватъ, че този момъкъ е полудѣлъ, заслѣпилъ се въ нея. Не, той не е полудѣлъ, той е ясновидецъ и вижда въ момата това, което другитѣ не виждатъ. Сѫщото казватъ и за религиознитѣ хора. Какво виждатъ тѣ въ Бога, дѣ Го намиратъ? Тръгнали къмъ Бога, както будалата момъкъ, който люби грозната мома, но не знаятъ обаче, че тѣзи религиозни хора виждатъ това, което другитѣ не виждатъ. Сега Христосъ е видимъ за нѣкой, а за други — невидимъ. Христа нѣма да ви Го доказвамъ, ще Го намѣрите въ себе си, ще Го намѣрите въ природата. И за Бога нѣма да ви говоря нищо. Богъ е слънцето, което изгрѣва. То е една емблема. Господъ за насъ е Баща, Който казва: “Тѣзи мои дѣца много страдатъ.”Страданията сѫ необходими, докато поумнѣемъ; за насъ обаче страданията сѫ непотрѣбни. Дошло е вече врѣме да не си създаваме сами страдания. Ако дойде единъ братъ при мене и ми каже: “Азъ искамъ да опитамъ твоята любовь, да видя обичашъ ли ме” и ми направи единъ разрѣзъ на рѫката — провѣрява любовьта ми. Азъ мълча, не казвамъ нищо. Дойде другъ братъ и ми направи другъ разрѣзъ, да опита имамъ ли търпѣние. Най-послѣ идва трети братъ, и той ми направи единъ разрѣзъ, докато цѣлото ми тѣло стане само разрѣзи. Слѣдъ всичко това ще кажатъ:“Той си издържа изпита.” Да, но отъ мене нищо не остана. Питатъ ме: “Отъ какво сѫ тѣзи разрѣзи по тѣлото ти?” — Зада докажа любовьта си къмъ васъ. Ако пусна кръвь на нѣкой братъ, какво ще спечеля отъ това? Новото учение, което иде сега въ свѣта, трѣбва да оздрави всѣка рана на душата, сърцето и тѣлото. Въ варненско, синътъ на единъ българинъ заболѣлъ отъ нѣкакви си скули, рана, която хващала дѣбела кора, та образувала нѣщо като мазоли, което се отразявало болно на момчето. Той лѣкувалъ раната си около десетина години, но нищо не помогнало. Единъ день по-малкиятъ му братъ донесълъ въ кѫщи единъ соколь и започналъ да го учи да лови врабци. За тази цѣль донася единъ джигеръ и започва да го учи какъ да лови. По-голѣмиятъ братъ взима джигера и го поднася къмъ сокола, учи го да лови врабцитѣ. Соколътъ бързо сграбчва болната рѫка на момчето, изяжда всички скули по нея и по този начинъ рѫката оздравява. И тъй, новото учение ще постѫпва като сокола.Идатъ нещастия въ свѣта, но соколътъ ще изяде скулитѣ и ние ще оздравѣемъ. Скулитѣ сѫ признакъ на всички недѫзи, които сѫществуватъ у насъ. Болеститѣ, нещастията, които ни сполетяватъ, сѫ резултатъ на изхабенитѣ Божествени сокове, но като дойде Божествениятъ Духъ, ще обнови и изправи всичко.Но трѣбва да дойде живата вѣра! Днесъ небето е ясно, което показва, че имаме всички условия за работа. Да започнемъ новия животъ съ истинската любовь, и мало и голѣмо да се надпрѣварваме въ нея! Взаимни добри мисли, благородни чувства, това сѫ носители на една велика сила. Може да направимъ единъ опитъ тази година, за да видите каква е силата на колективната мисъль. Ако насочимъ мисъльта си за благото на единъ човѣкъ, той ще стане добъръ, всичко ще му е добрѣ. Ако нѣкой е боленъ и съсрѣдоточимъ мисъльта си за неговото здраве, той ще оздравѣе; ако нѣкой е здравъ и съсрѣдоточимъ мисъльта си къмъ него съ цѣль да заболѣе, той настина ще заболѣе. И тъй, всички ние колективно може да направимъ много нѣщо. Ако не успѣваме, то е защото каквото замислимъ вѫтрѣ, съ сърцето си го разваляме. Въ сърцето си не трѣбва да допущаме никакви лоши желания, а въ ума — никакви лоши мисли. Слѣдователно бѫдещата култура ще бѫде култура на сърдцето. Сега искамъ всички да бѫдете бодри, весели, да напуснете вашия старъ животъ и да не мислите за миналото. Турнете отсега нататъкъ кръстъ на старитѣ си тефтери и рѣшете да живѣете вече за Господа, да изпълните Неговата воля на земята, като считате, че Богъ се проявява въ всички хора, въ всички народи. Какво ще стане слѣдъ това, ще ви кажа. Богъ ще тури всичко въ пълна хармония и ще дойде день, когато всички хора ще живѣятъ братски помежду си. Още отъ старо врѣме Господъ е казвалъ чрѣзъ пророцитѣ: “Ще дамъ нови сърца на хората, ще се заселя въ тѣхъ и ще живѣя заедно съ тѣхъ.” Отъ сърдцето започва новата култура. Ще ви дамъ нѣкои упѫтвания за най-малки опити. Школата, която слѣдвате, изисква отъ всинца ви да сте бодри,спокойни по сърдце и умъ, за да може да работите. При тази годишна срѣща ще ви дамъ малко работа, само по едно житно зрънце,и ако го използувате разумно, то ще ви донесе Божието благословение. Азъ съмъ увѣренъ въ успѣха на онова, което вършимъ,защото Господъ е съ насъ. Прѣзъ цѣлия день днесъ, както и прѣзъ всички оста-нали дни ще се стараете да имате хармония въ мислитѣ си. Обхванете живота въ всичкитѣ му проявления, а не едностранчиво. Старайте се да бѫдете съ свѣтли умове и добри посърдца, за да разбиете всички противоположни мисли, които ви се отправятъ. Ще направимъ опити и ще се увѣримъ, че Господъ е великъ и ще разруши всичко лошо. Да не се поражда въ васъ нито една лоша мисъль, нито едно лошо желание или дѣйствие. Като имате добри мисли, желания и дѣйствия, ще ви покажа каква е Божията наука. Тя е дълбока наука, но ще направите опити, които ще ви увѣрятъ въ нея. Ще правите опити за лѣкуване на сърдцето,както и въ всички останали области. Ако нѣкои сѫ дошли да шпиониратъ, да изопачаватъ мисъльта, Господъ е свидѣтель! Между васъ да не се поражда никаква мисъль за сектанство. Това учение е учение за братството. Ако нѣкои ви запитатъ какво учите тамъ, отговорете: “Ние учимъ науката за братството, какви сѫ великитѣ закони, които го управляватъ.” Ние не можемъ да разкриемъ всички тайни, съ които си служи то, затова нѣщо си има причина. Ние не можемъ да разкриемъ стомаха си на хората, да имъ покажемъ какъ работи. Откриемъ ли стомаха си, и животътъ ни се свършва. Ако разтворимъ черепа си, за да покажемъ мозъка си на хората, ще умремъ. Мозъкътъ не може да се разкрива. Така е направилъ Господъ и ние нѣма да разваляме това, което Той е направилъ. Слѣдователно това,което Господъ е затворилъ, ще го държимъ затворено, а това,което е отворилъ, ще оставимъ отворено. Очитѣ си никога недръжте затворени! Нѣкой ще ми възрази:“Ами азъ ги затварямъ!” — Нищо, тѣ пакъ могатъ да бѫдатъ отворени. Умътъ ви сѫщо трѣбва да бѫде отворенъ. Сега поздравявамъ всички съ добрѣ дошли въ училището!
  14. 1919_09_21 НAРЯДЪ I

    От книгата "Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, дадени през 1919 г. в Търново", Първо издание 1919 г., Второ издание, 1996 г. (фототипно копие на първото, стар правопис), Издателство "Бяло Братство", Книгата за теглене PDF Съдържание XI. НАРЯДИ. НAРЯДЪ I. За 1919/20 г. Начало 21/8. септемврий 1919 г. Прѣзъ тази година ще имате за нарядъ работа по изучване на Библията по слѣдния редъ: Въ една торбичка ще турите надписани бюлетинки съ всички заглавия на книгитѣ отъ Библията: Битие, Изходъ, Левитъ и пр. отъ Стария и Новия Завѣтъ. Ще почнете наряда отъ 21/8. септемврий 1919 г., недѣля. На тази дата ще бръкнете въ торбичката, и която книга отъ Библията извадите, отъ нея ще четете. Изтегленото жребие тургате въ друга торбичка или пликъ. Щомъ изчетете опрѣдѣленитѣ стихове отъ всѣка глава на книгата, ще теглите ново жребие за нова книга и т. н. Почвате да четете по ваше нареждане отъ тол­ кова глави на день, колкото искате. Най­добрѣ, цѣлата Библия, която има 1189 глави по 66 книги, да разпрѣдѣлите по денъ; тогава ще имате 94 дни по 4 глави = 376 и 271 дни по 3 глави = 813, или всичко 1189 глави и отъ всѣка глава по единъ стихъ (10. стихъ). Всѣки за себе си да си състави планъ за четене и го приведе въ изпълнение. Всѣки прочетенъ стихъ ще се вписва текстуално въ специална тетрадка най­късно до вечерьта сѫщия день. При пѫтуване, ако Библията не е подъ рѫка, за удобство при изпълнение наряда, прѣдварително се изтегля по жребие книгата, опрѣдѣлятъ се отъ нея стиховетѣ., които ще се четатъ прѣзъ днитѣ на отстѫтствие — пѫтуване — написватъ се въ тетрадката и отъ нея се четатъ всѣки день по реда имъ. Ставане отъ сънь: всѣки день, най­късно половинъ часъ прѣди изгрѣвъ слънце, трѣбва да бѫдете накракъ, готови за работа: омити, облѣчени, тихи, спокойни, съ миръ на духа. Постни дни ще бѫдатъ онѣзи дни, въ които нѣмаме разположение да ядемъ. Тѣзи дни могатъ да бѫдатъ единъ, два и повече въ мѣсеца. Може прѣзъ мѣсеца да нѣма постни дни. Постътъ трѣбва да дойде по разположение, сиреч да бѫде естественъ, да дойде самъ, а не да бѫде наложенъ — да се не чувствува нито гладъ, нито апетитъ. Продължителностьта на поста ще бѫде сѫщо по разположение. Прѣзъ траянето на всѣки постенъ день или дни ще размиш­ лявате върху една отъ слѣднитѣ добродѣтели: прѣзъ врѣме на първия постъ — за милосърдието, прѣзъ втория — за радостьта, третия — за търпѣнието, четвъртия за вѣрата, петия — за надеждата, шестия за сърцето, седмия — за волята, осмия — за душата, деветия — за духа, десетия — за чувствата, едина­ десетия — за Царството Божие и дванадесетия — за Божията любовь и Божи­ ята мѫдрость. Ако постнитѣ дни надминаватъ 12, тогава ще се повторятъ въ сѫщия редъ отъ първия, втория, третия и т. н. постни дни. Въ съгласие съ горното, прѣзъ врѣме на постнитѣ дни, ще се прочетатъ слѣднитѣ бесѣди отъ „Сила и животъ“: прѣзъ първия постъ — „Ето човѣкътъ”, прѣзъ втория — „Житното зърно“, прѣзъ третия — „Явлението на духа“, прѣзъ четвъртия — „Талантитѣ“, прѣзъ петия — „Любовьта“, прѣзъ шестия — „Слу­ женето“, прѣзъ седмия — „Сънищата на Йосифа“, прѣзъ осмия — „Миръ вамъ“, прѣзъ деветия — „Необходимостьта да познаемъ Бога“, прѣзъ десетия — „Митаръ и Фарисей“, прѣзъ единадесетия — „Страхътъ“, прѣзъ дванадесетия — „Условия за вѣчния животъ“. Ако се случатъ повече постни дни, тогава ще четете още и: „Приливи и отливи“, „Новото основание“, „Многоцѣнниятъ бисеръ“, „Учителитѣ“, „Марта и Мария” и „Истината“. Ако се случатъ още повече постни дни, направете запитване. Къмъ настоящето се прилага едно упѫтване за изпълнението на този нарядъ, въ което е систематизиранъ по седмици и дни всичкиятъ материалъ и дѣйность и по изпълнение на наряда. Настоящиятъ нарядъ се дава за изпълнение на онзи членъ или не членъ, който желае да го изпълнява точно.
  15. 1919_08_24_8 НАЧИНЪ ЗА СЕБЕКОНТРОЛЪ

    IX. (Слѣдва втората публична бесѣда „Козмичната обичь“, държана на 24. августъ 1919 г., недѣля, 10 ч. и 30 м. прѣди пладне, въ модерния театъръ, гр. Търново). X. НАЧИНЪ ЗА СЕБЕКОНТРОЛЪ. — Бихъ желалъ да зная какво мислите да вършите прѣзъ тази година до идната, по това врѣме. — Да работимъ за Господа, да се подигнемъ духовно, и всичкитѣ ни работи да сѫ извършени съ мѫдрость. — Това е хубаво. Но искамъ да бѫдете естествени и да имате ясно понятие за работата. Ако попитате нѣкой ученикъ, какво иска да прави, ще отговори: „искамъ да уча”. Когато ви питать, и вие ми отговаряте: „искаме да работимъ за Господа“, вие трѣбва да постѫпите като ученика, който, като каже: „искамъ да уча“, като се породи въ него туй желание, търси училище — да започнете работа. Слѣдъ като намѣри и постѫпи въ училището, ученикътъ казва ли: „азъ се моля училището да ми даде съзнание да се уча“ ? Не, като е влѣзълъ вечъ, той трѣбва да има волята да се учи. Училището може да му нареди прѣдметитѣ, които трѣбва да учи, и да му даде само разяснения върху тѣхъ; воля да учи той трѣбва да има въ себе си. Виждамъ, вие имате желание да вършите волята Божия, но се питате какъ. Ще ви покажа какъ да я вършите. Ще започнете съ геометрията — да се научите да чертаете. Ще си начер­таете равностраненъ триѫгълникъ, голѣмъ най­-много до 50 см., но не по-­ма­лъкъ отъ 10 см. Вѫтрѣ въ него ще начертаете още два по-­малки равностранни триѫгьлника. Голѣмината имъ ще бѫде споредъ странитѣ и полетата: 10 с/м 5 м/м 20 с/м 10 м/м 30 с/м 15 м/м 40 с/м 20 м/м 50 с/м 25 м/м На странитѣ имъ ще напишете както е тукъ показано: Триѫгълника ще поставите нѣйдѣ въ стаята или ще го имате въ бѣлѣжникъ у себе и всѣка вечерь, прѣди лѣгане, ще отбѣлѣзвате по странитѣ му точици съ съотвѣтни краски, като наблюдавате върху мислитѣ, желанията и постѫпкитѣ си, доколко сте запазили равновѣсие, кѫдѣ сте се отклонили прѣзъ деня, кѫдѣ куцате, изобщо дали вървите въ пѫтя на правилното раз­витие. Този триѫгълникъ ще бѫде една схема, който ще показва дѣ куцате най-­много, дали въ ума, сърцето или волята, дали въ душата, духа или тѣлото, дали въ чувствата, мислитѣ или дѣйствията. Законътъ е такъвъ: като направите погрѣшка, измѣнявате триѫгълника, у васъ нѣма равновѣсие. Тогава ще се постараете да го възстановите. Нѣма да си легнете съ неразположение на духа, но ще гледате да въдворите хармония въ него; инакъ ще съборите онова, що градите. Това, що ви давамъ, е практически методъ за самопознание и изправление. Сега ще ви дамъ упѫтване съ какви краски да отбѣлѣзвате точицитѣ въ триѫгълницитѣ — какъ да ги нашарите, да ги направите по-­красиви. Точицитѣ ще се поставятъ тамъ, дѣто дѣйностьта и проявата сѫ най-­ силни — чернитѣ извънъ триѫгълницитѣ и ще вървятъ отгорѣ надолѣ, а за основата отдѣсно налѣво; цвѣтнитѣ пъкъ ще вървятъ отдолу нагорѣ, а за осно­ вата отлѣво къмъ дѣсно. Неволнитѣ грѣшки въ чувства, мисли и дѣйствия сѫ въ подсъзнанието, волнитѣ на сърцето, ума и волята — въ съзнанието, а ония на душата, духа и тѣлото — въ самосъзнанието. Обяснение. Когато чувствата ви сѫ въ дисхармония, на страната на триѫгълника, дѣто е отбѣлѣзано „чувства“, ще турите горѣ черна точица. Ако мислитѣ ви сѫ въ дисхармония, ще поставите на страната, дѣто стои „мисли“, горѣ, черна точица. Ако има дисхармония въ дѣйствията ви, на страната, дѣто е писано „дѣйствие” ще поставите черна точица, като вървите отлѣво къмъ дѣсно. Ако сърцето ви е неразположено, усѣщате слабость, ще поставите черна точица на съотвѣтната страна. Злѣ ли сте разположени, точицитѣ ще слизатъ отгорѣ надолу, добрѣ ли сте разположени — отдолу нагорѣ. Ако цѣлия день сте добрѣ и сте доволни отъ работата си, ще поставите червена точица отдолу нагорѣ. Ако прѣзъ деня сте правили усилия и сте постигнали нѣкакъвъ резул­татъ, имате подемъ въ развитието на сърцето си, ще поставите зелена точица. Ако сте направили усилия и сте подигнали душата си въ вѣра и добродѣтель, ще поставите синя точица. Ако сърцето ви е било крѣпко въ добродѣтель, не сте се поддали на изкушение, на грѣхъ, ще поставите на съотвѣтното мѣсто виолетова точица. Сѫщото нѣщо ще бѫде и за ума и мислитѣ. Ако вашиятъ умъ и вашитѣ мисли сѫ спомогнали за усилване на вашия животъ, на тѣхнитѣ мѣста ще поставите отвѫтрѣ триѫгълника червена точица — да похвалите ума. Ако той ви е спъналъ живота, ще поставите черна точица. Ако видите, че вашиятъ умъ е далъ права посока на вашия животъ, ще поставите зелена точица. Ако умътъ ви право разрѣшава въпроситѣ на истината и вѣрата, ще си турите синя точица — има подемъ. Ако сте били смѣли и рѣшителни въ исти­ната и вѣрата, ще поставите виолетова точица. Ако волята ви се застѫпва за правъ и добъръ животъ, ще поставите на съотвѣтното мѣсто отлѣво къмъ дѣсно червена точица. Ако тя се застѫпва добрѣ за вашето саморазвитие, ще поста­вите зелена точица. Ако е твърда и положителна въ истината — синя точица. А ако е непоколебима въ пѫтя на истината — виолетова точица. Можете ли по тази схема сами да разрѣшите какво ще правите съ духа, душата и тѣлото си? Ще се водите по сѫщия пѫть. Отъ работата си върху този триѫгълникъ ще може да познаете дѣ сте се отклонили, за да се поправите. Чернитѣ точици ще съберете поотдѣлно въ особенъ бѣлѣжникъ и ще ги умножите съ 2 — число на борба — споредъ съотвѣтната краска, дѣто сѫ поставени чернитѣ точици. Червенитѣ, означени съ 4 , ще умножите съ 2: 4 X 2 = 8; зеленитѣ, означени съ 3: 3x2 = 6; синитѣ, означени съ 5 : 5 X 2 = 1 0 ; виолетовитѣ, означени съ 7 : 7 X 2 = 1 4 ; ще рече, съотвѣтната грѣшка ще поправите съ толкова добри дѣла. Както виждате, ще започнете да бора­вите съ математиката. Ще намѣрите чернитѣ точици, които прѣчатъ на вашия животъ, на вашето развитие, на вѣрата, на силата ви, и на всички тѣзи числа ще турите минусъ; другитѣ сѫ плюсъ. Всѣко число, което сте изгубили, ще умножите съ 2. Напр., въ живота имате 4 минусъ — ще го умножите: 4х2 = 8. Цифрата 8 е законъ на Духа; той ще ви научи да работите. За да можете да изправите една своя погрѣшка съ механическа точность, непрѣмѣнно трѣбва да я умножите. Не раздѣляйте, защото дроби не учимъ. Другъ примѣръ: имате слуга при васъ и сте обѣщали да му плащате по 10 лева на день, но му дадете само 5 лева; ако искате да поправите грѣшката си, трѣбва да я умножите съ 2, а именно 2 х 5 = 10. Двѣтѣ показватъ, че трѣбва да му платите два пѫти повече отъ онова, що сте му задържали, сир. 10 л. Петьтѣ лева, които сте му дали, ще отидатъ за лихва. Господь казва: „Четворно ще му въздамъ“, ще рече, и съ лихвитѣ. Вие не можете да поправите една своя погрѣшка, докато не я умножите. Имате ли да давате нѣкому 3, ще умножите съ 2 и всичко ще се свърши. Чрѣзъ умножение вие поставяте вашия умъ въ дѣйствие и въ работа съ Божествения умъ. Това, що ви давамъ, е за поправление, а не за наказание, защото нака­занието не всѣкога поправя. Въ училищата има установени наказания за поп­равяне на дѣцата. А вие ще мислите и дѣйствувате по Божествения законъ; умътъ ви ще работи като какъ да ликвидирате грѣшкитѣ си. Въ духовния свѣтъ законътъ е такъвъ: послѣдниятъ часъ отъ деня и послѣдниятъ день отъ годината компенсира, поправя всичко, и обратно. Той дава условията за ликвидирането на кармата. Впрочемъ, този законъ е вѣренъ и въ живота. Вие може да сте изгубили 365 дни, а въ послѣдния да спечелите; той компенсира всички. И обратно: може да сте спечелили 365 дни, а въ послѣдния да изгу­бите. Настоящиятъ день е Божествениятъ, той компенсира, заглажда всичко; той е послѣденъ день за работа. Има дни, които не сѫ послѣдни. Може да имате дни, но да нѣмате волове и орѫдия за работа. Та, не отлагайте работата си за другия день — да казвате: утрѣ ще направя това—онова“; не, трѣбва да се мисли, че всѣка вечерь е послѣден день отъ живота ви. Ако ви се приспи и не изпълните работата си, ще отбѣлѣзвате въ бѣлѣжника си, че сте били немарливи. Въ туй себеконтролиране да нѣма никакво самоосѫждане, да не ставате роби; но, като видите черна точица, умножете я на 2 и се зарадвайте, че ви се дава случай за работа. Да сѫдимъ постѫпкитѣ си, значи да се стрѣмимъ да се изправимъ; но да казваме: „моята работа е свършена!“ — това не е изправле­ние, а самоосѫждане, което ученикътъ не бива да прави. Тази работа ще започнете отъ 9. септемврий старъ стилъ. Прѣзъ цѣлата година ще шарите триѫгълницитѣ и ще си давате отчетъ за всичко поми­слено, почувствувано и сторено. {Дадено на 24. августъ, недѣля, 7 ч. сутриньта).
  16. От книгата "Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, дадени през 1919 г. в Търново", Първо издание 1919 г., Второ издание, 1996 г. (фототипно копие на първото, стар правопис), Издателство "Бяло Братство", Книгата за теглене PDF Съдържание VIII. ПРАВИЛНОТО РАЗБИРАНЕ НА ИНДИВИДУАЛНИЯ, ОБЩЕСТВЕНИЯ И ДУХОВНИЯ ЖИВОТЪ. Говоря ви за индивидуалния, обществения и духовния животъ на човѣка, не и за политическия, защото той е външна дреха и защото, като разберете тритѣ първи вида животъ, вие ще разберете и политическия. Жена, която ражда дѣца, знае какъ да си приготви пеленитѣ, какъ да ги ушие. Азъ упо­ добявамъ политическия животъ на пелени. Вложете въ душата си слѣдната мисъль: планътъ на вашия сегашенъ животъ е прѣдвидѣнъ още прѣди 250 милиарда години, и тоя планъ вие не може да го измѣните. Той ще се измѣни самъ по себе си въ слѣдното ви слизане на земята. Всички ваши съврѣменни нещастия, несполуки и неразбирания се състоятъ въ това, че вие си правите с© нови планове за живота. Прѣстанете да правите това. Схемата на сегашния ви планъ на животъ седи въ добродѣтельта, която ще се прояви чрѣзъ вашия физически животъ — вашето тѣло. Послѣдното ще развие всички сили, всички елементи, всички възможности, които ще дадатъ форма на човѣшкия духъ, форма на неговитѣ прояви — добродѣтельта. И тъй, добродѣтельта прѣдставя земята въ нейното твърдо състояние. Въ духовния свѣтъ подъ „твърдо състояние“ се подразбира всѣкога резултатътъ, добритѣ послѣдствия. Правдата прѣдставя водата на земята: каквото е водата по отношение на твърдата почва, такова е отношението на правдата къмъ човѣшкия животъ, защото тя е, която смекчава твърдитѣ тѣла. Хора, които сѫ се озлобили, втвър­ дили сѫ се, защото нѣматъ правда, а онѣзи, които сѫ станали меки, иматъ правда. Жена или мѫжь, които иматъ правда, които иматъ права, се смекча­ ватъ. Дайте на единъ човѣкъ право, не въображаемото, а сѫщественото, което той иска, което му се пада, и той ще омекне. Сѫщото нѣщо е и съ растенията: сѫщественото за тѣхъ е водицата. Когато се озлобите единъ спрѣмо другъ и станете твърди, това тълкувамъ сь липса на влага у васъ — на правда. Отдѣ ще намѣрите тази влага — тази правда? Ще я вземете отвънъ, отъ извора, и ще я налѣете въ вашата саксия. Тази влага се налива прѣзъ ушитѣ по 1—2—3 капчици и отъ тамъ влиза въ мозъка. Като налѣятъ тази влага въ ушитѣ на жената и Ă кажатъ: „Слушай, отстѫпвай на мѫжа си!“ жената отива при мѫжа си и му казва: „Моля ти се, извини ме“, и съ това тя му налива прѣзъ ушитѣ отъ сѫщата влага. Мѫжътъ казва: „А, ти налѣ и менъ вода въ ушитѣ“, и Ă про­ щава. Най­добриятъ методъ е, да отдаваме на всѣки човѣкъ правото, което му се пада, защото, както водата е необходима за растенията, за организованитѣ сѫщества, тъй и правдата е необходима за нашитѣ умове, души и сърца. Безъ нея растежъ не може да има. Всѣки, който иска да еволюира правилно, непрѣмѣнно трѣбва да влага правда въ себе си, въ другитѣ, а тѣ — въ него. Който не върши това, той е голѣмъ прѣстѫпникъ. Схващате ли ме ясно? Когато трѣбва да кажете правдата, истината, кажете я, макаръ и земята да се обърне съ главата надолу, дори когато това ви костува и живота. НемĈ, ако се запали кѫщата на нѣкого, вие ще я оставите да гори, и нѣма да я заливате съ вода, докато не получите разрѣшение отъ господаря и да гасите? Ще заливате и безъ позволение, защото, ако не сторите това въ дадения моментъ, цѣлата кѫща ще изгори. Много пѫти се питате: „Какво ще кажатъ хората, ако кажа истината“? Каквото и да кажатъ хората, заливайте кѫщата съ котли вода, и я гасете. Принципъ, който нѣма никакво изключение, е този: поливайте, и свършена работа. Заливайте съ вода всѣка кѫща, която гори; поливай съ вода всѣко сухо цвѣте; отдавай право на всѣки обиденъ, оскърбенъ човѣкъ. Но какво ще каже свѣтътъ ? Каквото и да каже свѣтътъ, не мислете за послѣдствията, защото вие страдате отъ това, че с© искате да угаждате на хората, на свѣта. Кажете: “Отсега нататъкъ искамъ да угодя на Бога“. Та, отсега нататъкъ искамъ да поливате хората съ вода, защото всѣки отъ васъ е едно цвѣте. Въ висшия свѣтъ вие сте саксии цвѣтя, растения, а мислитѣ ви въ духовния свѣтъ сѫ рози, каранфилчета, сливи, ябълки, круши и други плодове. Въ свѣта сѫществува само едно право — Божественото, а не човѣшкото. Само съ това право ще обърнемъ свѣта, ще го тикнемъ въ посо­ ката, въ която трѣбва да върви. Нѣма никаква сила въ свѣта, която може да се противопостави на този Божественъ пѫть, на тази Божествена правда. Цѣлото пространство, цѣлото небе и всичката земя сѫ заобиколени съ хиляди и милиярди сѫщества, които идатъ съ своитѣ орѫжия, да направятъ всичко на пухъ и прахъ. Това е прѣдвидѣно. Отъ това, което виждате сега въ свѣта, нѣма да остане нито поменъ, даже и архивитѣ ще изчезнатъ. Въ бѫдеще ще останатъ само картини отъ сегашното. Отъ стария свѣтъ нѣма да остане нищо въ новия, сир. нищо старо нѣма да влѣзе въ новия свѣтъ. Като слушате това, вие ще се изплашите. Христосъ казваше на ученицитѣ си: „За да влѣзете вь Царството Божие, вие трѣбва да се родите изново“. И когато Никодимъ запита: „Може ли старъ човѣкъ да влѣзе въ утробата на майка си и да се роди изново“? Христосъ му отговори, че старъ човѣкъ не може да влѣзе въ утробата на Божествената си майка, докато не стане малко дѣте; че стариятъ човѣкъ, стариятъ свѣтъ трѣбва да си замине и че онзи, който иска да влѣзе въ Царството Божие, който иска да служи на Бога, който иска да го люби, трѣбва да стане като малко дѣте; че Царството Божие е за малкитѣ дѣца. Това е великото спасение, великото новорождение за всички. Л ю б о в ь т а е центъръ на човѣшкия духъ, изворъ на живота. Да любимъ, значи да сме намѣрили онзи изворъ, който постоянно извира отъ насъ. Коя бѣше онази жена при извора? Самарянката. Христосъ Ă каза: „Азъ ще ти дамъ жива вода“, новъ животъ, който ще извира, чийто изворъ изтича само отъ любовьта. Слѣдователно, ние трѣбва да възприемемъ любовьта, или да отпу­ шимъ старитѣ извори, които сме запушили, иначе ще умремъ отъ жажда. Трѣбва да прѣвърнемъ старитѣ извори въ нови, сир., отъ душитѣ ни трѣбва да извиратъ извори на любовьта. Любовьта е свѣтъ, безъ който Духътъ не може да живѣе. Ако ме питате, що е любовь, азъ я опрѣдѣлямъ така: любовьта е свѣтъ, дѣто живѣе Божествениятъ Духъ. Най­великиятъ, най­възвишениятъ свѣтъ, който знаятъ старитѣ мѫдреци и Христосъ, е любовьта. И когато каз­ ватъ, че Богъ е любовь, подразбирамъ сѫщината, отъ която произлиза всичко. Отъ извора на любовьта милиони години ще произлизатъ всички свѣтове. Друга добродѣтель е м ѫ д р о с т ь т а . Мѫдростьта означава свѣта на вѣчнитѣ Божествени форми, изтъкани отъ любовьта. Когато говоря за любо­ вьта, подразбирамъ любовь, която означава сѫщината, сиреч, самия животъ. Нѣкои наричатъ любовьта душа или духъ, но и въ единия, и въ другия случай тя е сѫщината на човѣшкия животъ. Въ това разграничение мѫдростьта прѣд­ ставя формитѣ на хармонията, на музиката и на поезията въ свѣта. Музиката принадлежи на мѫдростьта, и всичко, което човѣшкото ухо и човѣшкиятъ езикъ могатъ да схванатъ, то е нейно. Поезията е дъщерята, а музиката — синътъ. Затова мѫжкиятъ полъ е по­грубъ отъ женския — момчетата по­груби отъ момичетата. Музиката не е тъй нѣжна, не е тъй деликатна, както поези­ ята; никой инструментъ не е тъй нѣженъ, както поезията: с© прави извѣстни дрезгавини. И тъй, мѫдростьта е свѣтъ, въ който се криятъ отъ незапомнени врѣмена всички нѣща, които Богъ е създалъ, всички нѣща, които възвишенитѣ духове сѫ създали, и всички нѣща, които ние сме създали на земята; затова този свѣтъ е достояние на насъ. И тъй, мѫдростьта съставлява атмосферата, въ която живѣе човѣшкиятъ духъ. Азъ ви говоря върху практическата страна на въпроса, върху психологията на този въпросъ, а не върху анатомията, нито върху физиологията на менталното поле. Друга добродѣтель е и с т и н а т а . Тя съставя свѣтлината и топлината на човѣшката душа, и затова я наричатъ свѣтъ на душата. Само въ свѣта на исти­ ната може да се намѣри цѣната на всички нѣща. Тамъ се оцѣнява, тамъ се сформирува човѣшката карма. Въ този свѣтъ се намиратъ вѣзнитѣ, чрѣзъ които се опрѣдѣля, какъвъ ще е бѫдещиятъ човѣшки животъ, какво направление и какви сили да му се дадатъ и т. н. Отъ тамъ се черпятъ всички възможности. Когато казвамъ, че трѣбва да сте добродѣтелни, схващате ли какви трѣбва да бѫдатъ вашитѣ съотношения? Трѣбва да имате почва, на която да стѫпите. Когато казвамъ, че трѣбва да сте справедливи, значи трѣбва да имате влага, която е носителка на живота. Когато казвамъ, че трѣбва да сте умни, интели­ гентни, мѫдри, значи трѣбва да имате атмосфера, която да прѣнася сѣмената отъ едно мѣсто на друго, и да се поливатъ тѣзи сѣменца, докато израснатъ. Когато говоря за Божествената любовь, подразбирамъ всички възможности, които сѫ скрити въ всѣко живо зрънце, всички сили, които сѫ скрити въ всѣко живо сѣменце, и съ тѣзи възможности и сили да използувате елементитѣ на външния свѣтъ, за изграждане на новия животъ. Когато любовьта дойде на земята, тя дава възможность на всѣко сѣме, на всѣко живо зрънце да расте и да се развива. Понеже истината е свѣтлина и топлина, тя е тѣсно свързана съ любовьта и дава възможность на любовьта да развива скрититѣ сили отвѫтрѣ навънъ. Мѫдростьта оформява тѣзи скрити сили и ги туря въ редъ и поре­ дъкъ. Приложете тѣзи думи въ себе си, доколкото ги схващате. Писанието казва: „Двоеумниятъ човѣкъ е непостояненъ въ всичкитѣ си пѫтища“. З а щ о ? Защото нѣма почва. Всѣки трѣбва да има основа, върху която да гради, почва сѫ добродѣтелитѣ. Христосъ казва, че човѣкъ, който нѣма добродѣтели, при­ лича на онзи, който сьградилъ кѫщата си на пѣсъчлива почва, сир. почва безъ добродѣтели. А човѣкъ, който има добродѣтели, прилича на онзи, който построилъ кѫщата си на канара; здравата почва е мѫдрость. Ако не сте добродѣтелни, животътъ ви ще се събори заедно съ зданието и ще ви затисне отдолу. Мет оди за приложение. Вие се колебаете въ нѣщо, не знаете кой пѫть въ живота да хванете, не знаете кое учение е право, за да го възприемете: дали православното или евен­ гелското, дали учението на Библията или науката, изобщо въ борба сте. При такива случаи кажете на ума си: “азъ искамъ да бѫда добродѣтеленъ,” и свийте юмрука си. Ако у васъ се роди нѣкакво противорѣчие, то е споръ, който става между интелигентнитѣ духове вѫтрѣ въ васъ; свийте юмрука си и кажете: „азъ искамъ да бѫда добродѣтеленъ“. Поуспокоите се малко, дохажда изново борбата — този споръ; пакъ свийте юмрука си и кажете: „азъ искамъ да бѫда добродѣтеленъ“. При всѣко казване на тѣзи думи — единъ, два, три или повече дни, мѣсеци или години — у васъ ще се прояви една Божествена свѣтлина, умътъ ви ще започне да се разсвѣтлява. Това значи да бѫдете добродѣтелни въ Бога. Когато Христосъ казва: „Азъ съмъ пѫтьтъ“, подразбира се: азъ съмъ добродѣтельта, пѫтьтъ, по който може да ходишъ въ безопасность. Стекатъ се условията въ живота ви така, че, като започнете нѣкаква работа, не ви върви; започнете друга. Дѣцата ви умиратъ, кѫщата ви се събаря, приятелитѣ ви гонятъ, и вие се слисате, не знаете какво да правите; стис­ нете юмрука си и кажете: „азъ искамъ да бѫда справедливъ“. Продължавайте така мѣсецъ, два или година, и ще забѣлѣжите, какъ тѣзи нѣща започватъ да отстѫпватъ. Когато свиете юмрука си, всички мѫчнотии се побѣждавать, и то много лесно. Вие сте стари философи, съмнѣвате се и си казвате: „не знамъ дали, като свия юмрука си, ще успѣя“. Щомъ търсите правдата, ще успѣете. Мислете, че всички нещастия ви сполетяватъ, защото не сте справедливи. Трѣбва да намѣрите влага, да я поставите на мѣстото, и всичко ще се поправи. Отсега нататъкъ искамъ да казвате: „ние искаме да носимъ Божествената пра­ вда въ себе си, затова на всѣко растение, на всѣки човѣкъ ще я дадемъ“. Тогава всичко ще бѫде изобилно, всички ще се задоволятъ и ще започнатъ да рас­ татъ. Когато срѣщнете нѣкой човѣкъ да ви се оплаква, стиснете рѫката си и кажете: „ние ще ви дадем Божествената правда“, и си отминете по пѫтя. Попитайте го, вѣрва ли въ т о в а ? Ако не вѣрва, нѣма да успѣе въ нищо, но, ако вѣрва, ще му се даде всичко. Той трѣбва самъ да отвори устата си, за да му се налѣе вода; ако зѫбитѣ му сѫ стиснати, отъ дѣ ще му се налѣе вода? Това е алегорично. Рѫката, юмрукътъ, които свивате, показва, че вие хващате Господа, който е въ васъ, и правдата, която е вънъ, а това значи, че ще дадете нѣкому правда. Какъ може да дамъ нѣкому правда? Срѣщна нѣкой, който ми се оплаква, че му откраднали хиляда лева, азъ извадя, та му дамъ толкова пари; съ това не възстанозявамъ ли Божията правда? Имате ли правда, всѣкога можете да възстановите Божията правда. Обрали нѣкой боленъ човѣкъ, и дохаждатъ да ме питатъ да го лѣкуватъ ли? Ако имате пари въ кесията си, лѣкувайте го, ако нѣмате пари, не може. Този методъ е за васъ, които искате да бѫдете ученици, а не за свѣта. Направете тѣзи опити, та идната година, като се срѣщнемъ, ще видя какъвъ е резултатътъ отъ това свиване на юмрука, дали сте го свивали по всички правила. Отварянето на рѫката показва, че сме свършили работата, която ни е прѣдстояла, а свиването, че вършимъ работа. Когато дигнемъ нагорѣ рѫцѣтѣ си и се помолимъ, това означава: „Господи, свършихме вече работата си, дай ни друга работа“. Другъ методъ: смущава ви нѣкой въпросъ, не можете да го разрѣшите — кажете въ себе си: „азъ искамъ да бѫда мѫдъръ“. Мислете върху тази дума, свивайте юмрука си и повтаряйте я често. Съ честото повтаряне на тази дума вие ще създадете въ себе си условия, за да се събудятъ въ васъ извѣстни спящи чувства. Вие не знаете каква сила има всѣка произнесена дума. Прѣзъ тази година азъ ще ви свържа съ всички магнетични сили. Ако прѣзъ годината изговаряме всички думи, които ви казвамъ, вие ще имате отлични резулгати. Свържете ли се прѣзъ другата година, вие, и да искате да направите нѣщо, нѣма да успѣете. Често ме питате: ,,какво да правимъ?“. Свивайте юмрука си и пожелавайте да бѫдете мѫдри. По сѫщия начинъ казвайте: „Господи, азъ искамъ да любя“. Нѣкои каз­ ватъ: „Господи, изпълни душата ми съ любовь“. Любовьта не иде отвънъ. Свийте юмрука си и кажете: ,,Господи, азъ искамъ да любя“. Като свивамъ юмрука си, то значи, че азъ искамъ да влѣя въ васъ любовьта, та да разберете какво значи тя. Тази година ще свия юмрука си срѣщу всинца ви и по този начинъ ще влѣя въ душитѣ ви това, което никога не сте имали. Това сѫ принципи, върху които нѣма нужда да правите никакви разисквания, никакви философствува­ ния. Приложете ги по който и да е начинъ. Ще ви дамъ нѣкои методи, които да прилагате, когато нѣмате успѣхь въ работата си, или по­право за уякчаване на всичко казано досега. За уякчаване на до б р о д ѣ т е л ъ т а всѣки отъ васъ прѣзъ тази година ще посади по 10 сѣмки отъ сливи, 10 сѣмки отъ ябълки, 10 сѣмки отъ череши и 10 сѣмки отъ круши; ще ги наторите добрѣ и ще ги наглеждате. Ако имате своя градина, ще ги посадите въ нея, ако нѣмате своя, то въ градината на нѣкои ваши познати; но, ако и тамъ не може, то нѣкѫдѣ въ гората. Ако искате, може да ги посадите въ нѣкое сандъче или саксия. По този начинъ ще проучите условията за посаждане и отглеждане на плодни дървета. Ако не може да посадите нѣколко дръвчета, какъ бихте могли да посадите вашитѣ мисли? Божествениятъ законъ изисква да сте точни въ най­малкитѣ нѣща, затова, ако сте колебливи въ изпълнението имъ, нищо нѣма да излѣзе. И всѣко нѣщо искамъ да вършите доброволно. За уякчаване на с п р а в е д л и в о с т ь т а ще прилагате слѣдния методъ: прѣзъ годината ще полѣете вода на 40 плодни дървета, било въ вашата гра­ дина, било въ градината на ваши познати, приятели или въ нѣкое лозе, или кѫдѣто и да е другадѣ. При поливане на дърветата ще свивате юмрука си и ще казвате: ,,азъ искамъ да бѫда справедливъ“. То значи: както азъ полизамъ дръвчетата, така и Господь ще полива слѣдъ мене. Съ това вие поставяте една солидна основа на вашия животъ, и искамъ да ви науча да служите първо на растенията, а послѣ на хората, защото растенията ще ви оцѣнятъ. Човѣкъ, който е готовъ да полива вода на нѣколко дръвчета, който е готовъ да изми­ нава за тѣхъ по нѣколко километра пѫть, той ще е готовъ и на много хора вода да поднесе. Човѣкъ, който не е готовь да полѣе на една череша, той не ще донесе никому другиму вода. Вѣрниятъ въ малкото е вѣренъ и въ многото. Единъ турчинъ въ Русе, по занятие шивачъ, всѣки день до обѣдъ си шиялъ, а слѣдъ обѣдъ лѣтно врѣме вземалъ двѣ голѣми стомни, напълвалъ ги съ прѣсна студена вода и тръгвалъ отъ дюкянъ на дюкянъ да черпи хората съ студена вода. Всички го знаяли за много добъръ, но си казвали, че е малко халосанъ; въ сѫщность той се готвилъ за работа въ живота, а въ бѫдеще обѣщава да бѫде единъ добъръ ученикъ. Който поднесе една чаша вода на нѣкой жаденъ, ще получи голѣми блага на онзи свѣтъ. Като почерпите нѣкого, кажете: „азъ искамъ да бѫда справедливъ“. Като се черпите единъ другъ съ вода, ще придо­ биете учтивость, готовность да си услужвате. Като ходите на екскурзия, носете по­голѣми манерки, за да черпите повече хора. Като прилагате и изпълнявате това правило, въ година врѣме ще бѫдете неузнаваеми. А днесъ, като седнете на трапезата, и ви помолятъ да донесете нѣкому малко вода, вие негодувате, че ви безпокоятъ. Вие трѣбва да сте толкова внимателни, че да прѣдугаж дате, кому се пие вода, и да услужвате съ готовность. Методъ за уякчаване на и с т и н а т а : прѣзъ цѣлата година да намѣрите най­малко 40 сѫщества онеправдани въ нѣщо или находящи се въ нѣкое нещастие и да ги успокоите въ името на истината. Например нѣкое дѣте е хванало пеперудка или насѣкомо и го измѫчва; спрете се и постарайте се да убѣдите дѣтето, да не разваля крилцата на пеперудката или да не измѫчва насѣкомото. Влѣзете въ нѣкоя кѫща, дѣто мѫжътъ или жената сѫ онеправ­ дани, намиратъ се въ безизходно положение, никой не разбира тѣзи огорчени души; спрете се прѣдъ тѣхъ и кажете: ,,Господи, азъ искамъ да бѫда истино­ любивъ, сир. да влѣя истината въ тѣзи души”, „Господи, великото благо на живота, тъй си казвалъ въ миналото, тъй казвашъ и сега — Азъ съмъ исти­ ната“; „ние искаме да работимъ и да внесемъ истината въ нашитѣ души и въ душитѣ на нашитѣ ближни“. Ако постѫпвате така, като ви срѣщна слѣдъ една година, нѣма да ви позная. (Бесѣда, държана на 23. августъ 1919 г., сѫбота, вь 10 ч. и 30 м. прѣди пладне).
  17. От книгата "Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, дадени през 1919 г. в Търново", Първо издание 1919 г., Второ издание, 1996 г. (фототипно копие на първото, стар правопис), Издателство "Бяло Братство", Книгата за теглене PDF (второ издание) Трето издание - Благоевград Съдържание VII. МЕТОДИ ЗА ЛѢКУВАНЕ И ОТГОВОРИ НА ЗАПИТВАНИЯ ПО ТѢХЪ. Вие искате да се лѣкувате, затова ще ви дамъ нѣкои методи. Нѣкой отъ васъ е боленъ отъ неврастения или е духомъ неразположенъ; нека направи една малка разходка до близката градина или гора, да се обърне къмъ изтокъ и да подпре гърба си на нѣкое дебело дърво, било то брѣстъ, дѫбъ или боръ, като тури дѣсната си рѫка отпрѣдъ на гърдитѣ, а лѣвата отзадъ на гърба; въ едно малко съзерцание да започне да мисли за влиянието на дървото, и нѣма да се минатъ 5, 10, 15 минути или най­много единъ часъ, и неговото настроение ще се измѣни, той ще почерпи извѣстна сила — ще стане обмѣна между неговия магнетизъмъ и магнетизма на дървото и ще почув­ ствува извѣстно подобрение. Да иде при това дърво единъ, два или три пѫти, и то ще го излекува. Това е природенъ начинъ на лѣкуване. Въ старо врѣме хората така се лѣкуваха. Нѣкой старецъ си вземе тояжката и отива при нѣкое дърво, подпре гърба си на него, а които го гледатъ, си казватъ: „Този старецъ защо ли подпира това дърво?“. Старецътъ не подпира дървото, а дървото него подпира. Старецътъ казва на дървото: „Днесъ хората сѫ много егоисти — нищо не даватъ, ти можешъ ли ми дĈ малко отъ своята енергия, за да се освѣжа?“. Втори начинъ за лѣкуване: пакъ, ако сте неразположени, страдате отъ неврас­ тения, лѣтно врѣме, когато житото започне да зрѣе, идете въ нѣкое село, поискайте позволение отъ селянитѣ да обиколите нѣколко пѫти нивитѣ, да минете прѣзъ житата; като изходите 1—2 километра, съсрѣдоточете мисъльта си въ живота на житото, слѣдъ единъ часъ ще почувствувате голѣмо облек­ чение. Ако всѣки день можете да правите такива разходки, още по­ добрѣ ще бѫде: то ще ви държи топло съ мѣсеци. Друго правило: когато излизате на разходка или екскурзия, избирайте за пиене води, които иматъ южно изложение, защото изворитѣ на води, поставени въ такова положение, сѫ пълни съ творческа енергия — сѫ здраво­ словни. Никога не пийте вода, изложена на сѣверъ, защото енергията имъ е положителна. Често, като ви пече слънцето, вие казвате, че това ви смущава. Знаете ли защо не обичате да излагате лицето си на слънцето? Защото лицето ви отблъсва слънчевата енергия, вслѣдствие на което това ви причинява извѣстна неприятность. Космитѣ винаги поглъщатъ слънчевата енергия, а тя трѣбва да се поглъща, за да бѫдете винаги здрави. — Иматъ ли значение дрехитѣ, съ които сме облѣчени — бѣли или черни? — Иматъ. Дрехитѣ, които носимъ, оказватъ голѣмо влияние върху насъ. Бѣлиятъ цвѣтъ е негативенъ, той върши повече съзидателна работа. Ще ви дамъ другъ начинъ за саморазвитие, защото вие още не знаете външнитѣ признаци, по които да познавате недостатъцитѣ си. Извѣстни органи у хората сѫ недоразвити, което се дължи на липса на храна. Да допус­ немъ, че има между васъ нѣкой, които сѫ по­груби; главата на такива хора надъ ушитѣ е широка; като се пипнатъ отъ страни по главата, ще забѣлѣжатъ голѣми издадини. Ако главата отпрѣдъ е сплескана, това показва, че е раз­ вито милосърдието. Ако е издадена отзадъ, при ушитѣ, такъвъ човѣкъ е грубъ, жестокъ, въ него има грамадна енергия, която търси мѣсто да се прояви. Тази енергия се набира именно въ тѣзи области на главата, и най­малкото побут­ ване, раздразване на това мѣсто прѣдизвиква електрически искри, и такъвъ човѣкъ скоро избухва и казва: „Господине! Ти ме удари и ми причини голѣма врѣда“. Не, причината за това е токътъ, който се проявява вслѣдствие на докос­ ване до бутона на жицата. Ако вие сте чувствителенъ субектъ, ще се спрете, ще поразгледате човѣка — не бива да се доближавате много до него — и ще се вслушате въ гласа, който ви говори, че тамъ, при ушитѣ му, има събрана енер­ гия, която чака моментъ веднага да избухне, да изкочи навънъ. Всичката енер­ гия на коня е събрана около задницата му, затова, като се доближите до него и го побутнете тамъ, веднага рита. Когато коньтъ рита, той не върши това съ зла умисъль, но казва: „Като искашъ енергия, азъ ще ти дамъ, защото я имамъ въ излишъкъ“. Само че той не знае какъ да ви прѣдаде тази енергия, а вие не знаете какъ да я приемете, затова става стълкновение. Азъ прѣпорѫчвамъ на индивиди, главата на които при ушитѣ е развита, да дружатъ съ такива, на които главата на това мѣсто е сплесната; такива хора ще се обичатъ. Човѣкъ, у когото на това мѣсто главата е сплесната, не може да бѫде толкова жес­ токъ къмъ другитѣ, и има начини за поглъщане на неговата излишна енергия. Тогава хора, у които липсватъ или не сѫ развити тѣзи органи, не знаятъ да ритатъ, и тѣ трѣбвa да дружатъ съ хора, които могатъ да ритатъ, за да ста­ натъ по­активни. Всѣки трѣбва да знае по­малко да рита; онзи, който не знае никакъ да рита, трѣбва да се научи да рита. Подъ думата ,,ритане“ азъ разби­ рамъ работа — който не знае да рита, не знае да работи. Като турите на работа мотиката, лопатата, това не е ли ритане, не е ли задницата на коня? Нѣкои казватъ: „Азъ не ритамъ“; но азъ всѣки день ги виждамъ какъ ритатъ, и то не само напрѣдъ, но и назадъ. Вземете камъкъ и го хвърлите — това е ритане. Ритането не е лошо, но трѣбва да знаете какъ да ритате — какъ да прѣдадете ползотворно енергията, която имате. Злото въ свѣта седи именно въ това, че енергията се прѣдава на неподходящи мѣста, и съ това се причинява врѣда. Та, когато главата ви е сплесната, не дружете съ хора, които иматъ сѫщитѣ слабости, а дружете съ такива, които иматъ развито голѣмо милосърдие и щедрость. Ако срѣщнете нѣкой много щедъръ човѣкъ, не го съвѣтвайте да не дава, а вземете малко енергия отъ неговата, за да се развие и вашето сърце, защото, щомъ го учите да не дава, това показва, че вашата глава е сплесната. Нѣкои мислятъ, че всички сѫ религиозни; не сѫ всички между васъ еднакво религиозни: ако всички бѣхте такива, щѣхте въ единъ моментъ — само като духнете — да оправите България. Когато нѣкои казватъ: „Въ името на Господа Исуса Христа“, това означава да възлюбишъ Господа съ всичката си душа, съ цѣлия си умъ, съ цѣлото си сърце и съ всичката си сила, защото, като обичате всички хора, Господь ще ги промѣни веднага. Послѣ, не мислете, че, когато единъ човѣкъ се много моли, дига рѫщѣтѣ си нагорѣ, е много религи­ озенъ; не, той е формално религиозенъ. Въ истински религиозния човѣкъ има учтивость, скромность и страхопочитание, обаче не като страхопочитанието на нѣкой слуга, който стои прѣдъ господаря си съ скръстени рѫцѣ, трепери, страхува се отъ него, но замине ли господарьтъ му, всѣкакъвъ страхъ изчезва, и той хвърля по неговъ адресъ най­недостойни думи — хули, псувни и пр. Не такава религия. У истински религиозния човѣкъ страхопочитанието, напро­ тивъ, се усилва слѣдъ отминаване на господаря му. Нѣмате ли такова разпо­ ложение, не сте религиозни хора. Религиозното чувство има три функции: почитание къмъ стари, почитание къмъ баща и майка, и любовь къмъ Бога. Това значи: да обичашъ и почиташъ мѣстото, въ което си роденъ, да обичашъ и почиташъ баща си и майка си, и да любишъ Бога. Всичко това изтича отъ една сила, отъ единъ и сѫщъ центъръ, който действува вѫтрѣ. Ако искате да развивате милосърдието си, проектирайте ума си въ онзи центъръ на главата, който е 2 см надъ челото; тогава ще стане приливъ на кръвьта къмъ това мѣсто, и тя ще започне да подхранва съотвѣтнитѣ клѣтки, а щомъ започнатъ да се развиватъ тѣзи клѣтки, тѣ ще прѣдизвикатъ и възпри­ ематъ вибрациитѣ на невидимия свѣтъ, и вие ще започнете да ставате мило­ сърдни по интуиция. Искате да станете музикални, да разбирате музиката, проектирайте ума си къмъ двѣтѣ страни на този рѫбъ, надъ краищата на вѣждитѣ. Като продъл­ жавате около година тѣзи опити, ще обикнете музиката, и ще се зароди въ васъ желание да пѣете. Нѣкои мислятъ, че музиката е отвънъ. Не, тя е вѫтрѣ. Господь казва: „Азъ съмъ посадилъ сѣменцата, ти ще ги поливашъ, и музиката ще дойде“. Нѣкои се оплаквазтъ отъ слаба вѣра. У които вѣрата е силно развита, това мѣсто, което е надъ областьта на музиката, е подигнато. Когато и тѣзи центрове сѫ силно развити, главата е широка. Тъй че, когато мислите, че вѣрата ви е слаба, постоянно проектирайте ума си нагорѣ къмъ посочения центъръ, почнете да го поливате и обработвате, и постепенно ще се създаде онова разположение къмъ вѣрата, което е скрито въ васъ. На вѣрата се дължи ясновидството, интуицията и други способности, около 12. Единствено безко­ ристно чувство е вѣрата. Тя нѣма никакво практическо приложение на земята. Вѣрвате, че нѣкой човѣкъ е добъръ; може да не е такъвъ, обаче, знаете, че, ако вѣрвате въ това, този човѣкъ въ бѫдеще ще бѫде добъръ. Който има вѣра, той развива кесията си, той е безкористенъ, щедъръ, а това му донася богатство, а онзи, който нѣма вѣра, завива кесията си. Въ ущърбъ на вѣрата се развива друго чувство, което поглъща енергията, и слиза между астралния, етерния и физическия свѣтове. Споредъ съврѣменнитѣ окултни науки, трѣбва да знаемъ дѣ на главата ни се намира астралниятъ свѣтъ. Най­горѣ на главата е раятъ, причинниятъ свѣтъ, къмъ срѣдата на главата отпрѣдъ — менталниятъ свѣтъ, а долу, отзадъ на главата — низшата область, астралниятъ свѣтъ. Ще проек­ тирате постоянно ума си нагорѣ. Христосъ казва: „Ако имахте вѣра колкото едно синапово зърно, планини щѣхте да помѣствате“. Защо сравнява вѣрата съ синаповото зърно? — Защото само онази вѣра лѣкува, която прави пришки, като синаповото зърно. Когато давате нѣкому, правите пришки на себе си, на кесията си, навсѣкѫдѣ. Кесията ви е вѫтрѣ въ васъ, затова я извадете вънъ. Като казва Христосъ да имате вѣра като синаповото зърно, то значи тази вѣра да стане активна, да има ефектъ, да изважда всичко навънъ. Когато искаме да имаме това­онова, то не се дължи на вѣрата. Понеже вѣрата принадлежи на активния свѣтъ, тя е Божествено чувство, и затова тя не може да бѫде никога пасивна. Когато не е развита, тя е пасивна. Плодоветѣ на вѣрата зрѣятъ горѣ, въ причинния свѣтъ, и тя винаги казва: ,,Богъ е добъръ за насъ“. Плодоветѣ на вѣрата не зрѣятъ нито въ менталното поле, нито въ астралното, а само въ при­ чинния свѣтъ. А кои сѫ плодоветѣ Ă? Безко­ ристието. Безкористни ли сте, имате вече единъ малъкъ плодъ въ причинния свѣтъ. — Желанието да станемъ духовни безкористно ли е? — Вие имате желание да станете духовни хора, за да се проявите; обаче, за да станете духовни, първо, трѣбва да развиете духовното си чувство, сир. любовь къмъ Бога, почитание къмъ ближнитѣ си, и послѣ безкористна вѣра. У духовния човѣкъ трѣбва да има любовь къмъ Бога и къмъ всички сѫщества, били тѣ най­малкитѣ, а сѫщо да има развити милосърдие, вѣра, надежда и сьвѣсть, центроветѣ на които сѫ въ причинния свѣтъ. Хора, у които тѣзи цен­ трове не сѫ развити, нѣматъ понятие за право, за съвѣсть. Човѣкъ, у когото органитѣ на съвѣстьта нѣматъ коренитѣ си въ причинния свѣтъ, е човѣкъ без­ плоденъ, човѣкъ безсъвѣстенъ. Отъ това гледище ние разглеждаме нѣщата малко по­другояче. Както се развива тази философия въ теософията, тя прѣдставя езотеричната, вѫтрѣшната страна на това учение, и не е за вашитѣ умове. Даже и писателитѣ, които пишатъ теософски книги, не разбиратъ както трѣбва теософията, и нѣматъ методи на приложение. За да се пишатъ такива книги, се изисква голѣма напрѣдналость — умътъ и сърцето да бѫдатъ тъй развити, че да схващатъ нѣщата и отъ най­малко загатване. Физическиятъ свѣтъ съставя почвата на живота, астралниятъ — водата на Божествения свѣтъ, а менталниятъ — атмосферата, въздуха на този Божест­ венъ свѣтъ. Причинниятъ свѣтъ се прѣдставя отъ свѣтлината и топлината, които пъкъ сѫ причина на цѣлата растителность на земята; астралниятъ свѣтъ съставя моретата и океанитѣ, а етерното тѣло — малкитѣ и голѣмитѣ рѣки, които сѫ проектирани въ физическия свѣтъ. Етерниятъ свѣтъ е, който свързва астралния съ физическия свѣтъ. Етерното тѫло е така свързано съ физиче­ ското, че прѣзъ неговитѣ канали се прѣдава енергията и се оплодотворява земята. Това не е само едно философско учение, а дѣйствително обяснение на въпроса. — Какъ ще се съсрѣдоточимъ — какъ ще изолираме извѣстенъ центъръ, за да проектираме мисъльта си къмъ други центъръ? — Когато ви казвамъ да проектирате мисъльта си, то значи да се съсрѣдоточите. Затова, първо ще се помолите на Господа, да ви помогне какъ да проектирате мисъльта си. Като мислите постоянно върху единь органъ, ще започнете да чувствувате нѣкаква промѣна — едно силно чувство на вѣра, и тамъ, дѣто почувствувате напрежението, тамъ е мѣстото на този органъ. Когато нѣкой ви обиди силно, вие почувствувате едно напрежение, стѣгане отзадъ къмъ върха на главата. Така ще развивате и милосърдието, музикалното чувство, вѣрата, рели­ гиозното чувство, което е въ срѣдата на главата, но за това трѣбва да работите дълго врѣме. Въ всѣки животъ ние прѣсъздаваме органитѣ си, но главното — постоянно работимъ надъ тѣхъ. Тѣ не се разрушаватъ, нищо не се разрушава. Вѣрата не се разрушава, а се носи и се постоянно развива. — Може ли да обърнемъ внимание на всички центрове? — Ако въ единъ животъ успѣете да развиете 2—3 органа, вѣрата, съвѣстьта — много сте извършили. То е много дълга школа. Като постоянно проекти­ рате ума си къмъ единъ отъ тѣзи центрове, ще може да развиете органитѣ си. Вие не може да развиете органитѣ на горната часть на главата си, защото мисъльта ви е проектирана къмъ долната часть на главата, дѣто нахлува всич­ ката кръвь, храни тѣзи клѣтки, а до горнитѣ не достига, вслѣдствие на което тѣзи органи закъсняватъ. Човѣкъ, у когото едни чувства сѫ развити за смѣтка на другитѣ, трѣбва да дружи съ такива хора, отъ които може да се допълни. Ако търсите религиозни хора, търсете ги изъ свѣта, а не въ църквитѣ. Като ги намѣрите, пазете ги като зѣницата на окото си: тѣ ще ви прѣдадатъ енергията си, и вие ще почувствувате това, което трѣбва да почувствувате. Като говоря върху тѣзи нѣща, като посочвамъ на нѣкои отъ васъ, кои органи сѫ развити и кои не, не казвайте: „А, знаемъ го ние него — той нѣма развити тѣзи или онѣзи чувства“. Другъ пъкъ ще каже за васъ сѫщото. Никога не трѣбва да тър­ сите у хората недоразвититѣ нѣща, защото съ това вие вървите по обратенъ пѫть, прѣчите на себе си. Господь знае у кого какво има, затова не се поди­ гравайте съ вашитѣ души. Като среѣщнете брата си, кажете му истината: — „Братко имашъ едно петно около 1 см., едва се забѣлѣзва, дай да го изтрия“; не казвайте, че петното е много голѣмо и много тъмно; констатирайте нѣщата тъй, както си сѫ, винаги говорете истината, ни повече, ни по­малко. Ако има сламка въ окото, сламка кажете, не я правете греда. Трѣбва у васъ да се разви­ ятъ благородни отношения и почитание къмъ хората, които да ви потикватъ къмъ благородното и възвишеното въ свѣта. Мислете за хората, че сѫ добри, и тѣ ще бѫдатъ добри. Дяволътъ, кога ви срѣщне, казва: „Ти си такъвъ, онакъвъ, нѣмашъ вѣра, нѣмашъ милосърдие и т. н.“, а всичко това ви се отразява злѣ. Господь не мисли тъй за васъ. — Религиозното чувство безъ вѣра какво може да ползува? — Какво съот­ ношение има ? — Голѣмо. Между религиозното чувство и вѣрата има съотношение, съот­ ношение има и между всички причинни чувства. Причиннитѣ чувства когато слизатъ въ умствения свѣтъ, възприематъ извѣстни форми. Всѣка сила се обу­ славя отъ извѣстна форма, а пъкъ всѣка форма въ своитѣ дѣйствия се обуславя отъ вѫтрѣшната сила, вложена въ нея. Астралниятъ свѫтъ дава горивото, съ което ще се оформи всѣка сила, етерниятъ свѣтъ дава пѫтя, а физическиятъ показва мѣстото въ свѣта, дѣто трѣбва да падне силата и какъвъ резултатъ ще трѣбва да произведе; тъй че, физическиятъ свѣтъ е почва само на резул­ тата. Човѣкъ трѣбва силно да развие не само религиозното си чувство, но и вѣрата, надеждата, съвѣстьта, разума и милосърдието. Туй, което ние нари­ чаме разумъ, то съставя само една область. Подъ „причиненъ свѣтъ“ подразби­ рамъ сѫщностьта на нѣщата. Когато говоримъ за разума, и той е връзка между причинния свѣтъ и висшия менталенъ свѣтъ, той опрѣдѣля съотношенията на причинитѣ, които влизатъ въ менталното поле. Когато искате да разви­ ете извѣстни органи, не трѣбва да се заемете едноврѣменно съ всички, но послѣдователно, единъ слѣдъ другъ. Когато почувствувате любовь къмъ Бога, ще развивате това чувство. Щомъ проектирате ума си въ духовния свѣтъ, и искате тамъ да живѣете, ще развивате вѣрата. Искате ли да стигнете ангелитѣ, започнете да развивате въображението си. Въображението може да се развива само съ силата на вѣрата. — Може ли да се ползуваме отъ книгата .Мислителната сила“? — Можете. Само че тия книги не сѫ ясно изложени. — Бива ли, позволено ли е да се кѫсатъ цвѣтя, когато цъвтятъ? — Позволено е по нѣкой пѫть да се кѫсатъ. — Когато то не се дава? — Не бива да го кѫсате. — Като се кѫса цвѣтъ, не се ли кѫса животъ? — Не. — Моля, дайте една кратка дефиниция за разума. — За втора бесѣда. Ако имате екзема, ако ви падатъ коситѣ, ако имате ревматизъмъ въ ставитѣ си или пъкъ нѣкакви подутини въ корема си, ако сте богатъ, направете си нѣкаква веранда, тераса, изложена къмъ слънцето и оградена съ стъкла, хвърлете ризата си до пояса, легнете на единъ креватъ съ главата на сѣверъ, а краката на югъ, изложете гърдитѣ си на слънцето, като пазите главата си отъ него и стойте така ½ ч., послѣ ½ ч. гърба, ½ ч. пакъ гърдите, ½ ч. гърба си и т. н., докато се изпотите. Ако направите 20—30—40 такива бани, всичко ще ви мине — и екзема, и ревматизъмъ ще изчезне. Като се подобри веднъжъ сто­ машната ви система, храносмилането ще почне да става правилно и кръвьта ви ще започне да функционира правилно. — Ако сѫ болни рѫцѣтѣ, краката? — Може да излагате на слънце цѣлото си тѣло. — Прѣзъ кой часъ на деня? — Сутринь отъ 8—10 ч. Ако тѣзи бани произведатъ ефектъ върху гръб­ начния стълбъ, мозъка, дробоветѣ ви, вие ще почувствувате ефекта и върху цѣлото си тѣло. Всичко зависи отъ мозъка: той е като батерия; щомъ тази батерия започне да възприема, щомъ пълненето Ă съ слънчева енергия става правилно, тя послѣ я разпраща къмъ всичкитѣ удове на тѣлото, и тази енер­ гия, това електричество започва да лѣкува. — Страхътъ отъ слънчевъ ударъ? — Слънчевиятъ ударъ зависи отъ утайкитѣ вѫтрѣ въ мозъка. При слън­ чевия ударъ етерното тѣло излиза навънъ, а физическото тѣло остава безъ съединение. — Защо да си пазимъ главата отъ слънцето? — Главата не трѣбва да се излага много на слънцето, защото мозъкътъ ще привлѣче слънчевата енергия изведнъжъ и не ще успѣе да я разпрати по останалитѣ части на тѣлото. — Нѣкои прѣпорѫчватъ да се покрива главата съ зеленина. — Да. — Прѣзъ кой мѣсецъ на годината да се правятъ слънчевитѣ бани? — Добрѣ е да се правятъ прѣзъ май, юний, юлий и августъ. Когато се лѣкувате, добрѣ е да правите това по нѣколцина заедно. Може да направите това заедно по десеть души въ група, дори сѫщитѣ тѣзи групи, които сте избрали, за да видите, дали можете да се лѣкувате чрѣзъ вѣра. Ако нѣкой отъ васъ е боленъ, опитайте, дали бихте могли да съсрѣдоточите мисъльта си къмъ него, да го излѣкувате. Лѣкуването не трѣбва да върви безразборно, а всѣкога по закона — ако първата група не успѣе да го излѣкува, тогава втората и т. н. Когато лѣкувате, резултатътъ ще бѫде споредъ силата на вѣрата. Ако човѣкътъ, когото ще лѣкувате, не е свързанъ съ причинния свѣтъ, не може да го лѣкувате по духовенъ начинъ. Затова Христосъ казва: „ Ще ти бѫде споредъ вѣрата.“ А това значи: ако си израсналъ въ причинния свѣтъ, ще може да те лѣкувамъ съ вѣра, иначе не може, защото не се дава святото на прасетата. — Ами дѣцата, които нѣматъ никаква вѣра? — Деца, които нѣматъ никаква вѣра, се лѣкуаатъ отъ родителитѣ имъ съ тѣхния магнетизъмъ — майката ще лѣкува дъщеря си, а бащата — сина си. — Ако бащата е невѣрующъ, а майката вѣрующа, ще се получи ли сѫщиятъ резултатъ? — Стига да има магнетизъмъ онзи, който лѣкува. — Нали всички го иматъ? — Не. — Какъ може да познаемъ дали имаме магнетизъмъ? — Разположени ли сте, имате магнетизъмъ, неразположени ли сте, нер­ вирани ли сте, нѣмате такъвъ. Магнетизъмътъ дава разположението. — Въ обикновената медицина противъ треска даватъ хининъ, противъ главоболие — аспиринъ и т. н., които цѣрове, вѣрвате или не, помагатъ, даватъ извѣстни резултати. Има ли при лѣкуването, въ духовния свѣтъ, нѣкакъвъ положителенъ методъ и ефикасни срѣдства? — Това лѣкуване, което ви прѣпорѫчвамъ, е сто пѫти по­ефикасно. — Прѣди малко казахте, че може да има резултатъ, ако има свьрзка при лѣкуването. — Да, инакъ не може да се дадатъ на болния елементитѣ отъ причин­ ния свѣтъ. Когато медицински лѣкарь разтрива крака на човѣка 1—2 години и едва тогава има малъкъ резултать, въ причинния свѣтъ чрѣзъ вѣрата болниятъ може да бѫде излѣкуванъ моментално — ще му се каже: „Стани, ходи!“, и ще се свърши. — Които не сѫ свързани съ причинния свѣть, може ли да прибѣгватъ къмъ лѣкарь? — Всички, които сѫ свързани съ тази школа, които прилагате новото учение, нѣматъ нужда отъ лѣкарь. Само онѣзи, които не признаватъ туй уче­ ние, иматъ нужда отъ лѣкарь, а не вие. Лѣкаритѣ сѫ за свѣта, а не за васъ. Забѣлѣзалъ съмъ, че нѣкои фиксиратъ мисъльта си къмъ нѣщо, напр, че сѫ болни, че иматъ нужда отъ лѣкарь, и не минава много врѣме, създава си усло­ вия за лѣкарь. Ако кажете: „Нѣмамъ нужда отъ лѣкарь“ — положителнитѣ и отрицателнитѣ явления създаватъ резултатъ — вие именно не създавате причина, за да имате нужда отъ лѣкарь. Но не казвайте: „Нѣмамъ нужца отъ лѣкарь“, а казвайте: „Азъ имамъ нужда всѣкога отъ Бога“ и тогава ще имате Бога като лѣкарь. Лѣкарьтъ е вѫтрѣ въ насъ — Богъ. Щомъ кажете: „Нѣмамъ нужда отъ лѣкарь“, то е вече възгордѣване. Господь ще ви каже: „Азъ ще те заставя да видишъ, че имашъ нужда отъ менъ, за да се сломи твоята гордость.“ И лѣкаря, ако има Божественото изкуство, мога да го оставя да ме лѣкува, но, ако нѣма туй изкуство, да ме масажира и осакати — това нѣма да му позволя никога. — Когато отиваме да лѣкуваме боленъ и влизаме въ контактъ съ него, не взимаме ли часть отъ неговата болесть върху себе си? — За туй не мислете. Най­първо ще се запитате: „Трѣбва ли азъ да го лѣкувамъ?“ И ако трѣбва да го лѣкувате, не трѣбва да отстѫпвате прѣдъ никакви послѣдствия. Ще си кажете: „Какъвто и да бѫде резултатътъ, за менъ е безразлично.“ Трѣбва ли да лѣкувамъ — то е важниятъ въпросъ. Ако трѣбва, ще почна да лѣкувамъ, и ще науча какь — ще изуча методитѣ. — Какъ ще познаемъ трѣбва ли да лѣкуваме? — Щомъ обичате човѣка, ще трѣбва да го лѣкувате. — Въ старо врѣме сѫ лѣкували чрѣзъ минералнитѣ извори, и който пръвъ е влизалъ, бивалъ е изцѣляванъ; дали това не иска да покаже, че и сега, който пръвъ влѣзе, ще получи изцѣление? Дали има истина въ тази приказка? — Има. Топлитѣ извори не сѫ туку­тъй създадени — тѣ иматъ своето прѣдназначение. — Първото влизание въ водата дали ще има ефектъ? Защото нѣкои вѣрующи братя се кѫпятъ цѣла година, и все пакъ не добивать изцѣление. — Стига изворътъ да е посѣщаванъ отъ такъвъ ангелъ, ще има резултатъ. При такива случаи лѣкува главно вѣрата. — Кога ще се еманципиратъ женитѣ? — Женитѣ и мѫжетѣ ще се еманципиратъ, когато намѣрять вѫтрѣшната връзка между любовьта и мѫдростьта. — Какво е бракътъ? — Бракътъ е обратенъ процесъ. Когато мѫжете и женитѣ намѣрятъ вѫтрѣшната връзка между любовьта и мѫдростьта, ще има бракъ. — Какви срѣдства за поминъкъ ни сѫ нужни и какви занятия трѣбва да упражняваме? — Да знаете да ритате и напрѣдъ, и назадъ. Но, като ритате, енергията, която излиза оть васъ, трѣбва да лѣкува хората. Всѣко занятие безразлично, съ което бихте били повече полезни, отколкото врѣдни, на вашитѣ ближни, дръжте го и не се бойте. Онѣзи отъ васъ, които искатъ да лѣкуватъ, да не ста­ ватъ кръчмари и касапи. — На скотовъдството какъ гледате? — Новото учение не позволява да използувате никакво сѫщество за ваша полза. Може да го използувате, но само за да дадете потикъ на неговата еволюция. Една крава може да се използува само за да се повдигне въ сво­ ето развитие. Тя е изпратена сѫщо да страда, да се пожертвува, сир. да научи закона на щедростьта. Като гледамъ какъ кравата дава доброволно млѣкото си, питамъ се: „Изпълнявамъ ли, като нея, тъй добрѣ и азъ своето занятие?“. Ако една крава, която постоянно ни дава толкова блага, не роптае, имаме ли право ние да роптаемъ? Защо да не отдадемъ Богу своя умъ, сърце и воля тъй доброволно, както кравата дава млѣкото си? И тъй, всѣко занятие, което принася повече полза, отколкото врѣда на другитѣ, може да упражнявате, и напротивъ, всѣко занятие, което принася повече врѣда, отколкото полза, не ви е позволено да го практикувате. Занятие, което дава 75ѣ полза, а 25ѣ врѣда, може да се упражнява, но, ако даза само 25ѣ полза, а 75ѣ врѣда — не бива. Принципално разрѣшавамъ въпроса. — Кое отъ политическитѣ течения работи въ съгласие съ Божествения планъ? — Всички течения работятъ въ името на Бога, но не всички работятъ въ съгласие съ Него. Ако измѣните въпроса си, ще измѣня и азъ отговора. — Какви трѣбва да бѫдатъ нашитѣ отношения къмъ сега сѫществуващитѣ политически течения и трѣбва ли да ги поддържаме? — Всѣко политическо течение, което дава въ резултатъ 75ѣ за повдигане на обществото и народа, трѣбва да се поддържа, защото е Божествено. Тъй че, всичкитѣ лѣви течения и въ обществения, и въ политическия, и въ кул­ турния, и въ духовния животъ работятъ въ съгласие съ Божествения планъ. Всички сегашни лѣви течения работятъ въ съгласие съ този планъ, а дѣснитѣ — противъ Него. Ако единъ социалистъ проповѣдва лѣво течение съ цѣль да забогатѣе, той е дѣсенъ; той има само надписа на лѣвото течение, а прилага методитѣ на дѣсното. Прѣди всичко, всѣки човѣкъ, отъ каквото и да е тече­ ние, който схваща идеално живота, работи винаги въ съгласие съ Божест­ вения планъ. Сегашнитѣ лѣви течения трѣбва да се стремятъ да подобрятъ положението на страждущото човѣчество, сир., неговото морално състояние. Не да подобрятъ жилищата, защото, щомъ се подобри моралното състояние на хората, въпросътъ за жилищата ще се разрѣши самъ по себе си. Всички проповѣдници и свещеници казватъ: ,,Като отидете на онзи свѣтъ, тогава ще ви бѫде добрѣ”. Кой е онзи свѣтъ? Той е лѣвиятъ свѣтъ; сега е въ ума ни, а единъ день ще се проектира, реализира на физическото поле въ друга форма. — Нѣма ли да се изкажете конкретно върху нѣкои лѣви течения, напр., болшевизма и анархизма — кои сѫ добритѣ и слабитѣ имъ страни ? — Въ окултизма има извѣстни опрѣдѣления и който не ги разбира, ще попадне въ грѣшка. — Едно отъ качествата на лѣвитѣ течения е това, че тѣ не сѫ народни, а сѫ общочовѣшки течения; дѣснитѣ сѫ обществени и народни течения. Забѣлѣжете, всички, които сте отъ лѣвата ми страна, сте лѣви, когато съмъ обърнатъ къмъ изтокъ; но обърна ли се на западъ, лѣвите ставатъ дѣсни, ако, разбира се, вие не измѣните положението си. Подъ думитѣ ,лѣвъ“, „лѣво тече­ ние“ въ окултизма разбиратъ човѣкъ, който работи изключително за свое лично благо, само за себе си. Разбирайте това въ широкъ смисълъ. Подъ „лѣво течение“ азъ разбирамъ течението на сърцето. Дѣсната страна подразбирамъ мѫдростьта, а лѣвата — любовьта. Лѣвото течение не може да се прояви въ лѣвата рѫка. Когато лѣвото течение се проектира чрѣзъ мѫдростьта, тя му даде направление, имаме криво направление, крива посока. — Дѣсното”течение е спрѣмо любовьта, а лѣвото — спрѣ­мо мѫдростьта. Това може да ви се види схоластично или, както го наричатъ, извърт­ ване на истината. Когато единъ човѣкъ се е заелъ да проучва мѫдростьта, а сѫщеврѣменно върви вь течението на любовьта, той е лѣвъ и не може да изучи мѫдростъта; той непрѣмѣнно ще изпадне въ стълкновение съ нея. Мѫдростьта, за да ви направи мѫдри, ви причинява много страдания, а любо­ вьта ви дава всички блага, за да ви направи добри. Мѫдростьта казва: ,,Азъ живѣя надѣсно, но дѣйствувамъ налѣво, затова ще вървишъ въ друга посока“. Мѫдростьта прѣдизвиква всички страдания, а любовьта докарва всички добрини и радости. — Какво трѣбва да бѫде нашето гледище по сѫществу­ващитѣ течения, които работятъ за прѣустройството на обществата? — Ако лѣвитѣ течения служатъ на любовьта, тѣ сѫ дѣсни, а ако служатъ на мѫдростьта — тѣ сѫ лѣви. Но, ако тѣзи нови течения идатъ да създадатъ нови форми, тѣ ще причинятъ много страдания. — Какви отношения трѣбва да имаме къмъ политическитѣ партии — трѣбва ли да взимаме участие въ тѣхъ, да бѫдемъ тѣхни членове или не трѣбва? — Не може да бѫдете членове на никакви партии. Мѫжъ, който е свър­ занъ съ една възвишена жена, нѣма право да се свързва съ друга жена. Той може да има общение с тази жена, колкото да се разговаря с нея, да й услужва, да й помага, да й прави добрини, но да има връзка с нея, нѣма право. — Безъ да имаме връзки съ нѣкоя партия, може ли да гласуваме? — Това е услуга, може да гласувате. — Нали трѣбва да имаме гледище, кои партии сьдѣйству­ватъ на Божест­ вения планъ за въдворяване по­скоро на Божественъ редъ на нѣщата ? — Засега и двѣтѣ течения — и лѣвото и дѣсното, дѣствуватъ въ съгласие съ Божествения планъ, но тѣ не може да съградятъ свѣта — ние ще го съгра­ димъ: дѣснитѣ държатъ главата, лѣвитѣ — краката, а ние ще извършимъ опе­ рацията. — Ако отрѣжемъ главата нѣкому, ние не сме отъ новото течение. Ние не сме нито лѣви, нито дѣсни по отношение на тѣхъ, а по отношение на Божест­ вения планъ сме дѣсни. Дѣсни сме въ това отношение, че искаме да дадемъ мѣсто на любовьта ­ тя да оправи свѣта. Щомъ пуснемъ любовьта, тя веднага ще го оправи. Не трѣбва да вземаме страната нито на еднитѣ, нито на другитѣ. Това, което твърдя, обосновавамъ на единъ естественъ законъ. Ще ви обясня какъ стои този въпросъ. Допуснете, че влизаме въ една градина съ разни цвѣтя и зеленчуци, които сѫ клюмнали — повѣхнали; виждамъ вънъ, край гради­ ната, рѣка и казвамъ, че ако се прокара водата Ă да тече полека върху всички цвѣтя и зеленчуци, нѣма да се минатъ 5 — 6 часа, и всичко ще се освѣжи. Ние, съврѣменнитѣ хора, с© за любовь говоримъ, но страдаме отъ липса на любовь, нѣмаме я въ себе си — нѣмаме вадичка съ вода. Нашата любовь е съвсѣмъ друга, различна отъ любовьта, за която говоря. Изпиемъ 1—2 чашки разхла­ дено винце, развеселимъ се, но туй е изкуствена проява на любовь у насъ. — Може ли човѣкъ, духовно развить, да се нагърби да управлява единъ народъ? — Човѣкъ, духовно развить, у когото има любовь, може да управлява единъ народъ. — Съ какви закони ще си служи? Трѣбва ли да прѣмахне сегашнитѣ? — Разбира се, той ще прѣмахне сегашнитѣ, и, ако е уменъ, ще може да управлява. Но този човѣкъ всѣкога ще бѫде единъ колективенъ човѣкъ, сир., ще прѣдставлява не единица, а цѣло общество отъ хора, високо просвѣтени. Единъ отъ тѣхъ ще изпъкне като водитель, а останалитѣ ще му бѫдатъ помощ­ ници. — Това управление монархическо ли ще бѫде? Теократическо ли? — Да не ви спъва тази мисъль. Пакъ ще си послужа съ примѣръ. Прѣдставете си голѣмо колело, което има, да кажемъ, 5,000 зѫбци, скачено съ друго зѫбчесто колело така, че зѫбцитѣ на едното влизатъ въ междинитѣ на другото колело и се докарватъ взаимно въ движение; единиятъ зѫбецъ е дос­ татъченъ, за да подкара цѣлото колело; всички останали зѫбци му помагатъ, но и всѣки зѫбецъ отдѣлно управлява. Такъвъ е законътъ и при хората. Единъ царь управлява, напр., 20 години, умира, после, вмѣсто него, дохажда синъ му, който е единъ оть зѫбцитѣ на колелото. А онзи, който ще оправи свѣта, е вънка отъ колелетата и трѣбва да бѫде вънъ отъ свѣта. Вие не можете да извадите единъ човѣкъ, който е потъналъ въ тинята, ако не сте извънъ тинята. Ако отидете при него, и той, и вие ще потънете. Каква е, тогава, ползата за него, че сте влѣзли да го спасявате? Нѣмате опорна точка. Вие трѣбва да сте извънъ условията, при които той живѣе. — Въ една бесѣда бѣхте казали: .Ако ми дадете едно село, ще туря такива образцови закони, които ще оправятъ хората“; какъ може да се приложи това? — Намѣрете село. — Ние го намѣрихме — България. — Мѫчно го даватъ (обажда се другъ). — Когато го дадатъ. — Да го вземемъ насила! — Законитѣ, по които се рѫководимъ, не позволяватъ насилие. Може да учите хората, но никога не бива да си позволявате насилие надъ тѣхъ. Ние може да проповѣдваме на хората, може да ги учимъ, но не може и не бива да употрѣбяваме тѣхнитѣ методи. Ако злоупотрѣбяваме съ тѣхъ, ние ще приличаме на тѣхъ, а съ тѣзи методи свѣтътъ нѣма да се повдигне нито съ единъ пръстъ нагорѣ. — Нали искаха да направятъ Христа царь ? — Искаха да го направятъ царь, но той се отказа, защото намираше, че тѣхното учение е старо. Той каза: „Моето царство не е отъ този свѣтъ“, което значи, че не е съ тѣзи разбирания и порѣдки. — Какъ може да се засили плодородието? — Ако имате кокошка, не я дръжте много гладна, но и много не я хра­ нете; ако имате нива, не я торете много, но и слаба не я оставяйте; само така ще засилите нейното плодородие. — Има ли окултни закони, по които да удвояваме или утрояваме коли­ чеството на плодоветѣ? Това бѣше смисълътъ на въпроса. — Като обичате дърветата или нивитѣ си. Има и други методи, които съврѣменнитѣ хора употрѣбяватъ, но тѣ сѫ насилия. Потенциялната енергия, която е складирана въ земята, тѣ я напълно използуватъ, а трѣбва постоянно да се събира тази енергия отъ слънцето, защото плодородието зависи именно отъ тази енергия. Кинетическа енергия има много — тя е въ изобилие. — Да допуснемъ, че имате кинетическа енергия — имате 100 дървета ябълки, насадени нагѫсто — но нѣма потенциялна енергия, която да мине въ тѣхъ; тѣзи дървета нѣма да дадатъ плодъ, защото е изчерпана тази енергия. — Затова ли нѣкои дървета раждатъ прѣзъ година? — Чакатъ да се набере такава енергия, понеже е изчерпана. Че става изчерпване на потенциялната енергия, това виждате отъ слѣдния примѣръ: да допуснемъ, че нѣкой сказчикъ държи сказка около два часа време; въ врѣме на сказката той е изразходвалъ своята потенциялна енергия, и тъкмо слиза отъ трибуната уморенъ, дойде нѣкой и му иска обяснение по нѣкои отъ разгледанитѣ въпроси; започва да се енервира, да се мръщи, недоволенъ е — защо? — Не защото нѣма желание да ви обясни това, но нѣма какво да ви даде, нѣма материялъ, за да изрази мисъльта си въ добра форма, и започва да работи съ обратни материи. Понѣкога човѣкъ може да говори и 10 часа, безъ да се умори — защо? — защото той черпи отъ потенциялната енергия на другитѣ хора. Но какъ трѣбва да се постѫпва въ този случай? Азъ ще хвана нѣкого и ще го запитамъ: „Готовъ ли си да ми дадешъ отъ потенциялната енергия, която имашъ въ излишъкъ?“ Ако ми даде, ще започна да въртя своето колело. Но онзи, отъ когото съмъ заелъ, ще почне да се енервира. Това трѣбва да се прави съ позволение, а сегашнитѣ хора взиматъ безъ позволение, и слѣдъ това се явява неразположение и умраза. Освѣнъ това, трѣбва да искате само опрѣдѣлено количество отъ тази енергия, излишната, а не всичката. Трѣбва да сме искрени въ всичкитѣ си дѣйствия. Хората отъ новото учение трѣбва да иматъ много възвишенъ моралъ и да искатъ всичко съ позволение, защото има невидими кражби въ свѣта. Ако бѣхъ въ нѣкоя гора, азъ ще мога да ви говоря повече врѣме, по продължително, безъ да се уморя — защо? — защото растени­ ята и дърветата ме разбиратъ и отъ тѣхъ мога да си взема повече потенциялна енергия. Ще се поспра при едно дърво, ще взема малко енергия отъ него, ще отида при друго и отъ него ще взема, и така ще набавя своята, която съмъ изгубилъ. Тукъ има малко дървета, и може нѣкое да изсъхне. Затова Христосъ се отдалечавалъ да се моли винаги въ гората, при маслиненитѣ дървета, което не е било туку­тъй — отъ тамъ той е почерпвалъ много, защото хората посто­ янно сѫ го изчерпвали. Дърветата сѫ го разбирали и сѫ му казвали: „Не се бой, ние сме живѣли по дълго врѣме отъ тебе, познаваме хората и затова ще ти помогнемъ“. — Какъ да се боримъ съ болеститѣ по растенията? — Болеститѣ по растенията, това сѫ ларви, които сега излизатъ отъ земята, понеже намиратъ почва за вирѣяне, условия за изкачване по растени­ ята. Понеже отъ хората излизатъ лоши изпарения, тѣ отиватъ по растенията, поглъщатъ се отъ тѣхъ, като натрупватъ върху имъ лоша материя, а тази лоша материя извиква ларвитѣ, и тѣ я поглъщатъ. Ако ние промѣнимъ нашитѣ мисли и желания, ако прѣстанемъ да изхвърляме нечистотии, ще изчезнатъ и болеститѣ по растенията. Ако отидемъ десетина души на нѣкое лозе, което страда отъ филоксера или перноспора, и разнесемъ въ атмосферата само добри мисли и желания, болестьта ще изчезне. Тъй че, всички лоши мисли и жела­ ния, нечистиятъ животъ на хората, изпаренията сѫ органи, които, като изли­ затъ отъ хората, покварятъ растенията. Изпаренията сѫ отровни, и растенията не могатъ да ги прѣработятъ, и поради това се създаватъ живи микроби, чиито интереси сѫ противни на онѣзи на растенията. — Ами гѫсеницигѣ? — Гѫсеницитѣ не сѫ паразити и тѣ иматъ право да се ползуватъ отъ растенията. — И ги изсушаватъ понѣкога. — Какво трѣбва да бѫде бѫдещето възпитание на дѣца­та? — На майкитѣ и на дѣцата трѣбва да се дадатъ добри условия; дѣцата, докато сѫ още малки, трѣбва да живѣятъ при най­добри условия. — Кои сѫ добритѣ условия? — Да храните дѣцата съ плодове. Ако дѣтето е малокръвно, давайте му повече круши; ако е грубичко по характеръ, хранете го съ ябълки; ако му липс­ ватъ благородни чувства, хранете го съ череши, които едноврѣменно урегу­ лирватъ стомаха; динитѣ, дрѣнкитѣ, тиквитѣ сѫщо урегулирватъ стомаха. — Варени или сурови? — Сурови. Плодоветѣ изобщо развиватъ благородни чувства. Като се хра­ нятъ дѣцата само съ плодове, друга храна не имъ трѣбва — тя ще имъ даде най­доброто възпитание. Само че не трѣбва да прѣяждатъ, да прѣтоварватъ стомаха си. Ако бихъ ималъ дѣте, щѣхъ да взема една червена ябълка и ще му дамъ първо да я разгледа нѣколко минути, за да се породи въ него чувството на благодарность и любовь, да произведе нѣкакъвъ ефектъ у него, безъ да му говоря азъ какво и да е за нея, и слѣдъ това ще му кажа да я изяде. Съ сливитѣ и черешитѣ — сѫщо. Ако ме попитате: защо Господь създаде плодоветѣ, ще ви отговоря: за да възпита своитѣ дѣца. — Да се дава ли млѣко на дѣцата? — Слѣдъ седмата годишна възрасть може да имъ давате млѣко отъ животни. Майчиното млѣко е отъ голѣмо значение за дѣтето. Когато дѣтето се допира до гърдитѣ на майка си, върху него оказва влияние не само млѣкото, което то поглъща, но и магнетичната сила, която изтича ту отъ лѣвата, ту отъ дѣсната гръдь на майката. Друга жена ако го храни, не ще произведе сѫщия ефектъ. Отъ майката излиза сила, която облагородява дѣтето. Когато майката кърми дѣтето си, тя трѣбва да има най­добро разположение, да не се гнѣви. Мѫжетѣ не обръщатъ никакво внимание върху разположението на майката прѣзъ този периодъ. Когато жената е брѣменна, трѣбва да бѫде заобиколена съ най­хубави образи, за да бѫде въ добро разположение на духа. Туй нѣщо старитѣ гърци сѫ го знаели и сѫ създавали изкуствено такава обстановка на брѣменната. Когато жената е брѣменна, мѫжътъ трѣбва да бѫде съ нея въ отношения добри и да е винаги справедливъ. Най­малка сѣнка отъ неразпо­ ложение у мѫжа се отразява и върху дѣтето. Въ този периодъ мѫжьтъ трѣбва да бѫде за жената идеалъ, да вижда тя въ него най­ хубави качества, защото, породи ли се най­малкото съмнѣние въ нея, то се отразява злѣ върху дѣтето. Като зачене, тя не трѣбва да бѫде недоволна отъ него, че я направилъ нещастна, защото и дѣтето ще бѫде нещастно — и нему ще се отрази нейното състояние. Възпитанието на дѣтето трѣбва да се засегне много издълбоко. Ние сме изопачили дѣйствията на природата и се мѫчимъ съ невѣжество да изправимъ грѣшкитѣ си. Така не може. Днесъ вече само Господь може да ни обърне и възпита. Христосъ е съзналъ това и е казалъ: „Ако не се родите изново, не може да влѣзете въ Царството Божие“, което ще рече: не може да се възпитате. Възпитанието подразбира, че трѣбва да се родимъ отъ Духа, и само тогава ще можемъ да възпитаваме другитѣ. — Какви начини има за бързо развитие на ума, сърцето и волята? — Такива начини нѣма. — Какви методи има за освобождение отъ лоша карма? — Да си платишъ борча. Този въпросъ евангелиститѣ го разрѣшаватъ така: повѣрвай въ Господа Иисуса Христа и ще бѫдешъ спасенъ ти и домътъ ти. Азъ казвамъ: повѣрвай въ Господа Иисуса Христа и твоята карма ще бѫде ликвидирана. Този стихъ за повѣрването има отношение къмъ спасението само въ този смисълъ, че Христосъ само те връща отъ една посока въ друга, но не ти изплаща кармата. Падналъ си долу, хваща те и те избавя, изважда те отъ потъване, но съ това изваждане ти не си станалъ изведнъжъ благороденъ, а си оставаш сѫщиятъ човѣкъ. За да станешъ благороденъ, трѣбва да работишъ върху себе си. Само чрѣзъ работа и страдания може да изплатишъ кармата си. Най­добри и най­бързи методи за ликвидиране на кармата сѫ безкористието и самопожертвуването; по­бързи отъ тѣхъ нѣма. — Какви начини има за обръщане омразата въ любовь? — На този въпрось се отговори вчера. — Какво е влиянието на разнитѣ видове храна върху характера и темпе­ рамента? — Това е обширенъ въпросъ, който ще оставимъ за други пѫть. — Какви сѫ начинитѣ, съ които може да се ограждаме отъ лоши духове и влияния. — Вие мислите, че лошитѣ духове сѫ по­силни отъ васъ. Не мислете така, а знайте, че вие сте по­силни отъ тѣхъ, само че не ги дразнете съ нищо. Когато минава лошъ духъ, не му се изпрѣчвайте на пѫтя, сторете му мѣсто, оставете го свободно да си върви. Не го викайте, не приказвайте съ него, не разсѫждавайте, не спорете. Дайте пѫть на злото да си върви. Отъ лошитѣ духове човѣкъ не може нищо да научи. Вие сте имъ като прѣпятствие на пѫтя, затова искатъ да ви прѣмахнатъ. Не заставайте на пѫтя имъ — и нищо повече. — Ако тѣ дойдатъ на нашия пѫть? — Отбийте се. — Ако дойдатъ такива духове въ нѣкоя кѫща и постоянно безпокоятъ обитателитѣ, какво ще трѣбва да се прави? — Напуснете кѫщата — кѫщата е тѣхна. — Ако и въ другата кѫща дойде нѣкой отъ тѣхъ ? — Като върви с© по диритѣ ви, това показва, че има кармическа причина. Може да е нѣкой духъ, който иска да се прѣроди чрѣзъ васъ, а вие не му давате възможность. Той ще ви прѣслѣдва по цѣлия свѣтъ, и прѣзъ цѣлъ животъ докато си изплатите кармата. — Отъ дѣ се е взела въ рая змията, която измами Ева, щомъ се знае, че раятъ е мѣсто на блаженство? — Змията е човѣшкиятъ умъ. Забѣлѣжете, че змията дойде въ рая слѣдъ създаването на Ева. — Защо не дойде по­рано? — Ззщото Адамъ имаше умъ, а Ева нѣмаше такъвъ, и змията Ă каза: „Азъ ще се намѣстя въ тебе, защото въ тебе има сърце, а въ мене — умь, който ти търсишъ, и така заедно ще вършимъ работа въ живота“. „Ами какъ ще влѣзешь въ мене?“ попитала Ева. — „Като ядешъ отъ този плодъ“. — Нали Ева бѣше създадена отъ реброто на Адама? — Наистина, жената бѣше направена отъ реброто на Адама, и той Ă даваше всичко, но не и своя умъ. Той бѣше благороденъ и разуменъ и знаеше каква сила е умътъ, но не Ă го даваше, защото се опасяваше. Като остана Ева безъ него, дойде змията и Ă прѣдложи ума си, който Ева искаше отъ Адама, и Ă рече: „Азъ съмъ, когото търсишъ“. Адамъ и Ева не прѣдставятъ нѣщо цѣло. Отношенията на Адама къмъ Бога бѣха такива, каквито отношенията на Ева къмъ Адам. Адамъ не искаше повече да се разговаря съ Бога, дотегнаха му разговоритѣ съ Бога, и той се отказва отъ Него. Господь тогава му рече: „Ти се отказа отъ мене, но и тази, която искашъ, ще се откаже отъ тебе“; и наистина, Ева се отказа отъ Адама. Затова въ сегашнитѣ врѣмена всички жени се отказ­ ватъ отъ мѫжетѣ си. Когато мѫжетѣ поправятъ отношенията си къмъ Бога, тогава и женитѣ ще поправятъ своитѣ къмъ мѫжетѣ. Щомъ Адамъ пожела да се индивидуализира, да се почувствува свободенъ, тогава и Ева поиска да се освободи. Тъй стои въпросътъ. По­ясно по него не може да се говори, защото, който е слабъ, ще се съблазни. — Осѫдителни ли сѫ неволнитѣ убийства на животни и растения? Може ли да се убиватъ врѣднитѣ животни? — Въшката, която е паразитъ и която вие сте създали, можете да я уби­ ете, да я натиснете съ нокътя, ако ви прави лошо. Всичкитѣ паразити сѫ черупки. — Кои животни сѫ черупки и кои сѫ безсмъртни ? — Мишкитѣ, зайцитѣ и всички гризачи спадатъ къмъ жи­вотнитѣ, които се стремятъ къмъ паразитство. Ще ме попитате: защо растатъ тъй бърже горнитѣ зѫби на гризачитѣ, защо заднитѣ крака на заяка сѫ по­дълги? Ще ми отговорятъ нѣкои, че заднитѣ крака на зайцитѣ сѫ по­дълги, за да бѣгатъ по­ лесно нагорѣ. Ами, като се търкалятъ надолу, лесно ли имъ е съ тѣзи крака? На всички страхливи хора краката сѫ дълги, защото сѫ користолюбиви. Зайцитѣ сѫ страхливи и за да видятъ резултата отъ своето користолюбие, хръткитѣ ги гонятъ и казватъ: „Обичате користолюбието — защо го обичате?“ И това ще се продължава дотогава, докогато зайците дойдатъ въ съзнание. Затова нѣкои хора сѫ користолюбиви, за да бѫдатъ гонени и да видятъ слабоститѣ на своето учение. Користолюбието е родено отъ страха. Господь дава възмож­ ность на користолюбцитѣ да изпигатъ страха, като пуща тѣхнитѣ врагове да ги гонятъ. — Освѣнъ паразититѣ, има ли и други животни, които е позволено да се убиватъ, безъ да се създава карма? — Всичко, което хората сѫ създали, е черупки и може да се унищожи. — Ако нѣкоя змия дойде и ухапе нѣкое отъ нашитѣ дѣца, трѣбва ли да я убиемъ? — Змиитѣ не хапятъ хората отъ новото учение. Не трѣбва да се убиватъ. Тѣ сами ще си отминатъ, безъ да ги убивате. Дървеницитѣ и въшкитѣ, които сѫ създадени отъ колективния човѣкъ, може да се убиватъ. Ще кажете: защо Господь проклѣ змията ? Господъ наистина, проклѣ змията така: „Проклетъ е свѣтътъ поради тѣбе“, но то значи: проклетъ е дѣто те е родилъ съ такива желания, стремежи и наклонности. Тъй че, ако нѣкое врѣдно животно не ни напада, ние нѣмаме право да го убиваме. — Ако нѣкое отъ хищнитѣ животни, като бѣсно куче, вълкъ или друго нѣкое животно нападне и станатъ жертва много дѣца, не трѣбва ли да му теглимъ куршумъ и да избавимъ другитѣ? — Това сѫ второстепенни въпроси. Изобщо трѣбва да знаете, че всичко човѣшко ще трѣбва да изчезне, и ще остане Божественото. — Какъ да се наричаме? — Ученици на Бѣлото братство. Всички религии сѫ методи на Всемир­ ното Бѣло братство. Съ тѣхъ то иска да сближи народите. Пратеницитѣ негови създаватъ и рѫководятъ религиитѣ. — А философитѣ и проповѣдницитѣ на безбожието? — Тѣ сѫ членове на черното братство. Двѣ братства се борятъ, кое отъ тѣхъ да завладее свѣта — човѣчеството. Спиритизъмътъ и теософията сѫ методи на Бѣлото братство; тѣ подготвятъ пѫтя му. — А онѣзи религиозни учения, които не сѫ успѣли? — Тѣ сѫ опити — въведение. Организирането на свѣта се дължи на Бѣлото братство. Провини ли се нѣкой, поставенъ да работи, отклони ли се отъ пѫтя, който това братство му посочва, то го праща нѣкѫдѣ, отдѣто да бѫде безопа­ сенъ за хората, както, напр., прати на о. Св. Елена Наполеона, който искаше да прѣмахне феодализма и да даде права насока на църквата, обаче не устоя докрай, и затова падна. — За Бѣлото братство апостолъ Павелъ загатва въ посланието си къмъ евреитѣ — гл. 12, а какво става съ послушнитѣ и непослушнитѣ, говори се у Йова — пакъ гл. 12. Въ архивитѣ на Бѣлото братство се пазятъ всички тайни и всичко добро — нѣма нищо пропуснато. Рѫководителитѣ на това братство сѫ горѣ — тамъ се посветяватъ, а долу работятъ. Всички светии сѫ негови чле­ нове и дѣйствуватъ отъ Божие име, чийто Духъ се проявява въ разни врѣмена и въ различни методи — религии, учения и т. н. (Дадени на 22. августъ 1919 г., петъкъ, 2 ч. слѣдъ пладне)
  18. 1919_08_22_5 ЖИВОТЪ ВѢЧЕНЪ

    От книгата "Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, дадени през 1919 г. в Търново", Първо издание 1919 г., Второ издание, 1996 г. (фототипно копие на първото, стар правопис), Издателство "Бяло Братство", Книгата за теглене PDF (второ издание) Трето издание - Благоевград Съдържание VI ЖИВОТЪ ВѢЧЕНЪ „Богъ толкова възлюби свѣ-та, щото даде своя единороденъ Синъ за да не погине всѣки, който вѣрва въ него, а да има животъ вѣченъ”. Въ този стихъ подъ думата „свѣтъ“ се разбира външната страна на про­ явлението — това, което е оформено, което има форма, съдържание и сми­ сълъ. Богъ толкова възлюби свѣта, щото даде разумното Слово, своя Синъ, за да спази реалностьта на нѣщата, да не се развали вѫтрѣшната хармония. Този стихъ има съотношение къмъ васъ: вие вѫтрѣ въ себе си сте единъ свѣтъ, който Господь е възлюбилъ, та праща Словото си, за да не би вашиятъ животъ — вашитѣ мисли, желания и стремежи — да се развалятъ и всичко това да отиде нахалосъ. И когато се говори, че човѣкъ трѣбва да бѫде спа­ сенъ, подразбира се, че не бива да се разваля онова, което свѣтлината е съз­ дала. Вь стиха се крие велика мисъль. Ще си послужа съ една аналогия, за да направя мисъльта си по­ясна. Допуснете, че двѣ червейчета се срѣщнатъ, допратъ се едно до друго; каква приятность може да извика тази имъ срѣща въ съзнанието, което тѣ иматъ ? Мислите ли, че тѣ схващатъ живота и отно­ шенията въ него тъй, както вие ги схващате? Не, тѣзи червейчета, като се cpѣщнaтъ, побутнатъ се, всѣко си проправи пѫть и се разминаватъ; послѣ пакъ се срѣщатъ и разминаватъ. Дойдатъ ли тѣхнитѣ интереси въ стълкнове­ ние, минаватъ прѣзъ други пѫтища и така се разминаватъ. Когато ме попи­ тате какъ да примирите своитѣ интереси съ интереситѣ на другитѣ, ще ви посъвѣтвамъ и вие да хванете разни направления въ граденето на вашитѣ дупки, единъ въ една посока, а другь въ друга. Подъ „дупка” разбирамъ вашитѣ кѫщи По отношение на висшия животъ вашитѣ кѫщи сѫ дупки. Материята, въ която сте заровени, която за васъ е толкова приятна, погледната отъ свѣта на ангелитѣ, на по­висшитѣ сѫщества, е такава, каквато е оная на червеитѣ; каквото е положението на червеитѣ въ земята, такова е и вашето — ровене. Спънката, която ви прѣчи, произлиза отъ туй, че вие мислите, какво вашето положение е много по­високо отъ онова на червеитѣ; че вие сте културни хора и т. н. Ако схванете, че вашето положение е като онова на червеитѣ, вед­ нага ще се поправите. Вие сте доволни отъ вашитѣ дупки и мислите, че нѣма нищо по­хубаво въ свѣта. Посѣтете кои и да сѫ евангелисти, православни, всички ще ви кажатъ, че като тѣхнитѣ дупки, като тѣхнитѣ вѣрвания нѣма подобни по хубость въ свѣта. Всинца сѫ правовѣрни: и онзи, който не вѣрва въ Бога, обира, само че по единъ начинъ, и онзи, който вѣрва, обира, само че по другъ начинъ, но и двамата обиратъ. Азъ намирамъ само една малка раз­ лика въ дѣйствията, въ културата на вѣрующия и на невѣрующия: грубиятъ, който не вѣрва, ще вземе дърво, ще го стовари върху васъ, ще счупи рѫката или крака ви и ще ви обере, а онзи, който вѣрва, нѣма да ви счупи нищо, но с© пакъ ще ви обере. Обирането е с© обиране, макаръ и да не става по единъ и сѫщи начинъ: азъ и въ двата случая се нуждая отъ това, що ми е взето, та какво ще ме ползува дали ме е обралъ вѣрующъ или невѣрующъ въ Бога? Ще възразите: „А! Има разлика“. — Да, единиятъ ми счупи рѫката, а другиятъ не, но и двамата ме обраха. Не, приложете навсѣкѫдѣ въ вашитѣ разсѫждения Христовото учение. Вие искате да минете за правовѣрни, и, наистина, вие сте по­правоверни даже и отъ поповетѣ, но това не ви прѣчи да обирате хората по единъ или другъ начинъ. Тогава, каква разлика ще има между васъ и онѣзи, които не сѫ правовѣрни или сѫ невѣрующи? Разлика би имало, ако вие не само не счупвате рѫка на никого и не го оберете, но още кажете „Господине ! Онзи ти счупи рѫката и те обра, но азъ нищо нѣма да ти взема, а ще ти дамъ 10 лева, за да послужатъ за нуждитѣ ти“. Тога е истинска култура, прогресъ въ културата. Единиятъ е счупилъ рѫката и взелъ парите, другиягь не счупилъ рѫката, но взелъ парите, а третиятъ казва: ,,Хайде отъ мене да замине, азъ ще ти дамъ 10 лева и съ нищо нѣма да ти наврѣдя“. Тогава човѣкътъ ще каже: „Ти си най­благороденъ отъ всички”. Точно такова ли е сегашното положение въ об ществото? Много дами ходятъ и събиратъ хиляди левове за Господа, обе­ ратъ богатитѣ и послѣ ги раздаватъ на бѣднитѣ, на този 10 лева, на онзи 10 лева и т. н. Ама ще кажете: „Тѣзи богати разбойници обираха паритѣ на бѣднитѣ хора“. Азъ ви прѣдавамъ какъ гледатъ на тази работа отъ горѣ, а не какъ гледа тукашното общество. Онѣзи благотворителни дружес­тва, общества сѫ сдру­ жения отъ разбойници, които казватъ: ,,Ние не сме толкова лоши човѣци; хайде отъ насъ да замине, нĈ ви 10 лева, за да знаете, че и ние сме културни хора“. Но отъ гледището на християнството това не е култура. Ние сме раздво­ ени въ нашето съзнание, и отъ това произлизатъ всичкитѣ наши злини. Всѣки отъ насъ си е съсрѣдоточилъ мисъльта въ това какъ да се осигури, а съ другитѣ да става каквото ще. И вие проявявате такъвъ интересъ: едни отъ васъ тичатъ, гледатъ да бѫдатъ тукъ първи, и нѣкой пѫть затова помежду ви има рита­ ница. То е с© сѫщото положение, каквото е въ свѣта. Нѣкой може да бѫде при мене първи, а послѣденъ по схващане на идеитѣ, а другъ да бѫде последенъ, на опашката, а по схващане на идеитѣ пръвъ. Азъ бихъ прѣдпочелъ да имамъ наоколо си повече опашки, отколкото глави. Този намекъ, който ви правя, е по отношение на вашето вѫтрѣшно разположение: ако искате да се възпитате, трѣбва да знаете, че, каквото мислите и чувствувате въ даденъ моментъ, това едноврѣменно засѣга и неви­ димия свѣтъ. Ще запитате: „Какъ може всѣка мисъль да засѣга невидимия свѣтъ?” Всѣка ваша лоша мисъль се проявява въ висшитѣ полета на астралния свѣть като единъ магарешки трънъ, а сѣмената на този магарешки трънъ отъ астралния свѣтъ се култивиратъ тукъ на земята, която е тѣхенъ разсадникъ. Невѣжитѣ жители на астралния свѣтъ се мѫчатъ да изкоренятъ този трънъ, а по­висшитѣ сѫщества казватъ, че слизатъ на земята да освобождаватъ хората отъ тѣзи магарешки тръне и да прѣобразуватъ сърцата имъ. Защо висшитѣ сѫщества трѣбва да работятъ за вашия прогресъ? За да ви освободятъ отъ тѣзи магарешки тръне. Извѣстни болести, лоши мисли и желания, които се про­ явяватъ въ васъ, се прѣдизвикватъ отъ некои млѣкопитающи животни, и тѣ по сѫщия законъ образуватъ за васъ много тръне, които израстватъ и ви съз­ даватъ голѣми страдания. За да се освободите отъ тѣзи страдания, трѣбва да се постараете да смекчите отношенията си къмъ животнитѣ. Често умразата на куче може да повлияе тъй, както умразата на човѣкъ. Има кучета, които съ години мразятъ и си отмъщаватъ. Въ Николаевка, Варненско, нѣкой си Драгни имаше едно малко бѣло кученце, което обикновено никого не лаеше; единъ день минава покрай него единъ господинъ и силно го ритва; кученцето само го погледва и си отминава; обаче, слѣдъ двѣ години, когато този господинъ отива въ сѫщата кѫща, кученцето веднага го познава, доближава се до него и забива зѫбитѣ си въ крака му. То казало: „Господине! Ти прѣди двѣ години ме ритна, но трѣбва да знаешъ, ча азъ не забравямъ“. Така и вие, когато изнуд­ вате, напр., единъ конь, макаръ той и да не ви отмъсти, но у него могатъ да се породятъ такива лоши желания и мисли, съ които може да ви отмъсти и да причини зло на вашия домъ. Не смѣтайте, че мислитѣ на животнитѣ сѫ много слаби, не, тѣ сѫ много опасни за свѣта. Всичко, което Богъ е създалъ въ свѣта, е чисто и свято, и ние не бива да нарушаваме Божествения редъ на нѣщата. Една муха или пчела, която Богъ е създалъ, стои по­горѣ отъ единъ обик­ новенъ човѣкъ, роденъ отъ човѣкъ. Писанието казва: „Има хора, родени по плъть отъ човѣшко сѣме“; но въ този смисълъ една Божествена пчела е много по­интелигентна, отколкото единъ обикновенъ човѣкъ тукъ, на земята. Азъ ви давамъ едно правило за мѣрило, което еднакво трѣбва да засѣга и животни, и хора — всички. Най­малкото зло, което направите на едно насѣкомо, което работи за Бога, единъ день ще се развие въ голѣма форма. Човѣкъ, който може да стѫпчи мравка, може да стѫпчи и човѣкъ. И обратното: човѣкъ, който може да направи пѫть на мравка, ще направи пѫть и на човека.Видите ли, че нѣкой човѣкъ тѫпчи нѣкоя мравка, а говори, че е културенъ, извадете 75ѣ отъ неговата културность и му оставете само 25ѣ, пъкъ билъ той философъ, ученъ, писатель, свещеникъ, или кой и да е другъ, щомъ той върши това съзнателно. Когато Христосъ е казалъ да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичкото си сърце, умъ и сила, той е подразбиралъ именно този великъ законъ — да любите всичко. Ако можете да любите най­малкитѣ насѣкоми и дръвчета, вие може да обичате и Бога; ако не можете тѣхъ да обичате, не можете да обичате и Бога; защото, ако не обичате малкитѣ сѫщества, които виждате, какъ ще обичате Бога, когото не виждате? Не любите това, което ви заобикаля, какъ ще любите далечното? Затова прилагането на Евангелското учение трѣбва да започне отъ малкитѣ правила и да върви къмъ голѣмитѣ. Голѣмото правило е: да имате обичь къмъ всичко, което Богъ е създалъ. Не ви говоря за сѣнкитѣ на нѣщата, а за реалноститѣ. Единъ день ще направимъ екскурзия, да видите, че и растенията сѫ тъй живи, както и хората. Едно дърво може да ви бѫде тъй признателно, както човѣкъ. Може да направите и сами такъвъ опитъ. Ако минавате прѣзъ нѣкоя гориста мѣстность, дѣто мѣстото е сухо, и намѣрите тамъ нѣкое безплодно дърво, поради сушата на почвата, вземете малко торъ и го наторете, полѣйте го и ще видите, че идната година, като минете покрай сѫщото дърво, то има вече плодъ, приготвенъ и за васъ. То казва: ,,Госпо­ дине! Ти миналата година ми помогна, сега може да си вземешъ отъ моитѣ плодове“. Нѣкой пѫть и растенията мислятъ: едно дърво може да внуши на човѣка да не се качва горѣ. Вие ще схванете, че духътъ на това дърво е извънъ него и той ви внушава да се не качвате. Когато растенията не чувствуватъ, това показва, че духътъ имъ е вънъ отъ тѣхъ, сиреч отсѫтствува; когато, обаче, духътъ имъ е въ тѣхъ, тѣ работятъ, растатъ, живѣятъ, даватъ плодъ. Духътъ на растенията обикновено дохожда, когато тѣ цъвтятъ и завръзватъ плодъ; щомъ прѣцъвтятъ и плодътъ зрѣе, душата имъ се оттегля и отива горѣ, въ другъ свѣтъ. Прѣдметътъ, по който ви говоря, е отвлѣченъ; но азъ само искамъ да ви покажа да не мислите какво въ растенията нѣма съзнание. Не, въ извѣстни моменти тѣ сѫщо иматъ съзнание. Въ Търновско единъ господинъ ималъ въ градината си едно дърво, което цѣли 5—6 години не давало никакъвъ плодъ; единъ день взема брадвата и се готви да го отсѣче; другъ единъ неговъ приятель, гледалъ какъ той се тъкмѣлъ да отсѣче дървото и започналъ да го увѣщава да не върши това, но увѣщанията му били напразно; дървото било отсѣчено; какво, обаче, става послѣ? Наскоро слѣдъ отсичане на дървото и двамата умиратъ. Има много подобни примѣри, отъ които се вижда, че дърветата могатъ да си отмъщаватъ за нѣкоя голѣма пакость, която сме имъ сторили. Нѣкой пѫть минавате покрай нѣкое дърво и си откършвате клончета отъ него. Нѣмате право да вършите това. Яко искате да откършите клонче, ще се спрете прѣдъ дървото и ще го попитате: „Мога ли да си отчупя едно клонче?“ Ако не постѫпвате така, ще дойде день, когато ще вя сполетятъ голѣми бѣди — ще се намѣри дърво, което ще счупи рѫката, която е отсѣкла клончето. Нашето съзнание още не е добрѣ развито, затова наведемъ клона на дър­ вото и, хайде, отчупваме си. Не, спри се малко, помоли се, искай разрѣшение да си отчупишъ. Най­малко, учтивостьта въ свѣта изисква това. Когато оти­ вате нѣкѫдѣ, вие запитвате: „Мога ли да влѣза?“. Така трѣбва да постѫпвате и съ дърветата. Ако постѫпвате така, това показва, че вие сте започнали да развивате Божествената любовь въ себе си — да любите Бога съ всичката си душа, умъ и сърце. Като се научимъ да разбираме въпроситѣ така, тогава ще разберемъ великото Христово учение; ако искате да станете културни, трѣбва да започнете отъ дърветата, отъ растенията. Като минете покрай нѣкое дърво, спрете се подъ неговата сѣнка, помилвайте го малко и кажете: „Колко е хубаво при тебе, подъ твоята сѣнка!“ (Бесѣда, държана на 22. августъ, петъкъ, 8 ч. 45 м. прѣди пладне).
  19. 1919_08_20_4 ПРАВИЯТЪ ПѪТЬ

    От книгата "Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, дадени през 1919 г. в Търново", Първо издание 1919 г., Второ издание, 1996 г. (фототипно копие на първото, стар правопис), Издателство "Бяло Братство", Книгата за теглене PDF (второ издание) Трето издание - Благоевград Съдържание V. ПРАВИЯТЪ ПѪТЬ. Въ едно древно царство живѣлъ великъ мѫдрецъ. При него дошли двама ученици да се учатъ на великата мѫдрость, която той прѣподавалъ на свѣта. Желанието на единия ученикъ било: учительтъ да му покаже начинъ, чрѣзъ който да може да стане голѣмъ, сиреч да може да увеличава ръста си споредъ желанието си, за да бѫде видимъ отъ всички. Учительтъ изпълнилъ жела­ нието му. Ученикътъ започналъ да увеличава ръста си, да става голѣмъ. Този ученикъ се движилъ въ свѣта, всички го виждали, но той не могълъ да влѣзе въ никоя кѫща, да се разговаря съ хората, защото тѣ били много дребни, а той много голѣмъ. Пожелалъ да се върне назадъ, да стане малъкъ, но не могълъ и си останалъ голѣмъ. Съзналъ, че това го правило много нещастенъ, и се вър­ налъ при своя учитель, оплакалъ му се, но послѣдниятъ му казалъ: „Нѣма какво — ще носишъ славата на своето величие“. Другиятъ ученикъ пъкъ поискалъ отъ учителя си да го научи на изкуството да става малъкъ, споредъ желанието си. Учительтъ повѣрилъ му тази тайна. Ученикътъ започналъ да се смалява, колкото желалъ. Ставалъ, ставалъ малъкъ, невидимъ за хората, но съ това ста­ налъ и много нещастенъ. Когато поискалъ да се върне назадъ, не могълъ и си останалъ малъкъ. Вие, които ме слушате, спадате къмъ тѣзи двѣ категории ученици — вашитѣ желания и стремежи сѫ като на тѣзи двама ученика. Една аналогия. Голѣмитѣ на ръстъ сѫ грѣшнитѣ хора въ свѣта, ония, които владѣятъ много земи, много кѫщи, много пари; малкитѣ на ръстъ сѫ праведнитѣ, светиитѣ, които сѫ невидими за другитѣ хора. Еднитѣ и другитѣ живѣятъ за себе си, иматъ едностранчиви разбирания за живота, не разбиратъ великия Божественъ животъ. Най­послѣ, при мѫдреца дохожда трети ученикъ, който искалъ да знае срѣдния методъ, сир. въ извѣстенъ моментъ да бѫде голѣмъ, а въ други моментъ — малъкъ. Има моменти въ живота, когато трѣбва да бѫдемъ голѣми, а въ други — малки. Единиятъ и другиятъ методъ сѫ потрѣбни, но потрѣбенъ е и единъ срѣденъ — да знаете изкуството да прѣминавате отъ едно състояние въ друго, отъ една форма въ друга. Вие сте учили първитѣ два метода, искамъ сега да научите третия методъ — да ставате и малки, и голѣми. Първитѣ два може да научите отъ двамата ученика. Когато нѣкой иска да научи тайнитѣ на хората, трѣбва да става малъкъ, а когато иска да помага на хората, трѣбва да става голѣмъ — като простре рѫката си, да стига. За да помагате на хората, трѣбва да бѫдете силни въ всѣко отношение — и въ физическо, и въ умствено, и въ духовно. Но тази сила вие употрѣбявате само за себе си, и злото въ свѣта е именно тамъ, че вие употрѣбявате благата, които добивате, само за своя полза. Сегаш­ ното състояние на хората се отнася къмъ категорията на първия ученикъ: всички сте отъ голѣмитѣ хора, не можете да станете малки. Направете единъ малъкъ опитъ, вижте, дали можете да влѣзете въ връзка съ малкитѣ живо­ тинки. Можете ли да проникнете въ живота на една мравка, да разберете състоянието Ă и да видите, какъ живѣе тя ? Между вашия животъ и живота на една мравка има голѣма пропасть. Ако вие бихте могли да влѣзете въ кон­ тактъ съ една мравка, тя ще се спре и ще ви изслуша, какво ще Ă говорите. Когато, да речемъ, вие говорите на мравката, а тя продължава да си върви по пѫтя, това показва, че вие не сте въ свързка съ нея, че между вашия животъ и нейния има извѣстни междини. Такива междини сѫществуватъ между васъ самитѣ — между всички хора. Разбирате ли междинитѣ, които сѫществуватъ между васъ, между вашитѣ умове, сърца, души, духъ? Може би, мисъльта ми е много отвлѣчена, та не можете да разберете, какво искамъ да ви кажа, но тя въ сѫщность е много проста. Междинитѣ, които сѫществуватъ между едно и друго състояние, сѫ като долина между два планински върха. Не е лошо да имате такива междини, но тѣ трѣбва всѣкога да се обработватъ. Въ необработ­ ването на междинитѣ вѫтрѣ въ вашия животъ се зараждатъ онѣзи неестест­ вени състояния, които ние наричаме зло въ свѣта. Когато говоря за култура и възпитание, всѣкога подразбирамъ обработване на междинитѣ, защото въ тѣзи буренисти междини на човѣшкия животъ се криятъ най­лошитѣ мисли, стремежи и желания. При сегашното състояние, въ което се намираме на земята, при сегаш­ ния нашъ развой, знаете ли, каква е цѣльта на живота ни? Тя е много проста: всички желаятъ да иматъ подслонъ, прибѣжище или най малко единъ при­ ятель въ свѣта. Но, за да имате приятели, вие трѣбва да развивате чувството на приятелство. Въ приятелството се крие онази нравствена, духовна обичь, която трѣбва да обсебва висшитѣ пориви на вашето сърце. Сърцето не може да се култивира безъ обичь. Когато човѣкъ каже, че не иска да обича, въ него­ вото сърце непрѣмѣнно ще се родятъ най­противоположни желания. Сърцето е свѣтъ, къмъ който ние сега слизаме да живѣемъ, сир. ние слизаме отъ висо­ тата на човѣшкия умъ, отъ менталния свѣтъ, къмъ свѣта на сърцето. Ето защо трѣбва да учите всички онѣзи методи, които облагородяватъ сърцето. Не е умътъ, който ще спаси свѣта: умътъ е само едно орѫдие, необходимо за обра­ ботване на човѣшко сърце; той е рало, мотика, съ които можемъ да копаемъ. Ума може да уподобимъ на какво да е сѣчиво, потрѣбно за работа. Онѣзи, които не сѫ сформирали своя умъ, трѣбва да го сформиратъ, сиреч тѣ трѣбва да създадатъ всичко необходимо за него и отъ тамъ да слѣзатъ въ сърцето си. Бѫдещата култура ще бѫде култура на сърцето или, както азъ я наричамъ, култура на обичъта. Сегашната обичъ прилича на обичьта на паяка. А знаете ли, каква е културата, обичьта на паяка? Като се оплете нѣкоя мушичка въ паяжината му, паякътъ я хваща, пригръща я и Ă казва: „Азъ те много оби­ чамъ“, започва да изсмуква сока Ă и послѣ Ă казва: „Сбогомъ. Дадохъ ти много добъръ урокъ, да ме помнишъ”. Паяци се срѣщать навсѣкѫдѣ: въ обществе­ ния, въ политическия, въ културния и въ духовния животъ. Но онова, което ограничава, което разваля стремежитѣ на човѣшката душа, не е обичь, но е нѣщо противобожествено. Всички желания у насъ, които разрушаватъ Боже­ ственото, трѣбва да ги отмахнемъ, защото тѣ собствено не сѫ наши, а оста­ тъци отъ една много стара култура, за която азъ сега нѣма да говоря. Колкото по­рано се освободимъ отъ тѣхъ, толкова по­добрѣ ще бѫде за насъ, защото ще придобиемъ онова вѫтрѣшно състояние, което дава миръ, спокойствие и подемъ на сърцето. Въ този смисълъ вие ще трѣбва за да изучавате Писанието — Библията прѣзъ цѣлата година и да се спирате най­много върху онѣзи стихове, които говорятъ за висшата обичь. Въ много стихове ще намѣрите и методи, които посочватъ начини за приложение. Напр., имате стиха, въ който се говори: „Азъ дойдохъ да дамъ животъ“. На кого? Обсѫдете това. Въ другъ стихъ се казва: „Всѣки, който вѣрва въ мене, въ Сина Человѣческаго, ще има животъ въ себе си, а който не вѣрва — не ще има животъ въ себе си“. Значи, ние трѣбва да имаме вѣра въ този Синъ Божи и Синъ Человѣчески, който дава животъ, а не въ онзи, който не дава животъ. За да намѣримъ Христа, за да намѣримъ онова, което дава животъ, ние тpѣбвa да вѣрваме въ Него. Ако ви попитамъ: намѣрихте ли онова, което ви дава животъ, вие ще отговорите: „Отчасти“. Щомъ отчасти сте намѣрили това, що дава смисълъ на живота, щомъ въ едно отношение сте намѣрили това, що дава животъ, то значи, че вие сте се научили само да растете, да се уголѣмявате, но не и да се смалявате. Всѣки казва: „Азъ искамъ да раста, да израсна“. Добрѣ, ще растете, ще растете и ще дойдете до единъ прѣдѣлъ, когато растенето ще спре, и вие ще се почув­ ствувате недоволни отъ себе си. Какво означава растенето? Растенето е дви­ жение въ една посока. Искате да посѣтите нѣкой вашъ приятель, който стои километъръ далечъ отъ васъ; като стигнете до вашия приятель, ще пожелаете ли да отидете по­далечъ? Не. У васъ ще се породи само желание да се върнете назадъ, слѣдъ като сте посѣтили приятеля си. Желанието ви да растете не е за друго, а защото искате да постигнете нѣщо, да отидете при нѣкого. Малкото момиченце се стреми да порасне, защото иска по­скоро да бѫде възрастно, когато ще бѫде обичано отъ онзи, който е опрѣдѣленъ да го обича. Всѣка мома иска да има лице, очи, вѣжди, коси, ръстъ, дрехи такива, които да се харесватъ на възлюбления Ă — тази е скритата мисъль на обичьта Ă. Законътъ е сѫщъ, когато нѣкой каже, че иска да бѫде ученъ или добъръ. Защо искате да бѫдете учени, добри? За да се харесате нѣкому. Вие ще възразите: „Ние искаме да сме учени, добри за себе си“. За кои себе си? Значи, с© има единъ, билъ той вѫтрѣ или вънъ отъ насъ, дали го съзнавате или не, комуто искате да се харесвате. Това е истинскиятъ мотивъ. Добриятъ човѣкъ иска да е приятенъ на Бога, за да каже Богъ, че го обича. Ако Господь каже, че не ви обича, вие ще приличате на онзи руски студентъ, който искалъ да види Христа — това е станало въ Казанъ — и който, като се молилъ дълго врѣме за това, единъ день, когато въ будно състояние, му се явява Христосъ и му казва: „Не ти харес­ вамъ очитѣ“, студентътъ, огорченъ, запалва свѣщь, приближава я до едното си око и го изгаря, слѣдъ това приближава свѣщьта до другото си око, и въ момента, когато щѣлъ да изгори и него, дохождатъ другари и го спасяватъ. Този студентъ видѣлъ Христа, но не Го разбралъ. Когато Христосъ казалъ, че не харесва очитѣ му, то значи, че не харесва неговата алчность. Въ този случай очитѣ на студента сѫ били изразъ на човѣшката алчность. Христосъ е искалъ да каже на студента: „Алчностьта, която виждамъ въ твоя умъ и въ твоето сърце, ми сѫ неприятни. Ти искаше да ме видишъ не защото ме обичаше, не защото искаше да вървишъ въ моя пѫть, да се жертвувашъ като менъ и да слу­ жишъ на Бога, а съвсѣмъ за друго“. Студентътъ не разбралъ дълбокия смисълъ, вложенъ въ Христовитѣ думи, и затова посегналъ да изгори очитѣ си. Мома, която не е харесана отъ избраника си, иска да се самоубие, да не живѣе. Ако той не я харесва, има причина затова. Когато хората не ви обичатъ, тѣхното неразположение си има причина. Тя е, че тѣ не намиратъ своя идеалъ въ васъ. Щомъ срѣщнете човѣкъ, у когото е вложенъ вашиятъ идеалъ, вие казвате, че го обичате; срѣщнете другъ, но не го обичате, защото не намирате въ него идеала, който търсите. Вие се безпокоите; но и нѣма причина за това, а трѣбва да разсѫждавате; иначе ще паднете въ едно състояние да се самокритикувате и самоосѫждате, а това не е желателно. Вие се намирате при нозѣтѣ на този великъ мѫдрецъ; мѫдрецъ нари­ чамъ природата, въ която живѣемъ и която всѣкога ни дава онова, що жела­ емъ. Нѣма нѣщо, което да пожелаете и да не ви го даде природата. Тя може да не ви го даде веднага, но послѣ ще ви го даде — то е само въпросъ на врѣме. Ако настоявате неразумно и ненаврѣменно, тя ще ви го даде, но ще ви струва скѫпо. Като ви го даде, тя ще ви каже като великия учитель: „Ще носите славата на своето величие — послѣдицитѣ на вашата алчность“. Споредъ това какво искате да сте, малки или голѣми, ще опитате двѣтѣ положения, ще опитате плодоветѣ и на доброто, и на злото. Съ това индуситѣ опрѣдѣлятъ образуването на човѣшката карма — причини и слѣдствия. Но съ третия методъ ще можете да прѣвърнете лошата карма въ добра, лошитѣ послѣдици въ добри, а на добритѣ да дадете правилна насока въ живота, защото безъ послѣдното и добритѣ послѣдици може да се извратятъ, да се прѣвърнатъ въ лоши. Навсѣкѫдѣ въ природата има смѣна на енергии отъ едно състояние въ друго. Азъ не говоря за доброто и злото въ природата, защото доброто си остава добро и злото — зло, но говоря за енергията, която служи за изпълнение на доброто и злото; енергията е, която може да се прѣвръща отъ едно състояние въ друго. Енергия, която е служила за добро, като се прѣвърне въ услуга на злото, измѣня вече състоянието и вибрациитѣ си на добро. Сѫщото нѣщо е и за злото. Тази смѣна може да стане всѣкога. Ако нѣмаше смѣна на енергии у насъ, нѣмаше да има смѣна и въ състоянията ни. Вие трѣбва да се научите да смѣняте енергиитѣ въ васъ. Изучаването на тѣзи два метода е необходимо за всички, които искатъ да правятъ опити. Напр., вие искате да прѣвърнете лошитѣ течения, които идатъ сега въ България, въ добри, сир. да измѣните направлението на енергията, да Ă дадете нова насока, да я отклоните отъ лѣво къмъ дѣсно; никога не можете да измѣните тази енергия отъ лѣво къмъ дѣсно, ако сами не вървите отъ лѣво къмъ дѣсно. Това е единъ алхимически законъ, който трѣбва да проучите. Като онзи ученикъ, вие ще кажете: „Велика тайна, да може да прѣвръщаме енергиитѣ“, но, като дойде една енергия въ единъ народъ, вие ще трѣбва да знаете и какъ да я отклонявате, защото на енергия, която служи за добро, като извърши тя своята служба, трѣбва да Ă се даде нова насока — правиятъ пѫть; не направите ли това, тя ще влѣзе въ услуга на злото. Вие се хвърляте въ живота отъ едно положение въ друго. Виждали сте какъ майкитѣ люлѣятъ дѣцата си — вие се намирате въ положение на тѣхнитѣ дѣца. Майкитѣ казватъ: „Нани, нани, майка”, люлѣе дѣтето си отъ лѣво къмъ дѣсно и отъ дѣcнo къмъ лѣво, и дѣтето, дѣйствително, взима тази насока въ живота, къмъ която майката се стреми повече. Чрѣзъ своя умъ и желания майката се свързва съ дѣтето си още докато то е въ утробата Ă — тамъ още тя дава насока на бѫдещето му развитие. Този законъ работи и може да стане опасенъ ето какъ: ако вие се свържете много тѣсно съ нѣкого, когото много обичате, и ако той измѣни своята насока, между васъ ще настане голѣмъ раз­ ривъ, и единиятъ отъ васъ ще пострада. Затова, когато човѣкъ е рѣшилъ да изучва Божественитѣ тайни, трѣбва да бѫде много чистъ. Да видишъ Бога, значи да знаешъ да употрѣбявашъ разумно тази велика сила, съ която Той си служи. Христосъ казва: „Чиститѣ по сърце ще видятъ Бога“; ще рече, безъ чистота въ сърцето не можете да разберете и видите Бога, чистотата е безу­ словно необходима. Казва Псалмопѣвецътъ: „Когато видя Твоето лице, ще се развесели душата ми“. Смисълътъ на нашия животъ е веселостьта; тя е велико благо. Писанието казва: „Блажени нищитѣ духомъ, защото е тѣхно Царството Небесно“. Нищитѣ духомъ сѫ доволни и радостни, весели. Прочее, ако ме запитате какво бихъ желалъ да имамъ на този свѣтъ, ще отговоря: да бѫда нищъ духомъ и да е Царството Божие въ менъ; да бѫда чистъ и по сърце, за да видя Бога въ Неговата сѫщина, защото, който е чистъ по сърце, той вижда Бога. Чистотата на сърцето е центъръ на блаженствата. Ако искате да имате туй благо, прѣпорѫчвамъ ви, като методъ, да придобиете чистота на сърцето. Какъ разбирате това, че ще видите Бога — като човѣкъ ли ще Го видите? Има два стиха от Евангелието, въ които Христосъ казва: „Никой не може да дойде при менъ, ако Отецъ ми не го привлѣче“, това значи: никой не може да дойде при Сина Человѣчески, ако не е привлѣченъ чрѣзъ любовьта. Послѣ: „Никой не може да иде при Отца, ако Азъ не му Го изявя”. Това има този смисълъ, че Христосъ е вратата, прѣзъ която трѣбва да минемъ, за да видимъ Бога. Защо трѣбва да сме привлѣчени при Христа? Азъ обяснявамъ този стихъ много естествено. Житно зрънце, което не е посѣто въ земята, на което не е дадена свѣтлина, топлина и влага, може ли да се прояви? Не може то самć да влѣзе въ земята, ако нѣма кой да го посади. Трѣбва да се намѣри нѣкое разумно сѫщество, което да го посади въ земята, за да му се дадатъ условията да види онова, къмъ което се стреми. Кое ще види? Слънцето. Слѣдователно, за насъ Христосъ е почвата, въ която като се посадимъ, виждаме Бога, свѣтлината и топлината, сир. истината и любовьта. Христосъ е почвата, необходимостьта, безъ която разумниятъ животъ не може да се прояви. Ако не сте привлѣчени отъ Бога, сир., ако Божествената любовь не слиза отъ горѣ и не дава влага и топлина, вие не ще можете да растете. Като схванете така въпроса, вие ще си изберете подходящия методъ, по който ще работите. Ще ви посоча още единъ методъ, по който, напр., да се помирявате съ човѣкъ, когото не оби­ чате. Ще намѣрите трето лице, което е обично на онзи, когото вие мразите; двама, които се обичатъ, иматъ подобие, иматъ и контрасти, затова иматъ и енергия, която може да се използува; това трето лице ще даде условията за помиряване. Този законъ сѫществува, но вие не сте го схванали. Азъ ще ви обясня, че това става и по обратенъ пѫть. Момъкъ се влюбва въ нѣкоя мома, която по нѣкои свои съображения му отказва: момъкътъ намразява момата, защото тя не се съгласила на женитба, а се оженила за другъ; ако тя, като се ожени за другъ, роди момиче, момъкътъ, на когото тя отказала, се влюбва въ дъщерята Ă, като я взима за жена, първитѣ се помиряватъ, и по този начинъ разумната енергия взѣма права посока. Ако нѣкой мрази нѣкого, то е, защото, споредъ кармичния законъ, този послѣдниятъ въ миналото му е сторилъ зло, което го е спрѣло въ еволюцията му, и той иска по единъ или другъ начинъ да си отмъсти; но първиятъ направи ли го зетъ, даде ли му дъщеря си, той се помирява съ него. Има и другъ начинъ за помирение, той е слѣдниятъ: нѣкой момъкъ съ влюбва въ една мома, но тя се оженва за другъ; момъкътъ се влюбва въ сестра Ă; ако и нея не вземе, влюбва се въ третата сестра; защото, за да се помири, трѣбва да земе една отъ тритѣ. Женитбитѣ, които ставатъ въ този свѣтъ, иматъ кармични причини. Кажете ми защо даденъ мѫжъ има стремежъ къмъ извѣстна жена и дадена жена къмъ извѣстенъ мѫжъ? Защо нѣкоя жена се оплаква отъ своя мѫжъ, дори го мрази? Защо мѫжъ говори злѣ за жена си? Вие на тия проявления въ живота — казвате: „Това сѫ обикновени работи“. Не сѫ обикновени, но сѫ естествени работи, почиващи на закона на промѣнитѣ, който сѫществува въ свѣта. На всички, които ме слушате, енергиитѣ сѫ раз­ лично сложени. Нѣкой пѫть изпитвамъ вашия животъ, правя сондажи, опитвамъ каква е температурата ви, и знаете ли какво усѣщамъ и колко скѫпо ми костуватъ тѣзи опити? Защото, когато човѣкъ иска да опита нѣкого, какъвъ е той като човѣкъ, прѣживява неговитѣ състояния. Па не може и да обърнешъ единъ човѣкъ къмь Бога, докато не преживѣешъ и доброто, и злото, които сѫ вло­ жени въ него. Онзи, който не разбира този законъ, се чувствува въ положе­ нието, като въ нѣкой котелъ, и се пръска отъ мѫка, защото изпитва едно тягостно състояние, което не може да си обясни. Павелъ казва: „Лошитѣ общения развалятъ добритѣ нрави“. Христосъ формулира този законъ така: „Не давайте осветенитѣ нѣща на псетата, защото ще се повърнатъ и ще при­ чинятъ зло.“ Това е великъ законъ, че не бива да влизате въ пряма свръзка съ човѣкъ, докато не го разберете, защото иначе ще страдате. Послѣ ще кажете: “Господи! Защо стана така, когато азъ искахъ да му помогна?“ Какво ви прѣчи прасето, че ровило, оставете го да рови — има много мѣста за ровене. На първо врѣме гледайте да се изолирвате отъ лоши влияния, които спиратъ вашата еволюция, защото, като влѣзете въ закона на развитието, вие ще дойдете до извѣстно положение, когато трѣбва да държите изпитъ. Нѣма да се мине много врѣме, и Господь ще изпрати комисия, да види, доколко сте силни въ добродѣтели, ще провѣри, доколко сте усвоили Божествената правда, мило­ сърдието, доколко сте щедри и доколко сте изучили закона на пожертвува­ нето. Нѣма да има човѣкъ на земята, малъкъ или голѣмъ, който да не бѫде подложенъ на изпитъ. Ако сте приготвени и издържите изпита, комисията ще каже: „Много добрѣ из държахте, минете въ втори класъ”, и учительтъ ще почне да ви прѣподава прѣдметитѣ за този класъ. Слѣдя, какъ нѣкой отъ васъ, когато постѫпятъ въ това братство, идватъ много жарки, бързо заучватъ нѣкои нѣща и казватъ: „Е, разбрахме вече всичко!“ Не, вие едва сте научили да сри­ чате. А други казватъ: „Толкоз години слѣдваме, цѣли 10 години учимъ тази наука“. Отговарямъ: Хиляди години сте разрушавали, имали сте търпѣние да вървите въ една посока, а сега въ 10 години искате много бърже да измѣните всичко, като съ магически замахъ. Не зависи отъ менъ да ускоря работата: азъ мога да ви посоча методи за по­бързото ви еволюиране, но има други сили, които контролиратъ дѣйствията ви безъ лицеприятие. Слѣдователно, трѣбва да влѣзете въ тази права посока за развитие. Друга опасность, която се срѣща въ окултнитѣ школи, е слѣдната: между ученицитѣ се заражда състезание. Хубаво нѣщо е състезанието — човѣкъ се учи да расте. Всѣка школа има желание да даде свобода на ученика. Но въ това стремление да освободимъ себе си ние ограничаваме другитѣ. Да допус­ немъ, че съмъ падналъ въ единъ кладенецъ между 10 души, успѣя да се кача на главитѣ имъ и да излѣза отъ кладенеца. Ако, слѣдъ като излѣза, не имъ помогна отъ своя страна, дѣ е тукъ моята култура, дѣ е моето развитие? Ако имамъ 10 души слуги и ги използувамъ за свои цѣли, а послѣ ги оставя да погинатъ, това култура ли е, християнство ли е? Всѣки трѣбва, като има, да дава и на другитѣ свободата, която Христосъ му е далъ, като и Той го е изва­ дилъ отъ кладенеца — ада. Азъ трѣбва да употрѣбя всички срѣдства, да осво­ бодя поробенитѣ сѫщества, само по този начинъ смѣтамъ, че извършвамъ своята длъжность. Тѣзи хора сѫ стояли дълго врѣме на дъното, затова азъ ще трѣбва да слѣза и да ги изкача всички. Искамъ всѣки, който излиза на повърх­ ностьта, да спусне своето вѫже и да започне да тегли своитѣ другари отъ кла­ денеца. Ще поясня тази истина въ малко по­друга форма. Да допуснемъ, че въ кладенеца сѫ паднали нѣколко овци, а не хора; у мене ще се породи силно жѣлание да ги спася и извадя. Защо? Защото, като ги избавя, азъ нѣма да ги пусна туку­така да си вървятъ, а ще острижа вълната имъ, и ще изямъ месото имъ. Е, това култура ли е? Така че, отъ една страна, ние може да освободимъ единъ човѣкъ, да променимъ състоянието му отъ едно въ друго, но, отъ друга страна, може и да го поробимъ. Така постѫпватъ съврѣменнитѣ хора: изваж­ датъ човѣка отъ кладенеца, направятъ му ужъ добро, а слѣдъ това го поставятъ въ положение да се чувствува робь. Главното нѣщо е, като освободимъ нѣкого, да го поставимъ въ положение да се чувствува дѣйствително свободенъ. Оби­ чаме ли нѣкого, трѣбва да му дадемъ свобода да се изкаже, да го изслушваме. Трѣбва да сме внимателни и да не изнудваме оногова, когото обичаме. Къмъ всички трѣбва да сме внимателни. Искамъ да имате помежду си взаимно уважение, обичь, и то не само между вас, но и когато сте между другитѣ хора. Въ тази школа дойде единъ господинъ, който бѣше много набоженъ, смиренъ, готовъ на всички жертви; първата година той носѣше вода и всичко вършеше, и другитѣ си казаха: „Какъвъ добъръ примѣръ дава!“ Останалитѣ ученици, които бѣха постѫпили по­отдавна въ училището, се държаха като аристократи. Не се мина година, този новодошълъ господинъ започна да се налага на другитѣ, започна да заповѣдва. Изглежда, че всѣки, който влѣзе въ тази школа, счита се, че пър­ вата година може да работи, да се подчинява, а втората трѣбва да заповѣдва. Не, трѣбва да работимъ не само първата, но и втората, третата, прѣзъ всичкитѣ години; отношенията ни винаги трѣбва да сѫ едни и сѫщи. Искамъ всичко, което вършите, да изтича отъ вашата добра воля. Не искамъ да се чува: „Направихъ това, онова“. Болно става, когато се чува такова нѣщо. Ако това, което вършите, служи за вашето развитие, вие трѣбва да го приемете на драго сърце. Слѣдователно, вие всички сте абсолютно свободни въ доброто и прѣзъ първата, и прѣзъ втората, и прѣзъ останалитѣ години. Нѣкои отъ васъ, като влѣзатъ въ школата, мислятъ, че всички тукъ сѫ много добри хора, и си каз­ ватъ: „Ние имаме много добро мнѣние за този и този човѣкъ“. Както много други, тъй и той не е разбралъ тази школа. Ако ние приложимъ Питагоровата метода, първата година ще трѣбва да ви освиркаме, да ви подиграемъ, да ви изкажемъ всички недостатъци, та, като минете прѣзъ този изпитъ, втората година да сте добри. Когато дойде нѣкой новъ, всички казватъ: „Да се пазимъ да не го съблазнимъ’’. Добрѣ, но, ако не първата, втората година може да го съблазнимъ. Ако го съблазнимъ, по­добрѣ да го съблазнимъ отначало, защото по­ късно е вече опасно. Не искамъ да си служите съ примки и да примамвате хората. Искамъ отношенията ви да сѫ чисто Божествени, да възстановите между васъ онѣзи връзки, които сѫ били още отначало, за да дадете ходъ на Божественото, което е въ васъ, да се развива; тъй че, ако дадете свобода на този духъ, ще станете отлични ученици. Тогава ще ви олекне на душата, всички ще бѫдете здрави, бодри, нѣма да има между васъ неизлѣчими болести. Не казвамъ, че ще бѫдете винаги здрави, винаги разположени, но всичко непри­ ятно лесно ще минава. Болестьта зависи отъ миналото, а здравето зависи отъ отношенията, които имаме съ хората, отъ връзката ни съ Бога. Господь работи. Като ви говоря сега, виждамъ около васъ ангели, които копаятъ съ мотика въ рѫка, дигатъ голѣмъ шумъ наоколо си. Казватъ за нѣкой проповѣдникъ: „Той е направилъ много за паството си“. Нищо не е направилъ той, но направили сѫ го онѣзи хиляди ангели, работници, които вие не виждате. Доброто вѫтрѣ въ насъ и великитѣ блага, които търсимъ, могатъ да израстатъ само благодаре­ ние на Бога и на Неговитѣ помагачи­служители. Не търсете великото благо вънъ, а го търсете въ душата си: вашата душа е въ и вънъ отъ тѣлото ви, и тя е много велика. Вие още не знаете кѫде сѫ вашитѣ души. Не сте ли изпитвали такова състояние, като че нѣкой пѫть сте въ тѣлото си, а другъ пѫть — далечъ­далечъ отъ него. Англичанитѣ казватъ: „Присѫтствува съ тѣлото си, а отсѫтствува съ ума си”. Питамъ: кѫдѣ е умътъ? Умътъ, значи, е нѣкѫдѣ вънъ. Но между ума и тѣлото има извѣстна връзка. Когато душата ни е въ тѣлото, ние се чувствуваме голѣми и силни, нѣма ли я, усѣщаме се малки и слаби. Ние трѣбва да научимъ закона — да направимъ тѣлата си жилища, въ които душата да живѣе за по­дълго врѣме. Като дойде душата у насъ и постои извѣстно врѣме и послѣ си отиде, ние се усѣщаме неразположени, гнѣвни, недоволни, и работитѣ не вървятъ добрѣ. Ако си ученикъ, урокътъ ти не върви; ако си домакиня, кухнята ти не върви; ако си проповѣдникъ, проповѣдитѣ ти не вървятъ. Нѣкой пѫть казвате: „Когато съмъ доволенъ, като срѣщамъ хора, всички ме поздравляватъ, усмихватъ ми се, и идва ми да ги разцѣлувамъ“. Това значи, че душитѣ имъ сѫ въ тѣхъ. Срѣщнете ли познати хора, и не ви поздравляватъ, това показва, че душитѣ имъ не сѫ въ тѣхъ. Въ Писанието се казва: „Ще се всели Богъ въ душитѣ имъ, ще имъ се изяви, и всички ще Му сѫ синове и дъщери“. Трѣбва всички да се подгот­ вятъ, за да възприематъ Неговитѣ мисли и желания; тогава злото отъ насъ ще изчезне,нѣма да има спорове и ще се възстанови Царството Божие. Нѣма да се оплаквате, че откакъ сте дошли на земята, нѣма миръ. Казвамъ: Богъ не е дошълъ още въ васъ, и затова се оплаквате че нѣма миръ. Ще спра до тукъ. Записвайте всички въпроси, които се повдигатъ тука, и всички въпроси, които изпѫкватъ въ нашия умъ. Утрѣ ще разискваме върху тѣзи въпроси, по които говорихъ, за да видя, дали отгорѣ на ситото е останало нѣщо отъ тѣхъ или не. Това ще бѫде практическа тема. Ще видимъ, дали ви е ясно какъ става прѣвръщането на енергията, дали ще можете до слѣдната година да прѣвърнете енергията отъ лѣво къмъ дѣсно. Като измѣните енергията отъ лѣво къмъ дѣсно, вие ще прокарате въ градинитѣ си по една малка вадичка, за да поливате; и тогава ще имате: зеле, прасъ, бобецъ, рѣпа, моркови, жито и разни плодове. Нѣщо за конференцията, която заседава. — Конференцията, която засе­ дава надъ насъ, ще продължава до идната година до туй врѣме, макаръ че ние ще я приустановимъ, защото ние и да прѣкѫснемъ, онѣзи отъ горѣ нѣма да прѣкѫснать. Планътъ на тази конференция е да разработва прѣзъ цѣлата година въпроситѣ, които тукъ се подигнаха. Идната година конференцията пакъ ще се събере. Затова да не помисляте за прѣкѫсване. Отъ тамъ ще ни дадатъ наставления какво да работимъ. Идната година, като дойдемъ пакъ на конференция, ще видим кой какво е свършилъ. Конференцията не е нищо друго, освѣнъ отиване и връщане при Бога. Събирането е отиване при Него, а разпръсването е работене на земята. Ще се пръснемъ по четиритѣ краища, но единъ день ще се съберемъ на конференция на друго мѣсто — горѣ. И то ще стане. Нѣкои да кажатъ нѣщо отъ своята опитность, за да се ползуваме единъ други. Само ще спазвате едно нѣщо — ако нѣкои отъ васъ искатъ да разка­ жатъ своитѣ по­важни опитности, ще трѣбва да употрѣбятъ най­много 5—10 минути и да нѣма никакви прѣувеличения. Всичко да бѫде тъй ясно, кратко, че никой да не се усъмни. Да бѫде описанието като Йосифовото — кратко и добро, и да се избѣгне всѣко нѣщо, което може да породи съмнѣние у нѣкои, че се прѣувеличава. Щомъ се прѣкали, ще има дисхармония. Ако всички взе­ матъ да разправятъ нашироко прѣживѣлицитѣ си, ще ни трѣбватъ двайсетина дена. (Единъ отъ братята разказва една случка изъ своята сѫдийска опитность. Другъ запитва за главоболието). Главоболието, отъ което се оплаквате, произтича отъ това, че всички клѣтки у васъ ставатъ положителни, поражда се между тѣхъ борба, тласъкъ. Ако се разгледа човѣшкиятъ мозъкъ, ще се види едно бълникане, вслѣдствие на което въ него става едно сътресение. Когато единъ вагонъ се удари о другъ, всички вагони се разтръсватъ, разтръсването ще бѫде най­ силно въ първитѣ вагони, а по­слабо въ слѣдващитѣ и най­слабо въ най­крайнитѣ, затова и пѫтницитѣ въ послѣдния ще усѣтятъ най­слабо това сътресение. Ако единъ човѣкъ въ свѣта е тласнатъ по посока на злото, а вие искате да му помогнете, по­добрѣ е да не се противопоставяте, да не се изпрѣчвате насрѣща му, да му дадете мѣсто, нека си замине, отколкото да се мѫчите да го спрете. По­добрѣ да умре единъ човѣкъ, отколкото двама. Ако може да го спрете, добрѣ, но, ако не можете, оставете го да си замине. Никога не се стремете да спрете човѣка, у когото се зародило силно желание да направи нѣщо. Напр., нѣкоя мома иска да се жени, запалила се отъ всички страни, а майката и бащата не сѫ доволни, не обичатъ момъка. „Не, казва тя, ще се самоубия, ако не се омѫжа за него” — готова е да прибѣгне до крайни срѣдства. Не я спирайте по никой начинъ. Ако желаете нейното добро, оставете я да се ожени. Слѣдъ врѣме, като разбере сво­ ята грѣшка, тогава Ă помогнете да се избави. Ако я спратъ отъ пѫтя и въ това врѣме, когато има силно желание, тя ще изпадне въ по­голѣмо зло. Когато и ние имаме едно желание, Господь не ни спира, а казва на служителитѣ си: „Дайте имъ всички условия да постигнатъ желанието си“. Когато започнеме да пъшкаме и охкаме, Господь казва: ,,Радвамъ се, че постигна желанието си; твоето охкане е единъ плодъ, който и азь опитахъ“. Мѫченията и страданията, които човѣкъ изпитва, създаватъ извѣстни настроения у Бога. Когато видимъ, че Богъ е намръщенъ, то е защото нашитѣ мисли сѫ такива и тѣ се повръщатъ къмъ нась. Сѫщиятъ законъ дѣйствува между мѫже и жени. Напр., мѫжътъ е недоволенъ отъ жена си, има око на друга, неговата страда, защото е свързана съ него, и ходи да го слѣди като нѣкой детективъ. Не се свръзвайте съ мѫжа си, сир. не ограничавайте свободата му. Ако го обичате, въздѣйствувайте морално, на неговия умъ и на неговото сърце; но настоява ли той да изпълни желанието си, не се противопоставяйте. Нека опита своитѣ желания. Ама ще кажете: „Азъ искамъ да го спася“. Колко момци сѫ се оженили за моми съ цѣль да ги спасятъ, но не сѫ успѣли. Оставете всѣка душа сама да опита това, което силно желае, и, като извлѣче урокъ отъ него, тогава се опитайте да Ă въздействувате. Има закони, чрѣзь които може да въздѣйствувате на хората. Най­лесниятъ начинъ е Божествениятъ — да въздѣйствувате морално, сир. да се прѣвърне енергията на едно сѫщество отъ едно състояние въ друго. Знаете ли какъ може да излѣкувате дъщеря си, която се е влюбила въ нѣкой момъкъ? — Даякъ. — Не. Въздѣйствувайте на момъка да намѣри друга, по­красива мома, да се влюби въ нея — той ще прѣнебрѣгне дъщеря ви. Така тя ще опита горчеви­ ната отъ отхвърлянето, ще се успокои и ще бѫде спасена. Ще рече, друга мома ще спаси вашата. — Ами ако се обичатъ взаимно, но единиятъ не се нрави на родителитѣ на другия, трѣбва ли послѣднитѣ да прѣчатъ на младитѣ? — Азъ говоря за случаи, когато чувствата отъ двѣтѣ страни не сѫ еднакво искрени. Когато се обичатъ, тѣ спадатъ въ друга категория — тамъ никой не може да имъ прѣпятствува. Законътъ изисква да ги оставите сво­ бодни. Въпросътъ е за прѣвръщане на енергиитѣ отъ едно състояние въ друго, а не е въпросъ за моми и момци. Напр., срѣщнете нѣкой човѣкъ и мислите, че е добъръ, а въ душата си питаете къмъ него нѣкакво отвращение. Нѣкога обичате нѣкого съ сърцето си, а виждате, че е лошъ. Такова противорѣчие се заражда въ вашитѣ души. Много въпроси има тукъ, които бихъ могълъ да ви обясня, но ще отидемъ въ друга посока. Въ Ветхия Завѣтъ се казва: ,И глу­ павиятъ, като мълчи, минава за уменъ“. Достатъчно е единъ човѣкъ да стои дълго врѣме тихо, мирно, да не приказва, той ще набере вѫтрѣ въ себе си енергия, и ще я запази. Другитѣ заобикватъ тази енергия въ него и искатъ да я използуватъ; то е отъ обичь не къмъ душата му, а къмъ енергията му. Казватъ си: „У този човѣкъ има добъръ потикъ, може да се използува“. Използуване въ свѣта може, но то не бива да става въ едно такова братство, въ християн­ ството. Хората се покварватъ, понеже подплъзватъ душитѣ си. Въ общества, дѣто има използуване, Христосъ и Неговото име служатъ само като уловка, докато използуватъ човѣка; послѣ отхвърлятъ и Христа, и човѣка. Това не се търпи отъ законитѣ на Бѣлото Братство. Всѣки, който озлоби, изневѣри, изнуди своя братъ, се изключва отъ това братство веднага и не го приематъ, докато въ него не стане корененъ прѣвратъ, докато той не дойде до пълно разкаяние. Законитѣ на Бѣлото Братство сѫ безпощадни. Прѣстѫпишъ ли единъ, послѣдствията сѫ много жестоки. Въ свѣта тѣзи закони дѣйствуватъ и отниматъ всичко спечелено незаконно. Когато хората се рѣшатъ да изпъл­ няватъ тѣзи закони, тѣхнитѣ работи веднага се измѣнятъ къмъ добро. Когато българитѣ напуснаха солунския фронтъ и казаха: „Не искаме да се биемъ“, Гос­ подь веднага излѣ благословението си — настана голѣмо плодородие, когато пъкъ, докато се биеха още, нѣмаше такова. Въ Франция, въ Англия сега има голѣма суша, понеже законитѣ, за които ви говорихъ, не одобряватъ тѣхнитѣ дѣйствия. Щомъ воювате, плодородие нѣма да имате. Сила ще имате, контри­ буции ще налагате, но хлѣбъ нѣма да имате. (Бесѣда, държана на 20 августъ 1919 год., срѣда, въ 4½ часа слѣдъ пладне).
  20. 1919_08_20_3 Разбиране и прилагане

    От книгата "Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, дадени през 1919 г. в Търново", Първо издание 1919 г., Второ издание, 1996 г. (фототипно копие на първото, стар правопис), Издателство "Бяло Братство", Книгата за теглене PDF (второ издание) Трето издание - Благоевград Съдържание IV. РАЗБИРАНЕ И ПРИЛАГАНЕ. Христосъ въ една отъ своитѣ бесѣди е казалъ: „Ако ме любите, ще упа­зите моя законъ“. Разбирането има отношение къмъ ума, а прилагането — къмъ сърцето. Ако промѣните мѣстата на тѣзи двѣ думи и поставите прилагането въ ума, а разбирането въ сърцето, съ това измѣняте реда на нѣщата, защото мислитѣ могатъ да се развиватъ и растатъ само въ ума, въ мозъка, а прилага­нето и чувствата — само въ сърцето: сърцето е почва, свѣтъ за нашитѣ добри желания. Добритѣ мисли и желания растатъ въ ума и сърцето тъй, както рас­тенията по лицето на земята. Като влѣзете единъ день въ по­висшия свѣтъ, въ свѣта на мислитѣ, ще разберете, че мислитѣ, които сега се образуватъ, иматъ свои форми — разклонения: клончета, листа, цвѣтове и плодове, тъй че всѣка мисъль въ своя краенъ развой и пълнота ще се oформи, ще стане жива. Напр., нашиятъ образъ, тѣлото, което сега носимъ, това сѫ мисли, които Богъ е съз­далъ прѣди милиони години и въ които сега ние живѣемъ. Нашитѣ тѣла не сѫ нищо друго, освѣнъ мислитѣ на Бога. Правъ е, тогава, стихътъ на Евангелието, който казва: „Вие сте храмове Божи“. Ако нашата мисъль е Божествена, ние живѣемъ въ Божествения храмъ. Думата „храмъ” въ Евангелието има друго значение оть онова, което ние схващаме: храмъ означава чистота, светость, условия при които човѣшката душа може да расте, да се развива въ познание на Бога и Неговата любовь. Смисълътъ на нашия земенъ животъ е само въ познаване на Божията любовь и на Божията мѫдрость.Ние сме събрани тукъ да се опознаемъ, защото още не се познаваме. У васъ има желание да се опоз­наете, но още не се познавате. Ще възразите: „Какъ да не се познаваме?“ Да познавашъ нѣкого — то е животъ вѣченъ. Въ Писанието се казва: „Да познаемъ Бога, ще имаме животъ вѣченъ“, защото Богъ, като ни познае, ще живѣе вѣчно въ насъ. Слѣдователно, Богъ има желание, като слѣзе у насъ, да намѣри чисто жилище и да живѣе вѣчно въ насъ. А днесъ Той поживѣва 1, 2, 3, най-­много 10 години въ насъ, и ние Го уморяваме. Ние постоянно Му създаваме страдания и вследствие на това Той постоянно умира въ насъ. Богъ може да се оттегли въ себе си, въ своята сѫщина, и да бѫде тихъ и спокоенъ, да не страда, но тогава ние нѣма да живѣемъ. Затова законътъ е, първо, ние да познаемъ Бога, а послѣ Той насъ. Този законъ може да се обясни много лесно. Ако влѣзете въ вашата кѫща и затворите прозорцитѣ, спуснете пердетата, слънцето нѣма да проникне вѫтрѣ. Вие може да го викате, да му отправяте най-­любезни покани, да го молите, то нѣма да проникне вѫтрѣ, нѣма да се отбие отъ своя пѫть. Махнете ли покрива на вашата кѣща, вдигнете ли пердетата, отворите ли прозорцитѣ, то ще влѣзе съ всичката си сила. Капаци, прозорци, пердета — то сѫ нашитѣ лоши, користолюбиви мисли и желания, нашиятъ егоизъмъ. И слѣдъ всичко това ние минаваме за добри, благородни хора! Защо? Защото сме скрити, затулени подъ пердетата. По нѣкой пѫть слънцето ни напича и ние усѣщаме нѣкаква промѣна. Има два вида промѣни: едни се дължатъ на силно напичане, нагрѣване отъ слънцето — страдание, а други се дължатъ на крайно изстудяване, поради липса на топлина, въ което изстудяване се развиватъ най­-отрицателнитѣ чувства, като зависть, oмраза и т. н., дължими на лишение отъ топлина, сир. любовь. И двата вида усѣщания причиняватъ страдания, само че въ единия случай имаме силно нагрѣване, а въ другия случай силно изстудяване. Дѣто има любовь, има топлинка; значи, любовьта е носителка на топлина. Изчезне ли топлинката, и животътъ изчезва. Когато започва да изчезва животътъ, очитѣ ставатъ мѫтни, блѣди или жълтеникави, и лѣкарьтъ казва, че черниятъ дробъ е малко анормаленъ. Когато очитѣ сѫ малко мѫтни, това показва, че въ стомаха има дисхармония. Стомахътъ, който прѣдставлява физическия животъ, е една необходимость за нашия духовенъ животъ. Не може да бѫдемъ духовни хора, ако нѣмаме стомахъ. Азъ говоря за стомаха, а не за търбуха, който има съвсѣмъ друго значение. Въ разбирането човѣкъ трѣбва да бѫде брѣмененъ въ ума си съ една идея, на която да е готовъ да даде всички условия за развитие; съ други думи, човѣкъ трѣбва да положи живота си за своитѣ приятели, които сѫ вѫтре, а не вънка отъ него. Защо се женятъ мѫже и жени? За да реализиратъ една идея, на която да се радватъ. Ражда ви се дъщеря, тя е идеята, мисъльта, която сте замислили отъ години, като сте се молили на Бога да я благослови. Спо­редъ мистицизма или споредъ окултизма, вашитѣ мисли, идеи сѫ душички, които очакватъ да ги облѣчете въ образъ и да имъ дадете мѣсто на земята. Душичката­идея ще дойде въ ума ви и въ сърцето ви, дълго врѣме ще ви шепне сладки думи, ще ви обѣщава много работи. Тѣзи душички —­ мисли и жела­ ния, ние наричаме ангели, защото думитѣ „мисъль“ и ,,желания“ сѫ слаби да изразятъ това, що сѫ тѣзи душички. Тѣзи душички работятъ върху насъ като пчелички. Като облѣчемъ нашитѣ мисли въ умствена и тѣлесна дреха, необходима за тѣхъ, а послѣ и въ нашитѣ добри желания, ще срѣщнемъ въ бѫдеще приятелитѣ си. Единъ день, слѣдъ 100—200 години, вие, които сте събрани тукъ, ще бѫдете такива душички въ умоветѣ на бѫдещитѣ хора, на които ще говорите сладко. Като се съблѣчете отъ материялното си облѣкло, тѣлото, вашата душа и вашиятъ духъ ще взематъ форма на ангелъ и ще започ­ нете да служите на хората безкористно. Добритѣ мисли и добритѣ желания не сѫ за да служимъ на себе си; колкото повече добри мисли и желания имаме къмъ другитѣ, толкова по-­силни ще бѫдемъ като хора на земята. Като напус­ немъ добритѣ мисли и желания, ние изгубваме най-­добритѣ си приятели, най­ добритѣ си помощници — ангелитѣ ­помагачи. А изгубимъ ли тѣхъ, животътъ ни на земята нѣма смисълъ. И външното ни приятелство, запознаване, зависи отъ тѣзи наши вѫтрѣшни приятели. Като се срѣщнатъ двама, те най-­първо се опознаватъ съ мислитѣ си, послѣ съ желанията си и най-­послѣ съ дѣйствията си. Когато тѣ се опознаятъ, тогава се опознаватъ и въплътенитѣ души. За да познаемъ единъ човѣкъ, ние трѣбва да хранимъ къмъ него добри мисли и чув­ ства. Ако азъ не храня такива мисли и чувства къмъ васъ, вие щe почувствувате една празнота, душата ви веднага ще почувствува, че моитѣ отношения къмъ васъ не сѫ искрени, и ще се зароди съмнѣнието, както въ музиката веднага се забѣлѣзва, когато тоноветѣ не сѫ взети правилно. Божествениятъ законъ на любовьта изисква, щото всичкитѣ нѣща въ свѣта да се проявяватъ въ своята сѫщина, въ своето съвършенство, сир. да познаваме нѣщата тъй, както сѫ въ вѫтрѣшния, Божествения животъ, безъ раздвояване на съзнанието. Когато нашето съзнание по отношение на нѣкого е раздвоено, пропукано, сир. мис­лимъ, че този човѣкъ нѣкога е добъръ, а нѣкога лошъ, то е поради това, че ние имаме къмъ него ту добро, ту лошо разположение. Отъ това пропукване на нашето съзнание се заражда изопачаване на мисли и зло. Затова Писанието казва: „Двоеумниять човѣкъ е непостояненъ въ всичкитѣ си пѫтища“. Двоеу­менъ човѣкъ азъ наричамъ раздвоения. Първиятъ, най-­важенъ законъ е да обединимъ нашето съзнание, сир. да образуваме тази вѫтрѣшна хармония между ума и сърцето, между духа и душата — да нѣма никакво пропукване. Ако азъ въ даденъ моментъ съмь лошъ, трѣбва да съзная, че моята постѫпка не е такава каквато Богъ изисква — божествена; че моята мисъль не е божествена; че моитѣ желания не сѫ божествени, както Богъ ги изисква. Всѣки трѣбва да съзнае, че, както Богъ е любещъ, добъръ, снисходителенъ и милостивъ, тъй и той трѣбва да бѫде такъвъ. Та нашата сила ще седи само въ единството ни. Когато обединимъ съзна­нието си, и отправимъ душата си къмъ Бога ще рече, кога се свържемъ съ Бога, нѣма да има дѣло въ свѣта, което да не можемъ да извършимъ. Имайте прѣдъ видъ, че, ако сега не можемъ да възстановимъ единство и хармония въ нашето съзнание, въ нашитѣ мисли, въ нашитѣ желания и дѣйствия — не еднообра­зие, а единство и хармония — ние ще служимъ на себе си, на народа, въ който живѣемъ и на хиляди други желания, но не и на Бога. Писанието казва, че ние тогава сме отдалечени отъ Бога. Този нашъ великъ Баща е сега между насъ, и азъ за Него ви говоря. Най-­хубавото нѣщо, което имаме сега въ свѣта, то е нашиятъ Баща. Погледнете нагорѣ къмъ небето, на слънцето, то е Неговото лице. Майка ви е долу — земята е ваша майка. Вие ходите по лицето на вашата майка, но по лицето на Бога, на вашия Баща, не е позволено да се стѫпва. Всѣки, който си позволи да свие юмрукъ противъ Бога или да стѫпи върху лицето Му, пострадва — бива строго наказанъ, изпращанъ въ кожата на майка си, на която казвать: „Прибери това магаре, вземи го при себе си, да го възпи­ташъ“. Майката започва да работи върху него, и по едно врѣме го запитва: „Ще почиташъ ли Баща си, ще Го слушашь ли?” — „Ще Го слушамъ“. Тогава майката започва да му прави дрешки и го праща горѣ да слави Бога. Съ хиляди години ще слизате и ще се качвате горѣ, докато познаете своя Баща. Като отидете при Бога, Той ще ви каже: „Прѣдъ Мене трѣбва да сте добри, милостиви, исти­нолюбиви”. Ако види една бръчка по лицето ви, ще каже на майката: „Вземи това дѣте при себе си, за да му оправишъ бръчкитѣ“. Това, що ви казвамъ, не е алегория. Знаете ли какво означаватъ бръчкитѣ? Нѣкой пѫть тѣ показватъ,че сме научили урока си, а нѣкога, че сме далечъ отъ това. Така сѫщо и очитѣ ни показватъ двѣ състояния; напр., понѣкога изпъкналитѣ очи показватъ, че човѣкъ е богатъ въ рѣчьта, готовъ да говори, богатъ въ виждането да възприема всичко, а понѣкога такива очи означаватъ грубость; хора съ много изпъкнали очи сѫ много груби. Малко хлътналитѣ очи означаватъ съсрѣдоточеность, благородство, понѣкога замисленость, сериозность, но понѣкога и краенъ его­изъмъ. Съ такива хора никога не можешъ да се разберешь, за такива добъръ човѣкъ нѣма, добра дума не може за никого да се каже: тѣ сѫ крайни кри­тици. Всѣко нѣщо си има своята права и опака страна, своитѣ добри и лоши признаци; та изпъкналитѣ и вдлъбнатитѣ очи сѫ и добъръ и лошъ признакъ. Изпъкналитѣ очи сѫ проектиране на душата да излѣзе навънъ, и слѣдъ като поживѣе вънъ хиляди години, най-­послѣ си казва: „Човѣкъ не трѣбва да излиза навънъ, а да се вдълбочи въ себе си“. Ако съ това си углубяване човѣкъ прояви добра мисъль, добро желание, хубаво ще бѫде, но, ако въ това задълбочаване той заприлича на куче, което постоянно гложди, ръмжи — постоянно крити­кува — такива хора азъ наричамъ гризачи на чужди кокали. Питамъ ви: слѣдъ като изгризете една, двѣ, три или повече кости, какви учени или религиозни хора ще излѣзете? Вие ще бѫдете учени, религиозни хора, които знаятъ само да гризатъ кости. Всички недѫзи, които имате, сте наслѣдили отъ вѣкове, и знаете ли какъ? Прѣди васъ сѫ минали много сѫщества прѣзъ този материa­ ленъ свѣтъ и, като сѫ завършвали своята еволюция, оставили сѫ слѣдъ себе си всичкитѣ свои добри, но сѫщеврѣменно и всичкитѣ свои лоши мисли и желания; та сега вие прѣработвате едноврѣменно добритѣ и лошитѣ мисли и желания, които тѣ сѫ оставили, като въ бѫдеще и вие ще оставите такива на други, които ще дойдатъ слѣдъ васъ, тѣ да ги прѣработватъ. Тъй щото вие не трѣбва да се самоосѫждате за тѣзи нѣща, а ваша длъжность е да прѣработвате всичко, което дойде до вась. Писанието казва, че трѣбва да сме търпѣливи и да чакаме момента, кога Богъ се заеме да коригира вашитѣ недѫзи; а то ще бѫде, когато ние влѣземъ въ тази нова еволюция. Богъ слиза периодически въ материята, за да ни помогне, като възстанови нарушената хармония. И сега нашиятъ небесенъ Баща изпраща Своя Духъ да ни помогне. Ние сме много голѣми егоисти, и толкова сме се индивидуализирали, че всѣки мисли само за себе си. Постоянно говоримъ за Бога, за Христа, за Царството Божие, но стига да се докосне нѣкой до кесията ни, изведнъжъ казваме: „Тукъ религията не помага — нея да оставимъ настрана“ и потърсваме материалнитѣ закони. Ще ме попитате: „Какъ да постѫпваме въ такива случаи?“ Ако съмъ вълкъ, азъ ще си служа съ зѫбитѣ на вълка; добрѣ, но правилата на вълка може ли да служатъ за правила и на овцата? Правилата на овцата могатъ ли да служатъ за правила на растенията? Правилата на единъ лошъ човѣкъ могатъ ли да служатъ като правила и за добрия човѣкъ? Ако служите на Бога, има извѣстни правила, по които трѣбва да постѫпвате. Не мислете, че, като влѣзете въ Божествения свѣтъ, не ще може да воювате. Тамъ има по­мощни орѫжия, пушки — всичко тамъ е най­съвършено. Искамъ да ви въорѫжа съ нови картечници — съ кар­течници на мисъльта, за да опитате тѣхното дѣйствие. Такъвъ примѣръ има отъ стария завѣтъ. Нѣкой си царъ изпратилъ войска противъ пророкъ Ели­сея. Послѣдниятъ се помолилъ усърдно на Бога да го закриля и наистина, всички негови неприятели ослѣпѣли. Като ги видѣлъ слѣпи, запиталъ про­рока царътъ: „Да ги поразя ли?“ „Не. Погрижи се да ги нахранишъ и ги остави да си отидать при Господаря си“. Слѣдователно, когато познаемъ Бога, когато разберемъ законитѣ Му, ще можемъ да третираме неприятелитѣ по сѫщия начинъ — ще ги направимъ слѣпи. Какво е слѣпотата? Да се отнеме зрѣнието; значи да се отнеме алчностьта. Очитѣ, които днесъ сѫ много отворени, трѣбва малко да се позатворятъ. Най-­голѣмото зло въ свѣта е голѣмата алчность на хората. Всички държави днесъ искатъ колонии, колонии, всѣки народъ иска да зароби другитѣ и да живѣе на тѣхенъ гръбъ. Алчностьта на човѣчеството доведе днешната война, отъ нея произлѣзоха всичкитѣ други лоши икономи­чески условия, за нещастието на хората. А това що значи? — Че сѫ ослѣпѣли. Този Баща, Който ни гледа отъ горѣ, Чието око слънцето днесъ вижда ясно, ме пита: „Какво правятъ тѣзи дѣца тукъ?“ — Азъ Му отговарямъ: „Татко, искатъ да се изправятъ“. — „Изправете се, защото майка ви ще ви тупа, ще ви бие“ — казва Господь. Богъ казва още, че ако слушате майка си, ще ви изпрати всичко отъгорѣ въ изобилие, ще бѫдете здрави, щастливи, блажени, но, ако не изпълнявате законитѣ на майка си, Той ще залѣзе — ще затвори своето Божествено око. Залѣзването на слънцето значи залѣзване на духовното око. Сега, какво ще кажете вие на вашия Баща? — Ще Го слушаме. — Тогава, Богъ казва: „Азъ ще изпратя отъ горѣ по единъ отъ моитѣ слу­ жители, отъ ангелитѣ, за да провѣрятъ у всѣкиго едного, дали казва истината”. Като се върнатъ назадъ при Бога, тѣ ще Му кажатъ какво правятъ малкитѣ богове на земята. Така се наричате вие — малки богове тукъ. Като дойде нѣкой ангелъ на земята, вие казвате: „Ти трѣбва така да направишъ, иначе да напра­вишъ, ние сме собственици, царски синове и т. н.“ Та, злото е въ това, че ние се мислимъ богове. Дайте власть нѣкому, и той започва да мисли, че е Богъ. Не, не сме богове, затова не туряйте тази мисъль въ ума си, а знайте, че сте чада Божии, Негови малки дѣца. Стремете се да добиете малка опитность върху това, което ви говоря, като провѣрявате сѫщината на мислитѣ, които се прокарватъ. Всѣки отъ васъ да започне да мисли върху истината, а за това има възможность — винаги има възможность да я разбере. Вие много пѫти сте започвали, но не сте завършвали съ това. Сега, искамъ отъ васъ да си установите единъ вѫтрѣшенъ, духовенъ редъ на нѣщата. И да нѣма бързане — стремежъ за надпрѣварване. Спрете се, и всѣки да си намѣри мѣстото. Не мислете, че, като изпъкнете на първо мѣсто, когато правите молитвенитѣ си събрания, вие сте дѣйствително пръвъ; не мислете, че, и ако сте на опашката, сте послѣденъ: нѣкой пѫть може да бѫдете на главата, а нѣкой пѫть на oпашката — безразлично е. То е само на земята — временно отношение. Човѣкъ, който не може да бѫде на главата и на опашката, не е разбралъ живота, защото и главата, и опашката сѫ ваши. Да бѫдете най­-напрѣдъ, значи да разбирате главата си, да бѫдете най­-назадъ,значи да разбирате опашката си. Но, като съедините опашката съ главата си, образувате крѫгъ, който нѣма нито опашка, нито глава — образува се една слънчева система. Забѣлѣзвамъ, че, като отивате горѣ въ зданието на молитва, нѣкои мислятъ, че, като сѫ първи по редъ, сѫ първи и прѣдъ Бога. Не е така: сe трѣбва да има първи, послѣдни и по срѣдата. Всички не могатъ да бѫдатъ първи, не могатъ да бѫдатъ послѣдни, не могатъ да бѫдатъ и въ центъра. Ще бѫде пръвъ всѣки, който изпълнява волята Божия. Онѣзи, които влѣзоха горѣ въ молитвеното здание, видѣха форми, които сѫ емблема, азбука за проучване. Тѣ, обаче, не трѣбва да ви бѫдатъ като култъ, който послѣ да ви съблазнява, защото въ Писанието се казва: „На ника­къвъ образъ да не се покланяте“. Но на Слънцето на вѣчния животъ трѣбва да се покланяте, макаръ и да е единъ образъ, защото изгубите ли този образъ, изгубвате и живота си. Образитѣ сѫ като шишета — счупи ли се шишето, изчезва образътъ му. Слѣдователно, образътъ е една необходимость въ сегаш­ния животъ, за да може да се прѣнесе течностьта на живота. Образитѣ, които сѫществуватъ въ църквитѣ, сѫ окултни форми, които иматъ дълбокъ смисълъ, но, понеже тѣзи форми сѫ изгубили своя вѫтрѣшенъ смисълъ, днесъ хората взиматъ само външната форма на образитѣ и имъ се кланятъ, безъ да влагатъ въ тѣхъ нѣкакво съдържание. Ако речемъ да отхвърлимъ тѣзи външни форми, ще попаднемъ въ друга грѣшка. Въ всѣка форма има извѣстно съдържание, което трѣбва да изучите и опитате. Например, равностранниятъ триѫгълникъ ви показва стремежъ къмъ Бога нагоре, сир. единъ завършенъ симетриченъ животъ. Триѫгълникъ, обърнатъ съ основата нагорѣ, показва животъ, който е изгубилъ равновѣсие. Когато видите два триѫгълника, единиятъ нагорѣ, а дру­ гиятъ съ основата надолу, че се прѣплитатъ, вие ще се запитате: „Дали моитѣ стремежи сѫ като въ единъ отъ тези триѫгълници — надолу или нагорѣ?“. Вие издигате рѫцѣтѣ си нагорѣ, къмъ Бога. Когато издигнете рѣцѣтѣ надъ главата си така, че да се образува еврейската буква шин (ш), това значи, че искате да растете къмъ Бога; то означава законъ за размножаване и изпълване съ всички блага. Този законъ, който е отъ древната школа, сега съврѣменното общество е изопачило въ една извратена форма, когато по-­рано е означавалъ: азъ съмъ готовъ да възприема Божественитѣ зародиши и да обработя мисъльта, която ми давашъ, Татко, съ всичкия си умъ, съ всичкото си сърце и съ всичката си воля, и ще й дамъ всички условия за развитие. Подиръ това съединявате рѫцѣтѣ си горе, като триѫгълникъ, което значи, че всички мисли, желания и действия ще бѫдатъ извършени въ хармония и съзнателно. Въ всичко това има голѣмъ смисълъ. Когато разтваряте широко рѫцѣтѣ си, то значи, че искате да възприемете, а като ги съберете, свиете, това показва, че искате да извършите съзнателно всичко що сте възприели. Всѣко наше външно дѣйствие е изразъ на дѣйствие, което става вѫтрѣ,въ духовния свѣтъ. А вие вдигате рѫцѣ, безъ да разбирате смисъла на движенията. Като опишете съ рѫката си единъ крѫгъ, това значи, че ще свържете опашката и главата, ще напуснете алчностьта и съ всички сили, които сѫ вложени въ васъ, ще служите на Бога. Когато нѣкой маха съ рѫка надѣсно или налѣво въ знакъ на отрицание, това значи, че духътъ му е започналъ да работи въ подсъзнанието и проявява това вѫтрѣшно чувство, макаръ той да върши това нѣщо несъзнателно. Нѣкои хора държатъ главата си надѣсно, други налѣво, и ние мислимъ, че всичкитѣ тѣзи нѣща сѫ случайни. Не сѫ случайни и несѫществени — въ тѣхъ има дълбокъ смисълъ. Въ Аме­рика единъ знаменитъ проповѣдникъ държалъ главата си обикновено малко налѣво; неговитѣ слушатели, като имали желание да бѫдатъ краснорѣчиви като него, почнали и тѣ да държатъ главата си малко налѣво — подражавали му. Човѣкъ, чиято глава е изкривена малко налѣво, показва, че у него чув­ствата взематъ надмощие, а у когото главата е малко надѣсно — умътъ взема надмощие. А трѣбва да се стремимъ къмъ балансиране, къмъ познаване и разбиране, сир. да възстановимъ необходимото равновѣсие между ума и сърцето си и да не влагаме въ тѣхъ повече, отколкото трѣбва. Въ групитѣ, които ще образувате, отъ по 10 или 12 души, трѣбва да вложите познаване и разбиране. Ще ви обясня защо ви казвамъ това и какъвъ е зако­ нътъ. Първото число означава онзи великъ принципъ на Бога, който създава, твори нѣщата. Когото запишатъ за пръвъ на групата, той стои като емблема на принципа, който създава. Второто число представя онзи принципъ, който отдолу възраства, организира нѣщата. Третото число е законъ на равновѣсие. Четвъртото — законъ на справедливость. Ще разчитате на четвъртия, защото той е честенъ, не краде. Ако бихъ образувалъ организация по този Божественъ законъ, четвъртия бихъ направилъ касиеръ. Ако измѣните мѣстото на този, който има числото три, ще измѣните реда на нѣщата. Казахъ, три е число на равновѣсие; то е дѣтето, смисълътъ на родителитѣ, защото, щомъ се роди дѣтето,то осмисля живота на родителитѣ си — то е смисълътъ на живота. Въ такъвъ случай, числото едно е бащата, двѣ майката, три дѣтето. Като раз­бирате числата 1, 2, 3 и 4, имате основнитѣ закони за разбиране на другитѣ числа. Числото петь означава човѣкъ, който е вечe индивидуализиранъ — неговитѣ петь пръста. Числото шесть означава човѣкъ въ своето развитие; земята сега минава прѣзъ числото шесть; зелената краска е числото шесть; сѫщо — размножаване, развиване. Числото седемь е законъ на почивка. Къмъ това число спадатъ всички богати хора,защото тѣ сѫ завършили работата си и се задълбочаватъ въ себе си, за да се развиятъ, култивиратъ и да станатъ духовни. Числото осемь е на духа; то означава ония безконечни числа, които сѫществуватъ вѫтрѣ въ вселената. То е едно отъ най-­строгитѣ числа. Числото деветь е човѣкътъ, който ще обобщи всички нѣща, и затова него ще напра­вите докладчикъ: той ще опише цѣлия процесъ на числата отъ 1—8 и ще даде резюме какъ е вървѣла цѣлата работа. Така вървятъ всички нѣща въ своя редъ. Вие се сърдите кой кое мѣсто да заема, а трѣбва да знаете, че всѣки ще заеме онова мѣсто, което му е опрѣдѣлено. Не може двама въ една група да бѫдатъ числото едно или двѣ, защото ще се яви борба. А въ групировкитѣ не трѣбва да има дуализъмъ. Тукъ имаме чисто практически задачи, които трѣбва да реализираме. Искаме да отидемъ на небето, но ако дойде единъ ангелъ и ни каже: „Хайде, пригответе се!“, ние ще го помолимъ, ако може, да ни остави за още малко врѣме на земята. А какво означава това? Че не сме свършили още работата си. Какви духовни хора ще бѣдемъ, тогава? Подъ “духовни хора“ азъ разбирамъ онѣзи, които сѫ свършили изоставената си работа и отиватъ на небето за 1—2 мѣсеца, като на ваканция, на гости, дѣто Татко имъ възлага нова работа, и послѣ се връщатъ пакъ на земята да работятъ. На земята ние дохождаме като на училище. — Ами значението на числото 10? — Числото 10 е връзка между първата и втората група. То показва, че тѣзи десеть души ще почнатъ пакъ по десеть да се групиратъ въ друга група. Послѣдниятъ, десетиятъ, отъ една група е връзка между нея и слѣдващата група. Това число показва и връзка между човѣка и ангелитѣ. Отъ 10—100 сѫ числата на ангелитѣ, отъ 100—1000 сѫ числа на човѣцитѣ. Туй показва разсто­янието, на което се намираме. Ние, хората, сме по­-далечъ, защото сме слѣзли по­-дълбоко въ материята, отколкото ангелитѣ. Това е мистически начинъ на разглеждане числата; то нѣма практиче­ ско приложение въ сегашния ни животъ. — Какво означава стихътъ: "Не знаете ли, че сте богове“? Въ какъвъ сми­ сълъ сѫ употрѣбени тѣзи думи? — Подъ думата „Богъ” се разбира силенъ човѣкъ, собственикъ, човѣкъ, който владѣе нѣщо. Единъ духъ, който владѣе една система, той е Богъ, защото може да прави каквото иска. По отношение на нашето тѣло ние сме малки богове, собственици. Думата „Богъ“ още означава човѣкъ, който служи само на търбуха си. Когато човѣкъ помисли, че е Богъ, започва да желае хората да му се кланятъ. Като каза, че е Синъ Божи, евреитѣ разбраха Христа, че иска да Му се кланятъ. Затова Христосъ каза слѣдното: „Азъ дойдохъ не да ми послу­жите, а азъ да ви послужа и да ви дамъ животъ вѣченъ“. — Псалмопѣвецътъ казва: ,,Вие сте богове, но като хора ще умрете“. — Стариятъ завѣтъ е изразъ на стара култура, новиятъ — на нова култура. Сега въ свѣта иде нова свѣтлина, която иска да примири нѣщата. Това прими­ рение нѣма да стане скоро, изисква се дълго врѣме, докато стане прѣвратъ въ умоветѣ на хората, да разбератъ великитѣ Божии замисли. (Бесѣда, държана на 20 августъ 1919 г. срѣда, къмъ 7 ч., при изгрѣвъ слънце).
  21. От книгата "Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, дадени през 1919 г. в Търново", Първо издание 1919 г., Второ издание, 1996 г. (фототипно копие на първото, стар правопис), Издателство "Бяло Братство", Книгата за теглене PDF (второ издание) Трето издание - Благоевград Съдържание МЕТОДИ ЗА УЯКЧАВАНЕ ВѪТРѢШНАТА ВРЪЗКА МЕЖДУ ХОРАТА.*) Въ всички създания сѫществува вѫтрѣшна връзка. Вие трѣбва да се стре­мите да прѣмахнете условията, които прѣпятствуватъ за заякчаване на тази връзка. Всѣки отъ васъ трѣбва да работи искрено върху себе си и, като работи, да счита, че работи за всички и че всички работятъ за него. То е Божественъ законъ, който трѣбва да работи и въ насъ. Окултната наука го нарича „Висше азъ“, но по­право е да се каже „Божествена душа”. Въ нея сѫ вложени всички условия за нейното развитие, а когато е образувана връзката, всички способ­ности и чувства растатъ. Допуснете, че имате градина насадена съ пиперки и зеле, може ли да култивирате този зеленчукъ безъ поне малка вадичка за напояване? Може да посадите всѣкакви cѣмена, но, ако нѣкой ви лиши отъ вадичката, напразно ще се трудите. Всѣки отъ васъ трѣбва да има такава вадичка. Имате ли я, всичко ще прорасте, нѣмате ли я, никакъвъ плодъ не очаквайте. Много вѣрвания и много философии пропадатъ именно по липса на такава вадичка. Може ли да узнаете дали имате вадичка ? Може. Трѣбва да почувствувате присѫствието на Висшето азъ, на Божествената душа у васъ, да почувствувате готовность поне веднъжъ въ недѣлята или въ годината да се пожертвувате за всички. И Христосъ казва: „Който изгуби живота си за благото на другитѣ, той ще намѣри своя животъ“. Това е точниятъ прѣводъ на думитѣ Христови, и въ тѣхъ се крие сѫщностьта. Въ състоянието, въ което вие по настоящемъ се намирате, тази връзка не е още образувана, и вслѣдствие на това, вашата низша душа, низшето азъ, низшиятъ манасъ, както го наричатъ теософитѣ, се стреми къмъ противоположни движения. Душата върши това, не че има нѣкаква умраза къмъ човѣка, но стремежитѣ й сѫ различни. Ако вашата вадичка бѣ поливала посаденитѣ сѣмена, щѣхте да имате обратенъ резултатъ. Имате двѣ градини, едната на западъ, другата на изтокъ: ако пра­тите водата на западната страна, ще имате единъ резултатъ, ако я пратите на източната страна, ще имате другъ резултатъ. Вашето съзнание и вашето сърце всѣки день се разширяватъ и придобиватъ по-­голѣма пластичность и сила, а тѣлото ви остарѣва, ставате по-­религиозни, но и недоволни отъ живота, и отивате на западната страна. Трѣбва да се борите съ тази ваша низша душа, понеже въ нея сѫ вложени всички отрицателни нѣща. Когато влѣзатъ въ вашата душа сили и почнатъ да дѣйствуватъ, ще се стимулиратъ побуждения у васъ да придобиете знания, мѫдрость; но тѣзи знания може да прѣвърнете въ зло, въ насилие на хората. Може външно да турите мантията на благочести­ето и да търгувате съ него, да тръгнете по обратния пѫть на черното братство, нѣкои членове на което носятъ отвънъ бѣли дрехи, а душитѣ имъ вѫтрѣ сѫ черни. Щомъ срѣщнатъ нѣкого, тѣ му обѣщаватъ. Отнематъ ли ви веднъжъ тази енергия, която имате, отбиятъ ли вашата вадичка, тѣ ще ви изоставятъ и ще потърсятъ други, тѣмъ да обѣщаятъ и тѣхъ да излъжатъ. Така тѣ съ хиляди години живѣятъ на гърба на такива малодушни хора, за смѣтка на тѣхната смърть. Едни хора умиратъ отъ нѣмане влага или животъ. Като разбираме Христовото учение въ този високъ смисълъ, то не е нищо друго, освѣнъ проявление на Бога въ свѣта. А пъкъ всички добри хора, учители и светци, тѣ сѫ клончета и листа на това голѣмо дърво. Нѣма да се спирамъ да говоря каква форма има това дърво. Всѣки трѣбва да гледа да изпълни своитѣ функции и да направи онова, което трѣбва да стори. Ако оста­нете вѣрни на вашето призвание, вие ще се измѣните и единъ день нѣма да бѫдете клончета на дърво или членове на животно или на човѣкъ, но ще се индивидуализирате, и Духътъ ще дойде у васъ да се въплъти, както въ Христа. Ще видите какъ Той ще проникне като слънчеви лѫчи. Той се проявява и въ животнитѣ, които работятъ на нивата; Той се намира и въ житнитѣ зърна и изобщо въ всички плодни сѣменца. Можемъ да кажемъ, че ние фактически се хранимъ отъ Неговата плъть. Той стана жертва за насъ, само да можемъ да се подигнемъ и, като разберемъ живота, отъ придобитото да можемъ да помог­немъ съ нашия животъ на други. Така трѣбва да схващате този великъ законъ и да го приложите въ всички посоки на живота си. Всѣки отъ васъ ще гледа да се развива не еднообразно, а по пѫтя, който му указва неговата собствена душа. Клончетата на дърветата не вървятъ по една, а по различни посоки; но се пакъ тѣ съставятъ една вѫтрѣшна хармония — симетрия. Всинца вие не може да се обърнете въ голѣма рѣка; има много голѣми рѣки, както много велики хора, но нѣма добри хора, сир. хора такива, волята на които е просвѣтена и въ излишъкъ, че да могатъ да дадатъ и на други. Ние не учимъ хората да дадатъ всичко, да изпразватъ своитѣ хамбари, да се самопожертвуватъ, но да даватъ само излишното. Една отъ причинитѣ, които развалятъ хората, е тази, че, когато се срѣщнатъ, нѣкои отъ голѣма ревность се укоряватъ: ,,Ти не вър­вишъ въ правия пѫть“ и съ това си прѣчатъ. Така се произвежда нарушение въ мисли, и почватъ да се отблъсватъ. Днесъ не можете да съберете водителитѣ на религиознитѣ общества, нито 4 — 5 владици, да мислятъ еднакво, защото не разбиратъ великия законъ и защото всички служатъ на себе си. Най-­първо, гледайте да се освободите сами вѫтрѣшно отъ користолюби­ето, което не е ваше и което ви е присадено. Отчупете тази присадка, защото това, що е присадено не на мѣсто, трѣбва да се отмахне. Апостолъ Павелъ на едно мѣсто казва, че дивата маслина е присадена на питомната. Ако вие сте присадени на питомна маслина и не се развивате, мислите ли, че господарьтъ ви ще ви държи там дълго врѣме? Той ще каже: ,,Да се махнатъ“. У ваcъ има нѣкои нѣща отъ самитѣ васъ присадени, тѣ трѣбва просто да се отчупятъ, а тѣ се отчупват, когато послѣдва нѣкое нещастие, например, човѣкъ изгуби пари, обществено положение или бѣде ограничен от всѣкѫдѣ. Тогава той убива желанията си за прѣходни блага и потърсва другъ пѫтъ. Казва му се: ,,Трѣбва да изберешъ пѫтя — ако вървишъ нагорѣ, има животъ, ако тръгнешъ надолу, нѣма животъ за тебе”. Ние обикновено мислимъ да покръшнемъ и да изберемъ другъ пѫтъ, но нѣма друга изходна врата, освѣнъ една — нагорѣ. Като казва Христосъ: ,, Азъ съмъ вратата”, Той подразбира само единъ пѫтъ въ живота. При сегашното ни състояние има само единъ пѫтъ, по който може да се развива и сложи бѫдещиятъ ви животъ; има само една врата, прѣзъ която може да влѣзете. Бѫдещето ви прѣраждане, бѫдещето ви състояние се обу­славя отъ тази врата, прѣзъ която ще минете. Потърсете и намѣрете Христа. А вие ще Го намѣрите въ себе си. Подъ думитѣ ,,въ себе си” говорихъ ви какво трѣбва да разбирате. Първо трѣбва да намѣрите Христа; но трѣбва да знаете, че Той нѣма да дойде у васъ въ видъ на мѫжъ или жена. Павелъ казва: „Нито мѫжъ безъ жена, нито жена безъ мѫжъ могатъ“. Мѫжътъ трѣбва да намѣри своята жена, а жената — своя мѫжъ, сир. душата трѣбва да намѣри своя духъ, а духътъ — своята душа; умътъ трѣбва да намѣри своето сърце, а сърцето — своя Божественъ духъ. Туй сѫ задачи, които трѣбва да разрѣшавате по практически начинъ. Може да четете много книги и да си блъскате главата, но тази работа — да намѣрите душата си — е много лесно нѣщо. Леснотията се състои въ това, да пазите момента, който Богъ е опрѣдѣлилъ, да бѫдете точни и наврѣме, че, когато Духътъ ви срѣщне, да сте готови; и нѣщо повече, да бѫдете нѣколко минути по­рано на мѣстото си, но не да закъснѣете. Неуспѣхътъ ви се състои въ това, че постоянно отлагате. Може да каже нѣкой, че това засега е трудно за изпълнение, че въ бѫдеще може да има по­благоприятни условия. Вие не знаете какво ще бѫде бѫдещето: собствено бѫдещето е сега, тъкмо сега имате всички условия да направите това. Духътъ иде периодически и не може за всѣка отдѣлна душа да идва, когато тя пожелае или проектира да работи. Христосъ е казалъ: „Търсете ме докато съмъ близо“, защото отдалечи ли се, ще Го чакате дълго врѣме. Това отдалечаване може да бѫде за 1, 2, 3 или повече дни, но може да бѫде и за повече години, а може да бѫде и за цѣлъ животъ. Никакво съмнѣние не трѣбва да има въ вашата душа. Виждамъ, че много се смущавате, какъ ще разрѣшите този въпросъ. Оставете смущението, Богъ ще разрѣши тѣзи нѣща. Напр., вие стоите вечерно врѣме въ тъмнина и искате чрѣзъ пипане да познаете човѣка, а колко години ви трѣбватъ, докато изу­ чите подробно човѣка: на каква възрасть е, младъ ли е или старъ, бѣлъ или кафянъ, сиви или черни очи има, не може да познаете по чертитѣ на лицето му какво настроение има, какво мисли и чувствува; но, ако дойде нѣкой съ силна свѣтлина, и вие погледнете въ лицето му, въ единъ моментъ всичко онова, що е било скрито въ тъмнината, ще стане видимо до най-­малки подроб­ ности. Нашето лице не е нищо друго, освѣнъ проекция на нашата душа, полето, което ние обработваме. Имате ли брада, трѣбва да я чешете, защото иначе въ нея може де се скриятъ разни животинки. Ама нѣкой ще рече: „Азъ нѣмамъ брада“. То означава, че гората ти е изсѣчена. Въпросътъ е: дали всичкото ти лице прѣдставя една обработена земя. Косата прѣдставя енергия, която чака бѫдеще развитие, отъ тамъ иде енергията. Ония, които иматъ по­гѫста и по­ черна коса, иматъ повече енергия. По­-гориститѣ мѣста иматъ влага и всички условия, за да се развиватъ ония сили, които Богъ имъ е далъ да използуватъ за себе си и, разбира се, за всички. Тъй че, и сега може да направите опитъ, само че трѣбва да се приготвите, иначе този опитъ ще ви накара да напус­нете правилния ходъ на вашето развитие. Много богатски синове сѫ останали неучени просто затова, защото бащитѣ сѫ имъ оставили готово наслѣдство. Ако и вамъ се даде нѣкоя дарба наготово, ще кажете: „Не ми трѣбва друго“; но, ако не сте готови и не знаете да я използувате, тя може да ви се отнеме. Има нѣщо по-­сѫществено отъ дарбитѣ — онова, което казва Христосъ: „Какво се ползува човѣкъ, ако спечели цѣлъ свѣтъ, а изгуби душата си?“ — не я обра­ботва, а я оставя пуста и лишена отъ вадичка, която я напоява. Какво се пол­зува душата, ако постоянно не се напоява — развива? Първото нѣщо въ това развитие е смирението — да схванете правия сми­сълъ на смирението. То е процесъ на поглъщане Божествената енергия. А не можете да възприемете тази Божествена енергия въ себе си, ако нѣмате дъл­боко смирение. Не униние, а разположение на душата, за да възприеме всѣки моментъ всичко, каквото й даде Господь да обработва. Да не каже, че това, което й се дава, е трудно. Не трѣбва да има съмнѣние у васъ, че Господь може да ви даде изпитъ, който не можете да издържите; не се смущавайте: най­-напрѣдъ Той ще ви даде най­-лекото — ще ви каже да речете на човѣка само една блага дума. Кажете на човѣка, когато го срѣщнете, „Добъръ день“ или му пожелайте нѣкакво добро. Ама ще кажете: „Какво ще му помогне това?“. Отъ такива малки работи зависи вашето бѫдещо развитие. Окултиститѣ иматъ много трудни методи, но тѣ струват много скѫпо. Колко окултисти сѫ опро­пастени! Концентрира се нѣкой да си кали волята, кали я, кали я, и единъ день се прѣчупи и рече: „Хайде въ други животъ ще започна изново“. Такива опити сѫ правени, правени много. Колко отъ васъ сѫ се занимавали съ черната магия! Сега сте се разкаяли, понеже вѣчъ го съзнавате. Не че сте го желали, но сте влѣзли необмислено въ кривия пѫть. Апостолъ Павелъ и той е билъ въ черната магия — „Едно врѣме бѣхъ гонитель“, казва той, значи, е билъ въ чер­ната магия, „а сега се изповѣдвамъ“. И вие трѣбва да имате сѫщата доблесть да се изповѣдате. Павелъ казва: „Като познахъ учението Христово, считамъ, че познанията, които съмъ ималъ досега, сѫ сметь, отсега нататъкъ нѣма да бѫда гонителъ.“ И вие кажете като него. Ще гледате да възстановите една вѫтрѣшна хармония между всички, да се нагласите като нотитѣ — всѣки на своето мѣсто. И да направите това не по начинъ механически, а по Божественъ пѫть. Като почнете по този пѫть, Хрис­тосъ ще ви коригира: този тонъ не е на мѣсто, трѣбва да вземете единъ тонъ по-­високо или по­-ниско, и, като ви нагласи хубаво, ще дойде тогава Духътъ и ще засвири правилно пѣсеньта. Туй, което ви говоря, е въведение — прѣзъ събора ще ви дойдатъ много мисли въ тази посока. Какво ви показва това чисто небе? То е добъръ признакъ. Показва ви, че има разположение да ви изпрати всички добри мисли и желания. Отзарань имаше малко облаци — брожение, но, като изгрѣ слънцето, всички изчезнаха. Туй показва, че имате всички условия за работа и че нѣмате спънки. Възпри­емете Божественото и поливайте душата си. Тамъ, дѣто е сухо, полѣйте; раз­ бира се, като гледате да не туряте и много влага; слѣдъ това ще дойде расте­нето. И ще дойде скоро, защото процесътъ върви много бързо. Всѣка група да запише онѣзи сѫществени въпроси, които я интересу­ватъ, които ще разискваме, ще подложимъ на разрѣшение, и сетнѣ ще прило­жите методитѣ, по които може да ги опитате. — Какви въпроси конкретно? Туй, което всѣки чувствува ли? — Мнозина отъ васъ се разболѣвате и искате да знаете кой е най­добри­ятъ методъ за лѣкуване. Ще се лѣкувате по законитѣ на окултната наука, сир. по законитѣ на Божествената наука, и само тогава ще имате добри резултати. — Само въ тази ли область? — Да допуснемъ, че двама, мѫжъ и жена, приятели или другари, не могатъ да живѣятъ добрѣ, скарали се, искате да знаете сега най-­добрия пѫть, по който могатъ да се помирятъ, да се възстанови хармонията между тѣхъ. Нѣкои не се разбиратъ и не знаятъ кои сѫ причинитѣ за това; тѣ не сѫ нови, а сѫ създадени отъ хиляди години, сега само изпъкватъ. Не съжалявайте, че сѫ изпъкнали, но научете се какъ да ги избѣгвате. Може нѣкой, като ви срѣщне, да ви рече: „Като се дѣлите отъ църквата, отъ хората, знаете ли, че сте въ правия пѫть?“ и въ васъ ще се роди съмнѣние, дали наистина сте въ Христовото учение, изразено въ Евангелието. Ще трѣбва да си го разрѣшите. Ние не възставаме противъ църквата, но искаме да се възстанови Царството Божие на земята; ние не създаваме закони, а работимъ или, по-­право казано, ставаме носители за възстановяването на тѣзи Божест­ вени закони. Може да занесете на човѣка и книга, която го ползува, но въ всѣка ваша работа трѣбва да ви рѫководи любовьта и мѫдростьта. Казахме, че Господь е високо и по нѣкой пѫть слиза; но Той никога не слиза въ безпо­редъкъ, Неговиятъ Духъ слиза именно чрѣзъ любовь и мѫдрость, да прѣвърне безпоредъка въ поредъкъ. Послѣ, може да се подигнатъ и други практически въпроси. Като се образува връзка между всички ви, ще имате извѣстни пропуски, чрѣзъ които ще влѣзете въ работа. Въ окултнитѣ закони не може безъ пропуски. Имате ли тѣзи пропуски, може да употрѣбите закона. Пропускътъ е като кѫщенъ ключъ, чрѣзъ който се отваря и затваря вратата. Тѣзи пропуски ще ви се дадатъ само тогава, когато бѫдете вѣрни, да не злоупотрѣбявате съ тѣхъ. Вѣренъ човѣкъ на своята душа, вѣренъ на ближния си, вѣренъ на Бога. Нѣкой пѫть изневѣряването може да стане несъзнателно, но много пѫти е ставало и сега става по подхлъзване. Такова подхлъзване имаше и у апостола Петра, когато поиска да дава съвѣтъ на Христа. Христосъ му каза: „Тази мисьль идва отъ сатаната“, и тогава пристѫпи и каза онова, що има въ Евангелието: „Който не се отрече отъ себе си“ и т. н. Имайте прѣдъ видъ, че Христовото учение е леко. Когато Христосъ казва : „Моето брѣме е леко“, Той подразбира своето учение. И наистина, практически, Неговото учение е най­-лекиятъ методъ. Тъй че, не сѫ прави ония, които проповѣдватъ, че Христовото учение е тежко брѣме. Сегашното ваше брѣме е 10 пѫти по­тежко. Сетнѣ, може да зададете и тѣзи въпроси: кой е най-­добриятъ начинъ за саморазвитие, за развиване на ума, на сърцето, кои сѫ начинитѣ, чрѣзъ които любовьта може да дѣйствува у насъ, кои сѫ начините, чрѣзъ които мѫдростьта може да дѣйствува у насъ? Тѣзи въпроси ще разискваме другъ пѫть. Вие сте дошли тукъ като работници, ще ви дамъ малка мотичка и ще поискамъ да отбиете вадичката къмъ правия пѫть и всѣки да наблюдава за дѣйствието на вадичката, която полива дадено мѣсто. Така вие ще станете по-­внимателни и къмъ приятелитѣ си и къмъ хората — къмъ всички. Ще ви обясня какво подразбирамъ въ тази малка алегория подъ думата „мотичка“. Подразбирамъ начинъ на дѣйствие. Както виждате, малка работа — Христовото брѣме е леко. Тъй че, повтарям ще отбѣлѣжите въпроситѣ, които сѫ тъмни за васъ, та да ви ги разясня. Но сe пакъ казвамъ, каквито разяснения и да ви дамъ, докато не направите този малъкъ опитъ, тѣ ще ви останатъ тъмни. До това врѣме иде­щата година ще правите опити, които да усилятъ вашитѣ стремежи и вашата воля. Всичко ще върви симетрично. — Подъ вадичка любовь ли се подразбира? — Условия за работа — тази прана, която влиза въ човѣка и той я поглъща. — Какъ може човѣкъ да познае своята душа? — Подъ думитѣ „да намѣришъ душата си“, значи да чувствувашъ, че между хората и тебе нѣма дисхармония, а има правилна обмѣна на мисли и чувства; ще рече да има хармония между сърцето и ума — да се прояви любо­вьта и мѫдростьта. Като намѣрите душата си, вие ще почувствувате неизка­зана радость. Вие сте имали, впрочемъ, такива радости, били сте за моментъ въ рая, но сте го изгубили. — Всѣки е прѣживѣлъ, но въпросътъ е: какъ може да запази тѣзи радости? — Сега ще учите метода за запазването имъ. Вадичката и мотичката сѫ срѣдства за това. Прѣимуществата на тази работа сѫ тѣзи, че вадички, които сѫ скѫсани, се съединяватъ много лесно — не е като да скѫсате нѣкоя метална жица. (Бесѣда, държана на 19 августъ 1919 г, вторникъ, 7 ч. послѣ пладне).
  22. От книгата "Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, дадени през 1919 г. в Търново", Първо издание 1919 г., Второ издание, 1996 г. (фототипно копие на първото, стар правопис), Издателство "Бяло Братство", Книгата за теглене PDF (второ издание) Трето издание - Благоевград Съдържание БЕСѢДИ ОБЯСНЕНИЯ И УПѪТВАНИЯ отъ УЧИТЕЛЯ дадени на ученицитѣ от Всемирното Бѣло Братство при срѣщата имъ въ гр. Търново прѣз лѣтото на 1919 г. ОБЯСНЕНИЯ ВЪРХУ ОБСТАНОВКАТА НА ЗАЛАТА ЗА СЪБРАНИЯ дадени при първото въвеждане въ нея на 6|19 августъ 1919 г.— Преображение, 7 ч. сутриньта. Задръжте въ паметьта си обстановката на стаята, тъй както си е. Това сѫ нѣща наредени по извѣстенъ законъ. Всѣко нѣщо тукъ има своя смисълъ, нищо не е излишно. Виолетовата краска надъ вратата показва, че трѣбва да бѫдете силни; зелената иска отъ васъ да се развиете въ Божията добродѣтелъ; розовата — сърцето ви да е изпълнено съ любовь; синята — умътъ ви съ вѣра; портокалената означава проявление на физическия животъ. Тази картина съ концентрични крѫгове показва пѫтя на развитие на човѣшката душа, първоначалния произходъ на човѣка — какъ той е започналъ живота си. Другата картина — пентограмата — показва човѣка въ сегашното му състояние — пѫтя, по който е миналъ. Образътъ на Христа, който виждате тукъ, прѣдставя сегашното стремление на човѣка да се приближи къмъ Христа. Човѣкъ е тръгналъ отъ добродѣтелитѣ нагорѣ, влѣзълъ е въ рая: дървото, което виждате, е райското дърво; послѣ съгрѣшилъ, миналъ прѣзъ мѫдростьта, която се добива чрѣзъ изпитание; а най-после миналъ чрѣзъ любовьта и влѣзълъ въ спасението. Слѣдъ това ще се възкачи прѣзъ пѫтя на правдата, послѣ ще слѣзе въ пѫтя на истината, и тогава вечъ ще се съедини съ Бога. Добротата, мѫдростьта, любовьта, правдата и истината — това е пѫтьтъ, прѣзъ който човѣкъ се възкачва. Надписътъ на пентограмата е: въ изпълнение волята на Бога чрѣзъ любовьта е силата на човѣшката душа; въ изпълнение волята на Бога чрѣзъ мѫдростьта е силата на човѣшката душа; въ изпълнение волята на Бога чрѣзъ правдата е силата на човѣшката душа; въ изпълнение волята на Бога чрѣзъ добродѣтельта е силата на човѣшката душа; въ изпълнение волята на Бога чрѣзъ истината е силата на човѣшката душа. Вашата задача прѣзъ годината ще бѫде: да схващате Бога като любовъ и мѫдростъ, и чрѣзъ тѣхъ да всаждате въ вашата душа всички други добродѣтели. Само по този начинъ може да се развиете и подигнете. За да бѫде човѣкъ силенъ въ свѣта, трѣбва първо да започне съ любовьта. Добродѣтельта прѣдставя самия човѣкъ, миналъ прѣзъ любовьта. Чрѣзъ мѫдростьта човѣкъ е научилъ Божиитѣ изявления къмъ него. Сега, ще ви дамъ мотото: въ изпълнение волята на Бога чрѣзъ любовьта е силата на човѣшката душа, защото Богъ е любовь. Не можемъ да изпълнимъ волята Божия, ако не Го обичаме, ако не Го любимъ. Волята Божия е да бѫдемъ всички добродѣтелни. Да бѫдемъ добродѣтелни — това сѫ отношения на хората едни къмъ други. Трѣбва да сме добродѣтелни не само къмъ своите ближни, но и къмъ всички създания — подъ „ближни“ разбирамъ и всички млѣкопитающи, които ни обслужватъ, и дори малкитѣ животинки, тѣ сѫ сѫщо наши близки въ широкъ смисълъ на думата. Първото правило, за да придобиемъ любовьта, е непрѣмѣнно да имаме смирение. Любовьта е качество, което познаватъ само смиренитѣ, слабитѣ; тя е тѣхенъ даръ. Силнитѣ хора, които уповаватъ на себе си, не знаятъ какво нѣщо е любовь. Ние страдаме не отъ любовь, а отъ многознание, отъ много сила. Въ свѣта има двѣ сили: сила безъ любовь и сила съ любовь. Първата — силата безъ любовь — е физическа сила, която руши, а втората — силата съ любовь—е божествена, която твори. И тъй, когато кажемъ, че трѣбва да сме силни, разбирамъ, че трѣбва да имаме силата на божествената любовь. Вънъ отъ това, което казахъ дотукъ за вашата задача прѣзъ годината, ще ви дамъ, като лозинка, „Добрата молитва” — да размишлявате върху дълбокия смисълъ, който тя съдържа. Четете прѣзъ деня по едно изречение отъ нея, и принципитѣ, които сѫ легнали тамъ, да се одухотворятъ въ васъ чрѣзъ закона на любовьта.
  23. От книгата "Нарядъ и упътвания", дадени отъ Учителя на ученицитѣ отъ Всемирното Бѣло Братство, при срѣщата имъ въ гр. Търново, прѣз лѣтото на 1925 г., Книгата за теглене на PDF Съдържание Нарядъ и упътвания (сѫбота) Сѫбота 5 ч.с. 29 августъ. Утринна молитва. 1. Добрата молитва. 2. Благословенъ Господь Богъ нашъ. 3. Отче нашъ. Лозинка за прѣзъ деня: „Блажени миротворцитѣ, защото синове Божии ще се нарекатъ.“ Днесъ ще имате за четиво: 22 глава отъ Матея; 7 глава отъ Марка; 17 глава отъ Лука; 1 глава отъ Иоана и 25 бесѣда: „Рѫката съблазнява“. Сега у всички хора има склонность да обезличаватъ смисленото въ природата. Туй обезличаване произтича отъ стремежа да съкратятъ врѣмето, защото всички бързатъ. Изобщо, всички имате желание да съкратите онзи интервалъ, който природата е опрѣдѣлила. Запримѣръ, вземете дишането, то е бавенъ процесъ, който става ритмично. Колко вдишвания прави човѣкъ въ една минута? Отъ толкова врѣме вие дишате, не знаете ли, колко вдишвания правите въ минутата? – Срѣдно около 20 вдишвания. Понѣкога могатъ да се правятъ по-малко, а понѣкога повече вдишвания. Щомъ човѣкъ започне да диша по-бързо, въ бѣлитѣ му дробове има вече нѣкаква анормалность. Бързото дишане показва анормалность. То не позволява да става правилна обмѣна на въздуха въ организма, не става пълно окисляване, и вслѣдствие на това въздухътъ не може да свърши работата си. Всички охтичави хора дишатъ бързо. Значи, дишането трѣбва да бѫде ритмично. Човѣкъ може да мисли бързо, да прави много бързи заключения за нѣщата, безъ да ги изслѣдва правилно. Въ нормално развития човѣкъ мисъльта е трезва, той не бърза. Всѣка мисъль, която е права, е съгласна съ законитѣ на правилното дишане. Споредъ правилата на разумната природа, нѣщата не могатъ да бѫдатъ едноврѣменно прави и криви. Една линия може да бѫде права, или крива. Отъ правитѣ и криви линии се образуватъ счупенитѣ линии. Сега запримѣръ, когато се движите, какъ си махате краката? Вие не можете да вървите по една крива линия. Вие трѣбва да движите краката си право напрѣдъ. Започнете ли да образувате съ краката си крива линия, вие сте анормални. Такъвъ човѣкъ има нѣщо анормално въ устройството на мозъка си, което нарушава равновѣсието му. Когато започнете да ставате нетърпѣливи, когато започнете да бързате въ вашитѣ заключения, когато започнете да ставате подозрителни и тѣмъ подобни, на всички тия състояния съотвѣтствуватъ извѣстни външни движения. Когато човѣкъ става нетърпѣливъ, започва да се чеше, да си чопли ноктитѣ, да си рови косата, да си вдига и слага рѫцѣтѣ и т.н. Ако иска да си въздѣйствува, трѣбва да си концентрира всичкитѣ удове чрѣзъ силата на волята. Ето защо е нужно самовъзпитанието. Ако човѣкъ не може да концентрира удоветѣ си, външната природа не го познава. Той не може да бѫде въ съгласие съ нея. Защо? Защото всѣки твой удъ е въ връзка съ нейнитѣ удове. Щомъ твоитѣ крака не се движатъ въ хармония съ нейнитѣ, веднага ще се роди дисхармония. Сега ще кажете: Господь ще оправи всичкитѣ работи. Но имайте прѣдъ видъ, че на Господь, Който е създалъ физическия свѣтъ, всичкитѣ Му дѣйствия, всичкитѣ Му движения сѫ хармонични. Нѣма никаква дисхармония въ каквото и да е Божие дѣйствие – нито въ Неговитѣ думи, нито въ Неговитѣ мисли, нито въ Неговитѣ чувства. Питамъ тогава: ако всички Божии движения и въ тритѣ свѣта на природата сѫ ритмични, отъ дѣ произтича дисхармонията въ вашитѣ движения? Я ми кажете, коя е причината? Причината не е въ Бога. Причината е, че вие искате да станете божества – нищо повече. Вие сте се откѫснали отъ Бога; вие искате да Го замѣстите; вие искате да управлявате цѣлия свѣтъ, той да ходи по вашата мѣрка. Това е вашето безумие, това е безумието и на всички духове. Всички имате тази мечта, да станете божества, да дѣйствувате, както Богъ дѣйствува. Хубаво, щомъ искате да станете нѣкакво божество, дѣйствувайте хармонично, както Богъ дѣйствува, а щомъ не дѣйствувате както Бога, Той ще ви прѣпятствува. Защо? – Природата нѣма да спре пѫтя си прѣдъ тебе. Ако ти искашъ да извадишъ релситѣ ѝ, да развалишъ пѫтищата ѝ, нѣма да успѣешъ, защото тя си има свои агенти. Сега вие ме слушате, азъ толкова пѫти съмъ ви говорилъ за това, но кога дойде да изразите вашия животъ, азъ ви виждамъ, вие сте пакъ старитѣ български глави. По-упоритъ и по-своенравенъ човѣкъ отъ българина нѣма! Затова Господь му е далъ такава малка държава, която мяза на одрана разпъната волска кожа, безъ никаква форма. Ако вземете Гърция, тя мяза на сърдце. Земята имъ има сърцевидна форма. Тя е оформена. А земята на българина на какво мяза? Сега вие имате голѣмо мнѣние за себе си. Не, така не може, не си правете илюзии. Една отъ чертитѣ на българина е, че той започва много добрѣ, но най-послѣ сборътъ се свършва съ бой. Туй съмъ го наблюдавалъ. Българитѣ, като се събератъ, ще се напиятъ, ще се набиятъ и ще се разпръснатъ. Вие ще кажете, че нѣмате нищо общо съ това. Добрѣ, нека е така, но това, което съмъ забѣлѣзалъ, то е, че въ всички духовни движения въ България все има ританици за първенство. Нѣкои хора иматъ особено духовно схващане върху нѣщата. Че въ какво седи особеното духовно схващане? Нека има съревнование, но въ какво? – Въ Любовьта. Покажи, че седишъ, по-горѣ отъ другитѣ въ Любовьта, въ Мѫдростьта, въ Истината, въ Правдата, въ Добродѣтельта, въ милосърдието и т.н. Въ хубавитѣ, въ великитѣ работи трѣбва да се различаваме! Нѣкой казва: азъ се различавамъ отъ другитѣ. Добрѣ, азъ бихъ желалъ въ това именно да се различава. Кога се различаватъ хората? Ако хората се различаватъ по нехармоничнитѣ си прояви, това не е сѫществено различие. Запримѣръ, нѣкой се гневи, казва: „Ти трѣбва да знаешъ, че азъ се гнѣвя много“. Че това не е голѣмо изкуство! Животнитѣ се гнѣвятъ много повече, отколкото хората. Хвани едно куче за опашката, всѣкога можешъ да го разгнѣвишъ. Хвани една пчела, една оса, и тя се гнѣви. И най-малкитѣ животни, и най-малкитѣ буболечки се гнѣвятъ. Навсѣкѫдѣ има гнѣвъ. Що е гнѣвътъ? – Неурегулирана енергия. Когато желанията у човѣка сѫ неурегулирани, ражда се гнѣвътъ. Отнемете хлѣба на нѣкое дѣте, и то ще се разгнѣви. Отнемете костьта отъ устата на едно куче, и то ще се разгнѣви. Идете при кошера на нѣкои пчели и се постарайте да имъ вземете меда, и тѣ ще се разгнѣвятъ. Значи, когато искашъ да отнемешъ нѣщо отъ нѣкого, той се гнѣви. Нѣкой казва: азъ се гнѣвя. Значи, ти си отъ тѣзи, които защищаватъ своето право – нищо повече! Тогава казвамъ: турете около себе си една диамантна стѣна, та онѣзи, които искатъ да взематъ вашето благо, да не успѣятъ. Христосъ казва: „Нищо не трѣбва да имате; или, ако имате, така трѣбва да го оградите, че никой да не може да го вземе“. Сега, не е въпросътъ да се гнѣвимъ, или да не се гнѣвимъ. Гнѣвътъ не е нищо друго, освѣнъ неправилно употрѣбена енергия. Като знаете това, ще трѣбва правилно да я урегулирвате. Тази енергия нека си сѫществува. Днесъ ще ви държа послѣдната бесѣда отъ събора. Тия нѣща ви говоря въ връзка съ вашия животъ, съ вашите вѫтрѣшни изживѣвания. Вие трѣбва да бѫдете вѫтрѣшно хармонично развити, ако искате да се развивате съобразно природнитѣ правила и закони: да се развивате правилно умствено, духовно и физически. Тия нѣща ви сѫ необходими за придобиване на сила. Ако умътъ въ човѣка не се развива правилно, ако сърдцето въ човѣка не се развива правилно, ако неговата воля не се развива правилно, той не ще бѫде нормаленъ човѣкъ въ пълната смисълъ на думата, той ще бѫде анормаленъ човѣкъ. Тия три нѣща сѫ необходими. Сега, какво бѣше прѣдназначението на петото гимнастическо упражнение? – За придобиване на търпѣние. Ами четвъртото упражнение, коситбата, за какво бѣше? Тъй както го правите, вие изведнъжъ отсичате. Тъй, бързо отсича българинътъ. Това е характерно за него. Вие сте така бързи и въ пѣснитѣ. Никога не бързайте! Съ бързане работа не става. Въ пѣснитѣ бързате, въ упражненията бързате, въ духовния животъ бързате и въ умирането бързате. Тъй както бързате, всичко лесно ще се свърши. Знайте, че въ живота не трѣбва да се бърза. Всичкитѣ нѣща трѣбва да се направятъ хубаво и на точно опрѣдѣлено за тѣхъ врѣме. Запримѣръ, дойдатъ ви нѣкой пѫть страдания! Не бързайте да се освободите отъ страданията! Научете урока си отъ тѣхъ. Често вие бързате, защото имате излишъкъ отъ енергия. Направете нѣкакво ритмично движение, което да трансформира тази енергия. За какво бѣха първото и второто гимнастически упражнения? Имаше дадени бѣлѣжки по тѣхъ. Прѣгледайте тия бѣлѣжки. Сега мнозина казватъ: безъ това може, безъ онова може. Да, човѣкъ може безъ всичко, но като може безъ всичко, най-послѣ умира. Упражнения не ни трѣбватъ, ядене не ни трѣбва, дишане не ни трѣбва, чувствуване не ни трѣбва, това не ни трѣбва, онова не ни трѣбва и най-послѣ, какво ще остане отъ насъ? Не, ще започнемъ съ всичко разумно: разумни движения трѣбватъ, разумна мисъль трѣбва, разумни чувствувания трѣбватъ – всичкитѣ нѣща трѣбва да бѫдатъ такива, каквито сѫ въ разумната природа. Ще я слушаме! Ние не сме дошли да даваме съвѣти на Бога. Вие искате да му давате съвѣти. Не може! Нѣкой пѫть може да си дадемъ мнѣнието, Богъ ще ни изслуша, ще ни обясни, дали сме прави, или не, но да даваме съвѣтъ на Бога, не е позволено! Сега, моята цѣль не е да ви правя забѣлѣжки, но ви обръщамъ внимание на факта, че между насъ и живата природа всѣкога трѣбва да има съгласие. Станете ли сутринь, между васъ и живата природа трѣбва да има съгласие. Туй трѣбва да бѫде за васъ единъ основенъ законъ. Запримѣръ, като станете сутринь и не ви върви въ работата, не сте разположени духомъ, какво трѣбва да направитѣ? – Първата работа, която ви прѣдстои, е да възстановите съгласието между васъ и живата природа. Да бѫдете свързани съ живата природа – това е идеята, която трѣбва да възкръсне въ ума ви. Първо упражнение: изнесете рѫцѣтѣ на страни и дѣсния кракъ надѣсно. Съберете рѫцѣтѣ си и поставете дѣсния кракъ при лѣвия! Като правите това упражнение, изговорете слѣдната формула: азъ мога и съ ума си да върша моитѣ работи въ съгласие съ живата природа. Послѣ, изнесете рѫцѣтѣ на страни и лѣвия кракъ налѣво. Приберете рѫцѣтѣ си, и поставете лѣвия кракъ при дѣсния. Като правите това упражнение, изговорете слѣдната формула: азъ мога и съ сърдцето си да върша моитѣ работи въ съгласие съ живата природа. Значи, азъ мога и съ сърдцето си, и съ ума си да върша разумна работа. Ще направите тия упражнения три пѫти съ лѣвия кракъ и три пѫти съ дѣсния. Ако имашъ нѣкаква дисхармония въ себе си, ще направишъ упражнението ту съ лѣвия, ту съ дѣсния си кракъ и при движението ще произнесешъ формулата: свѣтлина въ ума (съ дѣсния кракъ); топлина въ сърдцето (съ лѣвия кракъ). Когато произнесете думата „свѣтлина“, подразбирайте „хармония“, за да може да се тонирате. Второ упражнение: поставете рѫцѣтѣ си напрѣдъ, съ дланитѣ нагорѣ. Започнете да концентрирате ума си и свивайте пръститѣ на рѫцѣтѣ си, като свивате и рѫцѣтѣ си до рамѣнѣтѣ, като че дигате нѣкаква тяжесть. Послѣ бавно протягане рѫцѣтѣ напрѣдъ и отваряне на пръститѣ. Когато свивате рѫцѣтѣ си, ще вдишвате дълбоко въздухъ; като протягате рѫцѣтѣ си напрѣдъ, ще издишвате. Тѣзи упражнения сѫ прости, но сѫ много ефикасни. Тѣ сѫ за тониране. Азъ зная, какъ ще правите упражненията сутринь – ще бързате. Не, като правите упражненията, ще си прѣдставяте, че сте на работа, ще знаете, че вършите една много важна работа – приемате енергия отъ природата. Рѫцѣтѣ сѫ силови линии, по които протича живата енергия. Щомъ вѣрвашъ, ти свързвашъ рѫката си съ живата природа, и по всѣки пръстъ протича тази жива енергия. Ако не вѣрвашъ, нищо нѣма да дойде. Щомъ туришъ волята си въ дѣйствие, веднага тия токове ще потекатъ, ще потече тази енергия. Като се свържешъ съ Бога, Богъ ще подѣйствува да потече тази енергия. Кажешъ ли: нѣма какво да си махамъ рѫцѣтѣ – нищо нѣма да получишъ. Какъ ще се съобщавашъ съ Бога, съ живата природа, щомъ не вѣрвашъ? Защо ти е далъ Богъ рѫцѣ на физическото поле? Какво означаватъ рѫцѣтѣ въ духовния свѣтъ? – Въ духовно отношение, лѣвата рѫка означава страданията; дѣсната рѫка – радоститѣ. Слѣдователно, рѫцѣтѣ – това сѫ скърбитѣ и радоститѣ, това сѫ двѣтѣ рѫцѣ на сърдцето. Вие казвате: безъ скърбъ не може ли? – Може както може и безъ лѣвата рѫка, а само съ дѣсната. Щомъ имате неразположение на духа си, направете опита, приложете упражнението! То е за тониране. Направете упражнението и произнесете формулата: свѣтлина за ума, топлина за сърдцето и душата, и чистота за тѣлото и клѣткитѣ! Чистота се изисква отъ всинца ви! Това е цѣла наука! Трѣбва да има тукъ една дъска, за да ви покажа, какъ се събира енергията въ човѣшката глава, но то ще остане за въ бѫдеще, когато бѫдете по-готови. Тогава ще се заемемъ съ изучаване набирането енергията въ човѣшкия мозъкъ. Човѣшкиятъ мозъкъ е единъ акумулаторъ, който постоянно е свързанъ съ живата природа. Ето защо, трѣбва да държите ума и сърдцето си въ съгласие съ живата природа, за да бѫде обмѣната между васъ и нея правилна. Тогава външнитѣ ви работи, както и умственитѣ и сърдечнитѣ ви работи нѣма да се заплитатъ. Сега, ние сме дошли на земята да изпълнимъ не волята на хората, а волята на Бога. Туй имайте като правило! Кой каквото върши, то се отнася лично до него, но всички хора трѣбва да вършатъ волята Божия. Въ извършването волята Божия е силата на всинца ви. Доколкото вие извършвате волята Божия, дотолкова азъ опрѣдѣлямъ вашата сила. Доколкото вие сте съгласни съ Божия умъ, дотолкова ще бѫдете просвѣтени. Доколкото сте въ съгласие съ Божието сърдце, дотолкова ще бѫдете благородни. Това е сѫщественото вѫтрѣ въ живота. Най-хубавитѣ мисли сѫ Божиитѣ мисли. Най-хубавитѣ чувства сѫ Божиитѣ чувства. Най-хубавитѣ постѫпки сѫ Божиитѣ постѫпки. Тази постѫпка, която считате за най-хубава, знайте, че не е ваша, тя е Божия. Ако азъ извадя единъ наполеонъ отъ джоба си, мой ли е този наполеонъ? Не, той е француски. Той има цѣна, понеже Франция седи задъ него. Ако азъ извадя една английска лира, моя ли е тя? – Не е моя. Тази лира има цѣна, понеже задъ нея седи Англия. Значи, тамъ е силата. Изваждате една книжна банкнота, едно малко парче хартия, което е равносилно на 25 лева. Какво прѣдставлява то? Тази хартия има сила, защото задъ нея седи Англия. Ако единъ день Англия изчезне, тя нѣма да има цѣна. Та задъ всѣка мисъль седи Господь. Всѣка добра мисъль има сила до тогава, докато Богъ е задъ нея. Не е ли Богъ задъ нея, тя не струва нищо. Вие може да си кажете: туй, което Учительтъ сега ни казва, вѣрно ли е? Хубаво, слънцето азъ ли го карамъ да изгрѣва, или то само по себе си изгрѣва? Изгрѣло ли е слънцето, или не? – Изгрѣло е. Добрѣ, ако азъ въ този моментъ ви кажа, че слънцето не е изгрѣло, не е ли изгрѣло дѣйствително? философитѣ могатъ да кажатъ, че не е изгрѣло, но това вѣрно ли е? Въздухътъ, който е разстланъ по небето, и който се движи изъ цѣлото пространство, ние ли го движимъ? Ние казваме, че въздѣйствуваме на природата, но истинското положение е, че природата въздѣйствува върху насъ. Като виждашъ отгорѣ небето, да виждашъ лицето Божие. Като виждашъ, че слънцето е изгрѣло, да знаешъ, че Господь е запалилъ своя свѣтилникъ, и той свѣти. Тогава излѣзъ, посрѣщни го, благодари, че Господь е изнесълъ свѣтилника си. Пъкъ като излѣзатъ звѣздитѣ вечерно врѣме, като израстнатъ тия дървета, да знаешъ, че Богъ ги е направилъ само заради тебе. Зарадвай се, че Богъ е направилъ тия работи. И ако Богъ не бѣше посадилъ тия дървета да растатъ, нѣмаше да растатъ. Въ всичко човѣкъ трѣбва да вижда проявлението на Божия пръстъ. Говори ти нѣкой благо, разумно, считай, че Господь ти говори. Дойде нѣкой, нахука те. Считай, че дяволътъ ти говори. Подъ „дяволъ“ се разбира всѣки изопаченъ човѣкъ. Подъ „дяволъ“ се разбира още и всѣки духъ, който се оплелъ въ материята и не знае, какво говори, забъркалъ работитѣ, плещи налѣво-надѣсно. Значи, всѣкога, когато се отнасятъ съ васъ добрѣ, кажете: Господь ми говори. Когато не се отнасятъ съ васъ добрѣ, кажете: човѣкътъ ми говори – нищо повече. На човѣка кусуръ нѣма да хващате. Човѣкъ не е като Бога. Богъ е съвършенъ, човѣкъ сега се усъвършенствува. Та, рѣзко ще отличавате тия положения и въ васъ. Недоволенъ си, искашъ да се проявишъ, ще кажешъ: човѣкътъ говори въ менъ! Започвашъ да мислишъ, добрѣ си разположенъ, ще кажешъ: Господь говори въ менъ! Така, въ човѣка има двѣ състояния, който трѣбва да съзнаваме и да ги различаваме. Като започнешъ да се сърдишъ, ще кажешъ: човѣкътъ е дошълъ въ мене! Нѣкой казва: кое е онова въ човѣка, което разпознава, че едно негово желание е право? Кое е онова въ човѣка, което разпознава, че едно негово желание не е право? Значи, има нѣщо въ насъ, което опрѣдѣля нашитѣ хармонични и нехармонични постѫпки. Кое е туй, което познава, кога една моя постѫпка е права, или не? – То е разумниятъ Божественъ Духъ, Който живѣе въ насъ и ни учи. Божествениятъ Духъ казва: „Това, което правишъ, не е право“. Ти, като дѣте, упорствувашъ, но Той казва: „Не е право това, не го прави!“ Когато не Го слушашъ, Той те хваща така, както майката, която нѣкой пѫть хваща дѣтето си за ухото и го стиска. То вика, хапе я, но тя продължава да го стиска. То чувствува болка, вика, но майката е по-силна. Тя казва: „Не хапи, ще слушашъ туй, което ти кажа!“ Ако не слушашъ, ако упорствувашъ, Божиятъ Духъ нѣма да отстѫпи. Той е толкова силенъ, че хиляди години ще минатъ, ще те потапя долу, ще те изважда, ще те потапя, ще те изважда и ще каже: „Ще слушашъ ли?“ – Ще слушамъ. „Добрѣ, ще слушашъ хубаво туй, което азъ ти казвамъ. Тъй ще бѫде тази работа!“ И тъй, щомъ се убѣдите въ този пѫть, ще го провѣрите на опитъ. Щомъ постѫпите въ съгласие съ Духа, Който ви учи отвѫтрѣ, ще дойде миръ, ще дойде свѣтлина, ще бѫдете свѣжи, бодри и весели, и каквато работа започнете, все на добрѣ ще излѣзе. Дойде ти на умъ да пишешъ, или да орешъ или да копаешъ – навсѣкѫдѣ ще успѣешъ. 4. Гимнастически упражнения. Забѣлѣжка. При изпълнението на наряда ще имате прѣдъ видъ,че на всѣки е дадено възможностьта, въ продължение на 52-тѣ недѣли прѣзъ годината да изпълни наряда така, че цѣлата работа, дадена за прѣзъ всѣки единъ день отъ седмицата да бѫде изпълнена до завършване на годината. Значи, поради невъзможностьта въ единъ день да се изпълни цѣлия нарядъ, четивата отъ Евангелието и бесѣдата, опрѣдѣлени за този день, ще се четатъ въ различни понедѣлници, вторници, срѣди и т.н., когато разполагате съ врѣме и разположение по духъ. Отъ тукъ да подразбирате, че работата, прѣдвидена за единия понедѣлникъ, включва 52-та понедѣлника; единиятъ вторникъ – 52-та вторника и т.н.
  24. От книгата "Нарядъ и упътвания", дадени отъ Учителя на ученицитѣ отъ Всемирното Бѣло Братство, при срѣщата имъ въ гр. Търново, прѣз лѣтото на 1925 г., Книгата за теглене на PDF Съдържание Нарядъ и упътвания (петъкъ) Петъкъ 5 ч.с. 28 августъ. Утринна молитва. 1. Въ начало бѣ Словото. 2. Отче нашъ. 3. 91 Псаломъ. 4. Благославяй, душе моя, Господа! 5. Добрата молитва. Лозинка за деня: „И проводи ги да проповѣдватъ Царството Божие и да изцѣляватъ болни“. Днесъ ще се стремите да реализирате двѣ думи: Съгласие и Правда. Четиво за прѣзъ деня: 17 глава отъ Евангелието на Матея; 1 глава отъ Евангелието на Марка; 11 глава отъ Евангелието на Лука; 21 глава отъ Евангелието на Иоана; 56 Псаломъ. Да се прочете и 24 бесѣда: „Въ който градъ влѣзвате“. Запишете си слѣдния стихъ: „Мѫдростьта, която е от горѣ, първо е чиста, послѣ мирна, привѣтлива, благопокорна, пълна съ милость и добри плодове, безпристрастна и нелицемѣрна“. Този стихъ може да се запише на три мѣста: на книга, въ ума и въ сърдцето. Сега всѣки отъ васъ да затвори тетрадката си и да повтори стиха. Да прѣведемъ този стихъ въ първа степень. Какъ ще го прѣведете къмъ себе си? Въ Божествения законъ, всѣко нѣщо, което не вземете присърдце, считате го общо и казвате: „Мѫдростьта, която е отгорѣ…“ мислите, че тази Мѫдрость нѣма нищо общо къмъ васъ, че тя е нѣщо далечно, че е само единъ написанъ стихъ и затова само го цитирате. Въ такъвъ случай вие се намирате въ слѣдното положение. Минавате покрай нѣкоя ваша сестра, съ която не сте запознати и не я поздравлявате, а само я погледнете, да видите, какъвъ е изразътъ ѝ, и си заминавате. Когато минете покрай нѣкоя ваша приятелка, която обичате, спирате се при нея, хванете се за рѫцѣ, разговаряте се, казвате: ела съ мене дома! Отъ дълго врѣме те очаквахъ! Така е и съ братята. Когато човѣкъ изказва този стихъ и го почувствува близъкъ въ душата си, той ще го покани у дома си. Този стихъ е живъ, ще ви дойде на гости. Често запитвате, какъ можете да бѫдете чисти. Вие търсите единъ начинъ да бѫдете чисти. Значи, ще намѣришъ Мѫдростьта, която е отгорѣ, и Тя ще внесе чистота. Послѣ, искашъ да бѫдешъ миренъ човѣкъ. Мѫдростьта сѫщо ще внесе това качество въ тебъ, да бѫдешъ миренъ. Тя ще внесе мира. Послѣ, ти си непривѣтливъ. Нѣкоя сестра си дига рѫката насам-натамъ, не е привѣтлива. Като дойде Мѫдростьта, Тя ще внесе привѣтливость. Не си благопокоренъ. Мѫдростьта ще внесе тази благопокорность. Милосърдието ти е слабо. Мѫдростьта, като дойде, ще внесе милосърдие, добри плодове. На всички ви липсва безпристрастие. Всички сте съ страсти. Мѫдростьта ще внесе безпристрастие и нелицемѣрие. Защото въ любовьта, тъй както се изразява на физическия свѣтъ, сѫществува най-голѣмото лицемѣрие. Онѣзи, които се обичатъ, сѫ много лицемѣрни. Това е качество на любовьта въ първа степень. Любовьта на земята е пълна съ нечистота и лицемѣрие. Първото нещо: ти като обичашъ, започвашъ да си прѣдставлявашъ, че обичашъ повече отъ другитѣ. Като не те обича нѣкой, той ще излѣзе прѣдъ тебе неглиже, почти разпасанъ, гологлавъ, съ разчорлена глава, неомитъ. Щомъ те обикне, той ще се спретне, ще е добрѣ вчесанъ, омитъ. Нали е така? Това е едно хубаво качество. И така трѣбва да бѫде! Щомъ ви разлюбятъ, вие вече нито се чешете, нито се обличате, отчайвате се – ставате монаси. Защо? Право ли е това? Ами че, ако единъ човѣкъ ви е разлюбилъ, и Господь ли ви е разлюбилъ? Чудна работа! Ако въ една кѫща имате хиляда свѣщи и една отъ тѣхъ угасне, ще плачете ли за нея? Ако всичкитѣ изгаснатъ и остане само една, законътъ е слѣдниятъ: всичката енергия на хилядата свѣщи ще отиде въ една свѣщь. Щомъ остане една свѣщь, значи имаме хилядата свѣщи събрани въ една. Хиляда души, на които любовьта е равна на една свѣщь, прѣдставляватъ голѣма свѣщь. Нѣкой казва: азъ те обичамъ. Колко? Съ една хилядна отъ голѣмата свѣщь ли? Не, по-добрѣ всѣки единъ отъ васъ да има хиляда свѣщи отъ Любовьта. Сега, ако нѣкой ви попита, какъ познавате кога обичате нѣкого, какво ще кажете? Коя е отличителната черта на любовьта? Можете ли да ми кажете една отличителна черта? (– Жертвата). Жертвата послѣ дохожда. Съ какво се отличава първото проявление на любовьта? Като обикнешъ нѣкого, по какво познавашъ че го обичашъ? (Внимателни сме, ставаме добри, любезни). Вие отивате изведнъжъ въ духовния свѣтъ. Какъ се проявява любовьта тукъ на земята? Всичко, което казвате, е вѣрно. И добри ставаме, и внимателни ставаме, но кое е първото проявление съ което ние съзнаваме, че въ ума ни се събужда нѣщо? Това, че този прѣдметъ привлича нашето внимание, и то е вѣрно. Така е, но кое е първото проявление на любовьта? То е толкова малко, всички го правите. Забѣлѣжете, когато едно дѣте мине край една градина, какво прави най-първо? Погледне плода, наведе си главата, послѣ пакъ погледне нагорѣ. Дѣтето обръща внимание на прѣдмета, изслѣдва го, гледа го, наведе глава надолу и послѣ пакъ гледа нагорѣ. Сѫщиятъ законъ е и когато обичашъ нѣкого. Ти го поглеждашъ, все го поглеждашъ. Ще ви приведа единъ малъкъ примѣръ, да видите, какво нѣщо е любовьта, какъвъ образъ иматъ човѣшкитѣ чувства, човѣшкитѣ прояви. Вие не взимайте това обяснение въ отрицателенъ смисълъ, да мислите, че всичко онова, което човѣкъ проявява, е глупаво. Не, то е проявление на любовьта. Какъ се проявява човѣкъ въ любовьта? Единъ младъ момъкъ, млѣкарь, вика изъ улицитѣ: „Млѣко, млѣко!“ Върви той изъ пѫтя си. Обаче, единъ день вижда, че една млада мома излиза отъ една врата. Той я поглежда, наведе надолу глава, пакъ я поглежда, пакъ наведе глава – силно впечатление му прави. На другата сутринь, като донася млѣкото, минава прѣзъ сѫщата улица, спира се прѣдъ вратата на момата, застоява се тамъ и извиква: „Млѣко“! – Но гласътъ му става мекичъкъ, озърта се, дано се отвори вратата. Отваря се вратата, и тя излиза. Той е много внимателенъ и като налива млѣкото, прѣлѣе. На другитѣ оставя единъ пръстъ празно, а като налива на нея, прѣлива. Тя казва: „Много е, много“. – А, не е, не е много. Всѣка сутринь, като наближи вратата, вика: „Млѣко, млѣко“! Приятно му става. Като отива при тая врата, вдъхновява се. И като отмине, обръща се назадъ, усмихва се. Тъй млѣкото лесно върви. Че туй е хубавото въ живота! Да извадимъ сега закона. Сѫщото нѣщо е и когато обичашъ Бога. Като отивашъ при Господа, трѣбва да ти е радостно. Цѣлъ день ще викашъ. Отивашъ ли при Господа, млѣкото лесно се продава. Вие нѣкой пѫть осакатявате най-благороднитѣ си чувства. Дошла любовьта, но вие казвате: азъ съмъ човѣкъ на 40–45 години, и да се влюбвамъ! То е глупава работа! Ами кое е умното? Азъ имамъ да се занимавамъ съ философски работи. Съ тази работа не се занимавамъ. Любовьта, това е най-малката, но и най-великата работа, която ние можемъ да свършимъ; тя е едно чувство, което прониква дълбоко въ душата и се проявява навънъ. То струва милиони. Слѣдъ като заминешъ на другия свѣтъ, това чувство и тамъ ще те послѣдва. Тя сѫществува съ хиляди години. Другитѣ работи сѫ врѣменни, прѣходни. Единъ скѫпоцѣненъ камъкъ, колкото и да го обичашъ, нѣма да дойде въ другия свѣтъ съ тебе. Паритѣ нѣма да дойдатъ съ тебе; дрехитѣ нѣма да дойдатъ съ тебе. Но едно хубаво, едно нѣжно чувство, като го повикашъ, ще дойде съ тебе. Въ това отношение, именно, вие трѣбва да бѫдете като дѣцата, да се не срамувате. Нѣкой пѫть се срамувате отъ вашитѣ чувства, криете се да не ви познаятъ хората, че Любовьта е почнала да се проявява у васъ. Щомъ Любовьта те напусне, ти вече мязашъ на единъ варосанъ гробъ, мъртавъ човѣкъ си. Такъвъ човѣкъ изглежда като дърво. Всички ще се стремите да имате за Любовьта най-възвишеното чувство. Когато дойде любовьта, въ насъ започватъ да се проявяватъ редъ чувства отъ положителенъ и отрицателенъ характеръ. Ние ставаме настойчиви, взискателни, но всичко това се дължи на неправилното проявление на чувствата въ насъ. Най-първо, чувствата трѣбва да ви радватъ. Щомъ проникне това Божествено чувство въ васъ, вие съ радость ще го подхранвате въ себе си. И тъй, първото нѣщо, което дѣтето проявява при любовьта е, че като минава по пѫтя, дѣто е плодътъ, изпраща милъ погледъ къмъ него. Второто нѣщо, което дѣтето проявява въ любовьта си: то иска да работи – крои си единъ планъ, по кой начинъ да снеме този плодъ отгорѣ, какъ да го достигне. То може да го снеме по правиленъ, или неправиленъ начинъ. Прѣдставете си, че господарьтъ на това дърво всѣка сутринь седи тамъ и пази. Дѣтето погледне къмъ плода нагорѣ, погледне къмъ господаря и си заминава. Вториятъ день, пакъ сѫщото. Казва този господарь нѣма ли да се махне? Едно прѣпятствие е той. У дѣтето има едно желание: всички мѫчнотии, които му прѣпятствуватъ, да се махнатъ. То гледа, какъ да се махне този господарь. Този господарь трѣбва да бѫде много внимателенъ. Той, като види, че това дѣте гледа къмъ дървото, нека го повика, нека му се усмихне малко и да му даде плода. Тогава дѣтето нѣма да иска господарьтъ да се махне, но ще каже: и плодътъ е хубавъ, и господарьтъ е добъръ. Не се стремете да достигнете вашитѣ желания изведнъжъ. Когато едно желание е силно у васъ, дайте му мѣсто, понеже силнитѣ желания, неизпълненитѣ желания даватъ потикъ, енергия за работа. Щомъ се постигне едно желание, дѣятелностьта се спира. Гладенъ си, не бързай да се наядешъ изведнъжъ. Защо? Защото гладътъ продължава живота. Оставай всѣкога гладенъ! Каквито желания и да имашъ, не ги реализирай изведнъжъ, нека мине малко врѣме. Тъй че, не спирайте желанията си, но нека тия желания да се разширяватъ, разширяватъ, докато се развиятъ. Да допуснемъ, че у васъ се развива гнѣвътъ. Гнѣвътъ не е лошо нѣщо, но не го оставяйте изведнъжъ да се прояви. И тукъ дѣйствува сѫщия законъ. Нека те разширява гнѣвътъ, нека те напрѣга, но ти го дръжъ день, два, три. Той не трѣбва да се махне изведнъжъ. Пъкъ вие, изведнъжъ искате да го изхвърлите навънъ и нему става жалко. Дръжте го день, два, три, петь, десеть да работи въ васъ. Не е разумно да го изхвърлите изведнъжъ навънъ. Изхвърлите ли го, той като замине, казва: много скоро ми дадоха пѫтя. И знаете ли, колко е отмъстителенъ гнѣвътъ? Ти се разгнѣвишъ, набиешъ нѣкого, изпратишъ го навънъ, но дойде дяволътъ, даде заявление противъ тебе и веднага те турятъ въ затвора. Защо? Защото си изпратилъ гнѣва прѣждеврѣменно. Казватъ: недѣй се гнѣви! Гнѣви се, но не изпращай гнѣва си навънъ. Какъ ви се вижда тази философия? Послѣ, дойде съмнѣнието, съмнѣвашъ се въ нѣщо. Не изпращай съмнѣнието навънъ. Дръжъ го, нека те човърка. А ти ще почнешъ да мислишъ, какъ да се освободишъ отъ съмнѣнието. Нека седи съмнѣнието въ тебе мѣсецъ, два, три, накарай го да работи. Това сѫ отрицателнитѣ страни на живота. Вие, като ученици, разумно трѣбва да разглеждате всички прояви на живота. Запримѣръ, нѣкой пѫть вие плачете. Какво трѣбва да правите тогава? Азъ бихъ желалъ всички да имате по едно малко шишенце и да събирате въ него сълзитѣ си. Вие казвате, че вашитѣ сълзи били много свещени, а ги оставяте да падатъ на земята, да се цапатъ. Колцина отъ васъ имате такива шишенца за сълзи? Ако тѣ сѫ най-свещенитѣ нѣща, какъ оставяте тия свещени нѣща да падатъ по земята? Имате ли поне малко памучецъ за тия сълзи? По-практично е да си служите съ памукъ, но той ще бѫде особенъ памукъ. Ще го напоишъ съ сълзитѣ си и ще го дигнешъ нѣкѫдѣ. Пъкъ когато заплаче нѣкой вашъ приятель, когото обичате, съберете сълзитѣ му въ едно шишенце! Вижте, колко е неделикатно човѣшкото сърдце! Вие говорите за любовь, но вашето сърдце не е тъй нѣжно. Вие не сте още нѣжни. Запримѣръ, азъ ви чувствувамъ, седите тукъ, но вие сте чужди единъ за другъ, не можете да видите нѣщо красиво помежду си. За да видите красивото въ човѣка, Богъ трѣбва да влѣзе въ него. Какъ ще видишъ красотата? Божията свѣтлина трѣбва да освѣти душата на този човѣкъ, та да видишъ, че и у него има хубави работи. Щомъ дойде Божественото въ него, тогава и ти ще видишъ доброто. Щомъ го обикнешъ, и Божествената свѣтлина дойде въ него, той ще стане уменъ. Не го ли обикнешъ, не е уменъ, нѣма красота въ този човѣкъ. Сега, азъ ви давамъ единъ методъ, по който да работите тази година. Слѣдъ като сте се молили, не бързайте да отидете на работа, но седнете малко, както азъ сега седя, и размишлявайте върху практическото приложение на молитвата. Може да сте адвокатъ, търговецъ, докторъ, или какъвто и да е – помислете, какво може да направите този день. Ако бързашъ, може да спечелишъ 1,000 лева повече, но то не е толкова важно. Направишъ ли едно добро, това добро е повече отъ хиляда лева. Слѣдъ молитвата си ще се спрете да поразмишлявате малко, ще разгледате сърдцето си, ще разгледате ума си и ще видите, какво ви недостига. Много работи ви недостигатъ, но ще се обърнете къмъ Бога, къмъ Любовьта. Едно отъ качествата на Любовьта е слѣдното: когото погледне Любовьта, възкресява го. Любовьта, като погледне мъртвия, оживѣва го. И тъй, първото нѣщо: Любовь, която не възкресява, не е любовь. Възкресението е най-силното качество на Любовьта. Искате ли да знаете, какво нѣщо е Любовьта, слѣдете, дали тя възкресява. Мъртавъ си, но погледне ли те Любовьта, ти възкръсвашъ. Като дойде свѣтлината на Любовьта, всичко се осмисля. Допуснете сега, че вие обиквате нѣкого. Ще ви прѣдставя, отъ мое гледище, каква е тази обичь. Прѣдставете си, че азъ живѣя въ единъ палатъ съ хиляда прозорци, прѣзъ които мога да виждамъ слънцето. Тия прозорци иматъ всевъзможни цвѣтове: бѣли, синички, червени, зелени, какви ли не цвѣтове. Нѣкой пѫть азъ поглеждамъ слънцето прѣзъ единъ отъ тия прозорци и му се радвамъ. Ако се затвори този прозорецъ, ще ми стане мѫчно, но имамъ още толкова много прозорци, прѣзъ които мога да гледамъ слънцето. Ако се затворятъ всичкитѣ прозорци, ще ми стане ли мѫчно? Това нѣщо ще бѫде ли нещастие заради мене? – Нещастие е. Ще ми стане малко мѫчно. Ами ако излѣза изъ палата навънъ, ще ми прѣчи ли нѣщо да гледамъ слънцето? Като излѣза вънъ, трѣбватъ ли ми прозорци? Докато сме на земята, ние имаме нужда отъ прозорци – ще гледаме Бога все прѣзъ хората. Но, като излѣземъ извънъ физическия свѣтъ, нѣмаме нужда отъ прозорци. Докато си въ този палатъ, ще пазишъ прозорцитѣ си, прахъ да не пада по тѣхъ, чисти да сѫ. Ако се набере много прахъ, нищо нѣма да виждашъ. Прѣдставете си сега другояче работата. Допуснете, че тия прозорци сѫ живи. По какво се познава, че сѫ живи? Като погледнешъ слънцето прѣзъ единъ отъ тези прозорци, ако обичашъ този прозорецъ, той става прозраченъ, ясенъ, и ти всичко можешъ да видишъ прѣзъ него. Пъкъ щомъ му се разгнѣвишъ, той става мраченъ, материята му се сгѫстява, затваря се той и нищо не можешъ да виждашъ. Затуй, като гледате слънцето, трѣбва да обичате прозореца, прѣзъ който гледате, за да позволява той на свѣтлината да влиза вѫтрѣ. И тъй, качеството на Любовьта е, че тя възкресява. 6. Гимнастически упражнения.
  25. От книгата "Нарядъ и упътвания", дадени отъ Учителя на ученицитѣ отъ Всемирното Бѣло Братство, при срѣщата имъ въ гр. Търново, прѣз лѣтото на 1925 г., Книгата за теглене на PDF Съдържание Нарядъ и упътвания (четвъртъкъ) Четвъртъкъ 5 ч.с. 27 августъ. Утринна молитва. 1. Добрата молитва (тайно, съ вдишване). 2. Пѫтьтъ на живота. 3. Благословенъ Господь Богъ нашъ. 4. Молитвата на избранитѣ. 5. Молитвата на Духа – на Царството. 6. Отче нашъ. Лозинка за прѣзъ деня: „Царството Божие не е въ слово, но въ сила“. (1-во Послание къ Коринтяномъ, 4 гл., 20 ст.) Чрѣзъ Неговия Духъ да се утвърдите крѣпко въ вѫтрѣшния човѣкъ. Днесъ за четиво ще имате: 4 гл. отъ Матея; 1 гл. отъ Лука; 7 гл. отъ Марка; 2 гл. отъ Иоана. Да се прочете 23-та бесѣда: „Да се не смущава сърдцето ви“! Ще ви дамъ едно правило: Пази ума си чрѣзъ свѣтлината, душата си – чрѣзъ топлината, а тѣлото си – чрѣзъ чистотата! Когато свѣтлината почне да се обръща въ тъмнина, топлината – въ студенина и чистотата – въ нечистота, страданията идватъ. Има единъ законъ, едно съотвѣтствие между свѣтлината и топлината. Щомъ свѣтлината се намали, топлината се увеличава. Щомъ топлината се намалява, чистотата се увеличава. Въ живота изобщо, когато човѣкъ прилага на сърдцето си по-голѣма топлина, отколкото му трѣбва, умътъ всѣкога се спъва. Или, съ други думи, казвамъ: когато чувствата ставатъ по-горещи, отколкото трѣбва, умътъ винаги се спъва. Сърдцето ти трѣбва да бѫде топло, но не горещо. Законъ е, че чистотата е изразъ на съвършения животъ. Само съвършениятъ животъ може да бѫде чистъ. Чистотата е външната страна въ изявленията на живота. Само съвършениятъ животъ дава чистотата. Само съвършената Любовь дава топлината. Само Духътъ носи пълната свѣтлина. И тъй, тамъ дѣто се забѣлѣзва извѣстна нечистота, значи животътъ не е съвършенъ. Слѣдователно, този животъ трѣбва да прогресира, да се развива. Това е диагнозата. И тамъ, дѣто има повече горещина, отколкото топлина, тамъ любовьта не е съвършена – нищо повече. Азъ ще ви задамъ единъ въпросъ: кого човѣкъ обича въ свѣта най-много? – Себе си. По-възлюбенъ отъ себе си нѣма. Отъ тукъ произтичатъ всички спорове. Щомъ нѣкой обиди нашето „себе“, всичката любовь се разваля. И право е. Не е лошо човѣкъ да обича себе си, но не разбирайте туй обикновеното „себе“, което се проявява въ васъ. Въ човѣка има едно възвишено „себе“. То е Божественото въ него. Защо Господь даде на човѣка само единъ умъ? Защо не му даде два, три ума, да работи повече? – Като турятъ два ума у човѣка, тѣ развалятъ работитѣ. Законътъ е, че едното е най-силно въ свѣта. Сега, ще ви задамъ другъ въпросъ. Когато вие искате да ви обича нѣкой, той ли трѣбва да дойде при васъ, или вие трѣбва да отидете при него? Какъ мислитѣ? Защо този, който ви обича, не може да дойде при васъ? – Този, който обича, е толкова голѣмъ, че никѫдѣ не може да се събере. Той е най-голѣмиятъ, затова ти ще идешъ при него. Вие не си съставяйте криви понятия за нѣщата. Човѣкъ, за да люби, трѣбва да бѫде най-голѣмъ, най-силенъ отъ всички. Само голѣмиятъ може да люби. Малкиятъ може само да ходи съ шишенцето си и да взима отъ тукъ – отъ тамъ на заемъ. Ето защо, голѣмиятъ не може да дойде при тебъ. Има нѣщо, обаче, което може да излѣзе отъ голѣмия и да дойде при тебъ. То е неговата свѣтлина и топлина. Е, сега вие можете ли да любите? Не можете, защото не сте голѣми. Когато ние казваме, че трѣбва да обичаме, подразбирамъ, че трѣбва да отидемъ при голѣмото и отъ него да си напълнимъ шишенцата. Голѣмото е, което ще даде нѣщо въ шишенцата на по-малкитѣ. Ние, по-малкитѣ, ще отидемъ съ нашитѣ шишенца при голѣмото и то ще ни сипне. Това, което сме взели въ шишенцата, ние наричаме нашата любовь. Въ сѫщность, то е любовьта на голѣмото. Че това е така, ние го виждаме отъ слѣдния фактъ. Нѣкой казва: като бѣхъ младъ, сърдцето ми бѣше топло, но сега, като остарѣхъ, нѣмамъ вече тази топлина. Какво означава това? – Отишълъ на млади години съ шишенцето си при голѣмото, напълнилъ го, а сега на стари години го изпразнилъ. Е, какво да правя? – Ще напълнишъ отново шишенцето си. Тъй щото, човѣкъ по този начинъ може да се подмладява, да става младъ, колкото пѫти иска. Туй сѫ учили старитѣ алхимици – подмладяване на човѣка. Но понеже мързелътъ въ човѣка днесъ е толкова голѣмъ, нѣщо характерно за него, той казва: азъ ходихъ съ шишенцето си веднъжъ, повече нѣма какво да ходя по този каменистъ пѫть, не ми се върви вече. Азъ остарѣхъ, не ми се ходи повече, не е за мене този върхъ. На млади години играхъ на хорото, тропахъ, но сега вече не ми се иска. Какво означава тропането? – Тропането е ходене, отиване къмъ извора. То е сѫщиятъ законъ. И тъй, помнете правилото: свѣтлина за ума, топлина за душата, а чистота за тѣлото. Спазвате ли това правило, нѣма да грѣшите. Тѣлото си дръжте винаги чисто! Не нарушавайте топлината на душата си! Не барайте фитила на вашия умъ, тъй както не трѣбва да бутате ключа на електрическитѣ лампи; оставете го да свѣти, не го бутайте! Почнете ли да го бутате, свѣтлината ще се изгуби. Почнете ли да пипате фитила, свѣтлината ще изчезне. Послѣ, не човъркайте постоянно душата си да става по-топла! Не, като запалишъ този огънь, не го бутай повече. Пъкъ и тѣлото си не търкайте много, понеже ще се ожулите; оставете го да се очисти само. Сипи на тѣлото си една кана вода и не го пипай съ рѫката си. Една кофа на главата си, една кофа на тѣлото си, и всичко това е достатъчно. Това нѣщо може да се види противорѣчиво за вашия умъ, но то е много вѣрно, тъй е въ живота. Въ здравия човѣкъ постоянно става изтичане на електричество и магнетизъмъ, става едно трептение. Когато туй трептение е нормално, отъ поритѣ на тѣлото излизатъ струи, които изхвърлятъ всичката кирь навънъ. Такъвъ човѣкъ е праведенъ, затова на праведнитѣ хора тѣлото е чисто, у тѣхъ става постоянно изчистване, постоянно изхвърляне отвѫтрѣ навънъ. Не е водата, която ги чисти. Трептението въ тѣхъ ги чисти, и по този начинъ не става никакво задръстване въ поритѣ на тѣлото имъ. Само така хората могатъ да бѫдатъ здрави. Водата, която употрѣбяваме за миене, е само едно разхлаждане. Тя ни разхлажда тъй, както шофьоритѣ, които каратъ автомобилитѣ, сипватъ на мотора отгорѣ по малко вода, да не става сгорещяване. Затова именно трѣбва да пазимъ тѣлото, ума и сърдцето си. Когато умътъ и сърдцето работятъ нормално, тѣлото всѣкога е чисто. Щомъ се наруши равновѣсието между ума и сърдцето, тѣлото става нечисто. Тогава идватъ въшкитѣ, бълхитѣ, дървеницитѣ и т.н. Когато човѣкъ е чистъ и здравъ, никакви дървеници не може да има. Защо? Защото като дойдатъ дървеницитѣ, тия течения ги изгонватъ. Хапятъ ли те дървеници, не си чистъ; хапятъ ли те бълхи, не си чистъ; хапятъ ли те въшки, не си чистъ. Значи, намѣришъ ли си въшки, ще знаешъ, че не си чистъ, не си здравъ. Намѣришъ ли си въшки, ще знаешъ , че топлината ти не е такава, каквато трѣбва. Хапятъ ли те въшки, ще знаешъ, че свѣтлината ти не е такава, каквато трѣбва. Това е една вѣрна диагноза. Какво трѣбва да направишъ? Ще туришъ въ себе си мисъльта да се очистишъ. Избѣгатъ ли въшкитѣ отъ тебе, ще се зарадвашъ, че имашъ чистота. Може да направишъ единъ опитъ. Отидешъ нѣкѫдѣ, кѫдѣто има много бълхи, и те нападнатъ. Не ги търси изъ дрехитѣ си, но концентрирай мисъльта си къмъ тѣхъ и ги изгони. Кажи имъ: я си излѣзте навънъ! Когато тѣ излѣзатъ, вие сте чисти. Човѣкъ усилва своя умъ въ тия малки нѣща. Дървеницитѣ, това сѫ форми, въ които живѣятъ нечисти, долни духове. Съ силна мисъль, съ молитви тѣ могатъ да се изгонятъ. Нали казватъ, че дяволътъ бѣгалъ отъ тамянъ. Туй е вѣрно. Запримѣръ, когато нѣкой момъкъ залюби нѣкоя мома и я прѣслѣдва, едно правило ще пазите: тя да започне да се моли на Бога, да стане чиста, и като стане чиста, момъкътъ ще офейка. Само така ще познае, тя, доколко е силна любовьта му. Той ще си каже: тя е много набожна, нѣма да я закачамъ. Докато не е набожна, обича я; щомъ стане набожна, не я обича. Какво означава това? Той казва: тя е светица вече, не ми трѣбва. Значи, отъ това може да познаете, че тази любовь е врѣменна. Това азъ наричамъ хранене, което може да задоволи човѣка само за извѣстно врѣме. Така се хранятъ онѣзи, които посѣщаватъ кръчмата. Взематъ малко закуска отъ краставици, пиперецъ, глътнатъ му една ракия отгорѣ, послѣ пакъ една краставица и т.н. Не, това не е храна. Човѣкъ съ кисели краставици не се храни. Съ това животътъ не може да се подържа, това е само една залъгалка. Значи, ако вашитѣ чувства сѫ отъ такъвъ характеръ, да се задоволяватъ съ една чашка ракийца, съ една–двѣ краставици, това само кръчмаритѣ могатъ да го измислятъ. Съ такава храна животътъ не може да се подържа. За сѫщинския животъ се изисква малко хлѣбецъ, хубава госбица, че като си хапнешъ, да си доволенъ. Отъ такава храна човѣкъ придобива сила. Туй сѫ нормалнитѣ чувства на човѣка. Та когато говоря за чувствата, у васъ трѣбва да изпѫкватъ хубави образи. Едно чувство, което не се храни съ добра, съ чиста храна, не може и да се проявява напълно. Ти ще си кажешъ: азъ нѣма да слушамъ кръчмаря, да се храня съ малко краставички и малко ракийка. И ние имаме сѫщитѣ правила, като на кръчмаря. Дойде ни нѣкой на гости, даваме му малко сладко, послѣ една чашка кафе, залъгваме го. Това е малко нѣщо по-благородно отъ постѫпката на кръчмаря. Дойде ли ти гостъ, сложи му богата трапеза. Азъ съмъ си турилъ за въ бѫдеще слѣдното правило: който ми дойде на гости, нѣма сладко, нѣма кафе, но ще туря на една табличка малко хлѣбъ, соль и малко чубрица. Пъкъ ако му поднеса сладко, ще му прѣдложа цѣлата купа и ще му кажа: хапни си хлѣбъ съ сладко, тури си колкото лъжици искашъ! Тъй мисля да направя за въ бѫдеще. Мнозина ще кажатъ: дѣ ще му отиде краятъ? – Краятъ му ще бѫде много добъръ. Краятъ му е добъръ, но ние сме дребнави, та всичко излиза съ лошъ край. Колкото повече даваме, толкова по-добъръ е краятъ. Сега всичкото е въ страха. Ние се страхуваме и казваме: колкото по-малко ядемъ, толкова по-добрѣ. Не, не е въ многото ядене, не е и въ малкото ядене. Нѣкои казватъ: да не ядемъ много. Защо да не ядемъ много? Други казватъ: да не ядемъ малко. Защо да не ядемъ малко? Всѣко нѣщо трѣбва да се обуславя разумно. Ще ядешъ толкова, колкото свѣтлината, топлината и чистотата позволяватъ. Това е правило. Ще ядешъ така, че да не прѣпятствувашъ на ума си. Ще ядешъ така, че да не прѣпятствувашъ на сърдцето си. Ще ядешъ така, че да не прѣпятствувашъ на тѣлото си. Това сѫ правила, които можете да приложите въ ежедневния си животъ. Нѣкой казва: че то е така и съ насъ. Да, така е, но вие прилагате все старитѣ правила. Вие отправяте все милъ погледъ на очитѣ. Знаете ли кой е милиятъ погледъ? Ако азъ дамъ милъ погледъ на тлъстата кокошчица, той не е много милъ. Но като попипамъ малко нѣкоя кокошчица и я намѣря малко слабичка, ще ѝ кажа: на тебе милъ погледъ! Милиятъ погледъ е за слабата кокошчица, за онзи конь, на когото краката се прѣплитатъ. А защо му е милъ погледъ на онзи конь, който е силенъ, който рита, който скача? Той самъ носи милъ погледъ за себе си. Ами благата дума за кого е? – Сѫщото нѣщо – за слабитѣ. Тогава ще спазвате правилото: щомъ нѣкой пѫть се спънете, ще си кажете: свѣтлина ми трѣбва! Щомъ сърдцето ви не може да обича, ще си кажете: топлина ми трѣбва! Щомъ почнете да боледувате, ще си кажете: чистота ми трѣбва! Дойде ли чистотата, човѣкъ ще има всѣкога здраве. Дойде ли умътъ, човѣкъ всѣкога ще има свѣтлина. Дойде ли любовьта, топлина човѣкъ всѣкога ще има. Дойде ли чистотата, здраве човѣкъ всѣкога ще има. И тъй, търсете свѣтлина, търсете топлина, търсете чистота, понеже тѣ сѫ понятни за васъ – ще вървитѣ отъ видимото къмъ невидимото. Знание безъ свѣтлина, остава неразбрано. Чувства безъ топлина, оставатъ неразбрани. И здраве безъ чистота е непостижимо. Дойде ли до тѣлото, турете чистота. Чисти, чисти трѣбва да бѫдете! Послѣ, искате да знаете, дали сте чисти. Повикайте единъ вашъ приятелъ и му кажете: я ме помириши, мириша ли на лошо? Щомъ миришешъ, ще отидешъ пакъ да се молишъ. Ще се молишъ, ще се молишъ на Бога и слѣдъ това пакъ ще попиташъ: сега мириша ли хубаво? Докато не миришешъ хубаво, не си чистъ. Това е правило. Тѣлата на нѣкои хора миришатъ на лошо. Чистота трѣбва! Подъ чистота азъ не разбирамъ тази физическа, външна чистота, но всѣка една клѣтка у васъ да бѫде чиста и външно, и вѫтрѣшно. Тази обща чистота на клѣткитѣ е чистота и на цѣлото тѣло. Затова, като се обърнемъ къмъ Бога, ще се помолимъ, ще пожелаемъ, щото всички тѣзи живи душички у насъ да бѫдатъ чисти, да се радватъ. Щомъ тѣ сѫ чисти и се радватъ, и ние ще се радваме. Щомъ тѣ скърбятъ, и ние ще скърбимъ. Затова, къмъ всички трѣбва да бѫдемъ внимателни. Сега, като отидете въ кѫщи, напишете си слѣдното нѣщо: Свѣтлина за ума, топлина за сърдцето и душата, чистота за тѣлото и клѣткитѣ. Гледайте да прилагате тия правила. Тѣзи работи се забравятъ, защото вие не ги повтаряте, а се занимавате съ обикновени работи. Обикновенитѣ работи пъкъ ни се налагатъ всѣки день. Най-първо хората сѫ идеалисти, но послѣ, като станатъ на 30–40–50 годишна възрасть, започватъ да ставатъ материалисти, започватъ да събиратъ пари за стари години и казватъ: какъ ще прѣкараме старитѣ години? Казвамъ: не се знае, колко години ще изкарате. Не се знае, като съберешъ тия пари, дали ще ги употрѣбишъ за тия години. Въпросъ е това. Не е въпросътъ, обаче, да бѫдешъ немарливъ. Питамъ ви: ако вашето сърдце е богато съ топлина, нѣма ли да имате срѣдства? Щомъ имате топлина, вие сте богатъ. Щомъ имате свѣтлина, вие сте богатъ. Щомъ имате чистота, вие пакъ сте богатъ. Но какво бихте казали, ако ви кажа, че мога слѣдъ като си концентрирамъ ума къмъ нѣкое мѣсто на земята, отъ това мѣсто да изкопая златни монети? Ще кажете: възможно ли е да излѣзатъ отъ земята тия монети? Ще излѣзатъ и оттатъкъ ще мине. Това зависи отъ закона на ума. Хората слизатъ долу въ земята и отъ тамъ копаятъ пари. Нѣкой казва: дали е възможно това? – Възможно е. Нѣкой може да се съмнѣва, дали може да изкопае пари съ мисъльта си, или не. Азъ мога да мисля за това, но дали ще стане, то е другъ въпросъ. Зная, че туй, за което мисля, може да стане, има възможности. Сега, за примѣръ, азъ казвамъ, че тукъ, долу въ земята, има една жилка злато. Казвате: възможно ли е? – Възможно е. Е, какъ ще провѣримъ? – Ще разкопаемъ. Това сѫ възможности, вѣроятности въ живота. Затова, споредъ закона на вѣроятноститѣ, не подпушвайте ума си. Споредъ закона на ума си ще кажете: азъ ще бѫда чистъ. Чистъ мога да бѫда – нищо повече. Нѣкой казва: човѣкъ не може да бѫде чистъ, условията на физическия животъ не позволяватъ – и ми доказва това. Не, не ми доказвай, азъ зная, че мога да бѫда чистъ. Пъкъ можемъ да бѫдемъ и разумни. Ама ти не можешъ да бѫдешъ като „еди-кой си“ писатель! Ами че този „еди-кой си“ писатель не бѣше отъ много умнитѣ. Чудна работа! Този писатель е единъ абаджия, направилъ е много хубави гащи. Че какво отъ това? Той е майсторъ само въ своя занаятъ. Подъ думата „разуменъ“ човѣкъ, ние разбираме друго нѣщо, не разбираме да напише нѣкоя книга, не разбираме да изсвири нѣкое парче, друго нѣщо се изисква отъ разумния човѣкъ. Това, да напишешъ една книга, да изсвиришъ едно парче, то е изкуство. Двама пѫтници пѫтуватъ. Идва първиятъ до една малка рѣчица и казва: защо на тази малка рѣка не сѫ направили единъ мостъ? Но, се отдалечава, затичва се и прѣскача рѣката. Казва си е, така е, като нѣма мостъ, трѣбва да прѣскоча – и си заминава. Идва вториятъ, вижда, че нѣма мостъ, но намира наблизо една греда, туря я прѣзъ рѣката и минава по нея. Кой отъ двамата е по-уменъ, който прѣскача рѣката, или който я минава прѣзъ гредата? Добрѣ, вие дойдете при нѣкоя рѣка, т.е. при нѣкой човѣкъ. Този човѣкъ е рѣката сега – и си вървите. Какво трѣбва да направите? Може да го прѣскочите. И то е хубаво, но може да турите греда и да минете по нея. Значи, да намѣришъ гредата, това вече е качество на ума. Онзи, който туря гредата вмѣсто мостъ, той не пита, защо не турятъ мостъ, ами поставя гредата и минава по нея. Той казва: азъ, който разбирамъ законитѣ, ще туря гредата и ще мина по нея. Това е разумниятъ човѣкъ. Други двама пѫтници пѫтуватъ. По пѫтя срѣщатъ едного, на когото колата се счупила. Единиятъ казва: ела у дома, азъ имамъ синъ, който е свършилъ дърводѣлство, той ще ти я направи. Дава си адреса и заминава. Вториятъ, като минава, вижда счупената кола на селянина, доближава се и му я направя. Питамъ сега: кой отъ двамата е по-уменъ? – Вториятъ. Трети примѣръ. Вие срѣщате единъ бѣденъ, нещастенъ човѣкъ и му казвате: въ Америка, въ една отъ библиотекитѣ на Вашингтонъ, има една много хубава книга. Като прочетете, ще научите много хубави работи. Дава му адреса на книгата и си заминава. Другъ пѫтникъ срѣща сѫщия човѣкъ и му казва: ти, като умрѣшъ, ще отидешъ на небето, и тамъ, отъ ангелитѣ ще научишъ много нѣща. Трѣтиятъ пѫтникъ, обаче, самъ намира този човѣкъ и не го праща въ Америка, въ Вашингтонъ, както първиятъ, нито на небето, както вториятъ, а понеже го вижда, че е гладенъ, босъ, нѣма дѣ да спи, казва му: ела съ мене! Завежда го у дома си, нахранва го, дава му здрави обуща, чисто легло и слѣдъ това го изпраща да си отиде. Питамъ: кой е най-умниятъ? – Третиятъ. Постѫпката на другитѣ двама не е лоша, но не е и отъ най-разумнитѣ. Въ дадения случай, като говоримъ за разумни нѣща въ приложението, ние разбираме тия, който задоволяватъ необходимитѣ нужди въ живота ни. Този е уменъ човѣкъ, който задоволява необходимитѣ, сѫщественитѣ нужди на нашия животъ. Сега, да ви прѣдставя друго противорѣчие: двама пѫтници-туристи пѫтуватъ. И двамата рѣшили да правятъ добро. Единиятъ минава покрай кръчмата, вижда единъ човѣкъ седи прѣдъ кръчмата и му казва: „ела вѫтрѣ“. Влиза съ него заедно и казва на кръчмаря: дай половинъ килце вино! Почерпва го, запознаватъ се и си заминава. Идва вториятъ пѫтникъ. Минава покрай кръчмата, вижда сѫщо така единъ човѣкъ седи прѣдъ кръчмата и му казва: „приятелю, ела съ мене“. Завежда го на гостилницата и го нахранва. Питамъ: кой е по-уменъ? – Вториятъ. Защо? Защото благото на храната трае по-дълго врѣме. Туй благо, което трае, което продължава у човѣка по-дълго врѣме, е добро. Туй благо, което е кратковрѣменно, не е добро, не носи сила за човѣка. 7. Гимнастически упражнения.
×