Търсене във форума

От книгата "Азъ го създадохъ", Утринни Слова (1936–1937). Първо издание. Стара Загора, Издателска къща „Жануа-98“, 2003. Книгата за теглене - PDF Съдържание ВАЖНОСТЬТА НА ЧЕРНИЯ ДРОБЪ 2-ро Нѣделно Утринно Слово. 4.10. 1936г. 5ч.с. Небето малко облачно. Тъмно е. Времето прохладно. ИЗГРѢВЪ Добрата молитва. При Хвалата Учитѣльтъ, седна. Трѣбва да я научите добре да я четете. Да я казвате въ хармония. Когаточовѣкъ не чете хубаво, той не е влѣзналъ въ хармония съ себе си. Научете я хубаво!/за молитвата Хвалата./ Всичкитѣ хора изпускатъ нещо отъ предъ видъ. Ако хората не растѣха, ако седѣха все на едно положение, въпросътъ щѣше да се реши лесно; но понеже сме въ движение, всѣка областъ, въ която влизаме е нова, и вследствие на това произтичатъ въ живота тия противоречия. Всички растете, и всѣки денъ сте на друго мѣсто, и отношението, което имате е друго. И не можете да разчитате изключително само на него. Сега имате редъ разсъждения. Едно дете докато е малко, се задоволява съ малко храна; но стане мѫжъ на 21 година, какъ можете да го накарате да яде толкова, колкото въ детството си. Или да му турите сѫщитѣ дрехи, които тогава е носило? Това не може. Или пъкъ тъй любовно да го носите на рѫцетѣ си, да го прегръщате, да го стискате? Нѣкой пѫть вие искате да имате извѣстни отношения, които сѫ на малките деца. Може би преди 20 години така бѣше, но 20 години отъ после? Та и въ всичките области, и въ религията е сѫщото. И тамъ е всичкото заблуждение. Едно време, когато Мойсей проповядваше, условията бѣха тогава други, и сега три хиляди години отъ Мойсея условията сѫ други. И три хиляди години отъ сега нататъкъ, хората ще сечудятъ на насъ, какъ ние сме разбирали. За примеръ вие имате вѣра въ другия свѣтъ. Тъй. На колцина отъ васъ тази вѣра е ясна? Да кажемъздравъ сте. Имате едно разбиране. Но изгубите здравето, имате друго разбиране. Богатъ сте, имате едно разбиране; осиромашѣете,- друго разбиране.И хиляди други състояния има. Но представете си едно положение, което не се мѣни. То е постоянно. Вземете простата формула, имате единъ центъръ на една окръжностъ. Този центъръ той е постояненъ центъръ ако вие сте на повърхностьта, вие трѣбва да обикаляте. И не може да не обикаляте. Ако сте въ областьта на радиуса, който излиза отъ центъра, вие ще се движите по радиуса навънъ. А въ периферията щомъ бѫдете, съвсемъ друго положение ще имате. Сега новитѣ нѣща, които могатъ да оправятъ живота ви. Защото всичко се отнася до човѣшкия животъ. Каквото и да говорятъ хората, всичко се отнася до човѣшкия животъ. Вие до толкова ще разбирате свѣта, доколкото разбирате ония отношения, които въ васъ има. Сега да ви занимая, вземете въ сегашното пѣние; преди три хиляди години пѣнието на земята се е проектирало, не отдавна се е създалъ този центъръ. Другояче сѫ пѣли хората. Вие може да видите въ мученето на вола, и то е пѣние. Пѣние е то. И той е пѣвецъ. Толкова знае, мучи той. И по нѣкой пѫтъ, когато той иска да изкаже своето чувство, съ пѣние така. Коньтъ цвили, и то е пѣние; или кучето, което лае; то е пакъ музикално. Музикаленъ е, оперенъ значи. Сега азъ мога да кажа ОПЕРЕНЪ, и оперенъ. Защото еднаimageчужда дума, когато минава отъ едно състояние въ друго състояние, измѣня положението си. Въ английски езикъ ударението е на едно мѣсто, на български е на друго мѣсто. Акопреведете една чужда дума, кѫде ще туритеударението? Казвашъ БАЛКОНЪ, французка tдума, кѫде е ударението?/ на последната сричка/. На български кѫде ще бѫде? / пакъ сѫщо/. Казвате ДИНЕ, пакъ французка дума, кѫде ще турите ударението? / на последната сричка/. Но нѣкѫде казвате: дръндаутъ, тамъ вече е измѣнено. Не е така, както въ английски. Въ английски е ДРЕНД НАУТ,- дрендъ е страхъ, а наутъ,който не се страхува. Имате единъ параходъ, който не се страхува. Българинътъ казва дръндаутъ, но и той не знае значението му какво е. Или да вземемъ научната дума ТАНГЕНТНА. Тия многото кръгове,тѣ сѫ условия. Понеже въ природата единъ кръгъ не седи въ едно състояние. Ние като го начертаемъ, то е механически така, но въ природата кръгътъ се мѣни. А тангентната има само една допирна точка отъ вънъ.И какво трѣбва да правишъ съ единъ човѣкъ? Имашъ само една допирна точка .То е единъ кръгъ. Има една допирна точка; и той като дойде до тази точка, ще знае, че има нѣщо отъ вънъ, което засяга неговото съзнание. Но какво е, не знае.Имашъ едно неприятночувство или едно приятно чувство, то е тангентна. Да кажемъ, ако вие като единъ кръгъ се движите и дойдете до тази тангентна, ако тя е гореща, винаги ще ви опари; и като минете, и ще се свърши. Ще зависи, ако останете на пѫтя по-дълго време, действието ще бѫде повече, ако останете по-малко.Та казвамъ,научно като разбирате живота, лесно ще се разбератъ въпросите и ще се уредятъ.Но тогава трѣбва пакъ приложение. Сега какво трѣбва да правите? Представете си, че вие сте се обидили. Обидилъ ви е нѣкой. Върнете се вие, страшно сте възмутенъ: какъ той да ви обиди? Вие отъ ваше гледище сте много правъ, че не трѣбва да ви обиди. Но вие не знаете причината вѫтре, какво е мислилъ той, като ви е обидилъ. Вие не знаете това. Вие отъ ваше гледище го туряте на единъ педиесталъ, че той трѣбва да бѫде като единъ светия. Езикътъ му трѣбва да е избранъ, хубавъ, така трѣбва да бѫде. Е, кѫде се крие туй противоречие? Противоречието се крие въ ЧЕРНИЯ ДРОБЪ. Нищо повече! Идете въ медицината, тамъ, въ съвременната физиология, въ анатомията, като изучаватъ черния дробъ, той е единъ органъ, въ стомаха изпраща извѣстни сокове. Той извършва една доста важна работа за храносмилането. И когато туй храносмилане не стане тъй както трѣбва, какво ли не става начовѣка. Нѣкой пѫтъ той пожълтява, черниятъ дробъ е виноватъ. Нѣкой пѫтъ почернява, черниятъ дробъ е виноватъ. Нѣкой пѫть въ кожата не може да се побере човѣкъ.-Черниятъ дробъ. Нѣкойчовѣкъ говори, говори, кара се съ жената. -Черниятъ дробъ. Оправичерниятъ дробъ, веднага се изменя състоянието на този човѣкъ. Той е любезенъ вече, прегърне те, целуне те. Казвашъ: Какъ да ме целуне? - Оправенъ е черния дробъ. И двамата вече се разбиратъ. Но не те иска той, тикне те назадъ. Оправи се черния дробъ. -Веднага прегръща те, обикне те. Щомъ нѣкой не му се яде, казва: Не ми се яде. -Черниятъ дробъ е причината. Сега и религиознитѣ казватъ: Не съмъ разположенъ. Той е песимистъ, не вѣрва въ нищо. Всичко еотъ черния дробъ. Единъ малъкъ органъ, който има грамадно влияние върху психическото състояние на човѣка. Ти ще търсишъ причината. Тя не е тамъ, но една отъ главнитѣ причини ще намѣришъ, черниятъ дробъ се влияе. Вие седите сега и гледате тѣлото си; нѣкои си гледате лицето си. Но всѣка една частъ на лицето, тя има извѣстно отношение къмъ единъ другъ свѣтъ, който вие не виждате. Но тия свѣтове, които сѫ далечъ отъ тѣлото, сѫ свързани съ тѣлото. Вие сега виждате само вашето физическо тѣло. Въ окултната наука има астрално тѣло, то има две области- нисша областъ и висша областъ. Азъ наричамъ нѣкой пѫтъ астралното тѣло духовно тѣло; понеже е тѣло на чувствата, то не е на човѣшката мисълъ. Този свѣтъ, той е подобенъ на водата. Всичкитѣ сѫщества живѣятъ като рибитѣ. Но то е много общо казано, като рибитѣ. Вие мислите, че рибитѣ сѫ много глупави. Не. Рибитѣ сѫ много умни. Рибитѣ, които живѣятъ въ астралния свѣтъ, сѫ много умни. Следъ туй имаме едно тѣло, съ което сте тукъ на земята. Казвате: То е умно.То принадлежи начовѣшкия умъ, на човѣшкия свѣтъ. И после има другъ единъ свѣтъпричиненъ го наричатъ те. Това сѫ, четири тѣла има. Тия свѣтове иматъ своята материя. И те сѫ образувани отъ 4 вида материя. Тогава вашиятъ свѣтъ е свързанъ; Черниятъ дробъ е свързанъ съ астралния свѣтъ, съ духовния свѣтъ и съ чувствата. Всичкитѣ тия най-нисши чувства се регулиратъ отъ черния дробъ. После има и други прояви. Много сприхавъ е черния дробъ. Службата му, каква дума да кажа, не е отъ най-благороднитѣ. Да. Всичкитѣ отрови има, ако ти не внимавашъ, може да те отрови. До него е и жлъчката. Пъкъ нѣкой пѫтъ, като се съюзятъ двамата, погледнешъ, като пуснатъ тия сокове. И всѣки денъ вие се тровите. Разсърдишъ се. Знаешъ какво става тогава? Или кажешъ: Азъ ще се самоубия.Азъ не искамъ да живѣя вече.Черниятъ дробъ е започналъ вече да говори въ тебе. Не ти вървятъ работитѣ. Черниятъ дробъ се е разсърдилъ. На лѣво на дясно реже. Сега черниятъ дробъ е свързанъ съ извѣстни сѫщества на нисшите области на астралния свѣтъ, които иматъ друго разбиране на живота. И тѣ отъ тамъ започватъ да ти внасятъ една нова философия. Казватъ:Защо си толкова глупавъ да страдашъ? Я си тегли единъ куршумъ. Тѣ се съюзятъ. Ама друго има сега. Има другъ единъ свѣтъ отъ нисшето поле, той е пакъ отъ духовния свѣтъ, който е свързанъ съ умственото тѣло. Той е аристократъ. Тозиотдолу е, азъ го наричамъ въ рода на пролетарий. Пролетарий е пакъ турска дума. Какво значи “пролетарий”? Бѣдни хора, неорганизирани хора, които искатъ да събератъ двата края на едно мѣсто. Силни хора сѫ, но не сѫ организирани. И за свѣта иматъ много просто разбиране. Пролетариитѣ, като се събератъ, казватъ: Този да го убиемъ! Той е изедникъ. Това направилъ, онова направилъ.И не му мислятъ много. Та казвамъ, въ васъ тия дветѣ течения, черниятъ дробъ е опасенъ понеже е много силенъ, а неорганизиранъ.А нѣма по - опасни хора въ свѣта отъ неорганизиранитѣ хора. Тѣ нѣматъ никакви отношения. Той отъ дето мине разрушава, кѫщи, това - онова. Нѣма да съгради. Казва: Менъ не ми трѣбва това нѣщо. Пъкъ умнитѣ хора сѫ организирани. Та казвамъ, когато дойдете до тия състояния, които ви измъчватъ, вие сте неорганизирани, сте въ една областъ неорганизирана. И следователно въ тази областъ вие не можете да разсъждавате друго яче. Ама, че не можешъ да се смѣешъ, когато те биятъ, то е едно състояние неорганизирано.- Ама търпи.- Не мога да търпя. За да търпи, човѣкъ трѣбва да бѫде силенъ. Слабиятъчовѣкъ не може да търпи. Него ще го карашъ да търпи. Търпението, това е единъ човѣкъ, който е организиранъ. И той знае какво ще стане. А какъ ще търпите? Вие не знаете какво ще стане. Вие не може да търпите. Трѣбва да бѫдете организирани. Тия сега състояния психически азъ съмъ ги изучавалъ, изучавалъ. Какво нѣщо е една неорганизирана материя, и какво е една организирана. Азъ подразбирамъ, въ неорганизираната съзнанието по единъ начинъ се проявява, а въ организираната- по другъ начинъ. Като говоримъ за светиитѣ, тия хора сѫ имали отличенъ черенъ дробъ. Че англичанитѣ се отличаватъ; туй мощното въ англичанитѣ азъ наричамъ отличенъчеренъ дробъ,- организиранъ черенъ дробъ. Седи единъ английски лордъ съ своя слуга въ една обѣдна стая на единъ хотелъ. Заръчва ядене за себе си и за слугата си. Ядатъ и двамата. Единиятъ отъ едната страна, другиятъ отъ другата страна. На слугата следъ първата порция му става нѣщо лошо, пада и умира. Лордътъ седи и продължава да яде. Слугата изялъ една порция. Той не се занимава съ слугата си. Не се тревожи. Иска да се наяде, че тогава да иде да види какво му е станало. Иде келнерътъ и му дава смѣтката, колко сѫ изяли двамата? Казва: Г-не, слугата ми изяде само една порция, при другата той припадна и умре.- Корегирасмѣтката. Вие ще кажете: Това е безчувствие. Той разсъждава друго яче. Слугата му значи отишълъ на работа. Лордътъ ни най- малко не се смущава. Казва: Господъ повикалъ човѣка. На добъръ му пѫтъ! И той седи и спокойно гледа, ни най-малко не мисли, че е умрялъ. Заминалъ е нѣкѫде. А вие ще кажете: Колко е безчувственъ. Че каква умностъ може да бѫде. Нѣкой не е живѣлъ добре съ жена си. Вземете сега у българитѣ какъ е. Като умре жена му, той почне да плаче, вижда нейното добро. Ще я погребе, после ще прави деветини, после ще и направи 40-тини; ще направи една година. Питамъ каква идея седи въ умъ му? Той българинътъ го е страхъ, понеже жена му отива въ онзи свѣтъ, ще се оплаче на Господа. И той казва: Опасна работа! Тя може да се оплаче горе. И той и прави това погребение и всичко това. Казва: Моля, да не казвашъ на Господа, че лошо съмъ се отнасялъ съ тебе. Да си мълчишъ. Сѫщото и за мѫжа, и жената плаче. Тя го е мъчила. Ама черниятъ дробъ е причината. Тя, горката, като замине мѫжътъ, защото законътъ е все сѫщиятъ. Вие мислите, погребали нѣкого. Другитѣ сега философствуватъ. Казватъ: Кой е ходилъ на онзи свѣтъ? Кой е видѣлъ Господа? Това е говоръ на черния дробъ. Тази работа не е организирана. И ви казвамъ, ония хора, които въ нищо не вѣрватъ, азъ ги наричамъ доста интелигентни хора сѫ тѣ. Вѣрующите сѫ малко по- будали, а невѣрующите сѫ по-умни. Невѣрующитѣ - туй да си го признаемъ - сѫ по-умни. Тия невѣрующитѣ вѣрватъ. Тѣ друга вѣра иматъ. Онѣзи будалата иматъ по-висока вѣра: И ония невѣрующитѣ сѫ по-умни. И тѣ вѣрватъ нѣщо. И тѣ иматъ пакъ нѣщо полезно. Тукъ преди две седмици иде една госпожа, много интелигентна, искаше да ме види тя. Тя чувала такива голѣми противоречия, а иска тя да провѣри. Казвамъ и: Занятъ съмъ сега. Но тя казва - само малко искамъ, отъ думите му, които ще ми каже, азъ ще го разбера. Казвамъ: Нека влѣзне. Още като влиза, ми казва: Ще ме извинишъ, азъ въ Бога не вѣрвамъ, и въ онова, което вие проповѣдвате, и въ него не вѣрвамъ. Азъ сега не правя никаква обструкция. Казвамъ: За пръвъ пѫтъ една жена, която отлична вѣра има. Ти си една голѣма вѣрующа. Ти въ Бога не вѣрвашъ, Който хората е създалъ, но вѣрвашъ въ едно нѣщо, имашъ друга вѣра. Азъ, казва, вѣрвамъ въ паритѣ. Сега пъкъ да и обърна вниманието: Но паритѣ сѫ единъ резултатъ на човѣшкия умъ организиранъ. А паритѣ сѫ единъ резултатъ, едно средство. А умътъ е, който е създалъ. Ако дойде сега да ти подаряватъ паритѣ и умътъ,кое ще изберешъ? Хубаво е да има човѣка и дветѣ, но ако дойде да изберешъ, кое ще изберешъ? -Е, умътъ. Е, твоятъ умъ е господаръ, а паритѣ сѫ единъ слуга. Ти обичашъ господарьтъ, а обичашъ и слугата му. Пъкъ ти си се влюбилъ въ слугата му. Но и господарьтъ трѣбва да държишъ на своето положение. Та казвамъ, нѣкой ще дойде, ще каже: Азъ отъ пари не се нуждая. -Ти криво разсѫждавашъ. Щомъ отричашъ парите, ти отричашъ ума си. Ама Христосъ е казалъ: На двама богове не може да служите. Не прави паритѣ Богъ за себе си. Понеже ти си ги създалъ. А туй, което си създалъ, не го отричай. Направилъ си една кола. И казвашъ: Азъ нѣмамъ нужда отъ кола: То е неправилно разсѫждение. Колата ти е потрѣбна. Но нѣма да разсѣждавашъ, че тази кола може всичко да направи за тебе. Паритѣ сѫ единъ слуга. Единъ много добъръ слуга, много учтивъ.И този слуга навсѣкѫде може да те препорѫча. Ти държишъ този слуга въ джоба си. Идешъ на гарата, кажешъ на този твой слуга да иде при този, който издава билети, и той веднага ще ти даде единъ билетъ. Ти като вземешъ това, което ти е далъ този, при когото ти си изпратилъ твоя слуга, ти го носишъ съ себе си, и като идешъ тамъ, веднага ще те пуснатъ да се качишъ на влака. После ще дойде другъ, който ще провѣрява; ти ще извадишъ билета си и ще останешъ. Да допуснемъ нѣкой пѫтъ ти бързашъ, не си извадилъ билета, дойде този, който провѣрява, и веднага те глобява. Ще си платишъ билета, може и двойно. И слугата излѣзе отъ джеба ви и урежда работитѣ. Азъ, казва нѣкой, не искамъ много пари, искамъ да имамъ само толкова, колкото за преживяване. -Нѣма какво да искашъ пари. Ти ще създадешъ паритѣ. Нищо повече. Вие не искайте отъ Господа пари. Богъ е, Който осиромашава и обогатява. Искай отъ Богъ единъ отличенъ умъ! Богъ е далъ умътъ. Не искай отъ Господа пари. А единъ отличенъ умъ! А умътъ като дойде, той е майсторъ на тия работи. УМЪТЪ КАТО ДОЙДЕ, ТОЙ ОРГАНИЗИРА ЧЕРНИЯДРОБЪ. Черниятъ дробъ, това е единъ отличенъ слуга на сърцето, на този сърдеченъ свѣтъ, най-главенъ е той. Той като спре у човѣка да работи, на човѣка всичката му работа е свършена. Сега разбира се азъ се отдалечихъ, но ви казвамъ, имате единъ черенъ дробъ, имате едно състояние, нервенъ сте; и неврастенията се дължи на разстройство на черния дробъ. Вие може да считате, че англичанитѣ сѫ хора съ много голѣмо въздържание. Особени са англичанитѣ, въ всяко едно отношение тѣ иматъ навицидобити сега. И можемъ да се върнемъ назадъ, да видимъ кога сѫ добили тия навици. Седи единъ англичанинъ въ трена и гледа - на единъ господинъ се запалило палтото отъ цигарата. Той си седи и не му казва нищо. Мисли сега какъ да му помогне? Той вижда до него седи единъ другъ господинъ, казва: Този г-нъ познавашъ ли го? - Познавамъ го. - Моля, запознайте ме съ него. И той го запознава. Двамата се рѫкуватъ, следъ туй му казва: Г-не, палтото ви гори. А вие видите на нѣкого палтото му гори, развикате се, крѣскате, и всичко(...) Запазете си, кажете: Г-не, палтото ви гори. И той ще ви каже - благодаря. Сега този примеръ е само за обяснение. Но въ англичанина има друга крайностъ. Въ тѣхъ има тази черта, това е черниятъ дробъ, който произвожда. Понеже англичанинътъ е човекъ много горделивъ. Макаръ че англичаните да са стигнали до висока степенъ на цивилизация, да се владатъ, обаче гордостта на тѣхъ, много пѫти въ политиката тѣ разтакатъ, разтакатъ работите така,та единъ методъ, втори, та трети, ще ти даде другъ единъ заемъ, ще каже: Докато разрешите въпроса. Много разтакатъ политически. Отива единъ много богатъ англичанинъ въ Италия, седи въ хотела, гледа другъ единъ италианецъ отъ срѣща съ револверъ седи.Туря го до слепите очи, снеме го; тури го до сърдцето си, снеме го. Разхожда се, вземе го, остави го на масата. Два три пѫти вземе револвера и го остави. Отива англичанинътъ, казва: Виждамъ, вие имате нѣкое голѣмо нещастие. Италианецътъ му разправя своето нещастие, какъ е заборчнелъ, има много да дава, иска да се самоубие, но иска и да живѣе. Този му казва: Колко имашъ борчъ?- Е, 25 хиляди английски лири ми трѣбватъ. Този изважда чекъ, написва му единъ чекъ отъ 25 хиляди английски лири. Дава му го, казва: Дай ми револвера, да ти покажа какъ. И казва: Не бѫди баба. Туря револвера и гръмва. Е, това е глупаво у англичанитѣ. Човѣкъ трѣбва да има достойнство да се самоубие. Туй е гордостъ. Неорганизирана гордостъ. Човѣкъ, който е горделивъ, неговитѣ мисли и неговитѣ чувства не сѫ организирани. Та казвамъ, сега у всинца ви, вие по нѣкой пѫтъ сте като англичанитѣ.- Ще си теглите куршума. Но питамъ сега, какво се постига? Доколко е вѣрно туй? Но все сѫ станали такива случаи. Нѣма нѣщо въ свѣта, всичкитѣ нѣща, които романиститѣ са създали, сѫществуватъ. Станали сѫ нѣкѫде. Нѣма въ свѣта проява, която да не е сѫществувала. Може би формата, въ която сѫ изнесени, да не е вѣрна, но всичко е вѣрно! Но казвамъ, неразположението, коетоимате сега - вие сте боленъ, неразположенъ духомъ, черниятъ дробъ е виноватъ. Свършете работата, но отъ черния дробъ ще дойдатъ всички разгадавания. Щомъ черниятъ дробъ се организира, вашата вѣра ще бѫде друга. Пъкъ има начини да знаете ще ви върви ли. Има начини, по които вие може да констатирате, ще ви върви ли или не. Богъ е турилъ, не е оставилъ хората да се лутатъ въ тъмнина. Ако нѣма нѣкого да питашъ, всѣкога можешъ да провѣришъ. Но не трѣбва да бѫдешъ боленъ ти. Ако работитѣ на единъ човѣкъ ще тръгнатъ на добре, той въ себе си усѣща едно разположение на миръ. Тъй. Не трѣбва да мисли той много време. То е разположение вѫтрешно. И когато работитѣ му почнатъ да се развалятъ, има нѣщо, което дълбоко ще почне да те безпокои. И тогава вече трѣбва да вземешъ мѣрки. Тѣ го наричатъ сега интуиция. По интуитивенъ начинъ можешъ да знаешъ следъ 5 години, следъ 10, следъ 15, 20. И най-после можешъ да знаешъ кога ще умрешъ, кога ще идешъ въ онзи свѣтъ. Можешъ да знаешъ всичко туй. Умниятъ може да знае, а онзи, който не вижда работите, другояче седи. Та сега вие сте ученици, трѣбва да учите. Най - първото нѣщо въ свѣта е учението. Следъ туй, следъ учението, ще наредите всичкитѣ ваши длъжности, които имате. Понеже имате много длъжности. Много нѣща сте взели, много предприятия. Зависи отъ знанието, което имате; и какъ трѣбва да постѫпите. Думата знание, знанието е отъ Господа. Азъ като говоря за знанието, не разбирамъ, че много научно нѣщо. То значи за менъ едно знание отъ Господа. Научилъ ме е Господъ и постѫпвамъ умно. Знанието, което иде отъ Господа, урежда всичко. А щомъ не може да уреди работитѣ, нѣмамъ знание. И постоянно се намирамъ въ противоречие съ себе си. Това не е знание. Знанието урежда работитѣ. Седи единъ и казва5 по 5 колко прави? Сега го е турилъ 5 по 5. Турцитѣ какъ ще го сметнатъ? Смѣтането какъ отива на турски; на английски? Има различни методи; сега петъ значи, едно число е умножено на едночисло. Можешъ да го умножишъ два пѫти. Значи, ще знаешъ закона. Пет го умножавашъ съ 2, съ 3. Можешъ да го умножишъ съ 4, можешъ да го умножишъ съ себе си, на 6, на 7, на 8 - това сѫ отношения. Това сѫ хора петъ да кажемъ е числото въ тази система, средноточисло, средата. Значи 1, 2, 3, това сѫ отношения. Едни отношения. А умножавашъ съ 6,7, 8, 9, сѫ други отношения. И ти не можешъ да имашъ сѫщите резултати. При умножението на 3, то е нисшеimageсъстояние. А като минешъ туй, което е надъ тебе, то дава други резултати. Следователно, ако вие се занимавате, има едно знание, като умножавате, знание което е подъ васъ; и то ще ви помогне, но туй знание не разрешава ония висшитѣ въпроси, които васъ ви интересуватъ. То е надъ васъ туй знание- 6, 7, 8, 9. Въ окултната наука 6 е едно число, ако го познавате, тѣ го считатъ число на илюзии. Но 6 съдържа една философия. Шестъ показва пѫтя на влизането и пѫтя на слизането. Шестѣ това показва. Ако умножавашъ съ 2, съ 3, съ 5. Този триѫгълникъ може да бѫде обърнатъ така съ основата си нагоре, а неговиятъ върхъ ще бѫде обърнатъ къмъ земята. Какво показва този триѫгълникъ така обърнатъ надолу? Туй състояние показва,че всичкитѣ твои стремежи сѫ къмъ земята. А имате и друго състояние. Триѫгълникътъ е съ върха нагоре. Туй показва стремежътъ ви къмъдуховния свѣтъ. Единиятъ триѫгълникъ показва една неорганизирана материя. А другиятъ- крайно организирана. Единиятъ показва, че благородство и интелигентностъ тамъ нѣма. Тѣ го наричатъ сѣнка. Неорганизирана сѣнка. Този триѫгълникъ, който слиза съ върха надолу, тамъ сѫ всичкитѣ противоречия. Ти не можешъ да живѣешъ съ такъвъ човѣкъ. Между такива хора ти не можешъ да живѣешъ добре. Не че тѣ сѫ лоши, но тѣ не са организирани; и не виждатъ нѣщата тъй, както ти ги виждашъ. Да кажемъ единъ човѣкъ, на когото рѫката е груба, а ти имашъ деликатна рѫка. Неговото здрависване съвсемъ друго ще бѫде. Той като се здрависа веднъжъ съ рѫката си, втори пѫтъ нѣма да искашъ да се здрависашъ съ него. Не че е лошъ. Но рѫката му е груба. Тази рѫка ако единъ денъ се облагороди, здрависването ще бѫде приятно. Ама че сега съ вашия езикъ вие не сте изучавали, ако идете въ Америка, ще видите колко сѫ по- фини американцитѣ. Тѣ иматъ една ирония такава, каквато вие не подозирате даже. Той ще те подиграе така деликатно, че хичъ нѣма да се усѣтишъ. Запримеръ у тяхъ има ирония, подиграватъ нѣкой проповѣдникъ. Много пѫти иронизиратъ проповѣдницитѣ тъй тънко, че не сѫ умни. Седи проповѣдникътъ отъ амвона и казва на всичкитѣ приятели, както вие. - Приятели, казва, нашиятъ братъ, еди кой си Джонъ, се е поминалъ. Обявява, всички да знаятъ. И следъ туй казва: Станете да изпѣемъ Славословието къмъ Бога! Значи умрялъ, отървахме се отъ него. Туй значи. Тънка ирония. А тозипроповѣдникъ е недосѣтливъ,- той горе отъ амвона да казва: Еди кой си братъ умрялъ. А този го иронизира, понеже славословието има съвсемъ друго предназначение. Но туй докосване, ирония- помина се.- Този бѣше едно шило за насъ, но слава Богу, че се отървахме отъ него! Но не се докачатъ. Като седнатъ на масата ядатъ и пиятъ, но иматъ тази тънка ирония, подигравка и тънка ирония. Че едва ще я забелѣжишъ. Казвамъ, какво се ползуватъ? Туй наричаме, всеки единъ народъ си има различни начини. И французитѣ иматъ така. И германцитѣ и тѣ си иматъ начини. Ако идете въ Германия, ще видите ботушъ има. Още като влѣзнете, атмосферата тамъ,ще видите, че нѣма свобода. Всичко е механическо. Трѣбва да се подчинявашъ. Че мнение имашъ, това нѣма. Но и като седнешъ при германцитѣ, ще му видишъ неговата чаша тамъ съ бира. Той я дига. И всѣки като стане, самъ плаща. Черпене като насъ нѣма. Българинътъ дигне чашата, изпие я, и после плаща за всичките. Туй у насъ благородната частъ. Той ще плати за всички. Този, който плаща, въ туй отношениечерниятъ дробъ е организиранъ. А германецътъ, всеки като си плаща, и неговиятъ дробъ е много организиран. Дробътъ на германцитѣ е организиранъ въ друго направление. Сега пренасяме ние въ вашитѣ религиозни вѣрвания, вие не можете да имате едно вѣрую тъй. Трѣбва да бѫдете оптимисти, не тъй да говорите само. При най- голѣмитѣ неприятности въ живота, които може да ви постигнатъ, да отправите умъ си къмъ Бога! Макаръ живота да виси на косъмъ, да знаете, че има нѣщо реално! И всичко ще се оправи! Има нѣщо. Защото ние живѣемъ въ единъ свѣтъ разуменъ. Но този свѣтъ има отношение къмъ насъ. Въ две направления.- Ако сме готови да служимъ, да Му служимъ. И ако сме готови да Го слушаме. То сѫ дветѣ нѣща. Тия две нѣща се изискватъ отъ насъ. Ако си готовъ да слушашъ този разуменъ свѣтъ; и трѣбва да си готовъ да го възприемешъ. И после, да слушашъ онова, което ти кажатъ, да го приложишъ. Тогава нѣма да питашъ, защо работитѣ сѫ наредени така? Следъ като го направишъ, ще видишъ,че е така. И нѣма да философствувашъ, да бъркашъ работитѣ. Има работи, които сѫ опасни да ги приемешъ. Ти не можешъ да изследвашъ една напълнена бомба. Ти ще я вземешъ и много внимателно ще я носишъ. Ако я вземешъ и така я чоплишъ, работитѣ ставатъ лоши. Въ Божествения свѣтъ не искатъ чоплене. Питате вие, защо трѣбва да вѣрваме? Кажете, може ли нѣщо да стане въ свѣта безъ вѣра? Не може. И Писанието казва тъй.- Безъ вѣра не може да се угоди на Бога.Ще вѣрвашъ, ако искашъ да ти върви. Трѣбва да имашъ вѣра. Ама защо трѣбва да вѣрвамъ? За да ти върви. Защо трѣбва да имашъ вѣра? За да можешъ да живѣешъ. Тъй е. То сѫ положенията. И ще оставите онази вѣра сега, каква вѣра сѫ имали вашитѣ дѣди и предѣди. Е, каква вѣра сѫ имали? Ти не можешъ да знаешъ каква вѣра е ималъ дѣдо ти. То е предположение. Сѫщинската вѣра, която вие може да имате, то е онази ваша вѣра,която сега проповѣдвате. Дойде при васъ единъ братъ. Да допуснемъ, че ви поиска 10 хиляди лева на заемъ. И казва: тия пари, 10 хиляди лева, ще ги върне. Ще му дадешъ паритѣ, и нѣма да вземешъ записъ и нищо. Ще вѣрвашъ, че каквото е казалъ той, ще го направи. Вие ще дойдете и казвате: Отъ де да знаешъ сега? Вѣрата знае. Ако ти тия пари ги давашъ съ вѣра, този братъ ще ги донесе. Ако имашъ едно малко съмнение въ душата си, ще стане нѣщо, и той ще закъснѣе. Ако имашъ вѣра, не може да не станатъ нѣщата. Туй, което Богъ е казалъ, понеже то иде отъ Божия законъ, тъкмо че кѫдето и да е въ свѣта, даже и да е организиранъ свѣта. Азъ съмъ виждалъ свѣтски хора, а не сѫ свѣтски. Нѣкои по- високо седатъ. Духовни сѫ. Човѣка може да не е членъ на нѣкоя църква или общество, може да не е повидимому вашъ, но срещнете го, даде ви 10 хиляди лева. И каже: Азъ вѣрвамъ, че ти ще ги върнешъ. Та този е единъ братъ, който не се е проявилъ. Той е отъ нашитѣ. Всѣки човекъ, който може да направи това, той е отъ нашитѣ. Че срещне те, повика те въ дома си, угощава те. Та той е отъ нашитѣ. Нищо повече! Не питайте вие отъ нашитѣ ли е? Азъ гледамъ челото му, черепа му, и веднага казвамъ: Той е отъ нашитѣ. Щомъ има една свѣтла мисълъ, отъ нашитѣ е. Щомъ има едно добро чувство, отъ нашитѣ е. Тъй гледайте вие. Щомъ нѣма добра постѫпка, може да е членъ нѣкѫде,-черниятъ му дробъ не постъпва добре. Азъ не го сѫдя, но казвамъ: Не е организиранъ черния дробъ. Ето азъ какъ гледамъ. Дойде единъчовѣкъ, не е готовъ да направи една услуга. Боленъ е човѣкътъ, лежи на легло. Казвамъ: Щомъ черния дробъ е разстроенъ, не върви тази работа. Щомъ се поправи черния дробъ, той е готовъ и на нивата да иде, и да ти даде, каквото искашъ. И всичко да направи за тебе. Или туй, което християнитѣ наричатъ- нѣма общение. Щомъ се разстроичерния дробъ, човѣка нѣма общение съ Бога. Нѣмашъ телефонъ, съ който да говоришъ, нѣмашъ звънецъ, съ който да повикашъ. Ти си затворенъ. Изолиранъ си отъ свѣта. Това подразбирамъ. Като се поправи черния дробъ, всичкитѣ тия съобщения съ невидимия свѣтъ се оправятъ. И Господъ казва: Преди да поискате, Азъ ще ви дамъ.Това е отговоръ! Господъ знае значи преди да поискашъ. И на часа щомъ поискашъ, и всичко ще бѫде на ваше разположение. Та това е сега, за да успѣвате. Мислите за организирането на вашия черенъ дробъ! Туй, което имате, е добро. Има да се справите още. Има нѣща, които вие си знаете, всѣки единъ отъ васъ. Има едно състояние, едно разположение. Имашъ разположение, готовъ си да направишъ всичко. Нѣмашъ разположение, ти се сърдишъ, казвашъ: Азъ не вѣрвамъ вече въ хората не искамъ да правя добро. Отъ тамъ е дошла поговорката: Направи добро, за да намеришъ зло. Такова нѣщо въ свѣта нѣма. Но ние сме го измислили. Та бихъ ви превѣлъ много други примери. Нѣма да ви ползуватъ. Но мислете: Да бѫдете организирани! Черниятъ ви дробъ да не е разстроенъ. Разгнѣвишъ се. Ще се обърнешъ къмъ Господа и ще му кажешъ: Господи, азъ искамъ знание и свѣтлина да се поправи черния ми дробъ. Не можешъ да живѣешъ съ хората.- Черниятъ дробъ. Не ти върви.- Черниятъ дробъ. Не може да се учите. - Черниятъ дробъ. Да ви го кажа. Туй сѫ нѣща, които съмъ изследвалъ. Разстройва всичко. И умствени способности, и духовни, и чувства разстройва; и навсѣкѫдечерниятъ дробъ е вѫтре. Значи, този нисшиятъ свѣтъ, азъ казвамъчерния дробъ. Този нисшия свѣтъ, като влезне въ черния дробъ, тѣ сѫ термити, изпоядатъ всичко, развалятъ всичко. Та казвамъ сега, вие седите и по нѣкой пѫтъ казвате: Защо да не го направимъ? Защото трѣбва да знаешъ, какъ да го направишъ. И да кажемъ, който и да е отъ васъ, ако ви каже тъй: Я, станете и да изпѣете “ Цвѣте мило, цвѣте красно”. Ама като го изпѣешъ тъй да ме трогнешъ, че сълзи да изкочатъ отъ очитѣ ми. Колцина отъ васъ ще го изпѣятъ тъй? “Цвѣте мило, цвѣте красно” можете да го изпѣете тъй./ Учителятъ пѣе “цвѣте мило, цвѣте красно”/. Може всѣки единъ отъ васъ да пѣе. За да пѣешъ, не е много голѣмо изкуство. И казвамъ сега: Ако твоя умъ стане тъй, всичко ще просвѣтне; ако твоето сърдце така, и то ще просвѣтне; и ако волята, душата ти ще просвѣтнатъ. Ти тогава ще пѣешъ така. И всичко излиза вече отъ пѣнието. Онзи великиятъ пѣвецъ, той тука подъ лѫжичката му играе. Като речешъ да пѣешъ, ще усѣтишъ отдолу една малка топлинка. И щомъ пѣешъ тъй, хората могатъ да плачатъ. Но станешъ и никаква топлинка нѣма вѫтре, ще пѣешъ “цвѣте мило, цвѣте красно” тъй провлачено; пъкъ като имашъ топлинка, тогава ще дойде онзи правиленъ тонъ отъ вѫтре. Та зависи отъ съзнанието. И после въ васъ, вие имате сега срамъ. Хубаво е това. Азъ уважавамъ вашия срамъ. То е хубаво чувство, благородно чувство. Срамъ го е човѣка. Азъ го тълкувахъ какъ?Черниятъ дробъ не е организиранъ. Ако не е организиранъ ще направи нѣкоя бѣла. Ще ме извините. Идете при нѣкой, на който черниятъ дробъ е организиранъ, - нѣкой пѫтъ азъ пресилвамъ работитѣ. То е за да станатъ ясни нѣщата. Нѣкой не иска да пѣе. Оставете го, не го бутайте. Черниятъ дробъ още не е организиранъ. Кажешъ на другиго я, пѣй! Изведнъжъ стане. Организиранъ е черниятъ дробъ. - Ама нѣма това ценностъ. Не може да го направя. - Черниятъ дробъ не е организиранъ. Ще каже: Кажи една блага дума.- Не мога.- Черниятъ дробъ не е организиранъ. Примирете се.- Не може.- Черниятъ дробъ не е организиранъ. Не го пресилвайте. Ще дойдешъ до друго положение. Нѣма да кажешъ, този човѣкъ не е билъ организиранъ. Ето азъ какво подразбирамъ подъ неорганизиранъ. Кракътъ му е изкълченъ. Ще стане. Не може да ходи. Казва: Не мога да ходя.- Какъ да не можешъ? Не може човѣкътъ. Намѣри нѣкой другъ, който като те потегли, като намѣсти крака, всичко направи. Вие не можете да разберете какъ тъй? Кракътъ ти е изкълченъ, излѣзешъ, не можешъ да се мръднешъ. Азъ разбирамъ така. Може да е изкълченъ черният дробъ. Казва: Не може да се примиря. Като го потеглишъ отъ едно мѣсто, отъ тука - отъ тамъ, можешъ да го поправишъ. Всѣко нѣщо за да стане, трѣбва да има една побудителна причина. Седи до васъ единъ приятелъ, недоволенъ е, песимистъ. Туй общество, тия хора, тия братя,- дига шумъ. Ама азъ зная причината.- Черниятъ дробъ е разстроенъ. Той се нуждае отъ пари. Има на бакалина, на хлѣбара, на този, на онзи да дава, изваждамъ азъ кесията си съ звонковитѣ, и изведнъжъ черниятъ дробъ се организира. Вече този братъ забрави всичкия си песимизъмъ. Веднага се измѣни състоянието му. Покажи на човѣка нѣщо, което е реално. Единъ г-нъ въ митницата казва: Г- не, законъ има тукъ, не може да пуснемъ стоката. Онзи му показва кесията си. И той казва: Може, може, пуснете го. Сега казватъ ви да се не подкупва човѣкъ. Подкупи го. Нищо повече! Законътъ е човѣшки. Едно куче те залае. Казва: Не може тука да минешъ. Изваждашъ едно парче хлѣбъ, подкупвашъ го. Нѣкои хора минаватъ за много праведни. Азъ казвамъ: Подкупи кучето. Като яде, казва: Може да минешъ отъ тукъ. Ама казва: Не направихъ ли азъ едно престѫпление? Всѣко нѣщо на своето време е позволено. Азъ отивамъ по важна работа, искамъ да се кача на влака казва: Не може да тръгнете съ трена. Смѣшна работа, изваждамъ кесията и казва - може да минете. Сега ще кажете: Ама право ли е? Право е. Ако живѣете за Бога. Нѣщата не сѫ прави самотогава, когато човѣкъ не живѣе за Бога. Като живѣе за Бога, всички нѣща сѫ прави. То е правотата на човѣка. Правотата зависи отъ правото вѫтрешно състояние, отъ онова, което азъ мисля, то е, което разваля човѣка, не онова, което съмъ направилъ. Има една несъобразностъ, вие може да идете съ най- доброто разположение и да занесете най- хубавото ядене на нѣкого. Но неговиятъ стомахъ е толкова разстроенъ, че може да му създадете зло. Нѣкой пѫтъ може да идете при нѣкой вашъ приятелъ, давате му единъ лекъ, който е горчивъ, като единъ специалистъ. И туй горчивото помага. Тъй че зависи отъ ползата. Въ единия случай, туй хубавото ядене не може да принесе полза, а въ другъ случай туй горчивото принася полза. Ако този хапъ е даденъ на време, той ще принесе полза. Та сега казвамъ, какво бѣше най- първо? Вие сега всинца се намирате въ едно противоречие. И запитвате: Защо Господъ направи свѣта? По-добъръ свѣтъ вие никъде не може да намерите. По- добъръ свѣтъ не може да направите, ако разбирате. Но вие още не оцѣнявате. Знаете ли какво струва една гледка, да видишъ Слънцето да изгрѣва? Ако разбирашъ. И да видишъ, когато цвѣтята растатъ. Да видишъ всичко туй. Да вкусишъ водата, когато си жаденъ. Знаете ли, какво велико благо е. Нѣщата, ако ние ги разбираме, съдържатъ едно благо. Вземете онзи финансистъ, азъ наричамъ финансистъ този, който не разбира свѣта. Той седналъ и въ тевтеритѣ си пише разни смѣтки. За него сѫ важни неговитѣ тевтери, че отъ вънъ слънцето изгряло, че хората, туй не го интересува Той като седналъ, и мисли за съвсемъ други работи. Той си прави своитѣ финансиални смѣтки. Че на този щѣло да стане това, на онзи онова. Този човѣкъ не е разбралъ Божия свѣтъ. Туй не принася полза. Вие може да сте финансистъ и трѣбва да знаете, че туй финансиално отношение къмъ кризата може да не е изгодно. Представете си сега спадането на французкия франкъ. Казватъ, че въ Англия имало една печалба отъ 67 милиарда лева. Колко сѫ умни англичанитѣ. Но когато спадна английската лира, онѣзи понамазаха. Сега пъкъ англичанитѣ печелятъ. Като спадна лирата, другитѣ много спечелиха. Сега като спадна французкия франкъ, англичанитѣ печелятъ 67 милиарда. Вземане даване. Сега това не е лошо. Това е единъ процесъ въ свѣта. Единъ пѫтъ благото въ свѣта иде на васъ. А следующето, другъ пѫтъ може да ви дойде отплата, една малка горчевина. Не мислете, че онова, което се случи въ свѣта, е лошо. Туй, лошото, което го считате, следъ време ще ви даде едно голѣмо благо. Въ свѣта има единъ законъ. Две нещастияедно подиръ друго никога не може да дойдатъ. Следующиятъ пѫтъ ще дойде едно благо. Божиятъ законъ е такъвъ. То е поляризиране. Но и две добрини едно подиръ друго не може да дойдатъ. Защото сѫществува единъ нисшъ свѣтъ и единъ висшъ. Сутринъ слънцето идва, а вечеръ си отива. Туй въ живота трѣбва да бѫде законъ. Вие трѣбва да знаете, че като изгрѣе вашето слънце, ще залѣзе. После пакъ ще изгрѣе. И пакъ ще залезе. Туй слънце има свой пѫтъ. Не считайте, че благото , което ви е дадено, всѣкога може да тече. Когато идатъ изобилни години, следъ тѣхъ ще дойдатъ неизобилни години. Вземете съньтъ, който сънува Йосифъ. Той сънува, че 7 години ще бѫдатъ изобилни, а 7 ще бѫдатъ въ немотия. И следователно отъ изобилнитѣ години, когато имате, ще отдѣлите, за да може, когато дойдатъ годинитѣ на немотията, да ги замѣстите. Та сега, защо трѣбва да правите добро? Казвате вие сте добъръ човѣкъ. Това сѫ плодороднитѣ години. Отъ туй добро, което правите на хората, вие складирате всичкото ваше жито въ хамбара, че единъ денъ да може да си помогнете. Лошитѣ хора сѫ гладнитѣ години. Щомъ си лошъ, това сѫ гладнитѣ години; щомъ си добъръ, това сѫ изобилнитѣ години. Така сѫ годинитѣ на живота. Щомъ си лошъ, ти ще идешъ при нѣкой добъръ човѣкъ, ще вземешъ отъ изобилието, и когато дойдатъ при тебе плодороднитѣ години, ти ще се отплатишъ. Отплата навсѣкѫде има. Зло за зло, добро за добро; любов, за любовь, умраза за умраза. Всичкитѣ тия нѣща се редуватъ. Та имате една философия, ако не можете да мислите, ако не можете да оправите вашия животъ, защо ви е мисъльта? Ако пѣешъ, защо пѣешъ? Пѣнието е магическа сила въ свѣта. Ако азъ запримеръ по закона на пѣнието дойда, имамъ нѣкоя голѣма нужда, застана въ стаята, запѣя една пѣсенъ, и този човѣкъ на мене ще ми услужи. Ако изпѣя пѣсента, той ще ме приеме.- Той е приелъ тази музика. И той ще ми помогне. Свѣтътъ може да се обърне съ главата надолу, но той ще ми помогне. Искашъ да идешъ нѣкѫде. Помоли се на Бога тъй отъ душа, и нѣщата ще станатъ тъй, както си ги пожелалъ. Не ставатъ ли нѣщата, никаква молитва не е, нѣма никакво пѣние. Законъ е туй. Умно ще постѫпвате. Умно трѣбва да постѫпвате всѣкога. Не какво сте разбрали, азъ се радвамъ на това, което сте приложили. Не отъ вънъ. Азъ се радвамъ на онова, което хората прилагатъ отъ вѫтре. Безъ хората да видятъ. Онова което вие приложите въ себе си, това ме радва. Казвате: Азъ живѣя добре. - Азъ не се съмнявамъ. За мене важи онова, което е въ вашия животъ. Което ти прилагашъвъ себе си. И за което нѣма никаква сила, никакво давление. Нѣкойчовѣкъ станалъ мисионеринъ, дойде въ нѣкоя бѣдна кѫща. Какво го е заставило да дойде въ нѣкоя бѣдна кѫща? Никой не го е заставилъ да дойде. То е Божественото вѫтре. Сега въ васъ, въ всинца ви трѣбва да дойде Божественото да работи. И Божественото не идва, ако не пѣешъ. Никой нѣма да те слуша. Ако пѣешъ, ще те слуша. Ако се молишъ, въ небето ще те слушатъ. Ще кажешъ, азъ ще се моля. И зѫбъ нѣма да обѣлвашъ. Когато се помолишъ, и туй, за което се молишъ е станало, тогава тази опитностъ ще кажешъ, тогава тази опитностъ можешъ да разкажешъ. Но нѣкой пѫтъ може да се помолишъ и ни гласъ, ни слушание. Ще кажешъ: Азъ се молихъ, молбата ми не сечу. Казвамъ, черниятъ дробъ е билъ разстроенъ. Ти си отворилъ телефона, казвашъ: алоо! Но ни гласъ, ни слушание. Алло! Никой не се обажда отъ станцията - АЛЛО! Всичко е затворено. Щомъ чуешъ отговоръ, дадатъ ти станция, говоришъ. Съобщения трѣбватъ. Вие сте затворили вашите станции, изолирали сте се. Сега ще ви попитамъ: Коя мисълъ остана въ вашия умъ? Всичко не сте разбрали. Сега нѣкои ще мислятъ: какъ тъйчерния дробъ той да върши всичкитѣ тия работи. Ние сме дошли и казваме вѣрата въ Бога. Вѣрата къмъ Бога подразбира единъ добре организиранъ черенъ дробъ. Вѣрата къмъ Бога подразбира единъ добре организиранъ умъ. Вѣрата къмъ Бога подразбира една добре организирана душа! Туй подразбира. Когато говоримъ за вѣрата, подразбирамъ едно Божествено състояние, въ което нѣщата ставатъ. То е Божественото. Не една вѣра, която хората иматъ, която нищо не може да направи. Подъ “вѣра” подразбираме, когато всичко можемъ да направимъ. Съ тази вѣра, дето всичко е организирано,че каквото поискашъ, то ще бѫде. Нѣма да искашъ много. Споредъ Божествената вѣра единъ обѣдъ ще искашъ. И той ще дойде. Нѣма да искашъ за 10 години да се уреди живота ти. Единъ обѣдъ ще поискашъ, и ще имашъ най- хубавия обѣдъ. При Господа ще искашъ една кѫща само за единъ денъ, то е достатъчно.Ти да преживѣешъ единъ денъ, то е достатъчно. Туй е вѣрата! Да искашъ за единъ денъ. За утрешния денъ ти нѣма да мислишъ. Ти въ една кѫща само единъ денъ можешъ да живѣешъ въ Божествения свѣтъ. Втория денъ още по- хубава ще имашъ, третия още по - хубава. Тъй че за 365 дена ще имашъ 365 кѫщи. И като излѣзешъ отъ тази кѫща, ще дигнешъ материала, нищо нѣма да оставишъ. И ти ще идешъ нѣкѫде. Представете си, че всичкитака разбиратъ философията. Даже и хора има,които разбиратъ. Въ една евангелска църква, аристократическа, дето проповѣдвалъ този проповѣдникъ Спърженъ. Една, една отъ най- богатите бабтиски църкви, събиратъ се 12 души съ своя проповѣдникъ на едно събрание, имъ трѣбвало да събератъ една голѣма сума. Единъ отъ тяхъ казва: Да пуснемъ подписка да съберемъ тази сума. Казва: Да се помолимъ Господъ да ни даде тези пари. Става проповѣдника и казва: Братя да не изкушаваме Господа. Ето, братъ Джонъ може да даде толкова; ето азъ давамъ толкова. Ние всички тука като дадемъ 12-тѣ души, може да дадемъ тази сума и можемъ да изпълнимъ Волята Божия и като дадемъ, ще се помолимъ тогава на Господа. Ще кажемъ, че сме изпълнили Волята Божия! Нѣма какво да искаме отъ хората. Който има, той да направи това е Волята Божия. Вѣрата подразбира единъ добре организиранъ черенъ дробъ, единъ добре организиранъ умъ, едно добре организирано сърдце и душа. Всичко туй въ всичкитѣ науки може да се постигне. Човѣкъ, който иска да се учи, знанието е потребно. Изучавайте онова, което може да ви е потребно. Изучавайте наукитѣ сега. Всичкитѣ тия науки сѫ пѫтища, по които Господъ иска да подигне хората. Науката, знанието, всичко е потрѣбно въ дадения случай. Изучавайте нѣщата! Казвате: Туй не е потрѣбно.-Потрѣбно е. Потрѣбна е физиологията, потрѣбна е анатомията, всѣки трѣбва да знае анатомия. Счупи ти се крака, ти трѣбва да разбирашъ анатомия. Да знаешъ какъ да го наредишъ. Искашъ да направишъ нѣкоя услуга. Трѣбва да разбирашъ физиология. Въ всѣка една областъ на науката трѣбва да разбирашъ по нѣщо. Тя не е отъ сега. Милиони и милиони години преди хората е сѫществувала тази наука. Тя е сѫществувала и е създала свѣта и небето и земята. Тази Божествена наука ги е създала. Що е науката? Дето има наука, има и създаване. Дето има Божествено знание, всичко се разрешава. А като престанешъ да се учишъ, ти ще се разрушишъ! За това трѣбва постоянно Божественото знание, Божествената мѫдростъ и Любовь. То е знание- истината. Тя иде чрезъ знанието. Всичко туй като се втече въ тебе, ти растешъ, ти се организирашъ, и единъ денъ ще видишъ, че си струва човекъ да живѣе. Та казвамъ сега: Имайте вѣра. Не да имате вѣра, стремете се къмъ онази вѣра, чрезъ която всичко може да постигнете. Може да мислите. Когато вѣрвашъ, не трѣбва да туряшъ никаква граница. Не го туряй за днесъ. Не го туряй за скоро. Не го туряй заследъ 100 години. Не бързай. Имай вѣра. И трѣбва да знаешъ, туй, което искашъ, ще дойде на време. Туй, което ти трѣбва, ще дойде точно на време. Не се безспокой, ако не идва. Има нѣщо у тебе, като отмахнешъ всичкитѣ препятствия, които сѫществуватъ, непременно онова, отъ което ти имашъ нужда - дали е за твоето здравие, дали е за твоето спокойствие, дали е за доброто на дома ти - то ще дойде точно на време. Туй е опитностьта на вѣковетѣ; опитностьта на всички напреднали души, тѣ сѫ провѣрили този законъ. И вие трѣбва да го провѣрите. Вѣра, чрезъ която всичко ще дойде! Тази вѣра е потрѣбна сега, да се организира нашия черенъ дробъ. /къмъ Симеоновъ: изпѣйте една пѣсенъ./ - “Всичко въ живота е постижимо!” Сега прочетете ХВАЛАТА! 6.30 ч.с. на поляната евритмическитѣ упражнения.

От книгата "Азъ го създадохъ", Утринни Слова (1936–1937). Първо издание. Стара Загора, Издателска къща „Жануа-98“, 2003. Книгата за теглене - PDF Съдържание АЗЪ ГО СЪЗДАДОХЪ! 1-во Недѣлно Утринно Слово 27.09. 1936г., 5ч.с. Небето покрито. Времето меко, топло. ИЗГРѢВЪ Добрата молитва. Хвалата. Молитвата на Царството. Ще прочета първа глава отъ Дѣянията на апостолитѣ. Въ Начало бѣ Словото. Самиятъ животъ е една наука, която човѣкъ тепърва трѣбва да живѣе. Говоримъ за истинския човѣшки животъ. Цѣлата природа е пълна съ животъ, но той се различава по своята форма. Сегашниятъ животъ е пъленъ само съ отрицание, съ скърби и тревоги, страхъ, недоразумение, недоволство. Много малко радость има въ лицето на човѣка. И всичкото усилие на ония, които сѫ идвали да научатъ човѣка да живѣе. И мѫчно е човѣкъ да се научи да живѣе. То е единъ предметъ труденъ, отвлеченъ. Така. Животътъ не е нѣщо, което може тъй конкретно да го видишъ. Човѣкъ очаква нѣкой пѫть нѣкакво щастие, очаква нѣкакъвъ животъ, очаква Царството Божие, очаква рая, какво има тамъ? Очаква какво ли не. Това сѫ външнитѣ форми на този животъ. Задава се въпросъ:Има ли другъ свѣтъ освенъ този? Какво е тамъ скрито, дали има другъ свѣтъ или другъ животъ? Има разбира се, свѣтове много. Но това сѫ степени на съзнанието. Вземете съзнанието на една мравя, или съзнанието на една птица, на едно животно, съзнанието на единъ човѣкъ, на единъ ангелъ. Какво глѣмо различие има въ тѣхния погледъ, въ тѣхното схващане за живота. Или вземете човѣка въ неговата чистота. Ичистотата на единъ ангелъ. Какво голѣмо различие има! Та казвамъ, сега се оповѣстява идването на Христа. Това, какъ е дошълъ Исусъ на земята. Какъ е живѣлъ и какъ е заминалъ. Че казва: Както го видѣхме да замине, така и ще дойде. Но тъй е този въпросъ. Вие знаете какъ отиватъ вашитѣ гости и вашитѣ ближни. Какъ отиватѣ вашитѣ бащи и майки за другия свѣтъ. Ще взематъхората и ще го занесатъ на носилка. Азъ наричамъ мъртвитѣ, които отиватъ отъ този свѣтъ, понеже зле се научили да живѣятъ, не отиватъ сами,а искатъ да ги носятъ тържествено. И после трѣбва да има свещеници, да имъ пѣятъ, и всичко туй. Азъ наричамъ туй състояние много аристократическо. Защото виждаме въ Исуса нѣма туй състояние. Той не иска, не чака да го носятъ хората така. Повика ученицитѣ си, и следъ като имъ говори, подигна се нагоре и се възнесе. И казва, че Той тъй ще дойде,както Го видѣха. Съвременната църква е изопачила туй и казва: Въ тѣло ще дойде Христосъ. Не е въпросъ за тѣлото. То е въпроса за съзнанието. Даже тѣзи, които гледаха, въ Писанието се казва, че се усъмнили. То не е тъй, но човѣкъ съ такова тѣло, както виждате, обикновения човѣкъ. Та казвамъ, онѣзи, които не сѫ запознати съ вѫтрешната страна на живота, тѣхъ ги е много страхъ отъ промѣнитѣ. Тѣхъ ги е страхъ да не изгубятъ сегашното си тѣло.Та ще го изгубятъ, азъ да ви кажа, ако турите и сто души стражари, пакъ ще го изгубите.Тъй седи истината. Ще изгубите тѣлото си. Има тѣло естествено, има и тѣло духовно въ човѣка.И всичкото ви усилие трѣбва да бѫде - да се съгради духовното ви тѣло въ свѣта. Онова, което ще има много по- малко промѣни, отъ колкото сега има. Но и по-малко противоречия. Но за да се гради едно тѣло на земята, изисква пари. Правя аналогия сега. Иска се пари, иска се материяли, искатъ се работници, за да се съгради една кѫща човѣшка. За да се съгради сегашното ви тѣло е имало двама работници - майката и бащата. Това е то. И после самото дете. Писанието казва: Има тѣло нерѫкотворено, което Богъ е създалъ, въ което човѣшката душа ще живѣе. Та трѣбва всинца вие да имате едно прозрѣние, едно разбиране на живота. Разбирането седи въ това, да знаете, че душата е, която расте и се развива. Душата расте и вие трѣбва да разбирате този растежъ. Единъ день вие ще се измѣните, и ако не познавате законитѣ, нѣма да познавате себе си. Нали много пѫти питатъ хората: Ще ли се познаваме ние въ другия животъ? -Чудна работа! Ще се опознавате. Че едно животно като кучето, което е живѣло 10 години при господаритѣ си, не го ли познава? Познава го. Какъ го познава? Има нѣщо, по което се познава. Та казватъ хората какъ ще се познаятъ? Ако се измѣнятъ вашите тѣла, какъ ще се познавате?Пакъ има начинъ да се познавате. Познаване ще има. И много по-добро познаване има, понеже хората като не се познаватъ, понеже често се измѣнятъ. Расте човѣкътъ, ине може да го познаятъ той ли е или не? Брада има,по-рано нѣмаше. Измѣня се и гласътъ. Не можешъ да го познаешъ. Сега се познаватъ хората по говора, по гласа. Гласътъ на човѣкъ е най-постояненъ. Азъ, казва, по гласа го познахъ. Но има и други качества. Човѣкъ се познава по своята мисълъ; познава се и по своитѣ чувства; познава се и по своитѣ постѫпки. Всички хора не мислятъ еднакво, не чувствуватъ еднакво,и не постѫпватъ еднакво. Сега не разбирайте, че всички трѣбва да постѫпватъ еднакво. То е принципално. Отъ части е така. Но животътъ самъ по себе си е нѣщо красиво! Еднообразието въ вѣрване, въ чувствувание оттласка хората. Не може да т е привлече туй,което е еднообразно. Да кажемъ вие говорите, и все повтаряте: Да се обичаме, да се обичаме, да се обичаме.То е еднообразие.То е една и сѫща дума. Какво значи да се обичаме?За да се обичаме, ти трѣбва да проявишъ любовьта въ нейното разнообразие. И за да направишъ живота красивъ, какъ трѣбва да го проявишъ този животъ. Сега на земята, при сегашнитѣ условия, въ какво седи живота. Като съзнае човѣкъ, по нѣкой пѫтъ има едно заблуждение, той трябва да съзнае и да се моли. И по нѣкой пѫтъ има въ него едно щестлавие, той ще вземе една поза така да покаже на хората; майката ще даде на детето какъ да се моли. И детето ще се научи на това. Казва: Така ме научи майка ми. И като остарѣе, пакъ се моли по единъ и сѫщъ начинъ. Хубаво е това. Като единъ методъ, то е хубаво. Но ако се заблуждавате, както ви е учила майка ви, да се молите? То е еднообразие. И единъ денъ ще кажете: Дотегна ми по този начинъ. И трябва да се пазите отъ опасностьта на еднообразието. Трябва да дадете свобода. По напредналите братя сега, които се занимаватъ, като видатъ единъ младъ, казватъ туй не бива, туй не бива. Че ако този братъ,младия стане като тебе, какво ще стане? На какво ще замяза? Ти съ всичкитѣ си молби,да ви покажа какъвъ дефектъ ще дадатъ. Лицето се сбръчква, потъмнява, краката отслабватъ, и изгуби се красотата; после въ старини не може хубаво да говоришъ. Казвашъ: Изгубихъ всичко. При това пакъ вѣрвате въ Бога, че за бѫдеще Господъ пакъ ще ви даде единъ животъ. Хубаво е това. Но това не е живота. Това е единъ животъ на страдущитѣ хора. На страдущи, които не разбиратъ въ какво седи Божията Любовь. Вие си представлявате Бога само по единъ начинъ. А нѣкои даже изхвърлятъ и този начинъ. Сега не искамъ да се спирамъ върху нѣкои нѣща, понеже ще дойде едно различие, -кой има по-добро схващане за Бога?И кой има по-добро прозрѣние? Който има най-добритѣ схващания и най- доброто прозрѣние, той може да направи много работи. Ако ти мислишъ, че познавашъ Бога и си Го любилъ, а не можешъ много работи да свършишъ, то е само едно непостижение. Човѣкъ за Богъ ще говори за бѫдеще.Когато може да направи нещо. Нѣма да говоришъ преди да си направилъ нѣщо. Не говори за никоя своя добродѣтель, която не можешъ да проявишъ. И не говори за пѣнието, докато не си пѣлъ. Да. Ако искашъ, изпѣй една пѣсенъ. И тогава ще кажатъ: Я ми кажи, отъ кѫде научи тази пѣсенъ? И ти на тия хора ще имъ разправишъ. Или никога не говори,че си единъ художникъ. Нарисувай нѣщо, постави го, и когато те питатъ,тогава кажи. Не говори, че си единъ окултенъ ученикъ. Е какво значи окултната наука? Е, казва някой, я ми погадай. Я,да видя сега? Окултната наука все си гадае: по лицето, по главата,по черепа, все гадае тя. Сега даже въ Библията считатъ грѣшни работи да се предсказва на рѫката. Какъ могатъ тъй да бѫдатъ написани на рѫката нѣщата? Хубаво, казватъ, че много светии сѫ говорили въ съборитѣ. Че какъ тамъ е говорилъ Господъ? Какъвъ е Божиятъ езикъ? Казва, духътъ имъ говорилъ.Е, какъ тамъ говори Духътъ? Не говори преди да ти е говорилъ Духътъ. Внимавай да се самоопредѣлишъ въ себе си, да знаешъ, че ти е говорилъ Духътъ. И като говори духътъ, а не да мислишъ, че ти е говорилъ. И говори, както той ти е говорилъ! Когато Духътъ говори, ще има единъ признакъ. Ти иди при единъ болѣнъ човѣкъ,и като започнешъ да говоришъ както Духътъ ти е говорилъ,най-малко на този човѣкъ ще се подобри здравето му. Иди при една кѫща, дето има раздоръ, недоразумение, делене на малки работи. Е, ти се намирашъ между децата, между две момченца - братчета, или между едно сестриче и едно братче. Каратъ се за нѣщо. За ябълки, за дрехи, за обуща и т.н. Или такива спорове има между възлюбленитѣ. Между майки и бащи. Споратъ се тѣ двамата. Недоразумение има. Може да сѫществува такова и между учители. Навсѣкѫде има, за малки работи. Когато ти говори Духътъ и тия недоразумения се яватъ, Духътъ го нѣма тамъ.Тѣ сѫ хората, които живѣятъ крайно индивидуаленъ животъ. Всѣки търси своето право. Щомъ дойде духътъ, тия различия изчезватъ. Защото спорътъ въ животъ става за малки работи, отъ недоимъкъ. Азъ да ви кажа, всичкитѣ страдания идатъ отъ недоимъкъ. Съмнението иде отъ недоимъкъ; незнанието, злобатавсе иде отъ недоимъкъ на любовь. Недоимъкъ има този човѣкъ. Дай му ти отъ любовьта, като дойде да се изпълни, тя злобата изчезва, дойде знанието, а съмнението и всички тия нѣща изчезватъ. Вие казвате: Азъ се съмнявамъ. Философия трѣбва да имате. Е, какъ се лѣкува съмнението? -Научи се да вѣрвашъ! Казвашъ: Не става тази работа съ вѣра. Тъй, съ сегашната вѣра не става. Вѣрата винаги иде у човѣка, когато Духътъ се яви. Тогава човѣкъ ще има вѣра. Че ти какъ ще вѣрвашъ въ нѣща, които не си видѣлъ? Сега ще цитирате вие всички: “Блажени, които не видѣтъ и повѣрватъ”. Е какво се подразбира? Пакъ ще вѣрваме на тия апостоли, които видѣха Христа. Та има на кого да вѣрваме. Значи, тия хора, пакъ има. Но ти не можешъ да вѣрвашъ, безъ да имашъ нѣкоя конкретна мисълъ, нѣкое конкретно съзнание. Представи си, че никой не е видѣлъ, какъ се е възнесълъ Христосъ на небето. И ти да вѣрвашъ, то е невъзможно. И най-после, не може да вѣрвашъ туй, което не е станало. Ние вѣрваме въ нѣща, които сѫ станали. Сега вашиятъ умъ се отвлича и казвате: Да бѣхме въ ония времена. Е, хубаво. Е, колко души имаха привилегията въ ония времена, когато се възнесе Исусъ? Да кажемъ, че Писанието казва,че били 120 души. Цѣлиятъ еврейски народъ нищо не видѣ. Даже е въпросъ, и когато се роди Христосъ на земята, колко евреи е имало на земята. Колко евреи го видѣха. Изнесе се слухъ, че се е родилъ. Но дали всичкитѣ евреи сѫ го виждали? А като се възнесълъ на небето толкова много бѣха евреитѣ, че само 120 души били. Та казвамъ, ако вие бѣхте на Неговото време,каква възможностъ имаше да Го видите? Тѣ сѫ били времена тъмни, когато хората търсѣха Господа съ свѣщи, съ ламби Го търсѣха да Го зърнатъ, и не сѫ Го намѣрили. А въ сегашния вѣкъ има едно зазоряване, и безъ свѣщи може да Го намѣратъ. Сега има много по-голѣма възможностъ! То е въпросъ на съзнанието вѫтре. Никога не казвай, че си вѣдялъ нѣщо, което не си видѣлъ. Знаете ли какво значи виждането въ пълната духовна смисълъ? Писанието казва, че онѣзи, които чуятъ гласа ми, - Гласътъ на Господа, - ще оживѣятъ. Тъй е. Вече онзи, който е чулъ, ще оживѣе. И онзи, който е видѣлъ, ще просвѣтне. Щомъ като видишъ ти реалностьта, или щомъ видишъ Господа, всичкото твое недоволство трѣбва да изчезне. Ако не е изчезнало още въ тебе, ти не си Го видѣлъ. Щомъ се съмнявашъ въ това, дали е Той или не е Той, ти сисиромахъ. И ти казвамъ: Богатъ да станешъ! Съ какво?- Съ вѣра! И за да изчезне всичкото твое недоволство, ти трѣбва да станешъ богатъ съ любовъ, съ всичкитѣ добродѣтели. Може да запитате какво нѣщо е добродѣтельта? Азъ съмъ далъ такова едно опредѣление. Сега ще употрѣбя думата “АЗЪ”. Въ свѣта само хората иматъ АЗЪ. Човѣкъ може да каже-АЗЪ. Едно животно не може да каже. У тѣхъ сѫ затворени устата. Животното не може да каже АЗЪ. Азъ- значи едно сѫщество, което се е отдѣлило отъ другитѣ, и се съзнава, че живѣе самостоятелно. Самостоятелно е то. Туй съзнава. А пъкъ онзи, който нѣма туй съзнание, той е потопенъ въ общото на всичкитѣ. Ти можешъ да сподѣляшъ. Хубаво е това състояние. Нѣкои поддържатъ, че има едно състояние по-горе от АЗЪТЪ.Тѣ го наричатъ безлично. Едновременно ти схващашъ всичкитѣ азове въ едно и живѣешъ въ всички. И тогава не само едно азъ, но хиляди азове си ти. Сега може ли да схванете какво може да бѫде туй състояние? Казвате, какво ще бѫде? Е, мислете какво ще бѫде. Азъ да ви дамъ едно опредѣление. Кое е по-хубаво? Да познавашъ само една буква, или да познавашъ всичкитѣ букви въ азбуката на речьта? И сега ние си мислимъ, че като кажемъ- азъ, че то е първата буква на онова велико знание, което ще ти се разкрие. Казватъ: Богъ буква ли е? Той личностъ ли е? Той е повече отъ онова, което ние разбираме.Та казвамъ, не е лошо.Поддържайте, но не мислете, че въ каквото състояние сте сега, че сте достигнали до нѣкоя много висока степенъ. Радвамъ се, че си “азъ”, но трѣбва да дойде и втори, трети,4-ти, 5- ти, и всички.Че като казваме нѣкой пѫтъ, че азъ трѣбва да обичамъ ближнитѣ си, азъ разбирамъ всичкитѣ тия сѫщества, които казватъ “азъ”, и онѣзи даже, които не могатъ да кажатъ “азъ”. Всички трѣбва да ги обичаме. Защо?Защото като срѣщнешъ единъ волъ и кажешъ: Отъ кѫде идешъ? Той си подига рамената. Е, кой те създаде?Той пакъ си подига рамената. Тогава се явява Господъ и казва: АЗЪ ГО СЪЗДАДОХЪ! Срѣщнешъ една мравя, казвашъ: Ти защо си се запънкала, кой ти дада туй право? Тя нищо нѣма да ти каже. Господъ казва: АЗЪ Я СЪЗДАДОХЪ. И питашъ ти тази мравя, та отъ кѫде на кѫде този кояфетъ у тебе, съ толкова крака? Тя нищо не знае. Животътъ, който сега живѣе, тия крака и сѫ необходими. Единъ день, като изходи този пѫтъ... Чудни са хората, казватъ: Е, защо на 4 крака пъкъ ще ходишъ? Че като се качишъ на нѣкой автомобилъ, на колко крака ще ходишъ тогава? Тогава ще ходишъ съ 4 крака, пъкъ и ще се въртатъ краката. Чудни са хората! Едно осѫждение има,че животно е, ходи съ 4 крака.- Автомобилъ е. Че ти ходишъ съ два крака.-Мотоциклетъ. Де е успѣхътъ на човѣка? Ходи човѣкъ съ два крака, силата на двата крака не, но човѣкъ ходи въ перпендикулярно положение. Животното е въ хоризонтално положение,а човѣкътъ- въ перпендикулярно положение.Теченията на човѣка и разбиранията на живота сѫ различни. Двата крака съотвѣтствуватъ на едно друго движение, на една друга възможностъ. Трѣбва да се стремите къмъ домогването. Не зависи отъ васъ, но трѣбва една вѫтрешна готовностъ, когато Духътъ ви посѣти.Защото ще дойде време да ви посѣти. И силата на Духа е както слънцето, като изгрѣва. Най-първо като изгрѣе на хоризонта, то освѣтлява най-високитѣ планински върховѣ;и после колкото по-надолу слиза, освѣтлява всичкитѣ предмети.Такова е изяснението на Духа. Когато Духътъ дойде, нито единъ отъ васъ нѣма да остане, на когото духътъ да се не изяви.Но ще зависи отъ вашата готовностъ, която имате сега;и която ще придобиете ,за да ви говори духътъ.Ако сте готови, ще ви говори.Ако не сте готови, ще ви огрѣе,и после ще отмине.И после щечакате другото проявление на духа, периодически. Сега, онѣзи отъ васъ, които разбирате, не губете условията.По нѣкой пѫтъ вие губите условията. Казвате: Какъ трѣбва да живѣемъ духовенъ животъ? То е съзнанието вѫтре. Ти можешъ да се занимавашъ съ най-долнитѣ работи, може да копаешъ,но ще имашъ Божественото съзнание въ тебе.И ти може да си царъ, и пакъ да нѣмашъ туй съзнание. Че какъ единъ царъ, който осѫжда единъ, втори, трети, 4-ти, безъ да е провѣрилъ. Царѣтъ не знае работитѣ, ще даде решението. Въ този царъ трѣбва да има вѫтрешно прозрение отъ невидимия свѣтъ. Че като дойде да каже тази сѫдба, не е право. И да го знае това. А царѣте нѣматъ тази възможностъ. Решилъ сѫдътъ да обѣсятъ нѣкого, царѣтъ ще дойде и ще подпише. Сега туй васъ ви се вижда едно противоречие. Че вие всѣки день вършитѣ тия погрѣшки. Азъ да ви кажа, даже на най- напредналитѣ отъ васъ, ето едно прегрѣшение. Дойде нѣкой, казва: Имаме единъ братъ, който не знае какъ да се моли. И той лансира една идея. Ти не си го видѣлъ,нѣкои сѫ казали, че имаме единъ братъ, който не знае какъ да се моли. Че какъ го провѣри, че не знае да се моли? Ако идете въ евангелската църква, тамъ обичай има да колѣничатъ. Хубаво е. И Писанието, мисля, казва нѣкѫде,че колѣничилъ е. Е, хубаво. Вие седите и се молите; и си събирате краката отдолу на едно мѣсто, събирате и рѫцетѣ. Е, мислите ли, че по този начинъ,както се молите, че е така хубаво? Краката ви на едно мѣсто и рѫцетѣ ви на едно мѣсто? Краката ти са на едно мѣсто, ама умътъ ти е раздвоенъ. Ти се молишъ, а мислишъ за жена си, какво ли прави? Ти се молишъ, а мислишъ пакъ за търговията си едновременно. Ти се молишъ, и проникне въ ума ти мисълъта, че нѣкой те обидилъ. Питамъ, трѣбва да знаете въ какво седи обидата. Обидата е едно състояние, че нѣкой ти окалялъ дрехата, и те нацапалъ. За да се извини той, трѣбва да ти донесе чиста вода, и да опере петното хубаво,и да оглади хубаво дрехата. Нѣкой те обиди. И ще му простишъ. Вода, вода трѣбва. Ще чакашъ. Ти ме оцапа, ще дойдешъ да омиешъ туй петно. Ама нравътъ ми е такъвъ. Безразлично е какъвъ ти е нравътъ. Ти трѣбва да очистишъ петното. Не те е пратилъ Господъ въ свѣта да цапашъ нито себе си, нито другитѣ,нито ближния си. Но нацапалъ ли си,трѣбва да очистишъ всичко туй. То е изяснение само външно. Защото следъ всѣко цапане, човѣкъ изгубва мира си. Ти като нацапашъ нѣкого, ще изгубишъ съзнанието си, ще изгубишъ своето разположение. Че ако всички не си губѣха разположението; кажете ми, колко часа държите своето добро разположение? И следъ като се разсърдите нѣкой пѫтъ, пакъ съзнанието ви да е будно и да кажете: Слушай, въздържай се! Тази работа не я знаешъ. У васъ се прекѫсва съзнанието. И като се разсърдишъ, то съзнанието ви да е будно. Казва се за Господа, че и Той се разсърдилъ. Казва се за Господа, че и Господъ се гнѣви на човѣка. Сега философията на човѣка е, не гнѣви човѣка. Не, ако твоето съзнание е разпокѫсано, гнѣвътъ е на мѣсто.Този гнѣвъ означава, че ти се гнѣвишъ, че работитѣ не сѫ поставени тъй, както трѣбва. Господъ когато се гнѣви, когато се разгнѣви, Той турга всичкитѣ нѣща на мѣсто. а когато хората се гнѣватъ... Та сега има много, които казватъ: Не трѣбва да се гнѣвишъ.Невъзможно е. Ама не трѣбва да се страхувашъ!- Невъзможно е. Ще се страхувашъ. Но като се уплашишъ отъ една мечка,да имашъ пакъ вѣра въ Бога. Защо бѣгашъ ти отъ мечката? Ти бѣгашъ отъ Господа, Който е въ мечката. -Неправеденъ човѣкъ си. Тамъ ти знаешъ, че бой ще има. Ти бѣгашъ отъ Господа, Който е въ мечката. Той казва: Я, ела самъ тукъ. И казва, той мълчи. Че като те налѣгне тази мечка... Азъ зная единъ такъвъ примеръ. Единъ много лошъ човѣкъ българинъ, единъ денъ го налѣгнала една мечка, та го натиснала на земята. Не го хапе, но го върдаляла, обръщала го насамъ нататъкъ, нагоре, всичко това, и го пуснала. Че като севърналъ той въ кѫщи, много кротъкъ вече. Името му било Йоанъ. Та го пита жена му: Какво бе Йоане? Какво си се умърлушилъ?-Тебе мечка върдалила ли те е? Сега тия нѣща сѫ вѣрни. Че като те хване една голѣма скърбъ нѣщо въ свѣта и си се умърлушилъ, мечката иде. И всѣки едного всѣкога въ живота може да го върдаля нѣкоя мечка. И ако те върдаля тази мечка, само да те укроти, но тъй,че да не те нарани, ти доста си прогресиралъ. Но ако тази мечка счупи нѣкой пжтъ краката ти или те ухапе, това показва, че не си много прогресиралъ. Поддържатъ, че човѣкъ, въ когото Богъ се е проявилъ, животнитѣ укротѣватъ. Достатъчно е въ съзнанието си да държишъ Бога така, както е и единъ вълкъ или единъ тигъръ, една мечка, - всичко туй ще дойде при краката ти, и нищо нѣма да ти направи. Но ако не мислишъ, работата е опасна! Всичко ще ти направятъ. Та казвамъ, този законъ е,за да се освободите отъ скърбитѣ и страданията, и мѫчнотиитѣ. Идеята ви за Бога вѫтре въ васъ трѣбва да бѫде на мѣсто.Но ще се освободите въ туй. Трѣбва да работите. Ще се освободите. И тия страдания сами по себе си ще се осмислятъ. Не само ще се осмислятъ, но и ще прогресирате. Думитѣ ви ще се развиватъ. И следъ всѣко идване на Духа вѫтре въ насъ, съвсемъ ще се измѣни вашето съзнание. И при всѣка скърбъ, която човѣкъ чувствува, то е като влажно време, дъждовно време, бурно, снѣжно време.Не се бойте, защото следъ толкова снѣгъ и следъ тази буря ще се изясни времето. Ще изгрѣе слънцето,и всичко туй ще се превърне за ваше добро. Сега има единъ начинъ, едно обяснение защо сѫ страданията. Защо страдаме и защо са тия страдания? Тогава можемъ да кажемъ: Тия страдания сѫ потрѣбни на човѣка въ сегашния животъ. Ночовѣка не трѣбва да потъне само въ страданията, като въ една областъ, въ която всичко може да изгуби. Сега питате: Е, какво учение е Християнството? - Християнството е учение за спасение на хората. Но какъ ще се спасятъ хората?-Трябва да познаятъ Бога. Въ познанието на Бога ще се яви спасението. Богъ е, Който обработва спасението. Той е, Който спасява хората, не други. Спасява онѣзи, които Го познаватъ, онѣзи, които могатъ да Го познаятъ. И познаването трѣбва да бѫде непреривно. Туй познаване не е единъ въпросъ само за единъ день, на една година,то трае презъ цѣлата вѣчностъ. Ти презъ цѣлата вѣчностъ ще се учишъ да познавашъ Величието на Бога и това ще бѫде радостьта на твоята душа. И казано е въ Евангелието: ”Да познаятъ Тебе Единаго Истиннаго”.Това е живота. Да познаятъ Тебе Единаго Истиннаго Бога. Да. Но тъй, както се изисква. Богъ на всички хора се изявява различно. На светиитѣ по другъ начинъ, на умнитѣ, на глупавитѣ - на всички. Нѣма сѫщество въ свѣта, на което Богъ да не се изяви. Богъ се изявява според степеньта на тѣхното развитие. Богъ другояче гледа на единъ глупавъ човѣкъ. Той не гледа,че е глупавъ. Този човѣкъ ни най-малко не е глупавъ. Ама казватъ, той е идиотъ. Ни най-малко не е идиотъ.-Ама то се показва, че е идиотъ. Не мислете, че е идиотъ. Казвате: То е дете. Но туй неразумното дете единъ день става единъ гений. Вие виждате единъ човекъ и казвате, че той е лошъ.Богъ и на лошитѣ хора гледа другояче; отъ наше гледище нѣкои хора са лоши, отъ Божие гледище всичко онова,което Богъ е направилъ,за Него е добро.А не за насъ. Не всички нѣща,които Богъ е направилъ, сѫ добри за насъ. Ние не разбираме,нѣмаме туй знание. Че какъ? Вземете положението, азъ да ви обясня положението на една майка,която носи 9 мѣсеци едно дете. Е, какъ мислите, добре ли е? Казва нѣкой: Добро е това.-Но носилъ ли си ти дете въ утробата си вѫтре? Ни най - малко не е добро това. Но отъ после майката, като се освободи, казва: Азъ се радвамъ ,че го родихъ. Но по-напредъ какъвъ страхъ, какво треперене, да не умре,да не стане това или онова! Тази работа е много трудна, да родишъ! И всѣка една хубава и права мисълъ, всѣко едно желание за да се роди, трѣбва да минатъ страдания. Защо страдате? Всѣки единъчовѣкъ,който страда,той ражда нѣщо. Той е заченалъ. И докато го родишъ. Нѣкой пѫтъ има жени,които лесно раждатъ. Има хора,които много лесно мислятъ, раждатъ, а нѣкои пъкъ... Мене ми разправяше единъ свещеникъ, живѣлъ въ една кѫщица,и тамъ една жена три дена се мѫчила да ражда,и тя вика и се мѫчи,и попа вика въ другата стая. Тя реве и попа реве. Та нѣкой пѫтъ и вие скърбите и не знаете защо скърбите. Скърби нѣкой. -Да не се е женилъ. И Писанието казва - не пожелай. И щомъ пожелаешъ ,законътъ е тамъ. Защо да не пожелая? Ти ще го пожелаешъ, но най-после трѣбва да го родишъ. Ще дойде мѫчението вѫтре въ живота. Ако искашъ да не се мѫчишъ много,много малко пожелай. Да не ти бѫде много трудно. Пъкъ като искашъ това и онова;и ти ще замязашъ на нѣкоя риба, която трябва да ги роди. Не това е философията на живота. Сега да се повърнемъ. Необходима е вѣрата за човѣка. И единъ начинъ,по който да мислите. Ако една мисълъ се ражда,по разни начини може да се роди. Но нѣкой пѫтъ за да се роди една мисълъ е много трудна работа. А въ ангелитѣ и светиитѣ мислитѣсе раждатъ безъ мѫчение. Та ангелитѣ и светиитѣ, когато слизатъ между хората,на много тясно мѣсто се намиратъ.Най-напредналитѣ сѫщества,които слизатъ между хората,много мѫчно могатъ да се справятъ. Сега и вие по сѫщия начинъ,много мѫчно може да се справите. Не само вие, мѫчно се справяше и Христосъ. Казва: До кога ще ви търпя? Знаешъ колко сѫ несносни хората? Христа Го попитаха:Ти отъ кѫде идешъ? Какъвъ си Ти? Е, какво може да бѫдечовѣкъ? Какво може да бѫде човѣкъ на земята? Ако има съзнанието за Бога,той е човѣкъ,той е светия, съзнание има! И при всѣки случай той използува туй съзнание. Ако има съзнанието на единъ ангелъ, той е ангелъ. Споредъ съзнанието вѫтре. Та казвамъ, докато дойдете до онази опитностъ. И казва, следъ като се възнесълъ: Чакайте вие, докато дойде, възприемете Духа и да се облечете отгоре съ сила. Ти като видишъ формата на едно нѣщо,на Божественото,което ще се занесе нагоре къмъ небето,трѣбва да чакашъ за онова, което може да слѣзне отъ горе за тебе. И да се облѣчешъ ти въ сила. И можешъ да работишъ въ живота. Та не само какво си видѣлъ, формата, която си занесълъ. Може да си видѣлъ Христа, външната форма може да си видѣлъ,но Духътъ,който дойде, онова, което ти проговори,и онова, което разберешъ и приложишъ. Силата е въ разбирането! Азъ сега не ви казвамъ,че не разбирате. Разбирате, но има нови нѣща. Вие отлагате. И всички засега страдате отъ отлагане. Е, казвате: Стига ми толкова. Азъ съмъ челъ, казва нѣкой, два пѫти,три пѫти Библията. Можешъ да четешъ и хиляда пѫти. Не зная хиляда пѫти ще можешъ ли да четешъ Библията. Трѣбва тази Библия, кояточетешъ, най-после трѣбва да се напише вѫтре въ тебе. Не само да я отваряшъ отъ вънка,а ти самъ да станешъ една Библия нищо повече! Та Христосъ, който дойде на земята,де седеше Неговата сила? Той можеше да нахрани хората. Безъ пари да ги нахрани. Сега за себе си ще вземете тази опитностъ. -Когато ти идешъ въ хубавото разбиране на нѣщата, Господъ, Който живѣе въ тебе, Той ще се прояви. Не искайте вие да се прославите въ живота. Да съзнавате,че Господь живѣе въ васъ. И да не се мѣсите въ работитѣ Му. Той да се прояви. Всѣки единъ отъ васъ все има единъ Господъ въ него. Въ всѣки едного Господъ се проявява;и той трѣбва да съзнава това. Когато кажешъ “АЗЪ”, трѣбва да съзнавашъ,че това е Господъ. Понеже какво си направилъ ти? И като говоришъ, този твоятъ говоръ не е твой. И като ходишъ, този твоят ходъ не е твой. Той е Господъ,Който живѣе въ тебе,Той те учи какъ да ходишъ. И единъ волъ може да ходи,нокаква голѣма разлика между едно животно и единъ човѣкъ! И какво голѣмо различие между едно животно и единъ човѣкъ! Та казвамъ сега, разбиране трѣбва сега на васъ.И ще бѫдете търпеливи,и ще чакате. Въ вашия Ерусалимъ ще седите. И ще имате опитностьта, че сте влѣзли из гората, и сте видѣли, че се е възнесълъ Христосъ. И ще чакате въ Ерусалимъ,докато се облѣчете въ сила. И като се облѣчете въ сила,тогава ще трѣбва да работите. Така, както отъ вѫтре ви учатъ. А има работа въ едно учение насъбрана. Тя е една щерна. И може да се направи да тече, и ще тече. Но като тече единъ два дена,тя ще се изтече и ще свърши. А туй, което е Божествено,то е като единъ изворъ, който никога не пресъхва. Та сега Господъ въ свѣта, Който действува не само въ васъ, но действува за поправлението на цѣлия свѣтъ. И ние сме въ една епоха, дето нѣма да остане човѣкъ да спи. Всички ще бѫдатъ разбудени. Нѣма да остане нито единъ. Всички ще ги събудятъ. Само разликата ще бѫде, че едни ще разбератъ защо сѫ събудени, а други нѣма да разбератъ. И ще кажатъ: Отиде ми съня! Но и тѣ ще бѫдатъ събудени. Ще претърпятъ всичкитѣ страдания, недоразумения, и ще се чудятъ защо става това? Но трѣбва да станатъ. А онѣзи, които са готови,ще разбератъ,че това е Присъствието на Господа. Съзнанието, на които е будно, ще виждатъ всичкитѣ хубости и красоти, и ще се възползуватъ. А онѣзи, които не разбиратъ, тѣ сѫ слѣпи хора въ свѣта. Каквото и да му казвашъ, защо казва и пророкътъ, че нѣкои Господъ ги е ослѣпилъ. Той казва: Ослѣпилъ си ги, да не би да се обърнатъ къмъ Мене,и ги изцѣля. Ослѣпилъ ги е. И ние ще оставимъ сега този въпросъ какъ е дошло туй ослѣпяване. Трѣбва да се пазите всички отъ вѫтрешното ослѣпяване. И нѣма по-страшно нѣщо отъ това. И радвайте се, че съзнавате че страдате. И като се радвате, че страдате, радвайте се въ страданието си! И разликата между единъ, който е събуденъ е, че той се радва на страданието си; а единъ, на когото въ живота съзнанието не е будно, той винаги се нервира и озлобява, че страда. Отче нашъ. Въ Божията Любовъ е благото на човѣка./три пѫти/. 6. 15 ч.с. Упражненията на поляната. Първо неделно утринно слово

"Устойчиви величини", утринни слова, година V, т.2 (1935-1936). Първо издание отъ 1943 г., София. Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно отъ 19 януари 1936 г. до 20 септември 1936 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание За слава Божия Размишление. Йоана, 11 гл. Често се говори за начало и край на нѣщата. Между началото и края на нѣщата има тѣсна връзка. Краятъ показва какво е било началото имъ. „Това рече и подиръ туй казва имъ: Лазаръ, нашиятъ приятель, заспа; но да ида да го събудя“. (—11 ст.). — Кога заспива човѣкъ? — Когато се умори. Следъ всѣко заспиване иде събуждането. Между тѣзи процеси е почивката. Като се говори за възкресението на Лазара, мнозина се запитватъ, какво общо има между тѣхния животъ и заспиването на единъ евреинъ преди две хиляди години. Какво ги интересува това, че Христосъ отишълъ да събуди заспалия Лазаръ? Тѣ не разбиратъ, че и въ тѣхъ има по единъ заспалъ Лазаръ. Въ всѣки човѣкъ има по единъ спящъ Лазаръ, за когото трѣбва да дойде Христосъ да го събуди. Въ всѣки човѣкъ има по една Марта и по една Мария. Марта се занимава съ домакински работи, а Мария — съ духовното, затова тя седи при нозстѣ на Учителя. „А Исусъ обичаше Марта, и сестра и, и Лазара.“ (— 5 ст.). Марта представя човѣшкото начало, а Мария — Божественото. Заспалиятъ Лазаръ представя онова естество въ човѣка, което спи. Трѣбва да дойде Исусъ въ човѣка, да събуди неговото заспало естество. Щомъ изпадне въ това състояние, човѣкъ престава да се интересува отъ живота. Той казва: Нищо не ме интересува вече — и заспива. Като се събуди, той иска да живѣе и се интересува отъ всички. Вижте отъ какво се интересуватъ децата. Тѣ искатъ да пораснатъ, да станатъ голѣми. Нѣкой деца се мѣрятъ всѣки день, да знаятъ, израсли ли сѫ и съ колко сѫ израсли. Щомъ станатъ отъ сънь, тѣ отиватъ до стената, изправятъ се и отбелязватъ съ линийка или съ моливъ височината си. На другата сутринь правятъ сѫщото. Какво отношение има ръста къмъ вѫтрешния животъ на човѣка? Все има нѣкакво отношение. Не е безразлично, дали детето ще остане на височина единъ метъръ, или всѣки день ще прибавя по малко къмъ своя ръстъ. Ще кажете, че ръстътъ не е важенъ, нѣма защо да се занимавате съ него. Ще дойде день да се занимавате, именно, съ такива нѣща, за които мислите, че не сѫ важни. Въ тѣхъ се криятъ такива истини, които сѫ необходими за вашия животъ. Това, което за васъ е маловажно, спира развитието ви. Различавайте сѫщественото отъ несѫщественото, важното отъ маловажното и го изучавайте. Има учени, които посвещаватъ десетки, години за изучаване бързината, съ която се движатъ атомитѣ; други изучаватъ, по колко атоми и йони има въ молекулитѣ на различнитѣ вещества. Вие се чудите, защо тѣзи учени губятъ времето си за изучаване на такива маловажни въпроси. Питате се: какво отношение има бързината на движението на атомитѣ и йонитѣ, тѣхното количество и голѣмина къмъ насъ ? Значи, човѣкъ се интересува само отъ онова, което има отношение къмъ него. Той говори за добрия и за лошия човѣкъ, защото тѣ иматъ нѣкакво отношение къмъ него. Той се интересува отъ доброто и злото въ човѣка. Трѣбва да се знае, че ко-гато говоришъ лошо за нѣкого, ти подхранвашъ лошото въ себе си; когато грворишъ добро за нѣкого, ти подхранвашъ доброто въ себе си. Отъ тебе зависи да станешъ добъръ или лошъ човѣкъ. Следователно, не подхранвай злото въ себе си! Храни доброто въ себе си! Това сѫ правила, които иматъ отношение къмъ човѣшкия животъ. Като знаете това, трѣбва да обърнете внимание на факта, че не сте абсолютно свободни и независими, не можете да правите, каквото искате. Ако подхранвате злото въ себе си, вие причинявате зло и на другитѣ; ако подхранвате доброто, причинявате добро и на другитѣ. Вие живѣете въ разуменъ свѣтъ, дето всички сѫщества, добри и зли, сѫ въ известна връзка и отношение помежду си. Не можете да пренебрегнете тѣзи сѫщества, както и тѣ не могатъ да ви пренебрегнатъ. Не мислете, че всичко знаете и сте съвършени. Много слабости има човѣкъ, много нѣща още не знае. За да види слабоститѣ, погрѣшкитѣ и невеже-ството си, разумниятъ свѣтъ го поставя на изпитание. Само така човѣкъ започва да се познава, да вижда доброто и злото, които се криятъ въ него. И Христа даже поставиха на изпитания, да се познае. Колко повече обикновениятъ човѣкъ ще бѫде поставенъ на изпитания. „Но да ида да го събудя.“ Добре е нѣкога да събудишъ човѣка, добре е нѣкога да го оставишъ да си поспи. — Защо трѣбваше Лазаръ да прекара четири деня въ гроба и тогава да отиде Христссъ да го събуди ? Рече Исусъ на Марта: „Не ти ли казахъ, че ако повѣрвашъ, ще видишъ славата Божия?“ (— 40 ст.). — Значи, болестьта и смъртьта на Лазара дойдоха, за да се прослави Богъ. Много болести идатъ за сѫщото, да се прослави Божието име. Тъй щото, ако те боли глава, ухо, око, сърдце, стомахъ, рѫка, кракъ ще знаешъ, че всичко това е за Божията слава. Следъ всѣка болесть и следъ всѣко изпитание човѣкъ придобива нѣкаква опит- ность, става по силенъ и се калява. Колкото по-голѣми сѫ изпитанията му, толкова по-силенъ става той. Малкитѣ изпитания носятъ малки придобивки. Това е законъ, който провѣряваме навсѣкѫде въ природата. Малкитѣ тревички сѫ слаби, защото минаватъ презъ малки изпитания. Днесъ и тѣ сѫ изложени на по- голѣми изпитания, за да се усилятъ. По тѣхъ минаватъ хора, животни, тъпчатъ ги, но ще уякнатъ. Това е за тѣхно добро. Дѫбътъ, обаче, е якъ, здравъ, съ дълъгъ животъ, защото е миналъ презъ голѣми изпитания. И доднесъ още той е изложенъ на мѫчнотии и изпитания. Днесъ всички хора искатъ да бѫдатъ щастливи, да нѣматъ изпитания и страдания. Това е невъзможно. Ти не можешъ да бѫдешъ щастливъ, докато всички хора не станатъ щастливи. Щастието трѣбва да бѫде достояние на всички. Който върви въ правия пѫть на живота, той всѣкога желае доброто и щастието на всички хора. Така той подхранва доброто въ себе си и въ своитѣ ближни. Той не може да бѫде щастливъ, ако и окрѫжаващитѣ не сѫ щастливи. Той не може да бѫде добъръ, ако не обича ближнитѣ си. Значи, колкото повече хора обичашъ, толкова по-щастливъ ще бѫдешь; колкото повече хора мразишъ, толкова по-нещастенъ ще бѫдешъ. Чрезъ омразата ти подхранвашъ злото въ себе си, а чрезъ любовьта подхранвашъ доброто. Омразата е бомба, която всѣки моментъ може да експлодира. Не бутай бомбитѣ на омразата и злото, за да не пострадашъ. Тѣ сѫ сили, съ които трѣбва да работишъ внимателно. Ако не си внимателенъ, тѣ ще те дебнатъ, докато те унищожатъ. И праведниятъ, и светията могатъ да пострадатъ отъ бомбитѣ на злото. И тъй, желайте доброто на всички хора, за да повдигнете себе си, да повдигнете и човѣчеството. Това значи, да изпълнява човѣкъ Божията воля. Дойде нѣкой при мене и казва, че съмъ добъръ, че мога да му помогна, мога да му направя едно добро. Азъ не се под- давамъ на неговитѣ думи, но казвамъ, че ако му направя едно добро, съ това изпълнявамъ Божията воля. Тъй щото, задачата на моя животъ се заключава въ изпълняване на Божията воля. Като изпълнявамъ тази велика воля, естествено е, че правя добро и на своитѣ ближни. Изпълнявайте и вие Божията воля, за да правите добро на хората. Само така ще се домогнете до високия идеалъ на живота, до истинския моралъ. И сега, като ви говоря, азъ искамъ да изпълня Божията воля. Като ме слушате, и вие трѣбва да изпълнявате Божията воля. Дали нѣкой ви говори добри или лоши нѣща, не се спирайте върху тѣхъ. Въ всички случаи трѣбва да изпълнявате Божията воля. Запитайте се дълбоко въ себе си, кое е право и кое — криво, кого да слушате и кого — не, и ще получите отговоръ на въпроса си. Богъ ще ви напѫти, ще ви посочи правия пѫть на живота. Мислете за себе си, но мислете и за ближнитѣ си, като части на Цѣлото. Следователно, докато мисли само за себе си, човѣкъ не може да се развива правилно, не разбира Божията воля. Щомъ обикне ближния си и започне да мисли и за него, той се развива вече правилно и върши Божията воля. Да обичашъ ближния си, това значи, да подхранвашъ доброто въ себе си и да бѫдешъ полезенъ едновременно и на себе си, и на окрѫжаващитѣ. Да обичашъ себе си, това е най-малката мѣрка на любовьта. Да обичашъ Бога, това е най-голѣмата мѣрка на любовьта. Като обичашъ ближния си, ти се разширя- вашъ; като обичашъ Бога, ти осмисляшъ живота си. Въ това се заключава щастието на човѣка. Значи, като обичашъ Бога, ще бѫдешъ щастливъ. Като обичашъ ближния си, ще бѫдешъ силенъ. Като обичашъ себе си, ще се избавишъ отъ нещастията въ своя животъ. Но затова трѣбва да бѫдешъ разуменъ. Любещиятъ трѣбва да си служи съ разумностьта. Нѣкой казва, че не иска да знае за ближнитѣ си, за Бога не се интересува, а ми-сли само за себе си. Щомъ не се интересува отъ Бога и отъ ближнитѣ си, той ще остане самъ въ живота. Тогава ще разбере, какво нѣщо е да бѫдешь изолиранъ въ свѣта. Страшно нѣщо е самотията ! Това значи, да бѫдешъ въ затворъ, лишенъ отъ чистъ въздухъ, отъ свѣтлина и прозторъ. Ти ще се почувствувашъ голъ, босъ, само съ едно съзнание, въ лишения, въ оскѫдность и мизерия. Това е най-голѣмата сиромашия въ свѣта. Човѣкъ не може да живѣе самъ. Тъй щото, когато кажешъ, че искашъ да бѣгашъ отъ хората, да не те смущаватъ, ти смѣсвашъ понятията. Ти искашъ да се уединишъ временно, а не да останешъ самъ въ свѣта. Уединението подразбира общение съ Бога. При това положение, ти си свързанъ съ Бога и съ всички хора на земята. Кой ви интересува въ живота: младиятъ, или стариятъ ? — Младиятъ. Следователно, пазете се да не остарѣете, да останете сами, никой да не ви търси. Дѣдото се държи за внука си, бабата — за внучката си, за да не останатъ сами въ живота. Когато внукътъ и внучката пораснатъ, младитѣ момци и моми ги обикалятъ, интересуватъ се отъ тѣхъ. Покрай младитѣ, и старитѣ ставатъ интересни. Ето защо, за да не остарѣятъ и останатъ сами, хората се женятъ, да иматъ синове и дъщери, които да имъ помагатъ. Докато е ситъ и задоволенъ отъ всичко, човѣкъ е младъ и жизнерадостенъ; щомъ огладнѣе, той оста-рява. Следователно, започнешъ ли да остарявашъ, наяжъ се. Така ще се подмладишъ. Ще ядешъ, безъ да преяждашъ. При това, ще бѫдешъ доволенъ отъ храната си. Колкото и да е малко, ще ядешъ съ благодарность и доволство. „Да ида да го събудя.“ И съвременнитѣ хора, като Лазара, спятъ и се питатъ, какво трѣбва да се прави, защо свѣтътъ е станалъ толкова лошъ. Свѣтътъ не е лошъ, но е заспалъ. Сега трѣбва да дойде отново Господъ, да го събуди и да го пусне вънъ, да си отиде. Събуждането на човѣка се опредѣля отъ неговата благодарность. Само онзи може да се събуди, който е благодаренъ за всичко. Дали си богатъ, или беденъ, благодари на Бога. Дали си жененъ, или нежененъ, ученъ, или простъ, пакъ благодари на Бога. Благодари и за доброто, и за злото. Като благодаришъ, доброто ще си остане добро, а злото ще се превърне на добро. Ако избѣгвашъ злото, всѣкога ще си останешъ слабъ. Щомъ не се страхувашъ отъ него и благодаришъ, че те е сполетѣло, то ще се превърне на добро. Дойдатъ ли болести, нещастия въ живота ти, благодари на Бога за всичко. Благодарностьта е цѣръ, който освобождава човѣка отъ всички мѫчнотии и страдания; тя е цѣръ, който превръща злото въ добро, отрицателното въ положително. Благодарностьта е сила, която събужда човѣка отъ сънь. Така той привлича вниманието на Бога къмъ себе си. Щомъ привлѣче вниманието Му, Той превръща злото въ добро. Иначе, злото повече се увеличава. Мнозина се питатъ, защо заспалъ Лазаръ, че трѣбвало Христосъ да го възкресява. — За проява на Божията слава. Нѣкой хора умиратъ и минаватъ отъ животъ въ смърть; други умиратъ и минаватъ отъ смърть въ животъ. Обаче, и едното, и другото става все за проява на Божията слава. Така трѣбва да мислите, за да разрешите правилно мѫчнотиитѣ и противоречията си. Тѣ ще сѫществуватъ, докато не се разрешатъ. Мѫчнотиитѣ трѣбва да принесатъ известна полза. Ако те нападне нѣкаква болесть, ще бѫдешъ крайно внимателенъ и учтивъ къмъ нея. Задъ всѣка болесть стои едно разумно сѫщество, което изпитва силата и интелигентностьта ти. Затова, ти ще се разговаряшъ съ болестьта и ще благодаришъ, че те е посетила. Като разбере, че има работа съ добъръ и учтивъ човѣкъ, тя ще те напусне. Ако не се отнесешъ съ нея внимателно, тя ще те мѫчи, докато смекчишъ характера си. Какво прави момъкътъ съ своята възлюбена ? Въ първо време той и говори за любовь, услужва и, но като се ожени за нея, започва да я мѫчи: ревнува я, кара я да работи, затваря я въ стаята, не и позволява да се разхожда. Най-после тя дохожда до съзнанието, че се е оженила прежде-временно и безъ позволението на Бога. Тя започва да търси Бога и, като Го намѣри, свързва се съ Него. Така страданията и се превръщатъ въ радость, докато единъ день я напуснатъ. Следователно, не питайте, защо страдате, но питайте, каква е Божията воля и какъ трѣбва да я изпълните. „Да ида да го събудя“. Мария каза на Христа: „Той е вече четиридневенъ, смърди, какъ ще го събудишъ?“ Когато казватъ за нѣкого, че смърди, това подразбира, че е лошъ човѣкъ. Ако го пипнешъ, ще произведе експлозив. Но Богъ не се страхува отъ експлозии. Когато дойде времето за пробуждане на нѣкого, Богъ застава предъ него и казва Лазаре, стани! Излѣзъ вънъ и си иди в кѫщи. Който се събудилъ и оживѣлъ, да се радва на живота си и да го посвети въ служене на Бога, на ближнитѣ и на себе си. Това значи, да изпълнишъ Божията воля, както разбирашъ, както диктуватъ твоятъ умъ, твоето сърдце и твоята душа. И тогава, каквото и да ви се случи, добро или зло, кажете: Това е за проява на Божията слава. Така ще се възпитавате и самовъзпитавате правилно. Така ще растете и ще вървите напредъ. Сега и на васъ казвамъ: Ако страдате, ще знаете, че това е за проява на Божията слава. — Недоволни сте. — За Божията слава. — Не се разбираме. — За Божията слава. — Нѣма приятели, нѣма братство между хората. — За Божията слава. Този е пѫтьтъ на истинското възпитание. Вънъ отъ Божията слава, всичко е калайдисване, посребряване, позлатяване. Вънъ отъ любовьта, всичко е външна проява на живота, а не неговата реалность и сѫщина. Кажешъ ли, че всичко е за Божията слава, ти събуждашъ заспалия Лазаръ, т. е. Божественото въ себе си. То дава сила и мощь, то създава всичко въ свѣта. Кажи: Всичко става за Божията слава. Но кажи това на време и на мѣсто. „Да ида да събудя Лазара“. Оставете се и вие на Господа, по какъвто и да е начинъ, да събуди заспалия Лазаръ въ васъ. Не Му давайте съветъ, какъ да го събуди. И следъ това кажете, като Христа: „Благодаря ти, Отче, че всѣкога си ме слушалъ“. Следователно, благодарете за всѣка болесть, за всѣко страдание, за всички изпитания и кажете на Бога въ себе си: „Благодаря Ти, Господи, че всѣкога си ме слушалъ и ще превърнешъ страданието ми въ радость. Зная, че всичко, което се случва въ живота ми, е за проява на Божията слава.“ — Божиятъ Духъ носи всичкитѣ блага на живота. * 34. Утринно Слово отъ Учителя, държано на 20 септемврий 1936 г. 5 ч. с. София.—Изгрѣвъ.

Аз го създадох "Азъ го създадохъ", Утринни Слова (1936–1937). Първо издание. Стара Загора, Издателска къща „Жануа-98“, 2003. 512 с. ISBN 954-9589-72-2. Книгата за теглене - PDF Азъ го създадохъ, 27 септември 1936 г. Важността на черния дробъ, 4 октомври 1936 г. Реалнитѣ нѣща въ Любовьта, 11 октомври 1936 г. Вѣрата и Любовьта. Шесто чувство, 18 октомври 1936 г. Реалностьта въ живота! Качествата на мѫжътъ и на жената. Доброто мислене, и доброто обличане и готвене, 3 януари 1937 г. Божествената храна, 10 януари 1937 г. Учение и служене на Бога, 17 януари 1937 г. Конкретното въ Любовьта, 24 януари 1937 г. Великодушие и Цѣломѫдрие. Мекота, 31 януари 1937 г. Първиятъ и последниятъ, 7 февруари 1937 г. Конкурсниятъ изпитъ, 14 февр Ликвидация съ стария животъ и приложение на новия, 21 февруари 1937 г. Три нѣща сѫ потребни, 28 февруари 1937 г. Обмѣна въ Божественото, 7 март 1937 г. Приложение на Вѣрата, Надеждата и Любовьта въ живота, 14 март 1937 г. Три фази има, 21 март 1937 г. Мекота, примирителната постѫпка. Красотата ще спаси свѣта!, 28 март 1937 г. Степенитѣ на Любовьта, 4 април 1937 г. Двамата сина, 11 април 1937 г. Благость и Истина, 18 април 1937 г. Пѫрвата дума, 25 април 1937 г. Както Богъ мисли и прави, 2 май 1937 г. Единиятъ и многото, 9 май 1937 г. Първото мѣсто, 16 май 1937 г. Новото въ небето. Страданието, 23 май 1937 г. Уповай на Божественото, 30 май 1937 г. Самораждане. Раждане на Истината, 6 юни 1937 г. Проводници на неговата Любовь, 13 юни 1937 г. Особената черта на човѣка, 20 юни 1937 г. Вѫтрешенъ и външенъ животъ, 27 юни 1937 г. Злото и Любовьта. Божествениятъ пѫть. Смекчаване на злото, 4 юли 1937 г. Вѫтрешна обхода, 29 август 1937 г. Силенъ въ света, 5 септември 1937 г. Религиозни хора, 12 септември 1937 г. Приравняване и Любовь, 19 септември 1937 г. “От всинца ни искат едно слушане и разбиране на Неговата Воля. Ние искаме да влезем в стълкновение с Него. Ние отиваме и Му се оплакваме, и Му казваме: „Брат ми е много лош.” Че знаете ли какво значи, какво противоречие е да дойде синът при баща си и да се оплаква от брат си? Ти като кажеш „брат ми е лош”, че причината на това кой е? Майката и бащата, те са лоши. Те го родиха такъв. Не се оплаквайте от брата си, нищо повече. Косвено вие щом се оплаквате от хората, вие хвърляте петно върху Името Божие. Нищо повече. И ако някой се оплаква, както и да се оплаквате, вие хвърляте петно на Първото Начало. Господ нищо няма да ви каже. Вие петните Името Божие.” [Преписана:] Дуно, Учительтъ Беинса. Азъ го създадохъ. Утринни Слова (1936–1937). Първо издание. Стара Загора, Издателска къща „Жануа-98“, 2003. 512 с. ISBN 954-9589-72-2. Бележки от книгата: Издателският екип изказва благодарност на всички, които с цената на лишения, граничещи с героизъм, запазиха за поколенията безценното Слово на Учителя. Благодарим на стенографките Паша Теодорова (1888–1972), Савка Керемидчиева (1901–1945), Елена Андреева (1899–1990) и на съхранявалите го през годините българи. Да бъде благословен самоотверженият им труд. В „Аз го създадох“ издаваме утринните слова, държани от Учителя през 1936–1937 г., документално по дешифрираните записки. През 1947 г. беседите са били отпечатани в два тома: „Той създава“ и „Старото отмина“. Учителю, благодарим Ти за Божественото Слово, с което ни дари. Израз на нашата благодарност ще е изучаването и прилагането Му от всеки ученик, на когото съзнанието се е отключило за Него, за Словото. Бележките на стенографката са отпечатани с курсив, в кръгли скоби ( ). Думите или буквите в квадратни скоби [ ] са добавени от издателския екип на местата, където в разчетената стенограма е изпуснат текст, чийто смисъл сме се опитали да възстановим, или (на няколко места) за по-лесно разбиране на някои изречения с по-особен строеж. На местата, където не сме успели да възстановим смисъла, сме сложили многоточие в квадратни скоби. Бележките под линия са на издателския екип. Бележки от книгата: Компютърен набор: Стоянка Караджова, Красимира Бахова, Ива Попова. Коректори: Мария Панова, Момчил Николов. Предпечатна подготовка: Тодор Попов. Допълнителни бележки: Изданието е със старите букви.

От книгата "Устойчиви величини". Утринни Слова (1935–1936). Първо издание от 1943 г., София Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Което Богъ е съчеталъ „Онова, което Богъ е съчеталъ, человѣкъ да не разлѫчва.“ Марка 10:9 „Което Богъ е съчеталъ“. Христосъ изказалъ този стихъ по единъ външенъ поводъ, който се наблюдава въ всѣкидневния животъ на хората. Той има дълбокъ вѫтрешенъ смисълъ. „Онова, което Богъ е съчеталъ“. Какво е съчеталъ Богъ ? — Връзката между духа и душата. Значи, за да не изгуби сѫщественото въ живота, човѣкъ не трѣбва да разваля тази връзка. Фарисеитѣ запитали Христа: „Дали е простено на мѫжъ да напусне жена си?“ Христосъ отговорилъ: „Онова, което Богъ е съ-четалъ, човѣкъ не трѣбва да разлѫчва“. Това значи: докато духътъ на човѣка е свързанъ съ душата, той никога не може да напусне жена си. Когато тази връзка се скѫса, мѫжътъ може да напусне жена си. Сега ще ви дамъ следнитѣ мисли за ориентиране въ живота. Когато обикновенитѣ хора управляватъ, всички останали сѫщества спятъ. Когато талантливитѣ управляватъ, обикновенитѣ хора се събуждатъ. Когато гениалнитѣ управляватъ, всички хора ставатъ. Най-после, когато светиитѣ управляватъ, хората започватъ да работятъ. Следователно, докато човѣкъ спи, обикновени хора го управляватъ ; щомъ се пробуди, талантливи хора го управляватъ; щомъ става, гениални хора го управляватъ; щомъ започне да работи, светии го управляватъ. Това сѫ вѫтрешни състояния, които всѣки преживява. Докато обикновени мисли и чувства занимаватъ човѣка, той заспива. Щомъ се проявяватъ талантливитѣ мисли въ човѣка, той се пробужда. Като се прояви гениалностьта въ човѣка, той става отъ леглото и започва да се облича. Когато прояви светостьта си, свѣтлината на деня го огрѣва, и той започва да работи. За да започне работа, човѣкъ трѣбва да даде пѫть на светиитѣ, тѣ да управляватъ. Той не трѣбва да се стреми къмъ светийство, но да се остави светии да го управляватъ. Мнозина се стремятъ къмъ светийство. Тамъ е тѣхната погрѣшка. Да желаете светии да станете, това е човѣшко разбиране. Обаче, да желаете да работите и да ви управляватъ гении и светии, това е Божествено разбиране. Щомъ имате такова разбиране, ще получите Божието благословение. Тъй щото, самъ по себе си, човѣкъ не може да бѫде нито обикновенъ, нито талантливъ, нито гениаленъ, нито светия. Ако се занимава съ обикновени мисли и чувства и остави обикновени хора да го управляватъ, той е обикновенъ; и като обикновенъ, ще яде, ще пие и ще спи. Ако остави талантливитѣ да го управляватъ, той се пробужда отъ сънь. Ако остави гениалнитѣ да го управляватъ, той става отъ леглото си и се облича. Ако остави светиитѣ да го управляватъ, той започва да работи. „Онова, което Богъ е съчеталъ, человѣкъ да не разлѫчва“.— Защо? —Защото той не може да направи нѣщо по-умно отъ Бога. Човѣкъ не трѣбва да седи и да мисли, какво може самъ да направи. Колкото и да се мъчи, нищо ново нѣма да измисли, но поне да изпълни Божията воля, т. е. да реализира онова, което Богъ е съчеталъ. Какво прави ученикътъ по рисуване? Той взима модела, който учительтъ му далъ, и започва да рисува. Никой ученикъ не може да измисли по-добъръ моделъ отъ този, който му е даденъ. И никой човѣкъ, никой художникъ не е съз-далъ и не може да създаде по-добъръ моделъ отъ този, за който се казва въ Битието, че е създаденъ по образъ и подобие Божие. Много човѣшки образи сѫ рисувани досега отъ видни художници, но всички сѫ далечъ още отъ първообраза. „Онова, което Богъ е съчеталъ“. Щомъ Богъ е съчеталъ нѣщо, на сѫщото основание и човѣкъ е изпратенъ на земята да направи нѣщо въ духа на това, което Богъ е съчеталъ. Който не разбира този законъ, може да изпадне въ заблуждение, да мисли, че всичко е постижимо за него. Обаче, казано е въ Писанието: „Цѣлиятъ свѣтъ лежи въ рѫцетѣ на лукавия“. Това значи: цѣлиятъ свѣтъ лежи въ заблуждения, въ изкушения. Поради заблужденията, хората нѣматъ ясна представа за живота. Тѣ нѣматъ нуждната любовь. Безъ любовь животътъ е неразбранъ, непознатъ за човѣка. Безъ любовь животътъ е мѫчение. Любовьта е необходима за човѣка, за да познае живота. Че сградалъ, че се мѫчилъ, че ималъ неприятности, това сѫ илюзии въ живота. Илюзиитѣ сѫ на второ мѣсто. На първо мѣсто е любовьта, която ражда живота. — Главата ми побѣлѣ отъ страдания. — Ти се лъжешъ. Твоитѣ страдания и мѫчнотии сѫ отъ книга. Разбойникъ влѣзълъ въ дома на единъ богатъ човѣкъ, извадилъ срещу него ножа си и му казалъ: Скоро дай пари! — Моля ти се, не ме убивай! Колко искашъ? Ще ти дамъ, колкото искашъ, но само животътъ ми пощади. Богатиятъ далъ известна сума на разбойника и по този начинъ спасилъ живота си. Следъ това разправилъ на приятелитѣ си, че безъ малко щѣлъ да изгуби живота си. Разбойникътъ влѣзълъ въ дома му, съ ножъ въ рѫка. — Знаешъ ли, че този ножъ бѣше кни- женъ? — Да знаехъ, че е така, самъ щѣхъ да се разправя съ него. Помнете: Ножътъ, съ който апаши и раз-бойници ви плашатъ, е книженъ. Страданията ви пъкъ не сѫ нищо друго, освенъ трици. Нѣкой страдалъ, защото нѣмалъ пари; другъ — нѣмалъ жена; трети — билъ боленъ; четвърти — никой не го обичалъ. Слушате, нѣкой се оплаква, че майка му, баща му, братъ му, сестра му не го обичали, всички го изоставили. Отде знае това ? Влизалъ ли е той въ сърдцето да майка си или на баща си, да знае това ? За да познае, дали нѣкой го обича, или не, той самъ трѣбва да има любовь. Ако любовьта е въ неговото сърдце, той ще освѣти сърдцата на другитѣ и ще разбере, обичатъ ли го тѣ, или не. Освенъ любовьта, другъ пѫть нѣма. Тя разкрива всички тайни. Какъ ще разберете живота на другитѣ хора, ако не ги обичате? Единствената мѣрка въ живота е любовьта. Безъ любовь, като Божествена мѣрка, животътъ остава неразбранъ. Който има любовь, той разполага съ онази мѣрка, съ която може да мѣри всички нѣща. Който е придобилъ любовьта, той се е домогналъ до щастието въ живота. Дето е любовьта, тамъ е щастието. Това правило нѣма изключение. Казватъ, че любовьта била праздна работа. Празднотата е въ безлюбието, а пълнотата на живота — въ любовьта. Докато си служите съ любовьта, като мѣрка въ живота, всѣкога ще имате миръ, спокойствие, радость, веселие. Ако изгубите едно отъ тия качества, вие сте изгубили мѣрката си. — Какво да правя тогава? — Намѣри мѣрката си и я постави на мѣсто! Представете си, че влизате безъ свѣщь въ тъмна изба. Какво ще стане съ васъ ? Ще се спънете нѣкѫде и ще паднете. Ако влѣзете съ свѣщь въ избата, нѣма да се спънете. Следователно, каквото представя запалената свѣщь за физическия свѣтъ, такова нѣщо представя любовьта за сърдцето. Само любовьта е въ състояние да разреши мѫчнотиитѣ ви. Любовьта е пѫть за разрешаване на труднитѣ задачи въ живота на човѣка. Съ други думи казано: Любовьта е пѫть за сърдцето, мѫдростьта — пѫть за ума. Човѣкъ не може да придобие, да разбере, да оцени и приложи знанието, ако не е мѫдъръ. Нѣкой хора обичатъ да говорятъ много и да заставятъ другитѣ да вѣрватъ въ това, въ което тѣ сами не вѣрватъ. Тѣ искатъ да заставятъ окрѫжаващитѣ да мислятъ върху това, което и на тѣхъ не е ясно и не го разбиратъ. Това е невъзможно. Направете опитъ и ще се увѣрите, че е така. Човѣкъ може да предаде мисъльта, знанието си на другитѣ хора, когато самъ той разполага съ такова знание и мисъль, които предъ нищо не се разколебаватъ. Единъ англичанинъ прекаралъ въ Индия цѣли 20 години и научилъ само едно изкуство, т. е. придобилъ само едно знание: да разпръсва кучета. Като се върналъ въ Англия, отишълъ въ Лондонъ, дето се срещналъ съ единъ английски лордъ. Като разправялъ на лорда за знанието, което придобилъ въ Индия, последниятъ пожелалъ да направятъ опитъ. Деньтъ и часътъ за опита били опредѣлени. Лордътъ пристигналъ съ своитѣ 46 кучета, порода булдогъ, които били много свирепи. Англичанинътъ пристжпилъ къмъ опита. Застаналъ на едно мѣсто и мислено описалъ около себе си окрѫжность. Следъ това лордътъ започналъ да пуща срещу него едно следъ друго кучетата си, като сѫщевременно ги насъсквалъ. Първото куче се хвърлило къмъ англичанина, но той веднага му из- свирилъ по особенъ начин ь. Кучето стигнало до мислено прокараната линия и тамъ спрѣло. Излѣзло второ, трето, четвърто куче, но като чули това изсвирване, всички се спрѣли предъ проектираната линия. Всичкитѣ кучета се събрали на едно мѣсто и започнали да лаятъ, безъ да пристѫпятъ крачка напредъ. Достатъчно било англичанинътъ да изсвири по спе- цифиченъ начинъ, за да хукнатъ всички ку-чета назадъ. Това е истинско знание — да изсвиришъ съ уста, и кучетата да се разбѣгатъ. Ако не побѣгнагъ отъ вашето изсвирване, никакво знание нѣмате. Какво представятъ нещастията и мѫчнотиитѣ въ свѣта? — Това сѫ свирепитѣ кучета, които лаятъ около васъ. Какъ можете да се справите съ тѣхъ? — Като имъ свирнете. Ако при изсвирването успѣете да ги разпръснете, вие разполагате съ истинско положи телно знание. Колкото и да философствувате, каквито теории да изнасяте, ако не можете да се освободите отъ кучетата, вие нѣмате нито мѣрката на знанието и мѫдростьта, нито мѣрката на любовьта. А тъй, да предполагате само, че имате знание, това не е вѫтрешно, дълбоко знание. То е само външно знание което всѣки моментъ може да изгубите. Положително знание е това, съ което човѣкъ разполага всѣки моментъ и може самъ да го прилага, безъ да очаква помощь отъ хората, безъ да очаква тѣхного одобрение. Сега, да дойдемъ до истината. Тя е мѣрка за свободата. Човѣкъ не може да бѫде свободенъ, докато не е намѣрилъ мѣрката на истината въ себе си. Свободата е вѫтрешна, а не външна проява. За да бѫде свободенъ, човѣкъ трѣбва да бѫде живъ; после, той трѣбва да разполага съ мѣрката на любовьта, на мѫдростьта и на истината. Щомъ има тѣзи нѣща въ себе си, той ще бѫде силенъ. Какъ може човѣкъ да придобие свободата си? — Чрезъ съзнателна работа. Всѣки трѣбва да разчита на себе си, самъ да извоюва свободата си. Свободата, която човѣкъ търси, не иде отвънъ. Ако е въпросъ за външна свобода, той лесно може да я придобие. Гослодарьтъ може да направи слугата си външно независимъ, но съ това той ще отнеме вѫтрешната му свобода. Свободата се придобива при условията, при които човѣкъ се намира. Докато е на легло и очаква помощь отъ лѣкаря, болниятъ не е свободенъ. Дойде единъ лѣкарь, даде му нѣкакво лѣкарство, което временно ще го успокои. Дойде другъ лѣкарь, и той даде лѣкарство, което влошава положението му. Болниятъ, обаче, не е свободенъ нито въ първия, нито въ втория случай. Човѣкъ трѣбва да бѫде лѣкарь самъ на себе си. Докато не сте лѣкари на себе си, не можете да бѫдете свободни. Докато не създаде вѫтрешна, интимна връзка между духа и ду-шата си, човѣкъ не може да бѫде свободенъ. Това наричаме ние връзка съ Бога, съ Първата Причина на нѣщата. Безъ тази свещена връзка, човѣкъ не може да очаква онова вѫтрешно единство въ себе си. Отъ това единство зависи неговото бѫдеще развитие. Отъ вѫтрешното единство въ човѣка зависи придобиването на онѣзи блага, къмъ които той се стреми. Така трѣбва да се разбира истината. Който не разбира истината, очаква първо свѣтътъ да стане добъръ, а после хората. Нѣма защо свѣтътъ да става добъръ. Свѣтътъ представя съвокупность отъ хора. Когато всѣки човѣкъ поотдѣлно стане добъръ, цѣлиятъ свѣтъ ще стане добъръ. Всички хора живѣятъ и се движатъ въ Бога, Който е създалъ свѣта. Следователно, всѣки има условия въ себе си да стане добъръ. Който разбира Божиитѣ пѫтища и ги следва, той е едно съ Бога — никой не може да го ограничи. Богъ е всѣкога свободенъ. Казано е въ Писанието: „Дето е Духътъ, тамъ е свободата. Дето е Духътъ, тамъ е истината. Истината освобождава човѣка. Съ- временнитѣ хора търсятъ свободата. Цѣлиятъ свѣтъ воюва за свобода. Въ всѣки домъ има споръ за свобода: мѫже, жени, деца — всички се борятъ за свобода; слуги и господари — сѫщо се борятъ за свобода. Обаче, тъй както съвременнитѣ хора търсятъ свободата този въпросъ остава неразрешенъ. Свѣтътъ самъ нѣма да разреши тази задача, нито вие можете да разрешите задачата на свѣта. — Защо е така? — Защото този въпросъ е колективенъ и принадлежи на разрешаване отъ цѣлото човѣчество. Цѣлото човѣчество търси нѣщо. То търси нѣкаква обща идея, която да го повдигне. Каква е тази идея, никой не знае. Никой не може да наложи една идея на другитѣ. Всѣки самъ може да си наложи нѣкаква идея. Само при това положение човѣкъ може да бѫде свободенъ. Ако нѣкой пита, какъ може да бѫде свободенъ, това показва, че той не е готовъ още за свобода. Докато човѣкъ пита, какъ трѣбва да гледа, това показва, че той е слѣпъ. Щомъ престане да пита, той вече е прогледалъ. Щомъ вижда, той може да се движи свободно. Тогава той тръгва съ всички заедно, и кой каквото му посочи, всичко вижда. Той тръгва по градове, по села, по гори и планини — обикаля свѣта. Докато човѣкъ пита, какъ трѣбва да чува, той е глухъ. Щомъ престане да пита, той е съ отворени уши, всичко може да чува. И тъй, отворете очитѣ си сами, безъ да очаквате да дойде нѣкой отвънъ да ги отвори. Да отвори човѣкъ самъ очитѣ и ушитѣ си, това е негово собствено право, дадено му отъ самата природа. Трѣбва ли да чакате су- тринь да дойде вашиятъ слуга отвънъ да отвори очитѣ ви? Ако човѣкъ може самъ да отвори очитѣ си, трѣбва ли да очаква спасе-нието му да дойде отвънъ нѣкѫде? Има известни условия за спасение на човѣка отвънъ, но пълното, истинско спасение иде отвътре. Това се отнася до онѣзи, които разбиратъ, които сѫ посадени вече въ земята, иматъ условия да растатъ. Онѣзи, които не разбиратъ, тѣ ще останатъ само съ стремежа си въ потенциално състояние, въ каквото състояние се намира житното зърно въ хамбара. То има стремежъ да расте, но условия нѣма за това. Обаче, като го по-садите на нивата и го поставите на мѣстото му, то започва да расте отъ само себе си. Това житно зърно е въ състояние да създаде друго, подобно на себе си. Ако житното зърно е способно да израсте и да даде плодъ, подобенъ на себе си, колко повече човѣкъ може да направи това! Когато човѣкъ се натъква на страдания, това е признакъ, че той е излѣзълъ вече отъ Божествения хамбаръ и е посѣтъ на Божествената нива. И следъ това не му остава нищо друго, освенъ да расте, да цъвти и плодъ да даде. Само така той ще получи Божието благословение. Значи, докато сте въ хамбара, никакви страдания нѣ- мате. Щомъ ви посадятъ на нивата, страданията ще дойдатъ. Докога ще имате страдания ? — Докато узрѣете. Щомъ узрѣете, страданията ви преставатъ. Следователно, човѣкъ страда, докато е на земята. Когато мине въ другия свѣтъ, земнитѣ страдания изчезватъ. Страданията на хората сѫ временни. Разликата между тѣхъ не се заключава въ това, че едни страдатъ, а други — не, но въ голѣмината на страданията : нѣкои страдания сѫ по-голѣми, а други — по-малки. Колкото по-голѣми сѫ страданията, толкова по-голѣмо е растенето. Напримѣръ, дѫбътъ има по-голѣми страдания отъ житното зърно. Житното зърно узрѣва за шесть месеца и следъ това се скрива въ хамбара, докато дѫбътъ едва следъ сто или двеста години може да се върне въ хамбара. Дълго време дѫбътъ остава вънъ, на голѣми изпитания. Ако погледнете кората на дѫба, ще видите, че тя е силно напукана. — На какво се дължи това ? — На голѣмитѣ външни несгоди. Сега ще говоря за онова, което е вложено въ васъ, а не за онова, което въ бѫдеще може да спечелите. Онова, което въ бѫдеще можете да спечелите, е лотарийна игра. За васъ сѫ важни богатствата, които днесъ имате въ себе си, които можете да обработите и използувате. Всѣки отъ васъ има въ себе си по единъ изворъ на любовьта, на мѫдростьта и на истината. Дръжте се за тѣзи извори и се ползувайте отъ тѣхъ разумно. Това не значи още, че вие ще бѫдете съвършени, самостоятелни, че нѣма да имате никакво отношение къмъ хората. Всѣки изворъ е въ връзка съ други извори. Значи, водата отъ вашитѣ извори ще се съедини, ще се слѣе съ водата на други извори и ще образува голѣмо море. Следователно, дръжте се за онѣзи извори, които сѫ въ васъ, за да се свържете съ душитѣ, съ които си хармонирате. За да расте и да се развива правилно, всѣки день човѣкъ трѣбва да се свързва поне съ една напреднала душа. Връзката на човѣка съ напредналитѣ души е първото условие за растене. Мнозина мислятъ, че като постигнатъ съвършенство, ще се уединятъ, и никой нѣма да ги смущава. Кой може да смущава човѣка? Само глупавиятъ може да смущава. Тъй щото, ако нѣкой се смущава, това показва, че въ него управляватъ глупавитѣ, обикновенитѣ сѫщества. А вие знаете, че когато глупавитѣ, обикновенитѣ управляватъ, хората спятъ. Когато талантливитѣ управляватъ, хората се пробуждатъ. Когато гениалиитѣ управляватъ, хората ставатъ отъ леглата си и започватъ да се обличатъ. Когато светиитѣ управляватъ, хората започватъ да работятъ. Това сѫ четири състояния, презъ които всѣки човѣкъ минава. Ще запитате, дали тия нѣща сѫ вѣрни. — Азъ говоря само това, което абсолютно зная, което съмъ провѣрилъ и изпиталъ не само веднъжъ, но безброй пѫти. — Какъ можемъ да се увѣримъ вь това?— Като изучавате себе си и ближнитѣ си. Щомъ се свържете съ единъ човѣкъ, вие ще познаете, дали той е отъ обикновенитѣ, отъ талантливитѣ, отъ гениалнитѣ, или отъ светиитѣ. Сѫщевременно ще познаете, дали единъ човѣкъ спи, дали се е пробудилъ, дали е станалъ или е започналъ вече да работи. Кога заспива човѣкъ? — Когато се унесе отъ нѣкаква мисъль. Запримѣръ, нѣкой си купилъ единъ лотариенъ билетъ и започналъ да мечтае, че ще спечели единъ милионъ лева. Както си мечтае, така заспива. Ще дойде нѣкой следъ това да му говори нѣ-що на ухото. Човѣкътъ спи, какво ще му говорите? Оставете го спокоенъ. Това показва, че обикновенитѣ хора го управляватъ. Не говорете на човѣкъ, който спи, защото и вие ще минете за спещъ, за такъвъ, когото обикновенитѣ управляватъ. Когато се събуди, тогава му говорете. Сега ние говоримъ за закона на любовьта, като връзка между душитѣ. Когато се направи тази връзка, животътъ на хората ще потече по естественъ начинъ. Тогава никой никого нѣма да изнасилва, да измѫчва. Всички хора ще си помагатъ взаимно. Законътъ на любовьта изисква взаимна помощь между хората. Когато се свържатъ съ закона на мѫдростьта, свѣтлина ще потече въ умоветѣ имъ, и никой нѣма да се спъва. Пѫтьтъ имъ ще бѫде освѣтенъ. Когато се свържатъ съ закона на истината, хората ще бѫдатъ свободни. Необходимо е човѣкъ да бѫде свободенъ. Безъ животъ, безъ знание и безъ свобода човѣшкиятъ духъ и човѣшката душа не могатъ да растать, не могатъ правилно да се развиватъ. Това сѫ велики заповѣди, написани на човѣшката душа. И тъй, когато човѣкъ се намѣри предъ голѣми изпитания, нека не търси знанието отвънъ нѣкѫде, но да се вдълбочи въ себе си и самъ да чете онова, което любовьта, мѫдростьта и истината сѫ написали въ него. Отъ кото е написано? — Отъ рѫката на него-вия вѣченъ Баща. Това е изказалъ Христосъ съ думитѣ: „ Както ме е Отецъ научилъ, така говоря“. Това се разбира отъ думитѣ, изказани отъ Христа: „Всички ще бѫдатъ научени отъ Бога“. Да бѫдете научени отъ Бога, не значи да станете господари. — Не, тогава ще започне истинскиятъ животъ, който хората търсятъ. Когато слънцето изгрѣва, и очитѣ на човѣка сѫ отворени, той ще види благото, свѣтлината на деня. Ако очитѣ му сѫ затворени, той ще остане слѣпъ за това благо. Когато Божествениятъ Духъ изгрѣе и намѣри човѣка съ петь, съ седемь отворени сѣтива, Той ще излѣе върху него всички свои благословения. Това значи, да живѣе човѣкъ безъ законъ, написанъ отъ човѣшка рѫка. Какво по-велико състояние отъ това? Тогава човѣкъ нѣма да се стреми ни къмъ талантливость, ни къмъ гениалность и светийство, но душата му ще се проникне отъ желанието да бѫде Синъ Божи. Ще дойде день, когато всички хора ще бѫдатъ Синове Божии. Тогава всички ще работятъ и ще се съобразяватъ съ законитѣ на любовьта, мѫдростьта и истината. Да бѫдете Синове Божии, това значи, Божието да стане ваше, а вашето — на Бога. Това значи, всички хора, всички души да се обединятъ въ едно цѣло. Кога ще стане това ? — Още днесъ може да стане. Не е нуждно светии да станете, но да оставите светиитѣ да ви управляватъ. Светиитѣ трѣбва да ви управляватъ, а вие — да работите. Още днесь всички можете да бѫдете Синове Божии, въ смисълъ, да имате синовни отношения къмъ Бога. А що се отнася до работата, за това се изисква много време. Да добие човѣкъ външни знания, и за това се изисква много време. За вѫтрешното знание, обаче, не се иска много време. Достатъчно е човѣкъ да се вдълбочи въ себе си, за да прочете онова, което отъ вѣкове е написано въ него. Така той ще опита и приложи онова, което знае. Безъ вдълбочаване и проучаване на себе си, човѣкъ всѣкога разваля хубавитѣ работи. Даде ли ви се прѣсенъ, хубавъ хлѣбъ — опитайте го. Не мислете много върху него. — Какво правятъ съвременнитѣ хора ? — Като получатъ такъвъ хлѣбъ, тѣ тръгватъ отъ съседъ на съседъ да покажатъ, какво сѫ получили. Този съседъ ще пипне хлѣба, онзи съседъ ще го пипне, докато най-после съв- семъ го изцапатъ. Не давайте хлѣба си въ рѫцетѣ на чуждитѣ хора. — Ако нѣкой нѣма хлѣбъ ? — Богъ е далъ въ рѫцетѣ на всѣки човѣкъ по единъ хлѣбъ. Щомъ е създалъ човѣка, Той го осигурилъ. Като обичате Бога, вие ще запазите хлѣба, който ви е даденъ отъ Него. Който е позналъ любовьта, мѫдростьта и истината, никога нѣма да остане гладенъ. Щомъ гладътъ на човѣка е задоволенъ, той е свободенъ, може да работи. Следователно, хлѣбътъ, който е даденъ на човѣка, е заради него. Ще кажете, че това е егоистично. Никакъвъ егоизъмъ нѣма тукъ. Следъ като изяде хлѣба си и го преработи, човѣкъ го превръща на плодно дърво, отъ плодоветѣ на което всѣки пѫтникъ, всѣко дете има право да си вземе. Не само хората, но и птичкитѣ, и животнитѣ могатъ да ядатъ отъ тѣзи плодове. Като изяде опредѣления за него хлѣбъ, човѣкъ може да се превърне на дойна крава, отъ млѣкото на която всички се ползуватъ. — Какъ, крава да стана, хората да ме доятъ! Споредъ мене, кравата е изворъ, който постоянно блика и раздава своето благо. Мѫчно ли е на извора да тече ? Страшно е положението на извора, когато престане да дава. Докато дава, той е доволенъ, щастливъ. Щомъ престане да дава, той изгубва вече щастието, доволството си. Когато говоримъ за Божествената крава, ние разбираме Божественото млѣко, което извира отъ недрата на Великия Духъ, и храни човѣшкитѣ души. Това е вѫтрешно състояние, което може да изпита всѣка душа. „Онова, което Богъ е съчеталъ, човѣкъ да не разлѫчва“. — Какво е съчеталъ Богъ ? — Той е съчеталъ възгледитѣ на душата и на духа и отношенията между тѣхъ. Тѣзи сѫ новитѣ възгледи, които правятъ човѣка свободенъ. Ние имаме предъ видъ съвършената, пълната свобода, която съдържа въ себе си три качества: животъ, знание и свобода. Който има тѣзи качества въ себе си, той влиза въ новия животъ — въ възкресението. Възкресението е нова фаза на живота, новъ животъ, който изключва всички страдания, всички мѫчнотии и недоразумения. Вие не можете да бъдете свободни отъ вашитѣ мъчнотии и страдания, преди да влѣзете въ живота на свободата, въ живота на възкресението. Докато сте още въ стария животъ, страданията неизбѣжно ще ви следватъ. Временно страданията могатъ да отстъпятъ отъ човѣка, но следъ това пакъ ще го посетятъ. Въ новия животъ, обаче, страданията сами по себе си изчезватъ. Както слънчевата свѣтлина и топлина топятъ леда и снѣга, така свѣтлината на новия животъ стопява и отстранява отъ пътя на човѣка всички мъчнотии и страдания. Казано е въ Писанието за Бога: „Ще изтрия сълзитѣ имъ и нѣма да ги помена. И ще ме познаватъ отъ малъкъ до голѣмъ“. Казано е още: „Нито око е видѣло, нито ухо е чуло онова, което Богъ е приготвилъ за онѣзи, които Го любятъ“. Велики работи е приготвилъ Богъ за онѣзи, които Го любятъ. Обаче, докато дойдатъ до великитѣ работи, тѣ трѣбва да минатъ презъ земята, като презъ велико училище. Страданията и мѫчнотиитѣ, които човѣкъ минава, идатъ за негово добро. Така той трѣбва да гледа на тѣхъ, за да победи докрай. Кой ще победи свѣта ? — Здравиятъ, а не болниятъ. — Кой ще победи свѣта? — Живиятъ, а не мъртвиятъ. — Кой ще победи свѣта? — Учениятъ, който разполага съ творческо знание, а не невежиятъ.—Кой ще победи свѣта ? — Свободниятъ, който носи въ душата си животъ, произлѣзълъ отъ любовьта; знание, произлѣзло отъ мѫдростьта, и свобода, произлѣзла отъ истината. Сега, желая на всички да бѫдете носители на новия животъ, на пълната свѣтлина и на съвършената свобода. Желая ви да изпълните Божията воля и да не разлѫчвате онова велико съчетание, което Богъ е поставилъ между вашия духъ и вашата душа. Това значи, да станете Синове Божии. Желая ви да бѫдете Синове Божии! — Богъ е Духъ, и Божиятъ духъ носи свобода. * 25. Утринно Слово отъ Учителя, държано на 22 мартъ, 1936 г. 5 ч. с.. София. — Изгрѣвъ.

"ОТЕЦЪ МЕ ЛЮБИ" Две утринни беседи изнесени от Учителя на 22 март 1936г в София. Издание на печатница "Задруга", Врабча 1, София 1936г. Книга за теглене на PDF - стар правопис Съдържание на книжката - стар правопис 1. Което Богъ е съчеталъ 2. Отецъ ме люби 1. Което Бог е съчетал - нов правопис 2. Отец ме люби - нов правопис