Търсене във форума

Отъ "Ценната дума", утринни слова, година IV, т.2 (1934-1935). Издание отъ 1941 г., София. Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно отъ 3 февруари 1935 г. до 15 септември 1935 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Слово и животъ Размишление. 4. глава отъ Иеремия. Много странности има въ съвременния жи-вотъ. Кои сѫ причинитѣ за тия странности, не се знае. Нѣкой предполагатъ, че причинитѣ се криятъ въ далечното минало; други пъкъ казватъ, че причинитѣ сѫ въ сегашния животъ. Сѫщо така и причинитѣ на страданията се криятъ, споредъ едни — въ далечното минало, а споредъ други — въ настоящето. Кое отъ дветѣ предположения е право, не може да се каже. Едно е вѣрно, а именно: нѣкой страдания се явяватъ като последствия на миналото, а други — криятъ причинитѣ си въ настоящето. Мнозина четатъ книгата на пророкъ Иеремия, но малцина я разбиратъ. — Защо не могатъ да я разбератъ? — Нѣматъ опитноститѣ, за които пророкътъ е писалъ. Тѣ не познаватъ живота на тогавашнитѣ народи, не знаятъ, какви отклонения сѫ правѣли, за да преживяватъ описанитѣ страдания. Сѫщевременно, пророкътъ предсказва и бѫдещитѣ страдания на народитѣ. Често хората се запитватъ, защо идатъ страданията. — Това е въпросъ на бѫдещето. — Защо се радва човѣкъ? — Това е въпросъ на настоящето. Значи, като страда и като се радва, човѣкъ се учи. Една отъ причинитѣ на страданията се крие въ неразбирането на живота. Който не разбира живота, страда; който го разбира, се радва. Понеже страданието и радостьта се смѣнятъ, затова, когато нѣкой разбира нѣщата, радва се, а другъ се обърква и страда; когато нѣкой се обърква отъ неразбиране и страда, другъ пъкъ се радва. Когато нѣкой се ражда, другъ умира. Когато богатиятъ губи богатството си, други печелятъ. Съ една дума, радоститѣ и страданията въ живота се смѣнятъ, поради което всѣки човѣкъ взима участие, както въ общитѣ страдания, така и въ общитѣ радости. Въ този смисълъ, страданието и радостьта сѫ необходимости въ живота. Безъ тѣхъ човѣкъ не може да се развива. Пророкътъ казва, че Богъ е милостивъ и благоутробенъ. — Кѫде се вижда милостьта Божия ? — Въ страданията на човѣка. Като страда, човѣкъ търси помощь. Единствениятъ, Който се притича въ помощь на човѣка, при всички случаи, и го освобождава отъ страданията, е Богъ. — Отъ какво произлизатъ страданията ? — Отъ малки причини. Понѣкога малки причини произвеждатъ голѣми страдания. Запримѣръ, ако напишешь едно писмо безъ препинателни знаци, мисъльта се измѣня. Обаче, ако поставишъ точкитѣ и запетаитѣ на мѣсто, вие разбирате смисъла на писмото и не изпадате въ заблуждение. За една запетая могатъ да обесятъ човѣка, или да го свалятъ отъ бесилката, зависи, какво е съдържанието на писмото. Помнете: малкитѣ причини произвеждатъ голѣми страдания. Ако зачеркнете само една буква на нѣкоя дума, може да измѣните хода на цѣлата работа. Ето защо, човѣкъ трѣбва да знае законитѣ, по които се нареждатъ човѣшкитѣ мисли, чувства и постѫпки; той трѣбва да знае и законитѣ, по които се развиватъ човѣшкитѣ дарби и способности, съ които е надаренъ. Не знае ли тѣзи закони, той ще се намѣри въ голѣмо противоречие. Има тънкости въ живота, които трѣбва да се знаятъ. Който не ги знае, при най-малкото невнимание отъ негова страна, може да произведе цѣла катастрофа. Запримѣръ, ако нѣкой невежа се намѣри предъ единъ ученъ, невежиятъ веднага се чувствува малъкъ, унизенъ и пожелава да се отдалечи отъ учения. Въ ума му става голѣмо смущение, той се обезсърдчава, и животътъ му се обезсмисля. — Защо става това ? — Невежиятъ казва, че учениятъ е виновенъ, унизилъ го. Въ сѫщность, причината е въ невежия. Като мисли, че нищо не знае, учениятъ приема мисъльта му, но понеже не се занимава съ дребнавости, отблъсва тази мисъль, и тя отново се връща при онзи, отъ когото е излѣзла. Защо невежиятъ не се спре предъ учения съ желание да чуе и разбере нѣщо отъ него, а трѣбва да мисли, че нищо не знае и не разбира? За да влизате въ връзка помежду си, дръжте положителни мисли въ ума си и вѣрвайте на възможноститѣ, съ които сте надарени. Държите ли отрицателни мисли въ ума си, вие приличате на човѣкъ, който отправя струя вода нагоре въ въздуха. Каквото и да прави, струята неизбѣжно ще падне върху него. Значи, от- рицателнитѣ мисли, чувства и постѫпки се връщатъ къмъ човѣка, отъ когото сѫ излѣзли, а положителнитѣ се приематъ и задържатъ отъ онзи, къмъ когото се отправятъ, за да се обработятъ и дадатъ добъръ плодъ. Щомъ вържатъ, и плодътъ узрѣе изпращатъ го пакъ при онзи, който е изпратилъ мислитѣ. Като знаете това, изграждайте разумно бѫдещето си. Затова е казано, че човѣкъ самъ твори сѫдбата си, самъ създава щастието си. Отъ човѣка зависи да бѫде щастливъ или нещастенъ. Обичайте, изпълнявайте Божията воля, за да бѫдете щастливи. Ако не обичате и не изпълнявате Божията воля, щастието ще бѫде далечъ отъ васъ. Когато Богъ обича и грѣшнитѣ, както и праведнитѣ, съ това Той учи хората на своитѣ закони. Той казва, че като обичашъ, любовьта ти ще се върне пакъ къмъ тебе. Нищо въ природата не се губи, но само се видоизмѣня. Колкото малка и да е любовьта ви, щомъ я изпратите къмъ нѣкое разумно сѫщество, то ще я приеме, ще я обработи и ще ви изпрати отъ нейнитѣ сладки плодове, да ядете и да благодарите. И тъй, има два закона въ свѣта: законъ на любовьта и законъ на безлюбието. Въ първия законъ влизатъ всички положителни мисли и чувства, а въ втория — всички отрицателни. Първиятъ законъ опредѣля щастието на човѣка, а вториятъ — неговото нещастие. Вториятъ законъ е изразенъ чрезъ българската поговорка: „Който копае яма на другитѣ, той самъ пада въ нея“. Този законъ може да се обясни и чрезъ единъ анекдотъ за Настрадинъ Ходжа. Настрадинъ Ходжа често посещавалъ бо- гатитѣ, да му помогнатъ съ нѣщо, да облекчи материалното си положение, обаче, всички го пѫдѣли. Като не му помагали доброволно, той решилъ насила да си вземе това, което му се пада. Така си мислѣлъ той. За тази цель, взелъ една пила и презъ една тъмна нощь се спрѣлъ предъ кѫщата на единъ богаташъ и започналъ да пили бравата на вратата. Единъ познатъ миналъ покрай него и го запиталъ: Какво правишъ тукъ, Настрадинъ Ходжа? — Свиря на кимане. — Ами защо гласътъ му не се чува ? — Утре ще му се чуе гласътъ. Всички хора се намиратъ въ положението на Настрадинъ Ходжа: каквото сѫ свирили въ миналото, днесъ се чува гласътъ му. Добре ли сѫ свирили, или зле, всичко ще се чуе. Ако на времето не се е чулъ гласътъ му, днесъ ще се чуе. Днесъ се жънатъ плодоветѣ на миналия човѣшки животъ, поради което едни казватъ, че животътъ е тежъкъ, а други — че е добъръ. Които сѫ живѣли въ закона на любовьта, се радватъ на добъръ животъ; които сѫ живѣли въ закона на безлюбието, се оплакватъ и казватъ, че животътъ е тежъкъ. Животътъ не е нито тежъкъ, нито лекъ, но последствията отъ живота на хората биватъ добри и лоши. Това не значи, че трѣбва да се проповѣдва на човѣка за ада, за страшния сѫдъ, за мѫчението. Проповѣдвайте на хората любовь, говорете имъ за изпълняване на волята Божия, и ще видите, че никакъвъ адъ, ника-кво мѫчение не сѫществува. Доброто е вложено въ човѣка. Нищо не му остава, освенъ да го прояви. Затова, хората се нуждаятъ отъ разумни проповѣдници и учители. Човѣкъ трѣбва да освободи ума си отъ всички заблуждения, да отвори мѣсто за новитѣ идеи. Не слушайте проповѣдници, които ви говорятъ за вѣчния огънь и за мѫчението, нито такива, които създаватъ своеобразни теории за сътворението на свѣта. Единъ негърски проповѣдникъ казвалъ на слушателитѣ си, че Богъ направилъ човѣка отъ пръсть и го турилъ на единъ плетъ да го суши. Единъ отъ слушателитѣ го запиталъ: Отде намѣри Господъ плета, на който сушилъ човѣка ? — Това не е твоя работа! Значи, слушательтъ нѣмалъ право да запитва проповѣдника. Вѣрно е, че Богъ сушилъ човѣка, и до днесъ още го суши, но не на плетъ, както проповѣдникътъ казалъ, но като го прекарва презъ страдания. Всѣки човѣкъ трѣбва да мине презъ страдания, да се пречисти и да свѣтне. Безъ страдания нѣма чистота и свѣтлина. — Какви трѣбва да бѫдатъ страданията ? — Разумни. Само Богъ създава разумни страдания на хората. Тѣ сѫ неизбѣжни. Нѣма човѣкъ, който може да се освободи отъ тѣзи страдания. Като четете книгата на пророкъ Иеремия, виждате, че той пише за болнитѣ хора, т. е. за ония, които не изпълняватъ Божия законъ. Той имъ предписва специални рецепти, капки и хапове, които трѣбва да употрѣбяватъ. Отъ тѣхъ здравето имъ нѣма да се подобри, но поне ще придобиятъ опитности, да се научатъ да живѣятъ добре. Това, което пророкъ Иеремия казалъ на съвременницитѣ си, не се отнася за васъ, но трѣбва да знаете, че и вие ще минете презъ мѫчнотии. Вашитѣ изпитания и мѫчнотии ще бѫдатъ различни отъ тия, които хората на миналото сѫ преживѣли. Изобщо, явленията въ природата никога не се повтарятъ. Това, което е изкушавало хората на миналото, днесъ не може да ги изкушава. Изкушенията на сегашнитѣ хора сѫ отъ другъ характеръ и произходъ. За да се освободятъ отъ изпитанията, отъ мѫчнотиитѣ и страданията си, хората трѣбва да се съблѣкатъ отъ старитѣ си възгледи, както Мойсей събу обущата си и тогава стѫпи на мѣстото, което Богъ му посочи. Свето нѣщо е животътъ, даденъ на човѣка, затова той трѣбва да живѣе добре, да изпълнява великитѣ закони на Битието. Че, наистина, старата дреха трѣбва да се хвърли, виждаме отъ новороденото дете. Докато е било въ утробата на майка си, то било въ ризка, намирало се въ ограничителни условия. Тамъ е било подъ законъ, нѣмало право да диша, да издаде звукъ. Съ раждането си то се освобождава отъ ризката, която го ограничавала, т. е. отъ старата си дреха. Най голѣмото робство за детето е било времето, презъ което е прекарало въ майчината си утроба. Като излѣзе оттамъ, отрѣзватъ закона, който го свързвалъ, хвърлятъ мантията на стария му животъ, и то влиза въ новъ животъ, при нови условия. Обаче, по навикъ, хората не го оставятъ голо, свободно отъ ограничения, но веднага го турятъ въ пелени, стѣгатъ го съ повой. Детето започва да плаче и да протестира, че отъ едно ограничение минава въ друго. Като изучавамъ хората, чудя се, какво става, че сами се натъкватъ на страдания. Отъ една страна Богъ ги освобождава отъ страданията, а отъ друга страна тѣ се натъкватъ на нови страдания. Ще кажете, че страданията идатъ въ свѣта, защото хората грѣшатъ. Това не разрешава въпроса. Не е важно, че хората грѣшатъ; важно е, всѣки самъ да съзнае това. Не е важно, какъ е създаденъ свѣтътъ; важно е, като е създаденъ, да проникнете въ неговия вѫтрешенъ смисълъ, да разберете Божиитѣ пътища и любовьта така, както днесъ се проявява. Това значи, да ходи човѣкъ въ правия пѫть на живота. Рече ли да се занимава съ външната страна на нѣщата, той се заблуждава, влиза въ кривъ пѫть. Като дойдете до човѣка, занимавайте се съ неговия вѫтрещенъ животъ, а не съ външностьта му. Външниятъ човѣкъ не е нищо друго, освенъ автомобилъ, който ту спира, ту се движи, споредъ волята на господаря си. Който не разбира това, отдава всичкото си внимание на автомобила. Като видятъ нѣкой министъръ, кланятъ му се. И това не е лошо, но истинскиятъ министъръ е вѫтре. Него трѣбва да намѣрите и да го поздравите. Майката се радва на детето си, т. е. на неговото автомобилче. Единъ день автомобилчето му изчезва — задигналъ го нѣкой. Майката плаче, страда, търси детето си. Въ сѫщность, детето е около нея и въ нея, но само автомобилчето е изчезнало. Страшно е, ако и детето е изчезнало. Обаче, има случаи, когато, заедно съ автомобила, задигатъ и господаря. Тъй щото, из-учавайте своя вѫтрешенъ животъ, както и този на своя ближенъ. Що се отнася до външния животъ, до външнитѣ неудобства, тѣ сѫ временни, странични явления. Тѣ не трѣбва да влизатъ въ вжтрешния животъ. Два порядъка сѫществуватъ въ свѣта: Божественъ и човѣшки. Божествениятъ порядъкъ носи всички блага, всички условия за развитие и напредъкъ на хората; човѣшкиятъ порядъкъ носи всички страдания, противоречия, скърби и недоволства. За да бѫде щастливъ, човѣкъ трѣбва да отдѣли човѣшкия порядъкъ отъ себе си, да го тури настрана и да се държи само за Божествения. — Какво ще стане съ човѣшкия порядъкъ? — Той трѣбва да се организира по правилата на Божествения порядъкъ и да му се подчини. Като влиза въ училището, детето трѣбва да учи първо буквитѣ, после да ги съчетава въ срички, следъ това — въ думи, докато единъ день се научи да изказва и най-сложнитѣ си мисли. Затова, именно, е дошълъ човѣкъ на земята, да стане ученъ, да превърне човѣшкия порядъкъ въ Божественъ. Между кой народъ ще се роди, не е важно. Всѣки народъ представя специална школа, въ която ученицитѣ се учатъ по специална програма. Който влѣзе въ това училище, трѣбва да се научи да живѣе добре, за да мине въ Божествения порядъкъ на нѣщата. Смисълътъ на учението се заключава въ освобождаване на човѣка отъ ограниченията на човѣшкия порядъкъ, за да стане гражданинъ на Божествената държава, както детето става членъ на семейството, въ което влиза. Това означава стихътъ: „Ако не се родите отъ вода и Духъ, не можете да влѣзете въ Царството Божие.“ Водата представя човѣшкия порядъкъ, а Духътъ — Божествения. Следователно, човѣкъ трѣбва да мине отъ човѣшкия въ Божествения порядъкъ, за да влѣзе въ Царството Божие, да придобие любовьта. Христосъ казва: „Азъ съмъ пѫтьтъ, истината и животътъ.“ Който мине презъ тритѣ врати — пѫтьтъ, истината и животътъ, той влиза въ Божествения порядъкъ. Който не разбира този законъ, мисли, че трѣбва да умре и тогава да влѣзе въ Божествения порядъкъ. Не е така. Смъртьта не е нищо друго, освенъ врата за минаване отъ единъ порядъкъ въ другъ. Какво става съ пияницата, който се отказва отъ виното и ракията? Умрѣлъ ли е той? Живъ е, но пиянството, на което по-рано е служилъ, умира. Той се отказва отъ стария си занаятъ и напуща кръчмата. — Кѫде отива ? — Въ църквата. Идете въ църквата да видите какъ се моли. Предъ него стои Евангелие, а не чаша, пълна съ вино. Ето защо, когато ме питатъ, кѫде отиватъ умрѣлитѣ, казвамъ: Умрѣлитѣ сѫ въ църквата, молятъ се. Значи, който умира за виното, отива въ църквата; който оживява за виното, отива въ кръчмата. Съ други думи казано: Който умира за човѣшкия порядъкъ, влиза въ Божествения. Който умира за Божествения порядъкъ, отново се връща въ човѣшкия. Има случаи, когато мѫдрецътъ, или адептътъ, който живѣе въ Божествения порядъкъ, влиза въ кръчмата да пие една чаша старо вино. Съ това той иска да каже, че въ изключителни случаи, една или половинъ чашка вино може да се употрѣби за цѣръ отъ хора, които иматъ слабъ стомахъ. И Павелъ препорѫчва на хора съ слаби стомаси да употрѣбяватъ по малко винце, по сто грама на день, докато се засили стомахътъ имъ и докато придобиятъ апетитъ. При сегашнитѣ условия на живота, хората не могатъ за дълго време да се задържатъ въ единъ и сѫщъ порядъкъ. Затова ги виждате ту въ църквата, ту въ кръчмата; ту въ Божествения порядъкъ, ту въ човѣшкия. Докато обича, докато е щедъръ и услужливъ, докато е доволенъ, човѣкъ е въ църквата; щомъ престане да обича, щомъ одумва и критикува хората, щомъ е недоволенъ, той е въ кръчмата. И праведниятъ човѣкъ може да сгрѣши; за една малка погрѣшка да излѣзе отъ църквата и да влѣзе въ кръчмата. Като знаете това, бѫдете предпазливи, да не излизате вънъ отъ Божествения порядъкъ. Единъ день гръцкиятъ философъ Диогенъ решилъ да се отдалечи малко отъ хората, да отиде на полето да си почине. Той намѣрилъ една круша и се излегналъ подъ нея, спокоенъ, че никой не знае, кѫде е. Обаче, отнѣкѫде се задалъ единъ селянинъ и, отправилъ къмъ него за нѣкакъвъ съветъ. Диогенъ го приелъ строго, съ сърдито лице, като си казалъ: Отде се намѣри този селянинъ, тукъ да ме безпокои? Единъ день не мога да си почина. Въпрѣки всичко, той далъ съветъ на селянина, но после самъ се изобличилъ съ думитѣ: Диогене, това ли е твоята философия ? Нима искашъ въ единъ день да развалишъ това, което си съградилъ въ продължение на толкова години ? Отде знае селянинътъ, че ти имашъ нужда отъ почивка? Сега и на васъ казвамъ: Вземете поука отъ Диогена и не разваляйте доброто си разположение за нищо и никакво. Който иска да бѫде ученикъ, трѣбва да има будно съзнание, да не се подава на изкушения, които могатъ да го изкаратъ отъ Божествения порядъкъ. Ще кажете, че вѣрвате въ Бога. Това не е достатъчно. Само съ вѣра не се живѣе. Право разбиране трѣбва да имате. Нѣкой минаватъ за благочестиви, но само външно сѫ такива. При най-малкото изпитание тѣ губятъ своето благочестие. Опитайте се да имъ кажете, че нѣкой говорилъ лошо за тѣхъ, да видите, колко сѫ благочестиви. Тѣ веднага скачатъ на кракъ и турятъ въ действие своята картечница. Какво лошо има въ това, че казали нѣщо за тѣхъ? Ако е вѣрно, нека се изправятъ; ако не е вѣрно, трѣбва ли да се сърдятъ? Какъ ще придобиете търпение, ако не се научите да изслушвате хората? Каквито думи и да казватъ за васъ, трѣбва да ги понасяте съ търпение. Лошиятъ човѣкъ е въ васъ, въ вашитѣ мисли и чувства, трѣбва да го търпите. Кой не е изпиталъ това? Тъкмо се въодушевите отъ нѣкоя възвишена идея, искате да направите едно добро, но въ ума ви веднага нахлуватъ лоши, страшни мисли, и вие се отказвате отъ идеята си. Това сѫ мислитѣ на лошия човѣкъ въ васъ, който иска да ви спъва. Изслушайте го съ търпение, но не приемайте мислитѣ му като ваши. Щомъ се изкаже, той ще се отдалечи отъ васъ. Тогава вие ще направите доброто, което сте намислили. Съвременнитѣ хора сѫ дошли до единъ кръстопѫть, до голѣми противоречия и търсятъ начинъ да се освободятъ отъ тѣхъ. Единствената сила, която може да освободи човѣка отъ противоречията, е любовьта. Затова е казано да възлюбишъ Бога и ближния си. Много спомагателни сили има любовьта, но тѣ сѫ временни. Само тя остава вѣчна и неизмѣнна. Само любовьта е въ състояние да освободи и да повдигне човѣка, за да постигне всичкитѣ си желания. Ще кажете, че искате да станете царе, князе, министри. И това е възможно следъ време, но не е сѫществено. Какво по-голѣмо благо можете да очаквате, ако съ една дума сте въ състояние да лѣкувате болни, да възкресявате мъртви, да освобождавате човѣка отъ сиромашията и несгодитѣ въ живота имъ? Това може да прави само любещиятъ, който е далъ пѫть на Божественото въ себе си. Има ли такива хора въ свѣта? Има, разбира се. Всѣки може да бѫде такъвъ. Всѣки може да говори меко и сладко, да помага на хората. Ако се отправи позивъ къмъ хората, да се явятъ кандидати за любовьта, всички ще дойдатъ, но се иска хора съ съзнание и разбиране, а не войници, които да чакатъ заповѣди само отвънъ. — Какъ може да придобие човѣкъ любовьта? — Чрезъ Словото. Казано е въ Писанието: „Въ начало бѣ Словото, и Словото бѣ Богъ. Всичко чрезъ Него стана“. Следователно, когато Словото влѣзе въ човѣка, ще пресъздаде неговия животъ. Казано е въ Битието: „Земята бѣше неустроена и пуста, и Духъ Божи се носѣше надъ нея“. — Докато Словото не бѣше се проявило, земята бѣше пуста и неустроена. Щомъ Словото се прояви, земята започна да се устройва и се оформи въ този видъ, въ който днесъ я виждаме. „Ще изпратя Духа си“. — Кѫде? — Въ човѣка. — Значи, когато Духътъ влѣзе въ човѣка, животътъ му ще се измѣни, както се измѣня лицето на земята. „Който има уши да слуша, нека слуша“. Това значи: който разбира, малко му се говори; който не разбира, много трѣбва да му се говори. На глупавия ще говоришъ високо, да те чуе; на онзи, който има добре развито ухо, тихо, нѣжно ще говоришъ. Възлюби Бога въ себе си ! Възлюби ближния си вънъ отъ себе си. Този е пѫтьтъ, по който човѣкъ трѣбва да върви. — Проявениятъ Духъ въ Любовьта, проявениятъ Духъ въ Мѫдрость-та, проявениятъ Духъ въ Истината носи всичкитѣ блага на живота, на Единния, Вѣчния Богъ, изворъ на всички блага, въ Когото всичко се обединява. * 37. Утринно Слово отъ Учителя, държано на 14. юлий, 1935 г. София. — Изгрѣвъ.

Отъ "Ценната дума", утринни слова, година IV, т.2 (1934-1935). Издание отъ 1941 г., София. Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно отъ 3 февруари 1935 г. до 15 септември 1935 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Къмъ мене Размишление. 3. глава отъ Иеремия. Въ тази глава се изнася миналото на чо- вѣчеството. Който нѣма духовно прозрение, ще чете и нищо нѣма да разбере. Ако човѣкъ влиза въ нѣкоя школа и мисли, че знае много, нищо нѣма да постигне. Той трѣбва да бѫде въ положение на дете, което едва влиза въ училището. То започва съ буквитѣ и докрая на годината разполага съ 32 букви, т. е. съ 32 ключа за влизане въ тайната на човѣшката речь. Голѣма придобивка е за детето знанието на 32 букви, но това още нищо не означава. Това сѫ ключове само, които не разрешаватъ още въпроситѣ. Човѣкъ трѣбва да знае, какъ да си служи съ тѣзи ключове, кои врати да отваря и кои да затваря. Сѫщевременно той трѣбва да знае, кога да отваря и кога да ги затваря. Да имате ключове, безъ да знаете, кои врати да отваряте и затваряте, това е все едно, да говорите за чистота, за моралъ, за любовь, безъ да знаете, какво сѫ тѣ въ сѫщность, безъ да можете да ги прилагате. Тази е причината, дето хората говорятъ за чистота, а живѣятъ вънъ отъ нея; говорятъ за моралъ и за любовь, безъ да ги прилагатъ. Въпрѣки това, всѣки мисли, че знае много нѣща. Наистина, знанията на сегашнитѣ хора сѫ много по-голѣми отъ тия на миналитѣ времена, но тѣ не могатъ да се сравнятъ съ знанията на бѫдещитѣ хора. Ако мислите, че съ сегашнитѣ си знания ще влѣзете въ рая, вие се самоизлъгвате. Съ тѣзи знания и предъ райскитѣ врати нѣма да ви приематъ. Истинско знание е това, което човѣкъ носи съ себе си и на този, и на онзи свѣтъ. За да придобие това знание, той трѣбва да се освободи отъ всички заблуждения. Това се постига само, когато човѣкъ е влѣзълъ въ пѫтя на себепознаването. При това положение, всичко, каквото знае за себе си, отговаря на действителностьта. Каже ли. че е християнинъ, наистина е такъвъ. Днесъ човѣкъ мисли за себе си едно нѣщо, а въ сѫщность е друго. Сега всички хора трѣбва да се проникнатъ отъ желанието, да повдигнатъ съзнанието си по-високо, отколкото е било, за да разбиратъ нѣщата въ тѣхната чистота и да не ги изопачаватъ. Като говоря по този начинъ, мнозина мислятъ, че сѫ голѣми грѣшници. Не е важно, дали сте голѣми или малки грѣшници; важно е, че пѫтьтъ, по който вървите, не може да ви изведе на добъръ край. Съ вашия животъ вие не можете да спечелите вниманието на Бога. Колкото и да се стремите къмъ това, всѣкога ще останете далечъ отъ Него. За да обърнете внимание на разумния свѣтъ, преди всичко трѣбва да се научите да давате. Нѣкой хора знаятъ да даватъ, но повечето не сѫ стигнали още до тази наука. Тѣ даватъ отъ онова, което имъ е излишно, или това, което ще хвър- лятъ. Нѣкой господарь се нахрани добре и, като остане нѣщо въ чинията му, дава го на слугата си. Той мисли, че е далъ много нѣщо. Въ сѫщность, това ядене предстоеше на хвърляне. Не се дава така. Даването е въ връзка съ дълбокото разбиране на Словото. Който разбира вѫтрешния смисълъ на Словото и го носи въ себе си, той знае да дава. Даването е въ връзка и съ търпението. Не можешъ да давашъ, както трѣбва, ако си нетърпеливъ. Търпението пъкъ се изпитва въ живота. Можете ли да слушате спокойно и най-голѣмитѣ обвинения върху себе си безъ да кажете една дума за свое оправдание? Можете ли, при най-голѣмитѣ хули по вашъ адресъ, да мълчите и да не се защищавате? Който не може да се въздържа, не е господарь на положението. За да слушате спокойно обвиненията, които се сипятъ върху васъ, повдигнете се високо въ съзнанието си, да се отдалечите отъ тѣхъ. Ако може да издържа на обвиненията и хулитѣ, човѣкъ ще издържи и на похвалитѣ. Понѣкога е по мѫчно да издържашъ на похвалитѣ, отколкото на укоритѣ и обвиненията. Защо трѣбва да ти се казва, че си гениаленъ, даро- витъ, добродетеленъ човѣкъ? Положението е ясно: ако си роденъ отъ Бога, ти си съвършенъ и грѣхъ нѣма да имашъ. Ако нѣкога си билъ роденъ отъ Бога и си се отклонилъ, ти живѣешъ въ противоречия и заблуждения. Ако пъкъ не си роденъ отъ Бога, ти си несъвършенъ. Трѣбва ли тогава да се лъжешъ? Кой каквото и да ти каже, ти знаешъ, че не си съвършенъ. И тогава, и на ласкитѣ, и на обвиненията ще гледашъ по единъ и сѫщъ начинъ. За да не изпада въ заблуждения, човѣкъ трѣбва да държи Божественото въ рѫката си като мѣрка, съ която да мѣри нѣщата. Приложи ли тази мѣрка, той знае вече, кое е добро и красиво и кое не е. Доброто и красивото туря на една страна, а лошото — на друга страна и тогава се произнася за нѣщата. — Добъръ човѣкъ съмъ. — Добъръ си, но не пѣешъ добре. Ако пѣеше толкова хубаво, колкото си добъръ, щѣше да бѫдешъ съвършенъ. — Заслужава ли човѣкъ да бѫде много добъръ при сегашнитѣ условия на живота ? — Споредъ мене, при всички условия на живота човѣкъ трѣбва да бѫде добъръ. Да се задава този въпросъ, това е все едно да казвате, че човѣкъ не трѣбва да пише чисто и красиво. Може да пише и зацапано, нечисто, но ако капне мастило върху нѣкои важни думи отъ писмото, като го прочете, човѣкъ ще си извади криви заключения. После ще Съжалявате, че хората не ви разбиратъ. Ето защо, помнете: Когато пишете писмо на нѣкое разумно сѫщество, всичко трѣбва да бѫде идеално — идеално чисто, съ идеално красиви букви и съ идеално съдържание. Следъ всичко това чувате нѣкой да казва: Доволенъ съмъ, че мога да пѣя, повече не искамъ, нѣма да ставамъ пѣвецъ. Другъ казва: Доволенъ съмъ, че разбирамъ нѣщата отчасти — повече не ми трѣбва. Наистина, всички хора нѣма да станатъ пѣвци, музиканти, светни, но, което знаятъ, трѣбва да бѫде безпогрѣшно, безъ никакъвъ дефектъ. Като четете трета глава отъ Иеремия, космитѣ ви настръхватъ и се запитвате: Кои хора сѫ по-лоши — сегашнитѣ, или тия, за които пророкътъ говори? Сегашнитѣ хора не сѫ много лоши, но не сѫ и толкова добри, колкото бѫдещитѣ. Значи, сегашниятъ човѣкъ има още да учи и да придобива знания и добродетели. Не е нуждно човѣкъ изведнъжъ да стане много добъръ, но всѣки день да притуря по нѣщо отъ доброто къмъ бѫдещето си знание. Той трѣбва да гледа на живота като из-куство. Следователно, що се отнася до живота на душата, той е безпогрѣшенъ. Душата върви по свой пѫть, който нѣма нищо общо съ личния животъ на човѣка, нито съ живота на неговия умъ и на неговото сърдце. Дойдемъ ли до личния животъ на човѣка, както и до неговия умъ и до неговото сърдце, тамъ вече ставатъ погрѣшки. Умътъ и сърдцето му сѫ дадени като пособия, съ които да работи, да преодолява мѫчнотиитѣ си, да живѣе по новия начинъ. Следователно, като говоримъ за по-грѣшки, имаме предъ видъ човѣшкия животъ. Обаче, човѣкъ прави усилия да излѣзе надъ обикновенитѣ условия, да придобие новото и да влѣзе въ Божествения животъ, който не е нищо друго, освенъ животъ на музиката, изкуството и поезията. Като ученици, стремете се къмъ живота като изкуство. Не разваляйте Божествения редъ на нѣщата. Той изключва противоречията и недоразуменията. Който се е домогналъ да този животъ, въ единъ моментъ той може да прояви доброто въ себе си. Въ единъ день той може да стане и пѣвецъ, и музкантъ, и ученъ. Въ Божествения свѣтъ нѣщата ставатъ моментално, а въ човѣшкия — съ години. — Защо? — Защото въ човѣшкия свѣтъ се приготвятъ, а въ Божествения се проявяватъ. Дали ще проявишъ Божественото, или човѣшкото въ себе си, това зависи отъ степеньта на съзнанието, до което си дошълъ. „Обърнете се къмъ мене“, казва Господъ на човѣцитѣ. — Защо трѣбва да се обърнатъ къмъ Бога? — За да ги научи да живѣятъ добре, по човѣшки. Значи, не става въпросъ за Божественъ животъ, но за човѣшки. Хората не живѣятъ още човѣшки животъ. По отношение на себе си, тѣ иматъ съвършени отношения. Нека приложатъ тия отношения и къмъ другитѣ, за да разбератъ, какво нѣщо е човѣшкиятъ животъ. Ако правите нѣщо за хората, правете го, като за себе си. Въ това се заклю-чава истинскиятъ моралъ. Нѣкой вадятъ медъ отъ кошеритѣ си и го разпредѣлятъ въ различни сѫдове: въ едни сѫдове турятъ меда отъ тъмнитѣ пйти, а въ други — отъ свѣтлитѣ. Като дойде гостъ, когото не обичатъ и не уважаватъ, даватъ му отъ тъмния медъ. Като дойде нѣкой, когото обичатъ, даватъ му отъ бѣлия медъ. Това не е моралъ. Или никакъ не давай, или, ако давашъ, дай отъ хубавия медъ! Като изучава живота си, човѣкъ трѣбва да знае, какви възможности се криятъ въ него, за да разбере, какво може да изисква отъ себе си. Нѣкой иска да води чистъ и светъ животъ, говори за духовни работи и мисли, че всичко вече е придобилъ. Щомъ го поставятъ на изпитъ, разбира заблуждението си и се чуди, какъ така, следъ като е живѣлъ добре, следъ като се хранилъ 20 години съ вегетарианска храна, не е постигналъ желанията си. Много естествено. Хиляди години той е билъ месоядецъ, живѣлъ съ дребнавоститѣ, и въ 20 години иска да се посвети, да стане светия. Това е невъзможно. Преди всичко, той още не се е обърналъ къмъ Бога, а мечтае за Божественъ животъ. Като ученици, вие трѣбва да се откажете отъ миналото, т. е. да го забравите. Едва следъ това можете да изучавате новото и да го прилагате. Всичко криво въ мисъльта трѣбва да се изправи. — Коя мисъль е права? — Това мѫчно може да се опредѣли. Нѣма правила, които опредѣлятъ мисъльта, дали е права, или крива. Лесно е да кажете на човѣка да бѫде добъръ, но мѫчно е да опредѣлите, въ какво се заключава доброто. Лесно е да кажете на човѣка, че не пѣе чисто и правилно, обаче, мѫчно е да опредѣлите, въ какво се заклю-чава доброто и чисто пѣние. Ще кажете, че има правила за музиката, по които може да се пѣе. И човѣшкитѣ правила сѫ добри, но има правила, които природата е дала. Който влѣзе въ училището на природата, ще възприеме нейнитѣ правила и закони и ще се научи да пѣе, както трѣбва. Първото правило, което трѣбва да се приложи, е любовьта. Безъ любовь нѣма музика. Безъ любовь никой не може да пѣе. Изобщо, безъ любовь нѣма по-стижения. Вториятъ законъ, съ който природата си служи, е мѫдростьта. Третиятъ законъ е истината. Следователно, каквато работа и да започне, човѣкъ трѣбва да вложи въ нея любовь, разумность и свобода. Ако не работи съ любовь, ако не е разуменъ и ако не е свободенъ, нищо не може да постигне. Сегашнитѣ хора трѣбва да изучаватъ живота като изкуство, като музика и като поезия. Да разбирашъ живота като изкуство, това значи, да знаешъ, какъ да живѣешъ; да го разбирашъ като музика, това значи, да знаешъ правилно да пѣешъ. Правилното пѣние подразбира единство между мислитѣ и чувствата. Не можешъ да пѣешъ правилно, ако не можешъ да хармонизирашъ мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ си и не чуешъ тона, който излиза отъ тази хармония. Доброто пѣние подразбира музикалность и чистота на съзнанието. Да разбирашъ живота като поезия, това значи, да си разработилъ сърдцето си до такава степень, че да прилагашъ любовьта къмъ ближнитѣ си, както къмъ себе си. Човѣкъ е дошълъ на земята, като въ велико училище, да се учи. Вие седите, мислите и не знаете, какво да учите. Много просто — ще учите прилагането на любовьта. Това ви се вижда чудно, защото мислите, че имате любовь и я прилагате. Имате любовь, но не тази, която повдига и възкресява човѣка. Който има любовь въ себе си, чудеса може да прави. Той може да докара дъждъ на земята, но може и суша да доведе. Той знае Божиитѣ закони и ги прилага. Каквото пожелае, става. Той познава живота като изкуство. Ако му потрѣбватъ пари, лесно може да си достави. За него сиромашия, болести не сѫществуватъ. Любещиятъ човѣкъ знае да пѣе. Достатъчно е да се спре на улицата и да запѣе, за да събере всички минувачи около себе си. Не знае ли да пѣе, а излѣзе срѣдъ публиката, всички ще му се смѣятъ. Стражарьтъ ще го хване за дрехата и ще му каже: Не вдигай шумъ, иди у дома си. За истинския пѣвецъ всѣки отваря кесията си, а за неграмотния — нищо не дава. Като говоримъ за пѣнието, мнозина казватъ, че само младитѣ трѣбва да пѣятъ. — Щомъ пѣятъ младитѣ, само тѣ ще влѣзатъ въ Царството Божие. Така е казалъ Христосъ. Той казва: „Ако не станете като малкитѣ деца, не можете да влѣзете въ Царството Божие“. Сегашнитѣ хора не ставатъ деца, а, въпрѣки това, искатъ да влѣзатъ въ Царството Божие. Невъзможно е старъ човѣкъ да влѣзе въ Царството Божие. Нѣма такъвъ стихъ въ Писанието. Да станете като малкитѣ деца, това значи, да се яви у васъ желание да учите. Само децата учатъ. Дръжте въ ума си положителната мисъль, че сте млади и можете да учите. Дръжте въ сърдцето си желанието да бѫдете добри и да обичате. Каже ли нѣкой, че не може да обича, той е пресъхналъ изворъ. Изворътъ всѣкога тече и дава изобилно на всички. Щомъ си изворъ, който блика, ще пѣешъ. И тъй, ще изучавате живота като изкуство, като музика и като поезия. Ще пѣете, докато задоволите първо себе си, а после ближнитѣ си. Ще пѣете на два гласа: първи гласъ, съставенъ отъ мекитѣ тонове; втори гласъ, съставенъ отъ силнитѣ тонове. Като пѣете по този начинъ, постоянно ще смѣняте мекото съ силното и ще вървите напредъ. Ще каже нѣкой, че сърдцето му е праздно. Щомъ се праздни, може и да се пълни. — Изгубихъ любовьта си. — Щомъ си я изгубилъ, ще я намѣришъ. Това, което се губи, се намира; и това, което се намира, пакъ може да се изгуби. Това сѫ положения, които се отнасятъ до човѣшкия животъ Обаче, въ Божествения животъ нѣщата не се губятъ. Намѣрите ли нѣщо въ Божествения животъ, никога не можете да го изгубите. Пророкътъ предава думитѣ на Господа: „Обърнете се къмъ мене, за да се научите да живѣете добре.“ Само по този начинъ вие ще знаете и да пѣете добре. Добриятъ животъ включва прави мисли, чувства и постѫпки. Добриятъ животъ включва музиката и поезията. Затова е казано: „Който пѣе, зло не мисли.“ — Проявениятъ Духъ въ Любовьта, проявениятъ Духъ въ Мѫдростьта, проявениятъ Духъ въ Истината носи всичкитѣ блага на живота, на Единния, Вѣчния Богъ, изворъ на всички блага, въ Когото всичко се обединява. * 36. Утринно Слово отъ Учителя, държано на 7. юлий, 1935 г. София. — Изгрѣвъ.

Отъ "Ценната дума", утринни слова, година IV, т.2 (1934-1935). Издание отъ 1941 г., София. Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно отъ 3 февруари 1935 г. до 15 септември 1935 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Начало и край Размишление. 2. глава отъ Иеремия. Въ тази глава пророкътъ описва миналото на човѣчеството, преди нѣколко хиляди години. Като четете тази история, вие се чудите, каква връзка има между хората, които сѫ живѣли въ онова време, и сегашнитѣ, които живѣятъ въ по-голѣма свѣтлина. Наистина, странно е да чете човѣкъ нѣща, отдалечени отъ него. Знаете, че всѣко нѣщо, което е далечъ отъ васъ, е чуждо, както за васъ, така и за другитѣ. Каквато е връзката между рибитѣ и птицитѣ, между птицитѣ и млѣкопитаещитѣ, между млѣкопитаещитѣ и човѣка, такава е връзката между хората на далечното минало и сегашнитѣ. Всички животни ядатъ, но се различаватъ по начина на храненето. Запримѣръ, рибитѣ гълтатъ храната си цѣла, безъ да я дъвчатъ. Въ това отношение, всички, които гълтатъ храната си, безъ да я дъвчатъ, приличатъ на рибитѣ. Значи, всички живи сѫжщества дишатъ, ядатъ, но се различаватъ едни отъ други по начина на дишането и на храненето. Така и всички хора дишатъ, пиятъ вода, хранятъ се, възприематъ свѣтлината, но едни отъ други се различаватъ по начина, по който ставатъ тѣзи процеси въ тѣхъ. Съвременнитѣ хора се натъкватъ на про-тиворечия, които ги спъватъ, и се чудятъ, защо идатъ тѣзи противоречия. Има причини, поради които съществуватъ противоречията, Праведниятъ страда, и грѣшникътъ страда, но причинитѣ, поради които единиятъ и другиятъ страдатъ, сѫ различни. Опитноститѣ имъ сѫщо се различаватъ. Грѣшникътъ страда и роптае, защо никой не го обича, защо всички го избѣгватъ и т. н. Праведниятъ пъкъ роптае, защо, като се моли по три пѫти на день, работитѣ му не вървятъ добре. — За кого се моли праведниятъ? — За себе си. Както чо-вѣкъ яде за себе си по три пѫти на день, така той се моли за себе си пакъ по три пѫти на день. Човѣкъ яде за себе си, а очаква Богъ да плаща за него. При това, случва се стомахътъ му да се разстрои и пакъ търси вината вънъ отъ себе си. — Кой е виновенъ, че стомахътъ ти се разстроилъ? — Никой не е виновенъ. Яденето е било развалено, а ти трѣбваше да имашъ усѣтъ, да познавашъ, каква храна ядешъ. Ще кажете, че гостилничарьтъ е виновенъ. И той има вина, но първо сте виновенъ вие. Нѣкой взима пари на заемъ, обърка смѣткитѣ си, не може да плаща, а после туря вината на Бога, че не му помага. Това е криво разбиране на нѣщата. Като не разбира законитѣ, и да му се помогне, човѣкъ пакъ не признава помощьта и е готовъ за едно свое удоволствие да пожертврва великото въ себе си. Едва му помогнали, той пакъ обърква смѣткитѣ си и започва отново да роптае. Време е вече хората да разбератъ живота въ неговата сѫщина. За тази цель тѣ трѣбва да се отдѣлятъ отъ своя личенъ животъ, който ги свързва съ дребнавоститѣ. Изпадне ли въ дребнавости, човѣкъ никога не може да разбере истината. Дребнавоститѣ развалятъ настроението на човѣка. Той се намира въ положението на човѣкъ, облѣченъ съ бѣли дрехи, но оцапанъ съ сажди, съ черни петна. Като погледне дрехитѣ си, ужасява се. Такова нѣщо сѫ дребнавоститѣ. Човѣкъ неусѣтно попада въ тѣхъ и следъ това му е нуждно време, докато се изчисти отъ последствията. Често и птич- китѣ, както хвъркатъ въ въздуха, цапатъ бѣлитѣ дрехи и шапки на хората. Тѣ не подозиратъ, че цапатъ бѣлитѣ дрехи на хората и съ това имъ създаватъ работа да ги чистятъ. Когато птичкитѣ цапатъ дрехитѣ на хората, прощава имъ се, тѣ нѣматъ съзнание за това, което правятъ. Обаче, какво ще кажете за човѣка, който съ своитѣ нечисти мисли, желания и постѫпки цапа понѣкога чистото въ себе си. Като ученици на Великия животъ, вие трѣбва да излѣзете отъ обикновенитѣ условия на живота. Тѣ сѫ необходими, но временно само. Ако детето въ първо отдѣление работи съ буквитѣ, колкото да сѫ обикновени, тѣ сѫ необходими за него. Влѣзе ли въ горнитѣ отдѣления, въ прогимназията и гимназията, ученикътъ има отношение къмъ буквитѣ дотолкова, доколкото чрезъ тѣхъ съставя отдѣлни думи и изречения, но самитѣ букви не го занимаватъ вече. Като научи добре матерния си езикъ, ученикътъ започва да пише поезии, поетъ става. Следователно, поетъ е онзи, който знае да поставя думитѣ на мѣстата имъ. Както думитѣ иматъ опредѣлени мѣста въ речьта, така и мислитѣ и чувствата иматъ точно опредѣлени мѣста въ умственото и сърдечно полета, въ които човѣкъ живѣе. И тогава казваме, че мисли и чувствува правилно онзи, който поставя мислитѣ и чувствата си на мѣсто. Размѣни ли мѣ-стата имъ, той изгубва своята права мисъль, както и посоката иа правитѣ чувства. Запримѣръ, кажете ли, че не живѣете добре, това подразбира неправилно поставенъ животъ, т. е. животъ, билъ той личенъ, семеенъ или общественъ, въ който нѣма правилна връзка между мислитѣ, чувствата и яденето. Видите ли, че нѣкой човѣкъ не мисли, не чувствува и не се храни добре, не може и да живѣе добре. Мисъльта се нуждае отъ чиста храна, чувствата — сѫщо, организъмътъ — сѫщо. При това положение само може да очаквате добъръ животъ. Хоратя мислятъ, че каквато храна и да употрѣбяватъ, както и да мислятъ и чувству- ватъ, могатъ да бѫдатъ здрави. Това е невъзможно. Здравето е свързано съ чиститѣ мисли и чувства, съ чистата и доброкачествена храна. Не можешъ да живѣещъ добре, ако обичашъ само своитѣ деца, а къмъ другитѣ си даже не-приязнено разположенъ. Не можешъ да живѣешъ добре, ако едного обичашъ, а другъ не обичашъ. Казано е въ Писанието, че човѣкъ трѣбва да възлюби Бога съ всичкия си умъ, съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа и сила, да възлюби и ближния си като себе си. Това значи добъръ, истински животъ. Нѣма ли тази любовь, човѣкъ не може да влѣзе въ положението на ближния си, да разбере нуждитѣ му и да му помогне. Тази е причината, поради която съвременнитѣ учители мѫчно влизатъ въ положението на ученицитѣ си, но и ученицитѣ мѫчно влизатъ въ положението на учителитѣ си; майкитѣ мѫчно влизатъ въ положението на децата си, но и децата не влизатъ въ положението на родителитѣ си. Що се отнася до материалнитѣ нужди на децата си, родителитѣ ги разбиратъ и ги задоволяватъ. Дойдатъ ли до духовнитѣ имъ нужди, тамъ оставатъ далечъ отъ децата си. Тази е причината, поради която между родителитѣ и децата настава вѫтрешно отдалечаване. Майката мисли едно, дъщерята — друго; бащата мисли едно, синътъ — друго. Нѣкѫде майката е права, нѣкѫде — дъщерята. Благодарение на вѫтрешното неразбиране между родители и деца, между тѣхъ се явяватъ малки или голѣми противоречия, които ги отчуждаватъ. Казвате: Какво трѣбва да се прави, за да живѣе човѣкъ добре? Много просто. Ако отивашъ на екскурзия, ще обуешъ съответни обуща, широки, съ низки токове, да не те притѣсняватъ. Обуешъ ли нѣкой тѣсни, съ високи токове, краката ти ще се наранятъ и нѣма да стигнешъ до опредѣленото мѣсто. Тѣснитѣ и модерни обуща сѫ за леки хора, които търсятъ удоволствия, а не за туриститѣ. Човѣкъ е дошълъ на земята да учи, да се ползува отъ благата и, да странствува, безъ да се осакатява. Той е екскурзиантъ, който трѣбва да се свързва разумно съ силитѣ на природата, да се ползува отъ тѣхъ. Като пѫтникъ, човѣкъ ще придобие знания и добродетели, които ще занесе съ себе си на другия свѣтъ. Който не обича да учи, казва, че, докато е на земята, ще си по-живѣе, ще яде и пие, а като замине за другия свѣтъ, тамъ ще учи. Така не се разсѫждава. Ако човѣкъ на земята не се е научилъ да работи, и на онзи свѣтъ нѣма да работи. Тамъ не приематъ мързеливи хора. Животътъ е непреривенъ. Следователно, каквото е придобилъ човѣкъ на земята, ще го занесе на онзи свѣтъ и тамъ ще продължи работата си. Благодарение на своитѣ криви разбирания, хората сѫ изопачили живота си, внесли сѫ единъ дуализъмъ въ него. Запримѣръ, на сцената гледатъ нѣщо, възхищаватъ се, а въ живота за сѫщото нѣщо наказватъ човѣка. Споредъ мене, единъ моралъ е нуженъ за човѣка, една любовь, еднакви отношения. На сцената позволяватъ цѣлувкитѣ, а въ живота осѫждатъ цѣлувкитѣ. И азъ не подържамъ човѣшкитѣ цѣлувки. Истинска цѣлувка е онази, която болния вдига отъ леглото, мъртвия възкресява. Не може ли да направи това, цѣлувката е отъ низъкъ произходъ и строго се преследва. Единъ негъръ си позволилъ една нощь да цѣлуне една благородна американка, за което билъ осѫденъ да плати глоба десеть хиляди долара. — Защо му наложили това наказание ? — Защото цѣлувката му не била чиста и света. Заслужава ли човѣкъ да плаща цѣлъ животъ за една обикновена цѣлувка? Какво правятъ сегашнитѣ моми и момци ? Като се влюбятъ, започватъ да пишатъ любовни писма. Докато момата или момъкътъ напише едно писмо, ще скѫса десетина листа и пликове. Тѣ искатъ всѣка дума да бѫде поставена на мѣсто, писмото да бѫде чисто и красиво написано. Яви ли се най-малкото петно, писмото се кѫса и се започва отново. Така постѫпватъ всички хора, млади и стари, въ живота си. Каквато работа и да започнатъ, въ първо време тѣ сѫ внимателни, искатъ всичко да върви добре. Въ това отношение всички хора при- личатъ на влюбенитѣ моми и момци; започватъ добре, свършватъ зле. Наистина, момъкътъ и момата въ първо време пишатъ красиви писма, но постепенно намаляватъ броя имъ. Като се оженятъ, писмата преставатъ. Тогава сладкитѣ думи се превръщатъ въ горчиви, добритѣ мисли — въ лоши. Защо се измѣни животътъ ? Защо доброто начало не продължи докрай? Ето, и пророкътъ въ прочетената глава се оплаква, че Израилъ въ началото вървѣлъ добре, но после се отбилъ отъ пѫтя си. Значи, и той се влюбилъ и, като всички влюбени, започналъ добре, свършилъ зле. Като се влюбвалъ въ много богове, той измѣнилъ на истинския Богъ. Въ любовьта си къмъ тия богове, едни лъгалъ, втори лъгалъ, докато изгубилъ чистотата и светостьта си. Като говоримъ за отклоняването на из- раилския народъ отъ правия пѫть, имаме предъ видъ отклоняването и на всѣки човѣкъ. И съ- временнитѣ християни сж се отклонили отъ правия пѫть. И тѣ служатъ на много богове, на всички пишатъ любовни писма. Обаче, въ края на краищата, всички ще се разочароватъ и ще потърсятъ Единния, истинския Богъ. И днесъ още Той имъ говори, наблюдава живота имъ, грижи се за тѣхъ, но тѣ не Го виждатъ, не чуватъ, какво имъ говори. Колкото Ева можа да Го чуе, толкова и тѣ Го чуватъ. Когато тя се разговаряше съ змията и се убеди отъ нея да вкуси отъ забранения плодъ, Богъ бѣше тамъ. Той наблюдаваше, какво прави, помагаше и, но тя бѣше чужда за Неговитѣ думи. Всичкото и внимание бѣше насочено къмъ онзи, който и обещаваше щастливъ животъ. Хиляди години минаха отъ времето на Адамъ и Ева, но човѣчеството и до днесъ още яде отъ забранения плодъ. Какво представя забранениятъ плодъ? Всѣка горчива дума, всѣко лошо чувство, всѣка лоша мисъль и постжпка, които човѣкъ отправя къмъ ближния си, представятъ забранения плодъ. Хората си предлагатъ по единъ или нѣколко отъ забраненитѣ плодове и после едни други се обвиняватъ. Страшно е положението на онзи, който не знае, кѫде се крие забранениятъ плодъ, и не може да го избѣгне. Обаче, който го познава, той лесно се отказва отъ него. Той се ползува отъ опитностьта на другитѣ хора и всѣкога помни думитѣ на Бога, казани на Адамъ и Ева: „Отъ всичкитѣ плодове можете да ядете, но само отъ единъ нѣма да ядете.“ — Кой е този плодъ ? Какъ се нарича неговото дърво? — Дърво за познаване на доброто и на злото. Сега и на васъ казвамъ: Пазете се отъ плода на забраненото дърво, въ каквато форма и да ви се предлага — въ форма на пари, на власть, на любовь. Явява се въпросътъ: Защо Адамъ и Ева ядоха отъ забранения плодъ ? — Защото змията успѣ да ги убеди въ противното на това, което Богъ имъ каза, именно, че, ако ядать отъ забранения плодъ, ще умратъ. Змията пъкъ ги убеди, че ако не ядатъ, ще умратъ, т. е. ще имъ се случи нѣщо лошо. Тѣ се убедиха въ думитѣ на змията, ядоха отъ забранения плодъ, и съ тѣхъ стана това, което Богъ имъ бѣше казалъ. Така постѫпватъ днесъ майкитѣ и бащитѣ съ децата си. Като се хранятъ, бащата и майката слагатъ на трапезата вино или ракия, да пиятъ следъ ядене. Детето имъ се храни заедно съ тѣхъ. Като пиятъ вино, майката казва: Момченце е, да не ни гледа и да не му стане лошо, да дадемъ и на него малко винце, да близне поне. Бащата се съгласява съ предложението на майката и на детето даватъ малко винце. Днесъ му даватъ малко винце или ракийка, утре пакъ му даватъ, докато то обикне пиенето, и единъ день става пияница. Родителитѣ му давали по малко, отъ страхъ, като гледа, да не му стане лошо, а въ сѫщность станало нѣщо по-лошо отъ това, което сѫ очаквали. За предпочитане е нищо да не му даватъ. Нѣма защо да се страхуватъ, че ще стане лошо на детето, само отъ това, че гледа. Ако гледа и не опитва виното и ракията, нищо нѣма да му стане, но като гледа и опитва, става нѣщо лошо. И наистина, детето пи отъ забранения за възрастьта му плодъ и съ него стана нѣщо лошо, то тръгна по кривия пѫть. Когато на сватбата въ Кана Галилейска Христосъ превърна водата въ сладко вино, Той искаше да обърне внимание на човѣчеството, да не употрѣбява опиващи питиета, но сладки, които не опияняватъ. За храна на душата си човѣкъ трѣбва да употрѣбява само такива мисли, чувства и желания, които не опияняватъ. Следователно, и до днесъ още се проповѣдва на хората, като на млади моми и момци, да не вкусватъ отъ плода, който действува опивателно. Колкото и да ви убеждава майка ви да го опитате, за да не ви стане лошо, кажете: Не искамъ да вкуся отъ този плодъ; нищо нѣма да ми стане, ако не го опитамъ. Забранениятъ плодъ е за мѫдрецитѣ, за адептитѣ, за светиитѣ. За тѣхъ той е абсолютно безвреденъ, но за младитѣ е опасенъ бичъ. За мла- дитѣ е чистата, кристална вода. Като пиятъ отъ нея, тѣ ще влѣзатъ въ добрия, чистия и възвишенъ животъ, къмъ който душата имъ се стреми. — Проявениятъ Духъ въ Любовьта, проявениятъ Духъ въ Мѫдростьта, проявениятъ Духъ въ Истината носи всичкитѣ блага на живота, на Бдинния, Вѣчния Богъ, изворъ на всички блага, въ Когото всичко се обединява. * 35. Утринно Слово отъ Учителя, държано на 30. юний, 1935 г. София. — Изгрѣвъ.

Отъ "Ценната дума", утринни слова, година IV, т.2 (1934-1935). Издание отъ 1941 г., София. Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно отъ 3 февруари 1935 г. до 15 септември 1935 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Човѣкъ и природа Размишление. 1. глава отъ Иеремия. Всички хора говорятъ за разбиране на нѣщата, но тѣ могатъ да бѫдатъ разбрани, само когато се опитатъ. Никой не може да разбере вкуса на хлѣба, докато не го опита. Външно може да изглежда вкусенъ, близкитѣ ти могатъ да го препорѫчватъ, но, докато ти самъ не го опиташъ, не можешъ да имашъ ясна представа за неговия вкусъ. Защо е нуждно да опитва човѣкъ нѣщата ? — За да не изпадне въ заблуждение, въ лъжа, въ отричане на нѣща, които сѫществуватъ. Запримѣръ, ако самъ не е провѣрилъ, дали нѣкой е свършилъ възложената му работа, може да се заблуди, или да го излъжатъ. Човѣкъ трѣбва или самъ да опитва нѣщата, или да се ползува отъ опитностьта на хората, но въ никой случай да не вади заключения, или да се произнася за нѣща, които не познава. Ако дава мнението си, безъ да е провѣрилъ нѣщо, той изгубва довѣрието на хората, пъкъ и самъ за себе си губи основа. При това положение човѣкъ обърква понятията си, както нѣкой ученици смѣсватъ понятията крѫгъ и окрѫжность. Въ сѫщность, лесно е да се разбере, какво нѣщо е крѫгъ и какво — окрѫжность. Крѫгътъ представя нѣщо, въ което може да се постави нѣкакво съдържание, а въ окрѫжностьта не може да се постави нищо. Крѫгътъ се уподобява на шише съ дъно, въ което може да се сипе нѣщо, безъ да изтече; окрѫжностьта е шише безъ дъно. Каквото сипете въ окрѫжностьта, непремѣнно ще изтече навънъ. Както ученикътъ може да обърка понятията за крѫга и окрѫжностьта, така всѣки може да обърка понятията си въ живота. Запримѣръ, нѣкой казва за себе си, че е християнинъ. — Защо е християнинъ? — Защото вѣрва въ Христа. — Това не е достатъчно. Истински християнинъ е онзи, който е роденъ отъ баща и майка християни, който носи учението на Христа въ кръвьта си. Сегашнитѣ християни не разглеждатъ само въпроса, кой е истински християнинъ, но тѣ се спиратъ още и върху това, коя вѣра е най-права. Споредъ мене, този въпросъ се решава съ опитъ. Както се опитва степеньта на сладостьта на захарьта, така се опитва и правотата на едно вѣрую. Взимашъ три бучки захарь отъ три различни качества и ги туряшъ въ еднакво голѣми чаши, пълни съ вода. Въ която чаша водата е най-сладка, тази захарь е първокачествена, т. е. първа по сладость. Страданията въ живота иматъ за цель да изпитатъ силата и правотата на човѣшкото вѣрую. Запримѣръ, поставятъ различнитѣ вѣрвания на едно и сѫщо изпитание и гледатъ, кое отъ тѣхъ ще устои, безъ да се разколебае. Щомъ едно вѣрую не се разколебава и отъ най-голѣмитѣ изпитания, то е право и истинско. Ако нѣколко души вѣрващи се заблудятъ въ една гора и прекаратъ въ нея нѣколко деня безъ хлѣбъ, този, който не се разколебае въ вѣрата си и се надѣва, че хлѣбътъ ще дойде отнѣкѫде, е истински вѣрващъ. Неговата вѣра е най-силна. Той вѣрва, че и отъ небето може да падне хлѣбъ, когато другитѣ знаятъ само единъ начинъ за получаване на хлѣба. Не може ли да дойде по този начинъ, тѣ сѫ осѫдени на гладъ. Единъ англичанинъ разправя една своя опитность за чудния начинъ, по който получили хлѣбъ. Той прекаралъ нѣколко деня съ една група индуси въ една гѫста, мѫчнопроходима гора. Въ това време хлѣбътъ имъ се свършилъ. Единъ отъ индуситѣ ги запиталъ: Какъвъ хлѣбъ искате, европейски или нашенски? Англичанинътъ казалъ, че искатъ европейски хлѣбъ. — Добре, следъ единъ часъ ще имате топълъ европейски хлѣбъ. Наистина, следъ единъ часъ предъ тѣхъ стоялъ топълъ, бѣлъ европейски хлѣбъ. Какъ и отде е дошълъ този хлѣбъ, англичанинътъ не разбралъ. Безъ фурна, безъ брашно и работници, хлѣбътъ стоялъ предъ тѣхъ. Тѣ яли и благодарили на Бога за чудото, което видѣли. На запитванията отде дойде хлѣбътъ, индусътъ мълчалъ, не казалъ нито дума за обяснение. Нѣкой хора вѣрватъ въ чудеса, а нѣкой не вѣрватъ и искатъ обяснения. Тѣ не вѣрватъ и въ предсказанията. Не е важно, въ какво вѣрватъ хората и въ какво не вѣрватъ. Важно е дали предсказанията се сбѫдватъ. Представете си, че днесъ имате голѣмъ студъ, 35° подъ нулата. Водата е замръзнала, нѣма капка вода за пиене. Казвамъ: Не се безпокойте, утре ще имате вода. — Какъ ще стане това? — Не е важно, какъ ще стане — ще имате вода за пиене. На другия день дойде отнѣкѫде топла вълна, надъ 30°, стопява всичкия снѣгъ и ледъ, и водата започва да тече. Чудите се, какъ стана това. Не е важно, какъ стана; важенъ е актътъ. Следователно, ако вѣрващиятъ прилага своето вѣрую въ живота си, ще види, че ставатъ чудеса. По този начинъ ще избѣгне много погрѣшки въ живота си. Чудеса сѫществуватъ за безвѣрницитѣ, за невежитѣ; обаче, за истински вѣрващитѣ, за ученитѣ не сѫществуватъ чудеса. Тѣ знаятъ, че всичко, което става въ природата и въ живота, се подчинява на разумни закони. Запримѣръ, двама вѣрващи се каратъ помежду си и съ години се сърдятъ, не могатъ да се помирятъ. Който знае отношенията имъ, не може да вѣрва, че единъ день тѣ ще се примирятъ. Обаче, една топла вълна мине презъ сърдцата имъ, стопли ги, разшири ги, и тѣ си подаватъ рѫка за примирение. Чудо ли е това? За онзи, който не знае законитѣ, е чудо; за онзи, който разбира Божиитѣ закони, нѣма никакво чудо. Следвайте по тѣзи закони, за да не правите погрѣшки, защото понѣкога и малкитѣ погрѣшки спъватъ човѣка. Какво представять погрѣшкитѣ? Малкитѣ погрѣшки сѫ малкитѣ междини, които май- сторътъ е оставилъ при постройката. Като строи, той пропусне една малка междина. Азъ виждамъ това, обръщамъ му внимание на междината, да я изправи. — Нѣма нищо — казва той — съ маджунъ ще я запълня.—Да, но маджунътъ не държи. Въ скоро време той пада, и междината става по-голѣма. Дъскитѣ трѣбва да бѫдатъ добре споени отвѫтре. Законътъ за междинитѣ сѫществува и въ човѣшкия животъ. Животътъ на хората е пъленъ съ междини, т. е. съ праздни пространства: нѣкѫде единъ милиметъръ, нѣкѫде два, нѣкѫде три и повече. Природата не търпи праздни пространства. Като види нѣкѫде междина, веднага я заварява. Тя има особенъ родъ спойки, съ които заварява междинитѣ, но ги прилага въ крайни случаи. Изобщо, тя обича нѣщата отначало още да бѫдатъ добре, здраво споени, безъ никакви междини. Законътъ за спояването не е механически. Когато споява нѣщата, природата ги прави приблизително естествени. Ще кажете, че и човѣкъ присажда нѣ-щата. Правятъ се опити въ това отношение, но още не сѫ постигнати голѣми резултати. Това спояване е повече механическо, отколкото органическо. Можете ли да наречете органическо спояване поставянето на изкуственъ кракъ на човѣка? Този човѣкъ има кракъ, но изкуственъ, нищо не чувствува съ него. Органическата и механическа спойка се различаватъ така, както се различаватъ истинското и фиктивно спасяване на човѣка. Всички проповѣдници, учени говорятъ на хората за спасяване, но и до днесъ тѣ още не сѫ спасени. Фиктивно е тѣхното спасяване. То е все едно, да дадешъ на човѣка хлѣбъ, нарисуванъ на картина и очаквате да чуете неговото мнение за тази картина. Само мѫдрецътъ може да се ползува отъ философската книга и само художникътъ — отъ красивата картина и да му кажешъ, че може да се нахрани съ него. Иска ли да се нахрани, човѣкъ трѣбва да носи въ рѫцетѣ си истински хлѣбъ, а не книженъ. Книжниятъ хлѣбъ ще го нахрани толкова, колкото, една философска книга въ рѫката на детето, може да го направи философъ. На какво се дължи правилното развитие на човѣка? — На малко нѣщо. Не се изисква много нѣщо отъ човѣка, за да се развива правилно. Не се изисква много нѣщо отъ човѣка, за да бѫде здравъ. Достатъчно е да знае, какъ да се ползува отъ свѣтлината, отъ чистия въздухъ, отъ водата и отъ елементитѣ на хлѣба, за да бѫде здравъ. Той има всичко наготово, нищо не му остава, освенъ да приеме съ радость и благодарность това, което му е дадено. Радостьта и благодарностьта сѫ методи, чрезъ които човѣкъ може да се ползува правилно отъ благата на живота. Въ духовно отношение здравето на човѣка зависи отъ доброто състояние на ума, на сърдцето и на волята му. Чиститѣ мисли укрепватъ ума, чиститѣ чувства укрепватъ сърдцето, а чиститѣ и благородни постѫпки укрепватъ волята. „Да се не убоишъ отъ лицето ми, защото азъ съмъ съ тебе, за да те избавя, говори Господъ“. (— 8 ст.). — Отъ този стихъ се вижда, че когато Богъ е съ човѣка, всичкитѣ му работи вървятъ добре. Пророкътъ се намиралъ предъ голѣми мѫчнотии, мнозина възставали противъ него, но понеже Богъ билъ на негова страна, работитѣ му вървѣли добре. Не мислете, че, ако Богъ е съ васъ, всичко ще се нареди добре. Ще имате мѫчнотии, изпитания и страдания, но, въпрѣки това, ще успѣете, нѣма да ви погубятъ. Човѣкъ е ралото на своята земя. За да я изоре, ще впрегне воловетѣ си и ще отиде на нивата: воловетѣ напредъ, той назадъ, и нивата ще се разоре. Само така човѣкъ ще разбере, че е оралъ зе-мята си и съ радость ще яде плодоветѣ и. На всѣки човѣкъ е даденъ кѫсъ земя — неговото тѣло, което трѣбва да обработва. — Какво е твоето вѣрую? — Това не е важно. — Искамъ да зная. — Моето вѣрую е като твоето. Въ каквото вѣрвашъ ти, въ това вѣрвамъ и азъ. — Отде знаешъ, въ какво вѣрвамъ? — Зная. Запримѣръ, азъ зная, че ти вѣрвашъ въ доброкачествения хлѣбъ, въ чистия въздухъ, въ чи-стата вода, въ свѣтлината, въ добритѣ хора и т. н. — Правъ си, въ всичко това вѣрвамъ. — И азъ вѣрвамъ въ сѫщото. Щомъ е така, ние сме братя и нѣма причини да се различаваме и да не се разбираме. — Вѣрвашъ ли въ Бога ? — Вѣрвамъ въ всичко, което Той прави. —Можешъ ли и ти да вършишъ всичко, каквото Богъ прави? — Мога. Защо човѣкъ да не прави добро? Защо да не мисли за красиви и възвишени работи? Защо да не помага на страдащитѣ? Богъ прави това, и азъ мога да го направя. Нали е казано, че човѣкъ е създаденъ по образъ и подобие Божие? Докато човѣкъ се държи за Бога и прави това, което Той прави, приятель е съ Него. Докато кракътъ ми се държи за мене и прави това, което азъ желая, ние сме приятели. Азъ вървя въ правия пѫть, и той върви съ мене заедно. Рече ли да се отдалечи отъ мене и да заживѣе самостоятелно, смъртьта му е подписана. Сѫщото се отнася до рѫката ми, както и до всичкитѣ удове на моя организъмъ. Докато рѫката ми е въ съгласие съ мене и изпълнява моята воля, тя е въ правия пѫть. Откаже ли се отъ мене, тя влиза въ противоречие и въ скоро време изсъхва. И тъй, правиятъ пѫть подразбира изпъл-няване на Божията воля. Истинското знание подразбира да се ползувашъ отъ него въ всѣки даденъ моментъ. Какъвъ смисълъ има високата служба, която заемате като ученъ, ако не можете да се справите съ мѫчнотиитѣ въ живота си? Случайно сте изпаднали въ една планина, прекарвате тамъ два—три деня гладенъ, а не можете отникѫде да си доставите хлѣбъ. Искате да се върнете назадъ, пакъ не можете — условията не позволяватъ. При това положение, вие отричате и Бога, и знанието, и силата. Обаче, така не се разрешаватъ въпроситѣ. Ще признаете, че имате много още да учите и ще се впрегнете на работа. Какво вѣрую е това, което не може да ви избави отъ изпитанията и мѫчнотиитѣ? Какво представятъ мѫчнотиитѣ? Тѣ сѫ дебели вѫжета, съ които връзватъ човѣка. Стои единѣ човѣкъ вързанъ съ вѫже и се чуди, какво да прави. Поглежда натукъ-натамъ, вижда една малка игла на дрехата си и казва: Защо ми е тази игла? Тя не може да ми помогне. Да имахъ поне ножици, положението ми щѣше да бѫде добро, но сега, и азъ не зная, какво да правя. Минава покрай него единъ добъръ човѣкъ, вижда мѫчнотията му и казва: Какво правишъ ? — Вързанъ съмъ, помогни ми да се избавя. — Не ми е позволено. Мога, обаче, да ти дамъ единъ съветъ: на дрехата си имашъ една игла. Вземи иглата и кѫсай вѫжето нишка по нишка. То е съставено отъ хиляди нишки, но следъ два-три деня ти можешъ да скѫсашъ вѫжето. Сега и на васъ казвамъ: Мѫчнотиитѣ представятъ вѫжета, съставени отъ множество малки мѫчнотии. Извадете иглата си — турете ума си на работа, и нишка следъ нишка, разрешавайте мѫчнотиитѣ си една следъ друга. Нѣма да усѣтите, какъ ще се освободите отъ голѣмото дебело вѫже. — На какво се дължатъ мѫчнотиитѣ ? — На човѣшкото безлюбие. Дето е безлюбието, тамъ има голѣми мѫчнотии. Дойде ли любовьта, мѫчнотиитѣ се намаляватъ, и противоречията изчезватъ. Малкитѣ мѫчнотии и противоречия се решаватъ лесно. Като слушате да се проповѣдва така, нѣкои казватъ: Добре е да вѣрва човѣкъ, добре е да се обичатъ хората, но хлѣбъ трѣбва. Казвамъ: Когато се обичатъ, хората не могатъ да бѫдатъ гладни. Безлюбието е причина на сиромашията, на глада, на недоразуменията. Гладътъ иде да научи човѣка, какъ да живѣе. Като не разбира това, той мисли, че само до него идатъ мѫчнотиитѣ и започва да се оплаква и да роптае. Оплакването показва, доколко човѣкъ е щеславенъ. Като се оплаква, той прилича на пѫтникъ въ гората, който върви шумно, тропа съ краката си, да наплаши разбойницитѣ, да не го нападнатъ. Съ това той иска да ги предупреди, да не вървятъ следъ него, но да взематъ друго направление. Не се оплаквайте, нито роптайте, но се справяйте съ мѫчнотиитѣ си. Съ щеславие нищо не се постига. Дойде ли ви нѣкакво изпитание, премълчавайте.—Защо еди-кой си да се отнася съ мене така ? — Нѣма защо да се оплаквате. Ако не можете да му простите, като дойде при васъ, дайте му единъ добъръ урокъ. По-добре е огъньтъ да се прояви само между две дървета, отколкото да запали цѣла гора и да избухне пожаръ. Единъ царь решилъ да изпита министритѣ си, да разбере, доколко сѫ справедливи. За тази цель, той предалъ управлението си на десеттѣ министри и заминалъ за друга държава. Той се преоблѣкълъ като просякъ и посетилъ единъ следъ другъ своитѣ министри. Първиятъ го изхокалъ и му далъ едни скѫсани обуща; вториятъ му далъ най-старитѣ си, скѫсани дрехи; третиятъ — парче сухъ хлѣбъ и т. н. Тѣ изпращали слугитѣ си, да изгонятъ просяка отъ двора имъ, като го поучавали, че който не работи, нищо не му се дава. Десеть години странствувалъ царьтъ и, като се върналъ въ царството си, поканилъ министритѣ си на угощение, да имъ изкаже благодарностьта си за доброто управление. Преди да седнатъ на мѣстата си, царьтъ сложилъ на стола на всѣки министъръ онази вещь, която той далъ на просяка. При вида на познатитѣ вещи, министритѣ се ужасили, разбрали погрѣшката си, но било вече късно — царьтъ ги изпиталъ и позналъ, какво се крие въ сърдцата имъ. Ще дойде день, когато Христосъ ще покани всички хора на угощение и, на стола на всѣкиго ще тури точно това, което той е пожертвувалъ за Бога и за своитѣ ближни. Помнете: истинското служене подразбира изпълняване на Божията воля и то точно така, както Той изисква. Ще кажете, че не знаете, какво изисква Богъ отъ васъ. Това не е вѣрно. Ако господарьтъ ви даде хиляда лева, да ги дадете на нѣкой беденъ човѣкъ, а вие задържите сто лева за себе си, това не е точно изпълняване на волята Божия. Не знаете ли, че трѣбва да предадете цѣлата сума на бедния? Вие знаете това, но мислите и за себе си. Докато мисли за себе си, човѣкъ не е още въ правия пѫть, той не може да изпълнява Божията воля. Само онзи изпълнява Божията воля, който не мисли за себе си. Щомъ не мисли за себе си, други ще мислятъ за него. Това, е законъ. — Кой се грижи за малкото дете ? — Майката. Следователно, докато детето уповава на майка си, тя има грижа за него. Въ който день то стане самостоятелно и започне да ми-сли за себе си, майка му го изоставя. Тя казва: Ти си вече голѣмъ, самъ можешъ да се грижишъ за себе си. Сѫщото виждаме и въ живота на малкитѣ птиченца. Докато сѫ малки и безъ крилца, майката ги храни. Щомъ израснатъ- крилцата имъ, майката ги напуща. Тѣ хвръкватъ и започватъ сами да се хранятъ. На сѫщото основание казвамъ: Докато човѣкъ уповава на Бога, той се намира подъ Неговитѣ грижи. Стане ли самостоятеленъ, Богъ го изоставя. Ако не разбира този законъ, той казва: Защо Богъ ме изостави ? Не сте изоставени, но вече сами можете да се храните. И тъй, когато се молите и не получавате отговоръ на молитвитѣ си, причината е или въ незнанието ви да се молите, или въ възрастьта, до която сте достигнали. Вие сте възрастни и самостоятелни, можете сами да се храните и да се грижите за себе си. Нѣкой веднага получаватъ отговоръ на молитвата си, а други не получаватъ. На първитѣ всички сѫ готови да услужватъ; по отношение на вторитѣ, сърдцата сѫ затворени. — Защо? — Има нѣкаква причина. Една майка има нѣколко деца. На едно отъ тѣхъ тя е готова да услужва всѣкога и при всички условия; къмъ другитѣ, обаче, е затворена. — Защо? — Първото дете всѣкога разчита и уповава на майка си, а останалитѣ не уповаватъ на нея, не се отнасятъ съ нуждното довѣрие. Така се е създала поговорката: „Богъ дава, но въ кошара не вкарва“. За да дава Богъ, нуждни сѫ условия. Спазва ли тѣзи условия, човѣкъ всѣкога ще се ползува отъ Божието благословение. И тъй, не питайте, защо идатъ противоречията въ живота ви, но знайте, че, докато кракътъ уповава на тѣлото, всѣкога ще бѫде здравъ и нахраненъ. Пожелае ли да се отдѣли, той скоро ще изсъхне. При това, лѣвиятъ и дѣсниятъ кракъ трѣбва взаимно да си помагатъ, да носятъ тежестьта на тѣлото. Остане ли цѣлата работа само на единия, кракъ положението и на другия се влошава. И, въ края на краищата, цѣлото тѣло изнемогва. Ето защо, видите ли, че нѣкой страда, повдигнете товара му само за единъ моментъ. Кажете му, че положението му ще се подобри. Той ще се окуражи и ще продължи пѫтя си. Важно е за човѣка, при всички трудни моменти въ живота си да не се чувствува самъ, но да знае, че и на другия край на свѣта има нѣкой, който мисли за него. Двама българи следвали въ Америка. — Единиятъ отъ тѣхъ билъ голѣмъ реалистъ. Той вѣрвалъ, че нѣщата на физическия свѣтъ се уреждатъ по материаленъ начинъ, безъ участието на нѣкаква духовна причина. Другиятъ пъкъ билъ мистикъ, вѣрвалъ въ участието на духовното, на Разумното начало въ свѣта. Трѣбвало първиятъ да отиде въ Ню-Йоркъ, тамъ да държи изпититѣ си. По едно време той писалъ на другаря си, че издържалъ изпититѣ си, но му трѣбватъ сто долари, да плати дълговетѣ си. Нѣмалъ познати, отъ които да поиска, и не знаелъ, какъ да излѣзе отъ затруднението. Приятельтъ му веднага отгово- рилъ: Надѣвамъ се, че докато получишъ писмото ми, ти навѣрно ще си уредилъ работитѣ си. Ако не можешъ да наредишъ работитѣ си, пиши ми, веднага ще изпратя нуждната сума. Въ сѫщото време той приготвилъ сто долари, та ако по другъ начинъ не може да му се помогне, да му изпрати паритѣ. Следъ две седмици приятельтъ му писалъ отъ Ню-Йоркъ: Благодаря за грижитѣ и вниманието ти къмъ менъ. Не стана нужда да ми пращашъ пари. Работата ми се нареди, платихъ дълговетѣ си и свободно мога да се върна въ България. Отде сѫ дошли стотѣ долари, той не пише, важно е, че оправилъ смѣткитѣ си. Благода-рете, че реалното се крие въ незнайното, а не-реалното — въ това, което знаете. Значи, човѣкъ всѣкога може да се съмнява въ това, което знае, но никога въ това, което не знае. Изобщо, най-малкото съмнение разваля нѣщата. Искате ли да успѣете въ нѣщо, не се съмнявайте. Дръжте въ ума си положителни мисли и въ сърдцето си положителни чувства, за да имате всѣкога успѣхъ. Ще знаете сега, че силата на човѣка се заключава въ изпълняване на Божията воля. Това значи: Богъ да присѫтствува въ васъ, и вие — въ Него. Въ умствения свѣтъ, този законъ се превежда съ думитѣ: Словото да бѫде въ васъ, и вие — въ Него. На свѣтъ пъкъ казваме: Хлѣбътъ да бѫде всѣкога въ човѣка, и човѣкъ — въ хлѣба. Това сѫ важни мисли, които трѣбва да държите постоянно въ ума си: Богъ въ васъ, и вие въ Него. Словото въ ума и въ сърдцето ви, и вие въ Него. Хлѣбътъ въ васъ, и вие въ него. Въ това се заключава вѫтрешниятъ смисълъ на живота. Това подразбира будно съзнание, въ което нѣщата ставатъ безъ прекѫсване. Това значи, да бѫдемъ постоянно съ Господа, и Той въ насъ, съ своята пълнота и цѣлокупность. Това означаватъ думитѣ, които Христосъ е казалъ: „Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратилъ“. Желая ви сега да отидете при Бога, и Той да дойде при васъ; да изпълнявате волята Му, и Той да изпълнява волята си чрезъ васъ. — Проявениятъ Духъ въ Любовьта, проявениятъ Духъ въ Мѫдростьта, проявениятъ Духъ въ Истината носи всичкитѣ блага на живота, на Единния, Вѣчния Богъ, изворъ на всички блага, въ Когото всичко сѫ обединява. * 34. Утринно Слово отъ Учителя, държано на 23. юний, 1935 г. София. — Изгрѣвъ.

Отъ "Ценната дума", утринни слова, година IV, т.2 (1934-1935). Издание отъ 1941 г., София. Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно отъ 3 февруари 1935 г. до 15 септември 1935 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Плащане на дълговетѣ Размишление, 66. глава отъ Исаия. Тази е последната и заключителна глава, въ която пророкътъ описва епохитѣ, които предстоятъ да дойдатъ. Същевременно описва състоянията на хора, които познаватъ истината, и на хора, които не познаватъ истината, като излага последствията, които ще понесатъ еднитѣ и другитѣ. Често хората се объркватъ въ живота си и не знаятъ, какво да мислятъ. Запримѣръ, като слушатъ да се говори лошо за нѣкого, добритѣ мислятъ, че това се отнася за тѣхъ. И обратно, когато лошитѣ хора чуватъ да се говори добро за нѣкого, мислятъ, че това се отнася за тѣхъ. Значи, и еднитѣ, и другитѣ се объркватъ. Като наблюдаватъ живота, добритѣ хора се чудятъ, защо работитѣ на лошия човѣкъ се нареждатъ добре, а на добрия не се нареждатъ. Има едно привидно нареждане на работитѣ, което съвсемъ не може да се нарече добро. Запримѣръ, виждате, какъ нѣкой камъкъ слиза безпрепятствено по наклонъ. Нѣкой му е далъ тласъкъ още отгоре, и той продължава да се търкаля. Какво ще срещне на пътя си, не иска да знае. Привидно положението на камъка е добро; работитѣ му се нареждатъ, той отива къмъ цельта си, но тя го води къмъ долината. При това, като слиза съ устремъ, все ще се очука малко. Кое мѣсто е по-добро: да слѣзешъ въ долината, отдето мѫчно можешъ да се качвашъ, или да живѣешъ на планината и да бѫдешъ свободенъ, по желание да слизашъ и да се качвашъ. Опитайте се да заставите камъка, самъ да се качи на планината, отдето се е търколилъ. Колкото и да го бутате нагоре, той все надолу слиза. Ето защо, за да не изпадате въ заблуждения, не гледайте само на външната страна на живота. Красиви стихове има въ Евангелието, но, ако не се приложатъ, тѣ оставатъ само външно красиви. Запримѣръ, стихътъ „Богъ толкова възлюби свѣта, че даде въ жертва своя единороденъ Синъ, за да не погине всѣки, който вѣрва въ Него,“ говори за силата на вѣрата, но вѣра безъ прилагане е мъртва. Често хората говорятъ за доброто, за морала, за науката, безъ да разбиратъ тѣхната сѫщина, т. е. това, което тѣ представятъ като абсолютни величини. Всѣки разбира доброто и морала споредъ възгледитѣ на епохата, въ която живѣе. Малцина сѫ се издигнали надъ разбиранията на своето време. Днесъ всички говорятъ за моралъ, за чистота, но малцина прилагатъ това, което говорятъ и изискватъ отъ другитѣ. Кѫде е погрѣшката въ живота на хората? Тѣ се наематъ да чистятъ себе си или своитѣ ближни, но не свършватъ работата докрай. Ето защо, чистишъ ли нѣщо, ще го изчистишъ напълно, отвънъ и отвѫтре. Искашъ ли отъ хората чистота, първо ти ще я приложишъ. Говоришъ за чистота, а влизашъ въ нѣкой домъ съ кални обуща безъ да се изчистишъ. Ако не се събуешъ, поне изчисти добре обущата си и тогава влѣзъ вѫтре. Защо да не си но- сишъ терлъци и да влѣзешъ съ тѣхъ? Знаете ли, каква чистота ще има по домоветѣ, ако хората се научатъ да събуватъ обущата си и да влизатъ вкѫщи по терлъци ? Питатъ ме нѣкои, какъ ще се оправи свѣтътъ. Споредъ мене, едно отъ условията за оправяне на свѣта е влизането въ домоветѣ съ терлъци. Като не спазватъ това правило, нѣкой казватъ: Не е важно, какъвъ е човѣкъ отвънъ; важно е сърдцето да е чисто. Право е това, но дали сърдцето е чисто? Сърдцето се чисти не само отвѫтре, но и отвънъ. Богато е сърдцето на човѣка, когато е абсолютно чисто. Съ такова сърдце, именно, човѣкъ трѣбва да отиде при Бога; съ такова сърдце трѣбва да отиде и при ближния си. Богатото сърдце подразбира и богатъ умъ. Като слушатъ да се говори за богатъ умъ и за богато сърдце, нѣкой се обезсърдчаватъ, мислятъ, че нищо не знаятъ и нищо не сѫ постигнали. Тѣ сѫ на кривъ пѫть. Не е важно Да имашъ много знания, но да прилагашъ това, което знаешъ. Какъвъ смисълъ има да говоришъ върху музиката, да минавашъ за пѣвецъ, а да не можешъ да изпѣешъ една пѣсень, както трѣбва? Минавашъ за даровитъ човѣкъ, а се оплаквашъ, че гласъ нѣмашъ. — Защо нѣмашъ гласъ? — Така съмъ се родилъ. — Това е невъзможно. Не може да надари Богъ човѣка, безъ да му даде условия да прояви дарбитѣ си. Другъ пъкъ казва, че има силна паметь, но я изгубилъ. — На какво се дължи отслабването на паметьта ? Когато умътъ и сърдцето на човѣка се раздвоятъ, паметьта отслабва. И тъй, за да реализира своитѣ желания и да прояви дарбитѣ си, човѣкъ се нуждае отъ повече свѣтлина. Азъ не говоря за външната свѣтлина, която, въ сжщность, е сѣнка на истинската свѣтлина. Тя се образува отъ пречупване на реалностьта. Както по физическата сѣнка познавате посоката на слънцето, а оттамъ опредѣляте и часа, така по свѣтлината на слънцето познавате движението на реалностьта. Човѣшкитѣ тѣла сѫщо сѫ сѣнки, по които се опредѣля посоката и движението на реалностьта. Първата проява на човѣка е неговиятъ духъ, втората проява — неговата душа, третата — неговиятъ умъ, а четвъртата — неговото сърдце. Свѣтътъ е пъленъ съ сѣнки, т. е. съ недей-ствителни образи, които не трѣбва да ви спъватъ. Сиромашията и богатството сѫ сѣнки на реалностьта, чрезъ които се изпитва ума и сърдцето на човѣка. Нѣкой се оплаква отъ сиромашията си, но не вижда, че мѣстностьта, въ която живѣе, е толкова богата, че въ кратко време може да забогатѣе. Очи сѫ нуждни на човѣка да вижда свѣтлината и да се ползува отъ богатствата, които тя разкрива. Сиромахъ, който не иска да работи, минава за старъ човѣкъ. Представете си, че двама души, старъ и младъ, сѫ поканени на богата трапеза на угощение. Младиятъ сѣда и веднага започва да яде. — Защо? — Здравъ е човѣкътъ — стомахътъ му работи добре, зѫбитѣ му сѫ здрави. Както яде, така добре и работи. Стариятъ, обаче, сѣда предъ трапезата, но се нагажда: това не приема стомахътъ му, онова не може да дъвче, зѫбитѣ му опадали. Не може да яде, но и да работи не може. Значи, младиятъ е богатъ, разполага съ здраве и сила, може да работи. Стариятъ е сиромахъ, не може да работи, краката и ржцетѣ му треперятъ. Обаче, старъ, мѫдъръ човѣкъ е онзи, който е придобилъ голѣми знания и опитности и може да помага на младитѣ, да ги поучава. Младъ пъкъ е онзи, който люби и е готовъ всѣки моментъ на жертви и услуги. Една богата милионерка се влюбила въ единъ добъръ, виденъ американски проповѣдникъ, който се отличавалъ съ голѣма бързина въ говоренето си. Красноречивъ билъ, но толкова бързо говорѣлъ, че никой стенографъ не могълъ да схваща речьта му. Милионерката му писала писмо съ следното съдържание: Готова съмъ да ви дамъ всичкото си богатство, да разполагате съ него, както намирате за добре; давамъ ви и сърдцето си. Той от- говорилъ на писмото съ следнитѣ думи: Вашето богатство принадлежи на сиромаситѣ. Вие сте назначени за секретарь на това богатство и, срещу чекове, подписани отъ Онзи, Който е далъ паритѣ въ ваши рѫце, ще отпущате на приносителитѣ. Сърдцето ви пъкъ принадлежи на Бога. Следователно, дайте паритѣ си на сиромаситѣ, а сърдцето си — на Бога. Азъ не съмъ достоенъ да притежавамъ нито едното, нито другото. Това е законъ, който трѣбва да имате предъ видъ. Съ него не критикувамъ, но казвамъ, какъ трѣбва да се разрешаватъ въпроситѣ. Ако виждате нѣкаква погрѣшка въ хората по отношение на този законъ, поучавайте се, безъ да критикувате. Лошото не е въ погрѣшкитѣ на хората, но въ неразумната критика. Каквото виждате въ свѣта, добро или лошо, поучавайте се. Човѣкъ трѣбва да бѫде търпеливъ, да се научи да слуша, да гледа, безъ да дава мнението си. Всичко, което става въ свѣта, е за изпитание, както на отдѣлния човѣкъ, така и на цѣлото човѣчество. Казано е въ Писанието, че Богъ изпитва хората. —Кѫде е Богъ?—На три мѣста: или въ духа, или въ душата, или въ сърдцето на човѣка. Въ грѣшнитѣ Богъ се проявява чрезъ духа имъ; въ онѣзи, които сѫ се окаляли — чрезъ душата имъ, а въ тѣзи, които сѫ посветили живота си въ служене на Бога — чрезъ сърдцата имъ. Може да ви се вижда чудно, какъ така, въ грѣшнитѣ Богъ да се проявява чрезъ духа имъ. Това, именно, е естественото проявяване на Бога. — Защо ? — Защото духътъ стои най-далечъ отъ човѣка. Най-близо до човѣка е неговото сърдце. Следователно, който се е посветилъ въ служене на Великия, той е далъ сърдцето си въ жертва чиста и света, а това става на физическия свѣтъ. Сърдцето е най-близко до живота. Когато Богъ се проявява чрезъ духа на човѣка, последниятъ има едно разположение; когато се проявява чрезъ душата, човѣкъ има друго разположение; най-после, когато се проявява чрезъ сърдцето му, той има специфично разположение. Обаче, нѣма по-голѣмо благо за човѣка отъ това, да се проявява Богъ едновременно чрезъ духа, душата и сърдцето му. Докато Божиятъ Духъ не се всели въ сърдцето на човѣка, сълзитѣ му нѣма да престанатъ. Казано е въ Писанието, че Богъ ще изсуши сълзитѣ на човѣка. — Кога ще стане това ? — Когато Духътъ се всели въ човѣшкото сърдце. До това време човѣкъ ще плаче, но и ще се весели. И плачътъ е на мѣсто, и радостьта е на мѣсто. Като се радва, човѣкъ трѣбва да работи и да помага на ближнитѣ си. Когато плаче, не трѣбва да разправя на хората за причинитѣ на своя плачъ. Защо плачатъ хората ? — Защото сѫ се влюбили едновременно въ Бога и въ свѣта, та не знаятъ, на кого първо да угодятъ. Човѣкъ не може да служи едновременно на двама господари. Казано е въ Писанието, че който люби двама господари, или ще възлюби единия повече отъ другия, или ще възненавиди единия, а другия ще обикне. — Какво представя свѣтътъ?—Сборъ отъ разумни сѫщества, които сѫ живѣли хиляди години и създали много нѣща. Човѣкъ се влюбва въ тѣзи сѫщества, както въ картинитѣ на нѣкой художникъ, и пожелава да ги обсеби, да ги задържи за себе си. Като види, че не може да реализира желанието си, той започва да плаче.— Не се влюбвайте въ картинитѣ на художницитѣ, колкото велики и гениални да сѫ тѣ. И най-великиятъ художникъ бледнѣе предъ природата. Кой художникъ, запримѣръ, може да нарисува изгрѣването и залѣзването на слънцето така, както е въ действителность ? И най-гениалната картина не е нищо друго, освенъ едно състояние, единъ мо- ментъ отъ действителностьта, но не самата дей- ствителность. Картинитѣ, портретитѣ сѫ статически моменти, въ тѣхъ нѣма движение. Обаче, човѣкъ не стои на едно и сѫщо мѣсто. Вие го рисувате, но още въ време на позирането той се мѣни. Въ природата нѣма два еднакви момента. Всѣки моментъ тя промѣня картинитѣ си. Въ това разнообразие, именно, се заключава нейната красота. Като казвамъ, че природата има надмощие надъ човѣка въ всѣко отношение, това не значи, че картинитѣ на художницитѣ нищо не струватъ. Има художници, чиито картини сѫ вдъхновени. Тѣ сѫ внесли нѣщо живо, безсмъртно въ своитѣ картини. Живото, безсмъртното е взето отъ Бога. Съ това се обяснява, защо едни хора привличатъ повече отъ други. Въ първитѣ Божественото е по-силно проявено, поради което тѣ иматъ по-голѣма привлѣкателна сила въ себе си, отколкото ония, които по-малко привличатъ. Следователно, срещнете ли добъръ човѣкъ, ще знаете, че той е отворилъ широко сърдцето си за Бога и за своитѣ ближни. Добъръ и уменъ е човѣкъ, когато отваря широко прозорцитѣ на своя умъ и на своето сърдце. Защо, тогава, да не разширявате всѣки день прозорцитѣ си? Тѣ трѣбва всѣки мо-ментъ да се разширяватъ, да влиза повече свѣтлина. Може ли при изобилната свѣтлина човѣкъ да не расте и да не се развива? Като знаете това, разширявайте всѣки моментъ прозорцитѣ си и бѫдете носители на Божията Любовь. Казвате: Защо неуспѣваме въ живота си? — Защото не плащате редовно дълговетѣ си. Нѣкой казва: Какъ ще плащамъ, когато дълговетѣ ми сѫ много? Мога ли да внасямъ малки суми срещу задълженията си? Вие знаете българската поговорка, че капка по капка виръ става. Щомъ е така, внасяйте всѣки день, безъ прекѫсване, поне по единъ левъ срещу дълга си и ще видите, какъ незабелязано дългътъ намалява, като сѫщевременно ще развивате постоянството си. Който не плаща дълговетѣ си, не може да влѣзе въ Царството Божие. Плащайте и не се страхувайте. По този начинъ ще развиете и чувството на себепожертвувателность. Въ жертвата човѣкъ расте, повдига се и всѣки моментъ прибавя по нѣщо ново къмъ сградата на своето бѫдеще. Човѣкъ не може да бѫде носитель на новото, ако не се научи да дава. Давайте, за да ви се даде. Като давате, вие плащате задълженията си къмъ Бога. И като взимате, пакъ имате отношение къмъ Него. Нѣкой даватъ, но само на приятелитѣ си, на онѣзи, които обичатъ. Това не е разрешение на въпроситѣ. Това правятъ и животнитѣ. Изкуство е човѣкъ да отдѣля часть отъ любовьта си и на онѣзи, които не го обичатъ. Христосъ е казалъ да обичате и врага си, а не само своитѣ приятели. Като говоря за прилагането на любовьта, не искамъ да станете светии. Не е лесно да стане човѣкъ светия. За това е нуждно усилена и съзнателна работа стотици години наредъ. Човѣкъ може да работи за Бога, да служи на ближнитѣ си, безъ да е светия. Днесъ пожелавамъ на всички, които ме слушате, да започнете съ плащане на дълговетѣ си. Плащайте дълговетѣ си съ любовь и получавайте съ любовь. По този начинъ ще проявите любовьта си къмъ Бога. Всички се намирате предъ края на една епоха и началото на друга. Това, което днесъ можете да направите, не отлагайте за утрешния день. Днешниятъ день спасява положението. Засега не сте закъснѣли, но ако отлагате, ще закъснѣете. Днеш-ниятъ день решава сѫдбата ви. Ако го използувате добре, той ще опредѣли бѫдещето ви. Днесъ отъ всѣки човѣкъ се иска по нѣщо ново. Това, което всѣки трѣбва да направи, е малко, но то ще помогне, работитѣ му да тръгнатъ напредъ, както задръстениятъ въ пристанището или по пѫтя нѣкѫде параходъ може да се раздвижи. Мръдне ли малко отъ мѣстото си, положението е надеждно. Следователно, мѣстете се всѣки день по малко, за да проявите послушание къмъ Бога и да изпълните Неговата воля. — Проявениятъ Духъ въ Любовьта, проявениятъ Духъ въ Мѫдростьта, проявениятъ Духъ въ Истината носи всичкитѣ блага на живота, на Единния, Вѣчния Богъ, изворъ на всички блага, въ Когото всичко се обединява. * 33. Утринно Слово отъ Учителя, държано на 16. юний, 1935 г. София. — Изгрѣвъ,

Отъ "Ценната дума", утринни слова, година IV, т.2 (1934-1935). Издание отъ 1941 г., София. Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно отъ 3 февруари 1935 г. до 15 септември 1935 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Пѫть къмъ разумностьта Размишление. 65. гл. отъ Исаия. Всички живи сѫщества вървятъ въ два пѫтя: пѫть, който води къмъ разумностьта, и пжть, който води къмъ неразумностьта. Пѫтьтъ къмъ разумностьта може да се уподоби на ясенъ, слънчевъ день, а пѫтьтъ къмъ неразумностьта — на мѫгливъ, облаченъ день. Който ходи въ мъгла, обърква пѫтя си и нищо не може да направи. Като изгуби времето си, той съжалява, че е излѣзълъ въ такъвъ день. За да не съжалява, той трѣбваше да остане у дома си, да чака слънцето да изгрѣе, да се разсѣе мъглата. Ако бѣше останалъ у дома си, пакъ щѣше да изгуби нѣщо, но въ мъглата изгуби още повече. Често хората се запитватъ, защо свѣтътъ е направенъ така. Преди всичко, думата „правя“ има отношение къмъ материалния свѣтъ. Запримѣръ, прави се стомна. Защо грънчарьтъ прави стомна ? — За носене на вода. Много нѣща могатъ да се налѣятъ въ стомната, но главното и предназначение е за вода. Понеже водата влиза навсѣкѫде, тя може да влѣзе и въ стомната. Кое положение е по-добро: положението на стомната, или на водата? И при дветѣ положения има противоречия, но за пред-почитане е да бѫдешъ вода, отколкото стомна. Водата е разумното въ живота, а стомната — неразумното, Разумностьта лесно се справя съ противоречията, а неразумностьта — не може. Ако разумниятъ човѣкъ вземе пари на заемъ, лесно ги плаща: всѣки месецъ той отдѣля часть отъ заплатата и плаща дълга си. Ако неразумниятъ вземе пари на заемъ, постоянно отлага изплащането имъ, докато единъ день продадатъ всичкитѣ му вещи. Тогава той се намира въ по-голѣма мѫчнотия, отколкото по-рано. Разумниятъ човѣкъ самъ урежда работитѣ си, а неразумниятъ очаква другитѣ да му ги уреж- датъ. Съвременнитѣ хора се страхуватъ отъ жи-вота, затова, каквото нещастие да ги сполети, тѣ веднага се запитватъ, защо, именно, съ тѣхъ се е случило това. Сиромашия ли ги посети, веднага започватъ да роптаятъ; болесть ли ги сполети, пакъ роптаятъ; страдание ли ги сполети, пакъ сѫ недоволни. Ако пъкъ радостьта дойде при тѣхъ, тѣ се радватъ и желаятъ да я задържатъ по-дълго време при себе си. И когато роптаятъ, и когато сѫ доволни, хората не сѫ на правъ пжть. Тѣ не знаятъ, че сиромашията, болеститѣ, страданията и радо- ститѣ не посещаватъ тѣхъ, но Господа въ човѣка. Тѣ искатъ Него да видятъ, да Му покажатъ, че изпълняватъ работата си добре. Както и да ви се говори, вие не можете да се убедите, че страданията носятъ въ себе си блага, отъ които човѣкъ може да се ползува. Сѫщо така човѣкъ не може да се убеди, че тъмнината носи нѣкакво благо за него. Ако друго благо не можете да приемете, не сте ли съгласни, че тъмнината носи почивка за човѣка? Като настане нощь, всичкиятъ шумъ, крѣ- съкъ, викъ, престава. Всички хора се прибиратъ въ домоветѣ си, постепенно утихватъ и заспиватъ. Голѣмо благо е почивката за човѣка. Безъ почивка той не може да свърши работата, която му е дадена. Како ученици, вие трѣбва да се стремите къмъ разумностьта въ живота, като условие за придобиване на щастие. Като говоря за щастието, нѣмамъ предъ видъ това щастие, къмъ което обикновенитѣ хора се стремятъ. Споредъ нѣкой щастието се заключава въ печалбитѣ, въ хубавитѣ и голѣми кѫщи, въ новитѣ дрехи, въ пищното ядене и т. н. Това не е щастие. — Защо ? — Защото лесно се губи. Даже и да не се губи, хората пакъ не сѫ ща-стливи. Докато не сѫ го придобили, мислятъ, че ще бѫдатъ щастливи. Щомъ го придобиятъ, пакъ сѫ недоволни. — Защо сѫ недоволни хората ? — На този въпросъ всѣки самъ ще си отговори. За себе си, азъ мога да кажа, защо съмъ доволенъ и защо — недоволенъ. За другитѣ, обаче, не отговарямъ. Тъй щото, споредъ мене, доволството и недоволството се дължатъ на желанията. Колкото по-малко желания има човѣкъ, толкова е по-доволенъ; колкото повече желания има, толкова е по-недоволенъ. За предпочитане е да имашъ единъ наполеонъ въ джоба си, отколкото много. Ако си доволенъ отъ единия наполеонъ, той ще донесе следъ себе си втори, трети и т. н. Това става, само когато единиятъ свърши работата си. Като говоря за малкото желания, това не значи, че човѣкъ е вънъ отъ опасноститѣ на живота. Щомъ е на земята, човѣкъ всѣкога е изложенъ на опасности. И като пръвъ, и като последенъ, все може да се натъкне на нѣкаква опасность. Опасности има навсѣкѫде въ природата: и на полето, и въ долината, и на планината. За да избѣгне опасноститѣ, човѣкъ трѣбва да бѫде разуменъ, да отваря очитѣ си, да вижда, кѫде ходи и какво прави. Не е ли разуменъ, не отваря ли очитѣ си, той самъ си причинява пакости. Единъ царь намислилъ да изпита пода- ницитѣ си, да види, доколко сѫ честни. За тази цель той поканилъ всичкитѣ си поданици на угощение, което продължило нѣколко месеца, докато се изредятъ всички. Стѫпалата на двореца били направени отъ чисто злато. Царьтъ не поставилъ слуги да пазятъ; всѣки гражданинъ билъ свободенъ да влиза и да излиза отъ двореца. Още първиятъ гражданинъ, като влѣзълъ, харесалъ стѫпалата и решилъ на излизане да си вземе едно отъ тѣхъ и да го замѣсти съ дървено. Следъ това и другитѣ на-правили сѫщото. Въ скоро време цѣлата стълба отъ златна се превърнала въ дървена. Стѫ- палата започнали да гнияатъ и всѣки, който се качвалъ по стълбата, билъ изложенъ на голѣми опасности. Много отъ сегашнитѣ хора сѫ направили сѫщото, както поданицитѣ на разумния царь. Тѣ сѫ взели по едно отъ златнитѣ стѫпала, които Богъ имъ е далъ, и сѫ го заместили съ дървено. Обаче, грамадна е разликата между златното и дървеното стѫпало: златното е устойчиво, не се окислява и не гние, а дървеното — неустойчиво, въ скоро време то изгнива, и сѫщевременно лесно се запалва. Срѣщате човѣкъ, крайно недоволенъ отъ живота. — Защо е недоволенъ? — По две причини: или е замѣстилъ едно отъ златнитѣ си стѫпала съ дървено, или е остарѣлъ вече, изгубилъ своята първоначална красота и младость. Като се погледне въ огледалото, той е недоволенъ, че е остарѣлъ, погрознѣлъ и не може да се помири съ това.— Защо остарява и погрознява човѣкъ? — Отъ голѣма лакомия. Лакомиятъ човѣкъ прилича на воденица, която мели жито почти непрекѫснато. Много жито може да смели тя, но, въ края на краищата, пострадва: тукъ и се счупила нѣкаква ось, тамъ камъка и т. н. Следъ това воденицата продължава да трака, но не мели. Многото желания нищо не допринасятъ. Това не значи, че човѣкъ не трѣбва да има желания, но за всѣки моментъ е достатъчно по едно желание. Желанията не сѫ нищо друго, освенъ сѫщества, крайно деликатни, съ добра обхода и добре облѣчени. Ако можете да угодите на едно отъ своитѣ желания, вие ще постигнете много нѣща. Желанията на човѣка сѫ като царе: стоишъ предъ тѣхъ, цѣлъ треперишъ, не знаешъ, какъ да ги задоволишъ. Ако речешъ да имъ кажешъ нѣщо, не харесватъ езика ти; ако имъ предложишъ нѣщо за ядене, не харесватъ готвенето ти. Затова, именно, трѣбва да бѫдете крайно внимателни къмъ желанията си. Запримѣръ, може ли младиятъ и стариятъ да задоволяватъ еднакво желанията си? Младиятъ може да яде баница, месо, безъ да се страхува, но стариятъ трѣбва да бѫде предпазливъ въ задоволяване на желанията си. И да му се яде баница и месо, той трѣбва да се съобразява съ стомаха си, който не издържа на всички храни. И младиятъ, и стариятъ трѣбва да се пазятъ отъ желанията си. да не ги задоволяватъ безразборно. Ето, Адамъ и Ева бѣха млади, но, като не знаеха, какъ да постѫпватъ съ желанията си, направиха една погрѣшка, отъ която и до днесъ още човѣчеството страда. Богъ имъ каза да ядатъ отъ всички плодове, но само отъ единъ да не ядатъ. Обаче, тѣ пожелаха да опитатъ забранения плодъ, да видятъ, какво действие ще произведе той върху организма имъ. Този плодъ имаше свойството, като влѣзе въ стомаха на човѣка, да ферментира. Тѣ опитаха плода и видѣха мѫчнотиитѣ, които имъ създаде той. — Кѫде седи опасностьта при задоволяване на забраненитѣ желания? — Въ неразумностьта на човѣка. Когато разумниятъ човѣкъ задоволи едно забранено желание въ себе си, съ цель да го опита, втори пѫть той не си позволява това. Неразумниятъ, обаче, като го задоволи единъ пѫть, продължава и втори, и трети пѫть — не може да го спре. Като намѣри барутъ, разумниятъ знае, кога да го запали и въ какво количество. Неразумниятъ не мисли за това, той търси само клечка кибритъ. Намѣри ли кибритъ, драсва и запалва барута. Че и той ще отиде заедно съ барута, не мисли за това. Сегашниятъ свѣтъ е пъленъ съ взривни вещества. Ако искашъ да запалишъ нѣкое отъ тѣхъ, вземи само единъ грамъ, тури го далечъ отъ цѣлата маса, запали го и веднага бѣгай. Ако искашъ да видишъ, какъ гори цѣлата маса, съ нея заедно и ти ще отидешъ. Като знаете свойствата на взривнитѣ вещества, не правете рисковани опити съ тѣхъ. Човѣкъ носи тѣзи вещества и въ себе си. Докато постѫпва неразумно, той всѣкога се натъква на тѣхъ и после се чуди, защо е неразположенъ. Много естествено. Той се е доближилъ до нѣкое взривно вещество, запалилъ го е и отхвърчалъ далечъ нѣкѫде. И следъ това, като го питатъ, защо е неразположенъ, казва, че нѣмалъ пари. Чудно нѣщо. Човѣкъ живѣе въ единъ свѣтъ съ такива неоценими богатства — въздухъ, вода, свѣтлина, земя, която ражда изобилно, и следъ всичко това казва, че е сиромахъ. Защо си сиромахъ ? Защото нѣмашъ една стомна за вода. Иди на пазара и си купи. Това е най-лесната работа, която човѣкъ може да направи. Пророкътъ казва: „Потърсенъ бидохъ отъ онѣзи, които не питаха за мене; намѣренъ бидохъ отъ онѣзи, които ме не търсѣха“. (— 1 ст.). — По кой начинъ може човѣкъ да намѣри Бога? Мислите ли, че недоволниятъ може да Го намѣри ? Човѣкъ може да намѣри Бога и като доволенъ, и като недоволенъ, но ще има две различни опитности. Недоволниятъ отива при Бога съ всичката си лакомия. И тотава му се дава преизобилно, до пресищане, до втръсване. Въ края на краищата лакомията се плаща скѫпо. Единъ крайно беденъ, но алченъ човѣкъ, чулъ, че единъ татарски князъ раздавалъ земи безплатно. Той отишълъ при княза и въ силни чърти описалъ бедното си положение. Князътъ му казалъ: Давамъ ти даромъ земя, колкото искашъ, но при следното условие — ще излѣзешъ сутринь рано, преди изгрѣвъ слънце, и ще се върнешъ преди залѣзъ. Колкото земя обходишъ презъ това време, твоя ще бѫде. Ако закъснѣешъ една минута следъ залѣзване на слънцето, всичко пропада. — Какъ трѣбва да обиколя земята: пешъ или съ конь? —Пешъ. Сиромахътъ приелъ условието и тръгналъ да обхожда земята. За да обиколи повече земя за опредѣленото време, той решилъ да тича. Деньтъ билъ слънчевъ и много горещъ. Презъ всичкото време той тичалъ, като забравилъ даже да яде. Наближавало вече да залѣзе слънцето и, за да не закъснѣе, ускорилъ тичането си. Стигналъ, наистина, навреме при княза, но едва спрѣлъ, падналъ на земята отъ преумора и издъхналъ. Днесъ всички хора се изпитватъ по сѫщия начинъ. Богъ е далъ на всѣки човѣкъ достатъчно земя и условия да се развива, но, като е недоволенъ отъ даденото, той прави неимовѣрни усилия да забогатѣе, да придобие повече земя, докато единъ день падне отъ преумора и умре. — Защо умира човѣкъ? — Отъ голѣма алчность и лакомия. Малко земя е нуждна на човѣка. Като я придобие, да благодари. За повече нѣма защо да мисли. Той иска да се осигури съ много земя, но изгубва живота си. Пазете живота си и за никакви материални блага не го залагайте. Ползувайте се само отъ тия блага, които сте придобили по честенъ начинъ, чрезъ съзнателна работа и любовь. Има религиозни и духовни хора, които искатъ да влѣзатъ въ Царството Божие по лесенъ пѫть. Тѣ четатъ Свещенитѣ книги, излежаватъ се и мечтаятъ за онзи свѣтъ. Обаче, въ онзи свѣтъ приематъ само такива хора, които иматъ на рѫцетѣ си мазоли, станали отъ работа. Нѣматъ ли мазоли на рѫцетѣ, ще ги върнатъ на земята, да се научатъ да рабо- тятъ. На земята човѣкъ може да почива, може и да работи — отъ него зависи. На небето, обаче, приематъ само работници. Следъ всичко това ще цитиратъ стиха, че нѣкой починалъ, отишълъ на онзи свѣтъ при отцитѣ си. Това е криво разбиране на нѣщата. Човѣкъ може да почива, докато е на земята, но ще носи последствията на своята леность. Почива само онзи, който има единъ наполеонъ въ джоба си, но не и този, който има десетки и стотици наполеони. Сиромахътъ е спокоенъ въ мисъльта си, че нѣма нищо, затова може да почива. Той е вѫтрешно богатъ, съ много желания. Обаче, богатиятъ. въ повечето случаи, е вѫтрешно беденъ, а външно богатъ. Той мечтае за много кѫщи, за много ниви и лозя. Споредъ мене, човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ единицата: единъ мѫжъ, една жена, единъ приятель, единъ напалеонъ и т. н. Наистина, нѣма по-голѣмо благо за човѣка отъ това, да има единъ приятель, на когото всѣкога да разчита. Като ученици, трѣбва да се освободите отъ вѫтрешнитѣ си заблуждения.—На какво се дължатъ тия заблуждения ? — На пречупване на свѣтлината въ съзнанието. Пречупването на свѣтлината създава особенъ родъ явления. Всѣко пречупване на жицата, по която тече токъ, произвежда известни опасности. Чувате нѣкой да казва: Пречупи се моята воля, пре-чупиха се умътъ и сърдцето ми.— Защо става това пречупване? — Божественото Начало въ човѣка е влѣзло въ гѫста срѣда, поради което не може да се проявява, както трѣбва. Като знаете това, качвайте се на високи мѣста, за да не става пречупване на свѣтлината, която възприемате. Ако не може съвсемъ да избѣг- нете пречупването на свѣтлината, поне да бѫде въ най-слаба степень. Като не разбиратъ смисъла на страданията, мнозина се питатъ, защо страдатъ, защо желанията имъ не се реализиратъ. Какво направи Христосъ, когато срещна процесията съ умрѣлия синъ на бедната вдовица? Той заповѣда да спре процесията, приближи се до мъртвото момче, пипна го съ рѫцетѣ си, и то оживѣ. Ако не бѣше го срещналъ Христосъ, щѣха да го погребатъ. Следователно, когато желанията не могатъ да се реализиратъ, това показва, че Христосъ не ги е срещналъ. Когато страдате, това показва, че нѣщо е умрѣло въ васъ. Молете се да ви срещне Христосъ, да тури рѫка върху желанията ви, за да се реализиратъ, както и върху това, което е умрѣло въ васъ, за да оживѣе. Всѣко страдание представя възможность да срещнете Христа на пѫтя, по който сте тръгнали. Ако не Го срещнете, погрѣшката е въ васъ. Чрезъ страданията си човѣкъ опитва любовьта и щедростьта на Христа, а чрезъ радоститѣ се опитва човѣшката любовь и щедрость. И тъй, искате ли да придобиете ново знание, ново разбиране, молете се да срещнете Христа. Той ще ви даде такива познания, каквито въ никоя книга не можете да намѣрите. Това се постига чрезъ свѣтлината, която прониква въ съзнанието на човѣка. Запримѣръ, има много хиромантици въ свѣта, обаче, малцина могатъ да четатъ по непроявенитѣ още линии на рѫката. Ние наричаме тѣзи линии подкожни. Има рѫце, въ които нѣкои линии сѫ изгубени. Следъ време тѣ пакъ могатъ да се проявятъ, но, който може да чете добре по рѫката забелязва и тѣзи линии. Недоволството, голѣмата скръбь сѫ причина за загубването имъ. Всѣко движение на рѫцетѣ, на краката, на главата представя развѣто или сгънато знаме, на което е писано „свобода и смърть.“ Развѣтото знаме носи свобода, а свитото — смърть. Разумниятъ човѣкъ носи развѣто знаме, а неразумниятъ — свито. Първиятъ има полетъ въ живота си, стреми се къмъ нѣкакъвъ идеалъ, а вториятъ живѣе въ преходното, въ свѣта на ограниченията. Да се върнемъ къмъ въпроса за филосоията на доволството. Да бѫде човѣкъ доволенъ отъ живота си, това значи, да цени всичко, което му е дадено. Ако и при това положение се яви нѣкакво недоволство, то означава потикъ въ човѣка да изправи погрѣшкитѣ си. — Кои погрѣшки ? — Които той самъ вижда. Никой не може да вижда погрѣшкитѣ на човѣка, както той самъ. Много картини виждате, едни отъ тѣхъ харесвате повече, а други — по-малко, но мѫчно можете да намѣрите погрѣшкитѣ имъ. Голѣмитѣ погрѣшки виждате, но малкитѣ, едва уловими, само художникътъ може да види. Не е лесно да нарисувате лицето на човѣка така, както природата го е създала. И тъй, бѫдете доволни и отъ една усмивка само, но бѫдете доволни и отъ навѫсеното човѣшко лице. Усмивката подразбира широко отваряне вратата на единъ домъ, а навѫсенето лице— затваряне на тази врата. — Защо е затворена вратата на моя приятель? — На работа отива, заетъ е, не може да ви приеме. Ако искате да го посетите, ще отидете въ дома му, когато е усмихнатъ, т. е. когато е безъ работа. Той ще отвори вратата на кѫщата, ще се усмихне и ще ви проговори. Не спирайте на пѫтя хора, които отиватъ на работа, и не се опитвайте да ги забавлявате. Когато страдате, ще знаете, че отивате на работа; когато сте радостни, връщате се отъ работа. Това е новото разбиране за скръбьта и за радостьта. Следователно, не съжалявайте, че сте скръбни. — Защо? — Защото ви е дадена работа, която трѣбва да свършите. — Не се забравяйте въ радостьта си. — Защо? — Защото, следъ добре свършената работа, ви очаква нова. Бѫдете готови да приемете и новата работа съ сѫщата радость, съ която сте свършили зададената. Сега съветвамъ и васъ да се радвате и въ двата случая: и когато ви даватъ работа, и когато сте свършили работата си, за да се весели Богъ въ васъ, и вие въ Него. — Проявениятъ Духъ въ Любовьта, проявениятъ Духъ въ Мѫдростьта, проявениятъ Духъ въ Истината носи всичкитѣ блага на живота, на Единния, Вѣчния Богъ, изворъ на всички блага, въ Когото всичко се обединява. * 32. Утринно Слово отъ Учителя, държано 28. юний , 1935 г. София. — Изгрѣвъ. (според каталога на Лалка Кръстева, беседата е изнесена на 9 юни 1935 г.)

Отъ "Ценната дума", утринни слова, година IV, т.2 (1934-1935). Издание отъ 1941 г., София. Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно отъ 3 февруари 1935 г. до 15 септември 1935 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Тонътъ фа Размишление. 64. глава отъ Исаия. Въ живота има нѣща, отъ които човѣкъ трѣбва да се пази. Това сѫ крайноститѣ, които сѫществуватъ въ физическия, въ духовния и въ умствения свѣтъ. Запримѣръ, нѣкой е богатъ, но иска да стане по-богатъ, това е крайность въ физическия свѣтъ; другъ е добъръ, иска да бѫде по добъръ — крайность въ духовния свѣтъ; трети е уменъ, иска да бѫде по-уменъ — крайность въ умствения свѣтъ. Казвате, че безъ причина нищо не става. Значи, има нѣкаква външна или вѫтрешна причина, за да желае човѣкъ да бѫде богатъ, добъръ и уменъ. Кѫща безъ огънь не се отоплява. Огъньтъ е причина за отопляване на кѫщата. Наистина, огъньтъ отоплява кѫщата, но той самъ не се запалва. За да се запали, трѣбва да дойде до-макинята, да събере дръвца, да ги нареди добре, да тури запалка и да драсне клечка кибритъ. Значи, задъ една причина се крие друга, която опредѣля извършването на нѣщата. Като не можете да намѣрите причината на нѣкои нѣща, казвате, че тя е горе нѣкѫде. По отношение на земята може да се говори за горе и долу, но какво ще кажете, ако сте въ пространството ? Кѫде е тамъ горе и кѫде — долу? Съвременнитѣ хора влизатъ въ една неразбрана область. И философитѣ не я разбиратъ, но говорятъ за нея. Често човѣкъ мисли и говори за нѣща, които не разбира. Запримѣръ, той говори и мисли за красотата, безъ да разбира, какво нѣщо представя тя. Той казва, че трѣбва да бѫде добъръ, безъ да знае, какво нѣщо е доброто. И да знае, що е доброто, човѣкъ не може да го хване. То е нѣщо като свѣтлината. Докато те въодушевяватъ добритѣ идеи, ти знаешъ, отде идатъ. Щомъ те напуснатъ, доброто изчезва отъ тебе, отива нѣкѫде въ пространството. Ако не по- ставишъ доброто за основа на своя животъ, ти ще объркашъ пѫтя си. Доброто е свѣтлина, която освѣтява пѫтя на човѣка. Щомъ изчезне свѣтлината, той обърква пѫтя си и започва да се оплаква, да казва, че животътъ е тежъкъ, безсмисленъ и т. н. Ако е сиромахъ, човѣкъ отдава всичко на сиромашията, т. е. на безпаричието. Ти си уменъ човѣкъ; впрегни ума си на работа, ще спечелишъ нѣщо. Колкото си по-уменъ, толкова повече ще спечелишъ. Човѣкъ има умъ, има добро сърдце, не ги е впрегналъ на работа, а иска да стане по-добъръ и по-уменъ. Това е крайность въ живота. Не е злото въ това, че човѣкъ не е толкова уменъ и добъръ, колкото желае, но въ неприложенитѣ дарби и способности, Следъ това ще търсите вината за неуспѣха си вънъ отъ васъ. Като ученици, вие трѣбва да мислите право, за да се освободите отъ заблужденията. Защо трѣбва човѣкъ да си въобразява, че е нѣщо повече, отколкото е въ действителность ? Нѣкой художникъ си мисли, че е много даровитъ, че рисува хубаво. Като изнесе картинитѣ си предъ свѣта, всички го освиркватъ. При това положение, той или се опомня и вижда заблуждението си, или казва, че хората не го разбиратъ, не знаятъ, какво нѣщо е художество. Истински художникъ е този, който рисува нѣщата, тъй както сѫ въ действителность. Ако рисува нѣкой моментъ отъ природата, той трѣбва да знае, отъ коя страна да го снеме, да го предаде въ естествения му видъ. Нѣкой художникъ попада на такива моменти, а другъ не може, не му се подава. Има красиви мо-менти и въ природата, и въ живота, макаръ и кратковременни. Отъ началото на живота си до 120 годишна възрасть, човѣкъ все ще попадне на такъвъ моментъ въ живота си, когато е красивъ като ангелъ. Ако можете да хванете този моментъ, ще се ползувате; ако не можете да го хванете, ще съжалявате. Все ще дойде день, когато ще го хванете. Красотата се проявява въ мислитѣ, въ чувствата и въ постѫпкитѣ. Красивата мисъль се познава по това, че въ нея има разширение и свѣтлина, топлина и пластичность, движение и потикъ къмъ възвишеното. Такива сѫ качествата и на красивото чувство, и на красивата постѫпка. Красотата на човѣка зависи отъ храната, която упо- трѣбява. Не е безразлично, каква храна яде човѣкъ, както и не е безъ значение, какъ и кога се храни. Много хора не приематъ известна храна, намиратъ я неестествена, но, за да направятъ удоволствие на нѣкого, тѣ ядатъ тази храна. Сѫщото става и въ тѣхната мисъль. Тѣ възприематъ нѣкой мисли, несъответни за тѣхъ, за да направятъ удоволствие на онзи, когото обичатъ. Така постѫпватъ тѣ и по отношение на своето сърдце и на своята воля. Ние, обаче, казваме: Не изнасилвайте ума, сърдцето и волята си и приемайте само такава храна, която имъ подхожда. Пророкътъ казва: „О, да би раздралъ Ти небесата да слѣзешъ, да биха се стопили горитѣ отъ лицето Ти“. (— 1 ст.). — Интересно е, каква идея ималъ пророкътъ, за да изкаже тази мисъль. Тежки сѫ били условията тогава, поради погрѣшкитѣ и престѫпленията на хората. И до днесъ още хората не могатъ да се освободятъ отъ последствията на своитѣ погрѣшки. Като не съзнаватъ погрѣшкитѣ си, търсятъ вината въ другитѣ, че тѣ сѫ ги оцапали. Кой кого е оцапалъ, не е важно, човѣкъ трѣбва да бѫде чистъ — нищо повече. Нѣкой казва, че Богъ е виновенъ за всичко, защото Той е създалъ доброто и злото. Въ сѫщность, тѣ не трѣбва да търсятъ, кой е допусналъ злото наредъ съ доброто, но да се запитатъ, защо злото преследва само нѣкой, а не всички. Злото има отношение къмъ непослуш- нитѣ, а доброто — къмъ послушнитѣ. Всѣки трѣбва да се запита, защо се е отклонилъ отъ правия пѫть, защо е станалъ непослушенъ. Вие осѫждате Адамъ и Ева, че не послушали Бога, а сами вървите по тѣхния пѫть. Защо не вземете поука отъ тѣхния животъ и не избѣгвате злото? Значи, вие правите това, което осѫждате въ другитѣ. Не е лошо, че грѣши човѣкъ, защото, като сгрѣши, ще се изправи; страшно е, когато грѣши и не съзнава погрѣшкитѣ си. Що се отнася до чуждитѣ погрѣшки, той ги вижда; дойде ли до своитѣ погрѣшки, затваря очитѣ си и нищо не вижда. Споредъ мене, човѣкъ не трѣбва да затваря съзнателно очитѣ си предъ своитѣ погрѣшки и да се самозаблуждава. Очитѣ сѫ създадени да гле- датъ красотата, но сѫщевременно тѣ иматъ задача да виждатъ вѣрно нѣщата. Каква фотография е тази, която не отпечатва вѣрно образитѣ ? Често се казва, че очитѣ на нѣкого сѫ красиви, а на нѣкой — грозни. Споредъ мене, красиви очи сѫ тѣзи, които могатъ да изиграятъ ролята на лотариенъ билетъ, който печели най-голѣмата печалба. Печалбитѣ, които човѣкъ получава чрезъ очитѣ си, не сѫ нищо друго, освенъ знанието, което той придобива. Всѣки день той складира по малко знание, което обработва и пречиства, докато единъ день, при заминаването си за онзи свѣтъ, може да каже, че е истински богатъ. И обратното може да се случи: въ деня на заминаването си да разбере, че нищо не е придобилъ. И въ единия, и въ другия случай човѣкъ може да бѫде недоволенъ: ако само е складиралъ знанието си, безъ да го приложи, разбира се, че не може да го използува на старини. Ако пъкъ е достигналъ дълбока старость, безъ да придобие голѣмо знание, пакъ ще съжалява. Защо човѣкъ не прилага знанието си на всѣко време? Като се движи между хората, той има възмож- ность да вложи въ обръщение знанието си, да спечели нѣщо, та, като стигне дълбока старость, да не съжалява, че не се е ползувалъ отъ богатството си. За да се ползува отъ знанието и богатството си, човѣкъ трѣбва да бѫде уменъ, да разбира отношенията на нѣщата. Като четете 64. глава отъ Исаия, трѣбва да мислите, да разберете, какво ималъ предъ видъ той. Само така ще се ползувате отъ мислитѣ, които той е изказалъ. Като мисли право, човѣкъ може да бѫде господарь на себе си. Иначе, той ще изпада въ състояния, които не разбира, и ще изживява голѣми мѫчнотии. Много отъ вашитѣ състояния сѫ чужди. Пазете се отъ чужди състояния, които могатъ да ви разрушатъ. — Но Богъ може да ни помогне, да ни освободи отъ тѣхъ. — Помага се само на онзи, който живѣе въ любовьта и върши всичко въ нейно име. И да направи нѣкаква погрѣшка, всѣки ще му помогне да я изправи. Обаче, нѣкой прави погрѣшки и престѫпления, живѣе въ безлюбие и беззаконие и очаква помощь отъ хората. Този човѣкъ ще носи самъ последствията на своитѣ дѣла, никой не може да го освободи отъ тѣхъ. Какъ ще възкресите онзи, който е убилъ стотина души, безъ да е трепнала рѫката му? Какъ ще помогнете на онзи момъкъ, който е игралъ съ чувствата на десетки моми? Докато човѣкъ не съзнае погрѣшкитѣ си и не пожелае да ги изправи, никой не е въ състояние да го освободи отъ страданията му. Човѣкъ може лесно да изправи погрѣшкитѣ си, но за това е нуждно съзнание. Съзнанието е огъньтъ, свѣтлината, която отваря пѫтя на човѣка. Една клечка кибритъ е въ състояние да произведе голѣмъ пожаръ. Мнозина се запитватъ, на какво се дължи неуспѣха въ живота имъ. Отговорътъ е много простъ. Който не обича да пѣе и да свири, който не се стреми да развива музикалнитѣ си способности, той не може да има успѣхъ въ живота си. Музиката е методъ, чрезъ който човѣкъ може да повдигне трептенията на своята мисъль. Следователно, първото качество на музикалния тонъ е свѣтлата мисъль; второто качество е възвишеното и благородно чувство, а третото качество — добрата постѫпка. Трѣбва да знаете, че органическиятъ свѣтъ е създаденъ върху законитѣ на музиката. Тонътъ фа има отношение къмъ материалния свѣтъ. Да вземешъ правилно тона фа, това значи, да повдигнешъ мислитѣ си, да внесешъ разширяване въ чувствата си и движение въ постѫпкитѣ си. Ако изпѣете тона внасяте известна хармония въ живота си. Следователно, като се обезсърдчите, пѣйте такива пѣсни, въ които тонътъ фа се срѣща нѣколко пѫти. Ако искате да знаете, обичате ли даденъ човѣкъ, изпѣйте тона фа нѣколко пѫти. Ако го изпѣете правилно, вие го обичате; не можете ли да го изпѣете правилно, нѣмате любовь къмъ него. Съвременнитѣ хора се запитватъ, какъ ще се оправи свѣтътъ. Има единъ начинъ за изправяне на свѣта — прилагане на музиката въ живота. Една българска поговорка казва: „Който пѣе, зло не мисли.“ Пѣйте и свирете, за да се справяте лесно съ мѫчнотиитѣ си. Сегашнитѣ хора не могатъ да пѣятъ, както трѣбва, защото се намиратъ въ долината на живота, отдето трѣбва да излѣзатъ. Чувате нѣкой да казва за себе си: Дотегна ми вече да се валямъ въ тинята на живота. Искамъ да излѣза на повръхностьта, да се ползувамъ отъ чистия въздухъ и приятната слънчева свѣтлина. Добре е да излѣзете отъ долината на живота, но да вземете съ себе си поне единъ скѫпоцененъ камъкъ, та да се оправдаятъ мѫчнотиитѣ, презъ които сте минали. Единъ индусъ падналъ въ една дълбока долина, богата съ скѫпоценни камъни, но не могълъ да излѣзе оттамъ. Той прекаралъ въ долината два-три деня и постоянно се молѣлъ и мислѣлъ, какъ да излѣзе на повръхностьта на земята. Понеже тамъ имало много скѫпоценни камъни, индуситѣ отъ близкитѣ мѣста дохождали въ областьта, дето се намирала долината, да събиратъ скѫпоценни камъни. Но тъй като било невъзможно да слизатъ въ долината, тѣ си служели съ посрѣдственъ начинъ: хвърляли парчета месо въ долината, за да се полепватъ скѫпоценнитѣ камъни по тѣхъ. Миризмата на месото привличала много орли. Тѣ се спущали долу, грабвали кѫсове месо и хвръквали. Хората наплашвали орлитѣ, които отъ страхъ изпущали месото. Следъ това тѣ се приближавали къмъ кѫсоветѣ месо, обирали полепналитѣ по тѣхъ скѫпоценни камъни и отново хвърляли месото въ долината. Като знаелъ това, индусътъ очаквалъ съ нетърпение да слѣзе при него нѣкой голѣмъ, силенъ орелъ, да го издигне нагоре, заедно съ парчето месо. Както мислѣлъ, така и станало. Той се хваналъ здраво за едно парче месо което единъ отъ орлитѣ сграбчилъ, и се намѣрилъ вънъ отъ долината. Хората, които очаквали орлитѣ, и този пѫть ги наплашили, за да пуснатъ плячката си. Така индусътъ се намѣрилъ на земята, съ парче месо въ рѫка, на което били полепени множество скѫпоценни камъни. Той благодарилъ на Провидението за благополучното спасение и си казалъ: Прекарахъ два-три страшни дни въ долината, но поне спечелихъ нѣколко скѫпоценни камъни. Сега и на васъ казвамъ: Като сте слѣзли въ долината на грѣха, гледайте да излѣзете навънъ и да вземете съ себе си поне нѣколко скѫпоценни камъни. Миризмата на разваленото месо ще ви измъчи, но като държите въ ръцетѣ си скѫпоценнитѣ камъни, ще бъдете доволни отъ тѣхната красота. Лошитѣ мисли, чувства и постъпки съ миризмата на месото, което ще се смѣни съ красотата на камънитѣ. Днесъ азъ говоря на онѣзи, които съ се пробудили и желаятъ да напуснатъ долината на тинята. Онѣзи, които още не съ пробудени, нека спятъ, на тѣхъ не разчитаме. Обаче, пробудилитѣ се, нека се стегнатъ, да приематъ правитѣ разбирания на живота, да уредятъ смѣткитѣ си, защото не остава много време. Бирницитѣ съ тръгнали вече, ще дойдатъ и до васъ. Трѣбва да платите данъцитѣ си! Скъпоценни камъни ви съ нуждни, за да се откупите. Това предложиха едно време и на Христа. Той бѣше богатъ и можа да плати за онзи, за когото бѣше слѣзълъ на земята. Така, именно, Христосъ спаси човѣка и го освободи отъ грѣха. Казано е, че Богъ е Любовь, Богъ е Мѫдрость, Богъ е Истина. Това е човѣкътъ, съ който всѣки човѣкъ може да се откупи и спаси. Ако Богъ не действува въ човѣка като любовь, като мѫдрость и като истина, нищо не е въ състояние да го спаси. Единствениятъ пъть, по който човѣкъ може да се освободи отъ грѣха, е пътьтъ на Божията Любовь, Мѫдрость и Истина. Радвайте се и благодарете, че човѣшката душа е вече откупена. Много съмъ говорилъ на хората и продъл- жавамъ да говоря, съ единствената цель, да обърна погледа имъ къмъ скѫпоценнитѣ ка-мъни въ живота, за да има съ какво да се откупятъ, като дойде тежкиятъ, сѫденъ день. Ще кажете, че Христосъ е богатъ, ще плати за васъ. Това е неразбиране на живота. Христосъ плати веднъжъ за васъ. Днесъ отъ всички хора се иска да иматъ здравъ стомахъ, за да се хранятъ правилно; да иматъ здравъ мозъкъ, за да мислятъ право; да иматъ добре развито сърдце, за да чувствуватъ правилно. Нѣматъ ли здравъ стомахъ, здравъ мозъкъ и здраво сърдце, никой не може да яде заради тѣхъ, никой не може да мисли и да чувствува заради тѣхъ. Да се храните правилно, да мислите и да чувствувате добре, това е работа, която вие сами трѣбва да свършите, никой не може да ви замѣсти. Всѣки самъ ще яде, самъ ще мисли, самъ ще обича. Ако иска нѣкой да стане бо-гатъ, нека стане; никой нѣма право да се мѣси въ работата му. Че щѣлъ да се натовари, това е негова работа. Другъ пъкъ осиромашалъ. И това не е лошо, поне се е разтоварилъ, олек-нало му е. Мнозина предпочитатъ да бѫдатъ натоварени, отколкото разтоварени. И това е добре, но трѣбва да знаятъ, кѫде е нуженъ товаръ и кѫде не е нуженъ. Ако си въ бурно море, добре е да бѫдешъ поне до половина натоваренъ; ако си на брѣга, трѣбва да си стоварилъ вече стоката си и свободно да се разхождашъ. Често хората се оплакватъ, че сѫ нещастни. — Защо сѫ нещастни ? — Защото не знаятъ да пѣятъ. Когато ви сполети малко или голѣмо нещастие, пѣйте. Като пѣете, нещастието ще се вслуша въ пѣсеньта ви, ще ви даде известна сума и ще ви напусне. Какво повече можете да искате ? За да пѣете на нещастието, вие трѣбва да бѫдете послушни. Послушанието е пѫть къмъ щастие, пѫть за развиване на дарби. Бѫдете послушни и се стремете да задоволите Онзи, Който е направилъ всичко за васъ. Ако Той е доволенъ отъ вашия животъ, ще придобиете всичко, отъ което се нуждаете: здраве, богатство, сила, звание. Ако искате да станете пѣвци и музиканти, и това ще ви се даде. Следователно, който е послушенъ, той всѣкога взима правилно тона фа. Щомъ вземе правилно фа, и останалитѣ тонове ще взима правилно. И тъй, ако се запитате, защо е нуждно послушанието, ще знаете, че то е методъ за развиване на музиката. Ще пѣешъ при всички условия на живота и ще знаешъ, че Богъ е съ- вършенъ. Ако виждашъ криви нѣща въ живота, тѣ сѫ резултатъ на човѣшкитѣ отклонявания, а не на Великия и съвършенъ Творецъ. За да изправишъ кривото, пѣй, докато започнешъ да взимашъ тона фа правилно. Нѣкой не може да взима фа чисто, а се заелъ да изправя великитѣ произведения на видни музиканти. Приложете послушанието, пѣйте тона фа и не се смущавайте. Това ще ви откупи. Ще кажете, че Христосъ е спасилъ човѣчеството чрезъ кръвьта си. Наистина, кръвьта, която течеше капка по капка отъ раната на Христа, бѣше музиката, която отъ Негово време до днесъ се чува въ свѣта. Не трѣбва ли и вие да следвате Христовия пѫть, да откупите това, което сте заложили нѣкога? Христосъ откупи човѣка отъ грѣха, но и вие трѣбва да откупите нѣщо. Сега, ако говорите за музика, ще знаете, че изтичането на Христовата кръвь отъ раната Му, бѣше и ще бѫде най-хубавата музика въ свѣта. Отъ нея по-хубава музика не е имало. Капкитѣ крѣвь отъ Неговата рана сѫ най-чиститѣ музикални тонове, които нѣкога човѣшкото ухо би могло да слуша. Който иска да следва Христа, трѣбва да мине по Неговия пѫть, да види, какъ кръвьта му изтича капка по капка и се слива съ Христовата. Такъвъ е биологическиятъ законъ. Ако се влѣе здрава кръвь въ тѣлото на болния, той непремѣнно ще се обнови. Ако минавате за християни, а не сте се обновили, вие не сте приели Христовата кръвь въ себе си. Влѣзе ли веднъжъ Христовата кръвь въ васъ, вие трѣбва да се обновите. Кръвьта Христова е Словото, което оправя пѫтя на човѣка. Словото Божие, това е музиката на живота. Всѣки може да каже: „Въ начало бѣ Словото“, но правилно трѣбва да се каже. Безъ любовь, безъ мѫдрость и безъ истина Словото не може да се изговори. Значи, три нѣща сѫ необходими, за да произнася човѣкъ Словото, а именно: любовь, мѫдрость и истина. Ще кажете, че човѣкъ трѣбва да вѣрва, за да разбира и прилага Словото. И това е вѣрно, но вѣрата има отношение къмъ пѣнието. Ако взимате правилно тона фа имате вера. Щомъ имате вѣра, разбирате Словото. За да пѣе правилно, всѣки моментъ човѣкъ трѣбва да регулира мислитѣ и чувствата си. За тази цель той трѣбва да носи камертона постоянно съ себе си. Всѣки има свой камертонъ, съ който може да настройва мислитѣ и чувствата си. Какъвъ е човѣшкиятъ камертонъ? Като ударите съ показалеца и срѣдния пръстъ на дѣсната рѫка, върху дланьта на лѣвата си рѫка, и вдигнете рѫцетѣ си къмъ ухото, вие чувате правилния тонъ на вашия животъ, споредъ който се настройвате. Палецътъ поставяте подъ двата пръста. Тритѣ пръста заедно представятъ тритѣ велики добродетели — любовь, мѫдрость и истина. Прилагайте често камертона си, за да се изправяте. Ще кажете, че, въпрѣки това, противоречията сѫществуватъ. Това нищо не значи: противоречията сѫ необходими, като условия за възстановяване на хармонията. И тъй, мислете за тона фа, както мислите за Бога. Въ това отношение българитѣ сѫ на правъ пѫть. Тѣ казватъ: Фала Богу. Думата „Фала“ е образувана отъ два тона: фа и ла. Ако вземете тона фа за основенъ, ще образувате акорда: фа, ла, до. Засега работете главно върху тона фа, а после ще работите върху останалитѣ. Ето защо, за да се оправятъ paботитѣ ви, трѣбва да пѣете правилно тона. Единъ тонъ е, но отъ него зависи вашето щастие. Единъ момъкъ върви по улицитѣ мраченъ, недоволенъ отъ живота. Следъ него върви млада, красива мома, която иска да го погледне, да чуе една дума отъ него, и тя да му каже една дума. Той не я вижда, не знае, че тя върви следъ него и трепти за неговия погледъ. И двамата сѫ нещастни, но не знаятъ, какво да правятъ. Срѣщамъ момъка и му казвамъ: Спри се за моментъ. Обърни се и вижъ, щастието те следва. Трѣбва да вземешъ единъ тонъ правилно, и да чуешъ единъ правиленъ тонъ, за да бѫдешъ щастливъ. Сѫщото казвамъ и на момата. — Кой е този тонъ ? — Обичамъ те! И двамата ще се спрете и ще изговорите тази дума. — Нещастни сме. — Въ нещастието ви Богъ е задна стража. Той ви следва. Спрете се, обърнете се и Му кажете само една дума: Обичамъ Te! Кажете ли тази дума, щастието ще дойде предъ васъ. Въ любовьта къмъ Бога е щастието на човѣка. — Вѣрно ли е това? — Вѣрно е. — Нѣма ли другъ пѫть? — Хиляди пѫтища има къмъ щастието, но по-правъ, по- добъръ и по-чистъ пѫть отъ този нѣма. Азъ съмъ миналъ по него, познавамъ го и ви съветвамъ да го следвате. Обърнете се къмъ Бога и кажете: Господи, обичамъ Те! При всичкитѣ противоречия и страдания, които Си ми далъ, Твоята Любовь е мой идеалъ. — Ще ме послуша ли  Богъ? — Опитай се, направи опитъ. — Ако се излъжа?— Толкова пѫти си лъганъ досега, какво отъ това, че ще се излъжешъ още единъ пѫть? Казвамъ: Който се обърне съ тѣзи думи къмъ Бога, никога нѣма да бѫде излъганъ. Дошълъ е деньтъ, въ който трѣбва да се обърнете къмъ Бога съ думитѣ: Господи, обичамъ Те ! Искамъ да изпълня Твоята воля, както Ти си опредѣлилъ, както Ти желаешъ. Днесъ е този день. Днесъ е деньтъ, въ който трѣбва повишаване или понижаване. Най-малкото отклоняване отъ този тонъ ще ви изведе вънъ отъ правия пѫть. Правилниятъ тонъ фа води къмъ щастието, къмъ придобиване на Божиитѣ блага. — Проявениятъ Духъ въ Любовьта, проявениятъ Духъ въ Истината носи всичкитѣ блага на живота, на Единния, Вѣчния Богъ, изворъ на всички блага, въ Когото всичко се обединява. * 31. Утринно Слово отъ Учителя, държано на 2. юний, 1935 г. София. — Изгрѣвъ.

Отъ "Ценната дума", утринни слова, година IV, т.2 (1934-1935). Издание отъ 1941 г., София. Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно отъ 3 февруари 1935 г. до 15 септември 1935 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Възходещиятъ пѫть Размишление Човѣкъ носи въ себе си три съществени думи: ядене, разбиране и служене. На физическия свѣтъ той се нуждае отъ добро ядене, въ духовния свѣтъ — отъ добро разбиране, а въ Божествения свѣтъ — отъ добро служене. Значи, човѣкъ се нуждае отъ добро ядене, а не отъ много ядене. Ако яде много и преяжда, стомахътъ му ще се развали. Като яде умѣрено, стомахътъ ще работи повече. Доброкачествената храна пъкъ внася подобрение въ цѣлия организъмъ. И, въ края на краищата, човѣкъ изпитва добро разположение на духа и готовность за служене. Може ли да се нарече вѣрващъ онзи, чийто животъ не се подобрява? Следователно, дойдете ли до разумнитѣ, Божествени закони, ще знаете, че тѣ не сѫ ме-ханически. Който не може да повдигне сърдцето си, той не познава духовнитѣ закони. — Какъ може човѣкъ да повдигне сърдцето си ? — Чрезъ молитва. Който не може да повдигне ума си, не познава Божественитѣ закони. Умътъ пъкъ се повдига чрезъ концентрация. Много отъ съвременнитѣ хора минаватъ за християни, молятъ се, правятъ добрини, а същевременно спорятъ помежду си. — За какво спорятъ? Истината съ споръ не се доказва. Ако нѣщо е истинно, то не се нуждае отъ доказателства; ако не е истинно, колкото и да го доказвате, нищо не можете да му предадете. Доказването не е нищо друго, освенъ защита, а истината не се нуждае отъ защита. Слабиятъ, виновниятъ търсятъ защитници. Адвокатите съ защитници на обвиняемия, а съдията и прокурорътъ го обвиняватъ и се произнасятъ за виновностьта му. Сегашното съдопроизводство е сложно, обаче, старото турско съдопроизводство било кратко и лесно се свършвало. Съдията питалъ обвиняемия: Ти имашъ ли да давашъ на еди-кого си ? — Имамъ. — Плати му още сега! Той плаща, и съ това дѣлото се свършва. После съдията пита кредитора: Доволенъ ли си отъ длъжника си ? — Доволенъ съмъ. И дветѣ страни си отиватъ примирени. Днесъ дѣлата се разглеждатъ съ години, понеже постоянно ги отлагатъ. Съ отлагането имъ тѣ се осложняватъ повече, отколкото съ били по-рано. При това положение, хората се принуждаватъ да взиматъ адвокатъ, да търсятъ пари съ голѣма лихва, за да се справятъ съ дѣлото. Адвокатитѣ имъ взиматъ голѣми суми. Какво се ползуватъ адвокатитѣ отъ това ? Ако е за здраве, съ пари здраве не се купува. Напротивъ, който има много пари, много яде и пие, докато го хване единъ день артериосклероза. Казватъ: Заболѣ този човѣкъ, старостьта го налегна. — Не е причина старостьта, на нередовниятъ животъ. Дайте възможность на човѣка да живѣе нормално, ще видите, че никаква склероза не може да го нападне. Старъ е само онзи, който не живѣе правилно. Когато хората слушатъ да се говори, съзнанието имъ понѣкога е раздвоено, и тѣ чуватъ едно, а друго разбиратъ. Понѣкога това раздвояване иде отвънъ — думитѣ не сѫ употрѣбени на мѣсто. Това показва, че речьта не е построена по законитѣ на истината. Речь, която почива на законитѣ на истината, изключва всѣкаква двусмисленость. Тя си служи съ точно подбрани думи. Запримѣръ, въ такава речь никога не можешъ да употрѣбишъ думата „обичь“ вмѣсто „любовь“. Обичьта означава едно, любовьта — друго. Както стомахътъ подбира точно, каква храна да приеме, така истината си служи съ думи, които иматъ строго опредѣленъ смисълъ. Можете ли да залъжете стомаха си съ външния видъ на яденето? Какъвто и да е билъ външниятъ му видъ, стомахътъ не се подкупва. Щомъ приеме яденето, той веднага казва: Добро е, или не е добро. Ако не е добро, връща го назадъ. Така постѫпва и истината. Тя чува думитѣ и веднага ги разпредѣля, кои сѫ за нея и кои не сѫ. Истината никога не си служи съ думи, които сѫ изгубили първоначалния си смисълъ. Често религиознитѣ казватъ, че трѣбва да се живѣе добре. Когото срещнете, все това казва: Да живѣемъ добре. Тѣ говорятъ за животъ, а изключватъ смъртьта. Въ сѫщность, думата животъ едновременно подразбира и смърть. Не може човѣкъ да живѣе, безъ да се приближава къмъ смъртьта. Това, което се ражда, умира; и това, което умира, се ражда. Хората искатъ да живѣятъ, безъ да умиратъ и безъ да се раждатъ. На единъ прочутъ царь отъ древностьта казали: За да успѣе царството ти, трѣбва да намѣришъ за сина си, бѫдещиятъ царь, мома, която не е раждана отъ майка и не е пригръщана отъ баща. Царьтъ се видѣлъ въ чудо, кѫде ще намѣри такава мома. Това била една отъ най-тежкитѣ задачи, която трѣбвало да разреши. Може ли да се реши тази задача? И да се намѣри такава мома, тя ще бѫде като кукла: красива, приятна за гледане, но дума нѣма да излѣзе отъ устата и. Такава задача решаватъ много отъ съвре- меннитѣ хора, свѣтски и религиозни, но задачата имъ остава неразрешена. Нѣкой търси такъвъ човѣкъ, който да не е направилъ нито една по- грѣшка въ живота си. Можете ли да намѣрите такъвъ човѣкъ? Преди всичко, той ще бѫде необикновенъ, нито ще говори, нито можешъ да се приближишъ до него. Ако успѣешъ да се докоснешъ до него, той веднага ще се отдалечи; когато ти се отдалечишъ, той ще се приближи до тебе. Когато ти го търсишъ, той ще бѣга отъ тебе; когато ти бѣгашъ отъ него, той ще те търси. Въ края на краищата, задачата остава неразрешена, но само заставя чо-вѣка да мисли. Сега, като ви говоря, имамъ предъ видъ да освободя съзнанието ви отъ раздвояване. Обикновеното въ живота внася раздвояване въ съзнанието. Щомъ се раздвои, човѣкъ започва да мисли, че е остарѣлъ, че никой не го обича, че нищо не може да направи и т. н. Той търси виновника за своето положение вънъ отъ себе си. Наистина, има единъ виновникъ, но никой не може да го намѣри; има и единъ праведникъ, но и него не можете да намѣрите. Има единъ лошъ и единъ добъръ, но и тѣхъ не можете да намѣрите. Виновникътъ, праведникътъ, добриятъ и лошиятъ се различаватъ, затова се проявяватъ на всѣко време и при всички условия. Ето защо, подъ „добъръ човѣкъ“ разбираме онзи, който може да прави добро при всички времена и условия. Лошиятъ пъкъ прави зло при всички времена и условия. Ако търсите Христа, и за Него казваме сѫщото: Търсете Го навсѣкѫде, при всички времена и условия. Съвременнитѣ религиозни очакватъ Христа по различни начини, но Той нѣма да дойде така, както Го очакватъ. На времето си, Христосъ имаше 12 ученика, и всѣки Го разбираше по различенъ начинъ. Единъ день Христосъ ги запита: „За кого ме мислятъ хората, че съмъ ?“ — Едни те мислятъ за пророкъ Исаия, други — за Иеремия, трети — за Илия. Тогава Той се обърна къмъ Петра и го запита: „Ти за кого ме мислишъ ?“ — Ти си Христосъ, Синъ на Бога живаго, отговори Петъръ. Дълбоко въ себе си Петъръ познаваше Христа. Христосъ му отго-вори: „Това плъть и кръвь не сѫ ти го открили, но Отецъ мой, Който живѣе въ мене“. Обаче, не се мина много време, сѫщиятъ Петъръ, който призна Христа за Синъ Божи, осъмни се и се отказа отъ Него. Христосъ предсказа на Петра, че той три пѫти ще се откаже отъ Него, докато пѣтелътъ пропѣе. Петъръ каза, че това е невъзможно, че е готовъ да даде и живота си за Христа; готовъ е да жертвува всичко за Него, но Петъръ не познаваше, какво се крие въ човѣшкото естество. Наистина, когато хванаха Христа, дойдоха и до Петра. Слугинята въ преторията го запита: „Да не си и ти отъ Неговитѣ ученици?“—Не съмъ, не Го познавамъ. Като се отрече три пѫти отъ Христа, пѣтелътъ пропѣ. Тогава Петъръ си спомни думитѣ на Христа, съзна погрѣшката си и горко плака. Така видѣ той двойственостьта въ себе си: Божественото, което вижда и разбира нѣщата, което е готово на всички жертви, и човѣшкото, което е страхливо, колебливо и неустойчиво. Такова раздвояване става съ всички хора. Виждате нѣкой тръгналъ въ духовния пѫть, готовъ е на жертви, но следъ време се разколебава и казва: Какво направихъ азъ? Предадохъ се въ служене на Бога, пасохъ говедата на владиката, а хората около мене си направиха кѫщи, купиха си имоти и днесъ разполагатъ съ капитали. Подъ думитѣ „пасохъ говедата на владиката“ разбираме, че про- повѣдвалъ на хората. Значи, той съжалява, че не си създалъ добро материално състояние, а ходилъ да проповѣдва на хората. Всички хора, учени и прости, добри и лоши, сѫ изложени на голѣми изпитания, при които малцина ще издържатъ, а още по-малко ще запазятъ равновесието си. Праведниятъ мисли, че страданията ще го пощадятъ, т. е. нѣма да го засѣгнатъ. Той мисли, че ще избѣгне смъртьта по нѣкакъвъ начинъ, но и тукъ остава излъганъ — смъртьта го взима, както взима всички обикновени и грѣшни хора. Като вижда всичко това, въ първо време той се разколебава и казва: Кѫде е Правдата, кѫде е Любовьта? Следъ време разбира, че страда-нията и смъртьта сѫ неизбѣженъ пѫть за всички души. Разликата е само въ понасянето: праведниятъ, светията носятъ геройски страданията и изпитанията, а грѣшнитѣ и обикно- венитѣ хора падатъ, ставатъ, колебаятъ се. Единъ день и тѣ ще станатъ праведни и светии, но, докато дойде това време, ще минатъ презъ голѣми изпитания. Следователно, не се страхувайте отъ изпитанията, но молете се да не изгубите вѣрата си. Каже ли нѣкой, че е вѣрващъ, веднага ще му искатъ свидетелство за свършенъ курсъ по вѣрата. — Праведенъ съмъ. — Дай свидетелството си. Който е издържалъ изпититѣ си, напредъ върви; който не ги е издържалъ, трѣбва още да учи, да свърши училището на земята и тогава да държи матура. Като влѣзете въ религиозно общество, на- всѣкѫде чувате да се говори за любовьта, Всѣки казва: Трѣбва да се обичаме! Трѣбва да ме обичашъ. Кажете ли на нѣкого, че трѣбва да ви обича, това показва, че не вѣрвате на този човѣкъ. Влѣзе ли недовѣрието между двама души, любовьта ги напуща. — Трѣбва да обичаме Бога! — И безъ да казвате това, то става. — Защо? — Човѣкъ е удъ отъ Великия Божественъ организъмъ. Следователно, ще не ще, всѣки удъ е привързанъ къмъ цѣлото. Отдѣли ли се отъ цѣлото, той самъ се осѫжда на смърть. Има ли смисълъ рѫката да каже, че трѣбва да обича тѣлото, или тѣлото да каже, че трѣбва да обича рѫката? Така може да се говори на нѣщо отдѣлно, което е вънъ отъ цѣлото. Тъй щото, да говорите за любовь между частитѣ и любовь на цѣлото къмъ частитѣ, това показва неразбиране на живота и на отношенията между живитѣ сѫщества. За да не изпада въ заблуждения по отношение на любовьта, човѣкъ трѣбва да познае себе си. Щомъ познае себе си, той ще познава и своя ближенъ. Има много начини, чрезъ които човѣкъ може да познае себе си. Нуждно е, обаче, наблюдаване и самонаблюдаване. Когато искамъ да изпитамъ любовьта на нѣкого, давамъ му единъ голѣмъ хлѣбъ и казвамъ: Отрѣжи за себе си едно парче, колкото ти е нуждно, а другото раздай на близкитѣ си. Следъ това се отдалечавамъ и наблюдавамъ, какво прави той. Ако отрѣже голѣмо парче за себе си, а на другитѣ даде по едно малко парченце, азъ зная вече, каква е неговата любовь. Наблюдавайте се и вие, да видите, какъ постъпвате. Значи, когато се отнася до нѣкакво благо, човѣкъ рѣже за себе си голѣмо парче, а за другитѣ — малки. Когато се отнася до погрѣшкитѣ на хората, той постъпва точно обратно: за другитѣ —голѣми парчета, а за себе си — малко. Другитѣ осъжда строго, а къмъ себе си е мекъ и крайно снизходителенъ. Който е създалъ хората, той има право да ги съди, а не азъ. — Защо ? — Защото истински те люби само Онзи, Който те е създалъ. Щомъ те люби, Той знае, какъ да съди и какъ да раздава благата. Казвате: Писано е, обаче, даромъ да се дава. Думата „даромъ“ подразбира даване отъ любовь. Който дава безъ любовь, въ същность не дава. Истинското даване става съ любовь. Който обича, той дава, той прави добро безъ никакви условия и уговорки. Всѣко добро, направено съ любовь, не може да спъне човѣка, нито да съблазни окръжаващитѣ. Като знаете това, давайте съ любовь, взимайте съ любовь, правете добро съ любовь, приемайте доброто съ любовь. Това означава стихътъ: „Даромъ сте взели, даромъ давайте.“ И тъй, да направите добро на човѣка съ любовь, това значи, да не накърните съ нищо неговата воля, неговото сърдце и неговия умъ. Сега ще ви кажа нѣколко мисли, които водятъ къмъ възходещия пѫть. Свѣтлината тича, въздухътъ пристѫпва, водата се мѣсти, а почвата стои. Слънцето грѣе, въздухътъ вѣе, водата чисти, а земята чака семето да поникне. Свѣтлината озарява, тъмнината помрачава; въздухътъ разведрява, водата жаждата утолява, а твърдата почва тежестьта подържа. Слънцето на ранина сутринь изгрѣва, на работа идва; по обѣдъ деня оповестява, на всички ястие дава, а вечерь залѣзва, на почивка отива, утеха да дава, на отруденитѣ вѣра да вдъхва. Животътъ здравия радва; смъртьта болния угнетява. Духътъ отрудения утешава, нему вѣра вдъхва да мисли за Единния, що въ него живѣе. Той ще време всичко въ добро да превърне, и смъртьта отъ пѫтя му ще премахне. Познаването на добро и зло въ човѣка смъртьта въведе, да му е господарь, докато достигне познанието на Единния, Истиненъ Богъ, въ Когото животътъ е безъ ограничение. Той е Единниятъ на вѣчната, разумна Любовь — Той — отъ Когото отначало Любовьта заблика — Единното Слово на всевѣчната Мѫдрость, що всичко създаде и постави конець — връзка съ необятната Истина, що всичко съ свѣтлина огради. Постави Тя свободата за мѣрило, живота за награда и свѣтлината за наслада. И повика духа на човѣка отдалечъ, постави го да се учи въ този обширенъ свѣтъ, изправи го предъ себе си: „Слушай“, му проговори Тя, чадо на Бога живаго, тебе ще дамъ всичко това, само да слушашъ. Пази добре мѣрилото на свободата, наградата на живота и насладата на свѣтлината“. Но човѣкътъ на видимото не постави думитѣ въ сърдцето си: леностьта го хвана — мѣрката на свободата на земята остави; жажда за познаване на доброто и злото въ пѫтя го намѣри; за тѣхъ той наградата на живота продаде; славата човѣшка го обхвана и, безъ да мисли той, насладата на свѣтлината на пазара изпрати — слугиня да стане и него да храни. Прокобни станаха думитѣ на Истината; робството на смъртьта дойде, и господарь на човѣка стана и накара го земята да рови; внесе то всичкитѣ ограничения — свободата да гони, изгуби човѣкътъ силата си; дойде сиромашия, скръбь, страдание и мѫка въ живота внесе. Уплаши се човѣкътъ, отъ страхъ на лъжата слуга стана; потъмнѣ умътъ на човѣка, понеже изгуби свѣтлината. И остана скиталецъ по земята, той — младиятъ синъ на виделината. И плака той дълго време въ своето робство. Припомни си той думитѣ на Истината, и разкая се за постъпката си, и пожела да се върне въ Любовьта. Чу тогава вѫтрешния гласъ на Истината въ него да говори: „Вземи мѣрката на свободата въ рѫката си; постави наградата на живота вѣнецъ на главата си; и тури насладата на свѣтлината огърлица на душата си“. Любовьта е любовь за свѣтлината на ума. Мѫдростьта е мѫдрость за живота на душата. Истината е истина за свободата на духа. Люби всичкия животъ, всичката свѣтлина, всичката свобода! Мѫдъръ бѫди, на Истината всѣкога вѣренъ остани ! „Свѣтлината тича, въздухътъ пристѫпва, водата се мѣсти, а почвата стои“. — Свѣтлината представя Божестеното въ човѣка. Въздухътъ представя духовното въ човѣка. Затова, именно, Божественото въ човѣка тича, а духовното, въ сравнение съ Божественото, пристѫпва. Водата сѫ чувствата въ човѣка. Почвата представя физическото въ човѣка. — Това сѫ символи, закони, които трѣбва да се преведатъ, да станатъ понятни и приложими въ живота. „Животътъ здравия радва, смъртьта болния угнетява“. — Свѣтътъ не е за болни хора, защото смъртьта ги угнетява. Животътъ е за здрави хора, да ги радва. „Духътъ отрудения утешава“. — Като работи и като учи, духътъ ще утеши отрудения. „И постави Истината: Свободата за мѣрило, животътъ за награда и свѣтлината за наслада“. — Това сѫ три мѣрки, съ които разумниятъ човѣкъ трѣбва да си служи. Свободата е мѣрилото въ живота. Животътъ, това е дипломътъ, наградата за ученика. Свѣтлината за свѣтило — това е човѣшката мисъль. Правата мисъль е наслада въ живота на човѣка. Човѣкъ трѣбва постоянно да мисли, да раз-бира, кои желания сѫ Божествени, и кои — не. На първитѣ да дава ходъ, а вторитѣ да туря настрана. „Постави го Тя предъ себе си и започна да му говори“. — Тя подразбира Истината. Истината е мѣрило на живота. Тя носи свободата, която всѣки човѣкъ самъ трѣбва да си извоюва. За всѣко нѣщо, което правите, трѣбва да имате мѣрка. Тази мѣрка трѣбва да бѫде постоянно въ рѫката ви. Животътъ, който ви е даденъ, трѣбва да бѫде вѣнецъ на главата ви. Той е наградата, която имате и която трѣбва да цените. Свѣтлината, знанието трѣбва да бѫдатъ наслада на живота ви. Ако свѣтлината и знанието не сѫ наслада на живота, тѣ не сѫ истински, не сѫ положителни величини. Три сѫ правилнитѣ мѣрки въ живота: Да мѣря съ принципа на Великата свобода. Да увѣнчавамъ дѣлата си съ Вѣчния, съ Божествения животъ. Да се наслаждавамъ съ Божествената свѣтлина и знание. „И тури насладата на свѣтлината огърлица на душата си“. — Всѣки може да тури огърлица на душата си, но само когато разреши всички противоречия въ живота си чрезъ Божествената свѣтлина. Разрешенитѣ противоречия сѫ огърлица на човѣшката душа. „Любовьта е любовь за свѣтлината на ума“. — Любовьта се проявява само при свѣтлината на ума. Безъ любовь добро не съществува. Любовьта обхваща цѣлото естестно на човѣка: неговото съзнание, самосъзнание, подсъзнание и свръхсъзнание. „Мѫдъръ бѫди, на Истината всѣкога вѣренъ остани“ Вода, която извира, тече. Край нея всичко расте. Свѣщь, която гори, свѣти. Край нея се чете. Очи, които гледатъ, виждатъ. Съ тѣхъ по пѫтя се ходи. Умъ, който мисли, се повдига, и добриятъ животъ издига. Сърдце, което желае доброто, всичко постига. Воля, която работи на Любовьта, слуга става. Необятната Любовь, необятната Мѫдрость, необятната Истина всичко разрешаватъ. Обичай Онзи, Който те обича! Мисли за Този, Който всѣкога те има предъ видъ ! Слугувай само на Онзи, Който ти показва пѫтя на Истината! — Проявениятъ Духъ въ Любовьта, проявениятъ Духъ въ Мѫдростьтa, проявениятъ Духъ въ Истината носи всичкитѣ блага на живота, на Единния, Вѣчния Богъ, изворъ на всички блага, въ Когото всичко се обединява. * 30. Утринно Слово отъ Учителя, държано на 1935 г. София. — Изгрѣвъ.

Отъ "Ценната дума", утринни слова, година IV, т.2 (1934-1935). Издание отъ 1941 г., София. Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно отъ 3 февруари 1935 г. до 15 септември 1935 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Правото на любовьта Размишление Ще прочета 61. глава отъ Исаия. Тази глава е важна, но мѫчно се разбира. Изобщо, за разбирането на важнитѣ нѣща сѫ нуждни специфични условия. Днесъ хората разполагатъ съ повече и по-благоприятни условия за разбиране на великитѣ истини, отколкото въ времето на пророка. — Защо? — Съзнанието имъ е по-будно. „Духътъ на Господа Иеова е върху мене, защото Господъ ме помаза, за да благовествувамъ на смиренитѣ: проводи ме да изцѣля съкрушенитѣ въ сърдце, да проповѣдвамъ освобождаване на пленницитѣ и на затворницитѣ отваряне на тъмницата“. (— 1 ст.).— Този стихъ има отношение къмъ духовния животъ на хората, но тѣ често го смѣсватъ съ физическия, поради което се объркватъ. Въ сѫщность, духовниятъ свѣтъ се различава коренно отъ физическия. Физическитѣ чувствувания траятъ нѣколко часа, дни или недѣли и следъ това се прекратяватъ. Като не могатъ отново да се запалятъ, човѣкъ изпитва вѫтрешно не-доволство. Мнозина сѫ правѣли опити да опишатъ духовния свѣтъ, но не сѫ успѣвали. Тѣ иматъ само умствена представа за него, а това не е достатъчно, за да го опишатъ. Трѣбва да сѫ видѣли духовния свѣтъ да сѫ го разбрали и тогава да го описватъ. Следъ това иде умственото виждане, което увеличава свѣтлината на човѣшкото съзнание, и той започва да вижда и разбира нѣщата. Ще кажете, че духовниятъ животъ не ви интересува, че вие искате първо да си наредите физическия животъ, а следъ това ще мислите за отвлѣчени работи. И това е вѣрно, обаче, всѣка буква е ценна дотолкова, доколкото има отношение къмъ другитѣ букви. Ето защо, и физическиятъ животъ е цененъ дотолкова, доколкото има отношение къмъ духовния и Божествения. Много хора живѣятъ въ България, но сѫщевременно изучаватъ и други езици — нѣмски, френски, английски. — Защо? — Все ще имъ потрѣбватъ нѣкога. При това, тѣ могатъ да живѣятъ въ България и да се ползуватъ отъ литературата на другитѣ културни народи. Защо тогава, като жители на физическия свѣтъ, да не се интересувате отъ духовния? Защо, като знаете земния езикъ и земнитѣ работи, да не изучавате духовнитѣ? Ще дойде день, когато ще влѣзете въ духовния свѣтъ и трѣбва да знаете неговия езикъ. Докато дойде този день, можете да се ползувате отъ неговата литература. И тъй, изучавайте духовния езикъ, за да разбирате отношенията, които сѫществуватъ между живитѣ сѫщества, както граматикътъ изучава не само отдѣлнитѣ букви, но отношенията между тѣхъ, значението имъ въ сричкитѣ, въ думитѣ и въ изреченията. Като изучава отношенията между буквитѣ, сричкитѣ, думитѣ и изреченията, човѣкъ изучава и законитѣ, на които тѣ се подчиняватъ. Като се стремите да влѣзете въ духовния животъ, не мислете, че трѣбва да придобиете само знания, но тѣ трѣбва да се приложатъ, да се съчетаятъ съ знанията за физическия свѣтъ и така да се осмислятъ. Представете си, че имате десетки или стотици семена отъ различни плодове, които държите въ кутии, безъ да ги садите. Като дойде нѣкой приятель въ дома ви, вие веднага изваждате семената и му ги показвате: толкова семена имамъ отъ ябълки, толкова отъ круши, отъ дини, отъ пъпеши. После му разказвате, отъ каква порода сѫ семената, при какви условия се развиватъ и т. н. Следъ това пакъ ги туряте въ кутии и ги оставяте настрана. Голѣмо, но неизползувано богатство представятъ тия семена. Докога ще ги държите затворени, и вие не знаете. Най-после решавате, че бъдещето поколѣние, което иде следъ васъ, ще използува семената. Често духовнитѣ хора приличатъ на този съ затворенитѣ семена въ кутии. Тѣ иматъ велики идеи и стремежи, но ги държатъ затворени въ кутии, не ги посѣватъ въ земята да израстатъ, да вкусятъ единъ день отъ тѣхнитѣ плодове. Смисълътъ на живота се заключава въ това, именно, да опитате плодоветѣ на вашитѣ мисли, чувства и постѫпки. „Духътъ на Господа Иеова е върху мене“. — Това е идея, която може да стои въ вашия умъ като семка, затворена въ кутия, а може да бѫде семка, посѣта въ земята. Въ първия случай семката ще остане неразбрана за васъ, а въ втория случай тя ще покълне, ще израсте, ще даде плодъ, който следъ време ще узрѣе и ще го опитате. Следователно, истинското познаване на Духа подразбира, че плодътъ е опитанъ. Сѫщо така не е все едно, само да знаете нотитѣ, безъ да пѣете, или да знаете нотитѣ и да пѣете. Въ първия случай нотитѣ представятъ мъртви величини, а въ втория — живи. Нѣкой казва, че има мажорни и миньорни гами и започва да ги изрежда: до мажоръ, ре мажоръ, ла миньоръ и т. н. — Какво разбира той отъ тѣзи гами ?—Нищо особено. Само едно знае, че мажорнитѣ гами сѫ възходещи, а миньорнитѣ — низходещи, Другъ пъкъ навлиза по-дълбоко въ музиката и казва, че не всички тонове въ гамата сѫ еднакво важни. Запримѣръ, въ до мажоръ, тонътъ до е господарьтъ, а останалитѣ—слуги. Като господарь, той има по-вече гласове, а останалитѣ тонове — всѣки по единъ гласъ. Сѫщото е въ ре мажоръ: ре е господарьтъ, съ повече гласове, а останалитѣ тонове — слуги, съ по единъ гласъ. Всички гами сѫществуватъ и въ природата, дето указватъ специфично въздействие върху живитѣ сѫщества. Запримѣръ, гамата до мажоръ, въ която тонътъ до заема първо мѣсто, означава импулсъ, който дава направление въ живота. За да разбере този импулсъ, човѣкъ трѣбва да мине презъ седемь стѫпала: петь съ цѣли тонове, а две — по половинъ тонъ. Ще кажете, че не разбирате гамитѣ въ природата. — Възможно е. Не е лесно да разбере човѣкъ музиката въ природата, докато не я превърне въ математическо отношение, а после въ геометрически форми. Това сѫ понятия, мѫчни за разбиране, защото стоятъ далечъ отъ вашето съ-знание. Съвременнитѣ хора говорятъ за далечни и близки нѣща до съзнанието си, отдето произлиза разбирането и неразбирането на нѣщата. Въ такъвъ случай, кой човѣкъ може да ви бѫде близъкъ и кой — далеченъ ? Близъкъ човѣкъ може да ви бѫде само този, който въ трудни моменти ви се притича на помощь. Не може ли да ви помогне въ такива моменти, той не е вашъ близъкъ. Кой може да бѫде въ помощь на човѣка въ всички трудни моменти на живота му, освенъ Богъ? Значи, Богъ е първиятъ, Който може да се нарече близъкъ на човѣка. Силни- ятъ всѣкога дава на слабия. Той задоволява нуждитѣ му на всѣко време. Затова отъ устата на всички слаби, малки сѫщества чувате думата „дай“. Силниятъ дава, но се ползува съ правото да взима. Какво прави пчеларьтъ, когато иска да вземе медъ отъ кошеритѣ на пчелитѣ ? Той отива при кошеритѣ и се готви да вземе медъ, но ако пчелитѣ не даватъ меда си, той ги опушва, замайва ги и свободно си взима, колкото желае. Ще кажете, че това е насилие. Обаче, господарьтъ казва, че това е негово право. Въ какво се заключава правото на човѣка ? Ако видишъ, че нѣкой човѣкъ се е натоварилъ толкова много, че пъшка подъ тежестьта на товара си, ти имашъ право да отнемешъ часть отъ теглото му, да го облекчишъ. Или ако видишъ, че нѣкой е олекналъ толкова много и губи равновесието си, ти имашъ право да го натоваришъ малко, за да не се вдигне въ въздуха отъ лекота. Следователно, право е на човѣка да отнеме часть отъ товара на онзи, който се е натоварилъ чрезмѣрно, и да нато-вари онзи, който е олекналъ много и губи естественото си равновесие. Накратко казано: човѣкъ има право да отнеме, има право и да даде. На физическия свѣтъ любовьта се изявява, именно, чрезъ даване и взимане. Който не спазва тѣзи прояви и не знае, какъ да постъпва, той не разбира любовьта. Запримѣръ, нѣкой знае, че любовьта и дава, и взима, но не знае, кога какъ да постъпва, поради което взима, дето не трѣбва, и дава, дето не трѣбва. Като види нѣкой натоваренъ, той го товари още, като мисли, че изпълнява закона на любовьта. Другаде вижда, че нѣкой е олекналъ до крайность, и той отива при него да взима, още повече го разтоваря. Човѣкътъ на любовьта знае, кога да товари и кога да разтоваря, т. е. кога да дава и кога да взема. Често между влюбенитѣ се явяватъ дисхармонични отношения, защото не разбиратъ езика на любовьта и не могатъ да си служатъ съ него. Въ първо време влюбенитѣ сѫ весели, разположени, смѣли, мислятъ, че сѫ разрешили всички въпроси. Това се дължи на особеното опияняване, въ което се намиратъ. Като изтрезнѣятъ и видятъ погрѣшкитѣ си, тѣ сѫ недоволни. Кое е по-добро: да бѫдешъ опияненъ и да не виждашъ истината, или да изтрезнѣешъ и да виждашъ истината? Приятно е да пиете гроздовия сокъ, но ако не е ферментиралъ. Щомъ ферментира, той може да ви развесели, но после ще плащате за погрѣшкитѣ, които сте направили. Влюбениятъ е смѣлъ, вади надѣсно-налѣво пушката си да гърми. Важно е, съ какво гърми—съ куршуми или съ сачми. Ако гърми съ куршуми, може да мине за юнакъ; ако гърми съ сачми, отъ които една ще улучи цельта — това не е геройство. Повечето влюбени сѫ герои отъ втората категория, стрелятъ съ сачми. За тѣхъ се казва, че правятъ дупка въ морето. Има духовни хора, които приличатъ на влюбени и си служатъ съ пушка, пълна съ сачми. Тѣ сѫ опиянени, затова обичатъ да предсказватъ на хората, какво ще имъ се случи. Отъ много предсказания, едва едно ще се сбѫдне. Значи, само една отъ сачмитѣ имъ улучва. Това не сѫ истински гадатели. Истинскиятъ гадатель си служи съ куршуми и, като се прицели, веднага улучва. Той не лъже нито себе си, нито окрѫжаващитѣ. Каквото каже, сбѫдва се. Сега и вие слушате, какво ви се говори, и си казвате: Кого ли ще улучатъ днесъ? Щомъ мислите така, или вие не сте попаднали на добъръ стрелецъ, или сте опиянени, че не можете да разберете, какво ви се говори. Ако приемете, че куршумътъ има отношение къмъ всички, вие сте на правъ пѫть и ще се ползувате отъ думитѣ на говорителя. Не мислете, че се говори за този или за онзи, но приемете, че всичко е за васъ. Иначе, ще из-паднете въ положението на онзи баща, при когото дошли да искатъ дъщеря му за снаха на неговия богатъ съседъ, но той не разбралъ, какво му говорятъ. — Защо не разбралъ? — Защото или сватътъ не знае добре да стреля, или бащата не е попадналъ на фокуса на стрелянето. Ще приведа този примѣръ. Единъ селянинъ ималъ красива, добра и разумна дъщеря, а съседътъ му, богатъ чифликчия, ималъ младъ, добъръ синъ. Чифликчията искалъ да вземе дъщерята за жена на своя синъ, но не се решавалъ да отиде самъ, затова изпратилъ единъ свой познатъ, да говори отъ негово име. Сватътъ отишълъ при селянина и решилъ да постѫпи малко дипломатически. Той започналъ: Комшо, имашъ нѣколко ниви, но една отъ тѣхъ много ни харесва. Житото и е добро, вкусно, едро, можешъ ли да ни дадешъ тази нива ? — Нивата не мога да ви дамъ, но като я ожънемъ, ще ви дамъ семе, да си посадите идната година. Не се сѣща човѣкътъ, че нивата е дъщеря му. Следъ това сватътъ продължилъ: Много ни харесва градината ви, съседътъ иска да я вземе. Хубави цвѣтя имате, добре е уредена. — И отъ нея можемъ да ви дадемъ семена, каквито желаете, но градината не си продавамъ — казалъ селянинътъ. — Какво излѣзло отъ сватлъка?—Нищо. Селянинътъ не разбиралъ отъ толкова отвлѣчена дипломация, но и сватътъ не билъ добъръ дипломатъ, не улучвалъ въ цельта. Следователно, пазете се да не изпаднете въ положението на този дипломатъ, да очаквате само на Бога, Той да ви помага. Богъ помага, но вие трѣбва да посѣете семкитѣ, а не да ги държите въ кутии. Богъ благославя онѣзи, които посѣватъ семето. Като го посѣятъ, Той ще изпрати свѣтлина, топлина и влага, да израсте, да върже плодъ и да узрѣе. Тъй щото, отворете сега кутиитѣ си, въ които отъ години събирате семена, и вижте, кои отъ тѣхъ сѫ годни за посѣване, Щомъ разчитате на тѣхъ, посѣйте ги. Въ духовния свѣтъ всѣко семе представя сѫщество, съ което можете да се свържете. Но и това не е достатъчно. Истинска връзка е тази, на която и дветѣ страни могатъ да разчитатъ: семето на васъ, а вие — на него. Следователно, подържайте онѣзи връзки, при които отношенията сѫ правилни: вие да разчитате на приятеля си, но и той да разчита на васъ. „Да благовествувамъ на смиренитѣ“. Само онзи може да благовествува, който е готовъ да предаде на хората великата истина, която освобождава. — Отъ какво трѣбва да се освободи човѣкъ ? — Отъ всичко, което се е наслоило въ съзнанието му отъ далечното минало. Това става не само съ обикновенитѣ хора, но и съ светии, съ хора, които посветили живота си на служене. Срѣщате нѣкой светъ, благочестивъ човѣкъ, който служи на Бога отъ сърдце, но се оплаква, че преживява изве-стни изкушения. Моли се, пости, работи, но изкушението го дебне отъ една и отъ друга страна —Защо? — То иде отъ съзнанието му, въ което се е наслоило миналото. Много животи сѫ нуждни, за да се изчисти съзнанието на човѣка. — Азъ живѣя чистъ животъ.— Отъ колко време? — Отъ 20-30 години. — Това не е достатъчно. Огънь е нуженъ, за да изгори нечистото. Иде огъньтъ, който ще пречисти съзнанието на обикновения човѣкъ и на праведния. Всѣки трѣбва да бѫде готовъ да издържи на този огънь. Защо се мѫчи благочестивиятъ човѣкъ? Трѣбва ли да се изкушава той? Съблазъньта и изкушенията неизбѣжно ще дойдатъ за всички хора — праведни и грѣшни, но трѣбва да знаятъ, какъ да се справятъ съ тѣхъ. Ако праведниятъ се изкушава съ нѣкоя млада, красива мома, той трѣбва да я отхвърли отъ ума си като чуждо имане. Чуждото никога не се взима. Не е страшно, че изкушението иде; страшно е, ако му се подадешъ. Какво лошо има въ това, ако посаденото семе даде лошъ плодъ? Това е негово качество. Щомъ плодътъ е лошъ, ще го туришъ настрана, нѣма да го ядешъ. — Ще изгние. — Ти не мисли за това. Все ще се намѣри нѣкой да го изяде, безъ да му причини нѣкаква вреда. Неговиятъ стомахъ понася такива плодове. За праведния, обаче, който се е предалъ въ служене на Бога, изкушението е лошъ плодъ, който ще разстрои стомаха му. Тогава и той ще страда, и окрѫжаващитѣ ще страдатъ. Има нѣща въ живота, които не си съот- ветствуватъ. Направите ли опитъ да ги съчетаете, вие ще се натъкнете на най-голѣмитѣ нещастия. Невъзможно е светията да живѣе заедно съ една обикновена, свѣтска мома. Първата му работа ще бѫде да я обърне къмъ Бога. Като я види модерно облѣчена, съ украшения, той ще я посъветва да се облѣче скромно, да хвърли украшенията, да се моли по нѣколко часа на день и така ще я направи не-щастна. Тя не може да разбере, защо да свали модернитѣ си дрехи, защо трѣбва да се моли на Бога по три-четири часа. Това положение е непоносимо за нея. Тя не може да издържи на него и, едно отъ дветѣ и предстои: или да бѣга далечъ нѣкѫде, или да приеме тежкото за нея бреме и да стане нещастна. Като знаете това, не изнасилвайте собствената си душа, не я товарете съ нѣща, които тя не може да направи. Не изнасилвайте и душата на своя ближенъ. Човѣкъ трѣбва да бѫде свободенъ, да прави това, което душата му желае. Дето сѫществува насилие, тамъ животътъ е нераз- бранъ. Дето е свободата, тамъ е разбирането. Какъ трѣбва да постѫпи праведниятъ или светията съ красивата мома? Щомъ я види добре облѣчена, съ украшения и съ грижи само за себе си, той трѣбва да я остави свободна. Ще кажете, че тя върти момцитѣ. — Нека ги върти. Воденицата мели жито, докато се върти воденичниятъ камъкъ. Щомъ престане да се върти, житото не се мели вече. Следователно, докато главата се движи и върти на една и на друга страна, човѣкъ мисли. Щомъ главата престане да се върти, мисъльта изчезва. Пророкътъ казва: „Духътъ на Господа Иеова е върху мене“. Това значи: Любовьта на Господа е върху мене. Дойде ли любовьта въ душата ти, всичко можешъ да направишъ. Преди още да е влѣзла любовьта въ душата, ти започвашъ да вършишъ нѣща, за които не си готовъ. Какъ ще изправишъ живота си безъ любовь ? Или какъ ще изправишъ ближния си безъ любовь ? Любовьта оправя нѣщата. Следователно, не се бъркай въ Божиитѣ работи. Богъ има предъ видъ нуждитѣ на всички сѫщества и ще ги задоволи на времето имъ. Той има предъ видъ всички хора, и когато дойде времето, самъ ще ги оправи. Не си поставяйте задача да оправяте хората. Оставете ги да се проявяватъ такива, каквито Богъ ги е създалъ. Нека всѣки човѣкъ прояви това, което е вложено въ него. Ако искате вие да го изправите, можете да се опитате, но ще знаете, че, както постѫпвате съ другитѣ, така ще постѫпватъ и съ васъ. Да се върнемъ къмъ правото на любовьта. Ако обичате единъ човѣкъ, имате право да снемете часть отъ товара му, да го облекчите; ако пъкъ е много олекналъ, имате право да турите нѣщо на гърба му, да не губи почва подъ краката си. Мислите ли, че ако постѫпите съ човѣка така, нѣма да ви обича? Той ще ви обича, защото му давате условия да расте. Съ любовьта си вие го посѣвате, както посѣвате семената, заради което единъ день ще се ползувате отъ плодоветѣ му. Плодътъ казва: Изяжъ ме, но семката ми посѣй. Трѣбва ли, като живѣете въ такова изобилие, да бѫдете недоволни? Вие сте недоволни, че динитѣ, които сте посѣли, не сѫ хубави. — Кой е виновенъ за това? Каквото е семето, такъвъ ще бѫде плодътъ. Ако не сте доволни отъ плода, следната година ще посѣете по-добри семена. — Съжалявамъ, че семената били лоши. Това значи: съжалявамъ, че съмъ обичалъ еди-кого си. — Не съжалявайте, че семената, които сте посѣли, били лоши. Съ други думи казано: не съжалявайте, че сте обичали даденъ човѣкъ. Не е лошо, че сте обичали; лошо е, когато продавате семената на любовьта. Семената и не се продаватъ, но се сѣятъ. Ако първата година не дадатъ добри плодове, втората, третата година ще дадатъ добри плодове. Дойде ли нѣкой въ бостана ви, да си хапне отъ вашитѣ дини, ще му кажете: Ако можешъ да ядешъ отъ динитѣ ми, както азъ ямъ, и ако можешъ да направишъ за тѣхъ това, което азъ правя, седни да ядемъ заедно. Ако не можешъ да направишъ това, ти не си за моитѣ дини, иди на другъ бостанъ. Прилагайте разумно любовьта, та като за-минете за онзи свѣтъ, да съзнаете погрѣшкитѣ си и да разберете, че тамъ нѣмате условия да ги из-правите. Ето защо, докато сте на земята още, оглеждайте се въ хората и се изправяйте. Кра- сивиятъ човѣкъ е огледало, въ което можете да се видите и да се изправите. Силниятъ човѣкъ е друго огледало. Изобщо, всѣка добродетель е огледало, въ което можете да се гледате и изучавате. Най-доброто огледало за човѣка е любовьта. Като люби, той всичко вижда, но мълчи, нищо не говори. Ето защо, като влѣзете въ областьта на любовьта, трѣбва да мълчите. Каквито противоречия и да имате, трѣбва да виждате красивото и доброто, които се криятъ въ тѣхъ. Задъ всѣко страдание и мѫчение се крие едно велико благо. Който не може да намѣри това благо, той не разбира смисъла на страданията. Ако се бѣше отказалъ отъ страданията, Христосъ нѣмаше да бѫде известенъ на свѣта. Той доброволно прие страданията, които Богъ Му даде, за което, именно, всѣкога ще се ползува съ Божието благословение и съ името Синъ Божи. Не само настоящето, но и бѫдещето е на Христа. Сега и азъ, като изучавамъ живота на хората, виждамъ, че, наистина, страданията носятъ блага. И досега още не съмъ намѣрилъ изключения отъ това правило. Задъ всѣко страдание се крие радость, и задъ всѣка радость — страдание. Страданието пише върху лицето на човѣка. Нѣма човѣкъ на земята, на чието лице страданието да не е написало нѣщо. Когато Богъ слѣзе на земята, между хората, Той всичко ще заличи. Затова казваме, че Богъ примирява човѣка съ противоречията. „Така Господъ Иеова ще направи, правдата и хвалата да прозябнатъ предъ всичкитѣ народи“. (—11 ст.). Като говоримъ за любовьта, това не значи, изведнъжъ да станете светии. Човѣкъ постепенно се повдига. Какво означава светията? Какви сѫ качествата му ? Светията освѣтява пѫтя на хората. Той внася животъ и свобода въ човѣшката душа. Кѫщата на светията има три врати, които всѣкога сѫ отворени. Това сѫ вратитѣ на любовьта, мѫдростьта и истината, презъ които хората влизатъ и излизатъ. — Проявениятъ Духъ въ Любовьта, проявениятъ Духъ въ Мѫдростьта, проявениятъ Духъ въ Истината носи всичкитѣ блага на живота, на Единния, Вѣчния Богъ, изворъ на всички блага, въ Когото всичко се обединява. * 29. Утринно Слово отъ Учителя, държано на 12. май, 1935 г. София. — Изгрѣвъ.

Отъ "Ценната дума", утринни слова, година IV, т.2 (1934-1935). Издание отъ 1941 г., София. Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно отъ 3 февруари 1935 г. до 15 септември 1935 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Четиритѣ елемента Размишление Ще прочета 60. глава отъ Исаия. Богъ създаде четири важни елемента: земята, водата, въздуха и свѣтлината. Земята създаде, за да бѫдатъ хората добри; водата — за да бѫдатъ чисти; въздухътъ — да мислятъ право и свѣтлината — да вървятъ въ правия пѫть. „Стани, свѣти, защото свѣтлината ти дойде, и славата Господня изгрѣ на тебе“. (— 1 ст.) — Така започва пророкътъ, отдето се вижда, че той е напреднала душа. Оттукъ вадимъ заключението: напреднала душа е тази, която е добра и чиста, която мисли и ходи въ правия пѫть. Въ живота на човѣка има много нѣщаг отъ които той трѣбва постепенно да се освобождава. Следъ време непотрѣбнитѣ нѣща ще окапятъ така, както окапватъ листата на дърветата и зелената черупка на орѣха. Следъ зелената черупка трѣбва да се махне твърдата, за да се дойде до ядката. Ценното за орѣха е ядката, а за човѣка — животътъ, съ своитѣ области—физически, духовенъ и Божественъ. Човѣкъ не може да се домогне до живота, ако не проявява доброто въ себе си, т. е. ако не ходи въ пѫтя на доброто. Той не може да се добере до цѣлокупния животъ, ако не е миналъ и презъ водата — да стане чистъ, презъ въздуха — да мисли право и презъ свѣтлината — да следва правия пѫть. Като минава презъ свѣтлината, човѣкъ се учи да чете, да разбира елементитѣ на свѣтлината. Свѣтлината пише всичко, което Богъ е създалъ. Който не може да чете писаното отъ свѣтлината, остава невежа. Може ли да чете, той става ученъ и разбира, защо Богъ е създалъ земята, водата, въздуха и свѣтлината. Днесъ много хора ходятъ по земята, но не сѫ добри; пиятъ вода, но не сѫ чисти; дишатъ въздухъ, но не мислятъ право; възприематъ свѣтлината, но не ходятъ въ правия пѫть. Следъ всичко това тѣ се запитватъ: Защо Богъ създаде свѣта? Който се осмѣли да зададе този въпросъ, заминава за онзи свѣтъ. Тамъ го посрѣщатъ по два начина: или като бедния Лазаръ, когото въведоха въ лоното на Аврама, да се весели и да се учи, защо е създаденъ свѣтътъ, или като богатия, когото въведоха въ ада, да разбере, защо е създаденъ свѣтътъ и да изправи живота си. — Защо трѣбва да слѣзе човѣкъ въ ада ? — Да опита мѫчението. Чрезъ мѫчението и страданието човѣкъ намира пѫтя къмъ доброто. Следователно, човѣкъ страда, за да влѣзе въ пѫтя на доброто, да стане чистъ, да мисли право и да следва правия пѫть — пѫтьтъ на любовьта. Щомъ мине презъ страданието, човѣкъ се освобождава отъ юлара си, отъ копитата и рогата и заспива спокойно, отъ нищо несмущаванъ. Като спи, човѣкъ не се нуждае отъ външни покривки, както добре узрѣлиятъ орѣхъ не се нуждае отъ зелената си обвивка. Когато трѣбва да направи нѣкакво посещение, орѣхътъ хвърля и втората си черупка и се явява само съ това, отъ което може да расте и да влѣзе въ новия животъ. — Защо става така? — Защото повоитѣ и пеленитѣ сѫ временни пособия. Като излѣзе отъ тѣхъ, човѣкъ започва самостоятеленъ животъ: самъ се движи, самъ се храни, самъ задоволява нуждитѣ си. Време е вече да дойде човѣкъ до онова вѫтрешно освобождаване. За да познае, доколко се е освободилъ, човѣкъ трѣбва да знае положително, дали е добъръ, чистъ, съ права мисъль и съ опредѣленъ пѫть къмъ любовьта. Ако си добъръ, разполагашъ съ земята; ако си чистъ, разполагашъ съ водата; ако мислишъ право, разполагашъ съ въздуха; ако възприемашъ свѣтлината, тръгналъ си вече въ правия пѫть. Може ли тогава да се нарече сиромахъ онзи, който разполага съ земята? Земята, съ всички ниви, лозя, пасбища, говеда, е предназначена за добритѣ хора, които единъ день ще я наследятъ. Болниятъ и лошиятъ човѣкъ не могатъ да работятъ. Може да работи само добриятъ, чистиятъ, мислещиятъ и онзи, който ходи въ правия пѫть. Казано е въ Писанието: „Блажени кроткитѣ, защото тѣ ще наследятъ земята“. Иде вече времето, когато кроткитѣ ще наследятъ земята и ще управляватъ. Кроткиятъ е силенъ човѣкъ. Той носи запалена главня въ рѫката си, отъ която всички животни бѣгатъ. Нѣма животно, което да не се страхува отъ запалена главня. Достатъчно е да я доближишъ до козината му, за да се запали и да из-гори. Добриятъ човѣкъ е силенъ; чистиятъ човѣкъ е силенъ; който мисли право, е силенъ; който ходи въ правия пѫть, сѫщо е силенъ. Изгуби ли едно отъ тѣзи качества, човѣкъ започва да отслабва. Докато е свързанъ съ Бога, той не може да бѫде слабъ. — На кого ще прилича малкото слонче ? — На баща си. Като порасне, то ще стане голѣмъ слонъ и ще бѫде силенъ като баща си. — На кого ще прилича малката мравка ? — На майка си и на баща си. На слабото животно малкитѣ сѫ слаби, а на силното — силни. — Какъвъ ще бѫде родениятъ отъ Бога ? — Силенъ. Човѣкъ трѣбва да се роди отъ Бога, а не само да вѣрва въ Него. Вѣрата е само пѫть къмъ любовьта, а любовьта — връзка съ Онзи, Който те е родилъ. Служенето пъкъ е необходимо за придобиване на сила. Силенъ е онзи, който служи на Бога. — Кѫде е Той ? — И вънъ отъ човѣка, и вѫтре въ него. Обаче, ако човѣкъ Го търси само вънъ отъ себе си, ще намѣри земята, водата, въздуха и свѣтлината, безъ да разбере тѣхния дълбокъ смисълъ и тѣхното предназначение. — Сѫществува ли Богъ? — Щомъ ядешъ хлѣбъ, пиешъ вода, дишашъ въздухъ и възприемашъ свѣтлината, Богъ съществува. Той е въ тѣзи четири елемента, които постоянно приемате. Ако не вѣрвашъ въ тѣзи елементи, какъ ще вѣрвашъ въ невидимото ? — И безъ тѣхъ може. — Не може безъ тѣхъ. Ако не ядешъ хлѣбъ, гладенъ ще умрешъ; ако не пиешъ вода, ще изсъхнешъ; ако не дишашъ, ще се задушишъ; ако не възприемашъ свѣтлината, ще ослѣпѣешъ, ще станешъ нещастенъ. Едно се иска отъ човѣка: да възлюби Бога и да Му служи съ всичкия си умъ, съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа и съ всичката си сила. — Къде ще Го намѣримъ? — Навсѣкъде. Дето и да отидете, въ която държава и да влѣзете, навсѣкъде ще Го намѣрите. Всички хора ще ви познаватъ и ще ви приематъ като свой братъ. Достатъчно е да отворите устата си и да имъ проговорите, за да ви разбератъ. Приятенъ и сладъкъ е говорътъ на любещия човѣкъ. Той говори на езикъ, познатъ на всички хора. Много естествено. Който люби Бога, той е добъръ, чистъ, право мисли и ходи въ пѫтя на любовьта. Вѣрващиятъ не знае, какво нѣщо е безвѣрието; добриятъ не знае, какво нѣщо е злото; който мисли право, не познава заблуждението; който ходи въ правия пѫть, не познава кривитѣ пѫтища. Мнозина се съмняватъ въ доброто, въ чистотата, въ правата мисъль и въ свѣтлината, затова не вѣрватъ, че могатъ да бѫдатъ приети навсѣкъде. Не се съмнявайте въ доброто. Много синове и дъщери има Богъ на земята. Ако единъ не ви приеме, другъ ще ви приеме. Не мислете за това, но мислете, какво вие носите въ себе си. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не обича доброто, чистотата, правата мисъль и свѣтлината и да не ги търси. Ако нѣкѫде не ви приематъ, това показва, че не сте развили онова, което е нуждно, за да носите въ себе си доброто, чистотата, свѣтлината и правата мисъль. Щомъ придобиете тѣзи елементи, всѣки ще отвори вратата си за васъ. — Можешъ ли да отидешъ при Бога, ако не Го обичашъ? — Не може. — Можешъ ли да отидешъ при ближния си безъ любовь къмъ него ? — Не може. Значи, Синъ Божи може да бѫде само онзи, който носи любовьта въ себе си. Дето отиде той, всички го познаватъ. Кой не познава доброкачествения хлѣбъ? Доста-тъчно е да мине презъ стомаха му, за да се произнесе за него, добъръ ли е, или лошъ. Съвременнитѣ хора се намиратъ предъ единъ вѫтрешенъ изпитъ, да познаятъ Божиитѣ дѣла. Не е важно, дали хората сѫ добри, чисти, дали мислятъ право и следватъ правия пѫть. Това е въпросъ, който всѣки ще разреши за себе си. За мене е важно да разбера, дали това, което Богъ е създалъ, е добро, чисто, свѣтло. Богъ създаде земята, следователно, тя е добра. Той създаде водата, следователно, тя е чиста. Той създаде въздуха, следователно, направи го носитель на своитѣ прави мисли. Той създаде и свѣтлината, като пѫтеводитель на човѣка въ правия пѫть. Изучавайте великитѣ Божии дѣла и знайте, че всѣки моментъ сте подъ наблюдаване, подъ зоркото око на вашия Създатель. Той мълчи, гледа и, като види, че постѫпвате добре, тогава проговаря. Мълчанието Му показва, че вие имате страдания. Щомъ проговори, страданието ви се смѣня съ радость. Не става ли сѫщото и въ домоветѣ ? Когато добритѣ и разумни родители мълчатъ, децата се скриватъ, знаятъ, че сѫ виновни. Тогава идатъ страданията. Бащата заповѣдва на единъ отъ слугитѣ си да ги накаже. Щомъ децата получатъ наказанието и изправятъ погрѣшката си, майката и бащата ставатъ весели и започватъ да имъ говорятъ. Тогава настава радость въ цѣлия домъ. — Кой е пѫтьтъ за освобождаване? — Най-лесниятъ пѫть е да се обърне човѣкъ къмъ своя Баща и да изпълни волята Му. Тогава тоягата се слага на земята. Бащата започва да говори, и радостьта дохожда. Докато човѣкъ служи на непослушанието, тоягата се вдига и слага върху гърба му, т. е. страданията го посещаватъ. Религиознитѣ проповѣдватъ, че Богъ е навсѣкѫде, а, въпрѣки това, сами се страхуватъ. Излѣзатъ ли вечерь вънъ, плашатъ се отъ тъмнината. Праведниятъ, обаче, не се страхува отъ тъмнината, защото самъ носи свѣтлина въ себе си. Добриятъ не се страхува отъ злото, защото носи доброто въ себе си. Тъй щото, ходете въ доброто и мислете, че цѣлата земя е на ваше разположение. Въ такъвъ случай, трѣбва ли да плачете, че нѣ- мате кѫщи, ниви и лозя ? Ако една кѫща изгубите, втора ще дойде. Ако втора изгубите^ трета ще дойде и т. н. Никой не може да вземе кѫщата или нивата ви — всички кѫщи и ниви сѫ ваши. Единъ светия се заселилъ накрая на единъ градъ, дето си направилъ чифликъ. Въ свободното си време работѣлъ въ чифлика и въ скоро време го превърналъ въ рай. Единъ богаташъ пожелалъ да притежава този чифликъ и съ насилие го взелъ отъ светията, който се отдръпналъ настрана и наблю- давалъ, какво ще стане. Десеть години госпо- дарувалъ богатиятъ, но видѣлъ и патилъ. Наскоро жена му, децата му се разболѣли сериозно. Той викалъ лѣкари, изразходвалъ стотици хиляди лева около тѣхъ, но тѣ не ставали отъ леглата си. Най после той потърсилъ светията и го запиталъ: Какво стана, че работитѣ ми не вървятъ? Останахъ самъ, всички боледуватъ въ семейството ми. Не видѣхъ никаква полза отъ този чифликъ. Светията, който десеть години търпѣлъ неправдата на богатия човѣкъ, сега проговорилъ: Братко, помнишъ ли по какъвъ начинъ взе чифлика? Ти го получи чрезъ неправда и насилие. Презъ всичкото време азъ мълчахъ, а ти страдаше. Сега вече говоря, защото е дошло време да изправишъ погрѣшката си. Азъ мога да излѣкувамъ и жена ти, и децата ти, съ условие, че ти ще ми отстѫпишъ чифлика, защото го взе насила, и ще останешъ при мене да работимъ заедно. Богатиятъ, който билъ вече последенъ сиромахъ, приелъ предложението на светията, и работитѣ му се оправили. Странно е положението на съвременнитѣ хора, които се считатъ за Синове Божии, а очакватъ на помощьта на другитѣ. Тѣ ходятъ да се молятъ тукъ и тамъ, да дойде нѣкой да имъ помогне. Ако се нуждаятъ, защо не тръгнатъ тѣ да помагатъ на другитѣ? Ако чуятъ, че нѣкой е боленъ, нека отидатъ да му попѣятъ и посвирятъ; ако нѣкой си гради кѫща и не знае, какъ да я направи, нека му покажатъ; ако нѣкой има нива и лозе, а не знае, какъ да оре и да копае, нека отидатъ при него и го научатъ. Който се мисли за Синъ Божи, трѣбва да познава всички занаяти. Нѣкой седи на едно мѣсто съ часове и се моли, дано отнѣкѫде му дойде хлѣбъ. Казва, че има много приятели, и се надѣва, да му помогне нѣкой. Той се моли на църквата, на приятелитѣ си, но никакъвъ отговоръ нѣма на молитвата си. — Защо ? — Сърдцата имъ сѫ затворени за него. Той е сбъркалъ адреса, моли се тамъ, дето не трѣбва. По-добре да се обърне къмъ Господа, на Него да се моли. Богъ ще отвори сърдцата на приятелитѣ му, и тѣ ще донесатъ, каквото му е нуждно. Покланяй се само на Господа. Той е въ сила да отвори сърдцата на всички, които могатъ да ти дадатъ нѣщо. Една българска поговорка казва: „Пре- клонената главичка остра сабя не сѣче“. Нѣ- кои разбиратъ криво тази поговорка и мислятъ, че, като се кланя човѣкъ на силния на деня, главата му не пада отъ тѣлото. Вѣрно е това, но кой е силниятъ, който има право да сѣче глава или да не я сѣче ? Това право принадлежи само на Бога. Следователно, който се покланя на Господа, главата му не пада отъ раменетѣ; който се покланя на Господа, рѫката му никой не може да отсѣче; който се покланя на Господа, той нито ослѣпява, нито оглушава, никога не се оплаква отъ болки въ този или онзи удъ. Докато те боли глава, сърдце, дробове или стомахъ, ще знаешъ, че този удъ не служи на Господа, Следъ това, колкото лѣкари и да викашъ, никой не може да ти помогне. Въ края на краищата, ще те изпратятъ на онзи свѣтъ, Господъ да те лѣкува. — Защо умиратъ хората ? — За да отидатъ при Бога, Той да ги лѣкува. Като оздравѣятъ, тѣ отново слизатъ на земята, за да проявятъ добротата и чистотата си, да мислятъ право и да вървятъ въ правия пѫть. Само при това положение тѣ могатъ да изпълняватъ волята Божия. И тъй, ако искате да знаете, дали сте на правия пѫть, вижте, имате ли страдания и мѫ- чнотии, съ които не можете да се справите. Ако имате такива страдания, не сте още въ правия пѫть. Ако се справяте лесно съ мѫчнотиитѣ и страданията си, вие сте въ правия пѫть и изпълнявате волята Божия. — Можемъ ли да видимъ Бога? — Щомъ имате хлѣбъ и вода на трапезата, вие Го виждате вече. Щомъ дишате свободно и възприемате свѣтлината правилно, вие Го виждате. Който изпълнява волята Божия съзнателно и съ любовь, той заслужава да яде хлѣбъ, да пие вода, да диша чистия въздухъ и да възприема свѣтлината. Като приема всички блага съ благодарность, той вижда красотата на свѣта, и душата му се изпълва съ радость. Това подразбира връзка съ Първата Причина на нѣщата. Стремете се къмъ вѫтрешно разбиране на живота, къмъ вѫтрешна връзка съ душитѣ. Имате ли тази връзка, вие ще гледате на всички хора като на ваши братя. Дето отидете, въ който домъ влѣзете, всички ще ви приематъ като свой братъ. — Защо ? — Защото сте добъръ, чистъ, мислите право и ходите въ пѫтя на любовьта. Кой нѣма да приеме богатия човѣкъ въ дома си ? Той иде съ пълна торба, да дава, а не да взима. Дойде ли просякъ въ дома ви, ще го приемете само до вратата, ще му дадете парче хлѣбъ и ще го изпратите. Той нѣма право да влѣзе въ кѫщата ви. — Казано е, че човѣкъ трѣбва да проси. — Отъ кого? — Да проси отъ Господа, а не отъ хората. Вѣрващиятъ трѣбва да вѣрва, да работи и да проси само отъ Онзи, Който го е създалъ. Той ще благослови хлѣба и водата му. Той ще изправи мисъльта му, ще изчисти неговия пѫть. Яжте отъ хлѣба, който земята дава. Пийте отъ живата вода, която чисти. Приложете правата мисъль, която освобождава отъ ограниченията. Влѣзте въ правия пѫть, за да приемете любовьта. Защо сте дошли на земята? Да разберете, че сте чада Божии, да приемете Неговото знание, да разберете, че Той е добъръ, чистъ, всѣкога мисли право и посочва правия пѫть на всички, които желаятъ да бѫдатъ като Него. — Можемъ ли да станемъ добри, чисти, съ свободна и права мисъль? — Отъ човѣка зависи да постигне всичко, което желае. Той може да бѫде дотолкова добъръ и чистъ, доколкото съзнава своята доброта и чистота. Той може да мисли право и да върви въ правия пѫть дотолкова, доколкото съзнава това. Какво мислятъ хората за него, това да не го смущава. Ако си здравъ и добъръ, болниятъ ще каже мнението си за тебе. Щомъ го посетишъ, и той стане отъ леглото си, ти наистина си добъръ човѣкъ. Ако си чистъ и по-сетишъ нечистия, последниятъ взима отъ водата, която му давашъ, окѫпва се, става чистъ. Ако мисъльта ти е права, ще помогнешъ на онзи, който се е заблудилъ, да излѣзе отъ трудното си положение. Не се самоосѫждайте, не казвайте, че не сте чисти и добри, но се стремете къмъ възвишени и свѣтли мисли, къмъ чисти чувства и прави постѫпки. Ако съзнанието ви се помрачава, ще знаете, че имате известни пукнатини, презъ които влизатъ понѣ- кога прахъ, нечистотии. Запълни тѣзи празднини. Ако стомната ти е счупена, и водата изтича навънъ, трѣбва ли да си служишъ съ нея ? Хвърли счупената стомна и си купи нова. Всички стари вѣрвания, всички стари възгледи, които иматъ свойствата на счупената стомна, трѣбва да се изхвърлятъ и да се замѣстятъ съ нови, здрави, които държатъ мирото чисто и свежо. Новитѣ възгледи представятъ мирото на мировареца, което никога не се разваля. Пророкътъ казва: „И твоитѣ люде ще бѫдатъ праведни, ще наследятъ земята вѣчно, вѣйка на насаждането ми, дѣло на рѫцетѣ ми, за да се прославямъ“. (— 21 ст.). „Малкиятъ ще стане тисяща, а малочи- слениятъ — силенъ народъ. Азъ, Господъ, ще ускоря това споредъ времето му“. (— 22 ст.). — Това е говорилъ пророкътъ преди повече отъ 2 500 години. Трѣбва ли да чакате още 2,500 години, за да се приготвите за деня Господенъ? Тѣзи, които разбиратъ законитѣ, не трѣбва да чакатъ; онѣзи, които не ги разбиратъ, могатъ да чакатъ още 2,500 години. Времето е дошло вече, не трѣбва да чакате. Който е готовъ, ще наследи земята. Който не е готовъ, още много ще чака, ще страда и ще се оплаква. Престанете да плачете. Живѣйте и се ве-селете съ Бога, за да наследите земята, водата, въздуха и свѣтлината и да се ползувате разумно отъ тѣхъ. Благодарете, че сте дошли на земята, да изпълните волята Божия и да видите, колко великъ и благъ е Господъ. Сегашнитѣ хора живѣятъ въ страхъ. Тѣ се страхуватъ отъ болести, отъ гладъ, отъ сиромашия, отъ земетресения, отъ смърть. Само грѣшнитѣ, непослушнитѣ, глухитѣ се страхуватъ. Праведнитѣ, обаче, отъ нищо не се страхуватъ. Земетресенията, буритѣ, гладътъ, сиромашията, смъртьта нѣматъ отношение къмъ тѣхъ. За праведнитѣ, които чуватъ и виждатъ, е лекиятъ и тихъ зефиръ, който едва полъхва; за тѣхъ е меката, приятна слънчева топлина и свѣтлина. Сега казвамъ на всички: Бѫдете добри, бѫдете чисти; мислете право и вървете въ правия пѫть — пѫтьтъ на любовьта, за да изучавате Божиитѣ пѫтища и да имате Божието бла-гословение. — Проявениятъ Духъ въ Любовьта, проявениятъ Духъ въ Мѫдростта, проявениятъ Духъ въ Истината носи всичкитѣ блага на живота, на Единния, Вѣчния Богъ, изворъ на всички блага, въ Когото всичко се обединява. * 28. Утринно Слово отъ Учителя, държано на 5. май, 1935 г. София. — Изгрѣвъ.

Отъ "Ценната дума", утринни слова, година IV, т.2 (1934-1935). Издание отъ 1941 г., София. Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно отъ 3 февруари 1935 г. до 15 септември 1935 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Тритѣ врати Размишление. Ще прочета 59. глава отъ Исаия. Всѣки човѣкъ има желание да чуе или да му се каже нѣщо за него или за окръжаващитѣ. И детето, още съ ставането си отъ сънь, иска да чуе, да види или да пипне нѣщо. Това е естествено, както за възрастния, така и за детето. Въ прочетената глава се вижда голѣмото противоречие, на което се натъква пророкътъ. Той търси причинитѣ за противоречията и иска да си ги обясни, да отговори, както на себе си, така и на бъдещето поколѣние. Той намира, че хората живѣятъ въ нехигиенични къщи, поради което свѣтътъ представя грамадна болница. Болнитѣ търсятъ лѣкари, лѣкарства, но все пакъ оставатъ болни — никой не може да ги излѣкува. Исаия описва причинитѣ на болеститѣ, затова цѣлата глава е свързана съ болезненитѣ състояния. Тя е паталогическа глава, и нѣма защо да се спираме върху нея. Като чете тази глава, човѣкъ естествено се запитва: Съществува ли, наистина, добро въ свѣта? —И доброто, и злото съществуватъ. Засега, тѣ съ сили, които не могатъ да съществуватъ една безъ друга. „А отъ мене, този е моятъ съ тѣхъ заветъ, говори Господъ. Духътъ ми, който е въ тебе, и Словата ми, които турихъ въ устата ти, не ще оскудѣятъ отъ устата ти, нито отъ устата на семето ти, нито отъ устата на семето на семето ти, отсега и до вѣка, говори Господъ“. (—21 ст.). Сега, да оставимъ настрана въпроса, защо сѫществуватъ злото и доброто. Въ свѣта има относително зло и добро, както и абсолютно, вѣчно зло и добро. Злото сѫществува тамъ, дето нѣма законъ — въ беззаконието. Ако водата мине презъ нечистъ сѫдъ и се оцапа, кой е виновенъ за това? Вината е въ нечистия сѫдъ, а не въ водата. При това, водата е нечиста за човѣка, той не може да я пие, но не и за себе си. Макаръ и нечиста, тя е пакъ вода, не измѣня естеството си, но човѣкъ се отказва отъ нея. За да я пие, той трѣбва предварително да я пречисти. Тъй щото, когато казвате, че животътъ е нечистъ, това показва, че той е миналъ презъ нѣкой нечистъ сѫдъ, но, самъ по себе си, животътъ е чистъ — нищо не е въ състояние да измѣни неговото естество.— Защо срѣщаме противоречия? — Това е въ реда на нѣщата. Щомъ сѫдоветѣ ви сѫ нечисти, животътъ ще минава и заминава презъ тѣхъ, ще взима часть отъ нечистотиитѣ на сѫда, поради което, и млади, и стари, неизбѣжно ще се натъкватъ на противоречия. Младитѣ ще растатъ и остаряватъ, старитѣ ще умиратъ, ще ги погребватъ. Но хиляди години да изтекатъ, противоречията пакъ нѣма да изчезнатъ. Защо младиятъ остарява и защо стариятъ умира, това сѫ въпроси, на които мѫчно може да се отговори. Фактъ е, обаче, младиятъ остарява, а стариятъ умира. Ние казваме, че има външна младость и външна старость; има вѫтрешна младость и вѫтрешна старость. Младиятъ има единъ стремежъ, а стариятъ — другъ. Въпрѣки това, всѣки се стреми да бѫде младъ. Никой не иска да опадатъ зѫбитѣ му, да се набръчка лицето му. Да бѫде съвсемъ независимъ и неограниченъ, това е желание на човѣка, но, въпрѣки това, старостьта хвърля отпечатъкъ на лицето му. Както и да лѣкуватъ човѣка, нѣма цѣръ противъ старостьта. Колкото повече старѣе, толкова повече се прибли-жава къмъ смъртьта. Като умре, отново ще се роди и ще се подмлади. — Не вѣрваме въ такова подмладяване. — Това е другъ въпросъ. Който не може да умре, не може и да се подмлади. Като умре, човѣкъ се лишава отъ условията на живота, но като се роди отново, подмладява се. Ако не се родишъ, не можешъ да растешъ. Има една область въ свѣта, презъ която човѣкъ неизбѣжно ще мине. И пророкътъ е миналъ презъ тази область, и въ чудо се намѣрилъ. И праведниятъ, и грѣшникътъ, като минаватъ презъ тази область, непремѣнно ще се оцапатъ. — Защо? — Ще се натъкнатъ на каль и на нечистотии и ще оцапатъ дрехитѣ си. — Не може ли да не се цапа човѣкъ ? — Може, но трѣбва да пѫтува презъ деня, когато е свѣтло. Обаче, ако пѫтува нощемъ, въ най-голѣмата тъмнина, ще се оцапа. Следъ това трѣбва да търси начинъ да се очисти. Ако не може лесно да се очисти, човѣкъ започва да страда, защото се натъкналъ на това, за което никога не е мислилъ. Той иска да стане богатъ и силенъ, да придобие знания, да бѫде уважаванъ и почитанъ, да се чува думата му навсѣкѫде — да бѫде въ положението на царски синъ: каквото помисли и каже, да стане. Като не става, както е желалъ, за-почва да страда, да се обезсърдчава, да се гнѣви. Добре е всичко да става споредъ желанията на човѣка, но не е възможно. Никой не може да избѣгне противоречията на живота. Като не могатъ да се справятъ съ про-тиворечията, хората казватъ, че животътъ е тежъкъ. Не е тежъкъ животътъ. Кой го е мѣрилъ, за да знае, колко тежи ? Никой не е турялъ живота на теглилки, а при това, всички се оплакватъ, че билъ тежъкъ. — Кога е тежъкъ животътъ на хората ? — Когато нѣ-щата не ставатъ, както сѫ ги очаквали. Значи, всѣки човѣкъ мѣри живота съ своя мѣрка, и всички заедно казватъ, че животътъ е тежъкъ. Като видѣлъ, че хората не могатъ да си помогнатъ сами, Господъ решилъ да слѣзе самъ на земята, да се яви като Спаситель на човѣчеството. Затова, именно, Той изпратилъ Духа си, въплътенъ въ Христа, Когото нарекълъ свой Синъ. „Този е моятъ съ тѣхъ заветъ, говори Господъ, Духътъ ми, Който е въ тебе и Словата ми, които турихъ въ устата ти, не ще оскудѣятъ отъ устата ти, нито отъ устата на семето ти“. Като четете този стихъ, вие трѣбва да вѣрвате, че е така. Ще кажете, че съ вѣра и съ мисъль не се живѣе, но хлѣбъ трѣбва. Вѣрно е, че хлѣбъ трѣбва, но вѣтърътъ, като символъ на мисъльта, е крайно необходимъ. Ако човѣкъ мисли, и, при това, право мисли, хлѣбътъ ще дойде по-скоро, отколкото ако не мисли. — Искаме да ни се обяснятъ нѣщата, не можемъ да ги приемемъ на вѣра. — И обяснението може да дойде, но то не разрешава въпроситѣ. То подразбира временно задоволяване на глада. Ще се нахранишъ добре, но следъ нѣколко часа пакъ ще огладнѣешъ, пакъ ще търсишъ хлѣбъ, т. е. ново обяснение на нѣщата. Имашъ нужда отъ дрехи, отъ обуща. Донесе ти нѣкой и дрехи, и обуща, но и съ тѣхъ въпроситѣ не се разрешаватъ. Ти се намирашъ въ положението на малко дете, за което се грижатъ майката и бащата, както птичката —за своитѣ малки. Часъ следъ часъ тя имъ носи храна, но, като израснатъ, пуща ги свободно да хвър- чатъ. Може и по-рано да ги напусне. Малкитѣ птиченца подаватъ главичкитѣ си отъ гнѣздото, питатъ, кѫде е майка имъ, търсятъ я, но никѫде я нѣма. — Кѫде е отишла майката ?— Соколъ я грабналъ. — Кѫде е бащата? — И него соколъ грабналъ. Ще дойде день, когато и малкитѣ птички ще се намѣрятъ въ утробата на сокола. Ето защо, за да не попадне въ утробата на сокола, човѣкъ трѣбва да вѣрва и да мисли. Лошо е за човѣка, да влѣзе въ утробата на сокола, чиито трѫби не сѫ чисти. Трѫбитѣ не могатъ да погълнатъ водата, тя пакъ ще излѣзе навънъ, но ще се оцапа и следъ това трѣбва да се употрѣби време и енергия да се чисти. И тъй, когато говорите за живота, не каз-вайте, че е тежъкъ, но се отнасяйте къмъ него съ всичката си чистота и светость. Да говоришъ за живота като проява на Бога, устата ти трѣбва да бѫде абсолютно чиста, никакво петно да не остане върху него. — Какво представя животътъ? — Той не може да се обясни. Има нѣща, които не могатъ да се обясняватъ. Тѣ се приематъ, както сѫ дадени, безъ никакви обяснения. Какъ ще обясните на хората, какво нѣщо сѫ страданията и защо сѫ дадени. Много обяснения съмъ далъ за страданията, но не всички сѫ съгласни съ тѣхъ: едни ги приематъ, други ги отричатъ. Дали приемате, или отричате тѣзи обяснения, не е важно. Страданията сѫществуватъ сами по себе си. Нѣкой се оплаква отъ болки въ корема и пита, защо го боли коремъ. — Много просто: коремътъ го боли, защото яде. — Не може ли безъ болки ? — Може, но не трѣбва да ядешъ. — Тогава ще отслабна, ще изсъхна и ще умра. — Щомъ е така, ще ядешъ. Отъ две злини ще изберешъ по-малката. И после, като разберешъ, че не може безъ страдания, ще се научишъ да ядешъ правилно, да минешъ съ по-малко страдания. Щомъ знае да яде правилно, да мисли и да чувствува право, човѣкъ дохожда до убеждението, че щастието е въ самия него, само трѣбва да знае, какъ да го намѣри. Кой е пѫтьтъ къмъ щастието? За да отговоря на този въпросъ, ще ви дамъ два примѣра: единиятъ отъ човѣшкия животъ, а другиятъ — изъ живота на птицитѣ. Представете си, че имате едно малко момиченце. То расте, развива се, става красива мома, добре охранена. Ако родителитѣ и се грижатъ само за нейната физика, тя ще се развие физически, безъ да мисли за своя умственъ и духовенъ животъ. Следъ време родителитѣ и я оженватъ, и тя става бременна. Презъ това време тя се готви да стане майка, търси баба, която да и помогне при раждането. Интересно е положението на жената, която става майка, и на птичката — майка. Жената търси външна помощь, а птичката върши всичко сама. Тя се води отъ инстинкта си и всичко предвижда. Човѣкъ не се води по инстинктъ, но не прилага и мисъльта си, за да си помогне самъ. Като разчита на чужда помощь, той мисли малко. Като не мисли, страданията следватъ подиръ него. Кол-кото по-голѣми сѫ страданията, толкова по нещастенъ е човѣкъ. Ето защо, пѫтьтъ, който води къмъ щастието, е правата мисъль. Мислете право, за да бѫдете щастливи. Ще кажете, че момата не трѣбва да се жени, за да не страда като майка. Съ това въпросътъ не се разрешава. Човѣкъ не може да избѣгне бременностьта. По който и да е начинъ, физически, сърдеченъ или умственъ, той трѣбва да роди. Ако не роди човѣкъ, ще роди нѣкаква идея, нѣкакво чувство. Дойде ли до раждането, човѣкъ трѣбва да спази всички условия, да роди нѣщо, което да остави на бѫдещето поколѣние. Ако иска да пометне, ще носи последствието на своитѣ неразумни постѫпки. — Азъ не искамъ да родя, ще оставя плода да умре въ мене. — Още по-лошо. Ако умре въ тебе, ще започне да се разлага и ще те отнесе. Бѫдете разумни, правилно да зачевате, правилно да раждате и да отглеждате идеитѣ си. Като дойдатъ до страданията и не могатъ да се справятъ съ тѣхъ, мнозина питатъ, защо Богъ създаде свѣта така, съ толкова мѫчнотии и страдания. — Какви сѫ твоитѣ мѫчнотии ? Излѣзълъ ти единъ цирей и викашъ, крѣскашъ, че те боли. — Ама защо трѣбваше да ми излѣзе цирей? — Това не е важно. Какво трѣбва да правишъ сега ? — Ще го резна, да изтече нечистата материя навънъ. Не трѣбваше да грѣша. — Съгласенъ съмъ съ това, но сгрѣшилъ си вече. — Трѣбваше да живѣя добре. — Съгласенъ съмъ и съ това, но какво ще правишъ сега, следъ като не си живѣлъ добре ? Не е достатъчно да си кажете, че това яли онова не трѣбва да правите. Кажете си положително, какво трѣбва да правите. Щомъ си дошълъ на земята, ще пѣешъ и ще свиришъ, ще учишъ, ще работишъ. — Азъ не мога да пѣя хубаво. — Ще се упражнявашъ, докато бѫдешъ доволенъ отъ пѣнието си. Като пѣешъ редовно, единъ день ще започнешъ да взимашъ правилно тоноветѣ и ще станешъ до-бъръ пѣвецъ. Днесъ всички хора се учатъ да пѣятъ и да свирятъ. Тѣ пѣятъ много по-добре, отколкото сѫ пѣли и свирили въ времето на Исаия. Това се вижда отъ пѣсеньта на живота, която той описва. Споредъ мене, по-добра форма на живота отъ пѣнието нѣма. За да живѣе правилно, човѣкъ трѣбва да пѣе. Всички религиозни хора, всички пророци и царе сѫ пѣли и играли. Сегашнитѣ религиозни се страхуватъ да пѣятъ и играятъ. Тѣ мислятъ, че духовностьта изключва пѣнието и играта. Страху-ватъ се да не ги взематъ за луди. Значи, духовниятъ трѣбва да мълчи като риба. Тогава човѣкъ изпада въ друга крайность. Нѣкой мисли, че, като мълчи, е мѫдъръ. И глупавиятъ може да мълчи, но не е мѫдъръ. Нѣкого биятъ, запушватъ устата му, за да го заставятъ да каже, кѫде е скрилъ имането си. Той се тегли, бори се, иска да каже да му отпушатъ устата, за да проговори. Като проговори, ще каже, кѫде е скрито богатството му. Обаче, ако го дър-жите съ запушена уста, колкото и да го биете, той не може да ви каже нищо. И да го убиете, съ запушена уста нищо не може да ви открие. — Защо ме биятъ? — Това е другъ въпросъ. Биятъ те, защото си богатъ. Крушата брулятъ, защото има плодове. Ако не бѣше родила, никой нѣмаше да се приближи до нея. Ако крушата е изсъхнала и не дава плодъ, отсичатъ я и я хвърлятъ въ огъня. Да дойдемъ сега до красивата страна на живота. Какъ сѫ живѣли хората едно време, какъ сѫ пѣли и играли, това е било за тѣхъ. Пророкътъ говори за миналото. Важно е, какъ живѣемъ ние, какъ пѣемъ и играемъ, за да изразимъ своя животъ. Какъ пѣе младиятъ ? — Той възпѣва младостьта, красотата. Той пѣе за птичкитѣ, които хвъркатъ и пѣятъ въ въздуха, за свѣтлината, за слънцето. Стариятъ пъкъ пѣе за старитѣ си кости, за изгубенитѣ си младини. Значи, младиятъ пѣе по единъ начинъ, стариятъ — по другъ. Като хване болния си кракъ, той запѣва: Олеле, майчице, защо си ме родила ? И като си ме родила, защо не си ме убила? Питамъ го: Отде научи тази пѣсень ? — Синко, гледай да не дойдешъ въ моето положение, и ти да я научишъ. — Виновна ли е майка ти за твоя ревматизъмъ? — Виновна е, зеръ, тя трѣбваше да ми каже, какъ да живѣя. Сега вече нѣма накѫде да се върви; не не ми се живѣе, искамъ да умра, но още не ме приематъ въ другия свѣтъ. И на този свѣтъ не ме искатъ, и на онзи още не ме искатъ. Бабата ми умрѣ, приятелитѣ ми — сѫщо, децата ми не ме искатъ, никой не ми обръща внимание. Тежко се живѣе, синко, тежко! Останалъ съмъ самъ, като кукувица. Тъй пѣе, нарежда и оплаква живота си стариятъ. Оплаква се, но поне пѣе. Има старци, които никога не пѣятъ. Тѣ сѫ всѣкога сърдити, навѫсени. Казвамъ на този старецъ: Дѣдо, не се безпокой, ще се подмладишъ. — А-а, ще се подмладя! — Истина ти казвамъ. Казано е въ Писанието: „Които чакатъ Господа, ще се обновятъ“. — Дано бѫде така, синко, отъ твоята уста въ Божиитѣ уши. Като гледамъ, какъ стариятъ пѣе, нарежда и оплаква живота си, азъ зная, коя е причината, но не е позволено да се каже. Неговиятъ животъ е математическа формула, за извеждането на която ученикътъ трѣбва да работи месеци и години, докато я разбере. Може ли детето отъ първо отдѣление да разбере формулитѣ, съ които осмокласниятъ ученикъ си служи? Не му е позволено, т. е. не му е дадено. То трѣбва много време да учи, да мисли, да развива ума си, докато дойде до разрешаване на тѣзи формули. Следователно, и стариятъ човѣкъ се намира предъ една формула, за разрешаването на която се изисква мисъль, работа и пѣсень. И тъй, младостьта е една формула, старостьта — друга. Обаче, младъ или старъ, като живѣе, човѣкъ ще вѣрва въ Бога, ще Го обича и ще Му служи. — Какво нѣщо е вѣрата? — Формула. — Ами обичьта ? — Друга — формула. Служенето? — Трета формула. Като живѣешъ толкова години на земята, говоришъ за вѣра, за обичь, за служене, не си ли разрешилъ още тѣзи формули? Представете си, че единъ младъ момъкъ бѣга отъ момитѣ, не обича нито една. Той прилича на незапалена свѣщь. Единъ день сърдцето му се отваря къмъ момитѣ, и той започва да се разговаря и да играе заедно съ тѣхъ, на хорото. Сега свѣщьта му се е запалила, гори и свѣти и на него, и на окр- ѫжаващитѣ. Ще кажете: Какво допринася той съ любовьта си къмъ момитѣ? — Учатъ се. Кое е по-добре: свѣщьта ви да гори, или да не гори? Кое е по-добре: свѣщьта ви да гори въ стая, дето нѣма нито единъ човѣкъ, или да я изнесете вънъ, да свѣти на хората? Ако свѣщьта гори въ стаята и не свѣти на никого, най-после ще изгори или изгасне, безъ да е свършила нѣкаква работа. Обаче, ако гори въ стая, дето нѣколко деца учатъ уроцитѣ си, или пъкъ е вънъ, да освѣтява пѫтя на минаващитѣ, тя е свършила нѣкаква полезна работа. Тъй щото, не питайте, какво нѣщо е вѣрата, обичьта и служенето, но запалете свѣщьта си и вървете напредъ. Все ще срещнете нѣкой ученикъ или минувачъ, който ще се ползува отъ свѣтлината и. Като се говори за любовьта, хората я дѣлятъ на физическа, духовна и Божествена. Въ с ѫщность, любовьта е една, обаче, има раз-лични прояви: на физическия свѣтъ, на духовния и на Божествения. Или, любовь, изразена чрезъ ума, чрезъ сърдцето и чрезъ волята на човѣка. Докато живѣе повече на физическия свѣтъ, човѣкъ изразява любовьта си по физически начинъ: да пипне, да пригърне, да цѣлуне. По-далечъ отъ тѣзи прояви той не знае нищо. Духовнитѣ прояви на любовьта изключватъ тѣзи нѣща. Изучавайте себе си и ближнитѣ си и вижте, какви сѫ духовнитѣ прояви на любовьта. — Не може ли да се живѣе безъ любовь?— И безъ любовь може, но животътъ ви ще бѫде като живота на мъртвеца — неосмисленъ. Единственото нѣщо, което осмисля живота и дава потикъ на човѣка, това е правилно проявената любовь. За да влѣзе въ цѣлокупния животъ, т. е. въ тритѣ свѣта — зическиятъ, духовниятъ и Божествениятъ, човѣкъ трѣбва да мине презъ тритѣ врати, т. е. презъ тритѣ степени на любовьта — физическа, духовна и Божествена. Физическата любовь разкрива физическия свѣтъ на човѣка, духовната любовь разкрива духовния свѣтъ, а Божествената — Божествения свѣтъ. Безъ тѣзи три вида любовь, свѣтътъ остава за човѣка затворенъ, като скѫпоценна, но затворена книга. Мнозина отричатъ любовьта, само поради това, че не могатъ да я обхванатъ изцѣло, — Това е невъзможно. Обширна е областьта на любовьта, и обикновеното човѣшко съзнание не може да я обхване. Въ даденъ моментъ можешъ да разберешъ само една проява на любовьта. Милиони сѫ формитѣ и проявитѣ на любовьта. Забележете, човѣкъ обича животното по единъ начинъ, а подобния си — по другъ начинъ. При това, любовьта ви къмъ различнитѣ хора е различна. Не можешъ да обичашъ двама души по единъ и сѫщъ начинъ. Радвайте се на разнообразието, чрезъ което любовьта се проявява, и стремете се да обичате. Да обичашъ, това е твоята задача. — Ами да ме обичатъ? — Това е задача на твоя ближенъ. Казвате: Какъ трѣбва да обичаме? — На този въпросъ не може да се отговори. Това е все едно да питате, какъ трѣбва да бѫдемъ добри. Вие трѣбва да проявите доброто като пѫть, по който любовьта ще дойде, а какъ трѣбва да го проявите, това не е ваша работа. И на този въпросъ не може да се от-говори. Какъ ще обясните, какво нѣщо е вѣрата ? И на този въпросъ не може да се отговори. Споредъ нѣкой, вѣрата е състояние, условие, при което любовьта се проявява. Ако вѣрата въ ближния ти изчезне, и любовьта изчезва. Любовьта не може да вирѣе при съмнението. Тя е нѣженъ цвѣтъ, който лесно се попарва. Достатъчно е да срещне най-мал-кото съмнение на пѫтя си, за да се попари. Ако не се попари, тя ще се изпари и изчезне. Колкото по-голѣма е вѣрата ви къмъ нѣкого, толкова повече го обичате. Значи, отъ силата на вѣрата се опредѣля степеньта на любовьта. Вѣрата включва и щастието на човѣка, че може да обича. Страшно е положението на човѣкъ, който не вѣрва. Като не вѣрва въ Бога, той не вѣрва и въ себе си, а оттамъ и въ ближния си. Безъ вѣра човѣкъ нищо не постига. Щомъ е така, работете за укрепване на вѣрата си, да не се колебае. Каква вѣра е тази, при която днесъ приемашъ едно, утре го отричашъ? Нѣкои религиозни вѣрватъ въ Христа като Синъ Божи. Следъ години Го отричатъ. — Защо? — Защото сѫ изгубили вѣрата въ себе си. Не се съмнявайте въ себе си, но опредѣлете отношенията си къмъ Бога, като Негови синове. Който съзнава своето синовно отношение къмъ Бога, никога не се колебае. Като ученици, вие трѣбва да имате ясна представа за нѣщата, да ги разбирате по съ-държание и смисълъ. Правъ ли е бащата, ако отъ дветѣ си дъщери, едната красива, а другата — грозна, обича повече красивата ? Щомъ гледа само на външната страна на нѣщата, той не е нито правъ, нито разуменъ. Ще дойде день, когато ще види своето заблуждение. Красивата дъщеря разчита на красотата си и не учи, а грозната — на своя трудъ, за което учителитѣ и я хвалятъ и обичатъ. Красивата дъщеря лесно напуща бащиния си домъ. Въ нея ще се влюби нѣкой момъкъ и ще я задигне, а грозната мома ще остане при баща си да го гледа. Радвайте се на красотата, но изучавайте съдържанието и. Тя трае день — два, а доброто е вѣчно. Ще кажете, че не ви харесватъ тѣзи думи. Ако сѫ истинни, трѣбва да бѫдете доволни отъ тѣхъ. Единъ хлѣбарь ималъ единъ слуга, спри- хавъ, но искренъ. Господарьтъ му казвалъ: Слушай, ще бѫдешъ учтивъ и любезенъ съ клиентитѣ, за да може и добриятъ, и лошиятъ хлѣбъ еднакво да минава. Слугата постѫпвалъ, както си знае. Понеже билъ сприхавъ, клиентитѣ обръщали внимание на хлѣба, а не на него. — Добре ли е опеченъ хлѣбътъ днесъ?—запитвали го клиентитѣ. — Добре е опеченъ, не виждате ли? Когато хлѣбътъ не билъ добре опеченъ, той казвалъ: Днесъ хлѣбътъ не е добре опеченъ, ако искате, вземете; ако не искате, пакъ добре. Като го слушалъ, какъ говори, господа-рьтъ му казалъ: Слушай, момче, така не се говори. Ако продължавашъ по този начинъ, ние ще губимъ. — Понѣкога трѣбва и ние да изгубимъ. Ако не губимъ отъ време навреме, клиентитѣ ще ни напуснатъ. — Това не е твоя работа. Важно е да продаваме хлѣба, и пари да взимаме. Кой мисли по-добре: господарьтъ или слугата? За днешния день господарьтъ мисли по-добре, но за утрешния — слугата мисли по-добре. Обаче, като виждали, че слугата е че-стенъ и искренъ, клиентитѣ не го напущали. И тъй, ако се опитате да проявите характера си такъвъ, какъвто е, поставете господаря и слугата на едно мѣсто въ себе си. Отъ това, кой отъ двамата има надмощие, ще познаете, доколко сте честенъ и справедливъ, доколко можете да служите на исти-ната. Човѣкъ трѣбва да бѫде справедливъ, да изисква и отъ себе си това, което изисква отъ другитѣ. Нѣкой началникъ или директоръ изисква отъ ученицитѣ и отъ чиновницитѣ си да изпълняватъ това, което той самъ не може да изпълни. Постѫпва ли така, той не може да очаква успѣхъ въ работата си. За насъ сѫ важни отворенитѣ книги, т. е. тѣзи, които могатъ да се четатъ и прилагатъ, а не тѣзи, които завинаги оставатъ затворени. Каква полза ще имаме отъ красиви правила и максими, които оставатъ затворени въ красиви книги? Всѣка отворена книга трѣбва да бѫде красиво написана, съ красиво съдържание отначало докрай. Вие отваряте единъ романъ и се възхищавате отъ героитѣ. Началото е добре написано. Колкото по-навѫтре влизате, космитѣ ви настръхватъ, докато най-после героитѣ единъ следъ другъ пропадатъ. Защо книгата свършва зле? Не можа ли авторътъ да напише книгата си докрая красива? Какво представя животътъ на съвременнитѣ хора ? Нищо друго, освенъ комедия, драма или трагедия. — Защо ? — Защото не знаятъ, какъ да живѣятъ; не знаятъ, какъ да се ползуватъ отъ благата, които имъ се даватъ. Младиятъ се моли на Бога да му даде пари, да си поживѣе, да разбере, че е билъ младъ. Обаче, планътъ на Бога е другъ. На стари години, той ще му даде богатство. Като получи богатството, той започва да роптае: Господи, защо ми даде това богатство на стари години, когато не мога да се радвамъ, нито да го използувамъ, както трѣбва ? Ето кѫде е нераз-бирането на живота. Защо стариятъ човѣкъ не раздаде богатството си на млади, които искатъ да учатъ, да се развиватъ и, като имъ разкаже своитѣ опитности, да ги научи, какъ да живѣятъ? — Ама азъ искахъ богатството за себе си, да си поживѣя. Представи се, че, като богатъ, хората те гонятъ, биятъ, преследватъ, за да взематъ богатството ти. Доволенъ ли ще бѫдешъ отъ това богатство? Ти можешъ да си сиромахъ, но да имашъ приятели, които те обичатъ, които сѫ готови за тебе на всѣкакви жертви. Доволенъ ли ще бѫдешъ отъ сиромашията си ? Кое е по-добро отъ дветѣ положения: да бѫдешъ богатъ и да имашъ неприятели, или да бѫдешъ сиромахъ, но да имашъ приятели? Богатство, което ти създава неприятели, отвънъ носи радости, но отвѫтре — горчевини. Сиромашия, която създава приятели, отвънъ носи неприятности, а отвѫтре — радости. Често чувате хората да се оплакватъ отъ любовьта, отъ живота и казватъ: Какво мислѣхъ, какво излѣзе! Значи, тѣ сѫ се разочаровали въ любовьта и въ живота. — Какво трѣбва да прави човѣкъ, или какъ трѣбва да обича, за да не се разочарова? — Обичай така, щото самъ да не знаешъ, че обичашъ. И хората да те обичатъ така, да не разберешъ, че те обичатъ. Проявявайте любовьта си къмъ хората, безъ да разбератъ, че ги обичате. Защото ако ви разбератъ, трѣбва да имъ станете робъ. Изобшо, влюбенитѣ сѫ крайно взискателни — никой не е въ състояние да имъ уго- ди. Тѣ постоянно се обиждатъ: единиятъ не погледналъ, както трѣбва, или казалъ нѣкоя дума не на мѣсто. После започва другиятъ: защо мълчишъ, че не ми говоришъ? Или, защо е облѣкълъ днесъ тѣзи дрехи, а не другитѣ ? Докато се спира на външнитѣ нѣща, човѣкъ не може да прояви онази неизмѣнна, истинска любовь. Обаче, като дойде до истинската любовь, той трѣбва да мине презъ школата на влюбения, да се дисциплинира. Само по пѫтя на влюбенитѣ човѣкъ намира пѫтя къмъ Бога. Най-строгитѣ професори въ свѣта сѫ влюбенитѣ. Попаднешъ ли въ рѫцетѣ имъ, ще застанешъ като войникъ и ще из- пълнявашъ заповѣдитѣ. Каквото ти заповѣдва професорътъ, това ще правишъ. Ако си позволишъ да разисквашъ върху неговитѣ заповѣди, да изкажешъ мнението си, любовьта ще те напусне. Влюбениятъ не търпи друго мнение, освенъ своето. Днесъ ви говоря за любовь безъ противо-речия. Тази любовь може да се прояви само при абсолютна свобода, затова, именно, е наречена абсолютна любовь. Тази любовь не обръща внимание на външнитѣ нѣща. Тя всичко вижда, но не критикува, не се опредѣля отъ външностьта на човѣшкитѣ прояви. Само чрезъ тази любовь човѣкъ може да влѣзе въ духовния свѣтъ и да го изучава. Иначе, и да влѣзе въ духовния свѣтъ, нищо нѣма да разбере. Той ще бѫде самъ. Ако срещне птичка или човѣкъ, тѣ ще избѣгатъ отъ него. Има ли любовь въ сърдцето си, ще се намѣри въ свѣтъ между хора и ангели, всички ще му се радватъ, ще го развеждатъ, ще му обясняватъ всичко непонятно за него. Много нѣща ви казахъ днесъ, които могатъ да предизвикатъ помежду ви споръ и разногласие. Спорътъ не е нищо друго, освенъ изтупване на прашнитѣ дрехи въ стаитѣ, въ които живѣете. Искате ли да изтупате дрехитѣ си, изнесете ги вънъ, на открито, тамъ да падне праха, и следъ това ги внесете въ кѫщи. — Нѣмамъ добродетели. — Това е тупане на дрехи въ стаитѣ. Изнесете дрехитѣ вънъ и тамъ ги изтупайте. — Невежа съмъ. — Не тупайте дрехитѣ си въ стаята. Какво ти струва да се запретнешъ на работа? Ако не си добродетеленъ, работи да развиешъ добродетелитѣ си. Ако не си ученъ, учи, работи, пѣй, свири. Като работишъ и прилагашъ това, което си изработилъ и научилъ, ще станешъ и добродетеленъ, и ученъ, и пѣвецъ, и музикантъ. Колкото по-добродетеленъ и ученъ става човѣкъ, толкова е по-внимателенъ къмъ хората. Той се учи отъ тѣхъ, както и тѣ отъ него. „Който има любовь, устата му нѣма да оскудѣе, нито отъ устата на семето на семето ти, отсега и до вѣка, говори Господъ“. Това е казано отъ пророка. Първата стѫпка на любовьта е изваждането на семето отъ хамбара. Втората стъпка е посѣването му въ земята, да изникне. Затова е нуждно дъждъ, топлина и свѣтлина. Следъ това човѣкъ ще работи на нивата, да ожъне житото и да го прибере. Като не разбиратъ законитѣ на живота и на любовьта, безъ да оратъ, сѣятъ, плѣвятъ и жънатъ, хората започватъ да спорятъ върху любовьта и я дѣлятъ на свѣтска и на духовна. Въ сѫщность, свѣтскитѣ и духовнитѣ хора живѣятъ по единъ и сѫщъ начинъ. Подъ понятието „свѣтски човѣкъ“ разбираме онзи, който е въ личния животъ, а „духовенъ“ — онзи, който е въ безличния животъ. Който иска да бѫде духовенъ, той се движи въ личния животъ. Докато обръща внимание на този — на онзи, докато се безпокои и смущава отъ външния свѣтъ, човѣкъ е още въ личния животъ. Щомъ престане да се интересува отъ външностьта на нѣщата, той живѣе въ духовния свѣтъ. Личниятъ животъ води къмъ страдания, а без- личниятъ освобождава човѣка отъ страданията. Това не значи, че може безъ страдания, но поне ще знаете, какъ да се справяте съ тѣхъ. Богъ, Който е съвършенство, любовь сила и знание, пакъ не може да ви освободи съвършено отъ страданията. Ако сте боленъ и повикате единъ виденъ хирургъ, той непремѣнно ще ви причини болка. Най напредъ ще ви упои, следъ това ще направи операцията. Като мине действието на упойката, вие ще усѣтите болки. Колкото и да желае лѣкарьтъ да ви освободи отъ бол- китѣ, не може, трѣбва да ги понесете. Попаднете ли въ рѫцетѣ на Бога, Той ще ви оперира пo всичкитѣ правила на изкуството. Който иска да мине съ по-малко страдания, трѣбва да си каже: Слушай, ще вървишъ по пѫтя, който Богъ е начърталъ, и ще прилагашъ Неговитѣ закони. Не вървишъ ли по Божия пѫть, не спазвашъ ли законитѣ Му, ножътъ ще дойде до кокала ти. Свѣтскиятъ животъ, т. е. животътъ на личностьта не е лошъ, но прави човѣка голѣмъ егоистъ, да мисли само за себе си. За да излѣзе отъ своя егоизъмъ, човѣкъ трѣбва да влѣзе въ духовния животъ, т. е. въ безличния животъ, който осмисля нѣщата и изправя кривитѣ страни на човѣшкия животъ. Изправянето на живота се крие въ човѣшкия езикъ. Той оправя обърканитѣ работи, но може и да обърка изправенитѣ работи. Единъ банкеръ билъ голѣмъ скѫперникъ по отношение на времето си. Като влизалъ нѣкой въ кантората му, той едва повдигалъ главата си отъ книжата, свършвалъ набързо работата и продължавалъ да прави своитѣ смѣтки и изчисления. Единъ день въ кантората му влѣзла една млада, красива мома, която започнала да пѣе и да играе. Банкерътъ веднага вдигналъ главата си, оставилъ перото и започналъ да слуша пѣсеньта. — Това е чудесна работа! — извикалъ той възторжено — заслужава да се отдѣли време за нея. Какво показва този примѣръ ? — Че отъ време навреме трѣбва да влѣзе въ кантората ви единъ пѣвецъ или пѣвица, която да ви запѣе и поиграе нѣщо. Въ пѣнието и въ играта е смисълътъ на живота. Играй и пѣйь — нищо повече. — Ама това не е почтено. Може ли старъ човѣкъ да пѣе и да играе? — Всѣки човѣкъ, на каквато възрасть и да е, може и трѣбва да пѣе и да играе. Дайте свобода на душата си! Откажете се отъ официалноститѣ на живота, които го правятъ тежъкъ, неестественъ. Това е животъ на мъртвитѣ. Живитѣ пѣятъ, скачатъ, играятъ, учатъ. Забравете лошото, откажете се отъ одумването и саденето. Докога ще се съдите едни-други? Скъсайте резолюциитѣ, съ които сте осъдили близкитѣ си. Дайте имъ свобода. Излѣзте всички отъ затворитѣ и заживѣйте помежду си братски и по любовь. И тъй, приложете любовьта въ живота си и когато не грѣе слънцето, и когато грѣе. Азъ съмъ за запаленитѣ свѣщи. — Ама слънцето изгрѣ вече. — Нищо отъ това. Дали грѣе слънцето, или не грѣе, нека лампитѣ ви горятъ. Божественото Слънце никога не загасва и никога не залѣзва. Това Слънце свѣти и вечерь, когато вашитѣ лампи горятъ. Следователно, проявявайте любовьта си всѣкога: и презъ деня и презъ нощьта, но правилно и разумно. — Може ли старъ човѣкъ да люби ? — Може, разбира се. — Ще бъде смѣшенъ. — Нѣма да бъде смѣшенъ, но интересенъ. Влюбениятъ е всѣкога интересенъ: и когато е веселъ, и когато е сърдитъ. Нѣма по-интересенъ човѣкъ на земята отъ влюбения. Азъ бихъ желалъ всички хора да бъдатъ влюбени. Лошо е, когато човѣкъ не е влюбенъ, а играе роля на влюбенъ. Обаче, онзи, който истински люби, той е всѣкога веселъ и доволенъ, той забравя себе си. Който не е влюбенъ, мисли постоянно за себе си. Влюбениятъ е влѣзълъ вече въ пѫтя на Божествената култура. Днесъ пожелавамъ на всички хора да се влюбятъ. Които сѫ влюбени, да вървятъ напредъ и да не се обръщатъ назадъ, да гледатъ, какво правятъ другитѣ. Които не сѫ влюбени, да се влюбятъ. Да се влюбите, това значи, да приемете въ себе си не личната, но безличната любовь; не човѣшката, но Божествената Любовь. И човѣшката любовь е добра, но тя добива смисълъ, само когато е огрѣта отъ лѫчитѣ на Божествената Любовь. Когато човѣшката любовь се влѣе въ Божествената, тогава душата реализира своя идеалъ. — Проявениятъ Духъ въ Любовьта, проявениятъ Духъ въ Мѫдростьта, проявениятъ Духъ въ Истината носи всичкитѣ блага на живота, на Единния, Вѣчния Богъ, изворъ на всички блага, въ Когото всичко се обединява. * 27. Утринно Слово отъ Учителя, държано на 28. априлъ, 1935 г. София. — Изгрѣвъ.

Отъ "Ценната дума", утринни слова, година IV, т.2 (1934-1935). Издание отъ 1941 г., София. Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно отъ 3 февруари 1935 г. до 15 септември 1935 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Тритѣ степени Размишление. Ще прочета 11. глава отъ Еклисиастъ. Въ живота има два вида прояви: обикновени и необикновени. Попадне ли въ обикновенитѣ прояви на живота, човѣкъ мѫчно излиза оттамъ. — Защо ? — Защото обикновеното всѣкога заробва. Въ това, именно, се заключава нещастието на човѣка. Не е лесно да излѣзе той отъ робството, въ което е попадналъ. Падналъ си въ единъ дълбокъ кладенецъ, щешъ, не щешъ, ще стоишъ тамъ, докато дойде нѣкой да те извади. Тъй както се ражда човѣкъ, и това е обикновено въ живота. Като е дошълъ на земята, той се намира въ безизходно положение, но какво ще прави? Вънъ отъ земята не може да излѣзе. Ще плаче, ще се обезсърдчава, ще се сърди на този на онзи, ще ходи натукъ-натамъ, но никой не иска да знае за това. Детето плаче на майка си, на баща си, но и тѣ плачатъ. Кой на кого ще помогне ? Въ това отношение, всички хора на земята сѫ болни. Всѣки иска да намѣри нѣкой, да му помогне. Като не може да дойде нѣкой отвънъ, да помага, най-после хората започватъ едни-други да се утешаватъ и все неутешени оставатъ. Лѣкарьтъ утешава болния, лѣкува го, докато оздравѣе. Единъ день той го излѣкува съвършено и го изпраща на онзи свѣтъ. Богатиятъ утешава сиромаха, казва му, че ще забогатѣе, докато единъ день съвсемъ осиромашава и заминава за другия свѣтъ. И учения утешаватъ, че ще стане великъ, докато единъ день изгуби и това знание, което ималъ. Всички тия прояви съ последствия на обикновения животъ. Какво трѣбва да прави човѣкъ, за да излѣзе отъ обикновеното въ живота? —Нищо друго не му остава, освенъ да влѣзе въ необикновеното на живота. Тамъ е смисълътъ. Значи, за да излѣзе отъ обикновеното на живота и да влѣзе въ необикновеното, човѣкъ трѣбва да се мѣсти, никога да не остава на едно мѣсто. И наистина, това виждаме въ самия животъ. Човѣкъ постоянно се измѣня: като дете е билъ едно нѣщо, като възрастенъ — друго, като старъ — трето. Това, което го интересувало като дете, престава да го интересува като юноша и като възрастенъ. Други интереси го вълнуватъ като юноша, като възрастенъ и като старъ. Младиятъ казва, че любовьта е същественото въ живота. Стариятъ, който се е разочаровалъ въ любовьта, казва, че разумностьта е същественото и т. н. Така се явява споръ между хората за същественото и несъщественото. Споредъ мене, същественото въ живота е да напуснешъ обикновеното и да влѣзешъ въ необикновеното. Отличително качество на обикновенитѣ работи е повтарянето. Обикновенитѣ работи се повтарятъ, а необикновенитѣ не се повтарятъ. Бо- лестьта е обикновено нѣщо. Вижте, какво прави болниятъ. Като го боли кракъ, запримѣръ, все за него мисли и говори. Когото срещне, едно и сѫщо говори: снощи цѣла нощь не спахъ, боли ме кракътъ, подулъ се е нѣщо и т. н. Въ сѫщность, кракътъ не страда, човѣкъ страда. Какво трѣбва да направи, за да не го боли кракътъ? Той трѣбва да престане да говори за него, т. е. да излѣзе отъ обикновеното и да влѣзе въ необикновеното положение на живота. Какво, въ сѫщность, представятъ краката, рѫцетѣ, очитѣ, устата? Краката сѫ органи за ходене, рѫцетѣ — за работа, очитѣ — за гледане, устата — за хранене. Това сѫ обикновенитѣ функции на човѣшкитѣ органи. Обаче, тѣ иматъ и необикновени функции. Освен да ходятъ, краката иматъ и друго предназначение. Устата не е само органъ за възприемане на храна. Огъ нея трѣбва да излиза нѣщо, а не само да влиза. Необикновенитѣ функции на човѣшкитѣ органи представятъ нови области, които човѣкъ трѣбва да изучава. Отъ промѣнитѣ, които ставатъ съ тѣхъ, човѣкъ може да чете като по книга. Ако устнитѣ посиняватъ, очитѣ пожълтяватъ, това показва че човѣкъ не е здравъ. Устнитѣ трѣбва да иматъ ясенъ, чистъ червенъ цвѣтъ. Очитѣ трѣбва да бѫдатъ бистри, погледътъ — свѣтълъ. Нѣкой обича да носи жълтъ цвѣтъ, но не го харесва за очитѣ си. Той обича дрехи съ жълтъ цвѣтъ, но не жълти очи. Значи, всѣко нѣщо трѣбва да бѫде на мѣстото си. Всѣка буква, всѣка дума, всѣка мисъль трѣбва да бѫдатъ на мѣстото си. Измѣнятъ ли мѣстата си, измѣня се и смисълътъ на нѣщата. Запримѣръ, ако въ английски езикъ, на края на нѣкоя дума туришъ t или d, смисълътъ на думата се измѣня. Мнозина искатъ да служатъ на Бога, но не знаятъ, какъ да постигнатъ това. Много просто. Зяпочнете да служите на обикновеното въ живота и постепенно вървете къмъ необикновеното. Първоначално майката служи на детето си: храни го, отглежда го, учи го. Като изпълни задължението си къмъ него, тя е свободна да служи и на други. При това положение, тя започва да мисли, че има и друго, по-високо, необикновено служене, и въ нея естествено се явява идеята за служене на Бога. Ученикътъ първо учи уроцитѣ си и само за това мисли, да свърши училище. Като свърши обикновеното училище, той започва да търси нѣщо необикновено. Сега той иска да служи на нѣкого, да свърши нѣкаква работа вънъ отъ себе си — за другитѣ, за своитѣ ближни. Наистина, ако човѣкъ учи само за себе си, ако работи само за себе си, най- после той се отегчава отъ живота и търси нѣщо необикновено. Докато учи, докато търси пѫтя на живота си, човѣкъ се интересува отъ външната страна на свѣтлината. Следъ това започва да търси вѫтрешния смисълъ на свѣтлината. Това е въпросъ, който, при всички научни обяснения, остава пакъ неразбранъ. Ученитѣ обясняватъ, съ каква бързина се движи свѣтлината, но това не е още пълното обяснение за свѣтлината. Голѣмата бързина, съ която свѣтлината се движи, показва, че превозното и срѣдство е много леко, но важно е, кой пѫтува съ това превозно срѣдство. Ученитѣ казватъ още, колко трептения прави свѣтлината въ секунда. И това не е достатъчно. За да имате известно понятие за свѣтлината. потрѣбни ви сѫ очи. Значи, между очитѣ и свѣтлината има известна връзка. Всички хора иматъ очи, но не всички разбиратъ, какво нѣщо е свѣтлината. Има нѣщо особено, необикновено, което се проявява чрезъ очитѣ, устата, рѫцетѣ и краката на човѣка. — Какво е това нѣщо? — Необикновеното въ живота. Следователно, ако искате да влѣзете въ областьта на необикновеното, трѣбва да се освободите отъ обикновеното. — Какъ става това? — Тамъ е важниятъ въпросъ. Христосъ казва, че човѣкъ трѣбва да се отрече отъ себе си, но и до днесъ още хората се питатъ, какъ може да стане това, какво подразбира отричането и т. н. Лесно е да кажете на човѣка да се отрече отъ обикновеното и да приеме необикновеното, но какъ става това, той не знае. Може ли негърътъ да се откаже отъ черното си лице? Ученитѣ търсятъ начинъ да избѣлятъ лицето му, но не могатъ. И той иска да стане бѣлъ, но не може, не знае, по какъвъ начинъ черното може да стане бѣло. Черниятъ цвѣтъ сѫ- ществува въ природата. Казваме, че има черни лѫчи. Нѣкой хора обичатъ черния цвѣтъ и носятъ черни дрехи. Старитѣ, тѫжнитѣ хора сѫщо носятъ черни дрехи. Старитѣ искатъ да покажатъ, че се отрекли отъ живота, а тѫжнитѣ показватъ, че сѫ изгубили нѣщо ценно въ живота си — нѣкой свой близъкъ, или лю-бовьта на своя възлюбенъ и т. н. Ако младиятъ се облича всѣкога съ бѣли или свѣтли дрехи, хората намиратъ, че има нѣщо неестествено въ него. Ако стариятъ носи изключително черни дрехи, и това не харесва на хората. Въ това отношение и младитѣ, и старитѣ сѫ недоволни отъ себе си. Какво трѣбва да прави човѣкъ, за да се освободи отъ недоволството? — Той трѣбва да промѣни възгледитѣ си за живота, да си създаде нова философия и да стане доволенъ. Бѫди доволенъ отъ своето разбиране, което имашъ въ дадения моментъ, но не оставай завинаги съ него. Останешъ ли въ старото си разбиране, ти се лишавашъ отъ възможностьта да се развивашъ. Обикновеното подразбира положението, въ което човѣкъ се намира въ даденъ моментъ. Запримѣръ, ако въ даденъ моментъ почивашъ, ти си въ обикновеното. Ако ти е приятно да почивашъ и пожелаешъ за дълго време да останешъ въ това положение, пѫтьтъ ти ще остане неизвървѣнъ. Ето защо, почини си малко и тръгни на пѫть — не оставай за дълго време въ едно и сѫщо положение. Почивката е обикновеното въ живота, а движението — необикновеното. Нѣкой се оллакватъ отъ много движения, отъ много качвания и слизания. Какво показва качването и слизането? Качва се и слиза само онзи, който живѣе въ кооперация. Десетки години живѣете въ кооперация и по нѣколко пѫти на день слизате и се качвате. Какво сте постигнали отъ това слизане и качване? — Какво означава първото стъпало? — Качили сте се по-близо до опредѣленото мѣсто — до вашия етажъ. — Какво показва второто стъпало? — Приближаване къмъ цельта. — Третото стъпало? — Още по-близо до цельта. — А последното стъпало? — Стигане до цельта. Следъ това започвате да слизате. — Какво означава първото стъпало при слизането? — Пристъпване къмъ цельта. — Второто стъпало? — Постепенно приближаване къмъ цельта, И най- после, последното стъпало означава постигане на цельта. Като се качва и слиза на земята, човѣкъ се запитва, има ли слизане и качване и на онзи свѣтъ. И тамъ има слизане и качване. Следователно, докато сте на земята, вие се намирате въ долния етажъ на горния свѣтъ. И подъ земята има много етажи. Горнитѣ етажи се отличаватъ отъ долнитѣ по свѣтлината си. На земята лесно се минава отъ единъ етажъ въ другъ и отъ едно стъпало на друго. Обаче, мъчно се забелязва, че единъ човѣкъ се издигналъ на по-високо стъпало. Голѣма свѣтлина и голѣмо вътрешно разбиране трѣбва да имате, за да забележите, че днесъ единъ човѣкъ стои по-високо, отколкото вчера. Въ духовния свѣтъ, обаче, минаването отъ единъ етажъ въ другъ подразбира смѣна на костюмитѣ. Тамъ не приематъ човѣкъ съ старъ костюмъ — за всѣки етажъ се изисква новъ костюмъ. Въ този смисълъ, смъртьта не е нищо друго, освенъ събличане на стария костюмъ на човѣка и обличането му въ новъ. Когато заровятъ човѣка въ земята, изпращатъ сѫщества да го съблѣкатъ до кости. Той отива на онзи свѣтъ съвършено голъ и тамъ го обличатъ въ нови дрехи. Казвате: Какво ще остане отъ насъ, като ни съблѣкатъ голи? Това да не ви смущава. Като се съблѣче голъ, човѣкъ се освобождава отъ личното гледане на нѣщата. Нѣма по-велико нѣщо за човѣка, да се освободи отъ своитѣ лични възгледи. Докато не започне да гледа широко на нѣщата, да обхване въ мислитѣ и въ желанията си благото на всички хора, човѣкъ никога не може да стане житель на духовния свѣтъ. Ще каже нѣкой, че билъ професоръ, че държалъ двеста-триста лекции на студентитѣ. — Това е било за негово лично благо. — Ама азъ съмъ билъ слуга, носилъ съмъ вода на господаря си. — И това е за твое лично благо. — Азъ пъкъ бѣхъ майка, родихъ нѣколко деца. — И това е за твое лично благо. Сега, следъ като сте живѣли за своето лично благо, трѣбва да се облѣчете въ нови дрехи, да влѣзете въ първия етажъ на духовния свѣтъ. — Азъ съмъ се молилъ на Бога, много молитви съмъ отправилъ къмъ Него. — Не е важно, че си се молилъ; важно е, дали молитвитѣ сѫ били приети. — Какъ познавате, че молитвата ви е приета? — Ако безпокойството и смущението, които сте имали преди молитвата, изчезнатъ, молитвата ви е приета. Нали така познавате, кога гладътъ ви е задоволенъ? Ако храната, която сте приели, внася въ васъ вѫтрешно спокойствие, вие, наистина, сте задоволили глада си. Ако се молите на Бога, и болестьта ви изчезне, молитвата ви е приета. Ако работите върху себе си и се усъвършенствувате, вие проявявате вече доброто въ себе си. Тъй щото, задачата на човѣка не се заключава въ това, да стане добъръ, но да работи за своето усъвършенствуване. Като се усъвършенствува, самъ по себе си, той е добъръ, т. е. проявява доброто въ себе си. Човѣкъ трѣбва да се пречисти, както чисти житото, когато иска да го вари. Мислитѣ и чувствата му трѣбва да бѫдатъ чисти, да не съдържатъ никакви примѣси. Всѣка каль, всѣка нечистотия, пръсть, кѫклица, всичко трѣбва да се изхвърли навънъ. Човѣкъ трѣбва да бѫде като чисто жито! Никакви примѣси не се допущатъ въ него, които биха нарушили неговата доброта. Като четете единадесета глава отъ Екли- сиастъ, виждате, че за нѣкой нѣща Соломонъ ималъ правилни разбирания, което показва, че той е миналъ презъ голѣми изпитания. Добре е да прочетете живота на Соломона, раждането му, както и условията, при които се е развивалъ, и да вземете поука отъ него. Соломонъ е роденъ отъ жена, която, преди да бѫде жена на баща му, е била жена на единъ отъ неговитѣ поданици. Като изучавате произхода на Соломона, добре е да спрете вниманието си и върху своя произходъ. Оттамъ ще дойдете до произхода на своитѣ мисли и чувства. Само така ще разберете, че всѣка мисъль, всѣко чувство и всѣка постѫпка иматъ своя майка. Каквато е майката, такива ще бѫдатъ и децата. Никой не може да се освободи отъ последствията на своя миналъ животъ. Мнозина се спиратъ върху живота на Давида и се чудятъ, какъ той, като царь и като помазанъ отъ Бога, е могълъ да постѫпи така. Не е въпросътъ тамъ. И Соломонъ постѫпи като баща си. Това не е за упрѣкъ. Важно е днесъ всѣки да се запита искрено и да си отговори, не живѣе ли и той като Давида и Соломона. — Въ какъвъ смисълъ ? — Не е важно това. Дали въ тѣсенъ, или въ широкъ смисълъ, въ букваленъ или преносенъ, днесъ почти всички хора живѣятъ още по старъ начинъ. Новиятъ животъ е далечъ още отъ хората, но той ще се наложи. Докато дойде това време, всички ще носятъ последствията на своитѣ мисли и чувства, на своя старъ животъ. — Какво да правимъ, за да бѫдемъ готови за новия животъ? Да приемемъ Христа ли? — Вие отдавна сте Го приели, но трѣбва да приложите учението Му. Като разглеждаме положението, въ което се намиратъ съвременнитѣ християни, виждаме тритѣ фази, презъ които минава християнинътъ. Първата фаза е вѣра въ Бога, втората — любовь къмъ Бога, а третата — изпълнение волята на Бога и служене на Бога. Да служишъ на Бога, това значи, да гледашъ на цѣлия животъ така, както Той гледа; да вършишъ само това, което е угодно на Него. Каже ли нѣкой, че обича Бога, той трѣбва да обича всичко, което Богъ е създалъ. Да вѣрвашъ въ Бога, това значи, да вѣрвашъ въ всички, въ които Той живѣе. Богъ живѣе въ тебе, въ майка ти и баща ти, въ братъ ти и сестра ти, въ приятелитѣ ти, а ти не вѣрвашъ въ никого, даже и въ себе си. Тъй щото, вѣрата въ Бога включва вѣрата въ всички хора, които произлизатъ отъ Него. Любовьта къмъ Бога включва любовьта къмъ себе си и къмъ ближнитѣ. Служенето на Бога подразбира служене на всички, които сѫ готови да изпълняватъ Божиитѣ закони. Следователно, истински християнинъ е онзи, който вѣрва въ Богa, има любовь къмъ Него и изпълнява волята Му. Днесъ има много християни въ свѣта, които още не се познаватъ, едни на други си проповѣдватъ. Какъ може християнинъ на християнинъ да проповѣдва? Щомъ става това, щомъ не се разбиратъ помежду си, тѣ излизатъ отъ различни области, т. е. не сѫ още истински християни. Лесно е да каже човѣкъ за себе си, че е християнинъ. Това е все едно, да каже, че 5 X 5 = 25. Какво, въ сѫщность, означава действието 5 X 5 = 25? Ще кажете, че имате действие умножаване. Това не е още всичко; важно е да знаете, какво представятъ числата 2 и 5. Като съберете дветѣ петорки, получавате числото десеть. Значи, петорката е едната половина на десеттѣ. Едната петорка върви по линията на майката, а другата — по линията на бащата. На сѫщото основание каз- вамъ: Има известни въпроси, които вървятъ по линията на ума, а други — по линията на сърдцето. Въ резултатъ, отъ общата работа на ума и на сърдцето идатъ проявитѣ на волята. Добро е числото 25, но трѣбва да се знае, отъ какво произлиза то. Ако си обидилъ петь души и, за наказание, за всѣка нанесена обида трѣбва да получишъ 25 тояги, какво ще кажешъ за това? Ще станете по-внимателни въ отношенията си съ хората, да не ги обиждате. Да се върнемъ пакъ къмъ въпроса за обикновеното и за необикновеното въ живота. Докато е недоволенъ, човѣкъ живѣе въ обик-новеното. Щомъ стане доволенъ, той влиза въ областьта на необикновеното. Слугата не е доволенъ отъ господаря си. — Защо ? — Не му плащалъ, колкото иска. Ако господарьтъ е уменъ и плаща на слугата си даже повече, отколкото е уговорено, слугата ще бѫде ли пакъ недоволенъ? При това положение той ще бѫде доволенъ отъ господаря си и ще му благодари. Какво ще кажете, ако госпо-дарьтъ не е доволенъ отъ слугата си ? Както умниятъ господарь има възможность да задоволи слугата си, така и умниятъ слуга има възможность да задоволи господаря си. Сега азъ говоря за онзи господарь и слуга, които сѫ въ васъ, и отъ които сте недоволни. Слугата трѣбва да знае, какъ да слугува на господаря си, но и господарьтъ трѣбва да знае, какъ да се отнася съ слугата си. Казано е въ Писанието: „Ще обичашъ ближния си, както себе си; ще обичашъ и врага си“. Ако господарьтъ ти е врагъ, ще го обичашъ. Единственото нѣщо, съ което можешъ да победишъ врага си и да го задоволишъ, това е да го обичашъ. Мѫчно може да обичашъ врага си, но трѣбва да направишъ това. Каквото положение и да заема човѣкъ въ живота си, той все на Бога се сърди: дали е мѫжъ или жена, господарь или слуга, богатъ или сиромахъ, човѣкъ все ще намѣри нѣщо, отъ което е недоволенъ. Тайно въ себе си, той ще се сърди на Бога, защо го е създалъ така, а не иначе, и защо не оправи работитѣ му. Ако не му се помогне, както иска, той е готовъ да роптае, да се сърди на цѣлия свѣтъ. Единъ дервишъ отишълъ въ една турска баня да се окѫпе. Като се окѫпалъ, излѣзълъ спокойно отъ банята и се готвѣлъ да си върви. Баняджията го слрѣлъ на вратата и му казалъ: Плащай сега! — Благодаря за банята, добре се окѫпахъ. — Това не е достатъчно, трѣбва да платишъ. — Моля ти се, пусни ме да си вървя, нѣмамъ петь пари въ джоба си. — Ще платишъ -- нищо повече. Дервишътъ започналъ да се моли на Бога, или да му даде нуждната сума, или да събори банята, та да се освободи. Въ това време въ банята се чулъ нѣкакъвъ шумъ. Баняджията скочилъ веднага, влѣзълъ вѫтре, да види, какво става. А дервишътъ съвсемъ спокойно излѣзълъ навънъ. Като вър- вѣлъ, той си казвалъ: Господи, защо не ми даде нѣколко монети, да си платя банята ? Или, защо не събори банята? Днесъ повечето хора се молятъ за пари, да оправи Богъ работитѣ имъ. Тѣ искатъ много. Паритѣ сѫ човѣшко изобретение, резултатъ на усилията на човѣшкия умъ и на човѣшкото сърдце. Който иска пари, трѣбва да работи. Не е мѫчно да спечели човѣкъ известна сума, за да нареди работитѣ си. Ако не знае, какъ да се справя съ паритѣ, той ще бѫде нещастенъ. Паритѣ носятъ въ себе си отрова. — Защо ? — Ако е богатъ, на този дава пари, на онзи, а следъ това единиятъ ги връща назадъ, другиятъ отрича, че е получилъ, не иска да ги върне. Трети пъкъ намислилъ да го обере. Богатиятъ се намира въ трудно положение, не знае, какъ да се справи съ паритѣ си. — Има ли праведниятъ каса съ пари? — Той е като дете, свободенъ отъ пари, не мисли за богатство. Само по този начинъ той може да служи на Бога. Следователно, който иска да намѣри пѫтя къмъ Бога и да Му служи, трѣбва да се откаже поне временно отъ всѣкакви каси, отъ всичкото си богатство, Защо му сѫ пари ? Дето отиде, всички каси ще бѫдатъ отворени за него. Той трѣбва да остави богатството си на разположение на своитѣ слуги. Ще питате, като се върне, слугитѣ ще го оставятъ ли да разполага съ своето богатство ? Това не трѣбва да го интересува. Веднъжъ оставилъ богатството си на разположение на слугитѣ си. той не трѣбва повече да се запитва, ще му дадатъ ли тѣ нѣщо отъ богатството, или ще го лишатъ съвсемъ. Кое е по-добро: да имашъ своя каса, да я отваряшъ и затваряшъ, когато пожелаешъ, или всичкитѣ каси въ свѣта да бѫдатъ на твое разположение и всѣкога да бѫдатъ отворени за тебе? Повечето хора предпочитатъ да иматъ своя каса, която да могатъ свободно да отварятъ и затварятъ, отколкото всички каси на свѣта да сѫ отворени за тѣхъ. Тѣ си мислятъ: Може нѣкога всички каси въ свѣта да сѫ отворени за тѣхъ, но често могатъ да бѫдатъ и затворени. Значи, тѣ не вѣрватъ нито на себе си, нито на ближнитѣ си. Кое е по-добро: да имашъ една малка свѣщь, която отъ време навреме да ти свѣти, или слънцето постоянно да грѣе и да освѣтява пѫтя ти ? Малката свѣщь е собствената каса на човѣка, съ която той може да разполага. Слънцето пъкъ представя всички каси въ свѣта, които всѣкога сѫ на негово разположение. „И отнеми яростьта отъ сърдцето си, и отдалечи лукавството отъ плътьта си; защото младостьта и юношеството е суета.“ ( — 10 ст.). — Защо Соломонъ не е поставилъ и обратната мисъль на тази? Защо е казалъ да отдалечи човѣкъ яростьта отъ сърдцето си и лукавството отъ плътьта си? Нима и мѫжественостьта, и женственостьта, и старостьта не сѫ суета въ живота? Колкото е вѣрно едното положение, толкова е вѣрно и другото. Наистина, суета е, когато младиятъ момъкъ вѣрва въ момитѣ, или младата мома — въ момцитѣ. Оба- че, суета е и за военния, когато вѣрва, че съ сабята или съ ножа си, всичко може да направи. При известни случаи, ножътъ помага на човѣка, но при други случаи не му е нуженъ. Ако сте въ религиозно общество, каква нужда имате отъ ножъ? Ако сте въ параходъ и проповѣдвате, имате ли нужда отъ ножъ? Ще кажете, че всички не носите ножове и револвери. Нѣкой не носятъ физически ножове, а умствени и сърдечни. Както седите, виждате нѣкой вади ножъ срещу васъ и започвте: Едно, две, три! — Чакай, моля ти се, какво искашъ отъ мене? — Да знаешъ, кой съмъ, да не мислишъ, че можешъ да си играешъ съ мене. Като те бодна нѣколко пѫти, нищо нѣма да остане отъ тебе. — Пъкъ азъ те мислѣхъ за благороденъ човѣкъ. Казвамъ: Ако искате да познаете благородството на човѣка, вижте, какво носи той въ ума и въ сърдцето си. Видите ли, че се е препасалъ съ ножове и револвери, стойте далечъ отъ него. Ето защо, съветвамъ ви, ако имате скрити ножове въ себе си, освободете се отъ тѣхъ. Тѣ сѫ нуждни само за военно време, не и за мирно. Нали искате миръ въ свѣта ? Хвърлете ножоветѣ и револверитѣ си настрана и приложете оръжието на любовьта. И тъй, пазете се отъ ударитѣ, които идатъ отвънъ, както и отъ тия, които идатъ отвътре, отъ самитѣ васъ. Дойде нѣкаква мъчнотия въ васъ, бодне ви, и вие веднага казвате Господи, защо ми изпрати тази мъчнотия ? Жена ви, или синътъ ви се разболѣлъ, казвате: Господи, все на мене ли трѣбва да се трупатъ тия нещастия? — Това не е права мисъль. Богъ никого не мъчи. Човѣкъ самъ себе си мъчи. Ако жена ти или синъ ти боледуватъ, причината е въ тебе. Къде е причината, ако ти боледувашъ ? Търсете причината за нѣщата, първо въ себе си, а после въ окръжаващитѣ. Ако турите на цигулката си една струна отъ вълчи черва и друга — отъ овчи, вълчата струна, съ своитѣ груби, силни трептения, ще скъса овчата. Същиятъ законъ се отнася и до човѣшкитѣ мисли и чувства. Една вълча мисъль може да скъса една овча. Съ други думи казано: една лоша мисъль може да скъса една добра мисъль; едно лошо чувство може да скъса едно добро чувство. Невъзможно е доброто и злото да бъдатъ въ близость помежду си и да вървятъ въ унисонъ. Ще кажете, че е голѣмо противоречие, когато доброто и злото вървятъ заедно. Много противоречия има въ свѣта, но човѣкъ трѣбва да се въоръжи съ търпение и да ги разрешава правилно. Днесъ цѣлиятъ свѣтъ е подложенъ на изпитъ. Огъ разумния свѣтъ е изпратена комисия, да изпита търпението на всички хора. По отношение на търпението, хората сѫ слаби. Малко хора могатъ да издържатъ изпита си съ срѣденъ успѣхъ, повечето ще пропаднатъ. Като знаете, че ви предстои изпитъ по търпение, работете върху себе си, да го издържите. Страшно е, ако не издържите изпита си. Малко хора има, които могатъ съ търпение и самообладание да посрѣщатъ мѫчнотиитѣ въ живота си. Единъ лѣкарь разправя една своя опитность за голѣмото търпение и самообладание на единъ свой пациентъ-българинъ. Той дошьлъ при лѣкаря, помолилъ го да го прегледа и да каже мнението си за болестьта му. Лѣкарьтъ го прегледалъ и казалъ, че му предстои сериозна операция. Болниятъ спокойно отговорилъ: Добре, ще се подложа на операцията.— Съ упойка ли искате да се направи, или безъ упойка ? — Безъ упойка. — Знайте, че операцията е сложна, не отговарямъ за последствията. Най-малкото мърдане ще костува живота ви. — Зная това, но искамъ безъ упойка. Лѣкарьтъ се съгласилъ и започналъ операцията. Болниятъ легналъ спокойно на масата и отказалъ даже да го държатъ милосърднитѣ сестри. Лѣкарьтъ работѣлъ спокойно и поглеждалъ къмъ болния: нито единъ мускулъ не трепналъ на лицето му, нито едно движение не направилъ той съ рѫцетѣ или съ краката. Лѣкарьтъ се чудилъ на това велико търпение и самообладание. Като свършилъ операцията, бол- ниятъ запиталъ: Свършихте ли вече? —Свър- шихъ. Той станалъ отъ масата, благодарилъ на лѣкаря и си отишълъ. Да се върнемъ къмъ основната, т. е, съществената мисъль: Вѣра въ Бога и вѣра въ всички, които вѣрватъ въ Бога. Любовь къмъ Бога и любовь къмъ всички, които Го любятъ. Служене на Бога и на всички, които Му служатъ. — Проявениятъ Духъ въ Любовьта, проявениятъ Духъ въ Мѫдростьта, проявениятъ Духъ въ Истината носи всичкитѣ блага на живота, на Единния, Вѣчния Богъ, изворъ на всички блага, въ Когото всичко се обединява. * 26. Утринно Слово отъ Учителя, държано на 21. априлъ, 1935 г. София. — Изгрѣвъ.

Отъ "Ценната дума", утринни слова, година IV, т.2 (1934-1935). Издание отъ 1941 г., София. Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно отъ 3 февруари 1935 г. до 15 септември 1935 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Естествени прояви на любовьта Размишление. Ще прочета 10. глава отъ Еклисиастъ. Всѣки човѣкъ е пѫтникъ въ живота. Като тръгва на пжть, нѣкой започва още въ началото съ голѣма бързина, а къмъ края постепенно забавя хода си — уморилъ се е вече. Другъ пъкъ започва бавно, спокойно и постепенно ускорява хода си. Соломонъ постѫпва по първия начинъ: отначало започва бързо и къмъ края забавя хода си — изпитва вѫтрешна умора. Прочетената глава е единъ костеливъ орѣхъ, отъ който трѣбва да вадите ядкитѣ съ игла. Всѣка глава отъ Писанието е единъ вкусенъ обѣдъ, съ който можете да се нахраните. Ако готвачътъ е билъ заетъ съ много работи, яденето става набързо. Десетата глава е готвена набързо. Соломонъ е билъ заетъ съ много работи, затова яденето е набързо сготвено, но все пакъ може да се яде. Поуката, която можете да извадите отъ тази глава, е че, каквото и да се случи въ живота на човѣка, преди всичко, той самъ е виновенъ за това. — Кѫде се крие вината ? — Въ неразбирането на живота. — Ама нѣмамъ разположение. — Неразположението зависи отъ тебе. — Ама сиромахъ съмъ. — Защо си сиромахъ? Защото не можешъ да използувашъ условията. — Джобътъ ми е празенъ. — Скѫсанъ е джобътъ ти, закърпи го, да не падатъ паритѣ навънъ. Другъ пъкъ се оплаква, че ималъ пари, но пакъ е сиромахъ. Той е сиромахъ, защото не знае, какъ да използува условията. Значи, има два вида сиромаси: еднитѣ сѫ външно сиро-маси, на които джобоветѣ сѫ скѫсани, и паритѣ имъ не могатъ да се задържатъ. Другитѣ сѫ вѫтрешно сиромаси. Тѣ иматъ пари, но не знаятъ, какъ да ги използуватъ. Запримѣръ, мнозина вѣрватъ въ Бога, казватъ, че Той е навсѣкѫде, а при това грѣшатъ. Щомъ грѣ- шатъ, тѣ сѫ сиромаси. Значи, тѣ носятъ пари въ джобоветѣ си, а минаватъ за сиромаси. Какво по-голѣмо богатство отъ вѣрата на човѣка въ Бога? Нѣкой вѣрва въ Бога, казва, че Той е навсѣкѫде, при това, не се страхува отъ Него, а отъ хората. Ако иска да вземе нѣщо безъ позволение, той не мисли, че Богъ го вижда, но се оглежда надѣсно-налѣво, да не го види човѣкъ. Че Богъ го вижда, не иска да знае за това, важно е човѣкъ да не го види. „Мухи умрѣли правятъ мирото на миро- вареца да вони, да кипне; и малко безумие обезчестя оногозъ, който е въ уважение за мѫ- дрость и честь.“ ( — 1 ст.). — Като чоплите този стихъ съ игла, ще видите, че и въ него се крие нѣщо за ядене. „Сърдцето на мѫдрия е въ дѣсницата му, а сърдцето на безумния — въ лѣвицата му“. ( — 2 ст.). — Значи, мѫдриятъ трѣбва да бѫде добъръ. Затова, именно, всички казватъ, че човѣкъ трѣбва да бѫде добъръ. Следъ това казватъ: Човѣкъ не трѣбва да бѫде добъръ, защото ще се качатъ на главата му. Както виждате, хората препорѫчватъ известни максими въ живота, които следъ време сами отричатъ. Какво можете да очаквате отъ такъвъ животъ ? Чувате нѣкой да казва: Човѣкъ трѣбва да е уменъ, да мълчи. После пъкъ казва : Тази работа съ мълчание не става, трѣбва да се говори на хората, да имъ се покаже, че не сѫ прави. Другъ нѣкой казва, че човѣкъ трѣбва да се моли, постоянно да бѫде въ молитва. Той препорѫчва молитвата, а самъ не се моли, или се моли, когато се намира въ трудно положение. Ако е боленъ, по три-четири пѫти на день се моли. Като оздравѣе, забравя даже да благодари, че е оздравѣлъ и мисли само за сънь, да си отспи. Да се моли човѣкъ, само когато има нужда, това не е молитва. Молитвата е свободенъ актъ, който произтича отъ душата. Тя не е насилственъ, принудителенъ актъ, който произтича отъ страхъ, отъ мѫчнотии и страдания, въ които човѣкъ изпада. Малко хора могатъ да се молятъ, както трѣбва. Днесъ всички проповѣдватъ разбирателство между хората, въпрѣки това, и тѣ не се разбиратъ. Преди всичко, вие не знаете, кой човѣкъ ви говори по човѣшки, и кой — по Божественъ начинъ. — Защо? — Защото самъ по себе си човѣкъ е още раздвоенъ: външно говори едно, а вѫтрешнитѣ му побуждения сѫ други, Нѣкой казва, че хората трѣбва да бѫдатъ добри, а вѫтрешно си мисли друго. Той си казва: Съ добро работитѣ не вървятъ напредъ. Питамъ: ако работитѣ не се нареждатъ съ добро, съ зло ли могатъ да се наредятъ? Човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ единство въ живота си: като говори за доброто отвънъ, да го прилага и вѫтрешно. Защо трѣбва да се говори едно, а да се върши друго? Двама души се разговарятъ, но ако не попаднатъ на въпроси, отъ които и двамата се интересуватъ, тѣ се раздѣлятъ недоволни единъ отъ другъ. Единиятъ говори за моралъ, за честность, а другиятъ си мисли за винцето, или за хубави дрехи. На края на разговора той ще му каже: Знаешъ ли, кѫде има хубаво, старо вино ? Знаешъ ли, кѫде продаватъ хубави, модерни дрехи ? Мѫчно можете да срещнете човѣкъ, който въ дадения моментъ да се интересува отъ сѫщия въпросъ, отъ който се интересувате и вие. Вслушайте се въ разговора на два момъка, да видите, кой какво търси. Единиятъ търси висока, тънка, руса, синьоока мома, а другиятъ — низка, пълничка, черноока. Въпрѣки това, никой момъкъ не може да намѣри това, което търси. Ако външно момата отговаря на вкуса му, вѫтрешно, по сърдце не му отговаря. Религиознитѣ говорятъ много за любовьта, но, въ края на краищата, казватъ: И съ любовь работитѣ не се нареждатъ. Тѣ искатъ да знаятъ, какво ги очаква въ другия свѣтъ, какви ще бъдатъ тамъ. Всѣки търси нѣщо практично. Казвамъ: Ако на земята си билъ ечемикъ, и на небето ще бѫдешъ такъвъ; ако на земята си билъ пшеница, и на небето ще бѫдешъ пшеница, Подъ думитѣ ечемикъ, пшеница, азъ разбирамъ онзи същественъ елементъ на ечемика и пшеницата, който остава неизмѣненъ и на този, и на онзи свѣтъ. Значи, има съществени и несъществени нѣща въ живота. Стремете се къмъ същественитѣ, които никога не се губятъ, и които всѣкога можете да носите съ себе си, било на този или на онзи свѣтъ. Религиозниятъ казва, че и безъ пари може да се живѣе, но постоянно мисли за паритѣ, по какъвъ начинъ да спечели повече пари, да осигури живота си. Съществено нѣщо ли съ не може безъ пари. Това зависи отъ разбирането на хората. Било е време, когато паритѣ не съ съществували. Значи, тѣ не съ съществено нѣщо. Моралиститѣ казватъ, че не трѣбва да се лъже, а при това хората прилагатъ и черната, и бѣлата лъжа: децата лъжатъ родителитѣ си, ученицитѣ — учителитѣ си, войницитѣ — началницитѣ си и т. н. Хората се лъжатъ едни-други, изнасилватъ се, одумватъсе, и следъ това се измъчватъ, искатъ да се освободятъ отъ тѣзи нѣща, да бъдатъ свободни. Значи, отрицателнитѣ прояви на човѣка съ натрапени отвънъ, поради което всѣки иска да се освободи отъ тѣхъ — тѣ не съ присъщи на неговото вътрешно естество.  Като ученици, вие трѣбва да се освобождавате отъ всичко, което ви е натрапено отвънъ. Защо трѣбва да се одумвате едни-други, а после да се страхувате, да не ви издадатъ? — Може ли човѣкъ да се страхува отъ хората и да изпълнява волята Божия? — Може, разбира се, но за предпочитане е да се страхува отъ Бога, а не отъ хората. И чрезъ страха се постигатъ много нѣща, но въ разумния животъ задъ страха се крие друго, по-високо чувство, а именно — разумностьта. Страхътъ е извършилъ много добри работи, но същевременно той е извършилъ и много престъпления и погрѣшки. Много хора съ влѣзли въ Царството Божие отъ страхъ, но много хора съ излѣзли отъ Царството Божие пакъ отъ страхъ. Интересно е, наистина, научно да се проучи въпроса, какъ е могълъ човѣкъ отъ страхъ да влѣзе въ Царството Божие и отъ страхъ да излѣзе. Колкото и да се говори по този въпросъ, не може лесно да се разбере. Същото се отнася и до любовьта, Колкото и да се говори на човѣка за любовьта, мъчно може да я разбере. Все така човѣкъ трѣбва да има поне малко познание, малко вътрешно прозрение за любовьта, да знае, какво представя тя. Всѣки говори за любовьта, но не може да я приложи, както трѣбва. — Защо? — Съзнанието му не е будно. Ако може да задържи съзнанието си будно поне 24 часа, той ще се домогне до естественитѣ прояви на любовьта, като мѣрка на живота, и ще може да ги приложи. Какво представятъ естественитѣ прояви на любовьта и какъ се изразяватъ ? Съ думи тѣ не се предаватъ, но се предаватъ само чрезъ дѣла. Ако срещнете гладния, вие ще проявите любовьта си къмъ него, като го нахраните. Това сѫ естествени прояви на любовьта. Като срещнете невежия, ще му предадете часть отъ своето знание. Като срещнете слѣпия, ще отворите очитѣ му. Като срещнете глухия, ще отворите ушитѣ му. Това сѫ все естествени прояви на любовьта. Обаче, какъ ще проявите любовьта си къмъ сития, къмъ учения, къмъ онѣзи хора, които виждатъ и чуватъ? Какъ ще проявите любовьта си къмъ светията ? Ако и съ него говорите, както съ обикновенитѣ хора, грубо, наставнически, той ще ви повали на земята. Само съ единъ погледъ той е въ състояние да се освободи отъ васъ. Ще кажете, че светията е кротъкъ, тихъ човѣкъ. По-голѣмъ светия отъ Христа познавате ли ? Въпрѣки това, като влѣзе въ храма и видѣ търговцитѣ, Христосъ вдигна камшикъ и събори всичко на земята: и стока, и пари. Ще кажете, че Христосъ не е постѫпилъ добре. Какъ трѣбваше да постѫпи? Той вдигна камшика си, да пробуди съзнанието на тѣзи хора. Тѣ бѣха дълбоко заспали и трѣбваше да дойде голѣма сила отвънъ, за да ги събуди. Тази сила се излѣ чрезъ Христа. Като влѣзе въ единъ домъ, Христосъ ще разтърси всички: майка, баща, деца — всички ще легнатъ болни. — Защо боледуватъ ? — За да се пробуди съзнанието имъ. Съвременнитѣ хора приличатъ на малкитѣ деца, когато майкитѣ имъ още ги кърмятъ. Като суче, отъ време навреме детето хапе майка си. Колкото и да го обича, майката не позволява на детето си да я хапе. Тя хваща ухото му между двата си пръста и леко го стиска. Като усѣти болка, детето веднага престава да хапе и поглежда майка си, съ което иска да каже, че я обича. И майката го обича, но му дава урокъ, не позволява да я хапе. Ще кажете, че тѣзи работи ви сѫ познати, нищо ново не представятъ за васъ. Знаете ги, но има нѣща, които още не знаете. Вие виждате външната страна на нѣщата, но защо детето хапе майка си, не знаете. И защо майката стиска ухото му, сѫщо не знаете. Това е говоръ, чрезъ който майката и детето вѫтрешно се разбиратъ. Много хора минаватъ за духовни, но едно писмо не могатъ да напишатъ, както трѣбва: или нѣкой букви ще изпуснатъ, или нѣкой думи нѣма да поставятъ на мѣсто, или мисъльта нѣма да предадатъ правилно. За да има сила мисъльта, всѣка дума трѣбва да бѫде поставена на мѣстото си. Думитѣ придобиватъ динамическа сила, само когато минаватъ презъ човѣшкия умъ и човѣшкото сърдце. Само при това положение думитѣ носятъ животъ въ себе си. Иначе, тѣ оставатъ обикновени, безжизнени. Умътъ и сърдцето трѣбва да се намиратъ въ естественото си положение, за да предаватъ на думитѣ своята мощь и сила. Следователно, човѣкъ е младъ, докато думитѣ, съ които си служи, минаватъ презъ ума и сърдцето му. Спре ли се този процесъ, той започва да остарява, зѫбитѣ му постепенно опадатъ, и храносмилането не става правилно. Докато има зѫби, човѣкъ се храни добре и мисли право. Щомъ опадатъ зѫбитѣ му, въ духовния свѣтъ, той изгубва своята права мисъль, и храносмилането, въ общия стомахъ на живота, не става правилно. Следъ това и работитѣ на човѣка оставатъ назадъ. — Какво трѣбва да прави човѣкъ, за да не остарява, и работитѣ му да се нареждатъ добре ? — Той трѣбва да следва Божиитѣ закони. Ще кажете, че сте сиромаси, невежи, слаби хора, не можете да мислите за Божествени работи. Човѣкъ не е сиромахъ, но не знае, какъ да намѣри богатството, което е скрито въ него. Той не е невежа, но не знае, какъ да се ползува отъ знанието, което е придобилъ. Той не е слабъ, но не иска да приложи силата си. Като знаете това, прилагайте знанието, силата и богатството си, за да има течение, да става обмѣна между вашитѣ ближни. Безъ да влага своитѣ капитали въ обръщение, човѣкъ иска да придобие опит ностьта на стария. Понеже нищо не прилага, вмѣсто да придобива да придобие опитностьта на стария, той казва, че е остарѣлъ, че краката го болятъ за нищо не го бива. Това е неразбиране на живота. Стариятъ се отличава по това, че се е натоварилъ повече, отколкото трѣбва. Като не може да носи товара си, той се оплаква, че е нещастенъ. Много естествено, че ще бѫде нещастенъ. Коя жена, или кон, мѫжъ сѫ щастливи ? Докато жената е мома, радостна е свободна, нѣма товаръ на гърба си. Като се ожени и роди нѣколко деца, товарътъ и става тежъкъ, и тя губи щастието и свободата си. Тя постоянно следи децата си, иска да ги възпита. Коя майка досега е възпитала децата си по външенъ пѫть? Възпита-нието става въ единъ моментъ. Когато детето се ражда, въ единъ моментъ само майката прави едно движение, съ което му дава направление — нагоре или надолу. Отъ това направление, отъ този потикъ се опредѣля бѫдещето на детето. Щомъ направи това движение, тя трѣбва да го остави свободно, да не го пипа повече, да не се мѫчи да му влияе. Вложи доброто въ детето си, дай му права насока на мисъльта и го остави свободно. То ще върви вече по пѫтя на доброто и на правата мисъль. Каквито отклонявания и да прави въ живота си, то всѣкога ще следва пѫтя на доброто и на правата мисъль. Много отъ идеитѣ на човѣка или следватъ пѫтя на доброто, или постоянно се отдѣлятъ отъ него. Казва нѣкой, че води духовенъ животъ, а при това всѣки день пада и става по десеть пѫти. Какви идеи, какъвъ духовенъ животъ е този, въ който човѣкъ по десетина пѫти на день пада и става? Следъ всичко това чувате, че хората дѣлятъ живота на духовенъ и на свѣтски. Каква е разликата между единия и другия животъ? Ще кажете, че свѣтскитѣ хора се пристрастяватъ къмъ външни нѣща. Така е, пияницата се пристрастява къмъ виното, пушачътъ — къмъ тютюна; банкерътъ — къмъ парата; учениятъ — къмъ книгата. Но и духовниятъ, и религиозниятъ се пристрастяватъ къмъ нѣщо — Къмъ какво ? — Къмъ кожата си, т. е. къмъ тѣлото си, които ставатъ тѣхни икони, тѣхна религия. Иконата на младата мома е момъкътъ, а на момъка — момата. Момъкътъ и момата сѫ религиозни хора, които не позволяватъ на други, отвънъ, да имъ служатъ. Старитѣ пъкъ иматъ своя религия, свои служители и свои икони. Днесъ всички хора казватъ, че религията трѣбва да сѫществува. Коя религия трѣбва да сѫществува ? Въ сѫщность, днесъ има много религиозни форми, и то, почти толкова, колкото хора има въ свѣта. Всѣки човѣкъ има известна религиозна форма, която изпълнява. Обаче, трѣбва да дойде една религия, която да обедини всички религиозни както общиятъ знаменатель обединява всички знаменатели въ едно цѣло. Хората се страхуватъ, като се обединятъ, да не изгубятъ себе си, своята личность, т. е. да не се претопятъ. Не само че нѣма да се претопятъ, но по-лесно ще се види, кой е по голѣмъ и кой по-малъкъ. Важно е, че числителитѣ на дробитѣ, които иматъ общъ знаменатель, сѫ различни. Значи, когато числителитѣ на хората сѫ различни, тѣ лесно се познаватъ. Привеждането на дробитѣ къмъ еднакъвъ знаменатель се отнася и къмъ мислитѣ и чувствата на човѣка. И тѣ трѣбва да се приведатъ къмъ еднакъвъ знаменатель, за да се обобщатъ и да се разбере отношението, което съществува между тѣхъ. Като прочетете десета глава отъ Екли- сиастъ, виждате, че и Соломонъ разполагалъ съ много форми на мисъльта си. Запримѣръ, въ втория стихъ на главата е казано: „Сърдцето на мъдрия е въ дѣсницата му, а сърдцето на безумния — въ лѣвицата му.“ — Какво можете да очаквате отъ сърдце, което човѣкъ носи въ ръката си? Може ли това сърдце да действува само ? Сърдце, което е излѣзло отъ мѣстото си, нищо не може само да направи. Който иска да стане господарь на сърдцето си, нищо не може да постигне. Оставете сърдцето си, само да изпълнява функциитѣ си, не му ставайте господари. Никой не може да стане господарь на сърдцето си. Да бѫдешъ господарь на чувствата си е едно нѣщо, а да бѫдешъ господарь на сърдцето си е друго нѣщо. Какъ ще станете господарь на единъ изворъ? Какъ ще го мѣстите отъ едно мѣсто на друго? Да отправите водата на извора въ една или въ друга посока, това е възможно; обаче, никой не може и нѣма право да мѣсти самия изворъ. Да изучавате законитѣ, чрезъ които се проявява умътъ, това е на мѣсто, но да мѣстите ума си, да му заповѣдвате, да му станете господари, това е невъзможно. Който се е опиталъ да стане господарь на ума и на сърдцето си, той е влѣзълъ въ противоречие съ себе си. Нѣкой казватъ. че умътъ е лудъ конь. Това не е вѣрно. Умътъ върви по опредѣления си пѫть. Обаче, ако човѣкъ не се съобразява съ законитѣ на своя умъ и не ги изпълнява, той е лудъ конь, а не умътъ му. За да разберете ума и сърдцето си, работете съ много способности и чувства, а не само съ една способность и съ едно чувство. „Има зло, което видѣхъ подъ слънцето, погрѣшка, думамъ, която произхожда отъ вла-детеля: безумниятъ се туря въ голѣми достойнства, а богатитѣ седатъ въ долни мѣста“. (— 5 и 6 ст.). — Днесъ всѣки иска да бѫде господарь, т. е. владетель. Обаче, човѣкъ може да бѫде господарь само на мислитѣ и на чувствата си, а не и на ума, и на сърдцето си. Опита ли се да бѫде господарь на ума и на сърдцето си, той ще направи голѣми погрѣшки. Ако това, което ви е дадено, не може да ви направи човѣкъ, нищо друго не може да ви помогне. — Ама трѣбва да пазя достойнството си. — Кое достойнство? Което ти самъ си създалъ? Често човѣкъ губи достойнството на душата си заради достойнството на своята личность. Едно куче носѣло въ устата си голѣмъ кокалъ, и трѣбвало да мине презъ единъ мостъ, за да излѣзе на другия край на рѣката. Като минавало презъ моста, то погледнало въ рѣката и видѣло, че едно куче носи кость въ устата си. Кучето помислило, че друго нѣкое куче носи кость и се хвърлило въ водата да вземе костьта за себе си. Обаче, останало из-лъгано — никакво куче нѣмало въ водата. Вмѣсто да спечели още една кость, то изпуснало и своята. Българската поговорка казва: „Който гони дивото, губи питомното“. Често хората губятъ реалното за нереалното. Нѣкой иска да бѫде по-добъръ, отколкото е въ действителность. Това е невъзможно. Човѣкъ не може да бѫде по-добъръ, отколкото трѣбва и колкото му е дадено. Доброто подразбира, да знае човѣкъ, какъ да постѫпва при всѣки даденъ случай. Доброто има отношение къмъ разумностьта. Ето защо, когато човѣкъ прояви доброто въ микроскопическа степень, даже къмъ една мравка, той получава одобрението на разумния свѣтъ. Каква по-голѣма заплата отъ тази можете да очаквате? Ако за малкото добро получавате одобрението на разумнитѣ сѫщества, колко повече ще получите за голѣмото добро, което сте въ съ стояние да направите. Човѣкъ може да помогне не само на една мравка, но даже на хиляди. Ако съзнанието ви е будно и можете да почувствувате одобрението на разумнитѣ сѫщества, вие сами познавате, че сте постѫпили добре и разумно. И тъй, не се стремете да бѫдете добри, но постѫпвайте разумно. Да се стремишъ да бѫдешъ добъръ и благъ, това значи, да си приписвашъ качества, които само Богъ притежава. Когато Христовитѣ ученици се обърнаха къмъ Христа съ думитѣ „Учителю благи“, Той имъ отговори: „Не ме наричайте благъ“. Само Богъ е благъ, защото въ всѣки моментъ дава на всички живи сѫщества, каквото имъ е нуждно. Може ли човѣкъ да задоволи нуждитѣ на всички сѫщества, или поне на всички хора? — Не може. Следователно, човѣкъ не може да бѫде по-добъръ, отколкото му е дадено. Ако въ даденъ случай може да прояви микроско- пическо добро, това му е достатъчно. Искашъ да бѫдешъ добъръ, а при това грѣшишъ. За да не грѣшишъ, стреми се да бѫдешъ разуменъ, да постѫпвашъ разумно. Ако постигнешъ това, благодари на Бога, че си могълъ да проявишъ нѣщо, което е вложено въ тебе. Внимавай да не изгубишъ малкото заради голѣмото. Спри вниманието си върху малкитѣ работи въ живота и постъпвай разумно. Ако не спазва това правило, човѣкъ се натъква на голѣми недоразумения, мѫчнотии. Помнете: Отъ васъ се изисква, първо да проявите разумностьта си, а после добротата. Доброто е завършенъ процесъ, резултатъ на нѣщо, а разумностьта е процесъ въ развитието си. Следователно, човѣкъ е пѫтникъ: минава край едно мѣсто, дето вижда събрани дръвчета за огънь, които чакатъ само една искра, за да се подпалятъ. Твоя длъжность е да драснешъ единъ кибритъ, да запалишъ огъня и да продължишъ пѫтя си. По- нататъкъ, кой ще подържа огъня, кой ще събира дръвчета, кой ще ги складира, това не е твоя работа. Ти нѣма защо да се стремишъ да бѫдешъ добъръ, за да те хвалятъ хората. Ако бѫдешъ добъръ за тѣхъ и подържашъ огъня имъ, ще бѫдешъ лошъ за гората и за дръвчетата въ нея. Разумниятъ човѣкъ никога не сѣче горитѣ, да си прави огньове и да се грѣе. Лѣтно време той събира слънчева топлина и свѣтлина, туря я въ специални сѫдове, за да има резерва презъ зимата. Щомъ дойде нѣкой истиналъ или замръзналъ човѣкъ при него, той отваря единъ отъ тѣзи сѫдове и му казва: Грѣй се, колкото искашъ! Така постѫпватъ и светиитѣ. Тѣ не само ти даватъ възможность да се грѣешъ на събраната отъ тѣхъ слънчева енергия, но сѫ готови даже да пълнятъ вашитѣ праздни сѫдове. Който не носи празенъ сѫдъ, светията го бие. Когато страдате, ще знаете, че светията ви бие, защото нѣмате празенъ сѫдъ, въ който да ви даде часть отъ своята свѣтлина и топлина. Значи, който не е готовъ да получи Божието благословение, той страда. Единъ турски бей ималъ специална стая за пѫтници. Който го посещавалъ, непремѣнно трѣбвало да нощува въ стаята и на сутриньта да продължи пѫтя си. Презъ това време беятъ заповѣдвалъ да го нагостятъ добре. Едно нѣщо само не харесвало на гоститѣ, а именно: като си отивали, единъ отъ слугитѣ, по заповѣдъ на бея, ги набивалъ добре. Защо трѣбвало да ги биятъ, и тѣ не знаяли, но се помирили съ положението си. Всѣки гостъ си казвалъ: Биха ме, но поне се нахранихъ и наспахъ добре. Единъ день въ дома на бея се спрѣлъ единъ странникъ, да нощува и да се нахрани. Той билъ предупреденъ, че на излизане отъ дома на бея ще бѫде битъ, но и на това билъ съгласенъ. Като влѣзълъ въ стаята на бея, опредѣлена за странници, веднага му донесли вода да измие краката си, следъ това му сложили богата трапеза, всичко въ изобилие. Той хапналъ отъ едно ядене и благодарилъ, като казвалъ: Богъ да благослови! Хапналъ отъ второ, отъ трето ядене и постоянно благодарилъ и казвалъ: Богъ да благослови! Богъ да наспори! Следъ това легналъ да спи. На сутриньта пакъ го изпратили съ изобилно ядене, и той все благодарилъ, благославялъ бея, благославялъ из-обилието, съ което го изпратили. На пътната врата той се спрѣлъ и чакалъ да дойдатъ слугитѣ, да му дадатъ и последното — боя. Беятъ го запиталъ: Какво още искашъ? Не си ли до- воленъ ? — Богъ да благослови и да наспори всичко, доволенъ съмъ, но тукъ имало обичай, на излизане отъ дома, да биятъ госта. Чакамъ да получа и азъ своя дѣлъ. — Иди си съ миръ и съ радость! — отговорилъ беятъ. Хора, като тебе, които не спиратъ Божието благословение, никой не ги бие. Ти постоянно благодаришъ и благославяшъ изобилието, което Богъ дава. Отъ 20 години насамъ, колкото потници минаха презъ моя домъ, всички бѣха бити, защото, като виждаха изобилието, не го благославяха, но казваха: Стига, стига! Всѣки, който казва на Божието благословение „стига“, тояга го чака; който благославя и благодари на изобилието, добро го чака. Сега и на васъ казвамъ: Дойдете ли до Божието благословение, пожелайте да се увеличи, да даде Господъ още повече. Не казвайте, че стига, че е достатъчно. Кажете ли „стига“, чака ви бой, нещастие, страдание. — Ама сиромахъ съмъ. — И сиромашията е Божие благословение. Щомъ дойде сиромашията, не я пѫди, но благодари на Бога и кажи: Да бѫде благословена. Дай, Боже, повече. Сиромашията и богатството вървятъ заедно. Въ 24 часа ти ще бѫдешъ и богатъ, и сиромахъ: 12 ч. ще бѫдешъ богатъ и 12 ч. сиромахъ. Щомъ благо- даришъ за сиромашията, и богатството ще се излѣе изобилно. Ако сиромашията е изобилна, и богатството ще бѫде изобилно; ако сиромашията е малка, и богатството ще бѫде малко. Мнозина искатъ да се представятъ за крайно бедни, но тѣ лъжатъ и себе си, и окрѫжаващитѣ. Споредъ мене, нѣма сиромаси въ свѣта, но има хора, които не знаятъ, какъ да придобиятъ Божиитѣ блага и какъ да се ползуватъ отъ тѣхъ. Двама млади хора, методисти, тръгватъ, съ Библия въ рѫка, да събиратъ помощи. Дойдоха при насъ и ни казватъ: Изпаднахме много. Молимъ ви се да останемъ между васъ.—Можете да останете, но трѣбва да знаемъ, за колко време искате да останете, за да се приготвимъ. Тѣ не смѣятъ да отговорятъ, не вѣрватъ, че ги приемаме, и навѣрно си мислятъ, че можемъ да ги приемемъ само за единъ день. Казвамъ имъ: Кажете, колко деня искате да останете тукъ ? Два-три деня, или повече ? — Хайде, петь деня. — Добре, можете да останете петь деня, но ще бѫдете благодарни за това, което ви дадемъ. При това, като ядете, ще благодарите и благославяте, нѣма да казвате „стига или достатъчно.“ Ако кажете „стига“, ще бѫдете бити. Тѣ се съгласиха на всичко и останаха петь деня при насъ. И тъй, ще знаете, че всички недоразумения, нещастия и мъчнотии произтичатъ отъ неразбиране на живота. Съвременнитѣ хора се стре- мятъ къмъ щастие, а, въпрѣки това, водятъ единъ неестественъ животъ, който не е съгласенъ съ великитѣ закони на Битието. Богъ е създалъ свѣта, за да се учатъ хората, а не да бѫдатъ щастливи. Задачата на човѣка е да се учи, да разрешава противоречията на живота правилно и да бѫде доволенъ и благодаренъ за всичко, което му е дадено. Който разбира живота, той еднакво благодари и за сиромашията, и за богатството; той еднакво благодари и когато е здравъ, и когато е боленъ. Същевременно, човѣкъ трѣбва да работи при всички положения на живота: и като богатъ, и като сиромахъ; и като ученъ, и като невежа. Да работишъ, това е естественото положение на живота. Ученостьта, богатството, силата, това сѫ резултати на работата. Ученъ си, понеже си работилъ; богатъ си, понеже си работилъ; силенъ си, понеже си работилъ. Сега, стремете се да приложите нѣщо за себе си отъ това, което днесъ чухте. Ако го приложите за себе си, ще разберете вѫтрешния смисълъ на естествения животъ и неговитѣ естествени прояви. Ако искате да го приложите за хората, ще се натъкнете на голѣми противоречия. — Проявениятъ Духъ въ Любовьта, проявениятъ Духъ въ Мѫдростьта, проявениятъ Духъ въ Истината носи всичкитѣ блага на живота, на Единния, Вѣчния Богъ, изворъ на всички блага, въ Когото всичко се обединява. * 25. Утринно Слово отъ Учителя, държано на 14. априлъ, 1935 г. София. — Изгрѣвъ.

Отъ "Ценната дума", утринни слова, година IV, т.2 (1934-1935). Издание отъ 1941 г., София. Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно отъ 3 февруари 1935 г. до 15 септември 1935 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Два метода Размишление. Ще прочета 9. глава отъ Еклисиастъ. „Защото турихъ всичко това въ сърдцето си, за да издиря всичко това, че праведнитѣ, и мѫдритѣ, и дѣлата имъ сѫ въ рѫката Божия. Нѣма человѣкъ, който да знае, дали любовь, или омраза ще бѫде: всичко е предъ тѣхъ“. (— 1 ст.). „И не ще иматъ вече никога дѣлъ въ всичко, що става подъ слънцето“. ( — 6 ст.). — Нѣкои мислятъ, че, докато сѫ на земята, могатъ да грѣшатъ, защото нѣма да иматъ дѣлъ въ това, което става подъ слънцето. Това е криво разбиране на живота. И на земята ще живѣешъ като праведенъ, съ съзнание, че ще се ползувашъ отъ всичко, което става подъ слънцето. „Иди, яжъ хлѣба си съ веселба, и пий виното съ весело сърдце; защото Богъ вече благоволи въ дѣлата ти“. (— 7 ст.). — Това е правото разбиране на живота. Споредъ това разбиране препорѫчва се на човѣка да яде и да пие съ радость и веселие, защото Богъ благоволи въ дѣлата му. Щомъ Богъ взима участие въ дѣлата на човѣка, животътъ му ще се изправи. „Въ всѣко време нека бѫдатъ бѣли дрехитѣ ти, и миро да не оскудѣе на главата ти“. (— 8 ст.). Това значи, стреми се на всѣко време да бѫдешъ чистъ. „Радвай се на живота съ жената, която си възлюбилъ, въ всичкитѣ дни на суетния си животъ, които ти се дадоха подъ слънцето, въ всичкитѣ дни на твоята суета, защото това е дѣлътъ ти въ живота“. (— 9 ст.) — Въ този стихъ се вижда високото разбиране на Соломона. Той казва: Радвай се на живота си съ жената, която си възлюбилъ, а не съ тази, която не си възлюбилъ. „Всичко, що намѣри рѫката ти да направи съ силата си, защото нѣма ни деяние, ни помишление, ни знание, нито мѫдрость въ гроба, дето отивашъ“. (— 10 ст.). — Соломонъ е дошълъ до заключението, че ако човѣкъ грѣши и мисли, че, като отиде на другия свѣтъ, грѣховетѣ му ще се простятъ, той се самозаблуждава и върви въ кривъ пѫть. Гробътъ или смъртьта не изправятъ живота. Човѣкъ трѣбва да изправи живота си, докато е още на земята. „Защото време и случай се случва на всичкитѣ“. (— 11 ст.). —Въ времето на Соломона имаше едни случаи на нѣщата, а въ наше време — други. Значи, за всѣко време има различни случаи. Въ разнообразието на случаитѣ, именно, се заключава красотата на живота. Едни нѣща ставатъ при благоприятни условия, а други — при неблагоприятни. Соломонъ дохожда до заключението, че човѣкъ трѣбва да бѫде доволенъ отъ онова, което е вложено въ него, и да не търси нѣща вънъ отъ себе си. Въ противенъ случай, човѣкъ се товари съ непотрѣбни, излишни работи, които обременяватъ живота му. Той се чуди, защо животътъ му е толкова тежъкъ, а не вижда, че самъ е виновенъ за това. Като влѣзете въ нѣкой домъ, виждате, че стаитѣ сѫ пълни съ старини, съ символи, които носятъ щастие, а въпрѣки това, никой отъ членоветѣ на семейството не е щастливъ. На стенитѣ висятъ конски петала, старинни спомени отъ дѣди и прадѣди, но всичко това обременява живота имъ, безъ да ги направи щастливи. Всички хора се запитватъ, отде иде злото въ свѣта. — Злото иде отъ доброто. — Защо? — Като не знае, какъ да приложи доброто, вмѣсто да предизвика силитѣ на доброто, човѣкъ предизвиква силитѣ на злото и става нещастенъ. Представете си, че въ единъ момъкъ се яви желание да си намѣри другарка, съ която да сподѣля радости и скърби, да прекара единъ добъръ животъ съ нея. Желанието на момъка е естествено. Той знае, че има нѣкѫде душа, сродна на неговата, съ която е излѣзълъ заедно отъ невидимия свѣтъ. Тя взела една посока, той — друга, и днесъ взаимно се търсятъ. Понеже времето, което ги дѣли отъ момента на слизането имъ на земята, е дълго, и двамата сѫ забравили образитѣ си и не могатъ да се познаятъ. Като търси сродната си душа, момъкътъ погледне една мома, втора, трета и постоянно се лъже: ту я намира, ту се разочарова въ нея. Хване една, мисли, че е сродната му душа. Следъ време се указва, че не е тя; хване втора, и тя не е. Най-после хване една мома и казва: Тази е сродната ми душа. Той мисли, че ще живѣе добре съ нея. — Какво излиза? — Не била сродната му душа. Въ сърдцето на момата живѣе същото желание — да намѣри своята сродна душа. Като разбере, че е излъгана, тя започва да поглежда къмъ този или онзи мѫжъ, дано излѣзе той сродната и душа. Мѫжътъ вижда това и започва да се сърди, да я ограничава и ревнува. Приятелитѣ му дохождатъ въ къщи, поглеждатъ къмъ жена му — търсятъ своята сродна душа. Въ края на краищата той се скарва съ приятелитѣ си, и животътъ му се превръща въ адъ. Вмѣсто търсеното щастие, той намира нещастието си. И тъй, ще знаете, че който е намѣрилъ сродната си душа, той се е примирилъ съ цѣлия свѣтъ. За него зло не съществува. Обаче, който не е намѣрилъ сродната си душа, той постоянно се лута, гнѣви се, роптае противъ злото, противъ неправдитѣ въ свѣта. — Кога може човѣкъ да намѣри сродната си душа?— Когато съзнанието му се пробуди и се научи да слуша и никога да не отлага нѣщата. Който се е научилъ да слуша гласа на Божественото, никога не се натъква на злото. — Ама защо свѣтътъ е създаденъ така ? Защо съществува злото? — Защото не слушашъ гласа на Божественото. Вънъ има голѣма буря, вѣтьрътъ вѣе силно. Ако излѣзешъ по това време срѣдъ природата, вѣтърътъ ще си поиграе съ тебе: шапката ти ще хвърли настрана, очитѣ ти ще напълни съ прахъ и т. н. Той си пѣе своята пѣсень и не иска да знае за онзи, който се изпрѣчва на пѫтя му. За да не те вѣе, скрий се въ стаята си. Или стани толкова малъкъ, че да не може да те хване. Боже-ственото разполага съ два метода срещу злото : или да не се изпрѣчвашъ на пѫтя му, или да се смалишъ, или увеличишъ толкова много, че да не може да си играе съ тебе. Значи, за да се бори съ стихиитѣ на природата, човѣкъ трѣбва да бѫде по-силенъ отъ тѣхъ. Силенъ човѣкъ е онзи, който може да се сма-лява, да става невидимъ, и да се увеличава, да става голѣмъ, да изпълва цѣлата вселена. Който иска да стане виденъ човѣкъ, всички да му се кланятъ, трѣбва да познава изкуството да се увеличава, да изпълва вселената. Който иска да бѫде неуязвимъ за злото, трѣбва да става малъкъ и съ микроскопъ да не се вижда. Следователно, не питайте, защо сѫществува злото, но потърсете причината въ себе си. Преди да търсите причинитѣ на злото вънъ отъ себе си, търсете ги въ себе си. Защо се дразни човѣкъ? Ще кажете, че отвънъ нѣкой го е предизвикалъ. Не е така. Ако едно тѣло е поставено въ равновесие, никой не може да го изкара отъ положението му. Ако едно ве-  щество е чисто, и поставено при външни и вѫтрешни условия да не ферментира, никаква сила отвънъ не може да го застави да ферментира. Какъ ще обезвѣрите човѣка съ силната вѣра ? Какъ ще заблудите човѣка съ правата мисъль ? Какъ ще вкарате въ кривъ пѫть човѣка съ високъ моралъ? Ето защо, въорѫжете се съ силна вѣра, съ права мисъль и съ високъ моралъ, за да устоявате на злото. При това положение, злото не може да сѫществува. Силната и права мисъль е огънь, който всичко разтопява. Нѣма крепость въ свѣта, която може да устои на този огънь. Като говоря за вѣрата, за правата мисъль и за морала, това не значи, че тѣ не сѫществуватъ въ свѣта. Азъ правя сравнение между вѣрата, която се колебае, и онази, която устоява на всички мѫчнотии и изпитания. Азъ говоря за правата мисъль, която твори и съгражда нѣщата. Азъ говоря за онзи моралъ, който извира отъ душата на човѣка, а не се налага отвънъ, чрезъ законъ. Външниятъ моралъ е подложенъ на промѣни, а вѫтрешниятъ е вѣченъ, неизмѣненъ. Той се отнася до всички живи сѫщества. Това е моралътъ, който се диктува отъ любовьта. Не може да бѫде човѣкъ мораленъ, ако нѣма любовь въ себе си. Той не може да бѫде добъръ, ако нѣма вѫтрешни условия, да прояви доброто, което е вложено въ него. — Ама сиромахъ съмъ, не мога да бѫда добъръ. — Ти се лъжешъ. Нѣма сиромаси въ свѣта. Азъ не вѣрвамъ въ съществуването на сиромашията. Тя е човѣшко изобретение. Който казва, че е сиромахъ, лъже себе си, лъже и хората. Който настоява, че е сиромахъ, нека дойде при мене, да продаде сиромашията си. Обаче, досега никой не се явилъ да продаде сиромашията си, което показва, че тя не съществува. Какъ ще продадешъ това, което не съществува? Като ученици, вие трѣбва да разбирате нѣщата добре. Това може да стане само тогава, когато човѣкъ се откаже отъ старитѣ си разбирания, навици и отношения. — Ама така сме живѣли досега. — Това не е важно. — Ама грѣшни хора сме. — Това не е вѣрно. Дали сте грѣшници, или праведни хора, това не е човѣкътъ. Че сте учени, или прости, и това не е човѣкътъ. Това съ външни прояви, върху които не се спирамъ. Това е все едно, да облѣчете новитѣ или старитѣ си работни дрехи, а дрехата не опредѣля човѣка. Азъ дѣля хората на две категории: хора, които мислятъ, и хора, които не мислятъ. Лошавината на хората се дължи на това, че тѣ не мислятъ. Когато мислятъ, хората съ добри. Когато отваря очитѣ си, за да вижда нѣщата ясно, човѣкъ е добъръ. Когато ги затваря и ходи съ затво-рени очи между хората, той е лошъ. Безъ да иска, той се блъсне въ единъ, въ другъ; натисне едного, настъпи другиго и т. н. Не е лесно да се движи човѣкъ съ затворени очи на публични мѣста. За да не се спъвате въ движенията си, за да не блъскате хората, и тѣ да не ви блъскатъ, отворете очитѣ си, хвърлете превръзкитѣ си, вие не сте родени слѣпи или безъ очи. Единъ варненски чорбаджия женилъ дъщеря си. Този день, именно, въ дома му дошълъ единъ гадуларь, който придружавалъ единъ просякъ-слѣпецъ. Гадуларьтъ свирѣлъ и следъ това събиралъ милостиня за слѣпия. Като ги видѣлъ, чорбаджията сърдито имъ казалъ: Махайте се оттукъ! Днесъ ли намѣрихте случай да дойдете при мене ? Сега ще взема една тояга и ще ви прогоня! Като чулъ сърдития гласъ на чорбаджията, пръвъ избѣгалъ слѣпиятъ, а следъ него гадуларьтъ. Чорбаджията гледалъ следъ просяка и се чудѣлъ, какъ може слѣпецъ да бѣга толкова бързо. Следъ това той влѣзълъ въ кѫщата си, при гоститѣ, и казалъ: Братя селяни, днесъ направихъ едно чудо. Азъ не знаехъ, че мога да отварямъ очи на слѣпи, а сега, подгонихъ съ тоягата си единъ слѣпецъ, и той веднага прогледа и хукна да бѣга по-напредъ отъ гадуларя, който го водѣше и свирѣше. Значи, гадуларьтъ е добриятъ човѣкъ, а слѣпиятъ— лошиятъ, когото водятъ. Всѣки има по единъ добъръ и единъ лошъ човѣкъ въ себе си. Добриятъ води лошия, а не лошиятъ — добрия. Това, именно, показва, че доброто е по-силно отъ злото. Какво е нуждно на човѣка, за да приложи доброто ? Какво е необходимо, за да се оправи свѣтътъ? — Трѣбва да дойде чорбаджията съ тоягата си и да прогони слѣпия просякъ. Когато чорбаджийската дъщеря се жени, никакви просяци не трѣбва да обикалятъ дома и. Който търси истинския пѫть въ живота, той не се нуждае отъ просяци. Новиятъ моралъ е еднакво важенъ и за гадуларя, и за слѣпия. Като го приложатъ, ще видятъ, че и двамата сѫ на кривъ пѫть. Защо трѣбва гадуларьтъ да придружава слѣпия, който играе роля на слѣпъ ? Защо човѣкъ трѣбва съзнателно да туря превръзка на очитѣ си и да минава за слѣпъ? При това, когато ядатъ и пиятъ, тѣ не играятъ никакви роли. Щомъ тръгнатъ на печалба, и двамата играятъ чужди роли. Не е позволено на човѣка да печели съ чужди роли. Казвате: Човѣкъ трѣбва да се стреми да придобие нѣщо повече отъ това, което има. Когато напълнишъ шишето си съ вода, има ли смисълъ повече да се пълни? Колкото и да го държите подъ чешмата, то не може да събере повече отъ единъ килограмъ вода. — Защо? — Толкова е неговата вмѣстимость. Като знаете това, не се пресилвайте. Не туряйте въ ума си повече мисли, отколкото можете да носите. Значи, ще вземешъ толкова, колкото можешъ да носишъ. Следъ това ще давашъ толкова, колкото си взелъ. Това е законъ на рав-новесие, който трѣбва да спазвате. Този законъ се прилага и при дишането: колкото въздухъ приемешъ, толкова ще изпуснешъ навънъ. При това, като дишашъ, ще възприемашъ по една добра мисъль. Като издишашъ, ще изпращашъ въ пространството по една добра мисъль. Не можешъ да се ползувашъ отъ нѣщо, безъ да благодаришъ за това, което си получилъ. Това е все едно, да станешъ съдружникъ на нѣкого, безъ да дадешъ нѣщо отъ себе си. Единъ турчинъ кафеджия излѣзълъ предъ кафенето си да чука кафе въ специално издълбанъ камъкъ, споредъ турския обичай. Като вдигалъ и слагалъ чука, той пъшкалъ отъ тежестьта му и издавалъ звука „ха“. Единъ младъ турчинъ се спрѣлъ да гледа, какъ се чука кафето, и казалъ на кафеджията: Слушай, азъ съмъ безъ работа. Хайде да станемъ съдружници: ти чукай кафето, а, вмѣсто тебе, азъ ще казвамъ „ха“. — Съгласенъ съмъ, ка-залъ кафеджията. Като счукалъ кафето, започнали да го посещаватъ повече клиенти, отколкото по-рано. Той взималъ паритѣ отъ тѣхъ и ги прибиралъ въ касата си. Младиятъ съдружннкъ стоялъ около кафеджията и очаквалъ да получи нѣкакво възнаграждение. Обаче, кафеджията даже не мислилъ да дѣли съ него печалбитѣ си. Младиятъ турчинъ потърсилъ разрешение на въпроса чрезъ сѫда. Като обяснили работата на сѫдията, последниятъ казалъ на кафеджията: Ще вземешъ една тенекиена кутия, въ която ще поставяшъ пари-тѣ. Като падатъ паритѣ и чуешъ звука „тинъ,“ това „тинъ“ ще дадешъ на съдружника си. Приложете това разрешение и къмъ своя личенъ животъ. Изпаднете ли нѣкога въ бездѣлие, не очаквайте на хората, да ви възнаградятъ. Можете да имате желание за работа, но желанието безъ прилагане нищо не струва. Много желания иматъ хората, но не са ги приложили и следъ това обвиняватъ Бога, ближнитѣ си, сѫдбата си. Това се дължи на изопаченитѣ човѣшки разбирания. Всѣки трѣбва да работи. Даромъ нищо не се дава. Като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да работи. Всѣки има задължения въ живота. Не можешъ да се ползувашъ отъ благата на живота, ако не давашъ нѣщо отъ себе си. — Колко да давамъ? — Това не е опредѣлено, Нѣма законъ въ свѣта, писанъ или неписанъ, който да опредѣля степеньта на даването. На едного ще дадешъ повече, на другиго — по-малко. Важно е да изпълнявашъ задълженията си, и то отъ любовь и съзнание. Само при това положение животътъ ти ще бѫде хармониченъ. Следователно, хармонията е необходима, както въ музиката, така и въ живота на човѣка. Колкото повече дарби и способности е развилъ човѣкъ въ себе си, толкова по-хармониченъ е животътъ му. Ако изучавате човѣшката глава отъ гледището на френологията и на физиогномията, ще видите, че въ нея има много центрове, които отговарятъ на различни способности и чувства. Колкото повече способности е развилъ човѣкъ, толкова по добре е оформенъ неговиятъ черепъ. Въ човѣшката глава има специални мѣста за музика, за математика, за пазене на равновесие, за справе- дливость, за сравнения, за изобретения, за надежда, за вѣра, за приятелство, за семейни чувства и т. н. Колкото по-добре е развитъ мозъкътъ на човѣка, толкова по-голѣми сѫ възможноститѣ му за връзка съ разумнитѣ сѫщества. При това, казваме, че човѣкъ трѣбва да има права мисъль. Само онзи може да има права мисъль, който е развилъ голѣма часть отъ своитѣ способности и чувства и може да ги приложи въ живота си. Правата мисъль под-разбира добритѣ условия въ живота. Който има права мисъль, предвижда нѣщата, никой не може да го лъже. Той е въ състояние да измѣни кривата посока на движение на всѣки, който влѣзе въ съприкосновение съ него. Много естествено. Той е подобенъ на силенъ огънь. Кой нѣма да се стопли и разшири, като се приближи до него? Сега, отъ всички хора се иска съзнателна работа, за да влѣзатъ въ новия животъ. Детето, което започва да учи музика, трѣбва усилено да работи, за да стане виденъ музикантъ и виртуозъ. Въ този смисълъ, първитѣ години на работа и усилия, които ученикътъ прилага, за да постигне нѣщо, наричаме старъ животъ. Щомъ започне да свири добре и всички го признаятъ за музикантъ, той влиза вече въ новия животъ. Докато е въ стария животъ още, човѣкъ прави погрѣшки, мѫчи се да изкара нѣщо хубаво. Влѣзе ли въ новия животъ, той престава да грѣши. Новиятъ животъ изключва погрѣшкитѣ и престѫпленията. Соломонъ казва: „Да се весели въ живота си съ жената, която е възлюбилъ.“ — Коя е тази жена? — Сърдцето. Значи, жената е сърдцето въ човѣка, а мѫжътъ — умътъ. Затова, именно, е казано: „Нито жена безъ мѫжъ, нито мѫжъ безъ жена.“ Съ други думи казано: нито сърдце безъ умъ, нито умъ безъ сърдце. Като говоримъ за жени и за мѫже въ грубата, т. е. физическата имъ страна, ние ги разглеждаме като животни, които не сѫ дошли още до онази висока степень на развитие, да мислятъ право. Дойде ли до това положение, човѣкъ се съзнава като душа и започва да търси своята сродна душа. Той търси и Христа, като колективенъ духъ, т. е. като сборъ отъ разумни души, излѣзли отъ Бога. Мнозина се питатъ, по кой начинъ могатъ да се домогнатъ до правата мисъль. По два начина: или чрезъ голѣмъ страхъ, или чрезъ силна любовь. Значи, човѣкъ трѣбва да преживѣе голѣмъ страхъ или силна любовь, за да заработи умътъ му, да се прояви правата мисъль въ него. Казано е въ Писанието, че начало на мѫдростьта е страхъ отъ Господа. Значи, когато човѣкъ се уплаши силно, съ-знанието му се пробужда, и той започва да мисли право, т. е. става мѫдъръ. Христосъ, обаче, препорѫчва другъ методъ: любовь къмъ Бога. Като обикнешъ Бога, ти започвашъ да мислишъ право. Страхъ отъ Бога или къмъ Бога, това сѫ двата метода, чрезъ които човѣкъ намира своята сродна душа. Щомъ намѣри сродната си душа, той намира и Христа и става гражданинъ на Царството Божие. Този е естествениятъ пѫть, по който човѣкъ може да се развива. Този е пѫтьтъ, по който трѣбва да върви той, за да постигне желанията си. Това не става изведнъжъ, но постепенно. Нѣкои искатъ да бѫдатъ гениални и ми- слятъ, че гениятъ може да се прояви изведнъжъ. За онзи, който не може да проникне въ миналото, гениятъ се ражда въ единъ моментъ; обаче, онзи който вижда въ далечното минало, знае, че за да се роди гениаленъ, човѣкъ е работилъ усилено въ миналото. Не само той, но и неговитѣ дѣди и прадѣди сѫ работили усилено и, въ края на краищата, съ общи усилия, сѫ създали единъ гениаленъ човѣкъ. Не е лесно да стане човѣкъ гений или светия. Първо, той минава по пѫтя на обикновения човѣкъ и следъ хиляди години, чрезъ съзнателна работа, става гений или светия. Много упражнения трѣбва да прави ученикътъ, докато стане виденъ човѣкъ въ областьта на науката или изкуствата. Значи, първо ще работи човѣкътъ, а после — Богъ. Когато е време за работа, не изпускай добритѣ условия. Когато дойде времето да работи Богъ въ човѣка, тогава човѣкъ ще гледа и ще се учи. И тъй, като ученици, стремете се къмъ добрия животъ, да развиете своитѣ дарби и способности, да станете виртуози. Стремете се и къмъ красивия животъ, къмъ красотата. Изразъ на красотата е човѣшкиятъ духъ, човѣшката душа, човѣшкиятъ умъ и човѣшкото сърдце. Красота, която не произлиза отъ дълбочината на духа, на душата, на ума и на сърдцето, не е истинска. Такава красота всѣки моментъ може да изчезне. Както човѣкъ сваля маската си и показва истинския си образъ, така се губи онази красота, която не произхожда отъ дълбочината на човѣшкото естество. Който служи на душата си, той е красивъ, той вѣчно се подмладява. Какъ може да се подмлади човѣкъ? — Много начини има за подмладяване, но всѣки трѣбва да си избере такъвъ, който му подхожда. Запримѣръ, ако можете да прочетете Стария и Новия Заветъ 99 пѫти и да го приложите, вие ще се подмладите. И 90 годишнитѣ баба и дѣдо ще станатъ млади, весели, жизнерадостни. Младия всички го обичатъ. Опасно е днесъ много хора да ви обичатъ. Радвайте се, ако само единъ човѣкъ ви обича. Обичатъ ли ви много, вие ще станете нещастни. Всички ще искатъ нѣщо отъ васъ. Не е лесно въ единъ и сѫщъ моментъ човѣкъ да задоволи много хора. Не е важно, да обичате много хора, и много хора да ви обичатъ. Важно е, като обичате, да бѫдете проводникъ на Божията Любовь. Казано е въ Писанието: . Пред-ставете вашето тѣло въ жертва жива, света и благоугодна.“ Сега и на васъ казвамъ: Предложете ума, сърдцето и тѣлото си въ служене на Великото. Станете проводници на Великата Божия Любовь, за да се радвате вие, да се радватъ и окрѫжаващитѣ. — Проявениятъ Духъ въ Любовьта, проявениятъ Духъ въ Мѫдростьта, проявениятъ Духъ въ Истината носи всичкитѣ блага на живота, на Единния, Вѣчния Богъ, изворъ на всички блага, въ Когото всичко се обединява. * 24. Утринно Слово отъ Учителя, държано на 7. априлъ, 1935 г. София. — Йзгрѣвъ.

Отъ "Ценната дума", утринни слова, година IV, т.2 (1934-1935). Издание отъ 1941 г., София. Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно отъ 3 февруари 1935 г. до 15 септември 1935 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Придобиване и задържане Размишление. Ще прочета 8, глава отъ Еклисиастъ. „Кой е както мѫдриятъ? И кой знае изяснението на словесата ? Мѫдростьта на човѣка освѣтява лицето му, и жестокостьта на лицето му се промѣнява“. (— 1 ст.). — Въ този стихъ Соломонъ хвали мѫдреца. Същевременно се казва, че жестокиятъ измѣня лицето си. Наистина, когато стане жестокъ, човѣкъ измѣня и лицето си, и характера си. Най-голѣми промѣни ставатъ съ човѣкъ, който се намира подъ влиянието на Луната. Както Луната се пълни и празни, така и човѣкъ се мѣни. Соломонъ се намиралъ подъ влиянието на Луната, вследствие на което характерътъ му билъ много разнообразенъ и промѣнчивъ. Той ту се рад- валъ, ту скърбѣлъ; ту билъ доволенъ, ту недоволенъ. Соломонъ се намиралъ и подъ влиянието на Венера, на Юпитеръ, на Сатурнъ. Венера го правѣла любезенъ, внимателенъ, нѣженъ. Юпитеръ указвалъ влияние върху достойнството и честолюбието му. Когато изпадалъ подъ влиянието на Сатурнъ, той започвалъ да философствува. По отношение на планетитѣ, Соломонъ билъ голѣмъ екскурзиантъ, разхождалъ се отъ една планета на друга, както тьрговецъ, който пътува отъ една държава въ друга, и най после казалъ: Спечелихъ толкова, колкото да изплатя задълженията си — нищо повече не ми остана. Соломонъ изследвалъ физическия свѣтъ много писалъ за него, но като дошълъ до духовния свѣтъ, видѣлъ, че не е лесна работа. Мнозина се интересуватъ отъ духовния свѣтъ, но не могатъ да го изучатъ. — Защо? — Невидимъ е този свѣтъ. Наистина, невидимъ е духовниятъ свѣтъ, но, въпрѣки това, указва голѣмо влияние върху хората. Никой не вижда усилията, които съществата въ духовния свѣтъ съ правили и продължаватъ да правятъ. Като изучавате човѣка, вие казвате, че той има петь сѣтива, еди-колко си външни и вътрешни органи; знаете, какви функции извършватъ тия органи, но какъ съ създадени, кой ги е създалъ, не знаете. Запримѣръ, казвате, че човѣкъ има две очи, съ които вижда външния свѣтъ. Обаче, той не подозира, че за дветѣ очи, които му съ дадени, природата, съ своитѣ разумни същества, е иждивила хиляди години, докато ги създаде и докато научи човѣка да вижда. Първоначално човѣкъ е билъ слѣпъ, нѣмалъ очи, но, като ги придобилъ, постепенно започналъ да вижда. И днесъ още той не е дошълъ до ясното виждане. Много нѣща има, които човѣкъ още не вижда. Обаче, чрезъ усилията, които прави, за да вижда добре и ясно нѣщата, човѣкъ постепенно навлиза въ духовния свѣтъ. Сега се явява другъ въпросъ: защо между разумнитѣ същества, надарени съ способностьта да мислятъ право, се явяватъ такива противоречия, които ги раздѣлятъ? Защо нѣкои отъ тия същества пропаднаха ? Защо тѣзи същества не послушаха Бога и напуснаха небето ? Защо изгубиха своята чистота ? На тѣзи въпроси Писанието не дава никакъвъ отговоръ. — Защо ? — Тѣ могатъ да се обяснятъ, но, понеже криятъ отрова въ себе си, за предпочитане е да се премълчаватъ, отколкото да се чоплятъ. Ще кажете, че не се страхувате отъ истината. Има една велика истина, която повдига и облагородява човѣка. Има истина, която умъртвява човѣка. Съ тази истина си служатъ повечето съвременни хора. Казватъ нѣкой, че ще разкриятъ на свѣта голата истина. — Какво допринася голата истина ? — Смърть. И умрѣлиятъ човѣкъ събличатъ голъ, окѫпватъ го и следъ това отново го обличатъ. Какво ново ще научите, като видите единъ голъ човѣкъ ? —Нищо особено. Ето защо, съветвамъ ви да търсите онази истина, която освобождава и възкресява човѣка. Ако ме пита нѣкой, отде съмъ, казвамъ, че ида отъ Слънцето. — Възможно ли е това ? Истина ли говоришъ ? — Истината говоря. — Защо? — Защото зная, че Земята е произлѣзла отъ Слънцето. Следователно, и азъ, заедно съ Земята, съмъ произлѣзълъ отъ Слънцето. Ето една истина, която разширява възгледитѣ на човѣка. Сега, представете си, че ви върна къмъ едно отъ първоначалнитѣ аритметически действия, 2х2, какво ще кажете. Ще кажете, че това е проста работа: 2х2 = 4. Какво разбирате отъ действието 2х2 = 4? Числото две означава противоречие. Значи, като умножите противоречието само на себе си, работитѣ се оправятъ. Съ единъ примѣръ ще обясня значението на мисъльта, че всѣко противоречие, умножено само на себе си, разрешава въпроситѣ на живота. Една майка, варненка, имала четири деца, едно отъ които било много умно, но крайно упорито. Никой не могълъ да го застави да направи нѣщо, което то не иска. То било момиченце. Единъ день майка и я накарала да чете молитвата „Отче нашъ.“ — Не искамъ да я чета. — Ще четешъ — казала майката строго. — Не искамъ, нищо повече. Никой не може да ме накара да чета молитвата. Майката се разсърдила и, за да я накара да слуша, вдигнала я високо въ въздуха и я хвърлила на земята. Момиченцето се уплашило много, стреснало се и извикало: Олеле, мамо, прости ме! Ще чета „Отче нашъ,“ ще те слушамъ. Като се умножило противоречието само на себе си, детето съзнало погрѣшката си и веднага я изправило. Отъ този примѣръ се вижда, че и упори- тостьта, както всички отрицателни прояви, има краенъ предѣлъ, до който най-много може да се прояви. — Какъ се обяснява отстъпката на детето? Защо малкото момиченце отстъпило? Като го повдигнала нагоре, майката предизвикала нахлуване на кръвь въ предната часть на мозъка, и то започнало да мисли. Като разбрало, че упоритостьта води къмъ лошъ край, то отстъпило. Не е лошо нѣщо упоритостьта, но когато е на мѣсто. Тя е въ връзка съ твърдостьта. Който е твърдъ, той устоява на убежденията си. Мъчно е да убедишъ твърдия да повѣрва въ нѣщо, или да приеме една нова идея. Обаче, приеме ли я веднъжъ, нищо не е въ състояние да го застави да се откаже отъ нея. Твърдостьта е врата за влизане на човѣка въ рая. Детето разбира, че твърдостьта е райската врата, която трѣбва да се отвори, за да влѣзе въ рая. Чрезъ упорство, чрезъ усилие и постоянство човѣкъ влиза въ рая. Също така чрезъ упорство човѣкъ постига много нѣща. Упоритостьта има две страни: положителна и отрицателна. При отрицателната страна, човѣкъ, като магарето, когато трѣбва да върви напредъ, се тегли назадъ. При положителната страна, когато го дърпатъ назадъ, то се тегли напредъ. Единъ майоръ разправя една своя опитность за упоритостьта на магарето. Единъ день фелдфебелътъ му се оплакалъ, че не може да вкара магаретата въ парахода, съ който трѣбвало да пътуватъ отъ Варна за Бургасъ. Майорътъ казалъ: Не се безпокой, азъ сега ще ги вкарамъ вѫтре. Той се приближилъ до едно отъ магаретата и започналъ да го дърпа за опашката. Фелдфебелътъ гледалъ, какво прави майорътъ, и останалъ очуденъ, като видѣлъ, че магарето влѣзло въ парахода. Майорътъ хваналъ второто магаре за опашката и започналъ да го дърпа назадъ. Той дърпалъ магарето назадъ, а то се теглѣло напредъ. Така, всичкитѣ магарета влѣзли въ парахода. Значи, ако искате да накарате магарето да върви напредъ, трѣбва да го дърпате за опашката. Това показва, че разумностьта на животнитѣ се крие въ опашката. Докато маха свободно опашката си, животното мисли. Хванете ли опашката му, то отстъпва отъ пътя на своитѣ разсъждения. И тъй, когато човѣкъ изпадне между две мъчнотии или две противоречия, може да му се помогне, като единъ го тегли напредъ, а другъ — назадъ. При това положение той иска да се освободи и взима посока, която води къмъ правия пѫть. Соломонъ казва, че жестокиятъ човѣкъ измѣня лицето си. Наистина, лицето на жестокия е мрачно, сурово, грубо. Той държи вратата за рая затворена, не само за себе си, но и за окрѫжаващитѣ. Той има желание да махне всичко, каквото срѣща на пѫтя си. Като влѣзе въ единъ домъ, той внася смутъ между членоветѣ на семейството и, като види, че страдатъ, приятно му е. Обаче, той забравя, че единъ день страданията ще дойдатъ и върху неговата глава. Много естествено. Страданията трѣбва да дойдатъ и върху него, да го смекчатъ. Въ това отношение, страданията сѫ методъ, чрезъ който природата си служи за смекчаване на грубитѣ чувства на човѣка. Като страда известно време, той постепенно отстѫпва, започва да мисли, да влиза въ положението на беднитѣ и на страдащитѣ. Безъ страдания жестокостьта и грубостьта на човѣка не могатъ да се смекчатъ. Искате ли да познаете, какви чувства има човѣкъ, изучавайте промѣнитѣ, които ставатъ въ очитѣ, устата и лицето му. Който не познава признацитѣ на грубостьта, всѣкога се лъже отъ външностьта на човѣка. Гледате нѣкой човѣкъ усмихнатъ, веселъ и мислите, че е добъръ, мекъ по характеръ. Обаче, достатъчно е да се вгледате въ ѫглитѣ на очитѣ и на устата му, за да разберете, че чувствата му сѫ крайно груби. Лицето е главенъ изразитель на всички промѣни, които ставатъ съ чувствата на човѣка. Казвате: Не може ли човѣкъ да се смекчи, да изправи характера си безъ страдания? При сегашнитѣ условия на живота не може безъ страдания. Тѣ се явяватъ като спомагателни срѣдства при възпитанието. Мѫчно се възпитава човѣкъ. Виждате, какъ единъ боленъ се огъва на една, на друга страна и обещава да изправи характера си, като оздравѣе. Обаче, той оздравява и остава пакъ сѫщия, Бедниятъ пъкъ обещава да направи голѣми жертви, само да забогатѣе. И той не изпълнява обещанието си. Забогатява, но остава далечъ отъ това, което е мислѣлъ като беденъ. Човѣкъ мъчно измѣня характера си. И като умре и отиде на другия свѣтъ, пакъ носи сѫщия характеръ. Преди да измѣни характера си, човѣкъ трѣбва да е позналъ себе си. Засега, познаването на себе си е задача на мѫдреца. Само мѫдрецътъ познава себе си. — Защо е създаденъ така свѣтътъ? — Защото не е могло другояче. Ако нѣкой може да създаде свѣта по другъ начинъ, нека представи своя планъ. Но планътъ му трѣбва да бъде такъвъ, че всички хора да го одобрятъ. Трима души — градинарь, керемидчия и земедѣлецъ се явили при Бога, всѣки съ своята молба, да искатъ специфично време, споредъ нуждитѣ на своя занаятъ. Керемидчията искалъ сухо време; градинарьтъ — да вали често дъждъ, а земедѣлецътъ искалъ ту сухо, ту дъждовно време, споредъ това, кога пшеницата расте и кога зрѣе. Въ отговоръ на тѣзи заявления, Богъ казалъ: Ако задоволя молбата на керемидчията, ще страдатъ градинарьтъ и земедѣлецътъ. Ако задоволя нуждитѣ на градинаря, ще страдатъ керемидчията и земедѣлецътъ. Ето защо, нека всѣки отиде въ тази часть на земята, дето климатътъ отговаря на изискванията на специалнитѣ занаяти и професии. Като ученици, вие трѣбва да се стремите къмъ вътрешно разбиране на живота. Вътрешното разбиране обхваща мисъльта и прилагането. Ще мислишъ и ще прилагашъ това, върху което си мислилъ. Нѣкой мисли върху любовьта и казва, че трѣбва да обича всички хора. Любовьта е свързана съ даването. Като давашъ, същевременно и ще взимашъ. Не става ли същото и при дишането? Човѣкъ взима кислородъ отъ въздуха, а после изпуща, т. е. дава въглероденъ двуокисъ. Ако задържа въздуха дълго време въ дробоветѣ си и не мисли да даде нѣщо, човѣкъ се уморява. Значи, той ще взима въздухъ и ще дава. Така става правилна обмѣна въ организма на човѣка. Ако не взима, той ще умре; ако не дава, ще се задуши и пакъ ще умре. Нѣкой казва, че може да живѣе безъ взимане. Това е невъзможно. Другъ мисли, че може да живѣе безъ даване. И това е невъзможно. За да не умрешъ, ще взимашъ и ще давашъ. Като дишате, трѣбва да имате предъ видъ следното положение: вие поемате чистъ въздухъ, а изхвърляте навънъ нечистъ въздухъ. Следователно, като издишате, ще отправите ума си къмъ Бога и ще благодарите за въздуха, който ви е даденъ. Следъ това отново ще поемете чистъ въздухъ. Ще кажете, че това забавя дишането ви. Тамъ, именно, е погрѣшката ви при дишането, че бързо дишате. За да бѫдете здрави и красиви, трѣбва да дишате дълбоко, да задържате въздуха известно време и после да издишате, като благодарите на Бога за приетия въздухъ. Нѣкой казватъ: Нѣмамъ време да дишамъ, да задържамъ въздуха и да благодаря за него. Колко работи ме чакатъ! Споредъ мене, първата ви работа е да дишате дълбоко, да мислите за дишането и да благодарите, а следъ това ще се грижите за останалитѣ работи. Мнозина мислятъ върху въпроситѣ, какъ да станатъ богати, силни, учени. Добре е това, но човѣкъ трѣбва да знае, че богатството, силата и ученостьта се придобиватъ чрезъ прилагане на търпението и трудолюбието. Който не е търпеливъ и трудолюбивъ, никога не може да бѫде богатъ. Ние говоримъ за онова богатство, което се придобива по естественъ пѫть и прави човѣка трудолюбивъ, пъргавъ, подвиженъ, а не за това богатство, което го прави неподвиженъ, грубъ. Този богаташъ затлъстява, едва се движи. Тъй щото, ако вѣрвате въ Бога, ако се трудите и търпите, понасяте нѣщата безъ смущение и безпокойство, вие можете да придобиете богатство, и то толкова, колкото ви е нуждно. Придобиете ли известно богатство. трѣбва да се стремите да го задържите. Затова трѣбва да бѫдете щедри и чисти. Значи, за придобиване на богатството се изисква търпение и трудолюбие, а за задържането му е нуждно щедрость и чистота. Сиромахътъ трѣбва да признае, че нѣма търпение и трудолюбие. Сиромашията иде при хората, за да ги направи търпеливи и трудолюбиви. Като придобие тѣзи качества, човѣкъ забогатява. Следъ това трѣбва да се учи на щедрость, да живѣе въ чистота, за да задържи богатството си. Казвате: Защо ни е богатство? —Нуждно е богатство на човѣка. Подъ думата „богатство“ разбираме богатство, изразено въ сила, въ здраве, въ знания, а най-после и въ пари. За да запазишъ здравето, силата, ученостьта си, трѣбва да бѫдешъ щедъръ и чистъ. Ще приемашъ и ще давашъ щедро и съ чистота. — Въ какво ще изявите щедростьта и чистотата си ? — Въ мисли, въ чувства и въ постѫпки. Какво може да попрѣчи на човѣка да обича ? Никаква сила въ свѣта не е въ състояние да препятствува на любовьта да се прояви. Когато се говори за любовьта, хората не вѣрватъ въ прилагането и. — Защо не вѣрватъ? — Липсва имъ нѣщо. Тѣ говорятъ за братство и равенство, но любовь нѣма между тѣхъ. Значи, първото условие за проява на любовьта между хората е равенството. Тѣ сѫ се домогнали вѣрно до идеята братство и равенство, но сѫ забъркали мѣстата на нѣщата. Тѣ искатъ първо да приложатъ равенство между хората, и после очакватъ да дойде любовьта. Ние казваме: Първо проявете любовьта. Щомъ проявите любовьта, равенството само по себе си ще дойде. Невъзможно е да обичашъ едно живо сѫщество и да не го поставишъ на равно съ себе си. Едно кученце да обичашъ, ти го милвашъ, радвашъ му се, грижишъ се за него. Ти почти го изравнявашъ до себе си. Ако съществува равенство между човѣкъ и животно, колко по-естествено ще се приложи това равенство между хората, когато се обичатъ. Значи, едно е нуждно въ живота на хората — любовь. Не можешъ да обичашъ човѣка, ако не го поставишъ на равни начала съ себе си. Ето, Богъ обича човѣка, приравнява го съ себе си и всѣкога мисли доброто му. Не можете ли и вие да Му отговорите съ сѫщата любовь? Човѣкъ може да обича Бога, да Го слави чрезъ дѣлата си, да Го държи всѣкога въ мисъльта си. Както Богъ ни люби и мисли за насъ, така и ние трѣбва да Го любимъ и да мислимъ за Него. Живѣйте за Бога, за да живѣе и Той за васъ, да се ползувате отъ Неговитѣ блага. Нѣкои казватъ: Трѣбва да обичаме хората. Прави сте, ще обичате хората като форми, чрезъ които се проявява Единниятъ. Обаче, не мислете, че чрезъ една временна форма може да се прояви вѣчната любовь. Следователно, Вѣчниятъ проявява любовьта си чрезъ всички форми и навсѣкѫде. Като знаете това, не се отъ нея можете да получите всичко. Майката обича децата си, всичко жертвува за тѣхъ, но единъ день тѣ я напущатъ, и тя остава сама и започва да страда. Защо страда ? Свършиха ли се децата въ свѣта ? Има много деца, които очакватъ и тьрсятъ любовьта на майката. Защо да не обичате тѣзи деца? Нѣкоя майка плаче, че децата и умрѣли. Другаде нѣкѫде пъкъ деца плачатъ за умрѣлата си майка. Изгубите ли любовьта на децата си, на жена си, на мѫжа си, или на приятеля си, идете да проповѣдвате въ свѣта. Тамъ ще намѣрите деца, майки, приятели, близки. Какъ, иначе, ще приложите закона за любовь къмъ ближния? Казано е да възлюбишъ ближния си като себе си. — Не можемъ да проповѣдваме, не знаемъ, какъ да говоримъ на хората. — Въ това не вѣрвамъ. Ако знаете, какъ да ги съдите, да критикувате, да обиждате, ще знаете и да проповѣдвате, да повдигнете съзнанието имъ къмъ Бога. Да прилагате отрицателното въ живота е по-мъчно, отколкото да приложите положителното. Ако мъчното правите, лесното ще направите по-добре. Обаче, съзнание е нуждно на човѣка. Съзнанието подразбира желанието въ човѣка да изпълни волята Божия. Щомъ има това желание, той носи вече ръководството въ душата и въ духа си, както свѣтлината ръководи човѣка и оправя пътищата му. Когато слънцето изгрѣе, земедѣлецътъ впрѣга колата и отива на нивата. Ако слънцето не изгрѣе, и да има желание да работи, той не може да отиде на нивата. Значи, човѣкъ трѣбва да има свѣтлина въ себе си, за да е разположенъ да работи. Безъ любовь нито свѣтлината може да огрѣе човѣка, нито разположението може да го посети. Съвременнитѣ хора сами си създаватъ страдания и мъчнотии. Като не разбиратъ любовьта въ нейнитѣ широки проявления, тѣ искатъ да я затворятъ въ шише, да я задържатъ само за себе си, вследствие на което ставатъ ревниви. Мѫжътъ обича жена си и се чуди, какъ да я запази отъ погледитѣ на външнитѣ хора. Ако е чиновникъ и трѣбва да отиде на работа, ще я заключи у дома си, да не излиза навънъ. Ако и тя работи нѣкѫде, сутринь ще я придружава до учреждението, дето работи, вечерь ще я взима пакъ, да не погледне нѣкой чуждъ мѫжъ. — Защо става това? — Защото жената нѣкога е пожелала да намѣри такъвъ мѫжъ, който само нея да обича. Ако сърдцето и се разшири и допусне мѫжа и да гледа и други жени, да ги обича като свои сестри, тя ще се освободи отъ неговата ревность и тормозъ. Въ свѣта сѫществуватъ много мѫже и много жени. Задачата имъ не е да се мѫчатъ и изтезаватъ, но да се учатъ едни-други, да растатъ и да се развиватъ. Една добра българка разправяше една своя опитность отъ живота си. Като женена, тя обичала мѫжа си, но и той я обичалъ. Случило се, че той заминалъ за онзи свѣтъ по-рано отъ нея. Една вечерь тя сънувала, че мѫжътъ и дошълъ при нея и започнали да се разговарятъ. Въ това време при тѣхъ дошла друга една жена, хванала мѫжа и за рѫка и му казала: Хайде да вървимъ. — Кѫде ще отивате? Той е мой мѫжъ. — Сега е мой, отговорила втората жена. Като се събудила, тя се запитала: Какво означава този сънь? Нима и на небето, т. е. въ онзи свѣтъ, хората се женятъ? — Тамъ не ставатъ женитби, като тѣзи на земята. Тамъ отношенията сѫ съвсемъ други. Обаче, хората на земята мислятъ, че тази жена принадлежи на еди-кой си мѫжъ, или този мѫжъ— на еди-коя си жена. Дето е любовьта, тамъ никакви престѫпления не ставатъ. Ставатъ ли нѣкаде престъпления, тамъ никаква любовь не съществува. Павелъ казва: „Любовьта не завижда, не дири своето, не се превъзнася, не се гнѣви“. Каже ли нѣкой, че обича, и започва да ревнува, това не е любовь. Хората мислятъ за любовьта точно обратно: докато се ревнуватъ единъ-другъ, тѣ казватъ, че се обичатъ. Когато мѫжътъ ревнува жена си, тя търпи всички изтезания, защото е сигурна, че той я обича и не мисли за друга. Щомъ престане да я ревнува, тя започва да се безпокои, мисли, че друга нѣкоя е влѣзла въ ума му. — За колко време може да се задържи такава любовь? — За нѣколко години, или най-много до гроба. Като дойде смъртьта, никой не може да задържи този, когото е обичалъ. Ако синътъ умре, майката страда, плаче, но не може да го задържи. Той отива при друга майка и при другъ баща. Имашъ дъщеря, обичашъ я, но единъ день ти я взематъ. Имашъ приятель, и него взематъ. Най-после ти се убеждавашъ, че не си господарь на този, когото обичашъ. Така е при разбиранията на хората за любовьта на земята. Въ същность, любовьта продължава и на онзи свѣтъ. Души, които се обичатъ, никога не се раздѣлятъ, нито на земята, нито на небето. Соломонъ казва, че жестокостьта измѣня лицето. Много естествено. Когато престане да върши волята Божия, човѣкъ огрубява, става жестокъ. Човѣкъ трѣбва да върши нѣщо: ако не прави добро, ще прави зло; ако не прави зло, ще прави добро — другъ изходъ нѣма. Доброто и злото сѫ полюси, между които човѣкъ неизбѣжно се движи. Каже ли нѣкой, че не обича хората, това значи, че ги мрази; ако не мрази, ще обича — нѣма другъ изборъ. Който мрази, става по-енергиченъ, по-смѣлъ, по-нахаленъ, вследствие на което мускулитѣ му се втвърдяватъ, лицето му става грубо, сурово. Вижте, какво става съ борцитѣ. Борецътъ е якъ, силенъ, енергиченъ, съ корави, твърди мускули, но скоро умира. — Отъ какво ? — Отъ втвърдяване на мускулитѣ. Борцитѣ умиратъ преждевременно. За да не умрешъ преждевременно, обичай. Който люби, повидимому е мекъ, слабъ, но животътъ му се продължава. Тѣлото му е пластично, мускулитѣ гъвкави, вследствие на което той работи, върши работитѣ си безъ голѣми мѫчнотии и противодействия. Това е философската страна на живота. Обаче, като е дошълъ на земята, човѣкъ ще се движи между доброто и злото, между любовьта и омразата. Доброто ще постави вѫтре, а злото — вънъ; любовьта ще постави вѫтре, като условие за развиване на дарбитѣ и способноститѣ си, а омразата — отвънъ, като потикъ, импулсъ за проява на това, което живѣе вѫтре въ него. За да прокара една своя идея, човѣкъ трѣбва да бѫде външно енергиченъ, да се скара съ този — съ онзи, да пробие земята, да направи дупка, въ която да посѣе семето на своята идея. Щомъ посѣе идеята си, той заглажда пръстьта отгоре и омеква. Значи, човѣкъ трѣбва да бѫде вѫтрешно мекъ, а отвънъ—енергиченъ, смѣлъ. Ако стане и отвънъ, и отвѫтре мекъ, той не може да работи на земята. Стане ли външно мекъ, а вѫтрешно твърдъ, енерги- ченъ, той е допусналъ злото въ себе си. Щомъ допусне злото въ сърдцето, човѣкъ тръгва по наклонъ. Ето защо, казвамъ: Дръжте доброто вѫтре, злото — вънъ; любовьта — вѫтре, омразата — вънъ. Съ други думи казано: Отвѫтре ще служите на любовьта и на доброто, а отвънъ — на омразата и на злото. Знайте, че всичко външно е привидно. Страшно е, обаче, когато човѣкъ и отвънъ, и отвѫтре служи на злото и на омразата. Въ едно отъ Посланията си Павелъ казва: „Съ плътьта си служа на грѣховния свѣтъ, а съ духа си — на закона на любовьта. Кой ще ме избави отъ това положение ?“ Нѣма кой да го избави. Ще служи и на плътьта си, и на духа си: на плътьта си чрезъ грѣховния законъ, а на духа си — чрезъ закона на любовьта. Щомъ имашъ плъть, ще ядешъ, ще спишъ, ще работишъ съ нея на физическия свѣтъ. Щомъ имашъ духъ, ще работишъ съ него въ духовния и въ Божествения свѣтъ — въ свѣта на любовьта. — Не искамъ да служа на плътьта. — Щомъ не искашъ да служишъ на плътьта, ще умрешъ. За да не умрешъ, ще и служишъ. Нѣкой човѣкъ не обича дадено лице, нищо не иска да взима отъ него. Като огладнѣе, ще не ще, ще вземе, каквото му дава. Ако му даде единъ хлѣбъ, той взима ножъ и стърже кората на хлѣба, дето го пипалъ онзи, когото той не обича. Останалото яде, нѣма какво да прави. Ако не яде, ще умре. Доброволно, или насила, човѣкъ служи на плътьта си. Безъ нея нѣма условия за проявяване на човѣка. Физическиятъ свѣтъ е свѣтъ на материята, т. е. на въплътенитѣ форми. Като не разбиратъ законитѣ на живота мнозина се обезсърдчаватъ и казватъ, че сѫ станали по-лоши, че едно време били по-добри. Това не е вѣрно. Днесъ човѣкъ е по-добъръ, отколкото въ миналото. Ако мисли, че е станалъ по-лошъ, той отрича развитието. Днесъ свѣтлината му е по-голѣма, поради което по-ясно вижда това, което нѣкога не е виждалъ. Ако и по-рано виждаше, както днесъ, той би се ужасилъ отъ това, което би видѣлъ въ себе си. Дали човѣкъ е станалъ по-добъръ, или по-лошъ, думата има ясновидецътъ, даже и физиогномистътъ. При всички положения той вижда и знае, какво има човѣкъ въ себе си, което е изправилъ, и какво му предстои да изправя. Докато не познава себе си, човѣкъ трѣбва да бѫде готовъ да слуша и да се учи отъ онѣзи, които знаятъ повече отъ него. Преди години, дойде при мене единъ тене- кеджия, евангелистъ, който изучавалъ Новия и Стария Заветъ. Той искаше да го приема, да по-говори малко съ мене. Казахъ му, че съмъ заетъ, нѣмамъ време.—Петь минути искамъ, не повече. — Щомъ е за петь минути, мога да ви приема. Той влѣзе въ стаята и започна да говори, да цитира стихове ту отъ Стария, ту отъ Новия Заветъ. Азъ го слушахъ, въорѫжихъ се съ търпение. Той говори цѣли три часа, докато най-после се сѣти да си отиде. Азъ му предложихъ да се разходимъ малко. Следъ това си мислѣхъ: добре, че го изтърпѣхъ, та свърши само съ три часа. Ако бѣхъ се ядосалъ и очаквалъ, часъ по-скоро да си отиде, той щѣше да остане още повече. Забелязано е, че когато искате да се освободите отъ нѣкого, въ него се явява желание да остане повече време при васъ. Отъ друга страна, човѣкъ трѣбва да развива търпението си. Какъ бихте го развили, ако нѣмахте такива случаи? Азъ изнасямъ този примѣръ, да видите, какво може да ви се случи въ живота. Ще дойде нѣкоя неприятность или болесть при васъ, ще ви каже, че ще седи само петь минути, а тя остане съ часове, дни, седмици и месеци при васъ. Колкото повече искате да се освободите отъ нея, толкова по-добре се настанява тя у васъ. Това е тенекеджията, който ви е посетилъ. Не му се сърдете, но му отдайте всичкото си внимание, изслушайте го съ търпение и следъ това му предложете да излѣзете заедно на разходка. Като излѣзохме вънъ отъ стаята, той ми каза: Благодаря, че се отнесохте съ внимание къмъ мене. Той не се извини, че ми отне три часа, но благодари за вниманието, което съмъ проявилъ къмъ него. Мисли, че ми отнелъ само петь минути, не подозира, че сѫ отишли три часа. Азъ бѣхъ доволенъ, че го изслушахъ съ търпение; като свърши разговора си, казахъ му: Можете да дойдете и другъ пѫть при мене, но ако имате да кажете нѣщо ново, а не да повтаряте това, което всички хора знаятъ. Сега и на васъ казвамъ: Въорѫжете се съ търпение и трудолюбие, за да се справяте лесно съ всички мѫчнотии и изпитания. Само по този начинъ можете да забогатѣете. Следъ това трѣбва да приложите щедростьта и чистотата си, за да задържите богатството, което сте придобили. Този е пѫтьтъ, по който можете да възприемете и приложите Словото Божие. Само по този начинъ можете да разрешите задачитѣ, които ви сѫ дадени. Иначе, и да влѣзете въ Царството Божие, пакъ ще излѣзете. Тамъ не приематъ хора съ неразрешени задачи. И тъй, като станешъ търпеливъ, ти си придобилъ вече едно богатство. Като станешъ трудолюбивъ, ти придобивашъ второ богатство. Следъ това, като приложите тѣзи богатства и ги задържите въ себе си, вие сте разбрали вече смисъла на живота. Да бѫдете чисти, това не значи, че трѣбва всичко да изхвърлите отъ себе си. Има нѣща, които ще изхвърлите навънъ, ще се освободите отъ тѣхъ, но има нѣща, които трѣбва да задържите. Единъ виденъ професоръ, математикъ, ра- ботилъ цѣли 20 години върху известни мате-матически въпроси. Той правѣлъ изчисленията си на малки листчета, които оставялъ на масата си, когато му потрѣбватъ, да му сѫ подъ рѫка. За да не се губятъ и да не ги пипа нѣкой другъ, той винаги заключвалъ стаята си. Единъ день излѣзълъ на разходка и забравилъ ключа отъ стаята си на вратата. Като видѣла ключа на вратата, слугинята си казала: Днесъ ще изчистя стаята на господаря си добре, да го зарадвамъ. Като влѣзла въ стаята, тя първо погледнала къмъ масата и, като видѣла много листчета, разхвърляни въ безпорядъкъ, събрала ги въ рѫката си, смачкала ги и ги турила въ печката, да изгорятъ. Следъ това измела, изчистила добре стаята и си излѣзла. Като дошълъ господарьтъ и, тя го посрещнала весело съ думитѣ: Господарю, изчистихъ стаята ти много добре. Никога не съмъ я чистила така, изгорихъ всички листчета, които пълнѣха масата. Професорътъ погледналъ къмъ праздната, но чиста маса, и спокойно казалъ: Моля ти се, втори пѫть да не чистишъ така. Отишълъ 20 годишниятъ му трудъ! Голѣмо самообладание и търпение проявилъ професорътъ. Обаче, Богъ не иска отъ хората такава чистота, каквато слугинята разбирала. Има нѣща, които човѣкъ трѣбва да очисти отъ себе си, но има такива, които трѣбва да останатъ въ него. Дойдете ли да листчетата въ себе си, не допущайте никоя другъ да се занимава съ тѣхъ, освенъ вие, които сами сте ги писали. Преди да пристѫпи къмъ тѣхъ, слугинята трѣбва да ви пита, може ли тя да се справи съ тѣхъ, или да остави, вие сами да се разпореждате съ това, което сте работили. Следователно, чистете се отъ това, което не ви е потрѣбно; потрѣбното, обаче, оставете като основа за бѫдещето. Безъ него не можете да градите. — Какво да правимъ съ тѣзи работи, които не сѫ ни приятни? — Кои работи не сѫ ви приятни? — Цѣлувкитѣ. — Споредъ мене, неприятни сѫ цѣлувкитѣ на тѣзи, които не обичате. Приятни сѫ, обаче, цѣлувкитѣ на тѣзи, които обичате. Приятно е да ви цѣлува слънцето; приятно е да ви цѣлува въздухътъ; приятно е да ви цѣлува водата; приятно е да ви цѣлува хлѣбътъ. Въ този смисълъ, човѣкъ е направенъ само отъ цѣлувки. Благодарете на тѣзи цѣлувки, защото чрезъ тѣхъ се изявява Божията Любовь. Благодарение на цѣлувкитѣ, които сѫ изразъ на Божието благословение, вие растете и се развивате. Христосъ казва: „Ти цѣлование не ми даде, а тази грѣшница, откакъ съмъ дошълъ, не е престанала да цѣлува нозетѣ ми.“ Когато грѣшницата цѣлува нозетѣ на Бога, грѣховетѣ и се прощаватъ. — Защо? — Защото е цѣлувала съ любовь. Всѣка цѣлувка, дадена съ любовь, не е физическа. Тази цѣлувка представя духовенъ процесъ, т. е. процесъ на човѣшкия духъ, на човѣшката душа, на човѣшкия умъ и на човѣшкото сърдце. — Проявениятъ Духъ въ Любовьта, проявениятъ Духъ въ Мѫдростьта, проявениятъ Духъ въ Истината носи всичкитѣ блага на живота, на Единния, Вѣчния Богъ, изворъ на всички блага, въ Когото всичко се обединява. * 23. Утринно Слово отъ Учителя, държано на 31. мартъ, 1935 г. София. — Изгрѣвъ.

Отъ "Ценната дума", утринни слова, година IV, т.2 (1934-1935). Издание отъ 1941 г., София. Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно отъ 3 февруари 1935 г. до 15 септември 1935 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Дветѣ добродетели Размишление. Ще прочета 7. глава отъ Еклисиастъ. „Сърдцето на мѫдритѣ е въ домъ на сѣтование; но сърдцето на безумнитѣ — въ домъ на веселба“. (— 4 ст.). — Тукъ Соломонъ е правъ. Днесъ повечето хора искатъ да бѫдатъ въ дома на веселбата. Да не речешъ: „Коя е причината, че пре- дишнитѣ дни бѣха по-добри отъ тѣзи?“ (—10 ст.). — Като остарѣе, човѣкъ казва: Какво бѣше едно време, когато бѣхме млади? Когато напусне гората и влѣзе въ дома на господаря си, волътъ казва: Какво бѣше едно време, когато бѣхме свободни? Разхождахме се по горитѣ, но днесъ сме подъ законъ. „Защото не питашъ благоразумно за това“. „Мѫдростьта е добра като наследието, и полезна на онѣзи, които гледатъ слънцето“. (—11 ст.). „Защото мѫдростьта е защита, както е защита среброто; но преимуществото на знанието е, че мѫдростьта оживява онѣзи, които я иматъ“. (— 12 ст.). „Гледай дѣлото Божие, защото кой може да направи право онова, което е Той направилъ криво ?“ (— 13 ст.). „Въ благополученъ день весели се, а въ злополученъ день бѫди смотреливъ, защото Богъ направи едното противоположно на другото, за да не намѣрва человѣкъ нищо задъ себе си“. (— 14 ст.). — Това е афоризъмъ. Афоризъмъ разбираме отдѣляне на нѣщо отъ общото. Афоресали нѣкого, значи, отдѣлили го отъ всички хора. „Всичкото видѣхъ въ днитѣ на суетата си.“ — Тукъ Соломонъ говори за себе си. ( — 15 ст.). „Има праведенъ, който загива въ правдата си; и има нечестивъ, който дългоденствува съ злобата си.“ ( — 15 ст.). „И намѣрихъ, че е по-горчива отъ смърть онази жена, на която сърдцето е примки и мрежи, и рѫцетѣ и узи. Угодниятъ предъ Бога ще се отърве отъ нея, а грѣшникътъ ще бѫде хванатъ отъ нея.“ (— 26 ст.). — Като говори за жената, Соломонъ има предъ видъ външната и форма. Значи, жената е опасна като форма, а не като принципъ. Въ дадения случай подъ думата „узи“ се разбиратъ чрезмѣрнитѣ желания, които заробватъ човѣка. Чрезмѣрнитѣ желания на човѣка приличатъ на трапезата на китайскитѣ мандарини, когато канятъ нѣкой високъ гостъ. Единъ виденъ американецъ билъ поканенъ на гости въ дома на единъ китайски мандаринъ, който сложилъ на масата 40 различни ястия. Отъ учтивость американецътъ трѣбвало да опита всичкитѣ ястия. Следъ това посещение той се зарекълъ да не ходи на гости на китайкси мандарини. — Защо?—Стомахътъ му се разстроилъ толкова, че трѣбвало да пази диета цѣли две седмици. Често съвременнитѣ хора се оплитатъ въ многото си желания, вследствие на което раз- стройватъ стомаха си. Ние казваме за тѣхъ, че сѫ били на гости въ дома на нѣкой китайски мандаринъ. „Едного мѫжа между тисяща намѣрихъ; но ни една жена между всички тѣзи не намѣрихъ.“ ( — 28 ст.). — Соломонъ искалъ да каже, че между тисящи мѫже е намѣрилъ поне единъ, умътъ на когото е билъ въ главата му. Обаче, между тисящи жени не е намѣрилъ нито една, на която умътъ да е билъ въ главата. Наистина, това е било въ времето на Соломона, преди повече отъ две хиляди години, но все пакъ не е утешително за женитѣ. Тази е причината, дето много жени искатъ да станатъ мѫже. Тѣ казватъ: Не струва човѣкъ да бѫде жена. „Ето, това само намѣрихъ, че Богъ направи човѣка правъ, но тѣ потърсиха много измишления.“ ( — 29 ст.). — Като се отклонилъ отъ правия пѫть, човѣкъ изгубилъ изкуството да говори, да мисли и постѫпва право. Голѣмо изкуство е да знае човѣкъ какъ, кога и какво да говори. Голѣмо изкуство е да знае човѣкъ какъ, кога и какво да мисли. Благодарение на отклоняването си отъ правия пѫть, човѣкъ изгубилъ изкуството да говори, да мисли и чувствува право, вследствие на което ви цъкне съ апарата си, онзи ви цъкне, всички най-малкитѣ причини го изваждатъ отъ релситѣ на живота. Достатъчно е като върви изъ града, да го срещнатъ десетина души и да го спратъ, да го питатъ, съгласни ли сте да имате портрета си? Той ще остане недоволенъ отъ тѣзи спирки и ще избѣгва познатитѣ си. Какво ще правите, ако сте красивъ, виденъ човѣкъ и всѣки фотографъ, като ви срещне на пѫтя, пожелае да ви фотографира ? Този искатъ да ви фотографиратъ. Ако сте въ Англия, това положение се търпи, защото фотографътъ отдалечъ още цъка, безъ да иска разрешение. Но какво ще правите, ако сте въ България? Преди да ви фотографиратъ, спиратъ ви и или не. Представете си, че не срѣщате фотографи, но — ваши приятели, които започватъ да ви говорятъ или за добродетелитѣ или за погрѣшкитѣ и недостатъцитѣ ви ? И въ единия, и въ другия случай можете ли да се отегчите и обезсърдчите, или да се стимулирате? Запримѣръ, както учительтъ може да стимулира или понижи духа на ученика, така всѣки човѣкъ може да се стимулира или обезсърдчи. Достатъчно е да кажете на човѣка, че е работливъ и отъ него може да излѣзе нѣщо, за да се насърдчи. Достатъчно е, обаче, да му кажете, че е ленивъ, че за нищо не го бива, за да се обезсърдчи и отчае. Въ какво се заключава прилежанието и въ какво леностьта ? Има външно и вѫтрешно прилежание и леность. Както човѣкъ може да бѫде външно и вѫтрешно прилеженъ, така може да бѫде външно и вѫтрешно ленивъ. Външната леность се изразява въ нежеланието на човѣка да работи, да учи, да се моли. Колкото да е лоша външната леность, все пакъ тя може да се преодолѣе. Страшна е, обаче, вѫтрешната леность, т. е. пасивность; съ нея, именно, човѣкъ трѣбва да се справя. Въ прочетената глава Соломонъ засѣга още външната страна на физическия животъ, съ който се намира въ съприкосновение. Той не може да се освободи отъ мислитѣ на хората, които го обикалятъ. Законъ е: когато влѣзе въ едно общество, добро или лошо, човѣкъ едновременно се влияе отъ добритѣ и отъ лошитѣ мисли на хората, които съставятъ обществото. Запримѣръ, ако влѣзешъ въ общество, съставено отъ земедѣлци, ще говоришъ за бобъ, леща, лукъ, чесънъ и т. н. Ако влѣзешъ въ музикално общество, ще говоришъ за музика. Ако влѣзешъ между учени хора, ще говоришъ за наука. Ако влѣзешъ между религиозни хора, ще говоришъ за Бога, за ангели, за светии и т. н. Съ една дума, въ каквото общество влѣзешъ, такъвъ ставашъ, ако не завинаги, поне временно. Ако не станешъ чисто злато, ще бѫдешъ поне позлатенъ. Значи, има истински учени хора, но има и позлатени; има истински музиканти, но има и позлатени; има истински религиозни, но има и позлатени. Истинскитѣ учени, музиканти и религиозни сѫ отъ чисто злато, вследствие на което издържатъ на всички изпитания. Обаче, позлатенитѣ не издържатъ на мѫчнотии и изпитания. Сега, като сравняваме хората съ предмети отъ чисто злато и съ позлатени предмети, имаме предъ видъ силитѣ, които работятъ въ тѣхъ. Невъзможно е мислитѣ, чувствата и желанията на човѣка да не се отразятъ на организма му. Кол- кото по-низши сѫ тѣ, толкова по-тъменъ, по- черенъ е цвѣтътъ на лицето. Черниятъ цвѣтъ показва, че човѣкъ е навлѣзълъ въ гѫстата материя. Колкото по-дълбоко е влѣзълъ човѣкъ въ гѫстата материя, толкова по-голѣмо е отклоняването му отъ правия пѫть. Въ това отношение черната раса е остатъкъ отъ онѣзи времена, когато човѣчеството се отклонило отъ правия пѫть. Чрезъ непослушание, чрезъ изпъл-няване изключително на своята воля, хората се отдалечиха отъ Бога. Като се натъкнаха на голѣми страдания, тѣ започнаха да се вслушватъ въ доброто начало въ себе си и подобриха малко живота си. Така се създаде червената раса. Колкото повече се подобряваше живота на хората, толкова и цвѣтътъ на лицето ставаше по свѣтълъ, докато се създаде бѣлата раса. Следъ нея ще дойде шестата раса, която ще има свѣтли лица. Днесъ бѣлата раса ра-боти усилено за създаване на типове отъ шестата раса. Всички хора нѣма да влѣзатъ изведнъжъ въ шестата раса, но ще има много представители отъ нея. Сегашнитѣ хора се натъкватъ на голѣми изпитания, понеже се сближаватъ много. Докато не се познаватъ още, хората пристъпватъ единъ къмъ другъ съ свещенъ трепетъ, съ голѣмо уважение. Обаче, като се опознаятъ отблизо, тѣ започватъ едни-други да се морализиратъ, да играятъ роля на телляци. Като ви срещне нѣкой познатъ, започва да ви прави бележки, че не сте постъпвали правилно. Следъ това ще дойде другъ, и той да ви прави бе-лежки. Значи, единъ следъ другъ вашитѣ познати дохождатъ при васъ, като телляци да търкатъ кожата ви. Има смисълъ да дойде единъ теллякъ, но какво ще направятъ десетки телляци ? Тѣ ще охлузатъ кожата ви до протичане на кръвь. Това вече не е приятелство. Като знаете това, не постъпвайте и вие като онѣзи телляци, които охлузватъ кожата на хората. Преди да играете такава роля къмъ близкитѣ си, обърнете се къмъ себе си, да видите, дали вие имате нуждната чистота. Ако себе си не сте очистили, а бързате да чистите другитѣ, вие ще приличате на стария кривъ ракъ, който училъ сина си да ходи право. Единъ день стариятъ ракъ казалъ на сина си: Синко, не се ходи така. Не виждашъ ли, че ходишъ криво? — Татко, тръгни предъ мене, да ми покажешъ, какъ да ходя. Стариятъ ракъ тръгналъ напредъ, но вървѣлъ по своему, криво. — Татко, казалъ синътъ, така и азъ ходя. Ти не ми показа нѣщо ново. Казвамъ: Не може човѣкъ да възпитава другитѣ само съ думи. Примѣрътъ, животътъ възпитаватъ, а не думитѣ. Да говоришъ само, безъ да живѣешъ това, което говоришъ, то е все едно, да поканишъ гости въ студенъ, зименъ день около студена печка и да имъ казвашъ, че е топло въ стаята. Хората седатъ около печката, но треперятъ отъ студъ. Който се наема да морализира хората, трѣбва да бѫде запалена печка, да даде нѣщо отъ себе си. Безъ да имъ говори, безъ да ги морализира, тѣ ще приематъ часть отъ неговата топлина и свѣтлина и ще се възпитатъ. Съвременнитѣ педагози говорятъ за новъ начинъ на възпитание. Споредъ мене, новото възпитание е свързано съ правилното слушане. Само онзи слуша правилно, който е въ състояние да прилага това, което е чулъ. Може ли човѣкъ да прилага, може и да се възпитава. Ако не може да прилага, не може и да се възпитава, следователно, методътъ не е далъ добри резултати. Щомъ методътъ на възпитанието не дава добри резултати, той не е новъ. Изобщо, новото подразбира прилагане на нѣщата. Тъй щото, когато нѣкой казва, че слуша Словото Божие и го харесва, за мене е важно, дали го прилага. Ако слуша добре и правилно, той може да прилага; ако слуша и не прилага, това показва, че не разбира. Правилното слушане е свързано съ разбиране. Ще кажете, че религията не е за младитѣ. Съгласенъ съмъ и азъ съ това твърдение, но прибавямъ: всѣка религия, която ограничава човѣка, не е за младитѣ. Това не значи, че на младитѣ трѣбва да се даде безгранична свобода. Какво лошо има въ това, ако пуснешъ вола си въ гората, да пасе свободно, отъ никого неограничаванъ ? По-добре ли е, ако го туришъ въ дама и отъ време на време да го водишъ на нивата да оре ? Стремете се къмъ такава религия, която освобождава човѣка отъ хомота. Млади и стари, стремете се къмъ тази религия, която не ограничава, която не казва на човѣка, това или онова да не прави, но му казва, какво да прави. Днесъ старитѣ възпитаватъ младата мома и младия момъкъ, като имъ забраняватъ да гледатъ тукъ или тамъ, да не се съблазнятъ. И, въ края на краищата толкова ги наплашватъ, че тѣ не смѣятъ да по- гледнатъ свободно. Съ това възпитание хората приличатъ на Настрадинъ Ходжа, който днесъ забранявалъ на магарето си да яде, на другия день пакъ му забранявалъ, докато съвсемъ го отвикналъ да яде. Единъ день Настрадинъ Ходжа казалъ: Чудно нѣщо, тъкмо отвикнахъ магарето си да яде, и то умрѣ. И тъй, истинското, новото възпитание си служи съ положителни методи, а не съ отрицателни. Защо да не гледа човѣкъ красиви моми? Турцитѣ казватъ: За човѣка е благословение да гледа красивото въ свѣта. Не само, че е благословение, но даже е здравословно. Богъ създаде красотата за човѣка, не да я пожелава и обсебва, но да се учи и да разбере, какво представя разумниятъ свѣтъ и какъ работи той. Следователно, гледайте красивитѣ нѣща, безъ да ги пожелавате. Тѣ допринасятъ нѣщо къмъ възпитанието на човѣка. Не раздѣляйте хората на млади и на стари, не поставяйте прегради между тѣхъ. Младъ и старъ, това сѫ две състояния, презъ които човѣкъ минава всѣки день. Добъръ и лошъ, това сѫ сѫщо две състояния. Като младъ, човѣкъ е веселъ и безгриженъ, за нищо не мисли. Като старъ, той е замисленъ, грижи се за утрешния день. Като добъръ и лошъ, човѣкъ е единъ и сѫщъ, но нѣкога проявява едното си естество, а другъ пѫть — другото. Въпрѣки различнитѣ състояния, презъ които минава, човѣкъ казва за себе си, че е създа- денъ по образъ и подобие Божие. Лошавината въ човѣка показва, че трѣбва да се чисти. Водата е създадена, именно, за това, да се чистимъ. Щомъ се окаля, човѣкъ трѣбва да знае, че носи доброто въ себе си, което е въ състояние да го измие. Щомъ отстрани злото отъ себе си, той проявява доброто си естество, т. е. своето здравословно състояние. Като знаете това, не мислете, че ще станете по-добри, отколкото сте въ сѫщность. Доброто не се увеличава, но се проявява. Проявете доброто и ще видите, че сте добъръ човѣкъ, създаденъ по образъ и подобие Божие. Като ученици, съветвамъ ви да прилагате за физическия свѣтъ две главни добродетели. Първата добродетель гласи: човѣкъ трѣбва да говори така, че никого да не боде. Втората добродетель е следната: като го боднатъ, никога да не се обижда. Ще кажете, че не е лесно да се живѣе споредъ даденитѣ добродетели. Наистина, не е лесно да страда човѣкъ, безъ да се отпечати страданието на лицето му. Щомъ страда и се мѫчи, лицето му се изкривява въ конвулсии. Малко хора има, които страдатъ, безъ да даватъ изразъ, че иматъ страдания. Колкото и да се владѣе, лицето му все ще се сгърчи повече или по- малко. Щомъ си допусналъ да се счупи кракътъ или рѫката ти, това показва, че не си много уменъ, или съзнанието ти не е било будно. Ето защо, като тръгвашъ нѣкѫде, постоянно се моли, да не се спънешъ и счупишъ крака си. Както си излѣзълъ здравъ отъ дома си, така трѣбва да се върнешъ. Като ученици на Великия животъ, вие трѣбва да бѫдете здрави, да водите чистъ и нормаленъ животъ, свободенъ отъ всѣкакви противоречия. Многото желания внасятъ голѣми противоречия въ живота. Това виждаме въ живота на Соломона. Той имаше много желания, които прояви външно въ събиране на много жени около себе си. Соломонъ имаше 300 жени и 900 наложници, чрезъ които се натъкна на голѣми противоречия. — Отде дойдоха тия противоречия? — Отъ ограничаването на женитѣ. Той нѣмаше право да ги ограничава. Да имашъ 1200 жени и да не можешъ да се справишъ съ тѣхъ, това е все едно, да имашъ 1200 английски лири и да не знаешъ, какъ и за какво да ги употрѣбишъ. Еднобрачие се изисква днесъ. Една жена или единъ мѫжъ трѣбва да имашъ, да можешъ да се справяшъ съ положението, въ което се намирашъ. Мѫжътъ трѣбва да разбира жената, а жената — мѫжа. Жената е изворъ, отъ който тече Божието благословение. Чрезъ това благословение се проявяватъ всички жени. По-добре е да имате една чешма, която постоянно блика, отколкото да имате хиляди чаши, пълни до горе съ вода. Да имашъ една жена, това подразбира, да имашъ една идея за Бога, като носитель на животъ, на знание и на свѣтлина, на свобода и просторъ, отколкото да имашъ хиляди жени, т. е. хиляди идеи за Бога, които носятъ всичкото нещастие и зло. Следователно, ако имашъ една идея за Бога, ти си въ еднобрачния животъ; ако имашъ две идеи, ти си въ двубрачието; три идеи подразбиратъ трибраченъ животъ и т. н. Стремете се къмъ еднобрачието, което осмисля живота и поставя човѣка въ правия пѫть. Първото нѣщо, което ви предстои, е да се освободите отъ безпокойството. Не се безпокойте, че имате малко пари; не се безпокойте, че не сте много здрави. Отъ васъ зависи да имате много пари, или да бѫдете напълно здрави. Здравето се обуславя отъ хигиената, която човѣкъ пази въ физическия, въ сърдечния и въ умствения си животъ. Хигиената на физическия свѣтъ изисква отъ човѣка да знае, какъ да яде, да пие вода и да диша, и най-после да знае, какъ да спи. Не е въ многото ядене, но въ умѣенето да се приема храната съ любовь и разположение. Ако вземе първата хапка съ любовь, човѣкъ ще се благослови. Пиешъ вода, а не знаешъ, какъ да я употрѣбишъ. Пий водата на глътки и съ любовь. Често, като легнешъ да спишъ, съ часове се въртишъ на едната, на другата страна и не можешъ да заспишъ. — Защо ? — Не си доволенъ отъ това, което имашъ. Ако имашъ десеть лева, ще искашъ 20, 30 или повече; колкото повече имашъ, толкова повече ще бѫдешъ недоволенъ. Имашъ жена, деца, кѫща, ниви, лозя, пакъ си недоволенъ. Когото срещнете днесъ, всѣки се оплаква, че е нещастенъ. Какво е нуждно на човѣка, за да бѫде щастливъ ? За да бѫде щастливъ, човѣкъ трѣбва да признае дълбоко въ себе си, че е добъръ. Само на себе си кажете, че сте добри, не и на хората. Обаче, ако нѣкой вънъ отъ васъ каже, че не сте добри, не се мѫчете да му доказвате обратното, но кажете: Възможно е да не съмъ добъръ. Навѣрно съмъ затворилъ крана на чешмата си. Сега ще отворя крана си, да потече изобилно отъ водата ми, да за-доволя всички. Значи, когато крановетѣ ви сѫ отворени, и водата ви изобилно тече, вие сте дебри. Щомъ затегнете крановетѣ си, ставате лоши. Днесъ повечето хора завъртватъ крановетѣ си, да не плащатъ много. Човѣшкитѣ работи сѫ съ кранове, а Божиитѣ — безъ кранове. Идете на планината и вижте, какво е положението на водитѣ. Тамъ всички извори сѫ безъ кранове, и водитѣ текатъ свободно. Когато намѣрятъ нѣкой изворъ, хората веднага го ограничаватъ: турятъ му кранъ и го от- правятъ да тече въ посока, каквато тѣ намиратъ за добре. Мнозина казватъ, че човѣкъ трѣбва да върви по правия пѫть. Други казватъ, че човѣкъ трѣбва да върви надѣсно, трети държатъ за лѣвата посока. Въ сѫщность, коя посока трѣбва да държите? Какъ тъкатъ женитѣ? Тѣ взиматъ сувалката и я пъхатъ ту отдѣсно, ту отлѣво, и платното се тъче. Значи, не е важно, въ каква посока се движи човѣкъ; важно е, платното да се тъче. Ето защо, като срещна единъ човѣкъ, азъ не гледамъ накѫде върви, въ коя посока се движи, но гледамъ, тъче ли нѣщо и какво тъче. При това, колкото по-бързо се движи сувалката, толкова по-добре е за самия човѣкъ, както и за окрѫжаващитѣ. Сега и на васъ казвамъ: Вървете и надѣсно, и налѣво, но тъчете платното, което ви е дадено. И, като го изтъчете, ще си направите една хубава дреха. Ако можете сами да шиете, добре; ако не можете, ще потърсите нѣкоя добра шивачка, тя да я ушие. Като облѣчете дрехата си, ще бѫдете доволни, че сте я изтъкали и ушили сами. Това значи, да мисли човѣкъ право. Нѣма по-хубаво нѣщо за човѣка отъ това, да мисли право. — Защо? — Защото правата мисъль освобождава човѣка отъ всички непотрѣбни мисли и желания. Тя очиства пѫтя му, поставя го въ пъленъ редъ и порядъкъ. Това е правиятъ пѫть. Значи, пѫть, който е свободенъ отъ безпокойства и отрицателни мисли, въ който всичко е поставено въ пъленъ редъ и порядъкъ, наричаме правъ. Следователно, ако днесъ сте болни, утре ще бѫдете здрави. Не мислете върху отрицателнитѣ си прояви, но мислете върху благата, които ви сѫ дадени. Какво по-велико благо можете да очаквате отъ живота, който ви е даденъ? При това, Богъ ви е подържалъ толкова хиляди години насамъ до днесъ. Следъ всичко това, като дойдете до смъртьта, започвате да се страхувате. Като умрете, вие мислите, че отивате при Бога, като при свой Баща. Защо трѣбва да се страхувате ? Ще кажете, че този човѣкъ е младъ, не трѣбва да умира. — Той не е умрѣлъ, на екскурзия е отишълъ. — Следъ колко години се преражда човѣкъ? — Който върви по закона на любовьта, преражда се следъ 1500-2000 години; който върви по свой законъ, преражда се следъ 45 години; и най-после, глупавиятъ се преражда веднага. Какво представя прераждането? — Пре-раждането е законъ за освобождаване на човѣка отъ неговитѣ погрѣшки и заблуждения. Праведниятъ, обаче, никога не умира. Той излиза отъ една кѫща и влиза въ друга. Той никога не отива и на небето. — Защо? — Защото за него небе е мѣстото, дето Богъ живѣе. Дето Богъ не присѫтствува, тамъ е адътъ. Земята пъкъ е мѣсто на лошитѣ условия, т. е, на гѫстата материя. Който търси Бога, ще Го търси и вънъ, и вѫтре въ себе си. Мнозина се безпокоятъ въ живота си, защото търсятъ Бога тамъ, кѫдето не е, вследствие на което живѣятъ безъ вѣра. Дето отидатъ, каквато работа предприематъ, постоянно се безпокоятъ: какво ще стане съ децата имъ, какво ще стане съ жена имъ, съ търговията имъ и т. н. Тѣ лѣгатъ безъ вѣра и ставатъ безъ вѣра. Лѣгайте съ вѣра въ доброто и ставайте съ вѣра. Това не значи, че човѣкъ трѣбва да стане индиферентенъ. Той трѣбва да вѣрва въ доброто и въ красивото и да не се безпокои за нищо. Нѣщата ставатъ така, както сѫ опредѣлени. Казвате: Нищо ли не сме направили досега? Азъ не отричамъ вашитѣ успѣхи, нито вашитѣ опитности, нито мѫчнотиитѣ, презъ които сте минали. Азъ не отричамъ и пѫтя, по който сте вървѣли, но ви говоря за новия пѫть, къмъ който душитѣ ви се стремятъ. Ще кажете, че познавате този пѫть. Не го познавате. Този пѫть предвижда нови мѫчнотии, обаче, той носи и нови постижения. Новиятъ пѫть е пѫть на любовьта. Дето влѣзе любовьта, произвежда превратъ: ако прозорцитѣ на кѫщата ви сѫ тѣсни, тя ще ги разшири; ако до това време сте живѣли въ сиромашия, тя ще ви направи богати. Любовьта носи изобилие. Тя произвежда и физически, и духовенъ превратъ въ хората. Любовьта освобождава ограниченитѣ, угнетенитѣ и поробенитѣ. Който не приема любовьта, той търси ангелитѣ, светиитѣ и добритѣ хора вънъ отъ себе си. Между светии живѣе, светиитѣ търси ; между добритѣ хора живѣе, а тѣхъ търси. Днесъ ви прочетохъ седма глава отъ Ек- лисиастъ, за да ви освободя отъ юларитѣ, които сами сте турили на главата си. Ако не завинаги, поне за единъ день бѫдете безъ юлари, да опитате свободата, къмъ която се стремите. Щомъ хвърлите юларитѣ си, идете въ гората, да си починете. Ще кажете, че нивитѣ ви ще останатъ неорани и несѣти. — Нищо отъ това, поне земята ще си почине. Считай, че всичкитѣ ти работи сѫ наредени. — Ама искамъ да забогатѣя. — Колко злато можешъ да носишъ на гърба си? Ти не можешъ да носишъ на гърба си повече злато отъ това, което се съдържа въ твоята кръвь. Знанието ти пъкъ се опредѣля отъ фосфора, който се съдържа въ твоя мозъкъ. Отъ вѣрата, която носишъ въ себе си, зависи да влѣзешъ по-навѫтре въ рая. Като мислишъ добре за Бога, хората ще те приематъ въ себе си. Като мислишъ добре за хората, Богъ ще те приеме въ себе си. Ти вѣрвашъ, че Богъ е на небето, а не вѣрвашъ, че живѣе въ хората. Значи, въ по-далечното вѣрвашъ, а въ по-близкото не вѣрвашъ. Вѣрвайте въ своя ближенъ, въ когото Богъ живѣе. Каже ли ви една сладка дума, Богъ е въ него. Каже ли ви една гор-чива дума, Богъ не е въ Него. Тази е причината, дето вие ту се качвате, ту слизате. Дръжте въ ума си положителна, неизмѣнна идея за Бога. Дойдете ли до тази идея, не постъпвайте, както правятъ нѣкой скъперници съ своитѣ коне. Вмѣсто да ги водятъ на паша, да губятъ време, тѣ ги впрѣгатъ да оратъ по цѣли дни. Вечерь, като се връщатъ отъ орань, турятъ на очитѣ имъ зелени очила, за да изглежда сѣното зелено, и да си представятъ, че ядатъ зелена трева. Сега и на васъ казвамъ: Турете настрана сѣното и зеленитѣ очила, които имате като идеи за Господа. Тѣ сѫ вѣрни, но само привидно. Идеи, които умиратъ, които ограничаватъ човѣка, не сѫ истински. Приемете новитѣ идеи за Господа. Мислете за Него така, че всѣкога да ви е леко и приятно на душата. Мислете за Господа така, че да чувствувате красотата въ свѣта, да имате импулсъ за работа. При това, каквато работа започнете, ще я свършите съ успѣхъ. Който има идея за Бога, свѣти. Като го погледнете, приятно ви е да го гледате: лицето му е свѣтло, очитѣ — ясни и засмѣни. Всѣки мускулъ на лицето му е свободенъ, по него можете да четете всичко, каквото той преживява. Мойсей казва: „Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичкия си умъ, съ всичката си душа, съ всичкото си сърдце и съ всичката си сила“. Това е първата заповѣдь, която е дадена на човѣка. Изпълнението на тази заповѣдь опредѣля пѫтя на истинското щастие. Другъ пѫть за щастие нѣма. Каквито теории и философии да ви препорѫчватъ, тази заповѣдь, тѣ не са нищо друго, освенъ 300-та жени и 900 наложници на Соломона, които го поставиха въ голѣми противоречия. Много жени и наложници може да има човѣкъ, много пари може да има, съ голѣма слава и почести може да се ползува, но всичко това е суета предъ мисъльта, която човѣкъ трѣбва да има за Бога въ душата, въ ума, въ сърдцето и въ волята си. Единствена тази мисъль осигурява щастието му. Днесъ ви пожелавамъ да бѫдете свободни отъ всички грижи, смущения и безпокойства. Мислете за всички хора добре. Прекарайте поне единъ день въ радость и свѣтлина, да гледате само красивата страна на живота. — Проявениятъ Духъ въ Любовьта, проявениятъ Духъ въ Мѫдростьта, проявениятъ Духъ въ Истината носи всичкитѣ блага на живота, на Единния, Вѣчния Богъ, изворъ на всички блага, въ Когото всичко се обединява. * 22. Утринно Слово отъ Учителя, държано на 24. мартъ, 1935 г. София. — Изгрѣвъ.

Отъ "Ценната дума", утринни слова, година IV, т.2 (1934-1935). Издание отъ 1941 г., София. Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно отъ 3 февруари 1935 г. до 15 септември 1935 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Добриятъ животъ Размишление. Ще прочета 6. глава отъ Еклисиастъ. Въ прочетената глава се говори за обикновени нѣща, познати на всички хора. Значи, въ тази глава нѣма нищо ново. Когато разказвали нѣщо на Соломона, той казвалъ: Известно ми е това, зная го. Веднъжъ единъ дервишъ срещналъ Coломона и му казалъ: Ефенди, всичко знаешъ, но има нѣщо, което не знаешъ. — Какво не зная? — Не знаешъ да хвърчишъ като птицитѣ. — Така е, отговорилъ Соломонъ, не мога да хвърча. Сега и на васъ казвамъ: Всичко знаете, много нѣща знаете, но едно — да живѣете добре. Нѣма по-велико изкуство въ живота отъ това, да живѣешъ добре. Днесъ повечето хора водятъ обикновенъ животъ, вследствие на което се оплакватъ отъ сиромашия, отъ болести, отъ мѫчнотии. Ако пъкъ видятъ нѣкой постникъ, пожълтѣлъ, съ хлътнали очи, тѣ ще го нарекатъ светия. Това не е никакъвъ светия. Така всѣки може да стане светия: ще пости нѣколко деня, ще се облича скромно. Така не се става светия. Каквито красиви имена да давате на този човѣкъ, не може да го направите светия. Истински светия е онзи, който не живѣе въ лишения и който знае да живѣе добре. При всички случаи на живота той знае, какъ да постѫпва. Казватъ, че светията се моли по цѣли дни. Молитвитѣ не правятъ човѣка светия. Обаче, добриятъ и съзнателенъ животъ могатъ да направятъ човѣка светия. Единъ дервишъ срещналъ единъ турски бей, който оставилъ тоягата си на земята и се готвѣлъ да се моли на Бога. — Какво правишъ? — Моля се, изпълнявамъ дълга си. — Никакъвъ дългъ не изпълнявашъ, но се молишъ на Господа за пари. Вмѣсто да благодаришъ за всичко, което ти е далъ, постоянно искашъ да ти дава — все ще намѣришъ какво да искашъ. Страшно е положението на чо-вѣка, когато се моли за материални работи. Той прилича на просякъ, който върви подиръ нѣкой богатъ човѣкъ и непрестанно иска да му даде нѣщо, и после да се хвали, че богатиятъ го облаго- детелствувалъ. „Има зло, което видѣхъ подъ слънцето, и го има много между человѣцитѣ.“ ( — 1 ст.). „То е суета и зла болесть.“ ( — 2 ст.). Това сѫ положения, които показватъ, какъвъ е билъ стариятъ животъ на хората. Споредъ старитѣ разбирания, религиозниятъ се моли все за материални работи. Той казва: Каквото поискамъ отъ Господа, дава ми се, молитвата ми всѣкога се чува. Това не е философия. Въ Писанието е казано, че Богъ знае нуждитѣ на всички сѫщества и, преди още да Му се помолятъ, Той имъ дава нуждното. Значи, нищо друго не ви остава, освенъ да отворите скрититѣ си стаички — затворенитѣ си куфари, и да видите, какво има тамъ за разработване. Нѣма нѣщо, което не е дадено на човѣка. Тъй щото, колкото се отнася до материалното, той нѣма за какво да се моли — всичко му е дадено. Той трѣбва само да работи, да използува даденото. Да се моли човѣкъ на Бога, това значи, да влѣзе въ общение съ Него, безъ да изнася своитѣ нужди. Ако само единъ човѣкъ знае нуждитѣ ти, нѣма защо да разправяшъ на всички. Важно е въ него да живѣе Богъ. Той веднага ще чуе молбата ти и ще ти помогне. Въ една американска църква проповѣд- никътъ излѣзълъ на амвона да говори за единъ отъ присѫтствуващитѣ членове на църквата, който билъ крайно беденъ, да му се помогне по нѣкакъвъ начинъ. Той говорилъ за него цѣлъ часъ, изнесълъ сиромашията, въ която се намиралъ, съ цель да омилостиви сърдцата на богатитѣ членове на църквата. Въ края на краищата, той събралъ една сума за бедния си събратъ въ Христа и му я предалъ. Следъ това единъ отъ богатитѣ членове се приближилъ до проповѣдника и тихо му пошепналъ: Защо не каза това само на мене? Азъ самъ бѣхъ въ състояние да му помогна. Не бѣше нуждно да раздвижвашъ цѣлото събрание за такава сума. Достатъчно бѣше да ми пошепнешъ на ухото, както азъ на тебе, за да дамъ една голѣма сума. При това, само той не е сиромахъ. Има още много наши бедни братя, които сѫщо се нуждаятъ отъ подкрепа. Сега ние казваме: Въ едно религиозно братство не може и не трѣбва да има сиромаси. Братство, въ което има сиромаси, не е истинско братство. — Възможно ли е това ? — Възможно е. — Какъ да разберемъ това? Разбирайте го, както искате. Ако сте ученици отъ осми класъ, вие трѣбва да разбирате материята, която ви се преподава. — Защо? — Защото се предполага, че сте изучили добре материала за седми класъ и свободно можете да работите съ новия материалъ. Който влѣзе въ университета, той трѣбва да е свършилъ гимназия. Безъ гимназиално образование не приематъ въ университета. Следъ всичко това, ще дойде нѣкой човѣкъ въ братството и ще каже: Азъ съмъ вашъ братъ. — Какъ стана братъ ? Въ какво се заключава братството? Ще кажете, че и волътъ е вашъ братъ. Вие казвате това, но той съзнава ли, че е вашъ братъ ? Като последно творение на Бога, човѣкъ пръвъ е съзналъ положението си като братъ на човѣчеството, като по-голѣмъ братъ на жи- вотнитѣ и растенията, вследствие на което се стреми да бѫде навсѣкжде пръвъ. За да бѫде пръвъ, човѣкъ трѣбва да отговаря на две изисквания: да има отличенъ умъ и добро сърдце. Нѣма ли тѣзи нѣща, той не може да бѫде пръвъ. Ако умътъ и сърдцето му се разколебаятъ въ нѣщо съществено, той остава назадъ. Връщането му назадъ подразбира връщане къмъ животинското състояние. Укрепи ли ума и сърдцето си, той излиза отъ животинското състояние и се връща въ човѣшкото. Върне ли се въ животинското си състояние, човѣкъ се страхува отъ най-малкитѣ нѣща. Когато животното се страхува, има защо да изпада въ това състояние. Но има ли смисълъ човѣкъ да се страхува ? Когато детето плаче за майка си, която заминала за другия свѣтъ, плачътъ е на мѣсто. Обаче, когато майката е при детето, и то плаче, тогава плачътъ нѣма смисълъ. Плачътъ не решава въпроситѣ. Има деца, които плачатъ за нищо и никакво, но не постигатъ цельта си. Тѣ искатъ насила да заставятъ майка си, да имъ даде това, което желаятъ. Когато плачътъ е на мѣсто, майката съ готовность задоволява нуждитѣ на детето, Единъ баща ми разправяше една своя опитность, която ималъ съ детето си. Единъ день детето започнало да плаче, да вика, да крѣска, но така, че никой не могълъ да го смири. Майката, бащата, братята, сестритѣ му се събрали около него, не знаятъ, какво да правятъ. Давали му едно нѣщо, друго нѣщо, да го залъжатъ, но то не млъквало. Най-после бащата казалъ: Излѣзте всички вънъ, оставете ме самъ съ детето. Като останали въ стаята сами, той седналъ срещу детето и започналъ да го имитира: както плачело детето, така плачелъ и той; каквото правѣло то съ рѫцетѣ си, това правѣлъ и той. Като чуло детето, че другъ плаче съ него заедно, вдигнало главата си и започнало очудено да гледа, защо плаче баща му. То плаче, и бащата плаче. Най-после детето се усмихнало, престанало да плаче и казало на баща си: Много плачешъ, бе татко. Плачътъ се дължи на известенъ обектъ. За да престане човѣкъ да плаче, трѣбва да се махне обектътъ. Обаче, дали човѣкъ плаче, или се радва, това сѫ въпроси, които трѣбва да се изучаватъ. Каквото и да се случва въ живота ви, трѣбва да го изучавате. Каквито мисли и чувства ви вълнуватъ, трѣбва да представятъ предмети за изучаване, да знаете тѣхния произходъ и влияние върху васъ. Днесъ всички хора говорятъ за добрия животъ и се стремятъ къмъ него, но не могатъ да опишатъ, какво представя той. — Защо не могатъ да го опишатъ ? — Защото не живѣятъ още добре. Човѣкъ може да опише само онова, което е опиталъ и разбралъ. Запримѣръ, запитайте единъ ангелъ, какво нѣщо е грѣхътъ и лошиятъ животъ. Колкото и да иска да се произнесе за него, нищо не може да каже. — Защо? — Той никога не е грѣшилъ, никога не е правилъ зло. Той вижда, че хората грѣшатъ, но какъ става това, не знае. Нѣкой казватъ, че добриятъ животъ се заключава въ придобиване на блага, други — въ правене на добро. Нито придобиването на благата, нито правене на добро представятъ до-брия животъ. Когато живѣе добре, човѣкъ може да опише, въ какво се състои добриятъ животъ. И тъй, хората често грѣшатъ, понеже се опитватъ да говорятъ за нѣща, които не поз- наватъ. Трѣбва ли всичко да знаете и да опитате ? Има нѣща, които непремѣнно трѣбва да знаете, но има нѣща, които не трѣбва да знаете. Запримѣръ, каква полза ще ви допринесе знанието, какъ е извършено нѣкое престъпление? Какво ще придобиете, ако знаете, че нѣкои хора живѣятъ лошо ? Бъдете глухи и слѣпи за злото, за престъпленията, за лошия жи-вотъ. Пазете се отъ любопитството къмъ злото. Нѣкои обичатъ да се вслушватъ въ лошитѣ работи и току подаватъ ухото си, да чуятъ, какво се говори между хората, да видятъ, какво правятъ. Не разваляйте слуха и зрението си съ лошитѣ работи. Безъ да се интересувате отъ злото, вие ще го познаете.—Какъ? —По степеньта на доброто. Когато чуете, че нѣкой човѣкъ е много добъръ, ще знаете, че задъ него се крие другъ човѣкъ много лошъ. Ако срещнете единъ праведенъ човѣкъ, задъ него се крие единъ грѣшникъ. Когато видите, че пристига конникъ, ще знаете, че следъ него иде коньтъ му. Или ако видите коня, следъ него иде конникътъ. Коньтъ мълчи, но конникътъ говори. Той говори и за себе си, и за коня. — Кога мълчи човѣкъ? — Когато минава презъ посвещение. Значи, животнитѣ мълчатъ, понеже минаватъ презъ посвещение. Всѣко изпитание означава известно посвещение. Наистина, не е лесно да страдашъ, да се мѫчишъ и да не можешъ да кажешъ една дума за страданията си. Животнитѣ се мѫчатъ, изтезаватъ ги, и тѣ мълчатъ. Следователно, когато дойдемъ до говора на хората, виждаме, че тѣ говорятъ най-много, когато страдать. Тѣ разправятъ за болкитѣ си, кѫде ги боли, какъ сѫ заболѣли и т. н. Ако ги боли кракъ, ще разправятъ, кѫде ги боли, какъ се лѣкуватъ и т. н. Ето какъ може да се лѣкува човѣкъ: ако го боли устата, ще вземе три капки отъ любовьта, и болката му ще мине. Ако го болятъ очитѣ, трѣбва да вземе четири капки отъ истината. Ако го болятъ ушитѣ, ще вземе десеть капки отъ мѫдростьта. За всѣка болесть има лѣкъ. Нѣма болесть въ свѣта, която да не може да се лѣкува. Ще кажете, че това не сѫ реални лѣкарства. Това сѫ психически лѣкарства, които действуватъ рационално. Внесете въ сърдцето си нѣколко капки отъ любовьта, въ мозъка си — нѣколко капки отъ мѫдростьта и въ тѣлото си — нѣколко капки отъ истината и ще видите, какъ ще се излѣкувате. Много болести се дължатъ на психически причини. Ето защо, тѣзи болести могатъ да се лѣкуватъ само по психически начинъ, т. е. съ психически лѣкарства. Ако търсите причината на заболяването на ушитѣ и на очитѣ, ще я намѣрите въ задната часть на мозъка. Когато функциитѣ въ задната часть на мозъка не ставатъ правилно, човѣкъ страда отъ болки въ очитѣ и въ ушитѣ. Когато слѣпоочната часть на мозъка не функционира правилно, човѣкъ се оплаква отъ болки въ устата. Като знаете, че мозъкътъ е причина на много заболявания, дръжте го въ изправность. Когато говоримъ за изправность на мозъка, имаме предъ видъ мислитѣ, които минаватъ презъ него. Ето защо, за здравословното състояние на мозъка трѣбва да държимъ отговорни мислитѣ, а за здравословното състояние на сърдцето сѫ отговорни чувствата. Всѣка мисъль носи за човѣка или благо или отрова. Сѫщото се отнася и до чувствата, и желанията на човѣка. При това, има мисли и чувства, които указватъ своето въздействие върху организма веднага, а други — следъ време. Ако човѣкъ не върви въ пѫтя на Божията Любовь, ще попадне въ областьта на своето изопачено сърдце и ще носи последствията на своя животъ. Ако не върви въ пѫтя на Божията Мѫдрость, той ще попадне въ крѫга на своя изопаченъ умъ и ще носи лошитѣ последствия на своя животъ. Като ученици, вие трѣбва да разсѫждавате правилно, да не се спирате предъ мисъльта, че Богъ всичко знае, всичко вижда. Той знае всичко, вижда всичко, но важно е, какво вие знаете и разбирате. Вие се ползувате отъ знанието на Бога, отъ Неговата Любовь и Мѫдрость дотолкова, доколкото можете да ги възприемете и приложите въ живота си. Да се осланяте на Божието знание, на Неговата Любовь, това е лесниятъ пѫть въ живота. Въ сѫщность, това е най-мѫчниятъ пѫть. — Защо? — Защото, като очаквате да получите нѣщо наготово, вие или ще го получите, или нѣма да го получите. И, въ края на краищата, ще изгубите времето и условията за работа. Споредъ мене, най-лесниятъ пѫть е пѫтьтъ на добрия животъ. — Кой ще ни научи да живѣемъ добре ? — Който самъ живѣе добре. Който не живѣе добре, по никой начинъ не може да ви предаде добрия животъ. Не можешъ да предадешъ на човѣка това, което ти самъ не знаешъ и което не е въ тебе. Ако учительтъ по музика пѣе и свири, правилно, и ученицитѣ му ще пѣятъ и свирятъ добре; ако той самъ не пѣе и не свири правилно, и ученицитѣ му ще бѫдатъ като него. Затова е казано, че какъвто е учительтъ, такива сѫ и ученицитѣ му. Като влѣзете въ нѣкое религиозно или духовно общество, веднага ще дойде при васъ нѣкой братъ или сестра да ви учатъ. Тѣ събиратъ около себе си братя и сестри, ставатъ тѣхни учители и започватъ да ги учатъ; ще ги научатъ толкова, колкото тѣ знаятъ. Едно нѣщо трѣбва да знаете: преди да събирате хора около себе си, първо съберете своитѣ мисли, чувства и постѫпки, да ги възпитате, да се подчиняватъ на Божественото на-чало въ васъ. Ако успѣете въ това, тогава, безъ да събирате хората около себе си, тѣ сами ще ви търсятъ. Не спазвате ли това правило, вие ще изпаднете въ положението на нѣкои проповѣдници и учители, които, вмѣсто да помогнатъ на своитѣ ближни, внасятъ противоречия между тѣхъ. Единъ негърски проповѣдникъ нѣкѫде въ Америка, проповѣдвалъ на слушателитѣ си, какъ Богъ направилъ първия човѣкъ. Той казвалъ, че Богъ взелъ отъ най-чистата и фина пръсть и направилъ отъ нея човѣка. За да го изсуши, Той го турилъ на единъ плетъ, дето се пекълъ три деня на слънце. Като слушали проповѣдьта, единъ отъ слушателитѣ запиталъ проповѣдника: Отде взелъ Господъ прѫте, за да направи плетъ, на който да суши човѣка? — Това не е твоя работа, отговорилъ проповѣдникътъ. — Наистина, слушателитѣ не трѣбва да задаватъ такива въпроси, но и про- повѣдницитѣ не трѣбва да говорятъ за нѣща, които не знаятъ. Изобщо, човѣкъ трѣбва да говори само за ония нѣща, които той самъ е опиталъ, разбралъ и научилъ. Той трѣбва да учи хората само тогава, когато той самъ е ученъ. — Ама Мойсей казалъ така. — Мойсей билъ ли е въ времето, когато Богъ създавалъ свѣта? — Той е видѣлъ нѣщата по ясновидски начинъ. — И това е въпросъ. Четете, изучавайте нѣщата, но стремете се да ги провѣ- рявате по външенъ и вѫтрешенъ пѫть, да не изпадате въ противоречия. Не се страхувайте отъ това, което не знаете, не го избѣгвайте, но го изучавайте. Една млада мома минавала за глупава между познатитѣ си, които се мислѣли за многознаещи. Тя се занимавала съ змии. Хващала ги, укротявала ги, играела си съ тѣхъ. Единъ день тя скрила една змия въ рѫкава си и, като се срещнала съ познатитѣ си, пуснала змията между тѣхъ. Като я видѣли, всички се разбѣгали отъ страхъ. — Чудно нѣщо, казала имъ тя — страхувате се отъ една змия, която Богъ създалъ, а се представяте за много знаещи. Донесохъ ви единъ екземпляръ да го изучите, а вие бѣгате отъ него. Кѫде остава вашиятъ наученъ интересъ? Представете си, че змията е една лоша мисъль, лошо чувство или желание. Защо не ги изследвате, а бѣгате отъ тѣхъ? Трѣбва ли да се страхувате отъ лошитѣ мисли, чувства и желания? И тѣ могатъ да се възпитаватъ, както и змията. Въ днешно време даже отровата на змията се употрѣбява противъ нѣкой болести. Всѣко лошо и страшно нѣщо крие въ себе си нѣкакво добро, но трѣбва да знаете, какъ да го използувате. Помнете: лошитѣ, страшнитѣ нѣща ка- ляватъ човѣка. Значи, човѣкъ трѣбва да се кали, да стане търпеливъ. Търпението се развива главно при неблагоприятни условия на живота. Само при тѣзи условия човѣкъ вижда, каква вѣра има, доколко мисли право и какво търпение има. Следователно, стремете се да разбирате нѣщата правилно, да не кажете като Соломона, че всичко е суета. Не оставяйте мѫчнотиитѣ си на другитѣ, тѣ да ги разрешаватъ, защото тѣ ще се ползуватъ и отъ бла-гата имъ. Тогава вие пакъ ще кажете, че всичко е суета. Мѫчнотиитѣ криятъ въ себе си известни богатства, отъ които не трѣбва да се лишавате. Ако хлѣбътъ ви е сухъ, не го хвърляйте. Полѣйте го съ малко вода и го турете на печката, докато се запече отъ дветѣ страни. Водата, т. е. животътъ носи въ себе си условия за превръщане на лошитѣ работи въ добри. Използувайте тѣзи условия и не се страхувайте отъ лошото. На каквито мисли, чувства и желания да се натъквате, тѣ сѫ на мѣстото си, иматъ велико предназначение. Ако не знаете, какъ да ги използувате, вие се лишавате отъ благата, които се криятъ въ тѣхъ. Вие се лишавате отъ възможностьта да изпълните своето предназначение на земята. Ето защо, каквото и да ви се случи въ живота, добро или зло, не го отбѣгвайте. Каквито мисли и чувства да ви посещаватъ, не ги отхвърляйте. Изучавайте ги, вижте, какво носятъ тѣ за вашето бѫдеще. Човѣкъ гради бѫдещия си животъ, именно, отъ мислитѣ, чувствата и желанията, които влизатъ въ него, т. е. които го посещаватъ. Като ги изучавате, вие придобивате знание да подреждате нѣщата, т. е. да поставяте всѣко нѣщо на мѣстото му и да градите бѫдещето си. Сега, както и да се говори на хората, тѣ могатъ да разбератъ нѣщата, само когато ги живѣятъ. Много може да имъ се говори за любовьта, за мѫдростьта и за истината, но, ако не ги прилагатъ, нищо не могатъ да раз-бератъ. Не можете да предадете на човѣка нѣщо, което вие сами не знаете. Законътъ е такъвъ. Нѣкой взелъ единъ позлатенъ пред-метъ и го предлага като чистъ златенъ. — Какъ познава, че е златенъ? — По лъскави- ната, по блѣсъка. Обаче, има една българска поговорка, която казва: „Не всичко, което блещи, е злато“. Наистина, като взема проб-ния камъкъ, опитвамъ нѣколко пѫти и виж- дамъ, че предметътъ е само позлатенъ, не е отъ чисто злато. Следователно, когато гово-рите за златни, за ценни нѣща, приложете и къмъ тѣхъ пробния камъкъ, да ги изпитате. За всѣка мисъль, за всѣко чувство и за всѣка постѫпка има пробни камъни, чрезъ които можете да ги изпитвате, доколко сѫ отъ чисто злато, доколко сѫ ценни и устойчиви. Дръжте въ ума си мисъльта: никой не може да ви обича за това, което не сте. Могатъ да ви обичатъ за това, което сте. Златото, скѫпоценниятъ камъкъ сѫ ценни за това, което сѫ, но не и за това, което не сѫ. Не можете да дадете на простия камъкъ такава цена, каквато има скѫпоценниятъ. Нѣкой пита: Защо давате такава голѣма цена на този човѣкъ? — Защото заслужава. — Защо на мене не давате сѫщата цена ? — Той се е мѫчилъ, работилъ затова е станалъ цененъ. Ти още не си се мѫчилъ, не си работилъ, затова не може да имашъ голѣма цена. Като знаете това, не питайте, защо този или онзи се ценятъ скѫпо, но работете, да се справяте съ мѫчнотиитѣ и страданията. Като минете презъ мѫчението, труда и работата, и вие ще придобиете нуждната цена, ще станете скѫпоцененъ камъкъ. Сега, искамъ да запомните следнитѣ мисли: да имате прави мисли, прави чувства и прави постѫпки. Не е важно толкова да правите добро, колкото да имате прави мисли, чувства и постѫпки, чрезъ които да вървите въ правия пѫть. Само по този начинъ можете да бѫдете благоприятни за окрѫжаващитѣ и да имате приятели. Ако не следвате правия пѫть на живота, вие ще имате повече неприятели, отколкото приятели. И тъй, за да познаете, дали сте благоугодни на Бога, идете на нѣкое нечисто, блатисто мѣсто и вижте, дали ще се накаляте, дали ще ви хапятъ комари. Ако кальта се лепи по дрехитѣ ви, и комаритѣ ви хапятъ, вие не сте благоугоденъ на Бога. При това положение, ще боледувате, ще страдате отъ нечистотиитѣ въ живота. Ако кальта не се лепи по дрехитѣ ви, и комаритѣ не ви хапятъ, вие сте благоугоденъ на Бога. Вие живѣете въ външна и вѫтрешна чистота, въ миръ съ себе си и съ окрѫжаващитѣ. Проявениятъ Духъ въ Любовьта, проявениятъ Духъ въ Мѫдростьта, проявениятъ Духъ въ Истината носи всичкитѣ блага на живота, на Единния, Вѣчния Богъ, изворъ на всички блага, въ Когото всичко се обединява. * 21. Утринно Слово отъ Учителя, държано на 17. мартъ, 1935 г. София. — Изгрѣвъ.

Отъ "Ценната дума", утринни слова, година IV, т.2 (1934-1935). Издание отъ 1941 г., София. Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно отъ 3 февруари 1935 г. до 15 септември 1935 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Най-голѣмото изкуство Размишление, Ще прочета 5. глава отъ Еклисиастъ. Да мисли, да чувствува и да работи човѣкъ, това е едно отъ най-голѣмитѣ изкуства на земята. — Защо? — Защото трѣбва да знае, какъ да извърши тѣзи нѣща. Запримѣръ, ти не можешъ да мѣсишъ хлѣбъ, ако нѣмашъ на разположение брашно. Можешъ да имашъ желание да мѣсишъ, можешъ да разполагашъ съ нощви, съ сито, но ако чувалътъ е празенъ, нищо не можешъ да направишъ. Мнозина отъ васъ ще кажатъ: Ние знаемъ, какво ще ни се говори днесъ. Така предполагатъ и нѣкой религиозни. Тѣ казватъ, че Духътъ имъ открива много нѣща. Кажете тогава, какво ви подсказва вашиятъ духъ? Да говори човѣкъ за Духа, безъ да Го познава, това е неразбиране на нѣщата. Когато слънцето изгрѣва и открива всички предмети около васъ, казвате, че Духътъ открива нѣщата, т. е. Духътъ ви говори. Споредъ мене пъкъ, щомъ виждате нѣщата ясно, свѣтлината ги открива, а не Духътъ. Когато учениятъ ви говори и разкрива предъ васъ известна истина, той ви учи, поучава, хвърля свѣтлина въ ума ви върху даденъ предметъ, и вие виждате ясно това, което по-рано не сте виждали. Значи, свѣтлината ви говори. Ето защо, когато говорите върху известни въпроси, трѣбва да имате широко разбиране за нѣщата, да не изпаднете въ положението на Соломона. Той разбиралъ много работи, но не всичко, вследствие на което изпадналъ въ голѣми противоречия и казалъ: „Суета на суетитѣ, всичко е суета“. „Пази ногата си, когато отивашъ въ дома Божи.“ ( — 1 ст.). — Много църкви има въ свѣта, но, въ каквато църква и да отидешъ, пази ногата си. — Отъ какво трѣбва да пази човѣкъ ногата си? „И приближи повече да слушашъ, нежели да принасяшъ жертва на безумни, които не знаятъ, че струватъ зло.“ ( — 1 ст.). — Въ която църква и да влѣзете, ще видите, че богомолцитѣ правятъ различни движения; нѣкой се кръстятъ, цѣлуватъ икони, съ което искатъ да се покажатъ предъ хората, че сѫ набожни, религиозни, че вѣрватъ въ Бога. Ако нѣкой човѣкъ влѣзе за пръвъ пѫть въ една църква, веднага ще се приближатъ къмъ него и ще започнагъ да го учатъ, какъ да се кръсти, съ два или три пръста, по католически, или по православенъ начинъ. Ако не се кръстите, ще минете предъ тѣхъ за неправовѣренъ. Нѣкой религиозни пъкъ се кръстятъ съ цѣлата си рѫка. Наистина, защо не се кръсти човѣкъ съ цѣлата си рѫка, а се кръсти само съ два или три пръста? Православнитѣ се кръстятъ съ тритѣ пръста нагоре, а двата скриватъ, въ рѫката. Значи, тритѣ пръста отправятъ къмъ Бога, а двата задържатъ за себе си. Като говоримъ за кръста, по-добъръ кръстъ отъ страданието нѣма. Значи, като страда, човѣкъ се кръсти. Нѣкой страдатъ, но никой не ги знае, никой не ги вижда. Обаче, нѣкой страдатъ така, че всички ги виждатъ. Съ това тѣ искатъ да покажатъ, че много страдатъ. Страдания, които всички виждатъ, не сѫ истински, нито сѫ голѣми. Лесно се говори за страданията, но всѣки трѣбва да се запита, защо страда. Нѣкой свършилъ университети, знае да свири, да рисува, а се оплаква, че билъ гладенъ, три деня не ялъ. Какво знание има той, щомъ гладува? Който свири и рисува, а при това ходи гладенъ, това показва, че нито свиренето, нито рисуването, нито знанията му сѫ обработени. Тѣ не сѫ станали негова пѫнть и крѫвъ, не може да си служи си тѣхъ. „Не прибързвай сѫ устата си, и сѫрдцето ти да не бѫрза да произнася думи преди Бога; защото Богъ е на небето, а ти — на земята, за то нека бѫдатъ думитѣ ти малко.“ ( — 2). — Който мисли, никога не прибързва съ устата си. Той никога не върши постѫпкитѣ на безумния. Казано е, че Богъ е на небето, а човѣкъ — на земята. Затова мнозина питатъ, кѫде трѣбва да влѣзатъ, т. е. въ кой храмъ, и на кѫде трѣбва да се обърнатъ, когато се молятъ на Бога. На този вѫпросъ Христосъ отговаря: „А ти кога се молишъ, влѣзъ вѫ скришната си стаичка, и самъ се помоли. И Отецъ, Който вижда въ тайно, ще ти въздаде на яве. Тъй щото, истинската молитва трѣбва да става на тайно. Когато човѣкъ се моли предъ всички хора и се озърта натукъ-натамъ, всички да го видятъ, все едно, че е въ театъръ или на публично събрание. И така може да се моли човѣкъ, но трѣбва да се вглъби въ себе си, да забрави всичко около себе си и нищо да не вижда. Другитѣ могатъ да го виждатъ, но той да не вижда. Като се моли, човѣкъ не трѣбва да допуща никаква критическа мисъль. Ще гледа, ще чува, безъ да критикува. — Ама не може безъ погрѣшки! — Ще грѣшишъ, но ще изправяшъ погрѣшкитѣ си, както прави художникътъ. Той рисува образа на нѣкой човѣкъ, но, като направи нѣкаква погрѣшка, веднага я изправя. Изкуството не търпи никакви погрѣшки. Мисъльта. чувствата, говоренето сѫ особенъ родъ изкуства, които изключватъ всѣкакви погрѣшки. Много изкуства има, които човѣкъ трѣбва да изучава. Запримѣръ, говоренето е сѫщо изкуство. — Въ какво се заключава това из- куство? — Да предава действителность, да не ги преувеличава, нито намалява. Нѣкой хора обичатъ да преувеличаватъ нѣщата. Тѣ си служатъ съ хиперболични изрази. Запримѣръ, тѣ казватъ: Тамъ имаше толкова хора, че яйце да хвърлишъ, нѣма кѫде да падне. Или, тамъ имаше около сто хиляди души. Въ сѫщность, имало най-много десеть хиляди души. Когато искатъ да покажатъ, че нѣкой човѣкъ е много ученъ, тѣ казватъ: Този човѣкъ знае всичко. Чудесата, които прави, нѣматъ край. За нѣкой виденъ музикантъ тѣ казватъ: Той свири така, че нѣма подобенъ на него. Когато пъкъ искатъ да подчъртаятъ, колко добре говори нѣкой ораторъ, тѣ казватъ : Като говори, медъ капе отъ устата му. Съ този изразъ искатъ да покажатъ, колко е сладкодуменъ. Като знаете това, пазете се отъ преу-величаванията, или, най-малкото, трѣбва да ги разбирате, да не изпадате въ заблуждения. Сега азъ искамъ да ви освободя отъ онѣзи заблуждения, които носите по наследство. Едно отъ тѣзи заблуждения е преувеличаването. Като преувеличава нѣщата, човѣкъ се отдалечава отъ реалностьта на живота. Другъ е въпросътъ, когато човѣкъ си служи съ фигури въ речьта, за да я украси повече, да и предаде цвѣтистъ видъ. Обаче, въ обикновения животъ тѣзи фигури се явяватъ като пре-увеличавания, които отдалечаватъ човѣка отъ действителностьта. Преувеличаването внася из-кушение въ хората. Нѣкой започне да се моли и, въ време на молитвата, ще му дойде на умъ, че не е свършилъ нѣкаква работа и ще прекъсне молитвата си. Следъ това пакъ ще започне да се моли. Като прекѫсва и отново започва молитвата си, човѣкъ дава видъ предъ другитѣ, че постоянно се моли. Съ това той внася съблазънь между хората. Така се молятъ турцитѣ. Преди да започнатъ молитвата си, тѣ се измиватъ добре и тогава пристѫпватъ къмъ нея. Ако въ време на молитвата се почешатъ по главата, по рѫцетѣ или по тѣлото, тѣ преставатъ да се молятъ, пакъ се измиватъ и отново започватъ молитвата си. Случва се понѣкога молитвата имъ да продължава цѣли два часа. — Може ли богомолцитѣ да прекѫсватъ молитвата си и да излизатъ и влизатъ въ църквата ? — Може, разбира се. Щомъ става, може. Това показва отношението на съвременния религиозенъ къмъ църквата. Докато религиозниятъ гледа на църквата като на събрание, той свободно влиза и излиза отъ нея. Единъ день, когато се проникне дълбоко отъ разбирането на въпроса, що е църквата, а сѫщо и молитвата, той нито ще прекѫсва молитвата си, нито ще влиза и излиза отъ църквата. Така правятъ и ученицитѣ. Докато сѫ въ междучасие, тѣ говорятъ, викатъ, вдигатъ шумъ. Щомъ влѣзе учительтъ въ класъ, всички сѣдатъ на мѣстата си, и настава тишина и мълчание. Много учители има въ свѣта, но единъ отъ най-добритѣ учители, съ дисциплина, каквато досега не съмъ виждалъ, е соколътъ, Единъ день, това се случи въ Търново, поглеждамъ презъ прозореца на стаята си и какво виждамъ ? На единъ плетъ се наредили десетина птички, една до друга, но така неподвижни, като че ли сѫ мъртви. Всички гледатъ втренчено нагоре и стоятъ толкова тихо, че не се чува никакъвъ шумъ, не се вижда никакво движение. Повдигнахъ погледа си нагоре, въ посоката, дето гледатъ птичкитѣ, и видѣхъ единъ голѣмъ соколъ, който се виеше надъ тѣхъ. Съ явяването си, той внесе такъвъ ужасъ между птичкитѣ, че ги смрази: тѣ останаха на мѣстата си вкаменени и безгласни. Като гледаше къмъ тѣхъ, соколътъ приличаше на строгъ учитель, който се готви да изпитва ученицитѣ си. Предварително той ги наблюдаваше и, като видѣ, че не сѫ готови за изпитъ, хвръкна нагоре, въ друго направление, и си каза: Невежи сѫ тѣзи ученици, не сѫ готови за изпитъ. Щомъ учи- тельтъ си отиде, ученицитѣ се отпуснаха, започнаха да шумятъ, да се разговарятъ помежду си и да казватъ: Свободни сме вече! Който не разбира смисъла на нѣщата, поглежда къмъ птичкитѣ и казва: Това сѫ птички! Птички сѫ наистина, но тѣ сѫ вкаменени отъ страхъ отъ погледа на своя строгъ учитель. Учительтъ имъ стои надъ тѣхъ съ своитѣ мисли и търси начинъ, какъ да задигне една отъ тѣхъ, да я заведе на гости у дома си, да и предаде единъ добъръ урокъ. Който се е осмѣлилъ веднъжъ да влѣзе въ стаята на учителя си, не излиза оттамъ. Тази стая представя за него из- правителенъ домъ, въ който се изучаватъ уроцитѣ на живота. Днесъ, както и да се говори на хората, все ще ги обидите. Както и да се произнасяте за дѣлата имъ, все ще излѣзе, че ги критикувате. За да не ги обиждате, трѣбва да знаете какъ да говорите. Сѫщо така трѣбва да знаете, какъ да критикувате. Гледате една картина и казвате, че не ви харесва. Това не е достатъчно. Трѣбва точно да опредѣлите, какво, именно, не ви харесва: боитѣ ли, или нѣкоя часть отъ тѣлото. Четете нѣкое произведение и казвате, че не ви харесва. Какво, именно, не ви харесва? Като казвате, че картината не ви харесва, излиза, че нищо не ви харесва. Не, има нѣщо хубаво въ нея. Като кажете, какво не ви харесва, трѣбва да посочите, какъ да се изправи. Изобщо, може да критикува само онзи, който знае, какъ да изправя погрѣшкитѣ. При това, всѣка бележка, направена по отношение на дадено произведение, трѣбва да почива на истината. Всѣка дума, казана на човѣка, трѣбва да съдържа истината. Свѣтскитѣ хора, като не могатъ всѣкога да си служатъ съ истината, изработили особенъ начинъ на отношения — дипломация. И да не се обичатъ двама души, тѣ постѫпватъ помежду си дипломатически: и единиятъ, и другиятъ сѫ учтиви, любезни помежду си, готови на всѣкакви услуги. Като свѣтски хора, дипломатитѣ казватъ, че отношенията между близкитѣ трѣбва да бѫдатъ поне външно добри. Вѣрващитѣ и религиозни хора подържатъ точно обратното: отношенията между хората трѣбва да бѫдатъ вѫтрешно правилни. Значи, свѣтскитѣ хора държатъ за външнитѣ отношения, религиознитѣ — за вѫтрешнитѣ. Ние пъкъ казваме, че човѣкъ трѣбва да си изработи такава външна форма на отношения, която да отговаря на вѫтрешното разположение на неговото сърдце и на вѫтрешното му разбиране за нѣщата. Съвременниятъ животъ изисква съвършена форма на отношения, която да се отразява на лицето. Пластично трѣбва да бъде човѣшкото лице, за да може всѣки моментъ да отразява вѫтрешнитѣ душевни състояния. Красиво лице наричаме това, което изразява не само живота на миналото, презъ който съ минали вашитѣ дѣди и прадѣди, но и вашиятъ животъ. Красиво лице е това, което е пластично и може да отразява състоянията на човѣка за всѣки моментъ и за всѣко време. Красивото лице е книга, по която всѣки моментъ може да се чете това, което човѣкъ преживява, и на която всѣки моментъ се пише нѣщо ново. Религиознитѣ говорятъ често за молитвата и препорѫчватъ различни начини за молене. Затова, именно, нѣкой запитватъ, кой е най-правилниятъ начинъ за молене. Това показва, че хората още не знаятъ, какъ да застанатъ предъ Бога. — Защо не знаятъ? — Защото не сѫ дошли още до истината. Който се е домогналъ до истината, той не търси нѣкаква специална форма. Той знае, че, въ каквато форма и да поставите истината, тя всѣкога си остава истина. И въ най-крива форма да поставите исти-ната, тя ще видоизмѣни формата по свое разбиране и пакъ ще изяви естеството си. Нищо не е въ състояние да измѣни естеството на истината. Тя нагажда формитѣ къмъ себе си, но въ никой случай не се подава на тѣхъ. Следователно, ако истината влѣзе въ нѣкой лошъ човѣкъ, тя го измѣня, нагажда го споредъ своитѣ закони. Щомъ излѣзе отъ него7 той си остава пакъ такъвъ, какъвто е билъ първоначално. Сѫщото нѣщо правятъ съ човѣка и любовьта, и мѫдростьта. Когато влѣзатъ въ него, тѣ го преобразяватъ: любовьта му създава особени любовни състояния, каквито по-рано не е ималъ; мѫдростьта пъкъ внася въ него такава свѣтлина и знание, съ каквито по-рано не е разполагалъ. Щомъ излѣзатъ отъ него, той става обикновенъ човѣкъ какъвто е билъ по-рано. Ето защо, човѣкъ се стреми да бѫде необикновенъ, т. е. да придобие любовьта, мѫдростьта и истината и да ги разбере. Съ една дума, човѣкъ се стреми да даде пѫть на Божественото въ себе си. Чрезъ Божественото човѣкъ привлича подобнитѣ си, както топлината — истиналитѣ, свѣтлината — объркалитѣ пѫтя си, а свободата — заробенитѣ и ограничени хора. И тъй, стремете се къмъ придобиване на любовьта, за да изправите погрѣшкитѣ си на миналото и да не правите нови. Щомъ придобиете любовьта, вие ставате необикновенъ човѣкъ. Изгубите ли я, отново ставате обикновенъ. Неизбѣжно е човѣкъ да минава отъ състоянието на необикновенъ въ обикновенъ, за да се види, доколко е разбралъ сѫщностьта на нѣщата и да разбере, какъвъ е стремежътъ на неговия духъ. Неизбѣжно човѣкъ трѣбва да мине презъ контраститѣ на живота, за да намѣри истината. Това значи, да мине презъ голѣми противоречия. Той ще мине презъ любовьта, но ще мине и презъ омразата, когато не ще може да търпи никого. Той ще иска да остане самъ въ свѣта, отъ никого несмущаванъ и обезпокояванъ. Значи, той иска да бѫде самъ въ свѣта, безъ никакви близки сѫщества. Обаче, изпадне ли въ това положение, тогава само ще разбере ужаса на самотията. За да не изпадне въ самотата на живота, човѣкъ трѣбва да търпи, а търпението се придобива при най- голѣмитѣ мѫчнотии, несгоди и горчевини. Мнозина искатъ да живѣятъ споредъ своитѣ лични разбирания, да бѫдатъ свободни и независими, да бѫдатъ като Бога, но отдѣлни отъ Него. Това е невъзможно. Обаче, възможно е да бѫдешъ като Бога, т. е. да живѣешъ въ Него, и Богъ да живѣе въ тебе. Това подразбира една зависимость. Пожелаешъ ли да излѣзешъ вънъ отъ тази зависимость, да се отдѣлишъ отъ Бога, ти влизашъ въ стълкновение съ Него. Стълкнови ли се човѣкъ съ Първата Причина на нѣщата, той се натъква на голѣми мѫчнотии, страдания и нещастия. — Ама искамъ да бѫда като хората и отдѣлно отъ тѣхъ. — И това е невъзможно. Ще бѫ-дешъ като хората, но ще бѫдешъ и между тѣхъ. — Ама искамъ да бѫда чистъ. — Докато си между хората, все ще вземешъ нѣщо отъ тѣхъ, но и тѣ ще взематъ нѣщо отъ тебе. Не може чистата вода да мине презъ глинеста почва и да остане чиста — все ще вземе часть отъ глината и ще се размѫти. Чистотата е вѫтрешенъ процесъ. Тя има отношение къмъ съзнанието на човѣка. Следователно, бѫдете чисти въ съзнанието си, да не допуснете нито една лоша мисъль, нито едно лошо чувство или желание по отношение на вашия ближенъ, билъ той мѫжъ, или жена. Бѫдете искрени къмъ вашето вѣрую, да не допуснете никакво съмнение или колебание по отношение на него. Бѫдете честни и искрени къмъ своето вѣрую, да устоявате на него при всички условия. Вѣруюто не е нищо друго, освенъ красива мома, която Богъ е опредѣлилъ за човѣка. Ако промѣняте всѣки день вѣруюто си, вие подържате многоженството. Едно- брачието е позволено, но не и многобрачието. Ето защо, казвамъ: Дойдете ли до любовьта, мѫдростьта, истината, до живота, знанието, свободата, ще имате само единъ възгледъ, едно мнение. Азъ ви говоря днесъ, съ цель, да бѫдете внимателни, да пазите три нѣща: да не увреждате своя животъ, да не увреждате живота на своя ближенъ и да не хвърляте петно върху Господа. Каквото и да се случи въ живота ви, не казвайте, защо Господъ е създалъ този свѣтъ, защо ви е поставилъ на такова мѣсто, да грѣшите. Човѣкъ самъ е виновенъ за дѣлата си. Каквото прави, добро или зло, той носи отговорность за това. Живѣйте така, че да влѣзете въ красивия, т. е. въ Божествения животъ. Какво представя Божествениятъ животъ? Той е най-красивиятъ животъ, пъленъ съ голѣми блага, но и съ голѣми страдания. За да се ползува отъ благата на този животъ, човѣкъ трѣбва да има зорко око, каквото се изисква отъ всѣки, който критикува картинитѣ на великитѣ художници. Чрезъ зоркото си око човѣкъ може да се ползува отъ свѣтлината на този животъ. Ако не може да се ползува отъ свѣтлината му, той се натъква на страдания. И тогава казваме: Страшно е положението на човѣкъ, който има очи и недовижда, има уши и недочува. Имашъ очи, отивашъ въ една художествена галерия, но недовиждашъ картинитѣ. Какво се ползувашъ тогава отъ картинитѣ ? Отивашъ въ едно събрание, да слушашъ речьта на нѣкой виденъ ораторъ, или на концертъ, да слушашъ хубава класическа музика, но недочувашъ малко. Какво си разбралъ отъ речьта или отъ хубавото свирене? Да разберешъ това, което виждашъ или чувашъ, значи, да стане превратъ въ тебе. Единъ търговецъ отишълъ да слуша Камила Русо, ученичка на Паганини. Тя свирила „Съньтъ на живота“, и той останалъ толкова доволенъ отъ музиката, че билъ готовъ да се примири съ всички свои длъжници, да имъ прости дълговетѣ. Музиката произвела превратъ въ неговия умъ и въ неговото сърдце. — Защо ? — Защото я разбралъ. Обаче, и самиятъ търговецъ ималъ музикаленъ усѣтъ. Него-вата душа била отворена за музиката. Той могълъ да я възприеме вѫтрешно, затова тя го преобразила. Сега и на васъ казвамъ: Можете ли да пѣете и да свирите така, че да произведете превратъ, както въ себе си, така и въ душитѣ на вашите слушатели? Знаете ли, каква сила се крие въ пѣсеньта „Богъ е Любовь“ ? Обаче, който пѣе, и който слуша, трѣбва да има разбиране. Когато пѣятъ хорово, всички гласове трѣбва да се сливатъ, като че ли единъ пѣе. При това положение и пѣвцитѣ, и слушателитѣ ще се забравятъ. Въ самозабравата, именно, се крие лѣчебното действие на музиката. Ако можете да пѣете така, вие лесно ще се справяте съ мѫчно- тиитѣ и страданията си. Дойде ли при васъ една скръбь или едно страдание, вие ще запѣете и веднага ще го стопите. Ако сиромашията ви посети, и на нея ще запѣете и ще я стопите. Сега вие четете Соломона. Какво се ползувате отъ него? Споредъ мене, най-малкото, което можете да придобиете отъ него, е да опредѣлите мѣстото, додето сте стигнали. „Пази ногата си, когато отивашъ въ дома Божи; и приближи повече да слушашъ, нежели да принасяшъ жертва на безумни, които не знаятъ, че струватъ зло“.(—1 ст.).—Отъ този стихъ се вижда, че Соломонъ е започналъ да разбира практическата страна на живота, макаръ и да е още въ началото. Въ последнитѣ глави на Еклисиастъ той прониква по-дълбоко въ живота. Една отъ мѫчнотиитѣ, на която се на- тъкватъ всички хора, е тази, че въ всѣки човѣкъ виждатъ отрицателната му страна. За да се справите съ тази мѫчнотия, мислете и за себе си, и за ближнитѣ си, че сте такива, каквито трѣбва да бѫдете. Затворете очитѣ си за отрицателното и гледайте на положителнитѣ чърти. — Ама човѣкъ не може да не грѣши. — Съгласенъ съмъ съ това, но прибавямъ: Човѣкъ не може и да не изправя погрѣшкитѣ си. Щомъ грѣши, той може да изправя погрѣшкитѣ си. Въ изправяне на погрѣшкитѣ се заключава придобивката на деня. Въ изправяне на по-грѣшкитѣ, човѣкъ влиза въ радостьта на живота. Ако не изправя погрѣшкитѣ си, той влиза въ областьта на мъчението и на страданието. Неизправянето на една погрѣшка води къмъ втора, трета, четвърта и т. н. Изправянето на погрѣшкитѣ, обаче, води къмъ радостьта и веселието, къмъ свѣтлината на живота. Силата на човѣка се заключава въ изправяне на погрѣшкитѣ. Такъвъ човѣкъ радва духа и душата си. Както бързо грѣши, така бързо човѣкъ може да изправи погрѣшкитѣ си. Срѣщате човѣкъ, когото не обичате, не можете да го търпите. Още въ първия моментъ искате да направите нѣщо, съ което да го сразите. Вие сте сгрѣшили вече въ мисъльта си. Спрете се сега, и изправете погрѣшката още въ мисъльта си, докато не се е проявила на физическия свѣтъ. Кажете си: Азъ не мога да търпя този човѣкъ, но Богъ го търпи и обича. Щомъ Богь го търпи, и азъ ще го търпя. Когато Той престане да го търпи, тогава и азъ ще престана да го търпя. При това, нека си представя, че въ този моментъ нѣкой човѣкъ не може да ме търпи. Трѣбва ли да ме сразява ? Както той ме търпи, така и азъ мога да търпя онзи, когото не обичамъ. Следователно, ако направишъ една по- грѣшка, изправи я веднага. Не губи време съ плачъ и вайкане: защо си я направилъ, какво ще мисли Богь за тебе, какво ще кажатъ хората и т. н. Хората сѫ ученици, тѣ не сѫ свършили още учението си. Щомъ е така, не взимай примѣръ отъ тѣхъ. Тѣ сѫ несъвършени още, не могатъ да се произнасятъ за твоитѣ постѫпки. Обаче, ако държишъ за мнението на Бога, на съвършенитѣ сѫщества, това е другъ въпросъ. Като се рѫководишъ отъ тѣхното мнение, ти влизашъ между тѣхъ, като въ баня, да се кѫпешъ. Като направишъ една погрѣшка, веднага ще отидешъ на банята да се окѫпешъ. — Ама днесъ се кѫпахъ три пѫти. — Прекалилъ си, пази се да не стане нужда и отъ четвърта баня. Пазете се да не отегчавате разумнитѣ сѫщества. Позволено е на день да се прави само една баня. Една погрѣшка на день — една баня. Колко бани сѫ нуждни на болния? — Една на день му е достатъчна. — Съ теллякъ, или безъ теллякъ! — Зависи, отъ колко време не си се кѫпалъ. Ако отдавна не си ходилъ на баня, теллякътъ е на мѣсто. Но ако всѣки день правишъ бани и викашъ теллякъ, кожата ще ти се охлузи. Не е лесно да минава човѣкъ подъ рѫката на телляка. Какво нѣщо е теллякътъ ? — Морализаторъ. Въ религиознитѣ общества има много телляци. Едва се освободишъ отъ единъ, срещне те втори и казва: Чакай, азъ съмъ по-добъръ майсторъ отъ него — и започва да те трие. После дохожда втори, трети, а ти се намирашъ въ ужасъ, не знаешъ, какъ да се освободишъ. Попаднешъ ли веднъжъ не охлузи кожата ти, нѣма да те пусне. Спасението е въ това, втори пѫть да не го викашъ. Щомъ си опиталъ единъ, втори пѫть потърси другъ, чиято сила не познавашъ. На ония, които си опиталъ, тури знакъ, да не попадашъ втори пѫть подъ ржката имъ. Като ученици, вие трѣбва да пазите следното практическо правило: най-много по единъ теллякъ на день. Колкото повече се охлузва кожата и научавате уроцитѣ си, намалявайте броя на телляцитѣ до 52, по единъ на седмицата. Следъ това спрете на числото 12 — по единъ на месеца. Колкото по-нагоре се качвате, намалявайте числото имъ, докато стигнете до единъ теллякъ годишно. Най-после се освободете и отъ него. Човѣкъ може да живѣе и безъ телляци. Въ каквото общество и да влѣзете — религиозно, духовно, научно — пазете се отъ телляци, но внимавайте и вие да не изпълнявате тѣхната роля. И тъй, за да избѣгвате мѫчнотиитѣ, или да се справяте разумно съ тѣхъ, дръжте въ ума си мисъльта, че Богъ обича всички хора. Като мислите така, вложете любовьта въ сърдцето си и работете съ нея. Обичайте хората и не имъ отнемайте това, което не можете да имъ дадете. Срещнете ли нѣкой радостенъ човѣкъ, не го ограничавайте, не му отнемайте радостьта. Виждате, че нѣкой яде сухъ хлѣбъ. Не му казвайте, че е нещастенъ; не го изку-шавайте съ вашата пишна храна. Стомахътъ му не може да издържа. Сухиятъ хлѣбъ е за предпочитане предъ пишната храна, която разваля стомаха. Единъ старъ възгледъ, който внася радость въ душата ти, е за предпочитане предъ единъ новъ, за който не си готовъ и който може да развали живота ти. Не разваляй благото, което Богъ ти е далъ. Не разваляй благото на малкото дете. Не разваляй благото на младия момъкъ и на младата мома. Не разваляй благото на възрастния човѣкъ. Не разваляй благото на стария човѣкъ. Въ това се заключава философията на живота. — Проявениятъ Духъ въ Любовьта, проявениятъ Духъ въ Мѫдростьта, проявениятъ Духъ въ Истината носи всичкитѣ блага на живота, на Единния, Вѣчния Богъ, изворъ на всички блага, въ Когото всичко се обединява. * 20. Утринно Слово отъ Учителя, държано на 10. мартъ, 1935 г. София. — Изгрѣвъ.

Отъ "Ценната дума", утринни слова, година IV, т.2 (1934-1935). Издание отъ 1941 г., София. Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно отъ 3 февруари 1935 г. до 15 септември 1935 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Насилията подъ слънцето Размишление. Ще прочета 4. глава отъ Еклисиастъ. „Тогазъ се обърнахъ азъ и видѣхъ всичкитѣ насилия, които ставатъ подъ слънцето; и ето сълзитѣ на насилванитѣ, и нѣмаше за тѣхъ утешитель.“ (— 1. ст.). — Сълзитѣ на насилванитѣ се явяватъ като резултатъ на насилията, които ставатъ подъ слънцето. Всички хора проливатъ сълзи. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не е пролѣлъ или проливалъ сълзи. „И силата бѣше въ рѫката на тѣзи, които ги насилваха, и нѣмаше за тѣхъ утешитель.“ ( — 1 ст.). — Значи, хората плачатъ, когато ги насилватъ, когато изгубятъ нѣщо, или когато имъ отнематъ нѣщо. Като умре синътъ ти, плачешъ; когато силно се ударишъ нѣкѫде, плачешъ; когато нѣщата не ставатъ, както ги очаквашъ, пакъ плачешъ; когато изгубишъ нѣщо ценно, плачешъ. Когато се счупи едно клонче, дървото плаче; когато се отрѣже една прѫчка отъ лозата, тя плаче. Не е лесно да изгуби човѣкъ нѣщо, което съ години, при усиленъ трудъ и работа, е постигналъ. Представете си едно малко дете, което постѫпва въ първо отдѣление. Първоначално то не знае нищо. Учительтъ започва да го учи да пише чъртички. По цѣли часове то пише чъртички, докато единъ день така ги съчетае, че образува отъ тѣхъ букви. Редъ години детето се упражнява съ буквитѣ и думитѣ: пише, чете, развива ума си. Дохожда день, когато става голѣмъ, възрастенъ човѣкъ. Обаче, по известно съчетание на условията, той заболява, изгубва паметьта си и, като на грамофонна плоча се заличава всичко онова, което десетки години е писалъ въ ума си. — Какво ще прави този човѣкъ? — Ще плаче, ще пролива сълзи. Докато плочата е била нова, той могълъ да говори, да пѣе, да декламира. Остарѣе ли плочата, знанието на човѣка изчезва. Обаче, го- лѣма е разликата между човѣка и грамофонната плоча. Вие можете да накарате плочата да пѣе, да свири и да говори, когато пожелаете и колкото пѫти искате, но човѣка не можете да го накарате да направи нѣщо по ваше желание. Ако вашето и неговото желание се съвпадатъ, той може да направи, каквото искате. Не се ли съвпадатъ желанията ви, нищо не е въ състояние да накара човѣка насила да направи нѣщо. Значи, на плочитѣ можете да заповѣдвате, но на съзнателния човѣкъ не можете да заповѣдвате да изпълнява вашата воля. Ако на човѣка не можете да заповѣдвате, мислите ли, че можете да заповѣдвате на Бога? Който се опиталъ само веднъжъ да заповѣдва на Бога, той е разбралъ, какво значи отклонявяне отъ правия пѫть. Често хората изпадатъ въ противоречия, понеже искатъ нѣщата да ставатъ по тѣхна воля. Искате ли да налагате волята си, турете плочитѣ на грамофона и заповѣдвайте на тѣхъ. Тѣ ще ви слушатъ, и нѣщата ще ставатъ по ваше желание. — Ама азъ съмъ слушалъ всички плочи, искамъ нѣщо ново. Щомъ искашъ нѣщо ново, нѣма да заповѣдвашъ да ти пѣятъ и говорятъ, каквото ти желаешъ, но ще чакашъ съ търпение, всѣки да ти каже нѣщо ново, когато самъ той пожелае. Заповѣдвашъ ли, ще чувашъ всички да пѣятъ и свирятъ една и сѫща пѣсень: „Цвѣте мило, цвѣте красно“. Какво ново се крие въ тази пѣсень? Като я чуешъ два-три пѫти, ще се откажешъ повече да я слушашъ. Когато нѣщо се повтаря често, плочата се изтрива и започва да скърца. Пазете се отъ повтарянето. Ще дойде нѣкой и ще каже, че ви обича. Единъ пѫть ще ви каже, втори, трети, четвърти пѫть, но торбата му е праздна, нищо не се ползувате отъ неговата любовь. Дойде другъ нѣкой, и той казва, че ви обича, но торбата му е пълна. Всѣка негова дума е придружена съ нѣкакво благо. Ще кажете, че богатиятъ не се нуждае отъ вашитѣ блага, той иска само любовьта ви. Въ такъвъ случай, ако говорите само за любовьта, безъ да давате нѣщо, вие се намирате предъ богатъ човѣкъ, отъ когото очаквате нѣщо. Ако говорите малко за любовьта или почти никакъ, а носите торба, пълна съ блага, вие се намирате предъ нѣкой сиромахъ. Тъй щото, любовьта постѫпва съ богатия по единъ начинъ, съ бедния — по другъ. Пъкъ и самитѣ хора, като богати прилагать любовьта по единъ начинъ, а като бедни — по другъ. Сега, като говоря по този начинъ, мнозина се запитватъ, за кого се отнася това. Азъ говоря за грамофоннитѣ плочи и за реалностьта на нѣщата. Има хора, които сѫ грамофонни плочи; има хора, които представятъ съзнателни единици. Първитѣ изпълняватъ чужда воля, а вторитѣ — волята на разумностьта въ себе си. Първитѣ преповтарятъ нѣщата, а дето има повтаряне, тамъ е стариятъ животъ. Вторитѣ изявяватъ реалностьта, чрезъ която се излива новия животъ. Докато човѣкъ се връща въ миналото и си спомня, кой го обидилъ, кой му казалъ лоша дума, той е въ живота на грамофоннитѣ плочи, а не въ реалностьта. Защо трѣбва да повтаряшъ въ ума си пакоститѣ или добринитѣ, които нѣкой ти причинилъ ? Въ реалностьта нѣма повторение. Тамъ всѣко явление се извършва само веднъжъ. Ще кажете, че и плочитѣ донасятъ известна утеха, но ние знаемъ, че плочитѣ се чупятъ, а реалностьта нито се чупи, нито изчезва, тя е вѣчна, неизмѣнна. Истинскиятъ животъ се заключава въ това, което не се повтаря. Щомъ повтаряшъ нѣщата, ти не си въ пѫтя на реалностьта, но си въ пѫтя, нареченъ отъ индуситѣ, „мая.“ И повторението не е лошо, но понѣкога става банално. Защо трѣбва да казвашъ на човѣка много пѫти, че го обичашъ? Ти му казвашъ, че го обичашъ, за да ти даде нѣщо. Той е богатъ, може да дава. Стани и ти богатъ, за да се научишъ да давашъ. Следователно, въ отношенията на двама души, единиятъ трѣбва да бѫде богатъ, да дава, а другиятъ — сиромахъ, който обича богатия и получава отъ неговитѣ блага. Значи, сиромахътъ трѣбва да казва, че обича, а богатиятъ трѣбва да отвори кесията си и да дава. Ще кажете, че не е право само богатиятъ да дава. Не говорете за вашето право. — Защо? — Защото на физическия свѣтъ нѣщата се мѣнятъ. Нѣкога богатиятъ ще стане сиромахъ, а сиромахътъ — богатъ. Тогава тѣ ще смѣнятъ ролитѣ си. — Дали ще бѫде така, не знаемъ, — По-добре да не знаете, оттолкото да отричате и да се съмнявате въ нѣщата. Понѣкога положението на невежия е за предпочитане предъ това на учения и многознаещъ, който живѣе въ голѣми противоречия. „И ето сълзитѣ на насилванитѣ, и нѣмаше за тѣхъ утешитель.“ Днесъ всички хора плачатъ, оплакватъ се отъ насилницитѣ и търсятъ своитѣ мѫчители вънъ отъ себе си. Детето плаче, защото баща му го билъ. — Защо го билъ баща му? — Защото крало ябълки отъ чужда градина. Значи, мѫчительтъ е въ него. То се подало на изкушението, а баща му го възпитава. За да се изкушава човѣкъ, това показва, че въ него има нѣщо слабо, неустойчиво, на което той не може да издържа. Който кара детето да яде ябълки, сѫщиятъ кара бащата да бие детето си. Кой е той и кѫде се намира ? — Той се крие и въ бащата, и въ детето. Детето мисли, че баща му го бие по своя воля; бащата мисли, че детето краде по своя воля. Въ сѫщность, единъ и сѫщъ е причина и за краденето, и за боя. Единъ и сѫщъ краде и бие. Въ единъ случай краде, а въ другъ — бие. Какъ ще разберете това? Представете си, че отивате въ една гостилница. Сѣдате предъ една маса и започвате да разглеждате листа, да си изберете ядене. Гостилничарьтъ веднага дохожда предъ васъ, учтиво се покланя и казва: Какво обичате, господине? — Искамъ еди- какво си ядене. Той веднага ви донася яденето. Вие си казвате: Добъръ човѣкъ е гостилничарьтъ. Като се нахраните, сѫщиятъ човѣкъ дохожда при васъ и казва: Господине, сега ще платите. — Пари нѣмамъ. — Щомъ нѣмате пари, не трѣбваше да ядете. Такъвъ е законътъ. Който нѣма пари, нѣма право да яде. Следъ това предупреждение гостилничарьтъ взима тояга, набива ви добре и ви изпѫжда вънъ. Казвате: Чудно нѣщо, колко лошъ човѣкъ билъ той. Значи, който ти даде да ядешъ, сѫщиятъ дойде да иска пари и, като не можа да му платишъ, наби те. Кѫде е погрѣшката ? — Въ кривитѣ раз-бирания на хората. Ако човѣкъ не промѣни разбиранията си, ще бѫде една грамофонна плоча, която ще знае само това, което е написано върху нея. Не е голѣмо постижение да бѫде човѣкъ грамофонна плоча. Днесъ и папагалитѣ се учатъ отъ грамофоннитѣ плочи да пѣятъ, но и тѣхното изкуство не е много високо. Чрезъ повтаряне на една и сѫща пѣсень много пѫти, най-после тѣ я научватъ, но нищо повече не могатъ да научатъ. Защо ? — Защото нито грамофоннитѣ плочи носятъ изкуството въ себе си, нито папагалътъ може самъ да пѣе. И едното, и другото е само повтаряне. Докато живѣе въ повторението на нѣщата. човѣкъ е недоволенъ. Защо? — Защото е въ положението на папагалъ, който повтаря написаното върху плочата. Още съ слизането си на земята, човѣкъ започва да изучава първата грамофонна плоча на живота, после втората, третата и т. н. Единъ день ще дойде комисия отъ невидимия свѣтъ, да го изпитва и, като види, че знае добре уроцитѣ си, ще го тури въ по-високъ класъ. „Затова азъ рекохъ : Блазѣ на умрѣлитѣ, които сл; вече умрѣли, нежели на живитѣ, които са още живи.“ ( — 2 ст.). „А по-добъръ отъ двамата е, който не е билъ още“. ( — 3 ст.). Това значи: Блазѣ на онзи, който не се е родилъ още. Животътъ представя гостилницата, въ която човѣкъ влиза да се нахрани и излиза. Въ този смисълъ, Соломонъ казва: Блазѣ на онзи, който е влѣзълъ въ гостилницата и се нахранилъ добре. Но, като нѣмалъ пари да плати, гостилничарьтъ го набилъ добре и го изпѫдилъ вънъ. По-блазѣ е на онзи, който влѣзълъ въ гостилницата, но, като разбралъ закона, който се прилага тамъ, излѣзълъ вънъ, безъ да се нахрани. Обаче, свободенъ човѣкъ е този, който нито е влизалъ въ гостилницата, нито излизалъ. Първиятъ опиталъ храната на гостилничаря, т. е. неговото благо, но следъ това опиталъ и грубостьта му. Вториятъ само помирисалъ благото на гостилничаря, но не и грубостьта му. Третиятъ пъкъ е напълно свободенъ, защото не е опиталъ нито благото, нито грубостьта на гостилничаря. Следователно, ще знаете, че сте въ живота, т. е. въ гостилницата, дето се приготвятъ вкусни ястня. Докато можете да ядете и да плащате, вие влизате и излизате свободно отъ гостилницата. Ако ви се случи нѣкакво голѣмо изпитание и не можете да ядете, вие влизате въ гостилницата, поръчвате си ядене, но, понеже стомахътъ ви не работи, вие връщате яденето, безъ да платите. Законътъ на гостилницата е следниятъ: Който яде, трѣбва да плаща. Ако не платите, гостилничарьтъ излиза срещу васъ съ тояга и ви изпраща вънъ. Ако пъкъ ядешъ и не плащашъ, пакъ те изкарватъ навънъ. Въ първия случай си боленъ, а въ втория— сиромахъ. Дали сте боленъ или сиромахъ, ще излѣзете вънъ отъ гостилницата. Който влиза въ гостилница, трѣбва да бѫде здравъ и богатъ човѣкъ, да знае, какъ да яде и колко да плати. Като не може да плаща, той казва на гостилничаря: Знаете ли, кой е баща ми ? — Не зная, и не се интересувамъ. — Ама той е виденъ човѣкъ. — Не го познавамъ. Това е другъ въпросъ. Даже името му не съмъ чувалъ. Що се отнася до името му, малцина го познаватъ. Важно е да се спазва законътъ на гостилницата, който гласи: Днесъ съ пари, утре безъ пари. Кога ще дойде това „утре“, никой не знае. И тъй, вие трѣбва да разбирате живота като школа. Влизането ви въ школата пъкъ подразбира познаване на основнитѣ закони, които регулиратъ самия животъ. За да бѫдете щастливи, вие трѣбва да разбирате законитѣ на щастието. Въ една отъ своитѣ книги, Кришнамурти кани хората да ги заведе при своя Възлюбенъ, но тѣ не искатъ да вървятъ следъ него. Той иска да ги направи щастливи, но тѣ не му вѣрватъ. Дето и да ги заведе, тѣ не могатъ да бѫдатъ щастливи, защото на земята щастие не сѫществува. За да бѫдатъ щастливи, тѣ трѣбва да иматъ неговото разбиране. Обаче, мъчно се предава вѫтрешното разбиране на човѣка. „Елате съ мене“ — казва Кришнамурти на хората, но това е отвлѣчена идея, която мѫчно се разбира. Кой заведе Кришнамурти при неговия Възлюбенъ ? Значи, следването на човѣка е вѫтрешенъ, а не външенъ, механически процесъ. Човѣкъ самъ намира Възлюбения на своята душа. Това е дълъгъ процесъ. Самъ Кришнамурти, който проповѣдва на хората и ги кани да го следватъ, не е постигналъ още това. Самъ той живѣе въ противоречия. Наистина, достатъчно е изпре- варилъ своитѣ последователи, но има още да работи върху себе си. Той проповѣдва безличенъ животъ, но самъ не е дошълъ до него. Казватъ нѣкой, че Христосъ е направилъ много нѣщо за човѣчеството. Вѣрно е, Христосъ се пожертвува за човѣчеството, но какво направиха християнитѣ за Него? Тѣ ядатъ и пиятъ въ гостилницата и заставятъ Христа да плаща за тѣхъ. Това е неразбиране на Христовото учение. Христосъ казва: „Както ме е Отецъ научилъ, така и азъ ви научихъ“. Давате ли си отчетъ, на какво ви научи Христосъ? Можете ли да кажете, че Христовото учение подразбира ядене и пиене на чужда смѣтка? Христосъ спазва законитѣ на природата, както и на разумния животъ, и ги прилага. Дойде ли до тѣзи закони, Той знае, че днесъ нѣщата се придобиватъ съ пари, а утре — безъ пари. Думата „пари“ подразбира трудъ, усилие, работа. Значи, за всѣко нѣщо, което иска да придобие, човѣкъ трѣбва да се труди и работи. Който иска да яде, трѣбва да работи. Свѣтътъ е гостилница, въ която може да влѣзе само онзи, който има пари, т. е. който е готовъ да слугува, да приложи своя трудъ и усилие. Преди да работи, човѣкъ нѣма право да яде. Като свърши нѣкаква работа и спечели нѣщо, тогава може да влѣзе въ гостилницата и да се нахрани добре. Мнозина запитватъ, кѫде сѫ Божията Любовь, Божието Милосърдие, Божията Правда. Откажете се отъ вашитѣ стари разбирания, които родиха всички злини, противоречия и разногласия въ свѣта. Въ свѣта има хора, които могатъ да приложатъ и любовьта, и милосърдието, и правдата. Защо не ги приложатъ тогава? Тѣ стоятъ и питатъ, кѫде е любовьта въ свѣта. Нѣма защо да питате, но я приложете. Вие очаквате на другитѣ хора. Щомъ вие я приложите, и другитѣ ще я при- ложатъ. Днесъ хората работятъ повече за пари. Ние пъкъ казваме: Работи, безъ да очаквашъ да ти се плати. Като работите съ любовь, непремѣнно ще ви възнаградятъ, ще изкарате хлѣба си. Обаче, първо ще работите. Докато не работите, нѣмате право да ядете. Докато не придобиете известно знание, пакъ нѣмате право да ядете. — Възможно ли е това ? — Възможно е. Който не спазва този законъ, ще оголѣе. Не стана ли сѫщото съ Адамъ и Ева? Тѣ ядоха отъ забранения плодъ, преди да имаха нуждното знание, вследствие на което сгрѣ- шиха и ги изпѫдиха отъ рая. Много отъ съвременнитѣ хора искатъ да бѫдатъ посрѣщани навсѣкѫде съ уважение и почести, като княжески синове. Тѣ искатъ, безъ да работятъ, да иматъ всичко на разположение. Това е невъзможно. Който мисли, че е княжески синъ, трѣбва да отговаря на званието си. Като отиде въ нѣкой домъ, дето хората иматъ пиано, тѣ ще отворятъ пианото и ще му кажатъ: Господине, изсвирете ни нѣщо хубаво. Той погледне къмъ пианото, вдигне рамене и казва : Не мога да свиря на пиано. Отива въ другъ домъ, тамъ го накаратъ да нарисува нѣщо за споменъ. — Не зная да рисувамъ. Отива въ трети домъ, искатъ да имъ напише нѣщо за споменъ. — Нищо не мога да напиша, не съмъ училъ много. Питамъ: какъвъ княжески синъ е този, който не знае да свири, да рисува, да пише, да се разговаря по научни въпроси? Въ който домъ е влѣзълъ, като излѣзе, ще чуе следъ себе си думитѣ: Голѣмъ простакъ е този човѣкъ! Той не е никакъвъ княжески синъ. Всички хора, които мислятъ, че сѫ княжески синове, а нѣматъ знания, сѫ голѣми простаци. Всички религиозни хора, които мислятъ, че сѫ чада Божии, а не прилагатъ Словото Божие, сѫщо сѫ голѣми простаци. Всѣки може да бѫде князъ или княгиня, ако разполага съ свѣтлина и знание, съ мѫдрость и любовь. Всѣки човѣкъ може да бѫде Синъ Божи, ако изпълнява волята на Отца си. А тъй, нищо да не знае и да изисква само неговата воля да изпълняватъ, това не е нито князъ, нито Синъ Божи. Следователно, само онзи има право да яде, който работи и учи да придобива знание и любовь. Първо ще работите и учите, а следъ това ще ядете. — Слуги ли трѣбва да станемъ ? — Първо ще бѫдете слуги, после господари. — Това е унижение за насъ. — Унижение е за онзи, който не разбира нѣщата. За онзи, който разбира, всичко е добро и на мѣсто. Много хора се страхуватъ да не изпаднатъ въ положение да ги унижи нѣкой, а не виждатъ, че, като не разбиратъ живота, сами се унижаватъ. Единъ турски бей, който живѣлъ въ Цариградъ, умрѣлъ. Докато билъ на земята, той си мислѣлъ, че, като умре, ще отиде направо въ рая. Обаче, не станало, както мислѣлъ. Като напусналъ земята, явилъ се при свети Петъръ, съ мисъльта, че ще влѣзе въ рая. Свети Петъръ му казалъ: Тукъ нѣма мѣсто за тебе. Временно ще живѣешъ въ едно магаре. Понеже си напусналъ преждевременно земята, ще живѣешъ въ магарето дотогава, докато се свършатъ годинитѣ, опредѣлени да живѣешъ на земята. Както му казалъ св. Петъръ, така станало. Той влѣзълъ въ едно магаре, безъ да знае нѣкой за неговото пребиваване въ тази форма. Като въ влѣзълъ магарето, той вършелъ различни работи: вода носѣлъ на господаря си, дърва—отъ гората и т. н. Единъ день магарето трѣбвало да занесе дърва въ сѫщия домъ, дето живѣлъ беятъ. Като видѣло това, магарето се противопоставило на господаря си и започнало да се дърпа, не искало да влѣзе въ двора. Господарьтъ му го ударилъ нѣколко пѫти, но то се спрѣло предъ вратата и не искало да влѣзе. — Защо? — Беятъ се страхувалъ да не познаятъ близкитѣ му, че живѣе въ магарешка форма. Всички се чудѣли, какъ да заставятъ магарето да влѣзе въ двора. Единъ дервишъ, който наблюдавалъ цѣлата работа, казалъ: Ако ми платите, азъ ще го накара мъ да влѣзе вѫтре. Тѣ му обещали една сума. Той се приближилъ до магарето и му пошепналъ тихо: Влѣзъ въ двора, никой нѣма да те познае. Следъ тѣзи думи магарето влѣзло въ двора. — Каква била тайната? — Че никой нѣма да го познае. И тъй, когато човѣкъ изпадне въ по-низко положение, отколкото нѣкога е билъ, започва да се срамува и не иска да влиза между хората, да не го познаятъ, да не си спомнятъ, че нѣкога той е билъ при по-високо положение, отколкото днесъ. Казвамъ: Не се стѣснявайте. Влизайте свободно между хората, никой не помни вашето високо положение, никой нѣма да ви познае. Добре, че хората не помнятъ нито своето минало, нито вашето, за да бѫдете неизвестни едни за други, да можете свободно да се развивате. Азъ изнасямъ този примѣръ, за да пречистите мисъльта си, да бѫдете свободни. Като не разбиратъ нѣщата, мнозина роптаятъ. Цѣлиятъ свѣтъ е пъленъ съ вѫтрешенъ ропотъ. Всѣки казва: Това не е право, онова не е право. — Защо не е право? — Защото не станало, както очаквалъ. — Кой човѣкъ може да каже, че всичкитѣ му работи сѫ станали, както той очаквалъ? Ще кажете, че царьтъ е свободенъ, заповѣдва на всички, и работитѣ му се нареждатъ, както той иска. — Лъжете се, и на царя заповѣдватъ. Надъ него стои Единъ, Който му заповѣдва. Коларьтъ заповѣдва на коня си, но и на него заповѣдватъ. Взводниятъ заповѣдва на войницитѣ си, но и на него заповѣдватъ. Нѣма човѣкъ на земята, който да не заповѣдва на нѣкого, но сѫщо така нѣма човѣкъ на земята, на когото нѣкой да не заповѣдва. Всѣки човѣкъ се намира подъ заповѣдь. Запримѣръ, стомахътъ заповѣдва на човѣка да яде. Ако не яде, ще го уволнятъ. Въ случая, стомахътъ е господарь. Умората заповѣдва на човѣка да спи, за да си почине. Външнитѣ условия го заставятъ да се облича. Гладътъ и нуждата отъ хлѣбъ заповѣдватъ на човѣка да учи, да работи, за да изкарва прехра-ната си. Затова, именно, той става музикантъ, поетъ, художникъ, учитель, проповѣдникъ, майка или баща. Момата и момъкътъ искатъ да се оженятъ, да родятъ деца, да ги издържатъ на старини. Съвременнитѣ хора се оплакватъ отъ неуспѣхитѣ въ живота си, понеже уповаватъ на чуждото, както и на временни нѣща. Тѣ уповаватъ на паритѣ, на имотитѣ си, на децата си и т. н. Малко хора уповаватъ на Бога, а още по-малко изпълняватъ волята Божия. Който уповава на Бога и изпълнява волята Му, той е човѣкъ, създаденъ по образъ и подобие на Бога. Който не е готовъ да из-пълнява волята Божия, той живѣе въ областьта на грамофоннитѣ плочи. И така се живѣе, но друго нѣщо е животътъ на реалностьта. Като турите грамофоннитѣ плочи да свирятъ, пѣятъ и говорятъ, и децата ще научатъ езика, но друго нѣщо е да слушатъ езика непосрѣдствено отъ своя учитель, оригиналъть на словото. Детето, както и ученикътъ, се нуждаятъ отъ живото слово на своя учитель, а не отъ копията на нѣщата. Всѣки се стреми къмъ реалностьта на живота. Тя се отличава по това, че никога не повтаря нѣщата. Това, което не се повтаря, е реално; това, което се повтаря, е нереално и преходно. Докато се радва и скърби, човѣкъ живѣе въ преходенъ свѣтъ. Днесъ се радвате, на другия день губите радостьта си; днесъ страдате, на другия день скръбьта ви изчезва. Скръбь и радость, които се мѣнятъ, представятъ граници на реалния свѣтъ. Христосъ казва: „Сега скръбь имате, но ще дойде день, когато скръбьта ви ще се превърне въ радость.“ И тъй, стремете се къмъ онзи животъ дето скръбитѣ се превръшатъ въ радости. Пазете се отъ грамофоннитѣ плочи, които днесъ ви казватъ, че сте гениаленъ човѣкъ, а на другия день — че сте глупавъ, невежа, нищо не може да излѣзе отъ васъ. Вие слушате и едното, и другото и се питате, кое, въ сѫщность е вѣрно. „И още видѣхъ азъ всѣки трудъ и всѣко сполучено дѣло, че за това на человѣка му завижда ближниятъ му. И това е суета и угнетение на духа“. (— 4 ст.). — За какво завиждатъ хората на своя ближенъ ? — Задето е влѣзълъ въ гостилницата да яде. Завистьта ще изчезне, когато човѣкъ разбере, че само онзи може свободно да яде, който предварително е работилъ. Който оре и жъне, той яде. „Безумниятъ сгъва ржцетѣ си и яде плътьта си“. (—5 ст.). — Наистина, когато човѣкъ по цѣли дни седи, сгъва рѫцетѣ си и нищо не работи, ще се намѣри въ лишения и мѫчнотии и ще се принуди да яде плътьта си. Като види, че окрѫжаващитѣ ядатъ и пиятъ, той започва да завижда. — Ама чуждъ съмъ въ този свѣтъ! — Много естествено. Щомъ влѣзешъ въ гостилницата безъ пари, непремѣнно ще бѫдешъ чуждъ и за гостилничаря, и за клиентитѣ му. Щомъ влѣзешъ въ живота безъ знания, ще бѫдешъ чуждъ за всички хора. На същото основание, докато не разбирате Божиитѣ закони и Неговитѣ пътища, докато не изпълнявате волята Му, вие всѣкога ще бѫдете чужди за Бога, за разумния свѣтъ. Само онзи синъ може да бѫде щастливъ, който изпълнява волята на баща си, разбира неговитѣ мисли и е едно съ него. Следователно, станете Синове Божии, за да бѫдете щастливи на земята. Само онзи може да бѫде щастливъ, който е добъръ, справедливъ и разуменъ. Иначе, той нарушава своя вѫтрешенъ миръ, а заедно съ това губи щастието си. Човѣкъ трѣбва да спазва три нѣща: да изпълнява волята Божия, да служи на Божията Любовь и да следва пѫтя на Божия Духъ. Който спазва тѣзи нѣща, и като музикантъ ще свири добре, и като художникъ ще рисува добре, и като поетъ, ученъ и философъ ще работи съзнателно, както за себе си, така и за другитѣ. За да изпълни своето предназначение като личность и като душа, човѣкъ трѣбва да работи, да учи, за да има пари, съ които може да влѣзе въ гостилницата. Той трѣбва да има и знание, съ което да влѣзе въ живота. Проявениятъ Духъ въ Любовьта, проявениятъ Духъ въ Мѫдростьта, проявениятъ Духъ въ Истината носи всичкитѣ блага на живота, на Единния, Вѣчния Богъ, изворъ на всички блага, въ Когото всичко се обединява. * 19. Утринно Слово отъ Учителя, държано на 3. мартъ, 1935 г. София. — Изгрѣвъ.

Отъ "Ценната дума", утринни слова, година IV, т.2 (1934-1935). Издание отъ 1941 г., София. Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно отъ 3 февруари 1935 г. до 15 септември 1935 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Съучастници въ благата Размишление. Ще прочета 3. глава отъ Еклисиастъ. Въ прочетената глава виждаме, че Соломонъ застѫпва само физическия свѣтъ. Той не е дошълъ още до духовния и до Божествения свѣтъ, вследствие на което е засегналъ само една трета отъ истината. Той счита, че най- важното нѣщо на земята е яденето и пиенето, но не е разбралъ смисъла на яденето и пиенето, не е разбралъ, какъ трѣбва човѣкъ да яде и да пие. Соломонъ трѣбваше да живѣе въ времето на Христа, да разбере, какво означава хлѣбътъ. „Има време за всѣко нѣщо.“ Така започва трета глава отъ Еклисиастъ. Времето е величина, която има отношение къмъ физическия свѣтъ. Значи, въ тази глава се говори изключително за физическия свѣтъ. Казвате, че времето е лошо или добро. Само по себе си, времето не може да бѫде нито добро, нито лошо. То само хроникира нѣщата, както фотографията отпечатва образитѣ. Не е времето причина за извършване на добри или на лоши работи, както и фотографията не е виновна, че отпечатва прави или криви образи. Нѣщата си ставатъ независимо времето, и образитѣ си сѫществуватъ независимо отъ фотографията. Човѣкъ е причина, времето да отбелязва добритѣ и лошитѣ работи. Той става причина да отпечатва фотографията правитѣ и криви образи. „Има време за всѣко нѣщо, и срокъ за всѣка работа подъ небето.“ (— 1 ст.). „Време за раждане и време за умиране“. (—2 ст.). Има ли нѣщо лошо въ умирането и въ раждането? Раждането и смъртьта сѫ два процеса, които се извършватъ постоянно въ живота. Човѣкъ става слуга — ражда се. Следъ време господарьтъ му го уволнява — умира. Значи, раждането е слугуване, а смъртьта — уволняване отъ службата. Докато слугува, човѣкъ печели; щомъ напълни джоба си добре, той се връща при баща си. Не направи ли сѫщото и блудниятъ синъ? Докато бѣше при баща си, той бѣше недоволенъ отъ положението си, защото нищо не печелеше. Единъ день той каза на баща си: Татко, дай ми дѣла, който ми се пада. Искамъ да отида въ чужбина, да обиколя широкия свѣтъ, да придобия знание, богатство и сила. Като спечеля, ще се върна при тебе, да покажа, какво съмъ научилъ и придобилъ. Баща му отговори: Синко, ето дѣла ти. Вземи, каквото ти се пада, и иди въ свѣта да работишъ, да забогатѣешъ. Той каза на баща си, че отива въ свѣта, да се научи да слугува, но не изпълни думитѣ си. Като влѣзе въ широкия свѣтъ, той си каза: Нека първо да си поживѣя, да си поямъ и попия, а следъ това ще слугувамъ. Той направи сѫщата погрѣшка, каквато Соломонъ направи, и се върна при баща си окѫсанъ, босъ и разочарованъ отъ живота. Той пакъ научи много нѣща, но по отрицателенъ пѫть. Повечето хора днесъ повтарятъ погрѣшката на блудния синъ. Едва ставатъ отъ сънь, тѣ започватъ да мислятъ за ядене и пиене. Като се наядатъ и напиятъ, тогава започвать да работятъ, тогава търсятъ господари, на които да слугуватъ. И блудниятъ синъ яде и пи, разпилѣ всичкото си богатство, и когато оголѣ, когато изгуби всичко, отиде та се представи на единъ господарь за слуга. Като го видѣ, господарьтъ си каза: Този слуга не е за нищо, освенъ за свинарь. Той не е достоенъ даже и за рожковитѣ, които свинетѣ ядатъ. Жалъкъ и окаянъ бѣше видътъ на блудния синъ, за което господарьтъ му едва можа да го направи свинарь. Като видѣ отрицателната страна на живота, блудниятъ синъ се замисли върху положението си и каза: Тукъ, при този господарь, не мога да ямъ даже отъ рожковитѣ, съ които свинетѣ се хранятъ. Баща ми има много слуги, които ядатъ и пиятъ изобилно. При баща си, и азъ бѣхъ добре облѣченъ и нахраненъ. Ще отида при него и ще му стана слуга. Той се върна при баща си и каза: Татко, сгрѣшихъ и предъ небето, и предъ земята, не съмъ достоенъ да се нарека твой синъ, но приеми ме като слуга. Искамъ да ти слугувамъ, да бѫда единъ отъ последнитѣ ти слуги. Азъ мислѣхъ, че при тебе е лошо, но видѣхъ, че въ свѣта е още по-лошо. Ще кажете, че това е било въ времето на Христа. Това е било и преди Христа, и въ Негово време, но то става и днесъ. И досега още блудниятъ синъ съществува. Много промѣни сѫ станали и ставатъ на физическия свѣтъ, но свѣтътъ още не се е измѣнилъ. Виждате, че едно животно обикаля къщата, докато влѣзе вътре. Щомъ влѣзе, то започва да се оглежда на тукъ-натамъ, да види, какво може да задигне. Задигне нѣщо за ядене и веднага излиза вънъ, да не го биятъ. Много хора постъпватъ като животнитѣ. Щомъ влѣзатъ въ нѣкой домъ, гледатъ да задигнатъ нѣщо и да бѣгатъ вънъ. Ще кажете, че това съ апаши. Не е важно, какъ ще ги наречете. Важно е, че апашътъ се шири въ свѣта и гледа да вземе нѣщо, било отъ материалния, било отъ духовния или отъ Божествения свѣтъ. Днесъ апашътъ краде и материални вещи, и чувства, и мисли. Тази е причината, дето срѣщате стражари на всѣка крачка. Днесъ всѣки човѣкъ е стражарь на себе си. Всѣки се пази да не го обератъ, да не му откраднатъ нѣщо. Следователно, ако ставатъ кражби въ всички свѣтове, това не значи, че трѣбва да считаме тѣзи нѣща за нормални. Засега свѣтътъ представя голѣма болница. Това не значи, че болеститѣ, лѣкаритѣ и лѣкарствата съ нормални нѣща. Тѣзи нѣща съ нормални само за единъ неорганизиранъ свѣтъ, но не и за организиранитѣ свѣтове. Организиранитѣ свѣтове изключватъ всички аномалии: болест, смърть, кражби, омраза, зависть, съмнение и т. н. Ще кажете, че безъ болници не може. — За неорганизирания свѣтъ е така. Въ този свѣтъ болницитѣ сѫ благо за болнитѣ. Докато има болни, ще сѫществуватъ и болници, и милосърдни сестри, и лѣкари. Щомъ болниятъ оздравѣе, веднага излиза отъ болницата и се отказва отъ лѣкари, отъ лѣкарства отъ слуги и отъ милосърдни братя и сестри. — Ама добре е да полежи човѣкъ известно време въ леглото си и да му помагатъ лѣкари и милосърдни сестри. Той самъ си знае, колко му е добре, но какво ще прави — другъ изходъ нѣма. Единъ гръцки свещеникъ опѣвалъ единъ умрѣлъ и, като исо, често повтарялъ: И - и - и-и. Единъ турчинъ срещналъ процесията и си казалъ: И - и - и — на тебе ти е добре, но питай умрѣлия, той ще ти каже, какво е положението му. На турски езикъ припѣвътъ „и - и - и“ означава „добре е“. Значи, за свещеника е добре, но важно е, колко е добре за умрѣлия. Като описва живота си, Соломонъ се мѫчи да даде едно опредѣление за него. Въ това отношение той прилича на малкото дете, което постѫпва въ първо отдѣление и започва да учи буквитѣ. Като научи една-две букви, то се връща у дома си и разправя на майка си и на баща си, какво е научило. Следъ това разказва приказки, които чуло отъ учителя си. Постепенно то започва да пише и мисли, че знае много нѣща. Въ сѫщность, детето едва е свършило буквара си. Какво може да направи човѣкъ съ изучването на буквара ? Много има да учи човѣкъ, докато разбере смисъла на живота и даде истинско опредѣление за него. Време е за раждане и време за умиране; време е за насаждане и време за изкореняване на насаденото.“ (— 2 ст.). — Това сѫ естествени физически закони. Човек сади лозе, за да има плодъ; ако лозето не дава плодъ, той го изкоренява. Соломонъ минава за мѫдрецъ, но на физическия свѣтъ и казва, че повече отъ това знание, което е придобилъ, никой не може да придобие. Той има предъ видъ житейското знание. „Видѣхъ, прочее, че нѣма по-добро, освенъ да се весели човѣкъ въ дѣлата си. Понеже, кой ще го доведе, за да види онова, което ще бѫде следъ него?“ (— 22 ст.). — Тукъ се говори за утрешния день, т. е. деньтъ на бѫдещето. Този день се познава отъ настоящето. Нѣкой иска да знае, какъвъ ще бѫде животътъ му следъ смъртьта. Докато се ражда и умира, човѣкъ не може да знае бѫдещия си животъ. Раждането подразбира цаняване на човѣка за слуга при нѣкой господарь, а умирането—увол-няването му. Какво придобива човѣкъ съ по-стоянното цанене и уволняване ? То е все едно да се ражда и умира. Като се отегчи отъ живота, човѣкъ иска да умре. Щомъ му домилѣе живота, пакъ се ражда. Да се раждашъ отъ умиление за живота и да умирашъ отъ отегчаваме отъ живота, това не е никакво разрешаване на въпроси- тѣ. Жената казва, че и дотегнало да гледа мѫжа си безъ работа. Мѫжътъ казва, че му дотегнало да гледа жена си, да стои праздна, и слуги да и работятъ. И единиятъ, и другиятъ искатъ да заминатъ за онзи свѣтъ, да се освободятъ отъ мѫчнотиитѣ на живота. Мѫжътъ и жената сѫ отегчени единъ отъ другъ искатъ да се освободятъ, всѣки да се прояви свободно. Какво ще направи мѫжътъ или жената, ако не могатъ да се търпятъ взаимно? Тѣ не могатъ да се търпятъ единъ другъ, а мечтаятъ да оправятъ свѣта. Каже ли мѫжътъ, че не може да търпи жена си и иска да я напусне, той ще направи голѣма грѣшка, която мѫчно може да изправи. — Защо? — Защото има предъ видъ друга жена. Той мисли, че втората жена ще бѫде по-добра отъ първата. Въ сѫщность, каквато е първата, такава е и втората. Другъ е въпросътъ, ако нѣкой иска да напусне жена си, но да не търси втора. По-добре е, като се е свързалъ веднъжъ, да не се развързва, докато не реши задачата си правилно. Ако човѣкъ се жени и развежда, безъ да мисли сериозно по този въпросъ, той изпада въ смѣшно положение. Синътъ на единъ турски бей, младъ, кра- сивъ момъкъ, минавалъ между хората за уменъ човѣкъ. Като го срѣщали по улицитѣ добре облѣченъ, свободенъ и напетъ, всички го наричали „князъ на князетѣ.“ По едно време той решилъ да се годи. Като се годилъ, всички се произнесли за него: Сега е близо до хората. — Чакай да се оженя — казалъ той. — Сега е наредъ съ хората. Оженилъ се, но следъ време решилъ да напусне жена си. Така станалъ за посмѣшище на свѣта. Значи, човѣкъ започва отъ положението „князъ на князетѣ“ — най-хубавото състояние въ свѣта и най-после става за посмѣшище на хората. Да се годи човѣкъ, това значи, да съзнае, че му липсва нѣщо. Момъкътъ и момата съзнаватъ, че имъ липсва нѣщо и, като не могатъ да го намѣрятъ другаде, тѣ го търсятъ единъ въ другъ. Това е неразбиране на живота. Не е лошо, че момъкъ и мома се обичатъ, но лошото е, когато мислятъ, че могатъ да бѫдатъ щастливи. Представете си, че момъкът и момата сѫ двата крака на човѣка. Докато сѫ отдѣлени единъ отъ другъ, човѣкъ не може да ходи. Щомъ се събератъ заедно, тѣ носятъ тѣлото, човѣкъ ги управлява. Той изнася ту дѣсния кракъ напредъ — момъка, ту лѣвия — момата, и върви, движи се. Значи, момъкътъ и момата могатъ да бѫдатъ щастливи, докато се подчиняватъ на главата, т. е. на върховната сила. Започнатъ ли да спорятъ помежду си, кой отъ двамата да управлява, животътъ имъ се разваля. Това е физическо разбиране на живота, а то не разрешава въпроситѣ. Затова казваме, че на земята нѣма щастие. Физическиятъ свѣтъ показва, докѫде е достигналъ всѣки човѣкъ. Всичко, каквото човѣкъ мисли, чувствува и прави, единъ день ще бѫде изложено предъ разумния свѣтъ, да си даде всѣки мнението, кой какво е направилъ. Като се свърши изложбата, всѣки ще си вземе своитѣ картини, да ги изучи, да разбере, какво е постигналъ и какво не е могълъ и да продължи оттамъ, додето е стигналъ. Човѣкъ ще се ражда и умира дотогава, докато започне да различава проявитѣ на умствения, на духовния и на физическия свѣтъ. Същевременно, той трѣбва така да различава мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ си, че да знае отде иде дадена мисъль, или чувство — отъ низшия или отъ възвишения свѣтъ. Щомъ ги различава, той нѣма да изпада въ заблуждения и противоречия. „Видѣхъ труденето, което даде Богъ на человѣческитѣ синове, за да се трудятъ въ него“. (—10 ст.). Направи всѣко нѣщо хубаво на времето му. (—11 ст.). — И това се отнася до физическия свѣтъ. На физическия свѣтъ нѣщата сѫ хубави на времето му. Човѣкъ е здравъ до известно време, после се разболява. Докато е младъ, човѣкъ е красивъ; като остарѣе, губи красотата си. И свѣта положи въ тѣхнитѣ размишления, безъ да може человѣкъ да издири отначало до конецъ дѣлото, което е Богъ направилъ. (— Пет.). — Какъ може човѣкъ да издири и разбере дѣлата, които Богъ е направилъ? — За да разбере това, той трѣбва да мине отъ физическия свѣтъ въ духовния, отъ духовния — въ умствения. Следъ като обходи тѣзи свѣтове, той ще влѣзе най-после въ Божествения свѣтъ и тамъ ще издири, т. е. ще разбере дѣлата, които Богъ е направилъ. Божествениятъ свѣтъ наричаме още причиненъ, т, е. свѣтъ на причини и последствия, на съотношение между мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ. И тъй, първата задача на човѣка е да се освободи до известна степень отъ своята лич- ность. Когато даде предимство на своята лич- ность, човѣкъ мисли, че е свободенъ, че може да прави, каквото иска. За да бѫде свободенъ на физическия свѣтъ, той трѣбва да бѫде здравъ, богатъ и силенъ. Ще кажете, че не се нуждаете отъ богатство. Ако искате да бѫдете свободни на земята, непремѣнно трѣбва да бѫдете богати. Другъ е въпросътъ, ако човѣкъ е духовно богатъ. Щомъ е духовно богатъ, той не търси материално богатство. Въ противенъ случай той непремѣнно трѣбва да бѫде материално богатъ. На земята не можешъ да ходишъ босъ и голъ — климатическитѣ условия не позволяватъ това. Следователно, докато сте на земята, материалното богатство представя благоприятно условие. То дава възможность на разумния и съзнателенъ човѣкъ да реализира своитѣ желания, а сѫщевременно да помага и на ближнитѣ си. За да бѫде богатъ, здравъ и силенъ, човѣкъ трѣбва да се рѫководи отъ общото благо, да не мисли само за себе си. Има смисълъ да бѫдешъ богатъ, но, ако богатството ти бѫде благо за цѣлото човѣчество; има смисълъ да бѫдешъ здравъ и силенъ, за да помагашъ на ближнитѣ си; има смисълъ да бѫдешъ ученъ, но, ако приложишъ своята ученость за доброто на цѣлото човѣчество. Ще кажете, че и безъ учени хора може. Не може безъ учени. Когато нѣкой казва, че може и безъ учени, той говори така, защото самъ не е ученъ. Той иска всички хора да бѫдатъ като него. Ученитѣ пъкъ подържатъ, че човѣкъ трѣбва постоянно да учи, да придобива все повече и повече знания. Нѣ-кои се обиждатъ отъ тѣзи думи и питатъ: Само ученитѣ ли могатъ да работятъ? Всички хора могатъ да работятъ, но работата на ученитѣ е по-ползотворна. Не само ученитѣ работятъ добре, но и ония, които иматъ опитность. Единъ старъ конь каралъ кола, натоварена съ грънци. Той вървѣлъ бавно, понеже знаелъ, че грънцитѣ лесно се чупятъ. Това той научилъ отъ опитъ. Много пѫти господарьтъ му го билъ, докато придобие тази опитность. Както теглѣлъ колата, на пѫтя го срещналъ младиятъ конь на господаря му, който го запиталъ: Братко, защо вървишъ толкова бавно ? Я се опитай да ускоришъ хода си, да стигнешъ по-скоро у дома. — Не мога, така сѫ ме учили. — Дай на мене колата. — Щомъ искашъ, опитай. Стариятъ конь се разпрегналъ и оставилъ младия да го замѣсти. Младиятъ конь веднага започналъ да тича, но изпочупилъ всички грънци. Като видѣлъ, каква пакость причинилъ, господарьтъ му го набилъ добре — далъ му първия урокъ. — Чудно нѣщо — казалъ младиятъ конь на другаря си: Никога не бѣхъ носилъ такъвъ товаръ. Втори пѫть ще зная, какъ се каратъ грънци. Коньтъ представя човѣкъ, който кара своитѣ мисли, чувства и желания. Ако не знае, какъ да ги кара и бърза да ги занесе до опредѣленото мѣсто, той ще ги изпочупи още по пѫтя и после ще получи наказание отъ господаря си. За да не чупишъ грънцитѣ, трѣбва да вървишъ полека, спокойно и внимателно. — Ама азъ съмъ нещастенъ човѣкъ. — Щомъ си нещастенъ, това показва, че си още младъ, буенъ конь, който чупи грънцитѣ на господаря си. — Какъ ще се освободимъ отъ нещастията и страданията ? — Като научите уроцитѣ си. Докато ученикътъ отъ първо отдѣление не научи материала, който му е предаденъ, не може да мине въ второ отдѣление. Докато ученикътъ отъ второ отдѣление не мине предвидения материалъ, не може да влѣзе въ трето отдѣление и т. н. — Не може ли по другъ пѫть ? — Не може. Опредѣлено е на човѣка, по какъвъ пѫть трѣбва да мине. Като научи уроцитѣ, които му сѫ предадени като на човѣкъ, той трѣбва да мине въ по-висока фаза, да изучава уроцитѣ на ангелитѣ — да стане ангелъ. И до днесъ още всички ангели не сѫ научили уроцитѣ си, поради което се дѣлятъ на две категории: ангели на свѣтлината и ангели на тъмнината. Първата категория ангели се движатъ въ абсолютна свѣтлина и подържатъ, че доброто трѣбва да бѫде добро, първо за окрѫжаващитѣ, а после за тѣхъ. Втората категория ангели се движатъ въ свѣтлина само за себе си, а другитѣ оставятъ въ тъмнина. Затова, именно, тѣ казватъ, че доброто трѣбва да бѫде добро, първо за тѣхъ, а после за окрѫжаващитѣ. Когато нѣкой ангелъ на свѣтлината слѣзе на земята, той изпада въ голѣми противоречия. Докато билъ на небето, той мислилъ, че хората живѣятъ добре, като тѣхъ. За да научи тѣхния животъ, даватъ му билетъ за земята, опредѣлятъ му единъ грѣшенъ човѣкъ, да се грижи за него, но, въ края на краищата, се вижда въ чудо. Ангелътъ му казва едно, той върши точно обратното. Случва се понѣкога, че при усилена работа, ангелътъ не може да повдигне човѣка, върху когото работи, и заминава за небето, съ мисъльта, втори пѫть да дойде да му помогне. Ако другаритѣ му го питатъ, какъвъ е животътъ на земята, той отговаря : Слѣзъ, самъ да го опиташъ. Като слѣзешъ, ти ще научишъ такива уроци, каквито никой не може да ти предаде. Сега, колкото и да ви се говори, вие нѣма да чуете цѣлата истина. Това сѫ само обяснения, които ще ви помогнатъ да разберете поне отчасти състоянието, въ което се намирате. Запримѣръ, срѣщате богатъ, ученъ, силенъ човѣкъ, всичко има на разположение, но е недоволенъ отъ живота.—Защо ?—Липсва му нѣщо. Такова е положението на обикновения човек и на великия. Виждате, че и велики хора сѫ недоволни отъ живота си и сѫ готови да се самоубиятъ. Ето, и Толстой, великъ философъ, изпада въ отчаяние. И той търси начинъ за разрешаване на известни социални въпроси. Между Толстой и Соломона има нѣщо общо. Нѣкой го наричатъ руския Соломонъ. Въ първо време той изправяше погрѣшкитѣ по соломоновски, но после намѣри правиленъ начинъ за изправянето имъ и каза: Мѫчно се изправятъ погрѣшкитѣ! Питамъ: какъ ще разрешите въпроситѣ си? Ще кажете, че, ако на земята не можете да разрешите всички въпроси, ще ги разрешите на небето, като отидете при Христа. Обаче, какво означаватъ думитѣ „отиване при Христа“ ? Само онзи може да отиде при Христа и да стане едно съ Него, който има мисли и чувства като Христовитѣ. Който има разположение на духа като Христа. Вънъ отъ тѣзи нѣща, човѣкъ и на този, и на онзи свѣтъ не може да разреши правилно задачитѣ си. Искате ли да разрешите задачитѣ си правилно, работете съзнателно върху себе си, да постигнете идеалитѣ на своята душа. Ако мислите, че можете да се приближите до Христа по обикновенъ начинъ, вие сте на кривъ пѫть. Ако е за обикновено приближаване, вие имате на разположение много хора. При човѣка можете да се приближите по обикновенъ начинъ, но при Христа не можете. Докато гледате на хората като на мѫже и на жени, никакво разбирателство между васъ не може да сѫществува. Съединете всички мѫже и жени въ едно цѣло, за да разберете себе си, да разберете и човѣка. Какво правите, когато събирате числата? Вие ги нареждате едно подъ друго, теглите чърта и започвате да ги събирате. Подъ чъртата написвате общия сборъ и получавате само едно число — тѣхната сума. Следователно, когато започнете да гледате на хората като части на едно цѣло, вие можете да разрешите всички въпроси. Днесъ много се проповѣдва на хората, но въпрѣки това, тѣ пакъ се намиратъ въ противоречия. — Защо? — Защото проповѣдитѣ не разрешаватъ всички въпроси на живота. Запримѣръ, земедѣлецътъ събира житото си въ чували и го занася въ дома си. Тамъ той изсипва житото въ хамбара, а чувалитѣ остава вънъ, изпразнени вече. Тѣ започватъ да се сърдятъ, да протестиратъ и питатъ, какво стана съ житото, т. е. съ тѣхното съдържание. Ако земедѣлецътъ е разуменъ, ще дойде при празднитѣ чували и ще имъ каже, че всѣко живо сѫщество трѣбва да се пожертвува въ полза на цѣлото, на общото благо. Докато не поз-нава закона на жертвата, човѣкъ не може да разреши противоречията въ живота си. И тъй, когато се обезсърдчите, помнете, че сте на физическия свѣтъ и се намирате въ положението на празенъ чувалъ, на който житото е изсипано въ общата житница на живота. Житото, което е било въ васъ, не е ваша собственость. Вие сами не сте работили за него. Много хора преди васъ, добри и трудещи, сѫ работили заедно. Тѣ сж го турили въ вашия чувалъ временно, съ условие когато имъ потрѣбва да го взиматъ. Трѣбва ли да се обезсърдчавате отъ това ? Каква полза ще имате, ако държите житото въ чувалитѣ си съ години ? По-добре е да го пожертвувате, да го дадете на добрия и разуменъ земедѣлецъ да го изсипе въ хамбара си, тамъ да презимува, за да може рано на пролѣть да го посѣе на нивата, да се ползува отъ него цѣлото човѣ- чество. Щомъ сте чували, все чували ще си останете, безразлично, дали сте отъ зебло, конопъ или друга нѣкаква материя. Житото не може да увеличи вашата цена. Чуждото си остава чуждо. Всички мисли и чувства, които влизатъ въ ума и въ сърдцето ви, сѫ чужди. Щомъ е така, не ги задържайте, но ги посѣйте на нивата, да се ползуватъ мнозина отъ тѣхъ, а не само единъ човѣкъ. Между мислитѣ, чув-ствата и постѫпкитѣ на човѣка трѣбва да има движение. Ако останатъ на едно мѣсто, тѣ ще мухлясатъ и ще се вгорчатъ. Движението подразбира прилагане. Безъ прилагане капиталътъ остава мъртавъ. Като ви говоря така, азъ не разрешавамъ въпроситѣ, но и не казвамъ, че всичко е суета. Думата „суета“ е образувана отъ три срички: су - е - та. Сричката „су“ на турски означава вода. Значи, водата е важна, като носитель на живота. За новороденото дете пъкъ млѣкото е носитель на живота. Детето приема наготово млѣкото, което майката приготвя. То не може само да си приготвя храна. Ето защо, докато майка му се грижи за него, то е въ реалностьта на живота. Щомъ майка му престане да му дава готова храна, то влиза въ суетата на живота. Къмъ частичката „су“ се прибавятъ и останалитѣ срички „е-та“. Майката дава на детето си твърда храна и го учи само да дъвче, само да приготвя храната си. Като ученици, вие трѣбва да си изработите правилна философия за живота, да се откажете отъ философията на Соломона. Следвате ли неговата философия, каквото имате, ще го изгубите. Ако днесъ сте християнинъ, като умрете, ще изгубите християнството си. Ако сте българинъ, ще изгубите българщината; ако сте богатъ, ученъ, силенъ, ще изгубите и богатството, и ученостьта, и силата си. — Защо? — Защото на онзи свѣтъ нѣма никакви българи, французи, германци, англичани и т. н. На онзи свѣтъ има души, които служатъ на Бога отъ любовь. Тамъ нѣма християни, будисти, мохамедани, брамини. Тамъ нѣма богати и бедни, учени и прости, силни и слаби. Тамъ ученитѣ хора се различаватъ коренно отъ ученитѣ на земята. Тѣ носятъ въ себе си положителната наука на любовьта. Тамъ нѣма богати хора, както на земята, да разполагатъ съ пари, съ имоти, съ файтони и автомобили. На онзи свѣтъ богатъ е само онзи, който е вѫтрешно богатъ и разполага съ добродетели и дарби. Отидете ли на онзи свѣтъ, всѣкакъвъ споръ престава. Вие не можете да спорите, да протестирате, защо еди-кой си има на разположение пари, кѫщи, имоти, облича се и се храни добре, а вие живѣете като последенъ беднякъ. Това е философията на Соломона. Който живѣе споредъ тази философия, въ края на краищата ще оголѣе, ще остарѣе и ще каже: „Суета на суетитѣ, всичко е суета.“ И затова, докато дойде този день, той си казва: Щомъ съмъ дошълъ на земята, ще ямъ и ще пия, да зная поне, че се наживѣхъ. Така е казалъ и Соломонъ, но това показва, че и той не е разбралъ дълбокия смисълъ на яденето. Христосъ казва: „Азъ съмъ живиятъ хлѣбъ, слѣзълъ отъ небето. Който ме яде, има животъ въ себе си.“ Следователно, яденето има смисълъ за човѣка дотолкова, доколкото внася въ него живота. Вънъ отъ това разбиране, яденето става причина за престъпленията въ свѣта. То заробва и ограничава човѣка. Гледате, какъ детето, за да открадне една-две ябълки отъ дървото на съседа си, прибѣгва до различни лъжи, кражби и престъпления. То взима ябълкитѣ и бѣга. Следъ това пѫдарьтъ го гони, иска да го бие. Кражбата не разрешава въпроситѣ, нито боятъ изправя хората. Дръжте въ ума си мисъльта, че свѣтътъ не може да се оправи по отрицателенъ пѫть. Ще кажете, че писателитѣ и поетитѣ пишатъ хубави книги, съ които изправятъ хората. Ще кажете, че ученитѣ правятъ открития, съ които помагатъ на народа си. Да, писателите пишатъ книги, но и тѣ сами не сѫ изправни. Ученитѣ правятъ открития, съ които иматъ предъ видъ благото само на своя народъ. Тѣ помагатъ на народа си, а избиватъ другитѣ народи. Това не е истинско изобретение. Свѣтътъ така не се изправя. Ние признаваме само онѣзи изобретения, които представятъ благо за цѣлото човѣчество. За да се изправи животътъ на хората, всѣки човѣкъ трѣбва да работи съзнателно за своето изправяне. Хората мѫчно се изправятъ, защото помнятъ повече злото и пакоститѣ, отколкото добринитѣ, които едни на други си причиняватъ. — Защо е така ? — Защото днесъ злото, лошитѣ мисли и чувства, пуснати въ обръщение, сѫ повече отъ добритѣ, които, въ сѫщность, сѫ по-многобройни, но сѫ въ запасъ. Тѣ чакатъ времето на своето проявяване. Сегашнитѣ хора говорятъ за вѣра, безъ да я прилагатъ. Тѣ говорятъ за любовь, за изпълнение на волята Божия, безъ да я изпълняватъ. Има смисълъ да говори човѣкъ за любовь, за изпълнение волята на Бога но ако е готовъ да приложи всичко това. Нѣма ли тази готовность и този стремежъ, думитѣ му оставатъ напраздно. Въ една американска църква, въ която проповѣдвалъ знаменитиятъ проповѣдникъ Спърженъ, се събрали най-богатитѣ членове, да търсятъ начинъ, какъ да помогнатъ на своитѣ бедни братя. Повечето отъ тѣхъ изказали мнение да се обърнатъ къмъ нѣкой богати хора въ града, да поискатъ отъ тѣхъ помощь. Като изслушалъ мнението на всички, Спърженъ казалъ: Братя, защо трѣбва да изкушаваме Господа? Защо трѣбва да Го молимъ да отваря сърдцата на богатитѣ хора въ града, когато ние сами сме достатъчно богати. Ето, азъ давамъ една голѣма сума. Ако всѣки отъ васъ даде нѣщо, ние ще задоволимъ своитѣ бедни членове. Всички присѫтствуващи удобрили съвета на Спържена и въ нѣколко часа имали на разположение значителна сума. Сега и на васъ казвамъ: Когато се яви нужда да помогнете на нѣкого, не търсете помощьта отвънъ. Вижте, дали вие първи не можете да му помогнете. Ако вие можете по нѣкакъвъ начинъ да му помогнете, ще му помогнатъ и другитѣ. Очаквате ли само отвънъ помощь, нищо нѣма да получите. Много мѫже и жени сѫ взели кривъ пѫть въ живота си, само по причина на безучастието, което близкитѣ имъ проявяватъ къмъ тѣхъ. Покажете, че можете да помагате на ближния си, за да го насърдчите, да се убеди, че не е самъ въ живота си. Сегашнитѣ хора се оплакватъ отъ живота, казватъ, че животътъ имъ билъ тежъкъ. — Защо е тежъкъ животътъ имъ? — Защото никой не ги обичалъ, никой не зачиталъ направеното отъ тѣхъ добро. Споредъ мене, тѣ искатъ много. Какво добро може да направи човѣкъ? Преди всичко, правенето на добро е достояние на Бога. Че си далъ една дреха на нѣкого, или че си му купилъ една книга, това още не е добро. Да дадешъ животъ на човѣка, както и всички условия за живѣене, това е добро. Обаче, само Богъ може да направи това добро. Въпрѣки това, Той никога не казва, че хората не сѫ признателни. — Защо не се оплаква отъ хората ? — Защото не очаква благодарностьта имъ, т. е. не очаква да Му се плати. Ако хората сѫ признателни и благодарни, това е за тѣхното повдигане и облаго-родяване. Въпрѣки голѣмитѣ грижи, съ които човѣкъ е обиколенъ, въ края на краищата, той изгубва живота си и се оплаква на Бога, че хората сѫ лоши. — Какво искашъ сега ? — запитва го Богъ. — Искамъ да придобия живота си отново. — Какво научи на земята ? — Разбрахъ, че най-ценното нѣщо, което има човѣкъ, е животътъ. Искамъ пакъ да се върна на земята, да изправя погрѣшкитѣ си и да живѣя добре. Помнете: всичко, което става на земята, е предметно учение. Вие минавате презъ една гора. Вѣтърътъ вѣе, клонетѣ на дърветата се люлѣятъ. Единъ клонъ ви удря силно по лицето. Вие сте недоволни, че клонътъ ви ударилъ и се сърдите. На кого се сърдите? Трѣбваше да бѫдете внимателни, да знаете, какъ се ходи въ гора, между дървета. Вината е въ васъ, а не въ клона, който самъ е блъсканъ отъ вѣтъра. Днесъ вѣтърътъ люлѣе и блъска не само клонетѣ, но и хората. Тѣ се блъскатъ едни други и после търсятъ вината вънъ отъ себе си. Вѣтърътъ вѣе — има малка вина за блъскането на клонетѣ и на хората, но хората иматъ възможность да не се подаватъ на вѣтъра. Като стоятъ на по-голѣмо разстояние единъ отъ другъ, тѣ никога нѣма да се блъскатъ. Щомъ сѫ близо, блъскането е неизбѣжно. Божествено ли е, когато хората се блъскатъ и мушкатъ помежду си ? Седнали нѣколко души на една маса, да ядатъ и пиятъ заедно, а постоянно се мушкатъ. Това е човѣшки порядъкъ, а не Божественъ. Докато хората се мушкатъ, блъскатъ, обиждатъ, всѣкога ще има плачъ, скърби и страдания. Който не мушка, не се блъска и не обижда, той се радва. Значи, като се говори на хората и се изнасятъ погрѣшкитѣ имъ, тѣ сѫ недоволни. Които не правятъ тѣзи погрѣшки, радватъ се и сѫ доволни. Когато едни хора се радватъ, а други — скърбятъ, ако сѫ разумни, тѣ могатъ да си помагатъ взаимно: радостнитѣ ще помагатъ на скърбещитѣ. Ако не сѫ разумни, тѣ се отдалечаватъ едни отъ други. Ето защо, за да не се отдалечавате, плачете, когато всички плачатъ; радвайте се, когато всички се радватъ. Радоститѣ и скърбитѣ криятъ въ себе си известни блага, които трѣбва да се използуватъ. Ако човѣкъ скърби и не се ползува отъ благото, което скръбьта носи, той нищо не е придобилъ; ако се радва и не се ползува отъ благото, което радостьта носи, пакъ нищо не е придобилъ. Сега, като ви проповѣдвамъ, имамъ предъ видъ да ви направя съучастници въ благата, отъ които азъ се ползувамъ. Понеже пия чиста планинска вода, азъ искамъ да ви заведа при извора, и вие да пиете отъ тази вода. Щомъ ожаднѣете, азъ ще ви заведа при извора, да пиете отъ неговата вода и да благодарите. Всѣки трѣбва да се стреми да стане съучастникъ въ Божиитѣ блага. Постигне ли това, той трѣбва да направи и ближнитѣ си съучастници въ благата, които му сѫ дадени въ живота. Следователно, добро е онова дѣло или онази постѫпка, чрезъ която вие можете да направите ближнитѣ си съучастници въ благата, които ви сѫ дадени. Отъ своя страна, и тѣ трѣбва да ви направятъ съучастници въ своитѣ блага. И тъй, да проявите доброто въ себе си, като направите ближнитѣ си съучастници въ своитѣ блага, това е втора стѫпка на живота, за която Соломонъ говорилъ. Това значи, да възлюбишъ ближния си като себе си. Ако не можешъ да сподѣлишъ благата си съ своя ближенъ, ти не го обичашъ. Иначе, каквото и да говорите за любовьта, това сѫ праздни думи. Когато слѣзе на земята, Христосъ искаше да сподѣли съ хората благата, въ които живѣеше. Отъ две хиляди години насамъ Христосъ работи въ това направление, именно, да направи хората съучастници въ благото, въ което Той живѣе, а не да ги обърне къмъ Бога. Обръщането на човѣка къмъ Бога произтича отъ отношенията на хората единъ къмъ другъ. Ако отношенията между тѣхъ сѫ правилни, и всѣки е готовъ да сподѣли благата си съ своя ближенъ, само по себе си, по естественъ пѫть, човѣкъ ще се обърне къмъ Бога. Тъй щото, не мислете, че можете да обърнете човѣка къмъ Бога, ако не сте готови да го направите съучастникъ въ своето благо, кол- кото малко и да е то. — Ама трѣбва да помислимъ за себе си, да си хапнемъ и пийнемъ. Ти бѫди готовъ да пожертвувашъ своето благо и не мисли за ядене и пиене. Какво по-сладко и по-богато ядене и пиене можете да имате отъ това, да направите ближния си съучастникъ въ своитѣ блага? При това положение и двамата ще ядете сладко, съ разположение. Като казвамъ, че трѣбва да направите ближнитѣ си съучастници въ най-малкото благо, съ което разполагате, това не значи, че трѣбва да се отворите безогледно къмъ тѣхъ. Сподѣлете съ своитѣ ближни всичкитѣ си блага и не се страхувайте отъ нищо. Успѣете ли въ това, вие ще придобиете малка свѣтлинка, която ще внесе новото въ васъ. Това значи втичане или вливане на Божествената вълна въ човѣка. Благото на всѣки човѣкъ представя малки изворчета отъ невидимия свѣтъ, чрезъ които идатъ Божественитѣ блага и се втичатъ въ душата на човѣка. Като знаете това, отворете тѣзи изворчета къмъ своитѣ ближни, за да потекатъ Божиитѣ блага и къмъ васъ, да опитате изобилието на живота. Колкото повече хора станатъ съучастници въ вашитѣ блага, толкова повече се увеличаватъ тѣ, и вие ставате съучастници въ общитѣ блага на живота. Това, което днесъ ви проповѣдвамъ, е проста философия, която мъчно се прилага. Обаче, приложите ли я, противоречията ви, сами по себе си, ще изчезнатъ, животътъ ви ще влѣзе въ нова форма, и вие ще кажете: Животътъ има смисълъ, струва да се живѣе, заслужава човѣкъ да служи на Бога. Само при това положение има смисълъ да бѫде човѣкъ слуга и господарь, ученикъ и учитель, майка и баща, съдия, адвокатъ и лѣкарь. Само при това положение нѣщата се осмислятъ, въпроситѣ придобиватъ вътрешно разрешаване, и човѣкъ минава отъ ограничение въ свобода, отъ смърть въ животъ. Смъртьта е крайното ограничение на живота, а животътъ — крайното ограничение на смъртьта. Следователно, животътъ не е нищо друго, освенъ участието на човѣка въ благата, съ които всички хора се ползуватъ. Не можете да се запознаете съ човѣка, ако не сподѣлите съ него своитѣ блага. И той не може да се запознае съ васъ, ако не постъпи по същия начинъ. Ако Христосъ не ви направи съучастници въ своитѣ блага, ако и вие не Го направите съучастникъ въ своитѣ блага, между Него и васъ никаква връзка не може да съществува. Сега вѣрвамъ, че ме разбрахте. Ако сте ме разбрали, говорилъ съмъ ви на разбранъ езикъ. Кой човѣкъ не разбира, какво означава смъртьта? Ако кажете на нѣкого, че болната му жена ще замине за другия свѣтъ и следь смъртьта и ще се ожени за друга, по-млада и красива, той лесно ще прежали първата. — Какво представя болната жена? — Тя е стариятъ животъ, който е на заминаване. Стариятъ животъ ще отмине и ще се замѣсти съ новъ, здравъ и красивъ. — Какво трѣбва да направи човѣкъ, за да смѣни стария животъ съ новъ? — Той трѣбва да направи ближния си, т. е. Христа, съучастникъ въ своитѣ блага. Само по този начинъ ще се домог- нете до Божиитѣ блага. Това значи, влизане на човѣка въ новия животъ. — Проявениятъ Духъ въ Любовьта, проявениятъ Духъ въ Мѫдростьта, проявениятъ Духъ въ Истината носи всичкитѣ блага на живота, на Единния, Вѣчния Богъ, изворъ на всички блага, въ Когото всичко се обединява. * 18. Утринно Слово отъ Учителя, държано на 24. февруарий, 1935 г. София. — Изгрѣвъ

Отъ "Ценната дума", утринни слова, година IV, т.2 (1934-1935). Издание отъ 1941 г., София. Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно отъ 3 февруари 1935 г. до 15 септември 1935 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Пѫть къмъ любовьта Размишление Ще прочета 2. глава отъ Еклисиастъ. Въ прочетената глава Соломонъ изнася предъ свѣта две огледала: въ едното огледала се оглежда всѣки човѣкъ поотдѣлно, а въ другото — цѣлото човѣчество. Това, което Соломонъ нѣкога е описалъ, днесъ го опитватъ всички хора поотдѣлно, както и цѣлото човѣчество. Значи, днесъ Соломонъ е навсѣкѫде. Съ други думи казано: философията на Соломона и до днесъ още се шири по цѣлия свѣтъ. Въ тази глава Соломонъ описва живота си и страданията, които ималъ като царь. Всѣки човѣкъ минава презъ страдания. Нѣкои хора познаватъ страданията на Соломона, други сѫ кандидати за тѣхъ, а трети едва влизатъ въ живота, готвятъ се да работятъ, да използуватъ условията и благата, които свѣтътъ имъ предлага, и не подозиратъ, какви мѫчнотии, страдания и разочарования ги очакватъ. „И наслаждавай се съ благо; и ето, и то е суета“. (— 1 ст.), Младиятъ, който едва влиза въ живота, иска да се наслаждава отъ неговитѣ блага, но, като опита наслаждението, казва: И това е суета. Младиятъ войникъ, който не е влизалъ още въ сражение, тръгва за бойното поле накиченъ, добре стегнатъ, препасанъ съ пушка — гордо пристѫпва. Влѣзе ли въ боя, опита ли куршумитѣ, търколи ли се веднъжъ на земята, изгубва вече своята напетость и самоувѣреность. Който не е страдалъ, лесно говори за атаки и за победи; който е страдалъ, повече мълчи и мисли. Войникътъ, който е опиталъ свойствата на куршумитѣ и на гра- натитѣ, като влѣзе въ окопа, свие се и кротува. Младиятъ го пита: Защо си толкова страхливъ ? — Скоро ще разберешъ. И наистина, като чуе свиренето на куршумитѣ и гранатитѣ около себе си, той моментално се сгушва, скрива се въ окопа. Докато не е раняванъ, войникътъ е смѣлъ, въодушевенъ, мисли, че ще направи нѣщо. Щомъ го ранятъ, главата му увисва надолу и, като Соломона, казва: „Суета на суетитѣ, всичко е суета“. Така казва и стариятъ човѣкъ, който се е вкисналъ вече. Като се огледа надѣсно налѣво и види, че цѣлъ е потъналъ въ рани, казва: Доста вече смѣлость! Сега ще стоя настрана, далечъ отъ куршумитѣ. „Рекохъ за смѣха: лудость е; и за веселбата: Що ползува тя?“ (—2 ст.). „И помислихъ въ сърдцето си: Да веселя плътьта си съ вино, когато още сърдцето ми се упражняваше въ мѫдростьта, и да удържа безумието, доде видя, кое е доброто за человѣ- ческитѣ синове, да го правятъ подъ небето презъ всичкитѣ дни на живота си“. (—3 ст.). — Всичко това Соломонъ е преживѣлъ, понеже му било наложено отъ Провидението. Той билъ окултенъ ученикъ, вследствие на което му дали да разреши известни задачи. Нѣкой задачи той разреши правилно, но нѣкой — не можа. Обаче, той остави своитѣ ценни опитности, отъ които човѣчеството може да се ползува и до днесъ. Соломонъ описва и своитѣ страдания и разочарования, презъ които минаватъ и сегашнитѣ хора. Нѣкой хора искатъ да опишатъ страданията си, но така ги преувели- чаватъ, като че ли нѣма по-голѣми отъ тѣхнитѣ страдания. Като погледнете лицата имъ, виждате, че сѫ закрѫглени, пълнички, като месечина. При това, казватъ, че не сѫ видѣли бѣлъ день въ живота си. Тѣ говорятъ съ хиперболи. Не може човѣкъ да е страдалъ много, и на лицето му да нѣма отпечатъкъ. И Соломонъ е страдалъ, но лицето му било закрѫглено, нѣмало печата на страданията. Той ималъ на разположение много пѣвци и пѣвици, но, въпрѣки това, пакъ билъ недоволенъ. Ималъ много жени, но пакъ билъ недоволенъ. Често се казва, че нѣкой мѫжъ търси же- нитѣ, иска да има много жени. Казватъ още че нѣкоя жена търси мѫжетѣ, иска да има много мѫже около себе си. Който не мисли право,, той се спира върху външната страна на въпроса и започва да гледа съ лошо око на такъвъ мѫжъ и на такава жена. Въ сѫщность, въпросътъ е поставенъ другояче. Многото жени подразбиратъ много желания, а многото мѫже — много мисли. Следователно, жената е отражение на човѣшкитѣ желания, а мѫжътъ — на човѣшкитѣ мисли. Искашъ ли да имашъ много жени, ти си човѣкъ на много желания. Искашъ ли да имашъ много мѫже, ти си човѣкъ на много и разнообразни мисли. Тъй щото, когато човѣкъ не мисли право, това показва, че не е влѣзълъ въ живота на страданията и не го разбира. Когато влѣзе въ тази область на живота, човѣкъ започва вече да мисли и да чувствува. Щомъ започне да мисли, да чувствува и да желае, страданията непремѣнно ще го посетятъ. — Не може ли безъ страдания? — Може, но не трѣбва да мислишъ и да чувствувашъ. Докато човѣкъ мисли и чувствува, страданията неизбѣжно ще го следватъ. Дето сѫ страданията, тамъ сѫ и радоститѣ, като естествена смѣна на положението. Понѣкога страданията идатъ като резултатъ на кривитѣ възгледи на човѣка. Нѣкой човѣкъ купува овце, говеда, съ цель да се размножатъ, за да се осигури той. Обаче, не излиза така. Купува овце и говеда, но едно следъ друго тѣ умиратъ и, вмѣсто да се осигури, той изгубва и това, което има. Единъ български овчарь, голѣмъ безвѣр- никъ, често казвалъ на другаритѣ си, че не вѣрва въ Бога и въ Неговата помощь. Ако не разчита на себе си, на никого не може да разчита. Той постоянно купувалъ овце, докато ги докаралъ до две хиляди.—Ще видите, казвалъ той на приятелитѣ си, че отъ мене зависи моето благосъстояние. Достатъчно е половината отъ овцетѣ ми да иматъ малки, за да забогатѣя. Богатството ми е въ ръцетѣ. Така се разговарялъ съ другаритѣ си и небрѣжно стрелялъ въ въздуха, срещу Господа, чието съще-ствуване не признавалъ. Единъ день между овцетѣ му се явила нѣкаква болесть, отъ която всички умрѣли. Силно разгнѣвенъ, той ги нахвърлялъ една по една въ единъ дълбокъ кладенецъ и напусналъ родното си село. Следъ време единъ отъ приятелитѣ му го срещналъ и го запиталъ: Какво постигна съ замѣрването си срещу Бога ? И ние можемъ да попитаме: Какво постигна този смѣлъ българинъ съ отричането на Първата Причина въ живота? Мнозина не успѣватъ въ живота си, защото мислятъ като българския овчарь. Щомъ се натъкнатъ на нѣкоя свѣтла мисъль и възвишено чувство, тѣ гръмватъ три пъти срещу тѣхъ, отричатъ ги съ една дума: Глупава работа е това ! Глупава работа е, но овцетѣ имъ една следъ друга измиратъ, т. е. лишаватъ се отъ благото, което носятъ свѣтлитѣ мисли и благородни чувства. Не е лошото тамъ. Човѣкъ може да прави погрѣшки, но трѣбва да ги изправя. По този начинъ той се учи и самовъзпитава. И Соломонъ правѣше погрѣшки, но не могълъ всички да изправи. Той самъ не се ползувалъ отъ своитѣ опитности. Когато се яви въ него едно желание, той си взе една жена. Като не разбра, какво се крие въ това желание, каза: Съ една жена човѣкъ не може да бъде щастливъ. Съ други думи казано: съ едно желание човѣкъ не може да бъде щастливъ. Затова той си взе още една жена. Неразбралъ себе си, не придобилъ опитность, той взе и трета, четвърта, пета жена, докато увеличи броя имъ толкова много, че се натъкна на голѣми противоречия, Единъ день той каза: Не мога да се справямъ съ тѣзи жени, не мога да се грижа повече за тѣхъ. Защо трѣбва той да се грижи за тѣхъ ? Всѣка жена ще се грижи за себе си. Да имашъ много желания, това е все едно, да носишъ чувалъ на гърба си, въ който всѣки день прибавяшъ по единъ килограмъ. Докато чувалътъ тежи два, три, петь, десеть килограма, както и да е, лесно се носи. Обаче, когато теглото му стигне до сто килограма, ти се отчайвашъ и казвашъ: Не мога повече да го нося, тежи много, кола нѣмамъ, слуги нѣмамъ — отказвамъ се отъ него. — Кой те заставя да носишъ този тежъкъ чувалъ на гърба си ? — Трѣбва да се живѣе. Ако не е чувалътъ, гладенъ ще умра. Природата е показала на човѣка, че и съ малко може да живѣе. Достатъчно е да носишъ три килограма на гърба си, т. е. въ стомаха си, Имашъ ли три килограма храна за стомаха си дневно, това е достатъчно — повече не ти трѣбва. Държишъ ли въ ума си мисъльта, че трѣбва да носишъ на гърба си чувалъ, тежъкъ сто килограма, скоро ще капитулирашъ. Повече отъ три килограма тежесть не носете. Това е най-многото, съ което умътъ и сърдцето могатъ да се натоварятъ.  Повечето отъ съвременнитѣ хора минаватъ за млади. — Защо ? — Защото не сѫ изучавали силата на човѣшкитѣ мисли, чувства и желания, да познаватъ тѣхното мощно влияние върху човѣка. Има случаи, когато една мисъль е по-опасна отъ куршумъ. Той ще те засегне нѣкѫде, ще мине и замине презъ тебе, и нѣма да остане следа. Въ душата ти, въ психиката ти, обаче горчивата мисъль или горчивата, дума може да произведе такъвъ ефектъ, че съ години не можешъ да се освободишъ отъ нея. Който не разбира смисъла на горчивитѣ мисли и чувства, постоянно се пита, защо сѫ допуснати въ живота. За да сѫществуватъ и да се допущатъ, все има нѣкакво основание. Защо българитѣ сами развалятъ чешмитѣ си ? Виждате нѣкѫде една хубава чешма, съ красиво корито, направено отъ хубавъ камъкъ. Който мине покрай чешмата, ще се наведе да пие вода, ще се полюбува малко и после ще каже: Я да опитамъ, мога ли да наостря брадвата си на това корито. Днесъ единъ наточи брадвата си, утре — другъ, докато най-после коритото се изхаби, и чешмата изгуби красотата си. — Защо става това ? — Защото въ самия човѣкъ има нѣщо необработено. Кой какъ мине покрай чешмата, спира се и казва: Чудно нѣщо, какъ се развали хубавата чешма. Чешмата сама не се разваля — хората сѫ я развалили. Какво правятъ съвременнитѣ хора? — Всѣки день тѣ точатъ брадвата си върху своя мозъкъ, върху своето сърдце и после се чудятъ, защо нервната имъ система е разстроена, защо кръвообръщението имъ не е правилно. Много естествено. Тѣ сами развалятъ нервната си система, а после се запитватъ, защо другитѣ хора иматъ здрава нервна система. Чувате нѣкой да казва за себе си, че отъ него нищо нѣма да излѣзе. Днесъ си каже така, утре си каже така, докато единъ день се сбѫдне казаното — отъ него нищо не излиза. Отъ една страна желае да излѣзе нѣщо добро отъ него, а отъ друга — самъ си противодействува Желаешъ ли да постигнешъ нѣщо хубаво, дръжъ въ себе си положителна мисъль. Не точи брадвата си на своя мозъкъ и на своето сърдце. — Ама не мога да се въздържамъ! — Това е другъ въпросъ. Защо не можешъ да се въздържашъ ? Значи, стѫпилъ си върху наклонна плоскость, и обущата ти се хлъзгатъ. При това положение, и най голѣмиятъ юнакъ не може да издържи. Обаче, ако и най-слабиятъ стѫпи на равна плоскость, ще издържи, нѣма да се хлъзне. Докато нѣма петь пари въ джоба си, човѣкъ е тихъ и спокоенъ, съ никого не се кара, на никого не се сърди — нѣма отношения съ хората. Щомъ внесе 100—200 хиляди лева въ банката, веднага започва да се интересува отъ хората, отъ банкитѣ. Той иска да знае, какво е положението на банката, да не би по нѣкакъвъ начинъ да фалира. Като имашъ пари, ще влѣзешъ въ отношение съ този — съ онзи, докато единъ день се скарашъ съ тѣхъ. Какво е станало съ тебе ? Подхлъзналъ си се. — Ама безъ пари не може да се живѣе. — Това е другъ въпросъ. Казвате: Не може ли човѣкъ да има пари и да не се безпокои? — При днешнитѣ условия това е невъзможно. Не може човѣкъ да има красива дъщеря и да не се безпокои за нея. Този момъкъ я погледналъ, онзи я погледналъ, докато нѣкой я задигне. При това, не е безразлично на бащата, какви момци поглеждатъ къмъ дъщеря му. Ако момъкътъ е угледенъ, красивъ, както и да е; ако е нѣкой простакъ, глупавъ, бащата непремѣнно ще се безпокои и нѣма да бѫде доволенъ. Питамъ: Какъ може да бѫде спокоенъ мѫжътъ, чиято жена е млада и красива? Този мѫжъ я погледналъ, онзи я погледналъ, трети пъкъ се докосналъ до дрехата и. Мѫжътъ и веднага изважда револверъ, иска обяснение, какъ смѣе той да се докосва до дрехата на жена му. Нѣкой взелъ отъ нѣкого сто-двеста лева на заемъ и не му ги върналъ. Какъ си позво- лилъ този човѣкъ да го ощети! Какъвъ животъ можете да очаквате при такова разбиране на хората ? Въ това отношение Соломонъ бѣше по-мѫдъръ отъ много хора, които днесъ минаватъ за умни. Той никога не извади револвера си, да убива, но си постави задача, да наблюдава хората, какъ живѣятъ. Той си изработилъ особена философия и казвалъ: Ако нѣкой се опита да се докосне до жена ми, ще взема втора; ако и нея докосне, ще взема трета. Така той ималъ 300 жени и 600 наложници. По този начинъ той искалъ да се освободи отъ ревностьта. Като забелязвалъ, че ревнува една жена, той взималъ втора; ако и нея ревнува, взималъ трета. Но и при това положение не могълъ да се справи съ ревностьта. Единъ день той срещналъ една млада, красива мома, въ която се влюбилъ, но тя го пренебрегнала. Той не могълъ да понесе този отказъ, вследствие на което изпадналъ въ голѣмо противоречие и казалъ: „Суета на суетитѣ, всичко е суета.“ Съ отказването и животътъ му се обезсмислилъ. Всичкиятъ трудъ, който положилъ за царството си, всичко, което до това време направилъ, се обезсмислило. Той разбралъ, че, освенъ любовьта, нищо друго нѣма смисълъ. Съвременнитѣ хора страдатъ и се питатъ, защо идатъ страданията. — Много естествено, отказано имъ е нѣщо. Виждате, че нѣкой се вкисналъ, неразположенъ е. — Защо ? — Нѣкой мѫжъ или жена отказала да му даде нѣщо. Помнете: Любовьта съ праздни работи не се занимава, любовни писма не пише, скръбни не утешава. Като види, че нѣкой страда, тя духне около него и си заминава. Съ едно духане тя разгонва скръбьта. Като срещне нѣкой гладенъ човѣкъ, тя му оставя единъ хлѣбъ и си заминава. Гладниятъ взима хлѣба и казва: Добре, че ми остави хлѣбъ, да задоволя глада си, но защо не остана при мене, да ми каже нѣщо? Любовьта нѣма свободно време. За единъ хлѣбъ, който струва петь лева, тя нѣма време да се спира, да му разправя, че го обича, че се грижи за него и т. н. Въ дадения случай гладниятъ се нуждае отъ хлѣбъ. Щомъ задоволи глада си, тогава може да става въпросъ за разговоръ, но това е второстепенна работа. Любовьта ще го срещне другъ пѫть, когато нѣма нужда отъ хлѣбъ и ще се спре при него, да му говори за други работи. — Ама защо никой човѣкъ не ми казва, че ме обича ? — Да ти разправя човѣкъ, колко те обича, това сѫ залъгвания. Любовьта не си служи съ залъгвания. Залъгвашъ човѣка, когато искашъ да вземешъ нѣщо отъ него или да го използувашъ. Не прави ли човѣкъ сѫщото и съ коня си? Когато иска да се качи на коня си, той го изважда отъ обора и започва да го тупа по гърба, да му казва, че го харесва. Щомъ тури седлото и се качи на коня, той го удря съ шпоритѣ си и тръгва на пѫть. Като се върне отъ работа, конникътъ слиза отъ коня си, дава му малко храна и пакъ го затваря въ обора. Съ това любовьта му къмъ коня се свършва. Желаете ли и вие такава любовь? Всички хора търсятъ любовьта, но не сѫ доволни, ако имъ се даде любовь, каквато кон-никътъ дава на своя конь. — Защо не сте доволни отъ такава любовь? — Защото била свързана съ мѫчения. Тогава, за да не се мѫчи, коньтъ трѣбва да бѫде слабъ, изнемощѣлъ, да лежи по цѣли дни въ обора. Но коньтъ не желае това. Той предпочита да носи господаря си, но да бѫде здравъ, силенъ, угоенъ. Щомъ е здравъ, конникътъ го възсѣда и му казва: Хайде, ще вървишъ съ мене въ широкия свѣтъ, да опитваме благата на живота. Азъ ще ямъ хубави храни, а на тебе ще давамъ зобъ. Ще кажете, че положението на коня е тежко. Когато господарьтъ го гледа добре, не е тежко положението му. — Какво представя коньтъ? — Вашето тѣло. Вие впрѣгате тѣлото си на работа и се радвате, когато сте здрави, силни, можете да свършите нѣщо полезно. Умътъ е конникътъ, който се справя съ своя конь. Има ли нѣщо лошо въ това ? Радвайте се, че имате умъ, който управлява тѣлото и се грижи за него. Всѣки день умътъ възсѣда тѣлото, кара го да работи и, следъ като свърши опредѣлената работа за деня, дава му храна, го оставя да си почине. Това сѫ образи, които иматъ отношение къмъ самия животъ. Вие трѣбва да разбирате тѣзи образи правилно, да се ползувате отъ тѣхъ, както Соломонъ се ползувалъ отъ своитѣ опитности. Отъ преживяванията си на физическия свѣтъ той вади заключения за духовния и вижда, че земниятъ животъ е времененъ и преходенъ. Всѣки човѣкъ минава презъ опитноститѣ на Соломона, т. е. презъ страданията и радоститѣ. Каквото и да прави, той не може да ги избѣгне. Като минава презъ страдания и радости, човѣкъ трѣбва да ги разбира. Скърбитѣ продължаватъ живота. Тъй щото, безъ страдания човѣшкиятъ животъ щѣше да бѫде по- тежъкъ и по-кѫсъ, отколкото е въ действи- телность. Значи, страданията сѫ спасителенъ пѫть за човѣка. Безъ тѣхъ той щѣше да се намира на такъвъ опасенъ пѫть, какъвто не може да си представи. Дойдете ли до страданията, не ги избѣгвайте, но кажете, както българинътъ казва: „Ела зло, че безъ тебе по зло“. Страданията сѫ за предпочитане предъ мѫчнотиитѣ и нещастията. Тѣ носятъ нечувани блага за човѣка. Ако Христосъ не пострада, и Той и човѣчеството щѣха да се лишатъ отъ благата на живота. Даже голѣмото страдание е за пред-почитане предъ малкото мѫчение. Страданието е пѫть, който води човѣка къмъ спасение. Мѫчнотията, обаче, се подчинява на други закони. Мѫчението води човѣка къмъ безизходенъ пѫть, а страданието — къмъ спасение. Следователно, попаднете ли въ безизходния пѫть на мѫчението, молете се да дойде страданието, да ви избави отъ този пѫть. Какъ ще гледате тогава на страданието? Като на благо, което освобождава човѣка. Ще кажете, че страданията ви сѫ голѣми. Радвайте се и на голѣмитѣ, и на малкитѣ страдания. На всѣки човѣкъ се даватъ страдания, споредъ степеньта на неговото развитие. Колкото по-голѣми сѫ страданията на човѣка и може да ги издържа, толкова и умътъ му е по-добре развитъ. Страданието показва степеньта на човѣшката интелигентности. Колкото повече страда човѣкъ, толкова по-интелигентенъ е той. Значи, между интелигентностьта и страданието има известно съотношение. Страданието се явява като признакъ на човѣшката интелигентности То се увеличава порпорционално съ интелигентностьта, т. е. съ развиването на човѣшкия умъ. Днесъ човѣчеството страда повече, отколкото въ миналото, защото е по-развято въ умствено отношение. Колкото повече се развива човѣчеството, толкова повече се увеличаватъ страданията му. Въ една отъ главитѣ на Откровението се говори за небеснитѣ жители, които били облѣ- чени съ бѣли дрехи. — Защо сѫ облѣчени съ бѣли дрехи ? — Защото сѫ минали презъ страдания. Значи, скърбитѣ и страданията избѣлватъ човѣка, т. е. обличатъ го въ бѣли дрехи. Като минава презъ страдания, човѣкъ развива ума си и започва да разбира смисъла на живота. Каквото и да правите, никой не може да избѣгне страданията. Като знаете това, не трѣбва да се обезсърдчавате. Пѫтьтъ на страданията е неизбѣженъ; всѣки самъ трѣбва да го извърви и то пешъ, безъ никакви превозни срѣдства. И да ви помогне нѣкой, пакъ на васъ предстои минаването на този пѫть. Както и да ви се помогне, никой не може да влѣзе въ дълбочината на страданията ви. Затова, именно, нѣкой се оплаква, че хората не влизатъ въ положението му. Защо ще влѣзатъ, да се удавятъ ли? Достатъчно е, ако нѣкой ви подаде рѫката си, но да изисквате, заедно съ васъ да влѣзе въ дълбочинитѣ на морето, това не е право. Или пъкъ, какъ можете да изисквате съчувствие отъ човѣкъ, който спи? Той е заспалъ дълбоко, за никого и за нищо не мисли. Тъй щото, благодарете и за най-малката помощь, която хората ви даватъ. Благодарете и за страданията, които ви сѫ дадени, понеже тѣ носятъ известни блага за душата ви. Помнете: нѣма живо сѫщество на земята, което да не страда повече или по-малко. На всѣки човѣкъ сѫ дадени толкова страдания, колкото може да понесе. Великитѣ хора носятъ велики страдания. Ще кажете, че Христосъ бѣше великъ, носѣше голѣми страдания, но по едно време не можа да ги издържи и хвърли кръста си на земята. — Кога бащата хвърля кръста отъ гърба си ? — Когато иска да даде добъръ урокъ на децата си. Докато още малки и несъзнателни, той ги носи на гърба си. Когато пораснатъ, тѣ започватъ да мислятъ свободно, но ядатъ и пиятъ и продължаватъ да седятъ на гърба на баща си. Последниятъ спира срѣдъ пѫтя и захвърля кръста настрана. Слабъ ли е бащата? Не е слабъ, но той иска да имъ покаже, че пѫтьтъ, по който вървятъ, не е правъ. Отъ този урокъ разумнитѣ деца веднага се стрѣскатъ, съзнанието имъ се пробужда, и тѣ тръгватъ въ правия пѫть. Неразумнитѣ деца, обаче, заспиватъ по-дълбоко, отколкото по-рано, и оста- ватъ на срѣдата на пѫтя. Тѣ не сѫ готови за съзнателенъ животъ, но и бащата не е длъженъ да ги носи цѣлъ животъ на гърба си. И Христосъ, Който се пожертвува отъ любовь за човѣчеството, не е длъженъ да носи на гърба си неразумнитѣ хора, които мислятъ само за ядене и пиене. Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ страдания. Който страда и носи разумно страданията си, той е герой; който не иска да страда и постоянно се оплаква отъ страданията си, той е страхливецъ. Защо трѣбва да се оплаква човѣкъ отъ страданията си? Който страда, човѣкъ става. Безъ страдания нѣма развитие. Страданието е пѫть за освобождаване, за спасение. Този пѫть е опредѣленъ само за човѣка, а не и за животнитѣ. Обаче, като живѣятъ между хората, понѣкога и животнитѣ страдатъ заедно съ тѣхъ. Едно се иска отъ васъ: да не преувеличавате страданията си, да мислите, че съдбата ви е непоносима, че Провидението е по-жестоко къмъ васъ, отколкото къмъ другитѣ. Това е криво заключение. Ще каже нѣкой, че не е видѣлъ бѣлъ день въ живота си. Това не е вѣрно. Не се самозаблуждавайте. Като живѣе, човѣкъ минава презъ различни състояния, презъ радости и страдания. Следователно, колкото по-голѣми страдания минава човѣкъ, толкова по-голѣми сѫ радоститѣ му; колкото по-малки сѫ страданията му, толкова по-малки сѫ и радоститѣ. И обратно: голѣмитѣ радости се смѣнятъ съ голѣми страдания, а малкитѣ радости — съ малки страдания. Когато нѣкой казва, че не е видѣлъ бѣлъ день въ живота си, това се дължи на факта, че по естество, човѣкъ помни повече злинитѣ, отколкото добринитѣ. Запримѣръ, ако нѣкой приятели ви направи сто добрини и едно зло вие забравяте стотѣ добрини, а помните пакостьта, която ви причинилъ само единъ пѫть. Защо не приемете, че пакостьта е случайностъ? Колкото и да е добъръ човѣкъ, все ще се случи поне единъ пѫтъ да причини зло или пакость на нѣкого. Единъ младъ господарь се разгнѣвилъ на слугата си и въ гнѣва си го замѣрилъ съ камъкъ. Обаче, слугата билъ далечъ отъ него, и той не могълъ да го улучи. Вмѣсто слугата си, той ударилъ жена си, която била скрита въ двора нѣкѫде, между дърветата. Значи, безъ да иска, той ударилъ жена си съ камъкъ. Това се случва често въ живота на хората — вмѣсто неприятеля си да ударишъ приятеля си; понѣкога камъкътъ, съ който замѣрвате неприятеля си, пада върху васъ. Като не успѣва въ живота си, човѣкъ се разочарова, минава презъ опитноститѣ на Соломона и казва: „Суета на суетитѣ, всичко е суета“. Соломонъ казва: „Понеже Богъ дава на угодния предъ него человѣкъ мѫдрости и знание, и радость, а на грѣшния дава да се труди, за да притуря и да трупа, за да ги даде на угодния предъ Бога. И то е суета и угнетение на Духа“. (—26 ст.) Значи, Соломонъ мисли, че Богъ дава на мѫдрия възможность да придобива знание, мѫдрости и радости, а на грѣшния , опредѣля да се труди, да копае и да трупа. Той намира, че и това е суета и угнетение на Духа. Споредъ Соломона излиза, че това, което се случва на мѫдрия, случва се и на без-умния. Това е повърхностно разбиране. Не е вѣрно, че въ живота на мѫдрия и на безумния се случватъ едни и сѫщи нѣща. Ще ви предамъ накратко една приказка, въ която се говори за слизането на Бога на земята, между хората. Богъ често слушалъ да се говори за живота на хората и решилъ самъ да слѣзе на земята, да види, какво правятъ тѣ. За тази цель Той взелъ съ себе си единъ младъ момъкъ да го придружава. Като вървѣли известно време, тѣ стигнали до едно пасбище, дето пасли говеда. Богъ ожаднѣлъ и помолилъ говедаря, да покаже, кѫде има изворъ, да пие вода. Говедарътъ свирѣлъ съ кавала си и, вмѣсто отговоръ, посочилъ съ крака си направлението, дето се намиралъ изворътъ. Мо- мъкътъ казалъ: Чудно нѣщо, какъвъ мързеливъ говедарь не пожела да се мръдне отъ мѣстото си, но съ крака си ни посочи мѣстото на извора. Като задоволили жаждата си, тѣ продължили пѫтя си нагоре и навлѣзли въ една гора. Тукъ тѣ срещнали една млада, красива мома, която носѣла на гърба си вързопъ дръвчета. — Виждашъ ли тази мома ? — казалъ Господъ на момъка, решилъ съмъ да я дамъ на говедаря. — Възможно ли е това нѣщо? — запиталъ очудено момъкътъ. Следъ това двамата пѫтника влѣзли въ едно село. На края на селото тѣ потропали на вратата на една кѫща, отъ която излѣзълъ единъ сърдитъ, недоволенъ селянинъ и извикалъ: Нѣмаме мѣсто за пѫтници. Тѣ потропали на съседната кѫща. Веднага насреща имъ се показала спретната, добра домакиня, която ги поканила въ стаята си. Тя била бедна, скромна вдовица. Веднага издоила единствената си крава, сварила млѣко и ги угостила. Пѫтницитѣ пренощували въ дома на вдовицата и на сутриньта продължили пѫтя си. Времето било облачно, мъгливо. На края на селото видѣли единъ вълкъ. Господъ казалъ на момъка: Ще изпратя този вълкъ да изяде кравата на вдовицата. — Това ми се вижда още по-чудно и неразбрано, отговорилъ мо- мъкътъ. По-нататъкъ тѣ намѣрили едно гърне, пълно съ златни монети. — Ще дамъ гърнето на богатия и сърдитъ домакинъ, който не ни прие въ дома си. — Защо ? Това сѫ неразбрани нѣща. Най-после Богъ завелъ момъка въ една долина и го накаралъ да пие отъ водата, която текла тамъ. Момъкътъ се навелъ и започналъ да пие, но веднага се отдръпналъ съ отвращение. — Какво има, защо се отдалечавашъ отъ водата ? — Горчива е, не може да се пие. Жаденъ съмъ, но не мога да пия тази вода. — Навсѣкѫде ли е такава ? — Да, въ долината водата е навсѣкѫде горчива. — Моля ти се, заведи ме нѣкѫде, дето водата е сладка и приятна за пиене. Богъ го завелъ на едно специално мѣсто, дето живѣели само добри и благородни хора. Тѣ могли сами да трансформиратъ водата, за да не я пиятъ горчива. — Кое е това мѣсто ? — запиталъ момъ- кътъ. — Раятъ. Следователно, мѣстото на долината, дето водата е горчива, е адътъ на земята. Мѣстото пъкъ, чрезъ което се проявява Божията Любовь и Разумность, е раятъ — високото мѣсто въ свѣта. Най-после Богъ добавилъ: Лошото мѣсто, т. е. ада, съ своитѣ богатства, оставямъ на разположение на богатия домакинъ, който не ни прие въ дома си. Хубавото мѣсто, т. е. рая, давамъ на бедната вдовица, да подобри живота си. И тъй, правилното разрешаване на въпро- ситѣ се заключава въ разбиране на закона на страданието. Който разбира закона на страданието, ще придобие благата на живота. Който не разбира страданието, ще се натъква на противоречията въ живота. Не е лесно човѣкъ да разбере страданията. Това не става изведнъжъ. Не се пресилвайте да разберете всичко изведнъжъ. Ако искате преждевременно да разберете нѣщата, ще изпаднете въ заблуждения, отъ които мъчно можете да се освободите. Вие ще се движите между два свѣта: свѣтътъ на добритѣ и свѣтътъ на лошитѣ същества. Добритѣ същества ще ви внушаватъ добри мисли, лошитѣ същества — лоши мисли, и вие ще се движите между контрастни състояния. Нѣкога ще мислите, че отъ васъ може да излѣзе много нѣщо, че всичко можете да направите. Нѣкога ще мислите, че отъ васъ нищо не може да излѣзе. И едното не е вѣрно, и другото не е вѣрно. Вѣрно е, че като работите, отъ васъ може да излѣзе нѣщо. Оставете съществата въ васъ сами да се борятъ, докато се споразумѣятъ, безъ да взимате страната на еднитѣ или на другитѣ. И тъй, единствениятъ пѫть за влизане на човѣка въ свѣта на любовьта е пѫтьтъ на стра-данието. Първата половина отъ пѫтя, който посветениятъ трѣбва да извърви, е страданието; втората половина на пѫтя е любовьта. Докато дойде до втората половина на пѫтя си, само отъ време на време, посветениятъ ще вижда единъ малъкъ проблѣсъкъ на пѫтя си, който ще раздира тъмнината, която неизбѣжно трѣбва да мине. Този проблѣсъкъ се дължи на лѫчитѣ на любовьта. Свѣтлината ту се явява, ту изчезва, но заставя човѣка да се стреми и да се надѣва. Той очаква деня, когато любовьта ще се прояви въ своята пълнота. Тогава само ще разбере, какво нѣщо е животътъ на любовьта. Влѣзе ли въ този животъ, всички противоречия ще изчезнатъ отъ пѫтя му. Но, докато дойде до любовьта, противоречията неизбѣжно ще го следватъ, и той постоянно ще се пита, защо това става така, а не иначе. Докато е на земята, човѣкъ постоянно се пита, защо на мене даватъ по-малко хлѣбъ, по-малко вода, а на други даватъ повече. Ако влѣзе въ водата, той не може да пита, защо на мене даватъ по-малко вода, а на други — повече. Рибитѣ, малки или голѣми, иматъ еднакво количество вода на разположение. Тамъ не става споръ за водата. Ако влѣзе въ духовния свѣтъ, човѣкъ не може да спори, защо на него даватъ по-малко хлѣбъ, а на други — повече. Тамъ храната е друга. Сле-дователно, който иска да избѣгне противоречията на земята, трѣбва да я напусне. Докато е на земята, ще не ще, трѣбва да се примири съ мисъльта, че ще минава презъ противоречия. Следователно, стремете се къмъ пѫтя на любовьта, дето противоречия не сѫществуватъ. Както рибитѣ не се борятъ за водата, така и душитѣ, които живѣятъ въ свѣта на любовьта, не се натъкватъ на противоречия. Докато е вънъ отъ любовьта, човѣкъ неизбѣжно ще следва пѫтя на закона, който включва противоречията, мѫчнотиитѣ и страданията. — Какъ може човѣкъ да се освободи отъ законитѣ на физическия свѣтъ? — Като приеме закона на любовьта и го изпълни. Нѣкой мислятъ, че сѫ влѣзли въ любовьта. Питамъ: страдашъ ли ? — Страдамъ. — Щомъ страдашъ, ти не си влѣзълъ още въ пѫтя на любовьта. Може да чувствувашъ любовьта, но още не си свързанъ съ нея. Човѣкъ може отъ време на време да се качва въ онзи свѣтъ, да зърне, какво става тамъ, и пакъ да слѣзе, но съзнанието му не е готово още да приложи любовьта. Нѣкой говори за любовьта, а сѫщевременно се безпокои. — Защо ? — Защото е извънъ нея. — Ама ще умра! — Щомъ си вънъ отъ любовьта, непремѣнно ще умрешъ. Ако си въ любовьта, нѣма да умрешъ. Любовьта изключва смъртьта отъ своитѣ предѣли. — Самъ съмъ въ живота си. — Щомъ си самъ, ти си въ пѫтя на страданието. Радвай се, че си дошълъ до страданието, защото отиваш вече къмъ любовта. Любовта пресича пжтя на страданието: ту влиза, ту излиза отъ него, като образува крива линия. Използувайте най-малкитѣ проблѣсъци на любовьта, за да си обясните противоречията. Ще кажете, че на млади години сте имали любовь, а сега сте я изгубили. Това е невъзможно. Любовьта не се губи. Това, което наричате любовь, не е истинска любовь. Това сѫ чувствувания, настроения, разположения, но не и любовь. Любещиятъ и на младини, и на старини има любовь. Единъ старъ дѣдо вървѣлъ по пѫтя и предъ него се изпрѣчилъ единъ голѣмъ трапъ. Засилилъ се да го прескочи и падналъ въ трапа. Като мислѣлъ, че нѣкой го е видѣлъ, той казалъ гласно: Какви трапове прескачахъ на младини! Но сега, изгубихъ силитѣ си. Като се огледалъ натукъ-натамъ и разбралъ, че никой не го видѣлъ, че нѣма човѣкъ около него, казалъ си: Какъвто бѣхъ на младини, такъвъ съмъ и на старини. Ние пъкъ казваме и гласно, и въ себе си: Какъвто е човѣкъ на младини, такъвъ е и на старини. Ако на младини е билъ разуменъ, и на старини трѣбва да бѫде разуменъ. Ако на младини ималъ любовь, и на старини трѣбва да има. Положителното остава положително, и отрицателното — отрицателно. Невъзможно е положителното да се превърне въ отрицателно, а отрицателното — въ положително. Добриятъ човѣкъ е всѣкога добъръ, а лошиятъ — всѣкога е лошъ. Съ други думи казано: въ човѣка сѫ вложени известни възможности, които чакатъ времето да се проявятъ. Трѣбва да цъкнете една клечка кибритъ, за да се запали огъньтъ, който носите въ себе си. Възможноститѣ се криятъ въ дървата, а не въ кибрита. Значи, и на младини, и на старини човѣкъ е единъ и сѫщъ, но чакалъ е времето си, да прояви своитѣ възможности. На старини всички дървета, които сѫ вложени въ човѣка, ще се запалятъ, и той ще се прояви. Това не значи, че, като е вече старъ, той се е измѣнилъ. Стариятъ има възможности да прояви всичко, което носи въ себе си отъ младини, но въ никой случай не може да прояви това, което не е вложено въ него. Това, което е вложено въ душата на човѣка, рано или късно, трѣбва да се прояви. Колкото по-дълго време живѣе на земята, той все повече ще се проявява, но нищо ново нѣма да прояви, т. е. той не може да прояви нищо повече отъ това, което носи въ себе си. Всѣки ще се убеди въ тѣзи думи. Като знаете това, обработвайте дарбитѣ и способноститѣ, които сѫ вложени въ васъ, и не очаквайте да дойде нѣщо ново въ живота ви. Работете върху себе си и помнете, че човѣкъ не може да се развива и проявява безъ участието на Божията благодать и Неговата свѣтлина и топлина. Ето защо, човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ любовьта, която носи условия за развиване на човѣшкитѣ дарби и способности. Казано е въ Писанието: „Ще изпратя Духа си“. Безъ Божия Духъ нѣма напредъкъ, нѣма развитие. — Какъ ще се изяви Божиятъ Духъ ? — Чрезъ хората. Следователно, не мислете, че човѣкъ самъ може да постигне всичко. Хората идатъ въ негова помощь, да развие и прояви добродетелитѣ си. Хората сѫ условия, чрезъ които се проявяватъ Божествената свѣтлина и топлина. Затова, именно, никога не пренебрегвайте не само хората, вашитѣ ближни, но и най-малкитѣ сѫщества около васъ. Не мислете, че нѣмате нужда отъ тѣхъ. Всичко, което Богъ е създалъ и на което обръща внимание, и вие трѣбва да го зачитате. Видите ли едно дърво, не го отминавайте, не мислете, че стоите по-високо отъ него. Ако му обърнете внимание, тогава само стоите по-високо отъ него. Всѣка мисъль, всѣко чувство, колкото и да сѫ малки, които се проявяватъ чрезъ васъ, или чрезъ ближнитѣ ви, трѣбва да се зачитатъ. Въ тѣхъ се крие нѣщо Божествено. Само по този начинъ ще дойдете до новото разбиране на страданията и на радоститѣ, каквото ималъ апостолъ Павелъ, който казва: „Ще се похваля съ страданията си“. Сега и на васъ желая, да се похвалите съ страданията си, както се похвалилъ апостолъ Павелъ. Досега, колкото хора съмъ срѣщалъ, всички искатъ да се освободятъ отъ страданията. На мнозина, които се оплакватъ отъ страданията, съмъ казвалъ, че тѣ още не сѫ страдали, едва започватъ да страдатъ. Тѣ хванали само едното краче на страданието, а то има много крачета. Тѣ мислятъ, че животътъ имъ е пъленъ съ страдания. Досега азъ не съмъ си позволилъ да се моля на Бога да ми отнеме страданията. Щомъ за себе си не съмъ се молилъ, и за васъ нѣма да се моля. — Защо ? — Не искамъ да ви лиша отъ благото, което страданието носи въ себе си. Благодарете за страданията, които разумниятъ свѣтъ ви дава, но сами никога не си създавайте излишни и ненуждни страдания. Човѣкъ се изпитва чрезъ страданията. Тѣ сѫ пробниятъ камъкъ за изпитване силата и характера на човѣка. Който издържа на страданията, той е силенъ човѣкъ. Не може ли да издържа, той е слабъ, безхарактеренъ човѣкъ. Христосъ казва: „Който не вдигне кръста си и ме последва, не е достоенъ за мене“. Кръстътъ подразбира страданията. Следователно, който не понесе страданията си и не тръгне следъ мене, той не може да наследи вѣчния животъ. Вдигнете кръста си и благодарете на Бога, че ви е удостоилъ съ страдания. За да станете велики хора, да се наричате чада Божии, вие трѣбва да минете презъ страданията, като пѫть къмъ Любовьта. Другъ пѫть къмъ Любовьта, освенъ страданията, не сѫществува. Влѣзете ли въ областьта на страданията, трѣбва да вървите докрай. Дойдете ли последната крачка, предъ васъ се разкрива хоризонта на Любовьта, и вие влизате въ новия животъ, като граждани на новото царство — царството на Любовьта. Проявениятъ Духъ въ Любовьта, проявениятъ Духъ въ Мѫдростьта, проявениятъ Духъ въ Истината носи всичкитѣ блага на живота, на Един-ния, Вѣчния Богъ, изворъ на всички блага, въ Когото всичко се обединява. * 17. Утринно Слово отъ Учителя, държано на 17. февруарий, 1935 г. София. — Изгрѣвъ.

Отъ "Ценната дума", утринни слова, година IV, т.2 (1934-1935). Издание отъ 1941 г., София. Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно отъ 3 февруари 1935 г. до 15 септември 1935 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Отдалечаване и приближаване Размишление. Еклисиастъ, I. гл. Когато Соломонъ казалъ, „Суета на суетитѣ, всичко е суета“, той билъ само ученикъ, но не и отъ посветенитѣ въ тайнитѣ на Битието. Той знаелъ само една трета отъ истината, тази, именно, която се отнася до физическия свѣтъ. Наистина, всичко земно е преходно, суета. Тъй щото, думитѣ на Соломона всичко е суета“ се отнасятъ до физическия свѣтъ. Само онзи човѣкъ може да каже „суета на суетитѣ“, който уповава изключително на физическия животъ. Който уповава на леда и вѣрва, че ще се запази завинаги, единъ день неизбѣжно ще каже „суета на суетитѣ“. Който уповава на богатството и вѣрва, че ще се осигури чрезъ него, все ще каже нѣкога „суета на суетитѣ“. Когато младиятъ мисли, че нѣма да остарѣе, той не знае, че ще каже нѣкога „суета на суетитѣ“. Когато умниятъ мисли, че всѣкога ще бѫде уменъ, той не подозира, че ще каже нѣкога „суета на суетитѣ“. Когато младата булка мисли, че ще живѣе щастливо съ своя възлюбенъ, и тя сѫщо не допуща, че ще каже нѣкога „суета на суетитѣ“. Ще се запитате, защо всичко е така.— Защото другояче не може да бѫде. Да питате, защо известно нѣщо е така, това е все едно, да питате, защо човѣкъ трѣбва да тъче. Много просто. Човѣкъ тъче, защото дрехитѣ се кѫсатъ. Всѣко нѣщо, което се кѫса, трѣбва да се тъче. И всѣко нѣщо, което се тъче, трѣбва да се кѫса. Много отъ съвременнитѣ хора, както и нѣкой отъ васъ, минаватъ за учени хора, свършили университетъ, изучавали математика, философия, естественитѣ науки и др. Въпрѣки ученостьта на хората, тѣ знаятъ едва една трета отъ тѣхната специалность. Толкова по-добре, има още много да се учи. Отъ гледището на новата математика, понятието за права линия, за плоскость и за тѣло се опредѣлятъ по следния начинъ: всѣко нѣщо, което само се удължава, безъ да се разширява, е права линия; всѣко нѣщо, което само се разширява и удължава, безъ да надебелява, е плоскость; всѣко нѣщо, което само се удължава, разширява и надебелява, е тѣло. Значи, правата линия е граница на плоскостьта, а плоскостьта е граница на тѣлото. Представете си, че имате правоѫголника АВСД - фиг. 1., и на върховетѣ му се намира по едно сѫщество — А, В, С, Д. Ако Д ѫглитѣ А и С се стѣсняватъ, ъглитѣ В и Д ще се разширятъ, отъ прави ще се превърнатъ въ тъпи. При това положение, сѫществата А и С се отдалечаватъ, а сѫществата В и Д се приближаватъ. Колкото повече се стѣсняватъ ъглитѣ С и А толкова повече се отдалечаватъ сѫществата А и С, и толкова повече се приближаватъ сѫществата В и Д. И обратно: ако ѫглитѣ А и С се разширяватъ, сѫществата А и С се приближаватъ, а В и Д се отдалечаватъ. Като знае това, човѣкъ има предъ видъ, кога може да се приближава къмъ своята цель и кога да се отдалечава. Приближаването и отдалечаването отъ цельта е въ зависимость отъ стѣсняването и разширяването на ъглитѣ. Мнозина искатъ да имъ се кажатъ нѣкои работи, ясни за разбиране. Това е най-лесната работа, но, въ края на краищата, ще кажатъ: „Суета на суетитѣ, всичко е суета. — Защо? — Ясно е, запримѣръ, че трѣбва да си купите новъ костюмъ, нова шапка или нови обуща, но тѣзи нѣща съ преходни, не могатъ да задоволятъ стремежа на вашата душа. Тогава вие се стремите къмъ неясни, отвлѣчени нѣща и се задоволявате съ тѣхъ. Запримѣръ, всички говорите за любовьта — отвлѣчено понятие, но сте доволни. Никой не е виждалъ любовьта, нито я пипалъ, нито я вкусвалъ, но е доволенъ, когато се говори за нея. Казвате, че чувствувате любовьта съ сърдцето си. — Съ кое сърдце? Съ обикновеното? Това, което трепти въ човѣка, не е сърдцето му. Ето защо, ние казваме, че любовьта не се възприема чрезъ сърдцето, а по особенъ вътрешенъ пѫть, незнаенъ и за самия човѣкъ. Обаче, реално е тъкмо това, което човѣкъ не знае. И добро е това, което човѣкъ не познава. Човѣкъ познава само ония нѣща, които хвърлятъ сѣнка. Само тѣзи тѣла хвърлятъ сѣнка, които иматъ дължина, широчина и дълбочина или височина. Казвате: Какъ е възможно да бѫдатъ реални нѣща тѣзи, за които нищо не се знае? Вие считате незнанието за невежество. Споредъ мене, въ известно отношение, невежеството е за предпочитане предъ знанието. Добре е човѣкъ да бѫде невежа въ лъжата, въ кражбата, въ обидитѣ, въ престѫпленията и т. н. Добриятъ човѣкъ е невежа въ правене на зло. И да иска да направи пакость или зло на нѣкого, не знае, какъ да постъпи — невежа е човѣкътъ. По-добре ли е да срещнете човѣкъ, който знае да обижда, да лъже, да краде, да върши престъпления, да осъжда хората ? Ще кажете за нѣкого, че билъ голѣмъ художникъ. Въ какво проявилъ майсторството си ? Въ сѣнкитѣ, много сѣнки поставялъ. Това не е истинско художество. Изкуството не се заключава въ многото сѣнки, но въ умѣенето на човѣка да поставя сѣнки и да знае, колко силни или слаби трѣбва да бъдатъ тѣ. Днесъ се говори за свѣтлини и сѣнки, не само въ художеството, но и въ самия животъ. Човѣкъ трѣбва да знае ролята на сѣнката и на свѣтлината въ живота и да знае, къде да ги поставя. При това, той трѣбва да различава сѣнката отъ реалностьта. Запримѣръ, каква разлика сѫществува между дървото и неговата сѣнка? Понѣкога човѣкъ намира реалностьта на нѣщата въ тѣхнитѣ сѣнки. Въ това отношение сѣнкитѣ сѫ необходими. Понѣкога и безъ сѣнки се отива къмъ реалностьта. Въ този случай, дойде ли до сѣнкитѣ, човѣкъ казва, като Соломона: „ Суета на суетитѣ, всичко е суета.“ За да не извадите криво заключение за живота, по-добре е да вървите отъ сѣнкитѣ къмъ реалностьта, отколкото отъ реалностьта къмъ сѣнкитѣ. Ще кажете, че сте вѣрващъ човѣкъ. Вѣрващъ си, но вѣрата ти постоянно се мѣни: ту въ едно нѣщо вѣрвашъ, ту въ друго. Каква е твоята вѣра, ако посоката и се мѣни по нѣколко пѫти на день ? Не е лошо да се мѣни човѣкъ, но поне да допринася нѣ-що. Когато махалото на часовника се движи ту на една, ту на друга страна, то върши работа— показва времето. Неговото движение е ритмично. Ако се движи неправилно, безъ ни- какъвъ ритъмъ, и не показва точно времето, неговото движение е безсмислено. Религиознитѣ хора казватъ, че човѣкъ трѣбва да бѫде добъръ. Срѣщате едного, той седи на едно мѣсто и казва: Искамъ да бѫда добъръ — махалото се подвижи надѣсно. После пакъ казва: Искамъ да бѫда добъръ — махалото се подвижи налѣво. Колкото повече повтаря желанието си, толкова по-редовно се движи махалото, и часовникътъ работи. По едно време човѣкъ се отекчава отъ работата си и казва: Нѣма смисълъ да бѫда добъръ, и по другъ начинъ може да се живѣе. Каже ли така, махалото престава да се движи, часовникътъ спира, но кой дето го срещне, все му дава по единъ ритникъ. И той удря, но, въ края на краищата, връща се у си дома съ пукната глава. — Защо е пукната главата ти? — Ударихъ на едного плесница, а той ми удари две и ме повали на земята. — Значи, слабъ човѣкъ си. Ти трѣбва да познавашъ силитѣ си и да предвиждашъ, какъвъ ще бѫде краятъ на борбата. Който се бори съ една мѫчнотия и не може да я победи, той е слабъ човѣкъ, още живѣе въ суетата на суетитѣ. — Искамъ да воювамъ. — Ами, ако те победятъ? Има смисълъ да воювашъ, само ако си сигуренъ въ силитѣ си. Ако те победятъ, по-добре не влизай въ война. Слабитѣ хора не трѣбва да воюватъ. По-добре нека стоятъ мирни и тихи, да гледатъ, какво правятъ силнитѣ. — Ама какво искашъ да кажешъ съ това? — Нищо особено, правя опитъ съ леда, искамъ да видя, може ли да се стопи отъ слънчевитѣ лѫчи. Ако се стопи, ледътъ е слабъ; ако не се стопи, силенъ е. Вие знаете, какво става съ леда, когато се изложи на действието на слънчевитѣ лѫчи. Казвамъ: Глупаво е, наистина, слабиятъ да се бори съ силния, и ледътъ — съ слънцето. — Каква е разликата между умния и глупавия? Глупавиятъ държи леда въ рѫката си и не знае, какво да прави съ него; умниятъ стопява леда и го превръща въ вода; мѫдрецътъ стопля водата на слънцето или на огъня и я прави удобна за пиене. Тъй щото, ако питате, каква е службата на слънцето, ще знаете, че, покрай другата служба, слънцето има задача да топи леда и снѣга и да стопля водата. Правете и вие това, което слънцето прави: стопявайте леда и стопляйте водата. И тъй, за да вървите въ правия пѫть, ми- слитѣ ви трѣбва да бѫдатъ прави, чувствата ви—широки, а постѫпкитѣ ви—да иматъ и тритѣ измѣрения. Това значи, да бѫде човѣкъ като слънцето. Това значи, да се приближава човѣкъ къмъ своя първоначаленъ източникъ. Всички тѣла, които се отдалечаватъ отъ своя първоначаленъ източникъ, вървятъ въ кривъ пѫть, т. е. по крива линия. Който се отдалечава отъ своя първоначаленъ източникъ, обеднява и прави много погрѣшки; който се приближава къмъ източника, забогатява. Като обеднява, човѣкъ изпада въ противоречия, които го натъкватъ на отрицателни прояви: кражба, лъжа, лицемѣрие и др. Значи, когато прави добро, човѣкъ се приближава къмъ центъра; когато прави зло, той се отдалечава отъ центъра. Пита ли нѣкой, защо грѣши, ще знае, че причината се крие въ отдалечаването му отъ центъра. — Ама защо правя добро ? — Защото се приближавашъ къмъ центъра. Добре е човѣкъ и когато прави погрѣшки, и когато прави добро, да съзнава това, което прави. Истинското добро подразбира съзнателно приближаване на човѣка къмъ центъра, къмъ Първичния Източникъ на живота. Този човѣкъ никога не може да каже като Соломона „суета на суетитѣ, всичко е суета“. Обаче, започне ли да се отдалечава отъ центъра, човѣкъ вижда вече суетата на своя личенъ животъ. „Коя полза человѣку отъ всичкия му трудъ, въ който се труди подъ слънцето?“ ( — Зет.). — Така може да говори само онзи, на когото линията на живота се удължила, и той се отдалечилъ отъ центъра, т. е. отъ Първичния Източникъ. Нѣкой иска да стане богатъ, а същевременно се отдалечава отъ центъра. Това е невъзможно. Ако при това положение забогатѣе, богатството му е незаконно придобито и, въ края на краищата, ще го загуби. Ако искате да забогатѣете законно, всѣки моментъ трѣбва да отправяте мислитѣ и чувствата си къмъ Първичния Изворъ на живота. Всѣки моментъ провѣрявайте посоката на вашето движение, да не потънете въ морето. Както капитанътъ следи за кормилото на своя параходъ, така и вие трѣбва да следите за посоката на своето движение. Следете, дали съзнанието ви се разширява или стѣснява. Ако се разширява, вие се приближавате къмъ центъра; ако се стѣснява, вие се отдалечавате. Нѣкой ограничилъ съзнанието си, а въпрѣки това казва, че има много знания, че е ученъ човѣкъ. Единъ ходжа се представялъ за много- знаещъ и постоянно разправялъ, че знае, какво прави Господъ. Когато отивалъ при султана, все това разправялъ, какво прави Господъ въ всѣки даденъ моментъ. Случвало се понѣкога да се срещнатъ ходжата и владиката. Първата имъ работа била, да се надпреварятъ, кой знае повече нѣща за Бога. Единъ день султанътъ решилъ да подложи знанието имъ на опитъ, да види, кой отъ двамата знае повече. За тази цель той заповѣдалъ на единъ отъ слугитѣ си да свари петь—шесть килограма млѣко и да го изсипе въ дълбокъ сѫдъ. Слугата сварилъ млѣкото и го сложилъ предъ гоститѣ. Султанътъ предложилъ на гоститѣ си по едно парче хлѣбъ. Той взелъ и за себе си сѫщо едно парче хлѣбъ и се обърналъ къмъ гоститѣ си съ думитѣ: Заповѣдайте на моята трапеза. Начупете си хлѣба на хапки и го сложете въ млѣкото. Сѫщото направилъ и той. Следъ това взелъ една лъжица, разбъркалъ хапкитѣ въ млѣкото и казалъ на гоститѣ си: Нека всѣки отъ васъ вземе своитѣ хапки. — Това е невъзможно. Отде знаемъ, кои хапки на кого принадлежатъ? — Ако хапкитѣ си не познавате, какъ знаете, какво прави Господъ всѣки моментъ? — запиталъ султанътъ. За случая Хри- стосъ си е послужилъ съ следната мисъль: „Ако земнитѣ работи не разбирате, какъ ще разберете небеснитѣ?“ Следъ всичко това ще дойде нѣкой да казва, че видѣлъ ангелъ, облѣнъ въ свѣтлина, съ криле на гърба си и т. н. Това е човѣшка представа за ангела. Въ сѫщность, ангелътъ нѣма криле, както човѣкъ си представя, нито свѣтлината му е такава, каквато хората си въобразяватъ. Свѣтлината, за която хората говорятъ, не е външна. Външната свѣтлина е едно нѣщо, а вѫтрешната — друго. Ще кажете, че свѣтлината е нѣщо реално. Какво нѣщо е свѣтлината, и доколко е реална, това е въпросъ, върху който малцина могатъ да се произнасятъ. Когато се говори за реалность, трѣбва да знаете, че вънъ отъ любовьта никаква реалность не съществува. Любовьта е единствената реалность въ свѣта. Свѣтлина безъ любовь не е свѣтлина, но сѣнка на свѣтлината. Тъй щото, когато се говори за свѣтлината на ангелитѣ, ние разбираме вътрешна свѣтлина, която има за основа любовьта. Обаче, когато се говори за любовьта, разбираме прави мисли, прави чувства и прави постъпки. Съ други думи казано: любовьта съдържа въ себе си мисли съ удължени линии, чувства съ удължени и разширени линии и постъпки съ линии, които иматъ дължина, широчина и височина. Следователно, ако мисъльта не е удължена, не е права; ако чувството нѣма дължина и широчина, не е Божествено; ако постъпката не включва тритѣ измѣрения, не е възвишена. Задача на всѣки човѣкъ е да прилага любовьта въ живота си, като условие за преодоляване на всички мѫчнотии, като стимулъ за повдигане и като сила за реализиране на всички желания. Безъ любовь човѣкъ нищо не може да постигне. Любовьта внася топлина въ сърдцето, свѣтлина въ ума и сила въ тѣлото на човѣка и го прави мощенъ и великъ. Човѣкътъ на любовьта е разуменъ, добъръ, здравъ и богатъ. Нѣма ли любовь въ себе си, той минава за обикновенъ човѣкъ. Единъ светия прислтствувалъ на единъ отъ вселенскитѣ събори, дето разисквали върху различни философски въпроси. Всички казали мнението си, само светията мѫлчалъ. — Защо и ти не кажешъ нѣщо поне по единъ отъ разглежданитѣ въпроси? — го запитали пристьтствуващитѣ. — Нищо не мога да кажа, не познавамъ философията. — Нищо ли не знаешъ ? — Едно нѣщо зная. — Покажи, какво знаешъ!—извикали всички въ единъ гласъ. Светията взелъ единъ камъкъ въ реката си и го стисналъ силно. — Какво станало? — Отдолу, подъ камъка, потекло вода, а отгоре се явилъ пламъкъ. Питамъ: кое отъ дветѣ нѣща върху неразрешими въпроси, или да стиснешъ камъкъ въ реката си, и отдолу да потече вода, а отгоре да се яви пламъкъ е за предпочитане — да философствувашъ. Следователно, реално е само това, което никога не се измѣня и не хвърля сѣнка. Това, което се измѣня въ васъ, не е реално. То хвърля сѣнка въ живота ви. Съмнението, подозрението, неразположението сѫ сѣнки. На тѣхъ не може да се разчита. — На какво разчита житното зърно ? — На силата, която е вложена въ него. На сѫщото трѣбва да разчитате и вие. Силата, която е вложена въ васъ, е реалното въ живота. Разчитате ли на нѣща, които сѫ вънъ отъ васъ, това показва, че уповавате на сѣнкитѣ. Какво сте имали въ миналото, това не е важно; какво ще имате въ бѫдеще, и това не е важно. За васъ е важно това съ което разполагате въ настоящия моментъ. Като слушате да говоря за реалностьта, вие очаквате да получите нѣщо. Прави сте, човѣкъ все трѣбва да получи нѣщо. Достатъчно е да отвори устата си, за да глътне малко вода, да се разхлади. Какво очаква тогава отъ приятеля си? И отъ приятеля си човѣкъ очаква нѣщо. Споредъ мене, приятель е онзи, който постоянно внася доброто въ човѣка, а изнася навънъ злото. Бѫдете приятели на хората, за да бѫдатъ и тѣ ваши приятели. Мнозина се оплакватъ отъ хората, отъ съседитѣ си, че постоянно ги безпокоели. — Какъ ги безпокоятъ? — Вечерь късно седѣли, свирили и пѣли. Не знаятъ, какво да правятъ, какъ да излѣзатъ отъ това положение. Проста работа! Турете си памукъ въ ушитѣ и нѣма да чувате, какво става около васъ. Ако нѣкой пѣе и свири добре, ще слу-шате и ще се наслаждавате. Щомъ се наситите, ще турите памукъ въ ушитѣ си и ще си легнете да спите. Памукътъ е едно отъ най-проститѣ срѣдства. Има и друго срѣдство — концентриране на мисъльта. Ще съсрѣдоточите мисъльта си върху нѣкой важенъ въпросъ и нищо нѣма да чувате. Щомъ се намѣри предъ нѣкаква мѫчнотия, човѣкъ трѣбва да мисли, да чувствува и да постѫпва право. Ако не мисли право, той самъ се осѫжда на смърть; ако не чувствува право, той преждевременно остарява; ако не постѫпва право, той никога не може да се подмлади. Каква поука можемъ да извадимъ отъ живота на Соломона? Като проповѣдникъ, Coломонъ мислѣше, че ще научи хората, какъ да живѣятъ правилно, но видѣ, че нищо не можа да направи. Като царь, той мислѣше, че ще оправи свѣта, но и тукъ не успѣ. Като придоби много знания, мислѣше, че подъ слънцето ще намѣри новото, но накрая каза: „Нищо ново нѣма подъ слънцето. Суета на суетитѣ, всичко е суета.“ Това значи: и проповѣдникъ да станешъ, и царь да бѫдешъ, и подъ небето да ходишъ, нищо нѣма да постигнешъ. Всичко въ живота е суета. Ето защо, на никого не проповѣдвай, никого не управлявай, никога не мисли, че ще научишъ хората, какво ново има подъ слънцето. Ще кажете тогава, че животътъ нѣма сми- сълъ. Така не се говори. Да изучавате проявитѣ на любовьта, това е една отъ великитѣ и обширни науки. Срещнете ли единъ човѣкъ, вие трѣбва да знаете, носи ли той любовьта въ себе си. Ако любовьта е въ него, ще познаете по неговитѣ прави мисли, чувства и постѫпки. Права мисъль, право чувство и права постѫпка сѫ тѣзи, които внасятъ спокойствие и миръ въ човѣка. Щомъ успокояватъ едного, тѣ внасятъ спокойствие въ всички. Следователно, това, което е право и добро за едного, трѣбва да бѫде право и добро за всички. Благото за едного е благо за всички. И тъй, отношенията на човѣка къмъ Бога, т. е. къмъ Любовьта, сѫ правилни, само когато мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ му сѫ прави. Отношенията на човѣка къмъ Любовьта сѫ правилни, когато той е добъръ първо за себе си, а после и за ближнитѣ си. Щомъ е добъръ за себе си, той не може да не бѫде добъръ и за другитѣ хора. Добриятъ за себе си, т. е. за Божественото Начало въ себе си, е добъръ и за другитѣ. Той живѣе въ реалностьта. Който е добъръ първо къмъ ближнитѣ си, а после къмъ себе си, той живѣе още въ сѣн- китѣ на живота, въ суетата на суетитѣ. Следователно, ако искате да имате правилни отношения къмъ Любовьта и да се приближите къмъ нея, влѣзте въ областьта на разширяването на ѫглитѣ. Ако искате да се отдалечите отъ Любовьта, влѣзте въ областьта на стѣсняването на ѫглитѣ. Проявениятъ Духъ въ Любовьта, проявениятъ Духъ въ Мѫдростьта, проявениятъ Духъ въ Истината носи всичкитѣ блага на живота, на Един-ния, Вѣчния Богъ, изворъ на всички блага, въ Когото всичко се обединява. * 16, Утринно Слово отъ Учителя, държано на 10. февруарий, 1935 г. София. — Изгрѣвъ.

Отъ "Ценната дума", утринни слова, година IV, т.2 (1934-1935). Издание отъ 1941 г., София. Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно отъ 3 февруари 1935 г. до 15 септември 1935 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Ценната дума Размишление. По разбиранията си, хората се дѣлятъ на стари и млади: старитѣ разбирания ги правятъ стари, а новитѣ разбирания — млади. И старитѣ, и новитѣ разбирания носятъ известна опасность за човѣка. — Кога? — Когато не се прилагатъ правилно. Срѣщате хора, които казватъ: Разбирамъ това нѣщо, но не мога да го приложа. Значи, между разбирането и прилагането на нѣщата има разлика. Сѫщо така има разлика между разбирането и тълкуването на нѣщата. Нѣкой разбира нѣщо, а не може да го изтълкува, да му даде нѣкакъвъ преводъ, всички да го разбератъ. Това показва, че разбирането е вѫтрешенъ процесъ. Запримѣръ, мнозина разбиратъ Притчитѣ, като иносказания, въ които се предаватъ житейски мѫдрости, но не могатъ да ги тълкуватъ. За тълкуването имъ сѫ нуждни сравнения, уподобявания, за които малцина сѫ готови. Притчитѣ сѫ дадени отъ около три хиляди години насамъ, вследствие на което нѣкой отъ тѣхъ сѫ отживѣли вече времето си. Тѣ сѫ подобни на стари, износени дрехи, които трѣбва или да се изгорятъ, или да се използуватъ като парцали. Тази е причината, дето нѣкои хора не се интересуватъ отъ книги, които сѫ изгубили вече своя смисълъ. Въ заключение на това, казваме: Не всичко, отъ което стариятъ се интересува, може да интересува и младия. Стариятъ се интересува отъ едно нѣщо, младиятъ — отъ друго; невежиятъ се интересува отъ едно нѣщо, учениятъ — отъ друго; обикновениятъ човѣкъ се интересува отъ едно нѣщо, мѫдрецътъ — отъ друго. Въ 31. глава отъ Притчитѣ, Соломонъ говори за качествата на разумната и добродетелна жена. Той казва, че такава жена е благословение за дома, за семейството, за обществото, както и за цѣлото човѣчество. Тази жена и като женена, и като неженена знае, какво прави. Женениятъ и неженениятъ човѣкъ пред- ставятъ временни положения въ живота. Женениятъ представя богатия, който има на разположение всичко: кѫщи, ниви, лозя, пари, жена, деца. Той се облича добре, разхожда се съ семейството си въ файтони и автомобили. Жена му, децата му сѫ горди, не говорятъ много, не дружатъ съ всички — доволни сѫ отъ положението си. Неженениятъ пъкъ е подобенъ на сиромаха, който нѣма нищо. Той е самъ, безъ семейство, безъ кѫща и имоти, Каквато работа му се отвори, все пешъ ходи, Дрехитѣ му сѫ стари и износени, едва се държатъ на гърба му. Обаче, нито богатиятъ остава завинаги богатъ, нито сиромахътъ—завинаги сиромахъ. Това сѫ преходни фази въ живота на човѣка, чрезъ които той учи, придобива ценни качества. Колкото повече е страдалъ човѣкъ, толкова по-ценни качества е придобилъ. Не може човѣкъ лесно да стане скѫпоцененъ. Мислите ли, че скѫпоценнитѣ камъ-ни лесно сѫ станали такива ? Презъ голѣми страдания и мѫчнотии сѫ минали тѣ, докато придобиятъ качествата на скѫпоценни камъни. Мислите ли, че цвѣтята, които отдалечъ издаватъ благоуханието си, лесно сѫ развили своитѣ ценни качества? И тѣ сѫ минали презъ мѫчнотии и страдания. Вие се радвате на цвѣтята, които миришатъ приятно, безъ да подозирате за голѣмата скръбь, която тѣ носятъ въ себе си. Не е леко и тѣхното положение! Съ години да стоятъ заровени въ земята, безъ да могатъ да се пораздвижатъ. Не само това, но едва цъвнали, тѣ могатъ да се порадватъ на живота си само нѣколко деня, следъ което цвѣтътъ имъ увѣхва. Като изучавате човѣшкия животъ, виждате, че между човѣка и цвѣтето има известна аналогия. И човѣкъ, като цвѣтето, расте, развива се, цъвти и единъ день увѣхва. Следъ време и той, като цвѣтето, изчезва. Всички казватъ, че еди-кой си умрѣлъ, т. е. заминалъ за другия свѣтъ. Разликата се заключава само въ времето: човѣкъ живѣе повече време на земята, а цвѣтето — по-малко. Като заминава за другия свѣтъ, човѣкъ остава старата си дреха на земята. Ако го претеглятъ на онзи свѣтъ, ще видятъ, че е олекналъ, както болниятъ губи часть отъ теглото си и става по-лекъ. Обаче, голѣма е разликата въ теглото на умрѣлия и живия, въ сравнение съ теглото на болния и здравия. За болния казваме, че е отслабналъ, а за умрѣлия, че се е разложилъ. На онзи свѣтъ той тежи едва 30—33 грама. Докато е на земята, човѣкъ се стреми да бѫде красивъ, съ червенъ цвѣтъ на лицето, пъленъ, съ повече тлъстини, да не е костеливъ и т. н. Кѫде ще остави този материалъ, когато тръгне за онзи свѣтъ? Тамъ не приематъ дебели, тежки хора, съ различни бои по лицето. Като замине за другия свѣтъ, доброволно или насила, той трѣбва да остави красотата си на земята и така да се яви предъ лицето на възвишенитѣ и разумни сѫщества. Това, което говоря сега, се отнася за героитѣ, а не за страхливитѣ хора. Страхливитѣ не трѣбва да слушатъ, защото ще почнатъ да бѣгатъ; като бѣгатъ, ще дигатъ прахъ, ще развалятъ въздуха. Ние сме за физическата чистота, т. е. за чистия въздухъ на земята. Въ духовния свѣтъ ние изискваме чистота въ чувствата, а въ Божествения свѣтъ изискваме чистота въ мислитѣ. Ако на земята лицето ви е чисто, пълничко, червеничко, съ такова лице нѣма да ви приематъ въ духовния свѣтъ. Тамъ се иска друго лице, съ особена чистота, красота и цвѣтъ. Грамадна е разликата между изискванията на физическия, на духовния и на Божествения свѣтъ. Като ученици, вие трѣбва да изучавате физическия, духовния и Божествения свѣтъ и да ги различавате. Физическиятъ свѣтъ обхваща формитѣ. Значи, той е свѣтъ на формитѣ. Що се отнася до съдържанието на тѣзи форми, казваме, че то е промѣнливо, непостоянно. Много животи трѣбва да прекара човѣкъ на физическия свѣтъ, за да изработи едно ценно качество, което да внесе въ духовния свѣтъ, като основа на неговото съдържание, да се стабилизира. Ето защо, казваме, че духовниятъ свѣтъ подразбира съдържанието на нѣщата, което е устойчиво, но лишено отъ друго качество — смисълъ. Дълго време трѣбва да живѣе човѣкъ въ духовния свѣтъ, за да изработи едно ценно качество за Божествения свѣтъ, а именно: да осмисли съдържанието. Това се постига чрезъ правата мисъль. Ето защо, ние казваме, че човѣкъ е дошълъ на земята съ единствената и сѫществена задача да се научи да мисли право. Ще кажете, че човѣкъ е мислещо сѫщество и, каквото прави, непремѣнно се дължи на мисъльта. Дали яде, дали се облича, той все мисли. Наистина, и това е мисъль, но не онази права, чиста, възвишена мисъль, която твори и съгражда. Докато не дойде до безличния животъ, човѣкъ постоянно ще се натъква на съблазни и изкушения. Мисъль, която не може да освободи човѣка отъ съблазнитѣ и изкушенията, не е права, не е истинска. Каква мисъль има котката или друго нѣкое животно? Котката съ часове се глади, маже, мие се, мисли, че като нейната красота друга не сѫществува. Това е заблуждение, това не е мисъль. Всѣка мисъль, въ която има нѣкакво заблуждение, не е права. Заблуждението пъкъ е свързано съ личния животъ. Следователно, искате ли да имате права мисъль, освободете се отъ заблужденията си и отъ личния си животъ. Като изучавате животнитѣ, виждате, че тѣ представятъ огледала, въ които можете да се оглеждате. Човѣкъ мисли, че е създаденъ по образъ и подобие Божие и коренно се различава отъ животнитѣ. Има нѣщо, по което човѣкъ се различава отъ животното, но не напълно. Той се различава по това, че мисли и чувствува, и затова казваме, че човѣкъ е мислещо сѫщество. Безъ мисъль и чувство той не може да извърши нито една постѫпка. Въпрѣки различието между човѣка и животнитѣ, Богъ се грижи за всички живи сѫщества. Той еднакво задоволява нуждитѣ и на малкитѣ, и на голѣмитѣ сѫщества. Може ли и човѣкъ да направи сѫщото? Нали казва, че е създаденъ по образъ и подобие Божие? Щомъ е подобенъ на Бога, човѣкъ трѣбва да постѫпва като Него. Щомъ срещне нѣкой беденъ, той трѣбва да му помогне. Ако има пари въ джоба си, ще му даде. Като свърши паритѣ си и срещне другъ беденъ, ще му даде горната си дреха. Ако срещне трети, четвърти беденъ, на всѣки ще даде по нѣщо отъ себе си, докато остане голъ и босъ.—Право ли е това? Питамъ: Право ли постѫпватъ беднитѣ? Ще кажете, че онзи, който дава, който прави добро, може да остане голъ и босъ. За него е право, но право ли е за беднитѣ, които го виждатъ, че сваля последната си дреха, да искатъ и да очакват отъ него подаяние? Ето, Христосъ мина презъ такъвъ свѣтъ, въ който напълно оголѣ. Той даде всичко на сиромаситѣ, докато съвършено оголѣ. Той остана само съ сандали и съ мантия — едно отъ най-красивитѣ облѣкла на времето. Ще кажете, че може и безъ дрехи. И това е възможно. Жителитѣ на единъ островъ въ Франция ходятъ голи, като Адама. Тѣ се наричатъ нудисти. Ако срещнете такива хора, ще се чудите, какъ ходятъ голи. Тѣ сѫ доволни отъ положението си, но на васъ това се вижда чудно. Единъ европеецъ пожелалъ да присѫтствува съ семейството си на сватбата на единъ нудистъ, който билъ отъ високо произхождение. Сватбаритѣ му казали, че може да присѫтствува, ако той и семейството му се съблѣкатъ голи. Понеже желанието имъ било силно, тѣ приели предложението и се съблѣкли голи. Ще кажете, че и Адамъ билъ голъ въ рая. Каква е била голотата на Адама, обаче, не се знае точно. Кѫде е сгрѣшилъ той, и това не се знае. Споредъ нѣкои, грѣхопадането е станало въ астралния свѣтъ, и оттамъ Адамъ и Ева, облѣчени въ кожени дрехи, трѣбвало да слѣзатъ на земята. Коженитѣ дрехи представятъ плътьта, въ която астралниятъ човѣкъ се облича, за да стане житель на земята. Съвременнитѣ хора се намиратъ въ голѣмо вѫтрешно противоречие, съ което не могатъ да се справятъ. Стотици хиляди проповѣдници въ свѣта проповѣдватъ Евангелието, тълкуватъ Го, цитиратъ думитѣ на Христа, но нито единъ отъ тѣхъ не е далъ примѣръ, какъ трѣбва да се живѣе, т. е. какъ може да се приложи Христовото учение на земята. Казано е, че Богъ създаде небето и земята и намѣри, че всичко бѣше добро. Хората изопачиха добрия животъ, вследствие на което тѣ сами трѣбва да го изправятъ. Всѣко нѣщо, което човѣкъ е изопачилъ, самъ трѣбва да го изправи. Докато рѣката тече по своя естественъ пѫть, нѣма какво да изправя. Отклони ли се отъ пѫтя си, тя трѣбва да се върне назадъ. Казватъ, че първоначално рѣката Нилъ е текла презъ Сахара, но отпосле хората сѫ я отбили отъ пѫтя и. Днесъ рѣката Нилъ се влива въ Срѣдиземно море. Благодарение на отбиването и, старата египетска култура изчезнала. От тукъ можемъ да извадимъ следното заключение: Благодарение на отклоняването си отъ правия пѫть, човѣкъ е изгубилъ ценното въ себе си. — Кое е ценното въ човѣка? — Божественото Начало. Той трѣбва да се върне назадъ, да отвори пѫть за Божественото въ себе си и да изправи живота си. Човѣкъ може да изправи живота си, само когато намѣри Бога и Го признае за свой Баща. Обърнете се къмъ Бога като къмъ свой Баща, обяснете Му, въ какво положение се намирате, и Той веднага ще ви отговори. Какво прави синътъ, когато се намѣри въ затруднение? Той пише на баща си и на майка си, че срѣдствата не му достигатъ, че положението му е тежко, и помощьта веднага пристига. Помощьта иде и отъ братята, и отъ сестритѣ. Ако баща ви и майка ви, братята и сестритѣ ви могатъ да ви помогнатъ, колко повече може да се надѣвате на вашия Небесенъ Баща. Обаче, човѣкъ трѣбва да има усѣтъ къмъ Него, да Го чувствува и да трепти за Него. Нѣма ли този усѣтъ, никакъвъ отговоръ не получава. Докато баща ви е на земята, между васъ, може да очаквате помощьта му. Обаче, какъ ще ви помага, когато замине за другия свѣтъ? И тогава може да ви помага, но вие трѣбва да имате сѣтиво, чрезъ което да се свързвате съ невидимия свѣтъ. Нѣмате ли такова сѣтиво, колкото и да го викате, ни гласъ, ни услишание. Мнозина се интересуватъ отъ онзи свѣтъ, искатъ да знаятъ, какво представя той. Както и да се описва този свѣтъ, не може да си го представимъ напълно. Естеството на този свѣтъ е такова, че не се подава на описание. Който влѣзе въ духовния свѣтъ, той ще разбере, какво, въ същность, представя той. Да се говори за този и за онзи свѣтъ, това значи, да имаме предъ видъ различнитѣ степени на съзнанието. Колкото по-високо е съзнанието на човѣка, толкова по-ясна е представата му за онзи свѣтъ. Само онзи, който има пробудено съзнание, живѣе едновременно и въ двата свѣта. Съществата, които живѣятъ въ онзи свѣтъ, съ високо организирани. Тѣ живѣятъ помежду си въ любовь и съгласие. Кѫщитѣ имъ сѫ добре планирани, съ всички удобства. Тѣ сѫ толкова чувствителни, че безъ никакво външно ра- дио, влизатъ въ общение съ сѫществата на месечината, на земята, а даже и съ тия на най отдалеченитѣ звезди и планети. Тѣ разполагатъ съ свободни билети, да пѫтуватъ, дето искатъ. Не познаватъ сиромашията, болеститѣ, лишенията и т. н. Въ духовния свѣтъ всички сѫщества сѫ богати. Кой каквото има, внася го въ общата каса, на разположение на всички. Тѣ помагатъ и на хората, не само помежду си. Като видятъ, че нѣкой човѣкъ страда и се намира въ лишение, тѣ веднага му изпращатъ помощьта си. Тъй щото, благо- словението, което хората получаватъ на земята, иде отъ духовния свѣтъ. Тамъ има голѣмо изобилие, вследствие на което и хората се ползуватъ отъ изобилието на духовния свѣтъ. Следователно, за да разберете духовния свѣтъ, трѣбва да имате будно съзнание. Значи, разбирането на нѣщата е въпросъ, който има отношение до съзнанието на човѣка. Ето защо, вънъ отъ съзнанието, никакво описание на нѣщата не може да даде ясна представа за тѣхъ. Какъ ще обясните на хората, какво нѣщо е грозота и какво — красота? Както и да ги описвате, въ края на краищата, тѣ не могатъ да се ползуватъ отъ тѣхъ. Красивиятъ човѣкъ не иска да стане грозенъ, а грозниятъ иска да стане красивъ. Оттукъ вадимъ заключението: това, което човѣкъ иска да придобие и къмъ което се стреми, показва пѫтя, по който той върви. Щомъ не иска нѣщо, той е попадналъ въ пѫть, който не желае да следва. Следователно, всѣко нѣщо, което човѣкъ желае и къмъ което се стреми, е неговото бѫдеще; всѣко Нѣщо, което не желае и което избѣгва, е неговото минало. Погрѣшкитѣ на човѣка представятъ миналото му, доброто — бѫдещето, а любовьта — настоящето. Какво представя любовьта ? Любовьта не е нищо друго, освенъ животъ, който изважда злото и погрѣшкитѣ на човѣка вънъ отъ него, за да ги види самъ и изправи. — Какво представя грѣхътъ? — Животъ на свинята. Тя цѣлъ день грухти, рови, търкаля се въ кальта и очаква да дойде господарьтъ и, да и донесе ядене. Като се храни добре, тя постепенно трупа мазнини върху себе си и очаква деня, когато господарьтъ и ще я пусне на свобода. Дохожда този день, но той не и носи свобода, а смърть. Съ ножъ въ рѫка господарьтъ пристига, изважда свинята вънъ и веднага я промушва. Въ тежки конвулсии тя пада на земята: душата и отлита, а тѣлото остава за господаря и въ знакъ на благодарность къмъ него, дето я хранилъ и поилъ. Кой човѣкъ желае да остави душата си въ условията на свинята? Страшни сѫ тѣзи условия. Не си правете илюзии, че господарьтъ ви храни, прави жертви за васъ. Той има предъ видъ своитѣ интереси. Мислете и разсѫждавайте право, да не попадате въ илюзиитѣ на детето, което играе съ куклата си, кара я да спи, да плаче, да отваря очитѣ си и мисли, че е жива. Не е жива куклата, защото не расте. Детето може да играе съ куклата си, но да не се заблуждава. Отъ време на време нека я измѣрва, да види, расте ли тя, или не. Ако не расте, то трѣбва да знае, че куклата е играчка, а не действи- телность. Сега и на васъ казвамъ: Играйте съ куклитѣ си, но мѣрете ги, да знаете, растатъ ли, или не. Ако растатъ тѣ сѫ живи; ако не растатъ, не сѫ живи. Едно е нуждно на човѣка: да разбира живота, да различава реалното отъ нереалното. Малко знание ви е нужд-но, но реално. Имате ли много знания, но нереални, освободете се отъ тѣхъ. За предпочитане е да имате една Божествена мисъль и едно Божествено чувство, отколкото много чо- вѣшки мисли и чувства, които всѣки моментъ могатъ да ви измѣнятъ. На какво може да разчита човѣкъ ? — На доброто. — Какво представя доброто ? — Бѫ- дещето на човѣка. Следователно, който живѣе въ бѫдещето, той е добъръ човѣкъ; който живѣе въ миналото, той е човѣкъ на погрѣшкитѣ, на злото; който живѣе въ настоящето, той е човѣкъ на любовьта. Докато е младъ, човѣкъ живѣе въ бѫдещето, затова е жизнерадостенъ, веселъ, добъръ. Като стане 40—50 годишенъ, той се връща въ миналото и започва да преповтаря всичко, което е преживѣлъ — добро и зло. Той разказва, че свършилъ университетъ, че ходилъ въ Франция, въ Германия, въ Америка. Не е важно, кѫде е училъ и ходилъ; важно е, какво е научилъ и приложилъ. Ако говори за американеца, трѣбва да е при- добилъ нѣщо добро отъ неговия характеръ; ако говори за французина, или за германеца, сѫщо трѣбва да е придобилъ поне една добра чърта отъ тѣхния характеръ. Човѣкъ трѣбва да бѫде разумно дете, способно да учи, да възприема новото и доброто. Дето отиде, трѣбва да научи нѣщо добро. Като не разбиратъ живота, нѣкои го дѣлятъ на свѣтски и на духовенъ. Това сѫ окраски на живота, които се опредѣлятъ отъ съзнанието на хората. Има разлика между светския и духовния животъ, но тя се вижда само отъ хора съ пробудено съзнание. Докато е съ обикновено съзнание, човѣкъ не се различава много, не можете да познаете, какъвъ е — свѣтски или духовенъ. За човѣка съ пробудено съзнание, живитѣ сѫщества сѫ степени на съзнанието. Той поставя всѣко сѫщество — растение, животно, човѣкъ — на своето мѣсто. Като види едно дърво, запримѣръ, той опредѣля неговото мѣсто въ настоящето и въ бѫдещето. Той знае, какво представя дървото днесъ, но знае и неговото бѫдеще. Който не разбира това, казва, че дървото е дърво и всѣкога ще си остане такова. Обаче, който разбира нѣщата, гледа на дървото като на сѫщество, което има условия за развитие. Днесъ е дърво, което приготвя бѫдещето си тѣло, съ по-високо съзнание отъ днешното. И днесъ даже съзнанието на дървото е по-високо отъ това, което си представяме, но е вънъ отъ него. Много сѫщества вънъ отъ дървото, се грижатъ за него, помагатъ му да приготви своето бъдеще тѣло. Въ това отношение, дървото се намира въ положението на малко дете, за което се грижатъ родителитѣ му, братята и сестритѣ му. Нѣкои автори подържатъ мисъльта, че човѣкъ самъ се създава. Това показва човѣшката гордость. Човѣкъ самъ не може да се създаде. Казано е въ Писанието, че Богъ създаде човѣка по образъ и подобие свое. Има хора, които правятъ опити да създадатъ, т. е. да пресъздадатъ себе си, но нищо не излиза отъ тѣхната работа. Въ същность Богъ работи, а човѣкъ взима участие въ Неговата работа. Ако мисли така, човѣкъ може да се пресъздаде. Обаче, ако мисли, че той е главниятъ факторъ въ своя животъ, нищо не може да направи. Всѣки човѣкъ, създаденъ отъ Бога, има възможность да расте и да се развива. Казано е въ Писанието: „Родениятъ отъ Бога грѣхъ не прави.“ Значи, той мисли право. Правата мисъль пъкъ е достояние на Бога. Родениятъ отъ Бога има разположение на духа, лесно се въодушевява, готовъ е за работа. Който самъ се пресъздава, той лесно се обезсърдчава, губи разположението си, обезвѣрява се, страда, мѫчи се, постоянно е недоволенъ. Кой е виновенъ за положението му? Вие влизате въ една локва, валяте се въ нея, а после се чудите, защо животътъ ви не е добъръ. Излѣзте отъ локвата, влѣзте въ дълбокото и обширно море. Щомъ напуснете локвата, животътъ ви ще се подобри. Ако не напуснете доброволно локвата, слънцето ще ви застави насила да излѣзетѣ вънъ, на чистъ въздухъ. Като изгрѣе слънцето, локвата ще пресъхне, и вие ще се намѣрите на сушата. Щомъ излѣзе отъ локва-та, човѣкъ се намира при благоприятни условия, Както се мѣнятъ състоянията на сѫществата, които живѣятъ въ локвата и вънъ отъ нея, така се мѣнятъ сѫстоянията на богатия и на бедния, докато научатъ уроцитѣ си. Има едно богатство, отъ което човѣкъ всѣкога е доволенъ; има едно богатство, отъ което човѣкъ е недоволенъ, Когато е недоволенъ отъ богатството си, човѣкъ лесно може да го изгуби. И сиромашията произвежда два различни резултата въ човѣка. Има една сиромашия, отъ която човѣкъ е доволенъ; има една сиромашия, отъ която е недоволенъ. Следователно, за да се освободи отъ сиромашията, човѣкъ трѣбва да бѫде доволенъ отъ нея. Сега, каквото и да се говори за богатството и сиромашията, това съ две състояния, презъ които човѣкъ неизбѣжно минава. За да се развива правилно, човѣкъ трѣбва да се движи между контрасти: да бъде ученъ и невежа, богатъ и сиромахъ, младъ и старъ. — Кога остарява човѣкъ ? — Когато грѣши. Защо ? — Защото постепенно губи смисъла на живота. Тогава, и богатъ, и ученъ да е, той е недоволенъ и нещастенъ. Той влиза въ областьта на миналото, което преждевременно го състарява. За да се подмлади, човѣкъ трѣбва да влѣзе въ областьта на настоящето, да прояви доброто въ себе си. Ако иска да разбере живота, човѣкъ трѣбва да приеме любовьта. Споредъ мене, любовьта е езикътъ, чрезъ който Богъ говори на хората, да разбератъ цѣлокупния животъ. По разбранъ езикъ отъ любовьта нѣма. Любовьта се нагажда споредъ съзнанието на човѣка, да може всѣки да я разбере и приложи. Мнозина говорятъ за любовьта, но не я разбиратъ, защото живѣятъ по човѣшки. Тѣ не се интересуватъ за Божествения животъ, който има за основа любовьта. Използувайте любовьта, както днесъ се проявява. Използувайте благата на живота, които Богъ ви дава, и не търсете временни, преходни блага. Ако приемете любовьта въ сегашната и форма, нѣма да имате мъчнотии и страдания, които не можете да разрешите. Не се страхувайте отъ мѫчнотии и страдания, отъ болесть и старость, но ги използувайте разумно. Не се страхувайте отъ смъртьта, която води къмъ животъ. Ако житното зърно не падне на земята и не умре, само остава. Ако умре, то израства и дава плодове: едно 30, друго — 60, и трето — 100. За предпочитане е смъртьта, която носи животъ, отколкото животъ на куклитѣ, въ който нѣма никакво растене. Какъвъ е животътъ на куклитѣ, не трѣбва да ви интересува. Това е животътъ на миналото, който е пъленъ съ погрѣшки и заблуждения. Не се занимавайте и съ бъдещето, което е животъ на забавитѣ. Само мѫдритѣ хора могатъ да се занимаватъ съ миналото. Само разумнитѣ деца могатъ да се занимаватъ съ бѫдещето. Обаче, вие трѣбва да се занимавате съ онова, което става днесъ. Понеже Богъ усилено работи въ настоящето, то е задача и на човѣшкия животъ. Щомъ е така, забравете миналото. Съ него можете да се за-нимавате едва следъ 2,500 години, когато при-добиете мѫдростьта. Не се занимавайте и съ бѫдещето, което е задача на разумнитѣ деца. Занимавайте се съ настоящето, чрезъ което Богъ ви говори днесъ. Една Божествена мисъль, чрезъ която любовьта се изявява, струва повече отъ хиляди обещания, дадени за бѫдещето. — Защо? — Защото тази мисъль е важна въ настоящия моментъ и може да се реализира. Всѣка Божествена мисъль, приета въ даденъ моментъ, струва повече отъ всичкото знание на бѫдещето. Всѣка Божествена мисъль, проникнала въ съзнанието на човѣка въ настоящия моментъ, струва повече отъ всичкитѣ земни богатства на бѫдещето. Като говоря за миналото, за настоящето и за бѫдещето, нѣкои мислятъ, че всичко сѫ разбрали. Само това е разбрано, което може да се приложи. Запримѣръ, какъ ще разберете човѣка, който нѣма опредѣлени граници ? Какъ ще разберете човѣка, който самъ себе си не познава? Ще кажете, че знаете, какво мисли човѣкъ. И това не знаете. Човѣкъ мисли за много нѣща, но малко нѣщо придобива отъ мисъльта си. — Защо ? — Защото не разполага съ даденитѣ качества. Той мисли за миналото, безъ да е мѫдрецъ. Мисли за бѫ- дещето, безъ да е дошълъ до положението на разумното дете. Мисли за настоящето, но мисъльта му е тревожна. Той мисли, какъ да изкара хлѣба си, какъ да се осигури. Само слугата може да мисли за настоящето, да съзнае положението си като слуга на Господа и да иска да разбере поне една дума отъ Неговия езикъ. — Кой е езикътъ на Господа ? — Езикътъ на Любовьта. Стремете се всички да разберете и приложите поне една дума отъ този езикъ. Който научи само една дума, той има всичко на разположение: и богатство, и знание, и сила. Той мисли и чувствува правилно. Това е човѣкътъ, който има хурка и знае да преде. Щомъ изпреде вълната си, ще може да тъче, да изработи платното на своя животъ. Това значи, да стане човѣкъ мѫдъръ, да стане и разумно дете. Какво прави мѫдрецътъ? Ако искате да знаете, какво прави мѫдрецътъ, вървете следъ него, той ще ви научи, какъ се живѣе. Единъ глупецъ носилъ на гърба си чувалъ, пъленъ съ жито, и пъшкалъ подъ тежестьта му. Той срещналъ на пѫтя си единъ мѫдрецъ. Последниятъ го спрѣлъ и го запиталъ: Кѫде отивашъ, братко ? — Нося този чувалъ съ жито у дома си; тежъкъ е, гледамъ по-скоро да го сваля отъ гърба си, но се безпокоя, какво ще правя? Като го свършимъ—отъ гладъ ще умремъ.— Ела ,съ мене, казалъ мѫдрецътъ, дето вървя азъ, и ти ще вървишъ; каквото правя азъ, и ти ще правишъ. — Тежъкъ е чувалътъ ми. — И азъ да го нося, ще ти помогна. Глупецътъ тръгналъ съ мѫдреца и гледалъ, какво ще прави. По едно време мѫдрецътъ видѣлъ една голѣма, добре разорана нива. Спрѣлъ се и казалъ на съпѫтника си: Сложи чувала на земята. Мѫдрецътъ развързалъ чувала и започналъ да сѣе житото. — Какво правишъ, човѣче ? Житото ми отиде. Ще умра гладенъ, нѣмамъ повече жито. — Сѣй и ти, и не се страхувай отъ гладъ. Напролѣтъ нивата ще роди толкова жито, че ще изхранишъ и себе си, и ближнитѣ си. Остани при мене за известно време и прави това, което и азъ правя. Сега и на васъ казвамъ: Следвайте пѫтя на мѫдреца, да се научите, какъ да живѣете и какво да правите. Не носете богатството си на гърба си, да пъшкате подъ тежестьта му, но посѣйте го на Божествената нива, да се ползувате отъ него и вие, както и вашитѣ ближни. Проявениятъ Духъ въ Любовьта, проявениятъ Духъ въ Мѫдростьта, проявениятъ Духъ въ Истината носи всички блага на живота, на Единния, Вѣчния Богъ, изворъ на всички блага, въ Когото всичко се обединява. * 15. Утринно Слово отъ Учителя, държано на 3 февруарий, 1935 г. София. — Изгрѣвъ.

Отъ "Учение и работа", утринни слова, година IV, т.1 (1934-1935). Първо издание от 1939 г., София. Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно от 23 септември 1934 г. до 27 януари 1935 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Подмладяване. Притчи, 30 гл. Казано е въ Писанието, че, като, вѣрва, човѣкъ може да се спаси. Каква е вѣрата на съвременнитѣ хора? Нѣкой хора вѣрватъ и се надѣватъ на нѣща, които никога не могатъ да реализиратъ. Тѣ се намиратъ въ положението на човѣкъ, изхвърленъ на нѣкой усамотенъ островъ и постоянно вѣрва и се надѣва, че ще дойде отнѣкѫде единъ корабъ да го спаси. Обаче, минаватъ години, никакъвъ корабъ не дохожда на този островъ. Въпрѣки това, човѣкъ пакъ очаква да дойде нѣкой корабъ на неговото пристанище, да донесе всичко необходимо за оправяне на обърканитѣ му работи. Въ края на краищата, надеждитѣ му не се сбѫдватъ. Като види, че надеждитѣ и очакванията му излизатъ празни, той казва: Нѣма какво да се прави, така е опредѣлено да бѫде! Това е вѣрно за онзи, който не знае да чете. Той отваря книгата на едно, на второ мѣсто и като не може да чете—затваря я. На другия день пакъ я отваря, пакъ не може да чете. День следъ день той отваря книгата и като се убеди, че нищо не разбира, най-после казва: Така е писано за днесъ. Въ бѫдеще ще прочета и ще разбера тази книга. Обаче, за онзи, който знае да чете, въпросътъ е поставенъ малко по-другояче. Той положително знае, при даденитѣ условия, въ които се намира, може ли да дойде нѣкой корабъ на пристанището му, т. е. могатъ ли да се оправятъ работитѣ му, или не могатъ. Една отъ причинитѣ за неуспѣха на съ- временнитѣ хора се дължи на факта, че тѣ живѣятъ, очакватъ много нѣща отъ живота, безъ да разбиратъ неговия езикъ, безъ да знаятъ азбуката му. Невъзможно е човѣкъ да очаква отъ живота нѣщо, безъ да знае неговия езикъ. Слушате нѣкой да казва: Дано ми просвѣтне отнѣкѫде, дано дойде отнѣкѫде знанието. Този човѣкъ нищо не работи и не учи, а очаква всичко наготово. Това е невъзможно. Има едно знание, което човѣкъ носи съ себе си, но то е недостатъчно, Той трѣбва да работи, да учи, за да придобие това знание, което му е нужно за живота. Нѣкой учени пренебрегватъ много знания, които сѫ близки и необходими за сегашния имъ животъ, а се стремятъ къмъ реализиране на идеята „perpetum mobile“. Въ разрешаване на идеята „perpetum mobile“ има две нѣща, които не се подаватъ на изследване. Това сѫ началото и краятъ на безгранично голѣмото и безгранично малкото. Никое разумно сѫщество досега не е могло и нѣма да може да проникне въ границитѣ на безкрайно голѣмото и безкрайно малкото. Безкрайно малкото и безкрайно голѣмото представятъ граници на живота, между които човѣкъ се движи. Не познава ли законитѣ на живота, човѣкъ прави грѣшки и се чуди, отде идатъ погрѣшкитѣ и злото въ свѣта. Когато се движи отъ границитѣ на безкрайно малкото къмъ границитѣ на безкрайно голѣмото, човѣкъ неизбѣжно ще грѣши. Въ този смисълъ ние казваме, че малкото грѣши и прави престъпления, а не голѣмото. Следователно, ако грѣшишъ, ако си невежа, ако си лошъ, ако си сиромахъ, това показва, че си малъкъ още. Изобщо, всички отрицателни качества на човѣка показватъ, че той не е дорасълъ още. Когато художникътъ рисува, той все ще направи нѣкаква погрѣшка. Когато писательтъ и поетътъ пишатъ, тѣ все ще сгрѣшатъ нѣкѫде. Когато учениятъ и философътъ правятъ своитѣ опити и наблюдения, все ще изпуснатъ нѣщо. Злото не седи въ погрѣшкитѣ, които малкиятъ прави, но въ желанието му да бѫде голѣмъ като Бога, да за- повѣдва и да се налага на хората. Това е невъзможно. Преди всичко голѣмиятъ крие въ себе си сили, възможности и условия. Като великъ и мощенъ, Богъ дава условия и блага на всички живи сѫщества да растатъ и да се развиватъ. Какво може да даде малкиятъ отъ своя страна? И да иска да дава като голѣмия, той не може да даде. Малкиятъ взима, но не дава. Може ли при това положение да иска да бѫде ученъ, знатенъ, силенъ човѣкъ, всички да го почитатъ и уважаватъ? Това сѫ качества на силния, на голѣмия, а не на малкия. Единъ день и малкиятъ ще порасне, но докато дойде това време, той трѣбва да познава своитѣ възможности и да не иска преждевременно това, което не е за него. Малкиятъ още не е изработилъ своята форма, на която да разчита презъ всички времена и условия. Разболѣе ли се, той очаква на чужда помощь. Падне ли нѣкѫде, той търси нѣкой да го дигне. Човѣкъ не трѣбва да се обезсърдчава, но да разбере философията на живота. Който се обезсърдчава, той е мързеливъ. Човѣкъ трѣбва да се домогне до философията на живота и да я приложи. Не е знание това, което не може да се приложи. Мнозина говорятъ за любовьта, но не могатъ да я приложатъ. Тѣ казватъ, че я познаватъ, а не я прилагатъ. Каква любовь е тази, която е проникната отъ ревность? Ще кажете, че ревностьта е необходима, за да запази човѣкъ това, което е придобилъ. Има смисълъ човѣкъ да пази онова, безъ което абсолютно не може. Човѣкъ има тѣло, което трѣбва да пази. Безъ него той не може да се развива. Обаче, като има тѣло, като му сѫ дадени условия да го пази, той не се задоволява само съ това, но започва да търси друго сѫщество отвънъ, което да го обича. Намѣри ли такова сѫщество, той иска да го задържи само за себе си. Щомъ се роди това желание въ човѣка, той започва да ревнува. Човѣкъ ревнува, защото не подозира, че всичко, отъ което се нуждае, е вѫтре въ него. Човѣкъ е създаденъ отъ два принципа: мекъ и твърдъ, ефиренъ и гѫстъ, или слабъ и силенъ. Сил- ниятъ принципъ въ човѣка наричаме мѫжки или творчески. Слабиятъ принципъ наричаме женски или съграждащъ. Мѫжкиятъ принципъ е положителенъ, а женскиятъ—отрицателенъ. Ревностьта се явява въ мѫжкия принципъ. Кога се явява ревностьта? Когато любовьта въ човѣка изгуби онова направление, което Богъ и е далъ. Въ него става известно пречупване, вследствие на което любовьта взима друго направление. Като ревнува, човѣкъ се налага на онзи, когото обича, иска той да мисли само за него. Преди да иска това отъ другитѣ, човѣкъ трѣбва да се запита, какви сѫ неговитѣ отношения къмъ Бога. Защото, казано е въ Писанието: „Съ каквато мѣрка мѣришъ, съ такава ще ти се отмѣри". Следователно, когато изисква нѣщо отъ другитѣ хора, човѣкъ трѣбва да се запита: Прави ли сѫ моитѣ отношения къмъ Бога? Ще кажете, че не сте виждали Бога. Този човѣкъ, отъ когото искате любовь, виждалъ ли ви е? Това, което виждате отвънъ и наричате човѣкъ, не е истинскиятъ човѣкъ. Това е неговата дреха, неговиятъ автомобилъ. Ако виждате автомобила на човѣка и казвате, че виждате самия човѣкъ, защо, като наблюдавате слънцето, звездитѣ, цѣлата природа, не кажете, че виждате Бога? Ако по автомобила на човѣка, т. е. по неговото тѣло отчасти познавате човѣка, защо отъ всичко онова, което Богъ е създалъ, не повѣрвате въ Него? Ще кажете, че не можете да вѣрвате въ Бога, защото не сте го видѣли въ нѣкаква опредѣлена форма. Нѣкой пъкъ не вѣрватъ въ Бога, защото сѫ недоволни отъ живота, отъ свѣта. Тѣ се запитватъ: Ако Богъ, наистина, сѫществува, защо е създалъ свѣтъ, пъленъ съ страдания и горчевини? Страданията и горчевинитѣ сѫ резултатъ на човѣшкото неразбиране. Ревностьта, запримѣръ, не произлиза отъ Бога. Като не проявява правилно любовьта, човѣкъ се натъква на ревностьта и преживява горчиви чувства. Езицитѣ, съ които съвременнитѣ хора си служатъ днесъ, не сѫ създадени отъ Бога. Първичниятъ езикъ, създаденъ отъ Бога, е билъ съвсемъ другъ отъ тѣзи, съ които хората си служатъ днесъ. Съвременното човѣчество се отклонило отъ правия пѫть на живота и за да го разбере правилно, трѣбва да се върне назадъ, да поеме истинската посока на движение. Влѣзе ли човѣчеството въ правия пѫть, всички хора ще разбератъ живота, а съ него заедно ще разбератъ и любовьта. Щомъ разбератъ любовьта и я приложатъ, страданията и противоречията, сами по себе си, ще изчезнатъ. Ако не изчезнатъ напълно, поне ще се осмислятъ. Днесъ страданията сѫ страшни за човѣка, защото не ги разбира. Единъ день, когато разбере смисъла на страданията, човѣкъ ще ги използува разумно. Който разбира страданията, той расте и се развива правилно. И тъй, ако човѣкъ не се развива правилно и не върви напредъ, причината е въ самия него, въ неразбирането на живота. Докато е младъ, пъленъ съ енергия, човѣкъ има вѣра въ себе си, въ живота и въ ближнитѣ си. Щомъ остарѣе и изгуби силитѣ си, той навежда глава къмъ земята и се отчайва отъ живота. Защо? Изгубилъ е вѣра въ себе си и въ Бога. Той вижда навсѣкѫде отрицателни прояви. Дето ходи, все за злото и за грѣха мисли. Този човѣкъ не е използувалъ младинитѣ си, както трѣбва, затова е дошълъ до положение на обезсърдчаване. Който не разбира смисъла на злото, само той се страхува отъ него. Обаче, който го разбира, той гледа на него, както на огъня. Както огъньтъ може да причини хиляди пакости и добрини на човѣка, така и злото може да му причини и пакости, и добрини. Знае ли, какъ да пипа злото, човѣкъ лесно се справя съ него. Той го впрѣга на работа и се ползува отъ неговитѣ енергии. Ако не знае, какъ да работи съ злото, човѣкъ може да се изгори отъ него, както отъ огъня. Ако земята се приближи къмъ слънцето, може да изгори, но поставена на това разстояние, на което я виждаме днесъ, тя се ползува отъ неговитѣ благотворни лѫчи. Днесъ всичко живо се радва на слънчевата свѣтлина и топлина. Обикне ли ни слънцето повече, отколкото трѣбва и се приближи къмъ насъ, ние сме осѫдени на изгаряне. Като знаете този законъ, не се приближавайте до човъка по-близо, отколкото е опредѣлено. Колкото и да обичате единъ човѣкъ, не се приближавайте близо до него. Приближите ли се повече, отколкото трѣбва, той ще ви разюпи, нищо нѣма да остане отъ васъ. Искате ли да бѫдете щастливи въ любовьта си, дръжте едно почетно разстояние между васъ и възлюбения ви. Измѣните ли това разстояние, ще изгубите любовьта си. Ако една планета излѣзе отъ орбитата на своето движение, съ цель да се приближи къмъ слънцето, тя ще причини катастрофа, освенъ на себе си, и на цѣлия свѣтъ. Една отъ причинитѣ за страданията на хората е, че тѣ измѣнятъ разстоянията, на които Богъ ги е поставилъ. Щомъ измѣнятъ разстоянието, на което сѫ поставени, тѣ излизатъ отъ орбитата на своето движение. Излѣзатъ ли отъ орбитата на своето движение, тѣ се излагатъ на страдания. Тъй щото, чуете ли, че нѣкой страда, ще знаете, че той е нарушилъ нѣщо въ пѫтя на своето развитие. Не иска ли да страда, нека възстанови нормалното си движение. Като не разбиратъ този законъ, хората не търсятъ причината за страданията си, но се спиратъ върху последствията. Последствията отъ нарушаване пѫтя на правото движение въ живота, човѣкъ нарича страдание. Като причина за своитѣ страдания той счита сиромашията, болеститѣ, условията на живота и т. н. Слушате нѣкой да се оплаква, че нѣмалъ дрехи, вѫглища, храна и че ще умре отъ гладъ и студъ. Вѣрно е, че човѣкъ може да умре отъ гладъ и студъ, но и богатитѣ, които иматъ изобилно дрехи, храна, вѫглища и дърва, сѫщо умиратъ. Като умре единъ сиромахъ, непременно ще умре и единъ богатъ. Значи, причината за болеститѣ, страданията и смъртьта не се крие въ сиромашията и въ условията на живота. Страданията сѫ последствия, а причината е другаде нѣкѫде. На всѣки коренъ отъ дървото отговаря единъ клонъ. Ако отрѣжете този коренъ, клонътъ непремѣнно ще изсъхне. Отсѣчете ли всичкитѣ корени, всичкитѣ клоне на дървото ще изсъхнатъ. Следователно, ако богатиятъ иска да продължи живота си, нека вземе въ дома си единъ беденъ човѣкъ, за когото да се грижи, както за себе си. Дотегне ли му да живѣе, нека изпѫди бедния човѣкъ отъ дома си. Щомъ изпѫди сиромаха на пѫтя, богатиятъ самъ се осѫжда на, смърть. Както въ природата, така и въ живота сѫществува законъ на съотношение. Споредъ този законъ сиромахътъ е коренъ, а богатиятъ — клонъ; сиромахътъ е цвѣтъ, богатиятъ — плодъ. Ако сиромахътъ не цъвне, богатиятъ нѣма да завърже. Щомъ сиромахътъ цъвне, богатиятъ ще завърже и узрѣе, и плодътъ ще се занесе въ живота. Кой ще опита плода на човѣка? Възвишенитѣ сѫщества. Това, именно, показва, че никой не живѣе и не работи за себе си. Хората грѣшатъ по единствената причина, че искатъ да бѫдатъ щастливи, безъ да взиматъ въ внимание живота на другитѣ. Само Богъ мисли за всички живи сѫщества. Той не живѣе за себе си. Всѣки моментъ Богъ има предъ видъ нуждитѣ на всички сѫщества и ги задоволява. Не трѣбва ли ние да следваме Неговия пѫть? Щомъ нуждитѣ на човѣка сѫ задоволени, нищо друго не му остава, освенъ да се съобразява и съ живота на своя ближенъ. Следователно, за да бѫде щастливъ, човѣкъ трѣбва да е доволенъ отъ това, което му е дадено, и всѣкога да държи въ ума си мисъльта, че не живѣе за себе си. Сегашнитѣ хора не сѫ доволни отъ живота си, защото искатъ повече отъ това, което имъ е дадено. Запримѣръ, нѣкой иска да бѫде по-силенъ, по ученъ отколкото е въ действителность. Ако човѣкъ иска да бѫде силенъ, за да владѣе другитѣ хора, силата му не е на мѣсто; ако иска да бѫде силенъ, за да помага на слабитѣ, силата му се оправдава. Ако човѣкъ иска да стане ученъ, за да се прослави предъ человѣцитѣ, знанието му не е на мѣсто; обаче, ако иска да стане ученъ, за да просвѣщава ближнитѣ си, знанието му е оправдано. Това знание носи радость в човѣшката душа. Има знания, които се придобиватъ по външенъ пѫть, но има и такива, които се придобиватъ по вѫтрешенъ пѫть, чрезъ вѫтрешенъ усѣтъ. Запримѣръ, поставите ли слона предъ единъ мостъ, още отъ първата стѫпка той познава, дали мостътъ ще го издържи. Като разбере, че мостътъ не може да го издържи, той веднага се дръпва назадъ. Обаче, по сѫщия мостъ мишката минава безопасно. Следователно, ако човѣкъ не може да свърши една работа като слонъ, да я свърши като мишка. Съ други думи казано: Ако не можешъ да свършишъ нѣкаква велика работа, да те чуятъ всички хора, свърши нѣщо малко, макаръ да мине незабелязано. Като работи съзнателно, човѣкъ изучава и малкитѣ, и голѣмитѣ сѫщества, за да види, че всѣко сѫщество има своето предназначение. Колкото да е малка, и мишката върши нѣкаква работа въ Битието. Ако не е така, вие не бихте могли да си обясните, защо сѫществуватъ отровнитѣ змии, хишнитѣ животни и др. Колкото вредни и опасни да сѫ за насъ, обаче, въ цѣлото тѣ иматъ нѣкакво предназначение. Сега, да дойдемъ до въпроса, отъ какво се нуждае човѣкъ. Мнозина искатъ да придобиятъ Духа, да работи въ тѣхъ, да ги учи и да имъ помага, безъ да търсятъ помощьта на хората. Каквото и да прави, човѣкъ не може да избѣгне системата на скаченитѣ сѫдове. Всички хора представятъ система отъ скачени сѫдове. Само при това положение човѣкъ може да разбира волята Божия и да я изпълнява. За да възприеме една възвишена мисъль, човѣкъ трѣбва да се е приготвилъ за нея. Всѣка Божествена мисъль минава презъ три основни свѣта, всѣки свѣтъ съ три подраздѣления, и тогава се приема отъ човѣшкия умъ. Пръвъ приема мисъльта онзи, който въ умствено отношение стои на най-високо стѫпало. Отъ него мисъльта се предава на всички останали хора, както водата или течноститѣ се преливатъ отъ единъ скаченъ сѫдъ въ другъ. Затова се казва, че човѣкъ е проводникъ на Божественитѣ мисли. Колкото по-чистъ е сѫдътъ, чрезъ който човѣкъ възприема, толкова по-добъръ проводникъ ще бѫде той. Христосъ казва: „Ако думитѣ ми пребѫдватъ въ васъ и вие — въ мене, азъ и Отецъ ми ще дойдемъ и жилище ще направимъ въ васъ“. Съ други думи казано: Ако думитѣ ми пребѫдатъ въ васъ, и вие — въ мене, ще бѫдете като растение, посадено въ почвата, за да се ползува отъ хранителнитѣ материали на земята, отъ свѣтлината и топлината на слънцето. Ако думитѣ на Христа не пребѫдватъ въ васъ, и вие — въ Него, не можете да дадете никакви плодове. „За три нѣща се тресе земята, и за четири, които не може да носи.“ (— 21 ст.) „За раба, когато се възцари; и безумния, когато се насити съ хлѣбъ. (—22 ст.). „За умразната жена, когато се жени ; и слугинята, когато замѣни господарката си. (—23 ст.). Както виждате, Притчитѣ обясняватъ причинитѣ за земетресенията по начинъ, който абсолютно не е съглесенъ съ теориитѣ на ученитѣ хора. Че нѣкой се наялъ съ хлѣбъ, че рабъ се възцарилъ, че умразна жена се женила, или че слугиня замѣнила господарката си, всичко това ставало причина за земетресения. Като хора на новото време, вие трѣбва да се научите да превеждате нѣщата. Запримѣръ, какво означава възцаряване на раба? Когато даде първо мѣсто на нѣкоя низша мисъль, човѣкъ я възцарява. Тогава тя произвежда земетресение въ самия човѣкъ. Тя се качила тамъ, дето не е мѣстото и, съ което е нарушила хармонията въ цѣлия организъмъ. Не е достатъчно само да се обяснятъ причинитѣ на земетресенията въ човѣка, но трѣбва да се дадатъ методи за избѣгване на земетресенията. „Ако си постѫпилъ безумно и си се на- дигналъ, ако си турилъ на ума си зло, тури рѫка на устата си.“ (— 32 ст.). „Защото, кой го бие млѣкото, изважда масло; и който блъска носа, изважда кръвь; и който възбужда гнѣва, изкарва крамола.“ (—33 ст.). Въ живота има обикновени и необикновени нѣща. Всѣки знае обикновенитѣ нѣща, а необикновенитѣ изучава. Като се натъква на необикновени нѣща, които мѫчно може да разбере, човѣкъ изпада въ противоречия и не знае, какъ да си помогне. Много просто. Щомъ умразна жена въ васъ се жени, не отивайте на сватбата и. Не и препятствувайте да се жени, но стойте далечъ отъ нейната сватба. Когато нѣкой рабъ въ васъ се възцари, не взимайте участие въ неговото царуване. Когато безумниятъ въ васъ яде, не гледайте, какъ яде. Когато слугинята замѣства господарката си, не се разправяйте съ нея. За да приложи тия правила, човѣкъ трѣбва да бѫде разуменъ. Представете си, че сте спестили хиляда лева отъ собствения си трудъ и сте ги турили въ собствена каса на съхранение. Единъ день при васъ дохожда единъ отъ приятелитѣ ви и иска хиляда лева на заемъ, като обещава, че ще ги върне следъ единъ месецъ. Минаватъ месецъ, два, три, година, но той не ги връща. Вие сте не- доволенъ отъ него, че ви е взелъ последнитѣ пари, които съ трудъ сте спечелили. Грѣшката е у васъ. Щомъ искахте да му услужите, вие трѣбваше да му дадете само половината отъ паритѣ си, а другата половина да задържите за себе си. Съ желанието си да му услужите напълно, вие пакостите и на него, и на себе си. Ама щѣлъ да ги върне въ скоро време. Не разчитайте на бѫдещето. Гледайте на бѫдещето като на условие за вашето развитие, но не разчитайте на него. Разчитайте само на онова, което настоящето носи, защото само него може да използувате. Съвременнитѣ хора не успѣватъ въ живота си, понеже разчитатъ повече на бѫдещето. Срѣщате и религиозни, и свѣтски хора, които малко работятъ, а повече очакватъ на лотария, на щастие. Религиозниятъ се моли на Бога и, ако не получи веднага отговоръ на молитвата, обезвѣрява се и казва, че Господъ го изоставилъ. Защо не получава отговоръ на молитвата си? Защото иска не- потрѣбни нѣща. Той има всичко, което му е необходимо: въздухъ, свѣтлина, вода, храна. Какво повече може да иска отъ Бога? Щомъ има други нужди, той трѣбва да работи, самъ да ги задоволи. Свѣтскиятъ човѣкъ пъкъ иска по наученъ пѫть да постигне нѣщата. Той знае, че чрезъ мисъльта може да постигне всичко и прави опити, да забогатѣе чрезъ нея. Силна трѣбва да бѫде мисъльта на човѣка, за да реализира една идея. Единъ американецъ, членъ на едно научно общество въ Америка, което работѣло съ мисъльта, за постигане и реализиране на известни идеи, решилъ да спечели съ мисъльта си въ една година десеть хиляди долари. Годината изтекла, но десеттѣ хиляди долари не дошли. Защо? Слаба била мисъльта му. Недоволенъ отъ резултата на своята мисъль, той напусналъ това общество и за- миналъ за единъ малъкъ американски градъ, дето се установилъ на работа. Въ това време се явилъ въ града голѣмъ цикпонъ, който разрушилъ много кѫщи. Една отъ гредитѣ на кѫщата, въ която той живѣлъ, паднала върху крака му и го счупила. Отъ силни болки той изгубилъ съзнание. Какво е станало по-нататъкъ съ него, той не знае, но като се събудилъ, видѣлъ, че кракътъ му е превързанъ, а на възглавницата до главата му се бѣлѣе нѣкакъвъ пликъ. Взелъ плика, отворилъ го и намѣрилъ вѫтре единъ чекъ отъ десеть хиляди долари. Погледнлъ първо чека, после крака си, въздъхналъ и си казалъ: Дойдоха десеттѣ хиляди долари, но кракътъ ми се счупи. Мощна е човѣшката мисъль, но трѣбва да знаете, какъ и кѫде да я прилагате. При Елисея, единъ отъ старозаветнитѣ пророци. отишла една бедна вдовица, да иска съветъ. Тя казала на пророка: Искатъ да продадатъ сина ми за дългове. Какво да направя, за да го спася? — Какво имашъ въ дома си? — Нищо друго, освенъ малко дървено масло въ едно шише. — Вземи тогава всички сѫдове, колкото имашъ, вземи нѣколко и отъ съсе- дитѣ си и започни да наливашъ въ тѣхъ масло отъ шишето. Вдовицата изпълнила съвета на пророка, и маслото започнало да тече изобилно. Въ скоро време тя напълнила всички сѫдове. Като нѣмало вече кѫде да го налива, маслото спрѣло да тече. Бедната жена продала часть отъ маслото и освободила сина си. Човѣкъ крие въ себе си сили, дарби, които трѣбва да развива, за да ги приложи, когато му потрѣбватъ. Запримѣръ, когато искатъ да намѣрятъ вода въ земята, хората копаятъ тукъ тамъ и нѣкѫде излиза вода, нѣкѫде не излиза. Обаче, има хора, които, съ помощьта на лѣскова прѫчка, могатъ веднага да опредѣлятъ, кѫде се намира вода въ земята. Тамъ, дето има вода, прѫчицата се огъва. По това познаватъ, не само кѫде има вода, но приблизително и дълбочината, на която се намира. Всѣки човѣкъ не може да си служи съ тази прѫчица. Само онзи човѣкъ може да познае, кѫде има вода въ земята и на каква дълбочина, който е въ хармония съ водната енергия. Освенъ това, земното електричество и електричеството на неговия организъмъ трѣбва да бѫдатъ разнородни. Щомъ тия условия сѫществуватъ, прѫчицата се огъва — признакъ, че на това мѣсто има вода. Като ученици, вие трѣбва да обърнете внимание върху дишането си. Който диша правилно, той ще пѣе правилно. Значи, пѣнието е свързано съ дишането. Въ този смисълъ пѣнието не е нищо друго, освенъ правилно, нормално дишане. Да пѣешъ добре, това значи, да дишашъ правилно. Колкото по-добре пѣешъ, толкова по-правилно дишашъ. Като знаете това, вие трѣбва да пѣете, за да възстановите нормалното си дишане. Като пѣете добре, вие се свързвате съ природата и черпите отъ нея животъ. Като пѣе, човѣкъ развива въ себе си тия органи, чрезъ които възприема отъ въздуха необходимата жизнена енергия. И като говори, сѫщо така възприема жизнената енергия отъ въздуха. Като знае да пѣе и да говори правилно, човѣкъ може да подобри условията на своя животъ. Пѣнието и говорътъ сѫ свързани съ мисъльта. Следователно, който пѣе и говори правилно, той може да мисли право. Не мисли ли право, човѣкъ се натъква на опитностьта на еврейския пророкъ Йона. Каква бѣше опитностьта на пророкъ Йона? За непослушание и нежелание да изпълни волята Божия, той лежа три деня въ утробата на кита. Богъ го изпрати въ Ниневия да проповѣдва, но той се отказа, подъ предлогъ, че Богъ е милостивъ, ще помилва жителитѣ на Ниневия, и въ края на краищата той ще излѣзе лъжливъ пророкъ. Проро- кътъ взе торбичката си и замина за Испания, съ намѣрение да се ожени. За своето непослушание той бѣше хвърленъ въ морето, дето го погълна китъ. Като лежа три деня въ утробата на кита, Йонъ се разкая и усърдно се моли на Бога да го избави отъ това нещастие. Той обеща, че ако излѣзе благополучно отъ утробата на кита, ще отиде въ Ниневия да проповѣдва Словото Божие. Въ утробата на кита, той се ожени за умразната жена, т. е. за сѫдбата си. Сѫдбата пъкъ не е нищо друго освенъ неблагоприятнитѣ условия на живота. Каква по-страшна сѫдба отъ тази, да се почувствувате самъ въ живота, изоставенъ отъ майка, баща, братя, сестри и приятели? Намѣрите ли се въ това положение, колкото и да викате, никой нѣма да ви види и чуе. Кой може да ви види въ утробата на кита? Единственъ Богъ ще ви чуе и види и ще ви се притече на помощь. И тъй, като методъ за преодоляване на мѫчнотиитѣ, съветвамъ ви да пѣете. Дали сте болни, или здрави, вие трѣбва да пѣете и да свирите. Музиката облагородява човѣка, а сѫщевременно лѣкува. Щомъ заболѣете, не се страхувайте, не търсете веднага външна помощь, но почнете да се разговаряте съ болестьта. Питайте я, отде е дошла и какво иска отъ васъ. Като разберете намѣренията и попѣйте и малко. Щомъ разбере, че сте добъръ човѣкъ, не се страхувате отъ нея, не я пѫдете, тя ще ви гостува день-два, най-много седмица, и ще си замине. Всѣки човѣкъ иска да бѫде здравъ, но не знае, какъ да придобие здравето. При сегашнитѣ разбирания на хората, болнитѣ очакватъ на здравитѣ, да имъ прислужватъ, да имъ угаждатъ въ всичко. Това е кривъ методъ на лѣкуване. Споредъ новитѣ разбирания, болниятъ трѣбва да услужва на здравитѣ, да прави жертва отъ себе си. Като види, че нѣкой отъ здравитѣ се нуждае отъ нѣщо, той веднага трѣбва да стане отъ леглото, да услужи и пакъ да си легне. По този начинъ той събужда своитѣ жизнени сили и се калява. Въ време на болестьта си човѣкъ може да свърши една добра работа, а именно: отъ една страна той се учи да се моли, а отъ друга— придобива известно просвѣтление. Като се види въ невъзможность да се обърне на една, или на друга страна, той започва усилено да се моли, да го подкрепи Богъ. Той се моли и прави усилия, докато се обърне самъ. Щомъ види, че може самъ да си услужва, той придобива вѣра въ Бога, въ себе си и въ скоро време напуща леглото. Болеститѣ правятъ човѣка разуменъ. Когато е здравъ, човѣкъ се разсѣйва натукъ-натамъ, увлича се въ различни работи, забравя Бога. Като се разболее, той се прибира въ себе си и започва да мисли за Бога, разправя се съ Него. Здравиятъ всѣки день излиза отъ дома си, отива да печели, да придобива богатства. Болниятъ пъкъ се връща у дома си. Той е изгубилъ това, което нѣкога е спечелилъ, и се връща между домашнитѣ си, дето се предава на размишление и молитва. Като говоря за добрата страна на болеститѣ, това не значи, че човѣкъ трѣбва да боледува. При това, болеститѣ не сѫ само физически. Всѣко неразположение, всѣка скръбь, мѫка сѫ болезнени състояния, които се отразяватъ върху организма. Въ тази смисълъ, болеститѣ биватъ видими и невидими, или физически и психически. Важно е човѣкъ да намѣри начинъ, да се справя съ тѣхъ разумно. Болеститѣ показватъ, че липсва нѣщо на човѣка. Колкото да е ученъ, човѣкъ все е недоволенъ, все му липсва нѣщо. Забележете, нѣкой хора, като пишатъ, всѣкога изпущатъ по една буква. Други пъкъ правятъ погрѣшки въ правописа. Това показва, че нѣкой отъ центроветѣ на мозъка имъ не е добре развитъ. Други нѣкой пъкъ не поставятъ думитѣ на опредѣленото имъ мѣсто, вследствие на което между мисъльта и думитѣ сѫ- ществува известно несъответствие. Нѣкой ка- зватъ, че сѫ религиозни, че разбиратъ Библията и Евангелието, а като имъ кажешъ да; обяснятъ нѣщо отъ Откровението, тѣ казватъ, че Откровението е затворена книга, недостѫпна за човѣшкитѣ умове. Недостѫжпна за човѣшкия умъ, а човѣкъ я писалъ. Когато говорите нѣщо, вие трѣбва да сте опитали това, за което говорите. Каже ли човѣкъ, че знае нѣщо, това значи че го е опиталъ. Истинско знание е онова, което е опитано и провѣрено. Ако човѣкъ само чете, безъ да опитва и прилага нѣщата, неговото знание е частично. Следователно, истинско знание е онова, което внася свѣтлина въ човѣшкия умъ. Знанието иде отъ разумни сѫщества. Колкото по възвишено е знанието, къмъ което човѣкъ се стреми, толкова отъ по-високи свѣтове иде. Ако е готовъ за това знание, човѣкъ може да проникне въ тия свѣтове; ако не е готовъ, съ години може да обикаля свѣтоветѣ, но вѫтре нѣма да влѣзе. Човѣкъ не трѣбва да се стреми къмъ знание, за което не е готовъ. Това знание ще му причини голѣми пакости и нещастия. Единъ знаменитъ астрономъ пожелалъ да види по нѣкакъвъ начинъ величието на вселената. Съ това той искалъ да се прослави въ свѣта, че могълъ да проникне тамъ, дето човѣшки кракъ не е стѫпилъ. Дълго време се молилъ на Бога, да му помогне да реализира желанието си. Най-после молитвата му била чута. Богъ казалъ на единъ отъ ангелитѣ да отиде при астронома, да го извади отъ тѣлото му, но да остави сърдцето му въ него, да преживѣе по човѣшки всичко, което ще види въ пространството. Ангелътъ постѫпилъ така, както Богъ му заповѣдалъ. Той взелъ астронома на крилетѣ си и го понесълъ изъ пространството. Така минавалъ той отъ една система въ друга, отъ едно слънце въ друго, като навлизалъ все по-навѫтре. Астрономътъ преживѣлъ голѣмъ страхъ отъ тази необятность на вселената. Чудни и красиви нѣща видѣлъ, но не могълъ повече да издържа и казалъ на ангела: Още много ли има? Ние сме въ началото още, отговорилъ ангелътъ. — Тогава, моля ти се, върни ме на земята. Красиво е това, което виждамъ, но страшно е, не мога повече да издържамъ Това не е за мене. Моятъ умъ не може да го побере. За предпочитане е да се върна на земята, отколкото да остана въ едно пространство безъ начало и безъ край. Следователно, колкото е разбралъ астро- номътъ отъ живота на небето, толкова и обикновенитѣ хора разбиратъ земния животъ. Като говоримъ за живота, ние имаме предъ видъ любовьта, защото любовьта ражда живота. Отъ живота пъкъ произлиза движението. Значи, любовьта ражда живота, а живо- тътъ— движението. Мѫдростьта води къмъ знание, а знанието прави човѣка силенъ. Истината носи свобода, а свободата дава просторъ на човѣка. Любовьта прави човѣка доволенъ. Той се радва и на малкитѣ нѣща, както и на голѣмитѣ. Той бла- годари и за малката услуга, която му се прави. Дойде ли любовьта въ васъ, радвайте се на малкото цвѣтенце, което цъвти; радвайте се на малкото изворче, което блика; радвайте се на чистия въздухъ, който пълни гърдитѣ ви; радвайте се на слънчевия лѫчъ, който ви озарява; радвайте се на житния класъ, който се люлѣе на нивата; радвайте се на всичко и благодарете на Бога и за малкото благо въ свѣта. Съвременнитѣ хора приличатъ на ония банкери, които по цѣли дни седатъ предъ тевтеритѣ и прелистватъ: този има да ми дава, онзи има да ми дава; на този дължа толкова, на онзи — толкова и г. н. И вие седите предъ книгата на вашето минало и само прелиствате: дѣдо ми бѣше нещастенъ, баба ми—сѫщо; дѣдо ми изгуби всичкото си имане и пропадна, майка ми боледува дълго време, азъ сѫщо съмъ болнавъ, нещастенъ и т. н. Да прелиствате книгата на миналото и да гледате, кой кѫде е пропадналъ и какво изгубилъ, това не е животъ. Напуснете старото банкерство и обърнете новъ листъ. Отворете сърдцата и душитѣ си за лѫчитѣ, които идатъ отъ Бога. Сега азъ ви говоря тия нѣща, за да се освободите отъ мѫчнотиитѣ и препятствията въ себе си. Въ човѣка има единъ грубъ елементъ, отъ който трѣбва да се пази. Той съкращава живота му. Болеститѣ се дължатъ, именно, на този елементъ. Той отнема силата му. Ние наричаме този елементъ „низшъ мѫжки принципъ“, за отличие отъ „висшия мѫжки принципъ“, нареченъ още ПРИНЦИПЪ на мѫдростьта. Низшиятъ мѫжки принципъ сѫществува въ всѣки човѣкъ-—мѫжъ или жена. Този принципъ се проявява обикновено въ хора, които обичатъ да властвуватъ, да господаруватъ, да се налагатъ на другитѣ. Който прилага този принципъ, той го изпитва и върху себе си. Господарьтъ, който малтретира слугата си, трѣбва да знае, че и слугата му може да го малтретира; учительтъ, който малтретира ученика си, трѣбва да знае, че и ученикътъ може да го малтретира; майката, която малтретира дъщеря си, трѣбва да знае, че и дъщеря и може да я малтретира; бащата, който малтретира сина си, трѣбва да знае, че и синътъ може да го малтретира. На всѣко действие има и противодействие. Помнете, че каквото намисли човѣкъ да направи и не може да го изпълни, другъ нѣкой вече го е направилъ. Запримѣръ, ако нѣкой иска да стане великъ ученъ, философъ, музикантъ, или художникъ, но нѣма условия за това, непременно другъ нѣкой е станалъ вече такъвъ. Нѣкой иска да стане царь, но нѣма условия; вмѣсто него, другъ нѣкой е станалъ вече царь. Въ природата, две еднакви служби, въ единъ и сѫщъ моментъ, не се даватъ. Ето защо, ако искате да постигнете нѣщо, пожелайте това, което въ даденъ моментъ никой не желае. Искате ли нѣкаква служба, изберете такава, за която нѣма кандидати. Ако пъкъ това, което вие желаете, го е постигналъ другъ нѣкой, радвайте се на неговото постижение. Като се радвате на благото на другитѣ, и вие придобивате нѣщо. Вие живѣете въ единъ свѣтъ, въ който благото и постижението на едното е благо и постижение на всички. Единъ день, по закона на наследственостьта, и вие ще наследите нѣщо отъ благата и постиженията на вашитѣ предшественици. Като наблюдавате проявитѣ и убежденията на религиознитѣ хора, ще видите, че едни отъ тѣхъ подържатъ идеята, че безъ образование не може; други подържатъ идеята, че безъ образование може. Които иматъ образование, подържатъ първата идея, които не сѫ учили и сѫ останали безъ образование, подържатъ втората идея. Всѣки човѣкъ трѣбва да се учи. Каквото знание и да ви се представи да придобиете, не се отказвайте отъ него. Не можешъ ли да се учишъ, не препорѫчвай невежеството. Ще кажете, че знанието възгордява. Знание безъ любовь възгордява. Знанието е свързано съ мѫдростьта. При това, ако знанието не се превърне въ сила, не е истинско. Истинското знание крие въ себе си динамическа сила, която трѣбва да се приложи въ работа. Следователно, ако мѫдростьта не може да роди знание; ако знанието не може да се превърне въ сила и ако силата не може да бѫде продуктивна, да се превърне въ работа, човѣкъ нищо не придобива. Знание е това, което подмладява човѣка. Съвременнитѣ хора се стремятъ къмъ знание, ставатъ учени, но, вмѣсто да ставатъ по-млади, тѣ остаряватъ. Защо? Защото живѣятъ съ мислитѣ, чувствата и разбиранията на своитѣ дѣди и прадѣди. По този начинъ тѣ се свързватъ съ тѣхъ. Тъй щото, искате ли да се подмладите, откажете се отъ разбиранията на ващитѣ дѣди и прадѣди. Откажете се отъ ревностьта въ любовьта, която прави човѣка преждевременно старъ. Защо трѣбва да ревнувате? Защо се страхувате да не откраднатъ възлюбения или възлюбената ви? Кой може да открадне любовьта на човѣка? Истинска любовь сѫществува само между сродни души. Обикновено тѣ рѣдко се срѣщатъ на земята. Ако единиятъ е на земята, другиятъ е въ Божествения свѣтъ. Обаче, тѣ могатъ да бѫдатъ свързани въ съзнанието си. И тогава, каквото единиятъ мисли и чувствува, другиятъ го възприема и изпълнява. Така свързани, тѣ иматъ импулсъ да работятъ, да изпълняватъ волята Божия. Макаръ да сѫ раздѣлени физически, тѣ иматъ сила, потикъ за разумна и съзнателна работа. Ако две сродни души се срѣщнатъ на земята, радвайте се на тѣхната любовь. Тѣ изпращатъ отъ своята любовь и на васъ. Оттукъ се вижда, че хората сѫ скачени сѫдове. Сега, желая ви да се пазите отъ следнитѣ нѣща: „Отъ раба, когато се възцарява; отъ безумния, когато се насити съ хлѣбъ; отъ умразната жена, когато се жени и отъ слугинята, когато замѣни господарката си“. Желая ви да приложите любовьта, отъ която произтича животътъ и движението. Приложете мѫдростьта, отъ която произлизатъ знанието и силата. Приложете истината, която ражда свобода и просторъ. Въ приложението на любовьта, мѫдростьта и истината е смисълътъ на живота. Съ тѣхъ човѣкъ може да разрешава всички въпроси. Пакъ ви пожелавамъ: Бѫдете силни въ любовьта. Бѫдете силни въ мѫдростьта. Бѫдете силни въ истината, която дава свобода и просторъ на човѣка за приложение на своитѣ идеи. Проявениятъ Духъ въ любовьта, проявениятъ Духъ въ мѫдростьта, проявениятъ Духъ въ истината носи всичкитѣ блага на живота, на Единния, Вѣчния Богъ, изворъ на всички блага, въ Когото всичко се обединява. * 14. Утринно слово отъ Учителя. 27 януарий, 1935 г. София. — Изгрѣвъ.

Отъ "Учение и работа", утринни слова, година IV, т.1 (1934-1935). Първо издание от 1939 г., София. Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно от 23 септември 1934 г. до 27 януари 1935 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Товарене и разтоваряне. Ще прочета 29. глава отъ Притчитѣ. Като четете тази глава, виждате, че нѣкои отъ стиховетѣ въ нея се отнасятъ до физическия свѣтъ, други — до духовния, а трети — до умствения. За да се ползува отъ мислитѣ въ Притчитѣ, човѣкъ трѣбва да ги разбира. Не ги ли разбира, той изпада въ заблуждения. Ако не разбира живота, както трѣбва, княжескиятъ синъ може да мисли, че въ него тече княжеска кръвь, че е по-благороденъ отъ другитѣ хора. Това може да е вѣрно, може и да не е вѣрно. Наполеонътъ, като златна монета, струва повече отъ стоманата, но съ стоманено перо можешъ да напишешъ велики работи, които да се четатъ и въ бѫдещитѣ вѣкове, когато съ наполеона нищо не можешъ да напишешъ. Тъй щото, не е въпросъ, съ какви материали разполагашъ въ дадения случай, но какво можешъ да направишъ отъ тѣхъ. Не е въпросъ, отъ какъвъ баща си роденъ, но какво можешъ да научишъ отъ този баща. Мнозина казватъ, че сѫ синове Божии, но въпрѣки това вършатъ погрѣшки и престъпления. Явява се въпросъ: може ли човѣкъ да бѫде синъ Божий и да върши престѫпления? Споредъ едни е възможно, а споредъ други — невъзможно. Първитѣ казватъ, че докато е на земята, като богатъ и беденъ, като боленъ и здравъ, като ученъ и простъ, човѣкъ е изложенъ на погрѣшки и престѫпления. Човѣкъ е изложенъ на изкушения, вследствие на което, съзнателно или несъзнателно, той грѣши. Като изучавате човѣшкия животъ, виждате, че човѣкъ е въ състояние да прави и добро, и зло. Това показва, че той е свободенъ да прави и добро, и зло. Обаче, кое въ даденъ случай е добро и кое — зло, това е въпросъ на разбиране. Запримѣръ, ако биешъ нѣкого на време, това е добро. Ако не го биешъ на време, това е зло. Значи, има относително зло, което може да се приеме и за зло, и за добро — зависи отъ резултатитѣ. Сѫществува и абсолютно зло, т. е. зло, което всѣкога е зло. Това зло отдалечава човѣка отъ благото, което му предстои да получи. Злиятъ, лошиятъ човѣкъ самъ се лишава отъ благото, което трѣбва да получи. Докато злото не е дошло при човѣка, той посажда въ градината си доброкачествени плодни дръвчета, отглежда ги грижливо и се радва на плода, който сѫ завързали. Дойде ли злото, веднага плодоветѣ изчезватъ. Злото събира плодоветѣ отъ градината на човѣка, задържа ги за себе си, а него лишава- отъ тѣхъ. Като не знае причината за това, човѣкъ се пита, защо му се отнема това което очаква да получи. Злото е причина за това. Доброто дава въз- можность на човѣка да реализира благата, които му се падатъ да получи, а злото ги отнема. Нѣкой запитватъ, не може ли безъ зло въ свѣта. И безъ зло може да се живѣе, но това зависи отъ разбирането на човѣка. Ако знае изкуството да живѣе правилно, човѣкъ е вънъ отъ влиянието на злото. Не е достатъчно да се говори само за правилно живѣене, но трѣбва да се живѣе правилно. Многото говорене не помага. То действува като проливенъ дъждъ. Обаче, отъ проливенъ дъждъ растенията изгниватъ. Ако пада много дъждъ на нивата, житото бързо израства, но изгнива. Говорите ли на човѣка много за Бога, вие ще го заставите да не ви слуша. Като знаете това, не говорете много. Многословието спъва човѣка. Не говорете много нито на хората, нито на себе си. Ама не си доволенъ отъ себе си и се осѫждашъ. Като се осѫждашъ, знаешъ ли, кое е право и кое— криво? Има смисълъ човѣкъ да е недоволенъ, но ако знае, кое е право и кое не е. Ако нѣкой падне и счупи крака си, трѣбва ли да се осѫжда? Това падане може да е за добро. Ако съ падането си човѣкъ разрешава единъ важенъ въпросъ въ живота си, то е на мѣсто. Щомъ си разрешилъ единъ важенъ въпросъ, благодари за това падане. Ако страданието може да отклони човѣка отъ намѣрението му да направи нѣкакво престѫпление, то е на мѣсто. На физическия свѣтъ падането причинява болки и страдания, но въ духовния свѣтъ то носи благословение за човѣка. Ако не бѣше падналъ, той щѣше да се лиши отъ благословението на Бога. И тъй, страданията, които човѣкъ преживява на физическия свѣтъ, както въ духовния свѣтъ, сѫ спирачки. Безъ тѣзи спирачки той би полетѣлъ въ низината. Ако не дойдатъ малки спирачки, ще дойдатъ голѣми, които ще го спратъ въ пѫтя му. Малкитѣ спирачки могатъ само да го задържатъ да не падне, а голѣмитѣ — ще го спратъ. Страшно е положението на човѣкъ, който е спрѣнъ въ пѫтя си. Въ този смисълъ страданието е благо за човѣка. Благодарете за малкитѣ страдания, да не дойдатъ по-голѣми. Мнозина говорятъ за страданията като блага въ живота, но дойдатъ ли до тѣхъ, тѣ казватъ: Може да мине безъ това страдание. Значи, тѣ говорятъ нѣща, въ истинностьта на които не сѫ убедени. Чрезъ страданията и чрезъ радоститѣ човѣкъ се изпитва. За да издържи изпититѣ си и да не се изложи на голѣми страдания, човѣкъ трѣбва да пази следнитѣ правила въ живота. Когато отивашъ за вода на извора, благодари и за малката стомна, която ти е дадена. За предпочитане е да имашъ малка, но здрава стомна, отколкото голѣма и пукната. Когато се намѣришъ въ затруднение, благодари за малкото знание, което можешъ да приложишъ. Малкото знание, но добре използувано, струва повече отъ голѣмото, но неизползувано знание. То е подобно на голѣма стомна, пълна съ вода, но пукната. Докато се възползувашъ отъ това знание, то е изтекло вече навънъ. Кѫде седи знанието на човѣка, който живѣе въ постоянно неразположение и недоволство? Съвременнитѣ хора се оплакватъ, че сѫ изгубили своя вѫтрешенъ миръ и не знаятъ, какъ да го възстановятъ. Достатъчно е само, човѣкъ да приложи своя духовенъ камертонъ, за да възстанови съ него вѫтрешниятъ миръ и да изправи погрѣшкитѣ си. Чрезъ своя духовенъ камертонъ човѣкъ различава, кои погрѣшки сѫ негови и кои чужди. Безъ него той изпада въ заблуждение, вследствие на което взима чуждитѣ погрѣшки за свои. Когато двама души не пѣятъ еднакво — еди- ниятъ повишава тона, а другиятъ го понижава, и двамата чуватъ дисхармонията въ пѣнието или свиренето. Искатъ ли да пѣятъ хармонично, и двамата трѣбва да взиматъ тоноветѣ еднакво. Ако всѣки пѣе за себе си, поотдѣлно, той е свободенъ да пѣе, както иска. Обаче, пѣятъ ли двама заедно, тѣ непремѣнно трѣбва да се вслушватъ. Когато хората сѫ свързани, трѣбва да бѫдатъ отстѫпчиви. Днесъ нѣма хармония между хората, защото никой не иска да отстѫпва. Всѣки казва за себе си, че е правъ. Ако двама души пѣятъ заедно, отъ свое гледище, и единиятъ е правъ, и другиятъ е правъ, но все пакъ единиятъ трѣбва да отстѫпи, да тръгнатъ въ едната или въ другата посока. Следва ли всѣки своята посока, нищо нѣма да излѣзе. Сега, явява се въпросъ: по кой пѫть трѣбва да върви човѣкъ? Два пѫтя има въ живота: пѫть на мекотата и пѫть на силата. Мнозина казватъ, че човѣкъ трѣбва да бѫде мекъ. Какъвь щѣше да бѫде животътъ, ако всички хора бѣха меки? Или какъвъ щѣше да бѫде животътъ, ако всички хора бѣха силни? Добре е човѣкъ понѣкога да бѫде силенъ, а понѣкога — мекъ. И едното, и другото качества сѫ на мѣсто. Има смисълъ човѣкъ да бѫде силенъ, когато управлява. Да управлява човѣкъ. това не значи, че трѣбва да заеме мѣстото на нѣкой царь, държавникъ, министъръ. Всѣки човѣкъ може да управлява себе си. На всѣки човѣкъ е даденъ многоброенъ народъ да управлява. Това сѫ неговитѣ мисли, чувства и желания. Тѣ се нуждаятъ отъ силната и мощна рѫка на своя господарь, да ги тури въ редъ. Ако не ги управлява, както трѣбва, тѣ ще му създадатъ голѣми и малки неприятности, съ което ще му обърнатъ вниманието. Казваме за нѣкой човѣкъ, че има добри мисли и чувства. Защо има добри мисли и чувства? Защото задъ тѣхъ стои едно добро, разумно сѫщество, което проявява своитѣ добри мисли и чувства чрезъ даденъ човѣкъ. Кажемъ ли, че нѣкой човѣкъ има лоши мисли и чувства, това показва, че задъ него стои едно лошо сѫщество. И това сѫщество проявява чрезъ човѣка своитѣ лоши мисли и чувства. Като не знаемъ причината за добритѣ и лоши мисли и чувства, ние ги отдаваме на човѣка, чрезъ когото се проявяватъ. Значи, задъ всѣка добра или лоша мисъль стои едно добро или лошо разумно сѫщество, както задъ всѣка хубава картина стои единъ добъръ художникъ. Тъй щото, дойдатъ ли въ ума ви лоши мисли, а въ сърдцето ви — лоши чувства, знайте, че сте се свързали съ лоши сѫщества. Прекѫснете ли връзката си съ тѣхъ, вие ще се освободите отъ лошитѣ си мисли и чувства. Кой е виновенъ за лошитѣ мисли и чувства? Самиятъ човѣкъ. Не прави ли сѫщото и пияницата? Той ходи по кръчмитѣ, запознава се съ хора, които пиянствуватъ, и прави сѫщото, каквото и тѣ правятъ. Кой е виновенъ за лошитѣ последствия на пиянството? Той самъ е виновенъ. Щомъ скѫса дружбата си съ пияницитѣ, той ще се освободи отъ пиянството. Съвременнитѣ хора вървятъ въ единъ пѫть, който не дава голѣми постижения. За да придобиятъ нѣщо ново, тѣ трѣбва да внесатъ нови разбирания, новъ моралъ въ живота си. Каквото да правятъ, не внесатъ ли новото, тѣ ще останатъ въ положението на обикновенитѣ художници. Тѣ ще рисуватъ, но картинитѣ имъ ще бѫдатъ обикновени, никой нѣма да ги купува. Внесатъ ли новото разбиране въ живота си, тѣ ще станатъ видни художници. Който види картинитѣ имъ, ще пожелае да ги купи. Ако и пророкътъ върви въ новия пѫть, той ще пророкува на хората и нѣкога пророчеството му ще се сбѫдне, нѣкога нѣма да се сбѫдне, но за себе си нѣма да пророкува. Ако пророкътъ не може да предскаже на себе си, какво ще му се случи, той не е пророкъ. Преди освобождението, въ варненско нѣ- кѫде, се явила една гадателка, която предсказвала на хората, какво има да имъ се случи. Три четири месеца наредъ тя гадаела на хората и събрала много пари. Въ скоро време тя се прочула толкова много, че не успѣвала да приеме всички, които идвали при нея. Единь день въ дома и влѣзли крадци и обрали всичкитѣ и пари. Като останала безь срѣдства, тя престанала да гадае на хората. Всички се чудѣли, какъ е възможно, толкова прочута гадателка, която гадаела на всички, да не може да предвиди, какво ще и се случи. Каква полза има тя отъ своето гадателство, щомъ не може да гадае на себе си, да се предпази отъ разбойницитѣ и крадцитѣ, които я обрали? И съвременнитѣ хора се намиратъ въ положението на тази гадателка. Тѣ иматъ знания, сила, богатство, но не могатъ да се ползуватъ отъ тѣхъ, както трѣбва. Нѣкоя ясновидка влиза въ едно събрание, но не знае, кѫде да седне. Най-после тя сѣда до единъ господинъ, който е много нервенъ и сприхавъ. Той я бутва нѣколко пѫти, и тя остава недоволна отъ него, казва, че е лошъ човѣкъ. Като ясновидка, тя трѣбваше да си избере мѣсто до нѣкой добъръ човѣкъ, да нѣма неприятности. Щомъ е седнала, дето намери, тя трѣбва да търпи, да не се възмущава отъ хората. Нѣкой се страхува отъ мечка. Щомъ е ясновидецъ, той трѣбва да избере такъвъ пѫть, че да не го срѣща мечка. Ясновиде- цътъ познава отдалечъ още, че иде мечка. По какво я познава? По миризмата и. Най малко отъ половинъ километъръ разстояние той познава, иде ли мечка срещу него, или не. Ако усѣти, че мечка иде срещу него, той веднага взима другъ пѫть, да не я срещне. И лошиятъ човѣкъ се познава по миризмата си. Влѣзете ли въ нѣкое общество и усѣтите специалната миризма на лошия човѣкъ, вие веднага взимате мѣрки. Щомъ намѣрите лошия човѣкъ въ това общество, вие се отдалечавате отъ него. Защо даденъ човѣкъ е лошъ? Защото на физическия свѣтъ той е нечистоплътенъ, въ духовния — небреженъ въ чувствата си, а въ умствения свѣтъ—не мисли право. Лошиятъ, злиятъ човѣкъ е сприхавъ и нервенъ, не можете дума да му кажете. Ако му кажете една дума, която не му харесва, той веднага избухва.—Защо Богъ го е създалъ?—Не туряйте вината на Бога, Той не го е създалъ. При това, не забравяйте, че лошиятъ човѣкъ не е лошъ въ всички случаи на живота си. Ако е лошъ за едного, не е лошъ за всички. Запримѣръ, вълкътъ е лошъ за овцата, но за своитѣ малки е добъръ. И добриятъ човѣкъ е добъръ само за нѣкой хора, а не за всички. Запримѣръ, единъ богатъ човѣкъ раздава на беднитѣ пари, съ цель да се прочуе, да пишатъ вестницитѣ за него. За беднитѣ хора той е добъръ, благодетеленъ, но питайте, какво ще кажатъ за него ония, съ които той се състезава. Той се състезава съ богатитѣ хора, иска да мине предъ тѣхъ за голѣмъ благодетель и се скарва съ тѣхъ. За тѣхъ този човѣкъ не е добъръ. Тѣ знаятъ неговата скрита, интимна мисъль, да се изяви като голѣмъ благодетель. На земята човѣкъ може да бѫде известенъ по своето гадателство, или по друга нѣкаква дарба, да минава за пръвъ между подобнитѣ си. Обаче, отиде ли на небето, тамъ никой не му обръща внимание. На небето той минава за обикновенъ човѣкъ, защото тамъ и децата иматъ голѣми знания и дарби. Тамъ децата знаятъ десеть пѫти повече отъ децата на земята. Отидете ли на небето, ще се объркате въ голѣмото еднообразие. Тамъ всички сѫщества си приличатъ външно: по красота, по тѣлосложение, по гласъ. Като срещнете едно сѫщество, не можете да го следите, то се изгубва между другитѣ сѫщества—не можете да го познаете и различите между останалитѣ сѫщества. Единственото нѣщо, по което можете да различавате съществата на небето едно отъ друго, е тѣхната миризма. По миризмата имъ ще познаете, кое сѫщество е по-добро. Тамъ става въпросъ за добри хора, а не за лоши. На небето сѫществата се различаватъ по тѣхната доброта—едно отъ вѫтрешнитѣ качества. Затова казваме, че на земята хората живѣятъ въ външно разнообразие, а вѫтрешно еднообразие. На небето е точно обратно: тамъ сѫществата живѣятъ въ външно еднообразие, а вѫтрешно разнообразие. Докато живѣете на земята, между добри и лоши хора, вие трѣбва да познавате лошавината на лошитѣ хора и добротата на добритѣ хора, за да бѫдете приятели и съ еднитѣ, и съ другитѣ. Отидете ли на небето, тамъ трѣбва да познавате само добротата на небеснитѣ жители. Изобщо, каквото знание има, човѣкъ трѣбва да го приложи, да види неговитѣ плодове. Не може ли да приложи знанието си, той нищо не се ползува отъ, него. Единъ турчинъ отишълъ въ едно българско село. За да респектира селянитѣ, той имъ казалъ, че знае български езикъ, за да се пазятъ, да не кажатъ нѣщо предъ него, съ което да се изложатъ. Като чули това, селянитѣ решили да му говорятъ на български езикъ, да не мисли, че криятъ нѣщо отъ него. Турчинътъ седналъ на единъ миндеръ и спокойно пушилъ цигарата си. По едно време искра хвръкнала къмъ чалмата му, и тя започнала да дими. Единъ отъ селянитѣ му казалъ на български: Ага, чалмата ти гори.— Ола-белиръ, казалъ турчинътъ и продължилъ спокойно да пуши Следъ това втори селянинъ се обадилъ: Ага, чалмата ти гори. — Ола белиръ! Когато димътъ отъ чалмата се увеличилъ, единъ отъ селянитѣ извикалъ на турски. Ага, чалмата ти гори!—Така кажи, да те разбера. Значи, турчинътъ не разбиралъ български езикъ, но се хвалилъ само. Какво знание е това, при което чалмата ни може да изгори? Привидно знание е това, а не истинско. На такова знание не може да се разчита. Човѣкъ трѣбва да знае, че пѫтьтъ, по който се развива, е интересенъ и заслужава да се изучава. Интересенъ е животътъ и на детето, и на възрастния, и на стария. Въ всѣка възрасть човѣкъ придобива нѣщо и дава нѣщо. Ако искате да угодите на стария и да научите нѣщо отъ него, имайте търпение да го изслушате. Той ще ви говори за миналото си, отъ което ще се поучавате. Отидете ли при нѣкое дете, то ще ви разправя за бѫдещето. Детето говори, какво иска да стане въ бѫдеще. То казва: Като порасна, ще стана генералъ, учитель, министъръ и т. н. Възрастниятъ пъкъ говори за настоящето. Тъй щото, ако постоянно говорите за миналото, вие сте старъ човѣкъ; ако говорите за настоящето, възрастенъ сте; ако говорите за бѫдещето, младъ сте. Ако се оплаквашъ за погрѣшкитѣ си, старъ си; ако говоришъ за живота, както днесъ се проявява, възрастенъ си; ако се ра- двашъ на добродетелитѣ, които ще развиешъ въ бѫдеще, младъ си. Ако сте старъ и желаете да се подмладите, престанете да говорите и мислите за недостатъци, които сте придобили отъ вашитѣ дѣди и прадѣди. Мислете и се радвайте на добродетелитѣ си, които ще проявите въ бѫдеще, защото въ тѣхъ се крие вашето благо. Животътъ на миналото, съ своитѣ погрѣшки, е отживѣлъ времето си. Днесъ сѫ важни добродетелитѣ, които се родили огъ погрѣшкитѣ на човѣка. Въ всѣка погрѣшка се крие една добродетель, която ще се прояви въ бѫдеще. Много отъ погрѣшкитѣ на хората сѫ направени отъ любовь. Често майката и бащата правятъ погрѣшки отъ любовь къмъ децата си. Нѣкой погрѣшки повдигатъ човѣка високо и го водятъ къмъ знание и свѣтлина. За да придобие известно знание, човѣкъ често грѣши. Следователно, въ свѣта сѫществува любовь безъ погрѣшки и любовь съ погрѣшки, знание безъ погрѣшки и знание съ погрѣшки. Знание съ погрѣшки е знание на миналото; знание безъ погрѣшки е знание на бѫдещето. Любовь съ погрѣшки е любовь на миналото; любовь безъ погрѣшки е любовь на бѫдещето. Ето защо, ако влѣзете въ стълкновение съ своитѣ погрѣшки, не се спирайте предъ тѣхъ, но вървете напредъ. Щомъ имате погрѣшки, вие сте още въ живота на своето минало. Защо се спирате да плачете предъ погрѣшкитѣ си? Имате нѣкаква цель. Когато нѣкой отиде при единъ богатъ човѣкъ и започне да му се оплаква за страданията и мѫчнотиитѣ, презъ които е миналъ, той крие нѣкаква користолюбива мисъль въ себе си. Той иска да трогне сърдцето на богатия, да го застави да му помогне. Ако богатиятъ човѣкъ е благороденъ и щедъръ, безъ да му се оплаквате, безъ да му разправяте за страданията си,той ще бѫде готовъ да ви помогне. Срещнете ли богатъ човѣкъ, не му говорете за страданията и погрѣшкитѣ си. Кажете му само, че се нуждаете отъ неговата помощь—нищо повече. Постѫпвайте и къмъ Бога по сѫщия начинъ. Имате ли нѣкаква нужда отъ Бога, кажете Му, отъ какво се нуждаете и се отдръпнете настрана да чакате отговоръ. Като се моли на Бога, нѣкой казва: Господи, голѣмъ грѣшникъ съмъ, не изпълнихъ волята Ти. На другата вечерь пакъ сѫщото се разправя и следъ това ще каже, че се изповѣдалъ предъ Бога. Това не е изповѣдь. Въ какво седи голѣмата му погрѣшка? Ще каже, че изялъ една кокошка. Това не е много голѣма погрѣшка. Ето, вълкътъ изяжда цѣла овца и не се счита грѣшенъ. Ще кажете, че вълкътъ не е разуменъ, както човѣка. Разуменъ е вълкътъ. Той изяжда цѣла овца, лисицата — нѣколко кокошки, а човѣкъ — само една. Ако яде малко, човѣкъ минава за скѫперникъ; ако яде много, минава за лакомъ. Човѣкъ трѣбва да яде умѣрено: нито много, нито малко. Той трѣбва да яде толкова, колкото да издържа на дългия пѫть, който му предстои да извърви. Мнозина искатъ да знаятъ, колко трѣбва да ядатъ обикновено — много, или малко. Човѣкъ трѣбва да яде толкова, колкото да има сили да извърви дългия пѫть, който му е опредѣленъ да мине. Не лишавай тѣлото си отъ благата, които Богъ ти е опредѣлилъ, но сѫщевременно не измѫчвай стомаха си да оре повече, отколкото трѣбва. Оре ли повече, отколкото трѣбва, ще го осакатишъ и после самъ ще орешъ. Положението, въ което човѣкъ се намира сега, е временно. Той трѣбва да излѣзе отъ сегашното си положение. По какъвъ начинъ ще излѣзе? Какъ ще излѣзе отъ сегашното си положение, това зависи отъ причинитѣ; който сѫ го поставили въ това положение. Човѣкъ може да бѫде недоволенъ по три причини: първо, ако не се е наялъ достатъчно. Второ, ако не е достатъчно обичанъ отъ окрѫжаващитѣ. И трето, ако мислитѣ му сѫ неправилни. Следователно, ако недоволството ти произтича отъ недостатъчно ядене, приеми още храна и ще станешъ до- воленъ. Ако си недоволенъ, че хората не те обичатъ, започни ти да обичашъ. Ако си недоволенъ отъ кривитѣ си мисли, изпѫди ги навънъ. Ти можешъ да ги изпѫдишъ, когато ги впрегнешъ на работа. Щомъ ги впрегнешъ на работа, тѣ постепенно отстѫпватъ мѣстото си на добритѣ мисли. Има единъ вѫтрешенъ законъ въ човѣка, съ който нѣщата могатъ да се превръщатъ. Злото е зло, доброто е добро. Тѣ никога нѣма да се измѣнятъ, но могатъ да се съчетаватъ. Като съчетаете доброто и злото, тѣ ще се примирятъ. Угостете добре лошия човѣкъ, и той ще се примири съ васъ. Сложете предъ него една добре приготвена и опечена баница и вижте, какво ще прави. Той ще си хапне, ще задоволи глада си и ще се разположи къмъ васъ, ще стане добъръ. Ако не знаете, какъ да постѫпите съ лошия човѣкъ, вие ще изгубите доброто си разположение, добритѣ си мисли и чувства. Отъ незнание човѣкъ всѣки моментъ губи своя вѫтрешенъ миръ. Какво трѣбва да прави човѣкъ, за да не губи своя вѫтрешенъ миръ и разположение? Той трѣбва да прилага закона за трансформиране на своитѣ мисли и чувства. Ако изпадне въ физическо неразположение, човѣкъ трѣбва да изпие сока на два-три лимона съ захарь, а следъ това да изпие сока на нѣколко портокала. Сокътъ на лимонитѣ и портокалитѣ възстановяватъ доброто разположение на духа, подобряватъ състоянието на стомаха. Състоянието на чувствата и на мислитѣ се повдига чрезъ четене на книги, които описватъ живота и дѣлата на светии, на велики хора. Дойдете ли до обезсърдчението, не се плашете. Знайте, че вие сте попаднали временно въ тази область. Въ тази область ви посрѣщатъ сѫщества, които ви на- падатъ съ мислитѣ и чувствата си, съ цель да ви ограбятъ. Тѣ сѫ крадци и разбойници, които иматъ предъ видъ вашето обезсилване. Като изгубите силата си, тѣ лесно ще ви нападнатъ и ще си взематъ отъ васъ това, което имъ е нужно. Дръжте съзнанието си будно, за да можете да се справяте лесно съ тѣхъ. Когато четете Притчитѣ, вие трѣбва да проникнете въ тѣхния дълбокъ смисълъ, да ги разберете. Запримѣръ, какво разбирате отъ стиховетѣ: „Человѣкъ, който е често обличаванъ, остава твърдоглавъ. Внезапно ще бѫде съкрушенъ, и то безъ изключение“. (1 ст.). „Когато се праведнитѣ увеличаватъ, на- родътъ се весели; но когато нечестивиятъ на- чалствува, народътъ въздиша“. (— 2 ст.). За да разбере смисъла на Притчитѣ, човѣкъ трѣбва да се вглежда въ себе си, да намѣри, какво е отношението на тия мѫдри изречения къмъ самия него. Наистина, когато нечистивитѣ въ човѣка се увеличаватъ, неговитѣ поданици, неговиятъ народъ въздиша. Когато праведнитѣ въ него се увеличаватъ, народътъ му се весели. „Който обича мѫдростьта, весели отца си; но който се сдружава съ блудници, разпилява имота си.“ (—3 ст.)—Това всѣки може да забележи, както въ своя личенъ животъ, така и въ живота на близкитѣ си. Значи, който обича мѫдростьта, духътъ му се весели; който се сдружава съ блудници, изгубва силата си и тръгва въ лошъ пѫть. „Царьтъ съ правдата утвърждава земята си, а дароприемецътъ я съсипва". (—4ст). — Царь може да бѫде само онзи, който има прави мисли и ги прилага. А онзи, който само приема дарове, безъ да дава нѣщо отъ себе си, той съсипва земята си. „Человѣкъ, който ласкае ближния си, простира мрежа предъ стѫпкитѣ му“. (—5ст.). —Не ласкай ближния си, но не ласкай и себе си. Не се заблуждавай да мислишъ, че си по-добъръ отъ другитѣ. Не се сравнявай съ никого. Не казвай, че другитѣ сѫ по-лоши отъ тебе и правятъ по-голѣми погрѣшки. Ти не знаешъ, какво правятъ другитѣ хора. Има случаи въ живота, когато голѣмата погрѣшка на нѣкого ще му причини полза, а твоята малка погрѣшка ще ти причини вреда. Има голѣми погрѣшки въ живота на хората, които лѣкуватъ, има малки погрѣшки, които изгарятъ. Понѣкога голѣмата погрѣшка произвежда превратъ въ човѣка, а малката го подхлъзва. Като ученици, съветвамь ви да не отлагате нѣщата. Днешната работа не отлагайте за утре. Не мислете, че бѫдещето носи по-добри условия отъ настоящето. За онзи, който работи съзнателно и разумно, бѫдещето носи по-добри условия отъ настоящето; но за онзи, който не работи, а само отлага нѣщата за по добри времена и условия, бѫдещето не носи по добри условия отъ днешния день. Въ Божествения свѣтъ има само единъ день—днешниятъ; утрешниятъ день е човѣшки. Хората, които живѣятъ въ умѣрения поясъ, дѣлятъ годината на 365 дни, на 12 месеца, на 52 седмици; седмицата—на 7 дни — понедѣлникъ, вторникъ, срѣда и т. н. Какво ще кажатъ хората, които живѣятъ на северния полюсъ? Тѣ иматъ единъ день и една нощь презъ годината. Следователно, ако слънцето изгрѣе въ понедѣлникъ, тѣ ще иматъ цѣла година все понедѣлникъ; ако изгрѣе въ недѣля, цѣла година ще иматъ недѣля. Сѫ- ботянитѣ казватъ, че сѫботата трѣбва да се посвети за служене на Бога. Кога трѣбва да служатъ на Бога хората на северния полюсъ, ако слънцето е изгрѣло въ деня, когато ние имаме, запримѣръ, понедѣлникъ? Следователно, за да имаме една мѣрка за нѣщата, ние трѣбва да приемемъ за основа на живота Божественитѣ нѣща. Божествената мѣрка има две точки: Изгрѣвътъ на слънцето—началната точка, а залѣзътъ—крайната точка. Докато имашъ свѣтлина въ ума си, ти си въ деня на своя животъ; изгубишъ ли свѣтлината си, настѫпва нощь, и ти не можешъ вече да работишъ. Не пренебрегвайте слънцето на вашия животъ. Щомъ изгрѣе, използувайте го. Колкото да е малко знанието ви, колкото да е малка свѣтлината ви, благодарете за нея и разумно я използувайте. И малкото, и многото идатъ отъ единъ и сѫщъ източникъ—отъ Бога. Малкото благо, добре използувано, принася голѣма полза на човѣка. Въ живота царьтъ може да слѣзе до положението на последенъ сиромахъ, но и сиромахътъ може да стигне до положението на царь. Тъй щото, човѣкъ може да слѣзе до най-голѣмитѣ дълбочини на живота, но може да се качи и до най-голѣмитѣ височини—отъ него зависи. Възможноститѣ, които човѣкъ - крие въ себе си, ще докажатъ, може ли да издържа на тия положения. Докато е въ човѣшката любовь, човѣкъ слиза до дъното на ада. Защо? Товарътъ му е голѣмъ. Той обича единъ човѣкъ, който постоянно го товари. Отъ тежестьта на голѣмия товаръ, той постепенно слиза все по-надолу, докато се намѣри на дъното. За да излѣзе отъ дъното на живота, човѣкъ трѣбва да се влюби въ Онзи, Който разтоваря. Днесъ отнеме десеть килограма отъ товара му, утре още десеть, докато единъ день съвсемъ го разтовари и издигне до най-голѣмата височина на неговия животъ. Разтовари ли го съвършено, той ще си спомни за човѣшката любовь и ще направи сравнение между човѣшката и Божествената любовь. Човѣшката любовь е любовьта на миналото, старата любовь, която товари. Божествената любовь е настоящата любовь, т, е. новата любовь, която разтоваря. Докато е на земята, въ човѣшка форма, човѣкъ не може да избѣгне човѣшката любовь. Той едновременно ще се товари и разтоваря. Той ту ще се товари, ту ще се разтоваря и ще върши нѣкаква работа. Едно се иска отъ чо вѣка: Като се товари, да не остава всѣкога натоваенъ; и като се разтоваря, да не остава всѣкога разтоваренъ. Като се товари и разтоваря, човѣкъ усилва организма си. Като знаете този законъ, не задържайте въ ума си и въ сърдцето си тежки мисли и чувства за по-дълго време, отколкото трѣбва, да не се обезсилите. Като ученици, вие трѣбва да прилагате въ живота си закона за правилна обмѣна между мислитѣ и чувствата си, за да бѫдете здрави и бодри, да не изтощавате организъма си. Когато човѣкъ се натовари повече, отколкото трѣбва, и не може самъ да се разтовари, Писанието го съветва да се обърне къмъ Бога. Богъ е единствениятъ, който знае, какъ да свали голѣмия товаръ огъ гърба на човѣка и да го разтовари. Кой товари човѣка?— Дяволътъ, злото го товари. Злото се явява въ форма на сѫщество, което обича. Подадете ли се на това сѫщество, то започва да товари. Злото говори за любовьта и товари човѣка, докато му одере кожата. Видите ли, че кожата ви се дере, не чакайте последния моментъ, да ви одератъ, но веднага идете при Господа и помолете Го да ви разтовари. Отидете ли при Бога, бѫдете увѣрени, че Той ще ви разтовари. Значи, две начала работятъ въ свѣта. Едното начало товари, а другото разтоваря. Първото начало наричатъ сатана, второто—Богъ. Въ старо време сѫ ги наричали Ормуздъ—Христосъ и Яриманъ—сатана. Като четете Притчитѣ, ще се натъкнете на нѣкои, които товарятъ човѣка, и нѣкои, които го разтоварятъ. Това е неизбѣжно, защото два метода работятъ въ живота. Ако не се натъкне на метода, който товари, човѣкъ ще се натъкне на другия, който разтоваря. Важно е човѣкъ да знае, какъ да се товари и какъ да се разговаря. Може ли самъ и съзнателно да се товари и разтоваря, човѣкъ е дошълъ до известно постижение. Въ това седи философията на живота. Щурецътъ отишълъ при мравката да иска малко житце, да се нахрани.—Кѫде бѣше досега, че не можа да си съберешъ жито за зимата? — Запитала го мравката. — Пѣхъ, играхъ и скачахъ по полето, но сега е навсѣкѫде скрежъ и мразъ.—Дето си билъ цѣло лѣто, иди пакъ поскачай и не яжъ! — Отвърнала студено мравката. Тази басня е една отъ тия, които товарятъ човѣка. Чрезъ нея авторътъ искалъ да подчъртае трудолюбието на мравката, но отъ друга страна се вижда нейния егоизъмъ. За предпочитане е човѣкъ да живѣе като щуреца, отколкото като трудолюбивата и крайно егоистична мравка. Погрѣшката на щуреца не седи въ това, че пѣлъ, игралъ и скачалъ цѣло лѣто, но че отишълъ при мравката да проси жито. Той трѣбваше да отиде на друго мѣсто, дето щѣха да благодарятъ за пѣснитѣ му и да му дадатъ да си хапне. Кѫде е отишълъ щурецътъ следъ отказа на мравкитѣ? Той все трѣбва да е отишълъ нѣкѫде, защото виждаме, че и до днесъ още живѣе, не е умрѣлъ отъ гладъ. На този въпросъ вие сами ще си отговорите. Едно е важно за човѣка: щомъ се натовари съ нѣкакво бреме, да отиде при Господа да се разтовари. Добре е човѣкъ да се товари и да се разтоваря. Опасно е, ако остане постоянно натоваренъ или разтоваренъ. Ето, Христосъ бѣше на небето разтоваренъ, но доброволно слѣзе на земята да се натовари. И, следъ като мина презъ голѣми страдания, Той се разтовари. И Христосъ се натовари и разтовари, като човѣкъ, но съ тази разлика, че човѣкъ постоянно се товари и разтоваря, а Христосъ — само веднъжъ се натовари и разтовари. Всѣки човѣкъ може да дойде до положението на Христа. Кога ще дойде това време? Когато придобие Божията Любовь и разбере Божиитѣ пѫтища. Тогава и съ товаръ, и безъ товаръ животътъ му ще бѫде лекъ и приятенъ. Тогава той ще има на разположение автомобилъ, който ще носи товара му. Пророкъ Илия остави кожуха си на земята и съ огнена колесница се възнесе на небето. Когато придобие изкуството да сваля и да облича кожуха си по свое желание, човѣкъ ще разбере смисъла на живота. Той може да каже като Христа, че неговото бреме е леко. „Неправедниятъ человѣкъ е мерзость на праведнитѣ, а правиятъ въ пѫтя си — мерзость на нечестивитѣ“. (— 27 ст.).— Отъ тѣзи две злини за предпочитане е да си мерзость на нечестивитѣ. Проявениятъ Духъ въ любовьта, проявениятъ Духъ въ мѫдростьта, проявениятъ Духъ въ истината носи всичкитѣ блага на живота, на Единния, Вѣчния Богъ, изворъ на всички блага, въ Когото обединява. * 13. Утринно слово отъ 20 януарий, 1935 г. София.