Търсене във форума

"Двигатели в живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера презъ лѣтото на 1938 г. София, Първо издание, София, 1938 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание Великиятъ потикъ Иоана, 10 гл. Кое е великото въ живота? Много отговори, много мнения могатъ да се дадатъ на този въпросъ, но кой е най-правъ, не може да се каже. — Защо? — Защото всички пѫтища, по които човѣкъ търси истината, сѫ прави. Важна е побудителната причина въ човѣка — да намѣри истината. Детето, което за пръвъ пѫть взима четка и бои, има сѫщия потикъ, какъвто и великиятъ художникъ, макаръ че детето едва започва да рисува. И двамата иматъ единъ и сѫщъ потикъ. Великиятъ музикантъ не може да се сравни съ детето, което за пръвъ пѫть взима цигулка, но потикътъ имъ е единъ и сѫщъ. Следъ време, детето, което рисува и свири, ще стане великъ художникъ и великъ музикантъ. Не е въпросъ за погрѣшкитѣ, които човѣкъ прави. Който търси погрѣшкитѣ въ себе си и въ своитѣ ближни, той не може да се учи. Държите ли погрѣшкитѣ си въ своя умъ, вие ще се опетните. Нѣкой мисли, че е голѣмъ грѣшникъ. Другъ пъкъ мисли, че е светъ човѣкъ. Нито едното е вѣрно, нито другото. Затова, не си приписвайте качества, които нѣмате. Грѣхътъ, както и светостьта, сѫ незавършени процеси. Следователно, не говорете за незавършенитѣ процеси. Ние не дѣлимъ хората на грѣшни и на свети, но на способни и неспособни, въ смисълъ, способни да учатъ и неспособни да учатъ. Казано е въ Битието: „Въ начало Богъ създаде небето и земята“. Небето представя великъ, организиранъ свѣтъ, а земята — непроявенъ свѣтъ, който продължава да се устройва. Казано е: „А земята бѣше неустроена и пуста“. Богъ сътвори свѣта въ шесть деня. Той даде първитѣ условия за проява на живота. Въ шестия день Богъ направи човѣка и го прати въ Божественото училище да учи. За тази цель Той му създаде различни предметни учения да учи, да се развива. Животнитѣ бѣха предметно учение за него. Първиятъ човѣкъ трѣбвало да даде имена на всички животни. Растенията, дърветата сѫ били сѫщо така предметно учение за него. Голѣми блага сѫ били дадени на Адама, но той не е могълъ да ги запази. Казватъ, че той изгубилъ щастието си. — Не, щастието не се губи. Това, което човѣкъ е изгубилъ, не е било реално. Реалното никога не се губи. Да изгуби човѣкъ дрехитѣ, обущата, шапката, паритѣ си, това не представя нѣкаква реалность. Съвременнитѣ хора се дѣлятъ на благородни и на прости, по произхождение. Това дѣление не е нѣщо реално, защото човѣкъ може да изгуби положението си. И царьтъ умира, и последниятъ просякъ умира. Въ природата и двамата минаватъ подъ единъ законъ. Като умратъ, и двамата ще се превърнатъ на пръсть, защото сѫ направени отъ пръсть. Обаче, има нѣщо въ човѣка, което не е земно и не може да се превърне на пръсть. То е Божественото начало въ човѣка. Ще кажете, че знаете тия работи. — Много нѣща знаете, но още много има да учите. Какво знание е това, което почива на видено и чуто? Ще каже нѣкой, че видѣлъ гори, полета, планини, рѣки и морета. Това и нѣкои ясновидци виждатъ, но каквото видятъ, изгубватъ го. — Защо? — Сцената се е смѣнила, ново действие се дава. Това, което минава и заминава, не е реално. И тъй, реално е това, което остава въ ума, въ сърдцето, въ душата и въ духа на човѣка. Какво, именно, остава въ сърдцето, въ ума, въ душата и въ духа? Въ сърдцето остава тъмнината, въ ума — свѣтлината, въ душата — истината, а въ духа — любовьта. Подъ думата тъмнина ние разбираме непроявената реалность, т. е. реалность безъ сѣнки. За невежия тъмнината е страшна, но за просветения тя представя велики възможности за творческия принципъ, който работи въ свѣта. Богъ е и въ тъмнината, и въ свѣтлината. Ако не можете да намѣрите Бога въ свѣтлината, ще Го намѣрите въ тъмнината, въ голѣмитѣ страдания. Въ тъмнината човѣкъ може да научи това, което въ свѣтлината по никой начинъ не може. Ако се отнеме тъмнината отъ човѣшкия животъ, съ нея заедно се отнима и щастието му. Сѫщото се отнася и до свѣтлината. Тъмнината е млада мома, а свѣтлината — младъ момъкъ, които се женятъ единъ за другъ. Свѣтлина за свѣтлина и тъмнина за тъмнина никога не се женятъ. Женитбата пъкъ дава възможность на човѣка да се прояви. Сегашнитѣ хора още не разбиратъ смисъла на тъмнината, вследствие на което страдатъ. Като се прояви тъмнината въ тѣхъ, тѣ страдатъ, недоволни сѫ отъ нея. Щомъ се прояви свѣтлината, тѣ се радватъ. Голѣмо благословение е тъмнината въ свѣта. Като настѫпи нощь, всички хора си почиватъ, за да се освежатъ за следния день, за деня на свѣтлината. — Не може ли безъ страдания? — И безъ страдания може, но ще се намѣрите въ животъ безъ сѣнки, дето владѣе голѣмо еднообразие. Запитали единъ день Паганини, следъ единъ отъ концертитѣ му: На три струни можешъ ли да свиришъ? — Мога. Той излѣзълъ на сцената и свирилъ на три струни. — На две струни можешъ ли да свиришъ? — Мога. Той свирилъ на две струни. На една струна? — И на една мога. — Ами безъ струни? На този въпросъ Паганини нищо не отговорилъ, но не се явилъ на сцената. Този е отговорътъ на въпроса: Може ли безъ страдания? Имате ли една струна, тя представя тъмнината; дветѣ струни представятъ свѣтлината; тритѣ — истината, а четиритѣ любовьта. Мѫдростьта пъкъ е въ цигуларя, който свири. Истината подразбира отношенията на човѣка къмъ природата и къмъ всичко живо, създадено отъ Бога. Който не може да мисли, да чувствува и да постѫпва правилно, той не може да се домогне до истината. Що се отнася до любовьта, човѣкъ трѣбва да се роди и да умре въ нея. Какво означава това? Докато е въ утробата на майка си, детето живѣе въ временно тѣло, но като се роди, това тѣло умира. Следъ раждането си, детето започва да живѣе въ друго тѣло, докато единъ день и това тѣло умре. При това положение, и като умира, и като живѣе, човѣкъ се движи все въ любовьта. Какво представя раждането и какво смъртьта? Раждането е свързано съ бременностьта на човѣка. Само онзи може да роди, който е билъ бремененъ. Толстой разправя за единъ свой сънь, въ който се видѣлъ бремененъ. Цѣла нощь той се мѫчилъ да роди нѣщо. Гледалъ около себе си, никакво дете не видѣлъ. Като се събудилъ сутриньта, той си спомнилъ този сънь и го изтълкувалъ въ преносенъ смисълъ. Той разбралъ, че наистина е бремененъ съ своето учение. Много хора сѫ бременни като Толстоя и се мѫчатъ да родятъ, но не могатъ. Щомъ на сънь не могатъ да родятъ, това показва, че ще минатъ презъ голѣми мѫчнотии и страдания. Хората се страхуватъ отъ мѫчнотии. За онзи, който разбира, страшно нѣщо е мѫчнотията, но и по-хубаво нѣщо отъ нея нѣма. Сѫщото се отнася и до добродетелитѣ. Страшенъ е животътъ безъ любовьта, но великъ е животътъ съ любовьта. Страшенъ е животътъ безъ мѫдростьта и безъ истината. Великъ е животътъ съ мѫдростьта и съ истината. Какво ще кажемъ за свѣтлината и тъмнината? Страшенъ е животътъ безъ свѣтлина и тъмнина. Великъ е животътъ съ свѣтлина и тъмнина. Какво страшно има въ тъмнината? Тя представя единъ неорганизиранъ свѣтъ, който очаква своитѣ бѫдещи условия да се развие и прояви. Свѣтлината е организиранъ свѣтъ, който е почналъ вече да се проявява. Красива е тъмнината, когато можете да виждате безбройнитѣ звезди на небето. Добре е да изучавате звездитѣ на небето. Нѣкои гледатъ зорницата и вечерницата и ги считатъ за две различни звезди. Въ сѫщность тѣ сѫ една и сѫща звезда. Зорницата е млада мома, а вечерницата — омѫжена мома, която е придобила опитности и се връща у дома си. Женитбата не означава само свързване на двама млади, но свързване съ всѣка работа. Когато ученикътъ постѫпва въ училище, той се годява за учението, а като свърши училището, той се жени за него. Като учи, ученикътъ се запознава съ числата отъ 1 — 12. Дето системата на оценки е шестобална, ученикътъ извървява само половинъ крѫгъ — полукрѫгътъ на деня. Дето системата на преценки е 12-бална, ученикътъ извървява цѣлъ крѫгъ — крѫгътъ на 12-тѣ зодии — на деня и на нощьта. Какво означава шесторката? — Семе, посадено въ земята, за да изникне. Семето трѣбва да се пукне, да мине презъ известни страдания и тогава да поникне и израсте. Има известна аналогия между поникване на семето и явяване или раждане на една идея. За да се роди известна идея, тя първо трѣбва да се посади въ почвата — човѣшкия мозъкъ, дето претърпява редъ страдания — попълване, растене, цъвтене, вързване, узрѣване. Докато мине презъ тѣзи процеси, ние казваме, че семето е минало редъ мѫчнотии и препятствия. Най-голѣмитѣ мѫчнотии за семето се заключаватъ въ живота му въ земята, дето набъбва, изгнива, разпуква се и следъ време покълва. Презъ каквито изпитания да мине, семето трѣбва или да преодолѣе тия условия, или да ги използува. Когато двама млади се обичатъ, тѣ си казватъ, че ако единиятъ отъ тѣхъ измѣни, другиятъ ще умре. Какво е смъртьта? — Посаждане на семето въ земята. Като се посади, то се разпуква въ земята и отново изниква. Значи, тия млади ще се посадятъ въ земята, дето ще се разпукнатъ и отново ще изникнатъ. Тогава вече ще се разбератъ. — Не, това не е любовь. Любовьта носи животъ на хората, а не смърть. Хората иматъ криво разбиране за любовьта. Тѣ мислятъ, че любовьта се изразява чрезъ цѣлувки и пригръдки. Тѣ мислятъ, че като обичашъ нѣкого, трѣбва да го обсипешъ съ подаръци, съ украшения, съ злата. — Не, това не е любовь. Можешъ да обсипешъ човѣка съ всичкото богатство и знание на свѣта, но и това не е любовь. Днесъ хората се стремятъ повече къмъ придобиване на блага въ живота, отколкото къмъ любовьта. За да придобиятъ тия блага, тѣ трѣбва да се освободятъ отъ своитѣ стари възгледи. Иначе, нѣма кѫде да сипятъ тия блага. За да налѣете чиста вода въ една чаша, тя трѣбва да бѫде празна. Пълна ли е съ стари възгледи за любовь, за щастие, нищо не можете да сипете въ нея. А старото нищо не струва, не може да се разчита на него. Двама млади селяни, мома и момъкъ, се обичали. Единъ день отишли въ близката гора да се разходятъ. Момъкътъ започналъ да говори на момата за любовьта си. Той и казвалъ: Калинке, герой съмъ азъ. Като мене юнакъ нѣма да намѣришъ. Каквото да ти се случи въ живота, разчитай на мене и на моя револверъ. Въ това време срещу тѣхъ се задала една мечка. И двамата изтръпнали отъ страхъ. Момъкътъ веднага се качилъ на една круша, а момата, като не могла да го последва, бързо легнала на земята и се присторила на мъртва. Като дошла до нея, мечката започнала да я мирише. Помирисала я оттукъ-оттамъ и си заминала. Следъ това момъкътъ слѣзълъ отъ дървото и я запиталъ: Калинке, какво ти каза мечката? — Да не дружа повече съ човѣка, който се е качилъ на крушата, да се спаси. И тъй, какво можете да кажете за онзи човѣкъ, който при най-малката мѫчнотия се качва на крушата, за да се освободи отъ нея, а оставя сърдцето си на произвола на сѫдбата? Като слѣзе отъ крушата и отиде при сърдцето си, което е минало презъ голѣми страдания, сърдцето ще му каже: Азъ се отказвамъ отъ дружбата си съ такъвъ човѣкъ, който при най-малката мѫчнотия бѣга. — Не, умътъ всѣкога трѣбва да подкрепва сърдцето, а сърдцето всѣкога трѣбва да подкрепва ума. Съ други думи казано: мѫжътъ трѣбва да подкрепва жената, а жената трѣбва да подкрепва мѫжа. Днесъ всѣки мисли за себе си, да се качи по нѣкакъвъ начинъ на крушата, да се спаси. Тази е причината, поради която жената е недоволна отъ положението си, че се е родила жена, но и мѫжътъ често е недоволенъ отъ положението си, иска да бѫде жена. И едното, и другото е неразбиране на живота. Да си недоволенъ отъ формата, съ която си дошълъ на земята, това значи, да роптаешъ противъ Онзи, Който те е създалъ. Мѫжътъ иска да бѫде жена, за да не отива на бойното поле да воюва. Щомъ е дошълъ на земята, човѣкъ, билъ той мѫжъ или жена, трѣбва да воюва, но разумно. Има смисълъ да отидешъ на бойното поле, но да воювашъ разумно, безъ да те ранятъ, или да ранявашъ, безъ да плащашъ контрибуция. Има смисълъ да ходишъ на училище да се учишъ, но да проявишъ всичкото си прилежание и всичкитѣ си дарби. Обаче, да ходишъ на училище, за да получавашъ двойки, въ това нѣма никакъвъ смисълъ. — Ами ако правимъ погрѣшки? — На прилежния и способенъ ученикъ много отъ погрѣшкитѣ му се прощаватъ, но на неспособния, на мързеливия, и добродетелитѣ се намаляватъ. Щомъ е дошълъ на земята, човѣкъ неизбѣжно ще грѣши, но като грѣши и изправя погрѣшкитѣ си, той има условия да се усъвършенствува. Човѣкъ трѣбва да мине презъ огънь, въ който грѣхътъ и погрѣшкитѣ да изгорятъ. Безъ огънь човѣкъ не може да се пречисти. Даже и при нормални условия, човѣкъ непрекѫснато е изложенъ на слабо горение. Тѣлото му има постоянна температура, отъ 36 — 37°. Въ случай на заболяване температурата му се увеличава отъ 37 — 41°. Дойде ли до 41°, организъмътъ не може да издържа повече. Когато човѣкъ не може да издържа надъ 41° температура, това показва, че не разбира Божиитѣ пѫтища. Който разбира великитѣ закони на Битието, той може да издържа и най-висока температура. — Ама работитѣ ми не вървятъ добре. — Има ли нѣщо страшно въ това, че нѣкоя часть отъ вашия локомотивъ спре за известно време? Тя пакъ ще се поправи. Може би тренътъ да е спрѣлъ на нѣкоя станция да слѣзатъ часть отъ пѫтницитѣ. Щомъ пѫтницитѣ слѣзатъ, тренътъ отново ще продължи своя пѫть. Понѣкога и земята спира движението си за 1/300000 часть отъ секундата и после пакъ продължава движението си. Като спре движението си, нѣкой пѫтници слизатъ на различни станции. Нови пѫтници се качватъ и започватъ да се движатъ заедно съ земята. Като ученици, вие сте дошли на земята да учите и да бѫдете изпитвани. Ще ви изпитватъ по различни предмети: по търпение, по любовь, по обхода, по деликатность, по вѣра и т. н. Какви сѫ вашитѣ бележки по тия предмети? Ще каже нѣкой, че умира отъ любовь. Какво означава тази дума? Като турите следъ буквата „у“ запетая, ще излѣзе „у, мира“. Значи, този човѣкъ отива въ свѣта, тамъ да търси любовьта. Когато човѣкъ не е доволенъ отъ любовьта, която му се дава, той отива да я търси въ свѣта. Нѣкой умира за вѣрата си. Значи, и този човѣкъ отива въ свѣта да търси вѣра. Вѣрващиятъ не умира за вѣрата си, но работи за нея. Той дава отъ себе си. Безвѣрникътъ умира, за да вземе нѣщо отъ другитѣ. Ученицитѣ Христови казваха на Учителя си: „Придай ни вѣра!“ Който дава, вѣрата му се увеличава; който взима, вѣрата му се отнима. Днесъ повечето хора сѫ безвѣрници, всѣки иска да вземе нѣщо. Човѣкъ се ражда безвѣрникъ, и дълго време майка му трѣбва да му дава отъ своето живо млѣко, за да го научи да вѣрва. Детето казва на майка си: Азъ дойдохъ при тебе безвѣрникъ, за да ми покажешъ своята вѣра и да ме научишъ да вѣрвамъ. Като го кърми и обръща ту отъ едната, ту отъ другата си страна, майката казва: Чадо искамъ да бѫдешъ топълъ, както е топло моето сърдце, и свѣтълъ като моя умъ. Като кърми детето отъ лѣвата си страна майката го подхранва съ ония топли, благородни чувства, които му сѫ необходими за живота. Като го кърми отъ дѣсната си страна майката го подхранва съ свѣтли и възвишени мисли. Сърдцето е синъ на ума, а умътъ — синъ на душата. Въ тази мисъль се крие нѣщо отвлѣчено, нѣщо мистично което се нуждае отъ дълбоко разбиране. Отъ всичко казано досега, запомнете следнитѣ четири нѣща: въ духа ви да владѣе любовьта, въ душата ви — истината, въ ума ви — свѣтлината, а въ сърдцето ви — тъмнината. Свѣтлината подразбира знание и мѫдрость, а тъмнината — почивка. Представете си, че гонятъ нѣкого за нѣкаква погрѣшка или престѫпление. Кой ще го спаси: нощьта или деня, тъмнината или свѣтлината? — Тъмнината, т. е. нощьта спасява онзи, когото преследватъ, а свѣтлината и деньтъ го предаватъ. Вечерь човѣкъ почива, а денемъ работи. Ако човѣкъ има свѣтлина, да вижда всичко, косата му би побѣлѣла отъ страхъ. Презъ една тъмна нощь единъ пиянъ човѣкъ се връщалъ у дома си. Въ тъмнината той не виждалъ, кѫде върви, вследствие на което билъ спокоенъ. Дето краката му го водѣли, тамъ стѫпвалъ. По едно време трѣбвало да мине презъ една греда. Безъ да я забележи, той миналъ по нея благополучно. Сутриньта, като минавалъ по сѫщия пѫть той дошълъ до гредата, но се ужасилъ. Тя била поставена надъ една грамадна пропасть. Като си помислилъ само, какъ е миналъ презъ нея, той изтръпналъ отъ страхъ. Въ единъ моментъ косата му побѣлѣла отъ ужаса, който изживѣлъ. Като ученици на новото учение, вие трѣбва да знаете, че всичко, което става въ личния, въ семейния, въ обществения, въ народния животъ, както и въ живота на цѣлото човѣчество, е строго опредѣлено. Нищо въ свѣта не е произволно и случайно. Който разбира това, само той ще се ползува. Който не го разбира, той постоянно ще се лута. Христосъ казва: „Азъ съмъ вратата на овцетѣ“. Всички хора сѫ минали вече презъ тази врата. Когато Христосъ дойде на земята, ще гледа, какви сѫ бележкитѣ на хората по различнитѣ предмети. Не е въпросъ, колко е страдалъ човѣкъ, но важно е, какви сѫ разбиранията и постѫпкитѣ му. Човѣкъ трѣбва да бѫде благороденъ въ всѣко отношение: въ проявитѣ на ума, на сърдцето, на душата и на духа си. Дойде ли до сърдцето си, тамъ човѣкъ трѣбва да намѣри Бога, Който го избавя отъ страданията. Псалмопѣвецътъ казва: „Добре ми стана, че се наскърбихъ“. Съ други думи казано: Добре ми стана, че минахъ презъ тъмнината, за да позная Божиитѣ пѫтища. Всичко, което се случва въ живота ви, представя рѫката на вашия великъ Баща, Който ви дава възможность да Го намѣрите и познаете. Казано е въ Писанието: „Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичкото си сърдце, съ всичкия си умъ, съ всичката си душа и съ всичката си сила“. Това значи: да възлюбишъ Господа при всичкитѣ условия на живота си, когато си въ тъмнина, когато си въ свѣтлина, когато си въ душата си и когато си въ духа си. Да възлюбишъ всичко онова, което Богъ е вложилъ въ твоето сърдце, въ твоя умъ, въ твоята душа и въ твоя духъ. Желая ви сега да възлюбите Господа така, както Той ви е възлюбилъ въ началото. Великиятъ Божи Духъ носи всичкитѣ блага на живота. * 26 августъ, 5 ч. с. София. — Изгрѣвъ.

"Двигатели в живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера презъ лѣтото на 1938 г. София, Първо издание, София, 1938 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание Степени на съзнанието Лука, 12 гл. Много нѣща сѫ дадени на човѣка, но всички не сѫ еднакво ценни. Най-ценното нѣщо за човѣка, това е животътъ. Не само човѣкъ, но всички живи сѫщества ценятъ живота, по свой начинъ, и се стремятъ да го запазятъ. Изгуби ли живота си, човѣкъ изгубва всичко и става нещастенъ. Въпрѣки това, всички хора, учени или прости, могатъ да задържатъ живота си най-много до 120 години. Дойде ли до тия години, съ човѣка става нѣщо особено и, въпрѣки желанието си, той изгубва своя животъ. Кѫде отива животътъ му, и той не знае. Животътъ на човѣка се топи като снѣжна топка. Докато мисли, че се е осигурилъ и го държи въ рѫката си, самъ не забелязва, какъ постепенно се топи и изчезва нѣкѫде въ пространството. Двама братя живѣли добре помежду си, но единиятъ отъ тѣхъ решилъ да се посвети въ служене на Бога. За тази цель той отишълъ на една планина, да прекара въ постъ и молитва, въ пълно уединение, далечъ отъ грѣха и съблазнитѣ. Така прекаралъ той цѣли 20 години въ чистота и светость. Единъ день той решилъ да слѣзе въ града при брата си, който останалъ да работи между хората, да се учи отъ тѣхъ. За да изкарва прехраната си, той станалъ обущарь. Цѣли 20 години той правилъ обуща на хората и станалъ виденъ обущарь. При него дохождали най-знатнитѣ хора отъ града да си порѫчватъ обуща. Като слѣзълъ въ града да види брата си, светията взелъ въ рѫката си една топка снѣгъ, да му покаже, че снѣгътъ не се топи отъ топлината му. Съ това той искалъ да подчъртае своята чистота и светость. Както се разговаряли, въ магазина на брата му влѣзла една красива, знатна мома, да си порѫча обуща. Младата мома събула обувката си, за да ѝ вземе обущарьтъ мѣрка. Като видѣлъ крака на младата мома, красиво изваянъ, светията се загледалъ въ него и започналъ да си мисли, че и въ свѣта, дето братъ му живѣе, има красиви нѣща, които заслужаватъ внимание. Унесенъ въ красивия кракъ и въ размишленията, на които той го навелъ, светията не забелязалъ, че снѣгътъ въ рѫката му започналъ да се топи. — Братко, снѣгътъ ти се топи, казалъ обущарьтъ и продължилъ работата си. Коя е причината за топенето на снѣга въ рѫката на светията? Когато българинътъ иска да произведе огънь, той взима парче кремъкъ и го удря съ парче стомана. Отъ това удряне се образува искра, огънь, който запалва праханьта. Следователно, като наблюдавалъ крака на младата мома и размишлявалъ върху красивитѣ нѣща въ свѣта, въ сърдцето на светията се образувалъ огънь, който стопилъ снѣга въ рѫката му. Ще кажете, че светията се е съблазнилъ. — Не, никаква съблазънь не е това, но мислитѣ му сѫ минали отъ едно състояние въ друго, както съзнанието минава презъ различни фази. Съвременнитѣ хора признаватъ главно живота на самосъзнанието, въ който се движатъ. Обаче, въ живота на съзнанието различаваме четири степени: подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Въ подсъзнанието влиза цѣлия неорганически свѣтъ; въ съзнанието — цѣлия органически свѣтъ, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ сѫщества — растения и животни; въ самосъзнанието влиза човѣкътъ; а въ свръхсъзнанието — ангелитѣ. Ако влѣзе въ подсъзнанието, човѣкъ ще се натъкне на неорганическия свѣтъ, въ който сѫществува голѣмо противоречие. Щомъ влѣзе въ съзнанието, въ него се заражда голѣма борба, следъ която той започва да работи. Щомъ се качи въ самосъзнанието си, той започва да се измѫчва, защо нѣщата не ставатъ, както трѣбва, защо хората не мислятъ и не чувствуватъ правилно. Най-после, като влѣзе въ свръхсъзнанието, човѣкъ попада въ блаженството на живота, къмъ който всички хора се стремятъ. Кѫде се намиратъ мѣстата на тия съзнания? За опредѣляне мѣстата на четиритѣ вида съзнания можемъ да дадемъ приблизителна, а не абсолютна диспозиция. Съзнанието на човѣка се намира въ сърдцето му, а самосъзнанието — въ неговия умъ. Значи, въ сърдцето на човѣка живѣятъ растенията и животнитѣ, въ ума — хората, а въ подсъзнанието му — неорганизиранитѣ сѫщества. Страшно е да живѣете между неорганизирани сѫщества. Човѣшкиятъ организъмъ е съставенъ приблизително отъ 30 милиарда клетки, разпредѣлени въ човѣшкитѣ удове: въ мозъка, въ дробоветѣ, въ стомаха, въ сърдцето, въ очитѣ, въ ушитѣ, въ устата, въ мускулитѣ, въ коститѣ, въ космитѣ и т. н. Всички тия клетки се различаватъ помежду си по степень на развитие и строежъ. За да образуватъ човѣшкото тѣло, тѣ се подчиняватъ на една велика, мощна сила, която ги управлява и държи въ единство. Сами по себе си тѣ сѫ неорганизирани, и ако не сѫществуваше тази сила, никакъвъ човѣкъ не би сѫществувалъ. Кѫде е човѣкътъ? Човѣкъ се намира въ онази първична клетка, наречена монада, която управлява всички останали клетки и имъ дава различни заповѣди и направления. Що се отнася до човѣка, всички хора иматъ смѫтна представа. Тѣ казватъ, че човѣкъ е сѫщество, което се ражда и умира. На пръвъ погледъ тѣ сѫ прави, но какво означава раждането и какво — смъртьта? Всѣко нѣщо, което умира, се отдалечава отъ центъра. Значи, то върви къмъ периферията. Всѣко нѣщо, което се ражда, върви отъ периферията къмъ центъра. Тѣзи процеси се превеждатъ съ думитѣ „минаване отъ смърть въ животъ и отъ животъ въ смърть“. Хората не желаятъ смъртьта, защото губятъ ония условия, съ които сѫ привикнали. Представете си, че нѣкой човѣкъ е живѣлъ 30 години въ затворъ. Колкото да е тежъкъ животътъ му въ затвора, той е свикналъ съ тамошнитѣ условия и мисли, че вънъ отъ затвора не може да се живѣе. Обаче, дохожда день, когато трѣбва да напусне затвора. Предлагатъ му да излѣзе, но той не се решава, страхува се да отиде въ широкия свѣтъ. Като не иска доброволно да излѣзе отъ затвора, насила ще го заставятъ. Като влѣзе въ широкия свѣтъ и се окопити, човѣкъ вижда, че вънъ отъ затвора животътъ е по-красивъ и смисленъ отъ този въ затвора. Въ този смисълъ човѣшкото тѣло представя затворъ, съ условията на който човѣкъ свиква и не иска да го напусне. Каквито блага да му предлагатъ, той не иска да напусне затвора. — Защо? — Защото не знае, кѫде ще отиде и какви условия го чакатъ. Той не познава нито небето, нито ада. Следователно, човѣкъ се страхува отъ смъртьта, защото не познава условията задъ нея. Докато е на земята, между хората, той счита, че е осигуренъ. Щомъ се отдалечи отъ хората, отъ близкитѣ си, той се страхува. Докато ножътъ, сабята висятъ на тѣлото на военния, той е осигуренъ, има на какво да разчита. Отнематъ ли му ножа и сабята, той изгубва вѣрата си. Докато учениятъ има на масата си перо и хартия, той е спокоенъ, има на какво да разчита. Отнематъ ли му тия пособия, той се обезсърдчава. Какво ще бѫде положението на военния, на когото рѫцетѣ сѫ парализирани? Той иска да посегне къмъ ножа, да го пипне, но не може. Какво ще бѫде положението на учения, на когото мисъльта е парализирана и нищо не може да роди? Значи, задъ силата на военния, задъ мисъльта на учения, задъ чувствата на всѣки човѣкъ се крие велика реалность, за която хората нѣматъ никакво понятие. Коя е тази реалность? — Любовьта. Младитѣ ще кажатъ, че познаватъ любовьта. Старитѣ пъкъ ще кажатъ, че любовьта е нѣщо промѣнчиво: докато е младъ, човѣкъ може да люби; като остарѣе, любовьта го напуща. Значи, стариятъ отрича любовьта, както болниятъ отрича здравето. Колкото е вѣрно твърдението на стария, че старъ човѣкъ не може да люби, толкова е вѣрно твърдението на болния, че нѣма здраве за него. Какво нѣщо е любовьта? Каквито опредѣления да се даватъ за любовьта, тя всѣкога ще остане неразбрана. Когато човѣкъ мине презъ любовьта на подсъзнанието, на съзнанието, на самосъзнанието и на свръхсъзнанието, тогава само може да има ясна представа за любовьта. Любовьта на свръхсъзнанието крие въ себе си магическа сила. Тя може да изкара мъртвия отъ гроба, както семенцата никнатъ отъ земята. Тя организира частицитѣ му и го връща къмъ животъ. Това, което възвръща човѣка къмъ живота, който той е изгубилъ, е любовьта. Обратно: това, което става причина човѣкъ да изгуби ценното — своя животъ, е безлюбието. Това, което прави хората щастливи, е любовьта. Това, което ги прави нещастни, е безлюбието. — Коя е причината, която кара хората да живѣятъ? — Любовьта. — Коя е причината, която ги заставя да умиратъ? — Безлюбието. Значи, единъ трѣбва да живѣе, а другъ — да умре. — Защо трѣбва да страда и да умира човѣкъ? — Законътъ е такъвъ. При сегашнитѣ условия на живота не може другояче. — Ние искаме да живѣемъ братски. — Знаете ли, какво изисква братскиятъ животъ, въ широкъ смисълъ на думата? Да живѣешъ братски съ всички сѫщества, това значи, на никого да не причинишъ и най-малкото страдание. Какво ще правишъ тогава безъ жито, безъ млѣко, безъ яйца, безъ плодове, безъ кокошки, безъ агънца? Като живѣе, човѣкъ все ще смели нѣколко житни зърна, все ще изяде нѣколко плода, нѣколко яйца и т. н. Живѣе ли по този начинъ, той е нарушилъ вече принципа на великия братски животъ. Следъ всичко това хората търсятъ животъ безъ страдания. Това е невъзможно. Ако нѣкой мисли, че има такава възможность, нека даде свой моделъ за създаване на новъ свѣтъ. Само онзи може да не страда, който свързва всички нѣща въ едно цѣло. Богъ може да направи това. Той живѣе въ всички форми, които сѫществуватъ въ природата. Той се жертвува заради насъ, да живѣемъ и да Го познаемъ. Затова е казано въ Писанието: „Азъ съмъ живиятъ хлѣбъ, слѣзълъ отъ небето. Който Ме яде, той ще има животъ въ себе си“. На Бога е приятно да Го ядатъ, да се жертвува; на хората, обаче, не е приятно да се жертвуватъ. Това е положителната, опитна философия на живота, между фактитѣ на която сѫществува пълна последователность. Въ тази философия нѣщата растатъ и се осмислятъ, безъ да губятъ своята красота. Това става съ всѣки човѣкъ, който живѣе правилно. Първоначално той е дете, постепенно става юноша, възрастенъ и най-после старъ човѣкъ, безъ да губи своята красота. Старъ човѣкъ не подразбира човѣкъ съ бѣла коса. Бѣлата коса, т. е. бѣлиятъ цвѣтъ е символъ на щедрость, на даване. Значи, стариятъ човѣкъ е щедъръ, всичко дава. Отъ стария човѣкъ изтича Божествена енергия. Младъ човѣкъ не е само този, който има черна коса. Човѣкъ съ черна коса е касиеръ, който постоянно взима. Стариятъ дава, младиятъ взима. Стариятъ празни хамбара си, а младиятъ го пълни. Когато искатъ да кажатъ за нѣкого, че е старъ, българитѣ казватъ, че е празна глава. Празната глава подразбира бѣла глава, а бѣлата глава винаги дава. Пълната глава подразбира младъ човѣкъ, косата на когото е още черна. За да уравновеси своитѣ енергии, природата си служи съ точни везни. Тя поставя младия на високи планински върхове, тамъ да складира богатствата си. Ако започне преждевременно да раздава, и той ще побѣлѣе. Тя поставя стария въ долината на живота, да раздава отъ своитѣ блага. Щомъ раздаде всичко, стариятъ започва отново да събира, докато главата му почернѣе. — Кой е по-добъръ: стариятъ или младиятъ? — И двамата сѫ добри. Дали косата на човѣка е черна или бѣла, това е все единъ човѣкъ — една идея въ различни форми. Древниятъ окултизъмъ изобразява жената съ черна коса, а мѫжътъ — съ бѣла. Жената била носителка на тъмнина, а мѫжътъ — на свѣтлина. Тъмнината представя първичната материя, отъ която свѣтътъ е произлѣзълъ. Свѣтлината подразбира проявения, организирания свѣтъ. Първичната материя не е била организирана. Тя хвърляла сѣнка върху нѣщата, вследствие на което изглеждала тъмна. Отъ свѣтлината пъкъ се създаватъ новитѣ свѣтове. Значи, тъмнината е складъ, отъ който Богъ вади нѣщата, за да създаде свѣта на свѣтлината. Свѣтлината излиза отъ тъмнината. Тъй щото, когато казвате, че нѣкой е лошъ, знайте, че въ него има нѣщо добро. Тигърътъ, едно отъ свирепитѣ животни, може да бѫде нѣженъ, добъръ. — За кого? — За своитѣ малки тигърчета. Ако стоите на пѫтя на този тигъръ, вие непременно ще пострадате. За да не пострадате, трѣбва да стоите далечъ отъ неговия пѫть. Искате ли да избѣгнете противоречията на живота, водете се по разумнитѣ, закони на Битието. Който знае закона за смаляваното и увеличаването, той лесно ще се справи съ своитѣ мѫчнотии. Много хора днесъ страдатъ, защото сѫ научили само изкуството да се увеличаватъ. Тѣ трѣбва да изучават закона на смаляването, да се смирятъ. Малкият, смирениятъ човѣкъ може да мине отвсѣкѫде. Голѣмиятъ, обаче, се спъва и отъ най-малкото препятствие. Съвременнитѣ хора се стремятъ къмъ външни нѣща: къмъ външна сила, външно богатство и знание. Тѣ не се спиратъ да пресметнатъ, какви грамадни богатства се криятъ въ всѣки човѣкъ. Всѣки носи въ себе си музикално чувство, което може да разработи и да се осигури па цѣлъ животъ. Човѣкъ може да стане гениаленъ музикантъ и пѣвецъ — отъ него зависи. — Възможно ли е това? — Възможно е. Ако преди 50-60 години нѣкой би се осмѣлилъ да каже, че ще дойде день, когато хората ще хвърчатъ съ машини изъ въздуха, или ще могатъ да слушатъ, какво става и въ най-отдалеченитѣ страни на свѣта, щѣха да го нарекатъ лудъ. Днесъ, обаче, всичко това се реализира. Въ бѫдеще се очакватъ още по-голѣми открития. Ще дойде день, когато хората ще се съобщаватъ съ своитѣ близки, заминали на другия свѣтъ. Тѣ ще знаятъ последнитѣ новини отъ онзи свѣтъ. Засега съобщенията съ онзи свѣтъ не сѫ усъвършенствувани, вследствие на което тамошнитѣ жители мълчатъ. Христосъ казва: „Търсете първо Царството Божие“. Превеждамъ този стихъ: Търсете първо онова, което е ценно за васъ — живота. Христосъ дава правила и закони, по които може да се живѣе, т. е. да се запази живота. Човѣкъ едновременно носи въ себе си и тъмнина, и свѣтлина, вследствие на което неизбѣжно е изложенъ и на страдания, и на радости. Страданията произлизатъ отъ неорганизираната материя на тъмнината, а радоститѣ — отъ организираната материя на свѣтлината, която твори и създава нѣщата. Когато любовьта дойде, тя ще примири тъмнината съ свѣтлината. Съ други думи казано: животътъ ще примири човѣка съ страданията. Когато човѣкъ се убеди, че страданието е обвивка на радостьта, невежеството — на знанието, безсилието — на силата, неговиятъ животъ ще се изпълни съ радость и щастие. Влѣзе ли човѣкъ въ любовьта на свръхсъзнанието, щастието ще го последва. Като не разбиратъ това, хората търсятъ Бога вънъ отъ себе си. — Не, Богъ е въ любовьта. Кой дава животъ на човѣка? Кой го утешава? Кой освобождава народитѣ отъ робството, въ което се намиратъ? Следователно, познайте Бога, познайте любовьта въ всички форми, въ които се проявява. Търсете Го въ силния и въ слабия, въ учения и въ простия, въ богатия и въ бедния, въ всѣко растение и животно. Търсете Го въ музиката, въ поезията, въ изкуството, въ науката. И най-слабитѣ сѫщества сѫ силни, щомъ Богъ присѫтствува въ тѣхъ. Погледнете мъховетѣ, които растатъ върху канаритѣ. Съ години тѣ живѣятъ по камънитѣ, извличатъ нѣкаква храна отъ тѣхъ, и по този начинъ ги облагородяват. Като ги наблюдавате, вие трѣбва да взимате поука отъ тѣхъ. Тѣ не чакатъ да дойде щастието имъ отвънъ нѣкѫде. Тѣ работятъ, прилагатъ силитѣ, които сѫ вложени въ тѣхъ, и сами се осигуряватъ. — Защо? — Животъ иматъ въ себе си — най-ценното въ свѣта. Търсете първо Царството Божие. Търсете Божията Любовь, Мѫдрость и Истина. Любовьта ще внесе въ васъ ценната топлина, мѫдростьта — ценното знание и свѣтлина, истината — ценната свобода — необходими условия за живота па земята. * 21 августъ, 5 ч. с.

"Двигатели в живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера презъ лѣтото на 1938 г. София, Първо издание, София, 1938 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание Силенъ и слабъ Иоана 8 гл. Единъ философъ върви по улицитѣ и срѣща едно малко момченце, което плаче. — Защо плачешъ? — Сираче съмъ, нѣмамъ майка и баща и не съмъ ялъ 24 часа. — Ела съ мене! По-нататъкъ той срѣща друго дете, което плаче, защото майка му е болна и нѣма пари да купи лѣкарства да ѝ се помогне. — Не плачи, ела съ мене! Следъ това срѣща трето дете, сѫщо така разплакано. — Защо плачешъ? — Носѣхъ единъ хлѣбъ за дома си, но едно голѣмо момче ме срещна, наби ме и взе хлѣба отъ рѫцетѣ ми. — Ела съ мене! Кѫде ще заведе философътъ тия деца? Той ще ги заведе у дома си, ще имъ даде по нѣщо, за да ги утеши, Кой е този философъ? — Човѣшкиятъ умъ, който може да успокоява човѣшкото сърдце. Значи, умътъ е силниятъ, а сърдцето — слабиятъ. Казано е въ Писанието: „Да се не смущава сърдцето ви“. Сърдцето на всички съвременни хора е смутено: ученикътъ се смущава, че нѣма срѣдства за книги, или че не е издържалъ изпититѣ си; младата мома се смущава, че годинитѣ минаватъ, а тя не се е оженила; чиновникътъ се смущава за службата си, да не го уволнятъ; майката се смущава за сина си, който е на бойното поле да не го убиятъ. Ако пъкъ е убитъ, тя плаче, страда за него. Какъ ще се утешатъ тия хора? Какъ ще утешите майката, която е изгубила сина си? Ще ѝ кажете, че като душа той е излѣзълъ отъ Бога и трѣбва да се върне при Него. — Ама защо толкова младъ? — Той е повиканъ горе, тамъ да държи изпититѣ си. Условията на земята сѫ по-трудни отъ тия на онзи свѣтъ. Тамъ ще учи, ще следва университетъ и ще държи изпити. За да ги свърши успѣшно, никой отъ земята не трѣбва да го смущава и безпокои. — Защо моятъ синъ трѣбваше да бѫде убитъ? Азъ се молихъ много за него. Защо не сѫ чули молитвата ми? — Тамъ е въпросътъ. Много майки сѫ се молили за синоветѣ си, но на едни отъ тѣхъ молитвитѣ сѫ приети, а на други — не. Защо е така, никой не знае. Това не е наша работа. Нашата работа се заключава въ обединението. Днесъ всички хора трѣбва да се обединятъ, да работятъ въ единство. Днесъ всѣки човѣкъ мисли само за себе си. Всѣка майка се моли само за своя синъ. Ако всички майки въ свѣта концентриратъ мисъльта си въ едно направление и отправятъ една обща молитва къмъ Бога, никаква война нѣмаше да има. Щомъ нѣма войни, и синоветѣ имъ ще бѫдатъ живи. Днесъ всѣки се грижи за себе си, всѣки мисли за себе си, какъ да стане чистъ, светъ, ученъ. Следъ всичко това, хората се запитватъ, защо свѣтътъ не може да се оправи. Свѣтътъ може да се оправи само тогава, когато всички хора се обединятъ. При това положение всѣки човѣкъ трѣбва да мисли не само за себе си, но и за своитѣ ближни. Това, което е благо за него, да бѫде благо и за ближнитѣ му. Какъ ще се постигне това единство? — Много лесно. Вмѣсто да носите по една-две чаши вода, да задоволите жаждата на нѣколко души само, пуснете крана на вашата чешма, да могатъ всички хора да пиятъ и да се задоволятъ. Съ други думи казано: пуснете любовьта въ себе си, да напълни вашето корито. Като се напълни коритото ви, водата ще почне да изтича навънъ и ще задоволи жаждата на всички живи сѫщества. Като се говори за любовьта, мнозина мислятъ, че тя е залъгалка за младитѣ. — Не, истинската любовь ни най-малко не подразбира залъгване. Да любишъ, това значи, да отправишъ погледа си къмъ Бога. Какво по-голѣмо благо за младия и стария, за учения и простия, за бедния и богатия да отправятъ погледа си нагоре? Виждате единъ просякъ, съ часове седи спокойно по ѫглитѣ на улицитѣ и чака, моли се, дано пуснатъ нѣщо въ чинийката му. Какво ще му пуснатъ? — По единъ-два лева. И следъ това той ще се прехрани съ тѣхъ! Каква по-голѣма залъгалка можете да очаквате отъ тази? — Не, просякътъ трѣбва да стѫпи на краката си, да отправи погледа си къмъ Бога и да започне да учи. — Ама ще го считатъ за смахнатъ. — Да, всѣки момъкъ, който спира погледа си само върху една мома, а не върху всички, е смахнатъ. За предпочитане е да гледашъ на едно лице, а не на две и на повече. Кое е това лице, на което всички хора трѣбва да гледатъ? — Божието. Въ турско време още, при единъ сѫдия се явили двама тѫжители, съ желание да разрешатъ единъ споренъ въпросъ помежду си. Единъ отъ тѫжителитѣ влѣзълъ при сѫдията и му далъ една турска лира, като му казалъ: Моля те, да гледашъ на моето лице. Следъ него влѣзълъ вториятъ тѫжитель и далъ на сѫдията две лири, да разреши въпроса въ негова полза. Като започнало дѣлото, първиятъ тѫжитель се приближилъ при сѫдията и му пришепналъ: Господинъ сѫдия, гледай на лицето ми. — Синко, какво да правя съ онзи съ дветѣ лица? Съвременнитѣ хора често изпадатъ въ заблуждения и, за да излѣзатъ отъ тѣхъ, казватъ, че има само едно научно разрешение на тия заблуждения. Кое е научното разрешение? То може да бѫде механическо, а може да бѫде и органическо. Двама цигулари свирятъ на цигулка: единиятъ свири механически, туря пръститѣ си по строго опредѣлени мѣста на цигулката, вследствие на което тоноветѣ му не сѫ чисти. Вториятъ цигуларь е майсторъ, той свири органически, вследствие на което опредѣля мѣстата на тоноветѣ чрезъ своя тънъкъ слухъ, а не по механическото имъ разпредѣление. Той свири съ голѣма точность и чистота. И първиятъ, и вториятъ цигулари свирятъ споредъ научното разпредѣление на тоноветѣ, но всички се възхищаватъ отъ втория. Сѫщото може да се каже и за любовьта. Мнозина говорятъ за нея, но неправилно я произнасятъ. Какво виждаме въ живота на съвременнитѣ хора? — Навсѣкѫде неправилности, дисхармония. Тази дисхармония е причина за всички слабости и недѫзи на хората. Запримѣръ, не пѣе ли правилно, човѣкъ разваля гърлото си. Не мисли ли правилно, той разваля челото си. Ако не чувствува правилно, той разваля сърдцето си. Ако не постѫпва правилно, той разваля брадата си. Ако това не се отрази още на този животъ на човѣка, ще се отрази въ бѫдещето поколѣние. Изобщо, нѣма мисъль, чувство или постѫпка, които да не се отразяватъ върху човѣшкото лице. И тъй, когато човѣкъ се подаде на своитѣ лоши състояния, съзнанието му се помрачава, потъва въ мъгла, съ каквато днесъ сме обиколени. Само мисъльта на човѣка е въ сила да махне тази мъгла, да даде възможность на слънцето да проникне въ неговия умъ. Мисъльта на човѣка е подобна на вѣтъра въ природата. Духне ли той, мъглитѣ се разпръсватъ. Велико нѣщо е човѣшката мисъль. Тя опредѣля човѣка. По мисъльта, по погледа, по усмивката на човѣка ще познаете онова неизмѣнно, велико начало въ него. Това се отнася за онази мисъль, която движи човѣка напредъ; за онзи погледъ, въ който нѣма никакво раздвояване, никакво колебание и за онази усмивка, която стопля сърдцето на всѣки страдащъ. Само онзи човѣкъ може да даде такава усмивка, въ сърдцето па когото Богъ се проявява. Днесъ всички хора искатъ да видятъ лицето на Бога. Когато дойде на земята, Богъ ще се изяви не само за хората, но за всички живи сѫщества. Това значи, че е дошло спасението на свѣта. Какъ ще Го посрещнатъ животнитѣ? — Чрезъ бѣгане. Спасението на животнитѣ е въ бѣгането. — Какъ ще Го посрещнатъ хората? Като мислятъ. Спасението на хората е въ мисъльта. Като мисли право, човѣкъ едновременно люби. Като мисли и люби, човѣкъ има всичко на разположение. Реалностьта на живота е въ любовьта. Като има любовь, дето и да се намира, човѣкъ разчита на нея. Любовьта дава ценность на всички нѣща. Тя съдържа въ себе си всички възможности. Въ това отношение тя е подобна на костилката въ плода. Любовьта се намира и въ плода, и въ костилката, но възможноститѣ на любовьта сѫ въ костилката. Достатъчно е да посадите костилката въ земята, за да видите всичкитѣ възможности, които се криятъ въ нея. Отъ една костилка се ражда само единъ плодъ. Това показва, че въ проявитѣ на любовьта сѫществува голѣмо разнообразие. Костилката на любовьта се отличава отъ костилкитѣ на останалитѣ плодове по това, че отъ нея произлиза не само единъ плодъ, но всички плодове въ цѣлото Битие. Живѣешъ ли въ любовьта, за какъвто плодъ мислишъ, такъвъ ще имашъ: ако мислишъ да станешъ музикантъ, музикантъ ще станешъ; ако мислишъ да станешъ философъ, поетъ, ученъ, такъвъ ще станешъ; ако искашъ красивъ да станешъ, и красота ще придобиешъ. Какъвто пожелаешъ да станешъ, непременно ще успѣешъ. Това е магията на любовьта. Много време трѣбва да работи човѣкъ върху себе си, за да придобие костилката на любовьта. Той не е готовъ още за тази костилка. Ако днесъ му се даде, той ще я използува за несѫществени работи и въ скоро време ще я изгуби. Слушате нѣкой момъкъ да казва на момата, че я обича съ всичкото си сърдце. Този момъкъ не е намѣрилъ костилката на любовьта. Той се залъгва съ външната, съ месестата часть на плода. Той ще изяде плода, а костилката ще хвърли. Едно трѣбва да знаете: само Бога можете да обичате съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа, съ всичкия си умъ и съ всичката си сила. Ближния си ще обичате като себе си. Пазете се отъ заблужденията на влюбването. Влюбване, въ което нѣма любовь, носи съ себе си всички заблуждения и разочарования. Каква любовь може да очаквате между единъ луненъ и единъ сатурновъ типъ? Момъкътъ е луненъ типъ, а момата — сатурновъ. Той се мѣни като луната и живѣе въ въображението си, а тя критикува всичко въ него. Не минава много време, на сцената се явява още една луна. Какво ще прави това паднало божество съ две луни? Велика, мощна сила е любовьта, но когато има предъ видъ изпълнение волята Божия. Тази любовь подига всички живи сѫщества. Нѣма ли предъ видъ изпълнението на волята Божия, тя внася дисхармония въ свѣта. Ще дойде нѣкой да ме пита, какво мисля за любовьта и въ коя любовь вѣрвамъ. Азъ вѣрвамъ само въ онази любовь, чиято свѣтлина никога не загасва. Въ свѣтлината на свѣщьта не вѣрвамъ. Тави свѣтлина трае нѣколко часа. При това, за да свѣтне свѣщьта, кибритъ е нуженъ. Азъ не вѣрвамъ въ свѣтлина, за която е нуженъ кибритъ. Донѣкѫде само вѣрвамъ въ свѣтлината на слънцето. Ще дойде день, когато и слънцето ще загасне. Следователно, азъ не мога да вложа всичката си вѣра въ тѣла, свѣтлината на които не е вѣчна. Обаче, има едно слънце, което никога не загасва. То освѣтява по-малкитѣ слънца. Този законъ се отнася и до душитѣ. Има малки, млади души, които се освѣтяватъ отъ по-голѣмитѣ. Последнитѣ пъкъ се освѣтяватъ отъ още по-голѣми и т. н. Богъ пъкъ освѣтява всички души. Човѣкъ трѣбва да знае, отде иде свѣтлината на неговата душа. Нѣкоя млада мома казва, че нѣкой момъкъ я освѣтява, т. е. вдъхновява. Не се минава много време, момата казва, че вдъхновението ѝ изчезнало, нѣмала вече свѣтлина въ себе си. — Защо? — Момъкътъ я напусналъ. Човѣкъ не трѣбва да разчита на свѣтлина, която ту се явява, ту се губи. Човѣшката душа се нуждае отъ непреривна свѣтлина. Дойдете ли до любовьта, вие трѣбва да знаете следния законъ: човѣкъ не може да бѫде обичанъ, докато той самъ не е обичалъ. Детето е привързано къмъ майка си и я обича, защото първо тя го е обичала. Христосъ казва: „Азъ съмъ виделината на свѣта“. Значи, като е дошълъ на земята, Христосъ е станалъ отражение на Божествената свѣтлина. На сѫщото основание казвамъ, че всѣки човѣкъ на земята, който ви обича, е проводникъ или отражение на любовьта на нѣкое близко на васъ сѫщество отъ невидимия свѣтъ. Въ тази любовь нѣма никаква сѣнка, никаква тъмнина. Яви ли се най-малката сѣнка въ любовьта, това показва, че нѣкое тъмно сѫщество проявява своето неразположение къмъ васъ. Значи, единъ и сѫщъ човѣкъ може въ единъ случай да прояви любовь къмъ васъ, а въ другъ случай — умраза или неразположение. Въ истинската любовь нѣма никаква тъмнина, никакво обезсърдчаване, никакво обезвѣряване. Тамъ животътъ тече непрекѫснато. Искате ли да придобиете този животъ въ себе си, вие трѣбва да се калите, да издържате на мѫчнотии, несгоди, страдания, злини и т. н. Каже ли ви нѣкой, че обича само единъ човѣкъ, ще знаете, че той е слабъ. Той може да носи само единъ килограмъ тежесть. Силниятъ човѣкъ може да носи земята на гърба си. Това значи, че той може да обича всички хора. Да обичашъ всички хора, това значи, да ги съберешъ на едно мѣсто и отъ тѣхъ да образувашъ единъ човѣкъ. Въ този човѣкъ трѣбва да виждашъ красивото лице на Единния. Както слънцето огрѣва едновременно всички сѫщества, така и човѣкъ трѣбва да обича всички. — Слабъ съмъ, не мога да обичамъ така. — Слабъ си, защото не проявявашъ доброто въ себе си. Доброто прави човѣка силенъ. Иска ли да прояви добродетелитѣ си, човѣкъ трѣбва да приложи въ живота си закопа на любовьта. Любовьта не търпи никаква дисхармония. Най-малката дисхармония, вънъ или вѫтре въ човѣка, отнима възможностьта му да прояви любовьта си. Днесъ слънцето грѣе силно, деньтъ е ясенъ, небето чисто. Когато мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на човѣка сѫ добри, и неговото слънце ще грѣе ясно, и неговиятъ день ще бѫде добъръ. Желая ви сега да бѫдете силни, въ доброто, слаби въ злото; силни въ любовьта, слаби въ безлюбието; силни въ вѣрата, слаби въ безвѣрието; силни въ надеждата, слаби въ обезсърдчението. * 19 августъ, 5 ч. с.

"Двигатели в живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера презъ лѣтото на 1938 г. София, Първо издание, София, 1938 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание Всѣко растение Матея 15: 12 — 39. Христосъ казва: „Всѣко растение, което не е насадилъ Отецъ мой небесни, ще се изкорени“. Днесъ въ всички хора се корени нѣщо. Когато види, че нѣщо се корени въ него човѣкъ надава викъ и пита защо коренятъ това. Много естествено. Христосъ казва, че всѣко растение, което Богъ не е насадилъ въ човѣка ще се изкорени, защото, остане ли въ него, никакъвъ плодъ нѣма да принесе. Който искрено желае да учи, това го очаква. Съвременнитѣ хора страдатъ отъ еднообразие. Дето е еднообразието, тамъ сѫществува голѣма тъмнина. Дето има тъмнина, тамъ сѫ най-голѣмитѣ противоречия. Наистина, нощьта носи голѣмитѣ противоречия въ живота. Който не разбира нѣкои работи, той е въ тъмнина. Който е неразположенъ по духъ той е пакъ въ тъмнина. Обаче, не смѣсвайте тъмнината съ злото. Свѣтлината и тъмнината сѫ две неизбѣжни явления въ Битието, както злото и доброто. Да ходи човѣкъ въ тъмнината това не значи, че е грѣшенъ. И праведниятъ ходи въ тъмнина. Разликата се заключава само въ това, че праведниятъ ходи въ тъмнината съ свѣтлина, а грѣшниятъ — безъ свѣтлина. Запримѣръ, като се говори за чистота, праведниятъ, чистиятъ разбира въпроса добре, а обикновениятъ изпада въ противоречие. — Защо? — Защото той мисли за себе си, че е чистъ и се чуди, каква чистота се иска отъ него. Има нѣколко вида чистота: физическа, духовна и Божествена. И една свѣщь свѣти, но ако имате две, три, четири и повече свѣщи, свѣтлината е по-силна. Да мисли човѣкъ, че като има една свѣщь, повече не му сѫ нужни, той е на кривъ пѫть. Че сте познали Бога отчасти, че четете Библията и Евангелието, това не е още всичкото знание. Да четешъ Библията, това не значи, че си спасенъ. Въ Библията сѫ изнесени опитноститѣ на хиляди хора. Минали ли сте презъ тѣхнитѣ опитности? Придобили ли сте тѣхното знание? И това, което е писано въ Свещената книга, не представя всичкото знание въ свѣта. Много още има човѣкъ да учи докато завърши своето развитие на земята. Като се обезсърдчаватъ, нѣкои казватъ, че нѣма да излѣзе човѣкъ отъ тѣхъ. Ако не излѣзе човѣкъ, какво друго може да излѣзе? Какъ могатъ да твърдятъ това, когато не знаятъ, какво въ сѫщность е човѣкътъ? Като говори така, човѣкъ трѣбва да знае, какво може и какво не може да излѣзе отъ него. Казвамъ тогава, че ако не излѣзе пате, ще излѣзе пиленце; ако не излѣзе агне, ще излѣзе козле. Каква е разликата между овцата и козата? Понеже пасе само трева, овцата не причинява пакости на горитѣ. Козата, обаче, гризе коритѣ и листата на младитѣ дръвчета, вследствие на което причинява пакости на горитѣ. Козата е много самостоятелна, а овцата не е. Когато срещнатъ нѣкой самостоятеленъ, упоритъ човѣкъ, наричатъ го коза. Значи, като коза този човѣкъ прави нѣкакви пакости. — На кого? — На себе си. Сегашниятъ човѣкъ безъ да иска, безъ да съзнава, самъ си пакости. Запримѣръ, днесъ си каже, че отъ него човѣкъ нѣма да стане и се вързва съ едно вѫже; на другия день пакъ си каже сѫщото — вързва се съ второ вѫже; на третия день пакъ каже сѫщото — вързва се съ трето вѫже. День следъ день той се вързва съ вѫжета, докато единъ день цѣлъ се види обвързанъ — отъ главата до краката. При това положение, какъвъ човѣкъ очаквате да излѣзе? Иска да отиде на училище, но не може, защото е вързанъ. Иска да яде хлѣбъ, пакъ не може — вързанъ е. И очитѣ, и ушитѣ на този човѣкъ сѫ вързани. Какво може да излѣзе отъ човѣкъ който не вижда и не чува? Той ще каже, че всичко чува. Какво чува? Лошитѣ думи, които нѣкой казалъ за него, вследствие на което губи разположението си. Той чулъ, че нѣкой казалъ една лоша дума за него, а не е чулъ десеттѣ добри думи. Който чува само лошитѣ думи, които се говорятъ за него или за ближнитѣ му, той не е музикаленъ човѣкъ, нѣма добъръ слухъ. Който възприема само лошитѣ слухове, лошитѣ картини, лошитѣ миризми, лошитѣ храни, той има слабо развити сѣтива. Въ този смисълъ, истински красноречивъ човѣкъ е онзи, който говори само хубави, добри работи. Който само обещава, безъ да изпълнява, и той не е красноречивъ човѣкъ. Какво красноречие има въ това че нѣкой обещава следната година да ви донесе плодове, дрехи, обуща? Отъ тия обещания едва ли едно на стотѣ ще се сбѫдне. Сладко красноречиво говорене е това, каквото кажешъ и обещаешъ, веднага да го изпълнишъ. Малко давай, но на време, отколкото много, но безъ опредѣлено време. Сегашнитѣ хора даватъ много, но не на време. Докато дойде обещаното, човѣкъ може да умре отъ гладъ. Съвременнитѣ хора търсятъ щастие, но безъ да искатъ си приготвятъ нещастието. — Защо? — Защото постоянно говорятъ или за своето минало, или за бѫдещето си, какво ги очаква. Ако говорятъ за нѣкакво свѣтло бѫдеще, добре правятъ, но тѣ рисуватъ бѫдещето си въ тъмни, мрачни краски. Значи, хората говорятъ за миналото, духоветѣ — за бѫдещето, а Богъ — за настоящето. Тъй щото, докато очаква на бѫдещето само, човѣкъ се движи въ свѣта на духоветѣ. Докато живѣе съ миналото, той е въ човѣшкия свѣтъ. Обаче, живѣе ли въ настоящето, той е въ Божествения свѣтъ, дето нѣщата ставатъ моментално. Човѣкъ е господарь на миналото, духоветѣ сѫ господари на бѫдещето, а Богъ — на настоящето. Наистина, човѣкъ знае само онова, което е миналъ, добро или лошо. Що се отнася до бѫдещето, той нищо не знае. Има хора, които предсказватъ нѣкои нѣща, но това знание не е тѣхно. Тѣ декламиратъ това, което имъ се казва, както децата декламиратъ стихотворенията на нѣкой великъ поетъ. Детската глава не е създала тия стихотворения. И грамофоннитѣ плочи могатъ да пѣятъ, да свирятъ, да държатъ речи, но само такива, които сѫ написани вече върху тѣхъ. Накарайте една грамофонна плоча да ви изпѣе или изсвири нѣщо ново, тя се отказва да изпълни желанието ви. Следователно, каже ли човѣкъ за себе си, че отъ него нищо нѣма да стане, той е грамофонна плоча, която пѣе една и сѫща пѣсень. Каже ли, че отъ него човѣкъ ще стане, той е пакъ грамофонна плоча. И въ първия, и въ втория случай той предполага нѣщата, не ги знае положително. Когато кажешъ, че отъ тебе човѣкъ нѣма да стане ти си правъ едно на хиляда. Кажешъ ли, че отъ тебе човѣкъ ще стане, ти си по-близо до истината. Въ първия случай ти поставяшъ нѣщата вънъ отъ себе си и мислишъ, че хората трѣбва да работятъ за тебе. Въ втория случай ти поставяшъ нѣщата вѫтре въ себе си и мислишъ че самъ трѣбва да работишъ. Въ този случай ти си по-близо до истината, защото, каквито условия да ти се даватъ отвънъ, ти трѣбва да бѫдешъ готовъ да ги използувашъ. Учительтъ може да ви даде книги, учебници, но вие трѣбва да ги отворите, да четете и да размишлявате върху прочетеното. Мнозина очакватъ да получатъ блага на готово, безъ да работятъ. Тѣ изживяватъ различни състояния и се страхуватъ, да не ги изкорени Господъ. — Не, Богъ корени само заблужденията и кривитѣ разбирания на хората. Вие мислите за Бога, за себе си, за окрѫжаващитѣ това, което не е. Вие нѣмате ясна представа за нѣщата, вследствие на което си създавате цѣла каша отъ умувания и чувствувания. Кажете ли на нѣкого, че е много добъръ, той ви гледа изпитателно, не вѣрва, истината ли му говорите, или го подигравате. Той мисли за себе си, че е добъръ, но че е много добъръ, това не знае. На другъ нѣкой казватъ, че не е добъръ. И той се чуди, вѣрно ли е това. За да разбере истината, последниятъ се нуждае само отъ една запетая. Като му каже нѣкой „не си добъръ“, той трѣбва да тури следъ частицата „не“ запетая, и тогава ще излѣзе „не, ти си добъръ“. Ако между думитѣ „не си добъръ“ не поставишъ запетая и ги свържешъ въ едно, отъ тѣхъ се ражда нещо неестествено. Такова нѣщо е катърътъ. Катърътъ се ражда отъ кобила и магаре. Той е нѣщо срѣдно между дветѣ. Катърътъ е човѣшко произведение, вследствие на което е безплоденъ. Той не е създаденъ отъ природата. Всѣко неестествено проявление въ човѣка е катъръ, който не може нищо да роди. Едно дете намѣрило една кошница съ ябълки и извадило отъ нея една, две, три, десеть ябълки. То не може да изяде една ябълка, а взима десеть. Защо му сѫ толкова много ябълки? Това показва, че желанията му сѫ много. И възрастнитѣ хора като децата, иматъ много желания, които не могатъ да реализиратъ, вследствие на което страдатъ. Тѣ раждатъ много желания, но нѣматъ храна да ги отгледатъ. Щомъ не можете да отхранвате желанията си ще се намѣрятъ хора, които ще ги взематъ за себе си. После ще страдате отъ това че нѣкой взелъ едно ваше желание безъ позволение. Какво ще кажете за себе си, когато кѫсате плодове отъ чуждитѣ градини безъ позволение? Кой ви даде това право? Нѣкой си насадилъ една череша, грижилъ се за нея и когато роди, той не може да се радва на своя трудъ. Преди него други сѫ опитали плодоветѣ на черешата му. Искате ли една череша, вземете позволение отъ господаря на черешата. Не искате ли позволение, и вие грѣшите, и околнитѣ грѣшатъ. Като кѫсате плодоветѣ отъ нѣкоя череша безъ позволение, вие внасяте заблуждение и въ самата череша. Тя мисли, че господарьтъ ѝ я бере. Не съмъ ли свободенъ да постѫпвамъ, както искамъ? — Не си свободенъ. — Не съмъ ли чадо Божие? — Ако си истинско чадо Божие, ти ще признавашъ Баща си и за всѣко нѣщо ще искашъ позволение отъ Него, като Създатель на цѣлата вселена. Благодарение на своитѣ криви разбирания и криворазбрана свобода, хората мислятъ, че сѫ свободни тамъ, дето въ сѫщность не сѫ свободни. Тѣ сѫ свободни да отидатъ при господаря на дървото и да го помолятъ да имъ откѫсне нѣколко плода, но безъ позволение не сѫ свободни да кѫсатъ плодове. Като не могатъ да реализиратъ желанията си, хората се смущаватъ и обезсърдчаватъ. Смущенията произтичатъ отъ сърдцето, а радоститѣ — отъ ума. Животътъ ва сърдцето е животъ на тъмнина. Значи, сърдцето носи скърбитѣ и страданията въ живота, а умътъ — радоститѣ. Казано е въ Писанието: „Сине мой, дай ми сърдцето си“. Като вземе сърдцето на човѣка, Богъ внася въ него нужната свѣтлина. Само Той е въ състояние да освободи човѣка отъ всички скърби и страдания, които идатъ на всѣко време. Сърдцето страда и съ време и безъ време. Запали ли се Божествениятъ огънь въ човѣшкото сърдце, страданията изчезватъ. „Всѣко растение, което Отецъ мой небесни не е насадилъ, ще се изкорени“. Щомъ лошото се изкорени, доброто трѣбва да го замѣсти. Радвайте се, когато Богъ корени, защото на мѣстото на изкорененото Той посажда своитѣ мисли и чувства. Следователно, щомъ скърбите, вие трѣбва да изпращате сърдцето си при Господа, Той да го възпитава. Като го възпитава, Той внася свѣтлина въ него. Когато радости идатъ въ живота ви, пакъ се радвайте, защото живѣете въ свѣтлина. Благодарете на Б0га и за тъмнината, и за свѣтлината, въ които живѣете. Уповавайте на ума си, който Богъ ви е далъ, защото чрезъ него пѫтьтъ ви се освѣтява и можете да вървите напредъ. * 17. августъ, 5 ч. с.

"Двигатели в живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера презъ лѣтото на 1938 г. София, Първо издание, София, 1938 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание Азбука на Божествения езикъ Матея, 10 гл. Съвременнитѣ хора разглеждатъ живота отъ различни становища. Гладниятъ мисли за хлѣба, какъ по-лесно и бързо да го осигури; жадниятъ се интересува за водата; сиромахътъ — за паритѣ, чрезъ тѣхъ да подобри живота си; невежиятъ — за придобиване на знания; слабиятъ — за усилване на организъма си. Ако не може да задоволи нуждитѣ си човѣкъ е недоволенъ. Недоволството се дължи на факта, че човѣкъ не е опредѣлилъ отношенията си къмъ Първата Причина, вследствие на което се проявява неправилно. Всѣко недоволство на физическия свѣтъ произвежда въ невидимия свѣтъ такава буря, каквато имате сега на планината. Каква е разликата между физическия, духовния и Божествения свѣтове? Животътъ на човѣка и въ тритѣ свѣта се състои въ неговитѣ мисли и чувства, които обаче, се различаватъ по нѣщо. Запримѣръ, силата на мисъльта въ физическия свѣтъ се заключава въ нейната тежесть, въ духовния свѣтъ — въ нейното напрежение, а въ Божествения — въ разширяването ѝ. Ако живѣе само на физическото поле, човѣкъ мисли за материалнитѣ си нужди, да се наяде и напие. Това сѫ мисли, които иматъ опредѣлена тежесть. Като влѣзе въ духовния свѣтъ, на каквато длъжность да се намира, човѣкъ започва да мисли, какъ да изрази любовьта си къмъ своя домъ, общество и народъ. Вследствие на това, каквато работа да заеме, той се стреми да бѫде полезенъ не само на себе си, но и на ближнитѣ си. Ние казваме, че въ мисъльта на този човѣкъ има напрежение. Най-после, като влѣзе въ Божествения свѣтъ, човѣкъ започва да мисли, какъ да служи на Бога, вследствие на което мисъльта му се разширява. Първото нѣщо, което се изисква отъ хората, е да опредѣлятъ отношенията си къмъ Бога. Подъ думата „отношения“ разбирамъ възстановяване на надеждата, вѣрата и любовьта въ човѣка. Надеждата има отношение къмъ физическия свѣтъ, вѣрата — къмъ духовния, а любовьта — къмъ Божествения. Хората едва сега започватъ да изучаватъ любовьта. На теория тѣ знаятъ, какво нѣщо е любовьта, но дойдатъ ли до приложението ѝ, правятъ редъ погрѣшки. Не е все едно да познавашъ теоретически условията на северния полюсъ, или да отидешъ тамъ, да се стълкновишъ съ тия условия. Въ опититѣ си да отидатъ на северния полюсъ, хората видѣха, че теорията имъ не се съвпада съ действителностьта. Влѣзе ли въ свѣта на надеждата, човѣкъ трѣбва да бѫде здравъ, богатъ и добре облѣченъ и обутъ. Въ който домъ влѣзе, той трѣбва да носи ухание на цъвналъ, пролѣтенъ цвѣтъ. Влѣзе ли въ свѣта на вѣрата, човѣкъ трѣбва да бѫде облѣченъ съ дреха, изтъкана отъ красиви, възвишени чувства. Тамъ не се допуща никакво недоволство, никакво горчиво чувство. Влѣзе ли въ Божествения свѣтъ, човѣкъ трѣбва да бѫде облѣченъ въ дрехата на любовьта, да има правилни отношения къмъ Бога. Единъ день, когато дойде свършекътъ на свѣта, хората ще се пръснатъ изъ пространството, както камънитѣ сѫ разхвърляни на планината. Само ония хора ще бѫдатъ запазени, които сѫ облѣчени съ дрехи на надеждата, на вѣрата и на любовьта. Споредъ дрехитѣ си, тѣ ще бѫдатъ отдѣлени едни отъ други, за да може всѣки да заеме своето опредѣлено мѣсто. Обаче, и при това опредѣляне на мѣстата, пакъ ще има по-високи и по-низки мѣста. И въ надеждата, и въ вѣрата, и въ любовьта има степени. Останалитѣ хора, които не сѫ облѣчени съ дрехи на добродетелитѣ, ще чакатъ вѣкове и хилядилѣтия да дойде нѣкой да имъ помогне. Казано е въ Писанието, че за всѣка празна дума човѣкъ ще отговаря. Значи, дошло е време вече, когато хората трѣбва да се откажатъ отъ стария си животъ, да забравятъ всички обиди и огорчения, да тръгнатъ напредъ. Новиятъ животъ изисква хора, надрасли старото. Всѣкакво недоволство и мърморене трѣбва да се забравятъ. Искате ли да влѣзете въ новия животъ, вие трѣбва да приемете страданията съ благодарность. Христосъ е страдалъ, и вие ще страдате. Не страдате ли като Христа, вие нѣмате дѣлъ съ Него. Ако Христосъ, Синъ Божий, бѣше подложенъ на тежки страдания, колко повече вие ще бѫдете изложени на страдания. Мислите ли, че можете да минете безъ страдания, вие сте на кривъ пѫть. Който не е страдалъ, той не може да пристѫпи прага на духовния свѣтъ. Да живѣешъ безъ страдания, това значи, да отивашъ на училище и да се връщашъ, безъ да си научилъ една буква. Кой баща би се радвалъ на своя синъ, който се връща отъ странство, добре облѣченъ, но безъ никакво знание? Какво ще каже бащата на сина си? Той ще поклати главата си и ще дигне рѫце отъ него. По сѫщия начинъ постѫпватъ и въ невидимия свѣтъ. Видятъ ли, че пристига такъвъ синъ, който нищо не е училъ, веднага го изпращатъ назадъ. Тамъ не държатъ недоволни, мърморковци. Успѣе ли нѣкой мърморко да се промъкне тамъ незаконно, веднага го намиратъ, даватъ му билетъ и съ експресъ го пращатъ на земята да учи. Въ единъ анекдотъ се разправя за влизането на единъ евреинъ адвокатъ въ рая, безъ позволение на тамошнитѣ власти. Той успѣлъ съ хитрина да се промъкне тамъ, но въ скоро време станалъ невъзможенъ за жителитѣ на рая. Каквото виждалъ, все го критикувалъ и разглеждалъ споредъ законитѣ на земята. Той казвалъ: По еди-кой членъ отъ закона за сѫдопроизводството това не е справедливо, това не е на мѣстото си. Всички започнали да мислятъ, какъ да се освободятъ отъ него. На едного дошла въ ума мисъльта да го примамятъ съ нѣкое богато дѣло на земята. Той казалъ: На земята се разглежда едно голѣмо дѣло, за което ще се заплати скѫпо, но нѣма адвокатъ, който да го защищава. Като чулъ това, евреинътъ веднага излѣзълъ отъ рая и слѣзълъ на земята. Така раятъ се освободилъ отъ единъ мърморко който влѣзълъ вѫтре по незаконенъ пѫть. Като ученици, вие трѣбва да се справите съ недоволството, съ мърморенето. И пророкъ Иона се опита да роптае противъ Бога, но се намѣри въ утробата на кита, дето лежа цѣли три дни. Знайте едно нѣщо: за Бога трѣбва да имате една мисъль и едно чувство. Никакво съмнение, никакво колебание не се позволява по отношение на Бога. Нѣма по-великъ, по-силенъ, по-мощенъ отъ Него. Достатъчно е да проектира мисъльта си къмъ дадено сѫщество, малко или голѣмо, за да се уредятъ работитѣ му моментално. Мощна е Божията мисъль! Тя всичко твори и пресъздава. Тази мисъль слиза и до най-низкостоещитѣ сѫщества — камънитѣ и растенията. Приематъ ли я, и тѣ започватъ да растатъ и да се подигатъ. Като не разбиратъ закона на страданията, хората постоянно роптаятъ противъ Господа. Трѣбва ли калниятъ, нечистиятъ да роптае, че не го обличатъ съ чисти дрехи и не го поставятъ на първо мѣсто? Колкото да роптае, докато е външно и вѫтрешно нечистъ, той всѣкога ще цапа дрехитѣ си. За да го облѣкатъ въ нови, въ чисти дрехи, първо трѣбва да го заведатъ на баня, да го окѫпятъ добре. Ама водата била гореща, кожата му се охлузила отъ търкане, това още нищо не значи. Въ пѫтя на чистенето, на растенето си, човѣкъ неизбѣжно минава презъ страдания. Страданията сѫ методъ за чистене. На земята човѣкъ дохожда голъ и после го обличатъ. Малкото, новородено дете е голо, а после го обличатъ. При това майка му го облича въ дрехи, които не сѫ по желанието му. Първитѣ дрехи на детето сѫ пелени, които го стѣгатъ, здраво държатъ рѫцетѣ и краката му. Колкото повече расте, пеленитѣ се смѣнятъ съ леки, свободни дрехи. Като слиза отъ невидимия свѣтъ, човѣкъ има високо мнение за себе си, мисли, че е Синъ Божий. Обаче, щомъ слѣзе на земята, веднага го поставятъ на известна дисциплина да се смири. И Христосъ е Синъ Божий, но като дойде на земята, трѣбваше да се учи на смирение. Той казваше за себе си: „Синъ Человѣчески нѣма кѫде глава да подслони“. Като влѣзе въ Иерусалимъ, Христосъ нѣмаше конь, на който да се качи, но трѣбваше отъ съседното село да доведатъ една ослица, която да възседне. Мислите ли, че вие ще влѣзете въ Иерусалимъ по другъ начинъ? — И вие ще влѣзете съ ослица. Ослицата представя законъ на четвъртото посвещение. Щомъ дойде до това посвещение, човѣкъ ще възседне ослица и така ще влѣзе въ Иерусалимъ. Като се качи на ослицата и мине презъ това посвещение, човѣкъ ще бѫде готовъ да говори истината. Следователно, който е придобилъ вѣрата, любовьта и истината, той трѣбва свободно да говори. Вѣрата, любовьта и истината сѫ огъньтъ въ човѣка, който непременно трѣбва да излѣзе навънъ. — Може ли нагорещената печка да не изкаже мнението си? — Не може. Огънь има въ нея, който по нѣкакъвъ начинъ трѣбва да се изяви навънъ. Тъй щото, и безъ да говорите на хората, идеитѣ, които имате въ себе си, ще се изявятъ навънъ. Говорътъ не е единствениятъ методъ за разбиране между хората. Нѣкой момъкъ може да се влюби въ нѣкоя мома, безъ да изкаже чувствата си. Тя ще го разбере, безъ той да ѝ говори за любовьта си къмъ нея. Това показва, че мислитѣ и чувствата се предаватъ отъ единъ човѣкъ на другъ, безъ всѣкакъвъ говоръ. Ако хората не казватъ, че те обичатъ, това не значи, че нѣматъ любовь къмъ тебе. Преди да те е обичалъ нѣкой на земята, пръвъ Богъ те е обичалъ, заради което те е пратилъ да се учишъ. После баща ти и майка ти сѫ те обичали и сѫ станали врата, презъ която да влѣзешъ въ широкия свѣтъ. И най-после, учителитѣ, които сѫ те учили, сѫщо сѫ те обичали. Ако не сѫ те обичали, тѣ нѣмаше да иматъ духъ и разположение да те учатъ. Сега, знаете вече, че всѣки човѣкъ е обичанъ и му сѫ дадени условия да живѣе, да расте, да се учи и развива. Трѣбва ли следъ всичко това човѣкъ да бѫде недоволенъ? Често срѣщате недоволни хора, които роптаятъ противъ този-онзи, не могатъ да ги търпятъ, не ги обичатъ. Какво показва това? Тия хора не познаватъ нито своята цена, нито цената на другитѣ. Всѣки човѣкъ, добъръ или лошъ, е буква отъ Божествената азбука. Щомъ не обичате нѣкои хора, вие не обичате известни букви отъ тази азбука. Какво ще постигне ученикътъ, който обича само десеть букви отъ азбуката на своя езикъ, а останалитѣ 20 не обича.? Наистина, и отъ десеть букви може да се образуватъ думи, но нищо повече. Отъ тия нѣколко думи не могатъ да се образуватъ цѣли изречения. Пълна речь е онази, която е съставена не само отъ срички и думи, но и отъ цѣли изречения. Следователно, вие трѣбва да обичате всички хора, защото всѣки човѣкъ, лошъ или добъръ, е необходимъ за съставяне на цѣли изречения, чрезъ които да изказвате своитѣ мисли и чувства. Влѣзете ли въ Божествения свѣтъ, вие трѣбва да обичате всички хора, за да си служите съ Божествения езикъ. Не можете ли да приложите този езикъ, никой нѣма да ви разбере, и вие ще се принудите да се върнете назадъ. Ще кажете, че не е нужно да обичате всички хора. И така можете да живѣете, но ще бѫдете невежи. Искате ли да бѫдете учени хора, вие трѣбва да обичате всички. Запомнете следното правило: искашъ ли да бѫдешъ ученъ, да се домогнешъ до Божествената наука, ти трѣбва да обичашъ всички хора; искашъ ли да се домогнешъ до духовната наука, ти трѣбва да вѣрвашъ въ всички хора; искашъ ли да се домогнешъ до науката на земята, ти трѣбва да се надѣвашъ на всички хора. Като прилагате това правило въ живота си, вие ще се домогнете до всичко, което душата ви желае, и ще имате вѫтрешенъ миръ. Бѫдете доволни отъ живота, които ви е даденъ, отъ мислитѣ и чувствата, които ви посещаватъ, отъ промѣнитѣ въ васъ, на които всѣки моментъ се натъквате. Самъ по себе си животътъ е съвокупность отъ безброй промѣни. Нѣма по-красиво нѣщо въ живота на човѣка отъ това, да бѫде вѫтрешно доволенъ, да носи въ себе си разположението на едно добро, разумно дете. Желая на всички да бѫдете добри, разумни деца. Христосъ казва: „Ако не станете като децата, не можете да влѣзете въ Царството Божие“. Подъ думата „дете“ се разбира доброто разположение на сърдцето, на ума, на душата и на духа. Колкото да желаете това, неразположението все ще ви посети. Независимо отъ васъ неразположението ще дойде отвънъ нѣкѫде, но трѣбва да знаете, че то не е ваше. Недоволството неразположението се дължатъ на сѫщества извънъ нашия свѣтъ, които сѫ изостанали въ развитието си. Тѣхнитѣ състояния ви се налагатъ често, но вие трѣбва да ги различавате, да ги отдѣляте отъ себе си, отъ своя личенъ животъ. Ако влѣзете въ домъ, дето е имало покойникъ, вие веднага ще станете скърбенъ. Ако влѣзете въ домъ, дето е имало сватба, вие веднага ще се развеселите. Въ тѣзи случаи, нито скръбьта е ваша, нито радостьта. Човѣкъ взима участие въ скърбитѣ и въ радоститѣ на своитѣ ближни, безъ той самъ да е скърбенъ или радостенъ. Това е неизбѣженъ законъ. Ако иска да се ползува отъ радоститѣ на хората, той трѣбва да взима участие и въ скърбитѣ имъ. Не взима ли дѣлъ отъ скърбитѣ на хората, той ще се лиши и отъ радоститѣ имъ. Сѫщото може да се каже и за пѣвеца. За да задоволи себе си, както и публиката, пѣвецътъ трѣбва да взима и мажорни, и миньорни тонове. Тоноветѣ ще се смѣнятъ единъ следъ другъ, за да създадатъ цѣла пѣсень, въ която ще има хармония и мелодия. Не е важно, отъ какви тонове ще бѫде съставена пѣсеньта; важно е да бѫде изпѣта чисто, меко и съ съответна сила. Какво представя човѣшкиятъ животъ? — Нищо друго, освенъ пѣсень за ангелитѣ. Ако живѣете добре, пѣсеньта ви ще бѫде приятна и за хората, и за ангелитѣ. Не живѣете ли добре, и пѣсеньта ви ще бѫде неприятна. Като благоволи къмъ добрия животъ на хората, Богъ имъ праща своето благословение. Безъ Божието благословение нищо не може да се постигне. Лошиятъ животъ на човѣка не води къмъ нищо друго, освенъ къмъ освиркване. — Да умра веднъжъ, че да се освободя. — Не, и въ смъртьта нѣма спасение. Смъртьта представя слизане отъ сцената на живота. Като слѣзешъ отъ сцената, пакъ не си спасенъ. Вестницитѣ ще започнатъ да пишатъ, че еди-кой пѣлъ или свирилъ, но нищо не излѣзло отъ неговия концертъ. Като умре, човѣкъ се скрива въ нѣкоя дупка, да не вижда и да не чува какво се говори за него. Следъ известно време, като се забрави името му, той отново се насърдчава и започва да мисли за втори концертъ. Щомъ замине човѣкъ за другия свѣтъ, майка му и баща му го посрѣщатъ и започватъ да го питатъ, защо концертътъ му излѣзе несполучливъ. Трѣбва ли да се оправдава съ публиката или съ други външни причини? За неуспѣха на хората има, наистина, и външни причини, но главната причина е въ самитѣ тѣхъ. Христосъ казва: „Който се отрече отъ мене, и азъ ще се отрека отъ него. Който не се отрече отъ мене, и азъ нѣма да се отрека отъ него“. Съ други думи казано: Който живѣе за мене, и азъ ще живѣя за него. Който мисли за мене и ме обича и азъ ще мисля за него и ще го обичамъ. Това е законъ. Когото обичашъ, и той ще те обича. Когото не обичашъ, и той нѣма да те обича. Хората искатъ да бѫдатъ обичани, безъ тѣ сами да обичатъ. Такъвъ законъ не сѫществува. Когато клиентътъ влѣзе въ нѣкой дюкянъ търговецътъ веднага ще му предложи нѣщо отъ стоката си. Въ замѣна на това, клиентътъ ще заплати известна сума. При това, колкото стоката е по-добра, толкова повече се плаща за нея. За да познае цената на своитѣ мисли, чувства и постѫпки, човѣкъ ще бѫде подложенъ на редъ изпитания. Животътъ на земята е велико училище въ което се предават различни предмети. Отъ предметитѣ, които се предаватъ на човѣка, вънъ и вѫтре въ него, той се учи. Запримѣръ, вѣтърътъ, който имате днесъ, дъждътъ, мъглата облацитѣ сѫ външни предметни учения, а недоволството, огорченията, противоречията сѫ вѫтрешни предметни учения. Всички нѣща които ставатъ въ природата, носятъ известно благословение за човѣка. Като изучавате историята на религиитѣ, виждате, че всички религии, всички вѣрващи сѫ минали презъ голѣми изпитания. Всички хора млади и стари, учени и прости, сѫ минали презъ изпитания. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не е миналъ презъ изпитания. Изпитанията страданията сѫ благословение за човѣчеството. Казано е въ Писанието, че когото обичатъ, него изпитватъ. Който се учи добре, него благославятъ. И тъй, пожелавамъ ви Духътъ Божий да присѫтствува въ вашитѣ домове. Пожелавамъ ви мирътъ Божий да царува въ умоветѣ, въ сърдцата, въ душитѣ ви и въ вашия духъ. Пожелавамъ Божието благословение да се излѣе върху васъ. * 14. августъ, 5 ч. с.

"Двигатели в живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера презъ лѣтото на 1938 г. София, Първо издание, София, 1938 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание Милосърдие Матея 12: 1-10. Въ живота на човѣка има важни и сѫществени нѣща, но има и много несѫществени. Едно 0тъ важнитѣ нѣща за човѣка е въпросътъ за здравето му. Всѣки човѣкъ трѣбва да бѫде здравъ. Обаче, здравето на човѣка зависи отъ следнитѣ четири нѣща: отъ силата на неговия духъ, отъ добротата на неговата душа, отъ свѣтлината на неговия умъ и отъ мекотата на неговото сърдце. За да придобие тия нѣща, човѣкъ трѣбва да има знания. Всѣки може да разглежда цигулката на Страдивариусъ, да я пипа, да обтѣга лѫка ѝ, даже и да си я купи, но всѣки не може да свири на нея. За да свири на цигулка, човѣкъ трѣбва да е работилъ, съ години да се е упражнявалъ. Следователно, всѣки има духъ, душа, умъ и сърдце, но всѣки не е могълъ да развие такива качества въ себе си, които да го направятъ здравъ. Всѣки се стреми да се домогне до здравето, но това още не значи че той го е придобилъ. — Ама близо съмъ до него. Близостьта на нѣщата още не показва, че тѣ сѫ постигнати. Слънцето е далечъ отъ насъ, неговата свѣтлина и топлина ни докосватъ, но самото слънце не сме постигнали. То стои далечъ отъ насъ и ни освѣтява. Свѣщитѣ сѫ близо до насъ, но тѣ не свѣтятъ така, както слънцето. Слънцето освѣтява голѣми пространства, а свѣщитѣ — малки. Тъй щото, когато нѣкои нѣща не сѫ ясни за човѣка, това показва, че сѫ слабо освѣтени. Щомъ нѣщата сѫ ясни, тѣ сѫ силно освѣтени. Слънцето освѣтява най-силно нѣщата. Когато слънцето грѣе, всички работи се нареждатъ добре: цвѣтята и тревитѣ никнатъ и цъвтятъ, плодоветѣ зрѣятъ. Слънцето е причина за приготвяне на много блага, но то само не ги използува. И земята, отъ своя страна, дава много блага на човѣка, но и тя не ги използува за себе си. Човѣкъ се ползува отъ благата, които земята и слънцето даватъ. Ако той не използува тия блага, тѣ ще гниятъ, ще се развалятъ. Сѫщо така въ човѣшкия умъ сѫ вложени свѣтли, красиви мисли, а въ човѣшкото сърдце — благородни и възвишени чувства, които той непременно трѣбва да използува. Не ги ли използува, тѣ ще се развалятъ. Въ благата на живота трѣбва да има постоянно движение. Какво става съ човѣка, ако не яде? Или какво става съ него, ако яде? Ако човѣкъ не яде никакъ, или ако яде чрезмѣрно, това сѫ две крайности на живота. Ако не яде никакъ, той ще умре. Ако яде много, той ще задлъжнѣе. Човѣкъ трѣбва да яде умѣрено, колкото да подържа функциитѣ на своя организъмъ. Които не разбиратъ законитѣ на храненето, казватъ, че смисълътъ на човѣшкия животъ се заключава въ ядене и пиене. Други пъкъ казватъ, че смисълътъ на живота е въ ученето. Както при яденето, така и при ученето, трѣбва да се спазватъ известни правила и закони, за да могатъ процеситѣ въ човѣка да ставатъ правилно. За да може да учи, човѣкъ първо трѣбва да познава добре своя езикъ. Щомъ познава езика си добре, той може да върви напредъ, да учи всички предмети, които го интересуватъ. Следователно, за да разбира смисъла на живота, първо човѣкъ трѣбва да познава неговитѣ елементи, да ги съчетава, да ги съпоставя, да образува отъ тѣхъ срички, думи и изречения и така да чете и да го изучава. Първитѣ елементи, съ които детето се запознава, това сѫ неговитѣ майка и баща. Дете, което не е кърмено отъ майка си и което не е чувало гласа на баща си, е лишено отъ най-благоприятнитѣ условия на живота. Майката предава мекота на сърдцето, а бащата — свѣтлина на ума и сила на волята. Безъ майка детето би било твърдо, като камъкъ, а безъ баща, то би се намирало въ положението на листъ, носенъ отъ вѣтъра по всички посоки. Има ли баща, детето ще бѫде листъ, който се държи здраво за дървото и се ползува отъ неговитѣ блага. Мекото и милостиво сърдце на човѣка се дължи на майката, а знанието и свѣтлината на ума — на бащата. Азъ взимамъ думитѣ баща и майка въ тѣхния широкъ смисълъ. Христосъ казва: „Ако бѣхте знаяли, що е „милость искамъ, а не жертва“, не бихте осѫдили невиннитѣ“. Значи, милостьта стои по-горе отъ жертвата. Жертвата е външна страна на нѣщата. Какво може да жертвува човѣкъ? Той ще пожертвува една овца, една кокошка, плодове и т. н. Човѣкъ жертвува нѣщо, което е вънъ отъ него, а въ милостьта, въ милосърдието той дава отъ себе си онова, което е научилъ и опиталъ. Като жертвува кокошка, овца или агне, човѣкъ не взима въ внимание страданията, които причинява на тия сѫщества. Като проявява милостьта, милосърдието си, човѣкъ опитва нѣщата и, ако намѣри, че сѫ добри, ще ги даде и на другитѣ; не сѫ ли добри за него, той не ги дава на никого. Милосърдието има отношение къмъ човѣшкия духъ и къмъ човѣшката душа, а жертвоприношението — къмъ човѣшкия умъ и къмъ човѣшкото сърдце. Въ този смисълъ, човѣкътъ на жертвата не означава високо издигнатъ човѣкъ. Какъвъ човѣкъ е този, който дава нѣща, които сѫ вънъ отъ него? Има смисълъ човѣкъ да дава само онова, което е вѫтре въ него. И въ Писанието е казано, че Богъ не иска жертвоприношения, но сърдце чисто и свѣтълъ умъ. Сърдце чисто и свѣтълъ умъ трѣбва да бѫдатъ олтаръ за служене на Бога. Богъ не се нуждае отъ рѫкотворни храмове. Той се нуждае отъ свѣтлитѣ човѣшки умове и отъ тѣхнитѣ чисти сърдца. Какво представя чистото сърдце? — Чисто сърдце е това, което не ражда никакви отрицателни чувства, нито ги допуща да влѣзатъ въ него. Чистото сърдце е всѣкога тихо и спокойно, не се вълнува. То е подобно на дълбока вода, която не се размѫтва. Сърдце, което се размѫтва, е плитка вода. Дъното на това сърдце е покрито съ каль. Човѣшкото сърдце се размѫтва лесно, а Божественото — никога. Казано е въ Писанието: „Ще имъ отнема каменното сьрдце и ще имъ дамъ сърдце чисто, на което ще напиша закона на своята любовь.“ Чисто сърдце подразбира разумното сърдце на човѣка. Като ученици, вие трѣбва да се стремите къмъ разуменъ животъ, въ които всѣко нѣщо става на своето време и мѣсто. Когато иде на своето време, дъждътъ носи благословение за човѣка. Закъснѣе ли да дойде, на времето си, човѣкъ се лишава отъ това благословение. Въ Писанието е казано: „Ще имъ дамъ раненъ и късенъ дъждъ на време“. Когато добритѣ мисли и чувства идатъ на време, тѣ носятъ своето благословение за човѣка. Бѫдете будни да не изпуснете времето, когато тия мисли и чувства ви посещаватъ. Който губи добритѣ случаи въ живота, той се ожесточава и започва да спори съ ближнитѣ си, да се сърди за нищо и никакво. Днесъ всички хора спорятъ за първото мѣсто, кой да бѫде глава. Този въпросъ лесно се разрешава. Пръвъ е онзи, който прилага милосърдието въ живота си. Последенъ е онзи, който жертвува. Нѣкой жертвува голѣми суми и мисли, че заради тѣзи благодеяния трѣбва да заема първо мѣсто въ обществото. Преди всичко той не жертвува нѣщо отъ себе си. Златото, съ което разполага, не е негово. То принадлежи на природата. Нѣкои хора бѣгатъ отъ такова богатство. Тѣ знаятъ, че чуждото всѣкога чуждо остава. Въ древността нѣкога на една планина живѣли двама светии. Въ подножието на тази планина се намиралъ единъ градъ. Тѣ често слизали въ града да продаватъ плетени кошници, които сами изработвали за собствената си прехрана. Единъ день, като се движелъ по пѫтекитѣ на гората, единиятъ отъ светиитѣ видѣлъ една голѣма дупка, отворена отъ проливнитѣ дъждове. Като погледналъ въ дупката, той се уплашилъ отъ нѣщо и хукналъ да бѣга. — Какво го уплашило? — Въ дупката имало едно голѣмо гърне, пълно съ злато. Значи, златото, съ своя блѣсъкъ, уплашило светията и го заставило да бѣга. Като видѣлъ, че другарьтъ му подскочилъ като ужиленъ отъ нѣщо и ударилъ на бѣгъ, вториятъ светия отишълъ да види, коя е причината за това. Той се приближилъ до дупката и що да види? — Гърне, пълно съ злато. Той си казалъ: Чудно нѣщо, защо трѣбва да бѣга човѣкъ отъ златото? То може да се употрѣби за полезни работи. Той се навелъ, извадилъ гърнето съ златото и слѣзълъ съ него въ града, да помисли, какъ и за какво да го употрѣби. Тукъ той предприелъ направата на училища, на болници, на църкви. Като употрѣбилъ всичкото злато изключително за благотворителни цели, той се върналъ на планината, при своя другарь, и започналъ усилено да се моли на Бога, да му отговори, дали е постѫпилъ добре. Една вечерь му се явилъ единъ ангелъ на сънь и му казалъ: Всичкитѣ благотворителни дѣла, които направи, не струватъ, колкото избѣгването на другаря ти отъ гърнето съ злато. Следователно, много отъ човѣшкитѣ благотворителни дѣла сѫ по-малко ценни отъ отказването имъ отъ нѣкакво земно благо. — Защо? — Защото тия дѣла сѫ лишени отъ милосърдие. Съ други думи казано: Всѣко добро, въ което милосърдието отсѫтствува, не е истинско добро. Милосърдието е една отъ красивитѣ страни на любовьта. Казано е, че Богъ е милосърдъ и дълготърпеливъ. Велико нѣщо е милосърдието на Бога! Той търпи хората по причина на това си качество. Милосърдието е приложение на любовьта въ живота. Милосърдието е лишено отъ всѣкакво користолюбие. И най-малкитѣ нѣща, проникнати отъ милосърдие, ставатъ велики. Вижте, запримѣръ, колко малко изглежда слънцето. Въпрѣки това то изпраща грамадни количества свѣтлинна и топлинна енергия чрезъ които освѣтява и отоплява цѣлата земя. Сега азъ ви навеждамъ на мисъльта за милосърдието и за слънцето, за да не се смущавате, че не разбирате нѣкои нѣща. Причината за неразбиране на нѣщата е двояка: или тия нѣща сѫ много далечъ отъ васъ, или сѫ много близо. Ако поставите близо до очитѣ си една златна монета, тя ще закрие всичко предъ васъ, вследствие на което нищо нѣма да виждате. Отдалечите ли монетата отъ очитѣ си, просторътъ на вашия погледъ веднага се разширява. Обратно, ако много отдалечите единъ предметъ отъ очитѣ си, вие можете да го виждате само съ телескопъ. Следователно, искате ли да виждате нѣкой предметъ ясно, турете го на такова разстояние отъ себе си, че да бѫде добре освѣтенъ отъ всички страни. Това се отнася за физическитѣ предмети, но има значение и за мислитѣ и чувствата на човѣка. Искате ли да развивате своитѣ мисли и чувства, дръжте ги на такова разстояние отъ своя умъ и отъ своето сърдце, че свѣтлината на мислитѣ ви да не помрачава свѣтлината на вашия умъ, нито топлината на чувствата ви да намалява топлината на вашето сърдце. Като се натъкватъ на нѣкои неразбрани нѣща, хората се запитватъ, кои нѣща сѫ реални и кои — нереални. Реално е само това, което носи животъ. Всѣка мисъль, която внася свѣтлина въ човѣшкия умъ, разширява неговитѣ възгледи и помага за растенето му, е реална. Всѣко чувство, което внася топлина и мекота въ човѣшкото сърдце, е реално. Всѣка постѫпка, която усилва човѣшката воля, е реална. Реалнитѣ мисли, чувства и постѫпки наричаме Божествени. Тъй щото, искате ли да знаете, дали мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ ви сѫ Божествени, ще ги опитвате по следния начинъ: мислитѣ ще познавате по свѣтлината, която носятъ, чувствата — по топлината, а постѫпкитѣ — по силата. Това е положителното знание на живота, което се при добива отъ външния свѣтъ чрезъ външнитѣ сѣтива, а отъ вѫтрешния — чрезъ вѫтрешнитѣ сѣтива. Ако очитѣ ви сѫ здрави и силни, вие схващате ясно очъртанията на предметитѣ. Очитѣ на човѣка сѫ въ услуга на неговия умъ. Докато умътъ му функционира правилно, и очитѣ му ще бѫдатъ здрави. Започне ли умътъ да отслабва, и физическитѣ очи на човѣка постепенно отслабватъ. Значи, между очитѣ и ума на човѣка има известна зависимость. По-точно опредѣлено: човѣкъ, въ когото милосърдието работи, винаги има здрави очи и уши. Когато човѣкъ не вижда и не чува добре, това показва, че въ мислитѣ, въ чувствата и въ постѫпкитѣ му има каль, нечистотии, които му препятствуватъ. Какво трѣбва да направи, за да вижда и да чува ясно? Той трѣбва да вземе чиста вода и да измие прозорцитѣ на своя умъ и на своето сърдце. — Михъ ги, но пакъ не виждамъ. — Милъ си ги съ вода, която не може да изчиства кальта. Вземи отъ Божествената вода и съ нея измий прозорцитѣ си. Всички мисли, чувства и постѫпки, които не могатъ да измиватъ кальта ва вашитѣ прозорци, сѫ човѣшки. Всички мисли, чувства и постѫпки, които измиватъ кальта на вашитѣ прозорци, сѫ Божествени. Тѣ представятъ онази Божествена вода, която мие, чисти всичко, каквото срещне на пѫтя си. Какъ постѫпи Христосъ съ жената, хваната въ прелюбодеяние? Доведоха тази жена при Христа и казаха: Учителю, споредъ закона на Мойсея такива трѣбва да се убиватъ съ камъни, защото развалятъ дома и обществото. Ти какво ще кажешъ? Наведе се Христосъ на земята и пишеше съ пръстъ. Следъ това дигна главата си и отговори: „Който се счита праведенъ, нека той пръвъ хвърли камъкъ върху нея“. Съ други думи казано: Ако праведниятъ хвърли камъкъ върху тази грѣшница, и тя ще стане праведна. Обаче, ако грѣшникътъ хвърли камъкъ върху нея, тя ще стане още по-голѣма грѣшница. Следъ тѣзи думи на Христа, единъ по единъ всички се разотидоха. Христосъ погледна къмъ жената и я запита: „Никой ли не те осѫди, жено?“ — Никой, Господи. — Нито азъ те осѫждамъ. Иди дома си и не грѣши повече. Иди да служишъ на Бога. Не прави повече престѫпления за прехраната си.“ Човѣкъ може да изкарва прехраната си по честенъ начинъ, а не чрезъ престѫпления. Човѣкъ грѣши понѣкога, защото търси лесенъ начинъ за живѣене. — Не, много начини има за изкарване на прехраната. Много изкуства и занаяти сѫ дадени на хората за прехрана. Има ли желание и любовь къмъ труда и работата, човѣкъ всѣкога ще бѫде облѣченъ и нахраненъ. Като ученици, вие трѣбва да влизате въ положението на страдащитѣ и да ги облегчавате. Единъ день Настрадинъ Ходжа се качилъ на кѫщата си да я покрива съ керемиди. Той стѫпилъ на една керемида несполучливо, падналъ на земята и счупилъ крака си. Всѣки, който чулъ за нещастието на Настрадинъ Ходжа, отишълъ да го посети и го запитвалъ: Какъ падна, че счупи крака си? Не можа ли да бѫдешъ по-внимателенъ? Той разправялъ цѣлата случка на единъ, на втори, на трети и най-после се отегчилъ да разправя. Като продължавали още да го питатъ за случилото се, Настрадинъ Ходжа казалъ: Не се ли намѣри досега единъ човѣкъ да е падалъ като мене, че да знае, какъ се пада? Следователно, като срещнешъ една страдаща душа, не я питай, какъ е паднала, не я морализирай, но влѣзъ въ положението ѝ и я облегчи. Добре е човѣкъ да има единъ учитель, да го учи, но този учитель трѣбва да бѫде майсторъ, да се е училъ отъ Божествената книга на живота. Ако не намѣрите такъвъ учитель, потърсете книгата, отъ която той се е училъ. Тамъ ще се запознаете съ буквитѣ, съ правилата и законитѣ на тази книга. Като научите добре буквитѣ, ще ги нареждате въ срички. Отъ сричкитѣ ще образувате думи, а отъ думитѣ — цѣли изречения. Като казвамъ, че човѣкъ може и безъ учитель да учи, имамъ предъ видъ онази жива, Божествена граматика на живота, по която сѫ учили всички велики Учители. Онзи, който е училъ буквитѣ отъ тази книга, той може вече свободно да чете. Който е научилъ и позналъ Божията Любовь, той знае буквитѣ и може да чете. За него всичко е възможно и постижимо. Който е придобилъ, само човѣшката любовь, той живѣе въ относителната възможность на нѣщата. Който е придобилъ Божията Любовь, той живѣе въ абсолютната възможность на нѣщата. Наистина, който люби Бога, той има помощьта на всички добри хора, на всички светии и на Бога. Който люби Бога, той има помощьта на слънцето и на дъжда. Неговата работа е само да довърши това, което слънцето и дъждътъ сѫ започнали. Богъ повелява на слънцето да грѣе и да възраства нѣщата, на дъжда — да полива и съживява израсналото, на почвата — да го храни, а на човѣка — да довърши започнатата отъ тѣхъ работа. Може ли да не успѣва въ работитѣ си онзи, на когото и земята, и небето сѫ въ услуга и въ помощь? Този човѣкъ се ползува отъ благословението на всички добри сили на небето и на земята. Тѣ започватъ работата, а човѣкъ я довършва. Днесъ всички хора сѫ изпратени на земята да довършатъ онази работа, която слънцето и дъждътъ не могатъ сами да свършатъ. Има една работа, която принадлежи изключително на човѣка. — Коя е тази работа? — Да обича баща си и майка си така, както никога досега не е обичалъ. Да обича брата си и сестра си, приятеля си, слугата си, господаря си, учителя си, ученика си така, както никога досега не е обичалъ. * 12. августъ, 5 ч. с.

"Двигатели в живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера презъ лѣтото на 1938 г. София, Първо издание, София, 1938 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание Здравословни и болезнени състояния Лука 12:12. Въ човѣшкия животъ се забелязватъ две състояния: здравословно и болезнено. По-голѣмата часть отъ човѣчеството се намира въ болезнено състояние на живота. Тази е причината, поради която, когото срещнете днесъ, все за болестьта си говори. Рѣдко ще срещнете хора, които говорятъ за своето здраве. Ако срещнете нѣкой човѣкъ, който не говори за нѣкаква болесть, непременно ще ви говори за свои погрѣшки. Следователно, и погрѣшкитѣ на хората представятъ болезнени състояния на живота, презъ които човѣшката душа минава. Тѣ сѫ временни състояния, но неизбѣжни. Докато минава презъ болезненитѣ състояния на живота, човѣкъ не може да се домогне до истинското знание. Какво се ползувате отъ това, че знаете, кой колко прахъ дигналъ, кой колко пѫти се разгнѣвилъ, или кой колко болести има? Това сѫ относителни знания, които нищо не допринасятъ на човѣка. Разумниятъ, обаче, се учи и отъ отрицателнитѣ прояви на живота. Въ древностьта, единъ младъ ученикъ отишълъ при единъ отъ великитѣ Учители на Индия, да му покаже правия пѫть на живота. Учительтъ не му казалъ нищо, но му далъ следната задача: Ще отидешъ при единъ воененъ, при единъ браминъ, при единъ адептъ и ще имъ ударишъ по една плесница. Следъ това ще дойдешъ при мене, да ми кажешъ, какво си научилъ. Ученикътъ пристѫпилъ къмъ приложение на задачата. той срещналъ на пѫтя си единъ воененъ и му ударилъ една плесница. Военниятъ веднага се обърналъ къмъ ученика, ударилъ му две силни плесници, търколилъ го на земята и заминалъ. Ученикътъ станалъ, изтърсилъ праха 0тъ дрехитѣ си и продължилъ пѫтя си. По-нататъкъ той срещналъ единъ браминъ, който се молѣлъ. Ученикътъ му ударилъ една плесница и продължилъ пѫтя си. Браминътъ дигналъ рѫката си, направилъ движение да го удари, но веднага свалилъ рѫката си и продължилъ молитвата. Най-после той срещналъ единъ адептъ, който билъ дълбоко вглъбенъ въ себе си. Ученикътъ се приближилъ до адепта и му ударилъ една плесница. Силно вглъбенъ въ своитѣ размишления, адептътъ не обърналъ никакво внимание на постѫпката на ученика. Като изпълнилъ задачата добре, ученикътъ се върналъ при Учителя си и му разказалъ всичко, което видѣлъ и научилъ. Тогава Учительтъ му отговорилъ: Военниятъ, на когото удари една плесница, а получи две, представя хора, които се движатъ въ своитѣ болезнени състояния. Само такива хора се разправятъ съ плесници. На една плесница тѣ отговарятъ съ две. Наистина, плесницата е велико благословение за човѣка, но когато излиза отъ онзи, който го обича. Когато майката удря плесници на детето си, тя го благославя, Браминътъ, който дигналъ рѫката си и я свалилъ, представя човѣкъ, който отчасти живѣе физически, външенъ животъ, а отчасти духовенъ, т. е. вѫтрешенъ животъ. Като му удари плесница, той дигна рѫка да отговори съ сѫщото, по старъ навикъ, но веднага съзнава, че по-добре е да не се занимава съ разправии, да не разваля своето молитвено разположение. Адептътъ представя човѣкъ, който е надрасълъ обикновения животъ, вследствие на което не обърналъ никакво внимание на плесницата, не се засегналъ отъ нея, и останалъ въ своето дълбоко размишление. Сега, пренесете тия положения по отношение на вашия умственъ животъ. Има мисли, които се натрапватъ на човѣка, както плесницитѣ. Той веднага скача, удря съ рѫце, маха, иска да се освободи отъ тѣхъ. Той е недоволенъ, на всички разправя, че го нападнали лоши мисли. Така се разправя съ лошитѣ мисли всѣки човѣкъ, който живѣе само физически. Ония, които се стремятъ къмъ духовенъ животъ, работятъ върху себе си да не се подаватъ на влиянието на лошитѣ мисли. Това сѫ така нареченитѣ брамини. И най-после, истински духовнитѣ хора, адептитѣ, чрезъ своята висша мисъль, сѫ оградени отъ влияния. Лошитѣ мисли ги обикалятъ, нападатъ ги, но адептитѣ оставатъ чужди за тѣхното влияние. Адептътъ разбира смисъла на лошитѣ мисли и желания въ човѣка, не се бори съ тѣхъ, не ги пѫди, но остава свободно да минаватъ покрай него и да си взематъ, каквото имъ е нужно. Когато детето тегли майка си за роклята, за главата, за косата, тя веднага се вслушва въ желанието му и го задоволява. Щомъ задоволи желанието му, детето я оставя на спокойствие. Защо не гледате и вие по сѫщия начинъ на ония мисли и желания, които ви безпокоятъ? И тѣ сѫ ваши деца, които искатъ да имъ дадете нѣщо. Ученикътъ трѣбва да се спира върху мислитѣ и желанията си и да ги възпитава. Лошитѣ мисли и желания представятъ локви на пѫтя, които могатъ да опръскатъ и окалятъ всѣки пѫтникъ. Минавате ли край тия локви, вървете далечъ отъ тѣхъ, на разстояние най-малко 15-20 м., да не се окаляте. Чуйте ли, че мѫжъ и жена се каратъ, не отивайте да ги примирявате. Тѣ се разговарят любовно помежду си и сами ще се споразумѣятъ. Отидете ли да ги помирявате, ще се оплескате. Не се мѣсете въ семейни работи. Ако чуете, че нѣкое дете плаче, иска нѣщо отъ майка си, не отивайте да морализирате майката, да я съветвате, какъ да укроти детето си. Майката знае това по-добре отъ васъ. Детето плаче, защото майка му дала едно орѣхче, а на брата му — две. Братътъ е два пѫти по-голѣмъ отъ него, затова майка му дала две орѣхчета, а на по-малкото — едно. Видите ли, че нѣкой човѣкъ се моли на Бога, не отивайте при него да го учите, какъ да се моли. Нека всѣки се моли, както разбира. Единъ простъ овчарь живѣлъ на единъ уединенъ островъ. Той всѣкога се молѣлъ на Бога, но по свой начинъ: слагалъ тоягата си на земята и я прескачалъ. Като я прескачалъ отъ едната страна, той казвалъ: Господи, това правя заради Тебе. Прескачалъ я отъ другата страна и казвалъ сѫщото. Това била неговата свещена молитва. По едно време единъ руски параходъ спрѣлъ случайно на острова. Единъ руски архиепископъ слѣзълъ отъ парахода да разбере, защо този човѣкъ прескача тоягата, ту отъ едната, ту отъ другата страна. — Какво правишъ, Божи човѣче? — Моля се на Бога. — Така не трѣбва да се моли човѣкъ. Ето, азъ ще те науча една молитва. Започналъ той да го учи молитвата „Отче нашъ“. Архиепископътъ чете, овчарьтъ повтаря следъ него. Като се убедилъ, че овчарьтъ научилъ вече молитвата, архиепископътъ се отправилъ къмъ парахода, който скоро отпѫтувалъ. Щомъ останалъ самъ, овчарьтъ започналъ да чете молитвата, но останалъ огорченъ, като видѣлъ, че я забравилъ. Моментално той съблѣкълъ кожуха си, турилъ го на водата, седналъ на него и заплувалъ по направление къмъ парахода, да го стигне. Архиепископътъ видѣлъ, че овчарьтъ стигналъ парахода и търсилъ нѣкого, съ погледъ, устременъ къмъ хората. — Какво искашъ, Божи човѣче? — Отче, свети, забравихъ молитвата, искамъ да ме научишъ. — Върни се на острова и бѫди доволенъ отъ твоята молитва. Това, което ти можешъ да направишъ, азъ не мога да го направя. Съвременнитѣ хора не успѣватъ въ живота си, понеже сѫ много нетърпеливи. Понѣкога тѣ търпятъ, но това е търпение по неволя, а не съзнателенъ процесъ. Когато началникътъ се кара на нѣкой свой чиновникъ, последниятъ мълчи, търпи, макаръ и да намира, че забележката на началника е несправедлива. Той търпи, защото се намира предъ по-силенъ отъ себе си. Намѣри ли се предъ по-слабъ, той започва да му се кара, да го хока. — Не, изкуство е човѣкъ да бѫде търпеливъ и предъ силния, и предъ слабия. Намѣришъ ли се предъ нѣкой силенъ и несправедливъ човѣкъ, направи бележка за погрѣшката му, но съ любовь. Човѣкъ трѣбва да говори съ любовь и на силния, и на слабия. На времето си еврейскиятъ царь Давидъ направилъ едно престѫпление, което и до днесъ се споменава. Богъ изпратилъ при него пророкъ Натанъ да му обърне внимание, че е постѫпилъ крайно несправедливо. Пророкътъ не му казалъ направо за извършеното отъ него престѫпление, но по косвенъ пѫть: Царю, голѣма несправедливость е извършена въ царството ти. — Какво е станало? — На единъ богатъ човѣкъ, който разполагалъ съ хиляди овце и говеда, дошълъ гостъ отъ странство, неговъ добъръ приятель. Богатиятъ решилъ да угости приятеля си. Той заповѣдалъ на слугата си да заколи единствената овца на своя беденъ съседъ, за да нагости съ нея приятеля си. — Смърть за този човѣкъ! — извикалъ царьтъ. — Този човѣкъ си ти, казалъ спокойно пророкътъ. Царьтъ призналъ погрѣшката си и се разкаялъ, следъ което написалъ 51 Псаломъ, единъ отъ най-хубавитѣ Псалми. Казвате, че престѫплението на Давида било голѣмо. Колко голѣмо е било престѫплението на Давида, никой не знае, но имайте предъ видъ, че за грѣховетѣ и престѫпленията на хората се сѫди по тѣхнитѣ последствия. Важно е, защо хората грѣшатъ. Първиятъ човѣкъ е създаденъ праведенъ. Коя е вѫтрешната причина за първия грѣхъ? Казвате, че причината за грѣхопадането се крие въ Ева, понеже яла отъ забранения плодъ. Коя е била побудителната причина, поради която Ева яла отъ забранения плодъ? И да знаете вѫтрешната причина, вие нѣма да се ползувате. Има смисълъ да знаете нѣщата само тогава, когато се ползувате отъ това знание. Какво ще се ползувате, ако знаете, кой е убиецътъ на дадено лице? Мислите ли, че въ случая можете да помогнете съ нѣщо? На убития не можете да помогнете съ нищо, но и на убиеца не можете да помогнете, Веднъжъ направено едно престѫпление, мѫчно можете да го изправите. Самъ човѣкъ не може да изправи погрѣшката си. — Защо? — Не знае начина и закона, по който може да я изправи. Начинитѣ и законитѣ за изправяне на погрѣшкитѣ сѫ въ Бога. Следователно, само Богъ може да ви покаже начинъ за изправяне на погрѣшкитѣ ви. Като не може самъ да изправи погрѣшкитѣ си, човѣкъ се обезсърдчава и казва: Има нѣщо непоправимо въ мене. — Не, всичко е поправимо, но човѣкъ трѣбва да работи въ съгласие съ Божествения Духъ. Докато работи самъ, докато е въ противоречия, човѣкъ всѣкога ще се блъска въ своитѣ погрѣшки, въ своитѣ болезнени състояния. Следователно, искате ли да бѫдете здрави, съ чистъ, ясенъ погледъ, съ мекъ характеръ и съ дълбокъ вѫтрешенъ миръ, дайте пѫть на Божественото въ себе си. Напусне ли ви Божественото, болеститѣ, страданията и мѫчнотиитѣ започватъ да ви следватъ. Като не разбирате, защо идатъ страданията въ живота, вие започвате да роптаете противъ Бога, противъ сѫдбата си. Държите ли въ ума си мисъльта, че само вие страдате, че сте голѣмъ грѣшникъ, вие не сте на правъ пѫть. Отъ една страна казвате, че всичко иде отъ Бога, добро и зло, а отъ друга страна роптаете противъ злото. Това е неразбиране на живота. Хората сѫ нещастни по единствената причина, че търсятъ щастието, както и смисъла на живота вънъ отъ себе си. Щастието и смисълътъ на живота сѫ въ човѣка вѫтре, а вънъ отъ него сѫ само условията на живота. Виждате, че нѣкой човѣкъ грѣши и искате да го изправите. Налагате му редъ наказания, но той не се изправя. Външно човѣкъ не може да се изправи. Изправянето на човѣка е вѫтрешенъ процесъ, а не външенъ. Виждате единъ вълкъ съ верига, лишенъ отъ възможностьта да яде овце. Като го развържете, ще видите, отказалъ ли се е да яде овце. При първа възможность той ще се нахвърли върху овцата у ще я задуши. Значи, изправянето на човѣка подразбира изправяне на човѣшкото естество. И тъй, искате ли да се изправите, да постигнете своитѣ желания, турете любовьта за основа на живота си. Любовьта е въ човѣка вѫтре, а не вънъ отъ него. Докато любовьта е въ васъ, не търсете човѣкъ вънъ отъ себе си да го обичате и да ви обича. Външнитѣ отношения на хората се дължатъ на любовьта, която тѣ носятъ въ себе си. Това, че майката цѣлува, милва и пригръща детето си, още не показва силата на нейната любовь. Силата на любовьта въ човѣка се опредѣля отъ любовьта му къмъ Бога. Виждате, че нѣкоя майка обича детето си много, но ако се случи нещастие съ детето ѝ, тя веднага упреква Бога. Тя казва: Защо Богъ ми даде това дете, и защо го взима? Тази майка мисли криво. Богъ, най-съвършениятъ въ свѣта, не благоволява въ страданията и въ смъртьта на човѣка. Причината за страданията се дължи на самия човѣкъ. Следователно, когато се произнасяте за нѣщо, първо трѣбва да мислите, да разглеждате нѣщата добре и тогава да кажете мнението си. Като ученици, вие не трѣбва да се спирате само върху външната страна на живота, но да се вглеждате и въ вѫтрешната му страна. Вѫтрешното е сѫщественото. Въ него се крие смисълътъ на живота. Нѣкой казва, че е Синъ Божий. Да съзнавашъ, че си Синъ Божий, това подразбира външната страна на живота. Да любишъ Бога, да любишъ ближния си, това е вѫтрешната страна на живота. Ако при това положение обичате нѣкого, той ще живѣе въ васъ, и вие — въ него. Има ли нужда да убеждавате този човѣкъ, че го обичате? Ако той не живѣе въ васъ, а вие го обичате, трѣбва да го убедите въ това по нѣкакъвъ външенъ начинъ: чрезъ подаръци, чрезъ нѣжности и т. н.. Обаче, външнитѣ нѣща сѫ условия, които днесъ сѫществуватъ, а утре ги нѣма, изчезватъ. Животътъ, който е осмисленъ отъ истинската любовь, никога не се мѣни. Всички блага и условия, които този животъ дава на човѣка, сѫ постоянни и неизмѣнни. Който е влѣзълъ въ Божествения животъ, той постоянно се подмладява. Следователно, каже ли нѣкой, че е остарѣлъ, ще знаете, че той живѣе въ свѣта на промѣнитѣ, въ външнитѣ условия на живота. Като не различавате външния отъ вѫтрешния животъ на хората, вие се огорчавате, че нѣкой не ви погледналъ, както трѣбва, не ви обърналъ внимание. Нѣма защо да се сърдите — толкова разбира човѣкътъ. — Ама еди-кой прави различни движения съ мускулитѣ на лицето си. — Какво лошо има въ това? Той ви дава възможность да правите фотографии, да развивате своята наблюдателность. Наистина, тия образи ще бѫдатъ окарикатурени, но ще се упражнявате. Мнозина се възхищаватъ отъ нѣкой карикатуристь. Да бѫдешъ карикатуристь, това не е голѣмо изкуство. Децата сѫ голѣми карикатуристи. Съ нѣколко чърти тѣ даватъ образъ за известенъ предметъ. Безъ да искатъ, хората често представятъ карикатурни образи. — Защо? — Защото още не сѫ придобили самообладание. Каквото имъ кажете, лицето имъ веднага приема изразъ на недоволство, на огорчение, на обида и т. н. Лице, което не може да запази чърти, изразяващи вѫтрешенъ миръ, любовь и разположение на духа, е окарикатурено. Съвременнитѣ хора не сѫ дошли още до онова дълбоко, вѫтрешно самообладание, при което да запазятъ естественитѣ чърти на лицето си. Вие виждате, какъ единъ криви лицето си, другъ се почесва по главата, трети маха съ рѫце, четвърти тропа съ крака и т. н. Това сѫ редъ неправилни, неестествени движения, които нарушаватъ красотата на човѣшкото лице. Сегашниятъ човѣкъ е изгубилъ своята първична красота, която трѣбва да възстанови. Казано е за човѣка, че е създаденъ по образъ и подобие Божие. Въпрѣки това, всѣки съзнава, че е изгубилъ този образъ и се стреми отново да го придобие. Колкото по-съзнателно работи човѣкъ върху себе си и изправя погрѣшкитѣ си, толкова по-лесно ще се върне къмъ своя първиченъ образъ. За да придобиете този образъ, отъ всички се изисква самообладание, справедливость, милосърдие. Това сѫ условия, необходими за здравословното състояние па човѣка. „Духъ Светий ще ви научи въ истия часъ, що трѣбва да речете“. Въ какво седи истинското знание: въ изучаване на погрѣшкитѣ ли, или на добродетелитѣ на човѣка? — Въ изучаване на човѣшкитѣ добродетели. Само силниятъ може да изучава погрѣшкитѣ на хората. Ако слабиятъ ги изучава, ще се намѣри предъ опасностьта да направи сѫщитѣ погрѣшки, каквито хората правятъ. Това не значи, че човѣкъ трѣбва да бѫде слѣпъ за погрѣшкитѣ на хората, но като се вглежда въ тѣхъ, погледътъ му трѣбва да бѫде насоченъ навѫтре, а не къмъ външния свѣтъ. Гледате ли само къмъ външния свѣтъ, вие ще изпадате въ редъ погрѣшки и противоречия. Запримѣръ, като срещнете нѣкой богатъ човѣкъ, ще мислите, че той е щастливъ. Това е криво разбиране. Ако една рѣка е голѣма, това още не значи, че тя може да бѫде плавателна. Тази рѣка може да се пресуши и нищо да не остане отъ нея. Колко пѫти цѣли континенти сѫ се снишавали и въздигали! Защо ставатъ такива промѣни въ природата, и ученитѣ не знаятъ. Такива промѣни на подигане и на понижаване на състоянията ставатъ въ всѣки човѣкъ. Днесъ сте весели, разположени, обичате всички хора, а на другия день състоянието ви се смѣня, никого не обичате, на никого нищо не давате. Въ какво се крие силата на човѣка? — Въ вѫтрешната му връзка съ Бога. Докато е свързанъ съ Бога, човѣкъ може да учи, да работи, да обича. Прекѫсне ли се тази връзка, той всичко изгубва. И тогава, колкото повече животътъ му се разширява и развива, толкова повече той разбира Божиитѣ пѫтища и блага и се ползува отъ тѣхъ. Който не разбира Божиитѣ пѫтища, той иска да стане голѣмъ човѣкъ, министъръ на една държава. Този човѣкъ не знае, че ако свърши училището, въ което Богъ го е изпратилъ не само министъръ ще стане, но ще му дадатъ да управлява цѣла планета. Пъкъ и днесъ човѣкъ управлява повече хора, отколкото би управлявалъ като министъръ. Само въ главата си човѣкъ има около два милиарда и 600 милиона жители — мозъчнитѣ клетки, а въ цѣлото тѣло — около триста милиарда жители. Много отъ тия поданици сѫ учени, голѣми капацитети. Вие не се познавате съ тѣхъ, не можете да ги подчините на себе си, а искате да управлявате хората отвънъ. Нѣкой казва: „Да стана веднъжъ министъръ, ще накажа този-онзи, ще туря редъ и порядъкъ въ страната. Той мисли, че свѣтътъ се оправя съ наказания. То е все едно да счита, че като унищожи своитѣ мисли и желания и остане без тѣхъ, ще се оправи. Не е лошо човѣкъ да има много мисли и желания, но тѣ трѣбва да бѫдатъ на мѣстата си. Дадено желание е добро за едного а лошо за другиго. За човѣка топлата храна е добра, но за пчелитѣ не е добра. Тази храна може да ги умори. И ако човѣкъ се храни изключително съ сладкия сокъ които пчелитѣ ядатъ нѣма да се чувствува добре. Нѣкои мислятъ, че ако се хранятъ само съ сладка храна ще бѫдатъ по-добри по-духовни. Пчелата която се храни съ сладъкъ сокъ, добра ли е? Достатъчно е да ви ужили единъ пѫть за да опитате нейната отрова. Какъ се образува тази отрова щомъ тя се храни изключително съ сладъкъ сокъ? Значи не само външно сладкитѣ сокове, но и свѣтлитѣ и благородни човѣшки мисли чувства и постѫпки представятъ неговата сладка храна. Добритѣ мисли, чувства и постѫпки представятъ условия за здравословно състояние на човѣка. Като здравъ, човѣкъ има условия да расте и да се развива да принесе плодъ. Само здравиятъ човѣкъ може да влѣзе въ Царството Божие. Казано е въ Писанието: „Ако не станете като децата не можете да влезете въ Царството Божие“. Значи, детето, въ широкъ смисълъ на думата, е здравъ човѣкъ. Следователно, докато мисли, че е дете на Бога, човѣкъ е на правъ пѫть. Докато мисли че е ученъ, силенъ, добъръ той е на кривъ пѫть. Съ какво може човѣкъ да привлѣче вниманието на Бога: съ ученостьта, съ добротата или съ силата си? Единственото нѣщо, съ което човѣкъ може да привлѣче вниманието на Бога, това е любовьта му къмъ Него. Какъ трѣбва да изявявате любовьта си къмъ Бога, това сами знаете. Питате ли ме, какъ азъ проявявамъ любовьта си, ще ви кажа да дойдете при мене и да гледате, какво правя. Правете това, което и азъ правя. — Какви ще бѫдатъ резултатитѣ? — Като тия при военния, при брамина или при адепта. Сега, като ученици, приложете любовьта въ живота си. Радвайте се на придобивкитѣ на всѣки човѣкъ, за да се радватъ и на вашитѣ придобивки. Ако срещнете нѣкой здравъ, ученъ, силенъ човѣкъ, радвайте се за благото, което му е дадено. Като срещнете нѣкой човѣкъ, намѣрете доброто въ него, а не погрѣшкитѣ му. Не бутайте човѣкъ, който носи орѫжие. Не бутайте човѣкъ, който е пъленъ съ избухливи вещества. Дойдете ли до въорѫжения или до човѣка съ избухливитѣ вещества, стойте далечъ отъ него. Приближавайте се къмъ доброто на човѣка, но отдалечавайте се отъ неговото зло. Затова е казано въ Писанието: „Не противи се на злото!“ Съ други думи казано: не се бори съ своитѣ лоши мисли, чувства и постѫпки. — Защо? Тѣ представятъ болезнени състояния въ човѣка. Дръжъ се за своитѣ добри мисли, чувства и постѫпки, както и за тия въ другитѣ хора. Тѣ представятъ здравословни състояния въ живота. * 10 августъ. 5. ч. с.

"Двигатели в живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера презъ лѣтото на 1938 г. София, Първо издание, София, 1938 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание Нови пѫтища Матея 21:21. Ще прочета 21. стихъ отъ 21. глава отъ Евангелието на Матея: „Истина ви казвамъ: ако имате вѣра и не се усъмните, не само дѣлото на смоковницата ще направите, но и на тази гора ако речете: Дигни се и хвърли се въ морето, ще бѫде“. Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ правилно разбиране на нѣщата. За да има правилно разбиране, човѣкъ се нуждае отъ редъ условия. Запримѣръ, човѣкъ трѣбва да има очи, съ които да вижда, правилно да възприема свѣтлината. Не е достатъчно само това. Човѣкъ трѣбва да знае, какъ сѫ устроени очитѣ му и какъ да манипулира съ тѣхъ. Тъй щото, не е достатъчно само човѣкъ да има очи, но трѣбва да знае, какъ да гледа съ очитѣ си. Често човѣкъ вижда нѣща, които, не само че не го ползуватъ, но му причиняватъ редъ пакости. Чрезъ очитѣ си човѣкъ трѣбва да се запознае съ онова, което Великиятъ е създалъ. Свѣтлината разкрива за човѣка цѣлия физически свѣтъ, който е отражение на още по-великъ отъ него — Божествения. Човѣкъ се нуждае отъ още едно важно условие — отъ уши, чрезъ които да възприема трептенията на въздуха. Като стигатъ до мозъка, тия трептения се възприематъ като звукъ, и ние казваме, че човѣкъ чува. Като слуша, човѣкъ трѣбва да знае, какъ да нагоди ухото си, за да възприема правилно звуковетѣ. Чрезъ ухото си, човѣкъ възприема не само физически звукове и говоръ, но и ония звукове, които идатъ отъ висшитѣ свѣтове. Третото условие, отъ което човѣкъ се нуждае, е уста, съ две устни — горна и долна, и единъ езикъ — главенъ инспекторъ въ живота му. Всѣка дума, която излиза отъ устата на човѣка, е войникъ, който чака заповѣдитѣ на своя генералъ — езика. Езикътъ опредѣля посоката на нейното движение и службата, която трѣбва да извърши. Най-после, човѣкъ се нуждае отъ носъ, съ който да възприема уханията въ природата, и рѫце, съ които да пипа, да усѣща различнитѣ състояния — топло и студено, твърдо и меко и т. н. И тъй, за да има правилни разбирания за живота, още отъ най-ранната си възрасть човѣкъ трѣбва да упражнява своитѣ сѣтива, да се ползува разумно отъ тѣхъ, че и като остарѣе, да му служатъ както въ младини. Не си ли е служилъ правилно съ тѣхъ, въ старини тѣ постепенно го напущатъ. Такъвъ човѣкъ става за смѣхъ на окрѫжаващитѣ: не вижда ясно, не чува добре, не усѣща миризмитѣ правилно и т. н. Всички казватъ: Старъ човѣкъ е този, извѣтрѣлъ е вече, оставете го настрана, не се интересувайте отъ него. Какво представя стариятъ човѣкъ? Ще кажете, че стариятъ е немощенъ, глупавъ, извѣтрѣлъ човѣкъ. — Не, това, което виждате отвънъ, съвсемъ не може да се нарече старъ човѣкъ. Стариятъ човѣкъ се отличава съ мѫдрость. Това, което вие наричате старъ човѣкъ, представя само едно облѣкло на човѣка, но ни най-малко не е истинскиятъ човѣкъ. Преди всичко, човѣкъ още не е дошълъ до положението на стария. Съвременнитѣ хора едва сега минаватъ отъ детинство къмъ юношество. Тѣ едва сѫ на 12 годишна възрасть, свършили сѫ курса на основното училище и влизатъ въ първи прогимназиаленъ класъ. Като ученици въ прогимназията, тѣ ще започнатъ да учатъ, да мислятъ, да говорятъ, да чувствуватъ и да постѫпватъ правилно. Това е наука, за изучаването на която сѫ нужни хиляди години. Тя не се придобива изведнъжъ. Не е лесно да се научи човѣкъ да говори правилно. Който е придобилъ това изкуство, той би могълъ съ една дума само да спре вѣтъра. Сега вие казвате на вѣтъра да спре, говорите му по различни начини, но вмѣсто да спре, духането му все повече се усилва. Който знае добре да говори, той би се разговарялъ приятелски съ сиромашията. Като не могатъ да я приематъ добре и като не я разбиратъ, хората роптаятъ, оплакватъ се отъ сиромашията, искатъ да се освободятъ отъ нея. Като стане въпросъ за богатство, всички се стремятъ къмъ него. За богатството тѣ иматъ добро мнение, а за сиромашията — лошо мнение. Както детето се страхува отъ лѣкаритѣ, така и хората бѣгатъ отъ сиромашията. Опитайте се да заведете на болница нѣкое дете, което е яло горчивитѣ хапове на лѣкаря, за да видите, колко силно ще се противопостави на вашето желание. Детето ще ви каже, че е опитало горчивитѣ хапове на лѣкаря и втори пѫть не отива при него. Сегашнитѣ хора страдатъ по единствената причина, че не могатъ да говорятъ на болеститѣ си, на сиромашията, на невежеството, на слабоститѣ си и т. н. Лесно е да се справи човѣкъ съ болестьта си, но ако знае, какъ да ѝ говори. Достатъчно е само да раздвижи малко въздуха около себе си, за да застави болестьта да излѣзе вънъ отъ него. Днесъ всички хора говорятъ, но малцина знаятъ изкуството на говоренето. Запримѣръ, нѣкой момъкъ отива въ дома на своята възлюбена, която го угощава съ нѣкакво ядене, добре приготвено, обаче, пресолено. За да не я обиди, момъкътъ яде отъ яденето и мълчи, но щомъ излѣзе отъ дома ѝ, веднага започва да се оплаква отъ разстройство на стомаха и търси начинъ, да облегчи положението си. Въ дадения случай момъкътъ не разбира нито изкуството на мълчание, нито изкуството на говорене. Единъ младъ момъкъ завелъ приятеля си на гости при своята годеница, да види, какви ценни качества и добродетели има тя. Годеницата ги поканила любезно, разговаряла се съ тѣхъ и добре ги угостила. Следъ закуската, тя направила кафе и ги почерпила. Въ бързината си, вмѣсто да вземе кутията съ захарь, тя взела кутията съ сольта и направила кафе съ соль, вмѣсто съ захарь. Тя запитала годеника си, дали кафето е сладко. — Много е сладко, казалъ той. Щомъ излѣзли отъ дома на годеницата, приятельтъ му казалъ: Какво бѣше това кафе? Никога въ живота си не бѣхъ пилъ солено кафе, но днесъ пихъ. — Да, приятелю, кафето бѣше солено за тебе, защото любовьта ти е малка. Ако любовьта ти бѣше по-голѣма, кафето щѣше да ти се види сладко. Значи, любовьта може да превърне соленото въ сладко. Много нѣща въ живота на човѣка сѫ солени, но и тѣ иматъ своето предназначение. Хората осоляватъ нѣкои нѣща, за да ги предпазятъ отъ гниене. Сѫщевременно сольта дава почивка на човѣка. Сольта, за която ви говоря, се отличава коренно отъ сольта. съ която хората си служатъ. Сольта на земята е дете на духовната соль, за която Христосъ казва, че ако сольта обезсолѣе, трѣбва да се хвърли навънъ. Като дете на духовната соль, готварската соль прави голѣми пакости въ зависимость отъ това, какъ и въ какво количество се употрѣбява. Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ нови възгледи, отъ нови разбирания за живота. Като не го разбиратъ, тѣ казватъ: Животътъ е лошъ. Само онзи може да каже, че животътъ е лошъ, на когото вкусътъ е разваленъ. Каквото ядене дадете на болния отъ треска, въ края на краищата той ще каже, че яденето е горчиво. — Защо? — Защото въ устата му е горчиво. Каквото да кажете или да дадете на болния, той все ще намѣри нѣщо лошо въ него. За болния всичко въ свѣта е дисхармонично. Тази дисхармония се дължи само на неговото болезнено състояние. Този човѣкъ страда, боли го окото, ухото, гърлото, главата, или стомаха. Благодарение на своята болка, той не може да оценява нѣщата, не може да опредѣли истинската имъ стойность. Днесъ отъ всички хора се изисква да оценяватъ това, което имъ е дадено. Тѣ иматъ очи, уши, носъ, уста, които струватъ милиони и милиарди, но не ги оценяватъ. Не само че не ги оценяватъ, но тѣ още не могатъ да си служатъ съ тѣхъ, както трѣбва. Въ Америка приготвятъ единъ телескопъ, широкъ петь метра въ диаметъръ. Съ него ще може да се вижда това, което съ досегашнитѣ телескопи не могатъ да виждатъ. Хората не познаватъ още, какво се крие въ тѣхнитѣ сѣтива. Въ очитѣ си човѣкъ има единъ по-сложенъ апаратъ отъ този телескопъ. Той е широкъ не само петь метра въ диаметъръ, но много повече. Обаче, сегашнитѣ хора не сѫ развили още този апаратъ, нито сѫ го инсталирали. Пъкъ и да го инсталиратъ, тѣ не биха могли да си служатъ съ него. Тѣ не могатъ още да си служатъ съ обикновенитѣ очи, а колко повече съ вѫтрешнитѣ, въ които се намира този телескопъ. Голѣмо богатство представя този телескопъ, но само за онзи, който може да се ползува отъ него. Само човѣкътъ на любовьта може да се ползува отъ този телескопъ. Какво представя любовьта? Любовьта не е нѣщо материално, както хората я разбиратъ. Казано е: „Богъ е Любовь“. — Какво нѣщо е Богъ? — Създательтъ на цѣлата вселена, на органическия и неорганически свѣтове, на всичко, което ни обикаля. Той се грижи за всичко, което е създалъ, и приготвя условия за растене и развиване на всичко живо, отъ най-малко до най-голѣмо. Той се вслушва и въ най-тихия зовъ, изпратенъ къмъ Него, и му отговаря. Като видите, че нѣкой човѣкъ се е разгнѣвилъ, вие казвате: Защо се е разгнѣвилъ този? Какво иска? Обаче, Богъ съ приятность се вслушва и въ гласа на гнѣвния. За Него гнѣвниятъ човѣкъ представя водопадъ, чиято вода слиза отвисоко и съ голѣмъ шумъ. Другъ нѣкой се разгнѣвилъ, и окрѫжаващитѣ му сѫ недоволни, че въ гнѣва си ударилъ нѣкого и му пукналъ главата. — Кой е виновенъ за това? — Вината е въ онзи, който стои на пѫтя на разгнѣвения. Гнѣвниятъ не е нищо друго, освенъ камъкъ, който се търкаля отъ нѣкой високъ планински връхъ и, каквото срещне на пѫтя си, удря и завлича. Камъкътъ е доволенъ, че се е освободилъ отъ известно ограничение, а вие сте недоволни, че дигалъ шумъ, че ударилъ главата, или крака на нѣкой пѫтникъ. Следователно, когато нѣкой човѣкъ ви направи една пакость, ще знаете, че вината е у васъ, понеже сте застанали на пѫтя му и прѣчите на неговитѣ научни изследвания. Той е ученъ човѣкъ, прави своитѣ научни изследвания, а вие сте недоволни отъ него. Кой е виновенъ, че струнитѣ на цигулката се кѫсатъ? — Цигуларьтъ. Той свири силно, мощно, радва се, че може да изрази своето скръбно или радостно състояние. Струнитѣ взиматъ участие въ неговото състояние и започватъ да скачатъ. Това скачане наричаме „кѫсане на струнитѣ“. Тъй щото, научете се да прониквате въ вѫтрешния смисълъ на нѣщата, за да се ползувате отъ тѣхъ. Радвайте се, когато струната на вашата скръбь се скѫса, за да престане да свири. Радвайте се, че струната на вашата сиромашия се е скѫсала, за да престане да ви тормози. Нѣкой студентъ се оплаква, че го скѫсали на изпитъ. Значи, и неговата струна се скѫсала. Той трѣбва да се радва, че струната му е скѫсана, защото ще повтори материала още нѣколко пѫти и ще го научи по-добре. Следователно, страданията и нещастията носятъ нѣщо добро за човѣка. Тѣ го правятъ мекъ, добъръ, отзивчивъ и внимателенъ къмъ чуждитѣ радости и страдания. Колкото повече страда човѣкъ, толкова по-добре изучава езика на страданието и лесно се справя съ него. Той може да се разговаря съ своитѣ и съ чуждитѣ болести, и по този начинъ да помага, както на себе си, така и на другитѣ. Въ страданията си човѣкъ изучава много езици — на сиромашията, на болеститѣ, на невежеството и т. н. Добре е човѣкъ да знае много езици. Колкото повече езици знае, толкова по-голѣми възможности се откриватъ предъ него. Ако нѣкой отъ васъ знае само български езикъ, той ще се разбира само съ българитѣ. Срещне ли нѣкой чужденецъ, нѣма да го разбере. Сега, като ви говоря за езика на страданието, вие мислите, че това е нѣкаква приказка, или сюжетъ отъ нѣкакъвъ романъ. Всички сте чели и четете романи и се интересувате, какво ще стане на края съ героя и съ героинята. Обикновено героятъ и героинята представятъ момъкъ и млада мома. Около тѣхъ се движатъ майкитѣ имъ, бащитѣ имъ, братята и сестритѣ имъ. Безъ тѣзи действуващи лица не може. Тѣ сѫ главнитѣ фактори, около които действията се развиватъ. Безъ тѣхъ е невъзможно. — Защо? — Защото всѣки човѣкъ е носитель на специфична енергия. Презъ даденъ човѣкъ минава такава Божествена енергия, каквато презъ другъ човѣкъ по никой начинъ не може да мине. Тази природна енергия, която минава презъ момата, по никой начинъ не може да мине презъ момъка. И обратно: енергията, която минава презъ момъка, не може да мине нито презъ момата, нито презъ майката, бащата, брата или сестрата. Въ този смисълъ, майката, бащата, братътъ или сестрата сѫ проводници на специфични природни енергии. Тази е причината, поради която всѣка форма въ природата, колкото малка или голѣма да е, е важна и необходима. Презъ слугата минава една енергия, презъ господаря — друга; презъ учителя минава една енергия, презъ ученика — друга. Иска ли да се ползува отъ тия енергии, човѣкъ трѣбва да се свърже съ Първата причина на нѣщата, въ която всички природни енергии се втичатъ и изтичатъ. Който се свърже съ Бога, той ще се ползува отъ знанието, което тия сили криятъ въ себе си. Казватъ за нѣкого, че се е влюбилъ. — Благодарете, че се е влюбилъ. Като се е влюбилъ, той има възможность да живѣе. Който люби, той живѣе. Не люби ли, човѣкъ е осѫденъ на смърть. — Въ кого трѣбва да се влюби човѣкъ? Детето трѣбва да се влюби въ майка си и въ баща си, за да му дадатъ животъ. Майката и бащата трѣбва да се влюбятъ въ детето си. Майка, която не е влюбена въ детето си, не може да стане майка. Баща, който не е влюбенъ въ детето си, не може да стане баща. Детето трѣбва да се роди, за да подпише, че майката е майка и бащата — баща. Ако не роди дете, майката не може да се нарече майка. И ако бащата не стане причина за раждането на детето, той не е баща. Сега, като сте дошли на планината, вие трѣбва да се сближите по душа, по духъ, да не мислите, че сте чужди. Вие сте излѣзли отъ едно и сѫщо Начало, но сте се пръснали по разни части на свѣта. Днесъ трѣбва отново да се запознавате. Тукъ имате възможность да създадете добри отношения помежду си и взаимно да си помагате. Ако нѣкой отъ васъ заболѣе, другитѣ трѣбва да му се притичатъ на помощь. Като помагате на другитѣ, и на васъ ще помагатъ. Когато сте сами, ще се научите да не очаквате външна помощь. Представете си, че ви заболи стомахъ или коремъ. Какво трѣбва да правите? Започнете да пѣете на корема си. Можете ли да го излѣкувате съ пѣсень, вие можете да се отнасяте добре съ всички хора. Ако заболѣятъ гърдитѣ ви и ги излѣкувате съ пѣсень, вие ще знаете, какъ да се отнасяте съ ангелитѣ. Ако страдате отъ главоболие и можете да се излѣкувате съ пѣсень, вие ще имате правилни отношения къмъ Бога и ще се разговаряте съ Него. За да се разговаряте съ Бога, вие трѣбва да станете като децата. Казано е въ Писанието, че ако не станете като децата, нѣма да влѣзете въ Царството Божие, т. е. нѣма да влѣзете въ царството на любовьта. Едно трѣбва да знаете: въ царството на любовьта може да влѣзе само онзи, който знае да пѣе. Днесъ повечето пѣвци се движатъ отъ две до три и половина октави. Едва ли има пѣвци, чиито гласове взиматъ четири октави. Такива пѣвци не могатъ да бѫдатъ бедни хора. Голѣмо благословение е за пѣвеца, ако може да взима петь — шесть октави. Който знае да пѣе, както трѣбва, той може да лѣкува и себе си, и ближнитѣ си. Има музикални парчета, съ които се лѣкуватъ различни болести: главоболие, гръдоболъ, ревматизъмъ и т. н. За всѣка болесть е нужно специално парче. Музиката може да се използува като методъ за лѣкуване. Старитѣ, обаче, казватъ. че музиката не е за тѣхъ. че само младитѣ могатъ да пѣятъ. Споредъ тѣхъ излиза, че младитѣ сѫ артисти, които играятъ различни роли на сцената, а старитѣ сѫ слушатели. И това е добре, но всѣки за себе си, младъ или старъ, трѣбва да пѣе. Цѣлата природа пѣе: вѣтърътъ, водата, птичкитѣ, цвѣтята, животнитѣ — всички по свой начинъ. Въ природата нѣма стари и млади — всички пѣятъ. Пѣйте и не се критикувайте. Защо трѣбва да се произнасяте, че този пѣлъ лошо, а онзи — добре? Защо трѣбва да се критикувате, кой какъ билъ облѣченъ? Щомъ Богъ е пратилъ човѣка на земята, Той му е далъ свобода да се облича, както иска. — Ама чернитѣ дрехи били модерни. — Това е човѣшка мода, но не и мода на природата. Въ човѣшката мода всѣкога има нѣщо неестествено. Ако черниятъ цвѣтъ трѣбва да се предпочита, тогава въ природата трѣбваше да има само нощь. А сега има нощь и день. Презъ деня, когато слънцето грѣе, всички сѫщества трѣбва да бѫдатъ облѣчени съ бѣли, свѣтли дрехи. Вижте пеперудитѣ, птицитѣ, колко сѫ разноцвѣтни. Пеперудата е облѣчена съ пъстра, разноцвѣтна дреха и по цѣли дни хвърчи, радва се на Божия свѣтъ. Нѣкои хора се обличатъ съ свѣтли, а други — съ тъмни дрехи. Бѣлиятъ цвѣтъ означава щедрость. Добре е скѫперницитѣ да се обличатъ съ бѣли дрехи, да станатъ щедри. Анемичниятъ трѣбва да се облича съ червени дрехи. Той трѣбва да вземе червения цвѣтъ отъ цвѣтята, а не червената боя, съ която бояджиитѣ си служатъ. Най-красивитѣ краски ще намѣрите въ растенията. Растенията представятъ най-великата художествена изложба. Тѣ представятъ страници отъ великата Божествена книга. Като ученици, вие трѣбва да знаете, че всѣко цвѣте има свое велико предназначение. Щомъ е така, не кѫсайте цвѣтята безразборно. Кѫсате ли ги, мачкате ли ги, и вие ще пострадате въ известно отношение. Запримѣръ, ако откѫснете единъ синъ цвѣтъ и го захвърлите, непременно ще изгубите нѣщо въ вѣрата си. Ако постѫпите небрежно съ нѣкой жълтъ цвѣтъ, ще изгубите нѣщо въ умствено отношение. Ако смачкате нѣкой червенъ цвѣтъ, животътъ ви ще се намали. Искате ли да се закичете съ нѣкое цвѣте, да му се порадвате, не го кѫсайте, но турете го въ една малка саксийка и постоянно го гледайте. Откѫснете ли единъ цвѣтъ и го дадете на своята любима или на своя любимъ, вие му давате любовь, която скоро ще увѣхне. Радвайте се на хората, обичайте ги, безъ да имъ доказвате любовьта си съ откѫснати цвѣтя. Срещнете ли нѣкой човѣкъ, радвайте се, че виждате Бога въ него. И той трѣбва да вижда Бога въ васъ. Видите ли нѣщо лошо въ характера на човѣка, не го сѫдете, но помогнете му по нѣкакъвъ начинъ да се изправи. — Ама обущата му били нечисти. — Не го сѫди, но вземи една кърпа и, безъ да те забележи, изчисти ги. Днесъ хората се сѫдятъ, критикуватъ се, но не могатъ да си помогнатъ. Тѣ виждатъ, кое е право и кое не, но не могатъ да се изправятъ. Въ това отношение тѣ мязатъ на цигулари, които знаятъ да свирятъ, но не могатъ да настройватъ цигулкитѣ си, вследствие на което свирятъ неправилно. И тъй, работете съзнателно върху себе си, да приемете новата култура. Новата култура изисква отъ човѣка едно — да обича Бога. Кѫде ще намѣрите Бога? — Въ всѣки човѣкъ. Какъвто човѣкъ срещнете, добъръ или лошъ, простъ или ученъ, той носи нѣкакво благо. Като знаете това, не е нужно да се препорѫчвате едни-други, да казвате, че този е добъръ, а онзи — лошъ. Всѣки човѣкъ, който носи въ себе си сърдце, умъ, сила, душа и духъ, е добъръ. Той иде отъ Бога. Трѣбва ли да ви разправятъ, кой човѣкъ е отъ високо произхождение и кой — отъ низко? Всички хора сѫ пѫтници въ единъ и сѫщъ параходъ, който има строго опредѣлена цель — да ги заведе на пристанището. Ще кажете сега, че параходътъ ви е родилъ. — Не, вие пѫтувате съ парахода, но нито сте се родили въ него, нито той ви е родилъ. Ще кажете, че баща ви и майка ви сѫ ви родили. Тѣ сѫ ви дали само условие да се родите, чрезъ тѣхъ да познаете Бога. Не познаете ли Бога, вие не познавате нито баща си, нито майка си. За да ги познаете, трѣбва да ги слушате. Сѫщо трѣбва да слушате и по-голѣмитѣ си братя и сестри. Изобщо, вие трѣбва да изучавате закона на послушанието. Като изучавате този законъ, ще можете да изпълнявате волята Божия. Като ученици, отъ васъ се иска да пазите хармонията въ Божествения свѣтъ. На каквито противоречия да се натъквате, стремете се правилно да ги решавате. Отъ васъ зависи да бѫдете въ коренитѣ или въ клонетѣ на живота. Ако живѣете въ физическия свѣтъ, вие ще бѫдете въ коренитѣ. Живѣете ли по Божественъ начинъ, ще бѫдете въ клонетѣ. Ако живѣете само физически, вие ще бѫдете въ листата на дървото. Ако живѣете въ Божествения свѣтъ, ще бѫдете въ плодоветѣ на дървото. Който живѣе и въ двата свѣта, той съзнателно се движи между хората и имъ помага. Като влѣзе въ нѣкой домъ, дето има болни, той не имъ казва, че трѣбва да бѫдатъ весели, да търпятъ, но изважда цигулката си и започва да свири. Като изсвири едно - две парчета, болнитѣ оздравяватъ и ставатъ отъ леглата си. Цѣлиятъ домъ се радва и благодари на този цигуларь, че имъ направилъ добро. Следователно, знайте, че нѣма по-велико нѣщо въ свѣта отъ любовьта. Тя съживява, подмладява хората и ги прави весели и свободни. Който има любовьта въ себе си, той има разположение къмъ всички: къмъ камънитѣ, къмъ растенията и къмъ животнитѣ. Той знае, че Богъ е създалъ съ Словото си всичко. Като види нѣкое животно, той му се радва, милва го. Като види нѣкое цвѣте, той се спира да го помирише; ако е изсъхнало, ще го полѣе, ще го разкопае наоколо и ще си замине. Той знае, че въ всѣко живо сѫщество се крие Божията мѫдрость. Като знае и разбира това, той обиква Бога въ себе си, както и въ всички живи сѫщества. Обикне ли Бога, всичкитѣ му работи се оправятъ. Сега и на васъ казвамъ: Възлюбете Господа съ всичкия си умъ, съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа и съ всичката си сила, за да се освободите отъ болести, несгоди и противоречия въ живота си. Да обикнете Господа, това значи, да подигнете своитѣ мисли и чувства. Това не значи, че трѣбва да искате много. Искайте малко, само за деня. — Какво иска гладниятъ? — Само едно ядене, единъ обѣдъ, но да бѫде Божественъ, т. е. пъленъ съ любовь. Ядете ли отъ този обѣдъ, вие ще приемете отъ любовьта, която е въ него. При това положение нито стомахъ, нито глава ще ви болятъ. Който има любовь, той не може да боледува. Искате ли да се освободите отъ болеститѣ си, трѣбва да обичате всички хора и да сте готови на всѣкаква услуга. Нѣкой се оплаква отъ болки въ стомаха, въ корема си. Щомъ обикне хората, стомахътъ и коремътъ му ще оздравѣятъ. Болятъ ли го гърдитѣ, той трѣбва да обикне ангелитѣ. Обикне ли ги, гърдитѣ му ще се подобрятъ. Който страда отъ главоболие, той трѣбва да поправи отношенията си къмъ Бога, къмъ Божествения свѣтъ. Значи, всѣка болесть е причинена отъ нарушаване на законитѣ на физическия, на духовния или на Божествения свѣтъ. Хората сѫ проводници на такива природни енергии, които регулиратъ стомаха и цѣлата пищеварителна система на човѣка. Ангелитѣ сѫ проводници на такива природни енергии, които регулиратъ дихателната система на човѣка. Чрезъ Божествения свѣтъ пъкъ се прокарватъ такива енергии, които регулиратъ цѣлата нервна система на човѣка. Тъй щото, обичайте хората, ангелитѣ и Бога, за да бѫдатъ стомашната, дихателната и нервната ви системи въ пълна изправность. Казано е въ Писанието: „Ще разруша човѣшкия търбухъ“. Подъ думата „търбухъ“ се разбира лошия животъ на човѣка, но не и неговия стомахъ. Въ търбуха се криятъ всички низши желания на човѣка. Стомахътъ, обаче, не може и не трѣбва да се разруши. Искате ли да бѫдете съвършенъ човѣкъ, обичайте хората и имъ помагайте, обичайте ангелитѣ, обичайте и Бога. Това е идеалниятъ човѣкъ. Въ него функциониратъ правилно тритѣ важни системи: стомашна, дихателна и нервна. И тъй, за да бѫдете като ангелитѣ, вие трѣбва да имате тѣхната вѣра и знание. Вие не вѣрвате въ това и казвате, че хиляди години ви сѫ нужни, за да станете като ангелитѣ. Съ знание и съ вѣра нѣщата лесно се постигатъ. Безъ знание и безъ вѣра нищо не се постига. А Исусъ рече: „Истина ви казвамъ: Ако имате вѣра и не се усъмните, не само дѣлото на смоковницата ще направите, но и на тази гора ако речете: Дигни сей се хвърли въ морето, ще бѫде.“ Въ Божествения свѣтъ на всѣко време можете да намирате плодове на дърветата. Всѣко дърво трѣбва да има поне 12 плода, за всѣки месецъ презъ годината по единъ плодъ. Като не разбиратъ този законъ, хората искатъ отсега нататъкъ да станатъ добри. Тѣ сѫ добри, и на всѣко време могатъ да бѫдатъ добри, но трѣбва да проявяватъ своята доброта. Тѣ сѫ богати, но трѣбва да проявяватъ своето богатство. Тѣ сѫ деца, но не проявяватъ своето детско състояние. Тѣ сѫ майки и бащи, но не проявяватъ своето майчинство и бащинство. Кое е отличителното качество на майката и на бащата? — Любовьта имъ. Любовьта на майката възприема, подига и запазва нѣщата, а любовьта на бащата се изразява въ даване. Бащата дава капитала, майката го запазва, а детето го разработва и туря въ обръщение. Значи, Богъ дава, а човѣкъ възприема и разработва даденото. Щомъ сте дошли на земята, ще знаете, че сте се учили въ училището на баща си и на майка си и трѣбва да приложите това, което сте приели и научили отъ тѣхъ. Давайте на хората отъ благата на вашата майка и на вашия баща. Само така ще познаете, че Богъ живѣе въ васъ. Не изисквайте само отъ другитѣ хора да бѫдатъ добри и да проявяватъ Божията Любовь. Съвременнитѣ хора постоянно говорятъ за страданията си и се запитватъ, не може ли да живѣятъ безъ страдания. — Безъ страдания не може. Страданието е пробниятъ камъкъ на любовьта. Чрезъ страданието се опитва любовьта на човѣка. Колкото повече човѣкъ страда и по-разумно носи страданията си, толкова и любовьта му е по-голѣма. Безъ страдание любовьта не може да се прояви. Страданието е сѣнка на любовьта. Тази сѣнка е необходима за проява на величествената картина на любовьта. Безъ сѣнки въ свѣта нѣщата оставатъ невидими. Дето нѣма сѣнки, тамъ владѣе пълно еднообразие. Когато се отегчи отъ живота между хората, човѣкъ отива въ по-горенъ свѣтъ, но остава самъ, обиколенъ съ свѣтлина, въ която не различава нищо. Като се отегчи и отъ този животъ, той започва постепенно да слиза все по-надолу, между ангелитѣ, между хората, животнитѣ и растенията. Като се намѣри между подобнитѣ си, той се радва, че е дошълъ на земята да живѣе. Отегчи ли се отново, пакъ напуща земята. Дето и да отиде, човѣкъ трѣбва да знае, че страданията неизбѣжно ще го следватъ. Колкото по-голѣма е любовьта на човѣка, толкова и страданията му ще бѫдатъ по-голѣми, но по-разбрани. Колкото по-разбрани сѫ страданията, толкова по-лесно се носятъ. Щомъ човѣкъ носи страданията си леко, съ радость, той е дошълъ вече до великата любовь въ живота. Хората говорятъ за любовьта и се питатъ: Обича ли ни Богъ? — Колкото и вие Го обичате. Ако отидете при Него съ малка чаша, и Той ще ви даде малко. Ако отидете съ голѣма чаша, много ще ви даде. Колко любовь ще ви даде, това зависи отъ вашата чаша, т. е. отъ вашето сърдце. Искате ли да бѫдете обичани, и вие трѣбва да обичате. Обичайте Бога, за да ви даде и Той отъ своята любовь. Обичайте, за да ви обичатъ. Всѣки човѣкъ е актьоръ, който играе нѣкаква роля въ великата драма на живота. Отъ него се иска едно: да изучи ролята си и да я играе добре. Дали е царь или слуга, той еднакво трѣбва да залѣга за ролята си, да я изучава и да играе съ любовь. Отъ ролята на човѣка не може да се сѫди, дали той е добъръ или лошъ. Нѣкой може да играе ролята на крадецъ, на престѫпникъ, безъ да е лошъ човѣкъ. Нѣкога, въ миналото, въ Цариградъ сѫ давали за пръвъ пѫть пиесата „Отело“ отъ Шекспира. Единъ турчинъ гледалъ тази пиеса и се възмутилъ отъ подлата роля на Яго. Като го видѣлъ на другия день въ града, той го спрѣлъ и гнѣвно му казалъ: Защо забърка тази каша снощи? Турчинътъ се ядосалъ толкова много отъ ролята на Яго, че не могълъ да я отдѣли отъ самия човѣкъ. Човѣкъ е изпратенъ на земята да изиграе нѣкаква роля, отъ която трѣбва да научи нѣщо. Играйте добре ролитѣ си, безъ да роптаете. — Ами защо трѣбваше да се родя жена? — Благодари на Бога, че си жена. Като жена, ти ще бѫдешъ проводникъ на такава любовь, каквато чрезъ мѫжа не може да се предаде. Всѣки човѣкъ — мѫжъ, жена или дете, старъ или младъ, е проводникъ на особенъ родъ Божествена енергия. Въ каквото положение да се намирашъ, каквато роля да играешъ, ти си проводникъ на специфична енергия. Чрезъ камънитѣ, чрезъ растенията, чрезъ животнитѣ сѫщо така се предаватъ специфични енергии. Чрезъ всѣка проява на човѣка, права или крива, се предава особенъ родъ енергия. Благодарете за всичко, което се случва въ живота ви. Нѣкой ви обидилъ, че сте направили нѣкаква погрѣшка, — благодарете за всичко — все ще научите нѣщо ново. Художникътъ рисува не само съ прави, но и съ криви линии. Съберете всички обидни думи, всички погрѣшки и ги турете на мѣстата имъ. Турете ли ги на съответнитѣ имъ мѣста, вие ще нарисувате една картина, която всички ще харесватъ. Каквото предприятие да поемете, свършете го добре, съ благодарности. Сега, за да извършите добре своитѣ предприятия, знайте, че не сте сами, но имате помощници. Ако направите нѣкаква погрѣшка, вие можете да я изправите. Съ изправяне на погрѣшката си, вие я заличавате така, както ученикътъ и учительтъ заличаватъ написаното на дъската, за да могатъ отново да пишатъ върху нея. Следователно, знайте, че заради доброто у васъ ви се даватъ всички условия да растете и да се развивате. Вие имате добри сърдца, добри умове, но трѣбва да работите, за да проявите тия богатства. Казано е въ Писанието: „Колко по-добъръ е човѣкъ отъ овца“. Наистина, колко по-добъръ, по-уменъ е човѣкъ отъ всѣко животно. Колко по-красиво и съвършено е тѣлото на човѣка отъ всѣко животно. Благодарете за всичко, което ви е дадено. Благодарете за мѣстото, което ви е дадено въ високата стълба на живота. Мислете за любовьта на Бога къмъ васъ и приемете тази любовь въ себе си. Знайте, че тази любовь се проявява въ всѣки човѣкъ. Когато мома и момъкъ се обичатъ, между тѣхъ действува Божията Любовь. Ако се вслушватъ въ гласа на тази любовь. тѣ никога нѣма да я изгубятъ. Дето е Богъ, дето любовьта присѫтствува, тамъ никакво престѫпление не може да се извърши. Понеже Богъ е между насъ и въ насъ, нека всички отворимъ сърдцата си за Него и Го възлюбимъ. Като слушате нѣкой човѣкъ да ви говори, дайте внимание на думитѣ му. Когато нѣкое куче лае, вслушвайте се въ звука му, да разберете, какво иска да каже. Когато конь цвили, вслушвайте се въ цвиленето му, да разберете, отъ какво се нуждае. Както човѣкъ не говори всѣкога еднакво, така и кучето не лае всѣкога еднакво, и коньтъ не цвили всѣкога еднакво. Въ проявитѣ на всѣко живо сѫщество, човѣкъ трѣбва да вижда прояви на Божественото. Стремете се къмъ придобиване на свободата си, но пазете свободата и на своитѣ ближни. Христосъ казва: „Азъ съмъ пѫтьтъ, истината и животътъ“. Пѫтьтъ представя бащата, истината — майката, а животътъ — това сме ние — хората, които сѫ изявление на пѫтя и на истината. Значи, пѫтьтъ е нашиятъ баща, истината нашата майка, а животътъ, това сме ние, децата на пѫтя и на истината. Желая ви сега всички да станете, да оживѣете и да възкръснете! Като възкръснете, радвайте се и скачайте като телци! * 7 августъ, 5 ч. с.

"Двигатели в живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера презъ лѣтото на 1938 г. София, Първо издание, София, 1938 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание Трудни задачи Лука 20:20—42. Всички съвременни хора, духовни или свѣтски, се намиратъ предъ въпроси, трудни за решаване. И на Христа сѫ задавали трудни въпроси. Запримѣръ, нѣкой сѫ Го питали: „Право ли е да даваме дань Кесарю, или не?“ Нѣкои отъ садукеитѣ, които отричали възкресението, Го запитали: „Учителю, Мойсей написа намъ: Ако умре безчаденъ на нѣкого братъ му, който има жена, да вземе братъ му жената на брата си. А имаше седмина братя: и първиятъ взе жена и умрѣ безчаденъ. И взе вториятъ жената, но умрѣ и той безчаденъ. И третиятъ я взе; сѫщо така и седмината, и не оставиха чада и умрѣха. А подиръ всичкитѣ умрѣ и жената. И тъй, въ възкресението, на кого отъ тѣхъ ще бѫде жена?“ На този въпросъ може да се отговори по следния начинъ: Седемь гѫсеници били на едно дърво. Като се превърнали на пеперуди, на коя отъ тѣхъ принадлежи дървото? Докато сѫ гѫсеници, тѣ се нуждаятъ отъ листата на дървото, но щомъ се превърнатъ въ пеперуди, тѣ не се нуждаятъ вече отъ листа — друга храна е нужна за тѣхъ. Като пеперуди, тѣ нѣма да лазятъ по дървото и да ядатъ листа, но ще хвъркатъ по широкия свѣтъ. Тъй щото, ще знаете, че мѫчнитѣ въпроси за гѫсеницитѣ не сѫ мѫчни за пеперудитѣ. При сегашния животъ на хората, кой мѫжъ или коя жена биха желали въ възкресението да иматъ сѫщата жена или сѫщия мѫжъ? Съ други думи казано: Кой би желалъ въ възкресението да облѣче сѫщитѣ дрехи, които цѣлъ животъ сѫ го стѣгали? Съвременнитѣ хора трѣбва да си зададатъ следнитѣ въпроси: Живѣятъ ли, както трѣбва? Учени ли сѫ, както тѣ разбиратъ? Иматъ ли свобода, каквато търсятъ? Освенъ тѣзи въпроси, има още редица материални въпроси, на които, не само трѣбва да се отговори, но трѣбва да се разрешатъ. Материалнитѣ въпроси, които иматъ времененъ характеръ, създаватъ най-голѣми безпокойствия и противоречия на човѣка. Освенъ отъ материални въпроси, човѣкъ се интересува още отъ духовни и отъ Божествени. Значи, има въпроси, които сѫ отъ значение за отношенията на човѣка къмъ самия себе, къмъ ближнитѣ му, къмъ природата и къмъ Бога. За човѣка е важно отношението му къмъ свѣтлината, къмъ въздуха, къмъ водата и къмъ храната. Съ очитѣ си той приема свѣтлината, съ ушитѣ си — трептенията на звука, съ устата си — водата, въздуха и храната. Той приема въздуха главно чрезъ носа си. Съ носа си човѣкъ приема и миризмитѣ, били тѣ приятни или неприятни. Обаче, не е достатъчно човѣкъ само да гледа, да чува, да мирише, да се храни, да пие вода и да диша, но трѣбва да знае, какъ да извършва тия процеси и какво да възприема. Сегашнитѣ хора гледатъ, чуватъ, миришатъ, дишатъ, хранятъ се, но сѫ изгубили способностьта си да извършватъ тия процеси правилно. Вмѣсто да гледатъ красиви образи, тѣ често се натъкватъ на грозни, неприятни образи и картини, вследствие на което изгубватъ навика си да гледатъ и възприематъ само красивото въ свѣта. Като срещнатъ нѣкой здравъ, жизнерадостенъ човѣкъ, тѣ се радватъ. Не се минава много време, тѣ срѣщатъ нѣкой боленъ, измѫченъ човѣкъ и се наскърбяватъ. Здравиятъ произвежда приятно впечатление на човѣка, а болниятъ — неприятно. Светиятъ, чистиятъ човѣкъ произвежда приятно впечатление, а грѣшникътъ, нечистиятъ — неприятно. Ако седите зимно време около огъня, вие сте доволни, усѣщате една приятность. Ако лѣтно време, при голѣма горещина, се приближите при сѫщия огънь, вие изпитвате неприятно чувство и бѣгате далечъ отъ него. Като говоримъ за здравъ и боленъ човѣкъ, за уменъ и глупавъ, за добъръ и лошъ, явява се въпросъ, по какво се различава здравиятъ отъ болния, умниятъ отъ глупавия, добриятъ отъ лошия. Здравъ човѣкъ е този, който работи, безъ да се уморява. Уменъ човѣкъ е този, който мисли право. Добъръ човѣкъ е този, който чувствува нѣщата. Когото срещне, той влиза въ положението му за всичко му съчувствува. Като чувствува и своитѣ, и чуждитѣ болки и страдания, човѣкъ се облагородява и избѣгва да причинява страдания, както на себе си, така и на своитѣ ближни. Достатъчно е единъ пѫть човѣкъ да мине босъ презъ нива, обрасла съ цигански тръне, за да не помисли втори пѫть за сѫщото мѣсто. Като е миналъ презъ чувства, които причиняватъ болки, подобни на циганскитѣ тръне, човѣкъ се стреми, по какъвто да е начинъ да се освободи отъ тѣхъ. Ако мѫжътъ минава презъ нива, обрасла съ цигански тръне, и набоде краката си, трѣбва ли да се оплаква на жена си, на приятелитѣ си, че е пострадалъ отъ трънетѣ? Какво ще му кажатъ тѣ? Всички ще започнатъ да го учатъ, какво да прави. Всички ще се чудятъ, какъ е допусналъ да се нарани толкова много. Тѣ ще кажатъ: Какъ е възможно, възрастенъ човѣкъ да не предвиди, какво го очаква. За него е важно въ дадения моментъ да извади трънетѣ отъ краката си, да намаже болното си мѣсто съ дървено масло и втори пѫть да не отива босъ въ такава нива. Ще дойде нѣкой да го убеждава, че циганскитѣ тръне помагали противъ ревматизъмъ. Наистина, тѣ съдържатъ известна лѣчебна сила, но достатъчни сѫ само два-три тръна. Влѣзатъ ли стотина тръна въ краката на човѣка, това е извънредно много. Ако две пчели ужилятъ човѣка, тѣ ще му помогнатъ противъ ревматизъма, но ако сто пчели го ужилятъ, тѣ могатъ да го умъртвятъ. Сега, като влизате въ новитѣ условия на живота, вие трѣбва да мислите по новъ начинъ. Днесъ сиромахътъ мисли по единъ начинъ, а богатиятъ — по другъ. Мислите ли право, и като сиромахъ, и като богатъ, вие трѣбва да мислите по единъ начинъ. Когато осиромашее, човѣкъ започва да обикаля пазаритѣ на стари, на евтини дрехи. Като забогатѣе той обикаля най-модернитѣ и богати магазини. Той иска да си купи хубава, модерна дреха, а колко струва, това не го интересува. Като се разочароватъ отъ нѣкоя религия, хората тръгватъ отъ едно религиозно общество на друго, да изучаватъ тѣхното вѣрую, дано по-лесно, т. е. по-евтино го купятъ. Тѣ казватъ: Трѣбва да се върнемъ къмъ старото. Питамъ: трѣбва ли възрастниятъ човѣкъ да си спомня съ съжаление за своето детство, когато сѫ го возили въ количка и да иска да се върне къмъ него? — Не, веднъжъ миналъ презъ една фаза на живота, човѣкъ трѣбва да върви напредъ. Нѣкои религиозни хора се придържатъ строго въ Писанието. Тѣ казватъ, че само това е вѣрно, което е писано въ Евангелието. Тѣ сѫ прави, но едно трѣбва да иматъ предъ видъ: Човѣкъ може да се ползува отъ Словото дотолкова, доколкото Духътъ го освѣтява. Всѣки день Духътъ изяснява Словото и внася въ него нови елементи. Сега, да се върнемъ къмъ въпроса, който зададоха на Христа: „Трѣбва ли да се дава данъкъ на Кесаря?“ Този въпросъ може да се представи въ друга форма: Трѣбва ли синътъ да дава данъкъ на баща си? Трѣбва ли дъщерята да дава данъкъ на майка си? Следователно, преди да отговори на зададения въпросъ, Христосъ зададе другъ, приблизително въ следната форма: Отъ кого взиматъ царетѣ данъкъ — отъ синоветѣ си или отъ чуждитѣ? — Отъ чуждитѣ, разбира се. Но за да не се съблазнятъ, Христосъ каза на Петра, да хвърли мрежата си въ водата, дето ще улови една риба, която въ устата си има една златна монета. Като извади монетата, нека я даде като данъкъ за себе си и за Него. Питамъ: Какъвъ данъкъ трѣбва да платите за уроцитѣ, за проповѣдитѣ които нѣкой ви държи? По колко плащате на нѣкой учитель по музика? — Различно. Има уроци по музика отъ 20 — 10 000 лева — зависи отъ учителя. Единъ младъ момъкъ, любитель на музиката отишълъ при единъ виденъ учитель, да взима уроци. Като взелъ единъ урокъ, учительтъ го запиталъ: Искашъ ли още единъ урокъ? — Не достатъчно ми е единъ, всичко научихъ. Учительтъ му взелъ толкова много пари, че ученикътъ не могълъ да помисли за втори урокъ. Ако за единъ урокъ по музика се плаща толкова скѫпо, можете да си представите, колко трѣбва да платите за единъ урокъ по Божията Любовь. Днесъ е опасно да се говори за вѣрата, за любовьта. Ако нѣкой те пита, вѣрвашъ ли въ Бога и отговоришъ, че вѣрвашъ, веднага ще ти зададе другъ въпросъ: Като вѣрвашъ, защо не вървишъ въ стѫпкитѣ Му? — Обичашъ ли мѫжа си? — Обичамъ го. — Като го обичашъ, защо му причинявашъ толкова много безпокойства и страдания? Наистина, защо следъ като се обичатъ, хората си създаватъ мѫчнотии и страдания? Като се събератъ двама души, които се обичатъ, тѣ изпадатъ въ положението на пѣвци или на музиканти, всѣки иска да изпѣе или да изсвири нѣщо, а другиятъ да слуша. И вториятъ, обаче, иска да свири или да пѣе и да бѫде изслушанъ. Понеже всѣки иска да се чуе неговиятъ гласъ, между тѣхъ се заражда недоволство, неразположение. Щомъ се обичатъ хората трѣбва да си отстѫпватъ: единъ день ще свири единиятъ, на другия день — вториятъ. Така именно, и двамата ще бѫдатъ доволни. Както свѣтскитѣ хора обичатъ да се хвалятъ, да иматъ предимство единъ надъ другъ, сѫщото обичатъ и религиознитѣ. Като се събератъ нѣколко религиозни заедно, тѣ започватъ да се хвалятъ. Единъ отъ тѣхъ казва, че преди години съвсемъ западналъ материално, но като се помолилъ на Бога, въ скоро време положението му се подобрило. Другъ разправя, че говедата му измрѣли отъ нѣкаква болесть, но като се помолилъ, всичко дошло въ първото си положение. Трети разказва че билъ младъ, но самотенъ момъкъ. Като се помолилъ, скоро срещналъ добра, знатна мома и се оженилъ за нея. Колкото и да се хвалятъ, това сѫ пресилени работи. Женитбата не подразбира щастие, както мнозина мислятъ. Да се оженишъ, това значи, да минешъ презъ посвещение. Жената, децата ти ще те опитватъ по различни начини, да видятъ, колко си добъръ. Мѫжътъ пъкъ ще опитва жена си. Голѣмъ курсъ, голѣма наука е женитбата. Сиромашията и богатството сѫщо така сѫ условия за посвещение. Човѣкъ минава презъ сиромашията и богатството, презъ знанието и невежеството, за да се опита, какво може да направи съ тѣхъ. Когато свърши гимназия и университетъ човѣкъ се поставя на изпитъ да се провѣри, каква работа може да му се даде. Животътъ на земята е велико училище, въ което ученикътъ постоянно се подлага на изпити. Като се поставя на редъ изпитания, човѣкъ постепенно развива надеждата, вѣрата и любовьта си. Безъ надежда той не може да разбере човѣшкото сърдце. Безъ вѣра той не може да разбере ангелитѣ. Безъ любовь той не може да разбере Божествения свѣтъ, т. е. Духътъ Божий. Казано е въ Писанието, че любовьта е плодъ на Духа. Който се храни съ плода на Духа, той може да се запознае съ Божествения свѣтъ. Като обича, човѣкъ самъ се храни, а щомъ се храни, той прави добро първо на себе си, а после на ближнитѣ си. Любовьта се изявява въ две направления: въ даване и въ взимане. Всѣки дава отъ себе си най-хубавото. Ако музикантъ ви обича, той ще ви изсвири най-любимото си парче. Ако градинарь ви обича, той ще ви даде отъ най-хубавитѣ си плодове. Ако шивачъ ви обича, той ще ви скрои и ушие дреха, по всички правила на изкуството си. Сега, като изучавамъ хората отъ Божествено гледище, виждамъ, че тѣ представятъ музикални парчета. Трѣбва да дойде нѣкой великъ музикантъ въ свѣта, който да чете написаното върху тѣхъ и да свири по него. Само при това положение човѣкъ може да познае истинската си стойность. Докато не изсвирите това, което е писано върху човѣка, вие не можете да го познаете. Сегашнитѣ хора се срѣщатъ, но нито се познаватъ, нито се разбиратъ. — Защо? — Защото не могатъ да четатъ, какво е написано върху тѣхъ. Има хора, които внасятъ въ ума ви нѣкаква идея, въ сърдцето ви приятно чувство или радость, а въ волята ви потикъ за една добра постѫпка. Значи, всички добри разположения, които придобивате, се дължатъ на срѣщата ви съ хората. Тази е причината, поради която трѣбва да обичате хората. Всѣки човѣкъ е носитель на известно благо въ себе си. За да получите това благо, вие трѣбва да знаете да свирите написаното върху човѣка. Сѫщиятъ законъ има значение и при познаване на Бога. Човѣкъ не може да познае Бога, докато не дойде до положение да чете и да свири всичко онова, което Той е създалъ. За да разбере красотата на Божия свѣтъ, човѣкъ трѣбва да знае да чете, да свири и да пѣе. Яденето, отъ своя страна, е особенъ родъ музика, въ която има тактъ, ритъмъ и темпо. Да ядешъ музикално, това значи, да не бързашъ. Животнитѣ ядатъ много бързо, вследствие на което сѫ лишени отъ музика. Когато волътъ преживя храната си, и това представя до известна степень музика. Добре е, когато човѣкъ се храни, да слуша музика. Въ време на ядене, човѣкъ се нуждае отъ весела, но не игрива музика. Игривата и тѫжната музика еднакво нарушаватъ ритъма на яденето. Като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да изучава живота, да го разглежда като музика. Всѣка дума, всѣко движение крие въ себе си особенъ родъ музика. Коя е първата дума, съ която посрѣщате нѣкой вашъ гостъ? Вие му казвате „добъръ день или добре дошълъ“. Съ каква дума ще ви посрещнатъ, като отидете на онзи свѣтъ? Вие говорите за раждане и прераждане. Като сте заминавали за онзи свѣтъ, спомнете си, какъ сѫ ви посрѣщали и какво сѫ ви казвали. Вижда се, че нищо не помните. Какъвъ е първиятъ звукъ, съ който новороденото дете заплаква? Лесно можете да имитирате този звукъ, защото не е сложенъ. Щомъ детето излѣзе на бѣлъ свѣтъ, ангелътъ му стои близо до него и му дава тонъ. Детето чува този тонъ и го произвежда. Щомъ чуятъ този тонъ, всички окрѫжаващи се радватъ, че се е родилъ човѣкъ на свѣта. Не само при раждането си човѣкъ се нуждае отъ основенъ тонъ, но презъ цѣлия си животъ. Когато човѣкъ намисли да направи нѣкое добро дѣло, ангелътъ на доброто веднага му дава основния тонъ. Не вземе ли правилно този тонъ, доброто дѣло не излиза, както трѣбва. Обикне ли човѣкъ нѣкого, ангелътъ на любовьта му дава основния тонъ. Не вземе ли правилно основния тонъ на любовьта, човѣкъ изгубва любовьта си и не може да пѣе, както трѣбва. Не е лесно човѣкъ да обича, т. е. не е лесно да попадне въ основния тонъ на любовьта. Всички добродетели — любовьта, мѫдростьта, истината, правдата и доброто иматъ свои основни тонове, които, не се ли взематъ правилно, и добродетелитѣ не се изявяватъ правилно. Като ученици на Велика Школа, вие се намирате предъ велики задачи. За решаването на тия задачи се иска голѣмо смирение и чистота. Единъ способенъ американски студентъ по богословие решилъ да прекара лѣтото въ чифлика на единъ богатъ земевладѣлецъ, да работи и да проповѣдва Словото. Той прекаралъ лѣтото въ усилена физическа и духовна работа и като тръгналъ за дома си, земевладѣлецътъ му далъ само половинъ доларъ. Ще кажете, че това е несправедливо. Колко плащате вие за работата на една пчела? Не само че нищо не ѝ плащате, но взимате всичкия ѝ медъ. Понѣкога, една дума, казана на мѣсто, струва хиляди левове. И ако не могатъ да ви платятъ за труда съ пари, за предпочитане е да получите едно добро пожелание. Нѣкой беденъ човѣкъ не може да възнагради труда ви, но казва: Богъ да ви благослови вмѣсто мене. Божието благословение струва хиляди и милиони пѫти повече отъ благото, което хората могатъ да ви дадатъ. Нѣма по-голѣмо благо за човѣка отъ това, да има за приятель нѣкой царь или Бога. Съ каквато молба да се обърне къмъ приятеля си, той ще му услужи въ всичко. Въ рѫцетѣ на Бога е изобилието на свѣта. Рече ли човѣкъ да се оплаква отъ сиромашия, отъ невежество, това показва, че той нѣма такъвъ приятель, който да му помогне въ онази липса, отъ която се оплаква. Бедниятъ трѣбва да има за приятель поне единъ богатъ човѣкъ. Богатиятъ трѣбва да има за приятель поне единъ беденъ човѣкъ. Учениятъ трѣбва да има за приятель поне единъ невежа, а невежиятъ трѣбва да има за приятель поне единъ ученъ човѣкъ. Следователно, ако човѣкъ не може да събере на едно мѣсто въ себе си бедния и богатия, невежата и учения, той нищо не може да постигне. Бедниятъ представя човѣшкото сърдце, а богатиятъ — човѣшкия умъ. Работата на ума е лесна, но работата на сърдцето е мѫчна. Човѣкъ страда отъ сърдцето си, а не отъ ума си. Бедниятъ, т. е. сърдцето страда, когато нѣма единъ богатъ умъ. Богатиятъ, т. е. умътъ страда, когато нѣма едно бедно сърдце. Бедното сърдце представя поле, върху което умътъ работи. Ако богатиятъ умъ не е свързанъ съ едно бедно сърдце, той нѣма кѫде да вложи капитала си. Бедниятъ нѣма на разположение материални нѣща, но той е способенъ, уменъ, може да се учи. Следователно, богатиятъ използува богатството си, само когато има единъ беденъ приятель. Като дойде при богатия, бедниятъ носи хубави книги за четене. Щомъ прочете книгата, той започва да пѣе и да свири. Мощна сила се крие въ книги, писани подъ диктовката на Духа. Такива сѫ Свещенитѣ книги и Евангелието. Евангелието съдържа цѣръ за всички болести, за всички накърнени чувства, за безвѣрието, за обезнадежването, за безлюбието и т. н. Евангелието дава цѣръ за примиряване на хората. Обаче, човѣкъ трѣбва да знае, какъ да употрѣбява тия цѣрове. Може ли музикантътъ или пѣвецътъ да свири или да пѣе, следъ като се е нахранилъ добре? Трѣбва да мине най-малко половинъ часъ следъ яденето, за да може човѣкъ да пѣе или да свири. И тъй, за да разбира Божиитѣ пѫтища, човѣкъ трѣбва да е смлѣлъ материалнитѣ работи въ сърдцето си. Той трѣбва да е разрешилъ материалнитѣ въпроси. Това не значи, че той трѣбва да се откѫсне отъ физическия животъ, но не трѣбва да се товари съ работи, които не сѫ по неговитѣ сили. Ако вие живѣете при приятель, когото обичате и който ви обича, трѣбва ли да се смущавате за утрешния день? Щомъ е богатъ, той има грижа за васъ. Ако баща ви е богатъ и е решилъ да ви издържа да учите въ странство, трѣбва ли да се безпокоите за материалното си положение? Всѣко безпокойство и смущение има за основа нѣщо материално. Трѣбва ли да се смущавате, щомъ живѣете въ свѣтъ, създаденъ отъ Бога? — Ама какъ ще прекарамъ живота си? — Баща ви е богатъ, нѣма защо да се тревожите. Той ще ви подържа да свършите гимназия, университетъ и ще вземете добра служба. — Не зная, какъ да се моля на баща си. — Това е другъ въпросъ. Добриятъ синъ знае, какъ да се моли на баща си. Щомъ е отишълъ въ странство, между чужди хора, той знае, какъ и какво да пише. Той ще вземе перо и мастило и ще пише: Татко, свършихъ първия семестъръ успѣшно. Сега ми трѣбватъ пари за такси, за наемъ, за храна и облѣкло. Животътъ стана по-скѫпъ. Прати ми по-голѣма сума отъ тази, която досега ми пращаше. Благодаря за грижитѣ, които имашъ къмъ мене. Моята длъжность е да уча, да работя, да оправдая всичко, което правишъ за мене. Добре съмъ, доволенъ съмъ отъ лекциитѣ на професоритѣ. Рече ли да се оплаква на баща си, той не го познава. Болниятъ има право да се оплаква, но здравиятъ — никога. Здравиятъ трѣбва само да благодари на баща си за грижитѣ, които полага за него. Като се върне отъ странство, той трѣбва да покаже на родителитѣ си, каква наука или какво изкуство е придобилъ, да познаятъ тѣ, че синътъ имъ е училъ добре и оправдалъ тѣхнитѣ грижи и срѣдства. Ако е художникъ, той трѣбва да вземе четката и набързо да нарисува портрета на баща си, на майка си, на братята и на сестритѣ си, да видятъ, че той, наистина, е училъ и придобилъ нѣщо. Гледамъ, нѣкой художникъ взима моливъ и листъ, туря черни точки по хартията, изведнъжъ виждамъ, че е нарисувалъ нѣщо: вода, която тече, или снѣгъ. Това сѫ сѣнки на водата и на снѣга, но даватъ ясна представа за тѣхъ. Всѣки човѣкъ може да бѫде художникъ, да рисува живи картини. Запримѣръ, какъ бихте нарисували картината на любовьта? Какъ бихте нарисували картината на вѣрващия и безвѣрника? Изобщо, човѣкъ може да рисува всичко, каквото преживява. Следователно, както храната се отразява върху човѣка, така и неговитѣ мисли и чувства хвърлятъ известенъ отпечатъкъ върху лицето му. Колкото по-чиста и здрава храна употрѣбява човѣкъ, толкова по-чиста е неговата кръвь. Чистата кръвь пъкъ е първо условие за здравето. Много хора, особено българитѣ, ядатъ люти чушки. Лютитѣ чушки помагатъ противъ треска, но за здравъ човѣкъ тѣ не се препорѫчватъ. Сѫщо така не се препорѫчватъ и много кисели и сладки храни. Ако човѣкъ прекара цѣлия си животъ въ охолность и безгрижие, той ще придобие голѣма мекота, която не е на мѣсто. Това е мекота безъ пластичность. Такава мекота разваля човѣка. Ако пъкъ употрѣбява много кисели храни, човѣкъ придобива повече енергия, отколкото му трѣбва, вследствие на което става много остъръ. Всѣка храна трѣбва да се употрѣбява въ такова количество, каквото е нужно за организъма. Всѣки трѣбва да познава организъма си и да го храни съ съответна храна, както въ физическо, така и въ психическо отношение. Добрата психическа храна подразбира добри чувства и мисли къмъ всички хора. Говори ли ви нѣкой човѣкъ, наслушайте го внимателно. Той има предъ видъ нѣщо добро. — Ама много силно говори. — Силниятъ говоръ показва, че въ този човѣкъ има голѣмъ напоръ на енергия. Той е подобенъ на водопадъ. За да го слушате спокойно, отдалечете се малко, идете настрана, да не ви засѣга водата. Щомъ сте далечъ отъ него, говорътъ му ще ви бѫде приятенъ. Срещнете ли единъ човѣкъ, намѣрете въ него една добра чърта, която всѣкога да държите въ ума си. Мислете добре за човѣка. Който мисли добре за другитѣ, той мисли добре и за себе си. Всѣка лоша мисъль по отношение на кого-да е се връща къмъ този, който я изпратилъ вънъ отъ себе си. Какво изисква любовьта отъ човѣка? — Да обича всички, безъ тѣ да знаятъ. Да вѣрва въ всички, безъ тѣ да подозиратъ. Кажете ли на човѣка, че го обичате, вие искате да ви плати нѣщо за това. И тази любовь е добра, но за предпочитане е човѣкъ да обича, безъ да знае нѣкой за неговата любовь. Щомъ обичате нѣкого, само Богъ и вие трѣбва да знаете това. Докато сте на земята, никой не трѣбва да знае за вашата любовь. Щомъ напуснете земята, хората могатъ вече да знаятъ, каква е била любовьта ви. Знаятъ ли преди това, вие се излагате на голѣми спънки и изпитания. Запитаха Христа: „Трѣбва ли да плащаме данъкъ на Кесаря?“ Христосъ отговори: „Отдайте кесаревото на Кесаря, а Божието на Бога“. Подобното трѣбва да отиде при подобното си. Човѣшката любовь носи страдания, а Божествената — радость. Когато любовьта ви къмъ даденъ човѣкъ произвежда радость, тя е правилна. Не произвежда ли радость, тя не е правилна. Божията Любовь произвежда въ човѣка вѫтрешна радость, вѫтрешенъ миръ и вѫтрешно веселие. Това е резултатъ на Божия гласъ, който говори: Не губи вѣра въ ближнитѣ си и въ своитѣ приятели. Не си създавай ненужни страдания. Богъ работи въ всички хора и ги потиква къмъ любовь, вѣра, знание и свобода. Той ще изкара всичко на добъръ край. Той ще победи. Следователно, на каквито изпитания и страдания да се натъквате, благодарете на Бога. Дойде ли сиромашията въ дома ви, попѣйте ѝ малко. Дойде ли ви нѣкаква болесть, пѣйте и на нея. Сгрѣшите ли нѣкѫде, веднага изправете погрѣшката си. Нѣкои ваши погрѣшки се дължатъ на това, че сте се приближили или отдалечили отъ нѣкой човѣкъ повече, отколкото трѣбва. Отъ васъ зависи да грѣшите или да не грѣшите. — Ама отдалечъ не чувамъ. — Приближи се тогава до човѣка, когото искашъ да слушашъ. — Отблизо много силно говори. — Отдалечи се отъ него. — Не зная, кое е сѫщественото въ живота и него да търся. Сѫщественото за всѣки човѣкъ е да бѫде естественъ и да изявява Божията Любовь. Кой не желае да слуша такъвъ човѣкъ? Когато музикантътъ свири естествено, чисто, както е написано въ нотитѣ, всѣки е готовъ да го слуша. И той е доволенъ отъ себе си, и критиката е доволна отъ него. — Защо? — Защото е правилно предадено отъ него и правилно възприето отъ другитѣ. Не е ли предадено и прието нѣщо добре, това показва, че и който предава и които приема, имъ липсва нѣщо. Съвременнитѣ хора не предаватъ и не приематъ добре Божията Любовь, защото имъ липсва нѣщо. Нѣкой казва, че човѣкъ не трѣбва да обича. Другъ казва, че човѣкъ не трѣбва да бѫде обичанъ. Какво е нужно за човѣка, ако не трѣбва да обича и не трѣбва да го обичатъ? — Не, като е дошълъ на земята, човѣкъ и ще обича, и ще го обичатъ. Като го обичатъ и като обича, той ще бѫде по-ученъ, по-силенъ, по-свободенъ, по-здравъ. Кой е Този, Който обича? — Богъ обича. — Кого обичатъ въ човѣка? — Бога обичатъ. Следователно, обичайте Бога въ себе си и въ ближния си и желайте да обичатъ Бога въ васъ. Сега, като ученици, научете се не само да четете нотитѣ, но да свирите добре. Научете се да изявявате любовьта, безъ да говорите за нея. Що се отнася до любовьта, всички сте специалисти по нея. Че сте специалисти по любовьта, това значи, че вие разбирате любовьта въ другитѣ хора по-добре, отколкото тѣ въ себе си. И хората разбиратъ любовьта въ васъ по-добре, отколкото вие въ себе си. Следователно, човѣкъ има ясна представа за любовьта само тогава, когато разбира, както своята любовь, така и любовьта на своитѣ ближни. Ако вие разбирате любовьта по-добре отъ мене, вие сте въ мене. И ако азъ разбирамъ любовьта по-добре отъ васъ, азъ съмъ въ васъ. Сега, желая вие да разбирате любовьта по-добре отъ мене въ едно отношение. Желая и азъ да разбирамъ любовьта по-добре отъ васъ въ друго отношение. Съ други думи казано: Богъ да бѫде въ васъ и въ мене. * 5. августъ, 5 ч. с.

"Двигатели в живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера презъ лѣтото на 1938 г. София, Първо издание, София, 1938 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание Който има уши, нека слуша Лука 8:8. Въ живота има сѫществени и несѫществени нѣща. Несѫщественитѣ нѣща сѫ сѣнка на сѫщественитѣ. Всички разочарования идатъ все отъ несѫществени нѣща, все отъ сѣнкитѣ на нѣщата. Понѣкога сѣнката е толкова реална, че хората я приематъ за сѫществено нѣщо, но въ края на краищата се разочароватъ. Понѣкога на небето се явяватъ две слънца: едното е истинското слънце, а другото — негово отражение. Като се вгледате внимателно въ тия слънца, веднага намирате разлика между тѣхъ. Казвате: Сѫществено нѣщо ли е науката? Сама по себе си науката е резултатъ, а процесътъ на ученето е сѫщественото. Човѣкъ трѣбва да знае, какъ да учи. Не знае ли, какъ да учи, той дохожда до пресищане. Значи, както въ храненето има пресищане, така и въ ученето. Като яде много нѣща, човѣкъ се пресища и мисли, че съ дни нѣма да търси никаква храна. Обаче, като минатъ десетина часа, той отново огладнява и започва да мисли за ядене. Като огладнѣе отново, човѣкъ дохожда до своето нормално състояние. Дойде ли човѣкъ до положение да не приема никаква храна въ стомаха си, той получава дипломъ за свършенъ курсъ на училището. Той взима диплома си въ рѫка и заминава за другия свѣтъ, въ друго училище. Когато нѣкой се оплаква, че животътъ му е дотегналъ, това показва, че той не иска повече да се храни, т. е. не иска да се учи. Като замине за другия свѣтъ, човѣкъ отива въ друго училище, по-горно или по-долно отъ това, което е следвалъ на земята. Всѣка душа, която напуща земята, отива нѣкѫде, но кѫде — никой не знае. Тя не пише на никого писма, затова никой не знае, на коя улица живѣе, въ коя кѫща, и кой е номерътъ на кѫщата ѝ. При този неточенъ адресъ, можете ли да намѣрите нѣкоя душа? Единъ неграмотенъ турчинъ отишълъ при ходжата да му напише едно писмо. Турчинътъ диктувалъ, а ходжата писалъ. Като свършилъ писмото, ходжата запиталъ: Какъвъ е адресътъ на писмото? Ето адресътъ: гр. Призренъ. Въ този градъ има една улица, въ улицата — кѫща, на кѫщата — врата, на вратата — халка. Ще хванешъ халката, ще почукашъ на вратата. Отъ кѫщата ще излѣзе единъ човѣкъ съ бѣла брада. Този човѣкъ е баща ми. На него ще се предаде писмото. Точенъ ли е този адресъ? Въ Призренъ има много улици, а не само една. И въ всѣка улица има много кѫщи. Следователно, всѣко знание трѣбва да бѫде точно опредѣлено. Знаешъ ли нѣщо, знанието ти трѣбва да бѫде опредѣлено. Ако рисувате портрета на нѣкой човѣкъ, чъртитѣ на лицето му трѣбва да отговарятъ на действителностьта. Ако носътъ на този човѣкъ е дълъгъ четири сантиметра, а вие го нарисувате шесть сантиметра, той не отговаря на истинския образъ. Нарисувате ли носа, устата, веждитѣ на този човѣкъ по-дълги, отколкото сѫ въ действителность, вие давате представа за другъ човѣкъ, а не за този, когото сте рисували. Като рисувате образа на нѣкой човѣкъ, вие трѣбва да предадете дължината на линиитѣ му въ абсолютна точность, нито съ милиметъръ по-дълги или по-кѫси. Всички хора страдатъ отъ лъжливи образи. Тѣ си въобразяватъ това, което не става. Нѣкой си въобразява, че ще стане високъ, снаженъ, ще обръща внимание на хората. Каква височина най-много може да достигне? — Най-много 2 — 2 ½ м. Колкото високъ да стане човѣкъ, това има значение само на физическия свѣтъ. Важно е човѣкъ да расте въ умствено и въ духовно отношение. Да се развива човѣкъ добре въ умствено и въ духовно отношение, това значи, да възпитава своитѣ удове, за да се ползува отъ тѣхъ правилно. „Който има уши да слуша, нека слуша“. Значи, човѣкъ има уши, за да слуша и възприема звуковетѣ правилно. Той има очи, за да гледа и възприема красивитѣ образи и да се ползува отъ тѣхъ. Той има уста, за да приема чиста храна чрезъ нея и да предава Великото Слово на Бога. За да изпълнятъ своята задача, както трѣбва, ушитѣ, очитѣ, устата на човѣка трѣбва да бѫдатъ възпитани. Когато слуша, човѣкъ трѣбва да знае, какъ да постави ушитѣ си. Не ги ли постави, както трѣбва, той започва да се дразни. Дразни ли се отъ свѣтлината, човѣкъ не е поставилъ очитѣ си, както трѣбва. Дразните ли хората съ вашето говорене, вие не сте отправили думитѣ си къмъ тѣхъ, както трѣбва. Следователно, разуменъ човѣкъ е онзи, който може правилно да слуша, да гледа, да говори и т. н. Днесъ всички хора говорятъ за любовьта, безъ да си даватъ отчетъ, какъ обичатъ, какъ проявяватъ чувствата си. Коя е първата проява на любовьта? Като обичашъ нѣкого, или като те обича нѣкой, ти се радвашъ. Щомъ видишъ човѣка, когото обичашъ, ти веднага се зарадвашъ. Радостьта е първата проява на любовьта. Когато видятъ круши на дървото, децата започватъ да се радватъ, и отъ очитѣ имъ излиза свѣтлина. Когато въ дома ви дойде единъ обикновенъ гостъ, вие запалвате една свѣщь. Дойде ли въ дома ви онзи, когото обичате, вие палите две, три и повече свѣщи. Тъй щото, обича ли ви нѣкой, той се радва. Обичате ли нѣкого, вие се радвате. Вънъ отъ радостьта всичко друго е второстепенно нѣщо, на последенъ планъ. Какво ще кажете за похвалата? Може ли тя да се счита за проява на любовьта? — Не, да хвалишъ човѣка, това не значи да го обичашъ. Има смисълъ да похвалите нѣкого, но ако е необходимо. Запримѣръ, вие можете да хвалите единъ художникъ за картината, която е нарисувалъ. Вие можете да хвалите скулптора за статуята, която е изваялъ. Учениятъ се хвали за придобивкитѣ му въ науката, поетътъ — за поезията му, проповѣдникътъ — за силната и красива проповѣдъ. Нѣма ли човѣкъ нѣщо, за което заслужава да бѫде хваленъ, трѣбва или да мълчите, или да го критикувате. Какво придобива човѣкъ отъ похвалата? Като хвалятъ нѣкого, той се радва, изпитва нѣкаква приятность. Приятностьта, която човѣкъ изпитва при похвалата, е подобна на онази, която жадниятъ усѣща, когато задоволи жаждата си. Прекалената похвала не е на мѣсто. Тя крие въ себе си нѣщо користолюбиво. Следователно, всичко, съ което човѣкъ прекалява, не допринася никаква полза. Нѣкои обичатъ да говорятъ много — прекаляватъ въ говоренето. Други говорятъ малко — прекаляватъ въ мълчанието. И еднитѣ, и другитѣ дотѣгатъ и не допринасятъ нѣкаква полза нито на себе си, нито на окрѫжаващитѣ. Какъвъ смисълъ има да говоришъ на човѣка съ часове, че го обичашъ? После той ще ти отговори, че те обича. Какво се придобива отъ тѣзи обяснения? — Нищо не се придобива. Така постѫпватъ и децата. Като видятъ една ябълка, натегнала отъ плодове, едно следъ друго тѣ се изреждатъ предъ нея, откѫсватъ си по една ябълка и заминаватъ. Като откѫснатъ и последната ябълка отъ дървото, тѣ не се явяватъ вече. — Защо? — Нѣма какво да взематъ отъ нея. Докато ябълката имаше плодове, тѣ я обикаляха, казваха ѝ, че я обичатъ. Значи, когато хората казватъ, че ви обичатъ, дървото ви е пълно съ плодове. Престанатъ ли да ви говорятъ за любовь, плодоветѣ на вашето дърво сѫ обрани. Не се сърдете на хората, когато говорятъ лоши нѣща за васъ, нито пъкъ се подавайте на тѣхнитѣ похвали, но провѣрявайте нѣщата, да видите, доколко думитѣ имъ сѫ истинни. Трѣбва ли художникътъ да се сърди, ако нѣкой му каже, че устата или веждитѣ на портрета, който рисува, сѫ по-голѣми, и не отговарятъ на действителностьта? Нѣма защо да се сърди. Той трѣбва да измѣри точно дължината на веждитѣ и устата на човѣка, когото рисува, и да види, отговаря ли на образа, който е сложенъ на платното. Като ученици, вие трѣбва да работите съзнателно върху себе си, да се усъвършенствувате. Дали рисувате, пѣете или свирите, вие трѣбва да задоволите първо себе си, а после другитѣ. Ако пѣвецътъ очаква отъ публиката одобрение, той не е пѣлъ добре. Най-добриятъ слушатель и ценитель на изкуството, което даденъ човѣкъ проявява, е той самиятъ. Щомъ той е доволенъ отъ своето пѣние, свирене или рисуване, и публиката ще бѫде доволна. Най-добриятъ учитель за човѣка е той самъ. Вѫтрешниятъ учитель на човѣка всѣки моментъ му нашепва, дали е постѫпилъ добре, дали е разрешилъ задачата си правилно. „Който има уши да слуша, нека слуша“. Въ този стихъ Христосъ не говори за външнитѣ уши на човѣка, но за неговото разбиране. Истинско разбиране е това, което укрепява човѣка и го води къмъ подмладяване. Каква наука, какво разбиране е това, при което човѣкъ се обезсърдчава, отслабва и остарява? Много окултни ученици, които изучаватъ духовнитѣ и окултни науки, вмѣсто да се подмладяватъ, все повече остаряватъ. — Защо? — Защото не могатъ да се откажатъ отъ своитѣ стари разбирания. Като дойдатъ до нѣщо красиво, възвишено, тѣ казватъ: Това е детинска работа, това е заблуждение. По този начинъ тѣ преждевременно остаряватъ. Смисълътъ на живота не е въ остаряването, а въ подмладяването. Затова и въ Писанието е казано: „Ако не станете като децата, не можете да влѣзете въ Царството Божие“. За да влѣзе въ Царството Божие, човѣкъ трѣбва да стане като детето. Такъвъ е законътъ на духовния свѣтъ. Споредъ този законъ, никой художникъ не може да рисува живи, свѣтли образи, докато не се подготви за тѣхъ. Започне ли да рисува единъ отъ тѣхъ, образътъ моментално се изгубва. По това може да се познае, дали даденъ художникъ е великъ. Нѣкой човѣкъ приема една свѣтла мисъль въ ума си, но скоро следъ това я изгубва. Той самъ се чуди, какво е станало съ него, че тъй лесно я забравилъ. Всѣка мисъль, за реализирането на която човѣкъ не е готовъ, лесно се заличава отъ паметьта му. Той не може да изнесе тази мисъль навънъ, защото лесно я забравя. Следователно, човѣкъ трѣбва да се занимава само съ такива нѣща, които изпъкватъ ясно въ съзнанието му. Единъ човѣкъ може да изпъкне ясно въ съзнанието ви, когато го обичате. Вие разбирате човѣка тогава, когато имате знание и можете да хвърлите свѣтлина върху него. Вие можете да разбирате едно сѫщество, когато го оставите свободно да се проявява. А При какви условия можете да създадете приятелски отношения съ единъ човѣкъ? За да си създадешъ приятелски отношения съ единъ човѣкъ, първо ти трѣбва да го обичашъ. Второ, ти трѣбва да мислишъ за него добре. Дръжъ всѣкога въ ума си мисъльта, че той е уменъ човѣкъ. И най-после, ти трѣбва да му дадешъ свобода, никога да не го ограничавашъ. Не можешъ ли да приложишъ тия правила къмъ даденъ човѣкъ, ти не можешъ да създадешъ приятелски отношения съ него, нито той може да ти бѫде приятель. Сѫщиятъ законъ се отнася и къмъ Бога. Човѣкъ не може да си създаде връзка съ Бога, докато не Го обича, докато не мисли, че е всемѫдъръ и желае свободата на всички сѫщества. При каквито условия да изпадне, човѣкъ трѣбва да знае, че Богъ освобождава хората отъ всичкитѣ имъ противоречия, мѫчнотии, страдания. Той воюва за свободата на човѣка. Желанието на човѣка да бѫде свободенъ е Божествено. Затова, именно, като изгуби свободата си, човѣкъ става недоволенъ. Придобие ли я отново, той става вѫтрешно доволенъ. Не само хората, но и животнитѣ се стремятъ къмъ свобода и я ценятъ. Едно магаре било впрегнато въ една каменновѫглена рудница, нѣкѫде въ Америка, да пренася вѫглища отъ една галерия въ друга. Тамъ то работило цѣли четири години, лишено отъ свобода, безъ да види ясенъ, слънчевъ день. Единъ день решили да пуснатъ магарето на свобода за нѣколко часа. Като се видѣло свободно, безъ никакъвъ товаръ, магарето започнало да гледа къмъ слънцето, да се търкаля на земята, съ очи, отправени нагоре, и съ ревъ, който изразявалъ голѣма радость, че може леко, спокойно да диша чистия въздухъ. Така магарето е приело нѣщо ново. Когато придобие свободата си, и човѣкътъ, и животното приематъ нѣщо ново. Ще кажете, че магарето е животно, не разбира нѣщата като човѣка. Това не е право мислене. Магарето е животно, но има нѣщо разумно въ него. Формата на животното може да се уподоби на проста, работническа дреха на човѣка. Животното е работникъ, облѣченъ съ всѣкидневната си дреха. Когато видите аеропланъ на небето, можете ли да кажете, че аеропланътъ е птица? Аеропланътъ е машина, която авиаторътъ движи. Авиаторътъ е разумното, което движи машината. Човѣкътъ е разумното сѫщество въ аероплана. Следователно, коньтъ, волътъ, магарето сѫ аероплани, машини, съ които се движи едно разумно сѫщество. Сама по себе си машината не е разумна, но е разумно направена. Много има да се работи върху животното, за да дойде въ положението на човѣка. Като реве, магарето иска да каже, че не е дошло още до своята съвършена форма. То сега се учи да пѣе. Магарето реве всѣки часъ. По неговия ревъ вие можете приблизително да опредѣляте разстоянието отъ единъ часъ до другъ. Макаръ и животно, магарето има добри чърти, които заслужаватъ подражаване. Запримѣръ, магарето всѣкога пие чиста вода. Искате ли да знаете, кѫде има чиста вода, следвайте магарето. Пийте отъ водата, отъ която то пие. Въ това отношение то е специалистъ. Освенъ това, магарето никога не се обезсърдчава. Каквото и да е положението му, то всѣкога върви напредъ и води камилитѣ и овцетѣ. Магарето носи товара на господаря си, но пакъ върви напредъ като генералъ. Тъй щото, който иска да води хората, да бѫде тѣхенъ водитель, той трѣбва да върви напредъ, но и товарътъ имъ да носи. Не иска ли да носи товара на хората, той трѣбва да остане назадъ, на опашката. Първоначално животнитѣ, главно млѣкопитаещитѣ, се отличавали съ голѣмо спокойствие. Животътъ имъ се заключавалъ въ ядене и спане. Тѣ били будни само докато се нахранятъ. Щомъ се нахранвали, тѣ заспивали. За да не останатъ въ това лениво състояние, мухитѣ имъ дошли на помощь. Тѣ постоянно ги хапѣли, да ги изкарватъ отъ голѣмата леность и пасивность въ живота. Заспи ли нѣкое животно, мухитѣ го хапѣли силно, да провѣрятъ, будно ли е и колко дълбоко спи. Като дойде нѣкоя муха при него, то започва да върти опашката си, да удря, за да не го безпокои. Позволи ли си да настоява повече, животното скача отъ мѣстото си и бѣга. За него хапливитѣ мухи не сѫ нищо друго, освенъ лоши мисли, които минаватъ покрай човѣка и го безпокоятъ. Какъ трѣбва да се пази човѣкъ отъ тѣхъ? — Съ мисъльта си. Какво прави той? Вмѣсто да се пази отъ лошитѣ мисли, той отива да разправя на близкитѣ си, че нѣкакви лоши мисли го нападнали. Лошитѣ мисли сѫ като ученитѣ хора, които ходятъ отъ едно мѣсто на друго, да правятъ научни изследвания. Отличително качество на лошитѣ мисли е користолюбието. Всѣка лоша мисъль е користолюбива, вследствие на което внася въ човѣка страхъ, неприятность. Когато човѣкъ намисли да заколи една кокошка, тази мисъль е лоша за кокошката, но на човѣка е приятно, че ще опита нейното месце. Какво трѣбва да прави кокошката като разбере, че ще я колятъ? Трѣбва ли да чака спокойно ножа? Щомъ има крила, кокошката трѣбва да хвръкне и да избѣгне опасностьта, която ѝ се готви. Хвърченето е подобно на мисленето. Следователно, когато нѣкоя лоша мисъль нападне човѣка, той трѣбва да мисли. Когато нѣкоя скръбь го налети, той сѫщо трѣбва да мисли. Нѣкои хора плачатъ въ време на скръбь. Има скърби, които се махатъ съ плачъ, но има скърби, които съ плачъ не се уреждатъ. Тамъ трѣбва мисъль, работа. Ако въ крака на нѣкой човѣкъ влѣзе трънъ, плачътъ ще му помогне ли? Колкото да плаче, болката, страданието си оставатъ. Тукъ само щипцитѣ помагатъ. Ще вземешъ щипцитѣ, ще изтеглишъ тръна, ще дезинфекцирашъ мѣстото, ще го намажешъ съ дървено масло, и болката ще престане. И тъй, като знаете характера на лошитѣ мисли, пазете се отъ тѣхъ. Какъ ще се пазите? Като работите върху себе си, да станете неуязвими за тѣхъ, както златото е неуязвимо за кислорода. Благодарение на свойството на златото да не се окислява, всички го търсятъ. Златото се цени повече отъ желѣзото и отъ останалитѣ неблагородни метали. Като срещнете човѣкъ, който мисли и чувствува правилно, който знае, какъ да яде и пие, вие го наричате благороденъ, уподобявате го на златото. Срещнете ли човѣкъ, който нѣма тия качества, уподобявате го на желѣзото, което лесно се окислява лесно ръждясва. Когато иска да познае, дали даденъ човѣкъ е злато или желѣзо, невидимиятъ свѣтъ го поставя на редъ изпитания, да види, какви свойства има. Ако се окисли и изгуби металния си блѣсъкъ, той е желѣзо. Не се ли окисли, той е злато. Хората обичатъ лесния пѫть, вследствие на което очакватъ всичко отъ Бога. Тѣ искатъ да имъ се дадатъ дарби, съ които да подобрятъ положението си. Тѣ не подозиратъ, че въ всѣки човѣкъ се криятъ дарби и способности, които чакатъ условия да се развиятъ. Мѫчнотиитѣ и трудноститѣ сѫ условия за развиване на човѣшкитѣ дарби. Запримѣръ, единъ човѣкъ отива въ гората и срѣща на пѫтя си една рѣка, широка около метъръ и половина. Той дойде до рѣката и веднага отстѫпва, връща се назадъ. — Защо? — Не се решава да прескочи. Обаче, ако сѫщиятъ човѣкъ е преследванъ отъ разбойници, като дойде до нѣкоя рѣка, и по-широка да е отъ първата, той я прескача и бѣга напредъ. Значи, мѫчнотиитѣ въ живота заставятъ човѣка да реши задачата си по-лесно, отколкото при спокойни, добри условия. Единъ български свещеникъ, на възрасть около 85 години, разправяше една своя опитность. Като стигналъ до тази възрасть, той се почувствувалъ вече доста старъ, немощенъ. На всѣки две-три стѫпки трѣбвало да почива и все си казвалъ: Остарѣ вече, дѣдо попе! Какво се случило по-нататъкъ? Когато руситѣ бомбардирали Варна, една бомба паднала до църквата и разтърсила околнитѣ кѫщи. Както седѣлъ у дома си, свещеникътъ сѫщо се разтърсилъ и моментално решилъ да бѣга. Огледалъ се набързо въ стаята, сграбчилъ нѣщо и хукналъ да бѣга. Като видѣлъ, че е вънъ отъ града, успокоилъ се и седналъ да си почине. Каква била изненадата му, когато разбралъ, че се намира на два километра разстояние вънъ отъ града. Не само това, но въ рѫката си държалъ една тиква. Значи, страхътъ, който преживѣлъ, събудилъ въ него скрити сили, които му дали възможность не само да върви на далеченъ пѫть, но да тича и да носи тиква въ рѫката си. Той самъ се чудѣлъ, защо му трѣбвала тази тиква. Значи, мѫчнотиитѣ, страданията иматъ за цель да поставятъ човѣка въ прогресивно състояние, да събудятъ въ него всички скрити сили за животъ, за работа. Сѫщественото въ живота на човѣка е да пази любовьта, която има въ сърдцето си. Чрезъ любовьта човѣкъ може да запази ония нормални състояния, съ които природата го е надарила. Запримѣръ, една отъ нормалнитѣ прояви въ природата е вѣчното обновяване, т. е. вѣчното подмладяване. Дето любовьта цари, тамъ има вѣченъ, постояненъ приливъ на енергия. Само любовьта е въ състояние да подмлади човѣка. Тя внася въ него животъ, енергия. Щомъ любовьта напусне човѣка, и животътъ му се прекратява. И тъй, дайте широкъ пѫть на любовьта въ себе си. Не затваряйте прозорцитѣ на вашия умъ за Божествената свѣтлина. Обичайте свѣтлината, понеже тя се влияе отъ любовьта. Обичайте свѣтлината, за да ви бѫде приятна и да се ползувате отъ нея разумно. Който обича знанието, той може да го използува. Човѣкъ може да придобие нѣщо отъ науката, само ако я обича. Като ученици, пазете свѣтлината на ума си, пазете любовьта въ сърдцето си, пазете и свободата, която ви е дадена. Помнете, че Божественото се проявява и при най-лошитѣ и тежки условия на живота. Когато човѣкъ има вѣра и упование въ Божественото, той може и мечка да срещне на пѫтя си, безъ да го закачи. Това показва, че Божественото се проявява и въ мечката. Щомъ вѣрва въ Божественото, човѣкъ може да го види навсѣкѫде. Единъ каракачанинъ често ходѣлъ изъ Стара-планина, да събира дърва и да ги носи въ близкитѣ села за продаване. Пѫтьтъ, по който влизалъ въ гората, билъ една тѣсна пѫтека, презъ която само единъ човѣкъ могълъ да минава. Единъ день, като отивалъ въ гората, тръгналъ по сѫщата пѫтека, но останалъ малко изненаданъ, като видѣлъ, че срещу него върви една мечка. Той запазилъ присѫтствие на духа си и спрѣлъ за малко, да помисли, какво да прави. Въ сѫщото време и мечката спрѣла. Следъ това тя се изправила на заднитѣ си крака, а съ преднитѣ се закрепила за камънитѣ. По този начинъ тя дала възможность на селянина да мине презъ пѫтеката. Той миналъ спокойно край мечката, следъ което и тя продължила пѫтя си. Като се разминали, селянинътъ се обърналъ къмъ мечката, да види, какво ще прави. И мечката, отъ своя страна, се спрѣла да го гледа. Следователно, ще знаете, че всѣка мѫчнотия, която се изпрѣчва на пѫтя ви, не е нищо друго, освенъ мечка, съ която лесно можете да се справите. Това показва, че и въ мѫчнотията има разумность. Съ други думи казано: задъ всѣка мѫчнотия се крие известна разумность. Така трѣбва да гледате на мѫчнотиитѣ, за да можете лесно да се справяте съ тѣхъ. Не гледате ли така на мѫчнотиитѣ, вие ще се страхувате, ще се обезсърдчавате и нищо нѣма да придобиете. Едно малко момче често ходѣло да носи храна на баща си, който работѣлъ на нивата. За да отиде до нивата, детето минавало презъ една гора. Единъ день, като се връщало у дома си, то пакъ минало презъ сѫщата гора, но срещу него се задала една мечка. Пѫтеката, презъ която трѣбвало да мине момчето, била много тѣсна. Като видѣло мечката предъ себе си, то нѣмало накѫде да бѣга и се спрѣло — не знаяло, какво да прави. Въ този моментъ мечката дигнала на рѫце детето, завъртѣла се и го оставила отъ другата страна на пѫтеката, свободно да продължи пѫтя си. Безъ никакъвъ страхъ, детето продължило пѫтя си. И тъй, срещнете ли нѣкаква мѫчнотия на пѫтя си, приемете я спокойно, съ пълна вѣра въ Божествения Промисълъ. Мѫчнотията ще ви дигне на рѫце, ще се извърти и ще ви остави на пѫтя свободно да се движите. Помнете, че при всѣка мѫчнотия, която срѣщате въ живота си, ще имате помощьта на всички, които ви обичатъ. Никой човѣкъ не е самъ. Обаче, губи ли вѣрата си, той се чувствува самъ, отъ всички изоставенъ. Въ сѫщность не е така, но като изгуби вѣрата си, човѣкъ изпуща отъ рѫката си вѫжето, за което се държи. Хване ли се отново за това вѫже, той се насърдчава и тръгва напредъ. Мнозина казватъ, че сѫ остарѣли, че краката имъ не държатъ вече. Тѣ сѫ остарѣли, безъ да сѫ поумнѣли. Споредъ мене, само онзи има право да остарява, който е поумнѣлъ. Който не е поумнѣлъ, той нѣма право да остарява. Остарѣе ли, безъ да поумнѣе, човѣкъ е изложенъ на голѣмъ бой. Срещнете ли човѣкъ, който се оплаква, че го биятъ, ще знаете, че той е остарѣлъ, безъ да поумнѣе. Той казва: Едно време бѣхъ младъ, силенъ, никой не можеше да ме пипне, но като остарѣхъ, всички се подиграватъ съ мене. Станахъ посмѣшище на младитѣ. Биятъ те защото преждевременно си остарѣлъ. Ако бѣше уменъ, каквото страдание да ти дойде, щѣше да се радвашъ. Който разбира страданията и радоститѣ, той разбира смисъла на живота. Какво нѣщо е животътъ? — Най-великото изкуство на земята. Да може човѣкъ правилно да живѣе, това значи, да владѣе най-великото изкуство въ свѣта. Всичко въ живота е създадено за човѣка. Предъ него стои вѣчностьта. Той трѣбва да учи, да дойде до познаване на Бога, на цѣлата вселена. Въ Писанието е казано: „Нито око е видѣло, нито ухо е чуло това, което Богъ е приготвилъ за човѣка“. Когато любовьта дойде въ човѣка, тя ще отвори очитѣ му да вижда всичко, което е приготвено за него. Безъ любовь, човѣкъ е слѣпъ. Слѣпиятъ, като срещне своя ближенъ не намира никакво съдържание въ него. Обаче, като прогледа, той вижда красиви нѣща въ човѣка. Не е достатъчно само човѣкъ да има очи, но той трѣбва да знае да гледа. И въ най-грозния човѣкъ художникътъ намира нѣщо, за което заслужава да го рисува. И като го нарисува, той става знаменитъ. Въ грозното художникътъ намира красиви чърти, поради което грозотата се отваря за него и го прави великъ. Когато рисува нѣщо красиво, красотата сѫщо се отваря за него и му казва: Понеже ти вѣрвашъ, че можешъ да ме нарисувашъ, и азъ ще те направя великъ. Следователно, който има окото на художника, да вижда великото и въ грозотата, и въ красотата, той ще стане великъ. Грозотата и красотата еднакво прославятъ човѣка. Въ заключение на това, казвамъ: Който разбира смисъла на голѣмитѣ скърби и на голѣмитѣ радости, той великъ ще стане. Който разбира смисъла на грозотата и на красотата, той велика душа ще стане. Който разбира смисъла на ограниченията и противоречията въ живота, той свободенъ ще стане. Преди години, полицията въ Лондонъ успѣла да залови единъ отъ голѣмитѣ апаши, когото дълго време търсѣла. Вързали рѫцетѣ и краката му съ дебело, здраво вѫже, и така го затворили въ участъка, докато излѣзе присѫдата му. Стражарьтъ, който надзиравалъ апашитѣ и престѫпницитѣ, влѣзълъ въ стаята на този апашъ, съ запалена свѣщь въ рѫка, да му остави хлѣбъ и вода. Въ бързината си, обаче, той забравилъ свѣщьта. Като се видѣлъ самъ, апашътъ започналъ да мисли, какъ да се освободи. Изведнъжъ му дошла мисъльта, да дигне краката си на свѣщьта и да прегори вѫжето, съ което били завързани. Както намислилъ, така направилъ. После поставилъ и рѫцетѣ си до пламъка на свѣщьта. Щомъ освободилъ рѫцетѣ и краката си отъ вѫжетата, той започналъ да мисли, какъ да избѣга. На земята, вмѣсто легло, имало единъ здравъ чаршафъ. Разкѫсалъ чаршафа на тѣсни парчета, които завързалъ едно за друго и направилъ едно вѫже, съ което се спусналъ отъ прозореца. Ще кажете: Ималъ ли е право този апашъ да постѫпва така? Азъ взимамъ този примѣръ като символъ, отъ който можете да извадите следното заключение: когато дяволътъ върже рѫцетѣ и краката ви и ви затвори, но по невнимание забрави свѣщьта си, бѫдете умни да използувате запалената свѣщь, да прегорите превръзкитѣ си и да излѣзете вънъ, на свобода. Свободата на човѣка стои надъ всичко. Казано е: „Истината ще ви направи свободни“. Когато истината дойде въ човѣка, той се освобождава. Естественъ е стремежътъ на човѣка къмъ свобода. Тъй щото, отнематъ ли свободата му той има абсолютно право да воюва заради нея, да я придобие. Ако си ограниченъ, имашъ право да се освободишъ. Ако срещнешъ нѣкой ограниченъ човѣка, помогни му да се освободи. Видишъ ли, че нѣкой е вързанъ за дърво, отрѣжи вѫжето и му кажи да пази свободата си. Каже ли нѣкой, че животътъ нѣма смисълъ, насърдчи го, докажи му по нѣкакъвъ начинъ, че има смисълъ да се живѣе. Оплаква ли ти се нѣкой, че е неспособенъ, че не е даровитъ, намѣри най-малката дарба въ него и му я посочи, да се насърдчи. Накарай го да рисува. Започне ли да рисува, той ще се окуражи. — Ама не съмъ училъ. — Вземи четка и почни. Когато мисъльта на човѣка се насочи въ правъ пѫть, все ще се роди нѣкаква идея въ него. Колкото малка да е тази идея, той трѣбва да ѝ даде ходъ. Тя ще роди нѣщо добро отъ себе си. „Който има уши да слуша, нека слуша“. Който се вслушва въ Божественото въ себе си, той може великъ да стане. Той може да стане ученъ, поетъ, философъ, ораторъ, художникъ и т. н. Работете върху себе си, да развивате своята интуиция. Правете опити да познавате времето интуитивно. Спирайте се върху своето вѫтрешно разположение и наблюдавайте, има ли нѣкаква връзка между него и времето отвънъ. По този начинъ ще придобиете изкуството да гадаете, дали времето ще бѫде добро или лошо. Когато преживявате голѣма скръбь, знайте, че животътъ ви е на оправяне. Когато преживявате голѣма радость, животътъ ви е изложенъ на голѣма опасность. Значи, следъ всѣка радость иде скръбь и следъ всѣка скръбь иде радость. Радостьта представя години на изобилие, на плодородие въ човѣка, а скръбьта — гладни, мършави години. Разумниятъ събира отъ плодороднитѣ години, за да издържи, когато дойдатъ гладни времена. Като знаете това, приемайте съ радость скърбитѣ въ живота си, защото следъ тѣхъ иде нѣкакво велико благо. Като ученици на Велика Школа, благодарете и за радоститѣ, и за скърбитѣ. Благодарете за всички предмети, които ви се преподаватъ въ Школата. Отъ тѣхъ вие изучавате земята, камънитѣ, растенията, животнитѣ. За разумния ученикъ цвѣтята представятъ методи за примиряване на човѣка съ мѫчнотиитѣ, несгодитѣ и противоречията въ живота му. Синьото цвѣте казва на човѣка, че вѣра му е нужна; жълтото цвѣте му казва, че трѣбва да мисли; червеното цвѣте му казва, че трѣбва да има любовь въ сърдцето си, да обича хората. Всички цвѣтя говорятъ съ хората, казватъ имъ, какво трѣбва да развиватъ въ себе си. Всички цвѣтя, отъ най-малкото до най-голѣмото, иматъ своето велико предназначение. Всичко, което Богъ е създалъ, има велико предназначение. Цѣлата природа представя сборъ отъ сѫщества, които сѫ живѣли въ съгласие съ Божиитѣ закони. Днесъ тѣ се проявяватъ въ различни форми и раздаватъ отъ изобилието, въ което живѣятъ, на всички нуждаещи. Кой каквото нѣма, да го търси въ природата. Вслушвайте се въ гласа, въ езика на цвѣтята, на тревитѣ, на дърветата, на птицитѣ и на животнитѣ. Вслушвайте се най-после и въ вѫтрешния гласъ на Духа, който ви рѫководи къмъ красивото и великото, къмъ всичко онова, което Богъ е създалъ. „Който има уши да слуша, нека слуша“. Блажени сте, че имате уши да слушате за всичко онова, което Великиятъ е създалъ. Блажени сте, че имате възможность да се ползувате отъ благата, които днесъ ви се даватъ, както и отъ тия, които въ бѫдеще ще ви се дадатъ. * 3 августъ, 5 ч. с.

"Двигатели в живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера презъ лѣтото на 1938 г. София, Първо издание, София, 1938 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание Възможни условия Съвременнитѣ хора говорятъ за младость и старость безъ да разбиратъ дълбокия имъ смисълъ. Човѣкъ трѣбва да бѫде младъ, т. е. всѣкога да се подмладява. — Защо? — Защото само младиятъ е готовъ да учи. Искате ли да накарате стария да учи, вие ще се намѣрите въ чудо. Той може да ви даде различни съвети, но не можете да го заставите да учи. Искате ли съветъ отъ младия, той ще ви причини редъ пакости и неприятности, отъ които съ години не можете да се освободите. Младиятъ може само да учи, но не и съвети да дава. За да бѫде всѣкога младъ, човѣкъ трѣбва да даде пѫть на Божественото въ себе си, т. е. на любовьта. Обаче, за да се прояви Божественото въ човѣка, нужни сѫ съответни условия. Докато не му се дадатъ тия условия, то не може да се прояви. Хиляди години могатъ да минатъ, но Божественото ще чака онзи моментъ, когато човѣкъ му създаде благоприятни условия, да се прояви. Прояви ли се веднъжъ, Божественото започва вече своята работа. — Какъ познаваме, че Божественото работи въ човѣка? — Човѣкъ започва постепенно да се подига и придобива онова, къмъ което се е стремѣлъ. Той придобива наука, любовь, щастие. Отъ день на день той става по-здравъ и готовъ за работа. Не даде ли пѫть на Божественото въ себе си, човѣкъ е изложенъ на голѣми противоречия. Това се отнася не само за отдѣлния човѣкъ, но и за обществата, за народитѣ, както и за цѣлото човѣчество. Като не разбиратъ закона на щастието, хората преждевременно искатъ да бѫдатъ щастливи, богати, силни, учени, красиви. Това е невъзможно. За да придобие щастие, човѣкъ трѣбва да е приложилъ любовьта въ живота си. Безъ любовь никакво щастие не сѫществува. Хората искатъ да бѫдатъ здрави, никога да не боледуватъ. И това е невъзможно. Единствениятъ, Който никога не боледува, това е Богъ. Докато е билъ въ Бога, човѣкъ не е боледувалъ. Щомъ излѣзълъ отъ Него и се обособилъ като отдѣлна единица, болеститѣ започнали да го следватъ. Болеститѣ сѫ човѣшко изобретение. Единственото нѣщо, което отъ хиляди години насамъ човѣкъ е могълъ да създаде, това сѫ болеститѣ. Голѣми усилия е употрѣбилъ той, докато ги създаде. Следователно, дойде ли ви нѣкаква болесть, не се оплаквайте, не търсете виновници вънъ отъ себе си, но почнете да се разговаряте съ нея. Погалете я малко, поразгледайте я и кажете: Добре дошла при мене. Какви усилия съмъ употрѣбилъ, докато те създамъ. Моля те, като се нахранишъ добре, иди нѣкѫде да се разходишъ! Като ви посети нѣкоя болесть, не се плашете, но изучавайте характера ѝ. Има болести съ грубъ характеръ. Дойде ли такава болесть у човѣка, тя го заставя да вика, да се сърди, да удря и т. н. Има музикални болести. Такава болесть заставя човѣка да пѣе. Той се обръща ту на едната, ту на другата си страна и пѣе. Като заболѣе нѣкой човѣкъ, той става мекъ, внимателенъ. Това показва, че болестьта, която го е посетила има мекъ характеръ. Той се обръща къмъ близкитѣ си съ мекъ гласъ: Моля, ако обичате, услужете ми, дайте ми малко водица, или супица. Какво представя болестьта? — Неорганизирана материя. — Какво представя здравето? — Организирана материя. — Какво е болестьта? — Неорганизирана сила. — Здравето? — Организирана сила. — Що е болестьта? — Неорганизирана мисъль. — Здравето? — Организирана мисъль. — Коя мисъль е организирана? — Която има основенъ тонъ. Вземете ли основния тонъ на дадена мисъль, тя става разбрана, ясна и приемлива. Мисъль, на която не можете да вземете основния тонъ, е неорганизирана. Такава мисъль всѣки моментъ може да избухне и причини експлозия, както парниятъ котелъ. Запушите ли парния котелъ, да не излиза парата навънъ, той непременно ще се пръсне. Като не разбиратъ своя вѫтрешенъ животъ, мнозина казватъ, че ще се пръснатъ отъ мисъль. — Не, човѣкъ може да се пръсне отъ желания, които наклаждатъ силенъ огънь подъ неговия паренъ котелъ, но не отъ мисъль. Когато неестественитѣ желания на човѣка се изявятъ въ форма на мисли, тѣ причиняватъ голѣми нещастия. Запримѣръ, желанието на човѣка да бѫде богатъ е добро, но това желание може да му причини редъ нещастия. — Защо? — Защото всички хора искатъ да бѫдатъ богати. Станете ли богатъ, безъ да искате, вие се явявате като препятствие въ тѣхния животъ. Всѣки, който ви срещне на пѫтя си като препятствие, търси начинъ да се освободи отъ васъ. Има смисълъ да бѫде човѣкъ богатъ, но когато богатството иде въ живота му като резултатъ на разумна деятелность и правиленъ животъ, а не като резултатъ на нѣкаква амбиция въ човѣка, да бѫде богатъ, да бѫде знатенъ. Богатства, пари, злато въ свѣта има повече, отколкото хората предполагатъ. Който е заслужилъ богатство, той ще го придобие по честенъ пѫть. Който не го е заслужилъ, и той може да го придобие по нѣкакъвъ начинъ, но ще плати съ живота си. И апашътъ забогатява, но може да изгуби и свободата си, и живота си. Какво богатство е това, което се изкупва съ животъ? Съвременнитѣ народи се стремятъ къмъ богатство, къмъ придобиване на земи, но въ края на краищата скѫпо плащатъ. Тѣ се разговарятъ помежду си съ бомби, съ куршуми и, вмѣсто да получатъ нѣщо добро отъ този разговоръ, връщатъ се по домоветѣ си куци, слѣпи, осакатени. Когато хората се биятъ помежду си, невидимиятъ свѣтъ наблюдава, какво правятъ. Войнитѣ на хората сѫ представления за тѣхъ. Когато умира нѣкой, сѫществата отъ невидимия свѣтъ казватъ, че единъ отъ актьоритѣ на земната сцена се преоблѣкълъ, т. е. свалилъ една дреха, за да облѣче друга. Не правятъ ли сѫщо и актьоритѣ въ представленията? Виждате единъ актьоръ въ първото действие съ една дреха, а въ второто — съ друга. Като поседи известно време въ невидимия свѣтъ, отново го пращатъ да слѣзе на земята. Той започва да търси нови майка и баща, които да го облѣкатъ въ нова, чиста дреха. Колкото повече човѣкъ слиза на земята, толкова повече условията му се подобряватъ. Той намира все по-добри майка и баща, братя и сестри, които му създаватъ добри условия за растене и за развиване. Съвременнитѣ хора трѣбва да измѣнятъ своята мисъль, да станатъ хора на новитѣ идеи. Днесъ свѣтътъ се нуждае отъ нови хора. Нѣма по-опасно нѣщо за човѣка да мисли по единъ и сѫщъ начинъ за нѣщата и никога да не измѣни мисъльта си. Този човѣкъ е лишенъ отъ движение на своята мисъль, вследствие на което е изложенъ на катастрофа. Работа се изисква отъ човѣка и въ умствено, и въ духовно, и въ физическо отношение. Всѣки човѣкъ трѣбва да знае поне два езика, да може да влѣзе въ връзка съ другитѣ народи, да се запознае съ тѣхния животъ и култура. Като ученици, вие трѣбва да разглеждате всичко, което ви обикаля, да го изучавате въ неговия естественъ видъ. Запримѣръ, като гледате мѣстноститѣ, които ви обикалятъ, виждатъ ви се разхвърляни, безъ никакъвъ порядъкъ. Причината за тази разхвърляность се дължи на факта, че вие ги гледате отблизо. За да имате истинска представа за тия мѣста, вие трѣбва да ги гледате отъ невидимия свѣтъ. Тамъ Рила е микроскопическа въ сравнение съ тукашната, но е много красива. Тамъ можете цѣла да я обхванете съ погледа си. На физическия свѣтъ всички нѣща сѫ увеличени и разхвърляни. Тази е причината, поради която хората често изпадатъ въ противоречия. Стане ли въпросъ за любовьта, тѣ си я представятъ нѣщо грамадно, което обхваща само голѣмитѣ нѣща. — Не, любовьта работи съ най-малкитѣ величини. Ако проникнете въ атома, и тамъ ще видите любовьта. Като разберете любовьта, вие ще разберете и Бога. Като познаете Бога, вие ще имате правилни отношения къмъ Него и ще знаете, какво да искате. Нѣкой иска милиони, да забогатѣе. Ако разбира смисъла на голѣмото и на малкото, човѣкъ би предпочелъ да има едно житно зърно, отколкото нѣколко милиона лева. Житното зърно, посадено въ добра почва, следъ години може да изхрани цѣлия свѣтъ. Милионитѣ, обаче, могатъ лесно да изчезнатъ. Тѣ не съдържатъ въ себе си онѣзи условия за животъ, каквито житното зърно съдържа. Милионитѣ представятъ материалната страна на живота, а материалнитѣ, механическитѣ работи не разрешаватъ въпроситѣ. За да се разрешатъ въпроситѣ, нужно е нѣщо сѫществено. Сѫщественитѣ нѣща криятъ въ себе си условия за растене и развитие. Механическитѣ нѣща не растатъ и не се развиватъ, а органическитѣ растатъ, развиватъ се и плодъ даватъ. Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ ново разбиране на нѣщата, съ което да преустроятъ мозъка, дробоветѣ, стомаха, както и мускулната си система. Докато не преустрои своитѣ удове, човѣкъ не може да възприема правилно свѣтлината, която иде отъ слънцето. Дали вѣрвате въ това, или не вѣрвате, то е другъ въпросъ. Какъ ще вѣрвате, че въ една стая има хубава библиотека, инструменти и красиви мебели, ако не е освѣтена? Обаче, като отворите ключа на лампата, вие ще провѣрите, дали това, което ви казвамъ, е вѣрно. Да вѣрва човѣкъ въ нѣщо, което не е опиталъ, това значи, да живѣе въ тъмнина. Да вѣрва въ това, което е опиталъ, това значи, да живѣе въ свѣтлина. Значи, вѣра безъ опитъ има отношение къмъ тъмнината; вѣра съ опитъ има отношение къмъ свѣтлината, къмъ знанието. Сега, като разглеждате бѣлитѣ камъни на планината, ще знаете, че тѣ ви учатъ на безкористие. Свѣтътъ ще се оправи, когато хората станатъ напълно безкористни. Чернитѣ камъни говорятъ за голѣмото користолюбие на хората. Писанието казва, че човѣкъ трѣбва да се научи да дава. Като се научи да дава, и на него ще даватъ. Ако взима само, и отъ него ще взиматъ. Даването и взимането сѫ два велики процеса въ живота. Досега хората сѫ взимали повече, но отсега нататъкъ трѣбва да се научатъ да даватъ. Какъ разбирате стиха отъ Евангелието, въ който Христосъ казва, че човѣкъ трѣбва да раздаде всичко? Да раздаде човѣкъ всичко, това може да се уподоби на водата, която дава отъ себе си само парата, излизаща отъ нагорещения котелъ, но не и самата вода въ котела. Сегашнитѣ хора сѫ щедри, но на скѫсаното, на непотрѣбното, на нечистото. Що се отнася до ценнитѣ нѣща въ живота си, тѣ едва сега започватъ да се учатъ на щедрость. Ако е въпросъ за старото, за непотрѣбното, за скѫсанитѣ ви дрехи, азъ съмъ готовъ да ги купя, но следъ нѣколко години ще ви ги върна нови. Азъ имамъ способность да превръщамъ обикновенитѣ камъни въ скѫпоценни. На сѫщото основание, азъ мога да превръщамъ старитѣ и скѫсани дрехи на хората въ здрави, нови, чисти, които струватъ много повече отъ първитѣ. Като казвамъ, че азъ имамъ тази способность, подразбирамъ Онзи, Който седи задъ мене. Въ това отношение всѣки човѣкъ представя посланикъ на Бога, както всѣка държава изпраща свой посланикъ въ чуждитѣ държави. Задъ всѣки посланикъ стои държавата, която го изпраща. Той върши това, което държавата му заповѣдва. Следователно, въ готовностьта си да изпълнява волята Божия, човѣкъ трѣбва да слуша, какво Господъ му казва, и да изпълнява. Той трѣбва да се въорѫжи съ търпение, да чака момента, когато Божието благословение ще го посети. Сега, като ученици, отъ васъ се иска права мисъль. Да мисли човѣкъ право, това значи, да превръща лошото въ добро, отрицателното въ положително. Ако се намѣри между десеть души, които говорятъ лоши нѣща, той трѣбва да ги превърне въ добри и тогава да ги отправи къмъ ушитѣ си. Кои нѣща наричаме лоши и кои добри? Лоши нѣща сѫ тия, които сѫ близо до насъ, вследствие на което дразнятъ нашия слухъ. Добри нѣща сѫ тия, които сѫ далечъ отъ насъ. Слънцето, запримѣръ, се намира на разстояние 92 милиона мили отъ насъ, поради което ни изпраща своята приятна свѣтлина и топлина. Ако по нѣкакъвъ начинъ слънцето дойде до насъ на разстояние нѣколко пѫти по-близо, отколкото е днесъ, органическиятъ животъ на земята коренно би се измѣнилъ. Следователно, рече ли човѣкъ да се приближи до нѣкои тѣла повече, отколкото природата го е поставила, той се натъква на страдания и противоречия. Ако турите една златна монета близо до очитѣ си, вие нищо нѣма да виждате предъ себе си. Макаръ и малка, тази монета закрива всичко предъ васъ. Турите ли я далечъ отъ очитѣ си, свѣтътъ ще се разкрие предъ васъ. Въ този смисълъ, ние наричаме зло всѣко нѣщо, което човѣкъ е приближилъ до очитѣ си. То закрива неговия просторъ и му прѣчи да мисли право. Иска ли да мисли свободно, човѣкъ трѣбва да отдалечи отъ себе си всички нѣща, които е турилъ много близо до очитѣ си. Запримѣръ, да мисли и да се тревожи човѣкъ за утрешния день, това значи, да е турилъ мисъльта за себе си близо до своя умъ. Трѣбва ли човѣкъ да се безпокои за утрешния день? Той е пѫтникъ на земята, тръгналъ отъ нѣкое пристанище и пѫтува за друго. Кой откѫде е дошълъ и кѫде отива, не се знае. Обаче, капитанътъ на парахода, въ който сте се качили, има грижа за всички свои пѫтници. Той е написалъ имената имъ, отде идатъ и накѫде отиватъ и когато стигнатъ на опредѣленото пристанище, той ще ги предаде тамъ, дето трѣбва, заедно съ документитѣ имъ. Всички пѫтници пѫтуватъ безплатно въ парахода, въпрѣки това, всѣки се бори за своето мѣсто, иска да го обсеби, да го направи частна собственость. Достатъчно е, че за всѣки има опредѣлена каюта и легло въ парахода. Какво повече му е нужно? — Ама искамъ това легло и тази каюта да бѫдатъ собствени мои, никой другъ да не влиза тамъ. Докато нѣма частна собственость, хората се движатъ свободно отъ едно владение въ друго. Обявятъ ли нѣщата за собствени, веднага поставятъ телени мрежи между тѣхъ и започватъ сами да се спъватъ. Частната собственость носи нещастие за човѣчеството. Какво представя страданието и нещастието за човѣка? Какво представя радостьта? Страданието и радостьта представятъ пробенъ камъкъ за човѣка. Чрезъ тѣхъ се изпитва любовьта, устойчивостьта на човѣка. Въ Америка, когато направятъ една машина, първо я изпитватъ, какъ работи, колко е устойчива, и тогава я пущатъ въ търговията за продаване. Ако пуснатъ нѣкоя машина въ работа, безъ да сѫ я опитали, тя може да причини нѣкаква пакость. Машинитѣ, съ които работятъ, се опитватъ почти всѣка година. Сѫщиятъ законъ се отнася и до човѣка. Човѣкъ се изпитва чрезъ страданията и радоститѣ. Когато намѣрятъ, че е готовъ за работа, пущатъ го въ свѣта. Не е ли изпитанъ, има опасность да причини редъ пакости. Не само единъ пѫть се изпитва човѣкъ, но почти всѣка година. Страданията и радоститѣ сѫ реални величини, чрезъ които разумнитѣ сѫщества работятъ. Чрезъ тѣхъ тѣ изпитватъ, изучаватъ човѣка, да видятъ, какво му липсва, за да има добъръ, правиленъ животъ. Щомъ видятъ, че условията на живота на нѣкой човѣкъ не благоприятствуватъ за изправянето му, тѣ веднага се притичатъ на помощь. Не е лесно да се изправи живота на човѣка. Не е лесно той да придобие богатство, знание, сила, доброта. Човѣкъ не може да стане богатъ, ученъ, силенъ, добъръ, красивъ, ако не го обичатъ добритѣ хора, ангелитѣ и Богъ. Безъ обичь, безъ любовь човѣкъ не може да бѫде щастливъ. Ако има нѣщо, съ което човѣкъ може да се похвали, това е любовьта. Съ плътьта си човѣкъ не може да се похвали. Ако съ плътьта си може да се хвалите, тогава най-високитѣ и най-едри хора първи трѣбва да се похвалятъ. — Не, ръстътъ не опредѣля добродетелитѣ на човѣка. Водите ли се по ръста, непременно ще изпадате въ грѣшки. Трима американци се разхождали изъ Лондонскитѣ улици и случайно прочели едно обявление, въ което се съобщавало, че нѣкой англичанинъ ще държи сказка за американцитѣ. Тѣ се заинтересували отъ тази сказка и отишли да чуятъ, какво ще говори сказчикътъ за американеца. Като излѣзълъ на трибуната. сказчикътъ започналъ да описва характернитѣ чърти на американцитѣ и, между другото, казалъ нѣщо за тѣхния ръстъ. Той казалъ, че американцитѣ сѫ низки, дребни, нервни хора. Въ това време, единъ отъ тримата американци, високъ 1,95 м., излѣзълъ предъ публиката и казалъ: Господа, азъ съмъ американецъ. Следъ него излѣзълъ вториятъ, който билъ два метра високъ, и казалъ: Господа, и азъ съмъ американецъ. Най-после излѣзълъ и третиятъ, който билъ надъ два метра високъ. Всички присѫтствуващи започнали да се смѣятъ, и сказчикътъ се принудилъ да напусне залата. Значи, тримата американци опровергали сказката на англичанина. Често теориитѣ на ученитѣ се опровергаватъ само съ явяването на двама-трима души предъ публиката. Следователно, за да не изпада въ положението на този сказчикъ, човѣкъ трѣбва добре да познава свойствата на предмета, върху който говори. Запримѣръ, съвременнитѣ хора се произнасятъ лесно върху сиромашията и богатството, безъ да ги познаватъ. Тѣ казватъ, че сиромашията е нещастие за човѣка, а богатството — благо. Споредъ мене, неразбраното богатство е толкова голѣмо нещастие за човѣка, колкото и неразбраната сиромашия. Обаче, разбератъ ли се, и сиромашията, и богатството представятъ велики блага за човѣка. Който познава сиромашията и я обича, той открива въ нея знание, сила, благородство. Тя е готова да го учи. Не я ли обича човѣкъ, тя се отказва да го учи. Външно сиромашията е облѣчена съ скѫсани дрехи, а лицето ѝ е грозно. Обаче, тя е маскирана. Махне ли маската отъ лицето си и скѫсанитѣ си дрехи, тя се явява като млада, красива мома, облѣчена въ коприна. На главата и на рѫцетѣ ѝ свѣтятъ диаманти. Това показва, че задъ сиромашията се крие голѣмо богатство. Тя разкрива богатството си на онзи, който я обича и познава. Сѫщото може да се каже и за злото. Задъ злото се крие голѣмо богатство. Тъй щото. човѣкъ може да се ползува отъ богатството на сиромашията и на злото, само когато ги познава. Тѣ сѫ пробенъ камъкъ, чрезъ който Провидението изпитва човѣка. Единъ персийски светия ималъ много последователи — млади и стари. Единъ день той решилъ да ги постави на изпитъ, да види, каква е вѣрата и любовьта имъ къмъ Аллаха. За тази цель той имъ казалъ: Аллахъ е решилъ да ви заколи. Утре въ 11 часа елате всички предъ кѫщата ми, дето единъ следъ другъ ще бѫдете пренесени въ жертва. На опредѣления часъ всички били събрани предъ кѫщата на светията, разговаряли помежду си, какво означава тази жертва, защо е нужна, но никой не се решавалъ да влѣзе вѫтре. Двама млади, момъкъ и мома, които се обичали и мислѣли да се женятъ, казали: Хайде да се пожертвуваме двамата. Вмѣсто да се женимъ, нека се предадемъ на Аллаха. Следъ решението имъ да се пожертвуватъ, и двамата влѣзли при светията, но треперѣли отъ страхъ. — Кѫде сѫ другитѣ? — запиталъ светията. Само вие ли се решихте да се принесете въ жертва на Аллаха? Тѣ мълчали и чакали момента, когато светията ще ги заколи. Той взелъ единъ ножъ и, вмѣсто да посегне къмъ тѣхъ, забилъ ножа въ единъ овенъ, който лежалъ на земята предъ краката имъ. Кръвьта отъ овена потекла навънъ. Последователитѣ на светията, които чакали отвънъ да видятъ, какво ще стане съ двамата млади, видѣли кръвьта и веднага избѣгали. Младитѣ, които останали при светията, получили неговото благословение. Той имъ казалъ: Идете сега по домоветѣ си и живѣйте. Вие сте достойни ученици на Аллаха. Той ще ви благослови. Сега, желая ви да получите Божието благословение, да отидете въ свѣта като двамата последователи на светията, да живѣете и да работите въ името на любовьта. Ако остане нѣщо, което сами не можете да свършите, Богъ ще ви помогне. Всички ваши напреднали братя ще ви помогнатъ въ доброто, което искате да направите. Малкото добро, направено съ любовь, винаги се умножава. Идете въ свѣта да работите, да изучавате себе си, ближнитѣ си и Бога. Ще кажете, че ония, които се предали въ жертва, сѫ били двама и се обичали, а вие не сте въ сѫщото положение. Всѣки човѣкъ може да намѣри единъ, когото да обича, съ когото да се разбира и заедно да се пренесатъ въ жертва. Да се пренесатъ въ жертва, това значи, да приематъ съ радость страданието. Приематъ ли страданието съ радость, тѣ ще получатъ Божието благословение. Въ любовьта между хората, между растенията, между животнитѣ има нѣщо свещено. Разбере ли човѣкъ свещената проява на любовьта, той е разбралъ смисъла на живота. Любовьта зло не прави. Въ любовьта хората живѣятъ. Любовьта носи животъ, а не смърть. Като се обичатъ двама души, тѣ ще се съединятъ съ други двама. Четиримата ще се съединятъ съ други четири и ще станатъ осемь. Осемьтѣ ще се съединятъ съ други осемь и т. н. Така съединени, хората заживяватъ въ Божията Любовь, въ която, именно, човѣшката душа расте и се разширява. Цѣлото човѣчество върви къмъ тази любовь. То се намира на границата между тъмния и свѣтлия вѣкъ, между старото и новото време. Земята се движи къмъ пристанището на любовьта. Тя влиза въ нова область, дето действуватъ други сили. Влѣзатъ ли хората въ тази область, всички спорове, недоразумения, борби преставатъ. Сега е краятъ на вѣка. Свърши ли се този вѣкъ, хората ще дигнатъ бѣли знамена, ще дойдатъ до границата на Царството Божие и ще кажатъ: Да живѣе любовьта! Да живѣе мѫдростьта! Да живѣе истината! Всички хора ще си подадатъ рѫка и ще заживѣятъ въ миръ и любовь, въ братство и свобода. Божията Любовь носи великото благо на живота. * 31 юлий, 10 ч. пр. об.

"Двигатели в живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера презъ лѣтото на 1938 г. София, Първо издание, София, 1938 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание Първо и последно мѣсто Лука 8:8. Всички учени, писатели, философи говорятъ и пишатъ върху въпроса, що е човѣкътъ. Всѣки мисли, че е човѣкъ, а като човѣкъ, не познава Бога, своя Създатель. Всѣки казва, че има само единъ Богъ, а въпрѣки това, покрай Единния Богъ, сѫществуватъ още много богове. Ако отидете между индуситѣ, ще видите, че тѣ иматъ милиони богове. Не само индуситѣ, но всички европейски народи — англичани, французи, германци, италианци, сѫщо така иматъ милиони богове. И българитѣ иматъ много богове. За да познае Единния Богъ, човѣкъ трѣбва да придобие истината. Като придобие истината, той ще придобие и свободата си. Казано е въ Писанието: „Истината ще ви направи свободни“. — Коя истина? — Която носи животъ въ себе си. Съвременнитѣ хора се биятъ, воюватъ помежду си, но въпрѣки това не придобиватъ свободата си. Единъ народъ е свободенъ, докато е победитель. Щомъ го победятъ, той изгубва свободата си. Щомъ губи свободата си, човѣкъ не е дошълъ до дълбоко, вѫтрешно познаване на истината. Когато народитѣ губятъ и придобиватъ свободата си, това показва, че тѣ не се стремятъ толкова за придобиване на свобода, колкото за придобиване на първенство, на надмощие. Всѣки човѣкъ, всѣки народъ иска да заеме първо мѣсто. За да заеме първо мѣсто, какъвъ трѣбва да бѫде човѣкъ: голѣмъ или малъкъ? Какво забелязвате на планината? Кои камъни заематъ първо мѣсто: голѣмитѣ или малкитѣ? Камънитѣ на планината сѫ наредени по особени закони, а не произволно. Тѣ могатъ да се нареждатъ или по механически, или по органически закони. Когато нѣщата се нареждатъ механически, тамъ взима участие и човѣшката воля. Обаче, нареждатъ ли се органически, човѣшката воля не взима участие. Ако влѣзете въ една фабрика и разглеждате машинитѣ, ще видите, че въ една машина взиматъ участие и голѣми, и малки колела. Мѣстото на всѣко колело е опредѣлено отъ службата, която извършва. Колкото по-деликатна и тънка е работата на едно колело, толкова по-близо до центъра се намира. Изобщо, голѣмитѣ колела се намиратъ по-далечъ отъ центъра, а малкитѣ — по-близо. Голѣмитѣ колела каратъ машината. Остане ли на малкитѣ колела, машината неизбѣжно ще спре. Голѣмитѣ колела движатъ малкитѣ. Когато колелото е поставено на мѣстото си, машината върши работата си добре. Сега, да се върнемъ къмъ мисъльта, що е човѣкътъ. Който не е мислилъ по този въпросъ, той лесно се произнася. Той казва: Това, което говори, мисли, чувствува и се движи, е човѣкъ. Какъвъ човѣкъ, обаче, е този, който днесъ мисли едно, а утре — друго? Какъвъ човѣкъ е този, който днесъ чувствува едно, а на другия день друго? Какъвъ човѣкъ е този, който по цѣли нощи не може да спи и търси лѣкари да му дадатъ нѣкакво лѣкарство за сънь? Какъвъ човѣкъ е този, който ходи отъ едно министерство на друго да му дадатъ нѣкаква служба? И следъ всичко това, чувате този човѣкъ да казва за себе си, че е господарь на положението си. Утре този господарь го уволняватъ. Следователно, това, което всѣки моментъ се мѣни, не е реално. Реалностьта никога не се мѣни. Значи, истинскиятъ човѣкъ е извънъ това, което се мѣни въ него. Като се мѣни, човѣкъ не губи цената си. Дали заема високо или долно обществено положение, човѣкъ не губи нищо отъ себе си. Ако поставите една порцеланова чиния на най-високата полица въ единъ шкафъ, тя не става по-ценна отъ друга порцеланова чиния, която е на долната полица. И дветѣ чинии сѫ отъ единъ и сѫщъ материалъ, отъ едно качество. На сѫщото основание казваме, че качествата, добродетелитѣ на човѣка не зависятъ отъ мѣстото, на което сѫ поставени. Не мисли ли така, човѣкъ постоянно ще се натъква на противоречия и страдания. И тъй, страданията и нещастията на хората се дължатъ, именно, на това, че тѣ търсятъ своето щастие въ външни, въ преходни нѣща. Тѣ искатъ да бѫдатъ богати, учени, силни, красиви и не мислятъ, че всѣки день могатъ да изгубятъ тия нѣща. Кой богатъ, силенъ, красивъ или ученъ човѣкъ е останалъ за винаги такъвъ? Какво е допринесло външното злато на човѣка? Какво сѫ допринесли скѫпоценнитѣ камъни на човѣка? Мнозина носятъ пръстени съ скѫпоценни камъни, подъ предлогъ, че тия камъни ги пазятъ отъ различни злини и бедствия. Какъ е възможно едно разумно сѫщество да има нужда отъ неразумното? Може ли камъкътъ да пази човѣка? Като казваме, че скѫпоценнитѣ камъни сѫ пазители на човѣка, това показва, че има нѣкаква сила въ тѣхъ, която влияе върху човѣка, независимо това, дали той знае или не знае нѣщо за тази сила. Въ пѫтя на своето развитие, човѣкъ търси начини да си помогне, да се справи съ мѫчнотиитѣ си. Тази е причината, поради която хората търсятъ щастие по какъвто да е начинъ — чрезъ наука, изкуство, богатство, сила, красота. Като търсятъ щастието си, хората дохождатъ до въпроса за възпитанието и самовъзпитанието. Хиляди учени пишатъ върху този въпросъ, хиляди педагози прилагатъ редъ методи за възпитание на младото поколѣние, но не дохождатъ до никакви резултати. — Защо? — Защото между тѣхнитѣ методи, закони и правила и тия на природата има нѣкакво несъответствие. Докато хората не дойдатъ въ пълно съгласие съ природата, последната всѣкога ще разваля плановетѣ имъ. Запримѣръ, направете следния опитъ: наредете камънитѣ на нѣкой върхъ по ваше разбиране и вижте, какъ ще ги намѣрите следната година. Догодина, като дойдете на този връхъ, ще видите, че природата е размѣстила камънитѣ, наредила ги е по свой начинъ. Както и колкото пѫти да нареждате камънитѣ на планината, природата все ще ги размѣства. Тя ще покаже на хората, които не разбиратъ законитѣ ѝ, че тѣхниятъ редъ и порядъкъ всѣкога ще бѫде нарушенъ. Ако става въпросъ за редъ и порядъкъ, ние можемъ да го намѣримъ само въ живата, разумна природа. Вънъ отъ природата навсѣкѫде владѣе пъленъ безпорядъкъ. Цигулката е въ пъленъ порядъкъ, когато струнитѣ ѝ сѫ нагласени споредъ основнитѣ тонове, които всички цигулари познаватъ. Измѣните ли този порядъкъ, цигулката ще издава звукове, но въ тия звукове нѣма да има никаква хармония и мелодия. Следователно, като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да изучава онзи неизмѣненъ порядъкъ на нѣщата, който сѫществува въ природата, и по него да живѣе. Въ този порядъкъ на нѣщата главата на човѣка е турена на най-високото мѣсто. Сърдцето и дробоветѣ сѫ турени въ срѣдата на тѣлото, а стомахътъ — въ долната часть. Споредъ мѣстото на удоветѣ въ човѣшкото тѣло се опредѣля и тѣхната служба. Почетно е мѣстото на главата, но и отговорностьта ѝ е голѣма. Главата страда най-много, защото е заела най-високото мѣсто. Тъй щото, срещнете ли човѣкъ, който страда много, ще знаете, че той е заелъ високо мѣсто. Иска ли да не страда, той трѣбва да слѣзе по-надолу, дето страданието ще мине покрай него безъ да го засегне. Наистина, буритѣ, вѣтроветѣ, свѣткавицитѣ върлуватъ главно по високитѣ мѣста. Като не разбиратъ Божествения порядъкъ на нѣщата, хората си позволяватъ да критикуватъ свѣта. Слушате нѣкой да казва, че свѣтътъ не е създаденъ, както трѣбва. Казвамъ: Ти, който намирашъ недостатъкъ въ Божествения порядъкъ, дай свой планъ, по който свѣтътъ трѣбва да бѫде създаденъ. Всѣки, който се осмѣлява да критикува нѣщо, показва, че той има по-възвишенъ планъ отъ този, когото критикува. Нѣкой върви по улицата но се спъва въ единъ камъкъ и удря крака си. Той веднага започва да протестира, защо сѫ оставили този, камъкъ срѣдъ пѫтя, да удря краката си. Минава втори, трети, всички се спъватъ въ този камъкъ и започватъ да протестиратъ, кой е оставилъ камъка срѣдъ пѫтя, но никой не се сѣща да го отмѣсти настрана, за да не се спъватъ другитѣ хора, които идатъ следъ него. По сѫщия начинъ хората се спъватъ въ една своя мисъль, въ едно свое чувство или въ нѣкоя своя постѫпка и не се сѣщатъ да ги отстранятъ, но питатъ, кой ги е поставилъ на пѫтя имъ. Защо не питатъ себе си, кой ги е поставилъ на пѫтя имъ, но търсятъ виновници вънъ отъ себе си? Като ученици, вие трѣбва да се изучавате, да познавате всички свои прояви. Като познавате себе си, ще познавате и своитѣ ближни. Чудите се, защо нѣкой човѣкъ говори много високо. Запитайте първо себе си, кога говорите високо. Ще кажете, че говорите високо, когато човѣкътъ, съ когото се разговаряте, е далечъ отъ васъ. Щомъ е близо, вие говорите тихо. Това, което се отнася до васъ, се отнася и до вашитѣ ближни. — Ама защо двама души се каратъ? — Защото се обичатъ. Когато двама души иматъ отношения помежду си и се обичатъ, тѣ често се каратъ. Така е въ човѣшката любовь. Какво представя спорътъ, разправията между двама души, които се обичатъ? Спорътъ, това е най-красивиятъ, най-поетичниятъ езикъ, съ който хората понѣкога си служатъ. Въ този разговоръ има дикция, изразъ, ритъмъ, граматика и т. н. Които не разбиратъ смисъла на този езикъ, казватъ, че това е аномалия, зло въ свѣта и се чудятъ, защо Господъ го е допусналъ. Преди всичко, тия хора не знаятъ, че въ свѣта, създаденъ отъ Бога, не сѫществува никаква аномалия, никакво зло. Освенъ това, тѣ не виждатъ Бога, не вѣрватъ въ Него, а се запитватъ, защо Той е допусналъ злото въ свѣта. Тѣзи хора не си служатъ съ точенъ езикъ. Преди всичко, тѣ трѣбва да си обяснятъ, кои нѣща се допущатъ. Споредъ мене, само слабиятъ може да допуща едно или друго нѣщо. Щомъ Богъ е допусналъ злото, предполага се, че Той е по-слабъ отъ него. — Не, Богъ не допуща нѣщата, но тѣ ставатъ по силата на тѣхното естество. Водата тече, защото естеството ѝ е такова. Слънцето изгрѣва и залѣзва, защото работата му е такава. Богъ не заповѣдва на слънцето да изгрѣва и залѣзва, понеже то е вънъ отъ Него. Въ сѫщность, слънцето нито изгрѣва, нито залѣзва. Намъ се струва, че слънцето изгрѣва и залѣзва, поради обстановката, въ която се намираме. Излѣземъ ли вънъ отъ тази обстановка, отъ този порядъкъ на нѣщата. слънцето нито изгрѣва, нито залѣзва. Когато страда, човѣкъ сѫщо така се намира въ особенъ порядъкъ на нѣщата. Когато се радва, той пакъ се намира въ особенъ порядъкъ на нѣщата. Оттукъ виждаме, че имаме порядъкъ на страданието, на радоститѣ и т. н. Какво представя страданието? — Страданието е най-голѣмото благо, което природата може да даде на човѣка. То представя особенъ родъ работа, която човѣкъ непременно трѣбва да свърши. Да преживѣе човѣкъ едно страдание, това значи, да опере, да изпреде известно количество вълна и най-после да я изтъче. Докато обработва вълната, той трѣбва да се облѣче съ старитѣ си дрехи, да не се изцапа. Като пере вълната, той ще изпитва неприятни чувства: водата ще бѫде нечиста, миризлива. Като я преде, пръститѣ ще го болятъ. Като тъче вълната, краката му ще се уморяватъ. Но като си ушие нова, чиста дреха отъ тази вълна, той ще бѫде доволенъ, че е научилъ нѣщо. Следователно, всѣко страдание представя суровъ, материалъ, който трѣбва да се обработи, за да влѣзе въ употрѣба. Страданието има за цель да обработи нѣщата и да ги постави на съответнитѣ имъ мѣста. Така постѫпва и природата: чрезъ вѣтъра, дъжда, тя пренася нѣщата отъ едно мѣсто на друго, докато ги постави при условия да се развиватъ и обработватъ. Рече ли човѣкъ да се намѣси въ порядъка на природата, тя ще му даде добъръ урокъ. Въ срѣдната часть на Съединенитѣ Щати американцитѣ изсичали горитѣ си, за да ги превърнатъ въ плодни дървета и градини. Наистина, тѣ ги обработвали и насаждали съ цвѣтя, съ плодни дървета и зеленчуци, вследствие на което скоро забогатявали, но налитали на голѣмо зло. Вѣтърътъ свободно се ширилъ по тия незалесени мѣста и нанасялъ голѣми слоеве пѣсъкъ и прахъ. Количеството на пѣсъка и на праха станало толкова голѣмо, че тѣзи области се превръщали въ пустини. Едва сега американцитѣ разбрали, какво зло си причинявали съ изсичане на горитѣ. За да не влиза въ стълкновение съ природата, човѣкъ трѣбва да има знание. Обаче, като придобие известно знание, той не иска да живѣе при условията, при които по-рано е живѣлъ, вследствие на което става нещастенъ. Има право човѣкъ да желае по-добри условия отъ тѣзи, въ които е билъ по-рано, но въ никой случай той нѣма право да влиза въ разрѣзъ съ природнитѣ закони. Влѣзе ли въ разрѣзъ съ тѣхъ, между него и природата се заражда борба, която не води къмъ добъръ резултатъ. — Защо се бори човѣкъ съ природата? — Защото не иска да ѝ се подчини. Казано е въ Писанието, че всички ще бѫдемъ научени отъ Бога. Следователно, докато хората едни-други се учатъ, никакво примиряване между тѣхъ не може да стане. Учатъ ли се отъ Бога, тѣ ще бѫдатъ щастливи. Ще каже нѣкой, че иска да ви научи, какъ да ядете. Когато пиленцето излѣзе отъ черупката на яйцето, какъ гълта зрънцата? Трѣбва ли отвънъ да го учатъ, какъ да яде? — Не, то само се учи. Трѣбва ли да учите българина, французина, или англичанина, какъ да говорятъ? Българинътъ, запримѣръ, казва: „Азъ обичамъ“, или само „обичамъ“. Англичанинътъ. обаче, казва: „Азъ обичамъ“. Въ този случай българинътъ има две форми на изразъ, а англичанинътъ само една. Това показва, че въ дадения случай англичанинътъ е по-беденъ на форми отъ българина. Българинътъ пъкъ казва, че има две форми, съ които може да живѣе. Той казва: И съ много, и съ малко мога да живѣя. Следователно, както естествено човѣкъ се учи да говори, така естествено ще дойде и новата култура въ свѣта. Ако хората сами искатъ до пресъздадатъ свѣта, отсега нататъкъ да станатъ добри тѣ нищо не могатъ да постигнатъ. Какъ може единъ човѣкъ да изправи окрѫжаващитѣ, когато и той има сѫщитѣ недостатъци като тѣхъ? Може ли пчелата да учи хората, колко трѣбва да ядатъ? Или, може ли човѣкъ да учи пчелата, колко трѣбва да яде? Какво ще стане съ човѣка, ако започне да яде, колкото една пчела? Какво ще стане съ пчелата, ако започне да яде като човѣка? Докато е въ човѣшка форма, човѣкъ ще яде толкова, колкото ядатъ подобнитѣ му. Докато е въ формата на пчела, и пчелата ще яде, колкото ѝ е опредѣлено като пчела. — Какво показва това? — Че всѣко нѣщо въ живота е точно опредѣлено. Казвате, запримѣръ, че даденъ човѣкъ е добъръ, а другъ — лошъ. Но това сѫ относителни понятия. Кой човѣкъ е лошъ? Каменарьтъ, който удря канарата съ чукъ, лошъ човѣкъ ли е? Ако, вмѣсто канарата, той удари съ чука си върху рѫката на нѣкой човѣкъ, непременно ще мине за лошъ човѣкъ. Обаче, като удря върху канарата, последната се радва. Колкото по-силно удря, толкова по-голѣма е радостьта ѝ. Като откъртва парчета отъ нея, тя се радва, че се е освободила отъ робството, въ което съ години е живѣла. Сѫщото се отнася и за човѣка. Колкото повече го удрятъ съ чукъ, толкова повече той се освобождава отъ робството. Чукътъ представя страданието. Който не разбира предназначението на този чукъ, той се счита нещастенъ, че го чукатъ. Въ физическия, въ органическия и въ психическия животъ чукътъ е на мѣсто. Представете си, че вие имате мисли и чувства, които сѫ подобни на канарата. Какъ ще се справите съ тия мисли: съ перо или съ чукъ? Ако нѣкои идеи иматъ естеството на леда, какъ ще се справите съ тѣхъ? Можете ли съ мекъ езикъ да ги стопите? За леденитѣ идеи е нуженъ огънь. Ако нѣмате огънь, слънчевитѣ лѫчи ще ви дойдатъ на помощь. — Ама ледътъ ще измѣни формата си. — Формата, състоянието му ще се измѣни, отъ твърдо състояние ще се превърне въ течно, но все вода ще остане. Има преходни форми и състояния, но има и постоянни. Както да измѣняте една форма, въ края на краищата природата ще я превърне въ постоянната ѝ форма. Коя форма е постоянна за човѣка: детската, формата на възрастния или тази на стария? — Нито една. И тритѣ форми се измѣнятъ, понеже тѣ представятъ условия за учене. Като минава отъ една форма въ друга, човѣкъ се учи. Коя е истинската, реална форма на човѣка? — Тази, която никога не се измѣня. Ако е въпросъ за една мисъль, лесно може да се каже, коя мисъль не се измѣня. Всѣка мисъль, която има толкова висока температура, че не се стопява и не изгаря даже въ атмосферата на слънцето, е постоянна, неизмѣнна, реална. Всѣка мисъль, всѣко чувство, всѣка постѫпка, които не издържатъ при това условие, сѫ нереални. Обидата, запримѣръ, е нѣщо нереално. Съвременнитѣ хора лесно се обиждатъ. Достатъчно е да кажете на вѣрващия, че е безвѣрникъ или на безвѣрника, че е вѣрващъ, за да се обидятъ и двамата. Обаче, кажете ли на безвѣрника, че е безвѣрникъ, и на вѣрващия, че вѣрва въ Бога, и двамата ще бѫдатъ радостни. Какво нѣщо е обидата? Тя е особенъ родъ енергия, която раздвижва въздуха и дохожда до ухото на човѣка. Тия вълни се възприематъ отъ мозъка и предизвикватъ цѣла пертурбация въ човѣка. Но обидата не е реално нѣщо, защото отъ една и сѫща дума единъ човѣкъ се обижда, а другъ не се обижда. Кое е правото положение: да вѣрва човѣкъ или да не вѣрва? Ако единъ вѣрва само външно, а другъ и външно не вѣрва, и двамата сѫ на кривъ пѫть. Мнозина мислятъ, че вѣрата се предава по външенъ начинъ. Ученицитѣ на Христа казваха: „Придай ни повече вѣра!“ — Не, вѣрата не иде отвънъ, нито се предава външно. Вѣрата сѫществува въ човѣка като принципъ, като чувство. Ще кажете, че човѣкъ вѣрва въ Бога. Ами Богъ въ кого вѣрва? Богъ вѣрва въ себе си и въ хората. Преди Бога никой не е сѫществувалъ, Той е първиятъ. Щомъ Той е първиятъ, въ кого може да вѣрва? Всички хора се стремятъ да заематъ първи мѣста. Смѣшно е тѣхното желание. Първо мѣсто е това, на което никой не е седѣлъ преди тебе. Щомъ нѣкой другъ е билъ преди тебе, това мѣсто вече не е първо. Въ този смисълъ първо мѣсто не сѫществува. Въпрѣки това, хората се мѫчатъ да разрешатъ, именно, тази задача, какъ да заематъ първитѣ мѣста. Тази задача е неразрешима. Досега никой не я е разрешилъ и нѣма да я реши. Като види. че не може да заеме първото мѣсто, човѣкъ се обръща назадъ, да вземе последното мѣсто. — И това е невъзможно. Следъ него все има другъ нѣкой. Следователно, човѣкъ не може да бѫде нито пръвъ, нито последенъ. Каже ли нѣкой, че му дали последно мѣсто, той се заблуждава. Той не може да вземе последното мѣсто, защото следъ него винаги има хора. Каже ли нѣкой, че му дали първо мѣсто, и той се заблуждава, защото преди него има други. Първото и последно мѣсто сѫ граници на Битието. — Кой заема първото мѣсто? — Любовьта. — Кой заема последното мѣсто? — Истината. Щомъ любовьта заема първото мѣсто, тя изисква много нѣща. Любовьта е много взискателна. Отъ любовьта произтича живота. Последното мѣсто пъкъ заема истината, която дава свобода. Тя дава свобода и на живота да се прояви. Цената на живота се опредѣля отъ свободата. Като дойде свободата, човѣкъ започва съзнателно да работи. Стреми ли се къмъ първото мѣсто, човѣкъ трѣбва да обича. Не обича ли, никакво мѣсто не може да заеме. Стреми ли се къмъ последното мѣсто, човѣкъ трѣбва да бѫде носитель на истината, на свободата. И тъй, искате ли правилно да решите въпроса за първото и за последното мѣсто, ще знаете, че този въпросъ е неразрешимъ. Никой не може да седне на първото или на последното мѣсто. Никой не може да ви даде тѣзи мѣста. Искашъ ли първо мѣсто, ти трѣбва да работишъ съ любовьта и за нея, но първото мѣсто никога не можешъ да заемешъ. Искашъ ли последното мѣсто, ти трѣбва да работишъ за истината, но мѣстото ѝ никога нѣма да заемешъ. Богъ разполага съ първото и съ последното мѣсто. Само Той може да ти даде едно отъ тия мѣста. Да ти даде Богъ първото мѣсто, това значи, да любишъ, да обичашъ като Него. Речешъ ли физически да заемешъ първо мѣсто и да не се помѣстишъ отъ него, ти си въ голѣмо заблуждение. Статическото първо мѣсто причинява голѣми пакости и противоречия на човѣка. Ако подъ думитѣ „първо мѣсто“ разбирате любовьта, а подъ „последно мѣсто“ разбирате истината, каквито противоречия и да имате, вие ще ги разрешите правилно. Имате ли смущения и противоречия, които не можете да разрешите, вие не сте разбрали нито любовьта, нито истината. Единствениятъ, Който разполага съ първото и съ последното мѣсто, е Богъ. Хората разпореждатъ съ останалитѣ мѣста, между първото и последното. Като изпрати сиромашията или невежеството при нѣкой човѣкъ, Богъ го поставя на последно мѣсто, да учи. Като изпрати богатството или знанието при човѣка, Богъ го поставя на първо мѣсто. Той му дави нови условия да учи. Какво разбирате подъ думата „невежъ, простъ“ човѣкъ? Какво лошо се крие въ тази дума, заради която човѣкъ може да се обиди? Простъ, невежа е този, който не знае ония нѣща, които ученитѣ знаятъ. Той не може да направи онова, което ученитѣ могатъ да направятъ. Учениятъ може да направи много добри работи, но сѫщевременно той може да причини и голѣми пакости и злини, голѣми разрушения. Следователно, радвай се, че си простъ, невежа, че не можешъ да направишъ такива злини и пакости, каквито учениятъ може да направи. Тъй щото, като разумни хора, не се стремете да изправите окрѫжаващитѣ. Дали нѣкой е простъ или ученъ, добъръ или лошъ, праведенъ или грѣшенъ, оставете всѣки самъ да се изправи. Представете си, че лѣвиятъ ви кракъ всѣкога излиза предъ дѣсния. Какъ ще го изправите? Ако всѣки моментъ го удряте съ прѫчка, да го заставите да се прибере вѫтре, кой страда: вие или кракътъ ви? — Вие страдате, а не кракътъ. Като се ударите нѣколко пѫти и пострадате, ще кажете: Оставямъ крака си самъ да се изправи. Наистина, оставите ли, крака си на свобода, той самъ ще се изправи. Оставите ли ума си свободно да мисли, безъ да му давате известни правила, той самъ ще свърши работата си по-добре отъ васъ. Оставите ли сърдцето си свободно да чувствува, безъ никакви външни ограничения и правила, то ще свърши работата си по-добре, отколкото предполагате. Сега азъ смѣло мога да кажа на съвременнитѣ хора да оставятъ свободно своитѣ умове и сърдца да свършатъ сами работата си, която имъ е дадена. Ако всѣки умъ мисли така, както е създаденъ, и ако всѣко сърдце чувствува така, както е създадено, свѣтътъ би се изправилъ моментално. Животътъ на съвременнитѣ хора все повече се усложнява, понеже тѣ си служатъ съ насилие, не само едни върху други, но насилватъ и собственитѣ си умове и сърдца. Умътъ на съвременния човѣкъ не мисли така, както той дълбоко въ себе си разбира нѣщата. Съвременниятъ човѣкъ не чувствува нѣщата така, както неговото сърдце дълбоко въ себе си му подсказва, какъ трѣбва да чувствува. Умътъ и сърдцето на съвременния човѣкъ се движатъ по предписания, които му се диктуватъ отвънъ. Обаче, каквито усилия и да се правятъ, златото никога не може да стане желѣзо. Колкото да се мѫчите да го окислите, златото не се окислява при условията, при които неблагороднитѣ метали се окисляватъ. На какво може да се уподоби окисляването? Окисляването е подобно на човѣшката алчность. Който желае да вземе нѣщо отвънъ, по насилственъ начинъ, той се окислява. Разумниятъ човѣкъ, който разбира Божиитѣ закони, не се окислява. Обаче, той разполага съ магическа сила въ себе си: каквото хване, облагородява го. Въ неговитѣ рѫце желѣзото се превръща на злато. Това подразбира: разумниятъ човѣкъ може да превръща отрицателнитѣ състояния въ положителни, низшето въ виеше, неблагородното въ благородно. Мнозина се оплакватъ, че откакъ сѫ дошли новитѣ идеи въ свѣта, съвсемъ сѫ се объркали. — Защо се объркали? — Защото торбитѣ имъ се изпразвали. Другитѣ пъкъ, на които торбитѣ се пълнятъ, се радватъ. Кое е за предпочитане: да имате пълна или празна торба? Въпросътъ се разрешава другояче. Иска ли човѣкъ да раздава отъ своя хлѣбъ на другитѣ, за да не остане торбата му празна, той трѣбва да има на разположение още единъ хлѣбъ. Следователно, всѣка идея, която не може да роди друга, подобна на себе си, остава въ торбата. Роди ли друга идея, тя може да излѣзе навънъ. Значи, старитѣ идеи излизатъ, а новитѣ, младитѣ оставатъ въ торбата. Сѫщото може да се каже и за водата. Тази вода, която изтича, е стара. Тази, която въ момента извира, е нова. Старото излиза, новото остава. На този законъ е основанъ животътъ на пчелитѣ. Когато нѣкой кошеръ се рои, старитѣ пчели излизатъ, а новитѣ, младитѣ, оставатъ въ кошера. Между хората законътъ е точно обратенъ: старитѣ оставатъ на мѣстото си, а младитѣ отиватъ въ нова кѫща. Съвременнитѣ хора не сѫ доволни отъ живота, отъ обществения строй, вследствие на което искатъ да го измѣнятъ. Това е невъзможно. — Защо? — Защото сегашниятъ животъ е резултатъ на редица опити, които природата е правила въ течение на хиляди години. Ако речете да измѣните този животъ въ единъ день, това значи, да предизвикате цѣла катастрофа. Следователно, както за създаването на живота сѫ употрѣбени усилия и опити на вѣковетѣ, така и за измѣнението му сѫ нужни вѣкове и хилядилѣтия. Като не разбиратъ този законъ, религиознитѣ хора искатъ изведнъжъ да станатъ светии. — Това е невъзможно. Да стане човѣкъ изведнъжъ светия, това значи, преждевременно да изсъхне и пожълтѣе. Сухиятъ човѣкъ е тънъкъ конецъ, а дебелиятъ — дебело вѫже. Съ тънкия конецъ може да се шиятъ дрехи, а дебелото вѫже може да влѣзе на работа въ парахода. Обаче, смѣните ли мѣстата имъ, тѣ сѫ безпредметни: нито дебелото вѫже е удобно за шиене на дрехи, нито тънкиятъ конецъ влиза въ употрѣбление при параходитѣ. Нещастията на хората се дължатъ на неправилното употрѣбление на тънкитѣ конци и на дебелитѣ вѫжета. Свѣтътъ ще се оправи, когато дебелото вѫже се употрѣбява въ парахода, а тънкиятъ конецъ — за шиене на дрехи. Дръжте въ ума си мисъльта, че свѣтътъ е оправенъ, но въ разбирането на хората трѣбва да стане превратъ. Външно, механически свѣтътъ нѣма да се оправи, нито се нуждае отъ оправяне. Оправянето на свѣта е вѫтрешенъ процесъ. Щомъ стане превратъ въ човѣшкитѣ умове, самъ по себе си свѣтътъ е оправенъ. Щомъ въ умоветѣ и въ разбиранията на хората стане промѣна, заедно съ това се промѣня и външниятъ свѣтъ. И тъй, за да се измѣни свѣтътъ, отъ всички хора се иска съзнателна, вѫтрешна работа. Никакъвъ законъ не може да измѣни свѣта. Христосъ знаеше това и дойде въ свѣта да покаже на хората пѫтя, по който животътъ може да се оправи. Само любовьта е въ състояние да оправи свѣта и да примири всички противоречия въ живота. Ако всички хора приложатъ любовьта въ живота си, неуреденитѣ нѣща моментално ще се оправятъ. Въ общностьта си свѣтътъ е добъръ, но въ частностъ има нѣща, които не сѫ добри. Сѫщото може да се каже и за човѣка. По естество, по душа човѣкъ е добъръ и чистъ, вследствие на което злото не може да проникне въ душата му. Въ частностъ, обаче, има нѣщо лошо въ всѣки човѣкъ. Лошото, нечистото въ човѣка представя материалъ за горене. Този материалъ може да изгори само въ огъня на любовьта. Като знаете това, стремете се да придобиете любовьта, да се пречистите. Любовьта се придобива, но не се обсебва. Който изпълнява волята Божия, той може да придобие любовьта. Следователно, за да придобие човѣкъ любовьта, това значи, да вземе първото мѣсто. Кое е първото мѣсто? Сиромашията, запримѣръ, представя първото мѣсто. Само сиромахътъ може да седне на първо мѣсто. Последното мѣсто представя богатството въ свѣта. Значи, богатиятъ има право да седне на последното мѣсто. Като седи на последното мѣсто, той постепенно се домогва до истината. Само при това обяснение, сиромашията и богатството се осмислятъ. Сиромашията е добрата почва за любовьта, а богатството — добрата почва за истината. Докато не осиромашее, човѣкъ никога не може да намѣри любовьта. Докато не забогатѣе, човѣкъ никога не може да намѣри истината. Щомъ намѣри любовьта и истината, човѣкъ ще намѣри знанието, а оттамъ и Божията Мѫдрость. Безъ любовьта и истината животътъ остава неразбранъ. Сега, като се натъквате на противоречия, приложете новия методъ за разрешаването имъ. — Кой е новиятъ методъ? — Методътъ на любовьта и на истината. Какъ ще приложите любовьта? Когато дадете всичко, каквото имате въ себе си, когато станете сиромахъ. Какъ ще приложите истината? Като слѣзете отъ положението на богатъ въ положението на последенъ сиромахъ. Сиромахътъ да даде сиромашията си съ съзнание, че тя е велико благо въ живота, а богатиятъ да раздаде богатството си, безъ никакво съжаление, че губи нѣкакво благо. Това е новиятъ методъ за разрешаване на противоречията, това е правиятъ пѫть за отиване при Бога. Сиромашията и богатството представятъ истинска размѣнна монета за отиване къмъ Бога. Сиромашията е размѣнна монета за придобиване на любовьта. Богатството е размѣнна монета за придобиване на истината. Ще кажете на Господа: Господи, давамъ Ти всичката си сиромашия. Щомъ пожертвувате сиромашията си, въ замѣна на това ще получите любовьта. После ще принесете богатството си въ жертва на Господа, заради което ще получите истината. Колкото малко да дадете на Господа, въ замѣна на това ще получите отъ Него много и ще бѫдете щастливи. Ако не искате да Му дадете и малкото, което имате, вие нищо нѣма да получите. Сега, вземете раницитѣ си и идете при Господа, да Му дадете сиромашията и богатството си, въ замѣна на които ще получите любовьта и истината. * 31 юлий. 5 ч. с.

"Двигатели в живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера презъ лѣтото на 1938 г. София, Първо издание, София, 1938 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание Ценности на любовьта Размишление. Матея, 12 гл. Човѣкъ дава цена на следнитѣ три нѣща: на живота, който има, на знанието, което придобива и на свободата, която му е дадена. Човѣкъ едва сега започва да оценява живота, който има. Да оценявашъ живота, това значи, да го разработвашъ. Животътъ представя материалъ, който всѣки човѣкъ трѣбва да разработи, както домакинята изработва вълната. Тя я изпира, изприда, тъче и после шие отъ нея различни дрехи. Не я ли обработва, тя нѣма съ какво да се облѣче. Съвременнитѣ хора се обличатъ, понеже заедно работятъ и си помагатъ едни на други. Обаче, въ духовно отношение човѣкъ самъ трѣбва да обработи вълната, самъ да я изпреде и изтъче, самъ да си ушие дрехата. Днесъ голѣма часть отъ хората се намиратъ въ първата фаза на живота си, мислятъ само за ядене и пиене и казватъ: Човѣкъ трѣбва да си поживѣе. Това ще му остане. Какво разбирате подъ думитѣ „да си поживѣе човѣкъ“? Ако си поживѣе и изгуби здравето си, какъвъ смисълъ има този животъ? По какво се отличава болниятъ отъ здравия? Болниятъ всѣкога има нужда отъ помощьта на близкитѣ си; здравиятъ не се нуждае отъ тѣхната помощь. Болниятъ иска да му помагатъ; здравиятъ иска да помага. Болниятъ е слабъ като детето, което всѣкога се нуждае отъ помощьта на майка си. Ако не знае, какъ да кърми детето си, тя всѣкога ще го излага на страдания. Ако презъ време на бременностьта си майката се тревожи, това ще се отрази вредно върху живота на малкото дете. Ще кажете, че това се отнася само за бременната майка. — Не, това се отнася за всѣки човѣкъ. Всички хора сѫ бременни съ новия, съ Божествения животъ. Ако постоянно се тревожатъ, тѣ внасятъ дисхармония въ новия животъ, съ който сѫ бременни. Да се тревожи човѣкъ, това не значи, че е лошъ, но той още не е организиралъ силитѣ на своя организъмъ. Каква е разликата между лошия и добрия човѣкъ? Нѣкой мисли, че е много добъръ, а другъ мисли, че е лошъ човѣкъ. Лошиятъ човѣкъ е мързеливъ, хитъръ. Той гледа да мине съ най-малко мѫчнотии и разходи. Той обича да използува труда на другитѣ хора. Добриятъ човѣкъ е работливъ, не се ползува отъ чуждия трудъ, нито пъкъ си служи съ насилие. Той не нарушава великитѣ закони на природата и на Битието. Понеже сѫществуватъ два вида хора въ свѣта, добри и лоши, различаваме и два възгледа върху живота: Едни хора подържатъ възгледа, че безъ насилие не може да се живѣе. Да прилага човѣкъ насилието, това не значи, че той е силенъ. Силенъ човѣкъ е само онзи, който прилага законитѣ на живота, на знанието и на свободата. Силниятъ човѣкъ работи съ мисъльта си. Безъ никакви орѫжия той може да се справи съ най-добре и модерно въорѫженъ войникъ. Достатъчно е да концентрира мисъльта си къмъ този войникъ, за да може да стопи пушката му, и куршумитѣ му да изгърмятъ, безъ да причинятъ нѣкаква вреда. Силна е човѣшката мисъль! Тя може да действува на хиляди километри разстояние, когато куршумитѣ достигатъ на единъ-два километра. Като знае силата на своята мисъль, човѣкъ трѣбва да я упражнява въ живота си. При това, отъ човѣка зависи, дали ще прилага мисъльта си за добро или за зло. Ако съ мисъльта си човѣкъ воюва съ злото, съ грѣха, той е на правъ пѫть. Не е достатъчно човѣкъ само да се произнася, кой какъ живѣе, добре или лошо но той трѣбва да изправя своитѣ погрѣшки и слабости, главно съ силата на своята мисъль. Не бързайте да се произнасяте, че нѣкой човѣкъ е крадецъ, или престѫпникъ, но първо мислете върху кражбата и престѫпленията на хората и тогава кажете мнението си. Може ли да се нарече крадецъ онзи, които кѫса плодове отъ собствената си градина? А кой може да нарече собствени дървета тия, за растенето на които свѣтлината, топлината, влагата, въздухътъ и почвата сѫ взели голѣмо участие? Единъ царь решилъ да изпита министритѣ си, да види, съ каква разумность и съ какво сърдце разполагатъ. За тази цель той раздѣлилъ царството си на десеть голѣми области и на всѣки министъръ далъ по една область да управлява, а той самъ заминалъ за странство. Нѣколко години следъ това той се върналъ въ царството си, но преоблѣченъ, въ видъ на беденъ, окѫсанъ просякъ и посетилъ всички свои министри. Като влѣзълъ въ една отъ градинитѣ на своитѣ министри да си откѫсне единъ плодъ, веднага дошли слугитѣ на министра и го изпѫдили на улицата, подъ предлогъ, че крадецъ е влѣзълъ вѫтре. И десеттѣ министри се отнесли къмъ него по сѫщия начинъ. Тѣ го нарекли крадецъ, престѫпникъ и му подписали присѫдата — да бѫде изпѫденъ вънъ отъ предѣлитѣ на царството имъ. Като изучава природата, човѣкъ се натъква на два порядъка: човѣшки и Божественъ. Въ човѣшкия порядъкъ има падане и ставане, скърби и радости. Той е порядъкъ на вѣчни промѣни. Въ този порядъкъ нѣщата постоянно се рушатъ и съграждатъ. Божествениятъ порядъкъ, обаче, е порядъкъ на вѣчна хармония и единство. Тамъ нѣма рѣзки промѣни. Дойде ли до този порядъкъ, човѣкъ правилно се развива. Тамъ процеситѣ се извършватъ, както въ природата. Тамъ работи Висша разумность. Посадите ли семето въ земята, то покълва, расте, цъвти и плодъ дава. Тѣзи процеси се извършватъ правилно, безъ никакви спънки и противодействия, вследствие на което всичко е красиво и хармонично. Следователно, когато работитѣ на човѣка не вървятъ добре, той живѣе въ човѣшкия порядъкъ. Вървятъ ли работитѣ му добре, той живѣе въ Божествения порядъкъ, въ свѣта на Вѣчната хармония и красота. Като съзнава това, човѣкъ трѣбва да воюва за възстановяване на Божествения порядъкъ въ свѣта. Щомъ е дошълъ на земята, човѣкъ все трѣбва да воюва съ нѣкого. — Съ кого ще воюва? — Съ злото. За да воюва съ злото, човѣкъ трѣбва да разбира естеството му, да знае какъ да се бори съ него. Едно отъ свойствата на злото е това, че като се допре човѣкъ до него, губи часть отъ живота си, както топлото тѣло губи часть отъ топлината си, като се допре до нѣкое студено тѣло. Следователно, както студеното тѣло взима отъ топлото, безъ да дава нѣщо отъ себе си, така и злото всѣкога взима, безъ да дава. И личниятъ животъ на човѣка се отличава съ сѫщото свойство: взима, но не дава. Наистина, човѣкъ, който живѣе изключително за своята личность, казва: Азъ да взема, че каквото ще да става. Дойде ли до този животъ човѣкъ трѣбва да работи върху себе си да подчини личностьта си на Божественото. Не я ли подчини злото ще се вмъкне въ него и ще го разруши. Синътъ на една вдовица се оженилъ за една млада, красива мома. Свекървата не обичала снаха си и постоянно търсѣла случаи да и напакости. Да я бие, не се решавала, защото снахата била силна здрава жена. Свекървата често си говорила: Защо родихъ и отгледахъ този синъ, да го дамъ въ рѫцетѣ на тази чужда жена да му заповѣдва? Единъ день тя намислила да отрови снаха си да се освободи отъ нея. За тази цель тя омѣсила прѣсна питка съ сирене, турила въ нея малко отрова и я опекла добре. Тя занесла питката на снаха си и казала: Дъще омѣсихъ една прѣсна питка съ сирене. Хапни си отъ нея, да придобиешъ сила. Днесъ много работи, трѣбва да се подкрепишъ. Понеже снахата имала още малко работа взела питката и я турила настрана. Въ това време единъ просякъ похлопалъ на вратата и поискалъ малко хлѣбъ. Снахата веднага излѣзла и дала питката на просяка като си помислила: Ще дамъ питката на този беденъ човѣкъ. Азъ всякога мога да си направя такава питка а той не може. Просякътъ турилъ питката въ торбата и продължилъ пѫтя си. На пѫтя нѣкѫде го срещналъ единъ пѫтникъ който умиралъ отъ гладъ, понеже идвалъ отъ далеченъ пѫть. Той спрѣлъ просяка и го запиталъ: Можешъ ли да ми дадешъ парче хлѣбъ? Умирамъ отъ гладъ. Просякътъ веднага извадилъ питката отъ торбата си и му казалъ: Заповѣдай, хапни си сладко и бѫди благодаренъ! Пѫтникътъ изялъ питката, но съ това заедно намѣрилъ смъртьта си. Какво излѣзло на края? Пѫтникътъ не билъ другъ нѣкой, освенъ синътъ на лошата свекърва. Значи, иска ли човѣкъ да направи зло на нѣкого, той го прави на себе си. Сега, като знаете свойствата на грѣха и на злото, не се плашете отъ тѣхъ, но ги изучавайте. Не е достатъчно да знаете само едно отъ свойствата на грѣха и на злото, но трѣбва да знаете всичкитѣ имъ свойства. Чрезъ злото и грѣха човѣкъ се отдалечава отъ своя идеалъ, отъ Бога. Въ първо време злото се стреми да го убеди, че той може да направи всичко, че той е всесиленъ, докато помрачатъ ума му. Щомъ умътъ на човѣка се помрачи, лесно е вече да се отдалечи отъ Бога. Като го върже добре, злото отива при човѣка и му казва: Познавашъ ли кой съмъ? Знай, че ти не си никаква сила. Азъ съмъ твоятъ Богъ, на който трѣбва да се подчинявашъ. Каквото ти заповѣдвамъ, ще ме слушашъ. Като се види въ това положение, човѣкъ казва: Нѣма какво да се прави, заповѣдь е това. Ще изпълнявамъ всичко, каквото ми се казва. Съвременнитѣ хора често изпадатъ въ нектитѣ на злото и на грѣха и се чудятъ, защо е допуснато злото въ свѣта. Тѣ се натъкватъ на противоречието, какъ може злото да се промъкне въ свѣта, щомъ всичко е създадено отъ Бога. Наистина, всѣки потикъ е отъ Бога, но начинътъ на реализирането му не е Божественъ. Потикътъ въ човѣка да яде иде отъ Бога, но каква храна да употрѣбява и какъ да се храни, това човѣкъ решава. Човѣкъ самъ се е заелъ да отглежда кокошки, агнета и като пожелае да си хапне кокоше или агнешко месо, изважда ножа и ги коли. После ги готви по различни начини, съ различни приправки. Кой е научилъ човѣка да коли домашнитѣ птици и овце и да ги готви? Той самъ е дошълъ до това изкуство. Богъ никога не е училъ човѣка, какъ да коли и какъ да готви. Човѣкъ не трѣбва да търси начини да се оправдава, но той трѣбва да има ясна представа за нѣщата, за произхода имъ, за причинитѣ, които ги предизвикватъ. Какво представя грѣхътъ? — Грѣхътъ е едно вѣрую, презъ което е минало цѣлото човѣчество. Грѣхътъ е създаденъ отъ разумни сѫщества, които сѫ живѣли въ далечното минало. Тѣ сѫ оставили своето влияние на следващитѣ поколѣния, вследствие на което ние виждаме грѣха и въ нашитѣ времена. Днесъ всички хора грѣшатъ. Ние казваме, че човѣкъ грѣши по атавизъмъ. Да, не е лесно човѣкъ да се бори съ своитѣ атавистични склонности. Единъ виденъ мисионеръ-християнинъ отишълъ на единъ островъ въ Великия океанъ, между човѣкоядци, да имъ проповѣдва Христовото учение, да ги обърне къмъ Христа. Следъ нѣколко годишна усилена дейность, той успѣлъ да обърне много отъ тѣхъ къмъ Христа — въ правия пѫть. Случило се по това време, че една отъ новитѣ християнки, 80 годишна жена, заболяла сериозно. Като помислила, че нѣма да живѣе повече, тя извикала единъ свещеникъ у дома си, да я изповѣда. Обаче, тя не се изповѣдала, но му казала: Отче, ще те моля да ми доставишъ една малка рѫчичка на нѣкое дете. Мисля, че като изямъ тази рѫчичка, съвършено ще се излѣкувамъ. Какво показва това? — Това показва, че макаръ и обърната къмъ Христа, тя не може да се откаже отъ детската рѫчица, т. е. отъ канибализъма. Не само тази канибалистка се е върнала къмъ своето минало вѣрую, но и всѣки човѣкъ, въпрѣки убеждението си, че е християнинъ и не яде месо, все пакъ ще прояви своето старо вѣрую. Щомъ се види въ нѣкакво затруднение, той казва: Ако се намѣри отнѣкѫде една детска рѫчица, азъ непременно ще оздравѣя, и работитѣ ми ще се наредятъ. И тъй, да се връщате къмъ канибализъма, това не е никакъвъ моралъ, никакво ново учение. Истински моралъ е този, който издържа презъ всички епохи. Запримѣръ, ако днесъ нѣкой мѫжъ се осмѣли да обича и друга жена, освенъ своята, считатъ го за немораленъ човѣкъ. Какво ще кажете, когато единъ братъ обича четиритѣ си сестри? И тѣ сѫ жени. Има ли право този човѣкъ да обича тия четири моми? Чий законъ е любовьта: на Бога, или на човѣка? Казано е въ Писанието, че двоеумниятъ човѣкъ е непостояненъ въ своитѣ пѫтища. Тогава може да се каже, че и двусърдечниятъ човѣкъ е двоеуменъ въ постѫпкитѣ си. Когато говоримъ за мѫже и жени, ние разбираме двата принципа: мѫжки и женски. Следователно, когато се казва, че човѣкъ не трѣбва да има две жени или двама мѫже, разбираме, че не трѣбва да има два ума и две сърдца. Работитѣ на всѣки човѣкъ, който има два ума или две сърдца, сѫ винаги объркани. Всѣки човѣкъ, който има два ума или две сърдца, се раздвоява. Раздвои ли се, той се отдалечава отъ Бога, защото умътъ му се помрачава, а сърдцето му се разколебава. Мнозина се стѣсняватъ да говорятъ за любовьта. Нѣма защо да се стѣсняватъ. Въ любовьта нѣма никакъвъ грѣхъ. Казано е въ Писанието: „Богъ е Любовь“. Любовьта е отъ Бога. Всѣка любовь, която подига човѣка, иде отъ Бога. Любовьта се проявява въ даване и въ взимане. Когато въ любовьта си човѣкъ дава, и въ даването си се подига, тази любовь е Божествена. Ако нѣкой е обичанъ отъ нѣкого и е заставенъ да взима, и тази любовь е Божествена, но ако и двамата се подигатъ. Има случаи въ живота, когато човѣкъ може да бѫде спасенъ не само отъ ближния си, но и отъ дърво, камъкъ, ЖИВОТНО. Въ дадения случай той взима нѣщо отъ камъка или отъ дървото, както отъ човѣка. Двама млади американци отишли да видятъ Ниагарския водопадъ. Тѣ влѣзли въ единъ хотелъ да си починатъ, дето пийнали повече, отколкото трѣбва. Като се развеселили, тѣ се качили на една лодка, да се поразходятъ по горното течение на водопада. По невнимание тѣ закарали лодката доста близо до падащата вода и незабелязано се спуснали по течението ѝ. Отъ силната вода лодката имъ се разбила, но тѣ могли щастливо да се спасятъ: единиятъ отъ тѣхъ стѫпилъ върху една отъ дъскитѣ на лодката и се оставилъ на водата, да го отнесе на спасителния брѣгъ. Вториятъ, обаче, скочилъ върху една голѣма канара и останалъ тамъ, докато му дойде помощь отвънъ. Хората, които били въ хотела и около водопада, се събрали на съветъ да обмислятъ, какъ да имъ помогнатъ. Значи, първиятъ получилъ нѣщо отъ дъската, а вториятъ — отъ канарата. Тъй щото, когато говорите за живота, за любовьта, разглеждайте ги принципиално. Разглеждате ли нѣщата отъ лично становище, вие сте въ областьта на временното. Разглеждате ли ги принципално, вие сте въ областьта на вѣчното. Ако единъ светия дойде въ дома ви и обикне дъщеря ви, мислите ли, че той ще ѝ напакости? — Не, той ще я подигне, ще внесе въ ума ѝ нова мисъль, ново разбиране. Добриятъ, светиятъ човѣкъ не може да причинява пакости на хората. Той може само да раздвижи съзнанието на човѣка, да го пробуди, за да види ясно, че е попадналъ въ кривъ пѫть. Понѣкога човѣкъ се срамува отъ себе си. — Защо? — Срещналъ е на пѫтя си нѣкой светия, който съ свѣщьта си е освѣтилъ живота му. Отъ този моментъ той вижда ясно, че не живѣе добре и се срамува отъ постѫпкитѣ си. Ако светията дойде съ свѣщьта си и посочи погрѣшкитѣ на дадена култура, престѫпление ли върши той? Нѣкой художникъ си въобразява, че е гениаленъ. Той излага картината си на изложба и мисли, че всички хора ще се възхитятъ. Обаче, единъ прость човѣкъ гледа картината и казва на художника: Има нѣщо, което дразни окото ми. Не ми се харесва нѣщо въ картината. Ако художникътъ е разуменъ, ще се вслуша въ забележката на простия човѣкъ и ще види, че той наистина е билъ правъ. Човѣкъ трѣбва да носи великъ моралъ въ себе си, да бѫде снизходителенъ къмъ всички хора, както е снизходителенъ къмъ себе си. И учениятъ, и простиятъ иматъ право да даватъ мнението си. Разумниятъ ще ги изслуша и ще отдаде правото на единия отъ тѣхъ. Като ученици, вие трѣбва да бѫдете снизходителни едни къмъ други, да не се сѫдите. Нѣкой върви по планината и се удари въ единъ камъкъ. Трѣбва ли да го сѫдите за това? Погрѣшката не е въ камъка, нито въ този, който се е ударилъ. Камъкътъ е на мѣстото си, а този, който върви по планината, той трѣбва да внимава, кѫде стѫпва. Като види нѣкой камъкъ, той трѣбва да подигне малко крака си, да прескочи камъка или да го заобиколи. Когато нѣкои хора отъ източнитѣ народи отиватъ на Западъ, силно тропатъ съ краката си — отдалечъ се чуватъ. — Защо вървятъ толкова шумно? — Защото тѣхнитѣ улици не сѫ павирани. Когато западнитѣ хора отиватъ на Изтокъ, спъватъ се на много мѣста. — Защо? — Понеже не сѫ привикнали да вървятъ по непавирани улици. Тъй щото, ако търсите нѣкаква погрѣшка въ самитѣ хора, вие нѣма да я намѣрите. Погрѣшката е въ павиранитѣ и непавиранитѣ улици, а не въ самитѣ хора. Въ далечното минало улицитѣ не сѫ били павирани, както сѫ днесъ. Съвременнитѣ хора се натъкватъ на противоречия, вследствие на което често се спъватъ въ живота си. Въ това отношение противоречията имъ не сѫ нищо друго, освенъ камъни по улицитѣ на тѣхния миналъ животъ. Значи, тѣ се блъскатъ въ камънитѣ, т. е. въ възгледитѣ на своето минало. Срѣщате единъ човѣкъ съ добро, съ широко сърдце. Когато срещне на пѫтя си мѫжъ или жена, той се усмихва, но веднага се натъква на своитѣ стари възгледи и започва да свива устата си, да приема строго изражение. — Защо? — Много далъ на хората и се страхува да не го обвинятъ въ нѣщо лошо. Какво лошо има въ това, че нѣкой изворъ далъ много вода? Щомъ водата е чиста, нека тече, колкото може повече. Ако изворътъ има малко вода, малко дава; ако има много вода, много дава. Има ли нѣкакво престѫпление въ това? И тъй, що се отнася до любовьта, бѫдете искрени въ нея. Любовьта изисква отъ човѣка искреность и чистота. Тя не търпи никакви примѣси, никакви петна върху себе си. Не петнете любовьта. Видите ли, че нѣкой младъ човѣкъ говори съ жената на своя познатъ, приятель или братъ, не хвърляйте никакво петно върху тѣхъ. Ама той я погледналъ особено мило. На криво ли трѣбва да я гледа? Знаете ли, че всѣка постѫпка, всѣки погледъ на човѣка се фотографира отъ невидимия свѣтъ? Тамъ държатъ смѣтка за всѣки кривъ погледъ на човѣка. Дали човѣкъ е отворилъ много очитѣ си, или ги е затворилъ, тамъ се държи смѣтка и за това. Срѣщате вечерь нѣкой човѣкъ съ силна свѣтлина. Вие веднага затваряте очитѣ си. — Защо? — Силна е свѣтлината на този човѣкъ. Срѣщате другъ нѣкой съ малка свѣщица, а вънъ е тъмно. Какво ще направите? — Ще отворите очитѣ си широко. Нѣма нищо престѫпно въ това, че нѣкой много отворилъ или затворилъ очитѣ си. Понѣкога казватъ на човѣка да отваря очитѣ си на четири. Значи, той трѣбва да бѫде внимателенъ, да се предпазва. Всички трѣбва да знаете, че въ любовьта нѣма престѫпление. Любовьта подига хората. Това, което ги съсипва и унищожава, е безлюбието. Дето сѫществува безлюбие, тамъ всѣкакви престѫпления ставатъ. Дето е любовьта, тамъ цари радость и веселие. Виждате, какъ нѣкой грижливо чисти, глади, храни коня си. — Защо? — Защото го обича. Ще кажете, че този човѣкъ обича коня си и се грижи за него, а не се грижи за децата и за жена си. — Не, щомъ обича коня си, той непременно обича и децата си, и жена си. Щомъ храни коня си добре, той ще храни и децата си добре. И обратно: щомъ обича децата си и ги храни добре, той ще се грижи и за коня си и ще го обича. Прави ли човѣкъ разлика въ любовьта си, той не изявява истинската любовь. Истинската любовь не прави разлика между сѫществата. Кое застави Христа да слѣзе на земята, да вземе грѣховетѣ на хората върху себе си и да ги спаси? Любовьта, която живѣеше въ Него. Христосъ трѣбваше да се нагърби съ велико търпение, за да освободи хората отъ грѣховетѣ имъ, въ които бѣха потънали. Каква е задачата на съвременния човѣкъ? Да помогне на себе си, да се издигне, а по този начинъ да помогне и на цѣлото човѣчество. Като издига себе си, човѣкъ помага и на ближнитѣ си. И обратно: като помага на ближния си, човѣкъ подига и себе си. Видите ли, че нѣкой човѣкъ помага на бедни семейства, не му прѣчете. — Ама той е жененъ, има деца и жена, за тѣхъ трѣбва да се грижи. — Нищо отъ това. Грижи ли се за чуждитѣ деца, той непременно се грижи и за своя домъ. — Ама тѣ не заслужаватъ. — Не, всѣки човѣкъ има право да се ползува отъ Божиитѣ блага. Какво ще кажете за себе си? Вие заслужавате ли да ви грѣе слънцето на планината? Заслужавате ли да се радвате на красотата около васъ? Щомъ сте дошли тукъ, вие заслужавате това благо, но и другитѣ хора го заслужаватъ. Богъ не прави разлика между душитѣ. Мнозина се стремятъ къмъ придобиване на богатства като блага на живота. Не, богатството не е благо, но условие. Човѣкъ може да бѫде убитъ за богатството си. Богатството не е благо, но и сиромашията не е нещастие. Тѣ сѫ условия. За предпочитане е нѣкога човѣкъ да бѫде сиромахъ, а не богатъ. Като сиромахъ, той ще бѫде безъ раница на гърба си и свободно ще се движи по всички планински върхове. Сиромахътъ се оплаква, че нѣма скѫпи дрехи като богатия. Какво ще кажатъ тогава птицитѣ и животнитѣ, които презъ цѣлия си животъ носятъ само една дреха? Едно трѣбва да знаете: истинска дреха е онази, която е изтъкана отъ красиви и свѣтли мисли и чувства. Всѣки човѣкъ трѣбва да си изтъче такава дреха, именно, и съ нея да се облѣче. Единъ баща изпратилъ сина си въ странство да учи. Които се връщали отъ чужбина, отивали при баща му и казвали: Твоятъ синъ не учи, живѣе разпуснато. Ще се оправи, всичко е до време. — Ама той краде, лъже. — Ще се оправи, всичко е до време, Въ писмата до сина си, обаче, той пишелъ: Синко, кой какъ дойде отъ странство, все те препорѫчва. Азъ вѣрвамъ, че човѣкъ ще станешъ. Гледай да оправдаешъ вѣрата ми, човѣкъ да станешъ. Като краде и лъже, човѣкъ се учи да мисли. Чрезъ кражбата и лъжата човѣкъ развива мисъльта си, но този методъ на работа е отживѣлъ времето си, заради което днесъ се преследва. Днесъ кражбата и лъжата се считатъ за голѣми престѫпления. Нѣкога живѣлъ единъ голѣмъ лъжецъ. Единъ день султанътъ го извикалъ при себе си и му казалъ: Кажи ми една лъжа. — Вече не се занимавамъ съ лъжи, но като искашъ, не мога да ти откажа. Обаче, за да те излъжа, трѣбватъ ми такъми, инструменти, които струватъ триста лири. Ако ми дадешъ триста лири, ще отида да търся тия такъми и ще се върна да ти кажа една лъжа. Султанътъ му далъ триста лири да купи такъми за лъжата. Лъжецътъ взелъ паритѣ и заминалъ за Цариградъ. Следъ известно време той се върналъ при султана и му казалъ: Не можахъ да намѣря никакви такъми. Султанътъ го погледналъ съ недовѣрие. Тогава той казалъ: Тази е последната лъжа, съ която си послужихъ. Не, лъжата не се нуждае 0тъ никакви такъми. Съвременнитѣ хора искатъ да се освободятъ отъ лъжата и отъ кражбата, за да заживѣятъ добре. За да живѣятъ добре тѣ се нуждаятъ отъ знание. Като алхимици, тѣ трѣбва да превърнатъ лъжата въ истина, кражбата въ благодеяние. Всички престѫпления, които човѣкъ е извършилъ въ миналото си днесъ трѣбва да ги изправи. Ако нѣкога е билъ крадецъ, днесъ трѣбва да дава; ако нѣкога си е служилъ съ лъжата, днесъ трѣбва да говори изключително истината. Ако е говорилъ лошо за хората, днесъ ще говори добро. Тъй щото, не се осѫждайте, но изправяйте погрѣшкитѣ си. Като видя, че нѣкой човѣкъ грѣши, азъ не го обвинявамъ, но казвамъ: Ти си добъръ художникъ, но си направилъ една погрѣшка въ картината си, която непременно трѣбва да изправишъ. Единъ виденъ гръцки художникъ нарисувалъ единъ хубавъ портретъ, въ естествена голѣмина. Единъ обущарь посетилъ изложбата за да види този портретъ, именно, и намѣрилъ една малка погрѣшка, главно въ обущата. Той обърналъ внимание на художника за направената отъ него погрѣшка. Художникътъ веднага взелъ четката и изправилъ погрѣшката си. Обущарьтъ се насърдчилъ отъ това и започналъ да прави бележки на художника върху устата, носа, веждитѣ на портрета. Обаче, художникътъ му казалъ: Тѣзи забележки нѣматъ мѣсто. Що се отнася до забележката върху обущата, ти имаше право понеже си добъръ обущарь, но други бележки не можешъ да правишъ. Като ученици, поставете си задача, да създадете въ себе си права мисъль. Върху какъвто въпросъ да разсѫждавате, винаги съпоставяйте нѣщата. Поставете предъ себе си и доброто, и злото, и тогава се произнасяйте. Вие искате да решавате въпроситѣ безъ огледъ на злото. — Не, въ сегашния порядъкъ на свѣта доброто и злото сѫ преплетени. Тѣ не могатъ едно безъ друго. Отхвърлите ли злото, доброто не може да се прояви. Злото е огъньтъ въ живота. Въ 1875 г. въ Чикаго една крава ритнала една запалена свѣщь, отъ която се запалилъ цѣлиятъ градъ. Голѣмо зло е причинилъ този пожаръ. Следъ това Чикаго билъ отново построенъ, обаче, по-красивъ, отколкото е билъ по-рано. Въ време на пожара единъ богаташъ срещналъ единъ работникъ и му казалъ: Давамъ ти 250,000 лева, ако влѣзешъ въ кѫщата ми и извадишъ навънъ касата ми. Работникътъ погледналъ къмъ огненитѣ вълни, които обхващали кѫщата на богаташа, и казалъ: И по-голѣма сума не може да ме накара да влѣза въ кѫщата ти. — Защо не искалъ да влѣзе въ кѫщата? — Голѣмо зло е огъньтъ. Има, обаче, случаи, когато огъньтъ е полезенъ. Сѫщото може да се каже и за злото. Злото е сила, която, употрѣбена на мѣсто, носи голѣмо благо за човѣка. Не знае ли какъ да я употрѣби, тя е нещастие. Който не може разумно да използува злото, той казва: Злото трѣбва да се махне. — Не, ще туришъ злото на работа. Дойде ли злото при тебе, ще го туришъ на гърба на доброто. Ще дадешъ гемоветѣ въ рѫцетѣ на доброто, ще възседнешъ злото и ще тръгнешъ на работа. Ако не туришъ върху коня си седлото и гемоветѣ на доброто, той ще те понесе, дето не желаешъ. Едно време хората мислѣха, че като започнатъ да хвърчатъ изъ въздуха, свѣтътъ ще се оправи. Като започнаха да хвърчатъ, тѣ видѣха, че не излѣзе, както сѫ очаквали. Свѣтътъ не само че не се оправи, но съ хвъркането заедно дойде и злото. Днесъ тѣ се чудятъ, какъ да се избавятъ отъ това зло. Едно трѣбва да знаятъ хората: само любовьта може да оправи свѣта. Следователно, безъ любовь свѣтътъ не може да се оправи. Безъ мѫдрость знание не може да се придобие. Безъ истина свобода не може да се реализира. И тъй, когато ви посети нѣкоя мисъль, нѣкое чувство, или нѣкакво желание, не бързайте да ги реализирате. Чакайте известно време, да чуете гласа на доброто въ себе си. Този гласъ ще ви каже, какво да правите. Въ човѣшкия животъ има две течения: едното течение е на доброто, на истината, а второто — на злото, на лъжата. Сѫществата, които сѫ свързани съ първото течение, всѣкога говорятъ истината. Човѣкъ трѣбва да се вслушва въ думитѣ и съветитѣ на тия сѫщества. Второто течение е свързано съ сѫщества, които всѣкога си служатъ съ лъжата. Не се свързвайте съ второто течение, за да не страдате. Едно време Богъ изпращаше пророци до израилскитѣ царе, да имъ кажатъ, че това, което вършатъ, не е право. Като изпълняваха волята Божия, пророцитѣ излагаха живота си на смърть. Въпрѣки това, тѣ изпълняваха волята Божия. Тъй щото, каже ли ви Богъ да отидете нѣкѫде, вие трѣбва да изпълните волята Му. Не ви ли праща Господъ, не отивайте нито при царетѣ, нито при обикновенитѣ хора да имъ говорите. Сега, да се върнемъ къмъ основната мисъль. Когато искате да сѫдите нѣкого, сѫдете го, но за основа на сѫдбата поставете любовьта, знанието и свободата. Правда и любовь сѫ дветѣ начала на живота. Казано е въ Писанието: „Не сѫдете, за да не бѫдете сѫдени“. Значи, който сѫди другитѣ, той сѫди себе си. Да сѫдишъ другитѣ, това значи, да изправяшъ себе си. Само Богъ има право да сѫди, защото Той сѫди съ любовь. „И слово Господне биде къмъ Иона и рече: Стани, иди въ голѣмия градъ Ниневия и проповѣдвай противъ него, защото нечестието имъ възлѣзе къмъ мене“. И стана Иона, та побѣгна отъ лицето на Господа въ Тарсисъ. Но Господъ подигна голѣмъ вѣтъръ и стана голѣма буря въ морето. Корабътъ бедствуваше да се разруши. Пѫтницитѣ се уплашиха и викнаха всѣки къмъ своя Богъ. Тѣ рекоха: Да хвърлимъ жребие помежду си да познаемъ, кой е причина за това зло. Хвърлиха жребие, и жребието падна върху Иона. — Какво да направимъ, за да се успокои морето? — Хвърлете ме въ морето, и бурята ще престане. Богъ бѣше опредѣлилъ една голѣма риба да погълне Иона и да прекара въ корема ѝ три дни и три нощи. Моли се той три дни и три нощи, докато заповѣда Господъ на рибата да го изхвърли на брѣга. Стана Иона и отиде въ Ниневия да проповѣдва Словото Господне. Всички повѣрваха въ Бога, облѣкоха се въ вретище, разкаяха се и се отказаха отъ лошия си животъ. Като видѣ това, Богъ отмѣни думата си и ги помилва. Наскърби се душата на Иона и каза: За това, Господи, бѣгахъ въ Тарсисъ. Зная, че си милостивъ, дълготърпеливъ и ще се смилишъ надъ грѣшницитѣ, но азъ ще стана за смѣхъ предъ тѣхъ. Излѣзе Иона отъ града и отиде на края нѣкѫде, дето си направи колибка. Тамъ си посади той една тиква, да му прави сѣнка, да го пази отъ силното слънце. Скоро израсна тази тиква и го пазѣше отъ слънцето. Една сутринь той видѣ тиквата изсъхнала, червей бѣше я поразилъ. И започна пакъ да негодува противъ Господа. Тогава Богъ му проговори: „Ти пожали тиквата, за която не си се трудилъ. Азъ не трѣбваше ли да пожаля голѣмия градъ Ниневия, въ който има хиляди хора, които не различаватъ дѣсницата отъ лѣвицата си? „Не сѫдете, за да не бѫдете сѫдени“. Съ други думи казано: Сѫдете, както Богъ сѫди. Носете страданията си, както Христосъ носѣше своитѣ. Христосъ можа да измоли Господа да изпрати легионъ ангели да Му помогнатъ, но Той понесе своя кръстъ съ велико търпение. По-голѣмъ герой е онзи, който търпи, отколкото онзи, който заповѣдва и си служи съ насилие. Христосъ си каза: По-добре азъ да умра, но хиляди други да се спасятъ, отколкото азъ да живѣя, а хиляди души да страдатъ. Той избра най-добрия методъ. По-добре е хиляди да благуватъ, а единъ да страда, отколкото хиляди да страдатъ, а единъ да благува. Турете въ ума си мисъльта: по-добре е хиляди добри мисли да се реализиратъ, отколкото една лоша. Като казвамъ, че не трѣбва да се сѫдите, нито да се критикувате, имамъ предъ видъ да превърнете това изкуство въ художество. Щомъ виждате погрѣшкитѣ, кривото въ човѣка, вие сте добри художници. Следователно, кажете ли, че очитѣ на нѣкого сѫ свити, пожелайте му да придобие повече свѣтлина, да се отворятъ. Кажете ли на нѣкого, че е тѣсногръдъ, вие трѣбва да му помогнете да се разшири. Кажете ли за нѣкого, че е песимистъ, безвѣрникъ, помогнете му да изправи носа си. Каквито дефекти да имате, не се смущавайте. — Ама отъ мене нищо нѣма да излѣзе. — Ако носишъ този умъ, наистина, отъ тебе нищо нѣма да излѣзе, но ако измѣнишъ мисъльта си, отъ тебе човѣкъ ще стане. Ти си дошълъ на земята да се учишъ, човѣкъ да станешъ. Като наблюдавамъ съвременнитѣ хора, виждамъ, че тѣ сѫ добри художници, но грѣшката имъ седи само въ едно: Тѣ корегиратъ чуждитѣ картини, а съ своитѣ не се занимаватъ. — Не, поправяйте първо своитѣ картини, а после чуждитѣ. Ще дойде нѣкой да ви се оплаква, че нѣма пари, че три деня не е ялъ. Трѣбва ли да го морализирате, че нѣма хлѣбъ въ торбата си, защото е мързеливъ и не работи? — Не, не го морализирайте, но му кажете да благодари на Бога за това, понеже ще изтънѣе, линия ще придобие. Днесъ хората много се страхуватъ отъ затлъстяване. Двама германци, добри приятели, се срещнали въ Америка, следъ 20 годишна раздѣла. Тѣ пожелали да се цѣлунатъ, но не могли да се приближатъ единъ до другъ — коремитѣ имъ прѣчили. За да се освободи отъ тлъстинитѣ си, човѣкъ трѣбва да има естествени мисли, чувства и желания. Всичко пресилено, всичко неестествено води къмъ затлъстяване. Искате ли да дойдете до естествения животъ, дръжте въ ума си само добри мисли. Като срещнете нѣкой човѣкъ, колкото да е лошъ, намѣрете въ него една добра чърта и постоянно я дръжте въ ума си. Мнозина искатъ да имъ се покажатъ отрицателнитѣ чърти и погрѣшкитѣ имъ. Ако е за погрѣшки, всѣки знае, кѫде и кога грѣши. Той ги знае по-добре отъ всички. Пъкъ и съседитѣ знаятъ погрѣшкитѣ му. Ако питате мене, азъ бихъ посочилъ добритѣ ви чърти и ще кажа, какъ да работите, за да ги развивате. Правете сѫщото и съ себе си. Всѣки день намирайте по една добра чърта въ себе си и работете върху нея. „Колко по-добъръ е човѣкъ отъ овца!“ Добъръ човѣкъ е онзи, който се рѫководи отъ Божията Любовь. Добъръ човѣкъ е онзи, който се рѫководи отъ Божията Мѫдрость. Добъръ човѣкъ е онзи, който се рѫководи отъ Божията Истина. „Колко по-добъръ е човѣкъ отъ овца!“ * 27 юлий, 5 ч. с.

"Двигатели в живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера презъ лѣтото на 1938 г. София, Първо издание, София, 1938 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание Резултати и последствия Съвременнитѣ хора сѫ научили изкуството да ядатъ, но не знаятъ още, какъ да придобиватъ храната си. Хлѣбътъ най-необходимата и свещена храна за тѣхъ, не допринася тази полза, каквато се очаква. — Защо? — Понеже е приготвенъ съ ругатни, съ недоволство, съ караници и т. н. Още като оре земята си, орачътъ вика, ругае воловетѣ, мушка ги. Като сѣе житото, като го мели на воденицата, той е все недоволенъ и сърдитъ. Когато мѣси хлѣба, фурнаджията е сѫщо така недоволенъ, сърди се на слугитѣ си, кара се, вика. Въ края на краищата, ние получаваме хлѣбъ, изработенъ само съ караници и недоволство. При това положение житото изгубва голѣма часть отъ мазнинитѣ си, които, изобщо, трѣбва да съдържа. Преди всичко, този хлѣбъ е изгубилъ естествената си чистота. Сѫщото се отнася и до живота. Отъ най-ранната до най-късната си възрасть, човѣкъ все мърмори, недоволенъ е отъ живота си. При най-малката мѫчнотия човѣкъ пакъ мърмори. Може ли да се нарече този животъ щастливъ? Ще кажете, че все има щастливи хора на земята. — Колко души сѫ щастливи днесъ? Ако на хиляда души само десеть сѫ щастливи, какъвъ животъ е този? Щастливъ животъ е онзи, при който на хиляда щастливи се срѣщатъ десеть души нещастни. Въ първия случай се проявява човѣшкиятъ, личниятъ моралъ, а при втория — Божествениятъ. Това, което е добро за индивида, не е всѣкога добро и за обществото. Запримѣръ, ако нѣкой членъ отъ дадено общество урежда само своитѣ интереси, цѣлото общество страда. Значи, личниятъ и обществениятъ моралъ не се съвпадатъ. Сѫщо така и обществениятъ и Божествениятъ моралъ не се съвпадатъ. Богъ изисква едно, а хората и обществото — друго. Както да мисли, каквото да прави, човѣкъ не може да бѫде абсолютно щастливъ, докато окрѫжаващитѣ не сѫ щастливи. На какво се дължи щастието на човѣка? Щастието на човѣка зависи отъ чистия въздухъ, отъ чистата вода, отъ чистата свѣтлина и отъ чистата храна. Нѣма ли нужната чистота въ тия четири елемента, никакво щастие не може да се очаква. Човѣкъ може да бѫде щастливъ, ако тия елементи сѫ пълни съ любовь. Щастието на човѣка зависи и отъ правилнитѣ му отношения къмъ хората. Ако любовьта цари между хората, тѣ ще бѫдатъ щастливи. Може ли земедѣлецътъ да сѣе жито на пѣсъчлива почва и да очаква резултати? — Не може. На сѫщото основание, невъзможно е Божественото да прониква въ едно жестоко, твърдо сърдце. Мекото, разумно сърдце е добрата почва, върху която Божественото семе трѣбва да падне и да даде — едно 30, друго 60 и трето — сто зърна. За да бѫде щастливъ, човѣкъ трѣбва да се справи съ недоволството. Той трѣбва да знае, че недоволството не е негово. То не е присѫщо на човѣшкото естество. Човѣкъ приема недоволството отъ низшитѣ сѫщества и го носи въ себе си, отхранва го, като свое. Запримѣръ, често човѣкъ изпада въ отрицателни състояния и, като дойде до уровена на нѣкое животно, той приема неговото недоволство и започва да роптае: Все мене ли ще преследватъ, мене ли ще онеправдаватъ, на мене ли ще отмъщаватъ? Това състояние не е негово. Той е изпадналъ въ положението на вълка, възприелъ е неговитѣ несгоди и започва да се оплаква отъ живота си. И вълкътъ даже нѣма причини да се оплаква. И той може да живѣе, както овцата. Достатъчно е да измѣни своя животъ, за да престанатъ изпитанията му, отъ които се оплаква. Трѣбва ли човѣкъ да е недоволенъ отъ живота си? За него се грижатъ родителитѣ му, за него работи цѣлата природа. Но човѣкъ не оценява това, което му е дадено. Той не оценява, какво сѫ направили родителитѣ му за него, презъ какви изпитания сѫ минали. За да оцени това, невидимиятъ свѣтъ го поставя да мине презъ сѫщитѣ изпитания. Като мине презъ тѣзи изпитания, той или запазва споменъ за тѣхъ, или съвършено ги заличава отъ съзнанието си. Ако ги забрави поставятъ го при условия, отново да ги преживѣе. Следователно, за да бѫдете доволни, дръжте въ ума си мисъльта, че за създаването на красивия свѣтъ, въ който живѣемъ, безброй сѫщества сѫ станали жертва, въ смисълъ, безброй сѫщества сѫ пожертвували своето лично благо. Съ други думи казано: безброй сѫщества сѫ внесли своитѣ капитали за общото благо, безъ да очакватъ нѣкакви лихви. Тѣ сѫ направили грамадни жертви, съ единственото желание бѫдещето поколѣние да се радва на живота. Ако съвременнитѣ хора не сѫ щастливи, причината е въ тѣхъ. Тъй както хората търсятъ лично щастие, никѫде не могатъ да го намѣрятъ. Личното щастие се придобива само тогава, когато човѣкъ оценява въздуха, свѣтлината, водата и храната и знае, какъ да ги употрѣбява. Човѣкъ не може да бѫде щастливъ, ако не е обичанъ. За да бѫде обичанъ, той трѣбва да е направилъ нѣщо, освенъ за себе си, още и за своя ближенъ. Вие обичате една книга само тогава, когато съдържанието ѝ е красиво, когато има нѣщо ценно написано въ нея. Нѣма ли нѣщо ценно въ нея, тя нищо не струва. И тъй, ако книгата се обича заради написаното въ нея, колко повече човѣкъ може да бѫде обичанъ заради онова, което Богъ е написалъ въ неговия умъ, въ неговото сърдце, въ неговата душа и въ неговия духъ. Щомъ написаното въ васъ е чисто, четливо, който ви чете, той непременно ще ви обича. Той ще чете отъ васъ и ще се поучава. Ако сте заличили написаното, вие ще бѫдете проста хартия. Всички ще минаватъ и заминаватъ край васъ, безъ да се спиратъ. Камънитѣ сега сѫ проста хартия, върху която нѣма нищо написано. Днесъ се пише и върху тѣхъ, но написаното ще се чете въ далечното бѫдеще. Сега, като сте дошли тукъ, азъ ви считамъ за добри хора. — Защо? — Вие сте оставили удобствата си, нарушили сте всѣкидневното си спокойствие и сте дошли тукъ да ви вали дъждъ, да ви бруля вѣтъръ и т. н. Мнозина могатъ да мислятъ за васъ, че сте глупави, дето се излагате на такива трудни условия. Други пъкъ ви съжаляватъ. Благодарете и на еднитѣ, и на другитѣ. Нека мислятъ, както искатъ, а вие бѫдете доволни и радостни, че се ползувате отъ благата, които планината ви предлага, съ своя чистъ въздухъ, чиста вода и красиви, величествени изгледи. Помнете едно нѣщо: планината, високитѣ мѣста не търпятъ лоши мисли, чувства и желания. Атмосферата, както и всички условия на планината сѫ толкова чувствителни, че не могатъ да понасятъ никаква дисхармония. Най-малката погрѣшка, най-малкото престѫпление се отразява върху нея. Ако сѫщата грѣшка направите въ долината на живота, тамъ може да мине незабелязано, но тукъ не се прощава. Най-малката погрѣшка, направена на планината, е въ състояние да предизвика редъ експлозии, каквито бомбитѣ произвеждатъ. Дойдатъ ли лоши условия на планината — бури, гърмотевици, ще знаете, че тѣ сѫ резултатъ на лошия животъ, на погрѣшкитѣ на хората, които се намиратъ тамъ. Силнитѣ гърмотевици, които ставатъ на планината, сѫ предметно учение. Тѣ показватъ, какво нѣщо е истината. Силно нѣщо е истината! Съ нея не може да се играе. Истината изисква отъ човѣка абсолютно чистъ животъ. Днесъ всички хора се стремятъ къмъ щастие, искатъ да бѫдатъ щастливи. Това зависи отъ самия човѣкъ. Ако учи добре, той ще бѫде щастливъ. Ако ученикътъ учи добре и заучава материала отъ всѣки класъ, той ще върви напредъ и щастливъ ще бѫде. Не заучава ли добре материала, който му се преподава, той не може да напредва, но все повече ще се затвърдява и нещастенъ ще бѫде. Това не значи, че той трѣбва да се страхува. — Не, страхътъ не е моралъ за човѣка. Страхътъ е моралъ за животнитѣ. Мисъльта е моралъ за човѣка. Човѣкъ трѣбва да мисли право. Като мисли право, той ще филтрира мислитѣ, чувствата и желанията, които минаватъ презъ ума и сърдцето му. Има мисли и желания, които сѫ остатъци отъ миналото и днесъ не могатъ и не трѣбва да се реализиратъ. Тѣ могатъ да останатъ само въ архивата на миналото като старини, като стари монети, които днесъ не вървятъ. Това, което въ далечното минало е било добродетель, днесъ не се приема. Днесъ е време за новото, за онова, което носи въ себе си великъ моралъ. Всѣки день носи въ себе си нѣщо ново, което трѣбва да се приеме и приложи. Новото носи щастието на човѣка. Като не знаятъ това, хората се мѫчатъ да уредятъ живота си. Животътъ на всички хора е уреденъ и осигуренъ, но тѣ не знаятъ това. Тѣ ходятъ като просяци отъ кѫща на кѫща, безъ да подозиратъ, че баща имъ е оставилъ голѣмо наследство. Като научатъ това, веднага положението имъ се измѣня. Едно семейство въ Америка изпаднало толкова много, че всички негови членове се принудили да просятъ. Каквато покѫщнина имали, всичко разпродали. Останала имъ само една стара цигулка, която подмѣтали отъ едно мѣсто на друго, мислили, че нищо не струва. Като дошло редъ и нея да продаватъ, указало се, че тя била цигулка Страдивариусъ. Тѣ я продали много скѫпо. Значи, тази стара, ненужна цигулка спасила положението имъ. Какво показва това? Това показва, че Богъ се грижи за всички живи сѫщества и ги е осигурилъ. Като не знаятъ това, тѣ бързатъ да се осигуряватъ и се отклоняватъ отъ истинското си предназначение. Тамъ е голѣмата имъ погрѣшка. Осигурениятъ нѣма защо да се осигурява. Следователно, има ли животъ въ себе си, човѣкъ е осигуренъ. Животътъ е почва, която носи всички условия въ себе си. Щомъ има условията, човѣкъ трѣбва само да работи. Като работи съзнателно, той ще бѫде доволенъ, при каквито условия на живота да се намира. Въ каквито мѫчнотии да се намира, човѣкъ трѣбва да предпочита живота предъ смъртьта. Нѣкой не може да понася условията, въ които е поставенъ, и казва, че иска да умре. — Не, най-лошиятъ животъ е по-добъръ отъ смъртьта. Самъ по себе си животътъ не може да бѫде лошъ. Подъ думата „лошъ животъ“ разбираме животъ, който носи съ себе си утайки, наслоявания отъ миналото. Щомъ утайкитѣ и наслояванията се махнатъ, животътъ остава чистъ, какъвто е излѣзълъ отъ Бога. Като разбере истината човѣкъ ще погледне на живота си като на велико благо, дадено му отъ Бога. Той ще го приеме въ неговата абсолютна чистота, каквато първоначално е ималъ. За това не се иска много. Достатъчно е човѣкъ да се върне една стѫпка назадъ и да поеме онзи пѫть, отъ който нѣкога се е отклонилъ. Тогава той ще прогледа и ще види ясно, че е заобиколенъ съ богатства, които днесъ не вижда. Много отъ върховетѣ, които сега ви обикалятъ, криятъ голѣми богатства и съкровища. Понѣкога тия богатства сѫ близо до васъ, но вие не можете да ги откриете. — Защо? — Не ви е дадено. Тѣ сѫ опредѣлени само за ония хора, които вършатъ волята Божия. Сега вие ходите по върхове и поляни, спирате вниманието си тукъ-тамъ, но нищо ценно не намирате. Около васъ има ценни растения, съ магическа сила, но не ги виждате. — Защо? — Не ви е дадено да ги видите. Сега, като казвамъ, че ценнитѣ нѣща не сѫ дадени за васъ, нѣкои се обиждатъ. Тѣ сѫ честолюбиви и се засѣгатъ. Не е лошо човѣкъ да бѫде честолюбивъ. Не е лошо да бѫде човѣкъ и гордъ. Като кажатъ на нѣкого, че е честолюбивъ или гордъ, той не е доволенъ, счита, че това е лошо нѣщо. Обаче, тъй както се пишатъ тия думи въ български езикъ, тѣ криятъ нѣщо добро въ себе си. Честолюбивъ човѣкъ е този, който самъ се уважава. Ако човѣкъ самъ не се уважава, окрѫжаващитѣ най-малко ще го уважаватъ. Ако човѣкъ самъ не се обича, окрѫжаващитѣ най-малко ще го обичатъ. Докато изворътъ не напълни първо своето корито, той никога не може да потече надолу. Да обича човѣкъ себе си или своя ближенъ, това значи, да обича Божественото въ човѣка. Казано е въ Писанието: „И възлюби Богъ истината въ човѣка“. Истината, това е Божественото начало. Като живѣе на земята, човѣкъ трѣбва да се събуди за Божественото въ себе си и въ своя ближенъ. Щомъ види Божественото въ себе си и въ своя ближенъ, той трѣбва да го цени. Следователно, обичайте себе си, както и ближния си, заради Божественото начало, което се крие въ васъ. Щомъ познаете Божественото въ себе си, вие ще познаете и Бога като вашъ Баща. Днесъ познавате само баща си, който ви е родилъ на земята, но не познавате Баща си, Който ви е създалъ. Щомъ направите нѣкаква грѣшка, вие се страхувате отъ Бога, да не ви накаже. — Не, Той е толкова благъ и милостивъ, че никого не сѫди. Достатъчно е човѣкъ да се обърне въ страданията си къмъ Бога, за да получи великото благословение на живота. Той ще заповѣда да заколятъ за него най-тлъстото теле, да го облѣкатъ съ чисти и нови дрехи. Най-после Той самъ ще му тури пръстенъ на рѫката и ще го цѣлуне. Малцина сѫ дошли до това благословение, защото все още не имъ е дотегналъ животътъ по чужди господари. Мнозина ядатъ рожкови, но все още не искатъ да се върнатъ при своя Баща, да Му слугуватъ. Съвременнитѣ хора се оплакватъ отъ страданията си, но все още не искатъ да тръгнатъ въ правия пѫть. — Защо? Защото сегашнитѣ имъ страдания представятъ празни снаряди. Тѣ пукатъ, гърмятъ около тѣхъ, но не ги плашатъ, не причиняватъ никаква вреда. Дойде ли имъ нѣкакво страдание, което, като пъленъ снарядъ, изгърми въ тѣхъ, нищо нѣма да остане наоколо имъ, пъкъ и тѣхъ ще задигнатъ. Невидимиятъ свѣтъ ги пази, не допуща още да ги бомбардиратъ съ пълни снаряди. Много опасни мѣста има на физическия свѣтъ, но въпрѣки това, за всѣки човѣкъ има специални грижи. Всѣки човѣкъ е обиколенъ съ разумни сѫщества, които го пазятъ. Въ свѣта никой не е самъ. Човѣкъ е обиколенъ отъ сѫщества, които се грижатъ за него и за всѣка негова права или крива постѫпка му нашепватъ: Не постѫпи добре. Или: добре постѫпи. Той трѣбва да се вслушва въ този гласъ и да изправя погрѣшкитѣ си, защото отговорностьта лежи върху него. Волътъ на нѣкой селянинъ влѣзълъ въ градината на съседа му и опасълъ всичко. Какво става? Веднага викатъ господаря на вола подъ сѫдъ. Волътъ грѣши, господарьтъ плаща. Нѣкое куче ухапало едно дете. Веднага даватъ подъ сѫдъ господаря на кучето. Значи, кучето хапе, господарьтъ отговаря. Тъй щото, ако иска да не страда за своитѣ волове и кучета, човѣкъ трѣбва да ги възпитава. Искате ли да се развивате правилно, работете въ червения цвѣтъ — въ почвата на живота. Орете и разработвайте тави почва. Работете съ жълтия цвѣтъ, съ разумностьта, да научите пѫтищата, които водятъ къмъ подмладяване. Казано е въ Писанието, че онѣзи, които очакватъ Господа, ще се обновятъ. Думитѣ „ще се обновятъ“ означаватъ „ще се подмладятъ“. Следователно, онѣзи, които не очакватъ Господа, ще остарѣятъ. Като живѣе, човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ подмладяване. Кое е отличителното качество на младия? — Служенето. Младиятъ трѣбва да служи. Който служи на ближния си отъ любовь, той има инициатива да прави опити. Като прави опити, той се учи и придобива знания. Сега, като сте дошли на планината, стремете се да създадете помежду си красиви отношения. Всѣка правилна или неправилна обхода се пише. Каквото правите на земята, пише се на небето. Живѣйте добре, за да бѫде животътъ ви написанъ съ свѣтли букви на небето. Живѣйте добре на небето, за да бѫде написано това на земята. Както се нуждаете отъ добри приятели на земята, сѫщо така имате нужда отъ добри приятели и на небето. Горко на онзи, който нѣма приятели на небето! Тежъкъ е животътъ на земята на всѣки, който нѣма приятели въ невидимия свѣтъ. Добре е да имате приятели и на небето, и на земята, за да бѫде животътъ ви лекъ и красивъ. Благодарете за днешния день, за всичко, което ви е дадено. Благодарете за сърдцето, за ума, за тѣлото, които ви сѫ дадени като пособия за работа. Щомъ благодарите за всичко, което ви е дадено и което ви се дава, и деньтъ ще бѫде за васъ радостенъ и веселъ. * 24 юлий, 10 ч. с.

"Двигатели в живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера презъ лѣтото на 1938 г. София, Първо издание, София, 1938 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание Азбука на разбирането Иоана, 15 гл. Като прочетете 15 гл. отъ Евангелието на Иоана, ще видите, че тя представя кратки извадки отъ една дълга речь, която Христосъ е държалъ преди две хиляди години. Христосъ казва: „Азъ съмъ истинната лоза, и Отецъ ми е земедѣлецътъ“. И тъй, за да разберете, какво е говорилъ Христосъ, вие трѣбва да разбирате отношението на разумностьта къмъ живота. Една отъ причинитѣ за погрѣшкитѣ на хората се дължи на това, че тѣ не оценяватъ живота, както трѣбва. Учени и прости, духовни и свѣтски не оценяватъ живота. Учениятъ иска да стане по-ученъ, отколкото е, вследствие па което злоупотрѣбява съ живота, Духовниятъ иска да стане по-добъръ, по-чистъ, вследствие на което и той злоупотрѣбява съ живота. Пѫтьтъ, по който хората вървятъ, е двоякъ: пѫть на инволюция и пѫть на еволюция. Висшитѣ, разумни сѫщества следватъ инволюционния пѫть. Тѣ съзнателно слизатъ въ низшия свѣтъ, да помагатъ на хората. Тѣ слизатъ все по-надолу, ограничаватъ се съзнателно, докато дойдатъ до една точка, дето инволюцията имъ спира. Щомъ дойдатъ до тази точка, тѣ казватъ: Постигнахме цельта си. По-надолу вече не можемъ да вървимъ. Тѣ искатъ да се върнатъ назадъ, но не могатъ да се върнатъ по сѫщия пѫть, по който сѫ дошли. За да се върнатъ назадъ, въ помощъ имъ идватъ човѣшкитѣ души. Тѣ имъ показватъ пѫтя на възлизане, нареченъ еволюция. По този начинъ тѣ взаимно си услужватъ. И тъй, хората, които поематъ пѫтя нагоре, сѫ овчари и козари, които по цѣли дни пасатъ овцетѣ и козитѣ си — желанията си. По цѣли дни говорятъ за своитѣ овце и кози: тукъ се изгубила една овца или коза, тамъ вълкъ изялъ една овца и т. н. Когато овцетѣ и козитѣ ви една следъ друга започватъ да умиратъ, вие страдате и казвате: Защо трѣбваше да умре моята овца или коза? Овцата може да умре отъ собствена смърть, но могатъ да я заколятъ и принесатъ въ жертва. Ако не знаете, кѫде е овцата, или не знаете, какво е станало съ нея, казвате: Кѫде отиде овцата ми? — Много просто, отишла е нѣкѫде да се учи. Това сѫ иносказания, които трѣбва правилно да превеждате. Сега, като говоримъ за разумностьта въ живота, имаме предъ видъ отношението на свѣтлината къмъ живота. Животътъ е благо, за проявата и развитието на което сѫ нужни три цвѣта: червенъ, жълтъ и синъ. Разумностьта специално произтича отъ жълтия цвѣтъ. Жълтиятъ цвѣтъ има отношение къмъ знанието, къмъ опитноститѣ на човѣка. Червениятъ цвѣтъ не може да се прояви, ако жълтиятъ не му дойде на помощь. Значи, човѣкъ не може да оцени благата на живота, докато не е разуменъ. Като не могатъ да се справятъ съ страданията си, мнозина се запитватъ, не може ли безъ страдания въ свѣта. Може и безъ страдания. Страданието може да бѫде разбрано, а може да бѫде и неразбрано. Неразбраното страдание е мѫчение, а разбраното — глупость. Какво разбирате подъ думата „глупость“ въ дадения случай? Запримѣръ, мома и момъкъ се влюбватъ, страдатъ, не могатъ да живѣятъ единъ безъ другъ. Докато не сѫ се оженили, тѣ се мѫчатъ, страдатъ, безъ да разбиратъ, защо страдатъ. Като се оженятъ и имъ се родятъ деца, тѣ не се разбиратъ вече, гледатъ се накриво, не сѫ доволни единъ отъ другъ. Сега вече разбиратъ грѣшката, която сѫ направили. Тѣ пакъ страдатъ, но разбиратъ вече, че сѫ направили най-голѣмата глупость въ свѣта. Сега тѣ виждатъ, че не могатъ да живѣятъ заедно и казватъ: Не е ли глупость това, което направихме? Следователно, всѣко разбрано страдание, или всѣко разбрано желание е глупость. Наистина, като разбере, че не може да живѣе само съ едно желание, човѣкъ вижда, че това е глупость. Сѫщо така не може да се живѣе само съ единъ човѣкъ. Да мислите, че можете да живѣете само съ единъ човѣкъ, това е все едно да мислите, че можете да ходите само съ единъ кракъ, или да работите само съ една рѫка. Сега, както да разбирате или да не разбирате страданията, не се смущавайте. Всѣко смущение е въ ущърбъ на знанието, което човѣкъ има. Не се смущавайте, но различавайте нѣщата. Ще кажете, че нѣкой човѣкъ има по-голѣми знания отъ другъ. Знанието не се опредѣля по количество. Нѣкой човѣкъ, запримѣръ, знае, какъ да се облича, да вчесва коситѣ си да се отнася добре съ хората, да кара велосипедъ, автомобилъ, да продава и купува евтина стока и т. н. Обаче, предназначението на човѣка не е въ това знание. И това знание е на мѣсто, но има едно вѫтрешно знание, отъ което човѣкъ разумно се ползува. Запримѣръ, ако този, който се стреми да бѫде съ добре пригладена коса, знае значението на космитѣ, той всѣкога ще се вслушва въ това, което приема чрезъ тѣхъ. Космитѣ на човѣшката глава представятъ антени, чрезъ които човѣкъ приема знания отъ висшитѣ свѣтове. Като разчесва коситѣ си, човѣкъ поставя всѣка антена на мѣстото ѝ. Ако космитѣ на главата ви не сѫ добре вчесани, възприемането се нарушава. Щомъ приемането на вълни отъ една станция е нарушено, това показва, че инсталацията не е добра. Следователно, искате ли да живѣете добре, бѫдете внимателни къмъ косата си. Вчесвайте добре космитѣ на главата си и ги дръжте въ порядъкъ, за да може Божествената енергия да прониква въ мозъка ви. И тъй, приема ли правилно Божествената енергия въ мозъка си, човѣкъ дохожда до правилни разбирания на живота. Запримѣръ, мнозина искатъ да постигнатъ желанията си изведнъжъ. Това е невъзможно. Наблюдавайте природата и ще видите, какъ се извършватъ процеситѣ въ нея. Плодътъ изведнъжъ ли се развива или постепенно? Кѫде се развива семката или костилката на плода? Тя първо се посажда въ земята, отдето, чрезъ дълъгъ процесъ на еволюция, вие отново я виждате въ плода на дървото. Иска ли да заживѣе отново, семето трѣбва да потъне въ земята. Пѫтьтъ на семето е отъ земята къмъ клонетѣ на дървото. Това наричатъ хората еволюция. Тъй щото, искате ли правилно да се развивате, ще започнете отъ земята и постепенно ще вървите къмъ клонетѣ. Искате ли да се развивате само на дървото, безъ да слизате въ земята, вие ще имате само една опитность, само една възможность. Искате ли да познаете пѫтя на последователното развитие, вие ще слѣзете въ земята и оттамъ ще се качвате, докато стигнете до върха. Една мома се влюбва въ единъ момъкъ и се оженва за него. Момъкътъ, когото е видѣла за пръвъ пѫть, представя плода на дървото. Като се ожени за него, този плодъ пада на земята дето се посажда. Тя казва: Чудно нѣщо! Какъвъ бѣше моятъ възлюбенъ едно време, а какъвъ стана сега. По-рано бѣше облѣченъ въ червена, царска премѣна, на вкусъ сладъкъ, а сега е толкова горчивъ. — Много естествено. Този човѣкъ минава презъ страдания, но ще дойде день, когато ще даде по-вкусни, по-добри плодове. Когато се развива правилно, човѣкъ неизбѣжно минава презъ страдания, които ще го доведатъ къмъ истинската радость. Не се ли развива правилно, човѣкъ пакъ ще страда, по ще се мѫчи. Който се развива правилно, той приема страданията съ радость. Който не се развива правилно, той се мѫчи. Истинското страдание изключва всѣкакво мѫчение. Въ него нѣма никаква користь. Щомъ страданието е придружено съ мѫчение, въ него има нѣщо користно. Божествената любовь изключва всѣкаква користь. Две млади моми, отъ високо произхождение, обичатъ единъ младъ князъ. Той се намира въ трудно положение, не знае какъ да разреши въпроса. Момата, която първа се е влюбила въ него, е духовна, а втората е материалистка. Втората иска непременно да се ожени за него. Тя казва: Азъ гледамъ реално на нѣщата. Обичамъ го и искамъ да се оженя за него. Първата мома отстѫпва. Тя казва: За мене не е важно да се оженя за него. Азъ го обичамъ и мога да му се радвамъ отдалечъ. Наистина, едно благо е за мене, да го виждамъ отъ време на време, но радостьта ми, че не го ограничавамъ, е по-голѣма отъ скръбьта ми. Следователно, тази мома има духовна връзка съ момъка. Ще питате, коя постѫпка е права. — Отъ свое гледище всѣка мома постѫпва право. Като духовно издигната, първата мома е разрешила въпроса право. Като материалистка, и втората мома е постѫпила право. Въ този случай не може да става въпросъ за нѣкаква погрѣшка. Ако нѣкѫде става погрѣшка, и това не е лошо. — Защо? — Защото всѣка погрѣшка води къмъ придобиване на по-голѣма свѣтлина. Човѣкъ грѣши, защото свѣтлината, въ която се е движилъ, не е била достатъчна. Щомъ започне да изправя погрѣшката си, свѣтлината му се увеличава. Затова казвамъ, че всѣки, който прави погрѣшки, е силенъ човѣкъ. Който изправя погрѣшкитѣ си е два пѫти по-силенъ. Изправянето на погрѣшкитѣ представя изправяне на изкълчения кракъ или на изкълчената рѫка. Докато изправяте крака или рѫката на нѣкой човѣкъ, той вика, плаче, сърди се, счита ви за свой неприятель. — Защо? — Малко свѣтлина има, не вижда доброто, което му правите. Когато кракътъ или рѫката му се намѣсти, тогава той разбира, че вие сте му били приятель и се радва за доброто, което сте му направили. Той се радва, че е пострадалъ, за да може да се запознае съ такъвъ добъръ човѣкъ. Като знаете това, благодарете за страданията и противоречията, които имате въ живота си, защото всѣко страдание или противоречие крие въ себе си едно велико благо. Затова и Псалмопѣвецътъ казва: „Господи, добре ми стана, че се наскърбихъ“. Който не разбира Божиитѣ пѫтища, той всѣкога роптае противъ сѫдбата си, противъ Бога, че му е далъ страдания, сиромашия, мѫчнотии, а другитѣ е облагодетелствувалъ. — Не, всички изпитания въ живота на човѣка сѫ предметно учение. Богатството, радоститѣ сѫ пакъ предметно учение. Всичко, което се случва въ живота на човѣка, е за добро, но той трѣбва да се учи. Мнозина искатъ да бѫдатъ богати, учени, силни, красиви, но не могатъ да запазятъ тия блага. Въ това отношение тѣ мязатъ на нощнитѣ пеперуди, които обикалятъ около свѣтлината на нѣкоя лампа, блъскатъ се въ нея, докато най-после платятъ съ живота си. Какво остава отъ тѣхната красива дреха? — Нищо не остава. Тѣ нѣматъ нужната разумность. Тѣ трѣбва да се пазятъ, да не отиватъ тамъ, дето не имъ е мѣстото. Много пеперуди сѫ научили урока си. Тѣ бѣгатъ отъ свѣтлината, но бѣгатъ и отъ хората. Тѣ знаятъ, че много отъ тѣхнитѣ сестри сѫ пострадали отъ любовьта на хората. Нѣкои учени, за да задоволятъ своята любознателность и любовь къмъ пеперудитѣ, хващатъ ги съ хвърчила, забождатъ ги на игли и ги препариратъ. Не правятъ ли хората сѫщото и съ своитѣ желания? Тѣ хванатъ нѣкое свое желание, забодатъ го съ игла и го продаватъ. Следователно, изяви ли се нѣкое ваше желание навънъ, не бързайте да го забождате на игла и да го продавате, но проникнете дълбоко въ него, да разберете вѫтрешния му смисълъ и съдържание. Какъ ще познаете, какво се крие въ едно желание? — По два начина: или като го изядете, или като го посадите въ земята. Като вземете костилката на единъ плодъ, вие можете да я счупите и да изядете съдържанието ѝ, но можете и да я посадите въ земята, дето има всички условия да израсте, да цъвне и новъ плодъ да даде. Тъй щото, изядете ли желанието си, ще изпитате нѣкакво удоволствие, но ще имате само едно разбиране за него. Посадите ли го въ земята, вие ще имате съвсемъ друго разбиране. Така ще познаете цѣлия пѫть на неговото развитие. Ако ядете череши, вие ще знаете, какво нѣщо е черешата. Обаче, ако посадите костилкитѣ на черешитѣ, вие ще имате възможность да услужвате и на други хора, да се запознаете съ тѣхъ и да създадете красиви връзки и отношения помежду си. Има една любовь въ свѣта, при която човѣкъ се занимава само съ себе си. Но има и друга любовь, при която човѣкъ се занимава и съ своитѣ ближни, като имъ помага и създава красиви връзки съ тѣхъ. Чрезъ тази любовь човѣкъ дохожда до познаване на себе си, на своя ближенъ и на Бога. Смисълътъ на живота се заключава, именно, въ това, да дойдемъ до познаване на Бога. Да познаваме Бога, това значи, да познаваме любовьта. За да дойде до познаване на любовьта, човѣкъ трѣбва да познава себе си, да познава и своя ближенъ. Всѣки човѣкъ е буква на Божествената азбука. Колкото сѫ хората на земята, толкова букви има тази азбука. Не изучите ли отдѣлнитѣ букви на тази азбука, вие не можете да образувате срички. Щомъ не можете да образувате срички, вие сте лишени отъ възможностьта да съставяте цѣли думи, съ които да се разбирате. Само чрезъ Божествения езикъ човѣкъ може да изучава Великото, което осмисля живота му. Вие можете да познаете човѣка, когато познаете всички хора, т. е. когато разберете съдържанието, което се крие въ него. Отдѣлниятъ човѣкъ съдържа въ себе си всички хора, животни и растения. Той съдържа въ себе си и цѣлата природа. Затова, именно, човѣкъ е нареченъ „малка вселена или микрокозмосъ“. Следователно, самъ по себе си, човѣкъ представя нѣкаква буква на Божествената азбука. Когато казваме, че нѣкой човѣкъ върви по мѫжка, а другъ — по женска линия, имаме предъ видъ силитѣ въ него, които го организиратъ. Каквито букви да сте, всички вие сте овчари, само че вълната на вашитѣ овце е различна: на едни е червена, а на други — жълта. Обаче, и едната, и другата вълна се продаватъ. Като съединятъ червената и жълтата вълна въ едно, образува се вълна съ оранжевъ цвѣтъ. Това показва, че положението ви се е подобрило, станало е известно индивидуализиране. Добре е понѣкога човѣкъ да се отдѣли отъ Цѣлото, отъ Божествения организъмъ, да разбере, каква е неговата служба. Да се индивидуализира човѣкъ, това не значи, че иска да представи Цѣлото, но иска да се познае като часть отъ Цѣлото, да разбере своя дългъ къмъ него. Всѣки човѣкъ е фабрикантъ, който изработва въ себе си червени или жълти платове. Който върви по мѫжка линия, топ се нуждае отъ червени платове. Който върви по женска линия, той се нуждае отъ жълти платове. Значи, отношенията между хората иматъ за цель да стане, правилна обмѣна между стоката, която тѣ изработватъ. Колкото по-правилна е обмѣната между хората, толкова по-силни сѫ тѣхнитѣ връзки. Онѣзи, които вървятъ по мѫжка линия, изработватъ въ себе си жълтия цвѣтъ. Онѣзи, които вървятъ по женска линия, изработватъ червения цвѣтъ. Когато казваме, че никой не живѣе за себе си, имаме предъ видъ, че човѣкъ не трѣбва да се задоволява съ това, което той самъ е изработилъ. Той непременно трѣбва да влѣзе въ отношение съ онѣзи хора, които изработватъ цвѣтъ, противоположенъ на неговия. Да остане човѣкъ самъ въ живота си, съ своя цвѣтъ, това значи, да бѫде семе, паднало на пѫтя, между трънетѣ или на камъкъ. За това семе Христосъ казва: „Едно семе паднало на пѫтя, но птицитѣ го иззобали. Друго паднало между трънетѣ, но тѣ го заглушили. Трето паднало между камънитѣ, но като не могло да хване коренъ, изсъхнало“. Следователно, за да се развива добре, човѣкъ трѣбва да си създаде правилни отношения съ хората. Жълтиятъ цвѣтъ представя доброто семе, което паднало на добра почва — въ червения цвѣтъ — и дало плодове: едно 30, друго 60, а трето 100. Така трѣбва да разбира човѣкъ живота, за да се ползува отъ добритѣ му условия. Не разбира ли живота въ неговия дълбокъ, вѫтрешенъ смисълъ, човѣкъ ще се намѣри въ положението на търговецъ, който е изгубилъ всичкия си капиталъ и се връща дома си безъ петь пари. Нѣма по-страшно нѣщо за човѣка отъ това, да се връща дома си, при децата и жена си, безъ пара въ джоба си. Децата го посрѣщатъ отдалечъ и казватъ: Татко, хлѣбъ! Жена му поглежда къмъ празнитѣ му рѫце и въздъхва. Обаче, носи ли нѣщо въ рѫцетѣ си, цѣлиятъ домъ е радостенъ. Въ първия случай, мѫжътъ се чуди, какъ да се оправдае. Той, или не е работилъ усърдно, или е ходилъ съ приятели да пие, да се весели. Като се намѣри предъ действителностьта, той започва да лъже, че услужилъ на приятели, или че загубилъ всичко, което спечелилъ. — Не, смисълътъ на живота не седи въ удоволствуването на човѣка съ приятели. Като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да работи, да се труди, да бѫде полезенъ и за себе си, и за своитѣ ближни. Единъ день, като се върне дома си, човѣкъ или ще бѫде добре посрещнатъ отъ приятелитѣ и ближнитѣ си, или никой нѣма да го посрещне — отъ него зависи. Всѣки човѣкъ се връща отъ свѣта и отива къмъ дома на своя Баща, дето го очакватъ истинскитѣ му приятели. Докато човѣкъ живѣе само за себе си, никой не може да го обича. Щомъ е дошълъ между хората, той трѣбва да живѣе, освенъ за себе си, още и за цѣлото човѣчество. Само по този начинъ той ще се ползува отъ любовьта на всички хора. И тъй, влѣзете ли въ свѣта между хората, вие трѣбва да хвърлите вашитѣ светииски мантии, съ които нѣкога сте ходили по горитѣ, и да се впрегнете на работа. Кой колкото капиталъ носи, трѣбва да го вложи въ работа. Казва се за Христа, че вложилъ всичкия си капиталъ между хората, да имъ покаже правия пѫть — пѫтьтъ на любовьта. Днесъ всички хора обичатъ Христа. — Защо? — Защото се пожертвува за тѣхъ, да имъ покаже пѫтя на любовьта. Христосъ не дойде на земята за удоволствие, но да покаже на хората, какъ трѣбва да се живѣе. Мнозина не успѣватъ въ живота си, понеже не проявяватъ доброто, което е вложено въ тѣхъ. Други пъкъ страдатъ отъ голѣма добрина. Запримѣръ, нѣкоя майка страда, че не може да храни детето си, колкото пѫти заплаче. — Не, давайте на детето си само толкова храна, колкото да задоволи глада си, но не и да се пресити Трѣбва ли човѣкъ да желае да бѫде по-добъръ, отколкото е въ сѫщность? За да има добри резултати въ живота си, човѣкъ трѣбва да бѫде естественъ, да прави всичко непринудено. Речете ли да пресилвате нѣщата, вие ще имате обратни резултати. Ще поканите единъ вашъ приятель у дома си и ще се чудите, какъ да го нагостите. На другия день ще го поканятъ на друго мѣсто, и, безъ да иска, той ще прави сравнение между двата обѣда и ще каже, че на второто мѣсто е билъ по-добре приетъ. Това не значи, че той е непризнателенъ, но сравнява нѣщата. Искате ли доброто ви да е на мѣсто, направете го по отношение на такъвъ човѣкъ, когото никой не иска да го нагости. Той може да е последниятъ сиромахъ въ свѣта, но ще оцени доброто, което му правите и ще ви благодари. Докато мислите само за приятелитѣ си и за вашитѣ ближни, вие сте още въ кръчмата на живота, въ мѣстото на удоволствията. Тъй щото, искате ли да дойдете до съвършенството, за което Христосъ говори, вие трѣбва да разбирате и себе си, и своя ближенъ. Като дойде приятельтъ ви въ вашия домъ, да намѣсти изкълчения ви кракъ, благодарете му за услугата, която ви е направилъ. Че ви е причинилъ болка, това нищо не значи. За васъ е важно, че той е намѣстилъ добре крака ви. Случи ли се да ви обератъ пакъ не роптайте. Знайте, че и въ това се крие нѣщо велико. Изобщо, на всѣки човѣкъ се даватъ такива изпитания, които го водятъ къмъ познаване на Бога. Да познаете Бога, това е най-великото благо, което може да ви се даде. Заслужава човѣкъ да пожертвува всичко, за да познае Бога. Като ученици, вие трѣбва да знаете, че всичко, което се случва въ живота ви, е за добро. По-добре е за човѣка да изгуби богатството си, но да познае Бога, отколкото да запази богатството си и да не Го познае. За предпочитане е човѣкъ да не реализира нѣкои свои желания, но да познае Бога, отколкото да ги реализира, да придобие нѣкакви временни блага, и да не познае Бога. Ако е въпросъ, какво трѣбва да жертвува човѣкъ, за да придобие едно Божие благо, за предпочитане е да жертвува временното, а не вѣчното. Човѣкъ трѣбва да различава благата, които получава отъ хората, отъ тия, които получава отъ Бога. Изобщо, човѣкъ трѣбва да дойде до закона на различаването, да отдѣля доброто отъ злото, човѣшкото отъ Божественото, грѣховното отъ онова, което не е грѣхъ. Грѣхътъ внася заблуждение въ човѣшкия умъ, а доброто го просвѣтява. Мнозина считатъ нѣкои добри постѫпки за погрѣшки. Това значи, че тѣ сѫ попаднали въ неразбраното добро. Докато доброто не се разбере, мнозина го считатъ за грѣхъ. Затова казваме, че неразбраното добро е грѣхъ, а разбраното — добродетель. Отъ Божествено гледище, обаче, всичко, което се случва въ живота на човѣка, е добро, защото внася въ ума му свѣтлина. Чрезъ тази свѣтлина той придобива Божиитѣ блага — крайната цель на човѣшкия животъ. Съвременнитѣ хора искатъ да иматъ голѣми придобивки: знание, богатство сила, щастие и т. н. Това е невъзможно. Докато е на земята, човѣкъ може да има само опитности. Истинскитѣ придобивки идатъ отъ друго мѣсто. Придобивкитѣ сѫ резултати, а резултатитѣ се виждатъ въ другия свѣтъ. Знайте, че това, което става на земята, е опредѣлено отъ другия свѣтъ. Нѣщата не ставатъ по желанието на хората. — Не може ли нѣщо да не стане? — Не може. Щомъ нѣщо става, колкото да е нежелателно за хората, не може да се отмѣни. Искате ли да нарисувате една картина, ще я нарисувате съ всичкитѣ ѝ подробности. — Не може ли да се нарисува въ общи чърти? — Може и въ общи чърти да се нарисува, но тя още не е завършена. Всѣка картина има смисълъ, когато е напълно завършена. Само тогава може да се говори за нея. Като не разбиратъ смисъла на живота, хората постоянно се оплакватъ. Нѣкой казва, че кѫщата му била малка. Той трѣбва да благодари за малката кѫща. Ако кѫщата му бѣше голѣма, той съвсемъ щѣше да обърка работитѣ си. — Ама пари нѣмамъ. — Ако имаше много пари, ти щѣше да потънешъ въ океана. Като нѣмашъ пари, и да паднешъ въ океана, ще изплувашъ и знание ще придобиешъ. — Знание нѣмамъ. — Благодари, че нѣмашъ знание. Ако имаше знание, ти щѣше да направишъ голѣми дългове. Вълкътъ, лисицата, иматъ особенъ родъ знания, но плащатъ съ живота си. Единъ день една лисица влѣзла въ курника на единъ богатъ селянинъ, отъ село Николаевка, варненско, и удушила 12 кокошки. Тя закачила кокошкитѣ на крака си, и въ момента, когато се готвѣла да излѣзе навънъ, преднитѣ ѝ крака попаднали въ единъ капанъ. Понеже кокошкитѣ на този селянинъ често били нападани отъ лисици, той се принудилъ да тури капанъ въ курника. Лисицата започнала да се оглежда, отде може да излѣзе, какъ да освободи краката си отъ капана. Отъ време навреме поглеждала къмъ кокошкитѣ, но тѣ не я интересували вече. Тя мислила, какъ да се освободи. Като дошла до курника и видѣла лисицата, стопанката си казала: Сега вече нѣма спасение, ще платишъ съ кожата си. Друга лисица влѣзла въ единъ курникъ, задушила нѣколко кокошки и спокойно излѣзла вънъ. На пѫтя, обаче, я срещналъ единъ овчарь. Въ тъмнината той не могълъ да види, какво е това, което върви срещу него. Той забелязалъ само, че нѣщо космато пристѫпва бавно, страхливо. Той дигналъ тоягата си и я стоварилъ нѣколко пѫти върху косматото сѫщество. Указало се, че това, което се търколило мъртво на земята, била сѫщата лисица, която задушила кокошкитѣ на селянина. Днесъ много хора се намиратъ въ положението на тия лисици. Тѣ влизатъ въ курника на своитѣ съседи, обиратъ ги и си излизатъ, безъ да подозиратъ, че на вратата е поставенъ капанъ, или нѣкой овчарь ще ги срещне и съ тоягата си ще ги повали на земята. Какво ще стане съ тѣхъ? Тѣ ще станатъ за смѣхъ на хората. — Защо? — Защото не играятъ нѣкаква оригинална роля, но подражаватъ на ролята, която лисицата играе. Въ това отношение тѣ сѫ актьори, които могатъ само да декламиратъ, да повтарятъ това, което другитѣ сѫ създали. Тѣ могатъ да пресилватъ, да преувеличаватъ нѣщата, но сами нищо не могатъ да създадатъ. Кое е по-добро за васъ: актьоръ ли да бѫдете или овчарь; музикантъ ли да бѫдете или художникъ; ораторъ ли да бѫдете или човѣкъ, който посочва пѫтя на заблуденитѣ пѫтници? Това сѫ редъ професии, които хората извършватъ въ свѣта. За предпочитане е човѣкъ да запали свѣщьта си и да излѣзе вечерь на кръстопѫтищата, да търси заблудени хора и да имъ посочва пѫтя. После, той може да стане актьоръ, да играе чужди роли на сцената. Чрезъ запалената си свѣщь, т. е. чрезъ своя умъ, човѣкъ намира ония хора, които сѫ объркали пѫтя си. Той имъ помага, за да създаде съ тѣхъ трайни, красиви връзки. Съ своята запалена свѣщь Богъ излиза вечерь да търси ония души, които сѫ объркали пѫтя си и да ги въведе въ пѫтя на спасението. Какво представя нощьта? Нощьта е времето, часоветѣ на страданията, когато човѣкъ е самъ, когато, освенъ Богъ, никой другъ не може да му помогне. Види ли свѣщьта на Бога, чуе ли Неговия гласъ, човѣкъ излиза отъ нощьта на живота и за него настава свѣтълъ, ясенъ день. Той знае, че има кой да мисли за него, има кой да му помага. Казано е въ Писанието: „Използувайте деня, защото иде нощь, когато никой не може да ви помогне.“ Днесъ Богъ е запалилъ свѣщьта си, за да отидемъ при Него. Хората се страхуватъ отъ Бога, да не ги сѫди за грѣховетѣ имъ. — Не, Богъ никого не сѫди. Като отидете при Него, Той само ще ви попита, какво сте научили на земята. Колкото да сте падали, колкото да сте се каляли, за Бога е важно да сте придобили знания. Следователно, да разберете отношението на разумностьта къмъ живота, това значи, да разберете Великата Любовь, отъ която произлиза живота. Разбирате ли любовьта, вие ще можете правилно да използувате живота. Като разберете живота, вие ще можете да се ползувате, както отъ положителнитѣ, така и отъ отрицателнитѣ му прояви. Казвамъ, че не трѣбва да се критикувате. — Защо? — Защото, като не знаете, какъ да се критикувате, вие взаимно си причинявате вреда. Ако сте майстори въ критиката, свободно можете да се критикувате. Като се критикувате, все ще научите нѣщо. — Ама нѣкой накуцвалъ малко. — Нищо отъ това. Той е навехналъ крака си, затова покуцва. Ще дойде лѣкарь и ще оправи крака му. — Еди-кой пъкъ недочувалъ добре. — Нищо отъ това. Той оглушалъ малко. Ще дойде день, когато ще прочуе. Какво лошо има въ това, че нѣкой не знае да пѣе, да свири или да рисува? Какво лошо има въ това, че нѣкой не знае никакви езици? Това е въпросъ на време. Ще дойде день, когато човѣкъ ще научи всичко, което днесъ не знае. Сега, като казвамъ да не се критикувате, имамъ предъ видъ вашето време. Вие имате важна работа, която трѣбва да свършите на време. Не я ли свършите на време, ще страдате. Мислите ли, че като се занимавате съ погрѣшкитѣ на хората, ще ги изправите? Първо свършете своята работа, а после изправяйте чуждитѣ погрѣшки. Не е лошо да критикува човѣкъ, но майсторъ трѣбва да бѫде въ критиката си. Добре е да разтривашъ болната рѫка на ближния си, но трѣбва да знаешъ, какъ да разтривашъ. Майсторъ трѣбва да бѫдешъ. Ако си майсторъ, болниятъ ще каже: Много ме болѣ рѫката, но благодаря, че ме разтри, оздравѣхъ. Не оздравѣе ли рѫката следъ разтривката, болниятъ ще каже: Съжалявамъ, че ти дадохъ да разтриешъ рѫката ми. Вмѣсто да ми помогнешъ, ти ме осакати. Тъй щото, не е въпросъ да отричаме критиката и одумването, но който практикува това изкуство, той трѣбва да бѫде майсторъ. Не е ли майсторъ, той ще одумва, но и него ще одумватъ и, въ края на краищата, никой никого нѣма да изправи. Често съмъ слушалъ, какъ двама души се разправятъ. Единиятъ казва: Не искамъ умъ да ми давашъ. Другиятъ казва: И азъ не искамъ умъ отъ тебе. Като ги слушамъ, азъ пъкъ казвамъ на първия: Ти имашъ много умъ, но не знаешъ, какъ трѣбва да постѫпвашъ. На другия казвамъ: И ти имашъ много умъ, но не можешъ да отстѫпвашъ. Да постѫпвашъ добре, това значи, да знаешъ, въ даденъ случай, колко и кога да се отстранишъ. Да отстѫпвашъ, това значи, да предвиждашъ, кога да се отдалечишъ отъ известна опасность. Преди да е дошълъ стражарьтъ при тебе, ти трѣбва да се отдалечишъ отъ мѣстото си. Не чакай стражарьтъ да дойде при тебе, да ти каже да отидешъ на другата страна. Още преди да е дошълъ стражарьтъ, ти трѣбва да изправишъ погрѣшката си. Тури ума си на работа да се развива. И тъй, искате ли да изправите нѣкоя ваша погрѣшка, записвайте всичко въ едно тевтерче и вечерь, преди да си легнете, направете една равносмѣтка, какво сте казали по адресъ на нѣкого, и вижте следъ това, дали казаното е вѣрно. Ако е вѣрно, радвайте се, че сте казали истината. Ако не е вѣрно, изправете погрѣшката си. Правете това всѣки день, да корегирате всичкитѣ си погрѣшки. Човѣкъ не трѣбва да задържа въ себе си нищо криво, нищо нечисто. Той трѣбва да пречисти своя умъ и своето сърдце отъ всички утайки и примѣси, да дойде до онова първично естество, което граничи съ идеалното, съ красивото въ свѣта. Законътъ на любовьта изисква отъ човѣка да говори истината. Зло или добро говорите за човѣка, стремете се да бѫде истинно. Любовьта изисква отъ човѣка, каквото прави, да е за слава Божия, за негово добро, както и за доброто на неговия ближенъ. Това значи, разумно отношение на жълтия цвѣтъ къмъ червения. * 24 юлий, 5 ч. с.

"Двигатели в живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера презъ лѣтото на 1938 г. София, Първо издание, София, 1938 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание Кѫсиятъ и дългиятъ пѫть Матея 8: 8—20 Всички хора говорятъ за младость и за старость, но това говорене има смисълъ, когато е на мѣсто. Да говоришъ на стария за младостьта, не е на мѣсто. Какъвъ смисълъ има да говоришъ на 120 годишния дѣдо за младостьта? Каквото и да му говоришъ, той казва: Синко, краката ми вече не държатъ. Минаха красивитѣ години на младостьта, но не ги оценихъ! Ако на младия или на детето говоришъ за старостьта, тѣ нищо нѣма да разбератъ. Този разговоръ не е на мѣсто. Детето не знае, какво нѣщо е старостьта. Стариятъ знае, какво нѣщо е младостьта, но младиятъ не познава старостьта. Следователно, когато не знаете нѣкои нѣща, вие сте млади; когато знаете нѣкои нѣща, вие сте стари. Мнозина искатъ да знаятъ всичко. Значи, тѣ искатъ да бѫдатъ стари. Радвайте се, че не знаете всичко. Това, което не знаете, ще ви послужи, като стимулъ въ живота. Човѣкъ се стреми къмъ онова, което не знае. Казватъ за нѣкого, че е невежа. Кой знае, какво представя невежеството? — Стариятъ. Стариятъ знае, какво нѣщо е невежеството и знанието, а младиятъ не знае. Стариятъ може да оцени младостьта, а младиятъ не я оценява. Сега вие сте дошли на земята да се учите. Каква специалность ще си изберете? Всички хора нѣматъ еднакъвъ стремежъ, вследствие на което всѣки си е избралъ специаленъ предметъ за изучаване. Запримѣръ, отъ детинството си още нѣкои хора се стремятъ къмъ богатство. Тѣ работятъ изключително съ опредѣлената цель, да станатъ богати. Богатството е свързано съ голѣма отговорность. Богатството е грамадно предприятие. Ако работитѣ на това предприятие свършватъ добре, печалбитѣ сѫ голѣми. Обаче, ако работитѣ не вървятъ добре, загубитѣ сѫ голѣми. Младитѣ не знаятъ това, но старитѣ го знаятъ. Младитѣ, които не знаятъ, какво представя богатството, искатъ да бѫдатъ богати. Тѣ мислятъ, че като станатъ богати, ще иматъ много пари на разположение и ще ги употрѣбяватъ, както искатъ. Младитѣ, които не разбиратъ, какво представя знанието, искатъ да бѫдатъ учени. Знанието, науката е сѫщо така голѣмо предприятие. Който се наеме съ това предприятие, той трѣбва да го приложи въ живота си. Младитѣ, които не знаятъ, какво представя любовьта, искатъ да придобиятъ Божията Любовь. Знаете ли, какво велико предприятие е любовьта? Който е придобилъ любовьта, той се нагърбва съ задачата да събужда заспали и да възкръсява умрѣли. Който е придобилъ любовьта, той трѣбва да ходи по планини и гори, да съживява изсъхнали дървета, да чисти пресъхнали извори и отново да възвръща водата имъ. Мнозина мислятъ, че, като придобиятъ любовьта, ще станатъ щастливи. — Не, дето мине любовьта, всичко трѣбва да оживѣе и възкръсне. Любовьта носи животъ. Всички мъртви чувства, мисли и постѫпки оживяватъ отъ любовьта. Любовь, която не може да оживи и възкреси умрѣлитѣ мисли, чувства и постѫпки въ човѣка, не е истинска любовь. Какво още знаятъ старитѣ, което младитѣ не знаятъ? Старитѣ знаятъ да спорятъ, да се каратъ. Азъ наричамъ спора, карането произвеждане на медъ. Отъ човѣшко гледище хората се каратъ, а отъ Божествено — медъ тече отъ устата имъ. Обаче, никой не иска този медъ. Като наблюдавамъ спора, азъ предлагамъ да купя този медъ, все ще му намѣря мѣсто, ще го туря на работа. Стариятъ знае, какво представя медътъ, но младиятъ не знае. Той не е употрѣбявалъ такъвъ медъ, не знае вкуса му. Колкото и да се каратъ хората, колкото медъ да произвеждатъ, тѣ пакъ не се разбиратъ. Има нѣщо въ живота, което съ каране, съ споръ не се нарежда. Не е достатъчно да говоришъ, да пѣешъ или да свиришъ на хората, но съ говора, съ пѣнието или свиренето, ти трѣбва да направишъ нѣщо. Сѫщото се отнася и до любовьта. Много може да говорите за любовьта, но ако любовьта не е въ състояние да съживи умрѣлия или да събуди заспалия, никаква любовь, никаква пѣсень не е това. Умрѣлитѣ хора, изсъхналитѣ дървета и листа, пресъхналитѣ извори сѫ ноти; несполукитѣ и мѫчнотиитѣ въ живота сѫ ноти; горчивитѣ и обидни думи сѫщо сѫ ноти. Дойде ли любовьта въ живота, тя превръща всички тия ноти въ живи музикални тонове. Отъ тия тонове тя създава великата Божествена симфония. Само любовьта е въ състояние да направи това. Тя превръща горчивото въ сладко. Тя съживява мъртвитѣ нѣща. И мастилото е горчиво, но съ него се пишатъ сладки, красиви думи. Младитѣ изразяватъ любовьта си съ горчивото мастило, но думитѣ, съ които любовьта си служи, сѫ сладки. Следователно, споредъ новото опредѣление за любовьта, ще знаете следното: любовь е това, което превръща горчивото въ сладко, умразата въ благость, сиромашията въ богатство, невежеството въ знание, грѣхътъ въ добродетель, неправдата въ правда, грѣшникътъ въ светия. Мнозина искатъ да станатъ светии. Приемете любовьта въ себе си, и тя ще ви помогне да станете светии. Обаче, докато живѣете съ старитѣ си разбирания и се страхувате да се приближите до грѣшникъ, любовьта ще бѫде далечъ отъ васъ. Докато праведниятъ се пази отъ грѣшника, да не се опетни, той никога нѣма да стане светия. Който живѣе съ такива разбирания, той самъ ще опита последствията на старото. При това положение и любовьта нѣма да се приближи при него. Любовьта е огънь, който изгаря всичко нечисто. Тя е като кибритената клечка. Като я запалите и турите на кожата си, веднага отскачате настрана. Следователно, дойде ли любовьта при васъ, тя ще стои на известно разстояние. Речете ли да я приближите при себе си, тя непременно ще ви изгори. За неразумнитѣ тя е огънь, който свѣти и изгаря; за разумнитѣ тя е благословение. Като видятъ свѣтлина, мушицитѣ отиватъ къмъ нея, но плащатъ съ живота си. Това, което хората наричатъ нещастия и неуспѣхъ въ живота, не е нищо друго, освенъ мрежи за предпазването имъ отъ огъня на любовьта. Огъньтъ не представя любовьта, но лабораторията, въ която любовьта се произвежда. Та когато страдате, ще знаете, че ви предпазватъ, да не попаднете въ огъня на любовьта. Безъ страдания положението ви щѣше да бѫде още по-лошо. Сиромашията, невежеството сѫщо така сѫ предпазителни мрежи, които ограждатъ човѣка отъ огъня на любовьта. Като ви говоря за този огънь, вие не трѣбва да се страхувате, но мислете, какво трѣбва да правите и къмъ какво да се стремите. Ако сте ученикъ, вие ще се стремите къмъ знание. Това, което може да ви задоволи въ училището, не сѫ нито дрехитѣ, съ които сте облѣчени, нито столоветѣ, маситѣ и книгитѣ, нито красивата обстановка, но това, което учительтъ ви преподава. Най-интересното за ученика е знанието, което учительтъ му дава. Кое прави слънцето интересно за насъ? — Свѣтлината и топлината му. Ако слънцето не изпущаше никаква свѣтлина и топлина, ние нѣмаше да се радваме на всѣки неговъ изгрѣвъ. — Кое е най-важното въ любовьта? — Животътъ. Казано е, че любовьта ражда живота. — Кое е най-важното въ живота? — Страданието, — Кое е най-важното въ страданието? — Поуката. — Кое е най-важното въ поуката? — Вниманието. Наистина, следъ като придобие известна опитность, човѣкъ става внимателенъ. Той не се страхува, но внимателно изучава нѣщата. Като ученици, вие трѣбва да бѫдете внимателни, да имате будно съзнание. Като отидете при нѣкой изворъ, не трѣбва веднага да пиете вода, но поседете малко и следъ това внимателно пристѫпете къмъ извора. Налѣйте вода въ чаша и пийте бавно, глътка по глътка. Ако сте сгорещени, изпотени, все едно, че пожаръ става въ организъма ви. Следователно, водата гаси вѫтрешния пожаръ въ човѣка. Всѣка болка показва, че пожаръ има въ васъ — гори нѣщо въ организъма ви. При пиене на вода, съзнанието ви трѣбва да е будно, за да може всѣка глътка та отиде на болното мѣсто, а не въ стомаха. Така постѫпвайте и съ любовьта. Като влѣзе въ организъма, отправете я къмъ болното мѣсто, да раздвижи кръвьта и да го съживи. Искате ли да се лѣкувате съ любовьта, спрете вниманието си върху нейнитѣ най-малки прояви. Най-малкитѣ прояви на любовьта, но добре използувани, даватъ по-голѣми резултати отъ голѣмитѣ прояви. Голѣмитѣ прояви на любовьта представятъ голѣми кутии по обемъ, но съ малко съдържание. Малкитѣ величини съдържатъ голѣма сила, голѣми възможности. Запримѣръ, за една година житното зърно свършва повече работа, отколкото човѣкъ. Работата, която житното зърно свършва за една година — покълване, растене, цъвтене и връзване, човѣкъ може да свърши за сто години. Най-важното, което сега мога да ви кажа, е да имате отношения къмъ Бога. Когато помислите за Бога, вие трѣбва да станете тихъ и спокоенъ, да се освободите отъ всички противоречия и да застанете въ положението на дете, което очаква да получи отъ майка си прѣсна питка, намазана съ масло и медъ, и да благодари за нея. Хлѣбътъ представя Словото Божие, което се дава на всѣки човѣкъ. Искате ли да приемете Словото вѫтрешно, вие трѣбва да бѫдете чисти като детето, когато отива при майка си. Човѣкъ трѣбва да има свещено чувство къмъ Бога. Отива ли при Бога съ свещено чувство, скърбитѣ и страданията му моментално ще изчезнатъ, и той ще преживѣе дълбока вѫтрешна радость, вѫтрешенъ миръ. При това положение човѣкъ се чувствува силенъ, смѣлъ, всичко може да направи. Отдалечи ли се отъ Бога, пакъ става слабъ. Следователно, при всѣко отслабване, човѣкъ трѣбва да отива при Бога, както правятъ английскитѣ учени съ своя речникъ. Нѣкой виденъ английски писатель пише върху нѣкакъвъ важенъ въпросъ, но щомъ дойде до известна дума, въ правописа на която не е сигуренъ, отваря речника и се справя. После затваря речника и продължава да пише. Като дойде до друга, непозната дума, пакъ отваря речника. Като отваря и затваря речника, най-после написва работата си. Правете сѫщото и вие. Като дойдете до нѣкоя дума, на която не знаете правописа, отворете голѣмата книга, т. е. речника на живота, и вижте, какъ се пише и произнася тази дума. Запримѣръ, какъ се пише и произнася правилно думата „любовь“? Нѣма човѣкъ въ свѣта, който пише и произнася правилно думата „любовь“. И тъй, не се стѣснявайте отъ това, че не можете да пишете и произнасяте правилно думата „любовь“. Като не знаете точното ѝ произношение и правописъ, ще отворите голѣмия речникъ на живота и ще се научите. Сега азъ говоря за онази любовь, която възкресява хората и ги прави богати, здрави, силни, учени. Любовьта дава всичко. Казвате, че любовьта е разнообразна. Наистина, любовьта на детето къмъ майката не е като тази на слугата къмъ господаря, нито като тази на ученика къмъ учителя, нито като тази на брата къмъ сестрата. Човѣкъ може да обича и камъкъ, и цвѣте, и животно, но всички видове любовь се различаватъ една отъ друга. Въ всички видове любовь има нѣщо специфично, което говори, именно, за разнообразието въ любовьта. Любовьта на човѣка къмъ дадена книга, запримѣръ, Библията, е съвършено различна отъ тази, която той има къмъ хлѣба. Като дойде хлѣбътъ при васъ, вие веднага отваряте устата си и му казвате: Заповѣдайте! — каните го на гости у васъ. Като дойде книгата на гости въ дома ви, вие я отваряте и затваряте и казвате: Не мога бързо да ямъ. Всичко, каквото ни давате, ще го вземемъ, но на гости не ни дохождайте, защото още не сме готови за васъ. Мислите ли, че ако изядете книгата, ще научите нѣщо? Тази книга е отровна, тя е написана съ горчиво мастило. И тъй, каже ли ви нѣкой една обидна дума, не я изговаряйте, защото тя е написана съ горчиво мастило, което може да ви отрови. Турете тази дука далечъ отъ себе си. Каже ли ви нѣкой, че сте лошъ човѣкъ, не го слушайте. Оставете тази дума вънъ отъ себе си. Кой човѣкъ е лошъ? — Който отвънъ показва, че люби Бога, а отвѫтре люби себе си. Буквата „Л“ означава любовь къмъ Бога, а буквата „Ш“ — любовь къмъ себе си. Лошиятъ човѣкъ е поставилъ Бога напредъ, постоянно говори за Него, а всичко върши за себе си. Буквата „Ш“ разваля всички работи. Въ какво седи лошавината на хората? — Въ тѣхната лакомия. Има хора, които ядатъ извънредно много. Разправятъ за едного, че изяждалъ наведнъжъ закуската на 70 деца. За другъ човѣкъ разправятъ, че изяждалъ наведнъжъ едно агне отъ 12 клгр., и веднага следъ това — едно кило халва съ единъ голѣмъ хлѣбъ. Тази лакомия къмъ ядене говори за лакомията въ човѣка изобщо. Любовьта изключва всѣкаква лакомия. Малко ще ядешъ, но сладко, съ съзнание. Като ученици, вие трѣбва да се научите да правите преводъ на всичко, което се случва въ живота ви. Вървишъ бързо и се ударишъ въ камъкъ. Не се сърди, не търси виновникъ за това, но спри се предъ камъка, помисли малко и благодари му, че само си се спъналъ. Камъкътъ иска да ти обърне внимание да не бързашъ много. Камъкътъ иска да ти каже: Имай търпение, не бързай много. Кѫде си тръгналъ толкова рано? Слънцето още не е изгрѣло. Дето отивашъ, тамъ още е тъмно, затова се удари. Когато слънцето изгрѣе, навсѣкѫде е свѣтло, и човѣкъ не се спъва. Кажатъ ли ви една обидна дума, не се обиждайте, но вижте, какво се крие въ нея. Нѣкой ви каже, че не сте добъръ човѣкъ. Не се сърдете, но помислете, какъвъ пѫть е доброто: на възлизане или на слизане. Доброто е пѫть на слизане. Само добриятъ човѣкъ слиза до положението на бедния, на слабия да му помага. Лошиятъ стои на висотата на положението си и оттамъ дава заповѣди. Мнозина искатъ да бѫдатъ добри, но стоятъ на висотата на положението си и оттамъ говорятъ и заповѣдватъ. Това не е доброта, това е крѣскане. Говоришъ ли отвисоко на хората, това не е добро. Щомъ всички хора чуятъ и разбератъ, какво правишъ, това не е истинско добро. Когато правите добро, говорете така, че никой да не ви чуе. Когато правите добро, само Единъ трѣбва да знае, какво правите. Вториятъ, който ще знае, това сте вие. Трето лице не трѣбва да знае, какво правите. Знае ли трето лице, това вече не е добро. Вие не сте въ пѫтя на доброто, т е. не сте въ правия пѫть. Следователно, срещнете ли човѣкъ, който само заповѣдва, а не работи, той не е добъръ човѣкъ. Единъ день генералъ Вашингтонъ се разхождалъ въ околностьта на единъ градъ и видѣлъ въ двора на една казарма, какъ нѣколко войници се мѫчатъ да дигнатъ на раменетѣ си една голѣма, тежка греда. Той веднага отишълъ при тѣхъ и наблюдавалъ, какво става. Взводниятъ стоялъ при тѣхъ и командувалъ. Войницитѣ пъшкали, мѫчили се, но не могли да дигнатъ гредата. Генералътъ се обърналъ къмъ взводния съ думитѣ Защо не помогнешъ на войницитѣ? — Азъ съмъ взводенъ. Генералътъ турилъ рамото си подъ гредата и помогналъ на войницитѣ да я дигнатъ и пренесатъ. Следъ това далъ визитната си картичка на взводния и си отишълъ. Какво правятъ съвременнитѣ хора? Тѣ стоятъ около войницитѣ си и като взводни само заповѣдватъ. Когато дойде на земята, Христосъ не заповѣдваше, но тури рамото си подъ гредата и я подигна. Днесъ всички проповѣдници, свещеници, учители искатъ само да заповѣдватъ. — Не, турете рамото си подъ гредата, както е направилъ генералътъ, и помогнете на 30-тѣ войника, да я премѣстятъ. Докато генералътъ не постави рамото си подъ гредата, никаква работа не може да стане. Въ новата култура генералитѣ ще работятъ заедно съ войницитѣ, а взводнитѣ ще заповѣдватъ. Какъвъ ще бѫде резултатътъ? — Генералитѣ ще се повишаватъ, ще вървятъ напредъ, а взводнитѣ ще оставатъ на едно и сѫщо мѣсто. Който туря рамото си подъ гредата, той става генерал! Какъвъ искате да бѫдете: взводенъ или генералъ? На колко души най-много заповѣдва единъ взводенъ? — На 30 души. — А генералътъ? — На хиляди души. — Какво представя генералътъ въ свѣта? Генералътъ е доброто, което слиза долу да помага. Доброто туря рамото си подъ гредата и я подига. Който се стреми къмъ добъръ животъ, той е ученикъ, отива да се учи, да знае, какъ да туря рамото си подъ гредата. Знанието е гредата, която трѣбва да се вдигне и премѣсти. Знанието не може да се придобие, ако не дойде любовьта и тури рамото си подъ гредата. Нищо въ свѣта не може да се постигне безъ любовь. Безъ любовь никаква команда, никаква заповѣдь не помага. — Ама взводенъ съмъ. — Кѫде е писано, че взводниятъ не трѣбва да помага? Като ученици, вие трѣбва да се справяте съ всички положения въ живота. Обиди ли ви нѣкой, започнете да мислите, а не да се сърдите. Вие трѣбва да бѫдете умни, да предвиждате, че даденъ човѣкъ ще ви обиди. Като знаете това, или нѣма да се изпрѣчвате на пѫтя му, или ще се разговаряте съ него така, че да не го предизвиквате. Като минавамъ презъ нѣкое село, азъ предвиждамъ, че кучета ще ме лаятъ и всѣкога нося въ джоба си парче хлѣбъ да имъ дамъ. Щомъ ме залае нѣкое куче, азъ започвамъ да му говоря, дамъ му парче хлѣбъ и заминавамъ. Ще кажете, че е обидно за човѣка да се разговаря съ кучета. Кой създаде кучето? Онзи, Който тури хлѣба въ джоба ми, Той създаде и кучето съ Словото си. Тъй щото, лае ли ви нѣкое куче, не го замѣрвайте съ камъни, но му хвърлете парче хлѣбъ. Като го замѣрвашъ съ камъни, то ще бѣга, но повече ще лае. Обиди ли те нѣкой, не хвърляй камъни задъ него, но дай му парче хлѣбъ. Хлѣбътъ представя живото слово. Всѣка дума, колкото да е обидна, излиза отъ най-свещеното мѣсто на човѣка — отъ устата. Тя е скѫпоцененъ камъкъ, но нешлифованъ. Вземи я, шлифовай я и я тури на съответно за нея мѣсто. Великото учение казва, че всичко, каквото се случва въ живота на човѣка, е предметно учение, дадено отъ Господа. Камънитѣ на планината, водата, слънцето, вѣтърътъ, който сега духа, сѫ предмети за изучаване. Червениятъ цвѣтъ на изгрѣващото слънце показва, че се явява животътъ, съ всички свои противоречия. Вѣтърътъ, който духа отъ западъ къмъ изтокъ, показва, че трѣбва да вървите напредъ. Противоречията въ живота сѫ фонъ на една идейна, величествена картина. Ако нѣкога въ живота си можете да видите Божественото слънце, всички противоречия сѫ били на мѣстото си. Ако следъ всички страдания дойде любовьта въ васъ, тѣ сѫ на мѣсто. Страданията сѫ пѫтища, по които Божественото иде въ живота. Следователно, радвайте се за противоречията, за страданията, за несгодитѣ въ живота си, защото чрезъ тѣхъ идатъ Божиитѣ блага. Тѣ сѫ пѫтища, по които Божественото иде въ човѣка. Страданието е опаковка, въ която се крие нѣщо хубаво. За лошо ли пострада Христосъ? За лошо ли идатъ изпитанията на народитѣ? Следъ голѣмитѣ мѫчения Христосъ възкръсна. Следъ голѣми изпитания народитѣ се подигатъ. Когато страда, майката очаква нѣкакво благо. Който иска да съкрати пѫтя на своето развитие, той трѣбва да приеме страданията съ благодарность. Чрезъ страдания работитѣ ставатъ за една година, а безъ страдания — за хиляди години. Ще приемешъ страданията за една година, за да свършишъ работата си бързо, като житото. И пѣсъкътъ страда, но докато свърши работата на житото, нужни му сѫ милиони години. И тъй, страданието е съкратенъ пѫть, по който Великото се изявява на човѣка. Искате ли да се развивате безъ страдания, ще изберете дългия пѫть. Сега, желая ви да се движите по кѫсия пѫть. Желая ви да следвате пѫтя на доброто. Желая ви да подражавате на генерала, да туряте рамото си подъ гредата. Желая ви да дойдете до онова знание, съ което да превръщате горчивитѣ нѣща въ сладки. Желая ви лесно да се справяте съ всѣко куче, което ви лае, и да му кажете: Богъ те създаде съ Словото си, а мене направи съ рѫцетѣ си. * 22 юлий, 5 ч. с.

"Двигатели в живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера презъ лѣтото на 1938 г. София, Първо издание, София, 1938 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание Основи на здравето Размишление. Иоана, 12 гл. Съвременнитѣ хора не разбиратъ живота въ неговия дълбокъ, вѫтрешенъ смисълъ, защото нѣматъ ясна представа за отношенията, които сѫществуватъ между тѣхнитѣ мисли, чувства и постѫпки. За да работи съзнателно върху себе си, човѣкъ трѣбва да разбира тия отношения. Мисъльта има отношение къмъ Божествения свѣтъ, чувството — къмъ духовния, а постѫпката — къмъ физическия. Следователно, каквото е отношението между тѣзи три свѣта, такова трѣбва да бѫде отношението между мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на човѣка. Сега, като седите на този връхъ и наблюдавате небето, виждате, че облацитѣ сѫ подъ васъ. Ако бѣха надъ васъ, вие щѣхте да се интересувате, какво има надъ тия облаци. Сега свободно гледате надъ тѣхъ. За ония хора пъкъ, които сѫ долу, облацитѣ сѫ надъ тѣхъ. Тѣ не виждатъ, какво има надъ облацитѣ. Облацитѣ сѫ подъ насъ, понеже преобладаващитѣ енергии на земята и на небето сѫ положителни. Вследствие на това, въ атмосферата има голѣмо налѣгане. Облацитѣ служатъ като граница между двата свѣта: горния и долния. Горниятъ свѣтъ указва голѣмо налѣгане върху долния, но и долниятъ отъ своя страна му противодействува. Тази е причината, поради която, при толкова наситени облаци, не може да вали дъждъ. Това, което става въ природата, става и въ самия човѣкъ. Често, между горния и долния свѣтъ въ човѣка се ражда известно противоречие, вследствие на което той изпада въ мрачни, тежки състояния. При това положение, казваме, че свѣтътъ въ човѣка е раздѣленъ. За да излѣзе отъ това състояние, човѣкъ трѣбва да подобри положението на стомаха си. Стомахътъ представя физическия свѣтъ въ човѣка. Ако човѣкъ не разбира законитѣ на своя стомахъ, на храносмилането и на твърдата материя, съ която е въ известно съприкосновение, физическиятъ свѣтъ ще бѫде недостѫпенъ за него и не може да го използува. Дойдете ли до духовния свѣтъ, ще разберете, че неговъ представитель сѫ дробоветѣ, т. е. дихателната система на човѣка. Който разбира законитѣ на дишането, той разбира законитѣ на духовния свѣтъ. Когато живѣете на равни мѣста, дишането ви е спокойно, леко, защото сте се приспособили на тия условия. Обаче, сега вие дишате мѫчно, запъхтявате се. — Защо? — Планинскиятъ въздухъ е по-лекъ и по-рѣдъкъ. Дробоветѣ ви сега вършатъ усилена работа. Движението по високитѣ планини подобрява състоянието на дихателната система. Ето защо, който иска да подобри положението на дробоветѣ си, той трѣбва да се качва по високи мѣста. Щомъ подобри състоянието на дихателната си система, едновременно съ това той придобива по-голѣми възможности за духовенъ животъ. Ето защо, отъ древни времена досега, всички хора, които сѫ работили и работятъ духовно, всѣкога сѫ посещавали високи планински върхове. Които разбиратъ законитѣ на духовния свѣтъ, тѣ използуватъ разумно високитѣ върхове. Които не разбиратъ тия закони, ще бѫдатъ като овчаритѣ: щомъ времето се развали, ще бързатъ по-скоро да слѣзатъ въ долината. Въ това отношение планината е строга. Тя интернира всѣки, който не зачита законитѣ на природата. Планината търпи само ония хора, които живѣятъ хармонично. Не живѣятъ ли хармонично, тя изпраща дъждъ, вѣтъръ, гръмъ, свѣткавици и ги заставя да слѣзатъ долу. Планината не търпи никакво недоволство. Недоволенъ е само онзи, който не разбира Божиитѣ пѫтища. Човѣкъ може да бѫде недоволенъ по две причини: или отъ недоимъкъ, или отъ излишъкъ въ живота си. Нѣкой е недоволенъ, че нѣма достатъчно срѣдства да преживѣе. Другъ пъкъ е недоволенъ, че турили сто килограма злато на гърба му, които трѣбва да носи. Значи, златото е потрѣбно на човѣка дотолкова, доколкото може да го внесе въ кръвьта си и да го тури въ обръщение въ своитѣ мисли, чувства и постѫпки. Само органическото злато, проникнало въ кръвьта на човѣка, е въ състояние да подобри неговия животъ. Това злато е проводникъ на жизнена сила, тъй наречената жизнена прана въ природата. Тъй щото, колкото по-малко органическо злато има човѣкъ въ кръвьта си, толкова страданията му сѫ по-голѣми. Отъ количеството на това злато зависи и моралниятъ животъ на човѣка. За това злато е говорилъ и Христосъ. Той е изразилъ тази идея чрезъ стиха: „Събирайте си съкровища на небето, които нито ръжда ги руши, нито молецъ ги изяжда.“ И тъй, човѣкъ не може да разбере Божествения свѣтъ, докато не пренесе своето злато въ главата си. Човѣкъ е дошълъ на земята, за да изучи законитѣ на Божествения свѣтъ. Едно време той е ималъ нѣкаква представа за този свѣтъ, но тази представа днесъ не го задоволява. Разбиранията на хората се мѣнятъ въ зависимость отъ времето. Споредъ Мойсеевия законъ, който си позволи сѫботенъ день да събира клечки, той ще бѫде осѫденъ на смърть. Ако този законъ има сила днесъ, колцина отъ васъ биха останали живи? Откакъ сте дошли на планината, вие всѣки день събирате и горите сухи клечки. По Мойсеевия законъ, нито единъ отъ васъ не би останалъ живъ. Ако този законъ се приложи буквално, той води къмъ механическо разбиране на нѣщата. Вѫтрешниятъ смисълъ на закона е другъ. Подъ думитѣ „сухи клечки“ Мойсей е разбиралъ нечиститѣ мисли, чувства и постѫпки на човѣка. Следователно, всѣки човѣкъ, който дава мѣсто на своитѣ нечисти мисли, чувства и постѫпки, самъ се осѫжда на смърть. Като не разбирали вѫтрешния смисълъ на този законъ, евреитѣ се спрѣли върху външната му страна. И тъй, първо човек се нуждае отъ чиста мисъль, която освобождава мозъка отъ всички утайки и внася повече свѣтлина. Който има чиста мисъль, той никога не страда отъ главоболие. Когато човѣкъ има чисти мисли, на каквито противоречия и смущения да се натъкне, вѫтрешно той не се разколебава. Второ нѣщо, необходимо за човѣка, е да има чисти чувства и желания. Чувствата и желанията се отразяватъ върху дробоветѣ. Ако чувствата и желанията на човѣка сѫ чисти, дробоветѣ му ще бѫдатъ въ пълна изправность. Никакви смущения, никаква задуха, никаква туберкулоза нѣма да го плашатъ. Туберкулозата не е органическа болесть. Тя се дължи на неестествени чувства и желания въ човѣка. Туберкулозниятъ обикновено е подозрителенъ, завистливъ. Той не може да търпи хората около себе си. Всѣко отрицателно чувство — зависть, подозрение, се отразява върху дробоветѣ на човѣка. Защо трѣбва човѣкъ да завижда на другитѣ хора? Всички растения, животни, хора сѫ създадени да живѣятъ. Както ти живѣешъ, така и тѣ иматъ право да живѣятъ. Ама ти сега си боленъ. Нищо отъ това, радвай се на здравето на другитѣ хора. Какво се ползува човѣкъ, ако всички хора изчезнатъ, и той остане самъ на земята? Какво се ползува човѣкъ, ако остане да живѣе само съ единъ кракъ, или съ една рѫка? — Не, всички хора иматъ право да живѣятъ, да бѫдатъ здрави и да се радватъ на благата, които имъ сѫ дадени. Сега, да се върнемъ пакъ къмъ облацитѣ, които започватъ постепенно да се подигатъ. Подигането на облацитѣ показва, че между долната и горна камара на двата свѣта настава примирение. Долната камара изпраща делегати, да поднесатъ нейнитѣ предложения въ горната камара за взаимно съгласие. Възъ основа на сѫщия законъ, ако между долната и горната камара въ всѣки човѣкъ не стане известенъ превратъ, който да води къмъ примирение, никакво подигане не може да се очаква. Следователно, между физическия и духовния свѣтъ сѫщо така трѣбва да сѫществува пълно съгласие. Всѣки човѣкъ трѣбва да бѫде въ съгласие съ духовния свѣтъ. Всѣко стълкновение на човѣка съ духовния свѣтъ се отразява болезнено върху дробоветѣ му. Ако човѣкъ е въ стълкновение съ физическия свѣтъ, ще има болки въ корема си. Ако е въ стълкновение съ Божествения свѣтъ, ще страда отъ главоболие. Като знаете това, вие можете сами да се лѣкувате. Щомъ ви заболи глава, ще се стремите да изправите отношенията си къмъ Божествения свѣтъ. Ако страдате отъ гръдоболъ, ще изправите отношенията си къмъ духовния свѣтъ. Ако страдате отъ коремъ, ще изправите отношенията си къмъ физическия свѣтъ. Всѣко заболяване на човѣка има свои дълбоки причини. То не е произволно. Съвременната наука и медицина не търси вѫтрешнитѣ причини на нѣщата. Тя разглежда всички явления въ природата и живота въ тѣхната външна, материална страна. На какво се дължатъ, запримѣръ, бодежитѣ по известни части на тѣлото? Тѣ се дължатъ на свиване на капилярнитѣ сѫдове въ организъма. Известно е, че капилярнитѣ сѫдове служатъ при кръвообръщението. Тѣ разнасятъ кръвьта по всички части на тѣлото. Когато капилярнитѣ сѫдове на гръдната область се свиватъ, електричеството въ организъма, което носи свѣтлината, не може да функционира правилно по цѣлия организъмъ, вследствие на което се натрупва повече въ известни области, както водната пара въ парния котелъ, и предизвиква бодежи на тия мѣста. На наученъ езикъ, ние наричаме тия бодежи електрически пълнежи. Често атмосферното електричество се съединява съ електричеството въ човѣшкия организъмъ и се образува малъкъ взривъ, който човѣкъ усѣща като болка. Горниятъ свѣтъ е взелъ електричество отъ долния, и ако не знае това, човѣкъ казва, че има бодежи въ сърдцето, въ кръста, въ бъбрецитѣ и т. н. Какво трѣбва да правите, за да се освободите отъ бодежитѣ? — Внесете повече топлина въ организъма си. Да внесете повече топлина въ организъма си, това значи, да измѣните състоянието на чувствата си. Като измѣните чувствата си, вие изпращате повече кръвь къмъ онази часть отъ тѣлото си, въ която усѣщате бодежи. Щомъ тази часть се стопли, бодежитѣ изчезватъ. Значи, човѣкъ може да се лѣкува съ силна мисъль, съ положителни и възвишени чувства, а сѫщо и съ гореща вода. Сега, като обяснявамъ причината за болезненитѣ състояния на хората, азъ нѣмамъ предъ видъ тѣхнитѣ погрѣшки. Погрѣшкитѣ на хората не представятъ нѣщо сѫществено. Ако днесъ човѣкъ сгрѣши, утре ще се изправи. Когато художникътъ рисува една картина и не постави нѣкои линии на мѣстото имъ, това не е грѣшка. Предметътъ, който рисува, не е билъ добре освѣтенъ, поради което художникътъ не го е видѣлъ, както трѣбва. Щомъ предметътъ се освѣти добре, художникътъ изправя линиитѣ, които не е поставилъ на мѣсто. Често външнитѣ условия ставатъ причина за известни погрѣшки на хората. Измѣнятъ ли се тия условия, и погрѣшкитѣ се изправятъ. Като знаете това, и вие трѣбва да провѣрявате своитѣ мисли и чувства, да видите, дали сѫ съгласни съ формитѣ, чрезъ които се изразяватъ. Запримѣръ, нѣкой казва, че много обича приятеля си. Какво разбирате подъ думитѣ „много обичамъ или много ме обичатъ“? Да обичате нѣкого много, това значи, да му давате много. Въ сѫщность, давате ли много на този, когото обичате? Тъй щото, всѣка мисъль или всѣко чувство, изразени отъ човѣка, трѣбва да отговарятъ на съдържанието, което тѣ включватъ въ себе си. Освенъ това, когато казвате, че много обичате нѣкого и много му давате, и той трѣбва да дава. Казвате, че Богъ много ви обича, но вие нищо не давате. Какво следва отъ такава любовь? Какво прави държавата, когато гражданитѣ не плащатъ редовно данъцитѣ си? Сѫдебниятъ приставъ иде съ изпълнителенъ листъ, разпродава всичко, каквото намѣри въ кѫщитѣ имъ и насила взима това, което дължатъ на държавата. И тъй, стремете се да бѫдете въ хармония съ Божествения свѣтъ. Какъ можете да постигнете това? — Като избѣгвате всѣкакво стълкновение между своитѣ мисли, чувства и постѫпки. Сѫществата, които живѣятъ въ Божествения свѣтъ, не правятъ никакви погрѣшки. Между тѣхъ сѫществува пълна хармония. Тамъ нѣма условия за погрѣшки. Щомъ знаете това, нека тия сѫщества ви служатъ като мѣрка за добъръ животъ. Хората на земята спорятъ, каратъ се за нищо и никакво. Кога се каратъ двама души? Когато и двамата станатъ положителни. При това положение и двамата иматъ еднакви желания. Запримѣръ, двамата се каратъ за една крава, искатъ да я задържатъ за себе си. Всѣки има право да желае кравата, защото се ползува отъ нея, но тѣ трѣбва да раздѣлятъ благата, които тя дава. Ако кравата дава десеть килограма млѣко, и двамата ще взематъ по петь килограма. Що се отнася до разходитѣ по тази крава, двамата трѣбва да ги раздѣлятъ по равно. Ако дневнитѣ разходи на кравата възлизатъ на 30 лв. и двамата трѣбва да платятъ по 15 лева. Най-после има друго разрешение на въпроса: единиятъ може да се ползува отъ кравата първитѣ шесть месеца, а другиятъ — вторитѣ шесть месеца. Остане ли да решаватъ въпроса по механически начинъ, чрезъ насилие, тѣ нѣма да дойдатъ до никакви резултати. Който е по-силенъ, той ще обсеби кравата. Обаче, случва се, че противникътъ става по-силенъ. Тогава той ще обсеби кравата. — Не, насилието не разрешава въпроситѣ. Следователно, искате ли да се разбирате, вие трѣбва да прилагате закона за трансформиране на състоянията. Ако двама души едновременно сѫ положителни, тѣ непременно ще се отблъснатъ. За да не става това, единиятъ трѣбва да бѫде положителенъ, а другиятъ — отрицателенъ. Съ други думи казано: хората не се разбиратъ. когато между тѣхъ не сѫществува една вѫтрешна физическа, духовна и Божествена връзка. Тогава тѣ се намиратъ въ отношения, въ каквито сѫ свѣтлината и тъмнината, вследствие на което се отблъскватъ. Щомъ иматъ по една допирна точка на физическия, духовния и Божествения свѣтъ, тѣ напълно се разбиратъ. Любовьта между тѣхъ е силна. Каквато работа започнатъ, добре ще я свършатъ. Ако връзката между двама души е само на физическия и духовния свѣтъ, любовьта имъ е по-слаба. И най-после, ако тѣ иматъ само една допирна точка — на физическия свѣтъ, любовьта имъ е още по-слаба. Тъй щото, желая ви да имате помежду си по три допирни точки, да сте свързани въ тритѣ свѣта. Казвате: Какъ ще направимъ тази връзка и какъ ще намѣримъ Божествения и духовния свѣтъ? — Много лесно. Ще намѣрите такъвъ човѣкъ, който знае пѫтя къмъ тия свѣтове, и ще вървите следъ него. Да питате за онова което не знаете, това е въ реда на нѣщата. И учениятъ пита за нѣща, които не знае. Ако нѣкой професоръ попадне въ една планина и не може да се ориентира, не знае, коя посока да вземе, той ще се обърне къмъ първия овчарь, когото срещне, и ще го помоли да му посочи пѫтя. На планината овчарьтъ е професоръ, а професорътъ — ученикъ. Когато овчарьтъ слѣзе отъ планината и отиде въ университета, тамъ ролитѣ се размѣнятъ: овчарьтъ става ученикъ, а професорътъ го учи. Следователно, като ученици на Великата Школа, вие трѣбва да се изслушвате. Кой каквото ви говори, изслушайте го добре, съ търпение. — Ама ние знаемъ това, което ни говори той. — Не, като говори, всѣки човѣкъ внася нѣщо ново въ това, което разправя. Ако десеть души разказватъ една и сѫща приказка, всѣки ще внесе нѣщо ново, което е свойствено на самия него и на разбиранията му. Въ една и сѫща приказка могатъ да се измѣнятъ обектитѣ, а щомъ се измѣни обектътъ, съ това заедно се измѣня и характерътъ ѝ. Въ една и сѫща Приказка нѣкой разправя за кравата, а другъ — за коня. Ако се говори за крава, приказката има физически характеръ. Ако се говори за конь, приказката има умственъ характеръ. Въ умствено отношение коньтъ седи по-високо отъ кравата. Днесъ всички доятъ кравата, за да се научи да дава. По естество кравата не е щедра. Като я доятъ по физически начинъ, учатъ я на щедрость. Рита ли, на сила я учатъ да дава. Следователно, когато обиратъ нѣкого, това показва, че той не е билъ щедъръ. Днесъ чрезъ насилие го заставятъ да дава. Кражбата сѫществува по причина на това, че хората не сѫ щедри. Ако хората бѣха щедри, никакви кражби нѣмаше да сѫществуватъ. Могатъ ли да ставатъ кражби при изворитѣ? Когато имате само едно шише вода, кражба може да става. Имате ли, обаче, единъ изворъ предъ себе си, никаква кражба не може да стане. Дето ставатъ кражби, тамъ сѫществува недоимъкъ. Недоимъкътъ заставя хората да крадатъ, вследствие на което спорятъ, кой се е осмѣлилъ да излѣе водата отъ тѣхното шише. Спорътъ, недоволството между хората сѫ процеси на физическия свѣтъ. Не мислете, че ако имате голѣми богатства, знания и голѣма сила, вие ще бѫдете доволни. И при това положение, хората пакъ ще бѫдатъ недоволни. Човѣкъ може да бѫде доволенъ само тогава, когато е свързанъ съ Божествения свѣтъ, когато има чисти мисли и чувства. Нѣма по-велико нѣщо за човѣка отъ това, да се свърже съ Божествения свѣтъ. Въ това се крие силата, богатството, знанието и здравето на човѣка. Сега, като говоря за основнитѣ положения на здравето, искамъ да се ползувате отъ тѣхъ, за да можете сами да се лѣкувате. Всѣка болесть представя едно опитно училище за човѣка. Чрезъ болеститѣ се изпитва силата на човѣшката мисъль. Ако съ мисъльта си човѣкъ не може да се освободи отъ главоболието си, силна ли е тази мисъль? Или каква любовь е тази, ако съ нея човѣкъ не може да подобри състоянието на своитѣ дробове? Ако любовьта ви къмъ човѣчеството, за която говорите, не е въ състояние да се справи съ стомашното или коремното ви разстройство, тази любовь не е силна. Любещиятъ носи болеститѣ си съ радость. Като го заболи глава или коремъ, той пѣе. Правете сѫщото и вие. Като ви заболи корема, започнете да му пѣете. Нека всѣки отъ васъ съчини по една пѣсень за болката въ корема си и да я пѣе. Щомъ изпѣе тази пѣсень два-три пѫти, болката му ще изчезне. Не пѣете ли на болката си, съ часове ще се въртите на леглото си и ще страдате. Който не се лѣкува чрезъ мисъль, чрезъ музика и пѣсень, той е изгубилъ най-голѣмото богатство. Като се лѣкува по този начинъ, той изучава себе си, а сѫщевременно изучава и другитѣ хора. За да се оправдаятъ, хората казватъ, че заболяватъ отъ хранитѣ, отъ маслата, които употрѣбяватъ за готвене. Днесъ се употрѣбява дървено, слънчогледово, краве масло и т. н. Мнозина се оплакватъ отъ слънчогледовото масло. То се приготвя и пречиства по различни начини, но и азъ ще ви дамъ единъ начинъ за пречистването му. Налѣйте два килограма вода въ една тенджера. Въ тази вода сипете единъ килограмъ слънчогледово масло. Турете тенджерата на огъня, да ври 5 — 15 минути. Следъ това прибавете 50 гр. оцетъ и оставете тенджерата настрана, докато непотрѣбнитѣ вещества — киселини и соли — се утаятъ на дъното на тенджерата. Най-после внимателно отлѣйте маслото и го турете настрана. Така ще получите чисто, безвредно масло. Освенъ въ този видъ, вие може да си служите съ слънчогледови семена или орѣхи. Ще счукате орѣхи или стотина грама слънчогледови семена и ще ги турите въ яденето. Така използувано, маслото е безвредно. Приготвятъ ли го изкуствено, чрезъ разни киселини то се отразява вредно върху човѣшкия организъмъ. Въ духовния свѣтъ не сѫществуватъ такива масла. Тамъ нѣма бакалници, както на земята. Тамъ всѣки човѣкъ вади масло отъ своитѣ мисли, чувства и постѫпки. Не може ли да си послужи съ това масло, неговитѣ мисли, чувства и постѫпки сѫ безпредметни. Духовниятъ свѣтъ, ва който говоря, не е далечъ отъ васъ. Отъ живота ви зависи, дали ще се движите въ грубия, физически свѣтъ, или въ духовния, въ любовьта на ангелитѣ. Ако съ своитѣ мисли, чувства и постѫпки вие се движите между ангелитѣ, тѣ ще се грижатъ за васъ, ще предвиждатъ нуждитѣ ви и ще ги задоволяватъ. И тогава, ако сте на планината и се нуждаете отъ храна и дрехи, тѣ ще намѣрятъ нѣкой добъръ човѣкъ на земята и чрезъ него ще ви изпратятъ всичко, което ви е необходимо. Съвременнитѣ хора искатъ да ги обичатъ безъ тѣ да обичатъ. Това е невъзможно. Отношенията между хората сѫ правилни само когато сѫ поставени на взаимна любовь Когато любовьта между хората не е взаимна, отношенията между тѣхъ не сѫ правилни. Щом в любовьта между хората не се проявява правилно, явяватъ се различни болести: главоболие, гърдоболъ, запекъ и т. н. Запекътъ се дължи на недоимъкъ на вода въ кръвьта. Гръдоболътъ — на недоимъкъ на топлина въ чувствата. Тогава човѣкъ става топълъ отвънъ, а студенъ отвѫтре. Въ сѫщность, той трѣбва да бѫде вѫтрешно топълъ, въ чувствата си, а външно студенъ. Когато чувствата на човѣка сѫ топли, краката, рѫцетѣ и цѣлото му тѣло сѫ топли, вследствие на което той се чувствува разположенъ. И тъй, това сѫ новитѣ положения, които трѣбва да знаете. Като приложите любовьта въ живота си, тя ще урегулира топлината и свѣтлината въ вашия вѫтрешенъ животъ. Любовьта е въ състояние да регулира и силитѣ които действуватъ въ човѣшкия организъмъ. Щомъ регулира силитѣ на човѣка, тя му помага при решаване въпроса за храненето. Любовьта разрешава всички въпроси. Тя е въ състояние да оправи времето: ако е много влажно, да го изсуши; ако е много сухо и прашно, да го овлажи, да пречисти въздуха. Като сте дошли на планината, вие трѣбва да благодарите за всичко. Дали страдате отъ главоболие, гръдоболъ или коремоболъ, всичко е дадено на мѣсто. Главоболието показва, че мисъльта ви е слаба. Като усилите мисъльта си, главоболието изчезва. Като увеличите топлината на чувствата си, гръдоболътъ изчезва. Като почнете съзнателно да работите, коремоболътъ ще изчезне. Христосъ казва: „Пребѫдете въ мене, както азъ пребѫдвамъ въ Отца си“. Подъ думитѣ „въ Отца си“, ние разбираме Божията Любовь. Понеже Христосъ пребѫдваше въ Божията Любовь, затова можа да понесе болкитѣ и страданията на хората. Герой бѣше Христосъ. Страданията, презъ които мина, колкото голѣми да бѣха, Той ги понесе съ радость. Всички хора говорятъ за любовь, търсятъ я, но не могатъ да я намѣрятъ. — Защо? — Понеже тѣ искатъ да я задържатъ за себе си, да я обсебятъ. Тѣ изпадатъ въ единичната любовь. Като седатъ дълго време гладни, тѣ започватъ да се молятъ на Бога, да имъ изпрати по нѣкакъвъ начинъ хлѣбъ. Богъ намира единъ човѣкъ и чрезъ него изпраща хлѣбъ. Като хванете рѫката на този човѣкъ, вие я цѣлувате, благодарите за хлѣба, който е донесла, влюбвате се въ нея и искате да я задържите за себе си. Рѫката не представя самия човѣкъ. Тя е носителка само на известно благо. Кѫде е човѣкътъ? Чрезъ тази рѫка вие можете да предадете своята благодарность, своята мисъль въ по-горнитѣ свѣтове, но по никой начинъ нѣмате право да я задържите за себе си. Въ дадения случай рѫката е предавателна станция. Ако не си послужите съ нея, послужете си направо съ вашия мозъкъ. Мозъкътъ е най-богатата предавателна станция, чрезъ която можете да предавате вашата любовь, вашето милосърдие, човѣколюбие и т. н. Работете върху себе си, да развивате своитѣ центрове, за да дойдете до положение да считате, че всичко става за добро. Ако двама души се каратъ, считайте, че това е за добро. Невидимиятъ свѣтъ не казва, че тѣ се каратъ, но казва, че говорятъ високо, за да се разбератъ. Високиятъ говоръ тѣ наричатъ „неразбрана любовь“. Упражнявайте мисъльта, чувствата и постѫпкитѣ си, за да дойдете до разбраната любовь. Ако не обичате нѣкого, вие трѣбва да си дадете отчетъ, защ0 не го обичате. Като си отговорите на въпроса, ще видите, че причината за това се крие въ единъ отъ двамата: или той не иска да дава, или ти не искашъ да взимашъ. И обратно: или ти не искашъ да давашъ, или той не иска да взима. Правилно е: когато той дава, ти да взимашъ; когато той взима, ти да давашъ. Красива е любовьта между двама, когато и даването, и взимането сѫ на мѣсто. Когато и даването, и взимането не сѫ на мѣсто, любовьта между хората не е правилна. За да бѫде любовьта ви правилна, научете се да се качвате на най-високия връхъ въ себе си, на своята глава, и оттамъ изпращайте благодарностьта си къмъ Бога за всички блага, които отъ хиляди години ви е изпращалъ, за грижитѣ и рѫководството, които е проявилъ къмъ васъ. Христосъ казва: „Ако ме любите, ще упазите моитѣ заповѣди. Обичаите се единъ другъ, както азъ ви възлюбихъ“. Любовьта е сила, която разрешава всички противоречия. Следователно, натъкне ли се човѣкъ на нѣкакво противоречие, това показва, че той не е приложилъ любовьта. Прилагайте любовьта въ живота си, както я разбирате. Ако не сте я приложили, както трѣбва, вие сами ще се корегирате, както художникътъ корегира своитѣ картини. Противоречията, на които хората се натъкватъ, се дължатъ на тѣхнитѣ криви мисли, чувства и постѫпки. И тъй, искате ли да бѫдете здрави, да не страдате отъ главоболие, дръжте въ ума си чисти мисли. Искате ли да подобрите състоянието на дробоветѣ си, изправете отношенията си къмъ духовния свѣтъ, а сѫщо така изправете и чувствата си. Искате ли да имате нормална стомашна система, да не страдате отъ стомахъ и коремъ, изправете отношенията си къмъ физическия свѣтъ, а сѫщо така постѫпвайте добре съ окрѫжаващитѣ. Следователно, подобри ли се състоянието на главата, на дробоветѣ и на стомаха, човѣкъ ще подобри и живота си. Като изправи отношенията си къмъ физическия, духовния и Божествения свѣтъ, човѣкъ придобива известенъ капиталъ, съ който може да живѣе въ невидимия свѣтъ, колкото време желае. Ако нѣкой влѣзе въ невидимия свѣтъ безъ капиталъ, скоро ще го върнатъ на земята. Така щото, искате ли да придобиете по-голѣмъ капиталъ, приложете любовьта въ живота си като срѣдство за поливане на своитѣ мисли, чувства и постѫпки. * 20 юлий, 5 ч. с.

"Двигатели в живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера презъ лѣтото на 1938 г. София, Първо издание, София, 1938 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание Отъ пръститѣ на рѫцетѣ Сега е десеть часа. Всички сте се събрали тукъ, да ви се говори, безъ да държите смѣтка, че това време, този часъ не благоприятствуватъ. Слънцето грѣе силно и пече върху главитѣ ви, вследствие на което нѣкой може да слънчаса. Да слушате беседа при това горещо време, туй значи, да натоварите нѣкой човѣкъ съ 50 клгр. тежесть на гърба му и да го заставите да играе. За васъ слънцето е силно, но за цвѣтята е добре. Тѣ растатъ на това слънце и се радватъ, че могатъ да се ползуватъ отъ благотворнитѣ му лѫчи. Че нѣкой може да слънчаса, това не ги интересува. Това показва, че щастието на нѣкои сѫщества се гради върху нещастието на други. Като ученици, вие се нуждаете отъ практически правила за живота. За васъ е важно, запримѣръ, да можете да координирате органитѣ си. Вие трѣбва да знаете, какъ да слушате, да виждате, да отваряте и затваряте устата си и т. н. Съвременнитѣ хора иматъ очи и уши, но не знаятъ, какъ да ги направляватъ, за да могатъ правилно да възприематъ впечатленията отъ външния свѣтъ. Тѣ иматъ уста, но не знаятъ, кога колко да я отварятъ и затварятъ, вследствие на което при дъвчене на храната си, често прехапватъ езика или устнитѣ си. Тѣ иматъ крака, но като не познаватъ законитѣ на правилното ходене, често изкълчватъ единия или другия си кракъ. Една отъ причинитѣ за падането на човѣка и за изкълчването на рѫката или на крака му се крие въ отсѫтствие на координация между мислитѣ и чувствата му. Много нещастия и страдания на човѣка се предизвикватъ, именно, отъ липса на координация въ мислитѣ и чувствата му. Съвременнитѣ хора не разбиратъ закона за координиране на силитѣ, вследствие на което седатъ и критикуватъ свѣта. Тѣ казватъ, че Богъ не е създалъ свѣта, както трѣбва, и търсятъ начинъ да го изправятъ. За да имъ даде добъръ урокъ, да ги научи да не критикуватъ Великото, невидимиятъ свѣтъ ги заставя да се оженятъ. Като имъ се родятъ нѣколко деца, той имъ казва: Хайде сега, приложете вашето знание. Опитайте се да координирате децата си, да си създадете такъвъ домъ, какъвто искате. Вашиятъ домъ представя единъ, малъкъ свѣтъ, който ви е даденъ като задача, да го създадете, както намирате за добре. Като се намѣрятъ въ семействата си, въ своя малъкъ свѣтъ, критицитѣ започватъ да се оплакватъ, че не могатъ да го оправятъ. Едното дете вика на една страна, второто — на друга, жената — на трета, и свѣтътъ имъ остава неуреденъ. — Защо? — Всѣки говори на непознатъ езикъ, никой не може да го разбере и да му помогне. Едно двегодишно дете искало нѣщо отъ майка си. Нѣколко часа наредъ то казвало: Мамо, искамъ маро. Майката се чудила, какво значи думата „маро“. Въ това време въ кѫщата влѣзла една циганка и почнала да се разговаря съ домакинята. Последната се обърнала къмъ циганката съ думитѣ: Не зная, какво иска това дете отъ мене. Отъ нѣколко часа ми говори нѣщо, но не го разбирамъ. Казва ми, че иска нѣкакво „маро“. Като чула тази дума, циганката се засмѣла и казала: Хлѣбъ иска детето. Значи, детето искало хлѣбъ отъ майка си на цигански. Често децата говорятъ на майкитѣ си на непознатъ езикъ. Тѣ искатъ отъ тѣхъ „маро“, но майкитѣ не разбиратъ езика имъ. Трѣбва да дойде нѣкоя циганка въ дома имъ, за да каже, че децата имъ искатъ хлѣбъ. Сега, щомъ сте дошли на земята, вие трѣбва да се ползувате отъ благата, които ви сѫ дадени. Природата е сложила богата трапеза предъ всѣки човѣкъ, предъ всѣко живо сѫщество, но на никого не казва, какво трѣбва да яде и какъ да яде. Всѣки самъ трѣбва та си избира съответна храна. Нѣкои храни сѫ общи за всички хора, но има храни, които сѫ специални. Всѣки човѣкъ трѣбва да знае, коя храна е опредѣлена специално за него. Яде ли храна, която не е за него, той се натъква на страдания. Всѣка храна, която не съответствува за даденъ човѣкъ, предизвиква разстройство въ неговия организъмъ. Като говоримъ за благата, които природата предлага на човѣка, ние не разбираме само ония блага, които подържатъ неговия организъмъ, но имаме предъ видъ всички блага, които му помагатъ да върви напредъ въ пѫтя си. Нѣкой човѣкъ върви по полето измѫченъ, обезсърдченъ, не може да реши задачата си. По едно време той вижда предъ себе си едно жълто цвѣте и се чуди, защо се изпрѣчило на пѫтя му. — Много просто. Жълтото цвѣте иска да му каже, че той може да реши задачата си съ мисъль. Като мисли право, лесно ще реши задачата си. По нагоре вижда едно синьо цвѣте. Още по-нагоре — червено цвѣте. Синьото цвѣте му казва, че, за да реши задачата си правилно, той трѣбва да има вѣра. Червеното цвѣте му казва, че той се нуждае не само отъ мисъль и вѣра, но и отъ любовь. Дребни, малки величини сѫ цвѣтята, но вие не трѣбва да ги пренебрегвате. Тѣ представятъ езикъ на природата, който трѣбва да изучавате. Колкото да сте учени, не пренебрегвайте малкитѣ величини. Нѣкой може да е свършилъ два факултета, но пакъ не може да се назначи за учитель въ гимназия. Какво трѣбва да прави този ученъ човѣкъ? Ако нѣкой богатъ го покани да се занимава съ неговото петгодишно дете, той не трѣбва да отхвърля това предложение. Ако пъкъ срещне на пѫтя си човѣкъ, на когото кракътъ е счупенъ, сѫщо не трѣбва да го пренебрегва. Нека се спре при него, да го дигне на гърба си, да го занесе у дома му. Болниятъ ще му благодари. Ако е богатъ, той щедро ще го възнагради. Провидението е поставило този човѣкъ на пѫтя му за изпитание. Чрезъ него той ще разреши мѫчнотията по отношение на своя економически въпросъ. Никога не пропущайте случаитѣ да помагате на хората. Каквато работа да имате, вие пакъ можете да услужите. Вие сте дошли на планината да разрешите нѣкоя задача. Както търкаляте камънитѣ, така трѣбва да търколите мѫчнотията, която седи на пѫтя ви, и да се освободите отъ нея. Искате ли да знаете, какъ ще търколите мѫчнотията си, нека всѣки отъ васъ търколи по десеть камъка, да видите, какво ще стане. Не е лесно да търколите десеть голѣми камъка, които седатъ на пѫтя ви. Въ древностьта единъ окултенъ учитель далъ на единъ отъ мързеливитѣ си ученици задача, да търколи отъ нѣкой планински връхъ десеть камъка. Понеже работитѣ на този ученикъ не вървѣли добре, той си казалъ: Ще изпълня задачата, която учительтъ ми дава, дано ми провърви. Той се качилъ на единъ планински връхъ и започналъ да търкаля камъни. Въ това време, именно, единъ богатъ човѣкъ се качвалъ на сѫщия връхъ. За да не падне нѣкой камъкъ върху него и да го удари, той погледналъ къмъ младото момче и му казалъ: Момче, не търкаляй камънитѣ. Почакай да стигна до върха и после продължи работата си. Момчето послушало богаташа и престанало да търкаля камъни. Щомъ богатиятъ стигналъ на върха, младото момче продължило работата си. Следъ това богаташътъ му казалъ: Виждамъ, че си бедно момче, и понеже ме послуша, поемамъ издърѫката ти презъ цѣлия ти животъ. — Какво показва това? — Че задъ всѣко противоречие се крие нѣкакво благо. Въ голѣмо противоречие изпадналъ ученикътъ, когато учительтъ му далъ задачата, да търколи десеть камъка, но той я изпълнилъ добре. Следователно, който изпълнява Божия законъ на време и на мѣсто, той осмисля живота си. Всичко въ природата е на мѣсто. Цвѣтята, изворитѣ, камънитѣ представятъ писма, по които всѣки може да чете. Ако разбирате написаното по тѣхъ, вие ще създадете цѣла поема. Който разбира музиката въ нейнитѣ естествени прояви, отъ търкалянето на камънитѣ той може да създаде цѣла симфония. Като ученици, вие трѣбва да учите, да работите съзнателно, за да се ползувате отъ силитѣ, които се криятъ въ живата природа. Запримѣръ, въ пръститѣ на рѫцетѣ ви се криятъ редъ енергии, които можете да използувате на време. Ако ви липсва благородство, погладете показалеца си, да се свържете съ енергиитѣ, които текатъ презъ него. Чрезъ този пръстъ вие ще възприемете енергии, които идатъ отъ Юпитеръ. Ако ви липсва справедливость, свържете се съ енергиитѣ на срѣдния пръстъ. Ако не сте разположени, погладете малко безименния си пръстъ. Нѣма да мине много време, и вие ще усѣтите, че ставате веселъ, разположенъ по духъ. Достатъчно е да сложите нѣколко пѫти срѣдния си пръстъ, добре измитъ, въ чиста вода, за да приеме водата енергиитѣ, които изтичатъ отъ него. Ако изпиете тази вода, разположението ви ще се подигне. Това сѫ особенъ родъ лѣкарства, които се криятъ въ самия човѣкъ. Днесъ всички хора искатъ да бѫдатъ щастливи, безъ да подозиратъ, че щастието се крие въ тѣхнитѣ мисли, чувства и постѫпки. Щастието на човѣка се крие въ ума, въ сърдцето и въ волята му. За да придобиятъ това щастие, всички хора трѣбва да се научатъ да мислятъ, да чувствуватъ и да постѫпватъ право. За да дойдатъ до това положение, тѣ трѣбва да се самовъзпитаватъ. Не е лесно човѣкъ да се самовъзпита. За да се самовъзпита човѣкъ, изисква се много време. Както скулпторътъ дълго време работи върху една статуя, докато я извае, така и човѣкъ дълго време трѣбва да работи върху ума, сърдцето и волята си, докато изработи нѣщо хубаво въ себе си. Красивитѣ, великитѣ работи изискватъ дълго време и постоянство. Човѣкъ може да разчита само на своя възпитанъ умъ, на своето възпитано сърдце и на своята възпитана воля. При това положение, човѣкъ може да разчита и на тѣлото си, като резултатъ на неговитѣ мисли, чувства и постѫпки. Върху съзнателната работа на отдѣлния човѣкъ се гради неговото лично щастие, както и щастието на семействата, на обществата, на народитѣ и на цѣлото човѣчество. И тъй, въ задачата на самовъзпитанието на човѣка седи и задачата за координиране на неговитѣ органи, както и координирането на природнитѣ сили. Запримѣръ, човѣкъ трѣбва да знае, какъ да координира топлината и свѣтлината въ себе си. Когато свѣтлината въ човѣка се намалява, топлината му трѣбва да се увеличава. Когато топлината му се намалява, свѣтлината му трѣбва да се увеличава. Чрезъ мисъльта си човѣкъ координира енергиитѣ на свѣтлината, чрезъ сърдцето си енергиитѣ на топлината, а чрезъ волята — резултатитѣ получени отъ свѣтлината и топлината. Това е неразбрано за васъ, защото е теория. То трѣбва да се приложи на практика, за да ви стане ясно. Ученицитѣ не сѫ въ състояние да разбератъ, какъ водородъ и кислородъ могатъ да образуватъ вода, докато учительтъ не направи опита предъ тѣхъ. За да станешъ ученъ, или музикантъ, ти трѣбва да употрѣбишъ най-малко 20 — 30 години въ усилена дейность. За да постигне своя идеалъ, човѣкъ трѣбва да употрѣби много време. Като работи за постигане на своя идеалъ, той се подмладява. Който не работи за постигане на идеала си, той преждевременно остарява. Стремете се да постигнете всичко онова, което е възвишено и благородно. Стремете се да постигнете любовьта, мѫдростьта и истината. Не е въпросъ да разберете любовьта, но да я постигнете. Постигнете ли я, тя ще ви учи презъ цѣлата вѣчность. Колкото време и да ви учи, вие никога нѣма да се отегчите отъ нея. Това означава стихътъ въ Писанието: „Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичкия си умъ, съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа и съ всичката си сила“. Сѫщото може да се каже и за човѣка. Човѣкъ може да се обича за неговия умъ, за неговото сърдце, за неговата воля и за неговото тѣло. Тѣлото на човѣка е направено по образъ и подобие на Божествения свѣтъ. Следователно, разчитайте на това, което е вложено въ васъ. Бѫдете доволни отъ тѣлото си и не казвайте, че не се харесвате. Мнозина боядисватъ лицата си, главно женитѣ, да изглеждатъ красиви. Боядисвайте лицето си, но съ боята на любовьта. Сега, желая ви напълно да се боядисате съ любовьта. По-безопасна боя отъ любовьта не сѫществува. Човѣкъ трѣбва не само външно да се боядиса отъ любовьта, но да я остави да проникне въ цѣлото му тѣло. Всѣки организъмъ, създаденъ по законитѣ на любовьта, се отличава съ голѣма устойчивость. Умътъ, сърдцето и волята на такъвъ човѣкъ функциониратъ правилно. Нѣма по-велика сила въ свѣта отъ любовьта, която твори, организира и пресъздава нѣщата. Когато любовьта посети човѣка, умътъ, сърдцето и волята му проявяватъ разумна дейность. Дето умътъ, сърдцето и волята на човѣка не работятъ разумно, тамъ никаква любовь не сѫществува. Това, което хората наричатъ любовь, не е никаква любовь. Глава, която се изпразва отъ любовьта, е далечъ отъ любовьта. Въ празната глава на човѣка можете да грухате жито, да чукате соль, да биете масло, но нищо повече не може да излѣзе отъ нея. * 17 юлий. 10 ч. с.

"Двигатели в живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера презъ лѣтото на 1938 г. София, Първо издание, София, 1938 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание Качества на езика Размишление. Иоана 12: 1—12. Съвременнитѣ хора не успѣватъ въ работитѣ си, защото нѣматъ търпение. — Защо трѣбва да търпятъ? — За да не дойде неволята. Който търпи, той носи единъ килограмъ тежесть на гърба си. Който не търпи, той носи сто килограма тежесть. Тъй щото, искате ли да не ви товарятъ много, трѣбва да търпите. Едно време дяволътъ билъ поставенъ на голѣмъ огънь. Така прекаралъ той цѣли хиляда години. Като издържалъ съ търпение този изпитъ, той си казалъ: И азъ съмъ силенъ като Бота, не ме е страхъ отъ огъня. Обаче, като го поставили на гладъ, той едва издържалъ хиляда години и казалъ: Не мога повече да търпя, по-слабъ съмъ отъ Господа. Следователно, що се отнася до огъня, всички хора минаватъ за търпеливи като дявола, издържатъ. Но дойде ли до глада, тамъ търпението имъ се свършва, не могатъ да издържатъ. Защо хората издържатъ на огъня, а на глада не издържатъ? — Защото, докато сѫ въ огъня, тѣ все приематъ нѣщо, но щомъ се подложатъ на гладъ, тѣ започватъ да даватъ отъ себе си, безъ да приематъ нѣщо отвънъ. Наистина, докато човѣкъ получава нѣщо отвънъ, работитѣ му вървятъ добре. Щомъ започне да раздава, работитѣ му се объркватъ. Сегашнитѣ хора сѫ изучавали и изучаватъ търпението при условия на взимане. Всѣки човѣкъ иска да бѫде богатъ, ученъ, силенъ, да придобие нѣщо. Докато се надѣва, че ще придобие нѣщо, той има търпение да работи, да се труди и казва, че свѣтътъ е красивъ, че животътъ има смисълъ и т. н. Започне ли да раздава отъ себе си, безъ да получава нѣщо, той става нетърпеливъ, и работитѣ му постепенно се объркватъ. Въ сѫщность, объркването на работитѣ води къмъ оправяне. Когато човѣкъ придобие търпение, всичкитѣ му работи се оправятъ. Единъ мисионеръ отишълъ въ Мадагаскаръ да проповѣдва на езичницитѣ Христовото учение. Той проповѣдвалъ цѣли 20 години, но нѣмалъ никакъвъ резултатъ. Често се молилъ на Господа, да му покаже, коя е причината за неуспѣха му. Най-после въ ума му дошла идеята, че не само на теория трѣбва да проповѣдва, но да приложи учението на практика. За тази цель той събралъ своитѣ слушатели и започналъ да имъ проповѣдва, като казалъ, че досега той проповѣдвалъ Христовото учение на теория, но отсега нататъкъ иска да го приложи тъй, както е писано. Запримѣръ, Христосъ е казалъ: „Който има две ризи, да даде едната на ближния си. Който иска да бѫде мой ученикъ и да ме следва, той трѣбва да продаде всичкото си имане и да го раздаде на сиромаситѣ“. Като чули тази проповѣдь, езичницитѣ започнали да се трупатъ предъ кѫщата му и всѣки отъ тѣхъ да иска нѣщо: кой дреха, кой маса, кой столъ и т. н. Каквото му поисквали, той всичко раздавалъ, докато единъ день се намѣрилъ въ празна кѫща, съ една риза на гърба си. Следъ това проповѣдникътъ се обърналъ къмъ Б0га съ думитѣ: Господи, още какво трѣбва да направя, за да предамъ истината на хората? Какво се случило после? Езичницитѣ останали доволни отъ проповѣдьта на мисионера, но въ тѣхъ започнала да работи мисъльта, че обрали този човѣкъ като последни разбойници. Тѣ си казали: Отъ 20 години насамъ този човѣкъ работи между насъ безъ пари, правилъ ни е много добрини, а въ замѣна на това ние го обрахме. Трѣбва да върнемъ всичко, каквото сме взели отъ него. Единъ по единъ тѣ започнали да връщатъ взетитѣ отъ него нѣща, и въ скоро време той дошълъ до първото си положение. Това, което се е случило съ този мисионеръ, се случва и съ васъ. Като проповѣдвате истината на хората, казвате, че сѫ ви обрали. — Не, никой не ви е обралъ. Ако вие наистина проповѣдвате правото учение, никой не може да ви обере. Привидно можете да изгубите всичко, каквото имате, но въ скоро време положението ви ще се възстанови. Като работите и помагате на хората, тѣ трѣбва да ви обичатъ. Сѫщевременно, вие трѣбва да знаете защо ви обичатъ. Ако ви обичатъ за красотата, за силата, за знанието или за богатството ви, ще знаете, че тѣ не ви обичатъ за самитѣ васъ. Човѣкъ трѣбва да бѫде обичанъ за самия него, а не за това, което всѣки моментъ може да изгуби. Вие трѣбва да обичате, както Богъ обича. Той обича човѣка за самия него, а не за богатството, силата, знанието, красотата или добротата му. Какъ може Богъ да ви обича за богатството ви, когато не сте богати, или за силата ви, когато не сте силни, или за знанието ви, когато не сте учени, или за доброто, когато не проявявате онази вѫтрешна, непреривна доброта? Какво е доброто на сегашнитѣ хора? Тѣ правятъ добро, но искатъ да имъ се плати за доброто. Истинското добро не се нуждае отъ никакво възмездие. Доброто има предъ видъ една цель — да се бори съ злото и да го победи. Следователно, добро е само това, което се бори съ злото. Добро, което не се бори съ злото, не е добро. Нѣкой казва, че иска да бѫде добъръ. Това е най-лесното. Всѣки човѣкъ може да бѫде добъръ. — Кога? — Когато се бори съ злото. Добъръ човѣкъ е онзи, който се бори съ злото. Ако се бори съ доброто, той е лошъ човѣкъ. Доброто може да направи човѣка лошъ. — Кога? — Когато той се бори съ него. Ако се бори съ злото, човѣкъ става добъръ. Значи, отъ човѣка зависи да бѫде добъръ или лошъ. Като казвамъ, че трѣбва да се борите съ злото, това не значи, че вие сами трѣбва да се борите, но доброто у васъ трѣбва да се бори. Турете доброто на фронта, да се бори съ злото, а вие му бѫдете тилъ и му помагайте. Това подразбира добъръ човѣкъ. Обаче, ако сте тилъ на злото и му помагате въ борбата съ доброто, вие сте лошъ човѣкъ. Човѣкъ трѣбва да знае, на кого помага: на доброто или на злото. Взима ли страната на злото, той минава за лошъ, зълъ човѣкъ. Взима ли страната на доброто, той минава за добъръ човѣкъ. Всички хора искатъ да бѫдатъ обичани и да обичатъ, т. е. да придобиятъ любовьта. За да придобиятъ любовьта, тѣ трѣбва да ѝ помагатъ въ борбата, която тя води въ свѣта. — Съ кого се бори любовьта? — Съ умразата. Колкото слаби да сте, вие можете да помагате на всички, които воюватъ съ отрицателнитѣ сили въ природата. Ще кажете, че не можете да вземете участие въ неравнитѣ борби на живота. Наистина, доброто и злото, любовьта и умразата сѫ неравни сили по количество, но успѣхътъ на една страна не се опредѣля само отъ количеството на воюващитѣ. Отъ голѣмо значение е и качеството на тия, които воюватъ. Обикновено срещу единъ добъръ човѣкъ се опълчватъ хиляда лоши. Като се види самъ срещу хиляда лоши хора, добриятъ ще се уплаши, но лесно ще се справи съ тѣхъ. Качествено неговата сила е равна на силата на хилядата души. Въ края на краищата, тия сили ще се уравновесятъ. Доброто е умно, знае, какъ да се справя съ злото. Като срещне лошитѣ хора, добриятъ ги раздвоява. Щомъ се раздвоятъ, тѣ отслабватъ. По този начинъ добриятъ се бие съ отдѣлни части на лошитѣ хора, които постепенно удрятъ на бѣгъ. Като се види отново самъ, добриятъ човѣкъ казва, както нѣкога е казалъ пророкъ Илия: Господи, останахъ самъ въ живота си, могатъ да ме убиятъ. Господъ му отговорилъ: Не се страхувай, защото въ Израилъ има още седемь хиляди като тебе, които не сѫ се поклонили предъ Ваала. Силата на тия седемь хиляди е равна на силата на единъ великъ, мощенъ духъ. При това положение тия седемь хиляди ставатъ седемь милиона. Това вече не сѫ обикновени хора, но седемь милиона войници, готови за бой, екипирани по модеренъ начинъ, съ всички бойни орѫжия. Ако силата на единъ добъръ човѣкъ е равна на силата на хиляда лоши, на колко ще бѫде равна силата на единъ ангелъ? Силата на единъ ангелъ се уравновесява съ силата на 150,000 лоши хора. И тъй, знайте, че силата на всѣка добра мисъль, на всѣко добро чувство и на всѣка добра постѫпка е равна на хиляда лоши мисли, чувства и постѫпки. Значи, една добра мисъль е въ състояние да се бори съ хиляда лоши мисли. Едно добро чувство се уравновесява съ хиляда лоши чувства. Една добра постѫпка може да победи около хиляда лоши постѫпки. Доброто е въ състояние да превърне злото въ пухъ и прахъ. Види ли доброто срещу себе си, злото удря въ бѣгъ. Всѣка добра мисъль е Божи посланикъ. Задъ нея се крие великиятъ Божественъ свѣтъ, който воюва заради хората и всѣкога имъ помага. Като говоря за силата на доброто, мнозина се съмняватъ въ това. Фактътъ, че всѣки се стреми къмъ доброто, показва, че думитѣ ми сѫ истинни. Обаче, не е достатъчно само, човѣкъ да се стреми къмъ доброто, но той трѣбва да знае, какъ да го прилага. Знае ли да го прилага, той ще знае истината по отношение на него. Едно малко дете видѣло въ избата една кошница съ яйца. То запитало майка си: Мамо, отде дойдоха тѣзи яйца? — Кокошката ги снесе. — За какво се употрѣбяватъ? — За ядене. Тѣ се варятъ, пържатъ, пекатъ. Следъ тѣзи обяснения, майката забелязала, че яйцата започнали да намаляватъ, докато единъ день кошницата съвсемъ се изпразнила. Кѫде отишли яйцата? Детето всѣки день си взимало по едно яйце, докато въ кошницата нищо не останало. Докато детето не знаело нищо за службата на яйцата, кошницата била пълна съ яйца. Щомъ научило тѣхната служба, въ скоро време кошницата се изпразнила. Какво показва това? Това показва, че детето се е домогнало до известна истина, но не я приложило, както трѣбва. Щомъ детето е пожелало да опита тази истина, трѣбвало е да се обърне къмъ майка си, тя да му даде яйца и да му покаже, какъ да ги приготви. Всѣки се стреми къмъ красивитѣ работи, но трѣбва да знае, какъ да ги приложи. Всѣки иска да бѫде красноречивъ, сладкодуменъ, но трѣбва да придобие ония качества, които могатъ да го направятъ такъвъ. Какви качества трѣбва да притежава човѣшкиятъ езикъ? Езикътъ трѣбва да бѫде твърдъ като камъкъ, подвиженъ като водата, услужливъ като вѣтъра и благотворенъ като свѣтлината. Това сѫ четиритѣ качества на езика. Твърдостьта подразбира устойчивость. За да разбирате тия качества, вие трѣбва да изучавате свойствата на твърдата, на течната, на въздухообразната и на свѣтлинната материя. Значи, отъ езика на човѣка трѣбва да изтичатъ четири струи. Като казвамъ, че езикътъ на човѣка трѣбва да бѫде твърдъ като камъка и подвиженъ като водата, имамъ предъ видъ човѣшкитѣ убеждения. Въ убежденията си човѣкъ трѣбва да бѫде твърдъ, устойчивъ, непоколебимъ като камъка, но и подвиженъ като водата. Водата минава презъ пусти и населени мѣста, презъ чисти и нечисти мѣста, но дето мине, тя всичко чисти. Човѣкъ трѣбва да има свойствата на въздуха и на свѣтлината. Въ която кѫща влѣзе, въздухътъ веднага внася провѣтряване: нечистото изкарва навънъ, а чистото внася вѫтре. Сѫщото прави и свѣтлината. Тя не чака да я канятъ. Щомъ намѣри отворенъ прозорецъ, тя влиза вѫтре и носи Божиитѣ благословения на хората. Съвременнитѣ учени говорятъ за свѣтлината, но трѣбва да знаятъ, че слънчевата свѣтлина, която ние приемаме на земята, е получена по отражение. Ние приемаме свѣтлината въ дадения моментъ, но кога е излѣзла тази свѣтлина отъ слънцето, какво е претърпѣла, не знаемъ. Сѫщото се отнася и до свѣтлината на звездитѣ. Чрезъ очитѣ си ние възприемаме свѣтлината на нѣкоя звезда, но преди колко години е излѣзла тя отъ звездата, какви пречупвания и промѣни е претърпѣла, докато стигне до насъ, не ни е известно. За да възприематъ свѣтлината на нѣкоя звезда, астрономитѣ си служатъ съ различни телескопи. Що се отнася до обикновенитѣ хора, които гледатъ звездитѣ направо съ очитѣ си, безъ никакви телескопи, тѣ нищо не могатъ да възприематъ отъ тѣхната свѣтлина. Сѫщитѣ тия хора искатъ да се домогнатъ до Божествената свѣтлина, до Божествената мѫдрость. Тѣ не могатъ да възприематъ физическата свѣтлина на звездитѣ, а искатъ да възприематъ Божествената. — Не, свѣтлината на Божествената мѫдрость не е достѫпна още за човѣшкитѣ умове. Единственото нѣщо, което е достѫпно за сегашния човѣкъ, това е топлината на любовьта. Щомъ възприеме топлината на любовьта, човѣкъ ще се домогне и до свѣтлината ѝ. Съ други думи казано: първо човѣкъ трѣбва да чувствува нѣщата, а после да дойде до мисъльта. Възвишенитѣ чувства сѫ подготовка за красиви и свѣтли мисли. Ето защо, усилията на невидимия свѣтъ сѫ отправени къмъ сърдцето. Човѣшкото сърдце още не е готово да възприеме Божията Любовь въ нейния дълбокъ, вѫтрешенъ смисълъ. Какво представя любовьта? — Любовьта е онази неразбрана сила въ свѣта, която е достѫпна за всички сѫщества, отъ най-малки до най-голѣми. За да дойдете до разбиране на любовьта, вие трѣбва да изучавате най-елементарнитѣ ѝ прояви и постепенно да отивате къмъ великитѣ ѝ прояви. Не разберете ли елементарнитѣ прояви на любовьта, по никой начинъ не можете да разберете великитѣ ѝ прояви. И тъй, въ каквато форма и да ви посети любовьта, благодарете, защото тя иде да изчисти всичко нечисто, което срещне на пѫтя си. Благодарете на водата, която тече, защото измива пѫтя, по който вървите. Ще кажете, че тази вода носи каль съ себе си. Благодарете и за кальта. На нѣкои мѣста водата каля, но на други — чисти. Водата, която тече, се предпочита повече отъ замръзналата, т. е. отъ леда. Ледътъ не причинява толкова пакости, колкото течащата вода, но последната донася такива блага, каквито ледътъ не може да донесе. Страданието може да се уподоби на течаща вода, която е въ постоянно движение. Каквито пакости и нещастия да носи страданието въ себе си, едновременно съ това то носи и редъ благословения. Пакоститѣ ще се изправятъ, нечистото ще се изчисти и ще остане само чиста, благородна материя. Днесъ всички хора говорятъ за любовьта, всички искатъ да бѫдатъ обичани и тѣ сами да обичатъ. Това е естествено. Желанието на човѣка да бѫде обичанъ и да го обичатъ е Божествено. Въпрѣки това, хората едни други се мѣсятъ въ работитѣ си и се критикуватъ, защо еди-кой си обичалъ нѣкого. Да питате, защо единъ човѣкъ обича другъ, то е все едно да питате пощаджията, защо носи писма на даденъ човѣкъ. Пощаджията ще ви отговори: Да нося писма па този или на онзи, това е моя длъжность. — Защо не носишъ на други хора? — Това не зависи отъ мене. Азъ съмъ длъженъ да занеса любовното писмо на онзи, за когото е предназначено. Нѣкой писалъ любовно писмо на нѣкого, азъ трѣбва да му го занеса. Да обичате нѣкого, това значи, да му занесете любовното писмо, изпратено отъ неговия ближенъ. Какво е съдържанието на това писмо, вие не знаете. Всѣки пощаджия, който се осмѣли да разпечата любовното писмо на нѣкого, изпратено отъ невидимия свѣтъ, подлежи на отговорность. Само получательтъ на писмото има право да отвори плика и да прочете отъ писмото си два-три реда отъ най-красивитѣ. — На кого? — На когото той пожелае. Сега и азъ мога да ви прочета нѣколко реда отъ беседитѣ „Крадецъ и пастирь“. Отъ васъ ще искамъ да посочите една страница, която да бѫде удобрена отъ всички. — Коя страница искате? — 14. — Числото 14 е число на жертва. — Тогава 67. — Числото 67 показва, че ще ви биятъ за сухитѣ клечки, които си позволявате да събирате въ сѫбота. Това е значението на числото 67, но споредъ Мойсеевия законъ. — 12? — Ще станете робъ на единъ мѫжъ. — 15? — Каквото имате, ще го изгубите. — 90? — Цѣлъ животъ ще слугувате, безъ да ви плащатъ. Като казвамъ, че ще станете робъ на единъ мѫжъ, имамъ предъ видъ отрицателното значение на това число — ще станете робъ на единъ изопаченъ умъ, който не може да управлява добре. Добриятъ умъ подига човѣка. — 95? — На 95 страница е заглавието на беседата „Духътъ Господенъ“. Желая ви Духътъ Господенъ да дойде върху васъ, за да благовествувате на сиромаситѣ. Да благовествувате на сиромаситѣ, това значи, да благовествувате на вашитѣ мисли, чувства и постѫпки. Дето е Духътъ Господенъ, тамъ е животътъ. Дето Духътъ отсѫтствува, тамъ е смъртьта. Докога човѣкъ ще умира? — Докато смъртьта е по-силна отъ него. Щомъ стане по-силенъ отъ смъртьта, той нѣма да умира. Днесъ всички хора се борятъ съ смъртьта, и при всѣка борба тѣ придобиватъ нѣщо, каляватъ се. — Защо се бори човѣкъ съ смъртьта? — Да я победи. — Кога ще стане това? — Още днесъ. Отъ човѣка зависи да може по-скоро да победи смъртьта. Достатъчно е човѣкъ да възприеме Бога въ душата си съ любовь и да чувствува тази любовь, за да победи смъртьта. Достатъчно е човѣкъ да служи на доброто и на разумностьта въ живота, за да победи смъртьта. Усъмни ли се въ любовьта, смъртьта взима надмощие надъ него и той умира. Следователно, искате ли да живѣете, не трѣбва да се съмнявате въ любовьта, въ Бога. Днесъ всички хора говорятъ за любовь, но въпрѣки това се запитватъ, коя е истинската любовь. Любовьта е една и недѣлима. Тя не може да се сравнява съ нищо. Дойде ли любовьта при васъ, заедно съ нея идатъ мѫдростьта и истината. Съ любовьта иде и цѣлото небе. Любовьта носи всичко съ себе си. Тя е носителка на блага и радости въ живота. Ако не искате да страдате, избѣгвайте единичната любовь. Който люби едного само, той неизбѣжно е изложенъ на страдания. За да не страда, той не трѣбва да дѣли любовьта. Обичайте всичко, което Богъ е създалъ. Нѣкой казва, че не може да обича еди-кого си, че не му е симпатиченъ, не може да го търпи. Чудно нѣщо! Сѫщиятъ човѣкъ обича кучета, милва ги, радва имъ се. Ако той може да обича и да се радва на едно куче, което често е по-лошо отъ най-лошия човѣкъ, защо да не обича човѣка? Човѣкъ седи много по-високо отъ кучето. Ако едно куче може да ви бѫде обично, колко повече човѣкъ заслужава да бѫде обичанъ. Ако учениятъ посвещава десетки години за изследване на микробитѣ, той прави това отъ любовь. Благодарение на любовьта си къмъ изследване на низшитѣ сѫщества, т. е. микробитѣ, той е открилъ нѣщо ново отъ тѣхния животъ. Благодарение ва новото, което е открилъ, той е спасилъ човѣчеството отъ явна смърть. Ще кажете, че това е задача на учения. — Не, той прави тѣзи нови открития, изучава живота имъ благодарение на любовьта, която има къмъ тѣхъ. Следъ усилена работа въ областьта на микробитѣ, този ученъ дава начини на хората, какъ да се пазятъ отъ бацилитѣ на туберкулозата, на чумата, на холерата и т. н. Искате ли да се освободите отъ вреднитѣ влияния на тия бацили, пречистете кръвьта си. Ако кръвьта ви е нечиста, бацилитѣ на различнитѣ болести намиратъ условия въ васъ, да се размножаватъ и растатъ. Чиста ли е кръвьта ви, тѣ умиратъ. Чистата кръвь е бичъ за бацилитѣ на болеститѣ. Пречистването на кръвьта става съ чисти мисли, чувства и постѫпки. Нечиститѣ мисли, чувства и постѫпки правятъ кръвьта нечиста и създаватъ условия за разни болести въ човѣшкия организъмъ. Следователно, искате ли да победите смъртьта, вие трѣбва да дойдете до правата мисъль, до правитѣ разбирания и чувства. Срещнете ли единъ човѣкъ, потърсете красивото въ него. Той е подобенъ на орѣхъ и, за да го разберете и познаете, вие трѣбва да снемете горнитѣ му черупки, да дойдете до сладкото въ него. Кой яде орѣха съ зелената му обвивка? Даватъ ли ви такъвъ орѣхъ, вие веднага го обелвате, хвърляте зелената му обвивка. После го чукате, за да счупите горната, твърда черупка. Дойдете ли до ядката, първо я очиствате отъ нѣжната ципица върху нея и най-после пристѫпвате къмъ чистата, сладка ядка. Тъй щото, за да имате представа за човѣка, вие трѣбва да го очистите отъ външнитѣ му обвивки и да опитате ядката му. Отъ ядката ще познаете неговия вкусъ, т. е. истинското му естество. Привилегия е за човѣка да опита своя ближенъ. Достойнството на черешата се заключава въ нейния вкусъ. Вие ядете черешата, защото я обичате. Щомъ ядете една храна, вие я обичате. Не я ли ядете, не я обичате. Следователно, искате ли хората да ви обичатъ, трѣбва да бѫдете готови да ви ядатъ. Христосъ казва: „Който яде плътьта ми и пие кръвьта ми, той има животъ въ себе си“. Сѫщото се отнася и до васъ. Обичашъ ли нѣкого, ти трѣбва да го изядешъ. Обича ли те нѣкой, той ще те изяде. Съвременнитѣ хора, обаче, искатъ да бѫдатъ обичани, безъ да ги ядатъ. Щомъ обичатъ, тѣ считатъ за нужно да изядатъ своя възлюбенъ. — Не, както едното е неизбѣжно, така е неизбѣжно и другото. Чрезъ любовьта хората изучаватъ закона на яденето, като благословение въ живота. Яденето е на мѣсто, когато въ всѣка хапка човѣкъ чувствува присѫтствието на Бога. Ако въ храната, въ водата, въ въздуха, въ свѣтлината, които приема въ себе си, човѣкъ чувствува Божието присѫтствие, той е разбралъ смисъла на тия нѣща и се ползува отъ благословенията, които тѣ криятъ въ себе си. Ако въ процеса на мисъльта и на чувствуването човѣкъ вижда Божието присѫтствие, той може разумно да се ползува отъ благословенията, които тѣ носятъ въ себе си. Това е велика наука, която, съзнателно или несъзнателно, сте изучавали досега. Още хиляди години ще изучавате тази наука, докато се домогнете до нейния вѫтрешенъ смисълъ. Сега, желая ви да станете красиви, всички хора да ви обичатъ. Като отворите устата си и проговорите, всички да останатъ очудени отъ сладкитѣ думи на езика ви. И змията си отваря устата, но отъ езика ѝ излиза отрова, а не сладка дума. Кога отваря змията устата си? — Когато я настѫпятъ. Щомъ я настѫпи нѣкой, тя отваря устата си и хапе. Докато никой не я е настѫпилъ, тя не хапе. Когато настѫпите змията, тя разбира, че не я обичате. Не я ли настѫпвате, вие я обичате. Сѫщото се отнася и до човѣка. Когато обичате нѣкой човѣкъ, вие не го настѫпвате. Щомъ не го обичате, настѫпвате го. Като ви настѫпятъ, непременно ще хапете. Като настѫпите, непременно ще ви хапятъ. Като знаете това, бѫдете внимателни, да не настѫпвате нито хората, нито змиитѣ. Спазвате ли това правило, никой нѣма да ви хапе. Обичайте се едни други, за да не се настѫпвате и да не се хапете. Защо трѣбва да се обичате? Заради присѫтствието на Бога въ васъ. Защо обичате огъня? Заради топлината, която носи въ себе си. Защо обичате слънцето? Заради свѣтлината, която ви изпраща. Защо обичате цвѣтята? Заради благоуханието, което излиза отъ тѣхъ. Защо обичате водата? Заради благата, които носи, както и за жертвата, на която ви учи. Желая ви да бѫдете твърди и устойчиви като камъка, подвижни като водата, услужливи като въздуха и благотворителни като свѣтлината. Желая ви да придобиете твърдостьта и лѫчепречупването на диаманта, подвижностьта и чистотата на водата отъ планинскитѣ извори, чистотата и свежестьта на въздуха по високитѣ мѣста и благотворителностьта на свѣтлината, която слиза отъ небеснитѣ пространства. * 17 юлий, 5 ч. с.

"Двигатели в живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера презъ лѣтото на 1938 г. София, Първо издание, София, 1938 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание Вѫтрешна просвѣта Размишление. Иоана 10: 1—10 Една българска поговорка казва: „Повторението е майка на знанието“. Какво знание се придобива, ако нѣкой пѣвецъ пѣе по десеть пѫти на день една и сѫща пѣсень? Какво ще придобие ученикътъ, ако постоянно повтаря, че не разбира урока си? Колкото и да повтаря това изречение, той нищо нѣма да разбере. Когато се намѣри предъ нѣкоя трудна задача, ученикътъ трѣбва да каже: Азъ искамъ да разбера задачата си и да я реша правилно. Не е достатъчно той да желае да реши задачата си, но трѣбва да пристѫпи къмъ решаването ѝ. Да желаешъ само да решишъ задачата си, безъ да пристѫпишъ къмъ решаването ѝ, това значи, да удряшъ по клавишитѣ на пианото, безъ да чувашъ нѣкакъвъ звукъ. На пианото, съ което ние си служимъ, това е невъзможно; обаче, на духовното пиано е възможно. Духовнитѣ пиана сѫ всѣкога отворени. И детето може да удря на клавишитѣ имъ, но никакъвъ звукъ не се чува. За да се произведе нѣкакъвъ звукъ, трѣбва да се натискатъ специални бутони. Всѣки клавишъ е свързанъ съ специаленъ бутонъ. Щомъ натиснете клавиша, едновременно трѣбва да докоснете бутона, който е свързанъ съ него, и следъ това ще чуете съответенъ звукъ. Тѣзи пиана иматъ около 25,000 клавиши. Следователно, за всѣки тонъ имате по нѣколко хиляди клавиша. Тази е причината, поради която малцина могатъ да свирятъ на тия пиана. Ако единъ пѣвецъ отъ земята влѣзе въ духовния свѣтъ, ще се види въ чудо. Той едва разполага съ две октави, а тамъ ще искатъ да разполага съ единъ регистъръ отъ три хиляди октави. Като се намѣри между пѣвци отъ духовния свѣтъ, едва тогава той ще разбере, колко има да учи. Той ще види, че пѣнието на земята се намира въ своето детинско състояние. Първитѣ хиляда октави иматъ отношение къмъ физическия свѣтъ, вторитѣ — къмъ духовния, а третитѣ — къмъ Божествения. Значи, добъръ пѣвецъ на физическия свѣтъ е онзи, който разполага поне съ хиляда октави. Това, което ви говоря, е неразбрано за васъ. Но неразбранитѣ работи единъ день ще станатъ разбрани. Неразбраното представя потикъ за васъ. Като вървите отъ неразбраното къмъ разбраното, вие се приготвяте. Значи, всѣка неразбрана работа води човѣка къмъ разбирането ѝ. Той се приготвя да я разбере. Докато не разбере дадена работа, човѣкъ не трѣбва да мръдне нито крачка напредъ. Щомъ я разбере, той навлиза въ друга, пакъ неразбрана работа и започва да се приготвя да я разбере. Какво правятъ ония хора, които не обичатъ да работятъ? Като дойдатъ до нѣщо, което не разбиратъ, тѣ го прескачатъ и вървятъ напредъ. После пакъ спиратъ предъ нѣщо неразбрано и него прескачатъ. Въ края на краищата, тѣ дохождатъ до едно мѣсто, отдето не могатъ да мръднатъ нито крачка напредъ и се обезсърдчаватъ. При това положение нищо друго не имъ остава, освенъ да се върнатъ назадъ и да се приготвятъ да разбератъ всичко. Окултнитѣ ученици често изпадатъ въ неразбиране на нѣщата, вследствие на което, като имъ се говори едно, тѣ отговарятъ друго. Нѣкой човѣкъ имъ говори за любовьта, а тѣ казватъ, че не живѣятъ добре. Въ този разговоръ нѣма никакво съдържание. Човѣкъ не може да казва, че не живѣе добре, докато животътъ не е дошълъ още до него. Можете ли да кажете, че едно яйце не живѣе добре, преди да се е измѫтило? Когато яйцето се измѫти и отъ него излѣзе пиле, вие можете вече да се произнасяте, какво е пилето, какъ живѣе и т. н. Вие не можете да говорите за живота, преди да се е проявилъ той. Следователно, вие не можете да кажете за нѣкой човѣкъ, че живѣе или не живѣе добре, преди да се е проявилъ животътъ въ него. Когато казваме, че нѣкой човѣкъ не живѣе добре, ние имаме предъ видъ положението, че той не оценява благата, които Богъ му е далъ. Единъ младъ момъкъ, роденъ нѣкѫде въ варненско, се отличавалъ съ своето голѣмо юначество. Не само въ родното си село, но и въ съседнитѣ села го познавали като здравъ и силенъ момъкъ. Той ималъ единъ голѣмъ недостатъкъ — обичалъ да пие. Майка му често го съветвала: Синко, не пий, ще заболѣешъ, ще загубишъ здравето си. — Майко, защо ми е това голо здраве? Безъ него ще ми бѫде по-леко. Съ това здраве и тази сила, и момитѣ се страхуватъ отъ мене. Случило се, че той заболѣлъ сериозно и лежалъ цѣли три години. Болестьта го изтощила толкова много, че нищо не останало отъ него. Като видѣлъ, че изгубилъ силата, здравето си, той се обърналъ къмъ майка си съ думитѣ: Майко, да ми помогне Богъ да оздравѣя, да ми се върне здравето и силата, готовъ съмъ камъни да нося на гърба си. Готовъ съмъ на всѣкакъвъ трудъ, само да оздравѣя. Сега разбирамъ, какво значи здравето за човѣка. Следователно, здравъ човѣкъ е само онзи, който оценява благата, които му сѫ дадени, и разумно ги използува. И тъй, когато говоримъ за любовьта въ човѣка, ние подразбираме присѫтствието на Бога, Който му е далъ всички условия да се развива. Влѣзе ли любовьта въ човѣка, той има всичко на разположение. Чувате ли нѣкой да се оплаква, че пари нѣма, здраве нѣма, приятели нѣма, ще знаете, че любовьта не го е посетила още. Посети ли го любовьта, той всичко има: и здраве, и приятели, и пари. Искате ли любовьта да ви посети поне за единъ день, станете слѣпи за погрѣшкитѣ на хората. Кой какво прави, не се интересувайте отъ това. Че хората били лоши, че зло сѫществувало въ свѣта, и това да не ви интересува. Злото е храна за герои, за мѫдреци, а не за деца. Злото въ свѣта може да се употрѣби за градежъ, както камънитѣ, отъ които правятъ величествени сгради. Камънитѣ могатъ да причинятъ голѣми пакости на хората, но сѫщевременно тѣ влизатъ въ строежа па красиви здания, на хубави статуи и паметници. На сѫщото основание, казвамъ, че и лошитѣ мисли и чувства ставатъ причина за съграждане на красиви, величествени здания и постройки въ човѣка. Оставете тия мисли и чувства въ рѫцетѣ на любовьта и не мислете повече за тѣхъ. Тя ще постави всѣка лоша мисъль на съответното за нея мѣсто. Дайте на любовьта най-малката лоша мисъль и вижте, кѫде ще я тури. Тя ще я постави за корнизъ на нѣкой прозорецъ. Докато се туря този корнизъ, вие трѣбва да стоите далечъ отъ него, да не падне върху главата ви. Щомъ се закрепи здраво за мѣстото си, вие можете да се спрете и да му се любувате. Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ правилно разбиране на живота. Ще дойде день, когато всичко, което хората иматъ, ще имъ се вземе. Като иматъ правилно разбиране за законитѣ, които управляватъ живота и природата, тѣ нѣма да страдатъ отъ това, че сѫ изгубили всичко, но ще знаятъ, че на мѣстото на изгубеното ще имъ се даде нѣщо ново. Законъ е: когато се отнема нѣщо на човѣка, въ замѣна на отнетото му се дава друго нѣщо. Ако той е оценилъ това, което му е било дадено, новото, което получава, ще бѫде по-добро отъ старото. Ако не го е оценилъ, новото ще бѫде по-просто, отъ по-долно качество. Този законъ се отнася и до храната, и до облѣклото, и до знанието. При това, той се прилага еднакво за всички хора. Следователно, ако човѣкъ не е преценилъ храната, облѣклото и знанието, които му били дадени, отнематъ му тия нѣща и му даватъ по-лоши. Преценилъ ли е всичко, което му е било дадено, отнематъ му се тия нѣща и му даватъ нови, по-доброкачествени отъ старитѣ. Сѫщевременно спазва се и следното положение: на когото много се дава, отъ него много се иска; на когото малко се дава, отъ него малко се иска. Ако човѣкъ не е оценилъ малкото, което му е дадено, какъ ще оцени голѣмото? Запримѣръ, човѣкъ има десеть пръста на рѫцетѣ си и не знае, защо му е даденъ всѣки единъ отъ тия пръсти, а се занимава съ голѣми работи. Когато сте неразположени, направете единъ опитъ съ палеца си да видите, какви сили се криятъ въ него. Погладете горната часть на палеца си, като започнете отъ третата фаланга и вървите къмъ нокъта. После погладете палеца си отъ долната страна, по венерината область, и наблюдавайте, дали неразположението ви ще изчезне. Сѫщевременно следете, каква мисъль и какво чувство ще минатъ презъ ума и сърдцето ви. Ако при първото гладене на палеца неразположението ви не изчезне, погладете го още нѣколко пѫти. Това е наученъ опитъ, който ще ви доведе до известни познания. Мнозина правятъ научни опити, но предварително искатъ да разбератъ, какво значение има даденъ опитъ и какво ще имъ донесе. Тѣ трѣбва да направятъ опита, а после да чакатъ знанието. Знанието иде отпосле. Да искате предварително да знаете, защо се прави известенъ опитъ, това значи, да имате желание първо да разберете, какво нѣщо е тонътъ „do“, а после да го чуете. — Не, първо ще чуете тона „do“, а после ще разберете значението му и неговия вѫтрешенъ смисълъ. Всѣки день употрѣбявайте по нѣколко минути за пѣние. Изпѣйте нѣколко пѫти наредъ тона „do“, по различенъ начинъ — високо, низко, меко, грубо, и наблюдавайте, какъ ще ви се отрази този тонъ, изпѣтъ при различни състояния. Както отъ ларинкса, така и чрезъ езика на човѣка излизатъ различни тонове и думи, които указватъ различно влияние върху ближнитѣ му. Ето защо, човѣкъ трѣбва да възпитава своя ларинксъ, своя езикъ, да излизатъ отъ него меки, нѣжни звуци и тонове. При самовъзпитанието голѣмо участие взима молитвата. Иска ли да си въздействува, човѣкъ трѣбва да се обърне къмъ Бога съ следната кратка молитва: Господи, благослови езика ми, за да излизатъ отъ него сладки, силни и красиви думи. Сладкитѣ думи иматъ отношение къмъ живота, силнитѣ — къмъ човѣшкия умъ, а красивитѣ — къмъ човѣшкия духъ и къмъ човѣшката душа. Сладкитѣ, силни и красиви думи представятъ материалъ, чрезъ който човѣкъ гради великото и мощното въ своя животъ. Човѣкъ не може да бѫде красивъ, ако отъ езика му не излизатъ сладки, силни и красиви думи. Следователно, като ученици, вие трѣбва да бѫдете като скулпторитѣ, да вземете единъ неодѣланъ камъкъ и съ чука си да го обработите, да изваете отъ него отлична статуя. За тази цель вие трѣбва да знаете да чукате. Скулпторътъ знае, кѫде и какъ да удари. Въ васъ има много неодѣлани камъни, които трѣбва да обработите. Когато работите съзнателно върху себе си, вие сами се дѣлате. Не работите ли, роптаете ли противъ живота си, невидимиятъ свѣтъ ще изпрати нѣкой ангелъ да ви дѣла, да обработи неодѣланитѣ камъни на вашето естество. При това положение вие викате, крѣскате, оплаквате се, че имате голѣми страдания. Мнозина мислятъ, че сѫ търпеливи. Въ какво седи търпението имъ? Нѣкой казва за себе си, че билъ търпеливъ, защото му извадили нѣколко зѫба, и той не овкалъ. Това е търпение по неволя. Често болката отъ зѫба е по-голѣма, отколкото самото вадене на зѫба. Не е важно, че по неволя търпите, но въпросъ е, какъвъ смисълъ има ваденето на зѫбитѣ. Като си извадите единъ или два зѫба, вие оставате безъ тѣхъ. Въ последно време зѫболѣкаритѣ сѫ дошли до положение да турятъ изкуствени зѫби. И това е известно постижение, но въ духовния свѣтъ не си служатъ съ изкуствени зѫби. Извадятъ ли на нѣкого зѫбъ, вмѣсто него турятъ новъ, здравъ, естественъ зѫбъ. Ако окото на нѣкой човѣкъ пострада, веднага лѣкаритѣ го изваждатъ и вмѣсто него турятъ стъклено око, съ което той нищо не вижда. И следъ това казватъ, че този човѣкъ оздравѣлъ. — Не, това не е никаква наука, никакво изкуство. Въ духовния свѣтъ не прилагатъ това изкуство. Тамъ, на мѣстото на изваденото око, поставятъ здраво, съ което човѣкъ вижда два пѫти повече, отколкото по-рано. Като говоря за знанието въ духовния свѣтъ, искамъ да обърна вниманието ви върху онзи голѣмъ просторъ, който се открива предъ вашия погледъ. По този начинъ само вие ще оценявате всички възможности, които сѫ вложени въ душата ви и ще работите върху тѣхъ, да ги развиете. Мислете върху всички блага, които ви сѫ дадени. Мислете за предназначението на всички ваши удове. Запримѣръ, какво е предназначението на човѣшката уста? Ще кажете, че устата е създадена за ядене и говорене. Чрезъ устата, чрезъ Словото Богъ създаде свѣта. Следователно, чрезъ устата човѣкъ създава бѫдещето си. Ако говорите разумно, вие си приготвяте свѣтло бѫдеще. Ако не говорите разумно, вие си приготвяте лошо бѫдеще. Чрезъ устата човѣкъ изявява своитѣ мисли и чувства. Казватъ за нѣкого, че езикътъ му е сладъкъ. Чрезъ сладкитѣ думи се изявява физическиятъ свѣтъ, чрезъ силнитѣ думи се изявява духовниятъ свѣтъ, а чрезъ красивитѣ — Божествениятъ свѣтъ. Чрезъ силата си човѣкъ помага на по-слабитѣ отъ него сѫщества. Чрезъ красотата той се импулсира къмъ велики работи. Когато е доволенъ отъ човѣка, Богъ го прави красивъ. Не е ли доволенъ отъ него, Той го лишава отъ красотата. Ако въ духовния свѣтъ човѣкъ се проявява добре, Богъ му дава сила. Не се ли проявява добре въ духовно отношение, човѣкъ става безсиленъ. И най-после, ако Богъ е доволенъ отъ проявитѣ на човѣка въ физическия свѣтъ, дава му се сладчина. За такъвъ човѣкъ се казва, че е сладъкъ. Не се ли проявява добре на физическия свѣтъ, човѣкъ става горчивъ. Значи, красотата има отношение къмъ човѣшката душа, силата — къмъ човѣшкия духъ, а сладчината — къмъ човѣшкото сърдце. Ако не се храни съ сладки работи, сърдцето на човѣка огрубява. Като слушате тия работи, нѣкои отъ васъ се обезсърдчаватъ, мислятъ, че нищо не сѫ постигнали. Колкото и каквото да сте постигнали, много работа още ви предстои. Запримѣръ, като дойде до любовьта, мнозина считатъ, че любовьта е нѣкаква илюзия. Други считатъ любовьта като изразъ на чувства. — Не, любовьта е нѣщо реално. Тя не е нито чувство, нито илюзия. Любовьта не се губи, нито се промѣня. Каква реалность има въ чувствата? Днесъ обичате единъ човѣкъ, но утре чувството ви се измѣня, превръща се въ умраза, въ ненависть. Докато чувствата на човѣка се промѣнятъ, това показва, че той живѣе въ нереаленъ свѣтъ. Той живѣе въ единъ непознатъ, промѣнчивъ свѣтъ, между чужди, неизвестни за него сѫщества. Тѣзи сѫщества постѫпватъ съ васъ така, както вие съ рибитѣ, съ кокошкитѣ, съ агнетата и овцетѣ, съ воловетѣ и т. н. Като се домогнете до нѣкоя риба, или до нѣкоя кокошка, вие започвате да мислите, какво да правите съ нея, но рибата избѣгва отъ рѫката ви и ви оставя съ мечтитѣ ви. Понѣкога успѣвате да я задържите въ себе си, да и се порадвате малко. Следъ това я пущате въ водата, свободно да си живѣе. По сѫщия начинъ вие ту изпущате благата, които ви сѫ дадени, ту ги задържате. Успѣете ли да ги задържите, вие ще се ползувате отъ тѣхъ и ще благодарите на Онзи, Който ги е далъ. Христосъ казва: „Азъ съмъ живиятъ хлѣбъ, слѣзълъ отъ небето. Който ме яде, той ще има животъ въ себе си“. При това положение, и Христосъ живѣе, и който Го яде сѫщо живѣе. Хората мислятъ, че като изядатъ една риба, тѣ живѣятъ, а рибата умира. — Не, и рибата живѣе въ човѣка. Тъй както днесъ хората се хранятъ, рибата продължава да живѣе въ тѣхъ, а тѣ умиратъ. Това, обаче, не е правилно хранене. Разумно, истинско хранене е това, при което и човѣкъ живѣе, и рибата въ него живѣе. При това положение човѣкъ е доволенъ и разположенъ. Ако човѣкъ яде и е доволенъ отъ яденето си, това показва, че храната, която е приелъ, му дава условия да живѣе и да се радва на благата, които му сѫ дадени. И тъй, за да разбирате всички прояви на живота, отъ васъ се иска вѫтрешна просвѣта. Вие трѣбва да започнете съ елементарнитѣ нѣща и постепенно да вървите къмъ сложнитѣ. По този начинъ вие ще се домогнете до такова знание, което ще ви послужи не само днесъ, но и въ бѫдеще. Стремете се къмъ придобиване на знания, които сѫ живи и могатъ да се прилагатъ. Мнозина се запитватъ, защо имъ е нужно знание. Безъ знание човѣкъ е изложенъ на голѣми терзания. Знанието прави човѣка щастливъ. Който не разбира смисъла на знанието, той не разбира смисъла на живота. Щомъ си дошълъ на земята, ще учишъ, ще пѣешъ, ще свиришъ. — За кого ще пѣя? — За себе си. Най-добриятъ слушатель сте вие. Ще пѣете, ще благодарите, че ви е дадена възможность да отваряте и затваряте устата си. Чрезъ устата човѣкъ изразява любовьта въ себе си. Казвате: „Който пѣе, той зло не мисли“. Когато любовьта чуе, че пѣете, тя ви посещава. Не пѣете ли, тя започва да търси причината за това и се стреми да създаде у васъ потикъ, импулсъ за пѣние. Щомъ има уста, човѣкъ трѣбва да говори, да пѣе. Ама животътъ ви билъ тежъкъ. Отъ васъ зависи да го направите лекъ. Пѣйте, сами си съчинявайте пѣсни, да превърнете недоволството си въ доволство. Всѣки може да стане пѣвецъ — отъ него зависи. Като пѣе съ любовь, той ще трансформира всичкитѣ си отрицателни състояния въ положителни. Какво представя недоволството? — То е тинята на живота. Тази тиня прави живота тежъкъ, непоносимъ. Какъ може да се пречисти живота отъ тази тиня? Както нечистата вода се пречиства отъ примѣсенитѣ къмъ нея частици, така и животътъ може да се освободи отъ недоволството. Ще вземете два-три филтъра и ще прекарате водата презъ тѣхъ, докато се пречисти съвършено и стане годна за пиене. По сѫщия начинъ човѣкъ може да филтрира всѣко нѣщо. По-добри филтри отъ човѣшкия умъ и отъ човѣшкото сърдце не сѫществуватъ. Филтрирането показва, че хората разполагатъ съ известенъ родъ знания. И тъй, музиката е методъ за трансформиране на човѣшкитѣ състояния. Има състояния, които безъ музика по никой начинъ не могатъ да се смѣнятъ. Музиката е срѣдство, което трѣбва да обхване мислитѣ и чувствата на човѣка. Следователно, първо човѣкъ трѣбва да мисли за музиката, после да я чувствува и следъ това ще се изяви на физическия свѣтъ. Сѫщото се отнася и до словото. Първо човѣкъ мисли, какво ще говори, после чувствува това, което ще каже и най-после трѣбва да се изяви. Топа значи: всѣко слово трѣбва да има мекота, съдържание и красота. Ако не съдържа тѣзи качества, словото не може да постигне своята цель. Докато е на физическия свѣтъ, човѣкъ все е недоволенъ. — Защо? Все му липсва нѣщо. Пѣе ли, говори ли, липсва му нѣщо. Говорътъ му е грубъ, пѣнието нечисто, вследствие на което винаги остава недоволенъ. За да бѫде доволенъ, той трѣбва да влѣзе въ духовния свѣтъ, който се отличава съ голѣмо изобилие. Тамъ, обаче, не се позволява никакво пресищане. Ако яде, трѣбва да изяде най-много 32 хапки. Изяде ли 33, той се намира вънъ, въ грубия физически свѣтъ. Искате ли да живѣете добре на физическия свѣтъ, никога не пресилвайте нѣщата. Смисълътъ на живота не е въ многото, но въ разбирането на нѣщата. Малкото, но разбрано, струва повече, отколкото много, но неразбрано. Духовниятъ свѣтъ е мѣсто на абсолютна отмѣреность, законность и чистота. Тамъ не се допуща нищо нечисто. Тази е причината, поради която никакви животни не се допущатъ въ духовния свѣтъ. И физическиятъ животъ, като часть отъ цѣлокупния животъ, трѣбва да бѫде абсолютно чистъ. Дето и да влѣзете, трѣбва да пазите чистота. Сега, като сте дошли на планината, вие трѣбва да живѣете добре, да не опетнявате природата, която е часть отъ цѣлото Битие. Отъ всички се искатъ чисти мисли и чувства, за да не нарушавате хармонията на природата. Най-малкото нарушаване води следъ себе си голѣмо наказание. Всѣка нечистота, всѣко недоволство, всѣко роптание и оплакване се отразява болезнено върху сѫществата отъ духовния свѣтъ. Въ тѣхъ всичко е красиво, хармонично, пълно съ любовь. Днесъ духовниятъ свѣтъ е пъленъ съ оплакванията на хората. Всички се оплакватъ, че нѣматъ пари, имоти, кѫщи, дрехи, добри условия и т. н. Обаче, на тия оплаквания не се дава никакъвъ отговоръ и внимание. Човѣкъ има право да се оплаче само единъ пѫть въ живота си, И то следъ като е живѣлъ 120 години. Това се отнася до ония, на които съзнанието е пробудено. За обикновенитѣ хора се позволява по едно оплакване на година. Понеже хората се оплакватъ много често, почти всѣки день, оплакванията имъ не се приематъ. Новиятъ животъ изключва всѣкакви оплаквания. — Ама животътъ билъ грубъ. — Грубото въ живота е материалъ, който всѣки човѣкъ трѣбва да обработва. Напредналитѣ сѫщества работятъ усилено за превръщане на грубата материя въ фина, мека материя. Следователно, и вие трѣбва да работите, да облагородите тази материя. За да превърнете неблагородната материя въ благородна, грубата — въ фина, вие трѣбва да си служите съ Божествени методи, а не съ човѣшки, изкуствени методи, които не даватъ никакви резултати. Искате ли да помагате на недоволния, дайте му възможность да влѣзе въ градини, пълни съ зрѣли плодове, да си откѫсне, колкото иска. Заведете го после всрѣдъ природата, при красиви, чисти извори, да пие отъ тѣхната вода. Нека диша чистия, планински въздухъ, да се проникне отъ великото въ свѣта. При това положение недоволството му естествено ще се превърне въ доволство. Казвамъ: Заслужава човѣкъ да мине презъ всички мѫчнотии на живота, за да дойде до мѣстото на Божието благословение. Задъ всѣко страдание се крие едно Божие благо. Затова е казано, че, каквито страдания да мине човѣкъ, не могатъ да се сравнятъ съ благата, които Богъ му дава. Благодарете за хубавото, топло време, което имате тази година. Благодарете за всички блага и работете за превръщане на недоволството въ доволство. Недоволството е духовна нечистота, която запушва поритѣ на човѣшкото тѣло. Чистете се отъ него, както водата чисти тѣлото ви, отваря всички седемь милиона пори, чрезъ които дишате. Очистете се отъ духовната каль, за да можете свободно да дишате чрезъ сърдцето, чрезъ ума и чрезъ душата си. Започне ли човѣкъ да диша така, недоволството му се превръща въ доволство. Нека всѣки отъ васъ си състави една пѣсень за доволството, съ следното съдържание: „Колко съмъ доволенъ, че мога да гледамъ слънцето, което озарява душата ми! Колко съмъ доволенъ!“ * 15 юлий, 5 ч. с.

"Двигатели в живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера презъ лѣтото на 1938 г. София, Първо издание, София, 1938 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание Видове храни Иоана 14: 1—10. Една отъ голѣмитѣ спънки въ човѣшкия животъ е въпросътъ за облѣклото. Той е форма, необходима за развитието на човѣка. Нѣкои казватъ, че сегашниятъ начинъ на обличане е остарѣлъ, и трѣбва да се замѣсти съ новъ. Да, старитѣ форми трѣбва да се замѣстятъ съ нови. Да замѣствате едно облѣкло съ друго, това значи, да смѣняте цвѣта. Обикновенитѣ хора нѣматъ възможность да смѣнятъ облѣклото си по нѣколко пѫти на день, но ония, които заематъ високо обществено положение, иматъ такава възможность. Запримѣръ, царската дъщеря има възможность да смѣня облѣклото си най-малко по три пѫти на день. Не го ли смѣня, тя ще бѫде изложена на критиката на общественото мнение. Тя ще бѫде критикувана не само поради това, че не смѣня облѣклото си, но и поради това, че смѣната не отговаря на времето. Отъ сутринь до обѣдъ тя трѣбва да бѫде облѣчена съ червена рокля; отъ обѣдъ до вечерьта — съ синя, а вечерь — съ жълта. Ако размѣни цвѣтоветѣ така, че да не съответствуватъ на времето, тя пакъ ще бѫде критикувана. Като изучавате промѣнитѣ, които ставатъ въ природата, ще видите, че всѣка промѣна се опредѣля отъ времето. Между смѣнитѣ въ природата и времето има пълна зависимость. Като говоримъ за царската дъщеря, ние имаме предъ видъ проявитѣ на любовьта въ физическия свѣтъ. Отъ това гледище ние уподобяваме смѣнитѣ на проявитѣ въ любовьта съ смѣна въ цвѣтоветѣ и вкусоветѣ на хората. Между цвѣта и вкуса на нѣщата сѫществува известно съответствие. Запримѣръ, червениятъ цвѣтъ съответствува на сладкия вкусъ, синиятъ — на киселия, а жълтиятъ — на горчивия. Следователно, сутринь човѣкъ трѣбва да бѫде сладъкъ, на обѣдъ — киселъ, а вечерь — горчивъ. — Въ какво седи сладчината на човѣка? — Въ червения цвѣтъ. — Киселостьта му? — Въ синия цвѣтъ. — А горчевината? — Въ жълтия цвѣтъ. Размѣсти ли човѣкъ тия цвѣтове въ себе си, заедно съ тѣхъ той измѣня и своитѣ вѫтрешни качества. Тази е причината, поради която нѣкой човѣкъ сутринь е горчивъ, на обѣдъ — киселъ, а вечерь — сладъкъ. — Не, сутринь човѣкъ трѣбва да бѫде сладъкъ, а вечерь — горчивъ. Когато плодътъ зрѣе, вкусътъ се измѣня точно обратно: въ първо време е горчивъ, после киселъ, а когато напълно узрѣе — сладъкъ. Тукъ се явява едно противоречие, което трѣбва да се обясни. Сега, ако остане на хората да разрешатъ този въпросъ, какъ биха желали да започнатъ: съ сладкия или съ горчивия вкусъ? Ако предпочетатъ сладкия вкусъ на първо мѣсто, тѣ ще угодятъ на децата; ако предпочетатъ киселия вкусъ, ще угодятъ на възрастнитѣ; ако предпочетатъ горчивия вкусъ, ще угодятъ на старитѣ. Старитѣ хора обичатъ горчивия вкусъ. Тѣ се чувствуватъ щастливи, когато имъ казватъ горчиви думи. — Защо? — Тѣ могатъ да обработватъ горчивото въ себе си и да го превръщатъ въ сладко. Това правятъ, обаче, не обикновенитѣ стари хора, които постоянно се оплакватъ отъ живота си, но ония стари, които сѫ станали мѫдреци. Само мѫдриятъ е въ състояние да превръща горчивия вкусъ въ сладъкъ. Възрастниятъ трѣбва да разбира свойствата на киселия вкусъ и разумно да го използува. Детето пъкъ трѣбва да разбира свойствата на сладкия вкусъ и разумно да се ползува отъ него. Отъ това гледище, който иска да се подмлади, той трѣбва да носи въ себе си червения цвѣтъ и да обича и разбира сладкото. Който иска да възмѫжее, той трѣбва да носи синия цвѣтъ въ себе си и да разбира и обича киселото. Който иска да стане мѫдъръ, той трѣбва да носи жълтия цвѣтъ въ себе си и да разбира и обича горчивото. И тъй, щомъ човѣкъ разбере и обикне всѣки цвѣтъ и вкусъ на опредѣленото за него време, никакво противоречие не би сѫществувало въ живота. Днесъ хората се натъкватъ на противоречия, защото сѫ размѣстили цвѣтоветѣ и вкусоветѣ си, вследствие на което детето се храни съ горчива или кисела храна, възрастниятъ — съ горчива, а стариятъ — съ сладка. — Не, детето трѣбва да се храни изключително съ сладка храна, възрастниятъ — съ кисела, а стариятъ — съ горчива. Храни ли се съ съответна на времето храна, човѣкъ правилно се развива и естествено минава отъ детинство въ възмѫжалость и въ зрѣла възрасть, безъ никакви противоречия. При това положение човѣкъ не би казалъ, че сѫществува зло въ свѣта. Зло сѫществува само за неразумния човѣкъ, но за разумния, за добрия, за светия човѣкъ никакво зло не сѫществува. Това, което хората считатъ зло въ свѣта, за Бога е приятность, удоволствие. Той примирява всички противоречия. Така постѫпва и мѫдрецътъ, т. е. истински стариятъ човѣкъ. Каквато горчевина да му се представи въ живота, той я превръща въ сладчина. Ето защо, поне презъ нѣколко хиляди години трѣбва да дохожда по единъ старъ, мѫдъръ човѣкъ на земята, за да превръща горчивото въ сладко. Не дохождатъ ли отъ време на време стари, мѫдри хора на земята, които да превръщатъ горчивото въ сладко, децата и възрастнитѣ ще бѫдатъ подложени на голѣми страдания. Следователно, иска ли човѣкъ да се примири съ противоречията въ живота си, той трѣбва да влѣзе въ фазата на стария, мѫдрия човѣкъ, да приеме горчивото и да го обработи въ себе си. Човѣкъ неизбѣжно ще мине и презъ горчивото. Какви лѣкарства даватъ на болния: сладки или горчиви? Болниятъ се лѣкува съ горчиви цѣрове. Треската, запримѣръ, се лѣкува съ пелинъ или съ хининъ. Въ това отношение треската представя старъ, ученъ човѣкъ, който разумно използува горчивото. Като се нахрани достатъчно, треската си заминава. И тъй, сладкото е за децата, киселото — за възрастнитѣ, а горчивото — за старитѣ. Съ други думи казано: любовьта е за децата, мѫдростьта — за възрастнитѣ, а истината — за старитѣ. Който е разбралъ сладкия вкусъ на нѣщата, той е дошълъ до познаване на любовьта. Който е разбралъ киселия вкусъ, той познава вече мѫдростьта. Който е разбралъ горчивия вкусъ, той познава истината въ живота. Това е великата философия на живота, съ която всички хора трѣбва да се примирятъ. Дойдатъ ли до тази философия, тѣ могатъ лесно да се справятъ съ своитѣ стари навици. Когато минава отъ сладка въ кисела храна, въ първо време детето се натъква на известни страдания и противоречия. Докато се освободи отъ навика си да се храни съ сладки храни, то ще страда. Щомъ се освободи отъ този старъ навикъ, човѣкъ минава въ фазата на киселата храна и възмѫжава. Когато минава въ фазата на горчивата храна, човѣкъ пакъ страда. Щомъ надрасне това положение, той става мѫдъръ, ученъ човѣкъ. Сладката храна придава мекота на характера, киселата — придава активность, енергия. Киселата храна усилва волята на човѣка. Значи, човѣкъ минава презъ червения цвѣтъ, презъ сладката храна, за да придобие мекота на характера си. После минава презъ синия цвѣтъ, презъ киселата храна, за да придобие активность. Най-после той минава презъ жълтия цвѣтъ, презъ горчивата храна, за да придобие истината, която ще го направи свободенъ. Ако детето се храни съ горчива храна, това показва, че преждевременно е дошло до края на живота, вследствие на което минава презъ голѣми страдания. Всѣка възрасть се нуждае отъ съответна храна и съответенъ цвѣтъ. Не се ли спазва това, човѣкъ се натъква на неестествени условия на живота. Сладката, киселата, горчивата храна, съ които хората изобщо се хранятъ, представятъ символи, които трѣбва да се преведатъ. Казваме, че детето трѣбва да употрѣбява сладка храна, възрастниятъ — кисела, а стариятъ — горчива. Въ букваленъ смисълъ тази идея е права, но тя има свой дълбокъ, вѫтрешенъ смисълъ. Докато е дете, човѣкъ трѣбва да употрѣбява сладка храна, но това не значи, че презъ цѣлия си животъ той трѣбва да употрѣбява все сладка храна. Излѣзе ли отъ детинството си, безъ да иска, той ще употрѣбява кисела и горчива храна. Самъ по себе си животътъ е сладъкъ, киселъ и горчивъ. Въ детинството животътъ на човѣка е сладъкъ; когато възмѫжее, животътъ на човѣка става киселъ, а когато дойде до зрѣла възрасть, животътъ му става горчивъ. Докато не е поумнѣлъ, стариятъ все се оплаква отъ живота си. Когото срещне, той казва: Горчивъ е животътъ. Този човѣкъ не е разбралъ смисъла на горчивия елементъ въ живота. Ако бѣше го разбралъ, той щѣше да го приложи като лѣкарство. Недѫзитѣ на хората се лѣкуватъ съ горчиви хапове. Съвременнитѣ хора остаряватъ преждевременно, понеже не сѫ разбрали живота съ неговитѣ сладки, кисели и горчиви елементи. Тѣ сѫ употрѣбявали тѣзи елементи безразборно, не на време, вследствие на което сами сѫ си причинили редъ пакости. Дървото за познаване на доброто и на злото било опредѣлено само за стария човѣкъ, но Адамъ и Ева ядоха отъ него преждевременно, вследствие на което сгрѣшиха и се натъкнаха на голѣми противоречия. Когато били въ рая, първитѣ човѣци се намирали въ фазата на своето детинство, затова трѣбвало да се хранятъ само съ сладки храни, главно съ плодове. Богъ имъ казалъ да ядатъ отъ всички плодове, съ изключение на плодоветѣ отъ дървото за познаване на доброто и на злото. Тѣ трѣбвало да запазятъ своето детинство, за да останатъ въ Царството Божие. Понеже не го запазили, тѣ излѣзли вънъ, да се скитатъ по свѣта, да опитатъ последствията на своето непослушание. Казано е въ Писанието: „Ако не станете като децата, не можете да влѣзете въ Царството Божие“. Следователно, докато сте деца, яжте само сладки храни, да не излѣзете преждевременно отъ рая. Като остарѣете, като станете мѫдри, учени, яжте горчиви храни. Мѫдриятъ може да асимилира горчивата храна, да я превръща въ сладка. Ако детето вкуси малко отъ храната на мѫдреца, цѣлъ день ще се оплаква отъ горчевина. Сладкото, киселото и горчивото могатъ да се уподобятъ на мѫчнотиитѣ, на изпитанията, които се даватъ на хората. Стариятъ, мѫдрецътъ, може да носи голѣмъ, тежъкъ товаръ. Дадатъ ли сѫщия товаръ на детето, ще го осакатятъ. Мнозина искатъ да станатъ силни, учени, мѫдри, безъ да носятъ товара на стария човѣкъ, на мѫдреца. Който иска да стане мѫдъръ, той трѣбва да носи тежкия товаръ на мѫдреца. Не може ли да носи този товаръ, той ще си остане дете и ще се храни съ сладка храна. Колко години трѣбва да се храни човѣкъ съ сладки храни? — Колкото иска, не е точно опредѣлено. Обаче, пожелае ли да стане силенъ и мѫдъръ, веднага ще му предложатъ горчива храна. Не може ли да трансформира тази храна въ себе си, той неизбѣжно се натъква на страдания. Следователно, натъкне ли се човѣкъ на страдания, които не може да носи, ще знае, че преждевременно е влѣзълъ въ несъответни за него условия. Срещнете ли човѣкъ, който се оплаква отъ противоречията на своя животъ, знайте, че поради своето щеславие и гордость, той преждевременно е пожелалъ да стане ученъ, мѫдъръ човѣкъ и започналъ да яде горчива храна, която не е могълъ да асимилира. Когато се развива естествено, човѣкъ е доволенъ отъ живота си, знае, защо е дошълъ и какъ трѣбва да живѣе. Когато Адамъ яде отъ забранения плодъ, т. е. отъ горчивия плодъ на забраненото дърво, той видѣ, че е голъ и не посмѣ да се яви предъ Бога. Това показва, че той преждевременно е съблѣкълъ червената си дреха, т. е. преждевременно е напусналъ фазата на своето детинство. Понеже преждевременно е съблѣкълъ червената си дреха, той не е могълъ да се облѣче нито съ синята дреха на възрастния, нито съ жълтата дреха на стария, вследствие на което останалъ голъ. Това сѫ обяснения, съ които можете да схванете състоянията на вашия вѫтрешенъ животъ. Безъ тѣзи знания човѣкъ не би могълъ да разбере причинитѣ на страданията, на противоречията въ живота си и би се чувствувалъ крайно нещастенъ. Когото срещнете днесъ, веднага ще чуете, че животътъ нѣма смисълъ, че хората сѫ лоши, че никакво приятелство не сѫществува въ свѣта и т. н. Тази е причината, поради която хората не сѫ доволни нито отъ родителитѣ си, нито отъ братята и сестритѣ си, нито отъ приятелитѣ си. Искате ли да бѫдете доволни отъ живота си, не яжте преждевременно горчиви храни. Всѣка храна изисква съответна възрасть. Сега, като ученици на окултна школа, вие трѣбва да работите съзнателно върху себе си, да се самовъзпитавате. Да се самовъзпитава човѣкъ, това значи, да се освобождава отъ своитѣ стари навици. Да критикувашъ хората, да виждашъ погрѣшкитѣ имъ, това е единъ старъ, лошъ навикъ. Щомъ критикувашъ хората за тѣхнитѣ погрѣшки, това показва, че и ти си правилъ сѫщитѣ погрѣшки. Невъзможно е човѣкъ да вижда и разбира погрѣшкитѣ на хората, безъ той самъ да е правилъ сѫщитѣ погрѣшки. Всѣки човѣкъ разбира и познава това, презъ което той самъ е миналъ нѣкога. Следователно, като осѫждашъ другитѣ хора за погрѣшкитѣ имъ, ти самъ себе си сѫдишъ. Когато виждашъ доброто въ хората, това показва, че и ти си добъръ човѣкъ. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не познава злото и доброто въ себе си. Човѣкъ е миналъ и презъ доброто, и презъ злото. Като знаете това, стремете се да не критикувате, да не осѫждате. Когато сѫди другитѣ хора, човѣкъ сѫди себе си. Щомъ сѫди себе си, той сѫди Бога, Който живѣе въ него. Като сѫди себе си, човѣкъ намира, че Богъ не го е създалъ, както трѣбва. — Не, Богъ нѣма желание да храни хората съ горчиви и кисели плодове. Раятъ е билъ пъленъ съ зрѣли, сладки плодове, създадени, именно, за първия човѣкъ, който се е намиралъ въ детинството на своя животъ. Понеже пожелалъ да опита храната на стария, на мѫдреца, трѣбвало е той да напусне рая и да отиде въ свѣта да се учи. Хората и до днесъ още се намиратъ въ фазата на своето детинство и трѣбва да се хранятъ съ сладки плодове. Вкусятъ ли отъ горчивитѣ плодове, тѣ се натъкватъ на противоречия, които не могатъ да асимилиратъ и казватъ, че животътъ е лошъ. Сегашниятъ човѣкъ нѣма право да се ползува отъ храната на ангелитѣ. Той не е дошълъ още до развитието, въ което тѣ се намиратъ. Ангелътъ не се съблазнява отъ нищо. За него нито мѫжътъ, нито жената, нито паритѣ сѫ съблазънь. Човѣкъ, обаче, се съблазнява отъ всичко. Паритѣ го съблазняватъ, защото той мисли, че съ тѣхъ може да подобри живота си. Ако знае, че паритѣ носятъ нещастие, човѣкъ никога не би се стремѣлъ къмъ тѣхъ. Човѣкъ се стреми къмъ красота, защото мисли, че тя ще го направи щастливъ. Ако знае, че красотата ще го направи нещастенъ, той не би се стремѣлъ къмъ нея. Изобщо, човѣкъ се стреми къмъ всичко онова, което може да му донесе щастие. Убеди ли се, че това нѣщо не може да го направи щастливъ, той престава да се стреми къмъ него. За да се справя лесно съ противоречията си, човѣкъ трѣбва да дойде до положение да счита, че всичко, което Богъ е създалъ, е добро. И обратно: всичко, което човѣкъ е създалъ, е зло. Следователно, всички добри работи въ свѣта сѫ Божии, а всички лоши работи сѫ човѣшки. Това не значи, че човѣкъ съзнателно върши лоши работи. Безъ да съзнава нѣщата, той често върши лоши работи. Добритѣ работи, които човѣкъ върши, сѫ резултатъ на Божественото въ него. Понѣкога, при най-доброто си желание, човѣкъ може да направи нѣщо лошо. Запримѣръ, той поканва приятеля си на угощение у дома си, и по този начинъ става причина да се разстрои стомахътъ му. Отъ обичь вие можете да стиснете рѫката на приятеля си и да му причините болка. Често една мисъль, едно чувство или една постѫпка може да причини голѣма вреда на човѣка. Разумниятъ човѣкъ знае това и се стреми къмъ правилна обхода съ хората и съ себе си. Той е внимателенъ въ мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ си, стреми се да не причини съ тѣхъ нѣкаква вреда на ближнитѣ си, нито на себе си. Има желания въ човѣка, които могатъ да убиватъ, да причиняватъ пакости. Запримѣръ, желанието на човѣка да има много мѫже или много жени е опасно за самия него. Въ миналитѣ епохи на човѣшкото развитие е сѫществувало многоженството, но днесъ всички се опълчватъ противъ него. Хората се обявяватъ противъ многоженството по външна форма, но иматъ много желания, много мисли и чувства, на които искатъ да дадатъ пѫть, да се проявятъ и реализиратъ. Това не е ли пакъ многоженство? Когато едно семейство има много деца, това не е ли многоженство? Многото деца представятъ много желания. Правилно е едно семейство да роди най-много две деца — момче и момиче. Правилно е сѫщо, две семейства да родятъ две деца: ако едното семейство роди момче, другото семейство да роди момиче. Съвременнитѣ хора се възмущаватъ отъ порядъка, който сѫществува въ свѣта, и казватъ, че Богъ не е създалъ свѣта, както трѣбва. — Не, свѣтътъ е създаденъ, както трѣбва, но въ него се е вмъкналъ и човѣшкиятъ порядъкъ. Тъй щото, това, което не се харесва на хората, е човѣшкиятъ порядъкъ на нѣщата. За да се освободятъ отъ този порядъкъ, хората трѣбва да приематъ учението на любовьта, да станатъ Божествени деца, да се хранятъ съ сладки плодове. Като Божествено дете, човѣкъ ще се облича съ дрехи отъ червенъ цвѣтъ. Отъ детската възрасть човѣкъ трѣбва да мине въ фазата на възрастния, да се облича съ дрехи, които иматъ синъ цвѣтъ, и да се храни съ кисели плодове. Щомъ възмѫжее достатъчно, човѣкъ минава въ фазата на стария, който се облича съ дрехи на мѫдростьта, които иматъ жълтъ цвѣтъ, и се храни съ горчиви плодове. Следователно, ще дойде день, когато човѣкъ ще съедини въ себе си тритѣ фази на живота — фазата на детето, на възрастния и на стария. Тогава той ще употрѣбява и сладка, и кисела, и горчива храна. Като ученици, вие трѣбва да изучавате природата, да разберете законитѣ, които регулиратъ живота. Като изучавате законитѣ на природата, ще разберете, че всички храни, всички цвѣтове иматъ дълбокъ смисълъ. Запримѣръ, задъ горчивото, киселото и сладкото всѣкога се крие нѣщо красиво. Задъ горчивото се крие истината, задъ киселото — мѫдростьта, а задъ сладкото — любовьта. Който не разбира смисъла на горчивото, той не може да разбере истината. Горчивото е граница, презъ която човѣкъ трѣбва да мине, за да влѣзе въ царството на истината. Киселото е граница за минаване въ царството на мѫдростьта. Сладкото е граница за минаване въ царството на любовьта. Който не разбира смисъла на киселото и на сладкото, той не може да се домогне до мѫдростьта и до любовьта. Това е новото знание, което трѣбва да придобиете, за да се справяте съ противоречията на своя животъ. Въпрѣки желанието на хората, да приложатъ новото знание, тѣ и до сега още живѣятъ по старъ начинъ. Като видятъ, че нѣкой проявява нѣщо детско, тѣ казватъ: Глупавъ е този човѣкъ, цѣло дете е той. Като видятъ нѣкой възрастенъ, тѣ казватъ: Насилникъ, грубиянъ е този човѣкъ. Като видятъ нѣкой старъ, тѣ казватъ: Извѣтрѣлъ е този човѣкъ, главата му е празна — Питамъ: Какъ трѣбва да се проявява човѣкъ, ако детинството, възмѫжалостьта и старостьта криятъ въ себе си нѣщо лошо? Добре е човѣкъ да се проявява и като дете, и като възрастенъ, и като старъ, но на своето мѣсто и време. Преждевременно човѣкъ не трѣбва да се проявява нито като дете, нито като възрастенъ, нито като старъ. Добре е човѣкъ да минава и презъ тритѣ състояния на живота, но той трѣбва да знае, какъ да употрѣбява съответната храна. Днесъ хората остаряватъ преждевременно, което показва, че сѫ се хранили съ горчива храна. За да не изпадатъ въ такова положение, тѣ трѣбва да влѣзатъ въ царството на тритѣ цвѣта — червения, синия и жълтия, т. е. да се хранятъ едновременно съ сладка, кисела и горчива храна. Сега ще ви дамъ задача, да направите опитъ презъ цѣлия день да не критикувате. Ако видите, че нѣкой направи една погрѣшка, не го критикувайте, но поставете се въ неговото положение и вижте, не бихте ли направили и вие сѫщата погрѣшка. Ако не сгрѣшите, вие ще му послужите като образецъ. Съ своя добъръ животъ, вие ще му покажете, какъ трѣбва да постѫпва. Стариятъ, обученъ волъ не трѣбва да критикува младия, че не може да носи товаръ. Той трѣбва да се впрегне въ колата и да покаже на младия, какъ се носи товаръ. Погрѣшкитѣ на хората не трѣбва да се критикуватъ, но трѣбва да се изправятъ. Не се обиждайте, че нѣкой не ви е погледналъ и поздравилъ. Преди да се сърдите и обиждате, потърсете причината, защо този човѣкъ не е указалъ известно внимание къмъ васъ. На главата на този човѣкъ огънь гори. Очитѣ му сѫ се зачервили отъ димъ, нищо не вижда, а вие искате да ви поздрави, да бѫде внимателенъ къмъ васъ. — Не, бѫдете доволни отъ живота си, отъ свѣта, който Богъ е създалъ, и никога не критикувайте. Критикувате ли себе си, както и своитѣ ближни, вие преждевременно ще опитате горчивото въ живота. Когато видите, че нѣкой ученикъ не е решилъ задачата си правилно, не го осѫждайте, но покажете му, какъ да я реши. Не се критикувайте, но работете върху себе си, да се освободите отъ своитѣ криви възгледи. Какво представятъ кривитѣ възгледи на хората? Тѣ представятъ торъ, който трѣбва да се изхвърли навънъ. Като се освободи отъ своитѣ стари, криви възгледи, човѣкъ дохожда до положение да разбира дълбокия смисълъ на сладкото, на киселото и на горчивото, да разбира дълбокия смисълъ и предназначение на различнитѣ възрасти въ живота. Засега хората разбиратъ най-добре сладкитѣ храни. Понеже тѣ употрѣбяватъ доста киселини въ живота си — оцетъ, лимонъ, кисели плодове, виждаме, че сѫ навлѣзли вече въ областьта на възрастния. Сега имъ остава да разбератъ и горчивитѣ храни, да влѣзатъ въ областьта на мѫдреца. Като разберете значението на сладкитѣ, кисели и горчиви храни въ живота, ще дойдете до тѣхното значение въ духовно отношение. Има мисли, чувства и желания въ човѣка, които въ духовния му животъ се отразяватъ като киселини. Като знае въздействието имъ въ духовния животъ, човѣкъ може да намѣри начинъ, какъ да се справя съ тѣхъ, да ги преработва и асимилира. Съвременнитѣ хора сѫ дошли до положение да се хранятъ само съ сладки и кисели храни. Тѣ не сѫ дошли още до горчивитѣ храни. Горчивитѣ храни ще останатъ за далечното бѫдеще. Съ други думи казано: съвременнитѣ хора сѫ дошли до положение да се обличатъ само съ червени и сини дрехи. Жълтиятъ цвѣтъ, обаче, остава за бѫдеще. Ако мислите и постѫпвате по този начинъ, всичко, каквото се случва въ живота ви, ще се превърне на добро. Сега вие сте дошли на планината да се учите. Това, което научите на планината, другаде не можете да го научите. Ако ви накаратъ да носите 40 — 50 кгр. камъни на гърба си, вие ще се вкиснете. Вкисването е резултатъ на недоволството. Това вкисване се предизвиква отъ камънитѣ. Значи, камънитѣ сѫ кисели. За да се справя съ тѣхъ, човѣкъ трѣбва да бѫде силенъ, мѫжественъ. Недоволството е храна за възрастнитѣ. Когато човѣкъ е недоволенъ, това показва, че е натоваренъ съ много камъни. За да се справи съ недоволството си, той трѣбва да свали отъ гърба си часть отъ тия камъни и да остави само толкова, колкото му е приятно да носи. И тъй, за да облекчите живота си, учете изкуството да смѣсвате сладкото съ киселото. Ако животътъ ви е много сладъкъ, прибавете му малко киселина. Ако е много киселъ, прибавете малко сладка храна. Да смѣсвате сладкитѣ работи съ кисели и киселитѣ съ сладки, това значи, да размѣсвате вашитѣ мисли и чувства дотогава, докато изпитвате известна приятность. Да подобрите живота си по този начинъ, това значи, да вложите любовьта, мѫдростьта и знанието, като мощна сила въ живота си. Любовьта ще урегулира сладкитѣ храни, а мѫдростьта — киселитѣ. За да може привидно да прилага любовьта и мѫдростьта въ живота си, човѣкъ трѣбва да разполага съ знание. Нѣма ли нужното знание, и сладкитѣ, и киселитѣ храни могатъ да му причинятъ голѣма вреда. Сега, като говоря за любовьта, азъ имамъ предъ видъ онази любовь, която осмисля живота. Като говоря за мѫдростьта, азъ имамъ предъ видъ онази мѫдрость, която внася свѣтлина и знание въ ума на човѣка и го прави силенъ. Силата внася киселина въ човѣка. За да се обработи тази киселина въ организъма, човѣкъ се нуждае отъ знание. — Колко знание е нужно на човѣка? — Колкото да послужи за храна на неговата душа. — Колко любовь е нужна на човѣка? — Колкото да урегулира неговитѣ чувства и да го подмлади. Човѣкъ трѣбва да бѫде едновременно младъ и възрастенъ. Младиятъ трѣбва постоянно да се подмладява, а стариятъ — да се усилва. Христосъ казва: „Азъ и Отецъ ми едно сме“. Ученицитѣ казваха на Христа: Покажи ни Отца. — Който не е позналъ любовьта и мѫдростьта, той не може да познае Бога. Който е позналъ любовьта и мѫдростьта, той е позналъ Бога и разбралъ смисъла на думитѣ: „Азъ и Отецъ едно сме“. Желая ви сега да започнете съ любовьта, но безъ критика. Желая ви да бѫдете и сладки, и кисели, но както трѣбва. Има киселини, които изгарятъ, рушатъ, но има киселини, които действуватъ благотворно върху човѣка и го правятъ силенъ. Сѫщото може да се каже и за сладчината: има сладки нѣща въ човѣшкия животъ, които сѫ опасни и пагубни. Има сладки нѣща, които сѫ приятни за човѣка и го подмладяватъ. Да изучавате сладкитѣ и киселитѣ храни, това значи, да изучавате живота въ всички негови прояви и да придобивате знание. Сладкитѣ и киселитѣ храни, съ които си служите, трѣбва да се обелятъ, да се отстранятъ люспитѣ имъ, за да могатъ правилно да се използуватъ. * 13 юлий, 5 ч. с.

"Двигатели в живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера презъ лѣтото на 1938 г. София, Първо издание, София, 1938 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание Двигатели въ живота Матея, 12 гл. Въ живота на човѣка сѫществуватъ три важни нѣща: обличане, хранене и прилагане. Обличането представя първата стѫпка въ човѣшкия животъ. Да се облѣче човѣкъ, това значи, да се въплъти. Въплътяването пъкъ представя външна страна на живота. Следователно, когато казваме, че една идея трѣбва да се въплъти, подразбираме, да се облѣче въ нѣкаква външна форма. Втората стѫпка въ човѣшкия животъ е храненето. Да се нахрани човѣкъ, това значи, да вложи въ себе си нѣкакво съдържание. Следователно, храненето представя съдържанието на живота. Третата стѫпка въ човѣшкия животъ е прилагането. И тъй, обличане, хранене и прилагане представят три фази на човѣшкия животъ. Съвременнитѣ хора — мѫже, жени и деца, сѫ научили най-добре изкуството да се обличатъ. Въ обличането тѣ сѫ дошли до висока степень на развитие. Въ това отношение тѣ подражаватъ на пеперудитѣ, на птицитѣ, които се обличатъ въ царски премѣни. Що се отнася до храненето, хората едва сега изучаватъ това изкуство. Велика наука, велико изкуство е да може човѣкъ съзнателно да се храни. Въ духовно отношение хората не знаятъ още, какъ да се хранятъ и каква храна да употрѣбяватъ. Стане ли въпросъ до прилагането, ние виждаме, че хората едва сега започватъ да го изучаватъ. Когато се научатъ правилно да прилагатъ това, което знаятъ, Царството Божие ще дойде на земята. Сега, като говоримъ за обличането, за храненето и за прилагането, като три важни стѫпки въ живота, ние имаме предъ видъ не само външната страна на тия процеси, но и вѫтрешната имъ страна. Следъ като е изучилъ изкуството външно да се облича добре, човѣкъ трѣбва да си изработи и вѫтрешна дреха отъ своитѣ красиви и свѣтли мисли, чувства и постѫпки. Тази е най-красивата дреха, съ която човѣкъ може да се облѣче. Да се храни човѣкъ съ чиста, доброкачествена храна, това е втората стѫпка въ живота му. Обаче, като се храни външно съ такава храна, едновременно съ това той трѣбва да се храни и съ Словото Божие. Храни ли се съ това Слово, той никога нѣма да гладува и жадува. Най-после, третата стѫпка въ човѣшкия животъ представя прилагането на любовьта. Да любишъ, това значи, да прилагашъ. Безъ любовь никакво приложение не сѫществува. Затова е казано въ Писанието, че Царството Божие нѣма да дойде на земята чрезъ обличане и хранене, но главно чрезъ прилагане на любовьта. Следователно, сѫществено въ живота е обличането, храненето и прилагането. Между тѣзи процеси сѫществува пълна зависимость. Колкото повече човѣкъ яде, толкова повече трѣбва да прилага. Торбитѣ на всички съвременни хора сѫ вече пълни. Тѣ трѣбва да прилагатъ, за да ги изпразнятъ, да отворятъ мѣсто за новъ, прѣсенъ хлѣбъ. Не прилагатъ ли, хлѣбътъ имъ ще се втвърди. Всѣка сутринь вадете по малко хлѣбъ отъ торбата си, както земедѣлецътъ вади жито отъ хамбара си и го посѣва на нивата. Всѣко житно зрънце, посадено отъ васъ съ любовь, до вечерьта още може да узрѣе и да го ожънете. Преди да е залѣзло слънцето, вие можете да опитате плода на своя трудъ. Тази сутринь времето ви благоприятствуваше да се качите на върха, да слушате Словото. Сега сте на брой около 72 души. Числото 72 представя броя на Христовитѣ ученици, които Го напуснаха и се пръснаха по свѣта, да си поживѣятъ. Днесъ тѣзи ученици се обръщатъ отново къмъ Христа, да свършатъ учението и да приложатъ любовьта въ живота си. Всички сте минали вече презъ положението на 12-тѣ Христови ученици, и сега минавате презъ положението на 72-та ученици, които били пръснати по свѣта. Между 12-тѣ ученици на Христа сѫществувало желанието да заематъ първи мѣста въ живота. Това желание се изрази чрезъ майката на Заведеевитѣ синове, която дойде при Христа да Го моли, единъ отъ синоветѣ ѝ да седне от дѣсната Му страна, а другиятъ — от лѣвата. Наистина, всички съвременни хора се стремятъ да наредятъ работитѣ си по сѫщия начинъ — чрезъ заемане първи мѣста въ живота. Отлична идея е тази, но за това се изисква известна подготовка. Какъ може телето да заеме първо мѣсто, щомъ е родено отъ майка крава? Какъ може мухата да заеме първо мѣсто, когато не се е издигнала по-високо отъ положението на муха? Следователно, иска ли заслужено да заеме първо мѣсто въ живота, човѣкъ трѣбва да е роденъ отъ Бога. Тъй щото, който иска да седне отдѣсно или отлѣво на Христа, той трѣбва да бѫде роденъ отъ Божия Духъ. Само Божиятъ Духъ е въ състояние да постави човѣка на опредѣленото за него мѣсто. Остане ли на хората, сами да опредѣлятъ мѣстата си, тѣ нищо нѣма да постигнатъ. Само Богъ е въ сила да подига хората. Казано е въ Писанието: „Родениятъ отъ Бога грѣхъ не прави“. Родениятъ отъ Бога расте, развива се, зрѣе, безъ да се спъва. Това, което спъва хората, не е вънъ отъ тѣхъ, но вѫтре въ тѣхъ. Каквито външни противоречия да срещне човѣкъ, тѣ не могатъ да го спънатъ въ пѫтя му. Той ще мине край тѣхъ и ще замине, безъ да му причинятъ нѣкаква вреда. Вѫтрешнитѣ противоречия спъватъ човѣка. Като знае това, човѣкъ трѣбва да изучава законитѣ на живота, да се справя съ противоречията си, защото отговорностьта за тѣхъ лежи върху самия него. Конникътъ отива на бойното поле съ своя конь, но отговорностьта за всички несгоди и лоши последствия лежи върху него, а не върху коня. Много нѣща върши човѣкъ, но всичко това той не прави по добра воля. И коньтъ тегли кола, но не доброволно. Той отива на война съ господаря си, но по принуждение. Следователно, въ живота си човѣкъ прави много нѣща по неволя, както конетѣ, но трѣбва да дойде нѣкой да го освободи, да свали седлото и юздитѣ отъ него, да го удари съ камшикъ и да му каже: Хайде, иди въ гората и бѫди свободенъ! Съвременнитѣ хора нѣматъ ясна представа за своя животъ, нито за цѣлокупния животъ, вследствие на което изпадатъ въ голѣми заблуждения и противоречия. Тѣ мислятъ, че животътъ имъ произлиза отъ самитѣ тѣхъ и могатъ да разполагатъ съ него, както искатъ. — Не, животътъ на хората произтича отъ Божия Духъ. Като знаете това, разчитайте на Божия Духъ, Който твори и създава нѣщата. Следвайте Духа, Който работи въ васъ и не разваляйте това, което Той създава. Развалите ли това, което Той съгражда, положението ви ще бѫде безизходно. Човѣкъ не може да изправи погрѣшкитѣ си, които е направилъ по отношение на Духа. Затова е казано въ Писанието: „Не огорчавайте Духа“! Какво представятъ погрѣшкитѣ на хората? Погрѣшкитѣ на хората сѫ яйца, които се счупватъ върху тѣхъ и по този начинъ ги оцапватъ. Тия яйца могатъ да бѫдатъ прѣсни, по могатъ да бѫдатъ и развалени, вмирисани. Страшно е положението на човѣка, когато го ударятъ съ развалено, вмирисано яйце. Страшно е положението на човѣкъ, който се движи въ собственитѣ си грѣхове и престѫпления. Той е цѣлъ вмирисанъ. Дето и да ходи, тази миризма го преследва. Който иска да се освободи отъ грѣховетѣ си, той трѣбва да избѣгва всички ония положения, които могатъ да станатъ причина да го замѣрватъ съ яйца. Който не разбира тия положения, той изпада въ противоречия и търси причината за тѣхъ вънъ отъ себе си. Не, искате ли да бѫдете свободни отъ противоречията на живота, не минавайте близо край хора, които могатъ да хвърлятъ върху васъ развалени яйца. Отбѣгвате ли тия хора, никакви яйца нѣма да се стоварватъ върху гърба ви. Работата на продавачитѣ на яйца е да викатъ, да обръщатъ внимание на пѫтницитѣ. Спрете ли предъ тѣзи продавачи, да питате, колко струва яйцето, или дали е прѣсно, веднага ще ви сполети нещастие. Едно или две отъ тия яйца веднага ще се стоварятъ върху гърба ви. Колкото яйца пипнете, съ толкова ще ви замѣрятъ. Будно съзнание се иска отъ човѣка, за да се избави отъ продавачитѣ на развалени яйца. Отъ хиляди години насамъ човѣчеството страда отъ ударитѣ на разваленитѣ яйца, но и до днесъ още не е научило урока си. И до днесъ още хората се спиратъ предъ продавачитѣ на яйца и запитватъ, кое яйце е здраво и прѣсно. Яйцата, съ които замѣрватъ човѣка, могатъ да се уподобятъ на физически и психически бомби, съ които хората си служатъ. Отива нѣкой на война, и неприятельтъ го замѣрва съ нѣкоя бомба, която го поваля мъртавъ на земята. Или срѣщате нѣкой човѣкъ, който е неразположенъ къмъ васъ и ви казва нѣкаква обидна дума. Всѣка лоша дума или мисъль, отправена къмъ васъ, не е нищо друго, освенъ психическа бомба, която избухва въ васъ и предизвиква известно разрушаване. За да не ставатъ физически или психически разрушавания въ човѣка, вие трѣбва да държите въ ума, въ сърдцето си добри мисли, чувства и желания, както за себе си, така и за своитѣ ближни. Христосъ е изказалъ тази идея въ притчата за сѣяча. Въ тази притча се казва, че само три семена паднали на добра почва и дали добри резултати. Днесъ човѣчеството минава въ нова фаза на животъ — поникване на доброто семе, което е паднало въ почвата на човѣшката душа, дето има условия да израсте, да се развие и плодъ да даде. И тъй, искате ли да дадете условия на доброто семе въ себе си, вѣрвайте въ единството на любовьта и не правете усилия да я дѣлите. Който се е опиталъ да раздѣли любовьта въ себе си, той се е натъквалъ на голѣми изпитания. Единственото нѣщо въ свѣта, което не се дѣли, това е любовьта. Който мисли, че може да задържи любовьта само за себе си, или да я раздѣли, той се е натъкналъ на голѣми заблуждения. Обаче, каквито изпитания, противоречия или заблуждения да преживява човѣкъ, въ края на краищата, всичко се обръща на добро. Разумниятъ използува всички сили на природата за добро. Той впрѣга водата за каране на локомотиви, за поливане на градини, за миене и чистене, за писне и т. н. Неразумниятъ, обаче, не знае, какъ да я използува и я оставя свободно да тече, вследствие на което, дето мине, тя всичко превръща на каль. Оттукъ виждаме, че едно и сѫщо нѣщо може да предизвика два различни резултата. Мнозина се запитватъ, какъ трѣбва да постигнатъ своитѣ идеали. За да дойдете до известно постижение, преди всичко, се иска приготовление, работа имайте предъ видъ следнитѣ две положения: за да постигне нѣщо, човѣкъ трѣбва дълго време да се приготвя. Всѣко непостигнато нѣщо показва, че човѣкъ още не е дошълъ до пълното му приготовление. Щомъ всичко се приготви, той е предъ прага на постижението. Всѣко постижение подразбира изявяване на Бога. Както приготвянето, така и постижението на нѣщата представятъ за човѣка условия за учене, за познаване начинитѣ, чрезъ които Богъ се изявява на човѣка. Приготовление, постижение и изявление сѫ непреривни процеси въ човѣшкия животъ. Човѣкъ непрекѫснато се приготвя, докато постигне своитѣ идеали. Щомъ ги постигне, въ тѣхъ той вижда изявяването на Бога. Значи, всѣко непостигнато нѣщо подразбира приготвяне за постигането му. Всѣко постигнато нѣщо подразбира изявяване на Божественото въ човѣка. Чрезъ постигане на своитѣ идеали човѣкъ познава, доколко е далъ пѫть на Божественото въ себе си. Който не се приготвя, той нищо не може да постигне. Радвайте се на приготовленията, които водятъ къмъ постижения. Докато се приготвя, човѣкъ не може още да се учи. Обаче, щомъ постигне нѣщо, и Богъ му се изяви, той започва да учи. Не е достатъчно само, да види човѣкъ една книга отдалечъ, или да я носи въ рѫката си, за да каже за себе си, че учи. Той трѣбва да отвори тази книга, да запали свѣщьта си и да започне да я научава листъ по листъ. 12 юли, 5. ч. с.

"Царския пѫтъ на душата", беседи отъ Учителя, държани при Седемтѣ рилски езера прѣзъ лѣтото на 1935 г. Първо издание, София, 1935 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето КРИСТАЛИЗИРАНЕ НА ЧОВѢШКАТА ДУША Матей, 17-а глава Децата обичатъ детинскитѣ работи, възрастнитѣ - възрастни работи, старитѣ - стари работи. Богатитѣ говорятъ само за богатството, сиромаситѣ - за сиромашията, ученитѣ - за науката, свѣтиитѣ - за великото и красивото въ свѣта. Изобщо всѣки говори за това, което обича и разбира. При каквото положение и състояние да се намира човѣкъ: като младъ, възрастенъ или старъ, като богатъ или сиромахъ, като ученъ или простъ - той трѣбва да се събуди. Кой трѣбва да събуди човѣка? - Богъ трѣбва да го събуди. Защо? - Защото Богъ е слънцето на Живота. Когато това слънце събуди човѣка, то ще отвори очитѣ му - правилно да вижда и да разбира свѣта, да работи въ него. Като се събуди отъ сънь, човѣкъ трѣбва да очаква нѣщо. Ако нѣма какво да очаква, животътъ е безсмисленъ за него. Очакването е незавършенъ процесъ. Човѣкъ вижда какъ нѣщата постепенно прииждатъ. Отивате на концертъ или на театъръ. Очаквате да се вдигне завѣсата. Следъ вдигането на завѣсата очаквате встѫплението на пиесата или на музикалното парче. После очаквате вѫтрешното съдържание - развитието на събитията или картинитѣ, и най-после иде краятъ. Сѫщо така и въ речта има три положения: въведение, съдържание и заключение. Когато започне да говори, духовниятъ човѣкъ първо ще третира въпроса какво нѣщо е Богъ. Ако искате да чуете какво нѣщо е Богъ, викайте децата. Тѣ по-ясно ще опредѣлятъ какво нѣщо е Богъ. Оставите ли този въпросъ на ученитѣ и на философитѣ, вие съвсѣмъ ще се объркате. Каквото знаете, ще го объркате. И ученитѣ правятъ погрѣшки. Единъ ученъ археологъ, англичанинъ, намѣрилъ една стара златна монета, която била отгоре зацапана. За да прочете надписа. А, той далъ на слугата си да я изчисти, за да може свободно да чете написаното върху нея. Слугата взелъ монетата и започналъ щателно да я търка. Следъ дълго търкане монетата лъснала. Зарадванъ отъ това, слугата я занесълъ на господаря си и казалъ: „Господарю, изчистихъ монетата. Сега лъщи, свети - чисто злато.” Археологътъ взелъ монетата, погледналъ я и съ скръбь отговорилъ: „Да, ти я изтърка добре, лъсна я, както трѣбва, но заличи написаното върху нея.” Цената на старата монета седи въ написаното, а не въ златото, отъ което е направена. Много отъ съвременнитѣ учени и философи като този археологъ изтъркватъ добре Истината, правятъ я лъскава и свѣтла като злато, но заличаватъ написаното върху нея. Обаче важното въ старинитѣ е написаното върху тѣхъ. Такива погрѣшки правятъ не само ученитѣ и философитѣ, но и обикновенитѣ хора. Всичко това тѣ правятъ несъзнателно: тѣ искатъ да покажатъ предъ хората, че сѫ добри, морални, свети хора, но въ този стремежъ заличаватъ хубавото, което Богъ е написалъ върху тѣхъ. Тѣ свѣтятъ, но тѣхната свѣтлина не е реална - тя е отразена свѣтлина, както свѣтлината на свѣщьта въ огледало. Какво ще видите въ огледалото? - Отражение на вашия образъ. Но отражението не сте вие. Четете една книга: намирате нѣщо хубаво въ нея, но книгата не сте вие. Жива книга е човѣкътъ, жива Свѣтлина е той - на нея всѣки може да чете. Нейната свѣтлина очертава пѫтя, пробужда съзнанието му. Великъ актъ е пробуждането на човѣшкото съзнание! Въ този процесъ човѣкъ едновременно вижда въ миналото, въ настоящето и въ бѫдещето. Той се намира въ особена обстановка: всичко, скрито въ неговото съзнание, подсъзнание и свръхсъзнание, се буди; животътъ му се разкрива предъ него и той чете. Вижда се самъ - отъ всички изоставенъ, безъ жива душа около себе си: майка му, баща му, братята и сестритѣ му, роднинитѣ и приятелитѣ му сѫ измрѣли - седи той самъ, съ едно голо съзнание. Плаче, нарежда, окайва сѫдбата си. По едно време отнѣкѫде излѣзе баща му, бутне го по гърба: „Синко, защо плачешъ?” После дойде майка му: „Синко, защо плачешъ?” Така се изреждатъ братя, сестри, роднини, приятели - и той се чуди защо е плакалъ. Такова е положението на всѣки човѣкъ, на когото съзнанието се пробужда. Следователно животътъ не е толкова страшенъ и тежъкъ, както хората го представятъ. Жабата седи като философъ, мълчи и размишлява. Муха кацне на носа А. Жабата отвори устата си - мухата хвръкне; после пакъ кацне, пакъ хвръкне. Жабата въздъхне и казва: „Тежъкъ е животътъ!” - Не е тежъкъ животътъ на жабата, но кога? - Когато е въ блатото. Тамъ сѫ нейнитѣ условия за животъ, тамъ е нейната сила. На сѫщото основание и човѣкъ не трѣбва да роптае противъ живота си, но трѣбва да използва условията, които му сѫ дадени - да черпи сила отъ тѣхъ. Дали е бѣденъ или богатъ, простъ или ученъ, грѣшенъ или праведенъ - това сѫ условия, необходими за неговото растене и развиване. Ако е грѣшенъ - ще работи, ще произвежда стока; ако е праведенъ - ще продава изработената стока. - „Ама азъ съмъ грѣшенъ.” - Щомъ съзнавашъ, че си грѣшенъ, не остава нищо друго, освѣнъ да се впрегнешъ на работа: да изпредешъ вълната, която ти е дадена, за да има какво да продавашъ. Въ работата седи силата на човѣка. Въ какво седи силата на търговеца? - Въ стоката, която има за проданъ. Когато полицитѣ и шкафоветѣ сѫ пълни съ стока, той е радостенъ, чувства сила въ себе си. Въ какво седи силата на учения? - Въ книгитѣ, които е изучилъ, въ работата, която е свършилъ, въ документитѣ, които е придобилъ. Като погледне библиотеката си, той се чувства щастливъ, силенъ, има на какво да уповава. Веществени доказателства се искатъ отъ човѣка, а не само празни думи. Не е въпросъ теоретически да се изучава животътъ, както мнозина правятъ, но животътъ се нуждае отъ практика, отъ приложение. Има учени напримѣръ, които познаватъ цѣлата геология наизустъ. Дето ги пипнете, всичко знаятъ: какво казалъ единъ ученъ, какво казалъ другъ ученъ. Поставите ли ги обаче всредъ Природата нѣкѫде, тѣ не я познаватъ. Защо? - Едно е теорията, друго е практиката. Много пѣвци пѣятъ днесь на грамофони, на радио. Обаче азъ бихъ желалъ да чуя самия пѣвецъ. Ще дойде нѣкой да ви препорѫчва една или друга грамофонна плоча отъ нѣкой забележителенъ пѣвецъ. - Не, каквато и да е плочата, тя дразни ухото. Турете надалече този грамофонъ. Той е добро забавление, но за децата. Възпроизведенъ е гласътъ на пѣвеца върху грамофонната плоча, но въпреки това много нѣща липсватъ. Който слуша, той самъ трѣбва да допълва празнинитѣ. На Земята се допускатъ грамофони, кина, но въ Божествения свѣтъ тѣ не се позволяватъ. Който влѣзе въ Божествения свѣтъ и мечтае за кино, пращатъ го на Земята. Въ Божествения свѣтъ има живи кина, живи грамофони. Ако много желаете кино, тамъ могатъ да ви устроятъ такова, но то коренно се различава отъ киното на Земята. Въ Божествения свѣтъ нѣма авторитети. Тамъ не можете да уповавате на този или онзи авторитетъ. Тамъ всичко се подлага на опитъ. Опитътъ доказва нѣщата. Ако побѣдишъ противника си, признаватъ тѣ за герой. Ако не го побѣдишъ, никакъвъ герой не си. Всѣки има по единъ силенъ противникъ, съ когото единъ день ще се бори. Като го срѣщне, мускулитѣ му ще изпѫкнатъ, коситѣ му ще настръхнатъ, но ще се бори, докато побѣди. Черенъ е вашиятъ неприятель, но ще се борите съ него, нѣма да го избѣгнете. Побѣдата е първо въ физическия свѣтъ, а после въ по-високитѣ свѣтове. Значи човѣкъ трѣбва да развие първо физическата си сила - и постепенно ще върви къмъ умствената и сърдечната. Въ какво седи силата на човѣка? - Въ вѣрата му. Човѣкъ трѣбва да вѣрва въ онова, което е вложено въ него: да вѣрва, че може разумно да го използва. Силата на човѣка седи въ правилното дишане. Дишането е свързано съ мисъльта, съ чувствата. Който диша правилно, той мисли и чувства правилно. Този е пѫтьтъ на човѣшкото развитие. Следователно всичко, което заобикаля човѣка, трѣбва да бѫде стимулъ въ неговия животъ. Дали ще срѣщнете човѣкъ, дърво, камъкъ, рѣка, езеро, звѣзди, слънце - всичко това трѣбва да стимулира вашия животъ. Въ всѣко нѣщо е скритъ Божествениятъ Духъ, Който работи и буди съзнанието на всичко живо. Когато иска да събуди човѣка, Богъ му дава добри условия: добри майка и баща, добри братя и сестри, добри приятели и познати, които го обичатъ. Дето се обърне, той навсѣкѫде е обкрѫженъ съ любовь. Когато не иска да го събуди, Богъ ще го прати при най-неблагоприятни условия за развиване. Кога спи човѣкъ? - Когато мисли, чувства и действа криво. Какво по-дълбоко заспиване отъ това - да отрича човѣкъ живота, да отрича Любовьта, Мѫдростьта и Истината? Безсмисленъ е понѣкога животътъ и може да се отрече, но само когато човѣкъ живѣе въ еднообразие: яде еднообразно, моли се еднообразно, мисли еднообразно. Еднообразието убива, а не съживѣва. Какво трѣбва да правитѣ? - Никога не се молѣте два пѫти по единъ и сѫщъ начинъ. Не яжте два пѫти по единъ и сѫщъ начинъ. Не мислете два пѫти по единъ и сѫщъ начинъ. Когато сте щастливи - радвате се, че сѫ ви дали сладки работи. Когато сте нещастни - оплаквате се отъ горчивитѣ работи. Какво лошо има въ горчивитѣ нѣща? - Съ горчиви хапове се лѣкуватъ много болѣсти. Горчивитѣ работи предпазватъ човѣка отъ много злини. Когато организмътъ се приспособи къмъ нѣкои отрови, човѣкъ придобива имунитетъ - не се поддава на заболявания, не се поддава на отрови и злини въ живота. Както могатъ да вкаратъ въ кръвьта на човѣка серумъ противъ шарката, така могатъ да вкаратъ въ кръвьта му серумъ отъ отровата на кобрата и да го направятъ неподатливъ къмъ нея. Който нѣма тази присадка въ кръвьта си, той може да плати съ живота си. Човѣкъ трѣбва да се присади и срѣщу грѣха - да стане неуязвимъ за него. Що е грѣхътъ? - Ухапване отъ духовна кобра. Ако тази кобра ви умъртви, това показва, че сте слаби, нѣмате вѣра въ Бога. Казвате, че вѣрвате въ Господа, но умирате. Каква е тази вѣра? За да издържите на змийската отрова, на отровата на кобрата, съзнанието ви трѣбва да бѫде чисто, будно. Има факири въ Индия, които устояватъ срѣщу отровата на кобрата. Тѣ иматъ имунитетъ, не се поддаватъ на змийската отрова. Единъ християнинъ индусъ описалъ една своя опитность. Една вечерь той замръкналъ въ една пещера. На сутриньта видѣлъ предъ входа на пещерата една голѣма кобра, свита на кѫлбо. Трѣбвало да излѣзе на работа, но входътъ билъ задръстенъ отъ кобрата. Да мине край нея, било рисковано - кобрата може да го клъвне и умъртви. Какво да прави? Да разчита на имунитетъ въ кръвьта си, не може - нѣмалъ такъвъ. Той можелъ да разчита само на Бога, на своята вѣра. Затова се обърналъ къмъ Бога съ думитѣ: „Господи, помогни ми да мина край кобрата, безъ да ме ухапе. Кажи й да се отстрани малко, да мина.” Следъ това той тръгналъ къмъ входа. Кобрата го погледнала и внимателно се оттеглила настрани, направила му пѫть да мине. Всѣки не може да мине презъ кобрата безопасно. Този индусъ билъ истински християнинъ, съ силна вѣра въ Бога. Питамъ: какъвъ вѣрващъ е този, който при едно силно положение, при голѣмо вѫтрѣшно изпитание, не може да види Силата Божия? Какъвъ вѣрващъ е този, когото кобрата може да ухапе и умъртви? Какъвъ вѣрващъ е този, който не може да се помоли на Бога да каже на кобрата да се оттегли настрани и да му стори пѫть да мине? Сегашнитѣ вѣрващи не се обръщатъ съ молба къмъ Господа да ги запази отъ кобрата, но започватъ да разсѫждаватъ ще ги ухапе ли кобрата, или не. После правятъ опити да я фиксиратъ съ погледа си. Тѣ я фиксиратъ, но кобрата е силна, не се поддава на тѣхния погледъ. Единъ българинъ правилъ опити да фиксира мечки. Единъ день отишълъ въ гората по работа и отдалече видѣлъ мечка. Той започналъ да я фиксира, но мечката спокойно продължавала пѫтя си: не се спряла отъ неговия погледъ, нито се върнала назадъ. Като се видѣлъ натясно, той си казалъ: „Защо ми е далъ Господъ рѫце? Сега ще приложа своето акробатство.” Хваналъ се за едно високо дърво и се покатерилъ: „Отвисоко по-добре ще я фиксирамъ.” Той разбралъ, че по-безопасно ще бѫде да се качи на дървото на живота, отколкото да остане долу, въ грубата материя. Мечката минала край дървото, помирисала малко и заминала. Мечката - това е една отъ мѫчнотиитѣ въ човѣшкия животъ. Има голѣми и малки мѫчнотии, голѣми и малки мечки. Какъ ще се справите съ тѣхъ? Не само мечки, но и тигри, и лъвове има въ живота. Какъ ще се справите съ тѣхъ? - Има единъ начинъ, една наука, съ помощьта на която човѣкъ може да се справи. Обаче той трѣбва да познава тази наука, той трѣбва да я опита. Въ какво седи този начинъ? - Въ самообладанието. Предъ каквито мѫчнотии и да се намѣри, човѣкъ трѣбва да запази присѫствие на духа си. Разколебае ли се, изгуби ли присѫствие на духа, той скѫсва всички връзки, чрезъ които Божията сила се проявява и работи. Освѣнъ това човѣкъ трѣбва да се познава, да различава своитѣ навици и състояния отъ чуждитѣ. Много навици, много състояния, които преживявате, не сѫ ваши. Вие правите много нѣща подъ диктовка, не знаете защо ги правите. Вие се намирате въ положението на дете, което декламира нѣкое стихотворение. Майката избере едно стихотворение, прочете го нѣколко пѫти, и детето го заучава, започва да декламира. Добре е детето да декламира, но майката трѣбва да знае полезно ли е това стихотворение за него. По сѫщия начинъ майката дава на детето си храна, която не му е приятна. Обаче тя настоява то да яде, защото спорѣдъ нейното разбиране тази храна е полезна за детето. По необходимость детето яде тази храна, но организмътъ му не я приема. Отъ този и отъ редъ други примѣри изъ живота ние виждаме колко хората сѫ груби, невнимателни: тѣ често си служатъ съ насилие подъ предлогъ, че вършатъ това за наше добро. Който веднъжъ само е приложилъ закона на насилието, той неизбѣжно е опиталъ последствията му. Единъ познатъ разправяше своя опитность, за която скѫпо бѣше платилъ. Той казваше: „Отивамъ единъ день при единъ свой приятель, който отдавна страдаше отъ трѣска. Искахъ да видя какво е положението му. Гледахъ, гледахъ какъ се тресеше отъ болѣстьта и безъ да кажа нѣщо, излѣзохъ вънъ, взехъ единъ котелъ, напълнихъ го съ студена вода и влѣзохъ въ стаята. Приятельтъ ми не разбра какво мисля да правя. Бързо вдигнахъ котела съ студената вода и го изсипахъ върху него. Той започна да трепери, да вика отъ студъ, но трѣската му мина, като че съ ножъ се преряза. Той оздравя, но азъ заболѣхъ отъ трѣска и цѣли три мѣсеца се огъвахъ отъ нея. Приложихъ насилието, но опитахъ неговитѣ последствия. Следъ това накарахъ своитѣ близки да ме залѣятъ съ студена вода. Заливаха ме единъ и два пѫти, но моята трѣска не се пресече. Следъ време, като изтече срокътъ й, азъ се освободихъ отъ нея.” Защо въ първия случай студената вода даде добъръ резултатъ, а въ втория не можа? Резултатътъ на студената вода се дължи на обмѣната, която е станала между болния и здравия: здравиятъ е предалъ своята вѣра на болния, а болниятъ е предалъ болестьта си на здравия. Въ първия случай виждаме силата на вѣрата. Нѣкой иска да помогне на нѣкого, да го повдигне. Той успѣва да го повдигне, но въ замѣна на това самъ пада. Тъй щото, който помага на хората, той трѣбва да бѫде силенъ, да не възприеме състоянието на онѣзи, на които помага. Като правятъ добро, хората получаватъ зло - и като не разбиратъ закона, казватъ, че не трѣбва да се прави добро. Докато живѣете въ човѣшкия порядъкъ на нѣщата, всѣкога ще получавате обратни резултати на това, което вършите. Защо? - Защото като правите добро, вие очаквате да бѫдете възнаградени. Не, правете добро заради самото добро, безъ да очаквате нѣщо. Какво ще кажатъ хората, дали ще го оцѣнятъ, или не - това да не ви смущава. Правете добро спорѣдъ правилата на Божествения законъ, въ който нѣма никакво изключение. Каквото намислите, извършете го спорѣдъ изискванията на Божията Любовь, а не спорѣдъ човѣшката любовь. - Каква е разликата между Божията и човѣшката любовь? - Въ човѣшката любовь има гниене, разлагане, болести, грѣхове, престѫпления, смърть. Въ Божията Любовь грѣхъ и престѫпления не сѫществуватъ, гниене, болести и смърть не сѫществуватъ. Въ човѣшката любовь има сиромашия, несгоди, недоволства и разочарования. Въ Божията Любовь тѣзи нѣща не сѫществуватъ. Тя включва всичко онова, което носи животъ, знание и свобода. Който има Божията Любовь, той разполага съ всичко, каквото пожелае. Приложете тази диагноза въ живота си, за да познаете съ коя любовь оперирате - съ човѣшката или съ Божията. Говори се за човѣшки и за Божественъ порядъкъ въ свѣта. Тѣ се явяватъ като последствие на двата вида любовь - човѣшка и Божествена. Докато живѣете въ човѣшкия порядъкъ, вие сте въ свѣта на постояннитѣ промѣни, въ временнитѣ, преходнитѣ нѣща. Не е лошъ човѣшкиятъ порядъкъ, но не трѣбва да се смѣсва съ Божествения. Човѣшкиятъ порядъкъ може да бѫде правиленъ и неправиленъ - това зависи отъ хората. Добритѣ, разумнитѣ хора живѣятъ въ правилния човѣшки порядъкъ, а неразумнитѣ - въ неправилния. Правилниятъ човѣшки порядъкъ води къмъ Божествения порядъкъ на нѣщата. Той е естественъ, преходенъ пѫть къмъ Божествения порядъкъ. Сега ще си послужа съ една аналогия, за да обясня различието между правилния човѣшки порядъкъ и Божествения. Човѣшкиятъ порядъкъ може да се уподоби на парче вѫгленъ, което може да гори, да се превръща въ въздухообразно тѣло. То може да поглъща нечистотиитѣ, но по никой начинъ не може да пречупва слънчевитѣ лѫчи като диаманта. За да се превърне въ диамантъ, вѫгленътъ трѣбва да се подложи на голѣмо налѣгане и на висока температура. Колкото по-голѣмо е налѣгането и по-висока е температурата, толкова диамантътъ по-добре кристализира. Красивъ е Божествениятъ порядъкъ! Тамъ става пречупване на лѫчи, вследствие на което се явяватъ разноцвѣтни дѫги, разни краски и свѣтлини. Сѫществува извѣстна аналогия между законитѣ на физическия свѣтъ и тия на Божествения. Следователно каквито методи се прилагатъ за превръщане на вѫглена въ диамантъ, такива се прилагатъ за преминаване на душата отъ човѣшкия въ Божествения порядъкъ. Човѣшката душа трѣбва да се подложи на висока температура - на огъня на Любовьта, и на голѣмо налѣгане - налѣгането на Мѫдростьта, за да се превърне въ Божествена. Когато душата кристализира и отъ вѫгленъ се превърне въ диамантъ, тогава високата температура и голѣмото налѣгане ще се намалятъ, ще станатъ лесно поносими. И тогава душата-диамантъ ще се постави на короната на нѣкой царь - отдалече да свети, да пречупва лѫчитѣ на Божественото слънце. Когато душата-вѫгленъ кристализира и се превърне въ душа-диамантъ, всѣки я обича, всѣки се спира предъ нея да я погледа, да й се порадва. Нея обичатъ и богове, и ангели, и хора, и растения, и животни. Докато душата е вѫгленъ, никой не се спира предъ нея, никой не я поглежда. Христосъ не дойде въ свѣта да спаси хората, но да превърне душитѣ-вѫглени въ души-диаманти. За да стане това, тѣ трѣбва да минатъ презъ висока температура и презъ голѣмо налѣгане, които условия хората наричатъ страдания, мѫчнотии и изпитания. За този огънь се говори и въ Свещенитѣ книги. Това е огъньтъ на Божията Любовь и налѣгането на Божията Мѫдрость. Огъньтъ и налѣгането ще пречистятъ човѣшката душа-вѫгленъ, ще я кристализиратъ. Когато се превърне въ Божествена душа, въ душа-диамантъ, тя ще пречупва Божествената свѣтлина и ще образува около себе си аура отъ свѣтли, нѣжни цвѣтове. Такава е душата на всѣки съвършенъ. Къмъ това съвършенство се стреми човѣшката душа. „И преобрази се предъ тѣхъ: лицето Му свѣтна като Слънцето, а дрехитѣ Му станаха бѣли като свѣтлината. Явиха имъ се Мойсей и Илия, които се разговаряха съ Него. Допре се до тѣхъ Христосъ и рече имъ: Станѣте, не бойте Се! Никому не съобщавайте за това видение, докле Синъ Человѣчески не възкръсне отъ мъртвитѣ.” И до днесь религиознитѣ третиратъ въпроса за какво сѫ се разговаряли Мойсей и Илия съ Христа. Тѣ разправяха на Христа за огъня, за голѣмото налѣгане, презъ които ще мине Неговата душа, докато кристализира. Тѣ Му обясняваха какви сѫ резултатитѣ на тази кристализация. Като знаете това, трѣбва ли да се обезсърчавате? Ако съзнавате, че живѣете въ свѣтъ, който се рѫководи отъ Бога, трѣбва ли да се смущавате? Защо трѣбва да се страхувате, като знаете, че всички добри, праведни, възвишени и съвършени Сѫщества, които сѫ завършили своето развитие, взематъ участие въ това, което сега се твори? Съвременнитѣ хора се обезсърчаватъ, отчайватъ, понеже мислятъ, че никой не се грижи за тѣхъ. Да, докато сѫ вѫглени, никой не мисли за тѣхъ така, както Богъ мисли. Той мисли на какъвъ по-голѣмъ огънь и на колко по-голѣмо налѣгане да ги тури: да свѣтнатъ, да кристализиратъ и да се превърнатъ въ диаманти. Той ще ги постави подъ голѣмъ стъкленъ или металически калпакъ, ще пусне силенъ токъ и докато усѣтятъ, докато скръцнатъ веднъжъ съ зѫби, всичко ще бѫде свършено. Голѣмо ще бѫде напрежението, но кратковременно. Желая на всички душитѣ да кристализиратъ, да се превърнатъ въ диаманти. Това се постига по пѫтя на Любовьта, Мѫдростьта и Истината. Любовьта е пѫть за кристализиране на човѣшката душа. Мѫдростьта е пѫть за пречупване на Божествената свѣтлина. Истината е пѫть за реализиране на Божествената свѣтлина, която носи Свобода. 6 октомври 1935 г., 10 ч. с, София, Изгрѣвъ

"Царския пѫтъ на душата", беседи отъ Учителя, държани при Седемтѣ рилски езера прѣзъ лѣтото на 1935 г. Първо издание, София, 1935 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Отворени книги Йоана 9: 1 ÷ 9 Съвременнитѣ хора се намиратъ въ положението на ученикъ, който постѫпва въ гимназия или въ университетъ. Първата му работа е да подаде заявление за приемане въ съотвѣтното училище, придружено съ необходимитѣ документи за цензъ. Докато се отговори на заявлението, ученикътъ изживява тревога: ще го приематъ, или не. Най-после му отговарятъ, че е приетъ. Следъ това иде втората тревога: ще може ли да учи, да следва съ успѣхъ училището. Като започне да учи, указва се, че е способенъ и задоволява изискванията на своитѣ учители и професори. Като мине и тази тревога, иде трета – ще има ли достатъчно материални средства за следване въ училището. Значи, ученикътъ е приетъ въ училището, при това е способенъ, но се смущава, ще може ли баща му да го издържа, да свърши училището. Следователно, за да свърши ученикътъ училище, три условия трѣбва да бѫдатъ въ съгласие: да го приематъ въ училището, да бѫде способенъ да учи и да има средства за издръжка. Нѣкои хора иматъ първия родъ мѫчнотии, други – втория родъ, а трети – последнитѣ мѫчнотии – нѣматъ средства за издържане. Защо сѫ дадени мѫчнотии и страдания на хората? Да се задава такъвъ въпросъ, това е все едно да се задаватъ въпроситѣ, защо човѣкъ има два крака, защо главата му е нагоре изправена, а краката надолу и т. н. Ако човѣкъ задава такива въпроси, растението може да пита, защо главата му е забита въ земята. Животното пъкъ може да пита, защо главата му е въ хоризонтално положение. Растението, животното и човѣкътъ представятъ стадии на развитие, презъ които животътъ е минавалъ. Въ тѣзи фази на развитие се вижда постепенното изявяване на Божията мисъль. Растението, животното и човѣкътъ представятъ проявената Божия мисъль на земята. Първото проявяване на Божията мисъль виждаме въ растенията. Като прекарали хиляди години съ главитѣ си въ земята (ф. 1.), растенията пожелали ново положение – да извадятъ главитѣ си отъ земята, а съ това заедно да се подобрятъ условията на живота имъ. Обаче, това не могло да стане изведнъжъ. Богъ постепенно обръщалъ главитѣ имъ, докато ги поставилъ въ хоризонтално положение, което виждаме въ четвѣроногитѣ, въ млѣкопитаещитѣ (ф. 2.). Значи, животнитѣ сѫ втората проява на Божията мисъль на земята. И животнитѣ не били доволни отъ положението си; и тѣ пожелали подобрение на условията на тѣхния животъ. Центърътъ на тежестьта въ животнитѣ не е въ средата, вследствие на което за да пазятъ равновѣсие, тѣ движатъ опашката си. Въ това отношение опашката играе важна роля у животнитѣ. Следъ голѣми мѫчнотии и страдания, силитѣ въ главата на животнитѣ започнали да се проектиратъ повече нагоре, вследствие на което тѣлото имъ постепенно се изправяло, докато застанало на два крака, което виждаме въ човѣка (ф. 3). Следователно, човѣкъ представя трета проява на Божията мисъль. При това положение, съ глава нагоре и на два крака изправенъ, и човѣкъ нѣма нужното равновѣсие. Ето защо, човѣкъ често пада. За да не пада, той трѣбва да държи мисъльта си силно съсредоточена нагоре, къмъ центъра на слънцето. Моралнитѣ падания на хората се дължатъ на факта, че въ тѣхния мораленъ животъ нѣма равновѣсие, нѣма нуждния мораленъ устой. Въ този смисълъ, грѣхътъ не е нищо друго, освѣнъ изгубване на равновѣсието, вследствие на което човѣкъ пада. Дали морално ще падне човѣкъ или физически, това се дължи все на изгубване на равновѣсието. Съвременнитѣ хора сѫ недоволни отъ начина, по който свѣтътъ е създаденъ. Когато главата имъ била забита въ земята, тѣ били недоволни. Когато главата имъ била въ хоризонтално положение, и тогава изказали недоволство. И днесь, когато главата имъ е на горе, тѣ пакъ сѫ недоволни. Невидимиятъ свѣтъ предлага на хората да представятъ свой проектъ за създаване на свѣта, за да се задоволятъ. Такъвъ проектъ и до днесь не е представенъ. Защо? – Защото хората не сѫ дошли до положение да разбиратъ нѣщата принципално, т. е. отъ Божествено гледище. Досега хората сѫ разглеждали нѣщата или отъ своя гледна точка, или отъ гледна точка на своитѣ ближни. Тѣ трѣбва да дойдатъ до третия начинъ: да разглеждатъ нѣщата отъ Божествения свѣтъ, отъ гледището на абсолютнитѣ, неизмѣнни принципи. Да изучавате нѣщата отъ Божествено гледище е едно, а да ги изучавате отъ свое гледище и отъ гледището на своитѣ ближни, е друго. Какво се разбира подъ думитѣ изучаване на нѣщата отъ свое гледище, отъ гледището на своя ближенъ и отъ Божествено гледище? Да изучавате нѣщата отъ Божествено гледище, отъ гледището на Бога и тогава да се произнасяте върху тѣхъ, това значи, да ги разглеждате отъ положението на бащата. Да ги изучавате отъ свое гледище, това значи да ги разглеждате отъ положението на майката. И най-после, да ги изучавате отъ гледището на своя ближенъ, това значи, да ги разглеждате отъ положението на децата. Децата сѫ много своенравни. Тѣ вършатъ нѣща, които не сѫ позволени: влизатъ въ чужди градини да кѫсатъ плодове, влизатъ въ дюкяни да правятъ обири и т. н. За да се освободятъ отъ пакоститѣ на децата, т. е. на своитѣ ближни, хората създаватъ закони, морални правила, спорѣдъ които не позволяватъ да се правятъ обири, да се кѫсатъ плодове и т. н. Ако не се спазватъ тѣзи правила, нарушава се равновѣсието на общия организъмъ. Нѣма по-страшно нѣщо отъ това, да се отрѣже главата на човѣка. Ако се отрѣже главата на човѣка, нарушава се равновѣсието на цѣлия организъмъ. Колко мѫчно може следъ това да се възстанови изгубеното равновѣсие. Хората питатъ, защо Господъ е създалъ свѣта. Защо свѣтътъ е създаденъ, никой не знае. Въ създаването на свѣта се крие нѣкаква дълбока вѫтрѣшна тайна. Интересно е кое кара хората да питатъ, защо свѣтътъ е създаденъ. Има ли нѣкакво противоречие въ това, че свѣтътъ е създаденъ? – Ама защо човѣкъ ходи на два крака? – Какво особено има въ това? Нѣкога, въ далечното минало, главата на човѣка е била забита въ земята, после е била въ хоризонтално положение, а днесь е нагоре. Често човѣкъ изпада въ положение на растение, съ глава заровена въ материята. И тогава той разглежда нѣщата отъ положението на растението. Другъ пѫть главата му е въ хоризонтално положение. Тогава разглежда нѣщата отъ положението на животното. И най-после той се намира съ глава нагоре, въ положението на човѣкъ, и започва да изучава нѣщата отъ гледището на човѣка. Това сѫ фази, състояния, презъ които човѣкъ неизбѣжно минава. Въ едно окултно предание се говори за слизането на растенията на земята и преминаването имъ въ по-високи положения. Като слизали отъ високитѣ свѣтове, растенията обикнали земята и пожелали да останатъ на нея, заровени съ главата надолу. Тѣ мислили, че този животъ никога нѣма да имъ дотегне. Обаче, като живѣли хиляди години на земята, видѣли, че не могатъ да се разбиратъ съ нея и пожелали да извадятъ главитѣ си навънъ, да тръгнатъ въ посока, по която земята се движи. Затова тѣ тръгнали съ главата напредъ, въ хоризонтално положение – станали животни. И това положение не имъ харесало. Защо? – Защото, като се движили въ посока, по която земята върви, безъ да искатъ, тѣ били постоянно въ нейнитѣ следи. Това не се понравило на земята, затова тя разбъркала умоветѣ имъ, вследствие на което имъ създала голѣми мѫчнотии и изпитания. Тѣ започнали едни други да се ядатъ, да се изтрѣбватъ. Така земята била свободна да прави, каквото иска, безъ да има, кой да я следи. Следъ голѣми мѫчнотии и изпитания, животнитѣ пожелали да излѣзатъ отъ това положение. Съ голѣми усилия тѣ изправили главитѣ си нагоре, къмъ центъра на слънцето, къмъ Бога. Така растенията дошли до най-високото положение – до положението на човѣка. Като видѣла, че има възможность да се лиши отъ човѣка – работникъ, земята му създала голѣмо тѣло, посредствомъ което го задържала за себе си. Ако човѣкъ нѣмаше това тежко, голѣмо тѣло, той би хвръкналъ къмъ слънцето, би отишълъ при Бога. А така, колкото малко да обработва земята, той все пакъ е добъръ работникъ. Сега, дали това предание е вѣрно, не зная. Ще кажа като турцитѣ: „И така да е, пакъ не вѣрвай”. Едно е важно: при най-труднитѣ условия на живота си, при най-голѣмитѣ противоречия, въ края на краищата, човѣкъ ще разгледа състоянията, презъ които е миналъ, и ще каже: Въпроситѣ не се разрѣшаватъ нито съ заравѣне на главата въ материята, нито съ движението й въ посока успоредна на земната орбита. Единственото разрешаване на въпроситѣ седи въ изправѣне на главата къмъ центъра на слънцето. Съвременнитѣ хора се движатъ въ различни посоки: едни къмъ центъра на земята, други – успоредно на земната орбита, трети – къмъ центъра на слънцето. Тази е причината, поради която тѣ не могатъ да се разбиратъ. Като не се разбиратъ, тѣ се натъкватъ на редъ противоречия. Оплаквате се, че хората не ви разбиратъ. Вие разбирате ли ги? И вие не ги разбирате. Нѣкой седналъ на мѣстото ви, сърдите се. Другъ се проявилъ пръвъ въ извѣстна область на науката, завиждате му. Защо не влѣзете въ положението на тѣзи хора и ги разберете? На какво се дължатъ противоречията въ живота? Една отъ причинитѣ на противоречията се дължи на връзкитѣ, които човѣкъ е направилъ на земята. Ако е свързанъ съ баща си, човѣкъ ще носи противоречията на баща си. Ако е свързанъ съ майка си, той ще носи нейнитѣ противоречия. И най-после, ако е свързанъ съ себе си, той ще носи своитѣ противоречия. Ако е свързанъ съ растенията, ще носи тѣхнитѣ противоречия. Какви сѫ противоречията на растенията? Само главата на растенията е запазена отъ външни противоречия. Обаче, тѣлото и краката на растенията, които представятъ стъблото и клонищата, сѫ изложени на голѣми външни противоречия. Като задуха вѣтъръ, клонищата се разлюляватъ, огъватъ, а понѣкога счупватъ. Вѣтърътъ иска да застави растенията да се обърнатъ съ главата нагоре. Хиляди години вече, какъ растенията се мѫчатъ да извадятъ главитѣ си вънъ отъ земята, но не сѫ успѣли. Вѣтърътъ казва: Дебели сѫ главитѣ на растенията. Ето, хиляди години, какъ духамъ огъвамъ ги, но тѣ не искатъ да покажатъ, главитѣ си вънъ отъ земята. Все пакъ вѣтърътъ е направилъ нѣщо: Една трета отъ растенията сѫ минали въ фазата на животнитѣ, извадили сѫ главитѣ си отъ земята и ги държатъ въ хоризонтално положение. Вѣтърътъ продължава да духа и на останалитѣ две трети отъ растенията. Той духа и на животнитѣ, да изправятъ главитѣ си нагоре. Най-после вѣтърътъ духа и на човѣка, да се закрѣпи добре, да пази равновѣсие. Днесь човѣкъ се натъква на три вида противоречия. Когато се почувствува мѫжъ, човѣкъ изпада въ противоречията на бащата. Когато се почувствува жена, човѣкъ изпада въ противоречията на майката. Когато остане самъ съ себе си, той изпада въ противоречията на детето. Когото и да срѣщнете днесь, все за права говори. Мѫжетѣ говорятъ за права, женитѣ говорятъ за права и децата говорятъ за права. Тѣзи три вида права се различаватъ едни отъ други. За да имате правата на мѫжа, на бащата, вие трѣбва да станете баща. За да имате правата на майката, на жената, трѣбва да станете майка. За да имате правата на детето, трѣбва да станете дете. Ако не станете баща, майка, или дете, вие не можете да се ползувате отъ тѣхнитѣ права. Какъвъ е практическиятъ изводъ отъ тѣзи положения? Да има човѣкъ права, това значи, да има извѣстенъ капиталъ, извѣстно богатство въ себе си, съ което да разполага, отъ което всѣкога да дава. Следователно, който има права, той дава нѣщо отъ себе си на онзи, който нѣма права. Единиятъ дава, а другиятъ взима. Кое е по-добро: да давашъ, или да взимашъ? Ако нѣмашъ никакъвъ товаръ на гърба си, за предпочитане е да се натоваришъ, да носишъ нѣщо. Ако дълго време си носилъ товаръ на гърба си, за предпочитане е да го снемешъ, да се разтоваришъ. Докато живѣе, човѣкъ постоянно се товари и разтоваря. Той товари ума си съ мисли, сърдцето съ чувства, а волята – съ постѫпки. Мислитѣ сѫ капиталъ на ума, чувствата – капиталъ на сърдцето, постѫпкитѣ – капиталъ на волята. Богатъ е човѣкъ, но отъ него зависи, какъ ще използува капиталитѣ си. Срѣщате старъ човѣкъ, той се оплаква, че не го разбиратъ. Срѣщате младъ, и той се оплаква, че не го разбиратъ. Защо? – Защото не сѫ пуснали капиталитѣ си въ обръщение. По сѫщата причина вѣрващи и невѣрващи, учени и прости се оплакватъ, че никой не ги разбира. Единъ вѣрващъ не разбира другъ вѣрващъ. Единиятъ нарича другия еретикъ. Защо? – Защото не вѣрвалъ като него. Какъ трѣбва да вѣрва човѣкъ? Въ какво седи истинското вѣрую? Да се задава въпроса, въ какво седи истинското вѣрую, това значи да питате, въ какво седи истинското пѣние. Ако зададете този въпросъ на единъ музикантъ, той ще ви каже: Истинското пѣние се заключава въ чистота, мекота и яснота на тона. Споредъ мене, истинското пѣние се заключава въ любовьта. Пение съ любовь е сила. Пение безъ любовь нищо не представя. Ако искате да провѣрите, какъ пѣете, идете при нѣкой боленъ, неразположенъ човѣкъ и запѣйте. Ако болниятъ оздравѣе и неразположениятъ се ободри, вашето пѣние е истинско. Нѣмате ли тѣзи резултати, вие пѣете безъ любовь. Много пѣвци и музиканти сѫ били освирквани отъ публиката. Тѣ сѫ казвали, че хората не ги разбиратъ. Ако публиката не ги разбира, кой е причина за това: пѣвецътъ или самата публика? Ако децата не разбиратъ баща си и майка си, кѫде е погрѣшката: въ децата или въ бащата и майката? Ако вие сами не се разбирате, кѫде е погрѣшката? Значи, човѣкъ живѣе на земята, говори, мисли, чувствува, но самъ себе си не разбира. Той казва, че като замине за другия свѣтъ, ще отиде при Бога. Сѫщевременно цитира стиха отъ Писанието: „Въ Бога живѣемъ и се движимъ”. Чудно нѣщо! На земята живѣе и се движи въ Бога, а като замине за онзи свѣтъ, пакъ ще отиде при Бога. Какъ трѣбва да се разбере това? Това е тавтология, отъ която се вижда, че въ умоветѣ на хората се раждатъ идеи, мисли, които за самитѣ тѣхъ не сѫ още изяснени. Какво трѣбва да правитѣ, за да си изясните всички въпроси въ живота? Вие трѣбва да учите. Като ученици на окултна школа, преди всичко вие трѣбва да изучавате отношенията, които имате къмъ баща си, къмъ майка си и къмъ самия себе. После ще изучавате отношенията, които имате къмъ земята, къмъ слънцето. Земята представя майката, която е хванала човѣка здраво за краката. Слънцето представя бащата, който е хваналъ човѣка здраво за главата. Днесь само рѫцетѣ на човѣка сѫ свободни, и той маха съ тѣхъ налѣво-надѣсно, търси начинъ да се освободи отъ майка си и отъ баща си. Задавали ли сте си въпроса, защо сте дошли на земята? Ще кажете, че сте изпратени отъ Бога. Върху този въпросъ може да се разисква – или сте пратени, или не. Не е достатъчно да кажете само, че сте изпратени, но трѣбва да съзнавате това, да сте убедени въ думитѣ си. Не е достатъчно само да кажете, че всичко, което ви заобикаля, е създадено заради васъ. Звѣздитѣ за васъ ли сѫ създадени? Ако сѫ създадени за васъ, вие трѣбва да се ползувате отъ тѣхъ. Въ сѫщность, колцина се ползуватъ отъ звѣздитѣ? Ще кажете, че тѣ сѫ далечъ отъ васъ. Наистина, голѣмитѣ работи се гледатъ отдалечъ, а малкитѣ – отблизо. Ако малкитѣ, дребнитѣ нѣща гледате отдалечъ, нищо нѣма да видите. Малкитѣ нѣща ще гледате отблизо и подъ микроскопъ, или съ увеличително стъкло. Ако голѣмитѣ нѣща гледате отблизо, пакъ нищо нѣма да видите. Следователно, голѣмитѣ нѣща ще гледате отдалечъ, а не отблизо. Любовьта, обичьта отде ще я гледате: отблизо или отдалечъ? За да отговорите на този въпросъ, първо трѣбва да опредѣлите, къмъ кои нѣща спада любовьта: къмъ голѣмитѣ или къмъ малкитѣ. Сѫществува следниятъ законъ: всѣки предмѣтъ, който обичате, трѣбва да стои на извѣстно разстояние отъ васъ. Който не спазва този законъ, той ще се натъкне на голѣми противоречия. Оттукъ можемъ да извадимъ заключението: противоречията въ живота се дължатъ на факта, че човѣкъ нарушава онова разстояние, което сѫществува между него и любимия му предмѣтъ. Като обича нѣщо, човѣкъ има желание да го вземе близо до себе си, да го прегърне, да му се порадва. Любовьта изключва всѣкаква близость, всѣкакво прегръщане. – Ами Бога, Христа не можемъ ли да прегърнемъ? – Какъ ще Го прегърнете, като е далечъ отъ васъ? Какъ ще прегърнете слънцето, звѣздитѣ? – Като отидемъ на небето, при Христа, тогава ще Го прегърнемъ. – Христосъ не обича прегръдки. Той опита веднъжъ прегръдкитѣ на хората, и втори пѫть не се лъже. Тѣ Му изковаха единъ дървенъ кръстъ и Го качиха на него, да Го прегърне. Христосъ познава вече прегръдкитѣ на дървения кръстъ. На земята Той мина презъ голѣми противоречия: първо Го заковаха на кръста като човѣкъ, съ главата нагоре. После Го свалиха отъ кръста и Го поставиха съ главата напредъ, въ хоризонтално положение, каквото е положението на животнитѣ. Най-после, Христосъ трѣбваше да излѣзе отъ гроба и да възкръсне. Защо хората умиратъ? Хората умиратъ, за да се справятъ съ животинското състояние въ себе си. Като се справятъ съ това състояние, тѣ ще излѣзатъ отъ гроба, отново ще се изправятъ на краката си и ще бѫдатъ вече самостоятелни. Кога поставятъ човѣка въ хоризонтално положение? – Когато се обиди. Когато се отчая и не иска да живѣе, човѣкъ е пакъ въ хоризонтално положение. Когато го обичатъ, или когато не го обичатъ, той е все въ хоризонтално положение. И като боленъ, и като здравъ, човѣкъ постоянно се измѫчва, вследствие на което заема хоризонтално положение. Това показва, че всички положения, въ които човѣкъ се намира, сѫ неестествени. Въпреки това, той не се стреми да се освободи отъ тия състояния, но като дете, все за баница мисли. Какво ще спечели отъ баницата? Пеперудитѣ ядатъ ли баница? Ангелитѣ ядатъ ли баница? Какво представя баницата? Баницата представя временния, преходния животъ, отъ който всѣки трѣбва да се откаже. Какво ще прави като се откаже отъ този животъ? Той ще влѣзе въ вѣчния, въ постоянния животъ. Кой е Вѣчниятъ животъ? Вѣчниятъ животъ се отличава съ абсолютно равновѣсие. Който иска да придобие този животъ, той трѣбва да пази първото условие: равновѣсие на своя умъ, равновѣсие на своето сърдце и равновѣсие на своята воля. Всички противоречия, всички недоразумѣния и разногласия между хората се дължатъ на факта, че тѣ не пазятъ своето равновѣсие. Пазене на равновѣсието е методъ на работа, който трѣбва да се приложи при съвременното възпитание. Да се самовъзпитава човѣкъ, това значи, да пази равновѣсие между своитѣ мисли, чувства и постѫпки, т. е. да пази равновѣсие на своя умъ, на своето сърдце и на своята воля. Който изгуби равновѣсието на своя умъ, той се излага на страдания; който изгуби равновѣсието на своето сърдце, той се излага на смущения; който изгуби равновѣсието на своята воля, той се излага на падане. Когато боговетѣ, възвишенитѣ сѫщества изгубиха равновѣсието на своята воля, тѣ паднаха. Следователно, когато човѣкъ падне, трѣбва да знае, че причината за неговото падане, е изгубване равновѣсието на неговата воля, на неговитѣ постѫпки. Затова е казано въ Писанието: „Който стои, да гледа да не падне”. И тъй, стремете се да пазите равновѣсието на своя умъ, на своето сърдце и на своята воля. Слушате нѣкой да пѣе и намирате, че не пѣе хубаво. Въ този моментъ още трѣбва да посочите погрѣшкитѣ му. Но ако започнете да пѣете, и вие ще бѫдете пѣвецъ като него. Много учители по музика не пѣятъ добре, но могатъ да напѫтватъ ученицитѣ си. Нѣкой учитель може да не е добъръ по характеръ, но иска ученицитѣ му да бѫдатъ добри. Защо? – Има нѣкакви съображения. Той казва, че желае доброто за самото добро, безъ огледъ на това, кой какво ще каже за него, или какво ще придобие отъ доброто. Какво разбирате подъ думитѣ, да правишъ добро за самото добро? Когато нѣкой прави добро, той не трѣбва да има предвидъ своя личенъ интересъ, но доброто на всички хора, на цѣлото човѣчество. Защо? – Защото всички хора сѫ свързани помежду си. Тѣ представятъ халки на една верига. Следователно, когато единъ човѣкъ върви въ правия пѫть, и съсѣдътъ му ще върви въ правия пѫть. Ако първиятъ не върви въ правия пѫть, и съсѣдътъ му ще върви по неговия пѫть. Щомъ бащата въ единъ домъ падне, съ него заедно ще паднатъ и майката, и децата. Ако майката падне, ще паднатъ и бащата, и децата. Ако децата паднатъ, ще паднатъ и майката, и бащата. Това е общъ законъ, който засѣга всички хора. Не мислете, че можете да се освободите отъ този законъ. И до днесь Богъ продължава да мисли, какъ да възстанови равновѣсието на своитѣ паднали деца. Докато не дойдатъ въ съгласие съ Божиитѣ мисли, чувства и постѫпки, хората не могатъ да възстановятъ своето равновѣсие, не могатъ да влѣзатъ въ Божествения животъ, не могатъ да разбератъ усилията, които Божиятъ Духъ прави за тѣхното повдигане. Сега, като ученици, вашата главна задача е да възстановите равновѣсието на своя умъ, на своето сърдце и на своята воля. Ако не можете да възстановите равновѣсието си, вие всѣкога ще се намирате въ противоречие или съ Бога, или съ себе си, или съ своя ближенъ. При това, помнете: Правата на човка се обусловятъ отъ равновѣсието на неговия умъ, на неговото сърдце и на неговата воля. Казано е въ Писанието: „Богъ е Любовь, Мѫдрость и Истина.” Любовьта е сърдцето на Бога, Мѫдростьта – главата на Неговото Слово, а Истината – Неговитѣ крака. Любовьта опредѣля равновѣсието на сърдцето. Който обича Бога, той е уравновѣсилъ силитѣ на своето сърдце и заради Него е готовъ на всички жертви. Ако младата мома пожертвува всичко за своя възлюбенъ и не намѣри щастието, което очаква, на мѣсто ли е нейната жертва? Всѣка жертва, която човѣкъ прави, трѣбва да принесе своя плодъ. Христосъ принесе себе си жертва за свѣта, но тази жертва даде плодъ. Тази жертва имаше велико предназначение. Трѣбва ли момата да се жени за момъкъ, който утре ще я направи нещастна? Ама не могла да живѣе безъ него. Какъ е живѣла безъ него преди да го срѣщне?! Какъ е живѣла хиляди години на земята безъ него? Когато младитѣ се женятъ, дъщерята изневѣрява на баща си, а синътъ – на майка си. Защо? – Защото, съ раждането си още, дъщерята се е свързала съ баща си, а синътъ – съ майка си. Въ този смисълъ, дъщерята и синътъ сѫ женени вече, нима защо втори пѫть да се женятъ. Нѣщо повече: съ слизането си на земята, човѣкъ е изневѣрилъ на своя Отецъ. Като се облѣче въ материя, той забрави всички и започна да отрича Бога, Духа, Душата. Духътъ представя бащата, а душата – майката. Следователно, дъщеритѣ изневѣряватъ на Духа, а синоветѣ – на Душата. Слабостьта на дъщерята, на жената е въ ума, слабостьта на сина, на мѫжа е въ сърдцето, а слабостьта на децата – въ тѣлото. Защо дъщерята изневѣрява? – Дъщерята изневѣрява, защото мисли, че ще намѣри мѫжъ, който ще я обича повече отъ баща й. Защо синътъ изневѣрява? – Защото мисли, че ще намѣри жена, която ще го обича повече отъ майка му. И двамата се самоизлъгватъ. Нито дъщерята ще намѣри мѫжъ, който да я обича повече отъ баща й, нито синътъ ще намѣри жена, която да го обича повече отъ майка му. Невъзможно е да се намѣри жена, да обича мѫжа си повече отъ майка му, която го е носила деветь мѣсеца въ утробата си. Обаче, докато хората живѣятъ съ своитѣ стари възгледи, дъщерята и синътъ все още ще изневѣряватъ на родителитѣ си. Дъщерята нѣма още отношения къмъ баща си. Синътъ нѣма отношения къмъ майка си. И вие нѣмате отношения къмъ себе си. Сега, следъ всичко това, ще казвате, че обичате себе си. Какво обичате въ себе си? Понѣкога вие обичате тѣлото си, но не е тѣлото само, което трѣбва да се обича. Въ сѫщность, вие не знаете, какво трѣбва да обичате въ себе си. Ако обичате тѣлото си, утре това тѣло ще изчезне. Човѣкъ трѣбва да обича Божественото начало въ себе си, но какъ и кѫде да Го намѣри? Ако Го намѣри и обикне, съ него ще стане цѣлъ превратъ. Той ту Го намира, ту Го изгубва. Защо? – Постоянно се съмнѣва. Кѫде седи Божественото въ човѣка: въ главата ли, въ сърдцето ли? Нѣкой мисли, че като има достойнство, това е Божествено въ него. Кѫде седи неговото достойнство, и какъ познава, че има достойнство? Споредъ мене, онзи човѣкъ има достойнство, който никога не се обижда. Свѣтлината има достойнство, понеже никога и отъ нищо не се обижда. Тя минава презъ чисти и презъ нечисти мѣста и навсѣкѫде се задържа само по една триста-хилядна часть отъ секундата. Нищо не е въ състояние да обиди свѣтлината, понеже тя използува всичко и знае, какъ да се справя съ всички положения. Ако въ рѫцетѣ на глупавия попадне златна сабя, съ нея той може да мушне нѣкого. Обаче, умниятъ ще използува тази сабя на мѣсто. Той ще я стопи, ще я превърне въ пари, които ще пусне въ движение. Умниятъ човѣкъ разполага съ три начина за разрешаване на мѫчнотиитѣ: или чрезъ силата на ума, или чрезъ силата на сърдцето, или чрезъ силата на волята. Другояче казано: мѫчнотиитѣ могатъ да се разрѣшаватъ или отъ гледището на бащата, или отъ гледището на майката, или отъ свое собствено гледище. Още едно положение: мѫчнотиитѣ могатъ да се разрѣшаватъ или отъ гледището на Бога, или отъ гледището на Духа Божий, или отъ свое собствено гледище. Обаче, тритѣ вида положения се намиратъ въ извѣстна връзка помежду си. За да разрѣшавате въпроситѣ правилно, не се заблуждавайте отъ външния видъ на нѣщата. Запримѣръ, едно дете, макаръ и малко, може да ви каже по-умни нѣща и отъ възрастнитѣ. Питамъ едно дете: Стоянчо, защо ме обичашъ? – Защото и ти ме обичашъ. – Защо другарчето ти не тѣ обича? – Защото и азъ не го обичамъ. Щомъ азъ го обикна, и той ще ме обикне. Значи, Стоянчо разбира, че въ отношенията на хората има извѣстна зависимость. Откѫде е научилъ тѣзи нѣща? Това сѫ закони, които сѫ написани въ сърдцата на всички хора, били тѣ млади, възрастни или стари. Следователно, ако искате да ви обичатъ, и вие трѣбва да обичате. Ако искате животътъ ви да се подобри, трѣбва да обичате Бога. Вие искате Богъ да ви обича, а не съзнавате, че Той ви е обикналъ още преди създаването ви. Той вече е отворена книга за васъ, но вие сте затворена книга за Него. Понеже сте затворени за Него, вие не можете да възприемете всичко онова, което Той отправя къмъ васъ. Невъзможно е да възприемете нѣщо отъ човѣка, когото не обичате. Невъзможно е да възприемете нѣщо отъ Бога, ако не Го обичате. Отворете се къмъ Него, за да възприемете онова, което Той всѣки моментъ ви дава. Любовьта опредѣля отношенията между хората. Когато двама души се обичатъ, единиятъ дава, а другиятъ възприема. Тогава и двамата сѫ отворени: и който дава, и който взима. Значи, любовьта търси отворени души, които да възприематъ всичко, каквото тя дава. И тъй, човѣкъ трѣбва да бѫде отворенъ. Умътъ и сърдцето му трѣбва да бѫдатъ отворени книги. Когато мисли, чувствува и действува, човѣкъ се отваря. Да бѫдешъ добъръ, това значи да се отворишъ. Да обичашъ, това значи да се отворишъ, да се влѣе Божественото благо въ тебе. Който обича, той никога не може да бѫде излъганъ. Любовьта изключва всѣкаква лъжа. Когато обича, човѣкъ се отваря. Когото обичатъ, и той се отваря. Отварянето е необходимо, за да можешъ или да дадешъ, или да вземешъ. Истинската любовь подразбира правилна обмѣна: единиятъ дава, другиятъ взима. При любовьта човѣкъ първо възприема. Като обработи полученото, той дава. Дойде нѣкой и се оплаква, че еди-кой си не го обича. Какъ познавате, дали единъ човѣкъ ви обича? Докато не обичате човѣка, вие никога не можете да кажете, обича ли ви той, или не. Какъ ще познаете, топла ли е или студена рѫката на нѣкой човѣкъ, ако не я пипнете? Значи, за да се познаятъ, хората трѣбва да дойдатъ въ извѣстно съприкосновение помежду си, трѣбва да се отворятъ едни за други. Ако не обичате, и ако не ви обичатъ, вие не можете да се познаете. Следователно, първото условие за опознаване на хората е любовьта. Сѫщото може да се каже и за Бога. Невъзможно е да познаете Бога, ако не Го обичате. Извънъ любовьта опознаване не може да има. Въ това отношение повечето хора вървятъ по обратенъ пѫть: не мислятъ за Бога, не вѣрватъ въ Него, а искатъ Той да ги обича. Съвременнитѣ хора искатъ да бѫдатъ щастливи, но забравятъ, че щастието е въ връзка съ любовьта. Човѣкъ не може да бѫде щастливъ, ако не обича. Човѣкъ не може да бѫде щастливъ, ако не мисли. Човѣкъ не може да бѫде щастливъ, ако не действува. Съ други думи казано: Човѣкъ не може да чувствува, да обича безъ любовь. Човѣкъ не може да мисли безъ мѫдрость. Човѣкъ не може да действува безъ истина. Това сѫ методи, правила, необходими за съграждане на новия животъ. Желанието на Бога е да ни доведе до положение да работимъ по законитѣ на Неговата Любовь, Мѫдрость и Истина. Този е пѫтьтъ, по който могатъ да се разрѣшатъ всички противоречия въ живота. Когото срѣщнете днесь, ще ви запита, обичате ли го. Какъ ще докажете, дали обичате нѣкого, или не? Новата философия на живота поддържа възгледа, че двама души могатъ да се обичатъ, когато сѫ далечъ единъ отъ другъ. Ако сѫ наблизо, тѣ не могатъ да се обичатъ. Казвате, че Богъ е далечъ, затова именно, Го обичате. Погрѣшката на хората седи въ това, че тѣ искатъ да се обичатъ отблизо. Тѣ искатъ да хванатъ предмѣта, който обичатъ. Ако обичате човѣка, какъ ще го хванете? Какъ ще хванете душата на човѣка, когато тя постоянно е въ движение? Душата се движи толкова бързо, че едновременно присѫства въ всички свои точки. Това значи Богъ едновременно присѫства навсѣкѫде и никѫде. Той едновременно е и близо, и далечъ. Когато Го обичашъ, Той е далечъ. Когато не Го обичашъ, Той е близо. Ако обичате, и ако ви обичатъ, вие сте далечъ. Всѣки е опиталъ това. Когато нѣкой не ви обича, той е близо до васъ и постоянно ви мушка. Затова, когато почувствува, че нѣкой момъкъ я обича, момата започва да бѣга. Щомъ бѣга отъ момъка, тя го обича. Ако не бѣга, тя не го обича. Когато казвамъ, че които се обичатъ, тѣ трѣбва да бѫдатъ далечъ единъ отъ другъ, това подразбира, че любовьта постоянно се движи, вследствие на което изисква голѣмъ просторъ. Ето защо е казано, че за любовьта нѣма невъзможни нѣща. Мощно нѣщо е любовьта. Когото обича, тя ще го намѣри и на другия край на свѣта. Въ една минута само тя може да обиколи вселената. За любовьта нѣма граници, нѣма разстояния. За любовьта не сѫществуватъ понятията „далечъ и близо”. Далечъ и близо, това сѫ относителни понятия, които сѫществуватъ само за хората на земята. Следователно, когато нѣкой се отдалечава отъ васъ, това показва, че или той ви обича, или вие го обичате. Ако ви обича, той ще се отдалечи отъ васъ. Ако го обичате, вие ще се отдалечите отъ него. Докато седите близо при човѣка и му натяквате, че не ви обича, това показва, че и вие не го обичате. Ако седите при нѣкого и нищо не му говорите за любовь, вие го обичате. И тъй, ако се отдалечавамъ отъ нѣкого, обичамъ го; ако се приближавамъ при нѣкого, не го обичамъ. Изпращамъ писмо до едного, въ което съобщавамъ, че му завѣщавамъ всичкото си богатство, всичкитѣ си имоти и заминавамъ за странство. Живѣй свободно, разполагай съ всичко мое и за нищо не се грижи. Какво показва това? – Че обичамъ този човѣкъ. Отдалечавамъ се отъ него, нищо не му искамъ и го оставямъ съвършено свободенъ. Ако му дамъ часть отъ имотитѣ си и остана да живѣя при него, като му напомнѣмъ постоянно, че съмъ го облагодетелствувалъ, това показва, че не го обичамъ. Тъй щото, подъ думитѣ „далечъ и близо”, разбираме противоречията въ любовьта. Ако между двама души, които се обичатъ, възникватъ противоречия, това показва, че тѣ сѫ близо единъ до другъ. Ако въ любовьта имъ не възникватъ никакви противоречия, тѣ сѫ далечъ единъ отъ другъ. Като изучавамъ възгледитѣ на съвременнитѣ хора за любовьта, намирамъ, че тѣ сѫ съвършено криви. Защо? – Защото търсятъ любовьта отблизо. Обаче, тѣ никога не могатъ да намѣрятъ любовьта отблизо. Всѣка любовь, която е отблизо, не е истинска. Истинската любовь е отдалечъ. Тя е необятната, великата любовь. Първиятъ и единственъ законъ, който свързва хората, е любовьта. Всѣка точка на любовьта носи животъ въ себе си. Следователно, съ която точка на любовьта влѣзете въ съприкосновение, вие възприемате нейния животъ. Който не разбира любовьта, той е нещастенъ. Нещастието на хората се дължи на това, че тѣ не разбиратъ необятната Божия Любовь. Тѣ не разбиратъ любовьта на баща си – на Духа; тѣ не разбиратъ любовьта на майка си – на Душата; тѣ не разбиратъ и своята любовь. Тази е причината, дето хората изживяватъ трояко противоречие: противоречие на ума, противоречие на сърдцето и противоречие на волята. Тази година ви е дадена задача да разрѣшите противоречията на растенията, на животнитѣ и на човѣка. Като разрѣшите тѣзи противоречия, ще разберете, какво значи да любишъ. Да възлюбишъ Господа и ближния си, подразбира, при всички условия на живота си да не нарушишъ равновѣсието на своя умъ, на своето сърдце и на своята воля, т. е. да не нарушишъ равновѣсието на своитѣ мисли, чувства и постѫпки. Това не значи, че ще бѫдете свободни отъ страдания. Всички ще страдате, но страданията ви ще бѫдатъ осмислени. И Богъ страда. Той изпрати единствения си Синъ на земята, за да се изяви чрезъ Него, да прояви любовьта си къмъ всички живи сѫщества. Въпреки това, хората роптаятъ противъ Бога, защо е създалъ човѣка да страда и да се мѫчи. Това роптание, това тѣхно недоволство достига до Него и, като вижда човѣшката неблагодарность, Той страда. Че жена ви не ви обичала, че децата не ви обичали, че слугитѣ не били доволни отъ васъ, всичко отдавате на Господа, Него считате, виновникъ за вашето положение. Казано е, обаче, въ Писанието: „Не огорчавайте Духа, съ Който сте запечатани”. Защо е даденъ животътъ ? – За да познаемъ Божията Любовь? – Защо е дадено знанието? – За да познаемъ Божията Мѫдрость. – Защо е дадена свободата? – За да познаемъ Божията Истина. Мислете върху тѣзи положения. Тѣ сѫ отвлѣчени въпроси. За да ги разберете, отъ васъ се иска съзнателна, интензивна работа. Като ученици, вие трѣбва да правитѣ опити, да видите, докѫде сте дошли въ любовьта. Ако искате да дадете нѣщо на нѣкой бѣденъ и бъркате въ джоба си нѣколко пѫти, докато извадите само единъ левъ, вие сте близо до любовьта, т. е. живѣете въ любовьта на противоречията. Кога ще се освободите отъ противоречията на живота? – Когато имате равновѣсие въ ума, въ сърдцето и въ волята си. Който има равновѣсие въ ума, въ сърдцето и въ волята си, той е истински свободенъ човѣкъ. Новото, което чухте днесь е, че Божията Любовь не произтича отъ човѣшката. Човѣшката любовь е причина за грѣха, за престѫпленията, за противоречията. Когато сте близо до предмѣта, който обичате, грѣхътъ е неизбѣженъ. Когато сте далечъ отъ предмѣта, който обичате, грѣхътъ е невъзможенъ. Ева сгрѣши, когато дойде близо до забраненото дърво. Ако бѣше далечъ отъ дървото, тя нѣмаше да срѣщне черния адептъ и нѣмаше да сгрѣши. Тя отиде близо до дървото, за да слуша, какво ще й говори черниятъ адептъ. Тя трѣбваше отдалечъ да слуша. Това значи самоотричане. Христосъ казва: „Който иска да бѫде мой ученикъ, той трѣбва да се отрече отъ баща си, отъ майка си, отъ брата си и отъ своя животъ.” Азъ пъкъ казвамъ: Да се самоотречешъ, това значи, да бѫдешъ далечъ отъ баща си, отъ майка си, отъ брата си, отъ сестра си и отъ себе си. Така само ще покажешъ, че ги обичашъ. И блудниятъ синъ се отдалечи отъ баща си, но отъ желание да бѫде свободенъ, да поживѣе, както разбира, а не отъ любовь къмъ него. Като изяде паритѣ си, като изгуби всичко, той пожела да се върне близо при баща си, но вече вѫтрѣшно близо, а външно далечъ, като последенъ неговъ робъ. Така изяви той своята любовь къмъ баща си. Блудниятъ синъ взе смирено положение къмъ баща си. Смирението е изразъ на любовьта. Когато се смири, човѣкъ е далечъ отъ любовьта. Тогава любовьта между Бога и него се проявява правилно. Запомнете следнитѣ нѣща : Пазѣте равновѣсие на ума, на сърдцето и на волята си! Каквото и да се случи въ живота ви, пазѣте равновѣсие. Обичайте отдалечъ! Каквато мисъль, чувство или желание ви посѣтятъ, дръжте ги далечъ отъ себе си, докато разберете, откѫде идатъ и какво носятъ съ себе си. Кое е по-добро за васъ: да имате богатъ чичо въ Америка, който всѣки мѣсецъ ви изпраща по сто долара, или чичо ви да е близо до васъ и всѣки день да се оплаква, че нѣма, какво да яде. „Божиятъ Духъ носи всичкитѣ блага на живота.” 4 септември, 1935 г. 5 ч. с. София. – Изгрѣвъ.

"Царския пѫтъ на душата", беседи отъ Учителя, държани при Седемтѣ рилски езера прѣзъ лѣтото на 1935 г. Първо издание, София, 1935 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Всичко е за добро Има вѣрващи въ свѣта, които се страхуватъ отъ вѣтъра, отъ дъжда и отъ слънцето; има вѣрващи, които се страхуватъ отъ болѣсти; има вѣрващи, които отъ всичко се обиждатъ, вследствие на което навсѣкѫде търсятъ правата си: ако ги поканите на обѣдъ, искатъ да бѫдатъ на първо мѣсто, отдѣсно на домакина. Ако ги поканите на концертъ, или на нѣкаква сказка, тѣ пакъ гледатъ да заематъ първитѣ мѣста. Тѣзи вѣрващи мязатъ на млада мома, която обича възлюбения си, жени се за него, но въпреки това пакъ се запитва, дали той ще я обича. Защо се жени, щомъ се съмнѣва? Като се съмнѣва, да не се жени. Следователно, не яжъ хлѣбъ, който не може да ти даде това, което очаквашъ. Какъвъ хлѣбъ трѣбва да ядешъ? Яжъ само онзи хлѣбъ, който носи въ себе си животворна сила. Всѣки другъ хлѣбъ, който не носи животворна сила, тури настрана. – Какво ще правимъ безъ хлѣбъ? – Гладни ще седите. Ако паякътъ може цѣли шесть мѣсеца да гладува и да вѣрва, че нѣма да умре, че отнѣкѫде ще му дойде храна, защо разумниятъ човѣкъ, който слуша Словото Божие, не може да гладува два-три дена? Доказано е, че човѣкъ може да прекара абсолютенъ постъ цѣли 40 дена. Значи, човѣкъ трѣбва да познава истината въ живота, да не се заблуждава. Въ съвременния животъ има извѣстни факти, които сѫ невѣрни. Хората трѣбва да различаватъ вѣрнитѣ факти отъ невѣрнитѣ. Много отъ недоразумѣнията между хората се дължатъ на невѣрни факти. Ще приведа единъ примѣръ, да видите, какво може да създаде единъ невѣренъ фактъ. Въ Америка, когато трѣбва да се назначи проповѣдникъ на нѣкоя голѣма енория, обикновено се провежда изборъ. По едно време се повдигналъ въпросъ за избиране на проповѣдникъ на една голѣма американска енория. Обаче, между избирателитѣ се пръсналъ слухъ, че проповѣдникътъ, за когото сѫ гласували да бѫде назначенъ, ималъ обичай да рѣши косата си на пѫть като жена. Всички единодушно се произнесли, че не искатъ проповѣдникъ, който реши косата си на пѫть. Събранието решило, преди да се произнесатъ окончателно върху избора, да извикатъ проповѣдника, да го видятъ. Като се явилъ предъ тѣхъ, всички останали учудени. Не само че нѣмалъ никакъвъ пѫть на главата си, но главата му била съвършено гола. По сѫщия начинъ много хора протестиратъ, спорятъ върху въпроси, които съвсѣмъ не сѫществуватъ. „Всичко е за добро” – е казано въ Писанието. Значи, каквото се случва въ живота на човѣка, добро или зло, е все за добро. Зло и добро сѫ страни на едно цѣло. Злото е външната страна на доброто; доброто пъкъ е вѫтрешната страна на самото добро. Понеже външната страна на доброто всѣкога се цапа, затова я наричатъ зло. Вѫтрешната страна на доброто никога не се цапа, затова я наричатъ добро. Обаче, колкото и както да се говори за злото и доброто, тѣ всѣкога ще останатъ необяснени. Има нѣща, които не могатъ да се обяснятъ съ думи. Тѣ се разбиратъ вѫтрѣшно, чувстватъ се, възприематъ се, но по никой начинъ не могатъ да се обяснятъ. Какъ ще обясните, напримѣръ, какво представя тонътъ do? Кой би могълъ да изпѣе тона do, re, или другъ нѣкой тонъ въ неговата абсолютна чистота? Това сѫ елементарни нѣща, но не могатъ да се изпълнятъ. Ако не можете да изпѣете тѣзи тонове, както трѣбва, тогава, пожелайте да се изпълни нѣщо въ името на Христа и да стане, както желаете. Нали казвате, че вѣрвате въ Христа? Изпитайте вѣрата си. Идете при нѣкой тежко боленъ и въ името на Господа Исуса Христа пожелайте да оздравѣе. Ако е на оздравяване, болниятъ ще стане отъ леглото си; ако е тежко боленъ, думитѣ и желанието ви да оздравѣе ще останатъ безрезултатни. Значи, не е достатъчно само да казва човѣкъ, че вѣрва, но той трѣбва да изпита своята вѣра. Ще кажете, че всѣки може да пѣе. Лесно се говори, но изпитали ли сте се, колко можете да пѣете? Всѣки трѣбва да пѣе, но всѣки не може да пѣе. Когато мисъльта на нѣкого е лишена отъ нѣщо сѫществено, този човѣкъ не може да пѣе. Който не може да пѣе, той не може да оцѣнява доброто; той не е тактиченъ човѣкъ. Пѣенето повдига духа на човѣка и му създава добро разположение. Изобщо, българитѣ не сѫ много музикални. Въ миналото тѣ сѫ били по-музикални. Нѣма българинъ, който да е създалъ въ музиката нѣщо самобитно, нѣщо безсмъртно. Колко български пѣвци или музиканти могатъ да изкаратъ прехраната си въ нѣкоя чужда страна? Ще кажете, че даровитиятъ може да се прояви навсѣкѫде. Знаете ли, отъ какво зависи дарбата на човѣка? Всѣка дарба зависи отъ вѣрата на човѣка. Каква вѣра е тази, която при най-малкото изпитание се разколебава? Излѣзе нѣкой да пѣе или да свири предъ публика и веднага се разколебава, съмнѣва се, че може да пѣе. Докато не се подкрѣпва отъ вѣрата, дарбата не може да се прояви. Следъ като си училъ дълго време, следъ като си работилъ, ще излѣзешъ на сцената и ще вѣрвашъ, че можешъ да пѣешъ и свиришъ. Ако вѣрвашъ по единъ начинъ, а пѣешъ по другъ начинъ, ти не можешъ да проявишъ дарбата си, ти нѣмашъ вѣра. Като не могатъ да пѣятъ, както трѣбва, мнозина се извиняватъ, че не сѫ се упражнявали достатъчно, че не сѫ учили. Щомъ е така, нека се упражняватъ, нека учатъ. Извиненията не могатъ да ги оправдаятъ. Ще кажете, че сте слушали ангелски хорове и знаете, какво значи добро пѣене. Колкото да се сравнява човѣшката пѣсень съ ангелската, последната остава ненадмината. Отлични пѣвци сѫ ангелитѣ. Въ Писанието е казано, че когато Христосъ се родилъ, хоръ отъ ангели слѣзълъ отъ небето и славили Бога. Следователно, пѣйте и вие и вървѣте напредъ. Не се спирайте върху миналото. Не се спирайте върху живота на вашитѣ дѣди и прадѣди. Който иска да прогресира, той не трѣбва да се спира на миналото. Нѣма по-голѣма опасность за ученика отъ тази, да се спира на своитѣ погрѣшки отъ миналото. Оставете погрѣшкитѣ настрана и вървѣте напредъ. Спирайте се върху това, което въ даденъ моментъ правите. Задавайте си въпросъ, защо правите това или онова. Ако въ даденъ моментъ ядешъ, защо ядешъ? Човѣкъ яде, за да подържа своя организъмъ. Защо чувствашъ? Човѣкъ чувства, за да поддържа живота на своето сърдце. Защо мислишъ? Човѣкъ мисли, за да поддържа живота на своя умъ. Всѣко нѣщо, което не се упражнява, се изражда. Ако любовьта не прониква въ сърдцето, както въздухътъ въ дробоветѣ, човѣкъ не може да живѣе. Както чистиятъ въздухъ освѣжава и засилва дробоветѣ, така и любовьта подмладява човѣка. Ако любовьта не посѣщава човѣка, всичкитѣ органи на тѣлото му ще се атрофиратъ. Ако мисъльта не движи човѣшкия мозъкъ, всички негови клѣтки ще се атрофиратъ. За предпочитане е понѣкога една лоша мисъль да проникне въ човѣшкия мозъкъ, отколкото никаква мисъль да не го движи. Това може да ви се види противоречиво, но противоречието е само за васъ. Противоречията за едни хора сѫ благо за други, Напримѣръ, детето на една майка плаче, но е живо, весело, цѣлъ день играе. Плачътъ на детето е противоречие за тази майка. Детето на друга майка е мъртво и не плаче. Като погледне на живото дете, тази майка намира плача му за нѣщо естествено. Обаче, за нея е противоречие, защо детето й не плаче. Следователно, за предпочитане е детето да плаче, но да е живо, отколкото да не плаче и да е мъртво. За предпочитане е човѣкъ да има противоречия, но да е живъ, отколкото да нѣма противоречия и да е мъртъвъ. За предпочитане е човѣкъ да прави грѣшки, да има изкушения, но да е живъ, отколкото да не прави грѣшки, да нѣма изкушения и да е мъртъвъ. Защо ви е съвършенството на мъртвия? Съвременното възпитание налага редъ правила на човѣка, които го сковаватъ. Казватъ на детето: Ти не трѣбва да правишъ това, не трѣбва да правишъ онова. Детето се вижда заобиколено съ редъ наставления, какво да не прави. Като дойде въпросъ до това, какво да прави, то не знае нищо. Едно трѣбва да знаете: ако постѫпвате по човѣшки, трѣбва да бѫдете честни. Ако живѣете по Божественъ начинъ, трѣбва да бѫдете справедливи. Честностьта е изразъ на човѣшкия животъ, а справѣдливостьта – изразъ на Божествения животъ. Ако нѣкой не може да постѫпи по човѣшки, т. е. честно, да постѫпи по Божественъ начинъ, справедливо. И обратно: ако не може да постѫпи по Божественъ начинъ справедливо, тогава да постѫпи по човѣшки - честно. Дали справедливо, или честно ще постѫпи, човѣкъ трѣбва да изплати дълговетѣ си. Той трѣбва да знае, какъ да постѫпва. Силата на човѣка седи въ неговото знание. Ако отъ паметницитѣ на миналото археологътъ не може да чете историята на древнитѣ народи, той нѣма никакво знание. Ако и вие не можете да проникнете въ архивата на вашето минало и по него да четете и изучавате себе си, кѫде е вашата сила? Хората се интересуватъ отъ своето минало, искатъ да знаятъ нѣщо отъ него, но тѣ сами трѣбва да го разгадаятъ. Защо? – Защото малко е доброто въ миналото на човѣчеството. Отъ осемь хиляди години насамъ, човѣчеството не е направило голѣмъ скокъ. Въ живота на човѣка до грѣхопадението има хубави нѣща, но следъ грѣхопадението нѣма нищо особено. Като знаете това, по-добре не се интересувайте отъ миналото си. Отъ страданията и изпитанията, които преживявате, можете да садите за вашето минало. Днесь всички хора плащатъ за миналото си. Нѣкой иска да знае, дали въ миналото си е билъ царь. Билъ е царь, но не е могълъ да управлява, и затова главата му днесь е побѣлѣла. Всички хора трѣбва да работятъ съзнателно върху себе си, да изправятъ погрѣшкитѣ на своето минало. Какъ ще изправятъ погрѣшкитѣ си? – Като се научатъ да управляватъ своитѣ мисли, чувства и постѫпки. Да бѫдешъ царь, това значи, да управлявашъ себе си. Върви нѣкой и маха съ рѫката си около ухото. Какво означава това движение? Този човѣкъ се намира предъ нѣкакво изкушение. Нѣкаква лоша мисъль е минала презъ ума му и, като маха съ рѫката си, той мисли, че ще се освободи отъ нея. – Не, това е механическо действие. Работитѣ не се оправятъ по механически начинъ. Какъ се познава изкушението? Изкушението се познава по миризмата, както цвѣтето се познава по своя ароматъ. Безъ да видитѣ карамфила, по аромата му само можете да го познаете. Всѣко цвѣте се познава по своя мирисъ. Всички хора трѣбва да учатъ, да следватъ училището, като малкитѣ деца. Кое училище трѣбва да посѣщаватъ? – Божественото училище. Млади, възрастни, стари – всички трѣбва да се запишатъ въ това училище. Едно условие изисква Божественото училище: Всички ученици, които се записватъ въ това училище, трѣбва да иматъ състоянието на детето. Когато тръгва на училище, детето е отворено, готово да слуша, да приема всичко, каквото учительтъ казва. Когато възрастниятъ тръгва на училище, той има вече свои особени възгледи, особено мнѣние за нѣщата, вследствие на което се натъква на противоречия. Той е закѫснѣлъ за училище. Следователно, ако сте постѫпили въ великата Школа и се намирате предъ противоречия, ще знаете, че сте закѫснѣли, не могатъ да ви приематъ за ученикъ на тази Школа. Можете да бѫдете слушатель, но не редовенъ ученикъ. Какво трѣбва да направите, за да ви приематъ редовенъ ученикъ? Вие трѣбва да се върнете въ своето първично, детинско състояние на душата, да слушате и да възприемате всичко, каквото Учительтъ ви преподава. Разправятъ единъ анекдотъ за една 84 годишна баба. По нѣкакво особено стечение на условията въ нейния животъ, въпреки силното й желание да учи, тя останала неграмотна. Обаче, на 84 годишна възрасть условията й се подобрили, и тя решила да учи. Отишла на училището, влѣзла въ стаята на учителитѣ и се обърнала къмъ единъ отъ тѣхъ съ думитѣ: Синко, искамъ да уча. – Бабо, много е кѫсно. – Нищо, цѣлъ животъ съмъ желала да се науча да чета и да пиша, едва сега ми се отдаде този случай. – Добре, остани между децата. Зарадвала се бабата, че ще учи. Събрали се децата около нея, натискали я, смѣели се, но тя не искала да знае: учи, чете, пише, играе съ тѣхъ – забравила старостьта си, забравила, че времето й минало. Тя не се докачала отъ никого, искала само да учи. Сега и васъ съвѣтвамъ да забравите старостьта си, отъ никого да не се обиждате, но да се учите, да слушате Учителя, който ви преподава отвѫтрѣ и отвънъ. Вземете примѣръ отъ тази баба. Когато ви се смѣятъ, когато ви корятъ, не се обиждайте. Знайте, че това не се отнася до васъ. Обаче, когато ви хвалятъ, не се забравяйте. Знайте, че за всѣка похвала трѣбва да платите нѣщо. Когато нѣкой ви хвали, той иска да вземе нѣщо отъ васъ. Преди години единъ отъ редакторитѣ на софийскитѣ вѣстници ме запита: Знаете ли, какво пишатъ вѣстницитѣ за васъ? – Не зная. – Лоши работи пишатъ. – Тогава, бѫдете увѣрени, че тѣ не сѫ подкупени. Ако пишеха нѣщо добро, може да се предполага, че сѫ подкупени. Изобщо, ако говорите лошо за човѣка, вашата съвѣсть е спокойна, защото отъ никого не сте подкупени. Когато хвалите човѣка, може да се предполага, че съвѣстьта ви е подкупѣна. Обаче, като човѣкъ, който служи на любовьта, на истината, и когато хвалите, и когато укорявате нѣкого, за нищо не продавайте съвѣстьта си. Има право да хвали, да укорява само онзи, който обича. Да обичате човѣка, това значи, да постѫпвате така, както той постѫпва. Дохожда въ дома ви гостъ, който живѣе спорѣдъ източнитѣ нрави. Поканвате го на трапезата си, добре сложена, съ чисти чинии, съ сребърни вилици, лъжици, ножове. Обаче, гостътъ постѫпва по своему: отчупва хлѣба съ пръститѣ си и направо, безъ никаква вилица или лъжица, започва да топи въ яденето. Веднага заповѣдвате на слугитѣ да вдигнатъ лъжицитѣ и вилицитѣ, и цѣлиятъ домъ започва да яде по начина по който гостътъ се храни. Ако държите на буквата на нѣщата, вие ще му забележите, че не се яде така. Но любовьта не се рѫководи отъ буквата на нѣщата. Сега вие сте влѣзли въ пѫтя на непреривната любовь – въ пѫтя на Божествената любовь, и трѣбва да постѫпвате спорѣдъ нейнитѣ изисквания. Тази любовь изключва всички погрѣшки. Въ преривната, т. е. въ човѣшката любовь се вършатъ редъ грѣшки и престѫпления. Престѫпленията, нещастията се дължатъ на това, че човѣкъ не се подчинява на Великото начало въ живота. Единъ законъ има въ свѣта, и който се отклони отъ този законъ, той неизбѣжно е изложенъ на страдания и нещастия. Правили ли сте опитъ за единъ день поне да не допуснете нито една лоша мисъль въ ума си, нито едно лошо чувство въ сърдцето си? Ако цѣлъ день е много, направете опита за единъ часъ, да видите, може ли презъ този часъ злото да не се вмъкне въ васъ. Какъ е дошло злото въ свѣта? Това е въпросъ, по който не е позволено да се говори. Наистина, какво по-голѣмо противоречие отъ това, да срѣщаме хора и ангели да грѣшатъ и вършатъ престѫпления, въпреки, че сѫ създадени отъ Бога, Единствениятъ съвършенъ между съвършенитѣ? Какъ се е явило злото? Коя е причината за престѫплението? Младъ, красивъ момъкъ обича две моми. Докато не се е опредѣлилъ къмъ една отъ тѣхъ, и дветѣ сѫ внимателни къмъ него, добре се разговарятъ, добре се разбиратъ. Когато момъкътъ си опредѣли и предпочете едната мома, другата веднага се обижда, отдръпва се, и отношенията между тѣхъ се развалятъ. Защо? – Злото, престѫплението е влѣзло между тѣхъ. Ако майката обича единъ отъ синоветѣ си повече отъ другитѣ или ако бащата обича една отъ дъщеритѣ си повече отъ другитѣ, пакъ престѫпление се ражда. За да нѣма престѫпление въ чувствата на хората, ето какъ трѣбва да разглеждате нѣщата. Ако имате два пръстена, единиятъ желѣзенъ, а другиятъ златенъ, ще предпочетете златния предъ желѣзния. Всѣки ще обича златния пръстенъ повече. Ако имате две саби, едната желѣзна, другата златна, ще предпочетете желѣзната предъ златната. Ако трѣбва да се защитавате съ една отъ тѣхъ, желѣзната сабя ще свърши повече работа отъ златната. Единъ мѫжъ се оженилъ за жена, която цѣлъ животъ го терзае: не му дава свободно да погледне нѣкѫде. Каквото направи, тя все е недоволна отъ него. Той ходи отъ стая въ стая, пъшка, въздиша, трепери отъ нея, да не каже нѣщо, което да не й хареса За него тя представя желѣзо, което постоянно го притиска. По едно време дойде въ дома имъ една приятелка на жената, весела, разположена, цѣлата кѫща развеселява. Мѫжътъ се отпусне, разположи се, отдъхне си свободно. Новъ тормозъ настѫпва за него: Защо въ присѫствие на жена си билъ мраченъ, недоволенъ, а въ присѫствие на приятелката й се развеселявалъ? Кой е виновенъ за това? Кой човѣкъ не предпочита златния пръстенъ предъ желѣзния? Кѫде е престѫплението въ този случай? Дайте свобода на човѣка, ако искате да ви обича. Това сѫ факти, които сѫществуватъ навсѣкѫде въ живота, и между религиозни, и между свѣтски хора. Докато не разберете законитѣ, които управляватъ живота, вие всѣкога ще се натъквате на противоречия. Тази е причината, дето хората си представятъ живота на небето като този на земята. Тѣ мислятъ, че и тамъ хората се дѣлятъ на мѫже и жени, и тамъ се раждатъ, женятъ, умиратъ. Тѣ си представятъ нѣкакъвъ човѣшки рай. Въ небето нѣма мѫже и жени. Ако нѣкой мѫжъ отиде на небето и търси жена, веднага ще го пратятъ на земята. Ако нѣкоя жена отиде на небето и търси мѫжъ, веднага ще я пратятъ на земята. Докато сте на земята, можете да се жените; щомъ отидете на небето, никакви женитби не се позволяватъ. Каква е разликата между хората на земята и тия на небето? Хората на земята иматъ по два рога: единиятъ рогъ представя мѫжа, а другиятъ – жената. Хората на небето нѣматъ рога. Тамъ човѣкъ е ни мѫжъ, ни жена. Значи, женитѣ и мѫжетѣ сѫ необходими за земята, но не и за небето. Сабята е нужна за войната, но не и въ мирния животъ. Саби, пушки, топове, задушливи газове сѫ нуждни за войнитѣ, но въ мирния животъ тѣ нѣматъ никакво предназначение. Мирниятъ животъ се нуждае отъ съвсѣмъ други пособия. Въ този смисълъ, мѫжътъ и жената сѫ орѫжия, съ които хората воюватъ. Мѫжътъ е едно орѫжие, жената – друго орѫжие. Опасни орѫжия сѫ тѣ. Жената пита: Какво ще бѫда, когато отида на небето? – Ще бѫдешъ нито мѫжъ, нито жена. Мѫжътъ пита: Какво ще бѫда, като отида на небето ? – Нито жена, нито мѫжъ. Като се видите на небето, тогава ще разберете, какво представяте. Тамъ ще бѫдете души, излѣзли отъ своя Създатель. Хората си представятъ духовния свѣтъ, т. е. живота на небето, като особенъ, изопаченъ животъ. Тѣ не знаятъ, че земниятъ животъ е изопаченъ и трѣбва да излѣзатъ отъ него, да влѣзатъ въ реалностьта. Срѣщате нѣкого и му се усмихвате. Защо? И вие не знаете, защо се усмихвате. Срѣщате другъ, поглеждате го сериозно. Защо? И това не знаете. Понѣкога се усмихвате, за да предразположите човѣка, да покажете, че му обръщате внимание. Както и да постѫпвате съ хората, дали се усмихвате, или сте сериозни съ тѣхъ, въ двата случая тѣ ще иматъ различно мнѣние за васъ. Какво е усмивката? Усмивката е условие за запознаване съ човѣка. Усмихвашъ се – отваряшъ вратата на кѫщата си. Ставашъ сериозенъ – затваряшъ вратата на кѫщата си. Кога човѣкъ отваря вратата си? – Зимно време. По-добре е човѣкъ да отваря вратата си, отколкото да я затваря. По-добре е да се усмихва, отколкото да е сериозенъ. Защо нѣкоя жена се е усмихнала? – Зимно време е, вънъ е студено, и тя е отворила вратата си. За кого отваря вратата? – За измръзналия. Като влѣзе вѫтрѣ, той ще се стопли на огнището, ще измие рѫцетѣ и краката си съ гореща вода, ще се нахрани и ще си отиде. Какво лошо има въ това? Ама тази жена нѣма право да се усмихва на другъ мѫжъ, освѣнъ на своя. Това е стариятъ моралъ, който сѫществува отъ осемь хиляди години насамъ. Този моралъ е причина за нещастията между хората. Престѫплението не седи въ усмивката, но въ лошитѣ, криви мисли и чувства на човѣка. Всички хора искатъ да бѫдатъ здрави, добри и умни. Прави сѫ хората да желаятъ това. Здравето, добротата и разумностьта сѫ пѫтища за постижения. Това сѫ пособия, сили, чрезъ които човѣкъ може да постигне всичко, каквото желае. Само чрезъ тѣхъ той може да влѣзе въ небето. Здравето е единъ видъ богатство; доброто – другъ видъ богатство; умътъ – трети видъ богатство. Значи, три пѫтища има, чрѣзъ които човѣкъ може да бѫде богатъ: богатъ като здравъ, богатъ като добъръ и богатъ като уменъ. Всѣко едно отъ тия качества придава на човѣка една трета отъ цѣлото богатство. За да бѫде напълно богатъ, или за да наречете нѣкого „човѣкъ” въ пълния смисълъ на думата, той трѣбва едновременно да бѫде здравъ, богатъ и уменъ. Направете опитъ и ще се увѣрите въ силата на тѣзи качества. Нека всѣки се запита, увеличилъ ли е капиталътъ на своето здраве, на своята доброта и на своя умъ. Здравето, доброто и умътъ представятъ капитали, които всѣки день трѣбва да се увеличаватъ по малко. Ако тѣзи капитали не се увеличаватъ, човѣкъ постоянно губи отъ себе си. Човѣкъ е изпратенъ на земята да работи. Следователно, той трѣбва да работи като здравъ и като боленъ, като добъръ и като лошъ, като уменъ и като глупавъ. Той трѣбва да работи като младъ, като възрастенъ и като старъ. Той трѣбва да работи като мѫжъ и като жена, като баща и като майка, като господарь и като слуга. Това сѫ положения, презъ които човѣкъ трѣбва да мине. Въ всички положения човѣкъ трѣбва да работи, да се развива, да увеличава капиталитѣ си. Какво е било вашето първично положение, какъ сте били първоначално създадени, съ този въпросъ не се занимаваме. „Всичко е за добро”. И зло, и добро – всичко е за добро, но всичко не е отъ Бога. Нѣкой ви обича, нѣкой не ви обича; единъ ви говори сладко, другъ ви се сърди; единъ ви прави добро, услужва ви, другъ ви прави зло и ви пакости – всичко това е за добро, но всичко не е отъ Бога. Това показва, че ние живѣемъ въ единъ изопаченъ, обърканъ свѣтъ. Какъ ще се оправи този свѣтъ? – Чрезъ любовьта. Любовьта оправя всичко, любовьта осмисля живота. Момъкъ обича една мома. Бащата не позволява на дъщерята да обича този момъкъ. Кой отъ двамата трѣбва да отстѫпи: бащата или момъкътъ? Ще кажете, че е писано въ Свещената книга: „Човѣкъ ще напусне баща си и майка си и ще се прилѣпи къмъ възлюбения или възлюбената си”. Значи, възлюбениятъ е мѣрката на нѣщата. Той рѣшава въпроситѣ. Възлюбениятъ представя великия законъ, който рѫководи цѣлокупния животъ. Единъ е възлюбениятъ въ свѣта, не сѫ много. Единъ е възлюбениятъ, но се явява въ много форми: като птица, като риба, като паякъ, като вълкъ, като тигъръ, ката цвѣте, като плодъ. Като видитѣ нѣкой човѣкъ облѣченъ съ хубави дрехи, съ цилиндъръ на глава, вие го харесвате. Като видите единъ паякъ, не го харесвате. Този, когото харесвате въ човѣка, е сѫщиятъ и въ паяка. Възлюбениятъ навсѣкѫде е единъ и сѫщъ, но вие не можете да го видите. Чудни сѫ хората! Срѣщатъ единъ човѣкъ, говорятъ съ него и намиратъ, че е много добъръ. Отиватъ при сѫщия човѣкъ, като при хирургъ, който трѣбва да ги оперира. Тѣ веднага казватъ, че той е лошъ човѣкъ. Какъ е възможно единъ и сѫщъ човѣкъ да бѫде и добъръ, и лошъ? Хирургътъ има добро желание, иска да ги освободи отъ страданията. Вие сте счупили крака си, хирургътъ иска да го оправи. Кой е виновенъ: вие или хирургътъ? Виновенъ е онзи, който е счупилъ крака си, а не хирургътъ, който иска да му помогне. Седя въ стаята си и чета. Въ това време слушамъ, че муха бръмчи нѣкѫде. Поглеждамъ, мухата се заплела въ паяжина, бръмчи, не може да се освободи. Обръщамъ се къмъ паяка и казвамъ: Слушай, въ мое присѫствие не позволявамъ да се вършатъ престѫпления. Или ще пуснешъ мухата, или ще взема една тояга, и двамата ще изхвърля навънъ. Вънъ отъ стаята ми можешъ да правишъ, каквото искашъ, но тукъ не позволявамъ. Паякътъ ме погледна, не знае, какво да предприеме: да изяде ли мухата, или да я пусне на свобода. Има своенравни паяци, които не отстѫпватъ лесно. Той ходи по паяжината си, мисли, какво да направи. Най-после рѣшава да освободи мухата: започва да кѫса нишкитѣ една следъ друга и пуска мухата на свобода. Така и той е свободенъ, и мухата е свободна. Следъ това го питамъ: Защо хвана мухата? – Тя е моя длъжница. Има да ми дава, и докато не секвѣстирамъ всичкия й имотъ, нѣма да я пусна. Да, но ако не я пуснешъ, азъ ще дойда съ тоягата си и ще се разправя съ васъ, както трѣбва. Ти трѣбва да простишъ дълговетѣ й и да я пуснешъ на свобода. Сѫщото нѣщо става и между хората. Кредиторъ хваналъ длъжника си въ своята паяжина и не го пуща. Длъжникътъ бръмчи, мѫчи се, иска да се освободи. Кредиторътъ не отстѫпва. Тогава азъ се намѣсвамъ. Взимамъ тоягата си, т. е. Божия законъ, и казвамъ на кредитора: Или ще пуснешъ длъжника си и ще простишъ дълга му, или и двамата ще излѣзете навънъ. Предъ Божието лице не позволявамъ да се вършатъ престѫпления. Какъ да разберемъ това нѣщо? – Много просто. Когато се намирашъ предъ лицето на Бога, ти трѣбва да простишъ прегрѣшенията на брата си. Когато се намирашъ предъ лицето на Бога, ти трѣбва да простишъ всички дългове на брата си – абсолютно да ликвидирашъ съ него. Докато не ликвидирашъ съ брата си, не можешъ да се явишъ предъ Божието лице и въ Царството Божие не можешъ да влѣзешъ. Какво правите вие? Казвате: Като спечеля, ще наредя работитѣ си и на бѣднитѣ ще помагамъ. Защо трѣбва да чакашъ това време? Ето, всички твои длъжници сѫ бѣдни хора. Прости дълговетѣ имъ, и въпросътъ е свършенъ. „Съ каквато мѣрка мѣришъ, съ такава ще ти се отмѣри.” Отива нѣкой при Бога и носи съ себе си изпълнителнитѣ листове на своитѣ длъжници. Казвамъ: Ако още днесь не скѫсате вашитѣ изпълнителни листове и не се явите съ чисто лице предъ Господа, и вие, и длъжницитѣ ви ще излѣзете вънъ. На всички християни днесь се казва: Скѫсайте изпълнителнитѣ листове, ако искате и вие, и длъжницитѣ ви да бѫдете свободни. Иначе, всички ще бѫдете изпѫдени навънъ. Тоягата, Божиятъ законъ ще играе по гърбоветѣ на всички хора: на кредитори и на длъжници. Не е позволено да се вършатъ престѫпления въ присѫствието на Бога! Кѫде остава вашата любовь, ако вършитѣ престѫпления въ Негово присѫствие? Сега азъ изнасямъ единъ принципъ. Когато искате да се явите предъ лицето на Бога, бѫдете готови да извършите всичко заради Него. Въ това седи изпълнението на волята Божия. Ако днесь още не сте готови да скѫсате вашитѣ изпълнителни листове. заради Господа, любовьта ви е слаба. Ако сте готови да скѫсате вашитѣ записи, вашитѣ изпълнителни листове, и азъ съмъ готовъ да скѫсамъ моитѣ записи срѣщу васъ. Ако вие не сте готови, и азъ не съмъ готовъ. Щомъ вие не сте готови да скѫсате записитѣ на вашитѣ стари идеи, да се освободите отъ страха за утрешния день, и азъ нѣма да скѫсамъ моитѣ полици. – Какво ще стане съ нашия животъ? – Щомъ скѫсате старитѣ си записи, животътъ ви ще се нареди добре. Че ако днесь, когато сте предъ Божието лице, не сте готови за подвизи, утре ли ще бѫдете готови? Когато бѣше на кръста, Христосъ скѫса всички полици, всички изпълнителни листове на своитѣ длъжници и каза: Господи, прости имъ! Тѣ не съзнаватъ, какво правятъ. Ако не бѣше простилъ на своитѣ длъжници, Христосъ не би могълъ да се яви предъ Господа, не би могълъ да влѣзе въ Царството Божие. Христосъ бѣше предъ лицето на Бога и прости дълга на своитѣ длъжници. Щомъ искате да се освободите, да се явите чисти предъ лицето на Бога, вие трѣбва да простите на своитѣ длъжници и да кажете: Господи, прости имъ! Величието на Христа седи въ жеста на благородство, който Той прояви на кръста още. Закованъ съ гвоздеи на рѫцетѣ и на краката, Той каза: Господи, прости имъ! Ще кажете, че проповeдта ми днесь е хубава. Не е въпросъ за хубавата проповѣдъ. Важно е, каквото се проповѣдва, да се прилага. Кѫде е силата и любовьта на християнитѣ, които се намиратъ предъ лицето на Бога и не могатъ да скѫсатъ своитѣ стари записи и да кажатъ: Господи, прости имъ! Следъ всичко това тѣ ще отидатъ при нѣкой праведенъ човѣкъ и ще искатъ да се моли за тѣхъ. – Не, не е позволено да се молите за човѣкъ, който не е готовъ да скѫса своитѣ стари записи. Свещено трѣбва да бѫде името Божие за васъ. Произнесете ли това име, бѫдете готови на всички жертви. Дойде ли нѣкоя болесть, предложете й да ви последва, да тръгне съ васъ на работа. Щомъ я поканите на работа, тя ще си отиде. Споредъ мене, болестьта не е нищо друго, освѣнъ неканена гостенка, която ви е посѣтила и ви се налага: тя иска да я кѫпете, обличате, храните, забавлявате. Ще се събератъ петь-шесть души около болния да му услужватъ. Всѫщностъ тѣ не услужватъ на болния, а на болестьта, която го обсебила като неканена гостенка. На болестьта не трѣбва да се даватъ никакви лѣкарства. Щомъ дойде при васъ, ще й кажете: Азъ отивамъ да копая на Божието лозе. Ако искашъ да дойдешъ съ мене, добре дошла. Ако не, сбогомъ! Който вѣрва въ Бога, като динамическа сила, той всѣкога ще бѫде здравъ. Съвременнитѣ хора искатъ да бѫдатъ обичани. Тѣхното желание е на мѣсто, но не е достатъчно само единъ човѣкъ да ги обича. Човѣкъ представя микроскопична цевь, презъ която може да мине само единъ слънчевъ лѫчъ. Слънчевиятъ лѫчъ все ще допринесе нѣщо на човѣка, но мощното въ свѣта е цѣлото слънце. Свѣтлината на цѣлото слънце трѣбва да влѣзе въ човѣка и да освѣти и най-малкитѣ кѫтчета на неговата кѫща. Единъ слънчевъ лѫчъ представя любовьта на единъ човѣкъ. Тази любовь не е достатъчна. Любовь, която не може да преобрази човѣка, да го направи здравъ, добъръ, уменъ, не заслужава това име. Любовьта е онази сила, която преобразява човѣка и го прави готовъ на всички жертви заради Свещеното име, върху което почива неговиятъ животъ. Истинската жертва подразбира жертва за Твореца на вселената, за Свещения, а не жертва за хората. Кѫде ще намѣрите Свещения? Той се крие дълбоко нѣкѫде въ душата на всички живи сѫщества. Отъ всички хора се изисква велика жертва, каквато Христосъ е направилъ. Въ какво седи тази жертва? Като ги приковатъ на кръста за името Божие, да кажатъ: Господи, прости имъ! Срѣщатъ единъ и го питатъ: Ти какъвъ си ? – Християнинъ съмъ. – Изпълнилъ ли си всичко, което Христосъ е проповѣдвалъ? Христосъ е проповѣдалъ самоотричане. Ти самоотрече ли се? Христосъ е казалъ, че Неговъ ученикъ може да бѫде само онзи, който раздаде всичкото си имане на сиромаси и Го последва. Ти направи ли това? Когато бѣше на кръста, Христосъ каза: Господи, прости имъ! Ти прости ли на своитѣ длъжници? Ще кажете, че времето ви още не е дошло. Споредъ мене, много отъ сегашнитѣ християни сѫ закѫснѣли даже. Ако сега не изпълнятъ Христовото учение, тѣ съвсѣмъ ще закѫснѣятъ. Не е въпросъ до буквата на нѣщата. Христовото учение е учение на вѫтрѣшна жертва. Всѣки моментъ се жертвайте за Онзи, чиято любовь е непреривна. Христовото учение проповѣдва вѫтрѣшенъ, великъ моралъ, който почива на абсолютна чистота. Хората говорятъ за любовь, за цѣлувка, но се стѣсняватъ. Защо? – Защото въ тѣхната любовь, въ тѣхната цѣлувка има нѣщо користно. Тѣ взиматъ, а не даватъ. Казано е въ Писанието: „Цѣлунете се съ свето цѣлование”. Божествената любовь подразбира абсолютна вѫтрѣшна чистота, която дава упование на човѣка, прави го смѣлъ, самоотвѣрженъ. Ако цѣлувката може да повдигне падналия, да излѣкува болния и да възкреси мъртвия, тя е на мѣсто. Това означава свѣто цѣлование. Христосъ казва: „Не дойдохъ да изпълня своята воля, но волята на Онзи, Който ме е проводилъ!” Следователно, всѣки човѣкъ трѣбва да осъзнае, че е дошълъ на земята да изпълни волята на Онзи, Който го е проводилъ. Когато се намѣрите въ голѣми противоречия и не можете да разрѣшите нѣкой въпросъ, кажете: Да бѫде волята Божия! Кажѣте ли така, нѣма да мине много време, и въпросътъ ще се разрѣши. Но затова се иска пълно упование на Бога. Ако всички рѣшите въ себе си да вършите волята Божия, безъ никакво съмнѣние и колѣбание, работитѣ ви ще се оправятъ естествено. Щомъ работитѣ ви се объркатъ, ще знаете, че изпълнявате своята воля, а не Божията. Ако доброволно не изпълните волята Божия, смъртьта ще дойде, ще ви хване за врата и насила ще ви застави да се откажете отъ това, което днесь не можете да пожертвате. Не е ли по-добре, преди да е дошла смъртьта, да направите това, което Богъ иска отъ васъ? Подъ думата „смърть” разбирамъ законъ. За предпочитане е човѣкъ да извърши доброволно волята Божия, отколкото по законъ. – Какво ще стане тогава съ насъ? – Направете опитъ и ще видите. – Ами ако страдаме? – Нима ако не изпълните волята Божия, нѣма да страдате? Нима богатиятъ не гладува? Въпреки богатството си, въпреки знанието си, въпреки силата си, човѣкъ пакъ страда. Цѣлото човѣчество ще мине презъ такива страдания, каквито не е мислило. Като върши волята Божия, човѣкъ пакъ ще страда, но страданията му ще бѫдатъ осмислени. Страданията ще дойдатъ за всички хора безъ изключение. Смъртьта ще дойде за всички. Тя е неизбѣженъ актъ. Мнозина мислятъ, че като излѣзатъ отъ тѣлото си, веднага ще бѫдатъ свободни. Тѣ ще бѫдатъ толкова свободни, колкото е свободенъ пѫтникътъ, който излиза отъ парахода и влиза направо въ морето. Свободенъ ли ще бѫде въ морето? Въ морето го чакатъ акули, които веднага ще го изядатъ. Другъ е въпросътъ, ако излѣзе отъ парахода и слѣзе на пристанището. Не е лесно да излѣзе човѣкъ отъ тѣлото си. Ако излѣзе отъ тѣлото си и влѣзе въ морето, положението му е опасно; ако излѣзе отъ тѣлото си и слѣзе на пристанището, положението му е добро. Желая на всички да слѣзете на пристанището, за което ви е даденъ билетъ. Щомъ сте на парахода, радвайте се, мислете, работете и не бързайте да слѣзете, докато не чуете името на пристанището, за което имате билетъ. Когато чуете името на това пристанище, не се бавѣте нито минута. Веднага слѣзте отъ парахода и чакайте на пристанището, докато дойде другъ параходъ да ви вземе. Новиятъ параходъ ще бѫде по-красивъ, по-съвършенъ отъ първия. „Както ме е Отецъ научилъ, така говоря”. Сега ще ви запитамъ: Готови ли сте да освободите мухитѣ отъ паяжинитѣ си? Азъ засѣгамъ този въпросъ принципно, а не лично. Личнитѣ въпроси представятъ комедия и драма въ живота. Азъ нѣмамъ разположение нито къмъ комедията, нито къмъ драмата, нито къмъ трагедията. Споредъ мене, комедията е най-простото нѣщо въ свѣта. Драмата е пълна съ преструвки, съ неестествени нѣща. Трагедията пъкъ е смѣсь отъ трагизъмъ и комизъмъ. Въ живота комедията представя здравето въ човѣка, драмата – доброто, а трагедията – ума. И наистина, само умниятъ се натъква на противоречия. Докато разрѣши тия противоречия, главата му побѣлява. Побѣлялата глава е трагизмътъ въ човѣшкия животъ. Жената се оплаква отъ мѫжа, мѫжътъ – отъ жената, искатъ да се самоубиватъ. Това е трагедия. Младата мома заплашва момъка, че ако не я обича, ако не се ожени за нея, ще се убие. Той се уплаши и бърза да отговори на чувствата й. Нѣма защо да се плаши. Ама щѣло да стане нѣщо трагично. Нека момъкътъ се опита да порѣже леко пръста й, да потече малко кръвь и ще види, че момата ще се откаже отъ всѣкакво самоубийство. Когато момата обича момъка, а той не я обича, това е трагедия. И обратно: когато момъкътъ обича момата, а тя не го обича, и това е трагедия. Когато и двамата се обичатъ, това е трагикомедия. Когато старъ, 120 годишенъ човѣкъ, се влюби въ млада мома, това е трагикомедия. Какво по-хубаво нѣщо може да има за стария човѣкъ отъ любовьта? Като люби, той се подмладява. Ако младата мома се влюби въ старъ човѣкъ, тя поумнява, става мѫдра. Значи, младата мома жертва любовьта си, стариятъ жертва мѫдростьта, знанието си, и по този начинъ се обмѣнятъ. Въ Божествения свѣтъ тази любовь, именно, е правилна, хармонична. По-хубава любовь отъ тази не сѫществува. Любовьта между старъ човѣкъ и млада мома е чиста, безкористна. „Всичко е за добро.” – Кога? – Когато се върши отъ любовь. Жертвайте всѣкога отъ любовь и въ името Божие. Като постѫпвате така, кажете: „Да се освѣти името Божие! Да бѫде волята Божия! Да дойде Царството Божие!” Бѫдете готови да се жертвате за името Божие, за волята Божия, за Царството Божие! Това ще повдигне душитѣ ви и ще ви направи жители на Царството Божие. Сега азъ изхвърлихъ мухитѣ и паяцитѣ навънъ, изчистихъ стаитѣ ви. Не пускайте вече мухи и паяци въ стаитѣ си, да не вършатъ престѫпление предъ вашето лице! „Божиятъ Духъ носи всичкитѣ блага на живота.” 3 септември, 1935 г. 5 ч. с. София – Изгрѣвъ.