Търсене във форума

"Божествениятъ и човешкиятъ свѣтъ", Рилски беседи отъ Учителя, държани на Мусала, Седемтѣ езера и София, 1940 г. Първо издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Прилежание Лука, 19 гл. Тази сутринь ще говоря върху прилежанието. Като изучавамъ живота на съвременнитѣ хора, виждамъ. че имъ липсва нѣщо. Тѣ се натъкватъ на много противоречия, които произтичатъ отъ самото имъ естество. Следъ всичко това тѣ се чудятъ, какво да правятъ съ себе си. Човѣкъ знае, кое е добро, но всѣкога не може да го прави. Той иска да бѫде ученъ, но не знае, какъ да стане такъвъ. Като търси причинитѣ на неуспѣха въ живота си, най-после човѣкъ дохожда до заключение, че мързелътъ му препятствува. Благодарение на мързела, той отлага нѣщата. Като се яви нѣкоя свѣтла мисъль въ ума му, той казва: Не е сега време за реализиране на тази мисъль, ще отложа малко. Нѣкой пропусналъ условията да учи на младини, затова мисли, че времето му е минало вече. Тъкмо на стари години той може да учи. Като младъ, външнитѣ условия го изкушавали. И като старъ има изкушения, но вѫтрешни. Докато се придържатъ въ старитѣ разбирания, хората не могатъ да постигнатъ нищо. Човѣкъ трѣбва да знае, че може да учи и като младъ, и като старъ. Отъ него зависи да използува условията. Мнозина разглеждатъ живота съ огледъ на смъртьта. Тѣ искатъ да знаятъ, има ли другъ животъ, или не. Ако има другъ животъ има смисълъ тогава човѣкъ да живѣе по-високъ духовенъ животъ; ако нѣма другъ животъ, въпросътъ се поставя другояче. Дали има другъ животъ следъ смъртьта, или нѣма, това зависи отъ съзнанието на човѣка. Ако човѣкъ не е готовъ за другия свѣтъ, и да влѣзе въ него, нищо нѣма да придобие. Ако влѣзешъ въ нѣкоя черква, а не си религиозенъ, ще станешъ ли религиозенъ? Ако влѣзешъ въ водата, ще станешъ ли риба? Всичко, което човѣкъ може да придобие, зависи отъ неговия духъ. Като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да учи. Като учи, той придобива различни енергии, които сѫ необходими за изграждане на онази форма, която може да се нарече човѣкъ. Съвременнитѣ хора нѣматъ ясна представа, какво нѣщо е човѣкъ. Тѣ казватъ, че човѣкъ се ражда, живѣе известно време и после умира. Като умре, всичко се свършва съ него. Нѣкои вѣрватъ, че следъ смъртьта си човѣкъ отива въ другъ свѣтъ, но повече нищо не знаятъ. Наистина, човѣкъ отива на онзи свѣтъ, но какво мѣсто заема тамъ, нищо не знае. При това, важно е да се знае, дали всички хора отиватъ на едно и сѫщо мѣсто. И животнитѣ сѫ въ човѣшкия свѣтъ, но какво мѣсто заематъ въ този свѣтъ, и тѣ не знаятъ. Кокошката знае, че живѣе въ курникъ, коньтъ — въ конюшна, волътъ — въ дамъ, рибата — въ водата, птицата — въ въздуха. Обаче, нито курникътъ, нито конюшната, нито дамътъ, нито водата, нито въздухътъ представятъ човѣшкия свѣтъ. Каква представа иматъ животнитѣ за човѣшкия свѣтъ, това зависи отъ тѣхното съзнание. Следователно, сѫщо така и представата на човѣка за този и за онзи свѣтъ зависи пакъ отъ неговото съзнание. Първото сѫщество, което е започнало да мисли, е човѣкътъ. За какво мисли човѣкъ? Ще кажете, че човѣкъ мисли за много нѣща. За много нѣща мисли, но истинска мисъль е онази, която има за обектъ любовьта къмъ знанието. Като има любовь къмъ знанието, човѣкъ едновременно има и прилежание. Безъ прилежание нищо не се постига. Безъ прилежание нѣма знание, нѣма и любовь. Като не се спиратъ върху прилежанието, хората говорятъ за майчина любовь, за братска и сестринска любовь. Какво въ сѫщность е майчината любовь, и майката не знае. Тя мисли, че любовьта й се отнася главно до грижитѣ къмъ детето й: да го окѫпе, повие, нахрани, разходи на чистъ въздухъ и т. н. Майката се занимава по цѣли дни съ детето си, безъ да го познава. Коя майка е направила детето си философъ? Има майки, чиито деца сѫ философи, но самата майка е била философъ. Ако тя не може да мисли философски, и детето й не може да стане философъ. Като порасне детето, майката го изпраща на училище, тамъ да се учи. Тя вижда, че не е готова сама да учи детето си. Днесъ има учени хора въ свѣта, но повечето сѫ външно учени, за предъ хората. Малко сѫ истинскитѣ учени. Нѣкои искатъ да се покажатъ предъ хората, че обичатъ науката, музиката, изкуствата. Религиознитѣ пъкъ казватъ, че обичатъ Бога. Който обича науката, трѣбва да докаже това, всички да разбератъ, че той прави нѣщо за науката. Който обича музиката, сѫщо трѣбва да докаже това. — Какъ? — Ще вземе цигулката и ще свири. Който обича Бога, трѣбва да се различава отъ другитѣ хора. Каквато мѫчнотия да срещне на пѫтя си, той лесно се справя съ нея. Мѫчнотиитѣ сѫ задачи на хората. Ако вѣрващиятъ и онзи, който обича Бога, не могатъ да разрешатъ правилно задачитѣ си, нито вѣрата, нито любовьта имъ сѫ истински. — Какъ да обичаме хората? — Както себе си. Кой човѣкъ не обича себе си? И мушицата, и пеперудката обичатъ себе си. Вижте, какво прави пеперудката, когато предстои да вали дъждъ. Тя предвижда това и предварително се скрива подъ нѣкой листъ на дърво, или на цвѣте, но така майсторски, че и при най-силния вѣтъръ, да не я вали дъжда. Тя внимателно пази дрешката си. Съ царска дрешка е облѣчена пеперудката. Ако дъждътъ намокри дрешката й, това е голѣмо изпитание за нея. Щомъ се намокри дрешката й, тя не може вече да живѣе. Ака прашецътъ на крилцата й се измие, тя не може да хвърчи, не може да каца отъ цвѣтъ на цвѣтъ, да си събира храна. Съ това тя губи условия за животъ. И човѣкъ е облѣченъ съ такива дрехи, безъ които не може да се развива. Запримѣръ, способноститѣ и дарбитѣ сѫ дреха на неговия умъ, а добродетелитѣ — дреха на неговото сърдце. Изгуби ли тѣзи дрехи, той оголява и се лишава отъ условия за животъ. И тъй, искате ли да се развивате, пазете дрехата на вашитѣ способности. Пазете дрехата и на вашитѣ добродетели. Това се постига само съ прилежание. Като прилежава, човѣкъ става царь и господарь на себе си. Каквото каже, думата му навсѣкѫде се чува. Ако отиде на нивата, съ една дума само нивата се разорава; съ една дума само житото може да се овършѣе; съ една дума само житото се прибира въ хамбара. Такъвъ човѣкъ живѣе въ единъ уреденъ, организиранъ свѣтъ. Той е царь на себе си. Той самъ си заповѣдва, самъ изпълнява. Той е миналъ презъ прилежанието и го разбира. Днесъ постоянно чуваме да се казва: Да се обичаме, да работимъ, да си помагаме! Само царьтъ може да обича, и само царьтъ е обичанъ. Само царьтъ работи. Само царьтъ помага. Можете ли да обичате простия човѣкъ? Кальта обичате ли? Отъ кальта, обаче, може да излѣзе нѣщо хубаво. Това, което излиза отъ кальта, може да се обича, но кальта никой не я обича. И грънчарьтъ не обича глината, но грънцитѣ си обича. Казано е въ Писанието, че ще станете царе и свещеници. Отъ човѣка зависи да стане царь и свещеникъ Нѣкои искатъ да отидатъ на небето, между ангелитѣ. Докато не стане царь на себе си, на своитѣ мисли, чувства и постѫпки, и тѣ да изпълняватъ волята му, човѣкъ не може да отиде на небето. Религиознитѣ знаятъ това и казватъ: Каквото Богъ даде, или каквото Богъ каже. — Богъ казва да учите и да работите. Слушате ли заповѣдьта Му? Ученикътъ казва: Каквото каже учительтъ. — Учительтъ казва на ученика да учи. Ученикътъ повтаря всѣки день думитѣ на учителя, но не учи. Ако само повтаряте думитѣ на учителя, а не учите, нищо нѣма да постигнете. Нѣкои евангелисти знаятъ Стария и Новия Заветъ наизустъ, но не сѫ истински учени, или истински вѣрващи. Всичко зависи отъ вѫтрешното разбиране и приложение на тия истини. Каква полза имате отъ знанието на Свещеното Писание, ако го разбирате като Аврама, като Якова, като 12-тѣ сина на Якова и т. н.? Каква полза имате отъ знанието на Стария Заветъ, ако го прилагате като старитѣ евреи? Ще се избивате едни-други, ще колите и избивате животни, ще ги принасяте въ жертва на Бога. Нѣкой направи една погрѣшка и, за прощение на грѣха си, ще заколи едно животно. Днесъ поне, хората не принасятъ жертви на Бога, както едно време. Тѣ не принасятъ въ жертва животни, но друго нѣщо принасятъ. За да се ползува отъ Свещеното Писание, човѣкъ трѣбва да има дълбоко разбиране, да схваща вѫтрешния смисълъ на истинитѣ, по духъ, а не по буква. Като изучавате проявитѣ на хората, виждате, че всѣки иска да се покаже, че разбира, че знае нѣщо повече отъ другитѣ и т. н. Добре е човѣкъ да се показва предъ хората, но когато е красивъ. За да бѫде красивъ, той трѣбва да има хубаво чело, правиленъ носъ, красиви уши. Кое чело е хубаво? Ако челото е високо два сантиметра, не е хубаво; ако е три, четири, петь сантиметра високо, все още не е хубаво. Челото трѣбва да бѫде високо поне отъ петь сантиметра нагоре, за да бѫде хубаво. Ако челото е шесть саниметра високо, може да бѫде красиво. Какво означава числото шесть? Който владѣе числото шесть, той може да се качва по планинитѣ, между снѣговетѣ; той може да слиза и въ долинитѣ, при плодоветѣ. Той знае кога и какъ да работи и кога да почива. Числото шесть наричаме „законъ на прилежание“. Да бѫдешъ прилеженъ човѣкъ, това значи, каквото хванешъ въ рѫката си, да го свършишъ добре. Като имате поне шесть сантиметра високо чело, вие разполагате съ достатъчно почва, съ достатъчно ниви, върху които да посаждате семената на своитѣ мисли. По челото се познава умственото богатство на човѣка, както и богатството му въ Божествения свѣтъ. Видите ли високо и широко открито чело, това показва прилежанието на човѣка. Челото на животнитѣ е много низко, а нѣкои почти нѣматъ чело. Това показва, че тѣ сѫ крайно мързеливи. За да ги изкара отъ леностьта, отъ голѣмия мързелъ, природата е създала паразититѣ, голѣмитѣ мухи, стършелитѣ. Като кацатъ върху тѣхъ и ги хапятъ. животнитѣ, особено млѣкопитаещитѣ, започватъ да се бранятъ съ опашката си и бѣгатъ. По този начинъ тѣ излизатъ отъ своята инертность. Животното не се интересува отъ нищо. Че звезди има на небето, че вѣтъръ вѣе, че слънце грѣе — нищо не го интересува. То се интересува само отъ ядене. Като се наяде, лѣга да спи. Ако нѣкой стършелъ кацне на гърба на вола, той скача и бѣга въ гората. Той казва: Бѣгайте, кавалерия иде! — Каква кавалерия? — Една муха, която е хиляди пѫти по-малка отъ него. Говедото бѣга, защото не иска да учи, а стършелътъ е неговъ учитель, заставя го да учи. Често и хората бѣгатъ въ гората. — Защо бѣгатъ? — Отъ страхъ. Тѣ бѣгатъ отъ учителитѣ, които идатъ да ги учатъ. Неволята, сиромашията, грѣхътъ, болеститѣ сѫ все учители, отъ които хората бѣгатъ. Колкото и да бѣгатъ, тѣзи уроци ще имъ се наложатъ. Хората бѣгатъ и отъ злото, но не подозиратъ, че още живѣятъ въ него. Злото е неорганизиранъ свѣтъ. Наистина, ние виждаме, че мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на човѣка още не сѫ организирани. Той трѣбва да работи съзнателно, да организира своя свѣтъ, да организира силитѣ на своето тѣло. Казано е. че Богъ създаде човѣка, но това още не значи, че го създаде съвършенъ. Човѣкъ има да работи много върху себе си, да се самоусъвършенствува. Богъ каза на Адама: „Отъ всичкитѣ дървета на рая ще ядешъ, само отъ плодоветѣ на дървото за познаване на доброто и на злото нѣма да ядешъ“. Адамъ и Ева не изпълниха заповѣдьта на Бога. Тѣ показаха непослушание, което говори, именно, за тѣхното несъвършенство. И за земята е казано: „Земята бѣше неустроена и пуста“. Сега азъ нѣма да се спирамъ върху дървото за познаване на доброто и на злото, да го описвамъ. Опасно е това дърво. Само едно можете да знаете: то е едно отъ най-красивитѣ дървета въ свѣта. Който го погледне, не може да не спре вниманието си върху него. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не се е влюбвалъ въ това дърво. То съблазнява даже силнитѣ хора. Желанието на човѣка къмъ забогатяване, къмъ слава, къмъ придобиване на голѣми знания не е нищо друго, освенъ плодъ отъ забраненото дърво. За да не изпадне въ съблазънь, човѣкъ трѣбва да се изучава, да види, че всичко онова, което желае отвънъ, има го и въ себе си. За да се изучава, човѣкъ трѣбва да бѫде прилеженъ. Като изучавате себе си, вие изучавате и ближнитѣ си. Срещнете ли нѣкой човѣкъ, пожелайте да прочетете поне една страница отъ неговата книга. Ако не можете да прочетете по една страница отъ всѣки човѣкъ, прочетете поне заглавието на неговата книга. Всѣки човѣкъ има различно заглавие на книгата си. Запримѣръ, първата красавица въ свѣта — Ева, имала едно заглавие; първиятъ юнакъ — Адамъ, ималъ друго заглавие. Знаете ли, какви сѫ били заглавията на книгитѣ на първитѣ човѣци? — Ако не ги знаете, ще ги наречете „първата красавица“ и „първиятъ юнакъ“. По подобие на тѣхъ ще наречете и останалитѣ хора красавици и юнаци. Какво правятъ сегашнитѣ „красавици и юнаци“? Тѣ се събиратъ да живѣятъ заедно и да воюватъ. Дето видите мѫжъ и жена, събрани заедно, ще знаете, че тѣ воюватъ помежду си. Мнозина се спъватъ въ живота си, понеже се увличатъ отъ външнитѣ нѣща. Външното е отражение на нѣщо друго. Запримѣръ, физическиятъ свѣтъ е отражение на Божествения; красотата на физическия свѣтъ е отражение на Божествената красота. Тъй щото, ако срещнете една красива жена, знайте, че тя е отражение на Божественъ принципъ, който живѣе въ човѣшката душа. Жената е символъ на сърдцето, чрезъ което се изявява любовьта. Душата е свързана съ любовьта, която се изявява чрезъ сърдцето. Сърдцето върши една отъ главнитѣ служби въ организма; то движи кръвьта и я изпраща по цѣлото тѣло. Въ сърдцето се крие капитанътъ на парахода, който наблюдава посоката на движението му и следи, да не се удари въ нѣкоя канара и да потъне въ морето или въ океана. Следователно, за да не потъне параходътъ ви, вслушвайте се въ Божествения гласъ и проявете всичкото си прилежание, да изпълните Неговитѣ заповѣди. Мощенъ е Божествениятъ гласъ! Когато Богъ проговори на Адамъ и на Ева, тѣ оживѣха. Като не послушаха Божествения класъ, тѣ излѣзоха вънъ отъ рая, въ широкия свѣтъ, да се мѫчатъ. — Защо ги изпѫдиха отъ рая? — Защото не учеха това, което трѣбваше, а се заеха съ изучаване на странични въпроси. Раятъ е велика школа, съ опредѣлена програма. Който влѣзе тамъ, трѣбва да изучава предметитѣ, които му се препо-даватъ, а не които той иска. Ако младата мома не учи уроцитѣ, които й се преподаватъ, тя ще напусне рая. Бащиниятъ домъ е раятъ за момата. Ако не слуша баща си, момата ще излѣзе вънъ отъ бащиния си домъ. Сѫщото се отнася и за сина. Ако синътъ се занимава съ любовни работи и не учи, бащата ще го изпѫди вънъ отъ своя домъ. Казвате: Какво лошо има въ любовнитѣ работи? Има ли нѣщо лошо въ женитбата? — Нищо лошо нѣма въ женитбата, но, който се ожени, трѣбва да напусне рая. Женитбата е фалшивъ надписъ. Като се жени човѣкъ, даватъ му табела, на която е написано, че влиза вече въ Божествения свѣтъ, да учи. Вѣрно е, че човѣкъ учи въ женитбата. но не е вѣрно, че влиза въ Божествения свѣтъ. Какви по-добри уроци може да получи жената отъ мѫжа, и мѫжътъ отъ жената? Какви по-добри уроци могатъ да получатъ родителитѣ отъ децата? Докато сѫ малки децата, положението на родителитѣ не е лошо, но като започнатъ да растатъ, тѣ проявяватъ своитѣ желания. Тѣ искатъ да бѫдатъ добре облѣчени и нахранени, да иматъ слуги на разположение, да бѫдатъ богати, да разполагатъ съ пари. И ако родителитѣ не могатъ да задоволятъ желанията имъ, явява се споръ между тѣхъ. Децата искатъ обяснение отъ родителитѣ си, защо сѫ ги родили, щомъ не могатъ да задоволятъ всичкитѣ имъ нужди и изисквания. Свѣтътъ, въ който сѫществуватъ такива желания, не е Божественъ. Това е свѣтъ извънъ рая. Това е свѣтъ на погрѣшки и на заблуждения Въ този свѣтъ се явяватъ всички противоречия, недоразумения, изкушения и т. н. Въ рая нѣма противоречия и изкушения. Тамъ има само условия за изкушения. Който не прилага закона на послушанието, той се натъква на условията на изкушението. Вънъ отъ рая пъкъ виждаме плодоветѣ на изкушението. Въ какво седи погрѣшката на Адама и на Ева? Тѣ проявиха непослушание. Змията изкуси Ева да яде отъ плода на забраненото дърво. Тя яде, но даде и на Адама да га опита. Заради непослушанието си тѣ трѣбваше да напуснатъ рая. Като излѣзоха вънъ отъ рая, родиха два сина: Каинъ и Авелъ. Каинъ уби Авела. Убийството е първиятъ плодъ отъ познаване на доброто и на злото. Каинъ уби Авела отъ зависть, че жертвата на Авела била приета отъ Бога, а неговата — не била приета. Каинъ искалъ да вземе нѣщо отъ брата си. Следователно, когато човѣкъ върши нѣкакво престѫпление, казваме, че той иска да вземе нѣщо отъ брата си. — Какъ може човѣкъ да измие своитѣ грѣшки и престѫпления? — Чрезъ прилагане на закона на любовьта. Преди да приложи любовьта, човѣкъ трѣбва да я придобие. Нѣкой иска да приложи любовьта чрезъ насилие. Това е невъзможно. Любовьта и насилието взаимно се изключватъ. Дето е насилието, тамъ нѣма любовь; дето е любовьта, тамъ нѣма насилие. Любовьта се придобива по пѫтя на прилежанието. И тъй, започнете съ прилежанието. Само така ще придобиете любовьта, която носи щастие и блаженство за вашитѣ души. Да обичашъ нѣкого, както трѣбва, това значи, да имашъ най-малката възможность къмъ придобиване на любовьта. Като обичашъ едного, ти ще разтворишъ сърдцето си за всички. Това значи, да придобиешъ любовьта. Като обичашъ всички, ти постепенно отивашъ къмъ съвършенство. Съвършениятъ човѣкъ включва въ себе си всички живи сѫщества. Ще кажете, че е мѫчно да се обичатъ всички. Мѫчно е, но е постижимо. Неопитниятъ и младъ художникъ избира единъ ограниченъ кѫтъ отъ природата за обектъ на своята работа. Затова, именно, неговитѣ картини сѫ еднообразни. Опитниятъ и виденъ художникъ избира различни мѣста отъ природата, съ голѣмъ мащабъ, вследствие на което картинитѣ му сѫ разнообразни и многобройни. Колкото повече се свързва художникътъ съ природата, толкова по-съвършенъ става. Колкото повече художникътъ обикаля природата, толкова по-здравъ, по-добъръ и по-знаменитъ става. Защо трѣбва да обичаме? — Да придобиете онова, което нѣмате, и да усилите онова, което имате. Отъ различнитѣ хора ще черпите различни нѣща. Като обичате нѣкои хора, вие ще станете по-здрави, отколкото сте били; отъ любовьта си къмъ други ще увеличите добротата си; отъ любовьта си къмъ трети ще увеличите разумностьта си. И най-после, отъ любовьта си къмъ четвърта категория хора ще свѣтнете, красотата ви ще се увеличи, ще станете подобни на ангелитѣ. Наистина, слушали сте да казватъ за нѣкого, че има ангелска красота. Тъй щото, искате ли да бѫдете добри, разумни, здрави и красиви, обичайте всички хора. Това е капиталътъ на вашата душа. Нѣкой казва, че може да обича, само ако вижда обекта на своята любовь. Този човѣкъ живѣе въ физическия свѣтъ. Другъ казва, че се задоволява, когато чувствува, че обича. Този човѣкъ живѣе повече въ духовния свѣтъ. Трети казва, че му е достатъчно да мисли за човѣка, когото обича. Този човѣкъ живѣе въ Божествения свѣтъ. За да бѫде любовьта ви пълна, трѣбва да съедините тритѣ свѣта въ едно. Само тогава вие имате истинскага, положителна наука въ живота. Коя наука наричаме истинска? Колко е голѣма тя? Истинската наука не се заключава въ много томове, но въ обясненията, които дава за сѫщината на нѣщата. Тя включва въ себе си въпроситѣ за произхода на човѣка, за причинитѣ, по които той се е поляризиралъ, за произхода на неговия духъ и умъ, за произхода на неговото сърдце и на неговага душа, за разликата между човѣка и животнитѣ. Човѣкъ живѣе и работи главно за ума си, а животното — за тѣлото си. Ако знанието на истинската наука се напечата, едва ли ще се събере въ 999 книги, голѣми като Стария и Новия Заветъ. Тамъ е описано и обяснено, защо отъ яйцето на кокошката въ 21 день излиза оформено вече пиле, а човѣшкиятъ зародишъ на 21 день е едва четири милиметра. Въ продължение на 56 деня човѣшкиятъ зародишъ нараства на шесть сантиметра, когато агнето и котката носятъ малкитѣ си 56 дни. Въ 56 деня тѣ сѫ вече оформени и се раждатъ. Значи, процесътъ на физическото развитие въ човѣка е бавенъ, а въ животнитѣ — бързъ. Много време и много енергия отиватъ за съграждане на човѣшкия мозъкъ, понеже е сложенъ апаратъ. Мозъкътъ е създаденъ отъ особена материя, която се дѣли на три качества: отъ едната материя е създадена основата на мозъка, отъ втората — задната часть на мозъка, а отъ третата — предната часть. Ако разгледате отдѣлно предната часть на мозъка, ще видите, че и тя е съставена отъ нѣколко качества материя: материя на долната часть на мозъка, на срѣдната, на горната и на най-горната, дето се намиратъ висшитѣ морални чувства. Казватъ за нѣкого, че е милостивъ, милосърденъ човѣкъ. Знаете ли, каде се намира милосърдието въ човѣка? То се намира въ предната и горна часть на челото. Челото на милосърдния човѣкъ е доста повдигнато. Ако челото на човѣка е наклонно, като покривъ на кѫща, този човѣкъ не е много милостивъ. Казватъ, че майката е милостива. Такава милость иматъ всички животни къмъ своитѣ малки. Милосърдниятъ човѣкъ е такъвъ къмъ всички животни и къмъ всички растения. Той цени човѣка, но цени и цвѣтето. Миризмата на цвѣтята е въ състояние да премахне скръбьта на човѣка и да внесе известно разположение у него. Уханието на цвѣтята не е нищо друго, освенъ прилежанието на човѣка. Цвѣтето се развива при неблагоприятни условия, но пакъ се справя съ тѣхъ. То излиза отъ земята, отъ кальта на живота, но веднага облича своята царска премѣна и разнася своето ухание надалечъ. Не може ли и човѣкъ, като малко растение, да проявява прилежанието си въ всички случаи на живота и да расте нагоре? Сегашниятъ човѣкъ заема централно мѣсто въ живота. Той се счита за царски синъ, за светия, а при това го виждате окѫсанъ, полуголъ, съ петна на дрехитѣ си. Азъ не вѣрвамъ въ светия, на когото дрехата е окѫсана и нечиста; азъ не вѣрвамъ въ светия, на когото рѫцетѣ и краката сѫ кални и нечисти; азъ не вѣрвамъ въ светия, на когото ноктитѣ сѫ нечисти; азъ не вѣрвамъ въ светия, на когото ушитѣ сѫ заглъхнали; азъ не вѣрвамъ въ куцъ и въ слѣпъ светия. Тѣзи хора могатъ да се представятъ за светии, но не сѫ светии. Светията е красивъ, младъ, разуменъ, жизнерадостенъ човѣкъ. Дето мине, той носи животъ, знание и свѣтлина. Нѣкои си представятъ светиитѣ като старци, съ бѣла коса и бѣла брада. Не, светията нѣма брада. Той свѣти толкова силно, че нищо друго не виждате отъ него, освенъ свѣтлина. Има старци, но тѣ сѫ само на небето и сѫ 24 на брой. Тѣ седатъ около престола на Бога. Сега, като слушате да говоря така, ще кажете, че това не е лесна работа. — Да, новото учение не е за деца. То е и за деца, но разумни. Ако сте възрастни, ще хвърлите брадитѣ си и нѣма да мислите за старость. Ще станете деца, които сѫ готови да учатъ, да възприематъ новото. На колкото години да сте, ще учите прилежно. Какво представятъ човѣшкитѣ години въ сравнение съ една слънчева година? Какво представятъ сто земни години по отношение на 20 милиона години, презъ което време слънцето се завъртва единъ пѫть около своя центъръ? Въпросътъ за старостьта е относителенъ. Той има отношение къмъ съзнанието на човѣка. Годинитѣ се опредѣлятъ отъ знанията, отъ опитноститѣ на човѣка. Старъ е онзи, който има знания, който е лридобилъ мѫдрость. Точилото се върти много пѫти около своята ось, но може ли да се нарече старо? Отъ дълго употрѣбление то се изтрива, но никакви знания не е придобило. Щомъ нѣма знания и опитности, точилото не е старо. Казвате, че сте остарѣли вече, а не знаете, кѫде ще отидете. То е все едно да пита нѣкой, кѫде е университетътъ, а пъкъ не е готовъ за него. Щомъ не може да прочете надписа на университета, той не е за тамъ. — Ама, кѫде е духовниятъ свѣтъ? Ти носишъ духовния свѣтъ въ себе си, а не знаешъ, кѫде е той. Ти носишъ една книга въ рѫката си, а не знаешъ да четешъ. Тури рѫката на сърдцето си и ще намѣришъ духовния свѣтъ. Пулсътъ на сърдцето е духовниятъ свѣтъ въ човѣка. Както пулсътъ на сьрдцето у всички хора не е еднакъвъ, така и духовниятъ свѣтъ не е еднакъвъ за всички хора. Общо, сърдцето прави 72 удара въ минута, но все пакъ има разлика при различнитѣ хора. Запримѣръ, пулсътъ на добрия човѣкъ се различава отъ пулса на учения и т. н. Какво представя пулсътъ на сърдцето? — Говоръ. Животътъ, който Богъ е вложилъ въ човѣка, говори чрезъ сърдцето. Той казва: Учи, работи, прилеженъ бѫди. Като се разгнѣвишъ, пулсътъ пакъ казва: Не се смущавай! Бѫди спокоенъ. Като се разболѣешъ, пипни пулса си. Той ще ти каже, какво трѣбва да правишъ. Вие носите богатството въ себе си, а го търсите отвънъ. Вие не търсите духовния свѣтъ въ себе си, а го търсите вънъ нѣкѫде. Ако не разберете сърдцето си, никога нѣма да разберете духовния свѣтъ. Преди да дойдете до възвишения духовенъ животъ, който е надъ васъ и ви обгръща, както слънцето обгръща земята, вие трѣбва да разберете живота на вашето сърдце, т. е. малкиять духовенъ свѣтъ, който е въ васъ. И тъй, когато искате да знаете, какво е положението ви въ Божествения свѣтъ, турете рѫката си на челото. Вие пренебрегвате тия нѣща и се занимавате съ математика, съ философия, съ финансови науки, съ право и т. н. И това е добре, но освенъ вашата математика има жива математика, която опредѣля отношенията ви съ хората. Споредъ тази математика, всѣки човѣкъ е известно число, което вие трѣбва да знаете. Като знаете числото на човѣка, ще знаете, какви сили работятъ въ него. Нѣкои хора представятъ щастливи числа, а други — нещастни. Добре е, когато започвате нѣкаква работа, да срѣщате хора отъ щастливитѣ числа. Желая ви да бѫдете прилежни, да срѣщате добри хора на физическия, въ духовния и въ Божествения свѣтъ. Когато срещнете нѣкой човѣкъ, радвайте се. Ако той ви поздрави, зарадвайте се още повече. — Защо ви поздравява? — Той иска да ви каже, че е отъ нашитѣ хора, т. е. той е съ насъ, а не противъ насъ. Радвайте се на всички хора, които сѫ съ насъ. Радвайте се и на ония, които не сѫ противъ насъ. Като срещнете нѣкой добъръ човѣкъ, не чакайте той пръвъ да поздрави. Можете и вие да го поздравите първи. Сега, азъ не искамъ да хвърлямъ много пѫти мрежата си. Турете прилежанието по отношение на ума си, да учите. Поставете прилежанието къмъ сърдцето си, да развивате своитѣ чувства. Никога не съжалявайте, че обичате, или че сте обичали. Въ свѣта нищо не се губи. Всѣко нѣщо става на своето време и мѣсто. Всички вѫтрешни противоречия въ живота ви представятъ предмети за изучаване. Знаете ли, на какво се дължи неразположението, гнѣвътъ, скръбьта? Изучавайте тия състояния, за да знаете, какъ да се справяте съ тѣхъ. Когато сте разположени, ще давате; когато сте неразположени, ще взимате. Когато сте радостни, ще давате; когато сте скръбни, ще взимате. — Какво трѣбва да прави човѣкъ, когато се разгнѣви? — Ако е жена, ще вземе метлата да мете; после ще вземе четката и ще мие. Ако е мѫжъ, ще вземе мотиката и ще копае; после ще вземе брадвата и ще сѣче дърва. Който работи на физическия свѣтъ, разширява главата си; който работи въ духовния и въ Божествения свѣтъ, прави главата си по-дълга и по-висока. И тъй, мислете, за да направите челото си красиво; чувствувайте, за да предадете мекота на лицето и на очитѣ си; работете, за да направите тѣлото си пъргаво и пластично. Челото е Божествениятъ свѣтъ, носътъ — духовниятъ, а брадата — физическиятъ. Като работи съ мисъльта си, човѣкъ създава челото — Божествения свѣтъ. Като работи съ сърдцето си, човѣкъ създава свѣта, който заема областьта отъ веждитѣ до върха на носа. Като работи съ волята си, човѣкъ създава областьта, която се намира отъ носа надолу. Съ други думи казано: когато мисли, човѣкъ създава челото си; когато чувствува, създава лицето си; когато работи съ волята си, човѣкъ създава брадата си. Сегашнитѣ хора искатъ да бѫдатъ щастливи. Безъ прилежание нѣма щастие. Щастието на човѣка зависи отъ развитието на неговото чело, на неговото лице и на неговата брада. На всички хора е дадена задача: да работятъ върху челото, лицего и брадата си, т. е. да създаватъ своя умственъ, духовенъ и физически свѣтъ. Като работите върху тази задача, вие ще се ползувате едновременно и отъ тритѣ свѣта. Обичайте ума си! Обичайте сърдцето си! Обичайте и тѣлото си! Обичайте добритѣ хора! Обичайте и лошитѣ хора! Само по този начинъ ще изпълните волята Божия и ще разберете, че човѣкъ не е нищо друго, освенъ малъкъ свѣтъ, който се подържа отъ Божественитѣ енергии на възвишенитѣ свѣтове. Нека останатъ въ ума ви тритѣ думи: вслушване, прилежание и изпълнение. Т. м. * 21. Беседа отъ Учителя, държана на 30 августъ, 5 ч. с. 1940 г. София. — Изгрѣвъ.

"Божествениятъ и човешкиятъ свѣтъ", Рилски беседи отъ Учителя, държани на Мусала, Седемтѣ езера и София, 1940 г. Първо издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Вслушване Размишление върху любовьта. Днесъ ще говоря върху съдържанието и смисъла на думата „вслушване“. Тази дума не е толкова съдържателна, но който разбира смисъла й, може да се ползува отъ нея. Вслушването е качество на човѣшкото съзнание. Вслушва се само онзи, който има вѫтрешно разбиране на нѣщата. Който се вслушва, той взима предъ видъ всичко онова, което предстои да стане. Който не се вслушва, самъ си причинява нещастия и пакости. Да се вслушва човѣкъ, значи, да даде ухо на това, което Божественото му говори. Първи не дадоха ухо Адамъ и Ева, когато бѣха въ рая. Богъ имъ каза да ядатъ отъ плодоветѣ на всички дървета, съ изключение на плодоветѣ отъ забраненото дърво. Той имъ каза, че въ който день ядатъ отъ това дърво, ще умратъ. Въпрѣки това, тѣ ядоха, следъ което излѣзоха отъ рая и отидоха въ широкия свѣтъ, дето и до днесъ още страдатъ. И до днесъ хората правятъ сѫщата погрѣшка, каквато Адамъ и Ева направиха. — Защо? — Защото не се вслушватъ. Бащата казва на сина си: Нѣма да пиешъ вино! Синътъ не се вслушва въ думитѣ на баща си и започва да разсѫждава: Какво лошо има въ виното? Защо да не го опитамъ? Не е отрова, грозденъ срокъ е. Ще сръбна само нѣколко глътки, да видя, какво нѣщо е виното. Колко хора сѫ изгубили дарбитѣ и способноститѣ си, благодарение на пиенето на вино. И то само затова, защото не се вслушвали въ думитѣ на баща си. И тъй, който не се вслушва, пие. Азъ взимамъ думата „пиене“ въ широкъ смисълъ. Пиенето е свързано съ желанието въ човѣка да опита нѣщата. Човѣкъ реализира желанията си чрезъ ядене и пиене въ всички свѣтове, но той трѣбва да бѫде разуменъ, да знае, кои желания сѫ полезни и кои — не сѫ Изпитвайте само ония нѣща, които допринасятъ нѣкаква полза въ вашия животъ. Запримѣръ, добро е желанието на човѣка да бѫде ученъ, но това не се постига изведнъжъ. Човѣкъ носи въ себе си способности, които трѣбва да развива. Развиването на тия способности подразбира работа и учене. Сѫщото се отняся и до чувствата въ човѣка. Запримѣръ, човѣкъ развива доброто въ себе си, когато дружи съ добри хора, или когато дава възможность на доброто въ себе си да се прояви навънъ. Следователно, ако не мисли за доброто и не го прилага, човѣкъ не може да бѫде добъръ; ако не мисли за милосърдието и не го проявява, човѣкъ не може да бѫде милосърденъ; за да бѫде богатъ, човѣкъ трѣбва да мисли за богатството и съзнателно да го търси. Ще цитирате стиха отъ Евангелието, дето се казва, че богатиятъ нѣма да влѣзе въ Царството Божие. — За кой богатъ се говори? — Ние имаме предъ видъ онзи богатъ, на когото хамбаритѣ сѫ пълни съ жито и не дава на никого, а мисли само за себе си. Ние имаме предъ видъ онзи богатъ човѣкъ, който складира въ хамбаритѣ си жито, но не го яде. Щомъ не яде житото, а го пести, животътъ нѣма да влѣзе въ него, но и той нѣма да влѣзе въ живота. — Какво ще стане съ този човѣкъ? — Той ще излѣзе извънъ рая, т. е. ще напусне живота. Човѣкъ трѣбва да яде, колкото е потрѣбно — ни повече, ни по-малко. Обаче, има богати, които могатъ да влѣзатъ въ Царството Божие. Такъвъ примѣръ имаме съ Закхея. Когато Христосъ влѣзе въ дома му, той веднага раздаде половината отъ богатството си на сиромаситѣ. Като дойде новото учение въ дома ви, вие трѣбва да сте готови да раздадете половината отъ богатството си на сиромаситѣ. Не само вие трѣбва да ядете, но и вашитѣ ближни. Ще кажете, че паритѣ не се ядатъ. Паритѣ се превръщатъ въ храна. Съ петь лева можете да купите единъ килограмъ хлѣбъ. И тъй, човѣкъ трѣбва да се вслушва вѫтре въ себе си и вънъ отъ себе си. — Защо? — Защото разумниятъ свѣтъ говори на човѣка по два начина: по външенъ и по вѫтрешенъ. Когато пие вино, човѣкъ се вслушва въ външния гласъ, който му казва да пие. Като отрезнѣе, той се вслушва въ вѫтрешиия гласъ, който му казва, че не прави добре, като пие. Тогава човѣкъ става философъ, започва да мисли повече, а по-малко да говори. Докато е подъ влиянието на виното, човѣкъ говори много. Каквото знае и каквото е мислилъ въ трезво състояние, всичко ще изкаже. Всички хора познаватъ физическото пиянство, но има и духовно, т. е. психическо пиянство. Като изпадне въ това състояние, човѣкъ не знае, какво говори и какво прави. Като пийне една-две чашки отъ астралното винце, човѣкъ излиза отъ релситѣ на обикновеното си състояние и става или веселъ, или скръбенъ. Ако е веселъ, той може за нищо и никакво да се разтревожи. Нѣкой се тревожи, че въ вестницитѣ писали нѣкаква статия противъ него. — Ако той е майка или баща, ще се тревожи нѣщо за сина си или за дъщеря си. Човѣкъ се вслушва въ всичко, което се казва за него или за ближнитѣ му. Какво придобива човѣкъ, като се тревожи? Не само, че нищо не придобива, но губи. Тревогата всѣкога отнема нѣщо отъ човѣка, а не дава. Нѣкои християни се безпокоятъ предварително, дали ще влѣзатъ въ Царството Божие, дали ще се спасятъ, или не. Мнозина сѫ дохождали при мене, да ме питатъ, колко време ще живѣятъ. На този въпросъ всѣки самъ може да си отговори. Ако диша дълбоко, човѣкъ ще живѣе повече време на земята; ако диша повръхностно, плитко, годинитѣ му сѫ преброени. Дългиятъ животъ зависи и отъ правилното хранене. Ако знае, какъ да се храни, човѣкъ може да живѣе повече време. Малко хора се вслушватъ въ това и казватъ: Нѣма какво да ни се проповѣдва, какъ да се хранимъ. Дайте ни пари, ние знаемъ, какво да ядемъ и какъ да се хранимъ. Така не се разсѫждава. Често богатитѣ хора, които разполагатъ съ грамадни суми, страдатъ отъ разстройство на стомаха. — Защо? — Защото не знаятъ, какъ да се хранятъ. Че защо трѣбна да искате пари отъ хората? Като знаете, какъ да се храните, вие трѣбва да знаете, какъ да си доставяте пари. Ето, всѣки човѣкъ има известно количество злато въ кръвьта си. При това. ще знаете че колкото злато имате въ кръвьта си, толкова можете да имате и вънъ отъ себе си. Количеството на външното злато е пропорционално на количеството на златото, което е въ кръвьта. Какво представя златото въ живота? Златото носи животъ. здраве за човѣшкия организъмъ. Колкото повече злато има човѣкъ въ кръвьта си, толкова поздравъ е организъмътъ му. Мисъльта му е свежа, трезва, а чувствата — добри и благородни. Ако организъмътъ на човѣка е слабъ, мисъльта не е свежа и чувствата — непостоянни, колебливи, казваме, че той име малко злато въ кръвьта си. Сѫщевременно той не може да го използува. Нѣма смисълъ да има човѣкъ богатство и да не може да го използува. Стремете се къмъ придобиване на злато, за да освежите мисъльта си, да облагородите чувствата си и да подкрепите своето здраве. Въ този смисълъ, богатството е вѫтрешна, органическа необходимость за човѣка. Когато нѣкои възставатъ противъ богатството, тѣ иматъ предъ видъ само външното богатство. Външното богатство е условие за човѣка, а вѫтрешното — възможность. Следователно, ако златото не влѣзе въ кръвьта на човѣка, той не може да се ползува отъ него. Златото, къмъ което всички хора се стремятъ, не е нищо друго, освенъ складирана слънчева енергия, която индуситѣ наричатъ „прана“. Праната е необходима за човѣшкия организъмъ. Отъ нея зависи здравето на човѣка. Праната се съдържа въ слънцето. Затова, именно, се препорѫчва на хората, да излизатъ сутринъ рано, да възприематъ поголѣмо количество прана. Нѣкои се взиратъ въ слънцето, искатъ да видятъ праната и тогава да я приематъ. Нѣма защо да се взиратъ. Достатъчно е да постоятъ десетина минути предъ слънцето, за да възприематъ онова, което е нужно за организма имъ. Следъ това тѣ трѣбва да обработятъ енергията, която сѫ възприели. Като ученици, вие трѣбва да обработвате енергията, която възприемате отвънъ, да я използувате разумно. Не я ли използувате, тя ще ви причини пакости. И тогава все ще се намѣри нѣкой човѣкъ да ви морализира. Ако сте сприхавъ, ще ви каже, че трѣбва да бѫдете добъръ, да работите. Какво допринася морализирането? Вмѣсто да морализирашъ човѣка, кажи му, че е добъръ. Ако не вѣрва въ думитѣ ти, поне ще му стане приятно и ще се развесели. Защо трѣбва да казвашъ на пияницата да не пие? Кажи му да пие, но вода, а не вино. Всѣки човѣкъ трѣбва да пие вода, която иде отъ чешми, отъ извори, отъ рѣки, а не вода, която излиза отъ бъчви. Чистата вода носи животъ, а виното отнема живота. Ако виното бѣше необходимость за човѣка, първа природата щѣше да го достави. Водата чисти организма, а виното внася въ него утайки, отъ които човѣкъ трѣбва да се чисти. Задачата на всѣки човѣкъ е да очисти тѣлото си, за да влѣзе Божествената енергия въ него. — Отде ще влѣзе тази енергия? — Отъ три мѣста. Презъ мозъка влиза енергията на Божествената мисъль; презъ сърдцето — енергията на Божията Любовь, а презъ тѣлото — Божествената сила. Влѣзе ли тази енергия въ човѣка, тя започва да работи, да преустройва неговия организъмъ. За да се приготви за Божествената енергия, човѣкъ трѣбва да се вслушва въ тихия гласъ на Бога, да разбере, какво му се говори. Следователно, ако иска да се развива правилно, да разрешава мѫчнотиитѣ си добре, човѣкъ трѣбва да приготви мозъка, сърдцето и тѣлото си за Божествената енергия. Така, именно, той ще види, че всичко, каквото душата му желае, е постижимо. Човѣкъ разполага съ условия и съ възможности, за да постигне своитѣ желания. Често хората се оплакватъ отъ неуспѣхъ въ живота си. — Защо не успѣватъ? — Защото правятъ само планове и скици, безъ да работять. Ако скулпторътъ прави планъ на статуята си, а не дѣла камъка, нищо не може да постигне. На всѣки човѣкъ е дадена задача, да извае лицето си, да извае своитѣ рѫце и крака, да извае тѣлото си. — Какъ ще ги извае? — Съ работа. Той трѣбва да вдига и слага чука си, докато изработи своята статуя и да я изнесе на изложение. Ако въ продължение на единъ животъ отъ 40 — 50 години човѣкъ не може да извае статуята си, той не е изпълнилъ своето предназначение. Следъ всичко това той говори за красота. Докато е младъ, човѣкь може да се нарече красивъ, но щомъ мине 30 — 40 години, той губи красотата си. Ако е жена. ще каже, че мѫжътъ й е виновенъ за това. Мѫжътъ пъкъ ще каже, че жена му е виновна. Така се оправда и Адамъ. Той каза, че сгрѣши, понеже другарката му, Ева, го изкуси съ плода на забраненото дърво. Докато не бѣха сгрѣшили. и двамата се радваха на своитѣ красиви мантии. Щомъ сгрѣшиха, тѣ се видѣха голи. — Защо оголява човѣкъ? — Защото не се вслушва въ гласа на Бога. Вслушвайте се въ Божествения законъ, за да не оголявате. Всичко отрицателно въ живота причинява оголяване. Недоволството, безвѣрието, безнадеждието, безлюбието, умразата, жестокостьта умъртвяватъ човѣка. А всичко, което умъртвява човѣка, става причина да оголѣе той. Всички положителни нѣща, всички добродетели сѫ облѣкло за човѣшката душа. Казватъ, че светиитѣ имали ореолъ около главата си. Тѣ иматъ ореолъ, но иматъ и цѣла дреха, изтъкана отъ лѫчитѣ на свѣтлината. Дрехата на светията, както и ореолътъ му, сѫ образувани отъ цвѣтоветѣ на спектъра. Жълтиятъ цвѣтъ на ореола на светията показва неговата мѫдрость, зелениятъ — неговото растене, червениятъ — възвишения животъ, който се влива въ него, синиятъ — неговата вѣра и т. н. Докато ореолътъ на човѣшката глава свѣти, човѣкъ е здравъ и вѣрва въ живота и въ любовьта. Щомъ изгуби ореола си, човѣкъ заболява. Болниятъ не вѣрва нито въ живота, нито въ любовьта. Той знае, че е изгубилъ нѣщо, което мѫчно може да възстанови. Казано е въ Писанието: „Гледайте да не изгубите онова, което Богъ е вложилъ въ васъ“. Всѣки човѣкъ носи въ себе си голѣмо богатство, което трѣбва да пази, да не го изгуби. Изгуби ли го, мѫчно ще го придобие. Всѣки съзнава, че е изгубилъ богатството си и търси начинъ да го спечели. Той купува лотарийни билети, влиза въ предприятия, дано разбогатѣе. Въ човѣка сѫ вложени милиарди, но той не съзнава това. Съ една дума само човѣкъ може да спечели хиляди. — Каква е тази дума? — Тя не се казва. Ако ви се каже тази дума, вие повече ще изгубите, отколкото ще спечелите. Не сте готови още за нея. Ако ви се каже думата, и вие отидете да пиете отъ водата на чиститѣ планински извори, на мѣсто е казано. Обаче, ако отидете да пиете отъ червената вода на бъчвитѣ, по-добре да не я знаете. Синътъ на единъ турски бей обичалъ много да пие. Беятъ се чудѣлъ, какъ да въздействува на сина си, да го отвикне отъ този порокъ. Единъ день той му казалъ: Синко, знаешъ ли, че като отидешъ на онзи свѣтъ като пияница, ще закачатъ на врата ти бъчви, съ които вѣчно ще ходишъ? — Татко, празни ли ще бѫдатъ бъчвитѣ, или пълни? — Пълни, разбира се. — Тъкмо това и азъ желая. Бащата мислѣлъ, че ще наплаши сина си, а той се зарадвалъ, че и на онзи свѣтъ ще може да пие. Не, онзи свѣтъ не е мѣсто за пиене. Тамъ всѣки трѣбва да работи. Тамъ не се приематъ мързелиѣи хора. Разумниятъ свѣтъ иска хора съ отворени очи, а не слѣпи. Нѣма да ви кажа да не ядете отъ плодоветѣ на забраненото дърво, но ще ви кажа: Не оставяйте сърдцето си само да излиза на разходка. Нека умътъ и волята ви го придружаватъ. Ако пуснете сърдцето си само, то ще направи сѫщата погрѣшка, каквато направи Ева. Всички погрѣшки излизатъ отъ сърдцето. Като се намѣрятъ въ мѫчнотии и страдания, хората отричатъ смисъла на живота. Тѣ казватъ: Защо сме дошли на земята, не знаемъ. По-добре да заминемъ на онзи свѣтъ. Като отидатъ на онзи свѣтъ и не знаятъ, какво да правятъ, тѣ казватъ: Да слѣземъ на земята. — Това сѫ хора, които спятъ още. Тѣ сѫ непробудени души. Въ единъ анекдотъ, въ видъ на алегория, се разказва, какъ става слизането на душитѣ. Въ невидимия свѣтъ имало магазини, по витринитѣ на които били наредени разноцвѣтни и красиви дрехи. Като видятъ тѣзи дрехи, колкото и да не искатъ да слѣзатъ на земята, тѣзи души се увличатъ отъ красотата на дрехитѣ и отиватъ въ магазинитѣ да облѣкатъ една отъ тия дрехи. Щомъ се облѣкатъ, дрехата прилепва къмъ тѣхъ така здраво, че не може вече да се съблѣче. Тѣ започватъ да се въртятъ на една, на друга страна, докато най-после се видятъ въплътени на земята. Тѣ живѣятъ 60—70 години на земята и постоянно се питатъ: Защо живѣемъ тукъ? Какъвъ е смисълътъ на този животъ. Човѣкъ трѣбва да слиза на земята доброволно и да знае, защо е дошълъ. Той трѣбва и доброволно да замине за другия свѣтъ. Щомъ и едното, и другото става съ насилие, човѣкъ още не се е пробудилъ. Човѣкъ трѣбва да прави всичко съ любовь и съ разположение. Ако мисли, работи, яде, или учи, всичко трѣбва да му е приятно. Това значи, да се вслушва човѣкъ въ Божествения гласъ. Когато искате да кажете нѣщо, вслушвайте се въ себе си, трѣбва ли да говорите, или да мълчите. Говорете на време. Слушайте на време. Мълчете на време. Днесъ решихъ да говоря по-малко. Защо понѣкога говоря много? Защото не мога да уловя нищо. Много пѫти трѣбва да хвърлямъ мрежата си, докато хвана нѣщо. Щомъ хвана повечко, спирамъ да говоря. Каквото хвана, занасямъ го у дома си, дето му давамъ угощение. На трапезата слагамъ хубавъ, Божественъ хлѣбъ и Божествено вино. Като се нахрани, изсвиря му една пѣсень и давамъ въ рѫцетѣ му една мрежа, да отиде на морето, да улови нѣщо. Сега и на васъ казвамъ: Стремете се всѣки день да хващате въ мрежата си по една красива мисъль, по едно красиво чувство и по една красива постѫпка. Следъ това ще имъ дадете по едно угощение. Ако не можете да направите това, деньтъ ви е отишълъ напразно. Днесъ говорихъ за вслушване, а не за послушание. Вслушване и послушание сѫ две различни думи, както по съдържание, така и по смисълъ. Вслушвайте се въ Божията Любовь. Вслушвайте се въ всичко добро и красиво, което е вложено въ вашия умъ и въ вашето сърдце. Обичайте се едни други, за да имате Божието благословение. Т. м. * 20. Беседа отъ Учителя, държана на 29. августъ, 5 ч. с. 1940 г. София. — Изгрѣвъ.

"Божествениятъ и човешкиятъ свѣтъ", Рилски беседи отъ Учителя, държани на Мусала, Седемтѣ езера и София, 1940 г. Първо издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Учене и служене „И повѣрва човѣкътъ на речта, която му рече Исусъ, и отиваше си.“ Йоанъ, 4;50 Въ какво трѣбва да вѣрва човѣкъ и каква трѣбва да бѫде вѣрата му? Вѣрата може да бѫде положителна и отрицателна. Думитѣ „положително и отрицателно“ сѫ относителни. Споредъ нѣкои, думата „отрицателно“ подразбира отричане на нѣщо. Въ сѫщность не е така. Запримѣръ, свѣтлината е отричане на тъмнината, а тъмнината — отричане на свѣтлината безъ да вадимъ заключение, че свѣтлината е нѣщо отрицателно, а тъмнината — положително. Писанието препорѫчва на човѣка отричането. Важно е, отъ какво се отрича човѣкъ. Има смисълъ човѣкъ да се отрече отъ непоносимия си товаръ, отъ съмнението, отъ скръбьта, която го измѫчва, отъ безсилието и т. н. Обаче, като се отказва отъ едно нѣщо, човѣкъ трѣбва да приеме друго. Има нѣща полезни, които човѣкъ трѣбва да приеме. Изобщо, полезно е за човѣка да се откаже отъ едно нѣщо, за да възприеме друго. Невъзможно е човѣкъ да приеме нѣщо, докато не се е отказалъ отъ друго. Ако не се откаже отъ богатството си за смѣтка на другитѣ хора, човѣкъ не може да се ползува отъ любовьта имъ, нито отъ тѣхното уважение. Нѣкои мислятъ, че богатиятъ се ползува съ уважението и почитанието на хората заради богатството си. Това не е вѣрно. Ако го почитатъ само за богатството му, това почитание е користолюбиво. Тѣ иматъ предъ видъ да взематъ нѣщо отъ него. Ако го почитатъ и уважаватъ като човѣкъ, като душа, независимо отъ богатството му, това е другъ въпросъ. Кое е по-добре за човѣка: да има благоволението на хората, или на Бога? Да има благоволението на своя огънь или на слънцето? За предпочитане е човѣкъ да се ползува отъ благоволението на Бога и на слънцето, отколкото отъ благоволението на хората и на своя огънь, защото Богъ и слънцето сѫ вѣчни източници, а хората и огъньтъ — временни. Сегашнитѣ хора сѫ отегчени вече отъ еднообразието на живота и се стремятъ къмъ вѫтрешно, разумно разнообразие. Тѣ се стремѣли къмъ знание, богатство, сила, красота и сѫ ги придобили, но въпрѣки това сѫ нещастни. — Защо? — Защото не могатъ да се ползуватъ отъ своитѣ придобивки. Защо имъ е знание, отъ което не могатъ да се ползуватъ? Защо имъ е сила, отъ която не могатъ да се ползуватъ? Като казвамъ, че тѣ не се ползуватъ отъ своитѣ придобивки, имамъ предъ видъ ползата за тѣхнитѣ души, а не само за тѣлата имъ. Хората сѫ преситени отъ външния животъ, отъ външното разнообразие и търсятъ живота на вѫтрешното разнообразие, въ който има растене и подемъ. Съвременнитѣ хора нѣматъ, добри отношения помежду си, понеже не се познаватъ. Синътъ и дъщерята живѣятъ много години при родителитѣ си и пакь не се позпаватъ: нито родителитѣ познаватъ децата си, нито децата познаватъ родителитѣ си. Щомъ се опознаятъ, отношенията имъ се подобряватъ, и любовьта имъ се усилва. Ако не се опознаятъ, родителитѣ съжаляватъ понѣкога, че сѫ родили такъвъ синъ или такава дъщеря. Не само това, често човѣкъ съжалява, че свършилъ нѣкаква наука, която не го обезпечава материално. Той свършилъ по музика, а съжалява, че не е следвалъ за инженеръ, да получава по-голѣми приходи. Другъ пъкъ съжалява, защо не е изучавалъ медицина, да осигури не само своя животъ, но и този на жена си и на децата си. Добре е човѣкъ да изучава медицината, за да помага на болни и на страдащи, а не да мисли за своето осигуряване. Добре е човѣкъ да познава себе си и да изучава онази наука, къмъ която има любовь и вѫтрешно влѣчение. Животътъ е красивъ, когато хората се познаватъ. Щомъ се познаватъ, тѣ се обичатъ и сѫ готови на взаимни жертви. Днесъ всички хора се стремятъ къмъ нѣщо основно, къмъ нѣщо сѫществено. — Кое е сѫщественото за човѣка? — Това, което той може да приеме въ даденъ моментъ. Ако всѣки день човѣкъ не приема по нѣто, деньтъ е изгубенъ за него. Най-малкото нѣщо, което може да приеме презъ деня, осмисля живота му поне за този день. Като стане сутринь отъ сънь, първо човѣкъ възприема една мисъль и едно чувство. Следъ това той се измива, облича и се приготвя да закуси. Въ тия действия той приема нѣщо, което трѣбва да обработи. После започва да чете, да пише, да копае, да шие и т. н. Всѣка работа, съ която човѣкъ е свързанъ, допринася нѣщо за развитието му. Книгитѣ, които чете, сѫ писани за всички любители на четенето. Значи, тѣ сѫ писани и за него. Той трѣбва да възприеме отъ тѣхъ онова специфичното, което е писано за него. Щомъ го възприеме, той може да го обрабоги въ себе си. Като възприема и обработва. човѣкъ трѣбва да е готовъ да даде нѣщо отъ себе си. Правилна обмѣна трѣбва да сѫществува между хората. Не е ли готовъ да дава. човѣкъ дохожда най-после до обезсмисляне на живота. Той прилича на търговецъ съ много стока, която не може да пласира. Ще кажете, че сте бедни, че нѣма какво да дадете. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който не може да даде нѣщо отъ себе си. Поне едно добро желание всѣки може да отправи къмъ човѣка. Мнозина казватъ, че искатъ да работятъ, но не знаятъ, какъ и отде да започнатъ. Това е най-лесната работа. Щомъ имате желание за работа, всичко друго иде естествено. Като започвате една работа, започнете я съ пѣсень въ душата си. Това значи, да започнете работата си съ любовь. Следъ това повикайте на помощь ума, сърдцето и волята си — вашитѣ слуги. Тѣ знаятъ повече отъ господаря си. Щомъ умътъ, сърдцето и волята участвуватъ въ една работа непремѣнно резултатътъ ще бѫде добъръ. Слушайге слугитѣ си, които ви сѫ дадени въ услуга. Слушайте ума и сърдцето си. Не мислете, че господарьтъ всѣкога стои по-високо отъ слугата. Христосъ дойде на земята да служи, да бѫде слуга на човѣчеството, а не господарь. Кой стоеше по-високо: Христосъ или хората, на които служеше? Кой стои по-високо: майката или детето? За да служи на свѣта, човѣкъ трѣбва да бѫде силенъ и да разполага съ голѣми знания. Не е достатъчно само да служи човѣкъ, но той трѣбва да знае, съ какво може да бѫде полезенъ на ония, на които служи. Като знае, какъ да служи, човѣкъ отваря сърдцата на своитѣ ближни и се ползува отъ любовьта имъ. Слушате нѣкой да казва, че идеалътъ му е да бѫде красивъ. Добре е да бѫде човѣкъ красивъ, но красотата се обуславя отъ известни добродетели. При това, човѣкъ трѣбва да знае мѣстото на всички добродетели въ себе си. Когато младата мома отива на хорото, тя знае, какъ да се облѣче и кое да тури първо, кое — второ и т. н. Тя не се облича безразборно. Първо туря ризата си, а после останалитѣ дрехи. Когато войникътъ отива на бойното поле, първо облича долнитѣ си дрехи, после — горнитѣ, шинела и следъ това препасва пушката презъ рамо, патронитѣ — на пояса си и тръгва. Не трѣбва ли всѣки човѣкъ да бѫде като младата мома и като войникътъ, готовъ всѣки моментъ за работа? Той трѣбва да облѣче дрехата на ума, на сърдцето и на волята си, да застане като войникъ, да чака заповѣдьта на Онзи, Който го изпратилъ на земята. Сега вие сте се събрали тукъ, но трѣбва да бѫдете въорѫжени. — Съ какво? — Съ орѫжието на любовьта, съ орѫжието на знанието и съ орѫжието на силата. Мощни сѫ тия орѫжия. Отъ тритѣ, най-мощно е, обаче, орѫжието на любовьта. Каква по-голѣма сила може да иска човѣкъ отъ тази, да знае всѣки моментъ, какъ и кѫде да прилага любовьта, която Великото начало влива въ сърдцето му? Любовьта прави човѣка красивъ и силенъ. Стотици и хиляди години трѣбва човѣкъ да живѣе подъ рѫководството на любовьта, за да стане красивъ, уменъ и светъ. Който иска да стане светия, той трѣбва да придобие любовьта. — Каква е задачата на светията? — Да свѣти. Той носи запалена свѣщь, съ която излиза вечерь, да освѣтява пѫтя на хората, да не се спъватъ. Пѫтьтъ на всички хора е различенъ. Светията трѣбва да знае това, за да отправя всѣки човѣкъ къмъ неговия пѫть и къмъ неговото предназначение. — Какво е предназначението на учителя? — Да учи малкитѣ деца да четатъ и да пишатъ. Сѫщевременно той ги учи, какъ да живѣятъ. Учительтъ по музика запознава ученика си първо съ цигулката, да знае, какъ да я държи, какъ да управлява лѫка. Следъ това започва да тегли лѫка върху празни струни. Като се научи да управлява лѫка върху струнитѣ, учительтъ започва да го учи нотитѣ и мѣстата на тоноветѣ на цигулката. Ще кажете, че това сѫ маловажни работи. Ако човѣкъ не знае маловажнитѣ работи, нищо не може да направи. Какво представя, въ сѫщность, човѣшкото тѣло? Нищо друго, освенъ една сложна цигулка. Ако не знае да свири на собствената си цигулка, човѣкъ не би могълъ да издаде никакъвъ тонъ. Какъвъ човѣкъ е този, който не може да издаде никакъвъ тонъ? Ако цигулката ти е разгласена, какво ще излѣзе отъ нея? Една дисхармония. Следъ това, имашъ ли право да казвашъ, че хората сѫ лоши? Не сѫ лоши хората, но цигулката ти е разгласена. Настрой добре цигулката си и ще се убедишъ, че хората сѫ добри, че разбиратъ музиката. Докато цигулката ти е разгласена, лошото е въ тебе: не знаешъ да живѣешъ, не знаешь да ядешъ, не можешъ да спишъ добре, не знаешъ правилно да говоришъ, не знаешъ, какъ да мислишъ, да чувствувашъ и да постѫпвашъ съ себе си и съ своитѣ ближни. Това сѫ елементарни нѣща, които всѣки човѣкъ трѣбва да знае. Каква е първата работа на човѣка, когато се събуди отъ сънь? — Какво прави детето въ този случай? — Детето отива при майка си и при баща си и започва да се разговаря съ тѣхъ. Добрата дъщеря и добриятъ синъ отиватъ при майка си и при баща си да ги поздравятъ. Между майката и дъщерята, отъ една страна. и между бащата и сина, отъ друга — има тѣсна връзка. Затова, именно, успѣхътъ на дъщерята зависи отъ успѣха на майката. И придобивкитѣ на майката сѫ придобивки на дъщерята. Каквото майката носи въ себе си, тя го предава на дъщеря си. Сѫщото се отнася за бащата и за сина. Ето защо синътъ и дъщерята трѣбва да благодарятъ за благата, които получаватъ отъ майка си и отъ баща си и да сѫ готови и тѣ да предаватъ своитѣ блага на другитѣ хора. Новото възпитание препорѫчва на децата и на възрасгнитѣ да даватъ. Сегашното възпитание се страхува отъ даване, да не би човѣкъ да осиромашее. Колкото повече дава човѣкъ, толкова по-добре за него; колкото по-малко дава, толкова по-зле. Давайте изобилно, а не разточително. Какво ще стане съ живота на земята, ако слънцето не дава изобилно своята енергия? Какво ще стане съ живота на земята, ако слънцето престане да изгрѣва и да залѣзва? Мойсей е казалъ на евреитѣ да не си кланятъ на слънцето и на звездитѣ, да не се правягъ никакви земни кумири и идоли. Той говори за външната дреха на слънцето. Ние не говоримъ за външното слънце, за неговата дреха, но за Онзи, Който е въ слънцето и въ Когото е слънцето. Свѣтлината на слънцето не иде отъ самото слънце, но отъ Божествения Духъ. Свѣтлината е признакъ на онази мисъль, която Великиятъ огправя къмъ всички живи сѫщества на земята. Тази свѣтлина, именно, ни възраства и подкрепва. Безъ нея нѣма животъ, нѣма мисъль, нѣма знание. Като четете различни писатели и поети, виждате, че всѣки пише за сльнцето на своя животъ. Значи, има нѣщо въ човѣка, което е подобно на слънцето. Докато това слънце грѣе въ човѣка, той вижда ясно нѣщата. Той познава хората и ги обича. Щомъ слънцето залѣзе, той гледа човѣка и не го вижда. Той казва: Виждамъ нѣщо да се движи; виждамъ, че има известна височина и широчина; виждамъ, че яде, както всички животни, но какво носи въ себе си, не виждамъ и не разбирамъ. Не е така. Като обичате човѣка, ще видите, че той крие въ себе си известна разумность. И като яде, и като спи, и като се движи, той се рѫководи отъ нѣщо разумно. Като яде, човѣкь трѣбва да върши това съзнателно. Щомъ иска да изяде една ябълка, той не трѣбва да пристѫпва изведнъжъ къмъ нея. Ще я подържи известно време въ рѫката си, ще разгледа цвѣта й, ще я помирише, ще се разговори съ нея и тогава ще яде. Ще кажете, че нѣмате време да се занимавате съ ябълката. — За всичко има време. Човѣкъ трѣбва да яде и да мисли за храната, която приема, както и за храносмилането. Ако не мисли, той се натъква на различни болести. Изобщо, мисъльта на човѣка трѣбва да присѫтствува въ всички негови действия. Следователно, безъ мисъль човѣкъ не може да се развива, а безъ любовь нищо не може да постигне. Щомъ не люби и не мисли, човѣкъ не може да се ползува отъ Божиитѣ блага. Той е подобенъ на трѫба, презъ която водата тече само, безъ да оставя нѣщо. Дето е любовьта, тамъ всичко никне, расте, цъвти и зрѣе. Щомъ любовьта изчезне, и животътъ се прекратява. Приложете любовьта въ своитѣ градини, да могатъ цвѣтята да растатъ и да се развиватъ. Човѣшкитѣ души сѫ градинитѣ на живота. Поливайте градинитѣ си съ любовь, да не изсъхватъ. Поливайте вашитѣ мисли и чувства — цвѣтята на вашата градина, съ любовь, да получите отъ тѣхъ очаквания плодъ. Дайте пѫть на любовьта, за да се прояви тя чрезъ вашитѣ мисли, чувства и постѫпки. Постигнете ли това, вие влизате вече въ реалния животъ. Ако си недоволенъ отъ себе си, можешъ ли да очаквашъ другитѣ хора да бѫдатъ доволни отъ тебе? Ти си недоволенъ отъ себе си, значи, сготвилъ си лошо ядене. Ако си недоволенъ отъ яденето си, и другитѣ хора нѣма да бѫдатъ доволни. Мѣрка за нѣщата е самъ човѣкъ. Който е доволенъ отъ своитѣ мисли, и близкитѣ му ще бѫдатъ доволни. Който не с доволенъ отъ себе си, цѣлъ свѣтъ да го убеждава, че е гениаленъ, той нѣма да се съгласи съ тѣхъ. Всички хора сѫ гениални, но главно въ едно отношение — въ погрѣшкитѣ си. Всѣки е гениаленъ, когато чупи и разваля нѣщата. Кой не е чупилъ стомни? Въ това всѣки с гениаленъ. Обаче, като рече да паправи нова стомна, тамъ не е гениаленъ. Време е вече хората да започнатъ съзнателно да работятъ, да проявятъ своята гениалность. Ще кажете за нѣкой човѣкъ, че е честенъ. Какъ познавате това? Честностьта има свой признакъ. Не само честностьта, но всички добродетели иматъ специфични линии, по които се познаватъ. Тия линии сѫществуватъ на три мѣста въ човѣка: на главата, на лицето и на рѫката. Като четете по тия линии, вие можете да кажете, кой човѣкъ е разуменъ, справедливъ, смѣлъ и т. н. Нѣкои хора сѫ смѣли, когато иматъ пари. Щомъ изгубятъ паритѣ си, тѣ губятъ и смѣлостьта си. Истински смѣлиятъ не носи паритѣ въ себе си, но тѣ вървятъ следъ него, като войници следъ своя генералъ. Ако той спре, и тѣ спиратъ. Той имъ заповѣдва, кѫде да отидатъ и каква работа да свършатъ. Златната монета върви подиръ господаря си, и, като й каже той да свърши нѣкаква работа, тя веднага започва да се търкаля — отива на опредѣленото мѣсто. Докато паритѣ не се подчиняватъ на вашитѣ заповѣди, вие не постѫпвате разумно. Ако паритѣ ви не работятъ, вие сте отъ ленивитѣ господари Предназначението на паритѣ е да се търкалятъ, да вършатъ работа. Едно време паритѣ сѫ били четириѫгълни, вследствие на което бавно се движили и малко работа свършвали. Сегашнитѣ пари сѫ крѫгли, лесно се движатъ и много работа вършатъ. Каквото имъ се каже, тѣ веднага изпълняватъ: кѫщи правятъ, дрехи шиятъ, храна доставятъ, книги пишать и т. н. Мощно нѣщо е парата въ човѣшкия животъ. Като ученици, вие трѣбва да изучавате линиитѣ на вашитѣ добродетели, на вашитѣ дарби и способности. Въ материално отношение, кой каквото притежава, има и съответенъ докуметъ за това Ако притежава кѫща, човѣкь има крепостенъ актъ за собственость. Който иска да докаже, че кѫщата е негова, той веднага показва документа си. Нѣкой казва, че има любовь въ сърдцето си. Кѫде е документътъ му за това? Кѫде е линията, която показва, че, наистина, той има любовь? Който има добре развито музикално чувство веднага доказва това Той взима цигулката си и свири. Всички сѫ доволни отъ свиренето му. Ако не е музикаленъ, пакъ може да има цигулка, но той не свири, а скърца. Като знаете това, работете съзнателно върху себе си, да развиете своитѣ дарби и способности, да ги закрепостите. Който погледне на главата и на лицето ви, да види, че сте собственикъ, притежавате известни добродетели и способности. Безъ такива собствености човѣшкиятъ животъ нѣма смисълъ. Днесъ и вѣрващи, и безвѣрници се оплакватъ отъ мѫчнотиитѣ, въ живота — Защо иматъ мѫчнотии? — Защото не прилагатъ това, което знаятъ. Всички хора говорятъ какво е казалъ Сократь, Толстой, Христось, но не правятъ опити да следватъ примѣра на великитѣ хора. Великитѣ и гениалнитѣ хора сѫ станали такива, защото день и нощь сѫ, работили върху своя умь и своето сърдце, разработвали сѫ ги. Каква полза имате отъ житнитѣ зрънца, които Христосъ ви е оставилъ въ наследство? Трѣбва ли тия зрънца да стоятъ и до днесъ още въ хамбаритѣ на хората? Щомъ сѫ житни зрънца, тѣ иматъ условия да растатъ. Посѣйте ги на нивитѣ си и търпеливо очаквайте тѣхния плодъ. Какъвъ смисълъ има да стоятъ затворени? Отъ две хиляди години насамъ тия зрънца стоятъ въ хамбаритѣ и се пазятъ да не изгниятъ. Посѣйте ги на нивитѣ си! Нека изгниятъ. Казано е въ Писанието: „Ако житното зърно не се посади въ земята и не изгние, не може да даде плодъ“. Ако отъ две хиляди години насамъ семената на Христовото учение се посаждаха въ земята, цѣлиятъ свѣтъ щѣше да живѣе въ изобилие и доволство. Следователно, ако съ своитѣ мисли, чувства и постѫпки, като житни зрънца, човѣкъ не може да бѫде полезенъ на себе си, най-малко може да бѫде полезенъ на своитѣ близки. Като не разбиратъ законитѣ на живота, хората казватъ, че мисъльта не представя нѣщо ценно. — Това е неразбиране и ограничено схващане на нѣщата. Мисъльта има Божественъ произходъ. Вслушвайте се въ онова, което умътъ и сърдцето ви говорятъ, за да разберете, каква сила се крие въ тѣхъ. Лесно е да се каже, че не можете да направите това или онова и да не работите. Приложете вашата мисъль и вашата любовь въ действие. Отивате при нѣкой боленъ, искате да му покажете, че го обичате. — Какъ ще проявите любовьта си? — Като занесете цѣръ за болестьта му. Като обичате нѣкого, вие можете да му помогнете при всички условия. Когато обичате човѣка, ще намѣрите и лѣкъ за болката му. Като не го обичате, и лѣкъ не можете да намѣрите. Учитель, който обича ученицитѣ си, знае тѣхнитѣ нужди и на време имъ помага. Ако ученикътъ обича учителя си, и той познава неговитѣ нужди. Когато учительтъ обича ученицитѣ си, всѣкога имъ е полезенъ. И ученикътъ, който обича учителя си, сѫщо така може да му бѫде полезенъ. Оттукъ вадимъ заключението: който обича Бога, той може да бѫде проводникъ на Неговия Духъ. Щомъ стане проводникъ на Божествения Духъ, човѣкъ се освобождава отъ робството. Той става господарь на условията. Да бѫдешъ господарь на условията, това значи, да бѫдешъ господарь на себе си, да бѫдешъ лѣкарь на себе си, да бѫдешь и учитель на себе си. Търсите ли лѣкарь, потърсете го първо въ себе си, а после повикайте нѣкой лѣкарь отвънъ, като асистентъ на вашия. Търсите ли учитель, потърсете го първо въ себе си, а после отвънъ. Външниятъ учитель ще бѫде като асистентъ на вѫтрешния. Помнете: единъ е вашиятъ Учитель, Който е въ връзка съ всички учители вънъ отъ васъ. Единъ е вашиятъ Богъ, Който е въ връзка съ всички богове вънъ отъ васъ. Ако не познавате Учителя си вѫтре въ васъ, Който ви е далъ свѣтлина, да виждате и да разбирате нѣщата ясно, вие не можете да разбирате и външнитѣ учители. Ако не познавате Бога, Който е вѫтре въ васъ, Който ви е далъ животъ, вие не можете да познаете и да разберете окрѫжаващитѣ нѣща. Ако разберете това, което днесъ говоря, всички ще се подмладите, ще станете на 33 години. Които сѫ минали тази възрасть, ще се върнатъ назадъ. Всички ще станете млади, безъ никакви бръчки по лицата, безъ никакви гърбици. Всички ще олекнете и ще хвърчите съ вашитѣ аероплани. Ако мисъльта на човѣка не лети съ аеропланъ и не обикаля цѣлия свѣтъ, каква мисъль е тя? Ако съ окото си човѣкъ не може да вижда и най-отдалеченитѣ звезди на небето, какво око е това? Астрономитѣ си служатъ съ телескопи, за изучаване на звездитѣ и на планетитѣ, но все още нѣматъ такива усъвършенствувани телескопи, съ които да виждатъ свѣтлината и на най-малкитѣ звезди. Въ бѫдеще и това може да се постигне. Чрезъ своя вѫтрешенъ телескопъ човѣкъ и днесъ може да види, какво представятъ жителитѣ на слънцето и на луната и какъ живѣятъ тамъ. Това, обаче, не е достояние за всички. Малцина иматъ тази способность. По какъвто и да е начинъ, въ бѫдеще хората ще разбератъ, че и на луната има животъ, както на земята. Нѣкои учени, както и младитѣ моми и момци, отиватъ на луната да се разхождатъ. Като се повдигне високо въ мисъльта си, човѣкъ отива на луната. Тамъ има по-висока наука отъ земната. Земята е забавачница още, дето хората изучаватъ азбуката на живота. Който отива на луната, той е научилъ вече азбуката. Като говоря за луната и за слънцето, вие не сте доволни, искате да ви кажа нѣщо сѫществено, нѣщо реално. Щомъ искате нѣщо реално, щомъ искате да знаете, какво ви очаква, ето, казвамъ ви: Вие ще станете богати и ще осиромашеете; ще станете учени и ще изгубите знанието си; ще заемете високо обществено положение и ще го изгубите. Това може ли да ви насърдчи? Днесъ сте млади, следъ време ще остарѣете. Какво се ползувате отъ това знание? Каква е разликата между младия и стария? Младиятъ се рѫководи отъ любовьта, а стариятъ — отъ мѫдростьта. Младиятъ живѣе въ градината на любовьта, накичена съ безброй сладки, зрѣли плодове. Тази е причината, поради която младитѣ се захласватъ по плоднитѣ дървета. Стариятъ живѣе въ библиотеката на знанието и на мѫдростьта, дето по цѣли дни чете и прелиства книгитѣ на живота. Следователно, като младъ, човѣкъ изучава любовьта; като възрастенъ, той изучава мѫдростьта, а като старъ, той изучава истината. Безъ да сѫ мипали презъ тѣзи училища, мнозина очакватъ времето на заминаването си за онзи свѣтъ. Тѣ искатъ да знаятъ, какво има на онзи свѣтъ. Азъ нѣма да ви кажа, какво има, но ще ви кажа, какво нѣма. Тамъ нѣма страдания, нѣма сиромашия, болести, невежество, изкушения и т. н. Въ онзи свѣтъ всѣки е на своето мѣсто. Тамъ всички пѣятъ, свирятъ, веселятъ се. Когато работятъ, всички работятъ заедно; когато се веселятъ, всички се веселятъ заедно. Тамъ всички сѫщества се надпреварватъ, кой пръвъ да услужи, кой повече да даде, кой по-добре да помага. Хората на земята сега изучаватъ тия нѣща. Сега вие желаете да бѫдете добри, но безъ да искате, изкривявате линията на доброто. Вие сте художникъ, който още не се е научилъ да рисува. Нѣкой пише на възлюбената си любовно писмо, въ което излива любовьта си. Той пише, че умира отъ любовь и не може да живѣе безъ нея. Обаче, цѣлото писмо е нацапано съ капки отъ мастило. Вѣрно ли е това, което пише? Ако той имаше голѣма любовь, щѣше да напише писмото съ златно перо, върху хубава хартия и съ доброкачествено мастило. Буквитѣ щѣха да бѫдатъ добре написани, съ спокойна рѫка. Който види това писмо, ще разбере, че е пропито съ любовь. Много любовни писма сѫ написани все набързо, и всѣки се извинява, че бързалъ. Който много бърза, не живѣе по закона на любовьта. Единственото нѣщо, което не бърза, това е любовьта. Тя има време за всичко. Каквото пипне любовьта, всичко става безпогрѣшно. Нѣкой се моли на Бога и бърза. Той изговори нѣколко думи набързо и счита, че молитвата му е приета. Такава молитва отива най-много до райската врата и тамъ спира. Буквитѣ, съ които любовьта пише, сѫ еднакви по голѣмина. Ако излѣзе само една буква вънъ отъ реда, писмото не се приема. Препинателнитѣ знакове сѫщо се поставятъ на мѣстата си. Като дойдете до обръщението въ любовното писмо, и тамъ се спира вниманието. Не е безразлично, какво обръщение ще напишете. Можете да напишете: любезни, обични, драги и т. н. Любезенъ означава човѣкъ, който носи нѣщо. Обиченъ е този, който служи. Прелюбезенъ е този, който става порѫчитель на нѣкого. Каквото обръщение и да турите, важно е вие да сте доволни. Сегашнитѣ хора сѫ недоволни отъ старото въ живота, а не отъ самия животъ. Тѣ искатъ да се освободятъ отъ старото. Само любовьта е въ състояние да освободи човѣка отъ старото. Оцапаната дреха може да се очисти само съ топла вода и сапунъ. Въ този смисълъ, само любовьта е въ състояние да измие човѣшката душа отъ кальта, която се е наслоила върху нея отъ вѣкове насамъ. Кой човѣкъ, като мине презъ кальта, нѣма да оцапа краката си? Като се върне у дома си, той ще се измие и ще легне да спи съ чисти крака. Две нѣща сѫ потрѣбни на човѣка: правилно да възприема Божията Любовь и правилно да я предава. Това значи, да бѫдемъ добри проводпици на Божията Любовь. Днешниятъ день благоприятствува за това. Небето е чисто, ясно. Въздухътъ е свежъ, кристаленъ. И той благоприятствува да бѫдемъ добри проводници на Божията Любовь, която ни обгръща отъ всички страни. Богъ се проявява чрезъ насъ и чрезъ цѣлия свѣтъ. Той управлява свѣта, и всичко, каквото става, превръща го въ добро. Божията Любовь поставя всичко въ редъ и порядъкъ. Докато страда, човѣкъ не разбира, какво благо се крие въ страданието. Щомъ мине презъ него, той вижда, че страданието му е донесло нѣкакво благо и благодари за него. Колко деца сѫ прогонвани отъ домоветѣ си, но като минатъ презъ страдания, тѣ се каляватъ, придобиватъ голѣми опитности, за които единъ день благодарятъ. За предпочитане е човѣкъ да мине презъ страдания, но да придобие любовьта, да стане уменъ и силенъ, отколкото да бѫде свободенъ отъ страдания и да нѣма никакви придобивки. Велико нѣщо сѫ страданията. Тѣ носятъ такива богатства, които хората още не подозиратъ. Христосъ мина презъ голѣми страдания, но съ това увеличи силата си. Днесъ никой не може да Го разпне. Като дойде втори пѫть на земята, всички ще станатъ прави и мирни ще стоятъ. Силата на човѣка се изпитва въ страданията и изпитанията. Така се изпита и силата на Христа. Чрезъ възкресението, Той доказа, че е силенъ. Нищо въ свѣта не бѣше въ състояние да Го задържи въ гроба. Следователно, който иска да влѣзе въ новия животъ, трѣбва да умре за стария. Ако житното зърно не умре, не може отново да покълне и да израсте при новитѣ условия. Смъртьта трѣбва да дойде, да ни покаже, че ние сме достатъчно силни, да влѣземъ въ новия животъ. Като слиза отгоре, човѣкъ влиза отъ живота къмъ смъртьта. Това е първата му опитность. Като възлиза нагоре, човѣкъ минава презъ обратния процесъ: отъ смърть въ животъ. Всички трѣбва да бѫдете герои, да не се плашите отъ смъртьта. Каквото да правите, не можете да избѣгнете смъртьта. — Какъ ли ще умремъ? — Много лесно. Ще отворите вратата на кѫщата си, ще се поклоните и ще излѣзете вънъ. Предъ васъ ще се разкрие широкъ, красивъ свѣтъ, и вие ще влѣзете въ друга кѫща, която апостолъ Павелъ нарича „домъ нерѫкотворенъ“. Това показва, че като напусне тленното си тѣло, човѣкъ влиза въ друго тѣло, което не гние и не се разваля. Нѣкой пита, съ старото тѣло ли ще възкръсне, или съ друго нѣкое? — Ако волътъ умре и възкръсне пакъ съ рогата и съ копитата си, това не е никакво възкресение. Това е пакъ робство. Възкресението изключва раждането. Който е възкръсналъ, той не се ражда вече по стария начинъ. Казано е въ Писанието: „Които се сподобятъ съ този вѣкъ, нито умиратъ, нито се раждатъ, нито се женятъ“. Какво нѣщо е женитбата? Ограничение. — Защо се женягь хората? Да станатъ проводници на всликия Божественъ животъ. Отъ децата се сѫди за развитието на майката и на бащата. Ако тѣ не могатъ да родятъ добри синове и дъщери, какви майки и бащи сѫ? Родителитѣ трѣбва да бѫдатъ добри проводници на Божественото, но и децата имъ трѣбва да бѫдатъ такива, Какъвъ проповѣдникъ е този, който не може да внесе любовь между хората, на които проповѣдва? Какъвъ проповѣдникъ е този, който обърналъ хората къмъ Бога, а кесиитѣ имъ не обърналъ? Единъ американски проповѣдникъ казва: Азъ вѣрвамъ само въ едно обръщане на човѣка къмъ Бога, а именно — съ него заедно да се обърне и кесията му. Какво обръщане е това, при което човѣкъ се обръща, а кесията му не се обръща? Азъ пъкъ вѣрвамъ въ такова обръщане, при което, заедно съ човѣка се обръща и цѣлиятъ му домъ: и бащата, и майката, и жената, и децата, и братята, и сестритѣ, и воловетѣ, и овцетѣ му. Желая ви, тази година да се обърнете къмъ Бога така, че заедно съ васъ да се обърнатъ и кесиитѣ ви. Вие сте обърнати вече, но кесиитѣ ви още не сѫ обърнати. Подъ думата „кесии“ разбирамъ сърдцата ви. Значи, сърдцата ви трѣбва да се обърнатъ, но не чрезъ насилие, а по закона на любовьта. Служене се иска отъ сегашнитѣ хора — служене по любовь. Каквото давате, давайте го съ съзнание, че принадлежи на Бога, а не на васъ. Ако имате пари, тѣ не сѫ ваши. Единственото ваше нѣщо е любовьта, която се излива отъ сърдцето ви. Всичко останало принадлежи на Бога. Когато предложите на нѣкого да хапне заедно съ васъ, на вашата трапеза, радвайте се, че яде сладко. Не се страхувайте, че ще яде много. Давайте всичко съ любовь, да се благослови даването ви. Нѣма по-велико нѣщо въ свѣта отъ това, да вѣрши човѣкъ всичко съ любовь. Най-малкото нѣщо, направено съ любовь, причинява голѣма радость. Всичко, което е направено съ любовь, подразбира служене на Бога. Като работи съ любовь, човѣкъ всѣкога е доволенъ. Радвайте се на доброто, на силата, на красотата, на здравето на хората. Ако срещнете болни и слаби, пакъ се радвайте, защото можете да проявите любовьта си къмъ тѣхъ, да имъ помогнете. Помощьта не е само материална. но и духовна. Изкуство е да съградишъ една кѫща, но по-голѣмо изкуство е да поставишъ добри хора въ нея. При това, кѫщата трѣбва да бѫде чиста отвънъ и отвѫтре, да има въ нея редъ и порядъкъ. И въ природата сѫществува редъ, порядъкъ и чистота. „И повѣрва човѣкътъ на речьта, която му рече Исусъ“. — Какво му каза Христосъ? — Христосъ му каза: „Азъ съмъ пѫтьтъ, истината и животътъ“. Това значи: както Христосъ върви изъ пѫтя и изпълнява волята Божия, това може всѣки човѣкъ да направи. Всѣки може да следва пѫтя на Христа; всѣки може да приеме истината и живота, които Христосъ проповѣдва. Като прилагате учението на Христа, изучавайте себе си, защото изпитанията идатъ. Всички хора ще бѫдатъ подложени на изпитъ. Много естествено. Ученикътъ всѣкога се изпитва. Не се страхувайте отъ изпититѣ. И да грѣшите, нѣма нищо страшно. Като направите една погрѣшка, ще я изправите. Съ изправяне на погрѣшкитѣ си, вие помагате на ония, които идатъ следъ васъ. Ако хлътнете въ нѣкой трапъ и навехнете крака си, вие ще имате грижата да запушите трапа. Съ това вие предпазвате отъ падане всички ония, които идатъ следъ васъ. Следователно, запушвайте дупкитѣ, въ които сте паднали, или които отдалечъ още виждате, за да предпазите отъ нещастие ония, които идатъ следъ васъ. Постѫпвайте по сѫщия начинъ и съ ония мисли и чувства, които ви причиняватъ мѫчнотии и страдания. Натъкнете ли се на такава мисъль, или на такова чувство, запушете ги, преди още да сте попаднали подъ влиянието имъ. Често слушате нѣкои да казватъ, че хората трѣбва да се примирятъ. Какъ ще се примирятъ? Ако не обичашъ нѣкого, не отивай да се примирявашъ направо съ него, но вижъ кого обича той. Щомъ намѣришъ такъвъ човѣкъ, сближи се и ти съ него. Щомъ и двамата обичате единъ и сѫщъ човѣкъ, вие лесно ще се примирите. Като не разбиратъ законитѣ на любовьта, хората едни на други си пакостятъ. Запримѣръ, като видятъ, че двама души се обичатъ, неприятно имъ става. Нека тѣ обикнатъ другъ нѣкой. Свѣтътъ е мѣсто за приложение на любовьта. Има Единъ, Когото можете да обичате на всѣко време. Щомъ обичате Единния, ще обичате всички хора. Като обичате всички, ще обичате и Единния. Тази е правилната любовь, която наричаме Божествена. Като обичашъ единъ човѣкъ, ще обичашъ всичко негово: и дрехитѣ му, и очитѣ му, и веждитѣ му, и космитѣ му. Това значи, да обичашъ всички. Следователно, като обичашъ Бога, обичай всичко, което е вънъ отъ Него. Свѣтътъ се нуждае, именно, отъ тази всеобемаща любовь. Кое е главното качество на любовьта? — Служенето. Който обича, той е готовъ да служи. Той е на правъ пѫть. Който служи, той едновременно се учи. И като служишъ, и като ти служатъ, ти пакъ се учишъ. Учительтъ служи, а ученикътъ се учи отъ него. Като научи уроцитѣ си, ученикътъ започва да работи, т. е. да служи, а учительтъ го изпитва. Сега и вие ще учите и ще служите. Който не може да служи, не може и да работи; на когото не служатъ, не може и да се учи. Досега невидимиятъ свѣтъ ви е служилъ, съ своитѣ разумни сѫщества, а вие сте се учили. Отсега нататъкъ вие ще служите, а тѣ ще ви изпитватъ. И тъй, приложете любовьта, макаръ и въ най-малъкъ мащабъ. Всѣки може да направи поне най-малкото добро. Всѣки може да прочете една малка книжка съ любовь. Всѣки може да посети единъ беденъ или боленъ съ любовь. Всѣки може да посети своя приятель съ любовь. Всѣки може да полѣе едно цвѣте съ любовь. Нѣма човѣкъ на земята, който не може всѣки день да прави по едно малко добро. Хората се молятъ на Бога и очакватъ Той да имъ обърне внимание. Доколкото тѣ обръщатъ внимаиие на Божиитѣ дѣла, дотолкова и Богъ ще обърне внимание на тѣхъ. Следователно, доколкото вие обръщате внимание на картинитѣ на нѣкой художникъ или на творбитѣ на н нѣкой музикантъ, дотолкова и тѣ ще обърнатъ внимание на васъ. Ако не имъ обръщате внимание, вие не можете да се запознаете съ тѣхъ. Вие можете да се запознаете съ даденъ човѣкъ, само ако обичате неговия умъ, неговото сърдце, неговата душа и неговото тѣло. Влѣзте въ ролята си да обичате. Обикнете първо ума на човѣка, после — сърдцето му, душата му, духа му и най-после неговото тѣло. Обикнете ли човѣка по този начинъ, и той ще ви обича. Това изисква новиятъ животъ отъ всички хора на земята. Обичайте всичко, което Богъ е създалъ, за да обичатъ хората това, което вие създавате. Знайте, че задъ всичко, за което мислите, седи човѣшкиятъ умъ. Задъ всичко, което предизвиква човѣшкитѣ чувства, седи любовьта. Задъ любовьта седи Божиятъ Духъ. * 19. Беседа отъ Учителя, държана на 28 августъ, 5 ч. с. 1940 г. София. — Изгрѣвъ.

"Божествениятъ и човешкиятъ свѣтъ", Рилски беседи отъ Учителя, държани на Мусала, Седемтѣ езера и София, 1940 г. Първо издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Дветѣ царства Матея, 16 гл. Мнозина се запитватъ, отъ какво зависи благото на човѣка. Много отговори могатъ да се дадатъ на този въпросъ, но всички не сѫ абсолютно вѣрни. Едни отъ условията, които обуславятъ благото на човѣка, сѫ неговиятъ умъ, неговото сърдце и неговата воля, но това сѫ външни условия. Въ сѫщность, нито умътъ създава благото на човѣка, нито сърдцето, нито волята му. Нещастието на човѣка седи, именно, въ това, че той не разбира, на какво се дължи неговото благо. Първоначално, когато Богъ създалъ човѣка, последниятъ билъ щастливъ. Впоследствие човѣкъ е изгубилъ щастието си. Много хора сѫ загубили богатството си отъ чрезмѣрно ядене и пиене. Тѣ сѫ пропили и изяли всичко, каквото сѫ имали. Нѣкои хора сѫ изгубили щастието си отъ разточителность. Единъ американски милиардеръ се оженилъ за една американка, която се отличавала съ голѣма разточителность. Следъ сватбата тѣ предприели едно пѫтешествие до Парижъ. Тя тръгнала отъ магазинъ на магазинъ да прави покупки и въ нѣколко деня само изразходвала грамадна сума. Като видѣлъ това, мѫжътъ й се уплашилъ. Той разбралъ, че съ тази разточителность тя ще го съсипе въ нѣколко години. Заради това, той решилъ да се разведе, но искалъ да я осигури. Направилъ й единъ голѣмъ палатъ, който струвалъ 15 милиона долара. Освенъ това, той й далъ въ рѫцетѣ една сума отъ шесть милиона долара и така се освободилъ отъ нея. Значи, трѣбвало да плати 21 милиона долара, за да се освободи отъ една разточителна жена. Азъ привеждамъ този примѣръ само за изяснение на идеята. Доколко е вѣренъ, не се знае. Днесъ повечето хора страдатъ отъ разточителность. По естество човѣкъ е толкова разточителенъ, че какво ли не иска: той иска да живѣе въ палатъ, да бѫде облѣченъ въ коприна, да има изобилно ядене и пиене. Той е разточителенъ и въ своитѣ мисли и чувства. Изобщо, човѣкъ се отличава съ голѣма разточителность. Като се стреми къмъ разточителность, човѣкъ изпада въ суевѣрие и започва да вѣрва въ това, което не може да стане. Той вѣрва, че може да стане царь или царица, да бѫде божество за хората. И това е възможно, но не при даденитѣ условия. Религиознитѣ хора говорятъ за своя праотецъ Адамъ и за своята прамайка Ева, отдето държатъ за своето високо произхождение. Кѫде е първиятъ човѣкъ — Адамъ и пьрвата жена — Ева? Ще кажете, че историята знае това. Вие говорили ли сте съ Адамъ и Ева? Нѣкои хора сѫ много смѣли и казватъ, че сѫ видѣли нѣщо особено, което не могатъ нито да опишатъ, нито да разкажатъ. Какво сѫ видѣли? Нищо не сѫ видѣли. Тѣ сами себе си лъжатъ, а мислятъ, че и другитѣ могатъ да се лъжатъ. Не, свѣтътъ не се оправя съ лъжа. Защо трѣбва да представяте позлатения предметъ за чисто злато? Като го употрѣбявате известно време, златото ще се изтрие и отдолу ще лъсне медната повърхность. Ще кажете, че не сте знаели, какъвъ е предметътъ. Като не знаете, защо го препорѫчвате за чисто злато? Нѣкой препорѫчва учение, подобно на Христовото. Той казва, че каквото пише въ Евангелието, това проповѣдвалъ. Какво нѣщо е Евангелието? Евангелието учи човѣка, какъ може да се избави отъ грѣха и да придобие свобода. Евангелието учи човѣка, какъ може да придобие безсмъртието. Животътъ на съвременнитѣ хора е животъ на смъртьта и на страданията. Споредъ сегашния порядъкъ на живота, всички хора сѫ затворници. Всички се намиратъ въ карцеръ. Нѣма човѣкъ на земята, който да прави изключение отъ това правило. Вижте отъ какви страшни болести страдатъ хората. Слушате, че този ималъ туморъ въ стомаха, онзи — въ мозъка и т. н. За да се справятъ съ тия болести, лѣкаритѣ трѣбва да отварятъ корема, черепа на човѣка, да рѣжатъ тумора. Въ това отношение всички хора сѫ бременни съ нѣщо чуждо въ себе си. За да се освободятъ отъ чуждитѣ тѣла въ своя организъмъ, хората трѣбва да мислятъ право. Нѣма по-хубаво нѣщо въ живота отъ правата мисъль. Сега, азъ не разглеждамъ личния животъ на човѣка. Азъ не се интересувамъ отъ личния животъ, защото е преходенъ. Въ този животъ има престѫпления, за които човѣкъ ще плаща. Нѣкои мислятъ, че човѣкъ не е виновенъ за престѫпленията, които върши. Кой е виновенъ тогава? Ако съ единъ чукъ можете да убиете човѣка, кой е виновенъ за убийството: човѣкътъ или чукътъ? Ако съ единъ ножъ можете да прободете нѣкого, ножътъ ли е виновенъ или човѣкътъ? Въ това отношение хората сѫ подобни на ножа и на точилото. Точилото остри ножоветѣ, а ножътъ и брадвата сѣкатъ дърветата. Въ края на краищата, точилото и ножътъ се изхабяватъ. Съвременнитѣ хора трѣбва да разсѫждаватъ правилно. Ако не разсѫждаватъ, както трѣбва, тѣ не могатъ да дойдатъ до никакво разрешаване иа въпроситѣ. Често слушате да се казва за нѣкого, че е вѣрващъ, а за другъ — че е безвѣрникъ. По какво се отличава безвѣрникътъ отъ вѣрващия? Безвѣрникътъ вѣрва само въ нѣща, които може да види, да пипне, да чуе. Той е реалистъ. Кой каквото да му говори, той казва: Докато не видя и не пипна, не вѣрвамъ. Вѣрващиятъ вѣрва въ нѣща. които не вижда. Той не се нуждае отъ виждане и пипане, за да вѣрва въ нѣщо. Ние казваме, че истинската вѣра включва въ себе си и физическия, и духовния, и Божествения свѣтъ. Ако вѣрата не включва и тритѣ свѣта въ себе си, не е истинска. Това е вѣра, която се обуславя отъ една временна обстановка на нѣщата. Материалиститѣ казватъ, че всичко въ свѣта е материя. Тѣ признавагъ само материалнитѣ работи, а нематериалнитѣ не ги признаватъ. Какъ може да признава човѣкъ това, което не вижда? Близкитѣ предмети сѫ видими, а далечнитѣ — невидими. Витоша, която е предъ васъ, е видима. Обаче, ако я отдалечите на 500 или на хиляда километра отъ очитѣ си, тя ще стане невидима. Значи, дали нѣщата сѫ видими или невидими, дали сѫществуватъ или не сѫществуватъ, това зависи отъ разстоянието, на което се намиратъ, и отъ силата на зрението. Както хората дѣлятъ нѣщата на видими и на невидими, така се явява въ умоветѣ имъ идеята за сѫществуването или несѫществуването на Бога. Мнозина искатъ да разбератъ, какво нѣщо е Богъ. Какь ще схванете Бога? Той е безграниченъ. Той изпълва цѣлото Битие. Той включва въ себе си всички свѣтове, всички вселени. Какъ ще Го обхванете и опитаге съ малкия си умъ? Какъ можете да видите това, коего е невидимо? Нѣкой казва, че Богъ не е материално сѫщество. Съгласенъ съмъ съ това. Другъ казва, че Богъ, наистина, сѫществува. И съ това съмъ съгласенъ. Докато ти сѫществувашъ, и Богъ сѫществува. Щомъ ти изчезнешъ, и Богъ престава да сѫществува. Когато нѣкой казва, че животътъ е само на земята, това означава човѣкъ, който е робъ на условията. Този човѣкъ не може да бѫде щастливъ. Ако животътъ е само на земята, не очаквайте никакво щастие отъ него. Кого можете да следвате тогава? Има ли поне единъ щастливъ човѣкъ на земята? Нѣкои казватъ, че трѣбва да следваме Христа. Щастливъ човѣкъ ли бѣше Христосъ? Който следва Христа, той ще мине презъ Неговия пѫть. Какво очаква християнитѣ? Мнозина мислятъ, че като християни, очаквагъ ги златни вѣнци, корони. Вѣнцитѣ и коронитѣ не сѫ за този свѣтъ. Когато заведоха Христа при Пилата, последниятъ Му каза: „Знаешъ ли, че азъ имамъ власть да те пусна, имамъ власть и да те разпна“. Христосъ призна този фактъ и отговори: „Ти не би ималъ власть надъ мене, ако не бѣ ти дадена отгоре“. Питамъ: Кой отъ васъ нѣма да бѫде разпнатъ? На кого отъ васъ Пилатъ нѣма да каже, че има власть да го разпне, но има власть и да го пусне? И васъ ви очаква сѫщата сѫдба, каквато имаше Христосъ. Следователно, приемете участьта си доброволно, както Христосъ прие своята. Сега се явява другъ въпросъ: Вѣрно ли е, че Христосъ възкръсна? Ако кажете, че Христосъ възкръсна, безъ да сте минали и вие презъ възкресението, това е теория само. Вашата вѣра въ възкресението още не е такава, каквато трѣбва. Обаче, който е миналъ презъ възкресението, той вѣрва абсолютно въ възкресението на Христа. Сегашнитѣ християни казватъ, че вѣрватъ въ възкресението. Кой съвремененъ християнинъ е готовъ да напусне баща си и майка си, да се откаже отъ всичкитѣ си богатства, да вдигне кръста си и да води чистъ, скроменъ животъ? Може да се намѣрятъ такива хора, но това сѫ единици. Мнозина говорятъ за реалния животъ. Какво разбиратъ тѣ подъ думата „реаленъ животъ“? Споредъ тѣхъ, реалниятъ животъ подразбира, да имашъ на разположение кѫщи, ниви, лозя, да имашъ месеченъ приходъ отъ нѣколко хиляди лева, да бѫдешъ всѣкога здравъ, разположенъ и т. н. Колко хора сѫ собственици днесъ на кѫщи, на лозя и на ниви? Следователно, малко хора познаватъ този реаленъ животъ. Повечето хора сѫ наематели, живѣятъ въ чужди кѫщи. Днесъ живѣятъ въ една кѫща, следъ известно време напущатъ старата кѫща и отиватъ въ нова. — Защо? — Хазяинътъ имъ предложилъ да си излѣзатъ. Той намѣрилъ други наематели, които ще му плащатъ повече. Тѣ му говорятъ за Христа. за Бога, но той не иска да знае. Той казва: Оставете Христа, ние не сме готови още за Негового учение. Христовото учение не е за нашия вѣкъ. Питамъ: Христовото учение за нашия вѣкъ ли е? — Не е за нашия вѣкъ. Докато хората се биятъ, Христовото учение за нашия вѣкъ ли е? Докато религиознитѣ хора се преследватъ едни-други, Христовото учение за нашия вѣкъ ли е? Докато мѫже и жени не могатъ да се спогодятъ, Христовото учение за нашия вѣкъ ли е? Докато синове и дъщери не живѣятъ добре съ майка си и съ баща си, Христовото учение за нашия вѣкъ ли е? — Христовото учение не е още за нашия вѣкъ. Ние разглеждаме нѣщата отъ становището на сегашния животъ. Когато занесете парче желѣзо при желѣзаря, добро ли го очаква? Желѣзарьгъ взима желѣзото въ рѫка и го туря въ огъня, да омекне. Следъ това го изважда оттамъ и го туря на наковалнята. Тукъ чукътъ играе върху желѣзото. После пакъ го туря въ огъня, пакъ го вади и го чука на наковалнята, докато най-после изработи нѣщо отъ него. Като обработва желѣзото, добро или зло му прави желѣзарътъ? Той нѣма предъ видъ желѣзото, но прилага изкуството си. Той казва: Азъ не прилагамъ никакви почести къмь желѣзото. То е било дълго време на почивка въ земята, никаква работа не е вършило. Днесъ го взимамъ въ рѫката си и не го жаля. Израбовамъ го, за да бѫде въ услуга на човѣка. Днесъ по цѣлия свѣтъ търсятъ желѣзото. Всичкитѣ държави — Англпя, Германия, Франция търсятъ желѣзни гвоздеи за своитѣ аероплани, които изпращатъ по свѣта, да поздравяватъ хората. Дето минатъ аеропланитѣ, наистина, поздравяватъ хората, но не имъ носятъ благословение. Хората пѣятъ отъ тия поздрави, но въ миньорна гама. Отъ рева на желѣзото много прозорци се чупятъ. Като се разиграятъ прозорцитѣ на кѫщитѣ, всички хора заплакватъ. — Кой е виновенъ за това? — Никой не е виновенъ. Нито хората сѫ виновни, нито съвременниятъ порядъкъ е виновенъ. Въ свѣта действуватъ две сили, които грѣбва да се впрегнатъ разумно на работа. Тѣзи сили сѫ доброто и злото. И тъй. две царства сѫществуватъ въ свѣта: царството на злото и царството на доброто. Въ царството на злото, слабиятъ трѣбва да слугува на силния. Това е законъ. който никой не може да отмѣни. Въ царството на доброто, силниятъ трѣбва да слугува на слабия. Това е законъ, който сѫщо не може да се отмѣни. Доброто и злото сѫ две сили, които се обичатъ. Тѣ живѣятъ братски помежду си, защото носятъ въ себе си диаметрално противоположни сили, които взаимно се уравновесяватъ. Злото носи въ себе си такава умраза, че, каквото срещне на пѫтя си, иска да го смачка, да го унищожи. Злото иска да срѣща само слаби хора. Намѣри ли нѣкой силенъ, то ще направи всичко, да го обезсили. Злото не иска да срѣща хора на два крака. Щомъ види нѣкой човѣкъ на два крака, веднага ще го събори. То обича хора, които ходятъ на четири крака. Въ царството на злото не можете да намѣрите хора съ вдигнати, т. е. съ изправени глави. Въ царството на злото само най-силнитѣ хора ходятъ съ изправени глави и на два крака. Слабитѣ ходятъ съ увиснали глави и на четири крака. — Защо е така? — Не е важно, защо е така. но това е фактъ. Мнозина сѫ задавали въпроса, защо сѫществува злото въ свѣта, но досега никой не е могълъ да отговори на този въпросъ, нито е могълъ да се справи съ злото. Всѣки човѣкъ въ себе си е раздвоенъ: половината отъ материята на неговото тѣло принадлежи на злото, а другата половина — на доброто. Тази е причината, поради която въ човѣка има постоянна борба. Тази е причината, поради която човѣкъ понѣкога прави нѣща, които не харесва. Вземете детето, запримѣръ. То е малко още, но когато майка му го накаже, веднага си отмъщава. То забива зѫбитѣ си въ рѫката й и казва: Нѣмашъ право да ме биешь. Ако ме биешъ, азъ мога да забия зѫбитѣ си въ рѫката ти, да покажа, че имамъ орѫжие, съ което мога да се пазя. Всички хора познаватъ злото въ свѣта, опитали сѫ неговитѣ закони. Злото казва на доброто: Днесъ азъ царувамъ. Каквото направя, ще го оставя на тебе. Когато ти дойдешъ да царувашъ, ще направишъ, каквото намѣришъ за добре. Обаче, докато азъ царувамъ, ти нѣма да се мѣсишь въ работитѣ ми. Щомъ е така, хората трѣбва да се подчиняватъ на злото. И Христосъ казва: „Не противи се на злото!“ Какъ ще се противишъ на силния? Какъ ще се противишъ на земята, която те носи въ пространството? Не само това, но ние не знаемъ, накѫде отиваме. Ние знаемъ само, че сме се качили на единъ параходъ и пѫтуваме. Кѫде ще ни заведе този параходъ, не знаемъ. Много пертурбации ставатъ съ този параходъ, но ние не можемъ да измѣнимъ хода на нѣщата. — Може ли християнскиятъ свѣтъ да измѣни хода на всички явления, които ставатъ въ съвременния свѣтъ? — Не може. — Може ли да избѣгне войната? — Не може. — Какво показва това? — Това показва, че при сегашнитѣ условия на живота войната е необходима. — Защо? — Герои се създаватъ. Безъ война герои не могатъ да се създадатъ. Войната е зло, наистина, но въ царството на злото тя създава хубави работи. Запримѣръ, нѣкой мѫжъ набие жена си добре, но следъ това съзнава погрѣшката си и омеква. За да му прости, той отива на пазаръ да й купи нова рокля, нови обуща, нова шапка и се връща вкѫщи веселъ. Той й казва: Ще ме извинишъ, малко съмъ сприхавъ, не можахъ да се въздържа. Тя взима подаръцитѣ и му прощава. Не се минава много време, той пакъ я набие. Щомъ съзнае погрѣшката си, той пакъ отива на пазаръ да й купи нѣщо, и пакъ се извинява. Ако я бие 12 пѫти презъ годината, тя ще има 12 нови рокли. — Не може ли безъ бой? — Може и безъ бой, но въ царството на злото не може безъ бой. Когато съединявате две дъски въ едно, вие взимате нѣколко гвоздеи и ги набивате въ дъскитѣ. Дъскитѣ не обичатъ да забиватъ гвоздеи въ тѣхъ, но нѣма на кого да се оплачатъ. Такъвъ е законътъ на спояването. Каквото и да прави, човѣкъ трѣбва да мине презъ царството на злото. Следъ това само той може да стане новъ човѣкъ — човѣкъ на новото царство — царството на доброто. Новиятъ човѣкъ трѣбва да носи свѣтлина въ себе си. Той трѣбва да бѫде господарь на своя умъ, на своето сърдце, на своето тѣло. Човѣкътъ на новото трѣбва да знае, какъ да се отнася съ себс си, съ своитѣ ближпи и съ Първата Причина. Ако човѣкь не знае, какъ да се отнася съ себе си, най-малко може да изисква отъ другитѣ хора да се огнасятъ добре съ него. Ще кажете, че човѣкъ е сѫщество, което мисли, което може да заповѣдва и да управлява. Преди да заповѣдва на другитѣ, човѣкъ трѣбва да заповѣдва на себе си. Той трѣбва да бѫде генераль на себе си. Какъвъ генералъ е този, който нѣма войници следъ себе си? Ако съ ума си не можешъ да заповѣдвашъ на своитѣ мисли, ти не си генералъ; ако съ сърдцето си не можешъ да заповѣдвашъ на своитѣ чувства, ти не си генералъ; ако съ волята си не можешъ да заповѣдвашъ на своитѣ постѫпки, ти не си генералъ. Съвременнитѣ хора мислятъ, че могатъ да заповѣдватъ въ свѣта. Преди всичко, този свѣтъ е създаденъ отъ Бога, а не отъ тѣхъ. Тѣ нѣматъ право да заповѣдватъ въ чуждо царство. Тѣ трѣбва да се подчиняватъ на това, което Богъ е създалъ. Злото ще ги научи да се подчиняватъ и да слугуватъ, както трѣбва. Който е дошълъ на земята, той трѣбва да се научи да слугува — нищо повече. Никой не може да бѫде господарь, преди да е билъ слуга. Въ бѫдеще, когато на земята се въдвори порядъкътъ на доброто, които сѫ слугували, ще господаруватъ; които сѫ господарували, ще слугуватъ. Следователно, всѣки, който е господарь въ царството на злото, ще бѫде слуга въ царството на доброто; и всѣки, който е слуга въ царството на злото, ще бѫде господарь въ царството на доброто. Ако можешъ да управлявашъ своитѣ мисли, чувства и постѫпки, ти можешъ да бѫдешъ господарь. Ако не можешъ да контролирашъ мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ си, ти можешъ да бѫдешъ само слуга. Щомъ си слуга, другитѣ хора ще ти заповѣдватъ. Нѣкои мислятъ, че могатъ да рѫководятъ човѣчеството. Днесъ злото повече рѫководи хората. — Защо? — Защото днесъ само то господарува. На когото е дадена власть, той ще господарува. Ще кажете, че сте свободни, независими и т. н. — Не, ти ще се подчинявашъ на властьта. — Ама, азъ имамъ право. — Ти можешъ да имашъ право, но той има власть въ рѫцетѣ си. Пилатъ каза на Христа: „Знаешъ ли, че имамъ власть да те разпна?“ Христосъ му отговори: „Зная, че имашъ власть, но тя ти е дадена отгоре. Ако не бѣше дадена отгоре, ти нѣмаше да имашъ власть“. Затова, именно, на друго мѣсто Христосъ казва: „Не противи се на злото“. Съ други думи казано: Не противи се на властьта, която злото носи въ себе си. Сега, ако искате да се противите на злото, азъ мога да ви покажа, кой е пѫтьтъ за това. Пѫтьтъ за справяне съ злото, или за противене на злото, е любовьта. Който иска да се противи на злото, трѣбва да бѫде въорѫженъ съ най-доброто и мощно орѫжие — съ любовьта. Предъ любовьта злото веднага отстѫпва. Единствената сила, на която и доброто. и злото се подчиняватъ, е любовьта. Понеже любовьта иде вече въ свѣта, тя става господарь и на злото, и на доброто. Господарьтъ на злото и господарьтъ на доброто ще турятъ вѣнци предъ нозетѣ на любовьта и ще кажатъ: Управлявай, както знаешъ. И тъй, докато дойде порядъкътъ на доброто, вие трѣбва да се подчинявате и на двамата господари — и на злото, и на доброто. Сега азъ ви говоря за една реална наука и казвамъ: Само това е реално, съ което можешъ да си помогнешъ въ даденъ случай. Въздухътъ, който приемате всѣки моментъ въ дробоветѣ си, е реаленъ; свѣтлината, която приемате чрезъ очитѣ си, е сѫщо реална; водата, храната, безъ които не можете да живѣете, сѫщо сѫ реални. Всѣко нѣщо, което причинява временно удоволствие на човѣка, не е реално. Нѣколко ханъмки отишли при една богата българка, отъ старитѣ чорбаджийки, на гости. Тя ги почерпила съ старо вино, наречено „хардалия“. Тѣ изпили по нѣколко чаши и се развеселили толкова много, че започнали да играятъ. Като се върнали у дома си, тѣ казали на бея, че пили отъ старото вино — хардалия, вследствие на което се развеселили и си поиграли малко. Беятъ казалъ на чорбаджията: Чорбаджи, ти веселишъ хората съ твоята „хардалия“. Казвамъ: Човѣкъ може да се развесели и по другъ начинъ. Достатъчно е да получи известие, че му се падатъ 500 хиляди лева наследство, да видите, какви игри, какво въртене ще има. И паритѣ действуватъ на човѣка упоително. Хардалията е сила, на чието действие малцина устояватъ. И злото е сила, на която човѣкъ трѣбва да се подчинява. То засѣга еднакво всички хора. Огъньтъ гори, и всички растения, които сѫ близо до него, ще изгорятъ. Желѣзото, което не гори, се разтопява отъ огъня. Злото е огънь, който изгаря всичко, каквото срещне на пѫтя си. То е безпошадно къмъ всички. Който не знае, какъ да се справя съ злото, или ще изгори, или ще се разтопи. Една отъ задачитѣ на злото е да унищожи всичко. Злото ни най-малко не се нуждае отъ красотата, която ни обикаля. Ако остане на него, то ще запали цѣлия свѣтъ. Злото казва: Всичко трѣбва да бѫде равно. Всички трѣбва да ми се подчиняватъ, навсѣкѫде трѣбва да има равенство. Дойде ли до любовьта, и тукъ злото прилага своитѣ закони. Въ първо време момата и момъкътъ си пишатъ любовни писма, че не могатъ единъ безъ другъ. Щомъ злото влѣзе между тѣхъ, тѣ измѣнятъ съдържанието на писмата си. Вмѣсто да пишатъ „безъ тебе умирамъ“, тѣ пишатъ: Отъ тебе умирамъ. Казвате: Не може ли свѣтътъ да се по-строи другояче? — Какъ може да се построи свѣтътъ, това е другъ въпросъ. Ние говоримъ за построения вече свѣтъ. Кой е накаралъ момата да се жени за този мѫжъ? Никой не я заставилъ насила, но тя си мислѣла, че, като се ожени за него, ще му стане учителка. Женитѣ минаватъ за голѣми педагози. Момата казва: Като се оженя за възлюбения си, азъ ще го вкарамъ въ правия пѫть. Въ това отношение тѣ приличатъ на онзи професоръ — педагогъ, който се заелъ да работи съ лудитѣ, да имъ вкара ума на мѣсто. Донѣкѫде той успѣлъ въ задачата си, но главата му пукнали на 12 мѣста. Професорътъ се чудѣлъ, какъ получилъ толкова удари. Отдето не очаквалъ, оттамъ билъ изненадванъ. Следователно, не си поставяйте за залача да възпитавате единъ мѫжъ или една жена. Единственото нѣщо, което не може да се възпитава, това е жената; единственото нѣщо, което не може да се възпитава, това е мѫжътъ. Тъй щото, дойдете ли до мѫжа и до жената, не ги възпитавайте, оставете ги такива, каквито Господъ ги е създалъ. Ако искате да ви е мирна главата, не ги възпитавайте. Нека мѫжъть се проявява такъвъ, какъвто си е; нека жената се проявява такава, каквато си е. Ако искате да възпитавате мѫжа и жената по новъ начинъ, да ги измѣните, тѣ ще станатъ два пѫти по-лоши, отколкото сѫ сега. Едно време хората колѣха волове, крави, овце и кокошки за нуждитѣ си, да се нахранятъ. Сегашнитѣ хора, които минаватъ за културни, освенъ че не престанаха да колятъ добитъка, но следъ това консервиратъ месото имъ. — Защо го консервиратъ? — За да има, какво да ядатъ въ бѫдеще. Едно време хлѣбътъ се ядѣше прѣсенъ, а сега го пекатъ на сухари, да издържа нѣколко години. Каква полза ще имате отъ печенъ хлѣбъ? Съвременпитѣ хора консервиратъ не само зеленчуци и плодове, но тѣ консервиратъ даже и доброто. Тѣ казввтъ: Трѣбва да живѣемъ добре! — Какъ ще живѣете добре? Това не е въ ваша власть. Ти можешъ да живѣешъ добре днесъ, да бѫдешъ разуменъ човѣкъ, да възприемашъ Божественото благо. Що се отнася до другия день, това не е въ твоя власть. Ако не сте силни, ако не сте слугували добре въ царството на злото, и да влѣзете въ доброто, пакъ не можете да възприемете любовьта. Тя ще остане неразбрана за васъ. Човѣкъ може да стане ученикъ и да разбере, какво нѣщо е любовьта, само следъ като е слугувалъ въ царството на злото и въ царството на доброто. Вънъ отъ доброто и отъ злото любовьта остава неразбрана. Тя изважда навънъ погрѣшкитѣ на доброто и на злото, примирява ги и следъ това открива предъ човѣка новъ свѣтъ. Докато любовьта не дойде въ свѣта да царува, доброто и злото се смѣняватъ, както се смѣняватъ деньтъ и нощьта. Щомъ влѣзете въ любовьта, вие влизате въ вѣчния Божественъ день. Въ любовьта нѣма нощь, нѣма тъмнина. Казано е въ Писанието, че любовьта ще изтрие сълзитѣ на хората. Човѣкъ може да се радва на добъръ животъ, но временно. Нѣма да се минатъ петь-шесть години, и добриятъ животъ ще се смѣни съ лошъ: ще дойдатъ болести, сиромашия, неразбирателство и др. Днесъ всички хора търсятъ щастие тамъ, дето го нѣма: въ паритѣ, въ силата, въ знанието. Не е лошо човѣкъ да уповава на паритѣ, но тѣ носятъ голѣми нещастия. За пари могатъ да убиятъ човѣка. Безъ пари можешъ да страдашъ вѫтрешно, съ пари ще страдашъ външно. Сиромаха никой не го пипа. Казватъ, че вълкътъ билъ жестокъ. Жестокъ е, наистина, но той се отнася много добре съ болпитѣ овце. Като срещне нѣкоя болна овца, той я бутне оттукъ-оттамъ, помирише я и казва: Бѫди спокойна, азъ не съмъ лошъ. Съветвамь те да пасешъ повече тревица, да пиешъ чиста водица, да оздравѣешъ по-скоро. Каго мина втори пѫть край това мѣсто, ще опитамь, какво е състоянието ти. Овцата мисли, че вълкътъ, наистина, я съжалява и, каквото й каже е вѣрно. Азъ пъкъ съветвамъ овцата да си остане болна, та като дойде вълкътъ повторно, да не я пипа. Като наблюдавамъ отношенията на мѫжетѣ и на женитѣ едни къмъ други, намирамъ, че жената е поумнѣла вече. Като види, че мѫжътъ й е сърдитъ, тя приема видъ на болна. Тя заема положението на болната овца, а той — на вълка. Той дойде при нея, поразговори се малко и казва: Нѣма нищо, ще оздравѣешъ. Така състоянието му се смѣня. Ще кажете, че това е лицемѣрие, че не е морално такова поведение. Прави сте, но питамъ: Въ какво се заключава вѣрата и морала на онзи, който казва, че е вѣрващъ. Какво виждаме днесъ? Онѣзи, които вѣрватъ въ Бога, не даватъ на никого отъ своитѣ пълни хамбари, но чакатъ да се повдигнатъ ценитѣ и тогава да продаватъ житото си. Онѣзи, които иматъ голѣми заплати, не ги сподѣлятъ съ беднитѣ, но очакватъ да имъ повишатъ заплатитѣ. Сега се проповѣдва ново учение, че този свѣтъ не е създаденъ отъ Бога. — Отъ кого е създаденъ тогава? — Отъ злото, т. е. отъ сѫществата на злото. — Наистина, отрицателното въ свѣта е създадено отъ зли, но разумни сѫщества. Въ Писанието е казано: „Пазете се да не ви разврати сатаната!“ Опасно е, сатаната да не разврати хората. Нѣкой носи револверъ, но нѣщо му нашепва: Убий този човѣкъ! — Защо трѣбва да убивашъ човѣка? После гласътъ ще му пошепне: Извади ножа си, мушни онзи човѣкъ, вземи богатството му. — Защо трѣбва да мушкате човѣка? — Да не си вдига главата нагоре! То е все едно, когато мѫжътъ бие жена си. Той се страхува да не се издигне тя надъ него, да го владѣе. Днесъ женитѣ опитватъ на гърба си, какво значи да управлява мѫжъ. Когато казваме, че мѫжътъ трѣбва да управлява, ние разбираме човѣшкия умъ. Умътъ прави погрѣшки, но той трѣбва да управлява човѣка. Ако сърдцето управлява, погрѣшкитѣ ще бѫдатъ два пѫти повече. Ако волята управлява, погрѣшкитѣ ще бѫдатъ три пѫти повече. Сегашнитѣ хора се нуждаятъ отъ училище, въ което да се преподава Христовото учение, не само на теория, но и на практика. Споредъ нѣкои, свѣтътъ се нуждае отъ 12 души истински християни. Ако има такива 12 души, свѣтътъ щѣше да се оправи. Понеже свѣтътъ не е още оправенъ, това показва, че тия 12 души ги нѣма. Христосъ имаше 12 ученика, 12 апостола, което показваше, че свѣтътъ може да се оправи, ако има поне 12 души истински християни. Това сѫ 12-тѣ добродетели, върху които ще бѫде построенъ свѣтътъ. Христосъ е 13-тия, т. е. центърътъ. Това е числото, отъ което хората се страхуватъ. Центърътъ е Божията Любовь. Ако извадите Божията Любовь отъ центъра, ще дойдстс до най-опасното число, което сѫществува въ свѣта. Кѫде ще проявите своята любовь? За да има на кого да господарува, майката трѣбва да роди най-малко две-три деца. За да господарува, бащата сѫщо трѣбва да има нѣколко деца; учительтъ — нѣколко ученици, свещеникътъ — нѣколко пасоми. Всѣки човѣкъ трѣбва да има нѣщо, на което да господарува. Ако остане самъ, той нѣма на кого да бѫде господарь. Земедѣлецътъ трѣбва да има ниви, лозя, градини, волове, овце, да има на какво да господарува. Човѣкъ трѣбва да господарува на своитѣ мисли, чувства и постѫпки. Ако остане самъ, безъ нищо, безъ мисли, чувства и постѫпки, човѣкъ нѣма на кого да заповѣдва. Ние не трѣбва да се страхуваме отъ сегашния порядъкъ на нѣщата, но трѣбва да изучаваме свѣта, въ който живѣемъ. Лошиятъ човѣкъ, билъ той мѫжъ или жена, крие нѣщо хубаво въ ссбе си. На такъвъ човѣкъ може да се разчита. На здравъ конь може да се разчита, но на боленъ — не може. Свѣтътъ не се нуждае отъ кротки хора, които и на себе си не сѫ полезни. Защо ти е слабъ, хилавъ конь? Ще кажете, че слабиятъ конь не рита. Не рита той, но и работа не върши. Единъ лошъ човѣкъ може да свърши повече работа отъ единъ добъръ, кротъкъ, който и на себе си не е полезенъ. Мнозина се хвалятъ съ това, въ какво вѣрватъ и какъ вѣрватъ. Това не е важно. Важно е, какво добро или какво зло може да направи човѣкъ. Ако си чукъ, ще чукашъ на мѣсто; ако си четка, ще направишъ това, което четката може да направи; ако си перо, ще пишешъ това, което перото може да напише. Дали перото е желѣзно или стоманено, това не е важно. И златното перо, и стоманеното могатъ да напишатъ умни работи. И обратно: и златното, и стоманеното перо могатъ да напишатъ глупави работи. Щомъ се управлява отъ разуменъ човѣкъ, перото е на мѣстото си. Като не успѣватъ въ работитѣ си, хората лесно се обезсърдчаватъ. Слушате нѣкой да казва на приятеля си: На тсбе разчитамъ. - Нѣма защо да разчиташъ на приятеля си; ще разчиташъ на своя умъ, на своето сърдце и на своята воля. И приятельтъ ти разчита на сѫщото. Щомъ и двамата разчитатъ на едни и сѫщи сили, ще се съединятъ и ще работятъ заедно. Ако човѣкъ не разчита първо на своя умъ, на своето сърдце и на своята воля, нищо не може да постигне. Сѫщо така всички хора трѣбва да разчитатъ на своя умъ, на своето сърдце, на своята воля и да се обединятъ за реализиране на една обща идея. Каква е общата идея, за която трѣбва да работятъ всички хора? Да създадатъ по-красиви и по-здрави тѣла отъ тия, които иматъ днесъ. Днесъ човѣкъ живѣе и диша свободно въ въздуха. Бѫдещето тѣло на човѣка трѣбва да е нагодено не само за въздуха, но и за етера, кѫдето да живѣе безпрепятствено. Съ такова тѣло хората ще могатъ да отиватъ и на луната. Стане ли животътъ ви на земята труденъ, веднага ще отидете на луната. Забелязано е, че всички нещастни жени все къмъ луната поглеждатъ. Ако хората могатъ лесно да отиватъ на луната, всички спорове въ семействата ще изчезнатъ. Щомъ мѫжътъ погледне криво жена си, тя веднага ще отиде на луната; ако жената е недоволна отъ мѫжа, той ще отиде на луната. Съвременнитѣ мѫже и жени трѣбва да си изработятъ отличенъ умъ, отлично сърдце и отлично тѣло. Тѣ ще бѫдатъ като писани яйца, като ангели Божии, слѣзли на земята. Човѣкъ има всички възможности въ себе си, да придобие, каквото желае. Вижте, какво става съ гѫсеницата. Тя се превръща въ пеперуда, съ безброй краски на крилцата си. Ако гѫсеницата може да се превърне въ пеперуда, съ нова дрешка, колко повече мѫжътъ и жената могатъ да се преобразятъ. Тѣ могатъ да постигнатъ това лесно, понеже носятъ въ себе си Божествени заложби. Науката и религията сѫ условия, които благоприятствуватъ за създаване на бѫдещия мѫжъ, на бѫдещата жена, на бѫдещитѣ деца, на бѫдещитѣ слуги и господари. Всичко старо трѣбва да се преобрази, да се обнови. Ако имате господарь, той трѣбва да бѫде и божество, и баща за васъ. Сегашнитѣ хора се нуждаятъ отъ едно мѣрило за нѣщата. Единствената права мѣрка за нѣщата е любовьта. Дето е любовьта, тамъ никакви противоречия не сѫществуватъ. Като работи съ любовь, човѣкъ всѣкога постѫпва право. Нѣма по-велико нѣщо за човѣка отъ това, да заема известно положение заслужено. — Кой заема положението си заслужено? — Който работи съ любовь. Всички признаватъ неговата работа. Такъвъ човѣкъ е изворъ на знания. Трѣбва ли да му завиждате? Дали е ученъ, или музикантъ, той дава отъ своето благо и на другитѣ. Цигуларьтъ свири и чрезъ цигулката си дава отъ своето благо и на окрѫжаващитѣ. Който слуша, той се ползува отъ свиренето му. И тъй, когато хората говорятъ за любовьта, тѣ иматъ особено разбиране за нея. Любовь, която не може да примири противоречията на живота, е слаба. Истинската любовь, наречена Божествена, примирява всички противоречия, които се явяватъ въ ума, въ сърдцето, въ волята и въ тѣлото на човѣка. Само при такава любовь човѣкъ може да бѫде здравъ. Следователно, когато човѣкъ боледува, трѣбва да знае, че любовьта му е слаба. Преди да заболѣе и въ време на болестьта, човѣкъ усѣща голѣмо неразположение, нервность, сприхавость. Той не може да търпи хората, лесно се дразни. Всичко това показва, че любовьта му е слаба, не може да се справи съ мѫчнотиитѣ въ живота. Болнитѣ хора мязатъ на пружина. Достатъчно е да се докоснешъ само до нѣкого, за да отскочи като пружина. Ако настѫпишъ нѣкого, веднага става нѣщо нежелателно. Христосъ казва: „Азъ съмъ пѫтьтъ, истината и животътъ“. Животътъ представя човѣшкия умъ, пѫтьтъ — човѣшкото сърдце, истината — човѣшката воля. Чрезъ тѣхъ Богъ се проявява. Тъй щото, ако Богъ не се проявява чрезъ твоя умъ, чрезъ твоето сърдце и чрезъ твоята воля, какъвъ човѣкъ ще бѫдешъ? Какъ може тогава човѣкъ да каже като Христа: „Азъ съмъ пѫтьтъ, истината и животътъ?“ Христосъ казва: „Както ме е Отецъ научилъ, така живѣя“. Съ други думи казано: Както ме е Отецъ научилъ, така говоря, така живѣя и така постѫпвамъ. Когато бѣше при умрѣлия Лазаръ, Христосъ се обърна къмъ Отца си съ думитѣ: „Отче, всѣкога си ме слушалъ. Послушай ме и въ този часъ“. Следъ това той се обърна къмъ гроба на Лазара и каза: „Лазаре, излѣзъ вънъ!“. Правете и вие опити, да видите, каква е силата на любовьта ви. Като четете Евангелието, вие си казвате: Добре щѣше да бѫде, ако и ние сме живѣли въ времето на Христа, да бѫдѣхме Негови съвременници. Какво щѣхте да направите, ако бѣхте съвременници на Христа? — Щѣхте да бѫдете като евреитѣ. — Какво направиха евреитѣ съ Христа? — Тѣ Го биха, а следъ това Го разпнаха. Тѣ казваха: Това учение не може да се приложи. Трѣбваше да минатъ още две хиляди години следъ Христа, за да се убедятъ хората, че Христовото учение може да се приложи. Дошло е време вече да излѣземъ отъ областьта на доброто и на злото и да влѣземъ въ областьта на любовьта. Това всѣки може да направи. Защо да не влѣзете въ закона на любовьта и да живѣете. както трѣбва? Влѣзете ли въ любовьта, свѣтътъ ще се отвори предъ васъ. Любовьта учи човѣка. Казвате, че има кой да ви учи. Какво значи, да ви научи нѣкой? Това значи, да ви покаже, че можете да растете, да станете силни. Ако дойда азъ да ви предамъ тази истина, ето какво трѣбва да направя: да ви туря въ земята, да ви покрия съ малко пръсть и да ви оставя известно време, да минете презъ процеса на гниене, покълване, растене и т. н. Само така вие ще разберете силата си. Само така ще видите, че има нѣщо Божествепо въ васъ. Това, което може да ви застави да излѣзете надъ земята, е Божественото. Когато изпаднете въ мѫчнотии и започнете да растете, ще знаете, че Божественото работи вече въ васъ. Мѫчнотиитѣ се даватъ на човѣка, за да се види силата му. Иначе, човѣкъ не може да се развива. Той познава силата си въ мѫчнотии и изкушения. Въ Господнята молитва е казано: „И не ни въвеждай въ изкушение, но избави насъ отъ лукавия“. Какво означава този стихъ? Това значи: да не ни поставя Богъ на изпитания, за които още не сме готови. Да турятъ на гърба на юнака петь-шесть килограма тежесть, разбирамъ. Но да турятъ тази тежесть на гърба на малкото дете, това значи, да го поставятъ на изпитание. Човѣкъ трѣбва да се моли, да не изпада въ изпитания, преди да е развилъ силата си. Щомъ стане силенъ, каквито изпитания и да му дойдатъ, той може да ги преодолѣе. Христосъ бѣше поставенъ предъ нѣколко изпитания. Последното изпитание бѣше най-тежко. Сатаната му каза: „Ти си дошълъ да реформирашъ моя свѣтъ, но ще ти покажа, какъ ще го реформирашъ. Азъ ще те закова на кръста, да видишъ, какъвъ е резултатътъ на твоето учение. И наистина, той закова Христа на кръста. Следъ това хората взеха този кръстъ и го направиха свещенъ. Съвременнитѣ християни цѣлуватъ дървения кръстъ, но не прилагатъ учението на Христа. Приложение е нужно! Днесъ всички хора носятъ кръста, на който Христосъ е билъ разпнатъ, но приложение на учението Му нѣма. Всички несгоди, мѫчнотии и страдания, които мѫжетѣ, женитѣ, децата, учителитѣ и ученицитѣ, господаритѣ и слугитѣ, генералитѣ и войницитѣ носятъ, не сѫ ли все Христовиягъ кръстъ? Страшенъ е кръстьтъ, който сеашиитѣ хора носятъ! Ние искаме да ликвидираме съ този кръстъ. Ние искаме да бѫде той разуменъ, да почне самъ да се движи. Сега ще ви кажа следното: Вѣрвайте въ онова, което Христосъ говори на вашия умъ, на вашето сърдце, на вашата воля и на вашето тѣло. Ако не вѣрвате въ това, вѣрвайте на всички добри и гениални хора, които говорятъ на вашия умъ, на вашето сърдце, на вашата воля и на вашето тѣло. Човѣкъ трѣбва да се учи отъ онѣзи, които стоятъ по-високо отъ него. Всички се учимъ отъ слънцето. Всички хора мислятъ за слънцето. Обаче, като четете Мойсея, виждате, че той казва на евреитѣ да не се кланятъ на слънцето. — Защо имъ казва така? — Защото хората сѫ крайно суевѣрни. Нѣма защо да се кланятъ на слънцето, но онова, което слънцето дава, трѣбва да се приеме и обработи. Всѣка сутринь слънцето изгрѣва и раздава изобилно отъ Божиитѣ блага. Човѣкъ трѣбва да приема енергия отъ слънцето за своя мозъкъ, за своитѣ дробове, за своя стомахъ и за своето тѣло. Въ тази енергия е скрито Божественото начало, т. е. разумностьта. Когато слънчевата енергия влѣзе въ човѣка, Божественото начало въ него започва да благодари на Бога за великото благо, което му изпраща. Като благодарите за слънчевата енергия, като велико благо на живота, радвайте се, когато срѣщате и добри, и лоши хора. И добриятъ, и лошиятъ човѣкъ криятъ нѣкакво благо въ себе си. Лошиятъ ще ви направи смѣли. Ако търсите силни хора, ще ги намѣрите между лошитѣ; ако търсите меки хора, ще ги намѣрите между добритѣ. Човѣкъ е направенъ и отъ доброто, и отъ злото. Коститѣ му представятъ лошитѣ хора въ него, т. е. злото, а мускулитѣ — мекитѣ, добритѣ хора въ него, т. е. доброто. Коститѣ и мускулитѣ, съединени въ едно, образуватъ човѣка. Мозъчната и симпатичната нервна системи представятъ Божественото въ човѣка, което свързва доброто и лошото и образува човѣка, който сега се проявява. Въ такова голѣмо противоречие живѣе човѣшката душа, но благодари на Бога за всички блага, които й се даватъ. Сега и на васъ казвамъ: Благодарете на коститѣ си, че държатъ тѣлото ви право. Благодарете на мускулитѣ си, които работятъ за васъ. Благодарете на мозъчната и на симпатичната нервни системи, чрезъ които се проявява Божествената енергия въ васъ. Всѣки човѣкъ, когото срѣщате, разглеждайте като Божествена книга, отъ която всѣки день да отваряте по една страница. Четете страницитѣ на Божественитѣ книги, за да се ползувате отъ написаното въ тѣхъ. Т. м. * 18. Беседа отъ Учителя, държана на 25. августъ, 10 ч. пр. об. 1940 г. София. — Изгрѣвъ.

"Божествениятъ и човешкиятъ свѣтъ", Рилски беседи отъ Учителя, държани на Мусала, Седемтѣ езера и София, 1940 г. Първо издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Неоцененото богатство Исаия, 64 гл. Въ живота на съвременнитѣ хора сѫществува едно голѣмо богатство, за което тѣ не подозиратъ. Ако го знаеха, тѣ щѣха да бѫдатъ кандидати за него. Всички хора сѫ слушали да се говори за това богатство, но подъ много прозаично име, вследствие на което не сѫ гледали на него като на нѣщо ценно. — Кое е това богатство? — Недоволството. Дето и да отидете, навсѣкѫде ще срещнете недоволни хора. — Защо сѫ недоволни? — Защото търсятъ нѣщо, което никѫде не сѫществува. Мнозина мислятъ, че сѫ дошли на земята да благуватъ и, ако не намѣрятъ това, което очакватъ, ставатъ недоволни. Много естествено, че човѣкъ не може да намѣри всичко, каквото желае. Запримѣръ, нѣкой може да иска млѣко отъ птичка. Ще намѣри ли? Не може да намѣри. Днесъ никѫде не можете да намѣрите птиче млѣко, а дали нѣкога ще намѣрите, това е въпросъ. Обаче, сега има вече масло отъ чесънъ, съ което лѣкуватъ различни болести. Едно време чесново масло не сѫществуваше. Едно време чесънътъ минаваше за нѣщо просто, малцина го употрѣбяваха, а днесъ и най-образованитѣ хора го ядать. Лѣкаритѣ препорѫчватъ чесъна за лѣкуване на много болести. Казвамъ, че недоволството е едно отъ голѣмитѣ богатства. Защо? Защото всички хора ставатъ недоволни, следъ като минатъ презъ голѣми изпитания и мѫчнотии. Детето расте, става ученикъ, слуша лекциитѣ на своитѣ учители и професори за създаването на свѣта. То се запимава съ различнн изчисления, решава задачи по математика и геометрия. Докато е въ теориитѣ на науката и на живота, човѣкъ е доволенъ; той мисли, че се намира въ рая. Щомъ влѣзе въ опитната страна на нѣщата, той вижда, че теорията не се съгласява съ практиката и започва да става недоволенъ. Младата мома и младиятъ момъкъ си теоретизиратъ, какъ ще живѣятъ, какъ ще си помагатъ. Докато се оженятъ, тѣ си пишатъ любовни писма, доволни сѫ отъ живота. Щомъ се оженятъ, теорията имъ пропада, и тѣ ставатъ недоволни. — Защо? — Всѣки търси своето право. Всички хора се оплакватъ отъ неправдата на живота. Преди всичко, човѣкъ трѣбва да бѫде справедливъ къмъ себе си, т. е. къмъ своитѣ мисли, чувства и постѫпки. Често човѣкъ мисли, чувствува и постѫпва не така, както трѣбва, и изпада въ вѫтрешна борба. Докато момата и момъкътъ не сѫ женени, тѣ мислятъ, че сѫ отъ Бога създадени, че по-добри и благородни сѫщества отъ тѣхъ нѣма, но като се оженятъ, виждатъ, че се излъгали, че сѫ изгорѣли. Тѣ търсятъ начинъ да се освободятъ единъ отъ другъ. Въ края на краищата, и двамата отстѫпватъ. Тѣ намиратъ, че заради доброто, заради съдържанието, което Богъ е вложилъ въ тѣхъ, могатъ да се търпятъ. И домакинята, като готви, постѫпва по сѫщия начинъ. Като пърже нѣщо въ тигана, тя случайно се изгаря и решава да го захвърли настрана. Обаче, като види съдържанието въ тигана, тя си казва: Заради доброто и хубавото, ще търпя болката и ще си продължа работата. Като не разбиратъ дълбокия смисълъ на нѣщата, мнозина запитватъ. защо даденъ човѣкъ постѫпва по единъ, а не по другъ начинъ. Каквито обяснения и да се даватъ, пакъ ще останете недоволни. То е все едно да питате, защо рѣката тече. защо вѣтърътъ вѣе, защо земята се върти и т. н. Много научни теории обясняватъ движението на земята около осьта й и около слънцето, но и тѣ не сѫ задоволителни. Това сѫ повече предположения. Ние живѣемъ въ свѣтъ на голѣми противоречия. Всички обикновени хора, даже и великитѣ, сѫ дошли на земята да изпиятъ горчивата чаша на страданията и следъ това да си заминатъ. И въ рая даже първитѣ човѣци опитаха горчевината на живота. Тамъ имаше две дървета: дърво на живота и дърво за познаване на доброто и на злото. — Защо Богъ постави дървото на доброто и на злото въ рая? — Като предметно учение. Той каза на първитѣ хора: Ще изучавате това дърво, безъ да ядете отъ него. Вие можете да изучавате свойствата на отровитѣ само външно, безъ да ги употрѣбявате вѫтрешно. Запримѣръ, вие можете да употрѣбявате сѣрната киселипа външно само, за чистене на металически предмети, за получаване на различни съединения. Приемете ли я вѫтрешно, тя ще ви изгори. Пазете се отъ отровитѣ, били тѣ физически или психически. Лошитѣ и отрицателни думи сѫ психически отрови, които причинявать голѣми пакости. Не е лесно човѣкъ да се справи съ една психическа отрова. Защо трѣбва да казвате на човѣка, че е нечистъ, че е грубъ, че нѣма любовь и т. н.? Кой човѣкъ днесъ има такава любовь, каквато трѣбва? Кой човѣкъ се е пожертвувалъ отъ любовь за другитѣ хора? Като насилятъ нѣкого, той се жертвува, но тази жертва не е доброволно дадена. Така се жертвуватъ и кокошката, и овцата, и рибата. Много жертвоприношения има въ свѣта, но тѣ ставатъ чрезъ насилие, а не доброволно. Човѣкъ страда, но не доброволно. Възлюбената страда отъ своя възлюбепъ, но не доброволно. Тя пъшка, мѫчи се, търси начинъ да се освободи отъ него. За предпочитане е възлюбената да напусне кѫщата на своя възлюбенъ, отколкото цѣлъ животъ да се каратъ и да се гледатъ накриво. Другъ е въпросътъ, ако тя може доброволно и съ любовь да остане при него, да дѣлятъ скърбитѣ и мѫчнотиитѣ въ живота. Тя седи при него и си мисли, че ще го възпита, ще го облагороди. Лъже се тя. Невъзможно е да възпиташъ единъ човѣкъ, ако той самъ не желае да се възпита. Ако момата успѣе да възпита възлюбения си, ще получи голѣмо възнаграждение. Въ небето е опредѣлена голѣма премия за този момъкъ или за тази мома, които успѣятъ единъ другъ да се възпитатъ. Това е задача, дадена на човѣка. Досега никой не е решилъ задачата. Иоанъ Веслей, виденъ английски реформаторъ и проповѣдникъ, почувствувалъ, че е самъ въ свѣта, както Адамъ се почувствувалъ въ рая, и си казалъ: Господи, добра работа си ми далъ, но ако ми дадешъ една другарка, съ която да се разговарямъ, ще проповѣдвамъ още по-добре. Молбата му се чула, и следъ време той се оженилъ. На третия день следъ женитбата си. той казалъ на единъ отъ добритѣ си приятели: Не струва човѣкъ да се жени. Скоро следъ женитбата му дошълъ единъ отъ неговитѣ ученици да го пита добре ли ще направи, ако се ожени. Намѣрихъ, казалъ ученикътъ, една добра мома между сестритѣ, много набожна и предана християнка. Вѣрвамъ, че съ нея ще живѣя добре. Иоанъ Веслей му отговорилъ: Момата е добра, съ Христа може да живѣе добре, но не и съ тебе. Сегашниятъ свѣтъ е пъленъ съ погрѣшки. Човѣкъ трѣбва да бѫде буденъ, да не повтаря погрѣшкитѣ на свѣта. Навсѣкѫде виждате картини, въ които има много погрѣшки. Защо трѣбва да мислите, че сѫ идеални? Което е хубаво, трѣбва да признаете, че е хубаво, но погрѣшката си е погрѣшка, нѣма защо да затваряте очитѣ си предъ нея. Казано е въ Писанието, че Богъ твори новъ свѣтъ — ново небе и нова земя. Сегашниятъ свѣтъ трѣбва да мине презъ огънь, да се пречисти и претопи. Вгледайте се въ отношенията на хората, да видите, колко сѫ изопачили живога си. Двама братя, съседи, говорятъ за любовь, за братски отношения, за християнство, а вдигнали помежду си голѣма ограда, или бодливъ телъ, да не объркатъ границитѣ си. Две сестри живѣятъ заедно, но една за друга говорятъ лошо. Едната е богата, другата — бедна, но не си помагатъ. Достатъчно е да се вслушате вечерь въ човѣка, когато остане самъ, да чуете оплаквания, мърморене, недоволсгво. Като слушамъ съ радиото си тия нѣща, казвамъ, че това сѫ актьори, на които добре плащатъ. Нѣкой е написалъ голѣма житейска драма, и хората играять роли на действуващитѣ лица. Защо се оплаквате отъ ролитѣ си? Никой не ви е заставилъ насила да играете една или друга роля. Всѣки актьоръ е добре платенъ. Колкото е по-даровитъ, по-добре му се плаща. Виждате, че нѣкой цигуларь свири. Вие отивате да го слушате. Казвате, че е великъ цигуларь. Великъ е, наистина, за една вечерь получава 50 — 60 хиляди лева. — Защо е виденъ този цигуларь? — Защото получава много пари. Предназначението на музиканга не седи въ събиране на пари. Споредъ мене, виденъ цигуларь или музикантъ е този, който, като свири въ нѣкой градъ, дето хората се каратъ, може да внесе поне за една седмица братски и приятелски отношения между тѣхъ. Не може ли да направи това, той не е още истински музикантъ. Съвременнитѣ хора очакватъ да получатъ нѣщо отъ свѣта, но нищо нѣма да получатъ. Какво получава стариятъ волъ отъ господаря си, на когото години наредъ е оралъ нивата? Като остарѣе волътъ, господарьтъ му ще каже: Нѣма смисълъ да храня този старъ волъ, ще го заколя, месото му ще продамъ, а отъ кожата му ще си направя цървули. Добре е да имамъ споменъ отъ вола, който е работилъ заедно съ мене на нивата. Господарьтъ има много спомени отъ вола, но какъвъ споменъ има волътъ отъ господаря си? Той помни добре остена, който се забивалъ на гърба му. Той си казва: Това било християнски свѣтъ! Наистина, това е християнски свѣтъ, който само се бие. Отворете Библията и четете, какво пише за еврейския народъ, който минаваше за избранъ отъ Бога. Тѣ постоянно воюваха съ езичницитѣ. Правовѣрни и езичници се биеха, и всѣки се обръщаше къмъ своя Богъ съ молба, да победи неприятеля си. И днесъ християнски народи се биятъ, опустошаватъ цѣли градове и села, избиватъ мирното население, избиватъ се едни други. Следъ всичко това всѣки очаква резултатъ. Всѣки иска да знае, кой ще излѣзе победитель въ тази война. Два вълка се борять за една овца. Тя стои настрана и гледа, кой отъ двамата ще победи. Минава единъ човѣкъ покрай овцата, вижда я, че стои и наблюдава, кой ще излѣзе победитель, и казва: Слушай, плюй на краката си и бѣгай. Нѣма какво да чакашь, да видишъ края на войната. Когато войната се свърши, нищо нѣма да остане отъ тебе. Докато кожата ти е здрава още, бѣгай. Така може да се каже днесъ на всички хора, до които огъньтъ още не е дошълъ. Не чакайте да видите, кой ще победи, но стойте далечъ отъ огъня, да не ви засегне. Когато войната се свърши, вълцитѣ ще се огледатъ и ще кажатъ: Напразно се бихме, овцата я нѣма. Сегашнитѣ хора живѣятъ въ единъ свѣтъ на голѣми противоречия, въ който злото царува, а доброто слугува. Докато злото царува, страданията и нещастията сѫ неизбѣжни. Сега се създава новъ свѣтъ, съ новъ редъ и порядъкъ, въ който доброто ще царува, а злото ще слугува. Нѣкои очакватъ този свѣтъ да дойде вече. Тѣ го очакватъ преждевременно. Злото не иска да отстѫпи царството си. То има още работа, има да взима отъ свѣта. Докато не получи своето си, злото нѣма да отстѫпи. Вижте, какви дълбоки корени е пуснало злото въ свѣта. Днесъ мнозина мислятъ, че като наругаятъ нѣкого, ще го оправятъ. Днесъ навсѣкѫде виждате насилието да управлява, но свѣтътъ не може да се оправи чрезъ насилие. Какво може да донесе насилието? Ще кажете, че чрезъ насилието човѣкъ учи, опитности придобива. Каква опитность ще придобие момата отъ своя възлюбенъ? Тя казва: изгорихъ се малко, но поне го познахъ. Десеть момци ще я обикалятъ, и десеттѣ ще я изгорятъ, и тя мисли, че придобила нѣкаква опитность. Десеттѣ ще я изгорятъ по различенъ начинъ, а тя пакъ нѣма да ги разбере. Змията ще те ухапе по единъ начинъ, кучето — по другъ, комарътъ — по трети начинъ, но ти все ще бѫдешъ хапанъ и нищо особено нѣма да научишъ. Ако мислишъ че ще знаешъ, какво нѣщо е хапането, лъжешъ се. Едно нѣщо трѣбва да знаете: злото царува въ самия човѣкъ, а не вънъ отъ него. Външнитѣ условия сѫ причина да се прояви злото навънъ, да излѣзе отъ човѣка, да види, какво се крие въ него. И най-кроткиятъ човѣкъ може да бѫде предизвиканъ, да прояви злото въ себе си и да ухапе. Въ стремежа си да се самозапази, човѣкъ може да убие човѣка. По какъвъ начинъ трѣбва да се оправи свѣтьтъ? Единствената сила, която може да оправи свѣта, е любовьта. Прилагали ли сте любовьта, да видите, какъ действува тя? Мнозина си служатъ съ силни срѣдства, но, вмѣсто добро, тѣ сѫ причинявали зло. — Защо? — Количествата на силнитѣ срѣдства сѫ били голѣми. Тѣ сѫ ги използували като лѣкарства, но сѫ ги употрѣбили въ голѣмо количество. Не увеличавайте дозата на силнитѣ лѣкарства. Който си служи съ любовта, той трѣбва да знае, каква доза да употрѣби отъ нея. И злото, и доброто трѣбва да се употрѣбяватъ въ умѣрено количество. Една отъ причинитѣ за злото въ свѣта е, че хората сѫ дошли по-близо единъ до другъ, отколкото трѣбва. Съ това тѣ измѣнять пѫтя на движението си. Когато дървото дойде до огъня, то непремѣнно ще изгори. — Какво трѣбва да правимъ, за да избѣгнемъ злото? — Да се отдалечите отъ него. Казано е въ Писанието: „Огдалечете се отъ злото“. Единственото нѣщо, което може да спаси свѣта, седи въ отдалечаване отъ злото. Човѣкъ трѣбва да застане на такова мѣсто отъ злого, че да не изгаря, но да се ползува отъ него. Засега злото. като мощна сила, е потрѣбно. Понеже злото господарува въ свѣта, вие трѣбва да се учите отъ него. Всички хора казватъ, че не обичатъ злото, а въ сѫщность правятъ зло. Значи, макаръ и несъзнателно, тѣ го обичатъ. Може ли човѣкъ да прави нѣщо, което не обича? Човѣкъ дава пѫть и на злото, което е вънъ отъ него. Той възприема нѣкоя лоша мисъль въ ума си, или нѣкое лошо чувство въ сърдцето си, храни ги известно време и следъ това ги изнася вънъ отъ себе си. Човѣкъ трѣбва да има будно съзнание, да не допуща злото въ себе си, да не дава въ услуга на злото нито устата, нито ума, нито сърдцето си. Като четете 64. глава отъ Исаия, виждате, че и той се е натъкналъ на злото между хората, вследствие на което изпада въ противоречие. Исаия казва за Господа: „Ето, Ти си се разгнѣвилъ, защото ние сгрѣшихме“.(—5 ст.). Исаия се ужасява отъ злото въ човѣка, което е причина за погрѣшки и престѫпления. И тогава предава думитѣ на Господа: „Дръжте злото вънъ отъ себе си, да не грѣшите“. Иска ли да не грѣши, човѣкъ трѣбва да държи злото и всички отрицателни прояви на естеството си вънъ отъ себе си. Това значи, да се очисти отъ злото. Страшно е положението на човѣка. който е влѣзълъ въ областьта на злото. И светията, който стои високо надъ обикновенитѣ хора, изпитва ударитѣ на злото. И той минава презъ голѣма вѫтрешна борба. докато се освободи отъ злото и противоречията въ живота. Много работа се иска отъ човѣка, докато се справи съ жестокостьта на своето сърдце. Виждате, че нѣколко малки деца стоятъ предъ едно коритце, въ което има сипани зрънца за птички. Тѣ държатъ коритцето съ една връвь и чакатъ да дойде нѣкоя птичка, да си клъвне отъ зрънцата. Външно дѣцата сѫ мили, кротки, но тѣ замислятъ нѣщо жестоко за птичката. Щомъ дойде нѣкоя птичка при коритцето, тѣ веднага дърпатъ връвьта. и тя остава подъ коритцето. После й се радватъ. — Защо? — Защото ще я опекатъ. Мома или момъкъ си пишатъ любовни писма: Ти си моето щастие, безъ тебе не мога да живѣя. — Докога не могатъ единъ безъ другъ? — Докато дръпнатъ връвьта. Който пръвъ е хваналъ птичката подъ коритцето, ще я опече и ще я опита. Следъ това жената казва: Жестокъ е моятъ мѫжъ! — Какъвто е той, такава е и тя. Коя е причината за жестокостьта между хората? — Безлюбието. Когато любовьта царува между хората, тѣ не се измѫчватъ. Любовьта учи хората на законитѣ на смаляването и на разширяването. Като знае да се смалява, човѣкъ може да влѣзе и въ най-тѣсна стая, безъ да ограничава другитѣ. Представете си, че въ малка стая трѣбва да живѣятъ сто души. При обикновенитѣ условия на живота, докато хората иматъ голѣми форми, като сегашнитѣ, това е невъзможно. Обаче, при закона на любовьта това е възможно. — Какъ? — Ще се смалятъ. ще станатъ малки, като пчели. Не могатъ ли сто пчели да влѣзатъ въ една малка стая и да бѫдатъ доволни? Изобщо, любовьта учи човѣка, кога да се смалява и кога да се уголѣмява. Голѣмитѣ и много желания правятъ човѣка голѣмъ. И на широко да го туришъ, все му е тѣсно. Малкитѣ желания смаляватъ човѣка. Той е доволенъ и на тѣсно, и на широко. Днесъ Богъ изисква отъ всички хора да Му служатъ. да бѫдатъ проводници на Неговата Любовь. — Защо е нужно човѣкъ да служи на Бога? — Защото само по този начинъ той ще изучи законитѣ на любовьта. Безъ любовь нѣма животъ, нѣма щастие, нѣма здраве. Ако не приематъ любовьта, хиляди години още хората ще се пържатъ въ собственото си масло, както сега. Днесъ мѫчно се прилага и възприема любовьта. — Защо? — Не сѫ готови още хората за нея. Който обича, не знае, какъ да обича; когото обичатъ, не знае, какъ да оцени любовьта. Какво виждаме въ любовьта на съвременнитѣ хора? Нѣкоя млада мома обича единъ момъкъ. Той е доволенъ отъ любовьта на момата, уважава я, радва й се. Докато не се е оженилъ за нея, той се радва и на майка й, и на баща й, цени ги; щомъ се ожени, уважението къмъ родителитѣ на възлюбената му изчезва. Сѫщото прави и момата. Докато не се е оженила за своя възлюбенъ, тя уважава и цени и майка му, и баща му. Щомъ се ожени, тѣ оставатъ на заденъ планъ. Тя не имъ обръща никакво внимание. При такива отношения, злото царува въ свѣта, а доброто слугува. Следователно, докато злото царува. вие трѣбва да му се подчинявате. Не се ли подчинявате на злото, ще се натъкнете на наказания и на закони. Законитѣ въ свѣта показватъ, че злото царува. Който не се подчинява на неговитѣ закони, смърть го очаква. Не изпълнишъ ли единъ отъ законитѣ на злото, ще те осѫдятъ и ще кажатъ, че Богъ е наредилъ така. — Това е въпросъ още. Дето Богъ царува, тамъ е раятъ. Дето злото царува, пакъ е рай, но за силнитѣ, за голѣмитѣ. Тамъ силнитѣ господаруватъ, а слабитѣ — слугуватъ. Въ рая, дето доброто царува, е обратно: слабитѣ господаруватъ, силнитѣ слугуватъ. Страшно е положението на слабия, когато силниятъ господарува. Какво трѣбва да прави слабия, за да се освободи отъ рѫцетѣ на силниятъ? Той трѣбва да се обърне къмъ Бога, да потърси помощьта Му. Днесъ Богъ иде въ свѣта да се всели между хората, да подкрепи слабитѣ. Само по този начинъ слабиятъ може да се освободи отъ силния. Значи, Богъ трѣбва да бѫде тилъ на слабия, за да го избави отъ рѫката на силния. Освенъ Бога, нкма друга сила, кояго може да освободи човѣка отъ властьта на злото. Колкото и да се биятъ хората, колкото и да воюватъ, ако Богъ не се всели въ тѣхъ, никаква свобода не могать да имать. Вънъ отъ Бога царува насилието, а въ Бога — свободата. Дето царува злото, въпроситѣ не се разрешаватъ правилно. Разрешаването на въпроситѣ се заключава въ вселяването на Бога въ човѣшката душа. Казано е въ Писанието: „Азъ ще се вселя въ тѣхъ, тѣ ще ми станатъ народъ, и азъ ще имъ бѫда Богъ“. Слушате ли нѣкой да плаче и да се оплаква отъ сѫдбата си, ще знаете, че той е слабъ човѣкъ. Силниятъ не се оплаква. — Защо? — Защото Богъ се е вселилъ въ него. Той е пожертвувалъ живота си въ служене на Великия. Всѣка жена или всѣки мѫжъ, които жертвуватъ живота си въ служене единъ на другъ, не сѫ силни хора. Мѫжъ, жена, майка, деца, всички трѣбва да пожертвуватъ живота си въ служене на Бога. Щомъ служатъ на Него, тѣ ще служатъ и на ближния си. Докато живѣе само за себе си, или за своя ближенъ, човѣкъ служи на злото. Щомъ живѣе за всички, щомъ обича всички, той служи на доброто. Който иска да служи на доброто, той трѣбва да обича първо Бога, а после ближния си и себе си. Въ Единния сѫ всички. Той включва въ себе сй не само хората, но и растенията, и животнитѣ. Дайте пѫть на доброто въ себе си, за да се всели Богъ въ васъ и да обичате всички. Какво по-голѣмо благо може да очаква човѣкъ отъ това, да разшири сърдцето си, да придобие вѫтрешенъ миръ и спокойствие? Сегашнитѣ хора живѣятъ въ единъ свѣтъ, на който не сѫ господари. Тѣ иматъ единъ господарь, който ги заставя да правятъ това, което не искатъ. Никой не прави зло доброволно. Човѣкъ е заставенъ да прави зло, насила го каратъ. Благодарение на това, всички хора пъшкатъ подъ тежестьта на злото и очакватъ да дойде нѣкой да ги спаси. — Кой ще дойде? — Богъ. — Какъ ще ги спаси? — Като се всели въ тѣхъ. Кога познавате, че Богъ се е вселилъ въ човѣка? Единъ отъ признацитѣ за вселяването е, че човѣкъ става господарь на своитѣ мисли, чувства и постѫпки. Видите ли, че нѣкой плаче, ще знаете, че той е далечъ още отъ вселяването. Светията не плаче. Не е лошо нѣщо да плаче човѣкъ. Плачътъ, както и дъждътъ въ природата, иматъ благоприятно въздействие върху човѣка. Като плаче, човѣкъ се лѣкува. Казано е въ Писанието: „Ще дойде Богъ и ще изтрие всѣка сълза отъ очитѣ на човѣка“. Тогава нѣма да има причини за плачъ. Днесъ хората плачатъ, защото има причини за плачъ. Новиятъ животъ изисква чисти, здрави, силни хора. Тамъ не се позволява никаква нечистота. Въ който домъ влѣзете, трѣбва да носите чистота. И тия, които ви приематъ, сѫщо трѣбва да бѫдатъ чисти. Само така можете да очаквате вселяването. Свѣтьтъ се нуждае отъ герои, отъ силни хора. — Кой човѣкъ е силенъ? — Силенъ е онзи, въ когото Богъ живѣе, и който живѣе въ Бога. Ако Богъ не живѣе въ човѣка, и ако човѣкъ не живѣе въ Бога, той не може да бѫде силенъ. Този човѣкъ е робъ на злото и прави това, което не иска. Той не е виновенъ за това, но трѣбва да признае въ себе си, че е слабъ. Щомъ съзнае слабостьта си, той трѣбва да се моли на силния, да дойде при него, да го освободи. Ние не сѫдимъ слабитѣ, но имъ посочваме пѫть къмъ освобождаване. Какъ ще сѫдите болния, че е нечистъ? Той е слабъ и, безъ да иска, цапа се. Трѣбва да дойде нѣкой силенъ, да го очисти, измие и подкрепи. Обърнете се къмъ Онзи, Който може да ви очисти и излѣкува. Време е вече силниятъ да приложи закона на любовьта. Силниятъ трѣбва да приложи силата си, да разтопи злото въ себе си и да го пусне да изтече навънъ. Умразата е злото въ човѣка. Тя е твърдо вещество, което трѣбва да се разтопи. Какъ ще разтопите злого? Ще пуснешъ повече топлина въ сърдцето си. Щомъ почувствувашъ вѫтрешно разположение въ себе си, ти си разтопилъ вече умразата. Щомъ разтопишъ злото, ти си на правъ пѫть. — Не обичамъ този човѣкъ. — Много естествено. Той е зелена круша още. Единъ день, когато узрѣе, ти ще го обичашь. Кой не обича зрѣлата круша? Каква е задачата на злото въ свѣта? Злото приготвя условия за идване на доброто. Злото казва: Днесъ азъ съмъ господарь на свѣта. Азъ искамъ да туря редъ и порядъкъ, та като дойде доброто, нека използува този редъ и порядькъ, както намира за добре. Въ бѫдеще доброто ще се ползува отъ реда и порядъка, който злото е поставило. Днесъ, при царуване на злото, благата не сѫ еднакво разпредѣлени между хората. Въ бѫдеще, когато доброто царува, благата ще бѫдатъ еднакво разпредѣлени между хората, и тѣ ще иматъ добри отношения помежду си. На едно мѣсто въ Писанието Богъ се обръща къмъ народитѣ съ думитѣ: „Докога ще ви търпя“? Наистина, докато хората се подчиняватъ на злото, тѣ не мо:атъ да бѫдатъ нито търпими, нито любими на Бога. Щомъ се откажатъ отъ злото и започнатъ да се подчиняватъ на доброто, тѣ ставатъ любими на Бога. Какво разбираме подъ думитѣ „любими на Бога“? Любимиятъ на Бога се ползува отъ Неговата сила и власть. Въ този смисълъ, човѣкъ и днесъ е любимъ на Бога, но външно, а не вѫтрешно. Днесъ той не се ползува отъ силата на Бога. — Защо? — Той не е готовъ още за тази сила. Ако днесъ има силата на Бога, човѣкъ би я употрѣбилъ само за зло. На сегашния човѣкъ е дадена малка сила, та като прави зло, да не бѫде голѣмо. Ако има голѣма сила, човѣкъ ще се почувствува господарь на свѣта и ще прави, каквото иска, а съ това ще увеличи злото, нещастията и страданията. Той не може да се справи съ малката сила, която му е дадена, че ще се справи съ голѣмата. По-добре, че има по-малка сила, да прави по-малки злини. И тъй, докато злото царува, а доброто робува, радости не могатъ да сѫществуватъ. Когато доброто започне да царува, а злото да робува. тогава ще дойдатъ радоститѣ въ свѣта. — Очаквайте времето, когато Богъ ще се всели между хората, и доброто започне да царува, за да дойде и радостьта въ свѣта. Работете за идванетв на това време. Доброто и злото не сѫ нищо друго, освенъ топлина и студъ. Топлината разтопява нѣщата, а студътъ ги смразява. Отворете сърдцата си за топлината, да се разтопи твърдото и кораво вещество въ тѣхъ и да изтече навънъ. * 17. Беседа отъ Учителя, държана на 25 августъ, 5 ч. с. 1940 г. София. — Изгрѣвъ.

"Божествениятъ и човешкиятъ свѣтъ", Рилски беседи отъ Учителя, държани на Мусала, Седемтѣ езера и София, 1940 г. Първо издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Единство въ Любовьта Свѣтътъ е изложенъ на постоянни промѣни. Благодарение на външнитѣ промѣни, ние виждаме, че ставать промѣни и въ самия човѣкъ. Детето се ражда малко, безпомощно, слабо, но постененно расте, развива се и се измѣня. Майката гледа детето си и казва: Колко е пораснало, колко се е измѣнило моето дете! За да не се натъква на противоречия, майката трѣбва да знае, че детето й не е нейно. То принадлежи на Бога. Богъ изпита любовьта на Аврама чрезъ сина му. Той му заповѣда да заколи единствения си синъ и да Му го принесе въ жертва. Аврамъ не се поколеба — вдигна ножъ и пристѫпи къмъ любимия си синъ. Той издържа изпита си. Една рѫка задържа ножа въ въздуха и, вмѣсто сина си, той принесе друга жертва на Бога. Бѫдете готови и вие да пожертвувате всѣка Божествена мисъль въ себе си за Бога, на когото тя принадлежи. Щомъ сте готови на такава жертва, тази мисъль ще остане завинаги при васъ. Само чрезъ любовьта си къмъ Бога вие придобивате истинско знание. Любовьта предшествува знанието. Рѣката тече, но това не зависи отъ нея. Понѣкога рѣката приижда и прелива коритото си. И това не зависи отъ нея. Сѫщото се отнася и до човѣка. И човѣкъ се натъква на нѣща, които не зависятъ отъ него. Той не може нито да ги измѣни, нито да спре тѣхнитѣ прояви. Следователно, правете само това, което зависи отъ васъ. Не се грижете за нѣща, които не зависятъ отъ васъ. Тѣхъ Богъ ще направи. Искате ли да имате хубава кола, кажете на нѣкой майсторъ коларь да ви направи такава. Какъ ще я направи, това не е ваша работа. Вие не можете да учите художника, какъ да рисува. Не учете земедѣлеца, какъ да сѣе житото. Той знае, че житнитѣ зрънца не се нуждаятъ отъ много пръсть. Турите ли имъ повече или по-малко пръсть, отколкото трѣбва, вие ще ги изложите на голѣми мѫчнотии. Съвременнитѣ хора искатъ да се освободятъ отъ мѫчнотиитѣ си. Не е въпросъ да се освободятъ отъ мѫчнотиитѣ, но да не ги увеличаватъ или намаляватъ. Ако ги увеличаватъ, тѣ ще пъшкатъ подъ тежестьта имъ и не могатъ да се развиватъ; ако ги намаляватъ, тѣ съвсемъ ще оголѣятъ. Мѫчнотиитѣ сѫ необходими за човѣка дотолкова, доколкото той може да работи съ тѣхъ. За всѣки човѣкъ е опредѣлено, колко мѫчнотии може да носи. На човѣка е опредѣлено, съ какви възможности ще разполага и при какви условия ще живѣе. Човѣкъ има условия за работа, но ако е глупавъ, не може да ги използува. Като поумнѣе, той търси условия, но вижда, че ги е изгубилъ. Тогава той съжалява за изгубенитѣ условия. По-добре е човѣкъ да поумнѣе, преди да е изгубилъ благоприягнитѣ условия. Добритѣ условия не сѫ нищо дргго, освень царския произходъ на душата. Не уповаваите на своя царски произходъ, за да не изгубите условията си преждевременно. Уповаваше на своя умь, на своето сърдце и на своята воля за да използувате условията, които ви сѫ дадени. Приемете любовьта и работете съ нея, за да развивате вложенитѣ въ вась дарби и способности. Въ присмането и въ прилагането на любовьта пазете следното правило: любовьта къмъ Единния е любовь къмъ всички. Който люби Единния, а не люби всички, той е на кривъ пѫть. Всички трѣбва да обичатъ Единния, а Той — всички. т. е. множеството. Когато обичате Бога, помнете, че това е любовьта на всички сѫщества. Като обичате хорага, това е любовьта на Бога къмъ тѣхъ. Който обича само Единния, той може да обича всички. Щомъ обича всички, той може да обича и Единния. Това сѫ възможности за всѣки човѣкъ. Кога то изявява любовьта си къмъ всички, Богъ учи хората, какъ трѣбва да обичатъ. Ако мислятъ, че съ своята любовь могатъ да стигнатъ високо нѣкѫде, тѣ се самозаблуждаватъ. Както бащата и майката обичатъ всичкитѣ си синове и дьщери, така и Богъ обича всички хора. Любовьта на синоветѣ и на дъщеритѣ къмъ родителитѣ ни дава представа за любовьта на мнозинството къмъ Бога. Любовьта на родителитѣ къмъ децата ни дава представа за любовьта на Единния къмъ всички. Който проявява любовьта си правилно, той обича човѣка заради онова вѣчно начало въ него, а не заради неговитѣ знания, способности, добродетели н т. н. Любовьта е проява на онова начало, което хората не познаватъ. Безъ любовьта Богъ остава незнаенъ. Любовьта приближава хората, не по физическо разстояние, а по връзка между душитѣ. Въ духовно отношение, които се обичатъ, тѣ сѫ близо единъ до другъ. Ако не се обичатъ, тѣ сѫ далечъ. Като се мразятъ, хората живѣятъ въ тъмнина. Следователно, искате ли да живѣете въ свѣтлина, обичайте се. Мнозина се страхуватъ да не изгубятъ любовьта си, да не я открадне нѣкой. Любовьта нито се губи, нито се придобива. Невъзможно е любовьта да се изгуби. Обаче, човѣкъ се отваря и затваря за любовьта. Това, което наричате загубване на любовьта, ние го наричаме затваряне на човѣшкото сърдце за любовьта. Отворете широко умоветѣ и сърдцата си за любовьта, за да се познаете, да разберете истинската свобода. Любовьта е най-тежкото и най-лекото нѣщо въ свѣта. Ако искашъ да обсебишъ любовьта, да я държишъ само за себе си, тя става по-тежка и отъ земята, и отъ слънчевата система. Ако си доволенъ отъ най-малкитѣ прояви на любовьта и си готовъ да я сподѣлишъ съ всички хора, тя става толкова лека, че можешъ да я носишъ всѣкога съ себе си, безъ да усѣщашъ, че носишъ нѣщо. И тъй, искате ли нѣщо отъ Бога, помолете се веднъжъ и повече не настоявайте. Той знае нуждитѣ ви и е готовъ всѣкога да ви помага. * 16. Беседа отъ Учителя, държана при седемтѣ рилски езера, 19 августъ, 9 ч. с. 1940 г.

"Божествениятъ и човешкиятъ свѣтъ", Рилски беседи отъ Учителя, държани на Мусала, Седемтѣ езера и София, 1940 г. Първо издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Провѣтряване За кого се прави палатъ: за хората, или за животнитѣ? За какво е създадена човѣшката глава: за свѣтлината, или за тъмнината? Защо е дошълъ човѣкъ на земята: да се учи, или да благува? Хората сѫ дошли на земята да се учатъ, а въпрѣки това, тѣ търсятъ щастливъ животъ. Всички искатъ да живѣятъ идеално, а завършватъ съ разочарования. Всички искатъ да иматъ голѣми постижения, а въ края на краищата, или нищо не постигатъ, или малки постижения придобиватъ. Защо не успѣватъ? — Кѫде се крие причината за неуспѣха на хората? — Въ самитѣ тѣхъ. Тѣ се отклоняватъ отъ пѫтя си и се каратъ за първи мѣста. Всѣки иска да бѫде пръвъ, да заема първо мѣсто, всички да му се кланятъ. Той воюва, бори се съ този — съ онзи за първо мѣсто, докато единъ день види, че борбата била за нищо и за никакво — за кочината. Азъ употрѣбявамъ думата „кочина“ въ смисълъ на животъ, пъленъ съ низши желания. Дали сте на първо или на последно мѣсто, не е важно — все ножъ ви чака. Ако си войникъ на бойното поле, не е важно кѫде си — на първо или на последно мѣсто — все смърть те очаква. Като живѣете и търсите идеални условия, въ края на краищата оставате разочаровани, че не сте постигнали желанията си, че хората не се отнасятъ добре съ васъ и т. н. Всички търсятъ правата си, но не ги намиратъ. — Защо? — Защото истинскитѣ постижения, както и добрата обхода, сѫ резултатъ на вѫтрешни условия. Следователно, искате ли добра обхода отъ хората, първо приложете тази обхода къмъ себе си. Преди да търсите правата си отвънъ, първо отдайте правото на своята душа. Ако въ всѣки човѣкъ виждате присѫтствието на Бога и му отдавате нужното внимание, вие сте на правъ пѫть. Обаче, ако отъ човѣка, като форма, като личность, очаквате своето щастие, вие сте на кривъ пѫть. Коя майка е намѣрила щастието си въ своитѣ деца? Коя мома е намѣрила щастието си въ своя възлюбенъ? Кой богатъ е намѣрилъ щастието си въ паритѣ? Кой ученъ е намѣрилъ щастието си въ знанието? Майката загубва децата си, а съ това загубва и очакваното щастие. Възлюбената е изоставена отъ своя възлюбенъ; богатиятъ изгубва богатството си; учениятъ изгубва знанието си. Кой каквото е придобилъ и на което е очаквалъ, може да го изгуби въ единъ день и да стане нещастенъ. Следъ всичко това слушате, че всѣки търси своето право. Какво право може да ви се даде? Има нѣщо, което човѣкъ може да постигне, но правото си — никога. Какво можете да получите отъ мъглата, кояго ви обикаля днесъ? Нищо не можете да получите. — Защо? — Защото мъглата взима, но нищо не дава. Ще кажете, че искате да постигнете идеалитѣ си. Колкото можете да хванете мъглата, толкова ще постигнете идеалитѣ си. Това не показва, че идеалитѣ ви сѫ непостижими, или нереални. Реални сѫ идеалитѣ ви, но тѣ бързо минаватъ и заминаватъ, не можете да ги следвате. Вие се държите за тѣхнитѣ сѣнки, а сѣнкитѣ сѫ далечъ отъ реалностьта. Ще кажете, че и сѣнкитѣ, и реалнитѣ нѣща сѫ все отъ Бога дадени. Ако това е така, защо се карате? Божиитѣ работи не произвеждатъ никакъвъ споръ. Когато спорятъ, хората сѫ далечъ отъ истината, далечъ отъ Бога. Следъ това ще кажете, че всичко произтича отъ Бога. За онзи, който разбира нѣщата, всичко е отъ Бога. За онзи, който не разбира нѣщата, нищо не е отъ Бога. За мѫдрецитѣ нѣма зло, нѣма и добро — всичко е любовь. За глупавитѣ, обаче, има и добро, и зло. Вънъ отъ Бога нѣма никакви постижения. Вънъ отъ изпълнение на волята Божия нѣма постижения. Тъй щото, който очаква резултати, трѣбва да работи съ Божественото. Той трѣбва да живѣе въ високитѣ сфери на живота, дето нѣма мъгли и облаци. Мъглата е резултатъ на човѣшкия животъ. Когато въ съзнанието на човѣка падне мъгла, и умътъ му се заоблачи, нищо друго не му остава, освенъ да се качи горе, надъ облацитѣ, или да слѣзе долу, подъ тѣхъ. Нѣкои се страхуватъ отъ мъглата, но тѣ не знаятъ, че има по-страшни мъгли отъ физическата. Запримѣръ, има религиозна, научна, обществена мъгла и т. н. Какъ ще се справите съ тѣзи мъгли? Съвременнитѣ хора нѣматъ успѣхъ въ живота си, нѣматъ голѣми постижения. — Защо? — Защото не рабогятъ съ беззаветна, безкористна любовь. Тѣ мислятъ, че се обичатъ едни-други. Азъ вѣрвамъ въ тѣхната любовь, само ако обичатъ Бога. Ако не Го обичатъ, любовьта имъ къмъ хората е подобна на огънь, който е цененъ, докато гори. Щомъ изгори, нищо не остава отъ него. Кой би желалъ такава любовь? При любовьта на съвременнитѣ хора всичко изчезва. Коя кѫща е останала отъ началото на живота досега? Кое тѣло е останало безсмъртно? Докато живѣете само на физическия свѣтъ, нѣщата ще се явяватъ и ще изчезватъ. Като знаете това, какво дѣлите на земята? За какво се каратъ хората? Днесъ всички хора се каратъ за първенство, всѣки иска да заеме първо мѣсто. Влизате въ една кѫща и виждате, че всички се каратъ за първо мѣсто. Всѣки счита това мѣсто за своя собственость. Каква собственость е тази, когато всѣки по-силенъ отъ тебе може да те измѣсти? Какво представятъ човѣшкитѣ кѫщи въ сравнение съ широкия и възвишенъ свѣтъ надъ насъ? Тѣ сѫ малки кочини, въ които всички пъшкатъ. Наистина, всички хора сѫ недоволни отъ положението си. И свинята живѣе въ кочина, но не по нейна желание — господарьтъ й я затворилъ. Пуснете свинята въ гората, да живѣе на свобода, и вижте, нѣма ли да бѫде доволна. Понеже се е родила въ кочина, тя мисли, че по-хубавъ апартаментъ отъ нейния не сѫществува. Обаче, ако се намѣри въ гората, тя ще разбере преимуществото на свободния животъ. И тъй, ако искате да напуснете кочината, приложете чистата, безкористна любовь. Само любовьта ще ви даде правилно разбиране на живота. Тогава ще видите, че нито първото мѣсто, нито голѣмото богатство криятъ въ себе си нѣкакво благо. Ако е въпросъ за блага на живота, ще знаете, че благото на едного е благо за всички. Тогава и нещастието на едного е нещастие за всички. Погрѣшката на едного засѣга всички. Запримѣръ, нѣкой върви по улицитѣ, захласналъ се нѣкѫде и удря крака си въ камъкъ. Той пада на земята, но веднага близкитѣ му се притичатъ на помощь. Тѣ го вдигатъ на рѫце, занасятъ го нѣкѫде да легне и започватъ да го лѣкуватъ. Тукъ се вижда участието на цѣлото. Той ударилъ само крака си, но цѣлото тѣло усѣща болката. Когато частьта страда, и цѣлото страда. Това е законъ. Като знаете този законъ, бѫдете внимателни, защото като ударите крака си, вие причинявате болка, освенъ на себе си, и на своитѣ близки. За да бѫдете изправни въ отношенията си къмъ Бога, прилагайте любовьта си еднакво къмъ всички хора. Щомъ пазите това правило, и хората ще се отнасятъ добре съ васъ, Каквото е вашето отношение къмъ хората, такова ще бѫде и тѣхното отношение къмъ васъ. Следователно, прилагайте любовьта, за да живѣете добре. Христосъ проповѣдваше учението за любовьта и казваше: „Синъ Человѣчески не дойде да Му служатъ, но самъ да служи“. Значи, любовьта подразбира служене. Служете отъ любовь съзнателно. Не се страхувайте и не съжалявайте, че сте сгрѣшили. Ако направите нѣкаква погрѣшка, изправете я, Ако въ дома ви дойде нѣкой човѣкъ, къмъ когото нѣмате разположение, вие не го приемате добре. Това не е по закона на любовьта. Като съзнаете погрѣшката си, ще я изправите. Какъ ще я изправите? Като дойде още единъ пѫть сѫщиятъ човѣкъ въ дома ви, вие ще го нагостите добре, ще му услужите съ нѣщо и ще го поканите пакъ да ви посети. За да изправите погрѣшкитѣ на миналото и настоящето си, постѫпвайте винаги съ любовь. Любовьта урежда всички нѣща по най-лекъ и красивъ начинъ. Вървете по закона на любовьта, за да се ползувате отъ помощьта на всички хора. Щомъ излѣзете отъ закона на любовьта, близкитѣ ви ще се отдалечатъ отъ васъ. Не мислете, че като живѣете въ закона на любовьта, нѣма да имате противоречия. И въ любовьта има противоречия, но въ тѣхъ се крие нѣщо велико. Казано е, че любовьта разрешава противоречията; любовьта изключва противоречията. Това означава, че любовьта се справя съ противоречията по лекъ и правиленъ начинъ. Любещиятъ е изложенъ и на противоречия, но той приема всичко съ радость. Ученитѣ на миналото сѫ търсили начинъ да превръщатъ неблагороднитѣ метали въ благородни и проститѣ камъни въ скѫпоценни. Какво представятъ неблагороднитѣ метали и проститѣ камъни въ човѣшкия животъ? Това сѫ погрѣшкитѣ на хората. Задачата на съвременния човѣкъ е да превърне своитѣ погрѣшки и слабости въ добродетели, т. е. въ благородни метали и въ скѫпоценни камъни. Когато любовьта влѣзе въ човѣка, ще превърне погрѣшкитѣ и слабоститѣ имъ въ благородни метали и скѫпоценни камъни. Нѣма да остане погрѣшка и слабость въ човѣка, които любовьта да не превърне въ злато и диамантъ. Тя ще облагороди всичко неблагородно и ще превърне живота отъ адъ въ рай. Любовьта е алхимическиятъ камъкъ и жизнениятъ елексиръ на всички времена и епохи. Приложете любовьта разумно, безъ да очаквате живота ви да се нареди добре изведнъжъ. И при любовьта ще имате мѫчнотии, но ще ги понасяте съ радость. Любовьта нѣма да налѣе знанието въ главата ви изведнъжъ. Постепенно ще придобивате знания, и всѣки день ще се убеждавате въ великата истина на живота. Щомъ се домогнете до истината, ще се освободите отъ всички земни и духовни противоречия. Значи, истината освобождава човѣка, а любовьта го учи да живѣе правилно. Като ученици, вие трѣбва да се вглеждате въ отношенията си, да знаете, какъ да постѫпвате съ всѣки човѣкъ. Дойде ли нѣкой човѣкъ при васъ, приемете, че е изпратенъ отъ Бога. Щомъ сте убедени въ това, вие трѣбва да му покажете пѫтя къмъ Бога. Какво значи, да отправите човѣка къмъ Бога? Това значи, да го изпратите при любовьта, тя да го научи, какъ да живѣе. Христосъ казва: „Никой не може да дойде при мене, ако Отецъ ми не го е привлѣкълъ. Никой не може да отиде при Отца ми, ако азъ не му покажа пѫтя“. Значи, смисълътъ на живота седи въ това, човѣкъ да отиде при своя небесенъ Баща. За да отидете при Баща си, вие трѣбва да намѣрите пѫтя. Любовьта е пѫть, който води човѣка отъ физическия животъ въ Божествения. Безъ любовь никой не може да пристѫпи къмъ Бога. Кое дете може да отиде при майка си: живото, или мъртвото? Живото дете, което носи животъ въ себе си, може да отиде при майка си. Мъртвото дете не може да намѣри майка си. — Защо? — Защото смъртьта символизира безлюбието. Животътъ отъ своя страна представя любовьта. И най-лошиятъ животъ е проява на любовьта, макаръ и най-малката. Щомъ живѣе, човѣкъ проявява любовьта си. Като проявява любовьта си, той трѣбва да бѫде готовъ да приема всичко съ любовь и да върши всичко отъ любовь. Умирашь ли, ще умирашъ съ любовь; страдашъ ли, ще страдашъ съ любовь. Всички мѫченици страдаха съ любовь. Тѣ отиваха на гилотината съ любовь и съзнание, че отиватъ при своя небесенъ Баща. Тѣ знаеха, че щастието не е на земята. На земята човѣкъ е затворникъ, изпратенъ на заточение. Отсега нататъкъ човѣкъ трѣбва съзнателно да работи за освобождението си, да се върне отъ заточение. Сега, като казвамъ, че сте изпратени на заточение, това не подразбира, че животътъ е лошъ. Погрѣшкитѣ и слабоститѣ на хората внасятъ димъ, мъгла и облаци въ съзнанието имъ. Погрѣшкитѣ и слабоститѣ внасятъ нѣщо твърдо, кораво въ сърдцето имъ. Какво трѣбва да направятъ, за да смекчатъ сърдцето си? Какво прави българинътъ, когато иска да омекчи конопа? Той го кисне въ вода. Направете сѫщото и вие. Турете погрѣшкитѣ и слабоститѣ си въ вода, да киснатъ известно време. Всички погрѣшки и слабости накиснете въ вода, не ги връщайте въ София. Бѫдете безпощадни къмъ тѣхъ. Кой колкото конопъ има въ себе си, да го накисне въ вода. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да нѣма конопъ въ себе си. Накиснете конопа добре въ вода, турете отгоре нѣколко камъни и го оставете. Като се върнете идната година, ще видите, че той е омекналъ вече и е готовъ за работа. И тъй, като сте дошли на земята, вие трѣбва да учите. Земята е велико училище, въ което ви се преподаватъ уроци, които трѣбва да изучавате съ любовь. Каквото научите, трѣбва да е научено добре. Ще дойде изпитната комисия да види, какво сте научили. — Ама не ми се учи. — Това е твоя работа. Комисията е строга и взискателна. Ако не знаешъ, ще ти пише единица; ако знаешъ, ще ти пише шесть. — Не може ли учительтъ да ми пише шесть отъ любовь? — Учительтъ пише шесторка на ученика си съ любовь, но само ако ученикътъ е изучавалъ предмета му съ любовь. Безлюбието на ученика е минусъ, любовьта на учителя — плюсъ, но при събирането плюсъ и минусъ се унищожаватъ. Два плюса даватъ нѣщо. Тъй щото, искате ли да постигнете нѣщо, нека любовьта бѫде побудителна причина на мислитѣ, на чувствата и на постѫпкитѣ ви. Дето е любовьта, тамъ е свободата. Правете всичко по любовь, т. е. по свобода, а не чрезъ насилие. Живѣйте помежду си по любовь, да не става нужда да се карате и да търсите човѣкъ отвънъ да ви примирява. Никой никого не може да примири. Представете си, че двама души пѫтуватъ по планината, и единиятъ отъ тѣхъ изкълчи дѣсния си кракъ. Той не иска да остава назадъ отъ приятеля си и търси нѣкой да му помогне. Да му помогнешъ, това значи, да го примиришъ, т. е. да възстановишъ здравословното състояние на крака му. Да смѣнишъ болния му кракъ съ здравия кракъ на приятеля му, това е невъзможно. Какво мога да направя азъ? Щомъ дойде тази работа до мене, азъ ще намѣстя крака му, ще го превържа и ще го поставя известно време да лежи на едно мѣсто. — Ама ще закъснѣя въ пѫтя си. По другъ начинъ искамъ да ми се помогне. — Щомъ си изкълчилъ крака си, другъ начинъ нѣма. При сегашния порядъкъ на живота, щомъ нѣкой изкълчи крака си, неизбѣжно ще страда и ще изгуби известно време, докато болкитѣ съвършено изчезнатъ. Единственото нѣщо, което мога да направя въ случая, това е да го предпазя да не изкълчи крака си. И тъй, искате ли да се примирите, ще знаете, че при сегашнитѣ условия на живота това е невъзможно. Запримѣръ, ти обиждашъ себе си. Какъ ще се примиришъ? Кой ще бѫде посрѣдникъ да те примири? Ти направишъ една погрѣшка и търсишъ виновника вънъ отъ себе си. Тогава, какъ ще се примиришъ съ себе си? Виждашъ, че вината за погрѣшката е въ тебе, но какъ ще се примиришъ? Първата работа е да признаешъ, че вината за погрѣшката лежи въ тебе. Като излѣзешъ отъ заблуждението, че другъ е виновенъ за погрѣшката, ти си отваряшъ пѫть къмъ великия свѣтъ. После ще се яви въпросъ за примиряване съ себе си. Време е хората да се освободятъ отъ заблужденията си и тогава да започнатъ правилно да работятъ. Защо трѣбва да ви заблуждава нѣкой, че запалилъ огънь, на който всички хора могатъ да се грѣятъ? Това не е вѣрно, нито е възможно. Богъ е запалилъ голѣмъ огънь — слънцето, отъ което излизатъ всички огньове. Грѣйте се на голѣмия огънь — на слънцето. Ползувайте се отъ неговата свѣтлина и топлина. Докато слънцето грѣе, приятно ви е. Докато хората се отнасятъ добре съ васъ, приятно ви е. Щомъ започнатъ да говорятъ строго, да ви се каратъ, вие сте недоволни. Учительтъ има право да бѫде строгъ съ ученицитѣ си. Той има право да имъ се кара. Строгиятъ тонъ не е нищо друго, освень провѣтряване. Той отваря прозорцитѣ да стане провѣтряване на въздуха. Когато пали огънь, човѣкъ духа. Духането е пакъ провѣтряване. По този начинъ той разпалва огъня. Като се запали огъньтъ, духането престава. Духане или провѣтряване става и въ умоветѣ, и въ сърдцата на хората. Безъ провѣтряване не може. Като се провѣтрява умътъ, мислитѣ на човѣка се проясняватъ. Като се провѣтрява сърдцето му, чувствата се ободряватъ. Каквото и да прави, човѣкъ не може да се освободи отъ провѣтряване. Той трѣбва да знае, че щастие на земята нѣма. Казвате: Какво да правимъ, за да се освободимъ отъ погрѣшкитѣ си, да не става нужда да ни провѣтряватъ? Вие трѣбва да постѫпвате съ погрѣшкитѣ си така, както съ нечиститѣ дрехи. Какво правите съ нечиститѣ си дрехи? Перете ги: поставяте ги въ топла вода и ги натърквате съ сапунъ. Така натъркани, оставяте ги известно време да киснатъ въ вода. После ги перете съ вода. Следъ това, промѣняте водата, изпирате ги два-три пѫти въ чиста вода и сапунъ. Като се изператъ, изплаквате ги въ чиста вода и ги туряте на слънце да съхнатъ. Не давайте дрехитѣ си на чужди хора, сами си ги перете. Както перете дрехитѣ си, така ще перете и своитѣ погрѣшки. Докато не се научите сами да си служите, вие никога не можете да изправите погрѣшкитѣ си. Докато сте генерали и заповѣдвате на другитѣ, уволнение ви очаква. Като станете войници, вие сами ще си служите съ онова, което имате. Като войници, вие сами ще провѣтрявате стаитѣ си, сами ще провѣтрявате мислитѣ и чувствата си. Като войници, вие сами ще си заповѣдвате и сами ще изпълнявате. Въ това седи силата на Божественото начало въ човѣка. Т. м. * 15. Беседа отъ Учителя, държана при седемтѣ рилски езера, на 19 августъ, 6 ч. с. 1940 г.

"Божествениятъ и човешкиятъ свѣтъ", Рилски беседи отъ Учителя, държани на Мусала, Седемтѣ езера и София, 1940 г. Първо издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Изучаване и приемане I. Послание къмъ Коринтянитѣ, 13 гл. Мислете върху изречението: Изучавайте живота, приемайте любовьта. За да дойде до положението, да изучава живота и да приема любовьта, човѣкъ трѣбва самъ да си наложи дисциплина. Трѣбва ли човѣкъ да очаква отвънъ да го дисциплиниратъ, както желѣзарьтъ туря желѣзото въ огъня и после въ вода, докато го кали и му предаде известна твърдость? За да наострите ножа, трѣбва да го турите на точилото. За да влѣзе въ работа, точилото трѣбва да има крѫгла форма. Следователно, желѣзото, ножътъ точилото се дисцип-линиратъ въ рѫцетѣ на ковача и желѣзаря, но човѣкъ не трѣбва да очаква да дойде нѣкой отвънъ, да го дисциплинира. Той самъ трѣбва да се заеме съ тази работа. Сегашниятъ човѣкъ получава много нѣща наготово. Запримѣръ, храна, дрехи, жилище му се даватъ наготово. Обаче, има нѣща, за които той самъ трѣбва да се грижи, самъ трѣбва да си ги доставя. Слушате нѣкой да казва: Трѣбва да има дисциплина въ нашата работа. Отде ще дойде дисциплината? — Отвьнъ. Не е правъ този човѣкъ. Време е човѣкъ да се освободи отъ дисциплината, която му се налага отвънъ. Всѣка външна дисциплина е резултатъ на временния порядъкъ въ живота. Сега иде новъ порядъкъ въ свѣта, който ще се рѫководи отъ любовьта. Любовьта е вѫтре въ човѣка, а не отвънъ. Следователно, истинската дисциплина не иде отвънъ; тя е въ самия човъкъ. Той самъ ще си наложи, какво да прави. Новороденото дете е напълно подъ дисциплината на майката. Тя го увива въ пелени и го развива; тя го кѫпе, храни и постѫпва съ него, както намира за добре. Обаче, детето плаче, недоволно е отъ тази дисциплина. — Защо? — Защото иде отъ по-високъ свѣтъ, дето нѣма външна дисциплина, външенъ редъ и порядъкъ. Детето се чуди, какъ смѣятъ да го ограничаватъ, да отнематъ свободата му. То си спомня своя високъ произходъ и започва да заповѣдва. До четири-петгодишната си възрасть детето заповѣдва на майка си, на баща си, на братята и на сестритѣ си. Никой нѣма по-голѣмъ чинъ въ дома отъ малкото дете. То е генералътъ въ семейството. То събужда майка си, когаго пожелае, заповѣдва й, кога да го храни, кога да го кѫпе. То държи цѣлата кѫща на кракъ. Обаче, колкого расте, то постепенно губи положението си, слиза надолу: отъ генералъ става полковникъ, подполковникъ, майоръ, капитанъ, поручикъ, подпоручикъ, фелдфебелъ, взводенъ и най-после слиза до положението на обикновенъ войникъ. Щомъ стане войникъ, положението му се измѣня. Всички му заповѣдватъ и го пращатъ на работа. Всички хора се оплакватъ отъ положението си и казватъ: Какво бѣше едно време, какво стана днесъ! Какво е станало? Изгубили сте високото положение, което сте заемали като дете. Нѣкога, като деца, сте били генерали. Като пораснахте, свалиха ви отъ високото положение, въ което сте заповѣдвали. и ви пращатъ въ живота, като войникъ — да работите. Това е въ реда на нѣщата. Като сте били генерали, само сте заповѣдвали. Сега, като войници. изпълнявате заповѣди. Отъ какви хора се нуждае свѣтьтъ: отъ генерали, или отъ войници? Свѣтътъ се нуждае отъ хора, които изпълняватъ заповѣди, т. е., които работятъ. Всѣки може да издаде заповѣдь, но малцина могатъ да я изпълняватъ. И грамофонната плоча може да заповѣдва, но нищо не може да изпълни. Въ човѣшкия животъ има много плочи. На всѣка плоча е написано нѣщо. Това, което наричатъ прераждане, не е нищо друго, освенъ произвеждане на живота върху плочи. Всѣка плоча представя единъ животъ. Нѣкой день човѣкъ е неразположенъ. — Защо? — Плочата на неговия животъ не е добре написана. Върху нея сѫ отпечатани нѣща, които внасятъ неразположение на човѣшкия духъ. Следъ нѣколко часа поставятъ друга плоча, съ добро съдържание. Като слушате тази плоча, състоянието ви се измѣня, вие ставате радостни. После пакъ смѣнятъ плочата, и вие отново ставате скърбенъ. Дали сте скърбенъ или радостенъ, това се дължи на плочитѣ на вашия животъ, презъ който минавате. Обаче, скръбьта и радостьта, презъ които минавате, не сѫ още реаленъ животъ. Въ реалния животъ нѣма радости и скърби. Тамъ нѣма никакви промѣни. Реалниятъ живогъ е животъ на любовьта. Който живѣе въ любовьта, еднакво приема и скърбитѣ, и радоститѣ. Той се радва на скръбьта така, както и на радостьта. — Защо? — Защото чрезъ скръбьта той изучава физическия животъ. Коя е причината за недоволството и за неразположението на човѣка? Всѣко преминаване на човѣка отъ приятното къмъ неприятното произвежда недоволство и неразположение. Запримѣръ, неприятно е на човѣка. когато минава отъ свѣтлина въ тъмнина, отъ радость въ скръбь, отъ добро въ зло, отъ младость въ старость и т. н. Обаче, и въ приятнитѣ нѣща има предѣлъ. Силната свѣтлина става неприятна за очитѣ. Тъй щото, понятията „приятно и неприятно“ сѫ относителни. Ние считаме приятни нѣща онѣзи, които сѫ нагодени споредъ законитѣ на природата. Въ любовьта човѣкъ самъ трѣбва да се нагажда. Докато хората те нагаждатъ, ти си генералъ; щомъ започпешъ самъ да се нагаждашъ, ти си войникъ. Каква е разликата между генерала и войника? Разликата е тази, че на генерала всички служатъ, а войникътъ самъ си служи. Въ широкъ смисълъ на думата, всѣки човѣкъ е генералъ. — Защо? — Защото има двама слуги, които му служатъ. Това сѫ двата крака, които го носятъ, дето пожелае. И краката, отъ своя страна, сѫ генерали, защото иматъ на разположение десеть слуги — пръститѣ. Съвременниятъ човѣкь още не се е научилъ самъ да си служи. Той не е дошълъ още до положението на простъ войникъ. Като стане войникъ, човѣкъ самъ си служи и нѣма на кого да се сърди. Той разбира смисъла на живота. Докато е генералъ или полковникъ, човѣкъ дава заповѣди на по-долнитѣ чинове отъ себе си и, ако нѣкой не изпълнява заповѣдитѣ му, тои се сърди, иска обяснение, защо не го послушали. Като войникъ, човѣкъ самъ изпълнява. На кого да се сърди и кого да възнаграждава? Понеже всѣки човѣкъ има по единъ генералъ въ себе си, той се пита: Какво да правя съ моя генералъ? Ще го уволнишъ и ще го оставишъ въ запасъ. Истинскиять войникъ никога не се уволнява. — Защо? — Защото работата започва отъ него и свършва съ него. Генералътъ има знания, но иска другитѣ да изпълняватъ това, което той знае и заповѣдва. За да успѣва въ работата си, генералътъ трѣбва да дойде до положението на войника, самъ да изпълнява това, което знае. За изясняване на известни идеи ние си служимъ съ формата на генерала и на войника. Вмѣсто генералъ и войникъ, можемъ да вземемъ други форми: господарь и слуга. Генералътъ е господарь, който заповѣдва. Войникътъ е слуга, който воюва. Слугата е войникъ, който служи. Тѣ се различаватъ само по орѫжието, съ което боравятъ. Човѣкъ трѣбва да бѫде въорѫженъ, но кое е мощното орѫжие, съ което трѣбва да воюза? Мощното орѫжие на човѣка е неговата воля. Покрай това орѫжие той си служи още и съ орѫжието на ума. За да стане истински войникъ, човѣкъ трѣбва да приложи орѫжието на любовьта — най-мощното орѫжие въ свѣта. Много време трѣбва да работи човѣкъ върху себе си, докато придобие орѫжието на любовьта. Мнозина сѫ говорили за магията на любовьта, за нейната сила, като орѫжие въ рѫката на човѣка, вследствие на което всѣки се стреми да придобие любовьта. Много естествено. Кой не иска да бѫде свободенъ? Само любовьта освобождава човѣка. Докато не е придобилъ любовьта, човѣкъ мисли, че всѣко настроение е любовь. Не е така. Любовьта не е нито разположение, нито настроение. Тя не се мѣни. Ако е топло на рѫцетѣ и на краката ви, това не е любовь. И ако рѫцетѣ и краката ви истиватъ, това още не показва, че сте изгубили любовьта си. Има студенина, която се причинява отъ безлюбието, но тя е различна отъ студенината, която се дължи на електричеството въ въздуха. Човѣкъ трѣбва да различава проявитѣ на нѣщата. Запримѣръ, въ детето има нѣщо чисто, което е проява на любовьта. На тази проява, именно майката и бащата, които сѫ генерали на физическня свѣтъ, сѫ готови всѣкога да се подчиняватъ. Щомъ детето изгуби чистотата си, родителитѣ вече не му се подчиняватъ, не изпълняватъ неговнтѣ заповѣди. Малко е детето, но докато живѣе въ Божествения свѣтъ, то заповѣдва на родителитѣ си, на братята и на сестритѣ си. Въ Божествения свѣтъ детето е войникъ. а родителитѣ — генерали. Слѣзе ли на физическия свѣтъ, детето става генералъ, а родителитѣ му — войници. Значи, въ Божествения свѣть войницитѣ заповѣдватъ, генералитѣ изпълняватъ. На физическия свѣть е точно обратно: генералитѣ заповѣдватъ, войницитѣ изпълняватъ. Единъ лордъ тръгналъ съ дъщеря си да пѫтешествува по море. Единъ отъ слугитѣ имъ ги придружавалъ. Случило се, че параходътъ, съ който пѫтували, претърпѣлъ катастрофа. Лордътъ, дъщеря му и слугата имъ успѣли да се спасятъ. Качили се на една лодка, която вълнитѣ отнесли на единъ осамотенъ островъ. Тукъ тѣ прекарали цѣли десеть години. Тѣ носѣли въ куфаритѣ си малко провизии и жито. Понеже слугата билъ селянинъ, познавалъ земедѣлската работа, той разораль земята, следъ което посадилъ житото. Тукъ той заповѣдвалъ, а лордътъ и дъщеря му изпълнявали неговитѣ заповѣди. Така тѣ могли да прекаратъ десеть години на острова, безъ да умратъ отъ гладъ. По нѣкакво щастливо стечение на обстоятелствата, единъ параходъ миналъ покрай острова, взелъ съ себе си лорда, дъщеря му и слугата имъ и ги завелъ въ Англия. Тукъ лордътъ заелъ положението си на господарь. Той заповѣдвалъ, а слугата изпълнявалъ. За да не изпадатъ въ трудности и мѫчнотии, мнозина казватъ: Да бѫдемъ религиозни, да бѫдемъ учени, силни, волеви хора. Питамъ: ако религията не е въ състояние да ни свърже съ реалния свѣгь, защо ни е тя? Ако науката не е въ състояние да ни свърже съ реалния свѣтъ, защо ни е тя? Ако нашата воля не е въ състояние да ни свърже сь реалния свѣтъ, защо ни е тя? Значн, волята трѣбва да свързва човѣка съ физическия свѣтъ, сърдцето — съ духовния, а умътъ — съ Божествения Волята е външната страна на физическия свѣтъ, сърдцето — външната страна на духовния свѣтъ, а умътъ — външната страна на Божествения свѣтъ. Въ бѫдеще, когато се домогнете до вѫтрешния смисълъ на волята, на сърдцето и на ума, тогава ще разберете, какъ трѣбва да се проявятъ тѣ. Изучавайте живота, възприемайте любовьта! Днесъ всички хора говорятъ за сърдцето и за чувствата, които излизатъ отъ него. Когато разбератъ външната страна на чувствата и на сърдцето си, тѣ ще знаятъ, какво представя духовниятъ свѣтъ; когато разбератъ външната страна на ума и на своитѣ мисли, тѣ ще видятъ, какво представя Божествениятъ свѣтъ. Ние можемъ да замѣстимъ думата „разбиране“ съ познаване. Следователно, човѣкъ може да работи свободно съ своя умъ, съ своето сърдце и съ своята воля, само когато ги познава. Ако човѣкъ познава законитѣ, които управляватъ ума, сърдцето и волята, лесно би се справилъ съ мѫчнотиитѣ си. Ако пожелае, човѣкъ лесно може да се подмлади. — Какъ? — Чрезъ волята си. Достатъчно е да си внуши нѣкаква положителна, права мисъль, за да разбие всички отрицателни мисли, които е придобилъ чрезъ самовнушение. Още отъ ранна възрасть на детето внушаватъ мисъльта за остаряване, и то постепенно започва да остарява. Близкитѣ му казватъ: И това дете ще порасне, ще възмѫжѣе, докато единъ день остарѣе. Не допущайте никакви отрицателни мисли въ ума си. Докато допущате отрицателното въ живота си, вие ту ще придобивате нѣщо, ту ще губите: ще придобиете любовьта и ще я изгубите; ще придобиете знание и ще го изгубите. Казватъ, че старитѣ оглупявали. Не оглупяватъ старитѣ, но понеже знаятъ да четатъ само по книга, щомъ затворятъ книгата имъ, тѣ не могатъ да кажатъ нищо. Единъ отъ важнитѣ въпроси, които интересуватъ всички хора, сѫ въпроситѣ, защо нѣматъ успѣхъ въ живота си, защо работитѣ имъ не вървятъ и какво трѣбва да правятъ, за да уредятъ живота си? — На кого работитѣ не вървятъ добре? — На онзи, който нѣма приятели. — Какво трѣбва да прави човѣкъ, за да придобие приятели? — Той трѣбва да плаща. Плащането седи въ работата. Като работи, човѣкъ плаща. Представете си, че влизате въ магазина на вашия приятель, да си купите нѣщо. Ако нѣмате достатъчно пари, той самъ ще ви предложи да вземете на кредитъ. Той ви отваря кредитъ, защото има довѣрие въ васъ. Обаче, ако влѣзете въ магазина на чуждъ човѣкъ, когото не познавате, той ще ви даде всичко, каквото желаете, но срещу пари. Вие трѣбва да платите веднага. Той нѣма довѣрие въ васъ, не ви познава. Ако имате добъръ, богатъ и разуменъ баща, мислите ли, че ще изпаднете въ нужда? Казвате: Кѫде да намѣримъ такъвъ добъръ баща? Отъ васъ зависи, дали баща ви ще бѫде добъръ, или лошъ. Отъ васъ зависи да намѣрите добрия си баща. Ако държите въ джоба си нѣколко черешеви кокички и не мислите да ги посадите въ земята, тѣ всѣкога ще си останатъ едни и сѫщи. Вие не можете да познаете, какво се крие въ тѣзи кокички. Обаче, ако ги посадите въ земята, следъ четири-петь години ще имате нѣколко черешеви дървета, отъ които ще получите стотици килограми череши. Така само ще разберете доброто, което се крие въ семкитѣ или въ костилкитѣ на плода. Тъй щото, ако искате да намѣрите доброто, което се крие въ човѣка, посадете го въ земята, покрийте го отгоре съ пръсть и следъ нѣколко години отъ него ще израсте голѣмо дърво, съ сладки, вкусни плодове. — Възможно ли е това? — Направете опитъ и ще се увѣрите въ думитѣ ми. Всѣки, който е садилъ семена, въ края на краищага се е облагодетелствувалъ. Природата възнаграждава щедро всѣки, който работи. Съвременнитѣ хора малко успѣватъ въ живота си, защото се хранятъ съ консервирани мисли, чувства и желания. Мислитѣ и чувствата могатъ да се посаждатъ въ земята, както и семената. Тѣ криятъ въ себе си динамическа сила, която имъ дава условия да растатъ и да се развиватъ. — Кои мисли и чувства сѫ динамически? — Които иматъ приложение. Ако мисъльта ви е Божествена, тя привлича всички добри мисли на хората и ги обелинява. Ако чувството ви е Божествено, то привлича всички добри чувства на хората и ги обединява. Ако постѫпката ви е Божествена, тя привлича всички добри постѫпки на хората и ги обединява. Следователно, кооперирайте се съ добритѣ хора, за да си помагате взаимно. Всѣка Божествена мисъль, всѣко Божествено чувство и всѣка Божествена постѫпка сѫ общо благо за всички хора. Днесъ всѣки иска да има свои собствени постижения. Това е невъзможно. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който, отначало докрая на живота си да е работилъ самъ. Всѣко добро дѣло, всѣко постижение е резултатъ на колективенъ трудъ. Ето защо, постиженията на цѣлото сѫ постижения на едного; постиженията на едного сѫ постижения на цѣлото. За да влѣзе човѣшкиятъ животъ въ права посока, мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на хората трѣбва да бѫдатъ прави. Това, за което ви говоря днесъ, е непостижимо още, но трѣбва да поставите основа. Ще кажете, че не можете да приложите любовьта сега, но ще я приложите въ бѫдеще, въ друго нѣкое прераждане. Нѣма защо да отлагате. Това, което предстои на човѣка да свърши, може да го свърши въ единъ день, а може и въ продължение на много години. За предпочитане е човѣкь да свърши работата си въ единъ день, отколкою да я отлага. Въ Божествения животъ има само единъ день. Като кажете, че можете да свършите работата си за единъ день, това значи, да живѣете въ Божествения свѣтъ. Въ човѣшкия свѣтъ, обаче, за свършване на една работа сѫ нужни много дни. Докато сме на физическия свѣтъ, ние свързваме деня съ изгрѣването и залѣзването на слънцето. Въ Божествения свѣтъ има ли слънце като нашето? Ако и тамъ има слънце, изгрѣва ли и залѣзва това слънце? Въ Божествения свѣтъ слънцето нито изгрѣва, нито залѣзва, то грѣе вѣчно. Ако залѣзе, човѣкъ не може да остане тамъ. Той слиза на земята. Не е Божественъ свѣтъ този, въ който слънцето залѣзва. Това сѫ отвлѣчени работи, които нѣматъ нищо общо съ живота на сегашнитѣ хора. Като живѣе на земята, човѣкъ се нуждае отъ здраво тѣло, да може да свърши добре работата, която му е възложена. Човѣкъ не може да бѫде здравъ, ако мисъльта му не е свързана съ мисъльта на добритѣ хора. Човѣкъ не може да бѫде добъръ, ако чувствата му не сѫ свързани съ чувствата на добритѣ хора. Човѣкъ не може да бѫде силенъ, ако волята му не е свързана съ волята на добритѣ хора. Човѣкъ не може да бѫде вѣрващъ, ако не познава Бога. Какво разбираме подъ думата „познаване“? Музикантътъ познава музиката и теоретически, и практически. Той познава на теория всичкитѣ музикални правила и закони, а на практика ги прилага. Следователно, дето има теория и практика, тамъ има приложение. Обаче, теорията сама не създава реалностьта. Теорията произлиза отъ реалностьта. — Кой изучава музиката? — Който не я познава. Който познава музиката, той я изпълнява. Нѣкой казва, че трѣбва да изучава духовния животъ. Да изучавате духовния животъ, това значи, да го прилагате. Що се отнася до любовьта, тя трѣбва да се възприема, а не само да се изучава. Ако любовьта се изучава. безъ да се възприема, това е теория. Като ученици, вие трѣбва да се стремите всѣки день да се свързвате съ добри хора отъ физическия, духовния или Божествения свѣтъ. Физическиятъ, духовниятъ и Божествениятъ свѣтъ сѫ неразривно свързани помежду си. Тѣ не могатъ да се проявяватъ единъ безъ другъ. Ако се проявява всѣки за себе си, това показва, че връзката между тѣхъ е прекѫсната. Физическиятъ свѣтъ е семка, посадена въ земята; духовниятъ свѣтъ е поникналата вече семка, а Божествениятъ свѣтъ е дървото, което дава своитѣ плодове. Следователно, и любовьта може да бѫде въ състояние на семка, току що посадена въ земята. Тя може да бѫде въ състояние на поникнало растение. Най-после тя може да бѫде напълно развито растение. коего дава изобилно плодове. Ако човѣкъ познава любовьта на физическия и на духовния свѣтъ, а не познава любовьта на Божествения свѣтъ, нищо не е позналъ. Сѫщото се отнася и до знанието. Истинско знание е това, което иде отъ тритѣ свѣта едновременно. Изучавайте живота, възприемайте любовьта! Значи, има какво да учи човѣкъ; има какво да възприема. Изучавайте главата, сърдцето и тѣлото си. Който не изучава главата си, не може да познае Божествения свѣтъ; който не изучава сърдцето си, не може да познае духовния свѣтъ; който не изучава тѣлото си, не може да познае физическия свѣтъ. Главата е обектъ на Божествения свѣтъ, сърдцето — на духовния, а тѣлото — на физическия. Познайте Бога съ ума си, обичайте Го съ сърдцето си и служете Му съ тѣлото си. Търсите ли Бога, търсете Го въ ума си, а не вънъ нѣкѫде. Не поставяйте човѣка на мѣстото на Бога и да му се кланяте. Свѣщьта никога не може да играе роля на слънце. Запалената свѣщь показва, че слънцето грѣе нѣкѫде, по тя не е слънце. Докато слънцето грѣе, и свѣщьта ще гори; щомъ слънцето изгасне, и свѣщьта изгасва. И огъньтъ гори, защото слънцето грѣе. Ако слънцето не грѣе, и огънътъ самъ по себе си ще изгасне. Обаче, огъньтъ не е слънце. Дойдете ли до вашитѣ мисли, чувства и постѫпки, гледайте на тѣхъ като на проявление на Бога. Тѣ представятъ само проявления на Бога, но не и самиятъ Богъ. Ако мислите, че въ тѣхь е Богъ, вие ще се натъкнете на голѣми противоречия. Какво ще кажете за мъглата, която ви обикаля? Защо не можете да се освободите отъ нея? Защото любовьта й е по-голѣма отъ вашата. Вие се подчинявате на мъглата, защото любовьта й е силна. Човѣкъ се подчинява на всѣки, който има по-голѣма любовь отъ неговата. Мъглата ви обикаля, защото иска да вземе нѣщо отъ васъ, но вие не сте доволни. — Защо? — Намирате, че има нѣщо користолюбиво въ нея. Вие искате да се освободите отъ користолюбието на мъглата и да го замѣстите съ нѣщо по-високо. Какво ще правите, ако мъглата не иска да се вдигне? Ако мъглата не се вдигне, ние ще се вдигнемъ и ще я оставимъ наследница на голѣмото богатство въ планината. Като сме дошли на земята, ние трѣбва да свършимъ работата си, и то по най-правиленъ начинъ. Трѣбва ли ученикътъ да свири по десеть пѫти на день една и сѫща пиеса? Ако я свири по нѣколко пѫти и желае майка му и баща му да го слушатъ, той ще ги отегчи. Нека научи добре пиесата си и само тогава да я свири. Излизате ли предъ публика, говорете върху това, което най-добре знаете; свирете това, което най-добре сте заучили. После не повтаряйте това, което сте говорили или свирили. Колкото и да е хубаво, щомъ го повторите, то ще изгуби красотата си. Изучавайте живота, приемайте любовьта! Като приемате любовьта на ближния си, пазете се отъ използуване. Каже ли ви нѣкой, че ви обича, бѫдете внимателни къмъ него, безъ да го използувате. Нѣкой казва, че ви обича. Ако си позволите да го използувате, день следъ день любовьта му ще се намалява. Ще дойде день, когато нищо не остава отъ любовьта му. Обичайте човѣка за неговия умъ, за неговото сърдце, за неговата воля и за благороднитѣ му постѫпки, безъ да го използувате. Болниятъ обича здравия, защото може да получи нѣщо отъ неговото здраве; бедниятъ обича богатия, защото може да получи нѣщо отъ него; невежиятъ обича учения; грѣшниятъ обича праведния. Естествено е човѣкъ да обича това, което самъ той нѣма, но правилно е да не се стреми да използува благото на другия. — Защо? — Защото любовьта не търпи никакво насилие. Доброволно тя е готова да даде всичко, но не чрезъ насилие. Дето е насилието, тамъ никаква любовь не сѫществува. Любовьта не търпи заповѣди. Тя сама може да си заповѣдва, но отвънъ не позволява на никого да й заповѣдва. Добре е понѣкога човѣкъ да изпълнява чужди заповѣди, но по-добре е, когато самъ си заповѣдва. Видите ли, че нѣкѫде не сте желанъ, че не ви обичатъ, не чакайте да ви кажатъ това, но веднага напуснете кѫщата на тия хора. Трѣбва ли да чакате, да ви кажатъ, че не ви обичатъ? Какво означаватъ думитѣ „не ви обичамъ“? Да не обичате нѣкого, това значи, че не можете да му дадете, каквото той иска, нито можете да приемете това, което той ви дава. Защо не искате да дадете и защо не искате да приемете? Не искате да дадете на нѣкого това, което той желае, защото не е готовъ да го върне. Не искате отъ нѣкого нѣщо, защото не можете да се освободите отъ него. Той ще ходи подиръ васъ като сѣнка. Мнозина се оплакватъ отъ живота и отъ любовьта. — Защо се оплакватъ? — Защото били подложени на постоянни промѣни. Промѣнитѣ сѫ неизбѣжни. Тѣ не трѣбва да ви смущаватъ. Горящата свѣщь е признакъ на известни промѣни въ слънцето. Щомъ ставатъ промѣни вънъ и вѫтре въ човѣка, това показва, че ставатъ промѣни и въ свѣта. Ако въ човѣка не ставатъ промѣни, и въ свѣта не могатъ да ставатъ. Човѣкъ трѣбва да се радва докато може да мисли, да чувствува и да постѫпва. Това показва, че той е проводникъ на друга мисъль, на други чувства и на други постѫпки. — На кого е проводникъ човѣкъ? — На Бога. Който е готовъ доброволно да въз приема и предава Божественото, той може да бѫде неговъ проводникъ. Яви ли се най-малкото колебание въ него, той не може вече да бѫде проводникъ на Божественото. Човѣкъ може да бѫде проводникъ на Божественото само по свобода и отъ любовь къмъ истината. Изучавайте живота, приемайте любовьта! Познайте Бога съ ума си, обичайте Го съ сърдцето си, служете Му съ тѣлото си. Единъ день Паганини далъ единъ хубавъ концертъ. Публиката останала възхитена отъ него и го запитала: Можсшь ли да дадешъ сѫщия концертъ на три струпи? Паганини излѣзълъ и свирилъ на три струни. — Можешъ ли да свиришъ на две струни? Паганини свирилъ на две струни. — Можешъ ли да свиришъ на една струна? Публиката очаквала Паганини да даде концерта си на една струна, но той не се явилъ. Сега и на васъ казвамъ: Вие ще слушате концерта на великитѣ музиканти, докато на цигулката има четири, три и две струни. Остане ли само една струна, никакъвъ концертъ нѣма да чуете. Следователно, видите ли, че на цигулката сѫ останали две струни, спрете тамъ. Не желайте да слушате концертъ на една струна само. Оставямъ ви да мислите върху този анекдотъ. Т. м. * 14. Беседа отъ Учителя, държана при седемтѣ рилски езера, на 18 августъ, 1940 г.

"Божествениятъ и човешкиятъ свѣтъ", Рилски беседи отъ Учителя, държани на Мусала, Седемтѣ езера и София, 1940 г. Първо издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Сѣнка и реалность Иоана, 3 гл. Какъ ще намѣрите сѣнкитѣ въ живота? — Чрезъ наблюдение. — А реалностьта? — Чрезъ изучаване. Следователно, искате ли да разберете смисъла на живота, наблюдавайге сѣнкитѣ, изучавайте реалностьта. Не мислете, че сте придобили любовьта. Това, което наричате любовь, не е нищо друго, освенъ прояви на живота. Както запалената свѣщь, огъньтъ и слънцето сѫ проявления на свѣтлината, така и чувствата на човѣка сѫ проява на любовьта. Значи, човѣшкитѣ чувства сѫ проявления на любовьта, но не сѫ самата любовъ. Свѣщьта гори вечерь, когато човѣкъ е буденъ. Тя може да гори и когато той спи. И слънцето свѣти, когато човѣкъ е буденъ, но слънцето свѣти и когато човѣкъ спи. Какво придобива човѣкъ отъ горящата свѣщь и отъ слънцето? Той придобива отъ благата, които тѣ носятъ съ себе си. Когато е буденъ, човѣкъ чете, учи, работи при свѣтлината на свѣщьта и на слънцето. Обаче, какво придобива, когато спи? За предпочитане е човѣкъ да спи при свѣтлина, отколкого при абсолютенъ мракъ. Ние казваме, запримѣръ, че нощьта е тъмна, но никога нощьта не е абсолютно тъмна. Безброй звезди свѣтятъ на небето и внасятъ успокоение въ човѣшката душа. Страшно е, когато човѣкъ изпадне въ абсолютенъ мракъ! Кога спи човѣкъ? Нѣколко причини могатъ да заставятъ човѣка да спи. Най-естественъ е съньтъ, когато се явява като резултатъ на умора. Щомъ се умори, човѣкъ иска да си почине. Като си почива, той заспива и смѣня състоянието си отъ активпость въ покой Когато пие вино, или друт спиргни питиета повече, отколкото трѣбва, човѣкъ пакъ заспива. Ако пие вода, човѣкъ се събужда. Тъй щото, разликата въ пиенето на вино и на вода е следната: като пие вино, човѣкъ заспива; като пие вода, той се пробужда. При какви случаи още човѣкъ заспива и при какви се пробужда? Когато живѣе съзнателно, съ интересъ къмъ живота, човѣкъ се пробужда отъ нѣкакъвъ дълбокъ сънь. Когато престане да се интересува отъ живота, т.е. когато изгуби смисъла на живота, човѣкъ постепенно заспива. Казано е въ Евангелието, че когато Христосъ присѫтствувалъ на сватба въ Кана Галилейска, направилъ хубаво вино отъ водата. Защо трѣбваше да превръща водата въ вино, отъ което хората да се опиватъ? До това време хората пиеха вино, направено отъ сладкия сокъ на гроздето, отъ което се опиваха и заспиваха. Обаче, Христосъ направи особенъ родъ вино. Той превърна водата въ вино. Които пиха отъ това вино, се пробудиха, а не заспаха. И до днесъ още тѣ сѫ будни. Следователно, за да бѫдете будни и да не заспивате, пийте отъ виното, което Христосъ направи. Оттукъ дохождаме до заключението: всѣко учение, което приспива хората, е вино; всѣко учение. което пробужда хората, е вода. Въ човѣка се извършватъ едновременно два процеса: процесъ на приспиване и процесъ на събуджане. Пиенето на вино води къмъ заспиване; пиенето на вода събужда човѣка и развива въ него желание за работа и за учене. Казано е въ Писанието, че отъ сърдцето на човѣка ще потекатъ живи рѣки отъ вода. Когато видите, че животътъ за нѣкой човѣкъ се е обезсмислилъ, ще знаете, че той е пилъ вино. Ние взимаме думата „вино“ въ широкъ смисълъ. Когато човѣкъ се събуди отъ дълбокъ сънь и въ него се яви желание да учи, да работи, той е пилъ отъ живата вода. Той започва да оценява живота и да се радва на всичко, което му е дадено. Мъглата, която ни обикаляше нѣколко дни, представя човѣшкото вино. Днесъ мъглата започва да се вдига. Значи, ние навлизаме въ процеса на пробуждането. което се дължи на пиене на живата вода. Когато влѣзе въ процеса на събуждането си, човѣкъ стѫпва на своето мѣсто. Едно е мѣстото, на което човѣкъ се чувствува като у дома си. Това мѣсто наричаме Божествено. Какъ се познава, кога човѣкъ е намѣрилъ Божественото мѣсто? Видите ли, че нѣкой човѣкъ проявява любовьта си къмъ всички хора, той е стѫпилъ вече на Божественото мѣсто. На това мѣсто, като въ фокусъ, се събиратъ всички хора. Докато не е започналъ да проявява любовьта си, човѣкъ е далечъ още отъ Божественото мѣсто. Обичайте, безъ да правите сравнения, кой обича повече и кой — по-малко. Ваша задача е да обичате, безъ да се вглеждате въ любовьта на другитѣ. Стремете се да дойдете до мѣстото, дето всички хора се събиратъ. — Защо? — Защото тамъ е животътъ на безсмъртието. Излѣзете ли отъ това мѣсто, смъртьта ви дебне. Въ мѣстото, дето Божията Любовь царува, има вѣченъ животъ. Вънъ отъ това мѣсто нѣма животъ, нѣма радость, нѣма свѣтлина. Сега се явява въпросъ, какво да прави човѣкъ, като влѣзе въ безсмъртието. За това не мислете. Много работа има човѣкъ, но важно е да работи съ любовь. Щомъ има любовь къмъ Бога, животътъ му ще се осмисли. Той ще живѣе вѣчно, безъ да се отегчи. Той е влѣзълъ вече въ Божествения день на живота, който нѣма начало, нѣма и край. Който влѣзе въ Божествения денъ на живота, той обича всички, и всички го обичатъ. Тамъ любовьта е еднаква къмъ всички сѫщества. Слънцето не огрѣва ли всички сѫщества по сдинъ и сѫщъ начинъ? Слънцето огрѣва всички живи сѫщества еднакво, но тѣ нѣматъ еднакви отношения къмъ него. Тази е причината, поради която едни хора се ползуватъ повече отъ слънчевата свѣтлина, а други — по-малко. Отъ сутринь до вечерь слънцето изпраща щедро своитѣ блага, отъ които всѣки може да се ползува. Като залѣзе, то се отдалечава временно, за да изгрѣе сутриньта отново и да започне пакъ да разнася благата си на цѣлия свѣтъ. И тъй, докато слънцето грѣе, всички хора сѫ доволни и щастливи. Защо сѫ доволни? — Подаръци получаватъ отъ слънцето. Обаче, когато слънцето залѣзе, хората започватъ да скърбятъ. Тѣ сѫ недоволни, понеже сѫ лишени временно отъ подаръцитѣ на слънцето. Между тѣхъ и слънцето сѫ застанали други сѫщества, които сѫщо така искатъ да се ползувать отъ благата, т. е. отъ подаръцитѣ на сльнцето. Тогава, между тѣхъ и тия сѫщества започва борба. Всички се състезаватъ, кой повече блага да получи. Не се състезавайте. За всички има преизобилно. Когато слънцето залѣзе, човѣкъ трѣбва да обработва енергията, която е приелъ отъ него. Ако само приема, безъ да обработва, той ще се натъкне на голѣми нещастия. Страшно е състоянието на човѣка, който само придобива, безъ да обработва придобитото. Задачата на човѣка е да бѫде доволенъ отъ това, което му се дава. — Кога може да бѫде доволенъ човѣкъ? — Когато дойде до положение да различава сѣнкитѣ отъ реалностьта. Сѣнкитѣ гниятъ ли? Гниенето е процесъ на раздаване. Дето е щедростьта, тамъ става гниене. Въ сѣнкитѣ нѣма щедрость. Следователно, въ сѣнкитѣ не става никакво гниене. Плодътъ гние, защото дава нѣщо отъ себе си. Дето има състезание, тамъ всѣкога става гниене. Плодътъ гние, понеже мнозина се състезаватъ за него, кой да го притежава, кой да получи нѣщо повече. Тъй щото, дето има споръ, състезание, тамъ става гниене. По какво познавате, че нѣкѫде става гниене? По миризмата. За да не се тровите отъ газоветѣ, които се отдѣлятъ при гниенето, бѫдете будни, да не предизвиквате този процесъ. Не се състезавайте за благата, които природата раздава щедро, за да не предизвиквате гниене. Не спорете за идеитѣ си, кои сѫ прави и кои — криви. Правата идея сама си пробива пѫть. Тя не се нуждае отъ доказване на нейната правота. Докато не спорите за идеитѣ си, тѣ оставатъ здрави и сами си пробиватъ пѫть. Започнете ли да спорите около тѣхъ, тѣ се развалятъ и започватъ да гниятъ. Докато нѣма споръ за плода, той остава здравъ. Щомъ започнатъ да спорятъ за него, той се разваля. Съвременнитѣ хора се съмняватъ, подозиратъ се едни други, вследствие на което сами развалятъ живота си. Запримѣръ, нѣкой се съмнява въ любовьта на майка си и се пита, обича ли го майка му, или не. Какъ може да докаже майката, че обича детето си? Най-голѣмото доказателство за любовьта на майката къмъ детето е това, че тя го родила. Друго доказателство е смъртьта. Трѣбва ли майката да умре, за да докаже на детето си, че го обича? Трѣбва ли детето да умре, за да разбере, че майката го обича? Днесъ майката и бащата умиратъ, за да докажатъ на синоветѣ и на дъщеритѣ си, че ги обичатъ. И Христосъ умрѣ, за да докаже на хората, че ги обича. Който обича, като умре, оставя богатството си въ наследство на онѣзи, които искатъ да знаятъ, обича ли ги, или не. Щомъ станатъ наследници на неговото богатство, тѣ казватъ: Обичалъ ни е, затова ни е оставилъ наследство. Ако нищо не получатъ, тѣ казватъ: Нашиятъ близъкъ не ни е обичалъ, затова нищо не е оставилъ за насъ. Това сѫ разсѫждения, които представятъ само опаковка на нѣщата. Дълго време трѣбва да мисли човѣкъ върху тѣзи въпроси, за да дойде до вѫтрешното имъ съдържание и вѫтрешния имъ смисълъ. Като ученици, вие трѣбва да дойдете до онази мисъль, която произвежда свѣтлина. — Коя мисъль произвежда свѣтлина? — Правата мисъль. Кривата мисъль произвежда тъмнина. Правото чувство произвежда топлина, разширяване. То внася животъ въ човѣка. Кривото чувство произвежда студъ. При него нѣщата загасватъ. Правата постѫпка прави човѣка силенъ, бодъръ, смѣлъ, а кривата постѫпка го обезсилва. Добритѣ и прави постѫпки развиватъ сърдцето, и човѣкъ става силенъ. Добритѣ постѫпки иматъ отношение първо къмъ самия човѣкъ, а после къмъ другитѣ. Отъ благото на своитѣ добри постѫпки се ползува първо онзи, който ги прави, а после неговитѣ ближни и окрѫжаващи. Като слушате беседата, ще видите, че има пропуснати зърна отъ нея, като оризени зрънца. — Защо сѫ разсипани зрънцата? — Защото опаковката е била слаба. Днесъ ви давамъ задача, да съберете разсипанитѣ зрънца, да ги изчистите отъ праха и да ги турите отново въ книгата. Само така ще възстановите цѣлостьта на това, което чухте. Ще кажете, че нѣмате време да събирате падналитѣ зрънца и да се занимавате съ тѣхъ. Защо нѣмате време? Защото ви предстоятъ велики работи? Станете като децата, да се ползувате отъ всички блага — малки и голѣми. Ако сте голѣми, никакъвъ салонъ нѣма да ви събере. Какво ще правите, ако сте голѣми като слънцето? Кой салонъ ще ви събере? При това, вие трѣбва да слушате, каквото ви проповѣдватъ. За да влѣзете въ салона, да слушате проповѣдьта на разумнитѣ хора, вие трѣбва да се смалите. Единъ день, когато придобиете знанието на земята, вие ще влѣзете въ голѣмитѣ салони, дето се събиратъ великитѣ сѫщества на козмоса. За малкитѣ сѫщества малки салони, а за голѣмитѣ — голѣми салони. Въ вселената има грамадни салони, въ които се събиратъ сѫществата на цѣлата слънчева система. Тѣзи салони иматъ такава акустика, че звукътъ се разпася по цѣлия свѣтъ. Който има уши, може да се ползува отъ това, което се преподава тамъ. Обаче, това не се отнася още до васъ. Ако преждевременно влѣзете въ тия салони, съвсемъ ще се объркате. Споредъ нѣкои учени, човѣшкиятъ мозъкъ е съставенъ отъ три билиона и 600 милиона клетки. Какво ще стане съ главата, ако тия клетки се увеличатъ и станатъ голѣми каго васъ? Главата не би могла да издържи на голѣмото напрежение, което тия голѣми клетки биха й причинили. Днесъ, благодарение на своята микроскопичность, тѣ се събиратъ въ главата и правилно извършватъ своята функция. Въ какъвъ салонъ бихте желали да ви се говори: въ голѣмъ, или въ малъкъ? Днесъ е по-добре да слушате въ малъкъ салонъ, отколкото въ голѣмъ. Въ голѣмия салонъ гласътъ се разпръсва, а слухътъ ви още не е толкова развитъ, да възприемате добре. Тази е причината, поради която съвременнитѣ хора си служатъ съ високоговорители. Всѣка права мисъль, всѣко право чувство, които човѣкъ възприема, не сѫ нищо друго, освенъ речи, които достигатъ до ума и до сърдцето на човѣка чрезъ високоговорители. И тъй, наблюдавайте сѣнкитѣ на нѣщата, изучавайте реалностьта. Наблюдавайте човѣшкия животъ и ще видите, защо хората не успѣватъ. Виждате, нѣкой изоре нивата си, посѣе я и я оставя на произвола на сѫдбата, не се грижи повече за нея; втори отива на нивата, оплѣви житото и се връща дома си, като го оставя; трети го ожъне и пакъ го оставя; четвърти го прибере въ хамбара си и не мисли повече за него. Най-после дохожда нѣкой, изнася житото отъ хамбара и една часть занася на воденицата, да се смели на брашно, а друга часть отново посѣва на нивата. Като занесатъ брашното, единъ се заеме да го омѣси: мѣси го нѣколко минути и го оставя; дойде втори, омѣси го докрай, остави го да втаса и повече не се връща; третиятъ го направи на хлѣбове и го занася на фурна, да се пече. Когато хлѣбътъ се опече, всички се измивать, обличатъ се въ чисти дрехи и се нареждатъ около трапезата, съ разположение да ядатъ. Какво показва този примѣръ? Оттукъ виждаме, че всѣки иска да бѫде щастливъ, но не знае, какъ да придобие щастието. Щастието е краенъ резултатъ. Всѣки трѣбва да върши съзнателно работата си. Единъ човѣкъ не може да свърши всичко самъ, но той трѣбва да бѫде буденъ, да предаде въ рѫцетѣ на опитенъ човѣкъ това, което самъ не може да направи. Между всички процеси трѣбва да има съзнателна връзка. Всѣки човѣкъ има право да яде, всѣки има право да се стреми къмъ щастливъ животъ, понеже е взелъ участие въ работата на цѣлото Битие. Обаче, колкото по-съзнателно е работилъ, толкова по-лесно ще придобие щастието. Следователно, стремете се къмъ щастието и бѫдете доволни отъ живота си. Кога и да е, вие ще придобиете щастието. Какво бихте предпочели: да имате единъ хубавъ университетъ, красиво здание, съ разкошни аудитории и лаборатории, но професоритѣ да не сѫ добри, или зданието на университета да бѫде скромно, а професоритѣ знаменити? Животътъ е тъкмо такъвъ университетъ — скроменъ, но обширенъ, съ добри и прочути професори. Трѣбва ли да бѫдете недоволни отъ този университетъ? Земята е великъ университетъ, който всички трѣбва да следвате съ любовь. Природата, която ви обикаля, колкото да е разхвърляна, представя велико училище, съ богати предметни учения, които помагатъ за развитието на човѣка. Заслужава човѣкъ да следва университета на земята, макаръ и да минава презъ страдания. Тукъ той ще придобие голѣми знания. Има смисълъ човѣкъ да прекара нѣколко страдания, и следъ това свободно да се грѣе на слънцето. Кой не е опиталъ благотворното влияние на слънцето? Често детето плаче, иска нѣщо отъ майка си и, въ края на краищата, майката го набие и го оставя, не му обръща внимание. Детето излиза на двора, лѣга на земята и започва още по-силно да плаче. Като се умори, то заспива. Въ това време слънцето гальовно му говори, милва го и му дава щедро отъ своитѣ блага. Като се събуди, детето се оглежда наоколо, усмихва се на слънцето и весело отива при майка си. Детето е радостно, защото обстановката около него се е промѣнила. То вижда цвѣтя и плодове около себе си, радва се на изобилието на живота. Какво показватъ страданията? Страданията не сѫ нищо друго, освенъ картини, въ които човѣкъ вижда своитѣ незасѣти градини, ниви и лозя, своитѣ празни кѫщи, безъ освѣтление и канализация, своитѣ празни каси и т. н. Сѫщо така той нѣма и превозни срѣдства. Какво трѣбва да правите, за да отидете отъ едно мѣсто на друго? Пешъ ще вървите. Понѣкога пѫтуването пешъ е за предпочитане предъ нѣкое превозно срѣдство. Ще имате възможность да разглеждате мѣстноститѣ, да се любувате на красивата природа, да се разговаряте съ слънцето. Сега, съберете ориза на едно мѣсто, изчистете го добре, да не остане никакво камъче или прашинка между зрънцата. Следъ това сварете го добре съ чиста, прѣсна вода, която да ви събуди. Ако го сварите съ вино, всички ще заспите. Мислете върху оризенитѣ зрънца, върху начина на очистването и сварявянето имъ. * 13. Беседа отъ Учителя, държана при седемтѣ рилски езера, на 17 августъ, 1940 г.

"Божествениятъ и човешкиятъ свѣтъ", Рилски беседи отъ Учителя, държани на Мусала, Седемтѣ езера и София, 1940 г. Първо издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Господаруване и слугуване Съвременниятъ свѣтъ се нуждае отъ хора, които да прилагатъ правдата. Човѣкъ трѣбва да бѫде справедливъ. Правдата има предъ видъ нуждитѣ на всички живи сѫщества. Тя ги осигурява за единъ день. Щомъ е така, и човѣкъ трѣбва да се грижи само за единъ день. Щомъ осигури единъ день, той е осигурилъ всички дни. — Защо? — Защото този день е Божественъ. Божествениятъ день включва всички дни. Откакъ свѣтътъ сѫществува, правдата се прилагала къмъ всички хора и народи. На времето си еврейскиятъ народъ минаваше за избранъ отъ Бога, но понеже разпна Христа, и до днесъ още носи последствията за извършеното престѫпление. Като не знаятъ причината за своитѣ страдания, евреитѣ преживяватъ голѣми противоречия. Не само евреитѣ, но всички хора, безъ изключение, се натъкватъ на противоречия и се питатъ, защо страдатъ. Тѣ не подозиратъ, че противоречията имъ произлизатъ отъ тѣхното съзнание. Щомъ съзнанието имъ се изчисти отъ заблуждения, противоречията сами по себе си ще изчезнатъ. Може ли да бѫде свободенъ отъ противоречия онзи, който критикува хората? Той седи съ часове и разсѫждава, кой е кривъ и кой правъ. Критиката не влиза въ хармоничния животъ. Искате ли да се освободите отъ противоречия, дигнете се въ свръхсъзнанието си и разглеждайте въпроситѣ оттамъ. Какво представя справедливостьта? Тя е качество на Духа. Тя има Божественъ произходъ. Любовьта, мѫдростьта и истината въ човѣка трѣбва да се рѫководятъ отъ справедливостьта. Въ отношенията на хората отъ петата раса силата решава въпроситѣ. Слабиятъ трѣбва да се подчинява на силния. Между хората на шестата раса справедливостьта ще решава въпроситѣ. Превъзходството на човѣка надъ животнитѣ не седи въ силата му, но въ неговия умъ. Има животни по-силни отъ човѣка, но човѣкъ ги е подчинилъ на себе си съ своя умъ. На физическия свѣтъ човѣкъ решава въпроситѣ съ ума си, а на Божествения свѣтъ — съ прилагане. Нѣкои мислятъ, че, за да прилагатъ, сѫ нужни условия. Условията сѫ дадени вече. Нищо друго не ви остава, освенъ да прилагате. Не мислете, че всичко знаете. Като прилагате, ще видите, какво знаете и какво не знаете. Въ приложението човѣкъ трѣбва да остави себе си на последенъ планъ. Това значи: интересътъ на другитѣ хора да бѫде твой интсресъ. Младата мома напуща дома на родителитѣ си преждевременно и отива при своя възлюбснъ, защото мисли, че той ще я обича повече. Тя иска да нареди своитѣ работи и забравя интереситѣ на родителитѣ си. По този начинъ тя забърква една каша, въ която първо себе си омотава. Така постѫпватъ и религиознитѣ, и свѣтскитѣ хора. Кой човѣкъ не страда, ако отдаде всичкото внимание само на краката си за смѣтка на останалитѣ органи? Щомъ ти е даденъ единъ организъмъ като нѣщо цѣло, ще се грижишъ еднакво за всички удове, външни и вѫтрешни. Следователно, всички хора, като удове на Великия Божественъ организъмъ, трѣбва да се грижатъ едни за други, да не остане нѣкой въ лишения. Като е дошълъ на земята да се учи, човѣкъ трѣбва да живѣе въ любовь първо съ себе си, а после и съ своитѣ ближни. Любовьта прави човѣка внимателенъ и досѣтливъ. При единъ богаташъ дошълъ единъ беденъ човѣкъ. Богагиятъ сложилъ трапеза на бедния. Той започналъ да яде направо съ пръститѣ си, понеже никога не употрѣбявалъ вилица, лъжица и ножъ. Богатиятъ веднага турилъ настрана вилицитѣ и лъжицитѣ и придружилъ госта въ яденето, но по сѫщия начинъ, безъ вилица и лъжица. Той се приспособилъ къмъ госта си, а не гостътъ къмъ него. За да придобиятъ качествата на любовьта, хората сѫ поставени на специаленъ режимъ — масажиране. Днесъ всички хора минаватъ презъ специални разтривки, докато развиятъ нѣщо ценно въ себе си. Външно, или вѫтрешно, всички хора минаватъ подъ рѫката на сѫдбата, която имъ прави разтривки. Дали. виждате това, или не виждате, не е важно. Никой не може да избѣгне разтривкитѣ. Дето и да отидете, едно и сѫщо нѣщо ви очаква — разтривка. Ще кажете, че сте виденъ човѣкъ, не искате да минете презъ участьта на всички. — Щомъ сте виденъ човѣкъ, кажете, отде идете и накѫде отивате. Вие сте дошли на земята инкогнито, преоблѣчени въ други дрехи, и сами не знаете, кой сте и отде идете. Ще кажете, че се познавате. — Отчасти само. Ако сте видѣли единъ човѣкъ въ детинството му, когато е билъ петгодишно дете, ще го познаете ли днесъ, когато е станалъ 120 годишенъ дѣдо? Ако въ далечното минало си билъ царь, а днесъ си овчарь, помнишь ли нѣщо отъ царуването си? Сега си детрониранъ царь, но нищо не помнишъ и мълчишъ. Казано е въ Писанието: „И направи Богъ човѣка по образъ и подобие свое“. Какво повече искате отъ това? Какво по-голѣмо величие може да бѫде човѣкъ отъ това, да е направенъ по образъ и подобие Божие? Не само това, но колко още блага сѫ дадени на човѣка! Въ една легенда за създаването на свѣта и за разпредѣляне на благата по земята се казва, че най-после се явилъ българинътъ при Господа и поискалъ отъ Него сила. — Взеха я вече, отговорилъ Богъ. — Какво остана за мене? — Почти всички блага сѫ раздадени вече. Като помислилъ известно време, българинътъ казалъ: Работата дадена ли е на нѣкого? — Тя е единственото свободно благо. — Тогава, дай на мене работата. Българинътъ взелъ работата и благодарилъ, че и за него останало нѣкакво благо. Наистина, велико нѣщо е човѣкъ да работи. И тъй, каквото и да се случи въ живота ви, благодарете и се поучавайте. Видите ли, че нѣкой страда, благодарете на Бога. Ако той не страдаше, вие щѣхте да страдате. Нѣкой падналъ въ трапъ. Благодарете, че ви спасилъ. Ако той не бѣше падналъ, вие идехте следъ него, и непремѣнно щѣхте да паднете въ трапа. Съ падането си той спасилъ ония, които идатъ следъ него. Нѣкой открадналъ хлѣба ти. Кажи въ себе си: Благодаря за случилото се. Никога не ми е било така леко, както сега. Богатъ си, но нѣкой те обралъ, задигналъ паритѣ ти. Кажи си: Благодаря, че осиромашахъ, защото е казано, че богатиятъ не може да влѣзе въ Царството Божие. Всички хора искатъ да бѫдатъ щастливи. Щастието и нещастието зависятъ отъ господаруването и слугуването. Ако знаешъ, какъ да господарувашъ и какъ да слугувашъ, ти ще бѫдешъ щастливъ. Ако не знаешъ, какъ да господарувашъ и да слугувашъ, ти ще бѫдешъ нещастенъ. Природата държи смѣтка за всичко. Единъ день тя ще те пита: Какъ използува енергиитѣ, които ти дадохъ? Ако си ги използувалъ разумно, ти ще бѫдешъ щастливъ; ако не си ги използувалъ разумно, ще бѫдешъ нещастенъ. Ако носишъ на гърба си товаръ, който ти подхожда, ще бѫдешъ щастливъ; ако носишъ товаръ, който не ти подхожда, т. е. не е по твоитѣ сили, ти ще бѫдешъ нещастенъ. Ако дадешъ мѣсто на любовьта въ себе си, ще бѫдешъ щастливъ; ако не дадешъ мѣсто на любовьта въ себе си, ще бѫдешъ нещастенъ. Какъ изявява човѣкъ любовьта си? Докато не е обикналъ нѣкого, той го храни; щомъ го обикне, заставя го той да храни хората. Съ други думи казано: когато обичашъ, ти слугувашъ; когато тебе обичатъ, ти господарувашъ. * 12. Беседа отъ Учителя, държана при седемтѣ рилски езера, 16 августъ, 1940 г.

"Божествениятъ и човешкиятъ свѣтъ", Рилски беседи отъ Учителя, държани на Мусала, Седемтѣ езера и София, 1940 г. Първо издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Магическата сила на Любовьта Много автори сѫ правили опити да опишатъ любовьта. Въ това направление тѣ сѫ успѣли само донѣкѫде, а не напълно. — Защо? — Любовьта има качества, които не се подаватъ на описание. Освенъ това, любовьта има качества, които и досега още не сѫ известни на хората. Щомъ не имъ сѫ известни, тѣ не могатъ нито да говорятъ за тѣхъ, пито да ги описватъ. Нѣкой казва, че сърдцето му изгорѣло отъ любовь. Каква любовь е тази, която може да изгори сърдцето на човѣка? Любовьта никога не може да изгори едно сърдце. Ще кажете, че страдате отъ любовь. И това не е вѣрно. Любовьта не причинява страдания. Тя изключва всѣкакви страдания. Вѣрно е, че човѣкъ страда, че сърдцето му гори отъ страдания, но причината за това не е любовьта. Огъньтъ, който причинява страдания и горение на човѣшкото сърдце, не е свещениятъ огънь на любовьта. Всички хора говорятъ за любовьта, като атрибутъ на Бога, но какво представя тази любовь, и тѣ не знаятъ. Сложно нѣщо е любовьта. Едно отъ качествата на любовьта е нейного постоянство и неизмѣнность. Следователно, каква любовь е тази, която постоянно се мѣни? Нѣкой ви приема добре, гощава ви, и вие го обиквате. На другия день той не ви приема въ дома си, вие не го обичате вече. Нѣкой ви направи услуга, вие го обиквате. Щомъ се откаже да ви услужва, вие не го обичате вече. Този видъ любовь мсѫду хората не е нищо друго, освенъ търговски отношения: единиятъ е купувачъ, другиятъ - продавачъ. Докато купувачътъ има пари, а продавачътъ — стока, работитѣ вървятъ добре. Обаче, ако купувачътъ нѣма пари, и продавачъть нѣма стока, отношенията се развалять. Тъй щото, търговскитѣ отношения представятъ външна страна на любовьта. Любовьга има и вѫтрешна, по-дълбока страна, кояго трѣбва да се изучава. Майка ражда нѣколко деца. Тя се грижи за всички: храни ги, облича ги, учи ги. Привидно тя обича всички еднакво; въ сѫщность, къмъ едно отъ децата си тя има по-голѣма любовь. Защо? Ще кажете, че това дете е най-послушно. Може послушанието да е причина за това, а може причината да е друга. Често най-любимото дете на майката е най непослушно, но тя вижда въ него такива заложби, каквито въ другитѣ деца не сѫществуватъ. Въ лицето на любимото си дете, майката вижда единъ скѫпоцененъ камъкъ, който нѣкога ще се разработи, и всички ще го ценятъ. Следователно, различни сѫ поводитѣ, за които човѣкъ може да бѫде обичанъ. Днесъ обичате човѣка за хлѣба, който ви доставя; за паритѣ, които ви дава; за знанията, които черпите отъ него и т. н. Обаче, самиятъ човѣкъ ще обичате въ бѫдеще. Докато обичате човѣка за това, което носи въ себе си, вашата любовь не е истинска. Истинската любовь нѣма предъ видъ това, което човѣкъ носи; тя има предъ видъ самия човѣкъ, неговата неизмѣнна, вѣчна сѫщина. Ще кажете, че градинарьтъ обича дървого заради плода. Вѣрно е това, но тази любовь е важна за децата. Истинскиятъ градинарь обича дървото за самото дърво. Ако дървото има плодове, по-добре ще бѫде за него, но той обича дървото и съ плодове, и безъ плодове. Хората смѣсватъ кѫщата на човѣка съ самия човѣкъ. И кѫщата му, т. е. тѣлото му е ценно, но то е временно: днесъ го има, утре го нѣма. При това, тѣлото на човѣка е изложено на постоянни промѣни. Какъ можете да обичате човѣкъ, който се промѣня постоянно? Преди всичко, като се мѣни често, вие не го познавате. Щомъ не го познавате, не можете да го обичате. Вие обичате човѣка, само ако го познавате. Не го ли познавате, не можете да го обичате. И обратно: щомъ обичате нѣкого, вие непремѣнно ще го познавате. Задачата на всѣки човѣкъ е да дойде до вѫтрешната, мистичната страна на любовьта. Който се домогне до мистичната любовь, той не говори никакъ за нея, или малко говори, а много работи. Добре е човѣкъ да прави всичко въ името на любовьта, а малко да говори за нея. Казвате ли на скѫпоценния камъкъ, че го обичате? Вие го туряте въ кутия, затваряте добре кутията, туряте я на скрито мѣсто и на никого не говорите за него. Ако говорите много за скѫпоценния камъкъ, скоро ще го изгубите. Следователно, колкото повече говорите за любовьта, толкова повече я обезценявате. Говорете по-малко за любовьта, за да запазите стойностьта й. Ако обичашъ нѣкого, дай му нѣшо ценно, направи нѣщо добро за него, или изнеси една негова добродетель, безъ да казвашъ, че го обичашъ. Кажешъ ли, че го обичашь, любовьта се скрива. Ако трѣбва да кажешь нѣщо за любовьта си къмъ даденъ човѣкъ, говори безлично, принципално. Кажешъ ли името му, любовьта изчезва. Какъ можете да кажете, че обичате нѣкого, когато и вие сами не знаете, кого обичате? Вие обичате нѣкого въ даденъ човѣкъ, но кой е той, и вие не знаете. Вие обичате въ човѣка Онзи, Който го е посетилъ. Щомъ Онзи го напусне, вие не го обичате вече. Ако Онзи отново го посети, вие пакъ го обичате. Онзи, Който посещава човѣка, влиза въ него периодически. Ето защо, когато обичате нѣкого, не говорете, че обичате Ивана или Драгана, защото въ сѫщность вие обичате онова свѣтло сѫщество, което го посетило. Коя кесия обичате: пълната или празната? Докато кесията ви е пълна съ злато, обичате я; щомъ се изпразни, любовьта ви къмъ нея изчезва. Златото, т. е. присѫтствието на Божественото въ човѣка, го прави обиченъ. Често се говори за сродни, за колективни души. Подъ понятието „сродни или колективни“ души разбираме тѣзи, които сѫ излѣзли едновременно отъ Първоизточника на живота. Дето и да се намиратъ, тѣ чувствуватъ нѣщо близко, сродно помежду си. Щомъ се срещнатъ, безъ да си говорятъ, тѣ се разбиратъ и обичатъ. Тѣ не чувствуватъ нужда да казватъ. че се обичатъ. Ако единиятъ си позволи да каже, че обича своята сродна душа, той е внесълъ вече известно стѣснение, известно ограничение въ сърдцето й. За да бѫдете свободни, не изказвайте любовьта си. Любовьта не се нуждае отъ изложение, тя се чувствува. Като обичате човѣка, както трѣбва, той непремѣнно ще почувствува любовьта ви. Любовьта се чувствува, а не се говори за нея. Това е Божественъ законъ. Езикътъ, съ който се изказва любовьта, е принципаленъ, красивъ, поетиченъ. Само поезията и музиката донѣкѫде могатъ да изразятъ любовьта на човѣка. Коя поезия и коя музика? Възвишената, чистата поезия и музика могатъ да изразятъ любовьта на човѣка. Възпѣвайте любовьта, безъ да я поставяте на лична основа. Станете пѣвци, музиканти и художници на любовьта. Тя е единствениятъ потикъ, който може да застави човѣка да учи, да пѣе, да свири, да рисува, да оре и да копае. Ако любовьта бѫде обектъ на нашето сърдце, вие ще се развивате правилно. Безъ любовь нѣма успѣхъ. Какво ще стане съ градината ви, ако нѣмате вода? Всички цвѣтя, зеленчуци и плодни дървета ще изсъхнатъ. Водата представя живота, който излиза отъ любовьта. Градината пъкъ е човѣшкото сърдце. Щомъ имате градина, т. е. сърдце, непремѣнно трѣбва да имате вода, съ която да я поливате. Тази вода трѣбва да иде отъ Великия Източникъ на живота, а не отъ малки поточета и да я пренасяте съ кофи. Стремете се къмъ Великия Изворъ, който дава отъ своята вода изобилно и непрестанно. Всички хора искатъ да бѫдатъ обичани. Това е естествено. Обаче, и тѣ трѣбва да обичатъ. Който обича, ще бѫде обичанъ. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не е обичанъ, но никой не знае, кой, именно, го обича. Виждате, че нѣкой човѣкъ ви обича, но кой ви обича чрезъ него, не знаете. И като не знаете, пакъ е приятно да ви обичатъ хората. да ви обръщатъ внимание. Вървите по улицитѣ, падне ви кърпичката и изведнъжъ гледате, че нѣкой се затича, взема я отъ земята и ви я подава. Приятно ви става, че нѣкой обърналъ внимание на вашата личность. Ако никой не ви обръща внимание, неприятно ви става. Щомъ е така, обръщайте внимание и вие на хората, за да обръщатъ внимание и на васъ. Много се е говорило за любовьта, много се говори и сега, но все пакъ тя остава неразбрана и неприложена. Запримѣръ, нйкой ви обича, но вие не го разбирате и сте готови да му припишете нѣща, които той никога не е мислилъ. Вие го очаквате да дойде въ опредѣленъ день и часъ при васъ, но ако не стане споредъ обещанието, което ви е далъ, започвате да се съмнявате въ него и предполагате, че той съзнателно не идва. Щомъ знаете, че ви обича, защо не предположите, че нѣкаква причина, вънъ отъ него, го заставя да закъснѣе? Той пѫтува съ тренъ, закъснение има по треноветѣ и, безъ да иска, не може да изпълни обещанието си. Когато хората се разбиратъ въ любовьта си, тѣ мислятъ едни за други най-хубави нѣща. Изобщо, разбраната любовь вижда хубавитѣ и добритѣ чърти въ човѣка. Неразбраната любовь вижда всѣкога и навсѣкѫде отрицателною. Ето защо, когаю нѣкой ви обича, или вие обичате нѣкого. знайте, че чрезъ васъ Богъ се проявява. Като знаете това, не хвърляйте сѣнки на Божието лице. Следователно, дойдете ли до закона на любовьта, знайте, че тя стои по-високо отъ всички останали закони. Любовьта е единствената сила въ свѣта, която съ никаква мѣрка не може да се опредѣли и измѣри. Тя се изучава и опредѣля само въ свръхсъзнанието. Влѣзе ли въ свръхсъзнанието, тамъ човѣкъ изучава нѣщата въ тѣхната абсолютна реалность. Казано е, че Богъ е Любовь. Той се проявява въ цѣлото Битие. Ако търсите любовьта, ще я намѣрите въ цѣлото Битие. Като изучавате цѣлото Битие, проявено въ камънитѣ, въ растенията, въ малкитѣ мушички, въ животнитѣ и въ хордта, тамъ ще намѣрите любовьта на Бога. Щомъ гледате на тревичката и на малкитѣ растения като проява на великата любовь, съ тѣхъ можете да лѣкувате и най-страшнитѣ болести. И на смъртно легло да е човѣкъ, тази тревичка може да го излѣкува. Любовьта се проявява еднакво и чрезъ малкитѣ и чрезъ голѣмитѣ сѫщества. Вѣтърътъ, който духа, е сѫщо така проява на любовьта. Когато сваля шапкитѣ отъ главитѣ на хората, любовьта говори чрезь него. Тя иска да имъ каже, че човѣкъ и безъ шапка може да живѣе. Нека слънцето огрѣва главата ви направо, да прониква повече свѣтлина въ нея. Любовьта се проявява и чрезъ въздуха, и чрезъ водата, и чрезъ свѣтлината. Ще кажете, че можете да слънчасате, да имате слънчевъ ударъ. Не се страхувайте. Дето Богъ се проявява, тамъ никакви противоречия не сѫществуватъ. Противоречия има само тогава, когато отричаме Бога, когато отричаме любовьта. Доидатъ ли до любовьта, хората изпадать въ голѣми противоречия.— Защо? — Защото се мѣсять въ работата на любовьта. Кой колко ви обича, това не е ваша работа. А какъ вие обичате, това е изключително ваша работа. Това не се отнася до другитѣ хора. Не се интересувайте отъ това, много ли ви обича нѣкой, или малко. Какъвъ смисъль има за васъ, да знаете, колко ви обича вашиять приятель? Представете си, той ви казва, че ви обича надъ всичко въ свѣта, но не може да издържи на изпитанията, на които любовьта го поставя. Какво придобивате отъ тази любовь? Аностолъ Петъръ казваше на Христа, че е готовъ на всички жертви заради Него, но докле пѣтелътъ пропѣ, той три пѫти се отказа отъ своята любовь. И тъй, ще знаете, че за любовьта нѣма училище. Какъ и колко трѣбва да обичате, на това никой не може да ви научи. Досега никой не е получилъ дипломъ за свършенъ курсъ по любовьта. Каже ли нѣкой, че има дипломъ за любовьта, ще знаете, че той го е купилъ отнѣкѫде. На земята нѣма училища за любовьта. — Защо? — Защото тя сама е училище. На земята по-добро училище отъ училището на любовьта не сѫществува. Който влѣзе въ това училище, той трѣбва да бѫде специалистъ. Любовьта не сѫди никого. Любовьта не прави зло на никое сѫщество. Тя не търси своето право и никого не ограничава. Свещенъ е огъньтъ на любовьта. Тя изгаря всичко нечисто. Чистото пъкъ претопява и го превръща въ злато. Ако си нечистъ, стой далечъ отъ любовьта, да не те изгори. Ако си чистъ, влѣзъ въ любовьта, за да те превърне въ злато. Мнозина се извиняватъ, че не могатъ да обичатъ, и изнасятъ редъ оправдателни причини. Други пъкъ казватъ, че силно обичатъ. И еднитѣ, и другитѣ сѫ на кривъ пѫть. И който малко обича, и който много обича, и двамата сѫ въ заблуждение. — Защо? — Защото любовьта нѣма степени за сравнение. Нѣма какво да доказвашъ, че обичашъ малко, по-много и най-много; нѣма защо да казвашъ, че твоята любовь е голѣма, велика и т. н. Обичашъ ли нѣкого, ще знаешъ, че обичашъ — нищо повече. Много, или малко обичашъ, това е излишно да се казва. Стариятъ казва, че билъ глупавъ, когато обичалъ. Младиятъ казва, че безъ любовь не може да живѣе. И двамата сѫ на кривъ пѫтъ. И младиятъ, и стариятъ трѣбва да обичатъ, да хранятъ сърдцето си. Въ любовьта присѫтствува цѣлото Битие. Като обичате нѣкого, вие ставате изворъ на колективното дѣло на любовьта. Като обичате, вие се свързвате съ цѣлото Битие и се радвате на пълнотата на живота. Следователно, дали сте млади или стари, всички трѣбва да обичате, да бѫдете извори, да участвувата въ работата на цѣлото Битие. Какво значи, да участвува човѣкъ въ работата на цѣлото Битие? Това значи, да върши той волята Божия. Обичайте, за да вършите волята Божия. Оставете хората да ви обичатъ, за да вършатъ и тѣ волята Божия. Ако нѣкой ви обича, благодарете за това и кажете му, че върви въ правъ пѫть. Не го учете, какъ трѣбва да обича. Не се мѣсете въ любовьта на хората. Всѣки обича, както може. Започнете ли да го учите, какъ да обича, вие затваряте крановетѣ на любовьта. Не подпушвайте любовьта. Тя е изворъ, който постоянно тече и извира. Спрете ли течението й, тя ще ви отнесе далечъ нѣкѫде. Нѣкой казва, че обича, но се съмнява въ любовьта. Той е на кривъ пѫть. Той се намира предъ опасностьта да изгуби любовьта. Другъ казва, че не обича, но съжалява за това. Той е на правъ пѫть, защото има условия да намѣри любовьта. Съвременнитѣ хора искатъ да дойде нѣкой отвънъ, да ги научи, какъ да обичатъ Бога и ближния си. Това е невъзможно. Когато любовьта посети човѣка, тя ще го научи, какъ да обича, какъ да постѫпва съ всички хора. Любовьта е най-добрата учителка. Тя учи човѣка, какъ да спи, какъ да става отъ сънь, какъ да яде, какъ да се облича и съблича. Любовьта крие въ себе си магическа сила. Нѣкой е недоволенъ отъ себе си, че е грубъ, суровъ, невнимателенъ къмъ хората. Този човѣкъ може да се измѣни. — Кога? — Когато любовьта го посети. Щомъ се влюби нѣкѫде, той става мекъ, внимателенъ, разположенъ, знае, какъ да постѫпва съ всички хора. Той се отнася добре не само съ хората, но и съ цвѣтята, съ тревитѣ и съ животнитѣ. — Защо? — Той знае, че любовьта се грижи и за тѣхъ. Тревитѣ и цвѣтята, които виждате тукъ, сѫщо се намиратъ подъ вниманието и грижитѣ на разумни и любещи души. Тѣ сѫ тѣхни възлюбени. Тъй щото, като стѫпите върху нѣкоя тревичка, или върху нѣкое цвѣтенце, вие стѫпвате върху гърба на възлюбенитѣ, на разумнитѣ сѫщества. Заблуждение е да мислите, че можете да постѫпвате съ тревитѣ и съ цвѣтята, както искате. Не, вие трѣбва да ги зачитате, като творения на Бога. Каквито блага е предвидилъ Богъ за човѣка, сѫщитѣ блага сѫ предвидени и за тревитѣ, и за цвѣтята, и за мушицитѣ, и за рибитѣ, и за птицитѣ, и за млѣкопитаещитѣ. Хората мислятъ, че като не обичатъ нѣкого, всички не го обичатъ. Преди всичко, Богъ го обича. При това, вие казвате, че обичате Бога. Какъ ще се справите съ това противоречие? Щомъ измѣните възгледитѣ си за нѣщата, противоречията ще изчезнатъ. За да се освободи отъ противоречията на своя животъ, човѣкъ трѣбва да даде пѫть на любовьта въ себе си, да обича всички хора. Любовьта изключва противоречията и внася миръ въ човѣшката душа. И тъй, дайте пѫть на любовьта въ ссбс си, обичайте всички хора, за да получите Божието благословение. Ако не обичате, пакъ ще получите Божието благословение, но по другъ пѫть. И като обича, и като не обича, човѣкъ се движи въ рамкитѣ на любовьта, но въ дветѣ й страни: външна и вѫтрешна, горна и долна, свѣтла и тъмна. Любовьта, която човѣкъ изявява навънъ, не е нищо друго, освенъ проява на Божията Любовь. Доколкото човѣкъ проявява любовьта си, дотолкова може да бѫде обичанъ отъ хората. Когато щедро излива любовьта си, човѣкъ се уморява и желае да си почине. Въ този смисълъ, любовьта е работа, отъ която човѣкъ трѣбва поне временно да си почине. Щомъ си почине, той отново започва да работи, т. е. да обича. Следователно, любовьта е най-великата работа въ свѣта. Да обичашъ нѣкого, това значи, да работишъ за него, да го освободишъ отъ мѫчнотиитѣ и несгодитѣ на живота му. Като се влюбишъ въ нѣкого, ще го освободишъ отъ мѫчнотиитѣ му. Не можешъ ли да направишъ това, ти не го обичашъ, както трѣбва. Много нѣща се казаха за любовьта, още едно ще кажемъ: Любовьта е размѣнна монета въ рѫцетѣ на човѣка. Тя може да попадне, както въ рѫката на царя, така и въ рѫката на простия слуга. Когато любовьта влѣзе въ рѫката на слугата, като размѣнна монета, и той става царь и започва да заповѣдва. Задачата на всички хора е да се учатъ, да знаятъ, какъ да се справятъ съ любовьта. Като размѣнна монета, любовьта крие въ себе си голѣми богатства, които човѣкъ трѣбва да знае, какъ да употрѣбява. Съвременнитѣ хора държатъ тази монета въ рѫцетѣ си, но, въпрѣки това, сѫ сиромаси. Единъ день, когато придобиятъ знанието и могатъ да се ползуватъ добре съ монетата на любовьта, тѣ ще разбогатѣятъ толкова, че всички живи сѫщества, всички сили въ природата ще ги посещаватъ: и мравкитѣ, и щурцитѣ, и птицитѣ, и вѣтърътъ, и дъждътъ и т. н. Какъ ще се справятъ съ тия сѫщества? Споредъ естеството и нуждитѣ имъ: студенитѣ ще размразяватъ, горещитѣ ще разхлаждатъ, гладнитѣ ще хранятъ, сититѣ ще пращатъ на работа. Кѫде ще намѣрите любовьта, проявена въ най-висока степень? — Въ човѣка. Обаче, въ хората тя се проявява въ различна степень: въ едни хора се проявява повече, а въ други — по-малко. И знанието, както любовьта, е на степени. Който е работилъ повече, той има повече любовь и повече знания. Другъ нѣкой има възможность да прояви голѣма любовь и голѣми знания, но малко е работилъ. Всички сѫщества сѫ еднакво надарени, но не сѫ еднакво проявени. Значи, има проявени и непроявени възможности. Въ това седи разликата между хората, както и между всички живи сѫщества. За да прояви своитѣ възможности, човѣкъ се нуждае отъ любовь. Когато любовьта го посети, съзнанието му се пробужда, т. е. озарява. Значи, любовьта озарява съзнанието на различнитѣ сѫщества споредъ степеньта на тѣхното развитие. Рибитѣ, птицитѣ, млѣкопитаещитѣ и хората сѫ имали различни понятия за любовьта. Даже и хората отъ различнитѣ раси не сѫ имали едно и сѫщо понятие за любовьта. Петтѣ раси иматъ петь различни понятия за любовьта. Шестата раса, която ще дойде въ бѫдеще, ще има съвършено ново разбиране за любовьта. Мнозина се оплакватъ отъ противоречията, които срѣщатъ въ любовьта. Това е привидно положенне. Въ любовьта не сѫществуватъ противоречия. Ако човѣкъ живѣе само въ физическата любовь, непремѣнно ще има противоречия; ако живѣе само въ духовната любовь, пакъ ще има противоречия; ако живѣе само въ Божествената любовь, сѫщо така ще има противоречия. Обаче, ако живѣе едновременно въ тритѣ свѣта и познава всички прояви на любовьта, той никога нѣма да има противоречия. Докато изучи законитѣ на физическия свѣтъ, човѣкъ трѣбва да мине презъ 777 прераждания. Въ физческия свѣтъ се преплитатъ и останалитѣ два свѣта — духовниятъ и Божествениятъ, които се изучаватъ едновременно. Задачата на човѣка е да научи законитѣ на любовьта, да може правилно да я възприема и предава. Ще кажете, че любовьта е майка на човѣка. Други пъкъ признаватъ само физическата сп майка. И това положение е вѣрно, но коя ще бѫде истинската ви майка, щомъ сте минали презъ 777 прераждания? Който живѣе въ любовьта, той е самъ на себе си майка, баща. братъ и сестра. Вънъ отъ любовьта човѣкъ може да бѫде и майка, и баща, и братъ, и сестра. Нѣма по-велико нѣщо за човѣка отъ това, да придобие любовьта. — Защо? — Защото той живѣе вече въ пълнотата на живота. Той носи всичко въ себе си. Като влѣзе въ областьта на любовьта, човѣкъ се намира предъ мъгла, както сте вие днесъ на планината. Любовьта забулва само лошитѣ, кривитѣ, отрицателнитѣ нѣща. Любовьта вижда само красивитѣ, великитѣ и възвишенитѣ нѣща. Тя живѣе въ реалностьта на нѣщата. Реални нѣща сѫ само вѣчнитѣ, а преходнитѣ сѫ нереални. Когато мъглата се вдигне, любовьта се скрива, а проявитѣ й ставатъ явни. Ако искате да се разкрие любовьта предъ васъ, тя става видима, а проявитѣ й се скриватъ. Значи, вие не можете да виждате едновременно и любовьта, и проявитѣ й. Ако виждашъ проявитѣ на любовьта, нея нѣма да виждашъ; ако виждашъ любовьта, проявитѣ й нѣма да виждашъ. Днесъ всички религии подържатъ идеята, че хората трѣбва да се обичатъ. За да се обичатъ, тѣ трѣбва да си отдаватъ едни на други правото, което имъ е дадено. Отдавайте правото на всѣки човѣкъ, което Богъ му е опредѣлилъ, и го подкрепвайте въ неговитѣ стремежи. Всички хора, всички народи трѣбва да спазватъ правата си, които природата имъ е дала. Любовьта е начало на нѣшата. Докато обича, човѣкъ вижда ясно. Престане ли да обича, той не вижда вече. Безъ любовь човѣкъ се намира въ положението на слѣпсцъ. Щомъ придобие любовьта, той пакъ прогледва и вижда нѣщата по новь начинъ, съ нова свѣтлина. Който гледа свѣта съ очитѣ на любовьта, той вижда красивитѣ нѣща. Отъ негово гледище, нѣма по-красивъ свѣтъ отъ физическия. Той е правъ, защото вижда само красивото въ свѣта. За него всичко е ново, младо и красиво. И наистина, ако стариятъ може да люби, той се подмладява; ако младиятъ изгуби любовьта си, той преждевременно остарява. Който люби, той е и уменъ, и силенъ; който изгуби любовьта си, оглупява и отслабва. Докато любовьта присѫтствува въ човѣка, той се радва на свѣтли мисли, на благородни чувства, на силна воля, на здраво тѣло. Изгуби ли любовьта си, той губи и нейнитѣ прояви. Ще кажете, че любовьта трѣбва да присѫтствува въ васъ. Прави сте. Любовьта присѫтствува въ човѣка, само ако той може да я разбере, оцени и правилно използува. Любовьта е богатство, което всѣки самъ трѣбва да носи. Дето любовьта присѫтствува, тамъ владѣе пъленъ редъ и по-рядъкъ между хората. Дето любовьта присѫтствува, тамъ трудътъ и работата сѫ правилно разпредѣлени между всички хора. Искате ли да разберете любовьта, идете при децата. Само тѣ могатъ да ви кажатъ, какво нѣщо е любовьта. Азъ имамь предъ видъ ония деца, на които никой не е проповѣдвалъ за любовьта. Съ други думи казано: искате ли да разберете любовьта, живѣйте въ чистота. Казано е въ Писанието: „Само чиститѣ по сърдце ще видятъ Бога“. Само чиститѣ по сърдце ще познаять любовьта. Който разбере и познае любовьта, той живѣе въ рай; който не я разбере, живѣе въ адъ. Значи, любовьта произвежда най-хубавитѣ и най-лошитѣ нѣща. Когато любовьта слѣзе между хората, земята се превръща на рай; когато хората изгубятъ любовьта, земята става адъ. Какво трѣбва да прави човѣкъ, за да не губи любовьта? Той трѣбва да я пази като зеницата на окото си. Въ любовьта има едно свещено мѣсто, което трѣбва да се пази внимателно. Никой нѣма право да пипа тамъ. Дойде ли до това мѣсто, човѣкъ трѣбва да събуе обущата си и да стѫпи босъ. Когато Мойсей попадна на свещеното мѣсто на любовьта, той чу гласъ: „Събуй обущата си, защото мѣстото, на което стоишъ, е свето“. Дето любовьта се проявява, тамъ е Богъ, затова мѣстото е свещено. Докато не е стѫпилъ на свещеното мѣсто на любовьта, човѣкъ говори и пише за любовьта. Щомъ стѫпи на това мѣсто, той млъква. — Защо? — Защото влиза вече въ реалностьта на живота, която говори сама за себе си. Любовьта е изворъ, който непрестанно тече. Като дойдете до извора, не бързайте да пиете изведнъжъ. Спрете се предъ извора, починете си отъ дългия пѫть и спокойно турете рѫката си вѫтре, да нагребете малко вода. Не се страхувайте, че водата ще се изчерпи. Изворътъ на любовьта е неизчерпаемъ. Пийте спокойно и съ благодарность отъ водата на любовьта. Всѣки, който ви обича, е изворъ, отъ който черпите. Бѫдете внимателни къмъ този изворъ, да не го огорчите съ нѣщо. Огорчите ли го, веднага ще го развалите. Ето защо, и който обича, и когото обичатъ, трѣбва да бѫдатъ разумни, да не изгубятъ любовьта, която ги е посетила. Когато обичате нѣкого, не говорете за любовьта си къмъ него. Вие сте едва въ първо отдѣление на любовьта. Сега изучавате буквата „А“. Много време ще мине, докато изучите останалитѣ букви. Който говори много за любовьта, той ще бѫде поставенъ на изпитания, които едва може да издържи. Любовьта се изпитва чрезъ живота, а не на думи. Докато не се кали въ любовьта, човѣкъ не трѣбва да говори за нея. Ако говори преждевременно, той самъ ще се разочарова отъ нея и ще види, че държи въ рѫцетѣ си книжни пари, а не злато. Много естествено. Любовьта на първото отдѣление не носи още онова знание, къмъ което човѣшката душа се стреми. Споредъ едно ново опредѣление за любовьта, ние казваме, че любовьта е законъ за работа, при която и най-малко изразходваната енергия води къмъ голѣми постижения. Достатъчно е да бутпешъ едно копче съ любовь, за да имашь голѣми резултати. Една машина отъ 200 хиляди конски сили може да кара цѣлъ параходъ. А съ едно натискане на бутона човѣкъ може да докара тази машина въ действие. Каквото представя разумностьта на човѣка по отношение силата на машинитѣ, такова нѣщо представя магическата сила на любовьта. Само сь едно докосване до нѣщата тя произвежда велики резултати. Като ученици, вие трѣбва да се учите, какъ да употрѣбявате енергията на любовьта. Опредѣлено е кого трѣбва да обичате и кой трѣбва да ви обича. Това ви се вижда невъзможно. Когато вървите по нѣкоя улица, не е ли опредѣлено, накѫде води тя? Всичко въ свѣта е опредѣлено. Следователно, опредѣлено е и какъ трѣбва да се изразходва енергията на любовьта. Каквото и да се говори за любовьта, едно ще знаете: привилегия е за човѣка да обича. Затова, обръщайте внимание на всичко, което срѣщате на пѫтя си: камъни, цвѣтя, треви, мухички, животни, хора и др. Обръщайте внимание и на човѣшкитѣ прояви. Всички прояви на живота сѫ прояви на любовьта. Нѣма по-интересни нѣща за изучаване отъ проявитѣ на любовьта. Радайте се, че сте дошли на земята да се учите. Радвайте се на всичко, което ви обикаля. Радвайте се на всичко, което днешниятъ день ви носи. Не се грижете за утрешния день. И той носи нѣщо хубаво. Всичко, което се случва въ живота ви, е добре замислено. Работете съ радость за днешния день. Въ него е скрито благото на бѫдещето, което е носитель на любовьта. Тази любовь ще се изяви въ своята пълнота и красота. Едва сега хората започватъ да разбиратъ, че единствената сила, която ще оправи свѣта, е любовьта. * 11. Беседа отъ Учителя, държана при седемтѣ рилски езера, 15 августъ, 1940 г.

"Божествениятъ и човешкиятъ свѣтъ", Рилски беседи отъ Учителя, държани на Мусала, Седемтѣ езера и София, 1940 г. Първо издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Божествена радость Съвременнитѣ хора се дѣлятъ на свѣтски и духовни. Тѣ се различаватъ по начина на работата си: свѣтскитѣ хора, къмъ които се отнасятъ материалиститѣ, се движатъ отъ резултати къмъ закони и отъ закони къмъ припципи. Религиознитѣ и духовнитѣ се движатъ по обратенъ пѫть: отъ принципи къмъ закони и отъ закони къмъ резултати. Като наблюдавате мѣстноститѣ около езерата, виждате, че тѣ иматъ особенъ строежъ, особена архитектура, която никой обикновенъ човѣкъ не може да изработи. Тукъ сѫ работили съвършени, възвишени сѫщества, предъ които и най-ученитѣ хора на земята сѫ деца отъ забавачница или отъ първо отдѣление. Тѣзи мѣстности сѫ едни отъ най-красивитѣ мѣста на Рила. Като се движите около езерата, изучавайте флората и фауната на Рила, както и разположението, строежа и състава на скалитѣ и на земнитѣ пластове. Да се движи човѣкъ по планинитѣ съзнателно, това значи, да изпитва истинска, Божествена радость. Като се говори за радостьта, виждаме, че всички хора се стремятъ къмъ нея. Каква е тази радость, какво крие въ себе си, тѣ не се интересуватъ. За тѣхъ е важно, да се радватъ. Ние пъкъ казваме: Стремете се къмъ чистата Божествена радость, която не съдържа условия за страдания. Значи, има два вида радости: човѣшка и Божествена. Човѣшката радость носи въ себе си и радость, и страдания, а Божествената — само радость. Въ такъвъ случай, за предпочитане е човѣкъ да приеме страданието, което носи радость, отколкото радостьта, която носи страдание. Животъ съ страдания и радости е за предпочитане предъ животъ безъ страдания, но и безъ радости. Свѣтскиятъ човѣкъ предпочита радостьта предъ страданието, а духовниятъ — страданието предъ радостьта. Животътъ на свѣтския човѣкъ започва съ радость, свършва съ страдание; животътъ на духовния човѣкъ започва съ страдание, свършва съ радость. Божествениятъ животъ започва съ радость и свършва съ радость. Той примирява радоститѣ съ страданията на обикновения и на духовния човѣкъ, като образува отъ тѣхъ Божествената радость. Въ духовния животъ скръбьта трѣбва да отстѫпи мѣстото си на радостьта, а въ човѣшкия животъ радостьта трѣбва да отстѫпи на скръбьта. Само по този начинъ скръбьта и радостьта могатъ да се примирятъ и да се превърнатъ въ Божесткена радость. Само любовьта е въ състояние да примири радостьта съ скрьбьта. Едно трѣбва да знаете: каквото и да правите, вие не можете да се освободите отъ страданията. Всички живи сѫщества страдатъ. Колкото на по-високо стѫпало се намиратъ, толкова по-голѣми сѫ страданията имъ. Страдания сѫществуватъ въ всички свѣтове: въ физическия, въ сърдечния и въ умствения. Като страда и разумно използува страданията си, човѣкъ придобива капиталъ, съ който гради своето бѫдеще. На физическия свѣтъ капиталътъ на човѣка сѫ неговитѣ постѫпки, въ духовния свѣтъ — чувствата, а въ умствения — мислитѣ. Съ други думи казано: размѣнната монета на физическия свѣтъ се крие въ постѫпкитѣ; размѣнната монета на сърдечния свѣтъ се крие въ чувствата; размѣнната момета въ умствения свѣтъ се крие въ мислитѣ. Ако не постѫпва добре, човѣкъ се лишава отъ капиталъ на физическия свѣтъ; ако не чувствува правилно, той се лишава отъ капиталъ въ сърдечния свѣтъ; ако не мисли право, той се лишава отъ капиталъ въ умствения свѣтъ. Като знаете това, не се гнѣвете за нищо и никакво. Когато получавате блага, радвайте се; когато отниматъ благата ви, пакъ се радвайте. Човѣкъ трѣбва да дойде до такова самообладание, че и като губи, и като печели, да запази своя вѫтрешенъ миръ. Който има самообладание, той цени еднакво и доброто, и злото. И тъй, за да се справятъ съ злото, и съ доброто, хората трѣбва да се освободятъ отъ илюзиитѣ въ живота, т. е. да ги разбиратъ. Натъкне ли се на нѣкаква илюзия въ живота си, човѣкъ трѣбва да знае, какъ да излѣзе отъ нея. На физическия свѣтъ илюзиитѣ сѫ неизбѣжни. Запримѣръ, ако сте въ тренъ, файтонъ или автомобилъ, струва ви се, че вие сте въ покой, а предметитѣ се движатъ. Така ли е въ сѫщность? При това, ако се движите къмъ западъ, предметитѣ се движатъ къмъ изтокъ. И това е илюзия. Докато гледа на илюзиитѣ като на реални нѣща, човѣкъ не е намѣрилъ правия пѫть въ живота. Човѣкъ трѣбва да живѣе много време на земята, за да се освободи отъ всички илюзии и да поеме правия пѫть. Какъ може човѣкъ да живѣе дълго време на земята? Чрезъ преражданията. Много пѫти човѣкъ ще се преражда, докато научи уроцитѣ на живота. Но и това не е лесно. За да се въплъти и да дойде на земята, човѣкъ трѣбва да се конкурира съ милиони души. Единъ отъ тѣхъ ще се прероди, но докато постигне това, той минава презъ голѣми страдания. Щомъ се прероди, започва друга борба — за първенство. Всѣки иска да бѫде богатъ, силенъ, ученъ, да заема първо мѣсто въ свѣта. Защо трѣбва да бѫдешъ пръвъ? Не можешъ ли да бѫдешъ последенъ и отъ това положение да работишъ, да реализирашъ своитѣ желания? Ако въ радостьта си пръвъ, въ скръбьта ще си последенъ; обратно: ако въ скръбьта си пръвъ, въ радостьта ще бѫдешъ последенъ. Това сѫ неизбѣжни пѫтища въ човѣшкия животъ. Кой богатъ не е осиромашалъ? И кой сиромахъ не е разбогатѣлъ? Ето, Давидъ бѣше овчарь и после стана единъ отъ виднитѣ царе на Израилъ. Като царь, той мислѣше, че може да направи всичко, каквото желае, но видѣ, че не е така. За всѣка своя погрѣшка той трѣбваше да плати. Въ всѣки човѣкъ има по единъ Давидъ, по единъ Соломонъ, съ които трѣбва да постѫпва разумно. Въ всѣки човѣкъ има отъ старитѣ пророци, които трѣбва да постави на мѣстата имъ. Като знаете това, пазете се отъ своето минало, въ което се криятъ нѣкои отрицателни чърти. Запримѣръ, сегашниять човѣкъ се обявява противъ войната, не иска да убива, да върши престѫпления. — Защо? — Защого животътъ му се излага на опасность. Въпрѣки това, човѣкъ всѣки моментъ воюва съ своитѣ мисли и чувства. Въ тази борба нѣкои отъ мислитѣ и чувствата му изчезватъ, и то най-добритѣ. Въ края на краищата той мисли, че е победилъ. Вѫтрешната война въ човѣка трѣбва да престане. Щомъ престане вѫтрешната война, съ нея заедно ще престане и външната. И тъй, за да се справи съ мѫчнотиитѣ, съ несгодитѣ и съ противоречията въ живота си, човѣкъ се нуждае отъ свѣтълъ умъ, отъ благородно сърдце и отъ здраво тѣло. * 10. Беседа отъ Учителя, държана на седемтѣ рилски езера, 14 августъ, 1940 г.

"Божествениятъ и човешкиятъ свѣтъ", Рилски беседи отъ Учителя, държани на Мусала, Седемтѣ езера и София, 1940 г. Първо издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Да имате любовь На едно мѣсто въ Евангелието Христосъ казва: „Да имате любовь единъ къмъ другъ“. Нѣма по-велико нѣщо въ свѣта отъ любовьта. Но въ любовьта има и смущения. Всѣки се оплаква, че не го обичатъ, както трѣбва. За да те обича нѣкой, ти трѣбва да заслужавашъ. Любовьта е нѣщо ценно, което не се дава всѣкога. Отъ какво произтичатъ смущенията? — Отъ безлюбие. Сѫществуватъ три вида смущения: материални, сърдечни и умствени. Казано е въ Евангелието: „Да се не смущава сърдцето ти“. Вѣрно е, че човѣкъ не трѣбва да се смущава, но какъ да не се смущава, когато нѣма пари? Какъ да не се смущава длъжникътъ, когато кредигорътъ му иска въ опредѣленъ срокъ да си плати дълга? Какъвъ е цѣрътъ да се не смущава сърдцето ви? Христосъ дава цѣръ противъ смущението, като казва: „Вѣрвайте въ Бога и въ мене вѣрвайте!“ Защо трѣбва човѣкъ да се цѣри отъ смущението? Смущението парализира човѣшкия организъмъ. Много органически болести се дължатъ на вѫтрешното смущение въ човѣка. Често лѣкаритѣ говорятъ за кръвно налѣгане. Въ зависимость отъ смущението, въ човѣка сѫществува сърдечно, умствено и волево налѣгане. Само по себе си, налѣгането не е лошо нѣщо. Туришъ товаръ на гърба си и усѣщашъ налѣгане. Нѣкой иска нѣщо отъ тебе — налага се. Въпрѣки това хората се страхуватъ отъ кръвното налѣгане. Защо се страхувать? — Защото се предизвиква отъ нечиста, венозна кръвь, вследствие на което кръвообръщението не става правилно. Кръвното налѣгане се цѣри лесно, съ пиявици. Какъ се цѣрятъ, обаче, сърдечното и умственото смущения? Тѣ засѣгатъ сърдцето, дихателната система и кръвоноснитѣ сѫдове. Много хора умиратъ преждевременно, благодарение на кръвното налѣгане. Затова, именно, Христосъ казва, да се избѣгватъ всички видове смущения. Щомъ имате любовь, смущенията бѣгатъ отъ васъ. За да не се натъквате на излишни смущения, не давайте поводъ да ви защищава нѣкой слабъ човѣкъ. Ако слабиятъ ви защищава, вие ще бѫдете бити на общо основание. Ако ви защищава нѣкой, той трѣбва да бѫде силенъ. Мнозина търсятъ защита въ паритѣ, въ дрехитѣ, въ кѫщитѣ си. Обаче, ако изгубятъ паритѣ, дрехитѣ и кѫщитѣ си, тѣ се смущаватъ. Защо се смущаватъ? — Защото сѫ разчитали на слаби срѣдства. Хората изпадатъ въ смущения, мѫчнотии, тревоги и казватъ: Не мога да направя това или онова. Тѣ не се познаватъ. Тѣ могатъ да направятъ всичко. — Кога? — Когато се намѣрятъ въ безизходно положение. Въ това отношение човѣкъ постѫпва като котката, която е голѣма аристократка. Ако на пѫтя й се изпрѣчи малка височинка, тя не иска да я прескача, мързи я, и затова обикаля оттукъ-оттамъ, докато намѣри свободенъ пѫть. Обаче, ако се намѣри въ голѣмо затруднение, и два метра височина да й се изпрѣчи, веднага ще я прескочи. И човѣкъ, като котката, търси лесния пѫть; ако се намѣри въ голѣмо затруднение, и два метра високо препятствие може да прескочи. Запримѣръ, докато не се е оженила и не е станала майка, момата търси лесния пѫть въ живота и мисли, че не може да изпълни нѣкакво голѣмо задължение. Като се ожени и стане майка, тя е готова да изпълни всичко, каквото детето й пожелае. Детето й казва: Ти обеща, че ще се грижишъ за мене и съ любовь ще изпълнишъ всичкитѣ си задължения, защото азъ искамъ да живѣя. Майката се въорѫжава съ сила и търпеливо изпълнява всичко, каквото детето желае. Ако не може да изпълни нѣщо отъ задължеиията си къмъ детето си, тя страда и се смущава. „Да се не смущава сърдцето ви“. — Защо? — Защото нѣкои смущения ставатъ причина за подпушване на известни енергии, които текатъ въ човѣшкия организъмъ — въ неговото сърдце, въ неговия умъ и въ цѣлата му нервна система. Човѣкъ е акумулаторъ, въ който се преплитатъ енергии. Въ математическо отношение, човѣкъ представя една отъ най-сложнитѣ формули. Който може да преведе тази формула въ геометрически образъ, той има вече ясна представа за човѣка. „Да се не смущава сърдцето ви“. — Защо? — Защото смущенията внасятъ особенъ родъ киселини въ човѣшкия оргапизъмъ, които го разрушаватъ. Като се смущава за маловажни работи, човѣкъ губи най-хубавитѣ си чувства. Когато влѣзе въ умствения свѣтъ, човѣкъ започва да си чъртае планъ за нѣкакво постижение. Запримѣръ, той иска да стане силенъ човѣкъ и развива мускулитѣ си, да бѫдатъ яки, здрави. Идеалътъ на този човѣкъ е да вдига тежести, да прояви силата си. Казва се за единъ американецъ, че могълъ да вдига на рѫце единъ конь и едно конче. Колкото и да билъ силенъ, намѣрилъ се по-силенъ отъ него, който могълъ да вдига два коня и едно конче. Трѣбва ли първиятъ юнакъ да се смущава, че нѣкой го надминава по сила? Сега има машини, които вдигатъ много по-голѣми тежести отъ най-силния човѣкъ. Значи, въ физическо отношение човѣкъ разполага съ известенъ мащабъ отъ сила, съ която може да се хвали. Сегашнитѣ машини надминаватъ неговата сила. Важно е, човѣкъ да бѫде силенъ въ духовно отношение. Въ това седи смисълътъ на живота. Съвременнитѣ хора иматъ доста мѫчнотии отъ миналото, вследствие на което сѫ дошли до положение на постоянни войни: мѫже и жени воюватъ помежду си, синове и бащи, майки и дъщери, учители и ученици. Държавитѣ отъ своя страна се дѣлятъ на партии, които сѫщо воюватъ помежду си. Сега се явява едно течение, да се премахнатъ партиитѣ, за да се освободи свѣтътъ отъ борби. Има нѣщо ново, което иде сега и което трѣбва да се изучава. Лесно е да намѣришъ погрѣшкитѣ на хората. Лесно е да кажешъ, че нѣкой не живѣе добре. Лесно е да кажешъ на нѣкого, че трѣбва да обича. Знаете ли, колко мѫчно е да обичашъ човѣка? Представете си, че нѣкой ви заповѣдва да ядете сухъ, мухлясалъ хлѣбъ. Какво ще правите? Ще го ядете по принуждение. Ако ви дадатъ прѣсенъ, доброкачественъ хлѣбъ, ще го ядете доброволно, безъ принуждение. Следователно, не е лесно да върши човѣкъ нѣщо по принуждение. То е все едно, да му дадатъ мухлясалъ хлѣбъ и да му заповѣдатъ да го яде. Днесъ повечето нѣща ставатъ чрезъ принуждение. Това показва, че ние живѣемъ въ епохата на принуждението. Иде нова епоха въ свѣта, която пресѣва хората. Това е епохата на любовьта, която внася свободни, разумни отношения между хората. Ако обичате нѣкого и въ тази любовь губите силата си, любовьта не е на мѣсто. Ако въ любовьта и двамата искатъ само да печелятъ, любовьта имъ не е на мѣсго. Въ любовьта и печалбата, и загубата сѫ на мѣсто. Въ любовьта и който обича, печели, и когото обичатъ сѫщо печели. Значи, въ любовьта и двамата печелятъ; въ безлюбието и двамата губятъ. Това е новото опредѣление на любовьта. Тъй щото, дойдете ли до любовьта, ще знаете, че които се обичатъ, печелятъ и въ физическо, и въ сърдечно, и въ умствено отношение. Нѣкой се хвали, че има голѣма любовь. Каква любовь е тази, при която човѣкъ плаче? Ще кажете, че човѣкъ плаче отъ умиление. Добре е да плаче човѣкъ отъ умилепие, но плачътъ отъ умиление съживява мъртвия, а плачътъ безъ умиление умъртвява хората. Ще кажете, че нѣкой плаче отъ любовь. Какви сѫ тѣзи сълзи отъ любовь? Ако всички хора плачатъ отъ любовь, земята би се превърнала на рай. Досега не съмъ срѣщалъ човѣкъ, който да плаче отъ любовь. Това е мое мнение. Ако тѣзи сълзи, за които казвате, че сѫ отъ любовь, капятъ върху нѣкое дърво или растение, тѣ ще го унищожатъ; ако капятъ върху животно, то ще умре; ако капятъ върху човѣкъ, и той ще умре. Изобщо, тѣзи сълзи умъртвяватъ, не се отразяватъ добре върху живитѣ сѫщества. Днесъ повечето хора плачатъ отъ любовь и се оплакватъ, че сѫ нещастни. Има смисълъ човѣкъ да плаче за любовь, а не отъ любовь. Като изучавамъ хората, азъ търся причинитѣ за тѣхнитѣ смущения. Слушамъ проповѣдникътъ, все за онзи свѣтъ говори, приготвя своитѣ пасоми, но въ края на краищата нищо не постига и се разочарова. Младата мома мечтае за нѣкой красивъ и богатъ момъкъ. Тя си въобразява, какъ той ще я гледа като царица, какъ ще живѣе въ палатъ, обиколена съ слугини. Като се ожени, вижда, че нищо не се сбѫдва. Лицето й се разваля, тя се разочарова и казва: Лошъ човѣкъ излѣзе моятъ възлюбенъ. Не струва човѣкъ да се жени. Нѣма смисълъ човѣкъ да обича. Тя обвинява любовьта. Това, което тя нарича любовь, не е никаква любовь. Следователно, ако нѣкой ви пита, обичате ли го, вие го запитайте, оценява ли той любовьта. Ако я оценява, любовьта сама по себе си ще дойде; ако не я оценява, нѣма да дойде. Който оценява любовьта и я възприема правилно, той е доволенъ отъ всичко. Каква любовь е тази, която прави хората недоволни? Огъ хиляди години насамъ Богъ проявява любовьта си, и всички хора сѫ недоволни: майката е недоволна, бащата е недоволенъ, дѣдото и бабата сѫщо сѫ били недоволни. И децата, които се раждатъ, сѫ недоволни. Че, наистина, и дѣдото е билъ недоволенъ, виждаме по това, че е грѣшилъ. Доволниятъ човѣкъ не грѣши. Ще каже нѣкой, че умира отъ любовь къмъ Христа. Ние се нуждаемъ отъ хора, които живѣятъ за Христа, а не отъ такива, които умиратъ за Него. Момата казва, че умира отъ любовь къмъ възлюбения си. Кое й дава поводъ да умира отъ любовь за него? Каква полза ще принесе на нѣкого, че умира отъ любовь? Така не се говори. Това не е логическа речь. За предпочитане е човѣкъ да живѣе безъ аргументирана речь, отколкото да умре съ аргументирана речь. И тъй, ние говоримъ за онази любовь, която изисква животъ отъ насъ. Ние говоримъ за онази любовь, която носи животъ за всички хора. Тази любовь е Божествена. Огдето и да дойде, тя носи животъ въ себе си. Не мислете, че тя ще дойде само отъ едно мѣсто. Не, тя ще дойде отъ жинотнитѣ, отъ растенията, отъ дърветата, отъ камънитѣ. Тя ще дойде отъ свѣтлината, отъ вьздуха, отъ водата. Нѣма да остане мѣсто, отдето тя да не дойде и да не проговори на хората. Ще кажете, че любовьта ще дойде отгоре. Какъ разбирате вие думата „отгоре“? Съ аеропланъ ли ще слѣзе любовьта? Ако е въпросъ за аеропланъ, ние виждаме, какво слиза отъ съвременнитѣ аероплани. Тѣ снасятъ отгоре своитѣ яйца. Вие знаете, какво правятъ тия яйца. Тѣ умъртвяватъ хората, а не носятъ животъ. Тѣ носятъ смърть за човѣчеството. Какво ще кажете за тия аероплани? Не само аеропланитѣ, но и пушкитѣ, и топоветѣ снасятъ яйца, които умъртвяватъ. Въ този смисълъ, тия изобретения сѫ женски, понеже раждатъ, т. е. снасятъ яйца. Оттукъ можемъ да кажемъ, че свѣтътъ се е развалилъ отъ жени, които раждатъ. Не ме разбирайте криво. Азъ говоря за жената въ другъ смисълъ, за друга жена, а не за тази, която вие познавате. Камилската птица схщо снася яйца. Нейнитѣ яйца бѣха най-голѣми. Но сега има яйца още по-голѣми отъ тия на камилската птица. Тѣ тежатъ до две хиляди килограма. Дето падне такова яйце, причииява голѣми пакости. Азъ не съмъ противъ аеропланитѣ, противъ пушкитѣ и орѫдията, но искамъ, тѣхнитѣ яйца да допринасятъ благо за човѣчеството. Дето падне такова яйце, да поникне нѣщо хубаво — обуща, дрехи, шапки, храни и плодове. Знаете ли, колко струва едно отъ тия яйца? Като се превърне въ пари, то задоволява нуждитѣ на много хора. Тогава всѣки ще каже: Дойдоха Божественитѣ птици и донесоха на всѣки човѣкъ подаръци. Кой нѣма да се радва на такава птица и на нейнитѣ яйца? Обаче, отъ яйцата на сегашнитѣ птици, които се превърнали въ машини, всѣки бѣга. Всѣки тича да се скрие нѣкѫде, да не го засегне нѣкое парче отъ тѣхъ. Страшни сѫ сегашнитѣ яйца! Дето паднатъ, рушатъ, разораватъ земята на голѣма дълбочина. Като изучавате живота, виждате, че най-леснитѣ нѣща се изпълняватъ най мѫчно. Най-хубавитѣ нѣща създаватъ тягостни състояния. Запримѣръ, срещне ме нѣкой и ми казва, че съмъ много добъръ. Защо ми казва това? Ако, наистина, съмъ добъръ, азъ зная това. Но той има нѣкаква користна цель. Щомъ каже, че съмъ много добъръ, следъ това добавя: Можешъ ли да ми помогнешъ въ нѣщо? Ако кажа, че не мога да му помогна, той намира, че не съмъ добъръ. Значи, ако не му помогна, веднага ставамъ лошъ. Добъръ съмъ, докато взима нѣщо отъ менъ. Щомъ нищо не взима, ставамъ лошъ. Ние трѣбва да дойдемъ до положение, да благодаримъ за най-малкото, което ни се дава. Тогава отношенията ни ще бѫдатъ правилни. Тъй щото, когато казвате, че единъ човѣкъ е много добъръ, или много лошъ, вие трѣбва да имате мѣрка, съ която да опредѣлите неговата доброта или лошавина. Коя е мѣрката, спорсдъ която опредѣляте качествата на нѣщата? Когато кажете, че обичате нѣкого повече отъ всички хора, вие нѣмате мащабъ, съ който да мѣрите нѣщата. Колко го обичате? Повече отъ всички хора? Това не е още мѣрка. Другъ е въпросътъ, ако кажете на нѣкого, че го обичате като себе си. Като „себе си“, това е мащабъ, който всички познаватъ. Да обичатъ нѣкого, това значи, да работишъ за него, като за себе си. Обичьта внася разположение въ човѣка, а не тревога. Когато помислишъ за онзи, когото обичашъ, сърдцето и умътъ ти се изпълватъ съ вѫтрешна радость и разположение; предъ тебъ се отваря широкъ, красивъ свѣтъ. Следователно, любовьта отваря очитѣ на човѣка, да вижда нѣща, които съ обикновени очи не вижда. Само любещиятъ има отворени очи. Той вижда, както астрономитѣ виждатъ и най-малкитѣ звезди на небето. Астрономътъ прави своитѣ наблюдения съ телескопъ и вижда това, което хората съ просто око не виждатъ. Той насочва своя телескопъ къмъ небето и вижда звездитѣ, изучава ги и прониква въ тѣхния животъ. Чрезъ силно увеличаване на звездитѣ нѣкои астрономи изучаватъ устройството имъ и казватъ, че и тамъ живѣятъ разумни сѫщества, по-интелигентни отъ хората на земята. Тѣ казватъ, че хората се ползуватъ даже отъ тѣхната интелигентность. Като възприема отъ любовьта и интелигентностьта на тия сѫщества, човѣкъ не може да не каже въ себе си, че, наистина, Богъ е Любовь. Заслужава човѣкъ да излиза вечерь съ своя телескопъ и да наблюдава небето. Достатъчно е всѣка вечерь да наблюдава по половинъ часъ небето, за да се освободи отъ всѣкакво обезсърдчение. Добре е да бѫде човѣкъ астрономъ, да се освободи временно поне отъ полицитѣ, които му предстоятъ да плаща. Съвременниятъ човѣкъ трѣбва да дойде до широко разбиране на нѣщата, а главно на любовьта. Той трѣбва да реши задачитѣ си правилно. Ако е въпросъ за професора, той правилно и лесно решава задачитѣ си. Ученикътъ, обаче, забърква задачитѣ си, не ги решава правилно. Не е лесно човѣкъ да реши задачитѣ на любовьта. Ако не можете да обичате единъ бръмбаръ, едно камъче, една росна капка, вие не можете да обичате и човѣка. Видътъ на росната капка трѣбва да привлича вниманието на човѣка, както детето привлича вниманието на майката и на бащата. Въ росната капка има нѣщо разумно. Тя не е само за украшение. Като видите единъ цвѣтъ, и той трѣбва да спре вниманието ви. Всѣки цвѣтъ възприема нѣщо велико отъ Божествения свѣтъ, съ което заслужва вниманието на човѣка. Следъ милиони години този цвѣтъ ще се превърне въ нѣкой арахангелъ. Като видите едно цвѣте, казвате, че е нѣщо обикновено, просто. Обаче, то има такъвъ ароматъ, какъвто човѣкъ нѣма. Въ дадения случай, цвѣтето е по-учено отъ човѣка. Отъ човѣка зависи, какъ гледа на нѣщата. Ако обича всичко, което Богъ е създалъ, той навсѣкѫде вижда Божественото и го цени. Сегашнитѣ хора трѣбва да спратъ вниманието си върху онова, което Богъ е създалъ. А всичко, създадено отъ Бога, има за цель да събуди Божественото начало въ човѣка. Събуди ли се Божественото въ човѣка, той навсѣкѫде вижда проявлението на Бога. Ето защо, искаме ли да намѣримъ Бога, ние трѣбва да обичаме всичко онова, което Той е създалъ. Да обичате всички, това значи, да обичате Едного. Ще кажете, че това е мѫчна работа. Не, това е най-лесно. Когато хората дойдатъ до положение да обичатъ всички, земята ще се превърне на рай. При това положение, човѣкъ може да направи всичко, каквото пожелае. Ако не обича, той нищо не може да направи. Любовьта прави човѣка мощенъ. И сегашпитѣ хора се обичатъ, говорятъ за любовь, но се мѫчатъ. Виждате, че нѣкой пъшка, мѫчи се, не знае, дали го обичатъ. Каква любовь е тази, която измѫчва хората? Тѣ се мѫчать, защото се съмняватъ въ любовьта. Тѣ се питатъ, дали Богъ ги обича, или не. Нѣма защо да се съмнявате. Има единъ признакъ, по който познавате хората на любовьта. Тѣ разнасятъ особень ароматъ. Огъ тѣхъ се отдѣля особено ухание, особенъ нектаръ, който съ години не можете да забравите. Достатъчно е единъ пѫть да усѣтите това ухание, за да пожелаете и втори пѫть да го помиришете. Ще кажете, че за любовьта не се говори. Съгласенъ съмъ съ това. Обаче, трѣбва да знаете, че любовьта започва въ тайно, а свършва въ явно. Тя мяза на онѣзи малки искри, които никой не вижда. Като се разгорятъ, всичко започва да гори. Стане ли огъньтъ голѣмъ, всички го виждатъ. Любовьта има две запалки. Като се докоснешъ до едната, любовьта започва да дими, да пуши, безъ да издава свѣтлина. Тази любовь е най-опасна. Ние я наричаме „слѣпа любовь“. Щомъ се докоснешъ до втората запалка, любовьта веднага започва да гори, при което се отдѣля мека, приятна свѣтлина. Това е любовьта, на която очитѣ сѫ отворени. Тя вижда не само напредъ, но и назадъ. Погледне ли те веднъжъ, ти веднага тръгвашъ следъ нея и започвашъ да се въртишъ наоколо й, както земята се върти около слънцето Ако престане да се върти около слънцето, земята ще хвръкне далечъ отъ него, на милиони километри. На сѫщото основание, казвамъ: Ако човѣкъ обича хората, безъ да вижда Бога въ тѣхъ, той ще хвръкне нѣкѫде изъ пространството, т. е. ще умре. Той ще се намѣри на километри далечъ отъ центъра на земята. Ето защо, като обичате себе си и ближнитѣ си, обичайте Бога въ тѣхъ. Това е правилното отношение на човѣшката душа къмъ Първата Причина на нѣщата. Както азъ ви говоря, така всѣки може да ви говори, но вие трѣбва да различавате, отъ какъвъ източникъ идатъ тия думи Като дойде смъртьта при васъ и започне да ви говори, кажете й: Ти не знаешъ ли, че азъ обичамъ Бога? Ако те обикна, знаешъ ли, какво ще стане съ мене? Ще хвръкна нѣкѫде въ пространството, ще се отдалеча отъ центъра на живота. Какво представя смъртьта? Смъртьта е ангелъ съ две лица: едното лице е черно, наречено смърть; другото лице е свѣтло, красиво, то носи животъ. Докато не познаваме любовьта, смъртьта царува; щомъ познаемъ любовьта, безсмъртието царува. Щомъ дойдемъ до любовьта, до безсмъртието, ние цитираме стиха. който Христосъ е казалъ: „Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си проводилъ“. Сега, понеже говоря за единъ отъ най-великитѣ въпроси — за любовьта, не искамъ да остане въ умоветѣ ви нито една отрицателна мисъль. Гледайте на живота така, както никой досега не е гледалъ. Не мислете, че любовьта не сѫществува въ свѣта. Огь хиляди години насамъ любовьта сѫществува на земята, но хората още не сѫ я оценили. Вие трѣбва да се научите да не продавате любовьта си, но да я оценявате. Оценявайте любовьта на всѣки човѣкъ, който ви обича. Не се мѣсете въ любовьта и не давайте съвети, какъ трѣбва да се обича. Оставете любовьта да се проявява свободно. Може би, нѣкои хора ви обичатъ повече, отколкото вие си представяте. Може би, нѣкои хора сѫ жертвували за васъ повече, отколкото вие сте жертвували за себе си. И тъй, бѫдете разумни, да не петните ума, сърдцето и душата си съ дребнави мисли и съмнения, дали Богъ ви обича, или не. Въ любовьта нѣма измѣна. Единственото нѣщо, въ което нѣма измѣна, това е любовьта. Тамъ, дето има измѣна, това не е любовь. Най-чистото нѣщо на свѣта е любовьта. Следователно, вѣрвайте въ онази любовь, въ която нѣма никаква измѣна. Т. м. * 9. Беседа отъ Учителя, държана на 11. августъ, 1940 г. 10 ч. с. София. — Изгрѣвъ.

"Божествениятъ и човешкиятъ свѣтъ", Рилски беседи отъ Учителя, държани на Мусала, Седемтѣ езера и София, 1940 г. Първо издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Вѣра и вѣрване Деяния на Апостолитѣ, 26 гл. Като четете 26. глава отъ деянията на апостолитѣ, ще се върнете две хиляди години назадъ, да видите, какво е говорилъ апостолъ Павелъ. Той ималъ такава опитность, каквато малко християни иматъ. За тѣхъ, именно, се казва: „Блажени, които не видятъ, а повѣрватъ“. Апостолъ Павелъ видѣлъ нѣщо и повѣрвалъ. Тома не видѣлъ, но и не повѣрвалъ. Той казалъ: Докато не туря пръста си въ раната Му и не опитамъ, не вѣрвамъ. Азъ съмъ положителенъ човѣкъ, не се занимавамъ съ халюцинации и въображаеми работи. Христосъ му отговорилъ: „Тури пръста въ раната ми и не бѫди невѣренъ, но вѣренъ“. При това положение, стихътъ: „Блажени вѣрващитѣ“ има смисълъ. Мнозина смѣсватъ вѣрата съ вѣрването. Това сѫ два различни процеса. Вѣрата е положителенъ принципъ, който изключва всѣкакво противоречие. Въ каквото вѣрва човѣкъ, това става. Въ вѣрването не е така. Въ вѣрването повечето нѣща не ставатъ. Следователно, когато нѣщо не става, както мислимъ, това е вѣрване; когато нѣщо става, както мислимъ, това е вѣра. За опитния музикантъ нѣщата ставать, както мисли. Достатъчно е да вземе лѫка въ рѫката си, за да види, че всичко става, както е мислиль. За неопитния музикантъ не е така. Както и да движи лѫка по цигулката си, нѣщата не ставатъ правилно. Ако се осмѣли да даде концертъ, нищо нѣма да излѣзе отъ него. Следъ това той ще обвинява времето, публика га, лѫка, струнитѣ и т. н. Въ сѫщность, вината е въ самия него. Като не знае да свири, концертътъ не излиза, както трѣбва. Съвременнитѣ хора живѣятъ повече въ отрицателното, отколкото въ положителното. Каквото и да имъ проповѣдвате, тѣ сѫ склонни повече да отричатъ нѣщата, отколкото да ги приематъ. Ако кажете на тия хора, че вѣрвате въ Бога, въ задгробния животъ, тѣ ще ви взематъ за посмѣшище. Вашитѣ вѣрвания сѫ халюцинации за тѣхъ. Това сѫ нереални, недействителни нѣща. По какво се различаватъ реалнитѣ нѣща отъ нереалнитѣ, отъ халюцинациитѣ? Реалнитѣ нѣща хранятъ човѣка, а халюцинациитѣ — не го хранятъ. Представете си, че чрезъ внушение цѣлъ месецъ подържате въ човѣка мисъльта, че му давате да яде хлѣбъ. Тои си внушава, че яде хлѣбъ, но накрая на мессца ще се почувствува силно изтощенъ. Обаче, ако въ действителность го храните съ хлѣбъ, накрая на месеца той ще бѫде здравъ и укрепналъ. Значи, когато влѣзе въ реалностьта на нѣшата, човѣкъ укрепва и придобива свѣтлина. Когато влѣзе въ областьта на внушението и халюцинацията, той отслабва и губи свѣтлината си. Тъй щото, срещнете ли човѣкъ, който говори за вѣра, а отслабва, ще знаете, че той е влѣзълъ въ областьта на халюцинациитѣ. Една баба минала отъ православието въ евангелизма и започпала ревностно да чете Библията и Евангелието. Тя се натѫкнала на стиха отъ Евангелиего: „Ако имате вѣра като синапово семе, можете да мѣстите планини“. По това време, предъ кѫщата й имало една могила, която закривала слънцето и не давала възможность на свѣтлината да прониква въ стаята й. Тя често се молѣла на Христа, да махне тази могила отъ прозореца й. Една вечерь тя пакъ се помолила да й се помогне нѣкакъ, да се махне могилата. Като свършила молитвата си, тя легнала да спи, съ надежда, че сутриньта могилата ще бѫде премѣстена. Щомъ станала отъ сънь, тя погледнала презъ прозореца къмъ могилата и, като видѣла, че не се е помѣстила нито на единъ сантиметъръ, казала: Стана точно така, както си мислѣхъ. Тя казвала на съседкитѣ си, че споредъ думитѣ на Христа могилата може да се махне. Външно тя се молила за премахването й, но въ себе си мислила: Я се махне, я не. Това е вѣрване, а не вѣра. Съвременнитѣ хора, съ помощьта на машини, вдигатъ голѣми тежести отъ 300, 400, 500 и повече тона. Опита ли се човѣкъ, самъ да направи това, не може. Като знае законитѣ на механиката, съ машини всичко може да направи. Щомъ дойде до вѣрата, нищо не може да постигне. — Защо? — Не знае законитѣ на вѣрата. Нѣкой казва, че има вѣра, а се чуди, защо нѣма резултатитѣ на вѣрата. Той вѣрва само на думи, а не въ действителность. Безъ да разбира законитѣ, по които е създаденъ свѣтътъ и нѣкой мисли, че може да вдигне Витоша и да я тури на друго мѣсто. Защо е нужно да се мѣсти Витоша? Да премѣстите Витоша, да я вдигнете въ въздуха, трѣбва да има нѣкаква сѫществена причина за това. Кѫде ще я поставите? Трѣбва да има свободно мѣсто, да я сложите нѣкѫде. А тъй, нито има причини да се мѣсти, нито мѣстото й е опредѣлено. Въ този случай, нѣма по-голѣмо нещастие отъ това, да я мѣстите безъ причина. Какво ще стане съ София, ако върху нея поставите Витоша? Значи, думитѣ на Христа иматъ преносенъ смисълъ. На друго мѣсто Христосъ казва: „Ако не ядете плътьта ми и не пиете кръвьта ми, нѣмате животъ въ себе си“. И този стихъ има преносенъ смисълъ. Обаче, нѣкои отъ ученицитѣ разбраха този стихъ въ букваленъ смисълъ и се съблазниха. Тѣ казаха: Какъ е възможно да ядемъ човѣшко месо? Които се съблазниха отъ думитѣ Христови, напуснаха Го. На онѣзи, които останаха при Него, Христосъ каза: Ако искате да се ползувате отъ моето Слово, вие трѣбва да разбирате вѫтрешния смисълъ на думитѣ ми. Всѣка дума има трояко значение: физическо, духовно и Божествено. Сега азъ говоря за любовьта, но всички не я разбиратъ еднакво. Едни я разбиратъ буквално, отъ физическо гледище, други — духовно, а трети — Божествено. Като говоря за любовьта, сиромахътъ си мисли: Дано се намѣри нѣкой богатъ човѣкъ да ме обикнс, да подобри условията на живовта ми. Ученикътъ, който нѣма срѣдства да следва училище, иска да намѣри нѣкой благодетель, да го обича, за да го подържа да завърши учението си. Младата мома, която мечтае да се ожени, търси нѣкой богатъ човѣкъ да я обикне, да й даде една голѣма сума за зестра. Тя си казва: Днесъ и хубава да си, и млада да си, всѣки търси зестра. Питамъ: Птицитѣ съ зестра ли се женятъ? Тѣ лесно разрешаватъ въпроса — нито пари търсятъ, нито сватове. Ще кажете, че сте човѣци, а не птици. Така е, човѣшкитѣ работи ставатъ съ пари, а Божественитѣ — съ вѣра и съ любовь. Ако имашъ вѣра и любовь, безъ пари ще се оженишъ; ако имашъ вѣрване, съ пари ще се оженишъ. Следователно, искате ли да знаете, какъ ще се наредятъ работитѣ ви, трѣбва да се изпитате, вѣра ли имате, или вѣрване. Въ всѣки човѣкъ има нѣщо, което му подсказва, ще има ли успѣхъ въ нѣкаква работа, или нѣма да има. Запримѣръ, забелязано е, че когато човѣкъ предприеме нѣкаква работа, и лѣвото му око заиграе, нѣма да има успѣхъ. Ако дѣсното му око заиграе, ще има успѣхъ. Чудно е, наистина, каква връзка сѫществува между заиграването на лѣвото или на дѣсното око и успѣха или неуспѣха на дадена работа, но това сѫ факти, които мнозина сѫ опитали. Ще кажете, че това е нѣкакво съвпадение. Дали е съвпадение или фактъ, не е важно. Важно е, че всѣки е забелязалъ това нѣщо, и затуй се вглежда, очаква да види, какво ще излѣзе. У нѣкои хора лѣвото око играе на добро, а дѣсното — на зло. У други е точно обратно: дѣсното око играе на добро, а лѣвото — на зло. Забелязано е още, че работитѣ на човѣка не се нареждатъ добре, когато между ума и сърдцето му има раздвояване. Докато между ума и сърдцето не се възстанови хармония, той не трѣбва да предприема нова работа. Искате ли да имате успѣхъ въ работитѣ си, умътъ и сърдцето ви трѣбва да бѫдатъ въ съгласие. Дойдете ли до нѣкаква сериозна работа, спрете се въ себе си и помислете добре, какво трѣбва да направите и какъ трѣбва да постѫпите. Съ бързане работитѣ не се нареждатъ. Ще кажете, че еди-кой си се наредилъ вече, кѫща си направилъ, оженилъ се, деца има, разбогатѣлъ, а вие нищо нѣмате. Какво особено е придобилъ отъ това? И богатиятъ умира, и бедниятъ умира. И богатиятъ отива на онзи свѣтъ съ празни рѫце, и сиромахътъ отива съ празни рѫце. Важно е, човѣкъ да занесе на онзи свѣть сърдце, пълно съ добродетели, и умъ — съ свѣтли мисли. Новитѣ времена изискватъ нѣщо ново. Ако е въпросъ за богатство, за сила, за власть, хората сѫ имали това презъ всички времена и епохи. Богати сѫ били и сѫ осиромашели; силни сѫ били и сѫ изгубили силата си. Кое е новото, което хората очакватъ? — Свободата. Човѣкъ всѣкога се е стремѣлъ къмъ свобода. И досега още хората се борятъ за свобода, въпрѣки това, не сѫ я придобили. Нѣкои мислятъ, че свободата е въ богатството, въ знанието, въ силата. Свободата е нѣщо духовно, а не материално. Тя зависи отъ състоянието на човѣшкия умъ, на човѣшкото сърдце и на човѣшката воля. За да се движи свободно, човѣкъ трѣбва да има опредѣленъ пѫть, който да следва. Свободата е нѣщо строго опредѣлено. Да бѫдешъ свободенъ, това не значи, че можешъ да мислишъ, да чувствувашъ и да постѫпвашъ, както искашъ. Свободата подразбира разумно мислене и чувствуване, разумни постѫпки. Свободниятъ човѣкъ се подчинява на природнитѣ закони. По отношение на природнитѣ закони той е ограниченъ. Това ограничение, именно, го прави свободенъ. Въ природата сѫществува единъ законъ, споредъ който, никой нѣма право да туря въ стомаха си повече отъ това, което може да носи; никой нѣма право да носи на гърба си по-голѣмъ товаръ отъ този, който може да носи. Вземе ли повече, той носи чуждъ товаръ. Чуждиять товаръ е тежъкъ, и всѣки може да ви го вземе. Нѣкой работи цѣла година, да събере новече храни, да се осигури. Като напълни хамбара си, започва да се безпокои, да не дойде нѣкой отвънъ, да го обере. Щомъ се безпокои, той не е свободенъ. За да бѫдете свободни, следвайте законитѣ на природата. Природата складира ли нѣкѫде въздуха? Тя не го складира, не иска да се осигурява. Хората, обаче, започнаха вече да складиратъ и въздуха. Това е необходимо, когато пѫтуватъ по високи планини, като Хималаитѣ. Като турятъ въздуха въ машинитѣ, хората тръгватъ по високитѣ планини, но мѫчно напредватъ. Не се пѫтува лесно по мѣста, кѫдето има нужда отъ складиранъ въздухъ. И тъй, ще кажете, че богатството прави човѣка свободенъ. Философитѣ, които имаха свободна, права мисъль, богати ли бѣха? Не бѣха богати. Ние говоримъ за външното богатство, а не за вѫтрешното. Когато философътъ влѣзе въ общество между учени хора, всички го обикватъ. — Защо? — Вѫтрешно е богатъ той. Щомъ има вѫтрешно богатство, той носи въ себе си знание, сила и власть. Има ли тѣзи нѣща, той е свободенъ. Това, което той носи въ себе си, представя нѣщо реално, което никой не може да му вземе. Кои нѣща наричаме реални? Реални нѣща наричаме тѣзи, които самъ човѣкъ знае. Рече ли да ги сподкли сь другитѣ, всички да ги знаятъ, тѣ изгубватъ своята реалность. Представете си, че двама актьори играятъ на сцената нѣкаква любовна роля. Публиката гледа, слуша тѣхнитѣ излияния, мисли, че, наистина, се обичатъ. Щомъ се свърши представлението, актьоритѣ се разотиватъ по домоветѣ си, като че нищо не е било. Единъ часъ преди това тѣ се обясняваха въ любовь предъ пуликата, но щомъ слѣзоха отъ сцената, любовьта имъ се свърши. Реална любовь ли е това? Любовь, която се изповѣдва предъ хората, не е реална. Значи, всѣко нѣщо, което се изнася предъ свѣта, всички да го знаятъ, не е реално. Свѣтътъ е голѣма сцена, на която се изнасятъ всички прояви на живота. За да не изгуби реалностьта на нѣщата, нѣкой се затваря, не позволява да проникватъ въ душата му. Като го погледне нѣкой въ очитѣ, той веднага се огражда, не иска да откриятъ тайнитѣ му. Каква тайна може да крие човѣкъ въ себе си? Той обича нѣкого и не иска хората да откриятъ любовьта му. Майката не иска децата й да разбератъ, че едно отъ тѣхъ е любимото й дете. Тя иска да покаже, че еднакво обича всичкитѣ си деца. Който е наблюдателенъ, лесно ще забележи, че къмъ едно отъ децата си тя проявява по-голѣма любовь. Тя ги обича еднакво, но въпрѣки това на любимото си дете ще даде нѣщо повече и по-хубаво отъ това, което дава на останалитѣ. Каквото и да прави, тя не може да се скрие. Любовьта изпитва човѣка. Съвременнитѣ християни сѫ поставени на изпитъ, да провѣрятъ, каква е любовьта имъ. Безъ изпитъ, никой не може да влѣзе въ Царството Божие. Искате ли да влѣзете въ Царството Божие, веднага ще ви изпитатъ, каква обхода, какво поведение имате къмъ ближнитѣ си. Достатъчно е да отправите единъ кривъ погледъ къмъ нѣкого, или да кажете една обидна дума, за да се намѣрите вънъ отъ предѣлитѣ на Царството Божие. Тамъ нѣма стражари, които пѫдятъ хората, но човѣкъ самъ го напуща. Щомъ прояви нѣкаква дисхармонична постѫпка, той заспива. Заспиването подразбира помрачаване на съзнанието. Като изпаднете въ това положение. разумнитѣ сѫщества дохождатъ при васъ, връзватъ рѫцетѣ и краката ви и ви свалятъ на земята. Защо ви връщатъ на земята? За да се събудите. Значи, за единъ кривъ погледъ, или за една обида вие слизате на земята да се учите. Всички хора, които живѣятъ на земята, сѫ изпѫдени отъ онзи свѣтъ. защото сѫ отправили кривъ погледъ, или сѫ казали обидна дума на нѣкое отъ разумнитѣ сѫщества. — Ами Христосъ защо дойде на земята? — Той дойде да спаси човѣчеството отъ дълговетѣ му. Той стана порѫчитель на хората. За всѣки, който не плаща дълговетѣ си, викатъ Христа и Му казватъ: Ти си порѫчитель на този човѣкъ, плащай за него. Христосъ плаща за всички хора. За благодарность на това, тѣ Го разпнаха. Чрезъ разпятието Христосъ видѣ, какво представя неорганизирания още човѣкъ. Всички християни вѣрватъ въ Бога, убедени сѫ въ сѫществуването Му и очакватъ само добъръ животъ. Това е невъзможно. Въ началото, т. е. като се роди, детето е добре прието. Като порасне, човѣкъ минава презъ мѫчнотии и страдания. Като умре, т. е. като дойде до края на живота си, пакъ го изпращатъ добре. Това е законъ. Всички се радватъ на малкото дете. Майката го кѫпе по два пѫти на день, храни го, изпълнява всичкитѣ му желания. Като стане на четири-петь години, тя го изоставя малко. После го праща на училище. Щомъ свърши училище, праща го на работа. Трѣбва ли възрастниять човѣкъ да съжалява, че майка му не го носи вече на рѫце? Той разбира, че различнитѣ възрасти изискватъ различни отношения. Въ първо време децата почигатъ родителитѣ си, обичатъ ги. Като станатъ голѣми, започватъ да ги критикуватъ. Когато майката и бащата остарѣятъ, децата не сѫ доволни отъ тѣхъ и казватъ: Дано по-скоро да си заминатъ за онзи свѣтъ, да ни освободятъ. Тѣ искатъ да бѫдатъ свободни, никой да не се мѣси въ работитѣ имъ. Като заминатъ родителитѣ, синоветѣ и дъщеритѣ плачатъ за тѣхъ. — Защо плачатъ? — Че ги огорчавали, че не ги оценили, както трѣбва. Майката и бащата слушатъ въ гроба, какво говорятъ децата имъ за тѣхъ. Сегашнитѣ хора умиратъ преждевременно. Тѣ умиратъ, безъ да се борятъ. Щомъ дойде смъртьта, човѣкъ трѣбва да се бори съ нея. — Защо? — Защото Богъ не съизволява въ смъртьта на човѣка. Човѣкъ самъ създава смъртьта си. Ако прерѣже венитѣ си, той непремѣнно ще умре. Дойде ли смъртьта при васъ, вие трѣбва да й обявите двубой. Човѣкъ е дошълъ на земята да живѣе дълъгъ животъ. Ако живѣете 120 години, това е достатъчно. На сегашния човѣкъ е опредѣлено да живѣе 120 години на земята. Презъ това време той ще преживѣе всичко, което му е нужно. Който умира по-рано отъ тази възрасть, той изкуствено е причинилъ смъртьта си. Съвременнитѣ хора не могатъ да се справятъ съ противоречията на живота, вследствие на което умиратъ преждевременно. Въ древностьта единъ отъ ученицитѣ на една окултна школа отишълъ при учителя си и му казалъ: Моля ти се, помогни ми да придобия изкуството да отварямъ очи на слѣпи, уши на глухи, да развръзвамъ езици на нѣми. — Ще бѫдешъ ли щастливъ? — Това ще бѫде най-голѣмото щастие за мене. — Да бѫде споредъ волята ти! — казалъ учительтъ му. Ученикътъ придобилъ това изкуство и тръгналъ по свѣта да помага: на слѣпи отварялъ очитѣ, на глухи — ушитѣ, на нѣми развръзвалъ езицитѣ. Въ скоро време славата му се разнесла по цѣлия свѣтъ Какво било очудването му, когато слѣпитѣ, които прогледали, започнали да го гонятъ; глухитѣ, които прочули, и нѣмитѣ, които проговорили, почнали да злословятъ по неговъ адресъ. Като дошълъ до крайно противоречие, той се върналъ при учителя си и се оплакалъ отъ нещастието, което го сполетѣло. Учительтъ му отговорилъ: Богъ затвори очитѣ на слѣпитѣ, ушитѣ на глухитѣ и устата на нѣмитѣ, за да не те преследватъ. Съ неразбиране на законитѣ, ти пожела преждевременно да ги освободишъ, заради което понесе последствията. Може ли слѣпъ вълкъ да гони овцетѣ! Може ли глухъ вълкъ да чуе тропота на коня, който минава покрай него? Сегашнитѣ християни се нуждаятъ отъ истинско знание, отъ истинска вѣра, да разбиратъ законитѣ на природата и на живота. Истински ученъ е този, който не се разколебава въ знанията си. Цѣлиятъ ученъ свѣтъ да е противъ него, той пакъ си казва: Азъ вѣрвамъ въ знанието, което съмъ опиталъ. Истински вѣрващъ е този, който не се разколебава въ вѣрата си. Цѣлиятъ свѣтъ да се обезвѣри, той пакъ да остава вѣренъ на своето вѣрую. Силенъ човѣкъ е онзи, който прави, каквото каже. Ако каже, че може да носи земята на гърба си, трѣбва да докаже това. Силниятъ прави всичко самъ. Той не очаква на чужда помощь. Мнозина могатъ да му се притекатъ на помощь, но той не очаква на никого. И като сгрѣши, той самъ поправя погрѣшката си, безъ да се самоосѫжда. Слабиятъ, като направи нѣкаква погрѣшка, не се опитва даже да я изправи, но започва да се самоосѫжда. Той казва: Не мога да си простя за направената погрѣшка. Нѣма защо да не си прощавашъ. Щомъ си счупилъ стомната, ще купишъ нова. Ще глобишъ малко кесията си, но ще изправишъ погрѣшката си. Мѫчно прощава човѣкъ на себе си, но оттамъ ще започне. Щомъ прощава на себе си, той може да прощава и на своитѣ ближни. Казано е въ Стария Заветъ, че човѣкъ трѣбва да прощава на брата си по седемь пжти на день. И на Христа зададоха въпросъ: По колко пѫти трѣбва човѣкъ да прощава на брата си? По седамь пѫти ли? Христосъ отговори: Не по седемь, а по 77 пѫти по седемь.“ Не е лесно човѣкъ да търпи, да чака брата си да сгрѣши 77 пѫти по седемь, да му прости за направенитѣ погрѣшки и следъ това да има право да се произнесе за новата погрѣшка. Вие сте ученъ човѣкъ, но дойде единъ простакъ при васъ и ви казва, че сте невежа, че не разбирате отъ работата си. Какъ ще се въздържите да не му докажете, че сте ученъ? Вие ще кипнете, ще се разгнѣвите и ще му дадете да разбере, съ кого има работа. Единъ простъ човѣкъ се осмѣлилъ да каже на единъ силенъ: Ти си баба, страхливъ човѣкъ си. Мълчишъ само и гледашъ, какво правятъ хората около тебе. — Искашъ ли да ме познаешъ? — запиталъ го силниятъ. — Искамъ. Той го хваналъ за краката, вдигналъ го високо въ въздуха, обърналъ го съ главата на долу и го запиталъ: Сега познавашъ ли, кой съмъ? Още ли мислишъ, че съмъ баба и страхливецъ? — Познахъ те вече. Виждамъ, че си голѣмъ юнакъ. Следователно, щомь се натъкнете на нѣкаква мѫчнотия, която ви счита за страхливецъ, не й доказвайте, какво сте въ сѫщность, но хванете мѫчнотията въ рѫце, повдигнете я въ въздуха и я обърнете съ главата надолу. Докато мѫчнотията не признае силата ви, нѣма да я пуснете на свобода. Ще я държите съ главата надолу въ въздуха, докато най-после признае, че има работа съ силенъ човѣкъ. Днесъ всички хора очакватъ да дойдатъ нови, благоприятни условия. Вѣрванията се нуждаятъ отъ условия, а не вѣрата. Ученитѣ, великитѣ хора създаватъ новото. Тѣ правятъ опити. Химикътъ не теоретизира само, но работи въ лабораторията си. Цѣли 20—30 години прави опити върху даденъ въпросъ, докато най-после се домогне до известенъ фактъ. Знаменитиятъ ученъ, Галъ, основатель на френологията, правилъ редъ наблюдения да намѣри мѣстото на смѣлостьта въ човѣшката глава, но не могълъ. Въ помощь му дошълъ единъ неговъ приятель, който развъждалъ кокошки. Между пѣтлитѣ си той забелязалъ, че едни сѫ много смѣли, а други — страхливи. Като ги изследвалъ, видѣлъ, че областьта задъ ушитѣ въ смѣлитѣ пѣтли е силно издута. Галъ се възползувалъ отъ това откритие и започналъ да наблюдава хората, да търси този центъръ у тѣхъ. Той намѣрилъ, че у смѣлитѣ хора този центъръ, задъ ушитѣ, е изпъкналъ, както въ пѣтлитѣ. Нѣкой казва за себе си, че е смѣлъ. Като погледна главата му, виждамъ, че е крайно миролюбивъ. И да иска да бѫде смѣлъ, не може. — Защо? — Главата му е тѣсна, особено задъ ушитѣ. Свѣтътъ се нуждае отъ смѣли хора. Нѣкои не смѣятъ да се проявятъ, за да не правятъ погрѣшки. И да грѣшатъ, тѣ трѣбва да работятъ. Идете сега въ Русия, въ Германия, въ Англия, въ Франция, навсѣкѫде правятъ преобразования. Старото се замѣства съ ново. Опитайте се въ Русия да говорите за Бога, за вѣра, да видите, какъ ще ви посрещнатъ. Казано е въ Стария Заветъ: „Не споменавай Божието име напразно“. Тамъ сѫ видоизмѣнили този стихъ, въ смисълъ, да не се говори за Бога. Работи въ Негово име, въ името на справедливостьта, безъ да проповѣдвашъ. Старитѣ времена минаха. Нѣма какво да се вѣрва въ този или въ онзи. Истинскитѣ християни трѣбва да иматъ знания, за да разбиратъ законитѣ на природата, да прилагатъ любовьта. Идете въ Гермапия, и тамъ ще намѣрите нововъведения. Цѣлиятъ съвремененъ свѣтъ се преустройва. Правятъ се опити за нѣщо добро и велико. Ако положението днесъ не е стабилизирано, ще дойде день, когато новото ще възтържествува. Човѣчеството ще мине презъ изпитания, но ще придобие онази свобода, къмъ която душата се стреми. Хората се раждатъ учени, добри, но трѣбва да проявятъ своята ученость и доброта. Отъ раждането си до последния день на своя животъ, човѣкъ развива това, косто е вложено въ него. Той не създава нищо ново, но само се проявява. При каквито условия да поставите змията, все змия ще си остане. Вълкътъ ще си остане вълкъ. Волътъ ще си остане волъ. Човѣкътъ ще си остане човѣкъ. Човѣкъ трѣбва да разчита на онова, съ което е роденъ, което е вложено въ него. Достатъчно е него да развие. И тъй, не чакайте времето, да станете добри. Вие сте родени добри. Проявете доброто въ себе си. Вие сте родени умни. Проявете своя умъ. Апостолъ Павелъ бѣше роденъ за проповѣдникъ на Христовото учение, но имаше криво разбиране за нѣщата, отъ което трѣбваше да се освободи. Христосъ го свали отъ коня и му каза: „Не ритай срещу остенъ. Стани и иди да проповѣдвашъ. Не бѫди повече Савелъ, но Павелъ.“ Много отъ сегашнитѣ хора сѫ савловци, подържатъ старото учение. Тѣ трѣбва да паднатъ отъ коня си, да напуснатъ старитѣ си разбирания, да станатъ павловци. Сега е времето, хората да се откажатъ отъ старото си разбиране и да приематъ новото. Докато дойдатъ до новото, тѣ неизбѣжно ще минатъ презъ борба, но това е необходимо. Въ какво седи новото? — Въ възкресението, въ великата свобода. Докато живѣе въ старото, човѣкъ се намира въ ограничения. Щомъ влѣзе въ новото, той се освобождава отъ ограниченията и възкръсва. Новото носи въ себе си Божията Любовь. Който вѣрва въ тази любсвь и я прилага, той ще се подмлали. Който не вѣрва въ любовьта, живѣе въ старото. Въ широкъ смисълъ казано: Които живѣятъ съ старото, сѫ стари хора. Които живѣятъ съ новото, сѫ млади. Ако младиятъ изгуби вѣрата си въ новото, остарява; ако стариятъ придобие вѣра въ новото, подмладява се. За утеха нѣкои казватъ, че, като се преродятъ втори пѫть, тогава ще се подмладягъ. Ако сега не се подмладятъ, и въ другото прераждане нѣма да се подмладятъ. Като разглеждате сегашното положение на хората, виждате, че евреитѣ, които на времето си бѣха избранъ народъ, днесъ сѫ изложени на голѣми изпитания. Нѣкога бѣха пръвъ народъ, сега сѫ на последно мѣсто. Това се дължи на едно тѣхно опущение. Днесъ всички народи — германци, англичани, италиянци, французи, руснаци — се борятъ за първенство. Едно трѣбва да се знае: докато е на физическия свѣтъ, човѣкъ бива въ началото пръвъ, въ края последенъ. Като влѣзе въ духовния свѣтъ, въ началото е последенъ, въ края — пръвъ. Щомь влѣзе въ Божествепия свѣтъ, и въ началото, и въ края е пръвъ. Само въ Божествения свѣть човѣкъ запазва силата си. Каквато е силата му въ началото, такава е и въ края. Това значи, да започне човѣкъ съ добро и да свърши съ добро; да започне съ любовь и да свърши съ любовь; да започне съ вѣра и да свърши съ вѣра. Човѣшкиятъ и духовниятъ свѣтъ, съединени въ едно, образуватъ Божествения. Следователно, когато човѣкъ съедини физическия и духовния свѣтъ въ себе си въ едно, той става кандидатъ за Божествения. Като живѣе на физическия свѣтъ, човѣкъ разбира, какво значи, да бѫде силенъ въ началото на живота си; като живѣе въ духовния свѣтъ, той знае, какво значи, да бѫде силенъ ва края. Като съедини началото и края въ едно, тогава вече разбира, какво значи, да бѫде кандидатъ за Божествения свѣтъ. Богъ казва за себе си: „Азъ съмъ алфа и омега“. Това значи: Азъ съмъ този, който и въ началото, и въ края съмъ единъ и сѫщъ, неизмѣненъ. Всѣки човѣкъ трѣбва да се стреми да бѫде неизмѣненъ; какъвто е въ началото, такъвъ да бѫде и въ края. За тази цель той трѣбва да работи върху себе си, да бѫде внимателенъ къмъ всички: къмъ млади и стари, къмъ учени и прости, къмъ бедни и богати. Както всѣки човѣкъ е удъ на Божествения организъмъ, така и всѣки народъ. Всѣки човѣкъ, всѣки народъ има свое мѣсто въ Великия организъмъ. Докато е на мѣстото си, той има велико предназначение. Напусне ли мѣстото си, той се намира предъ голѣма катастрофа. Каква е задачата на съвременния човѣкъ? Задачата на всѣки човѣкъ е да създаде глава, която да бѫде добъръ проводникъ на свѣтлината; да създаде сърдце, което да бѫде добъръ проводникъ на топлината; да създаде тѣло, което да бѫде добъръ проводникъ на силитѣ въ природата. Въ това седи бѫдещата религия и бѫдещата наука. Отъ всички се иска свѣтълъ умъ, топло сърдце и здраво тѣло. Ще кажете, че това е задача на живитѣ. Но кѫде сѫ заминалитѣ за онзи свѣтъ? Тѣ сѫ стопени, както ледътъ се топи и превръща въ вода. Губи ли се водата? Водата не се губи, но се влива въ широкото море. Следователно, вашитѣ заминали се вливатъ въ васъ и ви предаватъ отъ своята свѣтлина, топлина и сила. Ако между баща ви и васъ има добра връзка, т. е. ако се обичате, като замине за другия свѣтъ, той ще се влѣе въ васъ и ще увеличи свѣтлината на ума ви, топлината на сърдцето ви и силата на тѣлото ви. Ако не се обичате, той пакъ ще се влѣе въ васъ, но ще изпитате понижаване въ свѣтлината на ума ви, въ топлината на сърдцето ви и въ силата на вашето тѣло. Сѫщото става и при заминаване на ваши приятели или неприятели. Който заминава за онзи свѣтъ, трѣбва да повдигне температурата на ближнитѣ си, а не да я понижи. Желая ви да бѫдете добри проводници на Божествената свѣтлина, топлина и сила, за да внесете въ ума си повече свѣтлина, въ сърдцето си — повече топлина и въ тѣлото си — повече сила. Придобиете ли тия нѣща, вие живѣете въ вѣрата, а не въ вѣрването. * 8. Беседа отъ Учителя, държана на 11. августъ, 5 ч. с. 1940 г. София. — Изгрѣвъ.

"Божествениятъ и човешкиятъ свѣтъ", Рилски беседи отъ Учителя, държани на Мусала, Седемтѣ езера и София, 1940 г. Първо издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Стотникътъ Отговори сготникътъ и рече му „Кажи само речь, и ще оздравѣе момчето ми“. Матея 8:8. Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ почивка. Всички несгоди, всички болести въ живота на хората се дължатъ на преуморяване. Благодарение на преумората, на изтощаването, организъмътъ на човѣка се отклонява отъ нормалнитѣ условия на здравето. Когато боледува, човѣкъ губи часть отъ енергията на своя организъмъ, вследствие на което и да иска да работи, не може, трѣбва да си почине. Понѣкога човѣкъ се пресилва, работи повече, отколкото трѣбва. — Защо? — За да спечели нѣщо повече. Човѣкъ трѣбва да работи, но да разпредѣля работата си: яденето да остави за физическия свѣтъ, труда — за духовния и работата — за Божествения. На физическия свѣтъ човѣкъ не трѣбва да работи много. — Защо? — Защото работата е предвидена за Божествения свѣтъ. Ако живѣе въ духовния и въ Божествения свѣтъ, човѣкъ трѣбва да се труди и да работи. Щомъ не се труди и не работи, той ще се мѫчи. Който казва, че се мѫчи, той нѣма представа за трудъ и за работа. Първото стѫпало въ човѣшкия животъ е мѫчението, второто — труда, а третото — работата. За да дойде до стѫпалото на работата, човѣкъ трѣбва да мине първо презъ мѫчението, после — презъ труда и най-после — презъ работата. Днесъ човѣкъ разполага съ наука, религия, общественъ животъ. Това сѫ условия за човѣшкото развитие. Днесъ имаме голѣма свѣтлина, голѣма любовь, но между хората липсва нужното уважение и почитание. Не че абсолютно го нѣма, но не е достатъчно. Запримѣръ, срѣщате единъ сиромахъ човѣкъ и казвате: Сиромахъ е той. Значи, щомъ не е богатъ, не можете да му отдадете нужното уважение. Срѣщате единъ невежа, казвате: Невежа е той. Ако бѣше ученъ, друго уважение щѣше да има. Въ едно отношение сте прави, но трѣбва да знаете, че богатитѣ сѫ произлѣзли отъ сиромаситѣ, а ученитѣ — отъ невежитѣ. И обратното е вѣрно: сиромаситѣ сѫ произлѣзли отъ богатитѣ, а невежитѣ — отъ ученитѣ. Това може да се докаже биологически и математически, но нужни сѫ редъ изчисления. Това ще бѫде голѣма и отвлѣчена работа. Запримѣръ, като дойдемъ до моми и момци, и тѣ представятъ числа, а не кукли и кончета, съ които си играятъ децата. Трѣбва ли да се мисли, че момата е голѣма кукла, съ която момиченцата трѣбва да си играятъ? Трѣбва ли да се мисли, че момъкътъ е голѣмо конче, съ което момченцата трѣбва да си играятъ? Момата и момъкътъ сѫ числа, наистина, но живи числа, които растатъ, развиватъ се, размножаватъ се и т. н. Ето защо, въ момата и въ момъка се явява желание да не бѫдатъ сами. Това желание е вложено отъ самата природа. Човѣкъ не може да живѣе самъ и търси другарь, съ когото да сподѣли участьта на своя животъ. Богъ направи първия опитъ. Той създаде човѣка и го остави да живѣе въ рая самъ, като монахъ. Въ рая човѣкъ имаше условия да живѣе мирно и тихо, отъ никого несмущаванъ, съ никого да не се кара. На негово разположение бѣха оставени всички плодни дървета, съ изключение на едно. Той имаше, какво да яде и да пие, да бѫде спокоенъ, но и при тѣзи условия не бѣше доволенъ. Той си каза: Не е добре човѣкъ да живѣе самъ. И пожела Адамъ да има другарка, съ която да се разговаря. Това е положението и на сегашнитѣ хора. Тѣ иматъ на разположение всичко, но пакъ сѫ недоволни. Недоволството е болезнено състояние на човѣка. Какво въ сѫщность представя човѣкъ, не знаемъ. Отъ болеститѣ, отъ неговитѣ болезнени състояния не можемъ да сѫдимъ за самия човѣкъ. Отъ болеститѣ не можемъ да сѫдимъ за здравия човѣкъ. Вие можете да кажете само, че нѣкога този човѣкъ е билъ здравъ, а сега е боленъ. Като боленъ, той е недоволенъ, сърди се, кара се за нищо и никакво. Както и да му услужвате, отъ всичко е недоволенъ. Той намира, че окрѫжаващитѣ сѫ груби, невнимателни къмъ него. Щомъ оздравѣе, той започва да се извинява, че измѫчвалъ близкитѣ си, понеже билъ въ ненормално състояние. Ще кажете, че болниятъ трѣбва да търпи. Знаете ли, колко мѫчно може да търпи човѣкъ. Много примѣри има въ живота, които показватъ, колко човѣкъ е нетърпеливъ. Обаче, какъвто примѣръ да дадемъ, все ще засегне нѣкого. Въ това отношение примѣритѣ сѫ опасни. Нѣкой примѣръ ще засегне мѫжетѣ, другъ — женитѣ, трети — синоветѣ и дъщеритѣ, четвърти — свещеницитѣ, учителитѣ, сѫдиитѣ и т. н. Като изнася нѣкакъвъ примѣръ, човѣкъ трѣбва да бѫде много внимателенъ. Сѫдията сѫди хората, но и отъ него не сѫ доволни. Нѣкой казва, че обича военщината. Обича военщината, но е или кандидатъ за офицеръ, или въ запасъ. Той съжалява, че не може да воюва. Лъже се този човѣкъ. Нѣма живо сѫщество на земята, което да не воюва. Ако човѣкъ не е на бойното поле, той воюва въ дома си. Мѫжътъ воюва съ жена си, жената — съ мѫжа си и т. н. Въ края на краищата всички хора воюватъ. Жената казва за себе си, че била миролюбива. Много примѣри въ живота показватъ, колко миролюбива е жената. Иоанъ Веслей, виденъ английски реформаторъ, дошълъ на земята съ мисия да внесе реформи въ Англия, решилъ да си избере другарка за живота. И той, като Адама, си казалъ: Съ жена тази работа ще върви по-добре, отколкото безъ жена. Богъ го изпратилъ на земята да проповѣдва на хората безъ жена, но той решилъ, че съ жена ще бѫде по-добре. Както мислилъ, така постѫпилъ. Той намѣрилъ една мома, англичанка, и се оженилъ за нея. Три дни следъ женитбата си той срещналъ единъ свой приятель и му казалъ: Нѣма смисълъ човѣкъ да се жени. Жената, за която се оженилъ, не била толкова миролюбива, колкото си въобразявалъ. Като виждала, че при него дохождали млади моми и жени, тя го хващала за косата и го разтърсвала добре. Англичанитѣ носятъ кѫси коси, защото ги е страхъ отъ женитѣ имъ. Сѫщо така тѣ не носятъ и бради. Въ сѫщность, това не е така. Англичанкитѣ не сѫ толкова жестоки. Това е хуморъ. Женитѣ не сѫ толкова лоши, колкото ги представятъ. Тамъ, дето има скубане на коси, това се дължи на неразбиране и непознаване на Божиитѣ закони. Всички хора искатъ да бѫдатъ щастливи, но не могатъ. — Защо? — Защото търсятъ щастието вънъ отъ себе си. Човѣкъ не взема въ внимание, че всѣко сѫщество вънъ отъ него сѫщо така търси своето щастие. Всѣки иска да бѫде щастливъ. Всѣки иска да бѫде уважаванъ и почитанъ. Това желание е на мѣсто. Нѣма по-красиво нѣщо отъ това, да влѣзете въ домъ, дего всички членове се уважаватъ и почитатъ. Като желаете това за себе си, помнете, че наредъ съ васъ всички хора желаятъ сѫщото. „Кажи само речь, и ще оздравѣе момчето ми“. Ние виждаме, че едно служебно лице се обръща къмъ Христа съ думитѣ: „Кажи само речь“. Той вѣрва, че като даде заповѣдь Христосъ, момчето му веднага ще оздравѣе. Той казва на Христа: Понеже ти разполагашъ съ власть и сила, кажи на болестьта да си отиде. Щомъ й заповѣдашъ, тя ще напусне момчето ми. Наистина, Христосъ може да заповѣдва на болеститѣ, защото задъ тѣхъ стоять разумни сѫщества. Задъ всѣко нѣщо стои нѣкаква разумна сила. Запримѣръ, виждате, че куршумитѣ отъ пушката и орѫдието отиватъ на точно опредѣлено мѣсто. Какъ е възможно куршумътъ, който е нѣщо несъзнателно, да отива на опредѣлено мѣсто? Задъ пушката и орѫдието стои едно разумно сѫщество — войникътъ, който измѣрва разстоянието и направлява посоката имъ. Като има предъ видъ прицелната точка, войникътъ удря на мѣсто. Нѣкой пѫть пушката може сама да гръмне, да убие нѣкого, но това се случва рѣдко. Сега азъ искамъ да ви покажа начинъ, какъ да си почивате, да сте свободни, а не напрегнати. Нѣкои се страхуватъ да не се заблудятъ. Оставете този страхъ настрана. Слушайте, какво днесъ ви говоря, което може да ви ползува. Като отидете у дома си, правете, каквото искате. Ако чоплите това, което съмъ ви далъ, вие нито ще разберете предмета, върху който съмъ говорилъ, нито ще си починете. Човѣкъ трѣбва да бѫде свободенъ, да не мисли, че имамъ предъ видъ неговата личность, т. е. неговитѣ погрѣшки. Ако е въпросъ за погрѣшки, всички хора грѣшатъ. Всички хора иматъ и добродетели. Ние, обаче, нѣмаме предъ видъ погрѣшкитѣ и добродетелитѣ на хората. Хората се отличаватъ едни отъ други по това, че погрѣшкитѣ и добродетелитѣ на нѣкои отъ тѣхъ сѫ проявени, а на нѣкои — не сѫ. Когато погрѣшкитѣ сѫ проявени, тѣ пакостятъ първо на самия човѣкъ, а после и на окрѫжаващитѣ. Що се отнася до добродетелитѣ, човѣкъ трѣбва да има такива добродетели, които никога не губятъ цената си. Каква добродетель е тази, която днесъ има цена, а следъ нѣколко години се обезценява? Тя мяза на паритѣ, чиято стойность ту се намалява, ту се увеличава, въ зависимость отъ условията. Презъ миналата война единъ българинъ внесълъ въ една отъ банкитѣ 600 хиляди германски марки. Той срещналъ единъ отъ приятелитѣ си, на когото се похвалилъ, че осигурилъ вече живота си. Въ една отъ нашитѣ банки внесохъ 600 хиляди германски марки и сега мога да си поживѣя нашироко, нѣма за какво да мисля. — Добре е твоето положение, но какво да правя азъ? Нито въ банкитѣ имамъ пари, нито въ джобоветѣ си. — Потърси нѣкакъвъ начинъ и ти да се осигуришъ. Каква била изненадата на осигурения българинъ, който следъ известно време получилъ писмо отъ банката, въ което му съобщавали да извади вложенитѣ пари. Като отишълъ въ банката, единъ отъ чиновницитѣ му казалъ: Господине, извадете вложената сума отъ банката, защото нѣмаме смѣтка за такава малка сума, която се равнява на десеть стотинки, да подържаме специална графа въ книжата. Германската марка изгуби стойностьта си, съвършено се обезцени. За да се подържа една графа въ нашитѣ книжа, трѣбва да прибавя къмъ вашитѣ пари още 30 стотинки. Всички хора си правятъ смѣтки въ живота, но въ края на краищата смѣткитѣ имъ излизатъ криви. Тѣ мислятъ, че сѫ осигурени, а после виждатъ, че се лъгали. Не разчитайте нито на 600 хиляди марки, нито на милиони. Единственото нѣщо, на което можете да разчитате, това е вашиятъ умъ, съ своитѣ трезви мисли. Разчитайте на вашето благородно сърдце и топли чувства. Разчитайте на вашата силна воля и на вашитѣ благородни постѫпки. Разчитайте на всѣки Божественъ импулсъ въ себе си. Като се натъкватъ на мѫчнотии и не правятъ усилия да ги разрешатъ, мнозина казватъ: Както Богъ даде. Това е крива философия. Защо? Предртавете си, че имате голѣма нива, но нито я орете, нито сѣете и казвате: Каквото Богъ даде. Какво ще даде Богъ на тази нива? Тръне и бодили. Обаче, ако я разорете и посѣете съ жито, жито ще даде. Каквото посѣешъ, това ще получишъ. Сѫщиятъ законъ се отнася и до духовния животъ на човѣка. Ако посѣешъ нѣщо ценно въ ума, въ сърдцето и въ тѣлото си, Божието благословение ще дойде върху тебе. Ако работишъ и вѣрвашъ въ успѣха на своята работа, ще видишъ резултатъ; ако не работишъ и не вѣрвашъ, никакъвъ резултатъ не можешъ да имашъ. Отъ това гледище ние дѣлимъ хората на вѣрващи и безвѣрници. И еднитѣ, и другитѣ иматъ основание да вѣрватъ, или да не вѣрватъ. — Защо? — Защото въ безвѣрницитѣ Богъ е отвѫтре, и тѣ не Го виждатъ отвънъ. Въ вѣрващитѣ пъкъ Богъ е отвънъ. Тѣ не Го виждатъ отвѫтре. Бѫдещата религия има за задача да помогне на хората, да виждатъ Бога и отвънъ, и отвѫтре. Това подразбира истински вѣрващъ. Нѣкой минава предъ хората за безвѣрникъ, а въ сѫщото време виждатъ, че този човѣкъ е готовъ на всѣкакви жертви, не лъже, не краде, съ жена си и съ децата си се отнася добре. Той минава за безвѣрникъ, защото Богъ е вѫтре въ него, а не вънъ отъ него. За предпочитане е човѣкъ да минава за безвѣрникъ, да не вижда Бога, но да живѣе добре съ близкитѣ си, да не върши престѫпления, отколкото да е вѣрващъ и да върши престѫпления. Съвременниятъ свѣтъ е пъленъ съ религиозни, съ вѣрващи хора, но и тѣ не се разбиратъ помежду си. Едни отъ тѣхъ подържатъ гледището, че Богъ е строгъ и наказва хората за тѣхнитѣ погрѣшки. Други подържатъ гледището, че Богъ е Любовь. Казано е, че Адамъ и Ева сгрѣшиха въ рая. Богъ би ли ги? Имаше ли тояга въ рая? Тѣ престѫпиха заповѣдьта на Бога и заради непослушанието си трѣбваше да напуснатъ рая, да отидатъ въ свѣта. Адамъ и Ева сгрѣшиха, но причината за погрѣшката имъ не е една и сѫща. Ева се изкуси отъ змията. Тя повѣрва на нейнитѣ думи и яде отъ забранения плодъ. Адамъ пъкъ се изкуси отъ Ева, отъ жената. Какво трѣбва да направятъ, за да се освободятъ отъ погрѣшката си? За да изправи погрѣшката си, жената трѣбва да разбере характера на змията. Съ други думи казано: жената трѣбва да разбере естеството на животинското начало въ себе си. Щомъ го разбере, тя ще изправи живота си. Ако мѫжътъ иска да изправи погрѣшката си, трѣбва да разбере естеството и характера на жената. Подъ думата „животински животъ“ разбираме първичния животъ, който още не е диференциранъ, не е организиранъ. Въ процеса на организирането му сѫ произлѣзли безвѣрието и вѣрата. Безвѣрието има отношение къмъ физическия свѣтъ, а вѣрата — къмъ астралния, Значи, вѣрващитѣ живѣятъ въ астралния свѣтъ. Физическиятъ свѣтъ има отношение къмъ постѫпкитѣ на човѣка, а астралниятъ — къмъ неговитѣ чувства и желания. Безвѣрникътъ казва, че вѣрва само въ паритѣ и въ това, което вижда. Вѣрващиятъ вѣрва и въ това, което не вижда. Мнозина вѣрватъ въ сънищата си повече, отколкото въ действителнитѣ нѣща. Като сънуватъ нѣщо, по цѣли дни разправятъ сънищата си. Тѣ искатъ да знаятъ, какво означаватъ сънищата имъ. Нѣкой сънувалъ, че мечка го гони. Какво означава този сънь? Три тълкувания можете да дадете на съня си. Първото тълкувание: Ти си търговецъ, но ще намѣришъ такъвъ съдружникъ, който ще те гони като мечка. Ще имашъ голѣми неприятности съ него. Второ: Ако си младъ мъмъкъ, за женене, ще намѣришъ една млада мома, която ще те гони като мечка. Трето: Ако пъкъ си учитель, ученицитѣ ти ще те гонятъ като мечка. Тъй щото, мечката, която си сънувалъ, ще се изяви по нѣкакъвъ начинъ въ действителния ти животъ. Сънищата сѫ символи, или формули, чрезъ които природата говори на човѣка. Когато се казва, че нѣма нищо скрито — покрито въ живота, имаме предъ видъ езика на природата. Тя си служи съ символи и съ отпечатъци. Нѣма престѫпление или добро, което човѣкъ е направилъ и за което природата да не е турила отпечатъкъ върху неговото тѣло. Тя отбелязва всички престѫпления: индивидуални, семейни, обществени, народни и общочовѣшки. По сѫщия начинъ тя отбелязва и добродетелитѣ. Какво означаватъ престѫпленията? Българитѣ сѫ дали лошо значение на думата „престѫпление“. Споредъ тѣхъ, да извършишъ престѫпление е лошо нѣщо. Въ сѫщность, когато малкото дете за пръвъ пѫть стѫпи на краката си и напусне животинското си състояние на лазене, родителитѣ се радватъ и казватъ: Пристѫпи нашето дете. Радостьта имъ е голѣма. Тѣ поканвантъ роднини и приятели въ дома си на угощение. Какво лошо има въ пристѫпването на детето? Има нѣщо лошо, но не въ самото пристѫпване, а въ последствията. Като започне да пристѫпва, детето не може още да пази равновесие, вследствие на което често пада на земята и се удря. Щомъ се удари, то започва да плаче. Следователно, лошо е човѣкъ да върши престѫпления, защото ще носи последствията имъ. Престѫпишъ ли нѣщо, ще паднешъ, ще ударишъ главата си. Какво трѣбва да правишъ? Ще станешъ, ще измиешъ кръвьта отъ главата си и ще благодаришъ на Бога, че си научилъ нѣщо. Ще се молишъ, ще бѫдешъ внимателенъ, втори пѫть да не сгрѣшишъ по сѫщия начинъ. Колкото повече се училъ човѣкъ, толкова по-малко пада. Ще дойде време, когато ще пада най-много единъ пѫть презъ годината. Учете се да ходите добре. За да се научи човѣкъ да ходи добре, трѣбва да мисли. Ако не мисли, и най-слабото сѫщество може да му причини пакость. Единъ свещеникъ разправяше, че едно дете умрѣло отъ ухапване отъ комаръ. Малъкъ е комарътъ, но кръвьта на детето се заразила, и то умрѣло. Значи, едно малко сѫщество може да ви ухапе и да платите съ живота си. Трѣбва ли да се оставите на едно малко сѫщество да ви ухапе и да умрете? Представете си, че нѣкой човѣкъ е ухапанъ отъ змия. Какво трѣбва да направите? Ако тръгнете да търсите лѣкарь, отровата ще се разпространи въ кръвьта, следъ което ухапаниятъ мѫчно ще се спаси. Какъ ще му помогнете тогава? Който има здрави зѫби, веднага трѣбва да изсмучи отровата и бързо да я изплюе. Приложете този методъ и по отношение на вашитѣ погрѣшки. Щомъ направите една погрѣшка, не губете време да я разглеждате, но веднага я изсмучете и плюйте навънъ. Оставите ли я известно време въ себе си, тя непремѣнно ще ви отрови. Ще кажете, че има грѣшки, които не могатъ да се изправятъ. Това не е вѣрно. Всички погрѣшки сѫ поправими. Нѣма погрѣшка въ свѣта, която да е непоправима. Голѣмитѣ погрѣшки ставатъ отъ малки причини. Голѣмитѣ пожари се произвеждатъ отъ една искра. Въ миналия вѣкъ градътъ Чикаго изгорѣлъ отъ една свѣщь. Единъ чифликчия доилъ кравата си вечерь, съ свѣщь. По невнимание, кравата бутнала свѣщьта и запалила сламата въ обора. Никой не забелязалъ, че сламата въ обора гори, вследствие на което избухналъ голѣмъ пожаръ. Почти цѣлиятъ градъ изгорѣлъ. Въ началото пожарътъ може да се потуши, но остави ли се да вземе голѣми размѣри, мѫчно се изгасва. Следователно, искате ли да изправите една погрѣшка, хванете я още въ началото й, докато не се е разгорѣла. Въ края мѫчно се изправя. И на края изгасиха пожара, но следъ като Чикаго изгорѣ. После отново го съградиха и стана по-красивъ отъ по-рано. Този примѣръ показва, кога могатъ да се изправятъ погрѣшкитѣ. Изобщо, изостаналитѣ погрѣшки се изправятъ мѫчно. И тѣ могатъ да се изправятъ, но за това се искатъ усилия. „Кажи само речь, и ще оздравѣе момчето ми“. Това сѫ думи, които стотникътъ казалъ на Христа. Не можете ли и вие, като този стотникъ, да кажете на Божественото въ себе се: Кажи само речь, и азъ ще изпълня волята Божия. Човѣкъ трѣбва да се постави при тежки условия, при усилни времена, за да се научи да мисли. Като знае това, природата поставя всички хора на голѣми изпитания, да се научатъ да мислятъ. Разправятъ единъ случай отъ живота на Наполеона, съ който се потвърждава горната мисъль. Наполеонъ ималъ на разположение единъ гениаленъ инженеръ, който му услужвалъ въ най-труднитѣ моменти. Единъ день Наполеонъ се намѣрилъ предъ една голѣма мѫчнотия: войската му незабавно трѣбвало да мине презъ една широка рѣка, която нѣмала мостъ. Той веднага извикалъ своя инженеръ и му казалъ: Заповѣдвамъ ти въ половинъ часъ да построишъ мостъ на тази рѣка. — Съжалявамъ, Ваше Величество, времето е кратко, а при това нѣмамъ никакви инструменти на разположение. — Ако въ половинъ часъ мостътъ не бѫде готовъ, ще заповѣдамъ да те застрелятъ. Инженерътъ се замислилъ дълбоко. Като се видѣлъ предъ голѣмо изпитание, той се натъкналъ на една свѣтла мисъль. Снелъ козирката отъ шапката си и по особенъ начинъ, като съ инструментъ, започналъ да измѣрва широчината на рѣката. Щомъ опредѣлилъ широчината й, въ половинъ часъ мостътъ билъ готовъ, и войската минала по него. Тъй щото, натъкнете ли се на нѣкаква мѫчнотия или на нѣкакво изпитание, започнете да мислите. Само така вие ще намѣрите начинъ за неговото разрешаване. — Ама нѣмамъ инструменти. — Започнете да мислите. И безъ инструменти ще се справите. Всѣки човѣкъ има на разположение инструменти, които трѣбва да упражнява. Кои сѫ тия инструменти? Това сѫ неговиятъ умъ, неговото сърдце и неговата воля. Приложете ума, сърдцето и силитѣ на тѣлото си при всички случаи на изпитания и мѫчнотии. Вѣрвайте въ вашия умъ! Вѣрвайте въ вашето сърдце! Вѣрвайте въ силитѣ, които Богъ е вложилъ въ тѣлото ви! Нѣкои ще възразятъ, че въ грѣхъ ги е заченала майка имъ, затова не могатъ да се справятъ съ мѫчнотиитѣ си. Тѣ цитиратъ стихове отъ Писанието, съ което искатъ да се оправдаватъ. Оставете настрана тѣзи стихове. Важно е, какво човѣкъ може да направи днесъ. Ако новороденото дете тежи три-четири килограма и е немощно, следъ 20 години пакъ ли толкова ще тежи? Следъ 20 години пакъ ли ще бѫде немощно? Не, то ще израсне, ще тежи 50-60 килограма и ще стане здравъ, силенъ момъкъ. Ако нѣкое дете, наистина, е родено въ грѣхъ, следъ 20 годишенъ добъръ, чистъ животъ грѣхътъ ще се заличи, ще изчезне. Като ученици, вие не трѣбва само да цитирате стихове и да се спирате върху тѣхното буквално значение, но да разглеждате вѫтрешния имъ смисълъ. За да разбсрсте смисъла на стиха „въ грѣхъ ме зачена майка ми“, преди всичко, вие трѣбва да разбирате еврейски езикъ, да четете Библията въ оригиналъ. Всѣки стихъ има три тълкувания: едно тълкуване за обикновенитѣ хора, второ — за талантливитѣ и трето — за гениалнитѣ, т. е. за посветенитѣ. Стихътъ „въ грѣхъ ме зачена майка ми“ е вѣрно преведенъ, но малцина разбиратъ вѫтрешния му смисълъ. — Защо майката е заченала детето си въ грѣхъ? — Защото била силна, енергична, здрава жена. Тя му дала повече сила, отколкото трѣбвало. Ако бѣше родила едно слабо, хилаво дете, щѣше ли да има сила то да ходи тукъ-тамъ, да краде, да убива? Майката е вложила въ това дете толкова енергия, толкова здраве, че отъ изобилие на сила въ себе си започнало да кѫса главитѣ на мухитѣ, на кокошкитѣ, да краде плодове отъ дърветата и т. н. Следователно, ако майка ви е вложила много енергия въ васъ, благодарете за това. Не обвинявайте майка си, че ви е родила съ много енергия, но потърсете начинъ, какъ да пласирате тази енергия, да я използувате разумно. Когато видя, че нѣкое дете кѫса главитѣ на мухитѣ, нѣма да считамъ, че е грѣшно, но ще зная, че е много енергично. Въ такъвъ случай, ще го извикамъ при себе си, ще му дамъ една лопатка или мотичка и ще го накарамъ да вади троскотъ отъ земята. Нѣкои хора говорятъ за идеаленъ животъ, стремятъ се къмъ него и пренебрегватъ физическия. Тѣ не знаятъ, че за да дойдатъ до идеалния животъ, трѣбва да започнатъ отъ физическия. Като методъ за правилно развитие, тѣ трѣбва да отглеждатъ цвѣтя, плодове и зеленчуци. Мнозина избѣгватъ работата съ земята, считатъ я унизителна. Не е така. Всѣко растение, всѣки плодъ, съ които човѣкъ се занимава, внасятъ въ него свои качества. Запримѣръ, добре е да отглеждате фикусъ. Наистина, фикусътъ е безплодно растение, но и той дава нѣщо отъ себс си. Който иска да забогатѣе, нека отглежда фикусъ. Той внася спокойствие и разположение въ човѣка. Фикусътъ е за ученитѣ хора. Ако искате да станете активни, енергични, отглеждайте череши, главно червени череши; ако искате да усилите вѣрата си, отглеждайте сини сливи. Искате ли да бѫдете истински религиозни, вие трѣбва да се занимавате съ отглеждане на цвѣтя, плодове и зеленчуци. Въ програмата на всички религиозни системи като методъ за работа се препорѫчва отглеждане на растенията. Чрезъ тѣхъ човѣкъ се лѣкува. Като ги обработва, човѣкъ познава тѣхната магическа сила. Днесъ особено препорѫчватъ чесъна като лѣчебно срѣдство. Всѣки човѣкъ трѣбва да има въ градината си по нѣколко лехи съ чесънъ, лукъ, магданозъ, които да отглежда грижливо и съ любовь. Често се говори за дървото на живота. Какво разбираме подъ думитѣ: „дърво на живота“? Това сѫ скрититѣ сили на растенията, отъ които зависи здравето и дължната на живота. Въ човѣка има тъй наречена „растителна система.“ Когато растителната система въ човѣшкия организъмъ се осакати нѣкѫде, веднага идатъ болести. Ако разглеждате човѣка като ясновидецъ, ще видите, че въ него има множество гори. Сегашнитѣ хора не познаватъ своето естество, не знаятъ, каква грандиозна работа имъ предстои и казватъ, че като отидатъ на онзи свѣтъ, ще бѫдатъ възнаградени добре за мѫченията и страданията, които сѫ прекарали на земята. Тѣ мислятъ, че тамъ ще отидатъ като на разходка, ще се облѣкатъ съ нови дрехи. Такъвъ свѣтъ не сѫществува. Онзи свѣгъ е свѣтъ на работа. Който отиде въ онзи свѣть, трѣбва да бѫде готовъ за работа. Тамъ има повече работа, отколкото на земята. Сѫществата, които живѣятъ на онзи свѣтъ, непрекѫснато работятъ. Сѫщото е и съ човѣка. Главата е неговото небе. Милиони и милиарди клетки работятъ въ мозъка и по този начинъ помагатъ на своя господарь. И господарьтъ, отъ своя страна, работи за своя мозъкъ. Като се натъкне на нѣкоя отрицателна чърта въ себе си, той се обръща за помощь къмъ своя висшъ умъ. Запримѣръ, нѣкой човѣкъ е крайно подозрителенъ. За да се справи съ своята подозрителность, той трѣбва да работи съ своя умъ, да развива разсѫдъка си, който води отъ причини къмъ последствия. Мнозина казватъ, че не трѣбва много да мислятъ. Достатъчно е това, което Богъ е казалъ и направилъ, повече не имъ трѣбва. Това значи, да чакашъ наготово да получишъ нѣщата. Добре е, ако нѣкой ти донесе парче баница. Обаче, ако ти се яде баница, а нѣма кой да направи, ще си купишъ брашно, ще го пресѣешъ и самъ ще си я направишъ. Човѣкъ трѣбва да се научи, самъ да си прави, всичко каквото му е нужно. Има мѫже, които знаятъ да предатъ, да насноваватъ и да тъкатъ като жени. Тѣ знаятъ и чорапи да плетатъ. Като тъче, човѣкъ трѣбва да знае, какъ да насновава нищелкитѣ. Отъ това зависи, какво ще бѫде платното. Нѣкои жени тъкатъ на две нищелки, други — на три, на четири и т. н. Дебелината на платното се опредѣля и отъ сновалката. Следователно, много фактори влияятъ върху дебелината и качествата на платното. Нѣкой човѣкъ има само основа, а вѫтъкъ нѣма. Безъ вѫтъкъ платно не може да се изтъче. Ако имашъ основа и вѫтъкъ и седнешъ на стана, и Богъ ще ти помогне. Когато влѣзете въ стана, и рѫцетѣ, и краката трѣбва да работятъ. Нѣкоя жена настани стана си, но чака съседката й да дойде да помага. Дойде съседката, влѣзе въ стана, изкара платното наполовипа и напусне работата. Платното върви, когато жената сама тъче и не очаква на другитѣ. Какво представятъ основата, вѫтъкътъ и платното въ човѣшкия животъ? Основата е мисъльта на човѣка, вѫтъкътъ - неговитѣ чувства, а самото платно постѫпкитѣ му. Щомъ се изтъче платното, човѣкъ си ушива дрехи, съ които се облича. Докато тьче своитѣ мисли и чувства, работитѣ му вървятъ добре. Престане ли да тъче, работитѣ му се объркватъ. Религиознитѣ хора иматъ добри желания, но предоставятъ работитѣ си повече на Бога. Тѣ малко работятъ, а повече се молятъ. Въ една английска църква, въ която проповѣдникъ билъ Спърженъ, се събрали виднитѣ членове на църквата, да се помолятъ на Бога да имъ изпрати една голѣма сума за благотворителни цели. Като ги изслушалъ, проповѣдникътъ казалъ: Братя, защо трѣбва да изкушаваме Бога? Всички събрани тукъ сме богати хора. Ето, азъ давамъ отъ себе си 500 лири стерлинги. Нека всѣки отъ васъ даде по една малка сума, сами да свършимъ работата си. Всички, които били на събранието, последвали примѣра на Спържена. Въ половинъ часъ предъ тѣхъ седѣла сумата десеть хиляди стерлинги. Като даде всѣки човѣкъ по една малка сума, работата тръгва напредъ. Трѣбва ли всичко да очакваме отъ Господа? Богъ е вѫтре въ насъ. Кому каквото трѣбва, ще го намѣри въ себе си. Достатъчно е само да отвори сърдцето си. Богъ е далъ много блага на хората. Тѣ трѣбва да бѫдатъ готови, да даватъ отъ тия блага на своитѣ бедни братя. Днесъ отъ всички хора се иска работа. Започнете първо отъ Божествения свѣтъ и постепенно слизайте въ другитѣ свѣтове — въ духовния и въ физическия. Колкото по-надолу слизате, работата става по-неприятна. Всички хора сѫ слѣзли на земята отъ единъ по-горенъ свѣтъ, за да се научатъ да работятъ съ любовь. Човѣкъ е дошълъ на земята да се научи правилно да живѣе. Той е тръгналъ отъ мѫчението и постепенно отива къмъ труда и работата. Като се мѫчатъ, хората впрѣгатъ на работа и животнитѣ. Въ бѫдеще тѣ ще се ползуватъ отъ новитѣ изобретения и по този начинъ ще облекчать положението на животнитѣ. Единъ день органическиятъ животъ ще се облекчи. и тогава хората нѣма да се мѫчатъ и трудятъ, както сега, но ще работятъ. Работата имъ ще бѫде по-малко отъ сегашната. За да дойдатъ до това положение, хората трѣбва да отидатъ при Онзи, Който живѣе въ тѣхъ и да Му кажатъ: „Кажи само речь“. Като чуете тази речь, всѣки отъ васъ трѣбва да си избере единъ планъ, по който да учи. Изучавайте всички предмети, за да придобиете нѣщо специфично отъ тѣхъ. Като изучавате физика, вие ще станете енергични; като изучавате химия, ще придобиете вѫтрешно спокойствие. Като изучавате астрономия, ще се запознаете съ вселената. Хората изоставятъ близкитѣ до тѣхъ предмети и се занимаватъ съ отвлѣчени въпроси, запримѣръ, съ въпроса за възрастьта на земята. Интересни сѫ заключенията на ученитѣ за възрастьта на земята. Едни учени опредѣлятъ възрастьта на земята по количеството на разтворената соль въ водата; други я опредѣлятъ по наноситѣ върху земнитѣ пластове. Тѣ сѫ изчислили, че на всѣки 500 години земната кора се увеличава съ по три сантиметра. Това надебеляване на земната кора се дължи на наслояванията. Това е забелязано въ египетския теренъ. Други изчисления показватъ, че въ Америка, на всѣки 3600 години, земята се е снишавала съ 30 сантиметра. Въ Англия, на всѣки три хиляди години земята се е снишавала съ 30 сантиметра. Трети учени пъкъ опредѣлятъ възрастьта на земята отъ разлагането на радия, т. е. отъ превръщането му въ олово. Отъ всички изчисления се дохожда до заключение. че земята е на възрасть единъ милиардъ и 500 милиона години. Другъ наученъ въпросъ, съ който се занимаватъ днесъ, е въпросътъ за възрастьта на слънчевата система. Интересно е, какъ сѫ дошли ученитѣ до мисъльта, да използуватъ превръщането на радия въ олово за опредѣляне възрастьта на земята и на слънчевата система. Ще кажете, че това сѫ отвлѣчени въпроси, които нѣматъ нищо общо съ живота на земята. Много отъ вѣрванията на хората сѫ подобни на тия въпроси, но, въпрѣки това, тѣ мислятъ, че иматъ положителни вѣрвания. Какво ще остане отъ вашитѣ вѣрвания, като отидете на онзи свѣтъ? Кой човѣкъ е истински вѣрващъ? Истински вѣрващъ е онзи, който заминава за другия свѣтъ, безъ да умира. Като дойде часътъ на заминаването му, той свиква приятелитѣ си на угощение. Като се събератъ всички около него, той казва: Приятели, събрахъ ви да си хапнемъ и поговоримъ. Азъ заминавамъ вече за отечеството си. Сбогомъ, отивамъ у дома си, между своитѣ близки. Той се сбогува съ всички и изчезва, безъ да остави гробъ следъ себе си. Така трѣбва да заминаватъ всички хора, безъ да се страхуватъ отъ смъртьта. Приятно е човѣкъ да излѣзе отъ тѣлото си съзнателно и да отиде на разходка въ широкия свѣтъ. Човѣкъ може да излиза отъ тѣлото си, когато пожелае. Когато спи и сънува различни сънища, човѣкъ несъзнателно излиза отъ тѣлото си и се разхожда изъ пространството. Не можете ли да направите това и въ будния си животъ? Че наистина излизате отъ тѣлото си и се разхождате изъ пространството, се вижда по това, че се връщате освежени и обновени. Ако не сте могли да излѣзете правилно отъ тѣлото си, вие се събуждате неразположени и уморени. Бѫдещата наука ще докаже на хората, че не трѣбва да се страхуватъ отъ смъртьта. Има нѣщо страшно въ смъртьта, но не е това, отъ което хората се страхуватъ. Единъ английски параходъ се спрѣлъ на пристанището, дето трѣбвало да престои нѣколко часа. Въ това време двама-трима моряци слѣзли на брѣга съ лодка, която завързали за единъ колъ, и отишли въ града да се почерпятъ. Тѣ се напили добре и, като се върнали на брѣга, прибързали да се прибератъ въ лодката. Това било късно презъ нощьта. Влѣзли въ лодката и започнали да гребатъ, за да стигнатъ парахода. Каква била изненадата имъ, когато на разсъмване тѣ видѣли, че следъ като гребали усилено цѣла нощь, не се мръднали отъ кола, за който била вързана лодката. Понеже били пияни, тѣ забравили да развържатъ лодката, вследствие на което гребли на едно и сѫщо мѣсто. Тъй щото, страшното въ смъртьта е колътъ, за който човѣкъ е свързанъ съ земята. Като умре, всички, които сѫ свързани съ сѫщия колъ, го теглятъ, и той остава на едно и сѫщо мѣсто. Следователно, дойде ли часътъ за заминаването ви, скѫсайте вѫжето, съ което сте вързани за кола, и тръгнете свободно на пѫть. Като отиде човѣкъ на онзи свѣтъ, близкитѣ му го посрѣщатъ, радватъ му се, устройватъ му угощение. Вие питате, защо вашиятъ близъкъ не се обажда отъ онзи свѣтъ. Какъ ще се обади? Докато билъ на земята, всички го гонѣли, измѫчвали. Сега, следъ като се освободилъ отъ мѫчнотиитѣ на земята, той не иска да си спомня за нея. Хората говорятъ за онзи свѣтъ, безъ да го разбиратъ. Онзи свѣтъ е по-уреденъ отъ този. Той е по-реаленъ отъ физическия, който виждате около себе си. Ще кажете, че онзи свѣтъ е невидимъ. За едни хора той е невидимъ, а за други видимъ. И мравкитѣ не виждатъ човѣшкия свѣтъ, но това не значи, че той е невидимъ. Както за насъ онзи свѣтъ е невидимъ и нереаленъ, така сѫщо и нашиятъ свѣтъ е нереаленъ за мравкитѣ. Значи, по отношение на онзи свѣтъ, и ние сме като мравкитѣ. Като влѣзе въ онзи свѣтъ, Христосъ възкръсна. Нѣкои мислятъ, че като умре човѣкъ, свѣтътъ се свършва. Не, следъ смъртьта си човѣкъ влиза въ по-реаленъ свѣтъ отъ този на земята. Като отиде на онзи свѣтъ, човѣкъ вече не умира, смъртьта не го хваща. Духовното тѣло никога не умира. Затова, именно, следъ смъртьта си, Христосъ постоянно се явяваше на ученицитѣ си и пакъ изчезваше. Сега. колкото и да се говори по този въпросъ, все пакъ ще остане неразбранъ. Ако нѣкое сѫщество отъ онзи свѣтъ слѣзе на земята, то може да доведе коефициента на земната свѣтлина до единица. При това състояние свѣтлината претърпява известно пречупване, при което хората ставатъ невидими. Всѣки може да стане невидимъ. Човѣкъ може да попадне въ срѣдата на невидимитѣ, тѣ да го виждатъ, а той да не ги вижда. Тѣзи сѫщества сѫ поучени отъ хората. — Защо? — Защото сѫ по-умни отъ тѣхъ. Които виждатъ сѫ по-учени отъ тия, които не виждатъ. Нѣкой си ималъ да дължи една сума. Запитали го, за колко месеца се е задължилъ. Той отговорилъ: За три месеца. Какво разбирате отъ това? Ако сте кредиторъ, ще разберете, че длъжникътъ има три месеца срокъ до изплащане на паритѣ. Ако сте длъжникъ, ще мислите, че имате три месеца срокъ за отлагане. Единъ запиталъ приятсля си: Какво да правя съ дълга си? — Изплати го. — Нѣмамъ пари. — Намѣри отнѣкѫде. — Имамъ малко, но не сѫ достатъчни. — Съкрати бюджета си по нѣкакъвъ начинъ, но плати дълговетѣ си, за да се освободишъ отъ тѣхъ. И тъй, помнете, че въ свѣта има земни кредитори, на които сте задължени. Тѣ сѫ тъй нареченитѣ „земни банкери“, които скубятъ хората. Тѣ взиматъ по 10%, по 20%, по 30% лихва. Трѣбва да се освободите отъ тѣзи кредитори — нищо повече. Ти имашъ излишни желания, отъ които трѣбва да се освободишъ. Това сѫ банкерски операции. Ти искашъ да имашъ десеть костюма, нѣколко чифта обуща, нѣколко шапки, нѣколко ризи. Защо ти сѫ толкова много? Щомъ живѣешъ на земята, две-три ризи сѫ достатъчни. Като се изпотишъ, ще съблѣчешъ едната риза, ще облѣчешъ другата. Христосъ казва: „Който има две ризи, да даде едната на ближния си“. Той говори за другъ свѣтъ, а не за физическия. На физическия свѣть, за чистота, трѣбва да имашь поне дветри ризи. Ризата, съ която човѣкъ се облича, представя разумното въ него. Ако една разумна проява не може да ти помогне въ даденъ случай, защо ти е тя? Ако една мисъль не може да ти помогне за разрешаване на една мѫчнотия, тя е слаба мисъль. Ако едно чувство не може да ти помогне да разрешишъ мѫчнотията си, това чувство е слабо. Ако една постѫпка не може да ти помогне въ разрешаване на мѫчнотиитѣ, тя е слаба. Стремете се къмъ такива мисли. чувства и постѫпки, на които да разчитате при мѫчнотиитѣ си. При каквато мѫчнотия и да се намирате, разумниятъ свѣтъ ще ви помогне да я разрешите. Единъ студентъ разправяше една своя опитность, отъ която се увѣрилъ въ помощьта, която разумниятъ свѣтъ дава на хората. Това се случило въ Пловдивъ. Единъ день той изпадналъ въ голѣма мѫчнотия. Нѣмалъ петь пари въ джоба си, а билъ много гладенъ. Като вървѣлъ по улицитѣ, миналъ край една гостилница, отдето му замирисало на ядене. Това увеличило още повече глада му. Цѣлъ день не турилъ хапка въ уста. Както вървѣлъ, чулъ единъ гласъ въ себе си, който му пошепналъ: Погледни на земята. Той погледналъ и видѣлъ една монета. Гласътъ продължилъ: Вземи монетата, иди да се нахранишъ добре и повече не пъшкай. Какво показва това? Това показва, че въ природата сѫществува законъ, който има предъ видъ нуждитѣ на човѣка. Нѣма случай въ живота на човѣка, когато сѫщественитѣ му нужди да не сѫ били задоволени. Вѣрвайте въ разумното начало въ свѣта. Щомъ постѫпите разумно и отправите мисъльта си къмъ възвишения свѣтъ, веднага ще ви си притекатъ на помощь. Следователно, за да се свържете съ разумния свѣтъ, отъ васъ се иска вѣра, поставена на опитъ. Отъ вась се иска вѣра, която да ви подмлади и освежи. Сегашнитѣ хора сѫ остарѣли преждевременно. Тѣ се страхуватъ отъ живота и постоянно се питатъ: Какво ще стане съ насъ? — Какво ще стане съ васъ? Новъ свѣтъ, нови условия идатъ. Вие трѣбва да бѫдете млади, да се пригодите къмъ новитѣ условия. Това, за което се страхувате, е старото, което си заминава. Стариятъ свѣтъ е мѫтната вода, която трѣбва да изтече, за да дойде бистра, чиста вода. Новъ, красивъ свѣтъ се приготвя за всички хора. Той носи такива блага, каквито никой не е очаквалъ. Всѣки ще стои подъ смокинята и ще яде. Това подразбира изобилието на живота. Всѣки ще бѫде задоволенъ, но отъ всички се иска работа. Всѣки ще работи доброволно, отъ любовь. Кой каквото прави, съ любовь ще го прави. Кжща ли градишъ, съ любовь ще я градишъ; обличашъ ли се, съ любовь ще се обличашъ. Всичко ще се върши съ любовь. „Кажи само речь“. И каза Господъ: Станете вие, които спите. Събудете се вие, които дрѣмете. Почнете да мислите, да работите и да прилагате любовьта въ живота си. Щастие иде за цѣлото човѣчество. Слънцето грѣе за всички хора въ свѣта. Да бѫдемъ благодарни! * 7. Беседа отъ Учителя. държана на 4. августъ, 1940 г. 5 ч. с. София. — Изгрѣвъ.

"Божествениятъ и човешкиятъ свѣтъ", Рилски беседи отъ Учителя, държани на Мусала, Седемтѣ езера и София, 1940 г. Първо издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Реалность на живота Размишление. I. Послание къмъ Коринтянитѣ, 13 гл. Съвременнитѣ хора лесно се отчайватъ отъ живота. — Защо? — Защото попадатъ въ областьта на еднообразието. Наистина, нѣма по-страшно нѣщо въ живота отъ еднообразието. Какво ще кажете за каменаря, който по цѣли дни чука камъни? Ще дойде день, когато той ще се отегчи отъ еднообразието въ своя животъ и ще каже: Отказвамъ се вече отъ тази работа, не искамъ камъни да чукамъ. Въ този смисълъ природата, както и животътъ, не сѫ нищо друго, освенъ предметно учение. Задачата имъ е да учатъ хората, да ги извадятъ отъ еднообразието. За тази цель тѣ си служатъ съ различни явления и предмети, които иматъ свой опредѣленъ смисълъ и свое предназначение. Всѣко явление, всѣки предметъ крие въ себе си нѣщо реално, което трѣбва да се схване. Какво нѣщо е реалното? Ще кажете, че вѣрата на човѣка въ Бога, любовьта му къмъ хората сѫ реални нѣща. Това сѫ предмети за изучаване, но не сѫ никаква реалность. Реалното се крие въ съдържанието на вѣрата и на любовьта. Запримѣръ, всѣки народъ си служи съ единица монета, въ която вѣрва и която обича. — Какво обича човѣкъ въ монетата? — Нейното съдържание. Съдържанието й е златото. Значи, златого е реалното въ монетата. Следователно, дали монетата е левъ, рубла, стерлингъ или доларъ, не е важно. Важно е съдържанието й, т. е. нейната реалность. И тъй, ще знаете, че една реалность сѫществува въ свѣта, но съ много имена. Вие трѣбва да се спрете върху самата реалность, а не върху имената й. И въ лева, и въ рублата има нѣщо реално, което трѣбва да търсите. Щомъ намѣрите тази реалность, вие ще вѣрвате вече не въ силата на паритѣ като нѣщо външно, но въ силата на тѣхното съдържание, което никога не се губи. — Кое не се губи въ паритѣ? — Златото. Паритѣ могатъ да се изгубятъ, формата имъ да се измѣни, но златото като елементъ въ природата никога не се губи. Богатиятъ е цененъ дотолкова, доколкото кесията му е пълна съ злато. Щомъ има злато въ кесията си, на този човѣкъ може да се разчита. Нѣма ли злато въ себе си, той трѣбва да работи, да придобие нѣщо реално. Срѣщате единъ вѣрващъ, който носи въ рѫце красива чанта, но празна — нѣма петь пари въ нея. Той говори, какво челъ въ книгитѣ за онзи свѣтъ, за ангелитѣ, за Христа, а нищо не е видѣлъ. Чантата и кесията на този човѣкъ сѫ празни. Истински вѣрващиятъ трѣбва да има на разположение голѣмо богатство, да разполага съ злато, съ чиста монета. Той трѣбва самъ да е провѣрилъ това, което казва. На английски езикъ е издадена една книга подъ заглавие: „Писма отъ онзи свѣгъ“. Въ всѣко писмо сѫ описани опитности на заминали души за онзи свѣтъ. Повечето опитности сѫ отрицателни. Единъ заминалъ се оплаква на родителитѣ си: Не зная, какво ще се прави тукъ. Толкова време вече, какъ съмъ влѣзълъ въ този свѣтъ, но постоянно съмъ гладенъ. Около мене има много маси, върху които сѫ сложени отилчни яденета. Тъкмо се приближа до една отъ маситѣ, да си хапна нѣщо, но масата веднага започва да се движи. Всѣки день обикалямъ маситѣ, приближавамъ се къмъ една или къмъ друга, но тѣ моментално се отдалечаватъ отъ мене. Азъ се движа къмъ тѣхъ, но тѣ се отдърпватъ Това става всѣки день, и въ края на краищата азъ постоянно гладувамъ. Питамъ: Ако нѣщата постоянно се движатъ въ тебе и около тебе, и ти не можешъ да ги уловишъ, реални ли сѫ тѣ? Значи, отъ книгата „Писма отъ онзи свѣтъ“ излиза, че той е свѣтъ на постоянни промѣни, дето нѣщата непрекѫснато се движатъ, като на кино. Каква реалность има въ единъ свѣтъ на постоянни промѣни? Ще кажете, че това се отнася само до онзи свѣтъ, а не и до този. Ако е така, това положение би се търпѣло. Обаче, какво ще кажете, ако и на този свѣтъ и религиознитѣ, и свѣтскитѣ хора сѫ като на кино? Повечето хора говорятъ върху това, което сѫ чели и чули. Малцина говорятъ върху онова, което сѫ видѣли и опитали. Истинско знание е онова, което почива на опитъ, на преживѣване. Какво сте видѣли на кино, какво сте чели, това не представя никаква реалность. Сегашниятъ свѣтъ се нуждае отъ нови нѣща: новъ животъ, нови разбирания, новъ моралъ. Днесъ, когото срещнете, все за любовь говори. Този казва, че ви обича; онзи казва, че ви обича. Всички хора повтарятъ едни и сѫщи изрсчепия. Свѣтьтъ не се нуждае отъ повторения. Каже ли нѣкой, че ме обича, азъ го питамъ: Джобътъ ти пъленъ ли е съ злато? — Не е пъленъ. — Тогава какъ ще вѣрвамъ въ любовьта ти? Въ сѫщность, какъ изявявате любовьта си на физическия свѣтъ? Ако обичате нѣкой беденъ, слабъ човѣкъ, вие лесно ще покажеге любовьта си къмъ него. — Какъ? — Ще го облѣчете добре, ще го нахраните, ще го изпратите на училище да учи. Слабиятъ пькъ ще носите на рѫце Обаче, какъ ще познаятъ богатиятъ и силниятъ, че ги обичате? Богатиятъ не се нуждае отъ материални блага. Силниять пъкъ не можете да носите на гърба си. И къмъ тѣхъ, обаче, можете да проявите любовь. — Какъ?— По духовенъ начинъ. Тѣ се нуждаятъ отъ духовно проявление на любовьта. Хиляди начини има, по които любовьта може да се прояви. Представете си, че младъ красивь, но беденъ момъкъ се влюбва въ една княгиня. Той нѣма достѫпъ до нея, но иска да изяви любовьта си и да разбере, дали и тя го обича. Той трѣбва да се превърне на конь и да влѣзе въ обора на княгинята. Щомъ е красивъ, строепъ, кротъкъ, княгинята ще го обикне и постоянно ще го езди. Сега вече момъкътъ има възможность да провѣри любовьта на княгинята. Ако тя не го боде съ махмузитѣ си и сама се грижи за него, чеше го, мие го, въ сърдцето й има любовь. Отнася ли се небрежно къмъ него, боде ли го съ махмузитѣ, сърдцето й е жестоко. Ако като къмъ конь тя е внимателна къмъ него и се грижи да бѫде добре нареденъ и очистенъ, колко повече ще го обича като човѣкъ. Искате ли да знаете, кой има любещо сърдце, ще го провѣрите въ отношенията му къмъ животнитѣ. Ако съ животнитѣ се отнася добре, и съ хората ще бѫде добъръ и любещъ. Нѣма ли добра обхода къмъ животнитѣ, и къмъ хората ще бѫде такъвъ. Всички хора сѫ поставени на изпитъ. Божественото въ свѣта изпитва любовьта на хората. Отъ най-малкитѣ имъ постѫпки и отношения къмъ растенията, къмъ животнитѣ, къмъ хората се познава, каква е тѣхната любовь. По това се познава любовьта на човѣка и къмъ Бога. Като знаете това, бѫдете внимателни къмъ вашия конь. Не оставяйте коня си на грижитѣ на вашитѣ слуги. Сами чистете коня си, сами го чешете, сами го вкарвайте и изкарвайте отъ обора си. Коньтъ, това е човѣшкиятъ умъ. Следователно, не давайте ума си на хората, тѣ да се грижатъ, тѣ да разполагатъ съ него. Докато човѣкъ се грижи за коня си, както за очитѣ си, той е неговъ господарь. Остави ли го въ рѫцетѣ на други, човѣкъ губи вече силата си. Щомъ изгуби силага си, човѣкъ става недоволенъ. — Отъ какво е недоволенъ? — Отъ всичко. Той е недоволенъ отъ храната, отъ облѣклото, отъ жилищего си, а даже и отъ тѣлото, отъ сърдцето и отъ ума си. Много естествено, че ще бѫде недоволенъ. Той далъ ума и сърдцето си на чужди хора, които ги оцапали. Следъ това той казва, че сърдцето му е болно, умътъ — помраченъ. Щомъ господарьтъ е отстѫпилъ ума и сърдцето си на наематели, Божественото го напуснало. Мнозина се оплакватъ отъ болести на главата, на сърдцето, на дробоветѣ. — Защо боледува главата? — Свѣтлина нѣма тамъ. — Защо боледува тѣлото? — Сила нѣма въ него. — Защо боледува сърдцето? — Топлина нѣма. Щомъ топлината въ човѣка се намали, той постепенно истива. Може ли човѣкъ да живѣе подъ критическата температура, подъ —273°? Добре е да изследвате пулса на сърдцето си, да знаете, какъ бие при различни състояния. Поне единъ пѫть въ седмицата опитвайте пулса си. При това, вижте, има ли нѣкаква разлика въ пулса на сърдцето ви при обикновено състояние и при случаи, когато обичате или мразите, когато проявявате вѣра, надежда, милосърдие и т. н. Като правите наблюдения върху пулса си, ще видите, че при различни чувства и състояния имате различенъ пулсъ. При страхъ и безстрашие сѫщо така човѣкъ нѣма еднакъвъ пулсъ. Значи, пулсътъ на човѣшкото сърдце се намира подъ влиянието на различнитѣ гами на неговия животъ. Запримѣръ, мажорнитѣ, миньорнитк, хроматичнитѣ гами указватъ различно влияние върху пулса на сърдцето. Човѣкъ трѣбва да изучава не само пулса на сърдцето, но и дишането. Това представя интересна наука. Като наблюдавате, какъ диша човѣкъ, ще забележите, че при различни състояния и чувства той диша по различенъ начинъ. Запримѣръ. вѣрващиятъ диша по единъ начинъ, безвѣрникътъ — по другъ; любещиятъ диша по единъ начинъ, а онзи, който мрази — по другъ. Сѫщото се отнася и за мигането. Който вѣрва, мига по единъ начинъ; който не вѣрва, мига по другъ начинъ. Който лъже, мига по единъ начинъ; който говори истината, мига по другъ начинъ. Когато обича, човѣкъ движи рѫката си по единъ начинъ; когато мрази, той движи рѫката си по другъ начинъ. Това сѫ научни работи, които религиознитѣ хора трѣбва да знаятъ. Мнозина казватъ, че тия работи не сѫ за земята. Тѣ мислятъ, че като отидатъ на онзи свѣтъ, тогава ще ги изучаватъ. Не е така. Ако човѣкъ не е миналъ презъ забавачница, презъ отдѣления, презъ прогимназия и гимназия, никакъвъ университетъ не може да свърши. Щомъ е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да мине презъ всички науки и изкуства, да развива последователно мозъчнитѣ си центрове. Ако всички хора бѣха военни, главитѣ имъ щѣха да бѫдатъ широки. Ако всички хора бѣха честолюбиви, навсѣкѫде щѣхме да срѣщаме глави като краставици. Ако между хората преобладаваше женската любовь, т. е. любовьта на сърдцето, главитѣ имъ щѣха да бѫдатъ като дини. Главата на човѣка трѣбва да бѫде симетрично развита отъ всички страни. Това значи, да е развилъ въ себе си всички мозъчни центрове. Милосърдниятъ човѣкъ е готовъ да помага на всички. Каквото положение и да заема, той слиза отъ висотата си и помага на слаби, немощни. Всѣка добродетель има свое мѣсто и своя линия. Нѣкой минава за религиозенъ човѣкъ, а нѣма съответната линия въ себе си. Като погледнете главата му, на мѣстото на религиозното чувство стои празнина. Този центъръ се намира отгоре на главата. Главата на религиозния човѣкъ отгоре е висока, като планина. Ако на това мѣсто има долина, човѣкъ трѣбва да работи, да развива религиозното си чувство, или любовь къмъ Бога. Центърътъ на справедливостьта се намира сѫщо въ горната часть на главата. Нарича се още центъръ на страха, на предпазливостьта. Човѣкъ трѣбва да бѫде предпазливъ, да знае, какъ да постѫпва. Законътъ на справедливостьта е неизмѣненъ и се прилага еднакво къмъ всички живи сѫщества. Нѣма сѫщество, което може да избѣгне този законъ. Нѣкои го наричатъ „законъ на възмездие“. Споредъ този законъ, кой каквото мисли и чувствува, единъ день ще се върне къмъ него. Както постѫпва човѣкъ къмъ другитѣ, така ще постѫпватъ и къмъ него. Всички хора сѫ опитали и опитватъ този законъ. Като се намѣрятъ въ затруднения, хората казватъ, че свѣтътъ трѣбва да се оправи. Какъ ще се оправи свѣтътъ? Ще кажете, че законитѣ ще оправятъ свѣта. Ако законитѣ, наистина, могатъ да оправятъ свѣта, ето, самата природа се основава на действието на различни закони. Тѣзи закони оправиха ли свѣта? — Ама добри трѣбва да бѫдемъ. — Доброто сѫществува въ свѣта, но хората пакъ не сѫ добри. — Защо? — Защото не го прилагатъ. Доброто трѣбва да се приложи. Природата дава изобилно храни, плодове, но тѣ не отиватъ на мѣстата си, т. е. не се разпредѣлятъ правилно. Какъ ще се оправи свѣтътъ? Единствената сила, която може да оправи свѣта, е любовьта. Въ този смисълъ, мѫжътъ никога не трѣбва да се жени за жена, която не обича, за която не е готовъ да пожертвува всичко. Жената никога не трѣбва да се жени за мѫжъ, когото не обича, за когото не е готова да пожертвува всичко. Детето трѣбва да се роди отъ любовьта на майка си и на баща си. Дете, родено съ любовь, е родено въ присѫтствието на Бога. Дете, родено съ любовь, е дете на новото време. Въ заключение казвамъ: Само майкитѣ и бащитѣ, които живѣятъ въ любовь, сѫ въ състояние да оправятъ свѣта. Само тѣ могатъ да родятъ новитѣ хора. Ако нѣма такива майки и бащи, свѣтътъ ще си остане такъвъ, какъвто е днесъ. Безъ любовь никакво възпитание не може да се очаква. Любовьта трѣбва да присѫтствува въ сърдцето и на възпитателя, и на възпитаника. Какво ще излѣзе отъ вълка, ако го подложите на възпитание? Все вълкъ ще си остане. — Защо? — Любовь нѣма въ сърдцето си. Всички хора трѣбва да приложатъ любовьта въ своитѣ прояви, както и въ всички области на живота. Нѣмате ли любовь, нищо не се ползувате. Каква мисъль е тази, която не е родена съ любовь? Какво чувство е това, което не е родено съ любовь? Каква постѫпка е тази, която не е направена отъ любовь? Нѣмате ли любовь, нито женитбата има смисълъ, нито раждането. Ако вие родите синъ или дъщеря, които не обичате, ще имате голѣми изпитания съ тѣхъ. Защо ви сѫ такива деца? Единъ български чорбаджия, виденъ човѣкъ, разправяше своята опитность съ първия си синъ. Той казваше: Първото ми дете се роди безъ любовь, но следъ него дойдоха четири момичета, добри деца. Съ първото дете видѣхъ и патихъ. Пращамъ го на училище, не иска да учи; пращамъ го на работа, не му се работи. По цѣли дни пуща хвърчила, играе му се. Единъ день излѣзохъ отъ нетърпение. Хванахь го здраво, вързахъ го съ вѫже и се отправихъ къмъ кладенеца, да го пусна вѫтре. Вдигнахъ го на рѫце, обърнахъ го съ главага надолу й започнахъ да го спускамъ. — Олеле, тате, не ме пущай въ кладенеца! Азъ не жаля за себе си. Като си решилъ да ме спускашъ въ кладенеца, това е твоя работа, но помисли за сестричетата ми. Тебе ще турятъ въ затворъ, а тѣ ще останатъ сами, нѣма кой да се грижи за тѣхъ. Като започна да ми говори така, стана ми мѫчно за него и го извадихъ отъ кладенеца. Развързахъ рѫцетѣ и краката му и започнахъ да си мисля: Уменъ билъ моятъ сннъ. Добре, че не го пуснахъ въ кладенеца. Като изслушахъ опитностьта на чорбаджията, казахъ: Ти си много нетърпеливъ и несправедливъ. Не помнишъ ли, какъвъ животь водѣше преди да се оженишъ? Забрави ли своето пиянство? Забрави ли своитѣ лудории въ детинството си? — Наистина, азъ съмъ недоволенъ отъ сина си, а съмъ билъ по-лошь отъ него. При това, той е мое дете. На кого ще прилича, ако не на мене? Досега той се е провинилъ повече въ игри, въ хвърляне на хвърчила. Виждамъ, че отъ него човѣкъ ще стане. Той мисли добре, влиза въ положението ми. Съвременнитѣ хора се намиратъ въ преходенъ периодъ на живота. За да излѣзатъ отъ преходното, тѣ трѣбва да учатъ. Чорбаджията съзнавалъ, че синътъ му трѣбва да учи, но не избралъ добъръ методъ за възпитание. Какво щѣше да постигне, ако бѣше го пусналъ въ кладенеца? Хиляди хора днесъ сѫ пуснати въ кладенеца, но свѣтътъ не се е оправилъ. Хиляди и милиони хора досега сѫ били обесвани, изгаряни, затваряни, но свѣтъть все още не е оправенъ. — Какъ ще се оправи свѣтътъ? — Когато човѣкъ работи върху себе си. Тъй щото, свѣтътъ ще се оправи, когато съзнанието на хората се пробуди, когато отношенията имъ кьмъ Първата Причина на нѣщата станатъ правилни. Кога ще се оправи свѣтътъ? Когато хората иматъ за размѣнна монета помежду си не парата, а своитѣ свѣтли мисли, възвишени чувства и благородни постѫпки. Въ бѫдеще, съ своитѣ чисти мисли, чувства и постѫпки човѣкъ ще може да си купи каквото пожелае. Само чиститѣ мисли и чувства могатъ да се реализиратъ. — Защо? — Защото въ тѣхъ е вложена Божествена сила. Богъ отговаря само на свѣтлитѣ и чисти човѣшки мисли и чувства. Има ли такива мисли и чувства преди да се помоли за нѣщо човѣкъ, получава отговоръ. Искате ли да имате чисти мисли и чувства, пазете се отъ еднообразието въ живота. Колкото по-разнообразни сѫ мислитѣ и чувствата ви, толкова по-добре Природата разполага съ милиони форми и начини за проявяване на любовьта. Трѣбва ли тогава хората да се стремятъ само къмъ единъ начинъ за изявление на любовьта? Тѣ се стремятъ къмъ една и сѫща форма на любовьта, защото познаватъ само човѣшката любовь. Ние пъкъ говоримъ за Божията Любовь, която хората едва сега започватъ да разбиратъ. За да познаете, каква е любовьта ви, наблюдавайте, какво става съ човѣка, когото обичате. Ако човѣкътъ, когото обичате, става добъръ, любовьта ви е Божествена. Ако не става добъръ, любовьта ви е човѣшка. Мнозина страдатъ отъ любовь. Това е неправилно. Любовьта не причинява страдания. Ако страдатъ, това показва, че тѣ не разбиратъ любовьта, т. е. попаднали сѫ въ тъй наречената „паразитна любовь“. Както добрата и чиста храна се отразява благотворно върху организма, така и Божията Любовь прави човѣка здравъ, силенъ и добъръ. Въ 13. глава отъ първото Послание къмъ Коринтянитѣ, апостолъ Павелъ накратко изброява качествата на любовьта. Той казва, че любовьта е дълготърпелива. Значи, човѣкъ трѣбва да работи върху себе си, да придобие търпение. Преди да придобие търпение, той не трѣбва да се обижда. Честолюбивиятъ се обижда лесно, вследствие на което не може да търпи. Щомъ го засегне нѣкой, той веднага избухва. Какво лошо има въ това, че нѣкой ви нарекълъ скѫперникъ, или страхливъ? Кажете си, че, наистина, сте скѫперникъ и страхливъ. Раздали ли сте богатството си на сиромаси? Не сте го раздали. Значи, наистина сте скѫперникъ. Не ви ли е страхъ отъ змия и отъ мечка? Страхъ ви е. Значи, вие сте още и страхливецъ. — Защо? — Страхувате се отъ мечка, отъ змия и отъ други животни. Ето защо, искате ли да придобиете любовьта, вие трѣбва да сте се справили съ честолюбието си, съ обидитѣ. Какво трѣбва да правятъ великитѣ хора, писатели, поети, музиканти, художници, които сѫ изложени на критиката на цѣлъ свѣтъ? Въ една отъ миналитѣ войни, единъ полковникъ билъ хванатъ въ пленъ. Като го водѣли въ казармата, единъ отъ войницитѣ го ударилъ съ пушката си по гърба. Той веднага се обърналъ назадъ, строго изгледалъ войника и си казалъ: Да имахъ сабя въ рѫка, щѣхъ да ти покажа, кой съмъ. Въ това време нѣщо му пошепнало: Върви напредъ смѣло и не се обръщай назадъ. Мина времето на голѣмитѣ величия. Война е това! Колкото силенъ да си, могатъ да те хванатъ въ пленъ. Хванатъ си вече, нѣма какво да правишъ. Смирение се иска отъ тебе. Помнете: всички можемъ да бѫдемъ хванати въ пленъ. Днесъ доброто и злото воюватъ помежду си. Както на бойното поле можешъ да паднешъ въ пленъ, сѫщо така и въ живота. Въ това нѣма нищо срамно. Както добриятъ човѣкъ попада въ пленъ на злото, така и лошиятъ пада пленникъ на доброто. Когато стане примирие между доброто и злото, човѣкъ се освобождава отъ пленничество. Пленницитѣ на злото и на доброто сѫ герои, които не трѣбва да се възмущаватъ отъ пленничество Да бѫдешъ пленникъ, това значи, да се учишъ. Докато се освободи отъ пленничеството си, човѣкъ ще пада и става, ще прави погрѣшки и ще ги изправя. Съвременнитѣ хора сѫ пленници не само на неприятелитѣ си, но и на своитѣ страсти. Единъ човѣкъ пилъ вино и ракия цѣли 25 години. Презъ това време той се опропастилъ окончателно. Недоволенъ отъ себе си, той решилъ да се откаже отъ пиянството. За тази цель отишълъ въ една кръчма и си зарѫчалъ чаша вино и чаша вода. Той седналъ предъ масата и погледналъ къмъ виното. Вѫтре въ него нѣщо настоявало да пие виното. Той пакъ погледналъ къмъ него и казалъ: Вече 25 години, какъ ти служа. Каквото ми заповѣдваше, всичко изпълнявахъ. Сега азъ ще ти бѫда господарь, а ти — слуга. Той надигналъ чашата съ вода, изпилъ я, заплатилъ виното и напусналъ кръчмата. Отъ този моментъ той престаналъ да посещава кръчмитѣ. Това е истински човѣкъ. Това е човѣкъ съ характеръ и воля. Следъ като пилъ 25 години, въ единъ моментъ той могълъ да се откаже отъ пиянството. Този човѣкъ е по-силенъ отъ ангела, който никога не е падалъ. Той се отказалъ отъ виното за смѣтка на Божията водица. Какво представя Божествената вода? — Любовьта. Свѣтътъ ще се оправи, когато всички хора започнатъ да пиятъ отъ водата на любовьта. За да потърсите тази вода, ползувайте се отъ съвета на вашия умъ, на вашето сърдце и на вашето тѣло. * 6. Беседа отъ Учителя, държана на 4. августъ, 1940 г. 5. ч. с. София — Изгрѣвъ.

"Божествениятъ и човешкиятъ свѣтъ", Рилски беседи отъ Учителя, държани на Мусала, Седемтѣ езера и София, 1940 г. Първо издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание На сватба „Кога те кани нѣкой на сватба“. Лука 14:8. Нѣма по-хубаво нѣщо въ живота отъ това, да те поканятъ на сватба. — Защо? — Защото нѣма да плачешъ. Други могатъ да плачатъ, но ти нѣма да плачешъ. Когато те поканятъ на умрѣло, ще плачешъ. Тамъ е мѣсто за плачене. Така е споредъ разбирането на съвременнитѣ хора. Днесъ всички хора се нуждаятъ отъ нова философия за живота. Тѣ не знаятъ, какъ да си почиватъ. Животътъ на сегашнитѣ хора е крайно интенсивенъ, вследствие на което умътъ, сърдцето, волята, тѣлото имъ се изтощаватъ. Мнозина мислятъ, че съ много работа, съ много мислене ще преобразятъ свѣта. Вѣрно е, че човѣкъ може да преобрази свѣта, но кой свѣтъ? Своя. — Какъ може човѣкъ да преобрази своя свѣтъ? — Като работи върху ума, сърдцето, тѣлото си. По този начинъ той ще ги координира съ външнитѣ сили. Като не разбиратъ, какъ да координиратъ силитѣ на своя организъмъ, хората се отклоняватъ отъ своята прѣка задача и започватъ едни други да се морализиратъ. Всѣки се счита за авторитетъ, намира, че неговитѣ близки не постѫпватъ, както трѣбва. Въпрѣки това, никой не може да покаже, какъ трѣбва да се постѫпва. Отвънъ никой никого не може да корегира. Ще кажете, че еди-кой си не ви дава бѣлъ хлѣбъ. Какво лошо има въ това? Въ сѫщность бѣлиятъ хлѣбъ не е много хранителенъ. Ако накарате една бѣла мома, която не е видѣла сльнце, да отиде на нивата, мислите ли, че тя ще свьрши много работа? Обаче, ако пратите на нивата една черничка, опечена отъ сльнцето мома, тя ще свърши много работа. Тя знае, какь да вдига и слага мотиката. Всѣки човѣкъ върши добра работа, като го поставите на мѣстото му. Религиозниятъ е добъръ на мѣстото си, учениятъ — сѫщо. Смѣните ли работитѣ имъ, тѣ ще създадатъ каша. Религиозниятъ разбира добре религиознитѣ въпроси, а учениятъ — научнитѣ. Какво представя религията? Религията е наука за възпитанието на човѣшкото сърдце. Преди всичко, трѣбва да се възпита сърдцето. Ако чрезь религията човѣкъ не може да възпита сьрдцего си, да го разположи, тя е безпредметна. Науката пъкъ служи за възпитание на човѣшкия умъ. Ако чрезъ науката не можешъ да възпиташъ своя умъ, защо ти е тази наука? Ще кажете, че за човѣка е важенъ животътъ, той трѣбва да живѣе. Да живѣе човѣкъ, това значи, да възпитава тѣлото си. Ако на физическия свѣтъ човѣкъ не може да възпита тѣлото си, безпредметно е неговото знание. Като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да разбира законитѣ на физическия свѣтъ, т. е. на тѣлото си. Да имашъ разположение, това значи, да разбирашъ законитѣ на твоето сърдце, да бѫдешъ религиозенъ. Тукъ е сѫщото положение, както на нѣкоя мома, която се влюбва въ единъ момъкъ и желае въ всичко да му угоди. Като му пише писмо, тя поставя точкитѣ и запетаитѣ на мѣсто, буквитѣ пише красиво, изреченията нарежда правилно. Момъкътъ чете писмото, доволенъ е отъ момата и казва: Стилъ има тази мома, учена е тя. Щомъ се оженятъ, той вижда, че стилътъ е изгубенъ, ученостьта я нѣма. Кѫде останаха тия нѣща? Изгубиха се. Нѣща, които се губятъ, не сѫ организирани. Въ организирания свѣтъ нѣщата никога не се губятъ. Тамъ се печели, но не се губи. Сега вие не трѣбва да се спирате върху погрѣшкитѣ, които сте правили въ миналото. Всички хора сѫ грѣшили и грѣшатъ, но погрѣшкитѣ иматъ и добра страна. Погрѣшкитѣ, които днесъ виждаме въ живота на хората, въ миналото сѫ били добродетели. Запримѣръ, рогата на вола, съ които нѣкога се е бранилъ срещу неприятеля си, днесъ сѫ безпредметни. На времето волътъ считалъ за щастие, че ималъ рога. но днесъ не става нужда да се брани съ тѣхъ. Човѣкъ е впрегналъ вола на работа, турилъ го на нивата си да оре. Кого ще боде волътъ на нивата? Сега той пита господаря си, какъ да снеме рогата си. Като изучавате животинското царство, виждате, какво голѣмо разнообразие сѫществува въ природата. Всяка животинска форма представя специфиченъ костюмъ, специална мода, въ която природата облича различнитѣ животпи. Като започнете отъ най-малката мушица и стигнете до човѣка, вие се натъквате на различни моди, една отъ друга по-красиви, по-сложни и по-усъвършенствувани. Голѣмо е разнообразието на костюмитѣ, съ които природата е облѣкла своитѣ деца. Единъ день, когато човѣкъ излѣзе отъ сегашната си форма, неговиятъ костюмъ ще остане въ архивата, закаченъ на нѣкой гвоздей, като антика, останала отъ миналото. Всѣка форма, колкото и да е малка, има свое предназначение. Запримѣръ, има бръмбари, наречени „попови прасета“, съ дълги антени, мустачки, които се движатъ въ пространството. Отъ движението имъ се сѫди, дали ще се развали времето, или ще се оправи. И пеперудитѣ иматъ антени, съ които познаватъ, какво ще бѫде времето. Това е наука, която нѣкога имъ е била известна, но днесъ е забравена. Като съзнание,. човѣкъ е миналъ презъ различни форми, отъ най-низкитѣ до тази, въ която днесъ живѣе. Различнитѣ форми, презъ които човѣшкото съзнание минава, представятъ велика школа. Не е въпросъ до формитѣ, важно е, какво е научилъ човѣкъ. Формитѣ сѫ преходни нѣща. Ако овчарьтъ живѣе въ палатъ, нѣма да бѫде овчарь; и ако царьтъ живѣе въ овчарска колиба, не може да бѫде царь. Човѣкъ се опредѣля отъ възможноститѣ, които Богъ е вложилъ въ него. Въ човѣка има скрити дарби, които впоследствие ще се развиятъ. Доброто, запримѣръ, е скрита сила въ човѣка, която трѣбва да се прояви. Мнозина се питатъ, защо трѣбва да бѫде човѣкъ добъръ. Много просто. Човѣкъ трѣбва да е добъръ, за да бѫде здравъ. Здравето се обуславя отъ доброго. Безъ добро нѣма здраве. Значи, доброто, добродетельта е първото условие за здравето на човѣка. — Защо трѣбва да уча? — За да бѫдешъ силенъ и уменъ. Силага зависи отъ знанието. Ако нѣмашъ знания, не можешъ да проявишъ силата си. Запримѣръ, даватъ ви да вдигнете единъ тежъкъ предметъ отъ сто килограма. Правите опитъ да го вдигнете съ рѫцетѣ си, но не можете. Понеже имате знание, веднага прилагате лоста. И тогава, това, което не можете да направите съ рѫцетѣ си, правите съ лоста. Съ сложнитѣ лостове вдигатъ голѣми тежести. Мѫчнотиитѣ, на които хората се натъкватъ, сѫщо така сѫ материални, физически тежести. Ако не можете да се справите лесно съ една мѫчнотия, ще потърсите лостъ. Една отъ мѫчнотиитѣ на сегашнитѣ хора е безпаричието. Нѣкой човѣкъ тури въ ума си мисъльта, че безъ пари не може да се живѣе. Паритѣ сѫ условие въ живота, което зависи отъ човѣка. Човѣкъ може да заповѣдва на златото. — Кога? — Когато знае, какъ да произнесе името му. Ако можете правилпо да произнесете името на златото, то веднага ще дойде при васъ. Направете този опит, да видите, какъвъ резултатъ ще имате. Когато видниятъ цигуларь вземе цигулката си въ рѫка и започне да свири, знаете ли, колко злато може да спечели за една вечерь? Той тегли лѫка нагоре-надолу, повдигне главата си кьмь слушателитѣ, иска да ги убеди, че заслужва да получи много пари. Нѣкои казватъ, че идеалътъ въ живота имъ е музиката. Какво сѫ направили съ своята музика? Спрѣли ли сѫ вѣтъра, разсѣяли ли сѫ облацитѣ? Има тонове, гами въ музиката, които могатъ да спратъ буритѣ, вѣтроветѣ, но не могатъ всѣкога да се прилагатъ. — Защо? — Ще причинятъ нѣкакво зло. Следователно, ако бурята се спре, това може да причини по-голѣмо нещастие. — Защо идатъ буритѣ? — Защото хората свирятъ лошо. Ако искатъ да премахнатъ буритѣ, трѣбва да свирятъ добре. Ние взимаме думата свирене въ широкъ смисълъ. Свиренето подразбира живѣене. Свирете добре, ако искате буритѣ да престанатъ. Трѣбва ли да питате, защо бомбитѣ експлодиратъ и убиватъ хората? Бомбитѣ експлодиратъ, защото сѫ пълни съ взривни вещества и защото ги пускатъ въ действие. Като намѣри такава бомба, разумниятъ ще я отвори внимателно, ще извади експлозивното вещество навънъ, и тя ще стане безвредна. Сегашнитѣ хора се плашатъ отъ външнитѣ, физически бомби, а не знаятъ, че криятъ въ себе си множество бомби, останали отъ минали сѫществувания. Като не знаете това, вие ги чоплите, човъркате, докато единъ день експлодиратъ и причинятъ редъ пакости. Разумни трѣбва да бѫдете, да се отнасяте внимателно къмъ тия бомби, за да не експлодиратъ. Експлодиратъ ли, ще причинятъ голѣми нещастия, както за самитѣ васъ, така и за окрѫжаващитѣ. Нѣкои мислятъ, че нѣматъ бомби въ себе си. Не, хиляди бомби имате. Какво представя гнѣвътъ? Разгнѣвишъ се, разсърдишъ се, това е бомба, която е избухнала вече. Ти си готовъ да запалишъ цѣлия свѣтъ. Докато мислишъ, че си тихъ и спокоенъ, като светия, щомъ се разгнѣвишъ, нарушавашъ мира си. Бомба е избухнала въ тебе. — Отде дойде тази бомба? Съвременната наука е намѣрила мѣстото на тѣзи бомби. Като измѣрвали човѣшката глава, ученитѣ намѣрили, че задъ ушитѣ има специално мѣсто, дето се криятъ бомбитѣ. Има бомби, които не убиватъ, но само нараняватъ. Доближишъ ли се до тѣхъ, ти отскачашъ на известно разстояние. Нѣкои бомби пъкъ убиватъ. Ще кажете: Защо сѫ турени бомби въ тази область на главата? Питамъ: Защо англичанитѣ миниратъ своитѣ морета? — За да се пазятъ отъ неприятеля. — Днесъ тѣ се пазятъ отъ неприятеля, но като се свърши войната, докато очистятъ моретата си отъ своитѣ мини, тѣ сами ще пострадатъ отъ тѣхъ. Сега всѣки човѣкъ се огражда съ мини, да се пази отъ враговетѣ си, но трѣбва да бѫдемъ внимателни, защото единъ день ще се натъкнемъ на собственитѣ си мини и ще пострадаме. Като разглеждамъ проявитѣ въ човѣшкия животъ, азъ нѣмамь предъ видъ тѣхния личенъ животь, нито отдѣлнитѣ личности. Азъ оставямъ личностьта вастрана, понеже тя не е дошла до онова високо развитие, до което трѣбва да дойде. Личниятъ животъ едва сега се развива. За да се прояви като личность, човѣкъ трѣбва да носи въ себе си велика мѫдрость и да бѫде силенъ. Ако на съвременния човѣкъ се даде сила, власть, той би направилъ това, което не трѣбва. Какво може да направи човѣкъ при сегашното си развитие, не е важно. Азъ нѣмамъ намѣрение да се спирамъ върху отрицателната страна на живота и на природата. Като изучавате биологията, ще видите, че и злото, и доброто иматъ свое велико предназначение. Виждате, запримѣръ, че комарътъ, пчелата, осата, жилятъ, отдѣлятъ отъ себе си отрова. Обаче, тази отрова не е предназначена за жилене, за отравяне на хората. Змията сѫщо отдѣля отрова, но отровата й не е предназначена за хората. Първоначално Божествениятъ планъ е билъ съвършенъ, а не както днесъ се изявява. Той е изопаченъ впоследствие, когато човѣкъ се отклонилъ отъ правия пѫть. Съ грѣхопадането на човѣка се измѣнили и животнитѣ. Ще кажете, че човѣкъ, последното творение на Бога, не е съвършенъ. Очитѣ, ушитѣ му още не сѫ съвършени. Първоначално тѣ сѫ били съвършени, но впоследствие се изопачили. Окото на човѣка е уредъ, който, отъ дълго и неправилно употрѣбление, се развалилъ. Сѫщото е станало и съ ухото. Човѣшкиятъ умъ и човѣшкото сърдце първоначално не сѫ били такива, каквито сѫ днесъ. Казвате, че човѣкъ трѣбва да развива ума и сърдцето си. По-право е да се каже, че човѣкъ трѣбва да изправя ума и сърдцето си. Въ развитието си, човѣкъ върви по два пѫтя: инволюционенъ и еволюционенъ. Въ инволюционния пѫть той слиза въ гѫстата материя и прави погрѣшки; въ еволюционния пѫть той излиза отъ гѫстата материя и самъ изправя погрѣшкитѣ си. Като слиза въ гѫстата материя, човѣкъ грѣши, съ което показва, че е свободенъ. Като излиза отъ гѫстата материя, той изправя погрѣшкитѣ си, съ което показва, че има воля. По този начинъ той усилва волята си. Тъй щото, като грѣши, човѣкъ трѣбва да знае, какъ да изправя погрѣшкитѣ си. Въ широкъ смисълъ, погрѣшкитѣ сѫ на мѣсто. Запримѣръ, нѣкой шивачъ шие дреха на нѣкого, но по погрѣшка не взелъ точни мѣрки. Той ушилъ дрехата, но по мѣрки тя отговаря на другъ човѣкъ, а не на този, за когото се шие. Какво трѣбва да прави шивачътъ? Ще купи новъ платъ, ще вземе точни мѣрки и отново ще ушие дрехата. Скѫпа ще излѣзе тази дреха, но поне грѣшката ще се изправи. Колкото повече погрѣшки е правилъ шивачътъ въ кроенето и ги е изправялъ, толкова по-голѣмъ майсторъ е станалъ. Следователно, заслужва понѣкога човѣкъ да грѣши и да изправя погрѣшкитѣ си, но майсторъ да стане. Въ този смисълъ погрѣшкитѣ иматъ значение. Казано е, обаче, на човѣка да не грѣши. Хиляди и милиони хора грѣшатъ. Като видишъ, че грѣшатъ, не прави тѣхнитѣ погрѣшки. Не подражавай на погрѣшкитѣ на хората. Позволено е на човѣка да грѣши, но по новъ начинъ, а не както сѫ грѣшили хората досега. Запримѣръ, ако искашъ да обидишъ нѣкого, не го обиждай, както досега си обиждалъ, но съвсемъ по новъ начинъ. Ако искашъ да му кажешъ сврака, кажи му гълѫбче. Пакъ птица ще го наречешъ, но ще му причинишъ приятность вмѣсто обида. Ако е въпросъ за интелигентность, свраката е по-умна отъ гълѫба, но гълѫбътъ е по добъръ и благороденъ. Свраката е специалистка по намиране на кокошитѣ яйца. Отдалечъ още тя чува, че кошката кудкудяка, че е снесла яйце, и започва да дебне. Щомъ кокошката излѣзе отъ курника, свраката влиза вѫтре, чукне яйцето, изпие го и се произнася, че е много прѣсно. После тя казва на кокошката: По-силно кудкудякай, да не би да не те чуя. За свраката е добре, че изпила яйцето, но за господаря не е добре. Той се сърди, че сврака изпила яйцето. Кое е по-добре: господарьтъ да яде яйцата, или свраката? Добре е господарьтъ да яде яйцата, но когато се научи самъ да ги снася, като кокошка. — Кога може човѣкъ да снася яйца? — Когато стане господарь на своитѣ мисли, чувства и постѫпки. Съвременниятъ свѣтъ не е нищо друго, освенъ велико училище, въ което Богъ изпраща всички способни души да се учатъ. Като се учатъ, тѣ сѫщевременно правятъ погрѣшки. Погрѣшкитѣ сѫ допуснати. Не е въпросъ за грѣха, но за погрѣшкитѣ. Грѣхътъ е извънъ човѣшкия свѣтъ, той е отъ друго естество. Не смѣсвайте грѣха съ погрѣшкитѣ. Има случаи, когато погрѣшкитѣ сѫ свързани съ грѣха. Тогава човѣкъ може да бѫде сѫденъ. Обаче, като правите погрѣшки, не се обезсърдчавайте. Изправяйте погрѣшкитѣ си, безъ да се обезсърдчавате. Запримѣръ, нѣкой иска да говори, но се страхува, че ще направи нѣкаква погрѣшка. Нѣма защо да се страхува. Като сгрѣши, ще се изправи. Ако иска да не грѣши, преди всичко той трѣбва да познава добре въпроса, върху който ще говори. Нѣкой свършилъ университетъ и мисли, че знае всичко. Той излиза на сцената да говори върху въпроса, какъ трѣбва хората да се женятъ, какво се изисква за раждане на добри деца и т. н. Това е единъ отъ най-труднитѣ въпроси. При какви условия трѣбва да се роди едно дете? За да се роди едно дете, бащата и майката трѣбва да сѫ работили съзнателно редъ поколѣния върху себе си, да сѫ събрали материалъ за съграждане на една здрава, хубава кѫща за детето. Ако нѣматъ такъвъ материалъ, по-добре да не се женятъ, да не градятъ кѫща, която следь нѣколко години ще се събори. Ако сѫ събрали здравъ материалъ, нека градятъ. Ще кажете, че е писано въ Свещенитѣ книги хората да се женятъ и размножаватъ. Отъ Божествено гледище това означава: Плодете се и размножавайте се по закона на любовьта, на мѫдростьта и на истината. А тъй, да се плоди и размножава човѣкъ безъ участието на закона на любовьта, на мѫдростьта и на истипата, това не е никакво плодене и размножаване. Ще кажете следъ това, че човѣкъ е роденъ отъ Бога. Раждането отъ Бога е сложенъ процесъ. За да се роди нѣкой отъ Бога, нужни сѫ добри условия. Времс с всче да се създадатъ благоприятни условия за раждане на децата. Жената, като бѫдета майка, има голѣма отговорность. Ако съзнава отговорностьта си, тя никога не би трѣбвало да отправя отрицателни мисли къмъ своя другарь. И да вижда погрѣшкитѣ му, никога не трѣбва да казва, че той съзнателно се е окалялъ. Както вървѣлъ, нѣкой го бутналъ въ кальта, и той се оцапалъ. Или, както спалъ, дошълъ нѣкой отвънъ и сипалъ малко ракия въ устата му. Жената го обвинява, че пилъ, защото мирише на ракия. Че мирише на ракия, това е вѣрно, но самъ ли е пожелалъ да пие? Другъ нѣкой го заставилъ да пие вмѣсто него, но той носи отговорностьта. За да не носи чужда отговорность, човѣкъ трѣбва да бѫде буденъ. И като спи, пакъ трѣбва да бѫде буденъ. Съвременнитѣ хора, религиозни и свѣтски, сѫ развили голѣма подозрителность, вследствие на което се дѣлятъ на наши и ваши. Въ църква ли ще отидете, или въ нѣкое научно общество, навсѣкѫде ще чуете да се говори: Този човѣкъ е нашъ, онзи не е нашъ. Споредъ мене, цѣлиятъ свѣтъ, въ който любовьта работи, е нашъ. Мѫже, жени и деца, отъ каквато нация и вѣроизповѣдание да сѫ, щомъ работятъ въ името на любовьта, сѫ наши. Всѣки човѣкъ, който говори истината, е нашъ; който не говори истината, не е нашъ. Единъ господинъ дохожда при мене и ми казва, че е отъ нашитѣ хора. Питамъ го: Жененъ ли си? — Жененъ съмъ. — Какъ живѣешъ съ жена си? — Отъ време на време я побивамъ. — Щомъ побивашъ жена си, не си отъ нашитѣ. Единъ българинъ, много сприхавъ по характеръ, се оженилъ за една германка, възпитана и търпелива жена. Той често се гнѣвѣлъ и биелъ жена си. Тя търпѣла и нищо не казвала. Единъ день той пакъ се хвърлилъ върху нея да я бие, но тя успѣла да му удари две плесници и да го накара да се замисли. Съ това тя искала да му каже, че трѣбва да бѫде уменъ. Ако съ единъ ударъ, или съ една плесница нѣкой може да ви предаде любовь, мѫдрость и истина, ударътъ е на мѣсто. Ако чрезъ единъ ударъ можете да събудите доброто въ човѣка и го направите силенъ, ударътъ е на мѣсто. Ударътъ има добри и лоши резултати, зависи отъ подбудителната причина. Нѣкои родители биятъ децата си. Благодарение на този бой тѣ ставать човѣци. Боятъ внася нѣщо добро въ човѣка, особено, ако излиза отъ любещъ човѣкь. Азъ не сьмъ абсолютно противъ боя, но любовьта трѣбва да взима участие. Ако биете съ любовь, този бой е благословенъ, той лесно се забравя; ако биете безъ любовь, този бой никога не се забравя. Следоватслно, ако биешъ отъ любовь, боятъ е на мѣсго. Ако грѣшишъ отъ любовь, погрѣшката е на мѣсто; ако грѣшишъ безъ любовь, погрѣшката не е на мѣсто. Ако правишъ добро съ любовь. доброто е на мѣстото си; ако го правишъ безъ любовь, не е на мѣсто. Добро, направено безъ любовь, не може да се реализира. Погрѣшка, направена безъ любовь, не може да се изправи. Щомъ погрѣшката е направена съ любовь, въ края на краищата ще се изправи. Следователно, каквато работа и да предприемете, прилагайте навсѣкѫде любовьта. Любовьта трѣбва да бѫде предохранителна сила, която да предпазва човѣка отъ зло. Чуете ли нѣкой да казва, че не може да търпи този или онзи, това показва, че любовьта не присѫтствува въ този човѣкъ. Той не може да търпи, защото нервната му система е разстроена. Щомъ нервната му система е разстроена, любовъта е далечъ отъ него. Любовьта регулира всички енергии въ човѣшкия организъмъ. „Кога те кани нѣкой на сватба“. Подъ думата „сватба“ ние разбираме духовния животъ. Значи, кога те кани нѣкой на сватба, кани те да влѣзешъ въ духовния животъ. Раждането пъкъ е физическиятъ животъ. Отъ духовния животъ отиваме къмъ физическия. Когато умира, човѣкъ отива въ Божествения свѣтъ. Така разглеждамъ въпроситѣ за раждането, женитбата и смъртьта. Азъ съмъ изучавалъ живота въ всички области и съмъ го разрешилъ. За всѣки въпросъ имамъ разрешение, и за всѣко нѣщо — цѣръ. Преди нѣколко месеци дойде при мене една видна госпожа отъ София, да й дамъ нѣкакъвъ съветъ. Другарьтъ й, за когото се оженила, билъ на 55 години, заемалъ висока служба. Като я изслушахъ, казахъ й, че е дошла късно при мене. Ако бѣше дошла преди да се ожени, щѣхъ да й дамъ другъ съветъ, но сега ще й кажа нѣщо, което нѣма да й хареса. Сега я съветвамъ да търпи. Ако е направила една погрѣшка, сега трѣбва да търпи, да не направи втора, по-голѣма погрѣшка. По-рано щѣхъ да я посъветвамъ да не се жени за този човѣкъ, а сега й казвамъ да не го оставя и да го търпи. Въ какво седи нещастието на тази жена? Мѫжътъ й залюбилъ една мома. Тя трѣбва да търпи, особено, ако той е внимателенъ и къмъ нея. Нѣма да мине много време, момата ще залюби нѣкой момъкъ, и мѫжътъ ще се обърне пакъ къмъ жена си. Ако мѫжътъ обича идеално, какво лошо има въ това? Дето е Божествената любовь, тамъ е благого за човѣка. Дойдете ли до Божествената любовь, вие нѣмате право да се мѣсите тамъ. Помнете следното правило: който нарушава закона на любовьта, той ще счупи главата си. Любовьта между хората трѣбва да се изявява правилно. Щомъ любовьта е правилна, тя е Божествена. Не е въпросъ за безлюбието. Азъ говоря за любовьта. Не питайте, защо тѣзи хора се обичатъ, кой кого обича и т. н. Ако ме слушате, приложете моя съветъ: Не се мѣсете въ работата на любовьта. Всѣки, който се е опиталъ да се мѣси въ работата на любовьта, главата му е счупена. За да не чупите главитѣ си, оставете този въпросъ на Бога. Който е предоставилъ въпроса за любовьта на Бога. той вече е възкръсналъ. Който се е заелъ самъ да го разрешава, той е счупилъ главата си. Богъ е Любовь. Следователно, Той самъ разрешава въпроса за любовьта. Два велики закона сѫществуватъ въ свѣта: Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичката си душа, съ всичкия си умъ, съ всичкото си сърдце и съ всичката си сила. Да възлюбишъ ближния си като себе си. Ако не любите Господа и ближния си, какъ ще разберете тѣзи закони? Вие искате да знаете, какви трѣбва да бѫдатъ отношенията между хора, които се обичатъ. Отношенията между хора, които се обичатъ, трѣбва да бѫдатъ такива, каквито сѫ отношенията на дѣсната рѫка къмъ лѣвата, на дѣсното око къмъ лѣвото, на дѣсното ухо къмъ лѣвото. Като носишъ една кофа вода, първо дѣсната рѫка я взима, после лѣвата, и така работата върви хармонично. Така се повдига ту едното рамо, ту другото. Самиятъ животъ ни показва, какъ трѣбва да постѫпваме. Както човѣкъ постѫпва съ рѫцетѣ, краката, очитѣ, ушитѣ си, така постѫпва и съ устата си. Чрезъ устата се извършватъ два процеса: хранене и дишане. Устата върши и трета служба — чрезъ нея се излива любовьта. Като говоримъ за любовьта, мнозина мислятъ, че сѫ професори по любовьта, че всичко знаятъ и разбиратъ. Най лесното и най-мѫчното нѣщо е да разберешъ любовьта. Колкото повече я чоплите, толкова повече я губите. Какво ще стане съ току що посаденото семе, ако постоянно го чоплите? То ще изсъхне, ще изчезне. Сѫщото става и съ любовьта. Ако не я чоплите, тя расте и се развива. Следователно, щомъ нѣкой каже, че е изгубилъ любовьта си, азъ зная вече, че той я чоплилъ. Въ това отношение, азъ съмъ ясновидецъ. Които не сѫ изгубили любовьта си тѣ не сѫ я чоплили. Това е 101% вѣрно. Азъ, съмъ провѣрявалъ тия нѣща много пѫти и зная, какви сѫ резултатитѣ. когато чоплите и когато не чоплите любовьта. Оставете хората да се обичатъ! Богъ ще ги научи, какъ трѣбва да проявятъ любовьта си. И тъй, не се мѣсете въ работата на Бога, но се учете отъ Него. Азъ се уча отъ Него, искамъ и вие да се учите. Щомъ дойда до любовьта, и азъ се уча. Много съмъ говорилъ за любовьта. и сега ви говоря, но това още не е любовь. Ще питате, какво нѣщо е любовьта. Тя е подобна на захарьта, но и това още не е любовь. Като близнете една бучка захарь, вие усѣщате сладкия й вкусъ. Следъ време сладостьта изчезва. Любовьта е великъ процесъ, който постоянно усилва свѣтлината на човѣшкия умъ, топлината на човѣшкото сърдце и силата на човѣшкото тѣло. Любовьта прави човѣка съвършенъ. Любовьта е причина за вѣчното подмладяване, за вѣчното обновяване на човѣшката душа. Сега, колкото и да говоримъ за любовьта, теорията не помага. За любовьта трѣбва да се говори малко; тя трѣбва да се прилага. Ония, които казватъ, че иматъ любовъ, ще ги заведемъ въ нѣкоя болница, да приложатъ любовьта си. Ако болнитѣ оздравѣятъ, любовьта имъ е силна; ако болнитѣ не оздравѣятъ, тѣ нѣматъ любовь. Любовьта на хората се изявява въ яденето, въ обличането, въ книгитѣ, които пишатъ — въ цѣлия имъ животъ. Всичко, което е казано за любовьта, е напечатано въ книги, които ангелитѣ четатъ. Всѣка мисъль, която е родена отъ любовьта, носи въ себе си знание; всѣко чувство, родено отъ любовьта, носи знание; всѣка постѫпка, родена отъ любовьта, носи знание. Това се отнася до настоящето и до бѫдещето, до цѣлата вѣчность. Следователно, живѣйте въ любовьта, за да станатъ тѣлата ви безсмъртни. Значи, когато любовьта обхване цѣлото тѣло на човѣка и започне да работи въ неговия умъ, въ неговото сърдце, въ неговата душа и въ неговия духъ, той става безсмъртенъ. Само безсмъртниятъ може да бѫде поканенъ на сватба, т. е. въ духовния свѣтъ. Да ви поканятъ на сватба, това значи, да се ожените, т. е. да се свържете съ църквата, дето ще дойде младоженецътъ. Младоженецътъ носи безсмъртието. Той носи любовьта въ себе си. Тогава всички ще бѫдатъ съвършени, ще обичатъ Бога, и Богъ ще ги обича. Всички ще бѫдатъ радостни и весели, ще се подчиняватъ на Бога. Сега вие събирате масло за своитѣ масленици. Стремете се да имате достатъчно, преизобилно масло, та като дойде младоженецътъ, да не става нужда да взимате на заемъ. Днесъ ви говоря на разбранъ езикъ. Това е най-малкото, което мога да ви кажа за любовьта. Ако ви кажа нѣщо повече, всички ще заспите. — Защо? — Защото не можете да издържите на трептенията на любовьта. Когато човѣкъ не може да издържа на известни трептения, заспива; когато може да издържа, той е буденъ. Сега всички сте будни, нѣма да заспите, но ако ви кажа, че на всѣкиго отъ васъ ще дамъ по сто хиляди лева, освенъ че нѣма да заспите, но ще отворите широко очитѣ си и ще чакате. Обаче, ако ви кажа, че следъ хиляда години ще станете светии, всички ще заспите. Азъ се радвамъ, че при паритѣ очитѣ на всички се отварятъ. Ще дойде день, когато, като ви кажатъ, че ще станете светии, очитѣ ви пакъ ще се отворятъ. Добре е, че очитѣ на човѣка се отварятъ предъ материалното, защото материалното е резултатъ на единъ духовенъ и на единъ Божественъ процесъ. Всичко, което става съ насъ на физическия свѣтъ, се връща на небето, да се провѣри, какъ е направено. Ако не е направено, както трѣбва, човѣкъ се натъква на сѫщото нѣщо нѣколко пѫти, докато го направи съвършено, безъ никаква погрѣшка. Човѣкъ постоянно слиза и възлиза, докато направи нѣщата на физическия свѣтъ безпогрѣшно, безъ никакви недостатъци. Затова на земята човѣкъ трѣбва да разполага съ достатъчно време, да работи. Като ученици, вие трѣбва да знаете, че чрезъ вашитѣ добри мисли, чувства и постѫпки събирате материалъ за строежъ на вашето бѫдещо тѣло, на вашето бѫдещо сърдце и на вашия бѫдещъ мозъкъ. Какъвто материалъ съберете, това ще съградите. Казано е въ Писанието: „Даромъ сте взели, даромъ давайте“. На кого се дава даромъ? Даромъ се дава само на онзи, който люби. Който не люби, не може да получава даромъ. Когато се казва „даромъ сте взели, даромъ давайте“, имаме предъ видъ онова, което съ любовь се взима. Другояче казано: Това, което сте взели съ любовь, съ любовь ще го дадете. Щомъ взимате безъ любовь, безъ любовь ще давате. И това не е лошо. Това, което е взето и дадено безъ любовь, е осѫдено на окисляване. Въ него има недостатъци. Това, което е взето и дадено съ любовь, е съвършено. Когато дава съ любовь, човѣкъ отваря пѫть за Божията Любовь въ себе си. Каквото направи този човѣкъ, или каквото каже, това трѣбва да бѫде за доброто на самия него, за неговия домъ, за ближнитѣ му, за народа му, за цѣлото човѣчество, за славата Божия. Ако човѣкъ може да говори съ любовь, нека говори; ако не може, по-добре да мълчи. Защо трѣбва да кажете на ближния си, че е гарга? Кажете му, че е гължбче. Защо ще му кажете, че е грубиянъ? Кажете му, че говори сладко, че медъ капе отъ устата му. Може медътъ да не е добре пречистенъ, но все пакъ е медъ. Ще кажете, че това не е вѣрно. Кои нѣща сѫ абсолютно вѣрни? Въ свѣта сѫществуватъ два вида лъжи: бѣла и черна. Ако не можете да кажете истината, както трѣбва, за предпочитане е да кажете бѣла лъжа, отколкото черна. Често хората се оплакватъ едни отъ други, че еди-кой си ги разигравалъ. Кой не е разиграванъ днесъ? Хората едни други се разиграватъ. Много естествено. Всички хора се намиратъ въ бурно море, и лодката, съ която пѫтуватъ, се люлѣе по вълнитѣ. Не се страхувайте. Лодкарьтъ е опитенъ човѣкъ, благополучно ще ви изведе на другия край. Искате ли да минете благополучно, безъ страхъ, прилагайте любовьта въ живота си. Изпълнявайте волята Божия и се вслушвайте въ Божествения гласъ. Той всѣкога казва, какъ трѣбва да постѫпвате. Питайте го единъ, два, три пѫти, докато разберете, какво трѣбва да правите. Божественото отговаря на човѣка по различни начини: чрезъ растения, чрезъ животни и чрезъ хора. Запримѣръ, забелязано е, че когато се спусне паякъ, или пѣтелъ кукурига и гледа къмъ вратата на кѫщата, гостъ ще дойде. Изобщо, всичко, което се случва въ живота на човѣка, е за добро. То е признакъ за онова, което предстои да стане. Какъ ще докажете, че спущането на паяка предсказва посещение отъ нѣкой човѣкъ? Ще каже нѣкой, че изгубилъ сто хиляди лева. Какъ ще се докаже това? На борсата всѣки день се губятъ хиляди и милиони левове, и въ края на краищата пакъ се придобиватъ. Единъ губи, другъ печели. Страшно нѣщо е да присѫтствува човѣкъ на борсата. Една американка разправя своята опитность отъ борсата. Безъ да знае, какво нѣщо е борса, мѫжътъ й я завелъ, да види, какво се върши тамъ. Като поседѣла известно време, тя се обърнала къмъ мѫжа си съ думитѣ: Толкова проста ли ме мислишъ, че си ме довелъ въ лудницата, а казвашъ, че това е борсата? Такъвъ страшенъ викъ и крѣсъкъ може да сѫществува само въ лудницата. Това сѫ луди хора тукъ! — Не, умни хора сѫ тия, спокойно отговорилъ мѫжътъ й. Лудитѣ крѣскатъ, безъ да има защо, а тукъ всѣки носи книги, прави изчисления. Тукъ ставатъ търговски сдѣлки, ценитѣ ту се намаляватъ, ту се увеличаватъ. Който изгуби всичкото си имане, изкарватъ го вънъ отъ борсата. Той влиза милионеръ, а излиза последенъ сиромахъ. Който не иска да излѣзе доброволно, изкарватъ го по принудителенъ начинъ. Съ други думи казано: Който нѣма добро сърдце, свѣтълъ умъ и сила, изкарватъ го вънъ отъ борсата, т. е. вънъ отъ живота. Ще кажете, че сте чада Божии. Който е чадо Божие, съ едно махане на рѫка може да укроти и най-голѣмата буря. Съ едно махане на рѫка той може да се справи съ безпаричието, както и съ всички болести. Тъй щото, намѣрите ли се въ нѣкаква мѫчнотия, викайте чадата Божии. Тѣ ще ви помогнатъ. Чадата Божии постѫпватъ тъй, както любовьта изисква. Казано е въ Писанието: „Съ каквато мѣрка мѣрите, съ такава ще ви се отмѣри“. Значи, ако искашъ да те обичатъ, трѣбва да обичашъ; ако искашъ да те уважаватъ, трѣбва да уважавашъ. Всичко, което желаешъ да получишъ. трѣбва да го дадешъ и на другитѣ. Щомь приложишъ Божия законъ, и Богъ ще приложи закона си къмъ тебе. Ако сте вѣрни на този законъ, и законътъ ще бѫде вѣренъ по отношение на васъ. Всичко, което човѣшката душа желае, е възможно и постижимо, но време се изисква за това. За всѣко нѣщо има опредѣлено време. Кога ще се роди човѣкъ, или кога ще умре, и за това е опредѣлено времето. Нѣкой се готви да умре, а не умира. — Защо? — Не е платилъ дълговетѣ си. Докато не платите дълговетѣ си на земята, не бързайте да заминавате на онзи свѣтъ. Ако заминете съ неплатени дългове, още на границата ще ви спратъ. Щомъ платите дълговетѣ си, пѫтьтъ ви за онзи свѣтъ е отворенъ. Опасно е да заминете съ неизплатени дългове. Ликвидирайте съ дълговетѣ си и тогава заминавайте. Какво ще вземете съ себе си на онзи свѣтъ? Вие можете да вземете само онова, което не могатъ да задържатъ на митницата. Това сѫ вашитѣ свѣтли мисли, чувства и постѫпки. Всичко непотрѣбно ще остане на земята. Сега, желая ви, като заминете за другия свѣтъ, да вземете съ себе си своитѣ свѣтли мисли, чувства и постѫпки, за да бѫдете радостни и весели. Следъ това ще се върнете отново на земята, да учите и другитѣ на това, което сте изработили и придобили. Следвайте пѫтя на свещената любовь и нѣма да бѫдете далечъ отъ Царството Божие. * 5. Беседа отъ Учителя, държана на 28 юлий, 1940 г. 10 пр. об. София. — Изгрѣвъ.

"Божествениятъ и човешкиятъ свѣтъ", Рилски беседи отъ Учителя, държани на Мусала, Седемтѣ езера и София, 1940 г. Първо издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Вѣчно обновяване Матея, 12 гл. Човѣкъ се натъква на две опасности въ живота си: на гладъ и на преяждане. За да станатъ светии, нѣкои хора съзнателно си създаватъ гладъ. Тѣ постятъ често, да се пречистятъ по-бързо. Други пъкъ обичатъ да бѫдатъ пълни, затова ядатъ повече, отколкото трѣбва. Тъй щото, еднитѣ гладуватъ повече, а другитѣ преяждатъ. Гладуване и преяждане има не само по отношение на храната, но и по отношение на облѣклото. Нѣкои хора се обличатъ скромно, а други обичатъ разкошно облѣкло. Тѣ се обличатъ и събличатъ по нѣколко пѫти на день, да се покажатъ предъ хората, че сѫ богати, че иматъ вкусъ, могатъ да се обличатъ разкошно. Какво придобива човѣкъ отъ разкошното си облѣкло? Не само че нищо не придобива, но се натъква на голѣма опасность. Какво придобива говедарьтъ, който 20 години наредъ е пасълъ говеда ? Ще кажете, че говедата, които той е пасълъ, израсли и се угоили. Благодарятъ ли говедата му за услугата, която той имъ направилъ ? Тѣ ще му кажатъ: Ако не бѣше ти съ своята тояга, която дигаше и слагаше върху гърбоветѣ ни, ние щѣхме да си пасемъ свободно въ гората, безъ никакви ограничения. Наистина, не е завидно положението на говедаря. Като говоря за незавидното положение на говедаря, мнозина питатъ, защо човѣкъ не трѣбва да бѫде говедарь? Много естествено. Говедото е представитель на животинското начало въ човѣка. Като знаете това, питамъ: трѣбва ли човѣкъ да пасе, т. е. да носи на гърба си своето животно? Животното въ човѣка е силно. Трѣбва ли тогава слабиятъ да носи на гърба си силния? За да носишъ животното на гърба си, ти трѣбва да бѫдешъ по-силенъ отъ него. Безъ да премѣрятъ силитѣ си, хората се товарятъ съ непотрѣбни нѣща. Запримѣръ, слушате религиознитѣ хора да преповтарятъ, какво е казалъ Христосъ преди две хиляди години. Не се товарете напразно. Сегашнитѣ времена изискватъ повече приложение, по-малко говорене. Христосъ и днесъ още говори. Словото му се носи въ вѣчностьта. Като говори, Христосъ запалва една свѣщь, която дава въ рѫцетѣ на онзи, който е лишенъ отъ свѣтлина. И той отъ своя страна може да запали свѣщь. Не е достатъчно свѣщьта само да се запали; важно е да не изгасва. Човѣкъ може да носи свѣщь, безъ да я запали. Защо му е такава свѣщь? Ще кажете, че свѣтлината трѣбва да се економисва. На физическия свѣтъ и свѣтлината, и водата трѣбва да се економисватъ, защото се плаща за тѣхъ, но въ духовния свѣтъ не е така. Тамъ е нужна повече свѣтлина. Не е лошо, когато се изразходва много свѣтлина и вода; лошо е, когато не се използува изразходваното количество разумно. Какъвъ смисълъ има, че нѣкой употрѣбилъ много вода за пране, а не опралъ дрехитѣ си добре? Какъвъ смисълъ има да поливате дърветата съ много вода, безъ да получите плодъ? Ще кажете, че на физическия свѣтъ сѫществуватъ нѣкакви аномалии. Дали сѫ аномалии, или не, това е другъ въпросъ. Важно е, че отговорностьта за тия нѣща не е ваша. Че гърми и свѣтка, отговорностьта не е ваша. — Не може ли безъ гърмотевици? — Щомъ гърми, не може. — Защо сѫществува суша? Защо ставатъ наводнения? — Това не е ваша работа. Защо хората не живѣятъ добре? — Както живѣягъ днесъ, този начинъ е най-добъръ. Ако могатъ да живѣятъ по-добре, щѣха да живѣятъ. Не търсете отговорностьта за нѣщата, които ставатъ въ физическия свѣтъ, въ себе си, но поучавайте се отъ тѣхъ. Учете се отъ всичко, за да придобивате знания. Природата не обича невежи хора. Ако природата не обича и не търпи невежитѣ, пазете се и вие отъ тѣхъ. Не оставяйте глупави и невежи да ви управляватъ. Единъ селянинъ решилъ да отиде въ близкия градъ, да го острижатъ и обръснатъ. Обаче, докато се готвѣлъ да тръгне за града, единъ неговъ съседъ дошълъ съ ножици и бръсначъ и му предложилъ да го обръсне и остриже. — Разбирашъ ли отъ този занаятъ? — Разбирамъ. — Добре, тогава свърши тази работа. Съседътъ взелъ ножицитѣ и започналъ да стриже косата му. После взелъ бръснача, да го бръсне. Като се погледналъ въ огледалото, селянинътъ се ужасилъ — главата и брадата му били накълцани. Невъзможно било да се яви въ този видъ между хората. Ако трѣбвало да излѣзе нѣкѫде, турялъ калпака на главата си и не го свалялъ. Той не искалъ да се изложи предъ хората, но сѫщевременно не искалъ да изложи и съседа си, да го представи предъ хората за невежа. Съвременнитѣ хора, религиозни и свѣтски, тръгватъ по свѣта, първитѣ да проповѣдватъ Словото Божие, а вторитѣ — различни научни теории, но като не разбиратъ отъ работата си, въ края на краищата накълцватъ хората, изопачаватъ мислитѣ и чувствата имъ и казватъ, че сѫ свършили нѣкаква работа. Така постѫпватъ невежитѣ и глупави хора, но не и разумнитѣ. Като ученици, вие не трѣбва да изпадате въ положението на невежия бръснарь, нито въ положението на невежитѣ проповѣдници, които обезобразяватъ човѣшкото лице, човѣшкия умъ и човѣшкото сърдце. Вие искате да се явите предъ Бога, предъ любовьта, но трѣбва да знаете, че тя не търпи изопачени форми. Следъ това ще питате, какво нѣщо е любовьта. Любовьта е богата трапеза, на която сѫ сложени най-хубави и вкусни яденета, чинии и плодове. За приготвяне на тия вкусни нѣща, нужна е работа. Какъ трѣбва да работи човѣкъ? Работата подразбира такъвъ актъ, който произвежда свѣтлина въ ума, топлина въ сърдцето и сила въ тѣлото. Каже ли нѣкой, че е тъмно въ ума му, това показва, че не е работилъ. Каже ли, че е студено въ сърдцето му, това показва, че не е работилъ. Каже ли, че е слабъ, немощенъ, той не е работилъ. Следователно, искате ли умътъ ви да бѫде свѣтълъ, сърдцето — топло и организъмътъ — силенъ, работете съ любовь. Мнозина се оплакватъ, че не сѫ получили въ живота си това, което сѫ очаквали, вследствие на което се разочаровали отъ братя и сестри, отъ приятели и другари. Нѣма защо да се разочароватъ. Тѣ трѣбва да знаятъ, кой е истински братъ и коя — истинска сестра. Докато човѣкъ не е служилъ на любовьта съ всичкия си умъ, сърдце, душа и духъ, не може да се наречс братъ или сестра. Истинскиятъ братъ и истинската сестра иматъ правилна обхода къмъ всички живи сѫщества. Ако има крави, волове, братътъ се отнася съ тѣхъ добре. Той знае, че волътъ ще му оре нивата, докато има рога. Хвърли ли рогата си, нѣма да оре нивата му. Ако сте истински братя и сестри, вие ще зачитате всѣко живо сѫщсство, ще знаете, че ако днесъ е на по-низко стѫпало отъ васъ, ще дойде день, когато ще се издигне. Като ученици на новото учение, вие трѣбва да зачитате и уважавате всички живи сѫщества, да не ги обиждате. Новото учение изключва всички обиди. Бѫдете слѣпи за погрѣшкитѣ на хората. Видите ли, че нѣкой грѣши, благодарете, че по този начинъ вие се освобождавате отъ сѫщата погрѣшка. Нѣкой върви по улицитѣ, замислилъ се нѣщо и по невнимание падналъ въ една дупка и изкълчилъ крака си. Не питай, защо е падналъ; не го осѫждай, че билъ невнимателенъ. Всѣки може да се замисли и да падне въ нѣкоя дупка. Благодари, че по този начинъ ти се избавяшъ отъ дупката. — Кога пада човѣкъ? — Когато нѣма достатъчно свѣтлина. Ако трѣбва да пѫтувате вечерь по планини, чакайте лунни нощи, когато е свѣтло. Пѫтувате ли въ тъмнина, каквато лампа да имате, непремѣнно ще паднете въ нѣкоя дупка. За да не падате, трѣбва да имате будно съзнание, да знаете, кѫде отивате. Изкачването по високи планински върхове подразбира влизане въ единъ висшъ свѣтъ. Следователно, изкачването на върха Мусала не е нищо друго, освенъ отиване при Бога, т. е. изкачване на нѣкое духовно мѣсто. Човѣкъ може да намѣри красивото и великото въ свѣта само по високитѣ мѣста. Въ този смисълъ, човѣкъ всѣки день може да се изкачва по високи върхове, да се освежава, да повдига мислитѣ и чувствата си. Животътъ по високитѣ върхове е животъ на истинска музика и поезия. Само оттамъ човѣкъ може да възприеме нѣщо възвишено и велико. Гениалнитѣ музиканти сѫ приемали музиката отъ високитѣ мѣста и после я сваляли въ низинитѣ, между хората. Колкото по-добри възприематели били, толкова по-точно сѫ я предавали. Човѣкъ може физически да се движи въ долината на живота, а умствено и духовно — по височинитѣ. Формата и положението не опредѣлятъ човѣка. Волътъ, коньтъ нѣматъ човѣшка форма, но не сѫ лишени отъ интелигентность. Какво ще кажете за рудокопача, който е почернѣлъ отъ вѫглищата, които копае ? Колкото и да е черенъ, и той е човѣкъ, съ известна интелигентность и опредѣлени стремежи. Като ученици, вие трѣбва да се освободите отъ външната страна на нѣщата, да не се заблуждавате. Виждате, че нѣкой човѣкъ се моли съ часове и казвате, че е набоженъ. Това е външна страна на набожностьта. Този човѣкъ може да се моли отъ страхъ, а не отъ любовь. Ако отидете въ странство и влѣзете въ нѣкое религиозно общество, ще намѣрите поне двама-трима лѣкари. Защо влизатъ въ обществото? Отъ интересъ. Тѣ знаятъ, че дето сѫ събрани много хора, непремѣнно ще има нужда отъ лѣкари. Млада мома посещава редовно нѣкое религиозно общество. Защо го посещава? Отъ набожность ли? Отъ интересъ. Тя има предъ видъ единъ отъ младитѣ момци, които посещаватъ събранията. И младъ момъкъ може да посещава събранието по сѫщата причина. Той се интересува отъ нѣкоя мома. Не е лошо, че момъкътъ се интересува отъ мома, а момата — отъ момъкъ, но това сѫ малки божества. Единъ день тия божества ще изчезнатъ. Какво ще стане съ васъ? И паритѣ, на които хората разчитатъ, сѫ малки божества. Какво ще правите, като ги изгубите? Сегашниятъ вѣкъ е вѣкъ на голѣми противоречия. И младитѣ, и старитѣ иматъ противоречия. — Защо? — Защото не сѫ разбрали още законитѣ на живота. Стариятъ се оплаква, че е остарѣлъ. Той не е остарѣлъ, но се е влюбилъ въ старостьта и не може да се отдѣли отъ нея. Той мисли, че като остарѣе, ще придобие нѣщо. Който остарява, безъ да поумнява,той не е разбралъ старостьта. Стариятъ иска да бѫде почитанъ и уважаванъ, безъ да се учи. Не, и стариятъ, и младиятъ трѣбва да се учатъ. Животътъ не носи никого на рѫце. Докато детето е малко, немощно, майката го носи на рѫце. Щомъ започне да ходи, тя го туря на земята, да стане самостоятелно. Докато е било малко, майката го наричала ангелче. гълѫбче, но щомъ порасне, тя туря това ангелче на земята, само да ходи. Ангелътъ едновременно е и младъ, и старъ. И на хиляди, и милиони години да е, ангелътъ е всѣкога младъ, защото при всички условия се учи. И тъй, искате ли да останете вѣчно млади, учете се отъ всичко, Крушата, която изяждате, влиза въ вашия стомахъ и започва да се учи. Привилегия е за крушатя да бѫде изядена отъ човѣка. Свѣтлината, която влиза въ очитѣ ви, се радва, че сте я приели. Сѫщевременно и вие влизате въ свѣтлината. Слизането на свѣтлината отъ слънцето е външенъ процесъ. Проникването й въ човѣка и превръщането й въ знание е вѫтрешенъ процесъ. Това показва, че човѣкъ трѣбва да познава нѣщата едновремснно отвънъ и отвѫтре. Младостьта е външенъ процесъ, а старостьта — вѫтрешенъ. Когато младостьта и старостьта се съединятъ въ едно, образуватъ разумностьта. Който не е билъ младъ, не може да бѫде старъ; който не е билъ старъ, не може да бѫде младъ. Съ други думи казано: за да се подмлади, човѣкъ трѣбва да остарѣе; за да остарѣе, той трѣбва да се подмлади. Нѣкой пита, защо остарѣлъ. Много просто. Той остарѣлъ, за да придобие мѫдростьта. — Защо съмъ младъ? — За да придобиешъ любовьта. Ако стариятъ не стане мѫдъръ, и ако младиятъ не люби, и двамата не сѫ разбрали живота. Любовьта и мѫдростьта сѫ полюси, между които животътъ се движи. Човѣкъ неизбѣжно трѣбва да се движи между тѣзи полюси. Съвременнитѣ хора очакватъ да получатъ нѣкакви блага отъ Господа. Какви по-голѣми блага могатъ да имъ се дадатъ отъ ума, сърдцето, волята и тѣлото? Какви по-голѣми блага могатъ да имъ се дадатъ отъ душата и отъ духа? Какви по-голѣми богатства можете да очакнате отъ човѣшкия мозъкъ и отъ човѣшкото сърдце? При тѣзи грамадни богатства човѣкъ се счита сиромахъ. Той се намира въ положението на онзи, за когото е казано въ една отъ народнитѣ ни пѣсни: „Вода гази, жаденъ ходи“. При всичкото богатство, което е вложено въ ума, въ сърдцето и въ тѣлото на човѣка, той пакъ се осмѣлява да казва, че е сиромахъ. По цѣли дни и нощи телефонитѣ дрънкатъ и се чуватъ различни оплаквания: еди - кой си умрѣлъ, другъ — падналъ и счупилъ крака си, трети — осиромашалъ и т. н. Въ края на краищата виждате, че навсѣкѫде се образувала каша. Кой прави кашата? Богатитѣ хора. Тѣ се оплакватъ, че сѫ сиромаси, а въ сѫщность само богатитѣ иматъ възможность да правятъ каши. Богатитѣ се каратъ, кой повече да вземе; богатитѣ сѫ недоволни отъ свѣта. Казватъ за нѣкого, че лесно кипвалъ. — Защо кипва лесно? — По две причини. Когато водата въ неговия свѣтъ е или малко, или много, той кипва. Ако е малко, едва я туришъ на огъня, тя започва да кипи. Ако водата е много и въ дълбокъ сждъ, дълго време трѣбва да се чака, докато кипне. Кипването не е волевъ процесъ, не зависи отъ човѣка. Ако рѣката е пълноводна, това не зависи отъ нея. Щомъ е пълноводна, ще прелѣе, т. е. ще кипне. Като се намали водата, ще се прибере въ коритото си. Като знаете това, не се чудете, защо нѣкой човѣкъ кипвалъ. Щомъ водата е поставена на силенъ огънь, не може да не кипне. Едно трѣбва да помните: всички сте богати, но не знаете това. Вие не подозирате, какви грамадни богатства криете въ себе си. Сѫщото се отнася и до любовьта. Вие имате любовь, но не сте я проявили още. Любовьта се изпитва вечерь, а не презъ деня. Ако искате да знаете, дали имате любовь, излѣзте вечерь вънъ, въ най-голѣмата тъмнина. Ако свѣтнете и освѣтите пѫтя си, имате любовь. Не свѣтнете ли, не сте проявили още любовьта си. Иска ли нѣкой да прояви любовьта си къмъ васъ, нека я прояви вечерь, въ тъмна, бурна ношь. Тогава има смисълъ да покаже, колко ви обича. Защо ще показва любовьта си презъ деня, когато навсѣкѫде е свѣтло? Презъ деня вие виждате, кѫде ходите, не ви е нужна никаква лампа. Ако искате да проявите любовьта си къмъ нѣкого, проявете я зимно време, когато вънъ е студено, когато нѣма печка въ стаята, да се топлите. Ако искате да проявите любовьта си къмъ нѣкого, проявете я, когато семейството на този човѣкъ е въ лишения, когато нѣма хлѣбъ, дрехи, обуща. Значи, любовьта се изпитва вечерь, въ студено време и въ лишения. Ако любовьта ви носи свѣтлина, топлина и блага въ изобилие, тя е истинска любовь. Любовь, която не носи свѣтлина, топлина и изобилие, не е истинска. Каква любовь е тази, при която хората се измѫчватъ? Днесъ жени и мѫже, учители и ученици, приятели и познати не се разбиратъ. Любовь, която измѫчва, не е истинска. То е все едно, учительтъ да говори на ученицитѣ си, а тѣ да сѫ глухи. Какъвъ смисълъ има отъ неговитѣ думи? Какъ ще се ползува човѣкъ отъ красотата на природата, ако е слѣпъ? Любовьта иска хора съ отворени очи и уши, да виждать ясно и да слушатъ добре. Като виждатъ и слушатъ добре, тѣ могатъ да говорятъ разумно. Като ученици, вие трѣбва да проявите истинската любовь. За да стане това, трѣбва да изправите отношенията си къмъ Бога. Много хора говорятъ за Бога, но нито страхъ иматъ отъ Него, нито срамъ. Тѣ допущатъ въ ума и въ сърдцето си мисли и чувства, които грабятъ, безъ да внасятъ нѣщо добро. Тѣзи мисли и чувства сѫ подобни на крадливитѣ котки. Ако крадлива котка влѣзе въ стаята ви, първо ще даде видъ, че нищо нѣма да вземе. Щомъ се обърнете настрана, тя веднага грабва нѣщо хубаво и пакъ дава видъ, че нищо не е взела. Човѣкъ не трѣбва да допуща въ ума и въ сърдцето си отрицателни мисли и чувства, защото тѣ ще го разрушатъ. Не давайте ума и сърдцето си въ услуга на хора, които не знаятъ, какъ да ги пазятъ. Искате ли да очистите ума и сърдцето си, пратете ги при Бога. По-вещъ майсторъ отъ Него нѣма. Дадете ли ги на хората да ги чистятъ, цѣлъ животъ ще съжалявате. — Ама виновни ли сме, че не знаемъ какъ да отидемъ при Бога? — Виновни сте, разбира се. Кой каквото прави, добро или зло, самъ е виновенъ. Всѣки самъ носи последствията на своитѣ дѣла. Като знаете това, трѣбва да мислите право. Днесъ отъ всички хора се иска работа. Сегашнитѣ хора се мѫчатъ, трудятъ се и работятъ, но тѣ още не сѫ дошли до истинската работа. Истинска работа е тази, която произлиза отъ любовьта. Безъ любовь никакви постижения не можете да получите. Ако имате нѣкакви постижения, тѣ сѫ временни. Всѣка мисъль, всѣко чувство и всѣка постѫпка, които се основавать на любовьта, сѫ вѣчни. Нѣкои се възмущаватъ отъ цѣлувкитѣ. Ако цѣлувката е идеална, проникната отъ любовь, тя повдига човѣка. Ако цѣлувката произлиза отъ тритѣ свѣта — физически, духовенъ и Божественъ, считаме я идеална. Значи, всѣко нѣщо, което има отношение едновременно и къмъ тритѣ свѣта, е чисто, възвишено и идеално. Ако то има отношение само къмъ двата свѣга, въ неговата чистота има една трета примѣси. Ако има отношение само къмъ единия свѣтъ, две трети сѫ примѣси. Тъй щото, задачата на всѣки човѣкъ е да разглежда своитѣ мисли, чувства и постѫпки и да ги пречиства. Докато дойдете до съвършената чистота, благодарете за всичко, което става въ живота. Ако искашъ да не се запалятъ дрехитѣ ви, не минавай край огъня. Ако трѣбва да минешъ, намокри дрехитѣ си съ вода, да не се запалятъ. Всѣки човѣкъ трѣбва да разбира положението, въ което се намира, да не мисли криво за нѣщата. Запримѣръ, вие сте богати, а мислите, че сте сиромаси; вие сте добри, а мислите, че сте лоши. Богатството е въ вашия умъ. Обърнете се къмъ ума си и ще го намѣрите. Добротата е въ сърдцето ви. Отворете сърдцето си и ще проявите доброто, което е вложено въ васъ. Богъ не е изпратилъ човѣка на земята за поругание, но за учене и прилагане на доброто и любовьта. Като прилагате знанието и любовьта си, избирайте съответни за васъ методи. Мнозина си служатъ съ метода на аналогията. Само онзи може да прилага този методъ, който се е научилъ да наблюдава, да върви отъ причини къмъ последствия. Като придобие наблюдателность и философско гледане на нѣщата, тогава човѣкъ може да приложи метода на аналогията. Методътъ на аналогияга е съкратенъ процесъ. Като не разбиратъ законитѣ на живота и на смъртьта, хората се питатъ. защо умиратъ. Човѣкъ умира, защото нѣма свѣтлина въ ума, топлина въ сърдцето и сила въ тѣлото си. Щомъ токътъ на енергиитѣ се прекѫсне, животътъ се прекратява. Засега на човѣка е позволено да живѣе на земята най-много 120 години. Колкото и да е опредѣлено на човѣка да живѣе, той трѣбва да учи. Всѣки день той трѣбва да внася въ ума си по малко свѣтлина, въ сърдцето си — топлина, а въ тѣлото си — сила. Като замине за другия свѣтъ, първиятъ изпитъ, на който ще го подложатъ, ще бѫде върху свѣтлината, топлината и силата. Кой човѣкъ е силенъ? Силенъ човѣкъ е онзи, който може да пресъздаде своя умъ, своето сърдце и своето тѣло. Да пресъздаде човѣкъ ума, сърдцего и тѣлото си, това значи, да се обнови. Това не с еднократенъ процесъ, но многократенъ. Човѣкъ трѣбва вѣчно да се обновява. Значп, задачата на всѣки човѣкъ е да работи за своето вѣчно обновяване. Това се постига чрезъ Божествената любовь, мѫдрость и истина. Да вършимъ волята Божия, това значи, да се обновяваме. Не вършимъ ли волята Божия, ние се натькваме на изкушения. Щомъ, изпадаме въ изкушения, трѣбва да се молимь: Господи, прости ни, че Те заставяме да постѫпвашъ съ насъ, както не искашъ. Избави ни отъ изкушения, за да познемъ Твоето свѣтло, любещо лице. Т. м. * 4. Беседа отъ Учителя, държана на 28 юлий, 1940 г. 5 ч. с. София. — Изгрѣвъ.

"Божествениятъ и човешкиятъ свѣтъ", Рилски беседи отъ Учителя, държани на Мусала, Седемтѣ езера и София, 1940 г. Първо издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Законъ за частитѣ и за цѣлото Казано е въ Писанието, че истината ще ви направи свободни. Днесъ всички хора искатъ да бѫдатъ свободни, но не знаятъ, по какъвъ начинъ да добиятъ свободата си. Тѣ казватъ: Ние сме свободни да мислимъ, каквото искаме и както искаме. Тѣ сѫ на кривъ пѫть. Човѣкъ не е свободенъ да мисли, както иска, нито е свободенъ да прави, каквото иска. Човѣкъ трѣбва да мисли право. Ако пъкъ върши, каквото му дойде на ума и каквото иска, налага му се това, което не иска. Нѣкой мисли, че е свободенъ да сече горитѣ, но въ края на краищата скѫпо плаща за тази криворазбрана свобода. Човѣкъ има право да се ползува отъ сухитѣ дървета, но не и отъ живитѣ. Ще кажете, че като живѣе на земята, човѣкъ има право да сѣче гори, да лови риба, да мели брашно, да произвежда вино, за да се прехранва. Човѣкъ има право да върши всичко, за да се прехранва, но проследете живота на воденичаритѣ, на рибаритѣ, на кръчмаритѣ и вижте, кой отъ тѣхъ е завършилъ живота си добре. — Не е ли свободенъ човѣкъ да си избира занаятъ, какъвто иска? — Човѣкъ е свободенъ да работи, каквото иска, но въ края на краищата носи последствията на своя изборъ. Кой човѣкъ е истински свободенъ? Свободенъ човѣкъ е онзи, който, като го калятъ, не се каля. Колкото и да го калятъ отвънъ, той не губи равновесие. Щомъ не губи равновесие, кальта сама по себе си се чисти. Свободенъ човѣкъ е онзи, който отъ никакъвъ огънь не изгаря. Не е ли свободенъ, най-слабиятъ огънь го изгаря. Съвременнитѣ хора се намиратъ подъ влиянието на своитѣ страсти, пороци, заблуждения, криви мисли и считатъ, че сѫ свободни. Не, огънь е това. Докато не мине презъ този огънь и не се пречисти, човѣкъ не може да бѫде свободенъ. Малкото дете, увито въ пелени, не е свободно. Щомъ се изправи на краката си, то е свободно вече, може да се движи, дето иска. Като остарѣе, човѣкъ пакъ изгубва свободата си. Той иска самъ да се движи, но не може: едва стане, залитне ту на една, ту на друга страна. Не е страшно, когато краката на човѣка не държатъ и ставатъ причина да залита на една, или на друга страна. Страшно е, обаче, когато човѣкъ изгуби умствената си свобода и започва да залита. Нѣма по-страшно нѣщо отъ това, да изгуби човѣкъ свободата на мисъльта си и да се подаде на чужда мисъль. Често слушате нѣкой да казва, че го боли глава, стомахъ, бъбреци и т. н. Това не е негово състояние. Той е възприелъ болкитѣ на нѣкои страдащи, които се оплаквали. Изобщо, човѣкъ възприема и доброто, и злото еднакво, понеже сѫ еднакво силни. Тѣ сѫ козмически сили, които работятъ въ Битието. Мнозина смѣсватъ злото съ грѣха. Това сѫ две различни сили. Понѣкога грѣхътъ успйва да подкупи злото, да прояви силата си. Обаче, доброто никога не се подкупва. Никаква сила въ свѣта не е въ състояние да подкупи доброто. Съвременнитѣ хора се оплакватъ отъ страдания и мѫчнотии, които ги правятъ нещастни. Защо сѫ нещастни? Защото сѫ размѣстили нѣщата. Тѣ сѫ поставили човѣка по-високо отъ Бога и въ него сѫ вложили любовьта си. Какъ можете да обичате повече този, който нищо не е далъ за васъ, отъ Онзи, Който ви е далъ всичко? Обичайте баща си и майка си, братята и сестритѣ си, приятелитѣ си, всички хора, но надъ всички поставете любовьта си къмъ Бога. Каквито жертви да сѫ направили хората за васъ, никой не е на-правилъ това, което Богъ е направилъ. Казано е въ Писанието: „Богъ толкова възлюби свѣта, че даде въ жертва своя Единороденъ Синъ, за да не погине всѣки, който вѣрва въ Него“. Който обича свѣта повече отъ Бога, той ще опита последствията на тази любовь. Ако обичашъ Бога по-малко отъ хората, и синоветѣ ти ще те обичатъ по-малко. Ако мѫжътъ обича жена си повече отъ Бога, въ скоро време ще опита последствията на тази любовь. Никой не може да обича ближния си повече отъ Бога.— Защо? — Защото тази любовь носи разочарования. Да възлюбишъ Бога, това е задача, дадена на цѣлото човѣчество. Ако хората страдатъ днесъ, причината за това се крие въ тѣхното непослушание. Непослушанието пъкъ произтича отъ недостатъчно любовь въ човѣшкото сърдце. Хората сѫ недоволни едни отъ други, благодарение на безлюбието. Всѣки иска жертва отъ другитѣ, но не получава. Само любовьта прави жертви. Човѣкъ се жертвува, но отъ страхъ, а това не е истинска жертва. Жертвата трѣбва да бѫде разумна. Ако не е разумна, тя не дава добри резултати. И любовьта трѣбва да бѫде разумна. Ако не е разумна, вмѣсто добро, тя произвежда зло. Какво направи Яковъ съ любовьта си къмъ Иосифа? Той събуди ревность въ синоветѣ си, заради което продадоха Иосифа. Като ученици, вие трѣбва да се пазите, да не изпаднете въ погрѣшката на Якова, да покажете слабость къмъ Иосифа. Всѣки човѣкъ има по единъ Иосифъ въ себе си, когото обича повече отъ другитѣ си синове. Яковъ обичаше Иосифа повече отъ другитѣ си синове и не го пращаше на работа. Когато синоветѣ му отиваха на работа, Иосифъ оставаше при баща си. Заради тази привилегия, братята му го продадоха на богати търговци, които отиваха въ Египетъ. Тамъ той лежа въ затворъ. После бѣше изкушаванъ отъ жената. Иосифъ мина презъ трудни задачи, които разреши добре. Свѣтътъ, презъ който човѣкъ минава, не е нищо друго, освенъ красива, префинена жена. Който я погледне, веднага се влюбва въ нея и пожелава да си поживѣе малко. Всѣки може да си поживѣе въ свѣта, но ще опита последствията на този животъ. За човѣка с казано, че е възлюбилъ човѣшката слава повече отъ Божията. Човѣшката слава заробва човѣка, а Божествената — го освобождава. Мнозина казватъ, че сѫ свободни, че могатъ да правятъ, каквото искатъ. Тѣ не говорятъ истината. — Защо? — Защото свободата е достояние за всички живи сѫщества. Щомъ е така, съ какво право отнемате свободата на тревитѣ, цвѣтята, растенията и на животнитѣ? Ще кажете, че човѣкъ, като възвишено сѫщество, има право да използува растенията и животнитѣ. Ако камъкътъ е отговоренъ за това, че падналъ отгоре и ударилъ нѣкого, колко по-голѣма е отговорностьта на човѣка за нещастията, които причинява на по-долностоещитѣ отъ него. Не е достатъчно камъкътъ да се извини само за направената пакость, но той трѣбва да бѫде буденъ, да се задържи известно време на мѣстото, докато мине човѣкъ по пѫтя. Любовьта разрешава всички противоречия. Следователно, искате ли да бѫдете свободни, прилагайте любовьта. Когато се подчинява отъ любовь, човѣкъ всѣкога е свободенъ. Правите ли нѣщо, правете го отъ любовь. Само по този начинъ ще бѫдете свободни. Свободата на човѣка зависи отъ правата мисъль, а правата мисъль — отъ любовьта. Който люби, той мисли право. Какъ се изпитва любещиятъ човѣкъ? Чрезъ изпитания и страдания. Любовьта се изпитва въ живога. Въ това отношение животътъ е велико училище. Петъръ, единъ отъ ученицитѣ на Христа, казваше на своя учитель: Всички да се откажать отъ Тебе, азъ никога нѣма да се откажа. Не се мина много време, любовьта му се постави на изпитъ. За нищо и никакво, той три пѫти се отрече отъ Христа. Съ това се сбѫднаха думитѣ Христови: „Докле пѣтельтъ пропѣе, ти три пѫти ще се откажешъ отъ мене“. Какво виждаме въ характера на Христа? Голѣма издържливость и търпение Той мина презъ три вида изпитания: въ умствения, въ духовния и на физическия свѣтъ. Не е лесно да бѫде човѣкъ изложенъ на ударитѣ и подигравкитѣ на цѣлъ полкъ войници. Цѣлъ римски полкъ се гаврѣше съ Христа, докато най-после Го подложиха на разпятие — последното страдание. Следъ това Христосъ възкръсна. Силенъ характеръ имаше Христосъ, заради което издържа на всички изпитания. Кѫде е римската империя днесъ? Кѫде е Христосъ днесъ? Отъ римската империя нищо не остана, но отъ Христа остана нѣщо, което вѣчно ще живѣе. Кръстътъ, на който разпнаха Христа, се въздигна и стана по-знаменитъ отъ цѣлата римска империя. Днесъ всички хора носятъ кръстъ на гърдитѣ си, като символь на храбрость и безстрашие. Съ това тѣ искагъ да докажатъ, че следватъ примѣра на Хрисга. Римлянитѣ считаха кръста за нѣщо позорно, а следь Христа той се прие като символъ на смѣлость и благородство. Съвременнитѣ, релшиозни хора се стремятъ къмь Христа. Тѣ искатъ да следватъ Неговия пѫть. За да следвате Христа, вие трѣбва да минете презъ Неговитѣ изпитания. Много изпити предстоять на сьвременното човѣчество, но то трѣбва да ги издържи. Щомъ ги издържи, положението му ще се подобри. Днесъ всички хора минаватъ презъ своята отрицателна карма. Въ бѫдеще тѣ ще минатъ презъ положителни, т. е. благоприятни условия на живота наречени дихарма. Сегашниятъ животъ е животъ на злото и на изпитанията; бѫдещиять е животь на доброто и на любовьта. Свѣтътъ е пъленъ съ блага, дадени отъ Бога. За да се ползува отъ тия блага, човѣкъ трѣбва да има отворени очи. Тази година ви се даватъ условия да се ползувате отъ великитѣ Божии блага. За да не изгубите условията, вие трѣбва да избѣгвате услугитѣ на чуждитѣ коне. Всѣки човѣкъ има конь, на който може да разчита. Следователно, дали слизате отъ планината, или се качвате, разчитайте на себе си. Коньтъ представя човѣшкия умъ. Разчитайте на своя умъ, а не на чуждитѣ умове. Като слуша първо своя умъ, а после ума на другитѣ, човѣкъ дохожда до заключение, че това, което самъ направи, е по-добро отъ онова, което другитѣ могатъ да му направятъ. Да се върнемъ пакъ къмъ въпроса за свободата. Кога човѣкъ е свободенъ? — Когато служи на Бога, т. е. на Цѣлото. Докато човѣкъ работи въ името на Бога, всички сѫ доволни. Щомъ направи нѣщо за нѣкоя часть, веднага се явява състезание. Дето има състезание, тамъ любовьта отсѫтствува. Дето любовьта отсѫтствува, тамъ идатъ ограниченията. — Какво да правимъ, за да се освободимъ? — Дайте мѣсто на Божията Любовь въ себе си. Щомъ Божията Любовь обхване човѣшката душа, любовьта му минава въ по-висока степень: отъ човѣшка въ Божествена. Божията Любовь прави човѣка силенъ. Тя му дава възможность да се справи съ старитѣ си навици, да изправи всичкитѣ си погрѣшки. Безъ тази любовь той ще бѫде въ положението на пушачъ или на пияница, който иска да се освободи отъ своята страсть, а не може. Който може да се справи съ своитѣ слабости, той е силенъ човѣкь; който не може да се справи съ слабоститѣ си, той е слабъ човѣкъ. Както дѣлимъ хората на силни и слаби, така и въ човѣка различаваме две естества: Божествено — силно и човѣшко — слабо. Божественото има крила, не се нуждае отъ конь или автомобилъ. Човѣшкото е слабо, затова търси превозни срѣдства, т. е. външна помощь. И тъй, разчитайте на Божественото въ себе си, а не на човѣшкото, което търси външна помощь. Божиятъ Промисълъ има предъ видъ всички души. Щомъ има живи хора въ свѣта, при каквито мѫчнотии да изпадате, все ще се намѣри човѣкъ да ви помогне. Трѣбва ли тогава да се страхувате отъ живота ? Всѣки човѣкъ е готовъ за услуга на Божественото. Не само човѣкъ, но и животнитѣ сѫ въ услуга на Божественото. Презъ последпитѣ военни години трѣбваше да мина презъ града, късно презъ нощьта. Никой не можеше да се движи по това време изъ града безъ лична карта. Азъ тръгнахъ самъ, като отказахъ на предложението на генерала, въ чийто домъ бѣхъ гостъ, да ме придружи до дома. Азъ искахъ да си отида самъ. Обаче, не зная, отде излѣзе едно голѣмо куче и ме последва. Когато дохождахъ до нѣкой стражарь, азъ го поздравявахъ, а кучето отиваше близо до него и започваше да го обикаля. Стражарьтъ отговаряше на поздрава ми и като виждашс кучето съ мене, мислѣше, че съмъ инспекторъ на полицията, който прави прегледъ. Така минахъ всички постове, безъ да ме спратъ и поискатъ лична карта. Кучето дойде до дома, дето добре го нахранихъ. Следъ това то си отиде и повече не се върна. Така то ми услужи и не стана нужда да ме изпраща нѣкой. Като знаете това, не отлагайте моментитѣ да бѫдете въ услуга на Божественото. Не мислете, че сте слаби или бедни, за да бѫдете въ услуга на Великото въ свѣта. Що се отнася до Великото, и слабиятъ, и бедниятъ могатъ да му служатъ. Каква е разликата между богатия и бедния? Богатиятъ е зрѣлъ плодъ, а бедниятъ — току що посадена семка. Като поникне, семката може вече да извърши нѣкаква работа. И въ земята да е, тя пакъ върши нѣщо. Ще кажете, че като уредите работитѣ си, тогава ще служите на Бога. Започнете да работите още сега, безъ огледъ на работитѣ си. Уредени ли сѫ работитѣ ви, или неуредени, не е важно. Вие не трѣбва да губите време. Посадете семката, и не се безпокойте. Отъ нея ще израсте голѣмо дърво, което ще даде изобилно плодъ. — Ама нѣмаме условия за работа. — Условия всѣкога има. Важно е да имате желание за работа. Условия за възриемане на любовьта има всѣкога, но вие трѣбва да се нагодите да я възприемете. Щомъ се нагодите, вие ще я възприемете такава, каквато изтича отъ Бога. Всичко зависи отъ съзнанието на човѣка. Всѣки възприема любовьта споредъ степеньта на своето съзнание. Нека остане въ ума ви основната мисъль: Обичайте Цѣлото и живѣйте заради Него. Щомъ обичате Цѣлото, ще обичате и частитѣ, които влизатъ въ Него. * 3. Беседа отъ Учителя, държана на в. Мусала, 24. юлий, 1940 г.

"Божествениятъ и човешкиятъ свѣтъ", Рилски беседи отъ Учителя, държани на Мусала, Седемтѣ езера и София, 1940 г. Първо издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Правила на любовьта Казано е въ Писанието: „Любовьта никога не отпада, никога не се измѣня“. Слушате нѣкой да казва, че обича или е обикналъ нѣкого. Той мисли, че обича този човѣкъ отъ момента, когато го е срещналъ. Щомъ мисли така, неговата любовь е временна, преходна. Тази любовь наричаме „любовь на еднодневката.“ Докато живѣе въ любовьта на еднодневката, човѣкъ всѣкога ще изпада въ комични, драматични и трагични положения. Запримѣръ, като каже на нѣкого, че го обича, възлюбениятъ му ще обикне другъ. Щомъ забележи това нѣщо, той започва да ревнува. Ето едно комично и драматично положение. Любовьта никога не ревнува, никога не търси своето право. Който истински обича, той никога не съжалява, че обича, а не отговарятъ на любовьта му. Съвременнитѣ хора се обичатъ едни други, въпрѣки това се мѫчатъ. — Защо? — Съмняватъ се въ любовьта. И който обича, и когото обичатъ, и двамата се съмняватъ. Щомъ дойде съмнението, съ него заедно иде и мѫчението. Съмнението показва, че любовьта не е чиста, има нѣщо користно въ нея. Който обича безкористно, никога не се съмнява. Той е доволенъ отъ факта, че обича. Щомъ обича, той е богатъ, доволенъ отъ всичко. Чистата, безкористна любовь подразбира любовь къмъ всички. Като обичашь едного, въ неговото лице ти обичашь всички. Ако твоята любовь събужда любовь и въ другитѣ хора, радвай се, че си станалъ причина за проява на любовьта. Любовьта любовь събужда Невъзможно е да обичашъ нѣкого, и той да не ти отговори. Могатъ да минатъ десетки и стотици години, но единь дснь той ще ти благодари за любовта, която си ималъ къмъ него. Любовьта е единствената сила, която никога не губи. Ако нѣкой не обръща внимание на вашата любовь, това нищо не значи. Ще дойде день, когато той ще прецени това, което сте му дали, и на любовьта ви ще отговори съ любовь. Той ще плати съ лихва за това, което е получилъ отъ васъ. Да мисли човѣкъ, че като люби, губи нѣщо, той е въ голѣмо заблуждение. Човѣкъ може да губи навсѣкѫде и въ всичко, по не и въ любовьта. И тъй, щомъ обичашъ едного, ще обичашъ всички. Това е мѣрката въ любовьта. Когато се грѣешъ на огъня, едновременно съ тебе могатъ да се грѣятъ много хора. Трѣбва ли да ревнувашъ огъня, да искашъ само ти да се топлишъ на него? Ревностьта на човѣка има смисълъ дотолкова, доколкото, като се стреми да обича, той може да послужи като потикъ на другитѣ хора, и тѣ да обичатъ като него. Ако обичашъ нѣкого, не изисквай отъ него да обича само тебе. Каже ли нѣкой, че само тебе обича, знай, че той лъже и себе си, и тебе. Защо бащата да не обича и друга дъщеря като своята? Защо майката да не обича и другь синъ като своя? Щомъ не можешъ да обичашъ повече отъ единъ човѣкъ, това показва, че си още въ първата степень на любовьта. Значи, любовьта е на степени. Коя е причината, че обичате нѣкого? Все има нѣкаква външна или вѫтрешна причина, поради която обичате нѣкого или нѣкакъвъ предметъ. Запримѣръ, ти обичашъ слънцето заради свѣтлината, която дава. Ти обичашъ диаманта заради способностьта му да пречупва силно слънчевитѣ лѫчи. Всѣко нѣщо, което обичате, крие въ себе си нѣкакво Божествено качество. Само Божественото се обича и цени. Дето и да го видите — въ камънитѣ, въ растенията, въ животнитѣ, въ хората, вие го оценявате и обичате. Днесъ всички хора се оплакватъ, че сѫ загубили любовьта си. Какво трѣбва да правятъ, за да не я губятъ? Искате ли да не губите любовьта си, не престѫпвайте нейната свещена ограда. Ако застанешъ до тази ограда по-близо, отколкото трѣбва, ще изгоришъ; ако се отдалечишъ повече, отколкото трѣбва, ще замръзнешъ. Не търсете вънъ отъ васъ виновници за изгарянето или за замръзването си. Щомъ ви е много горещо, отдалечете се малко. Ако ви е много студено, приближете се. Благодарете, че имате огънь, да се топлите на него. Благодарете на дърветата, които се жертвуватъ за васъ. Задачата на всѣки човѣкъ е да прояви любовьта си, да работи въ това направление, да дойде до най-високата степень на любовьта. Жената трѣбва да обича и жената, и мѫжа като себе си. И мѫжътъ трѣбва да обича и мѫжа, и жената като себе си. Любовьта на жената носи мекота и топлина, а любовьта на мѫжа носи свѣтлина. Топлината и свѣтлината, съединени въ едно, раждатъ силата. Като съедини топлината на сърдцето си съ свѣтлината на ума си, човѣкъ става силенъ и красивъ. Така трѣбва да обича всѣки човѣкъ. Нѣкой казва, че не може да обича. Това не е вѣрпо. — Защо? — Защото, да обичашъ, това значи, да ядешъ. Може ли човѣкъ да не яде? Не може. Следователно, както човѣкъ не може безъ ядене, така не може да живѣе и безъ обичь. Тъй щото, когато нѣкой казва, че не може да обича, това означава, че не може да обича като Бога. Това вече е другъ въпросъ. Кой колкото може да възприеме отъ любовьта, толкова ще предаде. Комарътъ ще приеме любовьта като комаръ и ще я предаде като комаръ; мухата ще приеме любовьта като муха и ще я предаде като муха; човѣкъ ще приеме любовьта като човѣкъ и ще я предаде като човѣкъ. Който не разбира любовьта, казва, че умира отъ любовь и за любовь. Каква любовь е тази, която уморява човѣка? Христосъ се пожертвува за човѣчеството отъ любовь, но не умрѣ, а възкръсна. Значи, въ любовьта нѣма смърть. Любовьта възкресява хората, а не ги умъртвява. За да имате ясна представа за любовьта, не гледайте презъ дупчицитѣ й. Гледайте презъ прозорцитѣ и вратитѣ й, да я видите въ нейната пълнота. Учете се отъ ония, които се обичатъ безкористно, за да се учатъ нѣкога и отъ васъ. Много книги сѫ писали хората за своята любовь, но все още не сѫ я разбрали. Много комедии, драми и трагедии сѫ писани върху любовьта, но и до днесъ още хората не сѫ я приложили, както трѣбва. Хората се нуждаятъ отъ нови комедии, драми и трагедии, въ които да не се осмива героятъ, но да се осмиватъ кривитѣ прояви въ него; да не страда Божественото въ героя, но човѣшкото; да не умира доброто, но злото. Това значи нова комедия, нова драма и нова трагедия. Казано е, че любовьта не търси своето право, но сѫщевременно тя никога не го губи. Любовьта е капиталъ, който никога не се губи. Всѣки, който мисли, че се е излъгалъ въ любовьта си, въ края на краищата ще получи вложения си капиталъ съ лихвитѣ заедно. Както животътъ се освобождава отъ огъня и се връща къмъ своя източникъ, така и капиталитѣ, вложени въ любовьта, никога не се губятъ. Тѣ се връщатъ къмъ своя източникъ. Често се говори за великата Божия Любовь, но всички не я разбирате. Докато я разберете, дръжте старата си любовь. Стремете се къмъ новата любовь, но не се отказвайте отъ старата. Новата любовь е дъщерята, а старата — майката. Старата любовь изгаря, а новата възкресява. По какво познавате, че нѣкой човѣкъ е изгорѣлъ? Външно той има изгледъ на уплашенъ човѣкъ. Каквото да му говорите за любовьта, той не вѣрва, изгубиль е вѣрата си. За да не изгубите вѣра въ любовьта, избѣгвайте онази неестествена любовь, която изгаря човѣка. Натъкнете ли се на тази любовь, гледайте на песя тъй, какго актьоритѣ представятъ на сцената скръбьта, безъ да скърбятъ. Тѣ умиратъ, на сцената, но пакъ оставатъ живи. Какво придобиватъ отъ сцената? Учатъ се. Следователно, бѫдете и вие актьори въ своя животъ скърбете, безъ да се разрушавате; любете, безь да изгаряте; радвайте се, безъ да се забравяте въ радостьта. Знайте, че всичко е временно. Обаче, щомъ сте дошли на земята да се учите, ползувайте се еднакво отъ преходнитѣ и отъ непреходнитѣ нѣща. Не се привръзвайте кьмъ преходнитѣ нѣща, за да не страдате. Защо трѣбва да се привръзвате къмъ виното, което всѣки моментъ може да ферментира? Трѣбва ли да се стремите къмъ любовьта на хората, която изгаря всичко, каквото срещне на пѫтя си? Като на ученици, които търсите великата любовь, казвамъ: Търсете любовьта презъ деня, на слънчевата свѣтлина, за да не прелѣете, когато я сипвате въ шишето си. Не разливайте любовьта си по кални, нечисти мѣста. * 2. Беседа отъ Учителя, държана на в. Мусала, на 23 юлий, 1940 г.

"Божествениятъ и човешкиятъ свѣтъ", Рилски беседи отъ Учителя, държани на Мусала, Седемтѣ езера и София, 1940 г. Първо издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Божествениятъ и човѣшкиятъ свѣтъ Размишление Две начала, два принципа сѫществуватъ въ човѣка: човѣшки и Божественъ. Когато човѣшкиять принципь е отвънъ, а Божествениятъ отвѫтре, вие виждате истинския човѣкъ. Когато Божествениятъ принципъ е отвънъ, а човѣшкиятъ отвѫтре, вие се натъквате на голѣми противоречия. Човѣшкото, било въ самия човѣкъ или въ ближнитѣ му, се проявява по единъ и сѫщъ начинъ, вследствие на което неизбѣжно поставя всѣкиго въ противоречия. Като се натъква на противоречия, най-после човѣкъ казва: Не трѣбва да се живѣе за доброто, нито за благото на своя ближенъ. Всѣки човѣкъ трѣбва да живѣе за себе си. Започне ли човѣкъ да живѣе само за себе си, страданията неизбѣжно го следватъ. Мнозина мислятъ изключително за себе си и въпрѣки това искатъ да бѫдатъ щастливи. Това е невъзможно. При това положение не само че не могатъ да бѫдатъ щастливи, но ще минатъ презъ голѣми страдания. — Защо? — Защото щастието се обуславя отъ Божествения принципъ въ свѣта, т. е. отъ закона на Цѣлото. Невъзможно е човѣкъ да прилага закона на Цѣлото къмъ една малка часть и да бѫде щастливъ. Може ли човѣкъ да тръгне самъ за планината и да носи съ себе си всичко, което му е нужно за планинскитѣ условия? Иска ли да отиде поне за нѣколко деня на планината, той трѣбва да се присъедини къмъ нѣкоя група. Когато хората отиватъ групово на планината, всѣки носи по нѣщо съ себе си и по този начинъ задоволяватъ нуждитѣ си. Колко може да носи единъ човѣкъ? Ето защо, ние дохождаме до закона за Цѣлото и за неговитѣ части, споредъ който всѣки човѣкъ има право да живѣе за себе си, ако едновременно живѣе и за Цѣлото, т. е. за колективното съзнание. Като не разбиратъ приложението на двата велики закона въ свѣта — законътъ за Цѣлото и законътъ за частитѣ, хората изпадатъ въ заблуждения и започнатъ да мислятъ, че могатъ да оправятъ свѣта. Оправянето на свѣта е работа на Бога. Работата на човѣка е да оправи своя малъкъ свѣтъ. Какъ ще го оправи? Чрезъ страданията. Като страда, човѣкъ се изправя. Той се объркалъ толкова много въ себе си, че за да се разплете, трѣбва да мине презъ страдания. Ще кажете, че Богъ ще промисли за изправянето на човѣшкия животъ. Вѣрно е, че Богъ ще промисли и мисли за всички, но и човѣкъ самъ трѣбва да направи нѣщо за себе си. Какво ще придобие гладниятъ, ако му кажете, че други ще промислятъ за него? Въ дадения моментъ той е гладенъ, не може да чака. Първо той ще помисли за себе си, а после ще очаква да му дойде хлѣбъ отвънъ. Богъ е промислилъ вече за човѣка, далъ му е всичко въ изобилие: свѣтлина, въздухъ, вода, храна. Оть него се иска само будность, да не пропуща времето за получаване на тия блага. Сѫщевременно човѣкъ трѣбва да бѫде здравъ, да се ползува отъ благата, които разумната природа му дава. Нѣкой се страхува да не му взематъ хлѣба, да не остане гладенъ. Той не познава закона. Никой не може да отнеме хлѣба на човѣка. Отнеме ли го нѣкой, десетократно ще му го дадатъ. — Възможно ли е това? — Ако не вѣрвате, можете да го провѣрите. Ако този законъ е човѣшки, ще го опитате и после ще повѣрвате. Ако е Божественъ, първо ще повѣрвате, а после ще го опитате. Човѣшкитѣ работи първо се опитватъ, а за Божественитѣ работи първо иде вѣрата, а после опитътъ. На сѫщото основание казвамъ: За да обичате единъ човѣкъ, първо трѣбва да го познавате. За Бога е точно обратно: първо трѣбва да Го обичате. Щомъ обичате Бога, вие непремѣнно ще Го познавате. Мнозина не познаватъ Бога, защото искатъ първо да получатъ отъ Него блага, добри условия и следъ това да Го обичатъ. Това е човѣшко разбиране. Първо ще обичате Бога, а после ще Го познавате, после ще получите Неговото благословение. Следователно, когато Богъ иска да застави хората да Го познаятъ, дава имъ страдания. Като не знаятъ това, тѣ се натъкватъ на противоречия и страдания и се питатъ, защо става така. Страданието не е нищо друго, освенъ грънчарство, въ което човѣкъ мачка кальта, да направи красиви грънци. Като мачка кальта, той непремѣнно ще се изцапа, но въ края на краищата ще извае хубави, съвършени форми. Като ги извае, той ги туря въ пещьта да се опекатъ, да станатъ здрави. Безъ печене, грънцитѣ не издържатъ на условията. Всѣка форма трѣбва да мине презъ ваене, презъ огънь, за да се кали, да издържа на условията на живота. Безъ страдания човѣкъ остава суровъ материалъ, какъвто е глината, отъ която правятъ грънци. Дойдатъ ли страдания, суровиятъ материалъ, отъ който човѣкъ е направенъ, започва постепенно да се формува, да се пече на огъня, докато се кали. — Докога ще страдамъ? — Докато се усъвършенствувашъ, докато скръбьта ти се превърне на радость. Миналитѣ страдания сѫ се превърнали вече въ радость. Днешнитѣ страдания пъкъ носятъ бѫдещи радости. Сега, като сте се качили на върха, вие имате слънце, но и вѣтърътъ ви придружава, иска да каже нѣщо. Слънцето се провира и презъ най-малкитѣ дупки на хоризонта, иска да ви види, да ви даде нѣщо отъ себе си. — Защо? — Защото ви обича. Не правите ли сѫщото и вие? Когато обичате нѣкого, вие го търсите навсѣкѫде, искате да го видите, да му услужите нѣщо. Ако не обичате нѣкого, вие съзнателно го избѣгвате, не искате да го видите. Какво ви казва вѣтърътъ? Вѣтърътъ ви казва, че трѣбва да бѫдете справедливи, да излѣзете отъ материалния животъ и да влѣзете въ духовния, т. е. въ живота на свободата. Съ други думи казано: жабата трѣбва да излѣзе отъ блатото, отъ материалния животъ, и да влѣзе въ живота па вола, т. е. свободния животъ. Щомъ се освободи отъ веригитѣ на човѣка, волътъ отива въ гората, свободно да пасе трева и да пие вода. За да пасе свободно трева, волътъ трѣбва да е оралъ на нивата. Следователно, който не е страдалъ, нѣма право да се радва. Да страдашъ, това значи, да орешъ на нивата. Да се радвашъ, това значи, да пасешъ свободно въ гората. За да се радва, т. е. да пасе свободно въ гората, преди всичко, човѣкъ трѣбва да е оралъ на нивата си, т. е. да е страдалъ. Днесъ цѣлиятъ свѣтъ страда, разорава почвата, върху която ще сѣе семената на великитѣ блага на живота. Мъглитѣ, които се движатъ предъ насъ, които покриватъ върховетѣ, представятъ кармата на Европа. Докато съзнанието на съвременнитѣ хора не се пробуди и въ тѣхъ не се яви желание да изпълняватъ волята Божия, кармата имъ не може да се разреши. Докато не дойдатъ до съзнание да разбератъ, че Богъ е вѫтре въ тѣхъ, а не отвънъ, тѣ нѣма да се освободятъ отъ страдания. Външниятъ свѣтъ е човѣшкиятъ, или тъй наречениятъ „малкиятъ“, а вѫтрсшпиятъ е свѣтътъ на любовьта, или голѣмиятъ свѣтъ. Когато безлюбието влѣзе въ човѣка, Богъ излиза навънъ, дето работи по специаленъ начинъ. Щомъ Богъ излѣзе вънъ отъ човѣка, страданията влизатъ въ него, и той започва да се мѫчи и страда. Когато учительтъ е вънъ отъ класа, това подразбира, че и ученицитѣ сѫ вънъ, разпръснати на различни мѣста. Той се мѫчи да ги събере на едно мѣсто. Събере ли ги въ класъ, влѣзе ли между тѣхь, той започва да работи по другъ начинъ. Тъй щото, когато е вънъ отъ човѣка, Богъ работи по единъ начинъ — чрезъ изпитаниия и страдания. Влѣзе ли въ човѣка, Той работи но другъ начинъ. Като сте дошли на Мусала, задачата ви е да се свържете съ всички добри хора, които желаятъ подобрението на човѣчеството. После трѣбва да се свържете съ всички сѫщества отъ духовния и отъ Божествения свѣтъ, които работятъ за повдигане на човѣчеството. Като се свържете съ добритѣ хора на физическия свѣтъ, съ разумнитѣ и възвишени сѫщества отъ духовния и отъ Божествения свѣтъ, вие ще започнете да мислите и да работите като тѣхъ. По този начинъ ще станете проводници на Божиитѣ блага. Когато човѣкъ е свързанъ съ добритѣ сѫщества отъ тритѣ свѣта — физически, духовенъ и Божественъ, той става магъ. Достатъчно е да удари съ прѫчицата си, за да постигне всичко, каквото желае. Както мъглитѣ се движатъ постепенно и разкриватъ хоризонта, така и магътъ отваря и затваря тайнитѣ врати на природата. Какво представять мъглитѣ въ човѣшкия животъ? Тѣ не сѫ нищо друго, освенъ противоречия. Щомъ слънцето изгрѣе, мъглитѣ се разпръсватъ. Щомъ Богъ живѣе въ човѣка, противоречията изчезватъ. Щомъ изчезнатъ противоречията, хората лесно се примиряватъ. Излѣзе ли Богь вънь отъ човѣка, противоречията веднага го нападатъ. Докато има противоречия, никакво примирение между хората не може да стане. Докато житото е въ хамбара, то не дава плодове. Посади ли се въ земята, то дава изобилно плодъ. И тъй, за да даде плодъ, човѣкъ трѣбва да вложи своитѣ дарби и способности въ работа, въ движение. Дето има динамика, тамъ се очаква успѣхъ. Щомъ нѣщата сѫ въ статическо положение, никакъвъ успѣхъ не може да се очаква. Ще кажете, че трѣбва да бѫдете добри, да се обичате и т. н. Това сѫ статически положения въ живота. Не е въпросъ да бѫдете добри и да се обичате, но проявете доброто и обичьта въ себе си. Всички хора могатъ да бѫдатъ добри и да се обичатъ, а не само нѣкои. Както безброй росни капки, събрани на едно мѣсто и огрѣни отъ слънцето, образуватъ красива картина, така хиляди и милиони добри и любещи души образуватъ основата на величествената сграда на любовьта. Какво ще стане съ лошитѣ хора? И тѣ сѫ на мѣстото си. Лошитѣ хора сѫ енергични. Тѣ замѣстватъ воловетѣ. Тѣ разораватъ нивитѣ за да могатъ добритѣ хора да ги посѣятъ. Както волътъ оре нивитѣ на физическото поле, така и злото оре нивитѣ въ духовния свѣтъ. Като ученици, вие трѣбва да се стремите къмъ онзи животъ, въ който картинитѣ сѫ живи, а не мъртви, на хартия нарисувани. Можете ли да се грѣете на огънь, нарисуванъ на хартия? Грѣйте се на истинския огънь, който топли. Нѣкои цитиратъ думитѣ на Писанието, че Христосъ се пожертвувалъ за човѣчеството. Ако само цитирате тѣзи думи, безъ да се преобразите, безъ да стане превратъ въ васъ, тѣ сѫ огънь, нарисуванъ на хартия. Тѣзи думи трѣбва да оживѣятъ за васъ, да ви нажежатъ, отъ вѫгленъ да ви превърнатъ въ диамантъ. Днешниятъ день е начало на нѣщо ново, предисловие на нова епоха. Да се качва човѣкъ по високи върхове, това значи, да се обмѣня съ силитѣ на природата. Както човѣкъ отива на гостилница да се нахрани физически, така той се качва по планинитѣ да се нахрани духовно. Освенъ физически, човѣкъ се обмѣня съ енергиитѣ на планината и духовно. Колкото по-духовенъ е той, колкото по-будно е съзнанието му, толкова и обмѣната между него и природата е по-правилна. Както човѣкъ се свързва съ природата, за да се обнови, така той трѣбва да се свърже и съ съзнанията на възвишенитѣ сѫщества, да се поучава отъ тѣхъ. Щомъ дойде до положение да създаде правилиа връзка съ възвишенитѣ сѫщества, човѣкъ знае, какъ да се отнася и съ по-долностоещитѣ сѫщества отъ него. За такъвъ човѣкъ се казва, че е готовъ да направи пѫть и на мравката. Мислете върху основната идея, казана днесъ — за човѣшкия и Божествения свѣтъ. Говорите ли за противоречия, търсете ги въ малкия свѣтъ, дето се проявява човѣшкото. Каквито противоречия и да имате, знайте, че въ бѫдеще тѣ ще се допълнятъ и ще образуватъ едно цѣло. Има ли нѣкакво противоречие между точкитѣ на една и сѫща окрѫжность? Привидхо сѫществува нѣкакво противоречие. — Защо? — Защото едни отъ тѣхъ вървятъ нагоре, а други - надолу. Въ сѫщность и еднитѣ, и другитѣ образуватъ едно цѣло. Всички точки на окрѫжпостьта сѫ въ хармония помежду си. Както точкитѣ на окрѫжностьта иматъ еднакво външно и вѫтрешно отношение къмъ нея, така сѫщо и човѣкъ трѣбва да има еднакво отношение къмъ външния и вѫтрешния свѣтъ въ себе си, т. е. къмъ малкия и голѣмия свѣтъ. Обичайте Бога вънъ отъ васъ и вѫтре въ васъ, за да Го познаете. Т. м. * 1. Беседа отъ Учителя, държана на в. Мусала, 23 юлий, 1940 г.

"Двигатели в живота". Беседи отъ Учителя, държани в София - Изгрѣвъ презъ лѣтото на 1938 г. София, Първо издание, София, 1938 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание Отче нашъ Каква е разликата между хора, които работятъ и тия, които не работятъ? Като работи и като се труди, човѣкъ изразходва известно количество енергия, следъ което усѣща нужда да си почине. Който цѣлъ день се е трудилъ и работилъ, той вечерь благува: яде сладко, почива си съ приятность, и джобътъ му е пъленъ. Който презъ деня е почивалъ, той вечерь се мѫчи: нѣма какво да яде, нѣма пари, за да си купи нѣщо, вследствие на което и съньтъ му не е спокоенъ. Днесъ ние празнуваме деня 22 септемврий, който наричаме день на работата, на труда. Какво значение има този день? Астрономически този день е свързанъ съ движението на слънцето, което отива къмъ южното полушарие. Този день слънцето минава презъ нашата граница, вследствие на което ние го изпращаме тържествено. Като минава презъ нашата граница, слънцето взима нѣщо отъ насъ и го занася въ южното полушарие. Значи, на 22 мартъ слънцето иде при насъ отъ северното полушарие и носи нѣщо, а на 22 септемврий взима нѣщо отъ насъ и го занася въ южното полушарие. Понеже на 22 мартъ слънцето иде при насъ и ни носи нѣщо, ние го уподобяваме на млада мома. На 22 септемврий, обаче, слънцето ни напуща. Тогава ние го уподобяваме на старъ човѣкъ, който взима нѣщо отъ насъ и го отнася съ себе си. Отъ 22 мартъ тревитѣ и цвѣтята започватъ да никнатъ, да цъвтятъ, а птичкитѣ радостно цвъртятъ и пѣятъ. Весела е пролѣтьта! На 22 септемврий цѣлата растителность повѣхва, листата на дърветата пожълтяватъ и окапватъ. Като погледнете градинитѣ, полетата и горитѣ — всичко е посърнало и пожълтѣло. Онази веселость, която пролѣтьта носи, сега е изчезнала. Всички казватъ: Тѫжна е природата! Есеньта е дошла. „Отче нашъ“. Докато казва въ себе си „Отче нашъ“, човѣкъ ще има всичко на разположение: животъ, храна, вода, въздухъ, мисъль, чувства. Забрави ли думитѣ „Отче нашъ“, той всичко губи: и животъ, и храна, и въздухъ, и вода, и свѣтлина. Докато „Отче нашъ“ сѫществува, човѣкъ е богатъ, разполага съ имоти, съ кѫщи, съ пари. Той е въ пролѣтьта на живота. Тогава нѣма бедни, нѣма нещастни хора по свѣта. Можете ли да наречете беденъ човѣкъ онзи, който има тѣло, очи, уши, носъ, уста? Какво по-голѣмо богатство можете да очаквате отъ това? Щомъ има тѣло, човѣкъ има кѫща, която никой не може да му отнеме. Какъ ще бѫде облѣченъ човѣкъ, съ богати или съ прости дрехи, съ бѣли или съ цвѣтни, това е второстепененъ въпросъ. Дрехата е нѣщо промѣнчиво, което зависи отъ модата. Обаче, това, което човѣкъ носи съ себе си, своитѣ мисли и чувства, представя неговото реално богатство, което може да занесе съ себе си и на другия свѣтъ. Като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да се учи на търпение, въ което да изучава себе си и своитѣ ближни. Дойде нѣкой при васъ и съ часове седи, да ви разправя своитѣ работи. Вие трѣбва да се приготвите, да го изслушате съ търпение. Следъ това ще се изредятъ десетина души да хлопатъ на вратата ви. Вие трѣбва да понасяте тѣхното хлопане съ търпение. Така хлопатъ на вашия умъ и на вашето сърдце, да ви заставятъ да мислите и да чувствувате право. Който не мисли право, който нѣма свѣтлина въ ума си, той не може да бѫде свободенъ. Който не чувствува право, които нѣма топлина въ сърдцето си, той не може да бѫде свободенъ. Сѫщо така не може да бѫде свободенъ онзи, който не е здравъ. Най-малката болка на рѫцетѣ, на краката, на очитѣ, на ушитѣ на човѣка разваля разположението му и го лишава отъ възможность да работи и да разбира добре нѣщата. Какъ ще ви разбере онзи, който има слабо развитъ слухъ? Като недочува добре, вие ще му говорите едно, той ще разбира друго. Единъ младъ момъкъ срещналъ единъ познатъ отъ селото си и му казалъ: Добъръ день, дѣдо! Дѣдото отговорилъ: Синко, ходихъ на пазаръ. — Кѫде отивашъ сега, дѣдо? — Купихъ си новъ калпакъ. — Ела тукъ да си починемъ. — Добъръ, лошъ, купихъ го вече, ще го нося. — Защо тѣзи хора не се разбиратъ? Младиятъ пита едно, стариятъ отговаря друго. — Стариятъ не чува добре, вследствие на което дава криви отговори. И двамата мислятъ право, но ушитѣ на дѣдото сѫ малко затѫпѣли, поради което не може да отговаря правилно на зададенитѣ въпроси. — И тъй, иска ли да разбира добре нѣщата, да стане ученъ, религиозенъ, силенъ, човѣкъ трѣбва да изучава великата наука за живота. За да има добри отношения къмъ всички живи сѫщества, човѣкъ трѣбва да възпитава чувствата си, да разполага съ тѣхъ така, както добриятъ музикантъ разполага съ тоноветѣ, както учениятъ — съ езика, на който предава мисъльта си, както пѣвецътъ — съ гласа си. Докато не е постигналъ това, човѣкъ ще се блъска отъ едно свое желание на друго, безъ да постигне нѣщо. Така и глупавиятъ човѣкъ се блъска съ години, докато реализира едно свое желание. Това, което глупавиятъ постига за хиляда години, обикновениятъ го постига за сто години, талантливиятъ — за десеть години, а гениалниятъ — само за една година. Това зависи отъ бързината на тѣхното движение. Гениалниятъ се движи най-бързо, талантливиятъ — по-бавно, обикновениятъ — още по-бавно, а глупавиятъ — извънредно бавно. „Отче нашъ“. Добре е всѣки да каже въ себе си „Отче нашъ“, но да съзнава, че има Баща, Когото трѣбва да слуша и на Когото всѣкога да разчита. Добре е синътъ да каже на баща си „отче мой“ и да се изпълни съ благодарность и уважение къмъ него. Приятно е на човѣка да го нарекатъ „отче нашъ“, но синътъ и дъщерята трѣбва да го обичатъ и почитатъ. Какъвъ отецъ е този, който не се ползува отъ обичьта и уважението на своитѣ синове и дъщери? Виждамъ единъ щурецъ, който ту излиза отъ дупката си, ту се крие въ нея. Подаде главата си навънъ, погледне къмъ слънцето, запѣе своята еднообразна пѣсень и скоро пакъ се скрива въ дупката си. Какво прави този щурецъ, като излива и влиза въ дупката си? Нѣкой ще каже, че щурецътъ прави научни изследвания. Научнитѣ изследвания на щуреца сѫ толкова голѣми и важни, колкото и тия на обикновения човѣкъ, който съ единъ погледъ иска да обхване цѣлата вселена. Ще кажете, че съ молитва всичко се постига. — Ако това е вѣрно, защо, следъ като се молятъ, хората пакъ не успѣватъ? Защо, следъ като слуша урока си, ученикътъ не го разбира? — Две причини има за това: или ученикътъ не внимава и не може да разбира, или учительтъ не обяснява добре. За да разберете, кѫде е грѣшката, вие трѣбва да намѣрите повече отъ онзи, който грѣши. Съ микроскопъ човѣкъ вижда нѣщата по-ясно, отколкото съ просто око. Това показва, че при обикновени условия нѣкои нѣща се разбиратъ мѫчно. При специални условия, обаче, сѫщитѣ нѣща ставатъ лесно разбираеми. Запримѣръ, за обикновения пѣвецъ или музикантъ, богатиятъ не отваря сърдцето си. За великия пѣвецъ и музикантъ, сѫщиятъ богаташъ широко отваря сърдцето си и дава изобилно. Можете ли да наречете този богатъ човѣкъ скѫперникъ? Отъ васъ зависи да получите отъ него повече или по-малко. Ако отидете при извора съ шише отъ единъ килограмъ вмѣстимость, ще получите само единъ килограмъ вода. Ако занесете голѣмъ сѫдъ, ще получите повече вода. Отъ васъ зависи да получите повече или по-малко вода. Причината за нещастията въ свѣта се дължи 75% на самия човѣкъ, а 25% — на външни условия. Малката рѣкичка не може да кара воденица, но голѣмата рѣка — може. Ако отъ малката рѣка искате много работа, погрѣшката е въ васъ. — Ама тя трѣбва да намѣри отнѣкѫде повече вода и да я остави на наше разположение. — Какво да прави, като нѣма отде да вземе вода? Който е поставилъ воденицата си на водата на тази рѣкичка, той трѣбва да се е съобразявалъ съ голѣмината ѝ. Въ природата всѣки моментъ е забележителенъ съ специални условия. Пролѣтьта носи едни условия и блага; лѣтото — други; есеньта — трети, а зимата — четвърто. Следователно, искате ли да се ползувате отъ благата на пролѣтьта, трѣбва да бѫдете будни, да чакате времето когато тѣзи блага идатъ. Пропуснете ли това време, ще се ползувате отъ благата, които новитѣ условия носятъ. И тъй, искате ли да се ползувате отъ благата на съответното за тѣхъ време, вие трѣбва да бѫдете умни. Това значи, постепенно да увеличавате свѣтлината си, да виждате по-ясно. Ако имате една свѣщь, свѣтлината ви нѣма да бѫде достатъчна. Увеличите ли свѣтлината си съ две, съ три, съ четири и съ повече свѣщи, вие ще имате по-ярка, по-силна свѣтлина. При силната свѣтлина ще виждате на далечно разстояние. Обикновениятъ човѣкъ си служи съ една свѣщь, талантливиятъ — съ две, гениалниятъ — съ три, светията — съ четири, а божествата — съ петь. При това, свѣщитѣ трѣбва да бѫдатъ доброкачествени, да горятъ безъ димъ. Умниятъ вижда по-далечъ, защото има по-голѣма свѣтлина. Едно се иска отъ човѣка: каквото знае, да го освѣтява. Сѫщото се иска и отъ пѣвеца: каквото знае, да го прилага. Той знае, че тоноветѣ do и mi образуватъ терца. Когато заболѣе, съ тази терца той може да се лѣкува. Добриятъ, гениалниятъ пѣвецъ може да взима съ гласа си едновременно по два, три. четири, петь и шесть тона. Засега това не е възможно. Обаче, гласнитѣ струни могатъ едновременно да се свиватъ и разпущатъ различно, да произвеждатъ нѣколко тона, както е постигнато вече съ нѣкои инструменти: пиано, цигулка. Това сѫ постижения на бѫдещето. Днесъ, понеже хората, религиозни или свѣтски, още не сѫ постигнали това, къмъ което се стремятъ, вие трѣбва да бѫдете снизходителни къмъ тѣхъ. Бѫдете снизходителни не само къмъ обикновеннитѣ хора, но и къмъ ученитѣ, къмъ музикантитѣ, поетитѣ, пѣвцитѣ. Всѣки човѣкъ има възможность да грѣши. Детето грѣши, цапа се, но майката го чисти, изправя погрѣшкитѣ му, безъ да го сѫди. Стариятъ, болниятъ правятъ погрѣшки, но близкитѣ имъ не ги сѫдятъ. Тъй щото, не бързайте и вие да критикувате, но помагайте, дето имате възможность. Влизамъ въ кантората на единъ познатъ адвокатъ и намирамъ тамъ единъ проповѣдникъ. Адвокатътъ пише нѣщо, а проповѣдникътъ седи, чака да види, какво ще излѣзе отъ написаното. — Какво правите? — Пиша едно заявление. Единъ младъ човѣкъ ни изигра, искаме да го дадемъ подъ сѫдъ, да получи единъ добъръ урокъ. Той взе отъ проповѣдника 20 лв. на заемъ, срещу които обеща да му донесе жито. Отъ мене взе сто лева и обеща да ми донесе брашно. Много време мина оттогава, но нито житото се получи, нито брашното. — Слушайте, скѫсайте заявлението, азъ дължа на този човѣкъ 120 лева. Ето, вземете 20 лева вмѣсто него. Давамъ 20 лева на проповѣдника. После се обръщамъ къмъ адвоката и предлагамъ на него сто лева. — Не искамъ нищо. Нека мине отъ мене. Той скѫса заявлението, и въпросътъ се разреши. Въ сѫщность, азъ нищо не дължахъ на младия човѣкъ, но приложихъ това като методъ за изправяне погрѣшката на своя ближенъ. Всички хора четатъ „Отче нашъ“. Значи, този човѣкъ е нашъ братъ. Не трѣбва ли братъ на брата си да плати дълга? Младиятъ човѣкъ искалъ да се жени, ималъ нужда отъ пари и взелъ оттукъ-оттамъ на заемъ. Като се оженилъ, нуждитѣ му се увеличили и не могълъ да плати задълженията си. Какво показва това? — Че като се жени, човѣкъ все ще направи погрѣшки. Следователно, въ пѫтя на реализиране на желанията си, човѣкъ неизбѣжно грѣши. Една млада мома се оженила, но постоянно искала отъ своя възлюбенъ да ѝ направи едно кюркче, съ лисича кожа на врата. Тя му се сърдила, карала се съ него за това кюркче, но кюркчето не дохождало. Тѣ живѣли 25 години заедно, но кюркчето още не се реализирало. Жената казвала: Съ отворени очи ще отида на онзи свѣтъ за това кюркче. Най-после кюркчето дошло. Макаръ и късно, но желанието на жената се реализирало. Така постѫпватъ всички хора. Като иматъ нѣкакво желание, по цѣли дни се молятъ на Господа, да изпълни желанието имъ, да имъ изпрати едно кюркче. Все-таки нѣкой день желанието ще се реализира. И като се реализира, тѣ ще видятъ, че нищо особено не сѫ придобили. Обаче, има желания въ човѣшката душа, за реализирането на които самъ Богъ се грижи. Реализирането имъ допринася много за тѣхното растене и развиване. — „Отче нашъ“. Желая на всички да изпълнявате волята Божия, всѣки споредъ разбирането си. Азъ вѣрвамъ, че всѣки човѣкъ знае, какъ да изпълни волята Божия, но отлага нѣщата. На физическия свѣтъ нѣщата могатъ да се отлагатъ, но Божествениятъ свѣтъ не търпи никакво отлагане. На физическия свѣтъ има промѣни и измѣни; въ духовния свѣтъ има изявление на нѣщата, а въ Божествения свѣтъ сѫществува абсолютно единство. Божествениятъ свѣтъ е подобенъ на центъра на крѫга, поради което въ него не ставатъ никакви промѣни. Въ този центъръ е прекарана ось, която играе роля на радиусъ. При движението на радиуса около центъра се образува крива линия наречена окрѫжность. Който се движи по периферията, по окрѫжностьта. той се намира въ свѣта на постояннитѣ промѣни. Който не иска да се движи въ свѣта на промѣнитѣ, той трѣбва да живѣе въ центъра. Обаче, за живота въ центъра се изисква велико разбиране. И тъй, за да живѣе въ центъра, въ Божествения свѣтъ, човѣкъ трѣбва да развива всички свои способности и чувства. Божествениятъ свѣтъ е разнообразенъ. Той обединява всички способности и чувства на човѣка въ едно цѣло. Затова казваме, че въ този животъ владѣе пълно единство. Развива ли се въ едно направление само, човѣкъ влиза въ свѣта на еднообразието. — Не, като е дошълъ на земята, човѣкъ ще работи за развиване на всички свои чувства: музикалното чувство, което се намира отстрана на челото, милосърдието — отпредъ на главата, вѣрата и висшитѣ морални чувства — отгоре на главата, надеждата, въображението и т. н. Човѣкъ има повече отъ 40 центъра на главата си, които еднакво трѣбва да развива. Въ това отношение човѣкъ представя богатъ инструментъ, който чака времето на своето развитие. Следъ като притежава такова богатство, трѣбва ли той да бѫде недоволенъ? Недоволството е резултатъ на личния животъ на човѣка. За да излѣзе отъ това недоволство човѣкъ трѣбва да работи, да се разширява, да влѣзе въ висшитѣ области на живота. Не мислете, че само едно нѣщо ви е нужно. Нѣкои казва че ималъ силна паметь, но музикалното му чувство не било развито въ него. Щомъ музикалното чувство въ човѣка не е добре развито, той трѣбва да пѣе и да свири, да го упражнява. Докато не е разработилъ всички свои центрове, чувства и способности, човѣкъ е едностранчиво развитъ, не е още пъленъ човѣкъ. При това развитие той е изложенъ на голѣми страдания и противоречия. Много отъ страданията и противоречията на хората се дължатъ на недовѣрието, което иматъ единъ къмъ другъ. Запримѣръ, днесъ вие сте събрани тукъ, но нито довѣрие имате помежду си, нито се цените единъ другъ. Мнозина не могатъ да се търпятъ, но единъ день ще съжаляватъ. Когато Богъ види, че хората въ едно общество не живѣятъ задружно, Той започва да ги разредява. Постоянно чувате, че този или онзи заминали за другия свѣтъ, за небето. Радвайте се едни на други, докато сте заедно. Като се раздѣлите, ще съжалявате, защото въ тази форма, въ която сте днесъ, никога повече нѣма да се срещнете. Всѣки човѣкъ е на мѣстото си. Никой никого не може да махне и да замѣсти. Ако сте недоволни отъ нѣкого, вие искате да го махнете. За предпочитане е този човѣкъ да остане на мѣстото си, каквито да сѫ недостатъцитѣ му, отколкото да отидатъ напразно всички разходи, направени за него, отначало на живота му досега. Ако, наистина, трѣбва да се махне нѣщо отъ живота на човѣка, първо недоволството му трѣбва да се махне. Ще дойде день, когато недоволството ще се замѣсти съ доволство. Нѣма нѣщо въ живота на човѣка, което да не се задоволи. Щомъ желае нѣщо, това желание все ще се реализира. Ако не се задоволи днесъ, утре ще се задоволи. „Отче нашъ“. Това сѫ две думи, които криятъ въ себе си магията на живота. При думитѣ „Отче нашъ“ всичко е възможно. Безъ тѣзи думи нѣщата сѫ непостижими. Дръжте въ себе си тия думи като магическа прѫчица, съ която да разрешавате всичко. Кажете „Отче нашъ“ и вѣрвайте въ възможноститѣ на живота. И азъ казвамъ „Отче нашъ“ и ви желая да постигнете всичко, къмъ което душата ви се стреми. „Отче нашъ“. — Това е Животъ Вѣченъ, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога. * 22 септемврий, 1938 г. 5 ч. с. София. — Изгрѣвъ.

"Двигатели в живота". Беседи отъ Учителя, държани в София - Изгрѣвъ презъ лѣтото на 1938 г. София, Първо издание, София, 1938 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание Желаниятъ миръ Днесъ, повече отъ всѣки другъ пѫть, съвременниятъ свѣтъ се нуждае отъ миръ. — Защо? — Защото, мирътъ осигурява най-голѣмитѣ придобивки на културата. Бѣлата раса е на пѫть да осигури мира. Днесъ, повече отъ всѣко друго време, има разумни хора, които сѫ дошли до съзнание, че първото условие за нормално развитие на човѣчеството е мирътъ. Ето защо, днесъ всички съзнателни и разумни хора работятъ за придобиване на мира. Въ миналитѣ времена и раси водителитѣ на човѣчеството сѫ мислѣли, че свѣтътъ може да се оправи само чрезъ война. Впоследствие всички водители на човѣчеството сѫ се убедили въ погрѣшностьта на това разбиране. Бѣлата раса, носителка на мира, воюва заради него, за да стане майка на шестата раса — раса на братство между народитѣ. Шестата раса е носителка на любовьта между всички хора, както и между всички народи. Тогава всички народи ще живѣятъ едни за други: голѣмитѣ народи ще бѫдатъ голѣмитѣ братя въ семейството, а малкитѣ народи — малкитѣ братчета. И еднитѣ, и другитѣ ще живѣятъ въ миръ и съгласие помежду си. Това е волята на Бога, Създательтъ на свѣта. — Кога ще дойде това време? — Въ близкото бѫдеще. Съвременното човѣчество се намира въ предверието на новата епоха, понеже слънчевата система е влѣзла вече въ областьта на Божественото зазоряване. Дойде ли това време, за лошитѣ хора нѣма да има условия за животъ. Единъ следъ другъ тѣ ще измратъ, и земята ще се освободи отъ тѣхъ. Новитѣ условия, които идатъ, не търпятъ злото. Тѣ сами ще го разрушатъ. Тъмнината ще дигне своитѣ завеси и ще отиде на друго мѣсто. Злото ще дигне своитѣ капитали и ще отиде на друго мѣсто, дето ще основе свои банки и кантори. Достатъчно е да четете Свещенитѣ книги, за да се убедите сами, че бѫдещата епоха не е далечъ отъ васъ. Отъ всички хора днесъ се иска разумна, съзнателна вѣра. — Какъ ще познаете идването на новата епоха? — Както познавате изгрѣването на слънцето. Трѣбва ли да се доказва на човѣка, че следъ пукването на зората настѫпва изгрѣването на слънцето? Когато зората на новия животъ започне да се пропуква, слънцето изгрѣва вече. Въ Писанието е казано, че когато тази епоха настане на земята, слънцето ще започне да потъмнява, и луната ще изгуби своята свѣтлина. Тогава Синъ Человѣчески ще яви своето знание на земята. Подъ думитѣ „слънцето ще потъмнѣе,“ разбираме времето, когато хората престанатъ да мислятъ, че единъ народъ може да се наложи на другъ съ силата си. „Луната ще изгуби свѣтлината си“, разбираме времето, когато религиитѣ и религиознитѣ системи престанатъ да мислятъ, че могатъ да оправятъ свѣта. И тъй, когато всички народи, всички религии, всички държави престанатъ да мислятъ, че сѫ въ сила да оправятъ свѣта, тогава Синъ Человѣчески ще се яви на земята съ своето знание. Безъ да се доказва това, човѣкъ самъ ще го види. Какъ ще докажете на човѣка, че слънцето изгрѣва? Изгрѣването на слънцето не се нуждае отъ никакво доказателство. Достатъчно е човѣкъ да погледне презъ прозореца или да излѣзе вънъ, за да види и да се убеди самъ, че наистина слънцето изгрѣва. Човѣкъ трѣбва да даде пѫть на новото сърдце въ себе си, което е изтъкано отъ мека материя, а не отъ камъкъ, каквото е сегашното. Мекото сърдце е изтъкано отъ материя на милосърдието. Следователно, онзи, на когото сърдцето е милостиво, е кандидатъ за новата раса. Мекотата на сърдцето е единъ отъ признацитѣ на хората отъ шестата раса. Казано е въ Писанието: „Ще имъ отнема каменното сърдце и ще имъ дамъ ново“. Коравитѣ, каменни сърдца на хората ще се употрѣбятъ за павиране на улицитѣ, а мекитѣ сърдца ще останатъ да трептятъ, да изнасятъ предъ свѣта великото и красивото въ Божествения животъ. За този день, именно, е казано въ Писанието, че Богъ ще вложи Духа си въ мекитѣ сърдца на хората и ще Го познае малко и голѣмо. Съзнанието на хората постепенно се пробужда, както пѫпкитѣ на цвѣтята се пукатъ пролѣть, за да цъвнатъ и да завържатъ плодъ. Великото въ живота на хората се заключава въ пробуждането на съзнанието и освобождаването имъ отъ несгодитѣ и мѫчнотиитѣ, въ които се намиратъ. Въ живота на човѣка има хиляди нѣща, които могатъ да го смутятъ, но има и хиляди нѣща, които могатъ да го радватъ. Който разбира великитѣ Божии закони, той трѣбва да се радва, че е срещналъ единъ добъръ, уменъ, ученъ човѣкъ; той трѣбва да се радва, че е срещналъ единъ поетъ, писатель, музикантъ, художникъ, земедѣлецъ, каменарь и т. н. Радвайте се, когато срещнете човѣкъ, който работи за подигане на човѣчеството. Като не разбирате, какво представя човѣкътъ, вие се отнасяте съ пренебрежение къмъ него и казвате: Земедѣлецъ, каменарь е този човѣкъ. Който облагородява почвата, той е земедѣлецъ; който облагородява камънитѣ, той е каменарь; който облагородява човѣшкитѣ лица, той е художникъ; който изправя погрѣшкитѣ на хората, той е скулпторъ. Изобщо, всѣки човѣкъ, който създава нѣщо ценно, съ което облагородява, подига и весели хората, е на мѣстото си. Мощна сила се крие въ словото на всички писатели, поети, учени, философи. Мощно нѣщо е словото! Единъ младъ момъкъ се отчаялъ отъ живота и решилъ да се самоубие. Той взелъ единъ револверъ въ джоба си и тръгналъ къмъ една гора да изпълни решението си. Безъ да подозира, една млада мома го последвала. Въ момента, когато пристѫпилъ къмъ самоубийството, младата мома се приближила до ухото му и тихо му казала една дума. Като чулъ тази дума, момъкътъ веднага хвърлилъ револвера настрана и казалъ: Нѣма да се самоубия. Ще живѣя за себе си, за ближнитѣ си, за цѣлото човѣчество. Животътъ има смисълъ, заслужава човѣкъ да живѣе! Коя е думата, която момата казала на момъка? Вие я знаете, нѣма защо да ви я казвамъ. Има случаи, когато една дума само е достатъчна, за да освободи човѣка отъ тежкото състояние, въ което се намира. Не е нужно много да се говори на човѣка. Достатъчно е една дума да му се каже, но тя трѣбва да е Божествена. И каквото се каже, трѣбва да стане. Богъ каза: „Да бѫде виделина“! — и стана виделина. Презъ шестьтѣ дни, когато е създавалъ свѣта, Богъ е казвалъ само по една дума, но тия думи сѫ били мощни, понеже сѫ думи на Божествения езикъ. Каквото Богъ е казалъ, всичко е ставало. На седмия день Той не е казалъ нищо, защото почивалъ. Време е вече всички хора да се обединятъ по умъ, по сърдце и по воля, да работятъ заедно за въдворяване на мира. Всички хора, вѣрващи и свѣтски, трѣбва да се проникнатъ отъ тази идея. Казано е въ Писанието: „Който изтърпи докрай, той спасенъ ще бѫде“. Съ други думи казано: „Който спечели войната за мира, той спасенъ ще бѫде“. Сегашнитѣ вѣрващи говорятъ за любовьта, но не я прилагатъ. Който има любовьта въ себе си, той трѣбва да подига и сваля температурата си, доколкото градуса иска и когато пожелае. Кой може да се противи на човѣкъ съ десеть хиляди градуса? Каквото препятствие срещне на пѫтя си, той моментално ще го отстрани. По този начинъ той ще покаже на хората, какво представя Божията Любовь. Дето мине, пѫтьтъ му ще бѫде отворенъ. Човѣкътъ на любовьта може да увеличи не само топлината, но и свѣтлината си, да стане хиляда пѫти по-силна отъ слънчевата. Тази свѣтлина е въ състояние да ослѣпи и най-многобройната и силна армия. Човѣкъ не може да си представи свѣтлина, която е хиляда пѫти по-силна отъ слънчевата. Съ тази свѣтлина всичко може да се постигне. Всѣки, който има топлина, равна на десеть хиляди градуса, и свѣтлина, хиляда пѫти по-силна отъ слънчевата, той може да стопи каситѣ на всички банкери, да стопли всички замръзнали сърдца, да махне всички прегради, които човѣшкиятъ егоизъмъ е поставилъ на пѫтя си. Голѣма топлина и свѣтлина идатъ въ свѣта. Тѣ сѫ Божествена сила, която ще стопи и просвѣти човѣшкитѣ сърдца и умове. Когато свѣтлината и топлината на любовьта дойдатъ въ свѣта, тѣ ще стопятъ, ще изгорятъ всички лоши, престѫпни хора, и ще останатъ да живѣятъ само праведнитѣ и добритѣ, да се разбере, че съ любовьта не се играе. Не е позволено на човѣка да си играе съ любовьта. Днесъ хората се ужасяватъ отъ мисъльта, че могатъ да бѫдатъ подложени на десеть хиляди градуса температура, а какво ще бѫде положението имъ, когато Христосъ дойде на земята? Тогава температурата ще бѫде много по-голѣма отъ десеть хиляди градуса. Христосъ казва: „Моятъ миръ ви оставямъ“. Значи, и Христосъ е за мира. Той е за онзи миръ, който е основанъ на любовьта, на братство между всички народи, общества и хора по лицето на земята. Братската и сестринска любовь не сѫ нищо друго, освенъ клонетѣ на бѫдещата култура. Тази любовь стои по-високо отъ майчината. Колкото да е велика майчината любовь, въ нея все още има малко егоизъмъ. Запримѣръ, вземете любовьта на тигрицата къмъ нейнитѣ малки. За любовьта си къмъ тѣхъ, тя всѣки моментъ е готова да отнеме живота на всѣко живо сѫщество, което се изпрѣчи на пѫтя ѝ. Въ този смисълъ майчината любовь представя коренитѣ на живота, а братската и сестринската — клонетѣ. Божествената любовь представя плодове на дървото на живота. Отъ коренитѣ на майчината любовь, отъ клонетѣ на братската и на сестринската любовь произлизатъ плодоветѣ на Божествената любовь. Отъ тѣзи плодове, именно, бѫдещитѣ хора ще се хранятъ и ще придобиятъ безсмъртие. Тѣзи плодове ще бѫдатъ носители на новия животъ. Дето да отидете по свѣта, навсѣкѫде ще срещнете хора на новия животъ. Тѣзи хора се отличаватъ по меката и приятна свѣтлина, която излиза отъ очитѣ имъ. Ние наричаме новитѣ хора „братя и сестри на човѣчеството“, носители на Божественото начало въ себе си. Христосъ е отъ новитѣ хора. Той казва: „Не дойдохъ да изпълня своята воля, но волята на Онзи, Който ме е изпратилъ. Азъ дойдохъ да донеса миръ на свѣта“. До идването на Христа, еврейскиятъ народъ се придържаше въ буквата на Мойсеевия законъ. До това време евреитѣ колѣха агнета, овце, волове и принасяха жертва на Бога. Съ идването на Христа, обаче, животътъ имъ коренно се измѣни. Съ единъ замахъ Христосъ унищожи стария животъ. Тѣ дойдоха до съзнание, че истинската жертва се заключава въ добри мисли, чувства и постѫпки. Въ какво се заключава новата религия? Първиятъ членъ на новата религия гласи: Азъ вѣрвамъ, че любовьта на майка ми и на баща ми сѫ корени на дървото на великия животъ — животъ на любовьта. Вториятъ членъ гласи: Азъ вѣрвамъ, че любовьта на сестра ми и на братъ ми сѫ клоне на дървото на великия животъ — животъ на любовьта. Третиятъ членъ гласи: Азъ вѣрвамъ, че Божествената любовь е плодъ на дървото на великия животъ. Всичко, което излиза отъ моя умъ и отъ моето сърдце, се превръща въ плодове на любовьта. Който яде отъ тѣзи плодове, той придобива безсмъртие. Христосъ казва: „Който яде плътьта ми и пие кръвьта ми, той има животъ въ себе си“. Значи, който яде отъ дървото на живота, т. е. отъ майчината и бащина любовь, както и отъ братската и сестринска любовь, той има животъ въ себе си. Сега, като знаете, въ какво се заключава новото вѣрую, бѫдете смѣли и решителни, да приложите това вѣрую. Мнозина чакатъ нѣщо ново. Новото се заключава въ примиряването на хората. Новото примирява всички противоречия. Какъ ще стане примиряването между хората? Много лесно. Който има да взима, да прости дълга на брата си. Който има да дава, да бѫде готовъ да си плати дълга. Като отиде при своя кредиторъ да плаща, последниятъ да му каже, че въ името на братството той прощава дълговетѣ му и го признава за свой братъ. Когато двама души се признаятъ за братя, дълговетѣ имъ сами по себе си падатъ, спороветѣ се прекратяватъ, и недоразуменията изчезватъ. Азъ бихъ желалъ хората да спорятъ, но само за едно: кой повече да даде и да помогне на брата си. Когато нѣкой забележи, че братъ му е много уморенъ и не може повече да дига и слага мотиката, нека той я вземе отъ рѫката му и извърши работата вмѣсто него. Когато види, че братъ му изнемогва подъ тежестьта на своя товаръ, нека снеме товара отъ гърба му, да го тури на своя гръбъ, и двамата да продължатъ пѫтя си и братски да се разговарятъ. Когато срещне брата си на улицата и разбере, че е гладенъ, три деня не е ялъ, нека го покани у дома си, да го нагости добре и да му каже, че когато пожелае, може да го посети пакъ. Това сѫ братски отношения. Днесъ хората очакватъ Христа втори пѫть да дойде на земята, да оправи свѣта. — Не, по външенъ пѫть свѣтътъ не може да се оправи. Христосъ трѣбва да дойде вѫтре въ всѣки човѣкъ. Само по този начинъ свѣтътъ ще се оправи. Ако поставите милиони желѣзни стърготини една до друга, тѣ нѣма да се сплотятъ, да образуватъ едно цѣло. Поставите ли ги, обаче, подъ известна температура, тѣ ще се стопятъ, ще се слѣятъ една съ друга и ще образуватъ течна маса. Въ случая, огъньтъ представя онази вѫтрешна сила, която споява желѣзнитѣ стърготини и ги превръща въ едно цѣло. Следователно, Христосъ трѣбва да дойде въ сърдцата и въ умоветѣ на хората като вѫтрешна сила, която ще ги обедини въ едно цѣло. Тази вѫтрешна сила е любовьта, която носи животъ за човѣшкитѣ души. Само чрезъ любовьта хората могатъ да работятъ въ единство. Които не разбиратъ любовьта, тѣ сѫ готови да я критикуватъ. Сега, като говоря за любовьта, азъ зная, какво можете да приложите. Изобщо, азъ зная, кои нѣща сѫ приложими за сегашния човѣкъ и кои сѫ неприложими. Запримѣръ, колкото да се говори на човѣка за слънцето, за възможноститѣ му да го посети, днешниятъ човѣкъ не може да направи това. — Защо? — Условията на слънцето сѫ съвсемъ различни отъ тия на земята. Човѣкъ по никой начинъ не може да отиде на слънцето съ сегашното си тѣло. Ако нѣкой човѣкъ тежи 60 кгр., като отиде на слънцето, тѣлото му ще тежи милиони килограма. Какъ може да се движи на слънцето съ такава грамадна маса на себе си? Красивъ е животътъ на слънцето, но той още не е достѫпенъ за хората на земята. Мислено човѣкъ може да отиде на слънцето, но не и въ действителность. Знаете ли, какъ живѣятъ сѫществата на слънцето? Знаете ли, какъвъ е тѣхниятъ езикъ? За насъ е достатъчно, че имаме възможность да се ползуваме отъ слънчевитѣ лѫчи. Когато искате да се лѣкувате, излагайте гърба си на раннитѣ слънчеви лѫчи. Когато искате да придобиете вѫтрешенъ миръ, излагайте гърба си на залѣзващото слънце, а лицето си отправете къмъ изтокъ. При това положение вие ще изпитате дълбокъ вѫтрешенъ миръ и ще разберете, че не трѣбва да се тревожите за нищо и за никакво. Жителитѣ на слънцето живѣятъ въ голѣмо изобилие, вследствие на което не се тревожатъ за нищо. Тѣхната задача е да изпращатъ блага по цѣлата слънчева система. Тѣ опредѣлятъ бюджета на всички сѫщества, на всички хора, на всички държави и народи, на цѣлото човѣчество, на всички планети. Като говоря за слънцето, азъ не искамъ непременно да ми вѣрвате. Дали вѣрвате или не, това не ме интересува. Азъ се интересувамъ само отъ едно: вѣрно ли е това, което говоря, или не е вѣрно. Вѣрвайте въ това, което Богъ е създалъ. Щомъ вѣрвате, че Богъ е създалъ небето и земята, съ всички свѣтила, съ всички живи сѫщества, вѣрвайте и въ тѣхния Създатель. Щомъ вѣрва въ тия нѣща, човѣкъ трѣбва да изучава и небето, и земята. Той трѣбва да изучава и слънцето, и луната, и всички звезди на небето, както астрономитѣ и ученитѣ постѫпватъ. За да разбере живота на слънцето, човѣкъ първо трѣбва да намѣри своето слънце. Всѣки човѣкъ има въ себе си едно малко слънце, което се намира въ центъра на човѣшкия мозъкъ. Голѣмината на това слънце за всѣки човѣкъ е различно, въ зависимость отъ голѣмината на планетитѣ въ него. Чрезъ това слънце, именно, душата придобива знания. Между външното слънце и планетитѣ на небето и вѫтрешното слънце и планетитѣ въ човѣка има нѣщо общо: въ изгрѣването, въ залѣзването имъ и т. н. Ако вѫтрешното слънце на човѣка престане да изгрѣва, и външното изгубва смисълъ за него. Значи, между външното и вѫтрешното слънце на човѣка има известна зависимость. Ако тази зависимость се прекѫсне, човѣкъ нѣма да има никаква вѫтрешна свѣтлина. Когато вѫтрешното и външното слънца едновременно свѣтятъ, човѣкъ има условия да вижда. Ако вѫтрешното слънце загасне, човѣкъ ослѣпява. Той се лишава отъ условията да вижда, да възприема Божественото знание. И тъй, Божественото знание, къмъ което мнозина се стремятъ, има за цель да научи хората да ценятъ вѫтрешното слънце въ себе си, чрезъ което тѣхната душа се учи и развива. Когато нѣкой казва, че е тъмно въ душата му, това показва, че вѫтрешното слънце въ този човѣкъ е престанало да свѣти. Докато вѫтрешното слънце въ човѣка свѣти, той мисли и чувствува правилно. Престане ли това слънце да свѣти, съ него заедно и умътъ, и сърдцето му се помрачаватъ. Ето защо, за да не се помрачи това слънце, човѣкъ трѣбва да живѣе добре. Лошиятъ животъ, изразенъ въ лоши мисли, чувства и постѫпки, предизвиква голѣми изпитания, които помрачаватъ небето, на което свѣти вѫтрешното слънце на човѣка. Мнозина, учени и прости, не разбиратъ, какво грамадно влияние иматъ мислитѣ и чувствата върху вѫтрешния животъ на човѣка, а оттамъ и върху неговото здраве, вследствие на което търсятъ щастието си по неестественъ пѫть. Тѣ искатъ да станатъ богати, да се оженятъ за красива жена, да придобиятъ много знания, безъ да подозиратъ, че по този начинъ тѣ сами си приготвятъ своето нещастие. Не е лошо да придобие човѣкъ знание, сила, красота, богатство, но той трѣбва да знае, какъ да се справя съ тѣхъ. Турцитѣ казватъ: Благословение е за човѣка да гледа красиви нѣща. Наистина, естествено е човѣкъ да се стреми къмъ красотата, да се вдъхновява отъ нея, но не и да я обсебва. Въ природата и красотата, и грозотата иматъ свое мѣсто, както свѣтлината и тъмнината. Свѣтлината царува, докато слънцето грѣе. Щомъ слънцето залѣзе, тъмнината иде. Обаче, безъ тъмнина звездитѣ нѣмаше да свѣтятъ. Значи, въ човѣшкия животъ тъмнината е необходима, за да се проявятъ добродетелитѣ, — звездитѣ. Сега, като говоря за Божественото въ свѣта, нѣкои се обезсърдчаватъ, мислятъ, че не могатъ да го постигнатъ. За да не се обезсърдчаватъ, Богъ имъ е обещалъ да влѣзе вѫтре въ тѣхъ. Бѫдещето царство ще се създаде отвѫтре, а не отвънъ. Чрезъ любовьта на цѣлото човѣчество ще се реализиратъ всички Божии планове. За да се постигне това, нужни сѫ работници. Днесъ всички хора трѣбва да работятъ въ това направление, да бѫдатъ носители на Божественитѣ идеи, че като влѣзе Богъ въ тѣхното слънце, да се прояви навънъ. На всѣки човѣкъ е дадена специална мисия, да бѫде носитель на Божията любовь, на Божията мѫдрость и свѣтлина, на Божията истина и свобода, по свой специфиченъ начинъ. Само при това положение човѣкъ може да постигне всички свои желания. Всички несгоди, всички мѫчнотии и страдания, които човѣкъ днесъ преживява, ще бѫдатъ условия за познаване на Бога, на великото въ свѣта. Богъ ще бѫде съ васъ въ всичкитѣ ви пѫтища. Тогава ще кажете: Радваме се, че живѣемъ въ епоха, когато можемъ да опитаме и познаемъ Божията любовь, да станемъ работници на Неговата нива. Бѫдете радостни и весели, за да постигнете идеалитѣ на вашата душа. Кога ще ги постигнете, това зависи отъ васъ. Още днесъ можете да ги постигнете. Единъ Божественъ день се равнява на хиляда години. Значи, следъ хиляда години вие можете да постигнете това, което днесъ желаете. Съзнателна работа се изисква отъ човѣка! Божественото е вече предъ прага на вашия домъ. Отворете вратитѣ на вашитѣ сърдца и умове, да влѣзе въ тѣхъ Божествената свѣтлина и топлина. * 28. августъ, 10 ч. пр. об. София. — Изгрѣвъ.

"Двигатели в живота". Беседи отъ Учителя, държани в София - Изгрѣвъ презъ лѣтото на 1938 г. София, Първо издание, София, 1938 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание Проява и постижение на любовьта Размишление. Иоана, 12 гл. Съвременнитѣ хора казватъ, че нѣкои нѣща разбиратъ, а други — не разбиратъ. — Защо? — Защото въ разбирането на нѣщата има степени. Ако турите една семка въ джоба си и отъ време на време я поглеждате, вие ще имате едно разбиране за нея. Ако я изядете, ще имате друго разбиране. Обаче, ако я посадите въ земята и чакате да израсте, да цъвне и плодъ да даде, вие ще имате трето и пълно разбиране за семката. Става ли дума за духовни въпроси, мнозина не ги разбиратъ. За разбиране на духовнитѣ въпроси сѫ нужни образи. Безъ образи тѣ мѫчно се разбиратъ. Като не ги разбиратъ, хората започватъ да страдатъ. Разбиратъ ли ги, страданията изчезватъ. Наистина, нѣма по-велико нѣщо за човѣка отъ това, да разбира любовьта, мѫдростьта и истината. Който разбира любовьта, той придобива живота. Който разбира мѫдростьта, той придобива знанието. Който разбира истината, той придобива свободата. Какво по-голѣмо благо може да очаква човѣкъ, ако е придобилъ животъ, знание и свобода? Ние говоримъ за свободата въ широкъ смисълъ на думата, а не въ този ограниченъ смисълъ, както днесъ се разбира. Нѣкой мисли, че е свободенъ, а въпрѣки това страда, умира, осиромашава, боледува и т. н. За него това сѫ редъ ограничения, отъ които той не може да се освободи. Това е относителна свобода, а не абсолютна. При тази свобода, чувате нѣкой да казва, че е господаръ на себе си. Само онзи е господарь на себе си, които разбира любовьта и я прилага. Любовьта е единствената реалность чрезъ която Духътъ се проявява въ цѣлото Битие. Когато любовьта се прояви, ние имаме предъ себе си живота. Коя е причината за разрушителното действие на гранатитѣ? — Енергията, импулсътъ, който имъ е даденъ. Ако всѣка граната се пръсне на опредѣлено мѣсто и убие десетки и стотици хора, войната свършва скоро. Значи, любовьта е импулсътъ на живота. Безъ любовь животътъ не би могълъ да се прояви. Ако всѣки импулсъ, т. е. ако всѣка най-малка проява на любовьта произвежда животъ, човѣкъ лесно свършва работитѣ си. Нѣма ли този импулсъ, и работитѣ му не се уреждатъ. Когато казваме, че езикътъ на любовьта е сладъкъ, красноречивъ, ние имаме предъ видъ думитѣ съ които тя си служи. Думитѣ на любовьта сѫ подобни на куршумитѣ, на шрапнелитѣ, съ които военнитѣ си служатъ въ време на война. Когато обичате нѣкого, тия куршуми и шрапнели удрятъ напразно, въ въздуха, само да го поздравятъ. Не го ли обичате, тѣ удрятъ на здраво месо и го разкѫсватъ. Тъй щото, ако съ думитѣ си поздравявате нѣкого, вие го обичате. Ако го хапете вие го мразите. Като изучавате живота, ще видите, че той се изявява въ две противоположни посоки: нагоре и надолу надѣсно и налѣво. Затова, именно, навсѣкѫде въ живота срѣщате два вида хора: материалисти, които живѣятъ въ долинитѣ, и идеалисти, духовни, които живѣятъ по високитѣ върхове. Какво има въ долинитѣ? Всичкитѣ блага на живота сѫ въ долинитѣ. Тия, които живѣятъ въ долинитѣ, сѫ лишени отъ чистъ въздухъ отъ чиста вода, отъ красиви картини и просторъ. На високитѣ мѣста пъкъ се явяватъ голѣми бури и вѣтрове, които могатъ да свалятъ човѣка долу. Като се качватъ по високи планински върхове духовнитѣ хора мислятъ, че лесно могатъ да стигнатъ и на най-високия връхъ въ свѣта — Монъ Еверестъ. Отъ години насамъ англичанитѣ правятъ усилия да стигнатъ този връхъ, но въпрѣки голѣмитѣ имъ жертви тѣ сѫ далечъ още отъ него. И духовнитѣ хора не могатъ лесно да постигнатъ духовния връхъ Еверестъ. Хиляди години още трѣбва да работятъ върху себе си, за да стигнатъ този връхъ. Като слушатъ да се говори така мнозина се обезсърдчаватъ. Тѣ мислятъ, че малко имъ трѣбва, за да стигнатъ върха Еверестъ. По-добре е човѣкъ да се обезсърдчи, но да знае истината, отколкото да се насърдчи и да бѫде въ заблуждение. По-добре е човѣкъ да знае, че не го обичатъ, отколкото да живѣе въ заблуждение, че е обичанъ. По-добре е да се обезсърдчи, че не го обичатъ, а въ сѫщность да го обичатъ. Днесъ много хора казватъ, че обичатъ, а въ сѫщность не обичатъ. Други пъкъ казватъ, че не обичатъ, а въ сѫщность обичатъ. Който казва, че не обича, а въ сѫщность обича, той е страхливъ човѣкъ. Той крие любовьта си, защото се страхува отъ хората. Който свободно изказва любовьта си, той се намира при благоприятни условия на живота, вследствие на което свободно рекламира чувствата си. Дойдатъ ли до любовьта, всички хора изпадатъ въ заблуждения, понеже всѣки излиза отъ лично гледище. Хората иматъ високо мнение за своята любовь. Каквото мнение да иматъ, любовьта имъ е човѣшка: днесъ се очароватъ, на другия день се разочароватъ. Не само хората обичатъ, но и растенията, и животнитѣ, и птицитѣ, и насѣкомитѣ. Всѣко живо сѫщество изказва любовьта си по особенъ начинъ, чрезъ специаленъ езикъ и специални отношения. Въ човѣшкитѣ езици, коренътъ на думата „любовь“ е единъ и сѫщъ. Какво представя любовьта? — Стремежъ на човѣка къмъ една нова, непозната область, която го води къмъ освобождаване. Значи, любовьта е стремежъ къмъ освобождаване. Който живѣе въ тъмнина, той се стреми да вземе посока къмъ свѣтлината. Който живѣе въ смъртьта, той се стреми къмъ посоката на живота. Това сѫ все прояви на любовьта. Следъ голѣми усилия човѣчеството е дошло до посоката на свѣтлината. Причината за излизането му отъ областьта на тъмнината и влизането му въ областьта на свѣтлината е любовьта. Следователно, съ други думи казано: любовьта представя усилената деятелность не само на хората, но и на всички напреднали сѫщества, а главно на Бога. Чрезъ своя потикъ, т. е. чрезъ любовьта си, Богъ е създалъ небето и земята, всички свѣтила, растения и животни, а най-после и човѣка. Чрезъ любовьта Богъ е създалъ свѣта. Казано е въ Битието, че човѣкъ е създаденъ по образъ и подобие на Бога. Кѫде е този човѣкъ днесъ? Ако го срещнете нѣкѫде, ще видите, че той коренно се различава отъ всички хора на земята. Той има свѣтло лице, чистъ погледъ, чисти мисли и чувства. Животътъ му е осмисленъ. Той има една идея въ живота си — да служи на Б0га. Който е изгубилъ първоначалния си образъ, той живѣе съ идея ва своето минало величие. Той иска Богъ да мисли само за него. Права е тази идея и това желание на човѣка. Богъ мисли за човѣка, но ако и човѣкъ мисли за Него. Обаче, ако човѣкъ мисли за Бога и Го вижда само въ отдѣлни лица, т. е. само въ частитѣ Му, той не е правъ. Мислете за Бога като за нѣщо цѣло. Мислете за всички части на цѣлото, а не само за нѣколко. Богъ се проявява и въ най-малкитѣ сѫщества, като части отъ Него, но сѫщевременно Той се проявява и въ Цѣлото, което наричаме законъ за единство, или великъ законъ на любовьта. Като мисли за Цѣлото, човѣкъ трѣбва да обхваща въ себе си всички Негови части. Дойде ли до това положение, човѣкъ е дошълъ до постижение на любовьта. Той трѣбва да започне съ проявата на любовьта и да свърши съ постижението ѝ. Казано е, че Богъ е Любовь. Ние виждаме тази любовь проявена на земята. Питаме тогава: Кое е накарало любовьта да дойде на земята? За човѣшкото съзнание този въпросъ е неразрешимъ. Новороденото дете знае ли, защо и какъ майка му го е родила? Цѣли деветь месеца детето прекарва въ спяще, въ подсъзнателно състояние въ утробата на майка си, но нито единъ човѣкъ досега не е описалъ състоянието си и фазитѣ, презъ които е миналъ тамъ. Сѫщо така човѣкъ е прекаралъ хиляди години въ утробата на своята Велика Майка — любовьта, но никой нищо не помни за това време. Следъ като Богъ е вдъхналъ презъ ноздритѣ на човѣка и го е одухотворилъ, човѣкъ е започналъ да живѣе самостоятелно, да диша и да мисли. Като не помни своето минало, т. е. времето, когато е билъ въ утробата на любовьта, човѣкъ признава за майка и баща ония, които вижда около себе си. То е все едно да познавате само външната природа. Ако изучавате само външната природа, вие ще имате едно разбиране за нея. Каква представа имате за картината на нѣкой художникъ, ако, вмѣсто очи, вежди, носъ и уста, той е турилъ нѣколко прави линии? Искате ли да имате ясна представа за цѣлия човѣкъ, на мѣстото на тѣзи линии турете две очи, две вежди, носъ, уста съ съответнитѣ имъ размѣри и форми. Като изучавате човѣшкото лице, виждате, че между всички негови удове има опредѣлени математически и геометрически съотношения. Запримѣръ, веждитѣ на човѣка трѣбва да бѫдатъ толкова дълги, колкото е дълъгъ носътъ. Устата му трѣбва да е толкова голѣма, колкото сѫ дълги веждитѣ. Такава трѣбва да бѫде и дължината на ушитѣ. Това сѫ мѣрки, взети отъ природата. При това, всички линии на човѣшкото тѣло, които се образуватъ отъ действието на мисъльта, обикновено биватъ прави. Линии, които се образуватъ отъ действието на чувствата, биватъ криви. Какво представя правата линия и какво — кривата? По този въпросъ сѫ дадени различни опредѣления. Нѣкой ще каже, че правата линия представя най-кѫсото разстояние между две точки. Другъ ще каже, че права линия е тази, която не може да стане крива. Крива линия е тази, която не може да стане права. Трети пъкъ ще започне да разглежда смисъла на правата и на кривата линия въ духовно отношение. Като мисли по единъ или по другъ начинъ върху този въпросъ, човѣкъ може да дойде до забъркване на ума. — Защо? — Защото е вложилъ своя малъкъ умъ въ голѣмо предприятие. Затова, именно, не влагайте малкия си умъ, т. е. малкия си капиталъ при разрешаване на голѣми, велики въпроси или предприятия. Вложите ли го тамъ, цѣлиятъ ви капиталъ ще пропадне. Едно отъ великитѣ предприятия въ човѣшкия животъ е въпросътъ за Бога. Всички се запитвате, какво нѣщо е Богъ. Преди да отговорите на този въпросъ, отговорете на въпроса, какво представя човѣкъ. Лесно може да се отговори на този въпросъ. Човѣкъ е сѫщество, което мисли. А какво представя мисъльта? Мисъльта е область на свѣтлината. Значи, човѣкъ е сѫщество, което живѣе въ свѣтлина. Нѣкога човѣкъ е живѣлъ въ тъмнина, но като се стремѣлъ къмъ ново положение, той измѣнилъ посоката на своето движение и влѣзълъ въ областьта на свѣтлината. Всѣко сѫщество, което се движи отъ тъмнина къмъ свѣтлина, е човѣкъ. Всѣко сѫщество, което се движи отъ свѣтлина къмъ тъмнина, не е човѣкъ. Всѣко нѣщо, което е посадено въ земята и отива въ тъмнина, е семе. Всѣко нѣщо, което излиза отъ земята и отива къмъ свѣтлината, е растение. Всички недоволни хора отиватъ отъ свѣтлина въ тъмнина, за да разбератъ, какво нѣщо е свободата. Които умиратъ, сѫщо така отиватъ въ тъмнина, за да разбератъ, какво представя животътъ. Недоволниятъ, безвѣрникътъ, сиромахътъ, богатиятъ, малодушниятъ, болниятъ сѫ все кандидати за свѣтлината. Като влизатъ въ тъмнината, тѣ ще научатъ урока си. За да излѣзе човѣкъ отъ тъмнината, отъ ограничението, въ помощь трѣбва да му дойде Богъ. Само великата, мощна сила на Бога е въ състояние да освободи човѣка отъ тъмнината, отъ робството, въ което е попадналъ. Той е употрѣбилъ велика, творческа сила, за да разбие този мракъ, да освободи заробенитѣ отъ него сѫщества и да имъ даде условия за новъ животъ — животъ на свѣтлина и свобода. Не е лесно да се създаде единъ такъвъ свѣтъ. Не е лесно да се освободи живота отъ оковитѣ на ограничението и мрака. Човѣшкиятъ умъ не може да си представи, каква мощна, гигантска сила, какъвъ свръхгениаленъ умъ е работилъ при създаването на свѣта. Съ човѣшкия езикъ нѣщата ставатъ лесно. Богъ казалъ да бѫде виделина и се явила виделина. Какви усилия се искатъ, докато дойде тази виделина! Съвременнитѣ хора търсятъ лесния пѫть. Тѣ искатъ, като кажатъ нѣщо, да стане, както сѫ казали. Тѣ искатъ да станатъ красиви, но нека се опитатъ да придобиятъ красотата, да видятъ, лесно ли се придобива. Тѣ искатъ да бѫдатъ силни, учени, здрави, но усилие е нужно, за да се постигне това. Каквото пожелаете, можете да го постигнете, но знание се иска. На всѣко действие има и противодействие. Следователно, пожелае ли човѣкъ да постигне нѣщо красиво, той ще срещне на пѫтя си голѣми противодействия. За да се справи съ тия противодействия, той трѣбва да разполага съ голѣма сила. Ако не може да преодолѣе тия препятствия, човѣкъ се лишава отъ благата, които му се падатъ. Казано е въ Писанието: „Който победи докрай, той спасенъ ще бѫде“. От тукъ вадимъ заключението: Който не победи, той робъ ще бѫде. Тъй както ви говоря сега, вижда се, че вие сте голѣми ученици, а не деца отъ първо отдѣление. На децата отъ първо отдѣление се преподаватъ само буквитѣ: а. б, в, г, д, и т. н. Нѣкои отъ тия букви сѫ взети отъ египетскитѣ иероглифи. Буквата „а“ означава натоварена камила, т. е. семе, което е още въ хамбара. Буквата „б“ означава посѣто семе. Буквата „В“ — разпукване на семето, отъ което се образуватъ стъбълце и коренчета. Тази буква може да се напише въ видъ на котвичка. Буквата „Г“ е законъ на безконечностьта. Тя показва, че съ единия си край растението се е закачило за слънцето, отдето приема енергия, която предава на земята. Тълкуванията на буквитѣ не се предаватъ на деца отъ първо отдѣление. На васъ, обаче, могатъ да се дадатъ. За да се развивате добре, вие трѣбва да знаете значението на буквитѣ. Като знаете вѫтрешния имъ смисълъ, вие ще ги пишете правилно, и по този начинъ ще се ползувате отъ тѣхъ. Като пишете буквата „Г“ красиво и съ съзнание, вие се свързвате съ енергиитѣ, които се съдържатъ въ тази буква. Сѫщото се отнася до всички останали букви. Упражнявайте се въ писане на буквитѣ, за да изправите характера си. Красивиятъ почеркъ се отразява върху характера на човѣка. Като ученици, за да дойдете до вѫтрешното познаване на нѣщата, вие трѣбва да развивате интуицията си, да си служите съ нея. За да дойдете до вѫтрешно познаване на нѣщата, вие трѣбва да съгласувате мислитѣ и чувствата си. За да реализирате своитѣ мисли и чувства, волята ви трѣбва да бѫде възпитана. Иска ли човѣкъ да успѣва въ живота си, любовьта му трѣбва да бѫде съвършена безъ никакви ограничения. Като обича, човѣкъ не трѣбва да мисли, че неговата любовь е по-голѣма отъ любовьта на другитѣ. Любовьта по количество не се мѣри. Ако нѣкой носи една кофа вода, а другъ — една чаша, това още не значи, че първиятъ има по-голѣма любовь. По форма той е по-голѣмъ отъ втория, затова и съдържанието му е по-голѣмо. По качество, обаче, водата въ чашата и въ кофата сѫ еднакви. Чашата, въ която се налива вода, представя човѣшкото сърдце, което постоянно се пълни и празни. Самъ по своя воля, човѣкъ не може да пълни и празни сърдцето си. Другъ е, Който пълни и празни сърдцето на човѣка. Каквото да правите, вие никога не можете да подкупите любовьта. Любовьта е неподкупна. Тя не се интересува нито отъ богати, ни го отъ сиромаси. Тя не се интересува и отъ учени и прости. Никой не може да я застави насила да отиде при нѣкого. Любовьта се интересува само отъ едно нѣщо: разбиратъ ли я хората и могатъ ли да я приложатъ. И като я приложатъ, важно е да подобрятъ живота си. И като го подобрятъ, важно е да бѫдатъ доволни отъ него. Любовьта крие въ себе си магическата тояжка, която окултнитѣ ученици и въ миналото, и сега още търсятъ. Магическата тояжка не е нищо друго освенъ силата на любовьта. Тя нѣма опредѣлена форма и голѣмина, но въпрѣки това съ нея се измѣрватъ всички нѣща въ свѣта. Който притежава тази тояжка, той може всичко да направи. Ако е гладенъ ще тропне съ магическата прѫчица, и предъ него ще се яви трапеза, съ всѣкакви ястия и плодове. Щомъ се нахрани, пакъ ще тропне съ прѫчицата си, и трапезата се скрива. Ако е въ пустинята кѫдето нѣма капка вода, той пакъ ще тропне съ прѫчицата си, и предъ него се открива изворъ съ чиста, кристална вода. Мойсей разполагаше съ магическата тояжка. Той направи съ нея редъ чудеса предъ Фараона и предъ еврейския народъ въ пустинята. Докато не бѣше придобилъ тази тояжка, той минаваше за обикновенъ човѣкъ. Щомъ я придоби, той стана силенъ, великъ. Тогава той се натовари съ мисията да освободи израилския народъ отъ египетското робство и да го изведе презъ пустинята. Нѣкога, въ далечното минало, всички хора сѫ притежавали магическата тояжка. Днесъ е останало отъ нея само едно блѣдо копие. Това копие е човѣшкиятъ езикъ. Ако знае, какъ да огъва езика си, колко трептения да произвежда при всѣка дума, човѣкъ би направилъ чудеса съ тази магическа тояжка. При изговаряне всѣка дума произвежда известенъ брой трептения. Ако езикътъ може да възприема и предава тѣзи трептения правилно, думата би предизвикала въ човѣка красиви и възвишени мисли и чувства. Въ този смисълъ, всѣки езикъ, на който хората днесъ говорятъ, ще бѫде красивъ. Само красивиятъ езикъ произвежда нужното въздействие върху човѣка. За да говори добре единъ езикъ, човѣкъ трѣбва да има свѣтълъ умъ. Всички хора не сѫ еднакво способни за изучаване на езици. Хора, на които очитѣ сѫ изпъкнали, лесно учатъ езици. Сѫщевременно тѣ иматъ дарба да говорятъ добре — красноречиво. Ония пъкъ, които не сѫ способни къмъ изучаване на езици, иматъ вдълбнати очи. Вдлъбването на очитѣ се дължи на голѣмо безпокойство. Жизнерадостнитѣ хора обикновено иматъ изпъкнали очи. Като говоря за изпъкнали и за вдлъбнати очи, имамъ предъ видъ известна мѣрка. Има изпъкнали очи, които сѫ приятни, красиви. Има изпъкнали очи, които сѫ неприятни за гледане. Сѫщото се отнася и за вдлъбнатитѣ очи. Изобщо, вдлъбнатитѣ очи приематъ по-малко, даватъ повече, а изпъкналитѣ — обратно: приематъ повече, даватъ по-малко. Хора съ изпъкнали очи сѫ щедри, сприхави, но съ добро сърдце. И тъй, магическата тояжка въ човѣка е неговиятъ езикъ. Учете, работете върху себе си. да владѣете тази тояжка. Молете се на Бога. да благослови езика ви, че всѣка дума, която излиза отъ него, да бѫде балсамъ за страдащитѣ души. Човѣшкиятъ езикъ може да превърне всѣки металъ въ злато, а всѣки обикновенъ камъкъ въ скѫпоцененъ. Както въ езика на човѣка се крие силата на магическата тояжка, така и въ душата му се крие Божествена сила. При единъ богатъ банкеръ въ Америка се явила една комисия отъ нѣколко възрастни, почтени дами, да искатъ помощь за нѣкакво благотворително дружество. Като ги изслушалъ, той извадилъ отъ касата си сто долара и казалъ: Заповѣдайте, вземете тази сума. Повече не мога да дамъ. Тѣ излѣзли отъ кантората му недоволни, съ общо впечатление, че е голѣмъ скѫперникъ. Една млада, красива мома, отъ сѫщото дружество, решила да посети този банкеръ, да види, колко може да пожертвува отъ себе си. Тя влѣзла въ кантората му, вежливо се поклонила, усмихнала се и свободно, съ отворено сърдце и душа, разказала, какво иска. Като я погледналъ, банкерътъ моментално отворилъ сърдцето си за нея и, безъ да я изслуша докрай, предложилъ ѝ голѣма сума. На излизане отъ кантората му, банкерътъ я поканилъ и втори пѫть да го посети. Той ѝ казалъ, че е готовъ да ѝ услужи, че на всѣко време е на нейно разположение. Като останалъ самъ въ кантората си, той въздъхналъ дълбоко и си казалъ: Дано пакъ ме посети! Следователно, когато хората въздъхватъ следъ васъ и пожелаватъ пакъ да ги посетите, ще знаете, че вие сте влѣзли вече въ реалния животъ. Кажатъ ли следъ васъ: „Дано пакъ дойде“! — знайте, че Богъ е въ васъ. Само Великото, Божественото Начало въ човѣка е въ състояние да раздвижи заспалитѣ умове и затворени сърдца. Само тогава човѣкъ става мощенъ, готовъ на всѣкаква жертва, на всѣкаква милость. Когато дадете пѫть на Божественото въ себе си, вие нѣма да бѫдете облѣчени съ черни дрехи, но ще се облѣчете съ дреха, съставена отъ седемтѣ цвѣта на спектъра. Червениятъ цвѣтъ е проява на живота; оранжевиятъ означава индивидуализиране на живота; зелениятъ — стремежъ къмъ растене; жълтиятъ — проява на интелигентностьта въ живота; ясносиниятъ — проява на вѣрата; тъмносиниятъ — придобивка въ живота; виолетовиятъ — проява на силата въ живота. Цвѣтоветѣ на спектъра, събрани заедно, показватъ, че всички спорове и недоразумения между хората изчезватъ. Бѣлиятъ цвѣтъ на свѣтлината показва, че човѣкъ трѣбва да бѫде готовъ да служи на Господа съ всичката си душа, безъ никакви външни правила и методи. Всѣки трѣбва да служи на Бога, както разбира, по вѫтрешенъ пѫть, като децата. Красивото въ децата е това, че опредѣлятъ отношенията си къмъ хората по вѫтрешното си разположение. Днесъ хората се страхуватъ едни отъ други, изгубили сѫ довѣрието си. Едни други се убеждаватъ въ нѣщо, но не си вѣрватъ. Когато иска да сподѣли убежденията си съ хората, човѣкъ трѣбва да каже само това, което знае, което е опиталъ и въ което вѣрва. Сега, благодарете за всичко, което ви е дадено. Благодарете и за богатството, и за сиромашията, въ които живѣете. За предпочитане е човѣкъ да бѫде сиромахъ, но да знае, защо живѣе, отколкото да бѫде богатъ и да не знае, защо живѣе. И като богатъ, и като сиромахъ, човѣкъ трѣбва да знае, защо живѣе. Сиромашията и богатството сѫ две състояния въ човѣшкия животъ, които се смѣнятъ. Сиромашията може да се уподоби на изгрѣващото слънце, при което човѣкъ става отъ сънъ и отива на нивата да работи. Богатството е подобно на залѣзващото слънце, при което човѣкъ се е прибралъ отъ нивата и отива да спи, да почине отъ дневната работа. И като работи, и като почива, човѣкъ непременно трѣбва да благодари. Сега, ще ви дамъ нѣколко напѫтвания за работа върху себе си, за да се свържете съ разумнитѣ сили въ природата. Всѣка сутринь прекарвайте показалеца си по дължината на носа, отгоре до долу, и мислено си кажете: Господи, понеже въ началото Ти вдъхна живо дихание презъ носа ми, благослови пѫтя, презъ който животътъ влѣзе. После, прекарайте пръста си надъ веждитѣ и кажете: Господи, дай ми свѣтлина да разбирамъ границата между физическия и духовния свѣтъ и да мога правилно да минавамъ отъ единия въ другия. Веждитѣ сѫ граница между тия два свѣта. Следъ това съ сѫщия пръстъ обиколете ухото си и кажете: Господи, дай ми възможность да чувамъ ясно Твоитѣ думи да Те разбирамъ правилно, пъкъ и азъ да бѫда разбранъ. Като прекарвате пръста си по дължината на ухото, вие събуждате въ себе си чувството на честность и на справедливость. Отъ време на време допирайте двата си пръста до меката часть на ухото ва да придобиете нѣжность и мекота. Ако майката знае, какъ да хване ухото на детето си, тя би му подействувала благоприятно. Това може да се приложи като добъръ методъ при възпитанието на детето. Обаче, дърпането на уши, както нѣкои майки и учители правятъ, не дава добри резултати. Най-после при леко докосване на пръститѣ до устата си, кажете: Господи, вложи любовьта си въ сърдцето ми, да говоря меко и сладко да изразя Твоята любовь. Сѫщевременно вие трѣбва да изучавате и рѫката си. Тя е свидетелството на човѣка. Благородството на човѣка се крие въ първия пръстъ, въ показалеца; справедливостьта — въ срѣдния пръстъ; стремежътъ къмъ красивото, великото, изящното — въ безименния пръстъ; практичностьта — въ малкия пръстъ. Въ палеца е вложенъ Божествениятъ принципъ въ човѣка. Той управлява човѣшката воля. Следователно, ако волята на човѣка по известни причини отслабне, отъ време на време той трѣбва да глади палеца си, като се обръща съ мисъльта си къмъ Бога, да му даде сила и свѣтлина, да разбира волята Му и да я прилага. Когато палецътъ пострада, съ него заедно и волята се парализира. Въ далечното минало, когато сѫ искали да накажатъ нѣкой престѫпникъ, отрѣзвали сѫ палцитѣ на рѫцетѣ му. По този начинъ той загубвалъ волята си, ставалъ безвреденъ. На палеца е написана цѣлата история за създаването на свѣта: на горната, мека часть е написано, какъ е създаденъ свѣтътъ; на срѣдната е написано, какъ е организиранъ, а на долната — материалното положение на свѣта, т. е. какъвъ е материалниятъ или физическиятъ свѣтъ. Радвайте се на лицето си, на главата си и на всички тѣхни удове. Радвайте се на краката и на рѫцетѣ си и на службата, която тѣ извършватъ. Радвайте се на вашия умъ, на вашето сърдце, на вашата воля, на вашата душа и на вашия духъ. Радвайте се и благодарете за всичко, което ви е дадено. Слушайте гласа на вашия небесенъ Баща, Който ви е пратилъ на земята да учите и Който всѣки день ви говори! Великиятъ Божи Духъ носи всичкитѣ блага на живота. * 28. августъ, 5 ч. с. София. — Изгрѣвъ.

"Двигатели в живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера презъ лѣтото на 1938 г. София, Първо издание, София, 1938 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание Подъ слънчевитѣ лѫчи Размишление. Лука, 10 гл. Въ живота на човѣка има два пѫтя, по които може да върви: пѫть на свѣтлината и пѫть на тъмнината. Въ пѫтя на тъмнината човѣкъ събира опитности, минава презъ преживявания, презъ радости и страдания. Съ една дума казано, въ пѫтя на тъмнината човѣкъ се учи. Въ пѫтя на свѣтлината човѣкъ се освобождава, т. е. придобива свобода. Обаче, свѣтлината и тъмнината иматъ, както външно или обективно проявление, така и вѫтрешно или субективно. Тази е причината, поради която всички хора на земята се движатъ въ външната свѣтлина, но всички не сѫ свободни. Значи, външната свѣтлина е само едно отъ условията за развиване на човѣка, но тя не е въ състояние да го освободи. Възъ основа на сѫщия законъ, виждаме, че всички хора, праведни и грѣшни, учени и прости, се движатъ въ външната тъмнина, но всички хора не сѫ ограничени. Външната тъмнина е само едно отъ условията за почивка. Вѫтрешната тъмнина, обаче, ограничава човѣка. Като се говори за свѣтлина и тъмнина, явява се въпросъ, коя е причината за противоречията и спънкитѣ, които вѣрващитѣ срѣщатъ въ разбиранията си. Преди всичко вѣрата е законъ на човѣшкия умъ, на човѣшката мисъль, а надеждата — законъ на човѣшкото сърдце, т. е на човѣшкитѣ чувства. Който не работи съ закона на надеждата, той не може да развива нормално чувствата си. Надеждата въ човѣка трае отъ изгрѣването до залѣзването на слънцето. Тази е мѣрката, съ която надеждата опредѣля, т. е. мѣри нѣщата. Отъ сутринь до вечерь човѣкъ приема благата, които слънцето му дава, като се ползува отъ условията за развиване на своитѣ чувства: индивидуални, обществени, общочовѣшки и морални. Какво представятъ моралнитѣ чувства? — Отношения на човѣка къмъ своя ближенъ, подобенъ на него, и отношенията му къмъ по долнитѣ отъ него — растения и животни. Човѣкъ не може да вземе отъ хората, отъ животнитѣ и отъ растенията нѣщо, ако нѣма правилни отношения къмъ тѣхъ. Да има човѣкъ правилни отношения къмъ всички живи сѫщества, това значи, да знае, какъ да дава и какъ да взима. Въ това отношение природата е крайно взискателна. Тя има една книга, въ която сѫ написани имената на всички хора. Срещу всѣко име тя е поставила две графи, отгоре на които пише, колко е дала и колко има да взима. Този законъ се вижда ясно въ притчата за талантитѣ. Природата знае, на кого колко таланта да даде. На едного е дала единъ талантъ, но като не го е използувалъ разумно, тя го взела обратно и го дала на онзи, който ималъ петь таланта. На втория дала два таланта, а на третия — петь. Тя дава на всѣки човѣкъ заслужено. Днесъ, но цѣлия свѣтъ се проповѣдватъ две учения: материализъмъ и спиритуализъмъ. Споредъ материализъма всичко въ свѣта е материя. Следователно, човѣкъ е изключително материално сѫщество, което се явява и изчезва. Следъ смъртьта на човѣка всѣкакъвъ животъ престава да сѫществува. Вѣрно е, че задъ смъртьта нѣма животъ, но трѣбва да се обясни, кой животъ, именно, престава. Задъ смъртьта престава физическиятъ животъ но продължава духовниятъ. Що се отнася до духовния животъ, тукъ спиритуалиститѣ иматъ думата. Значи, духовниятъ животъ на човѣка продължава и задъ физическия, т. е. следъ смъртьта на материалния човѣкъ. Какво представя смъртьта? — Най-голѣмото ограничение и най-голѣмата свобода. Мнозина мислятъ, че като умратъ ще бѫдатъ свободни. Само онзи ще бѫде свободенъ, който знае законитѣ, да излиза и влиза свободно въ тѣлото си. Който не знае тия закони, той е вързанъ за тѣлото си. Такъвъ човѣкъ и следъ смъртьта си не е свободенъ. Той се намира въ голѣми ограничения. — Защо? — Той самъ се е свързалъ съ хиляди нишки за скѫсването на които се иска съзнателна, разумна работа. Богъ, обаче, е свързалъ човѣка само съ една нишка — съ любовьта. Докато е въ свѣта, благодарение на връзкитѣ, съ които самъ се е обвързалъ, човѣкъ се стреми къмъ центъра на земята. Като помисли нѣщо за центъра на слънцето, той усѣща, че земнитѣ нишки силно го теглятъ надолу. Тази е причината, поради която стремлението на човѣка къмъ земята е по-голѣмо отъ това къмъ слънцето. Да бѫде човѣкъ духовенъ, това подразбира да има силенъ стремежъ къмъ Бога, къмъ Слънцето на живота. Ако този стремежъ въ него е естественъ, чрезъ съзнателна и упорита работа върху себе си той може постепенно да кѫса една следъ друга връзкитѣ, които го държатъ за земята, и да остане само съ връзката си къмъ Бога — съ връзката на любовьта. Само този човѣкъ следъ смъртьта си може да бѫде абсолютно свободенъ. Той ще бѫде свободенъ и на земята, и на небето. Той може да отива на слънцето и да се връща, когато пожелае. Ще дойде день, когато хората ще се съобщаватъ направо съ слънцето, ще знаятъ всичко, каквото става тамъ. Дали вѣрвате въ това или не, то е другъ въпросъ. Слънцето изгрѣва и за вѣрващия, и за невѣрващия, но последниятъ малко ще се ползува отъ него, а първиятъ ще се ползува отъ всички блага, които слизатъ отгоре. Нѣкой казва, че докато живѣе, и слънцето изгрѣва, и Богъ сѫществува. Щомъ умре, всичко се свършва за него. И Настрадинъ Ходжа разсѫждавалъ така. Той казвалъ: Ако умре жена ми, половината свѣтъ се свършва. Ако умра азъ, цѣлиятъ свѣтъ се свършва. Значи, докато човѣкъ живѣе, има нѣкаква реалность. Щомъ умре, и реалностьта изчезва. И тъй, хората свързватъ реалностьта на нѣщата съ своя личенъ животъ. Щомъ тѣ не сѫществуватъ, никаква реалность не сѫществува. Споредъ мене нереалниятъ животъ е животъ на страдания. Дето има страдания, тамъ ставатъ голѣми промѣни. А реалностьта никога не се мѣни. Реалниятъ животъ се заключава въ ония блага, които постоянно слизатъ отъ Бога къмъ всички живи сѫщества. Тѣзи блага, именно, подържатъ живота. Като не оценяватъ тия блага, хората не се спиратъ върху тѣхъ, не ги използуватъ разумно, но търсятъ външно щастие. Тѣ не знаятъ, че не е време за щастие. Тѣ не могатъ още да бѫдатъ щастливи. Какво щастие може да имъ се даде, когато тѣ не могатъ нито да дишатъ, нито да се хранятъ правилно? Като не знае да се храни правилно, човѣкъ изгубва и най-доброто си разположение. Който не дъвче храната си добре, той лесно разваля стомаха си, а съ това заедно губи и разположението си. Богатиятъ пъкъ не може да бѫде щастливъ, защото се страхува за живота си, да не го убие нѣкой за богатството му. На земята човѣкъ е изложенъ на редъ опасности. Както върви, може да падне на улицата, да счупи крака си, главата си и т. н. Нѣкой, както върви, пада на улицата и умира. После започватъ да разискватъ, кѫде е отишълъ този човѣкъ. Питайте спиритиститѣ. Тѣ знаятъ тия нѣща. Спиритиститѣ гледатъ и на физическия, и на духовния животъ съ отворени очи. Тѣ признаватъ и будния, и сънния животъ на човѣка. Мнозина не гледатъ сериозно на сънищата. Какво ще кажете за съня на Иосифа, на когото се яви ангелъ Господенъ на сънь и му каза: Вземи майката и детето и бѣгай въ Египетъ! За мнозина съньтъ представя благоприятно условие за предаване на Божиитѣ мисли, за разбиране на Божиитѣ пѫтища. На земята човѣкъ има условия да придобие вѣра, надежда, любовь, но въпрѣки това пакъ се чувствува нещастенъ. Защо е нещастенъ? Защото хората не го разбиратъ. За да ви разбиратъ хората, първо вие трѣбва да познавате Онзи, Който ви е създалъ, понеже всички пребѫдватъ въ Него, и Той пребѫдва въ всички. Следователно, каквито сѫ отношенията на човѣка къмъ Бога, такива ще бѫдатъ и отношенията на хората къмъ него. Човѣкъ получава отъ Бога изобилно, а дава оскѫдно. За да го научи, какъ да дава, природата държи смѣтка за всичко онова, което и на него е дадено. Единъ день, когато му се отнеме всичко, човѣкъ трѣбва да знае, че причината за това е той самъ. Когато му се е давало изобилно, той е задържалъ всичко само за себе си. Но и при това положение, като му отнематъ всичко, Богъ пакъ не го остава съвсемъ сиромахъ. Въ замѣна на отнетото му дава нѣщо ново. Човѣкъ трѣбва да се откаже отъ лихварството. Невидимиятъ свѣтъ държи смѣтка за всѣка напразно изразходвана енергия. Тъй щото мисли ли човѣкъ само да живѣе, той трѣбва да знае, че ще го държатъ отговоренъ за всички негови действия. За всѣка празна дума човѣкъ ще дава ответъ. Каже ли на нѣкого, че го обича или мрази, ще отговаря за думитѣ си. Не е позволено на човѣка да изразходва напразно Божествената енергия. И като обича, и като мрази, човѣкъ внася нѣщо въ живота си. Като обича, той увеличава щастието си; като мрази, той руши щастието си. Значи, умразата е обратната страна на любовьта. Нѣкой казва за нѣкого: Изяде ме този човѣкъ. — Щомъ те изяжда, той те обича. Човѣкъ яде това, което обича. Защо трѣбва човѣкъ да обича? — За да живѣе. Като обича, човѣкъ живѣе въ топлината на живота. Като мрази, той живѣе въ студа на живота. Трѣбва ли човѣкъ да мрази? Да се задава такъвъ въпросъ, това е все едно да се пита, може ли безъ студъ въ живота. Презъ лѣтото, при хубаво време, децата играятъ по цѣли дни на двора, забравятъ да се прибератъ при майка си и баща си. Обаче, зимно време, при голѣмитѣ студове, дето да отидатъ, тѣ бързатъ да се върнатъ у дома си при майка си и баща си. Значи, благодарение на студа, т. е. на умразата въ живота, децата се връщатъ при майка си и при баща си. При щастливия животъ на земята хората забравятъ Бога. Дойде ли нещастниятъ животъ, тѣ започватъ да си спомнятъ за Него. Споредъ една източна легенда, единъ отъ индускитѣ богове пожелалъ да слѣзе на земята, да види, какъ живѣятъ хората. Позволили му да слѣзе най-много за четири - петь години и следъ това да се върне, да продължи работата си на небето. Като слѣзълъ на земята, той решилъ да се въплъти въ животинска форма, оттамъ да изучава живота. Като видѣлъ едно прасе, харесала му тази форма и влѣзълъ въ нея. Съ тази форма заедно, той приелъ и качествата на свинята. Той расълъ, удоволствувалъ се въ живота и станалъ голѣмъ шопаръ. После се оженилъ родили му се нѣколко прасенца и се радвалъ на щастието си. Така изминали десетина години, но той не помислилъ да се върне на небето, дето го чакали да продължи работата си. Като видѣли, че доброволно нѣма да се върне, взели всичкитѣ му прасенца. Той пожалилъ малко, но си казалъ: Щомъ другарката ми е жива, можемъ да минемъ и безъ прасенцата. За да го накаратъ да се върне, взели и другарката му. Той потѫгувалъ и за другарката си, понеже останалъ самотенъ, но като се утешилъ, видѣлъ, че може и самъ да живѣе. Най-после взели и неговия животъ. Като се видѣлъ на небето, между своитѣ другари, той се засмѣлъ на себе си и разбралъ, колко безсмислено прекаралъ живота си на земята. Такова е положението на всѣки човѣкъ, който мисли само за ядене и пиене и не намира никакъвъ смисълъ въ живота. — Не, животътъ има дълбокъ, вѫтрешенъ смисълъ, но човѣкъ трѣбва да намѣри този смисълъ. Ако е въпросъ да се удоволствува, човѣкъ може да си позволи и това, но само споредъ закона на любовьта. Като е дошълъ на земята, той не трѣбва само да обича живота, но сѫщевременно трѣбва да го разбира. Животнитѣ, които живѣятъ повече въ стадно състояние, и тѣ обичатъ живота и сѫ готови да се борятъ за него до смърть. Опитайте се да хванете една свиня, да видите, какво ще стане. Тя ще нададе страшенъ викъ, на който ще се отзоватъ всички свине отъ стадото и могатъ да ви разкѫсатъ. Кой не се бори и не плаче за живота си? Хората плачатъ, като изгубятъ свой близъкъ. Тѣ плачатъ, защото не знаятъ, кѫде е отишълъ. Чрезъ тѣхъ плаче онзи, който е заминалъ. Почти всички хора умиратъ преждевременно. На всѣки човѣкъ е опредѣлено да живѣе на земята около 100 — 120 години. Всѣки, който заминава преждевременно, прекарва много години между небето и земята, при единъ неопредѣленъ животъ. Онзи и този свѣтъ сѫ едно и сѫщо нѣщо. Достатъчно е да погледнете съ окото на ясновидеца, да видите, колко много сѫщества отъ невидимия свѣтъ ви обикалятъ. Много отъ вашитѣ скръбни и радостни състояния се дължатъ на тѣхъ. Като не знаятъ причината за своитѣ страдания, хората сѫ готови да я отдадатъ на Бога, Той не създава страданията на хората, но употрѣбява всички свои усилия да ги освободи отъ ненужнитѣ имъ страдания. За да се запази отъ тѣзи страдания, човѣкъ трѣбва да държи връзката си съ любовьта. Само чрезъ любовьта той може да приема Божественитѣ блага. Прекѫсне ли се тази връзка, страданията идатъ. Щомъ дойдатъ страданията, това показва, че връзката между човѣшката душа и Бога е прекѫсната, кредитътъ му е отнетъ, а заедно съ това и задълженията му оставатъ неплатени. Христосъ казва: „Синъ Человѣчески не дойде да Му служатъ, на да служи“. Сѫщото се отнася и до васъ. Човѣкъ е дошълъ на земята да служи, а не да му слугуватъ. Истинско служене е служене отъ любовь. Това значи, да направи човѣкъ такива връзки, които да отнесе съ себе си. Ако човѣкъ не прояви любовьта си, съ какво може да се похвали? Кои сѫ отличителнитѣ качества на човѣка? Човѣкъ се отличава по три нѣща: по любовьта, която може да отправя къмъ всички живи сѫщества; по знанието и свѣтлината, които разнася по свѣта, и по свободата, която дава, както на себе си, така и на своитѣ ближни. Чрезъ любовьта той внася радость и веселие въ човѣшкитѣ души; чрезъ знанието и свѣтлината той помага при разрешаване на задачитѣ имъ, а чрезъ свободата, той ги въвежда въ свѣта на красотата. Всѣки човѣкъ иска да бѫде щастливъ, но той трѣбва да знае, че щастието му зависи отъ една страна отъ любовьта, която има къмъ ближнитѣ си и отъ тѣхната любовь къмъ него, а отъ друга страна — отъ любовьта му къмъ Бога и Божията Любовь къмъ него. Безъ тази любовь човѣкъ не може да има външно и вѫтрешно щастие. Чрезъ любовьта човѣкъ примирява всички противоречия. За любещия, за светия човѣкъ и смъртьта е благословение. Нѣкой-си дѣдо Драганъ, отъ варненско нѣкѫде, 85 годишенъ старецъ, извикалъ тѣхния свещеникъ да поговори съ него. Въ това време дѣдо Драганъ поискалъ да му приготвятъ нѣкакво вкусно ядене, да си хапне. Свещеникътъ си помислилъ, че дѣдо Драганъ е боленъ, затова набързо взелъ причастието и кадилницата си и тръгналъ за дѣдо Драгановия домъ. Влѣзълъ въ стаята при него, но останалъ очуденъ, като го видѣлъ, че седи на леглото си здравъ, разположенъ и сладко яде. — Защо ме викашъ, дѣдо Драгане? — Искамъ да ми прочетешъ една молитва, да ме причестишъ, защото съмъ пѫтникъ. — Не се шегувай. Както виждамъ, ти ще изкарашъ до 120 години. Хайде, сбогомъ! Пъкъ втори пѫть не си играй съ мене, да ме карашъ да напущамъ работата си. Свещеникътъ взелъ шапката си и излѣзълъ. Едва стигналъ до пѫтната врата, когато чулъ плачове въ стаята на дѣдо Драгана. Веднага се върналъ назадъ и заварилъ дѣдо Драганъ въ агония. Както виждате, дѣдо Драганъ, безъ да е боледувалъ, знаялъ часа на своето заминаване. Светъ човѣкъ е билъ той. Човѣкъ трѣбва да знае, не само часа на своето заминаване, но и всичко друго, което се отнася до неговия животъ. Запримѣръ, той трѣбва да знае мѣстата, дето се проявяватъ неговата мисъль, неговитѣ чувства и неговата воля. Днесъ мисъльта се проявява чрезъ мозъка; чувствата — чрезъ симпатичната нервна система, въ тъй наречения слънчевъ вѫзелъ — plехus solaris, който неправилно наричатъ сърдце, волята се проявява чрезъ рѫцетѣ и краката. Сърдцето има свой представитель въ главата, а главата има свой представитель въ сърдцето. Когато нѣкой човѣкъ ви обича, той помага на сърдцето ви; когато нѣкой мисли добре за васъ, той помага на мозъка ви, т. е. на главата ви; когато нѣкой желае свободата ви, той помага на рѫцетѣ и на краката ви. И тъй, за да се проявява човѣкъ правилно, всичкитѣ му удове трѣбва да бѫдатъ свободни, безъ никакъвъ дефектъ. Всѣка болка въ очитѣ показва, че въ свободата липсва нѣщо. Ако болката на човѣка е въ ушитѣ, въ знанието му липсва нѣщо. Ако носътъ го боли. въ интелигентностьта му липсва нѣщо. Ако въ устата си има нѣкакъвъ дефектъ, въ любовьта му липсва нѣщо. Ако рѫцетѣ го болятъ, той е нарушилъ Божията Правда. Ако краката го болятъ, той е нарушилъ нѣкаква добродетель. Който служи на истината, очитѣ му ще бѫдатъ здрави; който служи на мѫдростьта, ушитѣ му ще бѫдатъ здрави; който служи на любовьта, устата му ще бѫде здрава. Съ други думи казано: служите ли на добродетелитѣ, всички удове въ организъма ви ще бѫдатъ въ изправно положение. И тъй, дайте пѫть на всички добродетели въ себе си, за да бѫдете здрави. Любете безъ страхъ, за да бѫдете здрави. Обичайте, за да ви обичатъ. Давайте, за да ви даватъ. Любовь, която дава и взима, е чиста, безкористна. Въ тази любовь става правилна обмѣна: когато единиятъ дава, другиятъ взима. Като се говори за любовь, нѣкои се страхуватъ отъ нея, да не изгорятъ. Добре, правилно изявената любовь не изгаря — тя носи щастие за човѣшката душа; зле проявената любовь изгаря човѣшкия животъ. Добре приложеното знание усилва човѣшкия мозъкъ; зле приложеното знание го разрушава. Какъ можете да познаете, дали нѣкой човѣкъ ви обича? Който ви обича, той може да ви дигне отъ леглото, ако сте боленъ. При любовьта болниятъ оживява, а мъртвиятъ възкръсва. Една отъ главнитѣ причини за болеститѣ се крие въ недоимъкъ на любовь, на свѣтлина и на свобода. Ако влѣзете въ една стая, херметически затворена, въ скоро време ще почнете да се задушавате. — Защо? — Въздухътъ се е свършилъ. Ако въ ума си човѣкъ не внася всѣки день по една нова мисъль, той ще се задуши. Ако и въ любовьта си не внася всѣки день по нѣщо ново, той ще се подпуши. Любовьта е законъ на велико разнообразие. Обичате ли нѣкое дете, днесъ ще му дадете една ябълка, утре едва круша, после слива, череша и т. н. Всѣка проява на любовьта е на мѣсто, ако внася животъ, свѣтлина и свобода въ човѣшката душа. Иска ли да прояви любовьта, знанието и свободата си, човѣкъ трѣбва да се прояви такъвъ, какъвто е, безъ никакви външни предубеждения и ограничавания. Само тази любовь изключва страданията. Само това знание изключва невежеството и тъмнината. Само тази свобода изключва ограниченията. Това значи, да даде човѣкъ възможность на Бога въ себе си да се прояви. Не ограничавайте Божествения Духъ въ себе си. за да влѣзете въ Царството на любовьта, на мѫдростьта и на истината. Днесъ, както да се говори на съвременнитѣ хора, все ще се намѣри нѣщо, което не имъ се харесва. — Защо? — Защото не отговаря на тѣхнитѣ разбирания. Момата ще каже на момъка, че за да покаже любовьта си къмъ нея, той трѣбва да се отрече отъ майка си и отъ баща си. И момъкътъ ще каже на момата сѫщото. За потвърждение на своята мисъль, тѣ ще цитиратъ стиха отъ Евангелието, дето Христосъ е казалъ, че който не се отрече отъ майка си и отъ баща си той не може да бѫде мой ученикъ. Този стихъ се отнася до онѣзи майки и бащи, които сѫ се отклонили отъ пѫтя на любовьта, на мѫдростьта и на истината. Ако не се откаже отъ кривата любовь, отъ фалшивото знание и отъ изопачената свобода, човѣкъ не може да бѫде ученикъ на Христа. Христосъ признава само единъ Баща и една Майка. Той признава само една любовь, една мѫдрость и една истина. Истинската любовь е слѣпа за погрѣшкитѣ на хората. И да вижда погрѣшкитѣ имъ, тя не ги отнася къмъ душата, но къмъ неустойчивото човѣшко естество. Душата, която е излѣзла отъ Бога и се стреми къмъ Него, не грѣши. Който люби, той преценява и най-малката проява на любовьта. Любовьта закриля и най-малкитѣ сѫщества. Единъ свещеникъ пѫтувалъ отъ едно село въ друго. Като се уморилъ отъ пѫтя, той седналъ подъ една круша да си почине и задрѣмалъ. Щомъ се събудилъ, той усѣтилъ, че подъ кожухчето му мръднало нѣщо. Погледналъ вѫтре и какво да види? Една малка чучулига го гледала плахо. За да разбере, защо се е скрила подъ кожухчето му, той започналъ да гледа нагоре, да види, каква опасность я накарала да се приюти подъ кожухчето му. Високо надъ главата му се виелъ единъ соколъ. Значи, соколътъ гонѣлъ чучулигата. Какво означава думата свещеникъ, или както нѣкои го наричатъ попъ? Попъ или папа означава баща. За да избѣга отъ ноктитѣ на сокола, птичката се скрила подъ кожухчето на баща си. Тъй щото, намѣрите ли се предъ нѣкаква опасность, скрийте се подъ кожухчето на вашия баща. Всички хора сѫ дошли на земята да се учатъ. Искате ли да вървятъ работитѣ ви добре, всѣка сутринь, като ставате отъ сънь, турете рѫцетѣ си на горната часть на главата и кажете въ себе си: Господи, искамъ да Ти служа съ всичкия си умъ съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа и съ всичкия си духъ. Щастието на човѣка е въ горната часть на главата му. Дайте ходъ на Божественото въ себе си, на своитѣ красиви и възвишени мисли, чувства и постѫпки и не мислете за миналото. Какво ви ползуватъ тѣ, ако чрезъ тѣхъ не можете да подобрите живота си? — Ама беденъ съмъ. — Това не е вѣрно. — Боленъ съмъ. — И това не е вѣрно. — Не мога да живѣя добре. — И това не е вѣрно. Вие сте били богати, здрави, живѣли сте добре, но не сте вършили волята Божия, вследствие на което сте изпратени на земята да се учите. По старъ навикъ вие искате други да ви служатъ. Първо вие ще служите, после на васъ ще служатъ. Първо вие ще обичате, после ще ви обичатъ. Първо вие ще цените живота на ближнитѣ си, а после ще оценяватъ вашия. Нека всѣки отъ васъ се опита да утеши и подигне духа на нѣкой нещастникъ да опита любовьта си. Условия за това ви сѫ дадени. Ако успѣете да направите това, и на васъ ще помогнатъ. Христосъ казва: „Нова заповѣдъ ви давамъ — любете се едни други“. Този законъ трѣбва да се изпълни. Безъ любовь, безъ мѫдрость, безъ истина, никой не може да пристѫпи въ Божествения свѣтъ. И децата познаватъ, кой ги обича, и кой не ги обича. Ако не ги обичате, децата не се подаватъ на вашитѣ ласки. Тѣ не позволяватъ даже да се докоснете до тѣхъ. Обичате ли ги, тѣ позволяватъ да ги милвате. И тѣ, отъ своя страна, ви милватъ и пригръщатъ. Ще кажете, че децата нѣматъ разбиранията на възрастнитѣ. Кой човѣкъ е възрастенъ? Възрастенъ е този, който люби, който носи мѫдростьта и истината въ себе си. Сѫщото може да се каже и за младия. Младъ е онзи, който люби, който носи знанието и свободата въ себе си. Христосъ казва: „Ако не се роди изново, човѣкъ не може да влѣзе въ Царството Божие“. Значи, само онзи ще влѣзе въ Царството Божие, който може да се подмлади, да стане младъ. Въ този смисълъ, младъ е онзи, който дава; старъ е онзи, който взима. Истинскиятъ животъ се изразява чрезъ даване. Давайте безъ страхъ. Едно отъ качествата на любовьта е даването. Колкото малко да ви дава нѣкой, щомъ е отъ любовь, оценявайте го. Като цените любовьта на човѣка, вие цените Бога, Който се проявява въ него. Какъвто плодъ да ви се даде, ценете го, защото той е резултатъ на любовьта. Като ученици на Велика Школа, отъ васъ се изисква абсолютна любовь, мѫдрость и истина. Любовь, която при всички условия остава една и сѫща, е абсолютна. Мѫдрость, която при всички условия остава една и сѫща, е абсолютна. Истина, която при всички условия остава една и сѫща, е абсолютна. Вашата любовь, вашето знание и вашата свобода сѫ на мѣсто, но почвата имъ трѣбва да се подобри. Човѣкъ трѣбва да знае, каква почва е нужна за всѣка негова мисъль, за всѣко негово чувство и за всѣка негова постѫпка. Като знаете това, радвайте се, че имената ви сѫ записани на небето, а не за това, че духоветѣ ви се подчиняватъ. Радвайте се, че предъ васъ се разкрива велико бѫдеще. Казано е въ Писанието: „Всички нѣма да умремъ, но всички ще се измѣнимъ“. Да се измѣни човѣкъ, това значи, да се облѣче съ новата любовь, съ новото знание, съ новата свобода. Желая Божието благословение да бѫде върху васъ. Великиятъ Божи Духъ носи всичкитѣ блага на живота. * 27. августъ, 5 ч. с.