Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'софия'.

  • Търсене по таг

    Отделяйте таговете с запетая.
  • Търсене по автор

Тип съдържание


Форуми

  • Петър Дънов - беседи - стар правопис
    • Беседи - стар правопис
    • Томчета с беседи
    • Други книги със стар правопис
    • Молитви
    • Други материялии информация за стария правопис
    • Форум за споделяне на работа.
    • Паневритмия
  • Други книги със стар правопис
    • Други книги със стар правопис

Търси съвпадения в...

Търси резултати които...


Дата на създаване

  • Start

    End


Последна актуализация

  • Start

    End


Филтриране по брой...

Регистриран

  • Start

    End


Група


AIM


MSN


Website URL


ICQ


Yahoo


Jabber


Skype


Location


Interests


Отговорете на въпроса

  1. От книгата, "Правъ пѫть". Окултни лекции. Общъ окултенъ класъ. XX година (1940–1941). Томъ II. Първо издание. София, Издателство „Урания“ и Издателство „АСК-93“, 1998 Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Слушайте съвета Отче нашъ. Изпѣйте „Махаръ Бену Аба“. Имахте темитѣ: „Ако съмъ милиардеръ, какво ще направя?“ и „Правиятъ и кривиятъ пѫть“. Ако съмъ милиардеръ, какво ще направя? Ако вие имате една свѣщь, какво ще направите? Да дадете конкретно опредѣление. Или ако сте милиардеръ, какво ще направите? Вие мислите, че много може да направите. Но ако имате една свѣщь, какво ще направите? Ще запалите свѣщьта да ви свѣти. Ако сте единъ милиардеръ, имашъ единъ умъ, какво ще направишъ съ ума си? Ще запалишъ този умъ най-първо да ти свѣти. Вие мислите, че изведнажъ ще направите нѣщо, нѣкакво подобрение въ свѣта. Тогава хората нѣматъ ясна представа какво нѣщо е свѣтътъ. Всичкитѣ сѫщества, които Богъ е създалъ, ги направилъ разумни. Нито едно сѫщество нѣма нужда отъ васъ. Вълкътъ не се нуждае отъ нѣкакъвъ моралъ, да го учишъ какъ да яде или какъ да се превива, нито да му кажешъ какъ да образува домъ, семейство. Той казва: „И безъ тебе мога да живѣя като вълкъ“. Казватъ: „Искашъ ли човѣшка култура?“ Казва: „Мене не ми трѣбва човѣшка култура, азъ ще си живѣя като вълкъ“. Сега имате понятие за правъ и кривъ пѫть. Каква е разликата? Единиятъ пѫть е надолу, другиятъ пѫть е нагоре. (Въ оригинала липсва рисунката). Щомъ слизашъ въ единъ кладенецъ, ти си въ кривия пѫть. Щомъ излизашъ отъ кладенеца навънъ, ти си въ правия пѫть. Щомъ влизашъ въ кладенеца, има възможность да се скѫса вѫжето нѣкой пѫть и да паднешъ. Щомъ си влѣзалъ въ кладенеца и искашъ да излѣзешъ, пакъ може да се скѫса вѫжето, като излизашъ и пакъ да се върнешъ. Като слизашъ, може да се скѫса вѫжето, и като излизашъ – пакъ може да се скѫса. Нѣкой казва: „Азъ да му кажа“. Сега азъ, ако ви кажа, ще стане ли нѣкаква промѣна въ васъ? Не. Следъ като ви кажа, синца имате по една свѣщь, запалите свѣщьта. Какво може да направите? Вие, и безъ туй, може да си запалите свѣщьта. Следъ като ви кажатъ, да си запалите свѣщьта, тогава какво може да ви кажатъ по сѫщия пѫть? Хубаво ги запалете, нека да горятъ хубаво. Гледайте да не димятъ тѣзи свѣщи. Тя, свѣщьта, е направена да дими. Казва: „Твоята свѣщь дими“. Не съмъ правилъ тази свѣщь азъ, държатъ те отговоренъ за дима. Държатъ те отговоренъ нѣкой пѫть, че не знаете какъ да говорите. Вие накарате нѣкого да направи баница. Той никога не е правилъ баница, не знае пропорцията колко соль, колко сирене да тури. Замѣси тестото и тури една шепа соль въ брашното. Тя солена се не яде, дори горчи. Кѫде е погрѣшката? Че си турилъ повече соль. Когато вие критикувате единъ човѣкъ, какво показва, когато турите една шепа соль на критиката? Та нѣкой пѫть ние се намираме въ положението на Настрадинъ ходжа. Правилъ си кѫща, качилъ се на покрива, падналъ и си изкълчилъ крака. Взема тояжка и започва да накуцва. Питатъ го: „Настрадинъ ходжа, какъ стана?“ – „Качихъ се на покрива, паднахъ, изкълчихъ си крака“. Започватъ да му говорятъ: „Че защо не внимавашъ, бива ли така?“ Единъ му казва, втори, трети, че защо не се вързалъ съ вѫже, че защо това не е направилъ, защо онова не е направилъ. Всѣки го пита какъ е станала тази работа. Той, като разправялъ, разправялъ, казалъ: „Нѣкой отъ васъ нѣма ли, който да е падалъ?“ Имате числото 10, съпоставено съ тия знаци: плюсъ – знака на събирането, на умножението, на изваждането и на дѣлението. Значи 10-тѣ, за да се употрѣби въ свѣта два начина има – положителенъ и отрицателенъ. Каква е разликата, ако съберете 5 5 10; 5 5 25 ? Каква е разликата между събиране и умножение? Разликата е, ако ти работи единъ човѣкъ или ако ти работятъ петь души изведнажъ. Ако ти работи единъ човѣкъ – то е събиране. Ако ти работятъ петь души – то е умножение. Значи процесътъ се ускорява. Работитѣ въ умножението ставатъ по-бързо, отколкото въ събирането. Сега синца имате желание да направите нѣщо. Нѣкой иска да стане поетъ, не знае какъ се става поетъ. Нѣкой иска да стане музикантъ, не знае какъ се става музикантъ. Или нѣкой иска да стане проповѣдникъ, или свещеникъ, нѣкой иска да стане баща, нѣкой иска да стане майка. Знаете ли, какъ се става баща? Или знаете ли, какъ се става майка? Нѣкой иска да стане синъ или дъщеря. Знаете ли, какъ се става синъ или дъщеря? Има осиновени дъщери и осиновени синове. Каква е разликата между осиновениятъ синъ и осиновената дъщеря? Сега не искаме да показваме знанието си, какво ние знаемъ. Туй знание може да го разправяшъ на хората само веднажъ и тогава ще бѫде най-интересно. Ходилъ си нѣкѫде въ странство, започвашъ да имъ разправяшъ, интересуватъ се. Втори пѫть, като имъ разправяшъ, интересътъ нѣма да бѫде така голѣмъ. Ако имъ разправяшъ трети и четвърти пѫть, интересътъ се намалява. Сега нѣма да се спирамъ върху въпроса защо се намалява този интересъ. Може да го обяснимъ по следния начинъ: ти си човѣкъ, който си билъ гладенъ, огладнѣлъ си. Намѣри се единъ твой приятель, нахрани те. Тамънъ излѣзешъ отъ него, намѣри те другъ приятель, и той иска да те нахрани. Първиятъ, който те е нахранилъ, разправя своята история. Ако дойде други да разправя сѫщата история, казвашъ: „Не ми се яде“. Той ще каже: „Нали ме обичашъ?“ Въпросътъ не е за обичане. Тамънъ излѣзешъ, намѣришъ трети приятель, и той иска да те угощава. Ти не си разположенъ да ядешъ. Направишъ една погрѣшка. Срещне те единъ, започва да ти чете моралъ. Тамънъ излизашъ, вече моралътъ ти е четенъ, срѣщашъ другъ, и той започва да ти чете моралъ: „Ти защо направи така?“ Трети, четвърти, се ти четатъ моралъ. Питамъ: Каква полза има да ти четатъ сѫщиятъ моралъ? Едно дете ходило съ една стомна на извора и счупило стомната. Срещне го бащата, казва: „Защо счупи стомната?“ Чете му бащата единъ моралъ. Иде при майката, и тя му чете другъ моралъ. Иде при голѣмия братъ, и той му чете единъ моралъ, и голѣмата сестра, и тя му чете единъ моралъ. Стомната е счупена, какво се ползувашъ отъ морала? На това дете всѣки му чете моралъ: защо счупило стомната. Сега кѫде е приложението на счупената стомна. Представете си, че на едно дете баща му е далъ едно житено зърно, много ценно, да го пази, да го занесе нѣкѫде. Туй дете върви до нейде и изгуби зърното. Не може да го намѣри вече. Това дете ще започне да плаче, че зърното се е изгубило, че не може да го намѣри. Туй дете трѣбва да чака на това мѣсто и на следната година той ще намѣри зърното, ще се покаже това зърно. Тамъ на мѣстото му ще има 40 стърка израснали, на всѣки по единъ класъ и всѣки класъ по 40–50 зърна. Тогава всичко прави 40 класа по 40 зърна, 1600 зърна. Питамъ: Кѫде е погрѣшката? Туй дете, което изгубило едното зърно, сега има 1600 зърна. Вие му четете моралъ защо го изгубило. Изгубило това зърно, за да се увеличатъ 1600 пѫти. Като това дете изгубишъ зърното, само една година трѣбва да чакашъ и ти ще имашъ 1600 зърна. Сега погрѣшката седи, че това дете, като паднало зърното, не го заринало, а пъкъ минаватъ кокошки, намѣрятъ зърното, глътнатъ го. Тогава зърното отиде. Ако това зърно попадне въ стомаха на кокошката или попадне въ земята при благоприятни условия, то нѣма да произведе сѫщитѣ резултати. Да допуснемъ сега, че хората се спиратъ върху свои погрѣшки. Спирашъ се върху погрѣшкитѣ да свиришъ. Вие, когато започнахте „Махаръ Бену Аба“, понеже сте свикнали органътъ или цигулката да ви помага, понеже нѣма тия помощници, току изведнажъ „Махаръ Бену“ не върви. Едно колебание има и къмъ края малко се пооправи. Започнахте съ едно колебание. Че и една цигулка, и тя нѣма да вземе вѣрно. Цигуларьтъ трѣбва да нагласи струнитѣ, времето, ако е влажно, разпущатъ се струнитѣ. Ти може да туришъ на сѫщото мѣсто на цигулката и тонътъ нѣма да бѫде вѣренъ. Казвамъ: Преди да пѣете, човѣкъ трѣбва да се нагласи малко, всѣки да си има по единъ камертонъ. Често хората искатъ да знаятъ какво влияние има музиката. Ако една дума не знаешъ какъ да произнесешъ, ти ще си напакостишъ. Една добра дума нѣма да ти напакости, но една лоша дума, ако не знаешъ какъ да я произнесешъ, ти ще си напакостишъ, много може да ти напакости. Ако знаешъ какъ (да) я произнесешъ, тогава нѣма да ти причини пакость. Често чувамъ бащата да казва: „Моето шопарче“. Ама тъй го казва, че не се оскърбява детето. Често бащата употрѣбява думата „шопарче“, като пипне детето, не казва, че е здраво, казва: „Шопарче“. Понеже шопарътъ никога боленъ не може да бѫде, винаги е здравъ. Само здравиятъ може да го наречешъ „шопаръ“. Този епитетъ е на мѣсто. Или пъкъ нѣкой пѫть ще кажешъ „гълѫбче“, или „моето пиленце“ – има хубави качества. Казвамъ: При сегашнитѣ условия трѣбва да научимъ ценноститѣ. Всѣка една дума, всѣка една пѣсень, всѣка една постѫпка има своя ценность. Сега говоримъ за правъ и кривъ пѫть. Правиятъ пѫть въ музиката е да знаешъ да пѣешъ. Кривиятъ пѫть, ти влизашъ въ кривия пѫть и, ако речешъ да пѣешъ, нѣма никой да те слуша. Ако си артистъ и пѣешъ криво, нищо нѣма да ти дадатъ. Ще изгубишъ всичкитѣ разноски, които направишъ. Нѣма да имашъ никакви постижения. Та казвамъ: И въ мисленето е сѫщото. Ако човѣкъ презъ цѣлия си животъ не се научи да мисли, той губи отъ себе си. Нѣкой пѫть седимъ и се колебаемъ дали туй, което мислимъ, е право или не. Виждашъ единъ човѣкъ и веднага си съставишъ понятие. Но знаешъ ли, колко мѫчно е да си съставишъ понятие за човѣка. Какво може да излѣзе отъ него? Има нѣкои хора, които сѫ силни на физическото поле, силно тѣло иматъ, но чувствата у тѣхъ сѫ слаби. Има хора, на които чувствата сѫ силни, тѣлото е слабо. Има хора, на които умътъ е силенъ, и тѣлото, и чувствата сѫ слаби. Ние разбираме единъ силенъ човѣкъ, на когото и тѣлото е силно, и чувствата сѫ силни, и умътъ е силенъ. Разбираме, че тѣлото е здраво, и сърдцето е здраво, и умътъ е здравъ. Подъ думата „здраво“ разбираме, когато сърдцето функционира правилно. Въ правилното функциониране човѣкъ не се пресиля (въ) работата. Щомъ пѣешъ и ти е приятно, то е здравословно. Щомъ пѣешъ и се безпокоишъ, пѣенето не може да ти даде това, което искашъ. Или ако говоришъ. Да допуснемъ, че вие искате да произнесете думата „добъръ“. На какъвъ тонъ ще я произнесете? Сега всички произнасяте думата „добъръ“. На какъвъ тонъ я произнасяте? За да я произнесешъ, какъвъ е музикалниятъ тонъ на доброто? Доброто има свой цвѣтъ. Произнасяшъ думата „любовь“. Любовьта има свой тонъ, съ който започва, има особенъ цвѣтъ. Вие ще произнесете „любовь“, но не я произнасяте съ тона, който има. Онзи цвѣтъ, който има, и него не виждате. А пъкъ искате да знаете какво нѣщо е любовьта. Сега ето какво се разбира. Ако вие сте въ едно разнебитено положение мислено, разнебитени сѫ мислитѣ, разнебитени сѫ и чувствата ви, и тѣлото ви, вие това го чувствувате. Ако вие въ дадения случай вземете вѣрно основния тонъ на любовьта, веднага ще се хармонира ума ви, сърдцето ви и тѣлото ви, веднага ще стане една промѣна. Всичко ще се хармонизира. Но преди да стане туй хармонизиране, вие ще изгубите вашето съзнание. Изгубване на съзнанието и ще минете отъ едно състояние въ друго. Въ първия случай, ако вие сте боленъ, трѣбва да слѣзете надолу, т.е. трѣбва да престанете да мислите за вашата болка. Когато хората боледуватъ, нѣкой пѫть минаватъ презъ една криза, че изгубватъ съзнанието си. Тогава лѣкарьтъ казва, че болниятъ минава една криза, изгубва съзнанието, той не чувствува болката. Казва: „Като мине тази криза, ако може да я мине, започва оздравяването. Ако не може да мине кризата, става влошаването“. Ако човѣкъ не може да мине нѣкоя криза добре, слиза въ този процесъ надолу и може да слѣзе толкозъ надолу, че не може да излѣзе. Тогава казваме, че този човѣкъ е безнадежденъ. Казвамъ: Любовьта е онзи вѫтрешенъ процесъ, който поставя мислитѣ на тѣхнитѣ мѣста, поставя чувствата на тѣхнитѣ мѣста, поставя и здравословното състояние на човѣка на мѣсто. Ако дойде любовьта въ тебе, ще дойдешъ въ меки трептения, въ тебе ще се зароди желание да ядешъ и вече ти е сладко яденето. Искашъ да пиешъ, но следъ като пиешъ вода, имашъ единъ сладъкъ вкусъ. По нѣкой пѫть ядешъ, но не ти се яде. Ти не си взелъ вѣренъ тонъ на любовьта, не действува. Тогава става човѣкъ и казва: „Не ми се яде“. Канятъ го за едно, канятъ го за друго, не му се яде. Като дойде любовьта, човѣкъ избира своята храна. Щомъ вземешъ вѣренъ тонъ, веднага любовьта ти пошушне каква храна ти трѣбва на тѣлото. Като вземешъ вѣренъ тонъ, любовьта веднага ти пошушне какво чувство ти трѣбва. Като вземешъ вѣренъ тонъ, ще знаешъ и коя мисъль е вѣрна въ дадения случай, съ която трѣбва да започнешъ. Щомъ се колебаешъ, тонътъ не е вѣренъ. При туй разбиране ние щѣхме да имаме съвсемъ друго възпитание. Станешъ сутринь, не знаешъ какво да правишъ. Трѣбва да вѣрвашъ. Вѣрата е законъ за ума. Казва: „Ти трѣбва да се надявашъ“. Надеждата е законъ за тѣлото на човѣка. Любовьта е законъ за чувствата, за сърдцето на човѣка. Ако вѣрата не може да нагласи твоя умъ, ако надеждата не може да нагласи твоето тѣло, твоята воля, ако любовьта не може да хармонира чувствата, да хармонира биенето на сърдцето, защото често пулсътъ не е равномѣренъ. Нѣкой пѫть удря сърдцето два пѫти, после забави се и има единъ ударъ, пакъ удари два пѫти, не е хармонично биенето. Пулсътъ бие съ прескачане, не е онзи равномѣренъ пулсъ – тупъ-тупъ. Казвамъ: Като станешъ сутринь, ще пипнешъ пулса си, да видишъ какво е състоянието на сърдцето. Ако сърдцето не бие равномѣрно, ще се уплашишъ. Нѣкѫде сърдцето е стѣгнато, ще се отпуснешъ. Има едно мѣсто въ мозъка, ако се бутне – сърдцето започва да бие много бързо. Има особенъ центъръ, поставенъ въ мозъка, който регулира движението на сърдцето нормално 72 удара. Нѣкой пѫть този центъръ не регулира движението. Тогава сърдцето бие 80, 90, 100, 150 пѫти. Изобщо, когато се набере много нечиста кръвь, нечистата кръвь усилва движението на сърдцето, пулсътъ се усилва. То както единъ човѣкъ вървѣлъ полекичка, пъкъ закѫснѣлъ, и за да стигне навреме, вземе да тича, дава единъ юрушъ, заморява се. Често ние, като не спазваме Божия законъ, по нѣкой пѫть се сплашваме, че тази работа не върви. Като се уплашимъ, сърдцето започва да бие бързо. Като започне сърдцето бързо да върви, тебе ти се прекѫсватъ краката. Освенъ, че бързо не може да вървишъ, но никакъ не може да вървишъ. Нѣкой, като се уплаши, никакъ не може да върви. Нѣкой, като се уплаши, като заякъ бѣга. Та казваме: „Правиятъ пѫть“. Въ туй отношение религията е една наука за урегулиране на човѣшкото сърдце. То е религия. Религия въ правата смисълъ е да бие сърдцето равномѣрно. Ти, ако си добъръ, сърдцето бие по единъ начинъ. Ако дойде любовьта, гамата се измѣня, пулсътъ не е сѫщиятъ. Когато ти дойдешъ до въпроса на истината, сърдцето ти нѣма да бие по сѫщия начинъ. Има различие въ пулса. Всичкитѣ състояния, това не е изследвано въ психологията, всичкитѣ състояния се различаватъ по пулса на човѣшкото сърдце. Въ даденъ случай различно число сѫ ударитѣ на сърдцето при единъ любовенъ актъ, отъ ударитѣ, когато искашъ да бѫдешъ добъръ. Сборътъ отъ ударитѣ на любовьта се различава отъ сборътъ на ударитѣ на доброто. Когато ставашъ лошъ, пакъ се различаватъ ударитѣ. Отъ степеньта на погрѣшка се различаватъ ударитѣ на сърдцето. Тъй щото има една лента, на която се отбелязватъ ударитѣ и по тая лента можешъ да знаешъ какво е било твоето състояние. За бѫдеще ще имаме цѣли ленти, като погледнете на тѣхъ, ще знаете какво е било вашето състояние. Та казвамъ: Въ възпитанието трѣбва да се измѣнятъ ударитѣ. Запримѣръ: вие сега, като си създадете любовно състояние, вие нѣмате ясна представа. Като ви говорятъ за любовьта, вие се свените, защото имате за любовьта едно чувство, което не е никаква любовь. Знайте, че има една пресилена любовь, цѣла шепа соль е турена. Пъкъ има една безсолна любовь, никаква соль не е турена, забравили сте да турили соль. Тогава, ако на мене ми дадатъ една пресолена любовь, какво ще направя? Ще я налѣя въ едно шише и като дойде нѣкой, по една лѫжица ще я дамъ въ една тенждера. Като я туря, като размия любовьта – става супа. Ако съвсемъ нѣма соль, тогава отъ мене зависи. Пакъ я турямъ въ шишето, ще ѝ туришъ соль, колкото ти искашъ. Сега въ всичкитѣ хора има едно желание да поучаватъ любовьта. Любовьта не търпи никаква поука. Ние грѣшимъ. Като обичашъ единъ човѣкъ, започвашъ постоянно да го учишъ туй да не прави, онуй да не прави. А пъкъ любовьта никакъ не обича да ѝ даватъ съвети. Тя нѣма време да я морализиратъ. Времето ѝ е така заето, че нито една хилядна отъ секундата нѣма време да ѝ говоришъ. Ти искашъ да я спрешъ. Тогава тя оставя нѣкой заместникъ, нѣкой свой секретарь, казва: „Каквото искашъ да ми кажешъ, кажи на него“. Тя си върви по работата. Запримѣръ: вие се спирате и казвате: „Ти не ме обичашъ“. Какво разбирате подъ думитѣ „Ти не ме обичашъ“? Нѣмате една ясна представа. Че азъ разбирамъ много конкретно. Казвамъ: Ти не ми давашъ хлѣбъ. Далъ ми човѣкътъ една филия. Казвамъ: Много малко ми давашъ. Законътъ на любовьта е и колкото житено зърно да ти даде, нѣма да казвашъ, че малко ти е далъ. Любовьта е магична. Малката хапчица, тя я прави цѣлъ самунъ, винаги прави нѣщата цѣли. Половини работи нѣма, една малка часть ще я направи цѣла, половинъ не дава. Ако дойде законътъ на любовьта, всичко става цѣло. Най-първо вие седите и се съмнявате въ Бога. Нѣкой пѫть васъ ви е страхъ отъ Господа. Като се молите, охранявате се. „Господи“, казвашъ, но охранявашъ се да не би Той да направи една погрѣшка, криво да те разбере. Иде ми единъ разказъ, който разказваше Милаки Георгиевъ. Единъ българинъ, шопъ отъ софийскитѣ села, отишълъ въ Цариградъ и станалъ слуга при единъ отъ турскитѣ паши. Десеть години му слугувалъ. Поискалъ отъ пашата да му даде отпускъ да види роднинитѣ си. Далъ му отпускъ, но му порѫчалъ да се върне точно навреме. Ако не дойде навреме, щѣлъ да го обеси. Обещалъ той да се върне навреме. Дошълъ въ софийско, яли, пили, минало времето, закѫснѣлъ. Не може да стигне навреме въ Цариградъ. Като стигналъ до Пловдивъ, започналъ да се моли, да чуе Господь молбата му и да му прати помощь, да стигне навреме въ Цариградъ, да го не беси пашата. Мислѣлъ си да се намѣри нѣкой конь. Иде единъ турски суббашия, качилъ се на коня и едно конче върви подиръ тѣхъ. Настига българина и му казва: „Я вземи това конче да го носишъ“. Той си го турилъ на врата си и си казва: „Господи, азъ ли не знаехъ какъ да се моля или Ти не ме разбра?“ Работата станала лоша. Освенъ, че коньтъ не дошълъ той да се качи, но и кончето се качило на врата му. Често вие, като говорите за любовьта, натоварвате се съ конче на врата. Работата не върви. Когото обичате, съветъ не му давайте. Обичашъ ли, направи ли погрѣшка, затвори си очитѣ и на погрѣшката му не обръщай внимание. Щомъ дойдете до любовьта, не търсете никаква погрѣшка. Всичкитѣ нещастия произтичатъ, че ние коригираме любовьта въ дома. Че не се обичатъ хората, че братя и сестри не се обичатъ. Този начинъ, оставете го настрана. Извънъ любовьта може да правите бележка, колкото искате, намѣсто сѫ. Въ любовьта всичкитѣ бележки, които правите, не сѫ намѣсто. Разправяте, че въ любовьта е Господь. Какъвъ съветъ ще давашъ на Господа? Господь, Който обича този човѣкъ, ти ще идешъ да учишъ отъ него. „Господи, не става тъй, ти много му давашъ“. Не давайте съветъ на Господа, учете се отъ него. Като идешъ тамъ, щомъ видишъ, че нѣкой човѣкъ направи погрѣшка въ любовьта, трѣбва да знаешъ, че си въ свещено мѣсто и ще чуешъ гласа на Господа, Който казва: „Изуй обущата си, защото мѣстото, на което седишъ, е свято“. Майката се чуди какъ дъщеря ѝ обикнала този момъкъ. Тя се чуди какъ е обикнала този момъкъ, пъкъ тя е забравила себе си. И тя обикна единъ момъкъ. Не правете никаква бележка въ тази работа, тя е Божия работа. Не се петнете. Майката да каже въ себе си: „Божия работа“ или хичъ въпросъ да не подига. Казвамъ: Ако въ любовьта се откажете да правите бележки, работитѣ ще вървятъ по-добре, отколкото да говоримъ, че любовь нѣмало, любовь нѣма. Въ любовьта живѣемъ, пакъ любовь нѣмало. Та щомъ ми кажатъ хората, че любовь нѣматъ, тия хора, които казватъ, че нѣматъ любовь, споредъ мене тѣ сѫ пробити шишета. Налѣешъ вода, изтече. Вземи, тури восъкъ на дупката, че шишето да не тече. Нѣкой казватъ: „Учителю, я ни кажи какъ да се обичаме“. Азъ никога не давамъ съветъ на хората какъ да се обичатъ. Нѣмаме право да даваме съветъ на Господа. Когато нѣкой ме пита за любовьта, казвамъ: Ела да ядемъ. Казва: „Я ми кажи нѣщо за любовьта“. Казвамъ: Я да идемъ, да си купимъ нови дрехи на пазаря. Казва ми нѣкой: „Какво е любовьта?“ Казвамъ: Да вземемъ автомобилъ, да се качимъ. За любовьта не говоря. На автомобилъ ще се кача, на желѣзница ще се кача, на аеропланъ ще се кача. Като ме питатъ за любовьта, казвамъ: Я да имашъ единъ милиардъ. Но за любовьта не говоря, за науката ще говоря, но за любовьта – мълча си. Любовьта е огънь, който всичко изгаря. Който иска да я коригира, тя всичко изгаря. А пъкъ който я приема такава, каквато е, тя го пречиства. Любовьта всичко разтапя. Ако имашъ захарь и го туришъ въ водата, се разтапя. Тази захарь нѣма да я намѣришъ никога. Казвамъ: При новото възпитание ще влѣзешъ въ себе си. Ти роптаешъ въ себе си по нѣкой пѫть. Много пѫти случи се нѣщо, намѣришъ, че причината е Господь, че спрямо тебе Той не е такъвъ, както къмъ другитѣ. Казвашъ, че на другитѣ уредилъ работитѣ, на тебе не ги уредилъ. Виждашъ, че нѣкой има по-добро тѣлосложение, по-хубавъ умъ, казвашъ: „Господь го благословилъ“. Пъкъ не разсѫждавашъ правилно. Въ любовьта всичко, което имашъ, радвай се на туй, което имашъ въ дадения моментъ. Ако можехте да разберете любовьта, даже въ единъ моментъ, ако само въ едно състояние може да постигнете трептенията на любовьта, вие ще бѫдете други. Любовьта си има свои трептения. Ако единъ тѫпанъ барабанчикътъ не е билъ, набрала се много прахъ, налепналъ прахътъ, като го удари – всички прашинки отскачатъ. Тѫпанътъ се освободилъ отъ тѣхъ. Любовьта като дойде, всичкитѣ прашинки, които сѫ залепнали, които иматъ свойството да поядатъ, за бѫдеще ще отхвръкнатъ, ще изчезнатъ. Любовьта е нѣщо най-динамично. Като дойде любовьта, пречиства всички утайки, които има въ човѣка. Тя започва постепенно да ги пречиства. Нѣкой пѫть имате едно чувство, нѣщо потиснато, мракъ, тъмнота. Щомъ дойде любовьта, веднага това чувство изчезне. Но трѣбва да схващате цѣлокупностьта. Ти ще кажешъ въ себе си: „Богъ не търпи никакъвъ съветъ да Му давамъ“. Ти ще бѫдешъ благодаренъ на онова, което ти дава. Никакъвъ ропотъ нѣма да се яви въ тебе. Щомъ въ тебе се зароди чувството да имашъ повече, ти ще направишъ прегрѣшение, както направиха първитѣ хора. Богъ казва: „Всичко туй, което имате е достатъчно, нищо повече не ви трѣбва“. Да не търсишъ повече отъ това, което съмъ ти далъ. Да не ходите при онова дърво на познание добро и зло, да търсите знание отъ него. То е човѣшката алчность. Запримѣръ: често въ васъ се зароди желание да бѫдете чисти или да бѫдете умни. Този процесъ е на мѣсто. Ти искашъ ученъ човѣкъ да бѫдешъ. То е неразбрана работа. Единъ музикантъ, като свири, радвамъ се, понеже той училъ 30 години музика, знае да свири. Той, като ми свири, ползувамъ се отъ неговия трудъ, както той се ползува. Той, като свири, се радва на своя 30-годишенъ трудъ, слуша, възприема музиката и самъ се тонира. Той, като свири, азъ, който не съмъ свирилъ, и азъ се тонирамъ, и мене ми е приятно, както нему му е приятно. Разликата е, че азъ не може да свиря, но може да се ползувамъ отъ неговата музика. Той може да свири и може да се ползува. Това е разликата. Казвамъ му: Я ми направи една услуга, азъ не мога да свиря. Следъ като ми свири, онова, което съмъ приелъ чрезъ ухото си, азъ може да се ползувамъ, както той се ползува. Та казвамъ: Ползувайте се отъ звука на музиката, а не да знаете законитѣ, да бѫдете този великъ музикантъ. Вие искате да бѫдете голѣми артисти на любовьта. Много малко артисти има въ свѣта на любовьта. Засега имаме само единъ артистъ на любовьта – Христосъ. Той свири на хората. Никой не може да свири, както Христа. Той свири едно отъ най-мѫчнитѣ парчета. Кой отъ васъ е свирилъ такова мѫчно парче, както Той свири? Онова парче, което свири, и казва: „Въ твоитѣ рѫце предавамъ Духа си“. Туй значи, че Той ще изсвири това парче, както Богъ иска. И го изсвири по всичкитѣ правила. Христосъ изсвири едно парче, както Богъ Му го предалъ. Казва: „Както Ме Отецъ възлюби, така и азъ ви възлюбихъ“. Сега вие по нѣкой пѫть минавате въ любовьта за голѣми артисти. Мене сѫ ми разправѣли: „Сърдцето ми гори“. Кое сърдце не гори най-първо? Всички сърдца горятъ. Безъ горение не може да има животъ. Казва: „Сърдцето ми гори“. Радвамъ се, че сърдцето ти гори. Казва: „Както моето сърдце гори, другитѣ не горятъ“. Правъ си. Всѣки така мисли. Ти споредъ както съзнавашъ, е право. Горенето навсѣкѫде е едно въ любовьта. Азъ какво разбирамъ? Изкуствено горение има. Въ любовьта горението е пълно. Азъ наричамъ „любовь“ като нѣма никакъвъ излишъкъ, никаква пепель не остава. Само любовьта е единствената сила, въ която горението не остава никаква пепель, никакъвъ димъ нѣма. Всичко е абсолютно чисто. Единствената сила въ свѣта, въ която нѣма обратна реакция. Казвамъ: Докато туй понятие въ васъ не го задържите, новата култура не може да дойде. Въ любовьта нѣщата моментално се възприематъ. Да допуснемъ, че имате една бучка захарь и я турите на езика си, тя се стопява. Тази бучка захарь ще стопи, но може да улесните процеса, намѣсто въ устата, да се стопи въ вода. Тъй разтопената захарь нѣма отведнажъ да я глътнете. Първото нѣщо, съ което хората се осакащатъ на физическото поле е, че тѣ иматъ желание винаги да ядатъ много бързо. Нѣкои ядатъ много медлено, но нѣкои ядатъ много бързо. За да сдъвчишъ храната си, изискватъ се опредѣлено количество трептения. Гладътъ показва едно количество трептения. Истинскиятъ гладъ се опредѣля отъ известно количество трептения. Когато тѣзи трептения съвпадатъ, гладътъ е на мѣсто. Храната, която трѣбва да сдъвчишъ, и отъ нея се изисква да образува известно количество трептения. Ако не дъвчишъ право, ако мисъльта не е съсредоточена, не е хармонична, ако за тази храна, която дъвчишъ, не мислишъ заради нея – ти нѣма да се ползувашъ. Ако имашъ свещеното чувство, че дъвчишъ една хубава ябълка, пазишъ красива мисъль, после имашъ едно желание на тази храна да ѝ дадешъ най-хубавото мѣсто и после да ѝ дадешъ най-хубавата работа – яденето е на мѣсто. Човѣкъ се поправя. Щомъ ти си ялъ и си недоволенъ, после чувствата ти не съответствуватъ на храната, ражда се онази дисхармония, отъ която сега се раждатъ всичкитѣ болезнени състояния. Казвамъ: При сегашнитѣ условия човѣкъ трѣбва да се учи да яде. То е цѣла една наука. Ако знае правилно да яде, по този начинъ мисъльта му да присъствува, неговитѣ чувства да присъствуватъ и неговата сила да присъствува – този човѣкъ правилно може (да се) развива. Заложбитѣ, които Богъ е вложилъ въ него, правилно ще се развиватъ. Та сега ние отлагаме работитѣ, казваме: „Като идемъ въ оня свѣтъ“. Че ти оня свѣтъ никога не може да го видишъ, ако не го обичашъ. Въ оня свѣтъ искашъ да видишъ Христа. Не може да Го видишъ. Като умратъ нѣкои хора и следъ 45 години, като седятъ въ оня свѣтъ, нѣкой пѫть любовьта е така малка, че само за 1–2 секунди проблѣсне да видятъ свѣтлината и после небето се затваря, свършва се. Това е тѣхната любовь. Умрѣлитѣ следъ туй трѣбва да се върнатъ на земята. Споредъ вашитѣ понятия вие мислите, като идете въ оня свѣтъ, ще се отворятъ вратитѣ, ще ви приематъ. Въ този свѣтъ имате примѣръ. Може ли отъ първо отдѣление да влѣзешъ и идешъ въ университета? Ще трѣбва да свършишъ отдѣленията, прогимназията, ще минешъ въ гимназията и като я свършишъ, ще постѫпишъ въ университета. Знание трѣбва да имашъ, за да разбирашъ предметитѣ, които ти се преподаватъ. Та първото нѣщо: Когато обичате нѣкого, попитайте се защо го обичате. Какви сѫ вашитѣ подбуждения за вашата обичь? Ако ме попитатъ защо обичамъ ябълката, обичамъ ябълката и се задължавамъ, като я изямъ, да посѣя семето ѝ въ земята. Щомъ минавамъ покрай едно дърво, ябълката, още като ме види, казва: „Може ли да ми направишъ една услуга?“ Въ мене се зароди едно желание да я изямъ, едно желание да ѝ помогна, понеже тя иска нейното семе да се посади. Тогава казвамъ: Ще услужа. Откѫсвамъ ябълката, изѣдамъ я и семето ѝ посаждамъ въ земята. Ако като изямъ ябълката и изямъ семето ѝ, ще направя една погрѣшка. Ти обичашъ нѣкого, какво добро ще му направишъ, кажете ми сега? Ти обичашъ нѣкого, ще му дадешъ нѣщо. Какво ще му дадешъ? Ако онзи, когото обичашъ, ще му дадешъ здраве – то е на физическото поле. Да кажемъ онзи, когото обичашъ, той е съ разнебитени чувства, тѫженъ, скърбенъ. Щомъ го обичашъ, веднага ти ще измѣнишъ неговата скърбь, неговата скърбь ще се превърне на радость. Ти ще му дадешъ нѣщо отъ себе си. Той ще е радостенъ. Той нѣма знание въ ума си. Ти, щомъ го обичашъ, ще му дадешъ свѣтлина. Ти, щомъ обичашъ нѣкого, на ума му ще дадешъ свѣтлина. Като обикнешъ нѣкого, на сърдцето му ще предадешъ чувства, топлина. Като обикнешъ тѣлото, ще предадешъ сила. Щомъ обичаме тѣлото, предаваме сила; щомъ обичаме сърдцето, предаваме топлина; щомъ обичаме ума, предаваме свѣтлина на ума. То е естествениятъ пѫть. Тамъ, дето нѣма свѣтлина въ ума, любовьта на ума не е на мѣсто. Тамъ, дето нѣма топлина въ сърдцето, любовьта не е на мѣсто въ сърдцето. Тамъ, дето нѣма сила въ тѣлото, любовьта не е на мѣсто. То сѫ конкретни разбирания. Дойде ли свѣтлината, ще се радвашъ на свѣтлината. Имашъ едно приятно чувство, то е топлината, която го произвожда. Чувствувашъ една хубава приятность, готовъ си да се примиришъ съ цѣлия свѣтъ. Разправяше ми единъ американецъ, той слушалъ Камила Русо да пѣе „Съньтъ на живота“. Казва: „Въ дадения случай, като слушахъ, бѣхъ се примирилъ съ цѣлия свѣтъ. Така ми е приятно, че каквото имамъ, искамъ да го раздамъ. Следъ една седмица пакъ останахъ сѫщиятъ. Когато свирѣше Камила Русо, имахъ това желание да се примиря съ цѣлия свѣтъ. Следъ една седмица изгубихъ това състояние“. Когато дойде любовьта, ние сме готови на всичко. Като дойде любовьта, готови сме на всички жертви. Когато си замине, пакъ се втвърдимъ. Постоянно трѣбва Камила Русо да дава концерти, по единъ въ седмицата. Свѣтлината въ ума е любовьта; топлината въ сърдцето е любовьта; силата въ тѣлото е любовьта – правиятъ смисълъ. И когато човѣкъ е здравъ, любовьта действува правилно; когато чувствата сѫ добри, трѣбва да разберемъ нормалното състояние на сърдцето, любовьта е на мѣсто; когато просвѣтне умътъ, любовьта е на мѣсто. Любовьта едновременно трѣбва да действува въ ума чрезъ свѣтлината; въ сърдцето – чрезъ добритѣ чувства и въ тѣлото – чрезъ силата, която да постави всѣко нѣщо на своето мѣсто. Всѣко нѣщо на мѣсто, разбирамъ да се поставятъ думитѣ на мѣсто. Единъ музикантъ трѣбва да постави нотитѣ на мѣсто, той трѣбва да предаде половини ли да бѫдатъ, четвъртини ли, осмини ли, шестнайстини ли или въ точка. После тия ноти къмъ коя гама спадатъ да опредѣли. Всѣки единъ тонъ въ една мажорна гама или въ една миньорна гама е. Мажорната гама е за тѣлото, миньорната гама е за сърдцето, а хроматическата гама е за ума. Всичкитѣ тия гами, които минаватъ рѣзкитѣ промѣни, съдържатъ единственъ процесъ. Мелодиитѣ изобщо, тѣ сѫ образци за сърдцето ви. Въ съвременната хармония идемъ да съединимъ музиката на човѣшката воля, на човѣшкото сърдце и на човѣшкия умъ. Тѣ съставятъ съвременната хармония. Значи любовьта изисква едно хармониране между силитѣ на ума, между силитѣ на сърдцето и силитѣ на тѣлото. Това не е единъ простъ процесъ. Говорите за любовьта, да обичашъ нѣкого. Да обичашъ нѣкого, трѣбва да се проявишъ. Най-първо трѣбва да се прояви твоятъ умъ, трѣбва да се прояви твоето сърдце, трѣбва да се прояви твоята воля. Ти ще се проявишъ, като обичашъ. Това не значи да придадешъ нѣщо на твоя умъ, но твоятъ умъ се простира въ онова нормално състояние, въ което Богъ те създалъ. Казва Писанието: „Като направи човѣка Богъ отъ пръсть“. Значи въ спѣщо състояние билъ Адамъ, отъ пръсть билъ направенъ, нѣмалъ съзнание. Като вдъхналъ диханието – оживѣлъ. Диханието подразбира любовьта на ума. Адамъ станалъ жива душа и почувствувалъ, че оживява вече, умътъ му и сърдцето му започватъ да се движатъ. Разбралъ, че има нѣкой въ свѣта, който го обича, който му е далъ нѣщо. И Адамъ почувствува въ себе си Божията любовь. Почувствува любовьта, която Богъ има къмъ него, че Той работи върху него. Трѣбва да разбираме човѣшкото развитие. Човѣшкото развитие не може да стане, ако ние не почувствуваме това, което Богъ ни е далъ, тия вѫтрешни заложби. Сега азъ не ви говоря да стане(те) съвършени. Съвършенството е една динамична цель на Божествения животъ. „Бѫдете съвършени“. Непреривно е туй. Човѣкъ непреривно трѣбва да се стреми къмъ съвършенство. Казвате: „Какво ще правятъ хората, като станатъ съвършени?“ Съвършенството е непреривно желание да изучава човѣкъ, да постигне онова, което Богъ е вложилъ вѫтре. Съвършениятъ човѣкъ никога не се обезсърдчава, никога нѣма да каже: „Съ какво да се занимавамъ?“ Представете си, че за бѫдеще вие ще се качите на небето, ще станете ангелъ. Очудвате се, съ какво ще се занимавате? Отъ небето Богъ ще ви прати да помогнете на единъ червей, който се дави нѣкѫде. Господь като ангелъ ще те прати да помогнешъ на единъ червей. Ако не разбирашъ, ти ще слизашъ. Ако разбирашъ, ти, като помогнешъ на този червей, ще видишъ какво е скрито въ червея. Ето азъ какво разбирамъ. Ти посаждашъ една семка, тя е единъ червей. Нищо почти нѣма. Но като посѣешъ семката, ще видишъ, че отъ тази семка ще излѣзе цѣло дърво съ най-хубави плодове. Въ този червей Богъ е вложилъ известни заложби, които следъ време ще дадатъ своитѣ плодове. Ако не знаемъ какъ да помагаме на червея, на една ваша погрѣшка, то е червеятъ. Ако знаете какъ да помагате на единъ червей, на една ваша погрѣшка, следъ време ще имате най-хубавитѣ плодове. Така седи. Казвате: „Защо сѫ тия червеи?“ Господь ги създаде. Въ червеитѣ сѫ възможноститѣ за вашето бѫдещо щастие на земята. Ако вие не можете да помогнете на тия червеи, значи ако не посѣете тия семена – нѣмате подобрение. Сега трѣбва нови възгледи на нѣщата. Всички казвате въ себе си: „Защо сѫ тия погрѣшки?“ За работа. Всѣки день имате да помогнете на единъ червей. Често азъ слушамъ да казватъ: „Дотегна ми да помагамъ на тия червеи“. Да ви не дотѣга. Писанието казва, че Богъ казва на Якова: „Не бой се ти, червей“. Значи, нарича го „червей“. Онова, Божественото, което Богъ вложилъ въ васъ, Богъ иска да го събудите, да се използуватъ новитѣ вѣяния. Като дойде Христосъ да помага на хората, въ какво положение ще се намѣрятъ хората? Въ положението на червеи. Всѣки единъ червей трѣбва да има нѣкой да му помага. Сега азъ ще ви попитамъ: Какво разбрахте и какво може да приложите? Вие ще кажете: „Това нѣщо е за бѫдеще, то е висока работа, непостижими нѣща сѫ, понеже носимъ едно бреме“. Въ дадения случай нѣщата сѫ постижими. Въ дадения случай васъ ви е потрѣбна малко количество свѣтлина; васъ ви е потрѣбно малко количество топлина; васъ ви е потрѣбно малко количество сила. Другитѣ нѣща сѫ вложени, тѣ сами по себе си ще дойдатъ. Ти посѣѝ въ земята семето и не мисли какъ то ще израстне, Богъ ще го възрасти. Ти посѣѝ семето на свѣтлината въ ума си, то ще израсте; ти посѣѝ семето на топлината въ сърдцето си, то само ще израсте, ти посѣѝ семето на силата въ тѣлото. Азъ употрѣбявамъ фигури. Посѣѝ семето и не мисли заради него какъ ще израсте, какъ ще се развива. Отъ гледището на семето на свѣтлината, ти, като пуснешъ свѣтлината, ще видишъ какво е. Ти, като вкусишъ плода на топлината, ще видишъ какво е. Като вкусишъ отъ плода на силата, ще видишъ какво нѣщо е самото семе. Всички нѣща трѣбва да се опитатъ. Реално е туй, което човѣкъ опитва. Ти като опитвашъ, каквото можешъ да задържишъ за себе си, то е опитаното. Отъ всѣки опитъ свѣтлината, която можешъ да задържишъ въ ума си, тя е опитана. Топлината, която можешъ да задържишъ въ тѣлото си, то е полезното за тебе. Сега подъ думата „махаръ“ азъ разбирамъ – посаждане. „Бену“ е изникване. Въ цѣлата пѣсень имаме единъ процесъ. Туй, което сме посѣли, какъ ще изникне, какъ ще се развиятъ листата, какви плодове ще даде? Какъвто плодъ даде, ще го ямъ. Азъ, въ дадения моментъ, като изпѣя тази пѣсень, накрая вече имамъ единъ обѣдъ. Единъ хубавъ обѣдъ „махаръ“ посадихъ, изниква, завърже, даде плодъ. Азъ съмъ първиятъ, който вкусва отъ този плодъ. Като вкусвамъ този плодъ, азъ съмъ придобилъ онази Божествена топлина. Затуй музиката е единствениятъ Божественъ методъ, чрезъ който можемъ да разберемъ нѣщата най-лесно. Най-лесниятъ пѫть, по който можемъ да разберемъ Божествениятъ пѫть, е музиката. Вънъ отъ музиката хиляди години се изискватъ. Въ музиката процесътъ е съкратенъ. Казвате: „„Махаръ Бену“ какво е?“ „Махаръ“ е посаждане – правя добро нѣкому, посаждамъ въ него. Следъ като си посадилъ, не се спирамъ, чакамъ да израстне нѣщо. Тогава не се спирамъ. Ще цъвне, ще извадя като пчелитѣ медъ отъ цвѣта. И тамъ не се спирамъ. Чакамъ да завърже. Чакамъ най-после да узрѣе плодътъ. Семето ще падне и пакъ ще го посадя. Сега, като пѣете „Махаръ Бену Аба“, приложете. Онзи, който слиза долу, натоваренъ да посѣе семето, е бащата. Щомъ туй семе израстне, то е майката. Щомъ ядешъ вече отъ плода, ти си детето. Които ядатъ сѫ деца, които посаждатъ сѫ бащи, които възрастватъ сѫ майки. Които ядатъ сѫ деца. Следователно ти си баща, като посаждашъ; ти си майка, като възраствашъ; като изядешъ плода, дете си. Като изядешъ плода, ако дадешъ семето на бащата да го посѣе, ти си отъ умнитѣ деца. Сега искамъ хората да пѣятъ. „Махаръ“ това значи. „Бену“ е, който израства нагоре. „Аба“ значи онзи, който носи. Сега ви подигамъ завесата на една пѣсень „Махаръ Бену Аба“. Ако изпѣемъ тази пѣсень ниско и, ако я изпѣемъ високо, каква е разликата? Когато пѣемъ ниско, има повече магнетизъмъ, топлината се дава, за да може да възрасте. Когато гласътъ е много интензивенъ, работитѣ не растатъ. Когато дървото започва да израства, да се разлюлява, тогава идатъ високитѣ гласове. Музиката, като се посѣе, долу запазена е отъ тия интензивности. Най-малкитѣ трептения имаме долу. /Учительтъ пѣе ниско/ – не е израстнало. /Пѣе високо/ – израстнало е. Сега отъ васъ зависи да израстете или не. Ако пѣете хубаво, израствате много хубаво. Ако не пѣете, ако пѣете лошо, пакъ растете, но изкривени насамъ-натамъ. Кривитѣ мисли, кривитѣ чувства показватъ, че зърното не е посѣто, поставено на мѣсто. Една мисъль, която е поставена добре въ ума, едно чувство, което е добре поставено въ сърдцето, една сила, която е добре поставена въ тѣлото – то е правилниятъ процесъ. Правилно трѣбва да се поставятъ нѣщата. Не давайте съветъ на Господа. Прилагайте съветитѣ, които Господь дава на човѣка на любовьта. Туй учение не е за свѣта. Нѣма какво да разправямъ на свѣта. Азъ, като вървя по земята, гледамъ да не стѫпча едно червейче, да бѫда внимателенъ. Като го видя, виждамъ колко деликатни движения прави като върви. Виждамъ – за бѫдеще ще стане млада мома, ще гори сърдцата на момцитѣ. Какви тайни сѫ скрити въ този червей? Велики работи Богъ е създалъ. Пъкъ и онова, което Богъ е вложилъ въ васъ, развивайте. Подигайте вашитѣ червеи, за да ви благослови Господь. Сега всички вие носите костюми, които не сѫ направени отъ добъръ майсторъ. Погрѣшката е тамъ. Сега бѫдещитѣ костюми, които ви се шиятъ, гледайте да ги направятъ по всичкитѣ правила на любовьта. Вие носите костюми, които ви стѣгатъ подъ мишницата. Не че вие сте виновати за това. Виновати сѫ онѣзи, които ги шиятъ. За бѫдеще сами трѣбва да си шиете дрехитѣ. Добрата молитва. ХХ година 20. Лекция на Общия Окултенъ класъ 19 февруарий 1941 г., Срѣда, 5 ч.с. Изгрѣвъ.
  2. Ани

    1941_02_12 Правъ пѫть

    От книгата, "Правъ пѫть". Окултни лекции. Общъ окултенъ класъ. XX година (1940–1941). Томъ II. Първо издание. София, Издателство „Урания“ и Издателство „АСК-93“, 1998 Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Правъ пѫть Отче нашъ. Вениръ Бениръ. Разликата между правиятъ и кривиятъ пѫть. По какво се различаватъ? Какво е предназначението на черната дъска? Защо е черна, ами не е бѣла? Нѣкой пѫть не е хубаво да работитѣ съ бѣли дрехи, защото, ако речешъ да работишъ съ бѣли дрехи, трѣбва да ги перешъ по десеть пѫти на день. А пъкъ чернитѣ, не е така. Има нѣщо, което е полезно въ дадения случай. Казвате: „Черенъ цвѣтъ“. Черниятъ цвѣтъ е полезенъ, едно ограничение. Имате една материя, която е прозрачна. Полезнитѣ нѣща сѫ относителни. Имате една прозрачна материя и имате друга, непрозрачна. Кажете въ какво седи лошевината? Лошевината е, че като дойде свѣтлината, едната материя я задържа и казва: „Тукъ нѣма да влизашъ“. Прозрачната материя казва: „Тукъ ще влѣзешъ“. Питамъ: Тази, прозрачната, материя има ли съзнание? Тукъ вече се е намѣсилъ човѣшкиятъ духъ. Природата създала тия неудобства на човѣка, иска да развие неговия умъ. Сега религиознитѣ хора казватъ: „Господь ще нареди всичко“. Всичкитѣ хора казватъ: „Ние ще наредимъ всичко“. Казвате: „Тѣ не сѫ прави“. Прави сѫ. Ние ще наредимъ всичко и Господь ще нареди всичко. Господь ще нареди всичко, което Господь е създалъ. Ние ще наредимъ всичко, което ние сме създали. Ти създавашъ нѣщо, искашъ Господь да го нареди. То е твоя работа. Което Господь е създалъ, Той него ще нареди. Често човѣкъ влиза въ стълкновение съ себе си. Иска нѣкои работи Господь да ги нареди. Пъкъ тѣ сѫ човѣшки работи. Казвамъ: По нѣкой пѫть вие не знаете какъ да си създадете занимание. Запримѣръ: въ какво седи заниманието на кърта? Цѣлъ день ходи и рови. Еднообразие. Нему му е дотѣгнало, но и той не знае какво да прави. Къртътъ, като философствува, казва: „Защо Господь ме е турилъ тукъ да ровя, дотѣгна ми. Нѣмаше ли друго нѣщо да правя, друго нѣщо да стане отъ мене?“ Кой му е кривъ? Другъ примѣръ, тѣ сѫ специални примѣри. Нѣкой пѫть има специални нѣща, които не трѣбва да ги вземаме за общи. Нѣкоя мома, като душа се моли на Господа да се яви красива на земята. Щомъ е красива, започва да се приближаватъ хората. Погледнешъ – подиръ красивата мома тръгнали. Ако тръгнатъ красиви момци, на нея ѝ е приятно. Не тръгнали нѣкои черни, сополиви, своенравни. Тѣ мислятъ, като погледне на тѣхъ, че ще ѝ стане приятно. Кой е кривъ? Тя се чуди защо сѫ тръгнали. Тази красота ги привлича. Понеже тя е генералъ, князъ, разполага. Всички мислятъ, че красивата мома разполага. Понеже е толкозъ красива, има какво да даде. Но тя има само външна красота, която привлича. Има една красота, която не се губи. Има красота, която се губи. Често очитѣ и тѣ иматъ такава красота. Като погледнешъ очитѣ на нѣкого, нѣматъ никаква привлѣкателность. Казва: „Не си струва човѣкъ да бѫде красивъ, но не си струва да бѫде и грозенъ“. Какъвъ трѣбва да бѫде? Всичко въ природата се стреми къмъ красота. Красотата е на три степени. Има статическа красота, има динамическа и психическа, или Божествена красота. Статическа красота сѫществува. Но красотата се дава, тя е единъ изводъ. Не може човѣкъ да бѫде красивъ, ако той не е работилъ. Въ красотата умътъ трѣбва да е вземалъ участие, сърдцето трѣбва да е вземало участие, волята да е взела участие, човѣшкиятъ духъ и човѣшката душа – сѫщо. Хиляди години трѣбва да е работилъ човѣкъ, за да постигне тази красота. Да кажемъ Господь най-първо ви създалъ единъ правъ носъ. Перспективно така се гледа – правъ. Човѣкъ може да изкриви носа. Започва носътъ да се изгърбва или да се извива надолу. Носътъ не става правъ, но се изкриви. Изкривениятъ носъ показва, че вѫтре въ човѣшкитѣ чувства и способности станала нѣкаква промѣна. Отъ тази промѣна се изкривява носътъ. Ако сърдцето на човѣка се развие повече, отколкото трѣбва, носътъ става широкъ. Ако човѣкъ стане повече уменъ, отколкото трѣбва, носътъ става много дълъгъ, по-дълъгъ, отколкото трѣбва. Но кога имате кѫсъ носъ? Кѫсиятъ носъ е детински. Кѫсиятъ носъ се занимава само съ дребни работи. То сѫ опредѣлени физиономически опредѣления. Отъ части сѫ вѣрни. Разправяше ми една жена, казва: „Като погледна отдалече, вижда ми се дълъгъ носътъ му. Като го погледна отблизо, носътъ ми се вижда кѫсъ“. Казва: „Обясни ми защо“. Рекохъ: Отдалече ти го сравнявашъ носа съ други, по-кѫси носове, вижда ти се дълъгъ. Като дойдешъ наблизо, нѣма съ какво да го сравнявашъ, ти се вижда кѫсъ носътъ. Казвате, че носътъ е дълъгъ. Имате една мѣрка, съ какво мѣрите носътъ. Ако дойдете до тия хора, които иматъ валчести лица, носътъ имъ трѣбва да съответствува. Ако лицето е продълговато, носътъ трѣбва да съответствува. Но то е вече специалность. Имаме една мѣрка, съ която мѣримъ. Казвамъ: Този човѣкъ е добъръ. Съ какво го сравнявамъ? За всичкитѣ нѣща имаме мѣрки. Да кажемъ, различавате единъ тонъ. Единъ пѣе и другъ пѣе. Капелмайсторътъ различава тоноветѣ. Единъ диригентъ има хоръ отъ двеста души, нѣкои въ алта, тенора или баса направи погрѣшка и той веднага намѣри погрѣшката. Обикновениятъ човѣкъ хичъ не подозира, но който е специалистъ – веднага познава. Има нѣкои, които разбиратъ какво нѣщо е красота и може да покаже кѫде е именно. Художникътъ, който рисува, ще покаже кѫде е погрѣшката. Казватъ: „Тази картина е добра“. Често съмъ ги питалъ: Кѫде е добрината, я ми кажете? Казвате, че единъ човѣкъ е добъръ. По какво се отличава добриятъ човѣкъ? Де седи добрината? Има известни специфични черти на лицето, които опредѣлятъ добрия човѣкъ. Има известни линии на лицето, които опредѣлятъ честния човѣкъ. Има известни линии на лицето, които опредѣлятъ умния човѣкъ. Художникътъ ги рисува и не ги знае. Нѣкои художници сѫ набарали тия картини, нѣкои не ги знаятъ. И безъ да ги знаятъ, пакъ ги рисуватъ. Той рисува, както вижда. Линиитѣ на лицето на единъ човѣкъ сѫ хармонични. Казвамъ: Ти казвашъ, че една постѫпка е права и друга не е права, по какво познавашъ? Значи имашъ специфично чувство, което опредѣля. Както единъ музикантъ познава кой тонъ е правиленъ и кой не. Единъ правиленъ тонъ има опредѣленъ брой трептения. Да кажемъ, вземе до отъ първата октава, той съдържа опредѣленъ брой трептения. Когато се взематъ тия трептения, тонътъ е правъ. Щомъ липсватъ едно, две, три трептения – тонътъ не е правъ. Или нѣкой пѫть нѣкой отъ васъ не следите какви сѫ причинитѣ. Говорите нѣщо, но не следите какви сѫ причинитѣ. Разправяше ми единъ български свещеникъ, какъ човѣкъ самъ си създава своето нещастие. Като билъ свещеникъ, билъ добъръ пѣвецъ, разбиралъ службата въ църквата, всичкитѣ потънкости на службата ги знаелъ. Иде единъ младъ дяконъ да служи. Сбъркалъ нѣщо въ литургията и кипва свещеникътъ, и му удря една плѣсница, какъ тъй да сбърка. Ударилъ му една плѣсница, да се научи да служи хубаво. Случило се, че този дяконъ станалъ владика. И той трѣбвало да служи при него. 20 години плащалъ за плѣсницата. Ти ще кажешъ нѣкоя дума, но ще плѣснешъ нѣкоя дума нѣкому, но той ще стане владика и после ще плащашъ. Та първото нѣщо: сега искамъ да си изправите езицитѣ. На нѣкои езикътъ е много кѫсъ, на нѣкои е много дълъгъ, на нѣкои е много широкъ, на нѣкои сѫ много грапави, на нѣкои сѫ много изкривени, на нѣкои сѫ много остри, на нѣкои сѫ много сухи езицитѣ ви, често засъхватъ. Това не се позволява. Трѣбва да имате единъ езикъ мекъ, който да разтопява и желѣзо, и златото да разтопява. То сѫ алегории. И въ Писанието, тамъ има една глава, Яковъ разправя за езика. Опасенъ удъ е той. По нѣкой пѫть нѣкои учени хора и нѣкои религиозни мислятъ, че нѣма какво да учатъ, пъкъ тѣ едва започватъ. Той мисли, че всичко му е казано, знае. То е едно заблуждение. Колко хиляди научни теории ще дойдатъ за създаването на свѣта. Сега, ако васъ ви попитатъ колко голѣмо е слънцето, колко голѣмъ е Меркурий, Венера, Земята колко е голѣма, Марсъ колко е голѣмъ, Юпитеръ, Сатурнъ, Уранъ, Нептунъ колко е голѣмъ, ако ви питатъ 19-тѣ звезди отъ първа величина колко сѫ голѣми, знаете ли? Тѣ сѫ елементарни работи. Вие ще се намѣрите въ чудо. Сега нѣкои отъ васъ, които сте много набожни, ако ви питатъ колко пѫти Сатурнъ е по-голѣмъ отъ Земята, единиятъ ще каже: „Колко простъ човѣкъ“. Религиозниятъ ще каже, че тѣ сѫ малки работи. Казва, че Господь му открилъ. Казвамъ: Като ти открилъ Господь, я ми кажи, следъ хиляда години какво ще бѫде? – „То не е моя работа, не го зная“. Какво знаешъ? Знаешъ малки, обикновени работи. Синца религиозни минаватъ за знаещи. Споредъ мене онзи човѣкъ, който познава себе си, знае въ всѣки даденъ случай какъ да постѫпи. Той минава за уменъ човѣкъ. Умниятъ човѣкъ не ходи съ главата си да търкаля камъни. Азъ имамъ единъ примѣръ, отдавна съмъ го наблюдавалъ въ Варна. Едно дете, като се разсърди на майка си или баща си, удря си главата въ стената, половинъ-единъ часъ си блъска главата. Азъ съмъ ви превеждалъ примѣръ. Единъ търсилъ една много хубава мома, кротка. Най-после намѣрилъ една и казва: „Намѣрихъ единъ ангелъ, много благородно сѫщество. Да я видишъ какъвъ характеръ има. Ще се живѣе добре съ нея“. Завежда приятеля си да я види. Тя иде съ таблата, носи сладко и кафе да имъ даде. Той си туря крака, тя се препъва и пада. Простира се съ таблата, разлива кафето. Става и казва: „Нищо“. Пакъ отива да направи ново кафе. Казва: „Видишъ, какво благородно сѫщество е. Друга да бѣше, щѣше да окрѣка хорталъка“. Като се оженилъ обаче, видѣлъ, че тази работа не е така. Казва: „Ти каква бѣше по-рано. Ти, като се спъна, какъ постѫпи, пъкъ сега какъ постѫпвашъ“. – „Ти трѣбва да бѣше влѣзалъ въ кухнята, да видишъ какво правѣхъ“. Като хванала масата съ зѫбитѣ си. Другъ минава и нищо не казва. Като онзи българинъ, който ходилъ въ Варна да си купи еминии. Голѣмъ пазаръ отъ еминджии. Отива при единъ отъ най-голѣмитѣ еминджии, турчинъ. Човѣкътъ му изважда, изважда много еминии, но никой не му става. Най-после турчинътъ му казва: „Калъпсъзъ, върви си, нѣма за тебе еминии“. Обидилъ се българинътъ, но нищо не му казалъ, претърпѣлъ. Излѣзалъ навънъ и като излѣзалъ далече отъ града на Аджамлеръ, се обърналъ и казалъ: „Ти си калъпсъзъ“, далечъ, единъ–два часа отъ Варна. Вие, като се върнете дома понѣкога, казвате: „Ти си калъпсъзъ“. Значи – безъ калъпъ е кракътъ ти. Този човѣкъ разбъркалъ въздуха. Ако човѣкъ започне съ една прѫчка да разбърква водата, грѣхота ли е? Ако е кално дъното, като разбутва водата, може малко да се размѫти водата. Но въпросътъ седи на друго мѣсто. Каквото мисли човѣкъ, каквото чувствува и както постѫпва, всичко това се отразява на неговото тѣло. И човѣкъ съ своитѣ мисли, съ своитѣ чувства и съ своитѣ постѫпки, той създава своето бѫдеще. Сегашниятъ ни животъ, тъй както тѣлото ни е създадено, зависи отъ нашитѣ минали условия. Каквото сме правѣли въ миналото, каквото сме чувствували въ миналото и каквото сме мислѣли въ миналото – туй е сега създадено. За бѫдеще има много да се работи. Още хиляди години има да се работи. Вие по нѣкой пѫть искате да бѫдете ангели. Докато станете ангели, пъкъ и докато станете светии. Вие имате погрѣшно разбиране за светиитѣ. Светията, дето и да го туришъ, веднага може да се приспособи на условията. Дето и да го турите, и при най-мѫчнитѣ условия, веднага се справя. Знание има. Знае въ дадения случай какъ да постѫпи. Ние сега светията го вземаме като богаташъ, да онаследимъ нѣщо, да разполага съ милиони. Такова светийство нѣма. Има добродетели, които сѫ онаследени, има добродетели, които човѣкъ самъ е добилъ. Казвамъ: Ония добродетели, които сами добивате, тѣ сѫ ценни. Онѣзи, които не може да ги добиете, вие нѣмате знание какъ трѣбва да се употрѣбятъ. Запримѣръ: ако сега на васъ ви дадатъ една хубава цигулка на Страдивариусъ, която струва нѣколко милиона лева, какво ще направите? Ще посвирите една–две години, после ще кажете: „Толкозъ пари струва, я да я продадемъ, да си уредимъ живота“. Ще я продадете. По този начинъ като се говори, не искамъ да критикувамъ работитѣ. Казвамъ: Този е добъръ, онзи е добъръ. Всички хора сѫ създадени да бѫдатъ добри, но всички не сѫ добри. Всички хора сѫ създадени да бѫдатъ богати, но всички не сѫ богати. Всички хора сѫ създадени да бѫдатъ здрави, но всички не сѫ здрави. Причината е въ самитѣ тѣхъ. Сега мнозина отъ васъ не сте здрави. Нѣкой ще каже, че го боли рамото. Влѣзли сѫ нѣкакви неорганизирани вещества между ставитѣ и ставитѣ, като се движатъ, тѣ образуватъ възпаление, спъватъ кръвообращението. Или пъкъ става свиване на вашитѣ капилярни сѫдове, кръвьта не може да функционира. Има много причини, сега азъ имамъ цѣръ за всичкитѣ хора. Туй е много казано. Панацея имамъ. Ако се приложи туй, което азъ зная, на васъ, тогава всичкитѣ лѣкари какво ще правятъ. Има цѣръ да направя всичкитѣ хора добри. Какво ще правятъ тогава адвокатитѣ, кого ще защитаватъ? Хората нѣма да се сѫдятъ, какво ще правятъ тогава сѫдиитѣ? Имамъ знание да направя хората да не грѣшатъ. Но щомъ не грѣшатъ, нѣма да се раждатъ на земята. Какво ще правятъ майкитѣ, какво ще правятъ бащитѣ? Въ единъ грѣшенъ свѣтъ има много бащи, понеже свѣтътъ е грѣшенъ. Щомъ хората станатъ праведни, нѣма вече да има нужда отъ бащи и майки. Първиятъ баща създалъ доброто, вториятъ баща създалъ злото. Първиятъ баща прояви любовьта, вториятъ баща прояви омразата. Първата майка прояви любовьта, втората майка прояви омразата. Че какъ тъй? Онази лъвица, която ражда своето лъвче, не отива ли да вземе детето на овца и го изѣда? Защо ходи да взема другитѣ деца? Кой я научи сега? Казвате: „Господь“. Значи на Господа му останала работа да иде да я учи какъ да яде децата на другитѣ. Казвате: „Господь направи това“. Вие обичате да одумвате хората. Кой ви научи? Вие сами се научихте да одумвате. То е изкуство. То е цѣлъ адвокатъ, прокурорътъ завежда дѣло, казва: „На основание на това направилъ туй, направилъ онова“. Искашъ да го оправдаешъ, говоришъ добро за човѣка. Пакъ си прокуроръ. По нѣкой пѫть хората сѫдятъ другитѣ, но по нѣкой пѫть осѫждатъ себе си. Значи това сѫ положения въ природата, които ни заставятъ да влѣземъ въ едно неестествено състояние. Най-първо ще приложите върху себе си правилото, ще си кажете: „Господь ме е създалъ добре. Ако има нѣкакъвъ дефектъ, той е отъ мене“. Ще търсишъ причината въ себе си. Ако ти намѣришъ истинската причина оттамъ, отдето си се отклонилъ, веднага недоразуменията, които имашъ въ себе си, ще изчезнатъ. Всѣкога, когато човѣкъ се е отклонилъ отъ правия пѫть, веднага настава една вѫтрешна тъмнота, започва да не разсѫждава. Недоглежда работитѣ. Най-първо става внимателенъ къмъ себе си. Своитѣ погрѣшки не вижда, вижда погрѣшкитѣ на другитѣ. Всички външни погрѣшки на хората, тѣ сѫ твои погрѣшки. Ако Адамъ сега дойдеше въ свѣта, всичкитѣ погрѣшки, които сега сѫществуватъ, на кого сѫ? Ако Ева дойдеше, всичкитѣ погрѣшки сѫ тѣхни. Тѣ ги направиха. Тѣ сѫ се скрили сега нѣкѫде и децата страдатъ. Пакъ тѣ сѫ причината. Причината сме ние. Единъ веднажъ ме пита: „Кой е причината на грѣха?“ Казвамъ: Ти си причина. Ти си първиятъ Адамъ, който съгрѣши въ рая заедно съ Ева. Ти сега оправи себе си, да се оправи цѣлия свѣтъ. Цѣла бъркотия има. Били ли сѫ всичкитѣ хора съ Адама, или не въ рая – цѣлъ философски въпросъ е, който не е разрешенъ. Единъ приематъ, че всичкитѣ хора съ Адама сѫ съгрѣшили. Други твърдятъ, че всички не сѫ съгрѣшили, но по причина на Адама, и тѣ съгрѣшили после. Сега въпросътъ е били ли сте въ рая да съгрѣшите или не сте били. Сега нищо не помните. Нѣкой отъ васъ помните ли да сте били въ рая? Не помните. Да дойдемъ до научната страна. Имате линията AB, права ли е? Не е права. Гърбава е. Азъ я чертахъ за права, но тази A′B′ е права. Защо линията, теглена съ линия, е по права отъ тая, теглена само съ рѫка? Коя бихте предпочели? Имате линия 1 и 2. Коя бихте предпочели? Първата линия е мека, втората е остра. Едната линия е гъвкава, другата е права. Тази, правата, линия ще те бутне, ще каже: „Право трѣбва да вървишъ, какво ще се огъвашъ“. Сега това сѫ тълкувания. Казвамъ: Въ васъ има едни линии, които не сѫ събудени. Казвамъ: Да ги събудите сега. Вие досега сте работили съ нѣкои отъ вашитѣ способности и чувства, не работите съ цѣлия си умъ, не работите съ цѣлото си сърдце и не работите съ цѣлото си тѣло. Много нѣща въ васъ има спѣщи. Нѣкой казва: „Като умремъ, ще идемъ въ оня свѣтъ, че като се преродимъ, за бѫдеще“. Не е лошо това. Една работа може да я свършишъ за 10 години, за една година, за единъ месецъ, за единъ день. До слънцето съ краката на свѣтлината се отива за 8 минути, съ краката на единъ най-бързъ тренъ, който имаме, се отива за 250 години, а съ биволска кола – за нѣколко милиона години. Нѣкой казва: „Милиони години се движа“. Казвамъ: Съ биволска кола си се движилъ. Не че много е направено. Казва: „Дълъгъ животъ живѣхъ, сто години“. Ако съ една биволска си се движилъ, какво си свършилъ? 120 години си живѣлъ, 120 пѫти земята обиколила около слънцето. Изчислете за 120 години колко километра е изходилъ човѣкъ. После, въ 120 години колко слънцето е изходило? Това трѣбва да изчислимъ. Сега нѣкои отъ васъ започватъ да мислятъ, че сѫ закѫснѣли. Хората казватъ: „Ние остарѣхме“. Казвамъ: Остарѣли сте, но не сте поумнѣли. Всѣки, който не е поумнѣлъ, споредъ мене на хакерене е остарѣлъ. Старостьта е единъ процесъ и младостьта е единъ процесъ. Човѣкъ е извънъ старостьта и извънъ младостьта. Въ началото на пѫтя е младиятъ, въ края на пѫтя е стариятъ. Седите нѣкой пѫть и ви нападне тѫга, обезсърдчение, обезмисли се животътъ. Въ своитѣ изследвания, веднажъ се спрѣхъ при една стара баба, 85 годишна. Виждамъ едно правилно лице, много хубавъ носъ, хубава брадичка, хубава уста. Виждамъ млада, като е била, е била хубава. Сега е стара, но пакъ има една свежесть. Зная какъ да ѝ говоря. Тя седи и ми разправя: „Обезмислилъ се животътъ ми, нѣма какво да ме интересува. Едно време млада бѣхъ, играехъ на хорото, момцитѣ ме интересуваха. Като погледна очитѣ, носа на всички, знаехъ какъ да се въртя, знаехъ какъ да си турямъ китката, знаехъ какъ да си завързвамъ чумбера. Пъкъ всичко мина. Онзи момъкъ замина за другия свѣтъ, пъкъ другитѣ момци, които едно време хвърлѣха очи на мене, сега не може да ходятъ, не може да дойдатъ при мене. Азъ да ида, да ги търся, срамъ ме е“. Казвамъ: Хубавъ списатель би станалъ отъ нея. Казва: „Да си замина за другия свѣтъ“. Азъ искамъ да събудя интересъ въ нея. Казвамъ ѝ: Знаешъ, че азъ зная едно изкуство за подмладяване. Изведнажъ тя се заинтересува, казва: „Да не би да ме изпитвашъ?“ Не, зная. Може да те направя на 19 години. Тя изведнажъ започна да мисли. Рекохъ: Азъ може да те подмладя. Азъ може да те подмладя, но я ми кажи, какво ще направишъ? Ще идешъ ли на хорото? Понеже туй си го правила вече. Сега ще те подмладя, ако ми кажешъ какво ще правишъ. – „Остави ме да помисля“. Не, не, сега ми кажи. – „Не зная какво ще правя. Може да обещая нѣщо и да не мога да го направя, може да съгрѣша“. Казвамъ: Затова и азъ нѣма да ви подмладя. Старостьта е едно противоречие на ума, на нашето сърдце и на нашитѣ постѫпки. Даже ако човѣкъ би живѣлъ споредъ Божия законъ и 120 години, той пакъ щѣше да бѫде свежъ. Ще си замине безъ да има нужда да му помагатъ хората. Той ще бѫде като имотенъ човѣкъ, който ще си продаде имането и ще иде въ другия свѣтъ. Ако нѣма срѣдства, тогава ще търси срѣдства отъ другитѣ. Та сега какъ трѣбва да се подобри положението? Нѣкой казва: „То се видѣло“. Ако сте единъ грънчарь, трѣбва да проявите вашето изкуство. Ако сте единъ шивачъ, трѣбва да проявите вашето изкуство. Ако сте единъ говоритель, трѣбва да проявите вашата речь. Ако сте единъ художникъ, трѣбва да проявите вашето художество. Трѣбва да проявите каквото да е, занаятъ, трѣбва да направите едно подобрение. Ако сте единъ финансистъ, трѣбва да проявите изкуството си. Но опасностьта ето кѫде седи. Онзи финансистъ цѣлия день като молецъ като застане надъ книгата, цифритѣ ги събира. Ако го питате нѣщо за природата отвънъ, него не го интересува. Интересуватъ го само числата на бюджета. Че то не е нито въ клинъ, нито въ рѫкавъ. Този бюджетъ нищо нѣма да му донесе. Вие седите и разрешавате единъ вашъ плюсъ, недоволни сте. Вие сте финансистъ, занимавате се съ себе си. Какво има хубаво въ природата, не си подигате главата нагоре. Казвате: „Господь ме е забравилъ“. Действително глухитѣ хора, на които Господь говори и тѣ не разбиратъ, Господь ги е забравилъ. Слѣпитѣ хора, които не виждатъ, Господь ги е забравилъ. Всички, които осакащатъ себе си, Господь ги е забравилъ. Турилъ ги е за ремонтъ. Слѣпитѣ – за ремонтъ, болнитѣ – за ремонтъ, всички тия ги е турилъ за ремонтъ. Здравитѣ, които оставатъ, на тѣхъ казва: „Дайте имъ работа“. Та сега за какво сте – за ремонтъ или за работа? Азъ ви говоря за работа. За ремонтъ има много. Сега има много нѣща, които трѣбва да се събудятъ въ васъ. Трѣбва да се събудятъ нови интереси. Защото, ако сега ви попитамъ: Какво бихте поискали отъ мене? Ако ви кажа: Поискайте една дарба отъ мене, какво ще поискате? Ще поискате като всичкитѣ хора, повечето ще искате да станете богати. Нѣкои отъ васъ ще искатъ да станатъ красиви, силни и т.н. Не зная колцина отъ васъ ще поискатъ това, което ви трѣбва. Ние сме изправени предъ Бога. Казва Господь: „Какво искашъ?“ Ти искашъ това, което не ти трѣбва. Ти искашъ здраве, но здравето е въ тебе. Тебе ти трѣбва умение какъ да пазишъ здравето си. Искашъ да бѫдешъ уменъ. Имашъ въ себе си всичкитѣ условия да бѫдешъ уменъ човѣкъ, имашъ отлична глава. Тази глава не си я турилъ на работа. Искашъ да бѫдешъ добъръ. Имашъ отлично сърдце, тури сърдцето си на работа. Разсѫждаваме ние и казваме: „Този човѣкъ е лошъ“. Лошитѣ хора, това сѫ материалъ, отъ който ще направите вашитѣ грънци. Ако не знаете да направите грънцитѣ, вие ще се окаляте. Ако знаете да правите грънци, ще си уредите работитѣ си. Лошото въ свѣта е онова, което не е организирано. Онази материя, която не е организирана, е лоша. Организирана(та) материя е добра материя. Организираниятъ човѣкъ, въ този смисълъ, е добъръ човѣкъ. Сега всички трѣбва да се впрѣгнете на работа. На нѣкои отъ васъ паметьта е слаба. Защо? Защото умътъ и сърдцето сѫ въ противоречие. Нѣкои отъ васъ не знаятъ да пѣятъ, защото слухътъ не е развитъ. Нѣкои отъ васъ не могатъ да бѫдатъ художници, защото недовиждатъ. Знаете, колко добре е човѣкъ да вижда? Мнозина сѫ ми казвали: „Много ми хареса този човѣкъ“. Питамъ: Какви сѫ очитѣ? – „Не видѣхъ“. Какви сѫ веждитѣ? – „Не видѣхъ“. Лицето, носътъ какъвъ е? – „Не зная“. Като срещнете единъ човѣкъ, да видите лицето му, очитѣ, носа, брадата, пръститѣ му какви сѫ. То е сѫщественото. Като срещнете единъ човѣкъ, най-първо питамъ: Съ какви дрехи бѣше облѣченъ? Той билъ въ бѣли дрехи, казва: „Съ червени дрехи бѣше“. Нѣкой пъкъ ще разправи дрехата какъ била направена, яката, всичко ще види. Всичкитѣ хора еднакво не гледатъ. Има хора специалисти само за шапки. Наблюдавалъ съмъ жени въ своитѣ наблюдения – ще види всѣка жена съ каква шапка е била, ще види формата ѝ. Другъ не наблюдава шапкитѣ, тя е специалистка по шапкитѣ. Другъ е специалистъ по рѫкавицитѣ, какви сѫ шапкитѣ – не знае. Трети е специалистъ за роклитѣ какви сѫ. Малко хора съмъ срѣщалъ да обръщатъ внимание на цѣлия човѣкъ. Шапкитѣ какви сѫ, рѫкавицитѣ, лицето – на тѣхъ обръщатъ внимание. Та най-първо създайте въ себе си, като видите единъ даровитъ човѣкъ, единъ музикантъ, той ще събуди въ васъ едно музикално чувство; единъ художникъ ще събуди художествено чувство; единъ ораторъ – едно ораторско чувство; единъ добродетеленъ човѣкъ ще събуди добродетель. Не е нѣщо външно. Всѣки човѣкъ, когото вие срѣщате въ свѣта, той ще ви предаде нѣщо. Добритѣ, умнитѣ хора ви предаватъ, тѣ сѫ, чрезъ които Божественото начало се явява, не само външно да бѫдемъ добри. Добродетельта е като изворъ, който (е за) тебе. Като срещнешъ добъръ човѣкъ, той дава, нищо не взема. Тѣзи, които нѣматъ, всѣкога искатъ да бѫдатъ добри, да бѫдатъ умни, тѣ само взематъ. Онѣзи, които иматъ, раздаватъ. Като срещнете праведенъ, вземете отъ него. Казвате: „Да съмъ като него“. Ти да си като него, значи постоянно да давашъ. Трѣбва да мислишъ като него, да не вземашъ. Ще работишъ. Човѣкъ трѣбва да работи върху себе си. Срѣщате единъ уменъ човѣкъ, вие не знаете да се ползувате. Въ васъ влѣзе едно състезание: „Защо да не съмъ уменъ като него?“ Или музикантътъ свири, художникътъ прави картини. Ако вие събудите въ себе си новитѣ нѣща, вие ще се подмладите и една нова енергия ще влѣзе въ васъ. Има нѣкои мѣста небутнати въ васъ. Трѣбва да ги разбутате, за да се подмладите. Опитвали ли сте се нѣкой пѫть да се върнете въ живота си? Онѣзи, които заминаватъ въ другия свѣтъ, 45 години имъ взема само да се занимаятъ съ живота си. Онова, което е непотрѣбно, го изхвърлятъ и малкото, което остава, съ него го пращатъ на земята пакъ. Раждатъ се и пакъ започватъ живота си изново. Другото остава въ архивата, той го носи съ себе си. Сега вие имате желанието да станете възрастни. Казвате: „Дете нѣма да бѫда“. Значи не трѣбва да бѫдешъ едно глупаво дете, но трѣбва да бѫдешъ единъ глупавъ старецъ. Защото за глупавото дете има шансъ да се поправи на земята, за глупавия старецъ нѣма шансъ. Глупавото дете се поправя въ живота, но глупавиятъ старецъ само смъртьта може да го поправи. Затуй ви препорѫчвамъ да станете деца, за да имате шансъ. Ако сте отъ глупавитѣ старци, смъртьта ще ви поправи. Казва: „Ако не станете като децата, не можете да влѣзете въ Царството Божие“. Ако ти въ себе нѣмашъ онова любопитство на детството да учишъ, да ти е приятно. Вие старитѣ нѣкой пѫть, като видите младото момиче, обърне ви се сърдцето. Може да искате да бѫдете млади, но радвайте се на младото момиче, като че вие сте. Вие не може да бѫдете тъй радостни. Обичайте младитѣ, за да се подмладите. Обичайте добритѣ стари, за да поумнѣете. Ти не може да се подмладишъ, ако не обичашъ. Ти не може да поумнѣешъ, ако не обичашъ. Ще обичашъ младия, ще обичашъ стария. Стариятъ, въ умствения свѣтъ, е младъ. Младиятъ, въ свѣта на любовьта, е младъ. Три вида младость има. Тази любовь, за която ви говоря, то е онази вѣчната Божествена младость на любовьта. Вѣчната Божествена младость на любовьта, вѣчната Божествена младость на мѫдростьта и вѣчната Божествена младость на истината. Та въ дадения случай ти въ всички свѣтове не може да се подмладишъ. Ти ще се подмладишъ или въ любовьта, или въ мѫдростьта, или въ истината. То е законътъ на обновяването. Вѣчно подмладяване трѣбва да има. Сега започнете съ закона на подмладяването. Случи ви се нѣщо много неприятно. Въ себе си трѣбва веднага да се справите. Казвате, че живѣете въ Господа. Туй поправете, което срѣщате, което ви е спънало. Него Господь ви го турилъ на пѫтя, то е една задача. Единъ лошъ човѣкъ ви турилъ на пѫтя. Въ този лошия човѣкъ е Господь. Казва ти: „Кѫде ти тръгна?“ Господь ти казва. Ако Го познаешъ, ще кажешъ: „Господи, кажи ми какво трѣбва да правя?“ Какво ще ти каже лошиятъ човѣкъ? – „Я върви съ мене“. Единъ разбойникъ казва: „Я върви съ мене“. Сега теоретически говорятъ, че Господь е въ всичкитѣ хора, но, като дойдете до лошия човѣкъ, забравяте теорията. Тамъ, въ лошия човѣкъ, защо не Го виждате? Тукъ преди години дойдоха на Изгрѣва да преглеждатъ отъ Обществена безопасность. Дойдоха горе, седнаха, носятъ орѫжие, извади револвера, тури го на масата, погледна ме, пъкъ се поусмихна. Азъ го гледамъ. Казва: „Какво ще се прави? Държава, трѣбва да се служи. Тукъ сме дошли, не сте вие нито разбойници, но туй го носимъ само да плашимъ хората“. Като го погледнахъ, Господь говори сега, да не те е страхъ, привидно е това. Бащата, който иска да сплаши детето си, нали привидно става сериозенъ. Отвѫтре не е, но отвънъ. Детето, като погледне баща си сериозенъ, то го гледа мило и бащата се отваря, започва да го глади. Детето познава, казва: „Татко, нѣма какво да ми се сърдишъ, признавамъ погрѣшката си. Каквото ми кажешъ, думата ти на две нѣма да я направя, ще изпълня волята ти“. И тъй, не се противете на Божитѣ работи. Имашъ нѣщо въ себе си, изправи погрѣшката. Не се извинявай, да кажешъ: „Условията, че беднотия“. Но кажи: „Ще изправя погрѣшката си“, нищо повече. Туй е законътъ на подмладяването. Навсѣкѫде, въ всѣко общество нарочатъ нѣкого. Нѣкого нарочатъ, направятъ го по-добъръ, другия го нарочатъ лошъ и го направятъ по-лошъ. Казватъ: „Много лошъ бѣше, поправи се човѣкътъ“. Кой знае? „Много лошъ бѣше“ – не забравятъ хората, се помнятъ миналото. Сега онова, което правимъ, то важи за бѫдеще. Сега градимъ новото бѫдеще. По нѣкой пѫть азъ ви говоря за любовьта. Първото нѣщо: човѣкъ трѣбва да премахне ония препятствия, които сѫществуватъ между Бога и него. То е първото нѣщо. Не трѣбва да уреждате вашитѣ въпроси съ хората, но първото нѣщо – препятствията, които седятъ между неговия умъ, неговата душа, неговото сърдце, тия препятствия трѣбва да се махнатъ. Само тогава може да разберемъ онази Божествена любовь въ насъ. Въ Божествената любовь лѣгашъ обремененъ, и умътъ ти е обремененъ, и сърдцето ти е обременено, и животътъ се е обезсмислилъ. Ставашъ сутриньта, нѣщо проведрено, има изходенъ пѫть, показва се една надежда. Сега този пѫть трѣбва да се подобрява постепенно. Сега на васъ, сестритѣ, казвамъ да намѣрите отъ Библията всичкитѣ стихове за подмладяването. Извадете всичкитѣ стихове за поумняването, извадете всичкитѣ стихове за подобряването. Та казвамъ: Изваждайте всѣки день ония стихове, които се отнасятъ до подмладяването. Или всѣки день внасяйте по една хубава мисъль за подмладяването. Кажи си: „Ако съмъ богатъ, какво бихъ направилъ днесъ?“ Последенъ сиромахъ си, нѣмашъ петь пари. Представи си, че си богатъ. Казвашъ: „То не е право“. Че като представятъ тамъ, на сцената, една драма, право ли е? Онзи, който представя на сцената, че нѣкой умира, лъже хората. Не умира ни най-малко. Нѣкой представя, че краде, но не краде. Нѣкой е прокуроръ на сцената, нѣкой, че е нѣкакъвъ царь, но не е. Туй вѣрно ли е? Ако тѣ иматъ право да си представятъ тия работи, защо да нѣмаме право да си (представяме), че сме царе или богати хора. Сега, ако бѣхте милиардери, какво щѣхте да направите? Една тема ще ви дамъ: Ако бѣхъ милиардеръ, какво бихъ направилъ. Я напишете, да видимъ. Ако сте милиардеръ, какво ще направите. Да използуваме Божественитѣ блага. Всѣки день си има свои блага. Онова, което днесъ може да използувате, този хубавиятъ день при месечината, която се промѣни. Нощьта бѣше прекрасна. Въ такава нощь единъ астрономъ ще се радва, че може да наблюдава звездитѣ. Всѣки хубавъ, красивъ день носи нѣщо красиво въ живота. Онова, което Богъ е вложилъ, развийте въ себе си. Колко дарби Богъ е вложилъ, на които не сте обърнали внимание. Много добродетели Богъ турилъ въ васъ и вие не сте обърнали внимание. Много способности Богъ ви далъ, на които не сте обърнали внимание. Азъ виждамъ нѣкои отъ васъ можеха да бѫдатъ отлични пѣвци. Нѣкои отъ васъ бихте били голѣми художници, нѣкои бихте били оратори, да говорите. Нѣкои отъ васъ сте критици, тъй на мѣсто критикувате. Критикъ наричамъ онзи, който знае да изчиства лекетата. Нѣкое леке така да го махне, да остане дрехата чиста. Критикуватъ на нѣкой човѣкъ стила, нѣкоя дума турилъ не на мѣсто, глаголътъ или мѣстоимението не е на мѣсто. Или запетаята, или точка и запетая, или нѣкѫде две точки не сѫ турени на мѣсто. На български по-лесно се пише, но на български знаешъ колко мѫчно се пише. Съвременнитѣ хора могатъ по онова, което пишете, да познаятъ вашиятъ характеръ. Ако пишете нѣщо и въ началото си писалъ тънко и после си го надебелилъ, или започналъ си дебело и свършвашъ тънко – по това ще сѫдятъ за тебе. Почеркътъ ти показва какъвъ е твоятъ характеръ, дали си щедъръ, дали си ученъ, дали си дребнавъ, дали можешъ да свършвашъ работата до край или не. Мнозина се оплакватъ, че изѣдате по една буква. Нѣкой отъ васъ изѣдате ѣ, туряте Е. Нѣкѫде вмѣсто еръ малъкъ туряте еръ голѣмъ. На английски какъ пишете Т-то, или на български какъ пишете Е-двойно (ѣ)? Отъ това кѫде пишете чертичката, по-горе или по-долу, пакъ показва характерътъ какъвъ е. Нѣкой пише Г-то главно голѣмо, какво показва това? Това означава голѣмо тщеславие. Нѣкой го пише много скромно. Нѣкой напише Б-то така, тогава тщеславието е и отзадъ и отпредъ. Това сѫ мнение на графолозитѣ. Не може безъ тщеславие, но да не е извънъ мѣрката, да е на мѣсто. „Не отъ човѣцитѣ, но търсете слава отъ Бога“. Търси слава, която ще ти дава постоянно. Да търсимъ чувства и способности, които ще бѫдатъ постоянни, че като идемъ въ другия свѣтъ, тѣ да ни последватъ. Нѣкои нѣща, следъ като заминемъ, ще ги напуснемъ. Има нѣща, които насъ не ни сѫ потрѣбни. Запримѣръ: да обичашъ да се сърдишъ, то е непотрѣбно. Ако идешъ нѣкѫде между добритѣ хора, ти имашъ изкуството да критикувашъ, ти си голѣмъ критикъ. Живѣлъ си между невежи, критикувалъ си ги, влѣзалъ си между учени хора, всичкитѣ сѫ специалисти, никой не прави погрѣшка, кого ще критикувашъ? Ти ще се учишъ отъ тѣхъ. Като погледнешъ, всичко написано хубаво. Най-после ще кажешъ: „Вече тукъ нѣма мѣсто за критика“. Започвате да живѣете въ свѣта на умнитѣ хора, какво ще критикувашъ? Щомъ се критикувате, вече азъ зная де живѣете. Щомъ не се критикувате, всички сѫ умни. Какво ще критикувашъ художницитѣ? Казва: „Знаешъ какво нѣщо е старъ човѣкъ“. Рекохъ: Не зная. Казва: „Да ти не дава Господь да знаешъ“. Старецътъ прави смущение на хората. Казва, че е остарѣлъ, той е на 45 години, тамънъ човѣкъ за работа. Или на 60 години е, тамънъ човѣкъ за работа. На 120 години е, тамънъ ученикъ да бѫде. Казва: „Остарѣхъ“. За старость да не става дума. Нѣма кандидати за старость. Голѣмъ цензъ се изисква за стари хора. Въ небето има едва 24 старци. Цѣла една епоха отъ милиони години едва образува единъ старъ човѣкъ. Вие сега всички сте станали кандидати стари да станете. За деца има мѣсто, но за стари нѣма. Съжалявамъ, че сте турили кандидатурата си, дето всички ще фалирате. Всички, като идете въ другия свѣтъ, ще ви скѫсатъ. Защото има шансъ да бѫдете деца, да бѫдете старци нѣма шансъ. За земята е тъй. Въ далечното бѫдеще, въ вѣчностьта може би ще ви се даде нѣкога. Малко музика сега. Да изпѣемъ „Тѫги, скърби“. /Учительтъ пѣе и ние пѣемъ „Тѫги, скърби“. Учительтъ свири „Братство, единство“, „Време е да вървимъ“ и ние ги изпѣхме. Следъ това изпѣхме „Давай, давай“/. Тази пѣсень пѣете по-добре. /Изпѣхме и „Махаръ Бену Аба“/. Човѣшката мисъль върви по една музикална линия и човѣшкитѣ чувства вървятъ по музикална линия. Лошитѣ мисли, лошитѣ чувства оставятъ голѣми отпечатъци, бразди вѫтре. Видите нѣкой човѣкъ, счупилъ му се кракътъ, пукнала му се главата. Всичко туй оставя голѣми отпечатъци. Много пѫти хората сѫ свикнали да гледатъ, когато колятъ нѣкоя кокошка или нѣкое животно. То оставя едно впечатление. Видишъ нѣкое цвѣте откѫснато. Всичкитѣ тия малки работи следъ време даватъ много лоши резултати. Хранете въ ума си красивото, което да остане въ ума ви. То е здравословно. Пъкъ има нѣща, които не трѣбва да ги държишъ въ съзнанието си. Нѣкой пѫть си недоволенъ. Изхвърли недоволството отъ себе си. Помисли, че ти живѣешъ при едно сѫщество, което е всѣкога доволно, съвършено, въ Бога живѣешъ. Ти се мѫчишъ. Ако въ Бога ние се мѫчимъ, какво ни очаква тогава? Въ ума си дръжте хубавитѣ лица на всичкитѣ добри хора. Нека тѣ сѫ на първо мѣсто. Като влѣзете въ църквата, тамъ сѫ само образи на светии, нѣма престѫпници. Въ тази църква дръжте най-хубавитѣ икони вѫтре. Хубавитѣ мисли сѫ икони, хубавитѣ чувства сѫ икони, хубавитѣ постѫпки сѫ икони. Ти направишъ нѣкакво добро, то вече (е) цѣлъ единъ образъ. Помогнешъ на единъ беденъ човѣкъ отъ любовь, то е вече цѣлъ единъ образъ. И двамата сте нарисувани. Ти както си направилъ доброто, и двамата сте нарисувани. Единъ день ще видишъ кѫде си направилъ доброто. Ти ще се измѣнишъ, като се видишъ. Ще мислишъ, че не си ти. За всички добри направени работи нѣкой пѫть казваме: „Не е мое“. И за лошитѣ работи казваме: „Не е мое“. Единъ день ще познаемъ, че доброто, което сме направили, сме ние и лошото, което сме направили, сме ние пакъ. Та лошото ще го хванете да ви даде сила, както сегашнитѣ учени хора взематъ отровата на змиитѣ и лѣкуватъ най-лошитѣ болести. Злото ще го хванете, ще му извадите отровата, съ нея ще се лѣкувате. Ще направите аптека. Тогава ще турите змиитѣ на работа. Да кажемъ следниятъ стихъ: „ДА ПОЗНАЕМЪ ТЕБЕ ЕДИНАГО ИСТИНАГО БОГА И ХРИСТА, КОГОТО ТИ СИ ПРАТИЛЪ“. /три пѫти/. Да познаемъ Този, Който ни е далъ всичко, е най-хубавото. ХХ година 19.Лекция на Общия Окултенъ класъ 12 февруарий, 1941год., 5 ч.с., Срѣда Изгрѣвъ.
  3. От книгата, "Правъ пѫть". Окултни лекции. Общъ окултенъ класъ. XX година (1940–1941). Томъ II. Първо издание. София, Издателство „Урания“ и Издателство „АСК-93“, 1998 Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Учение и служение Добрата молитва. Мисли, право мисли. Махаръ Бену Аба. Ще говоря за Учение и служение. Трѣбва да се освободите отъ превзети възгледи. Запримѣръ: къртътъ има превзетъ възгледъ, че кѫдето ходи – мисли, че трѣбва да рови земята. Мисли, че който не знае да рови, той нищо не може да постигне. Една мода е да се учи. Онзи човѣкъ, който не знае да се учи, не знае какъ да служи. Сега нѣщата, които сѫ вънъ и вѫтре въ човѣка, сѫ две нѣща различни. Като се говори за любовьта, казвате: „Външна любовь и вѫтрешна любовь“. Но нито външната, нито вѫтрешната любовь е още съвършената любовь, която се проявява. Физическата любовь е отвънъ, духовната е отвѫтре, Божествената е и отвънъ и отвѫтре – обединява и дветѣ въ едно. Нѣкои мислятъ, че е лесна работа, но и мѫчна работа е. Вие правили ли сте разлика въ говора? Запримѣръ: като говорите – да давате внимание на всѣка дума, която произнасяте. Нѣкой пѫть говорите за любовьта, но толкозъ обикновена е тази дума, че нѣма никакъвъ смисълъ. После, разлика има между любовьта и обичьта. Любовьта дава потикъ, а обичьта дава условия. Да обичашъ и да любишъ – то сѫ две различни нѣща. Но то е пакъ неразбрано. Сега ти не може да учишъ, ако нѣмашъ любовь. Какво значи да нѣмашъ любовь? За да ядешъ, трѣбва да имашъ нѣщо, да ти е дадено. Какъ ще ядешъ, ако нѣмашъ какво да ядешъ? Казвашъ: „Да ядемъ“. Трѣбва да има нѣщо. Не е, каквото и да е да ядешъ. Ако ядешъ – да ядешъ на свѣтъ, каквото е най-хубаво, което Богъ е създалъ. Сега ученицитѣ отъ двата пола правятъ по една погрѣшка. Адамъ направи една погрѣшка и Ева направи една погрѣшка. Адамъ стана причина да се яви Ева въ рая, когато още не ѝ бѣше времето за рая. Ти влизашъ въ училището да учишъ музика, но умътъ ти е на друго мѣсто. Нѣкой, като седне на пианото, си въобразява, че може да свири. Хубава е идеята, но знаете ли колко мѫчно е да се свири? Знаете колко мѫчно е да се говори. Всѣкога думитѣ, съ които си служимъ, не ги избираме. Азъ често слушамъ една сестра, която казва: „Всѣко нѣщо си има причина“. Но казвамъ и обратното: Всѣка причина има свои последици. Всѣко нѣщо си има причина, но това не е цѣлата истина, всѣка причина има свои последствия. Причината не може да се познае отвънъ отъ последствията. И последствията не може да се познаятъ отъ причината. Сега на всички ви трѣбва единъ методъ за работа. Да се учи и да служи човѣкъ. Има единъ обикновенъ процесъ въ яденето. Ти не може да ядешъ, ако нѣмашъ единъ потикъ отвѫтре, ако гладътъ не идва у тебе – яденето ще бѫде безпредметно. Трѣбва да имашъ единъ вѫтрешенъ потикъ, че онова, което ядешъ, да ти е приятно. Щомъ ядешъ и не ти е приятно – нѣмашъ гладъ. Често казватъ: „Да служимъ на Бога“. Но служенето на Бога, днесъ го считатъ единъ товаръ. Всѣки мисли, че да служи на Бога е едно ограничение. Ние считаме служенето на Бога като единъ, който се е оженилъ, като една жена, която се оженила и не може да погледне на другитѣ мѫже. Само единъ мѫжъ трѣбва да гледа. Възможно ли е само единъ мѫжъ да гледа? Ще ѝ се роди едно мѫжко дете, после – този мѫжъ има баща, има братя. Казва: „Другъ мѫжъ да не гледашъ“. Какъ? Баща му ще погледне, брата му ще погледне. Каква е философията „другъ мѫжъ да не погледне“? Правъ е мѫжътъ. Какво подразбира мѫжътъ „други мѫже да не гледа“? Мѫжътъ казва, че той не иска тя да гледа други мѫже. Жената не иска той да гледа други жени. Разбирамъ сѫщностьта каква е на идеята. Сега погрѣшката, отъ какво прозтича, на Адама? Азъ съмъ казвалъ и другъ пѫть. Адамъ бѣше голѣмъ зоологъ. Първиятъ зоологъ въ свѣта бѣше Адамъ. Понеже бѣше авторитетъ, когото Богъ създаде, всичкитѣ животни ги прекара предъ него като предметно учение и веднага той имъ тури имена. Той избра отъ тия животни кои да му служатъ и си създаде цѣли стада. Но той забеляза, че животнитѣ сѫ по-щастливи, отколкото той. Той забеляза, че тѣ живѣятъ две по две, пъкъ той е самъ. Започна да се чуди, да философствува, да мисли защо Господь е направилъ животнитѣ по две, а него направилъ самъ въ рая. „Какъвъ е дълбокиятъ смисълъ?“ – започналъ да философствува. Но една мисъль се явила въ него. Тогава Писанието казва: „И видѣ Богъ, че не е добро човѣкъ да бѫде самъ“. Той имаше работа да се разговаря съ Господа, но той пожела пѫтя на животнитѣ, забрави Господа. Казва: „Господи, има нѣщо, което мене не ми достига. Ако туй ми го даде Господь – всичко ще тръгне напредъ“. Животнитѣ, които ходятъ две по две, щастливи ли сѫ? Всичкитѣ нещастия произтичатъ отъ дветѣ. Фаталното, скандалното число е дветѣ. II – какво е това? За да стане две, какво му трѣбва? I − I = 0 ; I + I = 2 Тия въпроси, които засѣгамъ, сѫ щекотливи. Изисква се трезвъ умъ. Всички мислите, че този е съвършенъ животъ, че не искате да се освободите отъ него. Малкото дете не трѣбва ли да се освободи отъ живота на първата година? Каквото прави на майка си първата година, мислите ли, че всичко е благоприлично? Казва: „Моето ангелче“. Но какво ангелче? Ангелчето прави нѣща, които не сѫ благоприлични. Погрѣшкитѣ, които прави нейното ангелче, тя ги покрива. Майката казва: „Нѣколко години съмъ му прала пеленитѣ“. Не само човѣкъ, но и птицитѣ, лястовичката, като измѫти малкото пиленце, бащата дойде, и майката сѫщо, турятъ човката на задницата на малкото, взематъ нечистотията въ устата и го изнесатъ вънъ отъ гнѣздото. Майката учи малкото, че не трѣбва да оставятъ нечистотии въ положката. Всѣка една мисъль, която не е добре организирана, всѣко чувство, всѣка постѫпка, която не е добре организирана, иматъ известни нечистотии, които образуватъ всичкитѣ тия отрови, отъ които съвременното човѣчество страда. При сегашнитѣ условия, какво трѣбва да правимъ? Трѣбва да се прави нѣщо. Къртътъ, като го питашъ какво трѣбва да се прави, той казва, че трѣбва да се рови. Ако питашъ птицата какво трѣбва да се прави, казва, че трѣбва да се хвърка. Ако питашъ рибата какво трѣбва да се прави, казва, че трѣбва да се плава. Човѣкъ, ако хване занаята на кърта, той по нѣкой пѫть прави такива дупки. Но именно тия дупки, които той прави, колко нещастия произвеждатъ. Но се ще намѣрятъ нѣкое извинение, че е потрѣбно. Да кажемъ, че сега изравятъ вѫглища отъ земята. Казватъ, че сѫ необходими за неговата индустрия. Не е само това. Ако човѣкъ бѣше подигнатъ, нѣмаше защо да рови земята. Горе пространството е пълно съ енергия. Ако знаеше да снеме тази енергия, пъкъ тя толкоз лесно може да се снеме, нѣмаше нужда да ходи долу да копае. Ако би разбиралъ законитѣ, нѣмаше защо да се оре земята, както сега. Като оре земята, като изважда житото, онѣзи, които взематъ това жито, искатъ да се подигнатъ съ 10–20 стотинки ценитѣ на житото и като иматъ милиони килограми жито – да забогатѣятъ и да си уредятъ живота. Отъ хиляди години хората се си уреждатъ живота. Казватъ: „Да се уредимъ“. Сега и вие имате сѫщата идея. И вие се уреждате. Знаете ли следъ 100 години кѫде ще бѫдете? Сега казвате: „Да си поживѣемъ“. Хубаво е да се живѣе, но трѣбва да знаемъ какъ да живѣемъ. Наскоро четохъ една психология въ младитѣ момичета, (които), като се отчаятъ отъ живота, иде имъ на умъ да взематъ сода каустикъ и да я изпиятъ. Туй момиче, като страда, защо ще вземе сода каустикъ? Мисли, че като погълне тази сода – ще се уредятъ работитѣ. Знаешъ колко мѫчно се умира, като е погълналъ човѣкъ сода каустикъ. Вие, като ви стане лошо, току вземате сода каустикъ. Васъ по нѣкой пѫть ви харесвамъ. Толкозъ промѣнчиви сте въ характера. Има нѣщо постоянно, на което може да се разчита. Докато ви държатъ мекичко – хубаво, но щомъ ви пипнатъ нѣкѫде – обърнете цѣлия свѣтъ, веднага обърнете другия листъ. Често дойде нѣкоя сестра и ми хвали друга. Не се мине много време и дойде, и ми казва: „Азъ съмъ се лъгала, тя е такава, тя е онакава“. Дойде другата, тя пъкъ ми казва: „Тя е такава, тя е такава“. Казвамъ: Че е такава – такава е. Такива бѣхте въ рая, такива сте сега. Всѣка жена, която е учила ботаника, знае отровнитѣ растения и може да те отрови. Всѣки мѫжъ, който е зоологъ – той знае да коли. Той, като те хване, не се спира. Започне, на това отрѣже гърлото, на онова отрѣже, на този извади маслото. Казваме: „Човѣкъ е много благороденъ, направенъ е отъ Бога по образъ и подобие Божие“. Той казва: „Нека да имаме любовь. Съ любовь трѣбва да се яде една кокошка“. Хубаво, „съ любовь“ какво азъ разбирамъ? Че като ямъ кокошката, тя да ме обича и азъ да я обичамъ. Азъ ямъ съ любовь, но кокошката не ме обича. Тя, като влѣзе въ мене, започне да рови въ мене. После въ всички вѣрвания, навсѣкѫде има една лъжа. „Бѣла лъжа“ азъ я наричамъ. Наблюдавалъ съмъ и въ града, навсѣкѫде заколятъ една кокошка, бащата вземе мазното копанче, майката вземе друго и на малкото момиченце дадатъ шията, понеже най-малко месо има. Казватъ: „Ти яжъ шията, за да се научишъ да шиешъ“. Тя, горката, чопли, чопли. Питамъ: Като яде шия, ще се научи ли да шие? Който яде шия, ще се научи ли да свири? Ако той не е роденъ съ дарба да шие, ако не е роденъ съ дарба за музика, той може да яде колкото иска шии на кокошки, но шивачъ не става. Казватъ: „Ти, като се помолишъ – всичко ще стане“. Така не се вѣрва. Той трѣбва да е роденъ. Какво значи молитва? Молитвата е вѫтрешенъ потикъ на една вѫтрешна любовь. Туй, което обичашъ, ти като насочишъ погледа си къмъ него – молитвата е отиване, слизане къмъ онзи предметъ, когото обичашъ. Ти не може да обичашъ единъ човѣкъ, ако не може да влѣзешъ въ неговото положение, да разгледашъ живота, както той го разглежда. Ако той те обича, ти, който обичашъ, си горе, ти седишъ по-високо. Ако ти не слѣзешъ при него – не го обичашъ и, ако долниятъ не се качи горе – и той не те обича. Ти седишъ високо, той, като те обича, ще се качи при тебе. Сега защо винаги слизането е по-лесно отъ качването? Каква разлика има между слизане и качване? Най-първо вие посаждате едно семе въ земята. Какъвъ резултатъ дава? Значи, слизате – туряте семето въ земята. Семето вече има желание да възлѣзе нагоре. Ако едно семе, за което ти си слѣзалъ, ако не възлѣзе – то не те обича. Щомъ те обича – то ще израстне нагоре. Иде вече подражанието. Нѣкой те подражава. Какво ще подражавашъ? Ще подражавашъ любовьта на онзи, който вече те обича не въ сѫщия смисълъ ти да слизашъ по-долу, но трѣбва да се качвашъ нагоре. Единъ трѣбва да слиза, другъ трѣбва да се качва. Разбирайте този законъ. Сега представете си, че имате едно келяво, това е колелото, долу имате вода и по това колело сѫ наредени кофитѣ. Като се напълнятъ тия кофи, качатъ се нагоре и после се излива тази вода. Тия кофи се обръщатъ надолу. Този, който слиза – слиза, за да почерпи нѣщо и да изнесе. Този, който възлиза нагоре, е почерпилъ нѣщо. За да слизашъ при беднитѣ, не само ще слизашъ, но трѣбва да вземешъ нѣщо, като излизашъ нагоре. Вие сте дошли на физическото поле, за да почерпите нѣщо. Ако не почерпите знание, тогава е безпредметно вашето слизане. Вие сте млади, ще остарѣете. Не знаете защо бѣхте млади, защо сте възрастни и защо ставате стари. Не знаете защо се оженихте, защо народихте деца. Казвате: „Господь така наредилъ свѣта“. Хубаво азъ направихъ две нѣща. Казвамъ: 1 + 2 + 3 + 4 + 5 = 15. Този резултатъ какво означава въ дадения случай? Едно е положително, 5 е отрицателно. Едното е положително, трѣбва да даде нѣщо отъ себе си. Имате човѣшката устна – горната бърна е положителна, долната е отрицателна. Често хората обичатъ да се цѣлуватъ. Говоримъ за цѣлувката. За мене цѣлувката е обмѣна на енергии въ природата. Горната устна е на мѫжа, долната е на жената. Долната е женска, горната е мѫжка. Когато се цѣлувате – мѫжъ съ мѫжъ се цѣлува и жена съ жена се цѣлува. Ти, като цѣлувашъ единъ мѫжъ – цѣлувашъ неговата жена, и мѫжътъ, като те цѣлува – той цѣлува мѫжа. Сега вие мислите, че трѣбва да се жените. Какво разбирате подъ думата „женене“? На български тази дума „женене“ значи посѣтото, което е узрѣло, трѣбва да ожене, да се събере плода. Вие подразбирате „да се ожени“ – да вземе една жена. Единъ мѫжъ, като вземе една жена и една жена, като вземе единъ мѫжъ – какво добиватъ? Ако цигуларьтъ вземе цигулката – той свири. Когато цигулката я взематъ – тя иска да свирятъ на нея. Трѣбва да се образува една вѫтрешна връзка между мене и цигулката. Тази връзка въ какво седи? Че азъ трѣбва да зная да разклащамъ жицитѣ на цигулката. Жицитѣ трѣбва да знаятъ какъ да разклащатъ въздуха. Тогава се образува единъ тонъ, може да го възприемешъ чрезъ ушитѣ. Казватъ, че този е единъ добъръ свирецъ. Сега вие свирите на пианото. То е така нагласено, но я вземете една цигулка, да видите колко е мѫчно да вземете вѣренъ тонъ. Вие имате вашия ларингсъ, имате и жици тамъ, трѣбватъ ви години да се научите какъ да ги съкратявате. Защото, ако не знаешъ какъ да съкращавашъ, нѣма да можешъ да пѣешъ. И тогава другитѣ нѣма да бѫдатъ доволни. Има известни думи, следъ като ги изкажешъ – иматъ точно отрицателенъ характеръ. Запримѣръ: Щомъ на единъ човѣкъ вие не сте му говорили нищо за любовьта. Казвате: „Азъ ви обичамъ“. Този човѣкъ обърне гръбъ. Щомъ кажешъ нѣкому, че го обичашъ – този човѣкъ започва да се съмнява въ тебе. Защото вие отдѣляте любовьта отъ живота. Дави се единъ човѣкъ, ти го извадишъ, нѣма какво да му говоришъ, че го обичашъ. Той самъ съзнава. Боледува единъ човѣкъ, ти му помагашъ. Нѣма защо да му казвашъ, че азъ те обичамъ – затова ти помагамъ. Тѣ сѫ праздни работи. Ще хванешъ здравия човѣкъ, казвашъ: „Азъ те обичамъ“. Здравиятъ човѣкъ, като го обичашъ, каква нужда има отъ тебе? Здравиятъ винаги подразбира, че ти искашъ да вземешъ нѣщо отъ него. Като говоришъ за любовьта, винаги разбира: „Имашъ ли нѣщо да ми дадешъ?“ Сега въ синца ви се зараждатъ противоположни процеси. Заражда се единъ вѫтрешенъ процесъ. Казваме, че всичкитѣ хора сѫ създадени отъ Бога. Въ Писанието се казва: „Въ началото Богъ създаде небето и земята, а земята бѣше неустроена“. Ние подразбираме, понеже човѣкъ е създаденъ отъ Бога – мислимъ, че е съвършенъ. Не е така. Човѣкъ не е устроенъ. Човѣкъ въ днешната форма е неустроенъ. Мислимъ, че е създаденъ отъ Бога. Това не показва, че е съвършенъ. И земята Господь създаде, но бѣше неустроена. Тогава дойде процесътъ на усъвършенствуването и Богъ започна да устройва земята. Богъ създаде човѣка. Два начина има. Единиятъ го създаде по образъ и подобие, следъ туй създаде другиятъ отъ пръстъ, отъ една по-проста материя. После въ Писанието има и друго положение. Родениятъ отъ Бога. Роденъ отъ Бога и създаденъ отъ Бога сѫ две различни идеи. Създаденъ отъ Бога, но има още дълго време работа. Всичкитѣ страдания, които изпитвате, сѫ, защото още не сте устроени. Сега Господь строи този свѣтъ. Минавате презъ нѣкои страдания и казвате: „Защо е туй изкушение?“ Да допуснемъ, че имате едно изкушение. Най-първо, най-голѣмото изкушение въ свѣта, сѫ паритѣ. Яденето е голѣмо изкушение и женитѣ сѫ голѣмо изкушение. Три нѣща има за изкушение. Мѫжетѣ сѫ изкушение, и женитѣ сѫ изкушение, и децата сѫ голѣмо изкушение. Три нѣща има, които сѫ изкушение: мѫжетѣ сѫ голѣмо изкушение, женитѣ сѫ голѣмо изкушение и децата сѫ голѣмо изкушение. Трѣбва да намѣримъ вѫтрешната връзка. Вие сами може да си създадете едно изкушение въ свѣта – умъ. Ако човѣкъ стане много уменъ, мисли, че всичко разбира, казва: „Този невежа, онзи невежа“. Тѣзи работи азъ ги разбирамъ. Ако дойде до любовьта, се заражда друго противоречие. Казва: „Като мене нѣма другъ да обича“. Съгласенъ съмъ, че другъ като васъ нѣма да обича. Както ти мислишъ, другъ нѣма да мисли като тебе. Ти си единственото цвѣте, като тебе нѣма друго. Другъ казва: „Както азъ постѫпвамъ, другъ нѣма да постѫпва“. Ако азъ съ своитѣ постѫпки влизамъ постоянно въ дисхармония съ окрѫжаващитѣ, кѫде е причината – или въ мене, или въ срѣдата? Може да има и въ срѣдата, не може само азъ да съмъ причината. Ако единъ човѣкъ, който нѣма знание, който ме обича, може да ми създаде неприятность. Ако азъ съмъ въ училището и той дойде, и каже: „Я напусни това училище, азъ съмъ намислилъ да ти купя дрехи, да се облѣчешъ“. Кое е по-хубаво: да идешъ дрехи ли да ти купуватъ или да учишъ? Мнозина ще напуснатъ класа да си купуватъ дрехи. Мислите ли, че като се облѣчете хубаво, ще учите? Най-способнитѣ ученици не сѫ онѣзи, които сѫ хубаво облѣчени. Най-добриятъ цигуларь не е, който е хубаво облѣченъ съ фракъ, съ бѣла жилетка, съ бѣла връзка, съ пръстени. Може да има всичко туй, но като тегли лѫка – не може да свири. Като тегли лѫка – нѣма тонъ. Напъва се, напъва се – нищо не излиза. Казвамъ: То не помага. Гледашъ другъ – скромничко облѣченъ, но свири хубаво. Като свири този музикантъ, само музиката седи въ съзнанието му. Миналата вечерь бѣхъ на единъ концертъ, свири две парчета отъ Паганини, майсторъ, младъ цигуларь. Но казвамъ: Колко време му е взело да взема вѣрни тонове, да ги взема и двойни, и тройни акорди тъй вѣрно, пъкъ и подражанието изважда различни тонове. Нѣкои мислятъ, че е лесна работа. Много трудна работа е. Казвамъ: Ако всичкитѣ хора (сѫ) такива майстори, като него да свирятъ. Най-първо излиза непознатъ цигуларь, публиката го гледа, но изсвири Паганини (и) всички започнаха да рѫкоплѣскатъ. Отвори се и той, и всички се отвориха, но знае да свири. Ако не знае да свири тъй хубаво, публиката нѣма да се отвори. Свърши се концерта, не ставатъ, седятъ всичкитѣ, не си отиватъ. Единъ седи до мене и казва: „Българинътъ, докато не извади нѣщо вънъ отъ програмата, не си отива“. Тамъ имаше единъ господинъ, доста благороденъ човѣкъ, но потиснатъ отъ жена. Толкозъ чувствителенъ, толкозъ нервенъ. Тя седи, по мѫжка линия върви, единъ генералъ. Следъ като свири този цигуларь, малко му стана весело, забрави жена си, забрави генерала, започна да гледа весело, да рѫкоплѣска, обтегна се лицето, дойде на себе си. Та казвамъ: Божествената мисъль трѣбва да дойде, както този цигуларь, да влѣзе и да се отвори човѣкъ. Но трѣбва ушитѣ да се отворятъ, да не сѫ тъй заглъхнали. Азъ бихъ желалъ да се учите. Като говоримъ за любовьта – да ти е приятно. Като говоришъ за любовьта, този човѣкъ да ти каже: „Я ми кажи думата какъ бѣше?“ Ти слушалъ ли си нѣкой да казва думата „Любовь“ и тебе да ти е приятно? Нѣкой говори за Господа, но думата не е приятна. Какъ се произнася думата „Любовь“? Първо: Въ Любовьта, ако ти не слизашъ надолу – не може да любишъ. Ако седишъ на стола и казвашъ: „Азъ не ви любя“ – никаква любовь не е това. Ти трѣбва да станешъ отъ стола и по стълбата нагоре, надолу – това е любовь. Ако ти не си готовъ да слизашъ надолу – никаква любовь не е. То може да е всѣкакво чувство. Щомъ като кажешъ „Любовь“, трѣбва да имашъ разположение, да бѫдешъ готовъ да слизашъ въ най-долнитѣ мѣста да служишъ. Не само да имашъ желание, казвашъ: „Азъ ще слѣза долу“. Още като кажешъ първата сричка „лю“ – долу да слѣзешъ. Сега вие може да направите едно възражение: „Като слѣза, какво ще правя?“ Човѣкъ, който започва да слиза, още като възприеме първия знакъ на любовьта, Л-то показва, че разбира любовьта – това сѫ два Божествени лѫча, които излизатъ отъ него. Тия два лѫча ще ме занесатъ въ най-хубавото мѣсто. Любовьта никога нѣма да ви заведе въ нѣкое мрачно мѣсто. Дето иде тя – подобрява всичко. Любовьта, дето мине – всичко изглажда, всичко подобрява. Любовьта, като те зърне въ ада, адътъ не е адъ. Адътъ се превръща въ рай. Отдето любовьта излиза – всичко се превръща на адъ. Тамъ, дето любовьта влиза, всичко става рай. (Нѣкой) казва: „Азъ вече не го обичамъ“. Адъ е вече. Казвашъ: „Азъ го обичамъ“. Рай е. Ти казвашъ, че го обичашъ, а раятъ не е въ тебе. Питамъ: Любовь ли е това? Любовьта носи най-хубавото, нищо повече. Сега казвашъ: „Какъ да обичамъ?“ Тъй, както искате васъ да обичатъ. Всѣки отъ васъ може да ви даде. Всѣки има програма. Ако ви попитамъ, какъ трѣбва да ви обичамъ – ще ми покажете програмата. Ще ми кажете да си отворя обятията, тъй да ви приема, кѫщата да бѫде освѣтена, съ най-хубави думи да ви посрещна, да ви дамъ вода да си измиете краката, да ви дамъ хубаво угощение, презъ цѣлото време, докато сте били на гости, азъ да бѫда доволенъ, отъ вашето присѫтвие да бѫда доволенъ. Разправяше ми единъ българинъ. Единъ евангелски проповѣдникъ иде въ село, тѣ го приематъ много добре. Това (е) действителенъ примѣръ, само за изяснение на идеята. (И) престои цѣла седмица. (Българинътъ) казва: „Отивамъ му на гости, той ме посрѣща и ми казва: „Отъ кѫде дойде?“ – „Отъ село“. – „Кога ще си ходишъ?“ – „Кога дойдохте и кога ще си ходите?!“ (Азъ), като дойде въ село, не го питамъ кога ще си ходи. Да остане (и) за по-дълго време“. Сега има една малка погрѣшка. То е необмисленость. Проповѣдникътъ не е далновиденъ. Може да го пита, защото го обича, иска да знае дълго време дали ще седи, за да приготви нѣщо. Питамъ: Когато слънчевата свѣтлина слиза отъ слънцето, ще питашъ ли кога (е) излѣзла отъ слънцето и кога е дошла при тебе, и кога ще си отиде. Тя ще дойде, ще остави своето благословение и ще си замине. Любовьта на едно мѣсто не седи. Онзи, който ви обича, нѣма да седи постоянно. Колко братя и сестри има да обикаля. Всичкото заблуждение е, че вие мислите, че онзи, който ви обича, че само при васъ ще седи. Законътъ седи другояче. Онзи, който ви обича, като ви посети и си замине, вие ще тръгнете подиръ него, че дето се спре той – и вие подиръ него. Той нѣма да върви, както обикновено. Онзи, който ви обича, ще върви, както това колело, което се върти – градината ще се полива. Туй е фигура на речьта. Сега, ако дойде нѣкой при васъ, ще ви носи подаръкъ. Вие имате едно разположение. Той дойде, че носи това-онова. Често сега, като идатъ при мене, влѣзло е като вода, всѣки, който иде – носи ми нѣщо, понеже съ праздни рѫце да се идѣло не може. Като дойде, ще ми даде пакетчето. То е една опасна работа. Ако съмъ сѫдия, дойде нѣкой и ми даде една звонкова, каже: „Господинъ сѫдия, имайте ме предъ видъ“. Опасна работа. На единъ адвокатъ, като му турятъ въ рѫката – опасна работа е. Хубаво е подаръкътъ. Сега, като ми донесатъ нѣщо, нѣкой пѫть не гледамъ, нѣкой пѫть се интересувамъ. Отворя пакета, гледамъ какво е. Ябълки, мандарини, портокали, по нѣкой пѫть има и бонбони. Сега започвамъ да човъркамъ какви сѫ ябълкитѣ. Нѣкой пѫть виждамъ – сбутани сѫ, намирамъ че е скържавъ. Той, като ходилъ, гледалъ да намѣри най-евтинитѣ ябълки. Нѣкой донесе много хубави, царски. Казвамъ: На този се е отворило сърдцето. Тогава започна да ги чета колко сѫ. Азъ предполагамъ, че този е търсилъ най-евтинитѣ, възможно е да е търсилъ, но възможно е да е нѣмало по-хубави. Казвамъ: Ние правимъ заключението тъй, но може тия да сѫ най-хубавитѣ, които (е) намѣрилъ. Казвамъ: Въ човѣка има доста съветници, които постоянно ти даватъ съвети. Казвамъ: Онази Божествена Любовь, която се струи, която ни потиква къмъ учение – то е първото нѣщо. Чрезъ учението, чрезъ храната, чрезъ въздуха, чрезъ Божествената свѣтлина, чрезъ пипането – то сѫ елементарни работи, отъ които човѣкъ започва да учи. После идатъ по-сложнитѣ процеси. Иде нѣкой човѣкъ, казвате: „Какво ми е донесълъ?“ Всѣки човѣкъ, когато (го) срѣщате, ако разбирате закона – всѣки човѣкъ е носитель на Бога. Но този, който е носитель, може да бѫде положителенъ и отрицателенъ. Всѣки човѣкъ, като дойде въ кѫщи, като че донася благословение. Всѣки, като дойде, донася отъ тия влияния, които носи съ себе си. Нѣкой човѣкъ, който е боленъ или го гонятъ, той е недоволенъ въ себе си. Щомъ дойде въ кѫщи, той оставя своето недоволство. Казвамъ сега: Първото нѣщо – трѣбва да се освободите отъ вашето недоволство. Една сестра ме пита и ви давамъ обяснение. Тя ме пита: „Защо ме нападатъ тия нещастия?“ Да ви дамъ едно малко обяснение. Представете си, че имате 4–5 орѣха, и тамънъ сте намислили да ги счукате, да ги изядете, иде единъ и казва: „Моля, дай ми тѣзи орѣхи да ги посадя“. Ако вие сте човѣкъ на любовьта – ще ги дадете. Но, като ги дадете, ще настане недоволство въ васъ. Той казва: „Дайте всичкитѣ орѣхи, вие може и съ хлѣбъ само да прекарате“. Тия орѣхи ще израснатъ и следъ години ще дадатъ плодъ. Въ васъ може да влѣзе съмнението: „Дали ще ги посѣе?“ Въ Божествения свѣтъ нѣщата другояче седятъ. Ти като дадешъ нѣщо отъ себе си, ти придобивашъ. Всѣко страдание, което е минало презъ тебе – ти си първиятъ, който ще опиташъ неговия плодъ. Всѣко добро, което ти си направилъ – (ти си), който ще опиташъ плода на доброто. И на страданието, и на доброто ти си първиятъ човѣкъ, който ще се ползувашъ. Ако сега страдате, отъ тия страдания вие ще се ползувате. Ако сега се радвате, пакъ вие ще се ползувате. Само че отъ какво произтичатъ страданията? Много просто. Азъ да ви дамъ едно обяснение. Страданията произтичатъ, че ние перемъ дрехитѣ на нашитѣ заблуждения, които сѫ се окалѣли. Що е страданието? Да оперешъ дрехитѣ на заблуждението. Що е радостьта? Да об(л)ичашъ опраната дреха. Радостьта е да об(л)ичашъ опраната дреха. Страданието е да перешъ кирливата дреха. Въ моя умъ тази идея така седи. Ти обичашъ нѣкого – ще му перешъ ризата. Ако при обличането на ризата и при прането чувствата сѫ еднакви – любовьта е съвършена. Ако при прането имашъ едни чувства, при обличането други – любовьта ти не е съвършена, защото въ кира на любовьта, този киръ ти носи благословение. Азъ бихъ желалъ да имамъ характера на любовьта. Като оперешъ една любовна риза, тази вода нѣма да я хвърлишъ, но като оперешъ ризата отъ онзи, който обича, кѫдето туришъ водата – благословение носи. Ако едно общество наръсишъ – всичко ще тръгне. Съ нищо не може да се сравни. Такова е моето разбиране. На една риза опрана, (водата), макаръ да е кирлива, е по-чиста въ сравнение съ другата вода. Въ сравнение съ Божественото има нѣщо дисхармонично, но въ сравнение съ другата вода – тя е най-чиста отъ най-чистата вода на земята. Та казвамъ: При моитѣ условия, както азъ разбирамъ нѣщата, когато пера ризата на любовьта – радвамъ се. Когато обличамъ – пакъ се радвамъ. И едното, и другото носи благословение. Понеже, следъ като я нося тази риза, следъ като (е) седѣла у мене – тя е изтеглила онова, което ми е непотрѣбно. Всѣка Божествена риза ще извади отъ тебе онова, което е непотрѣбно и ще остави потрѣбното. Този, който пере любовната риза – той се ползува. Всичкитѣ гении сѫ станали гении, понеже знаеха какъ да ператъ. Всичкитѣ талантливи станаха талантливи, понеже знаеха какъ да ператъ ризата на любовьта. Обикновенитѣ хора сега се учатъ какъ да ператъ дрехата на любовьта. Две нѣща да знаешъ: да перешъ и да обичашъ. Адамъ не се научи какъ да си облича ризата и Ева не се научи какъ да облича ризата на любовьта. Всичката погрѣшка (тамъ) седеше. Вие представяте ли си какъ занесе Ева плода на Адама? Каква идея имате – какъ му занесе? Рѫката ѝ бѣше нечиста. Погрѣшката бѣше тамъ, че тя, преди да занесе плода, трѣбваше да си измие рѫцетѣ и после да го занесе. И мѫжътъ не си изми рѫцетѣ. Всѣки, който прави престѫпление – той го прави съ немити рѫце. Когато рѫцетѣ сѫ мити – престѫплението не се прави. Но и доброто не можешъ да направишъ, ако вашитѣ рѫце не сѫ мити. Щомъ сѫ мити рѫцетѣ – ще направишъ добро, щомъ не сѫ мити – престѫплението е неизбежно. При Ева престѫплението е микроскопическо. Въ какво седеше престѫплението? Ева само погледна този плодъ и като го погледна – изкушението дойде. То дойде отъ очитѣ. (Тя) казва: „Хубавъ е този плодъ. Има нѣщо тукъ“. И второто престѫпление седи, че тя го попипала, погледнала го, пипнала го и го изѣла. Занесе на мѫжа си и той яде. Вие казвате: „Защо Ева направи това?“ Азъ ви питамъ: Защо носите въ сърдцето си едно неприязнено чувство къмъ нѣкого? Не е ли този плодъ на познанието (на) доброто и злото? Имате вѫтре едно чувство лошо, то е отъ плода на дървото на познанието и доброто. Или имате съмнение, или безвѣрие – то е сѫщиятъ плодъ. Туй, което мислите за единъ човѣкъ, да е вѣрно. Туй, което мислите за единъ човѣкъ, когото обичате, да е истина. Какъ ще му кажешъ? Имате едно малко подозрение. Какъ ще му кажете? Ако не знаете какъ да му кажете – мълчете. Ако искате да му кажете, какъ ще му кажете? Представете си единъ, който направилъ едно малко престѫпление. Кацнала една муха и си оставила визитната картичка на бѣлата му дреха. Питамъ: Какво трѣбва да кажете на този, който носи това петно? Азъ, ако бѣхъ на вашето мѣсто, ще минемъ покрай единъ изворъ, ще извадя кърпичката си, ще (я) потопя въ извора и ще кажа: „Чакайте малко“. Нѣма да му кажа: „Ще ви направя една малка услуга“. Ще го изчистя безъ да му кажа, че муха е кацнала. Като изчистя, той тогава ще започне да мисли за мухата. „Какъ тъй мухата да кацне и да остави петно? Кѫде е тази муха? Азъ ще ѝ откѫсна главата“. Мухата направила едно престѫпление, че кацнала. Но ти, като ѝ откѫснешъ главата, ще направишъ по-голѣмо. Ти си въ едно изкушение. Въ духовния свѣтъ сѫществува друго. Азъ като облѣка бѣлата дреха, има една течность, (съ която) като наквася дрехата – мухитѣ седятъ на около два–три метра, не се приближаватъ. Не може да кацатъ. Щомъ мухитѣ кацатъ на дрехата, показва, че съмъ нѣмалъ тази течность. Щомъ ти направишъ една погрѣшка – ти се извинявашъ. Като облѣчешъ новата дреха, ще туришъ тази течность отгоре. Наскоро ми разправѣха единъ опитъ. Две сестри има тукъ, не се обичатъ. Не че не се обичатъ, но и дветѣ сѫ користолюбиви, дѣлятъ една ябълка, не искатъ да я раздѣлятъ. Едната казва: „Тази ябълка е заради мене“. Другата казва: „Тази ябълка е заради мене“. Казвамъ на едната: Тази ябълка принадлежи на тебе, не принадлежи на другата. Другата започна да плаче. Защо плаче? Защото ябълката не е нейна. Тя като започне да плаче, казвамъ: Направихъ една погрѣшка, на тебе се пада ябълката. Веднага лицето ѝ просвѣтне. Нито въ единия, нито въ другия случай е права. Азъ ви давамъ това само за изяснение, психологически гледамъ на нѣщата, тъй както Богъ гледа. Докато дойде да проникне въ васъ Божествената мисъль, презъ колко срѣди ще мине, тази мисъль ще се пречупи. Една мисъль считате Божествена, но не е Божествена. Наредили се други съзнания. Имате едно съзнание, презъ което минава Божествената мисъль. Вие трѣбва да знаете какъ да освободите Божествената мисъль отъ нейнитѣ опаковки. За да разберете една книга, (а) книгата е подвързана и трѣбва да отворите книгата. Да знаете какъ да четете тази книга. Да има, да намѣрите коментаторъ, да намѣрите смисъла на думитѣ. Първото нѣщо: Щомъ искате да учите – свѣтлина ще дойде въ васъ. Щомъ служите – силата ще дойде въ васъ. Ако не иде свѣтлината – значи вие не учите. Ако сила не придобивате – вие не служите. Въ служенето на Бога, човѣкъ силенъ става. Въ учението свѣтлината се придобива. Безъ учение свѣтлина не може да имате. Подъ думата „учение“ вземамъ всичко въ живота, което трѣбва да научимъ. Да научишъ какъ да мислишъ, какъ да чувствувашъ, какъ да постѫпвашъ, какъ да готвишъ, какъ да се обличашъ, да ходишъ, да разбирашъ предмета. То е учение да оценявашъ малкитѣ работи. Единъ день пѫтувамъ съ единъ и приказвамъ върху единъ философски въпросъ. Минахме презъ една поляна съ цвѣтя и азъ го спрѣхъ. Да внимаваме, да не стѫпчемъ тия цвѣтя, ще ни държатъ отговорни. Престѫплението нѣма да бѫде голѣмо, нѣма законъ, който да ни сѫди, но невидимиятъ свѣтъ ще каже, че сме хора невежи, не се учимъ. Спрѣхъ се. (Той) казва: „Какво сѫ намѣрили тукъ да цъвнатъ? Тукъ ли се намѣри да цъвнатъ на този пѫть, презъ който ние минаваме?“ – Ние пъкъ презъ този ли пѫть трѣбваше да минемъ? Презъ друго мѣсто не можеше ли да минемъ? Българитѣ, като казватъ „лю“ – много омекчение има. „Лю“ изразява учудване. Какъ бихте произнесли „лю“? „Любовь“? Ами какъ бихте изпѣли думата „любовь“? Сега цельта е правилно да се научимъ да учимъ. Съ какъвъ тонъ бихте започнали? Да кажемъ, имаме една пѣсень, която започва съ „Любовь“. Имаме една пѣсень „Любовь ме озари“. Съ какъвъ тонъ почва? /Една сестра започна пѣсеньта. Изпѣ само думитѣ „Любовь ме озари“/. Така не се пѣе. Въ любовьта ти слизашъ надолу, а той възлиза нагоре. /Учительтъ пѣе „Любовь ме озари“/. Като пѣешъ думата „любовь“ нѣма да възлизашъ нагоре, но ще слизашъ. На горнитѣ нѣма какво да имъ пѣешъ. На тѣзи, при които слизашъ, ще пѣешъ. Съ всѣки тонъ ще слизашъ. Като слизашъ, пѣсеньта ти ще покаже. Като слизашъ, показва, че имашъ цель. Ти сега имашъ две противоположни идеи. Ти слизашъ надолу. Казвашъ: „Надолу слизамъ“. Азъ казвамъ: Азъ слизамъ долу, за да ви помогна. Това е тщеславие. Надолу слизамъ, нося ти вѫжето. Тази работа ще се уреди. Всѣкога, когато сме спънати отъ известна мисъль, защото спънати сме въ ума, спънати сме нѣкой пѫть въ сърдцето, спънати сме въ своята воля. Всѣкога да имашъ единъ изходенъ пѫть. Да кажемъ: Ако азъ бихъ ви казалъ така – всѣкога, когато ще правите нѣщо, да ме питате – колко отъ васъ ще ме питатъ? Ще ме питате, когато ще направите една погрѣшка. Тогава ще дойдете. Преди да сте направили погрѣшката, хичъ нѣма да ме питате. Като направишъ погрѣшка, ще питашъ още веднажъ, както въ музиката има камертонъ. Не като направишъ погрѣшката, но преди да си направилъ погрѣшката – да си взелъ тона правилно. Всичкитѣ тонове иматъ съотношения. Ако всичкитѣ тонове не сѫ вѣрни, каква музика е? Въ истинската музика не можешъ да вземешъ първия тонъ фалшивъ. Другитѣ, ако ги вземешъ фалшиви, първиятъ трѣбва да е вѣренъ. Ако първиятъ е правиленъ, и другитѣ ще бѫдатъ правилни. Ако първиятъ тонъ не е правиленъ, и другитѣ нѣма да бъдатъ правилни. Когато говоря за мисъльта, разбирамъ, ако първата мисъль ти е права и другитѣ мисли ще бѫдатъ прави. Ако първото ти чувство е правилно, и другитѣ ти чувства ще бѫдатъ правилни. Тѣ си хармониратъ. Подобното подобно привлича. Хармонията хармония привлича. Дисонансътъ дисонансъ привлича. Българитѣ иматъ една поговорка, която не е много хубава. Тѣ казватъ: „Краставитѣ магарета презъ деветь баира се намиратъ“. То е отрицателната страна. /Учительтъ пѣе „Любовь ме озари“. „Право, братко, мисли. Стани, стани, ти отъ леглото стани, така болестьта ще изгонишъ“/. Всички трѣбва да се отличавате съ една мисъль. Никога не допущайте въ себе си една лъжлива мисъль, която нарушава мирътъ ви. Щомъ имате една фалшива мисъль, тя понижава температурата. Щомъ имате едно фалшиво чувство, то понижава температурата. Може погрѣшката да е микроскопическа, невидима, но тя понижава температурата. Щомъ дойдете до учението и служението на Бога, не да се самоосѫждате, азъ не съмъ за самоосѫждането, но за постепенното подобрение и изправление. Сутринь, като станете, какъ започвате? Казвашъ: „Азъ искамъ да бѫда добъръ ученикъ“. Каквото и да ви се случи, ще кажешъ: „За добро е“. Станешъ, времето е облачно. Кажи: „За добро е“. Станешъ сутринь, духа вѣтъръ. „За добро е“. Станешъ сутринь, кучетата лаятъ. „За добро е“. Станешъ сутринь, петлитѣ пѣятъ. „За добро е“. Станешъ сутринь, температурата се промѣнила. „За добро е“. Тамъ, дето Богъ присѫствува, всичко се измѣня. Ако кажешъ, че всичко е за добро, за добро ще се измѣни. Духа северенъ вѣтъръ, студено става. Духа юженъ вѣтъръ, ще кажешъ: „За добро е“. Щомъ кажешъ: „За добро е“, веднага любовьта започва да действува. Въ свѣта, ако вие не се научите да имате довѣрие въ любовьта, нищо не можете да постигнете. Сега вие още нѣмате довѣрие въ любовьта. Не че нѣмате довѣрие, но по нѣкой пѫть казвате: „Дали моята любовь е правилна?“ Казвамъ: Не си възприелъ любовьта, както трѣбва. Не че имашъ лошото желание. Нѣкой пѫть на нѣкои казвамъ така: Почакайте, имамъ работа. Казва: „Много бързамъ, работа имамъ“. Казвамъ: И азъ имамъ бърза работа. Ти бързашъ и азъ бързамъ. Коя работа е по-бърза? Мисля, че моята е по-бърза, ще почакашъ. Той иска азъ да направя една жертва. Казвамъ: Може да направя една жертва, но нищо нѣма да ти дамъ. Туй, което искашъ, нѣма да го получишъ, ако ти не си готовъ да чакашъ. Ако и азъ не съмъ готовъ да чакамъ – и азъ нѣма да получа. Господь ти каже: „Чакай, чакай“. Може да мислишъ, че много време ще мине. Нѣма да мине много време, ние сами продължаваме Божието благословение съ нашето колебание и недовѣрие. Той е много точенъ. Ако нѣма никакво раздвояване въ любовьта, нѣщата ставатъ навреме. Щомъ започнешъ да се колебаешъ, Божията любовь се забавя. Ние сме причина, контактъ не може да стане, Божието благословение не може да работи. Понеже законътъ е: Ти не можешъ да учишъ, ако не си свободенъ. Учението трѣбва да произтича отъ пълната свобода, да имашъ любовь къмъ всичкитѣ преподаватели. Да не кажешъ: „Старъ съмъ, не мога да уча“. Като си боленъ – пакъ ще идешъ. И пари като нѣмашъ – пакъ ще идешъ. Нѣма препятствие въ свѣта, което може да те спъне. Всѣкога трѣбва да учишъ. То е учение. И за закона на служението да не кажешъ: „Старъ съмъ, не мога да служа“. Старитѣ хора могатъ по-добре да служатъ, отколкото младитѣ. Първото нѣщо, за да се подмладите, трѣбва да знаете какъ да учите. Второ нѣщо, за да се подмладите, трѣбва да знаете какъ да служите. Човѣкъ, който не знае какъ да се учи и какъ да служи, той не може нищо да постигне. Той ще има обикновени резултати, които всичкитѣ хора постигатъ. Онѣзи, които сѫ се научили да учатъ, туй, което ви казвамъ, трѣбва да го разбирате отвѫтре. Не само веднажъ, дважъ, десеть, 10–15 пѫти да ви говоря. Не да опровѣргавамъ, защото сегашниятъ ви животъ е изразъ на вѣруюто, на учението на миналото, каквото хората сѫ учили. Писанието казва, че всички ще бѫдатъ научени отъ Бога. За да се научатъ всички отъ Бога, трѣбва да се учатъ и да служатъ. Запримѣръ: Ако азъ идвамъ и си кажа: Какво ще говоря на тия хора, нѣма да ме разбератъ. Вие станете сутринь отъ леглото и кажете: „Пакъ трѣбва да се ходи“. Като станешъ, да ти е приятно, че отивашъ. Да не кажешъ, че имамъ болка въ крака си. Ако и краката навсѣкѫде болятъ, да ти е приятно. Като вървишъ и като имашъ болка, да ти е приятно. Тази, старата сестра, бѣха я заблудили. Казватъ ѝ: „Ти си стара, да не ходишъ, стой си“. Изпоплашила се тя и седи въ кѫщи. Казвамъ на една млада сестра: Да ѝ кажешъ да стане отъ леглото. Тя се оплаква, че имало нѣщо, нѣкѫде я болѣло. Тя като стане, казвамъ: Всичко ще се свърши. (Тя) казва: „Той, Учительтъ, да ме излѣкува“. Какво ще я лѣкувамъ. Казвамъ ѝ: Стани, стани, нищо повече. (Тя) казва: „Да се премахне (болката)“. Като ти кажатъ „Стани“ – стани. Ако Господь ти тури цѣлата земя на гърба и ти каже „Стани“ – стани, ще дигнешъ земята. Щомъ ти направишъ думата Му на две, тогава тази тежесть ще те свърже. „Стани!“ – и дигне земята. Ти стани, земята ще се дигне, като каже Господь. Господь ще каже на земята и тя ще стане. Ти като станешъ, и земята става. Всичкитѣ мѫчнотии, които сега носите, като станете – и мѫчнотиитѣ ставатъ и тѣ се подчиняватъ. Нѣма болесть въ свѣта, нѣма неприятность, която да се не подчинява на този законъ. Вѫтре въ себе си не се колебайте. Казвате: „За друго прераждане, като дойдемъ втори пѫть на земята“. Оставете за друго прераждане, днесъ се преродете. Днесъ, въ единъ моментъ цѣлъ единъ животъ може да го измѣните. (Нѣкой) казва: „Сега не може, на 40 години съмъ, остарѣлъ съмъ“. Земята се е въртѣла 40 години, че то е работа на земята, 40 години земята обикалѣла. Ти колко пѫти си обикалѣлъ около слънцето? Още една обиколка не си направилъ. Имайте съвършената любовь на съвършенитѣ мѫже. Имайте съвършената любовь на съвършенитѣ жени. Жени, които не се женятъ. Да имате съвършената любовь на Духа. Да имате съвършената любовь на душата. За мене, като кажа „съвършената любовь на жената“, е се едно – или съвършената любовь на мѫжа, или съвършената любовь на Духа, или съвършената любовь на душата, или съвършената любовь на Бога и съвършената любовь на Господа. Или казвамъ: Съвършената любовь на Вѣчния, Безпредѣлния. Понеже заставаме предъ лицето на Господа – да благодаримъ за всичкитѣ Негови блага, колко е билъ внимателенъ къмъ насъ. Ако Той не би ни пазилъ, не зная какво би станало. Да Му благодаримъ не общо, но всѣки единъ отъ насъ да благодари колко богатство Господь е внесълъ въ вашитѣ глави. Какво богатство носите въ вашето сърдце и какво богатство седи въ вашитѣ тѣла – ще Му благодаримъ. Тогава нѣма да бѫдете болни, сиромаси. Ще се радвате, че имате отличенъ умъ, отлично сърдце и имате отлично тѣло. Учение и служение. /Учительтъ пѣ „Любовь ме озари“/. Да изречемъ онзи стихъ: ДА ПОЗНАЯ ТЕБЕ ЕДИНАГО ИСТИНАГО БОГА И ХРИСТА, КОГОТО ТИ СИ ПРАТИЛЪ. /Три пѫти/. ХХ година 18. Лекция на Общия Окултенъ класъ 5 февруарий 1941 г., Срѣда, 5 ч.с. Изгрѣвъ.
  4. От книгата, "Всекий дѣнь по една добра мисъль". Общ окултен клас. Година XX (1940–1941). Том I. Първо издание. София, Издателство „Урания“, 1997 Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Законъ за обнова Отче нашъ. Мога да кажа. Махаръ Бену Аба. Ще говоря върху закона за обновата. Човѣкъ може да знае много работи, но ако законътъ за обновата не работи – той не се ползува. Единъ, който не е запознатъ съ закона за обновата, той не разбира какъвъ е смисълътъ. Имате единъ знакъ – обърнатъ. Въ единия случай сѫ съединени заедно – С, С е обърнатъ надолу. По нѣкой пѫть усѣщате особено неразположение, не си разположенъ. Да си боленъ – не си боленъ, да си гладенъ – не си гладенъ, но имашъ едно неразположение. Не искашъ да срѣщашъ никого, не искашъ да говоришъ съ никого. Ако нѣкой ти говори нѣщо, не искашъ да го слушашъ. Казвашъ: „Неразположенъ съмъ“. Значи законътъ за обновяването не работи. Просто изяснение. Имашъ едни модерни, съвременни обуща, (но) стѣгатъ ти кратата. Докато въ кѫщи можешъ да ги носишъ, но като тръгнешъ да вървишъ – започватъ да ти стѣгатъ краката. Краката се разширили (и) усѣщашъ, че тия обуща те стѣгатъ. Питамъ: Кои сѫ подбудителнитѣ причини, че си турилъ тѣсни обуща. Ако сѫ тѣсни, е лошо. Ако сѫ широки, пакъ е лошо. Значи обущата трѣбва да прилѣгатъ. Една мисъль, която стѣга човѣка, не прилѣга на ума. Нѣкоя мисъль е пъкъ много широка – и тя не му е полезна. Нѣкои казватъ: „Имамъ широки мисли“. Широката мисъль трѣбва да прилѣга на ума. Ето какво разбирамъ „да прилѣга“. Природата, чрезъ закона за обновата, събужда човѣка чрезъ носа, произвежда обнова чрезъ ушитѣ, очитѣ, чрезъ устата, чрезъ цѣлата кожа се стреми да обнови човѣка. Човѣкъ е разположенъ къмъ единъ природенъ мързелъ. Човѣка трѣбва да го стѣгнатъ, за да работи. Ако остане свободенъ – не иска да работи. Вземете даже видни музиканти. Щомъ имъ се уреди материалното положение, тѣ не искатъ да свирятъ. Щомъ е беденъ – свири човѣкътъ, вдъхновение има. Щомъ забогатѣе – вече чака вдъхновение. Докато е беденъ – религиозенъ е, моли се по 3–4 пѫти на день, и 10 пѫти се моли. Щомъ забогатѣе, казва: „Съ молитва работа не става“ (и) намира друга работа, не се занимава съ такива малки работи. Ако наблюдавате природата на човѣка – имате единъ перпендикуляръ, който минава презъ гърдитѣ. Ако тежестьта мине въ неговия стомахъ, ще се измѣни състоянието му. Ако тежестьта мине отзадъ, въ неговия гръбъ, ще имате две различни състояния. Какво ще бѫде състоянието, ако благоутробието е развито? – Ако благоутробието образува кривата линия АВ – става натрупване на чужди вещества. Писанието казва: „Понеже не искатъ да служатъ на Господа, тогава ще имъ даде духъ на затлъстяване“. Коремътъ е така подутъ, като на бременна жена. Човѣкъ иска да роди цѣлъ животъ и не може да роди. Само нѣкоя болесть ще дойде. Роди тогава. Като роди – освободи се вече. Сега да дойдемъ до закона за обновата. За да се обнови човѣкъ, трѣбва да бѫде въ хармония съ онзи човѣкъ, когото изучава. Ти не може да се обновишъ, ако не разбирашъ природата, да видишъ какви сѫ твоитѣ възгледи. Ако изучавашъ и по-низшитѣ сѫщества, като срѣщнешъ нѣкое животно – погледне те, съобразява се има ли нѣкаква обновителна сила или не. Като те погледне, веднага ще вземе нѣкаква стратегия. Защото всичкитѣ хора не оказватъ едно и сѫщо влияние. Срѣщате единъ човѣкъ – цѣлия день сте неразположени. Срѣщате другъ човѣкъ – цѣлия день сте разположени. Срѣщате единъ набоженъ човѣкъ и цѣлия день вие имате туй Божествено настроение. Другия день срѣщате свѣтски човѣкъ, който мисли само за този свѣтъ, не мисли за оня свѣтъ. То сѫ специфични разбирания. Нѣкои мислятъ, че само този свѣтъ е хубавъ. Ние нѣмаме противоречие, че е влѣзълъ въ този свѣтъ. Нѣкои мислятъ, че само въ другия свѣтъ е хубаво. Ако си въ този свѣтъ и очитѣ ти не функциониратъ хубаво, ушитѣ не функциониратъ хубаво, носътъ не функционира хубаво, устата, краката не функциониратъ – тогава какво те ползува този свѣтъ? Но и въ другия, и въ духовния свѣтъ, трѣбва да имашъ известни чувства да функциониратъ. Представете си, че този свѣтъ представ(лява) една долина съ градини, съ плодове, съ плодови дървета, има езера, блатисти мѣста. Духовниятъ свѣтъ представ(лява) високъ планински връхъ, той е красивъ. Ако се качите горе, на планината, имате чистъ въздухъ, но мисъльта ви не функционира добре. Тамъ има ли нѣщо за прехрана? Чистъ въздухъ има по високитѣ мѣста, но само туй не ползува човѣка. Ти седишъ горе, на високото мѣсто, и ще трѣбва да слѣзешъ въ долината, дето има плодове – ябълки, круши, всички удобства. На високитѣ мѣста нѣма тия нѣща. Туй положение, тая обстановка е временна. Представете си, че на високитѣ мѣста, по планинитѣ, може да растатъ ябълки, круши и други плодове. Тогава планината ще бѫде още по-хубава. Защо именно горе, по планината, не растатъ плодни дървета? – Разпредѣленъ е трудътъ. Защо дробоветѣ не се хранятъ тъй, както стомахътъ се храни? – Ако дробоветѣ се хранѣха така, както стомахътъ се храни, човѣкъ какъвъ ще бѫде? – То ще бѫде страшно. Въ дробоветѣ вече имате единъ по-възвишенъ свѣтъ. Въ стомаха – ти си робъ на условията. Много ще работишъ, малко блага ще имашъ, малко благоутробие ще имашъ. Ще изучавашъ, колко отъ тази храна може да те ползува. – Много малко. Ние работимъ чрезмѣрно много, много малко благоутробие имаме. Сега работа имаме въ много направления. Ядешъ нѣкой пѫть, но храната не ти допринася онова, което ти искашъ отъ нея. Нѣкой пѫть ядешъ храна и си благодаренъ. Щомъ си благодаренъ – има една обнова. Тази храна принася ти нѣщо. Има единъ човѣкъ, когото обичашъ, приятно ти е да го срѣщнешъ, искашъ да го срѣщнешъ. Щомъ не го обичашъ – не искашъ да го срѣщнешъ. То е първиятъ случай /1 на чертежа/. Тѣзи стрели показватъ мѫжкия принципъ. Тѣ сѫ положителни, отблъскватъ се. Тукъ сѫ трима, и тримата сѫ на три мнения, отблъскватъ се, съ нищо не може да ги примиришъ. Единъ човѣкъ, който е гладенъ, ти му разправяшъ за оня свѣтъ. (Той) казва: „Не ми разправяй за оня свѣтъ“. Пита: „На оня свѣтъ има ли храна, има ли ядене?“ Ако му кажешъ: „Нѣма“, ще каже: „Мене не ми трѣбва такъвъ свѣтъ, въ който нѣма ядене“. Нѣкои мислятъ, че въ оня свѣтъ нѣма ядене. И тамъ има ядене. Въ оня свѣтъ, като вземешъ храната – нѣма да я дъвчешъ, както въ този свѣтъ. Тази храна сама се разтопява въ цѣлия организъмъ. Тукъ ти трѣбва да знаешъ да дъвчешъ. Следъ като ядешъ, казвашъ: „Не е хубава храната“. Нѣколко часа е употрѣбено да се приготви яденето и казвате, че не е добре сготвено. Преди два деня бѣха ни сготвили сарми, голѣми сарми. Зелето изисква зѫби. Гледамъ – нѣкои дъвчатъ листата, нѣкои оставятъ листата, изѣдатъ само ориза. До мене седи единъ приятель, на когото казвамъ: „Ние сме честни хора, оставяме листата, показваме, че сме яли сарми. Оставяме обвивката, изѣдаме само ориза. Казваме, че сме яли сърми“. Въ насъ има доста зелеви листа, които сѫ останали, понеже искатъ дъвкане. Ние се намираме въ противоречие. Нѣкой пѫть ние слизаме въ стомаха и не може да намѣримъ вратата да излѣземъ навънъ. Нѣкой пѫть господарьтъ влѣзе въ стомаха, защото потрѣбно е да влѣзе въ стомаха. Но по нѣкой пѫть се намѣри въ противоречие. Като единъ виденъ богатъ английски банкеръ, който веднажъ отишълъ да прегледа своето подземие съ каситѣ си и оставилъ ключа отвънъ, не извадилъ ключа да го тури въ джоба си, но оставилъ ключа отвънъ на вратата. Тя се затворила и той останалъ затворенъ въ подземието. Седи той тамъ, търсятъ го насамъ-натамъ, и гладенъ умира вѫтре. И пише тъй: „Ако имаше нѣкой да ми даде малко хлѣбецъ, щѣхъ да му дамъ половината си имане“. И като умира, пакъ не дава цѣлото си имане. Като умира, дошълъ до положението да даде половината отъ имането си. Та казвамъ: Когато слизашъ въ стомаха, ще извадишъ ключа, ще го туришъ въ джоба си, защото опасна работа е. Като слизашъ въ дробоветѣ, пакъ сѫщият законъ е – ключа ще го носишъ въ джоба си. И въ главата си като влизашъ, ключа ще го носишъ въ джоба си. Три нѣща има, които човѣкъ посещава: главата, дробоветѣ и стомаха. Той трѣбва да носи ключоветѣ. По нѣкой пѫть ние загазимъ въ мозъка си. Голѣмъ да е, но загазимъ. Знаешъ (ли), какво става на човѣка, ако загази въ малкия мозъкъ? – Цѣлия день ще крѣка, ще вика, ще вдига шумъ, неразположенъ е. Нѣкои мислятъ, като влѣзатъ въ малкия мозъкъ, че никой не ги обича. Но то е въ отрицателната, въ пасивната страна /2 на чертежа/. Въ едно отношение ти си недоволенъ. (Нѣкой) казва: „Нѣма хора, никой не може да те обича“. Другъ казва: „Нѣма хора, нѣма кого да обичашъ“. Единиятъ се оплаква, че нѣма кой да го обича, другиятъ се оплаква, че нѣма кого да обича. Каква е разликата? – „Нѣма кой да те обича“ – ти си гладенъ, нѣма кой да ти даде хлѣбъ. А пъкъ „нѣма кого да обичашъ“ – ти носишъ хлѣба, но не искашъ да го дадешъ на когото и да е, но търсишъ нѣкого – искашъ да продадешъ хлѣба. Въ първия случай искашъ да купишъ хлѣбъ, въ другия случай искашъ да го продадешъ, търсишъ нѣкой да ти даде повече за хлѣба. Казвашъ: „Нѣма хора, които да те обичатъ“ – значи: нѣма кой да ти продаде хлѣбъ. „Нѣма кого да обичашъ“ – нѣма кому да продадешъ хлѣба. Та казвамъ: Нашата глава служи за обнова. Ако човѣкъ знае (кѫде) има мѣста въ мозъка – той ще се обнови. Има мѣста въ мозъка, ако се постави тамъ – цѣлия день ще бѫде неразположенъ. Има една область, отстрани горе на главата, ако се залостишъ тамъ – цѣлия день ще имате страшни работи. Ще мислишъ за сиромашията, ако осиромашѣешъ – какво ще правишъ, ако ви нападнатъ разбойници, ако стане земетресение, ако стане нѣкоя война, ако дойде нѣкоя буря, ако дойде наводнение. Се такива страшни работи ще ти идватъ на ума. Цѣлата вечерь ще бѫдешъ такъвъ обърканъ: ако ямъ – ще се задавя, ако храната ми не (се) смеле, ако сърдцето ми спре, ако гръбнака ми се счупи, ако краката ми се изкълчатъ. Като мислишъ така, какъ ще се обновишъ, кажете ми? – Не може да се обновите, докато имате противоречия. Законътъ за обновата изисква да се премахнатъ противоречията. Най-първо ти мислишъ, че нѣма такива хора за обичь. Азъ съмъ превеждалъ онзи анекдотъ. Турция забогатѣла нѣкога. Когато хората забогатѣятъ – леностьта се образува. Въ една область имало много мързеливи хора – дембелханета. Набирали се 20 хиляди дембелханета – всички лежатъ, нищо не работятъ, очакватъ да имъ донесатъ яденето, пиенето. Султанътъ се обезпокоилъ, какво да правятъ съ тия дембелханета – само ядатъ, държавата ще пропадне така. Везирътъ билъ уменъ човѣкъ и той, (за) да ги изпита кои сѫ хасълъ дембелханета, решилъ да запалятъ дембелхането, кѫдето лежѣли и които останатъ, (до)като гори дембелхането, ще ги счита за дембелханета. Като се запалило дембелхането, всички избѣгали, останали само двама – седятъ, пекатъ се. Единиятъ казва на другия: „Ще изгоримъ“. Другиятъ му отговорилъ: „Какъ не те мързи да говоришъ?“ Слушалъ ги везирътъ и отъ 20 хиляди останали само двама хасълъ дембелханета. Дембелхане, значи човѣкъ, който търси своето удоволствие. Въ турско време имаше единъ навикъ, който го обичамъ. Като стане сутринь турчинътъ, той имаше едно наргиле. Ще запали лулата, ще пие кафето, ще запуши и наргилето ще заклокочи. Доста хигиенично е. Понеже димътъ минава презъ наргилето и се пречиства. Като пуши, въздуха минава презъ единъ маркучъ и се пречиства. Тукъ бѣше дошълъ единъ лѣкарь (и) имаше едно наргиле. Трѣбва да се изучава човѣшкиятъ организъмъ – да знаеме обновителнитѣ мѣста въ себе си. Ти не може да се обновявашъ, ако не знаешъ кѫде да се хванешъ. Ако горната часть на челото е тѣсна, не е развита – нѣмашъ въображение. На нѣкои хора главата мяза на китайцитѣ – горе тѣсна, долу широка. Въ бѣлата раса, главата горе е широка. Китайцитѣ много ядатъ. Разправяше ми единъ американецъ, който билъ на гости на единъ китайски мандаринъ. 40 вида яденета имало и отъ всичкитѣ 40 вида трѣбва да вкусишъ. Какви ли не. Този, който търси 40 вида яденета, той не е горе въ главата, той е долу въ главата. Казвамъ: Трѣбва да знаятъ, кѫде сѫ обновителнитѣ процеси. Трѣбва да срещнешъ единъ човѣкъ, който е обновенъ, който се обновява. Срещнешъ нѣкой – не вървятъ работитѣ добре. Българинътъ има една черта – когато го питашъ какъ е гроздето или какъ е житото, никога нѣма да ти каже, че е хубаво. Казва: „Родило е малко“. Турчинътъ има една черта. Той преувеличава и показва повече, отколкото е. Българинътъ намалява. Страхъ го (е), ако каже, че е хубаво, да не би да му го взематъ. Казва, че не е хубаво, за да има и идната година малко повече. Но то зависи де е човѣкъ. Редъ поколѣния има, които сѫ живѣли тамъ, дето не трѣбва. Ако започнемъ съ религиозния животъ, искаме да преустроимъ мозъка на човѣка, да се разшири главата. Ако неговото чело не може да се подигне, ако коронната часть не може да се подигне и остане права линия – трѣбва да се образува поне една малка крива линия горе. Тази крива линия показва, че при каквито и условия да си, и при най-лошитѣ, казвашъ: „Добъръ е Господь, ще се оправи тази работа“. По закона на обновата лесно се лѣкуватъ хората. Казвашъ: „Ще оздравѣя“ и оздравявашъ. Онзи казва: „Я оздравѣя, я не. Тази болесть е лоша, не се лѣкува, нѣма да оздравѣя азъ“. Такъвъ човѣкъ, за да го излѣкувашъ, трѣбва да го приспишъ. Нѣкой пѫть тѣ съзнаватъ това. Казва: „Приспа ме, че да се освободя отъ болестьта“. Той, като мисли постоянно, нѣма обнова. Сега по нѣкой пѫть слушамъ, казвате: „Не върви добре, както едно време“. Нѣкои стари, като били на млади години, били по-по-добре. Сега, като остарѣли, не били толкозъ добре. Питамъ: Кога плодътъ е добъръ – като пѫпка на цвѣтъ или като узрѣе? Въ младини ти си една пѫпка, въ пълната възрасть ти си разцъфналъ, въ старини – на 125 години, ти си узрѣлъ плодъ. Кое е по-хубаво? Хубаво узрѣлитѣ плодове ядемъ. Тогава нѣкои хора се оплакватъ, казватъ: „Тѣзи работи, като бѣхме млади, (а) не на стари години“. Питамъ: Съ какво да се занимава човѣкъ на стари години? – На стари години, понеже зѫбитѣ изпопадали, не може да яде. Сѫжалява, че не може да яде тъй, както на млади години. На млади години ти не знаешъ какъ да мислишъ. На 4–5 години децата какво правятъ, каква е обновата? – Често децата обичатъ да плачатъ. Има деца, като се изгърбятъ, дигнатъ задницата нагоре, главата надолу и плачатъ, плачатъ. Майка му ще иде нѣколко пѫти, то се плаче. Защо плаче и то не знае. Нѣщо криво му е. Туй дете влѣзло, забъркало се нѣкѫде, то има понятие за оня свѣтъ, отъ който слиза. Децата, които плачатъ, иматъ възпоменание отъ онзи свѣтъ, не харесватъ тия условия, не знаятъ какъ да се върнатъ, не може да се примирятъ. Първото нѣщо – всички трѣбва да се примирите съ условията, при които живѣете. Не искайте голѣми удобства. Казвате: „Да имамъ пиано, да имамъ цигулка, да имамъ китара или друго нѣщо“. Но то сѫ завършени процеси. Ти, ако имашъ пиано, какво ще стане съ тебе? Какво ще добиешъ? – Ти имашъ едно отлично пиано /сочи гърлото/, може да пѣешъ. Може да направишъ едно пиано – да вземешъ 30–40 паници, вземи ги, тури ги на едно мѣсто и започни да ги чукашъ. Може да ви направя едно пиано. Когато бѣхме въ Сливенъ, наредихме съ онѣзи, които бѣха съ мене, камъчетата на едно поточе, както азъ зная. Музикално наредихме камъчетата. И водата, като минава, шумоли музикално. Кой какъ дойде, казва: „Особено е туй шумолене“. Но камъчетата сѫ наредени. Дойдатъ овци, размѣсятъ камъчетата. Ида, пакъ ги наредя. Дойде нѣкой, казва: „Много приятно е да слуша човѣкъ, какъ върви водицата“. Онзи, който гледа, ще каже: „Този нѣма работа, че реди камъчетата да шумоли водата“. Кой какъ дойде, казва: „Колко сѫ хубаво наредени камъчетата“. Та казвамъ: Ако знаемъ да наредимъ нашитѣ мисли – имашъ вадичка. Ако знаешъ да наредишъ камъчетата, ако знаешъ да наредишъ своитѣ чувства и своитѣ постѫпки – ще имашъ нѣщо музикално. Цѣлиятъ свѣтъ е едно благо. Ние живѣемъ въ единъ свѣтъ на голѣми възможности. Не си самъ музикантъ. Ти ще идешъ при единъ музикантъ, (той) ще ти помогне, ще те изслуша. Нѣкой е художникъ. Ще идешъ при нѣкой, който е художникъ. На всѣки художникъ трепти сърдцето му, за да даде нѣщо отъ себе си. Всѣки човѣкъ иска да даде нѣщо отъ себе си. Много хора страдатъ, че нѣма кѫде да дадатъ стоката си. Много страдатъ, че нѣма кѫде да направятъ едно добро. Единъ лошъ човѣкъ седи, иска да купи. Добриятъ пъкъ иска да продаде. Този, който не може да купи стоката, сърди се, че не може да купи. Другъ има, който не може да продаде стоката си, и той се сърди. И двамата се сърдятъ. Ако онзи купува добре, а другиятъ продава добре – и двамата сѫ доволни. Най-първо природата иска отъ насъ нѣщо ние да ѝ дадемъ. Тя всѣки день иска да ѝ дадемъ нѣщо. Станешъ сутринь, не искашъ да благодаришъ на Бога. Благодари на Господа, че слънцето ти дава. Приемашъ свѣтлината, приемашъ въздуха, приемашъ водата – за всичко туй благодари, което си възприелъ. Ти трѣбва да дадешъ нѣщо отъ себе си. Ти седишъ, мърморишъ и казвашъ: „Туй не е наредено, онова не е наредено“. – Тепърва има да се нарежда. Ако постѫпишъ ученикъ въ една гимназия, изведнажъ въ 8-ми класъ ли ще постѫпишъ? – Най-първо ще постѫпишъ въ 1-ви класъ, втората година – въ 2-ри, въ 3-ти, и постепенно ще идешъ въ 8-ми класъ презъ осмата година. Ако си училъ добре – всичкитѣ професори, всичкитѣ учители въ гимназията ще иматъ добро мнение за тебе. Ако не учишъ, казватъ: „Не учи добре“. Казвамъ: Всички ние сме ученици въ това Божествено училище. Сега ние мислимъ, че като постѫпимъ въ 1-ви класъ – то е свършено. Хиляди години като учите, пакъ ще знаете толкозъ, колкото сега знаете. Всички тия теории, които сега ги знаете, тѣ сѫ привидни. Следъ хиляди години свѣтътъ ще се измѣни. Следъ хиляди години свѣтътъ не може да го обяснимъ по този начинъ, по който сега го обясняваме. Ти си билъ едно малко детенце, игралъ си съ малки прѫчици, станалъ си на 21 година – ще вземешъ ли прѫчката да я туришъ между краката и да си играешъ на конче? Сега вие се връщате къмъ вашето минало и казвате: „Колко хубаво бѣше, когато майка ми ме носеше на рѫце“. Ако цѣлия животъ майка ти те носи на рѫце, какво ще стане отъ тебе? Най-първо сега трѣбва да се премахне недоволството. Вие опитвали ли сте да премахнете вашето недоволство? Да допуснемъ, че вие сте въ единъ голѣмъ салонъ, има много публика. Ако всички прозорци сѫ затворени, следъ половинъ часъ усѣщате, че атмосферата е натежала. Трѣбва да се отвори отнѣкѫде, да влѣзе една обновителна струя. Човѣкъ има въ себе си около десетина органи за обнова. Презъ всѣки органъ трѣбва да влѣзе една обновителна струя. Ти, ако чрезъ органа на твоето милосърдие не може да влѣзе милосърдието – тази енергия, ти нѣма да имашъ хубавото разположение. Ако чрезъ органа на твоята вѣра не може да влѣзе силата на вѣрата – (нѣма) да ти даде онзи широкъ просторъ за свѣта. Ако чрезъ органа на надеждата тази сила не може да влѣзе – не може да усѣтишъ това подмладяване. Надеждата всѣкога подмладява човѣка. Вѣрата дава просторъ. Надеждата обхваща нѣщо по-материално. Като дойдете до любовьта, вие имате най-високата проява на Божествения животъ. По нѣкой пѫть вие мислите кого да обичате. Вие може да обичате, ако разбирате природата. Много разумни сѫщества има, които сѫ влѣзли въ цвѣтята и скрили сѫ се, напримѣръ въ единъ карамфилъ, и очакватъ само да ги погледнете, да ги помиришете, че имъ става много приятно. Понеже това ухание, което издава карамфилътъ, като дойде въ носа ви това ухание, може да кажешъ: „Колко хубаво мирише“. Само като помислишъ за него, радва се сърдцето на това карамфилче. Казвате: „Ще ида азъ да се занимавамъ съ единъ карамфилъ“. Мислите ли, че нашиятъ животъ, като се занимаваме само съ хората, че е много сериозна работа? Представете си единъ младъ момъкъ или една млада мома. Но следъ години, като остарѣе, стане сухи кости. Не е ли човѣкъ като едно цвѣте, и той съхне. Чудишъ се какъ си я прегръщалъ, прегръщашъ я, но нѣма нищо. Като прегърнешъ нѣкой човѣкъ, мяза на сухо дърво. Като прегърнешъ другъ, излиза нѣщо отъ него. Като прегърнешъ другъ, нищо не дава, мяза на крава, която доишъ, но нищо не дава. Казвамъ: Сѫществениятъ животъ е животътъ на обновата. Туй, което влиза въ човѣка и което излиза, то е реалното. Туй, което вече не излиза и не влиза – ние се намираме въ единъ статически свѣтъ. Казвате: „Онзи не струва да обичашъ, този не струва да обичашъ“. То сѫ изопачени работи. Трѣбва да се освободите отъ голѣмитѣ заблуждения, въ които сега се намирате. Виждашъ една монета, която е окалѣна. Казвашъ: „Тя е окалѣна“. Като измиешъ тази монета, ще видишъ, че тя е чиста. Видишъ скѫпоцененъ камъкъ, окалѣнъ е. Ако вземешъ този камъкъ, умиешъ го (и) стане чистъ. Казвамъ: Сега всички живѣете въ единъ свѣтъ на Божествени възможности и Господь ви изпитва. Срещнете единъ човѣкъ, казвате: „Той е грѣшникъ“. Този грѣшникъ е скѫпоцененъ камъкъ – отвънъ е грѣшникъ, отвѫтре е праведникъ, съдържание има. Очисти му кальта. Внеси въ него една мисъль положителна. Този човѣкъ се е обезсърдчилъ, боленъ (е). Помисли, че ще оздравѣе следъ три деня. Казвашъ: „Като кажа, ще стане ли?“ – Ще стане. Ако кажешъ, че следъ петь деня ще оздравѣешъ, ти не се съмнявай – ще оздравѣешъ. Онова, което мислишъ, щомъ не се съмнявашъ въ себе си – то ще стане. Защото Богъ е онова сѫщество, което ни дава онова, което мислимъ, което чувствуваме. Дотолкозъ, доколкото вѣрваме въ Него – дотолкозъ ни дава. Защото вѣрата въ насъ е възможность. Ти отивашъ при Господа съ една малка цепнатина, една малка дупчица – какво ще ти даде? – Колкото твоята цевь е по-голѣма, толкозъ повече ще ти даде Господь. Ако имашъ силна вѣра – по-голѣма възможность имашъ, благословението ще дойде по-скоро. Ако вѣрата ти е слаба – ще дойде благословението по-кѫсно. Ето азъ какво разбирамъ подъ думата „любовь“. Като обичашъ нѣкого, ще видишъ, че и Господь се радва на това. Богъ е доволенъ, че обичашъ. Като обичашъ (нѣкого) – радвай се заради Господа въ себе си, че го обичашъ. Щомъ обичашъ единъ човѣкъ заради Него, тя е временна (обичь). Щомъ го обичашъ, азъ се радвамъ въ себе си, Богъ е доволенъ отъ любовьта. Богъ е доволенъ, че азъ проявявамъ Неговата любовь, както Той иска. Този, когото обичамъ, е доволенъ, че Господь му (е) изпратилъ единъ човѣкъ, който го обича. Знаете (ли), колко хубаво е да има единъ човѣкъ, който ви обича? Обича ви онзи, който никога нѣма да ви направи една забележка. Идеалната любовь седи въ това. Да кажемъ – азъ съмъ единъ учитель, имамъ единъ способенъ ученикъ, (който) свири. Като го слушамъ, никога не му казвамъ, че не може да свири. Казвамъ му: „Добре свиришъ“. Понеже го обичамъ, той, като направи погрѣшка, той вече знае и той самъ се коригира. Ако река азъ да го коригирамъ, то е несъвмѣстимо. Когато обичашъ единъ човѣкъ, никога не го коригирай. Който те обича, ако те коригира… Ще изучавате любовьта си, само нѣма да се коригирате. Казва: „Ти не трѣбва да пѣешъ“. – „Че какъ трѣбва да пѣя?“ Може да каже нѣкой: „Този предметъ не трѣбва да се развие“. – „Че какъ трѣбва да се развие?“ Имамъ единъ сопранъ, нека пѣе като сопранъ. Имамъ единъ алтъ, нека пѣе като алтъ. Имамъ единъ теноръ, нека пѣе като теноръ. Имамъ единъ басъ, нека пѣе като басъ. Басътъ е хубавъ, магнетиченъ е басътъ. После, тенорътъ има голѣмъ замахъ, сила има въ него. Сопранътъ има голѣми амплитуди, той е високъ. Алтътъ е толкова скроменъ – като пѣе, не иска да се покаже. Сопранътъ, като пѣе, иска всички да го разбератъ. Басътъ иска всички да знаятъ, че е силенъ. Като пѣе нѣкой басъ, да започне свѣтлината да се раздвижва. Да допуснемъ сега, че имате едно неразположение. Какъ ще се премахне неразположението? – Ако сте единъ художникъ и започнете да рисувате – ще го премахнете. Ако сте нѣкой скулпторъ и започнете да чукате, започнете да работите, тия скулптори доста музикални хора сѫ, музикално удрятъ, музика има въ него. Не си скулпторъ, не си художникъ, (но) знаешъ да пѣешъ – пѣй тогава. Вие още не сте се научили да пѣете. Вие пѣете, като издишате. Сега трѣбва да се научите да пѣете и като вдишвате. Пѣли ли сте вие, като вдишвате въздуха? Най-добритѣ пѣвци въ свѣта сѫ ония, които пѣятъ като вдишватъ. Който пѣе, като издишва – той е наполовина пѣвецъ. Който пѣе и като вдишва, и като издишва – той е истински пѣвецъ. /Учительтъ свири при вдишване/. Онзи, който знае да пѣе, когато вдишва и издишва, тогава ще чувамъ онова, хубавото пѣене. Като пѣе „Въ началото бе Словото“ – тоноветѣ ще ги чувашъ. Казвамъ: Мѫчно е пѣенето, като вдишва човѣкъ. Пѣенето, като вдишвашъ, е за тебе. Като издишвашъ, е за другитѣ. Ако за себе си знаешъ да пѣешъ, и за другитѣ ще знаешъ. И въ мисъльта е сѫщия законъ. Законътъ за обновата започва отъ онова, което приемашъ. Най-първо ще се научишъ да оценявашъ любовьта, която Богъ ти дава. Ако туй, което си придобилъ отъ Бога, ти го оценявашъ и туй, което дадешъ вънъ отъ себе си, ще се оцени. Сега вие искате да се подмладявате. Възможно е, но мислете по половинъ часъ за подмладяването. Чувамъ сестри да казватъ: „Остарѣхме, побѣлѣхме“. Пакъ се срѣщатъ и пакъ казватъ: „Остарѣхме, побѣлѣхме“. – Че какво сте побѣлѣли? Зимно време, като навали снѣгъ по растенията – остарѣли ли сѫ растенията? Всички сѫ побѣлѣли, но то е временно. Зимно време е, малко снѣгъ е дошълъ по главитѣ ви, (а) казвате, че сте остарѣли. Като дойде пролѣтьта, ще се стопи снѣга, пакъ ще почернѣятъ главитѣ ви. Вие се заблуждавате, че сте побѣлѣли. Ако старостьта седи въ бѣлитѣ коси – лесна работа е. Има млади хора, които иматъ бѣли коси. Има деца по на 5–10 години съ бѣли коси. Събуждайте въ себе си хубавитѣ чувства. Сега на васъ ви трѣбва едно огледало. Денемъ, най-малко три пѫти на день, пъкъ и десеть пѫти като правите – добро ще бѫде. Каквото настроение и да имате, огледайте се да видите. Когато се разсърдите – нѣма да ви правятъ забележка, само да имашъ едно огледало и да се огледашъ. Ти самъ започвашъ да се смѣешъ. Вие сега, като се разсърдите, смѣшни ставате – деформира се лицето, навѫсите се. Азъ, като се разсърдя, ето какво правя: лицето – засмѣно, рѫката – на главата. Туй е сръднята въ мене. Защото, като пѣя нѣкои нѣща, съзнавамъ, че другояче трѣбва да се пѣятъ, не може да ги изпѣя. Нѣкой пѫть свиря нѣкои работи, азъ самъ съмъ недоволенъ. Нѣкой пѫть правя опити. Иде нѣкой при мене боленъ, седи отвънъ, пъкъ азъ свиря. Като свиря, този човѣкъ се нервира. Като започна да свиря на болния, като даде внимание – забравя болестьта и оздравява. Другиятъ, който се безпокои, тревожи се – че тревожи и мене, азъ не мога да свиря. По нѣкой пѫть азъ го държа половинъ часъ вънъ, той ходи, тревожи се, азъ свиря. Понеже виждамъ, че (съ) свирене нѣма да стане – туря цигулката, слизамъ долу. Казвамъ: „Какво обичате?“ Нѣкой пѫть зная кѫде е болката. Той се уплашилъ, че ще умре. Азъ взема, че го бутна съ лѣвата рѫка по лѣвата страна на главата. (Той) казва: „Чудна работа. Бѣхъ боленъ, бутна ме съ лѣвата рѫка по главата и оздравѣхъ. Магия ми направи. Омагьоса ме“. Пъкъ омагьосването е проста работа. Азъ като турихъ рѫката на главата му, неговата енергия започна да тече. Той прилича на жена, която родила малко дете, набрало се млѣко въ нѣнкитѣ на майката и ѝ причинява болка. Ако детето не смуче това млѣко, набира се млѣко и майката страда. Нѣкѫде се набира енергия, въ мозъка нѣкѫде. Трѣбва да дойде единъ човѣкъ, да изтегли тази енергия. Въ природата Богъ, като ни обича, праща ни по нѣкой пѫть страдания, за да отнема онова излишното, което имаме въ насъ. Страданията сѫ излишна енергия въ насъ. Като страдаме, тази енергия отива навънъ. Като се разсърдишъ, то е пакъ изчистване. Сръднята не е лошо нѣщо. Нѣкой пѫть искашъ да се разсърдишъ. Тогава харчишъ повече енергия. Ако давашъ излишното, сръднята е на мѣсто. Нѣкой пѫть хубаво е да се разсърдите. Взема се тази енергия. Нѣкой пѫть ти дойдешъ въ съприкосновение съ хората, които сѫ по-магнетични. Другъ пѫть срѣщашъ човѣкъ, който е нервенъ. Нервнитѣ хора даватъ импулсъ. Тѣ не даватъ магнетизъмъ, но импулсъ. Като срещнешъ човѣкъ разположенъ, предава ти магьосническа сила. Нѣкой пѫть, когато хората сѫ нервни, трѣбва да срѣщашъ разположени хора. Въ разположения човѣкъ силно е развита вѣрата, надеждата, любовьта, въображението, всичкитѣ разположения. Богатъ е този човѣкъ. Като срещнешъ този човѣкъ, въ духовния свѣтъ дава. Дойде нѣкой човѣкъ при тебе, приеми го добре. Сега говоримъ за себе си, да знаете какво да си говорите. Споредъ закона за обновата, човѣкъ всѣки день трѣбва да се качи на три мѣста. На първо време стани на физическото поле въ тѣлото. Следъ туй трѣбва да се качишъ въ своята дихателна система – то е духовния свѣтъ. Най-после да се качишъ горе въ мозъка – въ Божествения свѣтъ. Да направишъ една връзка между физическия свѣтъ, и духовния свѣтъ, и Божествения свѣтъ. Всѣки день разнообразие трѣбва да има. Не избѣгвайте хората. Казвате: „Тѣ сѫ свѣтски хора“. Не гледайте така. Не искамъ да ви говоря, защото, ако ви дамъ нѣкаква външна форма, ще се заблудите. Ако ви кажа по какво се отличава единъ лошъ отъ единъ добъръ човѣкъ, нѣма да се ползувате. Ако ви кажа по какво се отличава единъ даровитъ отъ единъ недаровитъ човѣкъ, нѣма да се ползувате. Споредъ мене, единъ лошъ човѣкъ е недаровитъ. Думата „лошъ“ не е лоша, но ш-то е лошо. Като извадишъ ш-то отъ думата „лошъ“, тя става на добра. Ш-то да го обърнешъ надолу, както обръщатъ удавницитѣ, на които дробоветѣ се напълнили съ вода – обръщатъ ги надолу съ главата, за да излѣзе водата. Човѣкъ отъ себе си трѣбва да извади непотрѣбнитѣ работи. Станешъ сутриньта, казвашъ: „Остарѣхме“. Другояче говорете, кажете: „Наближи времето да си ходимъ (у) дома. Пишатъ ни нашитѣ, искатъ да си идемъ“. Да ти е приятно, че ще се върнешъ. Казватъ: „Остарѣхъ“. Дойдешъ на голѣми изпитания, ще кажешъ: „Учатъ ме“. Изпитанието не е лошо нѣщо. Давашъ изпитъ на онова, което си училъ. Нѣкой пѫть може да те изпитатъ доколко обичашъ, може да те изпитатъ доколко вѣрвашъ, може да те изпитатъ доколко се надявашъ, може да те изпитатъ доколко знаешъ – колко знаешъ да пѣешъ, колко знаешъ да рисувашъ, нѣкой пѫть може да те изпитатъ да знаешъ каква е тежестьта. Въ всичкитѣ процеси трѣбва да знаешъ – тѣ сѫ важни. Срѣщашъ едно дете, казвашъ: „То е дете“. Ти се радвай, че е дете, погали го малко, неговото съзнание не е пробудено. Срещна нѣкой старъ дѣдо, погледне ме и казва: „Знаешъ (ли), на 85 години съмъ“. Старитѣ баби и старитѣ дѣдовци много ги разбирамъ. Като го погледна, виждамъ, че има достойнство. Погледне ме, измѣри ме, мисли си: „Не можешъ да ме излѫжешъ, че носишъ нѣщо ново“. Гледа ме дѣдото критически, поусмихне се. Казвамъ: „Дѣдо, много ми харесвашъ“. Тѣ обичатъ много да ги хвалятъ. „Има нѣщо много хубаво въ тебе“ – му казвамъ. „Имашъ единъ отличенъ умъ и сърдце, но живѣешъ между хора, които не те оценяватъ. Едно време, когато си билъ младъ, личенъ си билъ между всичкитѣ момци, много способенъ човѣкъ“. Той казва: „Кой ти е казалъ нѣщо?“ – „Никой не ми е казалъ, но наука е това“. – „Че какъ? Може ли? Да не ти е казалъ нѣкой отъ селото нѣщо?“ – „Не, но наука е това. Господь е написалъ на човѣка известни черти. Мене ми е много приятно, че се срещнахъ съ тебе. Колко нѣща научихъ отъ тебе“. – „Я ми кажи нѣщо“, и си подава рѫката, заинтересува се вече дѣдото. Тогава му казвамъ: „Ако се подмладишъ, тогава какво ще правишъ?“ – „Ако се подмладя, не искамъ да правя една глупость, която направихъ едно време – оженихъ се, баща станахъ. Сега нѣма да се женя. Като стана на 33, на 45 години, че тогава искамъ да науча нѣщо хубаво“. Казвамъ: „Много хубаво. Едно време, въ Библията пише за единъ човѣкъ, който се оженилъ на 65 години, хемъ имаше две жени“. – „Че какъ две жени?“ – „Едната обичаше, другата не я обичаше“. За какво може да се говори сега на свѣта? Какво значи свѣтъ? – Единъ свѣтъ красивъ навсѣкѫде – каквото погледнешъ, всичко се радва. Свѣтскиятъ животъ е всички цвѣтя, вода, листа – всичко туй се радва. То е свѣтскиятъ животъ. Свѣтътъ на любовьта е дето всичко се радва. Свѣтътъ на вѣрата е дето всичко има довѣрие. Свѣтътъ на надеждата – то е реализиране. Да влѣзешъ въ свѣта на надеждата, значи въ физическия свѣтъ да влѣзешъ. Свѣтътъ на вѣрата е красивиятъ духовенъ животъ. Любовьта е свѣтътъ на любовьта, то е Божествениятъ животъ. Нѣма да казвашъ: „Тукъ криво си направилъ“. Въ любовьта не може да има криви работи. Всичкитѣ работи, които любовьта прави, сѫ ценни. Тя носи живота. Онзи, който ви обича, само чрезъ своя погледъ, само чрезъ своето пипане – той ви дава нѣщо. Като ви обичатъ хората, внасятъ живота. Като не ви обичатъ, тѣ ви отнематъ живота. Сега говоримъ за закона на обновата. Два живота има въ свѣта: животъ, който е образувалъ рая на безлюбието, който е образувалъ ада и животъ на любовьта, който е образувалъ рая. Въ новия животъ е любовьта. Ти живѣешъ по закона на безлюбието и искашъ да имашъ рая. Ти ще имашъ ада. Всичкитѣ страдания въ насъ произтичатъ отъ закона на безлюбието. Всичкитѣ радости произтичатъ отъ закона на любовьта. Казвамъ: Всѣки день отваряйте душитѣ си. Сега не че вие не я отваряте. Сега ще пристѫпимъ малко къмъ музика. Да кажемъ имате обикновено пѣене, пѣете една пѣсень. Имаме коя да е пѣсень, тѣ сѫ обикновени работи. Азъ ще ви дамъ сега едно упражнение. Азъ ще пѣя на себе си, вие ще ме слушате, на себе си ще пѣя. /Учительтъ свири и пѣе „хаинзо“ въ много мелодии/. То вече е свободното пѣене. То е единъ музикаленъ езикъ. „Хаинзо“, когато искашъ да примиришъ хората. „Хаинзо“, когато слизашъ да помагашъ. Соль – туй, което цъвти. Ре – туй, което се движи. Ла – туй, което знае. И ми – туй, което се обхожда. Туй, което цъвти въ тебе, трѣбва да завърже. Туй, което завързва, трѣбва да узрѣе. Туй, което узрѣва, трѣбва да се възприеме. Всѣка една мисъль, всѣко едно чувство, всѣка една постѫпка трѣбва да се възприеме отъ човѣшката душа, отъ човѣшкия духъ да се опита. Само въ опита е Божественото разбиране. Ние опитваме нѣщата. Ние само помирисваме цвѣтята. Какъвъ е вкусътъ на плода, не знаемъ. Уханието, красотата, която има цвѣта, опитваме. Но после има процесъ на зрѣене. Това, което опитваме после, то е разбирането, то остава въ насъ. Най-първо опитваме живота въ насъ. Казваме: „Свѣтски животъ“. Свѣтскиятъ животъ е посѣтиятъ животъ въ земята. Израстналиятъ животъ е въ младини. Ти се раждашъ като дете, възприемашъ като младъ. Духовниятъ животъ е узрѣлиятъ плодъ. Този плодъ (трѣбва) да се опита. Да бѫдемъ доволни отъ самото семе, отъ пѫпката, отъ цвѣта и отъ плода. Не само (да) казваме: „Свѣтскиятъ животъ не струва“. За мене всичкиятъ животъ има смисълъ. Духовното и Божественото вече даватъ цена. Божественото е да приемешъ благото, което никой не може да ти отнеме. Въ физическия животъ може да цъвнешъ и да завържешъ. Може да завържешъ и да не узрѣешъ. Онова, което узрѣе, ще имашъ земенъ животъ. Подъ думата „Божественъ животъ“ разбираме плодътъ да узрѣе, да го опитаме и да бѫдемъ доволни отъ онова, което Богъ ни е далъ, понеже въ следния моментъ ще имаме пакъ нѣщо ново. Вѣчно обновяване има. Въ английски има едно изражение…/Въ оригинала липсва/. То е вѣчното обновяване въ човѣка, то е мисъльта. Туй го наричатъ любовь. Подъ думата „любовь“ разбираме вѣчното проявление. Богъ постоянно обновява. /Учительтъ пѣе: „Ние ще се подмладимъ, ние ще се подмладимъ, ние ще се подмладимъ. Ние ще се подмладимъ, макаръ и стари да сме днесъ. Побѣлѣлитѣ глави ще почернѣятъ и красиви ще станатъ“/. Пѣйте, не се смущавайте. Човѣкъ при Бога трѣбва да бѫде като малко дете. Никога да се не критикувате. До бѫдемъ благодарни. Предъ лицето на Бога да бѫдемъ благодарни за всичко. То е хубавото разбиране. Богъ, като погледне на хората, Той не ги сѫди. Той като погледне, понеже всички обича, Той като гледа, всичко става тъй, както Той гледа. Тъй като го гледа Той, тъй става. Господь като дойде въ свѣта и погледне на свѣта, свѣтътъ става такъвъ, както Той иска. Всички тия противоречия Той ги превръща. Любовьта е по-силна отъ всичко. Ако вѣрваме въ Бога, всичкитѣ противоречия, които ние не ги разбираме… А въ Божествения планъ има една голѣма тайна. Богъ като погледне на свѣта, всичко става за добро. Писанието казва: „Всичко, каквото се случи, ще се превърне за добро“. Радвайте се на старостьта, радвайте се на болеститѣ – на всичко се радвайте, защото всичко е за добро въ свѣта. Има нѣщо друго, но то е нашето неразбиране. Всѣки день да се проявявате такива, каквито Господь ви е направилъ. Добрата молитва. ХХ година 17. Лекция на Общия Окултенъ класъ 29 януарий, 1941 год., Срѣда, 5 ч.с. Изгрѣвъ.
  5. Ани

    1941_01_22 Мощната сила

    От книгата, "Всекий дѣнь по една добра мисъль". Общ окултен клас. Година XX (1940–1941). Том I. Първо издание. София, Издателство „Урания“, 1997 Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Мощната сила Отче нашъ. Имате ли зададена тема? – /Нѣмаме/. Изпѣйте една пѣсень. Хората мислятъ, че много знаятъ. Ако ви запитамъ преди 100 години кѫде бѣхте или, ако ви запитамъ следъ 100 години кѫде ще бѫдете – не знаете. Ако влѣзете въ една тъмна стая, ще ви кажатъ да четете. Че не може да четете не показва, че сте невежи. Въ тъмнината ученъ човѣкъ да сте, каквото знаете наизустъ – може да го декламирате, но да четете – не можете. Условия нѣмате да четете. Казвамъ: Миналото е тъмно и бѫдещето е тъмно. Въ бѫдеще, ако имашъ свѣтлина – може да видишъ какво ще ти се случи. Запримѣръ: Често вие сте взимали билетъ за лотария. Една сестра, като вземе, все казваше: „1 000 000, ако спечеля – ще скачамъ“. Казвамъ ѝ: „Ще скачашъ, ако спечелишъ, ако не спечелишъ – ще ходишъ обикновено“. Дойде после, казва: „Нѣма го милиона“. Тя предполага. Тъмнина има, тя не вижда работата, не знае кой номеръ ще спечели. Има законъ, който опредѣля кой номеръ ще спечели. На бойното поле не отиватъ деца, отиватъ възрастни. Не отиватъ и стари на по 120 години, а отиватъ на по 21, 22, 23 години – тѣ отиватъ на бойното поле. Защо е така? Защото тѣ сѫ най-здравитѣ, най-способнитѣ хора. Вие сега ще кажете: „Ами ние, които сме остарѣли?“ Кой ви е казалъ, че сте остарѣли? Отъ кѫде ще докажете, че сте стари? Защото въ себе си вѫтре ни най-малко не чувствувате, че сте стари. Стари сте само отвънъ. Нѣкои работи върху васъ, върху лицето, върху мускулитѣ и мислитѣ, че остарявате, но туй остаряване не зависи отъ васъ. Вие безъ да искате остарявате. Остарявате – значи не сте господари на положението. Ако нѣкой силенъ човѣкъ дойде и ви хване за врата – наклонявате се. Ти не искашъ да се наведешъ, но други те натискатъ. Не може да станешъ. Значи онзи, който те натиска, е по-силенъ. Какво ще се прави сега? Той може да те направи старъ или младъ. Като те отпусне – ти си младъ, като те натисне – ти си старъ. Сега има нѣкой, който да ви натиска. Преди 10 години по-малко ви натискаха. Сега ви натискатъ повече. Сега въобразете си, че това е цвѣтъ. Може да го критикувате, колкото искате. Този цвѣтъ е нагоре. После – завързалъ е този цвѣтъ и току се обърне надолу, изкриви се. Най-после – дойде долу. Питамъ: Кои сѫ причинитѣ? Вие трѣбва да разбирате процеситѣ, които ставатъ вѫтре въ васъ. Този клонъ се навежда, понеже този клонъ става по-тежъкъ. А по-тежкото се стреми къмъ земята. Сега всичкитѣ хора сѫ заети само съ ежедневнитѣ процеси. Запримѣръ: Ставате сутринь, турите си обуща, турите си дрехи, ако сте чиновникъ или нѣкой адвокатъ – вземете чантата, ако сте ученикъ – вземете книжкитѣ. Ще се облѣчете – отивате на работа. Каква работа ще свършите? Цѣлиятъ день ще преписвате нѣкой протоколъ, или нѣкаква резолюция на основание на еди-кой си членъ отъ закона. Драганъ, Петко, Стоянъ не си платилъ дълга – осѫжда го сѫда на три месеца затворъ. Секретарьтъ, адвокатътъ направятъ възражение и това ще препишете, следъ туй теглятъ една резолюция. Казвамъ: Кое е важното сега? Толкова години вие се учите. Какво сте научили? Ако учихте музика, поне трѣбваше да знаете да пѣете „Цвѣте мило, цвѣте красно“. Поне една пѣсень да изпѣешъ на свѣтъ. Ако следъ като си училъ 10, 15 години и една пѣсень на свѣтъ не можешъ да изпѣешъ, какво си научилъ? Сега мисъльта ми не е да пѣете, а да мислите. Най-важното нѣщо въ свѣта е мисъльта. Човѣкъ трѣбва да мисли. Съ мисъль се разрешаватъ труднитѣ въпроси. Имашъ нѣкоя мѫчнотия – чрезъ ума си ще я разрешишъ. Има нѣкакъвъ недоимъкъ – чрезъ ума си ще разрешишъ сиромашията. Болесть имашъ – чрезъ ума си ще я разрешишъ. Искашъ да работишъ – умътъ ти ще дойде на помощь. Ще го питашъ и трѣбва да знаешъ какъ да го питашъ. Вие какъ запитвате ума? Често има хора, които казватъ, че нѣщо имъ говорило вѫтре. Туй нѣщо, което имъ говори – тѣ сѫ самитѣ. Разправяше ми единъ, имахъ единъ приятель, наричаше се Иванъ. Не (е) отъ тука. Той бѣше Иванъ съ особенъ темпераментъ. Като става – не обича да става изведнажъ, но обича да се поглези. Казва: „Ха, Иване, стани, Иване“. Той пакъ стои подъ юргана. „Брей, не ставашъ, Иване. Стани, срамота е. Какво ще кажатъ хората?“ Той седи, седи и после дойде жена му и каже: „Иване, ха да станешъ“ и Иванъ става. Докато той си казва – снизходителенъ е. Щомъ каже жена му да стане – вече Иванъ става, защото жена му е срѫчна, ако не стане. Сутринь като станете, какво трѣбва да си кажете? Най-първо, като станете сутринь, забелязвайте какъ ставате. Децата, когато сѫ сърдити, най-първо ще се надигне, нѣма да си надигне главата, а ще си надигне задницата. Ще се нагърби подъ юргана и ще започне да реве. Хубавото ставане (е), че като си снемешъ краката – кракътъ ти да стѫпи. Цѣла наука е да знаешъ какъ да станешъ. Вие често иждивявате голѣма часть отъ енергията си. Нѣкой пѫть стоите и мислите да станете ли или да не станете. После искате да гледате часовника – да станете ли или да не станете. (Нѣкой) казва, че ако времето не е дошло – „пакъ ще си турна юргана отгоре“. После пакъ ще си свѣтне лампичката. Тия работи да ги нѣма. Щомъ се събудишъ – стани. Часовника не гледай. Ще си кажешъ: „Слушай, ти трѣбва да мислишъ“. Ти научи ли се да мислишъ? Азъ наричамъ добъръ майсторъ онзи, който мисли, който никога не е блъсналъ крака си въ нѣкой камъкъ. Ти по 4–5 пѫти на день тукъ-тамъ ударишъ крака си въ камъка – не мислишъ. Човѣкъ, който мисли – той не си удря крака. Колко пѫти вие си изгаряте рѫцетѣ? Преди нѣколко дена иде една сестра, иска да ми услужи. Казвамъ ѝ: „Азъ ще си направя работата“. – „Азъ искамъ да ти услужа“. Половинъ кило млѣко го бутна отгоре на печката. Казвамъ:„Понеже не съмъ поменувалъ умрѣлитѣ – млѣко имъ се яде, взеха ми го“. Казвамъ: „Не съмъ подавалъ на умрѣлитѣ“. Тя казва: „Ще го събера“. Хубаво, но друга беля направи. Тя, като се смутила, че го разлѣла на дрехата си. Казвамъ: „Чакай, не бързай“. Излѣ млѣкото, направи една пакость на мене. Сега на дрехата го разлѣ, която струва повече. Млѣкото струва 3–4 лева, носишъ една дреха, която струва 7–800 лева. Чакай, не бързай, съблѣчи палтото, запретни рѫкавитѣ си. Човѣкъ трѣбва да се запретне. Въ живота има редъ малки задачи, които сѫ дадени, които трѣбва да се осѫществятъ. (Като) казвате сега, разсѫждавайте. Имате единица, две, три, цѣла магия е. Ако ти дадатъ една единица звонкови английски, какъ ще бѫде хала ти? Дадатъ ти единица и четири нули и, ако сѫ английски, какъ ще бѫде хала ти? Какво бива, ако туришъ четири нули следъ единицата? Това сѫ 10 000. Десеть хиляди, колко правятъ? Четири милиона правятъ. На съвременнитѣ окултни ученици имъ липсва едно сѫществено правило. Не само тукъ, но навсѣкѫде, кѫдето съмъ билъ. Сѫщественото имъ липсва. Напримѣръ: Мнозина отъ васъ, когато се разболѣятъ, мислятъ да има нѣкой виденъ лѣкарь въ свѣта да имъ помогне. Едно заблуждение е. Или мислятъ да има нѣкой философъ нѣкѫде, за да имъ изясни нѣкоя тайна. Въ сѫщность онзи лѣкарь, който ще ви излѣкува, той е вѫтре въ васъ. Медикаментитѣ, съ които ще ви лѣкуватъ, и аптеката е вѫтре. Лѣкарь имашъ, аптека имашъ, асистентъ имашъ – всичко е вѫтре. Като не разбирашъ – не уповавашъ на своя си умъ, на онова, което Богъ ти е далъ, но ходишъ и казвашъ еди-коя си книга, какво е писано тамъ. Какво е писано въ книгитѣ? Какво е писано въ единъ романъ? Ако романътъ е драматиченъ, азъ вече зная какво е. Има единъ голѣмъ герой, има една голѣма героиня-жена. Мѫжътъ е на 25 години, жената е на 19 години. Героятъ има единъ старъ баща, героинята има стара майка, иматъ братя и авторътъ ще образува една интрига. Младиятъ момъкъ, прати го баща му да купува нѣщо и младата мома, прати майка ѝ да купи нѣщо. Срѣщнатъ се, погледнатъ се, не си вървятъ по пѫтя. Но той, като си отива, обръща се, та я гледа кѫде отива. Тя, като си отива, и тя гледа, и тя се обръща, измѣня си пѫтя. Дотогава тази мома ходеше на училище, учеше. Сега момъкътъ, като светия (ще) стане въ ума ѝ. Седи тя и е недоволна вече, пържи се. И тоди седи въ кѫщи и той е недоволенъ малко. Защо сѫ неразположени? Много естествено. Неразположенъ си. Щомъ като дойде нѣкой – имашъ разположение, но той има да взема 1000 лева. Като дойде, той даде ти полицата, защо си неразположенъ? Понеже иска отъ тебе – неразположенъ си спрямо него. Вече драмата се е образувала. Най-първо ти ще се молишъ да отстѫпи. Разправяше ми единъ: „Искахъ веднажъ да бия една котка. Като влѣзохъ, тя най-първо ми се молеше. Започна да мѣчи. Турихъ на ума си да я бия. Виждахъ въ езика ѝ да ми казва: „Извини ме, съгрѣшихъ, нѣмахъ желание“. Искахъ азъ да я бия. Онази котка съзна, че искамъ да я бия и като се опери, погледна и казва: „Азъ ще умра и ти ще умрешъ. Лицето ти ще направя като решето“. Току отворихъ вратата да излѣзе навънъ. Видѣхъ, че ще се нахвърли отгоре ми, видѣхъ, че ще ми съдере лицето“. Нѣкои отъ васъ искате да се борите съ дявола. Мнозина герои има, които се борятъ съ дявола. Не може да се борите съ дявола. Вие борили ли сте се нѣкога съ дявола? Трѣбва да бѫдешъ майсторъ, за да го изненадашъ. Единъ съвремененъ ученъ човѣкъ, единъ вълкъ идва въ кошарата му. Той си купилъ изкуствена овца, която да се движи. Внесалъ я вѫтре въ кошарата си. Оставилъ той изкуствената овца въ кошарата, а закаралъ стадото си другаде. Вечерта като се хвърлилъ този вълкъ, като натисналъ овцата, та я натискалъ, мачкалъ и като я мачкалъ, оставилъ я и излѣзалъ вълка и казалъ: „Бамбашка овца“. Трѣбва да имате изкуствена овца, която ще дадете на вълка, за да го турите въ едно голѣмо противоречие. Като ухапе изкуствената овца, вижда, че е яко това месо. Вие сте били малки деца. Какъ се заражда страхътъ? Казвате: „Децата сѫ невинни“. Като дойде (детето), отвори сладкото, яде и следъ като яде, веднага му иде на умъ да каже, че не е яло. Майка му пита: „Кой (е) буталъ гърнето?“ Той мълчи. Питамъ: Защо детето не казва, че е бутало гърнето? Често ние правимъ погрѣшки. Ти ходишъ цѣлия день, говоришъ противъ този, противъ онзи – това не се позволява. Ти, като говоришъ за Драгана, за Петка, за Стояна, ти не принасяшъ полза, но иждивявашъ онази енергия, която ти е потрѣбна. Каляшъ езика си, каляшъ ума си, че еди-кой си не живѣе добре, че това билъ, че онова билъ, нареждашъ цѣлъ поменикъ. Ти какво се ползувашъ, че е лошъ човѣкъ? Казвашъ: „Това не мога, онова не мога“. Или да допуснешъ (и) казвашъ, че вълка изѣлъ овцата. Хубаво, това е негова работа. Единъ вълкъ, като изѣде овцата, лошъ става. Човѣкъ, като изяде овцата, не е лошъ. Господарьтъ, (като) заколи едно агне – въ реда на нѣщата е. Ако единъ вълкъ го изѣде – лошо е. Ако е лошо вълкътъ да яде овцата, лошо е и господарьтъ да (я) яде. Та казвамъ: Като ученици, умътъ ви не е свободенъ отъ противоречия, които сѫществуватъ. Запримѣръ: Ако минете въ една стая въ съвременния животъ, (но) вѫглища нѣмашъ, дрехи нѣмашъ, обуща нѣмашъ, (а) гледашъ – касата отворена, паритѣ вѫтре, минешъ, заминешъ, пакъ се върнешъ. Втори пѫть пакъ ще погледнешъ въ касата, свѣтятъ ти оттамъ. Искашъ да ги барнешъ. Започнешъ да разсѫждавашъ: Имашъ ли право да вземешъ или нѣмашъ право да вземешъ? Имашъ право да вземешъ, но заблуждението е тамъ. Ти мислишъ, че като бръкнешъ въ тази каса – ще уредишъ работитѣ си. Голѣмото заблуждение е тамъ. Онова, което урежда живота въ сѫщность – то не се намира отвънъ, то е вѫтре въ тебе. Ако всички бихте се спирали въ даденъ случай върху мѫчнотиитѣ, за всѣка мѫчнотия, ако разбирашъ законитѣ на ума си – ще намѣришъ едно разрешение, ще знаешъ какъ да се справишъ съ работитѣ. Разправяше единъ американецъ, който отишълъ въ Африка на ловъ. Разправя своята опитность. Майка му казва: „Не ходи на ловъ“. Той казва: „Една страсть (имамъ), искамъ да ходя да науча нѣщо“. Отива въ Африка да бие особени екземпляри лъвове, тигри или змии. Разправя, (какъ) единъ пѫть, въ голѣмата трева, иде единъ лъвъ на 4–5 крачки отъ него, готовъ да се нахвърли на него. Нѣма условие да вдигне пушката, да го убие. Слуша гласа на майка си: „Веднага вземи кибритената кутия, драсни една клечка (и) ще се избавишъ“. Бръква въ джоба, драсва кибрита, запалва се тревата, избѣгва лъвътъ. Значи не въ пушката, но въ кибритената клечка стои неговото спасение. Нѣкой пѫть разчитаме на своята пушка. Когато е за далече, при удобенъ случай на своята пушка можешъ да разчиташъ, но наблизо – огънь ти помага. Казвамъ: Трѣбва да предизвикате ума. Всичкитѣ мѫчнотии не се разрешаватъ по единъ и сѫщъ начинъ. Допуснете, че като вървите, по невнимание вие сте турили крака си въ единъ капанъ и сте се хванали въ капана. Какъ ще си помогнете? Единиятъ ви кракъ е хванатъ. Какъ ще си помогнете? Вие трѣбва да знаете устройството. Тия капани сѫ отъ две желѣза, които се събиратъ и иматъ една пружина, която ги събира. Трѣбва да натиснешъ съ свободния си кракъ онази пружина, която стѣга дветѣ желѣза, за да освободишъ другия кракъ отъ мѫчнотията, въ която си влѣзалъ. Да допуснемъ, че вие се хващате въ единъ капанъ. Минавате нѣкѫде, кажатъ ви една обидна дума. То е единъ капанъ. Вие веднага кипнете. Питамъ: Следъ като кипнете, какво ще придобиете? Представете си, че онзи, който ви е обидилъ, е по-силенъ отъ васъ. Какво ще му кажете? Ако е по-слабъ – може да го набиешъ. Но той е по-силенъ отъ тебе. Какво ще го правишъ? Представете си, че онзи е по-силенъ и той е способенъ на по-лоши работи, отколкото вие мислите. Та казвамъ: Когато човѣкъ се намира въ едно противоречие съ себе си, какво трѣбва да прави? Да допуснемъ, че вашиятъ джобъ е пъленъ съ червенъ пиперъ. Вечерно време, нѣкой апашъ ти казва: „Горе рѫцетѣ!“ Нѣщо вѫтре ти казва: „Бръкни въ джоба си, пъкъ му дай отъ червения пиперъ“. Азъ съмъ ви препорѫчвалъ – нѣкой пѫть изъ гората (като) ви посрѣщатъ, сестритѣ да носятъ отъ червен(ия) пиперъ, отъ този – лютия. Като ви рече – хвърлете въ очитѣ му. Най-хубавото орѫжие е червения пиперъ. Ти си върви, пъкъ той нека си трие очитѣ. Има единъ законъ. Ако вие тръгнете вечерно време и си държите ума концентриранъ, може да има кучета да ви лаятъ – дръжте ума си назадъ, гледайте съ ума си, кучетата никога нѣма да ви ухапятъ. Щомъ се захласнете – тогава ще ви ухапятъ. Всичкитѣ лоши работи въ свѣта ставатъ, когато ние се захласнемъ нѣкѫде. Захласнишъ се да си оправишъ работитѣ. На бойното поле излѣзешъ, мислишъ да си оправишъ работата. Като излѣзешъ, трѣбва да разгледашъ най-първо цѣлата позиция, защото ще бѫдешъ изложенъ на онзи, картечния огънь. Трѣбва да знаешъ, че всѣки единъ човѣкъ си има свои неприятели въ свѣта. Всѣки човѣкъ си има неприятели. Нѣма защо да ги разправямъ, но врагове си има. Питамъ: Кѫде се родиха враговетѣ на Христа? Казвате: „Добъръ човѣкъ“. И добъръ да си – пакъ имашъ врагове. Неговитѣ врагове Го хванали и го разпнаха. Добри хора ли Го разпънаха? Лоши хора Го разпънаха. Врагове имаше. Какъ трѣбва да се постѫпи съ тѣхъ? Най-първо имате единъ ножъ. Казвате: „Да видимъ тази работа ще можемъ ли да я разрешимъ съ ножъ?“ Христосъ погледна и видѣ, че двама души иматъ ножове. Той каза: „Нѣма да стане съ ножове, може да стане по другъ начинъ“. Можеше 12 легиона да дойдатъ да му помогнатъ. Петъръ казва: „Имаме два ножа“. Петъръ взе единия ножъ и съ него удари едного. Иска да се бие. Не знае какъ да се бие. Удари човѣка, отрѣза му ухото. Казва Христосъ: „Съ рѣзане на уши, победа не става въ свѣта“. Той (Петъръ) му отрѣза ухото (на човѣка). А Христосъ му каза: „Тури ножа въ ножницата. Тази работа не може да стане по този начинъ“. Онова, което се крие въ вашия умъ, ако знаете закона – всичката сила Богъ тури вѫтре въ човѣка. Той трѣбва да я изучава, за да си помогне. Въ Индия има индуси, които ловятъ бисерни миди. Тамъ има доста акули. Тѣ хващатъ отъ тия хора, подобно на дервишитѣ, които стоятъ и концентриратъ ума си и тѣ държатъ акулитѣ на три–четири километра. После, като излѣзатъ онѣзи, тѣ преставатъ да мислятъ и акулитѣ приближаватъ /идатъ/ и всѣкога може да нападнатъ. Онзи стои, съ мисъльта си ги респектирва. Той като седи, плащатъ му индуситѣ. Има такива факири, които ще ги хванатъ и той, докато е концентриранъ – всички тигри, лъвове, змии надалече стоятъ. Като престанешъ да мислишъ – веднага идатъ. Сега казвате: „Какъ става това?“ Щомъ мислишъ – ти си по-силенъ отъ мисъльта на едно животно (и) то седи надалече. Щомъ твоята мисъль е слаба – то те напада. Винаги слабото се напада. И въ живота 100 души смѣли хора съ мисъльта си могатъ да разпръснатъ хиляди на бойното поле и пакъ да ги изпоплашатъ. Хиляди хора могатъ да се изпоплашатъ – зависи отъ мисъльта. И ние се изпоплашихме. Дойде сега инфлуенцата. Каква е тази инфлуенца? Силата на тази инфлуенца се дължи на убийственитѣ мисли, които се образуватъ на бойното поле. Хиляди хора мислятъ да убиватъ, да унищожаватъ. Цѣлиятъ въздухъ е пъленъ съ такъвъ родъ трептения. Като дойде нѣкоя инфлуенца – прикомандироватъ се човѣшкитѣ мисли. Казватъ сега, че инфлуенцата била по-лоша. Най-първо трѣбва да си създадатъ ограда. Тукъ можехме да държимъ инфлуенцата вънъ отъ Изгрѣва. Тази година нарочно я повикахъ да ви дамъ единъ урокъ. Най-първо я повикахъ върху себе си. Повече отъ две седмици се занимавамъ съ нея, изучавамъ законитѣ ѝ. Тѣ сѫ известенъ родъ малки сѫщества. Като влѣзатъ – гъделичкатъ гърлото. Намиратъ нѣщо за ядене. Дойдоха (и) казватъ: „Да си похапнемъ. Има доста затлъстѣли, мазнички братя и сестри. Да си вземемъ отъ тѣхната мазнина. Туй, непотрѣбното, ще го вземе(мъ), ще го изядемъ, ще си заминемъ. Ще покашлятъ, малко температура ще иматъ, ще поотрѣжемъ оттукъ-оттамъ, ще похапнемъ, ще заминемъ – нѣма да направимъ никаква пакость“. Необходима е сега вѣрата. Човѣкъ може да се лѣкува съ вѣра, понеже цѣлиятъ мозъкъ е силна електрическа батерия. Ако умътъ ви е силенъ, ако не сте разхлабили своя мозъкъ, не разхлабвайте мозъка си съ тревоги. Никога не се тревожете, за да бѫде пълна главата съ електричество, съ тази енергия. Като дойде болезненото състояние, ти като изпратишъ една струя къмъ тия микроби – всички бѣгатъ. Електричеството, кѫдето мине – тѣ бѣгатъ. Щомъ пуснешъ тока, (а) имашъ ревматизъмъ, щомъ пуснешъ тока – тѣ бѣгатъ. Всичкитѣ болести, като пуснешъ този токъ – (тѣ) бѣгатъ. Ако мозъкътъ ти е женственъ, знаешъ (ли) какво значи женственъ? Ти имашъ вѣра, но самъ не вѣрвашъ въ мисъльта си, въ това, което мислишъ. Азъ наричамъ силна мисъль следната: Една американка, като страдала 12 години отъ неврастения, стотина лѣкари я лѣкували въ Америка, чете въ една книга какво може да направи вѣрата, какво може да направи човѣшкиятъ умъ. Като чете тази книга, прилага закона. Казва: „Здрава съмъ“ и става. Започва да шета. „Здрава съмъ“ – нищо повече. Повѣрвала вече. Казва(мъ): То става тъй, когато сте гладенъ, пѫтували сте, отслабнали сте, не ви се ходи. Следъ като похапнете, следъ 20 минути, 1⁄2 часъ, вече имате достатъчно сила да пѫтувате. Човѣшката мисъль е сила. Онова, което Богъ ни е далъ – трѣбва да вѣрваме въ него. Ние казваме едно време какво (е) говорилъ Христосъ на хората, но Христосъ не само едно време е говорилъ, Той и сега говори. Майка, която обича децата си – тѣ никога не умиратъ. Майка, която се съмнява и се колебае, може да изгуби децата си. Ако една майка е заченала детето си съ любовь – детето не умира. Ако го е заченала безъ любовь – детето умира. Казвамъ: Ако майка(та) има отличенъ умъ – туй дете ще бѫде винаги здраво. То е осигурено. Нѣма да ви кажа кои сѫ причинитѣ, дето умиратъ хората. Но причинитѣ, дето умиратъ хората, сме ние. И въ кѫщи често азъ следя какъ умиратъ. Синътъ казва: „Този нашиятъ старъ – да си замине вече“. Човѣкътъ е 80 годишенъ, не е много старъ. Най-малко 20 години може да живѣе. (Синътъ) казва: „Да си замине, да останемъ по-свободни“. Малкитѣ деца казватъ: „Дѣдо да си замине“. И започва той да чувствува това. Детето единъ день казва: „Ще си върви“. Дѣдото, иска – не иска, като му казватъ „Иди си, иди си“ (и) той трѣбва да си иде. Та казвамъ: Азъ бихъ желалъ за въ бѫдеще, когато дойде друга инфлуенца, нѣкаква друга болесть – да може да се лѣкувате безъ никакъвъ цѣръ. Единствениятъ цѣръ да бѫде само топлата вода, чистиятъ въздухъ и свѣтлината – нищо повече. Нѣкой пѫть може да накуцвашъ така. Нѣма да казвашъ, че накуцвашъ. То е най-последната мода, азъ опитвамъ тази мода. Нѣкои отъ тия нерви на крака сѫ толкова деликатни. Има едно чувство у човѣка. Когато хората не знаятъ какъ да мислятъ, тѣ си създаватъ своитѣ нещастия. Двойникътъ, съ който тѣ сѫ облѣчени, като е въ тѣлото – той подържа енергия и деятелностьта на тѣлото. Като не разбиратъ – този двойникъ излиза и влиза. Когато излиза двойникътъ и влиза, и не се намѣства, както трѣбва, следствие на това – страдаме. Като се върнемъ сутринь отъ своята разходка, която правимъ, двойникътъ не се намѣства въ тѣлото, както трѣбва, но се намѣства, както не трѣбва. Следствие на туй размѣстване се зараждатъ болести въ пръститѣ на краката. Вие искате по изкуственъ начинъ да оправите работата. Ще накарашъ двойникътъ да излѣзе навънъ, че той наново да влѣзе и да се намѣсти, както сѫ го направили. Тогава не може да се образува никаква болесть. Този двойникъ е толкова чувствителенъ, (че) ако излѣзе три пръста вънъ отъ тѣлото, само като махне съ рѫка нѣкой – вие ще чувствувате, че сѫ ви причинили голѣма болка. Ще чувствувате чрезмѣрна болка. Всички, които ставатъ ученици или религиозни хора – двойницитѣ имъ излизатъ навънъ. Не сѫ господари на двойницитѣ и затова тия хора много страдатъ. Като станатъ светии – ставатъ много здрави. Никаква болесть не ги хваща. Но докато станатъ светии – много страдатъ. Първото нѣщо: като се лѣгате – ще се помолите, че като излѣзете, двойникътъ ви да излѣзе презъ вратата. Нѣкой пѫть двойникътъ ви излиза презъ прозореца навънъ и се връща презъ прозореца, не презъ вратата. Христосъ казва: „Азъ съмъ вратата и презъ тази врата трѣбва да влизате и да излизате“. Ако двойникътъ ви влиза и излиза, както трѣбва – вие нѣма да страдате. Ако не влѣзе двойникътъ ви, както трѣбва – ще ви се случатъ много голѣми нещастия. Не само физически, но и операциитѣ… Въ учението много учени все ги скѫсватъ по единствената причина, че двойникътъ е излѣзалъ – не може да функционира паметьта на човѣка, забравяшъ. Трѣбва да намѣстишъ двойника. Нѣкои казватъ, че трѣбва човѣкъ да възприеме това, което Богъ му е далъ – да го цени. Ти не го знаешъ. Казвашъ: „Що ми е далъ Господь този животъ?“ Животътъ, който Богъ ви е далъ, дето вдъхналъ Богъ на човѣка дихание и той станалъ жива душа, азъ наричамъ този животъ двойникъ. Той трѣбва да влиза на мѣсто и да излиза. Сега молитвата, разсѫждението – това сѫ методи, съ които двойникътъ на човѣка или неговата мисъль може да работи. Та първото нѣщо, като се събудите сутринь – гледайте да бѫдете добре разположенъ. Преди да легнете – ще се помолите. Може наново да заспите и пакъ двойникътъ да не може да влѣзе. Ако твоятъ двойникъ не може да влѣзе – не спи. По-добре е цѣла нощь да останешъ буденъ, да останешъ въ тѣлото, отколкото да се върне двойникътъ ти и да не се намѣсти. Казватъ: „Умътъ да е на мѣсто“. Ако сутринь умътъ влѣзе и се намѣсти въ мозъка, както трѣбва – ти ще бѫдешъ здравъ. Ако умътъ влѣзе и не се намѣсти, както трѣбва – цѣлиятъ день си неразположенъ. Това чувствувашъ, онова чувствувашъ. Всички трѣбва да се молите умътъ ви да е на мѣсто. Не сега Господь да ви даде новъ умъ. Но вашиятъ умъ, който отъ хиляди години Богъ ви е далъ – да започнете да го оценявате, защото онова, Божественото, което Богъ ви е далъ – то е безсмъртието вѫтре въ васъ. Разчитамъ сега на вашия умъ. Да разчиташъ на своя умъ, понеже Богъ ти го е далъ. Ще кажешъ, че другитѣ иматъ по-добри умове. Не се заблуждавайте. Вашиятъ умъ, който Богъ ви е далъ, е по-добъръ. По-добъръ умъ отъ него не можете да намѣрите въ дадения случай. На всѣки човѣкъ, умътъ, който има, е най-добриятъ. Този умъ, който ти имашъ – той е предѣлъ на развитие, но неговитѣ способности, чувства, които имате, силата – постепенно се развиватъ. Като се развива умътъ ти – ти ще видишъ по кой начинъ Божественото въ тебе ще расте. Ние виждаме малкитѣ деца. Ти ще разчиташъ на Божественото, което те рѫководи. Ти изразствашъ, израствашъ, дохождашъ на стари години. Пакъ ще разчиташъ на своя умъ. Сега туряме своето щастие, извънъ нашия умъ. Има ли душа? Има ли духъ? Има ли сърдце? Кое е човѣкътъ? Чудни сѫ хората. Казватъ: „Човѣкътъ ималъ духъ, душа, умъ, сърдце“. Кое е човѣкътъ сега? Човѣкътъ е онова, на което умътъ помага, на което сърдцето помага, душата помага и духътъ помага. Духътъ и душата – това сѫ два Божествени полюса. Пъкъ умътъ и сърдцето – това сѫ полюси, между които помага Божествената енергия. Това е човѣкътъ. Наричатъ го личностьта, азътъ на човѣкъ или егото на човѣка. Ти съзнавашъ, че си господарь на нѣщо или, че има кой да те учи. Душата и духътъ – това сѫ професори на личностьта на човѣка. Нито туй, което мисли, на сѫществото, което мисли, туй сѫщество, дето е съзнанието, което възприема мисъльта – то е човѣкътъ въ дадения случай. На туй съзнание иде душата и духътъ да помагатъ, на ума и сърдцето. Ти, който съзнавашъ – седишъ. Въ тебе дойде твоята душа. Душата ти действува чрезъ твоето сърдце. Духътъ ти действува чрезъ твоятъ умъ. Духътъ ти направо не може да действува на тѣлото. И душата не може да действува направо. Душата чрезъ сърдцето действува на тѣлото. И духътъ чрезъ умътъ действува на тѣлото. А пъкъ само душата си има свой начинъ за действие на сърдцето. Ти като човѣкъ ще възприемешъ това благо. Човѣкъ е онзи, който възприема постоянно Божиитѣ блага. Каквото го учатъ – той трѣбва да го върши. Човѣкъ сте вие. Съзнанието, което съзнава, че върху васъ работи Божествения духъ, Божествената душа работи, Божествения умъ работи и Божественото сърдце – тѣ ви учатъ. Онова, което приемате – вие ще го прилагате. Азъ съмъ ви говорилъ за вѣрата въ свѣта. Въ Америка има издадена една книга, отговоръ на единъ милионъ и половина молитви. То е единъ старецъ, който е живѣлъ 90 години. Има цѣла книга дебела, около 800 страници. Когато се молилъ – единъ милионъ и половина отговори ималъ. Авторътъ, между много работи, казва, че единъ день ималъ нужда отъ една крупна сума. Но той никога не искалъ отъ никого пари. Помоли се и каквото му трѣбва – идва. То е човѣкъ, който поддържалъ 2000 деца. Нѣматъ децата срѣдства. Има срѣдства и отвънъ. Той се помоли за тия деца (и) срѣдствата идватъ. Единъ день му трѣбва една сума, помолва се и идва англичанинъ и му казва: „Имамъ 500 лири, опрѣделилъ съмъ ги за благодеяние, да ги оставя на васъ“. Казва: „То е ваша работа, както искате“. – „Имате ли нужда?“ Казва: „Да ви ги оставя ли?“ Мълчи, нищо не казва. Излиза, идва на другия день и пакъ казва: „500 лири имамъ. Да ви ги оставя ли?“ Онзи пакъ мълчи. На третия день идва и казва: „Имате-нѣмате нужда, оставямъ ви паритѣ да ги употрѣбите, както искате“. Но сега ние не можемъ да повторимъ този опитъ. По сѫщия начинъ нѣма да се случи туй. Мене ми разправяше единъ мой познатъ: „Досега, казва, не мога да си обясня какъ стана тази работа. Единъ день пѫтувамъ, трѣбватъ ми 10 лева, бръквамъ въ джоба си – нѣмамъ пари. Съжалявамъ крайно. Бѣхъ се примирилъ вече. Трѣбваха ми 10 лева да се кача, да вървя по трена. Казвамъ (си): Ще отложишъ, ще вървишъ пешъ. По едно време бръкнахъ пакъ въ джоба и гледамъ – 10 лева въ джоба ми. И сега се чудя, какъ съмъ бъркалъ? Ималъ съмъ 10 лева. Преди изваждахъ джобоветѣ, обърнахъ ги и досега не зная откѫде тия 10 лева дойдоха“. Но туй и съ насъ се случва. Казва: „Азъ си го обяснявамъ – може би тия пари сѫ останали въ горната дреха и джобоветѣ сѫ били задръстени тамъ“. Тукъ има единъ вѫтрешенъ промисъль въ живота. Когато човѣкъ има нужда отъ нѣщо сѫществено – помощьта ще дойде. Но човѣкъ не трѣбва да мисли. Ако мислишъ – нѣма да дойде. Трѣбва да го забравишъ. Казвашъ: „Нѣма да го бѫде“ и като забравишъ – бръкнешъ, паритѣ, които искашъ – ще дойдатъ. Или отъ хлѣбъ може да имате нужда, или отъ друго нѣщо. Нѣкой пѫть пожелаешъ да оздравѣешъ и оздравявашъ. Та казвамъ: Разчитайте на ума си. Вѫтре въ ума е вложенъ лѣкъ за болеститѣ. Вѫтре въ вашия умъ е вложенъ онзи съветникъ, който ще ви покаже най-добрия пѫть, по който трѣбва да вървите, какъ трѣбва да се обхождате. Всичко онова, което трѣбва, което човѣкъ трѣбва да направи, е вложено въ него. Трѣбва да дойде нѣкой да го научи. Ако дойде нѣкой човѣкъ отвънъ, нѣма да ви донесе една книга, но ще разгъне книгата, която Богъ е вложилъ въ тебе. Ще каже: „Еди-коя страница“, Той ще ти покаже пѫтя. Писанието казва: „Богъ е вложилъ духа си да ни научи“. Богъ е изпратилъ духа си да ни научи, да покаже, че отъ памти-вѣка Богъ е вложилъ нѣщо въ насъ. Трѣбва да разчитаме, сега трѣбва да го изучимъ. Даже сега се показва кое е, каквото ще научимъ. Нѣкой ходи да копае – не му върви. Ходилъ дрехарство да учи – не му върви. Насамъ-натамъ ходилъ, пъкъ той за това не е роденъ. Той е роденъ за музикантъ, разбира музика. Може отличенъ цигуларь да бѫде. Казвамъ: Не ходи съ мотиката, но съ цигулката. Нѣкой е роденъ за художникъ – той разбира боитѣ. Като вземе боитѣ – рисува. Всѣки трѣбва да се захване за това изкуство, което Богъ му е далъ и за което е роденъ. Ако си роденъ за дрехарь – дръжъ дрехарството. Ако си за художникъ, за музикантъ, ако си роденъ за лѣкарь – стани лѣкарь. Ще учите кой за каквото е роденъ да стане такъвъ. Никой да не става туй, за което не е роденъ. Та казвамъ: Нѣкои искатъ да бѫдатъ красноречиви. Всички не сте родени за красноречие. Онѣзи хора, които сѫ красноречиви, другояче сѫ направени очитѣ имъ. Чертата на човѣка е тамъ, въ долната часть на окото. Тази часть показва дали речьта е развита или не. Не всички могатъ да бѫдатъ еднакво красноречиви. Всѣки има по единъ ларингсъ, но на онзи, родения пѣвецъ – другояче е устроенъ неговия ларингсъ. Казвамъ: Всички имате по една дарба, която Господь ви е далъ – туй го зная. Която дарба въ тоя животъ, ако хванете – всичко ще ви тръгне напредъ. Тукъ, преди повече отъ единъ месецъ, идваха двама млади – момъкъ и една млада мома, която лѣкува брадавици. Тя имала брадавици и една стара жена я излѣкувала, баяла ѝ е. Тя слушала и запомнила думитѣ. Тя лѣкувала само въ сѫбота, когато се разкапва луната. Тази баба бае и всичко изчезва. Момата, като дойде нѣкой, на който рѫката е посипана съ брадавици, започне и тя да бае въ сѫбота и брадавицитѣ изчезватъ. Казвамъ: Дръжъ занаята – ще си изкарашъ прехраната. Тя не лѣкува понедѣлникъ или вторникъ, но само въ сѫбота. Тя лѣкува съ соль, може да е крадена, може да не е крадена. Нѣкой лѣкуватъ само съ крадена соль. Пъкъ тя лѣкува съ крадена или некрадена соль, въ сѫбота само. Който не разбира, ще каже: „Това е суевѣрие“. Че вие всички сте суевѣрни. Нима като дойде единъ лѣкарь и ти даде единъ лѣкъ, понеже ти вѣрвашъ въ лѣкарството – помага. Не само съ лѣкарства, но въ бѫдеще и безъ лѣкарства ще се лѣкуватъ. Ето, иде нѣкой да го лѣкувамъ – нѣма да има лѣкарство. Ето какъ бихъ го лѣкувалъ. Да допуснемъ, че той е неврастеникъ. Ще му кажа: „Направете му кюфтета отъ празъ съ брашно и масло. Да изяде по три кюфтета сутринь, обѣдъ и вечерь. 10 дена по три кюфтета да яде и всичката неврастения ще изчезне“. Нѣкой има разстроенъ стомахъ. По три супени лѫжици отъ рѣпа, само ще изцеди рѣпата. Сутринь по три лѫжици, обѣдъ и вечерь. Десеть дена като взема по три лѫжици – ще си оправи стомаха. Което говоря, азъ работя, но законътъ има изключения. Единъ свещеникъ билъ недоволенъ отъ Св.Никола. Той ималъ едно желание и билъ недоволенъ, че Св.Никола не му помагалъ да си постигне желанието. Казва на Св.Никола: „Ще тръгна по пѫтя, ще напусна свещеничеството“. Попска работа. „Ще ида по широкия свѣтъ да живѣя, както зная“. Ето, минава време, прикомандирова се единъ старецъ – Св.Никола билъ. Казва: „Кѫде отивашъ, синко. Какво искашъ?“ Казва: „Вѣрвахъ въ Св.Никола. Толкова години работихъ, изгубихъ си живота. Тръгнахъ да си оправя работата“. – „Синко, казва, много добре“. Тръгватъ и двамата. Дошли до една кѫща и старецътъ казва: „Тукъ имамъ единъ приятель, една жена и едно болно дете. Ще идемъ при тѣхъ. Хемъ ще излѣкувамъ детето и тѣ ще ни приематъ. Утре пакъ ще тръгнемъ двамата“. Отиватъ въ кѫщата, доста богати хора били. Детето вече на умиране било. Св.Никола казва: „Дайте една стая, едно корито, дайте и детето“. Детето (било) на около 6–7 години. Взема го Св.Никола, изтърбушва го, изважда червата, измива ги, нарежда ги пакъ. Всичко, каквото прави стареца – попътъ гледа какво прави. Измива всички части на тѣлото хубаво и започва пакъ да ги натуря на мѣстото, залепя всичко, духне и детето става. Казва си (попа): „Лесна работа“. Той мисли, че вече (е) научилъ изкуството. Сутриньта казва на Св.Никола: „Бързамъ, имамъ своя работа, напущамъ те. Другъ пѫть ще се срѣщнемъ“. (Св.Никола) казва: „Добре, синко. Като се намѣришъ на зоръ – може да ме повикашъ. Въздъхни си само – ще дойда да ти помогна“. Той отива на другото село, едно болно дете има и започва и той. Отрѣзва рѫцетѣ, изтърбушва детето и той измива всичкитѣ части. Нарежда ги пакъ, но не се залепватъ. Започва да въздиша. Дошълъ Св.Никола, казва: „Не става тъй, синко. Трѣбва да се учишъ“. Пазете едно правило: Човѣшкиятъ умъ безъ любовь не може да работи. Онѣзи предмети, които учишъ, трѣбва да ги обичашъ. Какъвто и да е предметътъ – дали е химия, физика, астрономия, каквото и да е въ свѣта – непременно трѣбва да имашъ обичь къмъ този предметъ. Здравето, ако не го обичашъ – здравъ не може да бѫдешъ. Мисъльта, ако не я обичашъ – мисъль не можешъ да имашъ. Доброто разположение, ако не го обичашъ – добро разположение не можешъ да имашъ. Всичко онова, което искашъ да го имашъ, трѣбва да го (обичашъ). Всичко онова, което търсимъ въ свѣта, трѣбва да го искаме съ любовь, понеже Богъ е Любовь – Любовьта даромъ дава. Не всичко ще ни даде изведнажъ, но въ даденъ случай онова, отъ което имашъ сѫществена нужда – Той ще ти го даде. Сега всички започнете да учите съ любовь, да имате любовь. Научете се едно нѣщо: да имате най-малкото доволство. Не да бѫдете много доволни. Но да има нѣщо, (което) като направишъ – да си доволенъ и цѣлия день да се радвашъ за едно малко постижение. Вѣрвайте въ ума си, който имате. Вѣрвайте въ сърдцето си, което Богъ ви е далъ. Не се плашете. Като чуете ритъма на сърдцето си – да се зарадвате. Ти като гледашъ въ огледалото главата, пакъ да се насърдчишъ, да кажешъ: „Тази глава, която Господь ми я далъ – съ нея всичко можешъ да постигнешъ“. Главата, докато я имашъ – всичко ще постигнешъ. Докато сърдцето бие – всичко ще постигнешъ. Че това е тъй – благодари на Бога. 72 удара на сърдцето – тѣ сѫ елементарна сила. Ха сега, коя пѣсень да изпѣеме. Да изпѣемъ Махаръ-Бену. /Изпѣхме пѣсеньта/. Махаръ-Бену не върви. Цигуларьтъ свири едно, вие пѣете друго. Трѣбва да вземете много вѣрно тоноветѣ. Изпѣйте Тѫги-скърби. /Изпѣхме пѣсеньта/. Инфлуенцата е разхлабена. Ако тръгнете – ритмично ще пѣете, понеже това е движение. Отъ ре започва движението. Ако вземете ритъма право, може да пѣете добре. Ако започнете да вървите полека – нѣма да върви. Ако искате да вземете правилно соль – трѣбва да имате хубавъ цвѣтъ. Ако нѣмате идея за хубавия цвѣтъ – нѣма да вземете соль вѣрно. Фа не може да вземете вѣрно, ако нѣмате ябълка, да ядете съдържанието вѫтре. Ако ти не може да направишъ една операция правилно, ти не можешъ да вземешъ ми. Да кажемъ – единъ ораторъ, който не може да направи едно движение красиво – той не може да вземе ми. Изисква се дълго време да се учите. Когато пѣете въ кѫщи нѣкои пѣсни, създайте си единъ вашъ методъ за пѣене. Щомъ хората може хармонично да пѣятъ. Я да изпѣемъ Давай, давай. /Изпѣхме пѣсеньта/. Като дойдохме до пѣсеньта Давай, давай – по-добре върви пѣсеньта. Старитѣ сестри трѣбва да бѫдатъ стари пѣвици. Колкото минава времето – изгубватъ гласа си. Въ бѫдещия животъ ще ви накаратъ да пѣете. Какво ще правите? Понеже всѣки говори, който говори – може да пѣе. Всѣ-таки – може да пѣе, нѣма да бѫде първокласенъ пѣвецъ. Онѣзи пѣвци ги наричамъ гениални, талантливи. Единъ обикновенъ пѣвецъ въ духовния свѣтъ стои по-горе отъ гениалния тукъ, на земята. Ако сте отъ обикновенитѣ, духовни пѣвци. Та първото нѣщо: имайте вѣра, слушайте се като пѣете. /Учительтъ пѣе Давай, давай/. Да ти даватъ ли? И като не ти даватъ, като давамъ кой тонъ е по-горе – който дава или който взема? Който дава е по-високо. Който взема е по-ниско. Ти си беденъ човѣкъ, искашъ да пѣешъ за сиромашията си. Какъ ще ми изпѣешъ пѣсень за сиромашията си? Можете ли да ми съчините? Ако ми изпѣете, 20 лева съмъ готовъ да ви дамъ. Я попѣйте: Я, сестра-сиромашия, откакто си дошла въ кѫщи – всичко обърна съ главата надолу. Какви пѣвци ще станатъ отъ васъ? Вие сте скромни, криете таланта. Понеже, ако ви знаятъ – нѣма да ви оставятъ на свобода. Понеже искате да си почивате – скрили сте се. Иначе отъ цѣлия свѣтъ ще пращатъ да ви викатъ да пѣете. Имате доста музика, само че трѣбва да се развива музиката. Най-първо трѣбва да се освободимъ отъ мисъльта, че не може да пѣемъ. Не питайте дали можемъ или не можемъ. Най-първо се изисква една музикална мисъль. Не може човѣкъ да пѣе, (когато) въ свѣта има студъ. Когато ще пѣешъ, трѣбва да бѫдешъ разположенъ, да си отоплишъ салона. Щомъ се съмнявашъ – не пѣй. Трѣбва да имашъ вѣра, че можешъ да пѣешъ, трѣбва да си отоплишъ салона, трѣбва да имашъ известна топлина. Единъ пѣвецъ, за да пѣе добре, трѣбва да почувствува топлинка подъ лѫжичката долу и малко топлинка на гърлото. Щомъ на гърлото е студено – и на лѫжичката е студено. Ще пѣе, ще крѣска. Щомъ почувствува малката топлинка – може да пѣе. Тази топлинка всичкитѣ пѣвци я иматъ. Пѣвицата, която пѣе хубаво, усѣща единъ трепетъ. Нѣщо ѝ играе подъ лѫжичката. Като излѣзе – пѣе. Като нѣма туй мърдане, този трепетъ – не може да пѣе. Тя усѣща, че има разположение на гърлото, приятно разположение усѣща. Другояче усѣща, като че ли нѣкой я хваналъ за гърлото – не може да пѣе. Първото нѣщо, като станете сутринь – попѣйте си. Попѣйте си, слушайте се, коригирайте се, докато ви е приятно. Не може да имате ясната мисъль, правата мисъль, ако не пѣете. Ако бихте пѣли, да имате поне малка пѣсень съ онѣзи тонове, които създавате – вие ще привличате известна енергия, която отъ никѫде не можете да вземете. Ако човѣкъ пѣе хубаво – той винаги е здравъ. Не може човѣкъ да пѣе хубаво или да боледува, или да му се случи нѣкое нещастие. Когато му се случи нѣкакво голѣмо нещастие – ще има дискордиране. Не е добре разположенъ. Щомъ е добре разположенъ – всичко върви добре. Първо: не допущайте дисхармонични мисли. Нагласете се и пѣйте. Никога не казвайте: „Азъ не мога да пѣя“. Да кажемъ ти си гладувалъ три дена. Кажатъ ти: „Пѣй! Ако изпѣешъ хубаво една пѣсень, обикновена една пѣсень – ще ти дамъ единъ обѣдъ. Ако изпѣешъ хубаво – ще ти дамъ топълъ хлѣбъ и сиренце, по български“. Ако пѣешъ обикновено, ще изпѣешъ срѣдно – малко сухъ хлѣбъ и сухо сирене ще ти дадатъ. „Ако изпѣешъ, както не трѣбва – ще ти дамъ сухъ хлѣбъ, безъ сирене“. Сега като пѣете, гледайте топлия хлѣбъ и сиренето да е тамъ. Много трудно е да се пѣе. Ние седимъ въ единъ свѣтъ на постоянна дисхармония, караница, лоши мисли. Какъ ще пѣемъ? Нѣмаме красиви мисли. За да пѣе, човѣкъ трѣбва да има красиви мисли. Ние осакаща(ва)ме гърлото. Туряме тия трептения, които сѫ груби. Щомъ дойдемъ до любовьта, любовьта тонира – тя ще ни даде тия трептения на любовьта. (Нѣкой) казва: „Трепери ми сърдцето“. Колко трепетъ трѣбва да има сърдцето? Когато сърдцето трепери добре – ти, ако бутнешъ оловото – злато става. А пъкъ когато сърдцето не бие добре – като бутнешъ златото, златото олово става. Магия има. Ако срещнешъ единъ човѣкъ, на когото сърдцето бие добре. Тия хора, които се влюбватъ, каква е любовьта въ свѣта? Любовьта, кѫдето мине – всичко превръща въ здраве. Нѣкой човѣкъ гледашъ – сухо дърво. Като мине любовьта, той веднага се оживи, листа пуща, цвѣтове, оживѣва този човѣкъ. Нѣма нѣщо въ свѣта, по-мощно отъ любовьта. Любовьта внася свѣтлина на ума, топлина на сърдцето и човѣкъ става силенъ. Не го е страхъ отъ нищо. Достатъчно е само да я зърнешъ. Това азъ го наричамъ онова, вѣчното слънце на човѣшкия животъ. Сега може да се говори тъй, но ще каже нѣкой: „Покажи ми“. Какво може да ви покажа? Какъ може да ви покаже човѣкъ любовьта си, кажете ми? Може да ви каже, може да ви напише „Азъ ви обичамъ“ – всичко туй. Азъ (ще) напиша съ черни букви, (ще) наредя тия думи – отъ де ще ми повѣрвашъ? Какъ ще ми повѣрвашъ, като четешъ моето писмо? Ще посадишъ цвѣтя. Като четешъ писмото ми, тия цвѣтя ще израснатъ, ще цъвтятъ. Ако ти носишъ едно любовно писмо и спрешъ при една суха чешма, като започнешъ да четешъ – водата ще дойде, чешмата ще потече. Ако си въ тъмна стая и четешъ писмото на любовьта – ще дойде свѣтлината. Ако си при нѣкой умрѣлъ, като четешъ писмото – той ще оживѣе. Тѣ сѫ нѣща, за които сѫ правени провѣрки. Илия правеше провѣрки. Чудеца. Разправятъ – дойде жената, хвана го и казва: „Нѣма да пращашъ слугата, ти ми обеща, даде ми това дете, нѣма да ми го вземешъ. Ти ме лъжешъ“. Като го хвана, Илия отиде съ него, влѣзе въ кѫщи и той се простря върху детето и като стана – оживя това дете. Знаете, какво значи да се прострешъ. То е движение. Онзи аеропланъ, като се простре – той се движи. Казватъ: „Падналъ“. То е движение, когато човѣкъ се простре така на земята. Трѣбва да хване всичкитѣ сили здравето, казва: „Ти трѣбва да се подчинявашъ на любовьта, нищо повече“. (Нѣкой) казва: „Той се простря на земята“. Ако е за простиране – нищо нѣма да стане. Онзи човѣкъ, върху който си се прострѣлъ – да оживѣе. Щомъ се прострешъ и той не оживява, твоето простиране (е) както, когато женитѣ простиратъ платното да изсъхне. Азъ съмъ констатиралъ, (че) вие, като стоите, сте доста богати. Имате много работи, но като излѣзете на пазаря, не вземете златнитѣ монети, но взимате медни. Скѫпоценнитѣ работи ги оставяте въ васъ. Нѣкой пѫть трѣбва да вземете златни монети. Турете въ джобоветѣ си една звонкова монета. Дето и да дадете, монетата ходи – нѣма да стои тамъ. Едно дете, като иде да купува ябълки – то ще извади пари, златни ще даде. Като замине, гледатъ – паритѣ ги нѣма тамъ. Тогава се познаваме. Като продадемъ ябълкитѣ нѣкому и паритѣ ги нѣма, казваме: „Той е светия“. Да бѫде благословенъ. Азъ се радвамъ, че светията (е) дошълъ, златото отишло на друго мѣсто. Туй злато, което светията (е) платилъ, то ще дойде въ тебе. То се превръща, то е динамична сила, която става динамична, влиза въ нашата мисъль, нашето сърдце – тя е истинска любовь. Онази любовь, която стои вънъ, въ хлѣба – и тя е добра. Ние се нуждаемъ отъ динамичната любовь сега въ свѣта. Добрата молитва. ХХ година 16. Лекция на Общия Окултенъ класъ 22 януарий, 1941 год., Срѣда, 5 ч.с. Изгрѣвъ – София.
  6. Ани

    1941_01_15 Тритѣ единици

    От книгата, "Всекий дѣнь по една добра мисъль". Общ окултен клас. Година XX (1940–1941). Том I. Първо издание. София, Издателство „Урания“, 1997 Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Тритѣ единици Отче нашъ. Фиръ-фюръ-фенъ. /Направихме упражнението за дишане/. Най-новото е кашлицата. Има единъ чуждъ елементъ, влѣзла е една нечиста материя, която търси пѫть да излѣзе навънъ, която иска да се освободи. Въ свѣта има една константна материя – чиста, отъ която зависи прогреса на човѣка. Тамъ, каквото се направи, остава вѣчно. Има друга материя – преходна, нечиста, неорганизирана, отъ нея се раждатъ всичкитѣ противоречия въ нашия животъ, и въ чувствата, и въ мислитѣ, и въ постпѫктиѣ, и въ разположението на човѣка. Ти си неспокоенъ. Тази, неорганизираната материя, въ малко количество е тя, но е динамична. Ти се усѣщашъ неразположенъ. Та казвамъ: Въ тази, неорганизираната материя, се показва доколко човѣкъ има воля. Седишъ нѣкой пѫть, ядешъ, не е солено яденето, както трѣбва, защото нѣма нѣкаква норма колко соль трѣбва да се тури. Нѣкои казватъ: „Трѣбва да има малко соль въ яденето“. Но каква е нормата за соленето, колко соль трѣбва да се тури? Ти кипнешъ: „Какъ тъй да не е солено яденето?“ Ще зависи, може да не е солено. Другъ пѫть нѣкои отъ по-старитѣ сестри направили яденето солено. Ти кипнешъ: „Какъ тъй да е пресолено?“ Сега (кое) е по-хубаво – солено ли да бѫде или безсолно да бѫде? – Безсолно е по-добре. Пъкъ и за соленото има цѣръ – ще туришъ повече вода. Трѣбва да разпознавате една мисъль. Когато има отъ тази, нечистата материя, тя се познава. Запримѣръ: Въ тебе се заражда чувството на зависть. Дойде нѣкой човѣкъ, ти говоришъ единъ езикъ и той говори. Ти казвашъ: „Той не разбира езика“ и слушашъ го. Казвашъ: „Не произнася, както трѣбва“. Единъ чужденецъ, като иде въ Англия и Америка, ще го похвалятъ, че много добре говори. То е отъ учтивость. Но все-таки вие сте чужденецъ, езикътъ не се огъва така, както трѣбва. Има нѣкои трептения, които не може да произнесете. Или говоришъ нѣмски, не може да произнесете всичко. Когато дойде нѣкой англичанинъ и говори български, колко е смѣшно – езикътъ му не се огъва. Сега по нѣкой пѫть казвате: „Да бѫде здравъ човѣкъ“. Да бѫде здравъ човѣкъ, трѣбва да има хармония между всичкитѣ му органи. Тия органи трѣбва да се подчиняватъ доброволно на човѣшката воля. Щомъ единъ органъ не се подчинява, подучили сѫ го нѣщо. Не иска да работи, не те слуша нѣкой органъ. Нѣкѫде въ мозъка, въ нервитѣ има нѣщо – не те слуша. Искашъ да пѣешъ, но идва единъ страхъ, казвашъ: „Не мога да го взема“. Не можешъ да вземешъ до, ре не може да вземешъ, че какъ ще пѣешъ отвънъ, (като) е 25 градуса студъ. Казвашъ: „Пѣе съ вдъхновение“. Какъ ще пѣешъ, (като) рѫцетѣ (сѫ) вкоченѣсали. Трѣбва известна топлина. Нѣкѫде, ако те турятъ на пиростия да те пекатъ и кажатъ: „Я попѣй“, какъ ще пѣешъ? Ако е много голѣма топлината, пакъ не можешъ да пѣешъ. Казвамъ: Каква трѣбва да бѫде топлината ви? Колко е температурата на човѣшкото тѣло? – 37 (градуса). Щомъ стане 38, щомъ приемешъ още една единица, казваме, че е болезнено състояние. Ако туримъ две единици – имаме 39 градуса, пакъ е болезнено състояние. Като приемемъ 4 единици – стане 41 градуса, този човѣкъ не може да издържи. При тази, голѣмата температура, всѣкога има по-голѣма гѫстота. Когато материята е много гѫста, тогава се образува това триене вѫтре – температурата иде. Ти имашъ желание да имашъ голѣмо богатство. Отъ този товаръ известна часть на мозъка сгѫстявашъ и, като желаешъ дълго едно, ще започне да те боли мозъка. Или станешъ много набоженъ, цѣлъ день се молишъ, викашъ предъ Господа, молишъ Му се – ще започне да те боли главата горе. Ние разбираме: да обичаме, да мислимъ само заради Него. Не е така. Да мислимъ заради Него, препятствия има тогава. Да обичаме единъ учитель, който ни преподава, какъ ще го обичаме? Ако е художникъ – да започнемъ да работимъ като него. Като видимъ произведенията му и ние да рисуваме, не само за него да мислимъ. Или ако той пише нѣщо, не само да мислимъ, но да обичаме неговитѣ произведения, да се учимъ да пишемъ като него. То е обичь. Въ насъ, въ всички деца има ревность, детинска ревность има. Децата и на 5 години иматъ ревность. Азъ имахъ само единъ много интересенъ примѣръ: Гледамъ две млади майки, турили децата си въ колички една до друга. Едното дете на 6 години, другото на 5 години. Едното дете държи една ябълка, другото дете го хвана за главата, раздруса го и му взе ябълката. Първото плаче, но то, като прескочи и хвана другото, раздруса го и му взе ябълката и започнаха да си раздрусватъ главитѣ и ябълката да минава отъ едното въ другото. Питамъ: Защо си раздрусватъ главитѣ тия деца? – Погрѣшката е тамъ, че едната майка трѣбваше да даде две ябълки на детето си, за да даде то едната. Другото дете казва: „Защо не каза на майка си, тази глава защо не мислеше?“ и го хваща за косата.„Защо не мислишъ да има още една ябълка за мене?“ Другото раздруса първото и каза: „Защо не ми каза по-рано да кажа на майка си?“ То е теория сега. Дали е така или не, но има известни психологически причини, които показватъ кое е вѣрно. Но има и други причини. Седишъ ти, набоженъ си. Седишъ тихъ и спокоенъ, като че ли нищо не те интересува. Мине нѣкоя млада мома, красива, хвърлишъ погледъ. Защо гледашъ? Кои сѫ подбужденията? Има нѣкакво подбуждение. Ако (си) художникъ – интересува те тѣлото, носа, ушитѣ. Казвашъ: „Хубавъ сюжетъ за рисуване“. Художникъ си, иде ти на ума идеята да можешъ да предложишъ на младата мома да я нарисувашъ. Онзи, който има идеята, казва: „Какво се интересувашъ, нека я нарисува, нѣма нищо лошо“. Добре, сега това е едното положение. Но нѣкой може да е заинтересованъ. Въ джоба ти има турени златни монети или въ кесията ти има турени книжни пари. Той те обикаля, седи около тебе, ти погледнешъ единъ день – паритѣ изчезнали. Ако е нѣкой простъ човѣкъ, но тия работи ставатъ въ културния свѣтъ. Правятъ нѣкое предприятие, като си дѣлятъ печалбитѣ – паднатъ се по 50, 60, 100, 200, 300 хиляди. Тогава има единъ анекдотъ. Единъ владика повиква на гости единъ архимандритъ, после единъ свещеникъ и най-после единъ простъ свещеникъ. Владиката порѫчва единъ голѣмъ шаранъ отъ 7–8 кила. Като сѣдатъ да ядатъ, владиката казва: „Во главе написано есть“ и взема главата (на шарана). Архимандритътъ казва: „Посвѣтете тѣлата ваши“ и взема тѣлото на шарана. Свещеникътъ казва: „Конецъ краси дело“ и взема опашката. Калугерътъ взима чорбата и казва: „И видѣ Господь вашата неправда и ви заля Господь съ огънь и жупелъ“. Защо говори така? – Защото за него оставили чорбата – кой взелъ главата, кой тѣлото, кой опашката. Този разказъ е пресиленъ. Онзи, който го направилъ, го пресилилъ. Има нѣщо вѣрно, (но) до каква степень е вѣренъ? – Вѣренъ е по това, че действително владиката взелъ главата, онзи взелъ тѣлото и свещеникътъ опашката. Този калугеръ, (като) си позволилъ да каже да ги залѣе Господь съ огънь, тѣ ще станатъ тримата и ще го набиятъ. Вѣрно е, калугерътъ го е направилъ, но въ кой свѣтъ? Може умствено да е пожелалъ. Казва: „Да имамъ власть да ви полѣя, да ви покажа“. Възможно е да го е направилъ, но възможно е само презъ ума му да е миналъ. Може въ неговитѣ чувства да е кипналъ, въ физическия свѣтъ се е въздържалъ. Казва: „По-добре е човѣкъ да си стиска устата“. Разказътъ го намирамъ вѣроятенъ. Въ умствения свѣтъ нѣма кой да му заповѣдва. Казва: „Да ви полѣя васъ съ топлата чорба, да видите какъ се яде главата, тѣлото и опашката на рибата“. Казвамъ: Трѣбва сега да правите разлика. Вие да може да се въздържате, защото цѣлиятъ животъ е едно самовъзпитание. И то самовъзпитание, при което трѣбва да правите много голѣми жертви. Отъ всички ни се изисква много голѣма жертва. Хората изискватъ голѣми жертви и (ние) жертвуваме. Сега, на бойното поле като идешъ, изискватъ отъ тебе да се пожертвувашъ. Качишъ се на онзи аеропланъ – отивашъ на явна смърть. Отивашъ на позицията – на явна смърть си. Казвашъ: „Нѣма какво да се прави“. Казваме: „Такъвъ е порядъка“. Вие критикувате. Въ състояние ли сте да дадете едно правило, какъ трѣбва да живѣятъ хората? Опитвали ли сте вашата вѣра, доколко вие вѣрвате въ Господа? Или казвате, че всичко, което стане, е за добро. Нѣкой пѫть търпишъ. Загубишъ кѫща, пари, всичко ти взематъ – доволенъ си. Имашъ възлюбенъ синъ, дойде смъртьта, задигне го – стане ти криво. Или имашъ дъщеря, и нея ти задигнатъ. Имашъ най-после единъ приятель, и него задигнатъ. Останешъ ти самъ – нѣмашъ туй разположение, което имаше по-рано. Представете си, че ти имашъ два крака, ходишъ – разположенъ си. Отрѣжатъ ти единия кракъ – съ дървенъ кракъ ходи ли се? Съ дървенъ кракъ ще бѫдешъ ли тъй разположенъ, както съ здравия? – Никога не може. Или изгубишъ едното око. Ще бѫдешъ доволенъ, но туй доволство е голѣмо изпитание. Човѣкъ, като има какъ да цени краката си, какъ да цени ушитѣ си, да знае какъ да цени сърдцето си и ума си – да знае какъ да цени всичко. Да дойде въ това положение, че никога да не допусне въ ума си нечиста мисъль. Нечиститѣ мисли да ги държишъ отвънъ. Отвънъ може да те обикалятъ, колкото си искашъ. И нечиститѣ желания могатъ да те обикалятъ отвънъ. Може да дойде нѣкаква съблазънь. Разправяше ми единъ свещеникъ, единъ доста напредналъ свещеникъ. Казва: „Чудно, човѣкъ на 85 години съмъ. Когато бѣхъ младъ, искахъ да живѣя по-чистъ животъ. На 85 години съмъ сега, иде ми на умъ много пѫти: ако ми се даде случай да взема пари отъ нѣкѫде или, ако съмъ ималъ случай, защо не съмъ взелъ тия пари тогава. Казвамъ си: „Ти си човѣкъ, готвишъ се за онзи свѣтъ“, мине ми мисъль – таманъ ще се уреди работата“. Казвамъ: Тази работа не върви. Питамъ: Кое попа занимава сега? Да допуснемъ, че вие минавате нѣкѫде, виждате ябълка и казвате: „Изкушава ме нѣщо“. Виждашъ круша и казвашъ, че нѣщо те изкушава и искашъ да вземешъ една. Въ плодоветѣ има една привлекателна сила. Нѣкой пѫть симпатия има между плодоветѣ, нѣкой плодъ може да има симпатия къмъ тебе. Привлече те и казва: „Вземи си отъ мене, но господарьтъ на крушата не дава“. Крушата обича тебе повече, отколкото господаря си. Вие ще кажете: „Възможно ли е туй?“ Сега мислите ли, че азъ мога да ви го докажа, че е възможно? – Мога да ви го докажа. Представете си, че ти се оженишъ, че имашъ дъщеря, която обичашъ и тя те обича. Стане на 21 години твоята дъщеря, (тя) те обича, но започва да хвърля око навънъ. Ти, бащата, по нѣкой пѫть не си разположенъ, казвашъ: „Кѫде ходи?“ и въ очитѣ гледашъ. Тя казва: „Кѫде ще ходя?“ Нѣкой пѫть, когото тя обикне и той я обикне и е готовъ на жертва, бащата пакъ е недоволенъ, но казва: „За нейно добро е“. Нѣкой пѫть тя избере нѣкой, когото бащата не обича и той трѣбва да пожертвува. Питамъ: Кое накара младата мома да обича този момъкъ повече отъ баща си? Да ви преведа другъ примѣръ, представете си: единъ човѣкъ носи сухъ хлѣбъ въ торбата си, пъкъ носи и прѣсенъ хлѣбъ отъ житото, което сега е станало. Кой хлѣбъ вие ще обичате повече? Всѣкога единъ човѣкъ, който има по-хубави мисли, по-хубави чувства и по-хубави постѫпки, който и да е – ние го обичаме. Обичьта зависи отъ единъ вѫтрешенъ законъ, който Богъ е поставилъ – той е общъ за всички. Нѣкой пѫть мислим, че този човѣкъ може да ни даде туй, което никой не ни дава. Идеята е вѣрна за Бога. Само Богъ може да ни даде туй, което никой не може да ни даде. По отношение на Бога – това е вѣрно, но по отношение на хората – това не е вѣрно. Допуснете, че ние често страдаме. Когато си здравъ – имашъ едно хубаво разположение, когато си боленъ – имашъ друго разположение. Искашъ да си доволенъ, но не си доволенъ. Кой какъ дойде – криво ти е. Отъ какво зависи това? – Отъ тази, неорганизираната материя. Има друга константна материя – чиста. Тази материя е, която носи животъ въ себе си. Въ този смисълъ, материята е проявениятъ животъ. Туй, което можешъ да видишъ, да чувствувашъ, да усѣщашъ, да пипнешъ – това представя реалниятъ животъ. Онзи животъ, който никакъ не е проявенъ, какъвъ е? Каквато и да е идеята, колкото и да е духовна сѫщината, която се проявява – все има нѣкаква материя въ нея. Сега не смѣсвайте плътьта. Нѣкои обясняватъ, че това е по-низшъ животъ. По-низшъ животъ съдържа неорганизираната материя. По-висшиятъ животъ съдържа тази константна материя. Като живѣемъ добре, ние придобиваме отъ тази материя. Ако тѣлата ви бѣха направени отъ нея, вие не щѣхте да боледувате. Сѫщества има, които иматъ такива тѣла, които сѫ добили безсмъртие. Ние тепърва се стремимъ къмъ безсмъртието. Малки причини може да ни лишатъ отъ животъ. Спре сърдцето ти или спре дишането ти – малка причина е. Или малка причина е (да) загубишъ ти съзнанието си. Та казвамъ: Да се обичаме. На Бога нѣма какво да му се оплакваме. Следната идея трѣбва да бѫде въ ума ви: За Бога е това. Вие ще мислите (за) едно съвършено сѫщество, въ което вие живѣете. Трѣбва да имате желание винаги да се коригирате. Туй сѫщество, каквото опредѣли за тебе – не трѣбва да имашъ две мнения, да имашъ желание да приспособявашъ волята си, да си готовъ да направишъ заради Него, каквото желание имашъ. Ние говоримъ за Бога, но ние не схващаме Бога. Всѣкога въ живота си ние правимъ нѣща, забравяме Го. Имаме идея за Бога – не онази, реалната идея за Бога. Току кипнешъ, вдигашъ шумъ, следъ туй започва да те гризе съвѣстьта, казвашъ: „Не направихъ добре“. Въ какво седи угризението на съвѣстьта? – Не си постѫпилъ право. Въ даденъ случай трѣбва да бѫдешъ абсолютно справедливъ спрямо себе си. Защото каквото и да е безпокойство – въ човѣка ставатъ голѣми сътресения. Нѣкой пѫть, като се разгнѣвите, минаватъ нѣколко дена, докато възстановите това равновесие. Хиляди клетки вѫтре ставатъ жертва на вашия гнѣвъ или хиляди клетки ставатъ жертва на вашето съмнение, подозрение или безлюбие. Седите и казвате: „Докога ще трае тази война?“ Духа вѣтъръ отвънъ. Докога ще трае този вѣтъръ? Нѣкой пѫть ти поемешъ въздухъ и започнешъ да духашъ. Докога ще трае туй духане? Правили ли сте опитъ колко време можешъ да задържишъ въздуха? Или искате да знаете колко време ще трае този гнѣвъ? Поемете въздуха и издишайте по малко. Свийте си устата и наблюдавайте, и вижте за колко време ще излѣзе въздуха. Сега научно обяснявамъ, че температурата на едно мѣсто е по-висока – по-топло е. Другаде е по-студено. Студениятъ въздухъ е по-тежъкъ, топлиятъ е по-лекъ и става една обмѣна, и има едно движение отгоре надолу. Топлото течение отива нагоре. И въ живота нѣкои мисли сѫ топли – отиватъ нагоре, нѣкои мисли сѫ студени – отиватъ надолу. Та има една нормална топлина, която трѣбва да поддържате. Щомъ не може да се самоовладашъ – губишъ топлината. Имате 37, като съберете цифритѣ 3 и 7 – получавате 10, после 1. Въ дадения случай единицата е семе, което трѣбва да се посѣе. Нулата – това сѫ условията, при които може да расте. Ако има условия – туй семе расте. Сега може да правите опити. Онѣзи, които имате кашлица – вѫтре имате нѣщо, което ви човърка. Помѫчи онзи, не давай да кашли. Поеми въздухъ, задръжъ го. Кашлицата иска да се прояви – не му давай да кашли. Всѣки мисли, (че) като кашли, че той ще се освободи. Какъвъ е законътъ за кашлянето? Всѣка секунда да кашлишъ – уморяватъ се тия мускули. Нѣкой пѫть заболяватъ слабинитѣ (и) кръстътъ отъ кашлицата. Вземете тази, магарешката кашлица – 40 дена кашлятъ, следъ туй престане кашлицата. Когато имате едно болезнено състояние, ще видите, че вашата мисъль не е така ясна, малко сте неразположенъ, пулсътъ ви не е редовенъ, температурата ви… Като се разболѣешъ – считай, че всичко е наредъ, считай, че е въ реда на нѣщата. Сега си се разболѣлъ и вземашъ много присърдце нѣщата. Казвашъ: „Азъ заболѣхъ“. То е дажба, забогатѣлъ си малко. Имашъ 50–60 кила, дойде една болесть и ти казва, че си много забогатѣлъ. 10 кила отъ твоето тѣло ще дадешъ. Хване те, раздруса те хубаво и като оздравѣешъ – погледнешъ: 10 кила са взети отъ тази материя. Какво има отъ това? Отъ невидимия свѣтъ правятъ тъй, както ние правимъ съ пчелитѣ. Туримъ ги въ единъ кошеръ, ходимъ, наблюдаваме ги и за зимата оставяме имъ, колкото да се изхранятъ, 12 килограма медъ. Ако има 24 килограма, другитѣ 12 килограма ги взематъ за тѣхъ. И въ духовния свѣтъ има пчелари, и като дойдатъ при васъ – взематъ 15–20 кила, останешъ нѣкой пѫть сухъ. Казватъ: „Ще работишъ, цвѣтя има, медъ ще събирашъ“. Ти започнешъ да ядешъ, пъкъ все ще си вземешъ. Ако въ мислитѣ и въ чувствата бихме били равномѣрни, болеститѣ щѣха да идватъ рѣдко и въ слаба форма. Понеже искаме да станемъ здрави, не искаме да дадемъ нищо отъ насъ – затова идатъ болеститѣ въ свѣта. Знаешъ (ли), когато човѣкъ е здравъ, колко е егоистъ? Ненаситенъ е въ яденето, не можешъ да го наситишъ. Щомъ се разболѣе – става трезвенъ въ яденето. Направишъ му малко каша (и) казва: „Стига“. Другитѣ може да си похапнатъ около болния. Около здравитѣ оставашъ гладенъ. Казвамъ: Доброто трѣбва да обичаме. Азъ сега говоря за динамическото добро. За мене, когато гледамъ доброто, виждамъ едно напреднало сѫщество, което прави добрини. Доброто виждашъ като плодъ. Доброто е напреднало сѫщество. Каквото ти каже – да го правишъ. Когато говоря за любовьта, разбирамъ много напреднало сѫщество, което изявява Божията Любовь. Когато говоря за Мѫдростьта, пакъ разбирамъ едно напреднало сѫщество. Щомъ изпъква това сѫщество въ ума ми – Любовьта ми е права. Щомъ туй сѫщество изпъква въ ума ми – Мѫдростьта ми е права. Щомъ изпъква туй сѫщество на Истината въ ума ми – Истината ми е права. Казвате: „Истината е – да не лъже човѣкъ“. Да не лъже човѣкъ – това не е Истина. Да бѫдешъ свободенъ – това още не е Истина. Казва: „Азъ съмъ свободенъ“. Който прави престѫпления – той не е свободенъ. Когато направишъ добро си свободенъ, когато направишъ зло си свободенъ, но разлика има. Въ престѫплението ти си свободенъ, но съ всѣко престѫпление ти загубвашъ часть отъ своята свобода. Да си представимъ, че свободата ти седи отъ 10 000 конци – само за изяснение това. Направишъ едно престѫпление и нѣмашъ вече 10 000 конци, а имашъ 9 999 конци. Направишъ второ пристѫпление – намаляватъ се. Като направишъ 10 000 престѫпления – ти загубвашъ всичката си свобода. При доброто е обратно. Като направишъ едно добро – ти прилагашъ още единъ конецъ. Като направишъ едно добро – имашъ 10 000 конци и още единъ. Вървятъ въ възходяща степень. Направишъ две добрини – имашъ плюсъ два конеца. А като направишъ пакость – концитѣ се намаляватъ постепенно. Въ доброто ти придобивашъ – увеличавашъ, а въ злото ти губишъ. Този законъ е вѣренъ. Ако въ умствено отношение ти направишъ погрѣшка въ своята мисъль – започва да се атрофира носътъ. Ако се увеличаватъ погрѣшкитѣ – деформира се носътъ, деформира се долната часть, излиза навънъ, като на нѣкое животно излиза навънъ. Достатъчно е 20 години да живѣешъ непорядъченъ животъ – устата ти ще изскочи навънъ и носътъ ти ще се деформира. Ако живѣешъ правилно въ мисъльта – веднага носътъ добива една правилна форма. Та въ туй отношение нашитѣ мисли сѫ (тѣзи), които моделиратъ лицето. Редъ поколения сѫ живѣли въ една посока и всичко това, което тѣ сѫ придобили въ този животъ, ще се тури въ нашето лице и вие за въ бѫдеще ще носите тия форми. Ония хора, които развиватъ вѣрата въ себе си, които иматъ силна вѣра, тѣ се различаватъ. Хората на безвѣрието и хората на вѣрата се отличаватъ по следното: Представете си, че това е една хоризонтална плоскость. Погледътъ на добрия човѣкъ минава надъ плоскостьта, а погледътъ на лошия човѣкъ минава подъ плоскостьта – той, като говори, гледа надолу. Добриятъ човѣкъ гледа нагоре. Нѣкои хора, като гледатъ – раздвоенъ е погледътъ (имъ). Тѣзи, свѣтскитѣ хора, като те гледатъ – ще те погледнатъ по главата, ще те погледнатъ по краката. Онѣзи, които обичатъ кокошчици, които сѫ кокошкари, като дойде нѣкоя кокошка – ще я хванатъ за гърба, ще я попитатъ, ще си прекаратъ рѫката по гърба, ще я попитатъ отдолу, казватъ: „Тази кокошка не струва“, намиратъ, че не е така пълничка. Питамъ: Каква е, безкористна ли е тѣхната любовь? – Не е. Ти, като погледнешъ единъ човѣкъ въ лицето, защо го гледашъ? Ако знаете да гледате – всѣки човѣкъ е едно произведение на Бога. Ти, като срещнешъ единъ човѣкъ, на когото челото е хубаво развито, той ти предава нѣщо отъ челото. Ако има отлични очи, той отъ очитѣ ти предава нѣщо. Ако носътъ е хубавъ, отъ носа ти предава. Ако устата е хубава, отъ устата ти предава. Ако ушитѣ сѫ хубави, отъ ушитѣ ти (предава), отъ всичко ти предава човѣкътъ. Отъ него изтичатъ всичкитѣ блага. Лошиятъ човѣкъ, той кѫдето мине – все събира. Той мяза на Плюшкинъ. Казвамъ: Вие всинца се измѫчвате. Измѫчвате се, че нѣмате достатъчно дърва, че покривкитѣ сѫ тънки, че обущата ви не сѫ зимни, че галоши нѣмате, че шапката не е модна. Безпокоите се. Азъ считамъ: Човѣкъ да се безпокои като погледне въ живота си, че е изгубилъ – едно малко добро не е направилъ. Минавашъ, нѣкой човѣкъ е тѫженъ, ти бързашъ, отивашъ да си купишъ шапка. Спри се при него, не отивай за шапка. Спри се при този човѣкъ, кажи му любезна дума, направи му едно добро, после иди съ него за шапка, че купи за него една шапка и за себе си една. Ако не искашъ да купишъ за него – откажи се и за себе си. Не си длъженъ да му купишъ шапка. Щомъ отивашъ и видишъ, че той е тѫженъ – той плаче за шапка, той е гологлавъ, казва: „Измръзна ми главата“. Казвашъ: „Азъ имамъ условия да купя и на него една шапка“. Пъкъ се върнете и двамата. Ти отивашъ на гостилница. Този човѣкъ трепери, три дена не е ялъ. Той казва: „Да има нѣкой добъръ човѣкъ“ – моли се човѣкътъ въ себе си. Ти минешъ, казвашъ: „Нѣмамъ време да се разправямъ сега“. Съвременнитѣ хора питатъ: „Какъ ще се оправи свѣта?“ Повикай този човѣкъ съ себе си, той се е молилъ. Господь казва: „Вземи го съ себе си“. Господь не иска отъ васъ да оправимъ цѣлия свѣтъ. Ти на деня си длъженъ да направишъ три добрини: една добрина за своя умъ, една добрина за своето сърдце и една добрина за своето тѣло. Не повече. Три добрини ще направишъ. Сутринь като станешъ, ще направишъ добрина за ума си. На обѣдъ ще направишъ добро за сърдцето си. А вечерь за тѣлото си ще направишъ добро. Казвамъ: Цѣлиятъ животъ седи отъ пропуснати добрини. Ставашъ сутринь – мислишъ само за себе си, на обѣдъ – само за себе си мислишъ, и вечерно време – само за себе си мислишъ. Сега ще се зароди въ ума ви мисъльта: „Какъ ще го познаемъ?“ Да ви преведа единъ примѣръ: Представете си, че се намирате въ една стая, въ която има 100 прозореца. На всѣки единъ прозорецъ има единъ човѣкъ. Ти тръгнешъ да си търсишъ мѣсто. Този прозорецъ, при който нѣма нито единъ човѣкъ – той е за тебе. Тамъ, дето на прозореца има другъ човѣкъ – той е за него. Онзи прозорецъ, дето никой не е застаналъ – застани на него. Ти ще приемешъ туй, отъ което само ти се нуждаешъ и ще дадешъ туй, което трѣбва да дадешъ. Онзи музикантъ, който знае да пѣе, отъ него се изисква. Ако азъ съмъ единъ музикантъ, като ида при единъ боленъ човѣкъ – ще му пѣя една пѣсень и ще оздравѣе. Има пѣсни за треската, за хремата, после за ревматизъма има пѣсни. Азъ бихъ ви пѣлъ на васъ, но вие не вѣрвате. Казвате: „А-а, съ пѣсни?“ Азъ на себе си като пѣя – оздравявамъ. Вчера седя, взехъ цигулката си да свиря горе. Като засвирихъ, се разигра кашлицата ми, започна да играе. Оставихъ цигулката, пъкъ я гледамъ като играе. Сега всинца вие имате едно съмнение, съ което има да се борите. То е отъ незапомнени времена. Има нѣщо, което постоянно изкушава човѣка. Дошла една сестра наскоро и ми донесла нѣщо. Мене ме нѣмаше, долу бѣхъ. Иде и казва: „Учителю, дай ми ключа“. Носи тархана. Има всичкото добро желание сестрата. Занесла тарханата горе, турила я на печката, че азъ като се кача горе, да бѫде топличка, да мога да ямъ. Печката се сгорещила, заврѣла тарханата, идва друга сестра и ми казва: „Учителю, нѣщо църци горе въ стаята“. Като се качвамъ горе, изтекла около собата и само тархана станало. Останало на дъното два пръста. Рекохъ: „Нѣма нищо, ще се очисти“. – „Какъ ще го очистя?“ – Очистихъ тарханата. Вечерьта пъкъ ми донесла кисело млѣко – много студено. И казвамъ: „Не искамъ да го ямъ“. Казвамъ си: „Ще го постопля“. Турихъ го въ една паничка на собата. Тя била много гореща, пукна се паничката и се разля всичкото млѣко, почерня печката. Казвамъ: Туй и отъ тархана по-лошо. На себе си казвамъ: „Ти намираше причина, че онѣзи оставили тарханата, ами ти сега?“ И мене излъгаха. Имахъ едно стъкло, което не се пука – дъното му се отдѣли и всичкото млѣко излѣзе. Вечерьта ми взе три часа, докато си очистя собата. Отидохъ и четохъ. Оставихъ да изстине и търкахъ съ ножа. Казвамъ: Вечерно време яде ли се кисело млѣко? – Яде се. Та казвамъ: Въ живота такива работи ще се случватъ, които постоянно ни дразнятъ. Нѣщо ми казваше: „Вземи това млѣко“, но азъ закѫснѣхъ отъ една секунда. Още въ първата секунда трѣбваше да го взема. После, като стана работата, виждамъ по колко начина съмъ можалъ да предотвратя това, което стана. Трѣбваше да туря дилафа на печката и отгоре млѣкото да има въздухъ. Ако се пукне, поне съ дилафа можехъ да взема дъното, което сега остана на печката. Започнахъ да мисля, че втори пѫть съ дилафа ще го туря, че после трѣбваше да работя съ часове. Почерня собата. Понеже имамъ малко кашлица, хрема, казвамъ: За добро е. Образува се вѫглена киселина отъ млѣкото, пъкъ млѣкото лечебно действува. И действително, като се дигна този димъ – лѣкува ме. Кашлицата се наяде съ млѣко. Рекохъ: За добро е. Като дойде тази сестра, която остави тарханата на собата, единъ съветъ ѝ дадохъ: „Не оставяй тарханата на собата. Азъ като дойда, ще я туря да се стопли“. Тя седи. На себе си казвамъ: „Още веднажъ като туришъ млѣкото, ще туришъ дилафа отдолу, подъ паничката. Втори пѫть като топлишъ млѣко, ще туришъ дилафа, та като се пукне, ще вдигнешъ и нѣма да се излѣе млѣкото“. Никога не съмъ ималъ тъй хубаво кисело млѣко. Стана черно като вѫгленъ, не се чисти, залепило се като лепка. Дванадесеть часа стана и азъ пакъ го чистя, стана единъ часа – пакъ чистя, два часа – и пакъ остана още. Дойдоха ми редъ разсѫждения. Седя, разсѫждавамъ и виждамъ хората какъ се каратъ. Като направи нѣкой такова нѣщо, ще му кажа: „Какъ тъй го направи? Не виждашъ ли?“ Азъ го направихъ отъ голѣмо знание. Следъ като го направихъ, имамъ единъ примѣръ: Не туряйте на печката чупливо стъкло. Азъ имахъ едно стъкло, което издържа, рекохъ: „И това ще издържи“. Не издържа. Имахъ друго, което можеше да издържи, но не искахъ да отивамъ на тавана, понеже вратата е малко ниска, не искахъ да се навеждамъ. Ако се бѣхъ навелъ да взема нечупливото стъкло, не щѣше да се пукне стъклото и млѣкото нѣмаше да се разлѣе. Искахъ да се не навеждамъ. Често правимъ погрѣшки, когато не искаме да се наведемъ. По-добре да се наведемъ, да вземемъ онова – нечупливото стъкло. Казвамъ: Ако вие всинца сте така искрени съ себе си, азъ често гледамъ, наблюдавамъ ви тукъ – имате всичкото добро желание, имате идеални желания. Ако всичко, което мислите, можете да го направите – светии ще станете. Но докато дойдете до правенето – много мѫчно е. Азъ имамъ друга опитность. Понѣкога като дойде нѣкой на гости, приемамъ го, никога не му казвамъ да си върви. Много рѣдко казвамъ: „Ще го оставя да се занимава“. Седи половинъ часъ, единъ часъ, часъ и половина и т.н. Нѣкой пѫть и други чакатъ отвънъ. Нѣкому съмъ казалъ да дойде въ 10 часа. Преди него дошълъ другъ по-рано, и минава 10 часа и половина, 11 часа – той стои, а онзи чака отвънъ. Като излѣзе, азъ трѣбва да се извинявамъ. Казва: „Нали ми казахте въ 10 часа?“ Азъ се извинявамъ. Трима души трѣбваше да приема сутриньта – въ 7 часа да приема едного, въ 11 часа да приема другия и вечерьта около 5 часа да приема третия. Нѣма да има тогава противоречие, понеже ще има по 2 часа за всѣки. Единъ ми е говорилъ само 3 часа. Той се наричаше Тенекеджиевъ отъ Сливенъ. Иде въ („Опълченска“) 66 и казва: „Господинъ Дѫновъ, искамъ 5 минути съ тебе да говоря“. Приехъ го за 5 минути. Че като започна да ми говори разни теории, цѣлата Библия – минаха 5 минути, 10, 15 минути, половинъ часъ, часъ, часъ и половина, два, два часа и половина, три часа – азъ седя, философски слушамъ, говори ми, говори ми, казва: „Разбра ли?“ Казвамъ: „Разбрахъ“. Казвамъ: „Понеже ти държа лекция, хайде да се разходимъ“. Излѣзохъ въ Борисовата градина, оставихъ го тамъ. Азъ се върнахъ въ кѫщи. Можехъ да кипна, да кажа: „Три часа отне ми времето“ – какво ще спечеля? Иска, говори си. Като ми говори три часа, казва: „Много е приятно да се разговаря човѣкъ съ тебе“. Той ми говори, азъ седя и го наблюдавамъ, изследвамъ главата му. Наблюдавахъ го три часа и видѣхъ защо така говори. Можехъ и да го приспя, можехъ да го изпѫдя, изкуство имамъ да го изпѫдя, имамъ известни прахове – червенъ пиперъ, ще започне да киха, ще излѣзе, но не го считамъ (за правилно). Казвамъ (си): „Да търпишъ, сега слушай. По нѣкой пѫть и ти говоришъ повече“. Та казвамъ на себе си: „Ти като идешъ при Господа, какво трѣбва да му кажешъ?“ Не се изискватъ дълги молитви като идешъ при Господа. Ще поискашъ на Господа да те научи да бѫдешъ търпеливъ, както Той е търпеливъ. Като идешъ при Господа ще се научишъ да бѫдешъ благъ, както Той е благъ. Да бѫдешъ уменъ, да се учишъ отъ Него, тъй както Той разбира и ти да разбирашъ. Както Той има добрата воля и ти да имашъ добрата воля. Кѫдето и да те прати Господь, ти ще придобиешъ знания. Нѣма нѣщо, което Господь може да те застави и да направишъ насила. Дали въ Любовьта, дали въ Мѫдростьта или въ Истината – навсѣкѫде, каквото и да ти повѣри Господь, то е за твое благо. Казвамъ: Ако всички така бихте вѣрвали, ако така бихте се надѣвали, ако така бихте обичали – щѣхте да имате съвсемъ другъ животъ. Не да бѫдемъ сериозни. Кой е добриятъ животъ? Всѣкога пазя едно правило въ себе си: Като дойде единъ човѣкъ, макаръ да ми е направилъ лошо впечатление, като излѣзе – ще намѣря една хубава черта. Веднажъ дойдоха двама души – единъ калугеринъ и единъ доста заможенъ човѣкъ. Разправятъ ми, че се интересували отъ новото учение. Единъ день иде калугерътъ и ми разправя, че ималъ нужда отъ срѣдства. Ще ми остави единъ сребъренъ часовникъ, а после ще се върне да го вземе. Рекохъ: „Остави часовника, колко ти трѣбватъ?“ Доста голѣма сума искаше. Дадохъ му я. Той остави часовника. Гледамъ – часовникътъ билъ разваленъ. Пратихъ го на часовникарь, дадохъ 100 лева да се поправи. Чакамъ да дойде да си вземе часовника, той не дойде. Той го задигналъ отъ онзи, съ когото дойдоха и той сега си търси часовника. Открадналъ часовника, че го заложилъ. Той си иска часовника, рекохъ: „Не зная, нѣмамъ нищо противъ да ти дамъ часовника, но да не би да ме главоболи после. Нека ти даде писмо, часовникътъ е твой, ще ти го дамъ“. Казвамъ: „Бѣше разваленъ, поправихъ го“. Сега ще каже нѣкой: „Ти не знаеше ли тази работа?“ Азъ ги зная, но не ми дава сърдце да помисля, че той ще ме лъже. Казвамъ: Този човѣкъ вече се е обърналъ къмъ Бога, нѣма така да направи. Азъ не вѣрвамъ. И като зная, доброволно се лъжа. Но после, казвамъ, азъ го зная – то е единъ примѣръ за менъ. Тогава казвамъ на себе си: „Ти своитѣ мисли, които пращашъ при Господа, здрави ли сѫ? Не сѫ ли като този часовникъ – развалени? Ти изпращашъ едно чувство, една мисъль, една постѫпка – (тѣ) може да мязатъ на този, разваления часовникъ, който Господь трѣбва да поправи“. Казвамъ: Въ всинца ви трѣбва да има едно желание. Като се изправишъ предъ Бога, да изпратишъ най-хубавитѣ си мисли. Колко трѣбва да благодаримъ на Бога за онова богатство, което ни е далъ – за хубавитѣ мисли, за ума, който ни е далъ, за доброто сърдце, което ни е далъ, за тѣлото, което ни е далъ, заобиколилъ ни (е) срѣдъ добродетели. Има защо да благодаримъ всѣки день. Та казвамъ: Тази, неорганизираната материя, тя е натрупана отъ редъ поколѣния, съ които трѣбва да се оправимъ. Постоянно трѣбва да се добиватъ чиститѣ мисли и чиститѣ желания. Запримѣръ: Ако вие стоите на тази електрическа свѣтлина, тя е доста добра, но е много силна. Ако дълго време четете на нея, очитѣ ще заболѣятъ. Трѣбва нѣкакси да се смекчи свѣтлината, или трѣбва да се увеличатъ трептенията на тази свѣтлина. Или, когато имашъ едно желание, трѣбва да знаешъ какъ да се поставишъ, колко далече да бѫдешъ. Казвамъ: Колко елементарни работи има, които съ всичкото знание, което имаме, ние не знаемъ. Не знаемъ на какво разстояние да сме отъ една запалена свѣщь. Държишъ една свѣщь на едно разстояние, после я държишъ по-далече. Колкото отслабватъ очитѣ – приспособявате се. Има хора, които виждатъ надалече. Колкото застаряватъ – виждатъ по-близо предметитѣ. Онѣзи, кѫсогледитѣ, колкото остаряватъ – предметитѣ отиватъ по-далече. Та казвамъ сега: Изисква се воля, за да може да си противодействувате. Направишъ една погрѣшка – веднага да видишъ добрата страна, че тази погрѣшка е за добро. Хилядитѣ погрѣшки, които ставатъ въ свѣта – тѣ сѫ за добро. Съ тия погрѣшки невидимиятъ свѣтъ има какво да работи. Да ви оставя сега закона за самообладанието. Отъ гледището на Любовьта всѣкога по възможность се стремете да имате едно хубаво разположение. Отъ гледището на вашата мисъль – всѣки день мисъльта ви да бѫде ясна, да има достатъчно свѣтлина. По отношение на тѣлото – гледайте всѣкога тѣлото ви да бѫде въ здравословно състояние. Не измѫчвайте тѣлото си, не измѫчвайте сърдцето си, не измѫчвайте ума си. Не давай на ума си една трудна задача. Една трудна задача щомъ имашъ – не може да се реши така лесно. Нѣкой пѫть има задачи, които могатъ да ти взематъ една минута, нѣкои – 10 (минути), 1⁄2 часъ. Има нѣкои мисли, дето може месецъ, два, три да минатъ – ще мине дълго време, докато мисъльта ти стане ясна. Защото, за да се разбере една мисъль, трѣбва да има свѣтлина. За да се образува нѣкое благородно чувство въ човѣка, трѣбва да има Божествена топлина. Знаете ли, кѫде е Божествената топлина? Вие срѣщате нѣкой човѣкъ. Тази физическа температура е 37 градуса – тя е температурата на тѣлото. Каква е температурата на сърдцето? – Всѣки човѣкъ, който ви обича, той ще притури единица отъ топлината. Всѣки човѣкъ, който не ви обича или вие не обичате – ще изгубите единица отъ топлината. Всѣки човѣкъ, съ когото можете да имате единъ хубавъ разговоръ, той ще ви предаде единица отъ свѣтлината. Всѣки, съ когото сте въ дисхармония – ще изгубите единица. Сутринь, като изгубите, на обѣдъ и вечерь – три единици. Цѣла година губите всѣки день по три единици. За сто дена – то сѫ триста единици. Знаете ли, каква голѣма промѣна ще стане вѫтре въ васъ? Не понижавайте топлината на сърдцето си. Вие казвате: „Не си струва човѣкъ да обича“. Не понижавайте температурата на вашето сърдце. Щомъ понижите температурата на тѣлото – тѣлото страда. Щомъ понижите температурата на сърдцето – сърдцето страда. Щомъ понижите температурата на ума си – умътъ страда. Щомъ понижите силата на тѣлото си – тѣлото страда. Щомъ понижите топлината на сърдцето – сърдцето страда. Щомъ понижите свѣтлината на ума – умътъ страда. Единица свѣтлина за ума – всѣки день трѣбва да придобивате единица свѣтлина за ума. За 365 дена – 365 единици свѣтлина. Всѣки день трѣбва да придобиете единица свѣтлина на сърдцето си и единица сила на тѣлото си. Следователно, ако въ годината прибавяте по една единица сила за здравето, за 100 дена ще имате 100 единици сила. То е достатъчно. Силата ще придобиете чрезъ надеждата. Надеждата е методъ, начинъ за придобиване сила на тѣлото. Вториятъ методъ за добиване (сѫ) добритѣ условия – (за) температурата на сърдцето. Любовьта е, която внася свѣтлина въ вашиятъ умъ. Та казвамъ: Когато искаме да подигнемъ ума си, трѣбва да работимъ съ Любовьта, съ Божествената Любовь. Когато искаме да подигнемъ сърдцето, трѣбва да работимъ съ сърдцето. Сърдцето трѣбва да вѣрва. Тѣлото трѣбва да върши работата. Сега искамъ за 7 дена, сутринь да добиете единица свѣтлина. Сутринь, като станете, да добиете единица свѣтлина за ума. За 7 дена – 7 единици за ума си, 7 единици за сърдцето си и 7 единици за тѣлото си. Да направите три добрини. Сутринь, като станете, на едно дърво можете да направите добрина, на една котка, на камъка – на когото искате можете да направите. Азъ не отнасямъ това само за хората. Защото, ако азъ направя добро, ако азъ взема единъ камъкъ – ще го поставя на едно мѣсто. Като мине нѣкой човѣкъ, ще стѫпи на камъка и той, като стѫпи, ще възприеме моята мисъль. Ако поставя нѣкой камъкъ нѣкѫде съ едно добро желание – който стѫпи на този камъкъ, работитѣ му ще се оправятъ. Ако туря единъ камъкъ съ неразположение въ себе си – който стѫпи, ще му тръгне всичко назадъ. Казвамъ: Много важно е. Имашъ единъ предметъ, който поставишъ нѣкѫде. Каквото правите, трѣбва да влагате вашитѣ хубави мисли, че като бутне човѣкъ – да ги възприеме. Като не сте разположенъ, вие пакъ възприемате мислитѣ. После съ вашето сърдце можете да направите сѫщото. Въ предмета трѣбва да оставите вашето добро желание. Вие ще кажете: „Какъ е възможно?“ Вижте животнитѣ. Въ нѣкой градъ сѫ минавали хиляди хора. Но едно куче, като минава по земята, мирише и познава, че е миналъ неговия господарь. Въ всѣки предметъ може да оставимъ нѣщо отъ сърдцето си. Въ всѣки предметъ може да оставимъ отъ своята мисъль. На всѣки предметъ можемъ да оставимъ известна специфична сила. Въ туй отношение човѣкъ не трѣбва да се привързва къмъ нѣщата. Понеже, ако изгубишъ този предметъ – ще страдашъ. Затуй страдатъ хората. Ако имашъ шапка, която обичашъ, ако я изгубишъ – ще съжалявашъ, че си я изгубилъ. Затуй много да не обичаме материалнитѣ работи. Много малки влогове влагайте. Вие искате нѣкой пѫть да обикнете нѣкого. То е голѣмо страдание. Голѣмата любовь е само за съвършенитѣ хора. Една котка ще я обикнешъ като котка, едно дърво ще го обичашъ като дърво. Къмъ едно дърво искамъ азъ да покажа любовьта си: ако е лѣтно време, когато цъвти – ще погледна дървото, ако има гѫсеници – ще отида, ще се кача, ще го очистя. То е любовь къмъ дървото. Виждамъ нѣкое цвѣтенце засъхнало, никой не го е полѣлъ – ще взема вода, ще го полѣя. То е любовь къмъ цвѣтето. Всѣкога, дето азъ съмъ направилъ нѣкакво добро на нѣкое цвѣте – туй цвѣте ще благодари, то съ менъ остава. То казва: „Много ти благодаря, че ме поля съ вода“. Вие считате, че цвѣтята се… Другъ има въ цвѣтето. Въ туй цвѣте стои едно възвишено сѫщество, което е слѣзло отъ невидимия свѣтъ и учи една опитность. То очаква нѣкой да мине край цвѣтето, да му помогне. Казвамъ: Божествениятъ свѣтъ – това сѫ възможности за вашето повдигане. Трѣбва да желаете всички да се повдигнатъ. Ние не може да се повдигнемъ, ако нѣмаме желание всички да се повдигнатъ. Ние казваме: „Да бѫде Волята Божия, да дойде Царството Божие или да се прослави Името Божие“. Името Божие – то е за нашиятъ умъ, Царството Божие – за нашето сърдце, Волята Божия е за нашето тѣло. Три нѣща. Да бѫде Волята Божия, значи тѣлото да бѫде здраво, силно. Да дойде Царството Божие – да е пълно сърдцето съ любовь. Да се прослави Името Божие – да бѫде пъленъ ума съ Божественото знание и да знаемъ какъ да работимъ. Да престанемъ да се тревожимъ за малкитѣ работи. Каквото стане, да кажете: „За добро е“. Казвате: „Ами че Господь не вижда ли тия работи? Господь, каквото става въ свѣта, не вижда ли? Защо сѫ допуснати тия работи въ свѣта?“ Че ти боледувашъ – ти трѣбва да преодолѣешъ. Трѣбва да взема 10 кила материалъ да лѣкува другитѣ – 10 кила ще се раздадатъ на другитѣ. Ти си пъленъ съ любовь. Отъ твоята любовь ще дадатъ на другитѣ, които нѣматъ. Природата не обича да трупашъ голѣмо богатство. Ще имашъ за деня толкозъ, колкото ти трѣбва. Имате сега всички статическо положение. Искате да станете светии – такива, каквито ги нѣма. Вие искате да станете добри – такива, каквито ги нѣма. Вие искате да станете силни – такива хора, каквито ги нѣма. Силниятъ човѣкъ е силенъ въ даденъ моментъ. Ако ти се държишъ за Волята Божия и нѣмашъ колебания, като дойдешъ до камъка – само го чукнешъ и той ще се разцепи. Може голѣма канара да е. Д-р Мирковичъ ми казваше, какъ доброто може да …(даде сила на)… единъ отъ затворницитѣ. Единъ голѣмъ такъвъ камъкъ отдѣля (той), взема камъка, съ пръста го повдига. Като го чукна съ пръста – (успява) да го разчупи. Имашъ една голѣма мѫчнотия. Чукнешъ така – тя се разчупи. Чрезъ Волята Божия ще премахнемъ мѫчнотиитѣ на физическото поле. Чрезъ Царството Божие ще премахнемъ мѫчнотиитѣ въ духовния свѣтъ. Чрезъ Името Божие ще премахнемъ мѫчнотиитѣ въ нашия умъ. Да се освѣти Името Божие – да си помогнемъ на ума. Да дойде Царството Божие – да помогнемъ на сърдцето. Да дойде Волята Божия – да помогнемъ на тѣлото. Казвамъ: Това е велика задача, която хората иматъ сега. Когато всинца започнемъ така да слугуваме, ние сме вече въ новата епоха. Да се прослави Името Божие, да дойде Царството Божие, да бѫде Волята Божия – съ тѣлото си, съ сърдцето си и съ ума си. Ето каква е задачата. Като станешъ сутринь, като се събудишъ – поблагодари на Бога за хубавия умъ, който ти е далъ. Къмъ обѣдъ поблагодари на Бога за хубавото сърдце, което Богъ ти е далъ. И вечерь поблагодари на Бога за тѣлото си. Презъ тази седмица три пѫти благодарете на Бога за ума, за сърдцето и за тѣлото. Ако друго не може да направите, това може да го направите. Добрата молитва. ХХ година 15. Лекция на Общия Окултенъ класъ 15 януарий 1941 год., Срѣда, 5 ч.с. Изгрѣвъ.
  7. Ани

    1941_01_08 Ще ви бѫде

    От книгата, "Всекий дѣнь по една добра мисъль". Общ окултен клас. Година XX (1940–1941). Том I. Първо издание. София, Издателство „Урания“, 1997 Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Ще ви бѫде Отче нашъ. Всичко въ живота е постижимо. /Направихме упражнението за дишането/. Това, което хората придобиватъ, е подобно на храната. Знаете какъ сте отхранвали вашитѣ малки деца. Човѣкъ трѣбва да знае какъ да възприема знанието. Като говоримъ за знание – да бѫдатъ хората учени, какво значи ученъ човѣкъ? Нѣкои мислятъ, (че) като станатъ учени, вече всичко постигатъ. Учението е спомагателно срѣдство. Човѣкъ носи условия на учението. Не че сега го придобива, той го проявява. Носи възможности вложени. Като се роди детето – изведнажъ не съзнава. Детето, като се роди, още не съзнава. Туй дете, като се роди на физическото поле, не може да се прояви. Колко време се изисква майката да работи върху детето, гледа го? Майката и бащата виждатъ детето гениално, казватъ: „Вижте очитѣ – гениално е“. Пъкъ то – каква гениалность? Възможности гениални има. Сега, по отношение на религията, хората мислятъ, че като станатъ религиозни – човѣкъ всичко ще придобие. Не е така. Набоженъ като станешъ, мислишъ, че като е набоженъ, човѣкъ е съвършенъ. Набожниятъ човѣкъ е като една влюбена мома въ единъ момъкъ. Набожниятъ боготвори, момата мисли: „Като него нѣма други“. Щомъ се приближатъ двамата, да заживѣятъ въ една кѫща – започва да му вижда недостатъцитѣ. Най-първо вижда недостатъцитѣ, че не знае да спи (и) хърка. Спали ли сте вие въ стая, дето нѣкой хърка? Азъ имамъ само единъ примѣръ въ моитѣ научни изследвания въ България. То бѣше въ Бѣла. Единъ хотелъ имаше, имаше мѣсто само за двама души. Нѣма друго мѣсто. Дойде хотелджията и казва: „Още единъ пѫтникъ е дошълъ. Може ли да влѣзе?“ – „Може, рекохъ, що не“. Вечерьта, като се поразговорихме, той заспа. Като че десеть прасета има въ стаята, които грухтятъ. Мислѣхъ, че ще престане, чакамъ часъ, два, три – чува се на половинъ километъръ гласа му. Казахъ му да не хърка, той не слуша. Взехъ да го благославямъ, да го магнетисамъ. Като го магнетисахъ – престана всичкото хъркане. Сутриньта, като стана, казва: „Много ми е добре, много добре спахъ тази вечерь“. Азъ нищо не му казвамъ. Ако бѣше видѣлъ, ще каже: „Какво прави? Този човѣкъ ме омагьоса вече“. Ще кажете: „Да може и азъ да го направя“. Азъ не бихъ желалъ да имате този опитъ, нѣма да може да спите повече. Нѣкой пѫть, като магнетисашъ нѣкого да спи – ще започнешъ ти да хъркашъ. Сега всинца ви имате желание да изправите нѣкого въ неговитѣ погрѣшки. Знаешъ (ли), колко мѫчно е да изправишъ нѣкого въ погрѣшкитѣ му? Като го поправишъ – тѣ ще минатъ въ тебе. Погрѣшкитѣ – това сѫ помия на човѣшкия животъ. Ако искашъ да ги изправишъ – трѣбва да имашъ една трѫба да излизатъ, да ги туришъ въ огъня, да ги изнесешъ навънъ. То е опасно да ги пуснешъ надалече. Да вървятъ по каналъ, както сега имате канализация. Сега обичате нѣкого и искате да изправите погрѣшкитѣ му. Не ви съветвамъ да се заемате съ това. Самъ да ги поправи. Първо – не ви съветвамъ да се занимавате съ погрѣшкитѣ на хората. Много деца сѫ се осакатявали, като сѫ се подигравали на нѣкой човѣкъ, който заеква. И като се подиграватъ – тѣ сами започватъ да заекватъ. Подражавашъ (на) нѣщата. Казвамъ: Намѣсто да се занимавашъ съ отрицателнитѣ нѣща – да се занимавашъ съ положителнитѣ. Ако има добро въ човѣка – подражавайте го. Но злото, ако искате да го поправяте – вие ще влѣзете въ него. Не ви съветвамъ да се занимавате съ злото. Човѣкъ, за да изправи една своя погрѣшка, трѣбва да разбира. Запримѣръ – да изправишъ една погрѣшка въ радиото, въ инсталацията на радиото – трѣбва да разбирашъ. Или да изправишъ една погрѣшка въ електричеството – пакъ трѣбва да разбирашъ. Като дойде механикътъ – разбира кѫде да тури жицата. Но онзи, който не разбира – безразлично му е. Една положителна фаза и една отрицателна фаза даватъ различни прояви. Нѣкои хора сѫ положителни. Положителни сѫ, но свѣтлина не даватъ. Положителни въ своята мисъль, но мисъльта не носи свѣтлина. Нѣкои сѫ отрицателни въ мисъльта, но мисъльта носи свѣтлина. Тогава – коя е по-добра? Отрицателната мисъль не може да носи въ себе си положителната, ако нѣма този положителенъ плюсъ. Сега може да се интересувате какъ ще стане. Какъ ставатъ работитѣ? То е външна страна. Изисква се дълго време човѣкъ да живѣе единъ благочестивъ животъ – не е така лесна работа. То е лесна работа да речешъ да живѣешъ, но трѣбва да имашъ знание. Азъ го сравнявамъ съ цигулката. Гледашъ нѣкой цигуларь съ цигулка. Знаешъ (ли), колко мѫчно е на 30 сантиметра да туришъ всичкото изкуство, да свиришъ на две струни, на три, после на четири, пъкъ да правишъ сума фокуси. Като вземешъ нѣкоя нота извънъ времето – де ще го знаешъ? Въ позициитѣ има тънки работи – малко да се мръдне, не е лесна работа. Трѣбва да е роденъ човѣкъ, като хване цигулката. Нѣкой, и да се учи 30 години, може да вземе вѣрно тоноветѣ, но онзи, който е роденъ истински цигуларь – неговиятъ музикаленъ двойникъ излиза и влиза въ рѫката на цигулката. Още като тури пръститѣ – тѣ се привличатъ на цигулката точно на мѣстото, както желѣзото залепва стърготинитѣ, така залепватъ и пръститѣ. И (за) добриятъ животъ е сѫщиятъ законъ. Нѣкой отъ васъ казва: „Това е дарба“. Какво нѣщо е дарбата? Мислишъ, че нѣщо отвънъ се налива? Събуждатъ се най-първо отъ невидимия свѣтъ центроветѣ на мозъка, после става едно съчетание. Искашъ да се проявишъ, да бѫдешъ благороденъ, мекъ. Какъ ще го проявишъ, кажете ми? Трѣбва да се събуди тази часть на челото, горната и срѣдната часть на мозъка. Искашъ да дадешъ силенъ изразъ на мозъка отзадъ – други центрове трѣбва да се развиятъ. Нѣкой казва: „Волята – после“. Кѫде е волята? Волята е задъ ушитѣ на човѣка. Та казвамъ: Когато духътъ дойде, той ще ви даде знанието. Трѣбва да започнешъ да изучавашъ себе си, вѫтрешно да изучавашъ. Запримѣръ, ако въ умствено отношение вие сте добре – винаги, като започнешъ да мислишъ, явява се свѣтлина въ ума. Мнозина отъ васъ, като сте били ученици, когато се занимавате съ задачи по математика, геометрия, гледашъ една формула – мѫчна работа е, докато формулата оживѣе. Гледашъ отношенията часъ, два, три – нѣщо свѣтне ти. Започвашъ да разрешавашъ, въ нѣколко часа задачитѣ се разрешаватъ. Другъ пѫть пишешъ по единъ методъ – не върви, по другъ методъ – нѣма резултатъ. Никога не си туряйте на ума: „Той е много духовенъ“. По нѣкой пѫть вие мислите, че вие сте човѣкъ подигнатъ, духовенъ сте. Нѣма да се мине много, понеже животътъ е въ движение и ти въ живота си ще минешъ оттамъ, отдето не искашъ. Може да те прекаратъ, понеже нѣма да минешъ отдето искашъ. Ще те прекаратъ оттамъ, отдето не искашъ. Може да четете книгата на американския изследователь на Южния полюсъ. (Той има) амбиция и отиватъ да изследватъ. Най-после въ него се заражда желание да остане самъ да направи изследвания, да се прочуе. Но виждате какъ се прочува. Турятъ го на едно изпитание около 60 деня – самъ да си шета при единъ студъ 65, 71 до 80 градуса, че му замръзватъ клепачитѣ, че веднажъ ослѣпѣлъ. Замръзнали му клепачитѣ, че трѣбвало да влиза да ги стопля. Таманъ размрази очитѣ, рѫцетѣ замръзнатъ. Скрие се въ чувала, направенъ отъ пухъ, легне, после тури…, яде, повърне храната. Описва той своята слабость. Казва: „Тогава се научихъ на едно нѣщо: Въ самотията, човѣкъ намира Бога“. По-напредъ не е вѣрвалъ. Тогава започва да вѣрва. По-напредъ казва: „Когато ви кажа, тогава ще дойдете“. После, като му казали, че ще дойдатъ – стана му приятно. Наближаватъ, той изтичалъ вънъ, падне тукъ, падне тамъ, най-после припада. Вие не сте живѣли въ самотия. „Най-после започнахъ да се сърдя на цѣлия свѣтъ“. Останалъ само на жена си и на себе си. Дошълъ вече до самосъзнанието и най-после започналъ да се сърди само на себе си. Не искаше да казва на другитѣ, че е боленъ. Срамъ го е да каже. Въ всинца ви има срамъ. Хубаво нѣщо е срамътъ, но срамътъ е намѣсто, когато сме на високо положение, паднемъ и тогава идва срамътъ. Богатиятъ се срамува, когато започне да носи такива скѫсани, вехти дрехи. Като тури хубава дреха – доволенъ е. Хубаво. Защо ще туришъ да носишъ стари мисли? Всички говорятъ за старата истина, за стара любовь. Оставете вашата стара любовь, оставете вашата стара истина, пъкъ и старата мѫдрость – всичко туй оставете настрана. Какво има въ старата любовь, кажете ми? Нѣщо минало. Съ какво ще се хвалишъ? Какво има въ старата любовь? Азъ наричамъ не стара любовь. Отъ християнството, любовьта минала въ сегашнитѣ времена. Тази любовь, когато тогава се е проявявала, и сега се проявява. Тя освенъ, че не е остарѣла, но онази любовь, отъ която нищо не е останало, (е) като стара баба. Какво ще ми препорѫчвате? Казвате: „Много красива била едно време“. Красива била, но сега каква е? Има две крайности въ живота: ако си чрезмѣрно активенъ – ще си създадешъ нещастие, ако си муденъ – ще си създадешъ друго нещастие. Отлагашъ, искашъ нѣщо да направишъ, казвашъ: „Не му е времето сега“. Ти бързашъ, казвашъ: „Време, не време – трѣбва да се направи“. Нѣщата трѣбва да се правятъ на своето време. Сега онѣзи, които сѫ изучавали музика – каква е разликата между ритъмъ и време? Щомъ се тури време въ всѣки тонъ – то е собственость. Ти, като го туришъ въ времето, механизирашъ нѣщата. Тактове имашъ, спазвашъ ги. Ако не спазвашъ – капелмайсторътъ дига шумъ. Времето влиза въ ритъма. Ти опредѣляшъ мѣстото, дето се намира. Колко време трѣбва да утури въ всѣка нота? Кога въ ритъма се дава изражение? Ритъмътъ самъ по себе си носи нѣщо ново. Нѣма нѣщо старо въ него. Той е като приливъ. Приливъ на топлината има. Пролѣтьта е приливъ. Пролѣтьта, лѣтото – приливъ иматъ. Презъ есеньта започва обратенъ процесъ: енергиитѣ отъ северното полушарие отиватъ въ южното, движението отъ северното полушарие минава въ южното, туй движение минава презъ южния полюсъ. Когато енергията е въ южния полюсъ – лѣто има тамъ. Когато енергията минава въ северния полюсъ – има зима тамъ. Казвамъ: Щомъ дойде ритъма, той носи две състояния – пролѣть, вдъхновение въ себе си. Трѣбва да знаешъ, че това ще трае до шесть месеца. Следъ шесть месеца започва обратния процесъ. Като започне този процесъ, пакъ следъ шесть месеца ще се върне. Религиознитѣ хора често страдатъ отъ този ритъмъ на живота. Като станатъ религиозни – въодушевяватъ се, казватъ: „Божията любовь“. Следъ шесть месеца, като дойдатъ изкушенията, мѫчнотиитѣ, тѣ сѫ на южния полюсъ, слънцето ходи на хоризонта, рѣдко топлината излиза надъ нула градуса. Всичко (е) покрито съ снѣгъ, нѣма ни круши, ни ябълки, нѣма нищо, което да ви радва – само рѣзки промѣни на температурата. Дойдатъ ни изкушения – тѣ сѫ буритѣ, които ставатъ на полюса. Ти въ любовьта, щомъ си поставенъ на северния или на южния полюсъ, трѣбва да си взелъ мѣрки. Има да зъзнешъ, да треперишъ, ще кажешъ: „Хората сѫ много взискателни“. Всичкитѣ хора, като дойдатъ въ любовьта – отиватъ на двата полюса. Тѣ сѫ изследователи. Затуй азъ, като ви проповѣдвамъ любовьта, азъ не ви водя на полюситѣ, азъ съмъ изключилъ полюситѣ, азъ ходя на екватора. Азъ сега ви говоря за екваториалната любовь, дето има условия да се развива човѣкъ. На екватора има благоприятни условия. По високитѣ планини ще се качите да се приспособите. На нѣкоя планина ще се качите на хиляда, на две хиляди, на 2500, на 3000, на 4000 и на 5–6000 метра. Ще трѣбва да носите кислородъ, понеже на тази височина той (е) рѣдъкъ, ще трѣбва да носите уреди за кислородъ. Не мислете, че може да се качите на 6–7000 метра височина свободно. Ще започнете да се клатите, едва ще вървите нагоре. За да направите една стѫпка, много е трудно. Нѣкои мислятъ, че така лесно може да се качвате на високитѣ върхове. Казвате: „Учителю, заведи ни на Еверестъ“. Германцитѣ толкозъ години правятъ опити, ходятъ. Трудна работа е. Какво ще се качишъ на Еверестъ? Ще кажешъ: „Ку-ку“. Тамъ има снѣгъ, вѣтъръ – колкото искашъ. Ще се качишъ горе, но трѣбва да имашъ прибори за изкуствено дишане, иначе ще се задушишъ. Ако се качишъ на високитѣ области на любовьта – ти ще се задушишъ. Нѣкой казва: „Божествената любовь“. Ти ще се задушишъ въ Божествената любовь. Любовьта трѣбва да я вземете въ хомеопатически дози. Вие искате изведнажъ. Не, то е опасна работа. Не ви съветвамъ въ любовьта много да ядете, защото, ако ядете много – не може да работите, ще ви стане тежко. Малко ще вземешъ, пилюли (имъ) казватъ. Казватъ, че въ бѫдеще ще се хранятъ съ пилюли. Любовьта има малки пилюлчета. Нѣма да правите погрѣшката на онзи монахъ, който заболѣлъ отъ една обикновена болесть. Като монахъ, единъ лѣкарь му далъ известни хапчета и му казалъ да взема по едно парче на день. Щѣло да му вземе месецъ и половина, докато вземе всичкитѣ. Този монахъ си казалъ: „Защо ще вземамъ по едно на день. Всичкитѣ, като ги изгълтамъ за единъ день – ще оздравѣя“. Изгълталъ ги въ единъ день и умрѣлъ. Като обичашъ единъ човѣкъ, какво значи? Да откриешъ хубавото, великото, което има въ неговия умъ. Да откриешъ нѣщо велико въ неговия умъ, да откриешъ нѣщо велико въ неговото сърдце. Вие говорите за сърдцето, че е покварено. Тѣ сѫ изтъркани фрази, тѣ сѫ нѣща човѣшки. Въ човѣшкото сърдце има нѣщо чисто и велико. Ако тази теория е вѣрна, ако човѣшкото сърдце е покварено, защо Господь казва: „Сине мой, дай си сърдцето“? Има нѣщо хубаво въ човѣшкото сърдце. Когато единъ скѫпоцененъ камъкъ го налепятъ съ каль, не се намалява неговата цена. Не е грѣшно това, нацапалъ се малко. Като го умиешъ, той веднага пречупва цвѣтоветѣ. Та казвамъ: Хората трѣбваше да откриятъ хубавото, което Богъ е вложилъ въ ума, хубавото, което Богъ е вложилъ въ сърдцето, хубавото, което Богъ е вложилъ въ тѣлото. Въ тѣлото има много хубави работи, въ сърдцето има много хубави работи. Сега азъ говоря не за туй, физическото, сърдце. Надъ пѫпа, подъ лѫжичката, има едно мѣсто – наричатъ го слънчевъ вѫзелъ, нѣкои го наричатъ стомашенъ мозъкъ. Въ скоро време сѫ го наричали сърдцето на човѣка. Тамъ е живѣлъ, тамъ е интуицията на човѣка. По нѣкой пѫть вие чувствувате, (че) нѣщо ви нашепва. Каквото ви нашепва – вѣрно е. Каквото мислите съ мозъка – едва една стотна излиза вѣрно. Долу, подъ лѫжичката, като мислите – всичко е вѣрно, на хиляда мисли само едно ще има изключение. Интуицията е въ слънчевия вѫзелъ. Нѣкой пѫть умътъ се координира съ интуицията, когато сърдцето и умътъ сѫ въ съгласие. Когато мислишъ правилно – въ една мисъль трѣбва да имашъ свѣтлина. Щомъ нѣмашъ свѣтлина – мисъльта ти не е вѣрна. Казвамъ: Щомъ въ единъ религиозенъ животъ влѣзете, ще се зароди мисъльта: „Дали има Господь или нѣма, да не би да съмъ се халосалъ? Що ли си хабя живота съ такива работи?“ То е наше неразбиране. Физическиятъ животъ е толкозъ вѣренъ, колкото Божествениятъ и духовниятъ животъ. Духовниятъ животъ не е нѣщо повече отъ физическия. Физическиятъ животъ е за децата. Духовниятъ животъ е за възрастнитѣ. Божествениятъ животъ е за старитѣ, понеже старитѣ хора въ Божествения животъ сѫ деца. Възрастнитѣ въ духовния животъ сѫ деца. Всички сѫ деца по отношение на духовния свѣтъ. Божественитѣ деца сѫ стари хора за физическия свѣтъ. Старитѣ хора въ духовния свѣтъ сѫ възрастни за физическия свѣтъ, а пъкъ напредналитѣ въ физическия свѣтъ сѫ стари хора за живота. Като влѣзете въ духовния свѣтъ, ще бѫдете млади. Като влѣзете въ духовния свѣтъ, на колко години ще бѫдете? Въ духовния свѣтъ старостьта се опредѣля отъ това, колко пѫти той се е прераждалъ на земята. Прераждалъ се да кажемъ 500 пѫти по сто години – 50 000 години. На 50 хиляди години той е възрастенъ човѣкъ. Като влѣзе тамъ, има ясна представа. Единъ животъ на земята, тамъ като се завърти, като че е една година. Тамъ, като се родишъ, като се върнешъ отъ другия свѣтъ – то е нова година. Слѣзешъ пакъ на земята. Нѣкои иматъ, да кажемъ, десеть хиляди прераждания по сто години. Единъ милионъ години тукъ, на земята. Какъ ще си представите единъ човѣкъ на единъ милионъ години? На единъ милионъ години може всичко да прави, носи въ себе си една ясна представа за хубавото въ свѣта. Запримѣръ казвате: „Ти още не си се научилъ“. Въ ония измѫчвания, които имате вѫтре, не може да видите красивото. Запримѣръ: За насъ е мѫчно да ни хвърлятъ въ вода – ние ще се удавимъ. Рибата да я хвърлятъ въ водата е едно благо. Туй, което за мене е мѫчно, за нея е едно благо. Да кажемъ, (ако) заравятъ нѣкого въ земята – ще го убиятъ. На едно житено зърно, ако го заровятъ въ земята – едно благо е за него. То нѣма да плаче, но ще се зарадва. Като го забучвашъ въ земята – то се радва. Сега това сѫ нѣща за обяснения. Ако дойде да разглеждаме сегашния животъ, колко реално ще остане? Ако сегашната наша любовь поставятъ на изпитъ, колко отъ вашата любовь ще бѫде реална? Като поставиха ученицитѣ христови на изпитъ, който бѣше единъ герой за любовьта, кой казваше: „Учителю, ако всичкитѣ да се отрекатъ, азъ, Петъръ, знаешъ ли, сърдцето ми не мръдва. Каквото и да става, азъ нѣма да се откажа“? Гледа го Христосъ, казва: „Сатана(та) иска да те опитамъ, казвамъ ти: Преди петела да е пропѣлъ, три пѫти ще се отречешъ отъ мене“. – „А, (не, не)“. – „Да, да – казва Учительтъ. Ще видишъ“. Върви Петъръ, взе си ножа. Като дойдоха да хванатъ Христа, (Петъръ) казва: „Учителю, да ударя ли?“ Той не го удари въ главата, но му отрѣза ухото. Още като го видя, че не знае да воюва и отсѣче ухото, Христосъ му каза: „Стига, стига. Тази работа съ ножъ нѣма да стане“. Залепи ухото и му каза: „Който вади ножъ, отъ ножъ умира“. (Петъръ) казва: „Не ми позволи Учительтъ“. Той тръгна да върви по пѫтя и казва: „Само да ме бутнатъ“. Като влѣзе въ двора, дойде една слугиня и му каза: „Говорътъ ти показва, че и ти си единъ отъ тѣхъ“. – „Не, не съмъ“. Той забрави. И втори, и трети пѫть се отрече. Хванаха Христа. Ако Христосъ отиваше да се защити съ войска, Петъръ щѣше да извади ножъ най-напредъ. Сега Христосъ е вързанъ. (Петъръ) казва: „Толкозъ слабъ (е) тозъ човѣкъ, да позволи да го вържатъ. Дали ние сме се излъгали? Каква е тази работа? Мислѣхме, (че) Царството Божие ще дойде и на насъ ще даде власть. Сега Го вързаха (и) ще го осѫдятъ, пъкъ ние (ли) ще оправимъ свѣта?“ Не само Петъръ направи това, но единъ отъ възлюбленитѣ ученици /нѣма да му казвамъ името/, като му хванаха дрехата – той избѣга голъ. Мантия имаше, остави си мантията и избѣга. Сега това го изнасямъ за поучение. Този, който остави мантията си – остави старото разбиране на любовьта. Петъръ носеше единъ любовенъ ножъ. Сега всинца носите любовни ножове и мушкате на общо основание. Ушитѣ на хората кълцате. Всичкитѣ мѫже и жени ушитѣ кълцатъ. Въ новата любовь туй, което хората може да ви взематъ, не е любовь. Любовьта не се нуждае отъ ножове и ние не се нуждаемъ отъ тѣхъ. Когато придобиете любовьта, вече безсмъртие ще имате. Винаги свързвайте любовьта си съ безсмъртието. По нѣкой пѫть имате малъкъ лѫчъ, прозрение. Минава любовьта и заминава. Постоянно човѣкъ се кал(ява) въ любовьта. Човѣкъ трѣбва да влиза и излиза отъ живота, докато се кали да превъзможе. Да знае въ всѣки единъ случай да (я) употрѣби. Тя е една мощна сила. Съ любовь трѣбва да се работи въ човѣшкитѣ мисли, въ човѣшкитѣ желания, така да се работи въ човѣшкитѣ постѫпки, да се работи въ тѣлото, да се съгражда новото тѣло. Любовьта подмладява и тѣлото. Ако ние остаряваме – остаряваме отъ страхъ. Страдаме отъ постоянни внушения. Сега вие си внушавате, но не може да си внушите, че ще се подмладите. Казвате: „Като умремъ – ще се подмладимъ“. То всѣкога става. Като умрешъ – въ другия свѣтъ ще се подмладишъ. Вие не трѣбва да седите. Вие носите топлината на миналото. Животътъ, който носите, не е само вашъ животъ, но (е) отражение на хиляди други сѫщества. Плащате единъ чуждъ дългъ – наложенъ ви е. Плащате го на поколѣния ваши близки, изплащате дълга и плащате вашия. Лошото не е тамъ, че се изплаща. Та казвамъ: Освободете мисъльта си. Като се привличате, трѣбва да знаете кой на каква степень на развитие е. Мнозина казватъ: „Азъ много ви обичамъ“. Каква е разликата между обичьта? „Много ви обичамъ“. Каква е мѣрката? „Обичамъ“. Дойде човѣкъ, хлопа на вратата. Казвате: „Моля, сега съмъ легналъ, елате утре“. Това е обичь. Като обичамъ повече – стана отъ леглото, отворя вратата. Казвате: „Моля, не ме безпокойте, елате утре“. Пакъ обича, но се извинява. Казва: „Извинете, неразположенъ съмъ, елате утре“. И то е любовь. Обичамъ повече – ще стана отъ леглото. Сега вие казвате: „Ще пожертвувамъ живота си. Азъ съмъ готовъ да умра“. Тази дума „умиране“ азъ я слушамъ и най-после я разбрахъ. Никой не иска да умира. Момата като се влюби – напуща свѣта на тревогитѣ. Всѣки човѣкъ, щомъ не се тревожи – той се е влюбилъ. Всѣки влюбенъ, който се тревожи – не е влюбенъ. Ти, като забравишъ всичко, не се тревожишъ, ти си се влюбилъ тогава. Сега вие вземете така: той се е влюбилъ – не се тревожи. При влюбването се заражда въ ума единъ потикъ, една жажда да учишъ. Въ тебе се заражда едно желание да се проявишъ благородно. То е влюбване. Най-после се заражда желание да постѫпишъ добре, ставашъ уменъ. Всѣки случай лесно решавашъ. Ти се влюбишъ – мислишъ добре, чувствувашъ добре и постѫпвашъ добре. Така разбирамъ влюбването. Другото влюбване – то е раздвояване на съзнанието, че не знаешъ какво правишъ, не знаешъ какъ да приемешъ човѣка, какъ да се обхождашъ съ него. Казвамъ: Ако единъ учитель се е влюбилъ въ ученицитѣ си – ще се прояви добре. Ако ученицитѣ сѫ се влюбили въ учителя си – тѣ учатъ добре. То е вѣрно. Ако едни въ други сѫ влюбени – отнасятъ се добре. Щомъ не се отнасятъ добре, тогава има противоречие. Азъ ви казвамъ: По нѣкой пѫть не искамъ вие да се измѣните, да станете много добри. Азъ съмъ забелязалъ, ако станете много добри – ставате по-лоши. Такива, каквито сте, да се проявите добре. Петъръ си бѣше Петъръ. Туй, което носите въ себе си отъ хиляди и хиляди поколѣния, да го проявите. Да проявите любовьта, да цъвнете такива, каквито сте. (Нѣкой) казва: „Азъ искамъ да бѫда роза“. Животътъ не е само отъ рози. „Азъ искамъ да бѫда карамфилъ“. Животътъ не е само отъ карамфили. Ти ще цъвнешъ. Като цъвнешъ, ще дойдешъ въ съгласие съ всичко онова, което е цъвнало. Когато дърветата цъвтятъ, тѣ пѣятъ най-хубавата музика. То е оркестъръ. Само пчелицитѣ чуватъ тази музика. И като чуятъ, тѣ отиватъ на този хоръ да слушатъ. Цъвтенето на дърветата показва най-ниската любовь, която сѫществува въ свѣта. Тази понятна музикална любовь изразяватъ цвѣтята, затова всички вие ги помирисвате, за да възприемете любовьта на най-ниската степень на любовьта. Хубаво е човѣкъ да възприеме, но не съветвамъ певицитѣ да миришатъ цвѣтята, понеже отъ тази любовь се отдѣлятъ такива прашинки, (че) тѣ развалятъ гласа. Даже не препорѫчвамъ нѣкой пѫть да носите цвѣтя. Не ви съветвамъ да кѫсате цвѣтя. Цвѣтята влияятъ на гърлото. Малкитѣ прашинки, които се полепватъ, пречатъ на пѣенето. Та казвамъ: Турямъ любовьта като една сила, основа за бѫдеще. Вие казвате: „Споредъ Божия Духъ“. Но Богъ започва отъ физическия свѣтъ. Ти седишъ на единъ столъ, на едно мѣсто, но ако не ти е удобно – не може да се проявишъ. Хората сѫ практични. Ще турятъ възглавница, (да) седнешъ на меко. Като идемъ на поляната, търсимъ мека тревица да седнемъ на меко, не искаме да сѣдаме на кораво. Като седнемъ на кораво, не може да се въодушевявашъ. Природата е така умна, че е направила меки възглавнички. Сега нѣкои искатъ да станатъ сухи, да нѣматъ възглавнички, да иматъ линия. Азъ съмъ за ония линии, които природата е турила. Азъ съмъ за ония линии – да има достатъчно количество материя. На нѣкои отъ васъ пръститѣ сѫ по-дебели, отколкото трѣбва. На нѣкои отъ васъ носътъ е по-широкъ, отколкото трѣбва. На нѣкои отъ васъ ушитѣ сѫ по-голѣми, отколкото трѣбва. Азъ не разглеждамъ любовьта практически. За мене любовьта е едно отъ великитѣ проявления на битието вѫтре. Има дни, когато любовьта се проявява. Единъ ясенъ день, едно съчетание на слънцето или на залѣзъ, или на зенита на слънцето, после деньтъ е тихъ, нѣщо величествено има (въ) слънцето, грѣе свѣтлината, не гори, но нѣщо приятно има, разположенъ си. Деньтъ е съчетание по нѣкой пѫть на земята. Нѣкой пѫть атмосферата е пълна съ разумни сѫщества, които слизатъ отъ по-висши сфери, наблюдаватъ земята. Тогава деньтъ е приятенъ. Не ги виждате. Много добре е, че не ги виждате. Ако ги виждате, ще ги безпокоите. Ако човѣкъ е слѣпъ – ще чувствува хубавото влияние на слънцето, което грѣе, но очитѣ ги нѣма. Съ носа си ще усѣща, че цвѣтята (сѫ) цъвнали, съ ушитѣ си ще чува хубавитѣ тонове, съ очитѣ си ще вижда красотата на природата. Вие по нѣкой пѫть искате да видите единъ ангелъ. Че колко ангели има въ човѣшкото тѣло? Виждате ли ли сте човѣшката душа каква красота има? Въ живота по нѣкой пѫть тази душа се проявява. Нѣкой пѫть гледашъ сияещо – нѣщо има. Душата се проявява. Пъкъ тя се скрие, почернѣе лицето, животътъ изчезва. Периодически любовьта се проявява. Тѣзи сѫщества идатъ. Когато тѣ дойдатъ, вие ще се въодушевите, но тѣ искатъ работа. Трѣбва да учите. /Учительтъ даде едно стихотворение и братъ Симеонъ го прочете/. Който го е писалъ, е билъ вдъхновенъ. Има още много работи, които не сѫ казани. Много пѫти говоримъ за любовьта като нѣщо минало – едно време. Вие се приготовлявате тепърва за любовьта. Въ единъ и сѫщъ моментъ на земята ще бѫдете деца, въ духовния свѣтъ – възрастни и въ Божествения свѣтъ – стари. Ще ги съедините въ едно, ще имате едно пълно проявление на любовьта. На земята ще започнете съ детинската любовь добре, ще свършите зле. Въ духовния свѣтъ ще започнете зле, ще свършите добре. А въ Божествения свѣтъ добре започвате и добре свършвате. Богъ съединилъ дветѣ крайности, примирява физическото (и) духовното въ едно. Представете си, че нѣкого, когото обичате, вървите и създадете идея, че той трѣбва да ви поздрави. Той, като дойде, обърне ви гръбъ, не ви погледне даже. Ами че хубаво, азъ вземамъ слънцето. Слънцето ще се спре ли да ме поздрави? Ти вървишъ по пѫтя, азъ може да мисля, че мене гледа. Слънцето гледа всичкитѣ хора. И едно бръмбарче гледа, както и мене. Зависи отъ моето съзнание какъ се е пробудило. Като погледнешъ – виждашъ, че слънцето те (е) погледнало. Въ туй поглеждане виждамъ Божественото. Туй слънце за тебе е създадено. На мене говори и на другитѣ. Отъ слънцето има блага, които идатъ за мене и за всинца ви има. Азъ излизамъ сутринь, вие ще излѣзете по обѣдъ, нѣкой надвечерь – все ще приемете. Но любовната минута сутринь е една, на обѣдъ е друга и вечерь е друга. Сутринь е за децата, на обѣдъ е за възрастнитѣ, вечерь е за старитѣ хора. Сега ние искаме децата да станатъ възрастни. Децата въ своята възрасть да си останатъ деца. Защото отъ физическия животъ като идемъ въ духовния, и тамъ има деца. И въ Божествения свѣтъ пакъ има деца. Само че децата въ Божествения свѣтъ носятъ сила въ себе си, възрастнитѣ носятъ топлина, старитѣ носятъ свѣтлина. Като се съединятъ на едно мѣсто, децата носятъ силата си. Децата сѫ много силни, знаятъ да заповѣдватъ. Едно дете, само като изврѣска, като си нададе гласа, майката и бащата и царь и царица да сѫ – ще станатъ. Той, (царьтъ), за другитѣ не става, генералитѣ трѣбва да му козируватъ, но като се разплаче детето – той козирува предъ него. Една–две години, на третата година бащата казва: „Сега ти ще козирувашъ“. Понеже детето иска да стане възрастно, не иска да спазва детската любовь, която е мощна и силна, започва да проявява духовната любовь. Щомъ станете на земята възрастни – ще ни турятъ на работа. Щомъ станете стари на физическото поле, нали съмъ превеждалъ онзи примѣръ за Св.Никола. Вие сте го чели, (но) не му разбирате смисъла. Далъ съмъ ви да създадете единъ образъ. Единъ турчинъ иде при единъ българинъ и казва: „Защо си турилъ тия?“ Българинътъ ималъ икони (на) Света Богородица и Свети Никола. (Българинътъ) казва: „Да ме пазятъ“. – „Че какъ могатъ? Азъ толкозъ слуги имамъ и постоянно ме крадатъ. Какво имъ плащашъ?“ – „Нищо. Едно кандило имъ паля“. Отива си той, купува си три икони – Св.Богородица, Св. Георги и Св.Никола. Туря ги, запалилъ кандилото. Чуло се, че наоколо обиратъ хората. Следъ два–три дни обиратъ този бей. Той влиза при иконитѣ, гледа Св.Богородица и казва: „Нѣма да ти се сърдя на тебе, ти дете имашъ, млада си. И азъ да съмъ на твоето мѣсто, ще си гледамъ работата. Св.Георги, и ти си младъ, съ конь, има съ какво да се занимавашъ“. Вижда Св.Никола. – „Този брадатъ, казва, ни дете имашъ, ни конь имашъ. Защо не внимавашъ?“ Обръща иконата съ главата надолу. Случва се, че онѣзи, които откраднали, върнали краденото. – „Вижъ, казва, сега те харесвамъ“. Обръща пакъ иконата съ главата нагоре. – „Онѣзи нека си гледатъ работата, но ти трѣбва да внимавашъ“. Казвамъ: Стари разбирания има. Като дойдете до тѣхъ, тамъ е погрѣшката. Казвате: „Едно време бѣхме глупави“. Не, децата не сѫ глупави. Азъ съмъ виждалъ толкозъ умни деца. Деца на петь–шесть години, но (съ) проницателенъ погледъ. Чете ти характера. Правилъ съмъ много опити съ момченца и момиченца – много чувствителни сѫ. Като измѣня мисъльта си, оттеглятъ се. Пакъ създамъ доброто разположение, веднага се притеглятъ. Дойде ти да се рѫкувашъ съ нѣкого – Богъ ти казва ти да проявишъ любовьта. Да проявя любовьта – трѣбва да открия една хубава черта въ този човѣкъ. Пъкъ има. Най-малко въ едно минало сѫществувание. Давилъ се нѣкой човѣкъ и въ рѫката му пише, че той го е спасилъ. Написана е една благородна черта. Въ миналото билъ царь – направилъ реформа. Билъ философъ – направилъ нѣкакво съчинение. Билъ ви миналото нѣкоя майка. Билъ нѣкой знаменитъ поетъ – писалъ много добре. Много хубави работи, хиляди хубави работи отвънъ гледашъ, сега нищо не виждашъ. Разбира се, всичко туй е мѫчно да го видишъ. Хората не обичатъ да се ровимъ въ тѣхния животъ. Ние не трѣбва да ги следимъ, да бѫдемъ много внимателни. Цвѣтята, когато цъвтятъ, хубаво миришатъ като минешъ покрай тѣхъ. Голѣмо изпитание е, когато искашъ да откѫснешъ едно цвѣте. Нѣмашъ възпитание. То е едно живо сѫщество цъвнало. То е едно разумно изложение на духовния свѣтъ. Ние ще развалимъ изложението. Че то се радва тамъ. Може да се наведешъ, да го погалишъ, (да) кажешъ: „Колко си хубаво, пъкъ какъвъ ароматъ имашъ. Бихъ желалъ и азъ да бѫда като тебе спокойно, нѣма за нищо да се грижишъ“. Човѣкъ се безпокои, пъкъ то ще се зарадва. Тъй въ себе си ще си кажешъ, пъкъ то ще се зарадва. Лѫчътъ, който (е) излѣзалъ отъ твоитѣ очи, туй цвѣте ще почуствува, че слънце го (е) огрѣло и ще потрепери. Зарадва се, потрепери, че си го погледналъ. Радватъ се цвѣтята. Виждамъ цвѣтята като се усмихватъ. Туй, дето ние виждаме, че нѣщата сѫ мъртви, ние ги гледаме отдалече. Ако отъ близо ги наблюдаваме, ще видимъ, че движение има. Ние не виждаме тия, деликатнитѣ движения. Вземете единъ капелмайсторъ или единъ професоръ по музика – схваща единъ тонъ, схваща ония нюанси. Другитѣ схващатъ само обикновенитѣ тонове, (а) той слуша, като че единъ тонъ взема. Като вземе нѣкоя пѣсень соль или ла, или ре и вече тълкува. Казва: „Даде единъ нюансъ на чувствата, нѣкѫде взелъ го (е) за примѣръ“. До е напрежение. Седишъ въ ограничение или очаквашъ да дойдатъ благоприятни условия. Веднага тия единици се отварятъ, излюпишъ се. Какъ ще разберешъ това излюпване? Единъ трепетъ има въ това. Той (се) разхожда, минава въ ре, движението дохожда. Та казвамъ: Има какво да мислите. Нѣкой пѫть седя и нѣкой пита: „Какво има като ида въ оня свѣтъ?“ Казвамъ: „Не ме питай какво има въ оня свѣтъ“. Казвамъ: Питай за този свѣтъ да ви разправямъ, за оня свѣтъ не ме питай. То е толкозъ трудно да се разбере оня свѣтъ. Не че не може да говоримъ. Може да говоримъ, но то е неразбрана работа. Казватъ: „Съ каква храна да се хранимъ?“ Казвамъ: „Отъ въздуха приемамъ“. То не е вѣрно. Въ духовния свѣтъ отъ храната никакви излишеци нѣма. Кухни нѣма – да оставатъ помии, тенджери нѣма. Въ духовния свѣтъ отъ храната никѫде не може да хвърлишъ отъ храната по земята. Всичко е чисто. Знаешъ ли колко е тази храна? Нѣкой пѫть вие казвате: „Нахранихъ се“. Следъ като сѫ ви говорили, казвате: „Нахранихъ се“. Какво сте яли? Може да ви говоря (така, че) да се нахраните. Може да ви говоря така, че да усиля глада. Може да ви говоря за яденето и да се нахраните. Може да ви говоря и да усиля вашия гладъ и жажда. Може да ви дамъ плодъ и този плодъ, като ядете – да се задоволи вашия гладъ. Може да сте гладни и да ви дамъ една ябълка, круша и да ви задоволи вѫтре. Сега се прави възражение. (Нѣкой) казва: „Защо не съмъ подготвенъ?“ Има известно вещество въ ябълката. Онѣзи апарати въ насъ не сѫ подготвени. Духовното тѣло не е подготвено, умственото тѣло не е подготвено. Ние вземаме само физическата страна. Хубавото въ ябълката отива напраздно. Та на васъ бихъ ви казалъ: Всѣки, който яде безъ любовь, той си създава едно болезнено състояние. Ако вземешъ единъ плодъ съ любовь и благодаришъ – то е благословение. Ако всинца бихте яли съ любовь, (трѣбва) да бѫдешъ доволенъ отъ онова, което ви е дадено. Сега ставашъ отъ яденето и казвашъ: „Не е хубаво сготвено“. Всѣки день три–четири часа употрѣбявате за готвене и при това пакъ сме недоволни отъ яденето. Така е въ книгитѣ. Много книги има писани. Тия хора, които сѫ ги писали, сѫ имали много добро желание. Всички, които говорятъ, иматъ много добро желание. Но не е лесна работа да напишешъ една книга. Казвате: „Да обичашъ нѣкого“. Какъ ще го обичашъ? Представете си, че имате да плащате нѣкому. Нѣкой е дошълъ, посетилъ ви е и вие усѣщате, че той е кредиторъ. Кредиторъ ви е, какъ ще го обичате, кажете? Дойде нѣкой министъръ – какъ ще го обичате? За всѣки единъ човѣкъ има особенъ начинъ. Дойде нѣкой беднякъ, него какъ ще посрещнете? Ще му дадете едно левче, малко хлѣбъ, да си върви. Мислите, че сте изпълнили дълга си. Дойде нѣкой просякъ, казвашъ: „Остани да ядешъ на обѣдъ“. Той казва: „Бързамъ“. Казвате: „Сега нѣмамъ хлѣбъ“. Бърза той, отива да проси. Казвамъ: „Остани за обѣдъ“. Нѣкои просяци оставатъ. Гледамъ му линиитѣ, казвамъ: „Затова си хваналъ този занаятъ“. Като гледамъ линиитѣ, виждамъ, че въ миналото билъ много горделивъ. Сега невидимиятъ свѣтъ го е направилъ да проси, да носи унижение за петь пари, за десеть пари, за единъ левъ да благославя. По-рано билъ нѣкой владика, сега никакъвъ владика не е. Нѣма мантия, седи окѫсанъ. На мнозина съмъ пошепвалъ: „Едно време рекохъ – не си благославялъ. Навремето не си благославялъ“. – „Сега се научихъ“. – „Сега си дошълъ на изпитъ, наближава краятъ, остава ти още една година на просия. Оттамъ насетне ще се уреди работата“. Та въ любовьта си създайте работа за ума или използвайте работата, която ви е дадена. Каква работа бихте създали на ума си? Каква работа бихте създали на сърдцето си или каква работа бихте създали на тѣлото си? Възпитанието на хората не е така лесно. Човѣкъ възпитава единъ човѣкъ. Дайте свобода. (Нѣкой) казва: „Човѣкъ трѣбва да бѫде свободенъ“. Дайте си свобода да се проявите такива, каквито сте. Запримѣръ: Искамъ да зная – свободенъ ли сте? Турямъ ябълки, круши, череши, казвамъ: Всѣки човѣкъ да си вземе туй, което обича да яде. Ти какъ искашъ – безъ никакви правила? Най-първо всѣки да вземе яденето и да яде, както разбира. Да вземе вилица, ножъ, всѣки да се прояви такъвъ, какъвто е. Турете хубави книги, да видите кой какви книги ще избере – научни книги, проза, поезия, нѣкои научни книги, по математика, каквото и да е. Всѣки да си избере, за да видите какъвъ е. Сега като дойде (нѣкой), вие започвате да му приказвате, да го обърнете, да го направите религиозенъ. Може би по-рано отъ васъ да е (билъ) по-религиозенъ. Сега, ако е инженеръ – ще му покажете де е разумното инженерство. Този лѣкарь, който се занимава съ болни хора, погледне, пипне пулса, напише рецепта и излѣзе. Не е лѣкарь, лѣкарь така не (се) става. Има известни болести, които произтичатъ отъ обезсърдчението на човѣка, или научно казано – отъ задната часть на мозъка. Има известни болести, които произтичатъ отъ основата на мозъка, отъ разрушителнитѣ способности, отъ чувствата произтичатъ. Има известни болести, които произтичатъ отъ ненормалното ядене. Човѣкъ смѣсва разни храни. Та казвамъ: Едни болести произтичатъ отъ волята, други – отъ надеждата, трети болести произтичатъ отъ любовьта. Щомъ се раздвои умътъ и сърдцето, понеже нарушаватъ закона на любовьта – заболяватъ отъ туберкулоза, става нарушение (на) закона на любовьта. Нарушението (на) закона на вѣрата засѣга нервната система. Когато волята се раздвои, тогава нервната система боледува. Между симпатичната нервна система и между мозъчната нервна система се ражда едно вѫтрешно разстройство. Като се наруши надеждата пъкъ, става разногласие между мускулитѣ, коститѣ – не може да функциониратъ. На едни мѣста се набира повече кръвъ, на едни мѣста има повече енергия. Много сложно е. Правилъ съмъ много опити. Възстановя надеждата на човѣка – за единъ–два дни оздравѣе човѣка. По нѣкой пѫть казвамъ: „Ти следъ два дни ще бѫдешъ здравъ“. – „Че какъ така?“ Казвамъ: „Дай ми една чаша вода“. Даде една чаша, изваждамъ едно малко пилюлче, едно захарче, туря въ водата. Казвамъ: „Изпий тази вода, следъ два дни ще бѫдешъ здравъ“. После казва: „Отъ онзи цѣръ, дето ми го даде, оздравѣхъ“. За петь пари работа. Нѣкои болести се дължатъ, че той е въ стълкновение съ хората. Дойде единъ свещеникъ при мене, на който ограбиха вѣрата. Иска да напусне свещеничеството. Единъ непреодолимъ страхъ го е обзелъ, не може да служи. Иска да има винаги другъ при него. Сега иска да бѣга. Азъ виждамъ причината – причината е вѣрата въ него. Рекохъ: „Слушай, ако искашъ да ти помогна – нѣма да ме лъжешъ. Ти си направилъ едно престѫпление, въ тебе се е раздвоила вѣрата. Направилъ си нѣщо, не си искалъ извинение“. – „Ще се изповѣдамъ. Нѣма какъ да ти кажа азъ какво съмъ направилъ“. – „Кажи самъ какво си направилъ? Ти си ималъ едно сѫщество, което си го обичалъ много, следъ туй си нарушилъ отношението съ туй сѫщество. Тази болесть се дължи на туй. Нѣма да ме лъжешъ. Ако лъжешъ…“. (Той) казва: „Майка ми ме обичаше, бихъ я и тя умря“. Рекохъ: „Сега ще започнешъ да се молишъ за майка ти, да си възстановишъ мира. То е болесть. Свещеникъ си, ще се молишъ“. Вие считате – какво има отъ това? Много болезнени състояния може да дойдатъ. Нѣмашъ право да ругаешъ хората. Всѣко нѣщо, което правишъ – справедливъ трѣбва да бѫдешъ. Щомъ си направилъ погрѣшка, ще намеришъ по единъ мекъ начинъ да му говоришъ. Нѣма да кажешъ: „Защо го направи?“ Това сѫ безпредметни работи. Човѣкъ трѣбва да държи единство на вѣрата. Не трѣбва да е въ стълкновение съ онѣзи, които обича. Вѣрата не трѣбва да е въ стълкновение по закона на любовьта съ онѣзи, които го обичатъ. Ти да се блъскашъ съ онѣзи, които обичашъ, трѣбва да се разрушишъ. Най-първо трѣбва да бѫдемъ въ единство съ онѣзи, които ни обичатъ, които вѣрватъ въ насъ и, които се надяватъ въ насъ. Не трѣбва да разваляме Божествената връзка. Може да имашъ много погрѣшки, ще гледашъ да възстановишъ връзката. Писанието казва: „Прости дълговетѣ наши, както ние прощаваме“. Прости дълговетѣ на хората на земята. На земята е надеждата. Както Господь прощава, така прощавате и вие. Извинявайте хората въ духовния свѣтъ, тъй както Богъ ви извинява. И най-после – живѣйте тъй, както въ Божествения свѣтъ живѣятъ съ любовь. Туй е. Ако всинца имате тази хигиена – кашлица, хрема, всичко туй ще изчезне. Азъ имамъ две рецепти. Едната е: медъ, черъ пиперъ и ленено семе, индийско орехче, заедно съединени – лѣкуватъ. 10, 15, 20 дена ще вземашъ (на) всѣки единъ часъ. Туй действува хубаво. Пропорция има. Съединени, счукани – хубаво действуватъ. Сега азъ представямъ работата така, но не мислете, че е лесна работа. Не е лесна работа да се занимавашъ съ болнитѣ хора, понеже иматъ нервни състояния на трепетъ, трѣбва да се подигнатъ трептенията на тѣлото. Най-първо виждамъ, че той има понижени трептения на тѣлото. Трѣбва да се възстанови неговата надежда. Той има понижени трептения на сърдцето. Трѣбва да се възстанови аурата. Има понижени трептения на мозъка. Знаете (ли), колко мѫчно е да се възстанови това? Щомъ идешъ при единъ боленъ, ще стане една обмѣна. Ако искашъ да му помогнешъ, трѣбва да настане обмѣна между неговитѣ сили и твоитѣ. Ти ще му дадешъ да възприеме отъ това, което е най-здравословно, ще дадешъ отъ своето. Като идешъ въ кѫщи, трѣбва да се чистишъ. Ако не знаешъ да се чистишъ, ще кажешъ: „Урочасахъ“. Мене ми разправяше единъ младъ. Той лѣкувалъ нѣкого, че после него три месеца го е тресла треска. „Лѣкувахъ го. Взехъ единъ котелъ вода, полѣхъ го – треската го напусна, но мене хвана. Три месеца ме държа“. Вие не сте спокойни. Всички искате да се представите, каквито не сте. Безъ да искате. То е хубаво. Човѣкъ, каквото има въ него, той трѣбва да се отвори. Но практически бихъ ви казалъ за здравословното състояние – търсете здрави хора. Като срѣщнешъ единъ здравъ човѣкъ, дръжъ въ ума си, (че) този, здравия човѣкъ, носи нѣщо хубаво. Когато искате да сте здрави – търсете здравитѣ хора. Когато искате да станете умни – търсете умни хора. Да дойде неговиятъ здравъ мозъкъ, който функционира правилно, да стане една обмѣна. Искашъ да бѫдешъ добъръ – търси добритѣ хора. Защото Богъ е, Който се проявява навсѣкѫде. Като търсишъ добритѣ хора, Богъ ще се прояви въ тѣхъ. Богъ е, Който се проявява въ умнитѣ. Богъ ще се прояви въ добродетелнитѣ, Богъ ще се прояви въ здравитѣ. Богъ се проявява въ всички здрави хора. Като ги търсишъ – вие ще бѫдете здрави. Сега туй да остане за васъ. Никога не разправяйте една теория, която не сте опитали. За вашия опитъ говорете. Най-първо да се занимаете цѣла една година. Намерете единъ здравъ човѣкъ, че като го намерите – да знаете, (че) той е веселъ. Тогава да нѣма нѣкоя работа, която да не искате да направите. Нѣкой отъ васъ ви поставятъ на работа. Ако трѣбва да идете за вода или искате да посадите едно цвѣте, не считайте, че нѣкоя работа е по-горна, каквато и да е работа(та). Не започвайте съ голѣмитѣ работи, съ малкитѣ работи почнете. Имате желание да посадите едно житено зърно, или една слива, или една череша. Имате желание да кажете само една дума. Кажете: „Ще се уреди работата“. Казвате: „Азъ какво ще му доказвамъ, че има Господь“. Кажете: „Ще се уреди работата“. Азъ себе си убеждавамъ, (че) ще се уреди твоята работа. Като се уреди работата, азъ се уча. Който и да ми каже, азъ съмъ благодаренъ. И той е благодаренъ. Азъ съмъ казалъ, че ще (се) уреди работата, (но) азъ не съмъ благодаренъ и той не може да се ползува. Той иска да каже нѣщо. Казвамъ: „Излѣзъ си, ще оздравѣешъ“. (Той) казва: „Изпѫди ме. Питахъ го да ми каже, той ме изпѫди (и) каза: „Иди си, ще оздравѣешъ“. Че така става ли?“ Казвамъ: „Иди си, ще оздравѣешъ, нищо не ти трѣбва“. Следъ единъ месецъ иде, благодари, че (е) оздравѣлъ. Азъ можехъ да го приема по-добре, но ни най-малко да не оздравѣе. Като оздравѣе, азъ не искамъ той да вѣрва въ туй. Азъ искамъ като оздравѣе, да се върне и да благодари. Казвамъ: „Иди си, ще оздравѣешъ“. Хубаво е да те изпѫдятъ и да оздравѣешъ. Не трѣбва ли да те изпѫдятъ отъ затвора? Да отворятъ вратата и да ти кажатъ: „Хайде, излѣзъ вънъ“. Азъ съмъ постѫпвалъ сѫщо (така) и съ хората, и съ животнитѣ. Кучетата, които иматъ вѣра, безъ позволение сѣдатъ на вратата. То ще те погледне така. Като дойде до вратата – хукне. Ако река да го махна, да го бия – започне да ме лае. Не е туй новото учение. Всичко онова, което се случва – то е за добро. Опознаватъ се нѣкои души въ време на болестьта. Нѣкои отъ васъ слаби сте въ надеждата, нѣкои слаби сте въ вѣрата, нѣкои сте слаби въ любовьта. Много любовь имате, не знаете какъ да я проявите сега. Запримѣръ: За да проявишъ любовьта си, както трѣбва, какво трѣбва да направите? Когато искашъ пари назаемъ отъ нѣкого, или искашъ услуга – какъвъ видъ да всѣчешъ? Или представете си, че се давите въ нѣкоя река, какъ ще кажешъ: „Я ме извади“? Така ли ще кажешъ? Всѣки човѣкъ въ даденъ случай, когато ти помага, ти ще видишъ – въ този човѣкъ се явява едно сѫщество. Този човѣкъ е слуга. Задъ него седи нѣкой, който те обича. Той е предвидилъ и го турилъ. Задъ него ще видишъ онзи, който те обича. Ще му кажешъ: „Моля, предайте моята голѣма благодарность за услугата, която ми направихте“. Казвашъ: „Какво ми е направилъ?“ Научете си всинца да благодарите, защото задъ всѣки единъ човѣкъ, който ти направи добро, седи единъ, който ви обича. И ако го обидите – спъвате се. Днесъ го обидите, утре го обидите – тогава си влошавашъ кармата. Ако благодарите, казва (се): „Все, що попросите, като вѣрвате – ще ви бѫде. Все, що попросите, като вѣрвате – ще ви бѫде. Все, що просите, като се надявате – ще ви бѫде. Все, що просите, като любите – ще ви бѫде“. Първиятъ законъ: Все, що обичате – ще ви бѫде. Обичашъ – имашъ здраво тѣло, ще го имашъ. Обичате – надявате се. Като вѣрвашъ – пакъ ще имашъ. Като обичашъ – пакъ ще имашъ. Не сполучишъ по единъ начинъ, по втори, по трети. /Гледа часовника/. Днесъ е праздникъ. По нѣкой пѫть азъ виждамъ, като ви говоря – въ васъ има мисъль, като че имамъ нѣкого предвидъ, като че никаква пакость не сте направили. Не е така. +1 + 2 = 3 −1 − 2 = −3 1 + 2 = 3 Но резултатитѣ сѫ различни. Който не знае, казва: „Събиране“. Да си туришъ. Дали (ще) туришъ едното първо или дветѣ – не е едно. Въ природата нѣщата иматъ другъ законъ. Първо ти далъ едно плюсъ две, после ти си взелъ едно плюсъ две. Въ количествено отношение е. Но въ природата първо имаме положителенъ резултатъ, после – отрицателенъ. Въ природата имашъ да давашъ два лева и на другъ – единъ левъ, ставатъ три лева. Въ второто имашъ да вземашъ единъ левъ и отъ другъ имашъ да вземашъ два лева, всичко – три лева. Значи си спечелилъ. Въ единия случай си платилъ дълга, въ другия сѫ ти платили на тебе. Нѣкой день вие имате плюсъ, нѣкой пѫть вие трѣбва да давате отъ себе си, трѣбва да излѣзе отъ кесията. Ако семето не излѣзе отъ хамбара, хамбарътъ нѣма да се напълни. Туй, което излиза отъ хамбара – то ще пренесе полза. При тия, въ ограничения свѣтъ, въ първия случай ще се роди синъ, въ втория случай ще се роди дъщеря. Тогава (е) сѫщиятъ законъ: дъщерята ще я дадете, синътъ ще вземе. Синътъ привежда, дъщерята се взема. Сѫщиятъ законъ е и въ мислитѣ: не се раждатъ само момичета, раждатъ се момчета и момичета. Нѣкои мисли ще ги давашъ навънъ, другитѣ ще вземешъ навѫтре. Едни отъ мислитѣ сѫ положителни, други сѫ отрицателни. Едни мисли иматъ женствена мисловна форма. Като разглеждашъ мислитѣ – сѫщото разнообразие има, както тукъ на земята. Нѣкои мисли сѫ грубо облѣчени, нѣкои мисли сѫ мустакати, брадати. Това е само, за да обясня идеята. Законътъ е вѣренъ, че отрицателното и положителното сѫществува въ мислитѣ, въ чувствата. Отрицателното и положителното сѫществува въ постѫпкитѣ. Въ единъ моментъ, ако вие сте положителенъ, въ другъ моментъ вие сте отрицателенъ. Не че е лошо. Ще вземешъ, трѣбва да обработвашъ. Което давашъ, трѣбва да го дадешъ съ съзнание, съ надежда, съ вѣра, трѣбва да го дадешъ съ любовь. Което вземашъ – пакъ съ надежда, съ вѣра, съ любовь да го вземешъ. То е правилното отношение. Което вземашъ, трѣбва да го оценявашъ. Което давашъ, пакъ трѣбва да бѫдешъ разуменъ. Какво раздавашъ навсѣкѫде? „Даромъ сте взели, даромъ давайте“. Богъ дава даромъ, но Той разпредѣля на всичкитѣ много добре. На животнитѣ далъ това, отъ което тѣ иматъ нужда. На малкитѣ буболечки далъ, (отъ) което иматъ нужда. На растенията, на животнитѣ, на човѣка и на всѣки едного отъ хората е далъ. Не дава на всичкитѣ еднакво. Не искайте вие да ви се даватъ еднакви работи. Трѣбва да се събудятъ разнообразни центрове, разнообразни мисли. Всичко това трѣбва постоянно да се събужда, всички центрове да се събуждатъ, всички мускули. Да не остане нѣкой мускулъ, който да не се тури въ движение. (Нѣкой) казва: „Цѣлъ день работя“. Статистиката показва, че коне, които се движатъ по равно, по-скоро умиратъ отъ онѣзи, които се движатъ по планински мѣста – тѣ умиратъ по-кѫсно. Въ равнитѣ мѣста еднообразни мускули се развиватъ, въ планинскитѣ мѣста – разнообразни. Ония хора, които страдатъ – въ тѣхъ се събуждатъ повече мускули отъ онѣзи, които ходятъ по равното, тѣ по-скоро умиратъ. Вие искате да не страдате, да (не) се мѫчите. Въ мѫчнотиитѣ човѣкъ туря мозъка си на работа, започва да мисли. То е законъ. Ние искаме да бѫдемъ охолни. Възприемете онзи животъ, който Богъ ми е далъ. По-хубавъ животъ отъ него нѣма. На мене, като ми дадатъ страдания, даже мене искатъ да ме заблудятъ. Азъ, който разбирамъ, и мене искатъ да заблудятъ, че колко повече васъ. Ще дойде нѣкой, ще каже: „Защо си губишъ времето?“ Казвамъ:„Азъ не си губя времето. Ти, който ме занимавашъ, защо си губишъ времето съ мене?“ Знаешъ (ли), (тѣ) сѫ хитри. Дойде нѣкой, започне да те хвали: „Гениаленъ човѣкъ си“. Нѣма да се мине единъ–два часа, казва: „Обичашъ да те мажатъ“. Отворишъ се, той казва: „И ти обичашъ да те понамажатъ“. Сега какво трѣбва да му говоришъ? Азъ по нѣкой пѫть казвамъ: „Азъ мога да ви бѫда въ услуга“. Много добре знаятъ български. Мазането не е Божествено, то е човѣшка работа. Понеже съмъ дошълъ между хората – ще ме мажатъ и азъ ще ги мажа. Кѫщитѣ ще си мажатъ. Азъ мажа, всички мажемъ – то е човѣшка работа. То е една обвивка. Казвамъ: И въ оня свѣтъ има противоречия. Влѣзешъ въ оня свѣтъ, има една зона. Като влѣзешъ – нѣма да те оставятъ епитети отъ памти-вѣка да не ви ги турятъ на гърба. Ще минете презъ такива изпитания, цѣлия адъ, най-ужаснитѣ работи. Не искате да минавате. Тамъ трѣбва да бѫдете въорѫжени съ танкове, нѣкѫде маски трѣбва да имате, ще бѫдете въорѫжени. Не е лесна работа. Да минавате отъ този свѣтъ въ другия не е лесна работа. Нѣкой пѫть ангелъ седи, ще ви вземе на рѫце, но нѣкой пѫть ще излѣзете – нѣма никакъвъ ангелъ, тогава ще ви погнатъ духоветѣ. Сега не искамъ да ви плаша, но само за обяснение. Отчасти е вѣрно. Ще ви погнатъ. Вие трѣбва да учите закона за смирението. Ще се смалите, ще се смалите и най-после – не ви виждатъ, изгубите се, освободите се, но (ще) изгубите формата. Ще ви нападне една тѫга. Спасилъ си се, но всичко (е) взето, нищо не е останало. Минавашъ, никой не иска да знае за тебе, забравенъ си, никой не обръща внимание, ти си чужденецъ. Казвамъ: Когато Богъ се отдѣли отъ човѣка, или когато човѣкъ се отдѣли отъ Бога, той изгубва своята форма, изгубва своята свѣтлина и топлина. То е ужасно положение, като изгуби свѣтлината на ума, топлината на сърдцето и силата на тѣлото. Нѣма по-голѣмо страдание (да) усѣщашъ, като че нищо не струвашъ. Самъ оставашъ, нѣкѫде може да си. Ти си като този Бърдъ. Той поне има съобщение съ своитѣ колеги. Минава дълго време, докато се възстанови този вѫтрешенъ миръ. Казвамъ: Дръжте връзкитѣ си. Казвамъ: Дръжте връзкитѣ си съ надеждата на земята. Дръжте връзкитѣ си съ вѣрата на духовния свѣтъ. Дръжте връзкитѣ си съ Божествения свѣтъ. Никога не прекѫсвайте връзкитѣ си при каквито и да сѫ изпитания отъ земята, отъ духовния свѣтъ, отъ Божествения. И въ тритѣ свѣта Богъ еднакво пребѫдва. Всичко е въ Него. Все, що попросите, като вѣрвате – ще ви бѫде. Все, що попросите, като се надявате – ще ви бѫде. Все, що попросите, като обичате – ще ви бѫде. Добрата молитва. ХХ година 14. Лекция на Общия Окултенъ класъ 8 януарий, 1941 год., Срѣда, 5 ч.с. Изгрѣвъ. София.
  8. Ани

    1941_01_01 Съработници

    От книгата, "Всекий дѣнь по една добра мисъль". Общ окултен клас. Година XX (1940–1941). Том I. Първо издание. София, Издателство „Урания“, 1997 Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Съработници Добрата молитва. Махаръ Бену Аба. Ще прочета 10 глава отъ Евангелието на Матея. /Направихме упражнението за дишането. Учительтъ показа отъ темитѣ/. Този човѣкъ съ тази рѫка какво показва? Доста хубаво сѫ нарисувани. Единственото благо е въ самия човѣкъ. Знаешъ въ какво седи неговото благо. Ние имаме освѣтление тукъ – въ тъмнината освѣтяваме салона. Човѣшкиятъ умъ носи свѣтлина вѫтре. Когато човѣшкиятъ умъ работи, той носи свѣтлина. Човѣкъ е буденъ – тогава е будно съзнанието. Сега по нѣкой пѫть ние искаме да си служимъ съ една външна свѣтлина. Онази свѣтлина, която Богъ (е) вложилъ въ насъ, я пренебрегваме, но разчитаме на ума си. Ти дотолкозъ може да познаешъ хората, доколкото познавашъ ума, доколкото довѣрие имашъ въ ума си, доколкото довѣрие имашъ въ себе си. Та казвамъ: Въ една тъмна нощь, когато се събератъ две свѣщи, четири–петь – освѣтяватъ повече пространство. Когато се групиратъ умоветѣ на хората – тѣ може да постигнатъ много работи. Сега по нѣкой пѫть правите една погрѣшка въ разбиранията. Работата, която умътъ свършва – тури я въ сърдцето си. Работата, която сърдцето свършва – тури я въ ума си. Разбъркватъ се работитѣ. Запримѣръ: По нѣкой пѫть ние казваме: „Да обичаме нѣкого“. Да обичашъ нѣкого, трѣбва да туришъ сърдцето си на работа. Тази любовь не е пълна. Това не е любовь. Когато употрѣбяваме думата „любовь“, подразбираме тамъ, дето работи човѣшкиятъ умъ, човѣшкото сърдце, човѣшката воля, човѣшката душа – всичко онова, което е Божествено, което работи. Умътъ, който работи, разумното сърдце, което работи, разумната душа, която работи, хубавото, мощното, което работи – това азъ наричамъ „любовь“. Пъкъ само нѣкое малко чувствувание – не, не е любовь. Казва: „Азъ го обичамъ, ама той не ме обича“. Не те обича човѣкътъ, понеже твоятъ умъ (е) загасналъ. Казва: „Запали си умътъ“. Не те обича, понеже сърдцето ти не гори, огъньтъ не е запаленъ. Не те обича, понеже тѣлото ти е хилаво. Сега вие мислите, че единъ човѣкъ може да бѫде обичанъ, когато тѣлото му е хилаво. Не се лъжете въ това. Човѣкъ, за да бѫде обичанъ въ пълния смисълъ на думата, трѣбва да бѫде здравъ, здравъ по умъ, свѣтлина трѣбва да има по умъ, топлина трѣбва да има по сърдце – здраво. Здраво сърдце да има и сила трѣбва да има по тѣло. Това сѫ нѣща, съединени въ единъ разуменъ животъ. Сила въ тѣлото, топлина въ сърдцето, свѣтлина въ ума – това сѫ разумни сили. Има една свѣтлина, (въ) която съзнанието не е пробудено. Когато Христосъ казва: „Азъ съмъ свѣтлината въ свѣта“, какво разбира? – Свѣтлина и виделина значатъ две различни нѣща. Свѣтлината е външната страна, виделината е вѫтрешната страна. Виделината значи този, който носи знание въ себе си. Сега умътъ се занимава съ реалностьта, съ образи. Напримѣръ: Това рѫка ли е? – Не е рѫка. /Показва темата/. Една истинска рѫка се познава. Още като се погледне рѫката, по рѫката се познава човѣкъ. Отъ първата фаланга, щомъ е добре развита, излиза свѣтлина. Отъ втората фаланга, щомъ е добре развита, излиза топлина и отъ третата фаланга излиза сила. Туй е бѫдещиятъ човѣкъ. Туй сѫ факти, които за бѫдеще ще се изяснятъ. Може нѣкои работи да ви са тъмни, да ви не смущаватъ. Тази свѣтлина, която е въ нашия салонъ, тя не може да освѣтли цѣлия свѣтъ. Но има свѣтлина, която може да освѣти салона и да направи онова, което хиляди свѣщи не може да направятъ. Представете си денемъ слънцето, като изгрѣе, трѣбва ли да носите отдѣлна свѣщь и да мислите, че вие помагате на слънцето? Умниятъ човѣкъ се кооперира съ разумното слънце, той не държи своята свѣщь. Слънцето представя всичкитѣ свѣщи. Ако ти въ себе си не може да кооперирашъ всичката свѣтлина, всичката топлина и всичката сила, ако твоятъ духъ не може да се кооперира – тогава свѣтътъ ще бѫде неразбранъ. Казва: „Той не ме обича“. Вие, по вашему, какъ карате хората да ви обичатъ? Майката, за да стане майка, трѣбва да носи деветь месеца въ утробата си. И природата, за да покаже своята любовь, и тя носи въ утробата човѣка съ милиони години, докато го роди. Човѣкъ не е роденъ така, както го мислите. Природата милиони години го носи, докато го роди. Сега, като го роди, вие мислите, че не се грижи. Грижила се е съ милиони години. Той е ценность. Тя ни най-малко не иска да умре, да изчезне. Вие, като не разбирате закона, казвате: „За мене никой не мисли“. Вие какъ схващате, какъ трѣбва да мислятъ заради васъ? Именно, когато мислите, че никой не мисли заради васъ, тогава мислятъ хората. То е една илюзия. Ако вашитѣ очи се повредятъ, че не може да виждате, казвате: „Никой на мене не ми донася свѣтлина, азъ съмъ въ тъмно“. Причината не е външна, тя е вѫтре въ васъ. Може да има хиляда свѣщи и пакъ вие да бѫдете въ тъмно. Пъкъ ако вашиятъ умъ е запаленъ, може да нѣмате никаква свѣтлина и пакъ вѫтре да имате свѣтлина. Сега какви сѫ старитѣ възгледи? Старитѣ възгледи азъ ги наричамъ, когато детето се качи на коня (и го) мушка. Казва: „Азъ може да карамъ“. Но този конь е вашиятъ умъ. Какъ ще възбудишъ ума си? Единъ день коньтъ, който възседнешъ физически, ще вземе ролята да възпроизвежда свѣтлина, какъ ще го възседнешъ? Коньтъ до едно време ще го възсядашъ.Като стане вече на мѣстото на ума, какъ ще го възсядашъ? Да кажемъ: Вие възсядате единъ конь, туряме единъ кракъ отлѣво, другия – отдѣсно. Коньтъ тръгва. Ако се качите на единъ аеропланъ, какъ ще го възседнете? Ще бѫде ли единиятъ кракъ отдѣсно, другиятъ – отлѣво? Вие, като влѣзете въ аероплана, ще се скриете – никой да ви не види. Питамъ сега: Когато вие яздите единъ конь, коньтъ нѣма тъй възпитани чувства. Представете си, че вие вървите съ вашия конь въ единъ уреденъ свѣтъ, дето не се позволява никой да плюе на земята, да оставя своитѣ визитни картички. Представете си, че влѣзете въ този свѣтъ и вашиятъ конь новсѣкѫде си оставя визитни картички. Дойдатъ пазителитѣ на реда, че те снематъ и те питатъ защо не си възипиталъ този конь. Господарьтъ трѣбва да слѣзе отъ гърба на коня и ще го изведе. По цѣлия пѫть ще се качвашъ, ще слизашъ. Сега, колкото е уменъ коньтъ, колкото той върви и вие трѣбва да вървите. Не може да яздите. Следъ като си оставилъ визитнитѣ картички, казвате: „Той е здравъ конь“. Азъ не оспорвамъ здравето на коня, но онова, което коньтъ прави и вие правите, не е разумно. Сега азъ правя едно сравнение. Представете си, че вие говорите, но една дума вие не я изкажете навреме, защото думитѣ навреме трѣбва да се изказватъ. Азъ, ако искамъ да проявя любовьта си къмъ нѣкого, три (нѣща) нося съ себе си: ще нося една красива ябълка за очитѣ, ще нося единъ красивъ инструментъ за ушитѣ, който издава звукъ, ще нося и едно хубаво цвѣте за носа, ще нося и храница за устата. Защото вие разбирате само тази любовь на яденето и пиенето. Щомъ нѣма ядене и пиене, работата не върви. Право е. Оттамъ трѣбва да се започне. После любовьта трѣбва да се пипне. Туй, което обичате, вие всѣкога искате да го опитате. Пипането е благословение отъ Бога. Понеже чрезъ пипането ние предаваме нѣщо отъ себе си. Ние се рѫкуваме съ рѫцете. Щомъ обмѣната на рѫкуването е правилна – обмѣна има на вѫтрешнитѣ сили, които вие не ги виждате. Съ рѫкуването познавашъ единъ човѣкъ мисли ли, не мисли ли, чувствува ли, не чувствува ли, има ли сила или нѣма. Нѣкой пѫть ти е приятно като се рѫкувашъ, нѣкой пѫть ти е неприятно. Сега вие искате да бѫдете богати, да имате пари. То е слабовата страна. Истинското богатство седи въ ума на човѣка, въ сърдцето на човѣка, въ тѣлото на човѣка. Ако умътъ ти не е богатъ, ако сърдцето ти не е богато и ако тѣлото ти не е богато, отвънъ, каквото имашъ – не е твое. Щомъ имашъ богатъ умъ, всичката свѣтлина въ свѣта, всичко, което Богъ е създалъ, ти ще можешъ да го използувашъ. Щомъ сърдцето ти е добре развито, всичката топлина, която Богъ е вложилъ въ свѣта, ти ще може да я ползувашъ. Чрезъ топлината нѣщата се отварятъ, изявяватъ се чрезъ топлината. Вие искате нѣкой да ви обича, но той трѣбва да се изяви. Единъ цвѣтъ кога ще ви обича? Щомъ изникне, напѫпи и цъвне, отъ себе си веднага изпраща едно ухание. То е първото запознанство. Отъ туй ухание направи единъ плодъ, после чрезъ плода пакъ ви приканва да се запознаете съ него. Следователно: дърветата се запознаватъ съ хората чрезъ плодоветѣ, цвѣтята се запознаватъ съ хората чрезъ уханието си, пчелитѣ се запознаватъ съ хората чрезъ меда си. Хората се запознаватъ чрезъ ума си. Двама умни хора се запознаватъ съ ума си, двама добри хора се запознаватъ съ сърдцето си, двама силни хора се запознаватъ съ тѣлото си. Сега вие може да кажете, че тая работа вие не я разбирате. Азъ се радвамъ, че не я разбирате, защото, ако разбирате – нѣма за какво да ви говоря. Защото не разбирате – е интересно. Вие може да сте много способни, (но) се изисква време да се учите. Хората се раждатъ музиканти, но трѣбва да се учатъ. Детето е музикантъ. Като се роди, първиятъ признакъ, съ който дава, че е живо – изказва първата нота. Тя е до. То казва: „Вуа“. Знаешъ (ли), какво значи „вуа“? „Вуаа“ значи, че вече съмъ на границата на Божествения свѣтъ, въ проявения свѣтъ. Щомъ пристигне, като стѫпи на земята, казва: „Вуа“. То се предава. Онѣзи, които сѫ го пратили, по цѣлото небе съобщаватъ, че е пристигналъ този герой. То поздравява онѣзи, които го изпратиха. Казва: „Благополучно пристигнахъ на границата, посрещнаха ме добре“. Тѣ не го знаеха досега. Освенъ, че не го знаете, казвате: „Дали е така или тъй ни заблуждава?“ Какво лошо има, като отидете на кино – съ какво ви забавляватъ? Реално ли е киното? Дойдатъ нѣкои (и) разправятъ, че филмътъ е такъвъ. Всички тия работи сѫ 25% вѣрни, другитѣ сѫ скроени работи. Всичкото въ единъ филмъ не е реално. Като кажемъ, че не е реално – не подразбирайте, че е сѣнка на нѣщата. Ето какво разбираме, че е реалность въ свѣта: ако турятъ хиляда празни шишета на ваше разположение, какво ще ползувате отъ тѣхъ? Трѣбва да бѫдете много умни, (за) да ги напълните. Ако ви дамъ хиляда празни шишета и очаквамъ отъ васъ дали ще може да ги напълните – то е едното положение. Ако ви дамъ пълни шишета, тогава очаквамъ отъ васъ да ги изпразните. Та казвамъ: Нереални работи сѫ тия, които сѫ празни. Реални работи сѫ тия, които сѫ пълни. За мене реално е това. Дойде нѣкой, че казва: „Ще стана великъ човѣкъ“. 20 години все чакамъ да стане великъ, великъ човѣкъ не става. Казва: „Азъ вѣрвамъ въ Христа“. Че вѣрвашъ въ Христа е едно, но ти трѣбва да учишъ. Ти учишъ онзи Христосъ преди две хиляди години. Христосъ сега посещава твоя умъ, преподава и лекции. Той сега ти преподава, говори ти. Ти казвашъ: „Знаешъ (ли), преди две хиляди години какво е говорилъ Христосъ?“ Той казва: „Какво е говорилъ?“ – „Тъй и тъй“. Пита те: „Туй нѣщо разбра ли го?“ Казва: „Той трѣбва да дойде сега, да ни разправи. Колко години Го чакамъ, не е дошълъ“. Христосъ е духътъ вѫтре. Вие ще мислите. Разправяте какво виждатъ ясновидцитѣ. Азъ ще ви разправя какво виждатъ ясновидцитѣ, защото ясновидцитѣ виждатъ едно нѣщо, но тѣ не довиждатъ. Има работи, които недовиждатъ. Сега са ме питали: „Кѫде е оня свѣтъ?“ Казвамъ: Оня свѣтъ и тоя свѣтъ сѫ тукъ. Казватъ: „Какъ?“ Казвамъ: Пространството е голѣмо, ние не виждаме пространството. Представете си, че азъ виждамъ хора на физическия свѣтъ. Но тия хора, като ги срѣщамъ, виждамъ материално – рѫце иматъ, крака иматъ, виждамъ други хора, които сѫ по-красиви отъ тия на този свѣтъ. Тамъ има ливади, планини, но река ли да ги пипна – нѣма нищо. Виждамъ ги – хора, но не може да ги хвана. Пѫть има, реаленъ пѫть, хората ходятъ, мърдатъ си устата, но не чувамъ. Вие сте въ единъ свѣтъ на отраженията. Духовниятъ свѣтъ още не е реаленъ свѣтъ. Вие имате тази опитность, когато спите вечерно време. Ядете, пиете, слънцето виждате, събудите се сутриньта – пакъ сте гладенъ. Яденето насънь ни най-малко не задоволява човѣка. Та казвамъ: Реалностьта на нѣщата седи въ онзи моментъ – като обичашъ едно нѣщо, ти влизашъ въ реалния свѣтъ. Защото земниятъ животъ е подобенъ на Божествения. Земята трѣбва да ви свърже съ Божествения свѣтъ. Нѣщата ставатъ реални само по три начина. Ако въ ума ви нѣма свѣтлина, ако въ сърдцето ти нѣма топлина и въ тѣлото ти нѣма сила – ти си въ единъ свѣтъ на илюзии. Онзи свѣтъ е реаленъ, който носи свѣтлина. Свѣтлината е само една трета. Онѣзи чувства, които носятъ топлина, тѣ сѫ две трети. И онѣзи постѫпки, които носятъ сила вѫтре (така), че всѣко нѣщо, което ти мислишъ, чувствувашъ и може да го направишъ – тогава се намирашъ въ единъ реаленъ свѣтъ. Та казвамъ: Може васъ да ви обичатъ хората заради вашето сърдце, заради вашия умъ и заради вашата добра воля. Писанието казва: „Възлюбилъ си истината въ човѣка“. Тази истина, която е вѫтре, наричатъ човѣкъ. Азъ казвамъ: Може васъ да ви обичатъ хората заради вашиятъ умъ. Сега нѣщата сѫ неразбрани, понеже на земята ви занимаватъ много работи. Може да ви разправятъ за оня свѣтъ, но отвънъ има 25 градуса студъ, вие обуща нѣмате, дрехи нѣмате, гладенъ сте – ще може ли да ме слушате? Нѣкои отъ васъ кашлятъ. Кашлицата е много тщеславна – да се покаже. Тѣзи сѫ сѫщества, отъ оня свѣтъ сѫ дошли, дразнятъ гърлото. Тѣ сѫ като младитѣ моми. Като минаватъ момцитѣ, тя се изкашли малко, тѣ я погледнатъ. Кашлицата ѝ е много хубава. Азъ искамъ сега любовно да кашлите, както трѣбва. Нѣкои сестри идатъ, кашлятъ при мене. Казвамъ имъ: „Не сте се научили още какъ да кашлите. Не е нотирана пѣсеньта – нито е цигулковъ ключъ, нито е басовъ ключъ. Сега или алтъ ще пѣете, или сопранъ, или теноръ, или басъ ще пѣете, но на свѣтъ ще пѣете“. Сега говоримъ и вие искате да бѫдете свободни. Вие не може да бѫдете свободни, ако не се разбирате съ вашия умъ. Въ умствения свѣтъ само умътъ може да ви направи свободни. Въ духовния свѣтъ само сърдцето може да ви направи свободни. Въ физическия свѣтъ само тѣлото може да ви направи свободни. Сега ние мислимъ, че сме господари на ума си – заповѣдваме му. Ти на ума си не може да заповѣдвашъ. Въ съвременната наука, въ съвременния материалистиченъ вѣкъ на единъ човѣкъ може да му заповѣдвашъ до известна степень, когато туришъ само човѣка въ магнетиченъ свѣтъ – хипнотизирашъ го. Каквото каже хипнотизаторътъ, той ще го направи. Първа степень, втора и трета степень – той се подчинява. Щомъ мине въ четвърта степень – субектътъ не се подчинява. Тогава трѣбва да кажешъ: „Моля“. Този, прекараниятъ въ четвърта степень, вижда нѣщата. Невежиятъ, тури го въ магнетиченъ сънь – това става, онова става, философъ става, разрешава, на болнитѣ дава диагноза, цѣрове дава. Събудишъ го – пакъ е невежа. Туришъ го въ магнетиченъ сънь – пакъ знае. Много лѣкари има, които сѫ лѣкари, пъкъ има такива невежи лѣкари, които не разбиратъ. Казвамъ: По сѫщия начинъ и вие трѣбва да разчитате на вашия умъ. Този вашъ умъ е, който ще ви даде познания за всичко въ Божествения свѣтъ. Вашето сърдце ще ви покаже реалностьта на любовьта, каква е топлината. Когато познавашъ нѣщата, познава ги и сърдцето вѫтре, което претегля дали те обичатъ или не. После тѣлото е, което ви показва дали силата на други хора ще бѫде въ ваша полза или не, или пъкъ вашата сила ще бѫде въ ваша полза. Представете си, че единъ човѣкъ се рѫкува съ васъ. Той може да бѫде дисхармониченъ. Единъ човѣкъ може да се рѫкува съ васъ и следъ нѣколко деня вие се разболявате. Нѣкой човѣкъ се рѫкува съ васъ, вие сте боленъ и следъ нѣколко дни оздравявате. Има нѣкои хора, като се рѫкуватъ съ васъ и умътъ ви потѫмнѣе, станете шашавъ. Има човѣкъ, като се рѫкува съ васъ и умътъ (ви) просвѣтне, дойде ви нѣкоя идея, сърдцето ви се запали, като се рѫкува съ васъ, веднага сърдцето ви се запали. Като се рѫкува другъ съ васъ – сърдцето ви изстине. Не е така, както мислимъ. Едно рѫкуване не е проста работа. Този човѣкъ /картина показва/ ми прави впечатление – той слиза на физическото поле. Обича да се удоволствува. Обича реда и порядъка, хубаво изчиства говедата. Като дойде – хубаво си поспи, похапне си хубаво. Ако го събудишъ преди време, казва: „Нека да си отспя, че тогава ще стана рано“. Ако не знаешъ какъ да се обхождашъ съ него, той е готовъ да те удари. Ако го побутнешъ – готовъ е да удря. Много обещава, има всичкото добро желание да направи, обещава сто работи и едва 25% може да направи. Вие казвате, че не устоява на думата си. Не че не устоява, но не му мисли много. Вие услужвали ли ли сте на сто души хора? Щомъ слѣземъ на физическия свѣтъ, съприкосновението ни съ хората трѣбва да бѫде разумно. Понеже на физическия свѣтъ става една пълна обмѣна. Всѣки човѣкъ и възвишенитѣ сѫщества нѣматъ материалъ, трѣбва да слѣзатъ тукъ на земята, да събератъ материалъ. Нѣма съ какво да работятъ. Вие сега си представяте оня свѣтъ на ангелитѣ. Ангелитѣ има съ какво да се занимаватъ. На тѣхно разположение сѫ всичкитѣ слънчеви системи, колкото има – може да ги управляватъ, да се занимаватъ. Вие като идете въ оня свѣтъ, ангелитѣ иматъ толкозъ работа. Казвате: „Чакай, чакай“. Ангелитѣ нѣматъ време да се разправятъ съ тебе, че си дошълъ отъ земята. Той ще каже: „Ела съ мене“. Като тръгнешъ къмъ неговата държава, ти нѣмашъ крила, не може да ходишъ. Казвашъ: „Тази работа не е за мене“. Работата на ангелитѣ е за тебе. Искашъ ти той да се спре, да ти отдѣли нѣколко минути, да се разговаря съ тебе. Много голѣми претенции имашъ. Затуй казвамъ: Единствениятъ законъ въ свѣта, по който единъ ангелъ може да ти услужи – то е любовьта. Ти имашъ любовь къмъ него – той ще се спре. Безъ любовь той нѣма да се спре, даже нѣма да ти обърне внимание. Ти ще му кажешъ нѣщо – той ходи, не те чува. Щомъ го обичашъ – той ще те чува. Щомъ не го обичашъ – той минава край тебе, ти не сѫществувашъ за него. Единъ човѣкъ въ Божествения свѣтъ безъ любовь е като едно камъче. Ти вземешъ камъчето. Този ангелъ по пѫтя като едно камъче ще те вземе, ти му говоришъ, той не те чува и ще те тури настрана. Всичкитѣ камъни сѫ заспали ангели. Какво ще кажете? – Коскоджа ангелъ, има високо мнение за себе си, ти го ритнешъ съ крака, туришъ го нѣкѫде. Очаквате, като идете въ другия свѣтъ, да иматъ високо мнение за васъ. Първото нѣщо – вашиятъ умъ трѣбва да бѫде носитель на Божествената Мѫдрость, сърдцето ви трѣбва да бѫде носитель на Любовьта и тѣлото ви – на Истината. Казвамъ: Ако Истината не може да пребѫдва въ тѣлото, ако Любовьта не може да пребѫдва въ сърдцето и, ако Мѫдростьта не може да пребѫдва въ ума ви – тогава вие сте самъ въ свѣта. Вие ще бѫдете неразбранъ човѣкъ. Каквото и да говорите – нѣма да ви обичатъ. Сега говоримъ за любовьта. Вие казвате за нѣкой човѣкъ, че го обичате. Да обичашъ човѣка – значи да му дадешъ нѣщо отъ своята свѣтлина. Да обичашъ човѣка – значи да му дадешъ нѣщо отъ своята топлина. Да обичашъ човѣка – значи да му дадешъ отъ своята сила. Тѣ сѫ размѣнна монета на духовния свѣтъ. Отъ своята мисъль ще му дадешъ нѣщо. Размѣна става на мислитѣ. Размѣна става на чувствата. Размѣна става на постѫпкитѣ. 1 9 4 1– тази година хората се намиратъ заклещени. Господь е отпредъ и отзадъ. 9 е човѣкътъ, който мисли. 4-тѣ въ дадения случай е човѣкътъ, който прилага. То е седалището, скамейката, на която може да седне и да раздава справедливость. 4-тѣ е законъ на справедливостьта. 9 е законъ на мисъльта, главата е. Считайте, че този кръгъ на 9-тѣ – това е главата – вече умътъ се е проявилъ, пусналъ е своето действие. 4-тѣ е законъ на справедливостьта. 1 – това е на Божественото. Хоризонталната линия въ 4-тѣ – това е човѣшкото. Божественото е, което слиза, а човѣшкото е онова, което възприема. После имате втора една линия. Божественото се проявява отдолу нагоре, пакъ то се проявява. Линията АВ е човѣшкото. Другитѣ сѫ две Божествени проявления – Божественото, което влияе на човѣшкия умъ и Божественото, което потиква човѣшкото сърдце. Съединени съ човѣшкото – то е неговото тѣло. Свѣтлината се проявява, топлината и силата. АВ е силата на човѣка, която се проявява. Имате два резултата – единиятъ е отгоре – Божествениятъ свѣтъ, който слиза и другиятъ, който възлиза нагоре. Имате и друго движение – хоризонтално, което влиза въ тѣлото на човѣка. Туй го наричатъ триизмѣренъ свѣтъ. Първото измѣрение е за ума. Второто измѣрение е за сърдцето. И третото измѣрение е за човѣшкото тѣло. То е тамъ, дето тѣлото живѣе. Тази идея е много нова. Вие идвате и се намирате въ нѣкое противоречие, понеже не съответствува на вашитѣ възгледи. Както и да ви разправятъ – вие трѣбва да го видите. Христа не може да го познаете. Христосъ има единъ отличенъ умъ – дето минава, освѣтява всичко, всички се изваждатъ отъ тъмнината. Христосъ носи топлина навсѣкѫде, дето е студено. Като влѣзе въ единъ домъ – всичко стопля. Хората не се нуждаятъ отъ вѫглища. Христосъ носи сила, че се нуждаятъ хората отъ храна. Кѫдето влѣзе – всичко дава. Като дойде Христосъ – избата ще бѫде пълна съ вѫглища. Като дойде Христосъ – кѫщата ви навсѣкѫде ще бѫде освѣтена. Щомъ има свѣтлина – дошълъ е Христосъ. То е външната страна. Вие казвате: „Искаме да го видимъ“. Че какво ви препятствува да го видите? Ще ви кажа отъ какво произтичатъ противоречията. Не се спъвайте отъ примѣра, който давамъ. Представете си една млада мома, която е дошла да се запознае съ нѣкого. Всѣка млада мома е дошла да се запознае съ нѣкого. Като се запознае съ него – счита, че всичко може да постигне. Всѣки момъкъ, който (е) дошълъ, трѣбва да се запознае съ една мома. И туй е смисълътъ на живота – запознаването. Следъ като се запознаятъ, най-първо се вижда, че е доста красива. Но дойде изкушението. Ето – яви се другъ и той е облѣченъ хубаво. Тя се раздвои, сърдцето ѝ се раздвои. Тя не знае – първиятъ или вториятъ. И първиятъ и вториятъ е любовна работа. Единиятъ ѝ казва: „Ти си богиня, ти си царица“. И двамата говорятъ хубави работи. Пъкъ на нея само единъ ѝ трѣбва, двама не може. Какъ тя ще го познае кой е отъ двамата, кажете? Много лесна работа. Нѣма по-лесна работа да познаешъ. Най-първо една реалность ще се яви физически, но щомъ я разбирашъ – тази реалность влиза въ тебе и става невидима отвънъ, а вѫтре става видима. Тогава вие не сте запознати съ законитѣ на битието, ще се намѣрите въ едно противоречие. Като започнаха да изучаватъ рѫцетѣ на човѣка, хората (започнаха да) носятъ рѫкавици. Когато започнаха да изучаватъ лицето, женитѣ си туриха воалъ. Когато започнаха да изучаватъ тѣлото, хората се облѣкоха. То е само защита. Да се не познава рѫката е рѫкавицата, булото е да се не познава лицето, дрехитѣ сѫ да се не познава тѣлото. Хубаво е да се види човѣшкото тѣло. Красотата на тѣлото е въ неговитѣ линии, които има. Туй, което сегашнитѣ хора иматъ, то не е всичкото. Има известна красота вѫтре въ тѣлото. Ако вие видите едно тѣло, както е билъ Адамъ въ рая, той е билъ облѣченъ въ свѣтлина. Царска дреха на свѣтлината и съ една хубава топлина. Следъ като съгрѣшилъ, свѣтлината изчезва и топлината изчезва – той остава голъ. Като поглежда, казва: „Голъ съмъ“. Та казвамъ: Трѣбва да се пазите. Даже най-силниятъ човѣкъ, ако го ударите на нѣкое мѣсто, става прекѫсване на силата. Щомъ ударите два пѫти – на крака не може да ходи. Щомъ ударите още два удара на рѫцетѣ – и тѣ преставатъ. Ако му ударите очитѣ – и тѣ преставатъ. Ако му ударите ушитѣ – и тѣ преставатъ. Ако ударитѣ носа – и той престава. Ако ударите единъ ударъ на устата – и тя престава. Де е човѣкътъ тогава? Затова казвамъ: За да имате едно Божествено отношение, пропорция трѣбва да има. Ние се намираме на 92 милиона мили отъ слънцето. То е нормално състояние за жителитѣ на земята. Всѣки човѣкъ въ умствено отношение, ако ти искашъ да се запознаешъ съ човѣкъ – ти трѣбва да бѫдешъ на 92 милиона мили далечъ отъ него, за да го разберешъ. Ако си по-близо – работата не върви. Ако искашъ да разберешъ сърдцето на човѣка, колко(то) е далечъ месечината отъ земята – такова трѣбва да бѫде разстоянието. Онзи, когото обичашъ, ти трѣбва да бѫдешъ далече отъ него – колкото е далече месечината, мисля 400 хиляди километра. Ако искашъ другото положение, колко е диаметърътъ на земята? – 12 милиона километра. Значи физически, за да бѫдатъ хората въ хармония, ти трѣбва да бѫдешъ на 12 милиона километра далече, за да разберешъ хората физически. Да нѣма никакво стълкновение. За васъ да ви бѫде естествено въ Америка да виждате и той да ви вижда. Да си говорите ще бѫде много по-добре, отколкото, ако е близо – на едно мѣсто. При такива случаи казвате: „Толкозъ надалечъ“. Че ни най-малко не е далече. Една крачка е въ Америка – като направя една крачка, азъ съмъ въ Америка. Като направя две крачки – на месечината. Като направя три крачки – на слънцето. Казвате: „Много далече“. За мене слънцето е на три крачки, месечината е (на) две крачки, на земята – една крачка. Сега може да има много възражения на това. Онзи, който знае като мене да крачи, е съгласенъ съ мене. Който не може да крачи, казва: „На мене ли ще го разправяшъ туй?“ Три крачки до слънцето. Че вие сте дошли да влѣзете. 92 милиона мили за колко свѣтлината ги взема? Една слънчева вълна за колко иде? – За 8 минути. Значи една вълна тръгва и идва за 8 минути отъ слънцето. Ако тръгнемъ оттукъ до („Опълченска“) 66, ще ни вземе половинъ часъ. Свѣтлината тръгва отъ слънцето и за 8 минути ще дойде, ще ѝ остане време да се разходи. Азъ още на половината пѫть съмъ до 66. Колко пространство съмъ изразходвалъ? – Много малко пространство. Ние, съвременнитѣ хора, мязаме на микроби. Нѣкоя микроба казва: „Колко милиона мили е отъ Изгрѣва до „Опълченска“66?“ Мнозина сега искатъ да се запознаятъ. За да се запознаятъ съ Христа, трѣбва любовь. За да се запознаете съ ангелитѣ, трѣбва мѫдрость, знание трѣбва. Има други сѫщества. За да се запознаете съ тѣхъ, трѣбва здраво тѣло. Ако нѣмаме здрави тѣла, ние нѣма да може да се запознаемъ съ силнитѣ хора. Ако нѣмаме здрави сърдца, не може да се запознаемъ съ умоветѣ на хората. Силнитѣ умове сѫ свързани съ знанието. Мене ме интересува знанието на единъ човѣкъ, което може да ми даде и моето, което да му дамъ. Мене ме интересува любовьта, която може да ми даде и любовьта, която може азъ да му дамъ. Всѣки единъ отъ васъ е проводникъ на Божественото. Три нѣща се предаватъ. Чрезъ ума ви се предава Божествената свѣтлина, чрезъ сърдцето се предава Божествената топлина, а чрезъ тѣлото – Божествената сила. Азъ разглеждамъ човѣка като проводникъ. Човѣшкиятъ умъ като проводникъ на свѣтлината, човѣшкото сърдце като проводникъ на човѣшката топлина. И на тази, обикновената топлина на живота, и тѣлото като проводникъ на силата – на разумната сила. За да знаешъ какъ да работишъ, да ти е приятно да работишъ, като ходишъ, като дигашъ рѫцетѣ, като свиришъ – всѣки може да си туря рѫцетѣ на пианото, но по какво се различава единъ разуменъ пианистъ? – Трѣбва да знае какъ да свири. И да може да блъска клавишитѣ – нищо не излиза. Сега нѣкой отъ васъ може да каже: „Кажи ми, азъ мисля ли право?“ Представете си, че азъ съмъ художникъ. Искате да ви нарисувамъ. Казвамъ: „Платно носишъ ли?“ Азъ може да ви нарисувамъ на стената. Колко години може да остане на стената? – За една година, като дойде да мажете, ще замажете и картината ще изчезне. Ако имате едно платно – ще ви нарисувамъ и ще имате за споменъ. Ако вашиятъ умъ е развитъ – може да се запознаете съ знанието, съ сѫществата на мѫдростьта. Ако вашето сърдце е развито – може да се запознаете съ сѫществата на любовьта, съ онѣзи сѫщества, които слизатъ да помагатъ на хората. Възвишенитѣ сѫщества идватъ да помагатъ. Моли се нѣкой на Господа. Господь има много работи, Господь има много работа. Нѣма сѫщество да замѣсти Господа. Като се помоли човѣкъ, Той приема молитвата. (Нѣкой) казва: „Господи, ще свърша работата“. Понеже къмъ Господа се отправятъ всички молитви, туй сѫщество най-напредъ ще иде да каже: „Да свърша тази работа“. Сега вие да не направите такава погрѣшка, каквато направи единъ българинъ. Въ България има едно повѣрие, че между Новата година и Коледа има единъ щастливъ день, че като туришъ главата презъ малкия прозорецъ – каквото поискашъ, ще ти го дадатъ. Единъ, като си турилъ главата презъ малката дупка, казва: „Господи, да ми направишъ голѣма главата – като варелъ“. Главата станала като варелъ, не могла да излѣзе, заклещила се, не може да я извади назадъ. Не ви трѣбва голѣма глава като варелъ. Той намѣсто да каже: „Господи, искамъ да ми дадешъ всичкото благословение, че умътъ ми да мисли добре, сърдцето ми да чувствува добре и тѣлото ми да бѫде силно“, той казва: „Господи, дай ми голѣма глава, че да уплаша всички хора“. Като варелъ станала главата му. И въ всичкитѣ работи ние носимъ този варелъ. Нѣкои искатъ голѣма любовь – варелъ. Че ти щомъ носишъ голѣма любовь – нѣма да може да си изтеглишъ сърдцето. Азъ горе имамъ две радиа. Имамъ едно радио „Джилетъ“, имамъ и едно голѣмо радио. Занимавамъ се съ дълги вълни, срѣдни и кѫси. Онова малкото „Джилетъ“ го конкурира. Нѣкой пѫть го харесвамъ, пусна и дветѣ – състезаватъ се, надпреварватъ се. Каквото говори едното, говори и другото. Шашардисватъ. Седя при малкото – не чувамъ голѣмото. Ида при голѣмото – не чувамъ малкото. Тѣ си помагатъ. Голѣмото казва: „Малъкъ е, много говори. Много дяволитъ е той“. Онзи ми казва: „Голѣмъ дяволъ е онзи, голѣмиятъ“. Казвамъ: Туй радио не (е) изникнало отъ само себе си. Отъ невидимия свѣтъ позволиха. Отъ разумния свѣтъ позволиха да се открие тайната на радиото, да се открие, че да може да говори. За бѫдеще ще се откриятъ още повече нѣща. Сега мнозина сѫ ми казвали: „Чувамъ нѣщо вѫтре“. По радиото предаватъ. Трѣбва да намѣришъ станцията, да знаешъ на каква дължина да оперирашъ. Тукъ идешъ, тамъ идешъ. Казва: „Нѣщо ми говори вѫтре“. Неразбрана работа и разбрана работа. Отъ оня свѣтъ говорятъ. Много разбрани сѫ работитѣ по радиото. Първата станция е умътъ, втората станция е сърдцето, третата станция е тѣлото. Тѣлото има 300 милиарда станции. За бѫдеще ще се запознаемъ. За сега много отъ тия станции не опериратъ. Даже нѣкой пѫть може да оперираме чрезъ нѣкое дете. Нѣкой пѫть, когато искамъ да позная хората, ще намѣря нѣкое дете на 2–3 години и отъ неговата станция, понеже зная законитѣ, ще приема. Нѣмамъ време да се занимавамъ съ моята станция. Далече е още. Минава туй дете и казвамъ:„Този боленъ ще оздравѣе или нѣма да оздравѣе?“ Казвамъ: „Ще оздравѣе“. И оздравява човѣкътъ. Щомъ туй дете ще намѣри нѣкой старъ човѣкъ, нищо не казвамъ. Не работи станцията. На децата работятъ. (На) старитѣ станциитѣ имъ не работятъ. Та казвамъ: Вие се спъвате въ свѣта. Казвате: „Какво нѣщо е Господь?“ Ние си представяме Господа, (че) наблюдава. Срѣщнешъ една млада мома, Господь вижда какъ я наблюдавашъ. Като срѣщнешъ една млада мома, най-първо трѣбва да поздравишъ нейния умъ, да поздравишъ нейното сърдце и да поздравишъ нейното тѣло. Следъ туй – да ѝ дадешъ единъ подаръкъ, който носишъ съ себе си. Следъ туй – втори подаръкъ, съ сърдцето и съ тѣлото. Следъ туй – да се запознаешъ. Тогава Господь гледа какво е запознанството. Ще даде ли той или нѣма да даде? Ти може да ѝ дадешъ единъ подаръкъ, който е позлатенъ, не е златенъ. Та сега, тази година, вие сте заклещени. Господь е отпредъ и отзадъ. Който не върви, тогава кашлицата ще дойде, това, онова. Мнозина казватъ: „Този човѣкъ не може да го обичамъ“. Чудни сѫ хората. Азъ съмъ човѣкъ – майсторъ. Може да накарамъ да обикнете всѣкиго. Една каса, която не обичате, може да ви накарамъ да я обичате. Казвате: „Тази празна каса – не обичамъ“. Като туря сто хиляди златни монети – ще я обикнете. Веднага ще я обикнете. Казвамъ: Всичкитѣ нѣща, които обичаме, иматъ съдържание. Когато скулпторътъ тури ония красивитѣ линии на тѣлото, направи отъ камъка единъ красивъ човѣкъ – всичкитѣ хора искатъ да го видятъ. Казвамъ: Невидимиятъ свѣтъ работи въ васъ вѫтре, въ вашитѣ умове, въ вашитѣ сърдца, въ душитѣ ви. Единъ день ще имате тѣла, не като сегашнитѣ, нѣма да боледувате. Хрема нѣма да има, кашлица нѣма да има, туберкулоза нѣма да има, гладъ нѣма да има. Знаете (ли) какво ще е? – Ще имате голѣмитѣ благословения. Трѣбва да се учите сега. Сега нѣкои ми казватъ: „Азъ видѣхъ Христа“. Онзи казва: „Азъ не съмъ видѣлъ Христа, че той го видѣлъ“. Онзи е горе, на върха на планината, (и) не видѣлъ Христа. Онзи (е) долу, въ долината, и го видѣлъ. Сега възможно е. Христосъ, който слиза отгоре, най-първо на планината ще го видятъ, после въ долината. Това сѫ теории. Когато онзи на планината не го вижда, а онѣзи въ долината го виждатъ – не зная какво виждане е това. Свѣтлината като иде, има проекция на свѣтлината. Имате червенъ цвѣтъ. Всѣки цвѣтъ си има мѣсто, особено мѣсто взематъ трептенията въ тази гама на цвѣтоветѣ. Значи червениятъ е този цвѣтъ, който дава потикъ. Ако ти си въ яйцето, червениятъ цвѣтъ ще те извади изъ ограниченията. Когато се измѫти едно пиле, червениятъ цвѣтъ го е освободилъ. Като тръгне по пѫтя, портокалениятъ цвѣтъ е, който дава движение. Зелениятъ цвѣтъ образува крива линия. Ти ще имашъ въ музиката фа, (то) е вече да знаешъ жълтия цвѣтъ, който използува само жълтия цвѣтъ. Нѣкои искатъ да станатъ богати. Всѣки богатъ може да бѫде, който е уменъ. Въ който умътъ не е развитъ, той богатъ никога не може да бѫде. Та казвамъ: Всичкитѣ тия цвѣтове показватъ пѫтищата, по които трѣбва да работите. Вие не може да проявите деятелность, ако не се храните съ жълтия цвѣтъ. Вие по тѣло не може да бѫдете здрави, ако не обичате зеления цвѣтъ. Трѣбва да акумулирате нѣщо въ себе си. Ти не може да имашъ вѣрата, вѣрата ти не може да бѫде силна, ако не възприемешъ синия цвѣтъ. Не може да имашъ сила, ако не знаешъ какъ да схващашъ виолетовия цвѣтъ. После човѣкъ не може да прояви чувствата си, ако не разбира правилата на розовия цвѣтъ, на червения цвѣтъ. Мислите ли, (че) на единъ човѣкъ, на когото лицето е пожълтѣло, че той може да обича? Хората на любовьта се отличаватъ съ единъ особенъ цвѣтъ. Хората на мѫдростьта се отличаватъ съ единъ жълтъ цвѣтъ. Въ сегашната свѣтлина то е само сѣнка. Проекция има. Кои основни цвѣтове имате? – Жълтъ, червенъ и синъ. Синиятъ цвѣтъ е на волята. Трѣбва да се учишъ да акумулирашъ тази свѣтлина въ себе си. Сега религиознитѣ хора се занимаватъ много едностранчиво, занимаватъ се само съ сърдцето на човѣка. Всѣко едно чувство не може да се роди, ако не му дадешъ широчина, просторъ. Туй чувство не може да се роди, ако не му дадешъ свѣтлина. Свѣтлина е необходима за чувствата. И сила е необходима. Сега ние се спираме и казваме: „Какъ да добиемъ тѣзи работи?“ Когато дойдатъ тѣзи свѣтли сѫщества въ ума – слушайте ги, каквото ви приказватъ. Когато дойдатъ свѣтлитѣ сѫщества въ сърдцето – слушайте ги, каквото ви говорятъ. Когато дойдатъ тѣзи свѣтли сѫщества въ тѣлото – слушайте ги. Те ви просвѣщаватъ. Ако искате да познаете силата на човѣка – ще слушате сѫществата, които ви говорятъ на тѣлото. Ще усѣщате една приятность. Вѫ рѫцетѣ, въ краката, навсѣкѫде тѣлото усѣща приятность. Като пипате коситѣ – навсѣкѫде ви е приятно. Щомъ те боли кракътъ – нѣма ги тия сѫщества. Тѣ не сѫ дошли. Сѫщиятъ законъ е за сърдцето. Когато тѣ дойдатъ, потикватъ те да се разбирашъ съ хората. Не дойдатъ ли тѣ, тогава човѣкъ казва, че не си струва да се живѣе за Бога. Казвамъ: Тази година запознайте се съ свѣтлитѣ сѫщества. Не че не се познавате, но вие, като гледате главата, търсите нѣкоя друга глава. Нѣкой пѫть не ви харесва главата. При сегашнитѣ условия може да бѫдете въ единъ палатъ, пъкъ да нѣмате радио. Пъкъ може да бѫде(те) въ една колиба и да си носите радиото. Питамъ: Кѫде ще имате повече новини – въ палата или въ колибата? – Зависи. Единъ палатъ не е по-уменъ, отколкото една колиба. Важно е какъ е организирана една глава – може да има голѣми размѣри, но да не е организирана добре. Може да е малка, пъкъ да е добре организирана. Рѫката може да е малка, пъкъ да е добре организирана. Зависи какъ сѫ организирани очитѣ. Погледнешъ нѣкои очи – приятни ти сѫ, понеже сѫ добре организирани. Погледнешъ една рѫка, не е добре организирана, много груба работа е /показва чертежа/. Съ този човѣкъ искайте да бѫдете на 92 милиона далече, отъ този искайте да бѫдете на 400 километра, отъ този човѣкъ искайте да бѫдете на 12 хиляди километра далече физически, за да се разбирате съ него. За мене е тъй, пъкъ ако вие сте по-умни. Азъ, който съмъ толкозъ уменъ, намирамъ, че не бива да съмъ близо, на дистанция може да се разбирамъ. Ако намаля тази дистанция – ще стане стълкновение. Имайте идея. Ако слънцето би дошло въ своята голѣмина наблизо, какво ще бѫде? То е приятно, че е малко – малко се показва. Ако туй голѣмото слънце дойде на земята, кѫде ще го турите? Голѣмитѣ работи не сѫ толкозъ приятни. Азъ разсѫждавамъ за себе си по следния начинъ: турите единъ килограмъ на гърба си – приятно ви е, турите два, три, четири килограма – пакъ ви е приятно, но като турите десеть килограма, 20, 40 килограма – не ви е приятно. Та казвамъ: Не е въ многото. Въ дадения случай много малко ви трѣбва. Вижте – тукъ има хубава черта. Малкиятъ пръстъ показва, че обича да казва истината. Има една хубава черта. Пръстътъ му показва, че обича да си похапва. Може да е погрѣшно, но казва: „Трѣбва да се храни тѣлото“. Отъ музика не разбира много. Казва: „Майка ми пѣеше, азъ хичъ не се учихъ. Може би за бѫдеще. Обичамъ да слушамъ, но не обичамъ да пѣя“. Като хване мотиката – може да работи. Тѫпанъ може да бие. Отъ този хубавъ тѫпанарь става и добъръ капелмайсторъ. Може да бие тѫпана. Вие всички се безпокоите за нищо и никакво. Земята е дадена на ваше разположение, свободенъ билетъ имате да се разхождате изъ пространството. Недоволенъ сте. Месечината свѣти. Слънцето грѣе денемъ, пъкъ сте недоволни. Даватъ ви работа, плодове ви даватъ дърветата – пакъ сте недоволни. Овцитѣ ви даватъ вълна, млѣко – пакъ сте недоволни. Какво ли не ви е далъ Господь, отъ кѫде намѣрихте това недоволство? Се търсите нѣщо. Търсите онова, което го нѣма. Цвѣтето трѣбва да има ухание, за да дойде пчелата. Тогава пчелата идва за него. Ако нѣма нищо цвѣтето, пчелата нѣма да дойде при него. Въ странство единъ художникъ направилъ много хубави цвѣтя, карамфилчета. Не могли да познаятъ кое е естествено и кое е изкуствено. Казва единъ: „Пратете една пчела, тя веднага намира цвѣтето“. Често азъ съмъ проучвалъ какво отношение иматъ пчелитѣ къмъ естественитѣ цвѣтя. Всѣко цвѣте, което дава медъ, е естествено. Всѣко цвѣте, което не дава медъ, не е естествено. Всѣки умъ, който дава свѣтлина, е естественъ. Който има такава, изкуствена свѣтлина, не е естественъ. Кибритени(тѣ) клечки иматъ ли свѣтлина? – Свѣтне и загасне. Туй, което така загасва, не е реално. Първото нѣщо – турете въ себе си да се не плашите, но Господь гледа. Ти никога не туряй въ ума си да излъжешъ нѣкого. Да кажемъ – продавашъ ябълки. Дойде нѣкой богатъ – веднага избирашъ по-хубавитѣ, като дойде сиромахъ – избирашъ дребнитѣ. На бедния и на богатия ще туряшъ еднакво. Дрехарь си. Като дойде нѣкой беденъ – ще дадешъ хубава дреха, както и на богатия. Ще ги оставишъ тѣ да си избиратъ свободно. Каквато дреха избератъ – нѣма да вземешъ повече, отколкото дрехата струва. Въ Божествения свѣтъ всички дрехи иматъ еднаква цена. Каквато дреха избератъ – цената е една и сѫща. Вие нѣкой пѫть подценявате хората. Не сте вѣрни въ преценката. Казвате: „Този братъ е невежа“. Така не се говори. Този братъ е малко ученъ, нищо повече. Способенъ е, но малко е работилъ. Казвате: „Не е добъръ“. Не че нѣма добрина, но той не се (е) научилъ на доброто още. Кого ще викате на изкуство – художника или онзи, който е роденъ, но не е работилъ? Първо има да работите. Вие казвате: „Остарѣхме вече“. Мислете – като идете въ другия свѣтъ, пакъ ще се преродите. Не ви трѣбва никакво прераждане. Злоупотрѣбили сѫ хората съ закона на прераждането. Ти всѣки день ще употрѣбишъ единъ–два часа да учишъ нѣщо. Ще изучавашъ камънитѣ, но по минералогия – какъ сѫ направени, качествата имъ. Или единъ–два часа ще учишъ ботаника, ще се занимавашъ съ растенията, ще изучавашъ лечебнитѣ имъ свойства. Следъ туй ще се занимавашъ малко съ животнитѣ, да видишъ, че не сѫ толкозъ глупави животнитѣ. Тия всичкитѣ животни сѫ много учени сѫщества, но сѫ малко лениви. Тѣ сѫ ходили на такива журфиксове, ядене и пиене имало и сѫ останали назадъ, не сѫ учили. Всичкитѣ животни журфиксове сѫ правили. Като се освободи България, младитѣ момци взеха бастуни да носятъ, върти го. Бастунътъ го вземашъ да пипашъ съ него. Въртенето на бастуна не е култура още. Бастунътъ е да знаешъ да пипашъ съ него. Ти искашъ да докажешъ, че когато маймуната минала отъ положението на животно и се изправила, взела бастунъ да се подпира. Всичкитѣ хора носятъ бастуни, да се подпиратъ. Азъ нося бастунъ, но не се подпирамъ. Азъ му отдавамъ почитание. Казвамъ: Отдавамъ почитание и едно време помогна за подигането на свѣта. Третиятъ край е той. Бастунътъ – то е човѣшката воля. Този бастунъ е палката на капелмайстора. Ако волята е слаба – все ще имашъ единъ малъкъ бастунъ, ще го носишъ подъ рѫкава. Които иматъ слаба воля, ще носятъ подъ рѫкава една малка палка. Ще извадишъ, ще пипашъ съ двата края. Седите и казвате: „Не може да мисля“. Ще започнешъ на рѫката си да попоглеждашъ и вече си действувалъ на ума. Искашъ духовенъ да станешъ – ще започнешъ да свиришъ. Да дойдемъ до основното. Тая година има такива блага, за които трѣбва да работите. Имате условия, за които не сте сънували. Вие казвате, че сте стари хора. Едва въ Небето има 24 старци и сега се приготовлява още единъ. Тукъ на земята милиони има – все стари хора. Не мязате на стари. Стари съ знание, млади съ сила, възрастни съ любовь. Младиятъ силенъ трѣбва да бѫде. Децата сѫ, които воюватъ. Туй дете падне, поплаче и пакъ стане. После казва: „Ще ви победя“. Пакъ си удари главата, поплаче и пакъ стане. Казва: „Ще видите“. Туй дете се бори. Възрастниятъ вече въ любовьта трѣбва да търсите, любовни работи. Да се запознаете тогава съ любовьта. Щомъ се запознаете съ любовьта – не рисувайте картини по гърба ѝ. Никога не рисувайте картини на гърба на любовьта. Знаете ли какво значи то? Пазете едно свещено правило: Човѣкъ, ако е проявилъ любовьта си – никога не критикувайте единъ човѣкъ въ любовьта му, защото за да го критикувашъ – трѣбва да познавашъ любовьта му. Казвашъ: „Неговата любовь не е такава“. Че твоята каква ще бѫде? Въ любовьта не носете никаква критика. После въ любовьта не се налагайте. Казвате: „Азъ ви обичамъ“. Не говорете „Азъ те обичамъ“. Ти проявявай твоята любовь, както разбирашъ. Но не искамъ въ името на любовьта да насилвашъ хората. Щомъ обичашъ хората – ще те оценятъ. Щомъ обичашъ хората – и тѣ те обичатъ. Не може да обичашъ и да не бѫдешъ обичанъ. Следъ хиляди години и пакъ ще бѫдешъ обичанъ. Христосъ въ Неговото време не бѣше разбранъ. Сега 500 милиона хора разбиратъ Неговата любовь. Тя се дължи на тази любовь, която Той показа на земята. Ако Той не бѣше показалъ тази любовь, нѣмаше сега толкова хора да го обичатъ. Та казвамъ: По сѫщия законъ, ако вие покажете любовьта – дайте свобода на всичкитѣ, въ себе си дайте свобода. Има нѣщо, отъ което вие сте недоволни. То е другъ въпросъ. Сега не ви казвамъ да обичате грѣха, не ви казвамъ да обичате злото. Ето азъ какво разбирамъ: Христосъ казва: „Не подобава на мене да вземамъ хлѣба отъ децата и да го давамъ на псетата. Първо ще нахранимъ децата, после псетата“. Любовьта е само за децата на Божествения свѣтъ. Да обичаме всички ония хора, на които съзнанието е пробудено, които сѫ Божествени деца. Може да е едно животно, едно карамфилче – може да обичамъ. Този карамфилъ ще стане добъръ човѣкъ. Може да е лоза, ябълка – нищо не значи. Азъ не може да не обичамъ. Като дойдемъ до единъ магарешки трънъ, (той) казва: „Да се обичаме“. Има една любовь разбрана въ свѣта. Въ тази любовь умътъ печели сърдцето. Печели, печели и тѣлото. То е любовь. Любовь е това, въ което умътъ печели. Любовь е това, въ което сърдцето печели. Любовь е туй, въ което всички хора печелятъ. Не е любовь това, въ което всички хора губятъ. То е безлюбие. Казвамъ: Да имате една ясна представа за любовьта. Любовь е това въ васъ, въ което умътъ печели, сърдцето печели и тѣлото печели. Може да живѣешъ сто години, може да живѣешъ 120 или 150 години, колкото и да е, но онова богатство, което умътъ печели, сърдцето и тѣлото печелятъ – то ще бѫде съ васъ. Съ туй богатство вие ще идете въ другия свѣтъ, ще знаете какъ да живѣете. Та любовьта къмъ Бога, разбирамъ всичко онова, което Богъ ни далъ – да го оценимъ и пазимъ свещено. Ако пазишъ свещено твоя умъ, ако пазишъ свещено твоето сърдце и, ако пазишъ свещено твоето тѣло – ти обичашъ Бога. Тъй седи работата. Казва: „Какъ да Го обичамъ?“ Да обичашъ Бога за ума, който ти е далъ, ще го обичашъ заради сърдцето, което ти е далъ. Ще обичашъ Бога заради тѣлото, което ти е далъ. Да възлюбишъ Господа съ всичката си душа, съ всичкия си умъ, съ всичкото сърдце, съ всичката си сила. Въ тази година искамъ да ви кажа, за да знаете. Въ тази година хората ще се разбиратъ по-добре, отколкото миналата година. Какво искате да знаете сега? 365 дни всѣка сутринь наблюдавайте какво ще ви кажатъ тѣзи сѫщества, които слизатъ отгоре. Идната година ще ми разправите по-добре каква е била годината. Запишете си. Единицата сѫ тѣзи сѫщества, които слизатъ. Какво е единицата? Като напишете 9 – туй показва главата. Нѣкои трѣбва да направите да потече – туй е изворъ. Господь е, Който слиза. Противоречията сѫ съ човѣка, и тукъ Господь ги срѣща. Всѣка сутринь Господь казва: „Трѣбва да мислишъ, трѣбва да работишъ, трѣбва да бѫдешъ справедливъ“. Като погледнешъ главата, да кажешъ: „Има единъ Господь и този Господь е създалъ свѣта, за да мисля. Той иска да бѫда справедливъ, да не онеправдавамъ слугитѣ, братята, сестритѣ, да се отнасямъ тъй, както Той иска“. Като погледнешъ – да видишъ една усмивка на лицето, да видишъ. Ти носишъ една кошница съ плодове. Ако момата е по-красива – по-хубавъ плодъ ще дадешъ, ако е по-грозна – по-малъкъ плодъ ще дадешъ. Ти правишъ различие. Тѣ еднакво сѫ красиви. Много се лъжете. Грознитѣ моми сѫ тъй красиви, както красивитѣ. Тѣ сѫ и по-красиви отъ красивитѣ. Казвамъ: Тѣ сѫ по-умни. Като дошли, скрили се подъ маска – да не ги безпокоятъ младитѣ момци. Онѣзи, красивитѣ, сѫ малко по-сантиментални, облѣкли се хубаво, момцитѣ ги закачатъ, тѣ ходятъ да се оплакватъ. Тази година да приемете благословението, което Богъ е далъ. Господь слиза въ райската градина – да почуствувате Господа. Идната година друго ще бѫде. Чрезъ ума, сърдцето и волята, каквото Господь иска – да го направите. Каквото поиска Господь – да го направите. 1941 – понеже обяснявамъ закона, имате четири елемента, отъ които два сѫ Божествени принципа, единъ е човѣшки. Божественото е, което освобождава човѣка. То е човѣшката воля – единицата. Миналата година имахме нула. Тази година имаме едно (1) – мощната Божествена сила, която ще накара синца ви нѣкои работи да ги разрешите. Тази година трѣбва да разрешите ще служите ли на Господа или не. Тази година ще разрешите дали ще учите или нѣма да учите. Тази година ще разрешите дали ще бѫдете здрави или нѣма да бѫдете. Ако сте здрави – ще имате шансъ да живѣете. Ако не сте здрави – ще ви уволнятъ. Щомъ си здравъ – не те уволняватъ. Щомъ си боленъ – уволняватъ те по болезнени причини. Тази година само по едно нѣщо искайте. Всѣки да си тури въ ума си само едно нѣщо да постигне, не много работи. Другитѣ нѣща да сѫ като спомагателни. Искашъ да учишъ музика – тури го на пръвъ планъ. Или поезия, или изкуство, каквото и да е – едно нѣщо да имашъ въ ума си, не четири–петь работи. Другитѣ да бѫдатъ като спомагателни. Идната година друго ще туришъ. Ще живѣешъ 50–60 години, имате възможность да проучвате. Вие искате въ една година отгоре всичко да постигнете. Турете въ ума си само едно нѣщо. Да кажемъ, нѣкои отъ васъ сте бързореки, много говорите. Бързорекитѣ – тѣ сѫ силни извори, дето минаватъ – търкалятъ камъни. Тази вода трѣбва да я прекарашъ и на мѣста да намалишъ бързорекия, да може да поливашъ градини. Тя е силна вода, като върви – изкоренява. Ще туришъ малко да се укроти. Нѣкои отъ васъ си давате мнението. Какво мнение ще си давате за тази рѫка? Научно какво мнение ще дадете? Разбира се има гънки, които се образуватъ. Трѣбва седемь принципа да ви представя, та сами да правите сравнение. Тази рѫка спада къмъ чувственитѣ, активнитѣ рѫце. Този човѣкъ, ако го оставишъ да си свърши работата – ще я свърши. Хранишъ го добре – добре плаща. Ако речешъ да го ограничишъ, ако речешъ да злоупотрѣбишъ – и той знае. Доста дипломатъ е. Ако се отнесешъ добре съ него – ще свърши хубаво работата. Каквото каже – ще го направи. Ако злоупотрѣбишъ – и той ще злоупотрѣби. Като копае лозето – ще го изкопае. Ако обрѣзва нѣкѫде – той отъ три прѫчки ще остави само една. Ще бѫде като онзи Стоянъ. Единъ свещеникъ пратилъ своя слуга да обрѣзва лозето. „Знаешъ ли, казва, да обрѣзвашъ лозе?“ – „Зная, дѣдо попе“. Като отива, той го обрѣзва тъй хубаво, че пита го попътъ: „Плаче ли лозето?“ – „Да го видишъ, дѣдо попе, и ти ще плачешъ“. Първото нѣщо е да се зароди едно самоуважение. Вие още не се познавате. Трѣбва да се зароди въ вашия умъ, като срещнете единъ човѣкъ – да му дадете съответствуващо почитание и той да ви даде съответствуваща любовь. Туй е красивото въ живота, то е запознаването, взаимното уважение и почитание, не принудително. То е. Като видя единъ човѣкъ, какво ме интересува главата му. Мене ме интересува дихателната му система, понеже единъ човѣкъ съ хубави дробове – то е една благо за цѣлото общество и за цѣлия народъ. Хора съ хубави тѣла сѫ едно благословение, хора съ хубави сърдца сѫ благословение, хора съ хубави умове сѫ благословение. Казвамъ: То е бѫдещата сила, отъ която ще се ползувате. Ако умътъ е на мѣсто, ако сърдцето е на мѣсто, азъ да ви подскажа – може да се подмладишъ. Ако кажа:„Нѣма да се подмладишъ“, ще констатирамъ – умътъ ви не е на мѣсто. Щомъ ние не се подмладяваме – умътъ не е на мѣсто. Щомъ не се подмладяваме – сърдцето не е на мѣсто. Щомъ не се подмладяваме – тѣлото не е на мѣсто. Ако умътъ ви е на мѣсто – тогава имате всичкитѣ условия. Мене ми казватъ: „Подиръ десеть години младъ ще станешъ“. Ако идете при единъ дрехарь и имате пари въ джоба си, мѫчно ли е да си купите дреха? Ако имате стотина лева – това гледате, онова гледате, търсите евтина работа. На васъ Господь ви е далъ, вашитѣ джуздани сѫ пълни. Ще си направите хубава дреха, нѣма да икономисвате отъ тѣлото. Защото две погрѣшки хората правятъ. Едни ядатъ повече, отколкото трѣбва, други не ядатъ, колкото трѣбва. Онѣзи трѣбва да съкратятъ – не трѣбва да ядатъ толкозъ, колкото ядатъ. Другитѣ трѣбва да се откажатъ да не постятъ. Нѣкои искатъ да постятъ повече. Ще дадешъ на тѣлото нужната храна. Да се помѫчи кончето. Хубаво хранете това конче, но не го пресищайте. Първото нѣщо сега да ви кажа. Вие вече се обичате, за любовьта нѣма какво да ви говоря. Презъ годината може да се лѣкувате. Нѣкой заболѣе. Помолете се заради него – ще оздравѣе. Всички тукъ може да се лѣкувате. Казвате: „Карма има, нека си носи кармата“. Нѣкой не постѫпва добре – ще се събератъ нѣколко, ще се помолятъ заради него. Може да направите опитъ. Въ Америка, въ една църква, единъ богаташъ билъ много лошъ човѣкъ. Имало смущения отъ него. Всички въ църквата, каквото направятъ, искатъ да опрѣснятъ църквата. (Той) казва: „Отъ мене зависи. Азъ, каквото кажа – ще бѫде“. Съветватъ го – не разбира. Събиратъ се най-после цѣлата църква и въ негово присѫствие започватъ да се молятъ: „Или му дай умъ, Господи, или го вземи – да се освободимъ отъ него“. Той почва да чувствува, че ще го задигнатъ и съзнава погрѣшкитѣ си. Азъ искамъ всички да проявите една интуиция, да проявите онова, което Богъ е вложилъ въ васъ, да проявите. Синца да бѫдете свободни. Щомъ дойдете до човѣшкото – тогава провѣрявайте. Божественото въ васъ да е свободно. Трѣбва да бѫдете свободни. Нѣкои нѣматъ свобода да се проявятъ. Ако азъ съмъ на вашето мѣсто, запримѣръ тукъ нѣкой пѫть ще дойдете на столоветѣ, може да имъ говорите. Когато салонътъ е пъленъ, азъ виждамъ – други се наредили и чакатъ като васъ. Вие какво ще кажете? Затова не трѣбва да се говори. Всѣки единъ столъ носи характера на хората, които сѫ сѣдали на него толкозъ години. Умни сѫ столоветѣ. Като седнешъ тамъ, явява се желание – искашъ да говоришъ. Седнешъ на нѣкой музикаленъ столъ – искашъ да пѣешъ, да свиришъ. Предметитѣ носятъ качествата на хората, които сѫ ги имали. Имашъ книги, дрехи – трѣбва човѣкъ да бѫде внимателенъ. Не мисли, че дето седишъ, дето ставашъ – навсѣкѫде оставатъ отпечатъци. Въ цѣлата природа виждамъ отпечатъци на всичкитѣ разумни сѫщества, които сѫ идвали. Рекитѣ, които текатъ, планинитѣ, плодоветѣ, ябълкитѣ, крушитѣ, сливитѣ, скѫпоценнитѣ камъни, звездитѣ горе – всички сѫ оставили отпечатъци. Говоримъ за онова великото, което сѫществува въ природата. Турете сега на ума си да изправите три погрѣшки. Нѣкои отъ васъ сте занемарили вашия умъ, нѣкои отъ васъ сѫ занемарили вашето сърдце и тѣлото си. Ще бѫдете справедливи спрямо ума си, ще бѫдете справедливи спрямо тѣлото си. То е моралъ. Трѣбва да бѫде човѣкъ справедливъ. Като се научишъ – тогава ще приложишъ този, сѫщия моралъ и за другитѣ хора. Да бѫдешъ справедливъ. Три нѣща: да не занемарявате умовете на хората, тѣхнитѣ сърдца и тѣхнитѣ тѣла. Така може да бѫдемъ съработници на Богъ. За да бѫдемъ съработници трѣбва отличенъ умъ – ние го имаме, трѣбва отлично сърдце – ние го имаме, трѣбва отлично тѣло – ние го имаме. Часовникътъ трѣбва да се поправи, отличенъ умъ имаме. Малкитѣ деца иматъ мѫчнотии, когато тръгнатъ въ училище, но после, колкото годинитѣ минаватъ – тия деца разбиратъ. Въ туй отношение искамъ тази година тѣзи, които се оплакватъ, че не могатъ да помнятъ – да се усили паметьта имъ. Нѣкои отъ васъ не може да помните, понеже вашитѣ умове сѫ заети съ много работи. Съ едно нѣщо ще се занимавате. Ако съмъ шофьоръ, като хвана кормилото – нѣма да гледамъ налѣво, надѣсно, но напредъ. Нѣма да слушамъ този и онзи. Кой каквото говори – да ме занимава. Ако слушамъ – ще съборя колата. Казвамъ: „Оставете ме на спокойствие. Като спре автомобилътъ, като стигна цельта – тогава ще говоря. А сега никой да не ме закача“. Това значи човѣкъ да има една мисъль. Имашъ една тема. Свърши темата си и тогава говори върху други работи. Пишешъ нѣщо – свърши писането и тогава говори. Ходишъ – свърши ходенето и тогава говори. Това е истинскиятъ животъ. Не се занимавай съ много работи. Тия работи, за които ви говоря, сѫ лесни. Отче нашъ. Хайде сега да посрещнемъ Новата година! ХХ година 13. Лекция на Общия Окултенъ класъ 1 януарий 1941 год., Срѣда, 5 ч.с. Нова година Изгрѣвъ, София.
  9. От книгата, "Всекий дѣнь по една добра мисъль". Общ окултен клас. Година XX (1940–1941). Том I. Първо издание. София, Издателство „Урания“, 1997 Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Врата на доброто и на любовьта Отче нашъ. Махаръ Бену Аба. Богъ е Любовь. За следния пѫть опитайте се да нарисувате една рѫка. И стари, и млади да направятъ по единъ моделъ. Младитѣ сѫ, които отиватъ да се ценятъ на работа. М – това е младъ. С – това е старъ. Когато едно дете отива на училище, учительтъ го учи, но не го учи това, което майката го е учила. Майката е дала вече основнитѣ елементи. Туй дете, като отива на училище, то има вече отлични очи, единъ отличенъ слухъ, обоняние, вкусъ, рѫцетѣ и краката му трѣбва да бѫдатъ здрави, да вършатъ работа. Младиятъ, който остарява, какво става? Значи, за да бѫдешъ младъ, какво трѣбва? М – туй е младиятъ. Веднажъ слиза, два пѫти се качва. Младиятъ, като посади една семка, два пѫти се качва. Като узрѣе плода на дървото, ще видишъ това дете горе на дървото. Сега вие обвинявате малкитѣ деца, че се качватъ горе на дървото. То сѫ ученици. Качватъ се на дървото и казватъ: „Да ни научите“. Казвашъ: „Какъ правишъ тия плодове? И ние искаме да се научимъ така да ги правимъ“. Учительтъ горе на дървото имъ позволява да си взематъ по единъ плодъ. А пъкъ стариятъ, както е, се различава отъ младия. Младиятъ нагоре два пѫти се качва. А пъкъ стариятъ два пѫти слиза, веднажъ се качва. Туй е сѫщото, като приведете дроби къмъ еднакъвъ знаменатель. Трѣбва едно разбиране. Сега ние разглеждаме човѣка извънъ нашето разбиране. Има нѣща, които ни ограничаватъ. Каквото и да правишъ, каквото и да отричашъ или да приемашъ, ти усѣщашъ, че има нѣщо отвънъ, което те контролира. Вземете положението: обичашъ нѣкого. Обичашъ нѣкого, но въ тази любовь има нѣщо, което те контролира. Мразишъ нѣкого – пакъ има нѣкой, който да те контролира. Като обичашъ нѣкого, любовьта ти трѣбва да се увеличава. Какъ различавате любовьта? Съ какво мѣрите любовьта? Вие искате тази любовь да се увеличава, макаръ че знаете какво нѣщо е любовьта – яде ли се, пие ли се, хваща ли се? Нито се яде, нито се пие, нито се хваща. Не е нито огънь, нито свѣтлина. Любовьта е нѣщо, отъ което всичко излиза, пъкъ то на нищо не мяза. Сега думата „нищо“ и „нѣщо“, какъ го разбирате? Онѣзи тълкуватъ Библията, че Богъ е създалъ свѣта отъ нищо. Подъ думата „нищо“ разбираме една неорганизирана материя, а пъкъ „нѣщо“ – организирана материя. Отъ неорганизираната материя човѣкъ е създалъ организираната. Туй е сега. Отъ нищо – значи неорганизирано. Казва: „Нищо, което не (е) сѫществувало, което не е организирано“. Имате едно колело, което не се върти – то е нищо. Когато започне това колело да се движи – то е нѣщо. Всичкитѣ нѣща, които влизатъ въ движение, сѫ нѣщо. Да кажемъ, една цигулка е нищо. Тя нѣма струни, не отговаря на музиканта. На тази цигулка туришъ струни, тя отговаря вече. Цигулката какво създава? – Създава една пѣсень. Пѣсеньта вие може ли да я видите? – Пѣсеньта може да я видите. Музикално, това е стариятъ човѣкъ. Това сѫ музикални етюди. Вие още не знаете тона на младия. Доста сложна работа е. Какъвъ тонъ е младиятъ? Младиятъ, който се качва нагоре, какъвъ тонъ ще му дадете вие? Нѣма какво да се смущавате, че не знаете. Това ученитѣ не го знаятъ, че вие (ли) ще го знаете, гениалнитѣ не го знаятъ. Тъй, щото не се безпокойте, още музикантитѣ не го знаятъ. Вие сега казвате: „Какво има да се учимъ?“ Като идешъ на оня свѣтъ, какво ще учишъ? Като дойдешъ отъ оня свѣтъ на този свѣтъ, какво ще учишъ? Като дойде човѣкъ на този свѣтъ, първото учение, което му даватъ – детето отвори дветѣ устни и първата буква, която произнесе е „вяяа“. Тѣ сѫ музикални тонове. Отвори устата си, каже „вяяа“ и майката се зарадва. Туй дете разбрало, казва: „Какво да работя сега?“ Майката му дава едно масурче, казва: „Туй масурче ще започнешъ да го смучешъ“. Даде една паничка и то почне. Азъ научно го наричамъ масурче. Вие какъ го наричате? Казвамъ: Туй масурче има дупка и въ тази дупка има една течность. Казва: „Ти най-първо ще извадишъ тази течность, искамъ да я обработишъ. Слушашъ ли?“ – казва майката. То, като смуче, тя чете: „1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10“, казва: „Стига толкова“. То каже „мяаа“. Какво значи „мяаа“? Казва: „Този материалъ е достатъченъ“. Сега нѣма да го говоря на вашия езикъ, вие после превеждайте. Ще ви направя друго едно сравнение. Две жени рисуватъ съ дветѣ си рѫце. Турили картината-хурката и съ едната рѫка издърпватъ вълната, съ другата я въртятъ да се усуче. Едната прави тънка прежда, другата прави дебела прежда. Питамъ: Какво се прави съ тънката прежда? – Отъ тънката прежда се прави основа на нѣщо, а отъ дебелата прежда – вѫтъкъ. Трѣбва една площь. Имаме два процеса вѫтре, които ставатъ. Единиятъ процесъ, който става вѫтре въ човѣшкия умъ и единъ процесъ, който става вѫтре въ човѣшкото сърдце. Когато се говори за сърдцето ни, разбираме не това сърдце, което кара кръвьта. Има едно сърдце, въ което се образуватъ чувствуванията – наричатъ го слънчевъ вѫзелъ. Слънчевиятъ вѫзелъ е единъ органъ, който събира слънчевата енергия. Пъкъ умътъ е единъ органъ, който събира енергията на луната и на всичкитѣ други планети и звезди събира енергиитѣ. Той е голѣмъ специалиалистъ. Събира свѣтлина отъ месечината, събира и складира свѣтлината отъ звездитѣ и отъ това прави финитѣ материали, образитѣ на мислитѣ. Имате единъ часовникъ. Този часовникъ работи. Има ли съзнание? Като го погледнете, виждате, че е 15 до 5. Този часовникъ разбира ли? Нѣкой пѫть вие, като спите, вашиятъ часовникъ работи. Като спите, вашиятъ умъ работи. Като спите, вашето сърдце работи. Онази работа, която умътъ е свършилъ насънь, е неизвестна. И работата на сърдцето, която е свършена насънь – и тя е неизвестна. То значи вашето съзнание, въ дадения случай, не е пробудено. Единственото сѫщество, което никога не спи, то е Богъ. Какво нѣщо е Богъ? – Туй сѫщество, което никога не спи, а неговото съзнание е будно за действията на цѣлия космосъ. Каквото става – постоянно всичко хроникира и нѣма нѣщо, което да излѣзе вънъ отъ съзнанието. Констатира нѣщата, че сѫ хубави. Всички сѫщества, даже и най-възвишенитѣ, позадрѣмватъ понѣкога. Човѣкъ най-много дреме. Той спи. Сега ви (трѣбва) най-малко седемь часа спане. Значи, спането е единъ процесъ, при който съзнанието трѣбва да излѣзе изъ организма, за да се обнови. Защото, ако съзнанието не излѣзе изъ човѣшкия организъмъ, не се обновява и тогава човѣкътъ казва: „Не си отспахъ“. Ако съзнанието не се отдѣля отъ организма, човѣкъ не може да си отпочине. Спането е почивка – да се обнови, да се пречисти. Като излѣзе съзнанието, онѣзи работници идатъ да пречистятъ тѣлото. Като се върнешъ, намѣришъ тѣлото организирано, готово за работа. Трѣбва да излѣзешъ, да оставишъ слугитѣ си въ тѣлото и тѣ да свършатъ работата. Като свършатъ работата, пакъ ще се върнатъ. Човѣкъ влиза въ тѣлото и излиза навънъ, и други работятъ заради него. Той даже не подозира колко сѫщества работятъ, заради него. Вие не подозирате, че следъ като се наядете, вие не свършвате сами работата. Вие сдъвчете храната, но вие не дъвчите. Зѫбитѣ дъвкатъ храната. Зѫбитѣ не сте вие. Вие вземате хлѣба, разкѫсате го на парчета. Не сте вие – рѫцетѣ. Влѣзе хлѣба въ гърлото и не сте вие, който го препращате, но е гърлото. За васъ работятъ тия клетки. Влѣзе храната въ стомаха и около десеть милиона работници има въ стомаха, които се справятъ съ храносмилането и приготвятъ храната. Но стомахътъ работи, не е човѣкътъ. Нѣкой питатъ: „Кѫде е човѣкътъ?“ – Никѫде го нѣма. Ние подразбираме, че неговото съзнание не е пробудено. Не че го нѣма, спи на леглото. „Никѫде го нѣма“ – разбираме, че не е подъ неговъ контролъ. Слугитѣ правятъ, каквото искатъ. Нѣкой е господарь, когато всичко, каквото става, той наблюдава, а пъкъ хиляди работи ставатъ – той не ги наблюдава. Сега ще се учите да наблюдавате процеситѣ, които ставатъ въ васъ. Не съ всичко да се занимавате, но нѣкои процеси трѣбва да ги проучвате. Запримѣръ: Нѣкой пѫть вие бързате въ яденето. Защо? Нѣкой пѫть не искате да си сдъвчите храната, имате единъ навикъ, както малкитѣ деца хранятъ и тѣ смучатъ храната, не дъвчатъ. Щомъ станешъ възрастенъ, храната не можешъ да я смучешъ. Ако речешъ да смучешъ храната, както малкитѣ деца, както майката те е учила първоначално, веднага се образува коремоболие. Храната трѣбва да бѫде сдъвкана. Казвате: „Едно време какъ ние живѣехме добре“. Едно време, като дете, майка ви презъ масурче даваше онази приготвена храна, организирана (и) вие смучехте. Всичко отива добре. Като се освободихте отъ влиянието на майка си, трѣбва сами да вземате храната си и, ако не я дъвчите, усѣщате коремоболие. Казвате, че храната не е добре приготвена. Майка ви е била учена, знае каква храна да ви дава. Вие можете да вземете една храна и не правите подборъ на храната. Ако ви направятъ кюфтета бобени или отъ леща, или месни кюфтета съ развалено масло, че турятъ малко бахаръ, черъ пиперъ, соль – всичко туй е вкусно. Но следъ половинъ часъ започвате да се превивате, въ стомаха ви всичката храна се върти, явяватъ се инспектори на труда на храненето (и) казватъ: „Тъй не става“. Бракуватъ храната. Бракуване – значи спира процеса на храненето. Всичкитѣ тия десеть милиона клетки спиратъ храненето и изведнажъ въ васъ се заражда единъ процесъ – всичката храна я изхвърляте навънъ. После, доставчицитѣ на тази храна ги глобяватъ. Страданието сѫ доставчицитѣ, които доставили храната и, понеже не съответствува на законитѣ на държавата, глобяватъ ги. Нѣмате право да ядете каква да е храна. Вие казвате, че може да ядете, каквото и да е. Всѣки, който яде една храна, която не е позволена отъ законитѣ, се наказва. Много пѫти сте наказвани и пакъ упорствувате. Казвате: „Не струва човѣкъ да става господарь, да посвети живота си на яденето“. Детето, като се роди, следъ нѣколко месеца му израстватъ зѫбитѣ. Колко зѫби му израстватъ най-първо? Може ли нѣкой отъ васъ да ме информирате? Колко зѫби израстватъ първо? – Най-първо израстватъ два зѫба. То сѫ две струни. После още две. Като има само две струни – то е тамбура. Като станатъ четири струни – то е цигулка. После още две израстватъ – то е китара. И най-после дойде арфата – вече изправена. Като започне да свири на тамбура, тя е легнала като животнитѣ. Животнитѣ сѫ тамбура. Щомъ дойдатъ 32 струни – то е вече арфата, държи я изправена съ дветѣ рѫце. Значи – щомъ израснатъ зѫбитѣ, това дете вече е готово да мисли. Следователно, въ зѫбитѣ доста голѣма сила седи. Горнитѣ зѫби сѫ на мѫжа, пъкъ долнитѣ зѫби сѫ на жената. Горната челюсть е активна. Зѫбитѣ, тѣ сѫ чифтове. Имате 32 зѫба. Колко зѫби сѫ мѫжки и колко женски? – 16 зѫба иматъ женитѣ и 16 зѫба иматъ мѫжетѣ, събрани сѫ 32. То е фигуративно. Казватъ, че когато човѣкъ стане ученъ, му израстватъ мѫдрецитѣ – последнитѣ зѫби. Но не всичкитѣ хора ги иматъ. Животнитѣ иматъ пълнитѣ зѫби. То сѫ начини въ природата, която е работила. Тя, като е създала рѫцетѣ, очитѣ на хората, ушитѣ, създала по много начини. Въ нея има едно завършено съзнание. Онѣзи, които сѫ създавали, тѣхното съзнание е било будно. Но ние, съвременнитѣ хора, нашето съзнание едва за малко работа е будно. За идеята за Бога имаме много малко будно съзнание, неопредѣлено. Какви сѫ ангелитѣ, не ги знаемъ. Ангелитѣ, въ своитѣ естествени трептения, сѫ толкова силни, че единъ ангелъ, ако дойде въ естеството си, ще запали орталъка. Всичко ще започне да гори наоколо. Нѣкой ще се влюби въ ангела. Ще се влюбишъ, но ще изгоришъ. Огънь сѫ тѣ. Нѣкой казва: „Ангелитѣ не се ли съблазняватъ?“ – Ангелътъ не се съблазнява, понеже всичко гори. Ангелътъ не може да се съблазнява отъ нѣща, отъ които човѣкъ се съблазнява. Човѣкъ, въ когото топлината се е намалила, той отъ малко се изкушава. Отъ една английска златна монета, отъ единъ скѫпоцененъ камъкъ се изкушава. Единъ съвремененъ човѣкъ, може да е свършилъ, се изкушава отъ златото, изкушава се отъ единъ златенъ часовникъ. Ако нѣкой намѣри една диамантена огърлица, се изкушава. Даже вие я намѣрите, нѣма да кажете на кого е, но ще я вземете и ще я скриете нѣкѫде. Питамъ: За какво ще употрѣбите една огърлица отъ диаманти? Сега, като се върнемъ въ миналото, се изкушавашъ отъ това, което ценишъ. Огърлицата ценишъ, влагашъ нѣщо. Ако имашъ нѣкаква идея за огърлицата, нѣма да те изкушава. Запримѣръ: Зимно време всѣки единъ отъ васъ се изкушава, като мине покрай печката. Мине и тури рѫцетѣ си, иска нѣщо. Нѣкаква енергия излиза. Минавате лѣтно време покрай печката, не се изкушавате, но зимно време, макаръ да е черна, се изкушавате. Казвате: „Човѣкъ да е красивъ“. Може една печка да е бѣла, фаянсова, но ако е лѣтно време – нѣма да я гледате. Но печката може да е черна, ако е зимно време и ако е запалена – ви привлича. Коя печка ще обичате повече – бѣлата, незапалена или черната, запалената? Казватъ: „Този човѣкъ се е влюбилъ въ черна“. Влюбилъ се той въ черна, какъ нѣма да се влюби – отвънъ има 25 градуса студъ, а тя гори. Тази, бѣлата, нѣма никакъвъ огънь. Минава човѣкъ и казва: „Не ме интересува“. Обяснявамъ ви, защо нѣкои се влюбватъ въ черни. Влюбилъ се, защото гори. Тази любовь е временна. Щомъ престане студътъ, черната пакъ не ви интересува. Ако черната попита: „Защо не се интересува отъ мене?“ – Защото зимата е преминала. – „Защо се интересува отъ мене?“ – Защото зима има. Единъ духовенъ човѣкъ не се интересува, споредъ мене, отъ пари – пролѣть е. Онзи, свѣтскиятъ човѣкъ, е зима – какъ нѣма да се интересува, пари му трѣбватъ. Ако духовниятъ го турите на мѣстото на свѣтския, и духовниятъ ще бѫде като свѣтския, и той ще се интересува отъ паритѣ. Казвамъ: Въ живота има известни процеси, които сѫ общи. Виждаме, че първото прегрѣшение въ свѣта произтича отъ яденето. Какво има, че едно дете е яло отъ единъ плодъ? Ами, ако вие ядете свинско месо, въ което има трихина – какво ще ви ползува? Ако вие ядете такова месо съ трихина, ще (се) осакати цѣлия вашъ организъмъ. Адамъ и Ева ядоха свинско месо съ трихина и досега още не могатъ да се освободятъ отъ тази трихина. И Ева, и Адамъ яде. Споредъ мене, грѣхътъ е трихина, който се развъжда и предава. Нѣма да ядешъ свинско месо, дето има трихина. Свинята е много нечисто животно, тя яде каквото трѣбва и каквото не трѣбва – всичко яде. Но и тя е умна – неваренъ бобъ не яде. Всичко яде, но неваренъ бобъ не яде. Та най-първо ще турите за задача да избирате храната. Любовьта е духовно ядене. Ако не знаешъ да обичашъ въ духовния свѣтъ, не знаешъ какъ да ядешъ. Азъ вземамъ любовьта като процесъ на ядене. Да обичашъ, значи да знаешъ да ядешъ. Когато обичашъ нѣкого, той трѣбва да ти дава добро ядене. Той е гостилничарь, ти си клиентъ. Щомъ обаче той нѣколко пѫти сготви лошо ядене, ти напущашъ гостилницата. Казва: „Безлюбие“. Единъ гостилничарь, (като ти) даде много лошо ядене – напусни тази гостилница, намѣри друга. Пита гостилничарьтъ: „Какво право има да ходи въ друга гостилница?“ – Че нѣма ли право? Той има право да напусне гостилницата. Кой е обичаниятъ клиентъ на гостилничаря? Ако ти обичашъ нѣкого, той е гостилничарь, ако цени любовьта, готви хубаво. Сега вземете временнитѣ процеси. Казвате: „Той не ме обича“. – Не сте сготвили хубаво. – „Не ме обича“. – Не говоришъ хубаво. Идешъ при него, той обича да му дадешъ. Нѣкои обичатъ, иматъ мекъ тонъ, говорятъ музикално. Нѣкой не е сготвилъ хубаво, какъ ще го обичатъ. Та казвамъ: Не да направите ядене и да го замаскирате отгоре, че е хубаво и вкусно. Стомахътъ е авторитетъ. Езикътъ, той лесно се запознава – само като близне, казва: „Може“, дава разрешение. Но дойде ли до стомаха, той е митничарь, веднага секвестира. Казва: „Туй въ държавата не може да влѣзе“. На, по нѣкой пѫть говорите за истинска любовь. Коя е истинската любовь? – Истинската любовь е онази, която сготвя яденето хубаво. Истинската любовь е онази, която (като) ядешъ – никога да не боледувашъ. Щомъ започнешъ отъ любовь да боледувашъ – гостилничарьтъ не е сготвилъ хубаво яденето. Започвашъ да запитвашъ, казвашъ: „Откакто започнахъ да се храня въ тази гостилница, не ми върви“. Когато хората се обичатъ и започватъ да боледуватъ, любовьта не е на мѣсто. Въ любовьта първото качество е, както въ гостилницата. Щомъ заболявашъ – яденето не е хубаво. Може и причината да е въ тебе, да не си сдъвкалъ добре яденето. Казвашъ: „Не ми подхожда храната, не ми е приятенъ гостилничарьтъ“. Всичката храна е добра, на вкусъ е хубава, нѣкои избиратъ 4–5 яденета. Та казвамъ: Вие въ себе си трѣбва да правите единъ подборъ на вашитѣ чувства. Чувствениятъ свѣтъ го представятъ въ любовьта, като една градина съ безбройни плодове, разни дървета, разни форми на плодове. Така е въ астралния свѣтъ на чувствата. Отъ всѣко едно чувство – и плодъ. Нѣкои казватъ: „Трѣбва да обичаме нѣкого“. Но, за да обичашъ нѣкого, трѣбва да имашъ нѣкой плодъ, нѣкаква обмѣна да има. Вие мислите, че обичате нѣкого. Не е реално. Много реаленъ свѣтъ е обичьта. Ако ти на единъ човѣкъ му дадешъ отъ своята градина, отъ своето сърдце – той никога нѣма да забрави. Ако му дадешъ единъ калпавъ плодъ, това не е любовь. Що е тогава любовьта? – Любовьта е градина, която дава най-хубавитѣ плодове. Тия плодове носятъ животъ въ себе си. Умствениятъ свѣтъ, той е пакъ свѣтъ на плодове. Какви сѫ гениалнитѣ мисли? – И тѣ носятъ плодове на по-високъ животъ. Всѣки човѣкъ, който ти е далъ хубави мисли, ти никога нѣма да го забравишъ. Единъ човѣкъ, който ви дава калпави мисли, тѣ сѫ единъ лошъ плодъ, който ще забравишъ. Трѣбва да обработвате вашето сърдце, да имате най-хубавитѣ чувства, най-доброкачествени. Градината ви трѣбва да бѫде пълна съ най-разнообразни растения. Всичкитѣ растения трѣбва да иматъ плодове. Казвате: „Защо ще го обичамъ?“ – Той е клиентъ, който трѣбва да вкуси отъ хубавитѣ плодове. Гостилничарьтъ защо отваря гостилницата? – За онѣзи, които ще дойдатъ да ядатъ. Сега Богъ създалъ свѣта, за да се учимъ ние. Вие мислите нѣкой пѫть, че знаете. Не е лошо. Тѫженъ си, имашъ една тѫга, мѫчно ти е. Знаете ли на какво се дължи мѫчнотията? – На три нѣща. Три нѣща има, които развалятъ вѫтрешната хармония. То значи: не си постѫпилъ, както трѣбва, не чувствувашъ, както трѣбва и не мислишъ, както трѣбва. Онзи човѣкъ постѫпва хубаво. Който, каквото и да прави, той го обмисля много добре. Десеть пѫти обмисля. Не да бѫде благоугоденъ на хората. Но има единъ свѣтъ, извънъ човѣшкия свѣтъ. Той е човѣкътъ на съзнанието. Минешъ нѣкѫде, нѣкой човѣкъ не те наблюдава. Но вие, като минете предъ моя погледъ, азъ се интересувамъ отъ васъ. Мине котката, интересувамъ се отъ котката. Гледамъ устройството на главата и веднага чета характера ѝ. Щомъ видя котката, зная въ нея какво има. Щомъ видя една змия, зная отровна ли е или не е отровна. Та казвамъ: Трѣбва да изпразвате нѣщата – отровнитѣ нѣща въ свѣта сѫ онѣзи, които не сѫ организирани. Доброто въ свѣта е организирано. Доброто носи животъ въ себе си. Подъ думата „животъ“ вече разбирамъ – организиранъ животъ. Подъ думата „любовь“ разбирамъ не само организиранъ, но крайно съвършенъ животъ. Съвършенъ животъ, въ който смъртьта се изключва. Подъ думата „любовь“ разбираме, че смъртьта е изключена. Въ доброто има възможности смъртьта да се яви. Доброто и злото живѣятъ заедно. Ако постѫпвашъ споредъ законитѣ на злото – смъртьта иде. Ако постѫпвашъ споредъ законитѣ на доброто – смъртьта пакъ влиза. Доброто и злото бѣха въ дървото на живота – то е цѣлия човѣкъ. Когато човѣкъ служи на злото, смъртьта влиза и тя вече изкушава. То е неорганизираната любовь. Щомъ служишъ на любовьта – животътъ влиза. Щомъ служишъ на Божествената любовь – ти си извънъ това дърво. Въ тебе тогава ще влѣзе онзи животъ, който изключва смъртьта. Любовьта изключва вече смъртьта. Та казвамъ: Когато единъ човѣкъ мене ми говори за любовьта, азъ наблюдавамъ дали неговата любовь – изключила ли е смъртьта. Щомъ тази любовь изключва смъртьта – въ него има любовь. Щомъ любовьта му не изключва смъртьта – нѣма любовь. Казва: „Азъ съмъ добъръ човѣкъ“. – Добъръ си, но дѣсната ти рѫка е добра, (а) лѣвата ти рѫка служи на злото. Презъ лѣвата рѫка влиза смъртьта. Презъ дѣсната – излиза. Презъ дѣсната рѫка животътъ влиза. Като съгрѣшишъ, презъ лѣвата животътъ излиза навънъ. Щомъ влѣзе доброто, злото го изпѫжда презъ дѣсната рѫка. Съ разумностьта ние се справяме съ смъртьта или съ всички несгоди на живота. Казвамъ: Вие сега нѣмате тия понятия. Казвате: „Добро“. Доброто е врата на живота. Злото е врата на смъртьта. Злото е врата за страданието, за несгодитѣ, за всичкитѣ неприятности, които постигатъ човѣка – това е злото. Що е доброто? – Доброто е врата, презъ която всичкитѣ добрини могатъ да дойдатъ. Вече се осмисля. Казва: „Азъ съмъ добъръ човѣкъ“. Доброто трѣбва да бѫде една врата, презъ която всичкитѣ Божествени добрини могатъ да влѣзатъ въ живота. Тъй е. Сега мене не ме интересува дали хората сѫ добри или лоши. Какво тѣ вършатъ – и това не ме интересува. Какво азъ върша – ме интересува. Ако тѣ вършатъ злото – то е за тѣхната смѣтка. Ако тѣ сѫ добри – то е за тѣхния животъ. Но, ако азъ върша злото – то засѣга мене. Ако върша доброто – пакъ мене засѣга. Азъ на хората може да бѫда полезенъ или вреденъ само по единъ начинъ: ако върша злото – на себе си вредя, вредя и на другитѣ, на ближнитѣ си; ако правя доброто – правя добро на себе си, правя добро и на другитѣ. Врата съмъ на живота и за себе си, и за тѣхъ. Затуй казваме, споредъ съвремениятъ моралъ: „Трѣбва да бѫдемъ добри“. Всички хора трѣбва да бѫдатъ проводници, врати на живота, който трѣбва да дойде. Ако животътъ не дойде, тогава доброто въ свѣта не може да се прояви. Сега вие имате заблуждението, казвате: „Да идемъ при нѣкой лѣкарь“. Добре, той се казва „Докторъ“. Знаете, какво нѣщо е докторъ – учитель значи. Значи, лѣкарьтъ трѣбва да бѫде учитель. Да ви покаже какъ трѣбва да се лѣкувате. Лѣкарьтъ трѣбва да ви покаже вратата на доброто. Ако искашъ да оздравѣешъ, лекарьтъ трѣбва да бѫде проводникъ на доброто. Щомъ той не може да бѫде лѣкарь, не е врата на доброто – той не може да бѫде лѣкарь. Той ще бѫде пакъ лѣкарь, но ако бѫде лѣкарь, който работи, пъкъ ще лѣкува злото. Има два вида лѣкари въ свѣта – еднитѣ, които помагатъ на злото. Тамъ какво трѣбва да правите? Всѣки човѣкъ има двама лѣкари: единиятъ лѣкарь е мѫжъ, другиятъ лѣкарь е жена. Защото умствениятъ лѣкарь е мѫжъ, астралниятъ лѣкарь е жена. Въ живота нали имате лѣкари – и жени, и мѫже. Ако мѫжътъ го лѣкува лѣкарката, тогава неговата другарка въ кѫщи нѣма да бѫде разположена. Ако лѣкарката е много красива, знае сладко да говори, тогава често ставате болни. Пъкъ тази другарка, тя обича нѣкой младъ лѣкарь. Злото кѫде седи? Ако младата лѣкарка тури инжекция на злото, тя ще го прати на оня свѣтъ. Ако младиятъ лѣкарь и той тури инжекция на злото, и той ще я прати на оня свѣтъ. Ако този лѣкарь и тази лѣкарка турятъ инжекции на доброто, тѣ сѫ на мѣсто. Въ моя умъ работата седи въ това – какъвъ серумъ ще употрѣбятъ. Има серумъ на злото, има серумъ на доброто. Два вида инжекции има. Та никога не инжектирайте себе си съ инжекциитѣ на злото. Ти се разгнѣвишъ – ти вече си инжектиранъ, твоята лѣкарка те е инжектирала. Ти ще идешъ при младия лѣкарь, той да ти тури друга инжекция. Младиятъ лѣкарь ще каже така: „По ума на младата лѣкарка да се не водишъ“. А пъкъ, ако е жена, ще каже: „Ти по ума на младия лѣкарь да се не водишъ“. Сега въ васъ бушуватъ противоречия. Азъ забелязвамъ, по нѣкой пѫть той си седи и дойде една мисъль. Той не знае откѫде иде. При мене сѫ идвали мнозина да ми казватъ: „Една мисъль седи въ ума ми, подозирамъ мѫжа си“. Казвамъ: „Ти се лѫжешъ за мѫжа си, такива работи нѣма. Човѣкъ всичко може да направи, но това, въ което го подозирашъ – нѣма го въ него“. Има нѣкои нѣща, които за човѣка сѫ невъзможни въ дадения случай. Ние, хората, нѣкой пѫть създаваме изкуствено погрѣшкитѣ въ свѣта. Майката, като казва на детето: „Да не ходишъ да буташъ ябълки“, най-после го заинтересува. Като му казва да не ходи, тя го тика да ходи. Не поставяте нѣщата въ отрицателенъ смисълъ. Кажете на това дете да ходи въ градината на своята добродетель. Че какво ще учите вашитѣ деца. Въ гостилницата да не влизате. Вашитѣ възгледи сѫ сега това. Женитѣ казватъ: „Въ такава гостилница да не влизашъ“. Тогава въ коя да влѣзешъ? – Едната гостилница произлѣзла отъ другата. Имате едната плюсъ, другата – минусъ. Ако въ едната гостилница пострадате, вие ще влѣзете въ другата – вие се лѣкувате. Ако вие сте били въ гостилницата и сте се разболѣли, лѣкарьтъ ще ви даде очистително – рициново масло, да се очисти стомахътъ, ще ти даде промивка на стомаха. Щомъ направишъ една погрѣшка – ялъ си една храна, ще вземешъ очистително. Ако тия очистителни нѣща не ги вземете, въ низшия животъ създавате тази неорганизирана материя (и) тя ще направи всичкитѣ отрови. (Тогава) ще започне цѣлиятъ свѣтъ въ главата ви да се върти, обърква се навсѣкѫде. Очистете се тогава. Кое е очистителното? – Покаянието, да се разкаешъ. То е да вземешъ очистително, рициново масло. Трѣбва да го вземешъ. Вие седите и по нѣкой пѫть лоши мисли влизатъ. Ти ще знаешъ, че си взелъ нѣщо, което е неестествено, ти си ялъ неестествена храна. Пита те лѣкарьтъ, лѫжешъ го. (Той) казва: „Да не си ялъ нѣщо?“ (Ти) казвашъ: „Не съмъ ялъ“. Има си причина. Ти, докато не си ялъ нѣщо – не може да те заболи коремътъ. Докато не си възприелъ нѣкакво неестествено чувство, не може да усѣщашъ болки въ сърдцето си. Или, докато не си възприелъ нѣкаква неестествена мисъль, не може да се прояви болка въ главата ти. Азъ имамъ единъ простъ примѣръ. Преди десетина години, когато бѣхъ въ 66, дойде една млада жена и казва: „Детето ми умира, какво да правя? Досега бѣше здраво“. Казвамъ: „Какво има?“ Страхъ я да не е нѣкаква заразителна болесть. Казвамъ: „Даде ли му нѣщо да яде?“ Казва: „Нищо не съмъ му дала. Дадохъ му една ябълка да си играе“. Туй малкото дете, като си играло съ ябълката, отхапало парченца и ги гълтало – тѣ влизатъ въ стомаха. Казвамъ: „Повикайте лѣкарь“. Казва: „Не искамъ лѣкарь. Лѣкаритѣ ми умориха едно дете“. Казвамъ ѝ тогава да даде очистително на детето. „Не (е) трѣбвало да дадешъ тази ябълка“. (Тя) даде очистително на детето и го спаси. Лѣкаритѣ щѣха да дойдатъ (и) да му турятъ инжекция. Инжекцията е рициновото масло – да се изхвърлятъ тия парчета отъ ябълката. Казвамъ: Често майкитѣ даватъ на децата си бонбончета. Колко деца има отровени съ тия бонбончета, като ги задоволяватъ? Казвамъ: Направишъ една погрѣшка, ти съзнавашъ (и) веднага я изправи. Да допуснемъ сега, че ти не обичашъ нѣкого. Ами ти съ това внасяшъ дисхармония въ живота. Този човѣкъ, когото ти не обичашъ, като му изпратишъ своитѣ лоши трептения, той е свързанъ съ още сто, двеста хиляди хора. Ти своето неразположение изпращашъ и на тѣхъ, и вредишъ на всичкитѣ хора, съ които той е свързанъ. Затова казва: Любете враговетѣ си. Защото злото, зло не лѣкува. Доброто лѣкува злото. Следователно, ако ти въ дадения случай не го обичашъ, ако го мразишъ – зараза е това. Ти възприемашъ омразата – това е вече една зараза въ тебе. Ако ти съ мисъльта си мислишъ зле, заради него – ти покварявашъ ума си. Ти научно трѣбва да изяснишъ. Ако този човѣкъ мисли криво, какво ще си кажешъ? Да допуснемъ, че може да се лъже. Всѣки би те намразилъ, ако ти му вземешъ нѣщо. Всичката омраза се дължи на нѣщо материално въ свѣта. Нѣкой отишълъ и казалъ нѣщо по твой адресъ. Казва ти другъ: „Азъ чухъ, той каза това и това“. Срещнешъ го, той е сериозенъ, не иска да говори. Ще се обяснишъ съ него, ще кажешъ, че това, което си говорилъ, не е вѣрно. Всички недоразумения на хората се дължатъ на материални работи, отъ които и духовнитѣ хора трѣбва да се освободятъ. Ти казвашъ, че вѣрвашъ въ Бога. Като казвашъ, че вѣрвашъ въ Бога, Богъ те гледа и съзнава, че ги лъжешъ. Ти лъжешъ нѣкого, когото не обичашъ. Залъгвашъ го, че го обичашъ. Като дойде после – не го обичашъ. Казвашъ: „Трѣбва да го залъгвамъ“. Нѣма какво да се залъгвате. Дойде нѣкой въ гостилницата, когото обичашъ – туришъ най-хубавото ядене, сипешъ масълце отгоре, яденето чисто, всичко е първокачествено. Щомъ дойде нѣкой, когото не го обичашъ, каквото е останало въ тенджерата, туришъ нѣщо отгоре, но не е чисто. Кърпата е оцапана, маслото не е чисто. После започвашъ да го убеждавашъ, че яденето е хубаво, хубаво сготвено. Ти, като гостилничарь, този, когото обичашъ и този, когото не обичашъ – еднакво трѣбва да имъ служишъ. Твоето разположение и неразположение е за твоя смѣтка. Но ти, като занаятчия, ти и на единия, и на другия ще услужвашъ първокачествено, че да сѫ доволни. И онзи, когото обичашъ, да е доволенъ. И онзи, когото не обичашъ, да е доволенъ. То е Християнство. Казва: Обичайте враговетѣ ваши. Вие сега знаете ли, защо трѣбва да обичате? – Вие трѣбва да обичате, понеже обичьта – то е врата. Истинскиятъ животъ, Божествениятъ животъ влиза чрезъ любовьта. Следователно (за) всѣки, който не обича, този животъ не може да дойде. Животътъ – той е най-мощното. Най-добрата врата, презъ която животътъ може да влѣзе – то е любовьта. Щомъ дойде истинската любовь, човѣкъ ще възкръсне. Всичко моментално ще се оправи. Щомъ животътъ не влиза презъ любовьта, влиза презъ друга врата. Животътъ влиза и презъ доброто. Тогава има други възможности. Казвамъ: Сега въ васъ има опредѣлена идея. Любовьта е врата, презъ която влиза Божествениятъ животъ. Следователно тази врата ще държишъ отворена, за да влиза Божествениятъ животъ. Затова трѣбва да обичашъ. Ако можешъ да обичашъ – Божествениятъ животъ влиза. Ако не можешъ да обичашъ – тази врата е затворена. Тогава съзнанието не може да се прояви. Вие искате да бѫдете щастливи, да бѫдете обичани отъ Бога. Ако вие не отворите вратата на любовьта у васъ за Божествения животъ – каква е тази любовь? Щомъ дойде тази любовь, вече на хората не гледашъ съ презрение. Дойде нѣкой, казвашъ: „Този не го обичамъ“. Срещне другъ и той каже за тебе, че те не обича. Естествено е – тѣ сѫ хора въ единъ низшъ животъ. Вземете едно куче: щомъ влѣзе въ двора и види една котка, веднага се нахвърля върху котката. Тя намѣри дървото, за да се избави. Щомъ дойде кучето въ двора, котката е горе на дървото. Щомъ кучето излѣзе навънъ, котката е долу, кучето е навънъ. Често правимъ аналогии. Щомъ котката се качи на дървото, значи кучето е дошло. Слѣзе котката долу, (тогава) казвамъ: „Кучето е вънъ“. Имате сега една ясна представа. Доброто е врата за елементарния животъ. Казвамъ: Не говори за злото, понеже злото ще донесе смъртьта въ свѣта. Не прави злото, защото злото е врата за смъртьта. Казвамъ: Не грѣши, не прави зло. Не отваряй вратата на злото, понеже смъртьта ще дойде. Щомъ тя влѣзе, задига всичко. Като влѣзе смъртьта, тя всичко задига и въ тѣлото, и въ сърдцето – каквото намѣри, задига. Тя е разбойникъ. Следователно не отваряйте тази врата, дръжте я затворена. Вече има смисълъ, защо човѣкъ не трѣбва да прави зло. То се отнася за бѫдещия животъ, който имаме. Ако ние не затворимъ вратата на злото и не отворимъ вратата на доброто – не можемъ да бѫдемъ добри. Човѣкъ, който не отваря вратата на доброто и отваря вратата на злото, е лошъ. Който затваря вратата на злото и отваря на доброто, е добъръ човѣкъ. Това е въ Божия животъ, въ хубавия животъ. Който затваря вратата на омразата и отваря вратата на любовьта, той е духовенъ. Който затваря вратата на любовьта и отваря вратата на омразата, той е въ ада вече. Щомъ влѣзе въ тебе омразата, ти си отворилъ вратата на ада. Адътъ е мѣсто на насилие. Казва: „Силниятъ има право навсѣкѫде. Слабиятъ навсѣкѫде трѣбва да слугува“. Казвамъ: Ако вие отворите вратата на доброто, вие сте благоугодни на Бога. Ако сте отворили вратата на любовьта – още повече. Ако говоримъ за Божествената любовь, вече подразбираме една врата, която примирява всичкитѣ противоречия. Като отворишъ вратата на онази, истинската Божествена любовь, тя примирява въ моя умъ, въ моето сърдце и въ моята физика всичкитѣ противоречия. Туй положение го наричамъ: Духъ на Бога, който е дошълъ да живѣе въ мене. Или, както казва Христосъ: „Отецъ живѣе въ мене и азъ въ Него“. Щомъ живѣе Отецъ въ тебе – всичкитѣ противоречия сѫ премахнати. Щомъ не живѣе – адътъ е въ тебе. Щомъ Богъ живѣе въ тебе – тогава започва онзи животъ на всичкитѣ възможности. Ние сме свободни отъ всичкитѣ ограничения на живота. Сега трѣбва да отворимъ вратата на доброто и вратата на духовната любовь, да дойдемъ до третата врата. Сега искамъ всички да бѫдете добри. Отворете вратата на доброто. День и нощь тази врата да е отворена. Всички, които идатъ, да влизатъ презъ тази врата. Защото, презъ вратата на доброто, злото не може да влѣзе. Злото се пази отъ доброто като отъ чума. Щомъ отворишъ вратата на злото, и доброто презъ вратата на злото не влиза. Доброто влиза само презъ вратата на доброто. Злото влиза само презъ вратата на злото. Та това е новото учение. Сега нѣкой пѫть казвате: „Азъ съмъ добъръ“. Щомъ влѣзе доброто, ти си отворилъ вратата на доброто. Казвашъ: „Азъ съмъ лошъ“ – отворилъ си вратата на злото. Ще я затворишъ. Колкото сѫ влѣзли, сега затвори. Дръжте въ ума си доброто и любовьта, дръжте ги като два полюса – да се ориентирате. Трѣбва да имате две точки, съ които да се ориентирате. Ако нѣмате две точки вѫтре, нѣма да знаете въ каква посока да се движите. Злото е движение назадъ. Онзи, който има двата високи върха на доброто, той е напредналъ. А който има върха на любовьта, той е още по-високъ връхъ, той се движи напредъ. Онзи, който има върховетѣ на злото и на омразата, той се движи назадъ. Единиятъ слиза надолу, другиятъ се качва нагоре. Всѣкога трѣбва да имате въ ума си единъ добъръ човѣкъ. Първиятъ човѣкъ, когото Богъ създаде и вториятъ човѣкъ, когото Богъ създаде, създаде Богъ човѣка, мѫжки и женски полъ ги създаде. Дръжте ги въ ума си, за да не се връщате назадъ. Не дръжте въ ума си онзи, който излѣзе навънъ отъ рая. Той винаги ще ви повърне назадъ. Тайна молитва.
  10. От книгата, "Всекий дѣнь по една добра мисъль". Общ окултен клас. Година XX (1940–1941). Том I. Първо издание. София, Издателство „Урания“, 1997 Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Отворени и затворени фигури Отче нашъ. Всичко въ живота е постижимо. Богъ е Любовь. /(Учительтъ) разглежда темитѣ/. Сега нѣкои отъ васъ сте направили отворени фигури, други – затворени. Каква е била идеята, когато нѣкой (е) начерталъ отворена фигура, единъ отворенъ свѣтъ, а пъкъ другъ – затворенъ? Запримѣръ: фигурата А е отворена, а В е затворена. Отворена е, понеже виждате и заднитѣ страни. Въ другата виждате само отпредъ какво е. Затворенитѣ хора сѫ богати. (Тѣ) казватъ: „Насъ не ни трѣбва много да човъркаме“, затворенъ въ кѫщи живѣе. Отворениятъ мисли да гради, турилъ основа и мисли още втори и трети етажъ да дигне нагоре. Не само като идея, но има и затворена картина. Сега мисли какъвъ трѣбва да бѫде единъ по-високъ свѣтъ. Вие имате единъ свѣтъ съ три измѣрения. Въ плоскостьта имате две измѣрения, но вие сте начертали трето измѣрение. Вие си въобразявате, защото всичкитѣ линии на тѣлото сѫ въ плоскостьта начертани. Вие си представяте, че има нагоре, надолу. По нѣкой пѫть, когато говоримъ за четвъртото измѣрение, питате какво е. Въ третото измѣрение може да проектирате четвъртото измѣрение. Въ четвъртото измѣрение, като държишъ единъ конецъ съ дветѣ си рѫце за краищата, може да го свържешъ, безъ да пускашъ единия край. Въ третото измѣрение трѣбва да пуснешъ края, за да завържешъ. Въ четвъртото измѣрение може да завържешъ краищата, безъ да пускашъ. Както виждате, човѣкъ навсѣкѫде мисли затворено. Като имате четири страни, считате, че е затворенъ свѣтътъ. Едно сѫщество отъ третото измѣрение ще види, че този свѣтъ е отворенъ. На едно сѫщество отъ двуизмѣрния свѣтъ ти можешъ да бръкнешъ въ неговия свѣтъ и да извадишъ нѣщо изъ неговия свѣтъ. То ще се чуди кѫде се изгубиха (нѣщата). Тѣ се взематъ отъ второто измѣрение и се поставятъ въ третото. Има сѫщества, които отъ четвъртото измѣрение идатъ при насъ въ нашия свѣтъ, който е затворенъ за насъ, а отворенъ за тѣхъ и тѣ могатъ да взематъ нѣщо. Това тѣло е вече затворенъ свѣтъ – не знаете какво има вѫтре. Въ фигура А знаешъ, че има още да се гради. Турилъ си нѣкои мертеци, мисли да гради, но не е съградилъ още. Сега това е научна работа. Когато гледаме природата, не знаемъ кое е отворено и кое е затворено. Има нѣща, които не знаемъ. Да допуснемъ: имате линията А____________В . То е единъ резултатъ на физическото поле. Тази линия въ духовния и въ Божествения свѣтъ има отношение. Между две точки може да се тегли една права линия. Правата линия – това е най-кѫсото разстояние въ природата. Трето лице не може да влѣзе помежду. Туй е отношение. Тогава имате отношение А:В. Туй отношение, да кажемъ, се отнася къмъ В:С. Имате А:В=В:С – имате едно равенство. Въ дадения случай А е положително и С е положително, В е отрицателно. А и С винаги се отблъскватъ. Ако имате отношение А:С=В:В , въ дадения случай тия две сѫщества ще се отблъснатъ и В ще се отблъсватъ. Какво трѣбва да се прави? Тогава ще свържемъ А съ едното В и съ другото В – тѣ се привличатъ. Сега се изисква единъ философски умъ. Ако се занимаваме само съ разбранитѣ работи въ живота, животътъ щѣше да остане неразбранъ. Туй, което знаемъ, не е вече интересно. Интересни сѫ нѣща, които сѫ непреривни, които растатъ. Да кажемъ, вие знаете едно дете на една година, но следъ една година вие не познавате детето. То е израснало. Ако го познавашъ на три години, на четири ще се измѣни и следъ петата година нѣма да го познавашъ, следъ 10–20 години нѣма да го знаешъ, следъ 40, 50, 60, 70 години ще се измѣни. Нѣщата постепенно се измѣнятъ. Онѣзи отъ васъ, които не изучавате нѣщата въ себе си, вие мислите, че едно време сте били млади.Ще бѫде смѣшно, ако вие никога не сте се оглеждали, никой нищо не ви е казалъ, че сте се измѣнили. Ще се чудите, като видите лицето си – виждате, станала една промѣна въ вашето лице. На какво се дължи тази промѣна? Сега промѣнитѣ се дължатъ на много работи. Запримѣръ, ако ти си свободенъ, нѣмашъ нищо, вървишъ така и въ тебе се зароди едно желание да искашъ да имашъ скѫпи работи, да ги туришъ въ нѣкоя торба и (да) носишъ торбата. Ти вече нѣма да ходишъ изправенъ, но ще ходишъ прегърбенъ. Казва (нѣкой): „Защо този човѣкъ се навелъ?“ – Доста товаръ турилъ на гърба си, пази равновесие. Ако седи изправенъ, тежестьта може да го дръпне назадъ. Има нѣкои хора, които тръгватъ смѣло. Каква е причината, че нѣкой върви бързо, други – полека. Онзи, на когото работитѣ сѫ уредени – той върви полека, бавно. Въ старо време нѣкой българинъ, като стане чорбаджия – той върви бавно. Въ миналото (е) имало чорбаджии. Една сестра мисли, че господинъ и чорбаджия е едно. Казвамъ ѝ: Чорбаджия е онзи, който бърка чорбата. Той е кашаварь, казва кѫде да се сипва яденето. Той заповѣдва кому да се сипе и колко да се даде. Щомъ хората взематъ чорбата, той (вече) не е чорбаджия. Сега се (е) пренесла думата „чорбаджия“ (като) да иде и да заповѣдва. Той заповѣдва, докато има въ казана чорба. Щомъ нѣма чорба въ казана, той не може да заповѣдва никому. Докато вие сте богатъ човѣкъ, имате пари – вие сте чорбаджия. Щомъ ви взематъ паритѣ – чорбаджилъкътъ отива. Казватъ, че въ еди-кое си село нѣкой е станалъ чорбаджия. Преди да стане чорбаджия – коремътъ му е хлътналъ, има хубава линия на кръста, горе раменетѣ (сѫ) широки, сухичъкъ е. Щомъ стане чорбаджия – пусне благоутробие, стане малко тромавъ. Не че не мисли, но той мисли, че си (е)(за) да не го хвърлятъ на кучетата – даватъ го на беднитѣ. Щедриятъ човѣкъ е този, който отдѣля отъ най-хубавото, което има въ себе си и половината ще отдѣли (и) ще даде на другитѣ. Той е щедъръ човѣкъ, понеже отъ своето си отдѣля. Онзи, (който) следъ като се (е) наялъ казва: „Хайде това, което е останало, да го дамъ на другитѣ за Господа“ – то е минусъ. уредилъ живота като стане чорбаджия. Щомъ е станалъ чорбаджия – значи има нѣщо въ казана за ядене. Нѣма какво да му мисли. Но животътъ така не се разрешава съ чорбаджилъкъ. Ако е за чорбаджилъкъ – всѣки има по единъ казанъ, всѣки може да бърка въ чорбата и нѣма никой, който да не е чорбаджия. Стомахътъ на човѣка е чорбаджия. И действително – важенъ е този казанъ. Казва нѣкой: „То съ ядене работа не става“. Много важенъ институтъ е въ природата. Щомъ се разстрои стомахътъ, той не може да мисли добре. Когато се хранишъ хубаво, ако си здравъ и умътъ ти е здравъ. Щомъ се разстрои стомахътъ ти – разстройватъ се и гърдитѣ, разстройва се и човѣшкиятъ мозъкъ. Когато говоримъ за яденето, то е нормално. Когато човѣкъ яде повече, отколкото трѣбва, то е болезнено състояние. И когато човѣкъ яде по-малко, отколкото трѣбва, и то е болезнено състояние. Две болезнени състояния има, ако А яде повече и ако В яде по-малко. Следователно – А и В ставатъ ортаци. Като станатъ ортаци тогава, ако А има слуги – не иска да ядатъ повече, много разноски има въ яденето. Слугитѣ не ядатъ повече, понеже той знае, че който яде по-малко – не може да работи. Иска неговиятъ слуга да яде повече, че повече да работи. Туй е въ едно семейство. Нѣкой пѫть господарката вижда, че слугитѣ ядатъ повече, понеже тя яде повече. Нѣкой пѫть тя е щедра. Щедри сѫ богатитѣ хора, но не много. Щедри сѫ, но следъ като са яли туй, което е останало, Та казвамъ: Човѣкъ трѣбва да се изучава, да се види кои сѫ положителнитѣ черти и кои сѫ отрицателнитѣ черти. Защото има два вида черти – отрицателни и положителни. Когато човѣкъ е много положителенъ, той става несносенъ, неустойчивъ. Ако човѣкъ е гениаленъ – е хубаво, но когато той не разсѫждава, не устоява – ще се зародятъ голѣми противоречия. Миналата година, мисля, минаватъ презъ единъ мостъ единъ полковникъ, единъ подполковникъ, единъ майоръ и още други офицери. Шофьорътъ казва: „Господинъ полковникъ, този мостъ не е здравъ“. Той казва: „Азъ заповѣдвамъ да минемъ“. Заповѣдва, но пострадватъ. Когато не разбирашъ, ще слушашъ шофьора. Не може да се мине. Не само човѣкъ, но и животнитѣ иматъ развито това чувство. Ако прекарате единъ конь по единъ мостъ, щомъ си тури крака и той вече знае ще може ли мостътъ да издържи или не. Ако не може да го издържи, спре се коньтъ. Да кажемъ, ако пѫтувате на конь и мостътъ е покритъ съ вода, остави коня свободно: ако той върви – ще минете, ако се спре – не го карай. Ако го насилишъ – ти и коньтъ ще отидете заедно. Ако си съ каруца – върни каруцата назадъ. Ако самъ потегли въ водата – ще излѣзе. Още отъ началото коньтъ знае. Слонътъ, още като тури крака си на единъ мостъ, знае дали ще го издържи. Казвамъ: Тамъ, дето слонътъ минава – мини и ти. Тамъ, дето мишкитѣ минаватъ – не минавай. Ако мишкитѣ минаватъ по единъ мостъ – не разчитай на тѣхъ. Не разчитай на хора, които не разсѫждаватъ. Нѣкой ще ти говори за нѣща, които не разбира. Не минавай по този пѫть. Сега трѣбва да имате едно понятие за добро, за истина. Вие не може да имате единъ добре организиранъ организъмъ, ако не се основавате на любовьта. Любовьта е въ свѣта, която дава топлина и развива чувствата. Чувствата сѫ една сила въ свѣта. Знанието носи свѣтлина въ себе си. Понеже живѣете въ единъ свѣтъ и безъ свѣтлина не можете да живѣете, свѣтлината, пъкъ и топлината, е необходима. Значи, когато говоримъ за любовьта, ние подразбираме Божествената топлина, която дава потикъ на живота. Когато говоримъ за Божественото знание, разбираме Божествената мѫдрость, която дава широчина на това растене. Когато говоримъ за истината, разбираме за ония сили, които работятъ отвѫтре и организиратъ. Казвате: „Защо ще обичаме?“ – За да живѣешъ, ти трѣбва да имашъ любовьта въ най-малкия размѣръ, трѣбва да обичашъ. Нѣма сѫщество, което да не обича. Но ние считаме (за) безлюбие (тогава), когато хванешъ една кокошка и тя се моли да живѣе, (а) ти казвашъ: „Азъ трѣбва да живѣя и ти трѣбва да станешъ моя жертва“. Но ти се заблуждавашъ. Ти, като ядешъ кокошката, нѣма да живѣешъ. Ти, преди да изядешъ тази кокошка, живѣеше. Отъ въздуха ти живѣешъ, друга храна има за тебе. Кокошкитѣ не сѫ създадени за тебе. Тѣ сѫ постоянна храна, която хората отпосле сѫ се научили да ядатъ. Тогава, ако много обичашъ да ядешъ кокошки, ще си създадешъ въ себе единъ характеръ, ще обичашъ да ровишъ. Ако искашъ да станешъ кореспондентъ – яжъ кокоше месо, (за) да се ровишъ въ чужди работи. Въ всѣки казанъ – или мерудия, или соль, или пиперъ да станешъ. Добре е човѣкъ да бѫде любознателенъ. Трѣбва да се изучаватъ човѣшкитѣ добродетели. Трѣбва да изучавашъ хората, да се интересувашъ отъ тѣхния умъ – може да се ползувашъ. Като изучавашъ хората, интересувай се отъ тѣхната душа или отъ тѣхнитѣ чувства – ти се ползувашъ. Като изучавашъ човѣшкото – ти се ползувашъ, изучавашъ вече силитѣ на човѣка. Щомъ изучавашъ отрицателната страна на човѣка – ти нищо не се ползувашъ, но губишъ. Човѣкъ трѣбва да бѫде мѫдрецъ съ високи науки, за да може да се ползува отъ отрицателнитѣ страни на човѣка. Какво ще се ползувашъ отъ единъ човѣкъ, който е мързеливъ. Знаете ли кой е образувалъ мързела въ свѣта? – Гениалнитѣ хора. Ами знаете ли кой е образувалъ сръднята въ свѣта? – Талантливитѣ хора. А пъкъ обикновенитѣ хора грѣшатъ. Талантливитѣ се сърдятъ, а гениалнитѣ – мързеливи ставатъ. То е отрицателната страна. Когато обикновениятъ човѣкъ е отрицателенъ, той грѣши, не му мисли. Погрѣшки – колкото искашъ. Той ще работи туй, което не му трѣбва. Кога талантливиятъ трѣбва да се сърди? – Талантливитѣ хора много се сърдятъ и иматъ право да се сърдятъ. Запримѣръ: Ако единъ музикантъ е талантливъ, или единъ художникъ е талантливъ, ако нѣкой не вземе вѣренъ тонъ, туй (не) го радва. Ако е писатель и види нѣкѫде нѣкоя запетая, се сърди, тури му една линия. То е харчене (на) енергия напраздно. Достатъчно е капелмайсторътъ да го погледне умилно, да му даде единъ любовенъ погледъ (и) онзи музикантъ, който е сбъркалъ – знае да поправи тона. А той ще се навѫси. Навѫсването е вече изразходване на голѣма енергия. Другъ свие мускулитѣ си, маха съ рѫка. Въ невидимия свѣтъ пишатъ, че той губи сила напраздно. Сега нѣкой пѫть азъ гледамъ – тукъ сте талантливи. И вежди свивате и движения правите. Не е лошо да правите, но се харчи много енергия. По възможность – съ най-малко Божествена енергия една погрѣшка да се изправи. Казвамъ: По нѣкой пѫть трѣбва да се пазите. Има една голѣма опасность въ ученицитѣ, даже опасность има за учителитѣ, за когото и да е има опасность. Хората, като дойдатъ при васъ, разположението, което иматъ, ви го предаватъ. Единъ човѣкъ, който обича да се сърди, отиде при другъ и му повлияе и той почва да се сърди. Ако се запознаешъ съ единъ човѣкъ, който има тихъ и спокоенъ характеръ, ти вземашъ неговия характеръ. Като срещнешъ нѣкой, който е сприхавъ, дигне знамето, ходи (и) казва: „Азъ съмъ откровенъ“. Добре, но откровеностьта не поправя грѣшкитѣ. Какъ ще поправите единъ затворенъ човѣкъ? Затворенитѣ хора психологически – тѣ сѫ скрити въ себе си. Има хора скрити – не искатъ да знаятъ плановетѣ имъ. Той не е потаенъ като мѫдрецъ, но има известни планове, които държи тайни, докато постигне цельта. Като постигне цельта, той се извинява. Нѣкой пѫть и децата сѫ затворени. Турятъ едно корито, подпрѣно на една малка клечка, свързана съ едно вѫженце. Скрили се нѣкѫде, турили малко житце подъ коритото и гледатъ. Птиченцата дойдатъ и като влѣзатъ подъ коритото, тѣ дръпнатъ връвчицата и затворятъ птиченцата. Но мислите ли, че човѣкъ, който ви прави една услуга, той е добъръ човѣкъ? – Може да ви захлупи подъ коритото си. Азъ да хвърля храна, но да нѣма корито. Щомъ птичкитѣ влѣзатъ въ коритото, казватъ децата: „Кой ви позволи да влѣзете?“ Туй корито е турено само за даровититѣ. Понеже безъ позволение сѫ влѣзли, ще ги осѫдятъ на смъртно наказание. Казвамъ: Въ сегашния животъ хората остаряватъ, понеже безразборно харчатъ своята енергия. Богатиятъ тича, за да забогатѣе. Той остарява, заради богатството. Учениятъ тича, (за) да стане ученъ. И той остарява, заради учението. Религиозниятъ тича за религията. И той остарява, заради религията. Всички тичатъ и всички остаряватъ. Учението има за цель да ни научи да харчимъ най-малка енергия, за да бѫдемъ млади. Сега не съмъ и противъ това, може хората да се сърдятъ. Ти нѣкога въ сръднята кипнешъ. Наблюдавайте себе си, че когато кипвате – ти не може да се въздържашъ. Това е едно болезнено състояние. Забелязалъ съмъ мнозина отъ васъ да кипвате за малки работи. Казалъ нѣкой нѣкоя дума по вашъ адресъ и четири реда сълзи потекли отъ очитѣ ви. Казвате: „Времето се развалило“. Не се е развалило времето. Провѣтрение става. Въ Божествената кѫща вѣтърътъ се движи. Казва: „Студено станало“. Хладина влѣзла. Нѣкои хора вече сѫ се изпотили и молятъ за хладина. Това не е студъ. За нѣкой човѣкъ този студъ е приятно разположение. Хората въ студено време сѫ добри. Тури сприхавия на 35 градуса студъ – стегне се, вече започва да мисли. Хичъ не се сърди. Казвамъ: Студеното време прави хората умни, сдържани, да мислятъ. Въ топлото време може да иждивишъ повече енергия, отколкото въ студеното време. Казвамъ: Въ студа умътъ работи, въ топлината сърдцето работи. И тогава свѣтлината и топлината се урегулиратъ съ волята. Човѣшката воля работи, за да урегулира отношението на топлината и свѣтлината. Тогава ще се прояви твоята воля. Ще изберешъ толкозъ топлина, колкото е потрѣбно или ще опредѣлишъ какъвъ ходъ ще дадешъ на топлината. Топлината има отношение на чувствата. Значи, когато едно чувство е по-топло, отколкото трѣбва, то е пакъ неестествено. Когато едно чувство е по-студено, отколкото трѣбва, то е пакъ неестествено. На туй чувство ще дадешъ такава топлина и такава външна краска, каквато е потрѣбна. Защото чувствата растатъ, развиватъ се, облагородяватъ се. Всѣка мисъль, всѣко чувство, всѣка постѫпка, всичко въ човѣка работи и се развива. И тогава, като гледате онзи гениаленъ човѣкъ – той има особени черти. Талантливиятъ има особени черти и обикновениятъ има особени черти. Светията има особени черти. Но светията зависи отъ качествата на свѣтлината, отъ качествата на топлината и отъ особената сила. Силата на гениалния човѣкъ е особена, свѣтлината е особена, по-долу отъ светията. И на талантливия човѣкъ е особена. Сега имаме характера на Христа. Христосъ казва на ученицитѣ си: „Има ли нѣкой ножове?“ Казватъ: „Имаме тукъ единъ ножъ“. И най-голѣмиятъ герой Петъръ го взе и тури го, тръгнаха да бранятъ Христа. Христосъ знаеше какво щѣше да стане, но казва: „Нека носятъ, за да се изпълни Писанието“. Като дойдоха онѣзи, които искаха да хванатъ Христа, Петъръ рече: „Какво искате, Учителя ли да хванете?“ Толкова смѣлъ, че намѣсто да го удари по главата, отрѣза ухото. Христосъ разбра и каза: „Петре, ти не знаешъ да воювашъ. Тия хора знаятъ по-добре да воюватъ. Тури ножа въ ножницата, защото не сме ние хора за война“. Взе, че залепи ухото на онзи. Петъръ тури ножа въ ножницата за друго време. Хубаво, умниятъ човѣкъ съ ножъ ли трѣбва да воюва? Но има и умствени орѫжия. Духовниятъ човѣкъ съ орѫжие воюва ли? – Духовниятъ съ топлината да воюва. Силниятъ – съ истината да воюва, съ сила трѣбва да воюва. Който не знае да воюва съ свѣтлината, съ топлината и съ силата да воюва – той воюва съ тояга. Има една поговорка, дето казва, че тоягата е излѣзла отъ рая. То е онова буквалното тълкувание – едно много лошо тълкувание. Какъ ще биешъ човѣшката душа? Единицата е тояга. Тя е разумностьта. Детето ще научишъ да познава, че има единъ Богъ, на който трѣбва да се подчиняватъ. Ще събудишъ съзнанието му. После то трѣбва да се научи да обича този – Единия, и на него трѣбва да му служи. Туй значи наказание. Да накажешъ едно дете – трѣбва да го поучишъ. Сега, когато не могатъ да го поучатъ – биятъ го. Ако съ бой работата ставаше, говедата трѣбваше да бѫдатъ философи. Колкото сѫ бити, бити – какво сѫ придобили? – Нищо. После отъ едно нѣщо се пазете. Казвате: „Трѣбва да се каже“. Ако Господь те е пратилъ – ти знаешъ, вече имашъ една опитность. Ако не знаешъ – не говори. Ако си на нѣкой концертъ – не си давай мнението, слушай. Ако си въ нѣкой театъръ – пакъ слушай, не си давай мнението. Той, авторътъ, мислилъ и написалъ една драма или една трагедия. Може нѣщо да не харесашъ, тогава ти направи друга. Направи една драма, една трагедия, дай ги и вижъ какъ хората ще се произнесатъ. Хората винаги обичатъ нѣща, които имъ прилѣгатъ, които имъ допадатъ. Да кажемъ, ако на една драма вие ѝ дадете духовенъ характеръ или, ако на единъ крадецъ му дадете религиозенъ характеръ – ще станатъ ли хората религиозни? – Нѣма да станатъ. Човѣкъ може да е религиозенъ и пакъ да краде. Религиозностьта не поправя човѣка въ кражбата. Кражбата е написана горе на главата. Трѣбва знание да имашъ. Казва: „Всичко е на Господа, азъ имамъ право“. Понеже всичко е на Господа, и кѫщата е на Господа – може да отидешъ въ нѣкоя кѫща. Но това е буквално разбиране. Всичко е на Господа, но тебе Господь те е пратилъ не въ всичкия свѣтъ, тебе ти е далъ едно мѣсто. Трѣбва да бѫдешъ на мѣстото си. Може да те е пратилъ на Луната, или на Земята, или на Юпитеръ, на Марсъ. Ще вървишъ споредъ своя пѫть. Нѣма да се мѣсишъ въ пѫтя на другитѣ хора. Запримѣръ: Васъ какво ви интересува какво става на месечината? Има време, когато религиознитѣ хора се нуждаятъ отъ месечината. Ако нѣкой иска да стане религиозенъ, трѣбва да излиза вечерно време и да гледа месечината въ всичкитѣ фази, да я обикне и тогава човѣкъ може да стане религиозенъ. Човѣкъ, който иска да има животъ въ себе си, да има едно отлично тѣло, да бѫде радостенъ и веселъ, топлина да има – непременно трѣбва да излиза и да обръща внимание на слънцето. Като изгрѣва – да го следи и после да го следи. Не всѣкога да го гледа, но ще се ползува отъ енергията му. Онзи, който се ползува повече отъ енергията на слънцето, той е съ топла кръвъ. Онзи, който се ползува повече отъ свѣтлината на луната, е студенокръвенъ, хладенъ е. Сега буквално, ако разбирате нѣщата, какъ ще го разберете? Въ умствено отношение луната дава едно спокойствие да разсѫждавашъ, а слънцето дава енергия. При слънчевата енергия не може да бѫдешъ, както при енергията на луната. И тѣзи хора, които сѫ топлокръвни, този центъръ, отъ който излиза топлината на живота – то е слънцето. Тамъ, дето излиза силата за човѣшкия умъ – то е месечината. Месечината е създадена, за да регулира човѣшкитѣ умове за лошитѣ последствия, които има. Та казватъ, че луната ще потъмнѣе и слънцето нѣма да дава свѣтлината си. Щомъ се говори, че луната ще потъмнѣе – разбира се, че всички религии ще потъмнѣятъ, нѣма да вѣрватъ хората. Слънцето нѣма да дава свѣтлина – значи държавенъ порядъкъ нѣма да има. Когато човѣкъ не се подчинява, ще има слабо тѣло. Стариятъ човѣкъ, който обръща повече внимание на луната, губи силата си. Старитѣ хора, щомъ започнатъ да остаряватъ, обърнатъ ума назадъ. Щомъ човѣкъ обърне ума назадъ, започва да разгледа миналото – вече старостьта е турила крака. Казва: „Не е време сега“. Едно време какъ сме живѣли? Въ времето на Христа какъ сѫ живѣли? Какъ трѣбва да се живѣе? Едно време какъ живѣхте? Едно време човѣкъ, като учи, както Христосъ учи, разпънаха го на кръстъ. Сегашнитѣ християни, ако не учишъ, както те учатъ – какво ще стане? – Сегашнитѣ християни веднага ще те изгонятъ (и ще) казватъ: „Този човѣкъ не е заради насъ“. Въ свѣта, въ който сѫществуваме, всичко Богъ е създалъ. Богъ съгласенъ ли бѣше съ постѫпката на евреитѣ? – Не бѣше съгласенъ. Господь съгласенъ ли е съ сегашнитѣ хора? – Не е съгласенъ. Защото религията е школа за възпитанието на човѣшкото сърдце. Свѣтскиятъ животъ на хората е едно възпитание на човѣшкия умъ. Ако остане на съвременнитѣ хора, тѣ ще се отдадатъ само на чувствата да съзерцаватъ само Господа. Какъ ще съзерцавашъ този Господь? Писанието казва: „Господь толкозъ възлюби свѣта, че даде своя синъ въ жертва“. А ние считаме, че свѣтътъ не е намѣсто. Богъ толкозъ го обича, че прати своя синъ да го научи, да го спаси, да го научи какъ да мисли, да тури мисъльта въ правата посока. Свѣта Богъ го учи, възпитава ума да работятъ добре. Въ религиознитѣ хора възпитава чувствата въ тѣхъ. Свѣтскитѣ хора излизатъ вънъ отъ себе си. Религиознитѣ хора сѫ влѣзли много въ себе си. Религиознитѣ хора за себе си мислятъ. Нѣкой пѫть единъ религиозенъ човѣкъ трѣбва да го учишъ да живѣе за ближнитѣ си. Той казва, че живѣе за ближнитѣ си. Имаше единъ евангелски проповѣдникъ, който казваше на подигравка: „Когато хората си уреждаха работитѣ, азъ пасѣхъ магарето на владиката“. Подразбира (се), че когато хората си уреждаха работитѣ, той проповѣдвалъ на хората – пасѣлъ магарето на владиката. Като пасешъ магарето, какво ще добиешъ? Магарето ти нѣма какво да пасешъ. Знаете (ли) какво постигна този проповѣдникъ после? – Най-после той се самоуби. Много способенъ човѣкъ, даровитъ, и най-после искаше да си уреди живота, напусна проповѣдничеството и стана търговецъ да спечели повече. Започна търговия и се самоуби. Има и други подобни случаи. Въ спиритизма, като се занимаватъ съ духовния свѣтъ – дотѣга имъ и най-после казватъ: „Да си поживѣемъ“. То сѫ крайности. Свѣтскитѣ хора навсѣкѫде иматъ прозорци. Религиознитѣ хора иматъ само отгоре прозорци, къмъ Господа. Тѣ сѫ като художницитѣ – за да могатъ да рисуватъ, наоколо нѣматъ прозорци, но отгоре (иматъ). Азъ казвамъ: Какъ е направено небето? – Небето е направено (така), че отвсѣкѫде има прозорци – отгоре и отстрани, отвсѣкѫде. То е истинскиятъ животъ. Отдолу вече прозорци не можемъ да туримъ. Но въ духовния животъ подътъ, на който ще живѣемъ, ще бѫде прозраченъ – нагоре, надолу, навсѣкѫде ще виждаме. Като погледнешъ надолу, нагоре, настрани – ще виждашъ. Толстой сънувалъ единъ сънь. Сънувалъ, че спи на едно легло, но не му е приятно. Като започналъ да рови, да види на какво легло лежи, заслужава ли той да лежи на такова легло – започналъ да се мърда. Като се мърдалъ вижда, че пада една прѫчка, после пада друга. Той продължава да се мърда, за да види какъ падатъ. Най-после останала една прѫчка на кръста му и чува единъ гласъ му казва: „Не се мърдай“. Той спрѣлъ да мърда и като поглежда – видѣлъ, че отдолу подъ леглото му има една пропасть. Той седи на леглото надъ пропастьта. Ако се мръдне – ще падне и тази прѫчка, дето го държи и хайде долу въ пропастьта. Той оглежда и гледа една стълба. Казва: „Не гледай надолу, но нагоре“. Ние съ нашето мърдане въ свѣта влошаваме положението. Ние сме недоволни отъ това, което Богъ ни дава. Ще започнатъ да падатъ прѫчкитѣ подъ насъ. Всѣки човѣкъ трѣбва да се държи за Божията Любовь, за Божията Мѫдрость и за Божията Истина. Тогава, както намѣримъ живота, така ще го изучаваме. Сега васъ ви е приятно, като се срещнете, защото всинца сте разнообразни, нѣма еднообразие, различавате се. Между васъ има търкане. Не е лошо. Дойде единъ положителенъ, дойде и другъ – и той е положителенъ, трети – и той положителенъ. Тѣ сѫ единъ крѫгъ. Дойдатъ и други трима, но тѣ сѫ отрицателни. То тогава ще съединимъ единъ положителенъ съ единъ отрицателенъ. Сега азъ говоря за онова отрицателно въ васъ, което се дължи на миналото, което сте придобили. То не е само ваше, така сѫ живѣли редъ поколѣния. Тѣ ни влияятъ. Сега какъ ще се справимъ съ тѣхното влияние? Дотолкозъ, доколкото по-дълго може да задържимъ една добродетель въ насъ да се упражнява – то ние сме господари. Дотолкозъ, доколкото можешъ да изправишъ единъ недѫгъ на миналитѣ поколѣния – ти си туй, което работишъ. Ако не може да задържишъ своята добродетель по-дълго време и, ако не може да поправишъ своитѣ погрѣшки по-дълго – ти си слабъ човѣкъ, ти не разбирашъ. Сега ти предстои работа. Имашъ едно хубаво чувство, да го задържишъ по-дълго време за тебе. То е сегашниятъ животъ. За да можешъ да го задържишъ, ти трѣбва да развивашъ вѣрата си. Искашъ да знаешъ Господь кѫде е. За мене не е важно кѫде е Господь. Да допуснемъ, че азъ съмъ въ тъмнина. Казвамъ: „Господи, малко свѣтлинка“. – Свѣтлината дойде. Азъ не се интересувамъ откѫде дойде. Но, като помисля за Господа, свѣтлината иде. Трѣбва ми малко топлина и топлината дойде. Не специално отъ нѣкоя соба, но смѣни се времето, цѣлото време се смѣни. Значи Господь присѫтствува. Сега ние грѣшимъ и искаме специфично да тури. Ние туряме на Него единъ характеръ, който Той го нѣма. То е човѣшки характеръ. Той, като се помолилъ, послушал Го. Ако азъ се моля съобразно съ волята Му – служа, но ако не се моля съобразно волята Му – ни гласъ, ни слушание. Апостолъ Павелъ нѣмаше ли вѣра? Колко пѫти го биха? – Биха го петь пѫти по 39. Казва: „Братя, съ много мѫчнотии ще влѣземъ въ Царството Божие“. Сега да ви опредѣля какво е мѫчението. За мене мѫчението е движение надолу. Научно да се обясни. Мѫчението е за дявола – М , трудътъ е за човѣка – Т . Щомъ кажешъ: „Азъ се мѫча“ – вече дяволътъ е въ тебе. Той е влѣзалъ въ тебе и отива надолу. Ти ще се мѫчишъ. Какво трѣбва да правишъ, за да се освободишъ отъ мѫчението? – Трѣбва да напуснешъ дявола. Трудътъ е движение нагоре. Горната черта на Т-то – то е пробиване на тази плоскость, както растението израства. За предпочитание е трудътъ предъ мѫчението. Мѫчението е движение надолу, трудътъ е движение нагоре. Работата е идеалното вече. Христосъ казва: „Отецъ ми работи и азъ работя“. Работата започва съ любовьта. Ще се свържешъ съ любовьта и ще работишъ. Всѣко нѣщо, което започвашъ съ любовь, ще свършвашъ съ любовь. Да кажемъ единъ художникъ започва една идея да рисува. Започва съ любовь, доволенъ е. Той е работилъ. Художникътъ, нарисувалъ една картина, че не е доволенъ отъ картината си – то е трудъ. Щомъ съдира картината си – то е мѫчение. Въ музиката е сѫщото. Щомъ започнешъ да свиришъ или да пѣешъ, съ любовь започвай. Като свършишъ свиренето, пакъ си доволенъ – то е работа. Ако добре си започналъ и после си недоволенъ – то е трудъ. А пъкъ, ако кажешъ: „Тази работа ще взема да я строша“ – то е мѫчение. Щомъ искашъ да напуснешъ религията – то е мѫчение. Въ религията има вече мѫчение – (като) излизашъ отъ религията. Че въ свѣта живѣятъ съ мѫчение. Че въ свѣта хората се самоубиватъ, обезсмисля се животътъ имъ. Но и въ свѣта да сте, дето и да сте – всѣко нѣщо да го започнете съ любовь и да го свършите съ любовь. Да започнете всѣко нѣщо съ знание и да го свършите съ знание. Да започнешъ всѣко нѣщо съ истина и да го свършишъ съ свобода. То е Божественото. И въ началото и въ края да е любовьта. Въ началото знанието и въ края знанието – да придобиешъ малко. Единъ художникъ, който започва съ свобода да рисува една картина – за себе си е полезенъ, той рисува добре. Нѣкои казватъ, че е даровитъ. Казвамъ: Всинца сте даровити хора. Споредъ онова, което азъ зная, всичкитѣ хора сѫ еднакво одарени. Всички хора, които сѫ излѣзли отъ Бога, сѫ приели дарбата. Нѣкои сѫ станали по-известни – тѣ сѫ работили повече. Други не сѫ работили, следствие на това тѣ сѫ занемарили благата. Тогава ходимъ да търсимъ нѣкой да ни помага тукъ и тамъ. Щомъ дойдемъ до разбирането – да потърсимъ това, което Богъ е вложилъ въ насъ. Ти може да имашъ една отлична паметь, ти може да имашъ едно отлично музикално чувство, ти може да имашъ едно чувство къмъ изкуствата. Въ много направления може да се проявишъ. Когато правилно проявявашъ чувствата – ти се разширявашъ, нищо не те спъва, работа има. Щомъ чувствувашъ, че нѣщо те спъва – отклонилъ си се нѣкѫде. Не мислете, че тия – талантливитѣ, гениалнитѣ хора, наготово имъ сѫ дадени дарбитѣ. Тѣ преди вѣкове сѫ работили. Дошълъ този човѣкъ – работи. То е било трудъ и постоянство. Сега азъ бѣхъ на единъ концертъ на една млада ученичка, която даде единъ концертъ. Първата часть бѣше клавиръ на пиано, втората часть бѣше на цигулка. Доста мѫчни работи свири. Преди години бѣхъ слушалъ това момиче, тукъ въ салона свири. Сега е направила грамаденъ прогресъ. Прилежание трѣбва, трѣбва работа. Въ какво седи таланта? Тя е ученичка въ пети класъ и е една отъ първитѣ ученички въ гимназията, следва и въ Музикалната Академия. Научава и пиано, и цигулка, изучава три–четири езика и навсѣкѫде е първа ученичка. Де намира време? – Умътъ ѝ е концентриранъ, че не е разсѣяна. Концентрирана е, като свири. Всичко, каквото го свири, го свири наизустъ. Изпълнение има. Има още да развива. Казвамъ: Постоянство има, едно самообладание. Нѣкой ще каже: „Господь да ми даде“. Какъ на нея даде така? Всичко е дадено, но трѣбва време да иждивишъ. Казвамъ: Благословението, което Богъ далъ на гениалния, ако той не работи, той става баща на мързела. Мързелътъ се е родилъ отъ гениитѣ въ свѣта. Талантливитѣ хора, тѣ търсятъ погрѣшкитѣ на всичкитѣ, критици сѫ. Пъкъ обикновенитѣ, като не мислятъ много, се раждатъ погрѣшкитѣ. Тогава обикновенитѣ, като сѫ умни – работятъ добре, талантливитѣ изпълняватъ добре и гениалнитѣ създаватъ добре. Гениятъ създава, талантътъ изпълнява, а пъкъ обикновенитѣ работятъ. Та споредъ тази теория всѣки човѣкъ се състои отъ обикновенъ, талантливъ и гениаленъ. Тѣлото е обикновениятъ, сърдцето е талантливо, а умътъ е гениаленъ. Следователно, ако ти не разбирашъ законитѣ на сърдцето – това е талантътъ въ тебе и, ако не разбирашъ законитѣ на гениалния – ти не разбирашъ себе си. Имаме една задача за бѫдеще: Да станемъ слуги на обикновенитѣ хора – на тѣлото, да станемъ слуги на талантливитѣ и да станемъ слуги на гениалнитѣ. Казва Христосъ: „Не дойдохъ да ми послужатъ, но да послужа“. Кой е по-горе: който служи или комуто служатъ? – Онзи, който служи, е по-горе. Тогава въ всѣки човѣкъ зачитайте Божественото. Азъ съмъ забелязалъ: често пѫти нѣкое дете, (като го) питамъ: „Какъ ще стане тази работа, какъ да я направимъ?“, казва: „Ти нали знаешъ“. Азъ въ туй дете чета писмото на Бога. Като дойда при него, азъ въ туй дете питамъ Господа въ него (и) казвамъ: „Господи, какъ да стане тази работа?“ Като дойде да постѫпи съ детето, като съ дете, вземамъ друго положение. Сега, като дойдете при единъ човѣкъ, ще му дадете уважение и почитание, понеже Господь е въ него. Като човѣкъ ще го поставишъ наравно съ себе си. И той, като погледне Господа, който живѣе въ тебе, нека се учи. Вие, като останете като хора, приказвате наравно съ него. Искате да знаете кой е по-силенъ. Ще си премѣрите силитѣ. Ще се хванете. Единиятъ казва: „Азъ съмъ по-силенъ“. Като се хванатъ да се борятъ децата – това дете, което надвие другото, е по-силно. Битото казва: „Ти си по-силно отъ мене“. То е по човѣшки. Щомъ човѣкъ е по-уменъ отъ мене – работилъ е. И азъ ще работя. Но въ всѣки единъ човѣкъ има по едно Божествено начало. Ако го турите правилно, то ще образува една вѫтрешна връзка или взаимно почитание. Вие ще кажете: „Мене това не ме интересува“. Въ новото учение, въ новата епоха искатъ да имате уважение и почитание къмъ другитѣ. Ще почиташъ Божественото въ човѣка. Ти уважавашъ, заради Божественото. Тебе те уважаватъ, заради Божественото. Тази е една погрѣшка, която всички трѣбва да изправите. Азъ имамъ нѣкой пѫть мѫчнотии. Но тѣзи мѫчнотии се дължатъ на друго. Дойде нѣкоя високопоставена дама, нѣкоя министерска дама. Тѣзи, високопоставенитѣ, иматъ желание да имъ услужа. Дойдатъ нѣкои по-прости хора. Като дойдатъ тѣзи, по-проститѣ, азъ и къмъ тѣхъ имамъ едно почитание, както и къмъ високопоставенитѣ. Едната е хубаво облѣчена, другата не е хубаво облѣчена – безъ разлика. Онова Божественото, което е въ човѣка, на него услужвамъ. Азъ услужвамъ на хората, заради Господа, който живѣе въ тѣхъ. Виждамъ: човѣкъ не е работилъ – не е живѣлъ хубаво. Като го изследвамъ – Божественото е много повече. Но съмъ срѣщалъ деца, които да разрешаватъ философски въпроси. Веднажъ ми дадоха едно цвѣте. Понеже азъ не обичамъ кѫсани цвѣтя, на едно малко момиче давамъ това цвѣте. „А, казва, това цвѣте азъ не може да го нося. Имамъ голѣма кака, тя може да го носи“. Философски разреши въпроса. Казва: „На това цвѣте азъ животъ не мога да дамъ. Кака може да (му) даде животъ“. Казвамъ: Правилно разреши въпроса. Та казвамъ: Най-гениалнитѣ хора на земята, като идатъ въ Божествения свѣтъ, тѣ сѫ тамъ деца обикновени. Гениалнитѣ на земята – тѣ сѫ обикновенитѣ хора на Божествения свѣтъ. Обикновенитѣ хора на Божествения свѣтъ, тукъ като дойдатъ, сѫ гениални. Ти си мислишъ, че си на земята гениаленъ. Като идешъ въ Божествения свѣтъ, ти си едва обикновенъ човѣкъ. Искамъ сега въ васъ да събудя онова чувство на справедливость. Чувствувамъ нѣкой пѫть нѣкой дойде, че е много скроменъ. При скромностьта хората иматъ единъ вѫтрешенъ страхъ, какво азъ ще кажа за тѣхния характеръ. Нищо нѣма да кажа. Какво ще кажа за една картина на единъ художникъ. Картината не показва художника. На единъ художникъ виждамъ картината. Нѣкои художници иматъ слабость – не могатъ да рисуватъ очитѣ, нѣкой пѫть не могатъ да рисуватъ носоветѣ. Тия способности не сѫ развити. Нѣкой работи – много хубаво направени, но дойде до очитѣ – има нѣщо въ очитѣ, което липсва. Много мѫчно е да се нарисува едно око, да туришъ фокусъ на свѣтлината. Като нарисувашъ тази картина, така поставишъ окото на фокуса, (че) тази картина те гледа, дето и да вървишъ. Знаешъ (ли), колко мѫчно е да се намѣри фокуса? Пазете се отъ следното: Въ духовния свѣтъ има единъ законъ, който казва: „Щомъ мислишъ, че знаешъ – ти си пълно шише“. Всички сѫщества минаватъ и заминаватъ. (Че) ти си натоваренъ повече, никой не обръща внимание. Щомъ си празенъ – чувствувашъ, че нѣмашъ нѣщо. Казватъ: „Да ти направя една услуга“. Та казвамъ: Щомъ помислите, че вие вече нѣма какво да достигате, че сте достигнали съвършенство – вие вече оставате незабелязани. Духовниятъ свѣтъ не се интересува отъ васъ. Щомъ си станалъ съвършенъ – трѣбва да се интересувашъ отъ другитѣ. Господь казва на съвършенитѣ: „Работа“. А ти седишъ цѣлъ день предъ Господа и му разправяшъ. Той не се нуждае да му говоришъ, (а) казва: „На работа“. Да не съжалявате, когато казвате: „Ние сме невежи“. Радвайте се, че сте невежи, понеже за туй, вашето невежество, доста напреднали братя има, които ще дойдатъ да ви възпитаватъ. Сега, като говоря върху тази тема, азъ не искамъ да оправдавамъ миналото. Миналото само по себе си не може да се изправи. Какъ ще се използува бѫдещето? Онзи, който разсѫждава статически, той не знае. Казва: „Какъ ще използуваме миналото?“ Има едно движение отъ бѫдещето къмъ миналото. Бѫдещето е реално и миналото е реално. Има едно движение на добродетельта, което слиза въ миналото. Ако знаешъ какъ да се справишъ съ закона, ти ще минешъ въ настоящия животъ. Туй Божествено движение, ако знаешъ – ти може да използувашъ и миналото и бѫдещето. Бѫдещето слиза, минава презъ миналото, иде въ тебе. Тогава отъ миналото има друго едно движение, което минава презъ бѫдещето и то слиза при тебе. И тия две течения се прекръстосватъ. Едното носи противоречие на миналото, другото носи добродетелитѣ на бѫдещето. Всичко туй се прекръстосва. Въ момента, въ който ти можешъ да изправишъ погрѣшката си, твоето съзнание е будно. Въ момента, въ който ти можешъ да използувашъ своитѣ добродетели, твоето съзнание е будно. Оставяшъ една своя погрѣшка – поне малко (я) поправи, направи едно усилие. Нали сте виждали сегашнитѣ професори. Ако искашъ търпеливъ да станешъ, трѣбва да (те) турятъ касиеръ въ банката – да изпращашъ чекове, изплащашъ марки и да се отнасяшъ добре съ всичкитѣ хора. Или пъкъ да си въ нѣкоя гостилница – да иска всѣки отъ тебе, да знаешъ въ даденъ моментъ какъ да постѫпишъ, да не кипнешъ. Въ тия изпитания се изпитва характерътъ ти. Да кажемъ нѣкой иска отъ тебе една малка услуга. Идва единъ нѣколко пѫти и иска да му услужа. Като дойде, се ми приказва, че ималъ жена, която била болна, ималъ четири деца, които ходили въ училище. Понеже е жененъ и жена му е болна, и понеже има деца и децата ходятъ въ училище, трѣбватъ му известни средства. Казвамъ (му): „Това, че жена ти е болна и децата ти ходятъ въ училище, това не е въпросъ да ти помогна. Жена ти е болна, понеже не е живѣла, както Господь иска. Че децата ти се намиратъ въ трудно положение, нѣмашъ пари – и ти не си живѣлъ, както Господь иска. Ти си доста даровитъ човѣкъ. Помагамъ ти, защото Господь живѣе въ тебе. Заради Господа въ жена ти и въ децата ти ти помагамъ. Да не мислишъ, (че) понеже жена ти страдала. Не затова ти помагамъ. Петь пари не давамъ за болестьта. Че Господь е въ твоята жена, да се научи, да ѝ кажешъ за бѫдеще не трѣбва да е болна. И децата ти, като идатъ въ училище, да учатъ добре. Доста даровити сѫ. Ако не учатъ, ще направятъ погрѣшка. Ти да не идвашъ да ми разправяшъ, че жена ти е болна и, че децата ти сѫ въ нужда, но да дойдешъ да ми кажешъ: „Господь ми далъ четири деца, благословилъ ме е. Да ми дадешъ единъ добъръ съветъ какво да правя“. Азъ така постѫпвамъ. И на васъ казвамъ: Правете добро, заради Господа. Азъ виждамъ доброто въ жена му, виждамъ хубавата черта, но виждамъ защо е болна. И децата виждамъ защо не сѫ напредъ, виждамъ и неговата работа защо не е наредъ. Той не е изпълнилъ волята Божия. Казвамъ му: „Слушай, ти обичашъ да пиешъ. Не искамъ да ми кажешъ, че не пиешъ. Ти съзнай въ себе си, че обичашъ да пиешъ, муцкашъ. Ако азъ кажа туй, което не е вѣрно, кажи: „Той не знае“. Но съзнай въ себе си. Азъ ти казвамъ истината. Не пий, отъ тебе зависи. Пий вода. Тия пари, дето ги употрѣбявашъ за вино, ще има цѣръ за жена ти и за децата ти“. Той седи и започна да мига. Когато човѣкъ не е готовъ да реши, той мига бързо. Въ движението има единъ споръ между чувствата да каже ли. Мигането показва, че не е решилъ. Когато е решилъ, той остава съ съсредоточенъ погледъ. Като гледа надолу, турцитѣ казватъ: „Който гледа надолу, душа гори“. Като кажешъ нѣщо, гледай нагоре. Това значи: Онова, което казвамъ – ще изпълня. Когато решите да изпълните нѣщо предъ Господа, не гледайте на земята. Не бързайте да обещаете. Малко обещайте, но изпълнете го. Трѣбва да имате една опредѣлена мѣрка. Защото най-първо, когато човѣкъ много мига, има много голѣма енергия, (която) задръства цѣлитѣ му очи. Щомъ енергията започва да образува едно движение, погледътъ става спокоенъ. По нѣкой пѫть се безпокоите – енергията изчезва. Спрете се петь–десеть минути – ще мине енергията, ще се успокоите вѫтрешно, тогава вземете решение. Първото нѣщо (е) да се научите взаимно да се самоуважавате, заради Господа. Не да уважавате нѣкого за неговото богатство. Тия работи сѫ хубави, но тѣ сѫ второстепенни работи. Първото нѣщо: по възможность – уважавайте се. То е доста трудна работа. Не е лесно. Ако турите въ действие това, ще имате едно благословение въ съзнанието, че правите нѣщо за Господа. Съзнавате, че Господь е въ този човѣкъ. Тъй, както постѫпвашъ, Господь те оценява и те наблюдава. Христосъ казва: „Да не обиждате тѣзи, малкитѣ, понеже тѣхнитѣ ангели гледатъ лицето на вашия Господь, Който е на небето“. Лицето значи разумния животъ, който е вѫтре. Туй е разумното. Богъ те наблюдава и ти го гледашъ. Тогава, като познавашъ Господа, Той ще ти покаже по кой начинъ да помогнешъ на този човѣкъ, ако иска помощь. Щомъ между твоя Господь и неговия Господь, Който живѣе въ него, се образува връзка, тогава се образува връзка и между васъ. И двамата може да бѫдете полезни единъ на другъ. Ако туй може да го направите, ако Господь живѣе въ всинца ви, тогава работитѣ спорятъ. Всички съзнаватъ. Христосъ казва: „Ти, когато речешъ да се молишъ, влѣзъ въ скришната си стая да се помолишъ Отцу твоему, затвори се и помоли се тайно. Да не те виждатъ другитѣ, като се молишъ“. Туй е въ тритѣ свѣта на затворено. Но и въ другия стихъ, който казва: „Така да просвѣтнатъ вашитѣ дѣла предъ человѣцитѣ, че като ги видятъ, да прославятъ Отца Бога“. Този, който е начерталъ отворената фигура, той е свършилъ молитвата си и каквото има наредено е за градежъ. Туй не го знаехте досега. Вие правилно сте разрешили. Другъ е затворенъ. Трети казва: „Съ любовь да се молишъ“. /червенъ боядисанъ кубъ/. Сега много мѫчно е да се освободите отъ своя личенъ егоизъмъ. Нѣкой пѫть мислите, ако дойде да служите на Бога, че не му е времето, човѣкъ остарява. Значи въ човѣка има единъ старъ мърморко, не го слушайте. Писанието казва: „Стариятъ човѣкъ, той е недоволенъ отъ новия човѣкъ“. Едновременно миналото, бѫдещето и настоящето ще ги съединишъ и тогава ще се подмладишъ. Човѣкъ, който не може да примири младия съ стария, той остарява. Онзи, който примирява младия съ стария, той се подмладява. Когато научишъ и младия и стария да работятъ, ти си въ Божествения свѣтъ. То е най-идеалното. Като остарява човѣкъ, казва: „Мене това не ме интересува“. Яденето не го интересува. Азъ бихъ желалъ да има здравъ стомахъ, че тогава да каже, че яденето не го интересува. Сега стомахътъ се затворилъ, нищо не му дава, казва: „Не ме интересува яденето“. Казватъ: „Да нѣмате никакви изкушения“. Като имашъ изкушения, да ги преодолѣешъ, то е човѣкътъ. Като нѣмашъ изкушения, тогава всѣки ангелъ може да бѫде. Затуй казвамъ: Онзи ангелъ, който падналъ и се издигналъ, седи по-високо отъ онзи, който никога не е падалъ. Не бойте се отъ погрѣшкитѣ. Погрѣшкитѣ сѫ направени. Погрѣшкитѣ на миналото – тѣ създаватъ сегашнитѣ условия. Невъзможното за човѣка е възможно за Бога. Тамъ, дето човѣкъ не е билъ въ състояние да работи, Богъ иде на негова помощь. И Писанието казва: „Апостолъ Павелъ, като се моли три пѫти за единъ свой недѫгъ, който имаше, Господь му казва: „Достатъчна ти е моята благодать, понеже моята сила се показва въ твоята немощь. Онова, което ти не можешъ да направишъ, азъ ще го направя“. Казва още: „Потърсете ме въ деня скърбенъ. Потърсете ме въ день, когато всичкитѣ ви работи сѫ объркани – ще познаете, че Богъ работи“. Казвамъ: На всинца ви сега пожелавамъ да имате съзнание, че Господь съ Духа си живѣе въ васъ. Да виждате, че Господь не само въ васъ живѣе, но живѣе и въ другитѣ. За този Господь ще имате уважение, тъй както себе си уважавате. То е много хубаво, понеже Господь е въ васъ. Тъй да го уважавате и въ другитѣ хора. Да виждате Господа въ другитѣ. Макаръ, че има погрѣшки, нищо не значи. Детето прави много погрѣшки, но не отъ желание, но естеството на човѣка е такова. Туй дете е съ тия недѫзи, но майката вижда хубавото. Хубавото, което за бѫдеще ще дойде. Сегашнитѣ погрѣшки ще ги оставимъ настрана. Тогава ще се родятъ по-хубави отношения и може да работимъ. Музиканти ще има, художници ще има, инженери, всичкитѣ изкуства – всичко като по вода ще тръгне. Нѣма да има нѣщо невъзможно въ свѣта. За такъвъ единъ опитъ насъ ни трѣбватъ 25 години най-малко. За да приложите тази лекция, която ви говоря, трѣбватъ 25 години. Толкозъ е взело на мене – 25 години. Всѣки, каквито желания има въ себе си, каквито мисли имате, които въ живота си да ги реализирате. Да се научи човѣкъ да обича хората – то е разрешението на въпроса. Като видишъ човѣка, да видишъ нѣкоя хубава черта. Азъ за мене си пазя едно правило: Като видя човѣка, най-първо да видя хубавото, да видя доброто въ него. Другото после изпъква. Като срещна нѣкого, искамъ да видя хубавото, после изпъкватъ и другитѣ черти – лошитѣ, но вече държа Божественото. Щомъ не мога да видя въ единъ човѣкъ доброто, не мога да му помогна. Ако идешъ при нѣкой банкеринъ, като влѣзешъ – да му внушишъ да ти даде. Азъ, като погледна, ще му кажа: „25, 50 хиляди ще ми дадешъ“. Вие, при вашето незнание, какъ правите? Вие сте пръвъ министъръ, като влѣзешъ при банкера, 50 хиляди нѣма ли да ви даде? Ще каже: „На ваше разположение“, но да имате сила. Ако една млада мома – изящна, пълна съ магнетизъмъ – иде при единъ банкеринъ, нѣма ли да ѝ даде? Най-после, ако иде нѣкой философъ, той (банкеринътъ) ще се поколебае. Започва да се мърда и казва: „Нѣмамъ“. Сега философътъ какво трѣбва да прави? – Като влѣзе тамъ, ще каже: „Ти си боленъ, азъ ще те лѣкувамъ“. Тогава 25 хиляди ще ти даде. Казвамъ: Обикновениятъ трѣбва да стане министъръ, за да вземе 25 хиляди лева отъ банкерина. Талантливиятъ трѣбва да стане една красива мома, като го погледне – да вземе 25 хиляди лева, не книжни, но звонкови. А пъкъ гениалниятъ трѣбва да знае, че може да направи нѣщо – може да лѣкува болести. Банкеринътъ ще даде. Тогава, както виждате, банкеринътъ при гениалнитѣ хора се поколебава, при обикновенитѣ дава. Затуй правя едно сравнение съ войницитѣ. Въ небето войницитѣ заповѣдватъ, генералитѣ слугуватъ. На земята генералитѣ заповѣдватъ, войницитѣ слугуватъ. Затова работата не отива. Сега това, което ви говоря и което ви го давамъ като задача за цѣлата година, не да се объркате, не да си турите идеята, колкото пѫти ви дойде на умъ да си кажете: „Какво може да направя за Господа?“ Презъ цѣлата година, каквато работа е невъзможна, ще кажешъ: „Туй за Господа може да го направя“. Туй е бѫдещето благословение. Ако единъ човѣкъ би гледалъ, че Господь живѣе въ другия, ако единъ народъ би гледалъ, че Господь живѣе въ другъ народъ, ако единъ домъ гледа, че Богъ живѣе въ другъ домъ – свѣтътъ ще бѫде другъ. Сега всѣки мисли, че Богъ само въ него живѣе, пъкъ въ другитѣ не живѣе. Божественото присѫствува навсѣкѫде. Нѣкои искатъ да се убедятъ отъ нѣкои доказателства. Мисля, че преди 30, 35 години бѣше въ Варна, седя и си мисля върху единъ въпросъ за Божествения промисълъ. Гледамъ една котка, доста угоена, носи една мишка. Казвамъ: Кой може да помогне на мишката? Казвамъ: Азъ мога да помогна да хвана котката. Но питамъ: Вънъ отъ мене, кой може да освободи мишката? – Че азъ мога да освободя мишката – мога. Но разсѫждавамъ: Вънъ отъ мене има ли промисълъ? Рекохъ: Сега азъ съмъ освобождавалъ много пѫти. Сега ще видя безъ мене кой ще я освободи. Дойде тази котка, застана предъ мене и започна да си играе съ мишката. Остави я свободна и пакъ я хване. Рекохъ: „Ти си играешъ, но зная какво ще направишъ. Ти я залъгвашъ (така), че когато каже, че си я обикнала – ще я изядешъ“. По едно време, като я освободи, като си игра – така се захласна, че мишката влѣзе въ едно сандъче, скри се. Рекохъ: „Освободи се“. Следъ две–три минути котката отиде и пакъ я хвана. Рекохъ на мишката: „Че иди на друго мѣсто“. Втори пѫть пакъ успя мишката да побѣгне и се скри въ другъ сандъкъ, но котката пакъ я намѣри. Третия пѫть, като се захласна котката, мишката се скри въ единъ купъ камъни и тамъ остана. Котката обикаля единъ сандъкъ, обикаля, влиза въ другия, ходи край купа, мърда опашка. Рекохъ: „Азъ ти объркахъ работата“. Тя ме погледна, погледна, пъкъ каза: „Ще ида да хвана друга. Като хвана втора, при тебе не идвамъ. Втори пѫть не искамъ да правишъ опити съ мене“. Казвамъ: Изисква се единъ буденъ умъ. Азъ седя спокоенъ, не се безпокоя. За мене бѣше интересно, повече отъ единъ часъ си игра с нея. Седѣхъ и гледахъ какъ ще свърши тази мишка. Казвамъ: Има една права мисъль. Ако не бѣхъ тамъ, котката щѣше да я изяде тази мишка. Азъ видѣхъ тази мишка и зная, защо котката я хвана. Азъ искамъ да зная, може ли тази мишка да се освободи. И можа. Сега извеждамъ примѣра. При най-мѫчнитѣ условия въ живота си, когато уповавате на Бога, очаквайте да видите, какъ ще се разреши въпроса. И най-малката помощь, която ви се даде, приемете я. Да кажемъ, вие се давите въ морето. Единъ хвърля едно вѫже, което не е ново, не е намазано, не е и чисто. Нѣма ли да се хванете за вѫжето? Че не било копринено вѫжето – нѣма да гледате. За каквото и да е вѫже, каквато и помощь да ви се даде – ще я използувате. Щомъ си недоволенъ, страданията ще дойдатъ. Най-малкото, което въ даденъ случай Богъ прави – бѫдете доволни и благодарни. Защото другояче въ свѣта не може да преодолѣемъ голѣмитѣ мѫчнотии. Има време, когато Господь работи. Има време, когато трѣбва ние да работимъ. Сега не отлагайте. Всички трѣбва да учите. Трудолюбиви бѫдете. Кой каквито таланти има – да ги обработва. Всички писатели нѣма да бѫдете, всички художници нѣма да бѫдете, но се таки – за себе си рисувайте. Вземете едно огледало, пъкъ нарисувайте себе си. Вземете едно огледало, пъкъ нарисувайте ухото си. Следъ години правете наблюдения, дали има промѣна въ ухото. Доста мѫчно става промѣната. Но щомъ стане една промѣна въ ухото, то е единъ добъръ признакъ. Става промѣна и въ рѫцетѣ. Запримѣръ: Нѣкои рѫце сѫ влажни, нѣкои рѫце сѫ сухи, нѣкои рѫце сѫ студени, други сѫ топли. То сѫ вѫтрешни състояния. Това не трѣбва да го знаете, защото ще се изплашите. Нѣкои отъ васъ сте изостанали гении. Нѣкои отъ васъ сте изостанали талантливи хора. Да изпѣемъ една пѣсень. /Изпѣхме: „Блага дума на устата, туй е ключа на сърдцата“/. Гимнастическитѣ упражнения всѣки самъ ще си ги направи. Да използуваме този день. Шестьтѣ упражнения ще си ги направите до обѣдъ. Сега нѣма да има общи упражнения. Кой когато намѣри за добре, да ги направи. Отдѣлно всѣки самостоятелно да ги направи. Добрата молитва. ХХ година 11. Лекция на Общия Окултенъ класъ 18 декемврий 1940 год., Срѣда, 5 ч.с. Изгрѣвъ.
  11. От книгата, "Всекий дѣнь по една добра мисъль". Общ окултен клас. Година XX (1940–1941). Том I. Първо издание. София, Издателство „Урания“, 1997 Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Единствената свобода Отче нашъ. Мисли, право мисли. Прочете се свободна тема. Направихме упражнението за дишането: Дигане рѫцетѣ нагоре – поемане, задържане рѫцетѣ съ допрѣни пръсти надъ главата – задържане, сваляне (на) рѫцетѣ – издишане. Мога да кажа. Има две реалности въ свѣта: едната е положителна, другата е отрицателна. Положителната реалность носи радость, отрицателната реалность носи скръбь. Дветѣ, като се събератъ, тикатъ човѣка къмъ работа. Сега вземамъ страданията въ единъ смисъль – страданията ние ги създаваме. Запримѣръ: ти си гладенъ човѣкъ – 1, 2, 3 деня си гладувалъ. Казвашъ, че храната ще дойде. Ти си нетърпеливъ – има още 20 минути, докато дойде обѣдъ. Ти се тревожишъ защо не иде, кога ще стане това ядене, ти изгубвашъ разположението. Като дойде яденето, ти се наядешъ. Най-първо се безпокоишъ, защото си нетърпеливъ. Като дойде яденето, въ тебе се зароди лакомията – ядешъ повече, отколкото трѣбва. Стане ти тежко на стомаха, казвашъ: „Защо Господь създаде свѣта такъвъ?“ Не го създаде (Той) така свѣта, ти го създавашъ. Ти си нетърпеливъ. Седѣлъ си три дни гладенъ, още половинъ часъ можешъ да търпишъ. Какво ще се безпокоишъ. Учете търпението. Когато ви дадатъ яденето, нѣма да бѫдете лакоми, сдържани ще бѫдете. Винаги ще оставишъ малко ядене. Вие сега искате да постигнете всичко. Нѣкой иска да бѫде пръвъ светия. Че, за да станешъ светия, ти трѣбва да бѫдешъ слуга на всичкитѣ. Слънцето, което Господь го (е)(и) казва: „Работа искамъ отъ тебе“. Какво ще те научи? Като дойде болестьта, ти не си билъ щедъръ. Като дойде, тя ще те направи щедъръ. Викашъ лѣкарь, давашъ пари на този, на онзи, молишъ се на този, на онзи. Защо сте неблагодарни отъ такава една болесть? Тя е, която отваря сърдцето. Щомъ се ожесточи сърдцето ви, болестьта ще дойде. Щомъ сърдцето ви се отвори, здравето ще дойде. Не може да се нарушаватъ. Вие искате всичкитѣ нѣща наготово, не искате много да мислите. Казвате: „Много философия не трѣбва“. Не, философия трѣбва, но философствуване не трѣбва. Умно живѣене трѣбва. създалъ, ходи да слугува на хората, на всичкитѣ изпраща своята енергия. Вие искате да бѫдете прочути между хората, да знаятъ за васъ. Какво сте дали сега на свѣта? За какво ще бѫдешъ прочутъ? Ако сте цигуларь, ще бѫдешъ прочутъ за хубавото свирене. Ако сте художникъ, ще бѫдете прочутъ за хубавитѣ картини. Ако сте архитектъ – за архитектурата. Ако си юнакъ – за юначеството си, ще се боришъ съ този, съ онзи, затова ще бѫдешъ прочутъ. Сега най-първо вие, като се борите, не знаете да се борите. Борите се съ единъ и ви гътнатъ, на земята ви гътнатъ. Казвате: „Защо Господь направи свѣта така?“ Че борете се съ болестьта. Една болесть, като дойде, не може да я туришъ подъ краката си, да я гътнешъ на земята. Вие на болестьта ще ѝ създадете работа. Защото тя е демократъ, вие сте аристократъ. Тя казва: „Азъ работя“. Като не ѝ дадешъ работа, поваля те на земята Брадата е много голѣма за това лице. Този човѣкъ е силенъ на физическото поле. Неговиятъ умственъ животъ едва сега започва. Колко пречупвания има на лицето? Има едно пречупване на челото долу, при носа (има) друго пречупване. Защо ставатъ тия пречупвания, знаете ли? Горе на темето имате една крива линия – то е Божествения свѣтъ. Напрежението е голѣмо отъ центъра, налѣгането е по-малко. Като се спуска линията на челото – условията ставатъ тежки, образува се налѣгане, вследствие на това става пречупване на долната часть на челото. Вѫтрешнитѣ възможности сѫ по-малки. Следъ това животътъ тръгва по една права линия /носътъ/ – отвѫтре възможноститѣ се усилватъ. Следъ това имате голѣмо пречупване при устата. Челото е Божествения свѣтъ, носътъ е духовния свѣтъ и брадата вече е физическия свѣтъ. Колкото по-надолу слиза животътъ – мѫчнотиитѣ ставатъ по-голѣми, увеличаватъ се, защото материята става по-гѫста. Следъ като слѣзете на физическото поле, вие искате да живѣете въ брадата. Като слѣзете въ брадата, искате дъ бѫдете щастливи. Какъ ще бѫдешъ щастливъ, когато трѣбва да работишъ по десеть часа на день съ мотиката си, (се) дигашъ я. После, какво изкуство има въ лопатата? Вземашъ, хвърляшъ пръсть. Разбирамъ да вземешъ десетина лопати да извадишъ малко пепель. Но 4–5 часа, и не день, не два, но съ години, следъ като си прехвърлѣлъ тази пръсть, какво ще добиешъ? Да допуснемъ, че вие сте сведущъ писарь въ една канцелария, дето сѫдятъ хората. Пишешъ присѫди на основание на това, на онова, споредъ еди-кой си членъ, 20 години пишешъ се на основание на еди-кой си членъ. Питамъ: Какво ще научишъ? При първото писмо каквото научишъ, оттамъ насетне е все преповтаряне,преповтаряне. Сега нѣкои отъ васъ сте семейни. Твоятъ другарь ще каже: „Пресолила си яденето“. Вториятъ пѫть малко соль туришъ, но той ти казва: „Ти знаешъ, едно време пресоли яденето“. Другъ пѫть пакъ повтаря: „Ти едно време пресоли яденето, пресоли яденето“. Питамъ: Защо трѣбва да се повтарятъ нѣщата? Пресолила го веднажъ, кажи веднажъ (и) да се свърши. – „Ти знаешъ, преди години ти ми каза една обидна дума“. – „Хубаво, казалъ съмъ една дума“. Казано – казано. Какво се ползувашъ отъ повторението? Или общото твърдение, (което) казвате: „Ние не вървимъ добре“. Какъ не вървимъ добре? Много добре вървимъ. Много добре вървимъ, но ние сме недоволни. Отъ какво сме недоволни? – „Не вървимъ добре“. Така не се говори. Кой не върви добре? Кое е доброто ходене? – Като вървишъ, нѣма да се клатишъ като гемия. Защото, ако се клатишъ като гемия значи морето, въ което вървишъ, не е тихо. Ще се клатишъ, нѣма какво да обяснявамъ. Ако питате: „Защо тази гемия се клати?“, (обяснявамъ): Защото повърхностьта не е гладка, има вѣтъръ. – „Не може ли да не се клати?“ – Когато морето е тихо, тя не се клати. Вие впрѣгате два вола, турите едно рало, турите хомотъ, хващате ралото, казвате: „Воловетѣ да теглятъ“. Като теглятъ, воловетѣ огъватъ гръбнака си. На воловетѣ ще кажете: „Нѣма да се прегъвате, коруба нѣма да правите. Вашиятъ гръбнакъ равенъ трѣбва да бѫде, да не бѫде прегърбенъ“. Какъ нѣма да се прегърби? Ти ако се впрѣгнешъ и теглишъ туй рало, нѣма ли да се прегърбишъ? Гледамъ нѣкои отъ васъ научно не разсѫждавате. Като тръгнешъ по пѫтя – не бързай много, понеже като бързашъ – идатъ много мисли. Бързо като ходишъ – ти нѣма да обмислишъ работитѣ. Запримѣръ: Ако минавате презъ една местность съ аеропланъ, който пѫтува (съ) 400–500 километра въ часъ или 700 километра въ часъ, мислите ли, че долу ще забележите нѣщо? – Нищо нѣма да забележите. Като минете, нищо нѣма да научите. Нѣкой казва: „Бързо мисля“. Ако бързо мислишъ, какво научавашъ? Съвременниятъ свѣтъ не мисли ли бързо? Вземете единъ военачалникъ на бойното поле – бързо мисли и печели войната. Какво ще спечели? – Военниятъ е спечелилъ нѣщо. Но азъ сега разсѫждавамъ: Зимно време планинитѣ печелятъ, война има тамъ. Зимно време планинитѣ побеждаватъ. Лѣтно време долинитѣ побеждаватъ. Зимно време всички снѣгове горе оставатъ, не се топятъ. А лѣтно време всичкиятъ този снѣгъ слиза въ долинитѣ. Питамъ сега: Тия върхове, които много печелятъ, какви плодове даватъ на свѣта? Споредъ менъ човѣшкиятъ (умъ) представ(лява) единъ планински връхъ, а пъкъ човѣшкото сърдце е долина, плодна долина. Следователно енергията на ума трѣбва да слѣзе отъ високитѣ върхове въ долинитѣ, за да се създадатъ плодоветѣ. Тогава казваме, че единъ умъ е плодоносенъ, понеже ако този умъ съ своята енергия не слѣзе въ долината – плодове нѣма да станатъ. Тогава ви питамъ: Защо е вашиятъ умъ? – Вашиятъ умъ трѣбва да слѣзе въ вашето сърдце, за да се обработи добродетельта. Защото подъ думата „добродетель“ разбираме плодове, които трѣбва да даде сърдцето. Едно сърдце, което не дава плодове – то е безплодно. Единъ умъ, който не дава своята сила отгоре – той е мраченъ умъ. Какво може да се добие въ единъ споръ? – Противоречие ще се добие въ живота. Казватъ сега: „Христосъ донесалъ спасението на свѣта“. Вече (се) подразбира, че свѣтътъ (е) билъ въ едно положение, дето хората сѫ се давили (и) показва, че човѣкъ не (е)(за) да бѫдемъ щастливи. Питамъ: Когато ти си гладенъ, въ какво седи твоето щастие? – Въ търпението. Ще чакашъ яденето да се приготви. Когато ти даватъ яденето, въ какво седи твоето щастие? – Да не си лакомъ. Щомъ дойде щастието, лакомията нѣма да дойде. могълъ да излѣзе отъ тия условия навънъ. Често художницитѣ рисуватъ картини какъ се давятъ хората, какъ ги спасяватъ, хвърлятъ имъ спасителни пояси. При сегашнитѣ условия ние живѣемъ на земята, Какво сега може да извадите отъ вашето сърдце? Често говорите за любовьта. Трѣбва да се разбира. Когато вземемъ за примѣръ онази, идеалната любовь – нали говоримъ за една идеална любовь? Значи – идеалната любовь е да обичашъ другитѣ, като себе си. Питамъ: Защо трѣбва да обичаме другитѣ? – Понеже всѣко нѣщо, което се упражнява, става силно. Ако не упражнявашъ сърдцето си въ любовьта – ще отслабне. За да функционира сърдцето, ти трѣбва да обичашъ. Любовьта въ дадения случай е функция на сърдцето. Ако сърдцето се занимава съ любовь – ще се усили сърдцето, ще стане здраво. Здравото сърдце ще свърши работата добре, ще бѫде здраво и тѣлото. Ние разбираме по нѣкой пѫть любовьта особено. Има една любовь, на която температурата малко се повишава. Научно може да опредѣлишъ колко любовь има нѣкой. Вземете коя да е млада мома – като премѣря два–три пѫти врата ѝ, може да зная въ коя мома любовьта е по-силна. Запримѣръ: прекарвамъ предъ дветѣ моми единъ красивъ момъкъ. Правя научно изследване. Казвамъ: „Виждате този момъкъ. Какъ, ще го харесате ли?“ Следъ като тѣ го огледатъ, премѣря вратоветѣ имъ. Втори пѫть пакъ прекарамъ момъка, пакъ премѣря врата. Ако се измѣни мѣрката – има любовь. Защото въ любовьта винаги има едно повишение въ мѣрката. Щомъ се намали мѣрката – не го обича(тъ). Каквото и да говорятъ – не го обичатъ. Щомъ се увеличи мѣрката, значи сърдцето е мръднало – започва да функционира. Подъ „мръднало сърдце“ азъ разбирамъ – започнало да функционира. Вие казвате: „Защо трѣбва да се обичаме?“ Ако не обичашъ, кръвообращението въ тебе нѣма да става редовно. Кръвообращението, ако не става редовно, въ тѣлото ще се зароди много каль и тогава отъ безлюбието идатъ всички болести. Съ любовьта иде здравето. Защо трѣбва да мислишъ? – Защото, ако не мислишъ, всичкитѣ болести идватъ. Отъ доброто мислене – не тревога да имашъ, като мислишъ. Отъ добрата мисъль иде здравето. После, ние казваме, че трѣбва да носимъ истината. Истината вече е изкуство. Благата, които любовьта ни дава, благата, които мѫдростьта ни дава, като дойде истината – ще те научи какъ да използувашъ Божиитѣ блага. Само въ истината човѣкъ може да бѫде щастливъ, а щастието носи свобода. Значи да си свободенъ, когато давашъ. Ако ти ядешъ и седи единъ човѣкъ до тебе, че като се наядешъ – да ти прерѣже гърлото, може ли да бѫдешъ щастливъ като ядешъ? Или ти искашъ хубаво да се наядешъ, а пъкъ седи единъ човѣкъ съ дървото, че следъ като се наядешъ – ще те бие. Питамъ: Какъ ще се усѣщашъ? Има единъ анекдотъ – то е само за поука. Свѣтътъ не се оправя съ този анекдотъ. Единъ обичалъ много да яде. Като яде повече – преяда и страда после. Неговата възлюблена имала една губерка – като яде донѣкѫде и тя го мушне. Като го мушне 3–4 пѫти – престава да яде. Той се научилъ, като го мушне, да престава да яде. И тогава коремътъ не го болѣлъ. Отива на гости на своя кръстникъ и носи единъ куркой – подаръкъ на кръстника. Кръстникътъ приготвилъ куркоя, сѣдатъ да ядатъ и жена му го мушнала по едно време съ губерката. Той ѝ казалъ: „Въ кѫщи не ме оставяшъ да се нахраня и тукъ, при кръстника, пакъ ли ме мушкашъ съ тази губерка“. Безъ губерка е по-хубаво. Не си доядай, защото щомъ си доядешъ – работата е лоша. Когато гладувашъ, не мисли, че ще умрѣшъ гладенъ. Никой досега не е умрѣлъ гладенъ. Нѣкой, казватъ, че отъ гладъ умрѣлъ. Не е право. Отъ гладъ хората не умиратъ. Има други причини, отъ които умиратъ хората. И бедни, и богати хора умиратъ. Но богатитѣ иматъ ядене и не може да го ядатъ. Сиромахътъ казва: „Гладенъ ще умра“. Казватъ, че и богатиятъ умрѣлъ отъ гладъ. И сиромахътъ умира отъ безлюбие, и богатиятъ умира отъ безлюбие. Сиромахътъ умира отъ скудоумие, и богатиятъ умира отъ скудоумие. Отъ безлюбие умиратъ хората. Въ любовьта именно, когато човѣкъ обича, той е готовъ да служи. Примѣръ за служенето е майката. Тя, като има любовь, по три–четири пѫти става на нощь, после кѫпе детето и то не ѝ говори на нѣкой разуменъ езикъ, но тя даже въ плача вижда нѣщо разумно. Казва: „Много умно плаче“. Та казвамъ: Въ това отношение трѣбва да имаме сърдцето на майката, не да се самоосѫждаме. Нѣкой пѫть не е възможно човѣкъ да живѣе добре, понеже условията отвънъ сѫ лоши. Човѣкъ съ своя умъ трѣбва да се справи съ условията. Ако твой единъ неприятель ти даде едно брашно отъ циментъ и после те излъже и тури вода въ туй брашно (и) замѣси една каша. Каже ти да си туришъ единия кракъ, за да имашъ една хубава обувка и го държишъ 5–6 часа. Какво ще стане съ тебе? – Ще си навѣешъ цѣла една бѣля на главата. Има храни, които хората много пѫти ядатъ и тѣ се циментиратъ. Знаете колко пѫти се припорѫчватъ храни, които образуватъ циментъ въ стомаха. Има много пѫти чувствувания, мисли, които образуватъ циментъ въ човѣшкия умъ. Трѣбва нова наука. Казватъ: „Хигиенично да живѣемъ“. Хигиена безъ любовь въ свѣта не сѫществува. Хигиена безъ разумность въ свѣта не сѫществува. Най-първо хората трѣбва да внесатъ Любовьта като законъ. Ядешъ – съ любовь да ядешъ. Ядешъ разумно – съ свѣтлина да ядешъ. Въ тъмнина не яжъ. Ще имашъ най-хубавата свѣтлина. Не бързай да гълташъ. Ще ядешъ, ще дъвчешъ храната си. Знаете ли колко пѫти човѣкъ трѣбва да прекара храната си въ устата, когато зѫбитѣ сѫ здрави? На мнозина зѫбитѣ сѫ развалени. Ако идете въ Америка, ще видите, че зѫбитѣ имъ сѫ развалени. Единъ културенъ народъ, много благороденъ, но не знаятъ да ядатъ. Единъ американецъ, следъ като се наяде, ще изпие едно студено кафе ледено. Лѣтно време, вечерно време нѣкой пѫть ще изяде едно голѣмо парче сладоледъ и после ще изпие една чаша кафе. Питамъ: При такива рѣзки промѣни какво ще бѫде здравето на човѣка? – Зѫбитѣ се развалятъ, стомахътъ се разваля и тамъ почти всички страдатъ отъ диспепсия. Нѣма нѣкой, който да не страда отъ диспепсия. Това е забелязано въ Америка, че (въ) северната часть отъ Америка, че много отъ старитѣ жители сѫ измрѣли отъ стѣсняване на гърдитѣ. (На) европейцитѣ, които отиватъ въ Америка, постоянно се стѣсняватъ дробоветѣ имъ, сплесватъ се. Има нѣкакви микроби, които действуватъ върху организма. Плитко дишатъ американцитѣ. Сега сѫ започнали да дишатъ дълбоко. Тѣ бързатъ, време не имъ остава. Като не ти остава време да дишашъ дълбоко – стѣсняватъ се гърдитѣ ти. (На) германцитѣ, които отиватъ въ Америка, дробоветѣ хлътватъ, коремътъ изпъква, като че сѫ бременни. Та казвамъ: За бѫдеще тия хора, които сѫ религиозни, ако нѣматъ тази любовь… (Така), че като ядете – да благодарите на Бога за яденето, като дишате – да благодарите на Бога за дишането. Сега, като правите упражненията, виждамъ, че не ги правите отъ любовь. Казвате: „Ха сега, ще си дигамъ рѫцетѣ нагоре“. Вие правите други работи, които сѫ десеть пѫти по-глупави, и цѣлъ день мърморите и се мушкате – това го считате за нѣщо разумно. Да си дигашъ рѫцетѣ нагоре – не го считате (за) разумно. Нѣма по-хубаво нѣщо отъ това да си дигашъ рѫцетѣ нагоре. Не постоянно да ги дигашъ, защото има една опасность. Щомъ си дигашъ рѫцетѣ нагоре, сърдцето не е толкозъ силно да изкара кръвьта (и) кръвьта пада отъ рѫцетѣ. Като спуснешъ рѫцетѣ надолу – кръвьта отива въ рѫцетѣ. Но и съ туй дигане ще усилишъ волята си. Ако не дигашъ рѫцетѣ нагоре, твоята воля не може да се усили. Ако не спущашъ рѫцетѣ надолу, не можешъ да имашъ резултати. Та казвамъ: Ние сме подложени на такива атавистични чувства на бездействие – искаме да не работимъ. Азъ съмъ съгласенъ, (но) ще имате работа съ най-малкото съпротивление, защото (за) всичкитѣ удове, които човѣкъ има, трѣбва да има упражнения. Ако ти си държишъ рѫцетѣ, безъ да упражнявашъ пръститѣ, тѣ ще атрофиратъ. Значи: всѣки пръстъ трѣбва да има едно упражнение. Ако ти не си упражнявашъ първия пръстъ разумно, както трѣбва, туй благородното въ тебе, то се похабява. Ще изгубишъ благородството си. Ако не си упражнявашъ средния пръстъ, съвѣстьта у тебе ще отслабне. Ще започнешъ да ставашъ къмъ страданията на хората безчувственъ. Казвашъ: „Нека страдатъ“. Нѣма да бѫдешъ справедливъ. Ако не упражнявашъ третия си пръстъ, ще изгубишъ идеята за хубавото и красивото. Ако не упражнявашъ малкия пръстъ, въ живота ще бѫдешъ немарливъ. Ако не упражнявашъ палеца, волята ще отслабне и любовьта към Бога ще се занемари. Щомъ тия работи се занемарятъ, ти ще бѫдешъ единъ нещастенъ човѣкъ. Животътъ ти ще бѫде мраченъ. Ще бѫдешъ несправедливъ, безъ красота, безъ удобства. Ако искашъ животътъ ти да бѫде удобенъ, тия удобства отъ малкия пръстъ ще дойдатъ. Тия удобства не може да дойдатъ, докато не си упражнявалъ волята си. Докато не си упражнявалъ благородството си, тия удобства не може да дойдатъ. Докато чувства на благородство не си упражнявалъ, тия удобства не могатъ да дойдатъ. Докато не си справедливъ и съвѣстенъ, тия удобства не може да ги имашъ, ако не обичашъ красивото. Който не разбира, казва: „Каквото даде Господь, каквото Господь е създалъ“. Господь ни е създалъ да работимъ въ свѣта. Трѣбва разумна работа. Сърдцето ми трѣбва да работи. Ако ти не може да обичашъ единъ цвѣтъ, ако ти не можешъ да обичашъ една мушица, ако ти не можешъ да обичашъ единъ изворъ какъ тече, ако ти не може да обичашъ малкото камъче – ти може да мислишъ, че този камъкъ се търкаля, но това малко камъче еволюира, то си има свое предназначение. Това камъче носи известно благо въ свѣта. То носи известна скрита енергия. Тази енергия може да я предаде. Ти си се обезсърдчилъ – това камъче милиони години седи. Ти може да мислишъ, че то се свлича. Не се свлича, но носи една сила, която може да те ползува. Страданията не сѫ нищо друго, освенъ една неограничена материя, която се свлича въ вашия животъ. Че какъ се образуватъ бисеритѣ въ мидитѣ? Като влѣзе нѣкое парченце въ мидата, тя го увива съ разни пластове и направя бисеръ. За да се освободи отъ безпокойството, отъ това малко парченце тя прави бисеръ. Защо и ти отъ едно твое страдание да не можешъ да направишъ скѫпоцененъ камъкъ? Ако мидата може да направи бисеръ, ти защо да не можешъ да направишъ единъ скѫпоцененъ камъкъ? Не да съжаляваме, че е влѣзло камъчето. Влѣзло, излѣзло – художество тури. Дойде една лоша мисъль неорганизирана – никой не може да се освободи отъ лошитѣ мисли. Ето азъ какъ бихъ постѫпилъ: представете си, че минавамъ покрай една отворена каса, (въ която) има злато, дойде една мисъль въ мене да си взема отъ касата. То е изкушение. Тогава азъ ще извадя отъ джеба си и ще туря въ касата една златна монета и ще си замина. Така азъ се освобождавамъ отъ изкушението. Утре моята каса, като е отворена – той се изкушава, и той като се изкуси – и той ще тури. Законътъ работи. Та споредъ старото възпитание, вие сега очаквате да идете въ небето, да ви посрещне Христосъ, ангелитѣ. Не зная защо ще ви посрѣщатъ ангелитѣ. Единъ цигуларь, кога го посрѣщатъ тукъ на земята – афиши турятъ, но свири човѣкътъ. Като излѣзе – дава нѣщо. Единъ художникъ даде изложба на картинитѣ си. Та, като идешъ въ небето, какво изложение ще направишъ? Ние сме бедни. Тукъ дойдохме да живѣемъ. Въ небето бедни хора не приематъ. Бедни, болни, скудоумни – тукъ на земята може да живѣятъ. Небето е мѣсто, дето живѣятъ богати, умни сѫщества. Като идешъ въ небето, трѣбва да бѫдешъ богатъ. Вие сега имате идея, че не можете да бѫдете богати. Така не се мисли. Всѣки човѣкъ, на когото Богъ е далъ умъ – той е богатъ. Всѣки човѣкъ, на когото Богъ е далъ сърдце – той е богатъ. Всѣки човѣкъ, на когото Богъ е далъ душа – той е богатъ. Всѣки човѣкъ, на който Богъ е далъ духъ – той е богатъ. Несмѣтни сѫ вашитѣ богатства. Вие сте толкозъ богати и ще трѣбва да благодарите на Бога за богатствата. Впрѣгнете ума на работа. Ето сега казахъ една дума, която не трѣбваше. Нѣма да впрѣгнешъ ума си, но ще се впрѣгнешъ ти да работишъ за духа си. Ще се впрѣгнешъ да работишъ. Казватъ: „Впрѣгни духа си“. Не е правъ този изразъ. За духа ще се впрѣгнешъ, за душата ще се впрѣгнешъ, за ума ще се впрѣгнешъ и най-после ще се впрѣгнешъ за сърдцето си. Ти се впрѣгашъ, пъкъ твоятъ духъ, твоята душа, твоятъ умъ и твоето сърдце – това сѫ разумни сѫщества, които работятъ за сърдцето ти. Това сѫ разумни сѫщества, които понѣкога минаватъ и правятъ услуга. Ти искашъ тия разумнитѣ сѫщества да ги впрѣгнешъ. Тѣ не сѫ волове. Като минешъ, ще имъ кажешъ отъ какво имашъ нужда. Въ училището не разбирате нѣкаква задача. Помолишъ се – учительтъ веднага ще ти обясни. Сега всѣки единъ отъ васъ – изберете си какво желаете. Вие искате да бѫдете щастливи. Безбройни сѫ пѫтищата на щастието. Какво щастие искате сега? Днесъ какво щастие ще поискате? Кажете ми: Щастие, което го нѣмате. Въздухъ имате, свѣтлина имате, храна имате. Какво не ви достига? Искайте нѣщо, което не ви достига. Искайте нѣщо по музика, ще се учите, сега мога да ви дамъ. Искате по художество, сега може да ви дамъ. Но трѣбва да работите. Човѣшката мисъль и желание се посаждатъ, както семената. Ако ти една мисъль не посаждашъ въ ума, трѣбва да знаешъ кѫде да я посадишъ. По нѣкой пѫть трѣбва да знаешъ какъ да посадишъ една мисъль въ ума си. Сърдцето е поле за посаждането на най-хубавитѣ желания. Ако ти въ ума си не може да посадишъ хубавитѣ мисли и въ сърдцето си хубавитѣ желания – ти не си се научилъ на изкуството, ти щастливъ човѣкъ не може да бѫдешъ. Разгледайте живота на Христа, Който е билъ щастливъ въ небето, (но) защо е слѣзалъ на земята? – Да научи нѣщо. Слѣзалъ да научи нѣщо, да приложи Божията Любовь и да види резултатитѣ на Любовьта, за да види резултатитѣ на Божията Мѫдрость. Казватъ: „Защо страда Христосъ?“ – За да научи какво нѣщо е Любовьта. Любовьта, която не може да превъзмогне всичкитѣ мѫчнотии въ свѣта, не е любовь. Силната любовь превъзмогва всичко въ свѣта. Сега се проповѣдва силна воля. Силната воля седи въ силната любовь. Когато човѣшката любовь действува съ любовь – има силна воля. Когато човѣкъ действува безъ любовь – той става грубъ. Имате любовь, както единъ желѣзарь чука съ чука си, вие чувате шума и той ще изкара единъ гвоздей. Но има и другъ начинъ: това желѣзо го разтопявате, изливате го и безъ да го чукате, го излѣете въ хиляди гвоздеи. Кое е по-хубаво: всѣки гвоздей да го чукате или да излѣете желѣзото наведнажъ? Вие трѣбва да се проучвате. Да имате едно огледало и, когато ви нападнатъ лоши мисли, да се видите въ огледалото какъ потъмнява човѣкъ (и) става съкращение на мускулитѣ. Ти, като се видишъ, самъ не се харесвашъ. Когато дойдатъ хубавитѣ, хармонични мисли – доволенъ си отъ свѣтлината, която лицето ти издава. Помислишъ криво – свѣтлината на лицето не е хубава. Сега (въ) съвременния свѣтъ хората сѫ станали много самостоятелни. Съвременниятъ свѣтъ е миналъ въ епохата на непослушанието. Най-първо децата сѫ непослушни. Дойде една фаза въ живота, когато децата станатъ послушни. Когато децата сѫ непослушни – викатъ на другарчетата си, гнѣвятъ се, сърдятъ се. Хората сега минаватъ презъ тази епоха. Майката затова си има единъ законъ, една тояжка. Понѣкога чувашъ въ кѫщи пѣене, другъ (пѫть) плачене – майката става капелмайсторъ. Всички въ свѣта ще имате тия страдания. Минавате презъ фазата на непослушанието. Всѣки иска да се домогне до благата, безъ да работи за тѣхъ. Азъ съмъ превеждалъ този примѣръ: единъ студентъ при единъ професоръ по биология се училъ. Той приготвилъ единъ наученъ трудъ да го издаде, но студентътъ го открадналъ и го издалъ на свое име. Като видѣлъ своя трудъ, своитѣ биологични изследвания, издадени подъ друго име, му припаднало. Мислите ли, че този студентъ по този начинъ ученъ ще стане? Професорътъ не разбира и студентътъ не разбира. Професорътъ не разбира, защото той не търпи. Отъ неговиятъ трудъ ще се ползуватъ хората, (но), че не било на негово име – нищо не значи. Нима мислите, че всичкитѣ поети, които пишатъ тази поезия е тѣхна? – То е чуждъ трудъ. Нѣкой турилъ името си, че той е поетъ. Нѣкой човѣкъ минава за ученъ, но не е ученъ. Да имашъ едно знание, което да ти помага. Да имашъ една любовь, която да ти помага. Богъ е Любовь въ свѣта. Ако ние не слушаме Бога, каква любовь имаме? Любовьта изисква абсолютно послушание. Като дойдешъ до Божията Любовь, Божията Мисъль – никакво противодействие. Следъ като направишъ нѣщо, после ще мислишъ. Сега въ тази Библия има много работи, които ние ги повтаряме. Опитъ не е направенъ. Вие, запримѣръ, правили ли сте опитъ да възлюбите врага си? Знаешъ (ли) колко мѫчно е да възлюбишъ своя врагъ? – То е най-мѫчното въ свѣта да възлюбишъ врага си. Мѫчно е, понеже врагътъ мяза на единъ камъкъ. Който знае законитѣ на камънитѣ, той може да използува този камъкъ. Той ще тури този камъкъ въ огъня, ще го опече, ще го направи на варь, ще си бѣлоса стаята. Врага трѣбва да го направишъ на варь, да бѣлосашъ кѫщата си. Като погледнешъ – да го обикнешъ. Казвашъ: „Имамъ единъ врагъ“. Той може да ти даде бѣлия цвѣтъ. Този камъкъ, ако не го опечешъ, може да ти падне отгоре ти и да ти пукне главата. Казвашъ: „Съ камънитѣ ли ще се занимавамъ?“ Врага си трѣбва да го обичашъ. Ти не можешъ единъ врагъ да го обичашъ, докато не го опечешъ. Тия врагове сѫ известни мисли. Нѣкой пѫть имате известни мисли, които може да ви нападнатъ. Въ разнитѣ епохи, разни мисли ви нападатъ. Децата едни мисли ги нападатъ. Момичетата и момчетата по на десетина години други мисли ги нападатъ. Като станатъ на 21 години други мисли ги нападатъ, на 33 години други мисли ги нападатъ, на 45 години други мисли ги нападатъ, на 55 години други мисли ги нападатъ, на 65 години други мисли ги нападатъ. И на 120 години, като станешъ, пакъ имашъ недоразбирания. Мене единъ български свещеникъ ми разправяше една своя опитность. На млади години той билъ много приближенъ на владиката, но идеалистически гледалъ. Ималъ много случаи да се подигне, но това го считалъ за недостойно. Казваше ми: „Сега съмъ станалъ човѣкъ вече на 80 години и сега съжалявамъ за пропуснатитѣ възможности. Сега се изкушавамъ. Съжалявамъ, че на млади години не използувахъ тия условия. Вижъ, казва, този дяволъ какъ ме мѫчи“. Има известни правила, които трѣбва да спазвате. Вие сте подложени на известни мѫчнотии. Никой не може да се избави отъ тѣзи мѫчнотии. Но е казано, че всичкитѣ мѫчнотии, презъ които ще минемъ, тѣ ще се превърнатъ за наше добро. Самиятъ развой на сегашната еволюция, презъ която човѣшкиятъ духъ минава, трѣбва да мине презъ този пѫть. Неизбѣжни работи сѫ. Този човѣкъ, както е нарисуванъ, е много егоистиченъ. Отъ сутринь до вечерь само за себе си мисли. Тази правата линия на устата и брадата, както е построена, показва това. (На) този вториятъ, горната челюсть не е издадена – показва, че не обича да дава. Показва, че той отвсѣкѫде иска да вземе. Колкото за вземането е много даровитъ. За даването е аристократъ, за вземането е демократъ. Въ природата, колкото давашъ, толкозъ и ще вземешъ. Но знаете ли колко мѫчно е да създадешъ органически една линия – да създадешъ устата си, да създадешъ носа си, брадата си. Туй, което давамъ, е схематическо, то е скелетъ, то е само една проекция. Мускулитѣ трѣбва да дойдатъ и тѣ показватъ, но тамъ е всичката мѫчнотия. Когато устата изсъхне – бърнитѣ се стѣснятъ, започватъ да бледнѣятъ, кръвообращението не е хубаво. Устата трѣбва да бѫде свободна, за да бѫде добро кръвообращението. Щомъ носътъ се сплесне долу – дишането не е правилно. Щомъ устата се стиснатъ – кръвообращението не е правилно. Щомъ рѫцетѣ изсъхнатъ, стане сухо тѣлото – то не е здравословно. Всѣкога трѣбва да има една топлина, едно мекота. Щомъ започне лицето да загрубява, кожата да загрубява – тя вече не може да възприеме онази сила на природата, която иде. Затова кожата на човѣка трѣбва да е пластична, лицето трѣбва да е пластично, за да възприема и за да дава. Щомъ започне да взема повече и да дава по-малко – затлъстява. Щомъ вземе да дава повече, пъкъ да взема по-малко – той изсъхва и става нервенъ. По срѣдата е хубавото – да не затлъстява и да не изсъхва. Казвате: „Всичко да даде“. – Не. Всичко онова непотрѣбно за тебе – раздай го. Всичко, което ти е потрѣбно – остави го за себе си. Онова, което ти е необходимо – задръжъ го. Онова, което не ти е потрѣбно – дай го. Всѣка сутринь, като станете, най-малко 10–15 минути спрете въ разсѫждение. Запитайте се, каква е волята Божия за днесъ. Азъ като ви гледамъ, виждамъ – на някои отъ васъ ви трѣбва любовь, на нѣкои отъ васъ ви трѣбва знание, на нѣкои ви трѣбва работа – три положения. Най-първо трѣбва да знаемъ какво ни трѣбва. Нѣкои отъ васъ имате повече любовь, отколкото ви трѣбва, но знание нѣмате. Нѣкои имате знание, но любовь нѣмате. Нѣкои отъ васъ воля нѣмате. Подъ воля разбирамъ истината, защото истината се занимава съ човѣшката воля, съ човѣшката душа. Не може човѣкъ да усили волята си, ако той не разбира закона на истината. Въ истината трѣбва да знаешъ какъ да направишъ нѣщата. Понеже се намираме въ едно статическо положение. Представете си, че вие сте като хора, които сѫ взели билетъ отъ лотария. Може да направимъ единъ опитъ: ако искате всички да вземете по единъ билетъ, да видите ще спечелите ли, но само за опитъ да видимъ колко ще спечелите. Значи, ако 300 души вземете по 25 лева, колко правятъ – близо петь хиляди лева. Ако отъ всички ви само единъ печели и вземе 200 лева, даже ако и две хиляди вземе, пакъ нищо не е, значи не сме отъ умнитѣ. Ако дамъ едно и печеля десеть, разбирамъ. Но ако дадемъ петь хиляди лева и печелимъ 200 лева, то щѣше да бѫде по-добре, ако бѣхме раздали тия петь хиляди лева. Нашата лотария ще спечели повече. Ако ме питате сега дали трѣбва да вземете билети отъ лотарията или не, азъ ви казвамъ: ако искате да решимъ и общо да вземемъ, всѣки да вземе по единъ билетъ, да видимъ колко ще спечелимъ. Ако спечелимъ повече, отколкото сме дали – ще вземемъ билети и занапредъ, но ако не спечелимъ повече – ще кажемъ: лотарията не е за насъ. Въ лотарията харесвамъ една черта, че усилва вѣрата на човѣка. Той десеть пѫти взема билетъ и все вѣрва, че ще спечели – усилва вѣрата си. Пъкъ има и друга черта – даде петь хиляди лева и не му е мѫчно, прави опитъ. Всичко може да правите за опитъ. Може да направите опитъ съ една лотария. Има дни, ако вземешъ билета си тогава може да ще спечелишъ. Азъ зная кои дни печелятъ, но никога не казвамъ. За себе си зная. Но и въ деня има особени часове, които печелятъ. Тогава играятъ кѫситѣ вълни. Има и срѣдни, и дълги вълни. Вземешъ единъ билетъ, но твоитѣ трептения не сѫ хармонични. Другъ взелъ, неговитѣ трептения сѫ по-хармонични – той печели. Колкото хармонията е по-голѣма – повече печели. Тѣзи, които не печелятъ, сѫ много дисхармонични. Всѣки единъ отъ васъ може да знае ще спечели ли или не. Щомъ вземешъ единъ билетъ и кажешъ: „Я печеля, я не“ – то е решено. На 10 хиляди имашъ само единъ случай да спечелишъ 20 хиляди лева. Въ Англия има единъ астрологъ, мисля, че го казватъ Сафариелъ. Той взелъ статисти(ки)тѣ отъ десеть години колко мѫжки и колко женски деца се раждатъ, и изчислявалъ за следнитѣ години колко мѫжки и колко женски деца ще се родятъ, и изчислилъ съ единица погрѣшка. После взелъ номерата отъ три билета, които печелятъ. И като дойде нѣкой да го пита кой билетъ да вземе, за да спечели, комуто каже кой билетъ да вземе – печели. Нѣма нищо произволно въ свѣта. Произволно е, който не разбира. Но понеже, ако ние влѣземъ въ този законъ, ние ще се отучимъ да работимъ. Лотарията е за развиване на вѣрата. Но, ако всички се на лотария очакваме, щѣхме да оставимъ нивитѣ неорани. Какво ще ни донесе лотарията? Приложете Закона на Любовьта, която ще внесе хармонични трептения въ вашия умъ, хармонични трептения въ вашето сърдце и хармонични трептения въ вашето тѣло. Най-първо ще имате едно здраве, една хубава и свободна мисъль, и хубави чувства. После тази Любовь ще ви хармонира съ окрѫжаващата срѣда и ще влѣзете въ хармония съ напредналитѣ души. Не мислете, че всичкитѣ хора, съ които идвате въ познание, тѣ сѫ обикновени души. Но ги гледайте. Тѣ сѫ души скѫпоценни, но тѣ сѫ увити въ каль, (въ)(не) да го отсѣчешъ. Всѣкога, когато обичаме единъ човѣкъ, трѣбва да му дадемъ нѣщо отъ себе си, да има една обмѣна между насъ и него. Божията Любовь се проявява въ обмѣната. Богъ е, Който ни заставя да обичаме нѣкого. Богъ е, Който ме заставя да възприема Любовьта. Когато тази обмѣна между този, който обича и когото обичатъ е правилна, тогава иде плодътъ на Любовьта. (За) всичкитѣ хора, които се подчиняватъ на този законъ, домъ или народъ, или човѣчество – отлично действува законътъ. Нѣма нѣщо по-хубаво и по-красиво отъ това. това-онова, но това сѫ скѫпоценни души. Има голѣми камъни – не сѫ скѫпоценни, но има други – скѫпоценни. Съ всички хора, съ които се запознавате има нѣщо хубаво въ тѣхъ – скѫпоценни камъни сѫ. Когато се запознаете съ единъ човѣкъ, вие трѣбва да го опитате. Какъ ти ще се запознаешъ съ черешитѣ, ако не ги опиташъ? – Ще опиташъ една, 2, 3, 10, 15, 20 череши. За да се запознаешъ съ сливитѣ – сѫщиятъ законъ е. Ако се запознаешъ съ ябълкитѣ, съ крушитѣ – всички трѣбва да ги опиташъ. Това, което не си опиталъ – не си давай мнението. Което не си опиталъ – не вѣрвай. Сливитѣ, които си опиталъ – може да ги препорѫчашъ, които не си опиталъ – не ги препорѫчвай. Нѣщо, което не си опиталъ – не препорѫчвай. Вие казвате: „Не си струва човѣкъ да обича“. Но вие не сте обичали още. Ти обичашъ нѣкого. Обичашъ коня и му туряшъ единъ юларъ на врата, туришъ му седло да го яздишъ. Ти обичашъ растенията, но ги сѣчешъ. Това не е обичь. Ти седишъ при едно дърво да ти даде плодъ, отъ плода да се ползувашъ – то е любовь. Но Сега може да ви каже нѣкой нѣщо, но има работи, които ще ви спънатъ. Тия пречупвания на линиитѣ при носа, при устата, при брадата, тия линии трѣбва да се облагородятъ. Всичко отвънъ, което правимъ, то е само едно условие. Да се облѣчемъ хубаво, да си направимъ хубави обуща, шапка – хубави сѫ тия работи. Но най-после да си направимъ една шапка, която да не остарѣва. Да си направимъ обуща, които не се кѫсатъ. Най-после да си създадемъ едно тѣло, което да не умира, постоянно да се обновява. Къмъ туй се стремимъ. Знайте, че труднитѣ работи сѫ приятни. Безсмъртието, което ние искаме, е най-трудното нѣщо. Трѣбва да се впрѣгне човѣшкиятъ духъ, човѣшката душа, човѣшкиятъ умъ, всичко трѣбва да се впрѣгне на работа. Въ безсмъртието човѣкъ ще добие своята истинска свобода. Вѫтрешнитѣ възможности и външнитѣ условия ще дойдатъ да се уравновесятъ, еднакво да бѫдатъ господари. Сега има нѣкои отъ васъ, които страдатъ. Има една сестра, която страда отъ старини. Въ гръбначния стълбъ ѝ е болката. Мнозина отъ васъ гледамъ боли ви кръста. Значи – подпушване станало на единъ центъръ, една чакра има на кръста, подпушила се е нейната деятелность. Тази деятелность трѣбва да се препраща нагоре. Щомъ се спре, тогава се образува болка. Болкитѣ въ кръста сѫ причина, че енергията на този центъръ слиза надолу, пъкъ не може да се прояви. Младата мома никога не страда отъ кръстъ, понеже енергията отива нагоре, нагоре се предава. Старитѣ понеже я подпушватъ, тази енергия отива надолу и започва да ги боли кръста. Казвате: „Остарѣхъ, не може да работя“. Енергията отива надолу. Никога не туряй въ ума си, че си старъ. На 45 години си или на 85 години си – каква старость е това? Ако си на слънцето, ти си философъ. Земята за 365 дена обикаля около слънцето, а слънцето за 20 милиона години обикаля около своето слънце. И на слънцето ще бѫдешъ на една година, която е равна на 20 милиона земни години. Ако си на земята и имашъ 85 години, ти си едно малко бебче. Ти – на 85 години, каква е твоята старость, не е ли смѣшно? Ти ще бѫдешъ въ зачатие – едно бебенце. Престанете да мислите, че сте стари. Азъ наричамъ старостьта една маска. Има единъ свѣтъ, който не е маскиранъ. Нали понѣкога човѣкъ се маскира. Тази маска ще гледашъ да я хвърлишъ. Ти мислишъ, че си остарѣлъ и ставашъ недоволенъ. Казвашъ: „Остарѣхъ, така направилъ Господь“. Животътъ – това е едно вѣчно подмладяване. Азъ наричамъ живота – това вѣчно подмладяване на човѣшката душа, това вѣчно подмладяване на човѣшкия духъ, вѣчно подмладяване на човѣшкия умъ и вѣчно подмладяване на човѣшкото сърдце. Това е животътъ. Но въ тия промѣни, докато се научимъ да се подмладяваме, ще минете презъ тази фаза на остаряването, ще идете въ Божествената работилница, ще ви турятъ, ще ви подмладятъ и пакъ ще ви върнатъ, пакъ ще остарѣете, пакъ ще идете въ Божествената работилница, ще ви подмладятъ и пакъ ще дойдете на земята. Ще отивате, ще се връщате, ще остарявате, ще се подмладявате, докато се научите сами да се подмладявате. Апостолъ Павелъ, като говори, казва: „Обновявайте се въ вашия Богъ“. Сега нѣкои отъ васъ, които сѫ песимисти, да не дружатъ съ хора, които сѫ песимисти. Дружете съ хора, които сѫ крайни оптимисти. Нѣкои отъ васъ, които не знаете да обичате, дружете съ хора, които знаятъ да обичатъ. Или на вашъ езикъ казано: Грѣйте се на соби, които сѫ запалени и издаватъ топлина. Онѣзи соби, които не грѣятъ – не очаквайте нищо отъ тѣхъ. Може за бѫдеще да се запалятъ. Но дружете само съ тия, на които собитѣ сѫ запалени. Трѣбва да идете при тѣхъ. Ако вие сте запалени, тогава не се смущавайте. Когато дойдатъ другитѣ, ще искатъ да се грѣятъ. Радвайте се. Казвате: „Азъ този не го искамъ“. – Не е Божественъ законъ. Не сме господари ние да отдалечимъ нѣкого отъ насъ. Ти не можешъ да отдалечишъ Божията свѣтлина и топлина – тѣ идатъ. Ако искашъ да бѣгашъ, ще се спрешъ въ нѣкоя изба. Не може да кажешъ на слънцето: „Азъ не искамъ да ме грѣешъ“. Обича те нѣкой. Не може да кажешъ: „Не искамъ да ме обича“. То не е твоя работа. Този човѣкъ те обича, не се мѣси въ неговата работа. Ти дали ще приемешъ любовьта или не – то е твой въпросъ. Ако ти го обичашъ и той каже: „Не искамъ да възприема твоята любовь“ – и той е свободенъ. Нито ти, който давашъ, нито той, който взема, сте ограничени. И двамата сте свободни. Ти си свободенъ да дадешъ любовь, той е свободенъ да я възприеме любовьта. Единствената свобода е да обичашъ и да възприемашъ. Единствената свобода, която имаме, е да мислишъ или да възприемашъ, да чувствувашъ нѣщо и да възприемашъ нѣщо. Въ това седи нашата свобода. Ако ти не си свободенъ въ своята мисъль, ако ти не свободенъ въ своята любовь – има въ какво да бѫдешъ свободенъ. Любовьта е, която носи въ свѣта свободата. Или казано другояче: Богъ, който ни е създалъ, ни е направилъ свободни. Понеже влизаме като органи въ Неговото тѣло, една необходимость е въ Него да бѫдемъ свободни и Той иска всички да бѫдемъ свободни, за да можемъ да свършимъ работата. Защото тази работа е и Негова работа. Ако сме свободни – ще свършимъ работата добре, ако не сме свободни – нѣма да я свършимъ. Дошли сте на земята да бѫдете свободни. Или казано на простъ езикъ: Да се научите да обичате. Но, като обичашъ, не да разправяшъ: „Ние едно време се обичахме“. Не. Въ любовьта нѣма едно време. Въ умрѣлата любовь има време. За живата любовь нѣма време. Тя е вѣчна, непреривна. Когато хората започнатъ да говорятъ, че едно време се обичали – любовьта се е отбила. Оставете едно време. Щомъ нѣкой стане на 50–60 години мисли, че той не бива да обича и, че любовьта е само за младитѣ. А за старитѣ глупостьта ли е? Мислите, че знанието е за младитѣ – тѣ трѣбва да учатъ. Ами за старитѣ глупостьта ли е? – Не. И младитѣ, и старитѣ трѣбва да учатъ. Всички сѫ ученици, напреднали ученици на 120 години. Детето на 5–6 години взема книжката, чете буквитѣ. Защо бабичката на 120 години да не вземе книжката и тя да учи буквитѣ? Се ще научи нѣщо. Турете си главитѣ прави. Вземете една хубава поза. Турете си главата перпендикулярно нагоре. Оставете рѫцетѣ свободни и прекарайте вашата мисъль презъ палеца, после презъ първия пръстъ, презъ срѣдния и презъ малкия. /Направихме упражнението/. Щомъ дойдете до палеца, кажете: „Животътъ, който Богъ ми е далъ“ – гледай дѣсницата, „Животътъ, който отъ Бога съмъ възприелъ“ – гледай лѣвия палецъ. Въ дадения случай да знаешъ, че си приелъ нѣщо отъ Бога и, че Богъ е далъ нѣщо и ти си го приелъ. Сега седишъ и мърдашъ твоя палецъ. Докато твоя палецъ мърда, ти живѣешъ. Силата седи въ него. Дотогава, докато движишъ палеца си, може да го туряшъ отгоре на юмрука. Докато го мърдашъ палеца, животъ имашъ. Щомъ палецътъ престане да се движи, изгубвашъ живота. Когато престане палеца да се мърда, ти си заболѣлъ. Докато се мърда палецътъ – радвай се. Ти си здравъ човѣкъ. Казвашъ: „Азъ съмъ боленъ човѣкъ“. Като се мърда палецътъ – нѣма да се плашишъ, като престане да се мърда палецътъ – дяволътъ вече те е вързалъ. Като се мърда палецътъ – ти си свободенъ. Нѣма да казвате: „Азъ съмъ боленъ“. Докато можешъ да си движишъ рѫцетѣ – болестьта я нѣма. Като престанатъ да се движатъ пръститѣ, тогава може да кажешъ. Казвамъ ви това, за да се усили вашата мисъль. Казвашъ: „Забравихъ дали ще оздравѣя или не“. Щомъ се мърдатъ палцитѣ – ще оздравѣешъ, ако не се мърдатъ палцитѣ – тогава вече е друго. Нѣма да се обезсърдчавате. Заболи те коремътъ, питашъ: „Дали ще оздравѣя?“ Ако се мърдатъ палцитѣ – ще оздравѣешъ, ако не се мърдатъ палцитѣ – нѣма да оздравѣешъ. Диагнозата е много проста. Рѫцетѣ ни сѫ дадени, за да имаме постоянно съдействието Божие. Туй е една книга. Известна работа може ли да я свършите? Дадатъ ми една тема, азъ съмъ ученикъ и трѣбва да напиша дисертацията си. Казвамъ: „Ще може ли да я напиша или не?“ Палецътъ ми се мърда, значи то е доказателство. Може да се мърдатъ палцитѣ – можешъ да направишъ работата. Не бързай. Може да мине день, два, три, петь, година, петь, десеть – нищо не значи. Приятно е да прекарашъ десеть години въ Божественъ трудъ. Божествениятъ трудъ е въ живота, не калугерски животъ, но цѣлиятъ животъ въ всичкитѣ свои форми. Азъ виждамъ хубостьта на живота, който се проявява въ растенията, който се проявява въ рибитѣ, въ мушицитѣ, въ млѣкопитающитѣ и въ човѣка. Виждамъ живота, който се проявява въ камънитѣ – има известенъ животъ, въ положително състояние е вложенъ живота въ камънитѣ. Ако и камънитѣ ги обичашъ, и тѣ сѫ щедри, даватъ. За васъ камънитѣ още не сѫ живи. Се таки, ако обича човѣкъ дърветата, тѣ сѫ първитѣ пионери, които изучаватъ живота и дългия животъ. Ако бихме се отнесли ние съ растенията по-добре, щѣхме да живѣемъ по-добре. Като нарушаваме този законъ, животътъ се скѫсява. Казвате: „Глупаво е туй дърво“. Туй дърво е много разумно. Та сега – първото нѣщо: Ще контролирате живота, който Богъ ви е далъ /лѣвиятъ палецъ/ и живота, който сме приели /дѣсниятъ палецъ/. Колко хиляди години взело на умни сѫщества да ти направятъ този палецъ? И още работятъ. Палецътъ не е завършенъ. Много още има да се работи. Тъй, както е направенъ, много гениално е направенъ, но още има да се прави. Първото пречупване на лицето трѣбва да бѫде хармонично. Второто, третото и четвъртото пакъ трѣбва да бѫде хармонично. Колкото слизаме надолу, става по-мѫчно. Когато се качваме нагоре отъ физическия свѣтъ къмъ умствения, трѣбва да се качваме, за да премахнемъ мѫчнотията. Затова човѣкъ трѣбва да мисли, за да премахне мѫчнотията. Трѣбва да чувствува, за да премахне мѫчнотията. Трѣбва човѣкъ да употрѣбява волята си, за да премахне мѫчнотията. Въ всички пречупвания на енергиитѣ, които слизатъ отъ Божествения свѣтъ, намираме се въ едно затруднително положение, понеже не знаемъ какъ да ги употрѣбимъ. Ако фокусирашъ слънчевата свѣтлина, пречупишъ я, ти ще образувашъ единъ пожаръ въ себе си. Ще трѣбва да знаешъ какъ да пречупишъ свѣтлината и топлината. Като пречупишъ чувствата, пречупването на чувствата не трѣбва да бѫде голѣмо. Катастрофално действува. Младитѣ хора при пречупването на любовьта боледуватъ съ месеци, съ години, като стане пречупване на чувствата. Новата религия въ свѣта, която иде, е да се намѣри новото, правилното отношение, което любовьта има къмъ човѣшката душа, да се намѣри новото и правилно отношение, което душата има къмъ човѣшкото сърдце. Това трѣбва да се научи. За следния пѫть напишете на една книжка една права линия. Направете я съ каквато дължина искате. Начертайте една плоскость и единъ кубъ, каквато искате голѣмина имъ дайте. Ще видимъ каква голѣмина ще дадете. Всѣки да нарисува свободно една права линия, една плоскость и единъ кубъ на една книжка и се подпишете отдолу. Добрата молитва. ХХ година 10. Лекция на Общия Окултенъ класъ 11 декемврий 1940 год., Срѣда, 5 ч.с. Изгрѣвъ.
  12. От книгата, "Всекий дѣнь по една добра мисъль". Общ окултен клас. Година XX (1940–1941). Том I. Първо издание. София, Издателство „Урания“, 1997 Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Животъ, сила, здраве Отче нашъ. Фиръ-фюръ-фенъ. Пишете върху една свободна тема. Свободна тема или отъ физическия свѣтъ, или отъ духовния, или отъ умствения свѣтъ. Да направимъ упражнението за дишането. /Направихме упражнението, като последния пѫть при задържането мислено прочетохме молитвата „Отче нашъ“/. Всичкитѣ противоречия въ живота се дължатъ на нѣкои линии, които сѫществуватъ на лицето. Всичкитѣ хармонични работи, които се появяватъ, пакъ се дължатъ на нѣкои линии на лицето. Това сѫ общи твърдения, въ които трѣбва да се вѣрва. Не е унижение човѣкъ да вѣрва. Може да вѣрвашъ, че земята се върти. Или може да вѣрвашъ, че земята стои. Ако земята се върти – и ти се въртишъ. Щомъ не вѣрвашъ, че земята се върти – и ти не се въртишъ, ще имашъ едно статично положение. Едното състояние го наричамъ динамично, движение. Значи, щомъ не вѣрвашъ, че тя се движи – ти не се огъвашъ, седишъ на едно мѣсто и земята не се върти. Щомъ се спрешъ – не вѣрвашъ, че земята се върти. Щомъ се движишъ – вѣрвашъ, че земята се върти. Щомъ ти се спрешъ, казвашъ: „Може да не се върти“. Колебаешъ се. Туй сѫ редъ разсѫждения. Да вѣрвашъ въ каквото и да е, то не те унижава. Ти ще кажешъ: „Азъ не вѣрвамъ въ свѣтлината“. Защо не вѣрвашъ? Защото си слѣпъ. Казвашъ: „Азъ не вѣрвамъ въ тъмнината“. Защо не вѣрвашъ въ тъмнината? Защото си прогледналъ. Защо вѣрвашъ въ тъмнината? Защото си слѣпъ. Понеже вече имашъ понятие, чувствувашъ какво нѣщо е тъмнината. Сега трѣбва да излѣземъ изъ онова, обикновеното положение, въ което се намираме. Имаме каквото и да е обикновено положение. Обикновено положение е, когато казвашъ: „Какъ да започна да живѣя?“ Че отдавна ти си започналъ да живѣешъ. Въ какво седи животътъ? Животътъ седи въ едно разумно разбиране. Вие казвате тъй: „Азъ не искамъ да се огъвамъ“. Хубаво, (но) какво разбирате? Ами мислите ли, че ако човѣкъ не се огъва, ще му тръгне всичко наредъ? Азъ не обичамъ да се огъвамъ. Ако твоитѣ крака не се огъватъ, тръгнешъ по пѫтя – не се огъватъ краката ти, рѫцетѣ ти не се огъватъ, какво ще стане съ тебе? Ще се огъвашъ разумно, нищо повече. Огъвай се разумно – това е смисълътъ сега. (Нѣкой) казва: „Азъ не искамъ да се огъвамъ“. Хубаво. Да допуснешъ, че ти не искашъ да се огъвашъ и краката ти не се огъватъ, рѫцетѣ ти не се огъватъ, тѣлото ти не се огъва, седишъ на едно мѣсто – не се огъвашъ. Ето една философия, която разрешава всичкитѣ въпроси. Казвашъ: „Азъ не искамъ да се поддавамъ на такава слабость“. Кое е слабость? Туй, което не разбирашъ, е слабость. Туй, което разбирашъ, не е слабость. Следователно: трѣбва да излѣземъ отъ онова, което не разбираме. Каква е идеята? Казвашъ: „Азъ не разбирамъ“. Не че не разбирашъ, но не ти отърва. Нѣкой пѫть не разбирашъ, забравилъ си нѣкоя работа. Когато човѣкъ е гладенъ – никога не забравя хлѣба. Постоянно този хлѣбъ стои въ ума му. Щомъ се наяде – забравя хлѣба. За колко време? Следъ 4–5 часа пакъ мисли за хлѣба. Ти мислишъ, че си свършилъ съ хлѣба, но следъ 4–5 часа започвашъ пакъ да мислишъ за хлѣба. Това е едно ново разбиране. Всички вие искате да направите изведнажъ голѣми работи. Казвашъ: „Азъ искамъ онази Божествена Любовь“. Вие, докато дойдете до Божествената Любовь, има да минатъ хиляди години. То е велика работа. Веднажъ единъ ме пита: „Кой си ти?“ Рекохъ:Азъ съмъ човѣкътъ, който обичамъ хората съ най-малката любовь. Казвамъ: Нѣма човѣкъ, който да обича хората по-малко отъ мене. Отъ мене по-малко никой не може да ги обича. Нѣма да го обяснявамъ това. (Той) казва: „Че какъ тъй? Съ голѣмата Любовь трѣбва да се обичатъ“. – Въ малката любовь, въ едно житено зърно седи всичкото богатство на човѣка. Въ едно житено зърно, което е една шестьстотнохилядна часть отъ килограма, седи богатството на човѣка. Може да ти дамъ едно житено зърно и следъ 5–6 години туй житено зърно може да те направи богатъ човѣкъ. Като започнешъ да го ядешъ – ще дойде здраве, всичко ще дойде. Казватъ: „Милиони да имамъ“. Милиони(тѣ) нищо не значатъ. Едно житено зърно носи съ себе си едно голѣмо богатство. Най-малката мисъль, най-малкото чувство или най-малката постѫпка, която е нищожна – въ нея седи вашето бѫдеще. Вие минавате по пѫтя, виждате нѣкое камъче – не ви харесва, понеже не е на мѣсто турено. Вземете, че го турете на мѣсто. Щомъ не ви харесва, вие го вземете отъ мѣстото и го турете на мѣсто, турете го на почетно мѣсто. Знаете (ли) какво ще стане съ васъ? До този моментъ тебе не ти (е) вървѣло. Отъ него моментъ, всичко въ тебе ще се намѣсти. Това камъче, за което си казалъ, че не е на мѣсто, то си ти. Като туришъ камъка на мѣсто, ти ще туришъ себе си на мѣсто. Всичко ще ти тръгне напредъ. Сега това новото е, което трѣбва да дойде въ живота. Ти казвашъ: „Азъ съмъ беденъ човѣкъ, не може да давамъ подаръци“. Можешъ. То е голѣма лъжа, че ти не можешъ да направишъ нищо. Ти може да раздавашъ отъ себе си най-хубавитѣ чувства, които имашъ. Кажи на човѣка една думица – може да му дадешъ единъ подаръкъ. Какво ти коствува да кажешъ една добра дума, да кажешъ една хубава дума. Минавашъ покрай единъ човѣкъ, този човѣкъ плаче, изкълчилъ се кракътъ му. Какво ти коствува да му кажешъ: „Нѣма нищо, ще ти мине. То е за твое добро“. Кажи му туй – ще му олекне. Ти се спрешъ и му кажешъ: „Защо не внимавашъ, защо си глупавъ? Не знаешъ ли, че човѣкъ може да си напакости?“ Човѣкътъ нѣма нужда отъ моралъ. Той не се нуждае отъ моралъ. На този човѣкъ съ изчупения кракъ, кажи му една сладка дума. Щомъ му кажешъ сладката дума и въ тебе много работи ще се оправятъ. Кажи му сладката дума и отъ този день ще ти тръгне всичко напредъ. Сега минавате покрай нѣкой братъ и не знаете какво да му кажете. Казвате: „Той не заслужава“. На опасно мѣсто вече се поставяшъ. Кажи му една дума, за да оправишъ работата. Казвашъ „Какво да му кажа?“ Кажи му: „На добъръ пѫть. Онова, което си намислилъ, ти желая да го сполучишъ“. Отъ него день и твоитѣ работи ще тръгнатъ. (Пъкъ) ти ще се спрешъ (и) казвашъ: „Какво си се забуталъ така? Не знаешъ да ходишъ“. Ще обърнешъ внимание (на това), какъ той ходи. Сега азъ ви харесвамъ едно нѣщо: вие всички сте станали знаменити критици. Вие критикувате. Ще започнете съ музиката. Този знакъ Х е хармония. И това е хармония. Хармонията започва съ h . Какво означава този знакъ Х ? Значи, че Божественитѣ сили излизатъ къмъ периферията. Ти искашъ по нѣкой пѫть нѣкои нѣща. Казвашъ: „Дали моята мисъль е права?“ Казвамъ: Изпѣй ми една пѣсень. Ако знаешъ да пѣешъ – мисъльта ти е хармонична. Ако не знаешъ да пѣешъ – мисъльта ти не е хармонична. Казватъ: „Пѣенето, то е за децата работа“. Ако ти не можешъ да станешъ дете, ти не можешъ да станешъ възрастенъ. И човѣкъ, който не е билъ дете, той не може да стане възрастенъ. Искашъ да бѫдешъ мѫдрецъ. Докато не си билъ глупавъ, мѫдрецъ не можешъ да станешъ. Вие казвате: „Какво е глупостьта?“ Де е глупостьта въ Г? Имате уменъ – У. Кое е за предпочитане? Този, умниятъ човѣкъ, той е чаша, която събира вода и ти дава да пиешъ. Глупавиятъ е овчарь съ гега, носи кривака, пази овцетѣ. Глупавиятъ е овчарь. Умниятъ е виночерпецъ. Кое е по-хубаво сега? Умниятъ да те черпи или глупавиятъ да те кара съ тоягата си? Впрѣгни глупавия въ себе си. Когато дойде глупавиятъ – направи го овчарь. Като дойде глупавиятъ въ тебе – направи го виночерпецъ. Туй е разбиране сега. Като дойде глупавиятъ, вземи мотиката и иди да копаешъ. Като дойде умниятъ, вземи книгата и учи, отвори я и учи знанието, което ти дава. Спирате се нѣкой пѫть и казвате: „Има ли бѫдещъ животъ или нѣма?“ Казвамъ: Настоящъ животъ има ли? Азъ изваждамъ бѫдещиятъ животъ отъ настоящия. Ако има настоящъ животъ, има и бѫдещъ. Ако нѣма настоящъ животъ, нѣма и бѫдещъ. Туй, което сега сѫществува, то се проектира за бѫдеще. То не може да се проектира назадъ, а напредъ. Сега вие мислите за себе си. Хубаво е човѣкъ да мисли за себе си само. Но знаете ли кѫде е човѣкътъ, който мисли само за себе си? Човѣкътъ, който мисли само за себе си, той е винаги отзадъ на главата си. Дотогава, докато ти мислишъ само за себе си, ти отивашъ на западъ. Като започнешъ да мислишъ и за другитѣ, ти отивашъ на изтокъ. Вече имашъ две противополжни точки. Щомъ мислишъ за себе си, ти слизашъ долу. Щомъ започнешъ да мислишъ и за другитѣ, ти се качвашъ горе. Сега се казва: „Да мислишъ за ближнитѣ си“. За мене, като започнешъ да мислишъ за изтокъ, ти мислишъ за ближнитѣ си. Щомъ мислишъ за западъ, мислишъ за себе си. Щомъ мислишъ да свършишъ работата, мислишъ да се върнешъ въ кѫщи да си починешъ. Не е лошо да почива човѣкъ, но почивката трѣбва да дойде следъ като си работилъ за другитѣ. Казватъ: „Да се движимъ нагоре“. Нагоре да се движи човѣкъ, значи да живѣе за Бога. Направя нѣщо и имамъ предвидъ Нѣговата работа. Да пѣя, това е изкуство, което Богъ е създалъ. Той ми създалъ този ларингсъ. Той заповѣдва да пѣя. Че какъ ще служите на Господа, като не искашъ да употрѣбишъ ларингса си да пѣешъ, да говоришъ? Знаете ли коя бѣше първата дума, която Господь казалъ? Като създаде Господь Адама отъ земя и го направи, каза: „Адаме, стани“. И той стана. Знаете ли какво каза Адамъ? – „Ето ме, Господи“. Сега вие въ живота седите и се сравнявате съ другитѣ. Мислите кѫде седятъ другитѣ хора, сравнявате се съ тѣхъ дали сте по-горе. Въ цѣлия свѣтъ, като погледна на него и въ най-малката буболечица, азъ виждамъ души, които сѫ на разни степени на развитие. Въ единъ комаръ виждамъ една душа, която е на комарско развитие. Въ една муха виждамъ една душа, която е въ мухенско развитие. Въ едно червейче пакъ виждамъ една душа, въ една пчела – сѫщо. За мене това сѫ все души, които се развиватъ. За мене и ангелитѣ, и напредналитѣ души, (и) нѣкое божество – тѣ сѫ се степени. За тази муха казвате: „Колко е останала назадъ въ развитието си“. Ни най-малко не е останала, но сега започва. Тогава вие питате: „Защо Господь създаде мухитѣ?“ Азъ ще ви отговоря, но азъ ще ви попитамъ: Защо Господь създаде васъ? Лесна работа е. Лесно можемъ да отговоримъ за мухитѣ. Но питамъ: Защо Господь създаде васъ? Защо Господь създаде цигулари? Защо създаде художници? – За да рисуватъ. Защо Господь създаде работници? – За да работятъ. Защо Господь създаде момцитѣ, момитѣ? – За да играятъ. Казвате: „Какво е предназначението на момата?“ – Да играе. Като играе, работитѣ вървятъ. Като играе, работа свършва. Като не играе, не може да свърши работа. Казвате: „Той си играе съ мене“. Който може да си играе съ тебе, той може и работа да свърши. Който не си играе, нищо не може да свърши. Сега имаме изопачени понятия. Казва: „Азъ не искамъ глупави работи да мисля“. Ти докато не мислишъ глупави работи, умни не можешъ да мислишъ. Чудни сѫ хората. Онзи грънчарь, докато не знае да мисли глупаво, да вземе онази каль и, като прави грънцитѣ, да се окаля – ще може ли да прави гърнета? Казва: „Азъ не искамъ да се калямъ“. Грънчарьтъ не може да не се каля. Ти, докато не се окаляшъ, хубави грънци не можешъ да изкарашъ. Като се окаляшъ, ще направишъ хубави грънци. Ако отъ пръстьта не можешъ да направишъ хубави грънци, които хората да харесватъ – ти не си отъ умнитѣ. Скръбьта е каль. Господь ти дава тази каль грънци да правишъ. Ще вземешъ тази каль, ще мачкашъ, ще направишъ хубави грънци отъ кальта, че кой какъ дойде – да хареса грънцитѣ. Ти ще кажешъ: „Защо Господь ми даде тази каль?“ – Да станешъ отличенъ грънчарь. Казвашъ: „Господь на мене ли даде да съмъ грънчарь?“ – Какво да те направи – капелмайсторъ нѣкѫде? Има единъ анекдотъ за единъ българинъ. Нѣкои казватъ, че е станало въ Варна, други – въ София. Единъ българинъ отъ селата въ Варненско, като станало (тамъ) българско, искалъ да хване нѣкаква служба, която е лесна. Ходилъ да търси тази служба навсѣкѫде, (но) се мѫчни му се виждали. Веднажъ въ Варненската градина видѣлъ единъ капелмайсторъ да дирижира единъ оркестъръ. Видѣла му се най-лесната работа тя и веднага далъ прошение, искалъ да го назначатъ капелмайсторъ. Тя е най-мѫчната работа. Вие искате да бѫдете господари. Не е лошо да бѫде човѣкъ господарь. Но вие сте започнали оттамъ, отдето не трѣбва. Човѣкъ, който не е билъ слуга, не може да бѫде господарь. Споредъ мене, добриятъ господарь е онзи, който най-първо е билъ слуга, че после господарь е станалъ. Който първо е билъ господарь и после е станалъ слуга, по-мѫчно е да бѫде добъръ слуга. Най-разумното е ти първо да бѫдешъ слуга, за да бѫдешъ добъръ господарь после. Господарь – Г. Овчарь или говедарь, ти ще носишъ тоягата си. Слуга – С. Две идеи има за слугата, по два начина може да се слугува. Слугата трѣбва да се огъва като месечината, да се явява и да изчезва, всичко трѣбва да знае. На слугата каквото му кажатъ, той трѣбва да може да го направи. Да не каже: „Азъ не може да го направя“. Кажатъ му: „Стояне, направи това“. И той да го направи. Ако азъ ви кажа: „Дигнете земята“. Вие казвате: „Не мога да дигна земята“. Азъ я дигамъ. Не е мѫчно да се дигне земята. Че единъ глобусъ, не може ли да го дигнешъ? Азъ, ако съмъ слуга, ще докажа на своя господарь, че азъ нося земята въ умалена форма. Уменъ съмъ толкозъ, че съмъ направилъ малка земята и може да я нося. А пъкъ онзи, който е глупавъ, ще направи земята голѣма. Това сѫ сега редъ разсѫждения. Дойде идеята въ васъ да кажете: „Тъй не се разсѫждава“. Споредъ мене всѣко разсѫждение трѣбва да расте. Всѣка мисъль въ мене трѣбва да се роди и да расте. Всѣка мисъль, която не расте, всѣко чувство, което не расте, всѣка постѫпка, която не расте – тя нѣма животъ, тя е статическа. То е статическо положение. Всѣка една мисъль трѣбва да расте. За да расте една мисъль, тя трѣбва да внесе свѣтлина въ ума. Въ него свѣтътъ трѣбва да се разшири. Въ каквато и да е форма, едно чувство трѣбва да внесе топлина. Самата топлина помага на растението. Та казвамъ: Споредъ формитѣ ще видишъ какъ човѣкъ се е движилъ. Онѣзи хора, които сѫ се спирали върху физическия животъ, мислили сѫ много за ядене и пиене, природата ги е означила. Когато човѣкъ е обърналъ голѣмо внимание само на физическия животъ, неговитѣ пръсти сѫ дебели въ основата. Ако твоитѣ пръсти сѫ дебели, ти не можешъ да бѫдешъ духовенъ. Той е на физическото поле. Не е лошо човѣкъ да бѫде на физическото поле. Първата фаланга на пръститѣ означава физическото поле. Втората фаланга означава духовното. И третата – умственото. Третата фаланга се вижда малка, но то е перспективно. Тази часть е далечъ, затова се вижда малка. Тази е голѣма, защото е много близо. Ние сме по-близо до първата фаланга, а третата (е) най-отделечена, затова е малка. Нѣкои нѣща се виждатъ малки, защото сѫ отдалечени. Нѣкои нѣща се виждатъ голѣми, защото сѫ близки. То сѫ резултати. Първиятъ пръстъ е резултатъ на една умствена деятелность на духа. Първиятъ пръстъ е резултатъ на човѣшкия духъ, човѣшката душа, резултатъ на човѣшкия умъ и на човѣшкото сърдце, резултатъ и на човѣшката воля. Всѣко нѣщо е резултатъ. И въ всичкитѣ положения на пръститѣ показва де е работилъ духътъ. Че е работила душата, че е работилъ умътъ, че е работило сърдцето и волята. Всичко туй е поставено и навсѣкѫде въ рѫката се вижда. Кѫде сѫ работили хората? Човѣкъ кѫде е работилъ? Като погледне единъ ученъ човѣкъ на вашето лице, него го интересува носа, интересува го вашата уста, очитѣ, ушитѣ. Той нѣма да гледа само тъй. Като погледне устата ви, ще види развивали ли сте се правилно. Устата най-първо ще покаже степеньта на вашата любовь. Нѣкой казва, че ме обича. Азъ не се лъжа. Устата показва колко любовь има човѣкъ, и степеньта, и качеството, и благородството ѝ. Нѣкои искатъ да ме лъжатъ. На твоята любовь, която имашъ, азъ не се возя. Устата ти показватъ каква е любовьта ти. Какво значи любовьта ти, ако не можешъ да се жертвувашъ за човѣчеството? – Любовьта ти е слаба. Ако мислишъ, че като се пожертвувашъ ти ще изгубишъ нѣщо, ти не разбирашъ любовьта. Ти като се пожертвувашъ, ти ще станешъ по-голѣмъ. Жертвата прави човѣка по-силенъ и по-голѣмъ. Колкото повече се жертвува човѣкъ, толкова по-добъръ става, толкова по-силенъ става. Туй е законътъ на жертвата. (Нѣкой) казва: „Азъ не искамъ да се жертвувамъ“. Отъ тебе нищо нѣма да остане. Всички хора, които сѫ се жертвували, сѫ придобили нѣщо. Добритѣ хора сѫ станали добри, защото сѫ се жертвували. Силнитѣ хора сѫ се жертвували, затова сѫ станали силни. Нищо не е произволно. Казва: „Азъ не искамъ да се жертвувамъ“. То е неразбиране на закона. Ако азъ искамъ да се развивамъ, да стана уменъ или да стана силенъ, непременно трѣбва да възприема онзи законъ, чрезъ който Богъ прави хората силни. Ако ти не си готовъ да се жертвувашъ за Господа, ако ти не си готовъ да се жертвувашъ за ближнитѣ си, ако ти не си готовъ да се жертвувашъ за себе си – жертвата за себе си е на мѣсто, жертвата за ближнитѣ е на мѣсто, жертвата за Бога е на мѣсто, но ще ги туримъ последователно. Най-първо ще започнешъ да се жертвувашъ за Бога, да се жертвувашъ за ближнитѣ си и най-после да се жертвувашъ за себе си. Христосъ дава единъ примѣръ. Казва, че като се върне слугата отъ нивата на силния, ще му каже ли: „Стегни се да ми шеташъ първо азъ да се наямъ, пъкъ ти после ще ядешъ“? Казвамъ: Въ цѣлата процедура на живота имаме повърхностни разбирания. Казваме, че единъ човѣкъ е добъръ. Ако носътъ му е сплеснатъ – той не е добъръ човѣкъ. Ако устата му е сплесната – той не е добъръ човѣкъ. Ако ушитѣ (му) сѫ сплеснати – той не е добъръ човѣкъ. Ако веждитѣ (му) сѫ сплеснати – той не е добъръ човѣкъ. Ако челото (му) е сплеснато – той не е добъръ човѣкъ. Ако на една свѣщь азъ не мога да чета, тази свѣтлина е слаба. Онази свѣтлина, при която мога да чета, тя е заради мене добра. Какво разбираме подъ доброто? Човѣкъ трѣбва да бѫде добъръ, за да поддържа нормалното състояние на своето сърдце. А човѣкъ трѣбва да бѫде уменъ, за да поддържа силата на ума си. Доброто има отношение къмъ нашето кръвообращение. Всички вие, които страдате отъ лошо кръвообращение, доброто въ васъ е слабо. Всички отъ васъ, които имате главоболие, мисъльта ви е слаба. Щомъ мисъльта започва да става слаба, главоболието идва. Идва, понеже въ известни мѣста въ човѣшкия мозъкъ се набира излишна енергия, която не е потрѣбна. Станало напрежение нѣкѫде и туй напрежение образува главоболието въ мозъка. Като впрѣгнешъ тази енергия на работа, главоболието престава, изчезва. Отъ какво се ражда главоболието? Може да направите единъ малъкъ опитъ. Ако вие имате да плащате две полици отъ по 25 хиляди лева, имате да ги плащате на десети на този месецъ, (а) пари нѣмашъ. Мислишъ и не можешъ да разрешишъ отъ кѫде може да вземешъ пари. Като се намѣришъ въ противоречие, главоболието се образува. Значи енергията, която се е образувала, нѣма кѫде да излѣзе. Щомъ намѣришъ паритѣ да платишъ полицитѣ, главоболието изчезва. Главоболието се ражда отъ неразрешенитѣ въпроси. Сърдцеболието се ражда отъ неразрешенитѣ чувства. Болкитѣ въ тѣлото се раждатъ (отъ туй), че не знаешъ какъ да постѫпвашъ. Животътъ изисква нормално действие на сърдцето. Подъ думата „сила“ разбираме човѣшкия умъ. Човѣшкиятъ умъ трѣбва да действува нормално. Подъ думата „здраве“ разбираме човѣшката воля – и тя трѣбва да работи. Следователно, ако животътъ ти не функционира правилно – и сърдцето ти не функционира правилно, и умътъ ти не функционира правилно, и волята ти не функционира правилно. Казвате: „Трѣбва да постѫпваме правилно“. Ако постѫпвашъ правилно – ще бѫдешъ здравъ. Ако чувствувашъ правилно – ще бѫдешъ пакъ здравъ. Ако мислишъ правилно – ще бѫдешъ здравъ. Туй сѫ елементи на здравето. Казвамъ: Хигиената на живота сега е здраво тѣло, здраво сърдце, здравъ умъ. Сърдцето зависи отъ живота. Умътъ зависи отъ силата. Волята зависи отъ здравето. Вие сега искате да ви помогне Господь отвънъ. Че Господь ви помага. Ако е за ума, Той ще ви помага съ силата. Ако е за сърдцето, Той ще ви помогне съ доброто. Казвате: „Боли ме сърдцето“. Казвамъ: Усили доброто въ себе си. Имашъ главоболие. Усили мисъльта си. Имашъ нѣкаква болка въ тѣлото. Усили постѫпкитѣ си. Азъ имамъ тукъ единъ примѣръ. Една стара сестра, която не можеше да се мърда, иде при мене и ми казва: „Учителю, не мога да се мърдамъ“. Казвамъ (ѝ): „Ще вземешъ две стомни вода и ще започнешъ да ходишъ за вода“. – „Не мога да ходя“. – „Ще започнешъ да лазишъ“. – „Какъ?“ – „Тъй ще направишъ и ще оздравѣешъ“. Тя ме послуша. Пада, става, пада, става и оздравя. Идатъ за друга една сестра, доста възрастна, евангелистка бѣше. Казватъ: „Не може да стане“. Иска азъ да ида при нея да я подигна. Казвамъ: „Ще ѝ кажешъ да стане, да пъпли по земята, и отъ леглото до мене да пъпли, и ще оздравѣе“. Тя повѣрва и тя стана. Каже ли ти Господь – стани, стани и започни да пъплишъ. Вие искате да бѫдете богати, да имате кѫща, че оттамъ насетне да служите на Господа. И баба знае тъй, като нѣмашъ нищо да служишъ. Като ти каже Господь: „Иди“ – да идешъ. Каже ли ти – ти да станешъ, да се облѣчешъ и да идешъ. Питамъ: Тия, които се раждатъ, облѣчени ли се раждатъ? – Всичкитѣ деца се раждатъ голи. Господь това дете го е проводилъ и него не го е срамъ да се роди голо. Викатъ това дете на свѣта голо да дойде. Като дойде, облѣкатъ го като войникъ, и туй дете ходи облѣчено и генералъ става, шапка има. Ако се бѣше отказало да дойде голо на свѣта, нищо нѣмаше да стане. Вие се срамувате да се покажете такива, каквито сте. Защо ви е срамъ, кажете ми? Срамътъ не е нѣщо лошо. Вие ще се засрамите. Казвате: „Азъ съмъ силенъ, всичко може да направя“. Като ви турятъ на изпитъ, не може да направите това, което сте казали, че ще направите. Тогава вие се засрамвате, че каквото сте казали не може да го направите. Всѣкога, когато не можемъ да направимъ онова, което сме казали, започваме да се срамуваме. Ти казвашъ: „Мога да свиря“. Речешъ да свиришъ, (но) не можешъ да вземешъ вѣрно тоноветѣ. Самъ чувствувашъ, че не си се препорѫчалъ на хората вѣрно. Щомъ свиришъ хубаво, щомъ пѣешъ хубаво, щомъ постѫпвашъ хубаво – веднага ти се изправишъ, имашъ вѣра въ себе си. Като говоря нѣщо, на менъ сѫ ми казвали: „Ти това можешъ ли да го направишъ?“ Но то е човѣшка гордость. Туй, което говоря, може да мога азъ да го направя, пъкъ може да не мога да го направя. Казва: „Можешъ ли да го направишъ?“ Веднага вече има една слабость. „То, казва, не е заради насъ“. Вървимъ съ единъ приятель, комуто казвамъ: „Дигни тази книжка“. – „То не е моя работа“. Азъ се навеждамъ и вземамъ книжката. Щомъ не е негова работа, то е моя работа. Рекохъ: „Кой е хвърлилъ тази книжка?“ (Той) казва: „Не е моя работа“. Пита ме, защо я вземамъ. Вие какъ бихте му отговорили, кажете ми? Казва: „Нека онзи, който я хвърлилъ, да я вземе. Защо ще даваме лошъ примѣръ“. Казвамъ: „Азъ минавахъ, азъ я хвърлихъ“. – „Тъй ли?“ – „Азъ си поправямъ погрѣшката“. Всѣка погрѣшка, която виждашъ, тя е твоя – поправи я. Азъ съмъ виновенъ. Да кажемъ вие проповѣдвате на нѣкои ученици френски езикъ, ученикътъ направи погрѣшка. На кого е погрѣшката – на ученика или на учителя? Понеже учительтъ не го е научилъ въ миналото, сега трѣбва да го поправя. Казва: „Едно време ти казахъ, но сега не е така на френски“. Да кажемъ вървя по пѫтя, ударя си крака и моятъ кракъ пострада. Погрѣшката на крака ли ми е или на мене? Кой е направилъ погрѣшката? Кракътъ ми е усърденъ да ме слуша. Каквото му кажа, ме слуша. (Нѣкой) щомъ се удари, спре се и казва на крака: „Ти слѣпъ ли бѣше, защо не се дигна нагоре?“ Ти трѣбва да кажешъ на крака си: „Дигни се нагоре“. (Пъкъ) ти му каза да се държи долу, да не се дига много. Хубаво. Де е лошото, че човѣкъ се надига? Когато е на война не се надига, но снишава се. Но щомъ мине войната, надига се горе да го видятъ. Щомъ си въ голѣми мѫчнотии, не се надигай. Щомъ минатъ мѫчнотиитѣ, може да се надигашъ. Дойде скръбьта. Какво означава скръбьта? Това е бойно поле. Ще се окаляшъ, (както) грънчарьтъ. (Той) опича грънцитѣ, изкара най-хубавитѣ сѫдове и хората казватъ: „Ето единъ човѣкъ, който знае да прави грънци. Отъ тази каль той направи своитѣ сѫдове“. Сега азъ ви обяснявамъ едно отъ противоречията, отъ страданията. Мнозина питатъ защо Господь не (е) далъ само радости. Значи да ви даде само опечени грънци. Други да правятъ сѫдоветѣ, пъкъ вие само да ги употрѣбявате. И то не е лошо. Но ако всичкитѣ очакватъ другитѣ да правятъ сѫдоветѣ, тогава кой ще ги прави? Сега васъ, както ви гледамъ, вие сте голѣми юнаци. Казвате: „Едно време бѣхме глупави, любовь имахме, но то (въ) началото е тъй“. Едно време бѣхте по-умни. Сега сте по-глупави. Гледамъ, (че) нѣкой се срамува да обича. Обича, но иска да скрие любовьта си. Малко лъжа има. Не лъжа, но политика. Той обича нѣкого, погледне скришомъ и си обърне очитѣ веднага въ друга посока. Ти погледни свободно сестрата и кажи: „Сестра, харесвамъ те“. Въ дадения случай тя е нѣщо хубаво направено. Кажи: „Харесвамъ този, който (е) направилъ тази дреха“. Гледамъ ти дрехата, хубава е. Не се интересувамъ отъ тебе, интересувамъ се отъ дрехата ти, отъ този, който (е) направилъ дрехата ти. Много хубава краска има. Гледамъ ти обущата, (пъкъ ти) казва(шъ): „Какво ми гледашъ краката?“ Менъ ми харесватъ обущата ти. Или гледамъ твоя носъ. Не се занимавамъ съ тебе – човѣка, но съ носа ти. Който го е направилъ, той е билъ уменъ човѣкъ. Много хубавъ носъ ти е направилъ. Него харесвамъ. Окото ти е хубаво направено, после веждитѣ – хубаво направени сѫ тия нѣща. Този, когото харесвамъ, бихъ желалъ да ида при него и на мене да ми направи. Се трѣбва да се намѣрятъ тия майстори. Сега вие имате едни изопачени понятия за любовьта. Всичкитѣ нещастия въ живота произтичатъ отъ любовьта. Всичко въ свѣта произтича отъ любовьта. И радости, и скърби произтичатъ отъ любовьта. И сиромашия, и богатство произтича отъ любовьта. Когато едно дърво роди много плодове, клонищата му се огъватъ надолу. Тѣ се огънали отъ много работа. Щомъ се освободятъ отъ плодоветѣ, веднага клонитѣ се изправятъ, дигатъ се нагоре. Питамъ: Кое е хубаво – съ наведена глава ли да ходишъ или съ дигната глава? Единъ българинъ, като отишъл на нивата, гледа всичкитѣ класове стърчатъ нагоре. Хваналъ се за главата. Нѣма нищо въ тѣхъ. Наведена глава обичамъ, но наведена отъ плодове, отъ мисъль. Когато главата е наведена отъ мисъль, отъ благородни чувства и постѫпки, разбирамъ. Когато е вирната нагоре, че нѣма нищо – какво има да те радва? Дойде нѣкой да ме критикува, казва: „Ти не си добъръ човѣкъ“. – „Хубаво, правъ си“. – „Ама ти не мислишъ добре“. – „Правъ си“. – „Ама ти не постѫпвашъ добре“. Казвамъ: Ти си първиятъ човѣкъ. Кажи ми, какъ да постѫпвамъ? Покажи ми и азъ да тръгна следъ тебе. Научи ме какъ да постѫпвамъ. Знаешъ ли, колко мѫчно е да кажешъ какъ трѣбва да бѫдешъ добъръ. Че не е лесно да бѫдешъ добъръ. Иде единъ богатъ човѣкъ и ти изваждашъ да му дадешъ една английска лира. Ще се докачи човѣкътъ. Онзи пѣвецъ, който знае да пѣе хубаво (и)(пѣя) – стане студено. Нѣкой пѫть, като пѣя, за 5–6 часа оправи се времето, стане топло. Казвамъ: Понеже хубаво пѣхъ, топло ще бѫдешъ. има владѣене на гласа си, свършилъ нѣкѫде, ти се изтѫпанчишъ предъ него да го учишъ какъ трѣбва да пѣе. То е смѣшно. Предъ него ти се учи. Гледамъ мнозина, които не знаятъ да пѣятъ, искатъ да учатъ другитѣ, които знаятъ повече отъ тѣхъ. Човѣкъ, който не знае да пѣе, той не може да мисли. Човѣкъ, който не е добъръ, не знае да пѣе. Човѣкъ, който не постѫпва добре, не знае да пѣе. Азъ по нѣкой пѫть съмъ се опитвалъ да пѣя. По два начина пѣя. Нѣкой пѫть пѣя, времето е развалено и се оправи. Другъ пѫть е хубаво времето и, като пѣя, се развали. Студено е, пѣя – стане топло. Топло е, Вие ще ме попитате алегорично ли говоря или буквално. И алегорично говоря, и буквално говоря. Запримѣръ, ти се молишъ на Бога и Той не ти дава това, което искашъ. Или ти навреме не се молишъ, или не знаешъ какъ да се молишъ. Сега нѣкои казватъ, че не трѣбва да се молимъ. Ако нѣкой ученикъ по музика, който обича музика, иде при единъ учитель по музика, ако има обхода, иде и каже на учителя, че иска да го учи. Когато този учитель види, че ученикътъ иска да се учи, веднага ще започне да му преподава. Ако ученикътъ се покаже, че знае, тогава учительтъ ще каже: „Ти не си за мене“. Завежда бащата на Паганини своя синъ при единъ знаменитъ френски учитель. Учительтъ билъ боленъ и бащата влиза при него да се споразумѣятъ за цената на уроцитѣ. Въ другата стая, кѫдето билъ Паганини, имало една цигулка. Паганини взема цигулката и почва да свири. Учительтъ го пита: „Кой свири?“ Бащата казва: „Синътъ ми“. (Учительтъ казва): „Азъ не мога да го уча“. Казвамъ: Ако вие съ вашата пѣсень не можете да оправите времето, ако не можете и да го развалите, вие не сте силни хора. Ако правишъ гърнета, че направишъ едно гърне и не го харесвашъ, ако можешъ да го вземешъ, да го смачкашъ наново и пакъ да го туришъ на колелото да направишъ ново гърне, ти си майсторъ. Ако не си майсторъ да смачкашъ гърнето и да направишъ, каквото си искашъ, и гърнето не излиза, както трѣбва, не си майсторъ. Пакъ го смачкай и го направи. Ще се изгуби време, (но) нищо не значи, не е важно това. Трѣбва да се направи красива форма. Нищо, че ще се изгуби време, трѣбва да се научимъ да мислимъ хубаво. Понеже, като мислимъ хубаво, ще образуваме хубаво чело. Като мислимъ хубаво, ще образуваме хубаво лице. Всичката наша добрина, всичкитѣ наши мисли ще се отразятъ на лицето ни, ще се види. Ние най-първо работимъ за себе си: работишъ за брадата си, работишъ за веждитѣ си, за носа си работишъ, за челото си работишъ, работишъ за Бога. Като гледамъ хората, гледамъ брадитѣ имъ. Много сѫ работили за себе си – тази часть е много голѣма, много развита е. За носа си много малко сѫ работили и за челото си много малко (сѫ) работили. Нѣкои гледамъ за Бога сѫ работили, но за ближнитѣ си не сѫ работили. Други работили за ближнитѣ си, но за Бога не сѫ работили. Но пакъ съответствие има. И за Бога, като работишъ, и тамъ може да има егоизъмъ. (На нѣкой) челото му не е голѣмо, носътъ не е съразмѣренъ. Той има воля, но волята трѣбва да се подчини на работа за Бога. Сърдцето и то трѣбва доброволно да се подчини и то да работи за Бога. Казвамъ: Въ умствено отношение, въ духовно отношение, въ физическо отношение трѣбва да има съразмѣрность. Казвамъ: За бѫдещата култура трѣбва да излизате отъ Бога. Отъ Божествената мисъль трѣбва да излизате. (Първо) да направишъ опитъ съ ближнитѣ си. (Чрезъ) ближнитѣ си ще направишъ опитъ съ себе си. Най-после ще направишъ опитъ (само) съ себе си. Ще провѣрявашъ, че сѫ вѣрни (резултатитѣ). Първо ще работишъ за себе си и после ще опиташъ едно добро самъ ти, за да бѫдешъ авторитетъ, да знаешъ вече, че твоята мисъль е вѣрна. Туй, което ти опиташъ, което ти знаешъ, то е най-вѣрно. (Тъй) ще образувашъ единъ крѫгъ. Сега вие работите за себе си и не сте щастливи. Всѣки единъ човѣкъ, който работи за себе си, е недоволенъ. Той не е здравъ. Азъ, като работя за себе си, трѣбва да имамъ радость, миръ – и въ душата си, и въ ума си, и въ сърдцето си. Навсѣкѫде да има свѣтлина. Като казвамъ да работишъ за Бога, разбирамъ да вършишъ съ радость всѣко нѣщо, да ти е приятно, да пѣешъ, (да) свиришъ, да пѣешъ. Работишъ на нивата – да пѣешъ. Каквото и да правишъ, и най-малката работа – да пѣешъ. Тя е Божествена работа. Кажешъ една (хубава) дума нѣкому (и) нѣкой не те е видѣлъ. Но хубавото принася полза на всѣки човѣкъ. Всички наши мисли и чувствувания, които имаме, трѣбва да образуватъ тази радость вѫтре въ насъ. Сега схващайте правилно. Много работи сте научили. Въ сравнение съ нѣкои по-низши сѫщества, много сте напреднали. Но, ако се спрете на това мѣсто, дето сега се спирате, туй е ваше разбиране. Вие ще имате цена за по-долнитѣ животни, но за по-горнитѣ – никаква цена нѣма да имате. Вие ще идете въ другия свѣтъ. Защо ще идете въ другия свѣтъ? Всѣки човѣкъ, на когото дрехитѣ сѫ остарѣли (така), че е оголѣлъ вече на земята, трѣбва да иде въ оня свѣтъ да му скроятъ нови дрехи, да се подмлади. Ще иде тамъ, ще остави старитѣ дрехи, ще му дадатъ ново тѣло, ще се върне на земята. Раждане и умиране не е нищо друго, освенъ смѣняне на старитѣ дрехи съ нови. Раждаме се съ нови дрехи, умираме съ стари дрехи. Постоянно отиваме въ другия свѣтъ да се облѣчемъ съ ново. Щомъ се облѣчемъ съ нови дрехи, пакъ идемъ тукъ, на земята. Щомъ се изпокѫса дрехата, казвашъ: „Да ида при баща си“ и, като блудния синъ, отивашъ. Това е казано въ най-простата форма. То е колелото, което се движи. Докато единъ день ще се облѣчете съ нови дрехи, които нѣма да остарѣятъ. Сами по себе си ще се подмладите. Сега не искамъ да ви обнадеждавамъ, (за) да вѣрвате повече. Тази работа е сериозна. Искате да пѣете. Ако искате да пѣете една пѣсень, която не служи на мисъльта, не служи на чувствата, на въодушевлението, на силата – тя нѣма качествата на една пѣсень. Защото пѣсеньта – това е единъ резултатъ на три процеса, които ставатъ въ насъ: процесътъ на нашата мисъль, на нашитѣ чувствувания и нашитѣ постѫпки, на силата, която се явява. Искашъ да говоришъ, за да се проявишъ. Сега всички трѣбва да пѣете. Не на сцената, (тамъ) тѣ сѫ официалнитѣ пѣвци. Но всѣки единъ отъ васъ трѣбва да пѣе. Сега, ако ви накарамъ да изпѣете думата „животъ“, какъ ще я изпѣете? Кой е основниятъ тонъ на думата „животъ“? Този тонъ не е много високъ, не е и много нисъкъ. Сега азъ не се спирамъ да ви направя пѣвци, но искамъ да помагате на ума си. Всичкитѣ добри и умни хора въ свѣта, когато пѣятъ – вслушвайте се навсѣкѫде какъ пѣятъ. Вижъ съ сърдцето си ли пѣе, или съ ума си, или съ волята си. Когато съ волята си пѣе – пѣсеньта е силна, но нѣма мекота. Нѣкѫде пѣсеньта е по-мека, отколкото трѣбва. А пъкъ нѣкѫде пѣсеньта е по-опредѣлена. Всѣка пѣсень, тя трѣбва да бѫде облѣчена, свѣтлина да има, аура да има. После трѣбва да има топлина. Да не е много гореща, но да не е и много студена – да има малко хладина, както лѣтно време, когато седнешъ подъ крушата. После пѣсеньта трѣбва да бѫде завършена. Коя е завършена пѣсень? /Пѣе думата „животъ“/. Но въ пѣсеньта влиза тази модулация, влиза сила. Като пѣете, кѫде ще турите силата? Какво движение ще дадете на силата? Въ живота човѣкъ обхваща нѣщата, въ силата той трѣбва да ги разширява. Въ здравето той трѣбва да има единъ завършенъ процесъ, отъ който се ползува. Здравето е резултатъ, отъ който ние се ползуваме. Когато почувствувамъ, че съмъ здравъ – имамъ голѣмо упование въ себе си. Човѣкъ може да има самоупование, когато е здравъ. Човѣкъ може да бѫде самонадѣянъ само (тогава), когато има сила. Човѣкъ може да се радва, когато чувствува, че има животъ. Животътъ е (този), който радва човѣка. Та казвамъ: Процесътъ на живота е онова, което Богъ ни дава да го туримъ на работа. Следъ като го обработимъ, то да излѣзе отъ насъ. И най-после ние ще се радваме на онзи резултатъ, който ще остане въ насъ. Днесъ азъ академическа музика не ви преподавамъ. Нея ще я учите въ академиитѣ. Академическата музика вие ще я изучавате. Нѣкои отъ васъ сѫ по-одарени по музика – повече дарби, повече капиталъ иматъ по музика. Нѣкои имате малко капиталъ. Онѣзи, които иматъ малко капиталъ, може да взематъ малко на заемъ. Защото всинца не сте еднакво музикални. /Учительтъ взе цигулката/. Кой основенъ тонъ да вземемъ, за да изпѣемъ „Животъ, сила, здраве“? /Пѣе „Животъ, сила, здраве“. Пѣе „Животъ, сила, здраве – това е богатство на душата за живота на земята“. Изпѣхме ние „Животъ, сила, здраве“/. Това е модерно пѣене. По-рано хората сѫ пѣли по-другояче. /Свири на цигулката си/. Това е билъ животътъ въ миналото. /Пакъ показа музикално какъвъ е билъ животътъ на миналото/. Сега животътъ е изопаченъ. Сега вие много се притѣснявате. Следъ като дойдете, (трѣбва)/Учительтъ пѣе „Животъ, сила, здраве“ въ нови вариации . Пѣе „О,малко цвѣте, бѣло кокиче, откакъ те тебе зърнахъ въ пролѣтьта, въ сърдцето ми нѣщо трепна.Азъ почнахъ вече като тебе да живѣя и съ бѣла дрешка да се обличамъ“/. Това е пѣене въ отмѣрени тактове. Какъ ще я изпѣете въ една класическа форма? Я изпѣйте пѣсеньта „Сила, животъ, здраве“. /Всички изпѣхме пѣсеньта/. Тази пѣсень да я научите. /Пѣе: „Животъ, ти носишъ за мене доброто на моето сърдце. Добро, ти носишъ прекрасната мисъль за моя умъ. Добро, ти носишъ прекрасната мисъль за моя умъ. О, ти – моятъ умъ – дарба, която Богъ ми е далъ, ти носишъ моята сила, въ себе си скрита за мене“/. да забравите себе си. Да забравишъ себе си, значи да забравишъ своитѣ погрѣшки. Като пѣешъ – да ти е приятно , че пѣешъ. Много мѫчно е човѣкъ да остане свободно да пѣе. Ти за да пѣешъ добре, трѣбва да се хармонизирашъ съ всичкитѣ хора. Трѣбва да вземешъ единъ тонъ, дето никой не може да вземе по-долу и никой да не може да вземе по-горе, по-високо. И тогава оттамъ да започнете. Тогава пѣенето става правилно. Казвате: „Вече остарѣхме“. Подъ думата „остарѣване“ разбирамъ поумнѣване – значи поумнѣлъ си, повече свѣтлина имашъ. Щомъ имате повече свѣтлина, трѣбва да имате и повече топлина. Щомъ сте се развили, трѣбва да бѫдете и силни. Вие имате стари навици, съ които вие си противодействувате. Всѣки, който пѣе – вие считайте, че това е добро. Всичкитѣ хора, като се вслушатъ – то е разнообразието на живота. Тебе, като те слушатъ и ти, като слушашъ – то е хубавото. Всѣки единъ, като изпѣе една пѣсень, нѣма да я изпѣе по единъ и сѫщъ начинъ. Единиятъ ще приложи повече свѣтлина, другиятъ – повече сила, но има и много други качества. Ако едно дете пѣе пѣсеньта, ако единъ възрастенъ пѣе, ако една млада мома я пѣе, или ако единъ старъ човѣкъ я пѣе – тѣ разни качества ще придадатъ на пѣсеньта. Стариятъ не може да пѣе като детето. Детето не може да пѣе като стария. На стария пѣсеньта има свой смисъль, на детето има другъ смисъль. На малкото дете на 5–6 години, гласътъ му не е преправенъ. На нѣкои деца на 5–10 години, гласътъ е много хубавъ, чистъ, нѣщо хубаво и непринудено има въ гласа (имъ). Казвамъ: Когато пѣете, пѣйте естествено. Не се бойте какво ще кажатъ хората. Азъ, като пѣя, гледамъ какво ще кажатъ отгоре професоритѣ по музика. Слушамъ ги какво ме коригиратъ. Тѣ казватъ: „Малко измѣни“. Когато тѣ ме харесватъ, всичкитѣ отвънъ ще ме харесатъ. Тѣ, като не ме харесатъ, зная че и отвънъ не може да ме харесатъ. Законътъ е за всичкитѣ еднакъвъ. Трѣбва да слушате само въ себе си. Пѣй(те) не да бѫдете голѣми пѣвци. По нѣкой пѫть попѣй си малко. Като дойдете тукъ, да ви слушамъ да пѣете. Казвате: „То не е заради насъ“. Но всѣки, който не пѣе – не може да влѣзе въ Царството Божие. Всѣки, който не мисли – не може да влѣзе въ Царството Божие. Всѣки, който не чувствува – не може да влѣзе въ Царството Божие. Всѣки, който не работи – не може да влѣзе въ Царството Божие. Не че всичко е въ пѣенето, но трѣбва да знаете едно отъ качествата – мисъль, чувствувания, сила, работа. Азъ бихъ желалъ да се разговаряте музикално, съ пѣсень. /Пѣе: „Колко не ми харесватъ твоитѣ постѫпки, съ които ти ме посрещна. Макаръ, че не сѫ толкозъ добри, искамъ да ги коригирамъ. И както виждашъ, азъ имъ пѣя. Колко не сѫ добри твоитѣ постѫпки, колко не сѫ добри твоитѣ постѫпки. За бѫдеще ти ще постѫпвашъ по-добре, за бѫдеще ти ще постѫпвашъ по-добре. Я ми се засмѣй сега. Какво си стисналъ устата си като затворена врата“/. Азъ тъй бихъ го критикувалъ. Въ операта така пѣятъ. Много ги харесвамъ. Но много изкуствени нѣща има въ операта. Той за любовь говори и като, че се кара. Ще станете деца, но умни. Разумни деца ще станете. Ще пѣете, но разумно ще пѣете. Разумно трѣбва да се пѣе. Тамъ е сега подмладѣването. Защото въ свѣта само Господь е старъ. Другитѣ – ние, сме деца. Ще се учимъ отъ Него. Нѣма да мислишъ, че си старъ. Ти си на 45 години, 45 лазарника. 45 години земята се е мѫчила да ходи. Тя обикалѣла, носила ни на гърба си и не е остарѣла. (А) ти само на гърба си седишъ, че си остарѣлъ. Земята е още млада. Толкозъ милиони години и е млада. Ти едва си носилъ 45 години, и ти си остарѣлъ? Като те носи земята, трѣбва да се подмладишъ. Като излѣзете – да се зарадвате. Като погледнете слънцето – да се зарадвате. Вие съжалявате, че сте остарѣли. Огледайте се. Остарѣването значи геологически промѣни сѫ станали. Намалила се е любовьта. Нѣкой (е) отбилъ любовьта ви. Вие идете, проправите пѫтя на водата, тѣ сѫ я отбили да пои пипереници – този отбилъ, онзи отбилъ. Никакви пипереници нѣма да гледате, вашата вода не давайте. Като свършите вашата работа, другата вода, която остане – давайте. Никога не отнемайте правото на единъ човѣкъ. Щомъ отнемешъ неговото право, другъ ще отнеме твоето право. Всичкитѣ хора иматъ преизобилно. Мнозина взели чуждото, че не се занимаватъ съ своето. Занимавайте се съ вашитѣ дарби, които Богъ ви е далъ. Занимавайте се съ доброто въ васъ, да бѫдете полезни на себе си и на другитѣ. Да благодаримъ на Бога за живота, който ни е далъ, за всичко онова, което живота носи съ себе си. Да благодаримъ на Бога за силата, която ни дава и за всичко онова, което силата носи. Животътъ носи известни блага. Здравето носи известни блага. Да благодаримъ и за силата, и за здравето, съ които постоянно ни обновява. Добрата молитва. ХХ година 9. Лекция на Общия Окултенъ класъ 4 декемврий, 1940 год., Срѣда, 5 ч.с. Изгрѣвъ.
  13. От книгата, "Всекий дѣнь по една добра мисъль". Общ окултен клас. Година XX (1940–1941). Том I. Първо издание. София, Издателство „Урания“, 1997 Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Усилвайте връзката Отче нашъ. Всичко въ живота е постижимо. Духътъ Божи. Да направимъ упражнението за дишането, като при поемане ще мислите за думата „животъ“ , при задържане – „сила“ , при издишане – „здраве“. Свикнали сте въ живота само съ обикновени работи. Има едно писмо написано – обикновена работа. Но умниятъ човѣкъ, който разбира писмото, вижда отъ писмото свѣтлина. Нѣкой пѫть вие искате да знаете кой е виноватъ въ свѣта. Азъ ще ви представя нѣколко примѣра. Когато наказватъ вълка, за какво го наказватъ? Понеже изѣда овцетѣ. Влѣзе въ тази кошара – задигне едно агне, влѣзе въ онази кошара – задигне друго агне. Тукъ хване нѣщо, тамъ хване друго. Съгласни сме, че го убиватъ, одератъ му кожата и я носятъ. Хората, които намиратъ постѫпката на вълка, несъобразна съ законитѣ, обичатъ да носятъ неговата кожа. Понеже въ вълчата кожа въшки не влизатъ и бълхи не влизатъ. Паразититѣ бѣгатъ отъ кожата на вълка. Вълка гонятъ, защото прави престѫпление. Ами заека защо гонятъ? Заекътъ не е изѣлъ овци, но нѣкоя хрътка го подгонила. Тукъ стрелятъ по него, тамъ стрелятъ. Защо го гонятъ, кажете ми? Отъ любовь го гонятъ. Но и заекътъ, и той има престѫпление. Зимно време, когато падне голѣмъ снѣгъ, той иде при нѣкое дърво и огложди кората му и го осакатява. Направилъ голѣма пакость – заради това го гонятъ. Когато си човѣкъ, поне на свѣтъ да ходишъ, да не правишъ пакость на дърветата. Сега хората иматъ престѫпления отъ две категории: престѫпленията на вълка и престѫпленията на заека. Заекътъ зимно време, като нѣма какво да яде, иде и обѣли на нѣкое дърво кората. Намразятъ го хората. Човѣкъ трѣбва да се освободи. Линията АВ е пѫть на човѣшкото движение. АВ е пѫть, отъ който човѣкъ започва да се движи. Първоначално лицето е било свързано съ гръбначния стълбъ. Въ змията лицето е сраснало съ гръбначния стълбъ. Както виждате лицето се подвижило отзадъ напредъ и човѣкъ е дошълъ отпредъ, успоредно на гръбначния стълбъ. Лицето отзадъ започнало да се подига, подига и сега е дошло отпредъ. Знаете какъвъ дълъгъ периодъ е взело, докато се обърне. Сега вие искате да станете благородни хора. Това зависи отъ нашето лице. Лицето на слона се е подигнало на 90 градуса. При човѣка е изминало единъ пѫть отъ 180 градуса и е станало успоредно на гръбначния стълбъ. Да вѣрваме въ Бога. Знаете ли какво нѣщо е вѣрата? Какъвъ процесъ е вѣрата? Не да вѣрвашъ само. Какво придобивашъ, ако вѣрвашъ? Първоначалното течение, което изтича отъ материята въ свѣта, то е червения цвѣтъ, елементарния животъ. Червениятъ цвѣтъ е, който изтича, който дава отъ себе си. Имате портокаления цвѣтъ. Нѣщата се индивидуализиратъ. Не представятъ общо течение, както въ червения цвѣтъ, но представятъ живота на едно отдѣлно сѫщество, на единъ комаръ, на едно цвѣтенце – индивидуализиратъ се. Зелениятъ цвѣтъ представя растенето у човѣка, у растенията. Следователно, въ зеления цвѣтъ вече се строи нѣщо. Жълтиятъ цвѣтъ се отнася до една по-висока область. То е умствения животъ на човѣка. Дойдете до синия цвѣтъ. То е цвѣта на поглъщането. Ти трѣбва да вѣрвашъ, да поглъщашъ, да вземашъ. Вѣрата е усилване на човѣка. Съ вѣрата ти нищо не добивашъ – ти вземашъ. Като вѣрвашъ въ нѣкого – вземашъ. Казвашъ: „Вѣрвамъ въ тебе“. Като вѣрвашъ въ мене, вземашъ нѣщо отъ мене. Като не вѣрвашъ, нищо не вземашъ отъ мене. Сега вие разбирате, че като вѣрвашъ въ нѣкого – ти му придавашъ нѣщо. И то е възможно. Като вѣрвашъ въ човѣка, ти използувашъ онзи капиталъ, който този човѣкъ ти дава. Та казвамъ: При сегашното разбиране на нѣщата ние въ сѫщность не разбираме какво нѣщо е вѣрата. Вѣрата сѫщевременно разбира, че дава голѣма широчина на ума. Надеждата е по-близо до човѣшкото лице. Затуй тя бърза винаги, има по-добри условия. Въ надеждата по-лесно се придобиватъ нѣщата. Въ вѣрата хиляди години се изискватъ, за да се придобие нѣщо. Вие искате да станете светии, въ единъ животъ да станете светии. Тъй се казва, но за светия да стане човѣкъ, се изискватъ хиляди години. И гении да станете се изискватъ хиляди години. Гениятъ нѣма едно чело отъ два сантиметра. Гениалностьта си има гениално чело. Челото има гениална форма. Нѣма да ви казвамъ каква е гениалната форма на челото, да не би да се обезсърдчите. По-добре е да не знаете гениалната форма каква е. Има и гениални очи, има и талантливи очи, и обикновени очи. Да кажемъ, обикновениятъ взема една семка, погледа я, или я тури въ джоба си. Или ако е костелива, напримѣръ отъ праскова, той ще каже: „Да бѣше златна“. Хвърля я на земята. Той не знае, че цѣло щастие зависи отъ костилката на тази праскова. Ако той можеше да посади хиляда праскови и всѣко дърво да му даде по 30 кила праскови, хиляда дървета – по 30 кила, 3 хиляди кила – по десеть лева – 300 хиляди лева. Вие сега казвате: „Кой ще го прави това?“ Кой ще го прави? Въ живота само онова, което човѣкъ направи, то е негово. Всѣко нѣщо, което не е направено, не е негово. Туй, което направишъ, то е твое. Ядешъ – ползувашъ се ти. То е една работа, която си свършилъ. За свършването на тази работа приемашъ Божиитѣ блага. Най-малката работа, която направишъ, ти се ползувашъ. Нѣкой пѫть питате: „Защо човѣкъ трѣбва да прави добро? Какво трѣбва да прави? Защо трѣбва да чука камъни?“ Какво трѣбва да прави? Защо трѣбва да пише? Защо трѣбва да свири? Защо трѣбва да рисува? Защо трѣбва да спи? Всичко онова, което върши човѣкъ, той си има по една малка полза. Сега вие по нѣкой пѫть искате да бѫдете свободни. Има една местность, дето сѫ израстнали цигански търни. Изуйте обущата си, изуйте чорапитѣ си и искате да ходите боси свободно. Каква свобода ще имате? Никаква свобода нѣма да имате при циганскитѣ търни. По-добре да държишъ обущата на краката си, отколкото да имашъ свободата на боситѣ крака. Аналогията, която ще извадя, е следната: и вие по нѣкой пѫть отивате въ свѣта и си изувате обущата. Свѣтътъ е една нива съ трънища. Свѣтътъ е една студена нива. Дрехата си ще я носишъ, нѣма да я хвърляшъ – да не изстинешъ. После, хората въ свѣта не сѫ така лековѣрни. Казвате: „Да му кажемъ нѣщо за Господа“. Не вѣрватъ. Въ свѣта казватъ: „Има ли злато – има Господь. Има ли кѫща – има Господь. Има ли волове – има Господь. Има ли сила – има Господь“. Вие говорите за Господа и имате старото понятие за Бога. Не зная кой е създалъ това първо понятие за Бога. Адамъ, който бѣше възлюбленото дете на Бога, като направи погрѣшката – скри се. Вика го Господь: „Адаме, кѫде си?“ Цѣлия день го търси изъ градината, най-после надвечерь едва Господь го намѣри въ рая. Пита го: „Защо мълчишъ? Какво правишъ тукъ?“ – „Срамъ ме е да излѣза предъ тебе – голъ съмъ“. Кой ти каза, че си голъ? Откѫде си оголѣлъ? Оголѣлъ, защото ходилъ да яде и пие, продалъ си дрехитѣ. Той носеше скѫпоценни дрехи. И Ева, и Адамъ имаха скѫпоценни дрехи, но като дойде черниятъ адептъ, имъ каза: „Ако ми дадете вашитѣ дрехи, ще ви дамъ такива дрехи, дето не сте ги виждали“. Тѣ си дадоха дрехитѣ и останаха голи. Тѣ чакаха и двамата да се облѣкатъ съ царски дрехи, както боговетѣ. Скриха се, да имъ ги донесатъ. Онзи взе дрехитѣ и си замина. Мислите ли, единъ човѣкъ, който изгуби своята добродетель, че той не е голъ? Мислите ли, че човѣкъ, който изгуби своята разумность, всички ония хубави нѣща въ живота, не оголѣва? Всички хубави нѣща – то сѫ неговитѣ дрехи. Ти, като изгубишъ своята добродетель, ти оголѣвашъ. То е голота на човѣка. Съ придобиването на каквато и да е добродетель, ти придобивашъ костюмъ. Ако станешъ разуменъ – придобивашъ дреха. Ако станешъ силенъ – придобивашъ дреха. Ако придобивашъ каквато и да е добродетель – придобивашъ дрехитѣ си. Да се повърнемъ на въпроса. Отиваме много назадъ. Ако е Адамъ, той е сега доста уменъ, ще ни запита: „Вие, ако бѣхте на моето мѣсто, какво щѣхте да направите?“ – Ние не щѣхме да направимъ това. Казва: „Не щѣхте да го направите, понеже се ползувате отъ моята опитность. Ако бѣхте на моето мѣсто, ако нѣмахте моята опитность, какво щѣхте да направите? За пръвъ пѫть ме излъгаха. Азъ мислѣхъ, че всички говорятъ истината. Мислѣхъ, че и този адептъ, който влѣзе въ райската градина, ще говори истината, пъкъ той не говори истината, излъга ме“. Сега нѣкои отъ васъ искатъ да знаятъ кѫде е била райската градина. Какъ е станало – вие искате да си го представите. Имате ли ясна представа каква бѣше височината на Адама? Какъ си го представяте? Колко високъ бѣше Адамъ, какво е вашето мнение? Преди 8 хиляди години каква височина имаше Адамъ? Доста високъ е билъ. Много високъ. Ева, ако влѣзе тукъ, въ нашия салонъ, не би се събрала. Вие си представяте Ева като нашитѣ жени. Не е така. Ева, ако се яви днесъ на всичкитѣ жени, ще дойде дохаки. И Адамъ, ако се яви днесъ на всички мѫже, дохаки идва. Вие имате много повърхностни понятия. Единъ човѣкъ, предъ когото Богъ довежда всичкитѣ животни и въ единъ день Той имъ даде имена. Казва му: „Кръсти ги“. За Ева не се казва, но тя е отлична ботаничка. Като прекара всичкитѣ растения, тя имъ тури имена. И каквото име имъ тури, това го учатъ. Тѣ не сѫ прости хора. Нѣма да съжаляваме за погрѣшкитѣ. Кои сѫ подбудителнитѣ причини, че лицето отзадъ минало отпредъ у човѣка? Тази кривата линия К – тя е за която съвременнитѣ учени говорятъ. То е пѫтя на човѣшката еволюция, пѫтя на човѣшкото възлизане, обръщане. То е една необходимость. Вие не може да седите на едно мѣсто, на което сте поставени. Нѣкои отъ васъ сте възрастни, хичъ не сте усѣтили какъ сте дошли до туй положение. Единъ день намѣрите, че краката не държатъ, главата ви побѣлѣла. Правата линия представя гръбначния стълбъ. Кривата линия показва какъ е вашиятъ гръбначенъ стълбъ. На нѣкои коремътъ изпъква. Колкото се може тази кривина трѣбва да е по-малка, за да може организъмътъ да функционира правилно. Голѣмото огъване на стълба не е толкова полезно. Та казвамъ: При благата, които имате сега, трѣбва да правите едно подобрение. Вие седите и всѣки день се занимавате съ погрѣшкитѣ на другитѣ хора. Най-първо децата се занимаватъ съ погрѣшкитѣ на баща си, на майка си, на братята си, на сестритѣ си. Най-първо то има голѣмо довѣрие въ майка си, има голѣмо довѣрие въ баща си. На първата погрѣшка на баща си тури съмнение. При първата погрѣшка на майка си, то започва да ги критикува. После започва да не изпълнява законитѣ на баща си и на майка си. Майката казва: „Нѣма да буташъ гърнето“. (То) казва: „Нѣма да го бутамъ“. Щомъ замине майка му, то отива на гърнето и като го бута, пакъ го настани. Баща ви направи една погрѣшка – вие се научавате да послъгвате, малко бѣлитѣ лъжи употрѣбявате. Сега какво придобива човѣкъ, като каже туй, което не е вѣрно? Вие констатирате единъ фактъ, който не е вѣренъ. Запримѣръ, седи нѣкѫде човѣкъ и се разхожда. Вие не знаете причинитѣ какви сѫ. Преди нѣколко дена дойде едно малко момиченце, учудвамъ се защо е дошло – иска да ме види, иска да ми каже нѣщо. Пъкъ съмъ занятъ. Казвамъ: Не можешъ (ли) да дойдешъ другата седмица? – Не може да дойде другъ пѫть. Питамъ какво иска да ми каже. Питамъ: Кой ви е пратилъ? – Пратилъ го е нѣкой. Най-първо пратилъ го е Господь. Той го е създалъ и му казалъ: „Ще идешъ при единъ добъръ човѣкъ. Ще ти даде единъ добъръ съветъ“. Въ какво седи въпросътъ? Той седи въ това, че туй малко момиченце имало една приятелка. Другитѣ ученички надумали тази ѝ приятелка да се разсърди. Тя иска да ме пита дали тази ѝ приятелка пакъ ще я обикне. Сериозенъ въпросъ. Спрѣхъ се, започнахъ да мисля: Ами ако единъ день на мене Господь ми се разсърди, какво като направя – една погрѣшка ще бѫде. Нѣма животъ. Гледахъ детето, не искахъ да слѣза долу, но слѣзохъ долу въ стаята и тя ми разправи. Казва: „Тѣ сѫ детински работи“. Рекохъ: Не сѫ детински. За мене сѫ философски. Казвамъ ѝ: Ще се оправи тази работа. Сега заключението какво е? Никога не трѣбва да престѫпваме закона на Любовьта въ свѣта. Вие нѣкой пѫть нѣмате разположение спрямо нѣкого и имате право. Нима мислите, че на когото и да е, животътъ е тъй хармониченъ, че представя хармониченъ обектъ, че като погледнете, всѣкога има съ какво да се привлѣчете. Нѣкои отъ васъ сте на 45 години, нѣкои – на 50–60 години. Кое е сѫщественото у васъ, което нѣма да се измѣни? Идеаленъ човѣкъ наричамъ онзи, който отъ детинство да се не измѣни, да има една идея, която никога да се не измѣни. Нѣкой пѫть вие желаете нѣщо. Казвате, че едно време бѣхте деца. Какъвъ характеръ има детето? Като дете ти си билъ довѣрчивъ – каквото ти (се) каже, ти си вѣрвалъ. Сега, каквото ти кажатъ, ти го подлагашъ на критика, не вѣрвашъ. Кое състояние (е) по-хубаво: да вѣрвашъ или да не вѣрвашъ? Да вѣрвашъ е винаги по-хубаво. Вчера дойде една сестра, на която ѝ казвамъ: Въ какво седи свободата на човѣка? Човѣкъ има право да иска. Но той, като отива при чешмата, да не заставя чешмата да тече въ неговото присѫствие, понеже ако той застави чешмата да тече, тази чешма не е нормална. Тази чешма трѣбва да тече преди той да е поискалъ, а той трѣбва да иде и да иска колкото си иска. Този човѣкъ, отъ когото ние искаме, да не го заставяме ние той да раздава, но той отъ само себе си да изтича, пъкъ ние да идемъ при него и да вземемъ колкото искаме. Да не казваме: „Ти за кого течешъ?“ Та казвамъ: Всѣкога, когато ние заставяме единъ човѣкъ да ни направи една услуга, не отъ само себе си, той е недоволенъ отъ насъ. Винаги отивайте при човѣка, който тече като изворъ. Тогава нѣма какво да се стѣснѣвате. Колкото и да вземемъ, той никога нѣма да бѫде недоволенъ отъ насъ. Въ туй отношение трѣбва да отиваме при Бога, понеже Той е вѣченъ изворъ, Който извира и ние отъ Него трѣбва да вземемъ толкова, колкото ни трѣбва. Затуй нѣма какво да се самоосѫждаме. Самоосѫждането е осѫждане на дявола. Щомъ съгрѣшишъ, ти се свързвашъ съ него и започвашъ да чувствувашъ неговото самоосѫждане, защото законътъ те хваща. Щомъ се освободишъ отъ дявола, ти се освобождавашъ и отъ самоосѫждането. Да допуснемъ, (че) нѣкой е кралъ пари отъ нѣкѫде. Ти си оставилъ дрехата си закачена нѣкѫде. Минава този, който открадналъ паритѣ и ги оставилъ въ джобоветѣ, и си заминалъ. Дойдатъ хората, намѣрятъ паритѣ въ джобоветѣ ти, какъ ще се оправдаешъ? Ти си праведенъ, не си кралъ. Но нѣмашъ никакви доказателства да се оправдавашъ. Ти ставашъ виноватъ. Тогава какво трѣбва да правишъ? Не носи никакви джобове на дрехата – ни вѫтрешни, ни външни, нищо повече. Да допуснемъ, че нѣкой прави нѣкакво престѫпление. Гледамъ единъ день една котка седи въ двора, една птичка се присламчила при една птичка, която стои. Азъ вземамъ едно камъче и хвърлямъ отдалече камъчето. Птичката скочи, качи се на дървото. Котката, като я погледна, измѣчи. Тя чу, хлопна нѣщо, не знае отъ кѫде е, гледа нагоре, гледа и измѣчи. Понеже мислеше, че е 101% въ нейнитѣ рѫце птичката. Какъ стана, че се развали работата, не знае. Не взехъ камъче да я ударя, но хвърлихъ камъчето между птичката и котката. Птичката хвръкна нагоре, котката я гледа и си казва: „Има нѣщо въ свѣта, което разваля нашитѣ работи“. Питамъ: Азъ направихъ ли погрѣшка, като развалихъ тази работа? Да допуснемъ, че нѣкой пѫть вие разваляте на себе си нѣкое ваше желание. Не го постигате. Какво лошо има, ако вие не постигнете едно ваше желание? Ако, когато сте на петь години и ви дадатъ една стипендия да идете да следвате въ странство, даватъ ви стипендия да идете да следвате въ университета. Намѣсто ли е тази стипендия? Благата, които ви даватъ, трѣбва да дойдатъ навреме. Казвамъ: Предъ васъ сега седи разрешението на единъ важенъ въпросъ. На нѣкои отъ васъ лицето е пожълтѣло – да го поправятъ. На нѣкои, на които очитѣ сѫ хлътнали – да ги поправятъ. На нѣкои, на които лицето е много набръчкано – да го поправятъ. На които рѫцетѣ отдолу сѫ по-груби, отгоре по-меки – да ги поправятъ. Когато огрубѣе долната страна на рѫката, меката страна, женскиятъ принципъ огрубѣва. Мѫжкиятъ принципъ сега е по-благороденъ, женскиятъ огрубѣва. Нѣкои казватъ: „Отъ шетането“. Но има хора, които не шетатъ и пакъ рѫката отдолу е груба. Нито съ мотика работятъ, нито съ друго нѣщо работятъ и пакъ рѫката е мускулеста. Туй показва, че въ тия хора има много малко вода. Въ органическия свѣтъ въглеродътъ служи за устройството на тѣлата. Растенето отъ него зависи. Въ водата придобиватъ гѫстота, въ въздуха активность придобиватъ, въ свѣтлината или въ азота – устой. Значи, ако въ вашия характеръ нѣмате устой, малко азотъ имате. Ако (нѣмате) активность – кислородъ нѣмате. Ако нѣмате мекота – малко вода имате. Ако нѣмате стремежъ да се развивате, да растете – въглеродътъ ви е малко. Трѣбва да има една правилна пропорция. Тогава отъ липсата на нѣкои елементи се зараждатъ разнитѣ болезнени състояния. Болезнени състояния може да произтичатъ или отъ недоимъкъ, или отъ излишъкъ. Много хора страдатъ отъ много вода. Много хора страдатъ отъ безводие. Много хора страдатъ отъ много огънъ. Много хора страдатъ отъ много студъ. Разни сѫ причинитѣ. Две сѫ причинитѣ. Имате повече вода, отколкото ви трѣбва. Тогава на онзи, който има сухота, ще му дадете отъ вашата вода, ще измѣните отношенията си, които имате. Та казвамъ: Туй статическо положение трѣбва да го измѣните. Казвате: „Остарѣхме вече“. Какво разбирате подъ думата „остарѣване“ ? Ако сте поумнѣли – остарѣли сте. На 120 години като станешъ човѣкъ, чанта ще носишъ, тамънъ си за ученикъ съ всичкото усърдие. На 120 години като станешъ, нѣма да станешъ стара баба, но ще идешъ съ ученицитѣ да споришъ върху научни въпроси, по музика, ще се състезавашъ по разнитѣ изкуства. На 120 години като си, състезание ще правишъ. Като си на 5, 10, 20 години, ще ходишъ да играешъ. На 120 години си за ученикъ. Сега вие за 20 години искате да свършите учението: отдѣленията, прогимназията, гимназията и университета. Като станете на 41 година, казвате: „Остарѣхъ“. Като сте още на 45 години, не може да ви сгодятъ, за годежъ не сте още. Има единъ свѣтъ, като идете – момитѣ нѣма да ви харесатъ. Вие знаете ли произхода на женитбата, каква е? Трѣбва да се спра нѣкой пѫть да ви поговоря за произхода на женитбата. То е сдружение на сродни души. Никакъвъ прогресъ въ свѣта не може да има, ако нѣма сдружение на души. Ти не може да прогресирашъ, ако нѣмашъ една душа, която да те обича и да обичашъ. Две души като си служатъ, трета трѣбва да има, като за цель, къмъ която да се стремятъ. Затова имаме три свѣта: човѣшки свѣтъ, ангелски и Божественъ. Хората и ангелитѣ, като се сдружатъ – тогава тѣ къмъ Бога се стремятъ. Та казвамъ: Нѣма нѣщо по-хубаво въ свѣта единъ художникъ (да) дари сума. Нѣма нѣщо по-хубаво да може единъ човѣкъ да свири или да пѣе. Нѣкой да говори или да пише поезия. Или да бѫде скулпторъ, или да работи въ каквото и да е изкуство въ свѣта. Да бѫдешъ медикъ. Вие не знаете какви масла има. Има масла, като намажете рѫката и тя стане мека. Има разни косметически растения. Не искамъ да ви ги разправямъ. Искамъ сами да ги изучавате. Та казвамъ: Ще се освободите отъ една илюзия. Има една илюзия, отъ която всички хора страдатъ. Казва нѣкой. Казвамъ му: Остарѣлъ си, но не си поумнѣлъ. Азъ не те признавамъ за старъ. Всѣки човѣкъ, който остарѣва и не поумнѣва, той не е остарѣлъ. Той е отслабналъ. Ако, като казвашъ, че си остарѣлъ, разбирашъ, че си отслабналъ – то е право. Но да остарѣешъ – то е едно благословение. Та казвамъ: Ще се върнете въ началото, въ пѫтя, който Богъ е създалъ. АВ представя райската градина. Трѣбва да имате разбиране какъвъ трѣбва да бѫде раятъ. Сега ние изучаваме рая по единъ обратенъ пѫть. Има и другъ пѫть. Ние познаваме рая по причина на злото. Но раятъ има и една вѫтрешна причина. Трѣбва да се изучава животътъ. Всички ние трѣбва да бѫдемъ благодарни на ония условия, които Богъ ни е далъ да се учимъ. Вие сте дошли тукъ да се учите. Въ учението кой предметъ, споредъ васъ, е най-важенъ? Казвате, че ученикътъ трѣбва да бѫде здравъ. Но здравето е единъ резултатъ. Здравето на какво е резултатъ? Резултатъ е на хармоничното съчетание, което сѫществува между ума и сърдцето. Отъ едно хармонично съчетание между ума и сърдцето зависи здравето. Вие седите и се безпокоите. Всѣки отъ васъ се безпокои. Нѣкои се безпокоите, че пари нѣмате. Но паритѣ лесно се добиватъ. Паритѣ са турени въ едно гърне, ще намѣришъ гърнето, ще бръкнешъ съ лъжицата, ще ги извадишъ като медъ. Защо ще се безпокоишъ, че нѣмашъ пари? Вие говорите за ангелитѣ. Ангелитѣ иматъ ли пари? Азъ да ви препорѫчамъ: като нѣмашъ пари, трѣбва да се научишъ да обичашъ хората. Щомъ обичашъ човѣка, всѣка врата е отворена. Турете въ сърдцето си: Като срещнешъ човѣка, да видишъ една хубава черта. Като ви срещне единъ човѣкъ, да почуствувате, че срѣща единъ особенъ човѣкъ, да почувствува, че като васъ другъ не е срѣщалъ и да каже: „Ето единъ особенъ човѣкъ. Не съмъ срѣщалъ другъ човѣкъ така да мисли заради мене“. Вие сега искате да идете въ свѣта да се препорѫчате на единъ милионеръ, който има 50, 100 милиона. То е външна страна. То не е никакво изкуство. Да обичашъ е изкуство. Да имашъ пари, то е копиране. Нали сте копирали като деца картини. Туришъ картината на прозореца. Азъ не искамъ да ви убедя да ходите безъ пари. Ако имате Любовь, паритѣ при васъ ще дойдатъ. Паритѣ подиръ Любовьта вървятъ. Накѫдето Любовьта върви и тѣ вървятъ, дето та спре и тѣ спиратъ. Щомъ излѣзе Любовьта, тѣ всичкитѣ, като коне, тичатъ подиръ нея. Дето нѣма Любовь, тамъ трѣбва да търсишъ паритѣ. Вие търсите паритѣ – (това) показва, че Любовьта не е тамъ. Щомъ паритѣ при васъ не идатъ – Любовь нѣма. Казвашъ: „Нѣмамъ пари“. – Любовь нѣмашъ. Та най-първо не искайте да намѣрите паритѣ. Намѣрете Любовьта и тогава ще намѣрите и паритѣ. Нѣмамъ нищо противъ паритѣ. Всичкитѣ пари, които се добиватъ (безъ) Любовь, сѫ нещастни. После такива пари, ако дойдатъ въ джоба ти, ще ти донесатъ най-голѣмото нещастие. Като намѣришъ паритѣ на Любовьта, тѣ носятъ щастие. Тѣ са такива звонкови, чисто злато. Нѣкои отъ васъ имате силна вѣра. Сега затъмнение ще има въ София. Казва: „Какво ще направимъ съ затъмнението?“ Какво представя затъмнението? Ще се вглъбите една седмица въ себе си, ще живѣете въ вѫтрешния свѣтъ. То е за външния свѣтъ. Вечерно време никой нѣма право да осветява кѫщата си отвънъ. Нѣкой казва: „Азъ съмъ свободенъ“. Може да ви глобятъ. Ако запалите лампа, колко ще ви глобятъ? – До петь хиляди лева. За да не ви глобятъ, какво трѣбва да направите. Ще облѣчете една черна мантия. Казватъ ти: „Всѣки, който не ходи съ черна дреха, до петь хиляди лева ще има глоба. Който ходи съ черна дреха – нѣма никаква глоба“. Чернитѣ дрехи приематъ повече топлина, поглъщатъ. Бѣлото дава. Бѣлата пръстъ ражда ли нѣщо? – Нищо не ражда. Но черноземътъ дава хубаво жито. Та казвамъ: Ще имате една седмица почивка, ще си почивате. Тази седмица ви препорѫчвамъ да си запалите вашитѣ свѣщи безъ кибритъ. Всички да се осветите съ свѣщи, които горятъ безъ запалка. Очитѣ ви да станатъ на свѣщи. Навънъ навсѣкѫде, кѫдето идете по Изгрѣва, да вървите не съ запалени свѣщи отъ кибритъ, но безъ кибритъ. Като те срещнатъ на пѫтя, очитѣ ти да лъщятъ. Нали сте виждали на вълка какъ свѣтятъ очитѣ. Десеть пѫти очитѣ ви да свѣтятъ повече отъ вълчитѣ очи. Любовьта е една сила, която подмладѣва човѣка. Трѣбва да изучавате законитѣ. Вие сега седите и казвате: „Остарѣхъ, остарѣхъ. Баща ми остаря, майка ми остаря, дѣдо ми остаря“. Какъ ще кажешъ? Нѣма да кажешъ остарѣхъ, но отслабнахъ: „Дѣдо ми бѣше глупавъ, баща ми бѣше глупавъ и азъ не искамъ да бѫда глупавъ като тѣхъ. Азъ ще остарѣя, както трѣбва“. Азъ бихъ желалъ нѣкой отъ васъ, като е на 85 години, като го видите, да кажете, че е на 21 години. Да ви кажатъ, че сте на 21 години. Вие ще кажете: „Какъ на 21 години? На 85 години съмъ“. Тогава какъ ще докажете? – Нѣма какво да доказвате. Стариятъ човѣкъ остарѣва безъ да остарѣе. Първото нѣщо: Не вѣрвайте на всичкитѣ болести. Че кракъ ви боли – не вѣрвайте. Че хълбока ви боли – не вѣрвайте. Че бѫбрецитѣ, че главата ви боли – не вѣрвайте. Че коремътъ ви боли – не вѣрвайте. Че гърдитѣ ви болятъ – не вѣрвайте. Че имате ишиасъ – не вѣрвайте. Че имате безпаричие – не вѣрвайте. Въ никаква отрицателна мисъль не вѣрвайте. АВ означава да не вѣрвашъ въ туй, което дяволътъ те е научилъ, нищо повече. Да вѣрвашъ въ туй, което Богъ те е научилъ. Онова, което Богъ те учи – то е Любовьта, животътъ е то. Вѣрвайте въ онова, което Богъ ви учи вѫтре въ васъ. Вѣрвайте въ онова, което свѣтлината носи. Ако влѣзете въ една аптека, всичкитѣ шишета, които сѫ напълнени съ ония медикаменти – тия вещества, които сѫ събрани – считате ли ги за виновни? Кой ги направи? – Хората ги направиха. Хората ги напълниха съ такива медикаменти. Казвашъ: „Азъ съмъ такъвъ“. – Не си такъвъ. Това шише го излѣй навънъ, обърни го. Нѣкой отъ васъ казвате: „Азъ съмъ лошъ човѣкъ“. Какво подразбирате под думата „лошъ“ ? Подъ думата „лошъ човѣкъ“ азъ разбирамъ, който се влияе отъ хората, слуша хората какво му казватъ. Дойде нѣкой при васъ и всѣки може да ви излъже. Казва: „Единъ отъ васъ е открадналъ“. – Азъ не вѣрвамъ. Има нѣща, въ които не може да вѣрвамъ. Не може да вѣрвамъ, че една овца може да изяде единъ вълкъ. Не може да вѣрвамъ, че единъ вълкъ ще опасе една ливада. Не може да повѣрвамъ. Че какво ще ви убеждавамъ. Овцата, която не изѣда вълка, изѣда тревата. Вълкътъ има добрата страна – като яде овци, не пасе трева. Не може да приложишъ наказанието на овцата на вълка, нито пъкъ престѫплението на вълка може да приложишъ на овцата. Казвамъ първото правило, което трѣбва да имате. Вие станете сутринь и казвате: „Азъ съмъ жененъ“. – Не вѣрвайте. Станешъ сутринь, казвашъ: „Азъ имамъ деца“. – Не вѣрвай. – „Азъ имамъ дългове“. – Не вѣрвай. Че откѫде накѫде имашъ деца? Хората излизатъ отъ Бога. Какъ се осмѣлявашъ да кажешъ, че ти си родилъ? Ако сѫ кукли направени – разбирамъ, но да кажешъ, че ти си ги родилъ и отъ тебе (сѫ) излѣзли – то е заблуждение. Всичкитѣ вие сте души, излѣзли отъ Бога. Вашитѣ тѣла сѫ направени отъ други. Кѫщитѣ други ви направиха. Вие сте влѣзли наематели. Казвате: „Този Стоянъ е мой“. Стоянъ е вашъ, докато плаща наема. Като престане да плаща наема, какво става? – Трѣбва да излѣзе отъ кѫщи. Ще вѣрвате, че имате само единъ баща, не много бащи. Имате много наематели. Богъ е единствениятъ баща. Всички други бащи сѫ само настойници. „Единъ е вашиятъ Отецъ“. Ние вѣрваме, че баща ни (е) остарѣлъ. Какъ може да остарѣе? Утре азъ ще остарѣя, ще ми кажете: „И ти остаря“. Всички като остарѣемъ, какво ще остане отъ насъ? Сега ме гледате (и) казвате: „Лесно се говори, Учителю, колко мѫчно се прави“. Съгласенъ съмъ съ васъ. Вие имате вѫжета, които иматъ 10 хиляди конци. Взело ви е 8 хиляди години да ги направите. Всѣка година сте турѣли по единъ конецъ и, ако речете да ги скѫсате, ще ви трѣбватъ още 8 хиляди години. Следъ 8 хиляди години ще остане още единъ тънъкъ конецъ. Има нѣща, които извънъ Любовьта сѫ непостижими. Ако искате въ този животъ да постигнете нѣщо безъ разумната Божия Любовь, то сѫ непостижими работи. Ако човѣкъ започне да става песимистъ – започва да гледа мрачно. Носътъ ще се завърти надолу, като на граблива птица. Ако редъ поколѣния хората сѫ искали да знаятъ тайнитѣ на хората, носътъ се е издигалъ нагоре. Ако станешъ много активенъ – искашъ съ много да се карашъ, носътъ става гърбавъ. Ако добиешъ чувство къмъ изкуствата – носътъ става правъ. Казвамъ: Каквото направление вземе човѣшката мисъль, такова направление взема и носътъ. Всичко се хроникира. Ако не дишашъ дълбоко, носътъ се сплесква. Ако започнете да дишате, носътъ се разширява долу. Широкиятъ носъ долу, е здравиятъ носъ. Гледамъ нѣкои отъ васъ както вървятъ, ще фалирате. Вие сте икономични въ въздуха. Бързо дишате. Ще приемешъ въздуха бавно и бавно ще издишашъ. Вие се гнѣвите. Разгнѣвите се нѣкому и станете неспокоенъ. Поеми въздухъ и най-малко 20 секунди чети. После тури по една минута и вижъ какъ ще мине гнѣвътъ. Като държишъ минута и половина, две минути – всичкиятъ гнѣвъ ще се изпари. Една минута е достатъчно да се самозавлад(ѣе)шъ. Колкото повече задържа въздуха, човѣкъ охладѣва. Въ тоя свѣтъ ние сме поставени на голѣми изпитания. Всѣки день по стотина пѫти ще се разгнѣвишъ. Прозореца искашъ да отворишъ, нѣщо се е закачило, блъснешъ го – разгнѣвишъ се. Туришъ ключа въ ключалката да отворишъ, нѣщо не върви – разгнѣвишъ се. Дървата не влизатъ въ печката, блъснешъ ги – разгнѣвишъ се. Нѣкѫде минавашъ, закачашъ съ дрехата стомната, ритнешъ стомната – разгнѣвишъ се. Турете стомната настрана. Като дойдешъ до вратата, не бързай да отворишъ. Тури ключа, погледни го. Нѣкой пѫть си нервенъ, че не го туряшъ на мѣсто. После срещнешъ единъ човѣкъ – не ти харесва. Преди нѣколко дена азъ разсѫждавамъ, иде една сестра и ми каза: „Учителю, този братъ съвсемъ закѫсалъ“. Когато на човѣка не му вървятъ работитѣ, той така се сгушва. Спомагайте си единъ на другъ. Въ Божествената наука хората взаимно си помагатъ. Ти срещнешъ нѣкой, кажи му: „Добре е“. Малко се сгорещилъ. Добре е. Сгорещяването нищо не значи. Има особено мнение. Нищо не значи. Тѣ сѫ наплъстени нѣща въ човѣка отъ миналото, докато се създаде новиятъ свѣтъ. Най-първо трѣбва да знаете какво Господь иска отъ васъ. Ние искаме Господь да бѫде снизходителенъ спрямо всичкитѣ ни погрѣшки. Ние не искаме да бѫдемъ снизходителни. Всѣки день може би правимъ стотина погрѣшки. Какъ може да искаме Господь да бѫде снизходителенъ спрямо насъ? Така и ние трѣбва да бѫдемъ снизходителни. Въ тази снизходителность ще научимъ търпение. Не да носимъ неволята, но ще се стараемъ да носимъ съзнателно погрѣшкитѣ на другитѣ хора. Защото, когато нѣкой дойде и каж(а), че съмъ занятъ, нѣма какво да седи по цѣли часове – може да ми каже въ петь минути. Отъ мене зависи, азъ съмъ господарь на положението, не съмъ поставенъ на нѣкакъвъ законъ. Сега насъ ни е страхъ какво ще стане за бѫдеще. Ако е Богъ съ насъ, азъ зная какво ще стане. Ако Богъ не е съ насъ, пакъ зная какво ще стане. Казвамъ:Ако Богъ е съ насъ, всичкитѣ ви работи така ще се подобрятъ и всичко ще ви тръгне напредъ. Нѣма нѣщо, което да не постигнете. Ако Господь не е съ васъ, тогава никой не може да ви гарантира. Въ този животъ всѣки единъ отъ васъ трѣбва да постигне нѣщо. Поне трѣбва да добие една добродетель. Въ васъ има единъ стремежъ, всѣки иска да постигне нѣщо и то е негово право. Туй, което искате да постигнете, не го отлагайте. Та презъ тази седмица сутринь, като станете, концентрирайте се. Като седите, ще усѣтите, че ви боли плешката или, че кракътъ ще ви заболи. Извадете часовника и вижъ колко е часътъ. Отбележете си времето. Гърбътъ може да ви заболи. То е особено време. Много пѫти болкитѣ идатъ отъ неестествено натрупване на енергиитѣ. Нѣкой пѫть много енергии се натрупватъ на врата, на гърба. Натрупватъ се много енергии, става напрежение на капилярнитѣ сѫдове. Нѣкой пѫть страдаме отъ недоимъкъ, нѣкой пѫть страдаме отъ насилие. Веднага ще употрѣбимъ ония части, които сѫ слаби и ще ги свържемъ съ силнитѣ страни. Силнитѣ страни насъ ще ни помагатъ на слабитѣ. Непременно трѣбва да има една правилна обмѣна между лѣвата страна на тѣлото и дѣсната страна. Като станете сутринь, всѣка сутринь турете мисъльта: Какво Господъ иска днесъ отъ насъ? Се ще намѣрите. Ще ви препорѫча на всички да обичате. Презъ деня ще намѣришъ кого да обичашъ. Всѣки день ще намѣришъ само единъ човѣкъ да го обичашъ. Всѣки день, като го обикнете, тази Любовь ще се раздаде. На другия день други ще обичате. Въ Любовьта всичкитѣ хора, като се обичатъ, еднакво се ползуватъ. Щомъ обичате едного, тази Любовь се разпространява навсѣкѫде. Тя е като запалена свѣщь, разпространява се като свѣтлината равномѣрно. Казвате: „Азъ не мога да обичамъ всичкитѣ хора“. То е материално схващане. Всичкитѣ хора не може да ги видимъ, не може да ги обичаме. Може да обичашъ въ дадения случай само това, което виждашъ. По възможность обичанитѣ хора сѫ наблизо. Има едно естествено мѣсто. Човѣкъ никога не може да се приближи повече, отколкото трѣбва. Богъ му е далъ. Има единъ фокусъ. Като дойдете до фокуса на Любовьта, то е идеалната Любовь. Колкото си по-далечъ отъ този фокусъ, Любовьта се намалѣва. Колкото се приближаваме до фокуса, Любовьта ни става приятна. Има хора, като дойдатъ наблизо – не искашъ такава близость. Близостьта разбира всѣки да се намѣри въ своята орбита, която Богъ му (е) далъ, и въ неговата орбита никой да не влиза. Та зачитайте свободата единъ на другъ. Мѫже, жени, деца, учители, ученици, слуги, господари – пазете свободата единъ на другъ. По нѣкой пѫть, като вървя по пѫтя, гледамъ има много пеперуди. Така минавамъ, (че) да не ги плаша. Тихо минавамъ и ги наблюдавамъ. Нѣкой пѫть, когато съмъ неразположенъ, предавамъ своето неразположение. Много сѫ чувствителни животнитѣ. И мисъльта се предава. Тѣ много лесно възприематъ мислитѣ. Азъ съмъ правилъ такива опити. Когато бѣхъ въ Варна, единъ зименъ день се разхождамъ покрай морето и гледамъ патици – около 200–300 идатъ на брѣга. Хвърлямъ имъ мисъльта, че на брѣга има нѣщо за ядене. Патицитѣ тичатъ на брѣга. Следъ това представямъ мисъльта, че голѣмъ неприятель иде на брѣга и всички тичатъ въ морето. Петь–шесть пѫти така направихъ. Виждамъ – възприематъ. Вие ще ме питате, какъ предавамъ мисъльта. Приематъ тия сѫщества мислитѣ, съзнаватъ и възприематъ. Нѣкой човѣкъ ще хвърли въ моя умъ мисъльта, че иде нѣщо. То нѣма нищо. Тръгна, помисля, че стигамъ нѣщо. Нѣкой помислилъ, че има нѣщо заради мене. Нѣма нищо. Когато излѣза, азъ зная кое е Божествено, азъ зная какво ще дойде. Чувствувамъ какво ще придобия. Ако е по музика, азъ го чувствувамъ на челото въ музикалния центъръ. Ако е по форма, го чувствувамъ въ центъра на формата. Ако е красота, чувствувамъ го въ съответния центъръ. Ако е нѣкаква книга, историческа работа, чувствувамъ го въ центъра на паметьта. Ако е чувство на справедливость, чувствувамъ го въ центъра на справедливостьта. Ако е чувство на достойнство, чувствувамъ го на съответния центъръ. Щомъ нѣщо не го чувствувамъ на главата си, разбирамъ, че деньтъ ще мине безъ никакви придобивки. Използувайте онова, което Богъ ни дава. Тази придобвика е реална. Дето казва Христосъ: „Събирайте богатствата“. Туй богатство, като се върнете отъ онзи свѣтъ, отъ който сте дошли, ще намѣрите всичкото богатство, приготвено заради васъ. Първото нѣщо: Усилвайте връзката съ Бога. „Да възлюбишъ Господа Бога твоего“. Усилвайте връзката на сърдцето. Усилвайте връзката на ума си. Усилвайте връзката на душата си. Усилвайте връзката на силата. Постоянно човѣшката Любовь трѣбва да се усилва въ четири посоки: Любовь въ главата горе, Любовь въ сърдцето, Любовь въ душата и Любовь въ цѣлото тѣло. Всичката деятелность на човѣка трѣбва да бѫде продуктъ на оная область на човѣшката Любовь. Тогава се намираме въ едно здравословно състояние. Каквато и работа да вършишъ, и най-неприятната, става приятна. Та казвамъ: Вземете си едно огледало и си кажете: „Подмладихъ се. Подмладихъ се“. Ще се подмладите. Като умрете, въ другия свѣтъ млади ще бѫдете. Като влѣзете въ оня свѣтъ, ще се усѣщате млади. Като имате мисъльта, че сте стари, дѣдовци – не може да се освободите отъ идеята на старостьта. Въ този свѣтъ трѣбва да се освободите отъ тази идея и искамъ да ви видя млади. Че ви сѫ побѣлѣли главитѣ – давамъ добъръ смисълъ: значи щедри сте станали. Че ви почернѣла главата – събирате, банкери сте. Ако червена е станала – доста огънъ имате. Сега основнитѣ нѣща, които оставатъ. Като станешъ – да ти е приятно. Нѣкой пѫть гледате нѣкой човѣкъ и не може да го гледате. Не обичате и хората да ви гледатъ. Кога единъ художникъ не обича да му гледатъ картинитѣ? Когато картинитѣ не сѫ довършени, той трѣбва да ги скрие. Онѣзи картини въ насъ, които не сѫ завършени, нѣма какво да ги излагаме. Ако имате една картина хубаво нарисувана, изложете я навънъ – нека да я гледатъ. Щомъ като станете, дайде единъ хубавъ погледъ. Намѣрете нѣщо, което може да погледнете. Погледнете небето, погледнете звездитѣ, дърветата, нѣкои животни – намѣрете добрата страна. Намѣрете, че творчеството на Бога има нѣщо хубаво. Всѣки день да има за какво да мислите. Че тия обикновени нѣща – дали има кашкавалъ, дали има масло – и тѣзи работи сѫ хубави, не сѫ лоши. Кашкавалътъ ще дойде. Доста кашкавалъ има въ България, доста сирене има. Сега онѣзи, които искатъ да продаватъ кашкавалъ, сирене, маслото малко по-скѫпо – ще го скриятъ. Да изпѣемъ една пѣсень. / Изпѣхме „Сила жива, изворна, течуща“/. Добрата молитва. ХХ година 8. Лекция на Общия Окултенъ класъ 20 ноемврий 1940 год., Срѣда, 5 ч.с. Изгрѣвъ.
  14. Ани

    1940_11_06 Три седмици

    От книгата, "Всекий дѣнь по една добра мисъль". Общ окултен клас. Година XX (1940–1941). Том I. Първо издание. София, Издателство „Урания“, 1997 Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Три седмици Добрата молитва. Вениръ-Бениръ. За следния пѫть ще изберете по три думи. Всѣки да си избере по три думи, които съответствуватъ на неговия умъ, на неговото сърдце и на неговото тѣло. Три думи ще напишете – да видимъ, какви думи ще изберете. Сега вие въ нѣкои упражнения не участвувате. Който не работи, не се ползува. Нѣкой пѫть завземате положението, когато ви угощаватъ – само да се произнесете върху яденето. Но то трѣбва да бѫде авторитетно: „Хубаво бѣше, много добре направено, отлично“. Но това е вече за съвършенитѣ хора, които сѫ завършили своята еволюция. То не е за другитѣ да завзематъ тази служба, да се произнасятъ дали яденето е хубаво сготвено. Или нѣкой пѫть завземете положението да се произнесете, кой човѣкъ е религиозенъ. Съвременнитѣ хора може да се произнесатъ, кой човѣкъ е религиозенъ, защото ако вземемъ даннитѣ, които съвременната наука има, мнозина отъ васъ не сте религиозни. Една линия горе на свода на главата показва, колко човѣкъ е религиозенъ. Вие по нѣкой пѫть мислите, че сте набожни. Нѣмате никаква набожность. Ако горната часть на главата има такава крива линия отгоре, той е набоженъ. /Линия A/. На нѣкои хора главитѣ отгоре сѫ както линията В, те не сѫ набожни. Въ набожностьта, човѣкъ има едно благородно чувство да уважава и да почита всѣки човѣкъ. Всѣки човѣкъ представя нѣщо свещено. И тѣлото му, като види, е нѣщо свещено. Другиятъ, който нѣма това чувство, хване кокошката, отреже ѝ главата, хване цвѣтето – откѫсне го. Критикъ е навсѣкѫде. Нѣма нѣщо свещено за него. Казва: „Азъ съмъ критикъ“. Че какво разбирате подъ думата критикъ? Критикъ – разбираме човѣкъ да постави нѣщата на тѣхното мѣсто. Критикъ – разбираме, когато видишъ единъ човѣкъ да постѫпва зле, че ти да идешъ на неговото мѣсто и да постѫпишъ, не както той постѫпва. Нали имате критици въ литературата. Критикъ въ правописането – разбираме да постави нѣщата на мѣсто. Онзи, който не знае да пише, не знае да постави на мѣсто еръ голѣмъ (Ъ), еръ малъкъ (Ь), не знае кѫде да постави е просто (Е) и е двойно (Ѣ), какъвъ критикъ е. Не знае смисъла на думитѣ и за критикъ минава. Не знае какво нѣщо е религия и си дава мнението. После си дава мнението кой е добъръ. То сѫ много сложни въпроси. Азъ не си позволявамъ още да критикувамъ хората. Критикувамъ постѫпкитѣ на нѣкои. Нѣкоя постѫпка не е хубава. Виждамъ единъ плодъ, че е киселъ, казвамъ: Силенъ е. Когато нѣкой ми каже, че моитѣ плодове не сѫ сладки, казвамъ: Правъ е човѣкътъ. Ако езикътъ казва, че не е сладъкъ плода, езикътъ е авторитетъ. Ако стомахътъ каже, че е добъръ, стомахътъ е авторитетъ. Признавамъ. После, вие имате едно понятие за Бога. Да идете при Бога, да се оплачете отъ нѣкой човѣкъ. Оставете тази идея. Представете си, че Богъ е идеаленъ баща. Той не обича децата му да се сърдятъ. Той даже не иска да види. Позволява, колкото за чешитъ, да си свиешъ веждитѣ. Вие говорите за личностьта на човѣка. Едно дете като личность, каква е неговата личность? Едно дете прави погрѣшки и съзнава, че е личность. Възрастниятъ прави други погрѣшки – и той има личность. И като старъ – пакъ има личность. Питамъ сега: Каква връзка има между детската личность, личностьта на възрастния и старческата личность? Детето е авторитетъ. Нѣкой пѫть се сърди на баща си, дава си мнението, сърди се на майка си. Критикува ги, като не изпълняватъ волята му. Че нѣкой пѫть не говорятъ право, послъгватъ, то пакъ ги критикува. Тѣ не сѫ отъ хубавитѣ деца. Дете, което вижда грѣховетѣ на баща си, не е добро дете. То даже, като ги види, да не вѣрва. И вие по нѣкой пѫть си давате мнението. Намирате, че нѣкои дѣла на Господа не сѫ направени, както трѣбва, че Господь не постѫпва право. На едни далъ богатство, пъкъ на васъ не далъ – критикувате. Че каква е тази идея? Сега туй сѫ посторонни работи. То е една новина, която изнасямъ отъ външния свѣтъ. Вие носите характера на външния свѣтъ тукъ, въ Школата. Въ Школата като влѣзете, изуйте обувкитѣ си, не носете калъ да се каля. После оставете вънъ и външната си дреха. Може да сте били на нѣкое мѣсто, че мирише на тютюнъ. Оставете тази дреха навънъ. Съ чиста дреха влѣзте. Трѣбва да се създаде най-първо една здравословна атмосфера. Три вида свобода има въ свѣта: една физическа свобода, една духовна свобода, умствена свобода и Божествена свобода има. Ако не се създадатъ тия свободи, не може да се създаде и една здравословна атмосфера. Азъ забелязвамъ, (че) тукъ образувате общества отъ двама–трима души и туряте нѣкакъвъ законъ. Азъ никакъвъ законъ не съмъ турилъ, че вие туряте законъ. То, за да се уреди законъ, въ Народно събрание трѣбва да се гласува. Вие, безъ Народно събрание, туряте законъ. Голѣмъ авторитетъ имате. Създадешъ единъ законъ, ще го пратишъ горе въ Божествения свѣтъ, да го санкционира Господь. Проектъ даже, ако имате, ще го пратите въ невидимия свѣтъ и ще се върне този законопроектъ – одобренъ или неодобренъ. А вие решавате и казвате: „Това е то сега“. Сега, като говоря така, нѣкой отъ васъ ще кажете: „Азъ не съмъ, но да видимъ кой е между насъ“. То е единъ общъ недѫгъ навсѣкѫде. Думитѣ „то е общъ недѫгъ навсѣкѫде“, ето азъ какъ ги обяснявамъ: Въ Америка всѣка година се събиратъ проповѣдницитѣ отъ една область – 400, 500 души, че ги разпредѣлятъ нѣкои въ градове, нѣкои въ села да бѫдатъ. Между тѣхъ има разисквания, понеже въ градоветѣ въ една църква плащатъ две хиляди долара – то сѫ близо двеста хиляди български лева – нѣкѫде плащатъ три, четири и петь хиляди долара. Най-скѫпиятъ проповѣдникъ е вземалъ двадесеть хиляди долара – Бичъръ. Тѣ сѫ два милиона лева. Разбира се, става въпросъ кой на кое мѣсто да иде, защото мѣстото отъ паритѣ се опредѣля. Въ една богата църква пращатъ единъ проповѣдникъ, който ималъ пѫть насрѣдъ главата. Тѣ казватъ: „Ние проповѣдникъ съ дълга коса не искаме, нито пъкъ искаме да има пѫть насрѣдъ главата“. Готвятъ се да му кажатъ да си върви, такъвъ проповѣдникъ не искатъ да иматъ. Всички говорятъ, че проповѣдникътъ билъ съ дълга коса и пѫть ималъ на главата. Какво било тѣхното учудване, когато дошълъ проповѣдника и видѣли, че главата му е гола. Трѣбва да се създаде една здравословна атмосфера. Всичко, каквото ние вършимъ на земята, то ще се превърне за добро. Азъ другояче гледамъ на нѣщата, но се създава една тягостна атмосфера, вие се спирате. Много болести се явяватъ, че нѣмате физическа свобода. Нѣкои казватъ: „Не трѣбва да се работи“. Като станете духовни, мислите, че не трѣбва да работите. Минавате нѣкѫде, нѣкое камъче не е на мѣсто, казвате: „Да се махне“. Видите пръчица на пѫтя, казвате: „Да се махне“. Че наведи се, отмѣсти камъчето, тури го на мѣсто. Казвате: „Азъ съмъ отъ старитѣ хора. Не съмъ се научилъ да се прегъвамъ“. Ти си туряшъ една идея, която те осака(тява). Ти си на 45 години и мислишъ, че си старъ. Смѣшна работа. На 60 години тамънъ е човѣкъ да се жени. Нищо не е смѣшно. Вие имате въпроса за женитбата. Женитбата не е нищо друго, освенъ да завържешъ приятелство съ противоложния полъ и да те види, че си благодаренъ. И тя, и ти. Да се видите, да се опознаете. Туй е една възпитателна служба. Ти ще се оженишъ, после ще се оплаквашъ отъ женитбата. Това не е женитба. Да се женишъ, значи опознаването на двама души – да тръгнатъ да пѫтуватъ, екскурзианти по свѣта, разхождатъ се. Всѣки си носи бележникъ, изучава природата. Вие си мислите да се жените, да направите една малка колибка, да се приютите тамъ, да си гугуцате. Хубаво е то, нѣмамъ нищо противъ гугуцането. Но азъ не виждамъ никакво гугуцане. Чувамъ нѣкакво крѣкане. Колкото съмъ срѣщалъ мѫже и жени, казватъ: „Какво ми е патила главата“. Казвамъ: Какво ти е патила? – „Не можемъ да се разберемъ“. Казвамъ: Какъ? Той французинъ ли е, не е ли българинъ? На какъвъ езикъ говори? Не си разбиратъ езика. Сега то е научна тема. Виждамъ моята екскурзия изъ външния свѣтъ какъ е. Щомъ човѣкъ попадне въ едно такова състояние, той не е въ Школата. Той е извънъ Школата. Въ свѣта ще изпадне. Слушашъ едно радио въ Англия, не е въ България. Защо ще те безпокои? Нѣкой ораторъ говори въ Англия, то не е въ България. Криятъ се хората подъ земята въ Англия, не е въ България. Какво ще кажете? И ние българитѣ се криемъ. Българитѣ искатъ да се криятъ, но не е дошло времето още. Нали децата играятъ и се криятъ? Сега англичанитѣ играятъ на криеница. Много отъ възгледитѣ на хората сѫ стари. Тия, старитѣ възгледи, тѣ сѫ мода. Тѣ не струватъ. Малко ще ги измѣните, ще ги бракувате, да дойдатъ нови възгледи. Ако човѣкъ всѣки день не се измѣнява, той остарѣва. Казвамъ: Обновявайте се въ вашия умъ. Що ще ходимъ да се занимаваме съ погрѣшкитѣ на другитѣ хора? Сега ми казватъ: „Учителю, какво да правимъ? Щѣло да има тревога. Трѣбва да се затъмни“. Ако има затъмнение, затвори електричеството, въ тъмното да седятъ. Питатъ: „Да купуваме ли книги или да не купуваме?“ Ако имашъ пари – купи, ако нѣмашъ пари – не купувай. Казватъ: „Не сѫ добри хората, лоши сѫ хората“. Азъ имамъ другъ възгледъ. За мене лошиятъ животъ е нощенъ животъ. Добриятъ животъ е дневенъ животъ. Щомъ е нощенъ животъ – да спятъ хората. Щомъ е день – да работятъ. Доброто е день, злото е нощь. Потрѣбни сѫ. Земята, като се върти, прави день и нощь. Като живѣе злото въ човѣка, е нощь. Нѣма нищо лошо. Лошото е, ако не може да спишъ. Вечерно време трѣбва да спишъ. Ако не спишъ вечерно време, презъ деня не може да работишъ. Сега да се повърнемъ. Необходима е свободата. Азъ ви говоря за подмладяването. Необходима е физическата свобода на човѣка. Често нѣкои отъ васъ забелязватъ, че краката ви треперятъ. Азъ ви наблюдавамъ като правите упражненията. Като застанешъ на единия кракъ, клатишъ се. Нервната ви система е ша(шн)ата. Застани на единия си кракъ, на другия, да видишъ колко е устойчива нервната система. Щомъ си раздвоенъ, има противоречие между ума и сърдцето – не можешъ да стоишъ спокойно. Ще възстановите равновесието. Искашъ да знаешъ какво е положението на нервната система. Като идете въ кѫщи, стѫпете спокойно на единия кракъ, после на другия, и ще видите може ли да стоите спокойно. Какво ще донесе това? Всѣко действие, което човѣкъ направи, то се отбелязва нѣкѫде по тѣлото. Всичкитѣ мисли, чувствувания и действия, които човѣкъ има, се отразяватъ въ разнитѣ области на тѣлото. Ако мисъльта ти, че трѣбва да ядешъ, започне да преодолѣва, веднага тази мисъль, чувство, ще се отразятъ на тѣлото – ще станете дебелъ. Тънкиятъ кръстъ ще изгуби своята тънкость – ще станете дебелъ. Ще започнешъ да мислишъ, че трѣбва да си уредишъ работитѣ. Никаква философия не ви трѣбва. Нѣма да се минатъ 10–15 години, твоето чело ще изпъкне въ долната си часть, ще полѣгне назадъ. Ще добие единъ наклонъ. Ще станете чрезмѣрно енергиченъ, ще търсите само правото. Готовъ сте да се биете 10–20 години. Главата ви отстрани ще изпъкне, ще се измѣни и структурата на лицето ви. Ако много дадете внимание на чувствата си, на вашитѣ любовни чувства, лицето ви ще стане валчесто. Ако станете много активни, лицето ви ще стане продълговато. Ако много мислите, лицето ви ще стане крушообразно. Казватъ за нѣкой човѣкъ, че станалъ религиозенъ. Азъ го виждамъ – никаква религиозность нѣма, но сѫ се опънали мускулитѣ му. Той вижда само погрѣшкитѣ на хората, гледа какъ другитѣ постѫпватъ. Нѣкой православенъ не си запалилъ добре свѣща. Ако е евангелистъ, като се молилъ, не е колѣничилъ и т.н. Хубаво. Какъ сега трѣбва да се запали свѣща? Тази свѣщь да се запали в ума горе, добре да гледашъ. Пълно горение да има. И електричеството – туй не е пълно горене. Осаждатъ се крушкитѣ. Ти като мислишъ, даже мислитѣ ти следъ години, ще започнатъ нѣкои нѣща да не те интересуватъ. Любовьта не те интересува и се образува кѫдежъ. Въ първата година обичашъ баща си и майка си. Като станешъ баща, казвашъ: „Тия детински работи на Любовьта, ние ги напуснахме“. Сега съ какво се занимавате? Тия деца може да си играятъ. Ти когато играешъ, бѣше намѣсто. Сега, като стана старъ, не е намѣсто. Какво трѣбва да прави стариятъ? Да вземе бастуна да се подпира. И старата баба да върви /и да се подпира съ бастуна/, тури черната шамия, казва: „Остарѣхъ“. Всѣки човѣкъ, щомъ престанатъ да го обичатъ хората, остарѣва. Всѣки човѣкъ, който престане да обича хората, и той остарѣва. Нищо повече. всѣки човѣкъ, когото хората обичатъ, се подмладѣва и всѣки човѣкъ, който обича хората, се подмладѣва. Казва: „Остарѣхъ. Направихъ една погрѣшка“. На стари години да се запали сърдцето му, да иде да проповѣдва навсѣкѫде, да иде да шета на хората. Смѣшно е – старитѣ хора се говорятъ за оня свѣтъ, тамъ да идатъ между ангелитѣ. Всичкитѣ ангели сѫ млади. Ти, стариятъ дѣдо на 85 години, ще идешъ между ангелитѣ, какво ще правишъ? Ангелитѣ съ милиони години иматъ и сѫ млади момци. Ти, стариятъ дѣдо, ще идешъ да живѣешъ между тѣхъ. За чешитъ ще бѫдешъ тамъ. Че тия косми на брадата сѫ животинско творение. Въ животнитѣ цѣлото лице е покрито съ козина. Коя котка е въ Царството Божие? Която има повече косми? И тѣ мислятъ за Царството Божие. Една котка като дойде, ми казва: „Харесвашъ ли ме?“ Казвамъ: Колкото за слугиня да ловишъ мишки, те бива. Какво почитание ще ѝ дамъ? Имаме едно малко коте. Като дойде, виждамъ единъ старецъ, познатъ ми е отнѣкѫде. Казвамъ: Какво търсишъ? Казва: „Закъснѣхъ“. Сега азъ като ви говоря така, какво мнение ще си съставите? Нѣкой пѫть вие имате за животнитѣ долно понятие. Но животнитѣ сѫ предвидливи. Конь ако имашъ, конетѣ не сѫ глупави. Ако имашъ единъ конь, когото гледашъ добре, като се качишъ на него, ако има засада нѣкѫде, коньтъ се спира. Ако не го заставишъ да върви, коньтъ се спира, не върви. Ако дойдешъ на нѣкой мостъ, който нѣма да издържи, той си тури крака и се върне назадъ. Казва: „Този мостъ не е здравъ“. Вечерно време, ако го оставишъ коньтъ да те води, ако има засада отъ разбойници, ще се спре – не иска да върви. Ако ти го рѫководишъ, ще паднешъ точно на засадата. Тъй щото ние мислимъ, че животнитѣ сѫ глупави. Една котка много пѫти може да предскаже ще има ли болесть въ кѫщи или не. Единъ конь може да ви предскаже дали ще стане нѣкоя случка. Нѣкой пѫть коньтъ не иска да го впрѣгнатъ въ каруцата. Него день ще имашъ нѣкакво препятствие и, ако го слушашъ и не го впрѣгнешъ, ще го избѣгнешъ. Като го впрѣгне и му се случи нещастието, казва: „Отде впрѣгнахъ този конь?“ Коньтъ му казваше да не го впрѣга, да не ходи на работа. Коньтъ знае по-добре. Трѣбва да се пазите. Ще вкарвате животнитѣ въ война. Ще вземемъ тия животни и ще ги заставимъ да се биятъ. Животнитѣ не искатъ да воюватъ. Качи се на коня единъ кавалеристъ, кара го. И онѣзи, отъ духовния свѣтъ, качатъ се на гърба ви и ви накаратъ цѣлия день да воювате. Вечерьта, като се върнешъ въ кѫщи, чудишъ се какъ си направилъ тази погрѣшка. Казвамъ: Учете се да различавате погрѣшкитѣ, които ви се турятъ. Дойде нѣкой, ще те пита: „Какво е твоето мнение за еди-кого си?“ – „Мнение нѣмамъ. Не съмъ съвършенъ. Не може да дамъ мнение“. – „Какво знаешъ за оня свѣтъ?“ – „Нищо не зная за оня свѣтъ“. Какви сѫ хората, какъ живѣятъ, кѫщи иматъ ли, женятъ ли се, ходилъ ли си въ дома на единъ отъ оня свѣтъ? – Има много теории. Като кажемъ, че въ оня свѣтъ има семейства, никога не живѣятъ въ такива кѫщи, както хората живѣятъ въ една кѫща. Но по сто километра сѫ далечъ. Между тѣхъ не може да има спречкване. Ако мѫжътъ и жената се каратъ, за хиляди години не може да се срещнатъ. Нѣма прощаване. Изчезватъ единъ за другъ. Въ оня свѣтъ когото не обичашъ – не може да го видишъ. Ако нѣкой ти дойде на гости, като се яви най-малкото недоволство, вече изчезва. Докато обичашъ, той ще говори съ тебе. Ако той е недоволенъ, той ще изчезне. Ако той е недоволенъ, ти ще изчезнешъ заради него. Ако ти си недоволенъ, той ще изчезне. Тамъ се познаватъ, които се обичатъ. Който изчезва, отъ него сѫ недоволни. Който самъ остава, той е недоволенъ. Казва: „Нѣма никой около мене“. Като нѣма кого да критикува, казва: „Напуснаха ме хората, нѣма никой около мене“. Този ухапешъ, онзи ухапешъ – хората се оттеглятъ. Нѣмашъ характеръ мекъ, благъ. Често съмъ привеждалъ примѣра на знаменитата баба Янка – да се не обижда, ако има тукъ нѣкоя баба Янка. Баба Янка е съ едно лице валчесто, доста правилно развито чело, на 35–40 години. Като дойде нѣкой гостъ, ще го повика радостно, ще го покани весело, казва: „Заповядайте“. Извади нощвитѣ, замеси брашното, ще направи пита, тури сирене, спече я. Налѣе малко масло, наточи вино, хлѣба опече, покани госта. Човѣкътъ е разположенъ. Като тръгне да си върви, (тя) казва: „Какво дойде, като че го е канилъ нѣкой“. На себе си говори пущината. Какво значи пущина? И между васъ има нѣкои, като дойде – ще го приемете добре, после ще кажете: „Малко дъската му хлопа“. Кому не хлопа дъската? Ти ще кажешъ, че неговата дъска хлопа. Другъ ще каже, че твоята дъска хлопа. Всичкитѣ дъски се хлопатъ. Събератъ се десеть души, единъ говори за едного, другъ за другиго, за трети и т.н. Останатъ двамата, за какво ще си говорятъ? Като останатъ двамата, нищо нѣма да говорятъ. Тѣ сѫ общи навици, които всичкитѣ хора иматъ. И тукъ, и въ Америка, въ Англия само по разни начини говорятъ. Англичанитѣ – по единъ начинъ, българитѣ – по другъ, турцитѣ – по трети. Сега въ новия животъ трѣбва да се освободите отъ старитѣ навици. Не е лошо да си дадешъ мнението. Хубаво, да допуснемъ, дойде ти единъ гостъ, който има въшки. Трѣбва да го обичамъ. Него обичамъ, но въшкитѣ не може да обичамъ. Като дойде съ въшкитѣ, нѣма да му кажа, че има въшки, но ще го пратя на баня да се измие, да се изчисти, ще му дамъ риза да се преоблѣче, дрехи, обуща и да се върне безъ въшки при мене. Като дойде гостъ, ще му дадешъ нови дрехи. Старитѣ ще ги дадешъ да ги изператъ. После ще имате една благоуханна мисъль за въшкитѣ. Ще му намажете главата безъ да го обидите. Дойде нѣкой и ми казва: „Онзи направилъ погрѣшка“. За мене погрѣшкитѣ на хората сѫ въшки, бълхи. Ще се постараете да ги премахнете. Навикътъ не е една похвална черта. Нѣкога може да е билъ на мѣстото си. Казвамъ сега: Ще гледате да се освободите по възможность всички. Щомъ ви дойде една болка, не ходете да се оплаквате. Престанете да се оплаквате отъ болестите. Като дойдете, кажете ми така: „Учителю, днесъ получихъ единъ подаръкъ“. Ако е на крака болката, кажете: „Днесъ получихъ два чифта копринени чорапи“. Ако ви боли гърбътъ, кажете: „Днесъ ми дадоха една копринена риза“. Ако ви боли главата, кажете: „Днесъ ми дадоха една хубава шапка“. Ако ви боли вратътъ, кажете: „Днесъ ми дадоха една хубава връзка“. Ще кажете: „Да говоримъ Истината“. Че щомъ кажешъ, че вратътъ те боли, това Истина ли е? Щомъ те боли вратътъ, разбирамъ, че кръвообращението не е правилно, не става редовно. Зная, че не ядешъ правилно, не дишашъ правилно, не мислишъ правилно и не чувствувашъ правилно. Следствие на това се затъкнали пѫтищата, по които кръвьта върви. Ти си човѣкъ, който не държишъ пѫтищата си въ изправность. Че започни да ядешъ правилно. Виждамъ, че не ходишъ да посрещашъ слънцето, въздуха не приемашъ, страхъ те е отъ въздуха като дишашъ много да не си простудишъ дробоветѣ. Или най-малкото, като дойде една болка, то е единъ начинъ за концентриране. Ти досега много си се разсейвалъ отвънъ. Дойде една болесть на вратътъ – започнешъ да мислишъ. Дотогава, докато те заболи вратътъ, мислеше за Драгана, за Стояна – е, нервирашъ се. Като те заболи вратътъ – забравишъ. Казвашъ: „Не зная какво стана съ мене“. За предпочитане е да те боли вратътъ, отколкото да се занимавашъ съ другитѣ хора отвънъ. Невидимиятъ свѣтъ казва: „Подобри врата си – никаква болка на врата не трѣбва да имашъ“. Щомъ те заболи колѣното, то е диагноза. Ако болестьта е долу въ ставитѣ на пръститѣ, азъ зная каква е болестьта. Ако е въ колѣното, ако е въ хълбока, ако е въ врата или въ слѣпитѣ очи, ако те стѣга нѣкѫде въ мозъка отзадъ, или на друго мѣсто въ мозъка – това сѫ диагнози. Вие сега търсете нѣкакъвъ цѣръ. Сега наскоро дойде една жена и не искахъ да я приема. То бѣше вчера – искахъ да бѫда свободенъ, не искахъ да приемамъ болни. Нѣкоя сестра казва, че нѣкоя болна има. Казвамъ: Да чака. Слѣзохъ долу при лозето. Връщамъ се вече късно. Една жена доста угледна, на 35 години, дойде. Влѣзе вѫтре и ми се оплаква, че е болна отъ ракъ. Два пѫти правили операция и трети пѫть искатъ да ѝ правятъ операция. Пита ме да си направи ли операция или не. Нѣкои лѣкари я съветвали да си не прави операция, понеже е опасно – може да си замине. Казва: „Какво да правя?“ Казвамъ: Женена ли си? – „Женена съмъ“. – Деца имашъ ли? – „Нѣмамъ деца“. Каза ми кѫде сѫ ѝ правили операция. Казвамъ: Ти страдашъ отъ потиснати чувства. Ти си много добра, но между твоятъ умъ и твоето сърдце има дисхармония. После, ти обичашъ мѫжа си повече, отколкото трѣбва. После, той (е) малко угледенъ, пъкъ го ревнувашъ отъ другитѣ жени. Много го обичашъ и го ревнувашъ. Туй е станало причина, че имашъ тази болесть. Казва: „Правъ си. Азъ мѫжа си обичамъ, другитѣ не обичамъ“. Казвамъ: Че Господь не те е пратилъ на земята да обичашъ само единъ мѫжъ. Че го обичашъ – добре е, но ти носишъ потиснати чувства. После, малко си мързелива, не обичашъ да работишъ. Казва: „Правъ си“. Дадохъ ѝ наставления, казвамъ: Нѣма да си правишъ операция. По-преди цѣрътъ бѣше евтинъ – за петь пари да се освободишъ. Сега много скѫпо струва. Препорѫчахъ ѝ да яде печенъ лукъ. Казвамъ ѝ после: Ще казвашъ – „Не съмъ болна, по-добре съмъ“ . „Какъ да казвамъ, като съмъ болна“. Ще казвашъ – „Не съмъ болна“. Като станешъ сутринь, ще кажешъ: „По-добре съмъ“. Прави това нѣколко месеца. После ще пиешъ топла вода. Студена вода нѣма да пиешъ. Ще обикнешъ хората, ще имъ вѣрвашъ. Като нѣмашъ деца, ще започнешъ да посещавашъ беднитѣ (хора), които иматъ деца и тѣзи деца ще ги чувствувашъ като че сѫ твои, като че ти си ги родила. Ако го направишъ туй, ще оздравѣешъ. Ако не го направишъ, не отговарямъ. Казвамъ: Оставете си сърдцето свободно. Вие имате една Любовь, която всичкитѣ хора иматъ. Да обичашъ единъ свой приятель, който те обича, е лесна работа. Да обичашъ жена си, която трепери надъ тебе, е лесно. Лесно е да обичашъ и единъ мѫжъ, който трепери надъ тебе. Много естествено. Хубаво, тогава или мѫжътъ трѣбва да трепери или жената трѣбва да трепери. Има едно треперѣне отъ Любовь, има едно треперѣне отъ безлюбие. Има едно треперѣне отъ знание, има едно треперѣне отъ глупость. Има едно треперѣне отъ свобода, има едно треперѣне отъ ограничение въ чувствата. Азъ бихъ желалъ да имате тази свобода, която никой да не може да я наруши. Сега, ако сте богатъ, никой нѣма да каже. Ако сте и най-голѣмъ сиромахъ, пакъ сѫщата свобода да имате. То не е така лесна работа. Понеже това сѫ навици, придобити отъ хиляди години, водата е минавала и трѣбва да я отбиешъ. Сега най-първо трѣбва да се даде свобода. Сега на всинца ви казвамъ: Не искамъ да ви виждамъ прегърбени, никаква гърбавина. Станешъ сутринь, ще се изправишъ и постой 5–10 минути изправенъ. Сега ще ви представя вие какъ стоите. Сега ще играя една роля. Намѣсто да карамъ другъ да я представя, азъ ще я представя сега. Понеже погрѣшката, която ще направя, ще бѫде най-малката погрѣшка. Ти станешъ сутринь, свиешъ си рамената, свиешъ си веждитѣ, намръщишъ си лицето, като че всичко въ свѣта си изгубилъ. /Представя го/. Ти стани сутринь, изправи се, успокой лицето си, погледни спокойно нагоре, помисли си, че всичко, каквото Богъ направилъ, е добро. Помисли си за небето, за цвѣтята, за дърветата, за всичкитѣ хора. Остави ада. Нека да дигатъ шумъ, нека да плачатъ, да крѣкатъ – тѣхна работа е. Тѣ сѫ актьори тамъ. Тѣ си играятъ ролята. Тия духове, които ги мѫчатъ, тѣ сѫ нужни. То е тѣхна работа. Вие мислите какво ще стане съ дявола, какво ще стане съ васъ. Въпросътъ не е личниятъ животъ. Личниятъ животъ – настрана. Седни, помисли за краката си, вижъ пръститѣ си, погледни ги, вижъ ноктитѣ. Ако има калъ – изчисти ги. Вашиятъ голѣмъ палецъ като че е живъ – очисти го. Кажи: „Ще ме извинишъ, че много съмъ те измѫчилъ“. Очисти хубаво втория пръстъ, поглади го. Погледни на краката си и кажи: „Много съмъ благодаренъ на Господа за краката си“. Вземи очисти ноктитѣ, благодари. Поблагодарете на Бога за рѫцетѣ. Изчистете лицето си. Нѣма какво да ви казвамъ. Съ него много добре постѫпвате. Азъ бихъ желалъ да постѫпвате съ краката, както постѫпвате съ лицето. Човѣкъ да има една физическа свобода. Като вървишъ – да се радвашъ, че Господь ти е далъ крака, да се радвашъ, че имашъ лице. Вие казвате: „Като идемъ въ оня свѣтъ, ще се освободимъ отъ това тѣло, ще ни даде Богъ друго“. Ако съ това тѣло не се носишъ добре, какъ ще се носишъ съ другото? Искамъ всички да ви видя благодарни за онова, което Господь ви е далъ. Доста добри тѣла имате, повечето не сте работили надъ тѣхъ. Бихъ желалъ да ви видя следъ 20 години подмладѣни. Въ 20 години да се подмладите въ лицето. Нѣкои бѣли коси имате. Лесна работа. Азъ имамъ единъ начинъ за боядисване на косата. Ще ви туримъ една година да се храните съ коприва – ще си почерните коситѣ. Два пѫти като ядешъ на день – ще ти почернѣятъ коситѣ. По този начинъ може да си почернишъ коситѣ. После ще дойдемъ до духовната Любовь. Да говоримъ за ония чувства, които трѣбва да хранишъ. Като видите голѣмото противоречие, да знаете, че Богъ гледа тия работи. Какъ ги гледа? Той като гледа, че грѣшишъ, Той гледа причината. Нѣкаква погрѣшка правишъ, необмислена, отъ незнание. Всѣки, който прави погрѣшки, ги прави отъ незнание. Той не знае какви ще бѫдатъ резултатитѣ. Имате числото 145, имате числото 1, после 2. Имате 145 лева. Имате 1 милионъ лева. Кое число е по-голѣмо? – 1 милионъ. Имате два милиона. Тогава 1 милионъ е по-голѣмо отъ 145 хиляди и по-голѣмо отъ 200 хиляди. Сега, въ обикновения редъ на нѣщата, за предпочитане е да е 145. Но има единъ необикновенъ редъ на нѣщата. Може да имашъ единъ философски умъ. Има мисли, които сѫ динамични, не статически, но динамически и психически има. Динамичнитѣ иматъ движение. Ти тази мисъль нѣма да я намѣришъ на едно и сѫщо мѣсто. Има мисли, които сѫ минали презъ епохата на статичното положение – сега сѫ динамични и минаватъ въ психични. То е съзнанието вече. Трѣбва да добиемъ съзнанието за нѣщата. Оценявашъ туй движение, използувашъ го. Запримѣръ, хиляди години рекитѣ сѫ текли. Сега ученитѣ хора хващатъ тази динамика на водата и изкарватъ енергия, освѣтляватъ градоветѣ. Тази динамика се превръща въ свѣтлина. Тия енергии, които сѫ въ насъ, ако не може да ги впрѣгнемъ на работа, кѫде е психическия животъ? Ако не можешъ да впрѣгнешъ енергията на своитѣ чувства, ако не можешъ да впрѣгнешъ енергията на своя умъ, ако тѣзи енергии, които сѫ въ насъ не може да ги впрѣгнемъ на работа, на една обикновена работа, която животнитѣ извършватъ, на една работа, която иде да образува свѣтлина. Да кажемъ една сладка дума на единъ банкеръ и той да те възнагради най-малко хиляда лева или 10–20 хиляди лева възнаграждение да ти даде за тази дума. Има хора, които биха дали 25 хиляди лева само за една усмивка, да знаешъ какъ да се усмихнешъ. Азъ бихъ ви казалъ много работи, които ще ви ползуватъ, но вие ще се заразите. Защото може да дадешъ на единъ човѣкъ хубаво ядене и той да преяде. После ще си развали стомаха. Сега азъ нѣкой пѫть се пазя да ви съобщавамъ нѣкои работи. Защото, ако ви покажа кой е религиозенъ, вие ще го обърнете на смѣхъ. Ако единъ човѣкъ за една година може съ една десета отъ милиметъра или даже една стотна отъ милиметъра може да подигне главата си, пакъ е нѣщо. Че какъ ще го направишъ? Нѣкой пѫть искашъ да избухнешъ, за Господа, за Любовьта си къмъ Бога – въздържашъ се. Нѣкой те обиди, за Любовьта на Господа – не се обидишъ. Изгубишъ паритѣ си, разболѣешъ се. Каквото и да стане, за Любовьта на Господа ще го понесете. Нека да гори свѣтътъ. Господь, като запали свѣта, свѣтътъ свѣтъ ще стане. Когато хората страдатъ по Божественитѣ страдания, е намѣсто. Когато страданията едни на други си ги причиняваме, не сѫ намѣсто. Тѣхъ искаме да ги изхвърлимъ. Азъ искамъ всичкитѣ страдания, които вие си причинявате, да изчезнатъ. Не изведнажъ, давамъ ви една година, две, три, десеть години ви давамъ на разположение за страданията, които сами си причинявате да ги премахнете. Не е малко това време. На едни давамъ една година, на други давамъ шесть месеца, на нѣкои – единъ месецъ, пъкъ на нѣкои – единъ день. Сега ще ви дамъ едно правило за единъ месецъ. Като срещнете единъ братъ, когото не обичате, търсете въ него една хубава черта. За единъ месецъ да започнете да търсите кои сѫ хубавитѣ черти. Който и да е, и най-напредналиятъ между васъ, се да намѣри нѣщо хубаво. Да си кажете: „Азъ не знаехъ, че той ималъ такава хубава черта“. Дръжте я въ ума си. Занимавайте се малко съ нея. Ще намѣрите хубави черти тукъ, между васъ. После въ града ще слѣзете, навсѣкѫде така ще търсите. Ако срокътъ единъ месецъ е много, да го съкратя. За една седмица е малко, но за единъ месецъ работете. Искамъ да имате резултатитѣ вече. Въ този резултатъ, които изпълнятъ, които кашлятъ – ще се намали кашлицата. Които иматъ ревматизъмъ – ще се намали. Които иматъ главоболие – ще се намали главоболието. Нѣма да изчезне, само ще се намали. После тия, които сѫ бедни – ще дойдатъ вѫглища, хлѣбъ ще дойде, малко млѣко. Нѣма да дойде изобилно, но все таки една четвъртъ повече ще имате. Най-малко десеть грама масло ще имате повече. Захарь ще имате 20 грама повече. Най-после ще имате едно разположение на духа и ще се подмладите най-малко съ една година. Оня свѣтъ е свѣтъ на благородство. Тукъ е извинително. Трудътъ е непоносимъ – виждамъ причинитѣ: голѣма работа иматъ хората, постоянно работятъ, поставени сѫ на голѣми мѫчнотии и мѫже, и жени, и деца. Сега не искамъ да ви разправямъ за голѣмитѣ мѫчнотии, за голѣмитѣ изпитания, на които сѫ поставени хората. Не само хората, но и човѣкътъ, който носи Духа Божи въ себе си, и той е поставенъ на голѣми мѫчнотии. Понеже иде времето на освобождение, трѣбва да бѫдете готови. Като дойде освобождението, да бѫдете готови за тази свобода, да я разберете. Ако ви се даде една свобода и не може да я оцените, тогава защо ви е? Казвате сега: „Да повѣрваме въ Господа Исуса Христа и спасени ще бѫдемъ“. Азъ казвамъ: Да обичаме Господа Исуса Христа. Азъ оставямъ вѣрата. Възлюби Господа и всичко ще се оправи много по-добре, отколкото съ вѣра. Не че вѣрата не трѣбва, но то е минало. Ти си билъ въ надеждата, билъ си въ вѣрата, когато си билъ при ангелитѣ. Най-първо ти си билъ при хората – това е надеждата. Следъ като си завършилъ училището на надеждата, ти си отишълъ при ангелитѣ въ училището на вѣрата. Сега, като си завършилъ това училище, ти си отишълъ при Бога въ Любовьта. Насъ надеждата ни трѣбва, но това знание ние го носимъ. То е отдѣленията, имате гимназията и университетитѣ. Като влизаме сега въ свѣта на Любовьта, ние вече имаме знанието на вѣрата. Сега ще изучаваме закона на Любовьта. То е едно разширение въ свѣта. Тогава ще оцените какво нѣщо е вѣрата и като се върнете, ще носите една дреха за надеждата. Подаръкъ ще носите една хубава дреха и за вѣрата ще кажете: „Много съмъ благодаренъ за помощьта, която ми дадохте“. Отъ Божествения свѣтъ като влизате, туй ще носите. Надеждата ще се зарадва и вѣрата ще се зарадва. Ще тръгнатъ и тѣ заедно съ васъ. Ще тръгнатъ рѫка за рѫка и ще образуватъ цѣло семейство. Нѣма по-хубаво нѣщо да има човѣкъ надежда, надеждата да е въ дома, и вѣрата да е въ дома, и Любовьта да е въ дома. Тогава цѣлиятъ свѣтъ, цѣлото небе е отворено. Дето и да идете, и въ ада да идете, и въ небето да сте – навсѣкѫде ще бѫде рай. Това значи: Богъ да е примирилъ въ васъ всичко. По този начинъ Богъ ще ви примири. Всичкитѣ противоречия въ васъ ще изчезнатъ. Ще видите колко лесно е. Докато Той дойде, тамъ е мѫчното. Най-първо хората трѣбва да дойдатъ, после ангелитѣ да дойдатъ и после, като дойде Господь, Той ще примири всичко. Затуй се казва: „Да бѫде Твоята Воля както горе на Небето, така и долу на Земята“. Работитѣ, които ангелитѣ работятъ, добритѣ хора работятъ и вие сега трѣбва да работите. Сега за единъ месецъ да видите, че има нѣщо хубаво въ вѣрата, има нѣщо хубаво въ надеждата и да намѣрите и хубавото въ Любовьта. Като разглеждате живота на кой да е братъ, да намѣрите нѣщо хубаво. Като раглеждате по знание, по умъ – да намѣрите нѣщо хубаво. Като разгледате свободата му, да намѣрите нѣщо хубаво. Въ Любовьта, въ Мѫдростьта, въ Истината, въ живота, въ знанието и въ свободата, въ всѣки единъ човѣкъ да намѣрите нѣщо хубаво. Сега не се безпокойте. Изпитътъ ще бѫде много лекъ. Ха сега, нѣма да туримъ четири седмици, но три седмици. Три е хубаво число, късметлия. Три е късметлия, защото надеждата участвува, вѣрата участвува и Любовьта участвува. Искамъ всички туй да го направите по добра воля, по свобода. Направете го, ако искате. Ако имате надежда, направете го. Ако имате вѣра, направете го. Ако имате Любовь, направете го. Ако нѣмате, тогава и въпросъ не правете. Понеже зная, че всинца имате надежда, че всинца имате вѣра и Любовь, казвамъ ви: Заради вашата надежда, заради вашата вѣра, заради вашата Любовь – направете го. Въ името на туй, което имате. Въ името на Любовьта къмъ Бога, която имате – направете го. Не да кажете: „Учительтъ го каза“. Азъ го казвамъ, то е единъ подаръкъ за надеждата. Азъ го казвамъ заради вашата вѣра. Азъ го казвамъ заради вашата Любовь, не за себе си. Пъкъ и азъ ще го направя. Три седмици и азъ ще търся нѣщо добро въ васъ. Въ надеждата ще търся, въ вѣрата ще търся нѣщо хубаво. Ще бѫде по-добре. Знаете (ли) колко пѫти ще бѫде по-добре? Десеть пѫти ще бѫде по-добре. Вѫтрешно ще бѫде по-добре, не отвънъ да ви се ухиля. Като дойде нѣкой при мене, ще го кредитирамъ десеть пѫти. Не, десеть пѫти е много, както виждамъ вие сами не вѣрвате, но три пѫти ще ви кредитирамъ. Три пѫти ще ви кредитирамъ. Единъ кредитъ за вашата надежда, единъ кредитъ за вашата вѣра, единъ кредитъ за вашата Любовь. Три седмици азъ ще кредитирамъ. Затуй виждамъ, че всинца сте съгласни. Въ името на добритѣ хора направете, това е надеждата. Въ името на добритѣ хора ще го направите това. Въ името на всички Свѣти Духове, ще го направите това. И въ името на Любовьта направете това. Въ името на всички добри хора, въ името на всички добри духове и въ името на Бога, заради Неговата Любовь, ще го направимъ. Каквото и да вършишъ, навсѣкѫде да виждашъ доброто. Ще имате изкушения, се ще имате нѣкакви спънки, но това да не ви смущава. Сила, здраве, животъ сѫ богатство за човѣка, що носи Любовьта, красотата на Духа. Отъ това ще направимъ една пѣсень. /Учительтъ изпѣ „Отче нашъ“/. Импровизирано. /Учительтъ изпѣ „Сила, здраве, животъ сѫ богатство за човѣка, що носи Любовьта, красотата на Духа“/. Ето какъ лесно става пѣсеньта. Когато Духоветѣ работятъ, лесно става. Ще имате всичкото Божие благословение и Божията подкрепа презъ тия три седмици на упражнението. Отче нашъ. ХХ година 7. Лекция на Общия Окултенъ класъ 6 ноемврий 1940 год., Срѣда, 5 ч.с. Изгрѣвъ.
  15. От книгата, "Всекий дѣнь по една добра мисъль". Общ окултен клас. Година XX (1940–1941). Том I. Първо издание. София, Издателство „Урания“, 1997 Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Дете, възрастенъ и старъ Добрата молитва. Вениръ-Бениръ. Ще прочета трета глава на Иезекиила, за да видите, какво нѣщо е Израиль. Ще прочета до десети стихъ. Нѣкой пѫть казваме нѣкои работи, които произвеждатъ смущения. Всѣко нѣщо, което произвежда смущение, не е право. Сега, като ви говоря, ще ви дамъ едно упражнение. Сутринь, като станете, да знаете какъ да регулирате малко мисъльта си. Вие вървите по стария начинъ. Мислите, че каквото вършите, всичко е наредъ. Ако изучавате френски езикъ, ще видите колко мѫчно се пише, не е тъй, както български. Доста трудно е. Отъ старитѣ езици, ако се занимавате съ китайски, още по-мѫчно е. Тамъ има около 40 хиляди знака за думитѣ. После, езикътъ е повече съ еднослог(ови) и двусло(гови) думи (и) много мѫчно се говори. Сега, като правите движение нагоре съ рѫцетѣ, ще поемате въздухъ. Като поставяте рѫцетѣ настрани, ще задържате въздуха. Като свивате рѫцетѣ отпредъ, предъ гърдитѣ, ще издишате полека. Всички движения, които правите, трѣбва да се осмислятъ. И въ гимнастикитѣ, които правимъ, когато вдигате рѫцетѣ си, по нѣкой пѫть вие не поемате въздухъ; като простирате рѫцетѣ настрани, не задържате въздуха; и, когато свивате рѫцетѣ отпредъ, не издишате. Сега нѣкои отъ васъ може да мислите, че това не е важно. Важни работи сѫ. |||| Колко имате тукъ – 1111. Да прибавимъ сега едно нищо. 11110. Ти ще направишъ нѣкой пѫть нѣкоя погрѣшка, която нищо не е, (но) тази погрѣшка, турена, става 11110. Ако туришъ още едно нищо, става още повече – 111100. Ако турите още едно нищо, става 1111000. Така се създава една теория. (Нѣкои) казватъ: „То е карма“. Че е карма – да, карма е. Оплетешъ една мрежа отъ нищо, въ която така се оплетешъ, като петелъ въ кълчища. Виждали ли сте петелъ въ кълчища? Петелътъ влѣзе въ кълчищата, иска да рови. Като се оплете, кълве, кълве, не го пущатъ кълчищата. Та нѣма ли кълчища, въ които (и) вие сте се оплели? Вие казвате: „Каква ми е кармата?“ Казвамъ: Кармата, то е единъ петелъ въ кълчища. Ако му стигаше умътъ влакно по влакно да ги кѫса, щѣше да се освободи. Но той ги кълве. И колкото повече ги кълве, толкозъ повече се оплита. Сега вие може да се оплетете въ вашата мисъль. Вие можете да направите една нишка отъ центроветѣ на вашето мозъчно вещество за самосъхранение и да свържите това влакно съ причинния свѣтъ – причини и последствия. Туй влакно, отдолу ще го проточите нагоре като паяжина. Какво ще ви послужи сега (това)? – Ще направишъ едно влакно за самосъхранение. Да кажемъ, вие денемъ туряте една ограда отъ бодливъ телъ, за да се пазите отъ животнитѣ, отъ млѣкопитаещитѣ, които обичатъ да тъпчатъ. Единъ день забравите, че вие имате бодливъ телъ, вървите и вие попадате въ сѫщата мрежа. Та често човѣкъ съ своитѣ мисли, съ своето верую, съ ония закони, които той (си) е направилъ, самъ той попада въ тѣхъ. Казвамъ сега: Защо свободно човѣкъ да не може да диша? Може ли свободно да диша? – Ако човѣкъ не може да диша (свободно), азъ да ви кажа сѫдбата (му) следъ десеть години каква ще бѫде. Ти, следъ десеть години, ще умрешъ. Ще ти пѣятъ „Отче нашъ“ за небето. Ако искашъ по-дълго отъ десеть години да живѣешъ, тогава ще дишашъ плавно, бавно, безъ да се забелязва нѣкакво движение отвънъ. /Учительтъ показа хармонично дишане, безъ отвънъ да се забележи нѣкакво разпущане на гръдния кошъ/. Азъ дишахъ хармонично. Като дишашъ хармонично, дробоветѣ пѣятъ. Онзи, който започва да диша правилно, започва да чувствува една музика. То сѫ милиони клетки, които, като влиза въздуха, тѣ сѫ като оркестранти. То е единъ голѣмъ оркестъръ – нѣколко милиона клетки. Като дишашъ – всички свирятъ, пѣятъ. Не само да ги чувате, когато кашляте. Сега вие искате да идете при Господа. Казвате: „Да видимъ Христа, да (Му) кажемъ колко сме пострадали на земята“. Който не се е научилъ да диша (така), че като диша – дробоветѣ да пѣятъ, той ще иде въ небето (така), че никой нѣма да го види. Казвате: „Въ небето ще слушамъ“. Ти тукъ си глухъ, че тамъ (ли) ще слушашъ? И този животъ на земята е така хубавъ, както ангелскиятъ. Всѣко нѣщо е на мѣсто, като се изпълни функцията (му). Казвате: „Дотегна ми да нося това тѣло“. Какво тѣло искате вие? Ако имате едно леко тѣло, ще литнете въ въздуха, ще седите нѣкѫде. И, ако не разбирате закона, знаете (ли) въ какво смѣшно положение ще бѫдете? – Души, които се осовобождаватъ отъ тѣлото си, които не сѫ запознати съ законитѣ, седятъ въ въздуха като балони. Дойде вѣтърътъ, тѣ могатъ по желание да се движатъ, вѣтърътъ ги носи насамъ-натамъ, блъска ги въ нѣкое дърво, блъсне ги въ нѣкоя стена. Тѣ се чудятъ, какъ не сѫ свободни. Дойде една душа около тебе, върти се около тебе (и) не знае кѫде да влѣзе. Върти се в кѫщи, само току се блъска въ тѣлото, блъска се въ главата, оттамъ-отсамъ се блъска. Ти по нѣкой пѫть чувствувашъ умрѣлитѣ (и) казвашъ: „Нѣкой дяволъ е дошълъ“. А то е нѣкой глупавъ волъ – само се трие около тебе, както се триятъ около дърветата. Тия паразити ги хапятъ и тѣ се триятъ. Единъ духъ като дойде, нѣкой вашъ близъкъ като дойде, трие се около васъ. Тогава въ васъ се образува нѣкаква слабость. Слабостьта на такива души е, като дойдатъ, да се триятъ около (тебе) и ти образуватъ слабость. Това е теория сега. Пъкъ, ако тази душа е разумна, ако влѣзе вѫтре, тя ще ви принесе едно благословение, тя ще бѫде като слънчевъ лѫчъ, който идва. Вие ще се зарадвате. Та казвамъ: Сега ще направимъ едно упражнение разумно. Станете. Бавно издигате рѫцетѣ нагоре, надъ главата, и допирате върха на пръститѣ – поемате въздуха бавно. Спускате рѫцетѣ настрани, до височината на раменетѣ – задържате въздуха. Свивате рѫцетѣ една срещу друга предъ гърдитѣ и издишвате. Рѫцетѣ се спущатъ отстрани и наново се прави упражнението нѣколко пѫти. Седнете. Всѣка работа, въ която умътъ не присѫствува, всѣка работа, въ която умътъ не взема участие, никога не може да успѣе. Всѣка една добродетель, въ която сърдцето не взема участие, и тя не може да принесе нѣкаква полза. Всѣкога, когато правите известно движение, ако не спазвате известни правила, ако вашиятъ умъ не присѫствува, ако вашето сърдце и вашата сила не присѫствуватъ, тогава всичкитѣ ви работи не може да прогресиратъ. Общо казано: Тамъ, дето умътъ присѫствува, може да се ползувашъ. Като правишъ едно движение съ рѫцетѣ, умътъ да присѫствува въ туй движение. Като поемашъ въздуха, умътъ ти да присѫствува, съ въздуха да дойде въ дробоветѣ. Това е едно здравословно състояние. Та понякога, когато вие сте неразположени, умътъ не присѫствува. Ти правишъ едно упражнение, (а) умътъ (ти) е разсѣянъ. Обидилъ те нѣкой, ти си мислишъ за обидата и правишъ упражнението. Нѣкой пѫть може да те обиди нѣкое куче. Вървишъ по пѫтя, нахвърли се едно куче, стреснешъ се, уплаши те. Ти вървишъ по пѫтя и си мислишъ, какъ тъй да те стресне и да те уплаши. Защо да нѣмаше нѣщо да хвърлишъ на това куче, да го ударишъ, какъ нѣмаше нѣкой камъкъ. „Какъ тъй да смѣе да ме нападне“. Държишъ това въ ума си. Ако речете всѣко куче да го плашите, какво ще стане? Ако умътъ ви е на мѣсто, кучето никога нѣма да се нахвърли отгоре ви. Може да направишъ опитъ: ако вървишъ (и) мислишъ, и будно е съзнанието, кучето може да го държишъ настрана, на 20 крачки отдалеч(ено) отъ тебе. Ти, като вървишъ, да го гледашъ отзадъ кѫде е. Щомъ си захласнатъ, напада те. Щомъ речешъ да мислишъ, туй куче ти го гледашъ. Докато го гледашъ кучето, то не може да те нападне. И лошитѣ мисли сѫ сѫщо като кучетата. Ако умътъ е буденъ, лошитѣ мисли не се приближаватъ. Щомъ си захласнатъ нѣкѫде, лошата мисъль вече ще дойде. Казвамъ: Първото нѣщо е да имате присѫствие на вашия умъ. Богъ ви е далъ ума. Едно отъ най-голѣмитѣ благословения е умътъ на човѣка, което Богъ му е далъ. Сега всички сѫ ви проповѣдвали. Вие мислите за Божиитѣ благословения. Богъ ви далъ дарби. Но Богъ на всичкитѣ хора е далъ известенъ материалъ да го обработватъ. Ако дарбитѣ, които Богъ ви далъ, не ги обработвате, не ги упражнявате, ако не работите съ тѣхъ, вие не можете да се ползувате отъ това благо. Да кажемъ, ти имашъ единъ отличенъ гласъ, но никога не пѣешъ. Защо ти е този гласъ? Нѣкаква полза не принася никому. Като пѣешъ, не мисли защо ще пѣешъ. Ти, като пѣешъ, принасяшъ полза и на себе си, принасяшъ полза и на другитѣ хора. Като правишъ добро, ти принасяшъ полза на есебе си. Доброто е основата, върху която почива човѣшкото здраве. Човѣкъ безъ добродетели не може да бѫде здравъ. Безъ добро, той ще свърши зле. Ако има добродетели, много добре ще свърши. Туй сѫ правила. Не гледайте, че (на) нѣкой човѣкъ му върви всичко. Безъ добродетели нищо не върви. Ако и да е последенъ сиромахъ, ако придобива добродетели, той добре ще свърши. Сега, азъ толкозъ години съмъ ви говорилъ и нѣкои отъ васъ сте приложили нѣщо вече. Не може да не приложите. Толкозъ години при мене вие сте нагорещени като желѣзото, което турятъ въ огъня. Ще се нагорещите и оттатъка ще минете. Ще излѣзете изъ огъня, ще изстинете пакъ. Виждамъ, че това не е полезно. Полезно е, ще кажете: „Топли бѣхме едно време, сега изстинахме“. Азъ искамъ огъньтъ да бѫде органически, не да се нагорещявате отвънъ, но да се нагорещявате отвѫтре. Като мислите, като чувствувате, като упражнявате волята си, трѣбва да образувате тази Божествена топлина. Сега туй е хигиена. Нѣкой казва: „Какво ще ядемъ?“ Ти може да ядешъ само сухъ хлѣбъ, ако умътъ присѫствува. (Тогава) ще се ползувашъ много повече, отколкото, ако ядешъ пищна храна. Ядешъ пищна храна, но не си доволенъ – туй ядене не е хубаво, маслото не е хубаво… Въ сегашнитѣ времена, ако си беденъ, искашъ изобилно масло, пъкъ нѣма. Изъ въздуха масло може да вземете. Тамъ е пълно съ масло. Човѣкъ, съ своето самовъзпитание, (е) изопачилъ организма си. Всичкитѣ клетки, отъ които той е създаденъ, сѫ разумни. Ако тази клетка, която е царица, въ човѣка има една клетка, около която милиарди клетки сѫ се събрали и образували единъ организъмъ. Ако той е лакомъ, предаде своята лакомия на клеткитѣ и тѣ сѫ лакоми. Тѣ сѫ малки такива сѫщества, но въ тѣхъ се зароди една голѣма лакомия, като на слонъ. Искатъ много да имъ даватъ, че много ще яде той. Той иска да събере цѣлъ хамбаръ, пъленъ съ милиони кила жито, да има да яде. Безполезно е това. Тръгнешъ на пѫть, туришъ 4–5 кила хлѣбъ, казвашъ: „Нѣма да ми стигне“. Лакомия е това. Ще възпиташъ тия клетки, всички да бѫдатъ икономисти. Че много малко имъ трѣбва. Много малко ни трѣбва въ свѣта. Трѣбва за бѫдеще да градимъ своето щастие въ онова, което ни е дадено. Ако ние, отъ Божията Любовь, която се излива въ въздуха, не можемъ да вземемъ нѣщо; ако отъ Божията Любовь, която се излива въ свѣтлината, не можемъ да вземемъ отъ нея нѣщо; ако отъ Божията Любовь, която се излива въ водата, не можемъ да вземемъ нѣщо; ако отъ Божията Любовь, която се излива въ храната, не можемъ да вземемъ нѣщо – отъ кѫде ще вземемъ? Търсимъ своето щастие въ паритѣ. Споредъ окултната наука Лондонъ е главата на Маммона, на Бога на паритѣ. Всичкитѣ финансисти тамъ бѣха. Какво стана (съ) тази глава сега? – Мачкатъ тази глава на този змей на паритѣ. Лондонъ мислеше, че е осигуренъ. Той кораби си имаше, всичко имаше, но падатъ бомби, голѣми бомби, взривни вещества. Трѣбва нѣкой отъ васъ да го пратимъ въ Лондонъ, да види какво е, че да дойде да ни разправи. Поне 24 часа да е вѫтре въ скривалищата на Лондонъ. Пита ме единъ: „Какво прави английскиятъ краль?“ Казвамъ: „Седи вѫтре въ избитѣ, крие се по 4–5 пѫти“. Краль на цѣла империя, която има 400 милиона поданици, но, като дойдатъ бомбитѣ, и той се крие въ скривалището. Ударятъ сиренитѣ – скриятъ се. Съобщатъ, че нѣма опасность – излѣзатъ вънъ. Пакъ се чуятъ сиренитѣ – пакъ въ скривалищата. И той се крие по нѣкой пѫть по два часа. Царско скривалище, по-добре осветено, съ удобство, но чува пукота и като царь. Сега ще ви направя едно сравнение: всичкитѣ лоши мисли, това сѫ бомби, които дяволътъ, по нѣкой пѫть, спуща. Трѣбва да знаешъ, че идатъ. Трѣбва да имашъ единъ разбранъ духъ, да знаешъ какъ да мислишъ. Ако не знаешъ какъ да мислишъ, ще се намѣришъ като въ Лондонъ. Балонитѣ, които пуснаха за да пазятъ Лондонъ, мислѣха, че сѫ осигурени, че нѣма да могатъ да минатъ германцитѣ. Но защитата не бѣше така силна. Излъгаха се. Англичанитѣ направиха погрѣшка така, както направили паяцитѣ. Тѣ мислили, че сѫ много учени вече. Дошло известие, че единъ слонъ ще посети царството на паяцитѣ. Тѣ казватъ: „Какъ слонъ насъ ще посети, (какъ) ще мине презъ нашитѣ градове? Ние ще му дадемъ да разбере. Само да дойде въ нашитѣ градове“. Явили се всичкитѣ инженери, сновали презъ улицитѣ, задръстили ги и казватъ: „Само да мине сега, да види какъ се минава презъ царството на паяцитѣ“. Дошълъ слонътъ, миналъ презъ улицитѣ, ходилъ навсѣкѫде. Тѣ започнали да мислятъ, какво сътресение (сѫ) предизвикали тѣхнитѣ прегради. Пратили своитѣ кореспонденти да разбератъ, какво сътресение (е) усѣтилъ (слона). (Той) казалъ: „Никакво сътресение не усѣтихъ“. Ако вие мислите да спънете дявола като паяцитѣ, ще ядете попарата му. Сега – другата страна. Хубавата страна на всѣка война е, че тогава човѣкъ прави нѣща, които иначе, при други условия, не иска да ги направи. Казвате: „Това е невъзможно, какъ ще го направя? Невъзможно нѣщо“. Виждате тѣзи англичани и германци (какъ) вечерно време тръгватъ изъ въздуха съ аеропланитѣ си. Никаква свѣтлина нѣма и намиратъ Лондонъ. Не само го намиратъ, но въ въздуха се биятъ. Нѣкой може да се върне, нѣкой може да не се върне. Каква смѣлость иматъ тия хора. Като дадатъ заповѣдь, хичъ не мислятъ, длъжность е. Всичко забравятъ (и) казватъ: „Ще се биемъ за отечеството“. (Това е) една похвална черта. Невъзможно е, (но) той отива човѣкътъ и намира Лондонъ. Нѣкой отъ насъ, и денемъ да го пратимъ, не може да го намѣри. Вие питате: „Защо трѣбва да го направимъ?“ Защо въ българския езикъ изхвърлиха ѩ? И други букви изхвърлиха? (Нѣкои) питатъ: „Защо е въ български този малъкъ еръ – Ь?“ Нѣкои букви могатъ да се изхвърлятъ, но нѣкои букви не трѣбва да се изхвърлятъ. Може да направишъ една цигулка съ три струни, но съ четири струни е по-хубава. Може да имашъ една китара съ четири струни, но ако имашъ съ шесть струни е по-хубава. Ако имашъ една арфа, не четири, но 36 струни (ѝ) трѣбватъ. Вие свирили ли сте на арфа? Не е така лесна работа. Азъ по нѣкой пѫть опростотворявамъ работитѣ и вие мислите, че е лесна работа. Не е лесно. Азъ съ мисъльта си може да накарамъ единъ французинъ да ми отговори, безъ да му говоря на френски. Или единъ англичанинъ, безъ да му говоря, може да го заставя да ми каже, че е на мое разположение. Има единъ езикъ, на който хората говорятъ. Като го погледна, казва: „На ваше разположение“. Веднага ще ми услужи. Ако не зная какъ да мисля, ще се намѣря въ трудно положение. Ще се намѣря въ положението на онзи французинъ въ Севастополската война, (който) билъ въ Варненско, въ едно село българско, (и) говорѣлъ на единъ старъ българинъ на френски, искалъ му нѣщо. Българинътъ му казалъ: „А бе синко, какъ майка ти да не те научи да говоришъ български? Че какво искашъ отъ мене?“ Той (французинътъ) направилъ единъ крѫгъ. Разкопава го. Хваща си пръста и съ другата рѫка показва, като че дои. (Българинътъ) казва: „Така ми кажи“. Донася му млѣкото. Та казвамъ: Ние, като правимъ упражнението, си дигаме рѫцетѣ нагоре, като французина, за да ни разбератъ отъ невидимия свѣтъ. Защото човѣкъ трѣбва да си въздействува. Всичкитѣ движения сѫ за волята. Ако ти не движишъ рѫцетѣ си, волята ти ще остане слаба. Ако мислишъ ти за ума си, ако чувствувашъ ти за чувствата си, ако не движишъ съразмѣрно краката както трѣбва, рѫцетѣ, пръстите ти – волята ти ще остане слаба. Ние искаме да ви дадемъ нѣкои правила, защото иначе ще паднете въ друга крайность. Нѣкой пѫть ти се усѣщашъ неразположенъ, обиденъ си. Върнешъ се неразположенъ, работитѣ не вървятъ. Тъй си нахохоренъ, върнешъ се въ кѫщи, ще намѣришъ децата виновни, дъщерята, слугитѣ, всички сѫ виновни. Ще намѣришъ причина, че кѫщата не е очистена, че възглавницитѣ не сѫ на мѣсто. Все ще намѣришъ нѣкаква причина. Ти още отдалече като идешъ въ кѫщи, спри се и преди да влѣзешъ, започни да гладишъ първия пръстъ (на) едната и после на другата рѫка. Кажи: „Малко благородни чувства ми трѣбватъ. Тѣ не сѫ виновни, че имамъ неразположение отвънъ. Не сѫ виновни децата, слугитѣ. Малко благородство ми трѣбва“. Поглади първитѣ пръсти на рѫцетѣ си последователно. После поглади срѣдния пръстъ. Трѣбва да бѫдешъ справедливъ. После поглади (пакъ) третия пръстъ. Трѣбва да имашъ едно засмѣно лице, не начумерено, (не) да заповѣдвашъ, че власть имашъ. Ти тогава влѣзъ въ кѫщи, ще тръгне работата. Нѣма да има гръмотевици, нѣма да има бури. Който не знае, ще каже: „Какъвъ дяволъ бѣше, не зная“. На български думата „дяволъ“ има лошъ смисълъ. Азъ бихъ желалъ да имате характера на дявола. Такова постоянство – като го изпѫдишъ изъ вратата, влиза презъ коминя; ако го изпѫдишъ изъ коминя, влиза презъ нѣкоя малка дупка и ще те убеди, че не можешъ безъ него. Толкозъ години не се обезсърдчава. Като дойде, той използува всичкитѣ условия на живота. По нѣкой пѫть той така се настани, че взема вашата страна, като че сте вие, и ви дава съветъ. Не трѣбва да се прекланяшъ, да те мислятъ, че си толкова глупавъ. Трѣбва да ги сплашишъ. Ти го слушашъ. Азъ веднажъ гледахъ една кокошка. Тя се наежила съ пиленцата си, минава единъ волъ, тя го клъвне. Голѣмиятъ волъ се отби (и) казва: „Хайде да нѣмамъ работа съ една кокошка, да ми се смѣятъ. Да е нѣкой герой – разбирамъ“. Тя седи и по едно време минава едно куче. Кокошката казва: „Азъ вола сплашихъ“ (и) отива да клъвне кучето. Но онова куче като се нахвърли отгоре ѝ, тя се разкрѣка. То веднага обяви война на кокошката, не каза както вола. Нахвърли се отгоре на кокошката. Тя изкрѣка, повика пилцитѣ си. Не отваряйте война, не мислете, че ако сте сплашили единъ волъ, ще сплашите кучето. Кучето не се плаши. То е смѣло. Сега направете едно сравнение. (Съ) всичкитѣ мѫчнотии, които идатъ въ свѣта, трѣбва да се справимъ по единъ разуменъ начинъ. Ако знаемъ, какъ да се справимъ, лесно минаватъ работитѣ. Да кажемъ по нѣкой пѫть вие говорите тукъ. Нѣмате търпение да изслушате нѣкого. Изслушайте го. Нека си каже, както мисли. Може да се не съгласявате съ неговото мнение, но го изслушайте до края. Харесвамъ въ турцитѣ има една хубава черта. Като влѣзе нѣкой турчинъ въ нѣкоя турска одая, разправя небивалици, но другитѣ го слушатъ и казватъ: „Олла белиръ“. Може да имъ разправя небивалици. Каквото и да разправя, другитѣ го слушатъ. Той, турчинътъ, ще си поглади брадата и ще каже: „Олла белиръ“. Българитѣ, ако сѫ, щомъ влѣзе – ще кажатъ: „Какво го слушате, той лъже“. Нѣкой отъ васъ разправятъ за нѣкои нѣща. Не че тѣ лъжатъ, но преувеличаватъ. Казва: „Видѣхъ една змия, по-дебела отъ рѫката ми“. – „Колко бѣше дълга?“ – „3–4 метра“. Пъкъ тя не може да бѫде толкова дълга тукъ. Българинътъ обича да преувеличава. Въ него чувството да преувеличава е развито. И той си служи съ голѣми преувеличения. Казва: „То свѣтъ – свѣтъ. Яйце да хвърлишъ – нѣма де да падне“. А то колко били – хиляда души. Та единъ турчинъ разправялъ на единъ българинъ, че имало много, много войска, на хиляда мѣста – по хиляди войници. Българинътъ му казва: „Ефенди, то орѣхи да сѫ, нѣма да се събератъ“. Турчинътъ вѣрва. Та казвамъ: Когато въ единъ човѣкъ има развито чувство на преувеличаване, този човѣкъ може да бѫде поетъ. Може хубаво да пише. Онзи поетъ, който има това чувство развито, има изященъ стилъ, украсенъ. Туй чувство е да увеличавашъ. У нѣкои това чувство не е така развито, стилътъ (имъ) не може да бѫде така богатъ, беденъ е стилътъ (имъ). Той е сухъ, отривистъ, проза е това. Поезия е, дето е това чувство развито. Казва: „Срѣщнахъ много високъ човѣкъ“. – „Колко високъ?“ – „Два метра“. Тукъ, на Изгрѣва, нѣмаме два метра високи. Имаме единъ братъ, който е високъ, но мисля, че има 190 сантиметра – трѣбватъ му още 10 сантиметра. Вие най-първо премерѣте на стената два метра, ако искате да си представите колко е два метра височина. Има високи хора – два метра и два метра и половина. Има и по-високи. Но сега въ природата много високи хора не сѫ удобни. Тя иска по-низки хора – по-разумно е, по-икономично. Ако ти си два метра и половина високъ въ този вѣкъ, колко ще дадешъ за дрехи, за обуща, после за храна. Та всичкитѣ ония хора, които сѫ умрѣли, сѫ навлѣзли въ чувствения свѣтъ. Ние имаме голѣми желания, голѣми постижения. Тѣ нека дойдатъ въ мисловия свѣтъ, тамъ има условия. Въ мисъльта свѣтътъ е широкъ, тамъ може да боравишъ съ каквито искашъ мисли. Дойдешъ въ физическия свѣтъ – тѣлото ти (трѣбва) да е малко. Не ти трѣбва голѣмо тѣло. И желания не ти трѣбватъ много голѣми. Но трябва да знаешъ, че на земята нѣмашъ условия да постигнешъ туй, което искашъ. Трѣбва да знаешъ, че ще свършишъ много зле, ще заминешъ зле. Като се родимъ – вратата сѫ широки. Като дойде на излизане – съ игла трѣбва да излизашъ. Като дойдешъ тамъ, ще се намѣришъ задръстенъ. Трѣбва да имаме и чувства. Като започнете съ Любовьта, започнете най-първо съ малката Любовь и да се увеличава повече. Ако започнете съ изобилието, ще дойдете до дъното на фунията. Ако влѣзете презъ фунията, презъ тѣсното, само тогава ще дойдете до широката врата. Започнете отъ малкото къмъ голѣмото. Има известни погрѣшки, които трѣбва да поправите. Имаме доста погрѣшки, които трѣбва да се поправятъ. Вие седите нѣкой пѫть и съ краката ритате, или съ рѫцетѣ мърдате. То сѫ несъзнателни движения. Не е хубаво да седите тъй. По нѣкой пѫть ви наблюдавамъ и вие си обръщате главата, когато влѣзе нѣкой. Вие седите спокойно, може да го видите отстрана, отзадъ. Ако иде, може пакъ да го видите. Учете се да виждате отзадъ. Влиза нѣкой – отзадъ да го видите. Не е мѫчна работа. Упражнявайте се. Като влѣзе нѣкой, седете тихо и спокойно като квакери, никой да се не обръща. Сега всѣко движение, което правимъ, трѣбва да бѫде разумно. Като подвижимъ рѫката, като подвижимъ очитѣ, главата, въ всѣко движение да присѫствува мисъльта, ти да бѫдешъ благодаренъ за движението, което става. Защото добриятъ животъ, разумниятъ животъ, силниятъ животъ – той е направенъ отъ разумни движения. Всички трѣбва да работимъ и да изработимъ едно тѣло. Не да бѫдатъ рѫцетѣ ни груби. Строежъ трѣбва. Всички имате желание да бѫдете хубави, мажете се, но не сѫ мазилки това. Кѫщата трѣбва да се намаже хубаво, трѣбва да се изгради хубаво. Като ви погледна челото, ще видя, че вие сте неспокойни. Щомъ човѣкъ не мисли, челото има особени бръчки. Започва да се изкривява. Ще се научите да мислите и това ще се види на челото. Да знае челото, че има единъ господарь. Всѣки день ще вземете едно огледало, като погледнете – дали ще се харесате. Погледнете челото, дали ще го харесате. Погледнете носа, погледнете устата си, ушитѣ си. Вие мислите за нѣща, които не сѫ реални. Минава нѣкой вашъ приятель замисленъ, не ви поздравява. Има си нѣкаква работа. Коя е причината, че не ви (е) поздравилъ? Че научете се да се поздравлявате отъ ума. Поздравлението седи отъ ума на човѣка. Щомъ азъ мисля за единъ човѣкъ, азъ го поздравлявамъ. Отдалече като го видя, може да не го поздравя, но като мисля за него – то е поздравление. Отдалече трѣбва да се поздравлявате. Всичко седи въ ума ви. Ако не поздрави, тогава въ васъ ще дойде онова подозрение. Ако умътъ ви не е буденъ, тогава какъ ще ви говори Господь? Че какъ ще чуете гласа му? Има единъ гласъ, който иде до ушитѣ. Той не е правиленъ. Има единъ гласъ, който говори отдолу. И долното говорене нищо не струва. Нѣкой пѫть отдалече усѣщашъ една свѣтлина. Ако сте ясновидецъ, ако нѣкой човѣкъ е свързанъ съ невидимия свѣтъ, вие ще видите единъ снопъ отъ свѣтлина, която излиза отъ главата му отгоре. Или вие самъ ще чувствате, че отвѫтре, отъ духовния свѣтъ, иде една свѣтлина отъ 45 градуса. Всѣкога, когато се молите, всички хора взематъ туй направление на 45 градуса. По тази посока иде свѣтлината. Тѣзи 45 градуса съответствуватъ на четвъртото измѣрение. Не че оттамъ иде то. Иде отвѫтре онова, което говори, но то има едно отражение да се върне пакъ назадъ. Ученитѣ хора обясняватъ: отъ слънцето иде една свѣтлина, която, като влѣзе въ областьта на земята, удря се въ областьта на земята, превръща се въ земна свѣтлина, която осветява всичкитѣ предмети. Всѣка една мисъль въ човѣка трѣбва да направи едно отражение. Ако вашата мисъль не се пречупва въ вашия мозъкъ, тогава се образува едно студено течение, ще се намѣришъ въ полюситѣ на живота. Трѣбва да има топлина, за да растатъ чувствата. И да се проявяватъ мислитѣ – пакъ трѣбва да има топлина. Не такава, обикновена топлина. Ако главата ти е топла отпредъ, то е неестествено положение. Всѣкога челото, като го пипнете, трѣбва да бѫде малко хладно. Ако рѫцетѣ ви сѫ постоянно студени, не е здравословно. Всѣкога трѣбва да правите упражнения, че рѫцетѣ въ по-голѣмата часть на деня да ви бѫдатъ топли. Има една топлина, приятна на рѫцетѣ. И краката ви трѣбва да бѫдатъ топли. Щомъ сѫ студени краката, концентрирайте вашата мисъль. Започнете да мислите по 5, 10, 15 минути за краката си – ще се стоплятъ. Ако рѫцетѣ ви сѫ студени, мислете 10, 15 минути за рѫцетѣ – ще се стоплятъ рѫцетѣ ви. Боли ви гръбначния стълбъ. Всичкитѣ болести, които идатъ, тѣ ви правятъ едно добро. Боли те рамото, ти за рамото никога не си мислилъ. Като те заболи рамото, ти за него постоянно мислишъ. Като мислишъ за рамото, ти му правишъ едно благо. Нѣкой пѫть те заболи кръста. Ти никога не си мислилъ за кръста. Като те боли, постоянно мислишъ за кръста, постоянно вече мислишъ за кръста. Не оставяйте насила съ болесть да ви каратъ да мислите за тѣлото. По нѣкой пѫть презъ деня, сутринь, вечерь, помисли си за гръбначния стълбъ. Той е единъ стълбъ, така хубаво направенъ, че ако той не функционира правилно, ти не може да дишашъ правилно, не може да мърдашъ рѫцетѣ правилно, очитѣ си не може да мърдашъ, краката си не може да мърдашъ. Отъ доброто разположение на гръбначния стълбъ, ако той функционира правилно, нервитѣ, които излизатъ оттамъ, всичкитѣ нерви ще бѫдатъ добре разположени и всички движения (ще) сѫ хармонични. Казвате: „Сега, ако ние започнемъ така да мислимъ, нѣма да ни остане време за друга работа“. Другитѣ работи сѫ безполезни. Ние се тревожимъ за нѣща външни, отъ които нѣма никаква полза. Сега искате да знаете, кой ще победи – италианцитѣ или гърцитѣ. Ако едно куче или една пчела се борятъ, кой ще победи? Ако пчелата ужили кучето, то може да се подуе. Но пчелата ще изгуби сражението. Като ужили кучето, ще умре. Кучето и десеть пчели да го ужилятъ, пакъ не умира. Всѣкога, ако вие водите война съ единъ уменъ човѣкъ, вие всѣкога ще бѫдете бити. Съ онзи, който е уменъ, ако воювате – всѣкога ще бѫдете бити. Той е взелъ всичко предвидъ. Казвамъ: Въ природата вие имате единъ голѣмъ противникъ. Вие воювате съ дявола. Знаете, колко е уменъ той. Той така (е) изучилъ потънкоститѣ на вашитѣ слабости: като религиозни – знае кѫде е вашата слабость; ако обичате – знае на Любовьта кѫде ви е слабостьта. Ако ядете – и тамъ ви знае слабостьта. Навсѣкѫде ви знае слабостьта. Ако влѣзете въ стълкновение съ него, трѣбва да се въорѫжите. Най-първо той ще ви раздразни. Щомъ ви раздразни, вие сте изгубили сражението. Казвамъ ви: Вие поне трѣбва да имате този характеръ, да можете да не се дразните. Единъ анекдотъ има за две българки. Едната отъ тѣхъ говорила много, другата била мълчалива. Минаватъ по една река и дветѣ се скарали. Едната е на единия брѣгъ, другата на другия брѣгъ. Едната говори много, кара се, вика. Другата мълчи. Онази ѝ казва: „Слушай, кажи нѣщо, че ще се пукна“. Дяволътъ, когато ви хука, вие да седите спокойни, слушайте го. Той иска да ви предизвика вие да говорите. Щомъ вие говорите, вие сте изгубили сражението. Сега говоря за търпението. Запримѣръ нѣкой ми казва: „Учителю, азъ съмъ много търпеливъ“. Той седи и ми разправя, че сѫ го обидили и ми разправя, че е много търпеливъ. Никакво търпение нѣма. Това е неволя. Всички носите неволята. Безспокоишъ се за нѣщо. Хубаво е да се намѣришъ въ единъ свѣтъ добре уреденъ. Не искамъ да ви насърдчавамъ да се заблуждавате. Казвате: „Свободни сме да казваме, каквото искаме“. Но кажете го по най-хубавия начинъ. Казвамъ: Какъвъ е свѣтътъ? Въ свѣта, ако влѣзете, поне външно иматъ една учтивость. Като идете нѣкѫде, колко сѫ учтиви. Ще ви взематъ палтото, ще се облѣчете. А пъкъ тукъ вие оставяте самъ да си го облѣче. Казвате: „Азъ ли ще му слугувамъ? Нека си вземе палтото, както го е окачилъ“. Като дойде нѣкой гостъ, казвате: „Такива свѣтски работи не ги искаме“. То не е хубаво човѣкъ да се научи и да чака да му услужватъ другитѣ. Нека да бѫдемъ самостоятелни. Като ходя навсѣкѫде и ми даватъ да си обличамъ палтото, ако не ми го дадатъ нѣкѫде, ще се обидя. Сега, кѫдето и да идете, понеже сами си окачвате (палтото) – нѣма да се обидите. Ако сте научени все да ви го даватъ – ще се обидите. Какъ тъй да не ви го дадатъ? Виждамъ навсѣкѫде добрата страна. Човѣкъ да се радва, когато му даватъ палтото, и да се радва, когато не му го даватъ. Еднакво трѣбва да виждате въ себе си. Да си кажете: „Азъ трѣбва да бѫда самостоятеленъ“. Като ти го дадатъ, ще кажешъ: „Колко сѫ благородни. Не искатъ да си иждивяватъ силата“. Като не ти го подадатъ, кажи: „Искатъ да бѫда самостоятеленъ“. Всѣкога трѣбва да разсѫждаваме. Въ противоречията, въ постѫпкитѣ на хората всѣкога да виждаме доброто. Това значи: единъ ученикъ въ свѣта да вижда хубавото. А пъкъ често ние съ незнанието се спъваме. Единъ лошъ оркестрантъ въ единъ хоръ не биха го държали. Той ще бърка на цѣлия хоръ, понеже не взема вѣрни тоноветѣ. Кажатъ му нѣколко пѫти, ако не ги взема вѣрно – ще го отстранятъ. Трѣбва да взема вѣрно тоноветѣ. И въ едно общество, както сега сѫ организирани хората, трѣбва да бѫдатъ мислитѣ имъ много прави. Трѣбва да мислимъ много хубаво. Казвате: „Може да мисля, както искамъ“. Щомъ си въ хора, трѣбва да пѣешъ споредъ правилата на музиката. Тоноветѣ, които вземашъ, трѣбва да бѫдатъ вѣрни. – „Ама приблизително, трудимъ се“. Нѣма какво да се трудишъ. Въ пѣенето не се изисква трудъ. Тамъ се изисква концетриране на мисъльта. Като пѣешъ, да слушашъ себе си, че вѣрно пѣешъ. Като се слушашъ, да ти е приятно, че пѣешъ хубаво. Ти усѣщашъ, че пѣешъ хубаво. Когато говоришъ, когато чувствувашъ, тебе да ти е приятно. После, ако и хората иматъ това чувство, ще ти стане два пѫти по-приятно. Това е сега новиятъ начинъ – да имате една права мисъль. Тукъ често се разнасятъ нѣща, които не сѫ вѣрни. Много се радвамъ, (че) кореспонденцията се е развила тукъ, сведения има. Но всичко онова, което се пише въ изгрѣвскитѣ вестници, да бѫде вѣрно. По нѣкой пѫть изгрѣвскитѣ работи сѫ преувеличени, както онзи българинъ, който се върналъ въ кѫщи и казалъ на жена си: „Щѣха да ме изядатъ мечкитѣ. Бѣха се събрали 80 мечки, гонѣха ме“. Тя казва: „Кѫде ще се намѣрятъ 80 мечки?“ (Той) казва: „80 нѣмаше, но 60“. (Тя) казва: „60 мечки какъ ще се събератъ?“ – „Около 40 имаше“. Смалѣвалъ постепенно и най-после дошълъ до една мечка. Най-подиръ казалъ: „Шумна нѣщо въ гората“. Такива сѫ и изгрѣвскитѣ преувеличения. (Нѣкой) казва: „Учителю, нарочили ме всичкитѣ“. Че отъ де ще го нарочатъ всичкитѣ? Може единъ–двама души да сѫ го нарочили, пъкъ другитѣ не сѫ го нарочили. Другитѣ много добре мислятъ. То е преувеличение. Двама–трима души мислятъ лошо за него. Той мисли, че всички го нарочили. Направилъ си нѣкаква погрѣшка и нѣкои ще те извинятъ, нѣма нищо да кажатъ. Казвамъ: Пазете се отъ нѣща, които не харесвате. Харесвате ли това изкуство? Блъскатъ се всичкитѣ. Учете се да виждате хубавото въ хората. Понеже, като търсите добрата мисъль, вие помагате на себе си. Да кажемъ, че вие виждате, че въ единъ има справедливость – вие помагате на своята справедливость. Или виждате нѣкой човѣкъ набоженъ. Не тъй буквално набоженъ, но има туй хубавото чувство. Онѣзи хора, които сѫ по естество набожни, иматъ едно благородно чувство. Тѣ всѣкога иматъ топли чувства и уважение. Като намѣришъ туй чувство, то ще ти предаде нѣщо. Или виждашъ, (че) той има буденъ умъ, мисли много хубаво. Ти, като видишъ тази страна, помагашъ на своя умъ. Намѣришъ, че нѣкой пѣе хубаво – ти помагашъ на своето пѣене. Доброто, което виждашъ въ другитѣ хора, то ти се връща при тебе. Този умъ, който виждашъ въ другитѣ, тази сила се връща при тебе. Доброто, което виждате, то се връща при васъ. Ако вие търсите недостатъцитѣ на хората, тѣ ще се върнатъ къмъ васъ. Казвате: „Това е глупаво, онова е глупаво“. Кое е умно? Не мислете по негативенъ начинъ. Въ туй отношение по нѣкой пѫть, като срѣщнешъ сто добри хора и срѣщнешъ единъ лошъ човѣкъ, то е на мѣсто. Се малко червенъ пиперъ трѣбва. За сто души да мислишъ добро и за десеть души да си малко неразположенъ, е на мѣсто. Отъ десеть души, всичкитѣ не могатъ да бѫдатъ благоприятни. Сега говоримъ за земята. Но, когато деветь сѫ неприятни и единъ приятенъ, ти се намирашъ извънъ човѣшкия свѣтъ. Ако имашъ деветь души неприятни и единъ приятенъ, ти не си отъ умнитѣ хора. Предизвикалъ си всички на война. Ако имашъ единъ неприятель и деветь приятели, ти си отъ умнитѣ. На земята всички не могатъ да бѫдатъ приятели. Господь, че е Господь и всичкитѣ хора не сѫ доволни отъ Него. Ти искашъ нѣщо повече. Хората отъ Бога сѫ недоволни, пъкъ ти искашъ отъ тебе да бѫдатъ доволни. Това е невъзможно. Ония работи, които могатъ да се приложатъ, приложете ги. Сега нѣкой отъ васъ сте въ пълна възрасть. Нѣкои сте въ възрастьта, дето има кръвно налѣгане. Въ какво седи кръвното налѣгане? Казвате: „Остарѣхме“. Казвамъ: Поумнѣхте ли? Ако си остарѣлъ и си станалъ по-уменъ, много добре. Ако си остарѣлъ и си станалъ по-силенъ, старостьта е на мѣсто. Казва: „Човѣкъ съмъ въ пълна възрасть, пъкъ нищо не съмъ постигналъ“. Има какво да работишъ. Казвамъ: Ти, като си въ пълна възрасть, поумнѣлъ ли си? Казва: „Още съмъ дете“. Че, ако не сте умно дете и добро дете, и детето трѣбва да бѫде силно. Та и деца като сме, трѣбва да бѫдемъ умни. Ние мислимъ, че като деца сме глупави. Отъ глупави да станемъ умни, то е невъзможно. Децата сѫ много умни, но не знаятъ какъ да постѫпватъ. Отъ лошитѣ постѫпки не считайте, че детето не е умно. Туй дете веднажъ може да си тури рѫката на свѣща и оттогава вече има разбиране. Най-много три пѫти като се опари, вече знае. Даже охлювитѣ сѫ много умни. Тѣ веднажъ като се опарятъ – помнятъ. Казвате, че сѫ глупави охлювитѣ. Имаше единъ, който правеше опити съ охлюви въ Казанлъкъ, отглеждаше ги – нѣколко хиляди охлюви. За да не излѣзатъ, опасалъ градината съ жица, пусналъ слабъ токъ и започналъ да бележи всѣки охлювъ, който веднажъ се допре до жицата. Никога не забелѣзалъ единъ охлювъ, опрѣнъ веднажъ, втори пѫть да е преминалъ жицата. Се нови охлюви идвали да минатъ жицата. Веднажъ, като се опари, охлювътъ не минава втори пѫть жицата. Значи – уменъ е. Нѣкой пѫть ние, умнитѣ хора, по 20 пѫти минаваме. Не минавайте презъ жицата. Онзи, който я турилъ, е по-уменъ отъ тебе. Ти не можешъ съ своето минаване да я премахнешъ. Ако намѣришъ нѣкое мѣсто подъ жицата, може да минешъ. Охлювитѣ сѫ много щастливи. Той, като тръгне, като вдигне рогата,но като го бутнатъ – веднага се свие. После не иска отдолу да мине, се отгоре минава. Като дойде до жицата, ще се опари въ нея. Всички ние, макаръ да сме малки, по нѣкой пѫть искаме да минаваме нѣкѫде, пъкъ се опаримъ въ тия жици. Въ природата тия жици не сѫ една, не сѫ две, тя турила доста жици по пѫтя ни. Защото онази область, въ която искаме да влѣземъ, е много опасна. Вие искате да влѣзете въ астралния свѣтъ, въ духовния свѣтъ. Знаете колко е опасенъ този пѫть. Той е отличенъ свѣтъ, но трѣбва да знаешъ откѫде да минешъ и какъ да минешъ. Ако не съзнаешъ, тогава ще си създадешъ неприятности. Вие, като започнете да обичате, вие влизате въ духовния свѣтъ. Вие всички плачете отъ Любовьта. Кой не се е парилъ на тия жици? Като обичашъ нѣкого, трѣбва да знаешъ защо го обичашъ. Ако мразишъ нѣкого, трѣбва да знаешъ защо го мразишъ. Ако го считашъ, че е глупавъ, трѣбва да знаешъ защо е глупавъ. Вижте единъ актьоръ. На сцената той се представя, че е глупавъ, представя една такава роля. Стига му умътъ да направи другитѣ да се смѣятъ. Онѣзи се смѣятъ, пъкъ той е сериозенъ. Въ Америка има такива смѣшкари проповѣдници. Хиляди хора събрани, той проповѣдва, слушатъ го, той ги разсмива всичкитѣ. Той е сериозенъ, той прави разни комедии. Той направи комедията и си събира дажбата. Та казвамъ: Възможно е вие да влѣзете въ духовния свѣтъ и тогава, щомъ влѣзете въ духовния свѣтъ, вие трѣбва да бѫдете умни, понеже тѣ искатъ прави отношения. Ти, въ духовния свѣтъ, не може да обидишъ единъ човѣкъ. Тукъ, на земята, се трепятъ. Въ духовния свѣтъ не може да обидишъ, а въ Божествения свѣтъ нѣма условия да го направишъ. Тамъ пъкъ нѣма да те пуснатъ, ако не си съвършенъ. Въ Божествения свѣтъ ти не можешъ да влѣзешъ, ако не си съвършенъ. Като идешъ тамъ, ще те поставятъ на щателенъ изпитъ, такъвъ, какъвто не си сънувалъ. Ако отговоришъ, ще ти дадатъ за единъ день да влѣзешъ вѫтре. Сега всички вие мислите по земному. Казвате: „Да идемъ тамъ, въ небето да живѣемъ“. Сега азъ не искамъ да ви обезсърдчавамъ. Вие сега сте въ духовния свѣтъ. Духовниятъ свѣтъ е затворенъ. Вие сега сте въ Божествения свѣтъ. Божествениятъ свѣтъ е затворенъ. Затворенъ е, понеже не искате да слушате ония трептения. Какво ще добиете, ако Божествения свѣтъ е отворенъ? Трѣбва да предадешъ ония мисли, които иматъ хармония съ Божествения свѣтъ, или ония чувства, които иматъ хармония съ духовния свѣтъ. Ти искашъ да влѣзешъ въ духовния свѣтъ. Сега за Любовьта вие правите споръ – кой кого обича. Въ духовния свѣтъ вие не може да правите споръ – кой кого обича. Досега вие виждали ли сте Любовьта? Любовьта не е видима сама по себе си. Щомъ нѣкой не ви обича, той има една гримаса на лицето. Като не ви обича, ще си обърне гърба си, ще направи едно движение. Вие сте отъ два различни свѣта. Щомъ единъ човѣкъ обръща гръбъ противъ васъ, той вече не е отъ вашия свѣтъ. Онзи човѣкъ, който е материалистъ, той на небето не гледа. Той на земята гледа, търси нѣщо. Като върви, по земята гледа. Като дойде въ кѫщи, гледа се материални работи. Ако сте нѣкой човѣкъ, който обичате културата, любознателенъ, ученъ човѣкъ, той първо ще огледа обстановката на кѫщата, ще види библиотеката – какви книги имате. Ако е художникъ, ще види първо какви картини имате, ще види какви сѫ картините и отъ тѣхъ вади поука за себе си. Та вие, като влѣзете въ невидимия свѣтъ, още като влѣзете, тѣ ви знаятъ какви сте, кое обичате, кое привлича вниманието ви. Казва: „Азъ не искамъ да се занимавамъ съ религиозни работи. Азъ не искамъ и съ учени работи да се занимавамъ. Това не искамъ, онова не искамъ… Да си имамъ малка кѫщичка, да си имамъ една пенсия, да си прекарамъ живота си“. Какъвъ животъ? Животъ на едно животно. Казва: „Азъ не искамъ много“. Че хубаво. Една кукла може да е уредена хубаво. Хубаво е облѣчена куклата. Човѣкъ има единъ умъ, трѣбва да има съответствуваща дреха за ума. Има едно сърдце и то трѣбва да бѫде облѣчено. Защото добритѣ чувства сѫ дреха на сърдцето. Добритѣ мисли сѫ дрехи за ума. Силата, която човѣкъ има, то е дреха за волята. И волята трѣбва да бѫде облѣчена. Казвамъ: Като постѫпваме добре, ние усилваме волята си. Като мислимъ добре, ние усилваме ума си. Като чувствуваме добре, ние усилваме сърдцето си. Вие искате да бѫдете умни. Седнете и помислете за живитѣ хора, за умрѣлитѣ хора, които сѫ по свѣта. Най-първо мислете колко умни хора има въ Англия, въ Германия, Русия, навсѣкѫде. Вие, като мислите за добритѣ хора, вие сами ще се ползувате. Като мислимъ за Божественото, онова, което Богъ е създалъ, ние ползуваме себе си. Всѣки день трѣбва да мислишъ за онова, което Богъ е създалъ. Толкозъ време вие сте правили усилия. Вие толкозъ време сте правили усилия. Вземете единъ турски знакъ, който е единъ еврейски знакъ. Този знакъ турцитѣ го нѣматъ въ новото правописане. Всичко въ свѣта се мѣни. Ти си мислилъ по детински. Станешъ възрастенъ, мислишъ по другъ начинъ. Правата линия е детински животъ. Имате една плоскость – това е възрастниятъ животъ. Туй дете, презъ цѣлия си животъ, нѣма да пише правилни линии. То ще направи една плоскость. После ще направи едно тѣло. То е стариятъ човѣкъ. Ако детето най-първо се занимава изключително съ физическия свѣтъ, възрастниятъ се занимава съ духовния свѣтъ, а пъкъ стариятъ се занимава съ умствения свѣтъ. Въ старитѣ хора, мозъкътъ има има преобладающи влияния. Понеже иматъ повече електричество, затова рѫцетѣ и краката имъ сѫ студени. Електричеството произвежда винаги хладина. Ти, понеже си живѣлъ физическиятъ животъ, не мисли за физическия животъ. Не мисли и за духовния животъ. Мисли само за умствения. Ти си станалъ по-студенъ. Възрастнитѣ, понеже мислятъ за духовния свѣтъ, понеже то е свѣтъ на топлината, постоянно само се потятъ. Въ свѣта постоянно ставатъ промѣни. Въ децата ставатъ постоянно промѣни. Тѣ обичатъ да кѫсатъ, да раздробяватъ. Това, което облагородява нѣщата, е на физическото поле. Това, което произвежда топлината, е въ духовния свѣтъ. Това, което произвежда хладина, то е въ умствения свѣтъ. Ще ги съедините тия свѣтове. Ще кѫсашъ само, когато плодътъ е узрѣлъ. Ще разкопавашъ туй дърво, то е духовния свѣтъ. А пъкъ зимно време, когато дойде зимата, ти плоднитѣ дървета, лозитѣ, ще ги заровишъ. Та казвамъ: Ако ти не знаешъ какъ да пазишъ своитѣ мисли, ако ти не знаешъ какъ да ги замѣствашъ, ако не знаешъ откѫде да вземешъ семената си, ти тогава още не си научилъ нищо. Детето е умно. Само на тѣхъ Богъ дава семена. Богъ дава семената на децата. Само на възрастнитѣ се дава право да ги обработватъ. На старитѣ се дава право да ги ядатъ. Като дойдатъ децата, старитѣ знаятъ, че децата сѫ дали семената. Казватъ: „Моето пиленце“. Ще му даде една ябълка. Като дойдатъ възрастнитѣ, понеже сѫ обработвали, старитѣ оценяватъ и на тѣхъ ще дадатъ. Та казвамъ: Между децата, възрастнитѣ и старитѣ има съотношение. Азъ говоря за човѣка вѫтре. Ти ще съзнавашъ, че стариятъ човѣкъ е вѫтре. То е умътъ. Възрастниятъ – това е сърдцето. И тѣлото – това е детето. Заедно живѣятъ сега. Умътъ, този старецъ, той нависоко се качилъ. Той трѣбва да разпредѣли тия енергии, да ги праща въ дробоветѣ, да ги праща въ стомаха. Изобщо плодътъ, който е събралъ, да го разпредѣли на всички. Тогава ние ще имаме едно здравословно състояние. Казваме: „Туй глупавото дете“. Възрастниятъ се занимава съ духовни работи. Та има единъ примѣръ, на васъ ще ви изясня тази идея. Иде единъ турски бей на гости на единъ български чорбаджия. Българинътъ ималъ една икона – Св.Богородица, Св.Георги съ единъ конь и Св.Никола, и едно кандило, запалено предъ тѣхъ. Пита го турчинътъ: „Защо ти сѫ тия?“ – „За да ме пазятъ“. – „Азъ толкозъ слуги имамъ и пакъ ме крадатъ. Откѫде си ги взелъ?“ И той си взема една икона Св.Богородица, Св.Георги и Св.Никола, взелъ си и едно кандило. Следъ две седмици случило се туй, че го обрали. Турчинътъ гледа иконитѣ и казва: „Св.Георги, младъ си, трѣбва да ходишъ съ коня, да ездишъ. Не ти намирамъ махана. Св.Богородице, дете имашъ, работа си имашъ“. Обръща се къмъ Св.Никола: „Ти, казва, който ни конь имашъ, ни дете имашъ, защо не ме пази?“ Взема, че го обръща съ главата надолу. Казва: „На тебе азъ кандило ти паля. Ще намѣришъ крадцитѣ“. Случва се, че онзи, който го обралъ, донесълъ краденото, поуплашилъ се. Отива той (турчинътъ) и обръща Св.Никола съ главата нагоре. Та казвамъ: Кои отъ васъ са Св.Георгевци, кои Св.Богородици, кои Св.Николовци? Ползувайте се, за да можете да си създадете една отлична глава – то е Св.Георги (Св.Никола). Създайте си едни отлични дробове – то е Св.Богородица. Създайте си единъ отличенъ стомахъ, едно отлично тѣло – то е Св.Георги съ коня си. Тия светии трѣбва да ви ползуватъ въ всѣко отношение. Отче нашъ. ХХ година 6. Лекция на Общия Окултенъ класъ 30 октомврий 1940 год., Срѣда, 5 ч.с. Изгрѣвъ.
  16. От книгата, "Всекий дѣнь по една добра мисъль". Общ окултен клас. Година XX (1940–1941). Том I. Първо издание. София, Издателство „Урания“, 1997 Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето По пѫтя на любовьта Добрата молитва. Фиръ-фюръ-фенъ. Ще прочета само нѣколко стиха отъ 5-та глава отъ Евангелието на Йоанъ, 22–24 стихъ. /Прочете се темата/. Тема, върху която никой не е писалъ досега. Качествата на истинскиятъ ученикъ. Ученикъ е онзи, който никога не остарява. Всѣки, който остарява, не е ученикъ. (Това) е едно правило. Всѣки, който всѣкога се учи, е ученикъ. Онзи, който не се учи, не е ученикъ. Ако започна да ви говоря, всинца нѣма да се интересувате по единствената причина, понеже занаятията ви сѫ различни. Занаятътъ е мода. Занаятътъ, то сѫ упражнения, които трѣбва да се разрешатъ. Вземете готвачътъ – отъ какво се интересува? – Той се интересува отъ кухнята. Художникътъ отъ какво се интересува? – Отъ боитѣ, отъ платното, отъ четкитѣ. Музикантътъ се интересува отъ инструментитѣ си – отъ пианото, отъ цигулката, отъ китарата. Поетътъ се интересува отъ своето перо, отъ поезията, отъ стиховетѣ. Историкътъ се интересува отъ своята история и т.н. Но животътъ не е само история. Животътъ не е само кухня. Животътъ не е само поезия. Сега ще кажете: „Какво нѣщо е животътъ?“ – Туй, което преживявате, това е животътъ. Сега вие искате нѣкакъвъ животъ, въображаемъ животъ, и вие не го знаете. Въ свещенитѣ книги е опредѣлено, че този животъ, къмъ който се стремите, е онзи, истинскиятъ животъ – да познаемъ Единнаго, Истиннаго Бога. Този Истиненъ Богъ вие не разбирате. Какво значи Истина? Какво значи Богъ? Елементитѣ не знаете. Вие не знаете думата Богъ колко качества има. Какво разбирате подъ думата Богъ? Какво разбирате подъ думата Истина? Не само да се каже, че нищо не разбирате. Думата Истина разно опредѣлятъ хората. Само две нѣща въ свѣта може да говорятъ за Истината. Само Любовьта може да говори за Истината. Само Мѫдростьта може да говори за Истината. Всички други трѣбва да мълчатъ. Когато вие искате да говорите за Истината, трѣбва да ви посети Любовьта. Тогава имате право да говорите. Когато искате да говорите за Истината, трѣбва да ви посети Мѫдростьта. Тогава имате право да говорите. Вънъ отъ това, вие трѣбва да мълчите. Ще кажете: „Че какво ще научимъ въ мълчанието?“ – Нѣма по-красиво нѣщо отъ мълчанието. Да мълчи човѣкъ, красота има (въ това). Красивиятъ човѣкъ е мълчаливъ. Въ говора красота не се изявява. Въ говора друго нѣщо се изявява. За да бѫдешъ красивъ, трѣбва да бѫдешъ мълчаливъ. Не мълчаливъ като статуя. Кой човѣкъ е мълчаливъ? – Здравиятъ човѣкъ, умниятъ човѣкъ, добриятъ човѣкъ. Тѣ сѫ мълчаливи. Ще кажете: „Много се е говорило“. Има още много да се говори. То е началото на говоренето. Вие, запримѣръ, научили ли сте първата буква А? Не знаете произхода на тази буква какъвъ е. Имате буквата Б, вие знаете буквата Б, но не знаете нейния произходъ. Какъвъ е произходътъ на буквата Б? Вие пишете буквата В, знаете тази буква, употрѣбявате я, но какъвъ е произходътъ ѝ – не знаете. Ако нѣкой пѫть проучвате най-хубавитѣ ябълки, какъ ще ги проучвате? Ако ги проучвате теоретически, вие не ще имате едно пълно понятие за тѣхъ. Ако, като ги проучвате и ги вкусвате, ще имате друго понятие. По какво се отличава една ябълка? Който иска да бѫде красивъ – ябълки трѣбва да яде. Онзи, който яде ябълки, ще се натовари съ най-голѣмитѣ страдания. Яденето (на) ябълки е най-скѫпото ядене. Като ядешъ, ще ти трѣбва такава голѣма сума, че като ядешъ три–четири пѫти, ще кажешъ: „Нѣма да ямъ“. Не че не искашъ да ядешъ, но трѣбва да се плаща скѫпо. Тогава ще кажете: „Да ядемъ проста храна“. (Но) има опасность. Тия, скѫпитѣ храни, съдържатъ здрави храни за човѣка. Тогава, каква е цельта на яденето? Въ годината ще си позволишъ само едно ядене отъ ябълки. То ще ти държи за цѣла година, ще те топли. Пъкъ, ако ядете обикновена храна: по нѣкой пѫть ще ядете, но нищо не се добива отъ обикновената храна. Отъ обикновената храна се добиватъ болести. Ту кракъ ще те заболи, ту хълбокъ ще те заболи, гръбнакъ ще те заболи, рамо ще те заболи, рѫка ще те заболи, око, уста, стомахъ, та дробоветѣ, та нервность – всичко това иде отъ проститѣ храни, които сѫ много евтини – по за единъ, два лева. По нѣкой пѫть имате евтини сладкиши, по нѣкой пѫть – съ яйца направени. Въ тия сладкиши, колкото здрави яйца сѫ турени, толкозъ и развалени. Какъ ще бѫдешъ здравъ, като ядешъ нѣща, направени отъ развалени яйца? Щомъ се разболѣешъ, (това) показва, че храната, която си ялъ (е) била нечиста. Сега искамъ да разсѫждавате. Казвате: „Говорете ни, какъ старитѣ хора да се подмладяватъ?“ Старитѣ хора ще идатъ въ небето. Тамъ има мѣсто за стари. Сега, въ цѣлата епоха, има мѣсто само за единъ старъ човѣкъ. Приготовлява се мѣсто само за единъ старъ човѣкъ. Въ небето имало 24 старци. Сега се приготовлява мѣсто още за единъ. Всички вие сте станали кандидати за този, стария човѣкъ. Вѣроятностьта е много малка. Два милиарда хора има на земята и едва само единъ шансъ. Тогава вие искате нѣщо, което не е постижимо. Следъ колко милиона години вие, ако се стремите, ако сте взели билетъ отъ една лотария, която има два милиарда номѣра, следъ колко милиона години ще ви се падне най-голѣмата премия? Сега не говоря за обезсърдчаване, но за изяснение на нѣщата. Казвате: „Остарѣхъ“. – Да сте остарѣли, азъ (ще) се радвамъ, но не сте остарѣли. Казва нѣкой: „Ние се подмладихме“. – Но не сте се подмладили. Процесътъ на подмладяването е съвсемъ другъ. Процесътъ на остаряването е съвсемъ другъ. Всички хора, които възприематъ Любовьта, се подмладяватъ. Всички, които приематъ Мѫдростьта, остаряватъ. Тогава вие считате, че онзи, който (е) приелъ Любовьта, трѣбва да му се служи. Вие казвате: „Немощно дете, глупаво“. Право е туй, тъй разбирате Любовьта. Казвате: „Всички глупости се вършатъ въ Любовьта“. Когато ималъ Любовьта, глупости вършилъ. Когато приелъ Мѫдростьта, станалъ слабъ, хилавъ, изкуфѣла глава. Казвате: „Той е старъ вече“. Тогава питамъ: Ако Любовьта е слаба и Мѫдростьта изкуфяла, кое е съдържанието въ живота? Понятието, което имате за старостьта е такова. Който (е) остарѣлъ, казва: „Остарѣхъ вече, краката не държатъ, храносмилането не е добро, не е вкусно, зѫбитѣ изпопадали“. Че какъвъ човѣкъ е това? Той има неправилна мисъль. Той мисли после, какъ ще свърши живота си. Вие не мислете за свършването на живота. Тя е погрѣшна идея. Казвате: „Какъ ще свършимъ живота?“ Ако животътъ се свършваше, той тогава не заслужаваше да го имаме. Животътъ не се свършва. Любовьта не се дѣли, Мѫдростьта не се притежава. Животътъ не се завлада. Вие искате да завладате живота. Вие искате Мѫдростьта да ви стане стежание, Любовьта да ви стане слугиня. Тѣ сѫ нѣща невъзможни въ свѣта. Любовьта се спира едва триста хилядна часть отъ секундата покрай човѣка, като минава при всѣкого, споредъ дефиницията на свѣтлината. Щомъ мине, оставя всичкото благо, което има, и замине. Вие мислите, че Любовьта е при васъ. Вие мислите, колко ви обича, пъкъ нея я нѣма, обикаля свѣта. Вие всички се разочаровате и казвате, че нѣма обичь. Какво нѣщо е обичьта и любовьта? Да любишъ единъ човѣкъ, значи да му донесешъ Божието благо. То значи Любовь. Да обичашъ единъ човѣкъ, то значи да му донесешъ условията, при които той може да развива тѣзи блага. То е донѣкѫде правилното разбиране. Като ученици, вие трѣбва да разбирате А. Всѣкога, когато изучавате А, ти ще се товаришъ. Когато се натоваришъ съ единъ наученъ материалъ, то е А. Правилно когато се натоваришъ, ще се радвашъ. Когато правилно не се натоваришъ съ знание, то е скръбъ и страдание. Неразбраното А е страдание, а разбраното А е добродетель. Следователно: страдате, понеже не сте разбрали А. Ставате добъръ, понеже сте разбрали А. Следователно: всичко зависи отъ А-то. Господь казва за себе си: „Азъ съмъ, който съмъ“. На английски е (така): („I am what I am“). Ти казвашъ: „Азъ съмъ“. Щомъ ти си азъ, позналъ ли си Любовьта? Ако ти си позналъ Любовьта, въ тебе ще се зароди единъ стремежъ да учишъ, ще се подмладишъ. Щомъ се подмладишъ, учението иде като една необходимость. Вие сега имате една кѫща, мислите за кѫщата (какъ) да я изплатите. Че то не заслужава да мислишъ. После имашъ единъ волъ, мислишъ да го хранишъ. Че този волъ ти ли ще го хранишъ? Той самъ се храни. Казвашъ: „Азъ храня вола“. Ти имашъ едно дете (и) казвашъ: „Какво ще стане съ детето ми?“ Какво ще стане съ детето ти? Че туй дете ти ли си го създалъ? Да мислишъ, какво ще стане съ детето ти, то е все едно, както ученитѣ хора сега мислятъ, какво ще стане съ земята следъ милиони години; какво ще стане съ слънцето следъ милиони години. Че щѣло да загасне. Откѫде изваждатъ своитѣ заключения? Понеже човѣшкитѣ огньове загасватъ, (тѣ) мислятъ, че и Божественитѣ ще загаснатъ. „Олла белиръ“ – казватъ турцитѣ. Възможно е. Предположение. Защо загасватъ огньоветѣ на земята? Отъ икономични съображения. Досега астрономитѣ, които сѫ наблюдавали месечината, виждатъ, че има свѣтли точки и ги обясняватъ по разни начини. Единъ день единъ мой приятель, (на) който му казахъ да наблюдава тия свѣтли мѣста, казва: „Това сѫ запалени свѣщи на месечината“. Тия хора тамъ сѫ разбрали вечния огънь и сѫ запалили отъ бѣла свѣтлина така голѣми свѣщи, че отъ хиляди години свѣтятъ тамъ. Като запали тия, голѣмитѣ свѣтила хвърлятъ и сѣнки, и свѣтли лѫчи излизатъ отъ тамъ, грѣятъ се тамъ. Даже, когато месечината е освѣтена отъ слънцето, тогава тѣхната свѣтлина е по-ярка отъ свѣтлината на луната – свѣтлината, която се отразява отъ слънцето. Свѣтлината, която тѣзи точки издаватъ отъ себе си, е по-ярка, отколкото свѣтлината, която приематъ отъ слънцето. Сега вие ще кажете: „Че какво ни интересува, че на месечината имало такива свѣтли точки?“ А какво ви интересува? Защото, ако на месечината нѣмаше тия свѣтлини, (а) месечината е главата ви, тогава ще изгасне свѣтлината въ васъ, въ васъ мисъльта ще изгасне. Ако изгасне слънцето, животътъ въ васъ ще изгасне, нищо повече. Единъ день, ако започнете да мислите, че слънцето ще изгасне, бѫдете уверени, че вие ще изгубите живота. Ако мислите, че месечината е мъртва, че въ нея всичко е мъртво, нѣма никаква разумность, вие ще оглупѣете. Така не се мисли. Богъ създалъ месечината за ума. Той създалъ слънцето за сърдцето. Защото сърдцето има по-голѣма нужда отъ помощь. Умътъ има по-малка нужда отъ помощь. То сѫ редъ разсѫждения. Азъ не искамъ вие да вѣрвате въ тия работи. Това сѫ факти, то не е въпросъ за вѣра. Това сѫ факти, които сѫществуватъ въ природата. Ние сме тѣсно свързани. Вие започнете да мислите. Азъ не искамъ да ви доказвамъ това. Всѣко нѣщо, което се доказва, то не е истинско. Ако азъ ви опредѣлямъ, че човѣкъ е сѫщество съ два крака, съ две рѫце, доказвамъ, че и кокошката е съ два крака, следователно: кокошката е човѣкъ. Но кокошката има ли човѣшка глава? Пъкъ и краката ѝ не сѫ като човѣшкитѣ. Краката ѝ нѣматъ по петь пръста. По колко пръста иматъ? По четири пръста: три отпредъ и единъ отзадъ. Вие сега мислите по старому. Кокошката – това сѫ старитѣ хора, едновремешнитѣ стари хора, които сѫ мислили, и споредъ мисъльта сѫ я направили. Старитѣ хора едно време направиха кокошката. Азъ и това не искамъ да ви доказвамъ. То нѣма нужда отъ доказателство. Що представя птицата? Тя представя човѣшката мисъль въ всички свои разнообразни форми. Птицитѣ сѫ емблема на човѣшкия умъ. Че тѣ опериратъ въ едно пространство, по-широко, отколкото млѣкопитаещитѣ. Млѣкопитаещитѣ се движатъ върху твърдата почва. Птицитѣ, като се движатъ по твърдата почва, движатъ се и въ въздуха. Птицитѣ отдавна се движатъ въ третото измѣрение. Човѣкътъ едва сега, въ този вѣкъ, започва да се движи въ третото измѣрение. Сега се качва по-горе, отколкото птицитѣ. Хората едно време имаха едно повърхностно познание за пространството. Мислѣха, че пространството е празно горе. Ни най-малко не се оказа, че е празно горе. Сега се оказа, че въ въздуха има горе и планини, и долини, и празно пространство. Азъ искамъ да оставя всичкитѣ онѣзи работи, които могатъ да ви смущаватъ. Нѣкой пѫть, нѣкой ще каже, че нѣкоя мисъль е много висока. Когато яденето е скѫпо, не яжъ много отъ него. Малко вкуси, само си близни. Не е забранено да го близнешъ. Близни го, само да имашъ едно понятие. Колко ще ти взематъ за една бучка, която струва сто лева, една захарна бучка? Колко ще ти вземе да я близнешъ? Може да направимъ единъ опитъ: ще донеса една бучка захарь и всички вие да я близнете само съ върха на езика си. Мислите ли, че тази бучка ще се свърши? Какъ мислите? Може една бучка да не стигне. Азъ мисля, че една бучка ще ви стигне. Сега азъ правя сравнение. Животътъ е една бучка захарь. Той никога нѣма да се свърши. Ти искашъ да докоснешъ само съ върха на езика си. Достатъчно е да близнешъ, измѣня се състоянието ви. Понеже ние не близваме тази захарь постоянно. Въ медицината има две теории: еднитѣ се наричатъ алопатисти, другитѣ – хомеопатисти. Алопатиститѣ сѫ (тѣзи), които употрѣбяватъ силнитѣ, горчиви дози. Хомеопатиститѣ употрѣбяватъ минимални (дози). Цѣла аптека на хомеопатиститѣ може да изпиешъ и да не ти стане нищо. Сега нѣма да ви говоря потънкости. Но, ако изпиете само едно шишенце на алопатиститѣ, не зная дали ще останете живи. Единъ алопатистъ-лѣкарь ходилъ въ Азия и лѣкувалъ единъ разболѣлъ се манафинъ. Далъ му едно шишенце съ лѣкарство и му казалъ да пие по петь капки сутринь, на обѣдъ и вечерь. Щѣло да му вземе 10–20 дена. Манафинътъ си казалъ: „20 дена азъ трѣбва да работя. Я да изпия цѣлото шише, че изведнажъ да оздравѣя“. Изпилъ цѣлото шише и заминалъ на онзи свѣтъ. Сега по нѣкой пѫть всички правите погрѣшката на манафина. Вие искате всичкитѣ блага на живота, като манафина. Ще умрете. Тамъ е всичката ви погрѣшка. Вие искате изведнажъ да станете щастливи. Знаете ли, какво нѣщо е щастието? Веднага ще умрешъ. Вие мислите да станете щастливи. Вашата нервна система, вашата мозъчна система и всичко, което е въ васъ, не е въ състояние да издържи на ония трептения на щастието. Вие ще се разложите, ще изчезнете. Та ви трѣбватъ още милиони години, за да се приспособите, едва да близнете малко отъ щастието. Въ годината по десетина пѫти ще ви дадатъ да близнете. Щастието е цѣлъ, къмъ която човѣкъ се стреми. Следната култура, която иде, ние я наричаме култура на щастието. Ще се учите на законитѣ на щастието. Вие не мислете, че щастието може да ви дойде наготово. Азъ съмъ ви далъ пѫтя. Това сѫ го показали и други. За щастието Любовьта е пѫть за сърдцето. Ако искате да добиете щастието чрезъ сърдцето. Ако искате да добиете щастието чрезъ ума – Мѫдростьта е пѫть за него. Следователно: по два пѫтя ще дойде щастието въ свѣта. Мекиятъ принципъ е въплътенъ въ женитѣ. Женитѣ ги наричамъ слугинитѣ въ свѣта. Девитѣ въ свѣта, младитѣ моми, приготовляватъ пѫтя за щастието. Тамъ ще дойде чрезъ Любовьта. Младитѣ момци приготовляватъ пѫтя, по който ще дойде Мѫдростьта. Децата приготовляватъ пѫтя, по който ще дойде Истината въ свѣта. Значи, ако вие сте млади моми, приготовлявате пѫтя за човѣшкото сърдце. Ако вие сте млади момци, приготовлявате пѫтя за Божествената Мъдрость. Пъкъ, ако сте дете, приготовлявате пѫтя за Истината. Казватъ, че децата ще наследятъ Царството Божие. Но, за да наследите Царството Божие, не само трѣбва да бѫдете дете. Най-първо трѣбва да бѫдете млада мома, после трѣбва да бѫдете младъ момъкъ и тогава да бѫдете дете. Ако вие не сте били млада мома, ако вие не сте били младъ момъкъ, ако вие не сте били млада мома, по който пѫть Любовьта да е дошла и, ако не сте били младъ момъкъ, по който пѫть Мѫдростьта (да) е дошла, вие не може да бѫдете пѫть на детето, по който Истината може да дойде сега. Това сѫ мои разбирания. Цитиратъ сега, че ако не станете като малкитѣ деца, не може да влѣзете въ Царството Божие. Какъ да станешъ малко дете? Религиознитѣ хора остаряватъ и децата остаряватъ. На религиознитѣ хора главитѣ побѣляватъ и на децата побѣляватъ. Питамъ: Каква е разликата? – Има разлика. Има хора, на които главитѣ сѫ побѣлѣли, но космитѣ сѫ остри. Има хора, на които космитѣ сѫ побѣлѣли, но косата е мека. Какъвъ е бѣлиятъ дебелъ косъмъ, какъвъ е тънкиятъ бѣлъ косъмъ? – Голѣма разлика има. Този, съ дебелия косъмъ, макаръ да е остарѣлъ, много на дебело преде. Съ тънкия косъмъ – на тънко преде. Питамъ: Тогава, кога се носятъ дебели дрехи? ѣТова сѫ редъ разсѫждения. Дебелитѣ дрехи се носятъ зимно време, тънкитѣ – пролѣтно и лѣтно време. Ако животътъ се е усложнилъ, ако въ насъ се явява нѣкакво недоволство, неразположение – де сме ние? На тънко ли предемъ или дебело? Дебели ли дрехи носимъ или тънки? Щомъ страдашъ, ти си съ дебели дрехи, тежи тази дреха. Казва(те) сега: „Трѣбва да се мисли хубаво“. Ти не можешъ да мислишъ хубаво, докато не си страдалъ. Ти не може да мислишъ хубаво, докато не си чувствувалъ хубаво. Въ сегашния животъ всички говорятъ противъ сърдцето. На онѣзи, красивитѣ моми, кое (е) развалило тѣхната красота? Кое (е) развалило красотата на младитѣ момци? – Робството. Младата мома, като стане робиня, изгубва своята красота. Като се ангажира цѣлия день въ кухнята да реже лукъ, пиперъ, домати, съ онази грубата работа… Какво ще стане? Каква красота ще остане? Отъ този, лучения парфюмъ, като седнешъ да режешъ лукъ – плачешъ. Нали сте рѣзали лукъ? Който не вѣрва, нека, като се върне, да вземе отъ лютия лукъ и да го накълца – да види какво ще стане. Ще започнатъ да му текатъ сълзитѣ. Че всичкитѣ нещастия въ свѣта, отъ какво произтичатъ? Ние постоянно кълцаме лукъ. Необходимо е лукътъ, който е лютъ, да го туришъ въ топла вода, да изгуби отъ своята лютевина. Като го туришъ въ гореща вода, тогава го кълцай, нѣма да ти текатъ сълзитѣ. Нѣкои отъ васъ искате да знаете произхода на лука. Отъ голѣмъ произходъ е той, понеже е лукъ. Чесновиятъ лукъ е лѣкарь. И лукътъ-арпаджикъ е лѣкарь. Ученъ е той, алопатистъ. И чесънътъ е алопатистъ. Тѣ тогава се раздѣлили: въ лука има алопатисти и хомеопатисти. Въ пипера има сладъкъ и лютъ пиперъ. Въ Америка има едни млади краставици – много люти, като нашитѣ шопски чушки. Единъ американски проповѣдникъ обичалъ тия краставички и, като българитѣ, носилъ си едно шишенце съ такива малки краставички и си отрѣзвалъ за аперативъ. Пѫтувалъ той веднажъ и така вади шишето, отреже си, пакъ затвори шишенцето. Пѫтувалъ отъ западна Америка за източна, къмъ Ню-Йоркъ. Вижда го единъ другъ господинъ, който никога не е опитвалъ тия краставички, и му казалъ: „Може ли, господине, да ми услужите съ вашето шишенце и азъ да си отрежа“. – „На драго сърдце“. Той никога не е ялъ такива люти краставички, отрѣзалъ си и по американски започналъ да се задъхва. Казва: „Ти, господине, какъвъ си?“ – „Проповѣдникъ“. – „Много пѫти азъ съмъ слушалъ проповѣдницитѣ да говорятъ за огнени камъни. Вие сте първиятъ, който ги носи съ себе си“. Всѣки единъ отъ васъ има такива краставички. По нѣкой пѫть предупредете по малко да взематъ отъ тѣзи краставички. Та казвамъ: Трѣбва да измѣните начина на мисленето си. Азъ гледамъ нѣкой пѫть, като ви говоря, вие мислите друго. Вие мислите за вашитѣ деца, за вашия мѫжъ, за кухнята, за дрехитѣ, за дърва, за кюмюръ. Казвате: „Пари, пари трѣбватъ“. Казвате: „Тѣзи работи сега не ни интересуватъ“. Ако вие сте хора на Любовьта и на Мѫдростьта, кюмюрътъ ще дойде самъ при васъ. Щомъ не иде, не сте. Щомъ дойде Любовьта при васъ, щомъ дойде Мѫдростьта при васъ, и кюмюрътъ ще дойде. Щомъ Любовьта не иде, и кюмюрътъ го нѣма. Той, кюмюрътъ, върви подиръ Любовьта. И дървата вървятъ подиръ Любовьта. Дето има Любовь и Мѫдрость, подиръ тѣхъ върви и хлѣбътъ, и той влиза тамъ. Дето не е Любовьта, хлѣбътъ и да влѣзе, той гледа скоро да излѣзе, иска да се освободи. Нѣкой пѫть нѣкой ме пита: „Учителю, успѣлъ ли съмъ?“ Сега на всинца ви давамъ отговоръ. Всѣки единъ отъ васъ, който не работи съ Любовьта, не е успѣлъ. Всѣки единъ отъ васъ, който не работи съ Мѫдростьта, не е успѣлъ. Всѣки единъ отъ васъ, който не работи съ Истината, не е успѣлъ. Защо ще ви говоря за празни работи? Подъ думата Любовь азъ разбирамъ онова, вѣчното обновление на човѣшката душа, онова красивото, което Богъ влага. Подмладяването е единъ Божественъ процесъ на Любовьта. Въ Бога има желание ние да се подмладимъ. Подмладяването разбира онова щастие, което Богъ постоянно приготовлява за насъ и всѣки день Той се изявява. За да преценимъ туй благо е необходима Божествената Мѫдрость. Чрезъ Божествената Мѫдрость вие трѣбва да се учите. Вие сега се учите, докато сте млади. Свършите гимназия, университетъ (и) вие (вече) мислите, че не се нуждаете (отъ повече) учене. Едва тогава вие сте способни да бѫдете добри ученици. Отдѣленията, прогимназията, гимназията, университетътъ – то сѫ забавачници. Отдѣленията е забавачница, прогимназията е забавачница, гимназията е забавачница, университетътъ е забавачница. Едва като сте минали презъ тия категории на забавачницата, ще влѣзете въ Училището на Любовьта. И вие ще станете ученикъ въ първо отдѣление, кѫдето започватъ да се разкриватъ буквитѣ. Нали въ отдѣленията се откриватъ буквитѣ? Питамъ: Вие, които сте натоварени съ голѣми скърби, разбрали ли сте свѣта? – Не сте го разбрали. Като се разтоварите отъ скърбитѣ, вие сте въ състояние да разбирате буквата А. А-то е законъ, самъ да се разтоваришъ и самъ да се натоваришъ, колко да носишъ, ни една десета отъ милиграма повече. Голѣма погрѣшка правятъ всички хора, че се товарятъ съ ненужни страдания. Мислите, какво ще бѫде въ небето. Въ небето ще бѫдешъ, както си възприелъ Любовьта. Въ небето ще бѫдешъ, както си възприелъ Мѫдростьта. Въ небето ще бѫдешъ, както си възприелъ Истината. Азъ не мога да говоря тия нѣща на публиката. Това азъ ви говоря, като на ученици. Вие казвате: „Какви сѫ тия нѣща?“ Като дойдешъ до Любовьта, ти ще отворишъ и сърдцето си, и ума, и душата, и духа си – всичко ще отворишъ, за да възприемешъ Любовьта. Ще имашъ всичкитѣ добродетели. Ще бѫдешъ готовъ да я възприемешъ. Отъ гледището на Любовьта нѣма да мислишъ, че това е лошо, онова е лошо. Отъ името на Любовьта – всичко е добро. Като разбирашъ нѣщата – всичко става разумно. Като дойде Любовьта, тогава по каль нѣма да ходишъ. Крила имашъ (и), като дойде кальта – ще хвръкнешъ, и дето е сухо – ще слѣзешъ. Мостове не ти трѣбватъ. Хлѣбъ не ти трѣбва. Крила като имашъ, ще кацнешъ на нѣкоя череша, хлѣбътъ е готовъ. Ще кацнешъ на нѣкоя круша, слива (и) какво ще мислишъ, откѫде ще дойде хлѣбътъ? Като дойде Любовьта, зима нѣма да има. Снѣгъ ще има, колкото за забавление. Снѣгътъ ще бѫде топълъ, не както сега. Вие, като ходите по бѣлия килимъ, ще усѣтите една приятна топлина, която излиза изъ този, студения снѣгъ. Сега този снѣгъ е студенъ по единствената причина, че Любовьта не е тамъ. Въ насъ не е Любовьта. Сега снѣгътъ е студенъ по единствената причина, че Мѫдростьта не е въ насъ. Сега снѣгътъ е студенъ по единствената причина, че Истината не е въ насъ. Азъ не ви говоря, че сте направили погрѣшка. Казвамъ: Ние още не сме готови. Нашиятъ организъмъ не е още готовъ за встѫпителната Любовь. Ние опитваме една любовь, която е приготовление на Божествената Любовь. Когато се яви Любовьта, (а) Любовьта сега се явява, децата се раждатъ млади. По Бога са млади, по хората ставатъ стари. После дойде Божествената Мѫдрость, направи хората млади. Богъ ги подмладява, хората ги остаряватъ. Ние сега ще престанемъ да остаряваме. Дръжте въ ума си идеята: Не мислете за старостьта. И да ви побѣлѣе главата, не мисли заради нея. Вие, като видите нѣкой старъ човѣкъ, казвате: „И азъ ще остарѣя“. По този начинъ не остарявайте вече. Попитайте стария човѣкъ, кажете му: „Ти защо остаря?“ Той ще ви каже ето какво: „Младъ бѣхъ, влюбихъ се въ една мома и тя ми стана другарка. (Тя) ме измѫчи. Роди три–четири деца, и тѣ ме измѫчиха. После тя ме напусна, и децата ме напуснаха. И, както виждашъ, никого нѣмамъ и главата ми побѣля“. Тогава той, стариятъ човѣкъ, ще ви попита: „Какво да правя сега?“ Азъ ще му кажа така: Втори пѫть, като дойдешъ на земята, не взимай за другарка мома, въ сърдцето на която любовьта не е минала. Не взимай за другарка мома, въ ума на която Мѫдростьта не е минала. И не взимай за другарка (мома), презъ тѣлото на която Истината не е минала. Казвамъ ви какво трѣбва да се прави. Презъ сърдцето трѣбва да мине Любовьта, презъ ума трѣбва да мине Мѫдростьта и презъ душата трѣбва да мине Истината на една мома и тогава момата е за женитба. Ако искашъ да бѫдешъ щастливъ – жени се за такава мома. Пъкъ, ако искашъ да ти побѣлѣе главата, жени се за друга мома. Вие ще кажете: „Ние, които сме сега, да се женимъ ли?“ Вие сте чудни. Че вие не по добра воля се оженихте, васъ ви натрапиха женитбата. Като хванатъ нѣкого, че му турятъ шинелъ, шапка и стане войникъ, (а) той не иска да стане войникъ. Когато те турятъ въ затвора, ти не по добра воля отивашъ. Отивашъ, защото ти налагатъ хората. Отивашъ въ затвора (и) казвашъ: „Нѣма какво да се прави“. Ние претърпяваме нѣща на миналото. Има едно неразбиране, което ни се налага. Че сроднитѣ души трѣбва да общуватъ – то е законъ. Но, понеже Любовьта въ свѣта не царува, понеже Мѫдростьта не царува и понеже Истината не царува, въ следствие на това се зараждатъ всичкитѣ тия нещастия, които въ цѣлия свѣтъ ги има. Какъ ще възпитавашъ човѣка безъ Любовь, безъ Мѫдрость и безъ Истина? Споредъ новото схващане, когато се обличашъ, въ дрехата да има ухание на Любовьта. Когато се обличашъ въ външната форма, въ красотата, въ цвѣта на дрехата да има Мѫдрость. Когато се обличашъ, хубавата страна е дрехитѣ да бѫдатъ топли. Какъ ще стане? Ако ти си овчарь, ето какъ ще стане тази работа: като пасешъ овцетѣ, за да се добие тази вълна, ти никога не трѣбва да помислишъ за никоя овца нищо лошо, нито да си нахокалъ нѣкоя овца, нито да си (я) ударилъ. Ние обичаме да биемъ. Не че въ свѣта не трѣбва да се бие. Вие съ бухалка биете дрехитѣ. Не е лошо – дрехата ще се изчисти. Туряте една дреха въ коритото – измѫчвате (я), биете я. Право ли е (това)? – Не е право. Казвате: „Трѣбва да се пере“. Какъ? Какъ се пере, да кажемъ, една риза? Каква топлина вие туряте на водата, когато перете? На една дреха, когато я перете, не туряйте повече отъ 41 градуса. Сега много жени си осакащатъ рѫцетѣ отъ пране, осакащатъ си пръститѣ. Вие, като перете, туряте първо гореща вода, която е 45–50 и повече градуса. Нѣкога едва можете да издържате горещината. Следъ туй, веднага перете въ студена вода. Първо се разширяватъ рѫцетѣ, после се свиватъ. Въ туй свиване на организма, рѫцетѣ започватъ да се втвърдяватъ. Азъ съмъ наблюдавалъ, (когато) ператъ съ топла вода и после веднага въ студена вода ператъ. Никаква студена вода не туряйте. Перешъ съ топла вода, изпери ги съ топла. И после, като ги изперете, не ги простирайте веднага, но нека да поседятъ, да ви изсъхнатъ рѫцетѣ. Турете рѫкавици и тогава прострете дрехитѣ на вѫжето. Това е, ако искате да бѫдете здрави. После, друго нѣщо помнете: Никога не вършете една работа, която не обичате. Може нѣкой пѫть да ви заставятъ насила. Като ученици винаги трѣбва да вършите една работа по обичь. Да не е насила, да кажете: „Нѣма какво да се прави“. Сега говоримъ какъвъ трѣбва да бѫде ученикътъ. Ученикътъ трѣбва да върши работа по любовь. Любовьта трѣбва да е основа. Туй, което не обичате като свободни, не го вършете. Вършете само онова, което обичате. Имате едно лѣкарство. Ако не го обичате, не го вземайте. Ако го обичате, вземете го, ще ви помогне. Имате една дреха. Не я обичате, не я носете. Имате една дреха. Обичате я, обличайте я. Не правете опитъ съ нѣща, които не обичате. После, шиятъ ви една дреха. Ако не я обичате, не я носете. Идете при нѣкой шивачъ. Ако го обичате, той ще ви ушие една хубава дреха. Идете при шивачъ, когото обичате, че като го погледнете, да го харесате. Ако не го харесате, нѣма да ви скрои дрехата, както трѣбва. Сега не искамъ да се изпоплашите. Ако се плашите, не сте ученици. Не че вие не сте ученици, ами вие нѣма да може да се ползувате. Сега нѣкои отъ васъ ще кажете: „Влѣзъ въ положението ни“. Азъ влизамъ въ положението ви. Азъ бѣхъ малко бѣло цвѣте въ планината. Тамъ растѣхъ. Всички, които минаваха покрай мене, се усмихваха. Азъ пълнехъ планината съ моето ухание. Единъ день мина красиво ангелче, взе ме отъ планината и ме посади въ своята градина. Първиятъ день, когато се облѣкохъ съ своята бѣла дрешка, то ме нарече кокиче. Вториятъ день, като се облѣкохъ съ бѣла дрешка, то ме нарече бѣла роза. Третиятъ день, като се облѣкохъ съ бѣла дрешка, то ме нарече карамфилче. Четвъртиятъ день, като се облѣкохъ съ своята бѣла дрешка, то ме нарече зюмбюлче. Кое било туй ангелче? – Туй цвѣте разправя, какъ това ангелче идвало всѣка сутринь, че го поливало съ водица и се усмихвало. Но единъ день бѣлото кокиче забелязало, че сълзи текатъ отъ очитѣ на ангелчето. Питамъ: Защо сѫ текли сълзи отъ очитѣ на ангелчето? Едно време едно ангелче, като чуло, че Богъ създалъ свѣта, заинтересувало се отъ новия свѣтъ, отишло при единъ голѣмъ ангелъ и му се помолилъ: „Моля ти се, да ме заведешъ въ новия свѣтъ, при хората – при тия, хубавитѣ сѫщества, които Богъ създалъ“. Треперило сърдцето на ангелчето да види хората. Голѣмиятъ ангелъ го турилъ на крилата си, донесълъ го на земята. То казало: „Казахъ ти да ме заведешъ при хората, ти ме заведе въ ада“. – „Това сѫ още хората“. При сегашнитѣ условия мѫчно е човѣкъ да се прояви такъвъ, какъвто е. Всѣки го е страхъ и трепери. Ние нѣмаме още онази свобода на душата, че както Бога да бѫдемъ въ Божието изобилие. Нѣкои (се) уповаватъ въ Господа безъ да работятъ, безъ да учатъ. Искатъ да бѫдатъ богати, безъ да иматъ Любовьта. Искатъ да бѫдатъ богати, безъ да иматъ Мѫдростьта. Искатъ да бѫдатъ богати, безъ да иматъ Истината. Богатството е законно, когато е минала Любовьта. Богатството е законно, когато е минала Мѫдростьта, Истината. Знанието е законно, ако е минала Любовьта и Мѫдростьта. Здравето е законно, ако е минала Любовьта. По този начинъ, ако вървите, ще имате ново разбиране. Всѣки единъ отъ васъ, споредъ това, което разбира, (това) върши. Любовьта, както вие я разбирате, я проявявате. Азъ ви говоря за една Любовь, както вашето сърдце я разбира. Че нѣма какво да ми казвате, дали азъ съмъ разбралъ. Щомъ мине Любовьта презъ сърдцето, ще я разберете. Ако ви дамъ едно ядене да ядете, нѣма ли да разберете яденето? Питате ме: „Дали е сладка тази ябълка?“ Ако ме питате, дали е сладка ябълката, разбирамъ, че има дефектъ въ вашия вкусь. Щомъ вкусътъ ви е на мѣсто, вие, като ядете ябълката, ще знаете дали е сладка. Азъ виждамъ, като ядете ябълката, образува се една усмивка. Ти вкусишъ ябълката (и) започнешъ да се чумеришъ. (Тогава) виждамъ, че вкусътъ ти е повреденъ. Ако нашето сърдце е здраво, ако нашиятъ умъ е здравъ, ако нашата душа е здрава, по човѣшки говоря – нѣщата сѫ разбрани. Ако сърдцето ни не е здраво, ако умътъ ни не е здравъ – нѣщата всѣкога оставатъ неразбрани. Сега нѣкои отъ насъ ще кажете: „Да бѣхме започнали отрано“. Първитѣ хора, Адамъ и Ева, нали започнаха рано. Вие мислите, ако започнете първи, ще направите нѣщо. Най-първо, Адамъ и Ева започнаха въ райската градина, при най-хубавитѣ условия. Тогава поставиха тя да се занимава съ растителното царство. Адамъ да се занимава съ животинското царство, да го изучава. Единъ день, по едно невнимание, ученицитѣ не разбраха и ядоха отъ едно отровно растение. Защото има известни отрови въ природата, като ги ядешъ, най-първо нѣма да чувствувашъ отровата, но следъ 6–7 месеца ще усѣтишъ въздействието на отровата въ себе си. Има и отровни мисли. Една мисъль можешъ да внесешъ въ човѣка и да го отровишъ. Ако се тури човѣкъ въ единъ магнетиченъ сънь, (а) всички хора не се поддаватъ, но нѣкой човѣкъ съ слаба воля, ако се тури въ магнетичния сънь и му кажете следъ 6 месеца да иде и да открадне отнѣкѫде, като се събуди, той нищо не помни. Но следъ 6 месеца, като дойде въ този опредѣленъ день, той ще иде и ще открадне. Та всички вие вършите нѣкои престѫпления по внушение. Като дойде 6-я месецъ, ще го направите. Кажете: Днесъ направихъ една глупость. Но глупостьта седи, че преди 6 месеца ви турили въ магнетичния сънь и сѫ ви внушили. И да ви кажа кой ви е внушилъ: или баща ви, или майка ви, или дѣдо ви, или прадѣдо ви. Ако вие вървите по линията на баща си, когато вие сте заченати въ утробата на майката, баща ви намислилъ да направи престѫпление и не го е направилъ, вие ще го направите. Ако бащата е намислилъ да направи нѣщо добро, ако вие вървите по негова линия, той не го е направилъ, като се родишъ – ти ще направишъ доброто. Тъй щото, като дойдешъ въ живота, каквото е намислилъ баща ти, майка ти, като направишъ това, което тѣ сѫ мислили, тогава ще вършишъ онова, което ти мислишъ. Виждате, какъ сме въ зависимость. Затова се говори да имаме добри майки и бащи, за да (ни) улеснятъ. И Любовьта трѣбва да дойде въ свѣта, за да улесни възпитанието на хората. Та ви казвамъ: Единствената сила въ свѣта, която може да избави ученицитѣ въ свѣта и цѣлия свѣтъ може да избави отъ лошия пѫть, то е Любовьта. То е като методъ за самовъзпитание, методъ за подмладяване, методъ за здраве, методъ за щастие, за всичко. Любовьта, като дойде, Любовьта има начини да дойде Мѫдростьта, да дойде и Истината. Вземете сега като ученици и приложете въ най-малъкъ размѣръ, хомеопатически, съ малки дози. Представете се единъ цѣрь отъ 30-то дѣление. Въ първото дѣление имате единъ резултатъ, (като) отъ 10 грама захаръ. За второто шише ще вземемъ една капка отъ този разтворъ и ще го туримъ въ второто шише, което има пакъ 100 грама. Отъ второто шише ще вземемъ една капка и ще туримъ въ третото. И така ще разредяваме, докато се получи 30-то дѣление. То е една микроскопическа часть. Тая малка часть, тия хомеопатически лѣкове, въздействуватъ на човѣка. Та казвамъ: Най-малкото усилие въ свѣта, което може да употрѣбите отъ 30-то дѣление, като го вземете, следъ време ще произведе голѣмъ резултатъ. Не действувайте сега съ голѣми дози. То е скѫпо, то не е заради васъ. Вие досега сте били все алопатични. Сега ви препорѫчвамъ метода на хомеопатията. Следъ туй има други методи. Хората, като дойдатъ да употрѣбятъ този методъ, той ще освободи човѣка. Единъ човѣкъ не може да бѫде свободенъ, ако той не е миналъ по пѫтя на Мѫдростьта и Истината. Казвамъ: Въ всинца трѣбва да се създаде желание да учите. И то е хубавото – да учите. Да предпочитате една любовна постѫпка отъ една постѫпка на безлюбието. Сега минавате нѣщо (и) казвате: „Този пѫть, защо ли е?“ Виждате единъ червей (и) казвате: „Защо ли Господь го е създалъ?“ Видите магарешки тръни (и) казвате: „Защо ли Господь ги е създалъ?“ Виждате цигански трънъ (и) казвате: „Защо ли Господь го е създалъ?“ Какво седи въ циганския трънъ? – Той е войникъ, въорѫженъ съ своето орѫжие, война има, циганскиятъ трънъ е въорѫженъ. (Той) казва: „Който минава отъ тукъ безъ позволение, не може (да мине)“. Сега остава другото въ васъ: „Ами, което досега сме мислили, какво да правимъ съ него?“ Ако ме питате, ето какво бихъ ви отговорилъ: Ако азъ имамъ една развалена захарь, пъкъ ми дадатъ една бучка отъ хубавата захарь, ще ида, ще хвърля въ нѣкое езеро и въ морето развалената, да се разтопи. Идете въ морето и всичко онова развалено, хвърлете го тамъ, пъкъ дръжте хубавата бучка. Не мислете за другото. Новото така ще дойде въ свѣта. Вие искате да облѣчете Божественитѣ нѣща въ човѣшка форма. Трѣбва да бѫдете майсторъ. Какъ ще си представите, като дойде Любовьта? Каква ще (си) я представимъ, като дойде Любовьта? Азъ тъй си я представямъ: Представямъ си една млада мома, която минава презъ всичкитѣ изкушения и мѫчнотии, безъ да се огрѣши. Азъ си представямъ Любовьта като младъ момъкъ, който минава презъ всичкитѣ изпитания въ живота, безъ да се огрѣши. Азъ считамъ, (че е) една мома, която се е занимавала съ Мѫдростьта, минала всичкитѣ изпитания, безъ да се огрѣши. И момъкътъ сѫщо. Считамъ, че една мома е минала Истината, която (мома) е минала презъ всичкитѣ изпитания, безъ да изгуби своята свобода. (Нѣкой) казва: „Изгубихъ си свободата“. Щомъ си изгубилъ свободата, показва, че не си уменъ. Ако човѣкъ си изгубилъ паритѣ, какво показва това? Може да сѫ скѫсани джобоветѣ. Човѣкъ, на който се кѫсатъ джобоветѣ, уменъ ли е? Човѣкъ, който забравя нѣщо, уменъ ли е? Човѣкъ, който губи паритѣ си, уменъ ли е? (Нѣкой) казва: „Забравямъ“. – Щомъ забравяшъ , коя е причината за забравянето? Вие сега се зарадвайте, че сте натоварени въ този пѫть. Не съжалявайте, че дотукъ сте дошли. Ако не бѣхте така натоварени, не щѣхъ да ви говоря. Азъ говоря на натоваренитѣ. Нѣкой ще каже: „Той е по-натоваренъ отъ мене“. Всѣки е натоваренъ толкозъ, колкото може да носи. Всѣки отъ васъ се е натоварилъ повече, отколкото може да носи. Има ли нѣкой, който да не е нервенъ? Натоварениятъ повече – не може да търпи. Разтовари се, ще станешъ уменъ. Разтовари се, ще станешъ свободенъ. Разтовари се, ще възприемешъ Любовьта. Разтоварете се, освободете сърдцето си. Разтоварете сърдцето си отъ голѣмия товаръ. Разтоварете ума си отъ голѣмия товаръ. Да не е натоваренъ умътъ. Нѣкои казватъ: „Тѣ сѫ толкозъ леки мислитѣ“. Нѣкой пѫть казватъ: „Тежатъ мислитѣ“. – Не туряйте тежки мисли. Ако ви дамъ единъ левъ, какво ще направите? Ако ви дамъ единъ книженъ левъ, единъ сребъренъ левъ и единъ златенъ левъ, какво ще направите? Ако азъ съмъ на вашето мѣсто, като взема книжния левъ, ще напиша едно писмо. Като взема сребърния левъ, ще ида да лѣкувамъ хората. А пъкъ, като получа единъ златенъ левъ, съ него ще ходя да разпространявамъ щастието на хората, да оправямъ пѫтя му. Съ единъ левъ ще оправямъ пѫтя. Иде нѣкой, не е щастливъ. Ще туря златния левъ въ вода да седи 10 секунди и ще кажа: „Пий тази вода и ще ти мине“. Вие, като погледнете, ще кажете: „Единъ книженъ левъ, какво може да направи?“ Човѣкътъ на Любовьта е мощенъ. Човѣкътъ на знанието е мощенъ. Човѣкътъ на свободата е мощенъ, всичко може да направи. Имате една велика задача въ свѣта. Казвате: „Свърши се“. Свърши се онзи безпорядъкъ. Ние вече излизаме отъ 13-тата сфера, изъ Кали Юга излизаме вече. Половината отъ човѣчеството вече е излѣзло и още половината седятъ презъ Червеното море. Половината отъ човѣчеството сѫ го минали и още нѣколко години и всички ще излѣзатъ изъ Кали Юга. Като излѣзете презъ този периодъ, ще дойдатъ добритѣ условия. Сега тукъ-тамъ ставатъ малки работи. И нѣкои отъ васъ се дразните. Иде една хубава епоха, за която трѣбва да бѫдете готови. Вие казвате: „Какъ ще дойде Царството Божие?“ – Иде Царството Божие. Всѣки единъ отъ васъ, който отвори за пръвъ пѫть своитѣ кепенци, Божието ухание ще нахлуе въ стаята и вие ще се стопите. Всичкитѣ само да излѣзете отвънъ, кепенцитѣ си отворете. Затворенитѣ кепенци отворете. Сърдцето е затворено, отворете го. Умътъ е затворенъ, отворете го. (Духътъ) е затворенъ, отворете го. Душата е затворена, отворете я. Туй значи, да излѣзете изъ затвора, изъ този дълъгъ затворъ, въ който всички хора сѫ затворени. Като четете апостолъ Павелъ, (той) казва въ посланията, че всички били турени въ затвора. Сега иде общото освобождение на всички ученици. Тия ученици ги наричатъ вѣрващи. Хора на Любовьта. Каквито и да сѫ, всички ония, които търсятъ Бога на Любовьта, за тѣхъ иде новата епоха. И така, въ Писанието казва Богъ: „Ще се заселя между тѣхъ, тѣ ще ми бѫдатъ синове и азъ ще имъ бѫда баща, между тѣхъ ще живѣя. Всички ще бѫдатъ научени отъ Господа“. Ако Любовьта дойде, всички ще бѫдатъ научени. Но сега, при сегашнитѣ условия, не можете да бѫдете научени. Сега, като излѣзете отвънъ, ще кажете: „Какво искаше Учительтъ да каже?“ Сега, каквото ви казвамъ, нали го разбрахте? Азъ зная, кое не разбирате. Но, като го близнете малко, нали поразбрахте? Че не знаете, какво нѣщо е щастието, но нали усѣтихте една малка сладчина. Това онадеждване, малката надежда, която прониква въ сърдцето, малката надежда, която прониква въ ума, малката надежда, която прониква въ волята – то сѫ Божии благословения. Другото е въпросъ на време. Тия, малкитѣ нѣща, които сега може да придобиете, следъ време може да ви донесатъ най-голѣмитѣ блага, които вие очаквате. И ви казвамъ думитѣ Христови: „Които чуятъ гласа ми, ще станатъ, ще оживѣятъ, ще възкръснатъ“. Които чуятъ гласа на Любовьта, които чуятъ гласа на Мѫдростьта, които чуятъ гласа на Истината, тѣ ще станатъ. Казвамъ: Като сте чули, не туряйте юргана (и) да кажете: „Още какво може да стане?“ Станете отъ леглото, направете го, облѣчете се хубаво, направете си една благодарствена молитва, че сте се събудили. Благодарете на Господа, зарадвайте се. Кажете: „Колко е хубавъ свѣтътъ“. Днесъ ви говорихъ по пѫтя на Любовьта. Отче нашъ. ХХ година 5. Лекция на Общия Окултенъ класъ 23 октомврий 1940 год., Срѣда, 5 ч.с. Изгрѣвъ.
  17. От книгата, "Всекий дѣнь по една добра мисъль". Общ окултен клас. Година XX (1940–1941). Том I. Първо издание. София, Издателство „Урания“, 1997 Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Планетни влияния Добрата молитва. Мисли, право мисли. Пишете върху една тема, върху която никой не е писалъ. Има нѣща, които не трѣбва да се обясняватъ. Безпредметно е да обяснявашъ, какво нѣщо е зрението. Защото, следъ като го обяснишъ, нѣма да виждашъ по-добре. (Нѣкой) казва: „Да ми се обясни“. – Какво ще ти се обясни? Туй, което виждашъ, то е зрението. Както и да ти се обяснява – нѣма да го виждашъ по-добре. Та по нѣкой пѫть вие се смущавате отъ нѣкои работи, искате да ви се обяснятъ. И да ви се обяснятъ – толкова ще разберете. Да ви се обяснятъ материалитѣ на зрението – то е другъ въпросъ. Но не искайте самото зрение да ви се обясни. Нѣкой отъ васъ казва: „Я ми кажи, какво нѣщо е човѣшката мисъль?“ – Нѣма какво да ти се обяснява. Ти, като ме запитвашъ – то е. (Той) казва: „Я ми кажи, какво нѣщо е яденето?“ – И да ти го обяснявамъ, нима ще ядешъ по-добре? И безъ да ти го обяснявамъ, ще ядешъ сладко. Питатъ ме: „Какво нѣщо е религията?“ Нѣма защо да ви обяснявамъ. (Нѣкой) казва: „Обясни ми, какво е любовьта?“ – Тя е понятна. Тя е най-понятното нѣщо. И да ви го обяснявамъ, нѣма да обичате повече, отколкото вие обичате. Кое трѣбва да се обясни сега? – Това, което не знаешъ, трѣбва да се обяснява. Контраститѣ идатъ. Отъ кое трѣбва да давашъ – отъ което имашъ или отъ което нѣмашъ? Отъ кое трѣбва да давашъ – отъ това, което сега имашъ или отъ онова, което за бѫдеще ще дойде? Сега мнозина отъ васъ искатъ да станатъ добри, че тогава да идатъ въ свѣта да работятъ. Искате да станете по-учени. Разбира се, това е нѣкаква идея въ васъ. Право е. Но на всѣка идея има едно мѣсто, на което човѣкъ може да се заблуждава. Не измѣняйте плана, който сте приели отгоре. Не измѣняйте онзи планъ, който, като сте слѣзли отъ невидимия свѣтъ, сѫ ви дали и вие сте го подписали, че ще го изпълните. Казали сѫ ви: „Може ли това да изпълните?“ Вие сте подписали, че всичко това ще го изпълните. Щомъ като дойдете на земята, казвате: „То е мѫчно“, коригирате го, турите го въ сандъка и си направите единъ свой грандиозенъ планъ и започвате да го реализирате. Всинца, които ме слушате, сте отъ тѣзи, които имате нови планове, ваши планове, които искате да ги реализирате. Всички спорове ставатъ за плановетѣ. Всички тия планове се цитиратъ. Върнете се къмъ плана, който сте подписали отгоре. Казвате: „Служене на Бога или да обичаме Бога“. То сѫ две думи. Обичай Бога. Обичай ближния си. Люби Бога. Люби ближния си. Питате ме: „Какъ да Го любимъ?“ Вие ме питате: „Какъ трѣбва да ядемъ?“ Колко лекции (е) дала майката на детето си, какъ да яде? Майката натисне главата на детето къмъ гърдата си и то вече знае. После натисне другата страна и то вече знае законитѣ на физиката, какъ да изтегля млѣкото, да дои майка си. Първата наука, която сѫ научили децата, е да смучатъ. Първото смукало въ свѣта, което се е родило, това е детето. Първата помпа за изтегляне (на) млѣкото е детето. Сега това е научно. Има научни работи. Казватъ: „Първоначалната субстанция, или есенция на нѣщата, ония велики принципи“. Есенциално, субстанционално – какво означаватъ? Есенция – значи първото вещество, отъ което е създаденъ свѣтътъ. Есенцията значи ядката на нѣщата, най-финото. Субстанцията е веществото, което изпълва цѣлото пространство. Така обясняватъ философитѣ. Есенцията е нѣщо като ядка, нѣщо още по-фино. По какво се отличаватъ? Ако вземете на български „Субстанция“ и „Есенция“ – по това се различаватъ. С и Е – това е геометрически представено. Субстанция значи едно вещество, което постоянно се мѣни като месечината, но не може да изчезне. Вечно промѣнение става въ него. Есенцията е едно вещество, което обича да се разширява. Едно малко дете, въ Варненско, си играло на бобъ. Играло си съ черъ бобъ. Дошло му на умъ да си тури въ ухото отъ боба. Туря го, влиза боба въ ухото. Следъ като влиза боба въ ухото на детето, то започва да реве. Защо? – За да ви го дамъ запримѣръ. Заради мене го направило. Този бобъ въ ухото се овлажнява и започва да се надува. Като влиза, (той) казва: „Хубаво, топличко, влажничко“. Започва да се надува, да расте. 2, 3, 4, 5, 6 вечери реве детето, крѣска. Чудятъ се, какво да го правятъ. Хирурзи тогава нѣмало. Иде тогава единъ старецъ, намира една дълга, тънка игла, направи я като кука, хваща боба съ куката и полека-лека го изважда изъ ухото. Та ви казвамъ: И вие всинца имате по единъ бобъ. Турили сте го нѣкѫде, пъкъ този бобъ миренъ не седи, той е анархистъ. Като влѣзе, като намѣри влага, топлина, свѣтлина, иска да расте. Сега, по нѣкой пѫть, и вие искате да бѫдете добри. Подъ думата „добри“ разбирамъ да имате едно организиране. Доброто седи въ организирането на човѣшката мисъль, на човѣшкитѣ чувства и на човѣшкитѣ постѫпки. Тази велика сила въ свѣта, която организира хубавото въ човѣка – то е доброто. А пъкъ онова, което доставя материала, доставчикътъ на материала, съ който трѣбва да се организира свѣта – то е зло. Злото е единъ доставчикъ. Доставя злото, но и скѫпо взема. Какъвто материалъ искашъ – ще достави, но много трѣбва да платишъ. Та казвамъ: Злото е доставчикъ, който взема 3–4 пѫти повече, отколкото материала струва. Като вземешъ веднажъ отъ този материалъ, втори пѫть не помислювашъ да вземешъ. Сега да оставимъ тия работи, тѣ сѫ общи, нищо нѣма да ви ползуватъ. Питате, дали сте добри? Че сте добри – добри сте, защото, ако не бѣхте добри, не щѣхте да бѫдете на земята. А пъкъ, че сте лоши – лоши сте, защото, ако не бѣхте лоши, не щѣхте да имате тази форма. Тъй щото, че сте на земята, показва, че сте добри: формата, която имате, показва, че сте лоши. Вие ще кажете: „Какъ?“ – Л-то, лошиятъ човѣкъ, отъ Бога е излѣзалъ. Кой отъ васъ ще отрече, че не е излѣзалъ отъ Бога? Д – това е доброто. Разликата между лошото и доброто, ето каква е: тя е разликата въ буквитѣ Л и Д. Лошото ще го намѣрите въ българската буква Л, доброто – въ българската буква Д. Въ какво седи разликата? – Лошото е отворено, щедро. Лошото, като го обърнешъ нагоре, става чаша. Като обърнешъ чашата, всичко се изсипва навънъ. Туй добро, умно станало. Турило дъно на Л-то, каквото тури вѫтре – не го пуща. Доброто, каквото хване, не пуща отъ себе си. Сега нали вие въ злото сте много щедри. Запримѣръ: когато се разсърдите – щедро давате. Казвате: „Той ме нарѣза“. Че той ти (е) далъ свободно разни трептения отъ въздуха, после те направи по-активенъ. Никога не си билъ влаженъ, никога не си плакалъ. Идешъ въ кѫщи – плачешъ. Никога сърдцето не те е болѣло. Заболи те сърдцето. Нѣкой пѫть и стомахътъ те заболи. Какво лошо има, какво лошо има? Казвамъ: Щомъ те заболи, този човѣкъ ти е намазалъ стомаха съ фино масло – какво има? Пъкъ (и) е облѣкалъ сърдцето ти съ една много тънка блуза. Казвате: „Болка имамъ“. Не е болка, (а) съ масло те е намазалъ. Ти ще усѣтишъ обонянието на това масло – то не ти харесва. Построишъ една кѫща – хареса ти, друга – не ти хареса. Защо едната кѫща харесвашъ, другата не харесвашъ? – Различни сѫ съображенията. Влизашъ въ единия апартаментъ – хубавъ, по-евтинъ, веднага го хванешъ. Другиятъ е хубавъ, но скѫпъ – не го харесвашъ. Ще кажешъ, че е скѫпъ и, че не може да го наемешъ. Този е по-удобенъ, понеже е по-евтинъ. Влизашъ въ единъ апартаментъ – приятно ти е, понеже има удобства, вода има. Влизашъ въ другъ – нѣма вода, нѣма удобства. Вие ще изберете този апартаментъ, който има вода. Влизашъ въ единъ апартаментъ – има хубаво освѣтление. Влизашъ въ другъ – нѣма освѣтление. Харесвашъ, който има освѣтление. Значи, за да харесвате единъ апартаментъ, (той) има известни качества. Та казвамъ: Туй, което събира у човѣка – то е доброто. Като ви дойде една добра мисъль, вие не я приемате. Като ви дойде нѣкоя хубава мисъль, вие не знаете какъ да я възприемете. Сънувашъ единъ много хубавъ сънь съ декламация – най-хубавата поезия, всичко ти е ясно въ ума. Събудишъ се, всичко помнишъ. Не го запишешъ, мислишъ на сутриньта, като станешъ, ще го запишешъ. Като станешъ сутриньта, поменъ нѣма отъ съня, всичко си забравилъ. Искашъ да си спомнишъ, какъ хубаво бѣха наредени думитѣ, но всичко си забравилъ. Като се събудишъ, на момента запиши всичко. Вие срѣщате нѣкой човѣкъ и го харесвате, че е добъръ. Но въ какво седи доброто на човѣка? Когато срещнешъ единъ добъръ човѣкъ, презъ деня всичко ще ти се нареди. Каквото започнешъ, всичко ти върви. Той е добъръ човѣкъ. Той е отворилъ пѫть него день, и ти си радостенъ и веселъ, защото си срещналъ добрия човѣкъ. Срещнешъ нѣкой човѣкъ, когото не харесвашъ, него день не ти върви. Казвате: „Кой е лошиятъ и кой е добриятъ човѣкъ?“ Всѣки човѣкъ, който, като го срещнешъ и ти оправя пътя, е добъръ човѣкъ. Всѣки човѣкъ, когото срещнешъ и ти обърква пътя, той е лошъ човѣкъ. Азъ опредѣлямъ конкретно да се запознаете. Че тогава, какво трѣбва да правите? Лошитѣ хора въ свѣта иматъ особени тарифи, по които пѫтуватъ. Ще ги изучавате, за да не ги срещнете. Като слиза отъ трена, да го не срещнешъ. Ще изучавате и тарифитѣ на добритѣ хора, и тѣ иматъ тарифи. Когато тѣ слѣзатъ, тѣхъ да ги срѣщате. Ето, колко лесна работата става, да си оправимъ живота. Вие не сте изучавали тарифитѣ на добритѣ хора, не ви върви работата. Срѣщашъ тѣзи, които не трѣбва да срѣщашъ. Разправятъ, въ миналото имало единъ философъ, който се родилъ слѣпъ. Той изучилъ философията за слънцето, всичко знаелъ за слънцето. Но какво нѣщо е свѣтлината на слънцето, не знаелъ. Има много хора, които иматъ очи. Но денемъ, когато слънцето грѣе, тѣ спятъ. Когато слънцето залѣзе, тѣ ставатъ. Цѣла нощь ходятъ и като нощнитѣ птици ходятъ. Казвамъ: Толкозъ сме наблюдавали, търсимъ слънцето, не сме го видѣли още. Когато слънцето изгрѣва – тѣ спятъ. Когато слънцето залѣзва – тѣ се събуждатъ. Онѣзи отъ васъ, които нѣкой пѫть ме питатъ: „Има ли Господь или нѣма?“, азъ изведнажъ си казвамъ: Този е отъ тѣзи, които денемъ спятъ. Този, който казва, че има Господь, (за него) казвамъ: Този се е продубилъ. Нѣма какво да се доказва, дали Господь сѫществува. Да питашъ: „Сѫществува ли Господь или не?“, то е всѣтаки да питашъ: „Азъ живѣя или не?“ Дали туй, което съзнавамъ, съмъ азъ или нѣкой другъ? Единъ страненъ американски философъ имало. И той се оплелъ, (защото) той ималъ жена и се оплелъ – не знаелъ жена му ли е той, или той е жена му. Объркалъ се философътъ. Въ какво се объркалъ той? Женскиятъ принципъ – това е единъ огънатъ принципъ. Въ дадениятъ случай злото е мѫжкия принципъ, а доброто – женския принципъ. Доброто събира, то е вглѫбнато, а мѫжкиятъ принципъ е изпъкналъ. Но мѫжътъ само на физическото поле е мѫжъ, въ духовния свѣтъ е жена. Тогава, какво ще правишъ? Въ духовниятъ свѣтъ мѫжътъ е жена и жената (е) мѫжъ. Мѫжътъ на физическото поле, на духовното става жена и жената става мѫжъ. Какво ще правите, (когато) вие не може да познаете мѫжа си – той е съ другъ характеръ, (съ) друго лице? – Той я познава, но той мълчи, не се изказва. И жената го познава. Вие казвате: „Мѫжътъ, като че станалъ нова жена. И жената, като че станала новъ мѫжъ“. Седятъ двамата и мълчатъ. Като дойдатъ на физическото поле – пакъ се знаятъ. Сега какво ще разберете? Вие говорите за жената туй, което не е. Жена е туй, което събира. Мѫжъ е това, което дава. Значи мѫжътъ, който на земята е давалъ, казва: „Азъ се давахъ, сега ти ще давашъ“. Като иде въ оня свѣтъ, той обърналъ изпъкналата часть и казва: „Сега азъ търся единъ, който да ми дава. На оня свѣтъ давахъ, сега ще вземамъ“. Тъй, щото това е правото. Жена е туй, което събира. Мѫжъ е туй, което дава. Казвате: „Като идемъ въ оня свѣтъ, какво ще правимъ?“ – Ако въ този свѣтъ си давалъ, въ онзи свѣтъ ще вземашъ. Ако въ този свѣтъ си вземалъ, въ оня свѣтъ ще давашъ. Сега туй не го знаете. Нѣкои мислите, че тукъ ще бѫдете мѫже и въ оня свѣтъ ще бѫдете мѫже. Това сега ще го опитате. То е фактъ. Не искамъ вие да вѣрвате. Ще го опитате. Смѣна на принципитѣ ще стане. Неизмѣнно сѫщество въ свѣта е само Богъ. Всички други същества взематъ всевъзможни форми. Запримѣръ: вие може да се възмущавате отъ формата на една пеперуда. Но нѣкой пѫть има ангели, които идатъ въ формата на пеперуда и ходятъ между хората. Пеперудата е едно малко аеропланче. Ангелътъ се качи и ходи отъ цвѣтъ на цвѣтъ, разхожда се. Ти си имашъ една идея за пеперудата, че била глупава. Но вие имате единъ аеропланъ – аеропланътъ не е разуменъ, но онзи, който е въ аероплана, той е разуменъ, той мисли. Значи, една пеперуда е едно аеропланче. Ангелътъ се качи на аеропланчето и дойде при тебе. Ти казвашъ: „Тази, глупавата пеперуда“. – (Но), има разумно въ пеперудата. Като погледнешъ очитѣ на пеперудата – доста играятъ, върти си очитѣ като нѣкоя млада мома. После, много умна е. Че дългиятъ хоботъ, какво показва? – Единъ носъ, много разбира. Ако не бѣше толкова умна, какъ ще ѝ дадатъ такава царска дреха? Една пеперуда носи царска дреха. Сега се намирате въ едно положение, понеже сте влѣзли въ гѫстата материя. Трѣбва да работите. Има известни неудобства, но то е едно временно състояние. Въ тази материя вие трѣбва да извадите нѣкакъвъ материалъ. Вие страдате, този материалъ трѣбва да се извади. Радвайте се, този материалъ може да ви е наученъ. Всевъзможни материали има, (така), че следъ заминаването си нѣкои материали ще ги оставите тукъ, нѣкои ще ги занесете въ оня свѣтъ. По-финитѣ материали ще обработите. Казвамъ: Сега какво трѣбва да се обработва? Най-първо, какво разбирате човѣкъ да бѫде справедливъ? Справедливостьта вече спада къмъ Божествения свѣтъ. Справедливостьта се намира на горната часть на главата. Справедливостьта, то е съзнанието, че на всѣки човѣкъ ще му отдадешъ правото, което ти искашъ да имашъ за себе си. Правото, което ти имашъ за себе си, туй право ще го дадешъ и на другитѣ. Дишашъ въздуха – оставяшъ човѣка и той да диша свободно, както ти. Ти имашъ свѣтлина – ще оставишъ този човѣкъ да възприеме свѣтлината, както той разбира, не както ти разбирашъ. Нѣма да заставашъ предъ неговитѣ очи да му затуляшъ слънцето. Ще се отдалечишъ въ лѣво или въ дѣсно и той да възприеме свѣтлината. Не мислете, че той нѣма разбиране. Всичкитѣ души, които сѫ дошли на земята, иматъ разбиране. Вие мислите, че нѣкой човѣкъ е по-невежа, другъ, (че е) по-ученъ. Че има по-учени хора, има. Въ какво седи силата? Единъ конь, който носи 100 килограма и единъ конь, който носи 50 килограма – въ какво седи разликата? Единиятъ конь носи 50 килограма жито, другиятъ конь носи 100 килограма пѣсъкъ. Онзи е по-силенъ, другиятъ е по-слабъ. Но въ слабиятъ конь има повече съдържание, а въ силниятъ конь има по-малко съдържание. Съвременнитѣ хора, които разглеждатъ ученостьта на хората, се спиратъ на външнитѣ нѣща. Най-първо теглѣха пѣсъка. Който пѣсъкъ повече тежи, по-уменъ е човѣкъ. После се оказа, че не е така. Не е важенъ обемътъ на пѣсъка, но е важно съдържанието. Понеже човѣкъ не мисли съ всичкия си мозъкъ, той мисли само съ предната часть на мозъка, задъ челото. Човѣкъ е религиозенъ, но не е религиозенъ съ цѣлия си мозъкъ, а е религиозенъ съ горната часть на мозъка – една малка часть на мозъка. Човѣкъ е духовенъ само съ една малка часть на мозъка. Материалистъ е само съ малка часть отъ мозъка си, не съ всичкия си мозъкъ е материалистъ. (Нѣкой) казва: „Той е голѣмъ материалистъ“. То е повърхностно разбиране. Човѣкъ отчасти е материалистъ, отчасти е духовенъ, отчасти е Божественъ. Между физическиятъ свѣтъ, между духовниятъ и Божествениятъ свѣтъ има едно съотношение. Физическиятъ свѣтъ е потрѣбенъ за провѣрка на нѣщата. Когато отъ Божествения свѣтъ искатъ да провѣрятъ едно нѣщо, провѣряватъ го на земята. Всички вие сте дошли на земята, за да провѣрите, да видите какво приложение имате, доколко сте справедливи. Сега, като се върнете, една крива представа ще добиете, като кажемъ, като се върнете. Вие считате оня свѣтъ материаленъ свѣтъ. Живѣете въ една кѫща, считате, че вашата кѫща е материаленъ свѣтъ. Ходите по планинитѣ да събирате цвѣтя, изучавате ботаника. Следъ като сте събрали всичкитѣ тия цвѣтя, вие се връщате въ кѫщи, дето започвате тѣзи цвѣтя да ги сортирате. Считате, че външниятъ свѣтъ е материаленъ, а вашата кѫща (е) духовенъ свѣтъ и Божественъ свѣтъ, дето сортирате тия цвѣтя. Ще си съставите една теория за цвѣтята, върху която ще пишете. Сега се явява мѫчнотията да намѣрите връзката. Вие срѣщате едно червено цвѣте (и) питате: „Защо туй цвѣте е червено?“ Срещнете едно цвѣте бѣло (и) не знаете защо е бѣло. Друго цвѣте срещнете портокалово, друго розово, синьо, жълто. Искате да знаете защо природата ги е направила така разнообразни. Тѣ сѫ етикети. Ти си малокръвенъ. Червеното цвѣте показва пѫтя, какъ да имашъ изобилна, чиста кръвь. Ако разбирате, ако знаете пѫтя и законитѣ на червения цвѣтъ, всички ще имате едно лице отлично, розово, красиво, щѣхте да бѫдете всички жизнерадостни, а не както сте се сгушили сега. Нѣма го червениятъ цвѣтъ. Ако знаехте законитѣ на жълтия цвѣтъ, щѣхте да имате единъ отличенъ умъ, който нѣма да вижда противоречията, но всичко разрешава веднага. Сега (на) васъ ви дойде едно малко противодействие въ живота и нѣкой пѫть за нищо и никакво вие се разсърдите. Единъ мѫжъ ще се разсърди, че жена му не е турила достатъчно пиперъ въ яденето. Американецътъ ще се разсърди, че жена му е турила пиперъ. Българинътъ ще се разсърди, ако (жена му) не тури пиперъ въ яденето. Американцитѣ, понеже сѫ по-умни, не турятъ пиперъ въ яденето. Правятъ яденето безъ пиперъ и той самъ да си тури, колкото иска. Ще ви преведа единъ малъкъ анекдотъ. Единъ отъ председателитѣ на Съединенитѣ щати повикалъ на гости двама видни водители на индийцитѣ – главатари тѣхни. Единиятъ младъ – около на 25 години, другиятъ старъ – на 60 години. И двамата ги угощава председательтъ. Американцитѣ иматъ една горчица като нашия хрѣнъ – много люта. Ако вземешъ много, ще ти потекатъ сълзитѣ. Имало сложено на масата отъ горчицата и младиятъ индиецъ взелъ, и изведнажъ потекли сълзи отъ очитѣ му. Но си мълчи, нищо не казва. Стариятъ се учудилъ и го пита, защо плаче – отъ умиление на яденето ли? „Плача, казва (му), че миналата година по това време баща ми се удави въ Горановото езеро“. Стариятъ индиецъ иска да опита горчицата и го пита: „Какво е това?“ – „Опитай го“. Понеже той искалъ да го опита, той взе(лъ) още повече отъ другия, (толкова), че започналъ да се задушава. Младиятъ го пита: „Защо се задушавашъ, защо плачешъ?“ – „Плача, казва, защото миналата година и ти не се удави съ баща си“. Често и вие отъ горчицитѣ на живота вземате. Има доста горчици, но по нѣкой пѫть ще вземешъ по-малко. Онѣзи, които сѫ изучавали астрологията, (знаятъ, че) има една наука, която е синтетична, дава философия на живота. Мнозина казватъ, че Марсъ му влияе, Луната имала влияние върху човѣка, Венера имала влияние, Юпитеръ ималъ влияние, Сатурнъ, после Земята… И той ги търси по небето. Юпитеръ е на срѣдата на темето на човѣка. Сатурнъ е отстрани, въ горната часть на главата. Венера има два аспекта – въ задната часть (на) тила и въ горната часть на челото, въ срѣдата. Марсъ е отъ дветѣ страни на главата, надъ ушитѣ – два аспекта има и той. Юпитеръ дава дължина на главата, мозъка активность. Сатурнъ дава разширение на човѣшкия умъ, на човѣшкото съзнание. Луната дава и тя разширение на челото. Разширение дава и Марсъ. Та казвамъ: Цѣлиятъ мозъкъ е свързанъ. Разнитѣ области на мозъка сѫ свързани съ планетитѣ. Всичкитѣ планети влияятъ на човѣшкия мозъкъ. Не само планетитѣ, но и земята, и всичкитѣ звезди влияятъ. Мозъкътъ ви е възприематель на онова, което Богъ (е) създалъ. Богъ дава, ние възприемаме и изучаваме нѣщата. Всичко онова, което възприемемъ, трѣбва да го изучимъ. Не цѣлата вселена, но ще изучимъ онова, благородното, което Юпитеръ дава. Достойнство какво е? – Да се самоуважавате. Не трѣбва да унижавате никого въ свѣта. Да не унижавате себе си и другитѣ да не унижавате. Да уважавате себе си и другитѣ да уважавате. Юпитеръ е учитель, който учи хората себе си да не унижаватъ, да не грѣшатъ. Да грѣшишъ, значи да унижавашъ себе си. Да съблазнявашъ другитѣ, значи да унижавашъ другитѣ. Не съблазнявайте себе си, не съблазнявайте и другитѣ. Това е Юнитеръ. Като дойдете до Сатурнъ, той ви учи. Въ него е страхътъ, но въ него (е) и справедливостьта. Безъ Сатурнъ нѣма да бѫдете справедливи. Той ви казва кое е право. Казва: „Опитайте ума си. Едно време бѣхъ единъ отъ голѣмитѣ богове. Смъкнаха ме за една моя малка погрѣшка, изгубихъ си първото положение, останахъ си само съ венеца на боговетѣ. Но онова, което азъ желаехъ, не можахъ да го постигна“. Сега пакъ нѣма да го постигнете. (Ако) ти си единъ търговецъ, ако не слушашъ Сатурнъ, ако само два пѫти излъжешъ своитѣ съдружници или вашитѣ клиенти, тѣ ще се отчаятъ и предприятието ще фалира. Единъ ученъ човѣкъ, ако не е внимателенъ въ своитѣ научни изследвания, създава една лъжлива теория. Или единъ лѣкарь. Който и да е отъ васъ, ако нѣмате мисъль, която да съответствува на Божествената справедливость, вие сами започвате да губите. По нѣкой пѫть вие изгубвате вѣра въ себе си. Защо? – Вие сами се лъжете. Нѣма какво да се лъжете. Най-първо трѣбва да вѣрвате, че Богъ всичко ви е далъ на васъ и се изисква време да работите. Вие мислите, че като дойдете на земята, че нѣкой философъ ще ви даде нѣщо. Не. Този философъ може само да ви покаже пѫтя, по който да се развивате. Нѣкой човѣкъ е способенъ да изучава езицитѣ, не всички хора сѫ еднакво способни за езицитѣ. Когато човѣкъ е способенъ да изучава езици, очитѣ сѫ особено построени. Онзи, който е музикаленъ, особено е построено челото (му). Има едно особено мѣсто, дето има тази музикалность. Туй значи, че нѣкои имате повече любовь, пъкъ други имате по-малко любовь къмъ музиката. Та казвамъ: Ако вие искате да изучавате музиката, дружете съ хора, които сѫ музикални, които сѫ работили въ музиката. Тѣ ще ви дадатъ вдъхновение. Ако искате въ себе си да добиете достойнство, дружете съ хора, въ които достойнството е развито. Ако искате да развиете религиозното чувство, любовь къмъ Бога, дружете съ хора, които сѫ развили тази любовь. То е предметно учение. Любовьта трѣбва да я виждашъ не само теоретически. (А) като единъ ботаникъ – ти, едно цвѣте, единъ карамфилъ, ти трѣбва да го видишъ, за да имашъ една представа за него. Казвамъ: Дружете съ хора, които иматъ тия чувства и способности развити. Всинца сте особени цвѣтя. Но добре разберете тази особеность. Особени екземпляри сте. Тукъ сте като въ една ботаническа градина. Всѣки е на мѣстото си. Всѣки единъ може да бѫде предметно учение. Нѣкой отъ васъ не иска да бѫде предметно учение. Ами, че единъ цигуларь, който свири на сцената, не е ли предметно учение? Всички сѫ концентрирали ума си, (че) не може да свири, както трѣбва. Онази публика има особено мнение. Сега азъ ще ви представя най-лесната страна на живота. Най-лесната страна на живота е да бѫдешъ търговецъ или на жито, или на дрехи. Житото нѣма да го садишъ ти. Като купувашъ, купувай най-хубавото жито. И дрехи като купувашъ, купувай най-хубавитѣ дрехи, че да продавашъ най-хубавата стока. То се изисква отъ васъ. Най-първо да продавате това, което е най-хубаво, за да се повдигне вашето реноме. Дойде единъ човѣкъ, ще му продадете една дреха, че като ви срещне, той да ви благодари. Имате една мисъль, като срещнешъ единъ човѣкъ – не да гледашъ на лошата страна, но на добрата страна. Азъ имахъ единъ малъкъ примѣръ сега. Мисля, преди два деня дойде една млада гражданка отъ София съ своето дете. Иска нѣкакъвъ съветъ. Води съ себе си едно малко дете. Влиза майката и виждамъ, че майката е родена при хубави условия, има хубави черти. Тя води детето и още като влѣзе, въ мене изпъкна едно чувство. Виждамъ, че това дете е упорито, своенравно. Като го виждамъ своенравно, понеже изпратихъ тихо своята мисъль, туй дете влѣзе и тѣ ми го препорѫчаха, че никога не плачело, било послушно. Като влѣзе, веднага въ детето се събуди страха при твърдостьта (мисъльта), да не би да взема майка му. Иска най-първо да излѣзе навънъ, тегли се. Казвамъ: „Пуснете го да излѣзе“. Следъ като излѣзе навънъ, мисли, че и майка му ще излѣзе, (и) то почна да плаче. Тѣ казватъ, че никога не плачело, а то отвънъ плаче. Обича майка си и го (е) страхъ да не я изгуби. Тази упоритость въ детето не може да се смекчи безъ любовь. Казвамъ на майката: „То не мяза на васъ, мяза на бащата“. Бащата е такъвъ, каквото е детето. Казвамъ: Човѣшката упоритость не може да се смекчи безъ Божията любовь. Не е лоша упоритостьта. То е твърдость. Твърдостьта е едно Божествено чувство въ човѣка. То е онзи стълбъ, на който всичко е построено. Всичко издържа. Този стълбъ може да е толкозъ твърдъ, че да не се мѣсти. Трѣбва да бѫде и подвиженъ. Съобразителенъ човѣкъ трѣбва да има въ твърдостьта. Ако нѣкои нѣща сѫ принципни, работете. Но има нѣща, които не сѫ принципиални. Купете нѣщо и (ще видите, че) нѣкой пѫть хората за петь пари работа, развалятъ пазарлъка. Единиятъ купува, другиятъ продава. Сега, наскоро, ми продадоха яйца – петь лева чифта. По два лева и половина яйцето. Казва: „Много скѫпо, бѣха по единъ левъ“. Въ Америка, въ Клондайкъ, (при) онази златна мина, за която се бѣше зародила цѣла мания въ Америка, плащали по 5 долара за яйце. На работницитѣ имъ плащали на день по 70, 80, 100 долара. Но яденето (било) толкозъ скѫпо, че паритѣ за яденето не стигатъ. Ако изяде три яйца по 5 долара – 15 долара. На день имъ плащали по 100 долара. По 100 лева доларътъ – 10 000 лева на день. Важно е не какво човѣкъ печели, но какво остава въ човѣка, то е ценно. Туй, което остава въ човѣшкия умъ, туй, което остава въ човѣшкото сърдце, и туй, което остава въ човѣшкото тѣло – то е ценното въ живота. Не мислете, че вие ще изгубите тѣлото. Има известна часть отъ вашето тѣло, която не е важна, но има една часть, която е важна. Като влѣзете въ Божествения свѣтъ, вие тази дреха ще я носите. Нали, когато отивате на гости, имате дрехи, които сте турили въ куфара. Когато заминавате за духовния свѣтъ, съблечете се, разопаковайте се отъ материалния свѣтъ. Въ вашитѣ куфари туряте хубави дрехи. Като идете въ Божествения свѣтъ, ще се облѣчете съ вашитѣ добродетели и въ духовнитѣ си дрехи ще се представите. Нали военнитѣ, когато отиватъ на парадъ, се обличатъ съ парадни дрехи. Ако имате парадна форма, ще се облѣчете. Ами, ако нѣмате парадна форма, съ какво ще се облѣчете? Когато казваме, че човѣкъ трѣбва да бѫде добъръ, разбираме да има парадна форма, въ която трѣбва да се облѣче. Това е добродетельта. Дрехата, въ която човѣкъ е облѣченъ, е важна. Ако имате единъ мозъкъ, който е направенъ отъ най-фино вещество, туй, което възприемате, ще бѫде ценно. Но ако мозъкътъ ви не е построенъ отъ тази, фината материя, тогава възприятията ви ще бѫдатъ други. Вие не може да бѫдете добъръ човѣкъ. И уменъ човѣкъ не може да бѫдете. Нѣма да може да се проявите. Нали единъ пианистъ, на който пръститѣ сѫ тънки, може да свири хубаво. Другъ, който има дебели и кѫси пръсти, не може да свири така хубаво. Нека свирятъ двамата. Но винаги онзи, съ тънкитѣ и дълги пръсти, ще свири по-хубаво отъ онзи, съ дебелитѣ и кѫси пръсти. Вие не може да кажете, че за мене е безразлично, какви сѫ ви пръститѣ. Но пръститѣ на рѫката на човѣка показватъ какъ е умствения (му) животъ, (което) математически може да се опредѣли. Първата фаланга на пръститѣ показва въ Божествения свѣтъ. Втората – въ духовния свѣтъ. И третата – въ физическия свѣтъ. Дланьта показва духовния свѣтъ. Цѣлата рѫка показва физическия свѣтъ. Цѣлата рѫка показва тритѣ свѣта. Пръститѣ показватъ Божествения свѣтъ. Дланьта показва духовния свѣтъ. А рѫката представя физическия свѣтъ. Има съотношение, физическиятъ свѣтъ какъ е свързанъ съ тѣлото. Като разглеждаме живота, нищо не е безсмислено. (Нѣкой) казва: „Защо ми е дълга рѫка?“ – Потрѣбни сѫ и дългитѣ пръсти. Тази, широката длань, и тя е потрѣбна. Знаешъ, какво зависи отъ дланьта. Та казвамъ: Колко има да работите за въ бѫдеще. Това е една книга. Въ този животъ, каквото и да правите, Божественото ще се отрази върху вашитѣ пръсти, духовното ще се отрази върху вашата длань, физическото ще се отрази върху цѣлата ви рѫка. Туй въ редъ поколѣния се предава. Ще се предаде на вашитѣ деца. Като се преродите въ децата си, туй наследство, което тѣ иматъ, ще ви го дадатъ. Често, като правехъ моитѣ изследвания, мене са ми се оплаквали. Казва (ми): „Баща ми е несправедливъ. Имамъ единъ младъ братъ, почти всичко на него приписа“. Азъ му казвамъ: „Баща ти ще дойде да се прероди чрезъ него, затова всичко оставя на него. Той нѣма вѣра въ тебе и затова оставя всичко на него. Благодари за това, че поне нѣма да дойде да те главоболи“. Комуто е много дадено, много и се изисква. Вие изисквате Господь да ви даде голѣмо благословение. Ще имате голѣма отговорность. Сега имате отговорность. Какво ще направите сега? Вие мислите, че каквото ви е далъ Господь, никакъвъ отчетъ нѣма да иска. Ще ви даде петь таланта и, ако не спечелите още петь – ще ти даде два таланта и, ако не спечелите още два – ще ви даде единъ талантъ и, ако не спечелите още единъ – ще ви каже като на онзи, на когото господарьтъ бѣше далъ единъ талантъ и той, като не спечели нищо – зарови таланта въ земята. Ще ви взематъ и него талантъ и ще ви затворятъ, ще дойде смъртьта. Ще кажатъ: „Защо не работихте съ таланта?“ Сега азъ мисля, че вие всички, които ме слушате, вие сте отъ тѣзи, които имате по петь таланта, или по два таланта. Или сте отъ онѣзи, на които е дадено мнаси. Имаше два вида ученици. На едни бѣше дадено 10 мнаси, на други – 9. Деветь категории имаше. На други ученици е дадено таланти. Петтѣ таланта – това е човѣшкиятъ умъ. Двата таланта – това е човѣшкото сърдце. Единиятъ талантъ – това е тѣлото на човѣка, или волята на човѣка. Та онзи, който не е работилъ, показва, че неговата воля е слаба. Този човѣкъ, който ималъ единия талантъ – неговата воля била слаба. Онзи, който ималъ двата таланта, той ималъ чувства, работилъ (е). Онзи, който ималъ петь таланта, той ималъ умъ и той (е) работилъ. Та, Христосъ привежда единъ примѣръ (за този), дето не работилъ. Съвременнитѣ хора, (съ) волята не работятъ, слабоволни сѫ. Азъ не турямъ предупреждение, (за) да кажа: Ти слаба воля имашъ. Човѣкъ има достатъчно воля, но волята трѣбва да се упражнява. Човѣшката воля не може да се усили, ако сърдцето не дава потикъ. Сърдцето е, което дава потикъ на ума да работи и сърдцето дава потикъ на волята да работи. Въ този, въ който имало само единъ талантъ, въ него се показва, че сърдцето и умътъ не дали потикъ на волята и той заровилъ таланта. Сега какво е разрешението? (Рекохъ): Вземете този талантъ и го дайте на онзи, който ималъ петь. Онѣзи, които не разбиратъ законитѣ, мислятъ, че е несправедливо. (Рекохъ): Онзи, който има, ще му се предаде. Този, съ петтѣ таланта, ще покаже на онзи, съ единия талантъ, какъ трѣбва да развива волята си. Той ще учи, (а) не да (го) оставимъ. Азъ искамъ вие да се не смущавате. Човѣкъ трѣбва да развива своя умъ. Има доста богатства, (които) ума да разработва. Той трѣбва да разработва сърдцето си. Има доста богатства въ сърдцето. Той трѣбва да разработва волята си, защото на този именно дали единия талантъ. Едното означава, че този човѣкъ трѣбвало да започне съ Божествения принципъ въ свѣта. Онзи, който ималъ двата таланта, той е билъ въ много неблагоприятни условия. Който ималъ петь таланта, и той билъ въ неблагоприятни условия. Този, съ единия талантъ, билъ при благоприятни условия. И затова го сѫдятъ, че той при благоприятнитѣ условия не работилъ. Нѣма да те сѫдятъ за онова, което нѣмашъ, ще те сѫдятъ за онова, което имашъ. Онзи, който ималъ единъ талантъ, казва: „Нека работятъ другитѣ“. Не става тази работа. Хората съ единия талантъ трѣбва да работятъ най-много. Всичкитѣ хора, като дойдатъ до Божественото, всички куцатъ. Казватъ: „Оставете Божественото, то е за бѫдещето“. Други казватъ: „Оставете Божественото за най-после, като остарѣемъ, тогава ще работимъ“. И почти всичкитѣ хора отлагатъ Божественото, като остарѣятъ. Хранете ума си само съ мисли. Хранете сърдцето си съ чувства. И хранете тѣлото си съ сила. Като станешъ сутринь, започни най-първо съ волята, съ единия талантъ започни. Да кажемъ: заемашъ високо положение, гледашъ отвисоко на хората. За да калишъ волята си, като минавашъ по пѫтя (и) виждашъ една книжка на земята, казвашъ: „Кой ли я хвърлилъ тамъ?“, и си заминавашъ. Не. За да се калишъ, наведи се, вземи тази книжка. То е калене на волята. Имашъ нѣкѫде нѣкой човѣкъ, (който) изгубилъ нѣкоя работа. Наведи се, вземи (я). Казвашъ: „Не е моя работа. Други да (я) взематъ“. Всѣкога, въ всички малки работи, калите волята си. Нѣкой пѫть искашъ да кипнешъ, да се разсърдишъ. Ще си кажешъ: „Днесъ искамъ да бѫде малко по-спокоенъ“. Освенъ, че не се гнѣвишъ, но се радвай, че е имало единъ случай да се разгнѣвишъ. Да допуснемъ, вървите двама души, единия простъ, а другия ученъ. Сблъскате се. Казвате: „Не виждашъ ли, какъвъ си невежа?“ Ти кажи: „Извинете, господине, че ви блъснахъ, (но) много бѣхъ замислѣнъ“. Пъкъ вие се разгнѣвите и вдигнете юмрукъ. То е упражнение на волята. Ти губишъ волята си. Ти чакашъ той да иска извинение отъ тебе. Винаги умниятъ човѣкъ е, който разрешава въпроситѣ. Не оставяйте глупавитѣ да разрешаватъ въпроситѣ. Единъ въпросъ, който можешъ да го разрешишъ, разреши го. Какво ви коствува да кажете: „Извинете ме, малко ще размърдате въздуха“. Вие ще нахокате човѣка, (и) като се върнете въ кѫщи, ще кажете: „Представете си това говедо, блъсна (се)“. Въ какво седи сегашната култура? Сега, като представямъ тия работи, вие казвате: „Прекали го Учительтъ“. Че го прекалихъ, прекалихъ го. Можехъ да го кажа съвсемъ въ друга форма. Може ли да знаете, кои сѫ подбудителнитѣ причини, че азъ съмъ го представилъ така? Ще ви наведа на мисъльта: На едно дете майка му казва „гъшъ“, но то не се е пазило. Тя му казва „гъшъ“, то пакъ си туря рѫката на свѣщьта. Майката нека остави детето да си тури рѫката на свѣщьта, че като се опари, майката да му каже „гъшъ“. Сега, азъ турямъ свѣщьта наблизо, да се опарите хубаво, че докато не се опари човѣкъ, не може да разбере. Както ние постѫпваме на земята, така ще постѫпятъ надъ насъ въ свѣта. Хората сѫ на степени. На земята има много учени хора, много силни хора. Щомъ ни видятъ, веднага (ни) оценяватъ. Не се изисква много. Азъ съмъ виждалъ деца, като дойдатъ, като те погледнатъ отъ главата (и надолу), изведнажъ взематъ една поза. Детето не обича да го похвалишъ, да го погалишъ. (Та) това дете излѣзе навънъ. (Рекохъ): Оставете го свободно, нека си излѣзе това дете навънъ, нека да е свободно. То не иска много да го погаля, нито да го похвана. Веднажъ едно дете влиза въ кѫщи, ходи, ходи, дойде при мене и ми каже: „Отъ кѫде си, бе? Ами ти, такива деца като мене имашъ ли?“ Казвамъ: „Нѣмамъ деца, за пръвъ пѫть виждамъ дете като тебе“. – „Тъй ли?“ Ако имашъ една хубава и красива мисъль, това е едно дете. Единъ художникъ, който рисува една хубава картина, единъ музикантъ, който може да изсвири нѣщо хубаво – то е хубавото въ свѣта. Онази мисъль, която всѣкога може да ни помогне при всичкитѣ условия – тя е важна. И въ здравословно отношение е потрѣбно вие да не се дразните. Като се сърдишъ е хубаво. Марсъ е. Да се разсърдишъ – не е лошо. Събраната енергия не я изпращай навънъ, но акумулирай я. Нека се разшири главата ти. Ако главата ти е тѣсна, ще бѫдешъ предприемчивъ, но много работа нѣма да свършишъ. Като е широка главата, ще свършишъ. Ако не се подчинявате на Сатурнъ, справедливостьта въ васъ нѣма да се развие. Ако не се подчинявате на Юпитеръ, ако не слушате лекциитѣ му, (а) той дава дължина на главата – нѣма да имате туй достойнство въ себе си. Човѣкъ трѣбва да цени достойнството, което Богъ му е далъ. Нѣма да бѫдешъ парцалъ. Навсѣкѫде, кѫдето ходишъ, имашъ една опора. Та казвамъ: Научете се да благодарите на Бога. Като станешъ сутринь, благодари на Бога за добрия умъ, който ти е далъ; благодари за доброто сърдце, което Богъ ти е далъ; благодари и за доброто тѣло, което Богъ ти е далъ. Всичко е добро. Лошото седи въ това, че ние не оценяваме това, което имаме. Отъ тукъ (следва, че) трѣбва да се пазимъ, да не говоримъ повече, отколкото трѣбва. Свѣтлината е за цвѣтята, топлината е за скърбитѣ. Скръбьта не се лѣкува безъ топлина. Когато човѣкъ настине, нали го изпотявате, чрезъ топлина го лѣкувате. Никаква работа въ свѣта не може да се свърши безъ сила. Топлината е потрѣбна да се лѣкуватъ скърбитѣ. Топлината е потрѣбна да цъвтятъ цвѣтята. Силата е потрѣбна, за да се прояви човѣшката воля. Значи, когато обичаме нѣкого, може да ядемъ съ него. Когато обичаме нѣкого, може да слушаме, когато той свири. Когато обичаме нѣкого, може да го слушаме да ни чете нѣщо. Казвамъ: Ако имаме любовьта – ние сме свободни, ако обичаме Бога – тогава ще изучаваме свѣта, пъкъ безъ любовь свѣтътъ не може да се изучава. Отче нашъ. ХХ година 4. Лекция на Общия Окултенъ класъ 16 октомврий 1940 год., Срѣда, 5ч.с. Изгрѣвъ.
  18. От книгата, "Всекий дѣнь по една добра мисъль". Общ окултен клас. Година XX (1940–1941). Том I. Първо издание. София, Издателство „Урания“, 1997 Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Една седмица въ рая Добрата молитва. Всичко въ живота е постижимо. Вие всички се считате доста възрастни. Мислите за себе си, че сте доста умни. Право е. Количката за малкото дете е на мѣсто, но не за възрастния. Въ какво седи противоречието? Възрастниятъ има повече материя, като дойде въ тази количка – не може да носи тази материя. Вие живѣете съ вашитѣ стари възгледи, които сѫ количка. Станали сте възрастни. Спорите (в)се тогава – кой е направилъ тази количка така, че не е предвидилъ да я направи малко по-голѣма. Защо вие не си направите по-голѣма количка? Сега всички казвате, че трѣбва да се живѣе. Като пишете буквата Ж – това е желание да се живѣе. Линиитѣ, които образуватъ буквата Ж , сѫ желанията да се живѣе. Малкитѣ линии, които правятъ Ж-то колкото да се движи – това е желанието да се проявишъ. Въ Ж-то имате рѫцетѣ и краката въ движение. Въ пречупения кръстъ човѣкъ иска да живѣе, пречупва краката, рѫцетѣ. Това е единъ знакъ. То не е знакъ, но то е едно движение, което става въ природата. Ако вие сега не знаете да се държите, тогава де ви е самообладанието? Ако не може да държите главата си правилно, перпендикулярно, де е вашата воля? Защото имате една голѣма тежесть на главата, която всѣки моментъ, ако се изгуби равновесието, може да паднете. Човѣкъ е една величина неустойчива. Основата, върху която сте построени, е много неустойчива. Трѣбва да седишъ, да пазишъ равновесие. При навеждането какво искате да кажете? Запримѣръ: ти се навеждашъ напредъ, или коремътъ ти излѣзе напредъ, или навеждашъ главата си напредъ, или назадъ. Кои сѫ причинитѣ, че навежда(те) главата (си) на едната или на другата страна? Отъ мозъка зависи. На нѣкои хора главата е наведена налѣво, понеже дѣсната страна на мозъка е по-тежка (и, за) да пази равновесие, навежда главата на другата страна. На нѣкои мозъкътъ (отъ) лѣвата страна е по-тежъкъ – тогава главата се навежда надѣсно. На нѣкои задната часть на мозъка е по-развита – тогава човѣкъ се навежда напредъ. На нѣкои мозъкътъ е по-тежъкъ отпредъ. На нѣкои главитѣ сѫ изправени нагоре, празни сѫ. Празнитѣ класове на нивата се нагоре стърчатъ. Нѣкой си вдигналъ очитѣ нагоре, къмъ Бога гледа. Той не знае какво е нагоре. Това е нѣкаква човѣшка мисъль, изразена на физическото поле. Тогава ще помислишъ, ще разгледашъ вселената, която Богъ е създалъ. Туй, което гледашъ, не мисли, че е оня свѣтъ. То е само проявление на Бога. Вие досега мислите, че Господь досега никога не е слизалъ въ нѣкое човѣшко сърдце. Казвате, че духътъ е слизалъ, но то е другъ въпросъ. На кого досега слънцето е идвало на гости? Нито на боговетѣ, нито на светиитѣ е идвало. (В)се нѣкой лѫчъ отгоре, отъ пространството, ще дойде до нѣкой светия, или ще влѣзе въ тебе. Единъ лѫчъ на свѣтлината, той се пречупилъ нѣкѫде, че този лѫчъ, като влѣзе въ тебе – ще върви напредъ. Той не може да влѣзе въ другиго. Вие се спирате върху живота (му). Този лѫчъ, като влѣзе, той ще внесе животъ въ себе си, но той ще бѫде животъ на единъ лѫчъ. А пъкъ животътъ не се проявява само въ единъ лѫчъ. Безбройни лѫчи има, които излизатъ отъ слънцето на живота. И вие ще усѣтите само една малка часть (отъ тѣхъ). Сега вие искате да ви говоря на единъ езикъ, (и той) да бѫде въ съгласие съ вашитѣ колички, съ вашитѣ разбирания. Казвате: „Да разберемъ“. Хубаво, съгласенъ съм съ васъ, че трѣбва да ви говоря на единъ понятенъ езикъ. Наскоро ми донесоха петь праскови, много едри. Гледамъ – едната много голѣма. Искамъ да зная колко тежи. Пращамъ една сестра да я претегли на бакалницата. Тя се връща и казва, че тежи 260 грама. Повече отъ четвърть кило. Четири праскови тежатъ едно кило и 40 грама. Азъ предполагахъ 100–150 грама (за една). То сѫ предположения, пъкъ искамъ да сравня съ една мѣрка (точно) колко тежи. Ще ме попита нѣкой, защо я тегля. (За да) зная вече колко тежи. (Щомъ) зная каква е формата, колко е тежестьта ѝ, ако се изгуби – ще я намѣря. Тя тежи 260 грама, но тя не е „претеглѣна“ точно. Плодоветѣ отъ едно дърво никога не тежатъ еднакво. Малко различие има въ всичкитѣ. Ако имате точна мѣрка, теглилка, (ще откриете, че) всичкитѣ плодове се различаватъ по тежесть. (И така) ще намѣрите плода, (който) се е загубилъ. Формата не е една и сѫща, и цвѣтътъ не е единъ и сѫщъ. Има едно широко различие, въ което ние можемъ да разпознаваме нѣщата. Вие сега мислите, че каквато и да е мисъль и другъ може да (я) мисли, но има едно голѣмо различие между вашитѣ мисли и вашитѣ схващания и схващанията на нѣкои други. И старитѣ мислятъ за любовьта, и младитѣ мислятъ за любовьта, и възрастниятъ мисли за любовьта. Но каква грамадна разлика има въ понятията (за) любовьта. Вие може да живѣете, както искате – това е ваше право. Но никога не налагайте онова ваше право на другитѣ хора като ваше лично право. Когато азъ говоря, правото, което азъ имамъ – никой не може да го има. Щомъ вие ми налагате вашето право и азъ ви налагамъ моето право – то е вече насилие. Всички искате да налагате вашето право. На себе си може да го налагате, (а) на другитѣ може да го представите. Ако харесватъ вашето право – доброволно може да го вземате. Ще имъ представите вашата кѫща. (И) ако видятъ (какъ) е наредена, може да (я) взематъ (за) единъ образецъ. Но вие да идете и да имъ налагате вашитѣ разбирания – то нито е (и) за вашето добро. И Божественото, като слѣзе въ васъ, ни най-малко не измѣня човѣшкото естество. Духътъ, като слѣзе въ нервния човѣкъ, той ще се покаже нервенъ. Въ разположения – ще бѫде разположенъ. Въ онзи, който обича да си похапва, остава пакъ такъвъ. (Въ) който е сприхавъ, сприхавъ си остава. Като дойде духътъ – учи го, внася нѣщо ново, учи го самъ да се справи съ тази сприхавость, казва (му) защо е сприхавъ. (Защото) той много бърза. Нѣма една права преценка (за) времето. Въ малко време иска скоро да свърши работа за цѣлъ день. Той иска за 5–10 минути да я свърши. Духътъ казва: „Не може тази работа да стане за половинъ часъ. Цѣлъ день се изисква“. Като оперешъ една риза, че я туришъ на вѫжето, ще (ти) вземе 4–5 часа, докато се изсуши. Той вдига шумъ, защо да не грѣе слънцето, да (я) нагорещи, да се оглади съ топло желѣзо отгоре. Виждамъ, като ги гладятъ съ топлото желѣзо – нѣкѫде (е) пресилена работа, изгорено (е). После казватъ: „Извинете“. Нѣма извинение. Какво ще извинявамъ? Изгорили ризата ми – ще извинявамъ. Казва: „Прости ми“. Какво ще ти простя? Нѣма какво да ти прощавамъ. Сега вие казвате: „Той е много сприхавъ“. Той е много сприхавъ, пъкъ ти си толкозъ разложенъ, че работата, която се свършва за петь минути, ти трѣбва цѣлъ день да я свършишъ. (И) казва: „Азъ съмъ разложенъ човѣкъ“. Сприхавиятъ иска работата отъ цѣлъ день за петь минути да я свърши, пъкъ разложениятъ – работата, която се свършва за петь минути, иска да я свърши за цѣлъ день. Размѣнили сѫ си ролитѣ. Ти, който си сприхавъ, трѣбва да влѣзешъ за работата, (за) която се изисква цѣлъ день. (А) пъкъ разложениятъ – да иде на неговото мѣсто. Разложениятъ да иде на мѣстото на сприхавия, и сприхавиятъ да иде на мѣстото на разложения. Търпеливитѣ хора знаешъ колко сѫ сприхави. Той не се показва, той търпи, но е сприхавъ. Набрала се много вода. Вие още нѣмате философия. Видишъ една погрѣшка – да се радвашъ на човѣка. Падналъ нѣкой на земята – какво лошо има въ това? Азъ какъ гледамъ на нѣщата? Ние на дребно гледаме сега, не на широко, много на дребно гледаме. Паднала нѣкоя ябълка – детето се радва. Клонищата сѫ високи (и) малкото дете не може да си откѫсне. Ябълката паднала за детето – да я вземе. Услужва му. (А ти) казвашъ: „Да бѣше седѣла“. Но ти ще я вземешъ. Тази ябълка паднала, детето минава, детето я взема. (Ако) ябълката не пада – пакъ е за добре. На туй (дете) стомахътъ е разстроенъ, (а) ябълкитѣ не сѫ узрѣли. Ако падне тази ябълка, то ще я вземе, ще я изяде (и) ще го боли корема. Затуй ябълката останала горе, да не му причини болка. Когато узрѣе, самата ябълка иска да му услужи, (а) въ другия случай – не иска да му причини болка. Вие така не гледате. Казвате: „Защо да нѣмамъ пари, защо да нѣмамъ дрехи, защо да нѣмамъ обуща?“ За да не те боли корема, за да не те боли главата, за да може да спишъ добре, за да може да се учишъ добре. Затова нѣмашъ пари. Защото паритѣ сѫ единъ товаръ – непотрѣбенъ за ума. Ти ще се карашъ съ хората за тѣхъ. Вие ще кажете: „Безъ пари не може“. То е другъ въпросъ. Безъ пари не може – съгласенъ съмъ. Не може, разбира се. Отивамъ на трамвая, безъ пари не ме пущатъ. Пари ми трѣбватъ, за да ме пуснатъ на трамвая. Трѣбватъ ми 5 лева. Защо ще искамъ 5 хиляди лева? Искамъ да си направя една кѫща за 25 хиляди лева, или за 50 хиляди лева, или за 100 хиляди лева. Защо ще искамъ 100 милиона? 25 хиляди ще поискамъ – ни стотинка повече, ни стотинка по-малко. Вие, като искате, винаги туряте единъ левъ повече. То е вашата погрѣшка. Нѣкой пѫть туряте единъ левъ по-малко. Пакъ е вашата погрѣшка. Точно ще туришъ 25 хиляди лева. Една кѫща ми трѣбва – за 25 хиляди лева. За 50 (хиляди) не искамъ, за 100 хиляди не искамъ. За 25 хиляди една кѫща е много по-благословение, отколкото за 50 хиляди, която не обичамъ. Нѣкой момъкъ, високъ два метра, обикне една кѫсичка мома. Не иска да бѫде като него такава мотовила. Гледамъ го – единъ контрастъ. (Тя) като дете върви съ него. Нему му е приятно. Дойде нѣкѫде, вземе я на рѫце, пренесе я презъ реката като негово дете. Ти намирашъ едно несъответствие, че не си приличатъ. Въ механическо отношение – не си приличатъ, но въ органическия свѣтъ – си приличатъ. Тя е по-далечъ отъ него, затова низка се вижда. И тя е като него висока. Дългиятъ момъкъ и кѫсата мома са отдалечени, тѣ не може да живѣятъ добре. И поколѣнието ще бѫде като тѣхъ: които мязатъ на бащата – ще бѫдатъ високи, които мязатъ на майката – ще бѫдатъ низки. Кои сѫ причинитѣ за низкитѣ хора? Тѣзи хора, които сѫ високи, голѣмо притѣснение сѫ имали, затова сѫ станали много високи нагоре. Тѣзи, които сѫ низки, сѫ били нашироко, нѣмало никой. (Тѣ) на високо не растатъ, но на дебело растатъ. Следователно: високитѣ – тънки ставатъ, кѫситѣ – дебели ставатъ. Сега това азъ ви превеждамъ само за изяснение, за да мислите. Имате единица житено зърно, единица царевица, единица риба, една птица, единъ конь, имате и единъ човѣкъ. Всичко имате шесть единици. Едни и сѫщи ли сѫ качествата на тия единици? Казвате: „Едно, едно“. Или казвате: „Азъ, азъ“. Ако житеното зърно каже „азъ“ – човѣкъ ли е? Ако царевицата каже „азъ“ – човѣкъ ли е? Ако и другитѣ кажатъ „азъ“ – не сѫ „азъ“. Човѣкъ само като каже – разбираме. Всички тия единици се събиратъ въ него. Всичкитѣ единици сѫ 6. На какво е равно? Равно е на 6 единици. Сега, да се направи вѫтрешна връзка. Като събирате нѣщата, какъ може да ги съберете на едно мѣсто? Житенитѣ зърна може ли да ги съберете на едно мѣсто? Въ една торба може ли да ги съберете? Какъ ще ги съберете? Може ли да живѣятъ заедно? Житеното зърно и царевицата не може да живѣятъ въ вашата кѫща. Нѣматъ условия. Освенъ, ако ги посѣете въ една саксия – може да растатъ, (но) трѣбва да вземете грижа. Ако живѣятъ въ вашата кѫща – ще бѫдатъ хилави. Тѣ трѣбва да живѣятъ далечъ от кѫщи, на нивата. Рибата може ли да живѣе у васъ? – Не. Вода трѣбва, за да живѣе. Ами птицата? – Въ въздуха, горе, трѣбва да живѣе. И човѣкъ трѣбва да живѣе при своитѣ си. Сега казвате: „Защо житото да не може да живѣе при мене?“ – Не може да живѣе. Сега казваме: „Да живѣемъ заедно“. Чрезъ Духа Божи можемъ да живѣемъ. Ние може ли да живѣемъ единъ въ другъ? То е най-мѫчното схващане, да живѣемъ единъ въ другъ. То (се) подразбира – да работимъ за доброто на нѣкого. Ти мислишъ заради него. Ако ти мислишъ, ако ти чувствувашъ нѣщо заради него, той може да живѣе надалече отъ тебе, може да живѣешъ заради него. Вие казвате, че за да обичате нѣкого, той трѣбва да бѫде въ вашата количка. Той, щомъ дойде въ вашата количка, ще се намѣри въ притѣснение. Никога не викайте хората въ вашата малка количка тѣ да се качатъ. Нѣма мѣсто, заради него. Тя е само заради васъ. Той да си дойде съ своята количка. После, между него и васъ, да има разстояние. Казвамъ: Въ какво именно трѣбва да се приложи това? Тогава ние говоримъ за любовьта, или говоримъ за живота, или говоримъ за истината, или говоримъ за знанието. Какво трѣбва ние да разбираме въ сѫщность? Въ сегашния животъ въ какво отношение трѣбва да разбираме живота? Станешъ, искашъ да живѣешъ. Какво разбирате подъ думитѣ „искашъ да живѣешъ“? Ти, на главата си, имашъ седемь отвърстия. Очитѣ ти искатъ свѣтлина. Ушитѣ ти искатъ звукъ, говоръ, да чуятъ нѣщо. Носътъ ти изисква ухание. Устата ти изисква ядене. Вие имате очи, уши, носъ, уста – всичко четири отвърстия. На какво съответствуватъ тия отвърстия? Ако възприемешъ свѣтлината – ще се научишъ хубаво да рисувашъ, да пишешъ. Ако слушашъ хубаво – ще се научишъ хубаво да говоришъ. Ако възприемешъ уханието – ще се научишъ да преценявашъ, преценка да давашъ на нѣщата. Като видишъ уханието на единъ цвѣтъ – ще видишъ и неговото съдържание. Та казвамъ: Когато дойде единъ човѣкъ при васъ, съ очитѣ си трѣбва да го прецените. Да гледашъ единъ човѣкъ съ очитѣ си, мозъкътъ ви трѣбва да образува свѣтлина. Ако вашиятъ мозъкъ не изпраща свѣтлина, васъ хората нѣма да ви виждатъ. Ако вие сте едно тъмно тѣло – не препращате никаква свѣтлина. Васъ хората не може да ви обичатъ, нито вие може да обичате сами себе си. За да обичашъ самия себе си, трѣбва да има кое да обичашъ въ себе си. Вие, въ сегашното състояние, кое обичате въ себе си? – Като се погледнешъ въ огледалото – приятно ти е. Кое обичашъ? Нѣкой пѫть се харесвашъ. Кое харесвашъ въ себе си? Другъ пѫть не харесвашъ. Кое не харесвашъ? Вие се намирате на изпитъ сега. (И) казвате: „Не го знамъ“. Че не го знаете – не го знаете. Колко безбройни нѣща има, които не знаете. Вие пѣете тукъ. Но отъ пѣене до пѣене има разлика. Може ли, като затворимъ лампитѣ и вие като запѣете, да дойде свѣтлина? – Не можете. И азъ, ако пѣя, пакъ нѣма да дойде свѣтлината. Понеже вече е направена една инсталация, защо ще ходимъ да харчимъ излишни енергии за нова инсталация? Може да направимъ да свѣтне и безъ лампи. Но защо ще харчимъ тази енергия, когато има свѣтлина? Какъвъ ще бѫде поводътъ? Ако азъ направя тия лампи да свѣтятъ, вие ще станете ли по-добри? – Нѣма да станете. Ще се учудвате. Вие ще искате като мене и вие да го направите. И вие може да го направите, пъкъ светътъ нѣма да стане по-добъръ. Мислите ли, че като влѣзе електричеството въ света, хората станаха по-добри? Удобства иматъ повече, но не сѫ станали по-добри. Сега, съ лампичката, лесно може да станешъ добъръ. Много практично е. Като натиснешъ копчето – може да го видишъ. Въ съвременния животъ (трѣбва) на мѣсто да се приложатъ окултнитѣ науки за възпитанието на хората. Сега съ тѣхъ си служатъ да търсятъ престѫпницитѣ. Съ тия науки представятъ единъ престѫпникъ какъвъ е. Това не е наука. Това е медицина. (За) да се възпита човѣкъ, трѣбва да се търсятъ ония, нормалнитѣ, белези на човѣшкия животъ. Ако вашитѣ очи бѣха голѣми колкото моята лупа, какви щѣхте да бѫдете? Каква трѣбваше да бѫде главата ви? Ако устата бѣше широка половинъ метъръ, или ако ушитѣ ви бѣха дълги 75 сантиметра, какво трѣбваше да бѫде ухото? Хубави сѫ ония уши, които схващатъ най-тънкитѣ приятни гласове. Хубави очи сѫ (онѣзи), които виждатъ най-хубавитѣ цвѣтове. Носъ, който различава най-хубавитѣ ухания на цвѣтята. Уста, която вкусва различнитѣ храни и разпознава хранитѣ – тази уста е добра. Тази уста трѣбва да знае и добре да говори. Ако устата не знае да говори хубаво и не знае да различава хранитѣ, ако носътъ не може да различава уханията, (ако) ухото не може да различава звуковетѣ и, (ако) очитѣ не могатъ да различаватъ свѣтлината, казваме: „Слаби сѫ очитѣ, слаби сѫ ушитѣ, слабъ е носътъ, слаба е устата“. Азъ имахъ наскоро единъ примѣръ. Единъ день ще ходимъ на екскурзия и (сме) хванали единъ малъкъ автомобилъ за 5 души, а 9 души влѣзохме вѫтре. Казвамъ: „Не става тъй. Други се сърдятъ, че нѣмало мѣсто заради тѣхъ“. Хванахме втория пѫть единъ автомобилъ, който побира 35–37 души. На двама души, които влѣзоха, направихъ имъ услуга, (а тѣ) пощурѣха. Едната бѣше една сестра възрастна, другата – млада сестра. И дветѣ пощурѣха. Едната ми писа такова безобразно писмо – по-безобразно писмо никой не ми е писалъ. Защо? Азъ зная защо. Глупава работа. Тя пише така, но погрѣшката е моя. Тя искаше пешъ да си ходи, (а) азъ искахъ да ѝ услужа. Понеже не я турихме въ автомобила дето искаше тя, на първото мѣсто, (на)прави цѣлъ единъ въпросъ за почетното мѣсто. После – автомобилътъ не е мой, азъ никакво разпореждане не съмъ далъ кого кѫде да турятъ. Турили ги, които не си съответствуватъ. Нѣкой пѫть (така) се събирате вие, че не се разбирате. Когото не обичате – не трѣбва да сѣдате до него. Които се обичатъ – да сѣдатъ единъ до другъ. Които не се обичатъ – между тѣхъ ще турите да седнатъ други, които се обичатъ, за да се поляризиратъ. Въпросътъ не е само за тази сестра. Тази сестра се прояви, другитѣ още не сѫ се проявили. Тая сутринь изпращамъ си цигулката. Една млада и една стара сестра се спрѣчкаха за цигулката. Споръ е, кой да я носи – младата или старата. Ако младата я носи – ще придаде едни качества, ако старата я носи – ще приложи други качества. Цигулката се противеше, не искаше старата да я носи. Това е желанието на цигулката. Тя иска да се подмлади, младъ да я носи. Азъ вземахъ страната на цигулката. Отварямъ прозореца (и) казвамъ: „Оставете младата да я носи, това е желанието на цигулката. Въ реда на нѣщата е да се подмладява. Тя е доста стара, 300 години има, остарѣла (е). Иска да се подмлади, модерна да стане, бръчки не иска“. Азъ не искамъ да правя критика върху нѣщата. Не искамъ да критикувамъ, защото ще критикувамъ себе си. Всичката погрѣшка е, че съмъ ви събралъ толкозъ разнообразни и сега ви занимавамъ (така), че отъ васъ да излѣзе нѣщо. Азъ ви казвамъ: Отъ васъ ще стане това, което е вложено въ васъ. Който е царевица – царевица ще стане. Който е жито – жито ще стане. Който е ябълка – ябълка ще стане. Който е круша, който е риба, който е комаръ – това и ще стане. Учено сѫщество е комарътъ, понеже хоботътъ му показва интелигентность. Неговиятъ носъ е тамъ. Слонътъ и комарътъ си приличатъ. И пеперудитѣ съ дългитѣ си хоботи си приличатъ. Слонътъ, комарътъ и пеперудитѣ си приличатъ. Комарътъ мисли, че е ученъ човѣкъ и, че като него ученъ човѣкъ нѣма. Пеперудата мисли, че като нея такава красива нѣма. И слонътъ си мисли, че като него нѣма. Паякътъ хване пеперудата – опапа я. Дойде нѣкоя птичка, глътне комара и учениятъ влѣзе вѫтре. Слонътъ и него го впрѣгнатъ да носи трѫби. Питамъ: По какво се отличава този, голѣмиятъ, слонъ, по какво се отличава комарътъ? Много харесвамъ комаритѣ, понеже сѫ много музикални. И доста умни сѫ. Преди години, когато азъ бѣхъ въ Варна, бѣхъ въ единъ хотелъ (и) имахъ въ стаята единъ музикаленъ комаръ. Бѣше се скрилъ нѣкѫде и вечерно време дебне, като река да задрѣмя – дойде и запѣе. Доста музикаленъ тонъ имаше. Нѣкой пѫть вземе високи тонове (и) казва: „Кръвчица“. Щомъ се пробудя – никакъвъ го нѣма. Като река да задрѣмя – усѣща кога задрѣмвамъ. Сутринь гледамъ – кацналъ, изтеглилъ малко кръвь. Казва: „Да взема малко отъ кръвьта на този светия, да опитамъ, че и азъ да стана като него. Най-после го намѣрихъ“. Казвамъ му: „Я да си вървишъ при комаритѣ“. Три–четири пѫти му казахъ: „Нѣкоя вечерь ще те ударя, ще те претрепамъ, ще ме накарашъ престѫпление да направя. Досега никакво престѫпление не съмъ правилъ. Ще ме държатъ отговоренъ, ще ме теглятъ подъ сѫдъ за единъ комаръ, че съмъ извършилъ престѫпление“. Таманъ се освободихъ отъ този комаръ, ето иде една госпожица мишка. Седи тя въ стаята и гледамъ – бута хлѣба. Увия го въ кърпа, вдигна го нависоко, тя пакъ се качи. Намирамъ – яла отъ хлѣба, пъкъ (и) стаята се умириса. На езика ми пришки излѣзоха. Казахъ ѝ нѣколко пѫти – тя не си отива. Една вечерь азъ се ухитрихъ. Намѣрихъ единъ голѣмъ пликъ, турихъ хлѣба вѫтре. Притаихъ се като светия – чакамъ да влѣзе въ плика. Като влѣзе – натиснахъ я. Седи насреща и си мърда муцуната. Казвамъ ѝ: „Защо ти не ме питашъ, защо ходишъ да ядешъ хлѣба и стаята ми умириса?“ Пуснахъ я сутриньта отгоре, дадохъ ѝ единъ урокъ. Отъ третия етажъ я пуснахъ. Щомъ я пуснахъ, веднага взе къмъ югъ по улицата. Освободихъ се отъ нея. Какво ще каже тази мишка? Че ме обича? Тя обичаше хлѣба. Ако нѣмахъ хлѣбъ, (тя) не щѣше да дойде при мене. Ако кръвьта ми не бѣше добра, комарътъ нѣмаше да дойде при мене. Не се заблуждавайте. Ние се заблуждаваме и казваме, (че) много (ме) обича – колкото комаръ. Мишката и тя толкозъ ме обича. Азъ бихъ я търпѣлъ, но цѣлата стая се вмириса. Мирише. Да я пратя на баня да се окѫпе – не иска да иде. Трѣбваше азъ да я окѫпя, (но) тя не се съгласява. Мишка кѫпе ли се? Казвамъ сега: Другото е моралъ. (Вие) казвате: „Да бѫдемъ добри“. Вие градите върху единъ животъ, дето и доброто и злото сѫ заедно. Вие искате да бѫдете добри, безъ да бѫдете лоши. Вие живѣете въ единъ животъ, дето и доброто и злото сѫ две сестри. Обичатъ се доброто и злото. Вие сега искате да турите единъ клинъ между доброто и злото – да ги раздѣлите. Казвате: „Ние сме добри“. Ти си въ познание на доброто и злото. Богъ казва: „Да не ядешъ отъ дървото, дето живѣе доброто и злото“. Следователно: вие искате да бѫдете добри, безъ да правите зло. То е невъзможно. Вие искате да бѫдете лоши, безъ да правите добро. Невъзможно е. Ако си лошъ – ще правишъ добро. Ако си добъръ – ще правишъ зло. Ами ти, като изядешъ житото, не правишъ ли зло, кажете ми? Когато изядешъ една кокошка, не правишъ ли зло? Ние сега мислимъ, че сме много добри хора. Нѣкой пѫть гледамъ нѣкоя муха. Като кацне – философствува. Нѣкой пѫть безпокои ме. Ударя я, (тя) падне на земята. Не че искамъ да я убия. Гледамъ – мухата паднала. Казвамъ: „Нека седи, какво има“. Гледамъ я дали ще стане или не. Като стане – стане ми приятно. Отворя вратата, изпѫдя я навънъ. Казвамъ (ѝ): „Навънъ стой, не влизай въ стаята, може да стане инцидентъ, може да се блъснемъ“. Съ моята рѫка може да я ударя (и) повече. Има такива мисли въ живота, подобни на мухитѣ. Тѣ безпокоятъ. Първото нѣщо е вредението (имъ). (Та) който и да е да носи цигулката ми – има право. Ако искате да носите моята цигулка, въ година(та) има 365 дни (и), ако тукъ сте 700 (души) – въ две години (може) всѣки да дойде по единъ пѫть да носи цигулката ми. Нѣкой пѫть нѣкои искатъ да ме видятъ повече. Отъ тѣхъ зависи. Слънцето изгрѣва (и) слънцето нѣма да дойде при мене, (а) азъ трѣбва да излѣза да го видя. То ще прати на всичкитѣ отъ своята енергия. То ще ми прати единъ малъкъ подаръкъ. Нѣкой день ще ми прати червенитѣ лѫчи, нѣкой день – портокаловитѣ, нѣкой день – жълтитѣ, зеленитѣ, синитѣ, ясносинитѣ, виолетовитѣ. Ако ми прати отъ червенитѣ лѫчи – въ мене животътъ ще се увеличи. Ако ви прати отъ портокаловитѣ лѫчи подаръкъ – ще се индивидуализираме, ще се усѣтя като човѣкъ. Ако ми прати зеленитѣ лѫчи – ще усѣтя, че организмътъ ми се развива правилно: стомахътъ (ми) функционира намѣсто, мозъкътъ функционира, дробоветѣ функциониратъ. Ако прати жълтитѣ лѫчи – започвамъ да се чувствувамъ добре. Ако прати синитѣ лѫчи – имамъ разположение да се моля, хубаво да размишлявамъ. Ако ми прати виолетовитѣ лѫчи – ще стане силна волята ми, ще започна малко да заповѣдвамъ. Та казвамъ: Желанието ви да ме видите и да ви видя е нормално. Когато азъ видя нѣкого – приятно ми е. Защо? – Понеже за мене всичкитѣ хора сѫ проявление на Бога. Като срещна единъ човѣкъ гледамъ какво да ми даде и какво азъ ще му дамъ. То е първото нѣщо, каквото то може да ви даде. Всѣки, когото обичате, той (ви) дава повече. Който ви дава и комуто вие давате, той ви обича повече. Който ви дава повече на васъ, вие го обичате повече. И комуто вие давате повече, той ви обича повече. Има едно отношение (въ) любовьта: пропорционално (е) на онова, което ти давашъ. Божията Любовь е безгранична, понеже Богъ безгранично дава. Той е създалъ свѣта. Нему Му е приятно да дава отъ Себе си. Ние не можемъ да бѫдемъ като Него, понеже нѣмаме туй, безграничното богатство. Въ Него е всичкото богатство. По нѣкой пѫть и Той ни дава, за да можемъ и ние да даваме. Ние по-малко ще раздаваме сега. На едно цвѣте колко вода трѣбва да му дадешъ? 50–100 грама. Много интересно е да обичашъ единъ човѣкъ и да знаешъ отъ какво той се нуждае, да знаешъ отъ какво той има нужда. Това е обичь. Бихъ желалъ да направите единъ опитъ за една седмица. Между васъ тукъ, на Изгрѣва, да стане рай. За една седмица го направете, после пакъ ще го туримъ по-обикновено. За една седмица да направимъ единъ рай. Сега вие съгласни ли сте за една седмица да направимъ рай? Ще си вземете една тетрадка, (за) да видите всѣко отклонение. Като се зароди – ще го запишете. Ще си отбележите времето, (напримѣръ) има едно облаче на изтокъ. На изтокъ е справедливостьта. Ако на северъ се зароди – тамъ е истината. Ако на югъ се зароди – тамъ е доброто. Ако на западъ се зароди – тамъ е доволството. Като ти дадатъ правдата – ти си доволенъ. Срещу правдата седи доволството. Срещу истината седи доброто. Защото доброто е нѣщо материално. Една седмица тукъ да живѣете като въ рая. Като излѣзете изъ района на Изгрѣва, може да правите каквото искате. Щомъ като влѣзете тукъ – да се измѣните. Като че сте въ рая. Да забравите свѣта – вземане, даване, обиди. Да мислите, че всичко е наредено. Да мислите, че сте милиардери (и) имате всичко на разположение. Съгласни ли сте за една седмица? Не само единъ, но всички да се съгласите. Ако туримъ това, ще кажете: „Днесъ какво(то) казва Учительтъ, мълкомъ ще го приложимъ“. Като влѣзете (въ) него день – ще размишлявате, цѣла седмица ще размишлявате за невидимия свѣтъ. (Трѣбва) да виждате въ природата навсѣкѫде доброто. (Като) погледнешъ слънцето – да ти е приятно. Като видишъ дима – да видишъ красота въ дима. Като се биятъ въ единъ домъ – да видишъ (сякашъ), че си изтърсватъ праха. Да оставимъ другото. Трѣбва да си (по)говоримъ малко музикално. Ние сме дошли до едно мѣсто, (кѫдето), като се пѣе една пѣсень, не се пѣе ясно. Всѣкога пѣсеньта трѣбва да се пѣе различно. Вие имате единъ възгледъ: Богъ е вложилъ нѣщо въ вашата душа, което въ този животъ трѣбва да се развива. Доброто, което е въ васъ, да се развива въ съгласие съ злото. И злото, което е въ васъ, да се развива въ съгласие съ доброто. Започва една пѣсень от до. До е освобождение. Искашъ да пѣешъ „освобождение“. Нѣкой пѫть искашъ да се освободишъ, усѣщашъ се ограниченъ – пѣй до. /Учительтъ, съ цигулката въ рѫка, пѣе до, после пѣе „животъ“. Учительтъ изпѣ „животъ“ въ различни вариации/. Каква е разликата (между) началото на освобождението и края на освобождението? Ти си неразположенъ, (разположенъ). /Учительтъ пѣе „животъ“ много пѫти (и) „Въ живота азъ обичамъ истината, въ живота азъ обичамъ труда, въ живота азъ обичамъ истината, въ живота азъ обичамъ труда, труда, труда, обичамъ труда“/. Какво означава „трудъ“? Като се трудишъ – да (си) превеждашъ. Вие живѣете въ единъ свѣтъ на препятствие. Какво трѣбва да го правишъ (него – свѣта на препятствието), ако това Ж не се пречупи, ако човѣкъ не превива краката си? (Защото) при свиването на краката, става скѫсяване – то е пречупване на кръста. Знакътъ на Хитлера – то е животътъ въ движение. Я изпѣйте съ мене „животъ“. /Всички пѣятъ. (Учительтъ) пѣе „Колко азъ те обичамъ тебе“/. Какво ви коствува да изпѣете това? /(Учительтъ) пѣе „Обичамъ те, защото ти не ме обичашъ“/. Не че не ме обичашъ. „Не ме обича“ ето за мене какво значи: че „не ме обича“, разбирамъ, че не дава възможность азъ да се проявя, (т.е.) ти въздържашъ своята любовь азъ да се проявя. Ти не може да обичашъ, безъ той да ти дава възможность. Той, като показва, че не те обича, той замълчава. Какъ ти ще се проявишъ (тогава)? Той не те обича, остава ти да го обичашъ, остава ти да се проявишъ (и) ще ти даде всичкитѣ блага – той (ще) ти (даде) хиляди плодове. Азъ те обичамъ, защото ти не ме обичашъ. Азъ те обичамъ, защото ти си ми далъ възможность азъ да се проявя вече. То(ва) е мисъльта. Когато ви кажатъ, че нѣкой не ви обича, и вие по нѣкой пѫть мислите, че Господь не ви обича. Значи той ви дава възможность вие да се проявите. Вие се самозаблуждавате. Проявете се – тогава да видите. Научете се да се проявите, да вѣрвате, че Богъ ви обича. Сега нѣкои искатъ да предадемъ нѣщо музикално. Въ времето ще се загуби този смисълъ. Животътъ се развива въ съвсемъ друга гама. Вие никога не може да седнете и на вашите заблуждения да имъ пѣете. На живота може да пѣете „колко много те обичамъ“. На заблужденията не може да пѣете „колко много ви обичамъ“. Ако пѣете на живота, нему му е приятно. Ако нѣкой ви каже на ухото „Колко много те обичамъ“ – вие ще се стѣгнете. Казвате: „Има нѣщо“. Когато кажете, че много обичате кокошката, тя казва: „Малко по-надалече отъ вашата обичь“. Като пѣя, кокошката казва: „Какво добро може да ми направишъ? Ти може да ми пѣешъ, че ме обичашъ“. Онѣзи, които не обичате, попѣйте имъ „Колко азъ те обичамъ“. Поне тъй направете. Сега въ вашия умъ седи мисъльта: „Азъ може да взема нѣкоя класическа пѣсень отъ Бетовенъ“. Но то е голѣма работа. Тази музика, отъ Бетовенъ, е за бѫдещия вѣкъ, не е засега. Сега се мѫчатъ, мѫчатъ, какво искалъ да каже Бетовенъ, какво казалъ Бетовенъ. Тази класическа музика е взета отъ свѣтилищата. Нѣкои цигулари, като свирятъ, правятъ движения. Но той, (цигуларятъ), дига си главата. Но, ако не мисли, главата му е празна. Натѣгне, наведе се надолу. Много цигулари свирятъ съ наведена глава повече, отколкото трѣбва. Единъ малъкъ наклонъ на главата напредъ може да има. Често нѣкой казва: „Моитѣ почитания“, и прави единъ лекъ поклонъ. Другъ прави много голѣмъ поклонъ. Нѣкой леко се прекланя, прави малъкъ реверансъ, другъ прави голѣмъ реверансъ. Като направишъ голѣмъ реверансъ, харчишъ енергия за сто души. Въ (другъ) единъ свѣтъ ще те държатъ отговоренъ, защо ти такъвъ реверансъ му направи. Казвамъ: Учете се. Защото въ оня свѣтъ, като идете, само за единъ реверансъ ще ви върнатъ. Сега азъ тукъ нѣмамъ предвидъ никого. Когато говоря, азъ казвамъ на себе си: Причината си ти, тия хора си бѣха въ свѣта, що ги събра? Казвамъ на васъ: Развивайте онова, което Богъ е турилъ въ вашия умъ. Развивайте онова, което Богъ е турилъ въ вашето сърдце. Развивайте онова, което Богъ е вложилъ въ васъ. Нѣкои отъ васъ има да развивате (чувството за) времето. Нѣкои има да развивате чувството на красотата. Нѣкои има да развивате чувството на милосърдието, на справедливостьта, на реда, порядъка, на чистотата. Нѣкои отъ васъ има да развивате чувството на достойнство, да имашъ достойнство. Какъ се проявява достойнството? – Ти (да) се изправишъ, (да) вървишъ наперенъ, а не да тръгнешъ като баба. Другъ, като върви, да има осанка, че като го видите да ви е приятно. Гледамъ, нѣкои хора се движатъ много хубаво. Спирамъ се да ги гледамъ – като художникъ, който рисува. Има нѣщо хубаво. Когато умътъ е заетъ съ хубави работи, човѣкъ се движи добре. Щомъ имате разположение на ума, на сърдцето и на волята – винаги ще ходите хубаво. Да мислишъ, да чувствувашъ – то е здравето на човѣка. То е благословение. Виждате, (че) въ всички, въ васъ, има много хубави работи. Снощи, тукъ, (бѣше) една сестра, въ която влѣзли духоветѣ (и) искатъ да бѫдатъ свободни. Влизамъ въ положението ѝ. Но човѣкъ, което дава на хората, тѣ трѣбва да иматъ нужда отъ него. Ако двама хлѣбари дойдатъ на Изгрѣва да си продаватъ хлѣба, ще има конкуренция. „Отъ мене купете, отъ мене купете“. Вие дойдете до любовьта и всѣки иска повече. Всѣки иска да образува крѫжокъ. То е бакалница, то е хлѣбарница. Оставете свободни другитѣ. Ако сте бакалинъ, оставете свободно който иска да дойде при васъ. Свободна търговия. Ако е по любовь – оставете хората да (ви) обичатъ, както тѣ могатъ да обичатъ, както (тѣ) разбиратъ. И другитѣ да ви оставятъ свободни да ги обичате, както вие разбирате. Азъ не искамъ за любовьта да ви давамъ едно правило. Ако искамъ да ви дамъ правило, ще ви кажа: Елате съ мене да вървите и, каквото азъ правя, ако ви отърва – правете го. Не се спирамъ да давамъ наставления. Или спра се при нѣкой, на когото кракътъ е изкълченъ. То е анормално състояние, (когато) азъ ще му причиня болка на крака. Трѣбва да му обяснявамъ, защо така постѫпвамъ. (Той) казва: „Не знаешъ ли, че ме боли кракътъ? Защо го мърдашъ?“ – Защото, ако азъ не му мърдамъ крака, нѣма да го намѣстя. (Той) казва: „Човѣщина трѣбва да имашъ“. – Човѣщината е въ това, че като му мърдамъ крака – да го намѣстя, и следъ единъ день да бѫде здравъ. Ако му мърдамъ крака, и следъ десеть деня не е здравъ – нѣмамъ човѣщина. Азъ ще (му) намѣстя крака и следъ единъ день ще оздравѣе. Тогава съмъ постѫпилъ по човѣшки. Ако не оздравѣе следъ единъ день – не съмъ постѫпилъ по човѣшки. Казвамъ: И вие, когато намѣствате крака, и следъ единъ день (той) оздравѣе – на мѣсто е. Но, ако следъ десеть деня не може да оздравѣе – не е на мѣсто. Вие имате абсолютно право. Всѣки може да постѫпи, както иска. Тогава и хората ще постѫпватъ спрямо васъ, както тѣ искатъ. Ако всинца постѫпваме, както Богъ изисква, Той ни говори. /Учительтъ пѣе „животъ“/. Азъ ето какъ гледамъ на живота. Мѫчно е да имате този възгледъ. Нѣкой се отнася съ васъ малко по-зле, отколкото трѣбва. То е вѣтъръ. И то си има добрата страна. Ако бурята е по-силна – разклаща дърветата, подобрява кръвообращението. Ако нѣкой ви е крѣсналъ повече – буря е то. Не че е неразположенъ, но вѣтърътъ духналъ нѣкакъ си, нѣкои наклонилъ по-силно, отколкото трѣбва. Дръжте онова правило, което отъ памти-вѣка имате въ себе си. Както Господь ви говори на васъ, така и вие говорете. Слушайте Го. Както Той ви говори отвѫтре, така и вие говорете. Вие, като слушате едно нѣщо – приятно ви е. После, като излѣзете отвънъ – мѫчно се прави. При Господа, като говорите – лесно говорите. Но вънъ отъ Него – мѫчно се говори. Та за тази сестра, която ми писа писмото, казвамъ си: Погрѣшката е въ тебе. Ти, ако бѣше на нейното мѣсто, щѣше да направишъ сѫщото. Така разбира тя. Права е. Кривъ съмъ азъ, че наехъ автомобилъ. Кривъ е автомобилътъ, че дойде. Криво е времето, че бѣше хубаво. Криво бѣше слънцето, че грѣ много добре. Криви бѣхме ние, че имахме пари да идемъ. Ако нѣмахме пари – пешъ щѣхме да идемъ. Сега даже азъ, както ви говоря, бихъ ви говорилъ по-обективно. Обективно се говори, когато този животъ, който сега носимъ, той е единъ чуждъ товаръ. Това не е лошо. Ние сме като затворници, които носимъ затворнически халати. Турятъ ти халата, препашатъ те, ти не го обичашъ, (но) трѣбва да го носишъ. Хамалинъ си, хамалъкътъ не ти е приятенъ, но трѣбва да носишъ. Учитель си, ти какъ ще постѫпишъ? Деца имашъ, съ всички не постѫпвашъ еднакво. Къмъ нѣкои си разположенъ, къмъ други не си разположенъ. Азъ съмъ гледалъ бащи, (когато) нѣкой пѫть дойде детето, бащата не е разположенъ – блъсне го. Другъ пѫть е разположенъ – гали го. Поправя погрѣшката. Нѣкой пѫть – нежно го гали. Ще донесе ябълка, ще купи нѣщо – по този начинъ ще поправи работата. Заглажда, (но) само отгоре. Казвате: „Да сме ясновидци, да предвиждаме нѣщата“. Вие искате всички да бѫдете ясновидци. Предвиждашъ нѣщо, не може да го избѣгнешъ. Изкуството е, като ги предвиждашъ, да може да ги избѣгнешъ. Всички вие попадате все въ заблуждения въ живота. Има нѣкои сѫщества извънъ земята, които само скандали правятъ. Запримѣръ: нѣкой отвори шишето съ масло, остави го отворено (и) казва: „После ще туря тапата“. (И) така се заглавика, (че) бутне шишето и разлѣе маслото. Най-първо, като оставишъ шишето, запуши го и го тури надалече. Не слушай тия, които ти говорятъ. Казватъ ти нѣкой пѫть: „Кажи му да не мисли, че си будала“. (Ти) имашъ достойнство. Покажи, че имашъ (и) човѣщина. Не го слушай. Кажи на себе си: „Азъ нѣма да го правя“. На себе си, като дойде – ти не прави това. Погрѣшкитѣ не се повтарятъ. Една погрѣшка ти два пѫти не можешъ да я направишъ. Тази сестра, която ми писа това писмо, тя втори пѫть не може да направи тази погрѣшка. Това ме радва. Азъ държа писмото. Казахъ, че е безобразно. Като махна „безъ“ – става „образно“. Това, което е написала, е много „образно“. Турямъ това, което е направила (и) е много „безобразно“. Като отдѣля „безъ“ – то значи „планъ“. Той не е скроенъ така, както трѣбва. Погрѣшката е, като влѣзете въ невидимия свѣтъ, ще видите вашата бѣла дреха съ малки точици нашарена. Господь, като не иска да ви гледа съ нацапана дреха, толкозъ мѫдъръ е, че отъ всичкитѣ наши погрѣшки прави хубави цвѣтя. На мѣстото на погрѣшкитѣ, туря цвѣтя. Всичкитѣ цвѣтя, които сѫществуватъ на земята, се дължатъ на нашитѣ погрѣшки, на безобразното говорене. Богъ го е обърналъ и е направилъ цвѣтя, листа. Рѣкитѣ направилъ отъ нашето говорене. Каквото направиме ние, Той го обръща и ние се радваме. Благодарение на нашитѣ погрѣшки, Той е направилъ всичкитѣ тия хубави работи, за да се изправятъ. Като видите хубавитѣ нѣща, ще кажете: „Това сѫ нашитѣ погрѣшки. Благодаримъ на Бога, че отъ нашитѣ погрѣшки е направилъ най-добритѣ нѣща“. Като стане празенъ, Богъ поправя нашитѣ погрѣшки. Като дойдатъ облацитѣ, пакъ е хубаво. Нашитѣ погрѣшки донесоха облацитѣ, дъждътъ ще дойде, вѣтърътъ духа. Всичко въ природата е на свое мѣсто, само ние не го оценяваме. Казвамъ: Да благодаримъ за живота, който ни е далъ, за тѣлото, което ни е далъ, за очитѣ, за ушитѣ, за носа, за устата, за рѫцетѣ, за пръститѣ, пъкъ да благодаримъ и за всѣки косъмъ. Колко косми имамъ мои, които сѫ изгубени. Съжалявамъ, (че) нѣкой косъмъ е падналъ нѣкѫде, на нѣкое нечисто мѣсто, страда. Дреха имашъ, тя е пропита съ твоя магнетизъмъ. Не е хубаво да си давате дрехитѣ. Ако давашъ дрехата (си) – трѣбва да я дадешъ на нѣкой добъръ човѣкъ, не на лошъ. На лошъ, ако я дадешъ – ще страдашъ. Давайте на онѣзи, които ви любятъ. Служете на Бога, който ви люби. Законътъ е такъвъ. Служете на онѣзи, които ви обичатъ. Служете на Бога, Който ни обича. Като ни остане време, ще служимъ и на онѣзи, които не ни обичатъ. Единъ день моята речь, която ви говорихъ днесъ, ще я намѣрите въ природата. Всичкитѣ погрѣшки ще ги намѣрите като хубави цвѣтя. Може би идната година да ги намѣрите. Отче нашъ. ХХ година 3. Лекция отъ Общия Окултенъ класъ 9 октомврий 1940 год., Срѣда, 5 ч.с. Изгрѣвъ.
  19. От книгата, "Всекий дѣнь по една добра мисъль". Общ окултен клас. Година XX (1940–1941). Том I. Първо издание. София, Издателство „Урания“, 1997 Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Божественитѣ врата Добрата молитва. Вениръ-Бениръ. На катедрата предъ Учителя – чиния съ бѣло, едро грозде. Може да запита нѣкой: „Отъ кѫде е дошло това грозде?“ Това (е) една особена материя, отъ която е събрана. Нѣкой пѫть ядемъ гроздето безъ да мислимъ. Следъ като изядемъ гроздето, чувствуваме нѣкой пѫть само вкусътъ му, безъ да се ползуваме отъ неговитѣ сили. Има нѣща, на които трѣбва да се обръща внимание. Човѣкъ трѣбва да обръща внимание на тѣлото си, на сърдцето си и на ума си. Не въ обикновения смисъль да се обръща внимание. Знаете ли на какво прилича свободното разбиране на нѣщата? Представете си, че ви сложатъ на трапезата много хубаво ядене и турятъ трима души съ ножове да седятъ надъ главата ти отгоре. И следъ като се наядешъ, да си почука(тъ) съ ножоветѣ си. Какъ ще ядешъ? Това ядене, колкото и да бѫде красиво, какъ ще го ядешъ като гледашъ ножоветѣ? Най-хубавото ядене е като си самъ въ стаята да ядешъ такова грозде. Сега отъ това грозде ще вземете всѣки по едно зърно и ще запазите семенцата, които сѫ вѫтре. Сега искате да знаете защо. Нѣма какво да ви се обяснява. Когато слънцето изгрѣва, трѣбва ли да ни обяснятъ защо изгрѣва? Когато слънцето залѣзва, трѣбва ли да ни обяснятъ защо залѣзва? Много пѫти правимъ работи, които не трѣбва да ни се обясняватъ. Нѣкой пѫть вие си създавате такива мисли, които сѫ безпредметни. Напримѣръ: искате да знаете колко сте се повдигнали, колко сте станали добъръ, учени, възрастни. Най-първо, като дете на една година, ви интересуватъ едни нѣща. Други нѣща ви интересуватъ на две години, три години, четири години. На 45-тата година казватъ, че човѣкъ ставалъ по-уменъ. Човѣкъ продължава да промѣнява своя интересъ и на 65-тата година, 75-тата, 85-тата, 95-тата, 100-тната. За стогодишната възрасть турцитѣ казватъ: „Юзъ-дюзъ“ – значи: равна е тамъ земята. Питамъ: Като се движишъ по едно равно поле, какво ще се ползувашъ? Това поле нѣма никаква растителность. Отъ гдето минавашъ има прахъ. Има нѣкои нѣща, отъ които човѣкъ трѣбва да се освободи. Вие казвате: „Господь да ни освободи“. Господь всѣка сутринь ви освобождава и всѣка сутринь, следъ като ни освободи, ние пакъ се заробваме. Ти имашъ едно зрънце грозде. Ще го вземешъ и ще го пазишъ за споменъ. Но то ще се развали. Кое е по-хубаво: да запазишъ или да го запазишъ вѫтре въ себе си? Най-запазеното мѣсто е вѫтре: изяшъ го, нищо повече. Може да попитате: „Кѫде ще отиде гроздето?“ Не питай кѫде ще отиде. Когато ви откѫснатъ, като гроздето отъ земята, кѫде ще отидете? Ще се качите на нѣкоя катедра за предметно учение. Сега искамъ да ви наведа на нѣкоя практическа мисъль. Много пѫти съмъ говорилъ, но нѣкои нѣща ни засѣгатъ. Нѣкои мисли засѣгатъ нашитѣ лични чувства. Човѣкъ, като влѣзе въ религиозния животъ, трѣбва да бѫде много внимателенъ. Както се събирате близо, не трѣбва да бѫдетѣ единъ до другъ. Хората обикновено трѣбва да бѫдатъ далечъ единъ отъ другъ. Когато седнатъ единъ до другъ, то има влияния, които се преплитатъ. Не можешъ да се избавишъ отъ това. И на улицата като си, тѣзи влияния проникватъ презъ дрехитѣ ти, презъ мозъка ти, навсѣкѫде. И се върнешъ въ кѫщи, и нѣкой пѫть не си разположенъ, а нѣкой пѫть – разположенъ. Сега не искамъ да говоря за отрицателнитѣ нѣща. Отрицателното е сѣнка на нѣщата. Хубавото, красивото въ свѣта, е господарь. И човѣкъ, по естество, е повече добъръ, отколкото лошъ. Но понеже не проявява своето добро, то злото, което има въ него, макаръ и да е малко, но понеже го проявява, то се вижда, като че е по-голѣмо. Представете си, че на всѣкого едного отъ васъ бихъ далъ по 100 английски лири въ злато. Въобразете си сега това, което въ реалность не може да бѫде. Сто лири колко правятъ? Тѣ тежатъ да кажемъ по 5 грама. Колко струватъ? Сега до допуснемъ, че имате грозде, но да допуснемъ, че рѫката ви е толкова слаба, че не може да вземе нито единъ гроздъ. И после, като го вземете и го турите въ устата си, не можете да го сдъвчете и глътнете. Че вие, ако не можете да разберете една основна мисъль, кѫде е напредъка? Толкова години се говори за вѣрата. Казва се: „Да имате вѣра“. Какво нѣщо е вѣра? Какво нѣщо е надеждата, милосърдието, любовьта къмъ Бога? Всички за любовьта говорите. Любовьта е нѣщо конкретно. Тя е степени на даване и степени на вземане. Могатъ да ви дадатъ отъ любовьта една стотинка, две стотинки, три стотинки. Можешъ да дадешъ една стотинка отъ любовьта, две стотинки, три стотинки, милиони. И нѣкой пѫть, ако дадешъ повече отъ любовьта си, има друга опасность. Майкитѣ често прехранватъ децата си отъ любовь. И тѣзи деца се разболяватъ. И въ духовния животъ има една опасность. Като говоримъ за любовь къмъ Бога, тя може да стане механична и си изгубва смисъла, и не се разбира любовьта. Когато говоримъ за любовьта, тя винаги трѣбва да бѫде нова. И като слушашъ за любовьта, да казвашъ: „Никога не съмъ го слушалъ това“. Щомъ едно нѣщо се повтаря, то не е любовь. Щомъ се повтаря: „Азъ ви обичамъ, азъ ви обичамъ“ – това не е любовь. Любовь е това, за което не се говори така. „Азъ ви обичамъ, азъ ви обичамъ“ – това не е любовь. Ако азъ ви напиша най-хубавото писмо, де е любовьта? Зависи какви сѫ моитѣ подбуждения. Виждамъ, че въ васъ личнитѣ чувства сѫ развити. Обичате да говорятъ хората за васъ. Нѣкой намаже личнитѣ ви чувства, спомене нѣкои хубави нѣща, които има баща ви, майки ви, спомене какво сте направили вие, и на васъ ви стане приятно. Казвамъ: Напиши нѣкому едно писмо такова, каквото би написалъ на себе си. Пожелай му едно добро, както би пожелалъ на себе си. Представете си, че сте внимателни повече къмъ единия си кракъ, отколкото къмъ другия. Какво би станало тогава? Напримѣръ: всѣка вечерь миете дѣсния кракъ повече, отколкото лѣвия. Какво ще стане? Направете единъ опитъ да миете само едната страна на лицето си, а пъкъ другата оставете немита. Какво ще стане? Това сѫ редъ разсѫждения. Нѣкой пѫть ние мислимъ за себе си повече, отколкото трѣбва. А пъкъ нѣкой пѫть ние не мислимъ за себе си и толкова, колкото трѣбва. Сега, ако нѣкой ви е повѣрилъ известна картина, напримѣръ нѣкой великъ художникъ ви е подарилъ една картина, и вие сте я оставили, и мухите сѫ кацнали отгоре ѝ, какво ще стане? Мухитѣ сѫ рисували по очитѣ, по рѫцетѣ, по носа, по челото на картината. И тѣ сѫ турили своето рисувание. И ако този художникъ дойде и погледне картината ти, какво ще каже? Той я е рисувалъ нѣколко години и ви я е далъ отъ любовь. Какво ще му стане като види, че мухитѣ сѫ рисували върху картината? Ще го бодне нѣщо на сърдцето. Представете си, че Богъ ви е далъ единъ отличенъ умъ, който никой не може да ви даде, далъ ви е едно отлично сърдце, което никой не може да ви даде и едно тѣло, което никой не може да ви даде. И ако вие сте оцапали тѣлото си, ума си и сърдцето си, то като мине Богъ – само ще погледне. Какво показва това? Че не цените вие онова, което Богъ ви е далъ. И питате: „Като умра азъ, кѫде ще отида?“ Щомъ не си държалъ тѣлото си чисто, ще отидешъ при нечиститѣ. Щомъ не си държалъ сърдцето и ума си чисти – ще отидешъ при нечиститѣ. Ако си държишъ ума, сърдцето си и тѣлото си чисти, ще отидешъ при чиститѣ. Ако не сте мислили за никого добре, кѫде ще отидете като умрете? Нѣкой пѫть мислите само за вашитѣ приятели, за вашитѣ роднини, за баща си, за майка си добре. Хубаво, вие ги обичате, а за другитѣ хора не сте мислили добре. Като умрете, кѫде ще отидете? Като умрете, вие ще се държите за майка си и баща си на земята. На онзи свѣтъ, горе, не можете да отидете. Нѣмате тамъ никакъвъ познатъ, който да ви привлече. Вратитѣ навсѣкѫде ви сѫ затворени. Всѣки единъ човѣкъ, когото обичате, е една отворена Божествена врата за васъ, за възможноститѣ на вашето развитие. Защо трѣбва да обичате? Колкото повече хора обичашъ, толкова повече врати ще имашъ, толкозъ повече врати ще имашъ за Божието благословение. Практически така седи въпроса: ти казвашъ: „Този ме обича“. Като те обича, той много добре изпълнява своята длъжность. Ако той те обича, вие сте вече за него една отворена врата. А пъкъ ако той ви обича, той е една отворена врата за васъ. Ако обичате Бога, Той е една отворена врата за васъ. Ако обичате ангелитѣ, тѣ сѫ отворени врати за васъ. Азъ говоря за любовьта, а не (за) поклонението. Христосъ казва: „Азъ съмъ вратата“. Щомъ обичате Христа, Той е отворена врата за васъ. Щомъ обичате светиитѣ, тѣ сѫ отворена врата за васъ. Вие разсѫждавате така: „Обича ли ме той?“ Този въпросъ така, наполовина, се разрешава. Ако той ме обича, азъ съмъ отворена врата за него и той се ползува. Ако азъ го обичамъ, той е отворена врата за мене, азъ се ползувамъ. Ако и двамата се обичаме, тогава и двама сме отворени врати единъ за другъ, и двама се ползуваме. Ако ти обичашъ, ти се ползувашъ. Ако той обича, той се ползува. Вие може да разсѫждавате дали това е така. Опитътъ показва следното: като се завърти онзи ключъ на стената, веднага изгасватъ свѣщитѣ. Вие казвате: „Какъ ще позная, че азъ не обичамъ?“ Щомъ изгасватъ свѣщитѣ – не обичашъ. Щомъ свѣтятъ свѣщитѣ – обичашъ. Ако твоятъ умъ свѣтне – любовь има въ тебе. Ако твоето сърдце е топло – любовь има въ сърдцето ти. Ако тѣлото ти е здраво – любовь има въ тѣлото ти. Ако тѣлото ти не е здраво – малко любовь има въ тѣлото ти. Ако сърдцето ти не е топло – малко любовь има въ него. И ако умътъ ти не е свѣтълъ и не мислишъ – малко любовь има въ ума ти. Вие мислите, че безъ да мислите ще имате любовь въ ума си. Такъвъ законъ не сѫществува. Всички приказватъ все за новото учение. Новото учение е следното: да обичашъ съ ума си, да обичашъ съ сърдцето си и да обичашъ съ тѣлото си. Какво значи да обичашъ съ тѣлото си? Дави се една мравка. Ти я хващашъ и я изваждашъ. Това е обичь съ тѣлото. Дойде нѣкой гладенъ човѣкъ въ кѫщи. Дойде една мравка. Ти ѝ дадешъ да се наяде. Това е обичь съ сърдцето ти. И изпраща(шъ) тази мравка, та каквото ѝ дадешъ – никой да не го знае. Това е обичь съ ума ти. Като приемемъ на гости една мравка въ кѫщи, като ѝ дадешъ да яде и я изпратишъ така, че никой да не може да ѝ вземе това, което си ѝ далъ, това значи да имашъ любовь съ тѣлото, сърдцето и ума си. Така разбирамъ конкретно любовьта. Падне на нѣкой човѣкъ кърпата и ти му я подадешъ. Това е любовь съ тѣлото. Дадешъ му да яде – това е любовь съ сърдцето. Дадешъ ме една книга – това е любовь съ ума. Тази любовь може да е микроскопическа, но тя е силна, мощна. Като посадишъ семената на това грозде, следъ 4–5 години ще има не едно зрънце, а съ цѣли паници за всѣки единъ отъ васъ, съ по хиляди зрънца. Най-първо трѣбва да се освободите от старитѣ възгледи. Ти казвашъ: „Хората разсѫждаватъ така: човѣкъ се ражда, остарява и умира“. Този възгледъ го оставете настрана. Ако си роденъ по човѣшки, ще остарѣешъ по човѣшки и ще умрешъ по човѣшки. Ако си роденъ по Бога, ще живѣешъ по Бога и ще отидешъ въ другия свѣтъ, при Бога, нѣма да умрешъ. Че сте родени по човѣшки, азъ тамъ не споря. Сега казвамъ: Както сте родени по човѣшки, трѣбва да се родите и по Бога. И както сте живѣли по човѣшки, така трѣбва да живѣете и по Божественому. И както сте умирали по човѣшки, така и трѣбва да отидете въ другия свѣтъ по Божественому. Кой отъ васъ би билъ радостенъ, че ще отиде въ другия свѣтъ. Ще му мръдне сърдцето, ще забие сърдцето му, понеже онзи свѣтъ не го знаете кѫде е. Вий казвате: „Кѫде е той?“ Той е тукъ и не е тукъ. Въ главата е и не е въ главата. Въ сърдцето е и не е въ сърдцето. Въ тѣлото е и не е въ тѣлото. При радостьта казватъ, че нѣкой е въ небето. Въ кое небе е? Небето е мѣсто на абсолютна свѣтлина, на абсолютна топлина, на абсолютна сила и на абсолютенъ животъ. За мене небето е следното: всички онѣзи Велики Божествени блага, които постоянно се изпращатъ на земята, идатъ отъ тамъ. Небето е никѫде и навсѣкѫде. Като казвамъ „никѫде“, разбирамъ, че не може да го локализирашъ на никое мѣсто. Навсѣкѫде е то. И нѣкой пѫть, като минавате презъ това мѣсто, става ви радостно. Да ви обясня какъ ставате радостни. Представете си, че вие сте осѫдени на обесване. Присѫдата ви ще влѣзе въ изпълнение. Искатъ да ви екзекутиратъ на вѫже. Вие сте обезсърдчени. И всички хора наоколо гледатъ какъ ще ви обесятъ, интересуватъ се. Вие вървите и погледнете, и виждате, че нѣма нито единъ любѣщъ наоколо. Всички казватъ: „Нека разбере“. Идва единъ човѣкъ и казва: „Този човѣкъ заслужава да живѣе.Той е чистъ и свѣтъ човѣкъ“. Лицата на хората се смѣятъ. Кое е по-хубаво: да отиваме на вѫжето съ присѫда или да се връщаме отъ вѫжето? Да отиваме въ смъртьта или да се връщаме отъ смъртьта? – Да се връщаме. Нѣма защо да умира човѣкъ постоянно, а само веднажъ. И отъ тамъ насетне да отиде при Бога и да живѣе. Има доста пророци. Казватъ: „Така му говорилъ Духътъ“. Ти казвашъ: „Азъ вѣрвамъ“. Колцина отъ васъ, които сте събрани тукъ, ако дойде нѣкой и каже: „Мене Духътъ ми каза това и това да направишъ“, колцина сте готови да го направите. Азъ не казвамъ, че нѣма да го направите. Ще го направите. Но все ще дойде нѣкакво колебание. Азъ ще го попитамъ: „Ти това нѣщо правилъ ли си го?“ Той ми носи грозде. Питамъ го: „Това грозде ти вкусилъ ли си го?“ Той казва: „Не съмъ го вкусилъ“. Казвам му: „Защо ми носишъ нѣщо, което не си вкусилъ?“ Казва ми нѣкой: „Отлично грозде е това“. Питамъ го: „Ялъ ли си го?“ Това, което продаваме на хората, трѣбва да сме го опитали. Всѣко нѣщо, което пожелаваме на другъ човѣкъ, трѣбва да съмъ го опиталъ. Представете си, че всички сте станали пророци и започвате да се изреждате. Всѣки день идватъ и ти казватъ: „Господь каза така да направишъ“. Имате ли време вие да изпълните заповѣдьта 100 заповѣди? Мислите ли тогава, че тия сто пророци сѫ прави? Тѣ не сѫ разбрали Божията воля. Тѣзи сто пророци сѫ за сто дена, а пъкъ тѣ сѫ дошли всички при васъ, искатъ да направите всичко, което тѣ казватъ? Тѣ сѫ тщеславни, тѣ не сѫ избрали своето време. И когато се намиратъ много мисли въ човѣшкия умъ, много пророци, ще имъ кажешъ: „По единъ пророкъ на день“. Азъ ето какъ бихъ постѫпилъ съ тѣзи пророци. Като дойде, най-първо ще го нахраня, ще го оставя да постои единъ день въ кѫщи и тогава ще говори за мисията, съ която Господь го пратилъ. Ако единъ пророкъ дойде и яде отъ моето ядене – не го слушай. Най-първо той ще яде отъ хлѣба, отъ гроздето и ще пие отъ виното. И ако е добъръ пророкъ, виното ми ще бѫде сладко за него. А ако не е добъръ пророкъ, виното ми за него ще бѫде опивателно. Щомъ каже, че виното ми не е хубаво, азъ зная какъвъ пророкъ е той. Ако каже, че е много хубаво виното, пакъ зная какъвъ пророкъ е. При мене често сѫ идвали да ми разправятъ за онзи свѣтъ. Азъ се чудя на ума имъ. Казва ми нѣкой: „Снощи сънувахъ онзи свѣтъ“. Казвамъ му: „Ти си го сънувалъ, а пъкъ азъ живѣя тамъ и зная законитѣ много по-добре. Ти виждашъ само голѣмитѣ грѣхове на хората, а пъкъ азъ виждамъ и най-малкитѣ нарушения, които ти следъ 1000 години ще видишъ. И най-малкитѣ им добродетели, които ти следъ 1000 години ще видишъ, азъ ги виждамъ сега“. Той ми казва: „Ти трѣбва да се разкаешъ“. Казвамъ му: „Азъ разкаянието си направихъ преди хиляда години. Ти си закъснѣлъ. Кѫде беше досега? Много назадъ си останалъ“. Казано е: „Изпитвайте духоветѣ отъ Бога ли сѫ?“ Ако тѣ идатъ презъ вратата на любовьта, мѫдростьта и истината – слушайте ги. А онзи, който не е миналъ презъ вратата на любовьта, мѫдростьта и истината, вие го нагостете и вие му станете пророкъ. Тогава ще кажете на пророка: „Азъ имамъ заповѣдь отъ Господа да ти кажа това и това“. Знаете ли колко работи ще му кажете? Ще му кажете: „Ти жененъ ли си?“ Той ще каже: „Жененъ съмъ“. „Деца имашъ ли?“ – „Имамъ“. „Жена имашъ ли?“ – „Имамъ“. „Ти съ жена си не живѣешъ добре. Ти си я билъ досега сто пѫти. Богъ не одобрява това. Тя е негова дъщеря. Ти пръвъ пѫть я би, защото не ти сготви добре яденето. Втори пѫть я би, защото не очистила добре обущата ти. Трети пѫть я би, защото ризата ти не била опрана. Ти си пророкъ, който идешъ сега и който си билъ жена си за ядене, за обуща и за риза“. Сега на въпроса. Нека да бѫдемъ конкретни. Не отлагайте нѣщата. Вие отлагате. За въ бѫдеще, за утре, за другъ день. Никога те отлагай нито за минута, нито за секунда. Въ момента решавайте въпроса. Щомъ дойде една мисъль въ тебе въ момента – приеми я или я отхвърли. Ти казвашъ: „Ще помисля“. Ти като мислишъ, мислишъ, че ще разберешъ. Въ момента ти можешъ да знаешъ дали тази мисъль е правилна или не. Ти предполагашъ, че като мислишъ дълго време, ще разберешъ дали е хубава или не. Това грозде хубаво ли е или не? Азъ чувствувамъ, че вие си казвате така: „Много е хубаво. Да го вкусимъ“. И на всинца ви се харесва. Азъ не виждамъ нито единъ, на когото да не се харесва. Всѣки гледа само да му се падне нѣкое по-голѣмо зърно. Отлична идея е тая. Ще вземете най-хубавото зрънце, отъ жълтитѣ. На всинца ще ви дадемъ отъ жълтото. Нѣма да лишимъ никого. Има старчески мисли. Човѣкъ мисли, че е остарѣлъ и не знае въ какво седи остарѣването. Остарѣлиятъ човѣкъ почва да го мързи. Той казва: „Остарѣхъ малко“. И ходи кекаво. Единъ човѣкъ на новото учение трѣбва да бѫде свежъ, бодъръ. Като дойде Господь, ще станешъ като малко дете и нѣма да му кажешъ: „Господи, иди вземи това, че ме болятъ краката и рѫцетѣ“. Краката ти и рѫцетѣ ти ще бѫдатъ пъргави като на единъ подмладенъ, като на малко дете. Всички хора иматъ добри желания. Да имъ дамъ единъ начинъ за дишане. При вдишване, като поемашъ въздуха, мислено ще кажешъ: „Животъ, сила, здраве“. Следъ това ще задържишъ дишането и мислено пакъ ще кажешъ сѫщитѣ думи. И при издишване – сѫщо. При вдишване тѣзи три думи ще ги повторишъ три пѫти, при задържане – три пѫти и при издишване – три пѫти. Умътъ трѣбва да е концентриранъ въ време на дишане конкретно върху нѣкои думи. Думитѣ сѫ предметно учение. Ако ти мислишъ, безъ да имашъ нѣкой образъ, мисъльта ти не е силна. Азъ бихъ ви далъ и други нѣкои начини. Тѣзи сѫ най-елементарни. Има и други начини за дишане. На всинца, ако ви дамъ труднитѣ, вие ще се обленѣвате. Сутринь, като станешъ, ще почнешъ и ще кажешъ: „Отъ де се намѣри този начинъ“. Азъ ви давамъ най-елементарния: животъ, сила, здраве. Всичко – 6 слога. Човѣкъ е създаденъ въ 6 дена. Та казвамъ: По този начинъ ще се освежи мисъльта ми. По законътъ на вѣрата вие не сте мислили. По законътъ на вѣрата разбирамъ, ако не туримъ никакво съмнение въ себе си. Като дойде единъ човѣкъ – ще му вѣрвате 101%. Менъ никой не може да ме излъже по единствената причина, че предъ мене има едно сито, Божественото сито. И когато той ми каже нѣщо, всички негови заблуждения, като дойдатъ до ситото, не могатъ да минатъ презъ него. Презъ ситото ще минатъ само Божественитѣ нѣща, а за ситото ще остане само това, което не е Божествено. Вие се боите да не ви излъже нѣкой. Никой не може да ви излъже. Какво ще ме излъже нѣкой въ любовьта? Като му премѣря любовьта – тя остава за ситото. Той има 37 градуса температура. Че при 37 градуса сърдцето гори ли? Дървата не горятъ при 37 градуса, а пъкъ сърдцето ли ще гори? Сърдцето се измѣрва не по вашитѣ градуси, а има топлина на живота, която образува нѣколко милиона градуса. Даже не на нѣколко милиона, а 250 000 000 градуса. Тя е духовна топлина. Тая топлина не гори. Да ви обясня това, то е проста работа. При 2000 волта електричество, човѣкъ умира. А пъкъ при 50000 волта, човѣкъ не умира. Ученитѣ го обясняватъ така: при 2000 волта частицитѣ на електричеството сѫ толкова едри, че като минаватъ презъ поритѣ, раздиратъ организма и човѣкъ умира. А пъкъ при 50000 волта частицитѣ сѫ толкова ситни, че като минаватъ презъ поритѣ, не разкѫсватъ тѣлото, но го пречистватъ. 250 000 000 градуса – това е нѣщо неразбрано. Тѣзи трептения сѫ толкова бързи, че образуватъ тази голѣма топлина. Като казвамъ, че се повишава топлината, подразбирамъ онѣзи, най-хубавитѣ трептения, които духовния свѣтъ съдържа въ себе си. А пъкъ тѣзи 37 градуса, тѣ сѫ обикновена работа. При тѣхъ могатъ да дойдатъ обикновенитѣ страдания. И ако тѣзи 37 градуса се покачатъ на 41 – човѣкъ умира. Не че умира, но се задушава. Тогава се прекѫсва онзи Божественъ токъ, ритъма на сърдцето и дишането. Всички сѫщества дишатъ по единъ Божественъ начинъ. Ако ти не престѫпвашъ Божия законъ, то дишането ще става естествено. Но щомъ ти престѫпвашъ Божия законъ, ти излизашъ от общото течение и тогава дишането ти не е правилно. Онзи, който диша бързо, ще се престуди. Като дишате бързо, ще приемете студения въздухъ изведнажъ и ще изстудишъ дробоветѣ си. Като приемешъ въздуха, ще седишъ така дълго време и ще правишъ на 20 вдишки, по 5 вдишки въ една минута. Ако дойдешъ до 2 вдишки въ минута, ще се затоплятъ гърдитѣ ти. И тѣзи, които умиратъ отъ туберкулоза, умиратъ отъ изстудяване на гърдитѣ. Хората отъ студъ умиратъ. Като приемешъ въздуха, ще го държишъ дълго време. Ти ще кажешъ: „Ще се пукна“. Нѣма да се пукне нищо. И когато се разгнѣвишъ, не бързай да кажешъ нѣщо, но поеми въздухъ и задръжъ този въздухъ. Вижъ колко време ще го задържишъ. Кой отъ васъ, който е казалъ отрицателни нѣща, е успѣлъ? Нѣкой влѣзълъ нѣкѫде да си бере круши. Той има право да си откѫсне 2–3 круши и да ги тури въ стомаха си. Но щомъ си напълни джобоветѣ, тамъ е престѫплението, тамъ нѣма никой право. Отивамъ при него и му казвамъ: „Да ви дамъ отъ моитѣ, тѣ сѫ още по-хубави“. Азъ му кажа: „Кой ти е далъ това право?“ Този човѣкъ вижда, знае го какво ще му го кажа. Даже нѣкой отива съ кошница. Ако кошницата е отъ половинъ килограмъ, то разбирамъ. Но, ако е отъ 10 кила? Ако отидатъ десеть сестри съ кошници отъ по 10 кила, какво ще стане? Като отида при дървото, ще се помоля и ще откѫсна отъ дървото плодъ. Ако отидешъ така при дървото, давамъ ти право. Всички имате право да отидете при дървото, но ще се помолите, ще прочетете „Отче нашъ“ три пѫти и тогава ще си откѫснете плодъ. А пъкъ вие отивате и кѫсате плодъ, безъ да четете „Отче нашъ“. Погрѣшката е тамъ. Прочети три пѫти „Отче нашъ“ и тогава откѫсни. И тогава ще се благослови плода. Ако берете както си знаете, плодътъ се огрѣшава, огрѣшава се дървото и идущата година това дърво не ражда, защото сте взели безъ позволение. А пъкъ като отидете и прочетете „Отче нашъ“ – всички имате право. Това е братско. И цѣлата земя е братска, но ако четете „Отче нашъ“. Ядемъ ли – всичко да става съ „Отче нашъ“. И азъ, като отида, и азъ чета „Отче нашъ“ три пѫти. Казвамъ на Господа: „Това дърво Ти го благослови, Ти му даде този животъ, благодаря за този плодъ“. Сега искамъ да ви коригирамъ: Никой нѣма да ви сѫди. Три пѫти ще прочетешъ „Отче нашъ“ и ще откѫснешъ плодъ. Тази молитва я знаете. Ако ви кажа три пѫти „Добрата молитва“, много е дълга. Трѣбва да избѣгнемъ отъ единъ (такъвъ) престоренъ животъ. Престорениятъ животъ не носи здраве, не носи (нито) една здрава мисъль, не носи здрави чувства. Нѣкой пѫть те е страхъ. Въ едно тъмно мѣсто никой не вижда погрѣшкитѣ си. Но при една свѣтлина – погрѣшкитѣ се виждатъ. Погрѣшкитѣ на мнозина трѣбва да се изправятъ. У всинца трѣбва да се зароди чувство на щедрость. Нѣкои отъ васъ не сте много щедри, правите го по законъ. Щедростьта е едно Божествено чувство. /Учительтъ посочи този центъръ на главата на единъ братъ/. На мнозина отъ васъ центърътъ на вѣрата е силенъ, а на нѣкои е слабъ. Има свѣтъ на духове, които се занимаватъ само съ вѣрата, развиватъ тази енергия и я изпращатъ на земята. А други развиватъ енергията на надеждата. Надеждата е особена енергия. Тя е само за днесъ – от изгрѣва на слънцето до залѣза, а пъкъ вѣрата е за вѣрни (вѣчни) времена. За много години, за вѣкове. А пъкъ когато говоримъ за любовьта, подразбирамъ едно чувство, което обхваща цѣла вѣчность. Вие питате нѣкой пѫть, дали нѣкой ви обича или не? Този човѣкъ, който ви обича, само като помисли за васъ, (на) васъ ви става приятно и въ кожата си не можете да се съберете отъ радость. Той и на онзи край на свѣта да е, като изпрати своята любовь, тя навсѣкѫде прониква. Стига само единъ да ви обича на свѣта, то вие бихте станали гении. Но съвременнитѣ хора не се обичатъ. Нѣкой казватъ: „Азъ го обичахъ едно време, но сега вече не“. Има нѣщо въ свѣта много опърничаво. Никога не правете разлика. Гледайте на себе си така, както Богъ ви е създалъ, не се сравнявайте. Напримѣръ: нѣкой човѣкъ се е оцапалъ. Ако видите единъ човѣкъ оцапанъ, вие още нѣмате истинско понятие за неговата постѫпка. Това ни най-малко не показва, че въ него нѣма нѣщо ценно. Той, като си хвърли тази дреха и облѣче нѣщо друго, той пакъ е чистъ. Нѣкой пѫть човѣшкиятъ умъ, сърдце и тѣло могатъ да се оцапатъ. Но не се самозаблуждавайте отъ привидностьта. А пъкъ нѣкой може да се намаже външно чисто, но не е чистъ. Азъ съмъ за косметиката, но хубавата миризма да иде отъ сърдцето, отъ ума, отъ тѣлото. А пъкъ и външно да е – не е лошо. Да се поръсишъ съ розова вода или съ помада – що не. Нѣкой казва: „Не обичамъ да се мажа“. Ако тази помада запушва поритѣ на лицето – не е хубава. Нѣкой пѫть препорѫчвамъ да намажешъ лицето си съ зехтинъ и ще стане по-свежо. Съ хубавъ зехтинъ си намазвай челото, устата, лицето – и мѫже, и жени. Външниятъ въздухъ отнема онѣзи мазнини, които имаме и ние страдаме отъ една сухота. Нѣкой пѫть пипашъ рѫцетѣ си и виждашъ, че тѣ сѫ сухи. Нѣкой пѫть сѫ много влажни. Влажни(тѣ) рѫце не сѫ много хубави. И сухитѣ не сѫ хубави. Като почнатъ да ти ставатъ рѫцетѣ сухи – то е вече старъ, нѣма никаква влага въ твоитѣ чувства, мисли и тѣло. Значи сърдцето ти е пресъхнало и ходишъ да се мѣсишъ въ работитѣ на хората, че този обичалъ, че онзи обичалъ. Че хубаво е да се обичатъ. Азъ бихъ желалъ да се поучите отъ любовьта на хората. Идете и се учете. Азъ съмъ толкова внимателенъ. Когато нѣкой обича нѣкого, азъ наблюдавамъ следното: ще дойде и ще му остави ядене. Трепери. Ще му донесе отнѣкѫде нѣкоя ябълка, нѣкое цвѣте, нѣкои хубави круши. Внимателенъ е. И така го прави, че ти е приятно. А пъкъ нѣкой, който не ви обича, не прави така. Отъ всинца ви бихъ желалъ да правите така. Нѣкои хора много отблъскватъ. Тѣ образуватъ едно състояние, че не искамъ да го видя. А пъкъ зная, че той не е виновенъ. Вие всички страдате отъ това. Азъ съмъ забелѣзалъ нѣкои отъ старитѣ сестри, че сърдцето имъ е сухо и тѣ казватъ: „Закѫсахме. Какво трѣбва да се прави?“ – Дълго време трѣбва да го мажешъ съ масло. Нѣкоя отъ старитѣ сестри, хване ме за рѫка, държи я и казва: „Остарѣхъ“. Тя си казва: „Ако бѣхъ млада, щѣше да обърнешъ внимание“. Казвамъ ѝ: „Ти си млада, както едно време. Хвърли тѣзи стари чувства и се облѣчи съ новитѣ дрехи на Божията любовь. Всѣка сутринь да мислишъ, че си на 33 години. Нито една година да не отивашъ по-нагоре. Като те питатъ, кажи, че си на 33 години. А пъкъ 33-тата година е дълга. Тя е хиляди години. Когато те питатъ, кажи, че си на 33 години“. Сега ще минете покрай мене да си вземете по едно зрънце. Ще си вземете най-хубавото зрънце, което си харесате. Единъ по единъ ще минавате и ако не стигне, ще дамъ още. Понеже времето е напреднало – ще бѫда кратъкъ и следующия пѫть ще продължимъ. Искамъ вече опитвания на нѣщата. Азъ съмъ решилъ да ви подмладя малко. А пъкъ онзи, който не иска да се подмлади, ще го намажемъ съ масло. Нѣма да остане нито единъ, когото да не намажемъ. И като вървите – да се отличавате съ младостьта на ума, сърдцето и тѣлото, та да кажатъ: „Ето хората на новото учение – безсмъртни“. А не да ходите така: /Учительтъ ходи криво, наведенъ неправилно/. Сега нека направимъ едно упражнение. /Всички станаха прави и повториха съ Учителя следното упражнение/: Дветѣ рѫце предъ гърдитѣ, на известно разстояние предъ гърдитѣ. Дѣсната рѫка предъ лѣвата съ длани хоризонтално. Дѣсната рѫка върху лѣвата. Пръститѣ успоредно на гърдитѣ. Това е изходното положение. Следъ това дѣсната рѫка се движи надѣсно, като се влачи върху лѣвата, додето пръститѣ на дветѣ рѫце останатъ допрѣни съ върховетѣ си. Презъ това време се изговаря думата „животъ“. Следъ това лѣвата рѫка се движи надѣсно, като се влачи върху дѣсната и си остава върху нея. Презъ това време се изговаря думата „сила“. Следъ това лѣвата рѫка се движи влѣво, като се влачи върху дѣсната, додето пръститѣ на дветѣ рѫце оставатъ допрѣни съ върховетѣ си. Презъ това време се изговаря думата „здраве“. Следъ това пакъ дѣсната се влачи върху лѣвата и застава надъ нея. Презъ това време се изговаря думата „животъ“ и т.н. Това продължава нѣколко пѫти. Винаги при изговаряне на думата „животъ“ има вдишване. При изговаряне на думата „сила“ има задържане на въздуха. А при изговаряне на думата „здраве“ има издишване. Тъй че това упражнение съ рѫцетѣ се придружава съ изговаряне на тѣзи три думи и съ вдишки. /Всѣки мина покрай катедрата, за да си вземе по едно зрънце/. Отче нашъ. ХХ година 2. Лекция на Общия Окултенъ класъ 2 октомврий 1940 год., Срѣда, 5ч.с.–6.15 ч.с. Небето прошарено. Времето тихо и топло. Изгрѣвъ.
  20. От книгата, "Всекий дѣнь по една добра мисъль". Общ окултен клас. Година XX (1940–1941). Том I. Първо издание. София, Издателство „Урания“, 1997 Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Всѣкий день по една добра мисъль Добрата молитва. Махаръ-Бену. Пишете върху една свободна тема, която ви интересува. Ако ви попитатъ: „Защо човѣкъ трѣбва да яде?“ – какъвъ отговоръ бихте дали? Когато човѣкъ трѣбва да яде, той дава ли си нѣкакъвъ отговоръ за яденето? – Не. Той не му мисли много, не философствува. Щомъ дойде въ кѫщи, яде каквото е сготвено. Малкитѣ птички, малкитѣ насекоми си търсятъ храна. Една лястовичка трѣбва да направи най-малко 200–300 обиколки изъ въздуха. И казватъ: „Колко си играе“. А пъкъ всичката тази игра е за ядене. Щомъ се понаяде, кацне нѣкѫде и почне да разсѫждава тогазъ, почива си. Вземете една пчела. Тя ходи отъ едно дърво на друго, влиза, излиза, сондира дали има медецъ. И този медъ ще вземе и ще го занесе въ кошера, следъ като се наяде. Пита се: „Кога пчелата е научила това изкуство да ходи отъ цвѣтъ на цвѣтъ на посещение?“ Вземете единъ паякъ. Качи се той нѣкѫде. Знае изкуството да измѣрва. Направи си паяжината, седне си и чака нѣщо. Той си прави паяжината съ цель. Хване се нѣкоя муха въ паяжината. Паякътъ отива да види какво се е хванало на паяжината. Той може да каже: „Добре дошла. Приятно ми е, че кацна“. Но на мухата приятно ли ѝ е, че е кацнала на паяжината? – Тя съжалява, че е кацнала. Въ съвременния животъ вие попадате нѣкой пѫть въ нѣкое течение, въ песимистично течение, и си неразположенъ. Казвашъ: „Не съмъ разположенъ“. Но причината на неразположението не знаешъ. Неразположението може да произлиза отъ яденето – ялъ си нѣкоя мѫчносмилаема храна. Стомахътъ ти не е разположенъ. И това неразположение на твоя стомахъ се отразява върху умствения процесъ и върху цѣлото ти тѣло. Религиознитѣ хора казватъ: „Както Богъ е наредилъ свѣта“. Всички хора казватъ: „Както природата е наредила свѣта“. Но въ тази наредба трѣбва да се спазватъ правилата. Напримѣръ: ти говоришъ, но при всѣка една дума, която изкажешъ, тя ще произведе известенъ резултатъ вѫтре въ твоя мозъкъ. Азъ говоря сега за съзнателното говорене. Нѣкои хора говорятъ на подбивъ. Всички хора не говорятъ еднакво. Онзи, у когото чувството на страха е развито, той, когато говори, говори съ страхъ да не би да каже нѣщо. Онзи, който е користолюбивъ, който обича да яде хубаво, ще видишъ, че като говоришъ ще каже: „Да има малко баница, хлѣбътъ да е добъръ, да има круши, ябълки“. Той ще говори за тѣхъ какъ се садятъ, какво е предназначението имъ. Той говори това, защото обича да ги похапва. Физическиятъ животъ има известни черти, които го очертаватъ. Сѫщо така – духовниятъ животъ и умствениятъ животъ. Вие сега живѣете на физическото поле. Какъ човѣкъ трѣбва да използува живота си? Правете научни изследвания. Напримѣръ: вие седите нѣкѫде и държите краката си разтворени, или си хванете рѫцетѣ една съ друга, или ги турите отстрани. Всѣки единъ отъ васъ има нѣщо, което го е заставило да седи така. Напримѣръ казваме, че човѣкъ трѣбва да постѫпва добре. Като седне човѣкъ, какъ трѣбва да седи? Човѣкъ може да разправя на другитѣ хора какъ трѣбва да седятъ, а той самъ не знае какъ трѣбва да седи. Вие въ вашата стая какъ седите? Защото както мислишъ, както чувствувашъ и както постѫпвашъ, така се строи лицето и тѣлото (ти). Има(те) едно дете, което плаче. Може да си турите рѫката на меката часть на ухото му, или хванете съ пръстъ върха на носа му и ще видите какво впечатление ще произведе това. Срещнешъ нѣкой човѣкъ, той ти направи впечатление. Има нѣкои хора, които ти правятъ впечатление съ своитѣ уши. И веднага ушитѣ му ти даватъ известно настроение. У нѣкой човѣкъ ще ти обърне внимание неговия носъ, у другъ – веждитѣ, у трети – строежа на неговитѣ уста, у другъ – рѫцетѣ му или цѣлата негова стойка, както върви. (Това) ще ви обърне внимание. И ние, съвременнитѣ хора, страдаме, понеже редъ поколѣния не сѫ живѣли и мислили, както трѣбва. Не че не сѫ искали да живѣятъ добре, но сѫ живѣли, както тѣ сѫ разбирали. Нѣкой казва: „Азъ зная какъ да мисля“. /Учительтъ посочи рисунката/. Това изкуство ли е? Най-първо – тази уста не е устествена. Този човѣкъ има притиснати чувства. Той е сприхавъ човѣкъ. Най-първо – у човѣка съ тѣзи уста има нѣщо, което му липсва въ симпатичната му нервна система. Чувствата му не сѫ развити добре. Волята му може да е развита добре. Другъ нѣкой, като даде дума, не си отстоява на думата. Не че не иска. Иска да вдигне нѣкой товаръ, но нѣма сила въ мускулитѣ си. Този товаръ е 50–60 килограма. И често вие дадете известно обещание и то е толкова тежко, че не можете да го носите. Тогава не давай такова обещание. Обещавашъ да направишъ нѣщо. Онова, което обещавашъ, обещай го малко, но го направи, понеже то ще се отрази върху тебе. Има нѣща, които ще обещаешъ и тѣ ще дадатъ своитѣ последствия върху тебе, върху тѣлото ти. Ако мислишъ хубаво, тази мисъль ще удари отпечатъкъ върху строежа на главата ти. Ако обичашъ хубавото и красивото – ти красивъ ще станешъ. Но ако наблюдавашъ красотата отвънъ и се терзаешъ, че не си красивъ, ти ще погрознѣешъ. Всѣкой единъ отъ васъ, когато нѣщо не стане както той иска, добива черенъ цвѣтъ. Нѣкой пѫть (има) религиозно съревнование, че единиятъ е по-религиозенъ, а другиятъ не е толкова религиозенъ. Или, че единиятъ е по-музикаленъ, а другиятъ не е толкозъ музикаленъ. Има едно съревнование добро. Но има едно съревнование, при което човѣкъ почернява. И казва: „Защо азъ да не бѫда такъвъ?“ Правата мисъль има отношение къмъ здравето. Ти не можешъ да бѫдешъ човѣкъ съ хубаво разположение, не може да ти върви въ живота, ако нѣмашъ права мисъль. Щастието почива върху правата мисъль. Нѣкои хора искатъ да бѫдатъ щастливи. Могатъ да бѫдатъ, но ако сѫ работили. Астрологически и хиромантически, щомъ сте работили правилно, на дланьта на рѫката се образува сатурновата линия. Нѣкои я иматъ, а нѣкои – не. Който я нѣма, трѣбва да се впрѣгне да работи. Ако отидешъ въ училище, трѣбва да учишъ. Никой нѣма да ти помага. И материално нѣма да ти помогне. Трѣбва да работишъ. И ако не работишъ, така ще останешъ. Нѣкой казва: „Да съмъ късметлия“. Какъ се добива късметътъ? Да допуснемъ, че нѣкой отъ васъ изучава френски. За да бѫдешъ късметлия, трѣбва да знаешъ какъ да говоришъ единъ езикъ. Не само да имашъ дикция на езика. Да кажемъ, че вие отидете нѣкѫде и трѣбва да кажешъ думата „моля“. Искате нѣщо. Какъ ще започнете? – Грубо, съ силенъ акцентъ, или тихо? Кое е правилното сега? Човѣкъ трѣбва да е господарь на всички подбуждения, които се явяватъ. За да бѫде човѣкъ господарь, той трѣбва да знае следното: има хиляди влияния, които се натрупватъ въ неговия умъ и той трѣбва да прави изборъ. Азъ съмъ наблюдавалъ, (когато) край едно дете минаватъ хора. Тѣ го сграбчатъ и го цѣлунатъ. Нѣкой го цѣлуне на дѣсната страна, нѣкой – на лѣвата, нѣкой – по брадата, нѣкой – по челото, нѣкой – по очитѣ, нѣкой пѫть – (по) рѫчичката или крачката. Онази сестра, която цѣлува рѫцетѣ, азъ зная вече какво тя желае. Или ако цѣлува тя краката, или едната страна, или очитѣ, или челото – азъ зная. Тя, безъ да знае, изказва едно желание, което е скрито въ нея. Ако дойде единъ човѣкъ и ти цѣлуне слѣпитѣ очи, какво иска той отъ тебе? Или да допуснемъ, че се занимава съ палеца ти, гледа го и ти казва: „Много добъръ палецъ имашъ“. Или гледа показалеца ти. Като погледнешъ рѫката на единъ човѣкъ, ще видишъ дали той е религиозенъ или не, дали е уменъ или не, какъ той се проявява. Понеже се намѣриха много учени хора, които познаватъ характера по рѫцетѣ, светскитѣ хора почнаха да носятъ рѫкавици, туриха на мода рѫкавицитѣ, за да не изучаватъ рѫцетѣ имъ. И понеже се намѣриха много физиономисти да изучаватъ характера по физиономията, женитѣ почнаха да турятъ була, както туркинитѣ. Българинътъ, отъ дълго време, ако не искатъ да знаятъ какъ той мисли – туря си калпака ниско, за да не виждатъ какво има подъ него. Като отидешъ въ онзи свѣтъ, като влѣзешъ тамъ, като те погледнатъ – ще те изучатъ. Човѣкъ тамъ представлява предметно учение. Не може да (го) избѣгне. Ще ти гледатъ задната часть на главата, рѫцетѣ, краката – навсѣкѫде. Ти представлявашъ предметно учение. Когато отивате на планината, защо я разглеждате? Планинскиятъ теренъ нѣкѫде те интересува повече, а нѣкѫде – по-малко. Интересува те, защото въ този теренъ има вложена нѣкаква мисъль. Онѣзи, които сѫ строили планинитѣ, сѫ имали известни мисли. И ти, като погледнешъ планината, искашъ да откриешъ какъвъ е билъ замисъла на онѣзи, които сѫ строили тази планина. Та казвамъ: При сегашнитѣ условия на живота, на васъ ви трѣбва да изучавате най-първо себе си. Има една страна, която е приятна. Има нѣща атавистични, които трѣбва да отпаднатъ отъ васъ. Както отпадатъ черупкитѣ на орѣхитѣ, та остава същинскиятъ орѣхъ. Ако човѣкъ е миналъ презъ голѣми страдания (и) терзания, образуватъ се на челото му неправилни черти. И на лицето му се образуватъ черти. И такъвъ човѣкъ, който не знае да контролира своите мисли, мислитѣ му могатъ да се изсѣчатъ, (както) и тамъ, дето (като) сѫ изсѣчени горитѣ – образуватъ се трапища и пороища. А хубавитѣ мисли, желания и чувства сѫ сили, които пазятъ човѣка отъ външни нападения въ природата. Въ природата има една страна, която е разположена къмъ човѣка. Ти не си разположенъ. Това неразположение не го създавашъ ти. То сѫществува вече въ природата. Когато ще се развали времето, най-първо има едно електрическо течение. То иде винаги отъ полюситѣ. Имате едно магнетическо течение, което иде отъ екватора. И когато се срещнатъ тѣзи две течения – едното топло, а другото студено – образуватъ се дъждовнитѣ капки. Щомъ има това течение, вие ще почнете да усѣщате студъ (и) неразположение. Когато попаднете въ тѣзи електрически течения, ставатъ свивания на тѣлото (ви). Електричеството винаги изстудява човѣка. За нѣкого казватъ, че е хладнокръвенъ – той има повече електричество. Онѣзи хора, на чувствата, иматъ повече магнетизъмъ. А пъкъ онѣзи хора, на мисъльта, иматъ повече електричество. Но отчасти е вѣрно това. Въ онази, правата мисъль, електричеството и магнетизма сѫ правилно разпредѣлени, понеже мисъльта не може да се изяви правилно, ако нѣма едно магнетично поле. Напримѣръ ти искашъ да покажешъ своята религиозность къмъ Бога, но трѣбва да имашъ поле. Кѫде ще проявишъ своята религиозность? Искашъ да бѫдешъ духовенъ. Въ какво ще проявишъ своята духовность? Искашъ да проявишъ своя умственъ животъ. Съвременнитѣ хора сѫ натрупани съ единъ мисловъ свѣтъ – неорганизиранъ, съ единъ духовенъ свѣтъ – неорганизиранъ, и съ единъ физически свѣтъ – неорганизиранъ. Тепърва има човѣкъ да организира физическия свѣтъ. Колко противоречия има въ физическия свѣтъ? Той трѣбва да се организира. И духовниятъ свѣтъ, и умствениятъ свѣтъ на човѣка не сѫ организирани, но сега се организирватъ. Та казвамъ: Трѣбва да работите, за да организирате свѣта. Нѣкой пѫть направете опитъ. Когато дойдете тукъ, на събрание, направете следния опитъ: концентрирайте се така, че нищо друго да не мислите. Кой е влѣзълъ въ салона – да не те интересува. Така да си погълнатъ въ мисъльта си, за да мислишъ за нѣщо много отвлечено. А пъкъ сега често нищо не е останало въ главата на нѣкого отъ това, което съмъ говорилъ, защото той се е интересувалъ каква е шапката на нѣкой човѣкъ, който влиза. Той това е запомнилъ. Отъ всѣка беседа ще занесете нѣщо. Въ онзи свѣтъ разумнитѣ хора се ориентиратъ веднага. Щомъ дойдатъ силни хора, тѣ си намиратъ мѣстото. Най-силнитѣ хора взематъ първото мѣсто. После намалява постепенно силата на тѣзи, които заематъ по-заднитѣ мѣста. И най-слабиятъ завзема последното мѣсто. И въ духовно отношение най-добритѣ завзематъ първото мѣсто, а всички други се нареждатъ следъ него споредъ степеньта на доброто. И въ умствения свѣтъ е сѫщиятъ законъ. Нѣкои отъ васъ сте много нервни (и) нетърпеливи. Но можете да се самовъзпитавате. Вземете една книга и моливъ и пишете нѣколко линии. Ако пишете така – тово е лошо писане. Каквото пишешъ тукъ, на земята, нѣкой пѫть възвишенитѣ сѫщества ще надникнатъ да видятъ какво пишешъ. Да кажемъ, че на нѣкой вашъ приятель пишете така „Милий“. Буквата „М“ въ тази дума хубаво ли е писана? – Първиятъ ѝ връхъ е по-високъ. Този, който е писалъ тази дума, казва: „На първо мѣсто съмъ азъ, а ти си последенъ“. Ако си готовъ да вземешъ последното мѣсто, ще му бѫдешъ приятель. Но ако не се съобразишъ съ това – да не стѫпвашъ въ кѫщата му. Когато този човѣкъ пише думата „Милий“ и пише първия връхъ на буквата „М“ по-високъ, той даже не съзнава това, но се изявяватъ най-скрититѣ чувства въ него. Графолозитѣ сѫ намѣрили това. Другъ пише така: отгоре започва тънко, а отдолу го надебелява. Значи – започва го много добре, по братски, а долу го свършва по физически. Единъ шофьорь може да ти каже: „Накрая ще се пазаримъ“. Но после, накрая, ще ти тури двойна смѣтка, защото бензина билъ скѫпъ и пр. Сега трѣбва да се изучава животътъ. Нѣкой пѫть седишъ и почвашъ да критикувашъ хората. Най-първо започни съ себе си. Не да се критикувашъ, но да видишъ въ себе си онѣзи черти, които не сѫ естествени. Всѣка черта, която не е естествена, донася на човѣка тревога. Нѣкой пѫть азъ, като говоря, казвамъ, че Господь е въ насъ и въ всичко. И какъ е възможно това сѫщество, съвършенното, което е създало свѣта, да пребѫдва въ насъ и въ Неговото присѫствие ние да правимъ най-голѣмитѣ глупости? Двама души, религиозни, се скарватъ. Често е ставало споръ. Караницата не е нѣщо лошо. Горе, въ духовния свѣтъ, не знаятъ какво нѣщо е караница. Тамъ нѣма караница. Тя е само тукъ, на земята. Въ духовния свѣтъ, и да искашъ да се скарашъ съ нѣкого, не можешъ. Всички хора тамъ сѫ доволни. Ако искашъ да ти направятъ услуга, тамъ 10–20 души ще се явятъ да ти услужатъ. И ще ти услужатъ по всички правила. И кому ще се сърдишъ? И ще ти направятъ услугата по всички правила, та да не можешъ да се сърдишъ никому. Та сръднята, е тукъ. Тукъ, въ салона, столоветѣ много сѫ сгѫстени. Най-малко трѣбва да има половинъ метъръ разстояние отъ столъ до столъ и затова не могатъ да стоятъ мирно и мърдатъ столоветѣ. Та казвамъ: Трѣбва самообладание. Седнете на стола безъ да се мърдате. Нѣкой пѫть си тури мисъльта: 5 минути да не се мръднешъ. Или накарай нѣкой да ти пѣе, но който не знае да пѣе и да ти крѣска, а пъкъ ти слушай преспокойно и да не се възбуждашъ. Мисли, че той е гениаленъ пѣвецъ и (да) го изслушашъ съ търпение. Когато ти дойде тягость, неразположение – отстрани ги. Когато обичаме единъ човѣкъ, макаръ и лошо да пѣе, ние му харесваме пѣенето. Но когато не го обичаме, макаръ и хубаво да пѣе, не го харесваме. Любовьта поглъща ония, несъответнитѣ, грубитѣ вълни. Като отиде пѣнието ви горе, въ невидимия свѣтъ, сѫществата горе веднага го поправятъ и го повръщатъ назадъ. Даже и най-лошото пѣене – изпратете го горе. И като стигне горе, тѣ ще го поправятъ и ще го върнатъ. Макаръ и твоето пѣене да не е било по правилата на музиката, тѣ го поправятъ да стане по правилата и го пращатъ. Вие казвате сега: „Когато се научимъ да пѣемъ, тогава ще пѣемъ“. Е, какъ ще се научи човѣкъ да пѣе? – Ти си религиозенъ и нѣкой пѫть си неразположенъ. Започни да пѣешъ така: „Колко съмъ днесъ азъ, религиозниятъ, неразположенъ“. Изгорилъ си яденето, попѣй си за изгорѣното ядене така: „Изгорѣ ми яденето днесъ“, или пѣй така: „Пресолихъ яденето днесъ“. Хлѣбътъ е прегорѣлъ. Попѣй за прегорѣлия хлѣбъ. Вие погледнете хлѣба, почвате да се тюхкате и казвате: „Защо го прегорѣхъ?“ Кога се прегорѣва хлѣбътъ? – Щомъ си прегорѣлъ хлѣба, значи ти си билъ невнимателенъ и не знаешъ какъ да манипулирашъ съ огъня. Онзи, вещиятъ, който пече хлѣбъ, още като погледне пещьта и огъня, ще знае дали ще прегори хлѣба или не. Въ сегашния животъ, понеже не мислимъ правилно, влизаме въ стълкновение (и) въ смущение. Смущаватъ ни малкитѣ неща, от които малкитѣ деца се смущаватъ. Нѣкой казва: „Защо съмъ беденъ?“ Ще му отговоря така: защото не си богатъ. Нѣкой пита: „Защо съмъ богатъ?“ Защото не си беденъ. Ти си богатъ или защото ти си разуменъ човѣкъ или, (защото) редъ поколѣния преди тебе сѫ били умни хора. Питашъ: „Защо съмъ сиромахъ?“ Защото не си отъ умнитѣ хора. Защото не сте се съобразили съ законитѣ, не си от умнитѣ хора, не мислишъ правилно. Не сте използували разумно условията, презъ които минавате. Много пари сѫ минали презъ васъ, но вие сте мислили, че всѣкога ще бѫдете богати. Не. Пчелитѣ бератъ медъ, когато цвѣтята цъвтятъ. После, когато цвѣтята прецъвтятъ, и да искатъ – не могатъ да бератъ. Когато имашъ добри условия за учене – тогава работи, учи. Щомъ се измѣнятъ тѣзи условия – какво ще учишъ? Та казвамъ: Колко нѣща има, които ви интересуватъ? Азъ бихъ желалъ да ми кажете нѣкои отъ вашитѣ сѫществени желания. Може ли да ми каже нѣкой отъ васъ едно сѫществено желание? Нѣкои казватъ: „Искамъ да стана богатъ“. Азъ да ви кажа по кой начинъ можете да станете богати. Нѣкои искате да станете богати, но по пѫтищата, по които искате да станете богати, не можете да станете. Нѣкои отъ васъ имате чувствителность и се учите да работите съ лескова прѫчка. Можете да познаете кѫде има скрито злато, както сега намирате водитѣ. Така ще намѣрите златото. Това е за онѣзи, които искатъ само богатство. Нѣкои искате да станете религиозни. Но за религиозностьта трѣбва да изучавашъ духовната любовь. За да бѫдешъ религиозенъ – горе, на главата, въ срѣдата, тя трѣбва да бѫде изпъкнала. Ако има тамъ трапчинка или, ако е равна главата ти тамъ – тогава не си толкова религиозенъ. Първиятъ чертежъ показва човѣкъ нерелигиозенъ. У религиозния човѣкъ, главата е както въ втория чертежъ. Онзи, който е религиозенъ, има обхода. Нѣкой човѣкъ, който е религиозенъ, като се срещне съ нѣкого – има обхода, никога нѣма да се отнася грубо. Религиозното чувство на всички хора, които се отнасятъ грубо, е слабо. Религиозното чувство предава една хубава черта на характера. Нѣкои котки обичатъ да крадатъ. Като влѣзе въ кѫщи – задигне нѣщо. Азъ казвамъ: Въ реда на нѣщата е. Не е виновата тя. Азъ съмъ оставилъ яденето и тя си взема. Не съмъ затворилъ работитѣ. После пущамъ пакъ котката, но затварямъ всичко. Тя се мѫчи да отвори, но не може. Ако може да отвори яденето, нѣма да ме пита. Но щомъ не може, тя ще дойде при мене, ще примече и ще каже: „Не можахъ да отворя“. Най-първо, тя като дойде, азъ хвърля нѣщо, тя изведнажъ взима и бѣга. Следъ като ме е посещавала 4–5 месеца, азъ като хвърля яденето, тя ще ме погледне и ще ме попита: „За мене ли го давашъ?“ И ако кажа, че е за нея, тогава ще го вземе. Поглежда ме в лицето. Възпитана котка е вече. Тя казва: „Искамъ да бѫда като тебе“. Тѣзи трептения влизатъ въ нея и събуждатъ въ нея нѣщо човѣшко. Но тя, като отиде при други хора, пакъ проявява старитѣ си навици. Като влѣзешъ въ една кѫща – по коткитѣ ще познаешъ какви сѫ хората. Ние се влияемъ отъ външния свѣтъ. Въ политическо отношение нѣкои сѫ англофили, а нѣкои – германофили. Първитѣ искатъ Англия да победи, а вторитѣ – Германия. Не е въпросъ за Англия и Германия. Въ свѣта сѫществува право. Кой професоръ трѣбва да се проявява? Онзи професоръ, който знае най-много и знае да преподава най-добре. Кои хора трѣбва да дойдатъ въ свѣта да работятъ? Разумнитѣ и силнитѣ хора. Кои трѣбва да дойдатъ? Здравитѣ. Болнитѣ хора – въ болницата. Нѣкои отъ васъ сѫ станали учени. Но не сте. Така, както ви говоря, виждамъ, че много работи не ги прилагате. Нѣкой пѫть азъ се занимавамъ: като видя нѣкой камъкъ – интересува ме неговиятъ строежъ. Като видя единъ човѣкъ – интересува ме неговиятъ строежъ. Виждамъ, че дѣдитѣ на нѣкой човѣкъ преди 4–5 поколѣния сѫ живѣли много добре, но следъ това условията сѫ се измѣнили. И виждамъ това въ лицето му. Цѣлата му история виждамъ. И сѫщевременно виждамъ по лицето му какво има човѣкъ отъ себе си, кое трѣбва да развива. Най-първото нѣщо – азъ трѣбва да бѫда справедливъ спрямо себе си. Да не потисна своитѣ мисли, своитѣ чувства и своя потикъ да направя нѣщо, да не отлагамъ нѣщата. Нѣкой казва за единъ човѣкъ, че той билъ нервенъ. Нервнитѣ хора харчатъ безразборно своята енергия. Ти си нервенъ и съ това ти правишъ на себе си пакости. Ще се въздържашъ. Единъ день тази енергия ще ти трѣбва. Не е лошо, че си нервенъ. Ако нѣма нерви, още по-лошо. Ти си станалъ неврастеникъ. Много добре. По нервитѣ минава всичката енергия. Тогава какъ става научно пестѣнето на енергията? Никога не туряй въ ума си две противоречиви мисли. Никога не туряй въ сърдцето си две противоречиви желания. И никога не туряй въ волята си две противоречиви действия. Сега азъ, като говоря, нѣкой може да каже: „Ние отъ кои сме?“ Вие носите своята сѫдба въ себе си. Когато четете единъ романъ или една научна книга, нѣкой даже запомня на коя страница какво е писано, а пъкъ другъ е челъ и не знае на коя страница е писана една важна мисъль. Нѣкой челъ Библията и знае Евангелието. Знае въ кой стихъ, въ коя глава, какво е писано. Да допуснемъ, че знаете въ коя глава е казано: „Азъ съмъ Пѫтьтъ, Истината и Животътъ“. Единъ го чете и го знае, а пъкъ другъ го чете и иска да го приложи: иска да влѣзе въ този Пѫть, въ тази Истина, въ този Животъ. Да допуснемъ, че вие знаете де седи нѣкой тонъ. Това е соль. Той е на втората линия. На третата линия е си. На първата линия е ми. До е тонъ, който се явява всѣкога, когато започвашъ една работа, когато излизашъ отъ едно състояние, въ което дълго време си билъ ограниченъ. Дойде, когато излизашъ отъ това състояние – разрешилъ си въпроса. По музиката до е пѫть, по който можешъ да излѣзешъ отъ противоречията. Въ първата октава ти можешъ да излѣзешъ отъ противоречията на физическия свѣтъ. При втората октава излизашъ отъ противоречията на духовния свѣтъ. Въ третата октава – отъ противоречията на умствения свѣтъ. При четвъртата октава ти излизашъ отъ противоречията на причинния свѣтъ. До е изходенъ пунктъ. И ако не можешъ да го вземешъ правилно, нѣма да можешъ да разрешишъ въпроса. Имашъ известна мѫчнотия, не можешъ да я разрешишъ правилно. Не можешъ да излѣзешъ отъ нея, ако не изпѣешъ до правилно. /Учительтъ пѣе до/. Правилно ли е това до ? Ти не можешъ да вървишъ правилно, ако не вземешъ правилно ре. Каквато работа започнешъ – ще имашъ мѫчнотии. Ако не вземешъ ми правилно – нѣма да имашъ форма и начинъ какъ да постѫпишъ правилно. Тѣзи нѣща сѫ отвлѣчени. Като влѣзете въ Божествения свѣтъ, вие трѣбва да разбирате музиката и тоноветѣ като методи, за да можете да наредите хармонично вашия животъ. Когато имашъ една мѫчнотия – ще пѣешъ до. Ще изпѣешъ тия думи: „До е освобождение“. То те освобождава. Ти седишъ и си неразположенъ. Попѣй си. Умствено можешъ да пѣешъ. Нѣкой пѫть можешъ да пѣешъ умствено, мислено. Нѣкой пѫть сърдцето ти може да пѣе, а нѣкой пѫть волята ти може да пѣе. Нѣкой пѫть се потруди да пѣешъ на физическото поле. Толкозъ време сте слушали за музиката. Ако не можешъ да приложишъ музиката като начинъ за разрешение на мѫчнотиитѣ, тогава какъвъ смисъль има тя за тебе? И когато човѣкъ пѣе, трѣбва да пѣе за себе си. Имашъ да учишъ единъ мѫченъ предметъ. Попѣй така: „Днесъ имамъ да уча единъ мѫченъ предметъ. Не зная дали ще го науча. Може би ще сполуча, но кой знае какво Учительтъ ще каже“. А може да пѣешъ и така: „Азъ искамъ да бѫда добъръ, азъ искамъ да бѫда добъръ. Азъ искамъ да бѫда, азъ искамъ да бѫда, да бѫда добъръ“. Всѣкой день човѣкъ трѣбва да бѫде по-добъръ отъ вчера. И ти, като ставашъ по-добъръ, ти съ това давашъ инициатива и потикъ на другитѣ и тѣ да бѫдатъ добри. Така ги потикваме. Можешъ да ги подбуждашъ къмъ добрия пѫть или къмъ лошия. Всички хора трѣбва да бѫдетѣ подбудителни причини за добро и за себе си, и за другитѣ. Нѣкой пѫть казвате, че не можете да пѣете. И тогава и другъ нѣкой не може да пѣе. Нѣкой пѫть ще изпѣете нѣкое малко пасажче като следното: „Азъ искамъ да бѫда добъръ, азъ искамъ да бѫда уменъ, искамъ да свържа доброто съ своята мисъль“. Трѣбва да правишъ упражнения, хиляди упражнения, докато си доволенъ отъ това, което правишъ. Бихъ ви далъ правила, като срещнете нѣкой човѣкъ – какъ да го гледате. Имашъ право да погледнешъ човѣка. Но, ако ти държишъ по-дълго време погледа си върху лицето му, това не е правилно. Ще го погледнешъ известно време и ще отстранишъ погледа си. Като го погледнешъ, той да усѣти, че ти имашъ всичкото добро разположение къмъ него и виждашъ най-хубавото, което той има. Като срещнешъ нѣкой човѣкъ – да видишъ най-доброто въ него. И като видишъ най-доброто въ него – ти спомагашъ на доброто въ него и ти правишъ добро и на себе си. Ако виждашъ въ него най-лошото, това което виждашъ, то ще се отрази и върху тебе. Азъ не съмъ да се криятъ погрѣшкитѣ, но ако единъ скѫпоцененъ камъкъ е окалѣнъ, това не намалява цената му. Ако пъкъ е позлатенъ камъкъ, то той следъ време ще изгуби своята цена. Когато срещнешъ нѣкой човѣкъ – да мислишъ добре за него. Това значи, че той е скѫпоцененъ камъкъ, макаръ и да е окалѣнъ. Да си кажешъ за него така: „Това, което отвънъ се вижда, зная, че е привидно. Но въ тебе има нѣщо добро“. А пъкъ нѣкой пѫть срещнете нѣкого и му виждате погрѣшкитѣ. Знаете ли колко е мѫчно да се говори на единъ езикъ? И не всички хора сѫ еднакво велики. Нѣкои сѫ много даровити. Нѣкои тепърва трѣбва да учите езици. Езикътъ не е лесна работа. Всѣки езикъ си има свой строежъ. И всѣки езикъ си има ударение. Напримѣръ: въ българския езикъ де е ударението? Нѣма правило, навсѣкѫде. При едносложнитѣ думи ударението пада, разбира се, върху единствената сричка. Въ двусложнитѣ думи ударението може да падне на първа или втора сричка, а въ трисложнитѣ думи може да падне върху първата, втората или третата сричка. Но има си смисъль на кой слогъ е ударението. То не е произволно. Има значение въ музиката дали туряте ударението върху ми, върху ре или върху до. Ако азъ туря ударението върху до, това значи, че важното е дето азъ се освобождавамъ. Ако туря ударението върху ре, това значи, че пѫтя на движението е важенъ. Ако туря ударението върху ми, това значи, че е важенъ начина на изразяване на мисъльта. Ако туря върху ла – съдържанието е важно. Ако туря върху соль – важно е разрешението, онова, което музиката може да постигне. Соль дава разцъвтяване. И най-после при ла – мисъльта ти е вече организирана. Ти не можешъ да вземешъ ла правилно, ако твоята мисъль не е организирана. Ла е, когато единъ свѣтъ започне да се организира. Плодоветѣ зрѣятъ въ трептенията на ла. А цвѣтята цъвтятъ подъ трептенията на соль. Когато нѣщо добива своето съдържание, това става подъ трептенията на фа. А когато търсятъ мѣсто кѫде да си построятъ кѫща – това е ми. А пъкъ пѫтьтъ, условията – това е ре. Отъ чисто музикално гледище азъ искамъ да разгледамъ нѣщата и разглеждамъ музикално ще сполуча ли или не. И виждамъ кѫде е мѫчнотията – дали при фа, при соль, при ла, при си и пр. Ако вземешъ си правилно – ти имашъ тапия. За да имашъ право въ свѣта, трѣбва да знаешъ да пѣешъ си. Думата „сито“ на български е, с което се сѣе брашно. Значи, следъ като си изпѣлъ всичкитѣ ноти, идвашъ до си. Ако можешъ да вземешъ правилно всички тонове, ти си годподарь навсѣкѫде. При правилно взето до, ти си господарь надъ ограниченията. При правилно взето ре – имашъ добри условия на живота си. При ми високо – каквото правишъ, правилно го правишъ. Фа е съдържанието. Градинарь си. В градината фа е водата. Безъ тази вода ти не можешъ да бѫдешъ градинарь. Ти си поетъ. Безъ перо и безъ мастило какво ще напишешъ? Единъ поетъ, споредъ мене, е градинарь. Като вземе перото и мастилото – пише. Вий сега влизате въ единъ свѣтъ. Приготовлявайте се. Ще влѣзете въ едно училище. Ако не разбирашъ това, което ти преподаватъ, какъ ще разберешъ онази, по-висока наука, която ще ви преподаватъ после? Ще отидете въ онзи свѣтъ и там всички сѫ най-учени и сѫ на работа. Ако ти не си готовъ, какво ще правишъ въ онзи свѣтъ? Тамъ има учение и работа. Тамъ нѣма праздно време за речено-казано. Тамъ всѣка минута ще работишъ. Ако се съберете двама души и говорите за нѣкого лошо, тамъ ще ви кажатъ, въ онзи свѣтъ: „Това може долу на земята, но тукъ не може“. Пъкъ ако искашъ нѣщо по-възвишено, ако имашъ нѣкоя идея още по-висока, ще те пратятъ въ съответнитѣ по-горни свѣтове. Нѣкой отъ васъ казва: „Дотегна ми, искамъ да отида въ другия свѣтъ“. Ти ще отидешъ въ другия свѣтъ, но ще седишъ въ салона на Университета дълго време, докато те приематъ. Ще седишъ дълго време и ще чакашъ благоволение. И дали ще те приематъ или не – то е въпросъ. Че ще отидешъ – ще отидешъ, но дали ще те приематъ – то е въпросъ. Вий сте дошли въ единъ свѣтъ, дето трѣбва да учите, и никакво манкиране не се допуска. Майката е учила едно дете да бѫде честно, да обича. Майката е ходила нѣкѫде и въ нейно отсъствие детето е бутало ябълкитѣ и е взело отъ тѣхъ. Като се върне майка му, детето гледа смирено надолу. Майка му го пита: „Буталъ ли си нѣщо?“ Ако е бутало ябълкитѣ, то тѣ сѫ вече напечатани по лицето му, по тѣлото му. И ако бѣхте ясновидецъ щѣхте да видите, че цѣлото му тѣло е покрито съ ябълки – ябълка до ябълка. Та казвамъ: Всѣка една хубава мисъль, която печелимъ, е едно богатство. Всѣки день трѣбва да печелите по една мисъль. Тя е богатство. Ако всѣки день можете да спечелите една хубава мисъль, едно хубаво чувство и една хубава постѫпка – тогава много нѣщо сте придобили. Инакъ нищо не сте придобили и не разбирате. Ние разправяме какъ едно време сѫ живѣли пророцитѣ. Много добре сѫ живѣли тѣ. Пророцитѣ всѣки день сѫ печелили по една хубава мисъль. Та всѣки отъ васъ трѣбва да спечелва всѣкой день по една хубава мисъль. Сега се ражда въпросъ. Вий казвате: „Толкова години ние се стремимъ“. Да кажемъ, че имате кофа отъ единъ килограмъ, друга отъ два килограма, отъ три, отъ четири, отъ десеть. Нѣкой пѫть може да направите нѣщо съ кофата отъ 1 килограмъ, но нѣкога е потрѣбна кофа съ 10 килограма. Съ единъ килограмъ нищо не можете да направите. И въ сегашния животъ се изискватъ много повече знания, отколкото въ живота на миналото. Всѣки день Богъ ни дава известно благо, което трѣбва да използуваме. Като влѣзе(мъ) въ другия свѣтъ, като постѫпишъ въ Божественото училище, ще видимъ какво ни липсва. Знанието, което придобиваме, ще послужи за добиване на бѫдеще знание, което ще добиете. Силата седи въ знанието. Вземете единъ богатъ човѣкъ. Сиромахътъ казва: „Да помогнемъ на нѣкого, да съберемъ 10–15 лева“. Богатиятъ слуша и изведнажъ разрешава. Той разполага съ всички срѣдства и веднага може да разреши този въпросъ. Нуждаешъ се отъ жито за сѣене. Хамбаритѣ на богатия сѫ пълни и веднага ти даде 10–20 кила. Онзи, бедниятъ, има всичкото добро желание, но има само 2–3 кила. Всички трѣбва да бѫдетѣ не въ този смисъль богати, но това богатство, което Богъ ви дава, нѣма да го турите въ хамбара си, но всѣка една добродетель трѣбва да се разработва. Нѣкои отъ васъ имате хубави гласове. По колко часа пѣете на день? Много малко пѣете. И казвате нѣкой пѫть: „Въ следующото прераждане“. Нѣкои сѫ способни на езици. Гледамъ нѣкой говорятъ на френски, английски и пр. Но тѣ говорятъ на английски или френски, когато искатъ да скриятъ нѣщо отъ другитѣ. Не. Когато искашъ да кажешъ най-хубавото, тогава говори английски или френски, а не когато искашъ да скриешъ нѣщо. Когато искашъ да похвалишъ нѣкой човѣкъ, кажи го на английски или на френски, ако той не разбира тѣзи езици. А вие ще кажете на френски, заради недостатъцитѣ му. А пъкъ вие кажете на френски нѣкому най-хубавото за едно лице, което не разбира този езикъ. А пъкъ вие ще кажете за него на френски, че е шашавъ. Азъ говорихъ много. Ще ме държатъ отговоренъ за енергията. Важното е следното: Всѣки день придобивайте по една основна мисъль, по едно основно желание, по една основна постѫпка. Годината има 365 дни. За една година добийте 365 мисли, 365 желания, 365 постѫпки. Ако това не можете да го направите – тогава 52 мисли, 52 желания, 52 постѫпки. Ако и това не можете – тогава 12 мисли, 12 желания, 12 постѫпки. Ако и това не можете – поне на годината една мисъль, едно желание, една постѫпка. Отче нашъ. Това, което ви говоря, се отнася частно само до васъ. То не е методъ общъ за всички. Това е методъ за самоусъвършенствуване. ХХ година 1. Лекция на Общия Окултенъ класъ 25 септемврий 1940 г., Срѣда, 5 ч.с. – 6.30 ч.с. Небето чисто, звездно. Времето тихо и топло. Изгрѣвъ.
  21. "Все що е писано". Неделни беседи (1917). Издание 1942 г., София Книгата за теглене - PDF Съдържание Все що е писано „Защото тѣзи сѫ дни на отмъщение, за да се изпълни все що е писано“[*]). [*] Лука 21 : 22. Въ този стихъ думата „отмъщение“ звучи странно, което показва, че не е на мѣстото си. Засега по-сполучлива дума, която да изрази смисъла на Христовитѣ думи, нѣма, нито въ българския езикъ, нито въ чуждитѣ езици. Донѣкѫде тази дума може да се замѣсти съ думитѣ „отчетъ, равносмѣтка, ликвидиране, равновесие“. Христосъ, Когото и доднесъ още считатъ за идеалъ по чувства, мисли, постѫпки и стремежъ, е казалъ нѣкои горчиви думи. Колкото и да сѫ неприятни тѣзи думи, тѣ действуватъ здравословно върху човѣшката душа, както горчивитѣ хапове върху организма на болния. Какъ би могълъ човѣкъ да изправи своята изопачена мисъль, ако на пѫтя си не срещне противодействието на правата мисъль ? Много християни и доднесъ още мислятъ, че могатъ да живѣятъ, както разбиратъ, да правятъ погрѣшки, безъ да си даватъ отчетъ за тѣхъ, безъ да носятъ последствията имъ. Тѣ мислятъ, че, като се разкаятъ и обърнатъ къмъ Бога, веднага грѣховетѣ имъ ще се заличатъ. Погрѣшкитѣ се заличаватъ, само когато се изправятъ. Истинскиятъ идеаленъ животъ изключва всички погрѣшки и престѫпления. Грѣхътъ, погрѣшкитѣ сѫ случайни, вметнати нѣща въ живота. Тѣ ставатъ понѣкога несъзнателно, а понѣкога — съзнателно, или, споредъ езика на съвременната юриспруденция — съ омисълъ, или безъ омисълъ. Следователно, задачата на хо­рата не се заключава въ правене на погрѣшки и престѫпления. Тѣ сѫ дошли на земята по една необходимость на своето развитие. Тѣ иматъ велика мисия и пред­назначение — да завладѣятъ земята, да бѫдатъ господари на всички животни. Какво значи, да владѣе човѣкъ ? Кой може да владѣе и да бѫде господарь ? Да владѣешъ земята, това значи, да я обработвашъ, както трѣбва, да туришъ редъ и порядъкъ навсѣкѫде. Да бѫдешъ господарь на животнитѣ, това значи, да ги рѫководишъ, така да се грижишъ за тѣхъ, че и тѣ да бѫдатъ доволни отъ тебе. Само разумниятъ, добриятъ и свободниятъ човѣкъ може да владѣе земята и да бѫде господарь на по-слабитѣ сѫщества. „Защото тѣзи сѫ дни на отмъщение, за да се изпълни все що е писано“. Този стихъ може да се раз­гледа въ широкъ смисълъ — по отношение на цѣлото човѣчество, и въ тѣсенъ смисълъ — по отношение на личния животъ на човѣка, както и по отношение на неговото тѣло. Човѣшкото тѣло представя неговата земя, съ всички растения и животни по нея — риби, птици, млѣкопитаещи. Всичко това човѣкъ трѣбва да завладѣе, но, тъй като принадлежи на другъ Господарь, той носи отговорности за сѫществата, които стоятъ подъ него и на които става временно господарь. Христосъ казва: „Господи, тѣзи овце, които ми даде, сѫ Твои, затова азъ полагамъ живота си за тѣхъ“. Ето защо, човѣкъ трѣбва да знае, че за всѣка властъ, която му е дадена, носи отговорности. Всѣки иска да бѫде силенъ, но придобиването на тази сила има смисълъ, само когато се употрѣбява за нѣщо добро и велико. Иначе, тя е безпредметна. Силата, както дарбитѣ и способноститѣ на човѣка, се придобиватъ по­степенно, съ развитието на човѣка, а не изведнъжъ. Знаете ли, колко хиляди години е работила гѫсеницата, докато придобие изкуството да преде, да се за­вива въ пашкулъ и да се превърне въ пеперуда. Които не сѫ запознати съ естествената история, ще кажатъ, че Богъ е създалъ всичко. Богъ е далъ условия на всички живи сѫщества да се развиватъ, но тѣ сами трѣбва да правятъ усилия, да подобрятъ живота си, т. е. да минаватъ отъ по-низко на по-високо стѫпало. Който иска да проследи пѫтя на развитието, което става съ нѣкои сѫщества, нека вземе едно бубено семе и го наблюдава, първо подъ микроскопъ, после съ лупа, да види, презъ какви процеси минава, какъ се диференциратъ клеткитѣ, докато се превърне въ малко червейче, следъ това въ буба, въ какавида и най-после въ пеперуда. Ще кажете, че развитието на бубеното семе е несъзнателенъ процесъ. На земята бубата живѣе несъзнателно, но въ другъ нѣкой свѣтъ, по-високъ отъ този на земята, бубата е съзнателно сѫщество. Затова е казано въ Писанието: „Кѫдето е сърдцето ти, тамъ ще бѫдешъ и ти“. Съ други думи казано: Кѫдето е съзнанието ти, тамъ живѣешъ. Ако съзнанието на бу­бата не присѫтствува на земята, тя минава за насъ като несъзнателно сѫщество. Бубата живѣе несъзнателно на земята, но какво ще кажемъ за човѣка, който минава презъ опитностьта на блудния синъ ? Той се отдѣлилъ отъ Бога, скѫсалъ връзката си съ своето висше съзнание и тръгналъ по свѣта да странствува. Има ли право човѣкъ да се отдѣля отъ Бога ? Щомъ се прекѫсне връзката между Божественото и човѣшкото съзнание, човѣкъ има право да се отдѣли отъ Бога; има право да стран­ствува по свѣта; има право да изяде и изпие богат­ството на баща си съ леки, повръхностни приятели и приятелки; има право да стане свинарь, да ходи окѫсанъ и босъ; най-после, когато се пробуди съзнанието му, има право да се върне при баща си и да каже: „Приеми ме като единъ отъ твоитѣ слуги. Не съмъ достоенъ да се нарека твой синъ. Сгрѣшихъ предъ тебе и предъ Бога, прости ми". И бащата има право да посрещне сина си съ радостъ, да го пригърне и цѣлуне и да заповѣда въ негова честь да заколятъ най-угоеното теле. И по- голѣмиятъ братъ има право да се сърди, че баща му заклалъ най-угоеното теле за по-малкия си синъ, който изялъ и изпилъ всичко, и се върналъ при баща си голъ и босъ, като последенъ сиромахъ. Такава е сѫдбата на всѣки човѣкъ, на всѣко семейство, на всѣко общество и на всѣки народъ, които сѫ се отклонили отъ Бога. Това става днесъ по цѣлия свѣтъ. Казано е въ Писанието, че Синъ Человѣчески ще дойде втори пѫть на земята. Съ какво ще се ознаменува идването на Христа? — Съ пробуждане на човѣшкото съзнание. Когато човѣкъ осиромашее, ко­гато изгуби всичкото си багатство и тръгне гладенъ, голъ и босъ по свѣта, тогава ще съзнае, че е сгрѣ- шилъ, че е взелъ кривъ пѫть и ще започне да очаква идването на Христа. Това означава пробуждане на човѣшкото съзнание. Това е процесъ, който се на­лага вече на хората. Всѣки трѣбва да се върне при своя Баща, да съзнае погрѣшката си и да се разкае. Само така човѣкъ ще види последствията на своя жи­вотъ, както въ миналото, така и въ настоящето. И блудниятъ синъ си даде смѣтка за своя миналъ животъ, разбра, какво е придобилъ и какво загубилъ и едва тогава реши да се върне при баща си. Той разбра, че съ свинарство нищо не се постига. Най-после гладътъ го застави да се върне при баща си, да стане неговъ слуга. Ще кажете, че е страшно положението на човѣка, когато тръгне по свѣта гладенъ, голъ и босъ. Ако сте дошли до това положение и сте се разкаяли и върнали при баща си, радвайте се, че вѫ- трешнитѣ ви дрипели, т. е. вѫтрешнитѣ ви недостатъци сѫ излѣзли навънъ, сами да ги видите и изправите. Радвайте се, че сте поумнѣли. Когато поумнѣе, човѣкъ е отвѫтре ситъ, облѣченъ и обутъ, а отвънъ — гла­денъ, окѫсанъ и босъ. Благодарете, че разумностьта е влѣзла въ васъ, и вие можете вече да се върнете при Баща си и да кажете: Отче, прости ме, сгрѣшихъ предъ Тебе, но научихъ великия законъ, че на всѣки се от­дава заслуженото. „За да се изпълни все що е писано“. Тѣзи думи се отнасятъ и до всички съвременни общества, държави и народи. Европейскитѣ народи ще оголѣятъ, ще изгубятъ силата си, ще настане гладъ на земята: кокошки, пуйки, агнета, прасета ще намалѣятъ, почти ще изчезнатъ. Не само това, но и хлѣбътъ ще се намали, ще се дава дневно по 200—300 гр. на човѣкъ. Може да се случи и да гладувате по два-три деня. Всѣки ще се пита: Защо дойдоха тѣзи времена до главата ни ? Кой е виновенъ за бедствията по свѣта ? — Виновникътъ не е единъ; всѣки, самъ за себе си, е виновенъ за лошитѣ последствия. Когато ти яде и пи съ приятелитѣ си, тѣ ли сѫ виновни за твоето пропадане ? Тѣ бѣха твои гости. Ти ги покани да се повеселишъ съ тѣхъ; ти имъ даде срѣдства да ядатъ и пиятъ съ тебе, да прекарашъ по-весело. На кого се сърдишъ сега? Както си ялъ и пилъ, безъ да мислищъ за послед­ствията, сега ще бѫдешъ герой да понесешъ закона за възмездието върху себе си. Ще благодаришъ на този законъ, че ти дава възможность да се изправишъ. Религиознитѣ хора се готвятъ, като заминатъ отъ гози свѣтъ, да отидатъ въ другъ, по-организиранъ и съвършенъ. Ако отъ плоднитѣ дървета падатъ незрѣли плодове, кѫде ще отидатъ ? Ще ги изнесатъ ли на па­зара ? Ще ги сложатъ ли на трапезата на нѣкой богатъ човѣкъ ? Ще ги видите ли въ джоба на нѣкое дете ? Незрѣлитѣ плодове ще останатъ при дънера на стъблото, докато изгниятъ. За тѣхъ другиятъ свѣтъ е затворенъ. Незрѣлитѣ плодове ще останатъ дълго време на дървото — тукашниятъ свѣтъ, докато узрѣятъ. Следователно, за неподготвенитѣ хора този и онзи свѣтъ е единъ и сѫщъ. Дълго време човѣкъ ще живѣе на зе­мята, дето ще се учи, ще расте и ще се развива, докато свърши развитието си. Тукъ той ще следва първоначално училище, после прогимназия, гимназия и университетъ. Следъ това ще влѣзе въ великата житейска школа да приложи наученото. И най-после, когато за­върши и последната, житейската школа, тогава ще влѣзе въ организирания свѣтъ, нареченъ „небе“. На небето приематъ само учени хора, които сѫ напълно узрѣли. Който отиде тамъ, веднага ще му се даде работа, която трѣбва да свърши добре. Тамъ не приематъ хора безъ работа. Който влѣзе неподготвенъ въ онзи свѣтъ, ще го оставятъ два-три деня, като гостъ, и следъ това ще му възложатъ нѣкаква работа. Не може ли да я свърши, ще го изпратятъ отново на земята. Една баба сънувала, че отишла на онзи свѣтъ. Първото нѣщо, което видѣла тамъ, било една голѣма маса, покрита съ бѣло, и предъ нея седѣли нѣколко бѣлобради старци, съ книга въ рѫка. Тя разбрала, че четатъ нѣщо, занимаватъ се. Това я смутило, понеже не знаела, какво да говори и какъ да се обърне къмъ такива учени хора. Единъ отъ тѣхъ я запиталъ: Бабо, защо си дошла ? Знаешъ ли да четешъ и да пишещъ ? — Не зная, синко, не съмъ учила. — Щомъ не знаешъ да четешъ и да пишешъ, ще носишъ вода. — Е, синко, цѣлъ животъ носихъ вода на земята, дотегна ми вече, а вие и тукъ ме карате на сѫщата работа. — Ако не искашъ да но­сишъ вода, ще се върнешъ на земята да се научишъ да четешъ и да пишешъ. Докато е на земята, човѣкъ минава презъ три области на живота. Първата область е стомахътъ. Живѣе ли още въ стомаха, човѣкъ се съобразява съ неговитѣ правила и закони. Стомахътъ дава угощения и кани гости. Всички се нареждатъ предъ трапезата и очакватъ да се сложи онова, което домакинята е приготвила. За- почватъ да слагатъ едно следъ друго — супа, печена кокошка или пуйка, пражоли и отвреме на време по една-две чаши шестгодишно винце, да се развеселятъ сърдцата на гоститѣ. Всички ядатъ и благославятъ Го­спода за благата, които имъ е далъ. Така се разбира животътъ отъ гледището на стомаха. Ако запитате чо­вѣка, защо яде кокошки, агънца, прасета, ще каже, че така е опредѣлено отъ Бога, да владѣе животнитѣ и да имъ бѫде господарь. Той вкарва всички животни въ стомаха си и се чувствува доволенъ. Като влѣзатъ вѫтре, тѣ започватъ да го питатъ: Господарю, какво да работимъ тукъ ? Всѣко животно започва да се проявява по своему: свинята започва да рови, волътъ — да боде, кокошката — да разхвърля, каквото намѣри, пуйката — да се надува. Не се минава много време, стомахътъ на господаря се разстройва, храносмилането му се затруд­нява. Той страда, пъшка, вика лѣкарь да му помогне и се чуди, какво е станало съ него. Много просто: живот­нитѣ, които сѫ влѣзли въ него, не могатъ да се помирятъ. Тѣ създаватъ разстройство въ организма. Лѣкарьтъ предписва очистително, господарьтъ повръща, пре­чиства стомаха си и се облекчава. Какво означава думата „повръщане“? Споредъ мене, думитѣ „повръщане“ и „одумване“ сѫ синоними. Както преяждането разстройва стомаха, така лошитѣ и нечисти чувства разстройватъ сърдцето. Като знаете това, не допущайте нито да влизатъ въ сърдцето ви, нито да излизатъ отъ него отрицателни чувства. Защо трѣбва да се одумвате едни-други ? Влѣзе ли нѣкое от­рицателно чувство въ сърдцето ви, веднага го повърнете назадъ. Нѣкой ялъ развалена храна и тръгва отъ кѫща на кѫща да разправя, каква била храната, докато най-после я повърне и се освободи. Ако не раз­правя за себе си, ще говори за своитѣ близки, че яли лоша храна. Не яжте нечиста храна, да не става нужда да разправяте на другитѣ, какво сте яли. Не го­ворете нито за себе си, нито за близкитѣ си. Устата е създадена да приема чиста, здравословна храна, а не да изхвърля нечистата навънъ. Две врати има човѣкъ: отъ едната приема, отъ другата изхвърля. Ако отъ една и сѫща врата приема и изхвърля нѣщата, той е нару- шилъ хармонията въ своя организъмъ. Този законъ е общъ и за физическата, и за духовната храна. Отъ една врата ще приемашъ, отъ друга ще изхвърляшъ. Допус­нете ли нѣщо да излѣзе презъ устата, то трѣбва да бѫде най-хубаво. Не е позволено на човѣшкия езикъ да си служи съ отрицателни и горчиви думи. Затова е казано въ Писанието: „За всѣка праздна дума ще давате от­четъ“. Сѫщото се отнася до мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на човѣка. Човѣкъ е свързанъ съ разумния свѣтъ, съ сѫщества отъ висока култура — светии, ан­гели, арахангели, които държатъ смѣтка за всѣка не­гова постѫпка, за всѣка мисъль и чувство, които из­лизатъ отъ ума и сърдцето му. Единъ день той ще от- говаря за всичко, което е допусналъ въ себе си. Чо­вѣкъ дохожда на земята, ражда се, яде, облича се, учи. Изразходва се грамадно количество слънчева енер­гия — свѣтлина и топлина, различни елементи — кислородъ, водородъ, азотъ, фосфоръ, желѣзо, сребро, злато и т. н. Всичко това струва милиони и мили­арди. Ние виждаме, че човѣкъ расте, развива се, но колко струва той на природата, не знаемъ. Колко енер­гия сѫ изразходвали разумнитѣ сѫщества, като сѫ ра­ботили и работятъ върху него, и това не знаемъ. Направете смѣтка, колко костува единъ човѣкъ, който е живѣлъ сто години на земята, за да разберете, има ли право той да злоупотрѣбява съ онова, което му е да­дено. Който злоупотрѣбява съ правата, които му сѫ да­дени, лишава се отъ благоприятнитѣ условия на жи­вота, да се ражда и преражда. Да не може човѣкъ да се преражда, това значи, да бѫде завинаги затворенъ. Днесъ нѣма вече условия за злото. Синъ Человѣчески дойде на земята, именно, затова: да освободи човѣчеството отъ злото, отъ лошитѣ хора и животни. Съ други думи казано, всички обикновени човѣшки идеали ще изчезнатъ и ще се замѣстятъ съ вѣчни. Всѣка мисъль, всѣко желание, които не се основаватъ на нѣкакъвъ великъ идеалъ, сами по себе си ще изчезнатъ. Само една мисъль да остане въ главата ви и едно желание въ сърдцето ви, но да сѫ безсмъртни. Какъвъ смисълъ има, че сте ро­дили десеть деца, които не изпълняватъ Божията воля? Какво дете е това, което не обича баща си? Безъ любовъ не могатъ да се проявятъ нито вѣрата, нито надеждата. Любовьта е първиятъ и най-силенъ стимулъ за човѣка. Любовъта на Бога къмъ човѣчеството, къмъ всичко живо Го заставя да дойде въ свѣта, между хората. Обикновено Богъ посещава свѣта въ усилни и тежки времена, когато човѣчеството минава презъ голѣми кризи. Днесъ времената сѫ тежки, хората и народитѣ мина­ватъ презъ голѣми изпитания, поради което Богъ е най- близо до тѣхъ. Като се говори за прераждането, мнозина не го признаватъ, но това не е важно. Какво отъ това, че нѣ­кой не признава известенъ фактъ ? Независимо това, фактътъ е на лице. Хората сѫ сѫществували и преди историческитѣ времена, сѫществуватъ и днесъ. Тѣ се раж­дали и прераждали, благодарение на което придобивали по нѣщо ново, усъвършенствували се. Човѣкъ се пре­ражда, но съ нови имена. Сѫщото става и съ народитѣ. Сегашнитѣ народи, наречени германци, англичани, рус­наци, французи, българи и др., сѫществували едно време подъ други имена. Колко време е живѣлъ чо­вѣкъ на земята, точно не се знае — различни мнения има по този въпросъ. Споредъ Библията, човѣкъ сѫществува отъ осемь хиляди години; споредъ окул- тиститѣ — отъ 18 милиона години. Богъ иде на зе­мята не да сѫди хората, но да пречисти свѣта. Какъ ще го пречисти ? — Чрезъ огънь. Затова е казано въ Писанието: „Всѣко дърво, което не дава плодъ, ще се изкорени и въ огънь ще се хвърли“. Дървото не може да живѣе на камениста почва, пръсть му трѣбва. Сле­дователно, всѣки човѣкъ, който не дава плодъ, ще се изкорени и ще се хвърли въ огъня. Кога човѣкъ дава плодъ ? — Когато живѣе споредъ законитѣ на любовьта. Вънъ отъ любовьта нѣма животъ, нѣма никакво постижение. Презъ дългия животъ, който е прекаралъ на земята, човѣкъ ималъ грижата да си създаде почва, която да разоре, обработи и посѣе, както прави земедѣлецътъ съ своитѣ ниви. Върху тази почва сѫ паднали голѣмъ брой нечисти мисли и желания, които сѫ я покварили. Тя трѣбва да се пречисти. Какъ ? — Като се преобърне нѣколко пѫти съ ралото и се остави изве­стно време на слънце да се пече, докато стане плодородна. За да помогне на човѣка въ пречистване на неговата почва и освобождаване отъ грѣха, разум­ниятъ свѣтъ, т. е. Провидението му изпраща страдания. Въ този смисълъ, страданието е плугътъ, чрезъ който се разорава нашата почва. Тя трѣбва да се разоре нѣколко пѫти и да се изложи на слънце, докато се пречисти. Така, именно, тя става годна за посѣване на чисти мисли и чувства. Хиляди години наредъ Бо­жията Любовь трѣбва да действува върху човѣшката душа, за да върже най-после плодове. Докато узрѣятъ плодоветѣ, естествено е, човѣкъ да бѫде недоволенъ, киселъ. Първоначално плодътъ е киселъ и горчивъ. Колкото по-дълго време се излага на слънцето, той става все по-сладъкъ, докато узрѣе напълно и стане сладъкъ и ароматенъ. Процесътъ на узрѣването е свършенъ. Тъй щото, когато нѣкой човѣкъ е киселъ и недоволенъ, ще знаете, че той се намира въ началото на своя животъ — въ зародишно състояние, едва е завързалъ. Следъ нѣколко Божествени години той ще узрѣе и ще стане сладъкъ — недоволството му ще се превърне въ доволство. Не е лошо човѣкъ да се гнѣви и да е недоволенъ. Гнѣвътъ и недоволството сѫ на мѣсто, когато почиватъ на принципална основа. Всѣко нѣщо има смисълъ, когато е на мѣсто, т. е. когато има основание. Въ турско време българитѣ сѫ имали голѣмъ страхъ отъ ошурджиитѣ, т. е. бирницитѣ, които сѫ събирали голѣми данъци. Докато ошурджията не е дошълъ, българинътъ билъ спокоенъ. Той излизалъ предъ пѫтната врата, взималъ прѫчка и ножъ въ рѫка и на едро дѣлалъ, като разисквалъ по различни въпроси. Обаче, ако дойдѣлъ нѣкой и кажелъ: Ошурджията иде! — веднага българинътъ се стрѣскалъ, обръщалъ прѫчката къмъ се­бе си и започвалъ да дѣла ситно и да мисли, какъ ще плати данъка си. Преди това той свободно си размишлявалъ и се произнасялъ, че Богъ не сѫществува. Щомъ дойде ошурджията, Богъ сѫществува — тоягата, т. е. правдата се налага. И той обръща тоягата къмъ себе си. Като имашъ пари, князъ си, бейденъ — бей си. Като нѣмашъ пари, и титлата губишъ. Единъ младъ, красивъ момъкъ се радвалъ на сво­бодата, която ималъ. Дружелъ съ моми и момци и се чувствувалъ независимъ. Момитѣ го харесвали и за голѣмата свобода, съ която се ползувалъ, го наричали „князъ на князетѣ“. Единъ день той решилъ да се сгоди. Момитѣ го наричали вече само князъ. Следъ това се оженилъ. Сега го считали обикновенъ човѣкъ, като всички хора. Най-после той се развелъ съ жена си, и всички започнали да гледатъ на него като на посмѣшище, на човѣкъ, който стои по-долу отъ обикновенитѣ хора. Богъ изпраща хората на земята свободни, да се чувствуватъ независими и да живѣятъ като князе. Какво правятъ тѣ ? Намѣрятъ нѣкой мѫжъ или нѣкоя жена и се обвързватъ. Тѣ изгубватъ свободата си и падатъ по- долу отъ князъ. После се оженватъ — ставатъ обикно­вени. Най-после се развеждатъ — ставатъ за посмѣши­ще на хората. Щомъ сѫ направили погрѣшка, ще я изправятъ. Мѫжътъ дѣла прѫчката на ситно, жената — сѫщо, мислятъ, какъ да платятъ данъцитѣ си на ошур­джията. Не се свързвайте съ хора, които иматъ да плащатъ на ошурджията. „За да се изпълни все що е писано“. Съ други думи казано Сѫдъ Божи иде въ свѣта! — Кога ще дой­де Божиятъ сѫдъ? —Когато Божествената свѣтлина влѣзе въ умоветѣ на хората, и тѣ започнатъ да виждадъ ясно всичко, каквото сѫ направили въ сегашния и въ миналия си животъ. Тѣ се намиратъ вече предъ нова задача, да изправятъ живота си, да изправятъ всичкитѣ си погрѣшки. Благодарете за свѣтлината, която ви е дадена, и бѫдете готови, като блудния синъ, да се обърнете къмъ Бога съ разкаяние и смирение и кажете: Господи, бѫди милостивъ къмъ насъ! Не изпълнихме волята Ти, но сега сме готови да станемъ слуги, да Ти служимъ съ любовь. Помолете се на Бога да напише имената ви въ книгата на живота. Откажете се отъ лъ­жата, на която сте служили съ години, и приемете исти­ната. Ако не сте готови да служите на Бога отъ благодарность, вие ще се намѣрите въ положението на единъ гръцки царь, който отговорилъ на своя добъръ лѣкарь съ неблагодарность. Гръцкиятъ царь, за когото се говори въ разказа, страдалъ отъ проказа. Въ царството му дошълъ единъ знатенъ лѣкарь, нѣкой си Дубанъ, който се заелъ съ лѣкуването на царя и въ скоро време го излѣкувалъ. Въ знакъ на благодарность, царьтъ назначилъ лѣкаря на една отъ първитѣ служби въ царството. Отъ зависть къмъ него, неприятелитѣ му започнали да правятъ различни интриги, които достигнали до ухото на царя. Той повѣр- валъ на интригитѣ и, за да се освободи отъ лѣкаря, заповѣдалъ да го екзекутиратъ. Преди да се изпълни заповѣдьта на царя, лѣкарьтъ се явилъ при него, разказалъ му истинското положение, въ което се намиралъ, и го помолилъ за милость. Царьтъ не се съгласилъ и потвърдилъ присѫдата. Тогава лѣкарьтъ казалъ: Ще ви оставя една книга, въ която ще намѣрите отговоръ на всички трудни въпроси, които ви вълнуватъ. Като прелиствате книгата, заедно съ отговоритѣ на въпроситѣ, ще чувате и моя гласъ — главата ми ще про­говаря. Царьтъ взелъ книгата и се зарадвалъ, че ще има възможность да прави интересни наблюдения. Следъ екзекутирането на лѣкаря, обещаната отъ него книга, била вече на царската маса. Царьтъ всѣки день обръ­щалъ по единъ листъ на книгата, да чете написаното въ нея. Обаче, колкото повече прелиствалъ книгата, толкова повече положението му се влошавало. Ли­стата били напоени съ нѣкаква отрова. Когато отворилъ последния листъ на книгата, царьтъ чулъ, че се говори: Това е възнаграждението на всѣки чо­вѣкъ, който, за направеното добро, отговаря съ не­благодарность. Така завършилъ живота си неблагодарниятъ царь. Кой е лѣкарьтъ, който лѣкува човѣшката проказа ? — Христосъ. Вмѣсто да благодарите, вие ще отрѣжете главата Му, за да се освободите отъ Него. Тогава ще дойде при васъ дяволътъ, чиито интриги слушате, и ще ви даде книгата, която всѣки день ще прелиствате, да четете отъ нея мѫдритѣ му съвети. Листата на тази книга сѫ пропити съ отрова. Като четете мѫдритѣ дя­волски съвети, постепенно ще се отравяте, докато дой­дете до последния листъ. Тогава ще чуете гласа на дя­вола, който ще ви каже: Това е възнаграждението на всѣки грѣшникъ, който, за направеното му добро, отго­варя съ зло. Той не заслужава да живѣе. Мнозина се оплакватъ отъ неправдитѣ въ живота и отдаватъ всичко на Бога. Щомъ мислятъ така, не­правдата е въ тѣхъ. Ако е даденъ само единъ жи­вотъ на човѣка, има право да се оплаква. Но какво ще кажете, като знаете, че много пѫти живѣете на земята ? Не мислите ли, че вие сами сте създали неправдата ? Вие живѣете по Божия благодать. Богъ е толкова снизходителенъ къмъ васъ и, въпрѣки това, вие пакъ роптаете. Нова епоха иде, нова култура, нови условия. Новата епоха се ознаменува съ това, че Богъ иде въ свѣта, да тури редъ и порядъкъ, да отдѣли смъртнитѣ отъ без- смъртнитѣ, грѣшнитѣ отъ праведнитѣ. Всѣки самъ си опредѣля категорията, въ която ще живѣе. Грѣшниятъ, съ своитѣ изопачени и нечисти мисли и желания, ще си създаде съответно тѣло, съ съответенъ мозъкъ, дро­бове и стомахъ. Мислитѣ и желанията на човѣка се въплътяватъ въ такава форма, която отговаря на тѣхъ. Тъй щото, не се чудете, защо сѫществуватъ различни форми: мечки, вълци, тигри, лъвове, змии и др. Формитѣ се създаватъ споредъ мислитѣ, чувствата и жела­нията. Не се чудете, защо сѫществуватъ добри и лоши хора, защо нѣкои сѫ здрави, бодри и енергични, а други — болни, хилави и неспособни за работа. Не се питайте, защо сѫществуватъ микробитѣ, които рушатъ човѣшкия организъмъ. Следъ всичко това лѣкаритѣ се събиратъ да обмислятъ този въпросъ, да на­мѣрятъ начинъ, какъ да се справятъ съ микробитѣ. Има микроби, които въ 24 часа могатъ да изпратятъ човѣка на онзи свѣтъ, въ свѣта на мѫчението. Микро­битѣ сѫ страшенъ бичъ за човѣка. „Тѣзи сѫ дни на отмъщение, за да се изпълни все що е писано“. Питате: Отмъщава ли Богъ на хората? Чрезъ микробитѣ ли трѣбва да имъ отмъщава ? Не отговарямъ на въпроса ви, но питамъ: Какви ще бѫдатъ отношенията ви къмъ вашия съседъ, който съзнателно пуща свинетѣ си да ровятъ въ вашата добре наредена градина? Вашата градина не е за свинетѣ на съседа ви. Вие сте работили въ нея съ любовь и радость за своитѣ близки и приятели. Който ви обича, нека влѣзе въ градината ви да се разходи, да се порадва на хубавитѣ цвѣтя и плодове. Представете си, че бащата на едно семейство билъ въ странство. Като се връща въ дома си, той купува хубави подаръци на четиритѣ си дъщери и на жена си. Едва пристигналъ, дветѣ му дъщери спиратъ вниманието си върху подаръцитѣ и накититѣ, които баща имъ носи, разглеждатъ ги, любуватъ имъ се, но на баща си не обръщатъ никакво внимание. Че той е уморенъ, че трѣбва да се измие, да си хапне и почине, това не се отнася до тѣхъ. Обаче, другитѣ две отправятъ всичкото си внимание къмъ него: едната му носи вода да се из­мие, дрехи — да се преоблѣче; другата приготвя ядене да си хапне и почине. Тѣ не мисдятъ още за подаръцитѣ. Бащата е внимателенъ и къмъ четиритѣ си дъ­щери, но къмъ първитѣ две има едно отношение, а къмъ вторитѣ — друго. Той нѣма да изрази отноше­нието си външно, но вѫтрешно вече има нѣкаква раз­лика. Оттукъ вадимъ закона: Любовьта любовь ражда. Омразата не може да роди любовь. Отъ страхъ, мо- жешъ да дадешъ видъ, че обичашъ нѣкого, но щомъ се махне причината, която произвежда страха, омразата се увеличава. Любовьта изключва страха, обаче, безлюбието, омразата раждатъ страха. Само лошитѣ, тъмнитѣ духове се страхуватъ, а не свѣтлитѣ и добритѣ. Следователно, щомъ влѣзе нѣкой лошъ, тъменъ духъ въ васъ, вие веднага започвате да се страхувате. Из- пѫдете лошия духъ отъ себе си. Нека той стане вашъ слуга, а не господарь. Щомъ го изпѫдите, вие ставате силни, смѣли, повдигате съзнанието си и влизате въ една свѣтла область, дето цари любовь и съгласие, свѣтлина и миръ. — Какво ще стане съ свѣта ? — Не мислете за това, мислете за себе си. Другъ е билъ до- сега господарьтъ на свѣта, но днесъ той е вързанъ. Той трепери сега, страхува се, съжалява, че е изгубилъ властьта си. Ще го изпратятъ долу, въ низшия свѣтъ, да се научи да работи. Той е ялъ и пилъ, но работа се иска отъ него — друго спасение нѣма. Щомъ е вързанъ главниятъ господарь, съ малкитѣ господарчета лесно ще се справите. Всѣки ще върже малкото господарче въ себе си и ще го тури на работа. Не се страхувайте отъ този господарь, неговото царство е свършено. Ту­рете Христа за глава на вашето царство и вървете по Неговия пѫть. Само така ангелитѣ ще ви бѫдатъ прия- тели, и вие ще ходите въ свѣтлина. Това иска Богъ отъ всички. Слушайте гласа Му и бѫдете готови да изпъл­ните Неговата воля. Дошло е време вече за скѫсване връзкитѣ съ стария господарь и да възстановите връзкитѣ си съ Онзи, Който ви е създалъ, Който ви обича и мисли за васъ. Религиознитѣ хора се готвятъ, като отидатъ на онзи свѣтъ, да минатъ презъ всички планети и да се установятъ на слънцето. И това ще бѫде, но не сега. Вие още не сте готови за другитѣ планети. Има смисълъ да обиколи човѣкъ всички планети и звезди, но да при­добие нѣщо, да се измѣни, да стане новъ човѣкъ. А тъй, да мине и замине само, да види нови нѣща, безъ да разбере смисъла имъ, не заслужава да се изразходва толкова енергия. Ще дойде день, когато човѣкъ ще пѫтува свободно отъ една планета въ друга, но не съ се­гашното си тѣло. Ново тѣло трѣбва да си създадете, което да може да се разглобява и отново създава, за да го пренасяте отъ едно мѣсто на друго. Ще дойде день, когато човѣкъ ще пѫтува по земята безъ тренове, безъ автомобили и аероплани. Той ще има ново тѣло, устрое­но по новъ начинъ. Самъ той ще разполага съ нова свѣтлина и знания, ще познава законитѣ на Всемира и ще ги прилага. Тогава той нѣма да оре и копае зе­мята, както днесъ прави, но ще се храни по особенъ начинъ, който днесъ и най-ученитѣ не познаватъ. Христосъ казва:: „Иди си сега и повече не грѣши“. Да не грѣши човѣкъ, това значи, да не престѫпва Божия законъ. Който реши да служи на Бога, той изпълнява Неговия законъ. Щомъ влѣзешъ въ обществото на ан­гелитѣ, ти се повдигашъ. Голѣмо благословение е за човѣка да има приятелството на ангелитѣ, на светиитѣ, на добритѣ хора въ свѣта. Всѣки ще се надпреварва да ти даде нѣщо. Страшно е, обаче, да попаднешъ между неприятели. Всѣки гледа да вземе нѣщо отъ тебе, да те ограби и погуби. Царството Божие не погубва човѣка. Тамъ живѣятъ хора въ пълно обединение, въ служене на любовьта. Тамъ всички живѣятъ единъ за другъ, а днесъ всѣки живѣе за себе си. Подъ думата „себе си* разбираме низшето въ човѣка: млѣкопитаещи, птици, риби. Затова, именно, Христосъ казва: „Който не се отрече отъ себе си, не може да бѫде мой ученикъ“. Като се откаже отъ низшето, човѣкъ има въз­можность по-бързо да еволюира. Законътъ за ево­люцията е общъ за всички сѫщества — и за хората, и за животнитѣ. Колкото по-грѣшенъ е човѣкъ, толкова по-бавно еволюира. Той е изложенъ на голѣми стра­дания, за да се пробуди съзнанието му. Сѫщиятъ за­конъ се отнася и до животнитѣ. Тази е причината, дето едни животни страдатъ повече отъ други. Колкото по- тежки сѫ страданията на едно сѫщество, толкова по­вече има да плаща. Като изучавате естествена история, виждате, какъ формитѣ постепенно минаватъ отъ една въ друга и се усъвършенствуватъ. Разбира се, това е дълъгъ процесъ който се извършва въ продължение на хиляди години. За насъ не важи времето, а резултатитѣ. Ето защо, като дойдете до животнитѣ, не гледайте на тѣхъ съ пренебрежение, но знайте, че единъ день и тѣ ще се из- мѣнятъ, ще се повдигнатъ. По съзнание, по материални условия животнитѣ сѫ по-долу отъ човѣка, но и тѣ единъ день ще се повдигнатъ. Ако знае, какъ да влѣзе въ връзка съ тѣхъ, човѣкъ може да се разговаря и съ коня, и съ вола, и съ кучето, даже и съ по-низкостоещитѣ животни. Овчарьтъ, който живѣе въ колиба, и царьтъ, който живѣе въ палатъ, се намиратъ при различни фи­зически и духовни условия, но вие можете да се раз­говаряте и съ двамата. Има хора, които, по съзнание, не стоятъ по-високо отъ животнитѣ. Има и животни, които, по съзнание, сѫ като хората. Ето защо, не трѣбва да се влияете отъ външната форма на нѣщата, но да обръщате внимание на съдържанието и на смисъла имъ. Истината разкрива произхода на човѣка. Единъ день, когато влѣзете въ духовния свѣтъ, вашитѣ мисли и чувства ще станатъ обективни и, като ги видите, ще се засрамите отъ себе си, ще разберете, че не сте готови за този свѣтъ и ще пожелаете по-скоро да слѣзете на земята, да работите за съграждане на своето свѣтло бѫдеще. Затова, именно, човѣкъ се преражда. Работа се иска отъ него. Въ каквото положение да ви поставятъ, трѣбва да знаете, че това е вашата сѫдба. Ра­ботете върху себе си, да подобрите сѫдбата си. Това се постига само по единъ начинъ: като служите на Бога съ всичкия си умъ, съ всичкото си сърдце, съ всич­ката си душа и съ всичката си сила. Съ други думи казано: Да служимъ на Господа съ всичкитѣ си мисли, чувства и действия. Да служимъ на ближния си като на себе си. Кой е твой ближенъ ? — Който ти помага и работи за тебе. Значи, волътъ, коньтъ, кравата сѫ твои ближни. Богъ знае езика на всички животни и се разговаря съ тѣхъ, както съ хората, а ти се срамувашъ да разговаряшъ съ твоя волъ, който по цѣли дни оре на нивата ти. Понѣкога Богъ предпочита да се раз­говаря съ единъ волъ, отколкото съ единъ надутъ грѣш­никъ, който самъ си причинява страдания и обвинява Бога, че му дава толкова страдания и мѫчнотии. Волътъ по цѣли дни тегли хомота на своя господарь, но ни­кога не го обвинява, че му причинява страдания. Богъ е далъ на човѣка хиляди блага и продължава да му дава. Кой е виновенъ за страданията му? — Той самъ. Като злоупотрѣбява съ благата и Божието благослове­ние, страданията неизбѣжно го следватъ. Какво трѣбва да направи, за да се освободи отъ тѣхъ ? — Да пре­гледа живота си и да го изправи. Единствената сила, която може да изправи човѣш­кия живогъ, е любовьта. Приложете любовьта, и живо­тътъ ви самъ по себе си ще се изправи. — Коя лю­бовь ? — За която вие сте готови. Любовьта има 350 милиона форми. Задача на човѣка е да изучава формитѣ на любовьта и да ги различава. Тъй щото, когато нѣкой каже, че ви обича, вие трѣбва да знаете, каква е него­вата любовь: като на червея, на паяка, на комара, на кокошката, на кучето, на мечката, на вълка, на вола, на коня, или като на майката, на светията, на ан­гела и т н. Не е позволено на човѣка да си служи съ любовьта на паяка, да смучи кръвьта на своята възлю­бена или на своя възлюбенъ; не е позволено да си служи и съ любовьта на хищника, който разкѫсва своята жертва. Богъ слиза на земята, не да сѫди хората, но да ги поучава. Той разтваря книгата на живота предъ всѣ­ки човѣкъ и го заставя да чете, самъ да види своитѣ погрѣшки. Кѫде грѣши човѣкъ най-много ? — По отно­шение на любовьта. Като види и съзнае погрѣшкитѣ си, той ще каже като блудния синъ: Прости ме, Отче, ида при Тебе окѫсанъ и босъ, гладенъ и сиромахъ. Всичко, което ми даде, изядохъ и изпихъ, съгрѣшихъ предъ Тебе и небето, но готовъ съмь да Ти стана слуга и да Ти служа. Това е сѫдбата на свѣта, която днесъ се прилага. Богъ ще приеме блудния синъ съ любовь, ще за­повѣда да го окѫпятъ и облѣкатъ въ нова премѣна, ще го пригърне и цѣлуне и въ негова честь ще заколи най-угоеното си теле, но дяволътъ, т. е. по-голѣмиятъ братъ ще бѫде недоволенъ. Той ще каже на Господа: Толкова години работихъ за тебе, но ти нищо не ми даде. Дяволътъ не говори истината. Всичкото богатство на свѣта е негово За дявола е казано: „Не дойде да помага на ангелитѣ, а на семето Аврамово“. И тъй, съ слизането на Христа въ свѣта хората ще се повдигнатъ, ще чуятъ гласа Му и ще възприематъ новата мисъль. Отъ който край на свѣта да говори Хри­стосъ, навсѣкѫде ще чуватъ гласа Му. Праведнитѣ едно­временно ще Го чуватъ и виждатъ. Той ще бѫде навсѣкѫде. Това значи, да бѫде човѣкъ ясновидецъ, да е развилъ шестото чувство въ себе си. Ако Христосъ слѣзе втори пѫть на земята въ плъть, хората пакъ ще Го разпнатъ. Този пѫть Христосъ иде въ такава форма, която нито отъ храна се нуждае, нито кръстъ я хваща. Той се нуждае отъ плодоветѣ на вашето дърво. Като ви погледне, Той ще види, има ли плодове вашата душа и, като намѣри плодъ, ще каже: „Да бѫде благословена тази душа!“ Казвамъ: Блажена е онази душа, на чието дърво има поне единъ узрѣлъ плодъ! Като дойде Христосъ при васъ, ще Му предложите своя плодъ, да се нахрани. Така Той ще познае, че вие сте работили градината си съ любовь, добре сте разкопавали и поливали плоднитѣ си дръвчета. Много мѫже, жени и деца поливатъ своитѣ градини съ сълзи, които идатъ отъ дълбочината на тѣхнитѣ сърдца. Единъ день отъ тѣзи сълзи ще се родятъ сладки, вкусни плодове. Не се плашете отъ сълзитѣ си! Не казвайте, че плачете, но кажете, че поливате своята градина. Не казвайте, че сърдцето ви се разкѫсва отъ скръбь и страдание, но кажете, че разоравате нивата си. Разоравайте и поли­вайте Божествената нива, да даде изобилно плодъ. Това е смисълътъ на живота. Затова иде Христосъ въ свѣта. Какво е състоянието на сегашното човѣчество? То се намира въ положението на движещия се параходъ. Преди да тръгне, параходътъ се разтърсва, полюлява се и, когато движението се предаде по всичкитѣ му части, той започва спокойно и плавно да се движи по Повръхностьта на водата. Христосъ иде на земята, да раздвижи спрѣлия въ пѫтя си параходъ. Той ще му даде голѣмъ тласъкъ, ще го разтърси, ще го залюлѣе, но ще го застави да тръгне, да поеме правата посока на своето движение. Следователно, идването на Христа ще се ознаменува съ движение на човѣчеството въ права посока. Всички хора ще започнатъ да мислятъ, да чувствуватъ и да действуватъ право, както параходътъ се движи въ права посока и върви къмъ строго опредѣлена цель. Мѫчно е да си представишъ, какъ ще стане това, но когато парата разтърси твоя параходъ; когато мислитѣ ти станатъ ясни, опредѣлени; когато съзнаешъ цельта на твоя животъ, ти ще видишъ Христа предъ себе си така ясно, както машинистътъ вижда и знае, че трѣбва да тури вѫглища въ огнището, за да тръгне параходътъ. Мнозина сѫ виждали и виждатъ Христа веселъ, засмѣнъ, съ ореолъ на главата, че отива къмъ Ерусалимъ, като символъ на свето мѣсто. Хри­стосъ е въ всички свѣтове, а не само на земята. Които сѫ по-чувствителни, съзнаватъ това, възприематъ го и съ ума, и съ сърдцето си. Нѣма човѣкъ, който да не чувствува поне най-малкото раздвижване въ себе си. Който чувствува това раздвижване по силно, той се страхува, безпокои се, да не стане нѣщо страшно съ него. — Нищо страшно нѣма да стане. Вашиятъ пара­ходъ се движи напредъ, върви въ опредѣлена посока, къмъ Божественото пристанище. Азъ не ви говоря за гроба. Напротивъ, щомъ параходътъ ви се подвижи, вие ще излѣзете вънъ отъ гроба и ще възкръснете. Това означава стихътъ, който Павелъ е казалъ: „Ние нѣма да умремъ, но ще се измѣнимъ“. Какво ще стане съ насъ ? — Ще си легнете като буба и на сутриньта ще станете като какавида. Втората вечерь ще си легнете като какавида и на сутриньта ще бѫдете пеперуда, която свободно ще кацва отъ цвѣтъ на цвѣтъ да събира сладкия нектаръ на цвѣтята. Какво стана съ насъ ? — Преобразихте се. Богъ отне вашитѣ стари, корави сърдца и ви даде нови, меки, отъ фина материя, на които днесъ пище своя законъ. Той отне изопаченитѣ ви умове и ви даде нови, свѣтли, които да разбиратъ Неговитѣ мисли и да ги прилагатъ. Душата ви ще бѫде храмъ Божи, а сърдцето ви — Не­говъ олтаръ, на който ще принасяте жертвигѣ си. Духътъ ще бѫде Божиятъ служитель. Това значи, да слу- жишъ на Бога съ всичкия си умъ, съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа и сила. Това значи сѫдбата на свѣта. Да сѫдишъ, това значи, да намѣришъ истинския пѫть, по който, като човѣкъ въ обществото, като народъ въ човѣчеството да научишъ задълженията си къмъ Бога и да ги изпълнишъ. — Тогава ще се познаваме ли? — Повече, отколкото днесъ се познавате. — Ще се обичаме ли? — Повече, отколкото днесъ се обичате. Тогава ще бѫдете радостни и весели, съ засмѣни лица и отворени сърдца. Днесъ лицата на хората сѫ замрежени, облаци има върху тѣхъ. Кой е виновенъ за това? Едно дете видѣло изгрѣва на слънцето, скрито подъ мъгли и облаци; неговиятъ червенъ обликъ едва се прозиралъ.—Защо ме гледашъ така навѫсено и гнѣвно? — запитало детето ? Слънцето отговорило: Вината не е въ мене. Облаци ме засѣнчватъ, мъгли прѣчатъ на лѫчитѣ ми, но минатъ ли тѣ, азъ пакъ ще ти покажа моя веселъ и засмѣнъ образъ. Сега и на васъ казвамъ: Не питайте, защо образътъ на Христа е мраченъ и сърдитъ. Облаци и мъгли го засѣнчватъ. Когато тѣ се разсѣятъ, вие ще видите свѣтлия и засмѣнъ образъ на Христа, отъ Който лъха любовь и свѣглина, радость и веселие. Любовьта на Христа отчасти може да се уподоби на красивия и свѣтълъ сльнчевъ образъ. Когато почувствувате Неговата любовь, земниятъ ви животъ ще се осмисли. Тогава ще разберете, защо се раждате и умирате, защо сте жени и мѫже, защо раждате и отглеждате деца. Не само ще разберете тѣзи нѣща, но тѣ ще се осмислятъ за васъ. „Тѣзи сѫ дни на отмъщение, за да се изпълни все що е писано“. Страшенъ е този стихъ. Който не раз­бира дълбокия му смисълъ, ще ви прати въ ада. Който го разбира и тълкува правилно, казва: Христосъ иде въ свѣта съ своята разумность и любовь. Той казва на всички хора по лицето на земята: „Миръ вамъ!!“Чрезъ разумностьта и любовьта на Христа всѣкиму ще се даде заслуженото. Кой за каквато работа е готовъ, такава ще му се даде. Има ли нѣщо страшно въ това ? Пригответе се, всѣки на своето време, да посрещнете Хри­ста. Облѣчете се въ нови дрехи. За едни Христосъ ще дойде още днесъ, за други — утре, а за трети — следъ години. Кой когато е готовъ, тогава ще Го посрещне. Очаквайте всѣки день Христа, все ще Го видите — отъ васъ зависи това. Кога ще Го видите, не мога точно да опредѣля. Вие трѣбва да бѫдете на мѣстата си, как­то астрономътъ стои на мѣстото съ своята трѫба и на­блюдава. Астрономътъ може да наблюдава една пла­нета, която е много далечъ отъ земята, но той я вижда, когато обикновенитѣ хора не подозиратъ нищо за ней­ното сѫществуване. Когато планетата се приближи до слънцето, тогава всички хора могатъ да я видятъ. Защо да не бѫдете и вие такива астрономи, да виждате Христа отдалечъ, когато обикновенитѣ хора още не Го виждатъ. Значи, има хора, които и днесъ виждатъ Хри­ста, други ще Го видятъ по-късно, когато се приближи до тѣхъ; трети и тогава нѣма да Го видятъ, тѣ ще продължаватъ спокойно и блажено да спятъ. Желая ви да бѫдете будни, да видите Христа от­далечъ. Ако не Го видите отдалечъ, поне отблизо, но непремѣнно да Го видите. Той ще ви говори и ще Го чувате така, както днесъ чувате мене. * Беседа отъ Учителя, държана на 28 януарий, 1917 г. София.
  22. http://beinsadouno.bg/index.php?/files/file/304-quot%D1%87%D0%B8%D1%81%D1%82-%D0%B8-%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D1%8A%D0%BBquot-%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B0-%D0%B8%D0%B7%D0%B2%D1%8A%D0%BD%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0-5-%D0%B0%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BB-1926-%D0%B3/ http://beinsadouno.bg/index.php?/files/file/286-%7B?%7D/ От "Чист и светъл" - единична беседа 5 април 1926 г., София - Изгрев Второ издание - 1926, Пловдив Информация за беседата Чистъ и свѣтълъ* На кого се слага трапеза — на сития или гладния? На кого трѣбва да се говори? На васъ, младитѣ, ще кажа: потрѣбна ви е чистота! Чистотата и святостьта не сѫ нѣщо външно, тѣ сѫ вѫтрешни качества на човѣка. Тѣ сѫ качества на душата. Ако искате да имате успѣхъ въ живота си, всѣкога трѣбва да бѫдете чисти, т. е. да имате чисти мисли, чисти чувства и чисти действия. Тъй разбирамъ азъ чистота въ широкъ смисълъ на думата. Вие, като млади, приложете следното правило въ живота си: пазете ума си чрезъ свѣтлината, сърцето и душата си — чрезъ топлината, а тѣлото си — чрезъ чистотата! Чистотата е изразъ на съвършения животъ. Това е законъ! Само съвършениятъ животъ може да бѫде чистъ. Само съвършената Любовь дава топлина. Само Духътъ носи пълната свѣтлина. И тъй, тамъ, дето се забѣлѣзва известна нечистота, значи животътъ не е съвършенъ. Следователно, този животъ трѣбва да прогресира, да се развива. И тамъ, дето има повече горещина, отколкото топлина, тамъ любовьта не е съвършена. Това е диагноза, която опредѣля състоянията на ума, сърцето и тѣлото. Всичко това съставлява хигиена на душата. Човѣкъ не трѣбва да се раздвоява въ своитѣ мисли, въ своитѣ чувства, въ своитѣ действия. Това подразбира, че човѣкъ не трѣбва да се раздвоява въ своето съзнание. Той трѣбва да има една свещена идея въ живота си! Човѣкъ, който мисли, че се е родилъ, за да умре, че ще отиде въ земята и отъ него нищо нѣма да остане, какъвто и да е този човѣкъ, ученъ или простъ, той е една стара баба, той е единъ пигмей. Онзи човѣкъ, който мисли, че ще живѣе вѣчно, той е разуменъ, гениаленъ човѣкъ. Казвамъ: всички вие сте се родили, за да живѣете, затова трѣбва да се стремитѣ къмъ онѣзи закони, които създаватъ Вѣчния Животъ, а Вѣчния Животъ е разуменъ, той е само за разумнитѣ хора. За примѣръ, допуснете, че вие гледате въ продължение на 4 ÷ 5 часа право въ слънцето. Знаете ли какво ще стане съ очитѣ ви? (—Ще заболѣятъ). Да, така е. Това значи да не знае човѣкъ, какъ да гледа слънцето. Сега допуснете другото противоречие. Ако се скриете отъ слънцето въ нѣкоя тъмна изба и прекарате тамъ дълго време, какво ще стане съ васъ? Какво ще стане съ вашитѣ очи? — Въ първия случай има опасность да ослепѣете, а въ втория случай — да се разболѣете. Следователно, когато се засѣгатъ великитѣ идеи въ свѣта, когато ученитѣ хора говорятъ за смъртьта, или за Вѣчния Животъ, за новораждането, тѣ трѣбва винаги да подразбиратъ видоизменения въ човѣшкото съзнание. Въ този смисъль „смъртьта”, това е видоизменение на човѣшкото съзнание, но не и на неговата сѫщина. „Новораждането”, това е сѫщо тъй процесъ, който става въ човѣшкото съзнание. Човѣкътъ, разгледанъ самъ по себе си, е свѣтлина. Всички велики хора, които сѫ живѣли и които живѣятъ въ свѣта, иматъ развито въ себе си едно шесто чувство, чрезъ което тѣ виждатъ човѣка не тъй, както го виждаме външно, но като свѣтѣща свѣщь, отъ което излиза една мека, приятна свѣтлина. Всички добри хора сѫ свѣтѣщи, а всички лоши хора, всички, които сѫ изгубили смисъла на живота, сѫ тъмни. Отъ тѣхъ излиза една едва мъжделѣеща свѣтлинка. Това не е само една алегория, но фактъ. Когато човѣкъ е добъръ, здравъ, отъ него излизатъ приятни краски. Той има свѣтли идеи, възвишени чувства и благородни действия. Но щомъ човѣкъ се разболѣе, щомъ отпадне духомъ, съзнанието му потъмнява, свѣтлината му се изгубва. И тъй, за васъ като млади, великото, идейното въ живота ви е да бѫдете чисти, да носитѣ свѣтли мисли. И Христосъ е казалъ: „Само чиститѣ по сърце ще видятъ Бога”. Да видите Бога, значи да живѣете въ Любовьта. Щомъ Любовьта дойде, животътъ се развива правилно. Щомъ Животътъ се прояви, x Свѣтлината ще дойде. И следъ като дойде свѣтлината, само тогава ще се придобие Свободата. Свободата сѫществува само за идеалнитѣ, за гениалнитѣ хора. Всички хора въ свѣта трѣбва да бѫдатъ идеални, а не само единъ или двама. Следъ време тъй ще бѫде — всички хора ще бѫдатъ идеални, разумни и чисти. Напримѣръ, сега хората идатъ тукъ съ извѣстно предубеждение и си казватъ: тѣзи хора не сѫ като насъ. Не, всички хора сѫ едни и сѫщи, понеже произходътъ имъ е отъ единъ и сѫщъ източникъ. Животътъ по сѫщина е единъ и сѫщъ. По какво се отличаваме единъ отъ другъ? По какво се различаватъ, напримеръ, единъ българинъ отъ единъ англичанинъ? По какво се различаватъ животнитѣ отъ хората? И у животнитѣ има до известна степень интелигентность и у тѣхъ има признателность. Разказваха ми единъ случай за една жена, която намѣрила нейде въ гората едно малко, самотно мече. Тя го прибрала дома си, приютила го къмъ себе си и го кърмила, докато порасне. Когато заякнало и могло вече само да се храни, тя го пуснала въ гората на свобода. Следъ 4 ÷ 5 години сѫщата жена среща въ гората една мечка, която веднага се приближава къмъ нея, лѣга предъ краката x и почва да ги ближе. Тази жена познала въ мечката онова малко мече, което тя преди 4 ÷ 5 години кърмила. Ако въ животнитѣ има интелигентность, признателность, какво остава до по-висшитѣ сѫщества? Какво остава до човѣка? Ето защо, казвамъ: бѫдещето поколѣние, което иде въ свѣта, трѣбва да носи чистота и свѣтлина. Жената трѣбва да носи чистотата. Докато една жена е „дѣвица”, „дѣва”, докато е чиста, тя е силна, мощна. Въ чистотата седи и красотата. Въ чистотата се крие още и младостьта, постоянството, както и моралниятъ устой на човѣка. Изгуби ли човѣкъ чистотата и свѣтлината си, той не струва нищо. Той е като една сламка, разнасяна отъ вѣтроветѣ по всички посоки, или като една малка лодка, немилостиво люшкана отъ вълнитѣ на морето. Човѣкъ безъ чистота въ живота си всичко изгубва и каквото пожелае, не може да го постигне. Чисти ли сте, обаче, въ чувства, въ мисли и действия, ще бѫдете силни, крѣпки и каквото пожелаете, ще придобиете. Вие ще провѣрите тия мои думи въ живота си и ще разберете смисъла и цената на чистотата и на свѣтлината. Подъ „чистота” азъ не разбирамъ само външната, физическата чистота, но и всѣка клетка у васъ да бѫде чиста, външно и вѫтрешно. Тази обща чистота на клеткитѣ е чистота и на цѣлото тѣло. Чистотата е резултатъ на едно вѫтрешно усилие на духа. Всѣко нѣщо, което може да се опетни, да се оцапа, не е чистота. Всѣко нѣщо, което се оцапва е нечистота, а всѣко нѣщо, което не може да се оцапва, което не може да се опетни е чистота. Подъ „свѣтлина” азъ не разбирамъ само външната, физическата свѣтлина, но и всѣка клетка у васъ да лѫчеизпуска навънъ свѣтлина. Всѣко нѣщо, което може да се изгаси не е свѣтлина. Всѣко нѣщо, което изгасва е тъмнина, а всѣко нѣщо, което не може да се изгаси е свѣтлина. Вие, младитѣ, пазете идеала на вашата душа и къмъ него се стремете — чисти и свѣтли! Дойде ли чистотата, човѣкъ всѣкога ще бѫде здравъ. Дойде ли умътъ, човѣкъ всѣкога ще има свѣтлина. Знание безъ свѣтлина остава неразбрано. Здраве безъ чистота е непостижимо. Имате ли чистота, вие сте богати. Имате ли свѣтлина, вие сте пакъ богати. Беседа, държана отъ Учителя по желанието на ученичкитѣ отъ II соф. девическа гимназия на празника на „залѣсяването”. 5.IV понедѣлникъ, 1926 г. 2 ч. сл. обѣдъ. ____________________________ * Текста е преписан точно от печатното издание: ЧИСТЪ И СВѢТЪЛЪ! Второ издание, София - 1936 г.
  23. От книгата "Новиятъ човѣкъ". Недѣлни бесѣди. Първо издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2002. 352 с. ISBN 954-9589-58-7. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето. Поздравътъ на Любовьта „А на влѣзване въ дома поздравявайте го.“ (Ев. Матея 10:12) Ще ви прочета 10 глава отъ Ев. на Матея. Азъ ще взема цѣлата глава, но ще се спра върху 12 ст.: „А на влѣзване въ дома поздравявайте го.“ Сегашната опасность за религиозни и духовни хора седи въ слѣдующето – че тѣ мислятъ, че всичко знаятъ и че сѫ разрѣшили всички въпроси. Всѣки казва: „Азъ зная.“ Всинца все знаемъ, а свѣтътъ не е оправенъ. Питамъ тогава, ако онзи ученикъ, който казва: „Азъ разбирамъ математиката“, а не може да разрѣши най-простата задача, какви знания има той тогава? Ако нѣкой каже, че добрѣ разбира единъ езикъ, а не може едно най-просто писмо да напише, какво разбира отъ езика? Слѣдователно, да се опрѣдели знанието, значи да знаешъ, че знаешъ, а туй прѣведено е да можешъ да изпълнишъ. Както цигуларьтъ, който добрѣ знае да свири и като вземе да изсвири нѣщо, всѣки казва: „Добрѣ свири.“ Сега мнозина казватъ: „Азъ разбирамъ отъ музика.“ Но малцина сѫ който свирятъ. Колко музиканти има сега? Тѣ сѫ малцина, навсѣкѫдѣ ще слушашъ различни градации, всички сѫ все музиканти. Идеалътъ на всички мяза съ ония десятки. Сѫщиятъ законъ е въ духовния свѣтъ. Живота сега азъ го считамъ за една велика музика. Да живѣешъ, то значи, ти трѣбва да знаешъ да свиришъ по всичкитѣ правила, който Божествената наука изисква. Щомъ станешъ нетърпѣливъ, лѫкътъ трепери и тоноветѣ не сѫ ясни. Щомъ се усъмнишъ, ти губишъ паметьта си. Щомъ се усъмнишъ, ако си търговецъ – ще фалирашъ. Ученикътъ, който се усъмни въ класъ, загубва мисъльта си, спира да говори и учительтъ каже: „Седни.“ И той свършва съ единица. Ние вземаме външната страна на живота и казваме, че той е редъ отъ нещастия, който прѣкарваме на земята. Да опрѣдѣлимъ какво нѣщо е нещастието. Нещастието е единъ симптомъ, признакъ, който показва степеньта. Колкото нещастието е по-голѣмо, толкова и нашето отклонение отъ правия пѫть е по-силно, толкова отклонението отъ Бога е по-голѣмо. То показва само отклонението и споредъ отклонението идатъ и тия страдания. Колкото радостьта е по-голѣма, толкова и приближението къмъ Бога е по-голѣмо. И тогава, когато нѣкой каже: „Азъ съмъ нещастенъ,“ казвам: Той е на лѣво. Азъ изчислявамъ ѫгъла, на който се намира отклонението, а той може да е на 10°, 15°, 20°, 25°, 30°, 35°, 40°, 45°, 50° и т.н. То е цѣла математика. Тъй че, той си мисли за нещастието, а азъ мисля за ѫгъла на отклонението. И мога да опрѣдѣля слѣдъ десеть дена, какъ твоето нещастие ще се увеличи съ 5°, по-сетнѣ ще почнешъ да смалявашъ ѫгъла и като дойдешъ на неутралната зона, ще бѫдешъ на правата линия, която ще покаже истинската посока на живота. Ще имашъ правъ ѫгълъ и правилно движение. Твоята радость ще почне да се увеличава. То е махалото. Сега всички искатъ да иматъ радость. Тогава, щомъ искашъ да имашъ радость, върви въ дѣсно. „Не искамъ страдания.“ – Не отивай въ лѣво. Нѣкой казва: „Искамъ да бѫда ученъ човѣкъ.“ – Учи се, не прѣживай само книгата. Христосъ е ималъ 12 ученика. Сега ти ще кажешъ: „Е, да бѣхъ единъ отъ неговитѣ ученици. Каква привилегия за мене! Щѣхъ да бѫда или Иоанъ или Матей и въ свѣта моето име щѣше да бѫде ознаменовано.“ Да, но можеше да бѫдешъ и Юда. Тогава Христосъ имаше единъ Юда, а сега има съ милиони. Не само другитѣ ученици се умножили, но и Юда се е намножилъ. Вземете дванадесетьтѣ колко сѫ родили, тъй че пропорционално и Юда и той е родилъ. Ако вземете цѣлиятъ християнски свѣтъ, имаме 500 милиона християни, раздѣлете ги на 12, по колко ще се паднатъ на всѣкиго? По 40 милиона. Значи, въ свѣта днесъ има 40 милиона прѣдатели. И то въ християнския свѣтъ само. Сега нѣма да се спремъ върху това. Ще кажете: „Защо да е така?“ На този въпросъ вие ще си отговорите, защо да е така. Така е. Нѣкой казва: „Напусналъ е жена си, защо да е така?“ – Така е. Въпросътъ е свършенъ, фактътъ е такъвъ. „Ама защо?“ – Ей, тъй е. Мѫжъ, който е изпъдилъ жена си, той да си даде отговоръ. Философията не е много голѣма. Защо той изпъди жена си? – Защото друга се намѣсти на мѣстото на първата жена. „Защо жената изпъди мѫжа си?“ – Защото другъ се намѣсти на негово мѣсто. Ето философията. Каква ли философия може да има. Причината е важна. Ако жена напуща мѫжа си, другъ мѫжъ се е вмъкналъ; ако мѫжъ напуща жена си, напрѣмѣнно друга жена се е вмъкнала. Отъ това гледище, тъй седи въпроса, но той седи малко по-другояче. Една жена не може да развали щастието на двѣ жени; и единъ мѫжъ не може да развали щастието на двама мѫже. Но една жена може да развали щастието на двама мѫже; и единъ мѫжъ може да развали щастието на двѣ жени. Тъй седи философията на живота. Ако нѣкой дойде въ дома ви и не ви поздрави, не го приемайте, казва Христосъ, а ако ви поздрави и ако е достоенъ, кажете: „Мирътъ ви, най-високото нѣщо, да дойде въ този домъ.“ И тъй, когато ви срѣщне нѣкой и не ви поздравлява, вие имате единъ признакъ, че той не е отъ вашитѣ. Ти не го поздравлявашъ – не си отъ тѣхнитѣ. Въпросътъ е ясенъ. Защото не си отъ тѣхнитѣ, какъ ще го поздравишъ? Сега азъ искамъ да обърна мисъльта ви къмъ положителната страна на вашия животъ. Отъ всинца ви не се изисква да извършите едно и сѫщо нѣщо. Отъ всинца ви не се изисква да имате едни и сѫщи знания и отъ всинца ви не се изисква да имате една и сѫща добродѣтель. Всѣка една добродѣтель има 35 милиона форми и тия форми, като се съчетаватъ съ първоначалната форма и тѣ образуватъ други форми. Тъй че, за да изучишъ една добродѣтель, то е едно велико нѣщо. Нѣкой казва: „Азъ познавамъ Любовьта.“ Направете само една смѣтка колко врѣме трѣбва, за да се изброи до 35 милиона. Ако въ една минута броите до 60, умѣрено броене. Прѣсмѣтнете колко дни или колко мѣсеци, ще ви вземе да прѣброите 35 милиона. Въ единъ часъ 3600, сега прѣсмѣтнете нанатъкъ. Нека туримъ тази аритметика въ дѣйствие: Като се брои по 12 часа на день. То е интересно, като каже нѣкой: „Какво нѣщо е доброто?“ Да се знае колко врѣме трѣбва, за да се прѣброятъ само формитѣ на една добродѣтель. Трѣбватъ значи 810 дена, а понеже се брои 12 часа, значи два пѫти повече, т.е. 5 години, а и 12 часа нѣма да се брои, а 6 часа – значи трѣбватъ 10 години. А за да се усвои една форма на добродѣтельта, знаете ли, колко години се изискватъ? И тъй, трѣбва разбиране сѫщината на сегашния животъ. Тази сѫщина се развива по единъ послѣдователенъ начинъ, методъ, въ който е скритъ сѫщинския животъ. Дѣтето не може да прѣскочи първитѣ години и да стане веднага юноша; и юношата не може да прѣскочи фазата на юношескитѣ години и да стане старъ. И стариятъ има градация, прѣзъ която той има да мине. Имаме дѣтинство, юношество, пълна възрасть и старость има и промеждутъчно състояние. И въ другитѣ области на живота царува сѫщиятъ законъ. Вие, за да разберете извѣстна висока истина, трѣбва да имате чувство и способности. Способности вие имате, но трѣбва да сте ги събудили, да се развиятъ и трѣбва да имате тѣзи органи, съ които да възприемате онѣзи възприятия и тогава да почнете, послѣдователно, да изучавате тѣзи нѣща. Слѣдователно, първата стѫпка въ окултното училище е първо ученикътъ да развие необходимитѣ органи, които сѫ въ мозъка, да развие тия чувства и способности. А за да може да ги развие, трѣбва да отстрани всички отрицателни мисли, които спѫватъ развитието му. А това сѫ гнѣвътъ, страхътъ, злобата, умразата. Като казвамъ, че не трѣбва да мразишъ, то е защото ще спѫнешъ своето развитие. На другитѣ хора нѣма да направишъ зло, но на себе си. Ние, като говоримъ за нѣкой моралъ, този моралъ засѣга най-първо насъ. Изисква се добъръ животъ, а да може правилно да развивате вашитѣ чувства, сили и да образувате органитѣ, вашитѣ органи на душата. Ако не живѣешъ добрѣ, ти ще се деформирашъ и тогава ще дойдатъ всички страдания, които ти не си сънувалъ. И като питашъ: „Защо страдамъ“, азъ ще отговоря: Защото си отклонилъ въ лѣво и си далъ мѣсто на всички отрицателни качества, а тѣ развиватъ други чувства въ низходяща степень, формитѣ се смаляватъ и по този начинъ човѣкъ деградирва. Христосъ казва: „А на влѣзване въ дома, поздравлявайте го.“ Азъ считамъ всѣки единъ човѣкъ, който срѣщне своя приятель, поздравете го и слѣдъ като го поздравите и той ви приеме, тогава дайте му вашия миръ и ако и той ви поздрави и неговиятъ миръ ще дойде. И мирътъ Божий ще се въдвори и въ двама ви и тогава синътъ на мира ще дойде тамъ. Тамъ, дѣто има миръ, тамъ и Христосъ ще влѣзе; а тамъ дѣто нѣма миръ, Христосъ не може да влѣзе. И казва на своитѣ ученици: „А на влѣзване въ дома, поздравлявайте го.“ Кого да поздравлявате? – Господа, Който живѣе въ този домъ. Тъй е. Ако има нѣкой, който да живѣе въ тази кѫща, ще го поздравите, защото Господь е тамъ. Синътъ, като дойде въ дома на баща си, нали трѣбва да поздрави? Дъщерята, като дойде, и тя трѣбва да поздрави. Ако не поздравятъ, нито е синъ нито е дъщеря. Въ какво седи поздравътъ? Българитѣ казватъ: „Добъръ день.“ А какъ трѣбва да се опрѣдѣли добродѣтельта? Добродѣтельта – това е плодътъ на Любовьта. Значи, въ който домъ влѣзнете, ще го поздравите съ плода на добродѣтельта, който е Любовь. Не само съ думата „добъръ день“ и „далъ ти Богъ добро.“ И азъ ти казвамъ: „Добъръ день“, безъ да има такъвъ день и ти ми казвашъ: „Далъ ти Богъ добро“, безъ да има нѣкакво добро. А това мяза въ Америка, американскитѣ студенти иматъ единъ обичай на единъ празникъ, който се казва на английски „Thanksgiving day“, което значи – „благодарственъ день“, когато американцитѣ се събиратъ и както у насъ по коледнитѣ празници много пуйки страдатъ, тъй и тамъ навсѣкѫдѣ има печени пуйки и тогава студентитѣ сѫ много щедри и пишатъ поздравления, има едни такива бонове. И тѣ сѫ много щедри все току се подписватъ на такива бонове съ по 25 000 долари, 50 000, по 100 000 долари, а тѣ сѫ като тия руски рубли днесъ. Та и ние тъй си казваме: „Добъръ день, добъръ день“. И като вземешъ хиляди такива бонове, едва може да вземешъ единъ левъ зарадъ тѣхъ. Въ Христовото учение не е позволено да се взиматъ такива бонове. Като кажешъ „добъръ день“, ти трѣбва да прѣживѣешъ този день. И като ти каже той: „Далъ ти Господь добро“, и той трѣбва да прѣживѣе това добро и като го прѣживѣе, да ти го прѣдаде, сѫщо и ти. Тъй се поздравлявайте. Сега ние имаме за поздравление формулата: „Нѣма Любовь като Божията Любовь“ и „Само Божията Любовь е Любовь.“ Азъ съмъ ви далъ най-простата формула, а вие почти сте я омърсили и казвате: „Нѣма Любовь като Божията Любовь. Само Божията Любовь е Любовь“ (много бързо). Нѣкои пъкъ казватъ: „Само“, Ако не можешъ да произнесешъ нѣщо, не го казвай. Ще се спрешъ веднажъ, два пѫти за себе си и за свое добро ще произнесешъ: „Нѣма Любовь като Божията Любовь.“ Това е една математическа величина „Н“, ще прѣвърнемъ тази величина въ положителна величина „“, още нѣма никакъвъ смисъль. Нали? Сега тия линии ще оформимъ. Ако затриемъ едната линия отдолу, ще имаме ; ако пъкъ заличимъ горната линия, ще имаме – Ние пишемъ Христосъ съ „“, англичанитѣ съ „Ch“. „H“ значи Христосъ е едно сѫщество, което е обърнато съ главата нагорѣ; а „c“ е мѣсечина, която постоянно се пълни. А ние пишемъ „“, значи Х-то е едно колело, което се движи и нагорѣ и надолу. Ние пишемъ Христосъ съ двѣ y-та: = + . Значи човѣкъ, който е съ главата и нагорѣ и надолу. Когато ние грѣшимъ, Христосъ е съ главата надолу; а когато ние не грѣшимъ, тогава Христосъ е съ главата нагорѣ. И когато ние грѣшимъ и Христосъ грѣши, а когато ние не грѣшимъ и Христосъ не грѣши. Той е като насъ. Слѣдователно нѣма Любовь като Божията Любовь. Какво ще стане, ако затриемъ едната страна на „H“ – ще се образува буквата „Ч“, то е единъ цвѣтъ, който е отворенъ, цъфналъ е. Туй е „Ч“-то. И почва думата: чашка, часъ и т.н. Значи: „Нѣма Любовь като Божията Любовь“, ще отнемешъ едина кракъ на „Н“-то. То е законътъ, да знаешъ какъ да отнемешъ, какъ да прѣвърнешъ, да знаешъ да прѣвърнешъ една енергия отъ едно състояние въ друго. Азъ опрѣдѣлямъ какво нѣщо е яденето: това е едно изкуство въ свѣта да прѣвърнешъ едно състояние на живата енергия отъ едно нисше състояние въ друго – висше; или пъкъ потенциалната жива енергия въ природата казва на човѣка: „Ти ще ме вземешъ въ себе си, ти си единъ проводникъ прѣзъ който азъ трѣбва да прѣмина, тъй и ти ще се ползувашъ отъ мене и азъ ще прѣмина въ едно по-горно състояние.“ Но трѣбва да работишъ върху тази енергия, за да можешъ да я прѣведешъ и като я прѣведешъ, тя ще ти даде здравие. И като я прѣвърнешъ въ първа степень ти даватъ първия даръ, който е Здравето. Сега, тази енергия, слѣдъ като си я прѣвърналъ единъ пѫть, ще я прѣвърнешъ въ втора степень и ще получишъ втория даръ – щастието и за третия пѫть като я прѣвърнешъ, ще ти дадатъ блаженството. И сега вие сте ученици, почнете да прѣвръщате енергиитѣ. Нѣма да се спирате. Кой кѫдѣ е, кой какво е казалъ. Питамъ, ти като ядешъ, тази енергия въ тебе прѣвръща ли се? Не, само да кажешъ, че си ялъ. Ако тази енергия ти си трансформиралъ правилно въ Божествения законъ, у тебе ще се появатъ дълбоки чувства, послѣ мисли, слѣдъ това ще се появи единъ великъ стремежъ и най-сетнѣ – едно изпълнение и това е единъ плодъ и този плодъ ще опрѣдѣли степеньта на Любовьта. Споредъ формитѣ на небето ще опрѣдѣлятъ какъ ти си работилъ. И Господь постепенно изпитва вашето сърце, изпитва всички ония енергии, които вие сте прѣвърнали. Ще влѣзе въ градината ви, ще погледне какво е родила и отъ тамъ Той ще си направи своето заключение за васъ. Като дойде Господь, Той казва: „Заведете ме въ вашата градина“ и ще обиколи да види какво сте садили, плодове има ли? Той ще бѫде веселъ, нищо нѣма да каже, Той знае много добрѣ какъ ти си работилъ. Сега ученицитѣ по нѣкой пѫть когато държатъ изпитъ, даватъ най-добрѣ рѣшени задачи, но подъ рѫкава има тия рѣшения и той все гледа въ рѫкава. И тия рѫкави, тѣ рѣшаватъ задачитѣ. И учительтъ, като провѣри, каже: „Отлично“ и турне му шесть. Шесть, ама благодарение на рѫкава. Сега, ако азъ ви дамъ една задача, какъ ще я рѣшите? Мнозина отъ васъ ще погледнатъ рѫкавитѣ си. Ще погледне еди кой си авторъ, какво е казалъ, послѣ, хайде пакъ въ рѫкава и послѣ ще кажете: „Туй е за Любовьта.“ Но ти още нищо не си казалъ, ти само си слѣлъ чужди мисли. Ще слѣзешъ Учительтъ като ти е далъ една задача, той ти е говорилъ съ часове какъ се рѣшава и пр. Ще седнешъ на мѣстото си, ще мислишъ часъ, два, три, ще се помѫчишъ малко и като се мѫчишъ ще дойде правилото. И всѣки, който се мѫчи, Господь го благославя, а който гледа въ рѫкава, Господь му снема рѫкавитѣ. И сега женитѣ носятъ тѣсни рѫкави. Господь имъ казва: „Нѣма да гледашъ въ рѫкава.“ Какво означава това? Да прѣведа моята мисъль, значи Господь е казалъ: „Когато рѫкавътъ ти е широкъ, ти трѣбва да знаешъ, какъ да раздавашъ, да бѫдешъ щедъръ.“ А като не знаешъ, какъ да давашъ, Господь казва: „Тѣсни рѫкави трѣбва да имашъ.“ И тъй се родили тѣснитѣ рѫкави. За да се образуватъ широкитѣ, трѣбва да дойде обратниятъ процесъ, въ възходяща степень трѣбва да дойдатъ тѣзи мисли. Сега да се повърна къмъ мисъльта си. Защо именно трѣбва да се поздравляваме? Поздравътъ е една велика необходимость за всички добри хора. Ако слънцето не ни поздравляваше всѣка сутринь, щѣше да се роди всичкото нещастие на живота. И когато облацитѣ скриватъ често неговия поздравъ, ние се затѫжваме и искаме неговото поздравление. Лѫчитѣ, които идатъ, трѣбва да носатъ туй поздравление, тази енергия всѣкога. А туй поздравление може да се изкаже не само въ движение, но и въ едно чувство, въ единъ милъ нѣженъ погледъ. И туй, което ние извършваме, ние го извършваме за себе си. А сега ти казвашъ. „Азъ нѣма да го поздравлявамъ.“ Ти не го поздравлявашъ, той не те поздравлява. Казвашъ: „Азъ имамъ достойнство“ и какво става? Послѣ всичкитѣ тѣзи достойни хора почватъ да се впрѣгатъ. И ученицитѣ, които не знаятъ уроцитѣ си, учительтъ имъ пише единица. Сега нѣкой ученикъ погледне въ рѫкава и другъ иска отъ него този не дава и послѣ, като излѣзне, почва да го ругае: „Ти защо не ми даде рѫкава?“ И послѣ казва: „Ти не си съвѣстенъ.“ Въ тази Божествена школа, вие сте влѣзли, и ще имате широки рѫкави, но когато рѣшавате задачи, нѣма да гледате рѫкава. А подъ рѫкавъ, разбирамъ като кажатъ женитѣ: „Азъ не съмъ направила голѣма грѣшка и други има които грѣшатъ“ – рѫкавътъ. А това е Иванъ, Драганъ и др. Ти не гледай, че другитѣ не сѫ рѣшили задачата. То не е важно. Ако азъ рѣша задачата, туй ползува мене, а ако не я рѣша, че ти си я рѣшилъ, туй нѣма да ме ползува. И като ученици вие трѣбва да рѣшавате съзнателно. Нѣкои отъ васъ сте оглашени, други слушатели, има и вѣрующи и най-сетнѣ ученици. Това сѫ степенитѣ: оглашени, слушатели, вѣрующи и ученици. „Ама азъ имамъ такова образование.“ – Хубаво, азъ ще ти дамъ една задача и ще познаешъ, ученикъ ли си или не. Ако я рѣшишъ ученикъ си, ако не я рѣшишъ – ти си или вѣрующъ, или слушатель, или оглашенъ. Задачата, която ще рѣшишъ, ще покаже, въ кой класъ си. Ако рѣшавате само съ аритметическитѣ задачи до кой класъ се учи аритметика? – До трети. Значи, ще знаемъ, кой класъ сте. „Ама ние сме свършили аритметиката.“ Всѣки знае, че ти си трети класъ. Ако познавашъ алгебрата, пакъ споредъ материала ще знаемъ кой класъ сте. Тъй е и въ духовния свѣтъ – споредъ задачата, споредъ добродѣтельта, тамъ знаятъ, кѫдѣ сте достигнали. За да бѫде човѣкъ добродѣтеленъ, то е една цѣла велика наука. И човѣкъ, като усвои това изкуство, той ще каже: „Животътъ има смисълъ.“ Великиятъ цигуларь, като излѣзе на сцената, всички го признаватъ. Но колко години му сѫ трѣбвали додѣто да усвои това изкуство. И колко врѣме трѣбва да иждиви ученикътъ, за да може да стане уменъ, не само да знае формитѣ на нѣщата, но и да тури въ формата и съдържанието и смисъла. И тъй, ще се поздравлявате. Съ какво? Като срѣщнешъ ти брата си, ще кажешъ: „Нѣма Любовь като Божията Любовь.“ И братъ ти ще отговори: „Само Божията Любовь е Любовь.“ Добрѣ, да видимъ какво означава първата формула: „Нѣма Любовь“. Срѣщнете единъ човѣкъ, който има много страдания и той ви каже: „Досега не съмъ намѣрилъ единъ човѣкъ, който да ми помогне.“ И каже: „Нѣма Любовь като Божията Любовь“ – т.е. само тя утѣшава. А ти ще кажешъ: „Само Божията Любовь е Любовь“, значи дѣйствително само тази Любовь е Любовь и тогава, ако човѣкътъ е боленъ, ще оздравѣе, ако е нещастенъ – той ще стане щастливъ. Ти заради него ще бѫдешъ тази Любовь. Ти ще кажешъ: „Ела, братко, тази работа ние ще уредимъ.“ Почне ли той да философствува: „Ама какъ ще бѫде, туй право ли е“ и пр. – туй не е правия пѫть. Ние казваме на всички: „Ела и вижъ.“ Не философствувайте. Единъ човѣкъ, който 99 пѫти ти е правилъ услуга, а ти досега не си отговорилъ нито съ единъ достоенъ погледъ, ти не си достоенъ да бѫдешъ неговъ ученикъ. Ако той 99 пѫти ти е далъ, а ти не си отговорилъ – деветдесеть и деветиятъ пѫть и стотниятъ пѫть ще рѣши вашата сѫдба. Ако и стотниятъ пѫть не отговорите, вашата сѫдба е рѣшена завинаги – ще ви изпъдятъ отъ Божествената школа и тогава въ едно прѣраждане ще се родите идиотъ, въ друго ще бѫдете сакатъ. И като ви питатъ защо е това? Ще кажете: „Защото не поздравихъ, когато ме поздравляваха.“ Когато Божествената Любовь хлопа, а ти си правишъ оглушки, това е мъздовъздѣяние, а ако отговоришъ, ще влѣзнешъ въ връзка съ напрѣдналитѣ братя въ по-горнитѣ свѣтове и ще кажешъ: „Виждамъ азъ сега, а ти виждашъ ли?“ – И азъ виждамъ. И тъй виждане ще бѫде и радость на тази душа. Сега азъ ви говоря за поздравлението. Понеже тази година вие сте призвани да изпълните по любовь и който не изпълни даденото по любовь, той не е приятель, той не може да бѫде ученикъ на Любовьта. Ученикътъ трѣбва да се учи само отъ велика Любовь и неговото сърце трѣбва да гори, да гори отъ Любовь. „Нѣма Любовь като Божията Любовь.“ Въпросътъ е свършенъ. И ако вие попитате: „Защо Учительтъ не ни открива нѣкои работи?“ Азъ казвамъ: „Защото нѣмате Любовь.“ Ако вие бихте имали Любовь, бихъ ви открилъ много работи, а туй, което ме спира, то е – вие нѣмате Любовь. Вие имате Любовь, но на какво мяза вашата Любовь? Ако ви направя 99 добрини и единъ пѫть ви само ущипя, вие ще кажете: „Ритамъ ви всичкото.“ Нѣкои отъ васъ сѫ такива. И каквото повѣришъ на такъвъ единъ ученикъ, това нѣма да го ползува. На такива хора налчета не имъ подковавамъ, защото ставатъ по-лоши съ този желѣзенъ ритник. И на една такава крава желѣзни рога не тургамъ, защото по-зла става. Азъ говоря символически. Азъ нѣмамъ никого прѣдъ видъ. Азъ говоря принципално за въпроса, безъ да имамъ никого отъ васъ въ ума си. Азъ ви казвамъ принципитѣ какви сѫ. Тъй е за тебе туй, но ако вървишъ по другия принципъ, то е пакъ тъй. И казвамъ, този принципъ не може да се развали. Лицеприятие нѣма. Богъ гледа на сърце, а не на лице. Споредъ вашитѣ чувства, мисли, споредъ това, което занимава ума ви, така и Богъ на Любовьта ще постѫпи. Има единъ стихъ дѣто ап. Павелъ казва: „Азъ насадихъ, Аполосъ напои, но Богъ възрасти.“ Значи, Богъ е, Който възраства. Туй, което трѣбва да се възрасти, то ще дойде отъ великия Божественъ Духъ. А за да дойде Той, трѣбва да дойде нѣкой да го посади. Какъ мислите вие, че безъ Учитель може да влѣзете въ Царството Божие? Лъжете се. Сами не може да влѣзнете въ Царството Божие. Колкото едно дѣте може само да се роди, толкова и вие безъ Учитель можете. Ще кажешъ: „Азъ зная всичко.“ Ти си единъ храненикъ и си далечъ отъ Царството Божие. Най-напрѣдъ ти трѣбва майка си да намѣришъ. Не познавашъ ли баща си, азъ имамъ друго понятие за тебе. Щомъ не познавашъ майка си, ти си като рибитѣ. Една риба снася 300 000 яйца. И рибата не може да познае майка си. Рибата не знае нито баща си, нито майка си. И най-голѣмитѣ страдания на физическия свѣтъ, това сѫ въ водата. Тамъ всички сѫ месоядци. Всички се взаимно изпояждатъ. И тамъ е гълтане, гълтане и гонене изъ водата и нѣма никакъвъ покой. Сега Христосъ се обръща къмъ васъ, нали? Малко ще имате тази година, но отъ Любовь трѣбва да го постигнете. Ама туй било, онуй. Извинения не приемамъ, никакви извинения! Че туй било причина, ние не вземаме никакви задължения и не искаме и никакви извинения. Туй отъ Любовь може ли да го направишъ? – „Мога.“ И Цѣлиятъ свѣтъ да се обърне, ти го направи. Ако си единъ страхливецъ, не се заемай, помисли си. И мнозина се замислятъ и доста врѣме ще се замислятъ още. Ако вие се заемете чрѣзъ закона на Любовьта, нѣма нѣщо невъзможно. Невъзможностьта става само едно прѣдположение въ човѣшкия умъ, който не се подчинява на Божия законъ. Когато вашиятъ Учитель ви е далъ всички условия и вашиятъ Баща ви е далъ всички условия, питамъ каква невъзможность има въ васъ, да не се учите. Ако сте лишени отъ всички онѣзи условия, разбирамъ, но ако не сте лишени, съ какво ще се оправдаете? Сега, по закона на свободата. Каква е днешната задача, за недѣлния день каква е задачата? – Божествената хармония. Да. Тази хармония англичанитѣ я пишатъ тъй: „Ch“, а българитѣ – „X“. Кръстътъ – това хармонията. Ще кажете: „Аа, кръстътъ е опасенъ.“ Който знае да носи този кръстъ, то е хармония, а който не го знае, по-тежъкъ отъ този кръстъ нѣма. И хармонията всѣкога абсолютно изключва дисхармонията. А Божествениятъ животъ е животъ на хармония. И когато говоримъ за небето, подразбирайте хармонията. „А на влѣзване въ дома поздравлявайте го.“ Кого? Въ старитѣ врѣмена пророкътъ е казалъ слѣдующето, че Богъ живѣе не само на небето, но и въ сърцата. На кои? На смиренитѣ, на нищитѣ духомъ. Ти, като срѣщнешъ една душа нисша, въ сърцето на тази душа живѣе Господь. А сегашнитѣ християни казватъ: „Азъ не искамъ да зная.“ Но ти трѣбва да знаешъ, че въ неговата душа живѣе една велика душа и като идешъ въ неговия домъ, ще го поздравишъ и този, когато поздравишъ, ще ви приеме. И тъй, азъ ви поощрявамъ да се поздравявате. Понеже вие трѣбва да знаете, че може да обидите Господа. А като Го обидишъ на Господа много мѫчно минава. Какво е казалъ Христосъ? – Който обиди Духътъ, нѣма да му се прости, нито въ този, нито въ слѣдующия животъ. Пазете се да не обидите Господа, Който живѣе въ сърцата на смиренитѣ и кротки хора. Туй да го пазите като огънь, Срѣщнешъ нѣкой сиромахъ, не се пази отъ него. „Ама той има карма.“ – Ти знаешъ ли каква е неговата карма? Може този бѣденъ човѣкъ да носи кармата на нѣкой другъ човѣкъ. Може ни най-малко той да е направилъ този грѣхъ, но онзи го нѣма тукъ, той на друго мѣсто си живѣе, а този тукъ, на негово мѣсто седи и понася изкуплението и казва: „Азъ ще изнеса всичко, добъръ е Господь.“ Отъ васъ изисквамъ едно нѣщо. У моитѣ ученици, тукъ въ България, липсува почитание. Вие сте крайно груби, всинца сте крайно груби. Едва ли ще намѣря нѣколко души, който да сѫ нѣжни. Много груби сте! Една истина ви казвамъ. Всѣки търси само правата. И всѣки отъ васъ търси първото мѣсто, но като дойде до задълженията, казвате: „Чакай малко.“ Първото мѣсто е за онѣзи, които се жертвуватъ; второто – за тѣзи, които уповаватъ; а третото мѣсто е за тѣзи, които иматъ надежда, които сѫ радостни. Ако нѣкой дойде въ моя домъ, ако има надежда, ще му дамъ третия столъ; ако уповава, ще му дамъ втория столъ, а ако може да се жертвува, ще му дамъ първия столъ. „Ама, защо не ми давате първия столъ?“ – Защото не жертвувате. „Ама, втория?“ – Нѣмате упование. „Третия?“ – Нѣмате радость. И бихъ желалъ всички тъй да постѫпвате въ дома си. Туй е една разумно желание. И туй Божествено чувство може да расте при най-деликатенъ и нѣженъ животъ. Съ всѣко помрачаване ти оскѫрбявашъ туй чувство и какъ ще водишъ живота на Любовьта: „Но азъ го зная.“ – Какво е? Вие още нищо не знаете. Извърши ли нѣкой едно прѣстѫпление, вие не знаете защо е направилъ това. Направи ли нѣкой нѣкое добро, вие не знаете причинитѣ на това добро. Вие не сте прочели въ Божествената книга, за да кажете: „Азъ зная, азъ съмъ прочелъ.“ Азъ не сѫдя никого, не мислете, че азъ ви сѫдя. Да сѫдя васъ, значи да осѫдя себе си. Азъ констатирвамъ единъ фактъ, тъй както е и виждамъ резултатитѣ, които ставатъ въ невидимия свѣтъ. И нѣкой день, като седа и се занимавамъ и нѣкое ваше дѣйствие като ме жегне, казвамъ: „Единъ благороденъ ученикъ, той съ стрѣлата си ме закачи.“ И какво правя? Понатъркамъ съ рѫката си раната, понаплюнча мѣстото – мине. Слѣдъ малко гледашъ нѣкоя друга жена – пакъ ме жегне. И тази ученичка хубаво прави и пакъ се потъркамъ, позагладя и казвамъ: „Толкова знае.“ И като дойдатъ въ дома ми, искатъ първото мѣсто. Не, туй да го нѣма. Отъ тази година нѣма вече тъй, до тази година можеше. Двадесеть и двѣ години азъ съмъ далъ опитъ, но отъ сега азъ не правя изключение. Нито 1/100 милионна часть нѣма да се помръдна. И ако вие не изпълните закона на Любовьта – нѣмамъ нищо общо съ васъ. И нѣма да ви срѣщна и втори пѫть съ васъ нѣма да се занимавамъ. Разберете! Други ще се занимаватъ съ васъ. Законътъ на Любовьта изисква това. Ако можете да ходите, добрѣ, но ако не можете вие сте въ лѣво, а азъ съмъ въ дѣсно. И тогава, колкото повече врѣме минава, толкова и пѫтьтъ повече се отклонява. Вие ще ударите надолу, а азъ – нагорѣ. И тогава, слѣдъ милиони и милиони години нѣкѫдѣ пакъ ще има срѣщане. Но знаете ли на какво мяза това, като ви срѣщна тамъ? Въ тази работа вършете малко, много малко. Направете само едно малко, много малко, микроскопическо добро, иждивете една минута, или една секунда на деня, но вложете всичката Любовь, която има въ вашата душа и тази минута ще ви бѫде за спасение. Но ако вие не се спрете поне една минута на деня, поне една минута може да се спрете да направите едно малко добро отъ Любовь. Сега да не идете въ друга крайность. Нищо общо нѣмамъ, азъ казвамъ принципътъ какъвъ е. Колкото си по-високо, толкова законътъ е по-строгъ. Колкото повече знаешъ туй показва, че толкова твоята отговорность е по-голѣма и колкото по-малко знаешъ, толкова твоята отговорность е по-малка. И тъй, ще се стремите да бѫдете много деликатни. Първо, къмъ Бога – „Да възлюбишъ Господа Бога Твоего съ всичкото си сърце, съ всичката си душа, съ всичкия умъ и съ всичката си сила.“ Второто нѣщо – къмъ себе си: „Да възлюбишъ ближния си, както себе си.“ И третото нѣщо – „да възлюбишъ врага си.“ Тия три нѣща трѣбва да ги приложите. Този третия вие трѣбва да го любите. Той е вашиятъ синъ. Врагътъ – то е синътъ, ближниятъ – то е душата. А синътъ и дъщерята – то е материалното въ свѣта. Майката, слѣдъ като я отхрани, тя ще хване единъ развратенъ животъ, синътъ сѫщо, но майката пакъ го люби, отъ нея е излѣзълъ, дошелъ въ кѫщи, какво да го прави? И слѣдователно, въ туй поздравление, тъй ще почнете – отъ любовьта. Най-първо ще кажешъ: „Заради Господа, заради моята възлюблена душа и заради врага си.“ Но понеже е казано тъй, нѣкой ще каже: „Какъ мога да любя врага си?“ Ако не си изпълнилъ първиятъ законъ, третиятъ законъ не можешъ да изпълнишъ. Третиятъ законъ е мѫченъ за онѣзи, които не сѫ изпълнили първия законъ, а които сѫ изпълнили първия и втория закони, третиятъ е лесенъ, но само щомъ си изпълнилъ другитѣ два. И сега жени и мѫже да се отличавате съ взаимно уважение. Ще се стремите да намѣрите въ вашия братъ и вашата сестра, които не обичате една добра черта. Тъй ще потърсишъ въ твоя събратъ или сестра една добра черта и върху тази добра черта ще съсрѣдоточишъ твоето внимание. Само така се развива Любовьта. Изисква се закона на Любовьта. Само по този начинъ вие може да изпълните Христовото учение. Само по този начинъ Христосъ може да влѣзе и да ви открие туй, за което вашето сърце копнѣе. И само по този начинъ може да се уредятъ работитѣ ви. Нѣма да станете богати, но изведнажъ може да станете мощни и въ единъ день можешъ да бѫдешъ и здравъ и всичко, но се изисква волята на единъ светия отъ трета степень. Кажи и свърши: „Азъ съмъ готовъ да прѣживѣвамъ всичко за Христа.“ А не утрѣ, при единъ най-малъкъ опитъ, да почнешъ да се колебаешъ. Единъ събратъ разправялъ, че се е отказалъ да носи пушка и прѣзъ врѣме на войната все го били, но той се издържалъ. По едно врѣме той започналъ да изнемогва и казвалъ, че „ако не се свърши войната и ако все още ме биятъ, нѣма да имамъ сили, нѣма да издържамъ.“ Три години сѫ го били, той издържалъ и свършила се войната и прѣстанали да го биятъ и той послѣ казвалъ: „Слава Богу, свърши се войната и азъ издържахъ изпита си.“ Тѣ го биха навсѣкѫдѣ, всичкото, каквото можаха да употрѣбятъ, тѣ направиха. И го питатъ: „Защо не искашъ да служишъ войникъ?“ А той имъ отговорилъ: „Когато вие направихте мобилизация, прѣди това Господь направи своята мобилизация и азъ тамъ се записахъ, и на двѣ мѣста не мога да бѫда войникъ.“ – „Ами защо не носишъ пушка?“ – „Азъ имамъ пушка, двѣ пушки не се носатъ.“ – „Кѫдѣ ти е пушката?“ – „Хвърлете вашата пушка и ще видите моята пушка.“ Хубаво имъ е отговорилъ. И вие, щомъ сте въ тази мобилизация, ще изпълнявате закона на Любовьта, Божествения миръ и ще видите, че Богъ е вѣренъ. И азъ искамъ тази година отъ София да излѣзе нѣщо добро. Искамъ отъ София да дадете примѣръ на другитѣ. И азъ вѣрвамъ да дадете. Може ли? – Може? Ще излѣзе, защо не? Но ще кажете сега: „Да ни помогне Господь.“ Ами че Любовьта хлопа на вашата врата. Възприемете Любовьта и всичко ще стане. – „Господь да ни даде интелигентенъ умъ.“ – Ами вѣрата хлопа, отворете. Сега Любовьта хлопа на сърцето ви; вѣрата хлопа на ума ви; Надеждата хлопа при вашата воля. Отворете тѣзи три врати. Какви хубави три картини имате тогава! И всички въпроси ще се рѣшатъ магически, както Мойсей съ своя жезълъ: „Въ името на Любовьта, Вѣрата и Надеждата“ и Червеното море се раздѣли и пѫтьтъ е отворенъ съ този жезълъ и тогава всичко е възможно. Сега вие се въодушевлявате, искате да дигнете тази тояга. Ще отворите вратата на сърцето си, на ума и на волята си и тогава всичко може, ако отворите. А ако не отворите – нищо не може. И ще кажете като онзи, който отишелъ при единъ хромъ и му казалъ: „Въ името на Господа, стани!“ Но хромиятъ се мѫчи и не става. Тогава го набиватъ хубаво – счупили му коститѣ и го оставили. Питатъ го: „Защо така?“ – „Абе, искахъ да излѣкувамъ единъ, а то хората не признаватъ.“ Не е тъй. Хората казали: „Този лъжецъ да го научимъ ние какъ смѣе да ни лъже“ и го набили. А той, за да не падне долу, казва: „Набиха ме, защото тѣзи хора сѫ неразумни.“ Ти като отивашъ при този хромъ човѣкъ, вратата на твоето сърце, вратата на твоя умъ и вратата на твоя Духъ да сѫ отворени, да се влѣе Вѣрата, Надеждата и Духътъ. И тогава да кажешъ: „Братко, въ името на Господа да се прослави Неговото име.“ Всѣки може да опита. Но най-първо ще видишъ, заключени ли сѫ вратата или сѫ отворени. Сега нѣма да ме заставяте втори пѫть да ви говоря върху този прѣдметъ, нали? Азъ ще ви помоля сега да не помислите, че искамъ да ви критикувамъ. Абсолютно въ душата ми, въ ума, сърцето и Духа ми нѣма никаква мисъль да ви критикувамъ, нито пъкъ да се занимавамъ съ вашитѣ погрѣшки; но отъ резултатитѣ казвамъ: „Не сѫ хубави тѣзи нѣща.“ По който и начинъ да ги правите, казвамъ: „Туй не е добрѣ за самитѣ васъ.“ Ако турите тукъ една бомба, тамъ една, единъ день като експлодиратъ, вие ще пострадате. Въ Казанлъкъ единъ искалъ да хване една мечка и турилъ капанъ, но на сутриньта видѣлъ, че въ капана се хванало неговото магаре. Въ който домъ влѣзете, поздравете го съ вѣра. „Нѣма Любовь като Божията Любовь.“ Нѣма друга Любовь въ свѣта като Божията Любовь и само тя се е проявявала прѣзъ всичкитѣ вѣкове. И всички други форми на Любовьта въ свѣта, които сѫществуватъ, това сѫ формитѣ, които въ вѣчностьта сѫ се изявявали въ една конечность. Всѣка форма на вѣчностьта се е проявявала въ една ограниченость. Една велика Любовь, която се е изявила, като се е ограничила въ една малка форма на Любовьта. Ако ти сега не я познаешъ, ти си изгубилъ единъ отъ великитѣ случаи да я познаешъ. Туй е великата философия. Нѣма любовь като тази Любовь, която съдържа въ себе си всички условия. Всичко въ нея е положително: Като се домогнешъ до нея и всичко може. А ако не се домогнешъ до нея, всичко си изгубилъ. В думата „нѣма Любовь“ азъ ще ви дамъ всички формули, какво означава, какъ да пазите Божията Любовь и какъ да я окултивирате. Въ „Нѣма Любовь“ има всички начини как да я придобиете. Значи тя не е човѣшката любовь. То е напримѣръ както земледѣлецътъ знае кога да оре, съ какво сѣме да посѣе мѣстото, при какви условия расте то и пр. или като онзи лозаринъ, който сѫщо знае какво трѣбва за лозето му. Има си начини и методи. И като кажете: „Нѣма Любовь като Божията Любовь“ тѣзи думи съдържатъ великитѣ тайни, по които може да развиете това изкуство. „Нѣма Любовь“ значи, трѣбва да стане цвѣтъ, но по-напрѣдъ трѣбва да има сили, за да може да расте. Като се зачене, да има сокове, за да расте. Една идея не само да я заченешъ, но трѣбва да се изхрани и да я принесешъ като плодъ. И тогава учительтъ ще каже: „Само Божията Любовь е Любовь.“ Може ли отъ София да излѣзе нѣщо добро? (– Може.) Бихъ желалъ да почнете между васъ да се отличаватъ нѣкой съ деликатность и да има у васъ едно състезание, естествено да бѫде то. Да бѫдете учтиви. Кажете си: „Тъй както азъ искамъ мене да посрѣщнатъ, тъй ще посрѣщна и азъ брата си.“ По този начинъ не да правимъ, както свѣтътъ прави. Тъй както аз чувствувамъ за себе си, тъй да правя и за другитѣ. Приложете това и направете единъ опитъ. И тъй започнете съ опити. Малки опити правете, нека бѫдатъ микроскопични, незабѣлѣзани, но да бѫдатъ отъ Любовь. Да допуснемъ, една сестра, която вие не обичате, казвате: „Не зная защо, какво имамъ от миналото, но не може да се спогаждамъ съ нея, карма.“ Е, хубаво, тази карма какъ ще я смекчишъ? Дойде друга нѣкоя сестра, която обичашъ, но понеже ти не обичашъ първата и тази не я обича, не е симпатична и тя носи ти единъ гроздъ, но на първата нѣма гроздъ. Сега ти какво трѣбва да направишъ? – Да разрѣжешъ този гроздъ и да дадешъ на тази сестра добрата часть и да кажешъ: „Сестро, вземи“ и тя да види, че ти си дала по-хубавата часть. Има ли нещо лошо? А тази сестра, като види тази твоя постѫпка, ще каже: „Аз имахъ лошо мнѣние за нея, но въ нея има нѣщо добро.“ Тѣзи сѫ малки примѣри, има и още по-микроскопически примѣри. Разкаляли сѫ се обущата на сестра ти, ще кажешъ: „Чакай, сестро.“ Ще вземешъ кърпата си и ще се наведешъ да ги почистишъ. – „Ама какъ да се наведа?“ – Ти ще се наведешъ и съ туй навеждане и като очистишъ обущата, ти ще направишъ цѣлъ единъ прѣвратъ. За примеръ, всѣки ученикъ трѣбва да направи това. Едно микроскопическо добро е по-полезно отъ едно голѣмо добро. Може ли да излѣзе отъ София нѣщо добро? (– Може.) А вие какво казвате отъ вънъ? Гласувайте. Не ви задължавамъ. Азъ ви казвамъ, каквото вие може да направите отъ Любовь отъ Божията Любовь, това направете; тогава и аз ще направя със тази Божия Любовь каквото мога. И тогава вие, като го направите и азъ като го направя, всичко е рѣшено. Но когато азъ правя, а вие не правите; или вие правите, а азъ не правя, тогава нищо нѣма да стане. Тъй седи въпросътъ. Тогава азъ ще се върна на другия свѣтъ, а моето положение ще мяза, като единъ човѣкъ, който е сѣлъ 6 бостана и отъ бостана нищо не станало. Той турилъ 60 000 лв. и отъ бостана нищо не станало и паритѣ отидоха. И ще остане за идущата година. Но идущата година не сѣя вече бостани. Втория пѫть като дойда, градина ще сѣя, а ако и тя не стане, тогава ще намѣря нѣщо, което да стане. А туй, че не става моя бостанъ, може да има причини. Но и онази диня, която не стане и тя губи и човѣкътъ казва: „Още веднажъ въ този бостанъ не ходя.“ Азъ не смѣя да го поясна. Но тъй седи въпросътъ. Ако вие посѣете, ползата е за васъ, полза е и за други; но ако сѣмето не стане и вие губите и то губи. Вие загубвате плода си, а другиятъ губи капитала си. Отъ София може ли да излѣзе нѣщо добро? (– Ще излѣзе!) Добрѣ. Ще стане ли този бостанъ? (– Ще стане.) Искамъ голѣми дини, по 10–12 кила, не като софийскитѣ, а като пловдивскитѣ – сладки да бѫдатъ. Сега азъ ви говоря на интименъ езикъ, не на фамилиаренъ. Говоря ви интимино. Другояче не ви говоря. Всичко у васъ искамъ да бѫде естествено, непринудено. Искамъ нищо прѣсилено да нѣма. Всички да бѫдете естествени, тъй както Богъ ви е създалъ първоначално. Да излѣзе великото у насъ. У всинца ви искамъ да се събудятъ благородни чувства, възвишени мисли и онѣзи органи, които сѫ необходими за Божията Любовь въ сегашната епоха. Отъ София може ли да излѣзе нѣщо добро? (– Може.) – Тъй да бѫде. Тайна молитва Бесѣда, държана на 2 октомврий 1921 година въ София. (Само за тѣзи отъ веригата.) Сега ще ви прѣдложа друго нѣщо. На женитѣ. Тази бесѣда, сега като се дешифрира, като се изглади хубаво, искамъ да се яватъ 10–15 жени, да я прѣпишатъ и да се разпрати по всичкитѣ крѫжоци. Ще се прѣпише не за васъ, но за изпращане. Които искатъ отъ Любовь да сторятъ това, само тѣ. За бесѣдата да нѣма отлагане, спѣшно да стане работата. Ще пишете само ръкописъ, съ мастило и единъ екземпляръ, да мине прѣзъ рѫката ви. Нали ще опитваме Любовьта ви? Ние може да дадемъ пари и да се изкара на машина, но искамъ отъ васъ. Съ женитѣ правя опитъ, понеже мъжетѣ сѫ заняти. Женитѣ, които ще пишатъ, ще се събератъ на едно мѣсто. Азъ турямъ срокъ въ 12 дена отъ днесъ най-кѫсно всичко туй да бѫде свършено.
  24. От книгата "Новиятъ човѣкъ". Недѣлни бесѣди. Първо издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2002. 352 с. ISBN 954-9589-58-7. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето. Правда, истина и светость „И да се облѣчете съ новия человѣкъ,създадения по образа на Бога, въ правда и въ светость на истината.“ (Ефесяномъ, 4:24) За предметъ на бесѣдата си ще взема 24 стихъ, 4 гл. отъ посланието къмъ Ефесянитѣ. „И да се облѣчете съ новия человѣкъ, сѫздадения по образа на Бога въ правда и светость на истината.“ Думата „образъ“ е вметната въ този стихъ, въ оригинала я нѣма. Вметната е въ българския преводъ, за по-голѣма яснота. Когато изучавате нѣкой чуждъ езикъ, който и да е той, билъ нѣкой отъ старитѣ или новитѣ езици, вие изучавате речьта въ най-простата ѝ форма. Въ състава на речьта влизатъ три основни елемента: подлежаще, сказуемо и връзка, т.е. предметътъ, за който става речь, какво се говори за този предметъ и връзката, която може да свързва туй разумното, за което мислимъ, за което казваме. Апостолъ Павелъ опрѣдѣля разумния човѣкъ така: Създадения, казва, въ правда, светость и истина. Правдата, това е подлежащето, светостьта – това е връзката, а истината – това е сказуемото, т.е. какво се говори за предмета. Защото само истината, когато дойде въ свѣта, тя разправя правдата. Правдата, това е подлежащето, предметътъ, за който трѣбва да се говори, да се види въ какво седи правдата. Сега съврѣменнитѣ Християни изучаватъ Евангелието тъй, както е било дадено прѣди 2000 години за Христовитѣ ученици. По-голѣма часть отъ Евангелието е било говорено за ученицитѣ на Христа, а не за другитѣ, не за мнозинството. Мнозинството е слушало, за да създаде тази речь и тѣхъ азъ наричамъ опрѣдѣления и допълнения на речьта. Публиката, това е опрѣдѣлението и допълнението на речьта. Безъ опрѣдѣление и допълнение нѣкой пѫть може. Хората, безъ да влѣзатъ въ дълбокия смисълъ на онзи великъ законъ, който регулира нѣщата, тѣ си въобразяватъ това, което не сѫществува, тѣ си въобразяватъ, че иматъ въ себе си това, което го нѣматъ. Запримѣръ, такива илюзии иматъ младитѣ моми, такива илюзии иматъ и младитѣ момци, но такива илюзии иматъ и старитѣ баби и дѣдовци, т.е. илюзията е еднаква и за стари и за млади. Това не е упрѣкъ, това е лъжливость на нашитѣ схващания. Запримѣръ, минавате си покрай пѫтя и нѣкой човѣкъ се вгледа въ васъ, вторачи очитѣ си, а вие казвате: „Защо ме гледа така вторачено?“ Не може да разберете, че този господинъ, може би, търси нѣкой свой приятель, чиято физиономия мяза малко на вашата. Вие го питате: „Какво искашъ отъ мене?“ Той казва: „Извинете, господине, вие ми се присторихте на единъ мой познатъ.“ Ако този човѣкъ не ви даде никакво обяснение, а е нѣкой красивъ, съ мекъ приятенъ погледъ, ще си кажете: „Той има нѣщо спрямо мене.“ Ако погледътъ му е малко грубъ, навъсенъ, ще си кажете: „Какъв звѣръ е този човѣкъ!“ Ще си съставите двѣ противоположни мнения за човѣка. Това може да бѫде и вѣрно и невѣрно. Сега ние съврѣменнитѣ християни се питаме: Защо християнството досега не е успѣло, защо християнитѣ не сѫ такива, каквито трѣбва да бѫдатъ. Защото у тѣхъ нѣма подлежаще, сказуемо и връзка, опрѣдѣление и допѫлнение иматъ колкото искате. Качествата на новия човѣкъ – това сѫ правда светость и истина. Правдата е за сърцето, за чувствата, за душата, истината е за ума, за духа, а светостьта, това е една вѫтрѣшна връзка между сърцето и ума. Слѣдователно, ако правдата не е легнала въ сърцето ви като основа, ако истината не се е настанила въ вашия умъ, въ мислитѣ ви и ако светостьта не образува една връзка, едно мѣсто за съединение на сърцето съ ума, питамъ тогава – какъ ще разберете Христовото учение? То е неразбираемо безъ тѣзи качества и всички, който правятъ опити съ него, казватъ, че е неосѫществимо. Събератъ се двама души, молятъ се за нѣкой боленъ и въ резултатъ, той не само че не оздравѣва, но умира. И като умре, за да не се изложатъ, казватъ: „Така му е писано, такава му е кармата, той е единъ грѣшникъ, слѣдователно не можемъ да го спасимъ.“ Тъй казватъ и лѣкаритѣ, които не разбиратъ изкуството си. Даде нѣкое лѣкарство, което умори болния и послѣ казва: „Яви се усложнение.“ А това усложнение се дължи на туй, че лѣкарьтъ не е могълъ да даде правилна диагноза, а послѣ се оправдава съ това, че станало усложнение. Тѣзи усложнения крайность нѣматъ. И сега християнитѣ казватъ: „Усложнения има, то не може да се разбере.“ Че какъ ще се разбере, когато правдата я нѣма въ сърцето ти, истината не е легнала въ ума ти и нѣмате връзката на светостьта! Слѣдователно, този новиятъ човѣкъ сега иде на свѣта. Стариятъ човѣкъ е онзи, за когото четохъ въ Еклисиастъ, далъ Богъ богатство на човѣка, всичко, което му пожелала душата, но не му позволилъ да яде. Тъй казва Соломонъ. Питамъ ви: ако стомахътъ ви е разваленъ, а имате всичко, той ще ви позволи ли да ядете? Нѣма да ви позволи, разваленъ е вашиятъ стомахъ. Но вашиятъ стомахъ е разваленъ, защото правдата не е въ сърцата ви. Всѣки човѣкъ, който има разваленъ стомахъ, да знае, че правдата не е въ сърцето му и истината не е въ ума му. Всички хора, които иматъ развалени стомаси, да знаятъ, че истината не е въ ума имъ – това е точно опрѣдѣлено, безъ никакво изключение. Казвате: „Моятъ стомахъ е разваленъ.“ – Истината не е въ ума ви. Какво трѣбва да правимъ? Ще внесѣте истината въ ума си и ще видите, че стомахътъ ви ще се поправи. Ще питате: „Защо ни е истината?“ – За да се поправи стомахътъ. Защо ни е стомахътъ? – Да смѣли храната, да отдѣля онѣзи сокове, които сѫ необходими за живота на тѣлото, за проявяването на човѣшкия животъ. Слѣдователно, истината въ най-простата си форма, въ каквато трѣбва да се прояви е за да възстанови онова равновѣсие, вѫтрѣ въ организъма и да държи стомашнитѣ клетки въ най-нормално състояние. Тъй опрѣдѣлямъ истината – тя е необходима да държи стомаситѣ ви въ нормално състояние. Това е моята доза. Пишемъ „истина“ – „иси“, то значи липсва ти нѣщо, липсватъ два елемента или то значи да влѣзе и да излѣзе нѣщо отъ ума ти, да се научишъ да мислишъ. „Си“ значи онѣзи елементи, които трѣбва да изхвърлятъ всички наслоявания отъ ума, за да може силитѣ на ума да дѣйствуватъ правилно, понеже, както умътъ дѣйствува върху стомаха, така и стомахътъ дѣйства върху храната. Правдата трѣбва да лѣгне въ сърцето или въ човѣшката душа, както искате кажете. Щомъ правдата лѣгне въ човѣшкото сърце, въ човѣшката душа, той ще има здраво сърце, здрава дихателна система, нѣма да има никакво сърцебиене. Всѣки порокъ на сърцето, всѣко заболяване на бѣлитѣ дробове се дължи на липса на правда. Слѣдователно, ако ме попитате, защо ни е потрѣбна правдата въ свѣта, щомъ ние отъ правда страдаме, ще ви кажа: Правдата е необходима да държи въ хармония сърцето и дробоветѣ ви, защото сърцето е необходимо за изправяне на дробоветѣ. Ако нѣмате правда, ще бѫдете изложени да се опорочи сърцето ви, дробоветѣ ви, а щомъ стане това, ще ви налѣгне меланхолия, каквато сегашнитѣ хора преживѣватъ. Ако ме питате, защо сте меланхолични, ще ви кажа, че това е защото правдата не е легнала дълбоко въ вашия животъ. Сега азъ разсѫждавамъ принципално върху нѣщата, тъй както тѣ лѣжатъ в битието на природата. И природата не може да се занимава съ нашитѣ глупави схващания. Като отидешъ при нея и четешъ Еклисиаста, нѣма да кажешъ, че азъ зная това нѣщо. Не, нѣма да кажете какво знаете. До сега всички хора изучаватъ само опрѣдѣленията и допълненията: за кѫщи говорятъ, за пари говорятъ, за търговия говорятъ, за ядене, за пиене, за ходене по бани, по разходки говорятъ. Това сѫ опрѣдѣления и допълнѣния въ живота, въ тѣхъ нѣма никаква сѫществѣна мисъль. Питамъ ви: Ако това, за което говорите, го придобиете, съградите, нѣколко кѫщи, имате милиони приходи, какво спечелвате, ще станете ли по-красиви, ще станете ли по-здрави, ще имате ли повече удоволствия? Не, ще имате повече грижи. Еди-кой си кирияшъ, въ еди-кой си номеръ не плаща кирията си, друга нѣкоя си захласната Гана, която живѣе въ долния етажъ и тя не плаща. Всички тѣзи нѣща въ ума ти ще започнатъ да бръмчатъ и ще ги имашъ като единъ помѣникъ и ще казвашъ: „Чакай да видя, този плаща ли?“ Цѣла маса помѣници ще имашъ. Тогава сѫдията ще бѫде като единъ свещеникъ, който свети масло. Какъ свети масло той? – Глобява кирияшитѣ, Тъй щото всѣки месецъ ще викашъ сѫдията да свети масло и работата ще върви добрѣ. Но съ такова светяване на вода, свѣтътъ не върви. Хиляди свещеници сѫ осветявали вода, свѣтътъ не върви, хиляди майки сѫ осветявали вода, свѣтътъ пакъ не върви. На хората липсва нѣщо сѫществѣно. Истината не е въ тѣхнитѣ умовѣ, правдата не е въ тѣхнитѣ сърца и светостьта не свързва тѣзи нѣща. Сега не казвамъ така за всички, има изключения, азъ наричамъ тѣзи изключения „свещени изключения“. Едно врѣме, когато Господь създалъ свѣта, дошли на земята херувимитѣ и серафимитѣ, и приложили любовьта на хората и си заминали назадъ. Единъ отъ ученитѣ и видни ангели, въ своитѣ изчисления намѣрилъ, че тъй както тѣзи херувими и серафими вложили любовьта на земята, тя нѣма да донесе добри резултати на хората. Въ съвета на ангелитѣ той написалъ и прочелъ една обстойна дисѣртация върху това, че свѣтътъ трѣбва да претърпи една малка корекция. Затова Господь го пратилъ като дѣлегатъ, да дойде въ царството на Алгемаритѣ, да се роди въ дома на алгемарския царь, като дъщерята Алгемара и по този начинъ да оправи тази погрѣшка. Тази Алгемара била толкова красива, толкова умна, стройна, такъвъ парфюмъ излизалъ отъ нейното тѣло, че била любимка на цѣлия народъ, всички само за нея говорили, за нейнитѣ коси, вежди, за нейнитѣ уши, за нейнитѣ пръсти, за всичкитѣ ѝ движения, това било разговоръ въ всѣка кѫща, въ всѣки домъ, всѣ за нейната необикновена красота се говорило. Дошло врѣме царската дъщеря да се жени и започнали да се надпреварватъ кандидати единъ слѣдъ другъ и всички, както казвате вие, влюбени до уши въ нея. Азъ употрѣбявамъ едно ваше изражение, но употрѣбявамъ го за да ме разберете, а какво искате да кажете съ това – не зная. Когато се явилъ първия кандидатъ, тя го приела много ласкаво, сѣрвирала му да яде, но слѣдъ нѣколко дни му казала: „Ако дѣйствително ме обичашъ, искамъ да ми дадешъ дѣсното си око, много го обичамъ.“ Тя имала страсть да изпича тѣзи очи и да опитва тѣхната сладость. За да прояви любовьта си къмъ нея, той казалъ: „Ще извадя не само едното си око, но и двѣтѣ.“ Изважда той едното си око, дава ѝ го. Тя го изпекла и изѣла. Слѣдъ това му казала: „Ако дѣйствително любовьта ти е силна и другото око ще ми дадешъ.“ Вие започнахте да пъшкате. Чакайте! Това е едно предание, легенда. Оставила тя този свой кандидатъ на страна и започнала въ първо врѣме да го забавлѣва, но като слѣпъ, въ послѣдствие оставила своитѣ слугини да се занимаватъ съ него. Идва слѣдъ врѣме втори кандидатъ. Тя и него приема ласкаво, нагостява го, дава му милувки, цѣлувки и послѣ му казва: „Харесватъ ми много твоитѣ очи, искамъ да опитамъ едното ти око.“ За да докаже любовьта си, той изважда едното си око и ѝ го предлага – опекла го и го изѣла. Поискала и другото му око. И второто той извадилъ и останалъ съвсемъ слѣпъ. И така, явявали се година слѣдъ година редъ кандидати и царската дъщеря постѫпвала съ всичкитѣ по сѫщия начинъ. Всичкитѣ ѝ кандидати оставали слѣпи. Питамъ ви сега: Какво разбирате отъ тази легенда? Какво е направилъ ангелътъ, който дошълъ да оправя свѣта. Вие въ вашия езикъ употрѣбявате израза, че сърцето е слѣпо. Има и друго едно предание, споредъ което казвате, че човѣкъ се жени въ слѣпата сѫбота. Азъ не зная отъ дѣ се е е излѣзла тази слѣпа сѫбота. Може ли сѫботата да бѫде слѣпа? Когато запитали царската дъщеря защо постѫпва така съ кандидатитѣ си, тя отговорила слѣдното: „Онзи, който веднажъ е видѣлъ моя образъ не искамъ другъ образъ да го замѣсти въ душата му. Той прѣзъ цѣлия си животъ трѣбва да носи само моя образъ въ душата си, трѣбва да бѫде слѣпъ за всички други образи въ свѣта.“ Слѣдователно, когато правдата, истината и светостьта се вселятъ въ единъ човѣкъ, тѣ ще извадятъ очитѣ му. И когато Христосъ казва, че трѣбва да се отречемъ отъ всичко, Той подразбира, че трѣбва да забравимъ другия свѣтъ, да живѣемъ само съ единъ образъ, защото знаете какво става, като влѣзатъ въ насъ два образа. Когато влѣзатъ два образа въ сърцето на една жена, знаете какво става. Нека отговорятъ мѫжетѣ. И когато въ сърцето на единъ мѫжъ влѣзатъ два образа, пакъ знаете какво става. Нека отговорятъ женитѣ. Слѣдователно, Алгемара това знаяла и затова тъй разрѣшила въпроса, като казвала: „Сърцето трѣбва да бѫде слѣпо, т.е. първиятъ образъ, който е възприетъ отъ Бога, само той да остане въ душата ви, а за всичко друго да бѫдете слѣпи.“ Та сега онѣзи отъ васъ, на които очитѣ още не сѫ извадѣни, между тѣхъ има караници. Азъ познавамъ дѣ не сѫ извадѣни очитѣ. Тѣзи, на които царската дъщеря е извадила очитѣ, сѫ доволни отъ всичко. Дойде при тѣхъ нѣкоя слугиня, пипа ги, тѣ всѣ мислятъ, че царската дъщеря е при тѣхъ. А онѣзи, на които царската дъщеря не е извадила очитѣ и сѫ останали съ отворѣни очи, в тѣхнитѣ домове, въ тѣхнитѣ фамилии има спорове. И тъй, известни хора въ този свѣтъ сѫ слѣпи за злото, а други – не сѫ. Ако ме попитате, защо царува злото въ свѣта, ще ви кажа. Злото царува въ свѣта, защото всички тѣзи хора не сѫ ходили при царската дъщеря, не сѫ се влюбили въ нея, не знаятъ какво иска тя отъ тѣхъ и тя не е извадила очитѣ имъ, но единъ день, когато се явятъ при нея, тя ще постѫпи съ тѣхъ тъй, както съ всичкитѣ си кандидати и тѣ ще пожертвуватъ за нея очитѣ си. Това е единъ разказъ само, съ който нѣкои искатъ да дадатъ лѣкъ за хората, но ако вземемъ този въпросъ буквално, ще срѣщнемъ много хора въ свѣта съ извадѣни очи, безъ да е подобрѣнъ животътъ имъ. Може човѣкъ да извади и двѣтѣ си очи, при всѣ това пакъ да си остане лошъ. Тази слѣпота въ окултна смисъль подразбира човѣшката воля, която е въ състояние да направлява ума отъ едно положение въ друго, отъ едно състояние въ друго, т.е. да имашъ волята да гледашъ само онѣзи нѣща, които ти принасятъ добро, а не и онѣзи, които ти принасятъ зло. Или както казватъ съврѣменнитѣ хора – да разбирашъ сѫщностьта на нѣщата, тѣхната сѫщинска цена, защото на всѣки човѣкъ, като му дадатъ една златна монета, разглежда се и като се увѣри въ цената ѝ, туря я въ джеба си, а ако я види, че е фалшива, не ѝ обръща внимание. И тъй, съ своята постѫпка царската дъщеря искала да каже, че за да се оправи човѣшкото зрение въ права смисъль, трѣбва да извади очитѣ на своитѣ кандидати, за да могатъ, като нейни възлюбени, да гледатъ прѣзъ нейнитѣ очи. И това е фактъ: дѣтето прѣди да се роди, гледа прѣзъ очитѣ на майка си и тогава добрѣ се разбиратъ. Момчето гледа прѣзъ очитѣ на баща си, но щомъ майката създаде тѣлото на дъщерята си или на сина си, веднага се явява споръ между майката и бащата. Защо? – Защото гледатъ прѣзъ четири очи. И сега българитѣ употрѣбяватъ тази поговорка: „Четири да ти сѫ очитѣ.“ Не зная какво искатъ да кажатъ съ това – съ четири очи да гледашъ, четири очи да имашъ. А четири очи трѣбва да има човѣкъ само когато краде; четири очи трѣбва да има човѣкъ само когато лъже, когато прави престѫпления. Българитѣ употрѣбяватъ тази поговорка именно въ слѣдния смисъль: за да не пострадватъ твоитѣ интереси никога, трѣбва съ четири очи да гледашъ, да отварятъ очитѣ си на четири, за да не те излъже, да не те измами нѣкой. Павелъ се обръща къмъ християнитѣ и казва: „Всички да се облѣчете въ новия човѣкъ.“ Стариятъ човѣкъ вие го познавате и дъщери и синове и майки и бащи и сѫдии и свещеници, всички сте много добрѣ запознати съ този старъ човѣкъ, говорътъ му разбирате много добрѣ, езикътъ му сте изучавали. И цѣлата сегашна култура е изразъ на този старъ човѣкъ. Всичко, което сега сѫществува въ старата култура, въ главни черти то е изразъ на този старъ човѣкъ. Този старъ човѣкъ не е въ състояние да разбере Христовото учение. За да се разбере Христовото учение, новото учение и Христосъ е казалъ и Павелъ е казалъ, че първото нѣщо е човѣкъ да се роди изново, новъ човѣкъ да стане, с нови разбирания. А Павелъ казва, че качествата на новия човѣкъ трѣбва да бѫдатъ слѣднитѣ: да има правда въ сърцето, истина въ ума и светость, като съединителна нишка между ума и сърцето. Само при тѣзи качества човѣкъ ще може да разбере новото учение. Питамъ ви сега: Когато се докачите, разгнѣвите въ правда, истина и светость ли се гнѣвите, докачате? Когато лъжете, въ правда, истина и светость ли лъжете? Когато завиждате, въ правда, истина и светость ли завиждате? Когато любите, да – въ правда, истина и светость може да любите; въ правда истина и светость може да обичате; въ правда, истина и светость може да бѫдете милостиви. Всички положителни качества у човѣка, всички добродетели се проявяватъ чрѣзъ правда, истина и светость. Съврѣменнитѣ християни нѣматъ връзка съ Христа. За да се облѣкатъ въ новия човѣкъ, трѣбва да иматъ връзка съ този новъ човѣкъ. Само тогава ще се създадатъ условия да дойде Христосъ у тѣхъ и у васъ. Може да прекарате цѣлия си животъ въ църква, въ палене кандила и светене масло, може да прекарате цѣлия си животъ въ четене на Библията и въ различното ѝ тълкуване и всичко това, не само че не е хубаво, но е и безполезно, то ни най-малко нѣма да ви доведе до онази велика истина, за която вашата душа ламти. Разсѫждавайте правилно. Вземете нѣкой ученъ, философъ човѣкъ, ще видите, че и той все има нужда да намѣри една сродна душа, която да го обича, съ която да може да обмени поне двѣ думи. Дали този човѣкъ ще бѫде проповѣдникъ, или майка, или баща или сѫдия, всѣкога ще желае да има една сродна душа, съ която да размени двѣ думи. Питамъ: Какъ могатъ да се свържатъ тѣзи двѣ души? – Два ума не могатъ да се свържатъ на едно мѣсто и двѣ сърца не могатъ да се свържатъ на едно мѣсто. Не, законътъ е слѣдниятъ: Едно сърце и единъ умъ могатъ да се свържатъ или единъ умъ и едно сърце могатъ да се свържатъ. Между ума и сърцето има връзка. Два ума – тѣ сѫ отъ сѫщата категория. Умъ съ умъ, то е все умъ, това е еднообразие въ живота, въ природата. Сърце съ сърце, това е сѫщо еднообразие. Ако не вѣрвате въ това, съберете се 2–3 жени, които лесно се афектирате, живѣете съ чувства, единъ день ще дигнете цѣла гюрултия, ще се скарате. Значи, ако съберете на едно мѣсто само сърца, вие ще съберете най-голѣмото зло. Слѣдователно, ще ги съединявате така: едно сърце – единъ умъ, единъ умъ – едно сърце; едно сърце – единъ умъ, единъ умъ – едно сърце. Като съедините тѣзи сърца съ умоветѣ и ги кръстосвате, ще имате хармония. Изгубите ли първата връзка, нѣмате ли връзка между вашия умъ и сърце, т.е. не разбирате ли правдата, истината, светостьта, главнитѣ въпроси, които лежатъ сега за разрѣшение, ще останатъ неразрѣшени за васъ. Защо? – Защото, ако правдата и истината не образуватъ една основа, между която да дойде да живѣе Богъ, всичко е изгубено. Сега мнозина се запитватъ: Кой е този, който говори тамъ? Не е въпросъ какво съмъ азъ. Азъ съмъ човѣкъ, у когото правдата живѣе въ сърцето, истината – въ ума, а светостьта образува връзка между тѣхъ. Защо? – Защото великиятъ законъ на Бога е такъвъ и азъ съмъ се подчинилъ на изпълня Неговата воля. И азъ се радвамъ въ изпълнението на този законъ. Казвамъ и на васъ: Вие ще ме познаете кой съмъ, но какъ и кога? Когато въ вашето сърце влѣзе правдата, въ вашия умъ – истината, а светостьта служи като съединителна нишка. При сегашнитѣ условия, никога нѣма да ме разберете кой съмъ и какъвъ съмъ. Значи това, което е в мене, може да го разберете само тогава, когато то влѣзе въ васъ. И тъй, принципално разрѣшавамъ въпроса: не се лъжете да мислите, че вие сте православни, или евангелисти, или баптисти, или теософи, всичко това сѫ все красиви имена. Въ сърцата на православнитѣ, евангелиститѣ трѣбва да царува правдата, въ умоветѣ имъ истината, а светостьта да образува връзка; въ сърцата на теософитѣ, спиритиститѣ трѣбва да царува правдата, въ умоветѣ имъ истината, а светостьта да образува връзка. Въ всичко това трѣбва да сѫществува една и сѫща връзка, трѣбва да има едно и сѫщо подлежаще, едно и сѫщо сказуемо. Това подлежаще и сказуемо азъ наричамъ Божествено подлежаще, Божествено сказуемо и Божествена връзка въ реалностьта на свѣта. И ако вашитѣ работи въ свѣта не вървятъ добрѣ, ако вие сте нещастни, ако сте оплетени, всичко това се дължи на липсата на тази правда, истина и светость. Когато Господь иска да оправи сърцата, Той ще разрушава това. Въ Писанието се казва тъй: „Да не кажешъ нѣкоя гола дума прѣдъ ангела, който те рѫководи, защото Богъ ще разруши твоитѣ дела“. Ти, ако не уважавашъ ангела си и кажешъ нѣкоя лоша дума, всичко това ще се взѣме отъ твоето сърце и ще останешъ идиотъ, ще останешъ най-голѣмъ нещастникъ Защо? – Защото се занѣмарилъ правдата, която е основа на истинското богатство, на истинското знание. И тъй, ако не вложите тѣзи качества въ вашия животъ, вие ще фалирате, който и да е отъ васъ. Ако се двоумите, въ края на краищата ще преживѣете всички най-ужасни страдания. За всички онѣзи, които не сѫ вложили този великъ законъ въ ума си, идватъ най-велики страдания. Всѣки ще го опита. И като дойдатъ страданията, ще знаете, че тѣ се дължатъ на това, че правдата не е въ сърцата ви, истината не е въ ума ви. За да се избавите отъ това, приложете тази моя доза. Не само да кажете: „Азъ вѣрвамъ, азъ обичамъ Господа.“ Не можете да обичате, докато нѣмате правда въ сърцата си, не можете да мислите, докато нѣмате истината въ ума си и не можете да извършите нѣщо свето, докато нѣмате светостьта в себе си, като съединителна нишка. Само на такава воля се подчинява всѣко дѣйствие. Когато Христосъ казва: „Ако имате вѣра колкото синаповото зърно, ще може да кажете на тази гора да се премѣсти.“ Той говори за този човѣкъ, у когото живѣе правдата, истината и светостьта. Не си правете илюзии, че ще можете безъ тѣзи качества. Нѣкои отъ васъ изучаватъ окултизъма. По този методъ може да имате нѣкакви резултати, но въ края на краищата нѣма да постигнете цѣльта, къмъ която се стремите. Сега нѣкои идватъ и питатъ: „Защо той проповѣдва?“ Азъ не проповѣдвамъ едно учение по въздуха, а проповѣдвамъ едно строго опрѣдѣлено учение и казвамъ: „Правдата е потрѣбна.“ Защо? – За да урегулира вашия стомахъ на земята. Щомъ имате урегулиранъ стомахъ, ще можете да вършите всичкитѣ си работи спокойно и ако сте майки – дѣцата ви ще бѫдатъ добри, ако сте ученици – учителитѣ ви ще бѫдатъ добри. Щомъ имашъ единъ свѣтълъ умъ, ще може да разсѫждавашъ правилно и всички ще се възхищаватъ отъ тебе. Светостьта е потрѣбна да кали твоята воля, че прѣдъ никакви мѫчнотии въ свѣта да се не спирашъ. Това ясно ли ви е? Ясно. Ако не вѣрвате, опитайте. Ако не опитате, грѣхъ да ви е на душата. Слѣдователно всѣка една религия, всѣко едно учение трѣбва да е конкретно, строго опрѣдѣлено. Християнството, което днесъ имате, това е една каша, православна каша, евангелска каша, сѫботянска, теософска, спиритическа, човѣшка каша. Навсѣкѫдѣ каша. Всѣки единъ народъ въ свѣта трѣбва да има въ сърцето си правдата, въ ума – истината и неговата воля трѣбва да бѫде калена въ светость. Всѣки единъ домъ, всѣко общество, всѣка църква, всѣко училище трѣбва да иматъ правдата въ сърцата си, истината въ ума си, а волята им да е калена въ светостьта – безъ никакво изключение. Тогава ще имаме една велика култура, а не като излѣзете, започвате: „бъръ, бъръ, бъръ, бъръ.“ Всички бръмчатъ, навсѣкѫдѣ бръмчане. Нѣма нищо положително. Днесъ едни казватъ, че има Господь, други утрѣ казватъ, че нѣма Господь, трети казватъ, че Господь билъ на небето. Ами дѣ е небето, знаете ли го? – „Предполагаме.“ Е, ами кое е земята? – „Ходимъ по нея.“ – Че това, по което ходите, то не е земя и това, което виждате, то не е небе. Вие се намирате въ слѣдното положение: единъ руски царь далъ на единъ великъ проповѣдникъ една задача за разрѣшаване да отговори на три важни въпроси. Вмѣсто него, прѣдъ царя се явява единъ калугеръ, преоблѣченъ и дикизиранъ като проповѣдника и отговоря на зададенитѣ два въпроса. На третия въпросъ отговорилъ: „Азъ зная каква ти е мисъльта. Ти мислишъ, че азъ съмъ проповѣдника, на когото ти си далъ да разрѣши тѣзи въпроси.“ Вие още не разбирате какво нѣщо е небето. То е една държава, едно понятие. Вие не разбирате какво нѣщо е и земята. Не оспорвамъ, че не знаете какво е земята, но това, което виждате не е небе, не е земя. Ако погледнете на небето и на земята прѣзъ очитѣ на правдата, на истината, ще имате друга една философия, съ която кардинално ще разрѣшите всички въпроси, които сега ви занимаватъ, всички спорове, които възникватъ между васъ. Ще ми възразите: „Слушали сме ние такива!“ Вѣрвамъ, слушали сте. За правдата, за истината и за светостьта мнозина сѫ ви говорили, но бихъ желалъ да намѣрите единъ проповѣдникъ въ Англия, въ Америка или дѣто и да е другаде да ви е говорилъ върху тѣзи работи тъй, както азъ съмъ ви говорилъ. Нека направятъ единъ експериментъ, да турятъ тѣхното училище и това, [въ] което сте вие и да сравнятъ, да опитатъ тѣхнитѣ резултати и вашитѣ. Защо азъ говоря така? – Защото не искамъ втори пѫтъ да ми вадятъ очитѣ. Онзи, на когото единъ пѫть сѫ изваждани и двѣтѣ очи, той казва: „Не, втори пѫть не се подлагамъ на такава операция.“ Сега азъ ви разправямъ едната половина, едната страна на тази повесть, може би въ друга нѣкоя бесѣда ще ви разкажа втората страна на тази велика история. Тя е една история, прѣзъ каквато минава цѣлото човѣчество. И тъй, ако умътъ ви страда, вложете въ него истината, ако сърцето ви страда, вложете въ него правдата, ако волята ви не е калена, вложете въ нея светостьта. Ето едно срѣдство да се калите и да живѣете. Какво излиза отъ онзи, у когото нѣма правда, истина и светость? Щом нѣмате правда, и истина и светость и любовьта не може да се яви. Тогава какво става? Момитѣ взематъ малко розово, гюлово масло, напръскватъ си главитѣ. Другъ пѫть взиматъ малко теменужна есенция, понапръскватъ се, момъкътъ, като мине покрай такава мома, помирише я и казва: „А, тя е.“ – Не, не е тя, това е рускиятъ калугеръ. Не е тя. Този, който разрѣшава въпроситѣ не е този, на когото сѫ дадени за разрѣшение. Ако въ сърцето ви влѣзе правдата, в ума ви истината, а светостьта въ волята ви, вие вѫтрѣшно ще имате другъ единъ ароматъ. Този ароматъ, който ще излиза отъ тѣлото ви, се нарича нюксъ. Той е най-хубавата миризма, най-хубавиятъ нѣктаръ, който природата е създала. Та като съедините правдата, истината и светостьта въ едно, само така ще може да образувате въ себе си този нѣктаръ – нюксъ. Слѣдователно, всѣки, който се намаже съ този нѣктаръ, ако е слѣпъ, очитѣ му ще се отворятъ, ако е глухъ, ушитѣ му ще прослушатъ, ако е боленъ, ще оздравѣе. Всичко става съ него. Той е онова алхимическо съединение, онзи елементъ, който алхимицитѣ съ вѣкове търсили да изнамѣрятъ, за да подновятъ съ него живота. И азъ ви казвамъ сега, всѣки отъ васъ може самъ да си прави опити въ ретортата, за да изнамѣри този нюксъ. Всѣки день си правете опити, може да се пукнатъ и 100 реторти, нищо отъ това. Не чакайте другитѣ да го изнамѣрятъ. Когато единъ день добиете този нѣктаръ, вие ще бѫдете най-щастливитѣ хора въ свѣта и радостьта ви ще бѫде толкова голѣма, че никой не ще може да я опише. И кое ще бѫде сокътъ на това съединение? – Любовьта. Азъ не говоря за любовьта сега, а за сока на този нѣктаръ, който носи животъ въ себе си. „Облѣчете се въ новия човѣкъ, създаденъ по образъ Божий въ правда, истина и светость.“ Щомъ така се облѣчете, вашиятъ храмъ ще се обнови, дѣленията въ свѣта ще изчезнатъ. Срещамъ сега мнозина, който казватъ, че иматъ благословение, иматъ посвѣщение на Благия Духъ, радость иматъ въ сърцата си, а азъ споредъ моята наука, тъй както разбирамъ нѣщата, виждамъ, че тѣзи хора основно нѣматъ това, което имъ трѣбва. Тѣ сѫ тъй сектанти, както другитѣ хора. Посетилъ го Духъ Божий, а той прави такава разлика между другите хора, както и всѣки сектантъ. Радостьта не е всѣкога признакъ, че Духъ Божий присѫтствува, че Духъ Божий те е посетилъ. Веселието не е всѣкога признакъ, че Духъ Божий те е посетилъ; разположението не е всѣкога признакъ, че Духъ Божий те е посетилъ, че Духъ Божий присѫтствува. Ще кажете, че еди-кой си се покаялъ. Покаянието не е признакъ, че Духъ Божий присѫтствува. Че си изплатилъ дълга си, не показва, че си честенъ човѣкъ. Може да имашъ намѣрение да направишъ […]. (Оставено е мѣсто за една дума.) Само когато правдата влѣзе въ сърцето ти и когато истината влѣзе въ ума ти, само тогава ние ще сме едно съ Христа и може да кажемъ, че сме едно съ Христа. И тогава каквото попросимъ, ще ни се даде. Просете въ името на Господа и всичко ще ви се даде. Нѣкои, който не разбиратъ този законъ, казватъ: „Хайде да просимъ.“ Апостолитѣ, 12 на брой, който сѫ били първитѣ Христови ученици, въ числото на който бѣше и апостолъ Петъръ, съ молитви успѣха да свалятъ оковитѣ на апостола Петра. И вие си казвате: „Едно врѣме апостолитѣ се молиха, дойде ангелъ, освободи апостола Петра, хайде и ние да се помолимъ.“ Молите се, нищо не става. И тогава си казвате: „Е, то бѣше врѣмето на апостолитѣ.“ И сега може, но у апостолитѣ истината е била въ умоветѣ имъ, правдата – въ сърцата имъ, светостьта въ волята имъ и Господь билъ съ тѣхъ. А сега, като не е така и Господь не е съ васъ. Сега става това, което правятъ българитѣ, това, което правятъ англичанитѣ и т.н. Вие казвате: „Ние сега трѣбва да правимъ това, което сѫ писали въ съборитѣ, а като умремъ, тогава ще се отворятъ очитѣ ни.“ Никога нѣма да стане това, не се лъжете. Това, което азъ ви говоря не е съгласно съ църквата. Ако ви говоря споредъ църквата, азъ съмъ вагабонтинъ. Моето учение е съгласно съ Бога. Това учение трѣбва да бѫде абсолютно съгласно съ Божия законъ, да нѣма никакво изключение, а не да се съгласява съ нѣкакви църкви, съ нѣкакви събори. Учението на всички църкви и събори трѣбва да се съгласява съ Божия законъ. Не сѫ ли съгласни съ Божия законъ, тѣ сѫ отъ лукаваго. И онѣзи, които искатъ да ме осѫдятъ, нека ме осѫдятъ, но бихъ ги запиталъ: „Правдата въ сърцата ви ли е, истината въ умоветѣ ви ли е, светостьта въ волята ви ли е?“ Ако нѣматъ тѣзи нѣща, не могатъ да ме осѫдятъ. Нѣкоя църква ще ме сѫди. Питамъ: Правдата въ църквата ли е, истината въ църквата ли е? – Не е. Тогава тази църква не може да ме сѫди. Нѣкой народъ ще ме сѫди. Питамъ този народъ: Правдата живѣе ли въ сърцето на този народъ, истината живѣе ли въ ума на този народъ? – Не. Тогава и той не може да ме сѫди. Азъ приемамъ сѫдба, приемамъ да ме сѫдятъ само праведни, само истиннитѣ хора и хора, у които и светостьта живѣе. Такива хора каквато съдба да ми отсѫдятъ, приемамъ я. И най-послѣдниятъ човѣкъ отъ нѣкоя църква, най-послѣдниятъ човѣкъ отъ нѣкой народъ, ако живѣе съ правда, истина и светость и ме осъди, азъ приемамъ присѫдата му. Не ли такъвъ човѣкъ и царь да е, нѣма да дамъ нито косъмъ отъ брадата си. Така трѣбва да разглѣждате и вие нѣщата, ако искате да бѫдете свободни граждани въ царството Божие. Ако не, има и друго царство, ще ви острижатъ вълната, ще ви взематъ по двѣ кожи, ще ви взематъ млѣкото и ще играятъ дѣцата съ вашитѣ агненца. Ще кажете: „Хайде до година, втората година ще работимъ за правдата, за истината.“ Никога нѣма да дойде това, щомъ отлагате. Този Господь, Който ви е изпратилъ на земята, е надписалъ на вратата, прѣзъ която слизатъ духоветѣ долу на земята, слѣдното: всѣки единъ, който слиза на земята да се учи, да завършва своето образование, е длъженъ да вложи правдата въ сърцето си, истината въ ума си и светостьта въ волята си и този, който не направи това, никога да не се пуща да мине прѣзъ тази врата. Тъй е писано. Азъ съмъ челъ този надписъ на вратата и ако не вѣрвате, идете да го провѣрите. Питайте вашитѣ светии и нека опровѣргаятъ моето твърдение, ако не е писано тъй на тази врата. Но има и друга една, втора врата, прѣзъ която сте минали и на нея пише тъй: „Съ истината нѣма да се занимавате, тя е праздна работа и съ правда нѣма много да боравите и съ светость не може да живѣете. Ако искате да живѣете, не ви трѣбва нито правда, нито истина, нито светость.“ Та вие сега сте смесили тѣзи два надписа и казвате: „Съ правда, истина и светость не може да се живѣе. Всѣки не може да бѫде правдивъ, истиненъ и светъ.“ Не, всѣки може да бѫде правдивъ и трѣбва да бѫде правдивъ; всѣки може да говори истината, всѣки може да бѫде истинолюбивъ и да живѣе съ истината. Това е сѫществѣното учение, отъ кардинално значение лично за всѣки отъ васъ и като го приложите на земята, вие ще разрѣшите всички въпроси, които ви занимаватъ, тъй, както трѣбва. Слѣдователно, всички трѣбва да застѫпите тези три принципа у васъ си. Не турите ли правдата въ сърцето си, истината въ ума си и светостьта въ волята си, нищо нѣма да излѣзе. Ако чакате вашитѣ свещеници да се осветятъ, та и вие слѣдъ тѣхъ, нищо нѣма да излѣзе. Вие казвате: „Ти бѫди светь, че и азъ слѣдъ тебе.“ Не, не може да се мине покрай нѣкого, всѣки за себе си трѣбва да бѫде светь. На Христа казвате: „Знаешъ ли, едно врѣме ние присѫствувахме на твоитѣ бесѣди.“ Азъ взимамъ Христа, защото Той е за васъ авторитетъ. Да, но какво казваше Христосъ? – „Идете си отъ мене вие, които до сега сте работили съ неправда, на които правдата не е била въ сърцата, идете си вие отъ мене, на които истината не е била въ умоветѣ и светостьта не е била въ волята ви.“ Това е правилниятъ преводъ на Христовитѣ думи и като приложите този преводъ въ живота си, тогава има смисълъ, а въ Евангелието другояче е казано. Сега виждамъ въ васъ едно смущение, казвате си: „Че ние толкова години сме се подвизавали като християни и да нѣмаме правдата въ сърцата си, истината въ умоветѣ си и светостьта въ волята си. Че тогава каква е тази работа!“ Въ вашитѣ сърца едва е влѣзло най-малкото краче на правдата, въ умоветѣ ви едва е влѣзло най-малкото краче на истината, а въ волята ви едва е влѣзло най-малкото краче на светостьта. Не крачето на правдата трѣбва да влѣзе въ сърцата ви, а цѣлата правда, не крачето на истината трѣбва да влѣзе въ умоветѣ ви, а цѣлата истина, не крачето на светостьта трѣбва да влѣзе въ волята ви, а цѣлата светость. Такъвъ е великиятъ законъ. О, Израилю, Израилю! Вие минавате за Израиль. Евангелиститѣ като запѣятъ, казватъ: „Сионе и ти Ерусалиме“ – чакатъ Христосъ да дойде отгорѣ. Като дойде Христосъ, ще се явятъ при Него евангелиститѣ и ще кажатъ: „Господи, ние проглушихме свѣта съ Твоето Евангелие, дѣ не сме Го изпратили и напечатили, има Го чакъ въ Китай и Япония.“ Христосъ ще ги пита: „Какъ Го прогласихте, съ правда въ сърцата, съ истина въ умоветѣ и съ светость въ волята ли? Съ пари ли проповѣдвахте?“ – „Да, съ пари.“ – „Е, малко отстѫпете настрана, ще ви имамъ прѣдъ видъ“, ще каже Христосъ. Ще дойдатъ послѣ православнитѣ при Христа и ще Му кажатъ: „Е, Господи, колко църкви сме направили заради Тебе, колко масло изгорихме, колко молитви направихме зарадъ Тебе, колко еретици изгорихме!“ Ще ви пита Христосъ: „Какъ направихте това, съ правда въ сърцата, съ истина въ умоветѣ и съ светость въ волята ли? Съ пари ли проповѣдвахте?“ – „Да, имаше пари, дискусии имаше въ църквитѣ.“ Ще ви каже Христосъ: „И вие малко настрана, ще ви имамъ прѣдъ видъ.“ И какво ще бѫде? Ще видите всички тѣзи светии, наредени отъ лѣвата страна на Христа, всѣ ще ги има прѣдъ видъ Той. Тѣ сѫ хората, които сѫ разбрали дълбоката наука, каква сила е парата въ свѣта, какво върши тя. Тъй казва Наполеонъ, тъй казва и българскиятъ поетъ Славейковъ. Той възпѣва парата така: „Парице, парице, всѣсилна царице, съ тебе въ рая, безъ тебе въ ада, простиятъ съ мотика, богатиятъ безъ мотика.“ Но когато дойде Христосъ, другояче ще я възпѣва, другояче ще говори. Вие казвате: „Кога ще дойде Христосъ?“ – Ако правдата не влѣзе въ сърцата ви, истината въ умоветѣ ви и светостьта въ волята ви, Христосъ никога не ще дойде. Ако пъкъ още днесъ вложите правдата въ сърцата си, истината въ умоветѣ си и светостьта въ волята си, Христосъ веднага ще дойде. Но, за да влѣзе правдата въ сърцата ви, какви грамадни усилия се изискватъ. Сега се издаватъ редъ брошури да се защищава истината, да се защищава църквата, но до днесъ обаче, не съмъ срещалъ брошура, която да защищава друго освѣнъ своитѣ интереси: евангелиститѣ своитѣ интереси, православнитѣ – сѫщо и т.н. Казвате: „Прави сѫ тѣзи хора.“ – Да, прави сѫ, прави – безъ правда, истинни – безъ истина, свѣти – безъ светость въ свѣта. Апостолъ Павелъ казва: „Да се облѣчете въ новия човѣкъ създадения по образъ Божий въ правда, светость и истина.“ Слѣдователно, сегашнитѣ християни не трѣбва да си правятъ илюзии, тѣ трѣбва коренно да изменятъ своя животъ, но не съ плачъ, ада изменятъ коренно своя животъ съобразно Божественитѣ закони. Животътъ на земята трѣбва да се приложи по земному, а като отидете горѣ, тамъ ще приложите всичко по Божествено. Ако искате да приложите Христовото учение на земята, ако искате да бѫдете силни, търсете грѣшката въ сърцето, въ ума и въ волята си. Това не е упрѣкъ, но ви казвамъ, тъй постѫпвайте, това е проповѣдвалъ Христосъ. Слѣдъ като влѣзатъ у васъ тѣзи три елемента – правда, истина и светость – ще дойде у васъ новия животъ, който е потрѣбенъ за всички. Този новъ животъ нѣма да отрече народитѣ, той ще ги възроди; той ще възроди обществата, домоветѣ, бащитѣ, майкитѣ, свещеницитѣ, той нѣма да разруши свѣта, а ще го преобразува, ще претърпи една коренна промѣна. Когато се въдвори правдата въ нашитѣ сърца, истината въ нашитѣ умове и светостьта въ волята ни, тогава въ всички народи ще дойде новия животъ. Докато не се турятъ тѣзи три елемента като основа на живота, до тогава, нѣма да дойде новиятъ животъ. И тъй, ако ви питатъ нѣкои въ какво се различава коренно вашето учение, ще имъ кажете: „Нашето учение говори така: Да се облѣчемъ по образъ Божий, по образа на новия човѣкъ, създаденъ въ правда, истина и светость.“ – „Ами какво нѣщо е правда, какво нѣщо е истина и какво светость, дѣ сѫ тѣ?“ Ще имъ кажете, че правдата трѣбва да легне въ нашитѣ сърца, истината – въ нашитѣ умове, а светостьта – въ нашата воля, въ нашата сила, въ нашето тѣло, и навсѣкѫдѣ нашиятъ животъ трѣбва да е въ хармония. Това е практичното приложение на нашето учение. Азъ мога да ви кажа нѣщо символично, но сега ви казвамъ три неща, които ако ги изпълните, ще имате резултатъ. Тогава ще познаете Христа и Христосъ ще ви познае, но вие ще познаете не онзи исторически Христосъ, Който е пострадалъ на кръста, а възкръсналия, Който е излѣзълъ отъ гроба. А възкръсението азъ го наричамъ проявление на Божията Любовь. Възкръсение безъ любовь не може. Всѣки възкръсва само тогава, когато любовьта го озари. И у васъ е имало такова възкръсение. Ако имате тѣзи три елемента въ себе си, Христосъ ще дойде у васъ, ще бѫдете едно съ Христа и ще може да кажете: „Азъ и Христосъ сме едно.“ А сега казвате: „Колко обичамъ Христа, само да знае Той какъ искамъ да Го прегърна.“ Да, обичашъ Го безъ правда, мислишъ за Него безъ истина, прегръщашъ Го безъ светость. Такива прегръдки отвънъ само, не искамъ. Ние искаме сърце, което любовь да предава, искаме умъ, чиято мисъль да е осѣнена съ истина, искаме воля, която да прегръща съ светость. Всичко у насъ като е свято, тогава и милувкитѣ и цѣлувкитѣ и прегръдкитѣ ще сѫ свети. И като те пипне нѣкой съ такава светость, ще изпиташъ радость. А сега като те пипне нѣкой, казвашъ: „Охъ, какво ми стана!“ Една вечерь, единъ негъръ цѣлуналъ една американка. Той ималъ мекъ, приятенъ гласъ и тя въ първо врѣме не направила въпросъ за случката, но на свѣтлината отъ фенера тя забѣлѣзала, че билъ негъръ и го предала на властьта. Той билъ осѫденъ да плати 50 000 долара. Защо? – Защото далъ една цѣлувка безъ правда, безъ истина и безъ светость. Нѣкои казватъ: „Господинъ Дѫновъ като говори тъй, ще развали младитѣ.“ Не, азъ разбирамъ цѣлувка на правда, на истината, на светостьта. Азъ разбирамъ прегръдка на правдата, на истината, на светостьта. Само такива цѣлувки и прегръдки даватъ сила и животъ на свѣта, а дето нѣма това, никакви цѣлувки, никакви прегръдки, далечъ отъ васъ. Вие отъ 2000 години търсите свѣта, търсите Христа и мислите че сте Го намѣрили. Казвате нѣкому: „Ела да ти кажа дѣ е Христосъ.“ Много хубаво, но питамъ ви: Правдата въ сърцата ви ли е, истината въ умоветѣ ли ви ли е, светостьта въ волята ви ли е? Ако имате тѣзи елементи, ще намѣрите Христа, но ако ги нѣмате, всѣки ще ви излъже, че всѣки свещеникъ, всѣки владика е Христосъ. Че това е така, ще познаете по това: ако не изпълните думата му, ще те изпѫди навънъ. Ако не изпълниш думата на единъ евангелски проповѣдникъ, ще те изпѫди навънъ. Той турилъ табѣла: „Въ името на Христа.“ Азъ бихъ турилъ друга табѣла: „Въ мое име никой нѣма да те слуша.“ За Христа говорятъ, а тѣ обиратъ маслото, за Христа нищо не остава. Ядене и пиене, всѣ за Христа, а колкото печалба има, всичко е потънало. Коя е печалбата. Слѣдъ като отъ толкова хиляди години проповѣдваме, запитамъ тѣзи, които сѫ въ църквата, доколко сѫ благодарни, че сѫ въ църквата, колцина ще се явятъ такива? Не казвамъ, че абсолютно нѣма такива, но всички онѣзи, които сѫ познали Христа сѫ извънъ църквата, извънъ обществото. Защо така? – Защото всѣки човѣкъ, който днесъ проповѣдва истинско учение, ще го нарѣкатъ смахнатъ, неуравновесенъ човѣкъ, човѣкъ комуто хлопа дъската, съ една дума – най-лошъ човѣкъ. И наистина, най-лоши хора сѫ тѣзи, у които правдата е въ сърцата имъ, истината въ умоветѣ имъ, а светостьта – въ волята имъ. И каквото стане въ свѣта – нѣкой неурожай, дойде нѣкоя епидемия, всѣ тѣзи хора турятъ за причина на тѣзи нещастия. Слѣдователно православнитѣ казватъ: „Единственитѣ, най-светитѣ хора сѫ измежду православнитѣ.“ Евангелиститѣ сѫщо казватъ, че измежду евангелиститѣ се срещатъ най-светите хора и като тѣхната църква нѣма друга подобна. Питамъ: Е, какъ щомъ всинца сте свети хора, какъ този свѣтъ не е прогледалъ досега? Питамъ: Ако майката и бащата сѫ свети хора, как е възможно да родятъ единъ престѫпникъ? Това е несъвмѣстимо съ Божия законъ. Вълкътъ ражда вълкъ, овцата ражда овца. По закона на раждането всѣко нѣщо ражда подобното си. А ние се сами утешаваме и казваме: „Тукъ има изключение, не знаемъ това дѣте на кой отъ дѣдовцитѣ си се е метнало.“ Не, жено признай си истината, че когато си заченала това дѣте, правдата не е била въ сърцето ти, истината въ ума ти, а светостьта не е била въ волята ти. Когато единъ баща роди синъ, да каже: „Господи, азъ зная, че когато съмъ заченалъ този синъ правдата не е била въ сърцето ми, истината не е била въ ума ми, светостьта не е била въ волята ми,“ Онѣзи моми и момци, които ще се женатъ, нека преди да родятъ, да вложатъ тѣзи три елемента въ себе си и ще иматъ тогава най-красивитѣ дѣца, домътъ имъ ще бѫде най-добъръ. Сега момъкътъ като се ожени, да се запита: „Правдата въ сърцето ми ли е, истината въ ума ми ли е, светостьта въ волята ми ли е?“ Ако си отговори, че има всички тѣзи елементи, да се жени. И момата сѫщо да се запита. Ако правдата, истината и светостьта ѝ отговарятъ, че може да се ожени, тогава да се жени. Ако постѫпватъ така момъкътъ и момата, ще иматъ всички радости и тѣхниятъ домъ ще бѫде отвѫтрѣ постланъ съ цвѣтя. И тъй, въ свѣта има другъ единъ законъ, споредъ който вие трѣбва да направите три връзки. Тѣ сѫ земни връзки, духовни връзки и Божествени връзки. Земни връзки – това сѫ човѣшкитѣ връзки, духовнитѣ, връзки – това сѫ ангелскитѣ връзки, а има още и Божествени връзки. И когато правите едно съчетание, трѣбва да имате едноврѣменно и тритѣ, тѣзи връзки. Ако сте свързани само на земята, значи имате само една връзка. Тази връзка я виждатъ ясновидцитѣ и ако душата има само една такава връзка и скѫса ли се тази връзка, отиде да се не види душата. Въ духовния свѣтъ душата има повече връзки, а въ Божествения свѣтъ всичко е съ връзки, нѣма никакви изключения. И тъй, когато дойде любовьта на земята, за да направи една истинска връзка, трѣбва да е направена въ духовния и въ Божествения свѣтъ. Стане ли връзка въ правда, истина и светость, това е истинско съчетание и такова съчетание отъ Бога се благославя. Каквато работа и да започнете, какъвто животъ искате да живѣете, непременно трѣбва да имате тѣзи три връзки, тѣзи три елемента въ васъ си. Само тогава ще може да дойде великата мѫдрость, великото учение, за което копнеятъ душитѣ ви. Това е философия, която само тогава може да се говори. При това колебание, при това съмнение, нищо не може да излѣзе. Вие казвате: „Азъ имамъ правда, имамъ истина и светость.“ – Добрѣ. Тогава второто положение. Питамъ ви: Христосъ дошълъ ли е? – Дошълъ е. Третото положение: Азъ и Христосъ ще дойдемъ и ще направимъ жилище у васъ и ще ви се изявя. И тъй: първото положение – да дойде правдата, истината и светостьта у васъ. Второто положение: Азъ и Христосъ ще дойдемъ да направимъ жилище у васъ. Третото положение: Азъ ще изявя себе си вамъ. Значи: Ако правдата пребѫдва въ твоето сърце и ти пребѫдвашъ въ правдата; ако истината пребѫдва въ твоя умъ и ти пребѫдвашъ въ истината; ако светостьта пребѫдва въ волята ти и ти пребѫдвашъ въ светостьта, тогава Азъ и Отецъ ми ще дойдемъ да направимъ жилище въ тебе, Азъ и Отецъ ми ще ти се изявимъ и ще бѫдемъ едно. Вънъ отъ това всичко е само илюзии, само едно гонене на изгубената Станка, само иждивяване на животъ. Тъй сериозно трѣбва да погледне всѣки на този въпросъ. „И да се облѣчете съ новия человѣкъ, създадения по образа на Бога, въ правда и светость на истината.“ Бесѣда, държана на 26 юний 1921 година
  25. От книгата "Новиятъ човѣкъ". Недѣлни бесѣди. Първо издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2002. 352 с. ISBN 954-9589-58-7. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето.. И рече му: „Дойди слѣдъ мене!“ „И като минуваше Исусъ отъ тамъ, видѣ едного человѣка, че седеше на митарницата, Матей на име; и рече му: “Дойди слѣдъ мене!„ И той стана и отиде слѣдъ него.“ (Матей, гл.9, ст.9) Има двѣ важни положения въ този стихъ: Исусъ, Който минавалъ и Матей, който стоялъ на своята митарница. Азъ взимамъ цѣлия свѣтъ като една митарница, въ която всички хора стоятъ и митарствуватъ. Всички хора сѫ чиновници на тази голѣма митарница. Каквито и да сѫ тѣ, каквото положение и да заематъ, всички боравятъ съ извѣстни материали, взимане-даване има въ тази митарница. А що е митарница? – Извѣстни стоки, който влизатъ и излизатъ изъ митарницата навънка и ѝ донасятъ приходи. Това е външната страна. Но човѣкъ самъ по себе си и той е митарь, въ него постоянно влиза нѣщо. По нѣкой пѫть много хубави работи излизатъ изъ неговата уста, но по нѣкой пѫть излизатъ и много лоши работи. Минава Исусъ – единъ обикновенъ човѣкъ, безъ положение, безъ никакво звание и казва на митара: „Ела слѣдъ мене!“ Той напуща митарницата и отива слѣдъ него. Отъ гледището на съврѣменнитѣ културни хора това могатъ да го вършатъ само хора идиоти, т.е. хора, на който положението е осигурено, само тѣ могатъ да си напуснатъ работата, че миналъ нѣкой си Исусъ, който проповѣдвалъ нѣкакво учение, безъ никакво благо. Не може да се разбере защо и за какво може да се напуща митарницата. Но ще кажете: „Та и нашитѣ дъщери днесъ напущатъ домоветѣ ни.“ Да, напущатъ ги, но по-официално. За вашитѣ дъщери ще дойдатъ кумове, сватове, ще има калясване, ще има разговоръ, едно долу, едно горѣ, та това, та онова, договоръ ще има и най-послѣ ще рѣшите да пуснете вашия митарь, който е стоялъ въ дома ви, понеже вече е ненуженъ чиновникъ, има по-млади отъ него. Казвате: „Стариятъ чиновникъ, който е стоялъ 20 години, може вече да си върви, защото младитѣ ще заематъ мѣстото му“. Ако сте въ село, кога се жени нѣкоя мома, ще дойдатъ деверитѣ, сватбаритѣ съ кола накичена съ цвѣтя, ще има гайдари, съ гайди, съ свирни, ще задигнатъ вашия старъ митарь. Отъ едната до другата митарница ще има игра, свирни. Едното положение е право и другото положение е право. Когато момата се жени и отива по този начинъ, това показва нейното външно схващане за живота. Когато ни интересува само външната форма, външнитѣ нѣща, който прѣживѣваме, който чувствуваме, тѣзи нѣща ни увличатъ. Естествено е, тѣ упражняватъ по-голѣмо влияние върху насъ. Но има и такива нѣща, който упражняватъ и едно вѫтрѣшно влияние върху ни. Ще ви приведа единъ примѣръ изъ живота. Има красиви моми и красиви момци, който упражняватъ своето влияние чрѣзъ хубавитѣ си чела, очи, вѣжди, косми, увличатъ се момитѣ, момцитѣ едни въ други, но има и такива грозотии, та да те е страхъ да ги погледнешъ, но при това пакъ се увличатъ. Сега дѣ е обектътъ? Момата казва: „Грозенъ го намиратъ, но за мене е хубавъ. Само азъ виждамъ хубостьта му.“ На момъка казватъ: „Тя малко не е на ума си.“ Питамъ: Отъ гледището на кой умъ? Отъ гледището на обективния умъ въ свѣта, споредъ който всички хора се увличатъ отъ външната форма, сѫ прави, но отъ гледището на вѫтрѣшния умъ и момъкътъ е правъ защото този умъ се занимава съ малко отвлѣчени форми. Слѣдователно нѣщата иматъ двояка стойность. Азъ ще ви уподобя това нѣщо на слѣдното: прѣдставете си една книга съ отлично съдържание, написана на скѫпоцѣнна хартия, напримѣръ на златни листа, подвързана сѫщо съ златни корички, обсипани съ скѫпоцѣнни камъни. Единъ ще даде цѣна само на материалната стойность на книгата, на златото, отъ което е направена и казва: „Да ми се падне тази книга, зная какво ще направя съ нея!“ Какво ще направи? – Ще вземе златото, ще го стопи и паритѣ ще употрѣби за ядене и пиене. Другъ ще вземе книгата, ще разгледа съдържанието ѝ, ще я използува за добро. Слѣдователно, ние разглеждаме живота отъ двояко гледище: едни го разглеждатъ като благо да ядемъ, пиемъ и да живѣемъ, отъ външна страна, а други – отъ друга страна – разглеждатъ вѫтрѣшния смисълъ на живота. Види се, митарьтъ е единъ отъ тѣзи, които успѣха да разбератъ вѫтрѣшния смисълъ на живота. Той напусна своята митарница и отиде слѣдъ Христа. И какво е научилъ? Разбира се, трѣбва да го повикаме сега прѣдъ насъ, да ни разправи своята опитность, какво е научилъ. Другояче, безъ него, безъ да знаемъ какво е научилъ той, всичко ще бѫде загадки, прѣдположения. Ако този митарь бѣше единствениятъ, който е приелъ Христовото учение, азъ бихъ направилъ това: щѣхъ да го повикамъ прѣдъ васъ, да ви каже какво е научилъ отъ Христа. Но понеже и вие сте приели това учение, азъ ви притеглямъ сега да освидѣтелствувате за този митарь, какво му е казалъ Христос. Прѣдставете си, че азъ вѣрвамъ. Азъ разглеждамъ въпроса чисто външно, а вие – вѫтрѣшно. Питамъ: Какво е накарало митара да напусне своята митарница? Защото днесъ, ако чиновникъ напусне своята митарница безъ нѣкакво заявление, ще му кажатъ: „Какъ смѣешъ да напущашъ своята работа безъ разрѣшение?“ Той трѣбва най-малко единъ мѣсецъ по-рано да съобщи, че ще напусне службата си, иначе официално той ще бѫде отговоренъ. А този човѣкъ, безъ никакъвъ докладъ напуща и тръгва. Кажете ми сега, кой станалъ причина за това? Понеже вие мълчите, азъ ще призова сега една млада мома отъ съврѣменнитѣ и тя ще ви даде отговоръ. Ако вие я попитате: „Защо ти напусна митарницата и тръгна съ този грозотия“, тя ще ви каже: „Защото го обичахъ.“ Ето картината, отричайте въпроса. И за мене тази обичь, тази любовь струва повече, отколкото тази митарница и всички други митарници. Момата казва: „Когато имамъ тази обичь въ душата си, на никаква митарница не мога да стоя.“ Но щомъ дойде, вие съврѣменнитѣ хора да разглеждате обичьта, да разглеждате тази любовь, ще я оспорите, т. е. вашата любовь, още не е издържала изпита си. И сега, въ края на вѣка, всички мѫже и жени ще държатъ изпитъ за любовьта си. Ако ме попитате вие съврѣменнитѣ хора, защо сѫ тия противорѣчия сега въ свѣта, казвамъ: Вие държите сега изпита си за любовьта и ще дойде комисия, която ще ви изпитва. И ви казвамъ, че за въ бѫдеще любовьта нѣма да бѫде такава, каквато е сегашната. Въ тази любовь ще има двѣ сѫществени, неизмѣнни качества. Първото качество на тази любовь ще бѫде, че благото на другитѣ ще бѫде нейно благо. Досега ние сме се старали да убѣдимъ хората, че нашето благо е благо и за другитѣ, но този законъ е другъ сега. Вие казвате: „Работете сега, азъ да се подигна, да си направя кѫща, че послѣ ще уредя и вашитѣ работи.“ Ние сме опитали този законъ и сме видѣли, че неговото практическо приложение не е дало никакви резултати отъ тѣзи, които очакваме. Мѫжътъ казва на жена си: „Ти възложи на мене любовьта си, че да видишъ!“ Жената казва на мѫжа си: „Ти възложи на мене любовьта си, че да видишъ!“ Възлагали сѫ единъ на другъ, че сѫ видѣли. Тѣ сѫ прилагали само прѣдговора на любовьта. За да се приложи любовьта, трѣбва да се приложи вѣрата, защото основа на вѣрата, това е любовьта, т.е. великиятъ принципъ, който поддържа всичко въ свѣта. Да разгледаме буквитѣ, които образуватъ думата „любовь“ в български езикъ. Тя започва съ буквата „л“, която се състои отъ двѣ прави чъртички, които образуватъ единъ остъръ ѫгълъ, който е насоченъ нагорѣ, къмъ небето. Знаете ли на колко градуса се равнява този ѫгълъ? – На около 30°. Това е буквата „А“. Това показва, че отъ земята къмъ небето се стремятъ двѣ сили къмъ разни посоки и между тѣзи двѣ сили има стремежъ, но нѣма още равновѣсие. Въ геометрията тѣзи сили не сѫ живи, но психологически тѣ сѫ живи. Това сѫ двѣ сѫщества, които се стремятъ всѣко къмъ своята посока, като изхожда отъ иитереситѣ си. Тѣ се стремятъ къмъ една точка, която е тѣхниятъ идеалъ. Изглежда, че тѣ се допиратъ, но ще видимъ, че тѣ не сѫ въ едно пространство. Че този законъ е веренъ, виждаме отъ това, че двама души, като се обичатъ, иматъ единъ центъръ, тѣ иматъ любовь, но още не сѫ се събрали въ този центъръ. За да се събератъ въ този великъ центъръ на истинската любовь, трѣбва отдолу друга една линия да ги прѣсича, да ги съединява. Азъ наричамъ тази сила равнодѣйствуваща. Тя е жива сила и тя е, която примирява всички противорѣчия въ свѣта. Тази линия азъ наричамъ […] (Въ оригинала е оставено мѣсто колкото една дума) човѣкъ, който не е нито мѫжъ нито жена. Това е човѣкътъ безъ никакъвъ полъ, или тъй, както нѣкѫдѣ въ Писанието го наричатъ Синъ Человѣчески, по отношение неговитѣ връзки съ хората, а нѣкѫдѣ го наричатъ Синъ Божий, по отношение на неговото произхождение. Вие ще ми кажете: „Тази работа е малко забатачена, дълбока е тя, животътъ не седи въ такива нѣща, той е реаленъ.“ Вие ще ме извините, вие още не сте стѫпили на границата на реалния животъ. Щомъ дойдете въ реалното, въ неизмѣнното, страдания нѣма да има вече. Вие ще имате страдания, но тѣзи страдания ще ви причиняватъ радость, а сега понеже още живѣете въ живота на промѣнчивото, всички радости въ живота ви причиняватъ само страдания. Даже и онова малко момиченце, което ви се ражда, първо го приемате съ радость, радвате му се, а послѣ казвате: „Да, но като порастне това дѣте, ще трѣбва да се жени, защо ни го изпрати Господь, беля е то?“ Пари ще трѣбватъ за него, прикя ще трѣбва да му се готви, ами ако улови този пѫть, ако улови онзи пѫть! Защо допущате това? – Защото още не сте в свѣта, не сте въ реалния свѣтъ, дѣто сѫ Божественитѣ закони. Сега искамъ да ви кажа, че всичко добро въ свѣта идва по законъ, животътъ идва по законъ. Но има нѣща, които ставатъ и безъ законъ. Смъртьта е безъ законъ, умразата е безъ законъ, ненавистьта е безъ законъ, прѣстѫплението е безъ законъ. Не се мамете! Казвате: „Законъ има за прѣстѫпленията.“ Никакъвъ законъ нѣма за прѣстѫпленията. Да живѣемъ има законъ, Господь е поставилъ този законъ, Той иска да живѣемъ, но нѣма абсолютно никакъвъ законъ въ свѣта, който опрѣдѣля да умираме. Слѣдователно страданията сѫ безъ законъ, радоститѣ сѫ съ законъ. Да се радвате, да се веселите, да благувате въ свѣта, има законъ за това. И тъй схващайте отъ това гледище, че митарьтъ напуща живота на привидностьта. Казвате: „Защо е тази умраза, защо сѫ тѣзи неразбирания?“ – Защото живѣете въ единъ свѣтъ, дѣто нѣма закони или въ Писанието го наричатъ „свѣтъ на беззаконието“. И тъй, ние съврѣменнитѣ хора трѣбва да се стремимъ да установимъ Божественитѣ закони. Когато нѣкой ми говори за животъ, той първоначално трѣбва да разбира основнитѣ закони на живота, когато нѣкой ми говори за любовь, той трѣбва да разбира законитѣ на любовьта, когато нѣкой ми говори за истината, той трѣбва да разбира законитѣ на истината. Ние вървимъ отгорѣ надолу, затова не можете да разберете истината вънъ отъ нейнитѣ закони. Сега, когато азъ говоря за тия закони, не подразбирамъ закони, които сѫ установили съврѣменнитѣ учени хора. Тѣзи закони, за които азъ говоря сѫ живи. Азъ считамъ, че въ свѣта, въ който живѣемъ, всичко е живо, всичко е разумно. Сега ще изтълкувамъ какъвъ човѣкъ е билъ митарьтъ. Името му показва това. Азъ отъ първата буква на името му хващамъ митара, Ето какво говори името му, главно неговата първа буква „М“. Този човѣкъ, слѣдъ като е митарствувалъ дълго врѣме, изпиталъ всичката философия въ свѣта, намѣрилъ, че всичко това е празна работа. Видѣлъ, че това е една воденица, която мели, въ която нѣма никакъвъ смисълъ и дълго врѣме мислилъ какъ да се освободи. Това означава буквата „М“, едно шише, което е обърнато надолу, което се изпразва. Втората буква „И“ показва, че умътъ на този човѣкъ билъ готовъ да се занимава безъ никакви софизми, безъ никакви противорѣчия. Той ималъ нѣкакво прозъртване или казано на чисто наученъ езикъ, той билъ човѣкъ, въ който висшиятъ умъ се пробудилъ и той почналъ да се занимава съ малкитѣ величини на математиката. Азъ взимамъ буквата „М“ като символъ на малкитѣ величини въ математиката. Затова наричамъ мѫдростьта, наука на малкитѣ величини. Да бѫде човѣкъ математикъ, трѣбва да се занимава съ малкитѣ величини. Въ голѣмитѣ величини има само единици, всичко се свежда къмъ едно. Вие не можете да разберете едното, докато не разберете неговитѣ части, които влизатъ въ устройството на тази голѣма единица. Човѣкъ самъ по себе си е една голѣма единица. Неговиятъ мозъкъ е образуванъ отъ около 3 билиона и 600 милиона клѣтки, които сѫ малки душички. Около 10 милиарда клѣтки образуватъ неговата дихателна система и неговитѣ кръвоносни сѫдове, около 10 милиона клѣтки образуватъ неговия стомахъ и т.н. По-нататъкъ нѣма да се спирамъ това сѫ грамадни числа. Всички тѣзи живи частици образуватъ сегашния човѣкъ. Нѣкои отъ тѣхъ образуватъ външната страна, физическата страна, физическото тѣло на човѣка, други образуватъ неговия етеренъ двойникъ, нѣкои образуватъ неговата чувствена душа, астралното му тѣло, а трети образуватъ неговия нисшъ и висшъ умъ, а всички заедно образуватъ неговото тѣло, влизатъ вѫтрѣ въ състава му. И тъй, отъ насъ съврѣменнитѣ хора се изискватъ дълбоки познания по тази велика окултна наука, да научимъ какъ е създаденъ досега човѣкътъ, докѫдѣ е достигналъ днесъ той въ своето развитие. Като научите тази външна конструкция на човѣка, ще разберете защо нѣкои нѣща въ неговия животъ се случватъ по единъ начинъ, а нѣкои – по другъ начинъ. Споредъ тази наука нѣма нищо случайно, всички нѣща са строго математически опрѣдѣлени и когато ние дѣйствуваме въ унисонъ съ тѣзи велики свѣтове настава хармония, животътъ ни тече по особенъ начинъ, а когато сме въ дисхармония, въ контрастъ, тогава настѫпватъ противорѣчия, страдания въ живота. Страданията ни показватъ, че ние сме въ разрѣзъ съ живитѣ закони на живата природа. Христосъ му каза: „Ела слѣдъ мене!“ Тукъ вече не става въпросъ за физическото, за физическия човѣкъ да иде. Вие спрѣгали ли сте глагола „ида“, „отивамъ“. „И отиде“, казва. Думата „отиде“ въ български езикъ се отнася само до човѣкъ, който може да мисли, само той може да отиде. Само човѣкъ, който има отлични мисли, благородни мисли, само човѣкъ, който има единъ възвишенъ умъ, само той може да възприеме едно Божествено учение. Човѣкъ на когото умътъ не е развитъ, той може да живѣе само въ чувствения, въ физическия свѣтъ. Слѣдователно вие трѣбва да развивате вашия умъ. Съ дребнави работи, съ дребната математика не трѣбва да се занимавате: съ математиката на лука, на чесъна, на месцето, на обущата, на рѫкавицитѣ на трѣбва да се занимавате. А тѣзи нѣща сѫ, които най-много ви занимаватъ. Когато едно дѣте се ражда, то ли помисля за своитѣ пелени? Нѣкои казватъ: „Какво ще правя, като тръгна по Бога?“ Питай дѣтето, което се ражда, то ли си приготвя пелени? – Не. Майката като го повика, то идва осигурено му е облѣклото, храната, всичко си има. Майката му казва: „Само ще се учишъ, мама. Ако не се учишъ, ще съжалявамъ, че ти давамъ пелени, ще съжалявамъ, че ти давамъ храна.“ Ние сме повикани въ този свѣтъ само да се учимъ. Господь затова ни е повикалъ. Ние казваме: „Господь не е помислилъ добрѣ.“ И започваме да се грижимъ сами за пелени, за храна, ставаме идиоти. А ние трѣбва само да се учимъ. Щомъ се учимъ, всичко ще бѫде наредъ. И този човѣкъ напусна своята митарница и отиде слѣдъ Христа да се учи. Митарьтъ е разбралъ, че всичко въ свѣта е осигурено и той казва: „Не ми трѣбва осигуряване, дълги години съмъ скиталъ изъ тази митарница, ще отида да се уча“ и отишълъ да се учи. Третата буква въ името на митара, буквата „Т“ показва защо е отишълъ той слѣдъ Христа. Той е отишълъ слѣдъ Христа, за да разбере двата велики закона на любовьта и мѫдростьта. Тази линия, която стои отгорѣ на буквата „Т“, показва стремежа къмъ Бога. Тя е великиятъ диаметъръ, който обхваща всички други линии, А втората линия, перпендикулярната на първата е линията, която спъва човѣка и му казва: „Ти като отивашъ при Бога, какво искашъ, дали пари, храна или да се учишъ отъ Него?“ Сега мѫдростьта спъва всички хора. Жената, като се ожени, мѫдростьта я пита: „Ти защо се ожени, да се учишъ ли?“ – „Не, азъ бѣхъ при майка си робиня, сега искамъ да си поживѣя малко охолно.“ – „Добрѣ, казва мѫдростьта, ще ти дамъ охолность тебе.“ Какво става съ тебе? Дойдатъ сълзи, страдания, мѫчнотии въ кѫщи и започвашъ да се разкайвашъ: „Защо ми трѣбваше да се женя?“ Онази линия тамъ горѣ на мѫдростьта казва: „Защо се женишъ?“ – Женитбата е едно училище. Всѣко училище има смисълъ. Но ако вземете женитбата като едно срѣдство да се прѣживѣе по-лесно, не сте на правъ пѫть. Казвате: „Ние съ своя възлюбленъ ще си живѣемъ като двама ангела.“ Да, мѫжътъ е единъ ангелъ безъ крила и жената е една ангелица безъ крила. Тѣ сѫ и двамата безъ законъ и мѫжътъ казва: „Тамъ тоягата е положена и ако не е сготвено добрѣ, наврѣме, тамъ тоягата ще играе.“ – „А, казва тя, че какъ тъй?“ Тъй, тъй, това е законъ. Той е по-напрѣдъ. Мѫжътъ, прѣди да се ожени, казва на своята обична: „Моето ангелче!“ Но като се ожени, другояче ще те държи, той крие тоягата, а като се ожени, показва я и пита жена си: „Видишъ ли я, отъ рая е излѣзла!“ Това е законъ, тъй е писано, задницата ще се нашари. Така са правили учителитѣ едно врѣме. Въ Варна единъ учитель бие ученика си, той казва: „Вай-вай-вай, за топълъ кравай!“ Пита го учительтъ му: „Ще се учишъ ли?“ – „Да.“ Но на втория день го нѣма въ училището. Пита го майка му: „Защо не отивашъ на училище?“ – „Моята задница не се учи вече.“ Съврѣменнитѣ хора искатъ да покажатъ всички тѣхни свещени глупости, които сега сѫществуватъ въ свѣта, да ги прѣдставятъ като свѣтлина. Не, всички съврѣменни хора трѣбва да се откажатъ отъ всички свои свещени глупости. Глупостьта си е глупость, тя не може да бѫде свещена. И тогава, всички онѣзи хора, които сѫ дошли тукъ на земята, които иматъ Божествено съзнание, иматъ единъ законъ, на който служатъ. Тѣ ни прѣдставляватъ единица. Единицата е жива, нѣма защо да я налагашъ на задницата на хората. Това показва, че не разбирашъ този великъ законъ Когато Господь създалъ свѣта, двама много умни ангели, като наблюдавали творенията на Господа и видѣли рая и ада, направили своитѣ изчисления и единиятъ отъ тѣхъ намѣрилъ, че Господь направилъ една голѣма погрѣшка, а другиятъ намѣрилъ, че нѣмало грѣшка, но тѣ скрили това въ ума си. Господь, Който знаялъ тѣхнитѣ мисли, далъ имъ една мисия, пратилъ ги и двамата на земята да работятъ. Всѣка година Господь изпращалъ отъ райската градина на всѣки едного отъ тѣхъ по 360 орѣха. Това било бюджетътъ, който имъ се падалъ отъ райската градина. Тѣзи двама философи ангели, като били на небето много хубаво мислили, но като дошли тукъ на земята, другояче постѫпвали. Единиятъ отъ тѣхъ, който мислилъ, че Господь направилъ грѣшка при създаването на свѣта, като видѣлъ женитѣ, рекълъ си: „И тъй, тъй Господь направилъ така свѣта, азъ своето ще го оправя, но я да влѣза въ този кривия свѣтъ.“ Влѣзълъ въ този свѣтъ, оженилъ се. Другиятъ ангелъ, който мислилъ, че Господь е направилъ добрѣ свѣта, като получавалъ всѣка година по 360 орѣха, казвалъ си: „Свѣтътъ е правъ, нѣма какво да го оправямъ, но ще трѣбва да работя.“ И понеже не ядѣлъ орѣхитѣ, заелъ се да ги сади и отглежда. Другиятъ пъкъ, който се оженилъ, като получавалъ всѣка година орѣхитѣ, опапвалъ ги съ жена си и чакали другата година. Чакатъ орѣхитѣ, гугуцатъ си, седятъ, ядатъ, пиятъ и философствуватъ. И двамата ангела живѣли по 120 години на земята. Женениятъ народилъ дѣца, оставилъ поколѣние и си казвалъ: „Поне оставихъ нѣщо на земята.“ Като си заминалъ той за другия свѣтъ, орѣхитѣ пакъ идвали, но наслѣдницитѣ започнали да спорятъ помежду си, кой колко орѣхи да вземе. Започналъ споръ и бой между тѣхъ. Женениятъ ангелъ ималъ двѣ дъщери и двама сина. Още първата година слѣдъ като заминалъ бащата, тѣ се набили за орѣхитѣ. И всѣка година, като идвали орѣхитѣ, тѣ се бияли за тѣхъ. Ангелътъ, който насаждалъ всѣка година орѣхитѣ, образувалъ една красива мѣстность отъ тѣхъ. Като се качили горѣ и разглеждали дѣлата си, видѣли кой какво направилъ. Този ангелъ, който казвалъ, че Господь направилъ грѣшка, разбралъ, че той направилъ по-голѣма грѣшка, разбралъ, че орѣхитѣ не трѣбвало да се ядатъ, та слѣдъ смъртьта му да ставало споръ за тѣхъ между наслѣдницитѣ му. Дѣцата му казвали: „Ние сме благородници, ние не можемъ да работимъ, нѣмаме нужда отъ учение, а отъ ядене и пиене.“ И се молили на Господа да имъ даде повече орѣхи. Тъй че, отъ тѣзи два ангела, още отъ далечното минало сѫ произлѣзли тѣзи двѣ поколения: еднитѣ, които обичатъ да работятъ, а други – да ядат и пият, вашитѣ бащи сѫ били ангели, меразчии сѫ били. Казвате: „И нашитѣ бащи и майки по сѫщия начинъ сѫ яли и пили.“ Христосъ извиква този митарь и му казва: „Ела слѣдъ мене!“ Вие ще ми кажете: „Ако Христосъ дойде днесъ да ме повика и азъ ще ида слѣдъ Него.“ Много пѫти сте казвали: „Защо не сме били въ врѣмето на Христа, та и ние да отидехме слѣдъ Него?“ Съжаления само и нищо повече! И азъ бихъ казалъ като васъ: „Защо не съмъ билъ въ врѣмето на Христа, та да отида слѣдъ Него?“ Жалко, че не сме били, закѫснѣли сме 2000 години. И ние закѫснѣлитѣ какво трѣбва да правимъ? Този исторически Христосъ не може да огрѣе всички хора. Какъ мислятъ хората, колцина от тѣхъ биха могли да видятъ Христа, ако той дойде въ видимо тѣло? Ако този Христосъ, който има 500 000 000 поклонници, които му служатъ, дойде на земята, нали ще трѣбва да опрѣдѣли рандеву на всички, да му цѣлуватъ рѫка? Ами смѣтнете, колко години сѫ потрѣбни, докато се изредятъ всички тѣзи 500 000 000 поклонници, да се рѫкуватъ съ Него, да Му цѣлуватъ рѫка. Слѣдъ това ще надойдатъ вашите дѣца. Ако е потрѣбно за всѣки 5 или 2 минути, за да се рѫкува, да цѣлуне рѫка на Христа, то изчислете, колко години ще сѫ потрѣбни, за да се изредятъ всичкитѣ Му послѣдователи, да иматъ достѫпъ да Го видятъ, да Му цѣлунатъ рѫка и да кажатъ: „Азъ го видѣхъ.“ Най-първо ще се наредятъ най-виднитѣ хора, владицитѣ, патриарситѣ, цѣла процесия, а по-послѣ по-проститѣ. Знаете ли дѣ ще бѫдете вие? – На опашката. Вие не сте се спирали по този въпросъ. Вие сте фантазирали и сте мислили, че като дойде Христосъ, първо у васъ ще дойде. Всѣки така мисли. Прави сте и не сте прави. По духъ е тъй, но ако дойде Христосъ по плъть, вие нѣма да бѫдете първи. Тъй щото, този митарь имаше една привилегия. Тѣзи нѣща сѫ изключения. Ние ги наричаме изключения вѫтрѣ въ битието. Човѣкъ, който е прѣкаралъ живота си въ абсолютно безсмислие, на когото шишето е тъй празно, че животътъ му нѣма никакъвъ смисълъ, отъ него започва Христосъ. „Ела, каза, слѣдъ мене!“ И той стана и отиде. Но този митарь бѣше човѣкъ смѣлъ и рѣшителенъ, въ него нѣмаше съмнѣние. Уменъ човѣкъ бѣше той. За да бѫде човѣкъ митарь, трѣбва да бѫде уменъ. Той съ хиляди години е изучавалъ дребната математика, какво може да вземе. Той не е човѣкътъ, който може да се лъже. Слѣдователно, Христосъ повика единъ човѣкъ много уменъ, много опитенъ въ свѣта, който е прѣживѣлъ много нѣща, знае всички слабости. Всички, които искате да тръгнете по Христа, трѣбва да имате тѣзи опитности въ свѣта и да започнете отъ тѣхъ. Сега, нѣкои отъ васъ искате да видите Христа. Защо? – За да ви направи щастливи, да благувате въ свѣта, да ви направи кѫщи и т.н. Като ви говоря това, не мислете, че се отнасямъ до сегашния ви животъ. Не. Нѣмамъ нищо противъ дѣятелностьта, която употрѣбявате, за да живѣете, стремежътъ ви да се храните, да живѣете, всичко това е честно, благородно. Но когато единъ човѣкъ е осигуренъ, а иска да се осигури въ една или въ друга посока, казвамъ, че той върши нѣщо неестествено, незаконно. И ако целиятъ вашъ умъ въ живота ви се напълни съ пари, съ числа, съ заимодавци, всѣки день мислите колко имате да взимате, кого да дадете подъ сѫдъ, то питамъ ви: Единъ день, слѣдъ като умрете, какъвъ смисълъ е ималъ вашиятъ животъ? – Нѣма никакъвъ смисълъ. Слѣдователно, сегашниятъ ни животъ е направенъ по наша система. Този животъ, който живѣете сега, не е Божественъ, т.е по форма, по съдържание, той е Божественъ, но по проявленията си той е човѣшки. Затова се казва: „Образътъ на този свѣтъ прѣхожда.“ Защо прѣхожда? Казва се въ Писанието: „Всѣко дърво, което Отецъ ми не е насадилъ, ще се изкорени.“ Значи, този свѣть, който не е отъ Бога, той ще се изкорени, а само този, който иде, той ще остане. Митарьтъ разбра този законъ и каза: „Чакай да излѣза отъ тази митарница по-рано, да се запозная съ смисъла на вѫтрѣшния животъ“. Този смисълъ се състои въ това, да разбере човѣкъ, че той е осигуренъ на земята. Всѣки единъ отъ насъ е осигуренъ. И ако вие имате тази любовь, да обичате своитѣ братя, нѣма да се намѣри братъ въ свѣта, който да не отвори сърцето си да ви помогне. Ако съ тази любовь похлопате на нѣкое сърце, то ще ви се отвори. Похлопате ли нѣкой пѫть и не ви се отвори, нѣмате любовь. Ако отивате при брата си не да го ограбвате, а да му помогнете, той ще ви приеме. При когото и да отидете и при най-бѣдния, но съ условие да му помогнете, той ще ви приеме. Ако хората биха приложили този законъ, свѣтътъ щѣше да се поправи. Ако всички хора приложатъ този законъ – даромъ да слугуватъ, тогава всички ученици щѣха даромъ да служатъ и законътъ на любовьта, щѣше да се приложи безъ насилие. Защото има законъ за любовьта, има законъ за дарбитѣ, има законъ за добродѣтелитѣ. Това сѫ методи, които вие може да употрѣбите. Азъ нѣма да ви разправямъ какви сѫ тѣзи методи. Тѣзи методи се учатъ само въ Божественото училище и тамъ ще видите резултатитѣ. Азъ говоря тукъ принципално за живота на митара. Той е единиченъ, той е и колективенъ. Той е митарьтъ прѣди 2000 години, той е и митарьтъ, който сега живѣе. Мнозина отъ васъ се намирате 6 голѣмо противорѣчие и казвате: „Какъ ще прѣкараме нашия животъ?“ – Отлично ще го прѣкарате. Защо другитѣ хора страдатъ? – Защото живѣятъ безъ живитѣ закони. Срѣщна нѣкого и го питамъ: Ти знаешъ ли, има ли Богъ въ свѣта? – „Не зная, не познавамъ никакъвъ Богъ.“ Ако единъ човѣкъ не познава Бога, отъ когото е получилъ всички блага, какво може да очаквате отъ този човѣкъ? Въ единъ стихъ отъ Иезекиила се казва: „Може ли тѣзи мъртви кости да оживѣятъ?“ Коститѣ въ този смисълъ, означаватъ чисто физическия свѣтъ. Казва пророкътъ: „Господи, само Ти знаешъ може ли да оживѣятъ тѣзи кости.“ Тогава, върху тѣзи кости идатъ мускулитѣ. Дошла е плътьта, облѣкла коститѣ, съединила ги, вече има форма. Почва да се проявява този животъ. Но духътъ, който рѫководи живота, нѣма го. Тогава казва Господь: „Пророкувай ни този животъ.“ Това е третиятъ елементъ. Нѣкои сѫ мъртви кости, други – облѣчени, а трети очакватъ идването на Духа. Съврѣменнитѣ хора сѫ дошли до туй положение, коститѣ имъ сѫ облѣчени въ плъть и кръвь и мислятъ, че като дойде Духътъ, свѣтътъ ще възкръсне. Това е право. Въ друга смисъль казано: тѣзи три свѣта – физическия, душевния и духовния, трѣбва да се съединятъ. физическиятъ свѣтъ е основата, върху която почива астралния и душевния животъ на човѣка. Въ този душевенъ свѣтъ се проявява чувството на приятность и неприятность, всички чувства, които изпитваме. Въ физическия свѣтъ се проявяватъ само нашия стремежъ и дѣйствия, а в духовния – всичко Божествено, което насочва нашитѣ чувства. Само Божественото опрѣдѣля какви трѣбва да бѫдатъ нашитѣ чувства, нашитѣ дѣйствия. Ако вие имате една душа, която не чувствува правилно и отидете нѣкѫдѣ на гости, но хазяинътъ на кѫщата ви приеме навѫсено, начумерено. Вие казвате: „Той не ме обича, втори пѫть нѣма да отида тамъ.“ Защо? – Чувствувате една неприятность. Прѣдставете си, че вашата рѫка е размѣстена и азъ се наема да я намѣстя, но отъ това вие усѣщате болка. Като излизате, казвате: „Той не е майсторъ.“ Защо? – Защото усѣщате болка. Азъ искамъ да ви излѣкувамъ безъ нѣкаква болка. Навѫсването на вѣждитѣ не е признакъ на лошо посрѣщане. Болката не е признакъ, че този, който ви лѣкува, не е майсторъ. Когато момата иска да задържи впечатленията си отъ своя възлюбленъ надълбоко, тя затваря очитѣ си. Съ това иска да каже: „Азъ съмъ слѣпа за свѣта, не искамъ да виждамъ този свѣтъ.“ Момъкътъ казва: „Азъ искамъ да държа очитѣ си отворени.“ Мома, която иска да държи очитѣ си отворени, тя на другия день ще продаде възлюбения си. Дръжъ очитѣ си денемъ затворени, вечерь – отворени, при свѣтлина затворени, при тъмнина – отворени! Слѣдователно, всѣко едно навѫсване на вѣждитѣ е признакъ, че този човѣкъ мисли добро. Когато човѣкъ иска да мисли добро, той свива вѣждитѣ си, за да дойде по-малко свѣтлина, та да може да концентрира мисъльта си. А този, който не иска да мисли, той е като мѣсечината, която се пълни и изпразва като шише, но въ която нѣма никаква мисъль. Слѣдователно, като сѫ турени вѣждитѣ надъ очитѣ ти, тѣ регулиратъ човѣшката мисъль, тѣ регулиратъ до колко мозъкътъ трѣбва да бѫде дѣятеленъ или не, тѣ сѫ единъ регулаторъ на човѣшката мисъль. Ето защо вѣждитѣ се свиватъ или отварятъ, но тѣ трѣбва да бѫдатъ въ хоризонтално положение. Затова, като свивате или като издигате вѣждитѣ си, трѣбва да имате една опрѣдѣлена мисъль въ себе си. Сега да се повърнемъ къмъ митара. Четвъртата буква отъ името му, буквата „А“ показва въ него единъ стремежъ. Този човѣкъ е съ благороденъ стремежъ, той слиза отгорѣ, надолу, за да помага на другитѣ хора. Послѣдната буква отъ името му, буквата „Р“ показва човѣка, който се научилъ да разбира причинитѣ на доброто и злото въ свѣта. Значи митарьтъ е човѣкъ, който се занимава съ математиката на мѫдростьта, приложилъ е тѣзи знания на математиката въ полза на себе си и на ближнитѣ си, да изучи закона на любовьта и мѫдростьта, да върши волята Божия, да знае защо е доброто и злото въ свѣта. И този човѣкъ е намѣрилъ Христа. Христосъ, като мине покрай вашата митарница, ще търси вашия митарь. Ако нѣмате такъвъ митарь на митарницата си, отиде вашата митарница. Този митарь казва: „На такава митарница безъ закони не искамъ да служа.“ Нѣкой дойде и му казва: „Ти повече мито можешъ да вземешъ.“ Иска, не иска, повече мито да вземе, като прави оцѣнкитѣ, т.е. по околенъ пѫть да ги събира. Митарьтъ казва: „На такава митарница не искамъ да служа, не искамъ да служа на такива вълчи закони, а искамъ да служа тамъ, дѣто отношенията на взиманията и даванията сѫ равни.“ Тогава Христосъ му каза: „Ела слѣдъ мене!“ И той отиде. Е, сега вие искате физически да видите Христа. Нали? Онѣзи жененитѣ отъ васъ иматъ Исуса въ себе си. Вашиятъ мѫжъ, той е Исусъ за васъ. Ето вашиятъ физически Исусъ, но вие не го признавате. Вие сте като онѣзи фарисеи и садукеи, който казватъ: „Той не е, той не е.“ Съ какво ще ви докаже мѫжътъ, че е той? Той казва: „Азъ съмъ вашиятъ избранникъ.“ Жената казва: „Не е той, не е той.“ Търси го. За васъ Исусъ е дошълъ, но вие не го признавате. Търсите го въ нѣкой свещеникъ, другадѣ го търсите – нѣма го. Дойде нѣкой ясновидецъ, казвате: „А, тукъ ще е!“ И тукъ го нѣма. Въ една църква го търсите, въ друга църква го търсите – нѣма го. „Е, отъ небето ще дойде.“ – Нѣма го. И най-послѣ, като го нѣма отъ никѫдѣ, хората казватъ: „Тази работа е празна, но да ядемъ и да пиемъ!“ Азъ ще ви дамъ едно опрѣдѣление какъ ще познаете Христа и дѣ ще Го намѣрите. Ако чакате хората да ви покажатъ дѣ е, никѫдѣ нѣма да Го намѣрите. Христосъ ще дойде вѫтрѣ, вѫтрѣ въ васъ. Вашата душа, вашиятъ духъ трѣбва да Го познаятъ. На всѣки единъ лично трѣбва отъ вѫтрѣ да му се открие това, неговиятъ собственъ духъ трѣбва да му открие кой е Христосъ. Но нѣкои казватъ: „Азъ мисля, че еди кой си е Христосъ.“ Другъ: „И азъ мисля, че еди-кой си е Христосъ.“ Съ такива прѣдположения не може да се разрѣшава работата. Всѣки трѣбва да има точно опрѣдѣлена мисъль. фактически той трѣбва да знае кой е Христосъ. Христосъ казва на ученицитѣ си: „Плъть и кръвь не сѫ ви открили това, но Отецъ ми ви го е открилъ.“ „Никой не може да дойде при мене, ако Отец ми не го привлече.“ Казватъ за нѣкого: „Нѣкой човѣкъ го е привлѣкълъ него.“ – Не, само Отецъ ми може да привлече хората къмъ себе си. Краснорѣчие, заобикалки, нищо не може да привлече хората. Защо само Отецъ може да привлече хората? – Защото Отецъ е любовь и само тази любовь дава животъ. Затова Христосъ казва: „Азъ дойдохъ да имъ дамъ животъ на любовь.“ Слѣдователно, всѣки отива да вземе отъ този животъ. Когато вие по този начинъ разберете Христа, у васъ ще стане една коренна промѣна. Ние сега изобщо всички хора не сме доволни едни отъ други. Ние си виждаме само погрѣшкитѣ. Азъ често си правя опити съ хората, тѣ идватъ при мене да ме изпитватъ и азъ ги изпитвамъ. Тѣ идватъ нѣкой пѫть при мене съ намерение да видятъ нѣкой човѣкъ светия, съ знания, съ мѫдрость, но ме намѣрятъ въ такова положение, въ каквото и проститѣ хора – играя си. И послѣ си казватъ: „Ама че серсеминъ съмъ билъ!“ Тогава и азъ си казвамъ: „Ти си серсеминъ, но и азъ не искамъ да съмъ такъвъ, не приемамъ такъвъ човѣкъ.“ Азъ не приемамъ човѣкъ, който, като дойде при мене, започне да ме хвали, да ми разправя: „Ти си първия човѣкъ, ти си такъвъ-онакъвъ.“ А послѣ, ще прѣнесе куркитѣ. Ще замязате, знаете ли на какво? – Ще ви приведа единъ анекдотъ. На единъ български селянинъ се разболява жена му. Тя казва на мѫжа си: „Ще отидешъ въ града да ми донесешъ отъ тамъ нѣкои лѣкарства.“ Селянинътъ отива въ дома на единъ докторъ, но като не знаялъ всички етикеции, какъ да пристѫпи до лѣкаря, влиза направо въ стаята на доктора, който се занимавалъ съ много важни работи. Докторътъ го запитва: „Какво искашъ?“ – „Жена ми е болна, искамъ лѣкарства за нея.“ Докторътъ се ядосалъ на селянина, че тъй го побезпокоилъ, приближава се до него, удря му една плѣсница и казва: „На ти едно лѣкарство.“ Удря му още една плесница: „На ти друго лѣкарство!“ Селянинътъ си казва: „Чудни сѫ тѣзи съврѣменни хора, по особенъ начинъ знаятъ да лѣкуватъ!“ Отива си въ село, жена му го пита: „Взе ли нѣкакви лѣкарства?“ – „Да, докторътъ ми даде двѣ хубави лѣкарства.“ – „Е, дай ми едното,“ казва жената. Той се приближава при жена си, удря една плѣсница. „Стига, стига вече!“ – „А и второ лѣкарство ми даде докторътъ.“ Жена му му казва: „Другото лѣкарство задръжъ за себе си.“ – „Е, ти си умна жена.“ Жената влиза въ стаята си и започва да плаче, слѣдъ два дни обаче тя оздравява. Селянинътъ доволенъ, че жена му оздравява, взима два куркоя отъ своитѣ и се запѫтва за въ града при доктора. Отива при него, той го пита: Какво искашъ? „Господинъ докторе, прѣди нѣколко дни дойдохъ да искамъ лѣкарства за жена ми, но ти ми удари двѣ лѣкарства. Азъ дадохъ едното лѣкарство и тя оздравѣ. Едното остана, искашъ ли да ти го дамъ?“ – „А, заповѣдай поседни! Какъ сѫ вашитѣ добрѣ ли сѫ“, запитва го докторътъ. Селянинътъ удря една плѣсница на доктора, връща второто лѣкарство и си излиза. Това е въ свѣта онзи законъ, за който се казва: Съ каквато мѣрка мѣримъ, съ такава ще ни се отмѣри. Когато търсимъ Божественото въ свѣта, трѣбва да отиваме съ всичката искреность на своята душа. Абсолютна искреность, абсолютна чистота и познания трѣбва да имаме въ свѣта. Ако ние вѣрваме, че въ свѣта има единъ законъ, който регулира нашитѣ отношения, този закон ще ни заведе до този източникъ. Христа всички може да Го намѣримъ и навсѣкѫдѣ ще Го намѣримъ. Като намѣримъ Христа, нашиятъ животъ нѣма да се измѣни, както мислятъ хората, но ще се осмисли. Въ тази кѫща, въ която ще влѣзе Христос, между мѫжътъ и жената ще настане миръ, между дѣцата ще има разбиране, този домъ, ще бѫде примѣренъ. Всички хора ще кажатъ: „Това сѣмейство си живѣе добрѣ.“ Защо? – Защото е влѣзълъ между тѣхъ законътъ на любовьта. Богъ е привлѣкълъ тѣзи хора. При кого? – При Сина, Който е изявление на тази любовь. Сега, ако не искате да се заблуждавате, не питайте: „Дѣ е Христосъ, отъ дѣ ще дойде“ и т.н. Всѣка жена може да Го намѣри въ мѫжа си и всѣки мѫжъ може да Го намѣри въ жена си. Всѣки синъ може да го намѣри въ сестра си и въ брата си и обратно. Но ако вие изгубите любовьта си, ще изгубите и Христа навсѣкѫдѣ. Туй, което ние търсимъ, това е смисълътъ, това е любовьта, това е Богъ, Който е облѣченъ въ тази любовь. И когато намѣримъ Бога, т.е. любовьта, която ще дойде въ свѣта, тя ще събуди въ насъ свръхестественото съзнание. Тогава ще дойде прѣхождане отъ физически животъ въ душевенъ, отъ душевенъ въ духовенъ. Само така ще намѣримъ връзката между физически и душевенъ животъ, между душевенъ и духовенъ животъ или ангелския животъ. Това не можемъ да го опишемъ, това може да го видимъ само. Виждането ще дойде само тогава, когато всички възприемете любовьта. Прѣдисловието на любовьта, имате. Тази любовь, която сега имате, е както казватъ българитѣ, слѣпата сѫбота. Слѣпата сѫбота, слѣпата любовь сега дѣйствува, а другата ще бѫде – Великата любовь, обединението на всички души да работятъ за Този Великъ Господь. А Той се изявява. Мѫже, жѣни, деца, това сѫ обекти, въ който закона на любовьта ще се прояви. Слѣдователно, всичко на свѣта е обектъ, въ който живѣе любовьта. Тя тепърва ще се прояви. Сѫщества сѫ работили съ хиляди години, за да дойде този Живиятъ Господь, да се прояви. Той се е проявилъ въ едно отношение, но въ тази велика любовь още не е проявенъ. Това, което иде сега въ свѣта, е толкова велико, че всички ангели надзъртатъ да видятъ какво ще бѫде то. Интересъ има въ цѣлото небе. Това не е стремежъ само у васъ, това е стремежъ въ цѣлото Битие. Този моментъ, въ който Великиятъ Господь идва да се прояви, всички разумни сѫщества, у които съзнанието е пробудено Го очакватъ съ нетърпение. Тѣзи, у които съзнанието е пробудено ще възприематъ този лѫчъ и ще възкръснатъ, а другитѣ ще спятъ. Затова казва Писанието: „Будни бѫдете, защото не знаете въ кой день или въ кой часъ ще дойде!“ Това е единъ тържественъ день, прѣзъ който Той ще мине и каже: „Ела слѣдъ мене!“ Ще бѫде ли твоето съзнание будно или ще кажешъ: „Господи, почакай, азъ съ митарницата още не съмъ си уредилъ въпроса, имамъ малки смѣтки съ едни съ други.“ Не, мине ли и те извика, ще кажешъ: „Веднага, моментално идвамъ!“ Веднага трѣбва да ликвидирашъ съ всичко, никакви смѣтки, никакво чакане! „Ама чакай!“ Не, моментално трѣбва да рѣшишъ въпроса! А такива философии, че това-онова, че тъй–иначе било писано!… Не, туй писаното трѣбва да се разбере отъ нашата будна душа, която живѣе вѫтрѣ въ насъ и тя ще трѣбва да ни разтълкува истината. Тогава нѣма да се учимъ отъ хората, а всички ще бѫдемъ научени отъ тази любовь. Тогава ще има миръ, а отъ неправдата, която днесъ сѫществува, ни поменъ нѣма да остане. Нѣма да се учимъ единъ отъ другъ. И азъ не искамъ да ви уча сега, но искамъ да ви извадя отъ всичкитѣ стари заблуждения, които сѫ вложени въ умоветѣ ви. Едни вѣрватъ, че съ всѣкакви тѣла ще могатъ да възкръснатъ. Други – че съ старото си тѣло ще възкръснатъ. Напримѣръ, нѣкой умрѣлъ съ едно тѣло отъ 100 кг, другъ – съ тѣло отъ 60 кг. Е, съ кое тѣло ще възкръснатъ, дали съ това, съ което сѫ умрѣли? Евангелиститѣ спорятъ по този въпросъ. Нѣма съ това тѣло да възкръснете, съ друго тѣло ще възкръснете. Вашитѣ лица, които сега имате, ще се измѣнятъ, нѣма да останатъ такива. Да, всички ще се измѣните. Въ какво? Като се смъкне това врѣменното у васъ, тогава ще прозрѣте въ хубостьта на човѣшката душа, въ хубостьта на човѣшкото сърце и човѣшкия духъ и тогава ще разберете какво нѣщо е човѣкътъ. Като погледнете въ сърцето на човѣкъ, който е пъленъ съ любовь, знаете ли каква свѣтлина, каква топлина има тамъ? Нѣкой казва: „Азъ ви обичамъ.“ Погледна на сърцето му, колко градуса огънь, топлина има той и познавамъ колко обича. Нѣкой казва: „Азъ съмъ мѫдъръ.“ Гледамъ колко градуса има ума му. Това не е фигура. Най-красивиятъ пламъкъ на живота, който човѣшкото око може да види, това е любовьта. Когато този пламъкъ се запали, тогава само и животътъ се осмисля. Когато единъ момъкъ се жертвува за нѣкоя мома, дали за нея се жертвува? – Не, за пламъка, който гори. Докато пламъкътъ гори, тя е; изгасне ли пламъкътъ, не е тя. Докато пламъкътъ гори, той е; изгасне ли пламъкътъ, не е той. Докато пламъкътъ гори, той е Христосъ, изгасне ли пламъкътъ, той не е Христосъ. Пламъкътъ трѣбва да гори. Писанието казва: „Не изгасватъ духоветѣ.“ Духътъ, това е Божественото, което гори. Не изгасвайте този пламъкъ. Докато той гори, ще имате тази аура, която ще ви прѣдпазва отъ всички лоши условия. Който има този пламъкъ, глава не го боли, ни дробове го болятъ, ни холера, ни чума го хваща, хининъ не му трѣбва очистително не му трѣбва. А сега, онѣзи, които нѣматъ духа вѫтрѣ въ себе си, нѣматъ този пламъкъ, започватъ да философствуватъ. „То не може така, трѣбва по другъ начин и т.н.“ Не, само единъ начинъ има, по който може да се живѣе. Като ви кажа една дума, тази дума да нѣма другъ смисълъ, само единъ смисълъ да има. Всички наши мисли, всички наши чувства, всички наши желания и всички наши дѣйствия, трѣбва да иматъ абсолютно само по единъ смисълъ. Ние никога не трѣбва да бѫдемъ раздвоени, никога не трѣбва да даваме поводъ хората да мислятъ лошо за насъ. Всички наши постѫпки трѣбва да бъдатъ така отмѣрени, че да не се осѫждаме, а да се стремимъ да бѫдемъ чисти въ живота си. Слѣдователно, ако искате да разберете учението на Христа, първото необходимо нѣщо, това е чистотата на сърцето и свѣтлината на ума, за да Го схванете въ неговитѣ основни проявления. А когато дойде това учение, то ще реформира вашия животъ. Както при сегашния животъ храната, въздуха, свѣтлината сѫ външни сили, които реформиратъ, човѣшкия животъ, така и Божественото е сѫщественото въ живота, то е, което ражда у хората свобода. Лъжливото ражда между хората само спорове, убийства. Отъ кѫдѣто и да дойде свободата, по какъвто начинъ и да дойде, тя е Божествена. Онзи човѣкъ, който се приближи при васъ и ви даде помощь, той е Божественъ, а другъ, може да е правовѣренъ, може да е святъ, но не ви ли даде помощь, той не е отъ Бога. Слѣдователно, Христосъ казва: „Ела слѣдъ мене!“ И напусна той митарницата. Та сега и вие, като напуснете тази митарница, не е достатъчно само да я напуснете, но трѣбва да приложите Христовото учение отвѫтрѣ. Вие не че не сте го приложили, но забѣлѣзвамъ у васъ единъ страхъ. Казвате си: „Врѣмето му не е дошло още.“ За когото е дошло врѣме, врѣме му е, а за когото не е дошло, да чака. Ако една жена е брѣменна на три мѣсеца и не ражда, добрѣ е, но ако е брѣменна на деветь мѣсеца и не ражда, какво означава това? Мъртво е дѣтето. Тогава и десеть мѣсеца да чака, загубена е, отива тя. Та, за нѣкои отъ васъ е дошло врѣме да възприемете Божественото и да го приложите въ вашия животъ, да се осмисли той. И ще се интересувате какви сѫ мислитѣ на този Божественъ свѣтъ, а не какви сѫ мислитѣ на хората. И тъй, Христосъ каза на митара: „Ела слѣдъ мене!“ И той даде единъ отличенъ примѣръ. Питамъ сега: Вие какъвъ примѣръ сте дали досега на свѣта? Съберете се тука, попѣете малко на хората, ту „Събуди се братко мили“, ту „Изгрѣй, изгрѣй ти мое слънце“ или „Излѣзълъ е сѣячъ да сѣе“, попѣете, въодушевите се, отидете си. Като си отидете дома, казвате си: „Не е този Христосъ.“ Чакате другата седмица. И тъй, седмица слѣдъ седмица, все ще ви сготвя нѣщо, обаче, единъ день ще затворя гостилницата си, ще кажа: „Не приемамъ никого.“ Защо? – Защото е писано, че само за онѣзи, които се учатъ има храна, има кредитъ, а за онѣзи, които не се учатъ, нѣма никакъв кредитъ. Дѣте, което е готово да слуша майка си, за него има пелени, има и храна, но за онова, което не е готово да слуша майка си, нѣма пелени, нѣма храна. Въ сегашния свѣтъ ние сме научени чрѣзъ насилие да ни заставятъ да извършваме работата си. Нѣщата ви не сѫ наредени, но има за това глоба. И вие минавате за изправни хора! Защо? – Защото има закони, които ви глобяватъ. Има въ църквата хора, които минаватъ за правовѣрни. Защо – Защото ще го насилятъ да бѫде или православенъ или католикъ или мохамеданинъ. Навсѣкѫдѣ всичко се върши не по закона на свободата. Ще ви обясня, защо едни хора иматъ свобода, други – нѣматъ. Онѣзи голѣми планински извори, които виждате, нѣматъ кранове, а малките, които едва цирикатъ, иматъ кранове. Затворишъ ги послѣ ги отворишъ, показватъ, че и тѣ текатъ много. Който иска да бѫде свободенъ, трѣбва да има широка, голѣма Божествена любовь. Широк трѣбва да е! А сега, едва капи, свободенъ иска да бѫде! Не, ти не можешъ да бѫдешъ свободенъ, кранъ ще имашъ. Питате: „Кога ще дойде свободата?“ – Когато се съединишъ съ този великъ законъ и Христосъ каже отгорѣ да се пусне повече вода. Като дойде Христосъ, Той ще размѣсти всички кранове и тогава ще бучи много вода: Бу…бу… Ще кажете: „Много бучи.“ Прѣдпочитамъ нѣкои да бучатъ, отколкото да мълчатъ. Ако искаме мълчание, въ гробищата ще го намѣримъ, но като дойдемъ въ живота, мълчание тамъ не може да има. И тъй: бу…бу…бу. Ние, които слушаме това бу…, ще чуваме. Като се развие вашиятъ слухъ, като влѣзете въ този устремъ, въ това голѣмо бучене, въ това бу… ще видите една голѣма хармония. Това което намъ се вижда дисхармония, отъ небето го виждатъ като хармония. И тъй, ние схващаме нашия животъ на земята като една дисхармония, постоянно страдаме, нарушаваме закони. Сега всички трѣбва да се върнемъ къмъ този великъ законъ и да го изпълнимъ. И тъй, въ какво седи този законъ? Повѣрвай! Вѣрата е основана на мѫдростьта. Тя почива на великия Божественъ законъ на любовьта. Тѣзи два принципа трѣбва да влѣзатъ и въ сърцата и въ умоветѣ и въ душитѣ ви и тамъ да дѣйствуватъ. Не да ви проповѣдвамъ, че има Господь, а да го знаемъ това и да се разговаряме на другъ езикъ. Ако вие бѣхте вѣрующи, азъ щѣхъ да ви държа друга една бесѣда. Щѣхъ да ви опиша какви промѣни има на небето, какви писма има отъ майка ви, отъ баща ви, какви писма има отъ братята, отъ сестритѣ, какво сѫ рѣшили да правятъ, какви промѣни ще станатъ наскоро. А сега се занимавате съ празни работи и си казвате: „Я, го има, я го нѣма, може да е така, може да не е така, ние ще си държимъ пакъ старото.“ Старитѣ нѣща, това сѫ нашитѣ свещени глупости, а новото въ свѣта, това е любовьта, която ще дойде да прѣобрази хората. Тя коренно ще прѣобрази всички хора. Като дойде тази любовь, тя ще трѣбва да даде свобода не само на хората, но и на всички животни и растения. Като даде свобода на хората, то се разбира, че ще даде свобода не само на единъ класъ хора, но на всички класи, ще засѣгне цѣлото Битие, ще има редъ и порядъкъ по лицето на земята. Това е Божественото учение! Ще кажете: „То е идеално.“ То е приложимо, може да се приложи, стига само да приемемъ въ себе си този великъ основенъ законъ. Той нѣма да дойде лесно, ще има жертви. Азъ почитамъ паметьта на всички хора, които сѫ умрѣли за истината, за своето учение, за своя идея. Такива хора иматъ моето уважение. Всички онѣзи, които страдатъ, за да подигнатъ човѣчеството, тѣ иматъ почитанието и уважението на всички добри хора въ свѣта. Днесъ Христосъ минава покрай вашата митарница и казва: „Матей!“ И вие питате: „Кой е този Матей, първозваний ли е този Матей?“ Да, ще схванете кой е този Матей. Щомъ чуете думата „Матей“, ще кажете: „Идвамъ, Господи!“ Мѫжътъ като чуе да го извикатъ, да каже: „Ида, Господи!“ Какво ще му каже Христосъ? – Върни се у дома си да приложишъ моето учение. Като иде жената при Христа, ще ѝ каже: „Върни се у дома си да приложишъ моето учение.“ Като иде дъщерята и синътъ, ще имъ каже: „Върнете се у дома си да приложите моето учение.“ Върнете се въ домоветѣ, въ обществата, говорете на свѣта! Това е истинското учение, което ще подобри всичко. Матей!… Кѫдѣ си Матей, живъ ли си ти? Не се чува още гласътъ му. Станалъ е вече, само си трие очитѣ. У нѣкои е оживѣлъ, раздвижилъ се е. Матей днесъ трѣбва да възкръсне! Това е едно велико учение. Както е хубавъ днесъ деньтъ, това ви очаква за въ бѫдеше. Ако възприемете любовьта и мѫдростьта, животътъ ви ще бѫде отъ сега нататъкъ такъвъ, какъвто и днесъ деньтъ. Тъй ясно ще бѫде всичко, ще бѫдете тъй свѣжи. Не заличавайте стария животъ, заличете всички ваши недоразумѣния, всички ваши криви разбирания, речено-казано, това било-онова било, заличете всички ваши смущения и др. Всичко това турете въ архивата и напишете отгорѣ: „Матей, напусни митарницата и ела слѣдъ мене! – Ида, Господи!“ Този е надписътъ, който трѣбва да поставите отгорѣ. И като дойде нѣкой, ще каже: „Матей го нѣма.“ Защо? – Свършилъ съ своята митарница. Да, ще идете, ще се върнете, ще донесете новото учение и тогава Христосъ ще заговори съ хиляди, хиляди и милиони уста и ще бѫде слава и хвала на всѣкѫдѣ. Хората ще се познаватъ като братя и сестри. Това ще е бѫдещето учение. Това учение ще го донесе Матей. Матей!… Бесѣда, държана на 19 юний, 1921 година.
×
×
  • Създай нов...