Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'неделни беседи'.



More search options

  • Търсене по таг

    Отделяйте таговете с запетая.
  • Търсене по автор

Тип съдържание


Categories

  • Петър Дънов

Форуми

  • Петър Дънов - беседи - стар правопис
    • Беседи - стар правопис
    • Томчета с беседи
    • Други книги със стар правопис
    • Молитви
    • Други материялии информация за стария правопис
    • Форум за споделяне на работа.
    • Паневритмия
  • Други книги със стар правопис
    • Други книги със стар правопис

Категории

  • Беседи първи издания
    • Извънредни беседи
    • Неделни Беседи
    • Общ Окултен Клас
    • Младежки Окултен клас
    • Утринни Слова
    • Съборни беседи
    • Рилски беседи (Съборни)
    • Младежки събори (Съборни)
  • Стари издания със стар правопис
  • Беседи - нови издания със стар правопис
  • Нови издания със стар правопис
  • Вестници със стар правопис
  • Други книги със стар правопис

Открити 487 резултата

  1. 1929_10_20 Отъ всичкитѣ най-много

    "Крадецът и пастирят", Сила и живот, тринадесета серия, т.1 (1929), Издание 1938 г., София Книгата за теглене - PDF Съдържание Отъ всичкитѣ най-много. „Истина ви казвамъ, че тази сирота вдовица тури отъ всичкитѣ най-много“. Лука 21:3. Великото въ живота се изразява не само чрезъ външнитѣ форми на нѣщата, но и чрезъ тѣхното съдържание. Въ природата всѣка външна форма отговаря на своето съдържание. Възъ основа на това, по външната форма, човѣкъ може да познае съдържанието на нѣщата. Ако между формата и съдържанието на нѣщата не сѫществуваше никакво съответствие, човѣкъ мѫчно би могълъ да се добере до онази положителна, вѫтрешна наука, къмъ която се стреми. По лицето на човѣка, по неговата външна форма, може да се познае характерътъ му. Това и животнитѣ разбиратъ. Отдалечъ още, кучето познава, дали даденъ човѣкъ е добъръ, или лошъ. Като види, че въ двора на господаря му влиза лошъ човѣкъ, кучето веднага излиза срещу него и започва сърдито да лае, съ което съобщава на господаря си, да вземе мѣрки, да се предпази отъ този човѣкъ. Ако въ двора влѣзе добъръ човѣкъ, кучето започва да лае, но приятелски, съ което съобщава на господаря си, да излѣзе, да посрещне добрия гостъ. Ако кучето може да познае, дали даденъ човѣкъ е добъръ, или лошъ, колко повече човѣкъ, като разумно сѫщество, може и трѣбва да познава хората — по лицето имъ да чете тѣхния характеръ. Когато видите мечка, вълкъ или лисица, вие ги различавате. По какво? По външната имъ форма. Всѣка животинска форма говори за известно съдържание, по което се различаватъ като отживѣли култури на миналото. Било е време, когато паякътъ е владѣелъ едно ценно качество, което днесъ е изопачено вече. Съ това качество, паякътъ днесъ лови жертвитѣ си. Той майсторски тъче паяжината си и я използува само за прехрана. Като лови мушици съ паяжината си, той мисли, че върши нѣщо добро. Такива сѫ неговитѣ разбирания. Той счита, че мухитѣ сѫ негови неприятели, вследствие на което, има право да ги лови. Съвременната наука разглежда животнитѣ само като външни форми, безъ тѣхното вѫтрешно съдържание и смисълъ, вследствие на което, редъ още факти оставатъ неизвестни. Да изучавате минералитѣ, растенията и животнитѣ само като външни форми, безъ вѫтрешното имъ съдържание, това значи да познавате само една страна на живота. Животътъ, науката иматъ смисълъ, когато всички явления, всички факти се свързватъ помежду си. Запримѣръ, ако разглеждате буквата „Л“ като външна форма само, като нѣкакъвъ звукъ въ азбуката, тя нѣма особено значение и смисълъ, но ако разглеждате тази буква като белегъ, съ който започва думата „любовь“, тя придобива голѣмъ смисълъ. Отдѣлно разглеждани, буквитѣ представятъ нѣщо временно, но ако една буква само липсва въ дадена дума, последната губи нѣщо отъ своя смисълъ. Въ това отношение, човѣкъ не е нищо друго, освенъ Божествена книга, съставена отъ много листа, върху които той самъ съ вѣкове е писалъ своето съдържание. Въ този смисълъ, еволюцията на човѣка е книга, върху която той самъ е писалъ и продължава да пише своя животъ. Достатъчно е да знаете да четете, за да отворите тия книги и да проследите писаното въ тѣхъ. Тамъ ще срещнете не само описанието на живота на отдѣлния човѣкъ, но и описанието за създаване и развиване живота на земята и на небето. Всичко, което е станало и става на земята и на небето, е написано върху човѣка. Ще кажете, че това е невъзможно, понеже презъ всѣки седемь години, човѣкъ претърпява коренно видоизмѣнение. Не само презъ седемь години, но човѣкъ претърпява промѣна и презъ всѣки три месеца. Формата на човѣка се мѣни, но написаното върху него остава неизмѣнно. Това, което рѫката на живота пише, не се заличава. Всѣка промѣна, която формата претърпява, придава нѣщо къмъ нейното съдържание. И тъй, подъ думата „еволюция“, ние разбираме такава промѣна на формитѣ, при която съдържанието имъ се увеличава. Подъ думата „израждане“ разбираме такава промѣна на формитѣ, при която съдържанието имъ се намалява. Тъй щото, когато казваме, че нѣкой човѣкъ е лошъ, разбираме, че става намаляване на неговата форма. Щомъ формата му се намалява, едновременно съ това се намалява и нейното съдържание. Когато казваме, че нѣкой човѣкъ е добъръ, разбираме, че формата му се измѣня, а съдържанието ѝ се увеличава. Какво се разбира подъ думата „увеличаване“ въ философски смисълъ? Въ този смисълъ, подъ увеличаване на формата се разбира разширяване на човѣшкото съзнание. Действително, когато вѫтрешното съдържание на човѣка се увеличи, става разширяване на неговото съзнание. Това, именно, означаватъ думитѣ: на всѣка форма, отговаря съответно съдържание. Съ това, ние си обясняваме, защо човѣкъ, съ своя организъмъ, не може да живѣе между ангелитѣ. Той може да влѣзе между ангелитѣ, но нѣма да се ползува отъ тѣхния животъ. За да се ползува отъ живота на ангелитѣ, човѣкъ трѣбва да има органи, които да отговарятъ на по-високитѣ условия, на изискванията на ангелитѣ. Ние виждаме сѫщото и въ живота на животнитѣ. И тѣ живѣятъ между хората, но не могатъ да използуватъ тѣхния животъ. Тѣ нѣматъ такива органи, съ които да използуватъ по-високитѣ условия, каквито човѣшкиятъ животъ представя. Единъ паякъ може да живѣе дълго време въ стаята ви, но все пакъ ще си остане паякъ. Той нищо нѣма да разбере отъ вашитѣ молитви, отъ вашето свирене и четене. И ако го запитате, кое учение е най-вѣрно, той ще ви отговори, че правото учение се заключава въ изкуството да тъчешъ паяжина и да ловишъ - по възможность, повече мухи. Кучето, което живѣе въ дома ви, не се интересува отъ нищо друго, освенъ отъ това, колко и каква храна ще му дадете за ядене. Какво става въ вашия домъ, какви сѫ отношенията между членоветѣ на дома ви, това не представя интересъ за кучето. Културата, въ която кучето живѣе, нѣма никакви отношения къмъ човѣшката култура. По сѫщия начинъ, като говорите на съвременнитѣ хора за онзи свѣтъ, тѣ казватъ: Оставете настрана този свѣтъ, той не ни интересува. Щомъ сме дошли на земята, ние искаме да си хапнемъ и пийнемъ добре. Това ще ни остане. — Чудни сѫ хората! Какво ще имъ остане, като си хапнатъ и пийнатъ? Кѫде, въ коя банка ще вложатъ това, което имъ остане? Освенъ това, на коя банка могатъ да разчитатъ? Днесъ положението на всички банки, на всички търговци е разклатено. Голѣмъ вѣтъръ има около тѣхъ. Той разклаща положението имъ. Който нѣма работа, той постоянно се тревожи — разклатено е положението му. Като намѣри нѣкаква работа, човѣкъ престава да се тревожи. Бездѣлието е причина за тревогитѣ въ човѣшкия животъ. Да се тревожи човѣкъ, това значи да събира сламки, да ги нарежда на купчинки и да ги пренася отъ едно мѣсто на друго. Цѣлъ день ги мѣсти, а вечерьта ще брои, колко купчинки е направилъ и колко пѫти ги е премѣстилъ. „Сиротата вдовица тури отъ всички най-много.“ Въ този стихъ, Христосъ обръща внимание върху факта, че сиротата вдовица, която даде последната си пара, тури отъ всички най-много. Съвременнитѣ хора, обаче, считатъ за щедъръ човѣкъ онзи, който дава много. Тѣ уважаватъ богатитѣ, защото много даватъ. За такива богати Христосъ казва, че тѣ турятъ отъ изобилието си, а не отъ последното, което иматъ. Тѣ не туриха всичкия си имотъ. А човѣкъ не може да разбере истината, не може да постигне нѣщо, ако не заложи цѣлия си животъ. Докато мисли, че може да намѣри смисъла на живота, ако не го заложи цѣлъ за Господа, той е застаналъ на крива основа, той има човѣшки разбирания. При това положение, човѣкъ е изложенъ на постоянни вѫтрешни разочарования. Който не е намѣрилъ истината, той ще се ражда и преражда, ще се жени и преженва, деца ще ражда и ще ги погребва, ще страда, ще боледува, ще изпита всички нещастия въ живота. Такава е заплатата на онзи, който не познава истината. — Защо е така? — Защото тѣзи хора не сѫ познали истината. Истината е тѣсно свързана съ цѣлокупния животъ. Щомъ разбере този животъ, едновременно съ това, човѣкъ ще разбере и истината. Тъй щото, когато говоримъ за истината, разбираме човѣкъ, който е стигналъ до най-високото положение — да работи за Бога. Истината е въ самия човѣкъ. Казано е въ Писанието: „Вложилъ си истината въ човѣка“. Истината не може да бѫде вложена въ животно или въ растение, защото тѣ сѫ низши форми на проявения животъ. Истината е вложена въ най-високата форма на земята — въ човѣка, билъ той мѫжъ, жена или дете, като носители на образъ и подобие Божие. Срещнемъ ли човѣкъ, въ когото гениалностьта, добродетелитѣ и силата сѫ изявени въ всичката си мощь, това е човѣкътъ на истината. Който не може да свърже истината съ себе си, който не може да я приеме, като основа на своя животъ, той трѣбва да се откаже отъ името „човѣкъ“. Въ какво вѣрва човѣкъ, ако не въ истината? Всички живи сѫщества иматъ свое вѣрую, но човѣкъ се отличава по това, че туря истината за основа на своя животъ. Казано е: „Истината ще ви направи свободни“. Който е придобилъ тази свобода, само той може да помага на себе си, той може да помага и на ближнитѣ си. Не може ли да помогне на себе си, той не може да помогне и на ближнитѣ си. И тъй, човѣкътъ на истината не се занимава съ дребнавоститѣ на живота, не се занимава и съ смъртьта, нито съ спасението. Той не се занимава и съ въпроситѣ, въ кого да вѣрва, кой народъ има най-голѣмо право да процъвти и т. н. За него тѣзи въпроси сѫ строго опредѣлени: той вѣрва въ Единния Богъ, а що се отнася до щастието на народитѣ, той знае, че щастливъ е само онзи народъ, който държи въ ума си идеята да служи на Бога. Когато всички народи се проникнатъ отъ тази идея, щастието ще потече въ тѣхъ като рѣка. — Вѣрно ли е това, или не? — Има нѣща, които не могатъ да се доказватъ, докато не се видятъ и чуятъ. Колкото и да ви убеждаватъ въ гениалностьта на нѣкой музикантъ, вие трѣбва да го чуете, за да се увѣрите въ истинностьта на това твърдение. Когато ухото на човѣка е свързано съ неговото вѫтрешно съдържание, то най-добре опредѣля гениалната музика. — Какво нѣщо е човѣшката душа? — Иди, послушай, какъ тя пѣе и ще разберешъ, какво нѣщо е душата. Душата е велика пѣвица. Въ нейното пѣние има и музика, и говоръ, и мисъль. Въ свиренето има само музика. Когато слушате велика пѣвица да пѣе, вие разбирате вече, какво иска тя да каже. Ако слушате великъ цигуларь да свири, вие се наслаждавате отъ музиката му, но не разбирате, какво иска да ви каже. При свиренето е нужно гадание; при пѣние гаданието е излишно. Искате ли да чуете, какъ пѣе душата, вземете си билетъ, колкото и да е скѫпъ, и идете въ нѣкой отъ свѣтовнитѣ салони да я чуете. За да чуе пѣсеньта на душата, заслужава човѣкъ да работи цѣлъ животъ, да спечели пари за единъ билетъ. Скѫпо струватъ билетитѣ за влизане въ салонъ, дето пѣе царицата на свѣта — човѣшката душа. И тъй, ако човѣкъ не може да свърже истината съ своя животъ, да стане за него нѣщо конкретно и въ цѣлия му животъ да внася онова благо, което той очаква, тя ще остане суха наука, безъ всѣкакво отношение къмъ кого и да е, къмъ самия него. Истината е нѣщо абсолютно, а не относително. Ученитѣ подържатъ истината, че земята се върти около осьта си и около слънцето. — Това е наученъ фактъ, не е истина. Било е време, когато земята не се е въртѣла. Срѣщате единъ младъ момъкъ, и всички се произнасятъ за него, че е добъръ, по цѣли дни седи у дома си, все около майка си се върти. Чувате следъ време да се говори за този момъкъ, че е започналъ да се върти около една млада мома, не се свърта въ кѫщи. Върти се той около момата, иска да я привлѣче къмъ себе си. Така и земята се върти около слънцето, иска по нѣкакъвъ начинъ да го привлѣче къмъ себе си. Не се лъже слънцето! За да не я огорчи, слънцето постоянно изпраща свои хора при нея, да я поздравятъ отъ него, да видятъ, какво прави, но не се лъже то, не мърда отъ мѣстото си. Като слушате тѣзи работи, вие казвате, че сѫ неразбрани. — За нѣкои сѫ неразбрани, но за нѣкои — разбрани. Сѫщото може да се каже и за математиката. Нѣкои ученици добре разбиратъ действията съ числата, но щомъ дойдатъ до уравненията, нищо не разбиратъ. Сега нѣкои отъ васъ ще кажатъ, че не е възможно земята да се е влюбила въ слънцето. — За онѣзи, които вѣрватъ, това е възможно. Обаче, за онѣзи, които не вѣрватъ, е невъзможно. Въ далечното минало, земята е била малка като ябълка, но постепенно е расла, станала е голѣма мома, каквато днесъ я виждаме, и се е влюбила въ слънцето. Тя е вече мома за женене. Днесъ се правятъ голѣми приготовления за сватба. И ако сега ставатъ нѣкои неестествени работи по свѣта, всичко се дължи на голѣмитѣ приготовления за сватба. Значи, на тѣзи приготовления се дължатъ много отъ катастрофитѣ, отъ пертурбациитѣ, които ставатъ на земята. „Сиротата вдовица тури най-много отъ всички“. Казвате: Какво отношение има между цитирания стихъ и любовьта на земята къмъ слънцето? — Това е уравнение, което сега трѣбва да съставимъ. Ако не бѣхъ ви говорилъ, нищо нѣмаше да знаете, но и следъ като ви говорихъ, пакъ ще знаете толкова, колкото и по рано. И сега, това уравнение ще остане толкова разбрано, колкото е разбранъ въпросътъ за душата, третиранъ отъ хиляди години насамъ, отъ различни философи. Различнитѣ философи сѫ обяснявали различни прояви на душата, но това още не е пълно изяснение на въпроса за душата. Наистина, душата е сборъ отъ прояви, но тия прояви не могатъ напълно да се изяснятъ. За да говори за душата, човѣкъ първо трѣбва да я чуе да пѣе. Щомъ я чуе да пѣе, той може вече да говори за нея. „Тази сирота вдовица тури отъ всичкитѣ най-много“. — Защо? — Защото е турила последната си пара. Това показва, че най-малкитѣ нѣща, най-малкитѣ дарби, сѫ най-важни за човѣка. Тѣ носятъ истината въ себе си. Мнозина искатъ да бѫдатъ силни, но какво е допринесла силата въ свѣта? Какво се ползува човѣкъ, ако може да носи сто килограма злато на гърба си, безъ да може да го приложи въ живота си? Ако нѣкой не може да използува силата си, това не значи, че не трѣбва да бѫде силенъ. Силенъ трѣбва да бѫде човѣкъ, но и разуменъ, да знае, какъ и кога да използува своята сила. Силенъ трѣбва да бѫде човѣкъ, но и безстрашенъ, да може да приложи силата си на време. Единъ български адвокатъ пѫтувалъ отъ Търново за Севлиево. Като навлѣзълъ въ една гѫста гора, насреща му излѣзли нѣколко разбойници и го нападнали, съ цель да го обератъ, да взематъ паритѣ му. Тѣ го обискирали, прегледали джобоветѣ му и намѣрили въ тѣхъ два голѣми револвера. — Защо носишъ тия револвери? — За зоръ-заманъ. — Ами по-голѣмъ зоръ-заманъ отъ този има ли? Ти трѣбваше да носишъ пари въ джобоветѣ си, а не револвери. Тѣ го набили и го пуснали да си върви. Следъ тази опитность, той казвалъ на приятелитѣ си: Другъ пѫть, когато тръгвамъ на пѫть, ще нося въ джобоветѣ си пари, а не револвери. Втори пѫть не искамъ да ме биятъ. — Да имамъ сила! — Ако имашъ сила и не знаешъ, какъ да я приложишъ, за да не те биятъ, пожелай да имашъ знание, лесно да се справишъ съ мѫчнотиитѣ въ своя животъ. Съвременнитѣ хора се стремятъ къмъ щастие. — Добре е да се стремятъ къмъ щастие, но какво ще ги ползува щастието, ако животътъ имъ не се подобри? Който не познава законитѣ на щастието, той не може да бѫде щастливъ. — Въпрѣки всичко, ние трѣбва да търсимъ щастието. — Какъ ще го търсите? Като се молите на Бога? — Не, щастието не се придобива лесно. Мисли ли момъкътъ, че само съ писма и съ цѣлувки може да спечели сърдцето на момата? — Не, цѣлувкитѣ и любовнитѣ писма не хранятъ човѣка. Тѣ не могатъ да задоволятъ сърдцето на младата мома. Единъ руски поетъ се влюбилъ въ една млада мома, отъ княжески произходъ. Като мислила, че той е богатъ тя се оженила за него. Преди да се оженятъ, той ѝ писалъ хубави, любовни писма, цѣлували се, радвали се единъ на другъ. Като се оженили, той продължавалъ да бѫде внимателенъ, нѣженъ съ нея и често ѝ казвалъ: Ну, поцѣлуемся! — Поцѣлуемся. Така се продължило день, два, три, докато най-после тя му казала: Поцѣлуемся, но кушать надо. Да се цѣлунемъ, но ядене, хлѣбъ трѣбва. Съ цѣлувки само не се живѣе. И съвременнитѣ хора казватъ сѫщото: Ну, поцѣлуемся! Братски да живѣемъ! — Добре е да живѣятъ хората братски, но не само на думи. Да се говори само за братски животъ, безъ да се живѣе, това значи цѣлуване. Животътъ не се нуждае само отъ цѣлувки. Животътъ се нуждае отъ съдържание. Когато Христосъ казва: „Азъ съмъ живиятъ хлѣбъ“, това подразбира вѫтрешното съдържание на живота, което хората съвсемъ не разбиратъ. Понеже тѣ не сѫ приложили Христовото учение, за тѣхъ, то нѣма още външенъ изразъ. Днесъ христианството е съвършено изопачено. То ще се оправи, само когато Христосъ дойде на земята. Той иде вече да сѫди всички ония, които сѫ съдействували за неговото изопачаване. Но да оставимъ настрана въпроса за сѫдбата на хората. Това не е наша работа. Има кой да се занимава съ този въпросъ. Ние се интересуваме отъ закона за щастието. „Тази сирота вдовица тури най-много отъ всички.“ Тази сирота вдовица даде най-много отъ всички, защото заложи последната си пара. Следователно, човѣкъ не може да бѫде щастливъ, ако не заложи цѣлия си животъ. Само така, той може да намѣри истината. Щастието на човѣка е свързано съ придобиване на истината. Който може да придобие истината, той ще бѫде на безопасно мѣсто въ свѣта и ще се ползува отъ благата на живота. Човѣкътъ на истината, постига всички свои желания, защото въ тѣхъ има разумность. По сърдце, той е добъръ, любещъ. Въ него нѣма никаква лъжа, умраза, зависть. Той живѣе по закона на свободата, а не по закона на необходимостьта. „Тази сирота вдовица тури отъ всички най-много.“ Ако човѣкъ не е готовъ, като тази сирота вдовица, да пожертвува всичко, каквото има, той никога нѣма да разбере истината. Коя е подбудителната причина, задето тази вдовица тури всичкото си имане въ Божествената каса? Мислете върху подбудителната причина, сами да си отговорите. Ако тази вдовица не бѣше турила последната си пара въ Божествената каса, Христосъ не би говорилъ за нея, но и вие нищо не бихте знаели за нея. Тя даде последната си пара, защото носѣше истината въ себе си. Тя не се страхуваше отъ нищо, затова можа да пожертвува всичко, каквото имаше. Съвременниятъ свѣтъ се подържа благодарение на беднитѣ, на милостивитѣ хора, а не на богатитѣ. Свѣтътъ се оправя не отъ великитѣ, грандиозни замисли на човѣка, но отъ онѣзи малки, благородни импулси, които се криятъ въ човѣшката душа. Малкитѣ, но благородни и възвишени желания, съграждатъ човѣшкия животъ. Да ламти човѣкъ къмъ голѣми, велики работи, това значи, всѣки моментъ да се натъква на редъ опасности. Нѣкой иска въ единъ животъ да стане талантливъ, богатъ, любещъ, мѫдъръ, истинолюбивъ и т. н. Ако сега иска да придобие всичко това, той е закъснѣлъ. Човѣкъ трѣбва да знае, че всичко това е вложено въ неговата душа, а днесъ трѣбва само да прояви вложеното въ себе си. Ако това не е вложено въ него, безпредметно е да говори той за нѣкакви добродетели, за дарбитѣ си. И тъй, всичко онова, което вие сега проявявате, е изразъ на разумна енергия, която е складирана въ душитѣ ви. Като слушате да говоря така, мнозина отъ васъ ще се запитатъ, плаща ли ми се за тия проповѣди и по колко ми се плаща. Щомъ се интересувате, ще ви кажа: Плаща ми се, но не по хиляда, две хиляди лева, а по десеть милиона лева за една беседа. Ще ми възразите, че е писано въ Евангелието: „Даромъ сте взели, даромъ давайте!“ Като казвамъ, че ми се плаща повече, отколкото струва една беседа, имамъ предъ видъ, че животътъ, сърдцето и умътъ, които ми сѫ дадени, струватъ повече отъ всички земни богатства. Щомъ ми е дадено толкова много, и азъ трѣбва да давамъ. Досега, обаче, азъ още не съмъ изплатилъ лихвитѣ на това, което ми е дадено. Ще се запитате сега, какво отношение има въпроса за плащането къмъ въпроса на днешната беседа. Този въпросъ има отношение къмъ дадената беседа дотолкова, доколкото вие имате право да третирате въпроса, сѫществува ли Господъ, или не. Нѣкои подържатъ сѫществуването на Господа, безъ да сѫ Го видѣли. Други пъкъ отричатъ сѫществуването Му. Веднага ще ме запитате: Ти, който проповѣдвашъ за Господа, виждалъ ли си Го? — Откакъ свѣтътъ сѫществува, досега не е миналъ моментъ, презъ който да не съмъ виждалъ Господа. — Възможно ли е това? — За мене е възможно, а за васъ какъ е, не зная. Всѣки може да види Господа, но трѣбва да знае, какъ да гледа. За да виждате Господа, очитѣ ви непременно трѣбва да бѫдатъ отворени. Съвременниятъ човѣкъ, може само съ една златна английска лира да затвори едното си око и да не вижда всичко. Съ две английски лири, той може да затвори и дветѣ си очи и нищо да не вижда. — Защо не виждате нищо? — Защото сте турили английскитѣ лири много близо до очитѣ си. Турете английскитѣ лири поне единъ километъръ на разстояние отъ васъ, за да не ви прѣчатъ да виждате. Английскитѣ лири трѣбва само да ви помагатъ въ живота, но по никой начинъ да не затварятъ крѫгозора на вашия погледъ. „Тази сирота вдовица тури отъ всички най-много“. Тази вдовица се намира въ душитѣ на всички хора, но е онеправдана. Когото срещнете днесъ, всѣки се оплаква, че е простъ човѣкъ, че нищо нѣма да излѣзе отъ него. Той започва да се сравнява съ този, съ онзи и намира, че не е достатъчно богатъ или ученъ. Всѣки оплаква живота си, счита се нещастенъ. — Това е сиротата вдовица въ човѣшката душа, която хората сѫ онеправдали съ своитѣ разбирания. Въ сѫщность, тя е най-богата отъ всички, защото тури най-много въ Божествената каса. Човѣкъ никога не трѣбва да се сравнява съ другитѣ нито по богатство, нито по знание, нито по положение. Какво отъ това, че ти си простъ работникъ, а другъ нѣкой е директоръ на полиция? Последниятъ седи по цѣли дни предъ телефона и постоянно му дрънкатъ: Allo, какво има тамъ? — Тукъ първи участъкъ, хванахме единъ апашъ. — Ударете му 25 тояги и го задръжте въ участъка да пренощува. Дрънъ! — Allo, какво е станало? — Снощи хванахме единъ крадецъ.— Намѣрихте ли въ него пари или нѣкакви вещи? — Нищо не намѣрихме. — Ударете му тогава 15 тояги и го пуснете да си върви. Какво прави тези директоръ? Той седи предъ телефона и дава заповѣди, на кого, колко тояги да се ударятъ. Злото не седи въ биенето на хората. Докато вълната не се разбие, тя не е добра за употрѣба. Нищо лошо нѣма въ биенето, но който бие, той трѣбва да бѫде мѫдрецъ, да знае, какъ и кѫде да удря. Природата не позволява на невежия, на глупавия да бие. Когато невежиятъ бие, неговиятъ бой нищо не допринася на човѣка. Затова, ако невежиятъ удари една плесница на нѣкого, последниятъ ще му удари две. Съ това, той иска да му каже, че е невежа и като такъвъ, нѣма право да бие. Когато невежиятъ научи изкуството да бие, тогава има право да приложи своята наука. И като удари една плесница на нѣкого, нѣма да получи две, но ще получи благодарность за нея. Сега, какъ постѫпвалъ нѣкой началникъ, или директоръ, това не е важно за насъ. Това е страниченъ въпросъ. Ние се интересуваме отъ хора високо културни, които носятъ истината въ себе си. Какъ щѣше да постѫпи този директоръ, ако бѣше облѣченъ въ истината? Като чуе, че телефонътъ дрънка, той щѣше да хване слушалката и ще каже: Allo, кой е тамъ? — Първи участъкъ. Хванахме единъ крадецъ. — Доведете го при мене, той е моятъ братъ, когото отдавна търся. Като го доведатъ при него, той ще го хване за ухото, ще го приближи къмъ себе си и ще му каже: Слушай, ти си ималъ да дължишъ на нѣкого. Колко му дължишъ? — Еди-колко си. Той ще излѣзе съ него заедно и ще отиде да плати дълговетѣ му. Следъ това ще му каже: Хайде, иди сега у дома си и работи честно, да не правишъ нови дългове. Мислите ли, че този човѣкъ ще се осмѣли втори пѫть да краде? Когато крадецътъ, апашътъ види, че има хора, които го обичатъ, които сѫ готови да понесатъ неговитѣ задължения, той ще се откаже отъ своя занаятъ и ще започне да живѣе съзнателно. Днесъ се вършатъ кражби, престѫпления, понеже безлюбието се е разпространило много. То е обхванало голѣми области. То е обхванало човѣшкото сърдце. Безлюбието е прекѫснало всички пѫтища и съобщения между хората. Безлюбието е прекѫснало жицитѣ на инсталацията, отдето иде свѣтлината на хората. Тѣ сѫ лишени отъ нужната свѣтлина, вследствие на което се учатъ на нѣща, които не имъ трѣбватъ. Вѫтрешното съдържание на хората трѣбва да се подобри! Това подобряване трѣбва да става всѣки день, за което се изискватъ специални училища. Не е мѫчно да стане човѣкъ добъръ. Не е мѫчно да нагласи човѣкъ цигулката си. Едно малко усилие е нужно, за да нагласи цигулката си. Щомъ нагласи цигулката си, той взима лѫка и започва да свири. Обаче, ако дадете добре нагласена цигулка въ рѫцетѣ на човѣкъ, който не знае да свири, той ще вземе цигулката въ рѫката си, ще я върти на една и на друга страна и ще каже, че или цигулката не е добра, или струнитѣ сѫ лоши — все ще намѣри нѣкаква погрѣшка. Въ сѫщность, погрѣшката е въ самия него. Човѣкъ е инструментъ, който всѣкога трѣбва да бѫде правилно нагласенъ. Въ съвременнитѣ хора има нѣщо разгласено, което трѣбва да се нагласи. Докато не се нагласи, тѣ всѣкога ще се намиратъ въ особени положения. Човѣшкиятъ умъ и човѣшкото сърдце трѣбва да се нагласятъ! Човѣшкитѣ дарби и способности трѣбва да се поставятъ на мѣстата си. Нѣкои мисли и чувства на човѣка сѫ обтегнати повече, отколкото трѣбва, а други сѫ разслабени. Първитѣ трѣбва да се отпуснатъ малко, за да не изгубятъ своята пластичность, а последнитѣ трѣбва да се стегнатъ, да звучатъ добре. Нагласяването на струнитѣ въ човѣка трѣбва да стане по онзи великъ камертонъ, по който първоначално той е билъ настроенъ. Сега, като говоря така, не мислете, че сте абсолютно разгласени. Има нѣщо въ васъ, което не е нагласено, и то трѣбва да се нагласи. Затова и Христосъ е казалъ: „Едно ти недостига“. Това значи, че една отъ струнитѣ на човѣшката цигулка е разгласена, и той трѣбва да я нагласи. Важно е да знаете, какво значение иматъ моитѣ беседи за васъ. За да разберете това, ще си послужа съ следното сравнение. Представете си, че вие сте едно чисто езеро, въ което отъ една страна се втичатъ води, а отъ друга — изтичатъ. Какво допринасятъ тия води на езерото? — Външно тѣ нищо не допринасятъ за езерото, но вѫтрешно постоянно го опрѣсняватъ, т. е. подържатъ неговото вѫтрешно съдържание. Сѫщото може да се каже и за въздействието на моитѣ беседи върху васъ. Всѣка моя беседа опрѣснява вашето вѫтрешно съдържание. Всѣка мисъль отъ беседитѣ, която достига до ухото ви и се възприема отъ вашия умъ, опрѣснява живота ви. Ако човѣкъ не може да гледа красивитѣ нѣща и не може да възприема хармоничнитѣ звукове, животътъ му се обезсмисля. Всичко, което човѣкъ вижда, чува, обонява, вкусва и осезава, указва възпитателно действие върху него. „Тази сирота вдовица тури отъ всички най-много.“ Тя тури последната си пара въ Божествената каса, за да се запише името ѝ горе. Христосъ казва, че името на тази вдовица е написано въ Божествената банка. Наистина, ето, две хиляди години вече сѫ се изминали, откакъ се говори за нея. Имало е богати хора, които турили въ касата повече отъ това, което тази вдовица турила, но имената имъ не сѫ написани въ книгата на живота, нито Христосъ ги е похвалилъ. Тя имала амбиция да се прослави, затова турила всичко, каквото имала. Въ сравнение съ това, което тя турила, никой не турилъ повече отъ нея. Когато дава за Бога, човѣкъ трѣбва да даде всичко. Нѣкой казва: Азъ обичамъ баща си и майка си. — Малко е това. — Обичамъ близкитѣ си. — Малко е това. — Обичамъ обществото, въ което живѣя. — Малко е това. — Обичамъ народа си. — Малко е това. — Обичамъ цѣлото човѣчество.— И това е малко. — Обичамъ всичко въ свѣта. Човѣкътъ на любовьта, на мѫдростьта, на истината обича всичко, като едно цѣло. Не обича ли всичко, той не е истински човѣкъ. Да обичашъ всички, това не е механически процесъ. Това е възможность, която всѣки човѣкъ притежава. Като обича всички, човѣкъ постепенно расте и се развива. Мнозина търсятъ слава отъ хората. Тѣ не знаятъ, че само онзи може да слави човѣка, който го обича. Докато не обичашъ, и докато не те обичатъ, никаква слава не можешъ да очаквашъ. Невъзможно е да те славятъ хората, безъ да ги обичашъ и безъ да те обичатъ. Невъзможно е да знаешъ, да си ученъ, безъ да си училъ. Всички разумни и възвишени сѫщества сѫ учили съ вѣкове, докато научатъ нѣщо и после, каквото сѫ научили, тѣ сѫ го проектирали навънъ. Така сѫ били създавани редъ системи, подобни на слънчевата. Тѣ сѫ изучавали законитѣ на небесната механика и техника. Каква по-голѣма наука можете да си представите отъ тази, която е открила и приложила въ действие онзи ключъ, съ който да не се измѣня равновесието на земята, нито нейния вѫтрешенъ строежъ? Най-малката промѣна въ силитѣ и законитѣ, които регулиратъ движението на земята, би създала такава катастрофа за живота на организмитѣ, каквато никога не сѫ очаквали. Оттукъ ние виждаме, каква велика разумность управлява земята, за да може тя да запази своето равновесие, да запази живота, който се развива върху нея. Скоростьта, съ която земята се движи, отговаря на степеньта на развитието, до което човѣшкото съзнание е достигнало. Всички планети, всички небесни тѣла се движатъ съ скорость, която отговаря на съзнанието на сѫществата, които живѣятъ на тѣхъ. При това, колкото по-голѣма е скоростьта на движението на тия тѣла, толкова по-голѣма е интелигентностьта на сѫществата, които ги населяватъ. Това не се отнася за кометитѣ, за опашатитѣ звезди, които иматъ относителна скорость, но за онѣзи звезди и планети, които сѫ поставени въ известна система. Колкото по-голѣма е скоростьта и разстоянието имъ отъ слънцето, толкова по-голѣма е и тѣхната разумность. Колкото по-малка е скоростьта и разстоянието имъ отъ слънцето, толкова по-малка е и тѣхната разумность. За тѣхъ може да се каже, че сѫ остарѣли вече. Мнозина ще запитатъ, какво отношение има между живота на хората и скоростьта на движението на планетитѣ. Между живота на хората и движението на планетитѣ има известно отношение. Хората не сѫ дошли още въ съгласие съ движението на земята, на слънцето и на всички планети въ слънчевата система, видими и невидими, далечни или близкостоящи до тѣхъ. А тѣ трѣбва да координиратъ своето движение, движението на съзнанието си съ това на всички планети въ системата, къмъ която принадлежатъ. — Какво ни интересуватъ тия далечни планети? Интересувайте се отъ тѣхъ, докато не сѫ дошли близо до васъ. Тѣ допринасятъ много нѣщо за човѣшкия животъ. Ако човѣкъ би могълъ да се свърже съ живитѣ сили на природата, скоростьта на движението на съзнанието му би се увеличило съ нѣколко градуса, животътъ му би се подобрилъ, и той би станалъ щастливъ, здравъ и самоувѣренъ. „Тази сирота вдовица тури най-много отъ всички“. — Защо? — Тя бѣше разумна, имаше вѣра въ Христа. Ако нѣмаше тази вѣра, тя не би турила последната си пара. Тя схвана момента, прецени го и каза: Сега или никога! Всичко или нищо! Тя разбра, че предъ себе си има чувствителенъ човѣкъ, който всичко знае, всичко възприема. Така мислѣше и така излѣзе — тя не се излъга. Какъ позна Христосъ, че тази жена тури всичко, каквото имаше? — Сърдцето на тази вдовица вибрираше еднакво съ сърдцето на Христа. Затова Той каза: „Тази сирота вдовица тури отъ всички най-много“. Тя ще се възнагради, ще си отиде съ пълна торба, а другитѣ — съ празна. Какво значи да излѣзе човѣкъ отнѣкѫде съ празна торба? Единъ европейски князъ искалъ да изпита честностьта на слугитѣ си, затова поставилъ едного отъ тѣхъ за настойникъ на имането си и заминалъ инкогнито за нѣколко години въ странство. Следъ десеть години той се върналъ въ отечеството си, облѣченъ въ просяшки дрехи, съ дълга брада, съ тояга въ рѫка и влѣзълъ въ двореца. Като го видѣли, нѣкои отъ слугитѣ веднага съобщили на настойника, че единъ просякъ е дошълъ, и иска нѣщо. Настойникътъ погледналъ отъ прозореца и казалъ на слугитѣ: Пуснете този просякъ въ кухнята да се нахрани. Дайте му отъ яденето, което останало отъ обѣда и, като се нахрани, оставете го да си отиде. Просякътъ записалъ на една книжка часа, когато влѣзълъ въ двореца, думитѣ, които чулъ отъ устата на настойника и яденето, съ което го нахранили. Като излѣзълъ отъ двореца, той облѣкълъ княжескитѣ си дрехи и така преоблѣченъ, влѣзълъ въ двореца, дето заелъ своето мѣсто. Единъ день той далъ угощение на своитѣ хора, на слугитѣ си, като заповѣдалъ, въ чинията на бившия му настойникъ да турятъ точно такова ядене, съ каквото той го угостилъ. „Съ каквато мѣрка мѣришъ, съ такава ще ти се отмѣри“. Каквото ядене дадешъ на господаря си, когато той дегизиранъ дойде при тебе, съ сѫщото ядене и той ще те нагости. Човѣкъ трѣбва да познава господаря си. И тъй, всѣко външно поведение на човѣка, отговаря на неговото вѫтрешно съдържание. Човѣкъ не може да бѫде външно благороденъ, ако нѣма вѫтрешно благородство, ако нѣма благородни мисли и чувства. Нѣкой ходи изправенъ, съ глава дигната нагоре. Това е неестествено положение на главата. Човѣкътъ на истината е математикъ и геометрикъ. Той знае законитѣ, отношенията между центроветѣ на земята и на слънцето и знае, какъ да се поставя, въ какво положение да държи главата и гръбначния си стълбъ. Гръбначниятъ стълбъ на човѣка, трѣбва да заема точно перпендикулярно положение къмъ центроветѣ на земята и на слънцето. Това значи, да ходи човѣкъ правъ. Който не спазва това положение, той постоянно губи своето равновесие. Той пада, става, залита, не може да държи равновесие. За такъвъ човѣкъ се казва, че нѣма характеръ, нѣма мораленъ устой. Честниятъ, справедливиятъ човѣкъ има нѣщо устойчиво въ себе си. Движенията му сѫ гъвкави, пластични. Казва се въ Евангелието, че нѣма нищо скрито-покрито. Следователно, както и да крие човѣкъ мислитѣ, чувствата и желанията си, тѣ се отпечатватъ върху лицето му, върху цѣлия му организъмъ. Когато при нѣкой банкеръ се яви човѣкъ съ красиво лице, което вдъхва довѣрие, банкерътъ веднага ще отвори касата си и ще му услужи, съ каквато сума пожелае. Той се радва, че е видѣлъ толкова красивъ човѣкъ. Красивото лице носи истината въ себе си. Какъ познаваме истината? Истината говори сама за себе си. Тя не се нуждае отъ доказателства. Единъ день, прочутата пѣвица Аделина Пати отишла въ пощата въ Ню-Иоркъ да получи едно препорѫчано писмо, въ което имало чекъ за пари. Началникътъ на пощата я погледналъ и казалъ: Ще извините, не ви познавамъ. Трѣбва да намѣрите нѣкой познатъ, който да засвидетелствува вашата личность. Тя погледнала началника, изправила се и започнала да пѣе. Като я чулъ да пѣе, началникътъ веднага я позналъ и казалъ на чиновника: Дайте ѝ препорѫчаното писмо! Тя е Аделина Пати. Никой другъ не може да пѣе като нея. Освенъ Аделина Пати, никой не може да взима три и половина тона по-горе отъ цигулката. Следователно, ако не можете да изпѣете една пѣсень съ три и половина тона по-високо отъ цигулката, вие не можете да си получите препорѫчаното писмо отъ Божествената поща. Ако нѣмате моралъ съ три и половина тона по-високъ отъ сегашния, вие не можете да се наречете човѣкъ съ великъ моралъ. Какво вѣрую, какво разбиране е това, да мислите, че, ако единъ грѣшникъ, или престѫпникъ се убие или обеси, свѣтътъ ще се оправи? Между това вѣрую и между вѣруюто, което Христосъ е проповѣдвалъ, нѣма никакво съответствие. Христосъ казва: „Любете враговетѣ си!“ Така ли постѫпватъ съвременнитѣ хора? Всички говорятъ за любовь, а въпрѣки това, свѣтътъ и досега не е изправенъ. Каква любовь е тази, която не е въ състояние да изправи погрѣшкитѣ на хората? Любовьта е огънь, който може да разтопи всички труднотопими вещества. Щомъ огъньтъ на любовьта не може да разтопи труднотопимитѣ вещества, това не е никакъвъ огънь, никаква любовь. Грѣхътъ въ човѣка е твърдо, мѫчнотопимо вещество, съ което се вършатъ престѫпления. Какъ ще убиете или ще обесите човѣка, ако нѣмате никакъвъ твърдъ предметъ? За да не се подава на грѣха, т. е. за да не го убиятъ, да не го обесятъ, или да не го затворятъ, човѣкъ трѣбва да има способностьта да се превръща отъ твърдо тѣло въ течно, отъ течно — въ въздухообразно, въ пара, отъ пара — въ свѣтлина. Кой може тогава да го хване и да му причини нѣкаква пакость? Възможно ли е човѣкъ да промѣня материята си, да претърпява толкова видоизмѣнения? За онзи, който е придобилъ това изкуство, всичко е възможно. Има хора въ свѣта, които владѣятъ това изкуство. Тѣ се наричатъ водители на човѣчеството. Тѣ рѫководятъ неговитѣ сѫдбини. Това може да се провѣри. Ще дойде день, и то въ скоро бѫдеще, когато ще срѣщате такива хора. Който разбира математиката, той може да пресметне, кога ще дойде този день. Числото, което получите отъ извличане квадратенъ коренъ отъ 20,000,000 ще бѫде деньтъ, когато ще срещнете тѣзи велики хора. Следъ толкова време ще ги срещнете. Тѣ идватъ сутринь, следъ изгрѣването на слънцето, най-късно до обѣдъ, но не и вечерь. Както художникътъ трѣбва да има модели, по които да рисува, така и вие трѣбва да имате модели, отъ които да видите, какъ трѣбва да се живѣе. Тѣзи хора ще бѫдатъ вашитѣ модели. Безъ моделъ, човѣкъ не може да се развива. Казано е въ Битието: „И направи Богъ човѣка по образъ и подобие свое.“ На друго мѣсто въ Писанието се казва: „Вложилъ си истината въ човѣка“. Човѣкъ е кандидатъ, именно, за истината, която е вложена въ него. Тази истина трѣбва да прояви той. Хората, които сѫ проявили вече истината въ себе си, ще дойдатъ на земята, да послужатъ за моделъ на ония, които иматъ желание да бѫдатъ тѣхенъ образъ и подобие. Време е вече, човѣкъ да прояви истината и да живѣе по нейнитѣ изисквания. Който не иска да работи въ това направление, той отлага нѣщата за другъ животъ, или като отиде на онзи свѣтъ. — Не, тогава ще бѫде късно. И сега даже е късно. Знаете ли, колко е далечъ отъ този до онзи свѣтъ? При това, съобщенията за онзи свѣтъ сѫ прекѫснати. Отъ онзи свѣтъ, идатъ много тренове за земята, но отъ земята за онзи свѣтъ, нѣма никакви тренове. Когато всички сѫщества, които сѫ тръгнали отъ небето, слѣзатъ на земята, тогава ще се отворятъ пѫтищата за онзи свѣтъ. — Вѣрно ли е това? — За онзи, който вѣрва, е вѣрно; за онзи, който не вѣрва, не е вѣрно. За онзи, който разбира нѣщата по буква, не е вѣрно; за онзи, който разбира по духъ, е вѣрно. Казано е въ Писанието: „Голѣма е радостьта на небето, когато грѣшникътъ се обърне къмъ Бога и разкае за грѣховетѣ си“. Това показва, че невидимиятъ свѣтъ се интересува отъ хора, които правятъ усилия, и на които съзнанието постепенно се буди. Съвременнитѣ хора се намиратъ на кръстопѫть и не знаятъ, коя посока да взематъ. Тѣ мислятъ, че ако поематъ въ посоката на духовния животъ, ще се ограничатъ. Тѣ не подозиратъ, че сега, именно, сѫ ограничени. За да разбератъ, какво представя духовниятъ животъ, тѣ трѣбва да излѣзатъ отъ рамкитѣ на ограничението, въ което сега живѣятъ. Тѣ мислятъ, че духовниятъ животъ е лишенъ отъ любовь, отъ радости, отъ връзки, отъ спомени за живота на земята, отъ близки приятели. Единъ американски проповѣдникъ разправялъ една своя опитность, чрезъ която могълъ да се запознае съ духовния свѣтъ. Като челъ Библията и Новия заветъ, дето се говорѣло за небето, за ангелитѣ, за Бога, той не могълъ да си представи, какво нѣщо е небето, какво сѫ ангелитѣ, какво е Богъ. Случило се, че наскоро майка му умрѣла. Той започналъ вече усилено да мисли за небето, за ангелитѣ, за Бога и за майка си. Следъ това и баща му умрѣлъ. Той пакъ мислѣлъ за небето, за ангелитѣ, за Бога, за майка си, но и за баща си. Единъ следъ другъ започнали да умиратъ приятелитѣ му, и той непрестанно мислилъ за своитѣ близки, които заминали за онзи свѣтъ. Като мислилъ за тѣхъ, той забелязалъ, че разбиранията му за небето, за ангелитѣ, за Бога започнали да ставатъ по-ясни, по-близки до съзнанието му, а съ това заедно и понятието му за духовния свѣтъ се разширило. Той разбралъ, че човѣкъ може да живѣе тамъ, дето е неговата мисъль. И тъй, всѣки човѣкъ може да живѣе едновременно и на земята, и на небето. Въ това се крие вѫтрешния смисълъ на живота. Ако и на небето човѣкъ нѣма близки, любими сѫщества, какъвъ смисълъ има отиването му тамъ? Да създадете съзнателна, вѫтрешна връзка съ човѣка, това значи, да изпитвате такъвъ трепетъ, такова свещено чувство къмъ него, че никога да не го забравите. Щомъ помислите за него, кѫдето и да е той, на този или на онзи свѣтъ, да влѣзете въ връзка съ неговия духъ, съ неговата душа, съ неговия умъ и съ неговото сърдце. На такава връзка, човѣкъ всѣкога може да разчита. Това значи човѣкъ, който носи истината въ себе си. Човѣкътъ на истината е позналъ себе си. Той е позналъ своето вѫтрешно съдържание. Нѣма по-хубаво нѣщо отъ това, да познава човѣкъ възможноститѣ, които се криятъ въ неговата душа. Днесъ никой не е доволенъ отъ себе си, нито отъ своята външность, нито отъ своитѣ вѫтрешни прояви. Ставате сутринь и започвате да се оглеждате въ огледалото и виждате, че въ устата, въ очитѣ или въ носа ви, има нѣщо криво, нѣкакъвъ дефектъ. Щомъ забележите това, веднага туряте огледалото настрана и въздишате. Като мине мѫката ви, взимате друго огледало и пакъ се оглеждате, дано въ него да сте по-красиви. Но пакъ същото виждате. Така минаватъ днитѣ, докато единъ день съвършено се обезсърдчите. Нѣма защо да се обезсърдчавате. Човѣкъ трѣбва да работи вѫтрешно върху себе си, да придобие такъвъ цвѣтъ и такива чърти на лицето си, които да отговарятъ на нормалното състояние на неговата душа. Такива чърти на лицето и такъвъ цвѣтъ се срѣщатъ само въ абсолютно здравъ човѣкъ, въ когото всичко е въ нормално състояние. Това се отнася до човѣка на земята, но не и до сѫществата на невидимия свѣтъ. Видите ли човѣкъ съ такъвъ цвѣтъ на лицето, вие познавате, че той е добъръ, интелигентенъ и работливъ. Отъ лицето и очитѣ му излиза особена свѣтлина, която ви разполага, и вие сте готови да направите за него всичко, каквото пожелае. Нѣкой човѣкъ обича да свива устата си и мисли, че съ това ще придобие много нѣщо. — Не само, че нищо нѣма да придобие, но ще изгуби и това, което има. Какво правятъ гарджетата? Когато съ гладни, тѣ отварятъ устата си и започватъ да пищатъ. Майка имъ разбира, че сѫ гладни и веднага тръгва да имъ търси храна. Ако тѣ държатъ устата си затворена и не пищатъ, майка имъ нѣма да имъ търси храна. Като срещнете нѣкоя мома, на която устнитѣ сѫ тънки, свити, вие казвате, че тя е красива. — Не, устнитѣ на момата не трѣбва да бѫдатъ нито много тънки, нито много свити. Човѣкъ трѣбва да държи устнитѣ си свободно, едва да се докосватъ, безъ никакво усилие. Тѣ трѣбва да представятъ цвѣтъ, готовъ да цъвне. Нѣкой съзнателно свива устнитѣ си, да покаже, че е сериозенъ човѣкъ. Другъ пъкъ постоянно се усмихва, да покаже, че е жизнерадостенъ, любвеобиленъ. Човѣкъ трѣбва да държи устнитѣ си въ такова положение, което да отговаря на неговото вѫтрешно състояние. Какъвто е отвѫтре, такъвъ трѣбва да бѫде и отвънъ. Иска ли да измѣни естеството си, да придобие нѣщо красиво въ себе си, човѣкъ трѣбва да обича. Безъ да обича нѣкого, човѣкъ не може да живѣе. Любовьта, обичьта подържа живота. Имало едно младо момиче, което постоянно плачело. Въ селото му, всички го наричали „плачливата мома“. Майката се чудѣла, какво да направи, да я задоволи. Единъ день младото момиче станало рано, започнало да мие, да чисти кѫщата отвънъ, отвѫтре. Работи, чисти, мете и все пѣе. Като изчистила и наредила кѫщата, тя се измила, вчесала, облѣкла и отишла на хорото. Майката се чудила, какво е станало съ момичето ѝ, на какво се дължи тази промѣна. Тя се намѣрила предъ единъ ребусъ, но не знаела, какъ да го разреши. — Много просто! Тази мома е намѣрила идеала си. Тя е вложила истината въ душата си. Когато истината проникне въ душата на човѣка, той е готовъ, като тази мома, да чисти и да нарежда. Само чрезъ истината, човѣкъ може да се домогне до онази велика наука на живота, която е въ сила да регулира неговия вѫтрешенъ животъ, неговото вѫтрешно съдържание. Коя е великата наука на живота? — Великата наука на живота, това е любовьта, това е учението на Христа. За да дойде до тази наука, човѣкъ трѣбва да стане истински последователь на Христа. Нѣкои мислятъ, че Христосъ е на небето и не могатъ да Го следватъ. Кѫде е Христосъ, на небето или на земята, това не е важно. За васъ е важно, можете ли да се съобщавате съ Христа. Ако вие можете да се съобщавате съ Христа, и ако Той може да се съобщава съ васъ, вие непременно ще бѫдете Негови последователи. За да бѫде последователь на слънцето, човѣкъ трѣбва да се съобщава съ него. Значи, както може да се съобщава съ слънцето, така сѫщо човѣкъ може да се съобщава и съ Христа. Както познава слънцето, така човѣкъ може да познава и Христа. Ще кажете, че по-лесно е да познаете обикновенитѣ хора, отколкото Христа. Не е лесно да познаете единъ обикновенъ човѣкъ. За да го познаете, той трѣбва да стане необикновенъ, т. е. да прояви своята любовь, мѫдрость и истина. Не прояви ли любовьта, мѫдростьта и истината си, ти не можешъ да го познаешъ. Какъ и по какво ще познаете Христа? Срещнете ли Христа, вие ще Го познаете по това, че скръбьта ви ще се превърне въ радость, сиромашията — въ богатство, невежеството — въ знание, недоволството — въ доволство. Въ който день срещнете Христа, всичкитѣ ви работи ще тръгнатъ напредъ. Да срещнете Христа, това значи, да срещнете човѣка на любовьта, на мѫдростьта и на истината. Човѣкътъ на истината, носи съ себе си щастие, благословение за всички сѫщества. Той е подобенъ на слънцето. Човѣкътъ на истината е лѫчъ на Божията Любовь, носитель на знание и свѣтлина, на свобода и просторъ за човѣшката душа. „Тази сирота вдовица вложи отъ всички най-много“. Сега желая и на васъ да бѫдете като тази вдовица, да вложите въ Божествената каса всичко, каквото имате. Вложете всичкото си имане въ тази каса, но при условие, Христосъ да е тамъ. Ако Христосъ е тамъ, Той ще запише името ви въ великата книга на живота. Не е ли тамъ, не влагайте имането си. Чакайте, докато дойде Той. Така постѫпватъ всички съвременни хора съ паритѣ си. Като отидатъ въ нѣкоя банка да внасятъ пари, тѣ чакатъ предъ касиера, да получатъ разписка. Не получатъ ли разписка за паритѣ си, всичко е изгубено. Всичко, което човѣкъ влага, трѣбва да бѫде записано. За всѣка мисъль, за всѣко чувство и за всѣка постѫпка на човѣка, непременно трѣбва да има единъ свидетель отъ ония, които носятъ истината въ себе си. И тогава, каквото човѣкъ прави въ тайно, ще му се въздаде на яве. „Тази сирота вдовица вложи отъ всички най-много“. Ако и вие, като сиротата вдовица, вложите всичкото си имане, името ви ще бѫде записано и ще се споменава най-малко за още две хиляди години. Това е една дълбока мисъль, която ще внесе истината въ свѣта. 8. Беседа отъ Учителя, държана на 20 октомврий, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.
  2. 1929_10_13 Вѣчно благовестие

    "Крадецът и пастирят", Сила и живот, тринадесета серия, т.1 (1929), Издание 1938 г., София Книгата за теглене - PDF Съдържание Вѣчно благовестие. „И видѣхъ другъ ангелъ, че летѣше по небето, като имаше вѣчното благовестие.“ Откровение 14:6. „Вѣчно благовестие.“ За да се благовествува на човѣка, той трѣбва да има известно разбиране. Всѣки човѣкъ има опитность, знае, какво представя прогресивно, последователно говорене. Всѣка речь, която не е прогресивна, е еднообразна. Обаче, въ еднообразието нѣма нищо Божествено. Въ еднообразие живѣятъ всички хора, които не разбиратъ Божественитѣ закони. Влѣзете ли въ домъ, дето живѣятъ хора на еднообразието, навсѣкѫде ще чуете все една и сѫща пѣсень: „цвѣте мило, цвѣте красно.“ Който не знае да свири и да пѣе, а като грамофонъ повтаря все една и сѫща пѣсень, той нищо не се ползува. Какво отъ това, че цвѣтето е мило и красно? Какво отношение има това цвѣте къмъ човѣка? За човѣка е важна прогресивната речь, въ която има разнообразие. Какво се ползува той отъ едно вкусно, добре сготвено ядене, ако не може да го опита? Следователно, ако между думитѣ на речьта нѣма никаква връзка, тази речь ще ползува човѣка толкова, колкото вкусното ядене, което той не може да опита и колкото красното и мило цвѣте, чийто ароматъ не може да възприеме. Съвременнитѣ хора се възхищаватъ отъ философията на този или на онзи ученъ. Лесно е да се възхищаватъ, но приложили ли сѫ тази философия въ живота си? Какво имъ е дала тази философия? Могли ли сѫ тѣ посрѣдствомъ нея да разрешатъ мѫчнотиитѣ въ своя животъ? Като четатъ философията на нѣкой знаменитъ философъ, хората казватъ: Отлична е тази философия. — Отлична е, наистина, но тя още не е разрешила мѫчнотиитѣ въ живота. Слушате нѣкой човѣкъ да говори и казвате: Отлично говори този човѣкъ, като че звездитѣ сваля отъ небето. — Споредъ мене, това не е голѣмо изкуство. Ако съ говора си единъ човѣкъ може да сваля звездитѣ отъ небето, това показва, че тѣзи звезди трѣбва да сѫ малки, микроскопически. Невъзможно е човѣкъ да сваля звездитѣ отъ небето. Въ букваленъ смисълъ това е невъзможно, а въ преносенъ смисълъ свалянето на звездитѣ подразбира нѣщо друго, нѣкакъвъ символъ. „И видѣхъ другъ ангелъ, че летѣше по небето, като имаше вѣчното благовестие“. Този ангелъ представя двехилядната година, която наближава. Обаче, като идея, вие можете да си го представите въ видъ на голѣмъ аеропланъ, съ грамадни крила, който хвърка по небето. Отдалечъ, той изглежда като човѣкъ. Ангелитѣ сѫ сѫщества отъ висша йерархия. Тѣ сѫ членове на Бѣлото Братство, което има задача да управлява свѣта. Дето и да отидете, навсѣкѫде ще видите, че Бѣлитѣ Братя управляватъ цѣлия свѣтъ, както и цѣлата природа. Едни отъ тѣхъ опредѣлятъ отношенията между елементитѣ; други — управляватъ водитѣ; трети — огъня; четвърти — човѣшкиятъ животъ; пети — природнитѣ сили — електричество, магнетизъмъ; шести — регулиратъ кръвообръщението и т. н. Ученитѣ казватъ, че кръвообръщението се обуславя отъ свиване и разпущане на сърдцето. Ако това е така, сърдцето много често би преставало да пулсира, вследствие на съпротивленията, които срѣща въ пѫтя на своето движение. Значи, свиването и разпущането на сърдцето, се обуславя отъ електрическата енергия, която иде отъ пространството. „И видѣхъ другъ ангелъ, че летѣше по небето, като имаше вѣчното благовестие“. Този ангелъ има отношение къмъ любовьта. Той иска да покаже на хората, че благото е въ любовьта. За да придобие това благо, човѣкъ трѣбва да бѫде разуменъ. Разумностьта се заключава въ прогресивната мисъль. Ако мисъльта на човѣка не е прогресивна, той не може да направи никаква връзка съ Първичната Причина. Щомъ се е отдѣлилъ отъ Първата Причина на нѣщата, човѣкъ се чувствува самъ въ свѣта, и не може да намѣри своето мѣсто. Нѣма ли прогресивна мисъль, човѣкъ не знае какво е отношението му къмъ неговитѣ ближни, къмъ Битието. За да даде потикъ на хората къмъ правене на добро, той самъ трѣбва да прави добро, да има прогресивна мисъль, да е свързанъ съ Първата Причина. Всѣко нѣщо, което човѣкъ прави, трѣбва да има цель, смисълъ. Ако ученето нѣма цель, ученикътъ нѣма защо да учи. Учение, което нѣма цель, нѣма смисълъ, представя тежесть, излишенъ товаръ за човѣка. Нѣкой има много знания, но е беденъ, не може да задоволи нуждитѣ си. Той си казва: Какво учение е това, което не ми дава условия за добъръ животъ? Наистина, какво учение, каква наука е тази, при която човѣкъ ходи немилъ-недрагъ, нѣма петь пари въ джоба си? За такъвъ човѣкъ смѣло може да се каже: „Вода гази, жаденъ ходи; хлѣбъ носи, гладенъ ходи“. И тъй, човѣкъ трѣбва да има прогресивна мисъль: да мисли, безъ да се спира върху временнитѣ нѣща, които отвличатъ вниманието му. Има временни блага, които отвличатъ човѣка отъ великата цель на неговия животъ. Не е забранено на човѣка да се стреми къмъ тия блага, но когато се стреми къмъ духовния, къмъ моралния животъ, временнитѣ нѣща представятъ спънка за него. Щомъ е дошълъ на земята, човѣкъ първо трѣбва да опредѣли отношенията си къмъ козмическия свѣтъ, после къмъ народа, къмъ обществото, къмъ държавата, къмъ семейството и най-после къмъ себе си, и своя ближенъ. „И видѣхъ другъ ангелъ, който имаше вѣчното благовестие“. Този ангелъ отдавна благовествува на хората, но тѣ не се въодушевяватъ. Тѣ казватъ: Мѫка имаме. — Защо? — Пари нѣмаме, кѫщичка нѣмаме, знание нѣмаме, почести нѣмаме и т. н. — Мѫка ли е това? Отъ васъ зависи всичко да имате. Човѣкъ може и пари да има, и кѫща да има, и знание да има. Той може въ единъ день да придобие толкова знания, колкото въ хиляда години. Ако човѣкъ се движи съ бързината на свѣтлината, въ продължение на осемь минути той ще отиде отъ земята до слънцето; ако се движи съ бързината на тренъ, той ще измине сѫщото разстояние за 250,000 години; ако пъкъ се движи съ бързината на биволска кола той ще го извърви за осемь милиона години. Ето защо, когато нѣкой казва, че известна работа е непоправима, това показва, че този човѣкъ се движи съ бързината на биволска кола. Каже ли, че тази работа ще стане следъ много години, той се движи съ бързината на тренъ. И най-после, ако каже, че работата ще стане много скоро, той се движи съ бързината на свѣтлината. Много хора сѫ придобили знанието си моментално, по вѫтрешенъ пѫть, чрезъ прозрение. Въ единъ день тѣ сѫ придобили знанието на цѣлия свѣтъ. Има такива знания, за които ученитѣ не сѫ мислили даже, нито могатъ скоро да ги достигнатъ. И детето има знания, и философътъ има знания, но голѣма е разликата между еднитѣ и другитѣ знания. Въ мисъльта на детето нѣма прогресивность. Ако между знанието на философа и това на детето нѣма никаква връзка, тѣ не сѫ въ правия пѫть. Ще каже нѣкой, че иска да бѫде независимъ. — Въ какво седи независимостьта? Азъ искамъ да бѫда свободенъ. — Въ какво седи свободата на човѣка? — Свободенъ човѣкъ е онзи, който се движи съ бързината на свѣтлината. Съвременнитѣ хора говорятъ за свобода, но въпрѣки това, не сѫ свободни. Тѣ говорятъ за робството, като за нѣщо минало, въпрѣки това, сами се заробватъ. Нѣкой станалъ пръвъ министъръ въ своята държава и като такъвъ, подписва редъ смъртни присѫди. Това не е ли робство? Какво по-голѣмо заробване може да си представи човѣкъ отъ това, да подпише смъртна присѫда на кого и да е? По цѣли дни той ходи натукъ-натамъ, не е свободенъ. Като го срещнешъ, все бърза. Кѫде отива? Да оправя свѣта. Римлянитѣ, които написаха закони, оправиха ли свѣта? — Не го оправиха. Мойсей, който написа еврейскитѣ закони, оправи ли своя народъ? — Не го оправи. Мойсей бѣше ученъ, посветенъ човѣкъ, свърши наукитѣ си въ Египетъ, но не можа да оправи еврейския народъ. Като дойде Христосъ, сѫщитѣ тия евреи Го разпнаха. Следъ като имъ се дадоха такива велики закони, следъ като съ години очакваха своя Месия, когато дойде, тѣ не Го познаха и Го разпнаха. На времето си още, Мойсей се оплакваше отъ евреитѣ, че въпрѣки грижитѣ, които полага за тѣхъ, тѣ сѫ готови да го убиятъ съ камъни. — Защо щѣха да го убиятъ съ камъни? — Има причина за това. Когато човѣкъ стане положителенъ, хората около него сѫщо ставатъ положителни и започватъ да се отблъскватъ. Когато богатиятъ дружи съ бедни, той събужда въ тѣхъ сѫщото желание, да станатъ богати. Беднитѣ казватъ: Вълкъ е този човѣкъ, изяде ни. — Какво лошо има въ това, че вълкътъ изялъ една овца? Вълкътъ обича овцата, за това ходи около нея, пише ѝ любовни писма, пѣе ѝ хвалебни химни. Щомъ я хване за врата, всичко се свършва. Въ първо време овцата се тегли, не иска да отиде следъ него, но после му пристава. Той започва да ѝ говори за любовьта си, за жертвата, която прави за нея. И най-после казва: Вмѣсто да те изяде човѣкъ, по-добре азъ да те изямъ. Това е иносказателна речь, въ която нѣма никаква последователность. Вълкътъ има голѣма любовь къмъ овцата. Като приближи до нѣкое стадо, той цѣлъ се измѣня. Щомъ задоволи желанието си, въ него настава миръ и той се успокоява. На другия день, пакъ започва да мисли за нѣкоя овца. Какъ се е създала тази връзка между вълка и овцата, не е важно. Важно е, че вълкътъ има голѣма любовь къмъ месото на овцата. Обясненията не разрешаватъ въпроситѣ. Следователно, човѣкъ може правилно да разрешава въпроситѣ си, безъ да знае причината и произхода на нѣщата. Когато изучаваме морето, ние се спираме върху въпроса за неговото образуване, безъ да обясняваме, защо морето се вълнува. Учениятъ констатира, че на известна дълбочина въ морето става нѣкакво голѣмо вълнение на водата, но защо става това вълнение, той не го обяснява. Обаче, между причината за създаване на морето и причината за вълнуването му, има известно съотношение. Следователно, общо може да се каже, че както между причинитѣ и последствията на нѣщата има известна връзка, така сѫщо, има връзка между причинния свѣтъ и физическия, който се явява последствие на първия. Значи, всѣки дисонансъ не е нищо друго, освенъ резултатъ на причината, която го произвежда. Когато две тѣла се сблъскватъ, непременно има нѣкаква причина за това. И тогава по-слабото тѣло ще пострада. Ако човѣкъ се изпрѣчи на пѫтя на тия тѣла, той неизбѣжно ще пострада. Умниятъ, силниятъ човѣкъ, който има будно съзнание и владѣе законитѣ на своето тѣло, ще може, като съ манлихеровитѣ пушки, да удари нѣкого и да го изпрати на голѣмо разстояние отъ себе си. Това, той може да направи съ мисъльта си, а не съ нѣкаква пушка. Човѣшката мисъль е сила, която употрѣбена на мѣсто, дава добри резултати. Адептитѣ се отличаватъ съ силна мисъль. Никаква външна сила не е въ състояние да имъ се противопостави. „И видѣхъ другъ ангелъ, че летѣше по небето, като имаше вѣчното благовестие.“ Да благовествувате, това значи да служите на Бога. Който служи на Бога, той забравя себе си. На първо мѣсто той поставя Бога, а после себе си. Понеже е излѣзълъ отъ Бога, човѣкъ трѣбва да пази връзката си съ Него. Прекѫсне ли тази връзка, той е осѫденъ на смърть, тъй както рѣката която се отказва да черпи вода отъ главния изворъ, е осѫдена на пресъхване. Както рѣката трѣбва да черпи вода отъ главния изворъ, за да подържа живота си, така и човѣкъ трѣбва да е свързанъ съ Първата Причина, за да запази своята сила, своя животъ. Въ който моментъ се усъмни и се отдѣли отъ Бога, човѣкъ се помрачава, изпада въ статическо състояние и остава на едно мѣсто, като стълбъ. Такива стълбове въ природата не сѫществуватъ. Всичко въ природата е въ движение. Тя не търпи никакво статическо състояние. Следователно, служенето на Бога подразбира вѣчно благовествуване, вѣчно движение. Седи нѣкой и се оплаква, че е гладенъ, не знае, какво да прави. — Много просто! Щомъ е гладенъ, ще благодари на Бога за това. Хората мислятъ, че трѣбва да благодарятъ, само когато сѫ получили нѣщо. Тѣ казватъ: Има смисълъ човѣкъ да благодари, но когато се нахрани, когато задоволи нѣкаква своя нужда. Защо трѣбва да благодари, когато е гладенъ? — И като гладенъ, и като ситъ, човѣкъ трѣбва да благодари, защото и въ двата случая има възможность да познае Бога, да се свърже съ Него. — Голѣми страдания имамъ. — Благодари, че Богъ те е удостоилъ съ страдания. Казано е въ Писанието: „Когото Богъ обича, него наказва.“ Забележете, когато нѣкой иска да обърне внимание на своя познатъ, той минава покрай него и го закача по нѣкакъвъ начинъ. Много учители минаватъ покрай ученицитѣ си и едва свалятъ шапка да ги поздравятъ. Правилно е и учителитѣ, и ученицитѣ да поздравяватъ. Ако не поздравяватъ, това показва, че тѣ нѣматъ прогресивна мисъль. Учительтъ трѣбва да бѫде внимателенъ къмъ ученицитѣ си, винаги да ги поздравява. Щомъ той ги поздрави, и тѣ ще го поздравятъ. И умниятъ градинарь постѫпва добре съ децата. Като види, че нѣколко деца обикалятъ около градината му, търсятъ начинъ да си откраднатъ нѣкакъвъ плодъ, той се приближава внимателно къмъ тѣхъ и ги пита, какво правятъ. Тѣ започватъ да му разправятъ, че сѫ се събрали около градината да си поиграятъ. Той знае, че тѣ го лъжатъ, но се прави, че не ги разбира и ги пита: Обичате ли плодове? — Обичаме. Той откъсва нѣколко плода отъ градината си и дава на всички да си хапнатъ. Щомъ получатъ по единъ-два плода, децата се задоволяватъ и тръгватъ по домоветѣ си. Неразумниятъ градинарь, обаче, взима прѫтъ и започва да ги гони. Този градинарь нѣма прогресивна мисъль. За да не изпадатъ децата въ изкушения, вие трѣбва да имъ давате по една-две ябълки, да задоволите желанието имъ. Адамъ и Ева, които бѣха учени хора, които минаваха за философи, се изкусиха отъ една ябълка. Какво остава тогава за децата? Изкушението е сѫществувало въ времето на първитѣ човѣци, но сѫществува и днесъ, въ нашитѣ времена. „И видѣхъ другъ ангелъ, че летѣше по небето, като имаше вѣчното благовестие.“ Къде се благовествува на съвременнитѣ хора? — Навсѣкѫде. Дето и да се обърнете, навсѣкѫде се благовествува: и въ науката, и въ музиката, и въ изкуствата, и въ добродетелитѣ, и въ живота, и въ смъртьта, и въ радоститѣ, и въ скърбитѣ и т. н. Ангелътъ благовествува на хората: „Радвайте се и веселете се за всичко, което става въ свѣта, защото и злото ще се превърне въ добро за онѣзи, които разбиратъ великия законъ на живота. Който не разбира този законъ, той ще бѫде лишенъ отъ прогресивната мисъль и ще гледа на хората като на свои врагове. Който следва Христовия пѫть, той трѣбва да гледа на ближния си като на свой братъ. Това е проповѣдвалъ Христосъ, и това трѣбва да прилагате. Не допущайте никакви отрицателни мисли въ себе си. Една мисъль сѫществува въ природата: да живѣемъ добре и да се ползуваме отъ Божиитѣ блага. Ако не използуваме Божиитѣ блага правилно, ние нарушаваме великия редъ и порядъкъ въ свѣта. Нѣкой казва, че не може повече да търпи. Питамъ: Какво трѣбва да прави този човѣкъ, ако се намира въ параходъ, всрѣдъ вълнитѣ на морето? Ще не ще, той трѣбва да дочака времето, когато параходътъ ще спре на пристанището. Когато параходътъ спре, той ще слѣзе на сушата и ще продължи своя пѫть. Какъвъ смисълъ има преждевременно да се хвърля въ морето? Ако знае да плува, както и да е, все ще излѣзе на брѣга, но ако не знае, смърть го чака. Другъ пъкъ иска да се самоубие, защото животътъ му дотегналъ. — Добре е намислилъ, но той трѣбва да знае, какъ да се самоубие. Щомъ е решилъ да се самоубива, той трѣбва да бѫде смѣлъ, геройски да умре, а не да търси нѣкакъвъ лекъ начинъ. Нека се подложи на гладна смърть, да гладува 50 — 60 деня. — Ама нещастенъ съмъ, искамъ по-скоро да туря край на живота си. — Не си само ти нещастенъ. Отъ времето на Адама досега, не съмъ срещналъ нито единъ щастливъ човѣкъ. Съвременнитѣ хора търсятъ щастието, но намиратъ нещастието и се запитватъ, защо сѫществуватъ противоречията, защо сѫществува смъртьта и т. н. Противоречията, страданията, смъртьта, сѫ резултатъ на нѣкаква причина. Потърсете причината и ще я намѣрите. Не мислете, че тия нѣща сѫ дадени отъ Бога. Желанието на Бога е ние да бѫдемъ здрави, а не болни. Желанието на Бога е да живѣемъ, а не да умираме. Той не е създалъ човѣка, за да се стреми къмъ богатство, къмъ слава. Богатството и сиромашията сѫ дадени на човѣка като задачи, които го водятъ къмъ усъвършенствуване. Човѣкъ е дошълъ на земята да учи, да разбере, че всички хора иматъ единъ Баща и трѣбва да изпълняватъ Неговата воля. Една мисъль, едно чувство, една воля има въ свѣта. Съзнаете ли това, вие дохождате до онова единство, къмъ което човѣшкиятъ духъ се стреми. Въ това единство, именно, седи свободата на духа. Човѣшкото тѣло е организирано споредъ законитѣ на тази абсолютна свобода. Клеткитѣ на тѣлото живѣятъ споредъ законитѣ на великата свобода, която изисква абсолютно задължение — задължение отъ любовь, а не чрезъ насилие. Като е приела абсолютната свобода, клетката се е задължила сѫщевременно да бѫде абсолютно изправна въ задълженията си. Ако хората биха се подчинили на законитѣ на абсолютната свобода, тѣ биха създали идеални семейства, идеални общества, идеални държави, съ великъ редъ и порядъкъ на нѣщата. „Вѣчното благовестие“. Ангелътъ и до днесъ благовествува на хората по различни начини. Когато момъкъ за пръвъ пѫть се влюбва въ нѣкоя мома, той ѝ пише любовно писмо, съ което ѝ благовествува. Обаче, второ писмо по никой начинъ не трѣбва да ѝ пише. Напише ли ѝ второ писмо, той туря кръстъ на своята любовь. Второто, третото любовни писма показватъ, че въ мисъльта на този момъкъ липсва последователность, липсва прогресивность. Казвате: Нима огънь се пали само съ една клечка кибритъ? — Да, огънь се пали само съ една клечка. Щомъ употрѣбишъ една клечка кибритъ за огъня, отъ втората клечка нѣма нужда. Достатъчно е огъньтъ да се запали. Като се запали веднъжъ, следъ това трѣбва само да се духа. Духайте дотогава, докато огъньтъ се разгори добре. Духането на огъня представя постоянство на мисъльта. Щомъ огъньтъ се разгори, трѣбва да го изнесете вънъ, да изгорятъ отровнитѣ газове и следъ това, може да се внесе въ стаята. Какъ палятъ огънь нѣкои хора? Тѣ драснатъ една клечка кибритъ, но тя изгасне, не може да запали огъня. Драснатъ втора, трета, четвърта клечка, но огъньтъ все още не се запалва. Ядосани, тѣ хвърлятъ кибрита настрана и казватъ: Този кибритъ не струва, долнокачественъ е, трѣбва да се вземе другъ. Наистина, има нѣкѫде вина въ незапалването на огъня, но дали е въ кибрита, или въ самия човѣкъ, това е важно да се знае. Следователно, за запалване огъня на сърдцето, трѣбва да се употрѣби само една клечка. Щомъ огъньтъ на сърдцето се запали, той трѣбва да се духа, да се разпалва и да не престава да гори. Човѣкъ трѣбва да държи въ себе си само една мисъль, едно чувство, една дума, които постоянно да се духатъ, за да се усилва свѣтлината и топлината имъ. Силата на огъня не седи въ бързото му и буйно горене, но въ неговото непрестанно горене. Свѣтлината на ума и топлината на сърдцето никога не трѣбва да се прекѫсватъ. Горенето е процесъ, при който се отдѣля свѣтлина и топлина. Ето защо, докато умътъ на човѣка свѣти и сърдцето му изпуща топлина, ние казваме, че той е живъ. Щомъ умътъ му престава да свѣти, и сърдцето му престава да отдѣля топлина, той е мъртавъ. Когато престане да мисли, човѣкъ слиза въ областьта на животнитѣ. Като животно, той работи съ животинския, съ обективния умъ, който нѣма голѣми постижения. „Вѣчно благовестие.“ Какво означава благовествуването? Казва се, че ангелъ благовествувалъ, но какво, именно, е благовествувалъ, хората не знаятъ. Тѣ четатъ Откровението, тълкуватъ различни стихове отъ него, но въ края на краищата, тази книга и до днесъ още остава затворена за човѣчеството. На съвременнитѣ хора трѣбва да се благовествува следното: за всѣки човѣкъ е точно опредѣлено времето, часа и минутата, когато той трѣбва да стане отъ сънь. Не стане ли този моментъ, всичкитѣ му работи ще останатъ назадъ. Често, неразположението на хората се дължи, именно, на това, че не ставатъ на опредѣления за тѣхъ моментъ. Наблюдавайте състоянията си, когато ставате на време и безъ време, да видите, какви резултати ще имате. Ако електротехникътъ не спази въ най-голѣма точность съединяването въ електрическата мрежа, той нѣма да получи свѣтлина. Щомъ между ума и сърдцето на човѣка нѣма връзка, нѣма никакво съединяване, нѣма да се получи никаква свѣтлина. Значи, контактъ, съединяване трѣбва да става, както въ отдѣлния човѣкъ, така и между всички хора. „И видѣхъ другъ ангелъ, че летѣше по небето, който имаше вѣчното благовестие.“ Този ангелъ благовествува на хората за великия животъ, въ който протича Божията Любовь. Човѣкъ трѣбва да даде пѫть въ себе си, именно, на този животъ. Който не е далъ пѫть на Божията Любовь въ себе си, той не може да каже, че живѣе. Любовьта е мощна сила, която, при преминаване отъ единъ човѣкъ въ другъ, трѣбва да претърпи известно трансформиране. Забелязано е, че когато двама души, съ различни култури, съ различно устроени организми, се съединятъ, всѣкога по-силниятъ надвива на по-слабия. Последниятъ трѣбва по нѣкакъвъ начинъ да се приспособи, да издържи на енергиитѣ на по-силния. Като знаятъ този законъ, земедѣлцитѣ избиратъ силна присадка, за да могатъ да присаждатъ плоднитѣ дървета. Иначе, ако е по-слаба присадката, не може да издържа на енергиитѣ на дървото, което ще присаждатъ. Сѫщиятъ законъ се забелязва и при съединяване на мѫже и жени отъ различни раси. Запримѣръ, ако хора отъ черната раса се женятъ за бѣли, тѣ измиратъ, не могатъ да издържатъ на енергиитѣ на бѣлитѣ. Затова, такива женитби не се препорѫчватъ. Ако се случи, че чернитѣ не измиратъ, тогава пъкъ, поколѣнията имъ сѫ хилави и следъ време съвършенно се израждатъ. Този законъ действува не само между хора отъ различни раси, но и между хора отъ една и сѫща раса, но съ различни умственни и духовни стремежи. Децата на такива родители сѫ обикновено болни, хилави. Хилавитѣ деца сѫ резултатъ на грѣховни състояния. За да оправдаятъ живота на страститѣ, хората казватъ, че не могатъ да не задоволяватъ страститѣ си. Не ги ли задоволятъ, тѣ сѫ осѫдени на заболявания и нервни разстройства. Споредъ духа на новото, тъкмо този, който не може да въздържа страститѣ си, той е боленъ човѣкъ. Когато единъ отъ органитѣ на човѣшкото тѣло е по-силно развитъ отъ другитѣ, ражда се нѣкакво болезнено състояние. Природата не търпи това. Тя не позволява да се измѣня строежа на нейнитѣ форми. Запримѣръ, ако мускулитѣ на дробоветѣ, на стомаха или на другъ нѣкой органъ, сѫ по-силно развити отъ мускулитѣ на другитѣ органи, това създава редъ болезнени състояния въ човѣшкия организъмъ. „Вѣчно благовестие“. Желанието на природата е да ни върне къмъ това благовестие. Ангелътъ на това благовестие се обръща къмъ всички народи съ думитѣ: Като християнски народи, вие не трѣбва да воювате помежду си. Братъ брата си не трѣбва да измѫчва. Богатиятъ трѣбва да помага на сиромаха; вѣрващиятъ — на слабия въ вѣрата; силниятъ — на слабия. Който има прогресивна мисъль, той трѣбва да помага на онзи, който не е придобилъ още тази мисъль. Да придобие човѣкъ прогресивна мисъль въ себе си, това значи дълбоко да съзнае, че всичко, което Богъ е създалъ, е добро. Като гледа на нѣщата по този начинъ, човѣкъ ще различава човѣшкитѣ отъ Божиитѣ работи и ще може правилно да ги преценява. Съвременнитѣ хора си служатъ съ логическа речь, съ логическа мисъль, но логическата мисъль не е още прогресивна. Запримѣръ, тѣ казватъ: Човѣкъ е сѫщество съ два крака. Кокошката има два крака. Следователно, всѣко сѫщество, което има два крака, е човѣкъ. Заключението е вѣрно по форма, но не и по смисълъ. То е логично, но въ тази логика нѣма никаква прогресивность. Кокошката е сѫщество отъ съвсемъ друга категория и по нищо не прилича на човѣка. По форма и по строежъ, човѣкъ коренно се различава отъ другитѣ животни. По мисли, по чувства и по способности, човѣкъ коренно се различава отъ останалитѣ животни. Въ развитието си, човѣшкиятъ духъ е миналъ презъ всички форми, които сѫществуватъ въ козмоса. Растенията, животнитѣ сѫ фази, презъ които човѣшкиятъ духъ е миналъ, и днесъ ги използува като свои слуги. Това не значи още, че човѣкъ е билъ животно. Като духъ само, той е миналъ презъ фазитѣ на растенията и животнитѣ, но произходътъ му е Божественъ. Той е миналъ презъ низшитѣ форми, но не се е спрѣлъ при никоя отъ тѣхъ и е продължилъ пѫтя си. Той и до днесъ още продължава да създава различни форми. При създаване на различнитѣ форми, човѣшкиятъ духъ си служи съ творческия законъ. „Вѣчно благовествуване.“ За да разберете това благовествуване, вие трѣбва да благодарите за всичко, което се случва въ живота ви. Щомъ се обезсърдчите, благодарете на Бога, че Той ви учи нѣщо. Чрезъ обезсърдчението, вие ще научите нѣкакъвъ урокъ. Лесно е човѣкъ да каже, че ще се самоубие, но самоубийството и убийството не разрешаватъ въпроситѣ на живота. Щомъ се обезсърдчи, човѣкъ трѣбва да пости, докато се роди въ него желание да живѣе. Който мисли за самоубийство, той не може да се нарече човѣкъ. Нѣкой се обезсърдчи и започва да мисли, какъ да се самоубие: да се отрови, да се убие съ куршумъ, да се хвърли отъ нѣкоя висока канара, или да се удави. — Какъвто начинъ и да избере, това не е геройство. Истински герой е онзи, който съ радость понася всички изпитания и страдания. Дойдатъ ли до слабости и заблуждения, и духовнитѣ, и свѣтскитѣ хора си приличатъ. Духовнитѣ хора казватъ: Знаете ли, че ние вѣрваме въ Бога и съ тази вѣра чудеса можемъ да направимъ? — Какво могатъ да направятъ? — Нищо особено. Че вѣрватъ въ Бога, това още нищо не значи. Богъ не се лъже, нито се подкупва. И евреитѣ вѣрваха въ Бога, въ Мойсея, но разпнаха Христа. Като Го разпнаха, Христосъ се обърна къмъ Бога съ думитѣ: „Отче, прости имъ! Тѣ не разбиратъ, какво правятъ. Ако ги сѫдишъ заради мене, прости имъ, азъ не искамъ да се свързвамъ съ тѣхъ. Обаче, ако ги сѫдишъ за това, че сѫ престѫпили Великия законъ на живота, това е другъ въпросъ.“ Въпрѣки всичко, евреитѣ и до днесъ още носятъ последствията на своето престѫпление. Като се говори за вината на евреитѣ, това се отнася до всички народи, до всички хора на земята. Лесно е да се оправдава човѣкъ съ евреитѣ, както се оправдава и съ Ева, като виновница за грѣхопадането на човѣчеството. Страшното е не само въ това, че нѣкога, въ далечното минало, Ева, нашата прамайка, е сгрѣшила, но въ това, че и до днесъ още нейнитѣ дъщери и синове, не преставатъ да вършатъ същия грѣхъ. И до днесъ още, хората си служатъ съ лъжата, както Ревека научи сина си да излъже, за да получи благословение отъ баща си Исака, вмѣсто по-голѣмия си братъ, Исавъ. Какво придоби Яковъ съ това? Той получи благословението на баща си, но съ това си навлѣче умразата на брата си, който се закани да му отмъсти следъ смъртьта на баща си. За да избѣгне гнѣва и отмъщението на брата си, Ревека посъветва Якова да отиде при чичо си Лавана, докато премине гнѣва на брата му. Тукъ, Яковъ трѣбваше да работи цѣли 14 години, за да вземе за жена своята възлюбена. Той бѣше излъганъ отъ чичо си и заставенъ да му работи безъ пари, за да изкупи своя грѣхъ къмъ брата си и да придобие смирение. Най-после, Яковъ получи отъ чичо си говеда и пари, и тръгна да отиде при брата си Исава, да се примири съ него. Любовьта изглади престѫплението на Якова. Тя единствена, можа да примири двамата братя. И тъй, силата на човѣка не седи въ самия него, но въ любовьта, въ Бога. Когато двама души се биятъ, Богъ ги гледа спокойно и отъ време на време имъ казва, че това, което правятъ, не е добро. Не Го ли послушатъ, тѣ ще понесатъ последствията на тази борба. Въ края на краищата, единъ отъ двамата ще бѫде ощетенъ, ограбенъ и ще отиде да се оплаква на Бога, че братъ му го е обралъ и изнасилилъ. Наистина, въ дадения моментъ, освенъ Богъ, никой другъ не може да му помогне. Богъ ще му възвърне четирикратно това, което е изгубилъ, като му даде добъръ урокъ, какъ трѣбва да постѫпва съ своя ближенъ. Човѣкъ трѣбва да бѫде свободенъ въ мисъльта и въ действията си, но тази свобода да носи благо, както за него, така и за ближнитѣ му. Сега, като говоримъ за любовьта, ние имаме предъ видъ закона на жертвата. Този законъ е въ връзка съ любовьта. Следователно, каквото човѣкъ прави, всичко трѣбва да става отъ любовь. Той трѣбва да даде мѣсто на любовьта въ себе си, да се изявява като течение отвѫтре навънъ. Една рѣка е толкова по-мощна, колкото течението ѝ е по-бързо и по-силно. Мнозина сѫ правили различни опити изъ областьта на любовьта, но много отъ опититѣ сѫ излѣзли безрезултатни. — Защо? — Защото не сѫ били свързани съ Бога. Следователно, когато иска да прави опити съ любовьта, човѣкъ непременно трѣбва да бѫде въ връзка съ Първата Причина. И тъй, първото нѣщо, което се изисква отъ човѣка, е да има връзка съ Първата Причина. Това не се постига по нѣкакъвъ външенъ начинъ, но чрезъ работа, чрезъ усилия на духа и на душата на човѣка. По този начинъ само, човѣкъ може да разбере, какво Богъ изисква отъ него. Ако човѣкъ е готовъ да ходи по волята на своя приятель или по волята на своя Учитель, защо детето да не е готово да изпълнява волята на своя баща? Защо човѣкъ да не е готовъ да ходи по волята на своя великъ Баща? Защо и вие да не сте готови да направите това, което Той изисква отъ васъ? Има единъ езикъ, по който детето разбира волята на баща си и я изпълнява. Сѫщо така и възрастниятъ човѣкъ трѣбва да разбира езика, чрезъ който може да влѣзе въ връзка съ Бога и да върши Неговата воля. Да вършимъ волята Божия, това не значи, че Той се нуждае отъ насъ. Обаче, Богъ има желание да направи хората щастливи, да станатъ като Него. Това желание на Бога, събужда стремежъ въ хората, да вървятъ напредъ. Този стремежъ, обаче, срѣща голѣми препятствия отъ сѫщества, които сѫ изпълнени съ ревность. Тѣ казватъ: Не бързай толкова! Ние съ години чакаме да се подигнемъ, а ти, едва си влѣзълъ въ пѫтя и искашъ безпрепятствено да вървишъ напредъ. Всѣки човѣкъ е изпиталъ и позналъ ревностьта. Срещате двама братя или приятели, които живѣятъ добре помежду си. Достатъчно е да влѣзе една мома между тѣхъ, и единиятъ отъ двамата да се влюби въ нея, за да се скаратъ тѣ моментално. Вмѣсто да се каратъ и биятъ помежду си, ето какво трѣбва да направятъ: да оставятъ момата свободна, да си избере, когото тя иска, и следъ това двамата братя или приятели да се цѣлунатъ единъ другъ, да цѣлунатъ и момата, и да си подадатъ рѫка за взаимна дружба. Онзи, който остава самъ, той трѣбва да се радва, че братъ му или приятельтъ му е предпочетенъ. Щомъ единиятъ е щастливъ, и другиятъ трѣбва да бѫде щастливъ. Казано е въ Писанието: „Които сѫ съ жениха, и тѣ трѣбва да се радватъ“. Това е Божествениятъ начинъ за разрешаване на този въпросъ. Съвременнитѣ хора разрешаватъ въпроситѣ по кривъ начинъ, благодарение на заблужденията, въ които се намиратъ. Днесъ учени и прости, религиозни и свѣтски хора — всички живѣятъ въ заблуждения. Като се натъкнатъ на нѣкаква нова идея, или на нѣкое ново учение, тѣ веднага се опълчаватъ срещу него и започватъ да му препятствуватъ. Тѣ казватъ: На такива хора не трѣбва да се дава никаква работа. Нека умиратъ отъ гладъ! — Нѣма защо да сѫдите тѣзи хора. Каквото ново и да носятъ, то не е абсолютно ново. То е известно на хората отъ най-стари времена. Право или криво говори човѣкъ, това трѣбва да се остави на Бога. Той има право да сѫди хората, да се произнася за тѣхнитѣ дѣла. Преди години ме срѣща единъ познатъ и ми казва: Знаешъ ли, какво пишатъ вестницитѣ за тебе? — Не зная и не се интересувамъ. — Лоши работи пишатъ. — Каквото и да пишатъ, едно зная положително, а именно, че не сѫ подкупени отъ мене. Въ това отношение, тѣ сѫ напълно безкористни: пишатъ, безъ да имъ е платено отъ наша страна. Други може да имъ сѫ платили, то е другъ въпросъ. За това, ние не отговаряме. Това е човѣшка работа. Ние не сме противъ старото, нѣмаме намѣрение да го рушимъ. Ние се интересуваме за новото, което съгражда нѣщата. Ако новото гради, то ще съгради нови кѫщи за хората. Щомъ видятъ своитѣ нови кѫщи, само по себе си, тѣ ще се откажатъ отъ старитѣ и ще ги оставятъ на ония, които се държатъ за старото, и не отстѫпватъ отъ него. Старитѣ кѫщи ще останатъ за слугитѣ на новитѣ хора. Ние не сме за онѣзи, които събарятъ старото, безъ да градятъ новото. Ние сме само за ония, които едновременно събарятъ и градятъ. Ако старото дърво не дава нови клончета, неговиятъ животъ е безсмисленъ. За да се развиватъ дърветата добре, тѣ трѣбва да се намиратъ при благоприятни условия. Много борове днесъ изсъхватъ, благодарение на противоположнитѣ течения, на които сѫ изложени. Тѣзи противоположни течения сѫ резултатъ на борбитѣ, които сѫществуватъ въ религиозно и умствено отношение между хората. За да се възстанови нормалния редъ въ живота на хората, трѣбва да се измѣнятъ тѣхнитѣ умствени и религиозни възгледи. Въ това отношение, въ помощь на човѣка може да дойде вѣрата. Силната и непоколебима вѣра укрепва ума на човѣка. Ако храносмилането не става правилно, човѣкъ неизбѣжно ще заболѣе. Така и кривитѣ вѣрвания, причиняватъ редъ психически разстройства на човѣка. Съвременнитѣ хора се спиратъ върху въпроса, какъ ще се оправи външниятъ свѣтъ. — Не, тѣ трѣбва да се интересуватъ отъ въпроса, какъ ще се оправи тѣхниятъ вѫтрешенъ животъ и върху това да работятъ. Мнозина се стремятъ къмъ придобиване на богатство. Тѣ искатъ да станатъ богати, щастливи, учени. Що се отнася до богатството, това лесно може да се постигне. Достатъчно е човѣкъ да развие своята вѫтрешна способность да открива скритото богатство въ земята, и ще стане богатъ. Както човѣкъ се нуждае отъ външно богатство, отъ външно злато, така се нуждае и отъ вѫтрешно злато, отъ органическо злато въ своята кръвь. Болеститѣ на съвременнитѣ хора показватъ, че липсва злато въ кръвьта имъ. Днесъ, въ цѣлия свѣтъ има около сто милиона злато ефективъ, обаче, бѣлата раса има въ кръвьта си едва единъ килограмъ злато. Въ сѫщность, би трѣбвало тя да има около десеть килограма органическо злато въ кръвьта си. Като имате предъ видъ, че бѣлата раса представя около 500 милиона хора, и раздѣлите единъ килограмъ злато на това число, вие ще имате представа, какво количество злато се пада на човѣкъ. Какво ще кажете тогава, ако този килограмъ злато раздѣлите не само на 500 милиона хора, но на два милиарда, колкото сѫ всички хора днесъ по лицето на земята? Изобщо, колкото е по голѣмо количеството на вѫтрешното, органическо злато въ човѣка, толкова по-голѣми сѫ и неговитѣ външни блага въ живота. Колкото повече се увеличава количеството на златото вѫтре въ човѣка, толкова повече се увеличава и външното злато въ него. Да бѫде човѣкъ милиардеръ, това значи да разполага съ голѣми добродетели, да бѫде уменъ човѣкъ. Такива сѫ американскитѣ милиардери. Чрезъ своето богатство, тѣ иматъ желание да помагатъ на своитѣ ближни, да имъ даватъ работа. Много отъ тия милиардери водятъ чистъ, добъръ животъ. Тѣ сѫ готови да дѣлятъ хапката си съ сиромаситѣ. Тѣ работятъ за човѣчеството. Тѣ искатъ да създадатъ новъ начинъ на живѣене, безъ, обаче, да целятъ разрушаване на стария строй на живота. Следователно, преди да сте съградили новото въ себе си, не разрушавайте старото. Не се стремете да победите плътьта въ себе си. Духовното въ човѣка не може да се развива безъ плътьта. Тя е подобна на подложка въ растението, върху която става присаждането. Плътьта е подложка, а духътъ — присадка върху тази подложка. Между плътьта и духа има борба, която се продължава дотогава, докато духътъ, т. е. присадката се прихване добре върху подложката и започне свободно да се развива. Когато соковетѣ отъ подложката започнатъ правилно да се движатъ нагоре къмъ присадката, а тия отъ присадката се движатъ правилно надолу, къмъ подложката, животътъ се развива нормално. Тогава ние казваме, че борбата между плътьта и духа е завършена. Това наричаме още трансформиране на енергиитѣ. Всѣки човѣкъ трѣбва да знае този законъ и да го прилага въ живота си. За да може правилно да прилага този законъ, човѣкъ трѣбва да се моли. Безъ молитва, нищо не се постига. Нѣкои питатъ, трѣбва ли да се молятъ. — Щомъ яде, човѣкъ трѣбва да се моли. Щомъ яде, той непременно трѣбва да плаща. Който не иска да плаща, той не трѣбва да яде. Като не яде, той ще умре; щомъ умре, той ще излѣзе вънъ отъ живота на задълженията. Тогава, той нѣма да има никакви задължения и ще бѫде лишенъ, както отъ страдания, така и отъ радости. Такъвъ животъ се отличава съ непоносима мѫка за човѣка. Той се движи навсѣкѫде, но въ пълно усамотяване, безъ смисълъ въ живота. Като се намѣри въ известно затруднение, човѣкъ казва: Искамъ да умра, да се освободя отъ страданията. — Ако човѣкъ умира, за да придобие животъ, смъртьта има смисълъ; но ако умира, за да влѣзе въ още по-голѣмо мѫчение, тогава смъртьта е безпредметна. Попадне ли въ този животъ на мѫчение, и великиятъ адептъ, и светията, едва могатъ да преживѣятъ единъ день. Страшенъ е животътъ на самотията. По-голѣмо мъчение отъ самотията, не сѫществува. Когато обикновениятъ човѣкъ попадне въ тази зона на живота, той непременно иска да се самоубие. „Вѣчно благовестие“. Смисълътъ на човѣшкия животъ не се заключава въ разбиране тайнитѣ на Битието, нито въ разбиране на благовествуването на ангела, но въ това, да намѣри човѣкъ начинъ, да подобри своя животъ. Да се въодушеви човѣкъ отъ една идея за день-два, или за година, това още не подобрява неговия животъ. Да вѣрва човѣкъ въ думитѣ на пророцитѣ, и това още не разрешава въпроситѣ на неговия животъ. Отъ всичко, което чете, слуша и разбира, човѣкъ трѣбва да се ползува за подобряване на своя животъ, за разрешаване на своитѣ трудни задачи. Това, именно, благовествува ангелътъ. Вие трѣбва да бѫдете носители на Божията Любовь, на великата чистота въ живота. Мнозина се хвалятъ съ своитѣ чувствувания. Тѣ казватъ, че чувствуватъ Божията Любовь. — Не е въпросъ до чувствуванията, които се изпаряватъ като водата: днесъ ги има, утре ги нѣма. Такива чувствувания иматъ нѣкои млади моми и момци. Като се влюбятъ, тѣ ставатъ щедри, готови на всички жертви, но щомъ се оженятъ, всичко изчезва. Тѣ се чудятъ, кѫде е отишло онова красивото, великото чувство, което ги е вдъхновявало. Много естествено! Това не е любовь, това съ чувствувания, влюбвания, които, както се явяватъ, така изчезватъ. Това, което всѣки день се мѣни въ човѣка, не е любовь. Истинската любовь никога не се промѣня. При тази любовь не ставатъ никакви промѣни, нито въ сърдцето на момата, нито въ сърдцето на момъка. При истинската любовь не ставатъ никакви вѫтрешни промѣни и колебания. Вѫтрешно, човѣкъ е тихъ и спокоенъ, безъ никакви вълнения, като здравъ, добре построенъ параходъ. Външно, може да се вълнува, но вѫтрешно е тихъ, безъ никакво вълнение. Параходътъ може да се движи, да се клатушка на една и на друга страна, но има една точка въ него, която винаги запазва своето равновесие. Изгуби ли равновесието си въ тази точка, параходътъ неизбѣжно ще потъне. Такава точка на равновесие сѫществува и въ човѣшкия животъ. Човѣкъ може да се обезсърдчава, да скърби и да плаче, но никога не трѣбва да изгубва равновесието въ тази точка. Съвременнитѣ хора говорятъ за любовь, търсятъ я, плачатъ за нея, разискватъ върху нея, но все още не сѫ дошли до истинската любовь. Днесъ, всички хора сѫ поставени на изпитъ, тѣ сами да видятъ, докѫде сѫ стигнали въ любовьта. Запримѣръ, добра жена се оженва за лошъ, неразбранъ мѫжъ, за да види, доколко тя е готова да изяви Божията Любовь. Ако има тази любовь въ себе си, тя ще бѫде готова и като я тормози мѫжътъ ѝ, да му покаже, че Богъ живѣе въ нея. Рече ли да бѣга отъ мѫжа си, тя не е проявила правилно Божията Любовь. Въ лицето на лошия мѫжъ, жената трѣбва да вижда единъ отъ любимитѣ синове на Бога, тя трѣбва да го обича, заради Господа. Сѫщото се отнася и до мѫжа. Въ лицето на своята лоша и упорита жена, мѫжътъ трѣбва да вижда Бога и да я обича заради Него. Този е последниятъ изпитъ, на който се поставя всѣки човѣкъ, билъ той мѫжъ или жена. Ако жената е лоша и постоянно ругае, хока, бие мѫжа си, той трѣбва да ѝ отговаря съ любовь, съ търпение. Ако мѫжътъ е лошъ, жената трѣбва да се отнася къмъ него съ търпение и любовь. Лошата жена и лошиятъ мѫжъ, при Бога сѫ отлични души, Неговъ възлюбенъ синъ и Негова възлюбена дъщеря. Ако мѫжътъ се оплаква отъ жена си и жената — отъ мѫжа си, това е стара философия, която е отживѣла вече своето време. Питамъ: колко отъ съвременнитѣ хора могатъ да издържатъ на този изпитъ? Досега азъ съмъ срещналъ само единъ такъвъ човѣкъ, и то българинъ. Жена му го бие, хока, а той се моли за нея, Богъ да я благослови. Както и да се отнася съ него, той счита себе си, виновенъ за всичко. Той казва: Жена ми е добра, но азъ съмъ лошъ човѣкъ. Ако бѣхъ добъръ, нѣмаше да я предизвиквамъ да ме бие. Като гледа, какъ издържа на всичко, най-после жена му се трогва отъ него, започва да го жали и да му се извинява, че е постѫпила зле съ него. И въ края на краищата, той побеждава. Съ търпението, съ любовьта си, той понася всичко геройски. Този е единствениятъ българинъ, който е разрешилъ добре изпита си. Той е сольта на българитѣ. Не е лесно човѣкъ да издържи на такива ругания, безъ да се вкисне вѫтрешно, безъ да изгуби своето достойнство и отгоре на това, и да благодари за всичко. Той казва: Ако бѣхъ уменъ човѣкъ, жена ми нѣмаше да ме бие. Това значи търпение, съзнание и убеждение. Този човѣкъ има убеждение и затова издържа на всички изпитания. Като издържи изпита си, невидимиятъ свѣтъ го признава за герой и го възнаграждава. Съвременнитѣ хора сѫ поставени на сѫщия изпитъ, но малцина могатъ да го издържатъ. Нѣкой казалъ една обидна дума на нѣкого, и той веднага се оплаква. — Какво е видѣлъ той? Нищо още не е получилъ. Една обидна дума е едно малко драсване, нѣкѫде по тѣлото. Каква болка може да причини малкото драсване на човѣка? Много има още човѣкъ да страда. Желанието на Бога не е да направи човѣка мекушавъ, нито суевѣренъ, но да се стреми да пробуди въ себе си Божественото начало, че като минава презъ вода и презъ огънь, да остане чистъ като злато, да не се окислява. „И видѣхъ другъ ангелъ, че летѣше по небето, който имаше вѣчното благовестие“. Въ благовестието седи силата, къмъ която човѣкъ се стреми. Въ благовестието се заключва вѫтрешното търпение на човѣка. Две слугини на богати господари били задължени да занесатъ нѣкѫде две кошници, пълни съ нѣщо, което тежало 20 килограма. Едната носѣла кошницата си и отъ време на време пѣела. Втората носѣла кошницата, но презъ всичкото време мълчала. Като гледала, какъ другарката ѝ върви напредъ и пѣе, тя я запитала: Не тежи ли кошницата ти, че можешъ и да пѣешъ още? — Не ми тежи. — Защо? Нали и тя тежи 20 килограма, като моята? — Да, но азъ имамъ въ кошницата си едно особено цвѣте, което намалява нейното тегло. — Какъ се казва това цвѣте? Дай и на мене отъ него. — Това цвѣте се казва търпение. Съвременнитѣ хора нѣматъ нужното търпение, вследствие на което, се оплакватъ едни отъ други. Майката се оплаква отъ дъщеря си и отъ сина си. Дъщеря ѝ и синътъ ѝ сѫ много добри, но тя не ги познава. Децата се оплакватъ отъ родителитѣ си. Много добри сѫ родителитѣ имъ, но тѣ не ги познаватъ. Учителитѣ се оплакватъ отъ ученицитѣ си, ученицитѣ — отъ учителитѣ си, защото не се познаватъ. Днесъ, хората не могатъ да се търпятъ, само защото не се познаватъ. Тѣ не се познаватъ помежду си, но и Бога не познаватъ. Щомъ не познаватъ Бога, тѣ не познаватъ и любовьта. Кога хората ще се познаятъ? — Когато започнатъ да любятъ. Любовьта разрешава всички въпроси. Дето е любовьта, тамъ е истината. Дето е истината, тамъ е свободата. „И видѣхъ другъ ангелъ, който имаше вѣчното благовестие“. Когато ангелътъ на благовестието дойде при васъ, благодарете, че ви предстои работа. Каквато работа и да ви се даде, приемете я съ благодарность, безъ никакво роптание. Работата повдига човѣка, а не го унижава. Не работата, а роптанието унижава човѣка. Колкото по-съзнателно работи човѣкъ, толкова по-лесно урежда, работитѣ си. Отъ степеньта на съзнанието зависи, дали човѣкъ ще уреди работитѣ си въ единъ моментъ, или въ продължение на хиляда години. Само Богъ е въ състояние да уреди живота на всички сѫщества, но затова се изискватъ правилни отношения къмъ Него. Богъ е въ състояние въ единъ моментъ само, да направи човѣка щастливъ и богатъ, но той трѣбва да бѫде готовъ, да получи това щастие и това богатство. Не е ли готовъ, щастието и богатството, които може да придобие, вмѣсто радости, ще му създадатъ страдания. Когато нѣкой дойде при мене и ме пита, какво трѣбва да прави, за да бѫде щастливъ, азъ му казвамъ: Тръгни следъ мене! Той тръгва следъ мене и гледа, какво правя. Азъ взимамъ лопата въ рѫка, и той взима лопата. Гледа лопатата и се чуди, за лопата ли е роденъ. За да не изпада въ противоречие, човѣкъ трѣбва да научи смисъла на лопатата. Лопатата символизира човѣшкия езикъ. Ако съ помощьта на своята лопата, т. е. съ своя езикъ, човѣкъ не може да изхвърли всички лоши думи отъ устата си и лоши чувства отъ сърдцето си, езикътъ му е безпредметенъ. При това, той така трѣбва да изхвърли лошото отъ себе си, че никой да не го забележи. За тази цель, той трѣбва да си послужи съ свещения огънь на любовьта, който всичко изгаря. Отъ устата на човѣка трѣбва да излизатъ само чисти нѣща. Въ това седи новото учение. Ако религиитѣ и сектитѣ сѫществуватъ само за споръ, кое вѣрую е по-право, тѣ нѣматъ смисълъ. Обаче, ако религиитѣ, сектитѣ и ученията иматъ за цель да посочатъ на човѣка правия пѫть за придобиване на любовьта, на мѫдростьта и на истината, и да го научатъ да се жертвува, да посвети живота си въ служене на Бога, тѣхното сѫществуване има смисълъ. Всички хора трѣбва да работятъ: съ чукове, съ лопати и мотики, съ пера, съ четки и бои въ рѫка; тѣ трѣбва да изпращатъ въ свѣта своитѣ велики мисли и чувства. Каквото човѣкъ изпрати или даде отъ себе си, единъ день ще му се върне, даже съ лихвитѣ. Това значи, да се даде на човѣка право да участвува въ великитѣ Божии блага. Ще дойде день, когато страданията, болеститѣ, недоразуменията, сиромашията ще дигнатъ своитѣ вещи и ще си заминатъ. Това може да стане още сега, но хората не сѫ готови да повѣрватъ въ тѣзи възможности. Онѣзи, които не разбиратъ законитѣ на живота, казватъ: Какво и по какъвъ начинъ ще служа на Бога, щомъ не съмъ наредилъ още работитѣ си. Първо трѣбва да свърша училище, да се оженя, да родя деца, да ги отгледамъ, че тогава ще служа на Бога. — Не, чака ли да нареди работитѣ си и тогава да служи на Бога, човѣкъ никога нѣма да дойде до това положение. Дойде ли до служене на Бога, и мѫжътъ, и жената, и децата, и говедата на човѣка, трѣбва да се посветятъ на това служене. Човѣкъ трѣбва да служи на Бога при всички условия на живота си. Като господарь, човѣкъ трѣбва да даде възможность и на животнитѣ около него да почувствуватъ, че той служи на Бога. — Какъ ще имъ покаже това? — Като имъ даде възможность, поне единъ день въ седмицата да си починатъ отъ работа. Той трѣбва да си каже: Както азъ работя шесть деня, а седмиятъ посвещавамъ изключително на Бога, така също и на животнитѣ трѣбва да дамъ този день почивка. Човѣкъ трѣбва да работи шести деня презъ седмицата по осемь часа на день, а седмиятъ день да почива. Коньтъ пъкъ, трѣбва да работи всѣки день по два часа, а седмиятъ день — осемь часа. Колкото пари спечели този день, господарьтъ му трѣбва да ги раздаде на бедни. Това значи служене за Бога. Нѣкой иска да знае, колко пари трѣбва да дава на просяци. Защо задава такъвъ въпросъ? Защото нѣма правилна мѣрка за даване. Когато обичате нѣкой човѣкъ, питате ли, колко трѣбва да му дадете? Щомъ обичате нѣкого, вие не питате, колко и какво трѣбва да му дадете. Щомъ не го обичате, питате, колко трѣбва да му дадете. Следователно, ако искате да знаете, колко и какъ трѣбва да дадете на нѣкой човѣкъ, вие трѣбва да го обикнете. Любовьта опредѣля даването. Когато давате споредъ законитѣ на любовьта, този който приема паритѣ, ще задържи за себе си само толкова, колкото му сѫ нужни, а останалитѣ ще върне назадъ. Който нѣма любовь, той всѣкога е готовъ да вземе повече пари, отколкото му трѣбватъ. Той ще започне да разправя, че има жена, деца и се нуждае отъ повече пари. И тъй, стане ли въпросъ за даване пари на човѣка, за предпочитане е да му се помогне по всѣкакъвъ другъ начинъ, да му се създадатъ условия да работи, да изкарва самъ прехраната си, но да не очаква на милостьта на хората. Паритѣ развалятъ хората. Получи ли нѣкаква парична помощь, човѣкъ очаква на втора, на трета, и по този начинъ губи вѣра въ себе си. Богъ изисква отъ всички хора да работятъ съ любовь, съ мѫдрость и знание, съ истина и свобода. Като работятъ така, тѣ ще разрешатъ всички противоречия въ живота си. Така тѣ ще се домогнатъ до положителната наука въ живота, до науката на великата любовь. „Вѣчно благовестие“. Това благовестие се отправя къмъ всички народи, да се обърнатъ къмъ Живия Господъ, Който дава животъ на всички сѫщества на земята. Щомъ се обърнатъ къмъ Бога, всички народи ще се насърдчатъ, ще тръгнатъ въ правия пѫть. 7. Беседа отъ Учителя, държана на 13 октомврий, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.
  3. 1929_10_06 Забранихме му

    "Крадецът и пастирят", Сила и живот, тринадесета серия, т.1 (1929), Издание 1938 г., София Книгата за теглене - PDF Съдържание Забранихме му. „И понеже не следва съ насъ, забранихме му“. Лука 9: 49. Съвременната култура си служи съ метода на забраната, на ограничавания и наставления. Навсѣкѫде се прилагатъ закони и правила. Навсѣкѫде се чуватъ наставления, морализирания — това да не правишъ, онова да не правишъ. Дето и да се обърнете, навсѣкѫде чувате, какъ и какви дрехи, обуща и шапки трѣбва да носи човѣкъ; какви трѣбва да бѫдатъ коситѣ му — кѫси или дълги, кѫдрави или гладки; какъ трѣбва да нарежда и чисти кѫщата си; какъ трѣбва да готви и каква храна да употрѣбява — месна или вегетарианска. Не само това, но между хората се повдига въпросътъ, колко време трѣбва да учи човѣкъ; трѣбва ли да се специализира и т. н. Изобщо, свѣтътъ е пъленъ съ правила и закони, които човѣкъ трѣбва да изучава и прилага въ живота си. Тъкмо научи тия правила, чувате единъ день, че го задигнали за онзи свѣтъ. — Защо? — Защото и за онзи свѣтъ сѫ нужни учени хора. Докато е на земята, човѣкъ все има какво да учи. Ако нѣмаше какво да учи, той щѣше да напусне земята и да отиде на онзи свѣтъ, дето се нуждаятъ само отъ учени хора. На земята има и учени, и прости, а на небето — само учени. Сегашнитѣ хора постоянно повдигатъ въпроса за свободата: едни подържатъ, че човѣкъ трѣбва да бѫде свободенъ, а други — че не трѣбва и не може да бѫде свободенъ. — Докато е обиколенъ отъ правила и закони, какво да прави, какъ да се облича, какво да яде, какви отношения да има съ ближнитѣ си, човѣкъ не може да бѫде свободенъ. Бащата въ единъ домъ е месоядецъ, а синътъ — вегетарианецъ. Тѣ започватъ да спорятъ, кой отъ тѣхъ има право. Въ дадения случай бащата има право, защото синътъ се е родилъ чрезъ него, и трѣбва да следва неговия пѫть. Вълчето нѣма право да се отказва отъ храната на баща си вълкъ. Обаче, и агнето нѣма право да се отказва отъ храната на баща си овенъ. По законъ е така, но важно е да се знае, кой и какъвъ е билъ истинскиятъ баща на сина. Днесъ хората сѫ размѣсени: нѣкои отъ тѣхъ сѫ били месоядци, а впоследствие сѫ станали вегетарианци; други пъкъ сѫ били вегетарианци, а отпосле сѫ станали месоядци. Това смѣшение въ начина на живѣене, на хранене, е създало редъ противоречия между хората. Нѣкога, въ далечното минало, вълкътъ челъ една свещена книга и подъ влияние на великитѣ Божии принципи, решилъ да изправи живота си. Като проследилъ живота на своя родъ, той си казалъ: Не може повече да се върви въ този пѫть. Нашиятъ родъ е извършилъ голѣми грѣхове и престѫпления, които трѣбва да се изправятъ. Не измѣнимъ ли живота си, наказанията неизбѣжно ще ни следватъ. Въодушевенъ отъ решението си, той започналъ да се моли, да пости, отказалъ се отъ месо и тръгналъ по свѣта да проповѣдва вегетарианство и добъръ животъ. Въ което село влизалъ да проповѣдва, навсѣкѫде го били. Който и да го чувалъ да проповѣдва за вегетарианството, никой не му вѣрвалъ. Въ това село го били, въ онова село го били, оттукъ-оттамъ го пѫдили, нищо не му давали да яде, вследствие на което той измършавѣлъ, отслабналъ, станалъ неузнаваемъ. Три деня гладувалъ и най-после си казалъ: Нищо нѣма да излѣзе отъ моята проповѣдь. Хората не сѫ готови още за новъ животъ. Ако продължавамъ по този начинъ, и отъ мене нищо нѣма да остане. Ще продължа пѫтя си и когото пръвъ срещна, ще го изямъ. Не искамъ вече да проповѣдвамъ на тия некултурни хора! Вълкътъ тръгналъ на пѫть и гледалъ, дано намѣри нѣщо за ядене. Първиятъ, когото срещналъ, билъ единъ конь, който спокойно пасълъ трева. — Какво правишъ тукъ? — Трева пася. — Знаешъ ли, че мога да те изямъ? Цѣли три деня нищо не съмъ ялъ. — Зная, че можешъ да ме изядешъ. Слушай, преди да направишъ това, услужи ми съ нѣщо, отъ което ти пръвъ ще се ползувашъ. — Съгласенъ съмъ. Каква услуга искашъ да ти направя? — Заднитѣ и преднитѣ ми крака сѫ подковани, петала имамъ. Като ме изядешъ, петалата ще влѣзатъ въ гърлото ти и ще те задавятъ. Баща ми бѣше благороденъ по характеръ, и понеже и азъ нося тази чърта, не искамъ да ти причина никакво зло. Затова, иди отзадъ, при заднитѣ ми крака, и се опитай да извадишъ петалата ми. После ще извадишъ петалата на преднитѣ ми крака и свободно ще ме изядешъ. Вълкътъ веднага пристѫпилъ къмъ работа, но въ това време коньтъ му ударилъ два силни ритника по главата, и вълкътъ се търкулилъ на земята. Доста време трѣбвало да мине, докато се окопити и стане отъ земята. Коньтъ хукналъ да бѣга и се скрилъ отъ погледа на вълка. Като видѣлъ, какъ коньтъ го излъгалъ, вълкътъ си казалъ: Чудна работа! Четохъ свещената книга, ходихъ да проповѣдвамъ, просвѣтихъ се, а можахъ да повѣрвамъ на единъ конь, че за да го изямъ, трѣбва да вадя петалата му. Сега вече никого не слушамъ. Тръгвамъ нататъкъ и когото срещна, ще го изямъ. Втори пѫть не ставамъ налбантинъ, да вадя петалата на коня. Като вървѣлъ по-нататъкъ, вълкътъ видѣлъ два овена. Той спрѣлъ предъ тѣхъ и ги запиталъ: Какво правите? — Споримъ нѣщо за тревата. — Е, сега поне вие нѣма да ми избѣгнете. Преди да се срещна съ васъ, видѣхъ единъ конь, който ми каза, че за да го изямъ, трѣбва да сваля петалата му. Азъ започнахъ да свалямъ петалата му, но той ме ритна и избѣга. — А, ние нѣма да постѫпимъ като него. Ние сме готови да ни изядешъ, но съ условие да ни оставишъ свободни да се затичаме и когото отъ насъ пръвъ хванешъ, ще го изядешъ днесъ; когото втори хванешъ, ще го изядешъ утре. Така ще се осигуришъ за два деня. Вълкътъ се съгласилъ на това условие и се отдалечилъ малко отъ тѣхъ, да имъ даде възможность да се засилятъ. Овнитѣ се засилили и се хвърлили право къмъ него съ рогата си. По този начинъ, тѣ счупили четири ребра на вълка, повалили го на земята и избѣгали. Като видѣлъ, че и този пѫть останалъ излъганъ, вълкътъ направилъ голѣмо усилие да се дигне отъ земята и продължилъ пѫтя си, като си казвалъ: Не вѣрвамъ вече на никого. Когото срещна сега, нито петалата му ще вадя, нито ще го оставямъ свободно да тича, за да се осигурявамъ за два деня. Достатъчно ми е, каквото днесъ намѣря. За утрешния день нѣма да мисля. Излъганъ и разочарованъ отъ живота, вълкътъ срещналъ една добре угоена свиня. — Стой, ей сега ще те изямъ! Не искамъ да се разправямъ съ тебе. Два пѫти съмъ лъганъ, трети пѫть не се подавамъ на никакви лъжи. Коньтъ ме излъга, ритна ме съ крака си, счупи ми нѣколко зѫба и избѣга. Овнитѣ ме удариха въ ребрата, счупиха ми четири ребра и избѣгаха. Съ тебе вече лесно ще се справя. — Постѫпи, както знаешъ, казала свинята. Азъ отдавна те чакамъ да дойдешъ. Преди да ме изядешъ, искамъ да ти изпѣя една пѣсень. Ние, свинетѣ, сме добри пѣвци. Като ме изядешъ, ще помнишъ поне, че си чулъ една хубава пѣсень. — Вижъ, щомъ става въпросъ за пѣсень, съгласенъ съмъ да те изслушамъ. Азъ обичамъ пѣснитѣ. — Свинята веднага започнала да грухти, да вика, но толкова тревожно, че събрала около себе си много свине. Всички заедно погнали вълка и се освободили отъ него. Съвременнитѣ хора се намиратъ въ положението на този вълкъ. Щомъ се намѣрятъ предъ нѣкаква мѫчнотия, тѣ започватъ да мислятъ, какъ да излѣзатъ отъ нея. Щомъ объркатъ работитѣ си, тѣ започватъ да мислятъ, какъ да ги оправятъ: все ги оправятъ, и все неоправени оставатъ. И най-после, като не могатъ да ги оправятъ, тѣ казватъ: На онзи свѣтъ ще се оправимъ. — Ако човѣкъ не може да нареди работитѣ си на земята, на онзи свѣтъ никога нѣма да ги нареди. Въ онзи свѣтъ работитѣ сѫ наредени, но човѣкъ трѣбва да се запита, може ли да влѣзе въ онзи свѣтъ? Работитѣ въ училището сѫ наредени, но важно е, може ли човѣкъ да постѫпи въ това училище? — Защо работитѣ на хората оставатъ неуредени? — Защото тѣ живѣятъ изключително съ закони и правила, съ ограничения и наставления. За да изпълни всичко, което му се заповѣдва, човѣкъ всѣки день се зарича това да не прави, онова да не прави и върши тъкмо това, което не иска. Въ това отношение, човѣкъ мяза на вълка, който казалъ, че втори пѫть нѣма да вади петалата на коня, нѣма да се лакоми за двата овена, нѣма да иска пѣсеньта на свинята и т. н. Въпрѣки това, той върши всичко онова, което се зарича да не прави. Науката на 20 в. се е развила много. Тя е дошла до голѣми постижения въ всички области — музика, художество, литература, медицина, архитектура, но въпрѣки това, по-голѣмата часть отъ хората сѫ болни и нещастни: 25 % отъ съвременнитѣ хора страдатъ отъ туберкулоза, 35 % — отъ неврастения, 15 % — отъ вѫтрешни болести, 20 % — отъ външни — кожни и мускулни. Едва ли 5 % отъ хората на земята, могатъ да се радватъ на абсолютно здраве. И това сѫ гениитѣ на човѣчеството, които разбиратъ и прилагатъ законитѣ на здравето. „И понеже не следва съ насъ, забранихме му.“ Както виждате, и Христосъ дойде въ свѣта да помага на хората, но понеже не ходѣше по тѣхния пѫть, разпнаха Го. Обаче, Христосъ казва: „Който не е противъ насъ, той е съ насъ“. Христосъ гледа широко на нѣщата. Ако влѣзете днесъ въ православната църква, веднага ще се натъкнете на редъ правила: трѣбва да се кръстите, да палите свѣщи, да цѣлувате икони и т. н. Ако влѣзете въ евангелска църква, трѣбва да седнете на столъ, да се молите, да пѣете. Въ която църква и да влѣзете, навсѣкѫде ще се натъкнете на специаленъ начинъ на молене. Който не се съобразява съ методитѣ и правилата на дадена църква, той минава за еретикъ, за чужденецъ. Иска ли да остане въ дадена църква, веднага ще почнатъ да го учатъ, какъ трѣбва да постѫпва. Влѣзете ли между учени, философи или писатели и започнете да говорите съ тѣхъ, веднага ще ви направятъ бележка, че не говорите граматически, че не знаете последнитѣ открития на науката, и т. н. Добре е, да се правятъ бележки на човѣка, но виждаме, че ония, именно, които държатъ много на правописъ, на стилъ, на изложение, които знаятъ много нѣща, не прилагатъ въ живота си това, което знаятъ. Единъ баща ималъ двама сина. Единъ день, той ги извикалъ и имъ казалъ: Вие трѣбва да заминете за чужбина, да се учите. За тази цель, на единия давамъ половинъ килограмъ сирене, а на другия — кило брашно. Като намѣрите вода, ще турите брашното въ нея и ще го замѣсите. После, ще измиете сиренето добре, ще го залѣете съ вода и ще го оставите въ водата, да видите, какво ще стане. Братята тръгнали на пѫть и гледали, кѫде ще намѣрятъ вода. Най-после спрѣли предъ едно блато. Единиятъ отъ тѣхъ застаналъ на северната страна на блатото и сипалъ брашното въ водата. Той наблюдавалъ, какъ брашното се размивало въ водата, постепенно потъвало, докато съвсемъ изчезнало. Вториятъ заелъ южната страна на блатото. Той извадилъ парчето сирене, измилъ го малко и го хвърлилъ въ блатото. Въ скоро време сиренето изчезнало, изяли го рибитѣ и жабитѣ, които живѣли въ това блато. Какво представятъ брашното и сиренето? — Тѣ представятъ таланти, които човѣкъ трѣбва да развива. Какво правятъ хората съ талантитѣ, които имъ сѫ дадени? Тѣ тръгватъ съ тѣхъ, обикалятъ свѣта, но не работятъ. Тѣ искатъ съ малко трудъ да придобиятъ голѣми резултати. Голѣми постижения има само онзи, който прилага талантитѣ си въ работа, т. е. онзи, който прилага Божественитѣ закони. Така само, той вижда, че въ Божествения свѣтъ нѣма никакви противоречия. Който прилага Божественитѣ закони въ живота, той може да разреши правилно всички въпроси: индивидуални, семейни, социални и общочовѣшки. Решава ли ги само научно, по пѫтя на ума, и следъ хиляди години, той нѣма да ги разреши. Хиляди години вече сѫ изминали, откакъ хората решаватъ тия въпроси, но не сѫ ги разрешили. Още хиляди години ще минатъ, и пакъ нѣма да ги решатъ. — Защо? — Защото ги решаватъ по личенъ пѫть. Дето личностьта работи, тамъ има обезсърдчавания, разочарования, противоречия, отлагания и т. н. Ако решаватъ въпроситѣ отъ обществено гледище, въ края на краищата, хората ще кажатъ, че обществото не е готово още, не е време сега да се разглеждатъ въпроситѣ на живота. Обаче, дойдатъ ли до Божествено разрешаване на въпроситѣ, хората се натъкватъ на голѣмо изобилие. Изобилието решава въпроситѣ. И тъй, личното разрешаване на житейскитѣ проблеми, подразбира очакване на материални блага. Младиятъ момъкъ иска да се ожени за умна и красива мома, да я повдигне предъ хората, всички да говорятъ за неговата жена. Щомъ се ожени за нея, той обръща другъ листъ: започва да ѝ се налага, да върши само това, което му е приятно, да се облича по неговъ вкусъ, да не говори съ други мѫже и да не гледа къмъ тѣхъ. — Какво е придобилъ този мѫжъ отъ своята умна и красива жена? — Не само, че нищо не е придобилъ, но даже я съсипалъ. Тя изгубва свободата си, красотата си и вмѣсто да се радва на живота, тя съвършено се отчайва. Ревностьта, било отъ страна на мѫжа, или отъ страна на жената, ограничава човѣка. Никой нѣма право да се налага на другитѣ, да ги заставя да мислятъ, да чувствуватъ и да постѫпватъ така, както той мисли, чувствува и действува. Това виждаме не само въ семейния животъ на хората, но и въ религиозния имъ животъ. Ще влѣзе нѣкой човѣкъ въ едно религиозно общество и веднага ще го заобиколятъ, и ще почнатъ да го учатъ, какъ да се държи, какъ да се моли, какви правила да изпълнява, и т. н. Не се ли подаде на тѣзи наставления, веднага го признаватъ за некултуренъ и го заплашватъ, че съ тѣзи разбирания, той не може да влѣзе въ Царството Божие. Не само това, но понѣкога човѣкъ започва да се налага и на себе си, да си внушава различни отрицателни мисли, да се съмнява въ Бога, въ Христа, дори и въ себе си. Понѣкога пъкъ си внушава, че всичко може да направи. Той си казва: И азъ мога да бѫда Синъ Божий, като Христа. — И ти можешъ да бѫдешъ Синъ Божий, и ти можешъ да бѫдешъ като Христа, но трѣбва да имашъ Христовия духъ въ себе си. Това значи: каквото Христосъ прави, и ти да го правишъ. Който иска да бѫде ученикъ на Христа, той трѣбва да върви по Неговитѣ стѫпки, да знае всичко, което Учительтъ му е преподалъ. „Дето сѫ двама или трима, събрани въ мое име, тамъ съмъ и азъ“. Какво приложение има този стихъ въ живота? За да се познае присѫтствието на Христа между хората, нека двама или трима души се събератъ на едно мѣсто и се помолятъ въ името на Христа за нѣкой боленъ. Ако болниятъ оздравѣе, Христосъ, наистина, присѫтствува между тѣхъ. Съвременнитѣ хора минаватъ за християни, безъ да изпълняватъ Христовото учение. Запримѣръ, нѣкой човѣкъ има лошо разположение на духа, мѫчи се отъ мрачни и отрицателни мисли, безъ да може да си помогне. Казано е, обаче, въ Писанието: „Този духъ не излиза, освенъ съ постъ и молитва“. Ако кажатъ на този човѣкъ да пости, той отрича поста, отрича молитвата. Постътъ, молитвата, допринасятъ нѣщо на човѣка. Чрезъ постъ, човѣкъ придобива въздържание. Който яде на време и умѣрено, той пости. Съвременнитѣ хора не ядатъ на време, но когато имъ дойде на умъ. Тѣ не се съобразяватъ съ времето, което природата е опредѣлила. Тя точно е опредѣлила времето, когато човѣкъ трѣбва да яде. Никой народъ, никой човѣкъ, не се храни на опредѣленото отъ природата време. — Защо? — Защото се натъкватъ на редъ отрицателни мисли и чувства, които развалятъ разположението. Тъкмо се храните, и кредиторътъ ви, съ полица въ рѫка, влиза въ стаята при васъ, иска да му платите. Това разваля разположението ви. Ученикъ отива на изпитъ, но пропада. Връща се у дома си неразположенъ, безъ желание да яде. Жена готви обѣдъ на мѫжа си, но по невнимание яденето прегаря. Връща се мѫжътъ отъ работа, и като хапва отъ прегорѣлото ядене, започва да се сърди на жена си. Следъ това, и двамата не могатъ да ядатъ, недоволни сѫ единъ отъ другъ. Съвременнитѣ хора, въпрѣки науката, съ която разполагатъ, сѫ дошли до положение други да ги учатъ, какъ да се хранятъ, каква храна да употрѣбяватъ и т. н. Срѣщате една млада майка, и тя веднага ви запитва, какъ и съ какво трѣбва да храни детето си. — Много проста работа. Щомъ е родила, щомъ е станала майка, тя трѣбва да кърми детето си съ своето млѣко. Ако нѣма млѣко, не е трѣбвало да ражда. Дете, което не е кърмено отъ майка си, не може да стане човѣкъ. Дете, което не е кърмено отъ майка си, не може да стане гений, нито светия. Когато майка кърми детето си три години наредъ, тя трѣбва да живѣе чистъ животъ, безъ да допусне една отрицателна мисълъ въ ума си. Че кѫщата имъ изгорѣла, че мѫжътъ ѝ я напусналъ, това не трѣбва да нарушава нейния миръ. Презъ тѣзи три години, тя трѣбва да бѫде тиха и спокойна. Какво правятъ сегашнитѣ майки? Тѣ хранятъ децата си съ различни кашички отъ овесъ, отъ просо, ечемикъ и т. н. Тѣзи кашички не могатъ да предадатъ на детето онѣзи елементи, които майчиното млѣко съдържа. Въ млѣкото на жената се съдържатъ разумни сили, които въ никаква друга храна не можете да намѣрите. И овчето, и кравето млѣко сѫ добри, но тѣ изключватъ отъ себе си онѣзи разумни сили, които млѣкото на жената съдържа. Ето защо, ние се чудимъ, когато хората, при науката и знанието, които носятъ въ себе си, не знаятъ, какъ да се хранятъ и какъ да живѣятъ. Овцата знае, какъ да храни малкитѣ си, а човѣкъ, създаденъ по образъ и подобие Божие, не знае. Казано е въ Писанието: „Колко по-горе седи човѣкъ отъ овца!“ Като изучаваме живота, науката, културата на съвременнитѣ хора виждаме, че всичко върви по обратенъ пѫть. Градинаритѣ отглеждатъ цвѣтя, зеленчуци, плодни дървета, не по нови начини, но по старъ пѫть. Новиятъ пѫть предвижда работа съ любовь: самъ ще садишъ, самъ ще поливашъ, безъ да отправишъ една лоша дума, едно лошо чувство или желание къмъ кого и да е. Ще садишъ, ще разкопавашъ и ще поливашъ съ пѣсни, и съ красиви и свѣтли мисли въ себе си. Самъ ще рѣжешъ лозитѣ си, самъ ще ги завързвашъ. Това, което сегашнитѣ градинари правятъ съ лозитѣ и съ плоднитѣ дървета, не е никаква култура. Това е чисто варварство. Съ такава култура нищо не се постига. Дърветата могатъ изобилно да раждатъ, но плодоветѣ имъ не носятъ никакво здраве, никакво благоденствие на човѣчеството. Плодъ, който е отглежданъ съ любовь, не гние лесно. Той запазва свежестьта си съ месеци. Направете опитъ. Посадете едно плодно дръвче и въ продължение на 12 години го отглеждайте съ пѣсень, съ молитва, съ разположение и вижте следъ това, какви резултати ще имате. Плодоветѣ на това дърво ще носятъ благословение за цѣлия ви домъ. Сѫщото може да се приложи и при отглеждане на децата. Ако при отглеждане на детето си, майката вложи своята любовь, сила и духъ, отъ това дете великъ човѣкъ ще стане. До 21 годишна възрасть, тя не трѣбва да позволява да се докосватъ до сина или до дъщеря ѝ. Докато момата и момъкътъ не станатъ на 21 години, освенъ майката и бащата, никой нѣма право да се докосне до тѣхъ. Презъ бременния периодъ, жената трѣбва да води съвършено чисть животъ: по мисли, по чувства и по действия. Сѫщото се изисква и отъ бащата. Съвременнитѣ хора прилагатъ редъ методи при възпитание на децата, работятъ за изправяне на свѣта, но при всичкитѣ си усилия, тѣ нѣматъ успѣхъ. — Защо? — Методитѣ имъ сѫ отвънъ само нови, а вѫтрешно — стари. По този начинъ, свѣтътъ не може да се оправи. Въ свѣта идатъ такива страдания, каквито хората не могатъ да си представятъ. Страданията ще оправятъ хората. Отъ дума само, тѣ не се учатъ, не се възпитаватъ. Българинътъ има една лоша чърта въ характера си, която не се възпитава лесно, а именно: разрушителностьта е силно развита въ него. Когато българинътъ мине покрай оградата на своя съседъ, той ще вземе единъ прѫтъ отъ нея, да си услужи съ него. Втори, трети минаватъ, и всѣки си взима по единъ прѫтъ. Като видятъ съседа си, тѣ ще му кажатъ, че сѫ си взели по единъ прѫтъ. — Нѣма нищо, спокойно отговаря съседътъ. Обаче, следъ известно време тукъ-тамъ на оградата му се явяватъ дупки, отдето свинетѣ на съседитѣ му започватъ да се провиратъ. Това говори за разрушителностьта на българина. Ако той е толкова силенъ въ творчеството, колкото въ разрушителностьта, отъ него гений би излѣзълъ. — Защо българитѣ досега, не сѫ дали нито единъ гениаленъ човѣкъ? — Защото въ характера си иматъ известни чърти, които трѣбва да се възпитаватъ. Тѣзи чърти прѣчатъ на гениалния човѣкъ да се прояви. За да се развие доброто, красивото въ славянитѣ, тѣ трѣбва да минатъ презъ страдания. Ето защо, днесъ никой отъ славянскитѣ народи не минава презъ такива голѣми страдания, както Русия. Лошото, което сѫществува въ славянскитѣ народи, днесъ излиза. Злото, което днесъ виждаме въ свѣта, е било скрито въ човѣка и сега излиза навънъ. Нечистотиитѣ, които се криятъ въ кръвьта на човѣка, трѣбва да излѣзатъ навънъ, въ видъ на цирей. Само по този начинъ, злото ще се изчисти, ще излѣзе вънъ отъ човѣка. „Забранихме му“. Христосъ казва: „Не имъ забранявайте!“ Това значи: не забранявайте на душата си да прояви това, което Богъ е вложилъ въ нея. Човѣкъ трѣбва да изявява навънъ само онова, което е присѫщо на душата му. Ако душата на човѣка иска отъ него да се помоли на Бога, той трѣбва да я послуша. Ще кажете, че материалистичната наука отрича молитвата, отрича сѫществуването на Бога. Чудна работа! Какъвъ синъ е този, който не сподѣля съ баща си нѣколко топли, искрени думи, отъ които и на двамата да бѫде приятно? Какъвъ човѣкъ е този, който не познава своя Създатель и не отправя къмъ Него две синовни думи? Следъ всичко това, хората четатъ молитвата „Отче нашъ, Който си на небето“... Какъ е възможно, човѣкъ да счита себе си за Синъ Божий, а да не познава своя Баща? Нѣкои проповѣдватъ материализъмъ на хората, казватъ имъ, че Богъ не сѫществува, че нѣма защо да Му се молятъ и т. н. Други пъкъ казватъ, че молитвата не е нужна, защото Богъ всичко знае и отговаря на нуждитѣ на човѣка, преди да Му се е помолилъ той. Ако това е така, защо синътъ на нѣкои отъ тѣзи проповѣдници, като отиде въ странство, веднага пише писма на баща си, да му изпрати пари? Щомъ Богъ знае всичко, нека Той внуши на бащата да изпрати пари на сина си, безъ да става нужда последниятъ да пише писмо на баща си. Едно нѣщо трѣбва да имате предъ видъ: когато говорите върху даденъ въпросъ, вие трѣбва да бѫдете последователни и логични. Що е молитвата? Молитвата подразбира контактъ, допирна точка съ Бога, съ разумнитѣ и възвишени сѫщества. Безъ молитва, човѣкъ не може да има никакъвъ контактъ съ живитѣ сѫщества. Нѣкой има нужда отъ пари. Какво трѣбва да направи? Ще отиде при единъ банкеръ и ще му се помоли: Братко, услужи ми за известно време съ две хиляди лева. Щомъ се улесня, ще ги върна. Банкерътъ го поглежда въ очитѣ и му казва: Заповѣдай! Той не го пита, истина ли говори, или не. Банкерътъ знае, че и да го излъже, само единъ пѫть ще успѣе. Втори пѫть, сѫщиятъ човѣкъ не може да го излъже. Това е Божественъ законъ. Той гласи: никой никого не може да излъже два пѫти по единъ и сѫщъ начинъ. Щомъ веднъжъ те излъжатъ по единъ начинъ, ти имашъ вече една опитность. Ако втори пѫть те излъжатъ, тази лъжа ще бѫде изнесена по новъ начинъ. Нѣщата и явленията въ природата не се повтарятъ. Природата обича разнообразие. Време е вече човѣчеството да се върне къмъ новата, къмъ положителната наука. За тази цель всичко, каквото хората знаятъ, трѣбва да го обобщатъ, да го свържатъ въ едно цѣло. Много отрасли отъ науката не сѫ още засегнати, вследствие на което, хората постоянно се лъжатъ. Тѣ познаватъ много нѣща вънъ отъ себе си и далечъ отъ себе си, но себе си, именно, не познаватъ. Какъ е устроено човѣшкото лице, какви сѫ неговитѣ вѫтрешни и външни органи, мускули и клетки по форма, по строежъ, по цвѣтъ, тѣ не знаятъ. Какво значение иматъ формата, цвѣта на лицето, на кожата, както и устройството на всички тѣхни органи, и това не знаятъ. Като не знаятъ тия нѣща, тѣ даже не подозиратъ пакоститѣ, които сами си причиняватъ, посрѣдствомъ своитѣ мисли и желания. Една отрицателна мисъль е въ състояние да разруши красивото, което Богъ е вложилъ въ човѣка. Ако една мисъль разруши тѣлото му, какво остава отъ него? Разруши ли физическото си тѣло преждевременно, човѣкъ остава за дълги години инвалидъ. Физическото тѣло на човѣка е утроба, въ която духовното му тѣло се развива. Апостолъ Павелъ казва: „Ако физическото ни тѣло се разруши, ние ще живѣемъ съ духовното.“ Така може да каже апостолъ Павелъ. Обаче, какво ще каже онзи, който никога не е работилъ духовно върху себе си? Който възкръсне отъ мъртвитѣ, той ще продължава да живѣе съ духовното си тѣло, което е съградилъ. Това, което говоря днесъ, се отнася до ученицитѣ, до вѣрващитѣ, до ония, които искатъ да следватъ Христа. Едно трѣбва да знаете: никой човѣкъ не е въ състояние да разреши противоречията въ свѣта, нито да изправи грѣховетѣ на хората. Самъ човѣкъ, билъ той царь, князъ или какъвъ и да е, не е въ състояние да изправи човѣчеството. Всички хора на земята могатъ да изправятъ човѣчеството. Свѣтътъ може да се оправи, само когато всички хора поотдѣлно се проникнатъ отъ съзнанието, че трѣбва да служатъ на Бога. Каквито закони и да сѫществуватъ на земята, писани или неписани, тѣ не сѫ въ състояние да оправятъ свѣта. Единъ законъ е цененъ, само когато разполага съ методи за приложение. Ако за пълното развитие на едно дърво сѫ нужни 12 години, колко повече години сѫ нужни за развитието на човѣка? Днесъ хората не успѣватъ, защото бързатъ. Съ бързане, работа не става. Всички, които сѫ бързали, сѫ отишли на онзи свѣтъ. Които пъкъ сѫ заминали преждевременно и неподготвени, тѣ не сѫ влѣзли въ онзи свѣтъ, но сѫ още на земята, дето водятъ усилена борба за сѫществуване. Страшно нѣщо е да умре човѣкъ преждевременно. Въ борбата си за сѫществуване, той причинява голѣми пакости на живитѣ хора. Тази е причината, задето срѣщате двама души, които вчера се обичали, а днесъ се каратъ. Братъ и сестра се каратъ, мѫжъ и жена се каратъ, учители и ученици се каратъ. Навсѣкѫде чувате спорове, недоразумения, бой. Защо сѫществуватъ тия недоразумения между хората? Ако сте живѣли между българитѣ, когато турцитѣ ги измѫчвали, ще кажете, че турцитѣ сѫ причина за тѣхнитѣ нещастия. Днесъ вече българитѣ сѫ свободни. Коя е причината за сегашнитѣ имъ страдания и недоразумения? Значи, причината за нещастията на хората се крие далечъ нѣкѫде. Всички хора искатъ да се осигурятъ: нѣкой се нахрани днесъ добре, но пакъ не е доволенъ, мисли, какъ да се осигури за утрешния день. Другъ си направи кѫща отъ две стаи и кухня, но вижда му се малка, иска да се разшири, защото децата растѣли, нѣмало да има за всички мѣсто. Започва да се разширява, но срѣдства нѣма и задлъжнява. Нѣкой се впуща въ едно предприятие, за да забогатѣе повече. Вложи всичкитѣ си пари, но пропада, изгубва и последната стотинка. — Не, при такова разбиране на нѣщата, човѣкъ не може да бѫде щастливъ. При такова разбиране на живота, човѣкъ не може да служи на Бога. Мнозина мислятъ, че като отидатъ на онзи свѣтъ, между ангелитѣ, ще живѣятъ добре. Наистина, при ангелитѣ се живѣе добре. Тамъ престѫпления не могатъ да се вършатъ, но това е механическо постижение, а не органическо. За предпочитане е да имашъ едно глупаво дете, отколкото единъ уменъ волъ. Следъ време, глупавото дете може да стане уменъ човѣкъ и да извърши велики работи, но умниятъ волъ, не може да стане човѣкъ. Волътъ може да свърши нѣкаква работа, каквато ти искашъ, но подъ остенъ, а не по своя инициатива. И тъй, каква цена иматъ за насъ мраморнитѣ чешми, ако водата имъ е пресъхнала? Каква цена иматъ дърветата, които сѫ изсъхнали и не даватъ плодъ? Какво ни ползуватъ обширнитѣ земи, ако не могатъ да се превърнатъ въ плодородни ниви и лозя? Обаче, ако сухитѣ чешми потекатъ, ако изсъхналитѣ дървета прорастнатъ и ако неплодороднитѣ земи се превърнатъ въ плодородни, тѣ се осмислятъ. Отъ тѣзи примѣри, ние отиваме къмъ човѣшкия животъ и търсимъ причината на злото, което е подпушило изворитѣ на живота. Като не мислятъ правилно, хората казватъ, че причината на злото седи въ външнитѣ условия, въ този, въ онзи и т. н.— Не, всичко това е само поводъ за идване на злото. Злото се крие дълбоко въ човѣка. Всѣки самъ е причина за своето нещастие и за своя неуспѣхъ въ живота, а външнитѣ условия и окрѫжаващата срѣда, сѫ само поводъ за отваряне врата на злото. — Ама еди-кой си ме излъга. — Колко пѫти те е лъгалъ? — Щомъ те е излъгалъ веднъжъ, той ти е предалъ единъ урокъ. Ти трѣбваше да си научишъ урока и втори пѫть да не се оставяшъ да те лъже. — Ама слабости имамъ, невежа съмъ. — Това не е извинение. Злото въ свѣта седи въ това, че хората сѫ забравили основния законъ на живота. Тѣ сѫ изгубили правата посока въ живота. Когото и да попитате днесъ, отде е дошълъ, отъ колко години живѣе на земята, ще ви отговори, че не знае. Той ще ви каже, че е дошълъ на земята отъ преди 30 — 40 години. — Това не е знание. Той трѣбва да знае историята на своя животъ, отъ началото на създаването на свѣта досега. Ще кажете, че сте готови да вѣрвате на всѣки, който би разправилъ историята на вашия дълъгъ животъ. — Не е въпросъ до вѣрване. Човѣкъ трѣбва да се домогне до онази положителна наука, която сама ще му разкрие всички тайни на живота. Който знае нѣщата положително, той е силенъ въ своитѣ убеждения. Какви убеждения може да има човѣкъ, който вѣрва въ сиромашията, въ болеститѣ, въ невежеството, въ робството? Каквито сѫ вѣрванията му, такива ще бѫдатъ и убежденията му. Такъвъ човѣкъ никога не може да се повдигне. Обаче, който не вѣрва въ робството, който познава своето високо произхождение, той е свободенъ човѣкъ. Свободата на човѣка зависи отъ мисъльта му. Свободниятъ човѣкъ има права мисъль. Той гледа на нѣщата широко, споредъ както Богъ ги е създалъ. Въ чувствата си той е положителенъ, отъ нищо не се разколебава. Дойде ли до отношенията си къмъ хората, той желае и за тѣхъ всичко онова, което желае и за себе си. Следователно, права мисъль, широки и благородни чувства и безкористна любовь — това сѫ условия за изправяне на човѣчеството. За да върви по този пѫть, човѣкъ трѣбва да бѫде внимателенъ къмъ ума, сърдцето и волята си. Той трѣбва да живѣе така, че да не се отклонява отъ пѫтя, който Богъ му е начърталъ. Запази ли това, животътъ му ще върви, споредъ българската поговорка „по медъ и масло“. — Какъ ще познаемъ, кой е пѫтьтъ, опредѣленъ отъ Бога? — Наблюдавайте, какво прави котката, когато заболѣе. Тя се лѣкува съ постъ. Преди да започне поста, тя изяжда нѣколко стръка отъ особена трева, която ѝ действува очистително. Следъ това пости нѣколко деня, докато оздравѣе. Щомъ оздравѣе, става весела, игрива, храни се добре, както по-рано, като здрава. — Какъ познава котката тревитѣ? Какъ знае да се лѣкува? — Въ нея е вложено едно специално чувство, посрѣдствомъ което, тя сама си помага. Това чувство ѝ подсказва, какво трѣбва да прави. Ако котката може сама да се лѣкува и знае, какъ да се храни, колко повече това е достѫпно на човѣка. Съ помощьта на своето вѫтрешно чувство човѣкъ може да познае, върви ли въ пѫтя, който Богъ му е опредѣлилъ, или се е отклонилъ. Хиляди начини има, когато трѣбва да се помогне на човѣка. Въ такива случаи човѣкъ казва, че Богъ му е проговорилъ. По какво познавате, че Богъ е проговорилъ на човѣка?— Щомъ Богъ му проговори, всичкитѣ му слабости и недѫзи се свалятъ отъ него, както се сваля кожата на змията. Той се чувствува напълно обновенъ и прероденъ. Човѣкъ, на когото Богъ е проговорилъ, кесията му е винаги отворена, кѫщата му — на разположение на бедни и нуждаещи се. Този човѣкъ се разбира съ всички хора. Той е разрешилъ сѫщественитѣ въпроси въ своя животъ. За себе си, той нищо не говори, но хората говорятъ за неговата доброта. Той е добъръ, защото е свързанъ съ източника на живота. — Какъ можемъ да станемъ добри? — Като се свържемъ съ Първата Причина. Това може да се постигне въ единъ моментъ. По естество, човѣкъ е добъръ, но днесъ трѣбва да възстанови връзката си съ Бога, която нѣкога е прекѫсналъ. Щомъ искрено пожелае това, той моментално може да стане добъръ. Сегашниятъ моментъ опредѣля човѣка. Българската поговорка казва: „Малкото камъче прекатурва колата“. Сѫщото може да се каже и за човѣка. Една погрѣшка въ сегашния животъ на човѣка е въ състояние да засѣнчи 20 годишния му добъръ, благочестивъ животъ. За да не изпада въ такива положения, човѣкъ трѣбва коренно да пречисти кѫщата си, да я замаже и изправи, да не остави нито една дупчица, презъ която злото може да се промъкне. Ако грѣшникътъ се откаже отъ своя пѫть и тръгне въ пѫтя на праведния, грѣховетѣ му ще се заличатъ. Но и ако праведниятъ се отклони отъ пѫтя си, правдата му нѣма да се зачете. Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ следното: да възстановятъ вѫтрешната връзка съ живота. Чрезъ тази връзка, именно, човѣкъ може самъ да отиде при великия изворъ на живота и да пие отъ неговата вода. Мнозина могатъ да му говорятъ за водата на този изворъ, но той самъ трѣбва да я опита. Като я опита, той ще се произнесе, дали водата на този изворъ е добра, или не. Отъ разположението или неразположението, което водата указва върху човѣка, се сѫди за нейнитѣ качества. Сѫщото може да се каже и за всѣко ново учение. Всѣко учение, което се отразява благотворно върху човѣка, което носи свобода и животъ, иде отъ Великия изворъ на живота. „Понеже не следва съ насъ, забранихме му.“ Ако при сегашнитѣ условия на живота Христосъ дойде на земята, какво ще проповѣдва на хората? Той ще имъ проповѣдва три нѣща: абсолютна чистота и свобода на мислитѣ, на чувствата и на действията. И следъ това ще каже, на кого не трѣбва да се забранява да се прояви. Всѣки човѣкъ, всѣко живо сѫщество има право да се проявява свободно, споредъ както Богъ го е създалъ. Ябълката ще се прояви като ябълка, крушата — като круша, животното — като животно, човѣкътъ — като човѣкъ. Само при тѣзи условия всѣки ще прояви и разкрие въ себе си това, което отначало му е дадено. Красотата на живота седи въ голѣмото разнообразие. Мѫже и жени, братя и сестри, слуги и господари, учители и ученици представятъ условия за проява на Божествения животъ. Растенията и животнитѣ сѫщо представятъ условия за проява на Божествения животъ. Тъй както бащата може да се прояви въ любовьта, другъ не може; така, както майката може да се прояви въ любовьта, другъ не може; така, както братътъ и сестрата могатъ да се проявятъ въ любовьта, другъ не може; така, както слугата може да се прояви въ любовьта, другъ не може; така, както господарьтъ може да се прояви въ любовьта, другъ не може. Бащата не може да прояви любовьта на майката, нито майката може да прояви любовьта на бащата. Братътъ не може да прояви любовьта на сестрата, нито сестрата може да прояви любовьта на брата. Слугата не може да прояви любовьта на господаря, нито господарьтъ може да прояви любовьта на слугата. Това показва, че всѣки човѣкъ е на мѣстото си. Заеме ли човѣкъ веднъжъ мѣстото си, никой другъ не може да го заеме. Никаква сила въ свѣта не е въ състояние да измѣсти човѣка отъ положението, което му е дадено отъ Бога. Съвременнитѣ хора често се обезсърдчаватъ и казватъ: Нашата работа се свърши. — Не, така не се говори. Така не се разрешаватъ въпроситѣ. Това е най-лесното разрешаване. Това значи да се отказва човѣкъ отъ дълговетѣ си. Щомъ сте взели пари на заемъ, непременно трѣбва да ги върнете. Ще срещнете банкера и ще му кажете, че ще работите, ще употрѣбите всичкитѣ си сили, само да се издължите. — Ама тѣ сѫ крадени пари! — Това е въпросъ. Не е важно, кой какъ е печелилъ пари; важно е ти, като честенъ човѣкъ, да изплатишъ дълга си точно на време. Щомъ ти постѫпишъ честно, и банкерътъ ще бѫде готовъ да ти прости лихвитѣ. Тогава и двамата ще вземете решение да дадете лихвитѣ на нѣкоя бедна вдовица, или на нѣкое сираче. Мнозина се страхуватъ да проявятъ щедростьта си, да не би да пропаднатъ въ живота. Напразно се страхуватъ. Ако всички хора на земята работятъ и мислятъ едни за други, животътъ ще се подобри, и хората ще се познаятъ, ще заживѣятъ братски. Който дава, и на него се дава. Нѣма случай въ живота, когато човѣкъ, да е давалъ отъ любовь и да е пропадналъ. Обаче, изправянето на свѣта не става съ изправяне само на единъ човѣкъ. Българската пословица казва: „Съ единъ камъкъ кѫща не става.“ Всички разумни, съзнателни хора, трѣбва да бѫдатъ носители на Божественото учение въ свѣта. „Забранихме му.“ Христосъ пъкъ казва: „На никого не забранявайте, но поощрявайте се едни други!“ Поощрявайте ония, които правятъ добро. Правете добро безъ користолюбие, безъ съблазни за себе си, или за другитѣ. Каквото и да прави човѣкъ, той трѣбва да се проявява естествено, свободно, безъ никакво лицемѣрие. Запримѣръ, като се облича, той трѣбва да бѫде чисто облѣченъ, всѣкога спретнатъ. Нѣкой се облича добре, чисто, съ цель да се хареса на хората. Другъ пъкъ се облича скромно, съ прости дрехи, да се представи за духовенъ човѣкъ, за човѣкъ, който не се интересува отъ свѣтския животъ. — И едното, и другото е лицемѣрие. Чистотата е необходимо качество за всѣки човѣкъ. Да бѫде човѣкъ чисто и добре облѣченъ, това е въ реда на нѣщата. Това е така необходимо за човѣка, както е необходимо да бѫде здравъ. Здравиятъ човѣкъ е винаги бодъръ, свежъ въ мисъльта си. Въ постѫпкитѣ си той е експедитивенъ и съобразителенъ. Той никога не се обезсърдчава. Когато му дойде часа да напусне земята, той поканва приятелитѣ си на угощение и имъ казва: Викатъ ме вече въ отечеството ми, въ моя домъ. Искамъ да си поговоримъ малко, да се простимъ и да си замина. Здравиятъ човѣкъ гледа еднакво и на този, и на онзи свѣтъ. Той не се страхува отъ смъртьта. Какво правятъ хората, когато почувствуватъ, че трѣбва да напуснатъ земята? Тѣ казватъ: Страшно нѣщо е смъртьта! Нѣма какво да се прави, ще мремъ. Споредъ тѣхъ, смъртьта е свършване съ живота. Нѣкои вѣрватъ, че и следъ смъртьта има животъ. Други пъкъ считатъ смъртьта за най-голѣмото страдание въ свѣта. Когато страдалъ, Христосъ усилено се молилъ. И въ такива случаи Той казвалъ: „Господи, да бѫде Твоята воля, а не моята.“ Чрезъ страданията си, човѣкъ се свързва съ Бога. Тогава той усърдно се моли. Колкото по-голѣми страдания има човѣкъ и ги носи съ вѫтрешна радость, толкова по-голѣмъ герой е той. Така сѫ носили и носятъ страданията си великитѣ учители, светиитѣ и гениитѣ. Когато хората започнатъ геройски да носятъ страданията си, свѣтътъ ще се подобри. Свѣтътъ още не може да се изправи, защото хората избѣгватъ страданията, а търсятъ радостьта, щастието, богатството. Кой е пѫтьтъ за постигане на щастието? — Любовьта. Единствениятъ пѫть за постигане на щастието е любовьта. Който не е опиталъ този пѫть, той се съмнява. Обаче, между съмнението, заблуждението, внушението отъ една страна и действителния животъ, отъ друга страна, има голѣма разлика. Който живѣе съ великото и красивото въ живота, той никога не се съмнява. Отъ день на день, той все повече и повече закрепва и въ физическо, и въ духовно отношение. Той живѣе въ радость и е готовъ да помага на всички, които искатъ отъ него услуга. — Какво да правятъ другитѣ хора, които още не сѫ дошли до това положение? — Тѣ трѣбва да стоятъ въ болницитѣ, докато се излѣкуватъ. Щомъ нѣкой се излѣкува, той трѣбва да излѣзе отъ болницата. Като се почувствува, че е здравъ, веднага трѣбва да излѣзе отъ болницата, да не чака лѣкаритѣ да се произнасятъ за него, здравъ ли е, или не. Какъвъ човѣкъ е този, който не може да излѣзе отъ лошитѣ условия на живота? Който не прави усилия да излѣзе отъ лошитѣ условия, той ще остане въ живота на ограниченията, ще се върти на леглото си, съ наставления, дадени отъ окрѫжаващитѣ, кога да яде, какво да яде. Това е животъ на ограничавания, животъ безъ свобода и свѣтлина. Човѣкъ може да бѫде свободенъ, само когато е извънъ болницата. И тъй, излѣзе ли отъ болницата, човѣкъ не се нуждае вече нито отъ лѣкари, нито отъ сестри милосърдни. Той трѣбва да се вслушва въ своето вѫтрешно чувство, което му подсказва, каква храна да употрѣбява, каква вода да пие и какъ да я пие. Иска ли да бѫде здравъ, човѣкъ трѣбва да знае, какъ да се храни, какъ да пие вода, кога и какъ да почива и т. н. Пие ли вода, той трѣбва да вземе примѣръ отъ кокошката, да пие вода на глътки. Както е нужно за стомаха на човѣка добра и чиста храна и вода, така той трѣбва да държи въ ума си свѣтли мисли, въ сърдцето си — възвишени и благородни чувства. По този начинъ, човѣкъ може да съгради не само здраво физическо тѣло, но и здраво духовно тѣло. Задачата на човѣка седи не само въ работа върху своя умъ, сърдце и воля, но и въ работа върху окрѫжаващитѣ. — По какъвъ начинъ ще работи върху тѣхъ? — Като работи съзнателно върху себе си, човѣкъ едновременно работи и върху другитѣ. Като работи съ мисъльта си, мислитѣ му се пренасятъ въ пространството и се възприематъ отъ просвѣтенитѣ умове. Представете си, че нѣкой човѣкъ се е отчаялъ отъ живота и намислилъ да се самоубива. Като доловите това, вие веднага отправяте къмъ него своята насърдчителна, положителна мисъль. Този човѣкъ се сепва, започва да мисли и се отказва отъ решението си. Другаде виждате, че нѣколко души намислили да вършатъ престѫпление. Вие отправяте къмъ тѣхъ една положителна мисъль за отговорность на човѣка предъ Бога, и тѣ се спиратъ, отказватъ се отъ намѣрението си да вършатъ престѫпления. Следователно, положителната, възходеща мисъль на човѣка, е въ състояние да помага на малъкъ или голѣмъ брой хора — зависи отъ интенсивностьта и чистотата на мисъльта. Значи, човѣкъ носи отговорность по отношение цѣлото човѣчество. Като знае това, той трѣбва да бѫде внимателенъ къмъ своитѣ мисли и чувства, да не допуша въ ума и въ сърдцето си мисли и чувства, които действуватъ убийствено върху хората. Мисъльта е сила, която трѣбва съзнателно да се използува. Който не схваща отговорностьта, която носи по отношение на цѣлото човѣчество, той не мисли правилно и казва: На мене да е добре, а какво ще става съ хората, това не ме интересува. — Така мислятъ обикновенитѣ хора, но не и тия, които вървятъ въ Божествения пѫть. Ето защо, всѣка сутринь човѣкъ трѣбва да изпраща къмъ всички хора на земята своитѣ добри мисли и желания. Нѣма да мине много време, той ще получи отплата за това, което е направилъ. Онзи, Който го е създалъ, ще му изпрати своето удобрение, което ще повдигне духа му. „Забранихме му“. Като отговоръ на това запрещение, Христосъ казва: „Не забранявайте на никого!“ Христосъ не е създалъ сегашнитѣ църкви, които непреставатъ да водятъ борба за предимство една надъ друга. Христосъ не държи за каменнитѣ църкви, нито за тѣхнитѣ служители. — Защо? — Защото Той е противъ дѣлението, противъ ония проповѣди, въ които се говори за Неговитѣ страдания. Отъ две хиляди години насамъ се говори за страданията на Христа, а Той изисква вече отъ хората приложение на Божията Любовь. Ако питате Христа, на коя църква да служите, Той ще ви отговори: Служете на която и да е църква, но прилагайте Божията Любовь. — Коя църква е най-права? — Всички църкви, които прилагатъ любовьта сѫ прави. — Кой народъ е най-добъръ? — Всички народи сѫ добри, щомъ сѫ носители на любовьта. — Защо ние не успѣваме?— Защото не спазвате законитѣ на любовьта. Майката храни, пере, чисти детето си, но щомъ излѣзе вънъ, то веднага се изцапва и се връща дома си мокро, нечисто. — Какво трѣбва да правимъ тогава? — Да се миете и кѫпете често. Вода гореща и сапунъ има достатъчно. Ще изперете дрехитѣ си, ще се измиете, изкѫпете и пакъ ще излѣзете чисти, и облѣчени предъ свѣта. Който не може самъ да се пере и мие, той очаква на майка си, тя да го пере и мие. Обаче, който може самъ да се чисти, той се ползува отъ добритѣ условия, които майка му е създала, и не само себе си чисти, но помага и на малкитѣ си братчета и сестричета. И тъй, каквото представятъ децата на физическия свѣтъ, такова нѣщо представятъ възрастнитѣ хора въ духовния свѣтъ. Въ духовния свѣтъ хората сѫ толкова немощни, колкото и децата на физическия свѣтъ. На физическия свѣтъ, обаче, хората минаватъ за герои. Тѣ отиватъ на бойното поле, биятъ се, завладяватъ земи. Ако човѣкъ се осмѣли да имъ каже, че не трѣбва да грѣшатъ, да лъжатъ, да вършатъ престѫпления, тѣ веднага се противопоставятъ и казватъ, че не може безъ лъжа, безъ грѣхове. Като имъ се говори за почивка, тѣ казватъ, че човѣкъ трѣбва да работи неуморно, да осигури бѫдещето си. — Какво ще кажете тогава за почивката, която Богъ е направилъ въ седмия день? Казано е въ Писанието, че Богъ работилъ шесть деня, а въ седмия си починалъ. Не само хората, но и животнитѣ трѣбва да си почиватъ. Като работи шесть деня, на седмия день и волътъ трѣбва да си почине. На седмия день, добриятъ господарь ще пусне вола си въ гората, на свобода, на почивка. — Ами ако го изяде вълкъ? — Който служи на Бога, той е защитенъ отъ всѣкакви вълци. На такъвъ човѣкъ и богатството, и имотътъ, и добитъкътъ сѫ запазени отъ външни нападения и посегателства. Който служи на Бога, билъ той българинъ, англичанинъ, руснакъ, или какъвъ и да е, той всѣкога е свободенъ. Дето и да отиде, той знае, че е поданикъ на една велика държава, чиито закони седатъ надъ всички свѣтовни наредби и постановления. Единъ индусъ отишълъ въ Тибетъ да проповѣдва. Като обикалялъ градоветѣ, той попадналъ въ енорията на единъ лама (владика). Владиката го извикалъ при себе си и му казалъ: Ти направи едно голѣмо престѫпление, за което си осѫденъ на смърть. За тази цель било заповѣдано да го спуснатъ въ една дълбока яма, здраво затворена отгоре, да не може никой да отвори и да го извади. Като го спуснали въ ямата, той се видѣлъ обиколенъ съ умрѣли хора, отъ които се разнасяла отвратителна миризма. Така прекаралъ той цѣли три деня въ усърдна молитва къмъ Господа, да го избави по нѣкакъвъ начинъ отъ това нещастие. Една вечерь той видѣлъ рѫка, която дигнала капака и спуснала едно вѫже. Въ това време той чулъ гласъ: Хвани се за вѫжето и излѣзъ вънъ на свобода. Той моментално хваналъ вѫжето и излѣзълъ вънъ отъ ямата. Като се огледалъ, не видѣлъ никакъвъ човѣкъ около себе си. Силно замисленъ, той дошълъ най-после до заключение, че навѣрно ламата е изпратилъ нѣкои отъ своитѣ хора да го извадятъ отъ ямата. Убеденъ въ това, той се отправилъ къмъ ламата, да му благодари за освобождаването. Като го видѣлъ свободенъ, ламата се почудилъ, но му казалъ: Махни се оттукъ! Радвай се на свободата си. Благодари на Онзи, Който те е освободилъ. По всичко се вижда, че ти служишъ на силния Богъ. — Кой го е освободилъ? — Христосъ. Съвременнитѣ християни цитиратъ примѣри изъ Библията, за тримата момци въ огнената пещь, за пророкъ Данаилъ въ ямата между лъвоветѣ, но забравятъ, че и днесъ има редъ примѣри за чудно избавяне на хора отъ явна смърть. И ако трѣбва да изнесатъ тѣзи примѣри, тѣ ги обясняватъ съ нѣкакво случайно избавяне, а не като примѣри, въ които взима участие самъ Христосъ, или Божията рѫка. Следователно, ако човѣкъ не вдигне кръста си и не възлюби Бога съ всичката си душа, съ всичкия си умъ, съ всичкото си сърдце и съ всичката си сила, той нищо не може да направи. Ако молитвата ви не стига до Бога, кѫде е вашата сила? Ако молитвата на индуса била приета отъ Бога, защо и вашата да не се приеме? Щомъ молитвата на човѣка е чиста, дълбока, тя всѣкога се приема. Богъ не прави разлика между душитѣ. Христосъ казва на ученицитѣ си: „Идете и проповѣдвайте на хората, и Азъ ще бѫда съ васъ до скончание на вѣка. Защото даде ми се всѣка власть на небето и на земята.“ Тъй щото, като знаете, че Христовиятъ Духъ живѣе вѣчно и разполага съ сила и власть, не се обезсърдчавайте. Вие всѣкога можете да Го призовете и да получите Неговата помощь. Всѣки човѣкъ носи Христовата сила въ себе си. Той трѣбва само да работи върху себе си, да развива тази сила. Щомъ развиятъ тази сила въ себе си, хората ще познаятъ, какво нѣщо е Богъ, какво представя Божественото начало въ човѣка. Съвременнитѣ религиозни очакватъ идването на Христа по начинъ, по какъвто Той нѣма да дойде. Самъ Христосъ казва: „Когато Синъ Человѣчески дойде на земята, ще намѣри ли достатъчно вѣра?“ Значи, вѣрата е едно отъ условията, чрезъ което хората могатъ да познаятъ Христа и да Го приематъ въ себе си. Докато хората не приематъ Христа вѫтрешно, по какъвто външенъ начинъ и да имъ се изяви, тѣ нѣма да Го познаятъ. Вѣрата подразбира вѫтрешна опитность. Казано е въ Писанието: „Пазете се отъ кваса на фарисеитѣ и садукеитѣ!“ Сега ние казваме на съвременнитѣ християни: Пазете се отъ онѣзи плодове на живота, които носятъ смърть. Пазете се отъ учения, които носятъ страдания и смърть. Хранете се съ такива плодове, които носятъ здраве за тѣлото, свѣтлина за ума и свобода за душата. За тѣзи плодове е казано въ Битието: „Който яде отъ дървото на живота, той ще придобие безсмъртие“. Тѣзи плодове водятъ човѣка къмъ познаване на абсолютната, истинската вѣра. За да се развива това дърво правилно, нужни сѫ специални енергии, специална почва. Почва, на която е убитъ човѣкъ, или животно, носи проклятие въ себе си. За да се използува, тази почва трѣбва да се остави седемь години на покой, да работятъ върху нея природнитѣ сили, коренно да я пречистятъ. Докато не се махне и последната следа отъ извършеното престѫпление, тази почва не трѣбва да се използува. И ако днесъ хората сѫ болни, нервни, страдащи, това отчасти се дължи на храната, която употрѣбяватъ. Тѣ се ползуватъ отъ плодоветѣ на земята, която е напоена съ кръвьта на хиляди и милиони жертви — хора и животни. Земята е пропита отъ човѣшка кръвь, и тя трѣбва да се пречисти. Тя може да се пречисти, само като мине презъ Божествения огънь — огъньтъ на любовьта. „Забранихме му.“ Христосъ казва: „Не имъ забранявайте!“ — Въ какво? — Въ правене на добро. И азъ казвамъ: Правете добро. — Време ли е за правене на добро? — Закъснѣли сте даже. И ако въ продължение на нѣколко години още не влѣзете въ новия животъ, отъ васъ нищо не може да излѣзе. Човѣкъ трѣбва да се повдигне сега или никога! Следователно, онѣзи, които не сѫ взели решение да следватъ пѫтя на Божественото учение, да решатъ това още сега. Които сѫ взели решение, тѣ да не се колебаятъ, да тръгнатъ напредъ. Които пъкъ сѫ тръгнали, тѣ да вървятъ, безъ да се обръщатъ назадъ. Който е взелъ мотиката на рамо, той не трѣбва да се обръща назадъ. Защо трѣбва да се обръща назадъ? Да гледа, да не го следи нѣкой. Силниятъ човѣкъ не се интересува, дали нѣкой го следи, или не. Той върви напредъ. Който е тръгналъ въ правия пѫть, той не иска да знае, следватъ ли го други, или не. Самъ да остане въ пѫтя, той върви напредъ, нищо не го спира. — Не трѣбва ли да се обърнемъ назадъ, да видимъ, колко пѫть сме извървѣли? — Никакво обръщане назадъ не се позволява. Щомъ стигнете на високия връхъ, тамъ ще се спрете и ще огледате пѫтя, който сте извървѣли. Като вървите въ правия пѫть, нѣма да се интересувате за резултатитѣ. И тъй, докато следвате Божия пѫть, вие лесно ще се справяте съ мѫчнотиитѣ и страданията си. При това положение, и на смъртно легло да сте, изоставени отъ лѣкари, отъ близки, достатъчно е да се обърнете съ молба къмъ Бога, да ви повдигне и оздрави, за да разберете, че Той е единствениятъ, къмъ Когото можете да се обърнете. Само при такива случаи, човѣкъ може да познае Бога и да опита Неговата Любовь. — Ама защо се разболѣхъ? — Да опиташъ Божията Любовь. — Защо осиромашахъ? — Да опиташъ Божията Любовь. — Защо изгубихъ общественото си положение? — Да опиташъ Божията Любовь. Всички несгоди, мѫчнотии и страдания, които човѣкъ преживява, иматъ за цель, да запознаятъ човѣка съ любовьта. Тѣзи опитности струватъ повече отъ най-голѣмото земно богатство. Това значи, да се свърже човѣкъ съ невидимия свѣтъ, съ Христа, съ Бога. Нѣма по-велико състояние за човѣка отъ това, да се свърже съ Великото въ свѣта, съ любовьта, въ която нѣма никаква промѣна. Единственото нѣщо, на което човѣкъ може да разчита, това е Любовьта на Бога. Нѣма по-велико нѣщо за човѣка отъ това, да е свързанъ съ Бога и да върши Неговата воля. Да изпълни човѣкъ волята Божия, това значи да придобие вѫтрешенъ миръ и вѫтрешна радость въ себе си. Щомъ придобие тѣзи качества, човѣкъ може да се домогне до вѫтрешната философия на живота, до положителната наука. „Понеже не следва съ насъ, забранихме му“. Христосъ казва: „Който не е противъ насъ, той е съ насъ, затова не му забранявайте“. Сега и азъ ви казвамъ: Не се отричайте отъ добритѣ си намѣрения! По-нататъкъ Христосъ казва на ученицитѣ си: „Понеже азъ пострадахъ, и вие ще пострадате. Понеже азъ умрѣхъ, и вие ще умрете. Но ако вървите въ стѫпкитѣ ми, както азъ възкръснахъ, така и вие ще възкръснете“. Христосъ донесе въ свѣта учение на любовь, на братство между хората. Всички хора трѣбва да съзнаятъ, че сѫ братя, че иматъ единъ и сѫщъ баща — Бога. Всички хора четатъ „Отче нашъ“, но само на думи. — Защо? — Единъ чете „Отче нашъ“, но когато нѣкой дойде да му иска пари на заемъ, той ще му наложи 30—35 % лихва. Другъ чете „Отче нашъ“, но като дойде нѣкой беденъ при него да му иска малко жито, той казва, че нѣма, а хамбарътъ му е пъленъ. Който обича Бога, той е готовъ всѣкога да дава: сърдцето му е отворено и готово да дава; лицето му е свѣтло отъ добритѣ дѣла, които прави. Това означава човѣкъ, на когото огъньтъ вѣчно гори, и свѣщьта постоянно свѣти. Изворътъ на този човѣкъ всѣкога тече и раздава на всички хора — бедни и богати, учени и прости. „Не имъ забранявайте“! — казва Христосъ. „Който не е противъ насъ, той е съ насъ“. 6. Беседа отъ Учителя, държана на 6 октомврий, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.
  4. 1929_09_29 Духъ Господенъ

    "Крадецът и пастирят", Сила и живот, тринадесета серия, т.1 (1929), Издание 1938 г., София Книгата за теглене - PDF Съдържание Духъ Господенъ. „Духъ Господенъ е на мене, защото ме проводи да благоветствувамъ на сиромаситѣ.” Лука 4:18. Ученитѣ, както и проститѣ хора, често се запитватъ, какво може да имъ се говори и трѣбва ли да имъ се говори. Нѣкои хора казватъ, че трѣбва да имъ се говори, а други, че не трѣбва. За да докажатъ правотата на своя възгледъ, последнитѣ се спиратъ върху животнитѣ и казватъ: Ето, никой не говори на животнитѣ, но въпрѣки това тѣ живѣятъ, растатъ и се размножаватъ. На сѫщото основание и на хората може да не се говори, и тѣ пакъ да си живѣятъ, да растатъ и да се развиватъ. Да говори човѣкъ, това е тъй необходимо, както и да яде. Значи, между яденето и говоренето има известно съотношение. Презъ цѣлия си животъ, човѣкъ яде и говори. Ако само единъ или два пѫти яде човѣкъ, това още не разрешава въпроситѣ на живота. И като яде, и като не яде, въ края на краищата, човѣкъ все ще умре, но въ първия случай, смъртьта ще настѫпи скоро, въ продължение на нѣколко деня, а въ втория случай — въ продължение на десетки години. Бавната, продължителна смърть е подобна на опънатъ конецъ, който постепенно се изтънява, докато най-после се скѫса. Тъй щото, въпросътъ не седи въ яденето или въ неяденето, но въ правилното хранене. Човѣкъ трѣбва правилно да се храни, право да мисли и да чувствува, както и право да действува. Съвременнитѣ хора казватъ, че човѣкъ трѣбва да има вѣра. — Какво може да допринесе вѣрата на човѣка? Нѣкой вѣрва, че на планината нѣкѫде има чистъ изворъ. Той тръгва по направление на този изворъ и следъ нѣколко часа се намира предъ него. Какво е придобилъ отъ вѣрата си въ този изворъ? Другъ вѣрва въ хлѣба и си купува единъ хлѣбъ. Трети пъкъ, вѣрва въ паритѣ и се стреми къмъ придобиване на богатства. Какво може да придобие човѣкъ съ вѣрата си въ хлѣба, или въ паритѣ, ако стомахътъ му е разстроенъ и не може да яде? Какво ще се ползува той отъ вѣрата си въ извора, ако не може да пие отъ неговата чиста, кристална вода? Вѣрата на човѣка въ нѣщо, има смисълъ само тогава, когато това нѣщо може правилно да се използува и приложи въ живота. Възможноститѣ на човѣка сѫ два вида: външни и вѫтрешни. Външно богатиятъ, има възможность да си купи всичко, каквото пожелае, но нѣма вѫтрешна възможность да се ползува отъ това, което си е купилъ: стомахътъ му може да е разстроенъ, или пъкъ не знае правилно да се храни. Въ първия случай, той всѣкога ще бѫде гладенъ, а въ втория — всѣкога ще преяжда. Вѫтрешно, сиромахътъ има здравъ стомахъ, знае правилно да се храни, но нѣма пари, не може да задоволи желанията си, да си купи, каквото иска. Първиятъ казва: Да имахъ здравъ стомахъ! Вториятъ казва: Да имахъ пари! Какво трѣбва да направятъ тия двама души? Богатиятъ, който разполага съ много пари, трѣбва да даде часть отъ богатството си на сиромаха. Сиромахътъ пъкъ, който разполага съ вѫтрешно богатство, трѣбва да даде часть отъ своето знание и разбиране на първия. Така, именно, ще стане правилна обмѣна на енергиитѣ между двамата. Всѣки човѣкъ трѣбва да даде нѣщо отъ себе си. Като съзнава това, той никога нѣма да се осмѣли да простре рѫка за просия. Докато между хората става правилна обмѣна, бедни нѣма да има, а просеци — още повече. Въ такъвъ случай, просията съвършено ще изчезне. Днесъ, обаче, една часть отъ хората сѫ външно богати, а вѫтрешно сиромаси, лишени отъ възможности да приложатъ своето богатство. Втората категория хора сѫ външно сиромаси, а вѫтрешно богати, но и тѣ сѫ лишени отъ условия да приложатъ своето богатство. Религиознитѣ хора разчитатъ на своята вѣра въ Господа, въ Исуса Христа и мислятъ, че като умратъ, ангели ще слѣзатъ отъ небето и ще ги занесатъ при Господа. Тамъ ще ги посрещнатъ съ слава и почести. Въ това отношение, тѣ мязатъ на турцитѣ, които си въобразяватъ, че като отидатъ на онзи свѣтъ, ще се намѣрятъ предъ планини отъ сладъкъ пилафъ, отъ който ще ядатъ до насита. Въпросъ е, дали ще намѣрятъ на небето това, което си представятъ. Добре е понѣкога хората да си въобразяватъ, че ще станатъ богати, учени, силни. Това ще ги насърдчи, да могатъ да работятъ, да се стремятъ къмъ нѣщо. За човѣка е важно да гледа на настоящето, какво днесъ може да постигне. Какво е билъ въ миналото и какво ще стане въ бѫдеще, не е важно. Той трѣбва съзнателно да използува условията на настоящето, да си приготви свѣтло бѫдеще. Какво трѣбва да направи богатиятъ въ този си животъ? И какво трѣбва да направи сиромахътъ? Богатиятъ трѣбва да пренесе богатството си отъ едно мѣсто на друго. Всички клиенти на богатия човѣкъ сѫ сиромаси. Ето защо, той трѣбва да пренесе часть отъ богатството си при тѣхъ, въ натура — въ видъ на жито, царевица, дрехи, обуща и т. н. Сиромахътъ, пъкъ, като счетоводитель, приема нѣщата и записва, какво е получилъ. Той държи точна смѣтка, какво и колко даватъ богатитѣ. Богатитѣ ще бѫдатъ сѫдени по списъцитѣ на сиромаситѣ. Когато въ невидимия свѣтъ сѫдятъ нѣкой богатъ, сведения за неговитѣ добри и лоши дѣла, се взиматъ отъ сиромаситѣ. Ако наказанието му е по-голѣмо, отколкото трѣбва, богатиятъ има право да апелира, да се провѣри, дали сиромаситѣ не сѫ направили нѣкаква грѣшка въ изчисленията си. Богатитѣ пъкъ, ще даватъ сведения за сиромаситѣ. Тѣ ще се произнасятъ върху наказанието на сиромаситѣ. И богати, и сиромаси всички ще бѫдатъ сѫдени. Ако сиромаситѣ сѫ наложили по-голѣми наказания върху богатитѣ, и ако богатитѣ сѫ наложили по-голѣми наказания върху сиромаситѣ, дѣлата се прекратяватъ. Тогава и богатитѣ, и сиромаситѣ, се изпращатъ отново на земята, да изравнятъ смѣткитѣ си. Ако сиромахътъ е научилъ урока си като сиромахъ, той се отказва отъ счетоводителската си служба и заема друга нѣкоя. Той казва: Не искамъ вече сиромахъ да бѫда. Наситихъ се на затвори, на сѫдилища. Тукъ открадналъ 20 лв., тамъ открадналъ единъ хлѣбъ — хайде въ затвора. Като полежи въ затвора месецъ — два, той започва да се оправдава съ сиромашията си. Ами ако богатиятъ е въ затворъ, той съ какво може да се оправдава. Богатиятъ се оправдава съ това, че не занесълъ на време, часть отъ богатството си на сиромаситѣ. Като му дотегне затвора, той казва: Не искамъ повече богатъ да бѫда. По-добре да осиромашея, отколкото да се занимавамъ съ разнасяне на богатството си отъ едно мѣсто на друго. И богатиятъ, и сиромахътъ носятъ отговорности. Следователно, човѣкъ не трѣбва да бѣга отъ отговорности въ живота, но да ги изпълнява точно на време и правилно. Щомъ и богатиятъ, и сиромахътъ изпълняватъ отговорноститѣ си, и богатството, и сиромашията, сѫ на мѣсто. Чрезъ богатството човѣкъ може да развива такива добродетели, каквито чрезъ сиромашията не може. И обратно: чрезъ сиромашията може да развива такива добродетели, каквито чрезъ богатството не може. Съвременнитѣ хора не разбиратъ смисъла на богатството и сиромашията, и безъ да мислятъ много, нѣкои набързо се произнасятъ, че богатитѣ хора сѫ крадци и разбойници. Други пъкъ казватъ, че сиромаситѣ сѫ крадци и разбойници. — Не, не е така. Това е пристрастно заключение. Нито всички сиромаси, нито всички богати сѫ крадци. Има крадци въ свѣта, но тѣ не сѫ нито само сиромаси, нито само богати. Другаде слушате да се казва, че ученитѣ развалятъ свѣта. — И това не е вѣрно. Има невежи хора, които развалятъ свѣта така, както и нѣкои учени. Кой обръща колата: който знае пѫтя, или който не го знае? — Който знае пѫтя, той може да обърне нѣкѫде колата, но пакъ ще я оправи и ще продължи пѫтя си. Обаче, който не знае пѫтя, той може да попадне въ нѣкоя задънена улица и мѫчно може да се оправи. Който иска да бѫде господарь на положението, той трѣбва да върви пешъ, че нито да обръща колата срѣдъ пѫтя, нито да влиза въ задънени улици. Като не разбиратъ законитѣ на живота, мнозина казватъ: Да се оправи веднъжъ свѣтътъ, че и азъ да се оправя. — Отде знаятъ тѣ, че свѣтътъ не е оправенъ? И защо трѣбва да чакатъ свѣтътъ да се оправи, че следъ това тѣ да се оправятъ? Ако чакатъ свѣтътъ да се оправи, ще минатъ хиляди и милиони години. Това е криво разсѫждение. Трѣбва ли човѣкъ да чака всички хора да минатъ предъ него, че тогава той да поеме сѫщата пѫтека? Много пѫтища водятъ къмъ бащиния му домъ. Щомъ види, че много хора се блъскатъ по една и сѫща пѫтека, той трѣбва да вземе друга посока и по нея да се върне у дома си. Ако рече да чака всички хора да се извървятъ, той трѣбва да се въорѫжи съ търпение. Следъ хиляди години ще дойде неговиятъ редъ, но той ще бѫде много изостаналъ. Защо трѣбва да чака той хиляди години наредъ? Ще кажете, че тукъ работи законътъ на еволюцията. Хората не разбиратъ този законъ. Еволюция сѫществува само при чистъ и светъ животъ. Въ грѣшния животъ, обаче, има само инволюция. — Все ще придобиемъ нѣкаква опитность. — Каква опитность може да придобие човѣкъ, който день следъ день трупа дългове? Колкото повече дълговетѣ на човѣка се увеличаватъ, толкова повече расте и отчаянието му, докато единъ день си тегли куршумъ и свършва. — Каква еволюция има въ това? Така работитѣ не се оправятъ. Куршумътъ нито оправя работитѣ, нито разрешава задачитѣ на живота. Той представя край на една философия, въ която нѣма никаква логика, никакво оправдание. Христосъ казва: „Духътъ Господенъ ме прати да благоветствувамъ на сиромаситѣ“. Духътъ Господенъ представя разумното, възвишеното начало, което може да посети човѣка и да работи въ него. Дали ще Го приеме човѣкъ въ себе си, или не, това е другъ въпросъ. Важно е, че Духътъ прави човѣка истински човѣкъ. Когато Духътъ Господенъ влѣзе въ човѣка, той го праща да благоветствува на сиромаситѣ разумното Слово. Ако Духътъ не влѣзе да работи въ човѣка, неговата участь ще бѫде като тази на животнитѣ. Той не би се различавалъ отъ тѣхъ. Безъ Духа Господенъ човѣкъ не може да има никакво свѣтло бѫдеще. Това се отнася не само за отдѣлния ученикъ, но и за семействата, за обществата, за народитѣ, както и за цѣлото човѣчество. Всѣки индивидъ, всѣко семейство, всѣко общество, пъкъ и цѣлото човѣчество, иматъ своя специфична мисия, която трѣбва да изпълнятъ. Ако индивидътъ, семейството, обществото, народътъ и цѣлото човѣчество не изпълнятъ мисията, за която сѫ предназначени, очакватъ ги страдания, разочарования и смърть. „Духътъ Господенъ е на мене и ме помаза да благоветствувамъ на сиромаситѣ“. Помазването е реална опитность, която човѣкъ изживява вѫтре въ себе си. Всички хора могатъ да минатъ презъ процеса на помазването, но по различенъ начинъ. Всѣки човѣкъ минава презъ специфични опитности. Невидимиятъ свѣтъ никога не дава еднакви опитности. Нѣма двама души въ свѣта, които да сѫ минали презъ еднакви опитности. Въ разнообразието, именно, седи красотата на живота. Всѣки човѣкъ има своя специфична основна идея, която го отличава отъ другитѣ хора, но тази идея го свързва съ Великото начало на живота. Тази идея представя центъръ на вселената. Значи, всички хора, като се движатъ по точкитѣ на окрѫжностьта, съ стремежа си къмъ своята основна идея, се срѣщатъ въ центъра на вселената, въ центъра на Битието. Като се движатъ по периферията, тѣ образуватъ окрѫжностьта, т. е. орбитата на Битието, на вселената. Това виждаме и въ геометрията. Когато една точка въ движението си образува крива линия, еднакво отдалечена отъ една вѫтрешна точка, наречена центъръ, получаваме окрѫжность — крива линия и крѫгъ — пространство, заградено отъ тази крива линия. Всички точки на окрѫжностьта сѫ еднакво отдалечени отъ центъра, но нѣматъ еднакви прояви. Ако това разнообразие не сѫществуваше, крѫгътъ не би могълъ да се образува. Сега, като се говори за душа, нѣкои отъ съвременнитѣ учени и философи си задаватъ въпроса: Какъ е възможно, душата, която е духовно начало, безпространствена, да живѣе въ физическото тѣло на човѣка, което заема мѣсто въ пространството? Какво представя безпространственостьта, тѣ не могатъ да обяснятъ. Донѣкѫде само геометрията разглежда въпроса за безпространственостьта. Тя казва, че точката не заема никакво пространство. Следователно, точката е безпространствена, безъ никакво измѣрение. Обаче, ако точката придобие нѣкакъвъ импулсъ и започне да се движи, тя ще образува права линия, която заема пространство и придобива едно измѣрение — дължина. И тукъ можемъ да зададемъ въпроса: Какъ е възможно нѣщо безпространствено, при движението си да образува нѣщо пространствено? Ние можемъ да отговоримъ на въпроса по следния начинъ: Всѣко безпространствено нѣщо, при движението си, образува нѣщо пространствено. Пространственото е резултатъ на безпространственото. Правата линия има само едно измѣрение — дължина. Отъ движението на правата линия, обаче, се образува плоскость, която има две измѣрения—дължина и широчина. Ако плоскостьта продължава да се движи подъ правъ ѫгълъ, тя образува тѣло, което има три измѣрения — дължина, широчина и височина или дълбочина. Тъй щото, правата линия, плоскостьта и тѣлото сѫ резултати, получени при движението на точката, на безпространственото, въ три различни посоки. „Духътъ Господенъ е на мене“. Казвате: Какъ е възможно, Духътъ Господенъ, духовното начало, да присѫтствува въ физическия човѣкъ? — Много естествено. Сегашниятъ животъ на човѣка не е нищо друго, освенъ резултатъ отъ действията на Духа. Ще каже нѣкой, че не вѣрва въ това. Който не вѣрва въ това, той прилича на човѣкъ, който дължи на нѣкого десеть хиляди лева, но ги отрича, като казва, че нищо не му дължи. Какво печели той съ отричането си? Колкото и да се отказва отъ дълга си, това е външенъ процесъ. Дълбоко въ себе си, той знае, че дължи десеть хиляди лева, но ги отрича, казва, че нищо не дължи. Каквото и да прави човѣкъ, както и да се отказва отъ задълженията си, въ края на краищата, законътъ ще го улови. Има хитри хора, които си служатъ съ редъ незаконни начини, за да се освободятъ отъ задълженията си. Отива единъ длъжникъ при банкера, свой кредиторъ, и го пита: Колко ти дължа? Кога е срокътъ за изплащане на полицата ми? Моля ти се, покажи ми полицата да видя, кога трѣбва да я платя, забравилъ съмъ срока ѝ. Банкерътъ изважда полицата, подава му я въ рѫката, да си вземе бележка за сумата и срока на изплащането ѝ. Длъжникътъ сграбчва полицата, бързо я скѫсва и избѣгва. Какво ще прави банкерътъ? Погледне натукъ-натамъ, не вижда никакъвъ човѣкъ около себе си, който да се яви като свидетель. Обаче, сѫществува единъ законъ, споредъ който, никой не е въ състояние да скѫса полица, подписана отъ природата. Полицитѣ на природата сѫ написани на пергаментъ, който нито се разваля, нито се кѫса. Рече ли нѣкой да кѫса този пергаментъ, той се полепва върху него и следъ това никаква сила не може да го отлепи. Въ това отношение съвременнитѣ хора сѫ дошли до заключение, че нѣма дѣло, извършено отъ човѣка, добро или лошо, което да не се отпечата върху лицето му, или върху кой и да е отъ удоветѣ му. Престѫпленията на човѣка се отпечатватъ на едно мѣсто, а добродетелитѣ му — на друго. Кой каквото е вършилъ презъ живота си, добро или зло — всичко е отпечатано върху човѣка. Затова е казано въ Писанието; „Нѣма скрито-покрито въ природата. Нѣма тайна, която да се не узнае.“ Въ бѫдеще, отъ дѣлата на хората, могатъ да се създадатъ интересни филми. Всѣки човѣкъ играе роля на първокласенъ киноартистъ. За такъвъ киноартистъ, днесъ плащатъ голѣми суми. За онзи, който не знае, каква роля играе въ живота, това сѫ празни думи. Обаче, въ живота на хората това сѫ истински положения. Безъ да подозира, човѣкъ непрекѫснато играе роли въ живота си, отъ които той самъ се учи, а покрай него и ближнитѣ му. Когато нѣкой се оплаква отъ себе си, че е нетърпеливъ, това не се дължи нито на майка му, нито на баща му, но на самия него. Чувството на време не е развито въ него. Този човѣкъ не знае, какво представя ритмусътъ на живота. Той започва една работа, постоянствува въ нея день, два, три, и като изгуби търпение, напуща я. Щомъ напусне работата си, спънката, която му е противодействувала, веднага се премахва. Неуспѣхитѣ на хората се дължатъ, именно, на отсѫтствие на търпение въ тѣхъ. Тѣ започватъ работитѣ си и не ги свършватъ. И тъй, причината за неуспѣхитѣ на съвременнитѣ християни се дължи на отсѫтствие на търпение и постоянство въ тѣхъ. Благодарение на това, тѣхнитѣ опити сѫ излизали несполучливи. Единъ християнинъ отива при единъ боленъ, иска да му помогне. Той започва да се моли за него да оздравѣе, но болниятъ не оздравява. Християнинътъ си казва: Втори пѫть не правя такъвъ опитъ, да се излагамъ. — Много скоро се обезсърдчава този християнинъ. Той трѣбваше да постоянствува, да приложи всичкото си търпение и тогава да очаква нѣкакъвъ резултатъ. Единъ руски баптистки проповѣдникъ попадналъ въ Русе, дето държалъ хубави проповѣди, придружени съ живи примѣри, въ които всѣкога ималъ успѣхъ. Единъ день проповѣдвалъ за слѣпия, на когото Христосъ отворилъ очитѣ. Като свършилъ проповѣдьта си, той чулъ единъ тихъ гласъ да му говори отвѫтре: Излѣзъ на улицата и предъ вратата на зданието ще видишъ единъ слѣпъ човѣкъ. Тури рѫката си на очитѣ му и кажи: Въ името на Господа Исуса Христа, ти трѣбва да прогледашъ! Проповѣдникътъ веднага напусналъ амвона и се отправилъ къмъ слѣпеца. Придруженъ отъ последователитѣ си, той се спрѣлъ предъ него, турилъ рѫката си върху очитѣ му, но въ момента, когато трѣбвало да произнесе думитѣ „Въ името на Господа Исуса Христа прогледай“, дошло съмнението. Той си казалъ: Ами ако не прогледа? Като видѣлъ, че може да се изложи предъ хората, той се спрѣлъ, започналъ да се колебае, да мисли, какво да прави и решилъ да се помоли у дома си за слѣпеца, да не би опитътъ му да излѣзе несполучливъ. Следъ този несполучливъ опитъ, той се върналъ въ Русия. Въ Стария Заветъ се разправя за тримата момци въ огнената пещь. Вавилонскиятъ царь по това време издалъ заповѣдь къмъ всички свои поданици, да отидатъ и се поклонятъ на тѣхнитѣ идоли. Всички негови поданици отишли да се поклонятъ на идолитѣ, но тримата момци се отказали да направятъ това. Завистници ги наклеветили на царя, че не искатъ да изпълнятъ заповѣдьта му. Царьтъ ги заплашилъ, че, ако не се поклонятъ на идолитѣ, ще ги хвърли въ огнена пещь. Тѣ му отговорили: Нашиятъ Богъ, на Когото служимъ, е въ състояние да ни избави отъ пламъцитѣ на огнената пещь, но и да не ни избави, ние нѣма да се поклонимъ на вашитѣ идоли. Това значи вѣра. Каква вѣра е тази, която може да се разколебае отъ една огнена пещь? Това е вѣра на жабитѣ, а не вѣра на човѣкъ, който познава Бога. Нѣкога заекътъ държалъ изпитъ за градоначалникъ. За тази цель, Богъ му далъ два револвера, да се брани срещу неприятелитѣ си. Като се въорѫжилъ добре, заекътъ си казалъ: Сега мога свободно да отида въ гората, дето ще държа изпита си. Като издържа изпита си, ще бѫда назначенъ за градоначалникъ въ единъ отъ Божиитѣ градове. Заекътъ закачилъ револверитѣ отъ дветѣ си страни и влѣзълъ въ гората, като си казалъ: Да смѣе само нѣкой да излѣзе срещу мене! Всѣки, който се осмѣли да ме нападне, ще опита силата ми. Въ това време нѣщо зашумѣло въ храститѣ. Заекътъ се вслушалъ, но толкова се уплашилъ, че хвърлилъ револверитѣ и хукналъ да бѣга. Като се убедилъ, че е вънъ отъ всѣкаква опасность, той се спрѣлъ и си казалъ: Господи, тази служба не е за мене. Дай ми друга нѣкаква служба. Следователно, който решава голѣми, трудни задачи въ живота, той не трѣбва да има заешко сърдце. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не е минавалъ презъ мѫчнотии. Всички хора сѫ минавали и минаватъ презъ мѫчнотии, съ единствената разлика, че едни сѫ устояли на мѫчнотиитѣ; други пъкъ, още въ началото не сѫ устоявали. Онѣзи, които сѫ издържали на мѫчнотии, както тримата момци въ огнената пещь, и до днесъ още служатъ за образци. За да развие въ себе си нужната устойчивость, човѣкъ не трѣбва да се задоволява само съ единъ опитъ. Много опити, много усилия трѣбва да направи той, за да развие въ себе си мораленъ устой. Съвременнитѣ хора предприематъ редъ опити, но малцина успѣватъ, защото лесно изпадатъ въ съмнения и колебания. Нѣкой започва една работа и при първия неуспѣхъ още се отказва. Той мисли, че Богъ не го слуша и се обръща къмъ други, тѣ да се молятъ за него. — Всѣки може да се моли за васъ, но първо вие трѣбва да имате вѣра. Вѣрата подразбира връзка съ Първичното съзнание. Никой нѣма право да престѫпва Божиитѣ закони. Мнозина искатъ да отидатъ направо при Господа. — Това е физическо разбиране. Богъ работи вѫтре въ човѣка, а резултатътъ на Неговата работа, се вижда отвънъ. Търсете Бога въ себе си, а резултатътъ на неговата работа — вънъ отъ себе си. Мнозина запитватъ, кѫде е духовниятъ свѣтъ? Англичанинътъ Хиншънъ изучавалъ десеть години наредъ четвъртото измѣрение, но въпрѣки това, не могълъ да си обясни, кѫде се намира духовниятъ свѣтъ и кѫде — Божествениятъ. За да разбере донѣкѫде само духовния свѣтъ, човѣкъ трѣбва да се вглъби въ себе си, въ своето съзнание. По този начинъ той отива въ духовния свѣтъ. Щомъ разреши въпроса, той излиза отъ съзнанието си, т. е. отъ духовния свѣтъ. За да се разреши даденъ въпросъ, или за да се реализира известно желание, първо, то трѣбва да мине презъ съзнанието на човѣка, тамъ да узрѣе, и после да излѣзе навънъ. Запримѣръ, нѣкой иска да стане пѣвецъ. Той започва да мисли върху това свое желание. Той пренася желанието си въ мозъка, дето узрѣва. Кѫде, именно, въ мозъка става това узрѣване на желанието му, и той не знае. Обаче, не се минава много време, той започва да пѣе. Всички около него чуватъ гласа му и се възхищаватъ. Щомъ престане да пѣе, и гласътъ не се чува вече. Изгуби ли се гласътъ? — Не, той отново ще се чуе. Това, което е излѣзло отъ човѣка при пѣнието, ще пропѫтува пространството, но по-далечъ отъ слънцето, нѣма да отиде. Единъ день, това нѣщо пакъ ще се върне при човѣка, отъ когото е излѣзло, и ще повдигне неговия духъ. Докато гласътъ на човѣка се върне обратно при него, той ще бѫде нетърпеливъ, неспокоенъ, като че очаква нѣщо. Ако гласътъ на човѣка стигне до слънцето, той ще стане пѣвецъ на слънцето. До която планета стигне гласътъ на човѣка, такъвъ пѣвецъ може да стане той: ако гласътъ му стигне до марсъ, той ще стане пѣвецъ на марсъ; ако стигне до юпитеръ, той ще стане пѣвецъ на юпитеръ; ако стигне до меркури, до венера, или до сатурнъ, такъвъ пѣвецъ ще стане той. Пѣвецътъ на венера обича да пѣе вечерь, предъ прозореца на нѣкоя млада мома. Той взима китара въ рѫце, пѣе и свири на младата мома, докато се ожени за нея. Щомъ се ожени за нея, той захвърля китарата настрана и престава да пѣе. Други пѣвци се явяватъ на сцената: сопрани, алти и тенори. Бащата е главниятъ капелмайсторъ, майката — концертмайсторътъ. Тя свири първа цигулка. Децата пъкъ сѫ оркестрантитѣ. Така върви животътъ день следъ день. Тъй представенъ животътъ, това е една отъ неговитѣ красиви страни. Когато човѣкъ се стреми къмъ богатство, къмъ придобиване на слава и величие, това не е животъ. Ако е въпросъ за слава и почести, ако е въпросъ името ви да бѫде записано нѣкѫде, нека се напише тамъ, дето никой не е въ състояние да го заличи. Какъвъ смисълъ има да се напише името ви на дъска, отдето на другия день още може да се заличи? Като не могатъ да реализиратъ стремежитѣ си въ свѣта, хората казватъ: Трѣбва да вѣрваме въ Бога! — Не, човѣкъ трѣбва да отиде по-далечъ въ своята вѣра. Не е достатъчно само да вѣрва въ Бога, но вѣрата му трѣбва да бѫде такава, че да създаде отъ него истински човѣкъ. Ако вѣрата ви въ Бога не е въ сила да ви пресъздаде, да ви направи талантливи, гениални и свети хора, каква вѣра е тази? Мнозина мислятъ, че като отидатъ на онзи свѣтъ, тамъ всичко ще постигнатъ. — Много се лъжатъ. На онзи свѣтъ не приематъ бездарници и грѣшници. На онзи свѣтъ приематъ само съвършени хора. Затова е казано въ Писанието: „Бѫдете съвършени, както е съвършенъ Отецъ вашъ, Който е на небето“. Човѣкъ не може да бѫде едновременно и музикантъ, и поетъ, и художникъ, и ученъ, и философъ, но какъвто клонъ отъ науката или изкуството избере, да го усъвършенствува. Често религиознитѣ и ученитѣ хора спорятъ, кое вѣрую е най-право. — Най-право учение е това, което може да направи хората талантливи, гениални, светии, учени, философи, музиканти, истинолюбиви, любещи, и т. н. Обаче, да бѫде вѣрващъ човѣкъ, това не значи, че трѣбва да принадлежи къмъ православната, къмъ евангелската, къмъ католическата, или къмъ каква и да е друга църква. Човѣкъ се е родилъ само съ животъ, безъ никакво външно вѣрую. Човѣкъ се ражда съ нѣщо красиво въ себе си, но за да може красивото да се развива, Духътъ Господенъ трѣбва да дойде върху него. Всѣки човѣкъ има свой опредѣленъ пѫть, по който трѣбва да върви, за да се развива правилно. Така и планетитѣ иматъ свой опредѣленъ пѫть на движение. Тѣ отдалечъ изпращатъ поздравитѣ си, не се доближаватъ. Най-малкото доближаване на планетитѣ една къмъ друга, води къмъ катастрофа. Така трѣбва да живѣятъ и хората помежду си. Всѣки човѣкъ трѣбва да се движи по своя пѫть, а на ближнитѣ си, да изпраща отъ своята свѣтлина. Когато завършатъ развитието си, планетитѣ ще се посещаватъ една друга. Слънцето, най-голѣмиятъ братъ между планетитѣ, ще покани всички планети на гости. За тази цель, то ще разполага съ грамаденъ салонъ за гости. Като имъ устрои голѣмъ пиръ, всички планети ще се сбогуватъ и ще отидатъ по мѣстата си. По този начинъ, ще се създаде новъ свѣтъ, съ нови закони и условия за новъ животъ. Съвременнитѣ хора иматъ човѣшки разбирания за небето, за онзи свѣтъ. Тѣ казватъ: Човѣкъ се ражда, живѣе, умира и отива на небето, отдето е дошълъ. Следъ 40 — 50 години, той отново се ражда на земята. Отъ живота, който днесъ прекарвате на земята, зависи вашиятъ бѫдещъ животъ. Отъ васъ зависи да бѫдете царь или просекъ. Единъ персийски шахъ, богатъ и ученъ човѣкъ, не знаелъ, какво нѣщо е нещастието. Единъ день, той излѣзълъ вънъ отъ града на размишление. На пѫтя го срещналъ единъ просекъ, който го спрѣлъ да му иска помощь. Шахътъ погледналъ просека и се почудилъ на смѣлостьта му. Той си казалъ: Какъ смѣе този човѣкъ да ме спира на пѫтя! Шахътъ не му обърналъ никакво внимание и си заминалъ. По-нататъкъ една бедна вдовица, съ дете на рѫка, срещнала шаха и го спрѣла, съ молба да ѝ помогне. Той погледналъ къмъ нея, почудилъ се сѫщо за смѣлостьта ѝ и продължилъ пѫтя си, безъ да ѝ обърне внимание. Най-после шахътъ видѣлъ на пѫтя единъ сакатъ човѣкъ, безъ рѫце и крака, който проговорилъ нѣщо. И той искалъ нѣкаква помощь. Ядосанъ отъ тѣзи срѣщи, шахътъ се върналъ у дома си. Той си казалъ: Отде се намѣриха тѣзи хора да ми развалятъ мира! Като се уединилъ, шахътъ започналъ да размишлява върху това, което видѣлъ, и сега едва разбралъ, какво нѣщо е нещастието. Той веднага извикалъ своя адютантъ, далъ му една торба съ злато и казалъ: Вземи тази торба и иди въ града да намѣришъ онѣзи трима души, които днесъ срещнахъ на пѫтя си. Като срещнешъ просека, ще му дадешъ една шепа злато. На бедната вдовица ще дадешъ две шепи злато, а на сакатия ще дадешъ останалото. Отъ този день, той редовно изпращалъ по единъ отъ слугитѣ си въ града, да раздаватъ пари на бедни и нещастни, че като излиза на разходка, да не го спиратъ и безпокоятъ съ молбитѣ си. Така той могълъ свободно да се отдава на своитѣ размишления. Като умрѣлъ, шахътъ се явилъ при Богъ Ормуздъ и му казалъ: Докато бѣхъ на земята, живѣхъ съобразно твоята воля. Не бѣхъ съвършенъ, но богатството си раздадохъ на бедни и нещастни. — Да, ти раздаде богатството си на бедни, но не отъ любовь, а отъ желание да не те безпокоятъ. За да се научишъ да служишъ на ближния си отъ любовь, ще те изпратя пакъ на земята, но не като царь, а като работникъ. И наистина, шахътъ се преродилъ на земята като синъ на беденъ работникъ. Бащата предалъ занаята на сина си. Единъ день, синътъ работилъ на едно високо здание, отдето падналъ и счупилъ краката си. Неспособенъ вече за работа, той се принудилъ да стане просекъ. Отъ време на време Ормуздъ го запитвалъ: Какъ ти се вижда това положение? При това, които минавали покрай него, хокали го, сѫдили го, че станалъ просекъ. Въ момента, когато положението му станало много тежко, една бедна вдовица го прибрала въ дома си, да го гледа, докато е живъ. Тя изпълнила това задължение отъ любовь. По този начинъ, той научилъ закона на великата жертва. Питамъ: каква полза имате отъ Христовото учение, ако не искате хората да ви смущаватъ? Това значи, да носите само името християни, безъ да сте приели Христа въ себе си. Единъ индусъ решилъ да изучи живота въ всички негови прояви. Като дошълъ до духовния животъ, той се натъкналъ на голѣми противоречия, на въпроси, които не могълъ да разбере, нито да приложи. Това го довело до отчаяние, заради което решилъ да се самоубие. Преди да изпълни решението си, той се обърналъ къмъ Бога съ следната молба: Господи, моля ти се, покажи ми правия пѫть. Дошълъ съмъ до отчаяние, и ако не мога да се справя съ положението си, ще се самоубия. Скоро следъ молитвата му, Христосъ се явилъ при него и му казалъ: Ти знаешъ, че азъ дойдохъ да спася свѣта, като се пожертвувахъ за него. Ако искашъ да ме следвашъ, започни да работишъ. Така животътъ ти ще се осмисли и ще научишъ и разберешъ всичко, което днесъ не разбирашъ. Индусътъ изпълнилъ съвета на Христа и започналъ съзнателно да работи. Отъ този день, животътъ му коренно се измѣнилъ. Той преживѣлъ такива нѣща, за които, като апостолъ Павелъ, смѣло могълъ да каже: „Око не е видѣло и ухо не е чуло това, което преживѣхъ.“ — Защо този индусъ е дошълъ до такива опитности? — Защото е мислилъ право. Ако не бѣше мислилъ право, нищо не би постигналъ. Много хора, религиозни и свѣтски, мислятъ върху проявитѣ на живота, но не могатъ да дойдатъ до такива духовни постижения, защото не мислятъ право. Съвременнитѣ религиозни хора не се нуждаятъ само отъ вѣра въ Бога, или въ Христа. Тѣ се нуждаятъ отъ нѣщо сѫществено. Тѣхната вѣра може да се уподоби на хубава, доброкачествена свѣщь и кибритъ, съ които постоянно се хвалятъ. Тѣ трѣбва да запалятъ своята свѣщь и да четатъ на нея. Съ кибритенитѣ клечки, тѣ трѣбва да запалятъ своя огънь, на който зимно време да се грѣятъ и да си варятъ вода за пиене. Веднъжъ сте свързани съ Първата Причина на нѣщата, вие трѣбва да пазите тази връзка, и въ всички моменти на изпитания и мѫчнотии, да съзнавате, че въ нея е живота, въ нея е свободата. Днесъ, хората постоянно отлагатъ нѣщата за благоприятни времена и казватъ: Сега ще си поживѣемъ, а като остарѣемъ, тогава ще служимъ на Бога. — Не, това не е право разсѫждение. Човѣкъ трѣбва да служи на Бога, именно, като младъ. Остарѣе ли, той вече не е способенъ за тази работа. Докато е на земята, човѣкъ трѣбва да работи, да служи на Бога. Щомъ отиде въ другия свѣтъ, той трѣбва да учи закона на жертвата. Както животътъ има свое велико предназначение, така и смъртьта има свое предназначение. Докато е младъ, човѣкъ трѣбва да служи на Бога, за да не дойде до положение да се поквари и да носи последствията на грѣховетѣ си. Като служи на Бога, човѣкъ ще познае радостьта и щастието, ще разбере, че любовьта царува въ радостьта. — Защо се жени младата мома? — За да намѣри своя възлюбенъ — детето си, въ което да внесе своята вѣра, надежда и любовь. Който служи на ближния си съ любовь, той е изпълнилъ предназначението си, а съ това заедно, той е осмислилъ живота си. Щомъ изпълни волята Божия, човѣкъ изпитва радость. Тази радость осмисля неговия животъ, и той съзнава себе си като човѣкъ. Този човѣкъ е готовъ на всички страдания. Той понася страданията и изпитанията въ живота си съ радость и съзнание, че изпълнява волята Божия. „Духътъ Господенъ е на мене и ме проводи да благоветствувамъ на сиромаситѣ.“ Нѣма по-велико нѣщо отъ това, Духътъ Господенъ да е на човѣка. Това значи Богъ да е задна стража на човѣка, а човѣкъ да Му служи. Човѣкъ трѣбва да държи въ ума си мисъльта, че Богъ е съ него, заради което, трѣбва да изпълнява волята Му съ всичката си чистота и безкористие. Щомъ е съ Бога, човѣкъ всѣкога ще се ползува отъ Неговото благословение. И въ ада да се намира, Богъ ще смекчи страданията му. Всѣки трѣбва да дойде до тази опитность, да направи връзка съ Бога. Въ тази връзка, именно, се крие силата на отдѣлния човѣкъ, на семейството, на обществото, на народа, както и на цѣлото човѣчество. Чрезъ тази връзка, Богъ се проявява навсѣкѫде. Тази връзка е толкова необходима за човѣка, колкото му е необходимъ чистиятъ въздухъ. Ако човѣкъ попадне въ херметически затворенъ салонъ, той може да прекара въ него само известно време. Скоро следъ това, той ще почувствува нужда отъ чистъ въздухъ. Не проникне ли отнѣкѫде чистъ въздухъ, той е осѫденъ на задушване, на смърть. Следователно, ако човѣкъ приеме такова вѣрую, което прекѫсва връзката му съ външния свѣтъ, съ чистия въздухъ, той неизбѣжно ще се задуши. Всѣко вѣрую, което внася свѣтлина въ човѣшкия умъ, топлина — въ сърдцето му, а сѫщевременно увеличава неговата доброта и разумность, и го следва непреривно въ живота му, е вѣрую, което създава истинска връзка между човѣшката душа и Бога. Кой може да се съмнява въ такова вѣрую? „Духътъ Господенъ е на мене, защото ме проводи да благоветствувамъ на сиромаситѣ“. Докато Духътъ Господенъ не е между хората, тѣ се дѣлятъ на близки и на далечни, на хора отъ различни народности и вѣри. Щомъ Духътъ Господенъ дойде между тѣхъ, всички народности, всички вѣри изчезватъ предъ лицето имъ, и тѣ се чувствуватъ като братя. Тогава, всички противоречия между хората изчезватъ. Всички хора не сѫ еднакво готови да възприематъ истината, обаче, нѣма защо да се чака всички едновременно да я възприематъ. Който е узрѣлъ, той трѣбва да се прояви. Когато единъ отъ плодоветѣ узрѣе, той пада отъ дървото, никого не чака. Не е достатъчно само да узрѣе плодътъ. Узрѣването на плода не разрешава всички въпроси. Узрѣването на плода е само една възможность за проява на любовьта. Нѣкой мисли, че като е узрѣлъ, като е станалъ Синъ Божий, всичко е разрешилъ, т. е. дошълъ е до разумното служене на Бога. Да станешъ Синъ Божий, това значи, да проникнешъ въ истинския животъ, безъ да си го придобилъ. Къмъ този животъ трѣбва всѣки да се стреми. Като Синъ Божий, човѣкъ има задача да въплъти Бога въ себе си, въ съзнанието си. Безъ постигане на тази задача, всички учения оставатъ безпредметни. Постигне ли това нѣщо, човѣкъ става господарь на условията. Той се радва на опитностьта, която е придобилъ. Той се радва, че е разбралъ смисъла на познаването. Представете си, че нѣкѫде на планината има единъ чистъ, дълбокъ изворъ. Вие харесвате този изворъ и пожелавате да прекарате водата му въ вашия домъ. За тази цель, започвате да копаете, за да пробиете пѫть отъ дома ви до извора. Голѣми усилия, продължителна работа се изисква, за да постигнете това желание. Вие копаете день, два, три, месеци, години, вѣкове, докато водата отъ извора потече въ вашия домъ. Единъ день поглеждате къмъ работата, която сте свършили, и виждате, че ви остава само единъ метъръ земя, която трѣбва да изкопаете, за да постигнете цельта си. Този метъръ земя не е нищо друго, освенъ сегашниятъ ви животъ, презъ който сѫщо така, трѣбва да направите известни усилия. Щомъ го разкопаете, водата ще бликне и въ вашия домъ. Тъй щото, когато казвате за нѣкой човѣкъ, че е щастливъ, че работитѣ му вървятъ добре, това се дължи на факта, че той е работилъ въ миналото си, а сега е разкопалъ останалия метъръ и се ползува отъ резултата на своитѣ усилия. Това значи да бѫде човѣкъ помазанъ. Когато казваме, че нѣкой човѣкъ е нещастенъ, причината за това се дължи на неговата леность. Той отива до извора, връща се, но не работи. Като се намѣри въ трудно положение, започва да копае, но вижда, че е закъснѣлъ. Човѣкъ трѣбва да работи непреривно. Отъ деня на слизането си отъ небето до днешния день, той трѣбва постоянно да работи, да не прекѫсва връзката си съ Бога. Щомъ му остане само единъ метъръ да разкопае, той е дошълъ вече до прага на Царството Божие. Ще разкопае и последния метъръ, и водата на извора ще бликне въ неговия домъ. Както човѣкъ може да пренесе водата отъ великия изворъ на живота въ своята душа, така и богатството на своята душа, трѣбва да занесе на небето. И тъй, каквото спечели на земята, човѣкъ трѣбва да го пренесе на небето. Не може ли да направи това, неговиятъ животъ остава безпредметенъ. Човѣкъ трѣбва да знае, че на земята не го чака щастие, удоволствия, но му предстои усилие, трудъ и работа. На земята ще печели, ще придобива богатства, които трѣбва да занесе на небето, и тамъ да разполага съ тѣхъ. Това значи Духътъ Господенъ да бѫде на васъ и да ви помаже, да благоветствувате на сиромаситѣ. Като се натъкватъ на въпроса за небето, за Вѣчния животъ, мнозина считатъ тия работи отвлѣчени. Какво означава на български езикъ думата „отвлѣчена“? Казватъ: Отвлѣчена идея, отвлѣчена мома. — Отвлѣчена идея подразбира нѣщо неразбрано. Отвлѣчена мома означава сѫщо нѣщо неразбрано. Въ отвличането на момата нѣма нищо лошо. Лошото, обаче, седи въ това, че тя е отвлѣчена тамъ, дето не трѣбва, т. е. не е занесена, дето трѣбва. Мислете върху идеята „Духътъ Господенъ е на мене и ме помаза.“ Разберете ли дълбокия смисълъ на тази идея, и вие, като слѣпия, който прогледалъ, ще кажете: „Слѣпъ бѣхъ едно време, но сега вече виждамъ.“ Много слѣпи хора има на земята: едни сѫ слѣпи за физическия свѣтъ, а други — за духовния. Човѣкъ трѣбва да има отворени очи и за двата свѣта. Само при това положение, той може да се нарече „човѣкъ съ отворени очи.“ Той работи и на земята, и на небето едновременно: коренитѣ му сѫ въ земята, а клонетѣ — на небето, въ духовния свѣтъ. Физическиятъ и духовниятъ свѣтъ взаимно се преплитатъ: духовниятъ свѣтъ съдържа възможноститѣ на физическия, а физическиятъ — съдържа възможноститѣ на духовния. „Духъ Господенъ е на мене, защото ме проводи да благоветствувамъ на сиромаситѣ.“ Дето е Духътъ Господенъ, тамъ е творчеството. Той съдържа възможноститѣ на този и на онзи свѣтъ. Безъ Духътъ Господенъ тѣ оставатъ нереализирани. Духътъ Господенъ е разумното въ човѣка, което го води въ пѫтя на любовьта, мѫдростьта и истината. 5. Беседа отъ Учителя, държана на 29 септемврий, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.
  5. 1929_09_22 Духовното въ човѣка

    "Крадецът и пастирят", Сила и живот, тринадесета серия, т.1 (1929), Издание 1938 г., София Книгата за теглене - PDF Съдържание "По Бога направени", съборни беседи - 1929 г. Първо издание: София, 1929 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Духовното въ човѣка. „И доведоха книжницитѣ и фарисеитѣ при Него една жена, хваната въ прелюбодейство“. Иоана 8:3 Човѣкъ вижда своитѣ грѣшки, както и тия на другитѣ, само когато има свѣтлина. Докато нѣма свѣтлина, той не може да вижда никакви грѣшки. И доведоха книжницитѣ и фарисеитѣ при Христа една блудница, и Го запитаха, какво да правятъ съ нея. Тѣ казваха: „Мойсей повелѣ намъ таквизъ съ камъни да ги убиваме. Ти що казвашъ?“ Значи, когато човѣкъ има нѣкаква рана или нѣкакъвъ туморъ, веднага трѣбва да му се направи операция, да се изхвърли болната часть навънъ. Христосъ имъ отговори: „Който е безгрѣшенъ, той пръвъ нека хвърли камъкъ върху нея“. Съ други думи казано: Само на майстора се позволява да прави операции, а невежиятъ да мълчи и да не се проявява. Сега, като четете Библията и Евангелието, нѣкои отъ васъ ще кажатъ: Много нѣща прочетохме.— Въпросътъ не седи въ многото четене, но въ това, което човѣкъ запомни и приложи. Смисълътъ на яденето не седи въ многото ядене, но въ това, което човѣкъ асимилира и задържа въ себе си; смисълътъ на ученето не седи въ многото учене, но въ това, което човѣкъ задържа въ ума си и прилага въ живота си. Като слушатъ да се проповѣдва едно учение, нѣкои казватъ: Ние знаемъ тия работи, повече знания не ни сѫ нужни. — Не е така. Материалътъ, отъ който може да се направи една колиба, не е достатъченъ за направата на единъ палатъ. Отъ знанието, което сте придобили досега, може да се направи само една малка колибка. При това, тази колибка може да има само два метра широчина и три метра дължина. Ако въ нея влѣзатъ двама души, тѣ нѣма кѫде да се обърнатъ. Само единиятъ, ще заеме пространство отъ два метра дължина и единъ метъръ широчина. Кѫде ще се помѣсти вториятъ? Колко квадратни метра има тази колибка?— Всичко шесть квадратни метра. — Колко души могатъ да се помѣстятъ въ нея? — Двама души, а въ краенъ случай и трима, но тѣ ще бѫдатъ много притѣснени. Кой е виновенъ за това? Всѣки самъ си е виновенъ. Колкото сѫ знанията му, толкова голѣма ще бѫде и стаята му. Вследствие на тази тѣснота, въ човѣка се ражда известно недоволство. Лишението на човѣка отъ външенъ просторъ, отъ широта се дължи на вѫтрешно тѣсногрѫдие. Човѣкъ може да има широки, обширни идеи, а може да има и ограничени идеи — това зависи отъ степеньта на неговото развитие. Причината за богатството на хората се дължи на грамаднитѣ пространства земи, съ които тѣ разполагатъ. Тия грамадни пространства сѫ добри условия за тѣхното развитие. Сиромахътъ може да си купи само 200—300 кв. м. земя. Какво ще направи той съ толкова малко мѣсто? Ще направи кѫща на 100 метра и ще му остане 200 метра свободно мѣсто. Какво ще сѣе на 200 метра и какъ ще се прехранва? По нѣмане на собствена земя, той започва постепенно да разчита на хората и казва: Наистина, азъ нѣмамъ достатъчно земя, но еди-кой си има, отъ него ще взема на заемъ. Дойде ли човѣкъ до положение да взима земя, пари и други нѣща на заемъ, той е загазилъ вече. Обаче, сѫществува едно общочовѣшко разбиране, което почива на известно вѫтрешно суевѣрие, на известно невежество. Споредъ това разбиране, нѣкой казва: Объркалъ съмъ се много, но ще се оправятъ работитѣ ми. Този човѣкъ мисли, че работитѣ сами по себе си ще се оправятъ. Вѣрно е, че работитѣ всѣкога се оправятъ сами по себе си, но кога ще стане това? Какво ще правишъ, докато дойде това време? То е все едно да кажешъ, както мнозина казватъ, че пролѣтьта ще дойде! — Да, пролѣтьта ще дойде, но какво ще правишъ, докато дойде тя? Че ще дойде пролѣтьта, това е истина, но тази истина ни най-малко не помага да дойде пролѣтьта по-скоро. Като кажешъ една истина, съ това положението ти не се подобрява. Действително, когато пролѣтьта дойде, работитѣ на човѣка се уреждатъ, но мѫчно е, докато дойде тя. Казвашъ: Не говоря ли истината? — Ти говоришъ истината, но тя се отнася за бѫдещето, а не за настоящето. — Азъ сега я казвамъ. — Ти сега я казвашъ, но тя ще се реализира въ бѫдеще. Днесъ не можешъ да се ползувашъ отъ тази истина. Съзнанието на съвременния човѣкъ е дошло до положение, да изисква и разбира истината по три начина. Запримѣръ, дойде нѣкой при тебе и казва: Миналата година ти дадохъ хиляда лева. — Това е първиятъ начинъ за изказване на истината. Какво те ползува обстоятелството, че нѣкой-си въ миналото, ти е далъ хиляда лева? Ти, още тогава си изхарчилъ тия пари и си ги забравилъ вече. Следъ това дойде другъ човѣкъ при тебе и казва: Въ бѫдеще, когато пролѣтьта дойде, азъ ще ти дамъ хиляда лева. — Това е вториятъ начинъ за изказване на истината. Какво те ползува обстоятелството, че нѣкой-си ще ти даде въ бѫдеще хиляда лева, когато ти днесъ, именно, се нуждаешъ отъ тѣзи пари? Най-после, дойде при тебе трети, изважда отъ джоба си пари и казва: Заповѣдай, давамъ ти хиляда лева! — Този е третиятъ начинъ за изказване на истината. Питамъ: Кой моментъ е най-важенъ? — Последниятъ моментъ е най-важенъ, защото човѣкъ иде при тебе, изважда паритѣ и ги дава. Значи, най-важенъ моментъ въ живота на човѣка е настоящиятъ, защото въ него се постигатъ нѣщата. Сѫщитѣ три положения, три момента, ние виждаме и въ процеса на разбирането. Запримѣръ, нѣкой казва: Азъ разбрахъ тази работа. Действието е станало въ миналото. Какво се ползува човѣкъ отъ това, че нѣкога нѣщо е разбралъ? Другъ казва: Азъ ще разбера тази работа. Действието се отнася за бѫдещето. И този моментъ не е много утешителенъ. Най-после трети казва: Разбирамъ тази работа. Действието става сега. Значи, настоящиятъ моментъ въ разбирането, въ даването, въ ученето, въ яденето и въ редъ още процеси, е най-важенъ. Важенъ е сегашниятъ день; важно е усилието, което днесъ, въ този моментъ правишъ. Че нѣкога си правилъ усилия, че ще правишъ усилия въ бѫдеще, това не е толкова важно. На днешнитѣ условия се надявай, отъ тѣхъ очаквай плодове! На всички е известно, че глаголътъ има три основни времена: сегашно, минало и бѫдеще. Тѣ характеризиратъ три епохи на човѣчеството — настоящата епоха, миналата и бѫдещата. Тѣзи три времена, т. е. три епохи, иматъ връзка една съ друга, но реалностьта на живота, седи въ настоящата епоха. Казвамъ: Нѣкой човѣкъ живѣе само съ миналото, другъ — съ бѫдещето, а трети — съ настоящето. Човѣкътъ на миналото казва: Добъръ човѣкъ съмъ билъ. — Да, въ миналото си билъ добъръ. Човѣкътъ на бѫдещето казва: Добъръ ще стана. — Да, въ бѫдеще ще станешъ добъръ човѣкъ. Какво трѣбва да каже човѣкътъ на настоящето? — Добъръ човѣкъ съмъ. Сега, като говоримъ за истината, ще ви дамъ единъ примѣръ, който обяснява причинитѣ на известни страдания и мѫчнотии, които сполетяватъ хората. Представете си, че сте гладували три деня и никой не се е сѣтилъ за васъ; отникѫде не сте получили помощь. Какво ще направите? — Заключвате се въ стаята си, да не ви смущава никой, и започвате да се молите на Бога, да ви помогне. Невидимиятъ свѣтъ чува молитвата ви и казва на хлѣба: Иди на гости у еди-кой си човѣкъ! Той те вика. Тръгва хлѣбътъ на пѫть, крачи ли крачи. Като дойде до вратата, той похлопва, иска да му отворите, да влѣзе въ стаята ви. Обаче, вие не прекѫсвате молитвата си, продължавате да се молите и питате: Кой е тамъ? Нѣма защо да питате, кой е тамъ, но станете, отворете на хлѣба и го поканете вѫтре. Хлѣбътъ ще похлопа три пѫти на вратата ви, и ако не му отворите, ще се върне назадъ. Вие още продължавате да се молите и казвате: Чудно нѣщо, защо не дойде никакъвъ отговоръ на молитвата ми! — Защото не ставате да отворите на хлѣба, който чака вънъ. Казвате: Много дълго се молихъ, но отговоръ не получихъ. Каже ли човѣкъ така, азъ разбирамъ вече, доколко уменъ е билъ той. Нѣма защо да се моли човѣкъ толкова много време. Като се помоли искрено, нека прекрати молитвата си и да чака отговоръ. Въ него трѣбва да настане дълбока тишина, да чуе хлопането на хлѣба. Той трѣбва да бѫде на щрекъ, та още при първото похлопване, да стане, да отвори вратата, и веднага да покани хлѣба въ стаята си. Щомъ го покани, ще му стане слуга. Станете ли слуга на хлѣба, той ще помисли, съ какво още да ви помогне. А вие седите на стола, като нѣкой аристократъ, и като чуете, че се хлопа, казвате: Влѣзъ! Какъ ще влѣзе хлѣбътъ, като сте заключили стаята си отвѫтре съ ключъ? — Не, станете, отключете вратата на стаята си, отворете и поканете хлѣба на гости. Щомъ хлѣбътъ влѣзе въ стаята ви, ще каже: Изпратиха ме отъ невидимия свѣтъ, като специалистъ, да уредя вѫтрешния безпорядъкъ въ стомаха ви. Следователно, когато Божиитѣ благословения идатъ въ свѣта, вие трѣбва да отворите вратата на стаята си и да ги поканите да влѣзатъ вѫтре. Всѣки човѣкъ има три врати, презъ които посрѣща своитѣ гости: едната врата е за обикновени гости — отъ материалния свѣтъ; втората врата е за гости отъ духовния свѣтъ — за ангелитѣ, а третата врата е за гости отъ Божествения свѣтъ — за възвишенитѣ сѫщества. Нѣкой казва: Много мислихъ по тази работа, но нищо не излѣзе. — Който много мисли, той прилича на онзи, който много се моли. Нѣма защо да се молишъ много, нито да мислишъ много. Чуешъ ли, че нѣкой хлопа на вратата ти, стани, отвори вратата и покани този, който иде. Той е изпратенъ отъ невидимия свѣтъ, да ти донесе нѣкакъвъ отговоръ, съ който да оправишъ работата си. Ако се молишъ много, ако мислишъ много и ако чувствувашъ много, а не отворишъ вратата си на този, който хлопа отвънъ, никой нѣма да влѣзе при тебе, и работитѣ ти ще останатъ неуредени. Не мога да отворя, работа имамъ, моля се. Молитвата работа ли е? Да взимашъ пари на заемъ, работа ли е това? Да мислишъ, работа ли е това? Да чувствувашъ, работа ли е това? Човѣкъ всѣкога трѣбва да прави вѫтрешенъ анализъ на идеитѣ, които функциониратъ въ съзнанието му, за да се ползува отъ тѣхъ. Не прави ли такъвъ анализъ, това показва, че той нѣма правилни разбирания, и работитѣ му всѣкога оставатъ неуредени. Днесъ хората мѫчно разбиратъ нѣщата. Срѣщате хора, които сѫ свършили нѣколко факултета и разбиратъ много сложни въпроси, а не разбиратъ най-елементарни работи въ живота. Тѣ се натъкватъ на истини, които и децата разбиратъ, но тѣ не могатъ да ги разбератъ. Запримѣръ, нѣкой учени не могатъ да разбератъ, защо човѣкъ трѣбва да се моли. Молитвата е актъ на сърдцето, а не на ума. Тя принадлежи къмъ особенъ свѣтъ. Понеже ученитѣ живѣятъ въ съвсемъ другъ свѣтъ, тѣ трѣбва да правятъ преводъ, да разбератъ, какво представя истинската молитва. Учениятъ казва: Да се моля на Бога, това подразбира да искамъ нѣщо отъ Него. Трѣбва ли да занимавамъ Бога съ себе си? Учениятъ е правъ само въ едно отношение, което ще изразя съ следния въпросъ: трѣбва ли богатиятъ човѣкъ да се моли на фурнаджията за хлѣбъ? — Не, той ще даде пари на слугата си и ще го прати на фурната, да вземе хлѣбъ, колкото му трѣбва. Богатиятъ нѣма да се моли на хората да му направятъ кѫща. Той ще извади пари отъ джоба си, ще извика нѣколко работника, и кѫщата му ще се направи. Обаче, бедниятъ трѣбва да се моли, защото нѣма пари; невежиятъ се моли, защото не знае и не разбира нѣщата. Молитвата подразбира едно естествено, непринудено, Божествено състояние. Дойде ли човѣкъ до това състояние, той трѣбва да се моли. Понѣкога човѣкъ не трѣбва да се моли, не трѣбва да смущава Божественото съзнание. — Защо? — Защото, или Богъ е занятъ съ нѣщо, и молитвитѣ нѣма да стигнатъ до Него, или пъкъ, не трѣбва да се моли за нѣща, които утре ще му донесатъ разочарования и нещастия. Тогава Богъ не обръща внимание на никакъвъ плачъ, на никакви сълзи и викове. Трѣбва ли рѣката, която се втича въ океана, да се интересува отъ това, дали Господъ забелязва, че тя върши нѣкаква работа? Рѣката казва: Много вода влѣхъ въ океана.— Права е рѣката, много вода е дала на океана, но защо не казва, колко е взела отъ него? Ако направи единъ балансъ въ търговскитѣ си смѣтки, тя ще види, колко е дала и колко е взела. Сѫщитѣ отношения на взимания и давания сѫществуватъ и между хората. Бедниятъ казва: Азъ се молихъ. — На кого? — На банкера. — За какво? — Да ми даде нѣколко хиляди лева на заемъ. Какво му обѣща? — Че въ най-скоро време ще ги върна. Той се моли и взима пари. Следъ това, не отива вече при банкера да му се моли. Сега банкерътъ отива при него. — Защо? — Чака месецъ, два, три — не получава паритѣ си. Тогава той пише една бележка на бедния човѣкъ: Господине, на еди-коя си дата, Вие взехте отъ мене толкова и толкова лева на заемъ. Моля Ви, въ най-кратъкъ срокъ да изплатите задължението си. Значи, молитвата има две страни: нѣкога ние се молимъ да придобиемъ нѣщо, а нѣкога се моли този, който ни е далъ нѣщо, иска да му го върнемъ назадъ. И момата, и момъкътъ се молятъ. Първо момата се моли да се ожени, да намѣри добъръ момъкъ. Тази молитва подразбира взимане пари на заемъ. Невидимиятъ свѣтъ чува молитвата ѝ и изпраща единъ момъкъ да я вземе за жена. Момъкътъ е капиталъ, който се дава на момата въ заемъ. Следъ нѣколко години се раждатъ деца. Тѣ представятъ лихвитѣ на взетия капиталъ. Не се минава много време, и едно отъ децата заболява. Майката пакъ започва да се моли. Тя не иска вече другъ мѫжъ, но се моли за детето, да оздравѣе, т. е. да се подобри капиталътъ ѝ. Както виждате, невидимиятъ свѣтъ има голѣмо довѣрие къмъ младата мома, защото ѝ дава на разположение голѣмъ капиталъ, който тя пуща въ обръщение. Сѫщото се отнася и за момъка. Това не сѫ само отношения между мѫжъ и жена, или между дъщеря и синъ, както се представятъ външно, но това сѫ отношения между две души. И тъй, който не разбира вѫтрешнитѣ връзки, вѫтрешнитѣ отношения въ живота, той казва: Взелъ съмъ, ще взема, взимамъ; или: далъ съмъ, ще дамъ, давамъ; живѣлъ съмъ, ще живѣя, живѣя. Да говори човѣкъ за тия форми, само като за известни действия, безъ да разбира тѣхния вѫтрешенъ смисълъ, това значи, да се намѣри въ положението на поговорката: „Теле дойдохъ, волъ си отивамъ“. Ако върви по пѫтя на съвременната философия, човѣкъ ще се намѣри въ безизходно положение. За да се реализиратъ нашитѣ мисли, чувства и действия, изисква се правилно разбиране на живота и на природата. И тогава усилията, които правимъ въ живота си, ще иматъ добри резултати. Работимъ ли съгласно законитѣ на разумната природа, ще можемъ правилно да градимъ; не работимъ ли съгласно тия закони, ще се родятъ редъ противоречия вѫтре и вънъ отъ насъ: единъ ще каже, че е далъ пари; другъ ще каже, че нѣкога ще даде; трети ще каже, че сега дава. Прави сѫ тия хора. Който е далъ пари на заемъ, той трѣбва да си ги вземе. Следъ това ще дойде нѣкой при васъ да иска пари на заемъ, и вие ще му дадете. После пъкъ, вие ще отидите при него да му се молите, да ви върне паритѣ назадъ. Сега ще видите, дали този човѣкъ ще ви слуша, както вие го слушахте. Който казва „давамъ”, той трѣбва да бѫде готовъ да даде тия пари. И тъй, който се е молилъ нѣкога, или който сега се моли, той трѣбва да знае, какъ и на кого да се моли. Нѣкой се моли, но самъ не вѣрва, дали молитвата му ще бѫде чута. — Защо? — Защото не познава характера на онзи, на когото се моли. Ето защо, човѣкъ първо трѣбва да проучи характера на онзи, отъ когото ще иска пари. Срѣщамъ едного, който иска пари на заемъ отъ единъ банкеръ, и го питамъ: Какъвъ човѣкъ е този банкеръ? Познавашъ ли го? — Познавамъ го. Той е добъръ, справедливъ, честенъ човѣкъ. Значи, ти предварително си събралъ сведения за банкера, и сега вече смѣло пристѫпвашъ къмъ него за услуга. — Защо? — Има данни, на които той разчита. Това подразбира, че касата на този банкеръ е пълна. Молишъ ли се на банкеръ, когото познавашъ, той казва: Влизамъ въ положението ти, готовъ съмъ да ти услужа. Бръква въ касата си, изважда нѣколко звонкови и ти наброява. Следъ това, взима една полица, написва я, опредѣля срока на изплащането ѝ и дава да се подпишешъ. Банкерътъ постѫпва умно, понеже е научилъ характера на своитѣ длъжници. Съвременнитѣ религиозни хора изпадатъ и въ друго положение. Тѣ се молятъ на Господа, безъ да Го познаватъ, безъ да знаятъ, кѫде е Той. Питамъ едного: Какъ се молишъ на Бога, Когото нито си виждалъ, нито знаешъ кѫдѣ е? — Азъ зная, че трѣбва да се моля, а кѫде е Господъ, не зная. — Съгласенъ съмъ, човѣкъ трѣбва да се моли. Човѣкъ трѣбва да иска пари. Обаче, какъвъ смисълъ има да се молимъ по нѣколко пѫти на день предъ празна каса и нищо да не получаваме? Такава е молитвата на всѣки беднякъ, който иска пари отъ банкеръ, когото никакъ не познава. Като не получи нищо отъ банкера, бедниятъ казва: Не струва да се моли човѣкъ! — Съгласенъ съмъ съ това. Престанете да се молите предъ празнитѣ каси! Молете се предъ пълнитѣ каси на банкеритѣ, и то по всички правила на учтивостьта. Молите ли се по този начинъ, ще получите, каквото искате. Нѣкой казва: Унизително е за човѣка, да се моли за пари на този — на онзи. Съ това, той ограничава свободата си. — Вѣрно, унизително е човѣкъ да иска пари на заемъ, но не е ли унизително да взима всѣки день отъ природата по нѣколко чека? Това не ограничава ли свободата му? Свободенъ човѣкъ е само този, който може да дъвче въздуха, а не да го смучи. Какво ще кажете на това? Има сѫщества, които дъвчатъ въздуха сѫщо така, както ние дъвчемъ хлѣба. Трѣбва ли да се доказва, че въздухътъ може да се дъвче? Съвременнитѣ хора трѣбва да дойдатъ до вѫтрешно просвѣтление, до вѫтрешно разбиране на нѣщата. За да се постигне това, тѣ трѣбва да работятъ върху себе си и да се молятъ. Нѣкой се изправилъ предъ празна каса и се моли, прави изчисления, колко може да му даде тази каса. — Нищо нѣма да ти даде. Оставете настрана молитвитѣ предъ празната каса! Молете се предъ пълната каса, съ будно съзнание и разбиране на това, което искате. Другъ нѣкой казва: Азъ мога да се моля и въ кѫщи, мога да се моля и въ църква. — Ако се молишъ само по форма, нито въ кѫщи е приета молитвата ти, нито въ църквата. На сѫщото основание богатитѣ родители казватъ: Ние можемъ да учимъ децата си и въ училище, можемъ да ги учимъ и въ кѫщи. — Не е въпросъ, кѫде ще учатъ децата, но какъ ще учатъ. Ако детето прекара седемь-осемь години въ училище, а нищо не учи, какво е придобило? Мнозина казватъ, че знанието ще изникне само по себе си, животътъ ще го донесе. — И това е възможно. Има случаи, когато нѣкой хора никѫде не сѫ учили, но знаятъ много нѣща отъ живота. Обаче, знание, така придобито, предизвиква вѫтрешно страдание въ човѣка. — Защо? — Защото това знание не е поставено на своето мѣсто. Вследствие на това, много отъ страданията и противоречията на съвременнитѣ хора се дължатъ на обстоятелството, че нѣщата въ живота, не сѫ поставени тамъ, дето трѣбва. Щомъ е така, трѣбва да приемемъ, че причината за всички страдания и противоречия въ живота, сме ние сами. Дойде нѣкой човѣкъ и ти даде нѣкаква книга или пари. Ти набързо ги туришъ нѣкѫде и не помнишъ, кѫде сѫ паритѣ. На другия день търсишъ, не можешъ да ги намѣришъ, не помнишъ, кѫде си ги турилъ. Не ги ли намѣришъ, започвашъ да се смущавашъ. Това показва, че ти нѣмашъ заведенъ редъ, или система, да поставяшъ всѣко нѣщо на своето мѣсто. Разумниятъ човѣкъ ще постави и книгата, и паритѣ на такова мѣсто, че като ги потърси, да знае, кѫде сѫ. И тъй, ще знаете, че добритѣ хора, дето и да сѫ, иматъ следното свойство: Тѣ всѣкога сѫ и близо, и далечъ. Това значи: тѣ сѫ близо за себе си, далечъ — за хората; близо за тѣзи, които ги обичатъ, далечъ — за онѣзи, които не сѫ разположени къмъ тѣхъ. Като слушате тия нѣща, вие попадате въ свѣта на приказкитѣ „отъ хиляда и една нощь“. Това е така за онѣзи, които не сѫ работили въ миналото съзнателно върху себе си. Ако бѣха работили, тѣ щѣха да прилагатъ тия нѣща и да ги разбиратъ. Ако, обаче, сега работите съзнателно, ще сте годни въ бѫдеще да прилагате всичко онова, което днесъ ви се вижда като приказка и невъзможно. И тогава човѣкъ ще може да се моли, дето иска и както иска, безъ да се смущава отъ нѣщо. Истинската, дълбока молитва подразбира единъ кратъкъ моментъ. Този моментъ, обаче, продължава дълго време. Той е като Божествениятъ лѫчъ, който минава-заминава, но остава последствията си за дни и години, за вѣкове и хилядолѣтия. Следователно, отъ Божествено гледище, молитвата представя велико нѣщо. Тя е Божественъ лѫчъ, който излиза отъ душата на всѣки човѣкъ. Щомъ е така, този лѫчъ непременно трѣбва да мине презъ душитѣ на всички хора, отъ най-малки до най-голѣми, които живѣятъ по лицето на земята. Като направи този крѫгъ, лѫчътъ пакъ се връща при човѣка, отъ когото е излѣзълъ. Това време може да трае минута, часъ, день, а може и месеци, и години — зависи отъ интенсивностьта, съ която молитвата е изпратена въ пространството. До това време, човѣкъ постоянно трѣбва да се моли, да подържа силата на този лѫчъ, за да направи той своята обиколка. Нѣкои мислятъ, че като се помолятъ веднъжъ за нѣщо, това е достатъчно. — Не, хванешъ ли се веднъжъ на хорото, и да искашъ вече да се пуснешъ, не можешъ. — Защо? — Законътъ е такъвъ. Помолишъ ли се веднъжъ, твоята молитва трѣбва да мине презъ душитѣ, умоветѣ и сърдцата на всички хора, и следъ това, пакъ да се върне при тебе. Щомъ се върне при тебе, ти вече си свободенъ. Нѣкой човѣкъ, като се помоли веднъжъ и получи веднага отговоръ, казва: Нѣма да се моля вече. Обаче, помолилъ ли се е веднъжъ, природата го заставя да продължи молитвата си. Той носи вече последствията на своята молитва. Тя е тръгнала изъ пространството и пѫтува. Той седи спокойно, забравилъ е, че нѣкога се е молилъ, и току изведнъжъ чува нѣкой да дрънка на телефона му: Моля, изкажи се по-ясно, не разбрахъ, какво искашъ. Едва се справи съ него, другъ нѣкой го вика по телефона: Моля, не се чува добре, по-ясно говори, искамъ да разбера, какво е твоето желание. Следъ него, на телефона дрънка трети, четвърти и т. н. Той е длъженъ да обяснява на всички, които искатъ освѣтление; иначе, или молитвата му ще се предаде криво, или той самъ ще спре предаването ѝ. Понеже всички хора подематъ неговата молитва, той не може да се освободи отъ нея, докато тя отново не се върне при него, съ известенъ отговоръ. Той трѣбва да чака да се изредятъ два милиарда хора, и тогава да се освободи. Затова, ако човѣкъ иска по-скоро да получи отговоръ, молитвата му трѣбва да бѫде кратка, ясна, чиста и интенсивна. Който е отправялъ неправилно молитвата си, той казва: Повече не се моля! Тази работа нѣма край. — Така казватъ безвѣрницитѣ. Обаче, това е едната страна на молитвата. Молитвата има и друга, положителна страна. Тя се заключава въ правилно предаване на мислитѣ, желанията и чувствата. Който се моли по този начинъ, той е разбралъ вѫтрешния смисълъ на живота; той е разбралъ вѫтрешната връзка, която сѫществува между всички хора на земята. Питамъ: Знаете ли, кога, запримѣръ, се е родила мисъльта, която въ даденъ моментъ минава презъ ума ви? Ще кажете, че тази мисъль се е родила сега, въ настоящия моментъ. — Не, като знаете, какво нѣщо е молитвата, въ нейния дълбокъ смисълъ, ще знаете, че всѣка мисъль, която минава въ даденъ моментъ презъ ума на човѣка, се е родила преди него. Както вашитѣ мисли минаватъ презъ ума на всички хора, така и тѣхнитѣ мисли, минаватъ презъ вашия умъ. Значи, както твоитѣ мисли иматъ свободенъ пѫть да минатъ презъ умоветѣ на другитѣ хора, така и тѣхнитѣ мисли ще минатъ презъ твоя умъ. Въ това, именно, седи красотата на живота. По този начинъ, ти изучавашъ мислитѣ на другитѣ хора, а тѣ изучаватъ твоитѣ. Понѣкога презъ вашия умъ минаватъ велики, възвишени мисли, които сѫ изпратени отъ разумни, велики сѫщества отъ невидимия свѣтъ. Дали съзнавате това, или не, безразлично е, но то е дълбока философия и наука, която всички хора трѣбва да опитатъ и провѣрятъ. Нѣкой казва: Това може да сѫ само предположения, които подлежатъ на щателно проучване и доказване. — Не, ние не говоримъ по предположения. Когато говоря за единъ изворъ, азъ съмъ билъ при него, пилъ съмъ отъ водата му, изследвалъ съмъ я и я познавамъ. На връщане азъ напълвамъ шишето си отъ водата на извора и я донасямъ предъ васъ, като казвамъ: Азъ бѣхъ на извора и нося този вода оттамъ. Много отъ съвременнитѣ хора седатъ, чакатъ наготово да имъ дойде нѣщо. — Нѣщата не могатъ да дойдатъ наготово. Станете, вземете шишето си и сами идете на извора, да си налѣете отъ него чиста, кристална вода. Казвате: Като се молимъ, все ще се наредятъ нѣкакъ работитѣ ни. Ако не знаете правилно да се молите, работитѣ ви нѣма да се наредятъ. Молитвата не седи въ механическо произнасяне на думи. Когато човѣкъ се моли, или когато мисли, въ ума му все трѣбва да остане нѣщо отъ тази молитва, или отъ тази мисъль. Ако човѣкъ е кюнецъ, презъ който водата само минава, безъ да остави нѣщо, този кюнецъ следъ време ще се изтрие. Въ съзнанието на човѣка всѣкога трѣбва да остава нѣщо, и то най-хубавото, и най-красивото. Такъвъ трѣбва да бѫде неговиятъ идеалъ. Когато отива при нѣкой изворъ, той трѣбва да напълни шишето си отъ главата на извора. Той трѣбва пръвъ да напълни своето шише. Напълни ли го по този начинъ, той става изворъ и за другитѣ хора. Напълни ли шишето си отъ опашката на извора, той става чешма за другитѣ хора. Въ първия случай човѣкъ ще разбере едно нѣщо, въ втория случай — друго. Който не разбира този законъ, той ще каже: Много скѫпо ми излѣзе това шише, да ходя на извора да го пълня! Казвамъ: Споредъ мене, скѫпо излиза шишето, което е напълнено отъ опашката на извора. Сега вие се молите на Бога, пѣсни Му пѣете, но какви сѫ резултатитѣ отъ вашитѣ усилия? Ставате, лѣгате, пакъ ставате и всѣка сутринь забелязвате по единъ новъ бѣлъ косъмъ на главата си. Искате да се движите, да работите и виждате, че краката ви, намѣсто да заякватъ, започватъ да отслабватъ, да треперятъ. Намѣсто да ставате по-здрави, вие губите силитѣ си и заболѣвате. Казвате: Защо става така? Отъ толкова години вѣрвамъ въ Бога, постоянно се моля, а получавамъ обратни резултати. Побѣлѣхъ, остарѣхъ, хората престанаха да ме зачитатъ. — Ако живѣете съ старитѣ възгледи, никакви молитви нѣма да ви помогнатъ. Истинска молитва е тази, отъ която почерняватъ коситѣ на стария човѣкъ. Когато пъкъ младиятъ се моли, коситѣ му трѣбва да побѣлѣятъ. Ако стариятъ се моли, и коситѣ му не почерняватъ, той не се е молилъ, както трѣбва. И ако младиятъ се моли, а коситѣ му не побѣляватъ, и той не се е молилъ, както трѣбва. Нѣкой казва: Азъ много се молихъ на младини. — Побѣлѣ ли косата ти? — Не. — Тогава не си се молилъ. Другъ нѣкой казва: Азъ много се молихъ на стари години.— Почернѣ ли косата ти? — Не. — Тогава и ти не си се молилъ, както трѣбва. Това се вижда малко смѣшно на хората, но смѣшнитѣ нѣща сѫ вѣрни. Всички хора трѣбва да дойдатъ до дълбоко, вѫтрешно разбиране на молитвата, да разбератъ, че тя съдържа три качества въ себе си. Истинската молитва трѣбва да остави въ ума на човѣка поне една положителна мисъль, въ сърдцето му — поне едно положително чувство и въ душата му — поне единъ малъкъ потикъ, къмъ възвишено и благородно действие. Ако молитвата остави въ човѣка тия три нѣща едновременно, тя е реализирана вече, изминала е цѣлиятъ крѫгъ. Да се реализира една молитва, това подразбира, да донесе на човѣка онзи капиталъ, който очаква той. И когато Господъ не отговаря веднага на вашитѣ молитви, причината за това е, че тѣ не сѫ минали още презъ умоветѣ на всички хора, не сѫ направили пълния крѫгъ на движение. Когато молитвата на нѣкого се препраща въ пространството, тя минава презъ умоветѣ на всички хора, и на тѣхъ се предоставя правото да се произнесатъ, дали трѣбва да се даде това, за което се моли той. Значи, произвежда се единъ видъ референдумъ. Всички хора гласуватъ: едни за васъ, други противъ васъ, и отъ болшинството на гласоветѣ зависи, какъвъ ще бѫде отговорътъ на вашата молитва. Ако повечето не сѫ гласували въ ваша полза, вие пакъ ще работите върху себе си, пакъ ще се молите, докато единъ день получите положителенъ отговоръ. Значи, вашата молитва е реализирана вече. Природата си служи съ сѫщия законъ и въ процеса на храносмилането. Ако храната, която влиза въ устата, не се сдъвче добре, тя и въ стомаха не може да се смели добре, и не може да се използува правилно; ако въ стомаха не може да се смели добре, тя не може да се използува правилно и отъ бѣлитѣ дробове; ако и бѣлитѣ дробове не я използуватъ правилно, и мозъкътъ не може да я възприеме и преработи, както трѣбва. По този начинъ възприета, храната не може да ползува човѣка. Въ този смисълъ, храносмилането е важенъ вѫтрешенъ процесъ. Не е достатъчно само да се нахрани човѣкъ и да мисли, че процесътъ е завършенъ. Той трѣбва да държи съзнанието си будно, докато цѣлиятъ процесъ въ него се завърши. И следъ това, ако е ялъ правилно, той ще почувствува въ себе си вѫтрешенъ гладъ, едно приятно разположение къмъ яденето. Не е ли извършенъ процесътъ правилно, той ще седне предъ трапезата да се храни и ще каже: Ще ямъ, защото трѣбва да се яде, но не съмъ разположенъ нѣщо, не ми се яде. Не се ли храни правилно, човѣкъ може да изчисли, следъ колко години ще се яви нѣкакво разстройство, нѣкаква дисхармония въ организъма му. Ето защо, съвременнитѣ хора трѣбва да проучаватъ новитѣ разбирания за храносмилането. При изнасяне на тия истини, човѣкъ понѣкога се намира предъ опасность да изгуби присѫтствие на духа. Който губи присѫтствие на духа си, той се намира въ положението на онзи юнакъ, когото товарятъ прѣко силитѣ. Турятъ на гърба му най-напредъ единъ килограмъ и постепенно увеличаватъ до сто и повече килограма. До колко килограма може да носи единъ юнакъ на гърба си? Надмине ли товарътъ сто килограма, юнакътъ чувствува вече тежестьта му. Всѣки трѣбва да знае, колко килограма може да носи на гърба си. Умниятъ човѣкъ познава своята сила. Въ това отношение, той прилича на изворъ, който постоянно се излива. Защо се излива изворътъ? — За да не се претоваря. Дойде ли неестествено увеличение на водата въ него, той започва да прелива. Както се товари единъ изворъ съ вода, така и човѣкъ трѣбва да се товари. Той не трѣбва да взима товаръ повече, отколкото може да носи. Изворътъ представя една естествена мѣрка. Нѣкой казва: Какъ трѣбва да върша работата си? — Както изворътъ. — Колко трѣбва да се товаря?— Колкото изворътъ. — Колко трѣбва да давамъ? — Колкото изворътъ. — Колко трѣбва да взимамъ? — Колкото изворътъ. — Кѫде трѣбва да се вливамъ? — Въ най-голѣмото море. — Отде трѣбва да мина? — Отдето искашъ, но въ най-голѣмото море се влѣй. — Все направо ли трѣбва да вървя? — И направо, и накриво върви, навсѣкѫде можешъ да лѫкатушишъ, но гледай на време да се върнешъ и въ морето да се влѣешъ. Човѣкъ може да постигне всичко, което желае, но усилията, които прави, трѣбва да иматъ не само външенъ, но и вѫтрешенъ резултатъ. Днесъ, ние се намираме предъ една нова епоха, която изисква хора съ пробудено съзнание. Какво означава пробуждане на съзнанието? Представете си, че вие имате нѣколко деца, които спятъ. Докато децата спятъ, тѣ нищо не искатъ, защото нищо не ги смущава. Тѣ представятъ човѣкъ съ заспало, непробудено още съзнание. Щомъ се събудятъ, децата веднага започватъ да викатъ: Мамо, дай хлѣбъ! Ако хлѣбътъ не е готовъ, трѣбва ли да се събуждатъ? По-добре, нека поспятъ още малко, до обѣдъ, докато хлѣбътъ се приготви. Като се приготви хлѣбътъ, тогава ги събудете. Иначе, ще ви безпокоятъ. Нѣкой казва: Време е вече и моето съзнание да се пробуди. Питамъ: като се пробуди съзнанието ти, хлѣбъ ще искашъ ли? — Ще искамъ. — Имашъ ли? — Нѣмамъ. Тогава, нека съзнанието ти поспи още малко, докато приготвишъ хлѣба. Това значи: когато нашето съзнание се пробуди, ние трѣбва да имаме необходимата за него храна. Нѣмаме ли нужната храна, страдания ни очакватъ. И тъй, първото положение, което трѣбва да спазвате въ живота си, е следното: похлопа ли хлѣбътъ на вратата ви, прекратете молитвата си, станете, отворете му, поканете го най-учтиво въ стаята си и започнете да му слугувате. Второто положение, което трѣбва да спазвате, е следното: вглеждайте се въ живота на извора и всѣкога постѫпвайте като него. Това е учението на Всемирното Братство. Отъ хиляди години насамъ Бѣлитѣ Братя сѫ такива, каквито днесъ ги знаемъ. Тѣ се раждатъ готови души, а не ставатъ такива на земята. Мнозина казватъ: Ние, Бѣлитѣ Братя... — Вие още не сте Бѣли Братя, а сте само оглашени. Много време има още, докато станете Бѣли Братя. Сега сте само сѣнки на Бѣлитѣ Братя. Нѣкой казва: Азъ искамъ да видя единъ Бѣлъ Братъ. Знаете ли, какво ще произведе въ васъ срѣщата ви съ единъ такъвъ братъ? Представете си, че вашиятъ стомахъ е малко слабъ, нѣженъ, не е пригоденъ за силна храна. Обаче, вие виждате нѣкѫде хубава, добре приготвена баница съ орѣхи, масло, захарь и силно желаете да си хапнете отъ нея. Най-после, вие не можете да откажете на това силно желание и хапвате отъ тази баница. Не се минава дълго време, и стомахътъ ви се разстройва силно: явява се хлопане, чукане, преобръщане вѫтре, и докато не изхвърлите баницата навънъ, никакво спокойствие нѣмате. Казвамъ: Каквото разстройство причинява орѣховата баница на слабия стомахъ, сѫщо такава дезорганизация представя срѣщата на обикновения човѣкъ съ единъ Бѣлъ Братъ. Бѣлитѣ Братя не искатъ да причиняватъ никому страдания, но често пѫти, въ желанието си да направятъ нѣкакво добро, получаватъ се обратни резултати. Това се дължи на обстоятелството, че хората още не сѫ готови за такива срѣщи. За готовитѣ хора срѣщата съ единъ Бѣлъ Братъ е голѣмо щастие. Ще приведа единъ примѣръ отъ стария български животъ, да се увѣрите, че неподготвениятъ човѣкъ, не може разумно да се ползува отъ великитѣ Божии блага. Едни богати и почтени родители имали единствено дете, момченце, което много обичали. Всички го наричали „галеното дете“. Всички желания на това дете се изпълнявали. На училище не го пращали; между чужди и непознати хора не го пущали, и то си останало „галеното детенце“. Бащата билъ ученъ човѣкъ, философъ и много богатъ. Между хората той минавалъ за виденъ магъ. Когато умрѣлъ, той оставилъ на жена си голѣмо наследство — пари и нѣколко магически предмети: пръстенъ, тояжка, чаша и кесия. При смъртьта си, той ѝ казалъ да се ползува отъ паритѣ всѣкога, когато ѝ се яви нужда, а магическитѣ предмети да задържи за тежки дни въ живота си. Докато детето било малко, то седѣло при майка си. Щомъ пораснало, станало голѣмъ момъкъ и пожелалъ да отиде въ свѣта, тамъ да поживѣе малко. Майка му се съгласила, приготвила го за пѫть, като му дала голѣма торба съ пари, да не прекарва труденъ животъ. Синътъ отишълъ въ съседното царство и спрѣлъ да пренощува въ една странноприемница. Въ една отъ съседнитѣ стаи той чулъ да се говори, че царьтъ на това царство, ималъ много красива дъщеря, и който искалъ само да я зърне отдалечъ, трѣбвало да даде една голѣма кесия, пълна съ злато. Който искалъ да я види отблизо и да се разговаря съ нея, трѣбвало да даде единъ чувалъ съ злато. Като чулъ това, младиятъ момъкъ пожелалъ да види царската дъщеря и си казалъ: Още утре ще отида да видя красивата царска дъщеря. Станалъ той рано сутриньта, приготвилъ се, взелъ съ себе си пълна кесия съ злато и се запѫтилъ къмъ двореца. Влѣзълъ вѫтре и казалъ на слугитѣ: Искамъ да видя царската дъщеря. Далъ кесията съ златото на единъ отъ дворцовитѣ слуги, който го завелъ въ една стая, отдето презъ една малка дупчица, трѣбвало да види царската дъщеря. Навелъ се той предъ дупчицата и успѣлъ да види само очитѣ и устата ѝ. Върналъ се въ странноприемницата, но въ него вече силно растѣло желанието да види изцѣло царската дъщеря и да се поразговори съ нея. Обаче, за реализирането на желанието си, той нѣмалъ достатъчно пари, затова се върналъ при майка си, да иска отъ нея пари. Започналъ да разправя на майка си, че се заелъ съ нѣкакво голѣмо търговско предприятие, за което му сѫ нужни много пари. Майка му казала: Синко, пари нѣмамъ, но баща ти ми остави една кесия, която струва повече отъ всички пари. Тя има свойството, като я натискашъ, започва да пуща пари. Синътъ взелъ кесията и отишълъ пакъ въ царството на красивата царска дъщеря. Започналъ той да натиска кесията, докато напълнилъ единъ вагонъ съ злато. Следъ това, тръгналъ къмъ двореца, да види добре царската дъщеря. Отишълъ въ двореца и казалъ на сѫщия слуга: Искамъ да видя царската дъщеря! Въвели го при нея — цѣла потънала въ великолепие и красота. Като го видѣла, тя се зачудила, отде може този младъ човѣкъ да разполага съ толкова много злато, затова го попитала: Ти да не си нѣкой царски синъ? — Не съмъ.— Тогава, отде имашъ толкова много злато? — Имамъ една особена кесия, съ такова свойство, че като я натискашъ, тя все пуща злато. — Донеси, да видя кесията! Той далъ кесията на царската дъщеря, само да я разгледа, но тя я задържала за себе си, а него - изпѫдила. Значи, младиятъ момъкъ видѣлъ красивата царска дъщеря, но загубилъ чудната кесия. Питамъ: какво ще придобиете, ако видите красивата царска дъщеря, а изгубите чудната кесия? Галениятъ синъ взелъ отъ майка си и другитѣ магически предмети, но като не билъ разуменъ, всичко изгубилъ. Докато човѣкъ върши глупости въ живота си, той всѣкога ще губи кесията си. Пѫтьтъ, по който сега вървите, иска хора съ будни умове, които да познаватъ Бѣлитѣ Братя. Ако единъ отъ тѣзи Братя дойде при васъ, той ще ви даде магическата кесия, но вие ще отидете да видите царската дъщеря, която ще вземе кесията, а васъ ще изпѫди навънъ. Въ този разказъ, майката представя единъ отъ Бѣлитѣ Братя. Паритѣ пъкъ, представятъ разумностьта въ човѣка. Това значи: за да видишъ единъ Бѣлъ Братъ, ти трѣбва да имашъ правилни мисли, желания и постѫпки. Имате ли тѣзи три качества въ себе си, Бѣлиятъ Братъ ще остави въ душата ви нѣщо възвишено и красиво. Нѣмате ли тѣзи качества, той ще произведе въ васъ обратни резултати, ще вземе кесията ви, а васъ ще изгони навънъ. По тази причина, именно, нѣкои хора не могатъ да намѣрятъ истината. За такива хора, при съзнанието, въ което се намиратъ, по-добре е да не знаятъ истината, защото тя ще имъ създаде голѣми страдания. Като привеждамъ този разказъ, това не значи, че човѣкъ не трѣбва да се стреми къмъ истината. Напротивъ, той трѣбва да работи, да се занимава съ нѣщо, да търси истината по начинъ, който намира за най-добъръ. Единъ день той все ще се добере до истината, която ще го направи свободенъ. Засега хората още не сѫ свободни, вследствие на което иматъ изпитания. Физическиятъ животъ не може безъ изпитания. Обаче, дойдатъ ли изпитанията въ вашия животъ, вие трѣбва да ги разглеждате научно. Нашитѣ изпитания сѫ предметно обучение за други сѫщества. Когато ние страдаме, други се радватъ. И обратно: когато ние се радваме, други страдатъ. Когато ние започваме една работа, други сѫщества я свършватъ. Такива връзки и отношения сѫществуватъ между разумнитѣ сѫщества и явления въ природата. Не схващате ли така нѣщата, вие ще имате крива представа, както за Бога, така и за онзи редъ и порядъкъ, въ който Той действува. И тогава, всѣка неправилна мисъль за Бога, ще се отрази вредно върху васъ. Причината за това, не се крие въ Бога, но въ вашитѣ неправилни мисли за Него. Неправилнитѣ мисли се връщатъ пакъ къмъ васъ, и вие изпитвате тѣхнитѣ лоши последствия. Лошото, нечистото, не може да отиде до Бога. По сѫщия начинъ, добритѣ и чиститѣ мисли, отправени къмъ Бога, пакъ ще съ върнатъ къмъ васъ, и вие ще изпитате тѣхното благотворно действие. Каквито мисли хранимъ къмъ Бога, такива ставаме и ние. Ако ние мислимъ, че Богъ е всемѫдъръ, съвършенъ и справедливъ, такива ще станемъ и ние. Тъй щото, свободни сте да мислите и добро, и лошо, но нѣма да се избавите отъ последствията на вашитѣ мисли. Сега, като знаете, че всѣки носи отговорность за своитѣ добри и лоши мисли, и чувства, това не подразбира всичко да се върши подъ страхъ. Какво ще роди страхътъ? — Пакъ страхъ. — Какво произвежда любовьта? — Любовь. Съ страхъ, или безъ страхъ, всѣки трѣбва да работи върху себе си. Ако ти самъ не работишъ върху себе си, други ще работятъ върху тебе; ако ти самъ не се присадишъ, други ще те присадятъ; ако ти самъ не ядешъ, други ще ядатъ заради тебе; ако ти самъ не учишъ, ще станешъ предметно обучение за други. Всички сѫщества въ свѣта, отъ най-малки до най-голѣми, иматъ свое предназначение. На всички хора предстои сега, да свършатъ по една работа за Бѣлото Братство, т. е. за идването на Царството Божие на земята. Апостолъ Павелъ казва: „Горко ми, ако не проповѣдвамъ!“ Това подразбира: ако човѣкъ не оре и не сѣе, гладенъ ще ходи; ако не си шие дрехи и обуща, голъ и босъ ще ходи; ако не си съгради кѫща, ще бѫде изложенъ на всички природни стихии. Човѣкъ трѣбва да си съгради една кѫща за физическия свѣтъ, друга — за умствения и трета — за духовния свѣтъ. Щомъ си е съградилъ жилище за всички свѣтове, той ще се избави отъ страданията, които могатъ да го сполетятъ. Нѣкой казва: Господъ ще ни уреди работитѣ. Питамъ: Като си съграждашъ кѫща, съ това не уреждашъ ли работитѣ си? Не е достатъчно само да има човѣкъ кѫща, но тя трѣбва да бѫде съградена по всички правила на хигиената. Какво ще се ползува той отъ своята кѫща, ако тя не бѫде съградена споредъ хигиената? Каква полза ще му принесе неговата кѫща, ако тя бѫде слаба и всѣки моментъ може да се събори отгоре му, и да го затрупа? Какъ ще се ползува той отъ своята кѫща, ако тя бѫде тѣсна, тъмна и влажна? — Това не е кѫща, но затворъ. Ако човѣкъ съгради добре кѫщата си въ физическия свѣтъ, той ще я съгради добре и въ умствения, и въ духовния свѣтъ. И обратното е вѣрно: не може ли човѣкъ да съгради добре кѫщата си въ физическия свѣтъ, той не ще може да я съгради добре и въ умствения, и въ духовния свѣтъ. Това показва, че между физическия, умствения и духовния свѣтъ, сѫществуватъ известни отношения. Мнозина казватъ: Не струва да си гради човѣкъ кѫща. Това подразбира: не струва да градите кѫща, която да давате подъ наемъ. Съградишъ ли си кѫща, живѣй самъ въ нея, не я давай подъ наемъ. Смѣшно е, да съмъ шивачъ, да шия на хората дрехи, а самъ да нѣмамъ хубави дрехи. Ако съмъ шивачъ, азъ трѣбва да нося най-хубавия костюмъ. Азъ ще съмъ реклама за себе си. Нѣма защо да казвамъ: Вижте, какъвъ костюмъ ушихъ на този, или на онзи господинъ. Ще кажа: Вижте моя костюмъ! Харесва ли ви? Ако ви харесва, ще знаете, че азъ съмъ майсторътъ на тия дрехи. Майсторъ-шивачъ е само този, който може да ушие за себе си хубави дрехи. Какво виждаме въ свѣта? — Обущаритѣ шиятъ хубави обуща на хората, а за себе си не могатъ; шивачитѣ шиятъ хубави дрехи на хората, а за себе си не могатъ. Законътъ, обаче, изисква, човѣкъ да шие най-хубави обуща и най-хубави дрехи за себе си. Може ли да направи за себе си това, той и за другитѣ ще бѫде еднакво добъръ майсторъ. Казано е въ единъ отъ стиховетѣ на Писанието: „Дадоха имъ бѣли дрехи да се облѣкатъ“. Това се отнася за ония сѫщества, които не знаятъ да шиятъ. Обаче, всѣки, който се стреми къмъ Божествения свѣтъ, той трѣбва да научи изкуството да шие. Ангелитѣ сами си шиятъ дрехитѣ. Съвременнитѣ художници, никѫде не рисуватъ Христа облѣченъ съ дрехи. Вземете картината, която представя възкресение Христово, и ще видите, че и тамъ Христосъ не е облѣченъ. Това показва, че художницитѣ сѫ дошли до истината, какво Христосъ самъ шие своитѣ дрехи, които никой не е видѣлъ. Христосъ още не е далъ моделъ, какви трѣбва да бѫдатъ дрехитѣ на хората. Църквата представя Христа въ различни дрехи, но никоя отъ тѣхъ не му прилѣга. Както днесъ църквата облича Христа, така успѣшно вървятъ работитѣ ѝ. Тъй щото, не сѫ важни дрехитѣ, които човѣкъ може да си представи въ въображението, но важни сѫ онѣзи дрехи, които той изработва съ своята мисъль, съ своето чувство и съ своето действие. Тази дреха, никой не може да ви отнеме. Тя е реалната, сѫществена дреха на човѣка. Нѣкой казва: Да имамъ и азъ една такава чудна кесия, много нѣщо бихъ направилъ. — Какво бихте направили съ тази кесия? Ще отидете съ нея при царската дъщеря, която ще вземе кесията ви, а васъ ще изпѫди навънъ. Голѣмо изкуство е да знае човѣкъ, какъ да задържа въ себе си хубавото, което придобива. Представете си, че нѣкой ви даде тази чудна кесия, да разполагате съ нея, както разбирате. Първо, вие се чувствувате силенъ, мощенъ, мислите, че всичко можете да направите. Казвате: Имамъ ли тази кесия въ рѫката си, цѣлиятъ свѣтъ е мой! Следъ това, пожелавате да видите царската дъщеря. Отивате при нея, и тя взима не само кесията, но и пръстена, и чашата, и тояжката ви, и вие оставате самъ срѣдъ пѫтя, въ лишения и мѫчнотии. Какво ще правите? — Това, което галениятъ синъ е направилъ. Той се принудилъ да отиде на единъ самотенъ островъ, далечъ отъ хората, далечъ и отъ майка си, отъ която взелъ всичко, което имала. Въ този островъ растѣли ябълки и смокини. Хапналъ той една отъ ябълкитѣ, но какво било очудването му, когато се видѣлъ съ рога? Значи, отъ ябълкитѣ му израснали рога. После хапналъ отъ смокинитѣ, и забелязалъ, че рогата му паднали. Това го навело на една хубава идея, да напълни две голѣми кошници отъ тия плодове: едната кошница да напълни съ ябълки, а другата — съ смокини. Сега вече той намѣрилъ начинъ, какъ да си отмъсти на царската дъщеря. Единъ день, той се качилъ на параходъ и отпѫтувалъ съ него за царството, дето живѣла красивата царска дъщеря. Влѣзълъ въ столицата на царството и отишълъ въ дома на една стара баба, дето оставилъ кошницата съ смокинитѣ, и следъ това излѣзълъ изъ града съ кошницата, въ която имало ябълки. Обикалялъ той около двореца и продавалъ ябълкитѣ си, хубави, едри, червени, каквито нѣмало никѫде въ царството. Царскитѣ слуги видѣли продавача и го извикали въ двора, да купятъ и тѣ отъ тѣзи хубави ябълки. Сложили отъ тѣхъ на масата предъ царя, и всички ги опитали: царьтъ, жена му, дъщеря му, както и много отъ неговитѣ придворни. Веднага следъ това, израсли рога на всички, които яли отъ ябълкитѣ. Царьтъ издалъ заповѣдь да намѣрятъ продавача на ябълкитѣ, но всички усилия отишли напразно — никѫде не могли да го намѣрятъ. Царьтъ се видѣлъ въ чудо и започналъ да вика единъ следъ другъ лѣкари да махнатъ рогата на всички, които яли отъ ябълкитѣ. Никой отъ лѣкаритѣ, не могълъ да направи това. Една следъ друга падали главитѣ на лѣкаритѣ, но рогата още седѣли върху царскитѣ глави. Най-после, царьтъ обещалъ да даде дъщеря си и половината царство на онзи лѣкарь или ученъ, който може да имъ снеме рогата. Презъ това време галениятъ синъ си пусналъ дълга брада, да не го познае никой, и отишълъ въ двореца, дето се представилъ на царя, като ученъ, като великъ магъ. Той казалъ на царя: Чухъ, че вие, и много хора около васъ, страдате отъ нѣкаква особена болесть. Азъ съмъ ученъ човѣкъ и се наемамъ да ви излѣкувамъ. Които го видѣли, че влиза при царя съ такава сериозна задача, поглеждали се и казвали: Горкиятъ човѣкъ! И неговата глава ще отиде като на другитѣ. Навѣрно нѣщо му е дотегналъ животътъ. Учениятъ човѣкъ продължилъ: Азъ видѣхъ много хора въ вашето царство съ рога, както и тукъ, въ двореца, но владѣя изкуството да снемамъ рога. Мѫчно е това изкуство, цѣла наука е, но разбирамъ отъ нея. За цельта, обаче, ми сѫ нужни нѣколко пособия: първо, имамъ нужда отъ една кесия. Царьтъ заповѣдалъ да му донесатъ нѣкоя хубава кожена кесия. Донесли му една кожена кесия. — Не такава. Донесли му втора, отъ нѣкаква особена материя, цѣла обсипана съ диаманти. — И тази не може да се употрѣби. Най-после, царьтъ отишълъ при дъщеря си и намѣрилъ чудната кесия, но дъщерята не я давала. Бащата взелъ кесията и я далъ на учения лѣкарь. Той поискалъ още нѣща: пръстенъ, чаша и една тояжка, и то тѣзи, именно, които царската дъщеря взела отъ него. При това, той казалъ на царя, че ще задържи всички тия предмети за себе си, защото само по този начинъ, лѣкарството ще може да действува. Като получилъ исканитѣ предмети, той далъ отъ смокинитѣ на царя и на царицата. Тѣ изяли по една смокиня, и рогата имъ паднали. Като дошло редъ до царската дъщеря, лѣкарьтъ казалъ на царя: Вашата дъщеря има много грѣхове и за да ѝ подействува лѣкарството, тя трѣбва предварително да се изповѣда. Следъ като се изповѣдала царската дъщеря, той снелъ и отъ нея рогата. Значи, галениятъ синъ трѣбвало да изгуби всичко, за да стане уменъ, ученъ човѣкъ. Сега остава още малко време, докато изтече 1929 година. Вие трѣбва да използувате тази година разумно, за да можете презъ 30-та година, която иде, да си вземете изгубенитѣ нѣща. За това се изисква правилно разбиране, правилна връзка. Азъ ви желая да придобиете вѫтрешно състояние на миръ; ако не може да придобиете този миръ въ себе си, пазете поне красивото, което придобивате. Не мислете, че лесно се влиза въ Царството Божие. Това е сериозна задача. Ако човѣкъ влѣзе неподготвенъ въ Царството Божие, той пакъ ще излѣзе. Всички трѣбва да работятъ и върху себе си, и върху ближнитѣ си. Животътъ на земята трѣбва коренно да се преобрази. Затова, обаче, се изискватъ разумни работници. Всички, които искатъ да бѫдатъ работници, трѣбва да използуватъ днешния моментъ — той е най-важенъ. Какво сте работили въ миналото, това е свършенъ фактъ; какво ще работите въ бѫдеще, и то е хубаво, но днешниятъ моментъ е най-важенъ. Каквото свършите днесъ, то представя условия за бѫдещата наука. И тъй, желанието на вашитѣ напреднали братя е да имате правилно разбиране за живата природа, за да влѣзете въ връзка съ нея. Придобиете ли това разбиране, вие ще схващате дълбокия смисълъ на всички явления въ цѣлата природа. И тогава, дето и да минете, всѣко мѣсто ще бѫде живо за васъ. Не сте ли въ връзка съ живата природа, ще бѫдете слѣпи и за най-хубавитѣ мѣста въ природата. Запитате ли единъ банкеръ, какво е било времето днесъ, той нищо не би могълъ да ви каже.— Защо? — Защото презъ цѣлия день, той е билъ наведенъ надъ тевтеритѣ си, правилъ смѣтки и изчисления. Какво особено е придобилъ отъ тия смѣтки? Запитайте нѣкой виденъ бактериологъ, какво особено е придобилъ, следъ като цѣли 20 години е посветилъ изключително върху изследването на бацила на чумата? — Нищо друго, освенъ славата на ученъ човѣкъ. Какво значение ще има този бацилъ единъ денъ, когато хората ще бѫдатъ съ съвършено чиста кръвь? Бацилитѣ живѣятъ само въ хора съ нечиста кръвь. Докато хората водятъ нередовенъ, неразуменъ животъ, бактериологията има смисълъ, но щомъ заживѣятъ разумно, и бактериологията изгубва своето значение като наука. Обаче, човѣкъ трѣбва смѣло да изучава пѫтищата на злото. Казвамъ: Молитвата е необходимъ актъ за духовния човѣкъ. Докато човѣкъ се срамува да се моли, той не познава смисъла на молитвата. Докато се запитва, защо трѣбва да се моли, той не е на правъ пѫть. Да се задава такъвъ въпросъ, то е все едно да се запитва: защо трѣбва да пия вода? Или, защо трѣбва да бѫде богатъ човѣкъ? Защо не трѣбва да бѫде богатъ човѣкъ? Защо трѣбва да бѫде сиромахъ? Защо не трѣбва да бѫде сиромахъ? Всѣки, който не може да носи и богатството, и сиромашията на гърба си, той не е силенъ човѣкъ. Приеме ли човѣкъ богатството, той трѣбва да приеме и сиромашията; приеме ли сиромашията, той трѣбва да приеме и богатството. Приеме ли знанието, ще приеме и невежеството; приеме ли невежеството, ще приеме и знанието. Приеме ли доброто, ще приеме и злото; приеме ли злото, ще приеме и доброто. Тия нѣща вървятъ паралелно. Такъвъ е законътъ. Кои сѫ дълбокитѣ причини за сѫществуването на този законъ въ Битието, не зная, обаче, този вѫтрешенъ паралелизъмъ, сѫществува навсѣкѫде въ свѣта. Човѣкъ не може да разреши задачитѣ въ живота си само съ събиране; той не може да ги разреши и само съ изваждане; той не може да ги разреши и само съ умножение, нито пъкъ само съ дѣление. При решаване на житейскитѣ задачи, трѣбва да се прилагатъ и четиритѣ действия. Така, човѣкъ ще се добере до вѫтрешния смисълъ на живота. Всѣко действие има своя положителна и отрицателна страна. Ако човѣкъ събира лоши слухове, какво се говори за този, за онзи, или пъкъ събира болни хора около себе си, той ще има единъ резултатъ. Обаче, ако събира около себе си все учени, способни хора, той ще има другъ резултатъ. Най-доброто събиране е, когато учительтъ учи само способни, талантливи деца. Може ли учительтъ да направи това събиране, той вече излиза отъ закона на пертурбациитѣ. Когато се говори за молитвата, подразбираме будность на съзнанието. И тогава, всѣки човѣкъ ще съзнае, че той живѣе за всички, и всички живѣятъ за него. Първиятъ моментъ на истинския, на съзнателния животъ, започва съ молитва. Пробуждането на съзнанието, започва съ молитва. Следъ пробуждане на съзнанието, се проявява мисъльта, после — чувството и най-после действието. Молитвата е личенъ актъ. Човѣкъ се моли за себе си по свой вѫтрешенъ потикъ, а не за това, че хората го принуждаватъ. Само човѣкъ може да се моли. Това значи: молитвата е достояние само на сѫщества съ будно съзнание. Мнозина мислятъ, че ученитѣ хора не се молятъ. — Самъ Христосъ се молѣше. Той отиваше на планината да се моли. Питамъ: Ако е вѣрно твърдението, че ученитѣ не се молятъ, защо Христосъ се молѣше? Ние знаемъ, че всички учени, всички велики хора се молятъ. Нѣма по-красиво нѣщо отъ молитвата на човѣкъ, на когото съзнанието е пробудено. Този човѣкъ има вече правилна мисъль, правилни чувства и правилни действия. Това сѫ три области, отъ които човѣкъ черпи своитѣ богатства. Мѫдростьта се проявява въ мисъльта, любовьта — въ чувствата, а истината — въ действията. Не се ли молимъ правилно, нищо не можемъ да постигнемъ. Щомъ разберемъ дълбокия смисълъ на молитвата, ще знаемъ, че Богъ мисли, чувствува и действува чрезъ насъ. Това наричаме ние вдъхновение. Значи, човѣкъ трѣбва да се моли, за да се проявятъ и заработятъ чрезъ него, Божиитѣ мисли, чувства и действия. Сега иде вече новото въ свѣта, което наричаме пробуждане на съзнанието. Щомъ дойде пробуждането, иде и молитвата, която носи съ себе си прави мисли, възвишени чувства и красиви действия. Дойде ли това пробуждане въ човѣка, той се наема съ красива и сериозна работа. Затова и Христосъ казва: „Азъ съмъ пѫтьтъ, истината и животътъ“. За да намѣримъ този пѫть, ние се нуждаемъ отъ свѣтлина, отъ мѫдрость. За да дойдем до истината, ние се нуждаемъ отъ красиви действия. И най-после, за да дойдемъ до живота, ние се нуждаемъ отъ чисти и възвишени чувства и желания. Придобиемъ ли всичко това, ние ще имаме положителна, Божествена наука, съ която ще можемъ да работимъ. 4. Беседа отъ Учителя, държана на 22 септемврий, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.
  6. "Крадецът и пастирят", Сила и живот, тринадесета серия, т.1 (1929), Издание 1938 г., София Книгата за теглене - PDF Съдържание Обикновени и необикновени процеси. „И тамъ имаше нѣкой си человѣкъ, боленъ отъ 38 години.“ Иоана 5:5. Често хората говорятъ за хубави, за красиви работи и се произнасятъ, че тѣ сѫ необходимости въ живота. Дойде ли въпросъ до здраве, до богатство, хората разглеждатъ тия нѣща като обикновени, като естествени процеси въ живота, вследствие на което, не ги ценятъ. Що се отнася до сиромашията, тѣ я разглеждатъ, като необикновенъ, неестественъ процесъ. Въпрѣки това, богатиятъ може да стане сиромахъ, и сиромахътъ може да стане богатъ. Значи, въ живота и въ природата може да става преминаване отъ необикновенъ въ обикновенъ процесъ и отъ обикновенъ въ необикновенъ. Следователно, когато минаваме отъ единъ процесъ въ другъ, които не сѫ отъ еднаква степень, ние придобиваме ново познаване на нѣщата. Достатъчно е, природата да постави богатия при положение да изгуби богатството си и да стане сиромахъ, за да придобие той трезви идеи за живота. Само като сиромахъ, той може да има ясна представа за сиромашията и да се произнася за нея правилно. Ако богатиятъ не е позналъ сиромашията, той ще говори само за своето богатство: за имотитѣ, за кѫщитѣ, за говедата си и т. н. И ако сиромахътъ не е позналъ богатството, той ще говори само за своята сиромашия: за скѫсанитѣ си дрехи, обуща и т. н. Ако срещнешъ единъ здравъ човѣкъ, който никога не е боледувалъ, той ще ви разправя за своитѣ мускули, за това, какво може да направи съ тѣхъ. Ако посетите единъ човѣкъ, който е боледувалъ дълго време, той ще ви разправя изключително за болестьта си. Интересно е, че когато Христосъ бѣше на земята, не се срѣщаше съ царе, съ князе, съ патриарси, но се движеше повече между страдащи, болни, сакати и съ тѣхъ се разговаряше. Той посети кѫпалнята, въ която отиваха болни да се лѣкуватъ, и тамъ срещна единъ боленъ отъ 38 години, съ когото започна да се разговаря. Какво ще му каже този боленъ? — Ще Му разправя за своитѣ болки, за своитѣ нещастия. Христосъ го запита: Защо си дошълъ въ това училище? Какво те доведе тукъ? Болниятъ отговорилъ: Учителю, отъ 38 г. съмъ въ това училище и още не мога да свърша. Професоритѣ постоянно ме кѫсатъ. На всички изпити пропадамъ. Мнозина идватъ въ това училище, поседатъ година, две, три, свършватъ и излизатъ въ живота, а азъ всѣка година оставамъ, съ надежда, дано другата година да свърша, но пакъ оставамъ да повтарямъ. — Искашъ ли да свършишъ училището? — Искамъ, разбира се. Христосъ извади единъ дипломъ отъ джоба си, подписа го, подаде го въ рѫката му и каза: Хайде, вземи диплома и върви дома си! Този боленъ бѣше единствениятъ човѣкъ, на когото Христосъ подписа дипломъ за свършване на учението по всички правила и изисквания. Въ Евангелието не е писано, че Христосъ е далъ дипломъ на този боленъ, но това е скрита мисъль, изказана въ друга форма. Когато болниятъ излѣзълъ отъ училището, мнозина го запитваха: „Кой бѣше човѣкътъ, който те излѣкува?“ — Не зная. — Какъ да не знаешъ? Какъ се казва? — Исусъ е името Му. Какво представя болестьта? — Едно неестествено явление въ живота. Значи, по отношение на физическия свѣтъ, болестьта е неестествено явление, но по отношение на духовния свѣтъ, тя е естествено явление. Грѣхътъ пъкъ, е неестествено явление по отношение на духовния свѣтъ, а естествено — по отношение на физическия. Човѣкъ казва: Веднъжъ съмъ дошълъ на земята въ тази форма, не мога да не грѣша, не мога да не лъжа. Малко поне, но все ще поизлъжа нѣкога. Когато се разправя, какво направилъ нѣкой човѣкъ, какъ излъгалъ, какъ открадналъ, какъ се скаралъ или сбилъ съ нѣкого, всички хора наоколо слушатъ и се смѣятъ, като че се говори за нѣкакви велики подвизи. За духовния свѣтъ, обаче, грѣхътъ е неестествено явление и като такова, тамъ, той не е познатъ. Както влизането на нѣкоя опасна болесть въ единъ домъ внася страхъ и трепетъ, такъвъ страхъ и трепетъ произвежда грѣхътъ въ духовния свѣтъ. Мнозина искатъ да влѣзатъ въ духовния свѣтъ, но като неподготвени, тѣ ще видятъ много нѣща, които не ще могатъ да обяснятъ. Тамъ и доброто, и злото сѫ еднакво застѫпени. Ако надникнете въ духовния свѣтъ, ще видите грамадни, свѣтли здания, съ голѣми прозорци, които ще приемете за училища. Въ сѫщность тѣ сѫ затвори. Ако се спрете върху проявитѣ на доброто въ духовния свѣтъ и ги сравните съ тия на земята, ще видите, че въ последнитѣ, почти не се забелязва нѣкакъвъ прогресъ. На земята има по-голѣмъ прогресъ въ отрицателното, отколкото въ положителното. И на земята има добро, добри хора, но ако тия хора отидатъ въ духовния свѣтъ, тамъ ще минатъ за престѫпници. Днесъ хората прогресиратъ повече по отрицателенъ, отколкото по положителенъ пѫть. Най-голѣмиятъ светия на земята, сравненъ съ единъ отъ светиитѣ на небето, минава за затворникъ, за престѫпникъ. Ако пъкъ сравните земния престѫпникъ съ единъ отъ светиитѣ на духовния свѣтъ, земниятъ престѫпникъ изглежда като първокласенъ светия. Следователно, въ духовния свѣтъ и доброто, и злото сѫ силни, голѣми. Затова често нѣкой казва: Не струва човѣкъ да бѫде добъръ. Той не иска да бѫде добъръ, защото, ако съ тази доброта влѣзе въ духовния свѣтъ, ще мине за престѫпникъ. Ако пъкъ е лошъ и съ лошевината си влѣзе въ духовния свѣтъ, между лошитѣ хора, тамъ той ще изглежда като светия. Какво нѣщо е духовниятъ свѣтъ? — Той не може нито да се разбере, нито да се опише. Който и да се заеме да го описва, той ще опише единъ свѣтъ, подобенъ на физическия. Духовниятъ свѣтъ е много по-необятенъ въ своитѣ простори, много по-величественъ отъ физическия. Само онзи може донѣкѫде поне да опише духовния свѣтъ, у когото висшето съзнание е пробудено. Когато се говори за духовния животъ, наричатъ го „Вѣчния животъ“. Подъ „Вѣченъ животъ“ се разбира животъ, безъ никакви ограничавания, нито по обемъ, нито по прояви на доброта, любовь, разумность и т. н. Мнозина сѫ правили опити да опишатъ духовния свѣтъ, но не сѫ могли. За да се опише, той трѣбва да се види отъ човѣкъ съ висше съзнание, който да разбира, каквото види тамъ, за да може да го преведе въ образи, съответни на земнитѣ. Само така, той може донѣкѫде да стане понятенъ и разбранъ за хората. Който е ходилъ въ духовния свѣтъ, може да каже само, че той е много красивъ, но по никой начинъ, не може да го опише. Никое човѣшко перо не е въ състояние да опише красотата на духовния свѣтъ. Никой не може да разбере, кѫде се крие красотата на добрия, на любещия човѣкъ. Ще каже нѣкой, че красотата на човѣка седи въ неговия носъ. — Не, красотата на човѣка не е нито въ носа, нито въ очитѣ, нито въ устата му. Красотата е нѣщо вѫтрешно, което се проявява и въ очитѣ, и въ носа, и въ устата, но кѫде именно, на кое мѣсто — не може да се каже. Ако кажете, че красотата на човѣка е нѣкѫде въ устата, въ носа или въ очитѣ му, все ще сгрѣшите. — Защо? — Защото устата, очитѣ, носътъ, ушитѣ, езикътъ сѫ органи, предназначени за нѣкаква служба, но не и за изразъ на красота. Очитѣ сѫ органъ за възприемане на свѣтлината; ушитѣ — за възприемане на звука; устата — за хранене и за говорене; езикътъ — за вкусване и за говорене; носътъ — за обоняние. Тъй щото, щомъ се говори за красота, ние разбираме нѣщо вѫтрешно, нѣщо неуловимо. Който има любовь, той е красивъ. Вънъ отъ любовьта, никаква красота не сѫществува. Много хора иматъ красиви очи, правилни носове, красива уста, правилни чърти на лицето, но въпрѣки това не сѫ красиви. — Защо? — Любовь нѣматъ. Дето е любовьта, тамъ е красотата, тамъ е изобилието. „Боленъ отъ 38 години.“ Да бѫде човѣкъ цѣли 38 години боленъ, това е изключително явление въ живота. Мнозина се оплакватъ, че страдатъ, че боледуватъ, че ги мѫчи нѣщо. — Това е естествено положение за съвременния човѣкъ. Повече или по-малко, човѣкъ все ще страда. Защо и за какво страда, не е важно — все има нѣкаква причина. Нѣкой младъ човѣкъ свършилъ университетъ, иска да стане професоръ. Ходи натукъ-натамъ, срѣща се съ учени, съ видни хора, всички му обещаватъ да го направятъ професоръ, но въ края на краищата, не успѣва. И той боледува цѣли 38 години, че не е могълъ да стане професоръ. Другъ младъ човѣкъ срещналъ една красива мома, влюбилъ се въ нея, иска да я вземе за жена. Обикаля натукъ-натамъ, не смѣе да ѝ предложи. Докато се реши да ѝ предложи, тя се оженила за другъ. И следъ това, този младъ човѣкъ боледувалъ цѣли 38 години, че не е могълъ да се ожени за красивата мома, която обичалъ. Другъ нѣкой, иска да стане милионеръ, но не може да успѣе. Нѣкой пъкъ е роденъ слабъ, хилавъ, иска да придобие здраве, но не може. И най-после, като не могатъ да постигнатъ желанията си и като не разбиратъ причинитѣ за своя неуспѣхъ, казватъ: Божия работа е тази. Това значи: Само Божиятъ умъ е въ състояние да разбере онова, което за човѣка е неразбрано. И следъ като човѣкъ боледува 38 години, ще дойдатъ единъ, втори, трети да го утешаватъ по единъ или другъ начинъ. — Това сѫ празни работи. За да не става нужда да утешаватъ човѣка, по-добре нека той бѫде доволенъ отъ това, което има. Нѣма защо да търси красива жена. И неговата жена не е грозна. Тръгне ли да търси друга, по-красива, той ще се натъкне на противоречия, съ които не може да се справи. Щомъ ви даватъ говеждо месо, бѫдете благодарни и на него. Нѣма защо да търсите кокоше месо. Ще кажете, че сте вегетарианци, не търсите нито говеждо, нито кокоше месо. — Въ едно отношение сте вегетарианци, но въ друго сте още месоядци, мязате на културнитѣ хора, които обичатъ да ядатъ месо. Ако на месоядеца предложатъ печена кокошка или парче пастърма, той ще предпочете кокошката. Тъй щото, дойде ли нѣкой да ви убеждава, че можете и безъ красива жена, че и безъ професорска катедра можете да живѣете, той е човѣкътъ, който иска да ви застави да предпочетете пастърма предъ кокошка. Видите ли, че нѣкой човѣкъ страда за непостигнатитѣ си желания, не му казвайте, че не трѣбва да скърби, но запитайте го, колко време чака, за да постигне желанията си. И, ако ви каже, че 38 години вече сѫ се изминали, откакъ очаква да постигне едно свое желание, кажете му, че заслужава не само 38 години да чака, но и 60 години има смисълъ да чака. Когато видите, че учениятъ работи, прави усилия, за да стане професоръ, кажете му, че не само единъ животъ трѣбва да се стреми къмъ професорство, но има смисълъ и десеть животи наредъ да работи въ това направление, само да постигне желанието си. На младия момъкъ, който търси красива мома, кажете да не се обезсърдчава. Десеть животи наредъ нека търси, докато най-после я намѣри. Човѣкъ трѣбва да прави усилия въ живота си, да работи, докато постигне своя идеалъ. Насърдчавайте се едни други въ постигане на своя идеалъ, на своитѣ възвишени желания. „Тамъ имаше нѣкой си человѣкъ, боленъ отъ 38 години“. Когато видѣ този боленъ, Христосъ го запита: Защо седишъ тука? — Скѫсаха ме професоритѣ ми. Пропаднахъ на изпита, а сега чакамъ реда си, да бѫда отново изпитанъ. Христосъ го подложи на изпитъ. Той замѣсти изпитната комисия. Болниятъ издържа изпита си. Тогава Христосъ му каза: Бѫди здравъ! Влѣзъ въ живота да работишъ. Въ този часъ, болниятъ оздравѣ и напусна кѫпалнята. Като влѣзе въ живота, между хората, той започна да разказва, какъ е оздравѣлъ, какво е научилъ презъ тѣзи 38 години. Научихъ се да чакамъ, придобихъ търпение. Следъ това, трѣбваше да дойде най-главниятъ професоръ да ме изпита и да ми даде дипломъ за завършено образование. Човѣкъ трѣбва да има високъ идеалъ, да желае да бѫде изпитанъ отъ най-видния професоръ въ свѣта и отъ него да получи дипломъ. Красивиятъ момъкъ трѣбва да се ожени за красива мома. Съ години ще я чака, но красивата мома трѣбва да бѫде идеалъ на неговата душа. Дотегне ли му да чака и намѣри друга мома, пакъ красива, той нѣма високъ идеалъ. Красивиятъ момъкъ може да се ожени само за красива мома. — Ама дошла нѣкаква болесть. — Нищо отъ това. И като боленъ, и като здравъ, ще чакашъ красивата мома, ще чакашъ най-видния професоръ въ свѣта. Измѣнишъ ли на своя идеалъ, съ тебе всичко е свършено. Какво нѣщо е болестьта? Да боледува човѣкъ, това значи всички частици на тѣлото му да бѫдатъ засегнати: да го боли мозъка, сърдцето, дробоветѣ, стомаха — да нѣма частица отъ тѣлото му незасегната. Да боледува човѣкъ, това значи, така да бѫде засегнато тѣлото му, че да нѣма миръ нито въ физическия, нито въ духовния, нито въ умствения свѣтъ. Нѣкой казва, че е боленъ, но все още има надежда за оздравяване. — Това не е страшна болесть. Истински човѣкъ е онзи, вѣрата на когото, не се разколебава при никакви условия. Когато дойде въ положение да изгуби подкрепа отвсѣкѫде, той пакъ трѣбва да остане непоколебимъ и твърдъ въ убежденията си. Има нѣщо у човѣка, което никога не отпада. При каквито условия и да попадне, той все вѣрва, че ще изплува по нѣкакъвъ начинъ. Това е Божественото у човѣка, което никога не отпада. Изгуби ли вѣра и въ него, човѣкъ тръгва по врачки, по гадатели, дано му кажатъ, какво да прави, какво му предстои да преживѣе и т. н. Споредъ мене, всѣки човѣкъ може да бѫде гадатель на себе си. По-добъръ гадатель отъ самия него нѣма. Ако човѣкъ самъ не знае, какво ще му се случи, какъ ще могатъ да му гадаятъ външни хора? Нѣкой има да плаща нѣколко полици, които постоянно отлага. Не знае ли той, че ще дойде день, когато изплащането на тия полици ще му се наложи? Трѣбва ли това нѣщо да му предсказватъ различни гадатели? Като не плащашъ задълженията си, ще те биятъ, ще те затварятъ, ще ти налагатъ глоба и т. н. Трѣбва ли при това положение да търсите нѣкой да ви гледа на восъкъ, на бобъ или на карти? Трѣбва ли да търсите астрологъ да ви предсказва бѫдещето? Какъ познава астрологътъ бѫдещето ви? Той взима датата на рождението ви и по дадена таблица изчислява, какво е било съчетанието на планетитѣ въ момента на раждането ви. Следъ това той ще каже, че известни планети влияятъ благоприятно, а други, — неблагоприятно върху васъ и оттамъ опредѣлятъ вашето щастие или нещастие. „И тамъ имаше нѣкой си человѣкъ, боленъ отъ 38 години“. Какви бѣха планетнитѣ влияния върху този боленъ? Въ момента на неговото раждане, слънцето, марсъ, венера и юпитеръ били въ своя залѣзъ, а не въ изгрѣви. Това бѣха все лоши съчетания, лоши влияния на тия планети. Земята само, се е намирала въ своя изгрѣвъ. Цѣлото небе е било затворено за него. Единствената му надежда е била въ земята — на нея само той разчиталъ. Цѣли 38 години този боленъ се е намиралъ при неблагоприятното влияние на тия планети, докато е дошълъ най-после Христосъ, единъ великъ човѣкъ, който му помогналъ. Той станалъ причина за обръщането на тия планети въ друга посока, благоприятна за дадения боленъ. До срѣщата си съ Христа, неговата земя бѣше спрѣла движението си. Щомъ видѣ Христа, земята на болния се раздвижи, съзнанието му се подигна нагоре, и всички планети, които не му благоприятствуваха, влѣзоха въ зоната на своя изгрѣвъ. Думитѣ на Христа, „Дигни одъра си и ходи“, отправени къмъ този боленъ, означаватъ: Напусни старитѣ идеи, откажи се отъ живота, който досега си живѣлъ и върви напредъ! Следователно, ако искате и вие да се освободите отъ старото, което ви е измѫчвало досега, напуснете леглото си, дигнете одъра си и вървете напредъ. Никога не дръжте въ ума си спомена за нѣкоя своя болесть, или за нѣкакво минало нещастие. Запазете въ съзнанието си опитноститѣ отъ всичко преживѣно, но не и тѣхнитѣ горчивини. Казвате: Какъ да забравимъ загубитѣ, които сме преживѣли? Какъ да забравимъ деня, когато разбойници влѣзоха въ дома ми и обраха всичкото ми злато? — Считайте, че тия разбойници сѫ ви направили едно голѣмо добро. Представете си, че трѣбваше да носите това злато на гърба си. Какво щѣше да стане съ васъ, ако сърдцето ви бѣше слабо? Всрѣдъ пѫтя щѣхте да капитулирате. Сърдцето ви щѣше да се пръсне, а вие щѣхте да паднете мъртавъ на земята. Какво ще ви ползуватъ паритѣ, ако изгубите живота си? Радвайте се, че разбойницитѣ сѫ ви освободили отъ единъ голѣмъ товаръ. Обаче, кой отъ днешнитѣ богати хора би счелъ това за привилегия? Той ще се оплаква, че дошли разбойници и го обрали. Едно трѣбва да знаете: Единъ день смъртьта ще дойде, по-страшна отъ всички разбойници на земята и ще вземе не само паритѣ ви, но ще оголи коститѣ ви, ще изпразни главата ви и тогава ще си отиде. Отъ васъ ще остане само единъ празенъ черепъ, по който ученитѣ ще изучаватъ вашия миналъ животъ. Питамъ: Кѫде остана богатиятъ човѣкъ, който разполагаше съ злато, съ кѫщи, съ имоти? Ще кажете, че това е философия. — Философия е, наистина, но такава философия, която изключва всички залъгвания, всички заблуждения. Философията на съвременнитѣ хора е преходна. Тя залъгва хората по сѫщия начинъ, както се залъгватъ свинетѣ въ кочината. По три-четири пѫти на день, господарьтъ имъ ги храни, наглежда ги, съ искрено желание въ себе си, да ги угои. Като не разбиратъ неговата интимна мисъль, тѣ се радватъ на господаря си и се произнасятъ за него, че е добъръ човѣкъ. Дойде ли Коледа, господарьтъ имъ взима ножъ и влиза въ кочината. Като изяде месцето и остави само коститѣ имъ, той е доволенъ, счита, че трудътъ му е възнаграденъ. Неговиятъ трудъ е възнаграденъ, но свинетѣ сѫ отишли вече на онзи свѣтъ. Каква е тази философия? — Философия на смъртьта. Обаче, смъртьта е врагъ не само на животнитѣ, но и на хората. Последниятъ врагъ, срещу който духовниятъ свѣтъ се бори, това е смъртьта. Той иска да освободи човѣчеството отъ този врагъ, който безпощадно го съблича. Тя е оголвала и оголва и грѣшни, и праведни хора. Сега, всички хора искатъ да станатъ щастливи, и то при най-неблагоприятни условия на живота. Само онзи може да бѫде щастливъ, който служи на Бога. А само онзи може правилно да служи на Бога, който се е освободилъ отъ смъртьта. Тъй щото, когато нѣкой пита, какъ трѣбва да служи на Бога, казвамъ: За да служишъ на Бога, ти трѣбва да се освободишъ отъ смъртьта. Докато не се освободишъ отъ смъртьта, ти не можешъ да служишъ на Бога. Нѣкой иска да се ожени. Казвамъ: Докато не се освободи отъ смъртьта, въпросъ за женитба, не може да става. Щомъ живѣе въ закона на смъртьта, и той, и жена му, и децата му, ще станатъ нейни жертви. — Ама азъ съмъ силенъ човѣкъ, ще запазя и себе си, и жена си, и децата си. — Ти ще ги запазишъ толкова, колкото жабата могла да запази квачката и пиленцата ѝ отъ ноктитѣ на орела. Нѣкога, въ миналото, жабата била поставена на служба, да пази една квачка съ пиленца. Жабата се облѣкла въ униформа — въ мундиръ, съ еполети на рамене, съ златни копчета — и встѫпила въ длъжностьта си. Тя взела една дълга връвь и за единия ѝ край вързала квачката съ пиленцата, а другиятъ край на връвьта закачила на себе си. Като се убедила, че ще упази кокошката и пиленцата ѝ по новъ начинъ, тя се успокоила и дълбоко заспала. Единъ орелъ съзрѣлъ кокошката и бързо се спусналъ отъ височината, грабналъ я и бързо се издигналъ нагоре. Заедно съ кокошката, орелътъ задигналъ и пиленцата, и жабата, която ги пазѣла. Така сѫ вързани за крака на жабата всички съвременни хора и мислятъ, че сѫ осигурени въ живота си, защото жабата ги пази. Обаче, отъ невиделица нѣкѫде, орелътъ ги вижда, спуща се отъ височината и ги задига съ себе си. Като не разбиратъ дълбокия смисълъ на живота, хората се стремятъ къмъ велики работи, искатъ да направятъ нѣщо, за да увѣковѣчатъ паметьта на великитѣ, на заслужилитѣ хора въ свѣта. — Кѫде сѫ тия велики хора? Паметницитѣ имъ седатъ, но кѫде сѫ тѣ? Ще кажете, че има велики хора, има светии, гении, таланти въ свѣта. — Да, цѣлиятъ свѣтъ е пъленъ съ велики хора, съ светии, съ гении и таланти. Ако е въпросъ за светии, тѣ се срѣщатъ навсѣкѫде, но светията трѣбва да се отличава отъ обикновенитѣ хора. — По какво? — По степеньта на своята свѣтлина. Дето ходи, той свѣти. Не само неговиятъ пѫть е освѣтенъ, но и пѫтя на всички, които сѫ въ контактъ съ него. За да запази свѣтлината си, светията никога не трѣбва да грѣши. Щомъ грѣши, той не може да се нарече светия. Той може да е светия, но мъртавъ, а не живъ. Природата се нуждае само отъ живи светии. Най-голѣмиятъ грѣшникъ въ свѣта струва повече отъ бюста на единъ светия. Живъ е грѣшникътъ. Той има условия да расте и да се развива. Щомъ расте, той ще се очисти, и единъ день ще почне да свѣти, като истински светия. Въ душата и на най-голѣмия престѫпникъ, се крие нѣщо добро. Кой човѣкъ е престѫпникъ, това още не може да се каже. Предъ хората, нѣкой човѣкъ минава за престѫпникъ, обаче, за невидимия свѣтъ, не е престѫпникъ. И Христосъ умрѣ като престѫпникъ. И светиитѣ минаваха за престѫпници. Въпрѣки това, Христосъ бѣше Синъ Божий и възкръсна. Светиитѣ и до днесъ се ползуватъ съ почитание. Въ времето на Римската империя, светиитѣ минаваха за престѫпници, а следъ това ги признаваха за светии. Значи, има разумни закони въ свѣта, които измѣнятъ възгледитѣ и отношенията на хората. Следователно, който разбира законитѣ въ живата геометрия и математика, той поставя нѣщата на мѣстата имъ. Който не разбира тия разумни закони, размѣства нѣщата и създава вънъ и вѫтре въ себе си дисхармония. „И тамъ имаше нѣкой си человѣкъ, боленъ отъ 38 години.“ Най-после Христосъ дойде при него и го излѣкува. — Защо идатъ страданията въ свѣта? — За да дойде Христосъ. Ако вие не сте болни, ако не страдате, Христосъ никога нѣма да ви посети. Кого носятъ майкитѣ на рѫцетѣ си: малкитѣ деца, или старитѣ баби и дѣдовци? Всички майки, прости и учени, носятъ на рѫцетѣ си само малкитѣ си деца. Щомъ пораснатъ, тѣ ги оставятъ сами да вървятъ. Дѣдото и бабата се оплакватъ отъ живота си и казватъ: Никой не ни обича. — За да ви обичатъ хората, вие трѣбва да станете като малкитѣ деца. Съвременнитѣ хора иматъ крива представа за живота. Като дойдатъ до една по-голѣма възрасть, тѣ казватъ: Ние не сме деца вече. Ние сме голѣми, всичко разбираме, нѣма какво повече да учимъ. — Не, докато живѣе, човѣкъ трѣбва всѣкога да се чувствува дете. Той трѣбва да бѫде разумно дете, готово всѣкога да възприема, да учи. Има три вида деца въ природата: първата категория наричатъ „деца на забавленията,“ които природата забавлява само, а не ги учи. Тѣ се наричатъ „галени деца на природата,“ защото само играятъ вънъ и се забавляватъ. Втората категория се наричатъ „разумни деца на природата,“ които непрекѫснато учатъ. Третата категория се наричатъ „деца мѫдреци“, които прилагатъ това, което сѫ научили. Отъ най-ранното си детство до най-късната си старость, човѣкъ трѣбва да запази въ себе си детинския духъ. Рече ли човѣкъ да мисли, че е възрастенъ, че е старъ, той преждевременно е остарѣлъ. Защо трѣбва, като воденица, да повтаря едни и сѫщи нѣща? Защо трѣбва да съжалява за онова, което нѣкога е било, или за това, което сега става? Ако искате да станете гениални, никога не повтаряйте едно и сѫщо нѣщо по два еднакви начина. Пазете се отъ повтаряне на нѣщата! Не повтаряйте историята на живота си по два еднакви начина. — Едно време, като бѣхъ младъ, всичко можехъ да направя, но сега — за нищо не съмъ способенъ. Питамъ: Защо туряте хубавитѣ нѣща въ своята млада възрасть, а лошитѣ — въ старата си възрасть? Единъ младъ разправя, че наскоро се запозналъ съ една благородна, красива мома. Питамъ: Защо като остарѣе този човѣкъ не разправя, че въ младинитѣ си нѣкога излъгалъ дъщерята на една бедна вдовица и я изоставилъ? Човѣкъ може да говори за своята младость само тогава, когато е влѣзълъ само въ единъ домъ, въ който е живѣела млада, красива мома. Влизалъ ли е въ два такива дома, той нищо не трѣбва да говори за своята младость. Колкото и да го заставятъ да каже нѣщо изъ своята младость, той трѣбва да отговори: Нищо не мога да ви кажа, защото животътъ ми не е билъ красивъ. Не само животътъ на обикновения човѣкъ не е красивъ, но даже и животътъ на светиитѣ не може да се изнесе още като красивъ. Не е време да се изнася живота на хората. Въ живота на всѣки човѣкъ, покрай доброто има и нѣщо лошо. Ако човѣкъ преждевременно иска да стане светия, той трѣбва да знае, че наредъ съ светийството му, ще вървятъ и неговитѣ престѫпления. Задъ мантията на вашето величие, на вашето светийство, се криятъ множество бръмбари — символи на вашитѣ грѣхове и престѫпления. Въ гѫститѣ гори се въдятъ най-свирепитѣ животни, които вършатъ най-голѣми престѫпления. „Тамъ имаше нѣкой си человѣкъ боленъ отъ 38 години“. Той чакаше да дойде времето, часа на неговото спасение, да излѣзе отъ болницата. Когато излѣзе отъ болницата, човѣкъ може вече да разправя историята на своя животъ. До този моментъ, той нѣма право да разказва нѣщо отъ своя животъ. Значи, има една страница въ живота на човѣка, която той трѣбва да заличи, да не я споменава. Тя е онази страница, въ която е описанъ грѣха, престѫплението на човѣка, което го е отклонило отъ Бога. За тази страница, именно, е казано въ Писанието: „Ще залича грѣховетѣ имъ“. Какво може да разправя човѣкъ за себе си, докато е въ болницата? Ако рече да изнесе една своя добродетель, ще види, че въ друго отношение, тази добродетель е престѫпление. Какво ще се хвали банкерътъ съ своята пестеливость, ако чрезъ нея той е станалъ причина да се отнеме хлѣбътъ на стотици хора? Какъ ще се хвали момата съ своята красота, ако за тази красота сѫ се сбили десетина момци? Божествената красота вдъхновява човѣка, събужда въ него високи идеи и потици. Който срещне тази красота, той казва: Радвамъ се, че видѣхъ единъ красивъ човѣкъ, който осмисли моя животъ и внесе въ мене радость и веселие. Ако красотата и богатството на човѣка служатъ за съблазънь на другитѣ, по-добре да останатъ скрити отъ тѣхния погледъ, да не се изнасятъ навънъ. По-добре е нѣкога човѣкъ да облѣче дрехата на болестьта, отколкото чрезъ една отъ своитѣ добродетели да съблазни своя братъ. Красива е дрехата на здравето, но красива е и дрехата на болестьта. Това не значи, че здравиятъ трѣбва да сгрѣши, да престѫпи нѣкой законъ, за да се разболѣе. Ако той несъзнателно сгрѣши и заболѣе, нека се радва на болестьта. — Защо? — Болестьта ще го доведе до разкаяние, да съзнае грѣшката си и да я изправи. Не е боленъ онзи, който постоянно се оплаква и роптае противъ сѫдбата си. Истински боленъ е онзи, който непрестанно се моли, който съзнава грѣшката си и я изправя. Такъвъ боленъ бѣше онзи, който е боледувалъ цѣли 38 години. Като го видѣ Христосъ, запита го: Искашъ ли да придобиешъ това, което си загубилъ? — Искамъ, Господи, но нѣма кой да ми го даде. Христосъ му върна загубеното, и въ единъ моментъ, той оздравѣ. Съвременнитѣ християни следватъ Христа, подвизаватъ се въ Неговия пѫть, но въ края на краищата се разочароватъ, че нищо не сѫ постигнали. — Да, тѣ сѫ родени християни, записани сѫ такива, но какво сѫ приложили, докѫде сѫ стигнали, тѣ сами ще си отговорятъ. Коя красива мома, родена християнка, би се отказала заради своитѣ идеи, отъ предложението на нѣкой князъ да му бѫде жена? Кой красивъ момъкъ би се отказалъ отъ зестрата на нѣкоя млада, красива мома? Щомъ му се предложатъ 15,000 долари, той всичко ще остави настрана: и убеждения, и идеали. Щомъ красивата мома види княжеския синъ, тя ще закачи на стената своитѣ убеждения, своето вѣрую. Питамъ: какви сѫ тия убеждения, които така лесно се закачватъ на стената? Какво могатъ да ви допринесатъ вашитѣ убеждения, щомъ така лесно се продаватъ? Следователно, ако не сте родени съ добродетели, никой не може изкуствено да ви ги присади; ако сте родени съ добродетели, никой не може да ви ги отнеме. Сѫщото може да се каже и за здравето, за знанието, за дарбитѣ на човѣка. Тѣ нито се предаватъ, нито се отнематъ. Здравето може само да се закрепва, но не и да се предава. Отъ човѣка зависи да задържи и разработи въ себе си онова, което природата е вложила въ него, но не и да го придобие отвънъ. Какъвто учитель и да ви поеме, той не може да направи отъ васъ повече отъ това, което природата е вложила въ васъ. Това не е за обезсърдчаване, но за насърдчаване. — Защо? — Защото природата е вложила въ човѣка повече възможности, отколкото той предполага. Отъ него се иска работа, постоянство, да развие дарбитѣ и способноститѣ си. За да постигне това, той трѣбва да се свърже съ живата природа. Съ други думи казано: Той трѣбва да се свърже съ живия Господъ, да Му служи съ любовь. — Де е Господъ? — Навсѣкѫде. Хората сами се заблуждаватъ, като търсятъ Бога нѣкѫде на небето. Какво нѣщо е небето? Това, което хората наричатъ „небе“, ни най-малко не е небето, което виждаме. Подъ думата „небе“ тѣ разбиратъ посока, направление. Затова, когато се говори за Бога, тѣ отправятъ погледа си нагоре, къмъ небето. Следователно, идеята, която хората влагатъ въ понятието „небе“ е съвършено различна отъ понятието небе, като мѣсто, като пространство. Тогава, като престане да мисли за земята, човѣкъ е вече на небето. Щомъ престане да мисли за небето, той слиза на земята, въ ада. Щомъ слѣзе въ ада, човѣкъ започва да грѣши. Щомъ грѣши, това показва, че той е свободенъ. Значи, човѣкъ има свобода само въ едно отношение — когато грѣши. Дойде ли въпросъ до правене на добро, тамъ човѣкъ не е свободенъ. Да прави добро, това е длъжность на човѣка. Въ правене на грѣхове, обаче, той е свободенъ. Всѣки човѣкъ е свободенъ да грѣши. Нѣкой пита: Защо грѣша? — Защото си свободенъ. — Ама азъ не искамъ да грѣша.— Щомъ не искашъ да грѣшишъ, ти трѣбва да се ограничишъ. Лесно е човѣкъ да се ограничи, но мѫчно е да придобие свобода. Лесно е да се ограничишъ въ разпиляване на богатството си, но мѫчно е да го придобиешъ. Да имашъ голѣмо богатство, това не зависи отъ тебе. Много условия, външни и вѫтрешни, сѫ нужни, за да стане човѣкъ богатъ. Противоречията, на които човѣкъ се натъква, иматъ за цель да го заставятъ да мисли, да реши въпроса, защо е дошълъ на земята. Вие искате да бѫдете щастливи, но за да придобиете щастието, трѣбва да познавате условията и законитѣ, върху които почива то. Не е истинско щастие онова, което трае само единъ день. Истинско щастие е онова, което, веднъжъ придобито, никога не изчезва. Никой не е въ сила да отнеме това щастие на човѣка. Какво по-голѣмо щастие отъ това, да има човѣкъ приятель, на когото да разчита напълно? Какво по-голѣмо щастие отъ това, да има човѣкъ такова знание, което отъ нищо да не се разклаща? Какво знание е това, ако всѣки философъ може да го разколебае? Каква вѣра е тази, която отъ най-малкото изпитание се разколебава, и човѣкъ започва да се съмнява, сѫществува ли Богъ или не, има ли душа или не, има ли духъ, или не? Ако човѣкъ се разколебава въ сѫществуването на тия нѣща, кѫде оставатъ убежденията му? Има четири нѣща, въ сѫществуването на които, човѣкъ никога не може да се усъмни: въ сѫществуването на неговия духъ, на неговата душа, на неговия умъ и на неговото сърдце. Убеденъ ли е въ сѫществуването на тия четири нѣща, човѣкъ ще дойде до великото знание — до познаване на Бога. Който не вѣрва въ сѫществуването на душата си, той не може да вѣрва и въ сѫществуването на Бога. Познаването на Бога, започва отъ познаване на душата. Докато не познаете душата си, за Бога можете да имате само една абстрактна идея. Каква идея има слѣпиятъ за свѣтлината? — Абстрактна идея. Каквото е понятието на слѣпия за свѣтлината, такова е понятието на човѣка за Бога. Какво представя душата? — Душата е това, съ което човѣкъ преживява най-красивото, най-мощното, най-възвишеното, най-благородното. Никой не може да се отдѣли отъ душата си. Тя е нераздѣлна отъ човѣка. Рече ли да се отдѣли отъ душата си, човѣкъ или ще умре, или ще заспи. Както човѣкъ не може да отдѣли живота отъ съзнанието си, така също, не може да отдѣли душата си, отъ самия себе. По-лесно човѣкъ може да отдѣли съзнанието отъ себе си, отколкото самия животъ. По-лесно може да отдѣли идеята за смъртьта отъ себе си, отколкото идеята за живота. Дали вѣрвате въ това, то е другъ въпросъ. Важно е, че безвѣрието внася всички нещастия и страдания въ човѣшкия животъ. Причината за безвѣрието на хората се дължи на това, че тѣ искатъ да отдѣлятъ душата си отъ своето съзнание. Хората не подозиратъ даже, че нещастията и страданията имъ се дължатъ, именно, на отричане на душата, или отричане на самия животъ. Подъ думата „животъ“, разбираме общата, цѣлокупната душа, която функционира въ живата природа. На математически езикъ казано: Нашитѣ души представятъ удове или части отъ великата душа, т. е. тѣ сѫ нейното дихание. Казано е въ Писанието: „И вдъхна въ ноздритѣ му дихание на живота, и человѣкъ стана жива душа“. Следователно, всѣки човѣкъ трѣбва да държи въ себе си идеята, че е безсмъртна душа. Той трѣбва да вѣрва, че душата не може да се опетни, не може грѣхъ да я засегне, не може да умре. Отъ човѣка зависи да умре, или не. Христосъ казва: „Имамъ власть да положа душата си, имамъ власть и да я взема“. Това значи: имамъ власть доброволно да умра, имамъ власть и доброволно да живѣя. Христосъ е човѣкътъ, Който знае, кога какъ да постѫпи. Въ широкъ смисълъ, думата „смърть“ означава ограничаване, а не изчезване. Смъртьта е крайниятъ предѣлъ на ограничаването. Оживяването, възкресението подразбира крайниятъ предѣлъ, до който животътъ може да се развие и прояви. Ако ограничаването произлиза отъ самия човѣкъ, той е господарь на живота си; ако ограничаването произлиза отъ други хора, отъ външни причини, той е робъ, слуга на условията. Безъ душа не могатъ да функциониратъ нито духътъ, нито умътъ, нито сърдцето на човѣка. Душата е велико звено въ природата. Тя крие въ себе си велики тайни. Дойдете ли до душата, за нея ще имате такова понятие, както за Бога. Единственото ценно нѣщо въ човѣка, това е неговата душа. Христосъ посети болния отъ 38 години главно за това, че той вѣрваше въ душата си. Той бѣше първиятъ, който повѣрва въ думитѣ на Христа, че има душа. Той има вѣра да чака цѣли 38 години предъ кѫпалнята, да влѣзе въ водата, следъ размѫтването ѝ отъ ангелъ Господенъ. Докато дойде неговиятъ редъ, други го изпреварваха, и той трѣбваше да чака следната година, да слѣзе ангелътъ и отново да размѫти водата. Но все не можеше да се вреди. — Защо? — Защото ангелътъ слизаше за другитѣ болни, а не за него. Христосъ бѣше изпратенъ специално за него. Христосъ, най-великиятъ човѣкъ въ духовния свѣтъ, дойде при този боленъ и му каза нѣколко утешителни думи, даде му дипломъ за свършенъ курсъ на наукитѣ и следъ това каза: Хиляди години ще се проповѣдва това, което се случи днесъ. Кой отъ васъ не би желалъ да бѫде на положението на този боленъ, да лежи цѣли 38 години, за да дойде Христосъ при него и да го излѣкува? Днесъ, колко години най-много може да бѫде човѣкъ боленъ? — Най-много 10 — 15 години. Следъ това, отъ невидимия свѣтъ, ще изпратятъ за него специаленъ човѣкъ, който да го излѣкува. Като го излѣкува, всички хора ще говорятъ за него, по какъвъ чуденъ начинъ е билъ излѣкуванъ. И тъй, който иска да бѫде почитанъ и уважаванъ, той трѣбва добре да разбира идеята за душата, да знае, че душата е свободна, независима. Отъ човѣка зависи да бѫде свободенъ, или да се ограничи. Съзнателниятъ човѣкъ и като умира, и като живѣе, превръща всичко въ добро. Съзнавате ли това, можете ли доброволно да го приемете, вие сте въ положението на човѣкъ, когото Христосъ може да посети. Човѣкътъ, който лежа 38 години боленъ, бѣше съзнателенъ, разбираше смисъла и на смъртьта, и на живота, затова Христосъ, т. е. Божественото, Великото въ свѣта го посети и излѣкува. Който е боленъ, който има недоразумения, той трѣбва да има характера на онзи човѣкъ, който е боледувалъ 38 години. Този характеръ ще му помогне да се излѣкува, да се справи съ всички изпитания и мѫчнотии въ живота си. Когато знае причината на своята болесть, човѣкъ лесно може да се лѣкува. Коя е причината за болеститѣ? Главната причина за болеститѣ се дължи на дисхармония между двойника и физическото тѣло на човѣка. Въ предната часть на мозъка се намиратъ особенъ видъ бѣли мозъчни влакна или нишки, чрезъ които се проявява деятелностьта на човѣшкото съзнание. Съзнанието е свързано съ двойника, тъй нареченото второ тѣло на човѣка, или посрѣдникъ на силитѣ въ природата. Значи, двойникътъ е апаратъ, чрезъ който се проявяватъ силитѣ, енергиитѣ на природата. Физическото тѣло на човѣка живѣе благодарение на своя двойникъ. Следователно, ако отношенията между двойника и физическото тѣло сѫ правилни, хармонични, човѣкъ всѣкога ще бѫде здравъ. Ако тия отношения не сѫ хармонични, въ човѣка се зараждатъ редъ болезнени състояния. И обратно: когато нѣкой отъ органитѣ на физическото тѣло заболѣе, хармонията между двойника и физическото тѣло се нарушава. Ето защо, за да се излѣкувате отъ болестьта си, първата ви работа трѣбва да бѫде насочена къмъ възстановяване правилни отношения между духовното и физическото тѣло на човѣка. Единъ младъ докторъ разправяше една своя опитность, въ връзка съ своето духовно тѣло. Една вечеръ, жена му се върнала по-късно отъ обикновеното време, вследствие на което малкото имъ детенце било оставено на него. По едно време детето започнало да плаче. Докторътъ го взелъ на рѫце, носилъ го, люлялъ го, но вмѣсто да престане, то все повече усилвало плача си. Той започналъ да му дава млѣко, кашичка, дано го залъже по нѣкакъвъ начинъ, но всичко било напразно. Плачътъ се усилвалъ, а докторътъ се видѣлъ въ чудо, не знаелъ, какъ да се справи съ това положение. Най-после му дошло на умъ да се моли. Започналъ да се моли ту на единъ, ту на другъ светия, да му помогнатъ, но никаква помощь не му дошла. Като се молѣлъ известно време, той изпадналъ въ особено духовно разположение, успокоилъ се малко и се обърналъ съ молба къмъ Христа, Той да му помогне. Наистина, следъ малко детето престанало да плаче и заспало. Когато майката се върнала, намѣрила детето заспало. Докторътъ ѝ разправилъ цѣлата история и се зарекълъ другъ пѫть, да не остава самъ съ детето. Причината за плача на детето се дължи на нѣкаква дисхармония между двойника и физическото тѣло на детето. Молитвата на бащата е помогнала да се възстанови хармонията между двойника и физическото тѣло на детето. Щомъ хармонията се възстановила, детето моментално заспало. Следователно, ако една болесть е въ състояние да застави човѣка да потърси Бога, тя е на мѣстото си. Философитѣ и ученитѣ ще кажатъ, че не молитвата на доктора е помогнала за заспиването на детето, но случило се е така, че заспало. Тѣ ще отдадатъ това на случайностьта, или на нѣкакво съвпадение. Какво мислятъ ученитѣ, не е важно. Питамъ, обаче: Каква случайность, какво съвпадение е това, което се извършва постоянно, по единъ и сѫщъ начинъ? Какво ще кажете, ако при сто такива случаи, нѣма нито едно изключение? Значи, детето не е заспало, защото времето му дошло, но за да се убедите, че въ свѣта сѫществува великъ законъ, който регулира всички явления. Ако искате да разберете, какъ действува този законъ, вие трѣбва да се свържете съ него. Като изучавате живота съзнателно, ще видите, че и обикновенитѣ, и необикновенитѣ явления се регулиратъ отъ единъ и сѫщъ законъ — законътъ на любовьта. Запримѣръ, болниятъ, който лежалъ 38 години, се срещналъ съ Христа и оздравѣлъ. Както виждате, станала е една обикновена срѣща. Привидно срѣщата е била обикновена, но резултатитѣ ѝ сѫ били необикновени. Какво по-необикновено нѣщо можете да видите отъ моменталното излѣкуване на човѣкъ, който е боледувалъ цѣли 38 години? Отъ този моментъ, животътъ на този боленъ коренно се е измѣнилъ. Това, именно, показва, какъ действува законътъ на любовьта. Кѫде е този боленъ днесъ? Споредъ закона за прераждането, навѣрно той е пакъ на земята, и като виденъ професоръ, държи лекции въ нѣкой университетъ, и разправя на слушателитѣ си, какъ преди две хиляди години, Христосъ дойде при кѫпалнята и излѣкува болния, който лежалъ 38 години. Ако този човѣкъ дойде при васъ и ви каже, че той е сѫщиятъ, когото Христосъ е излѣкувалъ преди две хиляди години, ще му повѣрвате ли? Ще кажете, че дъската на този човѣкъ е мръднала, или живѣе съ въображение. Обаче, има начини, посрѣдствомъ които може да се провѣри, дали известенъ фактъ е вѣренъ, или не. Необикновенитѣ явления, които ставатъ въ живота и въ природата, иматъ за цель да събудятъ въ човѣка духовното, да го насочатъ къмъ нѣщо по-велико и красиво. Въ истинския животъ нѣма измама, нѣма заблуждения. Въ него е реалностьта. Можемъ ли да схванемъ и приложимъ тази реалность, ние сме разбрали дълбокия смисълъ на живота. Сега ще представя живота въ три различни форми: първата форма се отнася до външния, до физическия свѣтъ; втората форма — до духовния свѣтъ, а третата— до Божествения. Първата форма може да се представи като човѣкъ, облѣченъ съ хубави, изящни дрехи. Като го погледнете, той ви внушава довѣрие, и у васъ се събужда желание да се запознаете съ него. Той може да се уподоби на едно красиво шише, съ хубава форма, отъ чисто, доброкачествено стъкло, съ красиви надписи, обаче, нищо не знаете за съдържанието му. Съдържанието му може да бѫде хубаво, а може да бѫде и лошо. За да се произнесете за съдържанието на шишето, вие трѣбва да го опитате. Такова нѣщо представя физическиятъ човѣкъ. Външно може да е красивъ, добре облѣченъ, но за да се произнесете за вѫтрешното му съдържание, вие трѣбва да го опитате. Втората форма на живота може да се уподоби на яденето, което добриятъ гостилничарь е наготвилъ. Щомъ вкусите отъ това ядене, вие веднага се задоволявате. Веднага познавате, че е добро. Яденето на добрия гостилничарь представя духовния свѣтъ. Третата форма на живота се изразява въ хубавитѣ книги, които подигатъ човѣшката мисъль въ възвишения свѣтъ. Който може да ви донесе такива книги, той е Божествениятъ човѣкъ — изразитель на Божествения свѣтъ. Следователно, за да има представа за цѣлокупния животъ, човѣкъ трѣбва да съедини физическия, духовния и Божествения свѣтъ, въ едно цѣло. Тѣзи три форми сѫ неразривно свързани помежду си. Ще кажете, че облѣклото не е важно за човѣка. — Облѣклото не е важно за болния човѣкъ, покритъ съ циреи и струпи, но за здравия човѣкъ, то е отъ особено значение. Какъвъ смисълъ иматъ коприненитѣ дрехи за болния? Каква любовь може да прояви болниятъ? Каква воля може да прояви той? Изобщо, болниятъ става слабоволенъ и лековѣренъ. Кой каквото лѣкарство му препорѫча, той ще го достави. Ще събере около себе си 10 — 20 различни лѣкарства и мисли, че като ги употрѣби, ще се излѣкува. Докато вѣрва въ методитѣ и лѣкарствата на десеть лѣкари, болниятъ никога нѣма да оздравѣе. За да оздравѣе, той трѣбва да се предаде въ рѫцетѣ само на единъ лѣкарь и напълно да му вѣрва. Само онзи лѣкарь може да лѣкува, въ когото болниятъ вѣрва напълно. Лѣчебнитѣ сили се криятъ въ елементитѣ на природата: въ водата, въ въздуха, въ свѣтлината и въ храната. Лѣкарьтъ е проводникъ между природата и болния. Следователно, щомъ болниятъ вѣрва въ своя лѣкарь, последниятъ може да извади жизнената сила отъ тия елементи на природата и да си послужи съ тѣхъ. Ако болниятъ не вѣрва въ лѣкаря си, той не би могълъ да се ползува отъ жизненитѣ сили на природата. Всѣки човѣкъ е проводникъ между природата и себе си, поради което, той самъ може да се лѣкува. Не вѣрва ли въ душата си, той се нуждае отъ външно лице, отъ човѣкъ, който ще послужи като проводникъ между природата и него. Този законъ работи и въ духовния, и въ умствения свѣтъ. Тъй щото, достатъчно е да влѣзете въ връзка съ единъ разуменъ, интелигентенъ човѣкъ, за да просвѣтне вашиятъ умъ, да започнете да работите, да учите. Свържете ли се съ нѣкой невежа, и вашиятъ умъ потъмнява. Затова е казано: „Съ какъвто дружишъ, такъвъ ставашъ“. Свързвайте се съ добри хора, за да станете и вие добри. — Какъ можемъ да познаемъ, кой човѣкъ е добъръ, и кой не? — Съ термометъръ. Когато човѣкъ заболѣе, веднага турятъ термометъръ и опредѣлятъ температурата му. Видятъ ли, че температурата се качва отъ 37° и стигне до 41°, всички започватъ да се страхуватъ и казватъ, че болниятъ свършва. Следъ това температурата постепенно спада, и болниятъ започва да оздравява. Добриятъ човѣкъ се познава по това, че ако влѣзете въ общение съ него, вие се разширявате, искате да учите, да работите, да правите добрини. Добриятъ човѣкъ се познава по нѣкой чърти на лицето си, но за това познаване се изисква голѣма наука. Като изучаватъ физиогномията, мнозина казватъ, че еди-кой си човѣкъ е ученъ, уменъ, защото има високо, широко чело. — Има и крадци съ широки, съ голѣми чела.— Ушитѣ имъ поне, не сѫ голѣми.— И ушитѣ имъ сѫ голѣми.— Носоветѣ имъ не сѫ правилни.— Има крадци съ правилни носове. — Ами какви бради иматъ? — Не, добротата, разумностьта не се заключава само въ голѣмината на челото, на носа, на ушитѣ, но въ особенитѣ линии, които тѣ иматъ. Само гениалниятъ човѣкъ може да чете по тѣзи линии. Тѣзи линии сѫ едва уловими. Тѣ постоянно се движатъ. Дали човѣкъ е веселъ, или сериозенъ, тѣзи линии постоянно се мѣнятъ. Само опитното око може да ги схваща. Човѣкъ, на лицето на когото сѫществуватъ тѣзи линии, е всѣкога красивъ — и като веселъ, и като сериозенъ, замисленъ. Той никога не губи своята красота. Тѣзи линии не сѫ нито на носа, нито на ушитѣ, нито на челото или на брадата на човѣка. Тѣ се криятъ въ неговия двойникъ. Външно носътъ на човѣка може да не е много красивъ, но вѫтрешно погледнатъ, въ двойника му има една особено красива линия, която прави носа му красивъ. Има хора, които, като се засмѣятъ, ставатъ грозни, а като сѫ сериозни, ставатъ красиви. Грозотата и красотата на човѣка, зависятъ отъ неговия вѫтрешенъ духовенъ животъ. Нѣкои хора съзнаватъ това въ себе си и се стараятъ по външенъ начинъ да се прикриятъ. За да не издадатъ своята вѫтрешна дисхармония, тѣ или се засмиватъ, или ставатъ сериозни. Колкото и да се криятъ, не могатъ да излъжатъ нито себе си, нито другитѣ. Предъ невидимия свѣтъ, всичко е открито. Тамъ нѣма нищо скрито-покрито. За да се върне човѣкъ къмъ своята първична красота, той трѣбва да работи върху себе си, да се пробуди неговото висше съзнание. Като се пробуди съзнанието му, той постепенно ще се освобождава отъ всички стари навици, стари разбирания, които не отговарятъ на неговия животъ. Тъй, както сте сега, съ своитѣ стари разбирания, съ своето тѣло, не можете да влѣзете въ духовния свѣтъ. Вие не сте готови още за новитѣ условия. Една година само да поживѣете тамъ, вие веднага ще се затѫжите за земята и ще искате да се върнете назадъ. Тамъ ще ви бѫде или много топло, или много студено. Сѫществата отъ духовния свѣтъ ще минаватъ и заминаватъ покрай васъ, безъ да ви кажатъ една дума. Тѣ не сѫ горди, но не могатъ да влѣзатъ въ връзка съ сѫщества, които не сѫ отворени още за тѣхъ. Подобното подобно привлича. Щомъ срещнатъ нѣкой разуменъ, интелигентенъ, добродетеленъ човѣкъ, тѣ веднага влизатъ въ връзка съ него. Както човѣкъ не може да влѣзе въ връзка съ мечка или съ боа, така и тия сѫщества стоятъ далечъ отъ лошитѣ хора. Лошиятъ човѣкъ и на земята, и на небето е все лошъ. Когато ангелъ срещне нѣкой грѣшникъ, той изважда меча си срещу него, завърти го нѣколко пѫти, докато грѣшникътъ се простре на земята отъ страхъ. Голѣма е силата и свѣтлината на ангела. Той му казва: Въ този свѣтъ царува чистота и светость. Който иска да влѣзе вѫтре, той трѣбва да бѫде чистъ и светъ. Ако иска само отдалечъ да гледа, това е другъ въпросъ. Ангелитѣ слизатъ на земята за онѣзи души, които се разкайватъ, които искатъ да се освободятъ отъ грѣха, да придобиятъ своята чистота. Колкото и да се изчистятъ, все ще имъ остане едно малко петно, една малка дупчица. Срѣщате едного, облѣченъ съ нови, хубави дрехи, обутъ съ здрави обуща и чорапи, но като се вгледате внимателно въ него, все ще намѣрите една малка дупчица, било на дрехитѣ, на обувкитѣ, или на чорапитѣ. — Не, никакви дупчици не се позволяватъ. Човѣкъ трѣбва да носи здрави дрехи, здрави обуща. Той трѣбва да бѫде облѣченъ въ нови дрехи, нови обуща — всичко ново. Щомъ износите дрехитѣ си, залѣйте ги съ газь, турете имъ една клечка кибритъ и не мислете повече за тѣхъ. Старото трѣбва да изгори! Не давай старитѣ си дрехи на бедни. Както ти искашъ да се облѣчешъ съ ново, така и бедниятъ се стреми къмъ ново. Това е идеалътъ на човѣшката душа. Изгори дрехитѣ, съ които си боледувалъ, и си купи нови. Изгори книгата, която си писалъ въ отчаянието и въ обезсърдчението си, и напиши нова. Зачеркни стария животъ, и започни новъ. Сега, желая всѣки отъ васъ да напише една нова книга, да нарисува нова картина и да започне новъ животъ. Нѣкой казва, че живѣе. — Радвамъ се, че живѣешъ, но като живѣешъ, опиши най-новото, най-хубавото отъ своя животъ. Работете съзнателно, че когато Христосъ дойде при васъ да ви лѣкува, веднага да станете отъ леглото, на което сте лежали 38 години, и да издържите изпита си. Не е въпросъ да се апелира къмъ Божията милость, но да учимъ, да работимъ, да издържимъ изпита си предъ Него. Като ученици, вие трѣбва да учите уроцитѣ си, безъ никакви отклонения, безъ никаква лъжа. Отидете ли при Бога, едно желайте — да учите. „И тамъ имаше нѣкой си человѣкъ, боленъ отъ 38 години“. Като цитирамъ този стихъ, не ви желая сѫщата опитность, но ви изнасямъ единъ герой, живѣлъ преди две хиляди години. Азъ бихъ желалъ и въ сегашния вѣкъ да има такива герои като образци. Човѣкъ трѣбва да бѫде герой, че и 38 години да лежи, да бѫде готовъ да посрещне онзи великъ човѣкъ, когото Богъ изпраща при него, да го познае и разбере, и да каже: Видѣхъ Го и познахъ Го! Че Го видѣхъ и познахъ, доказателството е на лице: Боледувахъ цѣли 38 години, лѣкуваха ме много лѣкари, но тѣ лѣкуваха само тѣлото ми, а не и сърдцето, и ума ми. Лѣкуваха ме, безъ да ме излѣкуватъ. Единъ день, дойде при мене человѣкъ, каза ми да дигна одъра си, и азъ го дигнахъ. Сега съмъ вече здравъ по тѣло, по умъ и по сърдце. Този е смисълътъ на разказа за болния, който лежалъ 38 години. Ако изтълкувате разказа правилно и можете да го използувате, вие ще се свържете вѫтрешно съ живата природа и ще придобиете отъ нея онова, което ви липсва. 3. Беседа отъ Учителя, държана на 15 септемврий, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.
  7. 1929_09_08 Стотникътъ

    "Крадецът и пастирят", Сила и живот, тринадесета серия, т.1 (1929), Издание 1938 г., София Книгата за теглене - PDF Съдържание Стотникътъ. Отговори стотникътъ и рече му: „Господи, не съмъ достоенъ да влѣзешъ подъ стрехата ми; но речи само речь и ще оздравѣе момчето ми.” Матея 8:8. Въ обикновения животъ нѣщата ставатъ по обикновеному, въ простия животъ — по простому, а въ необикновения — по необикновенъ начинъ. Проститѣ хора говорятъ за прости, за обикновени работи; ученитѣ — за учени работи, а необикновенитѣ — за необикновени работи. Необикновенитѣ работи сѫ красиви нѣща; тѣ идатъ въ свѣта периодически. Необикновенитѣ нѣща не сѫ присѫщи на физическия свѣтъ. Обаче, обикновенитѣ сѫ присѫщи на свѣта, въ който живѣемъ, т. е. на физическия свѣтъ. Запримѣръ, човѣкъ всѣки день трѣбва да яде, да спи, да се движи, да диша, да говори и то все за обикновени работи. Обикновенитѣ, дребнитѣ работи сѫ причина за спорове, за недоразумения въ свѣта. Обикновенитѣ хора, прости или учени, съ години могатъ да спорятъ за една кѫща, или за нѣкакво имане. Чие е това имане? — На баща имъ. Този баща обралъ дърветата изъ горитѣ, камънитѣ отъ канаритѣ и отъ тѣхъ направилъ кѫща, която нарекълъ своя собственость. Следъ смъртьта му, за тази кѫща, именно, синоветѣ и дъщеритѣ му ще се каратъ, кой отъ тѣхъ да вземе по-голѣмъ дѣлъ. Въ това отношение, съвременнитѣ хора постѫпватъ като крадци и разбойници, които взиматъ отъ природата онова, което не е позволено. Следъ това ще дойде нѣкой да се оправдава, че ималъ право да рѣже дърветата и да чупи канаритѣ. Ако наистина човѣкъ има право да сѣче горитѣ и да кърти канаритѣ, въ резултатъ на това, между природата и човѣшкия животъ, би трѣбвало да сѫществува пълна хармония. Какво виждаме въ сѫщность? Тукъ-таме станало нѣкакво земетресение или наводнение, което отнася единъ или двама отъ членоветѣ на нѣкои семейства. Човѣкъ сѣче горитѣ, и природата сѣче хората отъ домоветѣ имъ; човѣкъ чупи камънитѣ въ природата, но и тя изнася хората отъ домоветѣ имъ. Като не разбиратъ законитѣ на разумния животъ, хората намиратъ, че тѣзи работи сѫ въ реда на нѣщата, че човѣкъ трѣбва да се ражда, да живѣе, да страда, да боледува и като умре, отново да се роди. — Това е цигански жаргонъ, който нищо не обяснява. Богъ, Който е създалъ свѣта толкова мѫдро, пита хората, защо трѣбва да умиратъ за глупави работи? Той не се нуждае отъ сиромашия, отъ болести и страдания, отъ глупостьта и невежеството на хората. Какво се ползува бащата отъ куклитѣ и кѫщичкитѣ, съ които детето играе? Единствената полза за бащата се заключава въ това, че като се занимава само, детето дава свобода на баща си, да гледа работата си. Ако детето нѣмаше кукли и кончета, съ които да се занимава, често би отивало при баща си да играе съ него: ще го дърпа за косата, за рѫцетѣ, за панталонитѣ и т. н. А тъй, и детето е доволно, и бащата — свободенъ. Какво правятъ съвременнитѣ хора? Тѣ стоятъ сериозни, замислени, искатъ да минатъ за умни, за учени хора. Всички хора минаватъ за умни, за силни, но и тѣ търсятъ истината. И тѣ се намиратъ въ голѣми противоречия. Въ какво седи силата на човѣка? Силата на човѣка седи въ въздуха, въ водата, въ свѣтлината, въ топлината и въ храната. Извънъ тѣзи елементи, не може да се говори за сила. Човѣкъ говори за своята сила, за своето съзнание, но все трѣбва да има нѣщо, което да действува външно върху неговото съзнание. Вие казвате, че човѣкъ е мислещо сѫщество, че има мисъль, че има съзнание, но кой действува върху мисъльта и съзнанието му, не знаете. Какво значи човѣкъ да мисли? Да мисли човѣкъ, това подразбира да има непреривна връзка между неговото съзнание и съзнанията на всички мислещи сѫщества, да разбира срѣдата, въ която живѣе, и да бѫде господарь на своитѣ състояния. Докато при всѣки силенъ гръмъ, или при всѣка загуба на пари, човѣкъ се стрѣска и прекѫсва връзката на съзнанието си, той не е господарь на себе си. Ако нѣкой изгуби хиляда лева и благодари за тази загуба, той е човѣкъ съ будно съзнание. Трѣбва ли за всѣка загуба, била материална или духовна, да търсите утеха? Ще дойде нѣкой лѣкарь да ви привързва раната, или да ви дава лѣкарства, и вие ще се утешите. Ще се събератъ нѣколко лѣкари да се съветватъ, какъ да ви лѣкуватъ, или да търсятъ причината за вашето заболяване. Много просто! Този човѣкъ ималъ хубава, млада жена, която му изневѣрила и съ това наранила сърдцето му. Граната е паднала върху този човѣкъ и тежко го е ранила. Като оздравѣе, ще му турятъ кръстъ за храбрость и ще мине за голѣмъ герой. На друго мѣсто, момъкъ излъгалъ нѣкоя мома, ранилъ я въ сърдцето. Казвате, че животътъ е такъвъ и трѣбва да се носи. — Не, животътъ не е лошъ, нито мѫжетѣ и женитѣ сѫ лоши, но има нѣщо въ живота, въ отношенията на мѫжетѣ и женитѣ, както и на всички хора, изобщо, което остава неразбрано. Мѫжътъ или жената се гнѣвятъ, каратъ се, а после се примиряватъ. Защо се гнѣвятъ и защо се каратъ, и тѣ не знаятъ. Защо се примиряватъ, и това не знаятъ. Нѣкоя жена напуснала мѫжа си. — Защо? — Не е била негова жена. Тя е дошла при него временно, като гостенка, за нѣколко дни, седмици или месеци. Защо трѣбва мѫжътъ ѝ да се сърди и да страда за това? Казвате, че нѣкоя мома пристанала на единъ момъкъ. Какво особено има въ приставането? Всѣки човѣкъ, билъ той мѫжъ или жена, все пристава на нѣкого. Когато умира, човѣкъ пристава на нѣкое сѫщество отъ невидимия свѣтъ. Той напуща близкитѣ си на земята и отива на онзи свѣтъ, при своя възлюбенъ, или възлюбена. Въ народнитѣ пѣсни се казва, че нѣкоя мома пристанала на нѣкой змей. Този змей представя сѫщество отъ другия свѣтъ. Следъ всичко това хората разправятъ, че като умиралъ, човѣкъ отивалъ при Бога. Каква нужда има Богъ отъ хората? Защо трѣбва тѣ да умиратъ? Да се мисли така, това показва, че хората иматъ изопачени, ограничени разбирания за Бога. За да разбере правилно явленията въ живота и въ природата, човѣкъ трѣбва да се освободи отъ своитѣ криви възгледи за нѣщата. Щомъ се освободи отъ заблужденията си, той ще се домогне до вѫтрешната наука, до познаване на Бога. Познаването на Бога представя великъ, кардиналенъ въпросъ. Това, което съвременнитѣ хора знаятъ за Бога, е толкова вѣрно, колкото е вѣрно, че слънцето е малко, свѣтло тѣло. Простиятъ човѣкъ вижда, че слънцето е малко тѣло, и така го познава. Обаче, щомъ се срещне съ нѣкой ученъ човѣкъ, последниятъ ще му докаже, че слънцето е грамадно тѣло, а не както го вижда — малко, свѣтещо тѣло. Наистина, ученитѣ трѣбва съ години да доказватъ на хората известна истина, докато най-после я възприематъ. Значи, за да се домогне човѣкъ до реалностьта на нѣщата, до тѣхната сѫщина и да я приеме такава, каквато е, редъ умове трѣбва да му я доказватъ. И следъ като приеме известна истина, човѣкъ още не може да си я представи такава, каквато му се доказва. Той е убеденъ вече въ голѣмината на слънцето, на звездитѣ, но стане ли въпросъ да си ги представи, не може. За него тѣ оставатъ чужди, далечни тѣла. Следъ като хората повѣрватъ, че Богъ е всесиленъ безграниченъ, всеблагъ, вѣченъ, тѣ пакъ не могатъ да си представятъ, какво въ сѫщность е Той. Каква вѣра е тази, която нѣма приложение? Мнозина вѣрватъ въ Бога, въ безсмъртието на душата, а щомъ умре нѣкой отъ близкитѣ имъ, тѣ веднага се разколебаватъ и преставатъ да вѣрватъ. Истинската вѣра изключва смъртьта, страданията, нещастията. — Защо? — Защото въ Бога нѣма смърть, нѣма страдания, нѣма никакви противоречия. Който умира въ любовьта, той само се видоизмѣня, но не умира. Реалностьта на живота седи въ онова, което човѣкъ не вижда, а не въ това, което вижда. Вие казвате, че само физическиятъ животъ е реаленъ, а щомъ умре човѣкъ, казвате, че всичко съ него е свършено. — Защо? — Защото не го виждате. Ученитѣ хора сѫ правили опити да вадятъ двойника на човѣка, който обикновено е невидимъ, и наблюдавали, какви промѣни ставатъ презъ това време съ физическия човѣкъ. Докато трае опитътъ, физическиятъ човѣкъ прекарвалъ въ дълбокъ сънь. Като извадятъ двойника на човѣка, тѣ го изправяли до стената, близо до спещия, и започвали да му даватъ различни нѣща за ядене. На мѣстото, дето се намирала устата на двойника, приближавали парче захарь и забелязвали, че спещиятъ човѣкъ почвалъ да прави движения съ устата си, като че яде захарь. Това показва, че между двойника на човѣка и физическото му тѣло има връзка. Следъ това, предъ очитѣ на двойника поставяли книга за четене. Двойникътъ нѣма очи, уши, уста, като физическия човѣкъ, но по нѣкакъвъ начинъ, възприемалъ напечатаното въ книгата и го предавалъ на мозъка на спещия, при което забелязвали, че последниятъ, започвалъ да прави особени движения съ мускулитѣ на лицето, на устата, мѫчилъ се да говори. Това показва, че той е възприелъ онова, което иде отъ двойника. Значи, реалностьта на нѣщата се заключава извънъ тѣлото, а не въ самото тѣло. Какъ се вади двойникътъ на човѣка, това можете да изучавате отъ съчиненията на ученитѣ. Оттукъ можемъ да извадимъ следното заключение: Красивото, великото въ свѣта седи въ това, което не се вижда и не може да се опредѣли. Ако стоите предъ море или предъ океанъ и не виждате брѣговетѣ му, трѣбва ли да считате, че тѣ не сѫществуватъ, или че не сѫ реални? Вие изпитвате особени чувства предъ величието на океана и казвате, че той представя особенъ свѣтъ. Такова нѣщо представя невидимиятъ свѣтъ, който се открива на хората отчасти само, споредъ степеньта на тѣхното развитие. Който малко е проникналъ въ този свѣтъ, той не може да не изпитва благоговѣние предъ неговото величие и необятность. Такова нѣщо представя Богъ. Човѣкъ не може да Го види, не може да Го обхване, но може да влѣзе въ съприкосновение съ Него. И това, което възприеме отъ Него, представя реалность, къмъ която той се стреми. Много пѫтища има, чрезъ които човѣкъ може да се домогне до тази реалность. По който отъ тия пѫтища да тръгне, човѣкъ все ще научи нѣщо. Страданията, които съвременнитѣ хора преживяватъ, не сѫ нищо друго, освенъ методи на разумната природа, чрезъ които иска да застави хората да вървятъ въ пѫтя, който води къмъ реалностьта. Чрезъ страданията, разумната природа иска да научи хората на нейния езикъ. Тѣ се блъскатъ въ свѣта, падатъ, ставатъ, а не се обръщатъ къмъ природата, лесно да научатъ нейния езикъ. Езикътъ на природата е Божественъ езикъ. Съвременнитѣ хора изучаватъ Божествения езикъ, безъ да съзнаватъ това. Всѣко страдание, представя една отъ буквитѣ на Великата, Божествена азбука. Тъкмо научи човѣкъ една буква и следъ нѣколко деня я забравя. Днесъ умре нѣкой вашъ ближенъ — вие научите една буква. Утре се роди нѣкое дете — научите втора буква. Спечелите нѣщо — научите трета буква. Изгубите нѣщо — научите четвърта буква. День следъ день учите букви, едни забравяте, други оставатъ въ паметьта ви, за вѣчни времена. Много сѫ буквитѣ на Божествената азбука! Тѣ сѫ повече отъ 35 милиона. Представете си, какъвъ ще бѫде речникътъ на Божествения езикъ, който има 35 милиона букви! Оттукъ можете да разберете, какво е човѣшкото съзнание, сравнено съ съзнанието на възвишенитѣ сѫщества, които могатъ да си служатъ съ Божествената азбука. Оттукъ можете да разберете, какво богатство, какво разнообразие на звукове, сѫществува въ живата природа. Какво могатъ да постигнатъ сегашнитѣ хора, които отъ гледището на една азбука отъ 32 букви, като българската, или отъ 22 букви, като еврейската, искатъ да приведатъ нѣщата къмъ общъ знаменатель? Какъ е възможно, отъ гледището на коя и да е човѣшка азбука, да се разрешаватъ проблеми на азбука отъ 35 милиона букви? Малкото ли опредѣля голѣмото, или голѣмото опредѣля малкото? Детето ли учи философа, или философътъ — детето? Сегашнитѣ учени казватъ, че най-кѫсото разстояние между две точки, е правата линия. Тѣ казватъ още, че между две точки, може да се прекара само една права линия. Това е вѣрно при известно положение, обаче, новитѣ учени казватъ, че между две точки, могатъ да се прекаратъ безброй прави.— Защо? — Защото правата линия не е нищо друго, освенъ сборъ отъ много точки, които се движатъ въ една и сѫща посока, въ едно поле. Тия точки образуватъ все прави линии, обаче, едновременно само две точки могатъ да се движатъ и да образуватъ права линия. Възможностьта на правата линия е разширяването. Правата линия може да се разширява и да образува плоскость. И плоскостьта има свои граници и възможности, до които се простира. Крайниятъ предѣлъ, до който плоскостьта може да се развие, е тѣлото. Значи, плоскостьта е сборъ отъ много линии, които се движатъ въ две посоки: на дължина и широчина. Сега, това сѫ редъ разсѫждения, които трѣбва да приложите въ живота си. Представете си, че нѣкой човѣкъ пожелае да стане господарь, да има слуги на разположение. Въ дадения случай, господарьтъ и слугата представятъ две точки, между които се образува права линия. Като получава пари отъ господаря си, слугата иска да стане богатъ. А като използува труда на слугата си, господарьтъ иска да запази богатството си. Желанието и на двамата е едно и сѫщо, но начинътъ за реализиране на това желание, е различенъ. Пожелае ли слугата да стане богатъ по сѫщия начинъ, както господаря си, и той ще търси хора, които да му слугуватъ, да има слуги на разположение. Какво ще стане между господаря и слугата? — Сблъскване. Изобщо, когато се срещнатъ две еднакви желания, които иматъ единъ и сѫщъ начинъ на реализиране, тѣ всѣкога се сблъскватъ. Това се забелязва и въ психическия животъ на човѣка — въ неговитѣ мисли и чувства. Едни отъ мислитѣ и чувствата на човѣка сѫ господари, съ различни положения — царе, князе, графове, а други сѫ слуги. За да не ставатъ вѫтрешни конфликти и сблъсквания, между мислитѣ на човѣка отъ една страна, и чувствата му отъ друга, тѣ всѣкога трѣбва да запазватъ помежду си отношения на слуги и господари, и да образуватъ права линия. Ако не знаете да управлявате мислитѣ и чувствата си, вие всѣки день ще се натъквате на противоречия въ самитѣ васъ, както и на противоречия съ окрѫжаващитѣ. Това ще ви доведе до положение, да се възмущавате отъ себе си и отъ хората. Вие ще се възмущавате отъ хората, но и тѣ ще се възмущаватъ отъ васъ. Господарьтъ се възмущава отъ слугата си, че не изпълнява службата си, както трѣбва. Учительтъ се възмущава отъ ученика си, че не го слуша и не учи. Свещеникътъ се възмущава отъ своитѣ пасоми, че не изпълняватъ това, което слушатъ да имъ се проповѣдва. Навсѣкѫде въ живота виждате противоречия, недоволства, възмущения. Ако влѣзете въ православната църква, ще видите, какъ единъ другъ се осѫждатъ, че еди-кой си не запалилъ свѣщь, или не знае, какъ да я запали. Изкуство е, човѣкъ да може да запали свѣщь! Важно е, каква свѣщь трѣбва да запали. Восъчнитѣ свѣщи се палятъ лесно, но и се гасятъ лесно. Нѣкой говори за своята запалена свѣщь. Ако той иска да знае, запалена ли е свѣщьта му, както трѣбва, нека я изнесе вънъ, на открито. Ако вѣтърътъ не изгаси свѣщьта му, тя е запалена, както трѣбва; изгаси ли я, свѣщьта му не е запалена, както трѣбва. Всѣко нѣщо, което се запалва и изгасва, се отнася къмъ илюзиитѣ на живота. Когато нѣкой иска да разбере, дали молитвитѣ му отиватъ до Бога, нека се помоли за нѣкой боленъ. Ако болниятъ оздравѣе, молитвата му е приета; ако не оздравѣе, молитвата му не е приета. Така може да се провѣри богатството, ученостьта, силата на човѣка. Пратете богатия човѣкъ при нѣкой скърбенъ и вижте, какво влияние ще укаже богатството му, върху скръбьта на този човѣкъ. Ако скръбьта му се замѣни съ радость, богатството му е на мѣсто. Не може ли да направи това, богатството му е товаръ. Всѣко благо, което допринася нѣщо за човѣшката душа, е реално. Тъй щото, става ли въпросъ до реалностьта на нѣщата, човѣкъ трѣбва да прави опити. Така само, той ще разбере, какво представя физическиятъ свѣтъ и какво — духовниятъ. И тъй, разликата между духовния и физическия свѣтъ се заключава въ това, че сѫществата отъ духовния свѣтъ се стремятъ къмъ единъ общъ центъръ, при което, всѣко сѫщество по отдѣлно, образува специфиченъ центъръ за себе си. Каквото и да правятъ, погледътъ на тия сѫщества е обърнатъ всѣкога, къмъ общия центъръ. За сѫществата отъ физическия свѣтъ, може да се каже точно обратно: погледътъ имъ е обърнатъ само къмъ себе си. Тѣ мислятъ изключително за себе си, за своитѣ страдания, но не и за страданията на своитѣ ближни. Тази е причината, задето между хората не сѫществуватъ дълбоки вѫтрешни отношения. Какво отношение може да сѫществува между единъ лихварь и единъ беденъ човѣкъ? Лихварьтъ мисли да вземе, колкото може повече лихва отъ бедния. Той не иска да знае, какъ бедниятъ ще плаща тия пари. Колкото по-голѣма лихва може да вземе отъ бедния, толкова по-голѣма е радостьта на лихваря. Главниятъ процесъ въ духовния свѣтъ е процесътъ на разширяване, а въ физическия свѣтъ — процесътъ на сгѫстяване, вследствие на което, между сѫществата отъ този свѣтъ, се предизвиква голѣмо налѣгане. Сѫществата отъ духовния свѣтъ се стремятъ къмъ периферията, дето има единъ общъ центъръ. Тѣ насочватъ погледа си отвѫтре навънъ. Когато духовнитѣ хора казватъ, че искатъ да обърнатъ нѣкое общество къмъ Бога, това подразбира, че обществото е спечелило много пари, съ които купува ниви, лозя, кѫщи. Обаче, за да обработва тѣзи ниви и лозя, то има нужда отъ работници. Тази е причината, задето духовнитѣ хора обръщатъ погледа си навънъ. Да се обърне даденъ човѣкъ, или дадено общество къмъ Бога, това значи да насочи погледа си къмъ периферията, т. е. да се разшири. Обаче, въ това не се заключава реалностьта на живота. Значи, докато носятъ човѣка на рѫце, той е доволенъ. Тогава, той се намира на физическия свѣтъ. Щомъ го оставатъ на земята, той започва да страда, да скърби, защото му отнематъ удобствата. Духовниятъ свѣтъ пъкъ е този, който човѣкъ не вижда. Божествениятъ свѣтъ се заключава въ реалностьта, която прониква навсѣкѫде. Ако имате приятель отъ Божествения свѣтъ, той може да бѫде невидимъ, но съзнанието му всѣкога ви придружава, всѣкога върви съ васъ. При това положение, човѣкъ всѣкога е спокоенъ, за нищо не се тревожи. Той не се страхува, че може да изгуби онова, което обича. Щомъ обича нѣщо, то не се губи, независимо това, дали го вижда, или не. Следователно, физическиятъ, духовниятъ и Божествениятъ свѣтъ, сѫществуватъ едновременно. Тѣ сѫ три нераздѣлни свѣта, които ние сами сме отдѣлили единъ отъ другъ. За да влѣземъ въ реалностьта на живота, ние трѣбва да ги съединимъ въ съзнанието си и никога да не ги отдѣляме единъ отъ другъ. Физическиятъ свѣтъ е пълно отражение на Божествения, а духовниятъ е посрѣдникъ между двата свѣта. Сѫществата отъ духовния свѣтъ сѫ служители на онзи свѣтъ, който се намира между Божествения и физическия. Тѣ сѫ съединителна връзка, между тия два свѣта. Който разбира това, той нѣма да се сили да стане духовенъ, защото духовностьта е вѫтрешенъ процесъ. Безъ да се стреми къмъ духовность, човѣкъ може да бѫде духовенъ. Духовното начало у човѣка е съвършено независимо, както отъ физическото, така и отъ Божественото, между които расте и се развива. Запримѣръ, може ли човѣкъ да стане ангелъ? По служене, по работа той може да бѫде ангелъ, но не и по сѫщество, по форма. Човѣкъ не може да приеме ангелска форма.— Защо? — Защото ангелътъ не върви по пѫтя на човѣка. Ангелътъ, запримѣръ, не знае, какво нѣщо е грѣхъ, а човѣкъ знае. Съзнанието на ангела е абсолютно чисто. Ангелскиятъ свѣтъ се освѣтява отвсѣкѫде, а човѣшкиятъ — само отъ една страна. И въ ангелския свѣтъ има нѣщо, което не е напълно освѣтено. Неосвѣтеното, именно, имъ дава стремежъ да вървятъ нагоре, да се усъвършенствуватъ. Тѣхниятъ стремежъ е насоченъ къмъ придобиване на вѣчна, на абсолютна хармония. Въ това отношение, ангелътъ е подобенъ на виденъ музикантъ, който самъ създава хармонията и се радва на тази хармония. Човѣкъ пъкъ, се стреми да се освободи отъ дисхармонията, която самъ е създалъ. Значи, отъ една страна човѣкъ работи за създаване на хармония, а отъ друга — за освобождаване отъ дисхармонията. Тъй щото, смѣло може да се каже, че човѣкъ работи едновременно въ две посоки. Това сѫ мисли, които трѣбва да имате предъ видъ, за да се освободите отъ заблужденията. Съвременнитѣ хора искатъ да бѫдатъ щастливи, да бѫдатъ вѣрващи, да живѣятъ въ пълно съгласие и хармония помежду си. Лесно е, да желае човѣкъ нѣщо, мѫчно е, обаче, да го придобие. За да живѣятъ въ хармония помежду си, хората трѣбва да се разбиратъ. За да иматъ вѣра въ нѣщо, тѣ трѣбва да разбиратъ това нѣщо. Вѣрата не е външенъ, механически процесъ. Тя почива на опитности, на знания. По отношение на вѣрата въ нѣщо, съвременнитѣ хора сѫ въ положението на идолопоклонци: създадатъ си нѣкаква идея, кланятъ ѝ се и вѣрватъ, че тя ще ги спаси. — Не, идеята не може да спаси човѣка. Колкото идолитѣ спасиха хората едно време, толкова и идеитѣ могатъ да ги спасятъ днесъ. Може ли чукътъ да спаси човѣка? Чукътъ е направенъ за услуга на човѣка, но не и за спасяването му. Това, което човѣкъ създава, по никой начинъ не може да го спаси. Има нѣщо, което е въ състояние да спаси човѣка, но то произхожда отъ другъ източникъ. Отнемете свѣтлината, топлината, въздуха и храната, и вижте тогава, какво представятъ човѣшкитѣ идеи. Идеитѣ на съвременнитѣ хора представятъ нѣщо подобно на виното, което тѣ употрѣбяватъ. Щомъ въ ума имъ дойде нѣкоя идея, тѣ взиматъ перото и започватъ да пишатъ. Поетътъ пише: „Заплакала е гората; гората и планината“. Или „ходила е Мара за вода студена“. Мара е еврейско име и означава „горчивъ“. Българитѣ казватъ Мара, но правилно е ударението да пада на втората сричка — Марà. Който пише нѣщо за Марà, той всѣкога се изцапва. Той е приелъ нѣщо горчиво, което не е могълъ да асимилира. Тъй щото, добре е човѣкъ да има идеи, но той трѣбва да знае, че човѣшкитѣ идеи, изобщо, не могатъ да спасятъ свѣта. Тѣхното влияние е день и половина, колкото и влиянието на виното. Щомъ влиянието на виното се прекрати, едновременно съ това изчезватъ и идеитѣ. Днесъ, всички хора разискватъ върху злото, искатъ да разбератъ, какво представя то, отде иде и т. н. Това не е тѣхна работа. Който се е занимавалъ съ злото, той всѣкога се е оцапвалъ. Не само обикновенитѣ хора, не трѣбва да се занимаватъ съ злото въ свѣта, но даже и ученитѣ, и адептитѣ, не трѣбва да се занимаватъ съ него. Тѣ знаятъ, че най-малкото докосване до злото е въ състояние да ги опорочи. За да обяснятъ произхода на злото, нѣкои философи го свързватъ съ слизането на Луцифера на земята. Това сѫ детински разбирания, детинска философия. Въ това твърдение нѣма никаква истина. Изворътъ на злото се крие въ самия човѣкъ — нищо повече! Запримѣръ, красивата мома е въ състояние да накара нѣкой момъкъ да направи престѫпление. Обаче, ангелътъ никога не може да застави момъка, да извърши нѣкакво престѫпление. Значи, отъ една страна, злото се крие у момата, която указва лошо влияние върху момъка; отъ друга страна, злото се крие у момъка, който веднага се подава на влиянието на момата и върши престѫпления. Всички желания у човѣка, които водятъ къмъ престѫпления, съ неестествени. Ще кажете, че тази красива мома е невинна. — Не, тя е въ състояние да завърти ума на сто момци и да ги продаде. Въ това отношение, красивата мома мяза на цѣлинà, която ще одере кожитѣ на много господари, докато я разработятъ. Единъ гръцки свещеникъ купилъ една такава нива и се обърналъ къмъ нея съ думитѣ: Да знаешъ, че свещеникъ ще те владѣе сега! Нивата му отговорила: На колко хора като тебе, съмъ одрала кожата! За красивата мома пъкъ, може да се каже: Колко млади момци е отбила отъ пътя имъ! Красотата не е нѣщо физическо. Тя е изразъ на идея, която не може да се осѫществи на земята. Красотата принадлежи на единъ далеченъ свѣтъ, но понѣкога човѣкъ мисли, че може да завладѣе красотата, а съ нея заедно и свѣта, къмъ който тя принадлежи. Като не разбиратъ това, хората се стремятъ къмъ богатство, къмъ знание, за да станатъ щастливи. Тѣ не подозиратъ даже, че като придобиятъ богатство, вмѣсто да станатъ щастливи, ще се натоварятъ съ излишенъ багажъ. Като придобиятъ знание, вмѣсто да станатъ учени, ще изгубятъ и това, което иматъ. Има едно богатство, едно знание, отъ които хората не само че не ставатъ щастливи, но всичко загубватъ. То е човѣшко, материално богатство и знание. Обаче, има и такова богатство и знание, отъ които човѣкъ става и щастливъ, и ученъ, и здравъ. То е Божествено богатство, Божествено знание. Други пъкъ мислятъ, че като остарѣятъ, ще станатъ по-умни, по-учени. — Ако тѣ сѫ служили на човѣшкото въ себе си, не само че нѣма да станатъ учени, но ще станатъ за посмѣшище на хората. Религиознитѣ пъкъ казватъ: Като отидемъ на онзи свѣтъ, тогава ще научимъ всичко. — Тѣ ходили ли сѫ на онзи свѣтъ, да знаятъ, какво има тамъ? — Пророцитѣ сѫ говорили за онзи свѣтъ. — Ти, самъ имашъ ли нѣкаква опитность за онзи свѣтъ? — Ималъ съмъ малки прозрения. — Това още нищо не значи. Да видишъ паритѣ отдалечъ, или да ги имашъ въ джоба си, това сѫ две различни нѣща. Следователно, само онзи може да отиде на онзи свѣтъ и да се ползува отъ условията му, който и на земята, е разполагалъ съ положителни знания. Той трѣбва да познава добре живота на земята, за да се ползува отъ живота, науката и културата на онзи свѣтъ. Само този човѣкъ, ще разбере законитѣ на онзи свѣтъ, ще ги използува добре и ще види, че въ всѣко отношение, онзи свѣтъ седи по-високо отъ физическия. Иначе, и да влѣзе въ онзи свѣтъ, нищо нѣма да разбере. Както е влѣзълъ, така ще излѣзе — безъ никакви опитности и знания. Когато говорятъ за онзи свѣтъ, съвременнитѣ хора си го представятъ като нѣщо въздухообразно, което се намира въ пространството нѣкѫде.— Не, онзи свѣтъ не е въздухообразенъ. Тъй щото, когато говори за нѣщо, човѣкъ трѣбва да има ясна, точна представа за нѣщата, а не само да си ги въобразява. Мнението на мнозина за онзи свѣтъ е такова, каквото е мнението на мравката за човѣшкия свѣтъ. Ако запитате мравката де е човѣшкиятъ свѣтъ, тя ще каже, че е нѣкѫде далечъ отъ нея, въ пространството. — Защо е така? — Защото човѣшкиятъ свѣтъ е отвлѣчено понятие за мравката. Въ сѫщность, мравката и човѣкътъ живѣятъ на едно и сѫщо мѣсто. Разликата е само въ съзнанието имъ. Следователно, този и онзи свѣтъ, сѫ на едно и сѫщо мѣсто. Дето човѣкъ живѣе, тамъ и ангелитѣ живѣятъ. Както мравката лази по човѣка, и той я хвърля долу, така и човѣкъ понѣкога се качва на врата, или на гърба на нѣкой ангелъ, който му казва: Слѣзъ долу, мѣстото ти не е тукъ. За небето, за онзи свѣтъ, може да се каже следното: „Нито око е видѣло, нито ухо е чуло това, което небето представя“. Както мравката нѣма представа за живота, науката и културата на човѣка, така и хората, нѣматъ представа за живота на небето, за науката и културата на сѫществата, които живѣятъ тамъ. Стотникътъ казва на Христа: „Кажи само речь, и момчето ми ще бѫде здраво!“ Не само момчето на стотника е било болно преди две хиляди години, но когото и да запитате днесъ за здравето му, всѣки ще каже, че не е напълно добре — все го боли нѣщо. Въ който домъ и да влѣзете, все ще намѣрите нѣкой боленъ: или момчето, или момичето, или майката, или бащата. „Кажи само речь, и момчето ми ще оздравѣе.“ Момчето представя човѣшкия умъ; момичето — човѣшкото сърдце. Заболѣе ли умътъ или сърдцето на човѣка, той трѣбва да се обърне къмъ Христа, да го излѣкува. Само Христосъ е въ състояние да излѣкува ума и сърдцето на човѣка. Човѣшката мисъль, т. е. момчето въ човѣка, трѣбва да вземе ралото и да започне да пише, и да рисува върху земята, за да оздравѣе. И ако човѣкъ съ ума си не може да разреши задачитѣ, които животътъ му представя, защо му е този умъ? Ако сърдцето у човѣка не може да реши задачитѣ, които животътъ му представя, защо му е това сърдце? Ние знаемъ, че сърдцето на човѣка, съ милиони и милиарди клетки въ него, изпраща кръвь по цѣлото тѣло. Сѫщото сърдце, трѣбва да се подхранва отъ велики и благородни чувства. Мнозина казватъ, че човѣкъ не трѣбва да бѫде много чувствителенъ, за да не страда. Щомъ е така, тогава и сърдцето на човѣка, не трѣбва да изпраща кръвь по тѣлото. — Не, както сърдцето храни тѣлото чрезъ кръвьта, така сѫщо чувствата, сѫ необходими за храна на сърдцето. Мисъльта на човѣка представя нервната система, която трѣбва да се храни съ артериална кръвь. Ако артериалната кръвь престане да функционира, съ нея заедно престава и нервната система. Значи, между кръвьта въ сърдцето и кръвьта въ мисъльта на човѣка, има тѣсна връзка. Ако човѣкъ осакати сърдцето си, ще осакати и мозъка си. Следователно, за да се развива правилно, човѣкъ трѣбва да храни ума си съ велики мисли, сърдцето си — съ възвишени и благородни чувства и волята си — съ благородни постѫпки. Ако човѣкъ не се подхранва съ такива мисли, чувства и постѫпки, той не може да се нарече истински човѣкъ. Може ли да се нарече човѣкъ този, който цѣлъ животъ е давалъ пари съ лихва на хората, и следъ смъртьта си, остава сто хиляди лева за погребение, съ желание да го погребатъ на еди-кое си мѣсто, съ еди-колко си свещеници? Това не е човѣкъ, това е посмѣшище на свѣта. Като наближи смъртьта на човѣка, той трѣбва да каже на близкитѣ си никѫде да не го погребватъ и никой да не го опѣва. — Какъ е възможно това? — Възможно е, разбира се. Когато детето се роди, опѣватъ ли го? Защо тогава, като умре сѫщиятъ човѣкъ, викатъ свещеници да го опѣватъ и заравятъ въ земята? Какъвъ смисълъ има тогава животътъ? Какъвъ смисълъ има раждането, ако между него и смъртьта нѣма никаква връзка? Често хората казватъ: Какъвъ ще бѫде краятъ на нашия животъ? Подъ край на живота си, тѣ разбиратъ смъртьта. Споредъ насъ, нито раждането е начало на живота, нито смъртьта — край. Човѣкъ е сѫществувалъ и преди раждането си, ще сѫществува и следъ смъртьта си. Раждането и смъртьта сѫ само възможности за човѣка да научи, да придобие нѣщо, а сѫщевременно и да се освободи отъ известни ограничения. — Докажи това! — Нѣма какво да го доказвамъ. Преди още да се е родилъ нѣкой човѣкъ, азъ съмъ се разговарялъ съ него. Преди да дойде на земята, Христосъ се разговаряше съ ученицитѣ си. Следъ възкресението, Той пакъ се разговаряше съ тѣхъ. Преди да слѣзе на земята, Христосъ е билъ по-великъ. Обаче, като слѣзе на земята, Той се смири, прие рабски образъ. Не само Христосъ, но и обикновениятъ човѣкъ се ражда съ голѣми проекти за бѫдещето, съ голѣма програма за работа, за открития и постижения, но като умре, отпусне рѫцетѣ си и казва, че нищо не е постигналъ. Обаче, близкитѣ му ще го облѣкатъ, ще го турятъ въ хубавъ сандъкъ, ще му държатъ надгробни речи, докато най-после го пустнатъ въ гроба, затиснатъ го отгоре съ пръсть и кажатъ: Богъ да го прости! Какъ ще го прости Богъ, като го турятъ въ черната земя и го затиснатъ отгоре съ пръсть? Сама по себе си, тази мисъль е невѣрна, изопачена, вследствие на което, разваля човѣшкото съзнание. И за Христа се казва, че билъ погребанъ, но Той прекара въ гроба само два и половина деня. Следъ това, ангелъ Господенъ слѣзе отъ небето, свали камъка отъ гроба, и Христосъ възкръсна. Днесъ, всички хора разискватъ върху въпроса, наистина ли Христосъ е възкръсналъ. За да се убеди човѣкъ въ възкресението, трѣбва да се пишатъ цѣли трактати. Преди да се докаже възкресението, трѣбва да се запитате, възможно ли е човѣкъ да умре? Първо трѣбва да се докаже, дали наистина човѣкъ умира, а после — дали човѣкъ може да възкръсне. Споредъ мене, невъзможно е човѣкъ да умре. Щомъ не признавамъ смъртьта, като естествено последствие иде възкресението. Ще кажете, че човѣкъ умира, защото сърдцето му престава да работи. — Ами преди да се роди човѣкъ, сърдцето му пакъ не е работило. Това не значи, че той е билъ мъртавъ. Ако бѣше мъртавъ, той нѣмаше да се роди. Хората сѫ съгласни по-скоро да приематъ негативнитѣ, отрицателнитѣ величини въ живота, отколкото положителнитѣ. Тѣ по-скоро приематъ твърдението, че човѣкъ умира, отколкото това, че човѣкъ може да възкръсне. Първото твърдение приематъ като аксиома, а второто - отричатъ. Тѣ казватъ: Ще се мре — нищо повече. Въ това отношение, тѣ мязатъ на затворника, който казва: Нѣма какво да се прави, ще се лежи въ затворъ. И мързеливиятъ ученикъ, който е повтарялъ нѣколко класа, казва: Нѣма какво да се прави, ще ме изключатъ отъ гимназията. Тъй щото, когато нѣкой казва, че ще се мре, това значи, че той се признава за неспособенъ ученикъ, когото изключватъ отъ училище. Смъртьта не е нищо друго, освенъ изключване отъ училището. Вие знаете, че само неспособниятъ ученикъ изключватъ отъ училище, а способниятъ ученикъ минава отъ класъ въ класъ, отъ едно училище въ друго, докато се усъвършенствува. Въ народното събрание има квестори, които изпѫждатъ навънъ всѣки, който говори повече, отколкото трѣбва. Взиматъ думата му и го изпращатъ на мѣстото му. Въ това отношение, смъртьта е квесторъ, който задига съ себе си всѣки неспособенъ, мързеливъ ученикъ. И тъй, за да се справите съ проблемитѣ на живота, мислете като разумни, а не като обикновени хора. Мислите ли като обикновени хора, вие опетнявате Господа въ себе си. Който приема, че Богъ живѣе въ него, той не може да допусне, че Богъ въ него ще умре. Или, щомъ приема, че той живѣе въ Бога, и за себе си не може да допусне, че ще умре. Казано е въ Писанието: „Азъ съмъ пѫтьтъ, истината и животътъ.“ Докато живѣе на земята, човѣкъ може да грѣши, да се натъква на редъ противоречия, но никога не трѣбва да мисли, че ще умре. Да допусне човѣкъ, че ще умре, това е неразбиране на живота. Ако смъртьта разрешава въпроситѣ на живота, има смисълъ тя да се приеме. Но ако смъртьта нищо не разрешава, тя не може да се приеме. Кой човѣкъ е билъ щастливъ, когато нѣкой отъ близкитѣ му е заминалъ за онзи свѣтъ? Когато нѣкои сѫ загубвали близкитѣ си, идвали сѫ при мене да ме питатъ, има ли другъ свѣтъ, могатъ ли да видятъ своя близъкъ. Казвалъ съмъ имъ, че има другъ свѣтъ, и когато пожелаятъ, могатъ да видятъ своя близъкъ. Тѣ могатъ да го видятъ, но той не може да отиде при тѣхъ, защото вратата за този свѣтъ е много тѣсна. Който иска да отиде на онзи свѣтъ, той трѣбва да се смали, съвършено да се разтовари, да нѣма никакъвъ багажъ съ себе си. Мнозина питатъ, могатъ ли да се разговарятъ съ мъртвитѣ. Съ мъртвитѣ не могатъ да се разговарятъ, но съ живитѣ, а мъртвитѣ сѫ живи. Щомъ мъртвитѣ сѫ живи, вие можете да се разговаряте съ тѣхъ. Както човѣкъ може да излѣзе отъ кѫщата си, да се срѣща съ хора и да се разговаря съ тѣхъ, така и заминалиятъ за онзи свѣтъ, може да излѣзе отъ тѣлото си и пакъ да е живъ. По отношение на въпроситѣ за смъртьта и за живота, както и за редъ още въпроси, хората се намиратъ предъ противоречия или предъ голѣми заблуждения поради това, че не могатъ да се домогнатъ до истината. Отъ заинтересувани хора, тѣ чуватъ най-противоречиви нѣща за това, кое е право учение и кое — криво. Споредъ насъ, всѣко учение, което помага на човѣшкия умъ да добие своята първоначална свѣтлина, е право; всѣко учение, което помага на човѣшкото сърдце да добие своята първоначална чистота, е право; всѣко учение, което помага на човѣшката воля да добие своята първоначална сила, е право. Всѣко право учение пъкъ, е Божествено. Всѣко друго учение, което помрачава човѣшкия умъ, огрубява човѣшкото сърдце и обезсилва човѣшката воля, е криво. Кривото учение не може да бѫде Божествено. Божественото учение трѣбва да се отдѣли отъ човѣшкото. То носи животъ въ себе си. Човѣшкитѣ учения носятъ повече смърть, а по-малко животъ. Следователно, човѣкъ самъ си създава смъртьта. Докато човѣкъ разреши проблемата за живота и за смъртьта, главата му ще побѣлѣе. Какво по-красиво отъ това, да побѣлѣе главата на човѣка? Когато платното е небѣлено, то не е хубаво. Щомъ се избѣли, то става за работа. Сѫщото може да се каже и за човѣка: когато косата на човѣка побѣлѣе, той става вече за работа. Хората мислятъ тъкмо обратно. Тѣ казватъ: Човѣкъ мисли право, докато косата му не е побѣлѣла. Побѣлѣе ли веднъжъ, той вече извѣтрява. Споредъ насъ, човѣкъ, на когото коситѣ не сѫ побѣлѣли, минава за вѣтренъ човѣкъ, за човѣкъ на настроения. Когато мома или момъкъ види първия бѣлъ косъмъ на главата си, въздъхва дълбоко и казва: Започнахъ вече да остарявамъ. Щомъ види вторъ бѣлъ косъмъ, пакъ въздъхва и казва: Старѣя вече. Губя силитѣ си, губя красотата си. День следъ день, бѣлитѣ коси се явяватъ на главата му, и той все повече съжалява, че старостьта иде. Не съжалявайте за чернитѣ коси, но за всичко благодарете. Благодарете и за чернитѣ, и за бѣлитѣ коси, и ползувайте се отъ условията, които тѣ носятъ съ себе си. Какво носятъ бѣлитѣ коси? — Тѣ носятъ сѫщото благословение за човѣка, каквото и чернитѣ коси. Който иска да има черни коси, той не трѣбва да чака времето, коситѣ му да побѣлѣятъ, и тогава да ги черни, но още сега да пристѫпи къмъ опита: да направи коситѣ си черни и сѫщевременно да се подмлади. Въ продължение на петь години най-много, човѣкъ може да се подмлади. За да постигне това, той трѣбва да пристѫпи къмъ следния опитъ: Всѣка вечерь, като си лѣга, да си каже, че на сутриньта ще намѣри на главата си единъ черъ косъмъ. На другата вечерь да си каже пакъ сѫщото. И наистина, всѣка сутринь той ще намира по единъ почернѣлъ косъмъ. День следъ день, космитѣ му ще почерняватъ, докато една сутринь види, че цѣлата коса е станала черна. Това зависи отъ силата на мисъльта му и отъ неговата вѣра. Сила е човѣшката мисъль, но тя трѣбва да се тури въ действие. За това, обаче, се иска нова философия, новъ начинъ на мислене. Безъ новата философия на живота, безъ новата мисъль, никакви педагогически правила не сѫ въ състояние да измѣнятъ човѣка. Съвременнитѣ учени прилагатъ редъ педагогически правила за възпитание на младежьта, но въ края на краищата, хората умиратъ и съ педагогия, и безъ педагогия. Тѣ се изопачаватъ и съ педагогия, и безъ педагогия. — Какво трѣбва да се прави тогава? — Човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ вѫтрешната, положителна наука, която осмисля живота. За да се домогне до тази наука, човѣкъ се нуждае отъ вѣра. Вѣрата му трѣбва да бѫде толкова силна, че при най-голѣмитѣ изпитания, да не се разколебае. Колкото повече издържате на изпитанията, толкова повече вѣрата ви, ще се усилва. Колцина отъ васъ се наематъ съ опита да почернятъ косата си? Ще кажатъ нѣкои, че не е добре човѣкъ да прави косата си черна. — Ами добре ли е направилъ, като я побѣлилъ? Колкото добре е направилъ, като я побѣлилъ, толкова добре ще е, ако я почерни. Ако почерняването на единъ косъмъ е въ състояние да подигне съзнанието на човѣка и да увеличи вѣрата му въ Бога, заслужава да се направи този опитъ. По-добре е човѣкъ да почерни косата си съ силата на своята мисъль, отколкото да прибѣгва до различни козметически срѣдства. „Речи само речь, и момчето ми ще оздравѣе.“ Привилегия е за човѣка да получи отговоръ на своята молитва отъ Христа, или отъ Бога. Всѣки човѣкъ има по единъ лотариенъ билетъ и чака времето на неговото теглене, да види, печели ли, или не. Докато върви по пѫтя на невежеството, човѣкъ не може да очаква никаква печалба. Ако спечели нѣщо, това ще бѫде нѣкаква случайность. Въ Англия има щастливи случаи на печалби, но тѣ почиватъ на знание. Нѣкой човѣкъ иска да спечели, но преди да купи лотариенъ билетъ, той отива при единъ знаменитъ астрологъ, дава му десеть хиляди лева и го моли да направи точно изчисление, кой номеръ отъ билетитѣ печели. Астрологътъ прави изчисление и намира единъ отъ номерата на печелившитѣ билети. Този господинъ намира посочения номеръ и въ деня на тегленето се указва, че печели 30,000 лв.. Значи, той е платилъ 10,000 лв., но е спечелилъ 20,000 лв.. Астрологътъ може да прави такива изчисления, но не за себе си. Той има право да услужва на хората, но що се отнася до него, това не му се позволява. Достатъчно е да вземе той отъ десетина души по десеть хиляди лева, за услугата, която имъ е направилъ. Ще питате, дали е позволено на човѣка да използува знанията на ученитѣ, за да спечели нѣкаква сума.— Позволено ли е да безпокоите Господа съ вашето недоволство? По-добре е човѣкъ да плати известна сума на единъ астрологъ и да си купи билетъ, който печели, отколкото всѣки день да безпокои Господа съ своето недоволство. Добре, че сѫществува законъ, чрезъ който човѣкъ може да провѣри известна закономѣрность въ природата. Той трѣбва да благодари, че по този начинъ се домогва до известно знание. Ако майката знае тази наука, чрезъ изчисления тя ще разбере, дали болното ѝ дете ще оздравѣе, или не. Ако нѣкое дете се разболѣе въ периода на празнене на луната, то непременно ще оздравѣе. Ако се разболѣе презъ времето, когато слънцето отива къмъ южното полушарие, отъ 22 септемврий нататъкъ, то непременно ще оздравѣе. Но и при тѣзи благоприятни условия за оздравяване на детето, съ своитѣ отрицателни мисли, майката може да усложни състоянието му и преждевременно да го изпрати на онзи свѣтъ. Тя ще се тревожи, ще вика единъ, втори лѣкарь, ще правятъ инжекции на детето, докато най-после вложи и въ своята глава, и въ главата на детето отрицателната мисъль, че ще умре. Както е мислила, така става — детето умира. Има нѣща въ свѣта, които сѫ възможни, но има и такива, които сѫ невъзможни. Тъй щото, човѣкъ трѣбва да знае, каква е вѣроятностьта да стане нѣщо, или да не стане. За всѣки даденъ случай, човѣкъ трѣбва да знае, каква е вѣроятностьта да умре, или да остане живъ. Дойде ли до смърть, небето всѣкога предупреждава човѣка, да я избегне по нѣкакъвъ начинъ. Страданията, изпитанията не сѫ нищо друго, освенъ предупреждения отъ невидимия свѣтъ, които иматъ за цель да предпазятъ човѣка отъ смърть. Безъ тѣхъ, човѣкъ би отивалъ къмъ смъртьта, както мухата — къмъ огъня. Като не подозира, колко много е изложенъ на изненади въ живота си, човѣкъ иска да бѫде щастливъ. Той не знае, че тъй, както живѣе, не само не може да бѫде щастливъ, но голѣми нещастия го чакатъ. Строго опредѣлено е, кога човѣкъ може да бѫде щастливъ. Не е голѣма наука да опредѣлите на човѣка, може ли да бѫде щастливъ, или не. Не е нужно да търсите специални гадатели да ви предсказватъ, ще бѫдете ли щастливи. Когато астрологътъ погледне въ хороскопа на нѣкой човѣкъ, той вижда нѣща, които другитѣ не виждатъ. Когато химикътъ анализира кръвьта на нѣкой човѣкъ, той веднага ще му каже, че кръвьта му е нечиста, и сѫщевременно ще му препорѫча методъ за пречистването ѝ: начинъ на хранене, на живѣене и т. н. Всѣка майка е въ състояние да помогне на своитѣ деца, да имъ покаже начинъ за правилно живѣене. За това, обаче, тя сама трѣбва да води чистъ, светъ животъ. Ако майката не води добъръ, чистъ животъ, тя сама ще умори децата си. Какъ? — Съ храната, съ начина, по който ги учи да живѣятъ. Единъ младъ българинъ, прекаралъ шесть години въ Франция, дето се научилъ да яде малко. Като се върналъ въ България, майка му започнала да готви най-различни ястия, да го задоволи, да го изхрани добре, защото ѝ се виждалъ слабъ. Синътъ винаги протестиралъ, защото се отвикналъ отъ много ядене и казвалъ на майка си, че докато билъ въ Франция, винаги ялъ малко, но сладко. Откакъ се е върналъ, не се чувствува добре. Сега и на васъ казвамъ: Малко ще ядете, но спокойно, съ благодарность, че сте яли сладко. Англичанитѣ ядатъ по три пѫти на день, а лордоветѣ по четири пѫти, но това не говори за нѣкаква висока култура. По отношение на храната, англичанитѣ водятъ много нехигиениченъ животъ. Запримѣръ, следъ като изпиятъ едно горещо кафе, тѣ изяждатъ най-малко 250 грама сладоледъ. Тази е причината, задето зѫбитѣ имъ лесно падатъ, а сѫщевременно и стомахътъ имъ се разстройва. Обикновено, рѣзката промѣна на температурата се отразява зле върху човѣшкия организъмъ По-разумнитѣ англичани, почватъ да избѣгватъ този начинъ на хранене, на живѣене. Следъ всичко това, хората обичатъ да подражаватъ на западно-европейскитѣ народи, като на високо културни. Споредъ мене, ако искате да подражавате на западната култура, приемете отъ нея само онова, което е хубаво и правилно. Какво правятъ нѣкои отъ съвременнитѣ хора? Като наблюдаватъ, какъ известни лица, общества или народи правятъ гимнастика сутринь рано, какъ посрѣщатъ изгрѣването на слънцето и се пекатъ на раннитѣ слънчеви лѫчи, като най-полезни, тѣ ги осѫждатъ. Въпрѣки това, въ който народъ отидете днесъ, навсѣкѫде ще намѣрите хора, които използуватъ раннитѣ слънчеви лѫчи, чистия въздухъ, гимнастикитѣ, пиене на гореща вода, за да подобрятъ здравето си и да усилятъ своя организъмъ. Въ България, мнозина се противопоставятъ на тия нѣща и всѣки, който излиза сутринь, преди изгрѣвъ слънце, на разходка, наричатъ го идолопоклонникъ. Като физическо сѫщество, човѣкъ трѣбва да прави упражнения — нищо повече. Той трѣбва да става рано сутринь, да излиза вънъ на чистъ въздухъ, да посрѣща първитѣ слънчеви лѫчи, които съдържатъ специфична енергия, полезна за всички живи организми. Който се лени да става рано, да посрѣща раннитѣ слънчеви лѫчи, колкото и да се грѣе на обѣднитѣ лѫчи на слънцето, той нищо нѣма да придобие. Съвременното човѣчество се нуждае отъ ново възпитание, нова наука, нова философия, които да съединятъ духовния животъ съ физическия. Физическиятъ животъ е изразъ на Божественото въ свѣта, а духовниятъ е срѣда, въ която Божествениятъ животъ се проявява и реализира. Безъ духовния животъ, физическиятъ не може да даде на човѣка нѣщо вѣчно и неизмѣнно. Духовниятъ животъ осмисля физическия. Безъ духовния животъ, физическиятъ огрубява човѣка. Възвишеното, красивото, чистото у човѣка, това е духовното начало въ него. То представя истинския човѣкъ. За да не губи духовното въ себе си, човѣкъ трѣбва да се пази отъ физическото, отъ животинското, което го прави грубъ, втвърдява мускулитѣ му, и той губи всѣкаква пъргавина и подвижность въ себе си. Огрубѣе ли, човѣкъ губи красотата си, губи своята пластичность. Щомъ стане грубъ, той е изложенъ на смърть. Животинското, физическото начало у човѣка се отличава отъ духовното по това, че първото е смъртно, а второто — безсмъртно. Сегашниятъ човѣкъ, трѣбва да работи усилено върху себе си, за създаване на ново тѣло, на новъ типъ. Новиятъ човѣкъ живѣе въ областьта на безсмъртието. По това, именно, се отличава новиятъ човѣкъ отъ стария. Като се взрете внимателно въ лицето на човѣка, вие веднага ще опредѣлите, колко години ще живѣе. Всичко е написано върху лицето на човѣка. Нѣкой иска да му се предскаже, каква сѫдба го чака. Всичко, което е опредѣлено на човѣка да мине, може да се предскаже, но той не е готовъ да го чуе — отъ страхъ ще умре. Единъ день, чумата отивала въ Багдатъ. Единъ човѣкъ я срещналъ и я запиталъ: Кѫде отивашъ? — Въ Багдатъ. — Колко души ще вземешъ? — Хиляда. На връщане отъ Багдатъ сѫщиятъ човѣкъ я срещналъ и я запиталъ: Свърши ли си работата? — Свършихъ. — Колко души взе? — Около 20,000. — Ами нали каза, че ще вземешъ само хиляда? — Да, азъ взехъ само хиляда души, но останалитѣ 19,000 умрѣха отъ страхъ. Наистина, ако проследите процента на смъртнитѣ случаи въ човѣшкия животъ, ще видите, че голѣма часть отъ хората, умиратъ отъ страхъ. Когото срещнете днесъ, все за смърть говори. Всѣки казва, че ще умре, ще го опѣватъ, ще го погребатъ въ черната земя и т. н. Малцина говорятъ за живота, като за нѣщо реално и вѣчно. Това сѫ само ония, които вѣрватъ въ Бога, вѣрватъ въ живота, въ любовьта и уповаватъ на великото и възвишеното. Единъ свещеникъ, добъръ и чистосърдеченъ човѣкъ, разправяше единъ день, какви мрачни мисли го занимавали. „Ето, 30 години вече служа на Бога, но виждамъ, че вѣрата ми е слаба. Често си мисля, какво ще стане съ мене, като умра“. — Нали вѣрвашъ въ Бога, въ онзи свѣтъ? Защо се смущавашъ? — Вѣрвамъ, но се безпокоя, какво ще бѫде състоянието ми, докато влѣза въ онзи свѣтъ. Какво ще правя въ гроба? Дано не прекарамъ много време тамъ. Новото поколѣние се нуждае отъ нова наука, отъ свѣтлината на Христовото учение, отъ положителната философия на живота. При тѣзи условия на живота, човѣкъ има по-голѣми възможности да живѣе, отколкото да умира; той има по-голѣми възможности да бѫде богатъ, отколкото сиромахъ; той има по-голѣми възможности да бѫде здравъ, отколкото боленъ; той има по-голѣми възможности да бѫде ученъ, да разполага съ положителни знания, отколкото да бѫде невежа, или човѣкъ, натоваренъ съ голѣмъ багажъ отъ знания, които не може да приложи въ живота си. Какво виждаме въ сѫщность? — Точно обратно: повече смъртни случаи, повече болни, отколкото здрави; повече сиромаси, отколкото богати; повече невежи, или привидно учени, отколкото истински учени. Запримѣръ, днесъ хората боравятъ съ числа, пишатъ ги, извършватъ съ тѣхъ различни действия, безъ да подозиратъ, че всѣко число крие въ себе си редъ положителни или отрицателни сили, които могатъ да се използуватъ въ живота на своето време и мѣсто. Ако хората могатъ да използуватъ съзнателно силитѣ, които сѫ вложени въ числата, тѣ коренно ще се преобразятъ. Понеже не могатъ да се справятъ съ силитѣ, вложени въ числото 13, хората се страхуватъ отъ него. Тази е причината, задето мнозина избѣгватъ да живѣятъ въ кѫща, която има номеръ 13, или въ стая на хотелъ съ номеръ 13, или да започнатъ работа на 13 число и т. н. Казвате, че 2 X 2 = 4, или 4 X 4 = 16. Какво означава числото 4, или числото 16? Нѣкой продалъ двата си пѣтела по два лева. Два пѣтела по два лева правятъ четири лева. Значи, той се лишилъ отъ пѣтлитѣ, които всѣка сутринь кукуригали и го събуждали, за да получи отъ тѣхъ четири лева. Такова смѣтане съ числата, обаче, не разрешава важнитѣ житейски въпроси. Какво представя пѣтелътъ? Пѣтелътъ може да се уподоби на човѣшкия умъ. Ако човѣкъ продаде пѣтела си, т. е. своя умъ за нѣколко лева, той ще кукурига ли? Или, ако човѣкъ направи нѣкакво престѫпление, пѣтелътъ, т. е. умътъ му, ще кукурига ли? — Нѣма да кукурига. Той ще престане да пѣе, ще се затвори въ себе си и ще млъкне. Всѣко престѫпление води следъ себе си отдалечаване, изгубване на пѣтлитѣ, преставане на кукуригането. Когато пѣтелътъ на човѣка престане да пѣе, непременно въ живота му, ще се случи нѣкакво нещастие. Докато пѣтлитѣ на хората кукуригатъ, тѣ могатъ да се радватъ на щастливъ, добъръ животъ. Каква по-красива музика искате отъ тази, да слушате, какъ пѣтлитѣ единъ следъ другъ се изреждатъ да пѣятъ своята пѣсень? Това е цѣла симфония. Всички пѣтли не пѣятъ еднакво: едни пѣятъ по-хубаво, други — по-лошо. Студентъ отива да следва въ странство. Пѣтелътъ се обръща къмъ него и започва да кукурига. Това не е случайно явление. Пѣтелътъ предсказва на този младежъ, че като отива въ странство да учи, ще свърши наукитѣ си добре и ще се върне у дома си съ голѣми придобивки. Ако студентътъ разбира езика на пѣтела, трѣбва да му благодари и като се върне отъ странство, да го възнагради добре. Съ кукуригането си, пѣтелътъ иска да каже на студента: Бѫди уменъ, смѣлъ, като мене, кукуригай и отъ нищо не се страхувай! Не мислете, че това сѫ празни думи. Не, въ кукуригането на пѣтела има строго опредѣлена мисъль. То не е случайно. Природата използува разумно всичко, което е създала. Тя си служи съ живитѣ сѫщества като съ символи. Тѣ представятъ нейния езикъ. Тя говори чрезъ тѣхъ. Въ всѣко нѣщо се крие една Божествена идея. Както и да разглеждате живота и явленията въ него, въ всичко се крие вѫтрешна разумность, която има правилни отношения къмъ хората, както и къмъ всички живи сѫщества. Който разбира тази разумность и ѝ се подчинява, той ще бѫде въ състояние да подобри живота си. И тъй, 2 X 2 = 4. Обаче, не казвайте, че трѣбва да продадете двата пѣтела, които имате, по два лева, за да получите отъ тѣхъ четири лева, но кажете си: Ще давамъ всѣка сутринь по малко житце на петлитѣ си, да пѣятъ добре. Въ продължение на една година ще изразходвамъ четири килограма жито, но ще ги възнаградя за хубавото кукуригане. Това е правилното разрешение на въпроса, а не да продаваме пѣтлитѣ, които кукуригатъ хубаво. Хранете пѣтела си съ жито! Това значи: хранете ума съ свѣтли и възвишени мисли! Четете хубави книги, въ които се говори за слънцето, за луната, за звездитѣ, за животнитѣ, растенията и минералитѣ — за всичко, което живата, разумна природа е създала. Така, само ангели ще слѣзатъ отгоре, ще ви благословятъ и ще кажатъ: „Идете у дома си! Момчето ви ще бѫде здраво“. „И ще оздравѣе момчето ви въ този часъ“. 2. Беседа отъ Учителя, държана на 8 септемврий, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.
  8. 1929_09_01 Крадецътъ и пастирьтъ

    "Крадецът и пастирят", Сила и живот, тринадесета серия, т.1 (1929), Издание 1938 г., София Книгата за теглене - PDF Съдържание Крадецътъ и пастирьтъ „Крадецътъ не иде, освенъ да открадне, да заколи и да погуби; азъ дойдохъ, за да иматъ животъ и да го иматъ преизобилно“. Иоана 10;10. Първата часть на стиха представя отрицателно, болезнено състояние на човѣшкия животъ. Обаче, втората часть на стиха „азъ дойдохъ, за да иматъ животъ и да го иматъ преизобилно“, представя положителна, възходеща страна на човѣшкия животъ. Тъй щото, когато чете Евангелието, човѣкъ трѣбва да има слюнка въ устата си, да може да го смила, да го превръща въ кашица, удобна за възприемане и асимилиране. Както слюнката е необходима въ устата за омекване на храната, сѫщо така и въ духовно отношение е нужна слюнка за правилно разбиране, възприемане и прилагане на Словото Божие. Съвременнитѣ хора търсятъ положителна, духовна наука, но не знаятъ, че за постигането ѝ е нуженъ дълбокъ вѫтрешенъ копнежъ, който се дължи на Божествения потикъ въ него. Невъзможно е, човѣкъ да се добере до положителната наука безъ вѫтрешенъ, дълбокъ потикъ къмъ нея. Придобиването на тази наука е свързано съ малки опити. Всѣко знание, което има приложение въ живота, е положително. Знание, което нѣма никакво приложение, е знание на крадеца, който има за цель да открадне и да погуби. Истинското знание запазва живота. На това, именно, се дължи цената му. Защото нѣма по-ценно нѣщо за човѣка, отъ живота. Както и да го опредѣляте, животътъ е най-голѣмата скѫпоценность въ свѣта. Безъ животъ, човѣкъ не може да се прояви въ никоя область. Прекѫсне ли се връзката на неговия животъ, прекѫсватъ се всички негови отношения. Ако физическиятъ животъ на човѣка се прекѫсне, той се лишава отъ възможность, да разбира небесния. Затова Христосъ казва: „Ако земнитѣ работи не разберете, какъ ще разберете небеснитѣ? На земята човѣкъ разполага съ хиляди условия и възможности опредѣлена за другъ човѣкъ. Първиятъ живѣе въ излишъкъ, а вториятъ — въ недоимъкъ. Това нарушаване на равновесието е причина за отрицателнитѣ процеси въ живота: болести, страдания и др. Онѣзи сѫщества, които преяждатъ, се подаватъ на единъ родъ отрицателни състояния; тѣзи, които не си дояждатъ, се подаватъ на другъ родъ отрицателни състояния. Такова преяждане и недояждане сѫществува и въ духовния, и въ умствения свѣтъ. Мнозина разполагатъ съ голѣми знания и отиватъ дотамъ, че създаватъ различни теории за живота на слънцето, на луната. Нѣкои подържатъ, че има вода на луната, следователно, има животъ. Други - абсолютно отричатъ живота на луната. — На луната има животъ. Тамъ живѣятъ адепти, високо подигнати сѫщества, които могатъ да се справятъ съ условията. Тѣ не могатъ да живѣятъ на земята, но могатъ да живѣятъ на луната. Споредъ нѣкои учени, на луната имало нѣкакви свѣтли точки, които представяли особенъ родъ предпотопна пепель. Тази пепель отразявала свѣтлината. Споредъ тѣхъ, на луната нѣма нито вода, нито снѣгъ. Ние подържаме, че на луната има около сто хиляди души, съ висока култура и знания. Нѣкога на луната е имало много вода, но понеже нейнитѣ жители нѣмали нужда отъ тази вода, голѣма часть отъ нея изпратили на земята въ видъ на потопъ, а за себе си оставили малко вода. Тази е една отъ теориитѣ за потопа на земята, както и за живота на луната, въ която може да се вѣрва, може и да не се вѣрва. Като слушатъ тази теория, нѣкои ще се запитатъ, какъ е възможно да дойде вода отъ луната? Всичко е възможно въ свѣта. Единъ американски проповѣдникъ разправялъ на слушателитѣ си за пророкъ Иона, който билъ погълнатъ отъ единъ китъ и три деня лежалъ въ утробата му. Слушателитѣ му се чудѣли, какъ е възможно единъ китъ, на който гърлото е толкова малко, да глътне цѣлъ човѣкъ? Проповѣдникътъ се засмѣлъ на този въпросъ и казалъ: Отъ времето на Иона досега, всички учени хора подигатъ сѫщия въпросъ, какъ е възможно единъ китъ да глътне цѣлъ човѣкъ. Много просто! Ще приемемъ, че този китъ е по-голѣмъ отъ сегашния, съ широко гърло и затова е могълъ да глътне Иона. За да се увѣрите, дали днешниятъ китъ може да направи сѫщото, турете предъ него единъ човѣкъ и наблюдавайте, какво ще стане. Турете Иона предъ кита и вижте, какво ще направи. Достатъчно вече сте го измѫчвали съ този въпросъ. Отъ времето на Иона досега, последниятъ още виси въ въздуха. Направете опита и престанете да разисквате по този въпросъ. Въ това отношение религиозниятъ свѣтъ е раздѣленъ на две: едни подържатъ, че наистина Ионъ е пострадалъ отъ кита, а други казватъ, че това е нѣкакво иносказание. Споредъ насъ, този китъ е сѫществувалъ нѣкога. Следъ три деня, Ионъ излѣзълъ отъ утробата на кита и отишълъ въ Ниневия да проповѣдва. — Какво показва това? — Това показва, че утробата на кита е указала голѣмо въздействие върху Иона, и той веднага се е върналъ въ Ниневия, да изпълни волята Божия. Съвременнитѣ учени правятъ редъ опити въ областьта на животинското царство. Тѣ изучаватъ, запримѣръ, какво влияние указва музиката върху различнитѣ животни. За тази цель, тѣ отивали съ различни инструменти — цигулка, китара, трѫба — въ нѣкоя менажерия и свирѣли на животнитѣ, да провѣрятъ, доколко разнитѣ животни се подаватъ на влияние на музиката и на кои отъ тѣхъ, какъвъ инструментъ влияе. Сѫщото се забелязва и по отношение на хората. Нѣкои хора обичатъ повече цигулка, други — китара, трети — пиано и т. н. Има причини за това. Следователно, ако прекарате живота презъ формата на рибитѣ, само рибитѣ ще се интересуватъ отъ живота; ако го прекарате презъ формата на птицитѣ, само птицитѣ ще се интересуватъ отъ него; ако го прекарате презъ формата на хората, само хората ще се интересуватъ отъ него. Искате ли всички живи сѫщества да се интересуватъ отъ живота, прекарайте го презъ всички форми. Само така, тѣ могатъ да се развиватъ. Когато учениятъ се стреми къмъ положителната наука на живота, той има предъ видъ своето подигане. Животътъ съдържа въ себе си редъ условия и възможности за развитието на сѫществата. Не могатъ ли да използуватъ живота правилно, живитѣ сѫщества сѫ изложени на редъ страдания. Що се отнася до човѣка, тия страдания могатъ да бѫдатъ лични, семейни, обществени и общочовѣшки. Дали страданията сѫ индивидуални или колективни, важно е, че днесъ, както отдѣлниятъ човѣкъ, така и цѣлото човѣчество, сѫ изложени на голѣми страдания. Христосъ казва: „Азъ дойдохъ.“ — За кого дойде Христосъ? — За разумнитѣ хора, които сѫ готови да разбиратъ положителната наука. Христосъ донесе на хората ново учение. Той имъ показа, какъ трѣбва да живѣятъ, какви отношения трѣбва да иматъ къмъ своитѣ братя на земята, малки и голѣми, къмъ разумната природа и къмъ Бога. Докато не разбератъ тия отношения правилно, тѣ всѣкога ще живѣятъ въ заблуждения. Тѣ считатъ себе си за голѣми величини и изискватъ и отъ хората, и отъ Бога, специално внимание. И затова често слушате роптания, недоволство отъ нѣкои хора, които казватъ, че се молятъ на Бога и не получаватъ никакъвъ отговоръ. Чудни сѫ хората въ това отношение. Тѣ искатъ да се занимаватъ само съ тѣхъ. На земята сѫществуватъ много хора и много животни. Ако всички се отправятъ въ единъ и сѫщъ моментъ къмъ Бога, по колко време трѣбва да се даде на всѣко живо сѫщество? Казано е въ Писанието: „Постоянно се молете!“ Като се молите постоянно, все ще се опредѣли единъ моментъ и за васъ. Единъ моментъ, даденъ отъ Бога, се равнява на цѣла вѣчность. Като не се е добралъ до този моментъ, човѣкъ критикува своя Създателъ, че не се занимава само съ него. А Той го пита, защо не изучава Неговитѣ закони? Защо не се занимава съ това, което Той е създалъ? Ако се интересува отъ всичко онова, което Богъ е казалъ, по този начинъ човѣкъ ще се свърже съ всички напреднали сѫщества, които сѫ били Божии съработници. Щомъ се свърже съ тѣхъ, тѣ ще му помагатъ. Това означаватъ думитѣ, че Божието съзнание прониква въ цѣлото Битие, въ съзнанието на всички живи сѫщества. Следователно, когато човѣкъ се нуждае отъ храна, безразлично е, кой ще му я достави — възрастниятъ, или детето. Обаче, хората сѫ недоволни, защото искатъ, именно, Богъ да мисли и да се интересува за тѣхъ. Тѣ сѫ прави, но невъзможно е постоянно да се мисли само за единъ човѣкъ. Веднъжъ, Богъ е вложилъ часть отъ себе си въ всѣко живо сѫщество, невъзможно е да не мисли за него. Въпросътъ е само за степеньта и силата на връзката между Бога и сѫществата, които Той е създалъ. Докато Божественото пулсира у човѣка, дотогава и отношенията му къмъ Бога ще бѫдатъ правилни. Докато човѣкъ съставя часть отъ една система, дотогава, той има отношения къмъ нея. Запримѣръ, земята, която съставя часть отъ слънчевата система, има отношение, както къмъ слънцето, така и къмъ останалитѣ планети. Като часть отъ слънчевата система, човѣкъ има отношение къмъ нея, но трѣбва да намѣри центъра на тази система и да се отправи къмъ него. Като знае това, човѣкъ ще опредѣли, кога е излѣзълъ отъ небето, какъвъ пѫть е изминалъ и кога пакъ ще се върне тамъ, отдето е излѣзълъ. Ако запитате нѣкого, отде е дошълъ, той ще каже, че не знае. Ако го запитатъ, кѫде е небето, той ще покаже нагоре. —Кѫде е раятъ? — Горе. — Ами какво представятъ звездитѣ? — Свѣтове. Небето подразбира разуменъ свѣтъ, въ който смърть не сѫществува. Съ своето знание, съ своята сила, този свѣтъ прониква всички останали свѣтове. И тъй, щомъ сте дошли на земята, вие трѣбва да се изучавате, да различавате състоянията на душата отъ тия, на физическото си естество. Казвате за нѣкого, че се е огрѣшилъ. — Огрѣшава се онзи, който живѣе за тѣлото си, за своята воля. — Еди-кой си, се оцапалъ.— Оцапва се онзи, на когото чувствата не сѫ правилни.— Еди-кой си, се опорочилъ. — Опорочава се онзи, на когото мислитѣ не сѫ хармонични. Значи, огрѣшаването иде отъ волята; оцапването — отъ сърдцето, а опорочаването — отъ ума. Човѣкъ се огрѣшава, когато не знае, какъ да постѫпва къмъ себе си и къмъ своитѣ ближни. Отношенията на човѣка къмъ себе си и къмъ ближнитѣ му, опредѣлятъ неговия моралъ. За да дойде до високъ моралъ, той трѣбва да придобие нова, положителна наука. Тази наука се нуждае отъ редъ спомагателни науки. Такива сѫ, запримѣръ, физиогномия, френология, хиромантия, астрология и др. Като изучавате лицето на човѣка, вие ще познаете, отде е започналъ, какъвъ пѫть е изминалъ и накѫде отива. По рѫката му ще познаете, какво е извършилъ и какво му предстои да върши. Изобщо, по лицето, по главата, по рѫката на човѣка, можете да видите всичко, което той е проявилъ въ редица животи, презъ които е миналъ. Когато горната челюсть на човѣка е издадена навънъ, това показва активность. У животнитѣ, най-силно развито чувство е страхътъ. Нѣма животно, на което сърдцето да не трепва отъ най-малкия шумъ. Животнитѣ нѣматъ чело, нѣматъ брада, както у човѣка, което говори за отсѫтствие на умствени сили и съзнателна, активна воля. Когато нѣкое животно започва да се развива, челото му постепенно се изправя нагоре, брадата се издава напредъ, челюститѣ се огъватъ навѫтре, космитѣ падатъ и т. н. Колкото по-косматъ е човѣкъ, толкова при по-неблагоприятни условия е живѣлъ. Щомъ условията на живота се подобряватъ, съ това заедно и космитѣ на човѣка опадатъ. Добритѣ условия на живота, даватъ на лицето на човѣка красива и приятна форма. Щомъ започне да води лошъ животъ, отново лицето му се деформира, брадата постепенно се губи, челюститѣ се издаватъ напредъ. Сѫщо така се деформиратъ рѫцетѣ, краката и гръбнакътъ на човѣка. Това външно деформиране се отразява и въ сърдечния, и въ умствения животъ на човѣка. Следователно, когато се говори за здравословенъ, за нормаленъ животъ, това подразбира правилно изразходване на енергиитѣ въ даденъ организъмъ и правилно възприемане на енергиитѣ отъ външния свѣтъ, отъ разумната природа. У човѣка има нѣщо, което е наклонно да грѣши, вследствие на което, природата е вложила въ материята качеството да се видоизмѣня, т. е. постоянно да се преустройва. Ученитѣ казватъ, че човѣшкото тѣло се преустройва презъ седемь години. Значи, на всѣки седемь години костната, мускулната, нервната и мозъчната тъканъ въ човѣка, се обновяватъ. Нѣкои учени пъкъ казватъ, че всичко въ човѣка може да се обнови, да се прероди даже презъ три месеца. Това зависи отъ неговитѣ мисли и чувства. Достатъчно е човѣкъ да извърши едно престѫпление, за да се опетни материята на тѣлото му. Обаче, ако желае, човѣкъ лесно може да пречисти материята си, да я обнови. Това се постига съ чисти и възвишени мисли, и чувства. Тѣ преобразяватъ човѣка, внасятъ въ него нови сили и възможности. Ето защо, за да преустрои тѣлото си, на човѣка се препорѫчва чистъ животъ. Въ това отношение, човѣкъ трѣбва да бѫде изворъ, който постоянно да блика и да чисти. Самиятъ животъ представя течение, което, дето мине, чисти и обновява. Онова, което не се измѣня, което остава всѣкога едно и сѫщо, това е човѣшкото съзнание. Съзнанието на човѣка може само да се разширява. Какво представя съзнанието? — То може да се уподоби на външната форма на чешма, направена отъ камъни или тухли, а водата, която постоянно тече презъ нея, това е самиятъ животъ. Животътъ, както и водата, не могатъ да се дѣлятъ на части, нито могатъ да се завладяватъ. Водата може само да се ограничи, но не и да се владѣе. Нѣкой може да налѣе вода въ едно шише и да каже, че тази вода е негова. Твърдата почва, земята, сѫщо може да се ограничи, но не и да се владѣе. Има нѣща, които човѣкъ по никой начинъ не може нито да ограничи, нито да владѣе. Кой може да ограничи или да владѣе свѣтлината? Ако затворите кепенцитѣ на прозорцитѣ си, да не влиза презъ тѣхъ свѣтлина, съ това вие не сте я ограничили. Преди още да турите кепенцитѣ, свѣтлината ще ви напустне. Кой може да ограничи живота? Значи, всѣко нѣщо, което нито се ограничава, нито се завладява, наричаме истина. Истината преви човѣка свободенъ. Истината може да пипне, да огради, да завладѣе човѣка, но той не може нито да я пипне, нито да я огради, нито да я завладѣе. Съвременнитѣ хора искатъ да хванатъ живота, да го впрегнатъ на работа. Тѣ не знаятъ, че животътъ е неуловимъ. Щомъ се опитатъ да го хванатъ, той излиза навънъ. Животътъ е подобенъ на свѣтлината. За да го придобиете, трѣбва да отворите прозорцитѣ си, да влѣзе въ кѫщата ви. Колкото повече животъ искате, толкова по-голѣми прозорци ще отворите. Обаче, всѣки трѣбва да вземе толкова животъ и толкова свѣтлина, колкото му сѫ потрѣбни. Мнозина искатъ да иматъ голѣми, силни тѣла, да иматъ повече удоволствия въ живота. Удоволствията не представятъ живота. Удоволствията, страститѣ, кривитѣ мисли и чувства, ограничаватъ живота. За да се прояви животътъ на човѣка въ своята пълнота, нужни му сѫ свѣтълъ умъ, благородно сърдце и възвишена душа. Безъ тѣзи елементи, животътъ не може да се прояви. Ако чрезъ ума, сърдцето и душата си човѣкъ не е въ състояние да разбере живота, какъ ще може да го използува? Нѣкой казва, че не му се живѣе, че животътъ нѣма смисълъ и затова е решилъ да се самоубие. — Какво се придобива съ самоубийството? — Поне човѣкъ се освобождава. — Не, да се самоубие човѣкъ, това не значи придобиване на свобода. Свободата се придобива чрезъ истината, чрезъ разумно прилагане на Божиитѣ закони. Кое е за предпочитане: трудолюбието или мързелътъ, ученостьта или невежеството? — Трудолюбието и учението идатъ въ помощь на живота, да освободятъ човѣка отъ ненужни страдания. Страданията биватъ отъ различенъ характеръ, но отъ какъвто характеръ и да сѫ тѣ, човѣкъ трѣбва да работи, да учи, докато дойде до онова разбиране на живота, което разрешава противоречията. И тъй, когато се говори за живота, трѣбва да имате предъ видъ, за кой животъ става въпросъ: за животинския, за човѣшкия или за Божествения. Ако говорите за животинския, ще знаете, че тамъ владѣе правото на силния. Въ човѣшкия свѣтъ, владѣе правото на слабия, а въ Божествения — тамъ правото е на страната на всички. Между животнитѣ се дава право на силния, между хората се дава право на слабия, а въ Божествения свѣтъ, се дава право на всички. По това, именно, ще познаете, съ каква мѣрка си служи човѣкъ: съ мѣрката на животнитѣ, на хората или на Бога. Божествениятъ принципъ, който гласи, че правото принадлежи на всички, представя равнодействуваща сила, която регулира всички нѣща въ живота. Ако влѣзете въ животинското царство и се натъкнете на конь, на волъ или на друго нѣкое животно, веднага ще разберете, кой е сѫдията тамъ и какъ той решава въпроситѣ. Копитото на коня е неговиятъ сѫдия; рогътъ на вола е неговиятъ сѫдия. Тѣ сѫ сила, предъ която вие веднага отстѫпвате. Животнитѣ проправятъ своя пѫть чрезъ силата. Съвременнитѣ хора се стремятъ къмъ знания, къмъ изкуства, но въпрѣки това, вѣрватъ и въ щастие. Ще срещнете и учени, и прости, които търсятъ нѣкой да имъ гледа на кафе, на карти, на бобъ, да имъ каже, дали ще иматъ успѣхъ въ работата, която сѫ предприели. Отъ краенъ материализъмъ, тѣ отиватъ въ крайно суевѣрие. Нѣкои вѣрватъ, че като срещнатъ попъ на пѫтя си, работата имъ нѣма да се нареди и вързватъ вѫзелъ на кърпата си, да се освободятъ отъ противодействуващитѣ сили. Други пъкъ се страхуватъ, като тръгватъ на работа, да не се върнатъ за нѣщо, да не имъ тръгне на лошо. Трети се оглеждатъ да не срещнатъ на пѫтя си жена съ празни котли, или празна кола и т. н. Ако срещнатъ пълна кола, особено съ жито, тѣ се радватъ, че работитѣ имъ ще вървятъ добре. И въ края на краищата, нѣщата ставатъ така, както ги мислятъ, както вѣрватъ. Има нѣщо вѣрно и въ тѣзи работи, но за да разбере законитѣ, които регулиратъ щастието, човѣкъ трѣбва да поставя нѣщата на научна основа. Наистина, работата ви нѣма да се нареди добре, ако срещнете на пѫтя си човѣкъ гнѣвенъ, злобенъ, зълъ, защото отъ него излизатъ противодействуващи сили. Отъ добрия човѣкъ лъха животъ, радость, свѣтлина, а отъ лошия — мракъ, неразположение. Както разбойникътъ може да убие човѣка съ пушката си, така и лошиятъ човѣкъ, съ своитѣ мисли и чувства, може да убие човѣка. Лошитѣ хора развалятъ добрия животъ. И въ Писанието е казано: „Лошитѣ общества развалятъ добритѣ нрави“. По това можете да различите добрия човѣкъ отъ лошия. Добриятъ човѣкъ усилва доброто въ живота, а лошиятъ го разваля. Христосъ казва: „Азъ дойдохъ въ свѣта да дамъ животъ и да го иматъ преизобилно“. Щомъ е така, у всички хора трѣбва да се яви желание да работятъ, взаимно да си помагатъ, да увеличатъ доброто въ свѣта. Тѣ трѣбва да знаятъ, че щастието нѣма да дойде отвънъ. За сѫществата, които живѣятъ въ слънчевата система, щастието ще дойде отъ слънцето. Слънцето изпраща еднакво на всички сѫщества своята топлина и свѣтлина, обаче, отъ самото сѫщество зависи, колко слънчева свѣтлина и топлина може да възприеме, и какъ то ще я асимилира. Наистина, отъ значение е разстоянието на различнитѣ планети отъ слънцето, но това се компенсира съ голѣмината имъ: колкото по-голѣма е една планета, толкова по-далечъ се намира тя отъ слънцето. Нѣкои учени казватъ, че животътъ на слънцето е най-добъръ въ сравнение съ този, на другитѣ планети. Какъ можете да примирите това твърдение съ твърдението на други учени, които казватъ, че температурата на слънцето е толкова голѣма, че тамъ нѣма никакъвъ животъ. Кой е ходилъ на слънцето, да знае, какъвъ е животътъ тамъ? Ученитѣ не знаятъ, какво има на луната, а още повече тѣ не могатъ да кажатъ нѣщо положително и за слънцето. Ученитѣ забелязватъ петна на слънцето, но какво въ сѫщность представятъ тия петна, тѣ не знаятъ. Тѣ сѫ направили известна връзка между петната на слънцето и събитията, катастрофитѣ, които ставатъ на земята: гладъ, болести, земетресения, войни, страдания и т. н. Споредъ нѣкои учени слънчевитѣ петна представятъ голѣми тунели, отъ които се излѫчва грамадно количество енергия къмъ всички планети. Щомъ тази енергия се изразходва, и петната на слънцето изчезватъ. Тия петна носятъ не само злощастие, но и щастие. Изобщо, забелязано е, че слънчевитѣ петна носятъ изобилие — на щастия и на нещастия, на радости и на скърби. Астролозитѣ сѫ дошли до заключение, че между слънчевата система и човѣшкото око, има известна аналогия. И въ човѣшкото око понѣкога се явяватъ петна, както въ слънцето. Окото на човѣка може да се раздѣли на 12 крѫга, които представятъ 12-тѣ зодиака въ движение. Както слънчевитѣ петна сѫ причина за катастрофи и страдания на земята, така и петната въ окото на човѣка, сѫ причина за редъ болезнени състояния. Въ окото се явяватъ петна, мъглявости, които предсказватъ нѣкаква болесть, която може да настѫпи следъ десеть или двадесеть години. Който разбира науката за окото, той може да се предпази отъ това заболяване. Пресилена умствена деятелность, се отразява на окото. На специално мѣсто въ окото се явява петно, което предупреждава човѣка, че следъ известно време, той ще заболѣе умствено. Ако предварително вземе мѣрки за лѣкуване, той може да избегне катастрофата, която го очаква. Христосъ казва: „Ако окото ти е чисто, цѣлото ти тѣло чисто ще бѫде“. По окото се сѫди за състоянието на ума, на сърдцето и на волята на човѣка. Сърдцето, умътъ и волята, представятъ три течения въ живота. Като погледнете окото на човѣка, вие можете да познаете, кое отъ тѣзи течения взима надмощие въ неговия животъ. Красиво око е това, въ което има пълна хармония между тритѣ течения. Тази хармония се отразява върху цѣлото тѣло. Нѣкои казватъ: хилави очи, хилаво тѣло. По какво се познава здравиятъ човѣкъ? Когато здравиятъ човѣкъ погледне вечерь или денемъ къмъ небето, той веднага се чувствува веселъ, радостенъ, благодаренъ за всичко, което има. Който не може да се зарадва, като погледне къмъ небето, и не благодари за всичко, което му е дадено, той е боленъ човѣкъ. Болниятъ лѣга на леглото си и очаква помощь отъ лѣкаря. Дойде лѣкарьтъ, предпише му нѣкое лѣкарство, и ако лѣкарството не помогне, казватъ, че е станало нѣкакво усложнение. Каква наука е тази, която не може да помогне на човѣка? Като погледне въ окото на човѣка, учениятъ веднага трѣбва да му предскаже, не само, какво може да му се случи днесъ, но и онова, което го очаква следъ десеть години, най-малко. Въ странство има астролози, които, срещу известно възнаграждение, могатъ да предскажатъ на човѣка, какво има да се случи въ живота му, отъ каква болесть ще заболѣе, какви успѣхи и неуспѣхи ще претърпи въ всички свои предприятия, какви отрицателни и положителни чърти има въ характера си, и т. н. Това сѫ учени хора. Съ своето знание, тѣ изкарватъ прехраната си. Ако единъ цигуларь изкарва своята прехрана съ цигулката си, той е уменъ човѣкъ. Не може ли да изкарва прехраната си, този цигуларь не е много уменъ. Всѣко знание, което принася полза на човѣка, е истинско. Следъ всичко това, хората продължаватъ още да цитиратъ, какво е казалъ Христосъ, преди две хиляди години. Нѣма защо да се говори само за онова, което Христосъ е говорилъ преди две хиляди години. То трѣбва да се прилага, а ще се говори за онова, което Христосъ днесъ проповѣдва. Христосъ не е престаналъ да говори на човѣчеството. Той и днесъ говори, и въ бѫдеще ще говори. Аристотелъ, Платонъ и до днесъ още продължаватъ да говорятъ, но съобразно новитѣ условия, съобразно новитѣ времена. Днесъ свѣтътъ е измѣненъ. Той не е такъвъ, какъвто е билъ преди хиляди години. Полярната звезда, която сѫ изучавали преди хиляди години, днесъ не е сѫщата. Христосъ говори днесъ на хората другояче, а не както е говорилъ, преди две хиляди години. Христосъ е казвалъ на слушателитѣ си: „Ако окото ти те съблазнява, извади го и го хвърли вънъ. Ако рѫката ти те съблазнява, отсѣчи я и я хвърли вънъ.“ Какво искалъ да каже Христосъ съ думитѣ, „да извади човѣкъ окото си, което го съблазнява, и да отсѣче рѫката си, която го съблазнява?“ Съ това, Той искалъ да каже: Ако окото на човѣка е изкуствено и съ него не може правилно да вижда, и разбира нѣщата, по-добре да го извади, и на негово мѣсто, да тури здраво око. Ако човѣкъ има изкуствена рѫка, съ която нищо не може да прави, по-добре да я хвърли навънъ и да я замѣсти съ здрава, естествена рѫка. Днесъ, повечето хора иматъ по едно изкуствено око и по една изкуствена рѫка, вследствие на което, не виждатъ нѣщата правилно, не ги вършатъ, както трѣбва, и правятъ редъ грѣшки, и престѫпления. Двама млади, мома и момъкъ, се оженили, и десеть години наредъ живѣли добре. Жената имала едно изкуствено око, но не казала това на мѫжа си. Тя имала кафяви очи. По нѣкакво особено съвпадение, и мѫжътъ ималъ едно изкуствено око. Той ималъ сини очи. И жената не знаела недостатъка на мѫжа си. Тѣ старателно криели единъ отъ другъ своя недостатъкъ. Една вечерь били поканени на гости у свои приятели, дето пийнали малко повече, пѣли, веселили се. Като стигнали у дома си, мѫжътъ набързо извадилъ изкуственото си око и го турилъ на масата, но не на мѣстото, дето обикновено го турялъ. И жената турила изкуственото си око на масата, близо до окото на мѫжа си. На другия день, тя станала по-рано отъ мѫжа си, потърсила окото на мѣстото, дето обикновено го криела и като не го намѣрила, спомнила си, че го турила на масата нѣкѫде. Въ тъмнината пипала тукъ-тамъ по масата, намѣрила едно око и го турила на мѣсто. Мѫжътъ станалъ по-късно отъ жена си и първата му работа била, да намѣри окото си. Намѣрилъ го на масата и бързо го поставилъ на мѣсто. По едно време, като погледналъ къмъ жена си, видѣлъ, че едното ѝ око било синьо, а другото — кафяво. Той се почудилъ, какво е станало съ жена му, че въ 24 ч. само окото ѝ измѣнило цвѣта си. Следъ малко тя забелязала, че едното око на мѫжа ѝ е кафяво. Какво може да е станало съ него? Защо едното му око измѣнило цвѣта си? Скоро, обаче, и двамата разбрали причината за измѣнение цвѣта на очитѣ имъ и разбрали лъжата, съ която живѣли цѣли десеть години. Казвамъ: Извадете изкуственото око, което имате, хвърлете го навънъ и се освободете отъ лъжата, въ която живѣете. По-добре останете съ едно око, но здраво, отколкото съ две, отъ които едното е изкуствено и нищо не ви ползува. Ако можете да замѣстите изкуственото око съ естествено, това има смисълъ. Не можете ли, по-добре изхвърлете вънъ отъ себе си всичко непотрѣбно и фалшиво. Щомъ се освободите отъ непотрѣбното, отъ присадкитѣ на своя животъ, съ това заедно, ще се освободите и отъ лъжата. И тъй, ако искате да постигнете желанията на своята душа, вѣрвайте въ Великото, което работи у васъ. Вѣрвайте въ това, което Богъ е вложилъ у васъ. То е мощно, то е велико. Щомъ вѣрвате въ него, вие ще напредвате. То представя вашата душа. Душата не е нищо друго, освенъ истинскиятъ човѣкъ. Душата е неизмѣнното, възвишеното, Божественото въ човѣка. Въ нея се криятъ всички възможности за добро. Душата е началото и краятъ на човѣшкия животъ. Съ една дума, душата представя цѣлокупния човѣкъ. Що е начало на живота? — Началото на живота е отиване на работа. — Що е край на живота? — Краятъ подразбира връщане отъ работа. Значи, младиятъ отива на работа, затова излиза отъ дома си. Стариятъ се връща отъ работа, т. е. връща се у дома си. Младиятъ се срѣща съ хора, стариятъ се отдалечава отъ хората. Стариятъ не се отличава по своята бѣла коса и брада. Старъ човѣкъ е онзи, който е миналъ последователно презъ всички стадии на орѣха, докато даде плодъ, облѣченъ въ външна, зелена черупка, срѣдна — корава черупка и вѫтрешна — ядка, която е за ядене. Обаче, дойде ли до втората черупка, стариятъ отново се посажда въ земята, отдето, следъ време, пакъ се проявява като младъ, новъ човѣкъ. Това значи старъ човѣкъ да се подмлади. За да се подмлади, стариятъ трѣбва да намѣри нѣкой да го обича. Тогава той хвърля брадата си, започва постепенно да се отваря. Той е готовъ вече, да се пожертвува за младия човѣкъ, т. е. да го усинови. „Азъ дойдохъ, за да иматъ животъ и да го иматъ преизобилно“. Природата обича онѣзи, които изпълняватъ нейнитѣ закони. Тя ги подига, дава имъ животъ преизобилно. Който не изпълнява законитѣ ѝ, тя го счита недостоенъ за нейнитѣ блага и го лишава отъ всички граждански права на своето царство. Такъвъ човѣкъ е изложенъ на редъ болести и нещастия. Той може да се освободи отъ тѣхъ при условие, да възстанови отношенията си къмъ природата. Ще кажете, че този човѣкъ не вѣрва въ Бога. Ако не вѣрва въ Бога, нека вѣрва въ добритѣ хора, които сѫ живѣли на земята, които сѫ имали противоречия, като него, но сѫ ги разрешили правилно. Като вѣрвате въ добритѣ хора, тѣ ще ви кажатъ, какъ сѫ живѣли, какъ сѫ разрешили мѫчнотиитѣ и противоречията въ своя животъ. Това, което хората наричатъ моралъ, не е нищо друго, освенъ очъртаниятъ пѫть, по който сѫ вървѣли добритѣ и великитѣ хора. Ще кажете, че има неприложими нѣща въ живота. Кое, запримѣръ, е неприложимо? Ще кажете, че неприложимъ е стихътъ, въ който Христосъ казва, че човѣкъ трѣбва да се отрече отъ всичко и да раздаде имането си на сиромаси. Питамъ: какво трѣбва да прави онзи човѣкъ, който заминава въ странство и не мисли повече да се връща въ родната си земя? Ако е богатъ, той трѣбва да раздаде на своитѣ ближни всичко, което има. И да иска да задържи богатството си и вещитѣ си, или да ги вземе съ себе си, не може. Не е ли по-добре тогава, да направи това нѣщо доброволно? Раздайте всичкото си имане на сиромаситѣ, за да приемете новия животъ. Новъ животъ, нова епоха иде въ свѣта. Всички трѣбва да бѫдете готови да възприемете този животъ. Който е готовъ, той ще приеме нова свѣтлина, ново знание, нова свобода и ще се радва на новитѣ придобивки. Който не е готовъ, той ще остане съ стария животъ, пъленъ съ скърби и страдания, съ недѫзи и горчивини. Новиятъ животъ ще освободи човѣка не само отъ економическото робство, но и отъ смъртьта — най-голѣмиятъ врагъ на сегашното човѣчество. Христосъ казва: „Азъ дойдохъ“. Значи, като дойде Божественото въ човѣка, то ще го освободи отъ старото и ще го въведе въ новия животъ, въ новата религия, въ новата наука. Новата религия не се заключава въ външни форми, но въ дълбокъ вѫтрешенъ животъ, който почива на закони и правила, писани отъ Бога. Подъ думата „религия“ въ широкъ смисълъ, се разбира цѣлокупния животъ. Вънъ отъ живота, всички нѣща сѫ условия. Науката е условие за придобиване на свобода. Изобщо, свѣтлина, топлина, свобода, знание, това сѫ условия, необходими елементи за придобиване на новия животъ и за правилното му развиване. Следователно, три елемента сѫ нужни за придобиване на новия животъ: любовь, която изключва страданията; мѫдрость, която изключва тъмнината и истина, която изключва всички ограничения. Новиятъ животъ носи безсмъртие. Казва се, че безсмъртниятъ е господарь на своята сѫдба. Той може да бѫде господарь на своята сѫдба, но не и господарь на хората. Когато човѣкъ съзнае това положение, той ще подаде рѫка на всички свои ближни. Единъ день, когато всички хора се обединятъ, тѣ ще изпълнятъ великата задача, за която сѫ дошли на земята. 1. Недѣлна беседа отъ Учителя, държана на 1 септемврий, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.
  9. 1927_11_13 Така е писано

    От книгата, "Мнозина казваха", Сила и Живот, Десета серия, т.1 (1927–1928) Първо издание 1933 г., София Книгата за теглене - PDF Съдържание Така е писано Така е и писано: Първиятъ человѣкъ Адамъ „стана душа жива“, а последниятъ Адамъ е духъ животворещъ. I посл. къмъ Коринтянитѣ 15:45. Съвременнитѣ хора се спиратъ върху факта, че Христосъ е умрѣлъ. Че е умрѣлъ Христосъ, това е въведение въ книгата на живота. Че е възкръсналъ, това е първата глава отъ книгата на истинския животъ. Въ сегашния животъ възкресението представя неразрешена проблема, която оставатъ да се разреши въ бѫдеще. Така е писано: Първиятъ человѣкъ Адамъ „стана душа жива,“ а последниятъ — духъ животворещъ. Това, което дава красота на човѣшката душа, е знанието. Безъ знание, красота не сѫществува. Това, което прави човѣшката душа мощна, е животътъ. Безъ мощь и безъ свѣтлина, животътъ не може да се развива. Знание и свѣтлина, мощь и свобода, представятъ две научни положения въ окултната или Божествената наука. За да се яви знанието, свѣтлината е първото необходимо условие. Като говоря за свѣтлината, азъ нѣмамъ предъ видъ онази, отъ която хората почерняватъ, нито онази, отъ която обедняватъ. Да се върви отъ бедность къмъ богатство, въ това има смисълъ. Богатството е идея за бедния човѣкъ. Бедностьта е първата точка, отъ която човѣкъ влиза въ живота; богатството пъкъ, показва изминатия пѫть въ живота, т. е. пѫтьтъ на разрастването, на постижението. Всѣки се стреми къмъ богатство, а не къмъ бедность. Когато хората обедняватъ, това не става подъ влиянието на нѣкакъвъ особенъ законъ, но се дължи на тѣхното умствено развитие. Значи, хората вървятъ отъ сиромашия къмъ богатство, отъ слабость къмъ сила, отъ невежество къмъ знание, къмъ познаване на Бога. Следователно, богатство, сила, знание, съставятъ смисъла на живота. Богъ не е нѣщо илюзорно. Той е цель, смисълъ въ живота на хората. Тъй щото, когато се говори за Бога, подразбираме две възможности: придобиване на животъ и на знание. Засега, дотамъ сѫ достигнали съвременнитѣ хора. Така е писано: Първиятъ человѣкъ „стана душа жива,“ а вториятъ — духъ животворещъ. Въ този стихъ сѫ представени две идеи, въ две конкретни форми. Значи, за да стане една идея понятна и лесно приложима, непременно трѣбва да ѝ се даде конкретна форма. За да разбере човѣкъ живота, знанието, както и разумната природа, която го заобикаля, той трѣбва да си ги представи въ конкретна форма, достѫпна за неговия умъ и за неговото сърце. Сѫщевременно, той трѣбва да намѣри онази вѫтрешна връзка, онова взаимоотношение, което сѫществува между тия нѣща и него. Запримѣръ, вие излизате вечерь вънъ, поглеждате къмъ небето, но понеже нѣмате трѫби, каквито астрономитѣ иматъ, казвате: Небето не е за насъ. — Тамъ, именно, е вашето нещастие. Вие трѣбва да съзнаете, че всѣка форма, която ви заобикаля, има отношение къмъ васъ, и да влѣзете въ връзка съ нея. Следователно, и небето, съ своитѣ слънца и планети, има отношение къмъ васъ. Вие имате връзка, както съ земята, така и съ небето. И земята, като живо сѫщество, има нужда отъ движения; и тя се върти, движи се на една, на друга страна, влиза въ връзка съ слънцето, като му показва, ту едната, ту другата си страна. Въ това отношение, тя мяза на една красива почтена дама, която показва само лицето си на слънцето, да я огрѣва, а гърбътъ ѝ остава въ тъмнина. Сѫщото нѣщо, ученитѣ обясняватъ съ други думи. Тѣ казватъ, че слънцето освѣтява само едната половина на земята, а другата остава неосвѣтена. Когато уподобявамъ земята на красива дама, въ случая, азъ си служа съ поетически изразъ. За мнозина това може да е фантазия, но за поета не е така. Когато погледне едно цвѣте, поетътъ вижда въ него това, което обикновениятъ човѣкъ не вижда. Предъ него се разкрива цѣлъ свѣтъ, и той описва цвѣтето като нѣщо живо, съ което се разговаря. Когато учениятъ разглежда земнитѣ пластове, той обръща внимание на огъванията и пречупванията на тия пластове, на тѣхния съставъ, и отъ това вади заключение за пѫтя, по който е минала земята въ своето развитие. За обикновения човѣкъ, това може да е фантазия, но за учения, това е писмо. Той чете по земнитѣ пластове и ги описва. И самитѣ учени не сѫ на еднаква степень на развитие: едни знаятъ повече, а други по-малко. Изобщо, въ сегашното си състояние, науката представя колективенъ трудъ на много хора, работили въ разни области. Нѣкои учени се намиратъ близо до истината, но и тѣ още не знаятъ всичко. Запримѣръ, въ свѣта сѫществува една ложа отъ учени хора, които се събиратъ за разискване на разни научни въпроси само единъ пѫть презъ годината. Тѣзи учени знаятъ за земята много повече отъ съвременнитѣ учени, но що се отнася до бѫдещето на земята, и тѣ правятъ свои предположения. Освенъ тази ложа, която сѫществува на земята, има още една ложа отъ учени хора на слънцето, която знае положително, не само миналото на земята, но и нейното бѫдеще. Това вече не можете да провѣрите, затова ще считате, че ви говоря като поетъ. Сега пъкъ, ще говоря като ученъ. Преди години, когато правихъ научни изследвания върху българитѣ, а именно: върху тѣхния произходъ, кой е прадѣдътъ имъ, какъвъ типъ представятъ, какъвъ е тѣхниятъ мораленъ устой, какво е бѫдещето имъ, дойдохъ най-после до редъ ценни заключения. Запримѣръ, отъ височината на човѣка може точно, съ най-голѣми подробности, да се опредѣли неговия характеръ, произхода му, неговитѣ дѣди и прадѣди, отъ колко хиляди години сѫществува на земята и т. н. Нѣкога азъ ще изнеса много отъ тия норми, до които се добрахъ въ изследванията си, но тази норма, която се отнася до височината на човѣка, нѣма да изнеса. Тя ще остане тайна, както и на Иоана се казва въ Откровението, кое да пише, и кое да не пише. Каза му се за нѣщо да го не пише, да остане тайна. Мъчно може да се намѣри човѣкъ, който по височина да отговаря на тази норма, която азъ познавамъ вече. Единъ случай ми се попадна само, съ една госпожа, която срещнахъ въ Сливенъ. Тя бѣше много правилно развита. По нейнитѣ мѣрки, азъ направихъ редъ открития върху нейното минало, настояще и бѫдеще, за нейнитѣ дѣди и прадѣди и т. н. Отъ тѣзи данни направихъ и редъ други изчисления. Това е наука, дошла отъ слънцето. Сѫществата отъ слънцето ми казаха да държа въ тайна мѣрката за височината на нормално развития човѣкъ. Когато дойде бѫдещето поколѣние, което ще е способно не само да вѣрва, но и да живѣе въ новото, тогава и на тѣхъ ще се разкрие това, което се разкри и на мене. Всичко това говори за възможноститѣ, които се криятъ въ живата природа. Докато разглеждате живота си единично, откѫснатъ отъ цѣлото, докато търсите вашето лично щастие, дотогава вие ще бѫдете чужди, както за живота, така и за природата. Човѣкъ може да бѫде щастливъ само тогава, когато съзнае своитѣ вѫтрешни връзки, вѫтрешни отношения съ всички сѫщества по земята и горе на небето. Абсолютно невъзможно е, човѣкъ да живѣе самъ въ свѣта! Когато се казва, че Богъ е единица, това не подразбира самота. Самотна може да бѫде само нѣкаква малка частица отъ цѣлото, изостанала сама, безъ никаква връзка съ общото. При това положение, само тази частица може да изпита ужаса отъ самотията, отъ своята слабость. Това всѣки може да опита. Когато краката на човѣка отслабватъ, не го държатъ, очитѣ му се примрежватъ, силитѣ му го напущатъ, и той нѣма нийде никого, тогава само разбира, какво значи самотия, какво значи отсѫтствие на връзка въ свѣта. Въ прочетената глава отъ Посланието се говори за Христа, че е възкръсналъ. Казвамъ: докато вие не разбирате присѫтствието на Божията Любовь въ Христа, дотогава животътъ на Христа ще остане неизявенъ за васъ. Много отъ съвременнитѣ учени схващатъ Христа като личность, дошла на свѣта, като другитѣ хора, да извърши нѣкаква работа. По какво се отличава Христосъ отъ другитѣ хора? Христосъ се отличава по степеньта на своята любовь, знание, свѣтлина и животъ. Дветѣ отъ тия качества сѫ достояние и на останалитѣ хора, а именно — животътъ и знанието. Обаче, що се отнася до другитѣ две — свѣтлината и любовьта, засега тѣ сѫ присѫщи само на Христа. Животътъ е силата, която се проявява въ човѣшкия духъ. А що е духътъ? Мнозина разглеждатъ духа като нѣщо отдѣлно отъ човѣка. Подъ думата „духъ“ се, разбира духовната сила, която се крие въ напълно развития човѣкъ, който разполага съ истинското знание въ себе си. Човѣкъ иска да бѫде силенъ, да се прояви, но сила безъ знание, не сѫществува. Човѣкъ иска да бѫде и красивъ, но и красота безъ знание не сѫществува. Само душитѣ сѫ красиви; само свѣтлината е красива; само животътъ е красивъ, и най-после, само знанието е красиво. Дето има знание, тамъ има и красота. Когато нѣкой иска да се покаже, че знае, той губи своята красота. Оставете знанието само да говори за себе си. Ако сте великъ художникъ, нѣма защо да говорите за себе си: вземете четка и бои, и започнете да рисувате. Отъ вашата работа, хората ще ви оценятъ. Ако сте знаменитъ писатель, или поетъ, не говорете за себе си: вземете перото и почнете да пишете. Вашата работа ще говори за васъ. Ако сте прочутъ по силата си, не говорете за нея: започнете нѣкаква работа, и тя сама ще ви препорѫча предъ хората. Когато казваме, че човѣкъ трѣбва да работи, разбираме, че той трѣбва да прояви своята сила. Вложите ли въ себе си мисъльта, че сте слаби, че не можете да свършите известна работа, вие започвате вече съ безсилието. Безсилието, обаче, за човѣка, който се стреми къмъ бѫдещето, е първата точка, отъ която той започва да върви къмъ силата. Силата пъкъ, е идеалътъ, къмъ който човѣкъ се стреми. Нѣкои проповѣдватъ, че не е нужно човѣкъ да бѫде силенъ. Не, човѣкъ трѣбва да бѫде силенъ! Силата на човѣка не е потрѣбна за пакости, но да живѣе и то съобразно законитѣ на великата природа. Само силниятъ може да помага на своя ближенъ, но не и слабиятъ. Слабиятъ всѣкога очаква помощь отъ другитѣ. Свѣтътъ не се нуждае отъ слаби хора, но отъ силни. Слабитѣ могатъ да послужатъ само като потици, като подбудителна причина да проявимъ своята сила. Необходимо е днесъ, човѣкъ да бѫде силенъ, да има не само добре развити мускули, кости, но и добре развити мисли и чувства. Силна трѣбва да бѫде мисъльта на човѣка! Силни трѣбва да бѫдатъ чувствата на човѣка! Силниятъ чукъ троши камънитѣ. Силното чувство топи мѫчнотиитѣ. Силната мисъль побеждава препятствията. Казвамъ: една отъ задачитѣ на съвременния човѣкъ е да разбере смисъла на своя животъ и отношението му къмъ цѣлото, къмъ козмоса. Нѣкои казватъ, че смисълътъ на живота седи въ обединението на всички хора и затова проповѣдватъ идеята за братството. И азъ подържамъ, че братството е основа, върху която може да се постави обединението между хората. Засега тази идея е най-високата, до която може да се достигне при сегашнитѣ условия на живота. Българитѣ започватъ съ другарството, а французитѣ — съ гражданството. Следъ другарството иде братството, а следъ братството — приятелството. Следователно, приятелството е идеалътъ, който всѣки се стреми да постигне. За да се реализира идеята за братството, човѣкъ трѣбва да бѫде силенъ, да има знание и свѣтлина. Отличителното качество на брата е изобилие на чувства. Той еднакво е готовъ да услужва и на брата си, и на сестра си. Братътъ долавя нуждитѣ на сестрата и винаги е готовъ да ѝ помогне. Братътъ е способенъ да живѣе и да се жертвува за сестрата, като за себе си. И сестрата е готова да се жертвува за брата си, като за себе си. Братъ безъ сестра не е братъ; и сестра безъ братъ, не е сестра. Когато говоримъ за братъ, подразбираме непременно и сестра; и когато говоримъ за сестра, подразбираме непременно и братъ. Значи, въ идеята за братството се включватъ тия две положения: братъ и сестра. Когато нѣкой дойде при мене и ми каже, че е мой братъ, питамъ го; имашъ ли сестра? — Имамъ. — Щомъ имашъ сестра, ти можешъ да се наречешъ мой братъ. Ако нѣмашъ сестра, никакъвъ братъ не си. Когато нѣкоя сестра дойде при мене и ми каже, че е моя сестра, питамъ я: имашъ ли братъ? — Имамъ. — Щомъ имашъ братъ, можешъ да се наречешъ моя сестра. Иначе, никаква сестра не си. Тѣзи две идеи трѣбва да носите винаги въ ума си. Ако не ги схващате по този начинъ, тѣ не могатъ да иматъ приложение въ живота. Само по този начинъ, ще имате успѣхъ въ всѣка работа. Всѣки човѣкъ трѣбва да има успѣхъ, да разбогатява, но разбогатяването не подразбира процесъ на натрупване. Разбогатяването е живъ, органически процесъ, който подразбира непреривна обмѣна на даване и взимане. Да си богатъ, това значи да съзнавашъ, че си изворъ, който изобилно дава водата си на хората, уталожва жаждата имъ, напоява и освежава растенията — съ една дума, на всички животъ дава. Отъ богатството, отъ изобилието на този изворъ, зависи живота на околната мѣстность. Богатството на едного, става условие за разбогатяване на другитѣ. Които не разбиратъ този законъ, завиждатъ на богатитѣ. Обаче, въ този случай, завистьта е проказа. Когато срещате богати хора, радвайте се. Казвате: „Богатитѣ нѣма да наследятъ Царството Божие“. Азъ пъкъ казвамъ: Богатитѣ щерни, никога извори нѣма да станатъ. Богатиятъ, който не влиза въ положението на беднитѣ, всѣкога щерна ще си остане. Водата въ щерната е събрана отвънъ и следъ време плесенясва. Богатство, което е останало отъ баба ти и отъ дѣдо ти, не е истинско богатство. Само онова богатство има смисълъ, което ти си придобилъ самъ, съ участието на твоя умъ, на твоето сърце и на твоята воля. Ти съзнавашъ, отде иде това богатство и накѫде отива. Въ това отношение, ти си посрѣдникъ за подобряване положението на твоитѣ братя и сестри, както и на цѣлото човѣчество. Кое създава нашето щастие? Щастието ни се опредѣля отъ хората, които ни обичатъ. Ако само единъ човѣкъ те обича, ти ще бѫдешъ единица въ първа степень; ако двама души те обичатъ, ти ще бѫдешъ единица въ втора степень; ако трима души те обичатъ, ти ще бѫдешъ единица въ трета степень и т. н. И най-после, ако хиляда души те обичатъ, ти ще бѫдешъ единица въ хилядна степень. Ето защо, всѣки човѣкъ трѣбва да се запита, въ каква степень е той, като единица, за да познае, колко хора го обичатъ. Следователно, най-голѣмата възможность за човѣка да бѫде обичанъ отъ хората е, ако той представя единица, повдигната въ степень единъ милиардъ и половина пѫти. Когато всички хора обикнатъ едного, той ще бѫде почтенъ човѣкъ, известенъ на всички, и душата му постоянно ще трепти отъ радость и веселие. Този човѣкъ ще изразява стремежитѣ на всички хора и възможноститѣ за постигане на тия стремежи. Нѣкой казва: Азъ не искамъ да бѫда богатъ. — Това показва, че ти не разбирашъ, какво нѣщо е богатството; ти не искашъ да бѫдешъ богатъ, защото държишъ въ ума си идеята за щерната. Сѫщо така, нѣкой ще каже, че не иска хората да го обичатъ. Не е въпросътъ да те обичатъ хората, които живѣятъ на земята, но чрезъ тѣхъ ще те обичатъ ония сѫщества, които живѣятъ на разнитѣ планети. При това положение, има смисълъ човѣкъ да бѫде обичанъ. Да обичашъ и да те обичатъ, това е великъ идеалъ за човѣшката душа, който дава импулсъ къмъ всичко възвишено и красиво въ свѣта. Когото обичатъ, и който обича, само той може да учи, да придобива знания и свѣтлина. Когато се явилъ на земята първиятъ Адамъ, направенъ отъ пръсть, той не изпълнилъ волята Божия. Не само че не изпълнилъ волята Божия, но даже се опълчилъ противъ Бога и започналъ да Го критикува. Той написалъ много книги, въ които критикувалъ начина, по който била създадена земята, и давалъ нови проекти за създаването ѝ. Въ едно окултно предание се казва, че когато Адамъ написалъ първата книга, въ която критикувалъ Бога, осьта на земята се отклонила на 23° отъ нормалното си положение, следъ това го изпѫдили отъ рая. Ева била изпѫдена отъ рая, защото яла отъ плодоветѣ на забраненото дърво, а Адамъ — задето отклонилъ осьта на земята на 23°. Когато осьта на земята се отклонила на 23°, Адамъ казвалъ, че сега, именно, ще се родятъ гениални хора въ свѣта. И наистина, отъ това време насамъ се родиха много гениални хора, но все потомци на първия Адамъ, създаденъ отъ пръсть. Вториятъ Адамъ, за когото се казва, че е духъ животворещъ, има задача да намѣсти осьта на земята, да изправи погрѣшката на първия Адамъ. Мнозина се интересуватъ, кога ще се изправи осьта на земята. Осьта на земята ще се изправи, когато се изправятъ оситѣ на човѣшкитѣ мозъци. За тази цель се изисква велика наука, велика култура. За обяснение на последната мисъль, ще приведа единъ мистиченъ разказъ, едно окултно предание, което е сѫществувало още въ предисторически времена. Въ това предание не се съобщавали никакви имена. Като се предавало отъ уста на уста, нѣкои си послужили съ известни имена, затова и азъ имамъ право сега, да взема нѣкакви фиктивни имена. Говори се за сѫществуването на едно велико царство, което се простирало въ предѣлитѣ на нѣкогашнитѣ Вавилонъ и Ниневия. Господарьтъ на това царство се наричалъ Мерху-Самъ-Ба. Той ималъ само една дъщеря, Изида-Самъ-Ба, която била най-умната и най-красивата мома по това време въ свѣта. Бащата обещалъ да я даде само на онзи младъ момъкъ, който може да разреши следната задача: Кои сѫ тритѣ важни елемента въ слънчевата система, които не съставятъ слънчевата система, не съставятъ и слънцето, но сѫществуватъ въ него. При това, царьтъ издалъ следния манифестъ къмъ народа: „Всѣки момъкъ, който се яви предъ царя, като кандидатъ за царската дъщеря, трѣбва да е разрешилъ дадената задача. Ако задачата не е решена правилно, главата му ще се отрѣже. Затова, който се наема да се яви предъ царя, трѣбва добре да е решилъ задачата“. Започнали да се явяватъ единъ следъ другъ млади хора, все писатели и поети, учени и философи, съ силното желание, всѣки отъ тѣхъ да вземе красивата царска дъщеря. Всички отивали при царя, като на поклонение, но задачата имъ не била решена добре, и тѣ ставали жертва на своето желание. Царската дъщеря се прочула извънъ предѣлитѣ на своето царство, и започнали да се явяватъ кандидати и отъ други царства. По едно време, отъ едно съседно царство, изпратили една делегация до бащата на красивата царска дъщеря, съ нѣкаква политическа цель. На глава на делегацията седѣлъ младъ момъкъ, знаменитъ поетъ, нареченъ Мозимодъ, който да разкаже на царя, съ каква мисия е дошълъ въ неговото царство. Мисията му се състояла въ следното: Между дветѣ държави да се направи вѫтрешенъ договоръ за взаимно споразумение и приятелски отношения, съ което да респектиратъ околнитѣ държави. Тази делегация останала въ царството на Мерху-Самъ-Ба повече отъ година, за да уреди всички въпроси по споразумението. Единъ день, поетътъ видѣлъ царската дъщеря и се влюбилъ въ нея. Тогава той научилъ за дадената задача и за условието, свързано съ нея. Той си направилъ една малка кѫщичка до царския палатъ, за да вижда красивата царска дъщеря, и по цѣли дни и нощи мислилъ върху задачата, не знаелъ, какъ да я реши. Като поетъ, той описвалъ всички ценни качества на царската дъщеря, възпѣвалъ я, мислилъ за нея, но задачата не могълъ да разреши. Една вечерь заспалъ дълбоко, и въ съня си чулъ единъ тихъ гласъ: Който истински желае да постигне нѣкакъвъ високъ идеалъ и се стреми къмъ него, той всѣкога разрешава мѫчнотиитѣ на своя животъ. Като възприелъ тази мисъль дълбоко въ себе си, той се заелъ съ разрешаване на задачата. День и нощь мислилъ съсрѣдоточено върху тритѣ главни въпроса, докато единъ день въ ума му проблеснали следнитѣ думи: животъ, свѣтлина и любовь. Той се зарадвалъ и започналъ да мисли върху тѣзи три думи. Като размишлявалъ върху тѣхъ, дошълъ до заключението, че тѣзи три думи представятъ разрешаването на задачата, защото животътъ, свѣтлината и любовьта не съставятъ елементи нито на слънчевата система, нито на слънцето, но сѫществуватъ въ слънцето и отъ него излизатъ. Доволенъ отъ това разрешаване на задачата, той отишълъ при царя, отдалъ му всички почести и уважения и казалъ: Царю, азъ разрешихъ задачата. Царьтъ му отговорилъ: Съветвамъ те да не се излагашъ на такъвъ рискъ. Виждамъ те младъ, красивъ момъкъ, не искамъ да пожертвувашъ главата си за едно желание. Колко учени хора преди тебе се заеха съ тази задача и като не можаха да я решатъ, главитѣ имъ отидоха, а ти, такъвъ младъ, бързашъ да свършишъ съ живота си. — Не, азъ решихъ задачата, и ето какъ: Това, което не съставя елементи на слънчевата система, но живѣе въ нея, сѫ животъ, свѣтлина и любовь. — Ако тия три елемента съставяха слънчевата система, ние никога не бихме я напуснали. Въ сѫщность, ученитѣ казватъ, че единъ день ние ще напуснемъ слънчевата система. Въ Откровението е казано, че въ бѫдеще, въ другия свѣтъ, слънцето нѣма да свѣти, друго слънце ще има тамъ. Следователно, животътъ, свѣтлината и любовьта, не произлизатъ отъ слънчевата система. Който търси живота, свѣтлината и любовьта въ слънчевата система нѣкѫде, той не разбира дълбокия смисълъ на този въпросъ. Така е писано: „Последниятъ Адамъ е духъ животворещъ“. Това подразбира, че този Адамъ е отъ небето, отъ единъ свѣтъ възвишенъ и високо културенъ. Сега и на васъ предстои да разрешавате живота въ неговото безсмъртие, свѣтлината — въ нейната красота, и любовьта — въ нейната вѫтрешна връзка, която осмисля цѣлокупния животъ, и ви свързва съ Първата Причина. Когато дойдете до любовьта, тогава ще разберете, какви трѣбва да бѫдатъ отношенията ви къмъ Бога. Не е достатъчно, само да вѣрвате въ Бога, но и да Го любите. Защо трѣбва да Го любите? Защото ви е далъ животъ ли? На този въпросъ, всѣки трѣбва конкретно да си отговори. Една отъ задачитѣ на човѣка е да си отговори на въпроса, защо трѣбва да обича Бога. Ако на този въпросъ не може да си отговори, нека си отговори на въпроса, защо трѣбва да обича себе си и защо — ближния си. На тѣзи въпроси хората отговарятъ по два начина: едни казватъ, че слабиятъ само се обича; други казватъ, че силниятъ се обича. — Това още не е разрешаване на задачата. Човѣкъ трѣбва конкретно да отговори на тѣзи въпроси. Отговорете конкретно, защо трѣбва да обичате само слабия, или защо — силния. Запримѣръ, когато чуя нѣкоя мѣрка, съ която опредѣлятъ височината на даденъ човѣкъ, въ ума ми веднага изпѫкватъ възможноститѣ, които се криятъ въ този човѣкъ. Значи, всѣко число представя една конкретна идея. Ако ми кажатъ, че нѣкой човѣкъ е високъ 165 см., предъ мене веднага изпѫква цѣлия човѣкъ, съ опредѣлена форма на лицето, съ опредѣлена голѣмина на очитѣ, на ушитѣ, на носа, на устата и т. н. Значи, животътъ на всѣки човѣкъ зависи отъ даденитѣ за него числа. Числото 165 см. височина, напримѣръ, е физическа мѣрка, но тя опредѣля проявитѣ на даденъ човѣкъ. Нѣкой хора сѫ подъ тази мѣрка, други сѫ надъ нея, но при всички случаи тази мѣрка опредѣля известно съотношение между частитѣ на цѣлия организъмъ. Нѣкѫде съотношението между частитѣ е рационално число, нѣкѫде — ирационално. Нѣкѫде рационалнитѣ числа показватъ добродетелитѣ, а ирационалнитѣ — отклоненията, недѫзитѣ; нѣкѫде е обратно: ирационалнитѣ числа показватъ добродетелитѣ, а рационалнитѣ — отклоненията. Всѣки удъ отъ човѣшкия организъмъ, отговаря на известно число. Запримѣръ, още при създаването на очитѣ, разстоянието между едното и другото око е измѣрено съ рационално число, но достатъчно е родителитѣ на нѣкое дете, съ своя неправиленъ животъ, да измѣнятъ това число, за да изопачатъ неговия характеръ. Очитѣ на идеалния човѣкъ, който има красиво, правилно лице, се намиратъ на такова разстояние, което отговаря на нормата. Има известни числа, известни величини, които опредѣлятъ красотата на човѣка. Съвременнитѣ хора не знаятъ, какво трѣбва да бѫде разстоянието между едното и другото око; тѣ не знаятъ, какъвъ е ѫгълътъ, образуванъ отъ лѫча, който излиза отъ окото и правата, която минава презъ срѣдата на окото. Отъ голѣмината на този ѫгълъ, както и отъ направлението на лѫча отъ окото, сѫдимъ за нѣкои прояви въ човѣшкия характеръ. По разтвора на очитѣ, по тѣхната изпѫкналость или вдлъбнатость, може да се опредѣли човѣшката алчность, както и възприемането на външнитѣ впечатления. И тъй, къмъ какво се стреми човѣкъ конкретно? Къмъ живота. Къмъ кой животъ? Къмъ Вѣчния Животъ, къмъ живота на безсмъртието. За Христа се казва, че е възкръсналъ. Значи, Той е безсмъртенъ. Възкресението подразбира обличане на душата въ нейната красива дреха, въ дрехата на вечностьта. Питамъ: какъ ще се познаете въ онзи свѣтъ, когато сте съблѣкли смъртната дреха на живота и сте облѣкли безсмъртната? На земята, ако сте виденъ човѣкъ, било поетъ, писатель, художникъ, философъ или ученъ, всѣки ще ви познава по известни чърти. Ами на небето какъ ще се познавате? Какъ ще познаете виднитѣ хора тамъ? На небето и виднитѣ, и обикновенитѣ хора сѫ еднакво облѣчени. Това показва, че всѣки човѣкъ, като проява на Бога, е толкова важенъ, колкото и най-забележителнитѣ хора на земята. Когато казваме, че всѣки човѣкъ е еднакво важенъ, имаме предъ видъ онзи човѣкъ, който е изпълнилъ своето предназначение къмъ Първата Причина на живота. Нѣма по-красиво нѣщо отъ това, като ставашъ сутринь, да се радвашъ, че си стѫпилъ на краката си и можешъ да работишъ. Нѣма по-радостно нѣщо отъ това, като се оглеждашъ сутринь въ огледалото, да виждашъ, че си красивъ и да разбирашъ великата красота на живота. Нѣма по-велико нѣщо отъ това, да бѫдешъ голѣмъ изворъ, който непрестанно дава на всички и създава радость, и веселие около себе си. Когато хората навлѣзатъ въ прозаичния животъ, навредъ слушатъ да се говори: Едно време имахме повече любовь; но сега любовьта ни се намали; едно време имахме повече животъ въ себе си, но сега животътъ ни се изгуби; едно време бѣхме красиви, но красотата ни вече изчезна. Така говорятъ само ония хора, които иматъ височина по-долу отъ 165 см. Когато говоря за височината на хората, трѣбва да знаете, че между височината и широчината има известно съотношение. Значи, между височината и широчината, както и между всички части на човѣшкото тѣло, има известно съотношение. Главата, мозъкътъ и сърцето на човѣка, сѫщо се измѣрватъ по височина и широчина. Когато човѣкъ люби, сърцето му се разширява; когато мрази, сърцето му се свива. Когато люби, дробоветѣ му се разширяватъ; когато мрази, дробоветѣ му се свиватъ. Когато люби, стомахътъ му се разширява; когато мрази, стомахътъ му се свива. Като казвамъ, че дробоветѣ, сърцето и стомахътъ се разширяватъ, това не подразбира, че се разпущатъ, но става такова разширяване, при което тѣ придобиватъ по-голѣма пъргавина, пластичность. Всичко въ човѣка се разширява, расте и развива, и той живѣе, и се движи въ свѣтлина, и топлина. И тъй, великата наука за числата е необходима за всички хора, понеже взима участие въ съграждането на бѫдещитѣ имъ тѣла. Тази наука е особено необходима за бѫдещето поколѣние. Днесъ всички се запитватъ: Какъ трѣбва да се възпитава младото поколѣние? Какъ може да се поставятъ правилни отношения между момчета и момичета, между мѫже и жени? Българитѣ иматъ обичай, когато момичето стане мома за женене, родителитѣ ѝ я заставятъ да се облича хубаво, да се хареса на нѣкой момъкъ. Това особено се забелѣзва въ селата. Отъ друга страна, и момцитѣ поощряватъ момитѣ да се обличатъ хубаво, защото повече харесватъ добре облѣченитѣ моми. И момцитѣ, като станатъ за женене, започватъ да се обличатъ по-хубаво. Като се оженятъ, едни отъ мѫжетѣ обичатъ женитѣ имъ да се обличатъ хубаво, но други не обичатъ и казватъ на жена си: За кого ще се обличашъ сега? Търси ме, намѣри ме, вече нѣма защо да се докарвашъ толкова. И жената казва сѫщото на мѫжа си. И наистина, когато момата се ожени, тя тръгва невчесана, лошо облѣчена. И мѫжътъ прави сѫщото. Това е криво разбиране на живота. Напротивъ, когато се оженятъ, хората трѣбва да се обличатъ по-добре, отколкото по-рано. Мѫжътъ не иска жена му да бѫде хубаво облѣчена, не защото не обича хубавото, красивото, но защото въ него е влѣзло вече нѣкакво подозрение по отношение на жена му. Подозрението е язва, която, влѣзе ли веднъжъ въ живота, той губи вече своята сила, красота и смисълъ. Сега азъ говоря за съзнателния, а не за обикновения животъ на хората. Като казвамъ, че обикновениятъ човѣкъ, който се занимава съ дребнавоститѣ на живота, има височина подъ 165 см., това не е абсолютна мѣрка. Нито пъкъ може да се каже, че всѣки, който има височина 165 см. и повече отъ 165 см., е човѣкъ съ високъ идеалъ. Нормално развитъ човѣкъ е онзи, въ мѣркитѣ на когото има правилно отношение: между височината и широчината му трѣбва да има съотношение; между рѫцетѣ и краката му, между главата, трупа и краищата пакъ трѣбва да има известно съотношение. Значи, между числата, които опредѣлятъ отдѣлнитѣ удове на човѣшкото тѣло, непременно трѣбва да има известно съотношение. Измѣни ли се едно отъ тия числа, едновременно съ него се измѣнятъ и останалитѣ. Тѣзи числа сѫ живи, съзнателни единици, и съ тѣхъ работи живата математика. Обикновената математика работи съ обикновенитѣ числа. Когато искате да придобиете щастието, да станете силенъ, щастливъ човѣкъ, вие трѣбва да влѣзете въ връзка съ съзнателни, по-напреднали отъ васъ сѫщества, които да ви помагатъ. Често вие се молите на Бога, на висшитѣ сѫщества, но молитвата ви не се чува. Защо? Защото не знаете, какъ да се молите. На всѣко желание, което сте отправили къмъ висшитѣ сѫщества, трѣбва да се устоява. Не е достатъчно само да кажете, че искате да живѣете за Бога, но трѣбва да живѣете! Като кажете, че искате да бѫдете богати, тази идея трѣбва да осмисли живота ви, да знаете, защо искате да бѫдете богати. При това положение, вие можете да станете богати. Човѣкъ не може да бѫде щастливъ, ако не е богатъ. Той не може да бѫде богатъ, ако нѣма любовь въ себе си. Първото условие за съзнателния човѣкъ е да има любовь въ сърцето си. Съ тази любовь, той ще бѫде готовъ да се притече въ помощь на всѣки страдащъ човѣкъ. Сега хората страдатъ, пъшкатъ, но нѣма кой да ги чуе. Защо? Защото между тѣхъ нѣма вѫтрешна връзка. Време е вече тази връзка да се създаде! Тя сѫществува, но се е разслабила малко, трѣбва да се възстанови, да се закрепи повече. Днесъ е необходима връзка между съзнанията на всички хора. Щомъ тази връзка се възстанови, Божествената енергия ще потече въ тѣхъ. Тази енергия трѣбва да тече постоянно, безъ прекѫсване, затова, инсталацията трѣбва да се поправи. Съвременнитѣ хора уреждатъ земния си животъ, а говорятъ за възкресение. Правъ е стремежътъ имъ къмъ възкресение, но тѣ трѣбва да бѫдатъ готови за него! Възкресението представя новия животъ, който ще осмисли и частния, и цѣлокупния животъ. Едни хора сѫ възкръснали вече, а други сега ще възкръснатъ. Кои хора сѫ възкръснали? Новитѣ хора. Новиятъ Адамъ е човѣкъ на възкресението. Христосъ казва: „Когато Синъ Человѣчески дойде втори пѫть на земята, ще намѣри ли достатъчно вѣра между хората?“ Този Синъ Человѣчески е вториятъ Адамъ, за когото се казва, че е духъ животворещъ. Ако питате съвременната църква, тя ще ви каже, че много време има още, докато вториятъ Адамъ дойде. Ако питате окултнитѣ общества, и тѣ ще ви кажатъ сѫщото. Обаче, азъ казвамъ: вториятъ Адамъ е дошълъ вече, и райската градина е приготвена. Ако бихте влѣзли въ тази градина само за една минута, не бихте желали да се върнете назадъ. Вториятъ Адамъ е въ рая вече, и вратата на този рай се отваря всѣки день по единъ пѫть, да влѣзе вѫтре онзи, който е готовъ за тамъ. Казвате: Де е този рай? — Не може да се каже, защото, ако хората знаятъ де е, ще влѣзатъ вѫтре и ще го развалятъ. Така се развали първиятъ рай. Въ Библията е казано, че раятъ се е намиралъ между четири рѣки, дветѣ отъ които сѫ Тигъръ и Ефратъ, които и до днесъ сѫществуватъ. Де сѫ другитѣ две рѣки? Днесъ нѣма никаква следа отъ тѣхъ. Казвамъ: гѫстата материя, въ която съвременнитѣ хора сѫ слѣзли, както и материалнитѣ въпроси, които разрешаватъ, съвършено сѫ ги отдалечили отъ правия смисълъ на живота. Вследствие на това, виждаме, колко много противорѣчия, какви разнообразни възгледи за живота, сѫществуватъ между хората! Всички разискватъ, какъ трѣбва да се живѣе, но никой не е доволенъ отъ своя начинъ на живѣене. Учени, философи, поети пишатъ по разни въпроси, предлагатъ разни методи, но никой отъ тѣхъ не е могълъ да преобрази свѣта. На кой поетъ досега, произведението е могло да застави нѣкой човѣкъ да раздаде имането си? Обаче, идвали сѫ въ свѣта проповѣдници, велики Учители, които сѫ обърнали нѣкои хора къмъ Бога, и заради Него тѣ сѫ раздали всичкото си имане. Христосъ казва: „Който дигне кръста си и тръгне следъ мене, ще придобие Животъ Вѣченъ.“ Едва Христосъ можа да намѣри 12 ученици, отъ които само десеть останаха вѣрни на учението Му до край. Двамата отъ тѣхъ се отказаха, но следъ време и тѣ се върнаха. Христосъ имаше и други 70 ученици, нѣкой отъ които още въ първо време измѣниха на учението. Отъ останалитѣ и досега има Негови ученици. Сегашнитѣ черкови принадлежатъ на последнитѣ Христови ученици. Коя черкова принадлежи на 12-тѣ? Тази черкова коренно се отличава отъ другитѣ. Христосъ казва на Петра: „Върху този камъкъ ще съградя църквата си.“ Следъ Христа се съгради римската църква, но колко християни загинаха въ време на инквизицията! Това не е Божествена църква. Божествена църква е онази, въ която Любовьта живѣе. Тази църква е направена и външно, и вѫтрешно, само отъ живи хора. Църквата на 12-тѣ Апостоли се отличава по това, че нейниятъ свещеникъ никога не сваля дрехитѣ си. Той нито се съблича, нито се облича. Църква, въ която свещеникътъ облича и съблича своитѣ одежди, е на 70-тѣ; църква, въ която свещеникътъ никога не сваля своитѣ одежди, е на 12-тѣ Апостоли, глава на която е Христосъ. Когато нѣкой облича и съблича добродетелитѣ си, той е произлѣзълъ отъ 70-тѣ ученици на Христа; когато нѣкой постоянно е облѣченъ въ своитѣ добродетели и не ги съблича, той е произлѣзалъ отъ 12-тѣ Христови ученици. Сега е време да се опредѣли, кой принадлежи къмъ живата църква. Привилегия е за човѣка да принадлежи къмъ тази църква. Който се числи къмъ нея, той носи въ себе си животъ, свѣтлина и любовь. Безъ тѣзи три качества, невъзможно е да сѫществуватъ правилни отношения между хората. Когато срещна човѣкъ съ сила, съ знание и съ любовь, той може да ми бѫде братъ, той може да ми бѫде и сестра. Силниятъ е започналъ отъ безсилието, човѣкътъ на свѣтлината е започналъ отъ тъмнината, любещиятъ е започналъ отъ безлюбието. Този е естествениятъ пѫть на развитие. Който е дошълъ до Любовьта, той е миналъ вече границитѣ на всички противорѣчия. Човѣкъ може да минава презъ всѣкакви положения на живота, това нищо не значи; това сѫ сѣнки на живота, преходни състояния. Въ края на краищата, той трѣбва да дойде до истинското положение на живота, въ което има смисълъ. Смисълътъ на живота е въ любовьта. Да обичашъ човѣка, значи да не му създавашъ ненужни страдания, да виждашъ хубавото въ него и всѣкога да си готовъ да му кажешъ истината. Какво лошо има въ това, ако кажешъ на човѣка, че отношенията му къмъ Първата Причина не сѫ правилни? Ако имашъ правилна връзка съ Първата Причина, като станешъ сутринь, веднага ще се свържешъ съ душитѣ на всички добри хора, ще имъ пожелаешъ Богъ да ги благослови и ще продължишъ своята работа. Такъвъ човѣкъ, като върви по пѫтя и види на земята кесия, пълна съ пари, той не се навежда да я вземе: минава — заминава, като че нищо не вижда. Ако я вземе, той счита, че ще обиди онзи, който я изгубилъ. Който е изгубилъ кесията съ паритѣ си, той самъ трѣбва да я намѣри. Ако нѣкой човѣкъ изгуби кесията съ паритѣ си изъ нѣкоя софийска улица, ще я намѣри ли, като се върне да я търси? Нѣма да я намѣри. Питамъ: какво може да се каже тогава за разбиранията на съвременнитѣ хора за живота, за Бога, за онзи свѣтъ? Тѣ постоянно спорятъ, има ли другъ животъ, или не, сѫществува ли Богъ, или не и т. н. Споредъ мене, нѣма защо да се спори по тѣзи въпроси. Съ една дума може да се каже: Красотата на живота седи именно въ това, че и другъ свѣтъ сѫществува, и Богъ сѫществува. Казано е: „Богъ е Любовь“. Значи, Единствениятъ, Който люби хората и ги познава, е Богъ. Казвате: Де ще Го видимъ? Бога ще видите и въ майка си, и въ баща си, и въ брата си, и въ сестра си — въ всички хора, и то по различни начини. Ако обичашъ Бога, ще обичашъ и формата, чрезъ която Той се проявява. Свещена е формата, чрезъ която Богъ се проявява. Въ всѣка форма има душа, частица отъ Бога, дето Той се проявява. Тази душа следи, хроникира всичко, което се върши около нея. Когато обичате нѣкого, това подразбира, че и вие отговаряте на Божията Любовь. Следователно, ще знаете, че въ свѣта, само Богъ люби. Когато вие обичате нѣкого, ще знаете, че Богъ въ васъ люби, а не вие самитѣ. Ако за моментъ само помислите, че вие обичате, ще изгубите любовьта си. Щомъ изгубите любовьта си, ще изгубите и младостьта си. Искате ли да бѫдете млади, любете всички хора и винаги помнете, че Богъ чрезъ васъ люби. Казвамъ: ние сме започнали съ първия Адамъ, направенъ отъ пръсть, а трѣбва да свършимъ съ втория, съ безсмъртния Адамъ, който носи Божията Любовь въ себе си. Щомъ е така, време е вече жената да освободи мѫжа отъ робство, и мѫжътъ да освободи жената отъ робство! Време е вече, приятельтъ да освободи приятеля си отъ робство! Дошло е време вече братътъ да освободи сестрата отъ робство, и сестрата да освободи брата отъ робство; господарьтъ да освободи слугата отъ робство, и слугата да освободи господаря отъ робство! Само по този начинъ, ще дойде въ хората възвишеното и благородното. Тогава, всички хора ще бѫдатъ отзивчиви къмъ страданията на другитѣ, и на тѣхнитѣ интереси ще гледатъ като на свои. Това значи истински човѣкъ. Този човѣкъ не говори много и не обещава много. Той мълчи, разсѫждава, обмисля и тогава говори. Нѣкои хора обичатъ много да говорятъ. Красиво е да се говори, но ако говорите, изберете такова мѣсто, дето всички могатъ да ви слушатъ. Ако не могатъ всички да ви слушатъ, по-добре не говорете. Ако си изворъ, или чешма, отъ която извира чиста, хубава вода, нека кранътъ ти бѫде широкъ, голѣмъ, водата да се излива изобилно навънъ, та като дойдатъ хората да черпятъ отъ тази вода, всѣки да си налѣе, колкото иска, да не става нужда хората да се каратъ и биятъ помежду си. Въ изобилието е смисълътъ на Божествения животъ. Първото нѣщо: свържете живота съ силата, знанието съ свѣтлината, красотата съ любовьта, а любовьта — съ вѫтрешната връзка! Съвременната култура, наука, както и съвременното човѣчество, сѫ се спрѣли при второто положение. Тѣ се стремятъ къмъ силата, къмъ свѣтлината, къмъ любовьта, но въпрѣки това не успѣватъ. Каквото днесъ придобиятъ, утре го изгубватъ. Силата има смисълъ, само когато се свърже съ живота; свѣтлината има смисълъ, когато произтича отъ знанието; любовьта има смисълъ, когато се подтиква отъ красотата. Ако работи по този начинъ, най-после човѣкъ ще дойде до третата фаза, до любовьта, като вѫтрешна връзка. Само тази любовь е въ сила да обедини хората въ едно тѣло и въ единъ духъ, да съзнаятъ, че сѫ части отъ Божествения животъ, отъ Великия Божественъ организъмъ. Когато хората дойдатъ до това положение, ще се изпълни писаното въ Свещената книга: „И ще избърша сълзитѣ отъ очитѣ имъ“. Кога ще бѫде това? Когато станете проводници на Божията Любовь въ живота. Когато всички хора по лицето на земята, били тѣ управляващи или управляеми, професори или ученици, проповѣдници или пасоми, майки или бащи, учители или ученици, господари или работници, съзнаятъ, че сѫ едно цѣло, тѣ взаимно ще си въздействуватъ. Между тѣхъ ще настане единство, и всички мѫчнотии въ живота имъ ще изчезнатъ, ще се стопятъ като свѣщь, и нѣма да остане страдалецъ въ свѣта. Казвате: Да дойде по-скоро това време! — Времето сме ние. — Кога ще бѫде това? — Отъ насъ зависи, отъ нашето вѫтрешно желание. — Кой ще направи това? — Ние. — Съ кого? — Съ Господа. Когато ние бѫдемъ готови, Господъ е вече готовъ, Той ни чака. За онзи, който иска, който търси съ всичкото си сърце, казано е: „Когато ме потърсите съ всичкото си сърце, ще ме намѣрите“. Съ това, азъ не искамъ да хвърлямъ върху васъ никакъвъ упрѣкъ, нито да ви обезсърдчавамъ, но казвамъ: положението, до което съвременното човѣчество е достигнало, е подобно на положението, въ което се намиратъ децата. Всѣки човѣкъ трѣбва да съзнае, че предъ него се открива велико бѫдеще. Нѣкой мисли, че за да намѣри Бога, трѣбва да се откаже отъ имането си; другъ, че трѣбва да се откаже отъ майка си, отъ баща си, отъ брата си и отъ сестра си; трети пъкъ мисли, че трѣбва да се откаже отъ държавата и т. н. Не, по този начинъ не можете да намѣрите Бога. Ще отидете на небето, и тамъ веднага ще ви запитатъ: Де сѫ майка ви и баща ви? Де сѫ братъ ви и сестра ви? Де е мѫжътъ ви, де е жена ви? — Нѣма ги, ние се отказахме отъ тѣхъ. — Ще се върнете назадъ, да ги намѣрите. Казано е въ Писанието: „Нито мѫжъ безъ жена, нито жена безъ мѫжъ“. Тѣзи нѣща не трѣбва да се разбиратъ буквално, но трѣбва да ги разглеждате въ тѣхния вѫтрешенъ смисълъ, като символи. Едно се изисква отъ васъ: Да бѫдете помежду си братя и сестри! Всѣки трѣбва да дойде до положението, като произнесе думата „братъ или сестра“, да се замисли дълбоко въ себе си, и въ ума му да възникнатъ най-възвишени и благородни мисли, а въ душата му да затрепти Божественото. „Последниятъ Адамъ е духъ животворещъ.“ Христосъ слиза вече отъ небето, а съ Него заедно - и ангелитѣ. Слизатъ ангели на силата, съ своитѣ мечове. Слизатъ ангели на красотата. Слизатъ ангели и на Любовьта. Красотата, свързана съ Любовьта, това е Небесната Дева, облѣчена съ дрехата на Любовьта и Мѫдростьта. Слиза Христосъ отъ небето, а съ Него заедно слизатъ и ангели, да ни покажатъ, какво нѣщо е Божията Любовь и какво — Божията Мѫдрость. Само така, ние ще имаме високъ идеалъ. Богъ ще преобрази земята. — Какъ? — Това нѣма да кажа. Вие ще бѫдете свидетели на това преобразование и тогава сами ще говорите за него. Това нѣма да стане изведнъжъ, но постепенно. Когато чистите кѫщата си, изведнъжъ ли става това? Въ първо време се вдига прахъ, шумъ, викъ, но после всичко се измива, изчиства, цѣлата кѫща свѣти, и вие свободно приемате приятелитѣ си, които ви посѣщаватъ. Какво трѣбва да правите до това време? Турете новитѣ връзки, а за старитѣ не мислете! Ако имате дългове, не мислете за тѣхъ; ако сте невежи, не мислете за невежеството си; ако сте грѣшни, не мислете за грѣховетѣ си! Каквото лошо имате въ себе си, престанете да мислите за него. Когато Любовьта слѣзе на земята, тя ще заличи грѣховетѣ ви, нѣма да ги споменава. Тя ще се справи като животворещъ духъ. Когато Богъ слѣзе, Той ще сѫди хората по човѣшки, а ще ги възкръси по Божествено. Следователно, първо ще има сѫдба, а после — възкресение. Не мислете, че сѫдбата ще стане на небето. Не, хората ще бѫдатъ сѫдени на земята. Когато се свърши сѫдбата, тогава ще дойде новиятъ животъ, тогава ще дойде възкресението. Щомъ сѫдбата мине, ще настане затишие, миръ. Тогава сѫдиитѣ ще напуснатъ сѫдилищата си; войницитѣ — своитѣ постове; свещеницитѣ — своитѣ църкви. Всички хора ще излѣзатъ вънъ свободни, радостни и весели, облѣчени въ новитѣ дрехи — дрехитѣ на Любовьта и Мѫдростьта. Въ Писанието се казва, че свещеницитѣ ще бѫдатъ облѣчени въ бѣли дрехи, препасани съ златни пояси. Тогава всички хора ще бѫдатъ гологлави, съ дълги коси. Тѣ нѣма да сѣятъ, както сега, но отъ хълмоветѣ ще потече масло. Тогава нѣма да има бури и противорѣчия, но навсѣкѫде ще се раздаватъ блага. И тъй, на онѣзи отъ васъ, които сѫ скръбни, безсилни, казвамъ: дръжте се за силата! На онѣзи, които не сѫ красиви, казвамъ: дръжте се за красотата! На онѣзи, които сѫ невежи, казвамъ: дръжте се за знанието! На онѣзи, които живѣятъ въ безлюбие, казвамъ: дръжте се за любовьта! На всички хора казвамъ: Дръжте се за живота, за знанието и за любовьта! 10. Беседа отъ Учителя, държана на 13 ноември, 1927 г. София. — Изгрѣвъ.
  10. 1927_11_06 И рече Богъ

    От книгата, "Мнозина казваха", Сила и Живот, Десета серия, т.1 (1927–1928) Първо издание 1933 г., София Книгата за теглене - PDF Съдържание И рече Богъ И рече Богъ: „Да направимъ человѣка по образу нашему и по подобию нашему.“ Битие 1:26, Съвременниятъ животъ е изразъ на дълго минало. Животътъ не се създава сега. Това, което хората сега преживяватъ, е последствие на минали причини. Вследствие на това, въ живота се забелязва една необходимость. Понѣкога хората се чудятъ, защо нѣщата ставатъ така, както тѣ не желаятъ. Ако всички нѣща въ живота се създаваха сега, щѣше да има възможность да се измѣнятъ, но понеже тѣ сѫ създадени вече, сега не остава нищо друго, освенъ да се използуватъ по разуменъ начинъ, и ако се забележатъ нѣкакви погрѣшки, да се изправятъ. Който е запознатъ съ окултнитѣ науки, съ философията на живота, той може да чете редъ автори, които сѫ писали по тѣзи въпроси, за да си ги изясни още по-добре. Казвамъ: животътъ на всѣки човѣкъ представя вѫзелъ, въ който се прекръстосватъ неговото минало, настояще и бѫдеще. Следователно, миналото опредѣля настоящето, а настоящето ще опредѣли бѫдещето. Единъ великъ законъ е взелъ участие при създаването на човѣка, като го е извадилъ отъ първичнитѣ му условия и го е поставилъ на житейската сцена. Въ това отношение, човѣшката душа е връзка, съединителна нишка между физическия и Божествения свѣтъ. За напредналитѣ сѫщества, тя представя предметъ за изучаване. Ако искате да знаете, защо е създадена земята, ще ви кажа, че земята е Създадена за човѣка. Вънъ отъ човѣка, земята нѣма никакъвъ смисълъ. И наистина, преди човѣка земята не е сѫществувала. Тя е сѫществувала и тогава, но не въ това състояние, въ което я виждаме днесъ. Богъ рече: „Да направимъ человѣка, който да владѣе надъ рибитѣ, които живѣятъ въ водата, надъ птицитѣ, които живѣятъ въ въздуха и надъ животнитѣ, които живѣятъ на твърдата почва.“ Значи, Богъ опредѣли три елемента, които човѣкъ може да владѣе. При това създаване на човѣка не се казва, че той може да владѣе свѣтлината и огъня. Само първитѣ три елемента се дадоха на човѣка да ги владѣе. Рибитѣ представятъ първобитното състояние на човѣка, въ което не е сѫществувалъ почти никакъвъ моралъ. Отъ рибитѣ не е останала никаква книжнина, никаква култура. За тѣхъ може да се каже, че сѫ били нѣкакво разбойническо царство. Между тѣхъ сѫществува пълно разрушение. Рибитѣ се отличаватъ съ голѣма жестокость. Голѣмата имъ плодовитость се дължи, именно, на тази чърта. Тѣ снасятъ отъ 2000 — 3000 яйца, но всичко това се унищожава, гълта и, въ края на краищата, отъ тия яйца, едва ли ще излѣзатъ нѣколко рибки, които да продължатъ рода. Голѣмо изтрѣбление сѫществува между рибитѣ! Сѫщото може да се каже и за човѣка, когато е билъ въ диво състояние. Той е мислилъ, само когато се е намиралъ въ опасность. Това не е мисъль. Не може да се нарече философъ онзи, който мисли само въ усилни времена. Кой не мисли тогава? Въ една отъ миналитѣ си беседи казахъ: Права мисъль е онази, която се проявява при най-малкитѣ съпротивления. Когато богатитѣ, ученитѣ, духовнитѣ хора почнатъ да мислятъ, тогава ще имаме права мисъль. Казвате: Нима духовнитѣ хора не мислятъ? Да, и духовнитѣ хора още не мислятъ. Засега тѣ чувствуватъ, иматъ желания, действуватъ, но още не мислятъ. Хората смѣсватъ желанията съ мисъльта, но има грамадна разлика между правата мисъль и желанията. Наистина, желанието събужда мисъльта, но това още не е права мисъль. Такава мисъль е подобна на есенно цвѣте, което цъвти, но плодъ не вързва. Такива мисли сѫ еднодневки, които нѣматъ никакво развитие. Когато говоря за правата мисъль, азъ разбирамъ такава мисъль, която има благоприятни условия за развитие: да расте, да цъвне, да върже и да узрѣе. За да се предизвика една права, възвишена мисъль, човѣкъ трѣбва да има въ себе си най-добри условия, т. е. да бѫде създаденъ по образъ и подобие Божие. Ако човѣкъ не е образъ и подобие Божие, за права мисъль въ него не може да се говори. Защо? Защото правата, възвишената, идейната мисъль, иде само отъ Бога. Нѣкои отъ съвременнитѣ философи казватъ, че въ първичния животъ не е сѫществувала никаква мисъль, но мисъльта сега се проявява. Тѣ казватъ още, че въ първичния животъ не е сѫществувала никаква свѣтлина, но свѣтлината сега се проявява. Споредъ мене, това е точно обратно: и мисъльта, и свѣтлината сѫ сѫществували въ първичния животъ. Свѣтлината, както и мисъльта сѫ сѫществували презъ цѣлата вѣчность, а тъмнината и безмислието, т. е. отсѫтствието на мисъльта, се проявили отпосле. Преди всичко, трѣбва да се прави разлика между първичния и първобитния животъ на човѣка. Въ Писанието е казано, че първо се е явила свѣтлината въ свѣта, а после тъмнината се е опитала да я обсеби. Кой обсебва въ свѣта? — Само простиятъ, невежиятъ, който не разбира законитѣ. Когато детето гледа луната, струва му се, че ако простре рѫцетѣ си, ще я хване. Въ сѫщность, детето не може да обхване луната съ рѫцетѣ си. Да мисли, че може да я хване съ рѫцетѣ си, това говори за неговото невежество. Сѫщо така нѣкой казва: Моята мисъль е толкова обширна, че съ нея мога да обгърна цѣлия свѣтъ. — Да, твоята мисъль може да обгърне свѣта толкова, колкото детето може съ рѫцетѣ си да хване луната. Другъ казва: Азъ съмъ много търпеливъ човѣкъ. — Не се минаватъ два-три деня, срещате този човѣкъ скърбенъ, разплаканъ. Защо? Явило му се нѣкакво препятствие, нѣкаква мѫчнотия въ живота, която не могълъ да преодолѣе. Тази мѫчнотия дойде, за да му покаже, че нѣма търпение. Търпението е единъ отъ великитѣ стълбове, на които се крепи правата мисъль. Сега, азъ говоря върху въпроси, които засѣгатъ вашия животъ. Запримѣръ, отъ незапомнени времена още е казано: Каквото човѣкъ мисли, това става. Ако човѣкъ мисли по Божествено, и работитѣ ставатъ по Божествено: ако мисли по човѣшки, и работитѣ ставатъ по човѣшки; ако мисли по животински, и работитѣ ставатъ по животински. Както мислишъ, такъвъ ставашъ. Това е единъ фаталенъ законъ въ свѣта. Казвате: Съ какъвто дружишъ, такъвъ ставашъ. Това не значи, че по форма и съдържание ще станешъ като него, но направлението на твоя умъ, на твоето сърце и на твоята воля ще приематъ другъ изразъ. Съ каквато мисъль човѣкъ се свърже, такова въздействие ще укаже тя върху неговия мозъкъ; съ каквото желание човѣкъ се свърже, такова въздействие ще укаже то върху неговото сърце. Запримѣръ, когато човѣкъ преживява нѣкакво тежко състояние и не знае, че причинитѣ за това се криятъ въ неговия миналъ животъ, той се гнѣви на сѫдбата си и роптае срещу нея. Всѣки трѣбва да знае, че той самъ е създалъ сѫдбата си. Днесъ човѣкъ носи последствията на това, което е създалъ въ миналото си. Значи, последствията сѫ допуснати отъ Бога, но причинитѣ не сѫ отъ Него. Причинитѣ се криятъ въ самия човѣкъ. Първоначално, Богъ е далъ добри условия на всички хора, да се развиватъ, но едни отъ тѣхъ сѫ използували тия условия правилно, а други не сѫ ги използували, както трѣбва. Когато единъ студентъ свърши университетъ съ отличие, по пристрастие ли неговитѣ професори сѫ му турили този вѣнецъ на главата? Не, този студентъ е работилъ усърдно, той е развилъ дарбитѣ и способноститѣ си, които Богъ е вложилъ въ него първоначално. Ще кажете, че майката и бащата на този студентъ били способни. Да, на чешми, отъ които тече чиста, хубава вода, поставятъ мраморни курни, а на чешми, отъ които тече твърда вода, поставятъ прости курни. Споредъ водата и курната. Следователно, добриятъ синъ опредѣля своята майка и своя баща. Хубавиятъ сандъкъ опредѣля, какви скѫпоценности да се турятъ въ него. Казвате, че бащата и майката създаватъ синоветѣ и дъщеритѣ си. Това е вѣрно по отношение на Бога, но не и по отношение на хората. Бащата и майката не създаватъ синоветѣ и дъщеритѣ си, но тѣ представятъ само условия за тѣхното проявяване. Споредъ развитието си, синътъ и дъщерята сами ще избератъ своитѣ родители. Съгласно този законъ, развитието на човѣка опредѣля и неговото бѫдеще. Значи, бѫдещиятъ животъ на човѣка зависи отъ настоящия. Хората не подозиратъ даже великата цель, за която сѫ дошли на земята. Сега се приготовлява материалъ за тази велика цель. Мислитѣ и чувствата сѫ материалитѣ, отъ които ще се създаде бѫдещиятъ човѣкъ. „Да направимъ човѣка по образу нашему и по подобию нашему.“ Този образъ и подобие се заключава въ Божията мисъль. Който може да бѫде проводникъ на Божиитѣ мисли, той е човѣкъ, създаденъ по образъ и подобие Божие. Въ това отношение, физическиятъ, т. е. проявениятъ свѣтъ, е създаденъ по образъ и подобие на Божествения. Погледнете на небето, на небеснитѣ свѣтила и ще разберете, съ каква точность е създаденъ този свѣтъ! При създаването на козмоса сѫ взели участие най-ученитѣ сѫщества. Ако се заемете съ изучаването на всички слънца и планети, ще видите, съ каква съвършена техника, съ каква висша механика сѫ си служили тия сѫщества. А всичко това говори за тѣхната висока култура. И рече Богъ: „Да направимъ человѣка по образу нашему и по подобию нашему.“ Отъ този стихъ се вижда, че до това време човѣкъ е сѫществувалъ нѣкѫде, но не е билъ направенъ по образъ и подобие Божие. Защо Богъ е извикалъ човѣка отнѣкѫде и отново го е създалъ, съвременната философия, както и окултната, не даватъ положителенъ отговоръ. И да се обясни по нѣкакъвъ начинъ този въпросъ, той все пакъ ще остане неразбранъ. Да бѫде човѣкъ създаденъ по образъ и подобие Божие, това подразбира да му сѫ дадени две качества: да мисли и да чувствува. Мѫдростьта създава условията за живота; тия условия пъкъ създаватъ науката. Ако науката не сѫществуваше, хората не биха могли да подържатъ своя организъмъ, да строятъ кѫщитѣ си, да уреждатъ помежду си срѣдства за съобщение. Що се отнася до външнитѣ условия на живота, тѣ могатъ да останатъ настрана, но първото необходимо условие за човѣка е да държи своя организъмъ въ пълна изправность. Това е отъ първа необходимость, защото човѣкъ е свързанъ съ всички живи сѫщества, които стоятъ по-долу и по-горе отъ него. Съвременнитѣ хора още не знаятъ за тази връзка и не разбиратъ нейното значение. Единъ день, когато хората дойдатъ до това пълно единение, когато съзнаятъ тази връзка, и животътъ имъ ще придобие смисълъ. Всички хора трѣбва да съзнаятъ, че сѫ едно тѣло и единъ духъ. Щомъ съзнаятъ това, тѣ ще бѫдатъ образецъ на Великия организъмъ, въ който всѣки ще намѣри своето опредѣлено мѣсто. Само при това положение човѣкъ може да бѫде свободенъ. Въ 24 гл. 46 ст. отъ Евангелието на Матея е казано: „Блаженъ този рабъ, когото, кога си дойде господарьтъ му, намѣри го да прави така!“ И азъ казвамъ: „Блаженъ този рабъ, когото, кога си дойде господарьтъ му, намѣри го да прави това, за което е поставенъ!“ Всѣки човѣкъ е поставенъ отъ Бога на опредѣлено мѣсто за нѣкаква велика цель, която той трѣбва да постигне. Нашитѣ желания не представятъ задачата, за която сме изпратени на земята. Ето защо, ние трѣбва да различаваме временнитѣ наши желания отъ желанията на Любовьта, отъ желанията на Бога. Любовьта е великъ свѣтъ, който има съвсемъ друго произхождение въ сравнение съ физическия. Безсмъртието на човѣка седи, именно, въ Любовьта. Когато хората се научатъ да изпълняватъ Божията воля, тѣ ще дойдатъ до закона на безсмъртието. Не е достатъчно само да чувствувате тази Любовь, но трѣбва да я изявявате. Казано е въ Писанието; „Любовьта на хората ще охладнѣе, споредъ условията на тѣхния животъ.“ Значи, споредъ лошитѣ условия на живота, любовьта на мнозина ще охладнѣе. Защо идватъ лошитѣ условия? Отъ неразбиране. Неразбирането пъкъ е присѫщо за онзи, който нѣма въ себе си развити органи за възприемане на истината. Запримѣръ, единъ отъ приятелитѣ ви седи при васъ и мисли нѣщо, но вие не знаете, какво мисли. Ако разбирахте законитѣ на свѣтлината, по нюанситѣ, които тя хвърля върху човѣшкото лице, вие щѣхте да разберете, какво мисли приятельтъ ви. Не само това, но и по отдѣлнитѣ части на лицето щѣхте да четете всичко, което мисъльта отразява: ще погледнете челото, носа, устата, странитѣ на вашия приятель и ще четете свободно мислитѣ му. Всичко, което човѣкъ мисли, е написано на лицето му. Както съвременнитѣ хора се съобщаватъ чрезъ радио, така единъ день ще се създаде апаратъ, съ помощьта на който ще се фотографиратъ, както мислитѣ, така и цѣлиятъ животъ на хората. Това ще се постигне само тогава, когато човѣкъ дойде до положение да владѣе рибитѣ, т. е. да завладѣе течната материя, понеже тя се отличава съ голѣма неустойчивость. Това ще се постигне само тогава, когато човѣкъ завладѣе птицитѣ, т. е. когато завладѣе въздухообразната материя и започне да разполага съ полета на своята мисъль. Понѣкога въображението на човѣка е толкова силно, че той започва да мисли, какво всичко може да направи. Често, млади и стари хора се осакатяватъ отъ своето въображение. Запримѣръ, нѣкоя бездетна жена осиновява едно дете и започва да си въобразява, какъ то ще порасне, ще я гледа на стари години, ще я утешава. Обаче, какво излиза? Това дете не само че не я гледа и утешава на стари години, но отгоре на това я измѫчва. Щомъ е намислила да осиновява дете, тази жена трѣбваше да се обърне за съветъ къмъ нѣкой опитенъ френологъ, физиономистъ и хиромантикъ и да разбере отъ него, дали детето, което мисли да осинови, е създадено по образъ и подобие Божие, или не. Ако не е създадено по образъ и подобие Божие, нека остане да си живѣе въ морето. Трѣбва ли човѣкъ да вземе при себе си една риба, или едно влѣчуго, или единъ волъ и да живѣе заедно съ него? Много хора държатъ въ домоветѣ си котки и кучета, но могатъ ли котката и кучето да влѣзатъ въ положението имъ, когато, напримѣръ, тѣ сѫ затруднени материално? Не, котката ще си мяуче, кучето ще си лае, безъ да влизатъ въ положението ви. Нѣкой казватъ, че котката се привързвала къмъ кѫщата. Вѣрно е това, котката е привързана и къмъ кѫщата, и къмъ мишкитѣ, но по никой начинъ, тя не може да влѣзе въ вашето материално затруднение. И тъй, въ разумния животъ човѣкъ самъ не може да живѣе. Съ кого ще живѣе тогава? Съ Бога. Ако той не обича Бога и не живѣе за Него, мислитѣ му никога нѣма да бѫдатъ прави. Какво трѣбва да мислите за Бога? За Бога ще мислите, че Той е правата мисъль, че Той е най-възвишеното, най-идеалното сѫщество. Щомъ помислите, че Богъ ви наказва, че не е еднакво разположенъ къмъ всички, вие сами се ограничавате. Това показва, че нѣмате идеалъ въ себе си, че не сте създадени по образъ и подобие Божие. Не, и цѣлиятъ свѣтъ да се обърне противъ васъ, вашиятъ идеалъ трѣбва да остане непоколебимъ и да кажете: Каквото и да става около мене, азъ зная, че въ Бога противорѣчия нѣма. Божията Любовь е неизмѣнна, а противорѣчията сѫществуватъ въ мене. Богъ разбира всички живи сѫщества, което се вижда отъ това, че имъ създава условия на земята, да се проявятъ. Той вижда тѣхния трудъ, вижда работата, която тѣ вършатъ, но въпрѣки това не може да имъ помогне, т. е. не може да ги направи щастливи. Богъ може да продължи нашия животъ, но докато не ни прекара презъ нещастието, не може да ни направи щастливи. Той казва: „Вие трѣбва да познаете доброто и злото, както Адамъ и Ева го познаха.“ Злото въ свѣта сѫществува като условие да се прояви доброто. Въ дъното на всѣко страдание се крие зло. Въ Любовьта нѣма зло, а въ съмнението пъкъ нѣма любовь. Злото се крие въ дъното на всички отрицателни прояви въ живота. Злото представя разумни сѫщества, които живѣятъ по закони, точно противоположни на доброто. Тѣхната задача е да вмъкнатъ цѣлото човѣчество въ кривъ пѫть. Щомъ намислите да направите едно добро, или да предприемете нѣкаква работа за своето развитие, тѣ веднага се противопоставятъ. Ако имате желание да учите музика, напримѣръ, тѣ казватъ: Не ви трѣбва сега музика. Вие имате по-важна работа, която трѣбва да свършите. После ще учите музика. Речете ли да се помолите, тѣ казватъ: Оставете сега молитвата! Вижте, че яденето ви ще загори! Или, погледнете, време е да посрещнете дъщеря ви, която иде отъ пѫть. — Това съ измислици отъ тия сѫщества, съ цель да отклонятъ ума ви отъ по-важни работи. Едно трѣбва да знаете: не е ваша дъщеря онази, която пристига съ тренъ или съ автомобилъ. Когато дъщеря ви дойде на този свѣтъ, съ какъвъ тренъ, или съ какъвъ автомобилъ пристигна? Кой бѣше номерътъ на нейния автомобилъ, не знаете. Значи, всѣко нѣщо, което пристига съ тренъ, или съ автомобилъ, не е реално; всѣко нѣщо, което пристига безъ автомобилъ, безъ тренъ, е реално. Реалното въ свѣта иде по сѫщия начинъ, както Христосъ се яви на ученицитѣ си следъ възкресението и каза: „Миръ вамъ!“ Христосъ не дойде съ никакъвъ автомобилъ. Той неочаквано се яви предъ ученицитѣ си и ги благослови. Като Го видѣха, ученицитѣ му се смутиха и се запитаха помежду си, какъ дойде Христосъ при тѣхъ при затворена врата? Тѣ останаха изненадани отъ това явяване на Христа, но не можаха да си отговорятъ. Казвамъ: сегашниятъ животъ на хората е изразъ на тѣхното минало. Ето защо, всѣки трѣбва да се справи съ миналото си. Сегашната епоха е къмъ края си вече, тя е на завършване. Тритѣ елемента въ свѣта — земя, вода и въздухъ — сѫ завладани вече. Земята е завладана, водата е завладана и въздухътъ е завладанъ. Днесъ хиляди лодки и параходи кръстосватъ водитѣ на цѣлия свѣтъ, ловятъ рибитѣ, консервиратъ ги и ги изпращатъ въ търговията. Рибитѣ не намиратъ покой отъ хората. И въздухътъ е сѫщо тъй завладанъ. Днесъ балони, цепелини, аероплани летятъ изъ въздуха, и оттамъ пущатъ бомби, стрелятъ срещу неприятеля. Следователно, и тритѣ елемента сѫ вече завладани, не остава нѣщо да се завладява. И сега, за да дойде благословението въ свѣта, хората трѣбва да минатъ презъ голѣми страдания. Това положение, именно, поставя хората предъ голѣми противорѣчия. Когато е създавалъ свѣта, Богъ е предвидѣлъ външнитѣ противорѣчия, но тѣ сѫ неизбѣжни, тѣ сѫ необходимъ законъ за развитието на човѣчеството. Когато вадите нѣкаква руда, не срещате ли противорѣчия? Голѣми противорѣчия срещате, но тѣ се оправдаватъ съ благата, които придобивате отъ тази руда. Вие поставяте рудата въ пещь, нагрѣвате я съ вѫглища, и непотрѣбното отъ нея, сгурията, излиза навънъ, а цѣнното, металътъ, остава въ пещьта и го използувате за разни цели. Значи, противорѣчията, страданията въ живота сѫ необходими, за да се извади непотрѣбното отъ човѣка и да се изхвърли навънъ, а потрѣбното, т. е. ценното, да остане въ него, като качество на човѣшката душа. Всѣко нѣщо, което не може да се използува за работа, е непотрѣбно. Грѣхътъ въ свѣта е сгурията, шлакътъ, който, при стопяването на рудата, се отдѣля настрана. Благородниятъ металъ, или скѫпоценниятъ камъкъ е доброто, което се употрѣбява за работа въ живота. Значи, онзи материалъ, който влиза въ работа при съграждането на нашия бѫдещъ животъ, е доброто. Онзи материалъ пъкъ, който не влиза при съграждането на нашия бѫдещъ животъ, е злото. Умразата, лъжата, съмнението, лицемѣрието не сѫ само състояния, презъ които човѣкъ минава, но сѫ известенъ родъ материя, съ която той си служи. За лъжата, напримѣръ, се изисква специфиченъ материалъ; за умразата пакъ се изисква специфиченъ материалъ. Нѣкой казва: Азъ не искамъ вече да лъжа. — Щомъ не искашъ повече да лъжешъ, трѣбва да те прекаратъ презъ огънь, както правятъ съ рудата, за да отдѣлятъ отъ тебе нечистата материя на лъжата и да я изхвърлятъ навънъ. Който си служи съ лъжата, той създава въ себе си известни форми, известни образи, които играятъ ролята на примамки. Запримѣръ, какъ ще може търговецътъ да излъже купувача, ако не му покаже нѣкаква форма? Ако нѣмате каква и да е външна форма за нѣщата, вие не можете да лъжете. Следователно, много хора сѫ натрупали богатства чрезъ лъжа. Лъжата е единъ отъ начинитѣ за обогатяване. Който лъже, той се освобождава отъ материята на лъжата въ себе си. Когато нѣкой човѣкъ ви излъже нѣколко пѫти, той се радва, защото по този начинъ неговиятъ умъ се развива. Въ лъжливитѣ хора умътъ е силно изостренъ, тѣ мислятъ много, но и разрушителнитѣ способности въ тѣхъ сѫ силно развити. Ако искашъ да разрушавашъ, ще вървишъ по пѫтя на злото; ако искашъ да съграждашъ, ще вървишъ по пѫтя на доброто. Злото и доброто сѫ два противоположни метода, които действуватъ въ живота. Богъ, както и невидимиятъ свѣтъ, си служи съ двата метода. Когато хората си служатъ съ злото, тѣ причиняватъ голѣми пакости, защото не знаятъ законитѣ, на които злото се подчинява. Обаче, когато Богъ си служи съ злото, понеже знае законитѣ, Той го употрѣбява точно на своето време и мѣсто, вследствие на което, никому не причинява пакость. Следователно, въ рѫцетѣ на Бога и злото, и доброто даватъ еднакви резултати. Затова е казано: „Всичко, което Богъ върши, е за добро.“ И сега даже, като не разбиратъ законитѣ, щомъ се намѣрятъ въ трудно положение, хората прибѣгватъ къмъ лъжата. Тѣ мислятъ, че по този начинъ ще подобрятъ положението си. Наистина, положението имъ понѣкога се подобрява, но временно само, а следъ това се натъкватъ на по-голѣми страдания. За предпочитане е да пострадашъ малко, отколкото да излъжешъ; за предпочитане е да полежишъ малко въ затворъ, отколкото да излъжешъ. Онзи, който предпочита лъжата предъ истината, той мисли, че животътъ е само на земята. Малко хора има на земята, които могатъ да говорятъ истината. По този въпросъ азъ говоря принципално, нѣмамъ предъ видъ личностьта на човѣка. Злото седи въ личностьта, а личностьта е отживѣла своето време. Често, заради своята личность, човѣкъ е принуденъ да измѣня на Божественото въ себе си, вследствие на което се натъква на голѣми страдания. Питамъ: коя майка, следъ като е лъгала децата си съ различни караконджовци, съ самодиви, е допринесла нѣщо добро за тѣхъ? Коя майка, като е обещавала разни нѣща на децата си и не изпълнявала своитѣ обещания, е допринесла нѣщо добро за тѣхъ? Въ резултатъ на тия лъжи и неизпълнени обещания, децата сѫ изгубили уважението и почитьта къмъ родителитѣ си. Още докато е било въ утробата на майка си, малкото дете е изгубило уважението си къмъ нея. Защо? Защото презъ всичкото време на бременностьта си, майката се е съмнявала въ Бога, въ всичко велико и красиво въ живота. Всѣко съмнение въ Великото Начало на живота е въ сила да опорочи душата на човѣка. Ние не говоримъ за нѣкакъвъ Богъ, създаденъ отъ хората, принадлежащи къмъ разни черкови, но говоримъ за Единния Богъ, въ Когото живѣятъ всички хора и отъ Когото зависи благото на всички хора. Ние говоримъ за онова Първо Начало въ живота, което ражда въ насъ знанието, любовьта, което създава въ насъ вѫтрешенъ потикъ къмъ освобождаване отъ мѫчнотиитѣ, отъ злото въ свѣта. Хората мислятъ, че тъй както се проявяватъ, това е човѣкътъ въ тѣхъ. Тѣ не знаятъ истината по този въпросъ. Да, външното, което виждаме въ човѣка, това е той, външниятъ човѣкъ, но има друго едно сѫщество въ него, което работи; то представя вѫтрешния човѣкъ, или Божественото начало въ човѣка. Преди нѣколко деня, дойде при мене една госпожа, която преживѣла голѣми душевни кризи и страдания, вследствие на което изгубила смисъла на живота, изгубила вѣра въ сѫществуването на Бога, на задгробния животъ, и започнала да вѣрва само въ сѫществуването на този животъ. Казвамъ ѝ: права си, вѣрвай само въ този животъ, но наблюдавай се и ще видишъ, че ти, не само че вѣрвашъ въ много нѣща, но дори си суевѣрна. Тогава тя потвърди думитѣ ми, като каза: Наистина, когато ме осѫдиха на смърть чрезъ обесване, тя била обвинена въ нѣщо, вѫтре въ мене нѣщо ми подсказваше, че нѣма да ме обесятъ. И така излѣзе, впоследствие ме оправдаха. Азъ погледнахъ рѫката ѝ и казахъ: Докато линията на живота ти е така добре развита, и два пѫти да те турятъ на вѫже, пакъ нѣма да те обесятъ. Приятелитѣ ти отъ невидимия свѣтъ се застѫпиха за тебе и спасиха живота ти. Тогава тя продължи: Щомъ е така, наистина, азъ имамъ вѣра, но вѫтрешна. Външно често се разколебавамъ, но вѫтрешно се държа, уповавамъ на нѣщо. Казвамъ ѝ: ти ще знаешъ, че Богъ, за Когото говоря, живѣе въ всѣка душа. Той не е нито само въ черковитѣ, нито само въ известни духовни общества. Той не е и на небето само, но изобщо, Той живѣе навсѣкѫде въ цѣлокупния животъ и се проявява - де повече, де по-малко, споредъ това, доколко разнитѣ сѫщества сѫ Му дали достѫпъ да се прояви. Подъ думата „небе“ ние разбираме разумния животъ, въ който Богъ се проявява. Той се проявява и въ сърцата на праведнитѣ хора. Когато сърцата на хората се пречистятъ, тѣ ще усѣтятъ присѫтствието на Бога въ себе си. Нѣма по-велико, по-красиво сдружение въ свѣта отъ дружбата на хората съ Бога! „Блаженъ този рабъ, когото, кога господарьтъ му дойде, намѣри го да върши, каквото му е заповѣдалъ!“ Какво му е заповѣдано? Заповѣдано му е да бѫде носитель на Божията Любовь и Мѫдрость. Следователно, всѣки човѣкъ може и трѣбва да бѫде носитель на Божествената Любовь и Мѫдрость! Съвременнитѣ хора сѫ крайно индивидуализирани, вследствие на което, любовьта имъ е толкова отслабнала, че всѣки мисли само за себе си. Днесъ почти всички хора си служатъ съ насилие, всѣки иска да се наложи на другия. Вие имате известна идея, известно вѣрую, и като срещнете нѣкой човѣкъ, искате той да възприеме вашето вѣрую, да мисли като васъ. Ако този човѣкъ е създаденъ по образъ и подобие Божие, той ще ви слуша, ще ви се радва, нѣма защо непременно да мисли и да вѣрва като васъ. Като ви говоря по този начинъ, азъ нѣмамъ за цель да ви карамъ да вѣрвате въ Бога, нито пъкъ да ви заставямъ да мислите като мене. Моята задача не седи въ това, но азъ искамъ да събудя възпоменанията ви за вашето минало, които да свържете съ настоящето си, за да имате възможность нѣкога да проникнете въ вашето бѫдеще. Бѫдещето е новиятъ свѣтъ, който сега се създава. Този свѣтъ опредѣля условията за новия човѣкъ, за новия Адамъ, който сѫщо така сега се създава. Съ това се преповтаря историята на миналото. Новиятъ Адамъ ще бѫде създаденъ по образъ и подобие Божие. Той нѣма да убива, нѣма да лъже, нѣма да се съмнява. Неговата мисъль ще бѫде права мисъль; той ще има много по-голѣми знания отъ съвременния човѣкъ, но ще има много още да учи. Новиятъ човѣкъ, който сега се създава, азъ наричамъ човѣкъ на свѣтлината. Вие живѣете въ епоха, когато новиятъ Адамъ се създава, и всички ще го видите. Той иде вече въ свѣта! Казвате: Кога ще бѫде това? — Когато луната потъмнѣе, когато слънцето изгасне, когато звездитѣ се разрушатъ. Това е споредъ Писанието. На съвремененъ езикъ преведено, това означава: когато стариятъ строй се замѣни съ новъ, по-правиленъ, по-разуменъ, съгласенъ съ Божиитѣ закони, тогава ще дойде новиятъ човѣкъ, новиятъ Адамъ, Синъ Человѣчески. Тогава всички хора ще минатъ презъ него и ще станатъ като него. Това значи: Дошло е Царството Божие, Новото Царство на земята. Тогава хората пакъ ще живѣятъ на земята, но ще могатъ да посещаватъ и слънцето, и луната; ще ходятъ, дето пожелаятъ, ще иматъ свободенъ билетъ. Запомнете думитѣ ми и ще ги провѣрите. Тогава тѣлата на хората нѣма да бѫдатъ толкова тежки, както сегашнитѣ. Новитѣ хора ще могатъ да видоизмѣнятъ тѣлата си, споредъ желанието и нуждитѣ си: тѣ ще ставатъ видими и невидими, ще ги свиватъ и разширяватъ. Когато пожелаятъ, тѣ ще отиватъ на разходка до слънцето и ще се връщатъ обратно на земята, безъ да става нужда да разправятъ на другитѣ, какво има на слънцето, защото всѣки самъ ще може да провѣри това. Когато двама приятели се срещнатъ, тѣ ще сподѣлятъ впечатленията си отъ слънцето, ще се разговарятъ по научни въпроси, безъ да се съмняватъ единъ въ другъ. Могатъ ли при това положение хората да се каратъ помежду си? Когато жената има нѣкаква скръбь, понеже има свободенъ билетъ до слънцето, тя ще вземе билета си, ще отиде да се разходи и ще смѣни скръбьта си. Когато синътъ или дъщерята искатъ да се разходятъ, ще взематъ билета си и хайде на слънцето! Всички въ дома ще знаятъ, че дъщерята или синътъ сѫ отишли на разходка до слънцето. Тѣзи билети не сѫ гратисъ, както нашитѣ на земята, но сѫ привилегировани билети. Казвате: Защо трѣбва да се разхождаме съ тия билети? — За да трансформирате състоянията си. Застоятъ носи смърть, а движението — животъ. Вѣчниятъ животъ представя вѣчно движение, вѣченъ стремежъ. Това движение не подразбира лутане, но съзнателно движение. Като не знае, какво да прави, земята се движи около себе си и около слънцето. Когато хората не знаятъ, какво да правятъ, и тѣ трѣбва да се движатъ. Питамъ: какъ мислите, въ границитѣ на Божиитѣ възможности, само единъ начинъ ли сѫществува, по който свѣтътъ може да се създаде? Много начини има, по които свѣтътъ може да се създаде. Казано е въ Писанието, че първиятъ день Богъ създаде небето и земята. Съвременнитѣ учени пъкъ, като говорятъ за земята, тѣ разглеждатъ нейнитѣ пластове, какъ били нагънати, пречупени и оттукъ вадятъ своитѣ заключения. Промѣнитѣ, презъ които е минала земята, включватъ единъ дълъгъ периодъ отъ време, което не противорѣчи на Писанието. Тамъ е казано „въ първия день“, но трѣбва да се добави думата „Божественъ“. И тогава, като се каже „въ първия Божественъ день“, това подразбира вече онзи дълъгъ периодъ отъ време, презъ който нашата земя е минала редъ промѣни, докато дойде до положението, въ което я намираме днесъ. Едно трѣбва да знаятъ ученитѣ, а именно: каквито огъвания или пречупвания да сѫ ставали съ земнитѣ пластове, въ всичко това има голѣма разумность. Ако една мравя започне да лази по стенитѣ на вашата кѫща, тя нѣма да се запита, защо сѫ прави, а не перпендикулярни, обаче, всѣко разумно сѫщество ще разбере, че тукъ се крие нѣкаква разумность, нѣкакви закони. Ако сѫщата мравя попадне на тухлитѣ, на циглитѣ въ тази кѫща, тя нѣма да разбере, защо сѫ направени тия издадени и хлътнали мѣста между тѣхъ. Обаче, разумниятъ човѣкъ ще разбере значението на тѣзи нѣща, ще знае, че по този начинъ кѫщата се предпазва отъ дъждоветѣ. Та, споредъ условията на миналото, земята е била създадена по единъ начинъ, но сега тя ще претърпи такива промѣни, такова размърдване, че хората ще се принудятъ да напуснатъ кѫщитѣ си и да бѣгатъ вънъ. Тогава на всички хора ще се даде по единъ свободенъ билетъ и ще имъ се каже: Издаденъ е новъ законъ, споредъ който, за известно време, всѣки трѣбва да излѣзе отъ кѫщата си. Ако не искатъ доброволно, на сила ще ги заставятъ да излѣзатъ. Невидимиятъ свѣтъ разполага съ много срѣдства затова. Тъй както днесъ свѣтътъ се преустройва, на хората предстои велико бѫдеще. Предъ тѣхъ се разкрива велика наука за изучаване на законитѣ и явленията въ свѣта. Съвременната наука и религия представятъ само условие за възпитание на хората. Тѣ не могатъ коренно да видоизмѣнятъ, да преобразятъ човѣка. За бѫдещето развитие на човѣка се изисква нова наука, нова религия. За новия човѣкъ Христосъ е казалъ, че той ще служи на Бога въ Духъ и Истина. Съвременниятъ човѣкъ, обаче, не може още да се кланя на Бога въ Духъ и Истина. Защо? Защото той още не е приложилъ закона на любовьта. За въ бѫдеще всѣки християнинъ трѣбва да има въ дома си едно свободно легло за свой приятель, че като му дойде на гости, да може добре да го приеме. Днесъ всѣки мисли за себе си: нарежда си една, две и повече стаи, но не мисли да опредѣли едно специално легло за свой приятель. Това говори за користолюбието на съвременнитѣ хора. Въ противовесъ на користолюбието се създали хотелитѣ. Едно време тѣ сѫ били известни подъ името „странноприемници,“ но сега сѫ преименувани подъ названието „хотели“ и сѫ придобили съвършено материаленъ характеръ. Казвамъ: възгледитѣ, разбиранията на съвременнитѣ хора за онзи свѣтъ сѫ съвършено изопачени и стоятъ далечъ отъ истината. Запримѣръ, почти всички религии говорятъ за онзи свѣтъ и казватъ, че като умре, човѣкъ отива при Христа, при ангелитѣ. Може да е вѣрно и това, но важно е, като отиде човѣкъ тамъ, какво ще разбере. Когато нѣкой ученикъ заведе малкото си братче или сестриче на училище, да слуша, какъ учительтъ преподава, какво ще научи това малко дете? Нищо нѣма да научи, нито ще разбере нѣщо. Следователно, отиването въ училище има смисълъ само тогава, когато ученикътъ е готовъ да разбира, какво учительтъ преподава. Думата „разбиране“ означава, като влѣзе човѣкъ въ общение съ нѣкой свѣтъ, да може разумно да използува условията на този свѣтъ. Днесъ хората се готвятъ, именно, за тѣзи нови условия. Днесъ почти всички политически партии искатъ да внесатъ подобрение въ живота на хората, да ги засилятъ икономически и духовно, но нищо не постигатъ. Защо? Понеже нѣматъ правилни методи, не знаятъ, какъ да постигнатъ това. Събиратъ пари, дрехи, раздаватъ ги на бедни, но никакъвъ резултатъ не постигатъ. Често паритѣ, дрехитѣ, не отиватъ на своето местоназначение. Какво може да се постигне при такъвъ редъ на нѣщата? Мнозина подържатъ идеята, че трѣбва да се прави добро, но щомъ дойде до приложение на тази идея, нѣма хора, които да я реализиратъ. Впрочемъ, има такива хора, но тѣ съ малко на брой, а трѣбва да се увеличатъ. За да се постигне това увеличаване, всѣки трѣбва да се стреми къмъ реализиране на своитѣ вѫтрешни идеали. Ако се говори само, безъ да се прилагатъ идеитѣ въ живота, хората ще дойдатъ до положението да се оправдаватъ и да казватъ: Ако не днесъ, утре все ще се направи нѣщо повече. — Да, утре ще се постигне нѣщо повече отъ вчера, но който отлага отъ днесъ за утре, той закъснява. Затова, нека всѣки се научи по-малко да говори, а повече да прилага Божественитѣ идеи въ живота, за да ги провѣри. Не разказвайте на хората, какво мислите да правите, но прилагайте. За тази цель, човѣкъ ще живѣе едновременно два живота: той може да живѣе въ малка, проста къщичка, но сѫщевременно ще носи въ ума си мисъльта за нѣщо велико, грандиозно; той може да заема най-простата служба въ живота, но по мисъль, може да бѫде пръвъ министъръ въ България. При сѫщото положение, този човѣкъ може да има такова знание, съ което да разрешава всички трудни задачи въ живота си. Това знание не е ли подобно на елексира на живота? Съ този елексиръ човѣкъ може самъ да се лѣкува, да се подмладява. Обаче, това знание е достѫпно само за онѣзи, въ които висшето съзнание е пробудено. Който иска да познае, какво знание има, каква е неговата сила и любовь къмъ Бога, нека тури дѣсната или лѣвата си рѫка на нѣкое болно мѣсто въ организъма си и да следи, ще мине ли болката му и за колко време ще мине. Ако имате пълна вѣра и любовь къмъ Бога, безъ никакви колебания и съмнения, каквито болки, страдания и противорѣчия да имате въ живота си, тѣ моментално ще изчезнатъ. Велика сила се крие въ човѣка, който има любовь къмъ Бога! Този човѣкъ е въ сила самъ да се лѣкува съ поставяне на рѫката си върху болното или парализираното мѣсто. Нѣщо повече даже: ако такъвъ човѣкъ срещне нѣкой свой неприятель, който иска да го убие, достатъчно е първиятъ да вдигне рѫката си срещу неприятеля си, за да го обезсили. Казвате: Вѣрно ли е всичко това, или е нѣщо като приказкитѣ „Хиляда и една нощь“? Това всѣки самъ може да провѣри, а може да проследи и безброй такива примѣри въ живота. Има хора, които сѫ спирали апашитѣ въ пѫтя имъ и сѫ попрѣчвали на тѣхнитѣ замисли. Има случаи, когато апашитѣ пъкъ сѫ спирали хора и сѫ ги обирали. Азъ говоря за човѣка, който има Божията Любовь въ себе си. Такъвъ човѣкъ е въ сила да направи всичко. Защо? Защото доброто е по-силно отъ злото. Когато нѣкой човѣкъ е слабъ по отношение на злото, това показва, че той е слабъ по отношение на Божията Любовь. При живота, който хората прекарватъ на земята, пъленъ съ безброй примѣри за проява на Божията Любовь и за нейната сила, трѣбва ли още да имъ се проповѣдва тази любовь? И следъ всичко това, обаче, срещате хора въ свѣта, които и днесъ питатъ: Сѫществува ли, наистина, въ свѣта Божията Любовь? Защо се задава този въпросъ? Защото днесъ хората вѣрватъ само въ човѣшката личность. А какво е личностьта на човѣка? Тя е най-нереалното, най-промѣнчивото нѣщо въ свѣта. Каквото мнение и да има обществото за васъ, добро или лошо, достатъчно е да кажете на нѣкой вестникарь, че подарявате на България два милиона лева, за да започнатъ всички вестници да пишатъ най-добри работи за васъ. Вие още не сте дали паритѣ, но вестницитѣ сѫ пълни вече съ хвалби по вашъ адресъ. Обаче, ако единъ човѣкъ отиде въ редакцията на нѣкой вестникъ и съобщи, че обича Бога, тѣ ще му кажатъ: Това не се отнася до насъ; съ такива работи ние не се занимаваме. Вестницитѣ считатъ за по-важно събитие факта, че нѣкой подарилъ два милиона лева на България, отколкото това, че нѣкой обичалъ Бога. Споредъ мене, ако се намѣри нѣкой да пише въ вестницитѣ, че еди-кой си обича България, това съобщение ще допринесе на България много повече, отколкото факта, че еди-кой си ще ѝ подари даже и десеть милиона лева. Любовьта на единъ човѣкъ само, струва много повече, отколкото десетьтѣ милиона лева, подарени на нѣкого. Азъ бихъ желалъ да срещна въ България поне по десеть души между проповѣдницитѣ, управницитѣ, учителитѣ, ученитѣ, родителитѣ, които да любятъ Бога, както трѣбва. Съвременнитѣ хора не любятъ Бога, затова между тѣхъ често се раждатъ спорове и недоразумения. Между хора, които обичатъ Бога, споръ не сѫществува. Защо ще спорятъ двама братя за имането си? Щомъ седнатъ на бащината трапеза, и за двамата ще има ядене. Казвамъ: сега настѫпва епоха на колективното, а не на индивидуалното, на личното. Всѣка мисъль, която се явява въ ума на човѣка, трѣбва да бѫде достѫпна за Бога, за ангелитѣ, за светиитѣ, за добритѣ хора, за добритѣ риби, птици, животни и растения. Казвате: Нима има и риби добри? Нима има и птици добри? Има добри риби, добри птици, добри животни, както и добри хора. Запримѣръ, има нѣкои видове риби, които се хранятъ само съ водорасли. Тѣзи риби още не сѫ известни на съвременнитѣ учени. Следователно, права мисъль е онази, която е достѫпна за всички живи сѫщества. Когато такава мисъль проникне въ ума на човѣка, той ще почувствува въ себе си Божието присѫтствие. Присѫтствието на Бога въ човѣка пъкъ, му дава сила, мощь, да гради въ себе си. Правата мисъль е творческа. Който има тази мисъль въ себе си, той може болни да лѣкува, мъртви да възкръсява. Ако нѣкой каже, че има правата мисъль въ себе си, ще го заведа при единъ слѣпъ и ще му кажа: Постави сега рѫцетѣ си на очитѣ на този слѣпъ и се помоли да прогледа. Ако слѣпиятъ прогледа, ти имашъ правата, Божията мисъль. Ако слѣпиятъ не прогледа, ти нѣмашъ Божията мисъль въ себе си, нѣмашъ Божието благословение. Значи, всѣки опитъ освобождава човѣка отъ заблужденията. Тъй щото, не е достатъчно само на думи да се говорятъ нѣщата, но тѣ трѣбва да се провѣрятъ, да се подложатъ на опитъ. Ако имаме поне десеть души въ България, които носятъ въ себе си правата мисъль, съ едно полагане на рѫката си върху очитѣ на слѣпи, тѣ ще ги излѣкуватъ. И тогава слѣпи, хроми, клосни, болни, луди нѣма да има. Какво по-хубаво отъ това? Задачата на тия хора е да възстановятъ нормалния животъ, безъ пари, безъ материални възнаграждения. Тѣ ще направятъ това отъ любовь къмъ Бога. Когато такъвъ човѣкъ влѣзе въ дома на слѣпия, ще му каже: Вѣрвашъ ли, че азъ любя Бога? — Какъ да вѣрвамъ, когато съмъ слѣпъ? — Ако туря рѫцетѣ си върху очитѣ ти и повѣрвашъ, че азъ любя Бога, ти ще прогледашъ. Ако не повѣрвашъ, за винаги слѣпъ ще останешъ. Значи, проглеждането ти ще бѫде доказателство, че азъ любя Бога. Когато човѣкътъ на правата мисъль влѣзе въ единъ домъ, всѣкакъвъ споръ, всѣкакви недоразумения и противорѣчия ще изчезнатъ отъ този домъ. Този човѣкъ носи въ себе си миръ и свѣтлина, любовь и знание, радость и веселие. Какво виждаме днесъ? Всички хора изпитватъ вѫтрешенъ гладъ: гладъ въ ума, въ сърцето, въ душата и въ духа си — навсѣкѫде има гладъ. Всички съвременни хора гладуватъ. „Блаженъ този рабъ, когото, кога дойде господарьтъ му, намѣри го, че върши онова, което е опредѣлилъ.“ Щомъ е така, нѣма какво да се спори въ сегашния животъ. Този животъ е изигралъ вече своята роль; той е причина за падане на човѣчеството. Сегашниятъ строй на живота има и добри потици, но той не може да послужи за основа на бѫдещия животъ. Следователно, бѫдещиятъ строй на живота ще представя съвсемъ новъ типъ. Който иска да има бѫдеще, той трѣбва да влѣзе въ новия животъ. Този животъ е реаленъ, не е нѣщо фантастично, нито е извънъ земята. Бѫдещиятъ животъ ще е по-реаленъ отъ настоящия. Едно отъ качествата на новия Адамъ е това, че той нѣма да умира. Той ще живѣе, колкото иска. Като живѣе 200 — 300 — 1000 години, той ще извика приятелитѣ си и ще имъ каже: Приятели, викатъ ме вече отъ онзи свѣтъ, и азъ решихъ да си замина. Отъ всѣка станция ще ви се обаждамъ, като по радио, да знаете, де съмъ. Това значи, че новиятъ човѣкъ нѣма да умира. Обаче, докато се създаде този новъ човѣкъ, тѣлата на съвременнитѣ хора трѣбва да претърпятъ коренно преобразование. Питамъ: този новъ животъ не е ли по-добъръ отъ сегашния, пъленъ съ страдания и нещастия? Новиятъ човѣкъ ще бѫде създаденъ по образъ и подобие Божие. И тъй, вложете Любовьта въ душата си! Въ всѣки човѣкъ е вложено Божествено начало, въ което той трѣбва да има пълно довѣрие, за да се освободи отъ всѣко съмнение, подозрение, терзание. Мнозина роптаятъ противъ Бога, че имъ изпратилъ страдания. Страданията сѫ привилегия за човѣшката душа. И Христосъ бѣше изложенъ на поругания, на страдания, но Той каза: „Господи, въ Твоитѣ рѫце предавамъ Духа си.“ Въпрѣки всички изпитания и страдания, Христосъ не се усъмни въ Бога. Това, именно, Богъ изисква отъ онѣзи, които Го любятъ. Тѣхната любовь трѣбва да бѫде тъй обширна, каквато е Божията. Засега Богъ ни изпитва на земята, но отъ насъ се изисква абсолютно довѣрие къмъ Него. Който всѣки день мисли за Бога, за него сиромашия, болести нѣма да има; той ще има свѣтлина и знание въ ума си, съ които ще може, като Мойсея, да удари канарата и отъ нея да потече вода. Ако вие ударите съ прѫчицата си нѣкоя канара, ще потече ли вода отъ нея? Когато Мойсей удари канарата съ прѫчицата си, отъ нея потече толкова много вода, че цѣлиятъ еврейски народъ уталожи жаждата си, но и при това положение тѣ пакъ не повѣрваха и казаха: Това е случайно явление. Каквото чудо да направи човѣкъ, съмнението неизбѣжно ще дойде. Съвременнитѣ хора могатъ да направятъ електрически човѣкъ, който да се движи, да свѣти подъ влиянието на електричеството, но все пакъ е изкуственъ. Обаче, истинскиятъ адептъ, самъ по себе си, свѣти безъ да изгаря. Отъ този човѣкъ не можете да запалите цигарата си, но той непрекѫснато свѣти. Не е истински огънь онзи, отъ който можешъ да запалишъ цигарата си. Истинскиятъ огънь цигари не запалва, мѣсто на съмнението, на умразата и на редъ още отрицателни качества не дава, но всичко това въ него изгаря. Когато се приближавате при човѣкъ, когото мразите и не можете да търпите, вие се намирате при фалшивъ огънь. Този огънь увеличава даже отрицателното въ човѣка. Ако пъкъ не сте разположени къмъ нѣкой човѣкъ, който носи въ себе си истинския огънь, всѣкакво неразположение, всѣка умраза изчезва. Истинскиятъ огънь дава животъ на човѣка. Въ този огънь, именно, е Господъ. Ако нѣкой намисли нѣщо лошо срещу човѣкъ, който има Божествения огънь въ себе си, той ще опита Божията тояжка. Единъ отъ старитѣ еврейски пророци билъ изпратенъ отъ Бога при израилския царь да му каже, че пѫтьтъ, по който върви, не е правъ. Недоволенъ отъ този упрѣкъ, царьтъ заповѣдалъ на войницитѣ си да хванатъ пророка. Спуснали се да го уловятъ, но рѫцетѣ имъ се схванали. И самиятъ царь останалъ на мѣстото си, като прикованъ. Тогава царьтъ се обърналъ къмъ пророка и му казалъ: „Слушай, научи ме, какъ да се моля на Бога! Съзнавамъ грѣшката си, искамъ да се изправя.“ Не може човѣкъ да се поругава съ Божественото! Когато Божественото говори, вие ще слушате и ще се изправяте. Пророкъ Натанъ се явилъ при царь Давида и му казалъ: „Царю, искамъ да ти кажа нѣщо.“ — На радо сърце ще те изслушамъ. — Ти разрешавашъ велики дѣла, и това дѣло ще разрешишъ: Въ единъ градъ живѣлъ единъ беденъ, но праведенъ човѣкъ. Той ималъ само една овца. Въ сѫщия градъ живѣлъ единъ богатъ човѣкъ, който ималъ на разположение много стада овце. Единъ день, обаче, богатиятъ човѣкъ пожелалъ една отъ хубавитѣ овце за себе си, но не взелъ отъ своитѣ, а пратилъ да му донесатъ единствената овца на бедния. — Смърть се пада на този човѣкъ! — извикалъ царьтъ. — Този човѣкъ си ти! — казалъ пророкътъ. Богъ те облѣче въ благословение, постави те на власть, да раздавашъ Правда, а ти престѫпи Неговия законъ. — Величието на царь Давида седѣше въ това, че той веднага съзна погрѣшката си, смири се и започна да плаче, да се разкайва. Смѣлъ бѣше пророкъ Натанъ, той говорѣше въ притчи. Той носѣше въ себе си Божествения огънь, и затова Богъ го изпрати при Давида да му каже, че не е постѫпилъ добре. Казвамъ: всички съвременни християни сѫ поставени на подобенъ изпитъ. Днесъ и на мене Господъ казва да обърна вниманието ви върху известни ваши постѫпки. Сега азъ нѣма да ви предамъ, какво ми е казалъ Господъ, ще ви оставя вие сами да разберете мисъльта ми. Ако можете да разберете мисъльта ми, това ще ме радва; ако не, вториятъ пѫть, като ви срещна, ще ви кажа, какво Богъ ми е заповѣдалъ. Сега, желая ви да бѫдете създадени по образъ и подобие Божие! Желая ви да владате рибитѣ, птицитѣ, всички животни по земята и да бѫдете готови за новия животъ, за новата свѣтлина и да работите съ новата наука! Само по този начинъ ще придобиете истинско щастие. И тъй, поздравлявамъ ви съ Новия Животъ, който сега иде въ свѣта! „Блаженъ този рабъ, когото, кога господарьтъ му дойде, намѣри го, че върши онова, което му е заповѣдалъ!“ Казвамъ: Блажени сте всички, които, кога господарьтъ ви дойде, намѣри, че вършите онова, което Той първоначално ви е заповѣдалъ! 9. Беседа отъ Учителя, държана на 6 ноември, 1927 г. София. — Изгрѣвъ.
  11. 1927_10_30 Посрѣдъ тѣхъ

    От книгата, "Мнозина казваха", Сила и Живот, Десета серия, т.1 (1927–1928) Първо издание 1933 г., София Книгата за теглене - PDF Съдържание Посрѣдъ тѣхъ „Защото, дето сѫ двама или трима, събрани въ мое име, тамъ съмъ азъ посрѣдъ тѣхъ“ Матея 18:20. Въ прочетената глава сѫ изказани велики Истини, нѣкои отъ които, сами по себе си, сѫ противорѣчиви. „Дето сѫ двама или трима, събрани въ мое име“ — този е най-слабиятъ, най-маловажниятъ на гледъ стихъ въ прочетената глава. Какво особено има въ това, че двама или трима били събрани на едно мѣсто? Това е общо изречение. Обаче, въ тия нѣща, именно, които понѣкога намъ се виждатъ маловажни, се крие ключътъ на онова знание, което може да ни даде права насока въ живота. Самъ по себе си, животътъ, т. е. проявяването на живота е изкуство, а изкуството представя външната страна на науката. Следователно, първо човѣкъ трѣбва да мисли, после да учи, да стане ученъ и най-после да се прояви въ изкуството, да може да направи нѣщо, да приложи знанието си. Подъ „изкуство“, азъ не разбирамъ да бѫде човѣкъ непременно художникъ, въ тѣсенъ смисълъ на думата. Най-великото изкуство въ живота е любовьта, да любишъ, да съчетавашъ цвѣтоветѣ и силитѣ въ живота, съ една дума - да изразявашъ възвишеното, благородното, което се крие въ човѣшката душа. Нѣма по-голѣмо изкуство отъ това, да разбирашъ себе си, да влизашъ въ дълбочината на своето естество, да разбирашъ своя произходъ: причинитѣ на твоето сѫществуване, както и предназначението ти като човѣкъ, дошълъ на земята. Казвате: Какъвъ е смисълътъ на живота? Смисълътъ на живота се крие въ желанието на човѣка да живѣе. Но какъ трѣбва да живѣе? Ето единъ важенъ въпросъ, който всѣки трѣбва да си зададе. Животътъ е резултатъ на изкуството да се живѣе, вложено въ всѣки човѣкъ. Значи, животътъ ще се изрази по единъ или другъ начинъ, споредъ знанието, споредъ изкуството, вложено въ всѣки човѣкъ специфично. Ако си простъ човѣкъ, просто ще живѣешъ; ако си глупавъ човѣкъ, глупаво ще живѣешъ; ако си лошъ човѣкъ, лошо ще живѣешъ; ако си добъръ човѣкъ, добре ще живѣешъ; ако си уменъ човѣкъ, умно ще живѣешъ и т. н. Всѣко изкуство се нуждае отъ редъ елементи, за да се изяви навънъ. Запримѣръ, първиятъ необходимъ елементъ на художника е платното. То представя почвата, отъ която художникътъ трѣбва да изкара нѣщо. За тази цель той трѣбва да знае, де какво да тури. Художникътъ може да вземе четката и безразборно да нахвърля върху платното разни бои, но това не е изкуство, това е бояджийство, въ най-груба форма. Истинскиятъ художникъ, трѣбва да разбира отъ цвѣтоветѣ, да знае да ги съчетава правилно. Ако рисува човѣшки образъ, запримѣръ, той трѣбва да знае, де да тури червения цвѣтъ, де синия, черния или бѣлия цвѣтъ. Всѣки цвѣтъ трѣбва да се постави на своето мѣсто. За онзи, който не разбира отъ художество, чудно е, какъ може човѣкъ да познае, де какъвъ цвѣтъ да постави върху платното. За художника, обаче, платното представя звездно небе, по което той се ориентира де е изтокъ, западъ, северъ или югъ. Щомъ намѣри тѣзи главни точки на своето платно, той може по-нататъкъ да рисува. Ако не може да се ориентира по тѣзи точки, той ще разбърка мѣстата на краскитѣ, и отъ тази картина нищо нѣма да излѣзе. Който погледне такава картина, той казва: Нѣма художество въ тази работа! Следователно, животътъ, като изкуство, представя обширно, необятно платно, върху което всѣки човѣкъ трѣбва да се ориентира, да намѣри изтока на своя животъ, специално - точката на изгрѣващето за него слънце. Питамъ: де е изтокътъ на вашия животъ? Много хора не знаятъ, де е изтокътъ на тѣхния животъ. Хиляди години, какъ живѣятъ на земята, но изтокътъ на своя животъ, още не сѫ намѣрили. Защо? По единствената причина, че тѣхното небе е толкова облачно, че сами не могатъ да се ориентиратъ, не знаятъ, де е изтокътъ за тѣхъ, не знаятъ, какъвъ е смисълътъ на тѣхния животъ. Тѣ казватъ: Трѣбва да се живѣе — нищо повече! Обаче, това не е разрешаване на въпроса. Да живѣе човѣкъ, това е резултатъ на живота, но не и самиятъ животъ. Преди нѣколко деня, при мене дойде единъ ученолюбивъ българинъ, който се занимавалъ редъ години съ земледѣлието, не само теоретически, но и практически. Въ него се явила идеята да намѣри предцитѣ на българското жито. Той искалъ да издири най-старото жито, което за пръвъ пѫть се е появило на Балканския полуостровъ и да проследи пѫтя на неговото измѣнение, докато дойде въ днешната форма, каквото го срещаме въ България. Той започналъ да изучава произхода на всѣки житенъ класъ, докато най-после, следъ усилени издирвания и трудъ, намѣрилъ въ Хасково два класа, които съ увѣреность приелъ за предци, на сегашното жито въ България. Той описва точно стъблото, листата, класа, осилитѣ на това жито, като сѫщевременно изтъква разликата между предцитѣ на нашето жито и сегашното, съ което ние се хранимъ. Той казва, че прадѣдътъ на нашето жито е билъ въ диво състояние. Споредъ мене е точно обратно: прадѣдътъ на нашето жито е билъ въ питомно състояние, а сегашното е подивѣло. Защо? Защото сегашното е доста издребняло. А всѣко нѣщо, което подивява, постепенно издребнява. Когато крушата подивѣе, издребнява. Когато човѣкъ подивѣе, издребнява. Може да възразите, че слонътъ, който живѣе толкова години на земята, още не е издребнѣлъ. Да, засега слонътъ е философътъ между животнитѣ. Той минава за най-уменъ между тѣхъ. Ако нѣкога подивее, и той ще издребнѣе. Едно е важно, че прадѣдътъ на житото расте и при най-голѣма суша, когато всички сегашни жита изсъхватъ. Щомъ изсъхнатъ другитѣ жита, посаждатъ предцитѣ имъ въ сухата земя, и тѣ се развиватъ, завързватъ и даватъ плодъ два пѫти по-едъръ и повече отъ сегашното. На какво се дължи издържливостьта на това жито? Ако разрѣжемъ напречно зърното на сегашното жито, отвѫтре то е бѣло, съдържа повече нишесте, а прадѣдътъ му има отвѫтре рогова ципица, която е причина за издържливостьта му. Това жито не се изражда и съдържа хранителни вещества два пѫти повече отъ сегашното. Всички зрънца на старото жито сѫ едкакви по голѣмина. Този ученъ българинъ е намислилъ да създаде отъ него нова култура жито. Ако това жито се посади въ добра почва, то ще даде зърна, едри като дрѣнки. Изобщо, житото се отличава отъ ръжьта и отъ други нѣкои зърнени храни по това, че само се опрашва, когато за опрашването на другитѣ, се изискватъ външни условия. Запримѣръ, ако посадите едно зрънце ръжь, отъ него ще изникне стъбло, което ще израсне, ще цъвне, но плодъ нѣма да даде, ако наблизо до него нѣма и други стъбла ръжь. Сѫщото се отнася и до царевицата. Житото, обаче, може и само да расте, и да се развива, защото само се опложда. И тъй, следъ дългогодишенъ трудъ, най-после този ученъ българинъ, намѣрилъ предцитѣ на сегашното жито. Питамъ: вие намѣрихте ли прадѣдото на човѣка? Споредъ мене, добриятъ, разумниятъ човѣкъ, въ пълния смисълъ на думата, е прадѣдътъ на човѣчеството. Дълго време и внимателно трѣбва да търсимъ добритѣ хора въ свѣта, защото тѣ сѫ рѣдкость. Сегашнитѣ хора, които минаватъ за културни, азъ ги уподобявамъ на сегашното жито, което е доста издребнѣло, въ сравнение съ своя прадѣдо. Тѣ сѫ изгубили неговитѣ качества. Следователно, когато нѣкой говори, проповѣдва за Бога, това подразбира, че той е готовъ да живѣе и при най-лошитѣ условия на живота. Този човѣкъ и въ дъното на ада да слѣзе, и тамъ ще превъзмогне лошитѣ условия. За да превъзмогне човѣкъ лошитѣ условия на живота, изискватъ се знания. Никой професоръ въ свѣта не може да даде тия знания. Докато човѣкъ не дойде до положителното знание въ себе си, той ще бѫде изложенъ на постоянни промѣни. Това знание трѣбва да стане плъть и кръвь въ него, за да създаде той въ себе си нѣщо стабилно, неизмѣнно. Значи, въ човѣка има нѣща, които трѣбва да се промѣнятъ — това е въ реда на нѣщата. Обаче, има нѣща въ човѣка, които не трѣбва да се измѣнятъ. Неизмѣнното въ човѣка наричатъ характеръ, опорна точка, основа, почва, идея и т. н. Казвамъ: въ проявитѣ на човѣка се забелѣзватъ четири състояния, които отговарятъ на четиритѣ състояния на материята — твърда, течна, въздухообразна и огнена. Когато три отъ тѣзи състояния на материята сѫ въ движение, четвъртото непременно трѣбва да бѫде въ покой. Когато става промѣна въ почвата, въ твърдата материя, тази промѣна носи нещастие на хората; когато става промѣна съ течната материя, тази промѣна носи благословение на хората; когато става промѣна съ въздухообразната материя, тази промѣна обновява хората; и най-после, когато става промѣна съ огнената материя, съ огъня, тази промѣна носи блага на хората. Това, което става съ природата, става и съ самия човѣкъ; следователно, и резултатитѣ сѫ еднакви. Представете си, че почвата, върху която живѣете, започне да се вълнува, както въздухътъ и водата се вълнуватъ отъ вѣтроветѣ, какво ще стане съ васъ? Ето защо, при всички условия въ живота, твърдата материя, почвата, винаги трѣбва да бѫде въ покой. Водата нека тече, въздухътъ нека се вълнува, огънътъ нека гори, но при всички тия промѣни, земята всѣкога трѣбва да кротува! И затова, когато се казва, че трѣбва да бѫдемъ кротки, ние разбираме, че основата на нашия животъ, като изкуство, трѣбва да бѫде устойчива. Твърдата почва, на която седи нашиятъ принципъ, нашето разбиране на живота, не трѣбва да почива върху свойствата на водата, нито върху свойствата на въздуха, нито пъкъ върху свойствата на огъня. На какво трѣбва да почива тогава? Нашето разбиране за живота, трѣбва да почива върху свойствата на твърдата почва. Защо? Защото житото въ водата не се сѣе, въ въздуха — сѫщо, а въ огъня — по никой начинъ не можешъ да го посѣешъ. Житото се сѣе само на земята, на твърдата почва, а водата, въздухътъ, огъньтъ, т. е. свѣтлината сѫ условия, които помагатъ на посѣтото, по-скоро да израсте. И тъй, когато се говори за живота, като наука, като изкуство, ние разбираме красивото, великото, което носи всички придобивки. Обаче, красотата, въ тѣсенъ смисълъ на думата, е само стремежъ на душата, но не и нейнъ идеалъ. Да бѫдешъ красивъ, това не е идеалъ, но резултатъ; да бѫдешъ ученъ, това не е идеалъ, но резултатъ. Всѣки може да бѫде красивъ, ученъ, това е въпросъ на времето. Красотата, ученостьта сѫ условия на живота, които човѣкъ трѣбва да знае, какъ да постигне. Който знае да съчетава краскитѣ, тоноветѣ въ себе си, той може да стане красивъ. Но понеже краскитѣ съставятъ елементи на свѣтлината, той трѣбва да разбира тия елементи. Значи, свѣтлината прави човѣка красивъ. Сѫщевременно, свѣтлината е храна за човѣка. Като мисли, той се храни съ свѣтлината. Ако растенията могатъ да приематъ вѫглената киселина отъ въздуха, въ видъ на вѫгледвуокисъ и вода, и да я преработватъ въ себе си, да я използуватъ като храна, защо човѣкъ, който стои по-високо отъ растенията, да не може да се храни съ свѣтлина? Значи, растенията не сѫ на такъвъ низъкъ уровенъ, както сѫ мислили нѣкога за тѣхъ. Съвременнитѣ учени признаватъ, че тѣ сѫ по-голѣми химици, отколкото мнозина химици въ нашитѣ времена. Както виждате, тѣ приематъ вѫгледвуокиса отъ въздуха, който представя отрова за хората, и го обработватъ въ себе си, използуватъ го за храна. Това нѣщо, човѣкъ не може да направи. Значи, лабораторията, съ която растенията разполагатъ въ себе си, е по-съвършена отъ тази, която човѣкъ има. Тогава де остава нашата наука? Азъ не говоря за външнитѣ лаборатории, не говоря за външната наука, но имамъ предъ видъ вѫтрешната лаборатория, вѫтрешната наука на човѣка, съ която той би могълъ да превръща, да преработва своитѣ отровни мисли и чувства, и да ги използува за храна. Всѣка отрицателна мисъль и всѣко отрицателно чувство въ човѣка сѫ отровни вещества, които той трѣбва да знае да обработва и да използува за храна. Истински учениятъ, знае това изкуство. Вземете, запримѣръ, когато домакинята иска да извади маслото отъ млѣкото, тя знае, какво трѣбва да направи. Тя ще извърши нѣколко предварителни процеси съ млѣкото, докато извади маслото отъ него. Днесъ всѣка домакиня може да направи това: първо ще издои млѣкото, после ще го свари, ще го остави малко да истине и най-после ще пристѫпи къмъ биенето. Важно е, какъ е дошла тази мисъль въ ума на човѣка, че може да издои млѣкото отъ овцата, или отъ кравата, да го вари, да го подквасва, или подсирва и т. н.. За съвременнитѣ хора, тѣзи процеси сѫ прости, но тѣ представятъ голѣмо изкуство. Гледаме, какъ малкото дете бозае отъ майка си, и намираме, че това е простъ процесъ, но въ сѫщность и той представя нѣкаква наука, нѣкакво изкуство. Учениятъ земледѣлецъ, за когото ви говорихъ, покрай житото, изучавалъ и кѫклицата, и дошълъ до заключение, че тя е егоистка, користолюбива. Оттамъ, той дѣли зърненитѣ храни на благородни и неблагородни. Житото, ръжьта и други нѣкои семена той счита благородни, защото лесно се подаватъ на покълване. Достатъчно е да поставите житото, ръжьта, ечемика въ малко вода и при известна топлина, за да видите, че следъ два-три деня, тѣ започватъ вече да покълватъ. Направите ли сѫщия опитъ съ кѫклицата, тя нѣма да покълне. Въ това отношение, тя се отличава съ голѣмо недовѣрие. Кѫклицата казва: „Не трѣбва да се вѣрва много на условията; днесъ ги гледашъ благоприятни, но не знаешъ, каква изненада ти готвятъ за утрешния день. Затова азъ ще чакамъ, да се осигуря добре, и тогава ще се проявя.“ Това показва, че кѫклицата е минала презъ голѣми изпитания, презъ голѣми страдания, вследствие на което, е изгубила довѣрие въ окрѫжаващата срѣда. Оттукъ вадя следното заключение: едни хора мязатъ на жито, на ечемикъ, на ръжь, а други — на кѫклица. Колкото и да говоришъ на последнитѣ, каквито истини и да имъ разкривашъ, тѣ казватъ: На насъ ли ще говоришъ тия нѣща? Ние не вѣрваме, ще чакаме благоприятни условия.— Можете да чакате, колкото искате, но и вие, като кѫклицата, нѣма да поникнете. Докато чакате благоприятно време за възприемане на истината, тя вече е заминала. Сега ще чакате да дойде другата година. Докато дойде другата година, ще ви посети друга идея, и вие пакъ ще изгубите благоприятнитѣ условия. Казвамъ: когато изучавате естественитѣ науки, вие трѣбва да се спирате върху известни положения, да вадите общи изводи, които да поставяте като основа на вашия животъ. Защо ви сѫ необходими тия изводи? Защото законитѣ въ живата природа сѫ едни и сѫщи за всички сѫщества: тѣ работятъ едновременно и въ растенията, и въ животнитѣ, и въ хората, както и въ висшитѣ сѫщества. Единъ законъ е добре изученъ, когато се разглежда неговото въздействие отъ най-малкитѣ до най-високостоещитѣ сѫщества. И обществениятъ животъ е резултатъ на минали животи, макаръ и той още да не е напълно разуменъ. Разуменъ животъ е животътъ въ своята първична проява, въ своя първиченъ произходъ, както е излѣзълъ отъ Първичната Причина, но при постепенното си слизане той е изгубилъ своята разумность, която отново трѣбва да придобие. Съвременнитѣ общества водятъ простъ, полусъзнателенъ животъ. Засега хората се обединяватъ въ общества, не толкова поради нѣкаква висша разумность, колкото по причина на нѣкакви външни условия. Щомъ дойдатъ до известно изобилие, до нѣкаква охолность, тѣ започватъ да водятъ споръ помежду си и се раздѣлятъ. Днесъ всички разумни, всички напреднали, високо просветени хора, работятъ за подобрение на обществения животъ, за поставянето му на здрава, солидна основа. Отъ хиляди години насамъ, човѣкъ е живѣлъ при неблагоприятни условия, които сѫ внесли въ него редъ наслоявания, редъ качества, неприсѫщи на неговото първично естество, отъ които той трѣбва да се освободи. Днесъ, всѣки разуменъ човѣкъ се запитва, какво трѣбва да прави, за да подобри, да видоизмѣни, или по-право да се освободи отъ примѣсенитѣ къмъ неговото естество, отрицателни качества. Срещате единъ човѣкъ и казвате: Отличенъ човѣкъ е той! Какъ познахте, какъвъ е този човѣкъ? Ако искате да познаете човѣка, идете въ кѫщата му. Ако отидете въ дома на този човѣкъ и видите на земята послани мечи кожи, на стенитѣ — закачени ножове, саби, пушки, въ мазитѣ — барутъ, динамитъ, а на полицитѣ въ стаята редъ отровни билки, какво заключение ще извадите за него? Можете ли да го наречете истински културенъ човѣкъ? Отивате въ дома на другъ човѣкъ и намирате въ шкафоветѣ книги, на масата — мастило, хартия за писане, моливи, писалки и т. н. Следъ това посещавате дома на трети човѣкъ и виждате на гвоздеи закачени царевици, въ хамбаря — жито, ечемикъ, ръжь и т. н. И за тримата ще извадите различни заключения. Следователно, всѣки човѣкъ се интересува отъ нѣщо специфично. Обаче, това още не представя неговиятъ животъ, нито пъкъ идеалътъ на неговата душа. Това е само времененъ стремежъ на неговата душа, който ще му послужи като срѣдство, като условие за постигане на нѣщо по-велико. Значи, всѣки трѣбва да намѣри въ себе си онази първична идея, онова вѫтрешно изкуство, което е въ състояние да го обнови. Сега, ще ви задамъ въпроса: Може ли всѣки отъ васъ да намѣри своя прадѣдо, отъ когото е произлѣзълъ? Казвате: Нали всички сме произлѣзли отъ Бога? — Да, това е твърдение само. Можете ли да докажете това твърдение? Всѣко твърдение е вѣрно, само когато може да се докаже, когато може напълно да се обоснове. Запримѣръ, ученикътъ пише на дъската числото едно и започва да брои: единъ конь, единъ човѣкъ и т. н. Питамъ: тази единица проста ли е? Единицата е сборъ отъ разумни сѫщества, които иматъ общъ идеалъ и работятъ въ едно направление. Въ този смисълъ, единицата е колективно сѫщество. Въ широкъ смисълъ, подъ думата единица се разбира Богъ. Значи, въ свѣта само Богъ е единица. Отличителното качество на тази единица е, че тя сама се опрашва, т. е. тя сама създава своя животъ, както и живота на всички сѫщества. Тази единица е вѣчна и безсмъртна. Безсмъртието произлиза отъ нея. Сега, като знаете нѣщо за единицата, можете ли да обясните математически, какъ се е образувало числото две? После, можете ли да обясните, какви сѫ били условията за създаването на първата единица въ свѣта, и какви сѫ били условията за създаването на втората единица? Трѣбва да знаете, обаче, че условията за създаването на първата, на втората, на третата и на десетата единица, сѫ били съвършено различни. Това показва, че различнитѣ условия даватъ различни резултати. Та сега вие твърдите, че сте произлѣзли отъ Бога, но не доказвате това твърдение. Да твърдите нѣщо, безъ да го доказвате, то нѣма сила. Въ това положение, вие мязате на онзи слуга, който се наелъ да пасе овцетѣ на единъ богатъ землевладѣлецъ. Той навсѣкѫде говорилъ за богатството на своя господарь, че ималъ нѣколко стотинъ овце, че ималъ хиляди декари земя, ниви, градини, лозя, че билъ добъръ човѣкъ, че ималъ голѣми знания, но не пасълъ добре овцетѣ му: всѣки день се губили по десетина овце; всѣки день заболѣвали по нѣколко; всѣки день вълци нападали стадото на господаря му и изяждали по нѣколко отъ най-хубавитѣ овце. Питамъ: какво се ползува господарьтъ отъ препорѫката на своя слуга, който всѣки день му причинява толкова щети? Какво се ползува и самиятъ слуга отъ това, че вѣрва въ богатството, въ знанието и въ добротата на своя господарь, щомъ не може да ги използува за свое добро? На сѫщото основание, питамъ: какво се ползувате отъ това, като говорите за Бога, че е всесиленъ, всемѫдъръ, всеблагъ? Каква полза отъ това, че Той е всесиленъ, когато ти си слабъ? Каква полза отъ това, че Той е всемѫдъръ, когато ти си глупавъ? Каква полза отъ това, че Той е всеблагъ, когато ти си лошъ? Какво ви ползува тази вѣра въ Бога, въ Неговитѣ качества, щомъ и вие не можете да бѫдете като Него? Какъвъ е този синъ, който не прилича на баща си? Следователно, когато говори добре за господаря си, слугата трѣбва да бѫде добъръ, разуменъ, да докаже, че той разбира господаря си и грижливо пасе стадото му. Като говори добре за слугата си, и господарьтъ трѣбва да покаже, че го разбира, познава неговитѣ нужди и ги задоволява. Започнатъ ли и господарьтъ, и слугата да говорятъ единъ за другъ лоши работи, това показва, че тѣ нѣматъ вѣра помежду си. А щомъ нѣма взаимно довѣрие между хората, тѣ не могатъ да работятъ заедно. И тъй, не е важно, каква е вашата вѣра въ Бога, но важно е, каква е Неговата вѣра въ васъ. Бихъ желалъ главно Богъ да има вѣра въ васъ, че можете да вършите Неговата работа. Убедите ли се въ вѣрата на Бога въ васъ, вие сте намѣрили вече своя приятель въ живота си и можете да считате, че имате една основна идея, на която да се крепите. Колко отъ съвременнитѣ хора иматъ тази основна идея? Повечето хора днесъ искатъ да иматъ доброто мнение на окрѫжаващитѣ. И тази идея е добра, но тя трѣбва да имъ предаде нѣщо. Любовьта, която храните къмъ нѣкой човѣкъ, трѣбва да ви предаде нѣщо. Не е истинска любовь онази, която нищо не предава на човѣка. Не е силна свѣтлина онази, която въ тъмна, въ мрачна нощь, не може да освѣтли пѫтя на човѣка. Не е желанно богатство онова, което не може да улесни, да подобри живота на човѣка. Не е осмисленъ животъ онзи, който не носи щастие на човѣка. Не е сила онази, която не освобождава човѣка. Тъй щото, колкото и каквото да говорите за вѣрата си въ Бога, тя не е истинска вѣра, докато всѣки день изпадате въ обезсърдчения, въ отчаяния, въ обезсмисляне на живота. Като вѣрвате въ Бога, кажете, какво ви е предала тази вѣра? Мнозина изпадатъ въ друго заблуждение, като очакватъ да придобиятъ вѣра, знания въ онзи свѣтъ. За кой онзи свѣтъ говорите? Онзи свѣтъ е забавление, което хората сами сѫ измислили. Да очаквате на онзи свѣтъ, то е все едно да сте въ положението на слуга, чийто господарь казва: Ти ми работи сега добре, че идната година азъ ще ти дамъ 30,000 лв. Слугата дочаква тази година, но като дойде време да му се плати, господарьтъ започва да потрива рѫцетѣ си, да се извинява и казва: Идната година ще ти платя. И слугата все очаква да дойде идната година, дано господарьтъ му изпълни обещанието си. Не е лошо човѣкъ да вѣрва въ идната година, но въ дадения случай сегашната година струва повече отъ идната. Една основна идея, добре разбрана и приложена въ живота, струва повече, отколкото много велики идеи, неразбрани и неприложени. Разбраната идея служи за основа, върху която можемъ да градимъ нашето щастие. Нѣкой се оплаква, че е боленъ. Казвамъ: повѣрвай и ще оздравѣешъ! Когато говоря на хората за Бога, тѣ казватъ: Ние сме болни, бедни, страдащи, помогни ни, нѣма какво да ни говоришъ за Господа. — И това може да стане, но при условие, вие първо да повѣрвате. Щомъ повѣрвате, то е все едно, че сте разбрали това, което ви говоря. Сега, ще прекѫсна мисъльта си, както правятъ авторитѣ на романитѣ, да приведа единъ примѣръ, който донѣкѫде илюстрира, какво нѣщо е човѣкъ безъ устой въ живота. Този примѣръ купихъ съ пари, но не съмъ извадилъ заключението си, той не е завършенъ още. Преди десеть години получихъ подаръкъ една електрическа тенджера, която не употрѣбявахъ, нѣмахъ нужда отъ нея. Тѣзи дни ми дойде на умъ да направя опитъ съ нея, да видя, може ли да ми служи. Турихъ я на контакта, обаче, стана нѣкакво вѫтрешно изгаряне, и тя не можа да се нагрѣе. Причината за изгарянето ѝ се дължи на това, че азъ я поставихъ на електрически токъ отъ 220 волта, а тенджерата била пригодена за 150 волта. Като изгорѣ, азъ прибрахъ тенджерата настрана, ако се укаже нѣкакъвъ случай, да се поправи. Два-три деня следъ това, пристига единъ младъ господинъ отъ Пловдивъ, иска да ме види и казалъ, че много бърза. Азъ бѣхъ заетъ, но си помислихъ: ще го приема, да видя, защо бърза толкова много. Той веднага влѣзе въ стаята ми и започна да разправя, че билъ електротехникъ, идвалъ отъ Пловдивъ, но като дошълъ въ София, да търси работа, изхарчилъ всичкитѣ си пари, изпокѫсалъ се, и ме моли да му услужа съ 200 лв., които ще върне, като отиде въ Пловдивъ. Като чухъ, че много бърза, азъ разбрахъ вече, въ какво седи работата, но не искахъ да правя прибързани заключения. Казахъ му: ето, азъ имамъ една развалена електрическа тенджера, която вие, като електротехникъ, ще можете да направите и да си изкарате пари за пѫть. — Не ще мога да я поправя, бързамъ да замина. — Защо бързате толкова много, щомъ нѣмате пари? Ако имате пари, разбирамъ да бързате, но при това положение, въ което се намирате, нѣма защо да бързате. Вие сте дошли за работа; ето, работа ви се отваря. Азъ имамъ особено мнение за хора, които бързатъ много. Както и да е, той прегледа тенджерата и намѣри, че цѣлата батерия въ нея е развалена. Казвамъ му: направете смѣтка, за колко лева материалъ трѣбва да се купи. Той направи смѣтка и ми каза, че трѣбватъ всичко 250 лв. за материалъ. Дадохъ му 270 лв., да купи материала. Той отиде въ града и следъ три часа се върна, като каза, че материалътъ сега билъ по-скѫпъ и сѫ нужни още 200 лв. Каквито материали е купилъ, оставилъ въ една позната фирма, да не ги носи съ себе си. Взе тенджерата, взе паритѣ, и пакъ отиде въ града. Азъ знаехъ, че повече нѣма да се върне, но оставихъ да се прояви до край, да видя, доколко ще издържи. Той дойде на другия день, но безъ тенджерата, и каза, че утре ще я донесе, като ме помоли да му дамъ 250 лв. да си купи обуща. — Като поправите тенджерата, тогава ще ви заплатя добре. Отиде си той, но не се върна повече, и тенджерата остана у него. Това бѣше опитъ съ единъ човѣкъ, да се види, доколко може да издържа, и каква е неговата честность. За мене е важно, дали ще направи тенджерата, а не това, че съмъ му далъ пари. Азъ искамъ той да прояви своята честность като човѣкъ. И невидимиятъ свѣтъ по този начинъ изпитва хората, доколко сѫ честни. Честностьта повдига човѣка. Честниятъ човѣкъ е благороденъ; той издържа при всички лоши условия на живота. Да постѫпишъ честно, значи да победишъ лошитѣ условия. И на смъртно легло да си, пакъ можешъ да бѫдешъ честенъ, да принесешъ красивъ плодъ въ живота си. Честностьта е онзи елементъ, който алхимицитѣ сѫ търсили — елексирътъ на живота, първичниятъ зародишъ на живота. Този зародишъ сѫществува въ човѣка. Когато изучава религиозния, духовния животъ, главната цель на човѣка е да придобие въ себе си безсмъртнитѣ форми. Въ човѣшкия организъмъ има една безсмъртна клетка — първичната, която всѣки трѣбва да намѣри. Всички усилия на науката, на религията сѫ насочени, именно, въ това направление, да намѣрятъ тази първична клетка. Тя е прадѣдътъ на всички клетки. Като се намѣри тази клетка, върху нея може да се гради бѫдещия животъ. Тя е подобна на прадѣда на житото. Тази първична, жива клетка се отличава отъ другитѣ по това, че съдържа въ себе си рогово вещество. Хранителнитѣ вещества въ нея сѫ повече, отколкото въ другитѣ клетки, а благодарение на роговото вещество тя се отличава съ голѣма устойчивость, издържа и при най-лошитѣ условия. „Дето сѫ двама или трима, събрани въ мое име, тамъ съмъ азъ посрѣдъ тѣхъ.“ Двама или трима, това сѫ необходимитѣ условия, за да дойде Христосъ. Идването на Христа между хората е основната идея, отъ която произтича безсмъртието; безсмъртието пъкъ носи щастието. Усилията на цѣлия животъ днесъ се свеждатъ къмъ постигане на това безсмъртие. Достатъчно е човѣкъ да добие сѣнката на безсмъртието само, за да бѫде отличенъ ученикъ, проповѣдникъ, държавникъ, отлични баща или майка. Ето защо, при каквото положение и да се намира, човѣкъ трѣбва да прави усилия, да постигне това безсмъртие. Ще прави, усилия човѣкъ, но и ще вѣрва въ онази жива клетка въ себе си, която расте и се развива непрекѫснато. Допусне ли въ себе си мисъльта, че всичко зависи отъ външнитѣ условия, той губи силата на тази първична клетка въ себе си, губи своя прадѣдо. Въ който моментъ повѣрва, че той е надъ външнитѣ условия и може да ги използува, ще намѣри своя прадѣдо. Външнитѣ условия сѫ толкова промѣнчиви, колкото и самитѣ хора. Срещате единъ човѣкъ, виждате, че днесъ мисли едно, утре — друго, после — трето и т. н. Всѣки трѣбва да намѣри въ живота си поне единъ човѣкъ, който носи въ себе си тази основна идея — безсмъртието, за да му покаже начина, по който той самъ е намѣрилъ въ себе си първичната клетка, или прадѣдото на сегашното жито. Който се храни съ това жито, той е разрешилъ за себе си въпроса за храненето. Той не се нуждае отъ никаква друга храна. Следователно, идеята, която може да задоволи човѣка, е той самъ да се опрашва. Ако заболѣе, той самъ да се лѣкува, да не търси хора, които да му помагатъ, и на които да разказва своитѣ нещастия и страдания. Нѣма по-лошо нѣщо отъ това, да разправяшъ страданията си на хората. Не е благородно да товаришъ хората съ страданията си. Че кой не страда въ свѣта? Какво ще постигнете, ако разказвате на хората своитѣ радости и страдания като романъ? Бащата ще започне да разказва на децата си, какъ се сражавалъ на бойното поле, или какъ го нападнали разбойници. Майката пъкъ, ще започне да имъ разправя, какви страдания имала отъ мѫжа си, отъ свекърва си и т. н. Тѣзи разкази могатъ да се разправятъ, но при други условия на живота. При сегашнитѣ условия, за възпитанието на хората, се изискватъ съвсемъ други методи. Ако търсите единъ приятель, или учитель, каква трѣбва да бѫде тѣхната основна чърта? Или, ако искате да се повдигнете, на коя чърта въ вашия характеръ трѣбва да разчитате? За да се повдигнете, вие трѣбва да имате поне една основна идея въ себе си, но да не е отвлѣчена. Ето, този българинъ ималъ една основна идея, да намѣри прадѣдото на сегашното жито. Тази идея е възникнала въ неговия умъ по вѫтрешенъ пѫть. И най-после, като намѣрилъ първичното жито, той ще дойде до други, по-дълбоки заключения. Засега той описва външно, какъвъ е класътъ на това жито. Той казва, че класътъ му билъ много дълъгъ, съдържалъ по 40 зрънца, два пѫти по-едри отъ сегашнитѣ, а сѫщевременно било и по-хранително. Казвамъ: за да бѫде добъръ, човѣкъ трѣбва да намѣри своя прадѣдо, или своя прародитель, т. е. онзи, отъ когото се е родилъ първоначално. Ще кажете, че сте родени отъ Бога. Родениятъ отъ Бога има въ себе си тази основна идея, той не я търси сега. Съ това азъ не искамъ да кажа, че вие нѣмате нищо хубаво въ себе си. Не, вие имате жито, но отъ сегашното; вие имате идеи и вѣрвания въ себе си, които сѫ на израждане вече. Има убеждения, има добродетели въ свѣта, които сѫщо така сѫ на израждане. Свѣтътъ се нуждае отъ нѣщо ново, което, като влѣзе въ хората, коренно да ги измѣни. Въ това отношение, алхимицитѣ отдавна сѫ разбрали тази истина, и на времето си още, сѫ търсили нѣщо ново, което да подмлади хората. Ако вложи въ себе си една Божествена идея, човѣкъ моментално ще се подмлади и ще намѣри начинъ за разрешаване на противорѣчията и мѫчнотиитѣ въ живота. Евангелието, напримѣръ, съдържа много такива идеи, които и до днесъ оставатъ неразкрити. Не е позволено още да се разкриватъ на хората тѣзи истини. Мнозина искатъ да имъ се каже нѣщо отъ тѣзи истини, но за да имъ се каже нѣщо, тѣ трѣбва да разбиратъ Божественото начало въ себе си, да вѣрватъ въ Първата Причина и да сѫ свързани съ Нея. После, тѣ трѣбва абсолютно да вѣрватъ въ себе си, както и въ своитѣ ближни. Никакво съмнение не трѣбва да сѫществува въ тѣхъ! Ние сме срѣда, проводници на Божественото. Въ тази срѣда работятъ много напреднали сѫщества. Всѣки човѣкъ отдѣлно е резултатъ и на работата на своитѣ предци. За да дойде въ връзка съ напредналитѣ, съ разумнитѣ сѫщества, той трѣбва да се върне къмъ своя първиченъ животъ, къмъ живота на своитѣ предци, които се отличавали съ голѣма устойчивость, съ високъ моралъ. Иначе, каквито закони и теории да се прокарватъ въ съвременнитѣ общества, тѣ не могатъ да подобрятъ живота. Като гледамъ картинитѣ на съвременнитѣ художници, много рѣдко виждамъ нѣщо високо идейно. Българитѣ, напримѣръ, обичатъ да рисуватъ картини отъ миналото, прозаични нѣща. Тѣ обичатъ да рисуватъ своитѣ царе, Крумъ, Симеонъ, забележителни съ голѣмитѣ си подвизи. Коя бѣше основната идея на Крума, на Симеона? Тѣ показаха ли предцитѣ на българитѣ? Това става не само въ България, но и въ цѣла Европа. Кой европеецъ се е заелъ да търси предцитѣ на тѣхното жито? Ако човѣкъ не устоява на мѫчнотиитѣ въ живота, това показва, че той не е намѣрилъ още своитѣ предци. Ако при най-малкитѣ мѫчнотии изсъхвате, де е вашата сила? Ако вашето вѣрую не може да устои на изпитания, каквито устройваха на мѫченицитѣ, какво вѣрую е това? Какво ще кажете за единъ теософъ, окултистъ, или пъкъ християнинъ, който, при най-малкитѣ изпитания, напуща своето общество, или черковата, къмъ която се числи? Човѣкъ може да напусне дадено общество или държава, но дето и да отиде, той все ще се натъкне на известни ограничения, на известни закони. Всѣки законъ изисква отъ човѣка зачитане или известно подчинение. A тъй, да се движи човѣкъ отъ едно мѣсто на друго, да бѣга отъ затрудненията, това не е никакво разрешаване на въпроситѣ. Да се движи, да се разлива човѣкъ въ своя животъ, това е качество, присѫщо на водата. Човѣкъ трѣбва да бѫде стабиленъ, като почвата, като твърдата материя. Щомъ дойде до Бога, до идейния животъ, никѫде не трѣбва да се мѣстимъ. Турцитѣ казватъ: „Камъкъ, който се търкаля, основа не хваща“. Ако камънитѣ на вашата кѫща се търкалятъ, каква кѫща е тази? Кръвьта трѣбва да тече; мисъльта трѣбва да се движи; чувствата трѣбва да се разширяватъ, но въ човѣка трѣбва да остане поне една основна идея въ покой, която да образува неговото тѣло. Най-важното нѣщо въ човѣка е неговото тѣло, а не мислитѣ и чувствата му. Мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на човѣка сѫ външни условия. Това, което всѣки день се тъче въ човѣка, сѫ неговитѣ клетки. Значи, при сегашнитѣ условия на живота, най-важното нѣщо за човѣка е неговото тѣло, защото то представя проявения човѣкъ. Ще кажете: Чудно нѣщо! Това хилаво човѣшко тѣло, било толкова важно! Да, съ това тѣло, именно, този българинъ пропѫтува цѣла България, за да намѣри само два класа отъ предцитѣ на българското жито. Съ вашата философия вие можахте ли да пропѫтувате тѣлото си, да намѣрите въ него онази първична, безсмъртна клетка? Можете ли да кажете, въ кой удъ на организъма се намира тази клетка? Нищо не можете да кажете, а при това тази клетка е въ васъ. „Дето сѫ двама или трима, събрани въ мое име, тамъ съмъ азъ посрѣдъ тѣхъ“. Съвременнитѣ хора вѣрватъ въ щастие и чакатъ, то да имъ дойде на крака, като казватъ: Добъръ е Господъ! — Азъ вѣрвамъ 200 на стотѣ, че Господъ е добъръ, великъ, благъ, но при все това хора умиратъ гладни. Богъ е животъ, но при все това хората умиратъ. Кой е причината за смъртьта на хората: Богъ, или тѣ сами? Казвамъ: Въ своето Царство, Богъ не търпи никакво безредие, затова всѣки моментъ възстановява реда въ живота. Като види нѣкой смъртенъ човѣкъ, Той казва: „Това гърне не струва, да се хвърли вънъ!“ Господъ постоянно чисти хората. Следователно, хората ще умиратъ дотогава, докато намѣрятъ своитѣ предци и се пресадятъ на тѣхъ. Апостолъ Павелъ казва: „Ще се присадимъ на дива маслина“. Това подразбира, че ще се присадимъ на нашитѣ предци. Значи, ако питомното се присади на своето собствено дърво, то ще вирѣе по-добре и по-добъръ плодъ ще дава. Сега, азъ обръщамъ вниманието ви върху следнитѣ положения: ако вѣрванията ви сѫ като на обикновенитѣ религиозни хора, нищо нѣма да направите съ тѣхъ; ако имате знанието на свѣта, нищо нѣма да направите съ него. Какво ви е нужно тогава? Да имате въ себе си поне една основна идея. Дето и да отидете, на този или на онзи свѣтъ, вие трѣбва да имате поне една основна идея. Нѣкои казватъ: Какво ще оставимъ на земята, като заминемъ за онзи свѣтъ? Казвамъ: две важни нѣща трѣбва да ви занимаватъ — какво ще оставите на земята следъ заминаването си и какво ще занесете съ себе си въ онзи свѣтъ. Първото е необходимо, за да намѣрите нѣщо, като дойдете втори пѫть на земята, а второто е необходимо, да има какво да работите на онзи свѣтъ. Какво искалъ да каже Христосъ съ стиха „събирайте си богатства, които молецъ не опасва, нито ръжда разяжда“? Знаете ли положително, колко и какво сте внесли въ Божествената банка? Що се отнася до земнитѣ банки, хората знаятъ, колко сѫ внесли, но дойде ли въпросъ до небесната банка, тѣ не знаятъ, колко сѫ внесли въ нея, и дали, изобщо, има внесено нѣщо. Това всѣки човѣкъ трѣбва да знае, защото физическиятъ животъ е свързанъ съ Божествения. Каквото вършите на земята, то има отражение въ Божествения свѣтъ. Който иска да придобие безсмъртието, той трѣбва да изучава живота, като велико изкуство. Не е достатъчно само да се цитиратъ стихове отъ Евангелието, но тѣ трѣбва да се живѣятъ. Какъвъ животъ е този, ако единъ день сте радостни, а на другия день скръбни, или единъ день вѣрвате, а на другия день се съмнявате? Всички трѣбва да знаете, че когато хората умиратъ, Богъ ги учи. Той насочва мисъльта имъ въ права посока. Казвамъ: вашиятъ животъ лесно може да се подобри. — Какъ? — Като внесете въ себе си една безсмъртна идея. Не мислете, че съ обикновената вѣра можете да подобрите живота си. Не, ще внесете въ себе си такава основна идея, която да ви даде вѣра, упование и сигурность въ живота. Който има такава идея, той мяза на човѣкъ, качилъ се на скала срѣдъ бурното море, и седи тамъ, тихъ и спокоенъ, незастрашаванъ отъ морскитѣ вълни. Основната идея дава на човѣка необходимитѣ елементи за работа. Който намѣри тази идея въ себе си, т. е. своя прадѣдо, той се подмладява, облагородява и престава да се занимава съ дребнавоститѣ на живота. Умътъ му се изпълва съ свѣтли и възвишени мисли, а сърцето — съ благородни чувства. Докато човѣкъ не е намѣрилъ тази основна идея, той мяза на малко дете, което цѣлъ день играе на улицата съ каль и пѣсъкъ, прави си кѫщички, цапа се съ кальта. Щомъ намѣри тази основна идея, човѣкъ е пакъ сѫщото дете, но вече баща му го завежда въ градина, пълна съ хубави, зрѣли плодове. Детето забравя вече кѫщичкитѣ отъ каль и пѣсъкъ, и мисли само за зрѣлитѣ, сладки плодове. То се изчиства външно и вѫтрешно, и започва да се храни само съ плодове, които внасятъ въ душата му нѣщо ново, което го повдига и облагородява. „Дето сѫ двама или трима, събрани въ мое име, тамъ съмъ и азъ посрѣдъ тѣхъ“. Това е казалъ Христосъ на времето си, но то се отнася за вѣчни времена. Задайте си и вие въпроса, ще можете ли да живѣете, следъ като умрете? Ще можете ли да забогатѣете, следъ като осиромашеете? Азъ взимамъ думата забогатяване въ красивъ смисълъ. Да намѣришъ смисъла на живота, това значи да забогатѣешъ. Казано е: „Блажени нищитѣ духомъ“. Нищитѣ духомъ не подразбиратъ бедни хора. Да бѫдешъ нищъ, това подразбира известно състояние на духа. Нищиятъ духомъ представя долина, въ която всичко расте, цъвти и зрѣе. Нищиятъ духомъ е смиренъ, тихъ, кротъкъ човѣкъ, който е намѣрилъ основната идея и казва: Господи, досега съмъ се луталъ въ живота, но намѣрихъ вече основната идея и започвамъ да се чистя. Намѣрихъ вече житното зърно, върху което почива моето щастие. Казвамъ: Тази идея струва повече отъ всичкото богатство и знание на свѣта. Тази идея е магическата прѫчица въ живота на човѣка, която може да го направи ученъ, силенъ, музикантъ — съ тази идея той може да постигне всичко, каквото желае. Достатъчно е човѣкъ да насочи мисъльта си въ дадена посока, за да може, въ 20—30 г. най-много, да постигне това, което безъ тази идея, едва ли за цѣлъ животъ би постигналъ. Ако сте дошли до придобиване на тази идея, не отлагайте. Работете, молете се, да я постигнете. Съ нейното постигане ще дойде и възкресението. Само онзи ще дойде до възкресението, който е придобилъ основната идея, който е намѣрилъ своитѣ предци. Богъ ще се всели само въ ония житни зрънца, които сѫ въ състояние да възприематъ слънчевата свѣтлина по новия начинъ. Нашитѣ предци сѫ били въ състояние разумно да използуватъ богатствата въ природата, когато съвременнитѣ хора даже не подозиратъ за тия богатства. Днесъ българитѣ разработватъ земята едва на дълбочина 25 см.; ако я разработватъ на 50—60 см. дълбочина, тѣ ще откриятъ въ нея богатства за хиляди години. Има известна аналогия между разработването на земята и на човѣшкия мозъкъ. Колкото плитко разработватъ земята, толкова плитко разработватъ и мозъка. Често слушате съвременнитѣ хора да си говорятъ: Не ни трѣбва дълбока философия, на дълбоко да се оре; отгоре-отгоре само е достатъчно. Не, дълбока философия се изисква! Земята трѣбва да се обърне на дълбочина 60 см. Ако посадите семена въ така разработена земя, тя ще даде сто пѫти по-добри резултати. Въ това отношение, страданията сѫ необходими, тѣ представятъ ралото, което разорава земята. Страданията сѫ необходими за опрѣсняване, за усилване на елементитѣ. Който, страда, той се усилва, калява се. Който седи въ покои, той отслабва, крехъкъ става. Сѫщото може да се каже и за болеститѣ. Който е боледувалъ, той става по-издържливъ, по-силенъ. Ако нѣкой не е боледувалъ въ живота си, организъмътъ му е по-изнѣженъ, по-неиздържливъ. Калениятъ, издържливиятъ човѣкъ има запасъ отъ енергии, съ които се противопоставя на всѣка болесть. Този човѣкъ издържа не само на болести, на страдания и мѫчнотии, но и на всѣка отрицателна мисъль или отрицателно чувство, които минаватъ презъ него. Примѣрътъ съ моята тенджера, който ви разказахъ, е цененъ и за васъ, да знаете, какъ да постѫпвате. Когато нѣкой ви иска пари, не му давайте, докато не свърши нѣкаква работа. Иначе, човѣкъ се разваля. Въ дадения случай, азъ трѣбваше да отида заедно съ този електротехникъ, да купимъ материалъ за тенджерата, и по този начинъ, той щѣше да избегне изкушението. Това, че не издържа, показва отсѫтствие на прадѣдото въ него. Мнозина подържатъ мисъльта, че трѣбва да се помага на хората съ пари. Никѫде въ Евангелието не е казано, че трѣбва да се даватъ пари на хората. Азъ съмъ наблюдавалъ, че паритѣ развалятъ хората. Ако дойде при тебе нѣкой беденъ, босъ, съ окѫсани дрехи, първо го нахрани, дай му хлѣбъ да се наяде. И следъ това, ако имашъ възможность още да му помогнешъ, купи му нови дрехи и обуща, но старитѣ си не давай. Не давай тѣлото си на хората, т. е. не давай старитѣ си дрехи, които сѫ свързани съ тѣлото ти. Купи нови дрехи и му ги подари. Старата си кѫща никому не давай! Така постѫпва и Богъ по отношение на насъ. Сега, мнозина ще се хванатъ за думитѣ ми и ще възразятъ: Значи, не трѣбва да се прави добро на хората. Не, новъ, възвишенъ моралъ е нуженъ на съвременнитѣ хора! Задачата на нашия животъ не седи въ това да помагаме на беднитѣ. Ако дойде при мене нѣкой беденъ, азъ ще му кажа, коя е причината за неговата бедность, и ще му покажа начинъ за излизане отъ това положение; ако дойде нѣкой боленъ, ще му кажа, защо е боленъ и ще му посоча начинъ на лѣкуване. „Дето сѫ двама или трима, събрани въ мое име, тамъ съмъ азъ посрѣдъ тѣхъ“. Постарайте се да намѣрите тази основна идея въ себе си. Тя е въ васъ. Щомъ намѣрите нейнитѣ отличителни чърти, ще придобиете сила да издържате на всички страдания. Нѣма сила въ свѣта, която може да разклати тази идея въ васъ. И на кръста да сте, пакъ ще издържите, както издържа Христосъ. Той пострада заради тази основна идея, но издържа. Когато бѣше на кръста, Той извика: „Господи, защо си ме оставилъ?“ Но веднага следъ това Той каза: „Нека бѫде Твоята воля! Въ Твоитѣ рѫце предавамъ Духа си.“ На друго мѣсто Христосъ казва: „Имамъ власть да положа душата си, имамъ власть и да я взема“. Това показва, че Той не очакваше да дойде нѣкой отвънъ да Му помогне. Казвамъ: когато се намѣрите на кръста, не очаквайте на хората да ви съжаляватъ. Достатъчно е вие сами да се съжалявате. Ако ви видя на кръста, азъ бихъ се радвалъ. Каква полза, ако плача за васъ и ви съжалявамъ? Вмѣсто да плача, по-добре ще бѫде да взема клещи и да извадя гвоздеитѣ отъ рѫцетѣ и краката ви, съ които сте заковани. Най-лесно е човѣкъ да пророни нѣколко сълзи за васъ, да ви каже, че волята Божия е такава и да си замине. Не, минешъ ли покрай нѣкой, който е разпнатъ на кръста, кажи му: Братко, бѫди спокоенъ, не се бой, пристори се на умрѣлъ, и щомъ те снематъ отъ кръста, ние ще те съживимъ. Казвате: Нали трѣбва да се говори истината на хората? — На кого трѣбва да се говори истината? Истината трѣбва да се говори само на разумнитѣ, на истинолюбивитѣ хора. На лъжцитѣ, на крадцитѣ, истината не трѣбва да се говори. И да имъ кажете истината, тѣ нѣма да вѣрватъ. Всѣки човѣкъ търси истината, но нѣкой отъ тѣхъ я търсятъ по кривъ пѫть. Истината съ лъжа, съ кражба не се намира. Нѣкой иска да отиде въ Америка, другъ — въ Германия, трети — въ Англия, тамъ да намѣрятъ истината. Казвамъ: ако можете тамъ да намѣрите истината, като основна идея въ вашия животъ, заслужава веднага да сторите това, да не губите време. Но ако и тамъ не я намѣрите, по-добре останете при условията, при които сте сега. Ако мислите, че на онзи свѣтъ ще намѣрите истината, можете и тамъ да отидете, но после да не съжалявате, да плачете, че сте гладни, да искате да ви раздаватъ жито на задушница; Задушницитѣ не сѫ нищо друго, освенъ условия да се задоволи отчасти глада на онѣзи, които сѫ заминали за онзи свѣтъ и оттамъ плачатъ, че сѫ гладни. Какъвъ е онзи свѣтъ, ако за душитѣ, които сѫ тамъ, трѣбва да се дава жито отъ нашия свѣтъ? Това не е истинскиятъ „онзи свѣтъ“, но единъ беденъ свѣтъ, пъленъ съ страдания. На душитѣ отъ онзи свѣтъ ние ще кажемъ: Да ви избави Господъ отъ това голѣмо страдание, въ което се намирате, да очаквате на нашитѣ подаяния! Сега, азъ говоря за ученицитѣ, а не за слушателитѣ. Първата задача на ученика е да дойде въ контактъ съ своя прадѣдо, да види, какви сѫ неговитѣ качества. Като влѣзе въ контактъ съ своя прадѣдо, той ще го научи, какво да прави. Ще кажете: „Духътъ на Истината ще ни научи, какво да правимъ“. За кой духъ говорите вие? Много духове ви говорятъ, но кой отъ тѣхъ трѣбва да слушате? Като говоря за духове, за ангели, мнозина се плашатъ. Защо се плашите отъ духоветѣ? Каква разлика има между духоветѣ и самитѣ васъ? Всички хора сѫ въплътени духове. Говорите за Ивана, за Драгана, но кой отъ васъ е видѣлъ Ивана или Драгана? Кой отъ васъ е видѣлъ човѣка? Иванъ или Драганъ се е качилъ на единъ бѣлъ конь, който временно е взелъ подъ наемъ, но коньтъ не е неговъ. Обаче, кой е този Иванъ? Де живѣе той? Кои сѫ отличителнитѣ му чърти? — Нищо не знаете. Но има нѣщо безсмъртно въ човѣка, което никога не се мѣни. Има моменти въ живота на човѣка, когато въ него настава тишина, спокойствие, и той чувствува, какво е въ сѫщность. Тѣзи моменти траятъ кратко време, следъ което, човѣкъ минава пакъ въ обикновения животъ на тревоги, докато най-после животътъ му се свърши, и той казва: Нищо, за въ бѫдеще ще постигна това, което сега не можахъ. — Ако живѣемъ по този начинъ и отлагаме нѣщата отъ единъ животъ за другъ, ние нищо нѣма да постигнемъ, нѣма да разрешимъ задачитѣ на своя животъ. Това е механически процесъ на живота, за който ние не говоримъ. Казвамъ: оживѣе ли веднъжъ човѣкъ, той трѣбва да използува това положение и да направи само още една крачка напредъ! — Ама ние правимъ усилия. — Азъ зачитамъ вашитѣ усилия, но трѣбва да направите само една крачка напредъ! Вѣрата, като понятие, е едно нѣщо, а като сила, приложена въ живота, е друго нѣщо. Всѣки день трѣбва да прилагате по една нишка къмъ вѣрата си, да я усилвате. Ако пъкъ всѣки день кѫсате по една нишка отъ вашата вѣра, тя отслабва, Вѣрата, като понятие е едно нѣщо, а като сила, която дава възможность на човѣка да постигне своитѣ стремежи, е друго нѣщо. Любовьта, като понятие, е едно нѣщо, а като сила за постижения, е друго нѣщо. Любовьта представя великъ свѣтъ. Ако знаехте, какво нѣщо представя една нишка отъ вѣрата, или отъ любовьта, вие щѣхте да работите за увеличаване на тѣхнитѣ нишки. Азъ засѣгамъ единъ отъ важнитѣ въпроси — въпросътъ за силата на ученика. Кога човѣкъ може да бѫде силенъ? Когато самъ се опрашва като житото. Докато търсишъ помощь отвънъ, като царевицата, ръжьта, ечемика, ябълката, крушата и др., ти си зависимъ човѣкъ. Значи, житото е емблемъ на човѣшкия животъ. Понеже житото днесъ е издребнѣло, това показва, че човѣшкиятъ животъ е издребнѣлъ. Когато житото на новия животъ се посади въ човѣка, едновременно съ това ще се подобри и неговиятъ животъ. Следователно, всѣка нова идея, която се внася въ ума на човѣка, подобрява живота му. Ще кажете: Ние вѣрваме въ Господа Исуса Христа.— Моитѣ почитания къмъ вашитѣ вѣрвания. — Ние се стремимъ да бѫдемъ добри. — Моитѣ почитания къмъ вашитѣ стремежи, но въ Писанието е казано: „Бѫдете съвършени, както е съвършенъ Отецъ вашъ Небесни!“ Кой отъ васъ е съвършенъ? Съвършенство, безъ придобиване на предцитѣ, е немислимо. Съвършенството подразбира единение съ Бога. Това единение е органическо, а не външно, механическо, наложено отъ хората. Който живѣе въ това единение, той живѣе въ Цѣлото и разбира идеитѣ, които се включватъ въ Него. Това значи да имашъ довѣрието на Бога и да разполагашъ съ всички сили и богатства, които се криятъ въ Него. Щомъ придобиете този прадѣдо въ себе си, природата ще ви даде довѣрието си, да разполагате съ нейнитѣ сили и богатства. Днесъ природата е заключила всичкитѣ си богатства. Защо? Защото хората пипатъ безъ позволение налѣво-надѣсно и ще отиде тенджерата. Тенджерата представя вашето тѣло, което трѣбва да пазите. Единъ день дяволътъ ще дойде при васъ подъ предлогъ, че иска да поправи тѣлото ви и ще го задигне. Не давайте тѣлото си на дявола! Не правете опита, който азъ направихъ. Азъ мога да правя такива опити, защото лесно ще намѣря този, който взе тенджерата. А вие, дадете ли веднъжъ тенджерата си на дявола, мѫчно можете да го намѣрите. „Дето сѫ двама или трима, събрани въ мое име, тамъ съмъ и азъ посрѣдъ тѣхъ.“ Сега, желая ви да се събирате по двама или трима, да започнете съ алхимическата идея, да образувате общество отъ идейни хора, които да работятъ за своето добро, за повдигане на своя ближенъ и за въдворяване Царството Божие на земята. Щомъ постигнете това, всички хора ще живѣятъ споредъ великия законъ на Любовьта. Сега, азъ желая да се намѣри още единъ българинъ, който да издири предцитѣ на самитѣ българи. Съ намиране предцитѣ на житото, разрешава се и въпросътъ за стомаха, за храненето. Когато това жито се размножи, отъ него ще се прави най-хубавия хлѣбъ, какъвто досега не е могълъ да се приготви. Христосъ казва: „Азъ съмъ живиятъ хлѣбъ, слѣзълъ отъ небето.“ Не е далечъ времето, когато хората ще се хранятъ съ този живъ хлѣбъ. Щомъ дойде това време, и животътъ на земята ще се подобри. И тъй, дето сѫ двама или, трима отъ ученицитѣ, събрани въ името на Христа, тѣ ще могатъ да намѣрятъ предцитѣ на сегашното жито, въ себе си. 8. Беседа отъ Учителя, държана на 30 октомври, 1927 г. София. — Изгрѣвъ.
  12. 1927_10_23 По-доленъ отъ ангелитѣ

    От книгата, "Мнозина казваха", Сила и Живот, Десета серия, т.1 (1927–1928) Първо издание 1933 г., София Книгата за теглене - PDF Съдържание По-доленъ отъ ангелитѣ „Направилъ си го малко нѣщо по-доленъ отъ ангелитѣ.“ Послание къмъ Евреемъ 2:7. Често съвременнитѣ хора говорятъ за Божествения животъ. Който разбира Божествения животъ, той вижда, че между всички явления, които ставатъ въ този животъ, сѫществува вѫтрешна връзка. Обаче, за онзи, който не разбира този животъ, всички факти, всички явления, които ставатъ тамъ, изглеждатъ загадки, които непременно трѣбва да му се тълкуватъ, да се доказватъ. Защо? Защото той разглежда тия явления по начинъ, какъвто познава въ физическия свѣтъ. Запримѣръ, всички явления въ физическия свѣтъ се доказватъ на хората, за да се види тѣхниятъ смисълъ. Това се дължи на обстоятелството, че физическиятъ свѣтъ е проявенъ, вследствие на което, неговитѣ явления могатъ да се подложатъ на опитъ и да се провѣрятъ. Едва сега, съвременната наука започва да съобщава на хората, че въ природата има закони, на които тѣ непременно трѣбва да се подчиняватъ. Тия закони не сѫ само физически, но сѫщевременно, тѣ иматъ и духовенъ смисълъ. Въ миналото, науката е разглеждала тия закони като механически прояви, а днесъ, вече тя вижда, че тѣ сѫ съзнателни, разумни прояви. Така сѫ гледали нѣкога и на душата. Когато слушате материалиста да говори за душата, той отрича нейното сѫществуване. Но има вече просветени хора, които гледатъ на душата като на нѣщо реално, което сѫществува, проявява се тъй, както и физическиятъ човѣкъ. Материалиститѣ казватъ, че когато човѣкъ умре, неговиятъ животъ се разлива въ общия животъ, вследствие на което, съзнанието му престава да сѫществува, а заедно съ него и човѣкъ умира, изчезва. Идеалиститѣ пъкъ подържатъ, че и следъ смъртьта си, човѣкъ продължава да живѣе. Кое живѣе? Душата живѣе. Казвамъ: смъртьта не е мѣрка, съ която нѣщата, както и явленията въ живота, могатъ да се обясняватъ. Смъртьта е една аномалия въ живота. Въ такъвъ смисълъ, аномалията не може да служи за мѣрка на нѣщата. Че нѣкой умрѣлъ, това още не показва, че той не сѫществува. Преди всичко, смъртьта не е неизбеженъ законъ въ природата. Всичко не подлежи на смърть. Значи, отъ дефектитѣ на човѣшкия животъ, не може да се доказва, какво нѣщо е човѣкътъ. Ако отъ дефектитѣ на известенъ човѣкъ, описвате този човѣкъ, вашето описание не търпи критика. Човѣкъ може да се познае отъ своитѣ положителни качества. Ломброзо изучавалъ човѣка отъ негативната му страна. Когото срещалъ, той го разглеждалъ съ цель да види, какви отрицателни чърти се криятъ въ него. Той се занимавалъ съ престѫпнитѣ типове, но това още не е истинска наука. Престѫпнитѣ типове сѫ болезнени прояви въ съвременното човѣчество. Всѣка наука, която се занимава съ тѣзи прояви, носи нѣщо болезнено въ себе си. Когато Ломброзо срещналъ Толстоя, той не се заинтересувалъ отъ него като великъ мислитель и писатель, но го наблюдавалъ, дали има нѣкаква лоша, отрицателна чърта въ характера си. Тази среща Толстой описалъ въ своя дневникъ. Той пише, че се стѣснявалъ въ присѫтствието на Ломброзо, защото схващалъ, съ каква цель последниятъ го наблюдавалъ. Не само Ломброзо е разглеждалъ живота и хората отъ отрицателната имъ страна. Днесъ, почти всички съвременни християни гледатъ на хората все отъ отрицателната имъ страна. Като се запознаятъ съ единъ човѣкъ, първо виждатъ доброто въ него, ангела, но като го разбератъ по-отблизо, хвърлятъ отъ него маската на ангела и казватъ: Той не билъ ангелъ, както ние мислѣхме, но цѣлъ дяволъ. Сега ще го изучимъ добре, да видимъ неговитѣ отрицателни чърти. И наистина, като проследите съвременната култура, ще видите, че всички хора, всички общества, всички вѣстници, както и науката, всички се занимаватъ само съ отрицателната, а не съ положителната страна на живота. Когато се говори за наука, въ правия смисълъ на думата, азъ разбирамъ онази, която изучава положителното въ живота и въ природата. Каква наука е тази, която изучава отрицателнитѣ страни на живота? Това е мъртва наука, която нѣма бѫдеще, която не подлежи на развитие. Днесъ, отрицателното сѫществува и заема голѣмъ дѣлъ въ живота, понеже хората сѫ го оживили. Всѣко нѣщо, съ което човѣкъ се занимава, той го подхранва и му дава животъ. И наистина, каквото човѣкъ мисли, това става. Като се роди нѣкое дете, близкитѣ около него казватъ: Невинно е днесъ това детенце, но и то ще направи нѣкои грѣхове. Така мислятъ, и така става. — Днесъ родителитѣ му го гледатъ, грижатъ се за него, но и то единъ день ще се намѣри въ нужда. — И така става. — Възможно е това дете да се провали въ живота. — И така става. — Възможно е да се разболѣе и да умре. — И така става. Каквото хората мислятъ, това става. Това не е никаква философия. Днесъ всички философи спорятъ помежду си, единъ другъ се опровергаватъ. Всѣки счита своята философия мѣродавна, никой не се ползува отъ философията на другитѣ. Ние виждаме въ живота, какъ една философия умира, друга се ражда на нейно мѣсто; после и тя умира и т. н. Питамъ: какво казватъ философитѣ за живота, какъ трѣбва да се живѣе? — Е, трѣбва да се яде, да се подържа живота. — Какво трѣбва да се яде? — Хлѣбъ главно. — Какъвъ хлѣбъ: мухлясълъ, или прѣсенъ хлѣбъ, направенъ отъ ново, тазгодишно жито? Да ядешъ прѣсенъ хлѣбъ, разбирамъ, но да ядешъ мухлясалъ хлѣбъ, който, следъ половинъ часъ, ще повърнешъ назадъ, не разбирамъ. Или, какъвъ смисълъ има да изучавашъ болезненитѣ прояви на живота? Казвате: Човѣкъ трѣбва да мисли! — Какво трѣбва да мисли? Може ли да се нарече мисъль грижата на човѣка, какъ да се прехрани, какъ да се облѣче, какъ да нареди кѫщата си? Това не е мисъль, това е тревога, безпокойствие. Истинската мисъль подразбира великъ, положителенъ идеалъ. Само идеалътъ на човѣка дава мисъль; само той ражда възвишени и благородни чувства и импулсъ за работа. Съвременнитѣ християни, запримѣръ, сѫ поставили за основа на своя идеалъ благодатьта Божия и очакватъ да дойде спасението чрезъ благодать. Тази благодать е патологическо проявление. Защо? Защото тѣ очакватъ тази благодать следъ като се разболѣятъ, или следъ като сгрѣшатъ. Докато сѫ здрави, докато не сѫ сгрѣшили, тѣ не мислятъ нито за благодатьта, нито за спасението си. Не, такъвъ идеалъ не е траенъ. То е все едно да търсишъ богатия човѣкъ, само защото си въ нужда. За