Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'неделни беседи'.



More search options

  • Търсене по таг

    Отделяйте таговете с запетая.
  • Търсене по автор

Тип съдържание


Categories

  • Петър Дънов

Форуми

  • Петър Дънов - беседи - стар правопис
    • Беседи - стар правопис
    • Томчета с беседи
    • Други книги със стар правопис
    • Молитви
    • Други материялии информация за стария правопис
    • Форум за споделяне на работа.
    • Паневритмия
  • Други книги със стар правопис
    • Други книги със стар правопис

Категории

  • Беседи първи издания
    • Извънредни беседи
    • Неделни Беседи
    • Общ Окултен Клас
    • Младежки Окултен клас
    • Утринни Слова
    • Съборни беседи
    • Рилски беседи (Съборни)
    • Младежки събори (Съборни)
  • Стари издания със стар правопис
  • Беседи - нови издания със стар правопис
  • Нови издания със стар правопис
  • Вестници със стар правопис
  • Други книги със стар правопис

Открити 487 резултата

  1. 1930_04_06 И рече Исусъ

    "Делата Божии". Сила и Живот. Тринадесета серия, т.3 (1929–1930). Издание 1940г., София Книгата за теглене на PDF Съдържание И рече Исусъ „И рече Исусъ на стотника.“ Матея 8:13. Това, което днесъ ще кажа, не се намира въ цитирания стихъ. Стихътъ представя подкваса, съ която женитѣ подквасватъ млѣкото. Какво може да направи само подкваса, ако нѣма млѣко? Всички хора говорятъ за човѣка, изучаватъ го, но какво въ сѫщность е човѣкътъ, не знаятъ. Нѣкои казватъ, че човѣкъ е сѫщество, което мисли. Това е право. Човѣкъ се отличава отъ другитѣ сѫщества по способностьта си да мисли. Той се отличава отъ животнитѣ и по друго нѣщо: има способность да възприема Божественитѣ енергии, т.е. енергиитѣ на разумната природа и правилно да ги използува. Растенията приематъ необходимитѣ енергии за живота си отъ земята, т. е. отдолу; животнитѣ ги приематъ отъ повърхностьта на земята, а човѣкъ — отъ центъра на слънцето. Растенията сѫ обърнати съ главата надолу, животнитѣ се движатъ въ посока на земята, а човѣкъ е изправенъ на краката си, той се намира въ положение, перпендикулярно на земята. Като си представимъ земната ось въ видъ на отвесна линия, човѣкъ се намира и отъ растенията, и отъ животнитѣ на разстояние, равно на единъ ѫгълъ отъ 90 до 180. Какво е това разстояние, не знаете. За онзи, който разбира величината на единъ земенъ градусъ, 90-тѣ градуса представятъ грамадна величина. За здравия човѣкъ единъ градусъ топлина не е страшна, но вижте, какво е положението на болния, който е дошълъ вече до 40° температура; увеличи ли се температурата му още съ единъ градусъ, трѣбва да се простите съ него — даватъ му билетъ за онзи свѣтъ. Дойде ли до 42° топлина, човѣкъ умира. — Защо? — Частицитѣ на тази топлина сѫ толкова едри, че като минаватъ презъ частицитѣ на материята, отъ която е направенъ човѣшкиятъ организъмъ, тѣ ги разрушаватъ. Сѫщитѣ резултати сѫ забелязани и при действието на електрическия токъ. Запримѣръ, ако човѣкъ се подложи на действието на електрически токъ отъ две хиляди волта, той ще умре. Обаче, ако се подложи на действието на токъ отъ 20 хиляди волта и нагоре, той ще се обнови и пречисти, безъ да изгори. Физицитѣ обясняватъ това явление съ голѣмината на молекулитѣ на електрическия токъ. Тѣ казватъ: Молекулитѣ на тока отъ две хиляди волта сѫ толкова голѣми, че като минаватъ презъ тъканитѣ на човѣшкото тѣло, тѣ ги разрушаватъ и убиватъ човѣка. Молекулитѣ на тока отъ 20-50 хиляди волта сѫ крайно малки, вследствие на което минаватъ свободно презъ тъканитѣ на човѣшкия организъмъ, масажиратъ ги и вмѣсто да причинятъ вреда на човѣка, тѣ го обновяватъ и пречистватъ. Значи, има нѣколко вида топлинна, свѣтлинна и електрическа енергия, която се отразява различно върху организмитѣ. Колкото по-дребни сѫ частицитѣ на тѣзи енергии, толкова по-благотворно се отразяватъ върху човѣшкия организъмъ. Тѣ обновяватъ, пречистватъ и съграждатъ материята. Физическата топлина изгаря, но топлината и свѣтлината, която се образува отъ човѣшкитѣ чувства и мисли, се отразяватъ или благоприятно върху организма, или разрушително. Това зависи отъ тѣхнитѣ трептения. Колкото по-високи и многобройни сѫ тѣхнитѣ трептения, толкова по-благотворно е действието имъ върху човѣшкия организъмъ. Много хора заболяватъ отъ неврастения, благодарение на топлината, която известенъ родъ чувства произвеждатъ въ задната часть на мозъка. Тази топлина се отразява вредно и върху стомашната система, както и върху дробоветѣ. Лѣкуването на тѣзи хора става чрезъ превръщане на топлинната енергия въ магнетизъмъ, който повдига жизнената сила на организма. Има лѣкари-магнетизатори, които освобождаватъ човѣка отъ вредната за организма топлина. Водата, взета въ хомеопатическа доза, играе важна роля въ това лѣкуване. Влѣзе ли по този начинъ въ мозъка, тя намалява горението, и болниятъ оздравява. Обаче, лѣкарьтъ, който лѣкува, трѣбва да бѫде разположенъ. Това се постига съ добритѣ мисли и чувства, които той отправя къмъ болния. Всѣки човѣкъ не може да бѫде лѣкарь. И всѣки лѣкарь не може да лѣкува. За да има успѣхъ въ лѣкуването си, лѣкарьтъ трѣбва да притежава освенъ дипломъ отъ медицинския факултетъ, но и отъ живата природа. Последниятъ дипломъ той носи въ себе си, благодарение на правилното съчетание на силитѣ въ своя организъмъ и хармонията между тѣзи сили и силитѣ на разумната природа. За такива лѣкари казваме, че сѫ родени лѣкари. Следователно, истински лѣкарь е онзи, който се е родилъ лѣкарь. Истински ученъ е този, който се е родилъ да бѫде ученъ. Истински проповѣдникъ, истинска майка, истински баща сѫ тѣзи, които сѫ родени за своето предназначение. Всѣки човѣкъ е роденъ, за да свърши известна мисия; всѣки човѣкъ има свое предназначение. Ако се заеме за работа, която природата не му е опредѣлила, той може да причини пакости не само на себе си и на окрѫжаващитѣ, но и на цѣлото човѣчество. Това сѫ хората, които наричаме вредни за човѣчеството. Мнозина страдатъ отъ неразбиране на живота. Тѣ мислятъ, че е безразлично, какво положение заематъ въ свѣта и какви мисли и чувства ги вълнуватъ. Има чувства и мисли, които по естество сѫ фалшиви и не водятъ на добъръ край. Запримѣръ, нѣкой казва, че сърдцето му гори отъ любовь. Това е крива мисъль. Ако, наистина, сърдцето гори отъ любовь, единъ день ще прегори и ще истине. После ще се яви една студенина, която наричаме омраза. Омразата е инертно, пасивно състояние на материята. Който попадне подъ закона на омразата, смърть го очаква. За да не умре, човѣкъ трѣбва да превърне омразата, като инертно състояние на материята, въ любовь — активно състояние на материята, което произвежда топлина. Затова казваме, че любовьта ражда живота, въ който растатъ чувствата и мислитѣ като семена. Ние не говоримъ за обикновената свѣтлина и топлина, които излизатъ отъ слънцето. Ако се изложите на слънчевата свѣтлина и топлина не на време, тѣ могатъ да ви убиятъ. Единъ слънчевъ ударъ е въ състояние да умъртви човѣка. Ние говоримъ за свѣтлината на мѫдростьта и топлината на любовьта, които възрастватъ и възкресяватъ човѣка. Съвременнитѣ хора трѣбва да изучаватъ живота по особенъ начинъ, а не както досега сѫ го изучавали. Това означава вѫтрешно изучаване на живота, а не само външно, физическо изучаване. Ще каже нѣкой, че животътъ има смисълъ, докато хората се размножаватъ. Това е неразбиране на законитѣ. Размножаването не става произволно. Точно опредѣлено е, колко души трѣбва да се родятъ и колко да умратъ не само презъ течение на една година, въ цѣлия свѣтъ, но даже и въ една минута. Изчислено е, че годишно се раждатъ около 40 милиона хора и почти толкова умиратъ. Това е само по отношение на хората. Къмъ това число прибавете и числото на роденитѣ и умрѣли животни, за да имате ясна представа за земята. Въ това отношение повърхностьта на земята не е нищо друго, освенъ гробница. Ние живѣемъ върху коститѣ на нашитѣ предшественици. Такова нѣщо представя твърдата материя, върху която ние живѣемъ и градимъ своето бѫдеще. За да пречисти човѣкъ тази материя, въ помощь му идатъ неговитѣ мисли и чувства. Тѣ представятъ филтъръ, чрезъ който окървавената и отрупана съ кости земя трѣбва да се пречисти. Помнете: бѫдещето на човѣка се опредѣля отъ храната, която употрѣбява. Колкото по-чиста и по-здравословна храна употрѣбява, толкова по-велико и свѣтло бѫдеще си приготвя той. Ето защо, за да се очисти храната отъ отровитѣ, които идатъ отъ земята, отъ една страна, и отъ самитѣ животни — отъ друга страна, тя трѣбва да се пречисти. Никакъвъ физически или химически начинъ не е въ състояние да пречисти храната отъ психическитѣ отрови, освенъ мислитѣ и чувствата на човѣка. Най-много психически отрови се съдържатъ въ месната храна. Страхътъ и отвращението, което животнитѣ изпитватъ, когато ги колятъ, внасятъ въ организма имъ тия отрови. Като употрѣбяватъ месото, хората възприематъ тия отрови и се разстройватъ. Тази е причината за заболяването на хората отъ неврастения. Голѣмо е желанието на животнитѣ за животъ. Засега най-чиста и хигиенична храна е растителната. Ще дойде день, когато и растенията, въ стремежа да запазятъ живота си, ще започнатъ да отдѣлятъ отъ себе си отрови, съ които ще пакостятъ на хората И днесъ има растения, които отдѣлятъ вещества вредни за човѣшкия организъмъ. Запримѣръ, хининовото дърво, враненото око и т. н. Хората употрѣбяватъ тия отрови въ ограничено количества, като лѣкарства И рече стотникътъ на Христа: „Кажи само речь!“ Стотникътъ постѫпва като англичанинъ. Той цени времето и затова казва на Христа: „Учителю, кажи само речь, и момчето ми ще оздравѣе“. Той намира, че не е нуждно Христосъ да дохожда въ дома му, да губи времето си, нито да му говори много, но само съ нѣколко думи да обясни положението, въ което се намира момчето. Сѫщевременно, той разбираше законитѣ на живота и каза на Христа: И азъ имамъ подчинени, които изпълняватъ заповѣдитѣ ми. На едного казвамъ: „Иди тамъ!— и той отива. На другъ казвамъ: Направи това! — и той го прави. Както тѣ ме слушатъ и разбиратъ, така и Ти можешъ да заповѣдашъ на болестьта да си отиде. Кажи само речь, и момчето ми ще оздравѣе“. Сегашнитѣ хора гледатъ на болеститѣ като на нѣщо, което нѣма никакво отношение къмъ тѣхъ. Наистина, болеститѣ се предизвикватъ отъ инертната материя въ човѣка, но задъ тази материя се крие едно разумно сѫщество, добро или лошо. Нѣкои болести разрушаватъ човѣшкия организъмъ, а нѣкои го пречистватъ. Ще кажете, че не виждате разумното сѫщество, което се крие задъ инертната материя. Това е другъ въпросъ. Вие виждате, че нѣкой човѣкъ е прободенъ съ ножъ и пада на земята. Ножътъ е инертната материя, но задъ нея се крие рѫката на разумното сѫщество, което направлява ножа. Значи, и задъ микробитѣ, които причиняватъ различни болести, се криятъ разумни сѫщества, които действуватъ върху човѣка така, че създаватъ условия, при които бактериитѣ се развиватъ. За да познаете, коя храна е чиста и здравословна, следете, какъ се отразява върху мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ ви. Ако храната внася известно понижаване въ умствения животъ на човѣка, тя не е хигиенична. Запримѣръ, хората обичатъ свинското месо, ядатъ го съ особено разположение, но то внася такива мисли, чувства и настроения, отъ които човѣкъ мѫчно може да се освободи. Храната указва влияние главно върху слабитѣ хора, съ неорганизирани сили. На разумнитѣ храната не може да указва силно въздействие, тѣ сами знаятъ, каква храна да употрѣбяватъ. Докато дойде до това състояние, човѣкъ минава презъ различни опитности. Единъ свещеникъ, добъръ и благочестивъ човѣкъ, разправяше една своя опитность — за влиянието на свинското месо върху организма му. Много пѫти вече се заричалъ да не употрѣбява свинско месо, но, въпрѣки това, когато наближавало Коледа, той се настройвалъ за ядене, апетитътъ му се събуждалъ и, заедно съ всички, хапвалъ малко отъ печеното прасе. Веднага следъ това стомахътъ му се разстройвалъ и трѣбвало да мине цѣла седмица, докато здравословното му състояние се възстанови. Като мине известно време, той забравялъ болкитѣ и пакъ се решавалъ да си хапне поне малко свинско. Обаче, разстройството пакъ дохождало. При всѣко разстройство той се самоосѫждалъ, билъ недоволенъ отъ себе си, отъ своята слаба воля. Той се чудѣлъ, какъ е възможно, човѣкъ, който служи на Бога, да не може да устои предъ едно изкушение. Нѣкои хора казватъ, че всичко е създадено отъ Бога. Следователно, щомъ животнитѣ сѫ създадени отъ Бога, тѣ носятъ благословение за човѣка. Днешнитѣ животни не сѫ първичнитѣ, които нѣкога Богъ създалъ. Днешнитѣ вълци, мечки, овце, кози, крави стоятъ далечъ отъ първичнитѣ. Тѣ, заедно съ първия човѣкъ, сѫ попаднали въ областьта на смъртьта, вследствие на което не носятъ благословение за хората. И тъй, който иска да придобие безсмъртния животъ, той трѣбва да се свърже съ възвишенитѣ сѫщества, да живѣе, да мисли и чувствува като тѣхъ. Сегашнитѣ хора говорятъ за безсмъртие, а не могатъ да се откажатъ отъ месната храна, която внася отрова въ организма. Не е въпросъ да станатъ хората вегетарианци, но тѣ трѣбва да мислятъ, да чувствуватъ и да действуватъ правилно. Правата и чиста мисъль внася елементитѣ на безсмъртието. Ще кажете, че при сегашнитѣ условия на живота не е лесно човѣкъ да употрѣбява чиста храна, да изправя мисъльта си. Чудно нѣщо, мѫчно било за човѣка да издържа на условията! Какво ще кажете, тогава за гълѫба, който отъ хиляди години е все вегетарианецъ? И за него условията на живота сѫ били тежки, но, въпрѣки това, той и до днесъ не е измѣнилъ на убеждението си. Кое заставило гълѫба да се храни само съ зрънца? Ако той е могълъ да издържи на тежкитѣ условия, безъ да измѣни начина на храненето си, колко повече човѣкъ може да издържа на неблагоприятнитѣ условия. Следъ всичко това хората казватъ, че човѣкъ за човѣка е вълкъ. Какво благо е допринесълъ вълкътъ за себе си, или за човѣка? Каквото е допринесълъ вълкътъ за себе си, това ще допринесе всѣки човѣкъ за ближнитѣ и за себе си, ако характерътъ му е вълчи. Като изучавате човѣка, виждате неговото трояко естество: Божествено, човѣшко и животинско. Животътъ му зависи отъ това, на кое отъ тритѣ естества ще даде ходъ ако даде ходъ на Божественото начало въ себе си, той ще се радва на добъръ и смисленъ животъ; ако даде ходъ на човѣшкото въ себе си, животътъ му ще бѫде сносенъ; ако даде ходъ на животинското, той ще бѫде нещастенъ. Следъ всичко това чувате нѣкой да казва, че волята Божия била такава. Общественикътъ пъкъ казва: Нѣма какво да се прави, Богъ е създалъ обществото, ще търпимъ. Вие не сте доволни отъ обществото, но ще знаете, че Богъ не го е създалъ. — Ама ние носимъ последствията на лошитѣ условия. — За кои условия говорите? Ако е за външнитѣ условия, вие не можете да ги измѣните. Външнитѣ условия зависятъ отъ вѫтрешнитѣ възможности на човѣка. Да мислите, че волята Божия има отношение къмъ всички добри и лоши условия въ живота, това значи, да вържатъ коня съ вѫже и да го оставятъ въ това положение. Той ще мисли, че волята Божия е такава, и нѣма да се мръдне отъ мѣстото си. Обаче, ако вържете съ вѫже едно куче, последното ще направи всичко възможно, да прегризе вѫжето и да се освободи. Питамъ: Трѣбва ли и хората, по сѫщия начинъ, да се връзватъ съ мѫчнотиитѣ си, като съ вѫжета, и ако не могатъ да се развържатъ, да казватъ, че обществото е лошо, че хората сѫ жестоки? Наистина, има жестоки хора, има криви теории въ свѣта, има и лоши общества, но всичко това се дължи на кривитѣ разбирания на отдѣлнитѣ хора. Мнозина съжаляватъ, че сѫ вързани, понеже не могатъ да си поживѣятъ свободно. Добре е човѣкъ да си поживѣе, но какъ трѣбва да живѣе онзи, който иска да разбере живота си и да го осмисли? Ето, когато стотникътъ поиска отъ Христа нѣщо разумно, Христосъ му отговори: „Да бѫде споредъ вѣрата ти!“ Стотникътъ повѣрва, и момчето му оздравѣ. Неговата вѣра не бѣше слѣпа, тя почиваше на знания. Вѣрата се обуславя отъ науката, отъ знанието. Истински ученитѣ хора сѫ вѣрващи. Астрономътъ, който опитно добива знания, има вѣра; писательтъ пише съ перото си, знае неговата сила, и той има вѣра; военниятъ, който познава силата на орѫжието си, сѫщо има вѣра; банкерътъ знае цената на паритѣ, и живѣе съ вѣра; орачътъ дълбае земята съ ралото си, но и той вѣрва на нѣщо велико извънъ обикновенитѣ условия на живота. Казвате, че човѣкъ не трѣбва да вѣрва, да се заблуждава. Не е така. Човѣкъ не трѣбва да бѫде суевѣренъ, но трѣбва да бѫде вѣрващъ. Ние говоримъ за онази вѣра, която е резултатъ на знанието. Запримѣръ, човѣкъ вѣрва, че пролѣтьта пакъ ще дойде, защото знае, че и миналата година имало пролѣть. Той вѣрва, че пролѣтьта ще дойде и следната година. Като знае, че сѫществува пролѣть въ природата, човѣкъ вѣрва, че сѫществува пролѣть и въ неговитѣ мисли, чувства и действия. Следователно, всѣки трѣбва да очаква времето на пролѣтьта въ неговия животъ. Това време не съвпада съ физическата пролѣть. Обаче, не се заблуждавайте отъ настроенията си, да мислите, че добритѣ настроения сѫ пролѣтьта, за която говоримъ. Настроенията сѫ временни състояния, които ту повдигатъ, ту понижаватъ вашата психическа температура. Тѣ нѣматъ нищо общо съ пролѣтнитѣ състояния на духа и на душата. Що се отнася до неразположенията и до лошитѣ ви настроения, тѣ се дължатъ на вѫтрешни условия, при които се намирате, а не на външни. За добрия ученикъ всичко е добро; и учителитѣ, и програмата, и училището, и приятелитѣ му. За лошия и неспособенъ ученикъ всичко е лошо. Най-после той казва, че и баща му не е добъръ, не му изпраща на време пари. Трима бедни младежи, добри приятели, заминали за Русия, тамъ да учатъ. Обаче, тѣ имали само единъ новъ костюмъ, съ който и тримата се ползували. Когато единиятъ отивалъ въ университета да слуша лекции или да държи изпитъ, двамата оставали вкѫщи да учатъ. После вториятъ обличалъ костюма и отивалъ на изпитъ. Така се редували тримата и могли да свършатъ университета съ единъ костюмъ. Вечерь, когато нѣмало освѣтление, тѣ излизали на улицата и тамъ учили, на свѣтлината на фенерите. Така минали презъ голѣми мѫчнотии, но издържали, понеже желанието имъ за учене било силно. Като свършили университета, върнали се въ България, дето заели високи постове. Следователно, когато желанието на човѣка за учене е силно, той учи при всѣкакви условия и гледа на всичко отъ добрата страна. Въ сѫщото време тамъ се учили и други двама българи студенти. Тѣ живѣли въ съседни кѫщи, срѣщали се често и разговаряли за мѫчнотиитѣ си. Къмъ края на учебната година единиятъ училъ за изпитъ, но се оплаквалъ на приятеля си, че не може да чете, защото надъ неговата стая живѣела хазяйката му, която имала дъщеря въ музикалната академия. Дъщерята свирѣла по цѣли дни и безпокоела студента, прѣчила му да учи. — Не зная, какво да правя, времето върви, азъ не мога да уча и се безпокоя да не пропадна на изпитъ. При това, дадохъ вече предплата за месеца, не мога да напусна квартирата, нѣмамъ пари. — Лесна работа, ще наредимъ и твоята. — Какъ?— Ще извикаме единъ гайдарджия да ни свири. Ще видишъ, че хазяйката ще бѫде готова и наема да върне, а отгоре да ти даде нѣщо отъ себе си. Извикали единъ гайдарджия, който започналъ да свири. Тѣ пѣли, играли и по този начинъ заставили хазяйката да влѣзе въ стаята на своя квартирантъ и да пита, каква е тази веселба. — Въ България има голѣма радость, та и ние решихме да се повеселимъ. — Ще ви моля да спрете веселието си. — Не може така лесно да прекѫснемъ, поне два — три деня ще се веселимъ. — Тогава, освободете квартирата ми. Връщамъ наема ви, давамъ ви отгоре една сума за пренасяне, но часъ по-скоро ни освободете отъ вашитѣ радости и веселби. Ще кажете, че тѣ си послужили съ хитрость. Не, тѣ излѣзли съобразителни. Понеже дъщерята на хазяйката нѣмала намѣрение да престане да свири, студентътъ не могълъ да учи и рискувалъ да изгуби семестра. Щомъ пианото не млъква, гайдата насила ще го застави да спре. Какво представятъ гайдата и пианото? Тѣ сѫ изразъ на неблагороднитѣ и невъзпитани мисли и чувства на човѣка, които препятствуватъ за развитието му. Между мислитѣ и чувствата сѫществува известно съответствие: добритѣ мисли раждатъ добри чувства, а лошитѣ мисли — лоши чувства. Добритѣ мисли и чувства пъкъ раждатъ добри постѫпки. Задача на съвременния човѣкъ е да възпита мислитѣ и чувствата си, но не така, както едно време учителитѣ сѫ възпитавали ученицитѣ. Днесъ нито фалагата е на мѣсто, нито седенето на колѣне, нито удрянето съ прѫчка по рѫцетѣ. Това сѫ отживѣли методи на възпитание, които не могатъ вече да се приложатъ. За да се възпита младото поколѣние, преди всичко, трѣбва да се възпитатъ родителитѣ. Майки, бащи, учители, свещеници, управници — всички трѣбва да се превъзпитатъ. Цѣлото човѣчество трѣбва да се превъзпита, да преобрази своята мисъль. Мисъльта пъкъ ще преобрази чувствата, а тѣ заедно ще преобразятъ постѫпкитѣ. Ще кажете, че мѫчно се постига превъзпитаване на човѣчеството. Мѫчно е, наистина, но не е невъзможно. Може ли да се превъзпита, човѣкъ е намѣрилъ философския камъкъ, чрезъ който алхимицитѣ търсиха начинъ да превръщатъ неблагороднитѣ метали въ благородни. — Възможно ли е това? — Възможно е. Човѣкъ може да превърне неблагоприятнитѣ условия на своя животъ въ благоприятни. Когато волята на човѣка е свързана съ неговитѣ разумни мисли и чувства, въ нея се крие грамадна сила. На тази сила, именно, се подчиняватъ всички външни условия, при което лошитѣ се превръщатъ въ добри. Единъ англичанинъ отъ Индия правилъ опити за концентриране на мисъльта си и постигналъ чудни резултати. Съ своята чиста, свѣтла и мощна мисъль той билъ неуязвимъ: седѣлъ на голѣмъ камъкъ въ гората, дето прекарвалъ по цѣли часове. Въ това време край него минавали лъвове, тигри, вълци, безъ да му причиняватъ пакости. Той билъ спокоенъ, тихъ, съ пълна вѣра въ мисъльта и самообладанието си. Ако за единъ моментъ само би се разколебалъ въ мисъльта си, всичко съ него щѣше да се свърши. Той прилагалъ едновременно своитѣ свѣтли и чисти мисли и чувства и не се страхувалъ даже отъ най-свирепитѣ звѣрове. Следователно, ако искате да измѣните своитѣ лоши условия въ добри, приложете свѣтлата си и чиста мисъль. Да изработи свѣтли и възвишени мисли, това е задача на всѣки човѣкъ. — Ама Богъ ще ни помогне. — Богъ ще ви помогне, но, преди всичко, вие сами трѣбва да свършите работата, която разумниятъ свѣтъ ви възложилъ. Много отъ съвременнитѣ религиозни хора проповѣдватъ Христовото учение, но очакватъ Христосъ да имъ свърши работата. Ако Христосъ дойде днесъ на земята, какво ще намѣри? Той ще намѣри навсѣкѫде затвори, бесилки, болници и т. н. И това се срѣща между християнски народи. Ще кажете, че много отъ съвременнитѣ държави сѫ отмѣнили смъртната присѫда. И това не е достатъчно. Престѫпницитѣ трѣбва да излѣзатъ отъ затворитѣ, да се изпратятъ въ нѣкой ненаселенъ островъ, да имъ се дадатъ орѫдия, семена и да ги заставятъ да оратъ и сѣятъ. Въ малко време трудътъ имъ ще даде добри резултати. Тѣзи хора сѫ способни, пълни съ енергия и готовность за работа. Тѣ предпочитатъ, макаръ и да работятъ, но да сѫ подъ открито небе, на слънце, на чистъ въздухъ, отколкото да гниятъ въ тъмни и студени зандани. Сега да оставимъ този въпросъ настрана. Той се отнася до политическитѣ лица. Той има отношение къмъ външната страна на живота, която не ни интересува. Ние не се занимаваме съ счупени коли, съ разрушени кѫщи, съ болници, нито съ сиромашията. Ние искаме да покажемъ на хората, кѫде се крие причината на отрицателнитѣ явления въ живота. Злото се крие въ главата на всѣко нѣщо. Ето защо, когато иска да се освободи отъ злото, преди всичко, човѣкъ трѣбва да лѣкува главата си. Реши ли веднъжъ да прави добро, той се излѣкувалъ отъ злото въ себе си. Той е готовъ да прави добро, но трѣбва да знае, че само съ едно добро, т. е. съ едно нахранване нищо не се постига. Днесъ ще нахранишъ човѣка, на другия день пакъ ще бѫде гладенъ. За предпочитане е да покажете на човѣка, какъ трѣбва да живѣе правилно, отколкото да го нахраните единъ — два пѫти. Щомъ е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да мисли право. Така той ще видоизмѣни условията си, ще промѣни срѣдата си, както рибитѣ сѫ напуснали срѣдата си и станали птици, а птицитѣ — бозайници. Време е вече човѣкъ да промѣни срѣдата си да се издигне на по-високо стѫпало, дето въздухътъ е чистъ и рѣдъкъ. Ще дойде день, когато човѣкъ ще стане господарь на земята и ще каже: Дошло е вече Царството Божие. Тогава хората ще бѫдатъ истински братя помежду си, ще живѣятъ въ пълно разбирателство и любовь. Всичко старо, всичко отрицателно ще изчезне и ще се замѣсти съ новото и положителното. „Кажи само речь!“ И отговори Исусъ на стотника: „Да бѫде споредъ вѣрата ти!“ Въпрѣки всичко, хората и до днесъ още се запитватъ, да вѣрватъ ли въ Христа, или да не вѣрватъ. Не е въпросъ въ вѣрата, но въ приложението на Христовото учение. За васъ е важно да знаете, дали това, което ви говоря, има приложение. Много нѣща мога да говоря, но всички нѣма да ви ползуватъ. Какво ще придобиете, запримѣръ, ако знаете, преди колко хиляди години паякътъ научилъ изкуството да преде своята паяжина? Като учите за паяцитѣ, за вълцитѣ и дойдете до храненето имъ, ще кажете, че не е право паяцитѣ да смучатъ кръвьта на мухитѣ, а вълцитѣ — да нападатъ овцетѣ. Право е да се възмущавате, но преди да се възмущава отъ външнитѣ паяци и вълци, човѣкъ трѣбва да възпита тия, които живѣятъ въ него. Чрезъ мисъльта си той трѣбва да облагороди низшето въ себе си, да се повдигне на по-високо стѫпало. Съвременнитѣ хора спорятъ върху въпроса, кое да поставятъ на първо мѣсто: науката, или религията. Днесъ нито науката, нито религията може да заеме първо мѣсто. Каква наука е тази, която прилага своитѣ открития за избиване на човѣчеството? Каква религия е тази, която раздѣля хората? Истинска наука е тази, която прилага откритията си за благото на всички хора. Истинска религия е тази, която има за основа любовьта. При това положение религията и науката ще работятъ заедно, една до друга, безъ да се борятъ за надмощие. Тогава човѣкъ за човѣка ще бѫде братъ, а не вълкъ. Щомъ дойде братството въ свѣта, убийството ще изчезне. Който убива, той е далъ ходъ на животинското въ себе си. Ще кажете, че престѫпникътъ се родилъ такъвъ, не може да избѣгне сѫдбата си. Не е така. И най-голѣмиятъ престѫпникъ може да се възпита, но докато е още въ утробата на майка си. Ето защо, бременната жена трѣбва да се храни съ специфична храна: съ чисти и възвишени мисли, чувства и постѫпки. Само по този начинъ тя може да помогне на детето си, ако то носи въ себе си нѣкакви лоши наклонности. Тъй както днесъ се хранятъ, отглеждатъ и възпитаватъ децата, не може много да се очаква отъ тѣхъ. И днесъ още положението на жената не е завидно. Запримѣръ, Мойсей е казалъ: „Не убий!“, Христосъ изказалъ сѫщия законъ съ още по-високоморално съдържание, а именно: „Ако те ударятъ по едната страна, дай и другата“. Това подразбира пълно въздържане отъ прилагане на грубата сила. Реката е носитель на известни сили, но ако мисъльта на човѣка, когото сѫ ударили, е силна, отъ лицето му излиза такава свѣтлина, която заставя виновника да съзнае погрѣшката си и да не вдига рѫка противъ ближния си. Единъ българинъ, добъръ и благочестивъ човѣкъ, но сприхавъ по характеръ, разправялъ една интересна опитность, която ималъ съ жена си. И жена му била добра, разумна, съ силно желание да живѣе добре съ ближнитѣ си, да приложи Христовото учение. Единъ день той накаралъ жена си да свърши нѣкаква работа, но понеже не могла да го задоволи, той ѝ ударилъ една плесница, отъ която тя паднала на земята. Щомъ дошла въ съзнание, жена му станала и продължила работата си, безъ да каже дума за случилото се. Като я погледналъ, мѫжътъ ѝ почувствувалъ, че нѣкаква особена свѣтлина излѣзла отъ лицето ѝ, която се отразила като огънь върху него. Презъ цѣлия день той не могълъ да се успокои. Дето отивалъ, все му било притѣснено. Да сподѣли съ нѣкого състоянието си, не се решавалъ — гордостьта не му позволявала. Той си мислѣлъ: Какъ можахъ, такъвъ човѣкъ, почтенъ и уважаванъ, да се подамъ на едно настроение. Обаче, както и да се успокоявалъ, никѫде не могълъ да намѣри миръ. Най-после решилъ да отиде при жена си и да се извини за лошата си постѫпка. Когато се извинилъ за погрѣшката си и твърдо решилъ въ себе си да не вдига втори пѫть рѫка върху жена си, той се успокоилъ. Жена му го простила, но и той издържалъ на обещанието си: никога вече не вдигналъ рѫка върху нея. Ще кажете, че много мѫже биятъ женитѣ си, че и до днесъ още тѣ практикуватъ това изкуство. Значи, не е дошълъ още деньтъ, когато жената ще се застѫпи за себе си, не чрезъ насилие или грубость, но съ силата на своитѣ чисти мисли, чувства и постѫпки. Ако тя е духовно силна, нека мѫжътъ се опита да ѝ удари една плесница. Той може да удари и една, и две плесници, но скѫпо ще плати за това. Какво костува на жената, когато мѫжътъ ѝ удари една плесница, да обърне тя и другата си страна къмъ него и да каже да ѝ удари още една плесница? Мислите ли, че при това положение той би се осмѣлилъ втори пѫть да вдигне рѫка противъ нея? — Коя жена може да постѫпи така? — Само разумната и любеща. Още когато мѫжътъ вдигне дѣсната или лѣвата рѫка да бие, тя знае, какво означава дѣсната и какво лѣвата рѫка. Когато човѣкъ вдига дѣсната си рѫка да бие, той изисква отъ своя близъкъ да бѫде уменъ, интелигентенъ, да мисли добре. Когато вдига лѣвата си рѫка, той изисква отъ своя близъкъ да чувствува правилно, да храни сърдцето си съ чисти и благородни чувства. Боятъ е педагогически методъ, който е отживѣлъ вече времето си. „Кажи само речь, и момчето ми ще оздравѣе“. Стотникътъ се обърна къмъ Христа, съ молба да го избави отъ едно нещастие. Той искрено и отъ сърдце се помоли на Христа, и Христосъ отговори на молбата му. Защо всѣки не постѫпва така? Защо и вие не се помолите на Христа по сѫщия начинъ, да ви избави отъ нѣкакъвъ недостатъкъ, или да внесе свѣтлина въ ума ви? Не е важно само, човѣкъ да бѫде младъ, красивъ, богатъ. Той трѣбва да пожелае да разбере Христовата мисъль и да я приложи. На едно мѣсто Христосъ казва: „Каквото попросите въ мое име, ще ви се даде“. Който не разбира вѫтрешния смисълъ на този стихъ, мисли, че щомъ пожелае нѣщо въ името на Христа, трѣбва да го получи. Христосъ помага за реализирането на разумнитѣ желания, а не за глупавитѣ. Разумно ще хлопашъ и разумно ще искашъ. Какъ постѫпватъ съвременнитѣ техници? Когато искатъ да направятъ нѣщо, тѣ прилагатъ разумнитѣ закони на природата. Не спазватъ ли тия закони, работата имъ въ единъ денъ ще се разруши. Следователно, само онзи човѣкъ може да успѣва, който изучава законитѣ на Христовото учение, които сѫ закони и на разумната природа, и ги прилага. Ако изучавате мозъка, ще видите, че цѣлиятъ мозъкъ не взима участие въ проявата на мисъльта. Най-важно е сивото вещество, което е на повърхностьта на мозъка. Що се отнася до растенията, най-важно е семето имъ, а следъ това идатъ коренътъ, стъблото и цвѣтътъ. Значи, много закони сѫществуватъ въ природата, но на първо мѣсто стоятъ разумнитѣ, т. е. съзнателнитѣ. Следъ тѣхъ идатъ механическитѣ закони. И кожата на човѣка е важна, но на първо мѣсто стои сивото вещество на мозъка. Ако не държи въ изправность мозъка и кожата на тѣлото си, човѣкъ самъ се излага на голѣми страдания и нещастия. При това положение, и царь да е, и князъ, и министъръ, нищо не може да му помогне. Ще кажете, че молитвата спасява човѣка. Вѣрно е, че молитвата е сила, но човѣкъ трѣбва да знае, какъ да се моли. Между молитвата и мисъльта има известна връзка. Тѣ трѣбва да притежаватъ сила и дълбочина. Ако нѣматъ тѣзи качества, не могатъ да помогнатъ на човѣка. Нечистата мисъль нищо не допринася. Зло може да причини, но не и добро. Мисъльта трѣбва да бѫде абсолютно чиста. Тази мисъль прави човѣка талантливъ, тя изпѫжда страха вънъ отъ него. Чистотата е най-доброто орѫжие противъ страха. Чистиятъ човѣкъ е свободенъ. Казано е, че истината прави човѣка свободенъ. Свободниятъ човѣкъ, въ правия смисълъ на думата, е безкористенъ. И кокошката е безкористна, но не е свободна. — Защо? — Защото не е разумна. Тя раздава повече, отколкото трѣбва. Цѣла крина жито да ѝ дадатъ, тя ще го разпилѣе, съ желание да има за всички кокошки. Катеричката пъкъ ще постѫпи точно обратно: ще хапне, колкото е нуждно, а останалото ще складира нѣкѫде. Тя казва: Нека остане и за другъ пѫть. Въ случая, човѣкъ може да се учи и отъ кокошката, и отъ катеричката, безъ да ги подражава. Природата е създала много блага, отъ които човѣкъ свободно може да се ползува, безъ да се стреми да се осигурява. Задачата на човѣка, като ученикъ въ живота, не се заключава въ осигуряването му, но въ съзнателната физическа и духовна работа. За да има просвѣтени хора, преди всичко, майката трѣбва да бѫде просвѣтена. Понеже носи отговорность за възпитанието на детето си, тя трѣбва да започне да го възпитава, докато е още въ утробата ѝ. Като се роди детето, грижитѣ върху възпитанието му ставатъ още по-голѣми. Като го кѫпе всѣки день, тя трѣбва да има предъ видъ чистотата на кожата. Поритѣ на кожата трѣбва да бѫдатъ отворени, да става дишането пълно. Пълното дишане разбира едновременно дишане съ дробоветѣ и съ кожата. Когато дишането е правилно, и състоянието на мозъка е добро. Като погледнете лицето на човѣка, познавате, какво е състоянието на мозъчната, дихателната и стомашната системи. По лицето се чете и психическото състояние, въ което човѣкъ се намира. Затова е казано, че лицето е свидетелство на човѣка. Достатъчно е да спрете вниманието си върху лицето, челото и главата на човѣка, за да разберете, какъвъ е неговиятъ умственъ и мораленъ животъ. Като работи умствено, човѣкъ чъртае правилни и красиви линии на лицето си. Въ това отношение той вае самъ себе си. Гениалнитѣ хора иматъ специфични линии на лицето, на челото си, по което се отличаватъ отъ обикновенитѣ хора. Челата, лицата и главитѣ на много хора сѫ деформирани. Това показва, че тѣ сѫ живѣли неправилно. Изобщо, между главата, лицето и рѫцетѣ на човѣка има известно съответствие. Главата представя общия капиталъ, даденъ на разположение на човѣка; лицето представя капитала, съ който е работилъ въ миналото, както и този, съ който днесъ разполага, а рѫцетѣ, това е капиталътъ въ обръщение. Следователно, ако не знае да управлява своя капиталъ, т. е. ако не може да контролира мисъльта, чувствата и действията си, човѣкъ не е господарь на положението. Може ли себе си да управлява, човѣкъ ще управлява и другитѣ. Той работи неуморно, съ любовь и прилежание. Много отъ неуспѣхитѣ на съвременнитѣ хора се дължатъ на това, че тѣ очакватъ на другитѣ. Тѣ мислятъ, че както майкитѣ имъ сѫ работили и работятъ за тѣхъ, така и другитѣ хора трѣбва да иматъ предъ видъ тѣхното благо. Това е отживѣло времето си. Днесъ всѣки трѣбва да работи, както за себе си, така и за другитѣ. Христосъ казва: „Отецъ ми работи, и азъ ще работя.“ Христовото учение не е анатомия. Сегашната анатомия изучава мъртвия човѣкъ. Тя го простира на масата и започва да рѣже и да записва: мозъкътъ е такъвъ, дробоветѣ и стомахътъ такива и т. н. Христовото учение работи съ живата анатомия. Това значи, ако изучавашъ човѣка, ще го изучавашъ, докато е живъ, докато всички органи функциониратъ въ него. Изучавайте действията на живия човѣкъ, на живата природа. Видите ли, че нѣкой човѣкъ е неразположенъ, потърсете причинитѣ на неразположението и му помогнете. Причината се дължи на нѣкакво разстройство или въ мозъчната система, или въ дихателната, или въ стомашната. Дето и да се намира това разстройство, то се отразява и върху психиката на човѣка. Казано е въ Битието, че човѣкъ е създаденъ по образъ и подобие на Бога. Това не подразбира физическо подобие на човѣка съ Бога. По форма Богъ не е човѣкъ. — Какво въ сѫщность е Богъ? — Вие не познавате още себе си, т. е. човѣка, а питате за сѫщностьта на Бога. Подъ думата „образъ“ разбираме физическия човѣкъ, а подъ „подобие“ — духовния. Човѣкъ не познава още своето физическо естество, а се стреми къмъ познаване на своитѣ духовни прояви. Човѣкъ е неразположенъ физически и не може да намѣри причината на неразположението си, а мисли, че може да намѣри причината на своето психическо неразположение. Докато не знае причината за своето физическо, умствено или сърдечно неразположение, човѣкъ всѣкога ще бѫде играчка въ рѫцетѣ на условията. При това положение всѣки може да му причини радость, но всѣки може да му причини и скръбь. За да бѫде неуязвимъ къмъ условията, човѣкъ трѣбва да развива своитѣ вѫтрешни чувства и способности, чрезъ които да предвижда нѣщата. Кой разбойникъ може да излѣзе срещу онзи, който вижда отдалечъ? Преди да срещне разбойника, той го вижда и взима мѣрки. Той се отбива отъ пѫтя му и се спасява. И той носи орѫжие, но въ своя умъ. Умниятъ човѣкъ има силна мисъль. Отдалечъ още той изпраща вълнитѣ на своята мисъль срещу разбойницитѣ и ги отбива отъ пѫтя имъ. Той мислено имъ изпраща своя съветъ, коя посока да поематъ. Това значи, да бѫде човѣкъ ясновидецъ. Глупавиятъ човѣкъ, обаче, разчита на своето орѫжие. Като тури револвера въ джоба си, той мисли, че е сигуренъ не подозира даже, че разбойникътъ носи два револвера. Сегашнитѣ хора, особено християнитѣ, разчитатъ главно на Христа, Той да ги пази. Въпрѣки това, тѣ не могатъ да устояватъ на злото. Питамъ: Какво християнство е това, което не може да се справи съ злото? Кѫде е силата на християнина, който не може да бѫде господарь на условията? Всѣки човѣкъ се намира предъ своя противникъ — злото. — Кѫде е злото? — Въ самия човѣкъ, въ вѫтрешнитѣ условия. Като не разбралъ законитѣ на живота, човѣкъ се отклонилъ отъ своя пѫть и самъ отворилъ вратата си на злото. Много време трѣбва да работи той върху себе си, за да се върне въ пѫтя, отъ който се отклонилъ. Дали иска да работи, или не, това не е важно. Когато страданията, болеститѣ, нещастията го налегнатъ, той ще започне да търси пѫть за освобождаване. Единствениятъ пѫть, който води къмъ освобождаване, е пѫтьтъ къмъ доброто. Приеме ли пѫтя на доброто, човѣкъ естествено се отказва отъ злото. Човѣкъ самъ си създалъ болести, самъ трѣбва да се излѣкува. Като се освободи отъ всички отрицателни желания, лѣкуването става естествено. Причината на болеститѣ се крие въ чувствения и психически животъ на човѣка. Щомъ изправи погрѣшкитѣ на чувствения и на психическия си животъ, човѣкъ изправя и последствията на причинитѣ. Болеститѣ сѫ резултатъ на нѣщо. Като намѣрите причинитѣ и ги премахнете, резултатитѣ сами по себе си ще изчезнатъ. Запримѣръ, една отъ причинитѣ за артериосклерозата е алчностьта. Като раздаде човѣкъ всичко, което е събралъ, болестьта ще го напусне. И затлъстяването се лѣкува по сѫщия начинъ. Съвременнитѣ хора търсятъ начинъ да измѣнятъ условията си, т. е. да ги подобрятъ. Не е само да се измѣнятъ условията, но тѣ трѣбва да се използуватъ. Да използува човѣкъ условията, това значи, да внесе любовьта въ сърдцето си и мѫдростьта въ ума си. Любовьта и мѫдростьта сѫ мощни сили, които, ако внесе човѣкъ въ себе си, външнитѣ и вѫтрешнитѣ условия сами по себе си се измѣнятъ. Единъ декаръ земя, обработена съ любовь, дава двойно повече плодове, отколкото ако е изработена безъ любовь. Любовьта облагородява човѣка и подобрява условията. Ето защо, каквото прави човѣкъ, трѣбва да го прави съ любовь. Облича ли се, яде ли, учи ли, всичко трѣбва да бѫде направено съ любовь. И най-хубавото облѣкло да турите, ако е безъ любовь, нищо не струва. Облѣчете се съ дрехата на любовьта и така работете. Безъ любовь нѣма успѣхъ. Който отрича любовьта, той влиза въ съгласие съ злото. Дето е злото, тамъ има само разрушения и болести. Сега, както и да говоря по тѣзи въпроси, колкото да откривамъ причинитѣ и последствията на нѣщата, вие малко ще се ползувате. — Защо? — Сами трѣбва да опитате тѣзи нѣща. Животътъ е опитна наука. Като живѣе, човѣкъ самъ провѣрява нѣщата. — Ама сѫществува ли Богъ, или не? — И това сами ще провѣрите. Кой създаде свѣта? — И на този въпросъ сами ще си отговорите. На този въпросъ азъ отговарямъ по следния начинъ: Богъ създаде свѣта за хората, да живѣятъ разумно, да се обичатъ, да се разговарятъ любовно, да ядатъ сладко и съ благодарность и т. н. Следъ всичко това, трѣбва ли да питате, кѫде е Господъ? Ученитѣ казватъ, че Богъ е навсѣкѫде. Наистина, Богъ е навсѣкѫде: въ свѣтлината и топлината, въ въздуха и водата, въ всѣка добра мисъль, въ всѣко добро чувство и въ всѣка благородна постѫпка. Когато ви спасява нѣкой, това е Божията рѫка. Следователно, като се запитвате, защо е създаденъ свѣтътъ, ще знаете, че свѣтътъ е създаденъ за хората, да живѣятъ добре и разумно. Това не значи, че животътъ на хората може да се подобри въ единъ день. Не е лесно да убедите банкера, че трѣбва да бѫде щедъръ, да раздаде всичкото си богатство на беднитѣ. Опитайте се да убедите единъ богаташъ, който се намира на смъртно легло, да пожертвува богатството си за благото на своитѣ ближни. Колкото и да иска да живѣе, да възстанови здравето си, той ще прави пазарлъкъ, да даде само една часть отъ богатството си, а не цѣлото. Който се осмѣли да му предложи да раздаде всичкото си имане, той ще го нарече користолюбивъ, жестокъ човѣкъ и т. н. Пъкъ ние знаемъ, че за да възстанови здравето си, за да изкупи грѣховетѣ си, човѣкъ трѣбва да пожертвува всичко — и богатство, и животъ. Той трѣбва да посвети живота си въ служене на Бога, както и на своитѣ ближни. Искате ли да се излѣкувате отъ своитѣ физически и психически недѫзи, трѣбва да се отречете отъ себе си. Така е казалъ Христосъ на богатия, който искалъ да наследи вѣчния животъ. И рече Исусъ на стотника: „Да бѫде споредъ вѣрата ти!“ Христосъ говори за разумната вѣра, която има отношение къмъ знанието и мисъльта. Въ мисъльта ли е Богъ? — Богъ се проявява чрезъ чиститѣ умове и сърдца. Следователно, искате ли да имате ясна представа за Бога, търсете Го въ чиститѣ прояви на човѣка. Който е далъ мѣсто на Бога въ себе си, само той може да постигне своитѣ желания: ако е момъкъ и желае да се ожени, ще намѣри добра и благородна мома. Децата му ще бѫдатъ послушни и добри, ще му създаватъ радость въ дома. Дръжте връзката си съ Бога, за да изпълните добре своето предназначение. Когато се говори за мѫжа и за жената, мнозина се произнасятъ, че всичко зависи отъ жената: ако е добра, домътъ ще оцѣлѣе. Азъ пъкъ казвамъ: И мѫжътъ, и жената трѣбва да изпълняватъ разумно своето предназначение. И двамата трѣбва да бѫдатъ благородни и възвишени, да се стремятъ къмъ реализиране на своя идеалъ, който ги прави силни. Ако мѫжътъ е слабъ, той не е мѫжъ; и ако жената е слаба, не е жена. Истински мѫжъ и истинска жена сѫ тѣзи, които сѫ господари на своитѣ мисли и чувства. Дайте предимство на Божественото въ себе си, за да подобрите живота си. Въ единъ день, въ една вечерь човѣкъ може да преобрази живота си. — Възможно ли е?— Ако главата на човѣка може да побѣлѣе въ една нощь, защо въ една нощь да не може да преобрази живота си? Ако човѣкъ може да си внушава отрицателни мисли и да имъ се подава, защо да не си внушава положителни мисли, които повдигатъ духа? Единъ чиновникъ, младъ човѣкъ, отишълъ на работа. Нѣколко негови другари намислили да устроятъ една шега съ него. Сѫщевременно, тѣ искали да провѣрятъ, какъ действува законътъ на внушението. Тѣ се наговорили да го чакатъ при влизането му въ учреждението и да го запитатъ, защо е толкова бледенъ и слабъ. Когато другарьтъ имъ влѣзълъ въ коридора на първия етажъ, единъ отъ шегаджиитѣ го запиталъ: Какво ти е? Изглеждашъ нѣкакъ уморенъ, бледъ. — Нищо не ми е, добре съмъ — и продължилъ пѫтя си. На втория етажъ го срещналъ още единъ отъ шегаджиитѣ и му задалъ сѫщия въпросъ. На третия етажъ го запитали сѫщото. Той отговорилъ на колегитѣ си, че е добре, но тѣхната мисъль започнала да работи въ ума му и, докато влѣзе въ стаята си, той решилъ да иска отпускъ отъ началника си поне за една седмица, понеже не се чувствувалъ добре. Началникътъ му далъ отпускъ, но задължилъ другаритѣ му да го замѣстватъ. И тъй, ако човѣкъ може лесно да се подаде на закона на внушението или на самовнушението и въ нѣколко часа да се разболѣе, защо не може по силата на този законъ въ нѣколко часа да оздравѣе? Защо, като срещнете единъ свой приятель, не му кажете, че е добъръ, способенъ, силенъ, разуменъ? Защо майкитѣ не прилагатъ този законъ при възпитанието на своитѣ деца? Когато родителитѣ внушаватъ на децата си добри, положителни мисли, сѫщевременно трѣбва да ги напѫтватъ да реализиратъ доброто. — Какъ можемъ да говоримъ на човѣка, че е добъръ, когато въ сѫщность не е добъръ? — Вие ще говорите на доброто въ него, а не на лошото. Доброто се усилва отъ добри и положителни сили. Когато доброто израсте и укрепне, злото попада подъ негово влияние и се възпитава. Доброто е въ сила да преобрази и организира злото. Инертната, мъртва материя може да се преобрази. И рече му Исусъ: „Да бѫде споредъ волята ти!“ Бѫдете и вие умни като стотника, да повѣрвате на Христовитѣ думи. Дръжте въ ума си нѣкаква положителна мисъль, съ която да се лѣкувате. Единъ нашъ приятель направилъ опитъ да се лѣкува съ мисъльта си, но опитътъ му излѣзълъ несполучливъ. Той подържалъ въ ума си мисъльта, че е здравъ, но нѣмалъ резултатъ. Ако нѣкой отъ васъ страда отъ треска, нека направи следния опитъ: да отиде мислено въ нѣкоя аптека, да купи нѣколко сантиграма хининъ, споредъ възрастьта си, и да се върне у дома си. Следъ това да вземе една чаша вода, въ която да изсипе хинина и да изпие разтвора съ мисъльта, че треската ще изчезне. Ако опитътъ излѣзе несполучливъ, нека го направи още осемь пѫти. На деветия пѫть той непремѣнно ще има резултатъ. Само по този начинъ ще опитате силата на мисъльта. Като се убедите въ лѣкуването съ мисъль, ще помагате и на близкитѣ си. Помнете: Единъ законъ сѫществува въ свѣта, който регулира живота и отношенията между живитѣ сѫщества. Единъ езикъ сѫществува въ свѣта — езикътъ на разумната природа, езикътъ на Бога. Всички трѣбва да знаятъ този езикъ — отъ най-малки до най-голѣми. Който не знае този езикъ, нищо не може да постигне. Този езикъ лѣкува човѣка, повдига го и го възкресява. Безъ него нѣма напредъкъ. Свещенъ е езикътъ на природата. Всѣка дума отъ него крие въ себе си мощна, динамическа сила. Каквото кажете, става. Каквото пожелаете, веднага се реализира. Мойсей, който прекара 40 години въ пустинята, знаеше отчасти този езикъ. Когато изведе евреитѣ отъ Египетъ, той стигна до Червеното море. За да минатъ морето, Мойсей вдигна жезъла си и раздѣли водата на две. Евреитѣ минаха като по суша и, когато всички бѣха вънъ отъ морето, Мойсей пакъ вдигна жезъла си, да съедини водата. Докато Мойсей държеше въ ума си мисъльта, че всички чудеса, които ставаха чрезъ него, ставатъ по волята Божия, той успѣваше. Обаче, щомъ помисли, че самъ върши чудесата, той изгуби силата си. Въ чиито рѫце и да попадне магическата прѫчица, тя действува еднакво. Обаче, детето ще я употрѣби по единъ начинъ, а възрастниятъ и разуменъ човѣкъ по другъ начинъ. Съ други думи казано, кибритената клечка гори и въ рѫката на детето, както и въ рѫката на възрастния. Обаче, детето може да произведе пожаръ, а възрастниятъ ще накладе огънь, на който всички хора могатъ да си сготвятъ топло, вкусно ядене. Който не владѣе магическата прѫчица, той е изложенъ на болести, страдания и мѫчнотии. Който я владѣе, достатъчно е само да махне съ нея, за да се освободи отъ всички болести, отъ всички мѫчнотии и страдания. Питате: Какъ трѣбва да действуваме съ магическата прѫчица? По този въпросъ не може да се пита нищо. Взимате прѫчицата въ рѫка и започвате да я движите. Щомъ е дошла въ рѫката ви, това показва, че вие сте достойни за нея и знаете, какъ да я движите. — Ама да помислимъ малко. — Нѣма какво да мислите. Мислите ли, какъ трѣбва да възприемете свѣтлината? Достатъчно е да отворите очитѣ си, и свѣтлината, сама по себе си, ще дойде. Всичко е дадено наготово. На васъ не остава нищо друго, освенъ да седнете предъ трапезата, да ядете разумно и да благодарите на Великия Промисълъ, Който е предвидилъ и наредилъ всичко. Какво остава на васъ? Нищо друго, освенъ да работите върху своитѣ мисли, чувства и действия. 32. Беседа отъ Учителя, държана на 6. априлъ, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.
  2. 1930_03_30 Въ сила

    "Делата Божии". Сила и Живот. Тринадесета серия, т.3 (1929–1930). Издание 1940г., София Книгата за теглене на PDF Съдържание Въ сила. „Царството Божие дошло въ сила“. Марка 91. Една отъ голѣмитѣ илюзии, въ която изпадатъ съвременнитѣ хора, е следната тѣ мислятъ, че като иматъ пари, сѫ осигурени; като иматъ знания, сѫ учени и като сѫ физически силни, едновременно сѫ и духовно силни. Благодарение на тази илюзия, тѣ изпадатъ въ трагикомично положение. Доколко сѫ осигурени, виждаме при едно голѣмо земетресение много кѫщи се събарятъ, и хората, които сѫ мислили, че сѫ осигурени, се намиратъ на пѫтя, безъ подслонъ. При една финансова криза, голѣмитѣ милионери пропадатъ и дохождатъ въ положението на последни просяци. Много американски милионери сѫ пропаднали по такъвъ начинъ, но като хладнокръвни хора, не се отчайватъ. Тѣ се събиратъ заедно, устройватъ си общъ банкетъ, да се посмѣятъ на скѫсанитѣ си дрехи и обуща и, въ края на краищата, казватъ Какво да се прави Животъ е това! Учени, които сѫ разчитали на знанията си, въ единъ день заболяватъ така, че изгубватъ паметьта си. Съ паметьта заедно всичкото имъ знание изчезва. Съвременнитѣ хора се намиратъ въ положението на пропаднали милионери, които ходятъ бедно облѣчени, съ скѫсани дрехи и съжаляватъ за изгубеното богатство. Грѣшницитѣ сѫщо така сѫ пропаднали милионери и кой дето ги срещне, проповѣдва имъ да се покаятъ. Споредъ мене, повечето хора сѫ финансово пропаднали — нищо повече. Много естествено! Тѣ разчитатъ на своя детински мирогледъ, който не издържа на голѣмитѣ изпитания. Вѣрванията на тия хора сѫ толкова солидни, колкото и думитѣ на майката, съ които залъгва разплаканото си дете. Когато пъкъ искатъ да задоволятъ любопитството на недораслото си още дете, отде е дошло по-малкото му братче, майката казва, че бабата го донесла отъ рѣката. Детето вѣрва на думитѣ на майка си. И нѣкои отъ съвременнитѣ хора вѣрватъ на подобни твърдения за произхода на живота и мислятъ, че сѫ учени. Споредъ нѣкои учени човѣкъ е произлѣзълъ отъ клетка, която постепенно се е развивала, докато достигнала до формата, наречена „човѣкъ“. Това показва, че хората вѣрватъ въ невъзможни нѣща и разчитатъ на тия вѣрвания. Възможно ли е отъ малката клетка да излѣзе разумниятъ човѣкъ Нѣкои религиозни пъкъ твърдятъ, че Богъ е създалъ свѣта отъ нищо. Ако това е възможно, ние казваме, че и религията е нищо. Не, колкото и да е всесиленъ и великъ Богъ, нищото си остава нищо, не може да се превърне въ нѣщо. Отъ нищото не може да стане нѣщо. Ако, наистина, свѣтътъ е създаденъ отъ нищо, всичко ще бѫде нищо и религия, и наука, и моралъ, и животъ. Какъвъ моралъ, запримѣръ, е този, който е създаденъ отъ нищо „Нищото“ е отвлѣчено понятие. Като говоримъ за него, трѣбва да си представимъ пространството безъ никаква субстанция. Това е невъзможно. Можете ли да осолите боба безъ соль Следъ всичко това, можете ли да вѣрвате въ обясненията на тия хора за духовния свѣтъ, за създаването на свѣта и на човѣка, за морала и т. н. Ако говоримъ за моралъ, ние разбираме такъвъ моралъ, който да е валиденъ за всички хора — млади и стари, за всички времена и епохи. Мнозина, свѣтски хора и религиозни, твърдятъ, че религията е само за старитѣ, а не за млади. Отъ това твърдение азъ вадя заключението високитѣ планински върхове сѫ за старитѣ хора, а не и за младитѣ. Въ сѫщность така ли е По високитѣ планински върхове се качватъ обикновено млади хора. Старитѣ хора не предприематъ такива екскурзии. Значи, високитѣ върхове сѫ за младитѣ, а долинитѣ за старитѣ. Подържате ли мисъльта, че религията е за старитѣ хора, ще ви отговоримъ съ пословицата „Зяй, коньо, за зелена трева“. Какъ ще обърнете стария човѣкъ къмъ Бога, когато той е материалистъ И да стане религиозенъ, той по форма само ще вѣрва въ Бога. Дълбоко въ себе си, вѫтрешно, той е материалистъ и вѣрва на паритѣ. Младиятъ е вѫтрешно идеалистъ. Ако накарате стария човѣкъ да донесе вода отъ чешмата, той ще почне да се оглежда, да намѣри нѣкого отъ внучетата си и ще му каже Иди, дѣдовото, за вода. Не ме държатъ краката, не мога да ходя. Младиятъ веднага взима стомнитѣ и отива за вода. Тогава, кой може да изпълни волята Божия младиятъ, или стариятъ Когато момъкътъ и момата отиватъ на хорото, съ какви дрехи се обличатъ съ нови, или съ старитѣ си дрехи — Съ новитѣ, разбира се. Ако се облѣкатъ съ старитѣ дрехи, никой нѣма да се хване на хорото до тѣхъ. Новата дреха е символъ на нова идея. Който е готовъ да приеме една нова идея въ себе си, той е младъ човѣкъ. Той има условия да расте и да се развива. Който се облича съ стари дрехи, той е старъ човѣкъ и неспособенъ за никаква култура. Нека младата мома се облѣче съ старитѣ си дрехи и отиде на хорото, да види, какъ всички момци ще я избѣгватъ. Обикновено момитѣ се обличатъ съ нови дрехи за хорото. Като се оженятъ, хвърлятъ новитѣ дрехи, обличатъ старитѣ и така се явяватъ предъ своитѣ възлюбени. Обаче, като облѣкатъ старитѣ си дрехи, животътъ имъ се разваля. Въ това отношение, мѫжътъ самъ разваля живота си. Като се страхува, другъ мѫжа да не хареса възлюбената му, той казва Можешъ да се обличашъ и съ старитѣ си дрехи, не е нуждно все съ нови дрехи да бѫдешъ — нѣма кой повече да те харесва. Това е криво разбиране, което показва, че хората нѣматъ довѣрие помежду си. Какъвъ е този Господъ, въ Когото хората вѣрватъ, на когото свѣщи палятъ и се молятъ, а нѣматъ довѣрие единъ на другъ Мѫжътъ не вѣрва на жена си, жената — на мѫжа си, приятельтъ — на приятеля си, ученицитѣ — на учителя си и т. н. Какъвъ е този Господъ, който не може да обедини хората Защо ми е такова знание, което въ трудни моменти на живота ми не може да ми помогне Защо ми е такова богатство, което, вмѣсто полза, ми принася вреда Защо ми е такава религия, която ме отдалечава отъ Бога „Царството Божие дошло въ сила“. За да разберете смисъла на този стихъ, вие трѣбва да имате дълбоко вѫтрешно разбиране за живота, както и за самитѣ себе си. Вие трѣбва да знаете, че физическото тѣло разполага не само съ физически органи, които сѫ необходими за физическия свѣтъ, но и съ други органи, необходими за другитѣ свѣтове. Ето защо, като работи за развиване на физическитѣ си органи, едновременно човѣкъ трѣбва да работи за развиване на умственитѣ и на духовнитѣ си органи. Иначе, той ще бѫде годенъ само за физическия свѣтъ. Натъкне ли се на духовния свѣтъ, той ще бѫде въ положението на новородено дете, което се нуждае отъ помощьта на своитѣ близки. Поради това, нѣкои хора сѫ ориентирани въ физическия свѣтъ, а неориентирани за духовния. Нѣкои хора се справятъ само съ днешния день, а за утрешния нищо не могатъ да предвидятъ. Който знае нѣщата, само той вижда. Който знае законитѣ на живота, той предвижда последствията на своитѣ дѣла. Който знае и предвижда нѣщата, той гледа и на Царството Божие като на разумно начало, което е въ самия човѣкъ. За да даде ходъ на разумното начало, човѣкъ трѣбва да бѫде въ връзка съ разумнитѣ сѫщества, които ще бѫдатъ притоци на неговия животъ. Самъ по себе си човѣкъ не може да бѫде разуменъ. Ако не е свързанъ съ ученитѣ хора, човѣкъ не може да бѫде ученъ. Съ една капка изворъ не става. Съ една мисъль умътъ не може да се нахрани. Една мисъль е условие за проява на ума. Безброй мисли трѣбва да влѣзатъ въ човѣшката глава, за да се повдигне човѣкъ. Ние не проповѣдваме отвлѣчени работи, които нѣматъ нищо общо съ съзнанието на хората, както и съ тѣхната творческа мисъль. Ние говоримъ и проповѣдваме за Бога, защото тази идея ще внесе безсмъртието въ живота; тази идея ще направи хората богати и щастливи, въ пълния смисълъ на думата; тази идея ще внесе миръ, радость, съгласие и любовь между хората; тази идея ще внесе поезия, музика и хармония въ живота. Ако човѣкъ има нѣкаква идея за Бога, но, въпрѣки това, се оплаква отъ болести и страдания, отъ безлюбие, безвѣрие и несъгласие съ близкитѣ си, неговата идея е крива. Ако казвате, че Богъ е създалъ свѣта, трѣбва да знаете, защо го е създалъ. Ако нѣкои князъ или царь ви покани на угощение, сложи предъ васъ богата трапеза и ви каже, че нѣмате право да ядете, какво мнение ще си съставите за него Вие можете да си съставите две мнения за него или че той е решилъ да изпита гоститѣ си, да види, какво мислятъ за него, или ще кажете, че той е глупавъ човѣкъ. На сѫщото основание казвамъ Какво мнение имате за Бога, ако казвате, че Той е създалъ свѣта, а, въпрѣки това, живѣете въ сиромашия, лишение и гладъ Едно отъ дветѣ е вѣрно или Богъ е решилъ да ви изпита, какъ понасяте страданията и лишенията, или вие сте неразумни и не можете да се ползувате отъ благата на живота. Който не разбира живота, казва Азъ не искамъ да бѫда много богатъ, но и сиромахъ не искамъ да бѫда; не искамъ да бѫда много уменъ, но и глупавъ не искамъ да бѫда. — Кой създаде разумностьта, доброто, богатството, силата — Богъ. — Кой създаде глупостьта, злото, сиромашията и безсилието — Човѣкъ. Два свѣта сѫществуватъ реаленъ и нереаленъ или преходенъ. Реалниятъ свѣтъ носи вѣчния животъ, а нералниятъ — смъртьта. Докато живѣе въ свѣта на промѣнитѣ, човѣкъ не може да очаква никакво щастие. Ако знаехте, какво ви очаква въ продължение на 20 години, главитѣ ви биха побѣлѣли преждевременно. Сегашниятъ свѣтъ ще мине презъ голѣми преобразования, които ще произведатъ силни сътресения въ съзнанието на хората, да разбератъ най-после, че тѣ трѣбва да бѫдатъ разумни, да изпълняватъ волята Божия, а не своята. Човѣкъ не е създаденъ да страда, да се измѫчва, да умира. Човѣкъ не е създаденъ и да властвува надъ слабия и да го малтретира. Човѣкъ е създаденъ за красиви и велики работи. Човѣкъ е създаденъ да бѫде герой, да проявява Божията Любовь и Мѫдрость. Човѣкъ е създаденъ да носи Божията Истина въ свѣта. „Царството Божие дошло въ сила“. Да изявимъ Царството Божие на земята въ Неговата пълнота и сила, това е идеалътъ, къмъ който човѣкъ трѣбва да се стреми. Ако имате ясна представа за Бога, а не се стремите къмъ приложение на волята Божия, Царството Божие е далечъ отъ васъ. Ще кажете, че поне единъ пѫть сте изпълнили волята Божия. Това не е достатъчно. Постоянно трѣбва да изпълнявате волята Божия. Можете ли да наречете приятель онзи, който само единъ пѫть ви е услужилъ Всѣкога трѣбва да разчитате на приятеля си, но и приятельтъ ви трѣбва всѣкога да разчита на васъ. Да имашъ познанство съ единъ банкеръ е едно нѣщо; да имашъ приятелство съ банкера е друго нѣщо. Банкеритѣ иматъ много познати, но като отидатъ при тѣхъ да искатъ пари, тѣ дигатъ рамене и казватъ Не мога да ви услужа, финансова криза има сега. Обаче, ако отидете при банкера, като приятель, той ще отвори своята вѫтрешна каса и ще ви каже Давамъ ти отъ това, което съмъ отдѣлилъ за себе си. Следователно, ако се молите на Бога само като на познатъ, молитвата ви ще остане безъ последствие. Ако се молите на Бога като на вашъ приятель, Той веднага ще отговори на молитвата ви. Днесъ всички хора сѫ подложени на изпитъ, да се провѣри вѣрата и любовьта имъ. Това се отнася до ония, които минаватъ за вѣрващи. Безвѣрницитѣ се намиратъ при други условия. Вѣрващитѣ се изпитватъ по единъ начинъ, безвѣрницитѣ — по другъ. Каже ли нѣкой, че вѣрва въ Бога, веднага предъ него ще се изпрѣчи единъ беденъ човѣкъ, да му помогне. Щомъ си вѣрващъ, ти можешъ да му помогнешъ. — Ама нѣмамъ пари. — Помощьта не се състои само въ пари. Когато дойде при мене нѣкой беденъ, азъ ще го питамъ, какъвъ занаятъ има. Ако се укаже, че бедниятъ човѣкъ е рибарь, ще му дамъ мрежа, ще го пратя на морето да лови риба. Ще му кажа, че още при първото хвърляне на мрежата ще улови една риба, въ устата на която е заклещена една златна монета. Като отиде на морето и направи това, което му казвамъ, ще провѣри, доколко думитѣ ми сѫ вѣрни. Въ една английска книга се разправя за чудесата, които единъ европеецъ видѣлъ между индуситѣ въ Индия. Европеецътъ се намиралъ подъ рѫководството на единъ отъ индуситѣ, съ когото често пѫтувалъ изъ пустинята. При едно такова пѫтуване тѣ останали безъ хлѣбъ и трѣбвало да гладуватъ нѣколко деня. Въ това време индусътъ запиталъ европееца Какъвъ хлѣбъ искашъ въ този моментъ, бѣлъ или черенъ Европеецътъ си помислилъ за бѣлъ, хубавъ хлѣбъ. Индусътъ веднага се концетриралъ и не се минали 15 — 20 минути, когато предъ тѣхъ се явилъ бѣлъ, прѣсенъ, добре опеченъ хлѣбъ. Ще кажете, че това се дължи на нѣкакви фокуси. Не, голѣма разлика има между фокусничеството и реалностьта. Това е реаленъ опитъ, който се дължи на силата на мисъльта. Фокуситѣ отнематъ силата на човѣка, когато истината го прави по-силенъ. Който лъже, осиромашава; който говори истината, забогатява. Ако умътъ на човѣка укрепва, а способноститѣ му се увеличаватъ, той се храни съ истината. Ако оглупява, човѣкъ се храни съ лъжата. Нѣкои религиозни се чудятъ, защо едно време съ имали полетъ, въодушевявали се, работитѣ имъ вървѣли добре, а колкото повече навлизатъ въ духовния животъ, постепенно губятъ. Много просто. Щомъ работитѣ имъ отиватъ назадъ, това показва, че тѣ вървятъ въ кривъ пѫть. Невъзможно е човѣкъ да върви въ Божествения пѫть, а работитѣ му да оставатъ назадъ. Ако служите на Бога, а сѫщевременно оглупявате, осиромашавате и боледувате, вашиятъ Богъ е лъжливъ. Изхвърлете отъ сърдцата си божеството, което сами сте си създали. Какъвъ е този Богъ, който не се трогва отъ страданията на вашитѣ ближни Какъвъ е вашиятъ Богъ, който ви оставя да живѣете въ сиромашия и невежество Ако служите на Единния и Истиненъ Богъ, достатъчно е да тропнете съ тояжката си, за да имате, каквото искате. Обаче, който служи на Единния, никога не злоупотрѣбява. Той взима само толкова, колкото му е нуждно да се нахрани въ даденъ случай. Той не мисли за осигуряване. Като говоря за магическата тояжка, не ви съветвамъ да изкарвате прехраната си по този начинъ. Това не е наука, нито изкуство. Азъ съмъ дошълъ да ви науча, какъ да любите. Всѣка наука безъ любовь е страдание и мѫчение за човѣчеството. Сегашното човѣчество разполага съ сила, съ знание, но едно му липсва — любовь. Никога въ свѣта не е имало толкова учени, богати, силни хора, както днесъ; въпрѣки това, всички страдатъ — Защо — Любовь имъ липсва. Чувства иматъ, но разумната любовь отсѫтствува. Ще кажете, че егоизъмътъ е причина за страданията на човѣчеството. Ще кажете, че еди-кой си народъ е по-егоистиченъ отъ другъ нѣкой. Не е въпросъ за степеньта на егоизма. Важно е, че всички хора, всички народи служатъ още на егоизма. Тѣ трѣбва да внесатъ любовьта като основа на своя животъ, за да се освободятъ отъ егоизма. Когато приеме любовьта, човѣкъ минава отъ страданията къмъ радоститѣ, дето може правилно да се развива. Това не значи, че той трѣбва да избѣгва страданията. Разумнитѣ страдания сѫ благо за човѣка. Тѣ правятъ човѣка по-ученъ, по-добъръ. Той използува енергията, която се крие въ тѣхъ, за свое лично благо, както и за благото на своитѣ ближни. Страданията носятъ въ себе си тъй наречената „мъртва материя“. Който страда съзнателно, той оживява тази материя, като извлича отъ нея соковетѣ на доброто. Следователно, съвременнитѣ хора трѣбва да взематъ отъ възвишения свѣтъ онази материя и сила, която може да ги направи добри. Чрезъ тази материя и сила тѣ ще изработятъ необходимитѣ органи за новата култура. Безъ тѣхъ тѣ не могатъ да направятъ стѫпка напредъ. Не е въпросъ отъ страхъ да бѫде човѣкъ честенъ и добъръ. Съ помощьта на закони и правила сегашнитѣ хора спазватъ известенъ редъ въ свѣта, но това не е естественъ животъ. Интересно е да видимъ, какъ ще се прояви човѣкъ безъ закони и правилници. Добре е, всѣка държава да направи опитъ само за 24 часа, да се откаже отъ сѫдии, пристави, стражари, за да види, каква честность и какъвъ моралъ носи нейниятъ гражданинъ. При законитѣ и правилницитѣ, които държавитѣ налагатъ на поданицитѣ си, ние не знаемъ, доколко хората сѫ честни и морални. Не само държавитѣ, но и всѣки човѣкъ отдѣлно може да направи този опитъ, да види, доколко неговитѣ близки и съседи сѫ честни хора. Нека всѣки отъ васъ остави кѫщата си за 24 часа отворена, да изпита своитѣ съседи. Ще видите, презъ това време липсва ли нѣщо отъ кѫщата ви и какво именно. Не казвамъ, че хората не сѫ честни, но всички не сѫ изпитани. Човѣкъ самъ не се познава. По линиитѣ на рѫцетѣ, на лицето и на главата можете да четете, кой е честенъ и кой не. Изобщо, нѣма скрито — покрито въ живота. Ако азъ чета по тия линии, и вие можете да четете. За онзи, който вижда и знае нѣщата, лъжа не сѫществува. Сега азъ проповѣдвамъ на хората. Какво имъ проповѣдвамъ Да вѣрватъ въ Бога Вѣрата не се налага, нито може да се проповѣдва за нея. Да любите Бога И това не мога да проповѣдвамъ. Богъ самъ е Любовь. Споредъ мене, да проповѣдвамъ, това значи, да свѣтя на хората. Да свѣтя, това значи, да имъ покажа пѫтя къмъ Бога и начина, по който да изпълняватъ волята Божия. Богъ е Любовь, азъ живѣя въ свѣта на Бога и желая да изпълня Неговата воля. Това желая и на васъ. Азъ съмъ една рѫка, на която Богъ заповѣдва Простри се напредъ! — азъ се простирамъ. — Свий се! — азъ се свивамъ. — Направи това! — и азъ го правя. Ще кажете, че това е ограничение, отсѫтствие на свобода. — Това е изпълнение на волята Божия. А въ изпълнението на волята Божия се крие свободата на човѣшката душа. Каквото Богъ върши, това върша и азъ. При това, азъ съмъ свободенъ да простра или да не простирамъ рѫката си. Азъ съмъ свободенъ дотогава, докато простирамъ и свивамъ рѫката си, докато имамъ изборъ да направя едното или другото. Дойде ли другъ нѣкой да ми простира или свива рѫката, азъ нѣмамъ никаква свобода. Ако нѣкой ме застави да взема пари отъ касата на своя ближенъ, той ме ограничава, той си служи съ насилие. Ще кажете, че златото е ценность, за която заслужава човѣкъ да се подаде на изкушение. Днесъ златото е ценность, за която хората се убиватъ. Обаче, за предпочитане е животътъ на единъ човѣкъ, отколкото десеть торби пълни съ злато. Днесъ братъ брата убива за единъ метъръ земя. За предпочитане е любовьта на брата ти, отколкото хиляди декара земя. Велико благо е да имашъ любовьта на единъ човѣкъ! Любовьта на ближния е любовьта на Бога. Това значи, да имашъ тилъ, на който да разчиташъ при всички условия. И тъй, да имате любовьта на Бога, това значи, задъ васъ да стои крепость, на която да разчитате и въ настоящето, и въ бѫдещето. Любовьта разкрива всички възможности за човѣка. Тя му отваря вратитѣ за всички разумни свѣтове. Който се е домогналъ до Божията Любовь, той има достѫпъ не само до разумнитѣ сѫщества, но и до ангелитѣ и арахангелитѣ. — Кѫде сѫ тѣ — Навсѣкѫде. Дето и да се обърнете, ако любовьта е въ васъ, вие можете да срещнете ангели. Ангелътъ се познава по строежъ, по организиране на силитѣ въ себе си. Дали вѣрвате, че има ангели на земята, или не вѣрвате, не е важно. Това важи за мене. За банкера е важно да знае, колко злато има въ касата си. Ако касата му е пълна съ злато, той е доволенъ; ако касата му е праздна, той е недоволенъ. Следователно, азъ съмъ доволенъ за знанието, което имамъ. Дали другитѣ сѫ доволни отъ моето знание, не е важно. Истинското знание е капиталъ, на който човѣкъ всѣкога може да разчита. Запримѣръ, нѣкои учени иматъ много знания, но едно не знаятъ сѫществува ли Богъ, или не. Половината мѫже и жени отъ цѣлото човѣчество знаятъ, сѫществува ли Богъ, или не, а другата половина не знаятъ. Съвременното човѣчество, по отношение на въпроса за сѫществуването на Бога, може да се уподоби на положението на човѣкъ, който е застаналъ между две огледала — едното на северъ, другото на югъ. При това положение, лицето му се отразява въ едното огледало, а гърбътъ — въ другото. — Кѫде е истинскиятъ човѣкъ — Нито въ едното огледало, нито въ другото. Истинскиятъ човѣкъ е този, който е застаналъ между дветѣ огледала. Ето защо, ние считаме за вѣрващи ония хора, които виждатъ лицето на човѣка въ огледалото, а за безвѣрници — ония, които виждатъ гърба на човѣка. Първитѣ казватъ Видѣхме лицето на Бога. Значи, за тѣхъ Богъ сѫществува. Другитѣ казватъ Не виждаме лицето на Бога, затова Той не сѫществува. Обаче, Богъ не е нито въ лицето, което виждате въ огледалото, нито въ гърба. Това сѫ отражения на истинския образъ. Богъ е застаналъ между дветѣ огледала и може да Го види само онзи, който има любовь. Богъ не е нито между вѣрващитѣ, нито между безвѣрницитѣ. Той не живѣе нито между вегетарианцитѣ, нито между месоядцитѣ. Кѫде е Богъ — Между любещитѣ души. Единъ день Мойсей отивалъ на Синайската гора, да се помоли на Господа. По пѫтя къмъ планината той видѣлъ, че единъ овчарь работѣлъ нѣщо усилено — огънь кладѣлъ. — Какво правишъ, овчарю — Кладя огънь, на който ще опека едно отъ младитѣ си агнета. — За кого — За Господа. Той каза, че ще ме посети.— Лъжешъ се, братко. Преди всичко, Господъ не яде печени агнета. Напраздно ще очаквашъ. Овчарьтъ се замислилъ, изпадналъ въ голѣмо обезсърдчение и спрѣлъ работата си. Мойсей не забелязалъ, нито почувствувалъ действието на своитѣ думи върху чистосърдечния овчарь и продължилъ пѫтя си къмъ Синайската гора. По едно време той чулъ тихъ гласъ Знаешъ ли, какво направи съ простодушния овчарь Ти уби нѣщо красиво и велико въ неговата душа. Върни се назадъ да изправишъ погрѣшката си. Кажи на овчаря, че ще го посетя. Върналъ се Мойсей отъ пѫтя си, приближилъ се къмъ овчаря и казалъ Слушай, братко, направи, каквото си намислилъ. Богъ, наистина, ще те посети. Приготви се да Го приемешъ. Следъ това Мойсей се скрилъ задъ храститѣ, да гледа, какъ Богъ ще посети овчаря. Какво видѣлъ Огънь слѣзълъ отъ небето и изгорилъ агнето на овчаря, който презъ това време сладко дрѣмалъ. Като се събудилъ и видѣлъ, че агнето го нѣмало, овчарьтъ се зарадвалъ, благодарилъ на Бога за посещението, което му направилъ, и продължилъ работата си. Следователно, ще знаете, че има начинъ, по който и Богъ може да яде. Има единъ огънь, отъ който хората изгарятъ, но има единъ огънь, въ който душитѣ горятъ и не изгарятъ. Въ този огънь сѫ горѣли мѫченицитѣ и праведнитѣ хора. Този огънь наричаме „огънь на любовьта“. Той носи въ себе си знанието, отъ което всѣки човѣкъ се нуждае. Силата на човѣка се крие въ знанието, съ което разполага. Отъ знанието пъкъ той може да разбере, какво е постигналъ и до каква степень на развитие се намира. Всѣки човѣкъ трѣбва да знае, съ какво разполага, за да не изпада въ заблуждения. Единъ день Диогенъ, който поучавалъ хората, решилъ да се уедини въ гората, далечъ отъ шума, да си почине малко. Както намислилъ, така постѫпилъ. Той се уединилъ въ гората и седналъ подъ една сѣнчеста круша, да почива и размишлява. Единъ селянинъ го съгледалъ отдалечъ и веднага се отправилъ къмъ него, да му иска нѣкакъвъ съветъ. Като видѣлъ, че и тукъ не го оставятъ спокоенъ, Диогенъ се ядосалъ на селянина и мислѣлъ да му се скара и да го върне назадъ. Въпрѣки това той се въздържалъ, приелъ селянина, изслушалъ го, далъ му съветъ и, следъ като се сбогувалъ съ него, казалъ си Какво направи, Диогене Отъ толкова години учишъ хората, какъ да живѣятъ, какъ да се отнасятъ помежду си, а въ единъ моментъ си готовъ да развалишъ това, което си направилъ. Виновенъ ли е този човѣкъ, че му се сърдишъ Ако искаше никой да не те смущава, ти трѣбваше да съобщишъ, че днесъ не приемашъ гости. Вмѣсто да се сърдишъ, ти трѣбваше да поканишъ селянина да седне при тебе, да се разговаряте приятелски и да си хапнете заедно. Така се разговарялъ Диогенъ съ себе си и се осѫждалъ за неправилната си постѫпка. Той трѣбвало да приема хората, безъ да се гнѣви. Често и съвременнитѣ хора постѫпватъ като Диогена. Тѣ нареждатъ свои планове и, ако нѣкой се осмѣли да ги развали, сърдятъ се. Така постѫпва и младата мома, когато, въ очакване на възлюбения си, другъ нѣкой момъкъ дойде при нея. Защо се сърди Защо не бѫде искрена да му каже, че чака нѣкого Този момъкъ не знае, че момата очаква нѣкого. Като познатъ, той се осмѣлява да седне при нея и да се разговарятъ. Тя отговаря на зададенитѣ отъ него въпроси, но всѣки моментъ иска той да се махне, да дойде нейниятъ възлюбенъ. Момата не знае, че нейниятъ възлюбенъ, когото очаква съ нетърпение, е голѣмъ нехранимайко, ще я направи нещастна. Обаче, онзи, отъ когото иска по-скоро да се освободи, е добъръ и честенъ момъкъ. Ако се ожени за него, тя ще бѫде щастлива. Съвременнитѣ хора страдатъ отъ неразбиране на любовьта и на живота. Тази е причината, поради която тѣ сѫ внесли въ живота и въ отношенията си нѣщо неестествено. Тѣ гледатъ и не виждатъ. На лицето на човѣка е написано всичко. Достатъчно е хората да иматъ очи и знание, за да четатъ по лицата на човѣка всичко онова, което е скрито въ тѣхъ. Нѣма защо да питате, дали даденъ човѣкъ е честенъ или нечестенъ. Погледнете лицето му и ще разберете, какъвъ е той. Всѣки човѣкъ може да преобрази лицето си. Това се постига чрезъ съзнателна работа върху мисъльта. Като мисли право, човѣкъ помага на себе си, на ближнитѣ си и на цѣлото човѣчество. „Царството Божие дошло въ сила“. Царството Божие подразбира царството на любовьта. Човѣкъ може да влѣзе въ това царство, когато се освободи отъ вѣковнитѣ заблуждения въ себе си. Да се освободи човѣкъ отъ заблужденията си, това значи, да се проникне отъ Божията Любовь, да признае всички хора за свои братя, да имъ подаде рѫка за обща работа. Хиляди добри хора сѫществуватъ въ свѣта, които сѫ готови да изпълнятъ Божията воля. Който изпълнява тази воля, той може да подобри здравето си, да укрепи ума и сърдцето си, да стане гражданинъ на Царството Божие. Ще кажете, че хората сѫ лоши, не може да се работи между тѣхъ. Това не оправдава никого. Силата и властьта не е въ рѫцетѣ на лошитѣ хора. Христосъ казва „Даде ми се всѣка власть на небето и на земята“. Щомъ властьта и силата сѫ въ рѫцетѣ на Христа, следвайте Неговия пѫть. Христосъ казва на ученицитѣ си „Идете и проповѣдвайте въ свѣта, и азъ ще бѫда съ васъ до скончанието на вѣка“. Каква по-голѣма сигурность отъ тази може да очаква човѣкъ Достатъчно е да проповѣдва Словото Божие съ Любовь, за да бѫде съ Христа до скончанието на вѣка. Тъй щото, не се страхувайте отъ лошитѣ хора. Срещнете ли нѣкой човѣкъ, вие трѣбва да знаете добъръ ли е, или лошъ. Лошиятъ човѣкъ мирише лошо, а добриятъ разнася своето благоухание надалечъ. Той знае, какво значи, да живѣе за Бога. Той работи изключително за Него, безъ да говори за себе си, за своята вѣра. Започне ли човѣкъ много да говори за вѣрата си, за познаването на Бога, той скоро изпада въ противоречие. Чувате го да говори, че Богъ e великъ, всесиленъ, всеблагъ, докато изведнъжъ се запитва, защо сѫществува злото. Той мисли, че Богъ допуща злото за изпитание и за наказание на хората. Значи, той вѣрва повече въ злото, отколкото въ доброто. Азъ пъкъ не вѣрвамъ въ злото, въ безлюбието, въ глупоститѣ, въ заблужденията и т. н. Въ този смисълъ, вѣрата не е на мѣсто, а безвѣрието е на мѣсто. Свѣтътъ се нуждае отъ безвѣрници въ злото и отъ вѣрващи въ доброто. Тия две категории хора трѣбва да си подадатъ рѫка, за да се оправи свѣтътъ. Щомъ си подадатъ рѫка, тѣ ще кажатъ „Царството Божие е дошло въ сила“. Казано е въ Писанието, че когато хората чуятъ гласа на Господа, ще оживѣятъ. Това оживяване не е физически процесъ, но психически. Да оживѣешъ, това значи, да си готовъ да простишъ на онзи, който ти е направилъ най-голѣмата пакость. Ако си слуга, и господарьтъ ти те е ощетилъ, отнелъ е силитѣ ти, прости му. Ако му простишъ, той ще бѫде готовъ да раздѣли богатството си съ тебе и да те приеме като свой братъ. Следъ това и двамата ще тръгнатъ да проповѣдватъ. Ще кажете, че това е невъзможно. За онѣзи, на които съзнанието не е пробудено, това е невъзможно. Ако искатъ насила да изпълнятъ този законъ, тѣ ще се намѣрятъ предъ закона за „военната повиность“, дето всѣки е задълженъ да служи на държавата. Обаче, който е готовъ да прости на ближния си отъ любовь, доброволно, той е човѣкъ съ пробудено съзнание, носитель на новото. За мнозина е невъзможно човѣкъ да прости на врага си и да го възлюби, затова се пита, кога ще стане това. Нѣкога ще стане. Това „нѣкога“ не е далечъ. Днесъ ще стане спасението на човѣка. За мене сѫществува само единъ день, отъ изгрѣването на слънцето до залѣзването му. Този день е дълъгъ, трае хиляди и милиони години — нарича се Божественъ день. Свърши ли се този день, всичко въ свѣта ще се свърши. Колкото по-дълъгъ е този день, толкова по-голѣми възможности и условия се разкриватъ предъ човѣка. Само така той може да расте и да се развива. „Истината ще ви направи свободни“. Значи, свободата заставя човѣка да търси истината. Като не знаятъ, какъ да я намѣрятъ, всѣки търси нѣкакъвъ начинъ, да я прелѣе отъ едно шише въ друго. Обаче, преливането е физически процесъ, безъ никакво съдържание. Като дойдете при истината, вие не трѣбва да бѫдете съвършено сухи, да не се запалите и изгорите. Ако пъкъ се запалите, не се страхувайте, нѣма да изгорите. Отоплявайте се съ този огънь, освѣтявайте се съ него, за да се запазите отъ голѣмитѣ зимни студове и опасни крадци. Носите ли този огънь съ себе си, дето и да влѣзете съ него, всичко се нарежда добре плодоветѣ започватъ да зрѣятъ, хората възстановяватъ своя вѫтрешенъ миръ и се залавятъ за обща работа. Запали ли се този огънь веднъжъ, никога не изгасва. Предъ такъвъ огънь се намѣри Мойсей въ пустинята, дето чу гласъ „Събуй обущата си, защото мѣстото, на което стоишъ, е свето“. Ангелъ се яви на Мойсея и му каза, че заради убийството, което направи, не му се позволява да се приближи при огъня, докато не събуе обущата си. Като събу обущата си, Богъ му показа начинъ, какъ да живѣе, какъ да рѫководи израилския народъ. Мойсей написа добри закони, но последователитѣ му ги изопачиха. И Христосъ проповѣдваше великитѣ Божии закони, но и Неговитѣ последователи не знаяха, какъ да ги приложатъ, и изопачиха учението Му. Днесъ Христосъ е слѣзълъ между хората и работи съ своя жезълъ. Той току вдига и слага жезъла си и гори всичко, каквото срещне на пѫтя си. Лъжцитѣ, крадцитѣ и престѫпницитѣ ще изгорятъ, а добритѣ, истинолюбивитѣ и честнитѣ хора ще минатъ презъ огъня, безъ да изгорятъ. Тѣ ще се пречистятъ и свѣтнатъ. Който мине презъ огъня и се пречисти, ще намѣри истината. Който намѣри истината, той ще познае Бога, ще Го признае за свой Баща, Който всѣкога помага на сирачета, на вдовици и на старци. Като срещне нѣкой страдащъ, Богъ ще го извика при себе си и ще му каже Ела при мене и бѫди благословенъ! Ти ще минешъ отъ страданието въ радостьта и ще се ползувашъ отъ благата на живота. Така ще каже Богъ на старитѣ и на утруденитѣ и ще ги подмлади и ободри. И тъй, стремете се къмъ новото учение, което носи знание, свѣтлина и радость за всички — за млади и за стари. Старитѣ трѣбва да станатъ млади, а младитѣ — да не остаряватъ. Младостьта не е външно качество, но вѫтрешно. Светиятъ човѣкъ е всѣкога младъ. Добриятъ и светъ човѣкъ никога не остарява. — Защо — Защото той никога не губи смисъла на нѣщата. Свѣтътъ се нуждае отъ добри и свети хора, които сѫ готови за работа и за всѣкаква жертва. Свѣтътъ се нуждае отъ нови хора, отъ хора на любовьта. Какъ познавате новия човѣкъ Когато новиятъ човѣкъ влѣзе между болни, тѣ оздравяватъ. Когато влѣзе въ домъ, дето членоветѣ не живѣятъ добре, той внася миръ и радость между тѣхъ. Ако само съ присѫтствието си човѣкъ може да лѣкува болни и да внася миръ и радость въ човѣшкитѣ души, казваме, че той е служитель на новото учение. И ако болнитѣ оздравяватъ въ негово присѫтствие, а разгнѣвенитѣ се успокояватъ, ние казваме, че това сѫ хора, готови да служатъ на новото. Стремете се да служите на новото, да го прилагате въ всички прояви на живота, за да се радвате и вие, и окрѫжаващитѣ. Казано е въ Писанието „По плодоветѣ имъ ще ги познаете“. Наистина, по плодоветѣ на живота ще познаете служителя на новото учение, но по плодоветѣ ще познаете и обикновения човѣкъ. Следователно, ако нѣмате постиженията на новия човѣкъ, по-добре мълчете. За предпочитане е човѣкъ да мълчи, отколкото да говори, безъ да може да реализира това, за което говори. „Царството Божие дошло въ сила“. Мнозина се представятъ за силни, безъ да сѫ такива. Човѣкъ трѣбва да бѫде силенъ, безъ да говори за силата си. Апостолъ Павелъ казва за себе си „Когато съмъ слабъ, тогава съмъ силенъ“! — Какво означаватъ тия думи — Това значи когато съмъ слабъ въ човѣшкото, въ преходното, тогава съмъ силенъ въ Божественото и въ вѣчното. За предпочитане, следователно, е човѣкъ да има общение съ Бога, съ свѣтлитѣ и разумни сѫщества, отколкото съ силнитѣ хора на земята. Казано е въ Господнята молитва „Да бѫде волята Твоя, както на небето, така и на земята“. Значи, който е свързанъ съ Бога, той се намира подъ Неговото крило и на земята, и на небето. Ако мислите, че Богъ живѣе само на небето, какъ разбирате стиха, въ който е казано, че Богъ ще се всели между хората и ще си направи жилище между тѣхъ Като не размишляватъ дълбоко върху този стихъ, нѣкои търсятъ Бога само на небето и, ако не Го намѣрятъ, обезсърдчаватъ се и казватъ Богъ не сѫществува. Какво прави младиятъ момъкъ, когато сърдцето му трепне за любовь Той тръгва да търси любовьта по цѣлия свѣтъ и, като я намѣри, казва Ето я! Търсете и вие Бога по сѫщия начинъ. Като Го намѣрите, кажете Ето Го! Когато ученицитѣ срещнаха Христа, казаха Учителю благи! — и тръгнаха следъ Него. Сега и на васъ, като на ученици, казвамъ Откажете се отъ своитѣ стари възгледи, които ви измѫчватъ. Приемете новото, което може да ви освободи отъ заблужденията и нещастията. Новото подразбира новата, права мисъль. Човѣкъ съдържа въ себе си твърда, течна и въздухообразна материя, но не трѣбва да бѫде нито твърдъ, нито теченъ, нито въздухообразенъ. Той трѣбва да превърне всичко, което носи въ себе си въ чиста, свѣтла, права мисъль, на която се подчиняватъ и чувствата, и постѫпкитѣ му. Мисъльта е разумното начало въ човѣка. Тя е единствената сила, която държи човѣка въ равновесие. Каквото представя земната притегателна сила за земята, такова нѣщо е човѣшката мисъль за самия човѣкъ. Чрезъ своята права мисъль човѣкъ е господарь на себе си. Подаде ли се на своитѣ низки страсти и желания, той губи свободата си и става робъ. Той се намира въ положението на вола, който всѣки день впрѣгатъ и завеждатъ на нивата. Време е вече човѣкъ да се освободи отъ низшето въ себе си и да се опредѣли като служитель на Бога. — Кога ще стане това — Когато чуе Божия гласъ да му нашепва Стани! Когато Самуилъ служеше въ храма, чу гласъ, който му казваше Самуиле, стани! Самуилъ помисли, че свещеникътъ, при когото служи, го вика, но не излѣзе така. Следъ като гласътъ се повтори и потрети, Самуилъ разбра, че Богъ го вика, и веднага стана. Каквото Богъ му каза, всичко се сбѫдна. Единъ день Богъ ще проговори на всѣка душа и ще я пита Докога ще лежишъ въ гроба Докога ще бѫдешъ въ робство Излѣзъ вънъ! Който чуе гласа Му и повѣрва, ще излѣзе отъ гроба и ще възкръсне. Който чуе и не повѣрва, ще остане да лежи въ гроба. Следователно, ако искате да излѣзете отъ гроба, да се освободите отъ смъртьта и да възкръснете, вѣрвайте въ Онзи, Който ви е далъ животъ и свобода. Съвременнитѣ хора слушатъ различни проповѣди, но въпрѣки това търсятъ начинъ, какъ по-добре да се осигурятъ. Има единъ начинъ за осигуряване. Той се заключава въ служенето на Бога. Ако станете проводници на Божията Любовь, вие ще се осигурите. Ако станете проводници на великата любовь, всички противоречия ще се разрешатъ, всички ваши неприятели и врагове ще ви напуснатъ. — Кога ще стане това — Когато се свържете съ Бога. — Ама азъ не вѣрвамъ вече въ любовьта, всички хора сѫ ми изневѣрили. — Прави сте, хората сѫ изневѣрили на любовьта си къмъ васъ, но преди тѣхъ вие сте изневѣрили на Бога. Кой момъкъ и коя мома не сѫ изневѣрили на любовьта си къмъ Бога Кой баща и коя майка не сѫ изневѣрили на своята честна дума, дадена предъ Бога, да бѫдатъ вѣрни на своя дългъ Кой ученъ, кой проповѣдникъ сѫ издържали на обещанието си, дадено на Бога предъ великия олтаръ на служенето и на жертвата Ще кажете, че еди-кой си човѣкъ е светия. Светостьта е въпросъ извънъ времето и пространството. Човѣкъ въ единъ моментъ може да стане светъ, и въ единъ моментъ може да изгуби светостьта си. Не е важно да търсите свети хора, но стремете се въ всѣки човѣкъ да намѣрите нѣщо ценно. Сама по себе си душата на човѣка е ценна. Човѣкъ живѣе заради доброто, което се крие въ душата му. За това, именно, Христосъ казва „Който изгуби душата си, нищо не струва“. Запази ли душата си, човѣкъ има възможность да придобие всички блага, които природата дава. Какво ще придобие човѣкъ и какъвъ може да стане, това зависи отъ него. Никой не може да застави човѣка да прави това, което той не иска, нито може насила да го накара да стане това, което не желае. Всѣко положение и всѣка форма, презъ които човѣкъ минава, сѫ временни. Като изпълни задачата си, той може да вземе друга форма, по-висока отъ сегашната. Ако формитѣ на животнитѣ сѫ временни, колко повече това се отнася до хората. На земята има вече хора, преобразени на ангели. Идете въ беднитѣ квартали на София, тамъ непремѣнно ще намѣрите поне по единъ ангелъ. Като изучавате хората, ще познаете ангела; той се различава отъ обикновения човѣкъ. Ако не вѣрвате, можете да провѣрите. Добре е да бѫдете реалисти, всѣки да вѣрва на това, което е видѣлъ и опиталъ. Като мине презъ очитѣ на бръмбара, свѣтлината ще се отрази по единъ начинъ; като мине презъ очитѣ на човѣка, тя ще се отрази по другъ начинъ. Всѣки възприема нѣщата споредъ свѣтлината, която има въ себе си. Съвременнитѣ хора трѣбва да възприематъ нѣщата правилно, да не изпадатъ въ заблуждения. Запримѣръ, заблуждение е, когато дѣлите хората на праведни и грѣшни, само поради това, че единитѣ се молятъ по нѣколко пѫти на день, а другитѣ не се молятъ. Външното молене не опредѣля човѣка като праведенъ. На земята ще срещнете малко хора праведни. При това, по естество човѣкъ има две страни свѣтла и тъмна, лице и опъко. Какво ще кажете за човѣка, ако днесъ видите свѣтлата му страна, а на другия день — тъмната Може ли той едновременно да бѫде и свѣтълъ, и тъменъ И коньтъ е добъръ, но, ако застанете задъ него, ще опитате силата на неговия ритникъ. На сѫщото основание, човѣкъ носи въ себе си мисли и чувства, съ които удря хората, както коньтъ ги удря съ петалата си. Това се дължи на лоши наследени чърти въ човѣка, отъ които нѣкога ще се освободи. Достатъчно е човѣкъ да бѫде искренъ къмъ себе си, за да се освободи отъ лошитѣ наследени чърти. Сегашниятъ човѣкъ е изпадналъ въ безвѣрие, въ безлюбие, въ користолюбие, вследствие на което той самъ съ спъва. Днесъ напише нѣщо хубаво, на другия день вече самъ се съмнява въ написаното и се пита Вѣрно ли е това, което съмъ писалъ, или не е вѣрно Едно ще знаете Вѣрни нѣща сѫ тѣзи, които човѣкъ самъ е изпиталъ и провѣрилъ. Щомъ имате опитность, трѣбва ли да питате, дали известенъ фактъ е вѣренъ, или не „Царството Божие дошло въ сила“. Сега и вие трѣбва да проявите силата си, да търсите Бога, да търсите истинскитѣ си братя и сестри, да изработите свое вѣрую, свои въгледи за живота. Днесъ вие минавате за православни, но знаете ли, кѫде е онзи свѣтъ Знаете ли, кѫде ще отидете, като заминете за другия свѣтъ Единъ евангелски проповѣдникъ, следъ като проповѣдвалъ 30 години на земята, заминалъ за онзи свѣтъ и се видѣлъ въ чудо. По нѣкакъвъ начинъ той съобщилъ на близкитѣ си, че положението му не е добро, не излѣзло така, както очаквалъ. Той си представялъ онзи свѣтъ другояче, а не както го видѣлъ. Сега разбралъ, че не живѣлъ, както Богъ изисква. Следователно, за да бѫде добре и на този, и на онзи свѣтъ, човѣкъ трѣбва да се откаже отъ старитѣ си разбирания, отъ заблужденията, които го спъватъ. Онзи свѣтъ е свѣтъ на новъ редъ и порядъкъ, на нови разбирания. За да бѫдете добре приети въ онзи свѣтъ, мислитѣ, чувствата и желанията ви трѣбва да бѫдатъ абсолютно чисти. Това не трѣбва да ви плаши. Вие живѣете въ Бога и за Него работите. Като съзнаете това, ще изправите погрѣшкитѣ си, ще изправите кривитѣ си разбирания. Какъ можете да работите за Бога, ако не сте готови да прощавате Това не значи, да вървите въ пѫтя на грѣшнитѣ, но да прощавате прегрѣшенията имъ. Така е казано и въ Господнята молитва „Прости ни дълговетѣ наши, както и ние прощаваме на нашитѣ длъжници“. Ще кажете, че Богъ е милостивъ, всепрощаващъ. — Щомъ Богъ прощава, и вие трѣбва да прощавате. За да не се натъквате на ненуждни страдания, вие трѣбва да се пазите отъ преувеличаване на нѣщата. Докато не дойдатъ любовьта и истината въ васъ, като мѣрка на нѣщата, вие не можете да имате точна представа за това, което става съ васъ и съ окрѫжаващитѣ. Ето защо, бѫдете искрени, да предавате нѣщата, както сѫ въ действителность — нито да преувеличавате, нито да намалявате. Когато, любовьта посети човѣка отваря сърдцето му, просвѣщава ума му и преустройва тѣлото му. Дето е любовьта, тамъ омразата, неправдата, ограничението отсѫтствуватъ. „Царството Божие дошло въ сила“. Когато Царството Божие дойде на земята въ пълнота и сила, хората ще бѫдатъ носители на новото, на Божественото учение. Само така ще се реализиратъ Христовитѣ идеи. Който възприеме Христовитѣ идеи и ги реализира, той ще бѫде пълноправенъ гражданинъ на Царството Божие. Има хора въ свѣта, готови за тѣзи идеи. Отъ какви течения сѫ тѣ, какви възгледи иматъ, не е важно. Тѣ сѫ готови да работятъ въ името на Бога, въ силата на Неговия Духъ, за да донесатъ миръ и свобода, както на отдѣлнитѣ индивиди, така и на народитѣ. Всички народи трѣбва да се обединятъ, да се опознаятъ, за да бѫдатъ служители на Божественото. Така тѣ ще разбератъ, че Божиятъ Духъ работи въ всички прояви на живота материални, политически, духовни и умствени. Стремежътъ на всички хора и народи къмъ свобода, къмъ повдигане е резултатъ на Духа, Който работи между тѣхъ. Не мислете, че само религиознитѣ и духовни хора иматъ право да говорятъ, да мислятъ, да работятъ за свободата и за обединението на народитѣ. Тази идея е Божествена. Следователно, който я възприеме и работи за нея, той се свързва съ Божия Духъ. На пръвъ планъ седи идеята за свободата на човѣшката душа, а следъ нея идатъ методитѣ за реализирането ѝ. Възприеме ли тази идея, човѣкъ трѣбва да бѫде силенъ, да устои на всички мѫчнотии, които се изпрѣчватъ на пѫтя му. Работете съ любовь и съзнание за освобождаването си, за да кажатъ хората единъ день за васъ Ето човѣкътъ, създаденъ по образъ и подобие Божие! Адамъ и Ева бѣха създадени по образъ и подобие Божие, но, понеже пожелаха да станатъ като Бога, сгрѣшиха. И после, вмѣсто да признаятъ погрѣшката си, тѣ се оправдаваха, че били излъгани. Адамъ каза, че Ева го излъгала, а Ева се оправда съ змията. И до днесъ още хората грѣшатъ и търсятъ виновницитѣ за погрѣшкитѣ си вънъ отъ себе си. Човѣкъ нѣма да се оправи, докато не признае, че той самъ е виновенъ за своитѣ погрѣшки, за своитѣ неразбирания и заблуждения. „Царството Божие дошло въ сила“. За да влѣзе въ това Царство, човѣкъ трѣбва да разбере, какви сѫ отношенията му къмъ самия себе, къмъ ближния му и къмъ Бога. Дойде ли до това разбиране, той опредѣля вече своето бѫдеще. Бѫдещето на човѣчеството води къмъ реализиране на любовьта. Ще дойде день, когато любовьта ще се всели въ сърдцата и душитѣ на хората и ще имъ донесе миръ и свобода. 31. Беседа отъ Учителя, държана на 30. мартъ, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.
  3. 1930_03_23 Синове на свѣтлината

    "Делата Божии". Сила и Живот. Тринадесета серия, т.3 (1929–1930). Издание 1940г., София Книгата за теглене на PDF Съдържание Синове на свѣтлината „Да сте синове на свѣтлината“. Речьта може да бѫде разбрана, може да бѫде и неразбрана. Понѣкога разбранитѣ речи сѫ за глупавитѣ хора, а неразбранитѣ — за умнитѣ. И обратното е вѣрно: неразбранитѣ речи сѫ за глупавитѣ хора, а разбранитѣ — за умнитѣ. Това сѫ парадокси, т. е. противоречиви мисли, съ които хората трѣбва да се примирятъ. Примиряване е възможно, само когато нѣщата се обяснятъ. Казано е въ Писанието: „Да сте синове на свѣтлината“. Обаче, не е казано да сте синове на здравето, на живота, на Бога, на истината. Да сте синове на свѣтлината е едно нѣщо, да сте синове на Бога е друго нѣщо. Свѣтлината е изразъ на нѣщо, т. е. срѣда, въ която се криятъ условия за разуменъ животъ, за живота на мисъльта. Да сте синове на свѣтлината, това значи, да сте синове на разумни, на мислещи хора. Човѣкъ се отличава отъ другитѣ живи сѫщества по това, именно, че мисли. Значи, растението расте, животното се движи, а човѣкъ мисли. Преди да дойде до фазата на мисъльта, човѣкъ е расълъ, движилъ се и най-после започналъ да мисли. Следъ мисъльта човѣкъ трѣбва да дойде до фазата на свѣтлината, да стане синъ на свѣтлината. Фазата на свѣтлината е най-високото състояние въ свѣта. Значи, като започнемъ отъ низходяща степень на съзнанието и вървимъ къмъ възходяща, т. е. отъ областьта, въ която живѣятъ растенията, и постепенно минаваме къмъ животнитѣ, между които влиза и човѣкъ, и най-после влизаме въ областьта на Божествения свѣтъ, дето живѣятъ синоветѣ на свѣтлината. Тѣзи фази срѣщаме и въ природата, въ много нейни явления. Запримѣръ, отъ сутринь до вечерь слънцето минава сѫщо презъ три фази: първо, изгрѣването на слънцето; второ, когато слънцето е на най- високата си точка — въ своя зенитъ, и трето — залѣзването на слънцето. Това състояние, което за насъ е изгрѣвъ, за други сѫщества е залѣзъ, а за възвишенитѣ — представя особено състояние. Когато ние се намираме на върха на своето знание, други сѫщества се намиратъ въ състояние на невежество. Който разбира законитѣ на природата, не се страхува отъ фазитѣ, презъ които минава. Той знае, че се движи въ различни области на живота и неизбѣжно ще се натъква на различни промѣни. Той не се безпокои отъ това, че ако за единъ свѣтъ е ученъ, за другъ е невежа. Обаче, който не разбира законитѣ на природата, той се съобразява съ фазитѣ и състоянията на живота и се държи за тѣхъ като слѣпецъ за тояга. Сѫществуватъ три вида науки. Първиятъ видъ науки обхващатъ всичко онова, което се отнася до стомаха. Тѣ иматъ предъ видъ неговитѣ нужди. Страхътъ отъ гладъ е създалъ много науки, изкуства, занаяти. Техниката, индустрията се дължатъ все на страха отъ гладъ. Като говоримъ за стомаха, нѣкои разбиратъ човѣшкия търбухъ. Стомахъ и търбухъ сѫ две различни нѣща. Стомахътъ е мѣсто на работа, дето се обработватъ материалитѣ, необходими за съграждане на човѣшкото тѣло. Вториятъ видъ науки се отнасятъ до сърдцето, т. е. до духовния свѣтъ. Отъ този свѣтъ, именно, слизатъ работници, които взиматъ участие въ съграждане на човѣшкото тѣло. Третиятъ видъ науки сѫ тия, съ които се занимаватъ здравомислещитѣ хора или хората на мисъльта. Тѣ черпятъ своитѣ знания отъ умствения свѣтъ, който отпуща срѣдства за строежа на човѣшкото тѣло. Този свѣтъ представя извора на живота. Отъ него идатъ благата и се разпространяватъ по всички останали свѣтове. Най-после дохождаме до морето, т. е. до живота, въ който се вливатъ всички извори и рѣки. Въ живота се реализиратъ всички нѣща. „Да сте синове на свѣтлината.“ Подъ понятието „синове на свѣтлината“ разбираме ония разумни сѫщества, които сѫ дошли на земята да работятъ, да творятъ и съграждатъ, а не да ядатъ и пиятъ. Тѣ сѫ хора и на перото, и на чука едновременно. Ако отидете на нивата, и тамъ ще ги намѣрите. Тѣ оратъ, копаятъ, градятъ и съграждатъ. Тѣ сѫ добри работници въ всѣко направление. Каквото мине презъ рѫката имъ, оживява и възкръсва. Когато единъ отъ синоветѣ на свѣтлината напише едно стихотворение, въ което възпѣва нѣкое цвѣте, цвѣтето оживява и проговаря. Засега цвѣтята спятъ, но ще дойде день, когато ще оживѣятъ, ще проговорятъ на хората. Това значи, че е дошло вече Царството Божие на земята. Докато цвѣтята спятъ, страданията сѫ неизбѣжни. Днесъ хората кѫсатъ цвѣтя и ги захвърлятъ. Младата мома откѫсне едно цвѣте, накиче се съ него и, като увехне, захвърля го. Защо го откѫсна и защо го хвърля, и тя не знае. Ще кажете, че цвѣтето е създадено за кѫсане. Не е вѣрно. Така говорятъ само ония, които не мислятъ. Мислещитѣ и разумни хора знаятъ, че цвѣтето има велико предназначение. Съвременнитѣ хора гледатъ съ пренебрежение на много нѣща и казватъ, че това или онова не е реално. Значи, тѣ се интересуватъ само отъ реални нѣща. Кои нѣща сѫ реални? Всѣко нѣщо, което може да се съгради, е реално. Който е дошълъ до реалностьта на нѣщата, не се срамува отъ работа, нито се страхува да изповѣда убежденията си на думи и на дѣла. Ще дойде нѣкой да се хвали, че е културенъ и образованъ човѣкъ, че е свършилъ нѣколко факултета. Какво може да направи той съ своитѣ знания? Химикътъ ще каже, че може да получава задушливи и отровни газове. Каква наука е тази, която е дошла до такива открития, съ които трови хората? Това не е истинската наука, къмъ която човѣкъ трѣбва да се стреми. Такива учени ние наричаме обикновени. Всѣки може да бѫде обикновенъ ученъ, но малцина могатъ да творятъ и откриватъ велики нѣща. Ще кажете, че и музиката е достигнала голѣми постижения. — Кѫде сѫ постиженията на музиката? — Въ модерната музика, въ шлагеритѣ. — Кѫде се прилагатъ шлагеритѣ? — Въ танца. Жалко е, че музиката е въ услуга на такива танци, при които мѫжетѣ и женитѣ се продаватъ. И на хората се продаватъ мѫже и жени. Докато мѫжетѣ и женитѣ се продаватъ, свѣтътъ нѣма да се оправи. Тъй щото, ако съвременнитѣ семейства не стоятъ на тази висота, на каквато би трѣбвало, причината на това се крие въ продажбата на мѫжетѣ и на женитѣ. Време е вече майкитѣ и бащитѣ да престанатъ да продаватъ синоветѣ и дъщеритѣ си. Не престане ли тази продажба, свѣтътъ ще си остане такъвъ, какъвто е днесъ. Каквито сѫ причинитѣ на нѣщата, такива ще бѫдатъ и последствията. Сега ние не искаме да създадемъ новъ свѣтъ, но казвамъ, че сѫществува другъ свѣтъ, населенъ съ възвишени и разумни сѫщества, които живѣятъ другояче, а не както хората на земята. — Кѫде е този свѣтъ? Кѫде сѫ тия сѫщества? — Около васъ, въ вашия свѣтъ. — Защо не ги виждаме? — Мравката вижда ли човѣка? Знае ли тя, че живѣе въ човѣшкия свѣтъ? Мравката може по цѣли часове да лази по главата и рѫцетѣ на човѣка, безъ да знае, че това е човѣкъ. Тя прави научни изследвания, търси кръвчица отнѣкѫде. Като намѣри малко кръвь, тя се задоволява и не се интересува повече, отде е взела тази кръвь. Може да е взела отъ човѣкъ, може и отъ нѣкое животно — това не се отнася до нея. Мравката не си е поставила за задача, да разбере, какво нѣщо е човѣкътъ. Често и вие се качвате по главитѣ и рѫцетѣ на разумнитѣ сѫщества, безъ да се извините за вашата смѣлость. Вие мислите, че сте божества, които иматъ право да вършатъ, каквото искатъ. Обаче, вие плащате за вашата крайна и не на мѣсто проявена смѣлость. — Какъ? — Чрезъ болести. Нѣкой страда отъ главоболие, другъ — отъ коремоболие, трети — падналъ и счупилъ рѫката или крака си. Причината за вашитѣ заболявания се дължи на това, че, както сте се разхождали по главата на нѣкое разумно сѫщество, то ви е чукнало, и вие сте паднали на земята. По този начинъ разумнитѣ сѫщества предаватъ уроци на хората. Другъ е въпросътъ, ако човѣкъ се качва на главата на разумнитѣ сѫщества съ позволение. Тѣ го приематъ съ радость и го развеждатъ въ своя свѣтъ. Правилно разбиране има само между разумни сѫщества. Въ свѣта сѫществуватъ само две велики нѣща, които сѫ еднакво силни: тѣ сѫ великото малко и великото голѣмо. Великото малко може да запали цѣлия свѣтъ, а великото голѣмо може да изгаси цѣлия свѣтъ. Великото малко е онази искрица, която произвежда най-страшни пожари. Великото голѣмо е онази буйна вода, която и потопъ може да причини, и всички пожари да изгаси. Когато великото голѣмо работи, потопъ иде въ свѣта. Когато великото малко работи, огънь гори въ свѣта. Дето има огънь, тамъ има готвене, ядене и пиене. Когато великото голѣмо и великото малко се сдружатъ въ обща, взаимна работа, нѣщо велико се гради. Тази е науката на синоветѣ на свѣтлината. Като хора, които сте дошли на земята, да учите и да работите, вие трѣбва взаимно да си помагате, да влизате въ положението си, както правятъ синоветѣ на свѣтлината. Лѣкарьтъ трѣбва да влиза въ положението на болния, но и болниятъ трѣбва да влиза въ положението на лѣкаря. Когато хирургътъ оперира болния безъ упойка, последниятъ трѣбва да бѫде уменъ и търпеливъ, да не рита. Ако рита, той самъ ще си повреди. При това положение, лѣкарьтъ не може свободно да работи и, вмѣсто болното мѣсто, може да отрѣже часть отъ здравото. Имайте търпение да издържите операцията безъ упойка; ако ви упоятъ, положението ви ще се усложни. Трѣбва да мине много време, докато организъмътъ се освободи отъ внесената чрезъ упойката отрова. Чрезъ операцията лѣкарьтъ изпитва търпението на болния, а болниятъ — изкуството на лѣкаря. Ако не рита, болниятъ е уменъ и търпеливъ човѣкъ. Ако рита, търпението му е слабо. За да има успѣхъ въ работата си, лѣкарьтъ се нуждае отъ известни условия. Богатитѣ хора иматъ особени възгледи за нѣщата. Като разполагатъ съ пари, тѣ мислятъ, че лѣкарьтъ е длъженъ да ги излѣкува. Здравето съ пари не се купува. Има причини, на които се дължатъ болеститѣ. Има причини, на които се дължи здравето на човѣка. За да се лѣкува и да пази здравето си, човѣкъ трѣбва да знае и еднитѣ, и другитѣ причини. Само разумниятъ човѣкъ, въ широкъ смисълъ на думата, може да бѫде здравъ. И само неразумниятъ може да бѫде боленъ. — Какво трѣбва да прави болниятъ, за да се справи съ своето болезнено състояние? — Той трѣбва да стане разуменъ. Днесъ много хора страдатъ отъ неврастения. — Защо сѫ станали неврастеници? — Отъ голѣми безпокойства. Момата обича нѣкой момъкъ и постоянно се безпокои, страхува се да не изгуби любовьта му. Тя вижда, че той се разговаря съ други моми и се тревожи. И момъкътъ се безпокои за сѫщото. Той обича една мома, но се тревожи, понеже тя се разговаря съ други момци. Защо трѣбва да се безпокоятъ? Ако момата е дъщеря на свѣтлината, а момъкътъ — синъ на свѣтлината, всѣкакво безпокойство между тѣхъ е изключено. Ще кажете, че момата иска да знае, какво прави и какво мисли момъкътъ. Нека стане дъщеря на свѣтлината, да види, какво прави и какво мисли момъкътъ. Само неразумниятъ човѣкъ може да се безпокои за обикновени работи. Разумниятъ човѣкъ, който вижда и разбира нѣщата, не се безпокои за праздни работи. Ще приведа единъ примѣръ отъ живота на Соломонъ — Ра, единъ отъ знаменититѣ царе на древностьта. Той ималъ само единъ синъ, когото решилъ да ожени. За тази цель той пратилъ свои хора да търсятъ невеста за сина му, която да отговаря на следнитѣ условия: да ходи като човѣкъ, но и да бѣга като конь; да работи като човѣкъ, и да хвърчи като птица; съ ушитѣ си отъ една страна да приема, а отъ друга — да дава; съ очитѣ си отъ една страна да пали, а отъ друга — да гаси; съ устата си отъ една страна да вързва, а отъ друга — да развързва. Какъ мислите, може ли да се намѣри такава невеста? Това сѫ символи, които трѣбва да се разгадаятъ. Като говорите за коня, вие го разглеждате като животно. Обаче, по съдържание, коньтъ има отношение къмъ физическия и къмъ духовния свѣтъ. Когато човѣкъ мисли дълбоко върху нѣщата, казваме, че той се е качилъ на своя конь. Значи, коньтъ символизира човѣшкия умъ. Щомъ се качи на ума си, човѣкъ трѣбва да го направлява добре. Ако не може да го направлява добре, коньтъ ще го хвърли на земята. Видите ли, че нѣкой човѣкъ ходи пешъ, т. е. не може да се ползува отъ своя конь, вие го наричате лудъ, смахнатъ. Какъ трѣбва да постѫпите съ този човѣкъ? Ще го качите на коня и ще му държите юлара. Никога не се качвайте на конь безъ юларъ. Юларътъ е законъ на живота. Това значи, че човѣкъ трѣбва да познава законитѣ на своя умъ. Като държи юлара на коня и добре го направлява, човѣкъ се ползува разумно отъ своя умъ. Ако не знаемъ законитѣ на своята мисъль и не можемъ да се ползуваме отъ тѣхъ, умътъ ни може да ни хвърли на земята, както коньтъ хвърля своя господарь. Ако кръвьта не се разпространява правилно, по всички центрове на човѣшкия мозъкъ, нѣкой центрове ще се хранятъ повече, за смѣтка на други, които ще бѫдатъ въ лишения. Запримѣръ, ако човѣкъ живѣе повече въ низшитѣ области на мисъльта си, кръвьта ще храни повече заднитѣ центрове на мозъка: семейнитѣ чувства, гордостьта, щеславието и др. За смѣтка на тия чувства гладуватъ моралнитѣ. Моралнитѣ чувства се хранятъ съ Божествени сокове. Тѣ сѫ съставени отъ клетки, които изискватъ чиста, благородна, префинена храна. Какво разбираме подъ думата „Божествено“? Най-благородното, най-възвишеното, най-красивото, което човѣкъ носи въ себе си, наричаме Божествено начало. Въ него се крие вѣчния животъ, безсмъртието, красотата и смисъла на живота. Въ Божественото се криятъ всички възможности на човѣшката душа, а не на тѣлото. Тѣлото е резултатъ на нѣщо високо. „Да сте синове на свѣтлината“. Ще кажете: Кога ще станемъ синове на свѣтлината? — Когато пожелаете. — Какъ можемъ да станемъ синове на свѣтлината? — Посѣйте една семка въ земята, и тя ще ви покаже начинъ за постигане на вашето желание. После, турете рѫката на сърдцето си и вижте, дали тупти. Докато сърдцето ви пулсира и изпраща кръвь по цѣлото тѣло, има надежда да станете синове на свѣтлината. Щомъ сърдцето ви престане да тупти, щомъ изгубите топлината си, вие се лишавате отъ условията, да станете синове на свѣтлината. Видите ли, че топлината на сърдцето ви се намалява, трѣбва да я усилите. Жрецитѣ, които подържали свещения огънь въ храмоветѣ, познавали всички тайни около него, вследствие на което се стремѣли да гори непрекѫснато. Въ време на обредитѣ тѣ го усилвали. Слабъ или силенъ, свещениятъ огънь не трѣбва да загасва. Като знаете това, изучавайте законитѣ на разумната природа, за да можете, когато е необходимо, да увеличавате топлината си. Увеличаването на вѫтрешната топлина на човѣка не подразбира увеличаване на температурата, както въ болния. Температурата на болния се дължи на особено горение въ организма, предизвикано отъ натрупване на различни утайки, като непотрѣбни вещества. Вѫтрешната топлина, за която говоримъ, подразбира правилно и разумно увеличаване на свещения огънь въ човѣка. Подъ влиянието на този огънь се развиватъ правилно човѣшкитѣ дарби и способности. Единъ евангелски проповѣдникъ, българинъ, слушалъ да се говори за нѣкакво духовно общество отъ свети хора въ Америка. Той се заинтересувалъ да види тѣзи хора, за които говорѣли чудни работи. Случило му се да отиде въ Америка. Първата му работа била да намѣри това общество, да се запознае съ тѣзи чудни, свети хора. Най-интересното въ тѣхъ било това, че когато преминавали отъ състоянието на обикновени хора въ свети, тѣ преживявали такава голѣма радость, че излизали отъ релситѣ на обикновения си животъ. Всѣки, който изпитвалъ тази радость, започвалъ да играе, да прескача огради, да се катери по дървета, да цѣлува и пригръща, когото срещне на пѫтя си. Въ това време той не държалъ смѣтка за общественото мнение. Той се намиралъ на седмото небе отъ радость — не се стѣснявалъ отъ никого, защото ималъ високъ идеалъ. Той съзнавалъ, че съ него става нѣщо особено — душата му се пробуждала и минавалъ отъ обикновения въ необикновенъ животъ. Този българинъ започналъ да посещава обществото на светитѣ хора редовно и, за очудване на самия него, изпадналъ въ особеното състояние. Той почувствувалъ, че отвѫтре нѣщо го кара да скача, да играе, да пѣе, да се катери по дървета и по огради. Като не могълъ да направи това, той легналъ на земята по коремъ и започналъ да се търкаля, да рита, да се обръща на всички страни. Най-после започналъ да се моли: Господи, помогни ми да се освободя отъ това състояние, защото не мога да издържамъ. Ако продължи още малко, ще се пукна. И, наистина, той се освободилъ отъ това състояние, което повече не се повторило. Мнозина се запитватъ, на какво се дължи това състояние. Питамъ: Какво ще прави коньтъ, ако го освободите отъ обора, въ който билъ дълго време затворенъ? Щомъ се види свободенъ, първата му работа е да отиде въ гората. Който види този конь да препуска, ще каже: Какво се е разлудувалъ този конь? Ще бѣга, разбира се. До сега той е билъ въ затворъ. Щомъ се види на свобода, той влиза въ обществото на светитѣ хора, дето иска да стане членъ. Обаче, като го намѣри, господарьтъ му се радва, че може пакъ да го затвори въ обора. Въ сѫщото положение се намира всѣки човѣкъ. Докато е въ обществото на светитѣ хора, той е подобенъ на свободния конь. Но обществото, църквата, държавата го дебнатъ. Тѣ го хващатъ, турятъ му юларъ и казватъ: Хванахме те вече, въ рѫцетѣ ни ще бѫдешъ. Не ставай лудъ конь! Какво искатъ съвременнитѣ хора? — Свобода. Изобщо, всички хора искатъ да бѫдатъ свободни. Ние, обаче, искаме да служимъ на държавата безъ юларъ; ние искаме да служимъ на обществото безъ юларъ; ние искаме да служимъ на църквата безъ юларъ; ние искаме да служимъ на дома безъ юларъ. Безъ юларъ човѣкъ може да свърши работата си по-добре, отколкото съ юларъ. Работа безъ юларъ, служене безъ юларъ, това е учението на синоветѣ на свѣтлината. Какво представя синътъ на свѣтлината? Той е огънь и пламъкъ, животъ и свѣтлина. Съ десеть вѫжета да го вържете, той пакъ ще се развърже; въ затворъ да го турите, и оттамъ ще излѣзе. Казано е въ Писанието: Когато синоветѣ на свѣтлината дойдатъ, вратитѣ на затворитѣ ще се отворятъ; всички заблуждения ще изчезнатъ; всички недоразумения и раздори ще се стопятъ; всички болести ще се махнатъ. Тогава ще дойде Царството Божие на земята. — Кога ще дойдатъ синоветѣ на свѣтлината? — Тѣ и сега сѫ на земята, но дегизирани, никой не ги познава. Благословенъ е този, който срещне единъ отъ синоветѣ на свѣтлината. Тѣ премахватъ ограниченията въ свѣта, но безъ бомби. Тѣ разбиратъ законитѣ на разумния животъ и правилно ги прилагатъ. Гнѣвътъ, съмнението, малодушието, страхътъ сѫ бомби, които разрушаватъ самия човѣкъ, който ги носи. Понеже синоветѣ на свѣтлината не се гнѣвятъ, не се съмняватъ, не се страхуватъ, тѣ не си служатъ съ никакви бомби. „Да сте синове на свѣтлината“. Така е казалъ Христосъ на своитѣ ученици, като имъ откривалъ законитѣ на свѣтлината. Той имъ казвалъ, че като знаятъ законитѣ на свѣтлината, единъ день тѣ ще правятъ по-голѣми чудеса отъ тия, които днесъ виждатъ. Когато Христосъ дойде на земята, мнозина искаха да Го направятъ царь, но Той казваше: „Не съмъ дошълъ на земята да ставамъ царь, но да приложа Божия законъ. Когато дойда втори пѫть на земята, ще приложа напълно Божия законъ“. Въ Откровението е казано, че когато затрѫби седмата трѫба, всички царства на земята ще станатъ едно цѣло — царство на свѣтлината — Божие царство. Тази идея работи вече въ свѣта. Днесъ всички велики хора, всички управляващи търсятъ начинъ, да съгласуватъ интереситѣ на всички народи. Единъ день, когато тази идея се реализира, границитѣ между държавитѣ ще се премахнатъ, ще се въведе общо управление въ всички държави. Значи, нѣкаква външна сила работи и заставя всички държавници, всички велики хора да приематъ тази идея и да я реализиратъ. Всички преговори между държавнитѣ глави, всички прогресивни и нови движения се стремятъ, именно, къмъ това, да отворятъ пѫть за идване на синоветѣ на свѣтлината. Ще кажете, че новото е опасно за човѣчеството. Новото подразбира идване на Божественото въ свѣта. Бѫдещето е въ рѫцетѣ на онѣзи, които носятъ новото, а не на онѣзи, които подържатъ стария редъ и порядъкъ, въ който царува насилието и тъмнината. Ние сме за новото, за реда и порядъка на Божественото, който синоветѣ на свѣтлината носятъ. Ние сме за новия, за вѣчния животъ. Следователно, на младитѣ ще покажемъ пѫтя къмъ този животъ, а на старитѣ ще покажемъ начинъ, какъ да се подмладятъ. Когато Христосъ казва, че, ако не станете като малкитѣ деца, не можете да влѣзете въ Царството Божие, Той има предъ видъ синоветѣ на тъмнината. Тъй щото, ако синоветѣ на тъмнината не станатъ синове на свѣтлината, не могатъ да влѣзатъ въ Царството Божие. Казано е още, че роденитѣ отъ Бога грѣхъ не правятъ. Значи, за да не грѣши, човѣкъ трѣбва да се роди отъ Бога, да стане синъ на свѣтлината, носитель на Божественото въ свѣта. „Да сте синове на свѣтлината“. Съ други думи казано: Да сте синове на любовьта. Ако искате да се преобразите, приемете любовьта въ себе си. Вижте, какъ се проявяватъ младитѣ момичета и момчета, преди да ги посети любовьта и следъ като ги посети. Преди да ги посети любовьта, тѣ сѫ небрежни къмъ себе си, къмъ родителитѣ и ближнитѣ си, къмъ уроцитѣ си. Щомъ любовьта ги посети, тѣ коренно се измѣнятъ: започватъ да се обличатъ добре, отнасятъ се внимателно къмъ родителитѣ си, къмъ уроцитѣ си. Любовьта преобразява човѣка и осмисля живота му. Когато говоримъ за синоветѣ на свѣтлината, имаме предъ видъ любовьта на нѣкоя мома или на нѣкой момъкъ. Въ сѫщность, човѣкъ се влюбва въ ближния си само тогава, когато последниятъ е проводникъ на нѣщо свѣтло и възвишено. Като не знаятъ това, мнозина се произнасятъ неправилно за любовьта на младитѣ. Щомъ видятъ, че нѣкоя мома или нѣкой момъкъ се влюбилъ, тѣ казватъ: Временна е тази любовь. Скоро ще прегори, и момата ще заприлича на насъ. Не е така. Това, което прегаря, не е любовь. Това не е посещение на синоветѣ на свѣтлината. Когато нѣкой отъ синоветѣ на свѣтлината посети младия момъкъ или младата мома, тѣ ставатъ внимателни, любезни къмъ родителитѣ си, къмъ своитѣ близки. Тѣ съзнаватъ погрѣшкитѣ си и ги изправятъ. Азъ познавамъ синоветѣ на свѣтлината и мога да ви ги опиша. Тѣ сѫ стройни, красиви, разумни, занимаватъ се и съ музика, и съ поезия, и съ наука. Тѣ пишатъ такива писма и такива поезии, каквито никой обикновенъ човѣкъ не може да напише. Благодарете на Бога, ако вашата дъщеря или вашиятъ синъ се влюбятъ въ нѣкой отъ синоветѣ на свѣтлината. Радвайте се, когато любовьта на единъ отъ тия синове ви посети. Млади и стари, стремете се къмъ любовьта на синоветѣ на свѣтлината, за да се преобразите, да придобиете новъ животъ. „Да сте синове на свѣтлината!“ Нѣма по-велико нѣщо за човѣка отъ това, да бѫде синъ на свѣтлината. — Защо? — Защото ще бѫде свързанъ съ разумнитѣ сѫщества на земята. — Кѫде сѫ синоветѣ на свѣтлината? — Тѣ не сѫ на небето, далечъ отъ хората, но между тѣхъ. Ако искате да срещнете нѣкой ангелъ, светия или синъ на свѣтлината, не ги търсете далечъ отъ себе си. Тѣ сѫ по горитѣ, по планинитѣ, между хората въ селата и въ градоветѣ. Достатъчно е да се вглъби човѣкъ въ себе си, да започне да размишлява, за да се свърже съ тѣхъ. Да се свържете съ едно разумно сѫщество, това значи, да ви посети една свѣтла, възвишена мисъль. Когато Христосъ се уединяваше въ гората на молитва, Той се срѣщаше съ синоветѣ на свѣтлината и се разговаряше съ тѣхъ. Една вечерь Христосъ отиде на планината съ двама отъ своитѣ ученици, които видѣха синоветѣ на свѣтлината. Тѣ разбраха, съ кого се разговаряше Учительтъ имъ. Следователно, когато се натъкнете на нѣкакво страдание или изпитание, обърнете се къмъ синоветѣ на свѣтлината. Достатъчно е единъ отъ тѣхъ да ви посети, за да имате една реална опитность. Нѣмате ли връзка съ разумнитѣ сѫщества, колкото и да се молите, молитвата ви нѣма никакъвъ резултатъ. Вие се намирате въ положението на човѣкъ, който търси изгрѣващото слънце, а намира залѣзващото. Какво трѣбва да правите при това положение? Трѣбва да постоянствувате. Макаръ и да попадате на залѣзващото слънце, търсете непрестанно изгрѣващото. Ще дойде день, когато ще попаднете на изгрѣващото слънце, и работитѣ ви ще се наредятъ добре. Американскиятъ проповѣдникъ Муди решилъ да отиде въ Англия да проповѣдва. Трѣбвало да мине презъ Ливерпулъ, да се срещне съ единъ отъ приятелитѣ си, който обещалъ да му нареди работата: да наеме специаленъ салонъ, да плати всички разходи. Стигналъ благополучно въ Ливерпулъ, но се указало, че приятельтъ му умрѣлъ преди една седмица. Муди се намѣрилъ предъ голѣма мѫчнотия, но, въ края на краищата, работата му се наредила, и той държалъ блѣскава проповѣдь, на която присѫтствували нѣколко хиляди души. Блѣскава била проповѣдьта му, защото синоветѣ на свѣтлината го подкрепили. Презъ време на проповѣдьта му една важна дама минала край единъ отъ прозорцитѣ и заповѣдала на кочиаша си да спре, да чуе и тя нѣщо. Муди забелязалъ тази дама и веднага се обърналъ къмъ слушателитѣ си съ думитѣ: Въ този моментъ продавамъ душата на една дама. На тази душа свѣтътъ дава слава, богатство, честь. Обаче, Христосъ дава друго нѣщо за тази душа. И той започналъ да изброява всичко, което Христосъ дава за една душа. Като чула тия думи, дамата разбрала, че това се отнася до нея. Тя слѣзла отъ колата си, влѣзла въ салона и се обърнала къмъ проповѣдника съ следнитѣ думи: Отсега нататъкъ напущамъ своя старъ господарь и отивамъ при новия, да Му служа съ любовь и вѣрность. Казвате: Има ли право човѣкъ да продава душата на ближния си? — Ако знае, какъ да я продаде, има право. Ако съ продаването душата на човѣка ти го повдигашъ и насочвашъ въ правия пѫть, продай душата му. Така, именно, постѫпва Богъ. Той дава право на синоветѣ на свѣтлината да продаватъ човѣшкитѣ души и да ги упѫтватъ въ живота имъ. Като отидете при единъ отъ синоветѣ на свѣтлината, нѣма защо да му говорите за своитѣ страдания. Той вижда положението, въ което се намирате, и ви помага. Дето сѫ синоветѣ на свѣтлината, тамъ е Богъ. Тамъ Го виждамъ азъ, тамъ можете да Го видите и вие. Искате ли да видите Бога, идете между разумнитѣ, добритѣ и любещитѣ хора. Тѣ сѫ и на земята, и на небето, т. е. тѣ сѫ и горе, и долу. „Да сте синове на свѣтлината“. Всѣки човѣкъ може да стане синъ на свѣтлината, но още не е. Засега всички хора сѫ синове на обикновения животъ, синове на заблужденията. Ще дойде день, когато ще станатъ синове на свѣтлината, но преди това тѣ трѣбва да минатъ презъ обикновения животъ, като подготовка за необикновения. Сегашниятъ човѣкъ се намира въ положение на заченатото дете. Той се намира въ утробата на майка си и нито самъ може да яде, нито може да се движи. Синътъ на свѣтлината е въ положение на новороденото дете. Майка му казва: Синко, деветь месеца бѣше въ утробата ми. Ето, давамъ ти свободенъ билетъ за пѫтуване. Излѣзъ на свобода, въ широкия свѣтъ и се радвай на Божието благословение. Щомъ получи свободенъ билетъ, синътъ на свѣтлината излиза на бѣлъ свѣтъ и запѣва своята първа пѣсень: Ва... ва... Майкитѣ и бащитѣ знаятъ, каква е първата пѣсень на детето. „Ва“, това е името на първия Богъ, който бабува, за да се раждатъ децата — синоветѣ на свѣтлината. Съ своята първа пѣсень детето благодари на Бога, че излиза отъ свѣта на ограниченията и влиза въ свѣта на свободата. И българинътъ казва на воловетѣ си: Ва! Това значи: Спрете за малко, да ви покажа, какъ можете да излѣзете отъ ограничения животъ и да влѣзете въ живота на свободата. Сега и на васъ казвамъ: Спомняйте си често за синоветѣ на свѣтлината, че, като дойдатъ голѣмитѣ страдания, да знаете, че тѣ идатъ да ви освободятъ отъ ограниченията на живота. Понѣкога вие се насърдчите, вдъхновите се, чувствувате сила и готовность за възвишена работа, но веднага се спрете и казвате: Не е време още за това. Днесъ отлагате, утре отлагате, докато единъ день видите, че сте остарѣли, и казвате: Свърши се моята работа. Ще остане за друго прераждане. Християнитѣ пъкъ възлагатъ всичко на Христа. Тѣ очакватъ да дойде Христосъ втори пѫть на земята, да ги възкреси. Не, първата пѣсень „ва“ ще ги възкреси. За да възкръсне, човѣкъ трѣбва да се новороди. Възкресението иде само за ония, които ще станатъ синове на свѣтлината. Възкресението е новата епоха, въ която идатъ синоветѣ на свѣтлината, да работятъ за създаване на новъ свѣтъ, ново небе и нова земя. Стариятъ свѣтъ нѣма да се разруши, но ще се преобрази, ще се преустрои. Новиятъ свѣтъ, това е епохата, която иде въ свѣта, въ която ще се прояви Божията Любовь. Проявяването на Христа на земята не е нищо друго, освенъ проява на Божията Любовь. Изявяването на синоветѣ на свѣтлината не е нищо друго, освенъ проява на Божията Любовь. Тѣ идатъ да изявятъ любовьта и да видятъ, какъ се проявява тя на земята. Докато сѫ на небето, тѣ нѣматъ право да се влюбватъ помежду си, но като дойдатъ на земята, влюбватъ се въ Бога на любовьта. Хората не разбиратъ любовьта, поради което си я представятъ нѣщо обикновено. Каквато представа да иматъ за любовьта, тѣ трѣбва да знаятъ, че всичко, което носи миръ и радость за човѣшката душа, е любовь. Всичко, което носи свѣтлина и знание за ума, е мѫдрость. Обикновениятъ човѣкъ се движи между два полюса — любовьта и мѫдростьта, а съвършениятъ стои на върха, дето свѣтлината изгрѣва. И ангелитѣ живѣятъ между любовьта и мѫдростьта, но въ по-високи полета. Синоветѣ на свѣтлината слизатъ между хората, да внесатъ въ умоветѣ имъ свѣтлина и знание, а въ сърдцата имъ — топлина и любовь. Ако не имъ предадатъ тия нѣща, тѣ не могатъ да се повдигнатъ, не могатъ да станатъ човѣци, въ широкъ смисълъ на думата. Следователно, синоветѣ на свѣтлината идатъ да обновятъ цѣлото човѣчество. Съвременнитѣ хора не се разбиратъ, защото се разглеждатъ като мѫже и жени. Днесъ нито мѫжетѣ помежду си се разбиратъ, нито женитѣ. Обаче, и духоветѣ не се разбиратъ. И тѣ се намиратъ въ борба помежду си. Споредъ богословитѣ борбата е между падналитѣ духове. — Защо паднаха тия духове? — Защото не разбраха Божията Любовь. Които разбраха любовьта, повдигнаха се и влѣзоха въ разумния животъ. Днесъ всички хора трѣбва да изучаватъ любовьта. Всѣки самъ ще я изучава. Никой не може да учи хората, какъ да любятъ. Дойде ли нѣкой да ви учи, какъ да любите, ще изгубите любовьта. Оставете човѣка свободенъ, той самъ ще се научи, какъ да люби. Родителитѣ се страхуватъ за сина и за дъщеря си, да не се влюбятъ и да страдатъ. Оставете сина и дъщеря си въ рѫцетѣ на Бога, Той ще ги научи, какъ да любятъ. Да люби, това е работа на душата. Не се бъркайте въ работата на душата. Предайте душата си на Бога, Той да я рѫководи. Той знае нейния пѫть и ще я насочи въ това направление. Не се страхувайте отъ любовьта. Щомъ уповавате на Бога, Той има предъ видъ и дъщеря ви, и сина ви, нѣма да ги остави да пропаднатъ. Ще кажете, че може да не имъ е дошло още времето за влюбване. И това оставете на Бога. Казано е, че който преждевременно се влюби, умира. Вѣрно е това, но вѣрно е, че който преждевременно се влюби, оживява. Зависи, какъ се е влюбилъ човѣкъ и въ кого. Подъ думата „смърть“ ние разбираме минаване отъ едно състояние въ друго. Ако дветѣ състояния си хармониратъ, човѣкъ не умира. И следъ смъртьта си той продължава да живѣе. Хората умиратъ преждевременно подъ влияние на отрицателното въ живота. Страхътъ, подозрението, съмнението, безлюбието, безверието съкращаватъ живота на човѣка. Нѣкой казва, че люби Бога, а при най-малкото изпитание започва да се съмнява и да подозира. Това не е любовь. Ако това наричате любовь, тя е едва въ зародиша си. Любете, както любятъ синоветѣ на свѣтлината. Учете се отъ тѣхъ. Какво трѣбва да направи любещата дъщеря, като види баща си тѫженъ? Тя трѣбва да запѣе, или да засвири съ своя инструментъ. Ако пѣсеньта или музиката ѝ може да промѣни състоянието на бащата, любовьта ѝ е силна. Ако любещиятъ синъ е художникъ, поетъ или писатель, съ четката и съ перото си той може да развесели тѫжната си майка. Изобщо, хората на любовьта носятъ въ себе си миръ, радость и веселие. Дето отидатъ, всички ги приематъ съ отворени сърдца. Тѣ не сѫ невежи, нито горди или амбициозни. Тѣ сѫ смирени и искрени. Тъй щото, когато говорите за любовьта си къмъ Бога и за Неговата Любовь къмъ васъ, помнете, че Той не обича невежитѣ и горделивитѣ. Човѣкъ трѣбва да има достоинство и самоуважение, но да не бѫде гордъ. Ако е даровитъ, способенъ, нека прилага дарбитѣ си, безъ да се гордѣе. Способниятъ и разуменъ човѣкъ знае, че дарбитѣ и способноститѣ му сѫ дадени за негово благо, както и за благото на всички. Ние не подържаме слабитѣ хора, които се подкупватъ и огъватъ предъ силния. Ние сме за ония хора, които и съ износени дрехи могатъ да ходятъ прави, съ съзнание за достоинството на своята душа. Съвременнитѣ хора трѣбва да работятъ за своето вѫтрешно освобождаване. Докато се освободятъ, тѣ ще минаватъ презъ мѫчнотии и страдания, презъ болести, презъ недоразумения и противоречия. Обаче, щомъ станатъ синове на свѣтлината, всичко това ще изчезне и, вмѣсто страдания, ограничения и смърть, тѣ ще иматъ радости, веселие и свобода. Тѣ ще се намѣрятъ между близкитѣ си, които ще ги обичатъ. Това значи, да живѣе човѣкъ въ рая, между разумнитѣ сѫщества. Раятъ е на земята. Отъ човѣка зависи да бѫде житель на рая, или на ада. Който живѣе въ рая, всѣка година получава по единъ отъ най-хубавитѣ райски плодове. Обаче, не е важно човѣкъ да влѣзе въ рая; важно е да стане синъ на свѣтлината. Вратата на рая ще бѫде всѣкога отворена за него, и той ще има на разположение всичко, каквото пожелае. Да се стреми човѣкъ да стане синъ на свѣтлината, това не значи, че въ единъ день може да стане такъвъ. Хиляди години е училъ, и хиляди години още трѣбва да учи, за да придобие онази свѣтлина, която ще го направи синъ на свѣтлината. Иде день, когато синоветѣ на свѣтлината ще дойдатъ между хората, ще имъ донесатъ онова знание, което ще бѫде основа на истинския животъ. Тѣ ще бѫдатъ учители на човѣчеството, ще му покажатъ пѫтя къмъ свѣтлината. Казвате: Не може ли човѣкъ още днесъ да намѣри пѫтя на свѣтлината? — Може, но трѣбва да се откаже отъ старитѣ си разбирания. Каквото и да прави, съ сегашнитѣ си разбирания човѣкъ не може да се издигне по-високо отъ положението, въ което се намира сега. Съ разбиранията, които днесъ има, обикновениятъ човѣкъ ще си остане обикновенъ, птичката ще си остане птичка, къртицата ще си остане къртица. Каква култура може да се очаква при сегашнитѣ условия на живота? Следователно, докато човѣкъ не се издигне отъ положението, въ което се намира, и не започне да мисли като истински човѣкъ, той никога не може да стане синъ на свѣтлината, да придобие вѫтрешната си свобода. Човѣкъ е създаденъ свободенъ, а не робъ. Той самъ се е ограничилъ и заробилъ, вследствие на което самъ ще се освободи. Когато създалъ човѣка, Богъ му казалъ: Иди, завладѣй земята и стани господарь. — На кого? — На низшето въ себе си. Човѣкъ трѣбва да бѫде господарь на своитѣ низши мисли и чувства, да ги владѣе. Станете господари на себе си, а не на хората. Който е станалъ господарь на себе си, той е въ хармония съ всички хора. Той знае, че не може да живѣе самъ. Едно вѫже е здраво само тогава, когато всички конци, отъ които е съставено, сѫ еднакво яки. Следователно, когато всички мисли и чувства въ човѣка сѫ въ хармония, той може да бѫде въ хармония и съ своитѣ ближни. Този човѣкъ наричаме синъ на свѣтлината. Той не се оплаква отъ сиромашия, отъ болести, отъ невежество. Който боледува, той не е синъ на свѣтлината. Който се оплаква отъ сиромашия, невежество, отъ противоречия, той не е синъ на свѣтлината. Като изпадне въ нѣкакво затруднение, човѣкъ казва: Добъръ е Господъ, ще ми помогне да се справя съ мѫчнотията. Какво означаватъ думитѣ „добъръ е Господъ“? Ако човѣкъ разчита на добротата на Господа и не работи, това показва, че той поставя Бога вънъ отъ себе си. Обаче, ако каже, че работи съзнателно, това показва, че човѣкъ разчита на Бога въ себе си. Така е гледалъ и Христосъ на Бога, заради което казва: „Отецъ ми работи, и азъ работя“. Често чувате нѣкои да казватъ, че сѫ хора на новитѣ идеи. По какво се отличаватъ тия хора отъ обикновенитѣ? Щомъ сѫ нови хора, тѣ трѣбва да се отличаватъ по знанието, по вѣрата, по мислитѣ и по чувствата си. Ако знанието, вѣрата, мислитѣ и чувствата имъ сѫ като тия на обикновенитѣ хора, тѣ не могатъ да се нарекатъ хора на новитѣ идеи. И хората съ старитѣ идеи иматъ знание, сила, богатства, но не ги използуватъ на мѣсто. При това, тѣ не сѫ разпредѣлили своитѣ умствени и физически сили равномѣрно, вследствие на което нѣкои органи работятъ повече отъ други. Благодарение на неравномѣрното разпредѣление на своитѣ сили, тѣ не могатъ да се хармонизиратъ. Какво щастие можете да очаквате при едно несъразмѣрно развитие на органитѣ въ човѣка? Човѣкъ трѣбва да работи върху себе си съзнателно и съ любовь, да придобие онова знание, което може да го направи синъ на свѣтлината. Той има непоколебима вѣра въ Господа. И когато го питатъ, вѣрва ли въ Господа, той мълчи. Какво ще доказвате на болния, има ли свѣтлина, или не? Нека излѣзе вънъ, самъ да види свѣтлината. Вие трѣбва да заставите болния, насила да излѣзе вънъ, на слънчевата свѣтлина и на чистъ въздухъ. Щомъ се грѣе на слънчевитѣ лѫчи и диша чистъ въздухъ, той влиза въ стаята си обновенъ, съ нови сили за животъ и не пита вече сѫществува ли Богъ, или не. „Да сте синове на свѣтлината“. Желая ви да бѫдете синове на свѣтлината, да носите навсѣкѫде радость и веселие. Болни лѣкувайте, страдащи утешавайте, паднали повдигайте! Сваляйте оковитѣ отъ краката и рѫцетѣ на затворницитѣ! Сваляйте оковитѣ отъ умоветѣ и сърдцата на ония, които сѫ изпаднали въ мракъ и заблуждения! Желая на всички присѫтствуващи, да паднатъ оковитѣ отъ краката и рѫцетѣ, отъ умоветѣ и сърдцата имъ, да се почувствуватъ свободни граждани на Царството Божие. Днесъ синоветѣ на свѣтлината канятъ всички хора на работа. Тѣ дойдоха въ времето на Христа, но видѣха, че хората не бѣха още готови за работа. Сега пакъ идатъ съ пѣсни, да ви поканятъ като съработници въ общото дѣло. Щомъ чуете пѣсеньта имъ, станете веднага и идете да ги посрещнете. Тѣ идатъ да турятъ редъ и порядъкъ въ свѣта. 30. Беседа отъ Учителя, държана на 23 мартъ, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.
  4. 1930_03_16 Съ благодать и истина

    "Делата Божии". Сила и Живот. Тринадесета серия, т.3 (1929–1930). Издание 1940г., София Книгата за теглене на PDF Съдържание Съ благодать и истина. „Пъленъ съ благодать и истина“ . Йоана 1:14 „Съ благодать и истина“. Въ всѣко живо сѫщество въ природата има единъ вѫтрешенъ, неопредѣленъ стремежъ. Какъвъ е този стремежъ, този потикъ въ природата, не се знае, но, въпрѣки това той сѫществува. Този вѫтрешенъ стремежъ въ човѣка наричаме Божествено начало. Когато изгубятъ вѫтрешния неопредѣленъ импулсъ въ себе си, хората изгубватъ смисъла на живота, вследствие на което се втвърдяватъ, ставатъ недоволни и започватъ да търсятъ външно богатство, външна слава. Колкото по-голѣми сѫ богатството и славата имъ, толкова повече се товарятъ. Ако човѣкъ е красивъ повече, отколкото трѣбва, красотата му ще бѫде товаръ. Въ единъ княжески палатъ имало една слугиня, която била много грозна. Тя чувала, че въ свѣта сѫществуватъ красиви хора, и затова често поглеждала презъ прозорцитѣ на палата, дано види нѣкой красивъ човѣкъ. Който я виждалъ, ужасявалъ се отъ грозотата ѝ и казвалъ: Какво страшилище! Каква грозота! Тя чувала всичко това и страдала, плачела, молѣла се на Бога, да направи нѣщо съ нея, да стане красива. Най-после Богъ чулъ молбата ѝ и изпратилъ единъ ангелъ, да се всели въ нея, да ѝ предаде малко отъ красотата си. Щомъ влѣзълъ въ нея, ангелътъ ѝ предалъ малко отъ своята красота, и тя, за очудване на хората, станала красива. Кой какъ минавалъ край двореца и виждалъ слугинята на нѣкой прозорецъ, извиквалъ съ радость: Колко красива е тази мома! Колкото бѣше нещастна майката на грозната слугиня, толкова щастлива е майката на тази красива мома. Хората се интересували да знаятъ, кои сѫ майката и бащата на грозната мома, но още повече се интересували отъ майката и бащата на красивата мома. Кои сѫ били бащата и майката на грозната и на красивата мома, това сами можете да разрешите. Всички момци, царски и княжески синове, които минавали край палата, въ който слугувала красивата мома, влюбвали се въ нея и предлагали рѫката си. Обаче, на красивата мома било забранено да се жени. Тя отказвала на всички момци. Отъ скръбь, че не могатъ да се оженятъ за нея, тѣ започвали да плачатъ. Момата се радвала на красотата си, а тѣ плачели. Когато била грозна, тя плакала, а тѣ минавали край палата и се смѣели на грозотата ѝ Какво виждаме отъ този примѣръ? Тукъ ясно се вижда законътъ на смѣнитѣ: когато единъ скърби, другъ се радва. После става обратното: първиятъ се радва, вториятъ скърби. Докато е на дървото, ябълката се радва на своята красота. Щомъ влѣзе въ стомаха на човѣка, тя изгубва красотата си и започва да плаче. Като влѣзе въ мозъка на човѣка и се превърне въ мисъль, ябълката отново почва да се радва. Когато се измие съ чистата, кристална вода на планинския изворъ, човѣкъ се освежава, става чистъ, и започва да се радва. Обаче, водата губи чистотата си. Следъ време водата на извора се пречиства, а човѣкъ става нечистъ. Докато дрехитѣ на човѣка сѫ нови, той се радва, че е добре облѣченъ. Щомъ овехтѣятъ, той е недоволенъ отъ тѣхъ и не ги обича. Ако дрехитѣ никога не овехтяватъ, човѣкъ не би пожелалъ да ги поднови. Следователно, ако момата не бѣше грозна, никога не би се молила на Бога да я направи красива. Чрезъ грозотата тя развива въ себе си ценни качества, които не би могла да развие при красотата. Какво представя грозотата? Грозотата представя грѣха въ живота. Нѣма по-страшно нѣщо отъ грозотата; нѣма по-голѣма грозота отъ грѣха. Значи, грозотата на хората се дължи на грѣха. Нѣкои казватъ, че нѣма грозота въ свѣта. Щомъ нѣма грозота, нѣма и грѣхъ. Така ли е въ сѫщность? И въ най-красивитѣ работи се крие нѣщо грозно. И най-свѣтлитѣ нѣща произвеждатъ тъмнина. Слънцето, източникъ на най-голѣмата свѣтлина, произвежда чернота. Ако два-три месеца наредъ се излагате на слънчевитѣ лѫчи, кожата ви ще почернѣе. Това не трѣбва да ви обезсърдчава. Радвайте се, че сте почернѣли. Почерняването показва, че слънцето може да ви лѣкува. Хора, които не почерняватъ отъ слънцето, не могатъ да се лѣкуватъ отъ него. Когато говоримъ за красотата и за грозотата, вие трѣбва да ги разбирате правилно. Не е въпросъ за красотата и за грозотата, нито за знанието и за невежеството. Когато говоримъ за знанието, подразбираме богатството. Казано е, че знанието е богатство. Знанието и богатството се придобиватъ. Обаче, това, което се придобива, сѫщевременно се губи. Следователно, тѣ сѫ преходни нѣща. Можете ли да кажете че знанието и, богатството сѫ ваша собственость, щомъ ги губите? Не е ваша собственость това, което се губи и придобива. Ваша собственость е само това, съ което се раждате. Това, което придобивате впоследствие, не е ваше. Ако човѣкъ става ученъ впоследствие, неговата ученость е присадка на живота му. Какво знаемъ за присадкитѣ? Присадката не е сѫществено качество на дървото. Щомъ се отчупи присадката, дървото проявява своето първично естество. Въ това отношение, културата, цивилизацията, религията, етикециитѣ сѫ външни присадки къмъ човѣшкия животъ. Даже и змията, която се отнася жестоко съ своитѣ жертви, обича музиката. Тя обича жабешката пѣсень и подъ звуцитѣ на тази пѣсень хваща жабата за крачето и цѣла я гълта. Значи, разположението на змията къмъ музиката е присадено, не е качество на нейното естество. Защо жабата крѣка, когато змията я хване за крачето? Защото става нѣкаква промѣна въ живота ѝ, главно въ нейното съзнание. Сѫщото става и съ човѣка, когато кракътъ му се парализира. Даже и да не усѣща болка, човѣкъ започва да плаче и да пъшка. Защо? Защото кракътъ е тѣсно свързанъ съ съзнанието му. Всѣка промѣна, която става въ ставитѣ на човѣка, се отразява и върху съзнанието му. Понеже кракътъ на човѣка е свързанъ съ добродетелитѣ, а тѣ — съ духовния животъ, затова човѣкъ не трѣбва да изкълчва крака си. Всѣко нарушаване на здравословното състояние на единъ отъ удоветѣ на човѣшкия организъмъ произвежда вѫтрешна дисхармония въ него. Органитѣ на човѣшкия организъмъ сѫ създадени отъ известни добродетели. Следователно, всѣко заболяване на нѣкой отъ органитѣ на човѣшкия организъмъ указва влияние върху онази добродетель, която го създала. Като знаете това, вие можете да си обясните, на какво се дължи стремежътъ на човѣшката душа. Всѣки човѣкъ се стреми къмъ развиване на своитѣ добродетели. Като развива добродетелитѣ си, едновременно съ тѣхъ човѣкъ развива и своитѣ органи. Не може ли да се развива, човѣкъ е недоволенъ отъ себе си, отъ окрѫжаващата срѣда, отъ живота. Благодарение на вѫтрешното недоволство, човѣкъ има условия да минава отъ една форма въ друга, като фази на живота, и да се развива. Волътъ не трѣбва да бѫде доволенъ отъ своитѣ рога, коньтъ — отъ своитѣ копита, свинята — отъ своята зурла, слонътъ — отъ своя хоботъ. Ако слонътъ се освободи отъ хобота си, той е прогресиралъ; обаче, ако е доволенъ отъ положението си и не измѣни формата си, той е останалъ въ застой. Всѣко сѫщество, което се намира въ застой, подържа старата философия, че, като е дошло на земята, трѣбва да си поживѣе, да си хапне и пийне, докато единъ день напусне земята. Щомъ напусне земята, всичко се свършва съ него. И човѣкъ мисли по същия начинъ. И той казва, че, като умре, животътъ се свършва. Хората умиратъ, погребватъ ги, но никой човѣкъ не се е вгледалъ критически въ положението на умрѣлия, да види, колко е смѣшенъ. Смѣшно е положението на умрѣлия. И следъ всичко това, този умрѣлъ човѣкъ го погребватъ съ голѣми почести. Нѣма по-смѣшни хора въ свѣта отъ умрѣлитѣ. Въпрѣки това, който отиде въ дома на мъртвеца, веднага става сериозенъ. Докато билъ живъ, всички го подбутвали. Щомъ умре, веднага хората около него взиматъ сериозенъ видъ. Докато банкерътъ е живъ, всички негови длъжници се плашатъ, не искатъ да чуятъ името му. Като умре и остави завещание, въ което прощава дълга на длъжницитѣ си, всички ставатъ сериозни, започватъ да мислятъ, кое го заставило да прости дълга имъ. Тѣ започватъ да говорятъ добре за него, да изнасятъ неговитѣ добродетели. „Пъленъ съ благодать и истина“. Човѣкъ все трѣбва да бѫде пъленъ съ нѣщо. Съ какво трѣбва да бѫде пъленъ? Съ знание, съ сила, съ богатство? Ако е пъленъ съ сила, човѣкъ ще замяза на бомба, която всѣки моментъ може да експлодира. Ако е пъленъ съ знания, споредъ думитѣ на апостолъ Павелъ, човѣкъ е осѫденъ на възгордяване. Не е лошо понѣкога човѣкъ да се възгордява. Подъ думата „гордость“ англичанитѣ разбиратъ достоинството на човѣка. Да бѫде човѣкъ гордъ, това значи, да има достоинство. Често гордостьта се изявява като болезнено състояние на човѣшката душа. Това болезнено състояние наричаме „честолюбие“. За да бѫде гордъ, човѣкъ трѣбва да има съответствуващи добродетели. Изобщо, всѣко качество, всѣка добродетель, която човѣкъ самъ си приписва, или другитѣ му я приписватъ, трѣбва да отговаря на действителностьта. Запримѣръ, каже ли нѣкой за себе си, че е ученъ, той трѣбва да има знания, които да отговарятъ на неговата ученость. Каже ли нѣкой за себе си, че е силенъ, той трѣбва да прояви силата си. Можете ли да наречете силенъ човѣкъ този, който не е въ състояние да носи поне 20 килограма товаръ на гърба си? Кажемъ ли, че човѣкъ трѣбва да има достойнство, подразбираме човѣкъ, който е пъленъ съ благодать и истина. Благодатьта и истината представятъ вѫтрешна връзка на човѣка съ Бога. Има ли тази връзка, той всичко може да придобие. Казано е, че никой не е видѣлъ Бога. Ако видите Бога, ще бѫдете щастливи. Щомъ не можете да Го видите, не можете да бѫдете щастливи. Важно е, Богъ да живѣе въ човѣка. Защо е необходимо това? За да люби. Ако Богъ живѣе въ човѣка той може да люби и да се радва на всичко живо. Любовьта стои по-високо отъ щастието. Любовьта включва щастието въ себе си. Всички хора искатъ да бѫдатъ щастливи, безъ да подозиратъ, че щастието е външна проява на любовьта. Вѫтрешниятъ смисълъ на живота се заключава въ това, именно, да дадете възможность на Бога да живѣе въ васъ. По кой начинъ Богъ ще живѣе въ човѣка, не е опредѣлено. Не питайте, какъ може Богъ да живѣе въ васъ, но приемете тази идея като дадена. Това е аксиома, за която не сѫ дадени никакви доказателства. Философитѣ иматъ по нѣщо дадено, върху което поставятъ основата на своето учение. Като дойдемъ до математицитѣ, и тѣ изхождатъ отъ нѣщо дадено. За тѣхъ единицата е даденото. Тѣ казватъ, че всичко произлиза отъ единицата. Ако разглеждате единицата като символъ, това не е вѣрно; обаче, ако я разглеждате като живо нѣщо, което се дѣли като клетката, вѣрно е, че отъ единицата произлиза всичко. Тя се дѣли на две, всѣка половинка се дѣли пакъ на две — образува се числото четири и т. н. Както отъ клетката се образува цѣлиятъ организъмъ, така отъ единицата се образуватъ всички числа. Сега, да оставимъ настрана числата като отвлѣчени величини, понеже нѣматъ нищо общо съ сегашния животъ на хората. При дадени условия всѣки човѣкъ се нуждае отъ нѣщо специфично. Запримѣръ, болниятъ се нуждае отъ здраве, нещастниятъ — отъ щастие, отчаяниятъ — отъ любовь, която ще осмисли живота му. Ние не говоримъ за любовьта на пукнатата стомна, отъ която всичко изтича навънъ. Ние не говоримъ и за любовьта на здравата стомна, отъ която водата лесно може да се изчерпи. Ние говоримъ за любовьта на извора, който постоянно дава и никога не се изчерпва. Всѣки трѣбва самъ да опредѣли, къмъ коя категория се отнася, т. е. каква е неговата любовь: любовь на пукнатата стомна, на здравата стомна, или на извора. По този въпросъ азъ нѣмамъ думата. Всѣки отъ васъ е форма, чрезъ която любовьта се излива. „Пъленъ съ благодать и истина“. Когато сърдцето на човѣка е пълно съ любовь, животътъ има смисълъ. Когато душата на човѣка е пълна съ истина, той е глава на Словото. Казано е въ Писанието: „Глава на Твоето Слово е Истината“. Главата на човѣка дава начало на нѣщата. Значи, всички хора се движатъ въ посока на истината. Кѫде е посоката на истината, никой не знае, въпрѣки това, всички се стремятъ къмъ тази неопредѣлена посока. Когато астрономитѣ изучаватъ небеснитѣ тѣла, съ помощьта на телескопъ, тѣ опредѣлятъ приблизително посоката на една или на друга звезда, но кѫде точно се намира тя, не знаятъ. По тъмнитѣ и свѣтли линии въ спектроскопа, както и отъ разстоянието на линиитѣ една отъ друга, ученитѣ опредѣлятъ още, на какво разстояние се намиратъ звездитѣ отъ земята. Ако линиитѣ въ спектроскопа ставатъ по-широки, тѣлото се приближава къмъ насъ; ако ставатъ по-тѣсни, тѣлото се отдалечава. Оттукъ вадимъ заключението: ако разумностьта ви се увеличава, вие се приближавате къмъ истината; ако разумностьта ви се намалява, вие се отдалечавате отъ истината. Ако душата ви се пълни съ любовь, вие се приближавате къмъ истината; ако душата ви се изпразва отъ любовьта, вие се отдалечавате отъ истината. И тъй, ако живѣе съзнателно, човѣкъ може да измѣни посоката на своето движение и по този начинъ да се приближи или отдалечи отъ истината. Има нѣща, които указватъ влияние върху съзнанието на човѣка, като го помрачаватъ или просвѣтяватъ. Отъ него зависи, да се подаде ли на тѣхното влияние, или да не се подава. Когато два образа, две противоположни мисли или чувства влѣзатъ въ ума на човѣка, той става разсѣянъ. Всѣки човѣкъ, младъ или старъ, може да се разсѣе. Даже учени хора се разсѣйватъ. Единъ виденъ професоръ по математика, чиито лекции се отличавали съ голѣма дълбочина и красноречие, отъ време на време ставалъ разсѣянъ, мисъльта му се разкѫсвала. Кога ставало това? Когато вниманието му се спирало върху една отъ неговитѣ студентки. Щомъ студентката отсѫтствувала отъ аудиторията, лекцията на професора вървѣла гладко, безъ никакво раздвояване на мисъльта. Когато студентката присѫтствувала, орбитата, по която се движела мисъльта на професора, се привличала отъ едно чуждо тѣло, вследствие на което ставало нѣкакво измѣстване въ мисъльта му. Това измѣстване въ мисъльта на професора предизвиквало известна пертурбация въ неговото съзнание. Въ дадения случай умътъ му се пълни съ мисли, които не хармониратъ съ предмета, който той преподава. Пертурбации въ мисъльта ставатъ и съ духовни хора, съ светии. Въ времето на първитѣ християни единъ отъ последователитѣ на Христа се предалъ въ служене на Бога и постигналъ голѣма чистота и светость. Около него се събирали болни, страдащи хора, на които помагалъ. Болни лѣкувалъ, страдащи утешавалъ. По-голѣмата часть отъ деня той прекарвалъ въ молитва. Единъ день при него се явила млада, красива мома, която внесла раздвояване въ мисъльта му. Тя била болна, и той се заелъ съ лѣкуването ѝ. Понеже употрѣбявалъ много време за нея, той връщалъ нѣкои болни, намалилъ молитвитѣ си и си казвалъ: Не е нужно човѣкъ да употрѣбява много време за молитва, трѣбва да помисли малко и за красивия свѣтъ около себе си. Неусѣтно той се раздвоилъ въ себе си, вследствие на което станало огъване въ мисъльта му. Не е лошо, че се е огъналъ, защото съ огъването той открилъ въ себе си известни прояви, които по-рано не познавалъ. Като излѣкувалъ момата, той разбралъ, че безъ нея не може да живѣе. Остане ли безъ нея, животътъ му се обезсмисля, нѣма какво да прави. Нѣкои ще се чудятъ, какъ може светия да тръгне следъ една мома и да забрави задължението, което е поелъ къмъ Бога. Ако въ живота на този светия има нѣщо неестествено, той непремѣнно ще се отклони отъ пѫтя си. Какво ще кажете за ангели, които съ първото слизане на земята се оплитатъ въ мрежата на нѣкоя красива мома и не искатъ вече да се върнатъ на небето. На колко ангели орбитата се огънала! Не е лесенъ животътъ на земята. Велико училище е земята и за прости, и за учени. Колко ангели ще срещнете днесъ, облѣчени съ фракове, съ модерни шапки и обуща, съ бастонъ въ рѫка, разхождатъ се изъ голѣмитѣ градове. И тѣ сѫ забравили, че нѣкога сѫ били ангели, дошли на земята да се учатъ. Като говоря така, нѣкои вѣрватъ въ думитѣ ми, нѣкои не вѣрватъ. Всѣки е свободенъ да вѣрва, или да не вѣрва. Важно е, какъвъ е Божествениятъ планъ. За нѣкои това е лошо, за други — не е лошо. Отъ човѣшко гледище, нѣкои работи сѫ добри, а нѣкои — лоши. Важно е, какво е мнението на разумния свѣтъ. Знае се причината, защо светията е напусналъ работата си и тръгналъ следъ момата. Знае се сѫщо, защо ангелътъ останалъ на земята. Отъ човѣшко гледище вие казвате, че този е добъръ, онзи не е добъръ. Обаче, човѣкъ нѣма право да се произнася за незавършенитѣ работи. Свѣтътъ още не е завършенъ. Човѣкъ още не е съвършенъ. Какъ можете тогава да се произнасяте за незавършени и несъвършени нѣща? Има случаи въ живота, когато една лоша постѫпка влѣче следъ себе си друга лоша. Погрѣшката на светията седи въ това, че той тръгналъ следъ момата. Той ѝ направилъ добро, и тя се влюбила въ него. Какво отъ това, че се влюбила въ него? Съ своята любовь тя го отклонила отъ пѫтя му. Ще кажете, че светията не трѣбваше да прави добро на красивата мома. Понеже момата го оплела, не трѣбвало той да я лѣкува. Трѣбва ли да дадете пари на нѣкой сиромахъ, който иска да купи огнестрелно орѫжие да убие съ него човѣкъ? Трѣбва ли да дадете пари на нѣкой пияница, да се напие и да отиде у дома си да бие жена си и децата си? Има случаи, когато човѣкъ не трѣбва да прави добро. Не лѣкувайте красива мома или красивъ момъкъ, които ще ви отклонятъ отъ правия пѫть. Не давайте пари на сиромахъ, който мисли да убива, нито на пияница, който се връща у дома си да бие своитѣ близки. Следователно, прави добро само на онзи, който има съзнание; прави добро на живия, а не на мъртвия; прави добро на онзи, въ когото Богъ живѣе! Ще кажете, че Богъ живѣе въ всички хора. Ако е така, правете добро на всички. Сега азъ ви говоря като на хора, които разбиратъ нѣщата, които иматъ знания. Не е въпросъ да измѣните своитѣ възгледи. Дръжте възгледитѣ си, но бѫдете разумни. Ако се грѣете на слънчевитѣ лѫчи, това не значи, че трѣбва да измѣните възгледитѣ си за слънцето. Вие можете да мислите за слънцето, каквото искате; важно е, обаче, да бѫдете разумни, да се ползувате отъ неговитѣ лѫчи. Не можете ли да използувате слънчевитѣ лѫчи, вие се лишавате отъ благото, което тѣ носятъ въ себе си. Неразумниятъ животъ лишава човѣка отъ благата, които очаква. Дръжте въ ума си мисъльта за Божественото начало, което е вложено въ всѣки човѣкъ като сила, която може да го спаси отъ злото въ свѣта. Като знаете това, работете върху себе си, да събудите Божественото съзнание, да бѫдете спасители сами на себе си. Не можете ли сами да се спасите, злото ще разруши формата, въ която днесъ живѣете. Дълго време трѣбва да чакате, докато съградите нова форма, въ която да продължите живота си. Въ една легенда за създаването на свѣта и за първитѣ човѣци се говори за желанието на Луцифера или сатаната да се състезава съ Бога. Като видѣлъ небесната дева, създадена отъ Бога, Луциферъ се влюбилъ въ нея и пожелалъ да я открадне. Като знаелъ, че Богъ е създалъ цѣлата вселена, Луциферъ решилъ да скрие отъ Него своя планъ за открадването на небесната дева. Той успѣлъ да реализира плана си, заради което билъ изпѫденъ отъ рая. И до днесъ още Луциферъ не може да се върне на небето. Следъ създаването на първитѣ човѣци, Богъ създалъ вторъ свѣтъ, въ който били поставени да живѣятъ Адамъ и Ева. Доколко сѫ вѣрни тия легенди, това е въпросъ, който предстои на изучаване. Коя е причината за грѣхопадането на първитѣ човѣци? Причината за първия грѣхъ е непослушанието и користолюбието. Това виждаме въ живота и на съвременнитѣ хора. Като се влюби, човѣкъ иска да завладѣе любовьта. Ето защо, когато любовьта посети човѣка, той трѣбва да бѫде свободенъ отъ всички пороци. Човѣкътъ на любовьта трѣбва да има широко съзнание, да разбира нѣщата правилно. Всѣки, който не може да разбере основно, какъ да служи на Бога, той не може да се домогне до любовьта. Само любещиятъ човѣкъ може да служи на Бога. На кой Богъ трѣбва да служи човѣкъ? Ние не говоримъ за онзи Богъ, въ името на когото се вършатъ престѫпления. Ние говоримъ за Бога на любовьта, Който гледа снизходително къмъ всички хора, къмъ тѣхнитѣ погрѣшки и имъ показва правия пѫть въ живота. Казано е въ Писанието, че Господъ се разкаялъ за създаването на човѣка. Обаче, това е човѣшко схващане. Богъ е Любовь, която не се измѣня, вследствие на което Той никога не е промѣнилъ отношениета си къмъ човѣка. Каквото и да е направилъ и каквото да прави човѣкъ, Богъ всѣкога се отнася къмъ него съ любовь. Когато хората мислятъ, че Богъ се гнѣви, въ сѫщность тѣ се гнѣвятъ. Като грѣшатъ, тѣ се гнѣвятъ на себе си, за собственитѣ си погрѣшки. Погрѣшкитѣ на хората се дължатъ на тѣхнитѣ желания. Желанията имъ съ тѣхни деца. Не постѫпватъ ли по същия начинъ и децата съ своитѣ родители? Като не могатъ да задоволятъ желанията си, тѣ питатъ родителитѣ си: Защо ни родихте? И тъй, за да не грѣши, човѣкъ трѣбва да мисли право. Ще кажете, че можете да мислите, както искате. Това не е разумно. Човѣкъ трѣбва да мисли право, а не, както иска и каквото желае. Като човѣкъ, ти си длъженъ да мислишъ право, да прилагашъ истината и любовьта въ живота си. Само при това положение ти можешъ да бѫдешъ щастливъ. Който люби, той има животъ въ себе си. Вие трѣбва да знаете, че щастието почива върху живота. Една отъ проявитѣ на щастливия животъ е здравето. Щастливъ човѣкъ е онзи, на когото всички органи съ здрави. Презъ цѣлия си животъ той не се оплаква отъ никаква болка. Ще кажете, че всѣки човѣкъ е осѫденъ на остаряване. — По какво познавате, че нѣкой човѣкъ е старъ? — По бѣлитѣ коси, по изпадалитѣ зъби, по прегърбването и т. н. Споредъ мене, има стари хора съ черни коси и млади — съ бѣли коси. Не е важно, дали коситѣ съ черни или бѣли. Косата на човѣка трѣбва да бѫде свѣтла. Отъ всѣки косъмъ на човѣка трѣбва да излиза свѣтлина. Който се приближи до този човѣкъ, трѣбва да чете на тази свѣтлина като на свѣщь. Това значи, да бѫде човѣкъ свѣтещъ, да пръска свѣтлина навсѣкѫде. Кой не обича свѣтещия човѣкъ? Когато свѣтещиятъ човѣкъ влѣзе въ васъ, всичко наоколо ви е свѣтло; излѣзе ли вънъ отъ васъ, вие изпадате въ мракъ и тъмнина. Идеалътъ на всѣки човѣкъ е да даде мѣсто на свѣтлия човѣкъ въ себе си. Чуете ли нѣкой да казва, че е тъмно въ съзнанието му, ще знаете, че свѣтлиятъ човѣкъ го е напусналъ. Страшна е тъмнината, когато свѣтещиятъ човѣкъ отсѫтствува. Непоносими сѫ страданията при отсѫтствието на свѣтещия човѣкъ. „Пъленъ съ благодать и истина“. Кога човѣкъ е пъленъ съ благодать и истина? Когато свѣтещиятъ човѣкъ присѫтствува въ него. Ако свѣтещиятъ човѣкъ присѫтствува въ васъ, той ще ви създаде отлична глава и стройно тѣло, съ добре развити външни и вѫтрешни органи. Добре, хармонично построена глава е тази, въ която никаква отрицателна мисъль не прониква. Тази глава ражда само свѣтли и прави мисли. Такъвъ човѣкъ е свободенъ отъ всѣкакъвъ страхъ. — Защо? — Защото любовьта живѣе въ него. Казано е, че любовьта изпѫжда страха навънъ. Дето любовьта отсѫтствува, тамъ страхътъ присѫтствува. Страхливиятъ постоянно мисли за живота си, да не го изгуби. Кой човѣкъ досега е запазилъ живота си чрезъ страха? Страхливиятъ човѣкъ, именно, губи живота си. Който не се страхува и уповава на Бога, той продължава живота си. Единъ селянинъ отъ търновскитѣ села отишълъ на лѣчение въ търновската болница. Станала нѣкаква инфекция на крака му, заради което се обърналъ къмъ лѣкаритѣ за помощь. Като го прегледали, тѣ се произнесли, че трѣбва да отрѣжатъ крака му до колѣното, за да предпазятъ отъ инфекция цѣлия организъмъ. Селянинътъ билъ смѣлъ, безстрашенъ човѣкъ и казалъ на единъ отъ лѣкаритѣ: Господинъ докторе, азъ не давамъ крака си. Ако Богъ иска жертва отъ мене, цѣлъ се давамъ, но по никой начинъ не давамъ само единия си кракъ. — Тогава ти ще умрешъ. Ако е въпросъ за умиране, предпочитамъ да умра, отколкото да се явя при Бога съ единъ кракъ. Следъ тѣзи думи той взелъ патерицата си и напусналъ болницата. Като се върналъ въ селото, той започналъ да се лѣкува по начинъ, какъвто знаелъ, и следъ шесть месеца билъ съвършено здравъ. Той се явилъ при лѣкаритѣ, да имъ покаже, че е здравъ и живъ. Като видѣли, че се движи свободно и съ двата крака, тѣ останали очудени. Защо оздравѣлъ този селянинъ? Защото уповалъ на Бога. Той повѣрвалъ, че Богъ е въ състояние да го излѣкува съвършено, безъ никаква операция и не се излъгалъ въ вѣрата си. Единъ младъ момъкъ, свършилъ университетъ, но инфектиралъ палеца на едната си рѫка. Той билъ много страхливъ. Като не могълъ самъ да си помогне, той отишълъ въ една болница, да се покаже на лѣкаритѣ. Лѣкаритѣ му казали, че, за да не се заразятъ и останалитѣ пръсти, палецътъ трѣбва да се отрѣже. Колкото и да се страхувалъ отъ операции, най-после се съгласилъ да отрѣжатъ пръста му. Той не вѣрвалъ въ Бога, вследствие на което нѣмало на кого да уповава. Лѣкаритѣ пристѫпили къмъ операцията, отрѣзали палеца му. Скоро следъ това се инфектиралъ и втория пръстъ. Лѣкаритѣ отрѣзали и него. Така се инфектирали пръститѣ единъ следъ другъ, после цѣлата рѫка, докато единъ день трѣбвало да излѣзе отъ болницата безъ рѫце. Този младъ човѣкъ се страхувалъ да не осакатѣе. Ако е въпросъ за осакатяване, по-добре да осакатѣе съ вѣра, отколкото съ страхъ. „Пъленъ съ благодать и истина“. Кога може да бѫде човѣкъ пъленъ съ благодать и съ истина? Когато има вѣра въ Божественото. Ако въ малкитѣ изпитания и страдания въ живота човѣкъ не може да покаже, че има вѣра и любовь къмъ Бога, кѫде е неговата сила? Ако вие сами не можете да си помогнете, да се освободите отъ страданията си, кѫде е вашата сила? Вие притежавате грамадна сила, но не съзнавате това. Вие сте подобни на слона, безъ да разбирате, каква сила криете въ себе си. Като не съзнавате силата си, вие не можете да я употрѣбите на мѣсто. Представете си, че завръзвате слонъ съ конецъ за единъ дѫбъ. Сѫщевременно вие внушавате въ ума на слона мисъльта, че, ако мръдне малко, конецътъ ще се дръпне силно и ще откѫсне хобота му. Слонътъ се уплашва и не смѣе да се мръдне, да не се скъса хобота му. По едно време едно малко дете се отправя къмъ слона и започва да го глади по гърба и да му казва: Моля ти се, качи ме на гърба си да ме разходишъ малко. — Не мога, отговаря слонътъ. Вързанъ съмъ здраво до този дѫбъ, не мога да се мръдна. Отъ малкото помръдване хоботътъ ми ще пострада. — Азъ имамъ сила да скѫсамъ конеца. Ако ме дигнешъ на гърба си, азъ ще скѫсамъ конеца, отговорило детето. Слонътъ се мръдналъ, за да повдигне детето, и конецътъ се скѫсалъ. Съвременнитѣ хора се намиратъ въ положението на вързания съ конецъ слонъ и понеже сѫ наплашени, че ако мръднатъ на една, или на друга страна, ще пострадатъ, тѣ седатъ съ години вързани на едно мѣсто. Богъ имъ казва: Ако приемете любовьта въ ума и въ сърдцето си, азъ ще скѫсамъ веригитѣ, които ви ограничаватъ, и вие ще бѫдете свободни. Щомъ се освободите, вие ще възприемете великитѣ блага на живота. Ако не знаете, че освобождаването ви седи въ любовьта, вие казвате като индуситѣ: Работитѣ ни въ този животъ не вървятъ добре, но при второто прераждане всичко ще тръгне по-добре. Тогава ще работимъ съзнателно. Колко прераждания се минаха, и вие все обещавахте, че въ бѫдещето прераждане ще се изправите. Колко възвишени и благородни желания сте отложили все за бѫдещето прераждане. Колкото пѫти и да се прераждате, ако не дойде любовьта, нищо не можете да постигнете. Прераждането е условие, т. е. моментъ, въ който Божията Любовь може да се прояви. Любовьта не зависи отъ времето, нито отъ външнитѣ условия. Любовьта иде отъ контакта на човѣка съ Бога. Любовьта се предава чрезъ вѫтрешенъ тласъкъ, чрезъ вѫтрешенъ импулсъ. Който се подаде на този вѫтрешенъ импулсъ въ себе си и създаде здрава връзка между първичната причина и своята душа, той ще се измѣни коренно. Всички, които вървятъ по пѫтя на истината, и сѫ пълни съ благодать и истина, иматъ особенъ строежъ на главитѣ и на лицата си. Като погледнете главата на нѣкой човѣкъ, добре развитъ въ умствено, духовно и физическо отношение, ще видите, че той е работилъ върху себе си, вследствие на което между очитѣ, носа, брадата, и ушитѣ има известна съразмѣрность. Лицето изразява вѫтрешния животъ на човѣка. Ако чрезъ лицето си човѣкъ не може да прояви своя вѫтрешенъ животъ, той не може да има никакви отношения къмъ външния, видимия свѣтъ. Ако детето не заплаче, майката нѣма да му даде храна. Първиятъ импулсъ на детето къмъ ядене иде отвѫтре, както и импулсътъ на семето за поникване. Човѣкъ трѣбва да прави малки усилия, а не голѣми. Малкитѣ усилия даватъ сигурни резултати. Резултатитѣ зависятъ отъ вѣрата. Вие вѣрвате въ Бога, но вѣрата ви е слаба. Вѣрата ви не е нито като на ангелитѣ, нито като на светиитѣ. Запримѣръ, вие се нуждаете отъ пари. Отивате при единъ банкеръ, но той отказва, не иска да ви услужи. Вие веднага се обезсърдчавате и не искате повече да търсите пари. Защо се обезсърдчавате? Вѣрата ви е слаба. Посетете 99 банкери, докато единъ отъ тѣхъ ви услужи. Все ще се намѣри единъ банкеръ, който ще ви даде пари на заемъ. Нѣщата въ живота и въ природата сѫ строго опредѣлени. Вие трѣбва да намѣрите онзи банкеръ, който е опредѣленъ да ви услужи. Който ви обича, само той може да ви даде пари; ако нѣкой не ви обича, нищо не може да ви даде. Като не разбиратъ законитѣ, мнозина мислятъ, че нѣщата ставатъ произволно. Въ произволнитѣ нѣща нѣма любовь. Тамъ ще срещнете най-голѣмитѣ нещастия. Слушате нѣкой да казва: Да си направя една каква и да е кѫща; да придобия богатство, по какъвъ и да е начинъ; да се оженя за каква и да е жена и т. н. Така не се разсѫждава. Така не се живѣе. Какво ще се ползувате отъ каква и да е кѫща? Какво благо ще ви донесе богатство, придобито по какъвъ и да е начинъ? Какво щастие очаквате отъ жена, която случайно сте срещнали? Жената ще се оплаква отъ мѫжа, мѫжътъ — отъ жената, децата — отъ родителитѣ си и т. н. Каква женитба е това? Какво разбирате подъ думата „женитба“? Какъ трѣбва да се женятъ хората въ бѫдеще? Въ бѫдеще, когато шестата раса дойде на земята, кандидатитѣ за женене ще се подготвятъ специално. Тѣ ще отидатъ на небето, въ специална школа за обучаване на кандидатитѣ за женитба. Тѣ ще прекаратъ въ това училище десеть години. Като свършатъ този курсъ, ще ги изпратятъ на земята, дето могатъ да встѫпятъ въ бракъ. Който нѣма дипломъ отъ този университетъ, нѣма право да се жени. Това се отнася до бѫдещата култура, а не за сегашната. Днесъ нѣщата вървятъ по старъ начинъ. Въ бѫдеще, когато момата и момъкътъ се оженятъ, въ момента, когато сѫ най-щастливи, ще дойде делегация отъ Венера, да вземе жената. Мѫжътъ ще остане на земята, а жената ще отиде на Венера. Тѣ ще въздишатъ единъ за другъ, но при щастливъ животъ, при красиви отношения. И сега хората въздишатъ едни за други, но при нещастенъ животъ. Това, което ви говоря, е хипотеза, а не теория, защото не сте го опитали. Единъ день, когато се увѣрите въ думитѣ ми, ще разберете, какво означава истинската женитба. Ако човѣкъ въздиша за нѣщо смислено, разбирамъ. Мнозина въздишатъ, защото сѫ изгубили нѣщо ценно. Кой човѣкъ не търси изгубената любовь? Кой човѣкъ не търси разумна, любеща душа? Смисълътъ на живота седи, именно, въ това, да намѣришъ онзи, който те обича и когото обичашъ. „Пъленъ съ благодать и съ истина“. Кога може човѣкъ да бѫде пъленъ съ благодатъ и истина? Когато религиозниятъ и научниятъ животъ на хората коренно се преобразятъ. Съ сегашнитѣ си възгледи за живота хората не могатъ да постигнатъ нищо. Измѣнятъ ли възгледитѣ си, тѣ ще видятъ, каква магическа сила криятъ въ себе си. Въ Ню-Иоркъ, при единъ богатъ американски банкеръ, известенъ съ голѣмото си скѫперничество, отишла една млада мома да иска помощь. Като я видѣлъ, той веднага станалъ отъ мѣстото си, рѫкувалъ се съ нея, погледналъ я въ очитѣ и казалъ: Госпожице, на васъ мога да дамъ още този моментъ 50 хиляди долара. Тя взела паритѣ, благодарила, усмихнала се и напуснала кантората му. Като видѣли това неговитѣ приятели, веднага го запитали: Какво стана съ тебе, че отвори сърдцето си така широко? Той имъ отговорилъ: За пръвъ пѫть въ живота си срѣщамъ такава мома. Тя ми вдъхна довѣрие. Отъ нея лъхаше такава мекота, отъ очитѣ ѝ излизаше такава свѣтлина, които никога нѣма да забравя. Чувствувамъ, че моето сърдце се отвори за всички хора. Отъ днесъ азъ ще бѫда внимателенъ къмъ всички бедни и страдащи. Тази мома външно нищо не ми даде, но отвори сърдцето ми. Какви ли проповѣди не съмъ слушалъ въ църквитѣ, но сърдцето ми оставаше затворено. Обаче, какъ можа тази мома да ме преобрази, и азъ не зная. Отъ този моментъ азъ съмъ новъ човѣкъ, ще живѣя по новъ начинъ. Казвамъ: Радвайте се, ако съ рѫкуването си само можете да отворите сърдцето на скѫперника и да получите 50 хиляди долара. Ще кажете, че това е грѣшно, неправилно, неестествено и т. н. Азъ бихъ желалъ всички хора да бѫдатъ толкова грѣшни, че съ едно рѫкуване само да отворятъ сърдцата на скѫперницитѣ. Днесъ хората се рѫкуватъ, но не се преобразяватъ отъ това рѫкуване. — Защо? — Тѣ не сѫ дошли още до онази магия, до онази вѫтрешна сила въ себе си, която може да прави чудеса. Нѣкои се рѫкуватъ съ единъ пръстъ, други — съ два, съ три и т. н., но пакъ нищо не постигатъ. Има начинъ, по който хората могатъ да се рѫкуватъ. Има опредѣлено време, когато хората трѣбва да се рѫкуватъ. При това, ако рѫката ти е много студена, много гореща или много влажна, не се рѫкувай. Съ какво ще се препорѫча човѣкъ, ако не даде изразъ на Божественото, което е вложено въ него? Ако човѣкъ не може свободно да изнесе онази красота и любовь, които сѫ вложени въ него, за какво е дошълъ на земята? Ако човѣкъ не може да изнесе вѫтрешното знание, което е вложено въ него, какъвъ смисълъ има животътъ му? Истинското знание едва сега се открива на човѣчеството. Това, което ученитѣ досега сѫ казали, е предисловие на онова, което въ бѫдеще предстои да се открие. Ще дойдатъ истинскитѣ учени на земята да донесатъ положителното знание за живота. Умоветѣ и сърдцата на хората се подготвятъ вече, за да разбератъ великитѣ проблеми на живота, скрити въ самото Битие. Ако умътъ и сърдцето на човѣка не сѫ подготвени за възприемане на великото знание, тѣ ще се пръснатъ. Единъ знаменитъ астрономъ искалъ да проникне въ центъра на вселената, отъ тамъ да разгледа нѣщата. За тази цель той дълго време се молилъ, да му се даде тази възможность. Единъ день Богъ казалъ на единъ отъ служителитѣ си: Вземи този ученъ астрономъ на крилата си и го понеси въ пространството, като му оставишъ човѣшкия умъ и човѣшкото сърдце, за да види, какъ ще се справи съ положението си. Ангелътъ го понесълъ въ пространството. Астрономътъ наблюдавалъ всичко съ интересъ. Тѣ минавали отъ една планета въ друга, отъ едно слънце въ друго, докато най-после земята съвършено изчезнала отъ тѣхния погледъ. Тѣ потънали въ нѣкаква бездна, а предъ очитѣ имъ се движели системи следъ системи. Така се изминали дни, месеци, докато най-после астрономътъ запиталъ ангела: Моля ти се, още много ли ще пѫтуваме? — Та ние сме едва въ началото. — Но азъ вече не мога да издържамъ. Чувствувамъ, че сърдцето ми ще се пръсне, а умътъ ми ще се обърка. Искамъ да се върна на земята, нѣмамъ повече сили. Ангелътъ го послушалъ и го върналъ на земята. Като се видѣлъ въ леглото си, астрономътъ спокойно въздъхналъ и казалъ: Тази работа не е за моя умъ, не мога да издържамъ. И тъй, когато човѣкъ дойде до положение да не може повече да издържа, той се намира предъ прага на реалностьта. Това, което човѣкъ не разбира и не знае, е истината. Въ неразбранитѣ нѣща, именно, ще намѣрите истината, а не въ разбранитѣ — обикновенитѣ, т. е. всѣкидневнитѣ нѣща. Представете си двама души, отъ които единиятъ е богатъ, но скѫперникъ, а другиятъ — беденъ, последенъ сиромахъ. Защо единиятъ е богатъ, а другиятъ — сиромахъ? Богатиятъ е турилъ паритѣ си настрана, на никого нищо не дава, мисли само за себе си. Сиромахътъ пъкъ, каквото ималъ, раздалъ на бедни и страдащи. Въ края на краищата богатиятъ има пари, но приятели нѣма; сиромахътъ пари нѣма, но приятели има. Кой отъ двамата е на правъ пѫть? Мнозина се стремятъ къмъ богатство, но не знаятъ, че то може да отнеме живота имъ. Колко богати сѫ пострадали отъ разбойници въ горитѣ! За да спаси живота си, богатиятъ трѣбва да раздаде всичкото си имане на бедни. Единъ богатъ търговецъ билъ нападнатъ отъ разбойническа банда. Като претърсили всичкитѣ му джобове и не намѣрили нищо, тѣ казали: Защо не носишъ пари въ себе си? — Носѣхъ много пари, но преди васъ ме срещна друга банда и взе всичко, каквото имахъ. Като чули това, разбойницитѣ хукнали да гонятъ първата банда, да раздѣлятъ паритѣ помежду си. По този начинъ търговецътъ спасилъ живота си. Христосъ казва: „За да влѣзе въ Царството Божие, богатиятъ трѣбва да раздаде всичкото си богатство на беднитѣ.“ — Кое богатство трѣбва да раздаде богатиятъ? — Краденото богатство, т. е онова, което е придобито по нечестенъ начинъ. Въ широкъ смисълъ на думата, крадено богатство наричаме онова, което не е придобито по закона на любовьта. Това богатство внася съблазънь въ човѣшкия животъ и става причина за пропадането на стотици и хиляди хора. Имате ли такова богатство, раздавайте го. Задържите ли го за себе си, то ще стане причина да ви обератъ, даже и живота ви да отнематъ. Богатството ви не трѣбва да изкушава хората. Въ романа „Клетницитѣ“ отъ Викторъ Хюго, имаме добъръ примѣръ съ епископа. Когато Жанъ Вължанъ открадналъ свещника му, и стражарь го довелъ при епископа, да пита, неговъ ли е свещникътъ, последниятъ спокойно отговорилъ: Свещникътъ е мой, наистина, но азъ му го подарихъ. Питамъ: отъ ваше гледище, кое богатство е чисто, т. е. получено чрезъ закона на правдата? Който има такова богатство, ще го тури въ касата си, ще я затвори добре, но нѣма да я заключи. Всѣки, който се опита да краде отъ тѣзи пари, нищо нѣма да спечели. Каквото открадне, ще се върне на мѣстото си. Отдето е взето това богатство, тамъ се връща. Всѣка монета, излѣзла безъ позволение на своя господарь, сама се връща въ касата. Излѣзе ли съ позволение на господаря си, тя не се връща вече назадъ. Ще кажете, че това е невъзможно. За невѣрващитѣ е невъзможно, но за вѣрващитѣ е възможно. Дали вѣрва човѣкъ, или не вѣрва, нѣщата се провѣряватъ въ живота. Всѣко неправедно богатство се губи и намалява, а праведното расте, увеличава се, но никога не се губи. Това е една велика истина. За да придобие тази истина, човѣкъ трѣбва да посвети живота си въ служене на Бога. „Пъленъ съ благодать и съ истина“. Благодатьта представя онова велико, положително знание, което човѣкъ трѣбва да придобие. Истината пъкъ подразбира съвокупность отъ всички разумни закони, къмъ които човѣшката душа се стреми. Онзи, който е пъленъ съ благодать и съ истина, има еднакви отношения къмъ всички хора. Нѣма ли еднакви отношения къмъ всички хора, той не е пъленъ съ благодать и съ истина. За такива хора се казва, че нѣматъ човѣшки отношения. Често слушате да се казва, че човѣкъ за човѣка е вълкъ. Така ли е въ сѫщность, или не, оставяме този въпросъ настрана. Защо вълкътъ е станалъ вълкъ, мечката — мечка, змията — змия? Има причини, които сѫ заставили вълка да стане вълкъ. Кога е станало това? За да отговоримъ на този въпросъ, трѣбва да се върнемъ къмъ онзи първиченъ животъ, въ който се явило нѣщо дисхармонично. Като знае причината на тази дисхармония, човѣкъ може да се освободи отъ страданията. Не я ли знае, той става робъ на условията. Щомъ е робъ на условията, той е осѫденъ на голѣми страдания. Ще кажете, че вълкътъ всѣкога е билъ вълкъ; мечката всѣкога е била мечка; змията всѣкога е била змия. Възможно е да е така, но защо казватъ, че човѣкъ за човѣка е вълкъ? Има нѣщо вѣрно въ това твърдение, но не абсолютно вѣрно. Онзи, който беси хората, минава за вълкъ. Онзи, който чупи коститѣ на хората, минава за змия. Като обвие човѣка, змията го стиска и чупи коститѣ му. Всички хора трѣбва да носятъ въ себе си една свещена идея за човѣка, която се изразява съ думата „човѣщина“. Ние трѣбва да изявяваме Божественото начало въ себе си като любовь, която има за цель да внесе миръ въ отношенията на хората. Като видимъ единъ човѣкъ, ние трѣбва да се радваме на присѫтствието му около насъ. Трѣбва да се радваме и на всичко живо около насъ. Единъ младъ момъкъ, който учеше въ Варна, разправяше една своя опитность. Той казваше: Случи се нѣщо въ моя животъ, което ме доведе до пълно отчаяние. Между близкитѣ си не срѣщахъ никакво съчувствие, бѣхъ самъ въ живота. Единъ день отидохъ да се разходя край морето и започнахъ да мисля: Трѣбва ли още да живѣя, или да туря край на живота си? Времето бѣше мрачно, облачно, нито единъ слънчевъ лѫчъ не се виждаше на хоризонта. Като разсѫждавахъ за смисъла на моя животъ, една часть отъ небето се разкри, и нѣколко слънчеви лѫчи си пробиха пѫть. Азъ погледнахъ къмъ тѣхъ, и нѣщо светна въ ума ми. Въ това време отнѣкѫде долетѣ една малка мушица, която кацна на лицето ми и започна да лази. Всѣко нейно движение ми се отразяваше особено приятно и внасяше топлина въ сърдцето ми. Мракътъ въ съзнанието ми се разсѣя и нѣщо меко, топло изпълни душата ми. Като гледахъ тази мушица, мислѣхъ си: Ако тази малка мушица може да се справи съ положението си, колко повече азъ мога да направя това. Отъ този моментъ разбрахъ, че има нѣщо велико въ свѣта, за което трѣбва да се живѣе. Така животътъ ми се осмисли. Днесъ по цѣлия свѣтъ, особено въ Америка, има религиозни общества, които броятъ много членове. Тѣ записватъ, колко членове се обърнали вече къмъ Бога. Какъ става това обръщане? Човѣкъ може да се обърне къмъ Бога по различни начини. Първото обръщане подразбира вземане на права посока въ живота. Нѣма по-великъ моментъ за човѣшката душа отъ този, именно, да се обърне къмъ правата посока на живота, която външно никой не вижда. Какъ познавате, че нѣкой човѣкъ се е обърналъ къмъ Бога? Който се обърналъ вече, той придобива вѫтрешенъ миръ и спокойствие. Ако срещнете такъвъ човѣкъ, вие изпитвате голѣма радость и веселие. Той мяза на изворъ, който постоянно блика. Въ който домъ влѣзе, той носи благословение. Едно е нужно на съвременнитѣ хора: да възлюбятъ истината. Като възлюбятъ истината, тѣ ще повдигнатъ мисъльта си, ще облагородятъ сърдцето си, ще възприематъ Божията Любовь. Това значи, да дойде Божието благословение върху човѣка. Това не значи, че човѣкъ нѣма да страда, но страданията му постепенно ще изчезнатъ. Любовьта преобразява нѣщата. Ще кажете, че всички сте били млади, знаете, какво нѣщо е любовьта. Това е въпросъ, който трѣбва да се доказва. Всички сте били млади, нѣкой отъ васъ и сега сте още млади, писали сте любовни писма, но кажете ми, има ли едно отъ вашитѣ писма да е вѣрно? Колкото любовни писма съмъ челъ, нито едно отъ тѣхъ не е вѣрно, т. е. не отговаря на изискванията на любовьта. Въ писмата възлюбениятъ и възлюбената се наричатъ божества, ангели и т. н. Какво божество е това, което умира? Какво божество е това, което огладнява? Какво божество е това, което има нужда да учи, на което пѫтищата сѫ кѫси? Оставете тѣзи божества настрана. Като говоря по този начинъ, азъ не засѣгамъ принципа, не засѣгамъ любовьта, но нейната форма, т. е. израза съ който си служите. Подбудата на любовьта е правилна; любовьта, като принципъ, въ всички хора е една и сѫща, но изразътъ ѝ не е вѣренъ. Отъ когото и да излиза, любовьта е все любовь, но методитѣ, чрезъ които се изявява, сѫ различни. Въ изявяването ѝ ставатъ погрѣшки. Тъй щото, ако трѣбва да изявите любовьта си, ще изберете най-хубавия методъ, който е най-близо до истината. Като казвамъ, че младитѣ правятъ погрѣшки въ изявяване на своята любовь, това не значи, че трѣбва да се връщате назадъ, да станете отново млади, и така да изправите погрѣшкитѣ си. И стариятъ може да изправи погрѣшкитѣ на младия. Младостьта и старостьта сѫ два полюса, чрезъ които човѣкъ се възпитава. Има нѣщо, което стои по-високо и отъ младостьта, и отъ старостьта. Кое е това? Ако е въпросъ за състоянията на земята, нѣма по-високо състояние отъ това, да бѫдешъ царь. Обаче, ако отидешъ на небето, тамъ има по-високо състояние отъ царското. Най-високото състояние на небето е да бѫдешъ Синъ Божи. За да бѫдешъ Синъ Божи, ти трѣбва да имашъ Божията Любовь въ себе си. Христосъ казва: „Както ме Отецъ възлюби, така и азъ ви възлюбихъ“. На друго мѣсто Христосъ казва: „Не се моля само за васъ, но и за онѣзи, които ще повѣрватъ въ бѫдеще“. И тъй, ако човѣшката душа не е пълна съ благодать и съ истина, както изворътъ — съ вода, какво понятие може да има човѣкъ за живота? Човѣкъ стои и си задава въпроса, какъ ще прекара утрешния день; какъ ще се справи съ несгодитѣ и страданията на живота; какъ ще се справи съ смъртьта, която всѣки день го дебне. Да се занимава човѣкъ съ такива въпроси, това означава неразбиране на живота. Единствениятъ въпросъ, който заслужава внимание, е въпросътъ за любовьта. Какво нѣщо е любовьта? Любовьта е свещениятъ огънь на живота. Когато слънцето изгрѣва, ние имаме предъ видъ служенето на ангелитѣ. Слънцето изпраща свѣтлината и топлината си по цѣлия свѣтъ като символи на мѫдростьта и на любовьта. Мѫдростьта представя мѫжкия принципъ въ свѣта, а любовьта — женския принципъ. Или, свѣтлината е мѫжкиятъ принципъ, а топлината — женскиятъ. Чрезъ свѣтлината се проявяватъ всички свѣтли, разумни сѫщества и предлагатъ услугитѣ си на хората. Чрезъ топлината пъкъ се проявяватъ всички възвишени, любещи души. Ако не разберете езика на тия сѫщества, тѣ си заминаватъ, а вие започвате да скърбите, че сте изгубили нѣщо ценно. Отворете прозорцитѣ си, да влѣзе повече свѣтлина презъ тѣхъ; измийте ги добре и влѣзте въ разговоръ съ сѫществата на свѣтлината и на топлината. Ще кажете: Какъ може да не виждаме тия сѫщества? — Много естествено. Вие виждате портрета имъ, но не виждате самитѣ тѣхъ. Представете си, че виждате моя образъ, нарисуванъ върху платно, съ бои, и по цѣли часове седите надъ него да го гледате. Най-после вие се влюбвате въ моя образъ и казвате: Азъ познавамъ този човѣкъ, виждалъ съмъ го. Какво сте разбрали отъ него? Реаленъ образъ ли е той? Представете си, че сѫщиятъ образъ, но живъ, всѣки день ви изпраща по единъ хлѣбъ по слугата си. Вие не виждате човѣка, но получавате хлѣба, който ви изпраща. Кой отъ двамата е по реаленъ: образътъ, нарисуванъ на платно, който всѣки день гледате, или човѣкътъ, когото не виждате, но отъ когото всѣки день получавате по единъ хлѣбъ? Казвате, че образътъ на платното мяза на живия човѣкъ, когото не виждате. Никаква връзка не сѫществува между образа на платното и живия човѣкъ. Образътъ е символъ, едно слабо подобие на реалния, на действителния човѣкъ. Значи, всѣко нѣщо, което не говори, не мисли, не чувствува, не действува, не е реално. Запримѣръ, вие гледате картини, които представятъ Христа на молитва въ Гетсиманската градина и казвате: Колко хубаво се е молилъ Христосъ! Споредъ мене, Христосъ никога не се е молилъ така, както е представенъ. Това е идея на нѣкой художникъ. Така се молятъ на западъ. Нѣкѫде представятъ Христа на молитва, както турцитѣ се молятъ. Никога Христосъ не е падалъ на колѣне въ време на молитва. На колѣне стоятъ само ученицитѣ, които не знаятъ урока си. Не поставяйте Христа въ такива положения и пози, на които не разбирате смисъла. И разпятието на Христа не е представено, както трѣбва. Нѣкои рисуватъ Христа разпнатъ на високъ кръстъ. За да стигнете тѣлото Му, трѣбва да се качите на стълба. Други пъкъ рисуватъ кръста по-низъкъ, тѣлото било едва на половинъ метъръ надъ земята. Кое отъ дветѣ положения е по-вѣрно, не се знае. Когато описватъ страданията на Христа, важно е да се каже, че Христосъ страдалъ, а дали кръстътъ е билъ високъ или низъкъ, не е важно. Вѣрно е, че Христосъ билъ разпнатъ на кръстъ и миналъ презъ голѣми страдания. Както и да рисуватъ разпятието на Христа, важно е, че Той миналъ презъ голѣми, интенсивни страдания, безъ да се поколебае въ убежденията си. Най-героичната проява на Христа виждаме въ момента, когато Той хвърли кръста и каза: Дотукъ го носихъ азъ. Оттукъ нататъкъ вие ще го носите. Това бѣше великъ жестъ, съ който Христосъ искаше да каже: Азъ, човѣкътъ Исусъ, мога да нося страдания. Вие можете да прободете сърдцето ми, но ще знаете, че обичамъ истината, защото за нея съмъ дошълъ, и никога нѣма да измѣня на убежденията си. Пъленъ съмъ съ благодать и съ истина и мога да издържа на всичко. Какво правятъ сегашнитѣ хора? Всѣки гледа да стовари страданията си върху другитѣ, тѣ да ги носятъ. Не, всѣки самъ ще изнесе страданията си, ще понесе своя кръстъ и когато го разпнатъ, ще каже: Свърши се вече! Предавамъ духа си въ рѫцетѣ на Бога. Не си правете илюзия да мислите, че Христосъ ще слѣзе съ колесница отъ небето, да ви вземе и да ви заведе направо въ рая. Това не може да бѫде. Кой царски синъ е взелъ за невеста нѣкоя грозна, проста мома, отъ която всички да бѣгатъ? Всѣки страхливъ човѣкъ, който не иска да носи страданията, който не иска да приеме любовьта, е грозенъ. Той не може да влѣзе въ Царството Божие. Това не значи, че оттамъ не го искатъ, но нѣма условия да влѣзе. Той трѣбва да бѫде готовъ за Царството Божие. Тамъ приематъ красиви души, въ които се е вселилъ нѣкой ангелъ, които сѫ готови да служатъ съ любовь и съ истина. Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ великъ идеалъ, чрезъ който да станатъ силни, да се откажатъ отъ присадкитѣ на старитѣ разбирания и вѣрвания и да приематъ онова вѣрую, което е вложено въ душитѣ имъ. Който носи истината въ себе си, той никога не може да произнесе името Божие напраздно. Обаче, щомъ се намѣри предъ голѣмо изпитание или страдание, той казва: Велики Господи на вѣчностьта, заради Тебе съмъ готовъ да понеса всички страдания и изпитания. Това е една магическа формула, съ която можете да си служите. Нѣкой чете Евангелието, изучава го и си казва: Чудно нѣщо, защо Христосъ не ми говори? Защо не ми се яви? За колко моми може да се ожени царскиятъ синъ? Ако е решилъ да се жени, царскиятъ синъ може да избере само една мома. Ако нѣма намѣрение да се жени, той ще остане въ положението на девата мома и за никоя мома нѣма да мисли. Той ще помага на всички моми, но за никоя нѣма да се жени. Следователно, Христосъ се е предалъ въ служене на Бога и въ Негово име помага на всички страдащи; нѣма защо специално да се изявява на този и на онзи. Щомъ стане въпросъ за женитба, мнозина казватъ: Защо да се не жени човѣкъ? Защо бѣга отъ щастието си? Питамъ: Ако девицата се е оженила за своята девственость, т. е. за чистотата, трѣбва ли да се развѣнчава? Чистотата е първиятъ ѝ мѫжъ. Трѣбва ли да напуща първия си мѫжъ и да се жени за втори? Кѫде е логиката тукъ? Какъвъ смисълъ има праведниятъ, светията да слиза на земята, за да се жени? Има смисълъ светията да слѣзе на земята да се жертвува за цѣлото човѣчество, да раздаде богатството си на всички хора, но нѣма смисълъ да се жени. И да се ожени, той не може да направи жена си щастлива. Кой мѫжъ досега е направилъ жена си щастлива? Или коя жена е направила мѫжа си щастливъ? Това не значи, че любовьта е лошо нѣщо, но идеята, която е вложена въ женитбата, е изопачена, вследствие на което се внася известна дисхармония въ живота. Вие трѣбва да разрешавате въпроситѣ принципално, да се рѫководите отъ Божествения принципъ на нѣщата. Божествениятъ принципъ трѣбва да взима участие въ областьта и на ума, и на сърдцето, и на волята. Божественото е всѣкога чисто. Ако нѣщо не е Божествено, въ него има примѣси. Примѣситѣ трѣбва да се изхвърлятъ навънъ. Всѣко нѣщо, което служи за повдигане на човѣчеството, за неговото благо, за повдигане на човѣшкия умъ, на човѣшкото сърдце, на човѣшката воля и за съграждане на човѣшкото тѣло, е отъ Бога. Всѣко нѣщо, което нѣма предъ видъ благото на цѣлото човѣчество, както и на отдѣлнитѣ индивиди, не е отъ Бога. И тъй, вѣрвайте въ Божественото начало въ себе си. Стремете се да обичате всички хора, не въ сегашнитѣ имъ прояви, но като души. Откривайте великото и красивото въ човѣка, както бижутерътъ различава скѫпоценнитѣ камъни отъ обикновенитѣ и ги продава скѫпо. Най-малкиятъ проблѣсъкъ на душата въ човѣка е скѫпоцененъ камъкъ. Намѣрете този камъкъ, турете го на мѣстото му и отдайте му нуждната цена. Това значи, да повдигнете човѣка. Въ всички хора се проявява душата, отчасти или напълно. Затова, именно, Божественото начало въ човѣка иска да се прояви, да спаси душата му отъ непоносими страдания. Не може ли да се справи съ тия страдания, човѣкъ изпада въ безлюбие и се ожесточава. Щомъ се ожесточи и огрубѣе, човѣкъ започва да върши престѫпления и казва: Азъ не вѣрвамъ въ никакъвъ Богъ. Азъ не вѣрвамъ, че Той сѫществува, докато не Го видя. Ако Го види отвънъ, той може да бѫде щастливъ, но временно. Защо само временно? — Защото нѣма любовь въ себе си. Ако Богъ живѣе въ човѣка, той има любовь, той всѣкога ще бѫде щастливъ. Любовьта е магическа прѫчица, съ която се разрешаватъ и най-труднитѣ житейски въпроси. За да придобие любовьта, човѣкъ не трѣбва да се безпокои, но да се освободи отъ своитѣ вѫтрешни заблуждения. Докато се безпокои и съмнява, човѣкъ не може да се домогне до истината и любовьта. Щомъ се успокои и повѣрва въ Великото начало, което го изпратило на земята, човѣкъ ще придобие новъ възгледъ за живота, нова свѣтлина и ще разрешава въпроситѣ си правилно, съ любовь и съ истина. Тогава и окрѫжаващитѣ ще измѣнятъ отношенията си къмъ него. Казано е въ Писанието: „Когато пѫтищата на човѣка сѫ Богоугодни, Богъ го примирява съ враговетѣ му“. Значи, достатъчно е човѣкъ да изправи отношенията си къмъ Бога, за да изправятъ и окрѫжаващитѣ отношенията си къмъ него. Ние не искаме да заставимъ хората да вѣрватъ въ Бога, но искаме всички да се ползуватъ отъ Божествената свѣтлина и топлина, отъ знанието и отъ свободата. Всѣки може да бѫде гражданинъ на Царството Божие, доколкото му сѫ дадени възможности, и никога да не остава на едно и сѫщо положение. Той трѣбва да знае, че предъ него има много области, въ които трѣбва да проникне. Затова, именно, сегашното предстои на промѣни. Сегашнитѣ форми трѣбва да се измѣнятъ. Ако човѣкъ не е въ сила да измѣни тѣлото си, своя умъ, своето сърдце, той не може да се развива. Време е да се създаде новъ типъ човѣкъ. Какви трѣбва да бѫдатъ новитѣ социални възгледи и закони? Новитѣ възгледи изискватъ нови хора, които сѫ готови да се откажатъ отъ насилието, отъ лъжата, отъ лицемѣрието, отъ користолюбието. Щомъ се освободятъ отъ тия отрицателни прояви, хората ще пожелаятъ естествено да приложатъ Божиитѣ закони въ свѣта. Това е задача на човѣшката душа. Нѣкои очакватъ спасението си отвънъ нѣкѫде. Не, спасението на човѣка иде отъ слънцето. Щомъ изгрѣе слънцето, огънь ще има по цѣлата земя. Не изгрѣе ли слънцето, и огънь нѣма да има. Съ други думи казано: Спасението на човѣка иде отъ Бога. Ако цѣлото духовенство не стане носитель на свещения огънь на любовьта, никакво спасение не може да се очаква; ако всички майки и бащи, братя и сестри, учители и ученици не сѫ носители на свещения огънь на любовьта, никакво спасение не може да се очаква. Новиятъ животъ е предъ вратата на всички хора. Той хлопа и очаква да му се отвори. Онѣзи, които сѫ готови за този животъ, трѣбва да отворятъ вратитѣ си и да го приематъ. Новиятъ животъ ще произведе вѫтрешенъ превратъ въ хората. За тѣхъ е казано въ Писанието, че ще минатъ отъ смърть въ животъ. Днесъ ви пожелавамъ да бѫдете пълни съ благодать и съ истина, да станете служители на вашия Господъ, а не на онзи Господъ, когото вѣковетѣ създадоха. Желая ви да се освободите отъ всички заблуждения и да се върнете къмъ онзи Богъ на вѣчностьта, Който ви изпрати на земята да учите и да работите. Казано е въ Писанието: „И създаде Богъ човѣка по образъ и подобие свое“. Докато не намѣрите този първиченъ образъ, нищо не можете да постигнете. Нѣкои мислятъ, че е мѫчно да намѣрятъ Господа. Това е най-лесната работа. Не е нуждно да отидете до слънцето. Слънцето само ще дойде при васъ, но вие трѣбва да бѫдете готови да възприемете неговата свѣтлина и топлина. Що се отнася до Бога, никога не можете да Го намѣрите. — Защо? — Защото Той е навсѣкѫде и никѫде. Какво разбирате подъ думитѣ „навсѣкѫде и никѫде“? Подъ думата „навсѣкѫде“, разбираме, че Богъ изпълва цѣлото пространство. Подъ думата „никѫде“, разбираме, че Той не е на опредѣлено мѣсто. Нѣкои казватъ, че Христосъ е въ Германия, други — въ Франция, трети — въ Русия, четвърти — въ Англия и т. н. Може да е тамъ, може и да не е тамъ. Казано е отъ нѣкои, че Христосъ ще се яви като свѣтлина и ще присѫтствува навсѣкѫде. Христосъ ще говори чрезъ всички хора, които сѫ отворили сърдцата и душитѣ си за Него. Това е духовно схващане на въпроса за идването на Христа между хората. Въпросътъ за идването на Христа е личенъ. Всѣки го схваща различно. Никой никого не може да убеди, че Христосъ ще дойде по външенъ или по вѫтрешенъ пѫть. Какъ можете да убедите човѣка въ това, въ което не вѣрва? Какъ ще убедите нѣкого да мисли, че е царски синъ? Той знае, че баща му не е царь — нищо повече. — Ама нѣкога въ миналото е билъ царь. — Това е другъ въпросъ. Има нѣщо, което само той знае за себе си, а не вие. Каквото и да ми казватъ хората, азъ зная, че противоречия не сѫществуватъ въ свѣта. За мене злото си е зло, а доброто — добро; лошитѣ хора сѫ лоши, а добритѣ — добри. Че хората сѫ добри, това особено не ме радва. — Защо? — Защото въ реда на нѣщата е да бѫдатъ добри. Че хората сѫ лоши, и това не ме оскърбява. И това е въ реда на нѣщата. Азъ не се мѣся въ Божиитѣ работи, не питамъ, защо този човѣкъ е добъръ, а онзи — лошъ. Всѣки човѣкъ е на мѣстото си. Когато дървата горятъ, огъньтъ се подържа; щомъ дървата изгаснатъ, и огъньтъ изгасва. Когато дървата изгорятъ, това показва, че огъньтъ ги е задигналъ нѣкѫде въ пространството. Дърветата сѫ моми, които приставатъ на своитѣ възлюбени и отиватъ нѣкѫде заедно съ тѣхъ. И свѣщьта, която изгаря, отива нѣкѫде съ свѣтлината, т. е. съ своя възлюбенъ. Коя свѣщь не се влюбва въ свѣтлината, и кое дърво не се влюбва въ огъня? Както и да се говори на хората, тѣ се страхуватъ отъ страданията. Христосъ казва: „Скръбна е душата ми до смърть“. Въпрѣки това, Той се радваше, че страда. Значи, има една скръбь, за която хората се радватъ. За тази скръбь, именно, казваме: По-добре е човѣкъ да страда и да скърби, но да е живъ, отколкото да нѣма скърби и страдания и да е мъртавъ. Ако поставите всички страдания и противоречия, които сѫществуватъ въ ада и въ рая, на едното блюдо на везнитѣ, и всичкитѣ блага на живота — на другото блюдо, тѣ взаимно се уравновесяватъ. Тѣ сѫ полюси на живота. Божествениятъ животъ прониква и въ ада, и въ рая. Отъ човѣка зависи да бѫде въ рая или въ ада. Ако е въ ада, той може да отиде въ рая; и отъ рая той може да отиде въ ада. Въ единъ анекдотъ за Соломона се вижда, какъ може човѣкъ да напусне ада. Единъ день Соломонъ направилъ една погрѣшка, за която дяволътъ го завелъ въ ада и му казалъ: Ще останешъ тукъ, при женитѣ си. Всичкитѣ ти жени сѫ тукъ. Соломонъ прекаралъ два— три деня въ ада и започналъ да мисли, какво да работи. Той взелъ единъ метъръ и тръгналъ да измѣрва ада. — Какво правишъ тукъ? — запиталъ го единъ отъ главнитѣ дяволи. — Мѣря ада, да видя, каква е дължината и широчината му, искамъ да съградя храмъ, да се молятъ хората. Като чулъ това, дяволътъ веднага го изпѫдилъ отъ ада, като му казалъ: Тукъ не искаме еретици. Тъй щото, искашъ ли да излѣзешъ отъ ада, стани еретикъ. Това е единствениятъ методъ. Следователно, всички противоречия, които сѫществуватъ на земята, сѫ привидни. Тѣ иматъ за цель да познаемъ Бога, да познаемъ и себе си. Да познаемъ Бога, това е раятъ на земята. Да познаемъ себе си, това е адътъ на земята. Христосъ казва: „Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго Истинаго Бога и Исуса Христа, Когото си проводилъ на земята“. Гръцкитѣ философи казватъ: Това е цельта на живота, да познаемъ себе си. Ние не искаме да познаемъ себе си, но искаме да познаемъ Бога. Ние познаваме вече себе си. Всички грѣхове и престѫпления, това сме ние. Цѣлата земя е покрита само съ кости, съ сълзи и съ кръвь, съ безчестия и съ грѣхове. Тя не може да носи повече това, което досега е носила. Сега ние искаме друго нѣщо: да познаемъ Бога, да познаемъ любовьта. И тъй, като хора, ние можемъ само да доставяме материалъ на Господа, да работи. Господъ не се гнѣви на хората, но използува тѣхнитѣ грѣхове за торъ на своята нива. Отъ време на време Той слиза на земята да я очисти, като ни казва: Работете по-нататъкъ! Докато искате да познаете себе си само, вие живѣете въ ада. Ако искате мене да познаете, ще живѣете въ рая и щастливи ще бѫдете. „Пъленъ съ благодать и съ истина“. — Кога може човѣкъ да бѫде пъленъ съ благодать и съ истина? — Когато познае Бога. Желая на всички ви да познаете вашия Господъ, отъ Когото сте родени. 29. Беседа отъ Учителя, държана на 16. мартъ, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.
  5. 1930_03_09 Призовете ги на сватба

    "Делата Божии". Сила и Живот. Тринадесета серия, т.3 (1929–1930). Издание 1940г., София Книгата за теглене на PDF Съдържание Призовете ги на сватба „И тъй, идете на кръстопѫтищата и, колкото намѣрите, призовете ги на сватба“. Матея 22:9. Важнитѣ думи отъ стиха сѫ: „Призовете ги на сватба“. За да се изясни тази истина, нужни сѫ редъ положения. Изясняването на истината е подобно на рисуване портрета на нѣкой великъ човѣкъ. Съ една чърта образъ не става. Хиляди чърти, безброй свѣтлини и сѣнки сѫ нужни на художника, за да нарисува образа на нѣкой великъ човѣкъ. Съ единъ ударъ върху камъка статуя не става. Много удари трѣбва да сложи скулпторътъ върху камъкъ и то не произволни, докато излѣзе отъ него статуя. Три нѣща сѫ потрѣбни на съвременнитѣ хора, за да се домогнатъ до новото, което иде въ свѣта. Тѣ сѫ: права мисъль, добри чувства и благородни постѫпки. Човѣкъ не трѣбва да има мисъльта на адвоката. Адвокатството е точило за ума. Човѣкъ не трѣбва да се стреми и къмъ мисъльта на сѫдията. Сѫдията е шивачъ, който крои споредъ кройкитѣ, които му сѫ дадени. Човѣкъ не трѣбва да се стреми къмъ морала на свещеника, който услужва на хората съ общоприети молитви. Въ това отношение свещеникътъ е подобенъ на готвачъ. Не е лошо да бѫде човѣкъ готвачъ, но той трѣбва да готви така, че клиентитѣ му да се чувствуватъ всѣкога здрави и весели. Ако тѣ ядатъ това, което готвачътъ е приготвилъ, и се разболяватъ, готвачътъ не е на мѣстото си. Ако дрехитѣ, които шивачътъ крои, не сѫ по мѣркитѣ на клиента, той не е на мѣстото си. Сегашнитѣ хора се нуждаятъ отъ ново разбиране на живота и на природата. Старото разбиране носи такива противоречия, съ които нищо не се постига. Било е време, когато мостоветѣ се правѣли отъ сламки, понеже хората сѫ били леки. Днесъ, когато хората сѫ станали милиони пѫти по-тежки отъ миналитѣ епохи, мостоветѣ, презъ които минаватъ, трѣбва да бѫдатъ тежки, направени отъ здрави, желѣзни греди. Колкото по-голѣми и дебели сѫ гредитѣ, толкова по-добре. Съ други думи казано: Било е време, когато човѣкъ се е задоволявалъ съ малко, но днесъ той се нуждае отъ много нѣща. Малкото дете се задоволява съ малко храна, съ малко дрехи, но колкото повече расте, храната му се увеличава, разноскитѣ за него ставатъ по-голѣми. Кой е виновенъ за това? Растенето. Детето расте, става ученикъ въ първоначалното училище, после въ прогимназия, въ гимназия, докато най-после влѣзе въ университета, дето разноскитѣ му сѫ най-голѣми. Той иска да се развива въ умствено отношение, да придобива знания, вследствие на което бащата се затруднява все повече и повече. Кой е виновенъ за това? Сватбата. Бащата е присѫтствувалъ нѣкога на сватба и пожелалъ самъ да стане действуващо лице. Той се оженилъ, родило му се дете, за което днесъ трѣбва да работи, да печели, да му даде всички условия за развитие. Какво разбираме подъ думата „сватба“? Подъ думата „сватба“ ние разбираме ново културно дѣло, нова епоха, въ която хората, отъ всички краища на земята, се готвятъ да взематъ участие. Сватбата не подразбира ядене и пиене, но съединяване на две разумни сѫщества, чрезъ които се проявява Божественото. Едното сѫщество представя живота, а другото — условията на този животъ. Божественото се проявява само тогава, когато животътъ и условията се съединятъ въ едно цѣло. Колкото по-съзнателно става съединяването, толкова по-ценни сѫ придобивкитѣ. Ние се радваме на придобивкитѣ на живота и ги наричаме съ обща дума „култура“. Тѣ сѫ външната страна на културата, а не вѫтрешната. Външнитѣ придобивки не сѫ още истинска култура. Отъ външнитѣ придобивки на културата ние виждаме пѫтя, по който човѣчеството е минало. Човѣчеството е минало презъ петь раси: черна, жълта, червена, монголска и последната — днешната раса — бѣлата. Като изучавате живота, характера, проявитѣ на тия раси, виждате грамадното различие между бѣлата и предшествуващитѣ раси. Като разглеждате черепа, строежа на тѣлото на европееца, виждате голѣмата разлика между него и предшественицитѣ му. Ще кажете, че и тѣ сѫ души, като него. И тѣ сѫ души, но поставени въ различни форми и при различни условия. Двама майстори взиматъ две дъски отъ най-хубаво дърво, отъ което правятъ цигулки, и започватъ да работятъ. Единиятъ отъ тѣхъ може да направи цигулка отъ системата „Страдивариусъ“, която струва милиони лева. Отъ сѫщото дърво и другиятъ може да направи цигулка, която струва едва стотина лева. Тъй щото, не е достатъчно само човѣкъ да има мисли, чувства, душа, но важно е, съчетанието между тия мисли и чувства, важно е, какъ се изявява тази душа. Ако цигулката на нѣкой майсторъ не издава добри тонове, вината не е толкова въ материала, отъ който е направена, колкото въ съчетанието, въ строежа, който ѝ е даденъ. По строежъ тя не отговаря на техническитѣ изисквания на музиката. Да се стреми човѣкъ къмъ новото, това не значи, че трѣбва да се откаже отъ старото, но всѣки день да прибавя по нѣщо ново къмъ старото, да го усъвършенствува. Най-после, като му се даде по-съвършена форма, то се патентова. Това става въ всички занаяти и изкуства. Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ ново разбиране на живота, изразенъ чрезъ нови форми, произлѣзли отъ нови мисли и чувства. Сегашнитѣ хора иматъ много знания, но понѣкога не могатъ да си помогнатъ съ своитѣ знания. Такива примѣри срѣщаме въ живота. Въ единъ отъ голѣмитѣ европейски градове имало единъ прочутъ лѣкарь-психиатъръ, при когото се стичали болни отъ цѣлата околность. Той завеждалъ единъ отъ институтитѣ на болницата за умопобъркани. Единъ день при него се явилъ единъ милионеръ съ своя умопобърканъ синъ. Той казалъ на лѣкаря: Господинъ професоре, обещавамъ ви голѣмо възнаграждение, ако излѣкувате сина ми. За да не ви създава голѣми безпокойства, оставямъ двама отъ слугитѣ си на ваше разположение, да се грижатъ за сина ми. Лѣкарьтъ приелъ болния и обещалъ на бащата, че ще направи всичко възможно да излѣкува сина му. Единъ день болниятъ успѣлъ да избѣга отъ стаята си и се качилъ на покрива на едно отъ болничнитѣ здания, високо четири етажа, отдето искалъ да скочи долу. Като видѣлъ това нѣщо, лѣкарьтъ се уплашилъ и започналъ да мисли, какво да прави, за да застави болния да слѣзе отъ покрива. Ако турятъ стълба, по която да се качи нѣкой на покрива, да свали болния, въ това време той може да се хвърли оттамъ. Лѣкарьтъ поглеждалъ натукъ — натамъ, търсилъ начинъ да свали болния. Около лѣкаря се събрали нѣкои отъ психичноболнитѣ, прислугата на болницата, но никой не се сѣщалъ, какъ да свалятъ болния. Най-после единъ отъ болнитѣ казалъ: Господинъ докторе, макаръ че всички ме считатъ за лудъ, но азъ ще ви покажа, какво трѣбва да направите, да заставите болния да слѣзе самъ. Дайте ми единъ трионъ. Слугитѣ веднага му донесли трионъ и се спрѣли отстрана, да видятъ, какво ще прави. Той се приближилъ къмъ зданието, взелъ триона въ рѫка и извикалъ къмъ болния: Слушай, или слизай долу, или сега ще започна да рѣжа зданието съ триона. Зданието ще се събори, и ти ще паднешъ въ развалинитѣ му. Като казалъ тия думи, той започналъ да рѣже съ триона единъ отъ ѫглитѣ на зданието. Въ този моментъ болниятъ извикалъ: Моля, дайте ми по-скоро стълба, да слѣза на земята. Така лудиятъ успѣлъ да свали сина на милионера отъ покрива на зданието. Съвременнитѣ хора трѣбва да се стремятъ къмъ такова знание, което сближава душитѣ имъ, което ги запознава едни съ други. Тази култура наричаме Божествена. Знанието пъкъ, съ което човѣкъ може да си помогне при всички критични случаи въ живота, наричаме Божествено. Истинската култура създава такива отношения между хората, които и вѣчностьта не може да заличи. Когато говоримъ за вѣчностьта, разбираме проявитѣ на благородното и възвишеното въ свѣта, които сѫ безъ начало и безъ край. Вѣчностьта крие въ себе си всички условия, които даватъ възможность на човѣка да постигне желанията на своята душа. Вѣчностьта съдържа всички условия и възможности за постижения. Това, което е непостижимо въ временния животъ, въ вѣчностьта е постижимо, защото Богъ живѣе въ вѣчностьта. Затова казваме: „Непостижимото за човѣка е постижимо за Бога“. Човѣкъ живѣе въ временния, въ преходния животъ, вследствие на което има само нѣколко допирни точки съ вѣчностьта, съ Божествения животъ. Единъ день, когато придобие повече допирни точки съ Божествения животъ, той ще го разбира добре и ще го живѣе. Когато бѫде готовъ за Божествения животъ, човѣкъ ще влѣзе въ него и ще носи отговорностьта за постѫпкитѣ си. Днесъ човѣкъ не е готовъ за възвишенъ животъ, затова не го допущатъ да влѣзе въ Божествения свѣтъ. Ако влѣзе въ този свѣтъ неподготвенъ, той ще се натъкне на такива нещастия, съ които не би могълъ да се справи. Разправятъ единъ интересенъ случай отъ живота на Соломона. Той ималъ единъ добъръ приятель, който билъ почти толкова богатъ, като Соломона. Единъ день приятельтъ му се отдръпналъ отъ него и престаналъ да го посещава. Соломонъ изпратилъ нѣколко отъ своитѣ слуги при него, да го питатъ, защо не дохожда вече при него. Най-после приятельтъ му самъ отишълъ при Соломона и му казалъ: Азъ съмъ недоволенъ отъ тебе, че при голѣмитѣ богатства, съ които разполагашъ, не пожела и на мене да дадешъ нѣщо за споменъ. Соломонъ не очаквалъ подобно признание и казалъ на приятеля си: Наистина, досега нищо не съмъ ти далъ за споменъ, никакъвъ подаръкъ не съмъ ти направилъ, но всичко това съмъ сторилъ съзнателно. Ти разполагашъ съ сѫщото богатство, съ което и азъ разполагамъ. Кое е онова, което мога да ти дамъ, за да те задоволя? Приятельтъ му отговорилъ: Материално богатство имамъ, не се нуждая отъ нищо, но азъ съмъ лишенъ отъ духовното богатство, съ което ти си надаренъ. Ти имашъ голѣми знания, знаешъ езика на всички животни и можешъ да се разговаряшъ съ тѣхъ. Научи ме поне на единъ езикъ. — Какъвъ езикъ искашъ да знаешъ? — Искамъ да зная езика на кучето, да разбирамъ, какво говорятъ кучетата помежду си. — Готовъ ли си да носишъ последствията на това знание? Който знае езика на животнитѣ, ще се натъкне на голѣми изпитания. — Готовъ съмъ на всичко. — Щомъ е така, ще те науча да разбирашъ езика на кучето. Соломонъ предалъ на приятеля си всички форми, знаци и правила за разбиране на езика на кучетата, и въ единъ день приятельтъ му могълъ вече да разбира този езикъ и да се ползува отъ него. Единъ день той чулъ, какъ неговитѣ голѣми, изхранени кучета се разговаряли съ едно малко кученце, влѣзло въ двора имъ заедно съ своя господарь — просякъ. Кученцето имъ казало: Мога ли да остана при васъ, да живѣя по-сносенъ животъ? Дотегна ми вече да придружавамъ своя господарь. Той по цѣли дни ходи да проси и почти нищо не изкарва. Вижте, ребрата ми се четатъ отъ слабость. Кучетата му отговорили: Можешъ да останешъ при насъ. Следъ нѣколко деня кравата на господаря ни ще умре, и ти ще се наядешъ до насита. Като чулъ този разговоръ, приятельтъ на Соломона заповѣдалъ на слугитѣ си на другия день още да занесатъ кравата на пазара и да я продадатъ. Слугитѣ изпълнили заповѣдьта на господаря си. Тѣ продали кравата и предали паритѣ на господаря си. Последниятъ си помислилъ: Чудно нѣщо! Защо Соломонъ ми каза, че ако разбирамъ езика на животнитѣ, ще се натъкна на нещастия? Ето, въ този случай, не само че нищо не изгубихъ, но даже спечелихъ нѣщо. Ако не знаехъ, че кравата ми ще умре, щѣхъ да я оставя въ обора да си живѣе. Следъ нѣколко деня тя щѣше да умре, и азъ щѣхъ да се принуда да я изхвърля, безъ да получа нѣщо отъ нея. Малкото кученце пакъ посетило големитѣ кучета, но тѣ му казали: Съжаляваме, че и сега нѣма, какво да хапнешъ. Господарьтъ продаде кравата си. Ще почакашъ още малко: коньтъ на господаря ще умре. Ела следъ нѣколко деня, ще има ядене за тебе. Като чулъ разговора на кучетата, господарьтъ продалъ коня си и казалъ: И тукъ спечелихъ. Кученцето пакъ дошло, но му казали сѫщото: Съжаляваме, че и днесъ не можешъ да си хапнешъ. Господарьтъ продаде и коня си. Още една надежда има за тебе. Тѣзи дни ще умре господарката ни, и по този случай ще има за ядене много нѣща. Като чулъ и този разговоръ на кучетата, господарьтъ се ужасилъ и си казалъ: Какво да правя сега? Жена ми ще умре. Да я продамъ, както направихъ съ кравата и съ коня си, не може. Какъ да разреша този въпросъ? Като се видѣлъ въ невъзможность самъ да се справи, той отишълъ при Соломона, разказалъ му цѣлата работа и го запиталъ, какво да прави. Соломонъ му отговорилъ: Сега не остава нищо друго, освенъ да се разведешъ съ жена си. Умрѣлъ и разведенъ човѣкъ е едно и сѫщо. Мнозина постѫпватъ като приятеля на Соломона: кравата си продаватъ, коня си продаватъ, но като дойдатъ до жена си, не знаятъ, какъ да постѫпятъ. Следователно, дойдемъ ли до културното или Божественото дѣло, което засѣга човѣшката душа, тогава разбираме, какво нѣщо е човѣкътъ. Само при това положение виждаме, че човѣкъ е нѣщо повече отъ умъ, отъ сърдце, отъ душа и отъ духъ. Нѣкога човѣкъ е билъ умъ, но сега е повече отъ умъ; нѣкога е билъ сърдце, но сега е повече отъ сърдце; нѣкога е билъ душа, но сега е повече отъ душа; нѣкога е билъ духъ, но сега е повече отъ духъ. Като съберете ума, сърдцето, душата и духа на едно мѣсто и получите отъ тѣхъ едно сложно съединение, получавате това, което наричате човѣкъ. Човѣкъ носи качествата на ума, на сърдцето, на душата и на духа заедно, но самъ по себе си човѣкъ е сѫщество, което по качества не прилича на отдѣлнитѣ елементи, които го съставятъ. Той е сложно сѫщество, съ съвършено нови качества отъ елементитѣ, които влизатъ въ него. Не е ли сѫщото и въ химията? Взимате, запримѣръ, водородъ и кислородъ, съединявате ги и получавате вода, която има съвършено различни свойства отъ тия на водорода и на кислорода. Взимате натрий и хлоръ, съединявате ги и получавате готварска соль, която нѣма нищо общо съ взетитѣ елементи натрий и хлоръ. Какво става при съединяването на елементитѣ, че новополученото тѣло не прилича по свойства на взетитѣ, не се знае. Навѣрно въ съединението влиза нѣщо ново. Значи, и за човѣка казваме, че е нѣкакво ново съединение, получено отъ нѣколко елемента, но какво представя новото тѣло, никой не знае. Всички изучаватъ човѣка анатомически, физиологически, психически, но малцина знаятъ, какво въ сѫщность е човѣкъ. Като дете, човѣкъ се оглежда въ огледалото и казва: Азъ съмъ. Той се оглежда като момъкъ и казва: Азъ съмъ. Оглежда се и като жененъ, като възрастенъ, като старъ дѣдо и все казва за себе си: Азъ съмъ. Въ сѫщность, детето и дѣдото приличатъ ли си? Грамадна разлика има между детето и дѣдото, но въпрѣки това, като погледне портрета си, дѣдото казва: Азъ съмъ това. За да каже дѣдото, че и като дете, и като юноша, и като възрастенъ е билъ все той, това показва, че въ човѣка има нѣщо, което не се измѣня. Външно тѣзи образи се различаватъ, но вѫтрешно има нѣщо, което остава неизмѣнно. Не е важно, че човѣкъ се измѣня и външно, и вѫтрешно; важно е да знае, защо се измѣня. Когато не може да си обясни нѣщата, човѣкъ казва: Такава е волята Божия. Когато не иска да плати дълга си, казва: Нѣмамъ пари. Когато не иска да свърже приятелство съ нѣкого, казва: Не те обичамъ. Когато не иска да учи, казва: Нѣмамъ разположение къмъ науката. Това не е оправдание. Къмъ какво има човѣкъ разположение? Къмъ ядене и пиене. Когато се откаже отъ учене, отъ ядене и пиене, какво остава отъ човѣка? Ако се откаже отъ всичко, човѣкъ трѣбва да се видоизмѣни, да приеме нова форма. Обаче, за това се изискватъ нови условия. Има задачи, които човѣкъ трѣбва да реши днесъ, при даденитѣ условия. Не ги ли реши още днесъ, той ще се намѣри при трудни условия. Животътъ е пъленъ съ задачи, които изискватъ правилно решение. Не е достатъчно да кажете, че вѣрвате въ Бога, или че сте вѣрващъ, но вѣрата ви трѣбва да бѫде силна. Като приложите вѣрата си, трѣбва да имате нѣкакъвъ резултатъ. Вѣрата поставя човѣка въ правата посока на живота, но това още не е достатъчно. Като не разбиратъ смисъла и изискванията на живота, нѣкои казватъ, че освенъ вѣра нищо друго не имъ трѣбва. Споредъ тѣхъ, човѣкъ не се нуждае отъ наука, отъ музика, отъ изкуство. Не, човѣкъ се нуждае отъ вѣра, отъ знание, отъ музика и изкуство и отъ много нѣща още. Ако всичко се постига съ вѣра, какво ще кажатъ вѣрващитѣ? Постигнали ли сѫ всичко? Тѣ вѣрватъ, че ще станатъ учени, а не сѫ станали; тѣ вѣрватъ, че ще забогатѣятъ, а не сѫ богати; вѣрватъ, че ще оздравѣятъ, а при това постоянно боледуватъ. Каква вѣра е тази, която нѣма постижения? Какво се ползува човѣкъ отъ вѣра безъ постижения? Ще кажете, че съ вѣра по-лесно се живѣе. Животнитѣ нѣматъ вѣра като човѣка, но и тѣ живѣятъ като него: и човѣкътъ, и животнитѣ иматъ радости. И човѣкътъ, и животното се ползуватъ отъ благата на живота. И животното диша въздухъ, пие вода, храни се, ползува се отъ свѣтлината и топлината на слънцето, безъ да вѣрва въ нѣщо. За да се справи съ известни мѫчнотии, болести и изпитания, човѣкъ трѣбва да потърси разрешението имъ вѫтре въ себе си, а не отвънъ. Запримѣръ, ако ви дойде нѣкаква болесть, вие прибѣгвате до лѣкари. И лѣкарьтъ помага, но ако човѣкъ самъ не си помогне, никаква външна помощь не може да го спаси. Болеститѣ не сѫ нищо друго, освенъ низши сѫщества, които влизатъ въ него и започватъ да се размножаватъ за негова смѣтка. На наученъ езикъ тия сѫщества се наричатъ микроби. За освобождаване на човѣка отъ тия сѫщества, Христосъ казва, че това може да стане само съ постъ и молитва. Микробитѣ сѫ подобни на войска, която напада града и го разрушава. Една силна войска може въ една нощь да разруши града. За тѣзи войници Христосъ казва: „Този родъ не може да излѣзе, освенъ съ постъ и молитва“. Какво представя молитвата? Молитвата подразбира връзка на човѣшката душа съ Първата Причина на нѣщата. Постътъ пъкъ подразбира отнемане храната на войската. Щомъ лишите войската отъ храна, тя се принуждава да отстѫпи. Има прости, но естествени начини за лѣкуване. Който знае тия методи, той може да лѣкува и най-страшнитѣ болести. Запримѣръ, чумата, отъ която хората се плашатъ, се лѣкува съ гореща вода. Болниятъ отъ чума трѣбва да се отдѣли отъ здравитѣ и на всѣки часъ да му се дава по една чаша гореща вода. Като пие водата, серумътъ въ кръвьта, който служи за храна на микробитѣ, се разредява, и тѣ постепенно преставатъ да се размножаватъ. Презъ време на болестьта никаква храна не трѣбва да се употрѣбява. Връзката на човѣка съ Бога представя силна динамична мисъль, която се отразява върху микробитѣ като електрични свѣткавици. Така атакувани отъ две страни, чрезъ обстрелване и чрезъ гладъ, тѣ преставатъ да се размножаватъ и умиратъ. Достатъчно е 24 часа усилена война съ микробитѣ на чумата, за да ги заставите да излѣзатъ вънъ отъ организма. Болеститѣ не сѫ нищо друго, освенъ война на човѣка съ низши сѫщества. Като воюва известно време, човѣкъ се калява постепенно и става по-здравъ. Болеститѣ допринасятъ особено много за женственитѣ, мекушави натури. Забелязано е, че следъ като боледуватъ известно време, тѣ ставатъ по-мѫжествени, по-смѣли по характеръ. Мекушавитѣ хора се подаватъ на болести повече, отколкото мѫжественитѣ, смѣли натури. „Идете на кръстопѫтищата и, колкото намѣрите, призовете ги на сватба“. Защо трѣбвало да канятъ на сватба хората отъ кръстопѫтищата? Защото ученитѣ, знатнитѣ, които първи били поканени, се отказали да дойдатъ. Тогава господарьтъ казалъ на слугитѣ си, да отидатъ по кръстопѫтищата и, колкото клосни, сакати, хроми, слѣпи намѣрятъ, да ги поканятъ на сватба. Ученитѣ и знатнитѣ видѣли, че не е лесна работа да се отзовешъ на поканата на този великъ господарь. Сега и вие сте поканени въ този вѣкъ, да присѫтствувате на сватба. Сватбата е културно дѣло, на което ви канятъ да присѫтствувате. Какво означава сватбарската дреха? Тя означава новото разбиране за живота. Ако не може да се облѣче въ сватбарска дреха, човѣкъ не може да има новъ мирогледъ за живота. И обратно: Който не си изработилъ новъ мирогледъ за живота, не може да се облѣче въ сватбарска дреха. Новата култура, която иде, иска хора съ нови разбирания. Влѣзатъ ли съ старитѣ си възгледи и навици, господарьтъ на свѣта ще дойде и ще ги изпѫди вънъ. Новата култура не приема хора съ стари дрехи, съ стари разбирания и съ стари навици. Всѣки трѣбва да се облѣче съ нови дрехи и така да влѣзе въ новата култура. Той трѣбва да има нѣкаква опитность за това, какво представя Първата Причина и какъ действува въ свѣта. Човѣкъ трѣбва да има нѣкаква опитность и за великитѣ, гениалнитѣ хора, да се свърже съ тѣхъ. Всички хора говорятъ за Мойсей, за Буда, за Конфуци, за пророцитѣ, за апостолитѣ, за Христа, но не сѫ свързани съ тѣхъ. Ако ги запитате, кѫде се намиратъ тия хора, тѣ не могатъ да кажатъ нищо, не знаятъ, кѫде сѫ. Интересуватъ ли се великитѣ и гениални хора, които сѫ живѣли въ далечното минало, отъ новата култура? Не само че се интересуватъ, но тѣ сѫ основа на тази култура. Всички възвишени и благородни души отъ всички раси и епохи, отъ всѣки народъ, които сѫ работили за повдигането на човѣчеството, и днесъ продължаватъ да работятъ. Мойсей, Буда, Мохамедъ, Хермесъ, всички пророци, апостоли, както и Христосъ, и днесъ работятъ така, както сѫ работили нѣкога. Апостолъ Павелъ казва: „Има тѣло естествено, има и тѣло духовно“. Подъ думата „естествено“ тѣло, Павелъ разбира физическото тѣло на човѣка. Значи, има хора, които живѣятъ едновременно въ двата свѣта: съ физическото си тѣло тѣ живѣятъ на земята, между хората, а съ духовното си тѣло живѣятъ на небето, между възвишенитѣ сѫщества. Вечерь тѣ събличатъ физическото си тѣло и оставатъ съ духовното, съ което посещаватъ духовния свѣтъ. Значи, тѣ работятъ едновременно и въ двата свѣта. Докато не развие духовното си тѣло, човѣкъ не може да отиде въ духовния свѣтъ и да разбере, какво представя той. Тази идея е отвлѣчена, но тя може да стане понятна, като си представите, запримѣръ, цигулката. Външната форма на цигулката, дъскитѣ, отъ които е направена, представя физическия свѣтъ. Струнитѣ, космитѣ на лѫка представятъ органическия свѣтъ. Обаче, ако не дойде цигуларьтъ, разумностьта въ свѣта, и не впрегне двата свѣта въ едно, нищо не може да излѣзе. Чрезъ цигулката разумностьта предава своята мисъль. Чрезъ ларинкса си пѣвецътъ сѫщо предава своята мисъль. Следователно, ако не владѣе физическия и органическия свѣтъ, човѣкъ не може да владѣе психическитѣ сили въ живота. Докато не познава добре физическия и органическия свѣтъ, човѣкъ не може да бѫде господарь на психическия. Той трѣбва да има на разположение цигулка, съ която да е свързанъ съ физическия свѣтъ. После той трѣбва, да има струни и лѫкъ, за да се свърже съ органическия свѣтъ. Най-после, той трѣбва да има артистични способности, да знае, какъ да свири. Съвременнитѣ хора сѫ призвани на земята да работятъ. Въпрѣки това тѣ искатъ да бѫдатъ щастливи. Ако не бѫдатъ щастливи на земята, поне на небето да бѫдатъ щастливи. Човѣкъ трѣбва да знае, че преди да добие щастие, той трѣбва да работи. На земята ли ще бѫде, или на небето, навсѣкѫде трѣбва да работи. Нѣкои казватъ, че Христосъ ги е спасилъ. Ако сѫ спасени, тѣ сега, именно, трѣбва да работятъ, да служатъ на Бога. Да служи човѣкъ на Бога, това значи, да се е отрекълъ отъ себе си. Въ притчата за бедния Лазаръ се казва, че когато заминалъ за онзи свѣтъ, Лазаръ влѣзълъ въ лоното на Аврама. За да влѣзе въ лоното на Аврама, той се отрекълъ отъ себе си. Като видѣлъ Лазара въ лоното на Аврама, богатиятъ помолилъ Аврама да изпрати Лазара при него, да накваси малко устнитѣ му съ вода. Аврамъ му казалъ, че това е невъзможно. Богатиятъ се обърналъ пакъ къмъ Аврама съ молба, да изпрати Лазара повторно на земята, за да покаже на братята му, какъ трѣбва да живѣятъ. Аврамъ му отговорилъ, че това е невъзможно. Лазаръ е завършилъ своето развитие на земята. Братята на богатия има кого да слушатъ. Нека приложатъ учението на Мойсея, който имъ е казалъ, какъ трѣбва да живѣятъ. Ако не слушатъ Мойсея, и да възкръсне Лазаръ отъ мъртвитѣ, тѣ пакъ нѣма да го слушатъ. Всички хора искатъ да имъ се каже нѣщо за онзи свѣтъ. Не е важно, какво могатъ другитѣ хора да ви кажатъ за онзи свѣтъ. Всѣки човѣкъ трѣбва самъ да отиде на онзи свѣтъ, да види, какъ е устроенъ той и, като се върне на земята, да приложи това, което е видѣлъ. Онзи свѣтъ е източникътъ, отъ който излизатъ всички идеи. Следователно, всички идеи, всички енергии, които човѣкъ носи въ себе си, сѫ донесени отъ онзи свѣтъ. Кой ги е донесълъ? Човѣкъ самъ ги е донесълъ. Значи, преди да слѣзе на земята, човѣкъ е живѣлъ въ невидимия свѣтъ. Той е слѣзълъ на земята заедно съ живота. Нѣкои казватъ, че човѣкъ е произлѣзълъ отъ клетка. Ако подъ думата „клетка“ хората разбиратъ малкия животъ, тѣ сѫ прави. Малкиятъ животъ може да създаде голѣмия, но дали човѣкъ може да произлѣзе отъ клетка, това е въпросъ, който се нуждае отъ доказателства. Човѣкъ е излѣзълъ отъ живота. Единственото реално нѣщо въ свѣта е създадениятъ животъ, съ който човѣкъ е свързанъ. Докато човѣкъ е свързанъ съ този животъ, въ проявитѣ на неговото съзнание сѫществува единство. Неговитѣ мисли, чувства и постѫпки сѫ свързани въ едно цѣло. Щомъ се прекѫсне тази връзка, прекѫсва се единството между мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на човѣка. И тъй, когато разбере малкия животъ въ себе си, човѣкъ може да разбере и голѣмия. Колкото и да е малъкъ този животъ, той крие въ себе си динамични сили. И кибритената клечка съдържа микроскопическа енергия, но тази енергия произвежда голѣми резултати. Колкото слабъ и малъкъ да е човѣкъ, той крие въ себе си Божествена енергия, която го прави мощенъ и великъ. Благодарение на тази енергия той може да видоизмѣни своето съзнание. Когато лѣкарьтъ помага на болния, къмъ неговото желание да му помогне се прибавя желанието, вѣрата и усилието на самия боленъ да оздравѣе. Законътъ на вѣрата подразбира съединение на два ума. Искате ли вѣрата ви въ нѣщо да даде резултатъ, два ума трѣбва да се съединятъ въ едно. Ако ученикътъ не вѣрва въ ума на своя учитель, и ако учительтъ не вѣрва въ ума на своя ученикъ, нищо не може да се постигне. Ако двама души, които се обичатъ, не вѣрватъ въ ума и въ сърдцето си, нищо нѣма да постигнатъ. Вѣрата се явява като съединителна нишка въ живота на човѣка. Любовьта пъкъ ражда живота. Безъ любовь никакъвъ животъ не може да се прояви. И тъй, хората се стремятъ къмъ щастливъ животъ, но отде ще дойде този животъ, и тѣ не знаятъ. Щастието се обуславя отъ много нѣща. За да бѫде щастливъ, човѣкъ трѣбва да има добре устроенъ организъмъ, съ здравъ и добре развитъ мозъкъ, съ здраво сърдце, здрави дробове, здравъ стомахъ и т. н. Освенъ това, той трѣбва да има хигиенично жилище, здрави и хубави дрехи, здравословна храна и др. Отде ще дойдатъ тия нѣща? Не е достатъчно само да желае тия нѣща, но човѣкъ трѣбва да знае, какъ да ги придобие. Щастието се обуславя още отъ красиви, правилни отношения между родителитѣ и децата. Днесъ такива отношения рѣдко се срѣщатъ. Мѫжътъ иска да господствува надъ жената съ своя умъ, т. е. съ мѫдростьта. И жената иска да господствува надъ мѫжа съ сърдцето си, т. е. съ любовьта. Желанието на мѫжа да господствува надъ жената и желанието на жената да господствува надъ мѫжа се изразява често въ най-груба форма: мѫжътъ търси жена да му слугува, и жената търси мѫжъ да я храни и да ѝ слугува. Щомъ се зароди това желание между тѣхъ, двамата губятъ силата си, и любовьта ги напуща. Любовьта изключва всѣкакво насилие. Тя действува между хората само тогава, когато тѣ вършатъ всичко по свобода, доброволно. Всѣки човѣкъ има желание да бѫде свободенъ, самъ да пожелае да направи нѣщо за своя ближенъ. Заставите ли го насила да направи добро на нѣкого, той веднага ще ви се противопостави. Нѣма законъ въ свѣта, който може да застави нѣкого да обича. Нѣма законъ въ свѣта, който може да застави нѣкого да учи, да стане ученъ човѣкъ. Въ свѣта сѫществуватъ условия, които благоприятствуватъ на човѣка да стане добъръ, ученъ, да прояви любовьта си, но ако той не използува условията, нищо не може да постигне. „Идете на кръстопѫтищата и колкото намѣрите, призовете ги на сватба“. Царьтъ поканилъ всички културни хора на сватба, да имъ покаже новъ начинъ на живѣене. Яденето и пиенето показватъ единъ родъ условия, а сватбата показва новитѣ принципи, които идатъ въ свѣта. Когато хората се женятъ, това показва, че настѫпва нова епоха въ свѣта. Днесъ повечето хора се женятъ, безъ да знаятъ защо: тѣ раждатъ деца, безъ да знаятъ защо; тѣ вѣрватъ въ Бога, безъ да знаятъ защо; отричатъ Бога, безъ да знаятъ защо. Не е лошо, че отрича или потвърждава нѣщата, но човѣкъ трѣбва да знае, защо ги отрича и защо ги потвърдява. Човѣкъ трѣбва да бѫде честенъ въ всички свои прояви. Човѣкъ трѣбва да бѫде честенъ и като вѣрващъ, и като безвѣрникъ. Въ какво вѣрва човѣкъ, не е важно; важно е, че вѣрващиятъ и безвѣрникътъ иматъ еднакви отношения къмъ реалностьта на живота, както и къмъ свѣтлината. Тя изгрѣва еднакво за всички хора. Дойдемъ ли, обаче, до разбиранията на хората за свѣтлината, тѣ се различаватъ. Каквито да сѫ разбиранията имъ, съ това качествата на свѣтлината не се измѣнятъ. Хората възприематъ свѣтлината по различенъ начинъ, въ зависимость отъ това, дали я възприематъ чрезъ любовьта, чрезъ мѫдростьта, или чрезъ истината. Това различие произвежда различни резултати върху самия човѣкъ. Съвременнитѣ хора се стремятъ къмъ нѣщо ново, безъ да подозиратъ, че, за да придобиятъ новото, тѣ трѣбва да минатъ презъ християнството. То е предговоръ къмъ новата култура, която иде сега въ свѣта. Новата култура изисква хора, които живѣятъ въ пълно единство помежду си. Това се постига само тогава, когато дадатъ ходъ на Божественото въ себе си. Когато човѣкъ се а хармонизиралъ, въ който свѣтъ и да влѣзе, той лесно се справя съ него. Той познава законитѣ, които действуватъ въ свѣта. Ако влѣзе въ причинния свѣтъ, той разбира причинитѣ и последствията на нѣщата и чрезъ тѣхъ си обяснява противоречията въ живота; ако влѣзе въ умствения свѣтъ, той разбира законитѣ, на които се подчинява умътъ; влѣзе ли въ астралния свѣтъ, той разбира законитѣ, на които се подчинява сърдцето; най-после, ако влѣзе въ физическия свѣтъ, той разбира добре законитѣ, които управляватъ тѣлото т. е. материята. Следователно, такъвъ човѣкъ живѣе въ „нирвана“, мѣсто на пълна хармония и блаженство. Щомъ познава законитѣ на всички свѣтове и ги прилага, човѣкъ познава Бога и никога не поставя предъ себе си въпроса, сѫществува ли Богъ, или не. Като говоря за блаженство, за вѣра въ Бога, нѣкои се запитватъ, вѣрно ли е това, или не. Това не се доказва, но се опитва. Какъ ще докажете на човѣка, че огъньтъ изгаря? Ако го хвърлите въ огъня, той непосрѣдствено ще опита свойствата на огъня. Днесъ всички хора живѣятъ въ Бога. Трѣбва ли да ги убеждаваме въ това? Който отрича Бога, съ това той изпитва хората, иска да разбере, какъ мислятъ тѣ по този въпросъ. Въ сѫщность, дълбоко въ себе си той вѣрва въ Бога. Като изучавате проявитѣ на хората, ще видите, че тъкмо тия които минаватъ за безвѣрници, вѣрватъ не само въ единъ, но въ много богове. Често тѣ биватъ по-суевѣрни отъ вѣрващитѣ. Много писатели, поети сѫ крайно суевѣрни. Тѣ се свързватъ съ известни часове, дни, месеци презъ годината, или съ нѣкакви предмети и вѣрватъ, че, ако предприематъ нѣкаква работа презъ тия часове, дни или месеци, всичко ще имъ се нареди добре. Или, ако напишатъ нѣщо съ своето златно перо, работата имъ ще се нареди добре. Споредъ мене, нѣма безвѣрници въ свѣта. Защо? Защото вѣрата е специфиченъ органъ въ човѣшкия мозъкъ, безъ който той не може да се проявява. Въпросъ става за степеньта на човѣшката вѣра, а не за това, има ли вѣра човѣкъ или нѣма. Въ нѣкои хора вѣрата е по-добре развита, отколкото въ други. Изобщо, нѣма човѣкъ въ свѣта, въ когото вѣрата да не е развита. Повече или по-малко развита, но човѣкъ все вѣрва въ нѣщо. Това показва, че въ човѣка има специфиченъ центъръ на вѣрата. Като говоримъ за вѣрата, ние не разбираме онѣзи повърхностни вѣрвания. Като се основаватъ на своитѣ вѣрвания, мнозина мислятъ, че докато сѫ на земята, ще страдатъ и ще се мѫчатъ. Щомъ отиватъ на онзи свѣтъ, тамъ ги очаква блаженство. Тѣ сѫ на кривъ пѫть. Човѣкъ не е дошълъ на земята да страда и да се мѫчи. Въпрѣки това, хората страдатъ. Защо? Защото не прилагатъ Божиитѣ закони. Тѣ не уповаватъ на Бога, вследствие на което живѣятъ съ страхъ. Ако нѣкой се простуди, веднага тича при лѣкарь, страхува се да не умре. Децата заболяватъ лесно, поради това, че ядатъ, каквото имъ попадне. Ако детето е плачливо, за да го заставятъ да не плаче, майката му дава нѣкакъвъ плодъ — ябълка, или круша, да се залъгва. Детето хапне отъ плода малко и, ако не може да го сдъвче, стомахътъ му се разстройва. Следъ това майката се чуди, какво е станало съ детето, че е заболѣло. Нѣма какво да се чуди. Тя трѣбва да го пази отъ твърди храни. За да му помогне, трѣбва да му даде очистително. Като се очисти стомахътъ му то ще оздравѣе. Това срѣдство се отнася не само до малкитѣ деца, но и до възрастнитѣ. За да не се разстройва стомахътъ имъ, тѣ трѣбва да ядатъ бавно и да дъвчатъ храната си добре. Ако не спазватъ тия правила при храненето, стомахътъ имъ ще се разстрои и следъ това трѣбва да взиматъ очистително, да подобрятъ състоянието си. Нѣкой яде бързо, иска часъ по-скоро да отиде въ магазина си, да продава стоката си. Той не мисли, че като яде бързо, ще разстрои стомаха си и ще изгуби повече време, отколкото, ако се нахрани спокойно. Търговецътъ трѣбва да бѫде уменъ, да има знания, да разбира условията. Ако знае условията на живота, той ще разбира, коя година е добра за търговията, каква стока да купи и т. н. Каквото предприятие и да започне, човѣкъ трѣбва да знае, благоприятенъ ли е моментътъ, въ който започва работата. Нѣкой започва да строи кѫща, която струва триста хиляди лева и разчита на своята голѣма заплата. Тъкмо направи кѫщата и го уволняватъ отъ служба. Ето едно неблагоприятно условие, което той не е предвидилъ. Следъ това ще каже, че волята Божия била такава. Това не е волята Божия. Когато предприема нѣкаква работа, човѣкъ трѣбва да познава условията, отъ които тя се опредѣля. Това не значи, че човѣкъ трѣбва да се страхува. Ако иска да има успѣхъ въ работитѣ си, човѣкъ трѣбва да се освободи отъ своя вѫтрешенъ страхъ. Той се страхува да не умре, да не се мѫчи. Като се е родилъ, човѣкъ непрѣменно ще умре. Като иска да постигне нѣщо, той ще се труди и ще се мѫчи. Смъртьта е неизбѣжна, мѫчението — сѫщо, но като живѣе, човѣкъ трѣбва да живѣе като истински човѣкъ. „Идете на кръстопѫтищата и, колкото намѣрите, призовете ги на сватба“. Представете си, че единъ день дойдатъ посланници при васъ и ви поканятъ на сватба. Какво ще кажете? Ще се зарадвате, че ви канятъ на това културно дѣло. Ако носите въ ума си идеята за Бога, какъ ще докажете на хората Неговото сѫществуване? Вие ще имъ говорите за Бога, за Неговитѣ закони, а при това сами нѣмате вѫтрешна хармония, вѫтрешно единство. Въ сегашния вѣкъ има около 500 милиона християни, въпрѣки това между тѣхъ сѫществуватъ голѣми противоречия и недоразумения, каквито въ миналото не сѫ сѫществували. Какъ ще си обясните тѣзи противоречия? Противоречията показватъ, че между сегашнитѣ християни нѣма любовь. Тѣ сѫ хора повече на догматизъма, отколкото на любовьта. Ще кажете, че вѣра е нужна на хората. Христосъ не бѣше човѣкъ на вѣрата, но на любовьта. Той казваше: „Ако ме любите, ще упазите моитѣ заповѣди“. Той проповѣдваше на хората за любовьта, а не за вѣрата. Следователно, силата на човѣка седи въ любовьта, а не въ вѣрата. Любовьта е новото, което трѣбва да се приложи въ свѣта. Ние не говоримъ за обикновената човѣшка любовь, но за Божията Любовь. Приложите ли Божията Любовь въ живота си, вие ще бѫдете здрави, силни, учени, щастливи. Човѣкътъ на любовьта носи радость и миръ навсѣкѫде: и въ обществото, и въ цѣлия народъ. Въ който день човѣкъ приеме любовьта, всички противоречия и страдания въ живота му ще изчезнатъ. Ако поетътъ, писательтъ, учениятъ, музикантътъ възприематъ любовьта, тѣхнитѣ произведения ще иматъ сила да преобразятъ човѣка. Всѣки, който прочете или чуе едно произведение, написано съ любовь, ще се преобрази коренно. Въ него ще стане корененъ превратъ. Каква поезия, наука, музика е тази, която не може да преобрази човѣка и да го застави да направи нѣкаква велика жертва въ живота си? Какво вѣрую е това, което не може да събуди въ човѣка потикъ за велика жертва? Единъ американецъ слушалъ нѣкога една отъ ученичкитѣ на Паганини — Камила Русо, да свири и останалъ толкова възхитенъ отъ нейната музика, че като излѣзълъ отъ залата, билъ готовъ на голѣми жертви. Той билъ готовъ да раздаде всичкото си имане на бедни и страдащи. Питамъ: Не може ли всѣки човѣкъ, заради любовьта, да е готовъ на себеотричане? Може. Въпрѣки това, ние не виждаме тази жертва въ свѣта. Защо хората не сѫ готови на жертва? Защото не любятъ Бога. Единствениятъ грѣхъ, който тежи върху съвестьта на съвременнитѣ християни е, че тѣ не любятъ Бога. Ако християнитѣ имаха любовь къмъ Бога, щѣха ли да воюватъ помежду си? Щѣха ли да се каратъ, да се обиждатъ едни други? Ще кажете, че свѣтътъ е лошъ, невъзможно е човѣкъ да прояви любовьта си. Всѣки носи отговорность за себе си. Всѣки самъ трѣбва да реши този въпросъ, да люби Бога, или не. Казано е въ Писанието: „Да възлюбишъ Господа Бога Твоего съ всичкия си умъ, съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа и съ всичката си сила“. Който люби Бога по този начинъ, той ще се запали, ще свѣти и ще помага на хората. Въ който домъ влѣзе и намѣри болни, той ще ги излѣкува. Човѣкътъ на любовьта повдига падналия, лѣкува болния, възкресява мъртвия, обнадеждва обезнадеждения. Изобщо, дето е любовьта, тамъ царува велика хармония. Единственото нѣщо, което може да обедини хората, да осмисли живота имъ, това е любовьта. Обикне ли Бога съ всичкото си сѫщество, човѣкъ е постигналъ идеала на своята душа. Той знае, защо е дошълъ на земята и защо живѣе. Каквито философии да се развиватъ, хората се нуждаятъ отъ едно — тѣ трѣбва да бѫдатъ духовно здрави. Само духовно здравитѣ хора могатъ да бѫдатъ свързани помежду си. Само духовно здравитѣ иматъ обща основна идея, върху която градятъ своя животъ. Тази основна идея е любовьта къмъ Бога. Любовьта къмъ Бога подразбира любовь къмъ всички и любовь къмъ Единния. Дето любовьта е поставена за основа на живота, тамъ всички въпроси се разрешаватъ правилно. Любовьта разрешава всички лични, семейни, обществени, научни и общочовѣшки въпроси. Дето любовьта царува, тамъ сѫ истинскитѣ образци на живота. Любовьта ражда живота. Какво е животътъ? Много мнения сѫществуватъ по въпроса за живота, обаче, ще се спремъ върху едно отъ тѣхъ. Казва се, че животътъ е движение. Оттукъ животътъ може да се уподоби на водата, едно отъ свойствата на която е движението. Водата е въ постоянно движение, благодарение на което запазва чистотата си. Следователно, докато човѣкъ не придобие свойството на водата, той не може да бѫде чистъ. Чистотата е качество и на мѫжа, и на жената. Съвременнитѣ хора се дѣлятъ на мѫже и жени, споредъ формата, която имъ е дадена. Това е криво разбиране на въпроса. И докато хората се дѣлятъ на мѫже и на жени, никой не може да влѣзе въ Царството Божие. Другъ е въпросътъ, ако хората се дѣлятъ не на мѫже и жени, но на принципи: мѫжки и женски принципъ, или на положителенъ и отрицателенъ полюсъ. Апостолъ Павелъ е казалъ: „Нито мѫжъ безъ жена, нито жена безъ мѫжъ могатъ да влѣзатъ въ Царството Божие“. Той нѣмалъ предъ видъ формитѣ мѫжъ и жена, но принципитѣ. Докато сѫ на земята, хората могатъ да се дѣлятъ на мѫже и на жени, да образуватъ отдѣлни царства, но стане ли въпросъ за влизане въ Царството Божие, тамъ нито мѫжътъ, нито жената могатъ да отидатъ сами. Мѫжътъ и жената трѣбва да се съединятъ въ едно, и така да се явятъ въ Царството Божие. Първоначално Богъ е създалъ единъ човѣкъ, само една форма, която съдържала двата принципа — мѫжки и женски. Впоследствие е станало отдѣлянето на единия принципъ отъ другия, т. е. поляризирането на човѣка. Каква форма е дадена на индивидитѣ, не е важно; важно е всѣки индивидъ да бѫде човѣкъ. Следователно, въ лицето на кого и да е не трѣбва да виждате формата мѫжъ или жена, но човѣкъ. Докато нѣкой мисли за себе си, че е мѫжъ, той иска да прояви господарството си отвънъ. Докато мисли, че е жена, ще иска да господарува отвѫтре. Ако мѫжътъ и жената слугуватъ на подобнитѣ си, тѣ губятъ своята сила и свобода. Престанатъ ли да слугуватъ на себеподобнитѣ — мѫже и жени, тѣ придобиватъ силата и свободата си. Единствената сила, която освобождава хората отъ вѣковното заблуждение, мѫжътъ да очаква щастие отъ жената, и жената — отъ мѫжа, това е истината. Истината носи свобода на човѣчеството. Жената става рано сутринь, очаква на мѫжа да донесе нѣщо за готвене. Мѫжътъ отива на пазаръ и донася едно прасенце. Жената погледне прасенцето, усмихне се доволно и казва: На мѣстото си е този мѫжъ. Следъ това тя изчиства прасенцето, измива го, осолява го, туря въ тавата кисело зеле и праща прасенцето на фурната. Като се върне мѫжътъ отъ работа, вижда прасенцето на масата, но вече преобразено. Той започва да яде и доволенъ се усмихва на жена си, като си казва: Добра е тази жена, знае да готви. Предъ добре опеченото и зачервено прасенце мѫжътъ е доволенъ отъ жената, и жената — отъ мѫжа, но това е временно доволство. За миналото и това е било добре, но настоящето изисква другъ животъ, други отношения. Временното доволство е създало гробищата. Временното доволство е признакъ на старата култура. Въ старата култура умиратъ годишно по 40 милиона души, ежедневно — по 109,589, всѣки часъ — по 4566, всѣка минута — по 76, и всѣка секунда — по двама-трима души. Следъ всичко това старата култура иска да оправдае броя на тия жертви съ лозунга: Такава е волята Божия. Не, волята Божия не е такава. Казано е въ Писанието: „Богъ не благоволи въ страданията и смъртьта на човѣка“. Казано е въ Писанието: „Ако се не родите отъ вода и духъ, не можете да влѣзете въ Царството Божие“. Казано е още: „Богъ е Любовь“. Да се роди човѣкъ отъ вода и отъ духъ, това значи, да се роди отъ Бога, Който е любовь. Тази любовь, именно, искаме вие да опитате. Обикновената човѣшка любовь сте опитали и като деца, и като юноши, и като мѫже, и като жени, и като млади, и като стари. Сега трѣбва да опитате любовьта като вода и като духъ. Сега трѣбва да познаете свойствата на водата и на духа, за да станете граждани на Царството Божие. Когато познаете Бога като Любовь, въ всички Негови прояви, тогава само ще се освободите отъ страданията и мѫчнотиитѣ въ живота. Докато не познаете Бога като Любовь, дълго време още ще страдате и ще се мѫчите. Христосъ е казалъ на ученицитѣ си: „Ако не се отречете отъ себе си, отъ своя животъ, не можете да бѫдете мои ученици“. И до днесъ още се проповѣдва законътъ на жертвата, на себеотричането. Законътъ на жертвата е разуменъ животъ. Има смисълъ да жертвува човѣкъ, но разумность се иска отъ него. Ще кажете, че човѣкъ трѣбва да жертвува живота си. Какъ ще жертвува живота си, когато още не го е проявилъ? Ще кажете, че човѣкъ трѣбва да жертвува стария си животъ. Какво разбирате подъ думата „старъ животъ“? Старъ животъ не сѫществува. Когато говорите за живота и го дѣлите на старъ и новъ, вие трѣбва да разбирате, какво въ сѫщность е животътъ. Когато Христосъ говори за вѣчния животъ, Той разбира възвишения, красивия, съвършения животъ. Който придобие този животъ, той познава Бога и Го вижда навсѣкѫде: въ камънитѣ, въ тревитѣ, въ цвѣтята, въ насѣкомитѣ, въ животнитѣ, въ хората — въ всичко, което живѣе. Който познава Бога, и рѣкитѣ, и моретата му отварятъ пѫть да мине. Така е миналъ и Мойсей презъ Червеното море. Какъ ще обясните този фактъ? Каквито обяснения и да дадете, тѣ ще бѫдатъ далечъ отъ истината. Само онзи може да даде обяснение на този фактъ, на когото рѣкитѣ и моретата се раздѣлятъ на две и му правятъ пѫть да мине. Ще кажете, че това е заблуждение. Не, фактъ е това. За човѣка на любовьта и най-дълбоката рѣка може да се пресуши, да се раздѣли на две, да му отвори пѫть. Цѣлиятъ свѣтъ е построенъ върху закона на любовьта. Достатъчно е човѣкъ да се свърже съ Слънцето на живота, да възлюби Бога съ всичкото си сърдце, съ всичкия си умъ, съ всичката си душа и съ всичката си сила, за да може и най-обширниятъ океанъ да му стори пѫть да мине. За човѣка, който люби Бога, и звѣрътъ става приятель, и слънцето, и водата, и вѣтърътъ, и облацитѣ му се усмихватъ. Вѣрно ли е това? Това сѫ факти, опитани и преживяни. За човѣка на любовьта, и водата на Ниагарския водопадъ може да спре. Ще спре за известно време, и отново ще продължи. Ако единъ лудъ може да даде умъ на единъ виденъ професоръ, какъ да заставятъ другъ лудъ да слѣзе отъ покрива на нѣколкоетажно здание, колко повече може да направи единъ напълно здравъ и разуменъ човѣкъ. Като ви се говори по този начинъ, това не значи, че трѣбва да омаловажите вашитѣ знания и вѣрвания, но трѣбва да ги превърнете въ злато, да иматъ цена при всички условия. Какъвъ смисълъ има да придобивате знание, което единъ день ще се обезцени толкова много, че нѣма да заслужава да се запише въ нѣкоя книга. Възлюбете Господа съ всичката си душа, съ всичкия си умъ, съ всичкото си сърдце и съ всичката си сила и вложете капитала си въ банката на Неговата Любовь. Свѣтътъ се намира предъ голѣма катастрофа и който има, капиталъ ще го загуби. Всички човѣшки банки ще фалиратъ, и животътъ на хората ще се обезсмисли. Затова Христосъ казва: „Събирайте съкровищата си въ небето, дето крадецъ не влиза, нито молецъ и ръжда ги изяждатъ“. „Нѣкои хора и досега още разчитатъ на своя капиталъ, вложенъ въ банкитѣ. Тѣ не знаятъ, че ще дойде день, когато парата ще се обезцени толкова много, че съ милиони не ще могатъ да си приготвятъ единъ обѣдъ. „Призовете ги на сватба!“ Съвременнитѣ хора, добри и лоши, сѫ повикани вече на сватба, да участвуватъ съ своитѣ нови, сватбарски дрехи. Сватбарскитѣ дрехи представятъ знанието, което днесъ се придобива. Новото знание ще дойде за онѣзи, които любятъ Господа. Това знание ще освободи човѣчеството отъ ограниченията, въ които се намира. При тѣзи условия човѣкъ ще придобие всичко, каквото желае. Той ще има синъ и дъщеря, каквито желае; той ще има жена, каквато желае; той ще има приятель и учитель, каквито желае. Съ една дума, каквото пожелае, ще има. Това означаватъ думитѣ: ,,Преди да попросите нѣщо, ще ви се даде“. Значи, който люби Бога, ще получи благословението Му, преди да е попросилъ нѣщо отъ Него. Наистина, нѣма по-велико нѣщо за човѣка отъ това, да има Единъ, на когото да разчита въ всички случаи на живота си. Той знае, че при всички изпитания този Единниятъ ще му проговори: Не бой се, азъ съмъ съ тебе. Когато Христосъ чу тия думи, Той каза: „Господи, въ Твоитѣ рѫце предавамъ духа си“. Сгрѣши ли Христосъ, като предаде духа си въ рѫцетѣ на Бога? Не само че не сгрѣши, но се благослови. Тази е причината, задето днесъ Христосъ служи за образецъ на 500 милиона християни. Единъ день тѣ ще тръгнатъ въ Неговия пѫть съ всичкия си стремежъ и сила, ще станатъ истински християни. Въ това ще се види силата на Христа. Жертвата, която Христосъ направи за човѣчеството, не може да не даде своя плодъ. Освенъ тия 500 милиона християни има още много, които ще се изявятъ въ бѫдеще. Въ Индия има много християни, които не сѫ се изявили. Много хора има, които сѫ родени християни. На тѣхъ не трѣбва да се казва да вѣрватъ, тѣ сѫ повѣрвали вече, но трѣбва да изявятъ любовьта си къмъ Онзи, Който ги е родилъ. „Идете на кръстопѫтищата и, колкото намѣрите, призовете ги на сватба“. Нѣкой пита: И азъ ли съмъ призованъ? Всички хора сѫ призовани на сватба. Нѣкои искатъ доказателства, да се убедятъ че, наистина сѫ призовани, а други не се нуждаятъ отъ доказателства. Какво доказателство ще дадете на човѣкъ, когото сте поканили вече на сватба? Ще му сложите да яде — нищо повече? Какво доказателство ще даде професорътъ за своето знание на студента? Като му предаде една лекция. Какво доказателство ще даде майката на детето си, че го обича? Като го накърми и очисти. Какво доказателство ще даде богатиятъ на бедния за своето богатство? Като му помогне въ труднитѣ моменти на живота. Какво доказателство ще даде лѣкарьтъ на своя боленъ? Като го излѣкува. Следователно, ако не можете да повѣрвате въ малкото, което нѣкой човѣкъ прави за васъ, по никой начинъ не бихте повѣрвали въ голѣмото. „Призовете ги на сватба“. Съ тѣзи думи Христосъ се обръща къмъ всички хора и ги кани на сватба, но тѣ искатъ отъ Него дарби, знания, сила, да оправятъ свѣта. Да се мисли, че свѣтътъ може да се оправи съ сила, съ дарби и знания, това е погрѣшно схващане. Божията Любовь е въ състояние да оправи свѣта и да внесе въ него новата култура. Само любовьта е въ сила да преобрази свѣта Ако човѣкъ не вѣрва въ Любовьта на Бога, която е създала цѣлия козмосъ, всички слънца и планети, всички живи сѫщества, нищо не може да му помогне. Ако той не се убеди въ силата на Любовьта, никоя друга сила не може да го изведе на правъ пѫть. Ако човѣкъ не вѣрва въ Любовьта, която повдига и облагородява, и не се предаде въ нейнитѣ рѫце, той не може нищо да постигне. Човѣкъ трѣбва да мине презъ огъня на любовьта, за да се пречисти. Щомъ се пречисти, страданията го напущатъ. Кога синътъ се страхува отъ баща си? Когато грѣши. Щомъ престане да грѣши, страхътъ изчезва. Той става тихъ и спокоенъ. Ако обича баща си, синътъ нѣма да грѣши. Той вѣрва въ любовьта и разумностьта на баща си и не се страхува отъ него. Страхътъ се обуславя отъ невежеството. Само невежиятъ се страхува; онзи, който познава и разбира нѣщата, не се страхува. Сега ви говоря за страданията, за страха, за невежеството, безъ да имамъ предъ видъ вашитѣ знания и разбирания. Това не значи, че вие не сте постигнали нищо. Вие имате много знания, но тѣ трѣбва да се провѣрятъ. Провѣрката става чрезъ изпитъ. Всички хора ще бѫдатъ подложени на изпитъ, както подлагатъ ученицитѣ, за да провѣрятъ знанието имъ. Като издържатъ последния си изпитъ, ще получатъ дипломъ за завършено образование. Страданията въ свѣта показватъ, именно, това, че всички хора минаватъ презъ изпити, да завършатъ учението си и да получатъ дипломъ. Който работи и учи добре, той ще свърши матура съ отличенъ успѣхъ. Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ силна, съзнателна вѣра. Тѣ трѣбва да бѫдатъ смѣли и решителни, да не се страхуватъ отъ мѫчнотиитѣ и страданията. Какъвъ смисълъ има вѣрата имъ въ Бога като любовь, като мѫдрость, като истина, ако тѣ сами не прилагатъ любовьта, мѫдростьта и истината въ своя животъ? Щомъ сте призовани да участвувате въ новата култура, вие трѣбва да вѣрвате въ професоритѣ, които ще ви изпитватъ. Ако обичате Бога и вѣрвате въ Него, колкото строги да сѫ, тѣ нѣма да ви скѫсатъ. За да издържите изпита си благополучно, вие трѣбва да служите на единъ господарь, а не на двама. Служите ли на двама господари, непремѣнно ще пропаднете на изпита. На съвременнитѣ хора е дадена великата задача, да бѫдатъ носители на Божественото, което е създало свѣта и което ще го оправи. Който е носитель на Божественото, знае, че за Бога нѣма нищо невъзможно. Като знаете това, не отлагайте нѣщата. Дръжте въ ума си мисъльта, че има Единъ, Който ви люби, и Когото вие любите. Въ името на Единния работете, както за своето благо, така и за благото на своитѣ ближни. Въ името на Единния отзовете се на поканата, съ която сте призвани на сватба. Преди две хиляди години Христосъ ви поканилъ на сватба, а днесъ и азъ ви каня. Каквито и да сте, добри или лоши, отзовете се на тази покана. Сложена е трапеза за всички. Щомъ сте поканени на сватба, ще има ядене и пиене, пѣсни и музика. Следъ това ще започнете работа за новата култура. 28. Беседа отъ Учителя, държана на 9. мартъ, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.
  6. 1930_03_02 Както свѣтътъ дава

    "Делата Божии". Сила и Живот. Тринадесета серия, т.3 (1929–1930). Издание 1940г., София Книгата за теглене на PDF Съдържание Както свѣтътъ дава „Азъ не ви давамъ, както свѣтътъ дава.“ Иоана 14:27. Ще се спра върху три думи отъ цитирания стихъ: „Както свѣтътъ дава.“ Даването е единъ отъ великитѣ процеси на природата. Мечтитѣ, надеждитѣ, очакванията на всички хора, млади и стари, сѫ отправени къмъ този процесъ. Всѣки очаква да му се даде нѣщо. Отъ раждането си до заминаването си за онзи свѣтъ, човѣкъ все очаква да му се даде нѣщо. Всѣки новъ день е день на очакване. Христосъ прави сравнение между начина, по който свѣтътъ дава, и този, по който Той дава и затова казва: „Азъ не ви давамъ, както свѣтътъ дава.“ И едното е даване, и другото е даване, но има разлика въ даването на свѣта и въ даването на Христа. Свѣтътъ дава, но после взима всичко съ лихвитѣ. Ако свѣтътъ ти даде десеть хиляди лева на заемъ и не ги върнешъ на време, ще платишъ двойно. Ако сѫ ти дали 10, ще ти взематъ 20; или ако си взелъ 10, ще дадешъ 20. Ако станешъ министъръ въ свѣта, ти взимашъ единъ постъ, за който, следъ време, ще платишъ двойно. Майката дава животъ на детето си, за което ще плати двойно. Бащата възпитава сина си, но следъ време плаща двойно. Свѣтътъ дава едно, взима две. Богъ дава и нищо не взима. Въ това седи сѫществената разлика между даването на Бога и даването на човѣка, т. е. на свѣта. Ще възразите, че Богъ дава животъ на човѣка и после пакъ го взима. Не, Богъ не взима живота на човѣка. Човѣкъ самъ губи живота си. Ако живѣе неразумно, въ нѣколко години човѣкъ може да изгуби живота си, или да го разруши. Веднъжъ е далъ животъ на човѣка, Богъ го е направилъ пъленъ господарь. Отъ човѣка зависи да запази живота си, или да го изгуби. Човѣкъ не постѫпва като Бога. Като тури яйца подъ нѣкоя квачка, да се измѫтятъ пиленца, човѣкъ започва да се грижи за тѣхъ, дава имъ храна, докато израснатъ. Единъ день той взима ножъ, влиза въ курника, избира една отъ тлъститѣ кокошки, туря ножа на врата ѝ и казва: Азъ ти дадохъ животъ, азъ имамъ право да го отнема. Ти трѣбва да платишъ съ живота си за това, което ти дадохъ. Човѣкъ се грижи за вола си, но, въ замѣна на това, волътъ цѣлъ день оре на нивата — плаща на господаря си. Въ това отношение, свѣтътъ е най-умниятъ господарь: една кожа дава, две взима. Който не вѣрва въ моитѣ думи, все ще дойде день да опита учението на свѣта. Христосъ казва: „Азъ не ви давамъ, както свѣтътъ дава.“ Сегашниятъ човѣкъ се намира между две давания, между двама господари. И двамата господари сѫ умни. Господарьтъ на свѣта е уменъ, защото отъ една кожа взима две кожи. Той е човѣкъ безъ капиталъ, съ неуредени работи, но оттукъ взима, оттамъ взима, съ цель да уреди материалното си положение, да се замогне. Засега господарьтъ на свѣта все още успѣва да балансира своитѣ приходи и разходи, но престане ли да ги балансира, той ще фалира. За да не фалира, човѣкъ трѣбва да бѫде разуменъ, да разбира законитѣ и условията, при които живѣе. Ако господарьтъ на свѣта е разуменъ, колко по-разуменъ трѣбва да бѫде Господарьтъ на цѣлата вселена! Той дава безъ да взима. Това е една отъ проявитѣ на Великата Разумность. Нѣкой се хвали, че дава много. Питамъ този човѣкъ: Какъ давашъ ти — като свѣта, или като Бога? Като давашъ, взимашъ ли? — Това не е важно.— Щомъ не е важно, това показва, че ти давашъ, както свѣтътъ дава: едно давашъ, две взимашъ. Въ свѣта сѫществуватъ три важни закона: законъ на необходимостьта — законъ на свѣта; законъ на свободата — законъ на вѣрата и законъ на любовьта — законъ на Бога. Умразата, недоволството, завистьта сѫ последствия отъ закона на свѣта. Когато давашъ пари на нѣкого, ти си внимателенъ къмъ него, разговаряшъ се сладко, указвашъ му пълно довѣрие, казвашъ, че познавашъ майка му и баща му и на края и двамата се почерпите съ кафе. Ако този човѣкъ не върне паритѣ ти на време, или съвсемъ не ги върне, ти започвашъ да го мразишъ, наричашъ го изедникъ, лъжецъ и т. н. Ти казвашъ: Едно време имахъ добро мнение за тебе, но сега измѣнямъ мнението си. Не предполагахъ, че ще бѫдешъ толкова нередовенъ човѣкъ. Като се намѣрятъ въ затруднения, хората казватъ, че трѣбва да бѫдатъ умни като свѣта. Наистина, единъ отъ двамата трѣбва да бѫде по-уменъ: или човѣкъ, или свѣтътъ. Вие сами трѣбва да си отговорите, кой отъ двамата трѣбва да бѫде по-уменъ. Свинята ли трѣбва да бѫде по-умна, или господарьтъ ѝ? И двамата. Господарьтъ ѝ е билъ уменъ, затова е турилъ свинята въ кочината. Сега е редъ на свинята, тя да бѫде умна, да напусне кочината и да отиде въ гората на свобода. Остане ли въ кочината, тя е глупава свиня. — Ама условията на живота били такива, че трѣбвало да се живѣе въ кочина. Ако условията на живота въвеждатъ човѣка въ кочина, въ яхъръ, въ затворъ, трѣбва ли той да бѫде толкова неразуменъ, до края на живота си да остане при тия условия? Какви ще бѫдатъ последствията на този животъ? Ти ще седишъ затворенъ и ще се оставишъ въ рѫцетѣ на господаря си. Два дни преди Коледа господарьтъ ти ще застане предъ тебе съ дигната прѫчка въ въздуха и, като капелмайсторъ, ще почне да те управлява. Ти ще запѣешъ нова, миньорна пѣсень — пѣсень на прощаване съ живота. Влѣзе ли тази прѫчка въ сърдцето ти, и пѣсеньта престава. Не е лесенъ животътъ въ кочината, не е лесенъ животътъ въ затвора. Следователно, за да се освободятъ отъ миньорнитѣ пѣсни на живота, хората трѣбва да го разбиратъ, да иматъ ясна представа за него. Тѣ трѣбва да освободятъ живота отъ примѣситѣ въ него, да разплетатъ заплетенитѣ конци. Не направятъ ли това, тѣ ще се движатъ между две области — между областьта на лъжата и областьта на истината, между вѣроятнитѣ и невѣроятни нѣща. Вѣроятни и невѣроятни нѣща има и въ религията, и въ науката, и въ изкуството, а всичко това трѣбва да се отдѣли: вѣроятното да се тури на една страна, невѣроятното — на друга. И тогава, попадне ли човѣкъ на едното, или на другото, да знае точно, кое отъ тѣхъ, какво представя. Това не значи, че ония, които сѫ работили въ областьта на науката, на религията и на изкуството сѫ имали лоши намѣрения къмъ хората и живота и съзнателно сѫ внесли примѣси. Безъ да искатъ, тѣ сами сѫ се натъкнали на примѣситѣ въ живота и, като не сѫ знаяли, какъ да се освободятъ отъ тѣхъ, оставили сѫ ги като второстепенни, странични елементи. Защо сѫществуватъ примѣси въ живота, кой ги е внесълъ, не е важно. Важно е, животътъ да се освободи отъ чуждитѣ примѣси. Примѣситѣ въ живота не сѫ нищо друго, освенъ камъни, поставени на пѫтя, отдето минаватъ много хора. Кой какъ мине, непременно ще се спъне въ тия камъни и ще удари крака си. Трѣбва ли човѣкъ да се спре предъ камъка и да започне да протестира: Кой е турилъ този камъкъ срѣдъ пѫтя, да се удрятъ хората въ него? Нѣма ли надзоръ тукъ? Нѣма ли полиция? Защо държавата не обръща внимание на тѣзи работи? Така протестиратъ мнозина, но ще се намѣри нѣкой разуменъ човѣкъ, който, безъ никакво роптание, ще се наведе, ще дигне камъка, ще го тури настрана и ще продължи пѫтя си. Всѣки може да бѫде въ положението на разумния пѫтникъ, който ще се наеме да очисти живота отъ ония примѣси, на които самъ се натъква. Свѣтътъ се нуждае отъ разумни хора, отъ разумни семейства, отъ разумни общества и държави, отъ разумни народи. Какъ постѫпва съвременната държава по отношение на престѫпника? Като хване нѣкой престѫпникъ, държавата го дава подъ сѫдъ за извършеното престѫпление и го осѫжда на нѣколкогодишенъ затворъ. Престѫплението се състои въ открадване на сто или хиляда лева, а държавата го осѫжда на две-тригодишенъ затворъ. Въ този случай престѫпникътъ струва на държавата много повече отъ сумата, която е открадналъ. Тази мѣрка не е разумна. Това не значи, че престѫпницитѣ не трѣбва да се наказватъ, но държавата трѣбва да потърси нови наказания, при които тя да не се ощетява, а престѫпникътъ да научи урока си, и втори пѫть да не върши престѫпления. Държавата трѣбва да вземе примѣръ отъ природата, която въ всички свои прояви прилага закона на економиката: съ най-малко разходи по възможность по-голѣми придобивки. Какъ постѫпва Богъ съ престѫпника? Като види, че нѣкой грѣши, или прави престѫпления, Богъ не го сѫди, но казва: Стани, върви напредъ и повече не грѣши. Той знае, че ако се спре да го сѫди, ще изразходва повече енергия и време, отколкото да го остави свободенъ. Затова е казано за Бога, че е всеблагъ и всепрощаващъ. Най-голѣмитѣ грѣхове и престѫпления на човѣка струватъ по-малко, отколкото енергията, която Богъ би изразходвалъ за неговото изправяне. Богъ знае, че като е вложилъ доброто въ човѣка, единъ день той ще се съзнае и ще се изправи. Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ дълбоко, вѫтрешно разбиране на живота. Това разбиране се вижда въ речьта и въ постѫпкитѣ на хората. Речьта пъкъ е изразъ на тѣхнитѣ мисли и чувства. Нѣкои казватъ, че речьта трѣбва да бѫде свързана. Обаче, свързаната речь се дължи на разумния животъ. Не е ли разуменъ човѣкъ, и речьта му не може да бѫде свързана. Щомъ е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да живѣе разумно. Той е изпратенъ на земята да учи, да вземе участие въ строежа на великата сграда на бѫдещия животъ. На земята човѣкъ е работникъ. Който нѣма съзнание за работата, която му е дадена, той живѣе день за день. Защо е дошълъ на земята, какво се иска отъ него, нищо не знае. Въ това отношение той се намира въ положението на онзи френски селянинъ, който отишълъ въ Парижъ да види прочутата църква „св. Богородица“. Обаче, вмѣсто въ църквата, той влѣзълъ въ единъ театъръ. Като видѣлъ, че много хора се трупатъ предъ едно прозорче, спрѣлъ се и той, да си купи свѣщь. Каква била изненадата му, когато, вмѣсто свѣщь, му дали единъ билетъ и му казали да дойде съ билета си вечерьта. На опредѣления часъ селянинътъ отишълъ въ театъра и, като всички хора, влѣзълъ въ единъ голѣмъ салонъ и седналъ на мѣстото, което му посочили. Той започналъ да се оглежда натукъ — натамъ, чудилъ се, кѫде се намира. По едно време видѣлъ, че се дига нѣкаква завеса. На сцената се явили актьори и започнали да се разговарятъ. Разговаряли се сѫдии и адвокати, сѫдѣли нѣкой човѣкъ за извършено отъ него престѫпление. Указало се, че обвиняемиятъ не е извършилъ престѫплението, а другъ нѣкой. Селянинътъ слушалъ, какъ се разговарятъ на сцената и се чудѣлъ, какъ не могатъ да разбератъ, кой е виновникътъ. Най-после, възмутенъ отъ истинския престѫпникъ, той станалъ отъ мѣстото си и се обърналъ къмъ престѫпника съ думитѣ: Слушай, приятелю, нѣма ли човѣщина въ тебе? Не виждашъ ли, че другъ сѫдятъ заради тебе? Защо оставяшъ човѣка да отиде невиненъ въ затвора? Кажи си истината. Ние всички видѣхме, че ти извърши престѫплението. Следъ това селянинътъ се обърналъ къмъ публиката съ очудване, защо всички мълчатъ, щомъ сѫ свидетели на извършеното престѫпление. Сега вие се смѣете на селянина и казвате, че не разбира работитѣ, но има много нѣща, които и вие не разбирате. Не само това, но и като разбирате нѣкои нѣща, пакъ мълчите. Колко пъти въ живота хващатъ нѣкой праведенъ човѣкъ вмѣсто престѫпника и го съдятъ, а престѫпникътъ се разхожда свободно изъ града. Ще кажете, че това е карма. Така не се разрешаватъ въпроситѣ. Наистина, сѫществува нѣкаква карма въ живота на хората, но същевременно въ живота действува и единъ разуменъ законъ, който регулира нѣщата. Една българска поговорка казва: Каквото човѣкъ помисли, това става. Вѣрна е тази поговорка, но не е пълна. За да стане нѣщо, не е достатъчно само да се помисли. Като помисли нѣщо, човѣкъ трѣбва да пристѫпи къмъ действие. Следъ това вече замисленото става. Мисъль безъ работа нищо не дава. При единъ светия живѣлъ единъ младъ момъкъ, неговъ ученикъ. Светията често казвалъ на ученика си: Каквото човѣкъ помисли, това става. Единъ день светията слѣзълъ въ града по работа, а ученикътъ останалъ въ дома да чисти и готви. Той сварилъ бобъ, но забравилъ да тури соль. Като се върналъ светията, яденето било готово, затова седнали да ядатъ. Още при първата лъжица светията усѣтилъ, че бобътъ е безсоленъ и казалъ на ученика си: Ти си забравилъ да туришъ соль, въ боба. — Нѣма нищо, спокойно отговорилъ ученикътъ. Достатъчно е да помислишъ, че има соль, и бобътъ ще стане соленъ. Светията видѣлъ, че само съ мисъль работитѣ не ставатъ. Като мисли човѣкъ и работи върху замисленото, то ще стане. Мнозина мислятъ, че нѣщата ставатъ извънъ тѣхъ. Такъвъ законъ не сѫществува. За да стане нѣщо, първо трѣбва да се помисли и следъ това да се пристѫпи къмъ действие, къмъ реализиране на замисленото. Човѣкъ трѣбва да бѫде последователенъ въ мисъльта, въ чувствата и въ действията си. Като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да се свърже съ разумнитѣ закони на природата и да ги изучава. Той се е спрѣлъ главно върху механическитѣ закони, т. е. до механическото приложение на законитѣ. Всѣки законъ има трояко приложение: механическо, органическо и психическо. Когато известенъ законъ действува върху човѣка съ своята механическа страна, разумностьта на този законъ остава отвънъ. Когато сѫщиятъ законъ действува върху човѣка съ своята органическа страна, разумностьта му остава вѫтре, въ самия законъ. И най-после, когато законътъ действува върху човѣка съ своята психическа страна, разумностьта му е и вънъ, и вѫтре въ него. И тъй, за да бѫде строитель въ свѣта, човѣкъ трѣбва да изпълнява волята Божия. За да я изпълнява, той трѣбва да знае, какво значи изпълнение на волята Божия. Ще кажете, че изпълнението на волята Божия се заключава въ правене на добро. Какво значи да направи човѣкъ добро? Само онзи може да прави добро, у когото доброто е написано на главата, на лицето, на рѫката, на цѣлото му тѣло. Не е ли написано доброто върху цѣлия човѣкъ, той не може да прави добро. Той не разбира доброто. Щомъ не го разбира, не може и да го прилага. За да прави добро, преди всичко човѣкъ трѣбва да приложи доброто къмъ себе си, къмъ своето тѣло. Щомъ го приложи къмъ себе си, той може да го приложи и къмъ окрѫжаващитѣ. Какъ можешъ да направишъ добро на онзи, който стои по-долу отъ тебе, ако не си направилъ добро на себе си? Какъ можешъ да бѫдешъ красноречивъ, ако твоятъ ларинксъ не е така нагоденъ, да възприема висшитѣ трептения на твоята мисъль? Красноречието не подразбира само красиви форми на речьта. Речьта е красноречива, когато има красива форма, дълбоко съдържание и смисълъ. Нѣма ли тия три качества, нѣма и красноречие. Ако при тѣзи качества речьта внася и животъ въ човѣка, тя е красноречива и истинна. Богъ каза да бѫде виделина, да израсте трева, да стане човѣкъ и, каквото каза, това стана. Защо? Животъ внася Словото Божие. Животътъ е дошълъ по пѫтя на разумното Слово. Когато говоримъ за органическитѣ прояви на живота, ние имаме предъ видъ пѫтищата, по които животътъ се влива. Кои сѫ тия пѫтища? Тѣ сѫ умътъ, сърдцето, волята, душата и духътъ на човѣка. Мнозина отричатъ душата, защото искатъ да я видятъ въ нѣкаква материална форма. Душата е онова възвишено начало въ човѣка, което се стреми, което страда, което се радва. Душата, това е истинскиятъ човѣкъ. Умътъ и сърдцето сѫ спѫтници на душата, които я придружаватъ навсѣкѫде и ѝ помагатъ. Духътъ пъкъ е онова велико, мощно начало въ човѣка, което рѫководи душата, посочва ѝ правия пѫть на живота. Духъ, душа, умъ и сърдце сѫ четири пособия, безъ които човѣкъ не може да сѫществува. Съвременнитѣ хора трѣбва да разбиратъ законитѣ на живота, да знаятъ, какъ действуватъ тѣ върху човѣшкото тѣло и какъ го организиратъ. Интересно е човѣкъ да знае, какъ сѫ организирани умътъ, сърдцето и тѣлото му. Мнозина мислятъ, че човѣшкото тѣло е завършено. Това, което виждаме днесъ и наричаме човѣшко тѣло, представя само скеля на бѫдещето тѣло — на бѫдещето здание. Човѣкъ едва е започналъ да съгражда своето тѣло. Казано е, обаче, че човѣкъ е създаденъ по образъ и подобие Божие. Това не се отнася до сегашния човѣкъ. Сегашниятъ човѣкъ не е създаденъ отъ Бога. Ако бѣше създаденъ отъ Бога, той щѣше да съзнава това. Че не го съзнава, ние разбираме по думитѣ, които бащата и майката казватъ на децата си: Ние ви родихме. Христосъ казва: „Роденото отъ Духа, духъ е; роденото отъ плътьта, плъть е“. Значи, щомъ роденото отъ плътьта е плъть, човѣкъ, наистина, е роденъ отъ човѣка. Щомъ роденото отъ Духа е духъ, това показва, че човѣкъ е роденъ отъ Бога. Азъ не разглеждамъ въпроса, кой какъ е роденъ, но казвамъ, че човѣкъ може да бѫде роденъ отъ Бога. Днесъ Богъ разглежда хората, да види, кои могатъ вече да се родятъ отъ Духа. Какво означава раждане на човѣка отъ Духа? Това е единъ мистиченъ въпросъ. Съвременнитѣ хора не знаятъ тайнитѣ на живота, не знаятъ, какъ е билъ създаденъ Адамъ, праотецътъ на човѣчеството. Историята за създаването на Адама, която се разказва въ Битието, е детинска история. Вѣрно е, че първоначално човѣкъ е билъ облѣченъ въ тленна дреха, като пръстьта, но после Богъ е вдъхналъ въ този човѣкъ жива душа, и той придобилъ по-високо съзнание. До това време човѣкъ се намиралъ почти въ животинско състояние, не разбиралъ смисъла на живота. Като станалъ жива душа, животътъ му се осмислилъ, и той разбралъ, че има нѣщо по-високо отъ яденето и пиенето. Той разбралъ, че въ него има едно висше, разумно начало — неговата душа. Ако човѣкъ има материали, а не знае да гради, тѣзи материали сѫ безпредметни. Ако ученикътъ има цигулка, а нѣма учитель, който да го учи, цигулката остава безпредметна. Годинитѣ ще минаватъ, цигулката ще се покрива съ прахъ, а ученикътъ нѣма да научи нищо. Много отъ сегашнитѣ хора сѫ прашасали като неупотрѣбената цигулка. Тѣ седатъ на едно мѣсто и чакатъ. Какво чакатъ? Тѣ очакватъ да дойде Христосъ да ги спаси, да отвори вратитѣ на Царството Божие и да ги покани да влѣзатъ. Добре е човѣкъ да наследи Царството Божие, но за да стане наследникъ на Бога, преди всичко той трѣбва да е дошълъ до съзнание, да разбира, какво нѣщо е Богъ и да Го познава. Не познава ли Бога, той не може да стане Неговъ наследникъ. Докато не се видоизмѣни, той не може да пристѫпи прага на Царството Божие. Можете ли да направите овцата наследница на вашето богатство? Докато е овца, тя всѣкога ще бѫде далечъ отъ васъ. Тъй щото, каквото да говорите на съвременния човѣкъ за Бога, той не може да Го разбере. Говорите ли му за човѣщина, той ще ви разбере. Човѣщината подразбира човѣкъ, който мисли. Като мисли, човѣкъ постепенно подобрява условията на своя животъ. Той постепенно изучава символитѣ, съ които природата си служи. Съ тия символи тя е написала една голѣма, велика книга, която всѣки човѣкъ трѣбва да прочете. Докато не прочете тази книга и я приложи за съграждане на своето ново тѣло, човѣкъ не може да влѣзе въ Царството Божие. Сега всички ангелски иерархии, всички разумни и възвишени сѫщества сѫ заети съ велика работа. Тѣ строятъ нова вселена, новъ свѣтъ, въ който могатъ да живѣятъ само нови хора, съ идеално организирани тѣла, умове и сърдца. За да не имъ прѣчатъ сегашнитѣ хора, тѣ сѫ имъ дали единъ малъкъ свѣтъ на разположение, да се занимаватъ съ него, както разбиратъ. И на малкитѣ деца, момиченца и момченца, сѫ дадени играчки, да не прѣчатъ на майка си. По цѣлъ день момченцето се занимава съ своето конче, храни го, но то не расте; езди го, но кончето не се мърда отъ мѣстото си. Момиченцето пъкъ по цѣли дни се разговаря съ куклата си, кѫпе я, облича и съблича, но тя остава чужда за него. Всѣки човѣкъ, който живѣе на земята, непремѣнно трѣбва да се измѣни. Не се ли измѣни, той остава въ положението на дървеното конче и кукличката, съ които децата си играятъ. Какво ще стане съ този човѣкъ? Единъ день той ще умре, ще го заровятъ въ земята, дето веднага ще го обератъ, ще отнематъ всичкия му капиталъ. Кой ще го обере? Князътъ на този свѣтъ обира всички хора, които счита свои поданици. Вие мислите, че като умре, човѣкъ отива при Бога. Кое ви дава поводъ да мислите така? Можете ли да отидете при човѣкъ, когото не сте обичали и за когото никога не сте мислили? Съ какво ще ви привлѣче той? Следователно, какъ е възможно човѣкъ да отиде при Бога, ако нито Го е обичалъ, нито Го е познавалъ, нито е мислилъ за Него? Съ какво ще го привлѣче Богъ? Въ свѣта сѫществува законъ на подобие, споредъ който, разумното привлича разумното къмъ себе си. Човѣкъ обича само подобното на себе си и се привлича отъ него. Любовьта обича само това, което е произлѣзло отъ нея; мѫдростьта обича само подобното на нея; истината сѫщо обича подобното си. Следователно, и Богъ не може да обича това, което е вънъ отъ Него. Христосъ казва: „Азъ не давамъ, както свѣтътъ дава“. Сега и вие очаквате нѣщо да ви се даде. Какво очаквате? Животъ. Кой може да ви даде животъ? Само Онзи може да ви даде животъ, отъ Когото животътъ произлиза. Свѣтътъ не може да даде животъ на хората. Свѣтътъ означава отношения между хората, т. е. особенъ строй на нѣщата. Човѣкъ трѣбва да намѣри мѣстото си въ свѣта и да бѫде полезенъ за другитѣ и щастливъ за себе си дотолкова, доколкото е способенъ да се бори съ условията на окрѫжаващата срѣда. Не може ли разумно да се бори съ окрѫжаващата срѣда, човѣкъ ще се намѣри въ положението на параходъ, който се люшка отъ морскитѣ вълни на една и на друга страна. Нѣма ли човѣкъ нужната разумность, морскитѣ вълни ще го погълнатъ. Хората постоянно се разочароватъ отъ живота и не искатъ да живѣятъ. Защо се разочароватъ? Защото не сѫ достатъчно разумни, да се справятъ съ мѫчнотиитѣ си. Човѣкъ трѣбва да се освободи отъ разочарованията на свѣта и да се държи здраво за канарата на живота. Коя е тази канара? Любовьта е канарата на живота. Казано е, че Богъ е Любовь. Въпрѣки това, нѣкои се оплакватъ отъ живота си, казватъ, че колкото да се молятъ на Бога, молитвата имъ не се приема. Кой е причината за това? Самиятъ човѣкъ. Има нѣщо, което той не е изпълнилъ. Ако ученикътъ работи върху задачитѣ си, но учительтъ му остава недоволенъ отъ него, причината е въ самия ученикъ. Той не е работилъ редовно презъ годината, вследствие на което не може да задоволи учителя си. Редъ години той е пропущалъ уроцитѣ си. Той нѣма основа, върху която да гради. Ще кажете, че задачитѣ ви сѫ мѫчни. На всѣки ученикъ се даватъ задачи споредъ силитѣ му. Ако ученикътъ е въ първи класъ, даватъ му се съответни задачи. Какъ могатъ неговитѣ съученици да решаватъ сѫщитѣ задачи? Тъй щото, намѣрите ли се въ затруднение, не търсете причината вънъ отъ себе си. Вгледайте се въ себе си и вижте, какво ви липсва. Всѣки день си има своя програма. Ако ученикътъ изпълни програмата на този день, както трѣбва, той може да изпълни добре програмата и на цѣлия си животъ. Като слушате да ви се говори така, казвате, че, за да успѣва въ живота си, човѣкъ трѣбва да има вѣра въ Бога и въ себе си. Други питатъ, какво вѣрую трѣбва да подържатъ. Това е въпросъ, който всѣки за себе си може да реши. Този въпросъ не се доказва. Защо ще доказвате на човѣка, колко дългове има? Той знае това по-добре отъ всички. Какъ ще докажете на човѣка, колко е добъръ или лошъ? Той знае това по-добре отъ всички. Има нѣща въ живота, доказването на които е безпредметно. Нѣкой иска да бѫде само добъръ, а другъ — само лошъ. И едното, и другото е невъзможно. Животътъ се проявява между два полюса: тъмнина и свѣтлина, зло и добро, електричество и магнетизъмъ. Ако човѣкъ не разбира отношението между противоположноститѣ, или полюситѣ на живота, нищо не може да направи. Що е магнетизъмъ? Като дойдете до магнетизма и електричеството въ науката като сили, вие знаете много нѣщо. Обаче, ако разглеждате тия сили въ живота, между хората, ще кажете, че нищо не знаете. Въпрѣки това, често се произнасяте за хората, казвате, че единъ човѣкъ ви привлича, а другъ — отблъсква. Този, който привлича, е мекъ, добъръ човѣкъ, защото има повече магнетизъмъ въ себе си. Онзи пъкъ, който е остъръ, сприхавъ по характеръ, ви отблъсква, защото има повече електричество въ себе си. За първия човѣкъ казваме, че е магнетична натура, а за втория казваме, че е електрична. Ако искате работа отъ човѣка, търсете електричния. И въ електричния, и въ магнетичния човѣкъ има нѣщо добро и нѣщо лошо. И тукъ имаме положително и отрицателно електричество, положителенъ и отрицателенъ магнетизъмъ. Когато отрицателниятъ магнетизъмъ преодолява въ човѣка, той е осѫденъ на психическо гниене. За да избѣгне отрицателнитѣ прояви на вѫтрешнитѣ сили въ своя организъмъ, човѣкъ трѣбва да изучава себе си, не само теоретически, но и практически, да следи всѣка своя проява. Само по този начинъ той ще провѣри истината въ себе си. Когато силитѣ на човѣшкия организъмъ вървятъ въ съгласие съ законитѣ и силитѣ на природата, човѣкъ се чувствува вѫтрешно самоувѣренъ. Каквито мѫчнотии да срещне на пѫтя си, той никога не губи своята самоувѣреность. Какво трѣбва да прави човѣкъ, за да не губи своята самоувѣреность? Той трѣбва да изучава живота и природата не само отвънъ, както очитѣ му виждатъ, но и вѫтрешно, съ помощьта на своитѣ вѫтрешни сили и възможности. Щомъ отправи своя външенъ и вѫтрешенъ погледъ къмъ природата, човѣкъ разбира, че сѫществува Велика Разумность въ свѣта, че козмосътъ е изпълненъ съ разумни, възвишени сѫщества, подчинени на тази Разумность. Той разбира, че свѣтътъ е въ рѫцетѣ на разумнитѣ сѫщества. Следователно, каквото става вънъ и вѫтре въ насъ, нищо не е случайно. Може ли при такова разбиране на природата и на свѣта човѣкъ да губи своята самоувѣреность? Той е стѫпилъ на канара, която нищо въ свѣта не може да разклати и разбие. Отъ това гледище, цѣлиятъ козмосъ е населенъ съ разумни сѫщества, които се различаватъ едно отъ друго по степеньта на своето развитие. Значи, нѣма неразумни сѫщества въ свѣта, но има сѫщества отъ низка и отъ висока степень на развитие. Като наблюдавате нѣкой човѣкъ, казвате, че е неразуменъ. Защо? Защото не се е изявилъ къмъ васъ. Този човѣкъ не е неразуменъ, но е затворена книга за васъ. Ония, които разбиратъ законитѣ и силитѣ, по които всѣки човѣкъ е построенъ, могатъ да четатъ и въ затворена книга и да се произнасятъ, доколко даденъ човѣкъ е добъръ и разуменъ. Лицето, главата, и тѣлото на човѣка сѫ книги, по които учениятъ чете и разбира. Човѣкъ е построенъ споредъ своитѣ вѫтрешни сили. Каквито сѫ вѫтрешнитѣ сили на човѣка, така е построенъ неговиятъ организъмъ. Когато слушате нѣкой да казва, че ще осиромашее, ще знаете, че той е щерна, на която водата лесно се изчерпва. Обаче, ако е изворъ, той никога нѣма да осиромашее. Колкото и да тече, той никога нѣма да обеднѣе. Ако пъкъ човѣкъ е изворъ и съзнателно се подпуши, да не дава, той самъ се излага на катастрофа. Той се отбива отъ пѫтя си. Щомъ се отбие отъ пѫтя си, човѣкъ се излага на голѣми страдания. За да не се отклони отъ правия пѫть на живота си, човѣкъ трѣбва да дава. Когато изпадне въ краенъ индивидуализъмъ, човѣкъ казва: Знаете ли, кой съмъ азъ? Този човѣкъ не разбира вѫтрешното съдържание на думата „азъ“. Кой съмъ азъ, това значи: Азъ съмъ изворъ, който тече. Кой си ти? Ти си рѣка, която изворътъ е образувалъ. Кой е той? Той е море, въ което рѣка та се влива. Следователно, въ живота на човѣка сѫществуватъ три важни момента: азъ, ти и той, т. е. да бѫде изворъ, който изтича отъ планината; да бѫде рѣка, образувана отъ извора, за да тече и пои всичко, каквото срещне на пѫтя си, и да бѫде море, въ което рѣката се втича. Значи, азъ съмъ човѣкътъ, който извирамъ. Ти си човѣкътъ, който се разливашъ като рѣка навсѣкѫде и поливашъ, каквото срещнешъ на пѫтя си. Той е човѣкътъ, който се влива въ голѣмото море, за да вложи своя животъ въ него и да придобие новъ животъ, нови сили. Каквото и да прави на земята, човѣкъ всѣкога дава и взима. Нѣма човѣкъ въ свѣта, когото Богъ е оставилъ да осиромашее. Ако нѣкой осиромашава, той самъ е виновенъ за положението си. На всѣки човѣкъ е дадена възможность да бѫде изворъ и рѣка, която да се влива въ Голѣмото море на живота и отново да се пълни. Който живѣе съзнателно и разумно, споредъ законитѣ на Битието, смърть не сѫществува за него. Той съзнателно заминава, а не умира. Той знае часа на своето заминаване и се прощава съ своитѣ близки. Той ги поканва на гости, разговаря се съ тѣхъ и, щомъ дойде часътъ му, заминава тихо и спокойно. Който живѣе по този начинъ, той не познава смърть, не познава и старость. Съзнателниятъ и разуменъ човѣкъ не грѣши, затова и не остарява. Съвременниятъ човѣкъ е дошълъ на земята да реши една важна задача. Каква е тази задача? Да научи закона за подмладяването. Да се подмлади човѣкъ, това значи, да измѣни своето естество. Да измѣни човѣкъ естеството си, това значи, да мине отъ свѣтовното къмъ вѣчното, къмъ Божественото. Може ли да се подмлади, т. е. да измѣни естеството си, човѣкъ разбира вече смисъла на стиха, който Христосъ е казалъ: „Азъ не ви давамъ, както свѣтътъ дава“. Всѣки трѣбва да се запита: Какъ давамъ азъ — като свѣта, или като Бога? Ще каже нѣкой, че не е важно, какъ дава, но да даде нѣщо, да влѣзе нѣщо въ кошарата. Въ такива случаи българинътъ си служи съ поговорката: „По-добре да имашъ единъ заякъ въ кошарата, отколкото два въ гората“. Така е за човѣка, но за заяка не е така. За заяка е по-добре да бѫде въ гората, отколкото въ кошарата на човѣка. За свинята е по-добре да бѫде въ гората, отколкото въ кочината. За кокошката е по-добре да бѫде въ гората, отколкото въ курника. И за птичката е по-добре да бѫде въ гората, отколкото въ кафеза. Въпрѣки вѣрата си въ Бога и въ Христа, и човѣкъ изпитва страхъ и трепетъ въ живота. Защо? Страхува се, не знае, какво ще стане съ него. И човѣкъ се намира въ кошарата на своя господарь — въ свѣта. Отъ време на време този господарь минава край човѣка, помилва го, но единъ день ще дойде при него съ ножъ въ рѫка и ще му каже: Азъ те отгледахъ и хранихъ, азъ имамъ право на твоя животъ. Като не може да разреши въпроса, човѣкъ стои и мълчи. Той е избралъ вече кривия пѫть на живота и иска да се примири по нѣкакъвъ начинъ. Съ кривото човѣкъ не може и не трѣбва да се примирява. Преди да е избралъ своята професия, преди да е начърталъ пътя си, човѣкъ трѣбва да е избралъ сѫщината на живота, да е намѣрилъ правия пѫть, да е намѣрилъ и позналъ своята майка и своя баща. Азъ не говоря за онѣзи майки и бащи, които умиратъ. Човѣкъ трѣбва да намѣри онази майка и онзи баща, които никога не умиратъ. Сега, азъ говоря като човѣкъ, който разглежда научно, въпроситѣ безъ да имамъ нѣкого предъ видъ. Нѣкои, обаче, мислятъ, че знаятъ всичко и намиратъ, че не е нужно да слушатъ, какво имъ се говори. Като знаятъ толкова, нека кажатъ, какво е отношението на среброто къмъ луната, къмъ кръвьта на човѣка и къмъ неговия организъмъ, изобщо. Колкото повече сребро има човѣкъ въ кръвьта си, толкова повече ще се ползува отъ енергиитѣ на луната. Среброто е най-добриятъ проводникъ на енергиитѣ, които идатъ отъ луната. Тия енергии чистятъ човѣшкия организъмъ. Който иска да се очисти отъ грѣховетѣ си, той трѣбва да се свърже съ луната. Луната пъкъ може да действува само върху онзи човѣкъ, който има сребро въ кръвьта си. Новитѣ учени сѫ забелязали, че, когато минава презъ своитѣ фази на пълнене и празнене, луната указва различно действие върху среброто: когато се празни, тя произвежда върху него едно действие; когато се пълни — друго действие. Различни сѫ реакциитѣ между среброто и луната въ периодитѣ на нейното пълнене и празнене. Следователно, каквито сѫ отношенията между среброто и луната, такива сѫ отношенията между златото и слънцето. Ако човѣкъ нѣма злато въ кръвьта си, слънцето не може да му действува. Има хора, които не могатъ да се лѣкуватъ на слънце. Защо? Тѣ нѣматъ нужното количество злато въ кръвьта си. Слънцето влияе още и върху интелигентностьта на човѣка. Обаче, всички хора не сѫ еднакво интелигентни, понеже нѣматъ въ организма си ония елементи, нужни за проява на интелигентностьта. Съвременнитѣ физиолози правятъ опити съ секрециитѣ, които се отдѣлятъ отъ нѣкои жлези на организма. Тѣ искатъ да видятъ, какво е влиянието на тия секреции върху мозъка. Тѣ сѫ забелязали, запримѣръ, че една отъ тия жлези указва голѣмо влияние върху мозъка. Отнеме ли се действието на тази жлеза върху мозъка, човѣкъ оглупява. Започне ли човѣкъ да оглупява, лѣкаритѣ взиматъ секреция отъ сѫщата жлеза на нѣкое животно и я впръскватъ въ кръвьта на човѣка. Докато тази жлеза действува нормално върху организма, човѣкъ мисли право, разумно и минава за уменъ човѣкъ. Като се говори върху тия въпроси, хората не могатъ да си ги обяснятъ научно, вследствие на което се раздѣлятъ въ възгледитѣ си: едни отъ тѣхъ гледатъ на живота и на всички живи сѫщества като на нѣща, произволно създадени; други — като на сѫщества, създадени отъ една Велика разумность. Първитѣ гледатъ на Бога като на отвлѣчено сѫщество, което нѣма отношение къмъ земята. Вторитѣ гледатъ на Бога като на Велика разумность и реалность. Богъ е Велика реалность, Която изпълва цѣлата вселена. Докато си свързанъ съ Него, ти Го чувствувашъ, и животътъ ти се осмисля. Усъмнишъ ли се въ Него, Той се оттегля, скрива се нѣкѫде, и ти оставашъ самотенъ, чуждъ за окрѫжаващитѣ, за всичко, което те обикаля. Празенъ е животътъ на човѣка безъ Бога. Съ Бога ли е, човѣкъ има всичко: здраве, богатство, сила, любовь. Всички хора търсятъ любовьта, безъ да подозиратъ, че тя е въ самитѣ тѣхъ. Богъ е Любовь, а Той е скритъ въ човѣка, въ всичко живо, въ цѣлата вселена. Синътъ обича баща си, поради Великата реалность, която е скрита и въ бащата, и въ самия него. Дъщерята обича майка си по сѫщата причина. Отдалечи ли се тази реалность отъ човѣка, и любовьта му изчезва. На това се дължи безлюбието между хората. Щомъ Богъ не живѣе въ човѣка, и любовьта го напуща. Кѫде е любовьта на сегашнитѣ хора — майки, бащи, учители, проповѣдници, управници, синове и дъщери? Следъ всичко това човѣкъ очаква спасението си отъ своитѣ ближни. Може ли да те спаси човѣкъ, който е изгубилъ любовьта си, или който не я проявилъ още? „Азъ не ви давамъ, както свѣтътъ дава“. Наистина, сегашнитѣ хора не даватъ, както трѣбва. Който дава, не дава, както трѣбва; който взима, и той не взима, както трѣбва. Кой е по-уменъ: който дава, или който взима? По-уменъ е онзи, който дава. Въпрѣки това, повечето хора гледатъ да взематъ, за даване малцина мислятъ. По този начинъ човѣкъ иска да надхитри природата. Той се лъже. Досега никой човѣкъ не е надхитрилъ природата. Въ края на краищата човѣкъ си е платилъ дълговетѣ на общо основание, вследствие на което не е постигналъ това, което душата му желае. Следва ли законитѣ на природата, човѣкъ постига своитѣ желания. Той се намира въ положението на поета, който въ всичко вижда красивата страна. Ако види едно малко кокиченце, поетътъ го одухотворява съ перото си. За него кокиченцето се превръща въ жива душа, съ която той се разговаря и разбира. Истинскиятъ поетъ вижда животъ навсѣкѫде. Какво представя животътъ? Животътъ не е нищо друго, освенъ първата девица, родена отъ Бога. Който разбира живота, той е девицата, родена отъ Бога. Който не разбира живота, той е мѫжъ или жена. Нѣкой казва, че е добре да се ожени, да има жена. Жената пъкъ казва, че е добре да се омѫжи, да има мѫжъ. Това сѫ ограничени схващания. Добре е човѣкъ да се ожени или омѫжи, за да има другарка, или другарь, съ които да сподѣля радоститѣ и скърбитѣ въ живота си. Тъй щото, мислите ли за живота, гледайте на него като на чиста девица, родена отъ Бога. Мѫжътъ пъкъ е изразъ на любовьта къмъ девицата, която въ всички случаи си остава девица. И като се ожени, тя пакъ девица остава. Ако следъ женитбата си момата не остане девица, тя не е разбрала смисъла на живота, нито е разбрала женитбата. Майката, обаче, представя друго нѣщо. Тя е служителка на природата и всѣкога си остава девствена. Понятието „жена“ подразбира наложница на мѫжа. Докато младитѣ моми и момци мислятъ, че, като се оженятъ, ставатъ мѫже и жени, тѣ сѫ на кривъ пѫть. Това не е никакво вѣнчаване, никаква женитба. Първото вѣнчаване става въ рая. Когато Адамъ видѣ Ева, извика: „Тази е плъть отъ плътьта ми и кость отъ костьта ми“. Щомъ помисли така, Адамъ направи първата погрѣшка. Той не погледна на Ева като на Божие творение, дошла при него като другарка, но като на своя собственость. Какво означава думата „Ева“? Думата „Ева“ означава дъщеря на Иехова, на Бога. Днесъ всички хора подържатъ мисъльта, че Ева е произлѣзла отъ ребрата на Адама. Това е детинско схващане. Богъ е извадилъ две ребра отъ Адама, като материалъ за създаване на жената. Това не значи, че Ева е излѣзла отъ ребрата на Адама. Когато човѣкъ отива въ нѣкой магазинъ да си купи платъ за костюмъ, можете ли да кажете, че той е произлѣзълъ отъ плата? Съ плата човѣкъ се е облѣкълъ само, но не е произлѣзълъ отъ него. Като четете Битието, виждате, че въ известно отношение животнитѣ иматъ по-високъ произходъ отъ този на човѣка. Защо? Защото, за да създаде животнитѣ, Богъ приложи силата на Словото си. Той каза да се създадатъ животнитѣ, и тѣ се създадоха. За създаването на човѣка, Богъ взе пръсть, направи отъ нея човѣкъ, въ когото после вдъхна живо дихание. Плътскиятъ човѣкъ едва сега започва да работи за създаването на свой моралъ, който да отговаря на неговото развитие. Моралътъ на съвременния човѣкъ не отговаря още на неговото умствено развитие. Въ зависимость отъ това, което животното днесъ представя, моралътъ му е по-високъ въ сравнение съ този на човѣка. Време е вече човѣкътъ на плътьта да се преобрази, отново да се пресъздаде. Нова раса иде въ свѣта, която изисква нови хора, съ новъ моралъ и съ нови разбирания. Казано е въ Писанието, че Богъ създава ново небе и нова земя. Ние трѣбва да се радваме на новото небе и на новата земя, които се създаватъ, защото въ тѣхъ е спасението на човѣка. Казано е въ Писанието: „Ако се не родите отново, не можете да влѣзете въ Царството Божие“. Човѣкътъ на плътьта трѣбва да се роди отново, отъ вода и духъ, т. е. отъ Бога. Роди ли се по този начинъ, той ще влѣзе въ правия пѫть и ще познае Бога като свой Баща. За да влѣзе съзнателно въ правия пѫть на живота, човѣкъ трѣбва да изучи всички сили въ природата, както и тия, които действуватъ въ неговия организъмъ. По този начинъ само той може съзнателно да ги използува при възпитанието на младото поколѣние и при своето самовъзпитание Човѣкъ трѣбва да знае, какво представятъ свѣтлината, топлината, електричеството и магнетизъмътъ. Той трѣбва да знае състава на различнитѣ храни и влиянието имъ върху неговия организъмъ. Човѣкъ трѣбва да познава свойствата на своитѣ мисли и чувства, както и тия, които идатъ отвънъ. Като знае свойствата на мислитѣ и чувствата, той може да се предпазва отъ ония, които действуватъ като бомби. Дойдете ли до мисли и чувства, които иматъ свойство да избухватъ, не ги пипайте. Ако сѫ чужди, не ги приемайте въ себе си, оставете ги вънъ отъ васъ, да не предизвикватъ нѣкакво разрушение въ организма ви. Има мисли и чувства, които сѫ въ състояние да разрушатъ живота на човѣка. Какви по-страшни бомби можете да търсите отъ умразата, отъ завистьта, отъ лицемѣрието? Даже и ангелитѣ се пазятъ отъ тѣхъ. Тѣ ги хващатъ внимателно, съ щипци, и така ги турятъ настрана. Често се говори за моралъ, но сегашниятъ моралъ е неустойчивъ. Той съдържа експлозивни вещества, които всѣки день изненадватъ човѣка. Натъкне ли се на лъжата, на умразата, на завистьта, човѣкъ се превръща въ прахъ и пепель — нищо не остава отъ него. Какво може да допринесе този моралъ на човѣка? Военнитѣ познаватъ добре действието на експлозивитѣ. Тѣ знаятъ, че съ тѣхъ не може да се играе. Експлозивитѣ или трѣбва да се изхвърлятъ навънъ, дето нѣма живи сѫщества, или да се употрѣбятъ въ нѣкаква война. Останатъ ли дълго време въ складоветѣ, единъ день тѣ ще произведатъ голѣми пакости. Ако снарядитѣ експлодиратъ и причиняватъ пакости, хората ще кажатъ, че сѫдбата имъ била такава. Не говорете така. Сѫдбата не е виновна. Вината седи въ вашитѣ снаряди. Вземете мѣрки, или да ги употрѣбите за нѣкаква полезна работа, или да ги направите безвредни. Сега, като наблюдавамъ хората, на пръвъ планъ виждамъ тѣхното невежество и безвѣрие. Ще кажете, че всички хора си приличатъ. Не, всички хора не си приличатъ. Има отдѣлни личности, които коренно се различаватъ отъ обикновенитѣ хора съ непробудено още съзнание. Тѣ работятъ усилено върху себе си, да се освободятъ отъ ония отрицателни качества на своята нация, съ чиято дреха се облѣкли. Всѣки човѣкъ, който е дошълъ на земята, се облѣкълъ съ материя, взета отъ неговия народъ. Като българи, вие носите дреха, т. е. плъть, изтъкана отъ българска материя. Следователно, като българи, вие трѣбва да работите върху себе си, да се освободите отъ ония недъзи, свойствени на българската материя или почва. Като човѣци пъкъ, всички хора иматъ общи задачи, да преодоляватъ въ себе си нѣкои общочовѣшки качества. Запримѣръ, като човѣкъ, никой не трѣбва да лъже. Истински човѣкъ е онзи, който се е отказалъ абсолютно отъ лъжата. На човѣка не се позволява нито бѣла, нито черна лъжа. Какво прави химикътъ? Като му дадатъ нѣкое съединение, той първо го пречиства, да нѣма никакви примѣси въ него, и следъ това започва да го анализира. На всѣки човѣкъ, като на химикъ, е дадено известно количество материя, която той трѣбва да пречисти и обработи. Когато пречисти и обработи материята, която му е дадена, само тогава човѣкъ може да мисли, чувствува и действува правилно. Тъй щото, запитате ли се, какво трѣбва да правите на земята, ще си отговорите: Азъ съмъ дошълъ на земята да пречистя и обработя известно количество материя, т. е. да я организирамъ. Щомъ свърша задачата си, свободенъ съмъ да напусна земята, когато пожелая. Това се отнася до всички хора, а не само за едного. Значи, всѣки човѣкъ, въ единъ и сѫщъ моментъ, представя три лица: азъ, ти, той. Всѣки може да бѫде азъ, ти и той. Сѫщевременно човѣкъ се проявява и като колективно сѫщество: ние, вие, тѣ. Въ проявитѣ на всички лица човѣкъ изучава себе си, както и своя ближенъ. Разумниятъ се учи и отъ растенията. Запримѣръ, отъ житото човѣкъ учи закона на жертвата. Щомъ приемемъ житото като храна, чрезъ кръвьта, то прониква въ мозъка ни и по този начинъ ни учи на закона на жертвата. Истинската жертва има за основа любовьта и свободата, а не дълга и насилието. Който се жертвува, той никога не умира. При това, когато се жертвува, човѣкъ трѣбва да знае точно времето, опредѣлено за жертва. Значи, не е безразлично, кога трѣбва човѣкъ да се жертвува. Казано е въ Писанието, че за всѣко нѣщо е опредѣлено време, когато трѣбва да стане. Съвременнитѣ хора не спазватъ времето, което е опредѣлено за извършване на дадена работа, и следъ това се запитватъ, защо нѣматъ успѣхъ въ живота си. Много естествено. Тѣ не спазватъ закона, който опредѣля точно момента за всѣка работа. Запримѣръ, ако човѣкъ става сутринь въ петь часа, работитѣ му ще се наредятъ по единъ начинъ; ако става въ шесть часа, работитѣ му ще се наредятъ по другъ начинъ; ако става въ седемь, осемь, деветь часа, работитѣ му ще се наредятъ по трети начинъ и т. н. Аристократитѣ, запримѣръ, ставатъ следъ десеть часа, но работитѣ имъ оставатъ все недовършени. Защо? Защото не спазватъ закона за времето. Съвременнитѣ хора трѣбва да лѣгатъ вечерь най-късно въ десеть часа и да ставатъ най-късно въ петь часа. Ако могатъ да ставатъ въ три или въ четири часа, още по-добре. Който иска да живѣе хигиенически, да бѫде здравъ, трѣбва да лѣга и да става рано. Сѫщо така той трѣбва да се храни сутринь следъ изгрѣва на слънцето, а вечерь — преди залѣзване на слънцето. Значи, не е правилно да се храни човѣкъ следъ залѣзване и преди изгрѣване на слънцето. И това не е достатъчно. За да живѣе хигиенически, човѣкъ трѣбва да знае всѣки день каква храна да употрѣбява. Запримѣръ, за всѣки день отъ седмицата е точно опредѣлено, каква храна трѣбва да употрѣбява човѣкъ. Съвременнитѣ учени не знаятъ това. Тѣ знаятъ главно съставнитѣ елементи на хранитѣ, тѣхнитѣ процентни отношения, но каква храна е опредѣлена за понедѣлникъ, каква — за вторникъ, за срѣда, за четвъртъкъ — не знаятъ. За всѣки день е нужна специфична храна. Първитѣ човѣци знаеха тази наука, но следъ грѣхопадането всичко забравиха. На тѣхъ бѣше опредѣлено, отъ кои плодове да се хранятъ. Казано имъ бѣше да ядатъ отъ всички плодове, съ изключение на плодоветѣ отъ дървото за познаване на доброто и на злото. Първиятъ човѣкъ имаше на разположение много плодове, но като сгрѣши, раятъ се затвори за него. Съ затварянето на рая за човѣка изчезна голѣмото разнообразие на плодове. Днесъ хората се хранятъ съ сравнително по-проста и еднообразна храна отъ тази на първитѣ човѣци. Нѣкои се хранятъ само съ месо, следствие на което заболяватъ отъ подагра. Други пъкъ се хранятъ повече съ бобъ, но и тѣ сѫ осѫдени на сѫщата болесть. Изобщо, човѣкъ трѣбва да разнообразява храната си. Когато евреитѣ бѣха въ пустинята, отъ небето падаше манна, съ която тѣ се хранѣха, но не бѣха доволни — искаха разнообразна храна. Манната имъ дотегна, и тѣ започнаха да роптаятъ. Сегашнитѣ хора изразходватъ всичката си енергия за придобиване на храна, облѣкло, но не мислятъ, че трѣбва да се приготвятъ за служене на Бога. За всичко мислятъ и се суетятъ, но за служене на Бога не мислятъ. Преди всичко човѣкъ трѣбва да се запознае съ основния законъ на любовьта, въ всички нейни прояви. Любовьта изключва всички противоречия и недоразумения, всички недѫзи. Има ли нѣкакъвъ недѫгъ въ себе си, това показва, че човѣкъ не е дошълъ още до положението на истински човѣкъ. Разумность се иска днесъ отъ майката и бащата, отъ учителитѣ — отъ всички хора. Не е ли разуменъ, човѣкъ носи отговорность, както за себе си, така и за бѫдещето поколѣние, което излиза отъ него. Много отъ недѫзитѣ, които децата иматъ, се дължатъ на родителитѣ. Ако майката и бащата сѫ живѣли нередовно и сѫ допущали въ ума и въ сърдцето си отрицателни мисли и чувства, тѣ ставатъ причина за нещастията на своитѣ деца. Децата възприематъ тѣхнитѣ слабости и цѣлъ животъ страдатъ, не могатъ да се освободятъ. Каква полза иматъ родителитѣ и обществото отъ такива деца? Тѣ носятъ недѫзитѣ на своитѣ родители, дѣди и прадѣди и, вместо да допринесатъ нѣщо ценно, тѣ сами се разрушаватъ. Какво можете да очаквате отъ дете, което не обича Бога, нито своитѣ родители? Искате ли да свържете приятелство съ нѣкой човѣкъ, търсете такъвъ, който да обича първо Бога, а после себе си. Щомъ обича Бога, той може да обича и своя ближенъ. Това сѫ социални въпроси, които чакатъ времето на своето разрешаване. Когато се срѣщатъ, хората, се запитватъ: Жененъ ли си, имашъ ли деца, какво работишъ? Лесно се задаватъ тѣзи въпроси, но какъ ще се отговори? Каква полза отъ това, че си жененъ, а между тебе, жена ти и децата ти нѣма никакво разбиране? Имашъ жена, но другарка ли ти е тя? Имашъ деца, но знаешъ ли, какво носятъ тѣ въ себе си? Нито жена ти е твоя другарка, нито децата си познавашъ. Да родишъ едно дете по физически начинъ, това е лесна работа; важно е да го родишъ духовно. Истинското раждане подразбира да родишъ детето си едновременно въ четири свѣта: въ свѣта на истината, въ свѣта на мѫдростьта, въ свѣта на любовьта и най-после въ физическия свѣтъ, да се облѣче въ плъть. Това значи, роденъ отъ Бога. Само родениятъ отъ Бога има бѫдеще. И тъй, иска ли да създаде здраво, способно дете, човѣкъ трѣбва да се отнася сериозно къмъ женитбата и раждането. Въ древнитѣ времена, при решаване на тия въпроси, хората сѫ се ползували отъ окултнитѣ науки, специално отъ астрологията. Тѣ сѫ се допитвали до опитни астролози, кога, съ кого и какъ трѣбва да се оженятъ. Изобщо, тѣ се ползували отъ астрологията при възпитанието и самовъзпитанието си. Днесъ малко хора се интересуватъ отъ окултнитѣ науки. Тѣ се отнасятъ къмъ тѣхъ съ недовѣрие. Съвременнитѣ хора не подозиратъ, че всичко е опредѣлено на човѣка: кога ще се роди, отъ какви родители, съ какви дарби и способности ще разполага, при какви учители ще се учи, какъ ще свърши живота си и т. н. Опитниятъ астрологъ може да предскаже всичко това съ най-голѣми подробности. Какво правятъ нѣкои хора? Тѣ отварятъ Евангелието, да видятъ, какво ще имъ се падне и четатъ: „Повѣрвай въ Господа Исуса Христа и ще бѫдешъ спасенъ“. Щомъ прочетатъ този стихъ, тѣ се успокояватъ. Защо? Защото били вѣрващи. Това, което тѣ наричатъ вѣра, ние го наричаме вѣрване. Като вѣрватъ въ Христа, видѣли ли сѫ Го? Ще каже нѣкой, че чувствувалъ присѫтствието на Христа. Чувствуването не решава въпроситѣ. Човѣкъ трѣбва да има ясна представа за нѣщата, да ги разбира въ тѣхния вѫтрешенъ смисълъ. Не е достатъчно само да прочетете единъ — два стиха отъ Евангелието и да мислите, че всичко знаете и разбирате. Ако си баща, или майка, на мѣсто трѣбва да бѫдешъ. Като баща, или майка, ти трѣбва да предадешъ едно отъ ценнитѣ си качества на своето дете. Ако си свещеникъ, трѣбва да внесешъ свѣтлина въ ума на детето. Вземешъ ли детето въ рѫце да го кръстишъ, ти трѣбва да имашъ съзнание за този актъ, който извършвашъ. Кръщението е свещенъ актъ. Ако си учитель, трѣбва да научишъ ученика да мисли право и да му посочишъ пѫтя на истината. Какво даватъ днесъ родителитѣ, проповѣдницитѣ и учителитѣ на младото поколѣние? Съвременниятъ свѣтъ се нуждае отъ новъ моралъ, отъ ново разбиране на живота, отъ новъ начинъ за възпитание на младото поколѣние. Стариятъ не трѣбва да казва на младитѣ, че животътъ е тежъкъ, че съ трудъ и мѫка трѣбва да си пробиватъ пѫть, но да имъ покаже новъ начинъ на работа. Нови пѫтища има къмъ истината, мѫдростьта и любовьта. Нови пѫтища има къмъ живота, свободата и знанието. Човѣкъ трѣбва да направи крачка напредъ и да потърси тия пѫтища. Ако на едно и сѫщо мѣсто тъпче, той нищо нѣма да постигне. Младиятъ трѣбва да знае, че животътъ му е написанъ на лицето. Както живѣе, каквото мисли и чувствува, всичко е написано на неговото лице. Ако иска да провѣри това, нека се оглежда често. Намисли ли да върши нѣкакво престѫпление, нека се огледа. Въ очитѣ, въ линиитѣ на лицето си той ще види това, което е намислилъ да прави. Преди да извърши престѫплението, той може да се изправи. Щомъ изправи мислитѣ и чувствата си, всѣкаква погрѣшка е избѣгната. Днесъ младитѣ, главно влюбенитѣ моми и момци, обичатъ да се оглеждатъ. Добре е да се оглежда човѣкъ, но не само, когато е влюбенъ. Когато момъкътъ и момата постигнатъ своята цель, тѣ не се интересуватъ вече отъ външностьта си. Щомъ престанатъ да се интересуватъ отъ външностьта си, любовьта ги напуща. Какво представя любовьта? Любовьта е дъщеря на Бога — дева на живота. Който се е домогналъ до тази дева, той трѣбва да я пази като зеницата на окото си. Злоупотрѣби ли съ нея, тя взима всичкитѣ си пособия и си заминава. Момъкъ и мома, които злоупотрѣбяватъ съ любовьта, се лишаватъ отъ нея. Щомъ любовьта ги напусне, тѣ оставатъ самотни, чужди на всички въ свѣта. Животътъ имъ се превръща въ страдание. Ще кажете, че не сте познали любовьта, че сте били неопитни и т. н. Както и да се оправдавате, любовьта не може да остане при васъ. Тя живѣе само въ хармонична срѣда. Щомъ нарушите хармонията, тя се отдалечава, отива въ своя свѣтъ. Дълго време ще плачете и въздишате за нея, докато отново ви посети. Тя ще ви посети само следъ като научите урока си. Човѣкъ трѣбва да познава себе си, както и своя ближенъ. Това значи, да познавате Божественото въ човѣка. Познаете ли Божественото въ човѣка, вие сте готови да влѣзете въ положението и на най-голѣмия престѫпникъ. Вие ще погледнете на него като на душа, излѣзла отъ Бога, безъ да се спирате върху неговитѣ грѣшки и престѫпления. Гледате ли на човѣка като на душа, вие се свръзвате съ него и го повдигате. Гледате ли на животното като на сѫщество, създадено отъ Бога, колкото свирепо да е, то нѣма да ви нападне. Ако свирепото животно може да бѫде за васъ добро, колко по-добъръ е отъ него човѣкътъ. Но кога? Когато мислите за него добре. Мислете за ближния си добре, за да прояви и той доброто къмъ васъ. Следователно, искате ли да бѫдете добри, отворете умоветѣ си за Божествената свѣтлина, а сърдцата си — за Божествената топлина. Свѣтътъ се нуждае отъ добри хора. Както човѣкъ не може безъ щитовидна жлеза въ организма си, така и свѣтътъ не може безъ добри хора. Добриятъ човѣкъ не е нищо друго, освенъ щитовидната жлеза на свѣта. Изгубятъ ли добротата си, хората постепенно заболяватъ, докато дойдатъ да идиотизиране. Значи, доброто въ човѣка, добритѣ хора даватъ права посока на мисъльта, на бѫдещата култура на човѣчеството. Добритѣ хора създаватъ добри семейства, добри домове. Доброто, като елементъ въ козмоса, внася потикъ въ всички живи сѫщества, въ всички звезди и планети. Добритѣ хора сѫ проводници на Божественото. Въ този смисълъ тѣ сѫ запалки на свещения огънь въ човѣка. Безъ доброто, като запалка, свещениятъ огънь не може да гори. Доброто е въ сила да организира неорганизираната материя. Сега, като знаете силата на доброто, нека всѣки прояви доброто въ себе си. Дали сте музиканти, художници, архитекти, учители, свещеници, проявете доброто въ себе си, като творческа сила, като животъ. Дето доброто царува, тамъ нѣма смърть. Какъвъ човѣкъ е този, който не може да одухотвори и освети своята материя? Този човѣкъ не е проявилъ доброто въ себе си. Може ли такъвъ човѣкъ да бѫде наследникъ на Христа? Какъвъ трѣбва да бѫде човѣкътъ, който очаква наследството на Христа? Той трѣбва да бѫде като Христа — човѣкъ на постоянна работа. Христосъ работѣше непрекѫснато. Той отправяше мисъльта си къмъ цѣлото човѣчество, къмъ всичко живо, съ цель да ги повдигне. На Христовата мисъль се гради положителното и устойчиво въ сегашната култура. На Христовата мисъль се дължи и културата, която въ бѫдеще ще дойде. Енергията, която християнството криеше въ себе си, е почти къмъ своя край. Тази енергия е почти изразходвана. Християнството крие въ себе си запасна енергия за около 1200 години още, но я държи като неприкосновенъ основенъ капиталъ. Ако посегне къмъ този капиталъ, то е осѫдено на фалиране. Този капиталъ трѣбва да остане непокѫтнатъ. За да подържа живота си, християнството трѣбва да бѫде кредитирано. Не му ли се отпусне новъ кредитъ, въ свѣта ще настане небивалъ гладъ и сиромашия. Кредитътъ на съвременното християнство иде заедно съ шестата раса. Когато шестата раса дойде на земята, положението на християнитѣ ще се подобри. Тѣ носятъ финансиитѣ. Тѣ носятъ голѣмъ запасъ отъ енергия за създаване на нови форми, за което нѣкои отъ сегашнитѣ хора сѫ призвани да взематъ участие. Това сѫ хората, които ще създадатъ нѣщо велико въ свѣта. Това сѫ хората, които ще приложатъ идеята за братство между човѣцитѣ. Това сѫ хората, които ще носятъ истината и свободата въ свѣта. Това сѫ хората на вѣчния миръ, на реда и порядъка въ свѣта. 27. Беседа отъ Учителя, държана на 2 мартъ, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.
  7. 1930_02_23 Дѣлата Божии

    "Делата Божии". Сила и Живот. Тринадесета серия, т.3 (1929–1930). Издание 1940г., София Книгата за теглене на PDF Съдържание Дѣлата Божии „Що да сторимъ, за да работимъ дѣлата Божии“? Иоана 6:28. „Дѣлата Божии“. Смисълътъ на живота седи въ работата. Думата „работа“ се употрѣбява често въ обикновения животъ, дето ѝ се предава обикновено значение. Сѫщата дума има и по-високо значение. Въ този смисълъ, подъ понятието „работа“ разбираме всичко възвишено и велико, което човѣкъ може да извърши на земята. На земята по-високо нѣщо отъ работата не сѫществува. Само чрезъ работата човѣкъ разбира надеждата, вѣрата и любовьта. Ако не работи, той нищо не може да разбере. Разумниятъ свѣтъ си служи съ работата, като единъ отъ съвършенитѣ методи за постижение. Сѫществуватъ още два метода, съ които хората постигатъ своитѣ цели: методъ на труда и методъ на мѫчението. И двата метода даватъ различни резултати: методътъ на труда е създалъ недоволството, а методътъ на мѫчението — инвалидитѣ. Следователно, инвалидитѣ сѫ хора на мѫчението, недоволнитѣ — хора на труда, а здравитѣ, ученитѣ, мѫдритѣ — хора на всичко възвишено и благородно, хора на работата. Мнозина търсятъ методъ за работа, запитватъ тукъ-тамъ, какъ да работятъ, но въпрѣки това не могатъ да се домогнатъ до желаното. Защо? Има нѣща, за които не се пита. Трѣбва ли да питате, какъ да обичате, какъ да вѣрвате, какъ да се храните? Тѣзи нѣща сѫ познати на всички хора. Всѣки човѣкъ знае, какъ трѣбва да обича, какъ да вѣрва, какъ да се храни, какъ да работи. Щомъ човѣкъ задава въпроса „какъ“, това значи, че той има нѣкаква скрита идея. Не само човѣкъ, но и низшитѣ сѫщества знаятъ много нѣща. Тѣ се раждатъ съ нѣкои знания. Току-що излупеното пиле знае, какъ трѣбва да яде. Току-що излупеното патенце знае, какъ да плава. И човѣкъ, като пиленцето и патенцето, трѣбва да прилага всичко, което знае, а не да пита, какво да прави и какъ да работи. Като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да приложи живота, който му е даденъ, за да се ползува отъ него. Животътъ, вложенъ въ човѣка, е подобенъ на изворъ, който постоянно блика, изявява се въ разни посоки, докато реализира своето предназначение. Като живѣе човѣкъ, въ съзнанието му остава идеята, че изтича нѣщо отъ него. Това, което изтича отъ човѣка, нѣкои наричатъ сила, други — време, трети — посока или направление и т. н. И ученитѣ разглеждатъ въпроса за време и пространство като външни прояви, а сѫщевременно и като отвлѣчени понятия. И за човѣка се говори като за външна форма и като отвлѣчено понятие. Тѣлото е външната форма на човѣка — обвивка, безъ която не може да се прояви на земята. Обаче, сѫщината на човѣка не е въ тѣлото му. Човѣшкото тѣло представя величествено здание, на което трѣбва да знаете мѣстото на вратитѣ, презъ които влизате и излизате. Обикновено хората знаятъ дветѣ врати на своето тѣло. Въ сѫщность, човѣшкото тѣло има 12 врати: една къмъ изтокъ, друга къмъ западъ, трета къмъ северъ и четвърта къмъ югъ. Останалитѣ осемь врати ще намѣрите вие сами. Какво представятъ 12-тѣ врати на човѣшкото тѣло? Споредъ нѣкои учени, тия врати съ наречени „източници на живота“. Каквото име да даватъ на вратитѣ, важно е, че къща безъ врата не може. Като се върне отъ работа, човѣкъ влиза въ своята къща, затваря вратата и ляга да спи. Той взима къщата си, т. е. тѣлото съ себе си. Охлювътъ, костенурката, таралежътъ също носятъ кѫщитѣ си съ себе си. Не е лошо да носи човѣкъ къщата си съ себе си, но по-добре е, ако може да я остави на мѣстото ѝ, а той да излиза и влиза въ нея, когато пожелае. Който не е научилъ изкуството свободно да влиза и да излиза отъ тѣлото си, той се спъва отъ него. Въпрѣки това, безъ тѣло не може. За да подържа функциитѣ на тѣлото си, отъ време на време човѣкъ го намазва. Храната е мазилка за тѣлото. Чрезъ яденето, като мазилка на тѣлото, се подобряватъ лошитѣ условия на живота. Храната, която човѣкъ приема, служи не само за мазилка на тѣлото, но и за набавяне на енергия, необходима за живота. Безъ енергия човѣкъ не би ималъ сила да влиза и да излиза отъ тѣлото си, да извършва своята работа. Едно отъ сѫщественитѣ нѣща, дадени на човѣка, е животътъ. Човѣкъ трѣбва да изучи живота, както Богъ му го е далъ. Въ помощь на живота идатъ човѣшкото сърдце и човѣшкиятъ умъ. Чрезъ тѣхъ човѣкъ се свързва съ външния, обективенъ, свѣтъ и преживява различни чувства: приятность и неприятность, радость и скръбь. Чувствата пъкъ събуждатъ мисъльта на човѣка. Топлитѣ и благородни чувства въ човѣка, които произтичатъ отъ любовьта, внасятъ разширение. Възвишенитѣ мисли, които произлизатъ отъ мѫдростьта, внасятъ свѣтлина въ човѣшкия умъ. Който люби, той се разширява; който мрази, той се свива. Научнитѣ изследвания показватъ, че когато люби, човѣкъ се разширява и физически: вратътъ, рѫката, тѣлото му ставатъ по-широки, отколкото по-рано, когато не е любилъ. Тѣзи изследвания сѫ естествени. Понѣкога науката си служи съ неестествени изследвания, каквито сѫ, запримѣръ, вивисекциитѣ. Естествено изследване е, когато наблюдаватъ деятелностьта на органитѣ въ живо тѣло. Случва се, запримѣръ, човѣкъ да падне, да счупи черепа си и, ако въ това положение се изучаватъ функциитѣ на мозъка, ученитѣ дохождатъ до ценни резултати. Мозъкътъ, чрезъ който се изявява човѣшката мисъль, е апаратъ, който възприема впечатления отъ външния свѣтъ. Въ този смисълъ, мозъкътъ е най-ценното и най-устойчиво вещество въ човѣшкия организъмъ. Мозъкътъ е звонковиятъ капиталъ на човѣка, съ който работи презъ цѣлия си животъ. Изгуби ли мозъка си, всичко е изгубено. Ако търсите човѣка, ще го намѣрите въ главата. Ако предприема нѣщо, безъ знанието и съгласието на мозъка си, човѣкъ е осѫденъ на фалиране. Ако не прекара всѣка мисъль, която иде отвънъ, презъ своя мозъкъ, той ще дойде до повърхностни заключения. Днесъ повечето хора вадятъ прибързани заключения за живота, за Бога, поради което сами се спъватъ. Като се намѣрятъ въ известни затруднения, тѣ казватъ: Защо Богъ не ни даде онова, отъ което се нуждаемъ? Така и детето казва. Като види баща си, детето иска отъ него дрехи, обуща, безъ да мисли, има ли възможность да се задоволятъ изискванията му. Ще кажете, че бащата е длъженъ да задоволи нуждитѣ на детето. Ако има капиталъ на разположение, бащата е готовъ да направи много нѣщо за детето си. Нѣма ли капитали, той е вънъ отъ всѣкакво задължение. Това задължение е родено отъ любовьта. Насила нищо не става. Вижте, какво става между птицитѣ. Бащата и майката иматъ грижа за детето си, докато му израснатъ крилца. Израснатъ ли му крилца, тѣ сѫ свободни отъ всѣкакви задължения. Птиченцето тръгва заедно съ баща си да търси храна. То само си изработва дрешката и благодари на майка си и на баща си за живота, който сѫ му дали. Обаче, докато човѣкъ стѫпи на краката си, майката и бащата работятъ за него 20 години. Съвременнитѣ хора не сѫ дошли още до онѣзи дълбоки разбирания за живота и за разумната природа, вследствие на което грѣшатъ и изпадатъ въ голѣми противоречия. Тѣ внасятъ своитѣ ограничени разбирания и въ науката, и въ вѣрата, и въ любовьта си. Привикнали да очакватъ на родителитѣ си, децата очакватъ и отъ външния свѣтъ да имъ дадатъ обяснение на всички въпроси, които тѣ наричатъ отвлѣчени. Запримѣръ, тѣ мислятъ, че отвънъ нѣкѫде ще имъ се докаже, дали сѫществува Богъ, какво представя Той, какъ е създалъ свѣта и т. н. Човѣкъ може да получи нѣщо отвънъ, но той носи известни знания въ себе си. Той трѣбва да се вглъби въ себе си и да дойде до истинското знание. Всѣки човѣкъ има нѣкаква идея за Бога, но нѣкога се съмнява въ своята идея и изпада въ помрачение. Щомъ съзнанието му се помрачи, той изгубва всичко, на което е разчиталъ. Щомъ губи основата на живота си, човѣкъ е слабъ. Силниятъ човѣкъ, при каквито условия да се намѣри, въ каквато тъмнина да изпадне, не се разколебава. Убеждения има този човѣкъ! Морскитѣ вълни не сѫ въ състояние да заличатъ написаното въ него. Неговитѣ убеждения сѫ написани на канара, на устойчива материя, а не на пѣсъкъ. Докато възгледитѣ на човѣка се заличаватъ отъ вълнитѣ на живота, той се намира на физическия свѣтъ, дето нѣщата сѫ преходни и неустойчиви. Човѣкъ се мѣни като луната, но Богъ е неизмѣненъ. Отношенията Му къмъ човѣка сѫ постоянни и неизмѣнни. Защо? Защото Богъ има отношения къмъ човѣшката душа и човѣшкия духъ, а не къмъ неговото тѣло. Тѣлото на човѣка се измѣня, но душата му и духътъ му не се мѣнятъ. Тѣ оставатъ вѣчно млади, вѣчно силни. Въ пѫтя на своето развитие човѣкъ е миналъ презъ различни форми, докато е дошълъ до сегашната си форма. Благодарение на промѣнитѣ, които е претърпѣлъ, той носи голѣми опитности и знания, които е складиралъ въ душата и въ духа си за вѣчни времена. „Дѣлата Божии.“ Ако попитате съвременния човѣкъ, въ какво и какъ се изразяватъ дѣлата Божии, той ще каже, че не знае. Ако го запитатъ, какво е неговото предназначение, той ще отговори, че предназначението му е да вѣрва въ Бога. Като казва, че вѣрата му въ Бога е негова задача, вѣрва ли въ сѫщность това? Каква вѣра е тази, която се промѣня десеть пѫти презъ деня? Силенъ конецъ ли е този, който се кѫса всѣки моментъ? Конецътъ трѣбва да бѫде направенъ отъ здрава, отъ устойчива материя, че, колкото да се дърпа, да не се кѫса. Здрави конци сѫ ония, които сѫ направени отъ материята на вѣрата, надеждата и любовьта. Конецътъ, изтъканъ отъ материята на любовьта, е толкова здравъ, че цѣлата земя да окачите на него, не се кѫса; не само това, но ако закачите на него цѣлата слънчева система, съ всички планети въ нея, той пакъ нѣма да се скѫса; най-после, ако на този конецъ закачите цѣлия козмосъ, той пакъ нѣма да се скѫса. Като слушатъ тия твърдения, мнозина ще ги отрекатъ. За тѣхъ тия твърдения не сѫ научно обосновани. Вѣрно е, че не сѫ научно обосновани, но какво ще кажете за сегашнитѣ теории, които научно сѫ добре обосновани, но нѣматъ никакво практическо приложение? Запримѣръ, днесъ сѫществуватъ много теории за свѣтлината, нови и стари, но нито една отъ тѣхъ не е дошла още до абсолютното понятие за свѣтлината. Всѣки день се прибавя по нѣщо ново къмъ досегашнитѣ теории, но все имъ липсва нѣщо. Теориитѣ за произхода на свѣтлината, за понятието свѣтлина сѫ различни, обаче, като изложите гърба си на слънце, свѣтлината действува по единъ и сѫщъ начинъ. И въ миналото, и днесъ, и въ бѫдеще свѣтлината е действувала и ще действува по единъ и сѫщъ начинъ. Животнитѣ разбиратъ и възприематъ свѣтлината по единъ начинъ, растенията — по другъ, а хората — по трети начинъ. Човѣкъ, като разумно сѫщество, е дошълъ до заключение, че свѣтлината носи всички блага въ себе си. Той констатира този фактъ, но въ сѫщность възприема микроскопическа часть отъ тия блага. Човѣкъ не е дошълъ още до вѫтрешната, красива страна на свѣтлината. Той познава само седемьтѣ цвѣта на свѣтлината, безъ да подозира, че му предстои да открие още петь цвѣта. На земята човѣкъ може да види само 12 цвѣта на свѣтлината. Засега сѫ известни само седемь цвѣта на свѣтлината, но единъ день той ще постигне и това. Нѣкои искатъ да знаятъ, какви сѫ останалитѣ петь цвѣта на свѣтлината. Тѣ не познаватъ още седемьтѣ цвѣта, а искатъ да знаятъ дванадесеттѣ. Какво представя червениятъ цвѣтъ? Червениятъ цвѣтъ внася въ човѣка животъ, енергия и движение. Докато е подъ влиянието на природния червенъ цвѣтъ, човѣкъ е активенъ, буенъ, готовъ и за работа, и за бой. Изгуби ли този цвѣтъ въ себе си, човѣкъ става пасивенъ и започва да философствува. Той казва, че животътъ нѣма смисълъ. Той става песимистъ. Защо? Защото червениятъ цвѣтъ въ него е потъмнѣлъ. Какво казваме за кръвьта, когато започне да потъмнява? Щомъ кръвьта стане тъмна, ние казваме, че е нечиста. Да мисли човѣкъ, че животътъ нѣма смисълъ, това показва, че той е изгубилъ силата и чистотата си. Отъ голѣмъ, чистъ, буенъ изворъ той се е превърналъ на малко поточе, което едва шурти. При това положение човѣкъ се запитва, трѣбва ли да обича хората. Заслужватъ ли неговата любовь? Ако човѣкъ задава този въпросъ по отношение на сѫществата, които сѫ на единъ уровенъ съ него, какво трѣбва да кажатъ сѫществата, които сѫ надъ него? Трѣбва ли и тѣ да питатъ за него, заслужва ли да бѫде обичанъ? Каквото човѣкъ даде на хората, това ще дадатъ и възвишенитѣ сѫщества на него. Както той обича хората, така и Богъ ще го обича. Колкото давашъ, толкова ще ти се даде. Това означава стихътъ: „Съ каквато мѣрка мѣрите, съ такава ще ви се отмѣри.“ Невъзможно е презъ тѣсни трѫби да прекарате много вода. Следователно, ако трѫбитѣ на вашата инсталация сѫ тѣсни, колкото много блага да е опредѣлилъ Богъ за васъ, вие не можете да ги приемете. Благата, които Богъ дава на човѣка, се изливатъ въ силна струя, която ще пръсне трѫбитѣ на вашата инсталация. Тѣснитѣ трѫби не могатъ да издържатъ напрежението на благата, които идатъ отъ Бога. Каже ли нѣкой, че любовьта ще го пръсне, това показва, че трѫбитѣ на неговата канализация сѫ тѣсни. За да издържа напрежението на великата любовь, човѣкъ трѣбва да разшири трѫбитѣ на своята канализация, т. е. той трѣбва да разшири сърдцето и ума си, да дава и да приема повече. Щомъ се говори за великата любовь, хората казватъ, че искатъ да оставятъ сърдцата си за великата и света любовь. Любовьта е сила, която се проявява навсѣкѫде по единъ и сѫщъ начинъ. Тя не може да бѫде велика и малка, света и порочна, чиста и нечиста. Това сѫ човѣшки опредѣления. Любовьта е една и сѫща, но различието въ любовьта, което, хората виждатъ, показва, че сѫществата я възприематъ и предаватъ различно. Тѣ ѝ предаватъ особени качества. Сама по себе си любовьта е толкова умна, колкото и глупава. И въ най-глупавитѣ ѝ прояви, споредъ човѣшкото разбиране, тя е по-умна отъ най-великитѣ философи и по-мѫдра отъ най-голѣмитѣ мѫдреци въ свѣта. Любовьта превръща грѣшника въ светия, но сама по себе си не е света. Отъ кальта грънчарьтъ прави грънци, но той самъ не е гърне. За да покажатъ, че разбиратъ и оценяватъ любовьта, хората ѝ предаватъ качества, каквито тѣ сами не познаватъ. Казватъ: „Богъ е Любовь.“ Какво е Богъ, въ сѫщность и тѣ не знаятъ. Какво е любовь, сѫщо така не знаятъ. Любовьта е онова вѣчно начало, което обхваща всичко въ себе си. Следователно, не говорете за светостьта, за чистотата на любовьта, защото сами ще се спънете. Кажете си: Азъ живѣя въ Божията Любовь. Щомъ живѣя въ любовьта, всичко, каквото пожелая, е постижимо. „Дѣлата Божии.“ Човѣкъ е призванъ на земята въ тази епоха, именно, за великитѣ Божии дѣла — да вземе участие въ тѣхъ и да бѫде тѣхенъ свидетель. Ако хората продължаватъ да живѣятъ, както досега сѫ живѣли, тѣ ще иматъ сѫщитѣ резултати, сѫщитѣ разбирания. Това, което сега преживяватъ, е резултатъ на тѣхното минало. Време е вече да ликвидиратъ съ своето минало, да погледнатъ къмъ новия животъ, който Божиятъ Промисълъ чъртае. Малко хора днесъ разбиратъ, какво нѣщо е Божиятъ Промисълъ. Тѣ не могатъ да си представятъ, какви сѫ отношенията на Бога къмъ хората и какво Той има предъ видъ да имъ даде. Богъ не мисли да прави човѣка щастливъ, богатъ, ученъ, силенъ, както той иска. Единственото нѣщо, което Богъ иска да даде на човѣка, това е животътъ. Какво по-ценно нѣщо може да иска човѣкъ отъ живота? Да имате животъ, това значи, да участвувате въ това, въ което Богъ участвува и се проявява. Казано е, че Богъ е животъ. Какво по-велико отъ това, да бѫде поставенъ човѣкъ въ срѣдата на Бога — въ живота? Любовьта ражда живота. Дойдете ли до живота, нѣма две мнения за него. И растенията, и животнитѣ, и човѣкътъ, и ангелътъ — всички еднакво се стремятъ къмъ живота. Обаче, за да се прояви животътъ, нужни сѫ нѣколко елемента, като условия. Първото условие за живота е въздухътъ. Щомъ има въздухъ, има и умственъ животъ. Значи, въздухътъ е свързанъ съ ума. На физическия свѣтъ човѣкъ приема въздуха чрезъ дробоветѣ си. Има хора, които сѫ постигнали и вѫтрешно дишане — чрезъ астралното и умственото си тѣло. Нѣкои йоги сѫ дошли до положение да задържатъ дишането си до половинъ часъ. Въ половинъ часъ тѣ поематъ единъ пѫть въздухъ. Нѣкои източни народи казватъ, че Богъ вдишва и издишва единъ пѫть въ милиарди години. Като вдишвалъ, Той приемалъ външния свѣтъ въ себе си. Като издишвалъ, Той го изхвърлялъ вънъ отъ себе си. Това издишване тѣ наричали „създаване на свѣта.“ Това сѫ твърдения на източнитѣ народи, но доколко сѫ вѣрни и истинни, не се знае, не е научно доказано. Тъй щото, когато хората се запитватъ, какъ ще се оправи свѣта, казвамъ: Свѣтътъ ще се оправи чрезъ дишане. Хората трѣбва да се научатъ да дишатъ правилно. Дишането е свързано съ мисъльта. Следователно, свѣтътъ ще се оправи, когато хората се научатъ да мислятъ правилно. Днесъ всички хора говорятъ за възпитанието на младото поколѣние. Тѣ търсятъ новъ начинъ за възпитание, да подобрятъ живота, да излѣзатъ отъ мѫчнотиитѣ. За възпитание на младото поколѣние може да става въпросъ само тогава, когато младиятъ развие своето духовно тѣло така, че съ него да извършва всички функции, които върши и съ физическото си тѣло. Когато духовното тѣло на човѣка започне да се проявява като физическото, само тогава може да се говори за възпитание и самовъзпитание на човѣка. Двама души могатъ да бѫдатъ въ съгласие и да се обичатъ, само когато сѫ развили духовнитѣ си тѣла. Ако действуватъ само физическитѣ имъ тѣла, а духовнитѣ не се изявяватъ, тѣ не могатъ да се обичатъ. Отъ развитието на духовното тѣло на човѣка зависи неговата вѣра и любовь. Апостолъ Павелъ казва: „Имамъ тѣло духовно, имамъ тѣло физическо“. Ако физическото тѣло, т. е. земната кѫща на човѣка, се развали, а нѣма още духовна, нищо не остава отъ него. За духовното тѣло на човѣка е казано: „Имамъ домъ нерѫкотворенъ“. Физическото и духовното тѣло на човѣка сѫ тѣсно свързани. Ако човѣкъ заболѣе физически, болестьта се отразява и на духовното му тѣло. И обратно: ако духовното му тѣло заболѣе, и физическото ще започне да страда. Тъй щото, иска ли да се лѣкува, човѣкъ трѣбва да влѣзе въ връзка съ духовното си тѣло. Лѣкува ли се само по физически начинъ, той нищо нѣма да постигне. Вечерь, когато спи, човѣкъ напуща физическото си тѣло, презъ което време става пълно пречистване и обновяване на клеткитѣ му. Щомъ тѣлото се пречисти, човѣкъ отново влиза въ него и се събужда. Ако е спалъ добре, тѣлото му се пречиства добре, и той се събужда разположенъ и обновенъ. Добриятъ сънь зависи отъ правилното пречистване на тѣлото. Вие искате да знаете, какъ можете да постигнете това. Ще го постигнете, когато разберете, че любовьта не е нито света, нито грѣшна, нито глупава, нито разумна. Ако можете да приемете това, каквато болесть имате, ще изчезне. Не можете ли да гледате на любовьта по този начинъ, вие ще останете съ своитѣ стари възгледи, а заедно съ тѣхъ и съ болеститѣ си. Досега азъ съмъ изнасялъ принципитѣ на живота, а вие сами трѣбва да си намѣрите методи. Азъ ви показвамъ вратата, презъ която можете да влѣзете, но вие се страхувате. Казвате: Ще влѣземъ, ами, ако не можемъ да излѣземъ? Това е ваша работа. Ако не искате да влѣзете презъ вратата, която ви показвамъ, останете у дома си. Отъ време на време ще ви посещавамъ, да видя, какво правите въ домоветѣ си. Щомъ ме видите, ще почнете да се оплаквате, че не сте разположени. Щомъ не сте разположени, излѣзте вънъ, на чистъ въздухъ! Ще се простудимъ. — Останете тогава въ стаитѣ си. Отворете поне прозорцитѣ. — Страхъ ни е отъ течение. — Тогава стойте съ затворени прозорци, но знайте, че ще боледувате. Други пъкъ се страхуватъ да излѣзатъ отъ кѫщата си, да не ги обере нѣкой. Щомъ ги е страхъ отъ крадци, нека останатъ въ кѫщитѣ си, да ги пазятъ. И при това положение тѣ сѫ осѫдени на заболявания. Който живѣе въ Великия законъ на любовьта, той свободно излиза отъ тѣлото си, не се страхува, че ще го обератъ. Тѣлото му става невидимо. Адептитѣ знаятъ изкуството да излизатъ отъ тѣлото си, когато пожелаятъ. Тѣ отиватъ на различни мѣста, обикалятъ изъ пространството, а тѣлото си оставятъ на нѣкой братъ, да го пази. Отъ религиозна гледна точка, човѣкъ не може да се нарече вѣрващъ, докато поне веднъжъ не е излизалъ отъ тѣлото си и съ духовното си тѣло се качи въ разумния свѣтъ, да се свърже съ възвишенитѣ и разумни сѫщества. Това значи, да направи човѣкъ съзнателна връзка между душата и Бога. Докато търси Бога въ физическото си тѣло, човѣкъ никога не може да Го намѣри. Казано е въ Писанието: „Когато се молишъ, скрий се въ тайната си стаичка“. Тайната стаичка, това е духовното тѣло на човѣка. Само тамъ човѣкъ ще намѣри Бога, ангелитѣ и църквата. Нѣкой мисли, че като погледне нагоре, той се е свързалъ съ Бога. Това не е никаква връзка. За да се свърже съ възвишения свѣтъ, погледътъ на човѣка трѣбва да претърпи две пречупвания: едно вѫтрешно пречупване — къмъ своята душа, и едно пречупване нагоре — къмъ Бога. Съвременнитѣ хора се страхуватъ отъ духовни работи. Щомъ чуятъ да имъ се говори за духовния свѣтъ, нѣкой си мислятъ, че ще стане нѣщо съ тѣхъ, ще полудѣятъ, или ще ги обсебятъ. Едно трѣбва да знаете: никой не може да обсеби човѣка, ако той не е въ съгласие съ този, който обсебва. Никой никого не може да обере, ако човѣкъ не става съдружникъ съ крадеца. Никакви договори за заеми съ никого не правете. Нито взимайте пари на заемъ, нито давайте. Когато предприема нѣщо за себе си, или за другитѣ, човѣкъ трѣбва да бѫде щедъръ. Ако си купува дреха, тя трѣбва да бѫде отъ най-хубава материя, изработена отъ най-добрия шивачъ. Ако завързва приятелство съ нѣкого, човѣкъ трѣбва да е готовъ да му даде нѣщо ценно отъ себе си. Приятелство или познанство започва всѣкога съ даване. Ето, като е направилъ връзка съ човѣка, Богъ му е далъ най-ценното — живота. Съ какво ще отговори човѣкъ срещу това, което е получилъ отъ Бога? Ще кажете, че сте бедни, невежи, слаби. Това не е истината. Богъ е направилъ човѣка по образъ и подобие свое и, следъ всичко това, той се осмѣлява да казва, че е беденъ. Човѣкъ трѣбва да знае истината. Той е получилъ най-голѣмото благо — живота, който не се откупва и съ най-голѣма цена. Въ бѫдеще, върху живота, като върху почва, ще израстатъ още много блага. Като знае това, човѣкъ трѣбва всѣки моментъ да слави Бога въ себе си. Мнозина се запитватъ, въ кой Господъ трѣбва да вѣрватъ. Ще вѣрвашъ въ този Господъ, Който ти е далъ най-ценното нѣщо — живота. Нѣкои ще ти казватъ, че си заблуденъ, като вѣрвашъ въ Бога, че отъ тебе човѣкъ нѣма да излѣзе, че ще пропаднешъ, ще се намѣришъ въ ада, между дяволитѣ. Каквото да ти казватъ, ти трѣбва да вѣрвашъ въ Господа, Който ти е далъ животъ, и отъ нищо да не се страхувашъ. И въ ада да влѣзешъ, щомъ си съ Бога, нѣма нищо страшно. Дето е Богъ, тамъ дяволи не сѫществуватъ. Когато човѣкъ не вѣрва и не люби, тогава идатъ дяволитѣ. Съвременнитѣ хора говорятъ за адъ и за рай, безъ да знаятъ, че тѣ сами сѫ създали ада и рая. Мѫжетѣ и женитѣ сѫ огняритѣ въ ада, тѣ сами подклаждатъ огъня въ ада и сами се пекатъ на този огънь. Земята е и адътъ, и раятъ. По-страшенъ адъ отъ този, който сѫществува на земята, нѣма. Хората сами сѫ втълпили въ умоветѣ си мисъльта за ада, за вѣчното мѫчение и мислятъ, че по този начинъ ще се изправятъ. Ето, осемь хиляди години вече сѫ се изминали, откакъ свѣтътъ сѫществува, но въпрѣки това страданията и мѫченията не сѫ изчезнали. Хората ще се изправятъ, и страданията ще изчезнатъ, когато всички съзнаятъ, че животътъ е произлѣзълъ отъ Бога. Щомъ съзнаятъ това, тѣ ще използуватъ живота разумно. Лошъ човѣкъ е онзи, който пази своя животъ, а отнима живота на другитѣ хора. Лошъ човѣкъ е онзи, който, като има пари за живѣене, отнима срѣдствата на другитѣ хора, които, като него, иматъ право да живѣятъ. Ще каже нѣкой, че не може да живѣе съ хиляда — две хиляди лева, че не иска да бѫде сиромахъ. Той самъ си е внушилъ, че е сиромахъ. Щомъ има животъ — най-ценното нѣщо, никой човѣкъ не може да бѫде сиромахъ. За Христа казватъ, че билъ сиромахъ. Не, Христосъ бѣше богатъ. Той разполагаше съ голѣми знания. Какъ ще си обясните факта, че Той можа да нахрани петхиляденъ народъ съ петь хлѣба? Различни обяснения сѫ дадени за тѣзи хлѣбове. Споредъ нѣкои, петтѣ хлѣба сѫ били голѣми като могили; споредъ други, всѣки човѣкъ е носѣлъ съ себе си парче хлѣбъ, затова сѫ стигнали петь хлѣба на петь хиляди души. И едното може да е вѣрно, и другото, но най-вѣроятното е, че Христосъ ималъ знания, каквито никой човѣкъ досега не е притежавалъ. Азъ зная истината по този въпросъ, но не искамъ сега да я доказвамъ. Ако съмъ налѣлъ въ едно шише чиста, планинска вода и ви казвамъ, че тази вода е отъ единъ изворъ, който се намира на петь километра отъ васъ, какъ ще ви докажа това? Който иска да се увѣри въ думитѣ ми, нека отиде до извора и ще разбере, че говоря истината. Който не иска да отиде на извора, нека чака да се изпие водата. Щомъ се изпразни шишето, азъ пакъ ще отида на извора да го напълня. „Дѣлата Божии.“ Само онзи може да върши дѣлата Божии, който се е освободилъ отъ своитѣ заблуждения и се е домогналъ до вѫтрешнитѣ, основни положения на живота. Опасно е да не дойде човѣкъ до пасивнитѣ положения въ живота, които ще го отдалечатъ отъ Бога. Запримѣръ, ако приятельтъ ти дойде при тебе и те намѣри въ пасивно състояние къмъ него, т. е. не се интересувашъ отъ него, не влизашъ въ положението му, той започва да се отдалечава отъ тебе. Всѣко безразличие въ отношенията на хората става причина да се отдалечаватъ едни отъ други. Сѫщото отдалечаване се явява между човѣка и Бога. Започне ли да мисли, че свѣтътъ не е създаденъ, както трѣбва, че хората сѫ на кривъ пѫть, човѣкъ самъ се отдалечава отъ Първата Причина на нѣщата. Отдалечи ли се отъ Първоизточника на живота, човѣкъ се лишава отъ великитѣ блага на Бога. И да ги получи, той не може да ги оцени, не може разумно да ги използува. Какво по-голѣмо благо може да иска човѣкъ отъ любовьта, която му е дадена? Въпрѣки това, малцина разбиратъ и оценяватъ любовьта. И затова, често слушате хората да казватъ, че никой не ги обича. Виждате, какъ родителитѣ обичатъ сина си и дъщеря си, но тѣ не ценятъ тѣхната любовь и казватъ: Нѣма кой да ни обича. И за да намѣрятъ нѣкой да ги обича, тѣ се влюбватъ въ нѣкоя мома, или въ нѣкой момъкъ и се оженватъ. Като се оженятъ, тогава виждатъ, че се излъгали. Дойдатъ ли до любовьта, всички хора се лъжатъ, и обикновени, и учени. Единъ виденъ английски реформаторъ, проповѣдникъ въ една методическа църква въ Англия, се оженилъ за една добра християнка отъ неговата църква, но на третия день следъ женитбата си казалъ: Не струва човѣкъ да се жени. Наистина, да се ожени единъ реформаторъ, това значи, да направи една голѣма грѣшка въ живота си. Когато създаде първия човѣкъ, Богъ го постави въ райската градина, да живѣе между растенията и животнитѣ, като тѣхенъ господарь, и да ги изучава. Той скри жената въ Адама, да не би, като излѣзе вънъ отъ него, да направи нѣкаква пакости. Но Адамъ не се задоволи отъ това. Той пожела да има другарка, както всички животни, и Богъ задоволи желанието му. Той извади жената отъ него и я нарече Ева. Красива бѣше другарката на Адама. Когато магарето видѣло за пръвъ пѫть Ева, извикало отъ захласъ и удивление. Много красива била Ева. Съ своето извикване магарето искало да предупреди господаря си, да бѫде внимателенъ съ Ева, да не стане причина, да направи тя нѣкаква пакости. Сѫщевременно магарето виждало нѣкакъвъ недостатъкъ въ мѫжа. Отъ този моментъ Ева намразила магарето и карала Адама да го бие. Тази е причината, поради която и до днесъ още магарето реве. Съ своя ревъ то иска да каже на хората, че всѣки, който казва истината, ще бѫде битъ. Голѣмъ философъ е магарето. За магарето се казва, че въ далечното минало е било голѣмъ философъ — маг-хаха-рец. По това време му била дадена една голѣма задача за разрешаване. Като не могло да разреши задачата си, то изгубило философскитѣ си способности и останало обикновено животно — магаре. Сегашнитѣ философи и мѫдреци трѣбва да изправятъ отношенията си къмъ жената. Повечето философи, учени, поети казватъ, че мозъкътъ на жената тежалъ по-малко отъ този на мѫжа, че чувствата ѝ били неустойчиви, че тя била глупава и т. н. Чудно нѣщо! Жената ражда деца, съ което подържа цѣлото човѣчество, а въпрѣки това я считатъ по-долностояща и по-глупава отъ мѫжа. За да имате ясна представа за жената, вие не трѣбва да я разглеждате отдѣлно, като единица, но я разглеждайте като сѫщина, въ нейната цѣлокупность. Мощно, велико нѣщо е жената въ природата. Извадите ли женския принципъ отъ живота, веднага ще дойде смъртьта. Женскиятъ елементъ, или женскиятъ принципъ е носитель на живота. Този елементъ е влѣзълъ въ Битието още при създаването му. Значи, жената е влѣзла въ живота още въ момента, когато е започналъ да се проявява. Отъ този моментъ тя е влѣзла и въ всички живи сѫщества, отъ най-малкитѣ до човѣка. Като знаете това, не отдѣляйте жената отъ живота, т. е. любовьта отъ живота. Жената символизира любовьта. Днесъ ние виждаме жената въ изопачена форма. Съ изопачаване на човѣшкия животъ се изопачила и жената. Днесъ подъ понятието жена разбиратъ нѣщо съвършено различно отъ първоначалното понятие. Въ сѫщность, подъ понятието жена разбираме сѫщество, което може да роди най-красивата форма; сѫщество, което може да произведе най-голѣмата сила; сѫщество, което може да изяви най-великата интелигентность. Следъ всичко това, слушате нѣкои хора да казватъ, че не искатъ да бѫдатъ жени. Коя ли жена е истинска жена? Азъ бихъ желалъ, всички хора да сѫ жени. Подъ думата „жена“ азъ разбирамъ непроявената любовь, която днесъ е въ състояние на дете, въ процесъ на развитие. Подъ думата „мѫжъ“ разбирамъ проявената любовь, която се намира вече въ своята възмѫжалость. Съ други думи казано: жената е любовьта въ своето детинско състояние; мѫжътъ е мѫдростьта, т. е. стариятъ, мѫдъръ човѣкъ. Детето носи въ себе си своитѣ заложби, които ще дадатъ резултатъ въ бѫдеще. Майката и бащата сѫ проводници на тия заложби, които детето крие въ себе си. Сами по себе си майката и бащата не сѫ онази майка и онзи баща, които създаватъ нѣщата. Тѣ само раждатъ, а другъ създава и твори. Сега, като изнасямъ тия нови понятия, азъ не искамъ непременно да вѣрвате въ тѣхъ. Азъ искамъ само да ви покажа, кѫде е изворътъ на нѣщата. Вие сами ще почерпите отъ водата на този изворъ, ще я опитате и ще се произнесете за нейния вкусъ и чистота. Всѣки носи въ себе си онзи вѫтрешенъ авторитетъ, чрезъ който познава истината. Лошо е, когато човѣкъ признава този авторитетъ само въ себе си, но не и въ другитѣ. Човѣкъ трѣбва да признае този авторитетъ въ всички. И тогава казвамъ: Всички хора познаватъ истината, всички хора могатъ да обичатъ. Нѣма по-велико нѣщо за човѣка отъ това, да обича, да люби. Това е привилегия за човѣка главно. Животнитѣ могатъ да чувствуватъ, а на човѣка е дадена възможность да обича. Какъ трѣбва да обича човѣкъ? Той трѣбва да обича детето като дете, младата мома — като млада мома, възрастния — като възрастенъ и т. н. Какво значи, да обичате младата мома като млада мома? Обичайте младата мома, както добрата градинарка обича цвѣтята си. Тя не ги кѫса, не ги държи въ рѫцетѣ си да увѣхнатъ, но всѣка сутринь ги полива и разкопава. Благодарение на нейнитѣ грижи, отъ день на день тѣ ставатъ по-красиви, по-благородни и съ по-голѣмо благоухание. Ако влѣзешъ въ единъ домъ като приятель, вложи своята любовь въ всички членове на дома така, че работитѣ имъ да тръгнатъ напредъ: ако сѫ били сиромаси, да забогатѣятъ; ако сѫ били болни, да оздравѣятъ. Въ който домъ влѣзе, любовьта всѣкога носи своето благословение. Срещнете ли живо сѫщество въ гората, колкото да е хищно и свирепо, не бѣгайте отъ него. Бѣгате ли, това показва, че нѣмате любовь. Ако бѣгате, вие по нищо не се различавате отъ животнитѣ. И животнитѣ бѣгатъ, и тѣ се страхуватъ. Срещнете ли млада мома въ гората, и отъ нея не бѣгайте. Услужете ѝ, поклонете ѝ се и следъ това си заминете. Оставете въ ума ѝ мисъльта, че братъ е срещнала въ гората, а не звѣръ, отъ когото да бѣга и да се страхува. Единъ день срещнахъ заякъ въ гората. Като чу стѫпки, той веднага подскочи и избѣга. Азъ направихъ опитъ да го успокоя и отправихъ мисъльта си къмъ съзнанието му: Защо бѣгашъ? Защо се страхувашъ? Не мисли, че имамъ лоши намѣрения къмъ тебе. Азъ продължавамъ навѫтре въ гората и виждамъ сѫщия заякъ на пѫтя ми точно, легналъ на земята и ме гледа право въ очитѣ. Приближихъ се до него, помилвахъ го, но той не трепна. Казвамъ му: Отъ тебе ще излѣзе нѣщо. Ти имашъ условия да се развивашъ. Може да ви се вижда това невъзможно, но фактъ е. Който носи любовьта въ себе си, той може да внесе спокойствие въ всички живи сѫщества. Казано е въ Писанието: „Невъзможнитѣ нѣща за човѣка сѫ възможни за Бога.“ Човѣкъ трѣбва да има будно съзнание, да опредѣли отношенията си къмъ Бога. Щомъ отношенията му къмъ Бога сѫ правилни, тѣ ще бѫдатъ правилни и къмъ всички живи сѫщества. Носете въ себе си мисъльта, че животътъ, който ви е даденъ, е най-великото благо за васъ. Богъ ви се изявява, именно, чрезъ живота, но като не разбирате това, вие търсите Бога вънъ отъ себе си. Ако досега не сте познали и намѣрили Бога, никога нѣма да Го познаете и намѣрите. Преди две хиляди години Христосъ дойде на земята, но хората не Го познаха. Днесъ Го очакватъ пакъ да дойде по особенъ начинъ, но и да дойде, тѣ нѣма да Го познаятъ. Христосъ е дошълъ вече на земята. Той е вѫтре въ човѣка, но малцина Го познаватъ. Тѣ искатъ да Го видятъ отвънъ, великъ и мощенъ. Тѣ не подозиратъ, че Христосъ се е скрилъ дълбоко нѣкѫде въ човѣка и може да Го види само онзи, който се е свързалъ съ Него. Божественото начало въ човѣка не е нищо друго, освенъ Богъ, Христосъ, Който чака своето време да се прояви. Докато не даде пѫть на това начало въ себе си, човѣкъ никога нѣма да познае нито Бога, нито Христа. Като не разбиратъ цената на Божественото въ себе си, нѣкои хора несъзнателно го убиватъ и после се чудятъ, защо работитѣ имъ не вървятъ добре. Съвременнитѣ хора се запитватъ, трѣбва ли да сѫществува войната, или не. Този въпросъ може да се реши отъ всички народи. Нека всички народи изпратятъ свои представители, всички да изкажатъ мнението си. Базата за разрешението на този въпросъ е животътъ. Всѣки трѣбва да се запита: има ли право да отнима живота на своя ближенъ, или на кое да е сѫщество? Животътъ е най-великото благо, което Богъ е вложилъ въ човѣка и въ всички живи сѫщества. Следователно, никое друго сѫщество, било на земята или на небето, нѣма право да отнима това, което самъ не е далъ. Тъй щото, който се осмѣли да отнеме това благо отъ човѣка, той носи отговорность. Като говоря за живота, като велико благо, имамъ предъ видъ Божествения животъ въ човѣка, а не онзи грѣшенъ, изопаченъ човѣшки животъ. Каквото срещна на пѫтя си — растение, дърво, птица, животно, човѣкъ, радвамъ се на всичко, защото въ всичко живо тече онзи Божественъ животъ, който тече и въ мене. Всѣко живо сѫщество, колкото малко да е, представя часть отъ великия Божественъ организъмъ. Като мисли така, човѣкъ ще реформира своитѣ възгледи за нѣщата и самъ ще си отговори на всички въпроси, които го занимаватъ и които представятъ противоречие за него. Като разсѫждавате правилно, вие ще можете да отдѣлите безграничното отъ граничното и да познаете Бога и Христа. Казано е въ Писанието: „Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога.“ Съ други думи казано: Това е животъ вѣченъ, да позная живота, който е вложенъ въ менъ, както и онова, което подържа този животъ. Онова начало, което подържа живота, е Божията Мѫдрость. Ако мѫдростьта не бѣше въ живота, той отдавна би билъ унищоженъ. Какво по-страшно нѣщо търсите отъ умразата? Умразата е въ състояние да унищожи човѣка. Умразата се обезсилва благодарение на мѫдростьта. Обаче, ако умразата вземе голѣми размѣри, човѣкъ ще дойде до състояние на пълно сгѫстяване и втвърдяване. Въ такъвъ случай, мѫдростьта се отказва да помага на човѣка. Тя оставя на него, самъ да се смекчи. Богъ е вложилъ въ човѣка живота и любовьта, и той е длъженъ да прояви тази любовь, да обича, както Богъ обича. Отъ създаването на човѣка досега Богъ не е престаналъ да го обича. Следователно, ти ще обичашъ, както Богъ обича. Отъ тебе не се изисква да създадешъ нѣкаква голѣма вселена. Ти ще създадешъ въ себе си единъ малъкъ свѣтъ и ще го подържашъ. Не го ли подържашъ, както Богъ подържа голѣмия свѣтъ, ти ще влѣзешъ въ разрѣзъ съ Него. Ако ти не обичашъ и не подържашъ живота на милиардитѣ сѫщества въ себе си — клеткитѣ, ти не си въ съгласие съ Бога. Човѣкъ трѣбва да знае, че всички клетки на тѣлото му, както и всички негови органи, иматъ желание да обичатъ. Като не разбира тѣхнитѣ нужди, той имъ забранява да обичатъ. Днесъ имъ забранява, утре имъ забранява, докато единъ день всички органи въ него се атрофиратъ, и той казва: Утвърдихъ се вече, станахъ правовѣренъ. Той мисли, че се е утвърдилъ въ идеитѣ си. Въ такова утвърдяване нѣма никаква философия, никакво знание. Едно момченце отишло съ баща си на църква. То се възхитило отъ проповѣдьта на пастора и, като се върнало дома си, цѣлъ день пѣло, скачало. Баща му седѣлъ на едно мѣсто и гледалъ детето си, какъ играе и пѣе. Детето запитало баща си: Татко, ти защо не пѣешъ? — Азъ съмъ утвърденъ вече, отговорилъ бащата. Не се минало много време, бащата, заедно съ детето си, отишли на разходка съ своя кабриолетъ. По едно време коньтъ се спрѣлъ и не искалъ да върви. Бащата го ударилъ нѣколко пѫти съ камшика си, но той не мръдналъ отъ мѣстото си. Като гледало, какво прави коньтъ, детето казало на баща си: Татко, коньтъ се утвърдилъ. То не разбирало значението на думата утвърдяване, но все пакъ вложило въ нея свое разбиране. Много отъ съвременнитѣ хора сѫ хора на утвърденитѣ идеи и вѣрвания, но въпрѣки това работитѣ имъ не вървятъ. Въ Бога вѣрватъ, за любовьта говорятъ, върху научни въпроси спорятъ, но животътъ имъ пакъ не се нарежда, както разбиратъ. Какво показва това? Стари сѫ тѣхнитѣ идеи, и трѣбва да се измѣнятъ. Каквото да говорятъ, както да разсѫждаватъ, старото си е старо, никаква критика не издържа. Ако човѣкъ не може да познае Бога въ себе си, въ своя животъ, и отвънъ нѣма да Го познае. Ако не може да Го познае въ малкото, въ голѣмото още по-мѫчно може да Го познае. Истинскиятъ животъ започва съ изучаване на малкитѣ величини. Като развива и възпитава физическото си тѣло, човѣкъ трѣбва да направи сѫщото и съ духовното си тѣло. Съвременнитѣ хора се намиратъ предъ една велика задача, която трѣбва да решатъ правилно. Тѣ се намиратъ въ положението на неизлупеното още пиле, което се приготвя за новитѣ условия на живота. Новъ животъ, нови условия очакватъ човѣка. Той трѣбва да бѫде готовъ за тия условия. Като минава отъ преходнитѣ въ постояннитѣ условия, каквито новиятъ животъ носи, човѣкъ трѣбва да разполага съ нови органи. Апостолъ Павелъ казва, че ще дойде день, когато човѣкъ ще бѫде грабнатъ въ въздуха. Това ще стане съ всѣки човѣкъ при преминаването му отъ преходнитѣ условия въ условията на новия животъ. Ако това стане буквално, човѣкъ ще се намѣри въ ужасно положение. Какво по-страшно положение отъ това, да увиснешъ въ въздуха, безъ основа подъ краката си? Само онзи може да увисне въ въздуха, на когото разбиранията сѫ преходни, безъ никаква основа. За да не се намѣри въ това положение, човѣкъ трѣбва коренно да измѣни своитѣ възгледи за живота, да ги пригоди къмъ новия животъ. Не се ли пригоди къмъ новитѣ условия на живота, човѣкъ ще се лиши отъ всички блага, които новото носи съ себе си. Христосъ казва: „Не наливайте ново вино въ стари мѣхове“. Старитѣ мѣхове, старитѣ сѫдове не издържатъ на изобилието на новия животъ. Ако работите съзнателно върху себе си, вие ще се ползувате отъ благата на новия животъ. Казано е въ Писанието: „Старото отминава вече.“ Значи, старото тѣло ще се замѣсти съ ново. Сега се строи ново тѣло. Дрехарницитѣ сѫ пълни вече съ нови дрехи за новото тѣло на човѣка. За всѣки човѣкъ е опредѣленъ по единъ новъ костюмъ. Преди да се облѣче съ този костюмъ, човѣкъ трѣбва да се измие, изчисти, да нѣма никаква каль и нечистотия, вънъ и вѫтре въ тѣлото си. Човѣкъ трѣбва да бѫде абсолютно чистъ. Чистотата подразбира здраве. Само чистиятъ човѣкъ може да бѫде здравъ. Пречистването и приготвянето на човѣка за дрехата на новия животъ става на земята. Щомъ облѣче новата си дреха, той минава вече въ нова фаза на живота. Щомъ влѣзе въ новата фаза на живота, човѣкъ коренно се е видоизмѣнилъ. За това състояние на човѣка апостолъ Павелъ казва: „Ние нѣма да умремъ, но ще се измѣнимъ.“ Новиятъ животъ изисква готови хора. Тѣ не се приготвятъ съ говорене. Въ камаритѣ говорятъ, на площадитѣ говорятъ, въ църквитѣ говорятъ, но хората не сѫ се измѣнили, нито свѣтътъ се е оправилъ. Човѣчеството е минало презъ хиляди войни, но и тѣ не сѫ оправили свѣта. Хиляди и милиони хора се раждатъ и умиратъ, но свѣтътъ още не е оправенъ. Днесъ въ семействата майката и бащата играятъ важна роля. Въ бѫдеще само майката ще играе роль въ семейството, а бащата ще бѫде далечъ нѣкѫде. Съ други думи казано: Майката ще работи отвънъ, бащата — отвѫтре, а детето ще бѫде между тѣхъ. Днесъ майката е отвънъ, бащата — отвънъ, детето — отвънъ, и животътъ не върви хармонично. За да тъчете, нужни сѫ две кросна: едното долу, другото горе. Платното върви между дветѣ кросна. Само по този начинъ животътъ, като платно, ще се тъче. Както и да се говори, хората не могатъ да си обяснятъ, какъ може бащата да работи вѫтре въ сина си, а майката — отвънъ. За да разбератъ тази истина, хората искатъ доказателства. Никодимъ, като съвременнитѣ хора, не разбра думитѣ на Христа, Който казваше: „Ако не се роди изново, човѣкъ не може да влѣзе въ Царството Божие.“ Той запита Христа: Какъ е възможно старъ човѣкъ да се роди изново? Христосъ му отговори: Ти си учитель израелевъ, учишъ хората, какъ не можешъ да разберешъ тия елементарни работи? Има новъ начинъ, по който човѣкъ може да се роди изново. Новораждането е вѫтрешенъ процесъ. Когато човѣкъ мисли за нѣкого, това показва, че е влѣзълъ въ главата му. Това е най-доброто посещение. Не е нужно по външенъ начинъ да се посещаватъ хората. Външното рѫкуване не означава още истинско поздравяване. Човѣкъ може да носи нѣкого въ главата и въ сърдцето си, постоянно да мисли за него, безъ да се рѫкува. Това значи посещение по духовенъ начинъ. Какъ ще приемете Христа и какъ ще Го посетите, това зависи отъ вашето разбиране. Едно е важно: докато човѣкъ не познае Христа отвѫтре, отвънъ само никога нѣма да Го разбере. Единъ благочестивъ калугеръ ходилъ на Атонския монастиръ. На връщане той се отбилъ въ дома на единъ свещеникъ въ Нови-Пазаръ, да си почине. Като тръгналъ да си отива, калугерътъ помолилъ свещеника да му даде една малка сума за пѫть, да не ходи пешъ. Свещеникътъ му казалъ, че нѣмалъ пари, и после добавилъ: Можешъ да си отидешъ пешъ. Като нѣмашъ пари, пешъ можешъ да ходишъ. Като разправяше тази случка, азъ казахъ на свещеника: Знаешъ ли, че този калугеръ бѣше Христосъ? — Право ли говоришъ, или ме изпитвашъ? — И те изпитвамъ, и истината ти говоря. — Ако знаехъ, че калугерътъ е Христосъ, щѣхъ го да настигна, да му дамъ пари за пѫть, да не ходи пешъ. „Дѣлата Божии“. Всѣки човѣкъ трѣбва да познава дѣлата Божии, защото тѣ криятъ известна сила въ себе си. Кѫде се проявяватъ дѣлата Божии? Въ живота. Ето защо човѣкъ трѣбва да си изработи новъ мирогледъ за живота, нови отношения къмъ всички живи сѫщества — отношения на зачитане на Божественото въ тѣхъ. Срещнете ли единъ човѣкъ, вие трѣбва да имате къмъ него специфично отношение на уважение и почитание, вънъ отъ неговата личность. За да изработи новъ мирогледъ за живота, човѣкъ трѣбва да се вглежда въ своитѣ прояви, въ своитѣ слабости и да се изправя. Като работи върху себе си, човѣкъ може да се самовъзпитава. Така той може да си изработи нови методи за придобиване знания и изкуства. Така само той ще разбере, какво представя истинската поезия. Безъ любовь никаква поезия не сѫществува. Лесно е да се каже: „Повѣрвай и всичко, което желаешъ, ще придобиешъ.“ Ти не можешъ да вѣрвашъ, докато не обичашъ. Ти не можешъ да се надѣвашъ, докато не обичашъ. Вѣрата опредѣля качествата на твоята любовь. Надеждата опредѣля качествата на твоята вѣра. Любовьта опредѣля качествата на твоя умъ. Колкото повече любовь имашъ толкова по-голѣми знания и сила ще имашъ. Любовьта подхранва Божественото, което помага за проява на всички дарби въ човѣка. И тъй, задачата на човѣка е да изучава и прилага любовьта като проява на Бога. Когато човѣкъ даде ходъ на тази любовь въ себе си, всички болести, противоречия, недоразумения ще изчезнатъ. Любовьта стопява всичко. Тя се проявява като импулсъ, като свѣтлина въ ума и съзнанието на човѣка. Любовьта внася свѣтлина въ човѣшкия умъ, топлина въ сърдцето му и сила въ волята му. За такъвъ човѣкъ се казва, че е вдъхновенъ. Като знаете това, никога не препятствувайте Бога въ себе си да се прояви. Той се проявява чрезъ вашитѣ добри мисли, чувства и постѫпки. Ако не можете да направите едно добро, оставете поне мисъльта за доброто да мине презъ васъ, за да я приеме другъ нѣкой, който ще направи доброто вмѣсто васъ. Ако минете покрай нѣкой просякъ и нѣмате възможность да му помогнете, мислено поне му изпратете едно добро желание, да му се помогне по нѣкакъвъ начинъ. Колкото хора минатъ следъ васъ, тѣ ще възприематъ вашето добро желание, и всѣки ще тури въ чинийката му нѣкаква сума. Обаче, ако вие не му изпратите едно добро желание, всички хора ще минаватъ и заминаватъ, безъ да му помогнатъ. Помнете, че колкото малъкъ да е човѣкъ, все пакъ, въ известно отношение, той е факторъ. Човѣкъ едновременно отваря и затваря вратата на Царството Божие. Казано е въ Писанието: „Вие взехте ключоветѣ на Царството Божие, и нито вие влизате вѫтре, нито другитѣ оставяте да влѣзатъ.“ Всѣки човѣкъ има ключъ за вратата на Царството Божие, но държи заключена вратата и не пуща Бога да работи въ него. Всѣки човѣкъ самъ трѣбва да отключи вратата на своето сърдце, т. е. на Царството Божие въ себе си, и да пусне Бога вѫтре да работи. Иска ли да се преобрази, човѣкъ не трѣбва да противодействува на Божественото въ себе си. Той трѣбва да стане едно съ Него. Не направи ли това, никой не може да дойде отвънъ да го спаси. Като срещнатъ човѣкъ, въ когото божественото работи, хората започватъ да се съмняватъ въ него и го разпитватъ, отде е дошълъ, кой го е изпратилъ, какви сѫ майка му и баща му и т. н. Това сѫ стари приоми. Искате ли да знаете, дали даденъ човѣкъ е проводникъ на Божията Любовь, вижте, носи ли той животъ за себе си и за своитѣ ближни. Едно отъ качествата на реалностьта е, че тя носи животъ. Дето има животъ, тамъ има радость и веселие. Тази радость иде отвѫтре, а не отвънъ. Хората ставатъ весели и отъ бурето съ вино, но това веселие е временно. Божественото носи истинската радость и веселие. Започнатъ ли хората да се веселятъ отъ присѫтствието на Божественото, музикантитѣ ще дойдатъ. Тогава всички хора ще пѣятъ, ще играятъ и ще се веселятъ въ името Божие. Има ли нѣщо лошо въ тази игра? Когато човѣкъ играе, когато се радва и весели предъ Бога, той е на правъ пѫть. Казано е въ Писанието: „Радвайте се и веселете се въ Господа!“ Когато Божественото въ човѣка се проявява, никаква критика не се допуща. Не критикувайте Божественото нито въ себе си, нито въ ближнитѣ си. Когато сте предъ Божественото, всички трѣбва да мълчите и да се учите. Божественото твори и раздава своитѣ творения на ония, които сѫ готови за тѣхъ. Божественото приготвя вече нови дрехи за всички, които сѫ готови да ликвидиратъ съ старитѣ. Сегашнитѣ хора се страхуватъ отъ новото, да не би, като го приематъ, да умратъ. Новото носи животъ, а не смърть. Влѣзе ли въ новия животъ, и като умира, и като оживява, човѣкъ трѣбва да държи съзнанието си будно, да не става никакво прекѫсване на съзнанието му. Човѣкъ трѣбва съзнателно да умира и да оживява, да осиромашава и забогатява. Осиромашее ли, той трѣбва да каже като Иова: „Богъ даде, Богъ взе.“ Презъ каквито промѣни да минава, човѣкъ трѣбва да бѫде буденъ, да се ползува отъ тѣхъ, безъ да се обезсърдчава. При всички случаи на живота си, човѣкъ трѣбва да се държи за любовьта и да знае, че тя не може да бѫде нито света, нито грѣшна; нито умна, нито глупава. Тя е надъ всичко. Тя управлява свѣта. Сега вие ме слушате и си мислите: Искаме да чуемъ нѣщо ново, да се освободимъ отъ страданията. Нѣма защо да чакате помощь отвънъ. Вие сами можете да си помогнете, да се освободите отъ своитѣ мѫчнотии и страдания. Очаквате ли на хората, тоягата ще се стовари върху гърба ви. Двама просяци, единиятъ слѣпъ съ дветѣ си очи, а другиятъ — слѣпъ съ едното си око и куцъ съ единия си кракъ, тръгнали отъ село на село да просятъ. Тѣ отишли въ дома на единъ селянинъ, да искатъ хлѣбъ, пари, дрехи. Селянинътъ казалъ: Ще ви дамъ, каквото искате, но понеже имамъ много работа, помогнете ми малко. — Не можемъ, ние искаме до вечерьта да обиколимъ още нѣколко села. — Чакайте тогава, азъ ще ви дамъ добъръ урокъ. Той взелъ тоягата си въ рѫка и започналъ да ги налага по гърбоветѣ. Просяцитѣ забравили своитѣ недостатъци и веднага хукнали да бѣгатъ. Восъкътъ, съ който залепили очитѣ си, падналъ на земята, и тѣ прогледали, а куциятъ веднага оздравѣлъ. Стои селянинътъ следъ това и си казва: Наистина, Христосъ отвори очитѣ на единъ слѣпъ, а пъкъ азъ отворихъ очитѣ на двама слѣпи. Казвамъ: Човѣкъ е дошълъ на земята да учи, а не да играе ролята на просякъ, да залепва очитѣ си съ восъкъ, или да превързва крака си, да минава за куцъ. Играе ли чужда роля, тоягата ще се стовари върху гърба му и, тогава, ще не ще, ще прогледа и ще проходи. Като ученици, вие трѣбва да се стремите къмъ сѫщественото, което освещава нѣщата. Това е Божествениятъ животъ въ васъ. Разчитайте на този животъ въ себе си, а не на външни нѣща. Разчитайте на вашето постоянно и неизмѣнно вѣрую, на вашитѣ неизмѣнни отношения къмъ Бога. Разчитайте на чистотата на своята душа. Въ чистотата, въ любовьта и въ вашитѣ неизмѣнни отношения къмъ Бога се криятъ методитѣ за подмладяване, възкресение, оживяване, освобождаване и примиряване съ Бога. Да приеме човѣкъ Божественото въ себе си, това значи, да се домогне до великата истина, която очаква отъ хиляди години насамъ. Казано е въ Писанието: „Ще изпратя Духа си върху васъ.“ Това значи: Ще се вселя въ васъ, за да проявите Божественото, което ви е дадено. „За да работимъ дѣлата Божии!“ — Това е животъ вѣченъ. Като работимъ дѣлата Божии, ще придобиемъ вѣчния животъ. Като придобиемъ вѣчния животъ, ще познаемъ Единнаго, Истиннаго Бога. 26. Беседа отъ Учителя, държана на 23 февруарий, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.
  8. Делата Божии "Делата Божии". Сила и Живот. Тринадесета серия, т.3 (1929–1930). Издание 1940г., София Книгата за теглене на PDF (текстовете от книгата са обработени за сайта от Grozyu Delchev ) Съдържание на томчето: Дѣлата Божии, 23 февруари 1930 г. Както свѣтътъ дава, 2 март 1930 г. Призовете ги на сватба, 9 март 1930 г. Съ благодатъ и Истина, 16 март 1930 г. Синове на свѣтлината, 23 март 1930 г. Въ сила, 30 март 1930 г. И рече Исусъ, 6 април 1930 г. Господаръ на сѫботата, 13 април 1930 г. Азъ и Отецъ едно сме, 20 април 1930 г. Доведете ми го тукъ, 27 април 1930 г. На видело, 4 май 1930 г. Да влѣзешъ, 11 май 1930 г. Да се възвеселимъ, 18 май 1930 г. По-горни отъ тѣхъ, 25 май 1930 г. Съ огънь и соль, 1 юни 1930 г. Който влиза, 8 юни 1930 г. Преди Авраама, 15 юни 1930 г. За храна, 22 юни 1930 г. Близо е лѣтото, 29 юни 1930 г. В дома на Симона, 6 юли 1930 г.
  9. 1930_02_16 Изпитай и вижъ

    От томчето "Да ви даде", Сила и живот, 13 серия, т.2 (1929-1930), Издание 1938 г., София Книгата за теглене - PDF Съдържание Изпитай и вижъ „Изпитай и вижъ, че пророкъ отъ Галилея не е възстаналъ“. Иоана 7:52 „Изпитай и вижъ“. Защо, именно, пророкъ отъ Галилея не е възстаналъ? Така сѫ мислѣли фарисеитѣ, защото по това време съзнанието на хората отъ Галилея не е достигнало това развитие, да излѣзе пророкъ между тѣхъ. Значи, отъ Ерусалимъ е излѣзълъ, пророкъ но отъ Галилея още не му е дошло времето. Отдето да излѣзе пророкъ, той нѣма да оправи свѣта. Нито пророцитѣ, нито учителитѣ, нито майкитѣ и бащитѣ, нито управницитѣ сѫ въ състояние да оправятъ свѣта. Тѣ сѫ носители на Божественитѣ идеи, които трѣбва да се реализиратъ. Докато е носитель на една Божествена идея, човѣкъ е на правъ пѫть. Обаче, въ който моментъ помисли, че може да оправи свѣта, той изпада въ заблуждение. Въпрѣки това, всички хора искатъ да оправятъ свѣта. Като се оженятъ, мѫжътъ и жената искатъ да оправятъ своя домъ. Духовенството иска да оправи своето паство. Учителитѣ искатъ да оправятъ ученицитѣ си. Външно и държавитѣ, и църквитѣ, и училищата, и домоветѣ сѫ въ пъленъ редъ и порядъкъ, но влѣзте въ вѫтрешния животъ на хората и вижте, какъвъ е редътъ и порядъкътъ тамъ. Външно Царството Божие е на земята, но вѫтрешно не е дошло още. Идете на гробищата, въ затворитѣ, въ болницитѣ и лудницитѣ, да видите какви страдания и нещастия има между хората. Като изучавате степеньта на развитието, до което съвременното човѣчество е дошло, вие можете да си съставите понятие за човѣшкия животъ въ неговата широта и дълбочина. Животътъ трѣбва да се изучава. Той е билъ изучаванъ отъ най-стари времена до днесъ. Той ще се изучава и въ бѫдеще, като едно отъ великитѣ блага, дадени на човѣка. Самъ по себе си животътъ е добъръ, чистъ, изправенъ — нѣма какво да се оправя. Ако има нѣщо неестествено въ живота, това сѫ примѣси, вложени отъ самия човѣкъ. Махнатъ ли се тия примѣси, животътъ остава такъвъ, какъвто първоначално е създаденъ. Мнозина казватъ, че човѣкъ трѣбва да жертвува живота си. За кого? Животътъ не може да се жертвува нито за самия човѣкъ, нито за неговия ближенъ. Човѣкъ може да жертвува живота си само за Бога — за никого другиго. Да жертвувашъ живота си за Бога, това значи да го употрѣбишъ правилно. Не жертвувашъ ли живота си за Бога, за никого не можешъ да го жертвувашъ. Животътъ е благо, дадено отъ Бога и принадлежи само на Него. Изгуби ли живота си, човѣкъ може да го намѣри само въ Бога. За да не го изгуби, той иска да бѫде обичанъ. Кой може да обича човѣка? Само Онзи, Който го е създалъ, Който му е далъ животъ. Въ този смисълъ любовьта не е нищо друго, освенъ начало, източникъ на живота. Мѣстото, отдето животътъ излиза, наричаме любовь. Днесъ всички хора търсятъ любовьта. Защо? За да се обновятъ, да се освободятъ отъ мѫчнотиитѣ въ живота. Въ желанието си да намѣри любовьта, човѣкъ се натъква на нѣкаква каша отъ чувства и настроения, която го поставя предъ редъ противоречия. Вмѣсто да намѣри идейната любовь, т. е. сѫщината на живота, човѣкъ се натъква на временни състояния на човѣка, вследствие на което страда. Едно отъ качествата на любовьта е, че тя дава подтикъ на човѣка да върви напредъ. Искате ли да следвате нейния пѫть, вървете съ нея — никога не оставайте задъ гърба ѝ. Който върви предъ любовьта и мъртъвъ да падне, пакъ ще оживѣе и възкръсне. Остане ли задъ нея, никога нѣма да я стигне. Като знаете това, никога не се обръщайте назадъ, въ миналото, да плачете за своитѣ грѣхове, за страданията на Христа. Нѣма защо да плачете за Христа. Вмѣсто да плачете, приложете учението Му. Ще кажете, че обичате Христа. Щомъ Го обичате, не Му причинявайте нови страдания. Причинявате ли Му нови страдания, вашата любовь е неразбрана. Съвременнитѣ хора, колкото повече се обичатъ, толкова по-голѣми страдания си причиняватъ. Защо? Защото живѣятъ въ неразбраната любовь. Колкото повече се обичатъ, толкова повече се ревнуватъ, толкова повече се съмняватъ едни въ други. Да се съмнява човѣкъ въ ближния си, това значи да не познава себе си. Като не познава себе си, човѣкъ не познава и законитѣ на живота. Ще кажете, че съмнението се дължи на страха въ човѣка да не се подхлъзне онзи, когото обича. Какво лошо има въ подхлъзването? Както се е подхлъзналъ, така ще стане. Ама слабъ билъ, трѣбвало да се пази. Случва се, че и силниятъ човѣкъ може да падне, да умре, или да фалира. Въ една гимназия, една силна ученичка написала едно упражнение, зададено отъ единъ отъ любимитѣ ѝ учители. Тя го написала на красива, чиста тетрадка, много грижливо и старателно. Като предавала тетрадката си на учителя, тя мислѣла, че упражнението ѝ е безпогрѣшно. Каква била изненадата ѝ, когато видѣла на тетрадката си нѣколко погрѣшки! Учительтъ ѝ билъ особено доволенъ отъ красивия почеркъ, отъ чистотата на работата на своята ученичка, но не могълъ да не извади погрѣшкитѣ ѝ. Той взелъ тънко, хубаво перо и внимателно, съ червено мастило, извадилъ погрѣшкитѣ ѝ, за да ги види и изправи. Следъ това той я накаралъ да препише упражнението на чисто, като вземе въ внимание поправкитѣ, и да задържи за себе си оригинала, а за него преписа. Значи, колкото силна да е била, и тази ученичка направила нѣколко погрѣшки. Кой великъ писатель или поетъ не е преписвалъ по нѣколко пѫти своитѣ произведения? При това, той всѣкога е задържалъ оригинала за себе си, а копието за хората. Тази ученичка обичала учителя си, заради което всѣкога имала желание да го задоволи. Като виждалъ нейната готовность да учи прилежно, той оставалъ доволенъ отъ работата ѝ. Следователно, задачата на човѣка е да намѣри поне една близка душа, която да го обича. Щомъ е обичанъ и обича, човѣкъ има вече мѣрка за нѣщата. Любовьта е мѣрка, съ която човѣкъ опредѣля всички нѣща. Тя е магическата прѫчка въ живота на всѣки човѣкъ. Който е придобилъ тази прѫчка, той всичко може да постигне. Той може да бѫде и духовникъ, и управникъ, и учитель, и майка, и баща. Безъ любовь човѣкъ едва ли може да извърши наполовина своитѣ задължения. Сега, като говоримъ за любовьта, ние имаме предъ видъ единъ отъ великитѣ закони въ свѣта. Този законъ работи въ всички форми и споредъ степеньта на неговата проява сѫдимъ за развитието на дадена форма. Тази е причината, че хората се различаватъ единъ отъ другъ. Колкото повече мѣсто е далъ човѣкъ на любовьта въ себе си, толкова по-голѣми сѫ и неговитѣ възможности. Срѣщате единъ човѣкъ съ широко и кѫсо лице, другъ — съ дълго и тѣсно лице, трети — съ кѫсъ носъ и низко чело, четвърти — съ дълъгъ носъ и високо чело, пети — съ красива уста и правилна линия на устнитѣ. Като изучавате живота на тия хора, виждате, че колкото по-правилни и красиви сѫ чъртитѣ на лицето, както и неговитѣ чисти очи, уши, носъ, уста, толкова повече любовь има той въ себе си. Човѣкъ се опредѣля по формата на своята глава и на лицето си. Седалището на духа е нѣкѫде въ главата на човѣка, на душата — въ бѣлитѣ дробове, а на материалното — въ стомаха. Съ други думи казано: главата представя Божественото начало въ човѣка, гърдитѣ — духовното, а стомахътъ — физическото. „Изпитай и вижъ“. Какво трѣбва да се изпита? Че пророкъ отъ Галилея не е възстаналъ. Ако пророкъ дойде отъ Галилея, на какво ще научи хората? Той ще ги научи да живѣятъ добре, разумно, защото любовьта се проявява само при разумния животъ. Човѣкъ не може да бѫде обичанъ, докато не е изработилъ нѣщо красиво въ себе си, т. е. докато не е далъ пѫть на Божественото въ душата си. Който не е проявилъ Божественото въ себе си, той никога не вижда красивото и положителното въ живота. Дето погледне, той вижда само отрицателното. Това не се дължи на неговата зла воля, но на неестественото положение, въ което се намира. Колкото добъръ да е даденъ човѣкъ, ако кожата на рѫката му се обели, той непременно ще свие вежди и ще страда. И той иска да е разположенъ като всички хора, но рѫката го боли. Болна ли е рѫката, цѣлата психика на човѣка се измѣня. Рѫката крие въ себе си редъ сили и способности. Ако нѣкой човѣкъ отиде при банкеръ да иска пари на заемъ, отъ рѫкуването му зависи дали ще получи пари или нѣма да получи. Млада, красива мома отива при единъ банкеръ да иска пари назаемъ. Тя влиза въ кантората му, учтиво го поздравява, рѫкува се съ него и казва защо е дошла. Той я поглежда въ очитѣ и веднага изважда отъ касата си сумата, която момата иска. Като излиза тя отъ кантората, банкерътъ си казва: Никога досега не бѣхъ хващалъ такава рѫка. Никога досега не бѣхъ изпитвалъ при рѫкуване съ жена такова меко и приятно чувство. Това рѫкуване произведе въ мене такава топлина и приятность, че азъ бѣхъ готовъ да дамъ каквато сума пожелаеше. Чрезъ рѫкуването си съ красивата мома банкерътъ възприелъ Божествена енергия, която го разширила и вдъхновила. Дѣдитѣ и прадѣдитѣ на тази мома сѫ работили въ миналото да развиятъ Божественото въ себе си, което сѫ предали и на нея. Има случаи, обаче, когато при рѫкуване съ нѣкои хора, човѣкъ чувствува голѣмъ упадъкъ и понижение на силитѣ си. Това показва, че тия хора не само че не сѫ дали ходъ на Божественото въ себе си, но сѫ се отклонили отъ правия пѫть. Благодарение на това отклонение много хора се намиратъ подъ тежестьта на редъ ненужни мисли и желания, които изопачаватъ живота имъ. Тѣ трѣбва да се освободятъ отъ непотрѣбнитѣ мисли и желания, както пушачътъ трѣбва да се освободи отъ пушене на тютюнъ. Не е голѣмъ недостатъкъ пушенето, но все пак човѣкъ трѣбва да се справи съ тази слабость. Първоначално хората не сѫ пушили, но впоследствие сѫ въвели въ употрѣба тютюна като срѣдство противъ нервно разстройство. Тютюнътъ се е пренесълъ отъ Турция въ Америка, а оттамъ въ цѣла Европа. Особено много се е препорѫчвалъ противъ стѣсняване на гърдитѣ. За предпочитане е да не се пуши тютюнъ, отколкото да се пуши. Човѣкъ не трѣбва да употрѣбява нищо, което да произвежда димъ, било въ главата, било въ гърдитѣ, било въ стомаха му. Човѣкъ се нуждае отъ чисти мисли, чисти чувства и чисти постѫпки, безъ никакъвъ пушекъ и димъ. За да се развива правилно, човѣкъ трѣбва да бѫде добре развитъ, всички негови органи и сетива трѣбва да бѫдатъ нормални. Само при това положение той може да схваща нѣщата правилно, да има вѣрна представа за всичко, което става около него. Като види единъ човѣкъ, той нѣма да пита добъръ ли е или не, но интуитивно ще го познае. Даде ли на нѣкого пари назаемъ, той нѣма да се безпокои дали ще ги получи обратно; той предварително знае съ какъвъ човѣкъ има работа и трѣбва ли да му даде пари назаемъ, или не трѣбва. За човѣка съ добре развита интуиция нѣма скрито - покрито, всичко е ясно като бѣлъ день. За мѫдреца нѣма нищо скрито-покрито. Всѣки човѣкъ може да дойде до положение да гледа на всичко съ отворени очи и уши, да вижда и да чува добре. Затова се иска добре развита глава и правилни линии на лицето. Главата на човѣка представя Божественото начало въ него; лицето — вложениятъ капиталъ, който трѣбва да се тури въ обръщение; рѫката — капиталътъ, който принася полза. Силата на човѣка седи въ добре устроената глава, въ правилното лице и въ добре сформираната рѫка. Който е могълъ да обработи тия три полета въ себе си, той е красивъ човѣкъ. Неговата мисъль е свѣтла, а чувствата му - благородни и възвишени. Той може да се нарече ангелъ. Отличителното качество на ангела е неговата свѣтла мисъль. Отъ главата му излиза свѣтлина, а отъ сърдцето — топлина. „Отговориха слугитѣ: „Никога не е говорилъ человѣкъ тъй, както този сега говори.“ (- 46 ст.). Защо правовѣрниятъ народъ въ времето на Христа не прие учението Му? Нѣкои приеха учението на Христа, но мнозина не го приеха. На тѣхъ Христосъ казваше: „Защо държите ключоветѣ на Царството Божие въ себе си, че нито вие влизате, нито на другитѣ, които искатъ да влѣзатъ вѫтре, давате да влѣзатъ?“ Съвременнитѣ хора сѫ дошли до положение да изпитатъ намѣсата на Божия Промисълъ въ живота си. Днесъ всички хора, свѣтски и религиозни, сѫ на голѣми изпитания. Тѣ се гонятъ едни други, изтезаватъ се било за убежденията си, било за своитѣ религиозни възгледи. Въ тия изпитания именно тѣ ще видятъ рѫката на Провидението. Не е добре културни народи, културни хора да се избиватъ и преследватъ, но по този начинъ ще се внесе пречистване, освобождаване на различнитѣ секти и религии отъ вѣковнитѣ заблуждения. По този начинъ именно тѣ ще познаятъ кѫде е истината. Хората трѣбва да вѣрватъ само въ онзи, който може да ги избави. Какъ ще вѣрватъ въ богове, въ религии, въ догми, които не могатъ да ги избавятъ отъ мѫчнотиитѣ и противоречията, въ които се намиратъ? Човѣкъ трѣбва да вѣрва въ онова, което може да го освободи отъ мѫчнотиитѣ, което може да внесе въ него животъ. Дойде ли до мъртвитѣ нѣща, човѣкъ не може да вѣрва въ тѣхъ. Мнозина говорятъ за старата истина. Истината не може да бѫде нито стара, нито млада. Тя всѣкога е една и сѫща: и въ миналото, и въ настоящето, и въ бѫдещето. Отъ истината излиза и старостьта, и младостьта. Отъ истината излиза и животътъ, и смъртьта. Истината дава животъ на всѣки, който върви въ стѫпкитѣ ѝ, тя го оставя да страда, лишава го отъ животъ. Колкото по-голѣми сѫ страданията на човѣка, толкова по-голѣми сѫ отклоненията му отъ пѫтя на истината. Следователно, който страда, той трѣбва да търси причинитѣ за страданията си въ отклонението си отъ пѫтя на истината. За да се отклони отъ този пѫть, причината е въ самия него. „Изпитай и вижъ, че пророкъ отъ Галилея не е възстаналъ“. Време е вече пророкътъ отъ Галилея да дойде въ вашата душа и да ѝ обясни всичко, което я интересува. Този пророкъ ще ѝ покаже пѫтя къмъ Царството Божие, пѫтя къмъ Бога. Не приеме ли този пророкъ въ себе си, той ще чака много, докато се домогне до истината. Всѣки самъ трѣбва да намѣри пѫтя къмъ истината. Всѣки самъ трѣбва да свърши работата, която му е дадена. Очаква ли другитѣ хора да свършатъ неговата работа, той нищо не може да постигне. Всѣки самъ трѣбва да учи. Никой не може да учи за другитѣ. Нѣкой иска да разреши въпроса за материята. Преди да си отговори на въпроса, що е материя, той трѣбва да изучи всички форми, чрезъ които материята се проявява. Защо? Защото формитѣ на материята отговарятъ на различни видове и количества енергии. Различнитѣ енергии пъкъ отговарятъ на различни категории мисли, които минаватъ презъ човѣшкия умъ. Човѣкъ трѣбва да изучи всичко това, за да може да си състави ясна представа за понятието материя. Материята има различни свойства, които се отразяватъ различно върху човѣка. Запримѣръ, ако съдържа въ себе си желѣзна материя повече отколкото му трѣбва, човѣкъ се чувствува енергиченъ, силенъ, но лесно се окислява. Като се изложи на въздухъ и на влага, желѣзото ръждясва, а съ това се разрушава. На ръждясването на желязото въ човѣка се дължатъ много болести. За да не ръждясва, това желѣзо трѣбва да се впрегне на работа. Хора, които иматъ много злато въ кръвьта си, сѫщо сѫ изложени на страдания, различни отъ тия, които желѣзото предизвиква. Ако нѣкой има много злато въ кръвьта си, той е осѫденъ на голѣмо внимание отъ страна на хората. Той прилича на млада, красива мома, около която се трупатъ момци: всѣки иска да я види, да се разговори съ нея, да ѝ поднесе букетъ отъ красиви, ароматни цвѣтя. Съ букетитѣ, които поднасятъ на красивата мома, момцитѣ искатъ да ѝ се извинятъ, да изправятъ погрѣшката си, която въ миналото сѫ направили. Въ далечното минало, когато сѫ били груби и жестоки, тѣ сѫ ѝ причинявали редъ пакости и нещастия. Днесъ съ голѣмото внимание къмъ нея тѣ изправятъ погрѣшкитѣ си. „Изпитай и вижъ, че пророкъ отъ Галилея не е възстаналъ“. Въ бѫдеще ще излѣзе пророкъ и отъ Галилея, който ще има свойството на призмитѣ, — или да събира, или да разсѣйва свѣтлината. И животътъ, както призмитѣ, има две страни: изпъкнала или тъй наречена „субективна“ и вдлъбната или „обективна.“ Въ обективната страна на живота свѣтлината се разсѣйва, освѣтява по-голѣми пространства и образитѣ на предметитѣ изглеждатъ естествени. Въ субективната страна на живота свѣтлината се събира на едно мѣсто, освѣтява малки пространства, вследствие на което образитѣ изглеждатъ по-голѣми, отколкото сѫ въ действителность. Докато разглежда нѣщата субективно, човѣкъ всѣкога ще прави погрѣшки. Запримѣръ, той вижда, че нѣкой прави по сто и повече поклони на день, цѣлува икони, кръсти се и вади заключение за този човѣкъ, че е много религиозенъ. Да правишъ по сто поклони на день, да цѣлувашъ икони, това още не е религия, това не е убеждение. Ето защо външното гледане на нѣщата не крие въ себе си абсолютната истина. Що е истина? Какъ може човѣкъ да се домогне до истината? За да познае истината, човѣкъ трѣбва да бѫде абсолютно здравъ. Що е животъ? Животътъ е рѣка, която тече. Що е любовьта? Начало, глава на извора, отдето рѣката изтича. Следователно, ако човѣкъ може да даде пѫть на любовьта въ душата си, да блика като изворъ, да напоява всичко живо, той е развилъ Божественото въ себе си, той е дошълъ до прага на Царството Божие. Днесъ всички хора сѫ призвани като работници въ новото. Всѣки човѣкъ трѣбва да вземе участие въ градежа на Божествената сграда. За тази цель всѣки трѣбва да се освободи отъ безпокойствата си, отъ грижитѣ за насѫщния хлѣбъ. Щомъ е дошълъ на земята и работи, човѣкъ е осигуренъ. Кога ще се оправи свѣтътъ? Това е задача на Бога, а не на човѣка. Божествениятъ свѣтъ е оправенъ. Що се отнася до изправянето на човѣшкия свѣтъ, това зависи отъ самия човѣкъ. Щомъ човѣкъ изправи себе си, заедно съ това и неговиятъ свѣтъ ще се изправи. Стариятъ свѣтъ, като стара дреха, си заминава. Новъ свѣтъ се гради сега. Нови хора — нови майки и бащи, нови учители и проповѣдници, нови управници сѫ нуждни сега. Всички насилия и беззакония, които сега се вършатъ, трѣбва да изчезнатъ, да се замѣнятъ съ новъ редъ и порядъкъ. Невидимиятъ свѣтъ не може вече да търпи престѫпленията и беззаконията на хората. Ще кажете, че всички хора не вършатъ голѣми престѫпления. И малкитѣ, и голѣмитѣ престѫпления сѫ подъ единъ и сѫщъ знаменатель. Малкиятъ огънь може да стане голѣмъ и голѣмиятъ огънь може да стане малъкъ. Малъкъ или голѣмъ, огъньтъ трѣбва да бѫде на своето мѣсто. За да не прави пакости съ своя огънь, човѣкъ трѣбва да бѫде внимателенъ, да държи съзнанието си будно. За да не изпада въ погрѣшки, човѣкъ трѣбва да има предъ видъ закона, че всѣкога има възможность да направи това, което не желае, или да не прави това, което желае. Колко пѫти човѣкъ грѣши благодарение на този законъ! Запримѣръ, срѣщате нѣкой, който иска да стане ученъ, да придобие знания, но нѣма методъ за реализиране на своето желание. И вмѣсто да стане ученъ, да допринесе нѣщо за благото на човѣчеството, той придобива знания, чрезъ които причинява редъ нещастия на хората. Истинско знание се придобива само отъ слънцето. Истински ученъ е само онзи, който е ходилъ на слънцето. Отиването на човѣка на слънцето подразбира свързване съ неговата свѣтлина и топлина. Има часове, минути и секунди, когато слънцето отправя къмъ всѣко живо сѫщество особенъ родъ лѫчи, които се отразяватъ благоприятно върху живота му. Може ли навреме да възприеме тия специфични лѫчи, човѣкъ коренно се преобразява. По отношение на човѣка ние наричаме този моментъ „Възшествие на Духа Светаго“. На обикновенъ езикъ този моментъ е нареченъ „излизане на специфична енергия отъ слънцето и попадането ѝ въ душата на човѣка.“ Мойсей казва, че въ четвъртия день Богъ е създалъ небеснитѣ свѣтила: слънцето, луната, звездитѣ. Числото четири се взима за мѣрка на нѣщата. Следователно, ако не знае какъ да употрѣбява тази мѣрка, човѣкъ не би могълъ да се ползува отъ енергията на слънцето и на луната, нито отъ енергията на останалитѣ свѣтила. Въ Битието се говори за седемь деня, презъ които Богъ е създалъ свѣта. Значи, днитѣ се взематъ сѫщо като мѣрка на времето. Времето и пространството представятъ две величини, които опредѣлятъ хода на човѣшката еволюция. Свѣтлината пъкъ е мастилото, съ което се пише историята на космоса. Тази мисъль е отвлѣчена, но тя става понятна, когато човѣкъ спре вниманието си върху фотографията. Не е ли свѣтлината, която чъртае образитѣ въ фотографията? Не е ли свѣтлината, която отразява образитѣ въ човѣшкитѣ очи? Сѫщата тази свѣтлина е причина за очъртаване границитѣ на нѣщата. Значи, свѣтлината е мастилото на природата, на цѣлата вселена. Съвременнитѣ хора иматъ механическо разбиране на свѣтлината, вследствие на което не могатъ да си обяснятъ нейната сила и влияние. Ще дойде день, когато тѣ ще разбератъ, че задъ свѣтлината се крие нѣщо по-високо отъ нея. Тѣ ще гледатъ на свѣтлината като на разумна сила. „Изпитай и вижъ, че пророкъ отъ Галилея не е възстаналъ“. Едно трѣбва да се знае: всѣки пророкъ е изпратенъ отъ невидимия свѣтъ. Въ този смисълъ всѣки пророкъ представя написана книга, отъ която може да се чете онова, което Богъ иска да каже на хората, Пророкътъ не работи за своя слава, но за славата на Онзи, Който го е проводилъ. Той работи за любовьта, въ която нѣма никакви изключения. Когато Адамъ бѣше въ рая, тамъ нѣмаше никакви църкви, паметници, както днесъ ги има. Казва се за Адама, че билъ голъ. Думата голъ подразбира състояние на чистота и светость. Щомъ сгрѣши, той се облѣче въ модерни дрехи. Днесъ виждаме Адама навсѣкѫде облѣченъ въ модерни дрехи, но грѣшенъ. Той се е отклонилъ отъ закона на любовьта, отъ чистотата и светостьта. За предпочитане е човѣкъ да бѫде голъ, но чистъ и светъ, отколкото да бѫде облѣченъ, но грѣшенъ. Има два вида голота: голота на грѣшника и голота на праведния. Първиятъ човѣкъ е билъ направенъ по образъ и подобие Божие — духовниятъ човѣкъ, а следъ него е билъ направенъ физическия човѣкъ, нареченъ втори Адамъ. Той е билъ направенъ отъ пръсть, въ която Богъ внесе диханието си и стана жива душа. На първия човѣкъ Богъ даде власть на земята и на небето. И тъй, иска ли да се развива, човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ първичния образъ на човѣка. Ако нѣкой пророкъ дойде въ името на първичния човѣкъ, той ще изнесе предъ свѣта онази истина, къмъ която всѣки се стреми. Въ какво се заключава тази истина? Да се домогне човѣкъ до истината, това значи да е изработилъ красива, добре оформена глава, красиво лице и правилни линии на тѣлото. Не е достатъчно само да има добре устроена глава, но и космитѣ на човѣшката глава трѣбва да отговарятъ на нея. Дали сѫ космитѣ остри или меки, това зависи отъ мозъчнитѣ енергии. Колкото по-правилни и хармонични сѫ мозъчнитѣ енергии, толкова по-голѣми сѫ възможноститѣ на човѣка да изпълнява волята Божия. Човѣкъ трѣбва да започне първо съ себе си, да изучава силитѣ и способноститѣ, съ които разполага. Щомъ изучи себе си, той може да спре вниманието си и върху това, което ближнитѣ му криятъ въ себе си. Не познава ли себе си, той нищо не може да разбере отъ живота на другитѣ хора. Какво ще се ползува човѣкъ отъ книгитѣ на старитѣ пророци, ако нищо не знае за себе си? Запримѣръ, хората боравятъ съ различни числа, безъ да разбиратъ значението имъ. Днесъ мнозина говорятъ за числото 666. Тѣ го разглеждатъ като число, което означава организиране на сили. Това число го търсѣха въ Римъ, въ Франция — въ времето на Наполеона, въ Русия — въ времето на Толстоя и т. н. Като изучаватъ значението на това число, хората се натъкватъ на редъ криви учения и възгледи, на които мнозина се подчиняватъ. Причината за тия криви възгледи и учения не е въ самия човѣкъ, но въ онѣзи хипнотични състояния, на които той се поддава. Тѣзи състояния идатъ отвънъ, а не отвѫтре. Когато войникътъ отива на бойното поле да се бие за отечеството си, по свое желание ли прави това? Той получава заповѣдь отъ началника си да отиде на война, а не по своя воля. При това, тази заповѣдь като мисъль е минала презъ умоветѣ на мнозина, докато дойде до войника. Тази мисъль е дошла до войника отвънъ, а не отвѫтре. Изобщо, всѣки човѣкъ възприема добри или лоши мисли отвънъ и, ако е слабъ и се влияе отъ тѣхъ, той може да стане по-добъръ или по-лошъ, отколкото е билъ по-рано. Запримѣръ, ако за нѣкой слабъ по характеръ човѣкъ казватъ, че е лошъ, той може да стане лошъ. Силнитѣ, обаче, не се подаватъ на чужди влияния. Колкото повече се говори за тѣхъ добро или лошо, толкова по-силни ставатъ. Тѣ сѫ огънь, който никога не изгасва. Който е завладянъ отъ Божествената истина, той никога не се разколебава. Никаква сила въ свѣта не е въ състояние да го помѣсти. Той е канара, която нито се руши, нито се колебае. Евреитѣ се помѫчиха да се освободятъ отъ Христа, но освободиха ли се? Цѣлата бѣла раса прие Христа, а евреитѣ търсятъ закрила именно отъ нея. Значи и до днесъ тѣ сѫ въ зависимость отъ нея, т. е. отъ Христа. Днесъ тѣ търсятъ благоволението на Онзи, Когото разпнаха. Франция, Англия, Италия, Русия сѫ все християнски държави, които Христосъ управлява. Това се потвърждава отъ стиха, въ който Христосъ казва: „Даде ми се всѣка власть на небето и на земята“. Отъ две хиляди години насамъ Христосъ царува и на небето, и на земята. Това, че много народи очакватъ Христа втори пѫть да дойде на земята показва, че стариятъ редъ и порядъкъ въ свѣта ще се замѣсти съ новъ. Свѣтътъ ще се преустрои по разуменъ начинъ. Всички напреднали хора отъ бѣлата раса ще станатъ носители на новата култура, ще взематъ участие въ създаването ѝ. Пръвъ Христосъ ще вземе участие въ въвеждане на новъ редъ и порядъкъ въ свѣта. Тия, които работятъ за идване на новата култура, ще иматъ голѣми постижения. Тѣ ще посещаватъ различнитѣ планети, както богатитѣ хора на земята иматъ възможность да пѫтуватъ отъ една държава въ друга. Беднитѣ, обикновенитѣ хора, не могатъ да пѫтуватъ по свѣта и затова живѣятъ съ надеждата, че като умратъ, тогава ще иматъ възможность да посетятъ рая, мѣсто на блаженство и покой. Тѣ и тукъ се заблуждаватъ. Раятъ е мѣсто за ония, които сѫ завършили своето развитие на земята. „Изпитай и вижъ, че пророкъ отъ Галилея не е възстаналъ“. Пророкътъ, който въ бѫдеще ще дойде, ще научи хората да живѣятъ правилно, да бѫдатъ господари на материята. Ако не стане господарь на материята си, човѣкъ никога не би могълъ да управлява своитѣ мисли и чувства. Какъвъ човѣкъ е този, когото трѣбва да убеждавате въ реалностьта на живота? Трѣбва ли да убеждавате брата си, че той има баща? Ако е забравилъ баща си, ще му донесете едно писмо отъ него. Като прочете писмото, той веднага ще си спомни, че баща му е живъ и мисли за него. - Ама истина ли е това? - Лесно можете да провѣрите истината. Въ единъ день само, отъ изгрѣване на слънцето до залѣзването му, човѣкъ може да провѣри истиненъ ли е известенъ фактъ или не. Пропусне ли това време, пропуща и истината. За да се домогне естествено до истината, човѣкъ трѣбва да изработи красиво лице, правилна глава и добре оформена рѫка. Срещнете ли такъвъ човѣкъ, вие изпитвате приятность и пожелавате втори пѫть да го срещнете. Човѣкъ трѣбва да има не само добре оформена рѫка, но и мека, съ приятна топлина. Пипне ли такава рѫка, и най-голѣмиятъ скѫперникъ отваря сърдцето си и дава. И тъй, пророкътъ, когото хората очакватъ, ще донесе на човѣчеството нова система за възпитание на младото поколѣние, новъ начинъ за писане, новъ начинъ за живѣене. Нови хора ще дойдатъ въ свѣта, за да приложатъ идеитѣ на новия пророкъ. Отде ще дойде този пророкъ? Отгоре, отдето Богъ го е изпратилъ. Той ще бѫде между всички хора, безъ да принадлежи на нѣкоя нация. Христосъ дойде между евреитѣ, но евреинъ ли бѣше? Ще кажатъ, че Христосъ е произлѣзълъ отъ Давидовия родъ. Давидъ евреинъ ли бѣше? Давидъ бѣше царь на Израиля, но Израиль представя красивото и доброто въ цѣлото човѣчество, а не нѣкакъвъ специфиченъ народъ или специфична нация. Човѣкъ може да възприеме истината само тогава, когато надрасне нацията си, когато се опредѣли като Синъ Божи. Всѣки човѣкъ е излѣзълъ отъ Бога, но помни ли първата дума, която Той му е казалъ? Кое дете помни първата дума, която майка му е казала при раждането му? Толстой разправя единъ свой споменъ отъ най-ранното си детинство, когато билъ още въ пелени, но скоро този споменъ се заличилъ отъ паметьта му. За единъ моментъ само той си спомнилъ какъ майка му го кѫпала единъ день въ коритото, и той пожелалъ свободно да порита въ водата. Това приятно разположение се прекратило веднага и той почувствувалъ, че нѣщо го стѣга силно. Това стѣгане се предизвикало отъ пеленитѣ, въ които го увили. Всѣки човѣкъ трѣбва да дойде до нѣкакъвъ проблѣсъкъ въ съзнанието си, да си спомни нѣщо отъ далечното минало. Когато новиятъ пророкъ дойде въ човѣка, съ него заедно ще дойде и проблѣсъкътъ, т. е. пробуждане на висшето съзнание. Пробуди ли се висшето съзнание въ човѣка, заедно съ това ще се преустрои и неговиятъ външенъ и вѫтрешенъ животъ. Преустрои ли човѣкъ себе си, ще се преустрои и външниятъ свѣтъ. Казано е въ Писанието: „Истината ще ви направи свободни“. За да бѫде свободенъ, човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ истината като цель въ неговия животъ. Истината представя онази вѫтрешна сила въ човѣка, която му дава възможность да преустрои себе си. Тя впрѣга всички сили въ човѣка, заставя го да работи. Любовьта разширява човѣка, а мѫдростьта отваря пѫтя му къмъ великитѣ свѣтове. За да се домогне до това, човѣкъ трѣбва да приеме любовьта, мѫдростьта и истината въ тѣхното приложение. Само по този начинъ човѣкъ може да преустрои себе си. Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ нови методи за възпитание. Това не значи, че човѣкъ трѣбва изведнъжъ да се откаже отъ старитѣ методи, отъ стария животъ. Стариятъ животъ е сѣнка на новия. Безъ него новиятъ животъ не може да се очъртае. Въ новия животъ ще се оформятъ истинскитѣ отношения между мѫже и жени, между родители и деца. Днесъ се говори за братство, но тази идея е далечъ още отъ истинското ѝ приложение. Днесъ хората сѫ братя по кръвь, но по идея още не сѫ достигнали до истинското ѝ реализиране. Братството по кръвь продължава до четири поколѣния най-много. Следъ четири поколѣния то се изглажда. Въ Писанието се говори за онова братство, което не се изглажда до тисяща родове. Човѣчеството трѣбва да се проникне именно отъ тази идея за братство и къмъ нея да се стреми. За да дойде до това положение, човѣкъ трѣбва да изпълнява волята Божия, т. е. да изпълнява законитѣ на разумната природа. Това ще ги доведе до отношения на човѣщина и ще ги освободи отъ ненуждни страдания и нещастия. Съвременниятъ свѣтъ се нуждае отъ нови възгледи за живота, отъ нови учители и пророци. Новиятъ пророкъ ще бѫде призма, която ще пречупва правилно свѣтлината на Божествения свѣтъ. Той ще бѫде изворъ, който навсѣкѫде ще разнася Словото на Бога. Приематъ ли този пророкъ въ себе си, хората ще се освободятъ отъ сегашнитѣ мѫчнотии и страдания, които се дължатъ на слаба вѣра, на слаба любовь, на слаба надежда. Възприеме ли истината, която новиятъ пророкъ носи въ свѣта, човѣкъ ще се обнови, ще се облѣче въ нова дреха. Чрезъ тази дреха само Богъ може да се изяви на човѣка. Облѣче ли дрехата на истината, човѣкъ ще се изпълни съ знание и свѣтлина, съ сила и любовь. Мнозина се страхуватъ отъ истината, да не ги отдѣли отъ старото, отъ тѣхнитѣ възгледи за живота. Нѣма защо да се страхуватъ. Истината е една и сѫща въ всички времена и епохи, но човѣкъ всѣки день трѣбва да внася по нѣщо ново къмъ своитѣ възгледи, за да се обнови. Едно се иска отъ човѣка: приеме ли една идея отъ Божествения свѣтъ, да я предаде както я е приелъ, безъ да се влияе отъ мнението на окрѫжаващитѣ. Всѣки човѣкъ трѣбва да се проявява споредъ изискванията на природнитѣ закони. Сѫдията осѫжда престѫпника на нѣколкогодишенъ строгъ затворъ. Знае ли той точно на колко години трѣбва да го осѫди? Той се рѫководи отъ нѣкакви закони, но тия закони не сѫ извадени отъ природата. Природата е опредѣлила точно за всѣко престѫпление съответенъ срокъ на наказание. Двама млади момци се влюбили въ една красива мома. Отъ ревность единиятъ убилъ другаря си. Измѫчванъ отъ съвестьта си, той влѣзълъ въ контактъ съ разумната природа, която го посъветвала да се ожени за младата и красива мома, за да може чрезъ тѣхъ да се роди този, когото той убилъ. Той разбралъ, че този е единствениятъ начинъ за изправяне на погрѣшката си. Само по този начинъ ще се заличи престѫплението му. Наистина, той се оженилъ и му се родилъ синъ - убитиятъ, който му създавалъ голѣми страдания. Въ тази форма наказанието за известно престѫпление е по-рационално, отколкото обесването, затварянето и др. За всѣко убийство евреитѣ осѫждали убиеца на смърть, но съ това не допринесоха нищо за изправяне на човѣчеството. Убийствата и престѫпленията продължаваха да се вършатъ. Христосъ дойде на земята да разреши и този въпросъ. Той показа на хората, че правиятъ пѫть за изправяне на погрѣшкитѣ е пѫтьтъ на любовьта и на жертвата. Въ миналото сѫдътъ осѫдилъ една бедна вдовица, майка на четири сирачета, за престѫпление, което не е извършила. Като не могли да намѣрятъ истинския виновникъ за престѫплението, сѫдътъ попадналъ на тази вдовица, несправедливо уличена отъ нейни неприятели, и я осѫдили на доживотенъ затворъ въ Сибиръ. Единъ младъ момъкъ, който нѣмалъ близки въ свѣта, чулъ за нещастието на вдовицата и се явилъ въ сѫда, дето се призналъ за виновникъ на извършеното престѫпление. Престѫплението се заключавало въ това, че нѣкой изгорилъ кѫщата на единъ богатъ чифликчия. Момъкътъ казалъ, че той запалилъ кѫщата на чифликчията. Сѫдътъ веднага освободилъ бедната вдовица и вмѣсто нея турилъ въ затвора младия момъкъ. Десеть години следъ това единъ свещеникъ, нѣкѫде въ Русия, билъ повиканъ да изповѣда единъ умиращъ. Умиращиятъ изповѣдалъ престѫплението си, което нѣкога направилъ, а именно: за да отмъсти на единъ богатъ чифликчия, той запалилъ кѫщата му и вмѣсто да си признае престѫплението, той хвърлилъ вината върху една бедна вдовица. Тази изповѣдь дошла до сѫда, и сѫдията се разпоредилъ да освободятъ момъка отъ затвора. Обаче, късно било вече — момъкътъ не билъ между живитѣ. Той пожертвувалъ живота си за бедната вдовица и малкитѣ сирачета. Колко хора сѫ готови днесъ за такава жертва? Само великата и съзнателна жертва може да изправи свѣта. Съвременното човѣчество се намира предъ великата задача да изправи живота си. Всѣки самъ трѣбва да се заеме съ тази задача. Какъ? Като изправи езика, устата, лицето, главата — цѣлото си тѣло. Ако рѫката, езикътъ, устата, тѣлото и всички негови удове не се подчиняватъ на човѣка, какъ ще изрази той своята интелигентность? Докато не стане господарь на себе си, човѣкъ никога не може да бѫде господарь на другитѣ. Човѣкъ трѣбва да стане живо тѣло, едно съ тѣлото на Христа. Неговитѣ мисли, чувства, желания и постѫпки да станатъ и наши. И тогава да поставимъ Бога — като глава, Христа — като душа, а ние — като живи човѣци, изпълнители на тѣхната воля и работници за изправяне на своя животъ, както и живота на своитѣ ближни. Този е начинътъ за изправяне на свѣта. Свѣтътъ не може да се изправи механически. „Пророкъ отъ Галилея не е възстаналъ“. Дошло е време, този пророкъ да възстане въ всѣки човѣкъ. Дойде ли този пророкъ въ сърдцата и въ умоветѣ на хората, всички недоразумения, страдания и мѫчнотии ще изчезнатъ и Синъ Человѣчески ще се яви въ облацитѣ. Това значи: Синъ Человѣчески ще влѣзе въ умоветѣ, въ сърдцата и въ душитѣ на хората. Тѣ ще се почувствуватъ братя, ще си подадатъ рѫка за взаимна работа и ще заживѣятъ както Богъ иска. Тогава Божието благословение ще потече въ свѣта като рѣка, която има стремежъ къмъ морето, къмъ вѣчния животъ. 25. Беседа отъ Учителя, държана на 16 февруарий, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.
  10. 1930_02_09 Побеждавайте злото

    От томчето "Да ви даде", Сила и живот, 13 серия, т.2 (1929-1930), Издание 1938 г., София Книгата за теглене - PDF Съдържание Побеждавайте злото „Но ти побеждавай злото чрезъ доброто“. Римляномъ 12:21. Каквато философия да сѫществува за живота, все пакъ тя не е въ състояние да го обясни. Ако не може да го обясни, тя трѣбва поне да дава методи за правилно живѣене. Не само философията, но и науката не е дала още точно опредѣление какво представя животътъ. Отъ научно гледище ние казваме: Любовьта представя начало на нѣщата, а началото на всѣко нѣщо наричаме животъ. Порядъкътъ на нѣщата представя основата на живота, а развитието имъ — цельта на живота. Следователно, истински човѣкъ е онзи, който знае какво представя началото, редътъ и развитието на нѣщата. Какъвъ човѣкъ е този, който не знае нищо по тѣзи въпроси, който нѣма никакво понятие за Бога? Той е подобенъ на онзи математикъ, който борави съ числата, извършва всички математически действия, безъ да знае какво представя живата единица, отъ която сѫ произлѣзли всички нѣща, всички числа. Да се говори за живота, безъ да се разбира, това значи да се говори за слънцето, безъ да имаме известно отношение къмъ него. Човѣкъ може да се ползува отъ слънцето само тогава, когато има отношение къмъ него. Представете си, че отивате на театъръ и гледате живота на богати, видни хора. Вие виждате какъ живѣятъ, какъ се обличатъ и хранятъ, какъ дигатъ и слагатъ трапези, но макаръ че сте платили 50 — 60 лева за билетъ, вие не можете да се ползувате отъ тѣхното богатство и отъ тѣхното изобилие. Вие сте далечъ отъ сцената на тѣхния животъ. Вие нѣмате никакво отношение къмъ тѣхнитѣ блага. Вашето положение е подобно на онзи купувачъ, който отива да купува захарь. Той купува единъ килограмъ захарь, дава сто лева на бакалина и чака да му върнатъ остатъка. Бакалинътъ прибира паритѣ и прави смѣтка: захарьта струва 20 лв., получени сѫ сто лева, отъ които оставатъ 80 лв. Той дава пакета съ захарьта на купувача, туря стотѣ лева въ касата си и го изпраща. Купувачътъ отива у дома си и въ ума му звучатъ думитѣ на търговеца, че 20 лв. струва захарьта, 80 лв. оставатъ за връщане, но джобътъ е празенъ. Какво придоби той отъ смѣтката на търговеца? Не само, че нищо не придоби, но даде сто лева за единъ килограмъ захарь. Съвременнитѣ учени и философи сѫ създали много теории за живота, съ цель да поощрятъ хората къмъ великото и красивото, но за да се ползуватъ отъ тия теории, тѣ трѣбва да ги приложатъ. Ако болниятъ лежи по цѣли дни на леглото си и не излиза вънъ, на чистъ въздухъ, каква полза, че той живѣе всрѣдъ природата? Щомъ е дошълъ всрѣдъ природата, той трѣбва да се движи вънъ, на открито, да диша чистъ въздухъ, да се грѣе на слънчевитѣ лѫчи. Само по този начинъ той ще усѣти известно подобрение въ здравето си. Като живѣе на земята, човѣкъ трѣбва да работи, да се учи, да подобри положението си въ физическо или духовно отношение. Човѣкъ трѣбва да разчита първо на себе си, а после на своитѣ ближни. Въпрѣки това, мнозина очакватъ повече на ближнитѣ си, отколкото на себе си. Тази е причината, поради която тѣ очакватъ на Бога да оправи свѣта. Тѣ го развалятъ, а очакватъ на Бога, Той да го оправи. Който разваля работитѣ си, той самъ трѣбва да ги изправи. Много богатски синове ядатъ и пиятъ по цѣли дни и нощи и, като натрупатъ дългове, очакватъ на баща си, той да ги плати. Ако бащата иска, ще ги плати; ако не иска, нѣма да ги плати. Какво ще кажете тогава за синоветѣ на бедни родители? Ако и тѣ ядатъ, пиятъ и правятъ дългове, кой ще плаща дълговетѣ имъ? Ако бащата е заминалъ на онзи свѣтъ, кой ще плати дълговетѣ на сина? Синътъ трѣбва да бѫде разуменъ, да има желание да учи. Има ли желание да учи, баща му и отъ онзи свѣтъ ще му помогне. Едно дете, кръгло сираче, имало силно желание да учи, но било крайно бедно, нѣмало възможность да реализира желанието си. Единъ день то решило да напише писмо до Господа, своя небесенъ Баща, да му помогне по нѣкакъвъ начинъ, да учи. То написало писмо, въ което изказало желанието си, турило го въ пликъ и го адресирало: До дѣдо Господа. Следъ това то пуснало писмото въ пощата и се върнало дома си спокойно, че въ скоро време ще получи отговоръ на писмото си. Като събирали писмата, единъ отъ пощаджиитѣ намѣрилъ писмо, съ оригиналенъ адресъ, и го предалъ на началника на пощата. Началникътъ го прочелъ на нѣколко свои приятели. Трогнати отъ вѣрата и чистосърдечието на детето, тѣ се заели взаимно да го поддържатъ да учи. По този начинъ бедното дете реализирало своето желание. Едно трѣбва да знаете: Богъ всѣкога помага на добритѣ и чисти желания на човѣка. Има ли желание да учи, човѣкъ всѣкога може да успѣе. Страшно е, когато човѣкъ иска само, безъ да е готовъ да направи нѣщо. Запримѣръ, нѣкой иска да знае, сѫществува ли Богъ, или не. Той търси доказателства отъ всички страни, безъ да е готовъ да направи нѣщо за Господа. Защо се интересува отъ сѫществуването на Бога? За да получи нѣщо. Така постѫпватъ много синове, които не знаятъ, кѫде е баща имъ, живъ ли е, или не. Тѣ искатъ да го намѣрятъ, да разбератъ, какво е материалното му богатство. Ако се укаже, че е богатъ, тѣ ще му се представятъ, като негови синове. Ако е беденъ, ни гласъ, ни услишание. Днесъ всички хора се дѣлятъ на бедни и богати, учени и прости. Беднитѣ се чудятъ на богатитѣ защо сѫ толкова жестоки, че не мислятъ за тѣхъ. Обаче, тѣ не подозиратъ, че богатитѣ нѣкога сѫ били бедни. Интересно е тогава, защо като сѫ минали презъ сиромашията, не сѫ запазили чувството на състрадание къмъ бедните и страдащите? Има богати хора, които съчувствуватъ на беднитѣ и имъ помагатъ. Всички богати хора не сѫ лоши и всички бедни хора не сѫ добри. Въ природата сѫществува законъ на съответствие, споредъ който колкото добри хора има въ свѣта, толкова и лоши хора има. Защо има лоши хора въ свѣта? Защо сѫществува злото въ свѣта? Това сѫ въпроси, на които вие сами трѣбва да си отговорите. Въ Битието е казано, че Богъ създаде свѣта въ шесть деня и за всѣки день Богъ се е произнесълъ, че това, което е създалъ, е добро. За втория день само не се е произнесълъ нито добре, нито зле. Щомъ е така, защо хората виждатъ зло въ свѣта? Кое отъ дветѣ мнения е по-право: това на Бога, или човѣшкото? Кое мнение е за предпочитане: мнението на болния или мнението на здравия? Ако оставите болния да се произнася за живота, той ще даде отрицателни мнения. Оставите ли здравия да се произнася за живота, той ще даде положителни заключения. Въ сѫщность, нито заключенията на болния, нито заключенията на здравия сѫ абсолютно вѣрни. Тѣ сѫ частични схващания, резултатъ на частично разбиране на живота. Дойдемъ ли до абсолютното разбиране на живота, ще видимъ, че тамъ сѫществува и добро, и зло, които взаимно се координиратъ. Тамъ, дето доброто се увеличава, и злото се увеличава; дето доброто се намалява, и злото се намалява. Дето богатството се увеличава, и сиромашията се увеличава, дето богатството се намалява, и сиромашията се намалява. Дето здравето се увеличава, и болеститѣ се увеличаватъ; дето здравето се намалява, и болеститѣ се намаляватъ. Това сѫ твърдения, които трѣбва да се докажатъ. Какво виждаме днесъ? Ако спремъ вниманието си върху медицината, ще видимъ, че милиони лѣкари водятъ война срещу болеститѣ. Тѣ разполагатъ съ силна армия срещу болеститѣ. Въпрѣки това болеститѣ не само че не се намаляватъ, но постоянно се увеличаватъ. Отъ една страна лѣкаритѣ лѣкуватъ болеститѣ, помагатъ на човѣчеството, а отъ друга страна хората сами си създаватъ различни болести. Тѣ сѫ дошли до нервнитѣ болести, които сѫ толкова много и разнообразни, че лѣкаритѣ се намиратъ въ невъзможность да ги лѣкуватъ. Съвременнитѣ хора, свѣтски и религиозни, се безпокоятъ за нищо и никакво. Ако нѣкой пѣвецъ или музикантъ излѣзе на сцената да пѣе или да свири, и концертътъ му не излѣзе сполучливъ, той ще се безпокои защо не е излѣзълъ както очаквалъ, защо публиката не го е оценила, както трѣбва и т. н. И религиозниятъ се смущава дали това, въ което вѣрва, е вѣрно, или не; дали неговото вѣрую е по-право отъ това на другитѣ вѣрващи. Не е въпросъ за правотата на вѣруюто; въпросъ е какъ живѣе човѣкъ, т. е. какъ прилага своето вѣрую. Ако християнинътъ прилага своето вѣрую както Христосъ го е прилагалъ, той стои по-високо отъ мохамеданина, отъ мюсюлманина. Не го ли прилага както трѣбва, той стои по-низко отъ всички вѣрващи, които прилагатъ правилно своето вѣрую. Въ природата сѫществуватъ две състояния: пасивно и активно. Пасивното състояние подразбира състояние на покой, а активното - състояние на движение. Между тѣзи състояния винаги сѫществува вѫтрешна борба, въ резултатъ на която се явява известно противодействие. Когато активното и пасивното състояние се борятъ, образува се търкане, което се изявява като свѣтлина и топлина. Ако на това търкане се яви известно противодействие, никаква топлина и свѣтлина нѣмаше да сѫществува. Оттукъ вадимъ заключение: за да се образува топлина и свѣтлина въ природата, непременно трѣбва да се срещнатъ две противодействуващи сили. Сѫщото може да се каже и за доброто и злото въ свѣта. Въ този смисълъ злото представя пасивна сила въ природата, а доброто — активна. Злото представя стремежъ на силитѣ да бѫдатъ въ вѣченъ покой, а доброто — стремежъ къмъ вѣчно движение. Злото се явява като противодействие на доброто. Като разглеждаме противодействуващитѣ сили въ природата, ние се натъкваме на закона на съответствието, споредъ който на всѣка положителна сила отговаря отрицателна. При това, колкото е голѣма положителната сила, толкова голѣма е и отрицателната. Като се натъкватъ на злото, съвременнитѣ хора го разглеждатъ като постѫпка, като действие. Не, злото е сила, принципъ въ свѣта, а не постѫпка. Постѫпкитѣ могатъ да се разглеждатъ като добри и лоши, но нито добритѣ постѫпки можемъ да наречемъ добро, нито лошитѣ постѫпки — зло. Представете си, че нѣкой отива да убие единъ добъръ, благочестивъ човѣкъ, но на пѫтя го срѣща другъ, който го удря силно въ крака и го счупва. Щомъ кракътъ му се счупи, той се отказва вече отъ намѣрението си да убива. Лоша ли е постѫпката на този, който му е счупилъ крака? За предпочитане е да се счупи крака на единъ човѣкъ, отколкото да се отнеме цѣлъ животъ. Следователно, въ дадения случай постѫпката на този, който е счупилъ крака на престѫпника, е добра. Въ такива случаи българитѣ казватъ: „Ела зло, че безъ тебе е по-голѣмо зло“. Зло е да се счупи единъ кракъ, но по-голѣмо зло е да се убие цѣлъ човѣкъ. Съвременнитѣ хора се натъкватъ на редъ противоречия, отъ които страдатъ. Тѣ страдатъ, защото не могатъ да си обяснятъ причинитѣ за тия противоречия, а не могатъ да си ги обяснятъ, защото нѣматъ необходимата свѣтлина. Който има Божествена свѣтлина въ себе си, той може да си обясни причинитѣ на противоречията, вследствие на което не страда. Нѣма ли тази свѣтлина, човѣкъ страда отъ противоречията, мѫчи се, докато единъ день се отчае и каже: Животътъ нѣма смисълъ, нѣма защо да се живѣе. Дойде ли до това положение, той не е разбралъ вѫтрешнитѣ причини на страданията. Единъ день той ще ги разбере и ще види, че страданията криятъ въ себе си велики блага. Човѣкъ не може да разбере и оцени радостьта, докато не е миналъ презъ скръбьта. Радостьта представя бащата, скръбьта — майката. Майката скърби, страда, докато роди. Щомъ роди дете, скръбьта ѝ се превръща въ радость. Детето представя мира, който майката е родила. Скръбьта е пасивно състояние, а радостьта — активно. Когато се съединятъ, скръбьта и радостьта образуватъ мира — здрача на живота. Ако скръбьта е нощь, а радостьта — день, роденото дете отъ тѣхъ — мира, представя здрачъ. Въ този смисълъ детето принадлежи едновременно и на тъмнината, и на свѣтлината. Здрачътъ е състояние, въ което човѣкъ най-добре си почива. Когато работи, човѣкъ се нуждае отъ свѣтлина, а когато спи — отъ тъмнина, отъ здрачъ. Който разбира законитѣ на живота, той схваща тъмнината и свѣтлината като покой и движение, като работа и почивка, като смърть и животъ. Съвременнитѣ хора, религиозни и свѣтски, се нуждаятъ отъ дълбоко, вѫтрешно разбиране на живота, а не отъ нѣкакво преходно вѣрую. Ако е въпросъ за вѣрую, то трѣбва да бѫде такова, че да доведе човѣка до резултати, които да го поставятъ на здрава основа. Човѣкъ се нуждае отъ вѫтрешно вѣрую, вѫтрешна философия, вѫтрешно приложение, както земята, върху която земедѣлецътъ работи, се нуждае отъ оране и сѣене. Само при това положение човѣкъ може да запази своя вѫтрешенъ миръ, своето равновесие. Не може ли да запази своя вѫтрешенъ миръ, човѣкъ не е дошълъ още до уравновесяване на силитѣ между ума, сърдцето и волята си. Той не се е справилъ още съ скръбьта и радостьта. Ако не разбере скръбьта и радостьта като две противоположни състояния, необходими за неговото развитие, човѣкъ всѣкога ще се натъква на противоречия. Когато дойдатъ страданията, човѣкъ се огъва; при радоститѣ той се изправя. Колкото е необходимо огъването, толкова е необходимо и изправянето. При огъването човѣкъ развива въ себе си известна енергия, която може да се впрегне на работа. Какво показва огъването? Всѣко огъване показва, че нѣкѫде е турена известна тежесть. Като знаятъ това, техницитѣ използуватъ огъването на пружината при направа на часовницитѣ и на редъ още уреди за извършване на нѣкаква работа. Като знаете това, вие можете да си обясните защо природата е поставила човѣка на различни огъвания и изправяния. Като го огъва, тя го заставя да работи, да решава задачитѣ на своя животъ. Следователно, като се огъва предъ злото и изправя предъ доброто, човѣкъ изработва въ себе си характеръ, устои. Характеренъ човѣкъ е онзи, който побеждава злото. Какъ се побеждава злото? Злото може да се победи само чрезъ доброто и любовьта. Като люби, човѣкъ лесно се справя съ злото и съ страданията въ свѣта. Ако нѣкой момъкъ обича една мома, а тя не му обръща внимание, въ края на краищата той ще я победи и ще спечели любовьта ѝ. Значи, човѣкъ може да изработи характеръ въ себе си само когато ожени доброто за злото, на човѣшки езикъ казано. Доброто и злото въ свѣта сѫ полюси, както мѫжътъ и жената. Както мѫжътъ и жената се женятъ единъ за другъ, така и доброто трѣбва да се ожени за злото. Защо? За да се примирятъ. Какво означава женитбата? Подъ женитба съвременнитѣ хора разбиратъ слугуване на човѣка. Мѫжътъ иска да направи жената слугиня, цѣлъ животъ да му работи. Отъ своя страна жената иска да направи мѫжа си слуга, цѣлъ животъ да ѝ работи. Другаде пъкъ мѫжътъ и жената очакватъ единъ на другъ, да придобиятъ щастие. И едното, и другото разбиране сѫ повърхностни. Никой никого не може да направи щастливъ. Никой на никого не може да слугува. Човѣкъ може да слугува само на Бога, а на човѣка може само да услужва. Казано е въ Писанието, че нито мѫжъ безъ жена може, нито жена безъ мѫжъ. Съ други думи казано: нито мѫжътъ може да се прояви безъ жената, нито жената безъ мѫжа. Истински човѣкъ е онзи, въ когото едновременно живѣятъ и мѫжътъ, и жената - като два полюса. Докато човѣкъ не носи въ себе си и мѫжа, и жената, той не е истински човѣкъ, той минава като безименно сѫщество. Съ явяването на мѫжа въ свѣта се е явило доброто; съ явяването на жената се е явило злото. Това не значи, че жената е самото зло. Когато нѣкой изкопае дълбокъ кладенецъ въ дома си, самъ по себе си кладенецътъ е добро нѣщо, но ако мине човѣкъ край кладенеца и падне въ него, той може да счупи крака си. Въ този смисълъ, жената е дълбокъ кладенецъ, въ който всѣки може да падне, да счупи крака си или да се удави. Минава ли покрай кладенецъ, човѣкъ трѣбва да бѫде внимателенъ. Пъкъ и кладенецътъ трѣбва да бѫде затворенъ. Остане ли отворенъ, непременно нѣкой ще падне въ него и ще пострада. Само разумниятъ, посветениятъ човѣкъ може да влѣзе въ кладенеца, да черпи отъ него вода. Каквито да сѫ разбиранията на хората за мѫжа и за жената, това сѫ частични схващания, вследствие на което тѣ постоянно спорятъ кой седи по-високо - мѫжътъ или жената. Тази е причината, поради която мѫжътъ не иска да бѫде жена, а жената не е доволна отъ положението си. Не е въпросъ дали нѣкой е мѫжъ или жена. Човѣкъ трѣбва да мине презъ двата полюса - презъ полюса на мѫжа и на жената, за да стане истински човѣкъ. Той трѣбва неизбѣжно да мине презъ положението на мѫжа и на жената; да съдържа въ себе си двата полюса — мѫжа и жената, т. е. любовьта и мѫдростьта, като велики сили на живота. Значи, човѣкъ е дете на нѣщо възвишено и велико. Ако нѣма въ себе си единия полюсъ, той никога не може да придобие и втория полюсъ. И тъй, идеята за мѫжа и за жената никога нѣма да бѫде понятна, ако човѣкъ не я преживѣе, не мине презъ нея, не прави наблюдения върху себе си, да се изучава. Като изучава природата, човѣкъ вижда, че нѣкои дни отъ годината иматъ характера на мѫжа, други — характера на жената, а трети — характера на детето. Като сѫ знаели това, старитѣ кабалисти сѫ раздѣляли днитѣ на годината на три части: дни на мѫжа, дни на жената и дни на детето. Тия дни тѣ изразявали съ числа. Човѣкъ трѣбва да знае кои числа отговарятъ на него и да се рѫководи въ живота си споредъ тѣхъ. Които не разбиратъ закона на числата, могатъ да изпаднатъ въ две крайности: или въ крайно суевѣрие, или въ крайно безвѣрие. Изпадне ли въ суевѣрие, човѣкъ започва слѣпо да вѣрва въ числата и да очаква отъ тѣхъ своето щастие. Изпадне ли въ безвѣрие, човѣкъ започва абсолютно да отрича значението на числата. Суевѣрниятъ мисли, че като вземе лотариенъ билетъ съ номеръ, съставенъ отъ щастливи числа, непременно ще спечели. Обаче въ деня на теглене на лотарията той се обезсърдчава и разочарова — билетътъ му не печели. Който разбира закона на числата, той знае, че всѣко число, независимо значението си, има отношение къмъ известни планети. Тъй щото, щастието на числата не се съдържа само въ тѣхъ, но и въ връзката имъ съ известни планетни съчетания. Добре е човѣкъ да вѣрва на щастието, но по-добре е, ако знае и законитѣ, които обуславятъ щастието. Ония, които знаятъ тия закони, тѣ могатъ да пророчествуватъ. Ако нѣкой пророкъ изхожда отъ мѫжкитѣ числа, ние го считаме мѫжки пророкъ; ако пророкътъ изхожда отъ женскитѣ числа, наричаме го женски пророкъ. И най-после, ако пророкътъ изхожда отъ детскитѣ числа, наричаме го детски пророкъ. Истински пророкъ е онзи, който едновременно е и мѫжки, и женски, и детски. Ако е само мѫжки, пророкътъ произвежда киселини; ако е само женски, пророкътъ произвежда основи; ако е само детски, пророкътъ произвежда соли. Полезно нѣщо е и сольта, и основата, и киселината, но какво ще стане, ако цѣлата земя се превърне на соль, основа или киселина? Ако цѣлата земя се превърне на соль, нѣма кѫде да се оре и сѣе. Ако всичко се превърне на основа, съ какво и какъ ще се тъче на нея? Или какво ще стане, ако всичко е само вѫтъкъ? За да могатъ нѣщата да се използуватъ, между тѣхъ трѣбва да има известно съответствие. Когато се намѣрятъ въ затруднение, съвременнитѣ хора казватъ, че вѣрватъ въ Бога и се чудятъ защо Богъ имъ изпраща изпитания и страдания. Да вѣрвашъ въ Бога, това значи да признавашъ, че дължишъ на нѣкого известна сума. Обаче това не е достатъчно. Да признавашъ дълга си, ти трѣбва да бѫдешъ готовъ да го изплатишъ. Следователно, не е достатъчно човѣкъ да вѣрва само въ Бога, но той трѣбва да има отношения къмъ Него, да съзнава, че животътъ му е излѣзълъ отъ Бога и трѣбва да се върне къмъ Него. Човѣкъ трѣбва да си даде отчетъ като напусне земята кѫде ще отиде. Като не мисли, човѣкъ казва, че ще отиде въ земята. Това е криво разбиране. Преди всичко човѣкъ не е излѣзълъ отъ земята, за да влѣзе пакъ въ нея. Земята е сборъ отъ много сѫщества, които единъ день ще се разпръснатъ изъ пространството. Кѫде ще отиде тогава човѣкъ? Като не може да отговори на този въпросъ, човѣкъ казва, че съ смъртьта всичко се свършва. Така мислятъ онѣзи, които не вѣрватъ въ живота следъ смъртьта. Тѣ казватъ, че следъ смъртьта си човѣкъ отива на небето, между свѣтлитѣ сѫщества. Добре е човѣкъ да вѣрва, че ще отиде на небето, между свѣтлитѣ сѫщества, но преди да познава тѣхъ, той трѣбва да познава своитѣ ближни. Американскиятъ проповѣдникъ Муди въ първитѣ години на своята пасторска работа проповѣдвалъ само за Бога, за Христа и за ангелитѣ. Защо? Понеже въ детството си той е слушалъ само за Бога, за Христа и за ангелитѣ. Като говорѣлъ за невидимия свѣтъ, той мислѣлъ, че освенъ тѣхъ никой не може да влѣзе тамъ. Обаче когато баща му умрѣлъ, той започналъ вече да мисли, че и баща му е нѣкѫде въ невидимия свѣтъ. Следъ бащата умрѣла и майка му, а следъ нея много негови роднини и приятели. Тогава започналъ да гледа на невидимия свѣтъ като на нѣщо близко, защото тамъ били неговитѣ любими родители и приятели. Отъ това време нататъкъ и проповѣдитѣ му започнали да придобиватъ по-голѣма широта. Понятието му за Бога, за Христа, за свѣтлитѣ и добри сѫщества станали по-близки до разбирането му. Въ детството си Муди гледалъ на Христа като на сѫщество далечъ отъ хората, но когато започналъ да изучава живота Му, да гледа на Него като на свѣтло сѫщество, дошло на земята въ човѣшка форма да помага на слабитѣ и страдащитѣ, той Го призналъ за свой ближенъ. Така именно той разбралъ какво означава понятието „ближенъ“ и „любовь къмъ ближния“. Докато свѣтлитѣ и напреднали сѫщества не слѣзатъ на земята и не се облѣкатъ въ човѣшка форма, тѣ всѣкога ще останатъ неразбрани за човѣка и ще внесатъ въ съзнанието му страхъ и трепетъ. Докато ангелитѣ сѫ на небето, човѣкъ си мисли за тѣхъ съ приятность. Слѣзе ли отъ небето единъ ангелъ между хората, облѣченъ въ своята слава и величие, вмѣсто радость той ще внесе страхъ. Като знае това, Богъ изпраща тия свѣтли сѫщества на земята въ човѣшки форми, незабелязани отъ никого. Тѣ оставятъ своето благословение на земята и си заминаватъ за онзи свѣтъ. Правилно ли е да се страхува човѣкъ отъ свѣтлитѣ сѫщества? Щомъ се страхува, това показва, че той не е дошълъ още до онова дълбоко разбиране на свѣтлината, вследствие на което не може да я понася. Колкото по-малко свѣтлина има човѣкъ, толкова по-повърхностни сѫ неговитѣ разбирания и убеждения. Когато поставятъ човѣка на нѣкакъвъ вѫтрешенъ изпитъ, тогава се вижда колко неопредѣлени и неустойчиви сѫ неговитѣ убеждения. Който има устойчиви убеждения, при каквито условия да го поставятъ, той издържа. Човѣкъ носи вѣрата и убежденията съ себе си, той не ги възприема отъ външния свѣтъ. Външниятъ свѣтъ е условие за човѣка да кали вѣрата и убежденията си, но не оттамъ да ги възприема. И любовьта не се възприема отвънъ. Хората още не познаватъ любовьта, въпрѣки че говорятъ за нея. Тѣ се питатъ едни други обичатъ ли се. Да питашъ нѣкого дали те обича, това значи: дошълъ ли си до това положение, че Богъ, Който живѣе въ тебе, да позволява да ме обичашъ. Въ любовьта си хората сѫ толкова ревниви, че не си позволяватъ единъ на другъ да гледатъ натукъ — натамъ, но ограничаватъ свободата даже и на Господа въ себе си. Ревниви сѫ хората. Какво представя ревностьта? Ревностьта е низше, животинско чувство, на което човѣкъ по атавизъмъ често се натъква, вследствие на своитѣ криви разбирания за живота, за човѣка. Нѣма по-смѣшно и по-страшно нѣщо отъ това да ревнувашъ човѣка. Да ревнувашъ нѣкого, това значи да имашъ крива представа за човѣка. Казано е въ Писанието, че Богъ е ревнивъ. Това е кривъ преводъ. Че Богъ не е ревнивъ, това се вижда отъ факта, че Той е далъ пълна свобода на човѣка да прави каквото иска. Като види, че нѣкой грѣши, Богъ казва: Ако продължавашъ да правишъ погрѣшки, ще страдашъ. Живѣешъ ли добре, ще благувашъ. Които не разбиратъ Божиитѣ закони, питатъ защо на нѣкой хора Богъ е далъ богатство, а други е поставилъ въ оскѫдни условия. Богъ не е направилъ човѣка нито богатъ, нито сиромахъ. Богатството и сиромашията сѫ резултатъ на разумния и неразумния животъ на човѣка. Ако живѣе разумно и знае какъ да използува условията на живота, човѣкъ придобива богатства. Не живѣе ли разумно, не използува ли условията както трѣбва, той става сиромахъ. Мѫжътъ представя богатството, жената — сиромашията, детето —благоразумието, родено отъ богатството и отъ сиромашията. Следователно, човѣкъ не може да бѫде благоразуменъ, докато не мине презъ богатството и сиромашията. Тъй щото, ако мѫжътъ е богатъ, а майката — бедна, ражда се благоразумието. Ако бащата и майката бѣха богати, никакво дете не можеше да се роди. Споредъ този законъ, ако мѫжътъ и жената сѫ еднакво дебели, съ еднакъвъ темпераментъ, тѣ не могатъ да родятъ никакво дете. За да се роди дете, бащата и майката трѣбва да иматъ различни темпераменти. Запримѣръ, ако майката е сангвинична, съ огненъ темпераментъ, бащата трѣбва да бѫде флегматикъ, или обратно: майката да бѫде флегматична, а бащата — сангвиникъ. Въ живота на съвременнитѣ хора сѫществуватъ редъ противоречия, които се нуждаятъ отъ научно обяснение. Не може ли да ги обясни научно, не може ли да се справи съ тѣхъ, човѣкъ разстройва своята нервна система до изгубване връзката между силитѣ на ума и на сърдцето си, вследствие на което започва да страда. Като не разбиратъ защо идватъ страданията, хората се сърдятъ на Бога, на разумния свѣтъ. Тѣ не се вглеждатъ въ живота си, да видятъ, че причината за страданията имъ се крие въ самитѣ тѣхъ. Богъ е създалъ човѣка съ условия и възможности въ себе си да бѫде богатъ. Не използува ли тия условия и възможности разумно, той става сиромахъ. Споредъ статистиката, опредѣлено е една трета часть отъ хората да бѫдатъ богати, една трета — сиромаси, а останалата трета — нито сиромаси, нито богати. Ако процентътъ на сиромаситѣ днесъ надминава една трета, причината е въ самитѣ тѣхъ. Въ старо време сѫ сѫществували различни пророчески и философски школи, които сѫ учили хората да живѣятъ правилно, да бѫдатъ богати и щастливи, да живѣятъ дълго време на земята, но тия култури сѫ изчезнали. Запримѣръ, какво е останало отъ старата египетска, гръцка и римска култури? Нѣма култура, която да е останала до днесъ. Културитѣ на всички стари държави сѫ изчезнали. Защо? Имало е нѣщо неустойчиво въ тѣхъ. И въ съвременната култура има нѣщо неустойчиво, вследствие на което въ нея се ражда вѫтрешна борба. Въ това отношение съвременната култура представя яйце, което се мѫти. Нѣма да се мине много време и отъ това яйце ще излѣзе пиле. Пилето, което ще излѣзе отъ яйцето на сегашната култура, ще бѫде човѣкъ на шестата раса — човѣкъ съ особенъ строежъ, съ великъ моралъ, съ велики разбирания за живота. На този човѣкъ напълно може да се разчита. Апостолъ Павелъ казва: „Побеждавай злото чрезъ доброто!“ Побеждавай злото чрезъ любовьта като велико начало на живота, като велико орѫжие въ рѫката на добрия и разуменъ човѣкъ. Любовьта внася редъ и порядъкъ въ живота. Ако една държава нѣма редъ и порядъкъ, тя е лишена отъ основа. Ако нѣма редъ и порядъкъ като основа на живота, тя не може да се развива. Въ развитието на държавата е смисълътъ на нейното сѫществуване. Следователно, любовьта трѣбва да влѣзе като подтикъ, като начало на живота въ всички държави, общества, семейства и отдѣлни индивиди; редътъ и порядъкътъ — като основа, а развитието — като смисълъ на човѣшкия животъ. „Побеждавай злото чрезъ доброто“. Наистина, човѣкъ може да победи злото въ себе си само чрезъ доброто, чрезъ любовьта. Ако не постави любовьта като начало на своя животъ, човѣкъ нѣма да има никаква основа, никаква цель и никакъвъ смисълъ. Въ този смисълъ животътъ не е нищо друго, освенъ любовь, която се поставя като начало. Редътъ е основа на живота, а развитието - цель, смисълъ. Който разбира любовьта, порядъка и смисъла на нѣщата, дохожда до такова разширяване, че счита всичко въ свѣта за негово и всичко негово — за притежание на Бога. Не разбира ли тази тройственость правилно, човѣкъ дохожда до разбъркване на идеитѣ си, вследствие на което въ живота му се явяватъ редъ противоречия. Тази разбърканость въ идеитѣ на хората е причина за всички спорове и недоразумения между тѣхъ, поради която тѣ постоянно разискватъ върху въпроса, кое вѣрую е най-добро и истинно, кой човѣкъ е най-добъръ и т. н. Не е въпросъ до външното разрешаване на нѣщата. Човѣкъ може да постигне истинско разрешаване на нѣщата, когато постави любовьта за начало на живота, редътъ и порядъкътъ за основа, а развитието като цель и смисълъ. Побеждавай злото чрезъ доброто“. Този е правилниятъ начинъ за побеждаване на злото. Като не разбиратъ този законъ, хората искатъ чрезъ борба да унищожатъ злото. Злото никога не може да се унищожи, защото е жена. Ако жената се унищожи, мѫжътъ нѣма кѫде да се прояви. Какво виждаме въ живота? Колкото да е лоша жената, щомъ тя умре, мѫжътъ страда, плаче за нея. Когато изгуби жената, тогава мѫжътъ разбира, че не може безъ нея. Когато говоримъ за злото и за доброто, ние ги разглеждаме като принципи въ природата, сѫществуването на които е необходимо. Ние не ги разглеждаме като погрѣшки, или като добри постѫпки на хората. Грѣшкитѣ на хората не ни занимаватъ. Злото, като киселина, и доброто, като основа, сѫ необходими въ природата. Тѣ раждатъ сольта — преходно, неутрално състояние въ живота. За да разбере доброто, човѣкъ непременно трѣбва да мине презъ злото; той непременно трѣбва да мине и презъ доброто. Злото и доброто сѫ полюси на живота, както тъмнината и свѣтлината. Злото и доброто раждатъ сольта, а тъмнината и свѣтлината — здрачъ. Здрачътъ е дете, съ мургавъ цвѣтъ на лицето. Хора, родени вечерь, носятъ белезитѣ на нощьта; хора, родени денемъ, носятъ белезитѣ на деня. Сѫщо така ония, които сѫ родени сутринь, при изгрѣвъ на слънцето, коренно се различаватъ отъ тия, които сѫ родени вечерь, при залѣзване на слънцето. Изобщо, всѣки човѣкъ носи белезитѣ на часа, минутата и секундата на своето раждане. Тази е причината за голѣмото разнообразие, което сѫществува между хората. Нѣкои хора носятъ въ себе си повече отъ силитѣ на тъмнината, а други — повече отъ силитѣ на свѣтлината. Обаче, който се ражда вечерь, той непременно е заченатъ денемъ, при действието на свѣтлината; който се ражда денемъ, той е заченатъ вечерь, при действието на тъмнината. Това показва, че въ природата сѫществува законъ на контрастъ, на компенсация на нейнитѣ сили. Невъзможно е човѣкъ да е заченатъ презъ деня и да се роди презъ деня; невъзможно е сѫщо да е заченатъ презъ нощьта и да се роди презъ нощьта. Роди ли се при такива условия, човѣкъ не може да живѣе. Всѣка работа, която се развива успѣшно, е започната презъ деня и се свършва презъ нощьта, или обратно: започната е вечерь, а се свършва презъ деня. Като сѫ дошли на земята, хората постепенно се домогватъ до ония вѫтрешни пѫтища на живота, да знаятъ, какъ да постѫпватъ, какъ и кога да започватъ и свършватъ работитѣ си. Много отъ сегашнитѣ хора се оплакватъ, че работитѣ имъ не вървятъ добре, защото искатъ, като своенравни деца, удобства, безъ да учатъ. Докато не дойдатъ до съзнание, че сѫ дошли на земята първо да учатъ, а после да търсятъ блага и удобства, работитѣ имъ всѣкога ще оставатъ назадъ. Като е дошълъ на земята, човѣкъ първо ще изучава фактитѣ, после — принципитѣ, които обединяватъ всичко въ себе си. Значи, за да разбере законитѣ, човѣкъ първо трѣбва да изучи фактитѣ; за да разбере принципитѣ, той трѣбва да изучи законитѣ. Запримѣръ, всѣко добро дѣло, всѣка сила сѫ факти. Човѣкъ трѣбва да изучава тия факти, за да дойде до закона на доброто, на силата. Не може ли да обедини фактитѣ, законитѣ и принципитѣ въ едно цѣло, човѣкъ не може да се домогне до съвършения животъ. Нѣкои мислятъ, че съ вѣра всичко могатъ да постигнатъ. Ако е така, съвременнитѣ хора все иматъ вѣра въ нѣщо, но постигнали ли сѫ своитѣ желания? Мнозина повѣрваха, въ Христа, но всички ли бѣха Негови ученици? Христосъ имаше 12 ученика, които не само вѣрваха въ Него, но учеха. Тѣ бѣха постоянно около Него, слушаха проповѣдитѣ Му и учеха. Тѣ останаха следъ Христа да проповѣдватъ учението Му. Христосъ имъ каза: „Идете и проповѣдвайте, и азъ ще бѫда съ васъ до скончанието на вѣка“. Значи, Христовитѣ ученици сѫ проповѣдвали учението на своя Учитель и сѫ станали причина за разпространението му изъ цѣлия свѣтъ. И до днесъ тѣ продължаватъ да работятъ за човѣчеството. И Христовиятъ духъ неуморно работи между хората. Не е останало мѣсто на земята, дето Христовиятъ кракъ да не е стѫпалъ. Има мѣста на земята, които хората още не познаватъ. Земята е много по-голѣма, отколкото хората я познаватъ. До времето на Колумба земята бѣше по-малка, отколкото е днесъ. Колумбъ трѣбваше да предприеме едно пѫтешествие, да открие новъ свѣтъ, непознатъ на хората, и да имъ докаже, че земята не е още напълно проучена. И днесъ има цѣли области, цѣли материци, които хората въ бѫдеще ще откриятъ. Сега, да оставимъ този въпросъ настрана. Не е важно, какво ще се открие въ бѫдеще. Важно е да се изучи открития, реалния свѣтъ. Има начини за изучаване на реалния, на разумния свѣтъ, който ни обикаля. Ако иска да отиде въ Англия, човѣкъ трѣбва да изучава английски езикъ, както и законитѣ, които я управляватъ. Следователно, който иска да изучава разумния свѣтъ, той трѣбва да се свърже съ законитѣ на този свѣтъ, съ неговата държава, съ сѫществата, които я управляватъ. Искате ли да се свържете съ разумнитѣ сѫщества, вие непременно трѣбва да изучавате тѣхния езикъ, да разбирате тѣхната наука, тѣхното управление, тѣхния редъ и порядъкъ, тѣхнитѣ училища, тѣхната религия, отношенията между мѫже и жени и т. н. Всѣки може да отиде въ тази държава и, като се върне, да каже като слѣпия: „Слѣпъ бѣхъ едно време, но сега виждамъ и разбирамъ“. Какво е видѣлъ, нѣма да разправя, но ще каже: „Промѣнилъ си лицето ми, Господи.“ Пита ли го нѣкой, какво е видѣлъ, той трѣбва да каже: Иди и вижъ! „Побеждавай злото чрезъ доброто!“ Съ други думи казано: Побеждавай злото чрезъ любовьта. Постави любовьта като начало на живота си, редътъ и порядъкътъ — като основа, а развитието — като цель. И сегашниятъ животъ на хората има смисълъ. Всички страдания, всичко, което става въ своята цѣлокупность, сѫ възможности за създаване на бѫдещата култура, за въдворяване на великия миръ въ свѣта. Колкото по-интензивни сѫ страданията, толкова и периодътъ на прекратяването имъ е по-близо. Още на времето си Апостолъ Павелъ е предвиждалъ това и казалъ: „Въ жертва жива, света и благоугодна Богу.“ Това значи: всичко, каквото има, човѣкъ трѣбва да го даде въ жертва жива, благоугодна на Бога, за да влѣзе въ разумния животъ, между свѣтлитѣ и разумни сѫщества, които живѣятъ въ единство и съгласие. Единъ човѣкъ, едно семейство, едно общество сами нищо не могатъ да направятъ. Всички хора, всички семейства и всички общества трѣбва да се обединятъ въ единъ народъ и така да се развиватъ. И тъй, духовниятъ животъ подразбира обединяване на цѣлото човѣчество въ едно. Съзнанията на всички добри хора по лицето на земята трѣбва да бѫдатъ свързани въ едно цѣло. Тѣ трѣбва да представятъ апаратъ, подобенъ на радиото. Достатъчно е единъ отъ тѣхъ да се намира въ затруднение, за да даде сигналъ чрезъ апарата да му дойдатъ всички на помощъ. Бѫдещата държава ще представя учреждение за разрешаване мѫчнотиитѣ въ живота. Днесъ всѣки трѣбва да се грижи за себе си. Въ бѫдеще всички ще се грижатъ едни за други. Тогава хората ще иматъ нови разбирания, нова наука, новъ моралъ, нови отношения. Днесъ хората се разочароватъ едни отъ други, а въ бѫдеще ще се разбиратъ повече. Връзкитѣ между тѣхъ ще бѫдатъ по-интензивни и здрави. Задъ сегашния редъ и порядъкъ се крие такъвъ редъ и порядъкъ, какъвто свѣтътъ не познава. Още древнитѣ пророци сѫ говорили за новия животъ, за новото време, което иде вече. Свѣтътъ се приготвя за това време. Всички хора трѣбва да бѫдатъ носители на новото. Каквито страдания да минавате, не се спъвайте. Страданията носятъ условия за вѣчния миръ въ свѣта. Дойде ли този вѫтрешенъ миръ, скръбьта ще се превърне на радость. Побеждавайте злото чрезъ доброто. Турете любовьта като начало на живота, като мощна сила. Турете реда и порядъка като основа, а развитието — като цель. Съедините ли тритѣ нѣща въ едно цѣло, вие ще разберете смисъла и предназначението на вашия животъ. 24. Беседа отъ Учителя, държана на 9 февруарий, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.
  11. 1930_02_02 Азъ съмъ

    От томчето "Да ви даде", Сила и живот, 13 серия, т.2 (1929-1930), Издание 1938 г., София Книгата за теглене - PDF Съдържание Азъ съмъ Той имъ каза: „Азъ съмъ, не бойте се“. Иоана 6:20. Всички хора говорятъ за смисъла на живота, но кой може да го разбере? Само здравиятъ човѣкъ разбира смисъла на живота, болниятъ не го разбира. Когато здравиятъ стане философъ, той поддържа философията на оптимизъма. Когато болниятъ стане философъ, той поддържа философията на песимизъма. Оптимизъмътъ и песимизъмътъ сѫ две състояния на човѣшкия духъ, толкова неизбѣжни, колкото сѫ неизбѣжни свѣтлата и тъмна страна на земята — деньтъ и нощьта. Причината за дветѣ лица на земята се дължи на факта, че тя се движи около осьта си, вследствие на което ту едната, ту другата ѝ страна се освѣтява отъ слънцето. Освѣтената страна на земята наричаме оптимизъмъ, а тъмната — песимизъмъ. Както земята се върти около осьта си и около слънцето, така и човѣкъ се върти около стремежитѣ на своята душа. Обаче какви сѫ стремежитѣ на неговата душа и той не знае. Всѣки се стреми къмъ нѣщо, но какво е това нѣщо конкретно и той не знае. Въ каквато посока да се прояви известенъ стремежъ, той все има смисълъ. Стремежитѣ на хората сѫ добри, но методитѣ, съ които си служатъ за реализирането имъ, не сѫ разумни. Красотата, разумностьта представятъ идеалъ за човѣка, но ако не знае какъ и кѫде да ги приложи, тѣ създаватъ редъ нещастия. Колкото по-разуменъ е човѣкъ, толкова по-голѣми страдания има. Защо? Защото отговорностьта която носи е по-голѣма. Отъ разумния се иска повече, отколкото отъ глупавия. Страданията на човѣка се опредѣлятъ отъ степеньта на неговото развитие. Нѣкои казватъ, че може да се живѣе и безъ страдания. И безъ страдания може, но човѣкъ ще бѫде лишенъ отъ радоститѣ. Страданията и скърбитѣ заедно представятъ музиката на живота. Запитали веднъжъ Паганини може ли да свири на три струни. Той излѣзълъ на сцената и свирилъ на три струни. - Ами на две струни можешъ ли да свиришъ? Той свирилъ на две струни. - На една можешъ ли да свиришъ? Той свирилъ и на една струна. - Безъ струни можешъ ли да свиришъ? Паганини нищо не отговорилъ, но не се явилъ на сцената. Следователно, когато нѣкой пита може ли безъ страдания въ живота, казвамъ: Може и безъ страдания, но нѣма да излѣзешъ на сцената. Който не е искалъ да страда, той не е трѣбвало да се явява на земята. Щомъ си дошълъ на земята, ще страдашъ, т. е. ще свиришъ, нѣкога на четири, нѣкога на три, нѣкога на две, а нѣкога на една струна. На колкото струни свиришъ, правилно ще свиришъ, да дадешъ изразъ на това, което изпълнявашъ. Всѣки човѣкъ трѣбва да живѣе така, да даде правиленъ изразъ на своитѣ идеи. Днесъ всички учени се стремятъ да обяснятъ какъ е станало създаването на свѣта, защо сѫществуватъ радоститѣ и страданията, но тѣхнитѣ теории сѫ подобни на фотографическитѣ апарати, съ които фотографитѣ си служатъ. Колкото сполучлива да е фотографията, все има нѣкакви дефекти. Като гледате лицето на нѣкой човѣкъ, колкото красиво да е, все има нѣкакъвъ дефектъ: въ очитѣ, на носа, на устата, на брадата и т. н. По външнитѣ чърти на човѣка сѫдите за неговия духовенъ животъ. Колкото да не се обръща внимание на външния, на видимия свѣтъ, той е необходимъ като форма, чрезъ която духовниятъ, истинскиятъ животъ се проявява. Какъвто е човѣкъ по тѣло, такъвъ е и по духъ; какъвто е по духъ, такъвъ е и по тѣло. Нѣкои мислятъ, че човѣкъ може да бѫде боленъ, хилавъ и пакъ да бѫде гениаленъ. Това е невъзможно. Гениалниятъ човѣкъ има особенъ строежъ на тѣлото. Той е надъ болеститѣ. Ако трѣбва да боледува, той лесно се справя съ болестьта. Обикновениятъ човѣкъ боледува и самъ мѫчно се справя съ болѣститѣ. Видите ли, че нѣкой се е прeгърбилъ, навелъ глава къмъ земята, ще знаете, че той не е силенъ човѣкъ. Като не могатъ да разрешатъ задачитѣ на живота, мнозина казватъ като Соломона: „Суета на суетитѣ, всичко е суета.“ Тѣ намиратъ, че животътъ нѣма смисълъ. Кога животътъ нѣма смисълъ? Кога Соломонъ каза, че всичко е суета? Когато се отклони отъ правия пѫть на живота, човѣкъ намира, че животътъ нѣма смисълъ. Соломонъ пъкъ каза, че всичко въ живота е суета, следъ като яде и пи, следъ като взе при себе си 300 жени и 900 наложници. Заключението че всичко е суета представя мѫжка философия. За да дойдете до философията на женитѣ, вие трѣбва да застанете точно на обратната страна, дето е истинскиятъ животъ. А тамъ, дето е животътъ, не може да има суета. Може ли да има суета въ живота, въ науката, въ религията? Велики цели и задачи има науката. Домогне ли се до разрешението имъ, науката е изпълнила своята задача. Какви сѫ задачитѣ на съвременната наука? Тя има задача да изчисли колко милиона години сѫ се изминали, докато сѫ се създали небеснитѣ тѣла. Какви сѫ били намѣренията на природата, като е създавала тия слънца и планети, кога се е заченала вселената, кога и какъ е билъ създаденъ човѣкътъ, когото днесъ виждаме да философствува върху великия въпросъ има ли животътъ смисълъ, или нѣма. Това сѫ велики въпроси, за разрешаването на които се изисква време и работа. За да разреши тия въпроси, човѣкъ трѣбва да разполага съ голѣмъ умъ. Ако съ своя малъкъ, слабъ умъ се заеме да ги разрешава, той ще се уплаши, както се плаши човѣкъ, който се намира на мостъ подъ дълбока пропасть. Който се страхува, да не минава. Който не се страхува, той може свободно да мине на отвѫдния брѣгъ. Всички хора, които сѫ дошли на земята, неизбѣжно трѣбва да минатъ презъ единъ страшенъ мостъ. Този мостъ именно представя връзка между два свѣта, т. е. между материалния и идейния, или Божествения свѣтъ. Той е тънъкъ като паяжина. Който минава презъ него, трѣбва да пази равновесие. Всѣки самъ ще мине презъ този мостъ, безъ никаква подкрепа. Може ли да го минете, ще влѣзете въ онзи свѣтъ. Не можете ли, ще останете за далечното бѫдеще. Задачата на всѣки човѣкъ е да придобие нужното равновесие, да мине свободно презъ страшния мостъ. Какво трѣбва да прави човѣкъ, за да придобие това равновесие? Той трѣбва да се упражнява, както правятъ акробатитѣ. Добре е всѣки човѣкъ да има въ двора си вѫже, дълго около 4—5 метра, добре обтегнато, поставено на известна височина и да се упражнява, да ходи по него. Когато жената е недоволна нѣщо, нека мине по това вѫже отъ единия до другия му край. Направи ли това упражнение, недоволството ѝ ще изчезне. И мѫжътъ, и децата, и учителитѣ, и ученицитѣ, и писателитѣ, и музикантитѣ трѣбва да правятъ сѫщото упражнение. По този начинъ работитѣ имъ ще се нареждатъ добре. Това упражнение представя добъръ методъ при самовъзпитанието на човѣка. Първоначално вѫжето ще бѫде поставено на единъ метъръ височина и постепенно ще се подига, докато стигне 30 метра височина. Може ли човѣкъ да върви по вѫже на 30 метра височина, той е достигналъ вече много нѣщо. Той може да се радва на известенъ прогресъ въ живота си. Природата е поставила естествени препятствия на пѫтя ви, като това вѫже, съ цель да развие въ васъ нѣщо мощно. Засега човѣкъ е развилъ своето физическо тѣло, но не и духовното. За да се развие духовното, т. е. Божественото начало въ човѣка, невидимиятъ свѣтъ му създава редъ изпитания. Не е ли пробудено Божественото начало въ човѣка, той е изложенъ на изпитания, които внасятъ въ него страхъ и ужасъ. Той се страхува отъ самотията въ живота и се чуди какъ ще прекара на земята самъ, изоставенъ отъ своитѣ близки. Колкото да е великъ, човѣкъ изпитва известенъ страхъ отъ самотията, но свързанъ ли е съ Бога, той по-лесно се справя съ нея. Затова именно е казано, че човѣкъ не трѣбва да се отдѣля отъ Извора, отъ който за пръвъ пѫть е пилъ вода, както и отъ дървото, отъ което е ялъ първия плодъ. Съвременнитѣ хора сѫ далечъ отъ Истината, отъ която нѣкога сѫ излѣзли. Тѣ мислятъ,че не могатъ да живѣятъ само съ истина. Значи ще излѣзе, че безъ лъжа не може. Какво става съ човѣкъ, който лъже? Той изгубва довѣрието на окрѫжаващитѣ, които го изолирватъ отъ срѣдата си. И тъй, иска ли да запази своята сила и мощь, да се ползува отъ довѣрието на всички разумни сѫщества, човѣкъ трѣбва да даде ходъ на Божественото въ себе си. За да се прояви Божественото, човѣкъ трѣбва да бѫде изоставенъ отъ всички хора, да не вижда свѣтълъ лѫчъ въ живота си. При това положение той ще чуе тихия гласъ на Бога въ себе си, който му казва: Не бой се, върви напредъ! Ти не си самъ въ живота. Чуе ли този гласъ, човѣкъ веднага утихва. Следъ малко той вижда, че каквото му е казалъ тихиятъ гласъ, това става. Чуе ли този гласъ въ себе си, човѣкъ може да разреши и най-труднитѣ си задачи. Този гласъ е въ сила да освободи човѣка отъ рѫцетѣ на смъртьта. Въпрѣки всичко това, съвременнитѣ хора търсятъ друга философия на живота. Много философии сѫществуватъ, но нито една отъ тѣхъ не е освободила човѣка отъ обятията на смъртьта. Нито една човѣшка философия досега не е могла да освободи единъ народъ отъ мѫчнотиитѣ и изпитанията му. Само една философия може да спаси човѣка - Божествената философия. Една вѣра, една любовь, една истина могатъ да подигнатъ човѣка. Тѣ сѫ вѣра въ Единния Богъ, любовь къмъ Бога и приложение на Божията истина въ живота. Било е време, когато човѣкъ е вѣрвалъ въ себе си. Това е било въ инволюционния периодъ. Сега обаче, въ фазата на еволюцията, човѣкъ трѣбва да вѣрва въ висшето начало въ себе си, т. е. въ Бога въ себе си. Човѣкъ е дошълъ до фазата на обединяването, когато човѣкъ за човѣка трѣбва да бѫде братъ. При това положение само той ще разбере копнежитѣ на своята душа, както и тия на ближнитѣ си. За да постигне своитѣ копнежи, човѣкъ се нуждае отъ малка свѣтлина, както детето, което прохожда, се нуждае отъ малка подкрепа. Дълго време детето пада и става, лази, докато единъ день се изправи на двата си крака. Въ морално отношение много хора приличатъ на децата, които прохождатъ. Тѣ падатъ, ставатъ, докато единъ день се изправятъ на двата си крака. Човѣкъ минава отъ животинското въ човѣшкото царство. Едва сега е започналъ да придобива човѣшки образъ. Казано е въ Писанието, че човѣкъ билъ създаденъ по образъ и подобие Божие. Кой е този човѣкъ? Той е първиятъ човѣкъ, който остана на небето като идеалъ на сегашния човѣкъ. Следъ него Богъ създаде другъ човѣкъ отъ пръсть, въ когото вдъхна дихание и той стана жива душа. Защо първиятъ човѣкъ, създаденъ по образъ и подобие Божие, не остана да живѣе на земята? Защото земята бѣше още неустроена, нѣмаше условия за него. Съвременниятъ човѣкъ трѣбва да стане разуменъ, да се свърже съ Бога, да чуе Неговия тихъ гласъ. Той ще чуе този мекъ гласъ, когато всички гласове вънъ и вѫтре въ него престанатъ да му говорятъ. Въ бѫдеще нито единъ поетъ нѣма да пише, докато не чуе този тихъ гласъ въ себе си. Велико нѣщо ще напише само онзи поетъ, който е чулъ тихиятъ гласъ на Бога въ себе си. Той ще обезсмърти името си за вѣчни времена. Всѣка дума, която излиза отъ неговото перо, ще бѫде жива капка отъ извора на Вѣчния животъ. „Азъ съмъ, не бойте се“. Съ тия думи Христосъ се обърна къмъ ученицитѣ си да ги успокои. Тѣ се бояха да не се обърне лодката и да потънатъ въ морето. Въ времето на Христа условията за животъ бѣха тежки. Тогава господствуваше римската империя. Тя се управляваше съ желѣзенъ камшикъ, съ силата и властьта на Марса. Задачата на християнството въ това време бѣше да разтопи желѣзния камшикъ, да го смекчи. Сегашнитѣ християни живѣятъ при други условия. Днесъ действуватъ съвършено други сили въ свѣта, въ сравнение съ тия въ времето на Христа. Днесъ се прилагат и желѣзото, и глината, и редъ други материали. Наближило е време човѣчеството да излѣзе отъ влиянието на тия сили и да влѣзе въ областьта на златото, т. е. въ областьта на слънцето. Когато влѣзе въ областьта на животворящото слънце, човѣкъ ще придобие нови знания. За да дойде до тия знания, човѣкъ трѣбва да се домогне до вѫтрешната наука на живота. Споредъ тази наука, всѣка форма е построена по известни математически числа, които сѫ строго опредѣлени преди дохождането му на земята. Тия мѣрки се опредѣлятъ отъ силитѣ, които действуватъ въ човѣшкия духъ. Апостолъ Павелъ казва, че всички удове на човѣка по форма и размѣри сѫ предвидени още докато е билъ въ утробата на майка си. И ако въ периода на бременностьта на майката детето се е развивало правилно, то ще се роди споредъ предвиденитѣ мѣрки и ще може да живѣе и да се развива добре. Обаче съвременнитѣ хора сѫ далечъ отъ онзи истински образъ, по който били първоначално създадени, вследствие на което тѣ го носятъ като идеалъ въ душата си. Всѣки се стреми къмъ красиво тѣло, благородно сърдце, свѣтълъ умъ, възвишена душа и мощенъ духъ. Мнозина се запитватъ съ какво трѣбва да се занимаватъ, какви науки да изучаватъ. Много науки има за изучаване. Важно е като учи, човѣкъ да вади правилни заключения. Запримѣръ, ако изучава ботаника, човѣкъ трѣбва да дойде до сѫщественото качество на растенията. Кое е отличителното качество на растенията? Растенията се отличаватъ по това, че и при най-неблагоприятнитѣ условия, при които сѫ поставени, заровени въ земята, тѣ извличатъ потрѣбнитѣ за тѣхъ сокове и даватъ красиви и благоуханни цвѣтове, сладки и полезни плодове. Значи, растенията се ползуватъ именно отъ ония условия, отъ които човѣкъ нищо не може да извлѣче. И до днесъ още хората не сѫ дошли до истинското предназначение на растенията. Тѣ сѫ създадени преди човѣка, да бѫдатъ въ негова услуга. Човѣкъ е създаденъ най-късно, което говори за неговия високъ произходъ. Като изучава растителното царство въ природата, човѣкъ трѣбва да спре вниманието си и върху растителното царство въ своя организъмъ. Ако съ растенията въ своя организъмъ човѣкъ се отнася така небрежно, както се отнася съ растенията въ природата, той ще си създаде редъ нещастия и мѫчнотии. Рече ли да изсѣче дърветата въ себе си, както изсича горитѣ, той ще предизвика голѣма анархия въ живота си. Като не разбира законитѣ, които управляватъ живота, човѣкъ се запитва сѫществува ли Богъ или не сѫществува. Да се задава такъвъ въпросъ, това значи да се запитва човѣкъ има ли глава, има ли мозъкъ, има ли мисъль въ себе си. Човѣкъ не трѣбва да се съмнява въ сѫществуването на Бога, както не се съмнява въ сѫществуването на главата си, на мозъка, на своята мисъль. Има нѣща, въ които човѣкъ може да се съмнява, но има нѣща, въ сѫществуването на които по никой начинъ човѣкъ не трѣбва и не може да се съмнява. Запримѣръ, човѣкъ може да се съмнява въ човѣшката любовь, но въ Божията — никога. Ако човѣшката любовь се постави на изпитъ, тя едва ще издържи, а може и да не издържи изпита. Човѣшката любовь не е отишла много далечъ. Ако постави любовьта си за основа на своя животъ, човѣкъ нищо не би могълъ да съгради на нея. Слаба е още човѣшката любовь. Колкото да говорите на богатия за Бога, докато касата му е пълна, той е готовъ да вѣрва въ Бога, да Го признава. Изпразни ли се касата му, той изгубва вѣрата си, мисли, че Богъ го е изоставилъ и не благоволява къмъ него. И сиромахътъ въ сиромашията си търси Бога и се моли да му даде богатсво, за да направи църква, училище, благотворителни заведения. Като дотегне съ молитвитѣ си, най-после Богъ заповѣдва да му дадатъ възможность да забогатѣе. Щомъ забогатѣе, той забравя обещанията си и започва да живѣе за себе си. Единъ светия живѣлъ въ продължение на 20 години въ една гора, дето събиралъ прѫчки, отъ които правѣлъ кошнички. Отъ време на време той слизалъ въ близкия градъ да продава кошничкитѣ, за да се прехранва. На пѫтя, по който минавалъ, той виждалъ единъ каменарь, беденъ, благочестивъ човѣкъ, който по цѣли дни чукалъ камъни и едва прехранвалъ семейството си. Като виждалъ светията, натоваренъ съ кошнички, каменарьтъ го поканвалъ при себе си, заедно да хапнатъ и да си поговорятъ. Светията оставалъ много доволенъ отъ каменаря и постоянно се молелъ на Бога да подобри материалното му положение, да не се измѫчва. Богъ казалъ на светията, че ако положението на каменаря се подобри, характерътъ му ще се изопачи. Светията не могълъ да си представи какъ е възможно толкова добъръ човѣкъ да се развали и все още настоявалъ въ молитвитѣ си да му се облекчи положението. Най-после Богъ решилъ да изпълни молбата му. Той открилъ на светията кѫде има заровено голѣмо богатство, за да съобщи това на каменаря. Светията веднага завелъ каменаря на посоченото отъ Бога мѣсто и му казалъ да разрови земята, да види кѫде е скрито богатството. Каменарьтъ направилъ всичко, каквото светията му казалъ и наистина намѣрилъ голѣмо богатство. Той взелъ паритѣ и веднага започналъ да си строи голѣма кѫща, която мебелиралъ добре. Следъ това купилъ скѫпи, разкошни дрехи на себе си и на семейството си. Едновременно съ това той се снабдилъ съ хубавъ файтонъ и тръгналъ изъ града да се разхожда. Въ скоро време той се прочулъ изъ цѣлата околность като виденъ, знатенъ господинъ съ сила и влияние между хората, заради което билъ избранъ за министъръ-председатель въ своята държава. Светията продължавалъ да минава край старото мѣсто на каменаря, но вече не го виждалъ. Каменарьтъ отдавна напусналъ чукането на камънитѣ. Нѣколко години следъ това, светията срещналъ каменаря въ града, спрѣлъ го, да се разговори съ него, но каменарьтъ, скѫпо облѣченъ, погледналъ надменно и отвисоко на светията, като му казалъ: Кой си ти? Какъ смѣешъ да ме безпокоишъ? Азъ не те познавамъ, навѣрно ти имашъ грѣшка, като мислишъ, че съмъ твой познатъ. Светията се отдръпналъ настрана и се дълбоко замислилъ, но понеже ималъ знания, той си обяснилъ всичко това съ промѣнливото човѣшко сърдце. И тъй, каменарьтъ, за когото светията се молилъ на Бога да подобри материалното му положение, станалъ наистина богатъ, но погубилъ душата си. Понеже светията не съзналъ погрѣшката си, Богъ изпратилъ при него единъ ангелъ да му даде добъръ урокъ. Ангелътъ се приближилъ при светията и започналъ да го бие, следъ което му казалъ: Ти направи единъ несполучливъ опитъ. Ти пожела да се подобри материалното положение на каменаря, но съ това погуби душата му. Сега трѣбва да се молишъ да изправишъ по нѣкакъвъ начинъ погрѣшката си. Като разбралъ каква голѣма грѣшка е направилъ, светията отишълъ въ пустинята, дето прекаралъ въ уединение, въ постъ и молитва, да спаси душата на каменаря. И този пѫть молитвата му била приета. Срещу каменаря, като министъръ-председатель, започнали редъ интриги и преследвания, въ резултатъ на което той изгубилъ положението си и се върналъ къмъ първия си занаятъ. Доволенъ отъ себе си, че изправилъ погрѣшката, светията се върналъ въ гората, дето се занимавалъ съ правене на кошнички. И всѣки пѫть, когато отивалъ въ града да ги продава, той се спиралъ въ дома на каменаря, който го приемалъ сърдечно, угощавалъ го добре и го изпращалъ въ града. Като се разговаряли, каменарьтъ му казалъ: Помоли се пакъ на Бога, да върне богатството ми. Първиятъ пѫть не можахъ да го оценя и го изгубихъ. При вида на такова голѣмо богатство азъ се възгордѣхъ, забравихъ Бога, отказахъ се отъ тебе, но ако Богъ отново върне богатството ми, азъ ще изправя поведението си. - Не, втори пѫть не правя сѫщата погрѣшка, отговорилъ светията. Следователно, искашъ ли да помогнешъ на единъ човѣкъ, ти трѣбва да вземешъ участие въ неговата работа. Ако двама души не работятъ заедно една и сѫща работа, тѣ не могатъ да си помагатъ. Учительтъ помага на ученицитѣ си, защото взима участие въ тѣхната работа. Майката помага на децата си, защото взима участие въ тѣхната работа. Ако въ всѣка работа човѣкъ не вложи вѣра, надежда и любовь, тя не може да даде никакъвъ резултатъ. Ако физическиятъ животъ на човѣка не е съграденъ върху надеждата, духовниятъ му животъ — върху вѣрата, а Божествениятъ — върху любовьта, той нищо не може да постигне. Надеждата е основа на физическия животъ, вѣрата — на духовния, а любовьта — на Божествения. Физическиятъ, духовниятъ и Божествениятъ животъ представятъ цѣлокупния животъ. Който не разбира физическиятъ животъ, той не може да разбере и духовния. И обратно: който не разбира духовниятъ, той не разбира и физическия, понеже физическиятъ животъ е отражение на духовния. Отъ това, което учениятъ е писалъ, ние сѫдимъ за неговата ученость. Сега като изучавате човѣка, неговото устройство и неговата форма, вие дохождате до заключението, че тази форма е опредѣлена отъ Божествения свѣтъ, вследствие на което се стремите къмъ този свѣтъ, да изучите законитѣ, по които той работи. Съвременниятъ човѣкъ е нарушилъ законитѣ на Божествения свѣтъ, поради което е създалъ редъ дефекти въ своя физически и психически животъ. Днесъ човѣкъ търси начини да изправи своитѣ дефекти, да възстанови цѣлостьта и здравината на своята форма, да се върне къмъ онова положение, въ което нѣкога се е намиралъ. Колко има да работи върху себе си, човѣкъ ще познае само когато отиде въ невидимия свѣтъ, между възвишенитѣ и напреднали сѫщества. Само тамъ той ще може да сравни какво представятъ неговата ученость и неговото знание, неговата музика и неговото изкуство. Достатъчно е да чуе единъ отъ тамошнитѣ пѣвци и музиканти да пѣе, да свири, за да пожелае веднага да слѣзе на земята, отново да започне учението си. Богъ е вложилъ въ човѣка много дарби и способности, за развитието на които се иска време, усилия и работа. Съвременнитѣ хора търсятъ щастието си вънъ отъ себе си. Тѣ не подозиратъ, че криятъ въ себе си всички условия и възможности да бѫдатъ щастливи. Онзи, Който обича човѣка, Той е вложилъ въ него всички възможности да го направи щастливъ. Кое семе досега не е израсло? Само онова семе не може да израсте, което не е било посѣто. Посади ли се веднъжъ въ земята, семето непременно ще израсте. Колкото да е студена и жестока, земята разкрива богатствата си за семето и го възраства. Разумна е земята. Тя знае кога и какъ да раздава своитѣ богатства и благословения на различнитѣ семена. Следователно, иска ли да расте и да се развива, човѣкъ трѣбва сѫщо така да се ползува отъ благоволението на разумнитѣ сѫщества, както и на Бога. Съвременнитѣ хора говорятъ за Бога, но какво е въ сѫщность Богъ и тѣ не знаятъ. Тѣ иматъ смѫтна представа за Бога. Дойде ли до идеята за Бога, човѣкъ трѣбва да си Го представя като мѣсто, отдето излиза най-чистиятъ и възвишенъ животъ, най-чистиятъ моралъ, най-високата мѫдрость, най-великото знание, най-възвишенитѣ добродетели. Ние не говоримъ за онзи животъ, въ който срѣщаме противоречия и мѫчнотии. Противоречията и мѫчнотиитѣ сѫ резултатъ на отклоненията на човѣка отъ правия пѫть на живота. Като говоримъ за рѣката, ние нѣмаме предъ видъ нейното отбиване отъ правия пѫть. Като се отбие отъ пѫтя си, тя събира редъ нечистотии, вследствие на което се каля и размѫтва. Ние говоримъ за чистия и кристаленъ изворъ, отъ който изтича Божествениятъ животъ. Кой човѣкъ при изпитанията, въ които се е намиралъ, не се е съблазнилъ въ Бога, а съ това отклонилъ отъ правия пѫть? Кой царь, следъ като е билъ детрониранъ, не се е съблазнилъ въ Бога, а съ това заедно нарушилъ чистотата на своя животъ? Кой човѣкъ от началото до края на живота си е останалъ вѣренъ на Бога? Велико и славно нѣщо е да остане човѣкъ вѣренъ на своя Създатель презъ всички времена и условия. Този човѣкъ може да се нарече истински човѣкъ, достоенъ за всичко, което Богъ е създалъ. Той може да се ползува отъ благата на живота. Не е ли дошълъ до това положение, каквото да му се даде, той всѣкога ще бѫде недоволенъ. И земята да му дадатъ да управлява, той все недоволенъ ще остане. Съвременниятъ човѣкъ не е готовъ още за голѣми блага. Дадатъ ли му още днесъ нѣкакво голѣмо благо, той ще се намѣри въ положението на онзи турски монахъ, който спечелилъ на лотария единъ голѣмъ параходъ. Когато го завели да види парахода, който му се падналъ на лотария, той полудѣлъ отъ радость. Ако и на васъ дадатъ да управлявате земята, най-голѣмиятъ параходъ въ свѣта, вие ще полудѣете. Защо? Не сте готови още за такова голѣмо благо. Съвременниятъ човѣкъ не е готовъ още да управлява даже своя малъкъ мозъкъ. Ако мозъкътъ си не може да управлява, колко по-мѫчно може да управлява земята, която е вънъ отъ него. Много богатства сѫ вложени въ човѣка, а той се счита беденъ и нещастенъ. Много дарби и способности сѫ вложени въ човѣка, а той счита себе си за бездарникъ и човѣкъ безъ таланти. Защо? Защото е заровилъ талантитѣ си и трѣбва да работи върху себе си, да ги разрови и развие. Въ пѫтя на развитието си той ще се натъкне на своитѣ дарби и ще ги използува. Разумна и съзнателна работа се иска отъ човѣка. Работата е резултатъ на човѣшкия духъ. Когато духътъ работи, човѣкъ има успѣхъ въ всички свои предприятия. Христосъ казва: „Азъ съмъ, не бойте се.“ Всѣки човѣкъ се страхува отъ нѣщо и се нуждае да дойде нѣкой да го успокои. Не само отдѣлниятъ човѣкъ, но цѣлото човѣчество ще мине презъ голѣми вѫтрешни и външни изпитания и мѫчнотии. Какво по-голѣмо изпитание може да сѫществува отъ смъртьта? Дойде ли смъртьта предъ човѣка, тя го туря на легло, скръства рѫцетѣ му и го занася на онзи свѣтъ. Ако е изпълнилъ волята Божия, ще го занесе на онзи свѣтъ съ колесница като пророкъ Илия. Ако не е изпълнилъ волята Божия, ще го хване съ куки и ще го хвърли въ бездната. Дали е вѣрно това или не, то е другъ въпросъ. Важно е, че смъртьта е страшна. И Христосъ, като се намѣри въ голѣми затруднения, каза: „Скръбна е душата ми до смърть. Господи, ако е възможно, нека ме отмине тази чаша!“ Не е лесно да се намѣри човѣкъ на поругание, изоставенъ отъ Бога, отъ всички добри и разумни сѫщества. Голѣмо геройство се иска отъ човѣка, за да издържи на това положение. Величието на Христа се заключава въ Неговото търпение и издържливость. Силенъ човѣкъ е билъ Христосъ. Следъ като цѣла нощь римскитѣ войници сѫ се поругавали съ Него, на сутриньта Той е трѣбвало самъ да носи кръста си. Христосъ носи кръста си до едно мѣсто и после го хвърли настрана, като каза: Не искамъ повече да нося този кръсть. Мнозина счетоха това за слабость отъ страна на Христа. Не, други бѣха съображенията на Христа, за да захвърли кръста. Шесть хиляди войници се подиграваха съ Христа и Го биха, но който се бѣше осмѣлилъ единъ пѫть да дигне рѫка върху Него, повече не можа да повтори. При първия ударъ още рѫката му отмалѣваше и не можеше повторно да се дигне нагоре. Не е достатъчно човѣкъ да носи своя кръсть, но той трѣбва да го уплаши. Съ други думи казано: Не е достатъчно човѣкъ да носи страданието си, но той трѣбва да го уплаши. Истински герой е онзи, който може да уплаши страданието си и да го застави да бѣга. Днесъ повечето хора бѣгатъ отъ страданията си, а не страданията отъ тѣхъ. Единъ познатъ разправяше своята опитность, какъ се справилъ съ страданието. Нѣколко месеца наредъ той страдалъ отъ силно стомашно разстройство, вследствие на което не могълъ по цѣли нощи да спи. Особено се измѫчвалъ отъ единъ страшенъ кошмаръ. Всѣка вечерь, преди заспиване, се явявалъ единъ високъ, строенъ човѣкъ, съ остъръ ножъ въ рѫка, който се опитвалъ да го мушне въ гърдитѣ, да го убие. Какво ставало и той не знаялъ, но винаги се спасявалъ. Нѣкой дохождалъ отвънъ и, незабелязано отъ самия него, го избавялъ отъ въорѫжения човѣкъ. Това се продължавало всѣка вечерь, докато траяла болестьта. Една вечерь, силно обезпокоенъ, болниятъ се хвърлилъ срещу нападателя си и започналъ да се бори съ него. Следъ усилена борба той се принудилъ да отстѫпи, но доволенъ поне, че не се оставилъ да го мушне. Това траяло цѣла седмица, докато най-после болниятъ успѣлъ да се справи съ своя противникъ и го победилъ. Отъ този моментъ противникътъ му престаналъ да се явява, а заедно съ това и болестьта му изчезнала. Следователно, докато страданията иматъ надмощие надъ човѣка, докато го мачкатъ, той всѣкога ще бѫде слабъ и немощенъ. Престанатъ ли да го газятъ, стане ли имъ той господарь, всѣкаква болесть и нещастие ще го напуснатъ. Силата на човѣшкия духъ седи въ изкуството на човѣка да се справя съ страданията и мѫчнотиитѣ си. Ударитѣ, страданията, мѫчнотиитѣ неизбѣжно ще дойдатъ, но човѣкъ трѣбва да знае какъ да се справя съ тѣхъ. На всѣки човѣкъ е опредѣлено да мине презъ пѫтя на Божественото възпитание, докато се пробуди висшето му съзнание, да придобие ценни опитности въ живота. Не е въпросъ човѣкъ да отрича едно вѣрую, а да подържа друго. Въ душата на всѣки човѣкъ е написано истинското вѣрую, което той трѣбва да подържа и къмъ което трѣбва да се стреми. Човѣкъ е дошълъ на земята да проповѣдва истината, да проповѣдва онова вѣрую, което е написано въ душата му, а не свое нѣкакво вѣрую, придобито отвънъ. Кой каквото проповѣдва, въ края на краищата той иска да бѫде богатъ, силенъ, ученъ, всички да го почитатъ и уважаватъ. Тази е причината, поради която всѣки човѣкъ, всѣки народъ иска да има парче земя като собствено владение. Днесъ на човѣка се дава малко земя, но ще дойде день, когато може да му се даде голѣма земя, цѣла планета, която той ще управлява и обработва както иска и разбира. За да му се даде това, той трѣбва да бѫде готовъ, да е развилъ своето духовно тѣло, своитѣ възвишени дарби и способности. Понеже всѣки човѣкъ ще управлява специална земя и планета, всички хора ще се посещаватъ едни - други, ще си правятъ разходки. Като обикалятъ планетитѣ като жилища на своитѣ ближни, най-после тѣ ще дойдатъ и до жилището на Бога. Въ букваленъ смисълъ на думитѣ Богъ нѣма жилище, но по духъ Той има най-красивото жилище въ свѣта. Като живѣе, човѣкъ трѣбва да намѣри това жилище. Кѫде ще Го намѣри? Вѫтре въ себе си и вънъ отъ себе си. Защо? Защото Богъ живѣе вънъ отъ сѫществата, но и вѫтре въ тѣхъ. Изкуство е човѣкъ да намѣри жилището на Бога вънъ отъ себе си и вѫтре въ себе си. Да търси човѣкъ Бога вънъ и вѫтре въ себе си, това значи да се е домогналъ до идейния животъ, който го освобождава отъ смъртьта, отъ противоречието, отъ злото въ свѣта. Стреми ли се къмъ идейния животъ, човѣкъ трѣбва да влиза въ положението на ония свои братя и сестри, паднали въ кальта и да имъ помага. Наистина, Богъ помага на всички бедни, страдащи, унижени и оскърбени, но Той изпраща помощьта си чрезъ хората. Следователно, всѣки човѣкъ трѣбва да се стреми да бѫде носитель на великитѣ Божествени мисли и чувства. Всички родители, учители, свещеници, управници трѣбва да бѫдатъ служители на Бога, да изпълняватъ волята Му. По този начинъ тѣ могатъ да помагатъ на ближнитѣ си, както на себе си. И тъй, иска ли да изпълни своето предназначение, човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ възстановяване на своята първична форма, каквато нѣкога е ималъ. Придобие ли тази форма, той коренно се измѣня. Ако всѣка сутринь, следъ ставане отъ сънь, човѣкъ си представяше идеалния образъ на човѣка, той не би билъ такъвъ, какъвто го виждаме днесъ. Въ това отношение старитѣ гърци сѫ били по-напреднали отъ съвременнитѣ културни хора. Когато жената била бременна, тѣ я поставяли въ обстановка да гледа красиви картини. Значи, за да развива красивото въ себе си, човѣкъ трѣбва да гледа красиви нѣща. Какво ще оставятъ съвременнитѣ културни хора на бѫдещето поколѣние? Каква представа иматъ сегашнитѣ хора за идеалния човѣкъ? Идеаленъ човѣкъ е този, който нито веднъжъ въ живота си не е излъгалъ, нито веднъжъ въ живота си не е отправилъ кривъ погледъ или лошо чувство къмъ кого да е. Истински човѣкъ е онзи, който нито веднъжъ въ живота си не се е разколебалъ вѫтрешно или усъмнилъ въ своя великъ идеалъ. Външно човѣкъ може да минава презъ голѣми промѣни — да скърби и да се радва; важно е вѫтрешно да не се измѣня, да остане тихъ и спокоенъ, за да запази своя вѫтрешенъ миръ. Що се отнася до външнитѣ промѣни, които човѣкъ претърпява, невидимиятъ свѣтъ не обръща никакво внимание. Колко е страдалъ и се радвалъ, колко е пѣлъ и скачалъ, и на това не се обръща внимание. Човѣкъ не се опредѣля отъ външнитѣ положения, презъ които е миналъ, но отъ своя вѫтрешенъ животъ, отъ любовьта, която има въ душата си. Степеньта на любовьта въ човѣка опредѣля неговитѣ приятелски отношения къмъ хората. Истински приятель е онзи, който дълбоко въ душата си желае за ближния си това, което желае и за себе си. Нѣма по-голѣмо щастие за човѣка отъ това, да живѣе въ срѣда, въ която всички хора му желаятъ доброто и всѣкога мислятъ за него добре. Това става само тамъ, дето Богъ присѫтствува. Христосъ казва: „Не бойте се, азъ съмъ“. На друго мѣсто Той казва: „Идете въ свѣта и проповѣдвайте, азъ ще бѫда съ васъ до скончанието на вѣка“. Въпрѣки това, има религиозни хора, които мислятъ, че Христосъ и до днесъ още седи отдѣсно на Бога. Не, Христосъ никога не е напущалъ свѣта. Той непрестанно работи между хората. Единъ индусъ разказва своитѣ опитности, че много пѫти, когато се намиралъ въ голѣми опасности, Христосъ го спасявалъ. Той усѣщалъ, че нѣкой го носи на гърба си! Безъ да вижда, кой го носи, той билъ увѣренъ, че това билъ Христосъ. Благодарение на тѣзи велики опитности, той се решилъ да проповѣдва Христовото учение на западнитѣ народи. За да повѣрва въ Христа, човѣкъ трѣбва да се намѣри въ безизходно положение като Иова, като Иона, или като този индусъ, който разправя, че се намиралъ въ една дълбока яма, между разлагащи се трупове. Ямата била затворена съ капакъ, тъй щото, колкото да викалъ, никой не могълъ да го чуе. Като дошълъ до пълно отчаяние, той чулъ, че нѣкой отваря капака на ямата, спуща вѫже, за което да се хване, и го изважда навънъ. Като се видѣлъ вънъ отъ ямата, далечъ отъ всѣкаква опасность, той се огледалъ, да види, кой го спасилъ толкова чудно, но никого не видѣлъ. Обаче, нѣмало защо да се съмнява — това билъ Христосъ, Който нѣколко пѫти го спасявалъ отъ явна смърть. И тъй, мѫчнотиитѣ и страданията въ живота не сѫ нищо друго, освенъ условия за проява на Божията сила. Само чрезъ страданията вие можете да разберете смисъла на живота, да познаете Онзи, Който ви обича и Когото вие обичате. Божието благословение се дава отвѫтре, а не отвънъ. Придобие ли това благословение, човѣкъ постепенно се изявява навънъ. Тогава всички негови близки започватъ да го обикалятъ, да му указватъ почитъ и уважение. Богатъ е този човѣкъ, той има какво да даде на ближнитѣ си. Докато човѣкъ е беденъ, никой не се интересува отъ него. Забогатѣе ли, всички хора го обикалятъ, да получатъ нѣщо отъ него. Истински вѣрващиятъ е богатъ, силенъ, способенъ човѣкъ. Докато е живѣлъ въ безвѣрие, той е билъ беденъ, слабъ, неспособенъ човѣкъ. Вѣрата придава ценни качества на човѣка. Тя е подобна на магическата прѫчица въ рѫката на великия магъ. Единъ младъ момъкъ слугувалъ три години при единъ майсторъ грънчарь. Единъ день той намислилъ да се отдѣли отъ господаря си, самъ да стане майсторъ. Господарьтъ му далъ свобода да прави каквото иска. Младиятъ момъкъ купилъ материалъ, инструменти и самъ започналъ да прави грънци. Обаче, голѣма била изненадата му, като видѣлъ, че грънцитѣ му се пукали. Той отишълъ при господаря си и запиталъ, коя е причината, че грънцитѣ му се пукатъ. — Трѣбва да работишъ при мене още три години, да научишъ и последното изкуство, да не се пукатъ грънцитѣ. Той се съгласилъ да остане при господаря си още три години, да разбере какво прави господарьтъ му, че грънцитѣ не се пукатъ. Какво забелязалъ? Следъ изваждане на гърнето отъ пещьта, господарьтъ му духалъ въ него, казвалъ „ху“. Като научилъ и това изкуство, момъкътъ казалъ: Чудно нѣщо, за едно „ху“, за едно духане трѣбваше да слугувамъ при господаря си още три години. И тъй, малко нѣщо е това „ху“, но човѣкъ трѣбва да знае какъ да го произнася. Едно малко духане е въ състояние да предизвика голѣма промѣна въ човѣшката мисъль, но човѣкъ трѣбва да знае какъ да духа. Най-малката вѣра въ Божественото е въ състояние да предизвика голѣма вѫтрешна промѣна въ човѣка, вследствие на което всички негови мѫчнотии и страдания постепенно започватъ да изчезватъ. Достатъчно е човѣкъ да чуе гласа на Онзи, Който казва: „Азъ съмъ, не бойте се“ и да повѣрва въ Него, за да се освободи отъ всички нещастия и страдания. И адътъ отстѫпва предъ този гласъ, но само за онѣзи, които вѣрватъ въ него. Вѣрата не е механически процесъ, но съзнателенъ, органически процесъ. Дали е вѣрно това, или не, не питайте. Вземете тази семка и я посадете въ земята. Приложете вѣрата въ живота си и бѫдете готови всѣки моментъ да изпълните добритѣ желания, които се пораждатъ въ сърдцето ви. Дойде ли нѣкакво добро желание въ сърдцето ви, веднага пристѫпете къмъ реализирането му. Ако това желание е дошло вечерь въ ума ви, веднага станете и го изпълнете. Ама щѣли сте да прекѫснете съня си или да спите малко, това да не ви смущава. Човѣкъ не се нуждае отъ много сънь. Споредъ нѣкои физиолози човѣкъ се нуждае отъ седемь-осемь часа сънь, но споредъ окултиститѣ човѣкъ може да се задоволи съ петь часа сънь. Светиитѣ спятъ малко. Единъ — два часа сънь сѫ достатъчни за светията. Понѣкога той се задоволява съ малко сънь, не повече отъ половинъ часъ. Като не разбиратъ живота, хората се отегчаватъ отъ него и пожелаватъ по-скоро да заминатъ за другия свѣтъ. Ще бѫде смѣшно синътъ да напусне работата си на нивата по обѣдъ и да се върне дома си. Баща му веднага ще го пита, защо се връща толкова рано. Има смисълъ човѣкъ да се върне дома си само следъ като е свършилъ работата си. Съвременнитѣ хора трѣбва да изработятъ вѫтрешенъ моралъ за живота. Като живѣе на земята, човѣкъ трѣбва да се ползува отъ опитноститѣ на добритѣ и на разумнитѣ хора. Той трѣбва да събере тѣхнитѣ опитности и да напише една книга на живота, отъ която да се ползуватъ и млади, и женени, и възрастни. Животътъ на човѣка се осмисля отъ това, доколко той е свързанъ съ разумния свѣтъ надъ него. Успѣхътъ на единъ народъ, на едно общество, на едно семейство, на единъ човѣкъ зависи отъ връзката имъ съ Бога, т. е. съ цѣлия разуменъ и възвишенъ свѣтъ. За да се ползува единъ народъ отъ благодатьта на Бога, за това има причини. Следователно, животътъ на цѣлото човѣчество, както и на неговитѣ отдѣлни части, може да бѫде щастливъ, успѣшенъ и красивъ въ зависимость отъ благоволението на възвишения свѣтъ. Способниятъ и съ добъръ характеръ и добро поведение ученикъ всѣкога се ползува съ благоволението на своитѣ учители. Неспособниятъ и съ лошъ характеръ ученикъ не може да има разположението на учителитѣ си. На сѫщото основание, ако човѣкъ не се ползува съ благоволението на Божествения свѣтъ, съ какво може да се похвали? Иска ли да се ползува съ благоволението на възвишения свѣтъ, човѣкъ трѣбва да бѫде готовъ да изпълни всичко, каквото този свѣтъ му заповѣда. Кажатъ ли му да направи нѣщо, той трѣбва веднага да го направи безъ никакво разсѫждение. Силата на човѣка седи въ неговия вѫтрешенъ животъ, дето се развива Божественото. Дойде ли до Божественитѣ прояви въ себе си, човѣкъ никога не може да ги изкаже съ думи, пъкъ и не трѣбва да ги изказва. Трѣбва ли да изнасяте своята свещена любовь и вѣра или своитѣ свещени идеи предъ хората? Ако ги изнесете предъ хора, които не ви разбиратъ, тѣ ще се поругаятъ съ тѣхъ. Който е готовъ да ви разбере, той ще извади своето чисто огледало предъ васъ, да могатъ вашитѣ свещени идеи да се отразятъ и въ него. Само по този начинъ вие ще се познаете и разберете. Вие можете да познаете своя Учитель само тогава, когато се намѣрите въ голѣмо затруднение, въ голѣмо противоречие, когато никой другъ не може да ви помогне. Сѫщото се отнася и до Бога. Човѣкъ може да познае Бога само въ голѣмитѣ противоречия на своя животъ. Като се натъкватъ на противоречия, съвременнитѣ хора се запитватъ какъвъ е тѣхниятъ смисълъ въ живота. Тѣ не подозиратъ, че въ противоречията, въ страданията се криятъ възможности и условия за познаване на Бога. Защо яйцето е скрито въ черупка? За да не се разлѣе съдържанието му. Въ този смисълъ страданието представя черупка, която обвива човѣка, за да не се разлѣе съдържанието, което е въ него. Истинското съдържание въ човѣка е Божественото, което трѣбва да се пази свещено, да не се изгуби. Когато яйцето се тури подъ квачката, отъ него излиза малко пиленце - новъ животъ. Значи, следъ всѣко страдание и отъ човѣка се излюпва малко пиленце. Човѣкъ е обвитъ не въ една, но въ много черупки, отъ които постепенно трѣбва да се освобождава. Махне ли и последната, седма черупка, човѣкъ излиза вънъ отъ себе си и става нѣщо повече отъ човѣкъ. При това положение той може да каже за себе си: „Азъ съмъ, не бойте се“. Наистина, докато кокошката не чукне яйцето и не каже „клокъ — клокъ“, пиленцето не излиза вънъ. Следователно, при страданията човѣкъ се освобождава отъ обвивкитѣ, съ които е облѣченъ. Тѣзи обвивки не сѫ нищо друго, освенъ ограниченията, въ които се намира. Съвременниятъ свѣтъ се нуждае отъ хора съ нови идеи, съ нови разбирания, които могатъ да възприематъ и предаватъ Божията Любовь. Това сѫ добритѣ, праведнитѣ, светитѣ хора. Христосъ казва: „Азъ съмъ, не бойте се“. Като се видятъ въ трудно положение, хората казватъ, че вѣрватъ въ Бога, че иматъ любовь къмъ Него. Добре е това, но тѣ трѣбва да знаятъ каква е степеньта на тѣхната любовь. Всѣко яйце, турено подъ квачката, е замѫтено вече, но трѣбва да се знае, въ кой день на замѫтването се намира: въ първия, въ втория, въ третия или въ последния. Докато не дойде до 21-ия день, не може да се говори за новъ животъ, за животъ на любовьта. Всѣки стопанинъ се радва на своитѣ пилци, излѣзли вече отъ яйцата и тръгнали следъ майка си, Той се радва, че вижда пиленцата, излѣзли на свобода, вънъ отъ ограничителнитѣ условия на яйцето. Да излѣзе човѣкъ вънъ отъ ограничителнитѣ условия на живота, това значи да живѣе въ Божествения животъ. Всички добри, праведни и свети хора трѣбва да излѣзатъ вънъ отъ ограниченията. Излѣзатъ ли отъ ограниченията, всѣки трѣбва да се стреми къмъ една и сѫща цель — къмъ Бога. Ако всички хора тръгнатъ къмъ различни пѫтища, тѣ ще мязатъ на малкитѣ юрдечета, патенца, пиленца, излюпени отъ една и сѫща майка. Българитѣ често правятъ такива опити. Тѣ насаждатъ кокошка съ различни яйца: отъ кокошка, отъ патка, отъ юрдечка. Като се излюпятъ малкитѣ, всички тръгватъ по свой пѫть: патенцатата и юрдечетата въ водата, пиленцатата оставатъ на брѣга съ кокошката, която се чуди, какъ да събере малкитѣ си на едно мѣсто. Този опитъ не е за препорѫчване. Това присаждане е неестествено и не може да изведе работитѣ на добъръ край. Всѣко нѣщо трѣбва да бѫде на своето мѣсто: гѫшитѣ яйца подъ гѫската, пачитѣ — подъ патката, кокошитѣ — подъ кокошката и т. н. Сѫщото се отнася и до човѣка: всѣки човѣкъ трѣбва да бѫде на своето мѣсто. Сега, стремете се да изявявате Божественото въ себе си, да бѫдете добри, разумни. Дойдете ли до изпълнение волята Божия, не отлагайте. Каквото ви се каже да направите, направете го. Само така ще бѫдете здрави, ще се ползувате отъ Божието благословение. Като живѣете по този начинъ, вие всѣки день ще се подмладявате. Въ Бога всичко се подмладява. Подмладяването, обновяването е отличителното качество на Божествения животъ. Когато повѣрва въ Бога, човѣкъ започва да се подмладява. Казано е въ Писанието: „Които очакватъ Господа, силата имъ ще се увеличи.“ Христосъ казва: „Ако не станете като малкитѣ деца, нѣма да влѣзете въ Царството Божие.“ Ако учениятъ, философътъ, музикантътъ, поетътъ, художникътъ не станатъ като малкитѣ деца, тѣ никога нѣма да влѣзатъ въ Царството Божие. Христосъ каза това нѣщо на Никодима, но той не можа да разбере какъ е възможно старъ човѣкъ да влѣзе въ утробата на майка си и да се роди изново. Следъ дълги обяснения отъ страна на Христа, той най-после разбра, че наистина и стариятъ човѣкъ може да се подмлади, т. е. да се новороди. Да се подмлади и обнови човѣкъ, това е било задача на старитѣ алхимици, това е задача и на съвременнитѣ учени. Желая ви сега да живѣете въ Божественото, което може да ви обнови, да ви освободи отъ всичко старо и нечисто, за да чуете въ себе си гласа: „Азъ съмъ.“ Чуете ли този гласъ, свободно можете да започнете работата си. Този гласъ е гласътъ на Божественото, което внася радость и оживяване. Този гласъ обновява човѣка. „Азъ съмъ, не бойте се.“ 23. Беседа отъ Учителя, държана на 2 февруарий, 1930 год. София. — Изгрѣвъ.
  12. 1930_01_26 Богове сте

    От томчето "Да ви даде", Сила и живот, 13 серия, т.2 (1929-1930), Издание 1938 г., София Книгата за теглене - PDF Съдържание Богове сте. Азъ рекохъ: „Богове сте“. Това е мисъль, откѫсната отъ нѣщо цѣло, както много факти и явления въ живота на съвременнитѣ хора представятъ откѫслеци отъ цѣлокупния животъ. Докато тази разпокѫсаность сѫществува между фактитѣ и явленията въ живота, хората всѣкога ще се натъкватъ на противоречия. Дойдатъ ли до въпроса за морала, хората сѫщо така се натъкватъ на редъ противоречия, защото не сѫ дошли още до истинския моралъ. Какво нѣщо е моралътъ? Както здравето на човѣка представя външната страна на физическия животъ, така и моралътъ представя външната страна на духовния животъ на човѣка. Когато живѣе хармонично, човѣкъ е здравъ и физически, и духовно. Не живѣе ли правилно, човѣкъ се натъква на редъ болезнени състояния, които нѣматъ нищо общо съ стремежитѣ на човѣшката душа. Болезненитѣ състояния въ живота на човѣка сѫ анормални явления, вследствие на което човѣкъ прави усилия да се освободи отъ тѣхъ. Да бѫде човѣкъ здравъ, това е нормално явление въ живота. Всички органи въ здравия човѣкъ функциониратъ правилно и сѫ въ пълна хармония помежду си. Ето защо, здравето не е нищо друго, освенъ резултатъ на моралния животъ на човѣка. Здравиятъ яде, диша и мисли правилно. Ако не се храни добре, ако не диша и не мисли правилно, човѣкъ не може да води духовенъ животъ. Духовниятъ животъ е тъй естественъ, както яденето и дишането. Вънъ отъ духовния животъ човѣкъ се натъква на редъ аномалии. Запримѣръ, една отъ аномалиитѣ въ човѣшкия животъ е лъжата. Който лъже, той се намира въ болезнено състояние, както онзи, на когото стомахътъ е разстроенъ. Той влиза-излиза отъ стаята, не може да седи на едно мѣсто. Желанието на човѣка да послъгва се дължи на нѣщо неестествено, вмъкнато въ неговата психика. Ако желае, човѣкъ може да се освободи и отъ неестественитѣ прояви въ себе си. Щомъ се освободи отъ тѣхъ, заедно съ това той ще се освободи и отъ слабоститѣ и пороцитѣ си. Страхътъ въ човѣка е сѫщо така неестествено проявление, както и лъжата. Когато чувството на предпазливость е силно развито въ човѣка, той става много страхливъ. За да се освободи отъ своитѣ неестествени прояви, човѣкъ трѣбва да си служи съ филтри, съ каквито природата си служи. За да пречисти водата отъ примѣсенитѣ къмъ нея вещества, природата я прекарва презъ пѣсъчни пластове. Същото трѣбва да прави човѣкъ съ своитѣ неестествени мисли и желания, които приема отъ външния свѣтъ. Не ги ли филтрира, той постепенно губи силата и здравето си. Съвременнитѣ хора се оплакватъ отъ слабо зрение. За да усилятъ зрението си, тѣ трѣбва да прилагатъ закона за филтриране на своитѣ мисли и желания. Като усилва външното си зрение, съ него заедно човѣкъ усилва и вѫтрешното си зрение. Физическото зрение е ограничено, а духовното — неограничено. Духовно човѣкъ вижда на грамадни разстояния. Изнамѣрването на радиото и на телевизията доказватъ сѫществуването на ясновидството. Какъ става това виждане не може да се обясни, но въ бѫдеще голѣма часть отъ човѣчеството ще бѫдатъ ясновидци. Чрезъ своето вѫтрешно радио човѣкъ ще схваща нѣща, които ставатъ на хиляди километри отъ него. Какво ще се ползува човѣкъ отъ ясновидството си, ако нѣма хлѣбъ да яде? Вечерьта е слушалъ какво се пѣе или свири въ Лондонъ или въ Парижъ, а сутриньта става и не намира хлѣбъ да си хапне. Значи, радиото е развлѣчение за човѣка, но не може да го храни. При това, сегашното радио още не е усъвършенствувано. Днесъ вие слушате по радиото да говорятъ, но не можете да се разговаряте. Ще дойде день, когато хората ще се разговарятъ по радиото: единъ ще пѣе отъ едно мѣсто, другъ ще му отговаря. При това, тѣ ще могатъ да влизатъ въ разговоръ помежду си, да си помагатъ едни-други. Засега, обаче, радиото е забавление за човѣчеството. Азъ рекохъ: „Богове сте“. Боговетѣ представятъ външната страна на Бога. Той се проявява чрезъ тѣхъ. Тѣ сѫ проводници на великитѣ сили въ свѣта. Тѣ иматъ отношение къмъ хората, затова служатъ като проводници. Боговетѣ, за които се говори въ Писанието, представятъ разумни сѫщества, които могатъ да извършватъ много работи. Следователно, каже ли човѣкъ за себе си, че е божество, това подразбира, че е разумно сѫщество и може да направи много добри дѣла. Като живѣе разумно, човѣкъ има условия да бѫде здравъ. Това показва, че безъ духовенъ животъ физическиятъ не представя нищо особено. Ако задъ физическия животъ не стои духовниятъ като тилъ, първиятъ е изгубенъ. Доказано е, че човѣкъ съ мораленъ устой може да живѣе по-дълго време отъ онзи, който нѣма мораленъ устой въ себе си. Като спазва законитѣ на великия моралъ, човѣкъ пести силитѣ на своя физически и духовенъ животъ. Природата изисква това отъ всѣки човѣкъ, защото не обича да изразходва енергиитѣ си напразно. Трѣбва ли човѣкъ да се безпокои за нищо и никакво? Трѣбва ли да се съмнява въ себе си? Има нѣща, въ които човѣкъ може да се съмнява, но въ себе си той никога не трѣбва да се съмнява. Човѣкъ се съмнява въ Бога, въ хората и най-после въ себе си. Какво печели, като се усъмни въ всичко? Съмнението е частична проява на явленията въ живота, а разумната, съзнателна вѣра подразбира пълна проява на живота. Да се домогне човѣкъ до пълната проява на живота, това значи, да се е домогналъ до неговия смисълъ. Отъ хиляди години насамъ хората сѫ се възпитавали по отрицателенъ пѫть — чрезъ противоречия и съмнения. Време е вече да се възпитаватъ чрезъ положителни нѣща, по пѫтя на истинската наука и философия. Докато не се домогнатъ до тази наука, хората всѣкога ще се лутатъ отъ единъ моралъ на другъ. Трима приятели живѣли задружно помежду си. Единъ день тѣ си купили една патка, заклали я, изчистили я и се готвѣли да я опекатъ, да се наядатъ добре. Въ това време въ дома имъ дошълъ единъ гостъ. Като го видѣли, тѣ моментално скрили патката въ една тенджера, да не би гостътъ да остане на обѣдъ. Въпрѣки това, гостътъ останалъ даже да нощува у тѣхъ. За да не се развали патката до другия день, единъ отъ приятелитѣ я занесълъ съ тенджерата заедно въ стаята, дето гостътъ щѣлъ да пренощува. Тази стая била по-хладна отъ другата. Гостътъ забелязалъ пренасянето на тенджерата, но премълчалъ. На сутриньта, преди заминаването си, той дигналъ капака на тенджерата, извадилъ патката, турилъ я въ торбата си и отишълъ при тримата приятели да се сбогува. — Защо тръгвашъ толкова рано? — Трѣбва да си отида, докато още царь Патаранъ е на власть. Падне ли отъ трона си, и моята работа е спукана. Такъвъ е законътъ въ нашето царство. Тѣ не разбрали какво иска да имъ каже съ тѣзи думи, но го пуснали да си отиде. Като заминалъ, отворили тенджерата да взематъ патката да я сготвятъ. Но какво видѣли? Патката изчезнала. Едва сега разбрали думитѣ на своя гостъ, но се примирили съ положението си. Нито тѣ проявили нѣкакъвъ великъ моралъ, като скрили патката отъ госта си, нито гостътъ, като я задигналъ. Съвременнитѣ хора постоянно губятъ въ живота си и после съжаляватъ за изгубеното. Кога губи човѣкъ? Когато е неразуменъ. За да не губи, човѣкъ трѣбва да постави живота си на разумна основа. Ако живѣе разумно, човѣкъ ще намѣри цѣръ за своитѣ слабости и недѫзи. Свѣтътъ, въ който човѣкъ живѣе, е разуменъ, вследствие на което крие въ себе си всичко, отъ което той се нуждае. Достатъчно е да се обърне на една или на друга страна, за да намѣри всичко, което му е потрѣбно. Знае ли какъ да постѫпва, човѣкъ може да намѣри нѣкакъвъ цѣръ за своето физическо и душевно здраве. Разумниятъ човѣкъ разполага съ магическа прѫчица. Ако е гладенъ, достатъчно е да тропне съ прѫчицата, за да намѣри предъ себе си богата трапеза. Щомъ се нахрани, пакъ тропне съ прѫчицата си, за да се дигне трапезата. Той не познава нужди и лишения. Ще кажете, че това е приказка отъ 1001 нощь. Какво ще кажете тогава за книгитѣ на Сведенборга? Споредъ нѣкои това, което Сведенборгъ е писалъ, е измислено. Споредъ други, писаното отъ Сведенборга е реалность. Едно е вѣрно: нѣма измислени нѣща въ свѣта. Каквото помисли, напише, или нарисува човѣкъ, то е сѫществувало нѣкѫде. Когато художникъ рисува нѣкаква картина по фантазия, това не е чиста фантазия. Нѣкога той е видѣлъ тѣзи образи, макаръ и откѫслечни и днесъ ги комбинира въ едно цѣло. Мнозина сѫ отивали въ онзи свѣтъ и го описватъ, но описанията на всички не се съгласуватъ. Защо? Защото всички нѣматъ еднакъвъ погледъ на нѣщата. Нѣкои се спиратъ на външната страна на духовния животъ, а други — на вѫтрешната страна. Човѣкъ трѣбва да има дълбоко разбиране за нѣщата, за да може да ги опише правилно. Ето защо, за да приеме нѣщата въ тѣхната действителность, човѣкъ трѣбва да е изработилъ въ себе си вѣренъ погледъ за тѣхъ, да знае, кое е възможно и кое не е възможно. Запримѣръ, трѣбва ли да се спирате върху думитѣ на нѣкой, който ви казва, че отъ васъ човѣкъ нѣма да излѣзе? Не се спирайте върху думитѣ на хората, които не мислятъ право. Веднъжъ човѣкъ създаденъ отъ Бога, рано или късно той ще реализира желанията на своята душа. Той ще се върне къмъ онзи животъ, отъ който първоначално е излѣзълъ. Казано е въ Писанието, че свѣтътъ ще се оттегли и Богъ ще създаде ново небе и нова земя. Подъ думитѣ „ново небе и нова земя“ разбираме новъ редъ и порядъкъ на нѣщата. Стариятъ редъ, старитѣ разбирания и вѣрвания на хората сѫ остарѣли и трѣбва да се замѣстятъ съ нови, както животътъ на детето се замѣства съ живота на възрастния. Азъ рекохъ: „Богове сте“. Кои хора могатъ да се нарекатъ богове? Които вървятъ по Божиитѣ пѫтища. Тѣ сѫ носители на Божиитѣ мисли, поради което сѫ въ единство и хармония съ всичко възвишено и разумно. Разумното крие въ себе си нѣщо мощно и велико. Следователно, дойдете ли до вашитѣ разумни мисли и чувства, вие трѣбва да оставите сами да се проявяватъ. Тѣ не се нуждаятъ отъ никаква контрола или направление. Тѣ знаятъ пѫтя на своето проявление. Мисъльта не е нѣщо механическо. Достатъчно е да ѝ се даде тласъкъ, тя знае вече, накѫде да се движи. Може ли да се нарече механическа сила онази мисъль, която движи аероплани, мотори? Днесъ мисъльта движи свѣта. И тъй, искате ли да се развивате правилно, не влагайте нищо отрицателно въ живота си. Вложите ли една отрицателна мисъль въ ума си и едно отрицателно чувство въ сърдцето си, тѣ ще разрушатъ отъ основа вашето щастие. Запримѣръ, слушате нѣкой да казва, че хората не го обичатъ. Този човѣкъ разсѫждава криво. Преди всичко, любовьта не зависи отъ хората. Казано е, че Богъ е Любовь. Следователно, за да ви обича, или не обича нѣкой, това не зависи отъ човѣка. Когато забивате гвоздей въ една греда, кой е виновенъ за това? Вината не е нито въ гредата, нито въ гвоздея. Това зависи отъ онзи, който дига и слага чука върху гвоздея. Обикнете ли Бога, и хората ще ви обичатъ. Божията любовь е изворъ, отъ който постоянно тече. Божията любовь дава, а човѣшката — взима. Даването и вземането представятъ две сили въ природата, които взаимно се уравновесяватъ. Положителнитѣ сили даватъ, а отрицателнитѣ — взематъ. Който не се е научилъ правилно да взема, той не може и правилно да дава. Следователно, когато двама души се обичатъ, тѣ трѣбва правилно да се обмѣнятъ: единиятъ ще дава, а другиятъ ще взема. Това не подразбира, че единиятъ всѣкога трѣбва да дава, а другиятъ — всѣкога да взема. За да изявятъ любовьта си правилно, тѣ трѣбва да се смѣнятъ въ даването и въ вземането. Азъ рекохъ: „Богове сте“. Какво означаватъ думитѣ „богове сте“? Да кажете на човѣка, че е божество, това показва, че въ него живѣе нѣкакво божество. Ако слуша божеството въ себе си, човѣкъ може да се обедини съ него, да стане едно съ него. Сѫщевременно човѣкъ никога не трѣбва да мисли, че божеството, което живѣе въ него, е надъ божествата въ другитѣ хора. Всѣки човѣкъ е на мѣстото си и върши специална служба, която никой другъ не може да изпълни. Може ли човѣкъ да даде предимство на единъ отъ своитѣ органи предъ другъ? Можете ли да дадете предимство на мозъка предъ стомаха или дробоветѣ? Какво ще прави мозъкътъ безъ стомаха и безъ дробоветѣ? Всѣки органъ е на мѣстото си, защото изпълнява специфична служба. Мозъкътъ не може да извърши службата на стомаха и на дробоветѣ, но и тѣ не могатъ да изпълнятъ неговата служба. Обаче, човѣшкиятъ организъмъ ще бѫде въ пълна хармония, когато между всички негови органи има единство и съгласие. За да се развива правилно, физически и духовно, пръвъ трѣбва да се прояви стомахътъ. Щомъ той свърши работата си, дробоветѣ се проявяватъ. Най-после мозъкътъ започва да работи. Значи, когато стомахътъ работи, мозъкътъ временно спира своята дейность, за да изпрати часть отъ енергията си на стомаха, да му помогне. Въ замѣна на това стомахътъ изпраща храна на мозъка, съ което поддържа неговата дейность. Колкото енергия е приелъ стомахътъ отъ мозъка, толкова храна му изпраща. Не се ли спазватъ тия отношения, кредитътъ се ограничава, а понѣкога съвършено се прекратява. Съ други думи казано: за да бѫдатъ всички органи на човѣка въ изправность, той трѣбва да държи отворени изворитѣ на своя животъ. Затвори ли пѫтищата на тия извори, той прекѫсва връзката си съ Бога. Какво значи да прекѫсне човѣкъ връзката си съ Бога? Прекѫсне ли тази връзка, той прекѫсва съобщенията си съ живота. Щомъ прекѫсне съобщенията си съ живота, човѣкъ изпада въ положението на просякъ, лишенъ отъ благата, които му сѫ необходими. Той започва да проси оттукъ - оттамъ, да преживѣе по нѣкакъвъ начинъ. Да проси човѣкъ, това значи да наруши своя естественъ животъ. Просията е неестествено, анормално явление въ живота. Ще кажете, че въ Евангелието е писано: „Просете, за да ви се даде“. Да просишъ отъ Бога, това значи, да искашъ. Като е дошълъ на земята да учи, човѣкъ трѣбва да иска отъ Бога съвети какъ да живѣе. Това искане е на мѣсто. Обаче, да проси човѣкъ отъ хората, да ходи отъ кѫща на кѫща да събира трошици отъ трапезата на богатитѣ хора, това значи да се натъкне на най-голѣмитѣ унижения и да получи такава храна, която, вмѣсто да го задоволи, да разстрои здравето му. Какъвъ човѣкъ може да стане отъ този, който очаква на подаянието на богатитѣ хора? Който живѣе отъ подаянието на богатитѣ хора, той е осѫденъ на израждане. Който иска да расте и правилно да се развива, той трѣбва да се ползува отъ свѣтлината и топлината на слънцето, а не отъ огъня. Той трѣбва да се ползува отъ мислитѣ на Великия животъ, а не отъ тия на обикновения животъ. Следователно, каквото правите, стремете се къмъ Божественото. Ако свържете приятелство съ нѣкой човѣкъ, за да бѫдатъ отношенията ви здрави, трѣбва да намѣрите въ него едно добро качество и постоянно да го държите въ ума си. На сѫщото основание казвамъ: за да подържа отношенията си съ Бога, човѣкъ трѣбва да държи въ ума си идеята, че Богъ е любовь. Престане ли да мисли така, връзката му съ Бога се скѫсва. Ако човѣкъ не държи въ ума си мисъльта, че Богъ е любовь, мѫдрость и истина, той е изложенъ на голѣми страдания, на вѣчно недоволство и мракъ. При това положение човѣкъ дохожда до пълно обезсмисляне на живота. И тъй, духовниятъ животъ представя истинския животъ на човѣка. Дойде ли до Божественото, до духовното начало въ живота, човѣкъ придобива истинско здраве. Такъвъ е животътъ на светията. Той познава страданията, помага на хората, но не се поддава на мѫчения и страдания. Защо? Тѣлото му е бронирано. Както човѣкъ се облича зимно време съ много дрехи, за да се пази отъ студа, така природата чрезъ редъ обвивки е оградила светията отъ мѫчения и страдания. Физическото тѣло е една отъ обвивкитѣ на човѣка, духовното — втора обвивка, умственото - трета, причинното — четвърта и т. н. Колкото по-високо е издигнатъ човѣкъ, толкова по-добре сѫ развити неговитѣ тѣла. Светията, истински духовниятъ човѣкъ, има седемъ тѣла. Обикновениятъ човѣкъ има само едно тѣло, физическото, съ което работи на земята. Колкото по-добре сѫ развити тѣлата въ човѣка, толкова по-голѣми сѫ и възможноститѣ му. Който не разполага съ тия възможности, той прибѣгва къмъ външни срѣдства. Запримѣръ, нѣкои свѣтски хора, като се чувствуватъ слаби, анемични, не могатъ да придобиятъ здраве, сила по естественъ пѫть, затова прибѣгватъ до изкуствена козметика. Това правятъ главно женитѣ. Тѣ употрѣбяватъ червило, пудра, да маскиратъ своя блѣдъ цвѣтъ на лицето, своята анемичность. Ако по този начинъ могатъ да си въздействуватъ, има смисълъ да приложатъ тази козметика на лицето си, но ако правятъ това само отъ желание да станатъ красиви, тѣ ще си причинятъ редъ повреди. Кожата на лицето имъ ще се набръчка, и тѣ ще иматъ бабешко лице. Има вѫтрешна козметика, къмъ която човѣкъ трѣбва да се стреми. Тази козметика подразбира чисти мисли и чувства и благородни постѫпки. Иска ли да стане красивъ, човѣкъ трѣбва да яде грахъ. Яде ли бобъ, той ще стане здравъ, ще развие твърдость. Българинътъ много употрѣбява бобъ, вследствие на което е твърдъ въ убежденията си. Едно се иска отъ човѣка: да бѫде разуменъ. За да живѣе разумно, той се нуждае отъ учители. Ще кажете, че можете и безъ учители. Зависи до какво се отнася. Ако въпроситѣ се отнасятъ до нѣща, които можете да гледате презъ очитѣ на физическия свѣтъ, както и да е. Обаче, ако се отнася до духовни и Божествени въпроси, вие не можете да ги разглеждате презъ очитѣ на вашитѣ физически разбирания. За такива въпроси вие се нуждаете отъ очитѣ на Велики учители. Гледате ли презъ тѣхнитѣ очи, вие ще виждате правилно и ще разбирате дълбокия смисълъ на нѣщата. Азъ рекохъ: „Богове сте“. Човѣкъ може да се нарече божество, когато даде пѫть на Божественото въ себе си. Той вижда Божия Промисълъ навсѣкѫде. Той живѣе тихо и спокойно, съ дълбокъ вѫтрешенъ миръ и упование на този Промисълъ. Следователно, уповава ли на Божия Промисълъ, човѣкъ всѣкога може да се освободи отъ мѫчнотиитѣ въ живота. Загази ли нѣкѫде, обърка ли работитѣ си, достатъчно е да призове на помощь този Промисълъ, за да излѣзе отъ трудноститѣ, въ които е попадналъ. Никаква друга сила не е въ състояние да оправи обърканитѣ пѫтища на човѣка, да отвори пѫтя му къмъ свѣтлата, Божествена мисъль. Пробие ли си пѫть къмъ свѣтлата мисъль, човѣкъ започва да живѣе съзнателно. Той ликвидира съ старото и поема пѫтя къмъ новото. Той започва да гледа на сиромашията, на богатството, на щастието и на нещастието като на състояния, презъ които неизбѣжно трѣбва да мине, да научи единъ урокъ. Щомъ е така, човѣкъ не трѣбва да се оплаква отъ сиромашията, нито да се хвали съ богатството си. И едното, и другото сѫ временни положения. И тъй, щастието и нещастието, богатството и сиромашията сѫ външни прояви на живота. Тѣ представятъ само условия за разуменъ животъ. Ако сте придобили известна разумность, вие ще се отнесете еднакво и къмъ бедния, и къмъ богатия човѣкъ. Дойде ли въ дома ви нѣкой беденъ човѣкъ, вие ще го приемете съ всичкото си уважение и почитание, като сѫщество, въ което Богъ живѣе. Не го ли приемете както трѣбва и оставите Богъ да се грижи за него, вие не сте разбрали живота. Христосъ казва: „Гладенъ бѣхъ, не ме нахранихте; жаденъ бѣхъ, не ме напоихте; голъ бѣхъ, не ме облѣкохте; въ тъмница бѣхъ, не ме посетихте“. Мнозина четатъ този стихъ и се чудятъ, кога е билъ Христосъ гладенъ, жаденъ, голъ, въ тъмница и никой да не Му се е отзовалъ. Тѣ не разбиратъ, че като говори за себе си, Христосъ има предъ видъ всички хора, които сѫ удове на Божествения организъмъ. Ако човѣкъ не познае Бога въ ближнитѣ си, отвънъ никога не би Го намѣрилъ и позналъ. Гледайте правилно на живота, да изучите проявитѣ му, да го разбирате. Разберете ли живота, ще видите, че нѣма сиромашия, нито нещастия. Човѣкъ всѣкога може да бѫде изворъ, който непрекѫснато да дава. Щомъ е така, не се страхувайте, че нѣкой може да ви изчерпи. — Ама все нѣкой може да ме изчерпи. — Щомъ мислишъ така, и това е възможно. — Ама мога да умра. — И това е възможно. За разумния човѣкъ сѫществува само преселване отъ единъ свѣтъ въ другъ, но не смърть. За праведния, за разумния земята е адъ, а небето — рай. За грѣшния е точно обратно: земята е рай, а небето — адъ. Затова именно грѣшнитѣ не искатъ да напуснатъ земята — своя рай. Праведнитѣ обаче всѣкога сѫ готови да напуснатъ земята. Тѣ се интересуватъ отъ живота на земята дотолкова, доколкото могатъ да помагатъ на своитѣ ближни. Тѣ не се интересуватъ отъ временнитѣ нѣща на земята. Какъвъ животъ е този, въ който вѣрата, надеждата и любовьта не присѫтствуватъ? Когото срещнете днесъ, всѣки се оплаква, че животътъ нѣма смисълъ. Какъ може да има смисълъ животъ, въ който вѣрата отсѫтствува? Животъ безъ вѣра, безъ надежда и безъ любовь е животъ безъ основа. За да не обезсмислите живота си, спирайте вниманието си и върху малкитѣ свѣтли мисли и чувства. Тѣ сѫ подобни на свѣтлинки, които идатъ отъ нѣкой отдалеченъ параходъ. Приемайте тия мисли и чувства съ радость и вѣрвайте на тѣхъ, защото скоро ще видите голѣмия параходъ да се приближава къмъ васъ. Съ този параходъ идатъ вашитѣ добри приятели, които отъ години очаквате. Малка е свѣтлината на този параходъ, но единъ день тя ще се увеличи — отъ васъ зависи да имате по-голѣма или по-малка свѣтлина. Колкото е по-голѣма вашата вѫтрешна свѣтлина, толкова ще бѫде по-голѣма и външната ви свѣтлина. Сега азъ ви желая да схващате нѣщата правилно, да гледате на духовния животъ естествено, защото само той ще заякчи здравето ви. Здравето се опредѣля отъ правилното хранене, дишане, мислене, чувствуване и постѫпване. Като знае това, човѣкъ трѣбва да прави изборъ въ хранитѣ си, да прави изборъ въ мислитѣ и чувствата, които го вълнуватъ. Всѣки човѣкъ е опредѣленъ за специална работа, вследствие на което и храната му трѣбва да бѫде специална. Запримѣръ, всѣки човѣкъ не може да мѣси хлѣбъ; всѣки човѣкъ не може да готви. Всѣки човѣкъ не може да бѫде ученъ, писатель, философъ, музикантъ и т. н. Човѣкъ трѣбва да се изучава, да знае, за каква работа е опредѣленъ. Съвременнитѣ хора искатъ да бѫдатъ учени, музиканти, но не знаятъ какъ да постигнатъ своитѣ желания. Религиознитѣ пъкъ искатъ да бѫдатъ свети, чисти хора, но и тѣ не знаятъ какъ се добива чистота и светость. И еднитѣ, и другитѣ живѣятъ по старъ начинъ, а се стремятъ къмъ голѣми постижения. Това е невъзможно. Всички хора искатъ да бѫдатъ здрави, но не знаятъ нито какъ да придобиятъ здравето си, нито какъ да го запазятъ, ако го иматъ. Здравето е свързано съ морала, а моралътъ представя външна страна на духовния животъ. Като срещнете здравъ човѣкъ, ще забележите, че отъ лицето му лъха бодрость, свежесть. Той е положителенъ, опредѣленъ човѣкъ. Въ него е събудено Божественото начало, вследствие на което той има дълбочина въ мислитѣ и въ чувствата си. Сега на всички хора се препорѫчва да работятъ съзнателно върху себе си, коренно да измѣнятъ живота си. Щомъ излѣзатъ отъ стария животъ, едновременно съ това тѣ ще подобрятъ здравето си; подобрятъ ли здравето си, тѣ ще иматъ успѣхъ въ всичкитѣ си работи. Днесъ, при стария начинъ на живѣене, само младитѣ се стремятъ къмъ придобиване на нѣщо, само тѣ се надѣватъ на успѣхитѣ си. Остарѣятъ ли, тѣ преставатъ да се стремятъ и да се надѣватъ. Защо не се стремятъ вече? Защото изгубватъ вѣра въ духовния животъ. Тѣ не вѣрватъ въ духовното начало въ себе си, защото не го разбиратъ. Ако го разбератъ, тѣ ще видятъ, че животътъ не е нищо друго освенъ красота и щастие. Гледатъ ли така на живота, тѣ ще влѣзатъ въ връзка съ разумни и възвишени сѫщества, които сѫ готови всѣки моментъ да имъ помагатъ. Възвишенитѣ сѫщества се притичатъ всѣкога на помощь на добритѣ хора. Тѣ влизатъ въ положението имъ, разбиратъ ги и не ги питатъ отде сѫ, какво правятъ, какъ сѫ пострадали и т. н. Представете си, че пѫтувате въ бурна, студена нощь, а рѫцетѣ и краката ви замръзватъ. Ако останете въ това положение, вие сте осѫдени на смърть. Трѣбва ли да седите още на студа? Вие трѣбва да влѣзете въ първата кѫща, която срещнете на пѫтя си и да се стоплите добре. Ако домакинътъ на тази кѫща е добъръ, праведенъ човѣкъ, той нѣма да ви държи правъ, да ви разпитва, кѫде сте били, какъ сте изпаднали самъ, но веднага ще ви покани въ дома си, ще стопли вода да измиете рѫцетѣ и краката си, ще ви предложи топло ядене и ще ви отстѫпи едно легло да си почините. Когато се събудите отъ сънь, тогава можете да разкажете патилата си. Мнозина страдатъ отъ любопитство, което не е на мѣсто. Тѣ го наричатъ любознателность. Човѣкъ трѣбва да бѫде любознателенъ, но не любопитенъ. Той трѣбва да бѫде любознателенъ, да изучава себе си, да чете по своето лице, както и по лицето на хората като по книга. Лицето на човѣка представя само единъ листъ отъ тази велика книга. Още много листа има, по които трѣбва да четете: очитѣ, ушитѣ, носа, веждитѣ, устата, сърдцето и т. н. Има ясновидци, които познаватъ хората по очитѣ, други — по ушитѣ, трети — по носа и т. н. Това е наука, която човѣкъ може да придобие. Нѣкой ясновидецъ погледне нѣкого въ очитѣ и казва, че той трѣбва да се освободи отъ старитѣ разбирания. Докато не се откаже отъ тѣхъ, работитѣ му нѣма да вървятъ добре. Наистина, една отъ причинитѣ за неуспѣха на хората се дължи на факта, че сѫ здраво свързани съ старото и не искатъ да се откажатъ отъ него. Запримѣръ, стариятъ животъ заставя човѣка да се занимава съ работитѣ на хората. Обаче, докато се интересува отъ работитѣ на другитѣ, човѣкъ никога не може да изправи своя животъ. Не само че не може да се изправи, но съ това той пакости на себе си. Ето защо, преди всичко човѣкъ трѣбва да развива своя вѫтрешенъ, Божественъ животъ. Дойде ли до това положение, той познава вече хората по вѫтрешенъ пѫть, чрезъ интуиция. Като срещне нѣкой човѣкъ, той познава добъръ ли е или лошъ. Не само хората се познаватъ едни други, но и кучето познава добрия човѣкъ. Ако добъръ човѣкъ влѣзе въ двора на господаря му, кучето веднага го познава и започва да се гали около него. Влѣзе ли нѣкой лошъ човѣкъ, кучето веднага настръхва и започва особено да лае. Забележите ли това, стойте настрана отъ такъвъ човѣкъ. Съ лошитѣ хора трѣбва да бѫдете внимателни. Преди да свържете приятелство съ тѣхъ, изучете ги. Рекохъ ви: „Богове сте“. Кога може човѣкъ да се нарече божество? Когато е развилъ своя вѫтрешенъ животъ, когато е далъ ходъ на Божественото въ себе си. Отъ всичко, което преживява, човѣкъ може да се учи, да вади редъ закони за правиленъ животъ. Отъ радоститѣ и скърбитѣ, презъ които минава, човѣкъ познава, правилно ли живѣе, или неправилно. Всѣка скръбь и всѣко страдание сѫ резултатъ на нарушаване на великитѣ Божии закони. Радоститѣ пъкъ сѫ резултатъ на изпълнение волята Божия. Като живѣе съзнателно, човѣкъ ще си дава отчетъ за всички свои постѫпки и, ако постѫпкитѣ му сѫ добри, той минава за божество. Истинскитѣ учени, които изпращатъ на земята свои асистенти, предаватъ знанието си на тѣхъ, съ цель да помагатъ на човѣчеството. Ако тия асистенти задържатъ знанието за себе си и започнатъ да спекулиратъ съ него, отъ невидимия свѣтъ ги извикватъ да дадатъ отчетъ за дѣлата си. Всѣки човѣкъ, който е дошълъ на земята да раздава блага на човѣчеството и си позволи да задържа тия блага за себе си, носи отговорность за дѣлата си. Не е позволено на човѣка да злоупотрѣбява съ Божиитѣ блага. Следователно, когато се говори за економическия въпросъ на единъ народъ, вие трѣбва да имате предъ видъ отношенията на този народъ къмъ разумнитѣ сѫщества. Ако тия отношения не сѫ правилни, дадениятъ народъ е лишенъ отъ кредитъ и довѣрие. Когато единъ народъ се намѣри въ такова положение, той се обръща къмъ голѣмитѣ народи да прави заеми, но економическиятъ въпросъ пакъ не се разрешава. Разумни разбирания се искатъ отъ всички народи. Ние не сме за фанатичнитѣ религиозни вѣрвания на хората. Ние сме за онѣзи правилни разбирания, за съзнателната връзка между народитѣ и разумния свѣтъ. Докато народитѣ не съзнаятъ, че тѣхниятъ кредитъ, тѣхното благоденствие и плодородие се опредѣлятъ отъ разумния свѣтъ, положението имъ никога нѣма да се подобри. Всѣки народъ има велико предназначение. Доколкото изпълнява своето предназначение, дотолкова той се ползува отъ кредита, опредѣленъ за него. Сѫщиятъ законъ се отнася и до човѣка. Изпълнява ли волята Божия, проводникъ ли е на Неговитѣ мисли и чувства, човѣкъ всѣкога се ползува отъ Божието благословение. Съвременнитѣ хора страдатъ, мѫчатъ се благодарение на неизпълнени обещания. Тѣ сѫ дали въ себе си обещание да служатъ на великия идеалъ на своята душа, но не сѫ изпълнили обещанието си. Обещае ли нѣщо, човѣкъ непременно трѣбва да го изпълни. Не може ли да изпълни, по-добре да не обещава. Успѣхътъ на човѣка зависи отъ изпълнение на волята Божия. Дали човѣкъ правилно изпълнява волята Божия, виждаме отъ резултатитѣ на неговия животъ. Той трѣбва да бѫде здравъ, красивъ, силенъ. Не е ли придобилъ тѣзи качества, той не е живѣлъ правилно, не е работилъ добре. Които не сѫ придобили тѣзи качества, за оправдание цитиратъ стиха, въ който апостолъ Павелъ казва: „Мога да се похваля съ своята немощь.“ Като говори за своята немощь, апостолъ Павелъ има предъ видъ своята слабость въ правене на престѫпления. Азъ рекохъ: „Богове сте“. Това значи: въ всѣки човѣкъ сѫ вложени условия и възможности да бѫде божество, да се нарече Синъ Божий. Нѣма по-велико нѣщо за човѣка отъ това, да се нарече Синъ Божий. Това е смисълътъ на живота. Докато дойде до положението на Синъ Божий, човѣкъ, билъ той мѫжъ или жена, ще мине презъ редъ фази, презъ известни мѫчнотии и изпитания. Това, което днесъ наричаме мѫжъ или жена, не е още истински мѫжъ, или истинска жена. Сегашната жена е слугиня на истинската, на онази, която наричаме дева. Сегашниятъ мѫжъ е слуга на истинския, на свѣтлия и разуменъ мѫжъ. Иде день, когато на земята ще дойдатъ девата, чистата, възвишена душа и свѣтлиятъ, разуменъ мѫжъ. Днесъ, когато жената се жени, тя търси слуга да ѝ помага въ живота. Мѫжътъ пъкъ търси слугиня, която да му помага въ всѣкидневния животъ. Въ сегашната женитба мѫжътъ и жената търсятъ голѣмо, сѣнчесто дърво, да се подслонятъ подъ него. Такива сѫ разбиранията имъ. Обаче единъ день тия разбирания ще се измѣнятъ и човѣкъ ще оправдае стиха, въ който е казано: „И създаде Богъ човѣка по образъ и подобие свое“. Съвременнитѣ хора трѣбва да дойдатъ до онзи първиченъ порядъкъ, който сѫществува въ Божествения свѣтъ. Желанието на хората да бѫдатъ свободни показва, че тѣ се стремятъ именно къмъ Божествения порядъкъ на нѣщата, който дава абсолютна свобода на всички живи сѫщества. Днесъ и жената иска да бѫде свободна като мѫжа. Тя не знае, че има положения, въ които мѫжътъ е голѣмъ робъ. Има положения, въ които жената е по-свободна отъ мѫжа. Откакъ започна да работи за своитѣ права, жената израстна съ нѣколко сантиметра по-високо, отколкото е била по-рано. Много естествено. Когато дървото се полива често, израства нависоко. Израстването на дървото има отношение къмъ неговата форма, но не и къмъ неговитѣ качества. Съ увеличаване на формата, едновременно трѣбва да се подобрява и съдържанието. Ако се увеличава само формата, безъ да се подобрява съдържанието, намѣсто полза човѣкъ ще има повече загуби. За издържане на голѣмата форма сѫ нужни голѣми разходи. Днесъ всѣки човѣкъ, мѫжъ или жена, търси нѣкой да го разбира, да улесни живота му. Намѣри ли такъвъ, той го нарича свой ангелъ, свой спаситель. Това сѫщество е толкова необходимо за него, колкото майката за малкото дете. Колкото по-дълго време майката е държала детето въ рѫцетѣ си, толкова по-разумно е станало това дете. Рекохъ ви: „Богове сте“. Само онзи човѣкъ може да се нарече божество, който се отличава съ голѣма разумность и готовность да изпълнява волята Божия. Ще кажете, че вѣрвате въ Бога, че сте готови да изпълните Неговата воля, но не сте станали божества. Щомъ не сте божества, липсва ви нѣщо. Кой не вѣрва днесъ въ Бога? Днесъ повечето хора сѫ вѣрващи, но въпрѣки това тѣ продължаватъ да се биятъ. Какъвъ домъ е този, въ който синоветѣ и дъщеритѣ казватъ, че обичатъ и уважаватъ родителитѣ си, вѣрватъ въ тѣхъ, а въпрѣки това постоянно се биятъ и каратъ помежду си? Ако наистина обичатъ и уважаватъ родителитѣ си, децата би трѣбвало да спазватъ тѣхнитѣ закони. Сѫщото може да се каже за всички хора. Ако наистина вѣрватъ въ Бога и Го обичатъ, тѣ би трѣбвало да спазватъ Неговия законъ. Въ сѫщность Божиятъ законъ ли царува въ свѣта? Ако хората зачитаха Великия Божи законъ, въ свѣта трѣбваше да сѫществува само единъ Богъ. Хората могатъ да изповѣдватъ различни религии, да иматъ различни убеждения, но ако въ душата си признаватъ само единъ Богъ, само единъ Баща, като се срещнатъ, тѣ нѣма да се питатъ, кой какво вѣрую има, но ще се почувствуватъ братя. По професия човѣкъ може да бѫде художникъ, лѣкарь, свещеникъ, учитель, но вѫтрешно всички хора иматъ нѣщо общо. Азъ рекохъ: „Богове сте“. Това значи, че хората иматъ възможность да живѣятъ разумно, да служатъ на Бога. При това положение животътъ на всички хора ще се подобри. Като служи на Бога, човѣкъ може да постигне всичко, каквото желае. Като изпълнявате волята Божия, вие ще бѫдете свидетели на възкресението на мъртви, на оздравяване на болни отъ неизлѣчими болести и т. н. Не изпълнявате ли волята Божия, вие ще видите, че здравиятъ се разболява, богатиятъ осиромашава, учениятъ изгубва знанието си и т. н. Когато говоря за изпълнение волята Божия, азъ имамъ предъ видъ онзи Вѣченъ Принципъ, който нѣма начало, нѣма и край. Затова наричатъ Бога Вѣченъ, Древенъ. Обаче никой не може да Го нарече старъ. Самъ по себе си Той не остарява. Той е всемѫдъръ, но не е старъ. Той включва въ себе си всички велики добродетели. Затова е казано, че Богъ е Любовь, Мѫдрость, Истина. Иматъ ли възрасть тия добродетели? Любовьта е вѣчна. Сѫщото можемъ да кажемъ и за другитѣ добродетели. И тъй, дойдете ли до понятието Богъ, знайте, че Той е неизмѣненъ. Въ Него се включватъ желанията и стремежитѣ на всички сѫщества, отъ най-малки до най-голѣми. Всички живи сѫщества живѣятъ въ Бога. Едни съзнаватъ това, а други не съзнаватъ. Когато Божественото въ тѣхъ се събуди, тѣ се съзнаватъ като частица отъ Великия Божественъ организъмъ. Щомъ Божественото въ тѣхъ заспи, тѣ минаватъ пакъ въ порядъка на обикновения животъ. Има моменти, когато Божественото се пробужда и въ животнитѣ. Вълкътъ, запримѣръ, следъ като изяде нѣколко овце, започва да мисли, че не е добре това, което прави. Това показва, че Божественото е проговорило и въ него, но само за моментъ. Щомъ съзнанието му заспи, Божественото го напуща. Тогава вълкътъ си казва: Дали е право това, което върша или не, не зная. Едно е важно: трѣбва да ямъ, да не умра отъ гладъ. За човѣка казвамъ: Щомъ Божественото въ него се пробуди, той трѣбва да работи върху себе си, да го задържи. И светията, и учениятъ, и обикновениятъ човѣкъ трѣбва да работятъ, да дадатъ ходъ на Божественото въ себе си, да не ги напуща. Светията трѣбва да работи, да увеличава своята светость. Учениятъ трѣбва да работи, да увеличава своята ученость. Обикновениятъ човѣкъ трѣбва да работи, да стане необикновенъ. Истински ученъ е онзи, който изучава Божиитѣ закони и става тѣхенъ проводникъ. Задачата на науката не е само да дава знания на хората, но и да ги учи какъ да живѣятъ. Азъ рекохъ: „Богове сте“. За да дойде до положение да се нарече божество, човѣкъ трѣбва да се откаже отъ всичко временно, преходно, и да задържи само онова, което има значение и на земята, и на небето. Дойде ли до това положение, каквато служба да изпълнява на земята, навсѣкѫде ще бѫде добре приетъ. Обикновениятъ човѣкъ ще слѣзе на земята пешъ, а божеството — съ колесница. Добре е понѣкога човѣкъ да се качи на колесница, но на такава, която да не тръска. Подъ думата „колесница“ разбирамъ съвкупность отъ всички възвишени и благородни мисли, чувства и постѫпки. Качи ли се човѣкъ на тѣхъ, тѣ могатъ да го занесатъ отвѫдъ земния свѣтъ. Това значи да бѫде човѣкъ божество. Днесъ отъ всички се иска приложение. Колкото малко да сте разбрали, приложете го. Не е достатъчно да знаете кои сѫ добри и възвишени мисли, но трѣбва да ги приложите. Като приложите знанието си, вие сами ще разберете, че животътъ на земята има велико предназначение. Свѣтътъ се нуждае отъ кърмилници, които да имъ помагатъ. Ще дойде день, когато отъ всѣки човѣкъ ще се иска отчетъ какво е направилъ на земята, какво е далъ на човѣчеството. Докато е боленъ, човѣкъ се нуждае отъ помощьта на лѣкари, на милосърдни сестри. Като боленъ, всѣки може да го помилва, да му каже една сладка дума. Оздравѣе ли, излѣзе ли отъ болницата, веднага трѣбва да отиде на работа: свещеникътъ ще вземе пособията си и ще отиде на работа; учительтъ ще вземе книгата си и ще отиде на училище да учи децата; лѣкарьтъ ще вземе инструментитѣ си и ще отиде да преглежда болни; сѫдията ще облѣче тогата си и ще отиде да раздава правосѫдие между хората. Мѫже, жени, деца - всички трѣбва да отидатъ на работа. За здравитѣ се предвижда работа, а не милване. Свѣтътъ се нуждае отъ здрави, работоспособни хора, а не отъ инвалиди. Следователно, болниятъ не трѣбва да съжалява, че е боленъ, но да благодари на ония, които му услужватъ. Като оздравѣе, той ще помага на слабитѣ и немощни хора. Дали братя или сестри ще ви услужватъ, това е безразлично. Никой не може да злоупотрѣби съ болния. Здравиятъ, който услужва, трѣбва да подигне очитѣ си нагоре и да благодари, че има възможность да се прояви, да прави добро на своитѣ слаби и болни братя и сестри. Като помагате на слабитѣ и на болнитѣ, вие давате възможность на Божественото въ васъ да се прояви, да отворите пѫтя си къмъ велики възможности и постижения. Азъ рекохъ: „Богове сте“. Христосъ казва, че сте богове, но кога? Когато изпълните Христовото учение, както се е проповѣдвало — чисто, безкористно, безъ съблазънь, безъ обезсърдчения, безъ никакви ограничения. Ако човѣкъ може да служи на Бога по този начинъ, ако може да стане носитель на Божественото въ свѣта, той е придобилъ много. Мнозина материалисти, религиозни, моралисти намиратъ, че идеята за служене на Бога внася заблуждение въ умоветѣ на хората. Отъ тѣхно гледище е така, но отъ по-високо гледище не е така. Човѣкъ трѣбва да разглежда нѣщата отъ идейния свѣтъ, отъ свѣта на абсолютната чистота, за да може да се произнася за тѣхъ. Иначе той всѣкога ще вади такива заключения, които постоянно ще се измѣнятъ. Както възгледитѣ и обичаитѣ на хората за живота постоянно сѫ се измѣняли и измѣнятъ, така и тѣхнитѣ идеи за Бога сѫ търпѣли и търпятъ промѣни. Обаче, има единъ идеаленъ свѣтъ, дето хората живѣятъ по Божественъ начинъ. Тѣхнитѣ идеи и възгледи за нѣщата сѫ едни и сѫщи за всички времена и епохи. Този свѣтъ ние наричаме свѣтъ на боговетѣ, на светиитѣ, на адептитѣ, на избранитѣ. Отъ този свѣтъ се осмисля и земниятъ. Отъ гледището на идейния свѣтъ всѣки човѣкъ — мѫжъ, жена или дете, сѫ благословение за другитѣ хора. Защо сѫ благословение? Защото сѫ носители на Божественото. Обаче тѣ трѣбва да съзнаватъ това и да работятъ разумно. Срещнете ли такъвъ човѣкъ, работата, която ви предстои да свършите, ще ви се нареди добре. Ако срещнете единъ човѣкъ и работата, която ви предстои да свършите, не дава добъръ резултатъ, ще знаете, че той не е по-добъръ отъ васъ. Следователно, излизате ли отъ дома си и отивате да свършите нѣкаква важна работа, не бързайте да излѣзете, но спрете се малко, да мине край васъ добъръ човѣкъ, той да ви бѫде първа срѣща. Когато нѣкоя жена туря на стана си да тъче нѣщо, тя гледа да я срещне нѣкое дете, или нѣкой добъръ човѣкъ, работата ѝ да върви наредъ. Правете и вие сѫщото. Ставате ли сутринь отъ сънь, не започвайте работата си, докато не срещнете Бога въ себе си и не благодарите за доброто, което ви е дадено, Красивъ е животътъ, когато се движите въ свѣтъ, дето Богъ се проявява. Уповайте на Бога въ себе си и вънъ отъ себе си, а не на хората. Уповавате ли на Бога, вие ще оправите своитѣ работи, както и тия на своя народъ. Слушате нѣкой да казва, че трѣбва да направи заемъ, да уреди работитѣ си. Щомъ объркатъ малко работитѣ си, така казватъ и българитѣ, както и всички народи. Като не могатъ и съ заеми да оправятъ работитѣ си, тѣ казватъ, че трѣбва да правятъ економии. Не, нито заеми помагатъ, нито економии. Ако искатъ да оправятъ работитѣ си, българитѣ трѣбва всѣка сутринь да ставатъ рано, да посрѣщатъ Бога въ себе си. Ако това правятъ всички, отъ последенъ гражданинъ до царя, полезътъ имъ ще бѫде добъръ. Щомъ полезътъ е добъръ, и работитѣ имъ ще се наредятъ добре. Този е пѫтьтъ, по който могатъ да се разрешатъ економическитѣ въпроси, както на отдѣлния човѣкъ, така и на всички държави. Свѣтътъ се нуждае отъ мѫдри хора. Който иска да стане дипломатъ, той трѣбва да бѫде мѫдъръ, да разбира отъ отношения, да може да влияе съ доброто, което носи въ себе си. Всѣки човѣкъ съ ставането си отъ сънь трѣбва да си спомни, че не е позволено на никого да прави престѫпления. Човѣкъ трѣбва да знае, че законитѣ за едного сѫ общи закони за всички. Благата на едного сѫ блага за всички. Всѣко живо сѫщество трѣбва да се подчинява на Божиитѣ закони. Вънъ отъ тия закони нѣма животъ. Когато музикантътъ свири, и той спазва известни правила и закони, които не сѫ отъ него измислени. Законитѣ на музиката сѫ закони на природата. И праведниятъ, и светията живѣятъ споредъ Божиитѣ закони. Колко повече обикновенитѣ хора трѣбва да спазватъ тия закони! Ако решатъ да живѣятъ споредъ Божиитѣ закони, българитѣ ще се благословятъ и великъ народъ ще станатъ. Азъ рекохъ: „Богове сте“. Живѣятъ ли споредъ великитѣ закони на Битието, и българитѣ могатъ да кажатъ за себе си: „Богове сме.“ Не живѣятъ ли така, нищо не могатъ да направятъ. Никой не може да ги застави насила да подобрятъ живота си. Богъ остава човѣка свободенъ, самъ да приема доброто или да го отблъсква, вследствие на което човѣкъ върши грѣхове и престѫпления. Обаче дойде ли човѣкъ до положение на боленъ, който трѣбва да се лѣкува, тамъ лѣкарьтъ има думата. Болниятъ не може да се налага на лѣкаря. Каквито лѣкарства му препорѫча, той е длъженъ да ги вземе. Въ широкъ смисълъ на думата, Божиятъ Промисълъ е лѣкарьтъ, който лѣкува болнитѣ хора. Съвременнитѣ хора се намиратъ на тѣсно. Признаватъ Божия Промисълъ или не, тѣ Го опитватъ на гърба си. Богъ имъ предписва лѣкарства и казва: По толкова и толкова капки ще взимате на день. Ако постѫпвате споредъ наставленията на Великия лѣкарь, ще имате резултатъ. Не постѫпвате ли по Неговитѣ наставления, ще носите болестьта си. Разумность се изисква отъ всички. Истинската мисъль внася успокояване на ума, истинското чувство — успокояване на сърдцето, а истинскитѣ дѣла — успокояване на цѣлия организъмъ. Дойде ли до тия положения въ себе си, човѣкъ ще чуе Божия гласъ, както пророкъ Илия го чу въ пустинята, дето прекара 40 деня въ постъ и молитва. Илия чу тихия Божи гласъ, който му казваше: Пѫтьтъ, по който действувашъ, не е правъ. Свѣтътъ може да се оправи съ любовь, а не съ насилие. Свѣтътъ може да се оправи само чрезъ любовьта, чрезъ мѫдростьта и чрезъ истината, поставени като основа на живота. Това означаватъ думитѣ „Азъ рекохъ: Богове сте вие“. 22. Беседа отъ Учителя, държана на 26 януарий, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.
  13. 1930_01_19 Две лепти

    От томчето "Да ви даде", Сила и живот, 13 серия, т.2 (1929-1930), Издание 1938 г., София Книгата за теглене - PDF Съдържание Две лепти „А видѣ и нѣкоя сирота вдовица, която тури тамъ две лепти“. Лука 21:2. „Две лепти“. Както виждате, въ цитирания стихъ, дветѣ лепти, единъ малъкъ поводъ, обръщатъ вниманието на Великия Учитель. Когато богатитѣ и ученитѣ туряха изобилно въ съкровищницата, Христосъ не обърна внимание на това. Обаче, когато една бедна вдовица тури две лепти въ съкровищницата, Христосъ спрѣ вниманието си върху този актъ. Като изучавате живота и проявитѣ на хората, както и на всички живи сѫщества, вие забелязвате едновременно два стремежа: единиятъ стремежъ е къмъ великото, грандиозното; другиятъ — къмъ малкото. Запримѣръ, докато е малко, детето има стремежъ да порасне, голѣмъ човѣкъ да стане. Този стремежъ на детето да стане голѣмъ човѣкъ като баща си, като дѣдо си, му дава импулсъ да пъпли, да учи, да се развива. Като се посади въ земята, семето сѫщо така се стреми къмъ нѣщо голѣмо: да покълне, да израсте нависоко, да цъфне и плодъ да върже. Тревата сѫщо се стреми да стане висока, да надмине цвѣтенцата, които растатъ около нея. Добро е желанието на човѣка, както и на всички живи сѫщества да пораснатъ, да станатъ голѣми. Това е задача и на природата. И природата се стреми да изкара нѣщо велико отъ малкитѣ нѣща. Следователно, човѣкъ трѣбва да поддържа въ себе си идеала да стане великъ. Ще кажете, че човѣкъ не трѣбва да бѫде амбициозенъ. Зависи каква е амбицията на човѣка. Безъ амбиция човѣкъ не може да напредва. И учениятъ, и добриятъ човѣкъ, и светията иматъ амбиция, но разликата между тѣхната амбиция и тази на обикновения човѣкъ е голѣма. Човѣкъ трѣбва да се стреми да придобие толкова знание, колкото може да носи. Да учи, да придобива човѣкъ знания, това не е амбиция. Учението е непреривенъ процесъ. Докато живѣе на земята, човѣкъ все трѣбва да учи. И 120-годишенъ да е, той пакъ трѣбва да учи, да чете, да добива нѣщо ново. Мнозина иматъ криви разбирания за нѣщата. Тѣ мислятъ, че човѣкъ може да учи само докато е младъ. Щомъ остарѣе, той не може да учи. Значи, само младиятъ може да учи; само младиятъ има право да си поживѣе. Остарѣе ли, човѣкъ трѣбва да се предаде на постъ и молитва, да изправя погрѣшкитѣ на миналото си. Това отчасти е право, но не изцѣло. Докато е младъ, човѣкъ яде и пие, а на старини плаща. Дойде ли краятъ на годината, т. е. старостьта, човѣкъ трѣбва да приключи смѣткитѣ си. Ако има срѣдства да изплати дълговетѣ си, работитѣ лесно се уреждатъ, но какво ще прави, ако нѣма срѣдства? Щомъ нѣма срѣдства, той трѣбва да прави условия съ кредиторитѣ си, да отложатъ полицата му за известно време. Когато яде и пие, човѣкъ трѣбва да мисли за плащане. Ако не мисли, ще дойдатъ глобитѣ. Ще кажете, че банкерътъ и бакалинътъ сѫ богати хора, нѣма защо да бързатъ съ изплащане на дълговетѣ си. Ако искатъ да не се разправятъ съ длъжници, да не сѫ ставали бакали и банкери. Лесно се говори така, но за да стане човѣкъ бакалинъ, банкеръ, ученъ, владика, проповѣдникъ, музикантъ, инженеръ, лѣкарь, има дълбоки причини. Всѣка проява крие задъ себе си нѣкаква дълбока причина. Когато не иска да работи, човѣкъ намира, че нѣкои професии не струватъ. Запримѣръ, той казва, че не струва човѣкъ да става лѣкарь, да се занимава съ болни хора, да прави операции. Всѣка работа е велика, когато се изпълнява съзнателно и на мѣсто. Ако нѣма лѣкари, кой ще помага на болнитѣ? Ако е въпросъ за операции, всички хора правятъ операции. Кой баща, или коя майка, запримѣръ, не правятъ операция на детето си? Когато детето грѣши, родителитѣ му правятъ операция, съ цель да го възпитатъ. Думата „оперирамъ“ означава действувамъ. Значи, добре е да оперира човѣкъ, но да бѫде майсторъ и да прави операцията навреме и на мѣсто. Вземе ли ножъ въ рѫка, човѣкъ трѣбва да знае кѫде и какъ да рѣже. Въ една отъ драмитѣ на Шекспира се разправя за единъ договоръ, сключенъ между евреинъ и християнинъ. Последниятъ взелъ отъ евреина голѣма сума назаемъ, съ условие да я изплати следъ известенъ срокъ. Обаче евреинътъ направилъ следното предложение: ако на опредѣления срокъ християнинътъ не може да изплати дълга си, ще се отрѣже парче месо отъ тѣлото му. За тази цель трѣбвало да се пристѫпи къмъ изпълнение на договора. Като се видѣлъ предъ невъзможность да се подложи на такава операция, християнинътъ се обърналъ къмъ сѫда, съ молба тамъ да разрешатъ въпроса. Сѫдията билъ уменъ и съобразителенъ човѣкъ и решилъ спора въ следния смисълъ: евреинътъ има право да отрѣже парче месо отъ тѣлото на християнина, но съ условие, ако отрѣже единъ грамъ месо повече отъ опредѣленото количество, ще плати съ главата си. При това условие евреинътъ се отказалъ да изпълни договора. Като не билъ сигуренъ въ рѫката си, той се страхувалъ, че при тази операция ще трѣбва да плати съ главата си. По този начинъ християнинътъ отървалъ кожата си. Ще кажете, че евреинътъ билъ жестокъ човѣкъ. Евреинътъ билъ алченъ за пари, но и християнинътъ не трѣбвало да бѫде толкова глупавъ да подписва такъвъ договоръ. Съвременнитѣ хора, религиозни и свѣтски, говорятъ за Бога, описватъ Го, но описанията и понятията имъ сѫ съвършено различни. Никой човѣкъ нѣма ясна представа за Бога. Тѣ казватъ, че човѣкъ е създаденъ по образъ и подобие Божие, но какво въ сѫщность е Богъ, не знаятъ. Тѣ не могатъ да Му дадатъ никакъвъ образъ. Други казватъ, че познаватъ Бога дотолкова, доколкото се проявява въ човѣка. Трети пъкъ си представятъ Бога такъвъ, какъвто Мойсей Го описалъ. Мойсей се е разговарялъ съ Бога, слушалъ е гласа Му, но никога не Го виждалъ. При това Мойсей бѣше единъ отъ великитѣ посветени. Той познавалъ законитѣ на свѣтлината, на електричеството и на магнетизъма, на биологията. Като се явилъ предъ фараона, Мойсей извършилъ голѣми чудеса, които почивали на известни закони. Велико е било учението на Мойсея, но следъ смъртьта му неговитѣ ученици го изопачили. Разбиранията на ученицитѣ му били ограничени, вследствие на което тѣ несъзнателно изопачили учението на Мойсея и създали особено учение — мойсеизъмъ. Така постѫпиха и ученицитѣ на Христа съ учението на своя Учитель. Първитѣ ученици и последователи на Христа предавали Христовото учение точно, но ония, които дошли следъ тѣхъ, като нѣмали тѣхната свѣтлина, постепенно го изопачили. Днесъ всички хора се спиратъ върху въпроситѣ: кой е Христосъ и какво донесе на свѣта? Тѣ сами си отговарятъ, че Христосъ донесе спасението на човѣчеството. Спасението на човѣчеството се обуславя отъ спасението на отдѣлния човѣкъ. Когато всѣки човѣкъ поотдѣлно се спаси, тогава ще се спаси и цѣлото човѣчество. Да се спаси човѣкъ, това значи да постави въ хармония своя физически, духовенъ и Божественъ животъ. Съвременниятъ човѣкъ се счита за божество, но въпрѣки това се запитва може ли да се спаси. Да си задава този въпросъ, това е все едно великиятъ виртуозъ-цигуларь да се запитва може ли да изсвири известно парче. Щомъ е виртуозъ, той непременно може да изсвири дадено парче. Който пита дали може да направи нѣщо, той се съмнява въ себе си, въ своитѣ възможности. Щомъ пита, той непременно ще сбърка нѣкѫде. Понѣкога и невежиятъ не пита, но това още не значи, че той знае какво да прави. Учениятъ не пита, но прилага и самъ се учи. Трѣбва ли момата да пита какъвъ ще бѫде нейниятъ избраникъ? Много просто. Избраникътъ ѝ ще бѫде подобенъ на нея. Затова казва българската поговорка: „Търколило се гърнето и намѣрило похлупака си“. „А видѣ и нѣкоя сирота вдовица, която тури тамъ две лепти“. Дветѣ лепти бѣха всичкитѣ пари, съ които бедната вдовица разполагаше. Който иска да следва духовния пѫть, той трѣбва да даде всичко, което има. Таза вдовица не е предполагала, че Христосъ ще я вземе за предметъ на своя беседа. Като видѣла, че всички турятъ нѣщо въ съкровищницата, и тя пожелала да внесе своята лепта, последнитѣ две монети, безъ да мисли, че децата ѝ нѣматъ хлѣбъ. Колкото малки да сѫ били дветѣ монети, тя ги пожертвувала отъ сърдце. Като изнасямъ примѣра за тази вдовица, не искамъ никого да упрѣквамъ за погрѣшкитѣ му, но казвамъ, че за да не грѣши, човѣкъ трѣбва разумно да използува благата, които природата му дава. Домогне ли се до известно благо, човѣкъ го използува лично за себе си и мисли, че следъ това работитѣ му ще вървятъ гладко, безпрепятствено. Водата е благо за човѣка, но зависи какъ ще приеме той това благо. Ако рѣката излиза отъ извора и отива право къмъ морето, отдето мине, тя ще причини редъ пакости: ще отвлѣче кѫщи, дървета, цвѣтя, треви ще изкорени, хора и животни ще издави и т. н. И морето, отъ своя страна, нѣма да я посрещне тихо и спокойно. Може ли човѣкъ да се ползува отъ тази вода като благо, дадено отъ природата? Ако остане самъ да се справя съ това благо, въ края на краищата то ще го завлѣче. Ето защо, иска ли разумно да се ползува отъ благата на природата, човѣкъ трѣбва да ги разпредѣля между ближнитѣ си. Взиматъ ли всички хора участие въ природнитѣ блага, тѣ ще ги използуватъ рационално. Ако морето е тихо и спокойно, рѣката ще се влѣе въ него незабелязано. Обаче, ако въ морето има буря и вѣтъръ, рѣката ще се блъска ту назадъ, ту напредъ, докато мине бурята. Първата рѣка е била посрещната добре отъ морето, а втората — съ голѣми борби и противодействия. Това се дължи на маневритѣ, които морето отъ време на време прави. Това не показва, че морето има неразположение къмъ втората рѣка. Благодарение на известно съвпадение, втората рѣка е изпитала противодействие отъ страна на морето. Животътъ на всѣки човѣкъ представя малка рѣка, която въ края на краищата трѣбва да се влѣе въ неговото Велико море. Понѣкога морето приема тия рѣки тихо и спокойно, а понѣкога — съ бури и вълнения. Както да го приеме морето, умниятъ ще разбере смисъла на живота. Глупавиятъ обаче ще се натъкне на голѣми противоречия и ще се запита: Морето не знае ли, кой съмъ азъ, отде ида и какъ се казвамъ? — Какъ се казвашъ? — Голѣмата рѣка. Като чуе тия разсѫждения, морето ще се усмихне и ще си каже: Ти си голѣмата рѣка, азъ — Великото море. Морето ли произлѣзе отъ рѣката, или рѣката отъ морето? На този въпросъ вие сами ще отговорите. Въ природата между морето и рѣката не сѫществува никакво противоречие. Обаче между хората сѫществуватъ редъ противоречия. Противоречията имъ се дължатъ на тѣхнитѣ разбирания. Между богатия и сиромаха, между учения и невежия нѣма никаква разлика, но отъ неразбиране на нѣщата хората сами издигатъ прегради помежду си, отъ които се спъватъ. Учениятъ представя обработена почва, а невежиятъ — необработена. Следъ време, ако не работи, учениятъ може да стане невежа, невежиятъ пъкъ, ако работи, може да стане ученъ. И добриятъ може да стане лошъ, и лошиятъ — добъръ. Ако не усилва добродетелитѣ си, човѣкъ може да отслабне, да изгуби силата си като добродетеленъ човѣкъ. Свѣтскитѣ хора разбиратъ този законъ и го прилагатъ. Когато нѣкой свѣтски човѣкъ иска да развие силата си, да стане борецъ, той се упражнява съ часове. Единъ день, като развие силата си, той излиза на арената да се бори, дето получава голѣма премия като победитель. Ще кажете, че това е губене на време. Ако упражненията, които човѣкъ прави за постигане на известна цель сѫ губене на време, не е ли губене на време да седи човѣкъ съ часове на едно мѣсто и да се окайва за страданията, които го сполетѣли? Дойде ли страданието при васъ, не се оплаквайте, но излѣзте срещу него като боксьоръ и го ударете ту отъ едната, ту отъ другата страна, докато го съборите на земята. После му кажете: Знаешъ ли, кой съмъ азъ? Знаешъ ли, че азъ съмъ свободенъ гражданинъ? Има случаи, когато страданието може да надвие на човѣка, да го търколи на земята. И така да бѫде, човѣкъ не трѣбва да се отчайва. Ще полежи на земята, докато съзнанието му се върне и пакъ ще стане. Следъ време, като се засили, отново ще се състезава съ страданието. Щомъ е дошълъ на земята, човѣкъ неизбѣжно ще страда и ще се радва, ще бѫде битъ и ще бие другитѣ. Като слушатъ да имъ се говори по известни въпроси, хората очакватъ нѣкакво заключение. Отъ съвременния животъ могатъ да се извадятъ само относителни заключения, но не и абсолютни. Каква е крайната цель на живота? Животътъ нѣма крайна цель. Ако говорите за материалния животъ на съвременнитѣ хора, тамъ още повече не може да се търси крайна цель. Той е времененъ, преходенъ, но приятенъ свѣтъ. Ние го наричаме свѣтъ на забави. Той е свѣтъ за децата. Въ сравнение съ това, което предстои на човѣчеството за изучаване, ние казваме, че съвременнитѣ хора сѫ още деца. И като деца тѣ трѣбва да се забавляватъ. Богатиятъ ще се радва на богатството си; сиромахътъ ще поплаче за положението, въ което се намира. И едното, и другото е на мѣстото си. Животътъ на земята не може безъ плачъ и безъ радости. Докато е на земята, човѣкъ ще плаче и ще се смѣе. Какво ще прави земедѣлецътъ, ако времето не плаче? Когато рѣкитѣ прииждатъ, когато снѣговетѣ се топятъ, когато роснитѣ капки оросяватъ цвѣтята, когато цвѣтята растатъ, всичко е на мѣсто. Всички явления въ природата иматъ дълбокъ смисълъ и предназначение. За да осмисли живота си, човѣкъ трѣбва да обръща внимание на вѣчнитѣ, неизмѣнни негови прояви, а не на тия, които всѣки моментъ търпятъ промѣни. Както да разглеждате живота, самъ по себе си той е красивъ. Тази е причината, че като дойде време да напуща земята, човѣкъ започва да съжалява. Каквито страдания да е прекаралъ, човѣкъ все пакъ съжалява за живота на земята. Въ този животъ има нѣщо специфично, което никѫде другаде не сѫществува. Въпрѣки голѣмитѣ си страдания и светиитѣ, и ученитѣ, и великитѣ хора съжаляватъ, че сѫ напуснали земята. На земята има добри условия за учене, за растене и развиване.