Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'неделни беседи'.

  • Търсене по таг

    Отделяйте таговете с запетая.
  • Търсене по автор

Тип съдържание


Форуми

  • Петър Дънов - беседи - стар правопис
    • Беседи - стар правопис
    • Томчета с беседи
    • Други книги със стар правопис
    • Молитви
    • Други материялии информация за стария правопис
    • Форум за споделяне на работа.
    • Паневритмия
  • Други книги със стар правопис
    • Други книги със стар правопис

Търси съвпадения в...

Търси резултати които...


Дата на създаване

  • Start

    End


Последна актуализация

  • Start

    End


Филтриране по брой...

Регистриран

  • Start

    End


Група


AIM


MSN


Website URL


ICQ


Yahoo


Jabber


Skype


Location


Interests


Отговорете на въпроса

  1. "Делата Божии". Сила и Живот. Тринадесета серия, т.3 (1929–1930). Издание 1940г., София Книгата за теглене на PDF Съдържание Съ огънь и соль „Защото всѣки съ огънь ще се осоли, и всѣка жертва съ соль ще се осоли“. Марка 9:40. Всички хора се запитватъ, какво нѣщо е животътъ и, въ края на краищата, сами си отговарятъ: животътъ е загадка. Вѣрно е, животътъ е загадка, но за кои? — За онѣзи, които не го разбиратъ. Който разбира живота, ползува се отъ неговитѣ блага. Който не го разбира, страданията го следватъ. Ще кажете, че ученитѣ сѫ опредѣлили, какво нѣщо е животътъ. Да се опредѣли нѣщо, това не подразбира още, че го познаватъ. Да опредѣлите, че даденъ човѣкъ е добъръ, ученъ, философъ, това не подразбира, че го познавате. Съзнателнитѣ хора разбиратъ правилно живота, поради което иматъ отношение къмъ него. И тъй, животътъ може да се разглежда отъ три становища: индивидуално, социално и общочовѣшко. Индивидуалното гледище има отношение къмъ материалния животъ на човѣка, т. е. къмъ земедѣлието; социалното гледище има отношение къмъ духовния животъ на човѣка, т е. къмъ музиката и пѣнието; общочовѣшкото гледище има отношение къмъ умствения, идейния или Божествения животъ, т. е. къмъ поезията. Значи, земедѣлието, музиката и поезията представятъ живота. Който може да оре, да пѣе и да поетизира, той разбира живота и се справя съ него. Ако не може да оре, да пѣе и да поетизира, той не разбира живота и гледа на него като на загадка. Казано е въ Писанието: „Духътъ на истината ще ви научи, какво да правите“. Като се спиратъ на този стихъ, много религиозни и духовни очакватъ всичко отъ Господа. Тѣ казватъ: Богъ ще дойде и ще ни научи на всичко. Да се проповѣдва така на хората, това значи, да се забавляватъ, както залъгватъ младата мома, че ще дойде нѣкой княжески синъ да се ожени за нея. Тя стане сутринь, облѣче се добре и започва да поглежда отъ единия, отъ другия прозорецъ, да види, иде ли. Тропне ли се вратата, тя веднага се вслушва и си казва: Дано е той! Дни, месеци и години минаватъ, тя все го чака, но той не иде. — Защо? — Защото не е работила, не се е приготвила за княжеския синъ. Духътъ на истината ще дойде, но само за онѣзи, които сѫ работили и приготвили условия за Неговото дохождане. Каква е разликата между княжеския синъ и онзи, който излиза отъ народа? Ако княжескиятъ синъ е разгадалъ живота, разликата между него и обикновения човѣкъ е голѣма. Ако не е разгадалъ живота, и двамата иматъ еднаква цена. Има случаи, когато единъ простъ момъкъ разбира живота по-добре отъ нѣкои учени, философи, патриарси и поети. Тѣхната философия и значение почиватъ на пѣсъчна основа. Истинска философия е онази, която разгатва правилно живота. Иска ли да разгадае живота правилно, човѣкъ трѣбва да бѫде орачъ, да тегли разумно ралото; той трѣбва да бѫде пѣвецъ, да съчинява химни на красивия животъ; той трѣбва да бѫде поетъ, да възпѣва любовьта. И тъй, колкото и да се стремятъ къмъ разрешаване задачитѣ на живота, хората мѫчно успѣватъ. — Защо? — Защото не го разбиратъ. Всѣки има специфична теория за живота, която почива на пѣсъчна основа. По отношение на своитѣ теории, хората приличатъ на пълни стомни, които всѣки може да бутне и да ги изпраздни. Следъ това всѣки се оплаква: Изпраздни се стомната ми. — Какво представя праздната стомна? — Умрѣлъ човѣкъ. — Какво представя смъртьта? — Пропадане на изпитъ. Когато нѣкой ученикъ или студентъ се яви на изпитъ и не отговори, както трѣбва, той пропада. Започва да плаче, но другаритѣ му го успокояватъ, че за идния пѫть ще се приготви по-добре. Така утешаватъ близкитѣ на покойника, че пакъ ще се върне на земята. — Какъ може човѣкъ да отиде на онзи свѣтъ, когато не е издържалъ изпита си? Може ли ученикъ, който не е държалъ матура да следва по-нататъкъ? Съвременнитѣ хора се намиратъ въ положението на абитуриенти и студенти, пропаднали на изпитъ, но съ тази разлика, че едни знаятъ, кѫде отиватъ, познаватъ майка си и баща си, а други не знаятъ, отде сѫ дошли и кѫде отиватъ, не познаватъ истинската си майка и баща. Като питатъ нѣкого, отде иде и накѫде отива, той казва: Нищо не зная, освенъ това, че съмъ пѫтникъ въ обширния свѣтъ. — Защо си дошълъ на земята? — Да страдамъ. Дѣдо ми и баба ми, майка ми и баща ми страдаха, безъ да постигнатъ нѣщо; и азъ вървя по тѣхния пѫть, страдамъ, безъ да придобивамъ нѣщо. Чудна работа! Ако дѣдо ти, наистина, не е придобилъ нѣщо, трѣбва ли и ти да вървишъ по неговия пѫть? Кой отъ двамата е по-ученъ? Ти имашъ повече знания, по-голѣма свѣтлина, трѣбва да работишъ върху себе си, да оставишъ нѣщо на бѫдещето поколѣние, върху което да гради своя животъ. Какво ще стане съ човѣчеството, ако всѣко ново поколѣние разсѫждава като васъ и нищо не работи? Ако всѣки отдѣлно не се заеме самъ да уреди работитѣ си, кой другъ би ги наредилъ? Ето, Александъръ Велики дойде въ свѣта съ голѣми идеи, да завладѣе народитѣ, да ги покори, но не успѣ. Той стигна до Индия, но, въ края на краищата, всичко изгуби. Хората очакваха отъ него много нѣщо, но очакванията имъ не се сбѫднаха. Много философи дойдоха въ свѣта, донесоха свои философии, които проповѣдваха на хората, но нищо не постигнаха. Много учители дойдоха въ свѣта, донесоха различни религиозни системи, но и тѣ не успѣха. Свѣтътъ не се поправя по външенъ, пѫть, т. е. по механически начинъ. Въ края на краищата, животътъ си остава велика загадка, която всѣки индивидуално ще разреши отъ три гледища: материалистично, духовно и умствено. Ще каже нѣкой, че е материалистъ, че признава само материята. Другъ казва, че е идеалистъ, разглежда живота отъ идейна страна и признава сѫществуването само на духа. Нито първиятъ е материалистъ, нито вториятъ — идеалистъ. Сама за себе си материята не сѫществува. Затова казваме, че нито материя безъ духъ сѫществува, нито духъ безъ материя. Тъй щото, материализъмътъ, самъ за себе си, не сѫществува. Като говоримъ за материята, подразбираме духа; като говоримъ за духа, подразбираме материята. Какъ ще говорите за свѣтлината, ако тя нѣма противоположно на себе си? Какъ ще говорите за живота, ако не подразбирате смъртьта? Като говоримъ за живота, имаме предъ видъ два важни момента: раждане и смърть. Животътъ се проявява и въ двата момента, затова единия наричаме животъ въ раждането, а другиятъ — животъ въ смъртьта. Това сѫ два диаметрално противоположни живота. Нѣкой казва, че като умре, всичко се свършва съ него. Свършва се само животътъ на земята, но, извънъ земята, умрѣлиятъ влиза въ другъ животъ. Всички хора говорятъ за смъртьта, но малцина сѫ минали презъ този процесъ съзнателно. Едва сега човѣчеството се готви за съзнателна смърть, т.е. за съзнателно заминаване отъ този въ онзи свѣтъ. Смъртьта е изпитъ, презъ който всѣки човѣкъ трѣбва да мине, да разбере, какво нѣщо е животътъ въ онзи свѣтъ. И Христосъ трѣбваше да мине презъ този изпитъ, но три пѫти се моли да го отложатъ. Обаче, молитвата не се прие и Му отговориха, че непремѣнно трѣбва да се яви на изпитъ. Колкото е научилъ до това време, съ него ще се яви. Срокътъ за изпита е последенъ, и никакво отлагане не се позволява. Който не разбира вѫтрешния смисълъ на живота, ще се намѣри въ голѣмо затруднение. Обаче, Христосъ разбираше живота и каза: „Господи, на тебе предавамъ Духа си. Да бѫде Твоята воля“. Като изрече тѣзи думи, Той се яви на изпитъ издържа го отлично, и на третия день възкръсна. Христосъ разбра живота като велика загадка. „Съ огънь и соль“. Подъ думата „огънь“ разбираме чувствения свѣтъ, т. е. свѣтътъ на чувствата, на сърдцето. Казано е, че всѣки ще се осоли съ огънь. Значи, ако човѣшкото сърдце, т. е. ако човѣшкитѣ чувства не се осолятъ съ огънь, съ любовь, тѣ не могатъ да се развиватъ. Подъ думата „соль“ разбираме материалния, организирания свѣтъ на земята. Ако тѣлата не се осоляватъ, тѣ не могатъ да се запазватъ, не могатъ да устояватъ на външнитѣ условия. Когато материята се осолява, създава се тѣлото на човѣка, което издържа на благоприятнитѣ и неблагоприятни условия въ живота. За да живѣе на земята, човѣкъ се нуждае отъ тѣло. Безъ тѣло той не би могълъ да се счита гражданинъ на физическия свѣтъ. Безъ органитѣ, които сѫ дадени на човѣка, никакъвъ контактъ не би сѫществувалъ между него и външния, материалния свѣтъ. Значи, сольта създава материалното тѣло на човѣка, а огъньтъ — духовното му тѣло. Затова, именно, Павелъ казва, че човѣкъ има тѣло естествено, има и тѣло духовно. Естественото тѣло се превръща въ духовно. Физическото или естественото тѣло е необходимо като лаборатория, въ която физическитѣ енергии се превръщатъ въ духовни. Сегашнитѣ хора сѫ дошли на земята, великиятъ университетъ, да се подготвятъ за влизането си въ широкъ, обширенъ свѣтъ. Който не разбира задачитѣ, които му сѫ дадени, счита, че трѣбва да живѣе, да се ползува отъ благата на природата, безъ да мисли за нѣкакви задължения и отговорности. Блага се даватъ само на онзи, който разбира дълбокия смисълъ на живота. Който не разбира живота, той се ползува отъ укрухитѣ на благата, но не и отъ самитѣ блага. Една млада, разумна мома срещнала единъ добъръ, ученъ, благороденъ момъкъ и се влюбила въ него. И той я харесалъ и намиралъ, че само съ нея ще бѫде щастливъ. Единъ день той ѝ предложилъ да се оженятъ. Тя му отговорила: Готова съмъ да се оженя за тебе, защото по-добъръ човѣкъ не бихъ намѣрила, но чувствувамъ, че никой не може да ми даде това, което душата ми желае. Решихъ да тръгна по свѣта, да търся идеала на своята душа. Ако се оженя за тебе, нито азъ ще те задоволя, нито ти мене. По-добре е да си останемъ добри приятели, и всѣки да върви по своя пѫть. Какво заключение можемъ да извадимъ отъ този примѣръ? — Човѣшката душа желае нѣщо, което никой не може да ѝ го даде. Запримѣръ, положението на момата и на момъка при родителитѣ е най-добро. Каквото пожелаятъ, родителитѣ имъ го доставятъ. Въпрѣки това, все има нѣщо, което имъ липсва. Като видятъ, че и родителитѣ не могатъ да ги задоволятъ, тѣ напущатъ бащиния си домъ и тръгватъ по свѣта, да търсятъ своето щастие. Това е безидейность. Ако майката и бащата не могатъ да дадатъ на децата си това, което имъ липсва, никой не може да имъ го даде. Другъ е въпросътъ, ако тѣ напущатъ дома си, за да намѣрятъ Бога. Човѣшката душа търси любовьта, т. е. Бога. Домътъ представя условията за развиване на индивидуалната душа, а народътъ — условия за развиване на дома. Народътъ е по-голѣма единица отъ дома и отъ човѣка. Хиляди хора и хиляди души образуватъ единъ народъ. Такова нѣщо представя и човѣшкиятъ организъмъ. Милиарди клетки, събрани въ единъ голѣмъ народъ — човѣшкото тѣло, работятъ въ единство и съгласие за благото на човѣка. Отъ тѣхната дейность зависи живота и благосъстоянието на човѣка. Единъ день, когато клеткитѣ въ организъма разрешатъ въпроса за живота, тѣ ще разрешатъ и въпроса за смъртьта. Когато човѣкъ умира, клеткитѣ постепенно се разединяватъ, разпръсватъ се въ пространството, дето продължаватъ да живѣятъ. Кое въ сѫщность въ човѣка умира? Ние казваме, че човѣкъ умира, когато връзката или отношенията между клеткитѣ се нарушава. Клеткитѣ се индивидуализиратъ, и една по една напущатъ организма — своя господарь. Тѣ се отказватъ да го слушатъ, не го признаватъ вече за господарь. Кога се развалятъ отношенията между господаря и слугитѣ? — Когато господарьтъ имъ ги претоварва и не плаща добре. Не постѫпва ли човѣкъ сѫщо така съ своето тѣло? Той обича да яде повече, отколкото стомахътъ му може да носи; при това, не му дава всѣкога чиста, доброкачествена храна. День следъ день стомахътъ протестира, докато единъ день се откаже да работи. Клеткитѣ се раздѣлятъ, не искатъ да вършатъ работата си, и човѣкъ казва, че стомахътъ му се е разстроилъ. Щомъ се разстрои стомахътъ — главната машина въ човѣшкото тѣло — човѣкъ капитулира вече. Стомахътъ е капиталътъ на човѣка. Докато стомахътъ работи добре, човѣкъ има капиталъ, съ който може да започва различни предприятия. Ако разглеждаме стомаха и стомашната система въ широкъ смисълъ, тѣ представятъ сложна машина, която е свързана съ цѣлокупния животъ. Въ бѫдеще, жената като бременна още, трѣбва да научи детето, какъ да яде. Храната, която употрѣбява бременната жена, и начинътъ, по който я възприема указватъ голѣмо влияние върху детето, което ще се роди. Въ това, отношение сѫ правени много опити и сѫ дошли до заключение, че храната е единъ отъ главнитѣ фактори за физическото и духовно благосъстояние, на детето. Значи, храната създава човѣка, тя го повдига, но и понижава. Пчелитѣ разрешиха въпроса за храненето преди човѣка. Запримѣръ, когато отглеждатъ царица, тѣ я хранятъ съ съответна храна. Работничкитѣ пчели сѫщо се хранятъ съ съответна храна. Значи, има разлика въ хранитѣ: царицата хранятъ съ първокачествена храна; на работничкитѣ даватъ срѣдно качество храна, а на търтеитѣ — най-проста. Търтеитѣ сѫ пѣвцитѣ, музикантитѣ въ кошеритѣ. Когато годината не е медоносна, на есень, работничкитѣ изхвърлятъ търтеитѣ навънъ — нѣматъ достатъчно храна за тѣхъ. Обаче, ако годината е медоносна, тѣ ги оставятъ въ кошеритѣ да си живѣятъ. Пчеларитѣ избиватъ търтеитѣ, но пчелитѣ постѫпватъ по-благородно отъ тѣхъ — изхвърлятъ ги вънъ отъ кошера. Ако могатъ да живѣятъ, да намиратъ храна, ще се спасятъ; ако нѣма храна, ще измратъ отъ студъ и отъ гладъ. Понѣкога и въ човѣшкия животъ се наплодяватъ много бръмбари, търтеи, които сѫ осѫдени въ повечето случаи на смърть. Ако годинитѣ сѫ плодородни, тѣ оставатъ да живѣятъ; обаче, ако годинитѣ сѫ гладни, търтеитѣ, сами по себе си, умиратъ — никой не се грижи за тѣхъ. „Съ соль ще се осолите“. — Какво представя сольта въ живота? — Любовьта. Значи, съ любовь ще разрешите въпроситѣ на живота. Любовьта разрешава всички житейски въпроси. Наистина, какъвъ човѣкъ е този, който не може да приложи любовьта при разрешаване загадкитѣ на живота? — Коя любовь разрешава задачитѣ на живота? — Една любовь сѫществува въ свѣта. Хората говорятъ за нѣкаква слѣпа любовь, но това е криво разбиране. Любовьта е разумна сила, която отваря очитѣ на хората, а не ги затваря. Който люби, той вижда нѣщата ясно. Само чрезъ любовьта познавате хората. Любовьта действува по единъ и сѫщъ начинъ върху всички живи сѫщества; тя укротява и най-свирепитѣ животни. Смисълътъ на живота индивидуално и обществено се разрешава само тогава, когато любовьта се постави за основа на цѣлокупния животъ. Съвременниятъ редъ трѣбва да почива върху известни факти, фактитѣ — върху известни закони, законитѣ — върху известни принципи, а принципитѣ — върху любовьта. Ако човѣкъ не може да работи съ фактитѣ, съ законитѣ, съ принципитѣ, като съ елементи, нищо не може да постигне. Ако химикътъ не познава свойствата на елементитѣ и законитѣ, които ги управляватъ, той не е истински химикъ. Ако не може да нагажда условията споредъ правилата, по които ставатъ химическитѣ реакции, той не може да прави никакви опити. Който не познава елементитѣ и условията за тѣхното взаимодействие, не е химикъ. Казватъ, че човѣкъ трѣбва да работи, самъ да си нарежда работитѣ, но, като се натъкватъ на мѫчнотии, очакватъ на Бога, Той да нареди всичко. Това е криво разбиране на нѣщата. Богъ е създалъ свѣта, наредилъ е всичко, нѣма какво да урежда. Човѣшкиятъ свѣтъ не е уреденъ, човѣшкитѣ отношения не сѫ правилни. Следователно, задача на човѣка е да изправи отношенията си къмъ земята, къмъ слънцето, къмъ цѣлия козмосъ. Докато е на земята, човѣкъ ще изучава земнитѣ закони и ще се съобразява съ тѣхъ. Като отиде на слънцето, той ще изучава законитѣ, които действуватъ тамъ. Законитѣ на слънцето сѫ закони на мѫдростьта. Споредъ нѣкои, животътъ на земята е материалистиченъ, а на слънцето — идеалистиченъ. Оттамъ хората се дѣлятъ на материалисти и идеалисти. Материалистътъ признава сѫществуването на материята, а идеалистътъ — на духа. Материалистъ е онзи, който разглежда нѣщата отъ своята личность, т. е. отъ условията на материалния свѣтъ. Идеалистътъ разглежда нѣщата отъ условията и нуждитѣ на цѣлото човѣчество. Обаче, човѣчеството е съставено отъ милиарди материалистични единици, които преценяватъ нѣщата отъ материалистическо гледище. Какъ е възможно тогава, цѣлото да бѫде идеалистическо? Щомъ това е невъзможно, ще излѣзе, че е невъзможно да се приложатъ законитѣ на идеализма. Едно се иска отъ човѣка: да приложи законитѣ на любовьта. Сѫществуватъ два вида материалисти: еднитѣ сѫ отвънъ материалисти, отвѫтре — идеалисти; другитѣ сѫ отвънъ идеалисти, отвѫтре — материалисти. И най-крайнитѣ идеалисти сѫ отвѫтре идеалисти, отвънъ — материалисти; най-крайнитѣ материалисти сѫ отвънъ идеалисти, отвѫтре — материалисти. Има хора, които отвънъ сѫ материалисти, но като се обърнете къмъ тѣхъ за помощь, веднага се притичатъ. Други хора, които отвѫтре сѫ материалисти, ако се помолите да ви помогнатъ въ нѣщо, веднага ще ви накаратъ да работите. Едни сѫ осолени съ соль, а другитѣ — съ огънь. Които сѫ осолени съ огънь, това сѫ плодоветѣ на дървета, които зрѣятъ на слънцето. Има и материалисти, и идеалисти, които сѫ осолени съ соль. Има и материалисти, и идеалисти, които сѫ осолени съ огънь. Първитѣ живѣятъ само за себе си. Вторитѣ сѫ живитѣ плодове, които живѣятъ за цѣлото човѣчество. Тѣ се жертвуватъ за повдигане на ближнитѣ си. Повдигането на човѣчеството включва повдигането на всички хора. — Кога се повдига човѣкъ? — Когато живѣе и съ ума, и съ сърдцето си въ по-високъ свѣтъ отъ материалния; той се стреми къмъ безсмъртието. Подъ думата „безсмъртие“ разбираме условията, при които човѣшкиятъ умъ, човѣшкото сърдце, човѣшката душа и човѣшкиятъ духъ се развиватъ правилно. Подъ думата „любовь“ разбираме онѣзи условия, при които Божественото въ човѣка се проявява. Безсмъртието и любовьта сѫ духовни закони, а не физически. Съ физическитѣ закони се занимава държавата. Тя създава тъй нареченитѣ материални или човѣшки закони. Чрезъ своитѣ закони държавата има за цель да тури редъ, порядъкъ и законность навсѣкѫде. Подъ думата редъ и законность не се разбира равенство. Понеже въ свѣта сѫществува законъ на развитие, за равенство, въ букваленъ смисълъ на думата, не може да се говори. За човѣка е важно да има условия да се развива — всѣки споредъ степеньта на своето съзнание. Всички хора не сѫ на еднаква степень на развитие, както не сѫ еднакво възрастни, и не сѫ отъ единъ полъ. Следователно, всѣки човѣкъ се нуждае отъ специфични условия. Като има предъ видъ това, природата е разпредѣлила справедливо благата и задълженията между хората. Въпрѣки това, хората сѫ объркали реда и порядъка, който разумната природа е поставила, и, възъ основа на свои заключения и разбирания, считатъ едни хора за полезни, а други — за вредни. Като се основаватъ на своитѣ разбирания, тѣ считатъ, че сегашнитѣ научни и религиозни системи сѫ разрешили всички въпроси. Ако това е, наистина, така, смърть и страдания не би трѣбвало да сѫществуватъ. Така ли е въ сѫщность? Кой народъ, кой човѣкъ досега е разрешилъ загадкитѣ на живота? Днесъ никоя държава, никоя религия не е разрешила загадкитѣ на живота, нито се е справила съ страданията и смъртьта. Въпрѣки това, всѣка държава, всѣка религия мисли, че най-право разрешава въпроситѣ. Докато мислятъ така, тѣ сѫ далечъ отъ разрешаване на въпроситѣ. Защо не признаятъ, че работятъ въ това направление, но още не сѫ разрешили всички въпроси. Защо хората не признаватъ Христа, който носѣше въ себе си разрешението на всички въпроси. Днесъ всички хора задаватъ въпроса, защо евреитѣ разпнаха Христа. Богословитѣ казватъ, че така било писано. Обаче, разумниятъ свѣтъ изпрати Христа на земята, не да Го разпнатъ, но да покаже на хората правия пѫть, да имъ покаже, какъ трѣбва да живѣятъ. Христосъ казва: „Азъ съмъ пѫтьтъ, истината и животътъ“. Христосъ донесе на хората методъ за разрешаване на личния, обществения и общочовѣшкия животъ. Който не приеме пѫтя, истината и живота, които Христосъ показа на човѣчеството, въ края на краищата, ще се превърне на риба, осолена и поставена въ каци, да се пренася отъ едно мѣсто на друго. Ще кажете, че рибата живѣе и въ океанитѣ, и въ моретата, дето водата е сѫщо солена. Солена е водата, но рибата не е солена и свободно се движи, дето пожелае. Така и човѣкъ е свободенъ, може да се движи, дето иска. Единъ учитель запиталъ ученицитѣ си: Защо водата въ моретата и въ океанитѣ е солена? Единъ ученикъ отговорилъ: За да не се развалятъ рибитѣ и да не гниятъ. Значи, сольта е необходимъ елементъ на живота. Безъ соль нѣма животъ, нѣма развитие. Въпрѣки това, има нѣщо, което липсва на сольта. Единъ день, когато тя придобие това, което ѝ липсва, ще стане еднакво необходима, както за мъртвия, така и за живия организъмъ. Сега се говори за възпитанието и самовъзпитанието на човѣка, но и едното, и другото ще дадатъ добри резултати, когато хората се върнатъ къмъ първичнитѣ методи, т. е. къмъ методитѣ, съ които разумната природа си служи. Ако майката, като бременна, не знае, какъ да се храни и каква храна да употрѣбява, тя не може да роди добро и способно дете. Ако бременната жена не може да възприема само добри впечатления отъ външния свѣтъ и да се предпазва отъ лоши, не може да роди добро дете. Ако не прави изборъ на книгитѣ, които чете, и ако не възприема само добри мисли и чувства, тя не може да роди добро дете. Тя трѣбва да бѫде майсторъ-скулпторъ, да работи вещо съ чука. Всѣко удряне на чука да пада на мѣсто и да произвежда такъвъ ефектъ, че да остави само една линия. Всички линии, събрани заедно, трѣбва да образуватъ статуята. Много теории сѫществуватъ въ човѣшкия животъ, но, докато не се приложатъ, нѣматъ нуждната цена. Свѣтътъ се нуждае отъ нови хора, които не само да говорятъ за разумность, за любовь и за безсмъртие, но да приложатъ разумностьта, любовьта и безсмъртието. Безсмъртни хора сѫ ония, които съзнателно напущатъ земята. Тѣ живѣятъ на земята, колкото искатъ и, като решатъ да си заминатъ, поканватъ приятелитѣ си, сбогуватъ се съ тѣхъ и отиватъ въ другъ свѣтъ. Тѣ напущатъ земята доброволно, защото знаятъ, че има още много свѣтове, по-красиви отъ физическия, който минаваме на земята. Не може да се нарече безсмъртенъ онзи, който насила се отдѣля отъ земята, или я напуща, следъ като изгуби смисъла на живота. Малцина знаятъ, какъвъ е онзи свѣтъ, но и да искатъ, не могатъ да го опишатъ. За да го разбератъ, трѣбва да иматъ съответни чувства, съ които да влѣзатъ въ контактъ съ него. Които не го разбиратъ, не се интересуватъ отъ него. Тази е причината, дето мнозина минаватъ за духовни хора, безъ да разбиратъ духовния свѣтъ. За да влѣзатъ въ отношение съ този свѣтъ, духовнитѣ хора трѣбва да правятъ опити, да се свържатъ съ разумни сѫщества, които могатъ да имъ помагатъ. Колкото по-далечъ стоятъ отъ тѣзи сѫщества, толкова по-голѣми сѫ противоречията имъ. Противоречията и загадкитѣ на живота се разрешаватъ само при Великия Изворъ. Идете при този Изворъ, тамъ да пиете вода. Като пиете отъ тази вода, всички съмнения, противоречия и колебания ще изчезнатъ. Следъ всичко това хората ще се убеждаватъ едни други, че Богъ не сѫществува, че нѣма другъ свѣтъ и т. н. Кой каквото да ми говори, за мене е важно, въ какво азъ вѣрвамъ. — Вѣрвашъ ли въ Бога? — Това е моя работа. — Вѣрвашъ ли въ светиитѣ? — И това е моя работа. — Кажи ми нѣщо за Бога, и азъ искамъ да повѣрвамъ въ Него. — Щомъ искашъ да се убедишъ въ сѫществуването на Бога, ще ти дамъ препорѫчително писмо, да отидешъ при Него и да Го видишъ. — Това е невъзможно. — Както всѣка сутринь виждашъ изгрѣването на слънцето, така можешъ да видишъ и Бога. Всѣка сутринь Той излиза на разходка, обикаля земята, прави научни изследвания. Не Го ли видишъ ти самъ, никакви доказателства не могатъ да те убедятъ въ сѫществуването Му. Богъ не е нѣщо материално, което можешъ да пипнешъ, да видишъ или да чуешъ съ физическитѣ си очи и уши. Болниятъ, бедниятъ, невежиятъ, отчаяниятъ лесно ще познаятъ Бога. — Какъ? — Достатъчно е Той да влѣзе за моментъ въ дома имъ, болниятъ ще стане отъ леглото си, бедниятъ ще забогатѣе, невежиятъ ще стане ученъ, отчаяниятъ ще се насърдчи. Дето е Богъ, тамъ всичко се осмисля. Следователно, търсете смисъла на живота, за да намѣрите Онзи, Който дава живота. Единственото нѣщо, което свързва хората, не е нито знанието, нито вѣруюто имъ, само животътъ. Той е връзка между всички живи сѫщества. Каквото и да правите, тази връзка не може да се разкѫса. Докато не разбере живота и не се свърже съ него съзнателно, човѣкъ не може да познае Бога. Когато говоря за живота, имамъ предъ видъ всички негови форми, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ. Ще кажете, че това е предметъ на материалиститѣ. Не е така. Ако изучавате живота само отъ материалистична гледна точка, ще знаете една трета отъ истината. За тази цель, вие трѣбва да изучавате формитѣ на живота отъ по-високо гледище, отъ духовно и отъ умствено. Само при това положение ще познаете живота напълно. Каквото и да правите, не може да се освободите отъ материализма. Материя сѫществува и въ духовния, и въ умствения свѣтъ. Каже ли нѣкой, че всичко въ свѣта е материя, или всичко е духъ, той е на кривъ пѫть. Нито всичко е само материя, нито само духъ. Свѣтътъ е съставенъ отъ духъ и отъ материя. Тѣ се събиратъ на едно мѣсто и раздѣлятъ работата си на половина. „Всѣка жертва съ соль ще се осоли“. Любовьта е сольта въ живота. Следователно, всички болести, всички социални злини могатъ да се премахнатъ само чрезъ любовьта. Само топлината на любовьта е въ състояние да премахне всички съмнения, подозрения, разочарования въ живота. При единъ младъ князъ, сериозно боленъ, почти на смъртно легло, отишла една млада жизнерадостна мома и почнала да му говори. Той я погледналъ и казалъ: Късно идешъ. Разочарованията ми съ толкова голѣми, че нищо не е въ състояние да ме вдигне отъ леглото. Тя се приближила до него и му пошепнала една дума на ухото. Като чулъ тази дума, той скочилъ отъ леглото, изправилъ се на краката си и смѣло извикалъ: Заслужава човѣкъ да живѣе! Коя е тази дума, която вдигнала болния князъ отъ леглото? Магическа сила се крие въ нея! Единъ младъ момъкъ отишълъ въ Америка на работа и отсѫтствувалъ цѣли 16 години отъ отечеството си. По едно време той силно се простудилъ и заболѣлъ тежко. Лѣкаритѣ се произнесли, че положението му е безнадеждно и телеграфирали на майката да дойде да го види за последенъ пѫть. Майката пристигнала, но го заварила въ безсъзнание. Тя турила рѫцетѣ си на главата му и обърнала погледа си нагоре, къмъ Бога. Следъ нѣколко минути, синътъ, макаръ и въ несъзнание, извикалъ: Мамо! Отъ този моментъ положението му се подобрило, и въ скоро време той билъ напълно здравъ. Кой помогна на този момъкъ? Любовьта. Мощна сила се крие въ любовьта. Тя прави чудеса. Заради любовьта хората сѫ готови на такива услуги, каквито безъ любовь никога не биха направили. Казватъ, че огъньтъ на любовьта може да направи всичко, каквото човѣкъ желае. Въ него тѣлата се топятъ, пречистватъ, свѣтятъ, но не изгарятъ. Докато топлината на любовьта е духовна, тя възкресява мъртви, лѣкува болни, повдига паднали, утешава страдащи. Превърне ли се на физическа, тя всичко изгаря и разрушава. Стремете се къмъ духовната топлина на любовьта, като процесъ на вѫтрешно осоляване, при което нѣщата запазватъ своята прѣснота и младость, своята красота и устойчивость. Да се стреми човѣкъ къмъ любовьта, да придобие нейната топлина, това не значи да очаква всичко наготово. Работа се изисква отъ всички. Не се влиза лесно въ рая. Всички говорятъ за рая, за онзи свѣтъ, но не могатъ да си го представятъ. Красивъ е онзи свѣтъ. И тамъ има планини и морета, долини съ красиви цвѣтя и плодове; и тамъ има градове добре уредени, чисти, добре планирани. Жителитѣ на онзи свѣтъ сѫ здрави, красиви, млади, най-много до 33 годишна възрасть, съ по-висока култура отъ хората на земята. Който веднъжъ само е влѣзълъ въ този свѣтъ, той има представа за него и го държи въ ума си като идеалъ. Не е далечъ онзи свѣтъ, благодарение на което хората се намиратъ подъ неговото влияние. Христосъ казва за себе си, че не е отъ този свѣтъ. Значи, Той е дошълъ отъ разумния, отъ възвишения свѣтъ. Много отъ съвременнитѣ хора не сѫ отъ този свѣтъ. И тѣ идатъ отъ по-високъ свѣтъ. Животътъ въ разумния свѣтъ се различава коренно отъ този на земята. Въ онзи свѣтъ нѣма болести, нѣма войни и страдания, нѣма мѫчнотии. Ако нѣкое сѫщество отъ разумния свѣтъ пожелае да види, какъ живѣятъ хората, пращатъ го на земята. Като слѣзе отъ разумния свѣтъ и види живота на земята, той се уплашва, но не може веднага да се върне назадъ. Той разбира, че, за да се повдигнатъ, хората се раждатъ и умиратъ, минаватъ презъ страдания, воюватъ помежду си и т. н. Като разбере живота на земята, той се връща отново въ разумния свѣтъ. Единъ индуски богъ пожелалъ да слѣзе на земята между хората, да изучи тѣхния животъ. Той дошълъ на земята въ форма на прасе и започналъ да живѣе като свинетѣ: радвалъ се на свободата и безгрижието, въ което живѣелъ. По цѣли дни се разхождалъ въ гората и ялъ жълѫди. Единъ день решилъ да се ожени. Намѣрилъ си добра другарка, която му родила нѣколко прасенца. Така прекарвалъ той живота си, радостенъ и щастливъ, между добра другарка и весели дечица. Единъ день другаритѣ му изпратили делегация отъ разумния свѣтъ, да го поканятъ да се върне въ отечеството си, но той не пожелалъ. — Добре ми е тукъ — казалъ той на делегацията — не искамъ да напусна земята. За да го освободятъ отъ захласването, въ което изпадналъ, другаритѣ му решили да го лишатъ отъ дечицата му — радостьта на неговия животъ. Той поплакалъ за дечицата си, но най-после се утешилъ, като си казалъ: Добре, че другарката ми е жива, пакъ ще си имаме дечица. Като видѣли, че и това не помага, другаритѣ му решили да взематъ и жена му. И за нея поплакалъ, но пакъ се утешилъ съ мисъльта, че друга жена ще си намѣри. Най-после решили да взематъ и него. Като се видѣлъ отново между другаритѣ си, въ разумния свѣтъ, той се засмѣлъ на себе си и казалъ: Чудно нѣщо, бѣхъ се забравилъ и увлѣкълъ въ земния животъ. Ако не бѣха ме взели насила, нѣмаше да ми дойде на ума, самъ да се върна на небето. Наистина, привлѣкателенъ е земниятъ животъ. Това не значи, че човѣкъ трѣбва да мисли само за земята. Следователно, всѣко живо сѫщество трѣбва да мине презъ земята, като презъ велико училище, да придобие знания и опитности, за да се приготви за по-високъ и разуменъ животъ. „Съ огънь и съ соль“. Първиятъ свѣтъ, презъ който човѣкъ минава, е материалниятъ, т. е. свѣтътъ на сольта. Вториятъ свѣтъ е духовниятъ — свѣтътъ на огъня, т. е. свѣтътъ на любовьта. Всички благородни, добри, възвишени и идейни хора трѣбва да се стремятъ къмъ любовьта. Само чрезъ любовьта човѣкъ може да разреши загадкитѣ на живота и да се освободи отъ всички страдания и мѫчнотии. Има страдания, които нѣкога сѫ били нуждни, но днесъ не сѫ нуждни. Човѣкъ трѣбва да се освободи отъ ненужднитѣ страдания. Запримѣръ, сиромашията е едно отъ ненужднитѣ страдания. Какво се ползува човѣкъ отъ сиромашия, която го кара да страда? Сиромашията има смисълъ само тогава, когато човѣкъ я разбира и използува като условие за растене. Като не разбиратъ условията на живота, хората искатъ да бѫдатъ богати, здрави, учени. Само добродетелниятъ човѣкъ може да бѫде богатъ; само разумниятъ може да бѫде здравъ; само любещиятъ може да бѫде ученъ. Следователно, свѣтътъ се нуждае само отъ добри земедѣлци, отъ добри пѣвци и отъ добри поети, т. е. отъ добродѣтелни, любещи и разумни хора. Отъ тѣхъ могатъ да излѣзатъ добри професори, учени, писатели, управници, свещеници, учители и т. н. Не е професоръ онзи, който нѣма любовь, добродетели и знание. Каквото знание да има човѣкъ, ако не разбира физическия, духовния и Божествения животъ, нищо не може да постигне. Каквото знание и да има човѣкъ, ако не разбира живота на децата, на възрастнитѣ и на старитѣ, нищо не е; ако той не разбира живота на растенията, на насѣкомитѣ, на рибитѣ, на животнитѣ, нищо не може да постигне. Човѣкъ не може да разбере проявитѣ на живота въ всички негови форми, докато не знае, какво се крие въ тѣхъ, какви сили носятъ въ себе си. Това се постига само чрезъ любовьта. Правете опити, да видите, какъ се проявяватъ растенията. Отгледайте въ саксия едно цвѣте, да видите, какъ се привързва къмъ васъ. Докато го наглеждате и поливате съ любовь, то расте, цъвти, отговаря ви съ любовь. Нѣмате ли любовь къмъ него, колкото и да го поливате, то ще изсъхне. И насѣкомитѣ се привързватъ къмъ човѣка и проявяватъ любовьта си. Даже змията може да обикне човѣка и да не го хапе. Нѣма форма въ свѣта, която да не се подчинява на любовьта. Следователно, ако искате да помогнете на човѣчеството, прилагайте навсѣкѫде любовьта като сила, като принципъ. И най-жестокитѣ престѫпници, поставени на огъня на любовьта, могатъ да се изправятъ. И въ тѣхъ ще се събуди нѣщо благородно. Сега, не е въпросъ за престѫпницитѣ, важно е, какво вие трѣбва да правите. Като говоря за любовьта, азъ не я разглеждамъ като еднократенъ процесъ, но като многократенъ. Когато любовьта преобрази човѣка, той живѣе вече чистъ и светъ животъ. Христосъ помагаше на болни, лѣкуваше ги съ силата на любовьта, но после казваше: „Иди сега и повече не грѣши“. Значи, любовьта може да ви подмлади, но ако не живѣете въ чистота, пакъ ще остарѣете. Любовьта може да ви направи красиви, но ако нѣмате въ себе си качествата на красивия човѣкъ, скоро ще изгубите красотата си. Красивиятъ човѣкъ трѣбва да бѫде добъръ и любещъ, трѣбва да бѫде разуменъ. Значи, красотата съдържа всичко добро въ себе си. „Съ огънь и съ соль“. Изучавайте огъня и сольта, да знаете, какви сили криятъ тѣ въ себе си. Мнозина считатъ огъня за сила, която изгаря и руши. Изучавали ли сте животворната сила на огъня? Който има любовь, нека тури разгорещенъ вѫгленъ на рѫката си, за да изпита силата на своята любовь. Ако изгори рѫката си, любовьта му е малка. Истински любещиятъ държи огъня въ рѫката си, безъ да се изгори. — Защо? — Той е концентриранъ, мисъльта му е свързана съ Божественото Начало. Ако искате да знаете, носите ли истината въ себе си, направете същия опитъ. Турете на рѫката си разгорѣлъ вѫгленъ и вижте, какво ще стане, ще се изгорите ли, или не. Само онзи човѣкъ говори истината, на когото рѫцетѣ не изгарятъ отъ разгорѣли въглени. Има такива хора въ свѣта. Слушайте ги, когато ви говорятъ, не се съмнявайте въ тѣхъ. Съвременнитѣ хора живѣятъ въ голѣми заблуждения. Тѣ виждатъ, че рѫцетѣ имъ изгарятъ отъ вѫглена, но мислятъ, че иматъ любовь и говорятъ истината. Човѣкъ трѣбва да се осоли съ огънь. Това значи, да бѫде силенъ, разуменъ и да разполага съ знания. Нѣма ли тѣзи качества, той лесно изгаря. Хване ли го нѣкаква болесть, и температурата му стигне 40 — 41°, той заминава за онзи свѣтъ. Силенъ човѣкъ ли е той, когато не може да издържа високата температура? Споредъ мене силенъ, благороденъ човѣкъ е този, на когото мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ сѫ прави. На такъвъ човѣкъ може да се разчита, отъ него излиза доброто. Христосъ казва: „Азъ съмъ пѫтьтъ, истината и животътъ“. Пѫтьтъ представя правата постѫпка, истината — правата мисъль, животътъ — правото чувство. Който носи въ себе си пѫтя, истината и живота, може да постигне всичко, каквото душата му желае. 40. Беседа отъ Учителя, държана на 1. юний, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.
  2. "Делата Божии". Сила и Живот. Тринадесета серия, т.3 (1929–1930). Издание 1940г., София Книгата за теглене на PDF Съдържание По-горни отъ тѣхъ „Вие не сте ли много по-горни отъ тѣхъ? Матея 6:26. „По-горни отъ тѣхъ“. Всѣки човѣкъ се стреми да бѫде по-горенъ. Отъ кого може да бѫде по-горенъ? Отъ по-долния отъ себе си. Какъ познава човѣкъ, дали е по-горенъ или по-доленъ? Като приложи нѣкаква мѣрка. Има относителни мѣрки за измѣрване на нѣщата, обаче, една е истинската, абсолютна, вѣчна мѣрка, съ която всички трѣбва да си служатъ. Съ тази мѣрка, именно, си служили въ всички времена и епохи, но днесъ ключътъ ѝ е изгубенъ, поради което хората изпадатъ въ неточности и погрѣшки. Тази е причината, дето хората и въ миналото, и днесъ не знаятъ още, какъ да мислятъ и чувствуватъ, какъ да се ползуватъ отъ благата, които имъ сѫ дадени. Ще кажете, че хората на миналото сѫ били варвари. Ако това е вѣрно, какво ще кажете за хората на 20 вѣкъ? Тѣ поне живѣятъ въ една висока култура. Ако сравните съвременнитѣ хора съ тия на миналото, ще видите, че и еднитѣ, и другитѣ сѫ мислѣли, но още не сѫ дошли до правата мисъль, която повдига цѣлото човѣчество — мѫже, жени и деца. Не е права мисъль онази, която служи само на едни хора, били тѣ богати, или сиромаси. Докато мисли само за богатството си, богатиятъ нѣма права мисъль. Докато мисли само за сиромашията си, и сиромахътъ нѣма права мисъль. Трѣбва ли богатиятъ да мисли, че като него нѣма другъ богатъ. Трѣбва ли сиромахътъ да мисли, че нѣма другъ сиромахъ като него. Така не може да се мисли. Запитали единъ день Сократа: Защо богатитѣ даватъ милостиня на сиромаситѣ, а на философитѣ не даватъ? Сократъ отговорилъ: Богатитѣ даватъ милостиня на сиромаситѣ, защото иматъ възможность нѣкога да станатъ сиромаси, обаче, изключена е възможностьта да станатъ философи. Животътъ, къмъ който се стреми човѣкъ, има три вида прояви: животъ, който се проявява въ областьта на стомаха, животъ — въ областьта на дробоветѣ и животъ — въ областьта на мозъка. Обикновенитѣ хора живѣятъ въ областьта на стомаха, отдето произтичатъ голѣмитѣ противоречия и нещастия. Талантливитѣ хора живѣятъ въ областьта на дробоветѣ и дихателната система. Тѣ сѫ допринесли много за свѣта. Гениалнитѣ хора пъкъ живѣятъ въ областьта на мозъка. Обаче, нито стомахътъ, нито дробоветѣ, нито мозъкътъ сѫществуватъ самостоятелно. Ето защо, ние наричаме истински човѣкъ онзи, който включва въ себе си и обикновения, и талантливия, и гениалния. Той има права мисъль, защото е въ отношение съ цѣлокупния животъ. Обикновениятъ човѣкъ и талантливиятъ образуватъ една двойка. Гениалниятъ и светията образуватъ друга двойка. Значи, обикновениятъ и талантливиятъ сѫ господари на стомаха и дробоветѣ, а гениалниятъ и светията — на мозъка. Светията живѣе въ горната часть на мозъка, дето сѫ моралнитѣ и възвишени чувства, а гениалниятъ — въ предната часть на мозъка, въ челото. Като погледнете черепа, челото и лицето на човѣка, ще познаете, доколко е оралъ, сѣлъ и жъналъ като обикновенъ, талантливъ или гениаленъ човѣкъ. Като говоримъ за четиритѣ категории хора, ние желаемъ, всички да бѫдете гениални, да разберете смисъла на живота, да схващате нуждитѣ на обикновенитѣ и талантливитѣ и да ги задоволявате. Мнозина сѫдятъ за гениалностьта по тежестьта на мозъка, но всѣкога не сѫ прави. Гениалностьта не се опредѣля нито само по тежестьта на мозъка, нито по неговия обемъ. Мозъкътъ на гениалния човѣкъ е създаденъ отъ особена материя, която не сѫществува на земята. Това е фактъ, който ще се провѣри въ бѫдеще, днесъ не може да се докаже. Кой може да докаже истината? Сама по себе си, истината е доказана. Обаче, ако искате да я доказвате, вие ще употрѣбите много време. Запримѣръ, ако искате да докажете на слѣпия, че сѫществува свѣтлина, вие трѣбва да чакате дълго време. Единъ день, когато прогледа, той ще повѣрва, че сѫществува свѣтлина и ще разбере, какво представя тя. Не е лесно да отворите очитѣ на слѣпия и да го убедите въ сѫществуването на нѣща, които той не вижда и не може да провѣри съ останалитѣ си сѣтива. Свѣтътъ се нуждае отъ хора, които иматъ отворени очи, които мислятъ право и чувствуватъ добре. Ако остане отсега нататъкъ да ги учите, какъ да мислятъ и чувствуватъ, това е напраздно губене на време. Хилядитѣ вѣкове, презъ които човѣкъ е миналъ, сѫ приготвили неговия умъ и неговото сърдце — да мислятъ и чувствуватъ правилно. Човѣшкиятъ мозъкъ представя капитала, отъ който Духътъ може да се ползува. И тъй, човѣкъ се отличава отъ другитѣ живи сѫщества по своята права мисъль и разумность. Като изхожда отъ мисъльта и отъ разумностьта си, той трѣбва да бѫде готовъ да изпълни всичко, което е обещалъ. Не сѫ велики онѣзи хора, които обещаватъ и не изпълняватъ; които се биятъ на бойнитѣ полета; които се унищожаватъ едни-други. Велики хора сѫ онѣзи, които спасяватъ своитѣ братя и подобряватъ условията на живота имъ. Като разглеждате идеитѣ на съвременнитѣ хора, намирате нѣщо хубаво въ тѣхъ, но тѣ не сѫ дошли още до истинското понятие за Бога. Даже и религиознитѣ нѣматъ още ясна представа за Бога. Тѣ гледатъ на Него като на човѣкъ, на Когото могатъ да повлияятъ съ своитѣ молитви и жертвоприношения. Ако, наистина, може да се повлияе на Бога съ молитви и жертви, свѣтътъ е пропадналъ. Богъ е сѫщество, Което има предъ видъ интереситѣ на всички хора, животни, растения — отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ. Той не се подкупва съ нищо. Въ Стария Заветъ се разказва за тритѣ момци, които били хвърлени въ огнена пещь, защото не искали да се поклонятъ на идолитѣ, на които се покланяли въ това време. Тѣ прекараха въ огнената пещь известно време, но не изгорѣха. Жертвитѣ имъ ли ги спасиха? Тѣ не принесоха никакви жертви, но пѣха и славѣха Бога. Вѣрата имъ въ Истинския Богъ ги спаси. Тѣ казаха: Този Богъ, на Когото служимъ, ще ни спаси, никакъвъ огънь не е въ състояние да ни изгори. Съ това тримата младежи показаха на хората, че който служи на Бога, не умира. Който служи на Бога съ любовь, не го заравятъ въ гробъ. Дрехитѣ му могатъ да заровятъ, да поливатъ отгоре съ вино, но душата и духътъ му сѫ свободни. Следъ всичко това, ще отидете на гроба да му се поклоните. Колкото и да се кланяте на гроба, той нѣма да ви отговори. — Защо? — Не е тамъ човѣкътъ. Гробътъ му е празенъ. Това става не само съ обикновенитѣ хора, но и съ Христа. И до днесъ още търсятъ частици отъ кръста на Христа, като светиня, да имъ се кланятъ. Ако търсите кръста на Христа, не можете да го намѣрите. Той или се е разпръсналъ на малки частици изъ пространството, или е станалъ толкова голѣмъ, че и най-голѣмиятъ параходъ въ свѣта не може да го побере. Нѣкои търговци въ Палестина сѫ продавали разни дървета, като частици отъ Христовия кръстъ. Време е вече човѣчеството да се освободи отъ лъжитѣ на миналото и на настоящето, които минаватъ за свещени мисли и убеждения. Ние сме противъ свещенитѣ лъжи, които сѫ причина за голѣми нещастия и страдания въ свѣта. Въ миналото, единъ руски императоръ издалъ заповѣдь, да се обърнатъ писмено до 40 монастири въ Иерусалимъ, да запитатъ, въ кой отъ тѣхъ се намира главата на Иоанъ Кръститель, да му я донесатъ да я види и да ѝ се поклони. Въ скоро време отъ всички посочени монастири пристигнали 40 депутации. Всѣка депутация носѣла по една глава и считала за голѣма честь, че въ тѣхния монастиръ, именно, се намирала главата на Иоана Кръстителя. Когато влѣзълъ въ стаята при депутациитѣ, императорътъ останалъ очуденъ, като видѣлъ 40 глави на Иоана Кръстителя и запиталъ: Съ коя отъ тѣзи глави светията е започналъ живота си? Сега, ако се обърнете къмъ окултиститѣ по въпроса за 40-тѣ глави на Иоана Кръстителя, нѣкои отъ тѣхъ ще се опитатъ да ви докажатъ, че, наистина, предтечата е ималъ 40 глави. Обикновениятъ човѣкъ не може да твърди това, но окултистътъ ще се опита да го докаже. Императорътъ отнесълъ въпроса до светия Синодъ, съ молба да се произнесатъ, колко глави има Иоанъ Кръститель. Синодътъ отговорилъ, че светията ималъ само една глава. — Не, 40 глави има — възразилъ императорътъ. Всички останали очудени на възражението на императора. За да ги извади отъ недоумението, въ което изпаднали, императорътъ ги завелъ въ стаята, дето били главитѣ на Предтечата и казалъ: Ето, това сѫ главитѣ на Иоана Кръстителя. Въ заключение той казалъ: Не трѣбва да се заблуждаватъ проститѣ хора. Съвременнитѣ хора често предаватъ на нѣщата качества, които въ сѫщность не притежаватъ. Тѣ искатъ да ги направятъ по-велики, по-свети. Велики нѣща сѫ тѣзи, които носятъ свобода за човѣшката душа, които внасятъ животъ, които внасятъ разширяване въ сърдцата на страдащитѣ. Великото въ живота възкресява мъртвитѣ, повдига падналитѣ и угнетенитѣ, утешава страдащитѣ. Всички хора се стремятъ къмъ нѣщо велико, къмъ постигане на нѣкакъвъ идеалъ. Тѣ сѫ дошли отнѣкѫде, иматъ свое предназначение, но ако ги запитатъ, отде идатъ и кѫде отиватъ, ще кажатъ, че нищо не знаятъ. Нѣкои хора приематъ, че сѫществува другъ животъ, че сѫществува Богъ, но нѣматъ никакви опитности. Други пъкъ иматъ опитности за сѫществуването на Бога, на духовния свѣтъ и т. н. Въ това отношение хората се различаватъ помежду си, както децата въ единъ домъ. Едни познаватъ добре майка си и баща си, а други не ги познаватъ. Тѣ ги наричатъ майка и баща, но какво представя майката и какво — бащата, не знаятъ. За тѣхъ майката и бащата сѫ сѫщества, които сѫ длъжни само да даватъ и да ги хранятъ. За онѣзи, които разбиратъ смисъла на нѣщата, майката символизира любовьта, а бащата — мѫдростьта. Единъ княжески синъ се влюбилъ въ една царска дъщеря и пожелалъ да се ожени за нея. Тя му казала: Ще се оженя за тебе, само при условие, че ще извадишъ сърдцето на майка си и ще ми го донесешъ. Безъ сърдцето на майка ти не можемъ да бѫдемъ щастливи. Значи, сърдцето на майка му представя емблема на тѣхното щастие. Княжескиятъ синъ отива при майка си, изважда сърдцето ѝ, и радостенъ, но замисленъ, го носи на възлюбената си. Той мислѣлъ, какво означава сърдцето на майка му и защо е нуждно на възлюбената му. Чудно нѣщо, мислѣлъ си той, направихъ това, на което не зная значението. Както вървѣлъ и мислѣлъ върху постѫпката си, той се спъналъ и силно ударилъ крака си. Въ това време чулъ гласъ отъ кутията: Синко, лошо ли се удари? Сърдцето на майка му проговорило съ трепетъ къмъ сина си. Като чулъ нѣжния гласъ на майчиното си сърдце, той веднага се върналъ при тѣлото на майка си и турилъ сърдцето на мѣстото му, като си казалъ: Не искамъ такава царска дъщеря, която търси, като условие за щастие, сърдцето на майка ми. Не само княжескиятъ синъ е сгрѣшилъ, но днесъ много хора сѫ готови да пожертвуватъ всичко свето и велико въ себе си, за да придобиятъ нѣщо временно и преходно. „По-горни отъ тѣхъ“. Отъ кого можете да бѫдете по-горни? Отъ по-долнитѣ отъ васъ. Всѣки човѣкъ може да бѫде по-горенъ отъ нѣкого, но той трѣбва да се стреми къмъ по-горнитѣ отъ себе си, за да придобие нѣщо. Велико и красиво нѣщо е човѣшкиятъ стремежъ. Великъ моментъ за майката е раждането на нейното дете. Великъ моментъ за растението е разцъвтяването на пѫпката и разнасянето на уханието ѝ далечъ отъ нея. Великъ моментъ за писателя и за поета е проникването на една свѣтла и възвишена мисъль въ ума му. Великъ моментъ за човѣшката душа е възприемането на истината. Време е вече, всички хора да обикнатъ истината и да се стремятъ къмъ нея, защото тя ще ги освободи отъ ограниченията на живота. Всички общественици, всички управници се стремятъ къмъ това, именно, да внесатъ истината срѣдъ народа си, да го освободятъ, но нѣматъ методи, чрезъ които да постигнатъ желанията си. Преди всичко, хората трѣбва да се научатъ да мислятъ право. Дали работятъ партийно или единично, хората трѣбва да работятъ за благото не само на своя народъ, но и на цѣлото човѣчество. Какво ще постигне една партия, ако мисли, че нейнитѣ методи сѫ най-прави и възстава противъ всѣки, който не е нейнъ съпартизанинъ? Ще кажете, че противницитѣ на една партия трѣбва да се избиятъ и обесятъ. Може ли, сънародници да се убиватъ и бесятъ едни-други? Едно време, когато българитѣ бѣха подъ турско робство, турцитѣ минаваха за лоши хора, защото бесѣха и убиваха българитѣ. Какво ще кажете днесъ за българитѣ, ако нѣкой отъ тѣхъ се осмѣли да убие своя братъ българинъ? Ще кажемъ, че нѣкогашнитѣ турци сѫ влѣзли въ българитѣ. Може ли българинъ да убива брата си? Може ли двама души отъ една и сѫща нация да се ненавиждатъ? Отъ Стария Заветъ знаемъ, че Каинъ уби Авела. Трѣбва ли и днесъ да срѣщаме Каиновци въ свѣта? Какво представя Каинъ? Човѣкъ, който за нищо и никакво може да вдигне тояга и да убие брата си. Животътъ на брата ти, или на кой да е човѣкъ, струва много повече отъ това, че димътъ на жертвата ти не отива нагоре, а се разстила по земята. Сега, да се върнемъ къмъ сѫщественото, което може да съгради вашия животъ. Не е важно, какъ живѣете сега; не е важно, какъ сте живѣли въ миналото; важно е, какво сте придобили отъ миналото, какво ще постигнете въ настоящето, за да съградите своето бѫдеще. Представете си, че въ миналото сте дишали правилно, но въ настоящия моментъ е станало нѣкаква промѣна въ дишането ви, и вие не можете да се ползувате отъ предишното си дишане. Ако въ миналото сте имали добра паметь, хранили сте се съ добри мисли, това е било за миналото. Можете ли да се ползувате отъ миналото, ако въ настоящето паметьта ви се изопачи и загубите свѣтлитѣ си мисли, които сѫ ви въодушевявали? Пазете се отъ катаклизми въ живота си, при които можете да изгубите всичко, което сте придобили. За да не се натъквате на катаклизми, трѣбва да спрете вниманието си върху възпитанието и самовъзпитанието. Като изучавате законитѣ на възпитанието, ще видите, че човѣкъ не може да предаде на другитѣ това, което той нѣма въ себе си. Колкото и да желаете да възпитате едно дете, не можете да постигнете нищо, ако сами не сте възпитани. Ако едно тѣло е нагорещено до 3000° температура, и околнитѣ предмети могатъ да се нагорещатъ до сѫщата температура. Обаче, ако тѣлото е нагрѣто само до сто градуса, по никой начинъ не може да нагрѣе околнитѣ тѣла на температура по-висока отъ сто градуса. На по-малко отъ сто градуса може, но по никой начинъ на по-висока отъ сто градуса. Следователно, обикновениятъ човѣкъ никога не може да оправи свѣта. — Защо? — Защото температурата му е едва сто градуса. За да се оправятъ нѣщата, свѣтътъ се нуждае отъ гениални учители, гениални свещеници, гениални майки и бащи, които живѣятъ за Бога, а не за себе си. На първо мѣсто тѣ иматъ предъ видъ благото на другитѣ хора, а после своето. Ако днесъ се яви единъ гениаленъ човѣкъ въ свѣта, веднага ще го турятъ въ затворъ, ще го обвинятъ, че е носитель на злото, че иде да руши. Ако гледате така на нѣщата, и азъ мога да докажа, че слънцето е причина за всички злини въ свѣта. Запримѣръ, слънцето е причина за нѣкои болести. — Защо? — Защото силитѣ въ нѣкой организъмъ не могатъ да се справятъ съ слънчевитѣ енергии и, вмѣсто добро, тѣ причиняватъ известни злини. Въпрѣки това, безъ слънце нѣма животъ. Знаете ли, какво би станало, ако слънцето престане да грѣе? Наистина, лошитѣ мисли развалятъ живота, но безъ мисъль е още по-зле. Значи, както слънчевата свѣтлина причинява известни болести, така и човѣшката мисъль понѣкога причинява злини, но все пакъ ще кажемъ като българина: „Ела зло, че безъ тебе по-зло.“ Често човѣкъ прави нѣща, които не сѫ по негово желание, но той има възможность, пакъ чрезъ мисъльта си, да се изправи, да кали волята си и да я възпита. За да облагороди ума си, за да прояви своята любовь, човѣкъ трѣбва да има една свещена идея въ себе си, или да даде пѫть на Божественото начало въ душата си. За да даде ходъ на Божественото начало въ себе си, човѣкъ трѣбва да гледа на всички хора като на свои приятели, както Богъ гледа на тѣхъ. „По-горни отъ тѣхъ.“ — Отъ какво трѣбва да бѫде човѣкъ по-горенъ? — Отъ обикновенитѣ работи. Това значи, да се стреми къмъ великитѣ нѣща въ свѣта. Великитѣ, гениалнитѣ нѣща не се създаватъ на земята. Тѣ се създаватъ въ други, по-възвишени свѣтове, а на земята само се отразяватъ. Сѫщото може да се каже и за великитѣ и гениални хора. Тѣ живѣятъ въ особенъ свѣтъ, но отъ време на време слизатъ на земята, дето се въплотяватъ временно. Ще кажете, че искате доказателства за това. Много доказателства има, но трѣбва да си купите билетъ за онзи свѣтъ, сами да провѣрите истината. Като имате билетъ, лесно се пѫтува, нѣколко трена има на разположение: единъ тръгва сутринь, другъ — на обѣдъ и трети — вечерь. Отъ васъ зависи, кога ще пѫтувате. — Какъ и отде се купува билетъ? Какъ се пѫтува съ тренъ за висшитѣ свѣтове? — Това не се разказва. Гениалнитѣ хора иматъ способностите да правятъ такива нѣща, за каквито обикновенитѣ не сѫ способни. Какъ можа Христосъ да ходи по морето? Христосъ познаваше всички закони на природата и се ползуваше отъ тѣхъ, когато искаше. Това знаятъ и гениалнитѣ хора. Единъ гениаленъ човѣкъ може да направи тѣлото си много леко, до единъ грамъ, и много тежко, като земята. Гениалниятъ може да носи земята съ една рѫка и да си играе съ нея като съ топка. Когато пожелае, той може да я хвърли въ пространството и пакъ да я хване. Като изучавате вселената, виждате, че едно тѣло влияе на друго и може да го отклони отъ пѫтя му. — Какъ става това? — Научно лесно се обяснява, но вънъ отъ науката малцина могатъ да го обяснятъ. Това става и въ живота на обикновенитѣ хора. Момъка хваща рѫката на една мома и я отклонява отъ пѫтя ѝ. Какъ става това: съ ума или съ тѣлото на момъка? Нѣкои подържатъ мисъльта, че това явление се дължи на взаимното привличане между умоветѣ, сърдцата или тѣлата на момъка и на момата. Ако отклоняването се дължи на тѣлата, би трѣбвало, и като мъртви, тѣ пак да си влияятъ. На каквото разстояние да се намиратъ мъртвитѣ тѣла, тѣ никога не се привличатъ. Значи, друга причина влияе върху хората, поради което тѣ се взаимно привличатъ, отблъскватъ или отклоняватъ отъ пѫтя си. Като не разбиратъ явленията въ природата, мнозина се запитватъ, кой пѫть, кое вѣрую да хванатъ. Всѣки човѣк има едно свещено вѣрую, за което трѣбва да се държи. Дойде ли до своето вѣрую, човѣкъ изпитва добро разположение къмъ всички живи сѫщества: цвѣтя, птици, млѣкопитаещи, хора. Ако види на пѫтя си едно цвѣте, той ще се наведе да го помилва, ще внимава да го не стѫпче. Ако види птичка или млѣкопитаещо, ще мине край него тихо, безъ шумъ, да не го уплаши. Дето минава, всички го познаватъ. Всички знаятъ, че той е необикновенъ човѣкъ, обича всички живи сѫщества и се отнася добре съ тѣхъ. Стремете се къмъ великия моралъ, който има предъ видъ интереситѣ и живота на всички сѫщества. Споредъ този моралъ, който може да кѫса цвѣтята безъ причина, да отнема живота имъ, той може да убие и човѣкъ. Който може да убие заякъ, може да убие и човѣкъ. За създаване на малкитѣ сѫщества Богъ полага усилия, както и за създаване на човѣка. Всѣка буква е на мѣстото си. Следователно, дойде ли до нѣкое живо сѫщество, колкото и да е малко, то е на мѣстото си. Всѣко цвѣте, всѣки изворъ, всѣка птичка, всѣко животно, всѣки човѣкъ е буква отъ свещената книга на козмоса. Въ всѣко живо сѫщество е вложена известна идея, съ която се проповѣдва на хората. Запримѣръ, виждате единъ заякъ и казвате, че е дългоухъ и страхливъ. Голѣмитѣ уши на заяка показватъ неговата щедрость. Той проповѣдва на хората, че трѣбва да бѫдатъ щедри. Съ бѣгането си той изразява своето кавалерство. Като го стигне хрътката, той веднага отскача отъ мѣстото си и отива на друго, съ което иска да каже, че много мѣста има въ природата, а не само едно. Той е готовъ да отстѫпи мѣстото си и да заеме друго. Заякътъ има една добра чърта — никога не се обезсърдчава. Презъ голѣми мѫчнотии минава заякътъ, но досега нито единъ заякъ не се е самоубилъ, нито е посегналъ на свой братъ. Зайцитѣ казватъ: Отъ една вѣра сме, нѣма защо да се караме; ще живѣемъ братски помежду си и съ любовь. Казвате, че нѣкой човѣкъ има заешки умъ. Това не е право заключение. Всѣки човѣкъ наподобява по нѣщо нѣкое животно, следователно и на заяка, но не и по умъ. Единъ англичанинъ, физиогномистъ, написалъ една сравнителна физиогномия въ която е изнесълъ човѣшки типове, които иматъ нѣщо общо съ нѣкои животни. Той прави това уподобяване не само между отдѣлнитѣ хора и животни, но и между различнитѣ народи, раси и животни. Като изучавате човѣшкитѣ типове и ги уприличавате на животнитѣ, лесно е да видите добритѣ чърти и на животнитѣ. Всѣко животно има и добри, и лоши чърти. Запримѣръ, една отъ лошитѣ чърти на вълка е неговата голѣма алчность. Като влѣзе въ едно стадо, той не взима само една овца, но напада нѣколко, одушва ги и бѣга. Въпрѣки това, вълкътъ е интелигентенъ. Тази е една отъ неговитѣ добри чърти. И тъй, лошитѣ животни не сѫ нищо друго, освенъ злото, което е изопачило човѣка. Добритѣ животни пъкъ сѫ изразъ на доброто, което човѣкъ носи въ себе си. Добритѣ и лоши животни заедно представятъ складове съ богатства, които човѣкъ е придобилъ, както въ миналото, така и въ настоящето. Тѣзи богатства се пазятъ като светиня. Единъ день всички животни, като представители на тѣзи богатства, ще се явятъ предъ човѣка, както едно време се явиха предъ Адама, да имъ даде имена. Едно време животнитѣ не бѣха толкова лоши, както сѫ днесъ. Обаче, следъ излизането на първитѣ човѣци отъ рая, съ тѣхъ заедно излѣзоха и животнитѣ и изопачиха естеството си. Тѣзи нѣща не ви ползуватъ, тѣ сѫ само за обяснение. Не е важно, какво е правилъ човѣкъ въ миналото; важно е, какъ днесъ живѣе той. Въпрѣки това, нѣкои искатъ да знаятъ, кои сѫ били причинитѣ за грѣхопадането на първитѣ човѣци. Колкото въпроси да се задаватъ, причината все ще остане неизвестна за васъ. Единъ день Настрадинъ Ходжа видѣлъ, че кѫщата му протекла отгоре и трѣбвало да вика зидарь да я покрива. Като разглеждалъ кѫщата си, той решилъ, че може самъ да си я покрие. Той си казалъ: Каквото може да направи зидарьтъ, това мога да направя и азъ. Той се качилъ на покрива и започналъ да го поправя. Като работилъ, той стѫпилъ невнимателно, подхлъзналъ се, падналъ на земята и си счупилъ крака. Който го видѣлъ съ счупенъ кракъ, все го питалъ: Настрадинъ Ходжа, какъ стана тази работа, че падна и си счупи крака? Той разправялъ на едного, на втори, на трети и, най-после, като му дотегнало да разправя една и сѫща история, казалъ: Чудно нѣщо, не се ли намѣри нѣкой отъ васъ да е падалъ отвисоко и да си е счупвалъ крака, че да знае, какъ става тази работа. Подхлъзнахъ се, паднахъ и счупихъ крака си. — Защо не внимаваше? — Тамъ е работата, трѣбваше да внимавамъ. — Защо не помисли по-рано, че можешъ да паднешъ? — Тамъ е работата, че не мислихъ. — Защо не избра по-добро време? — Тамъ е работата, че не избирахъ времето. — Защо не взе зидарь? — Тамъ е работата, че не взехъ зидарь. — Втори пѫть не се качвай на покрива! — Това е моя работа. Важно е, че сега кракътъ ми трѣбва да се намѣсти. Днесъ всички хора търсятъ причинитѣ за страданията и нещастията въ свѣта, търсятъ начинъ за изправянето му. Не е важно, кои сѫ причинитѣ за нещастията и страданията на хората; важно е, какъ да се справи човѣкъ съ тѣхъ. И добритѣ, и лошитѣ хора страдатъ, само че първитѣ лесно се справятъ и се облагородяватъ, а вторитѣ — мѫчно се справятъ и се ожесточаватъ. За да не си създаватъ страдания сами, хората трѣбва да бѫдатъ внимателни, да се самовъзпитаватъ, да облагородяватъ своята низша природа. Единъ младъ момъкъ разправяше една своя опитность, за проява на едно грубо и жестоко чувство въ себе си. Единъ день сестра му го обидила, и той въ момента още изпиталъ къмъ нея ненависть и желание да ѝ отмъсти. Една вечерь, като я видѣлъ на двора, въ него се явило желание да вземе едно дърво да я удари, да я махне отъ лицето си. Обаче, той се спрѣлъ въ себе си, ужасилъ се отъ това желание, веднага влѣзълъ вкѫщи и започналъ да се моли, да се освободи отъ това лошо чувство. Като се успокоилъ, започналъ да размишлява, отде се явило това чувство въ него. Навѣрно то е било въ спящо състояние, и обидната дума, казана отъ сестра му, послужила като запалка на барута. „По-горни отъ тѣхъ“. Наистина, Божественото въ човѣка трѣбва да стои по-горе отъ човѣшкото, за да може той да се справя съ всички низши и обикновени чувства и мисли, които минаватъ презъ него. Само по този начинъ, човѣкъ може да възприеме любовьта и да я приложи въ живота си като великъ законъ, като основа на Битието. Само съ любовьта човѣкъ може да бѫде щастливъ и да постигне това, което е предвидено въ неговата програма. Чрезъ любовьта обикновенитѣ хора могатъ да станатъ гениални, гениалнитѣ — светии, светиитѣ — Учители. Това сѫ велики процеси въ козмоса, за постигането на които се изисква стремежъ и голѣми и усилия. Достатъчно е човѣкъ да влѣзе за известно време въ Божествения свѣтъ, за да разбере, какво представя той. Влѣзе ли въ този свѣтъ, човѣкъ не би желалъ вече да се върне на земята. Красивъ е Божествениятъ свѣтъ. Който е надникналъ само за моментъ въ този свѣтъ, той остава винаги съ стремежъ да се върне тамъ. За този свѣтъ, именно, апостолъ Павелъ казва, че око не е видѣло, и ухо не е чуло това, което Богъ е приготвилъ за онѣзи, които Го любятъ. Физическиятъ свѣтъ не е нищо друго, освенъ отражение на Божествения. Той сѫществува благодарение на укрухитѣ, които идатъ отъ Божествения свѣтъ. Личниятъ, семейниятъ, обществениятъ, религиозниятъ животъ представятъ сѫщо отражение на свещенитѣ идеи на великитѣ напреднали сѫщества отъ Божествения свѣтъ. Тѣзи сѫщества помагатъ на хората отъ земята, даватъ имъ условия за новъ животъ. Запримѣръ, ако убиятъ нѣкого, веднага отъ възвишения свѣтъ слизатъ утешители и започватъ да го успокояватъ, че ще му дадатъ по-добри условия, да се върне на земята и да продължи работата си. Изобщо, ако замине възрастенъ човѣкъ за другия свѣтъ, той слиза на земята следъ 45—50 години. Децата слизатъ по-скоро, въ продължение на една до три години. Като казвамъ, че възвишенитѣ сѫщества отъ Божествения свѣтъ могатъ да създаватъ ново тѣло на всѣки убитъ човѣкъ, това не значи, че убийството се допуска. Който убива, той носи тежкитѣ последствия за своето престѫпление, независимо това, че животътъ на убития може отново да се възстанови. Това е излишна, ненуждна работа, въ която се изразходва грамадно количество енергия. Веднъжъ създаденъ, човѣкъ трѣбва да остане на земята, колкото години му сѫ опредѣлени за свършване на възложената му работа. Преждевременното отнимане живота на човѣка подразбира спиране на неговата еволюция. Следъ време животътъ му пакъ ще се възстанови, но той трѣбва да прави голѣми усилия, за да набави изгубеното време. Като не разбиратъ законитѣ на живота, хората се убиватъ едни други, както градинаритѣ кастрятъ дърветата си, учителитѣ — своитѣ ученици, обществото — своитѣ членове и т. н. Хората мислятъ, че по този начинъ се възпитаватъ. Градинарьтъ кастри дърветата съ цель да ги облагороди, да даватъ по-добри плодове. Учителитѣ възпитаватъ ученицитѣ си въ религиозно отношение, искатъ да ги направятъ религиозни. Ако тѣ отсега нататъкъ искатъ да внесатъ въ младото поколѣние религиозно чувство, много сѫ закъснѣли. Човѣкъ се ражда съ религиозно чувство. То е най-възвишеното и благородно чувство, което човѣкъ носи въ себе си. Ако искате да го присадите отвънъ, вие ще осакатите това, което природата е вложила въ него. Какъ ще накарате човѣка да вѣрва въ Бога, ако религиозното чувство отсѫтствува въ него? Въ кой Богъ ще го заставите да вѣрва? Който носи любовьта въ себе си, той е силенъ; той не може да не вѣрва. Той обича всички хора и е готовъ на всѣкакви жертви въ името на любовьта. Затова Христосъ препорѫчва да обичаме не само своитѣ приятели, но и враговетѣ си. Често хората се въздържатъ да проявятъ доброто, за да не се увеличи злото. Това не е право. Прилагайте доброто и не се страхувайте. Доброто е по-силно и мощно отъ злото, поради което е въ състояние да погълне злото и да го преработи. Доброто ще преработи най-кривитѣ и изопачени човѣшки идеи. Доброто и любовьта сѫ проповѣдници на човѣчеството. Чрезъ тѣхъ хората организиратъ мислитѣ и чувствата си, и се готвятъ за новъ животъ. Много проповѣдници идатъ въ свѣта, да говорятъ на хората, да имъ покажатъ новия и правъ пѫть. Това сѫ проповѣдници, които говорятъ въ името на любовьта, на правдата, на доброто, на мѫдростьта, на истината и на свободата. Като се проповѣдва на съвременитѣ хора, мнозина се отказватъ да слушатъ, подъ предлогъ, че е проповѣдвано вече на тѣхнитѣ дѣди и прадѣди, Това нищо не значи. Да се разсѫждава по този начинъ, тое все едно, да казвате, че слънцето вчера ви е грѣло, днесъ не трѣбва да грѣе. Следъ хиляди години слънцето ще грѣе другояче. Както днесъ се моли човѣкъ, утре нѣма да се моли по сѫщия начинъ. Стариятъ човѣкъ и детето не се молятъ по единъ и сѫщъ начинъ. „По-горни отъ тѣхъ“. Сега ние сме дошли въ свѣта да познаемъ Бога, да познаемъ любовьта. Всички хора трѣбва да се проникнатъ отъ тази мисъль. И тогава, въ каквото положение да се намира, на каквато работа да бѫде, човѣкъ трѣбва да приложи истината. Всѣки човѣкъ е допринесълъ нѣщо въ свѣта, но той не е последниятъ факторъ. И майкитѣ, и бащитѣ, и учителитѣ, и свещеницитѣ сѫ работели за човѣчеството, но и тѣ не сѫ единственитѣ и последни фактори въ това отношение. Задачата на всѣки човѣкъ е да реализира онази идея, която е вложена въ душата му. Той трѣбва да съзнае, че е човѣкъ, който при всички условия да остане вѣренъ на своя идеалъ. Въ това отношение, той трѣбва да има характера на заяка, който и при най-голѣмитѣ мѫчнотии не се обезсърдчава и никога не мисли да прави зло. Истинскиятъ човѣкъ гледа и на доброто, и на злото еднакво. Той счита, че всѣко нѣщо въ свѣта е на мѣстото си. Днесъ трѣбва да се проповѣдва на хората разумна свобода, да не се налагатъ единъ на другъ, но да оставятъ всѣки да живѣе, както Богъ отвѫтре го рѫководи. Мислите ли, че, ако заставите хората да живѣятъ, както вие искате, ще постигнете нѣщо? Мислите ли, че можете да накарате учителя да работи по другъ начинъ отъ този, по който работи? Преди всичко, той не е роденъ за учитель, отпосле е станалъ такъвъ. Сѫщото можете да кажете и за много сѫдии, генерали, свещеници, майки, бащи и др. Всѣко нѣщо, за което човѣкъ е роденъ, е Божествено. Това, за което не е роденъ, е човѣшко. Истински генералъ е този, който заповѣдва първо на себе си, а после на другитѣ. Ученъ човѣкъ е този, който разбира своя умъ. Силенъ човѣкъ е този, който разбира своето сърдце. Благодаренъ човѣкъ е този, който разбира живота си. „По-горни отъ тѣхъ.“ — Отъ кого е по-горенъ човѣкъ? — Отъ растенията, отъ животнитѣ. Той е по-горенъ отъ тѣхъ, защото може да направи това, което животнитѣ не могатъ да направятъ. И животнитѣ се отличаватъ едни отъ други по това, че нѣкое животно може да направи нѣщо, което друго животно не може да направи. Запримѣръ, вълкътъ може да изяде овца, но овцата не може да изяде вълкъ. Това е отрицателно надмощие на едно животно надъ друго. Обаче, ние говоримъ за положителното предимство на човѣка надъ животнитѣ и растенията. Човѣкъ може да изправи себе си, обществото, както и цѣлото човѣчество. Единъ день това ще стане. Дали ще стане следъ една, две или повече години, не е важно. Тази идея ще се реализира най-много следъ хиляда поколѣния — повече отъ хиляда поколѣния нѣма да минатъ. Свѣтътъ може да се оправи и следъ десеть години. Значи, следъ десеть години въ Европа ще има миръ. Всички народи ще поумнѣятъ. — Вѣрно ли е това? — Запишете си сега, което ви казвамъ и, ако следъ десеть години не се сбѫдне, пакъ ще си говоримъ. Съвременнитѣ хора се намиратъ въ надвечерието на велики събития. Съзнанието на хората ще се разцъвти, и свободата ще дойде отвѫтре, а не отвънъ. Слабо е израстващето растение, но то е въ състояние да разцѣпи коренитѣ. И човѣшкиятъ умъ е въ сила да премахне противоречията въ пѫтя си. Има единъ свещенъ пѫть, въ който съзнанието на всѣки човѣкъ ще се пробуди. „По-горни отъ тѣхъ“. По-горенъ човѣкъ е онзи, който проявява доброто, който вижда доброто у васъ. Който вижда злото, не е по-горенъ. Докато виждамъ, че отъ ближния ми може да излѣзе великъ човѣкъ, по-горенъ съмъ. Щомъ не виждамъ това, не съмъ по-горенъ. Намирайте въ хората всички възможности за повдигането имъ, защото въ повдигането на единия се крие повдигането на всички; и въ повдигането на всички се крие повдигането на единия. Видите ли, че нѣкой пада, не го сѫдете; той е въ затворъ. Щомъ пада, съ него заедно падатъ всички хора. Щомъ излѣзе отъ затвора и се повдигне, съ него заедно се повдигатъ и окрѫжаващитѣ. Повдигането на човѣчеството ще стане, когато дойдатъ истинскитѣ философи, поети, учени и религиозни, които ще обединятъ хората по духъ, а не по форма. Днесъ религиознитѣ хора, свещеницитѣ, носятъ повече черни дрехи, но въ бѫдеще трѣбва да се обличатъ въ бѣли или червени дрехи. Ще кажете, че червениятъ цвѣтъ е на крайнитѣ течения, на комуниститѣ. Когато войницитѣ отиватъ на бойното поле и вдигатъ червени знамена, комунисти ли сѫ? Червениятъ цвѣтъ показва, че хората искатъ животъ и свобода. Бѣлиятъ цвѣтъ пъкъ е на мира и на разумностьта. Когато развѣватъ бѣло знаме, или когато се обличатъ съ бѣли дрехи, хората искатъ да кажатъ, че могатъ, да разрешатъ противоречията помежду си по-миренъ начинъ. Да сѫдействувашъ на човѣка въ добро, да му слугувашъ, да го повдигашъ, въ това се изразява благородството. Това е проповѣдвалъ Христосъ. Той казва: „Синъ Человѣчески не дойде да му слугуватъ, но да послужи.“ Който мисли, че е гениаленъ, трѣбва да служи на човѣчеството. Ние сме вече предъ вратата на новата епоха, когато всички хора — мѫже и жени, трѣбва да се заематъ да слугуватъ, а не да питатъ, кѫде е Господъ. Господъ е навсѣкѫде и ви говори чрезъ всички хора, чрезъ съзнанието ви, чрезъ съвѣстьта, чрезъ болести и страдания. Той казва: „Не правете зло, защото въ злото се крие вашето нещастие. Правете добро, бѫдете мѫдри. Живѣйте въ доброто, въ истината и въ справедливостьта“. Отъ хиляди години насамъ, все това говори Богъ. Това е Божествениятъ езикъ. Тъй щото, когато нѣкой ви каже, че трѣбва да обичате истината, той ви говори на Божественъ езикъ. Ако обичате истината, предъ васъ ще се отвори прозорецъ, презъ който ще видите красотата на този свѣтъ. Тамъ живѣятъ сѫщества на мѫдростьта и на любовьта, които сѫ по-велики и по-мѫдри отъ нашитѣ учени, отъ нашитѣ учители, отъ нашитѣ светии. Когато ви срещне нѣкое сѫщество на истината, ще ви каже: Обичайте брата си! — и ще си замине. „По-горни отъ тѣхъ“. Всѣки човѣкъ, който прилага ума, сърдцето и волята си за разпространяване на великитѣ Божии мисли и чувства, стои по-високо отъ всички велики хора на земята. Всѣки може да бѫде носитель на великитѣ идеи, които иматъ за цель повдигането на цѣлото човѣчество. „По-горни отъ тѣхъ“. 39. Беседа отъ Учителя, държана на 25 май, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.
  3. "Делата Божии". Сила и Живот. Тринадесета серия, т.3 (1929–1930). Издание 1940г., София Книгата за теглене на PDF Съдържание Да се възвеселимъ А трѣбваше да се възвеселимъ и да се възрадваме, защото този твой братъ мъртавъ бѣ, и оживѣ; загиналъ бѣ, и намѣри се“. Лука 15:32. „Да се възвеселимъ и да се възрадваме“. Като изучавате човѣшкия животъ, виждате, че между органитѣ на тѣлото му, между по-важнитѣ мисли и чувства сѫществува вѫтрешна връзка. За да схване тази връзка, преди всичко човѣкъ трѣбва да разбере естеството на своя умъ, основата на своето сърдце и силата на своята воля. Разбере ли ума, сърдцето и волята си, човѣкъ се е домогналъ до онази наука, която осмисля живота му и го освобождава отъ противоречията. Ако не може да разбере ума, сърдцето и волята си, човѣкъ живѣе само въ противоречия, въ мѫчнотии и страдания. Тази е причината, поради която съвременниятъ човѣкъ се оплаква отъ живота си. Когото срещнете днесъ, всѣки казва, че е нещастенъ. Не само сегашниятъ човѣкъ е нещастенъ, но отъ времето на Адама до днесъ едва ли ще намѣрите човѣкъ, който да е казалъ или да каже, че е щастливъ. Историята не знае нито единъ щастливъ човѣкъ. Историята на човѣчеството е пълна съ драми и трагедии, съ страдания и нещастия. При все това, човѣкъ все още вѣрва, че и вънъ отъ рая може да бѫде щастливъ, може да създаде нѣщо велико. Въ това отношение той прилича на мравката, която попада въ пѣсъчната хуния на мравкояда и се надѣва, че може да излѣзе навънъ. Пѣсъкътъ на хунията е толкова подвиженъ, че, каквито усилия да прави мравката да излѣзе отъ хунията, тѣ оставатъ безрезултатни. Мравката се хлъзга по стенитѣ на хунията, пада на дъното, дето мравкоядътъ чака да я изяде. Попадне ли веднъжъ въ хунията на мравкояда, никакво излизане не е възможно. Съвременнитѣ хора сѫ попаднали въ една хуния, подобна на тази, която мравкоядътъ прави, и не могатъ да излѣзатъ вънъ отъ нея. Тѣ правятъ усилия да станатъ, да излѣзатъ на свобода, но усилията имъ оставатъ напраздно. Следъ голѣми борби и мѫчнотии тѣ излизатъ отъ тази хуния, но безъ душата си. Тѣлото имъ остава на една страна, душата — на друга, и тѣ се лутатъ като странници на земята, безъ приятели и познати. Близкитѣ имъ взиматъ тѣлата имъ, погребватъ ги, пѣятъ надгробни пѣсни, държатъ речи за тѣхното земно величие, говорятъ за тѣхнитѣ подвизи и дѣла, докато най-после казватъ: Богъ да ги прости! Кѫде е истинскиятъ човѣкъ, какво е станало съ него, тѣ нищо не знаятъ и не се интересуватъ. Значи, докато останкитѣ на човѣка сѫ предъ васъ, вие имъ четете надгробни речи за утеха. Вдигнатъ ли останкитѣ имъ, всичко се забравя. Ние не се интересуваме отъ надгробнитѣ речи, които се държатъ за умрѣлитѣ, нито пъкъ отъ неизпълненитѣ обещания, които се даватъ на живитѣ. Колкото надгробнитѣ речи могатъ да възкресятъ мъртвитѣ, толкова и неизпълненитѣ желания хранятъ живия. Една циганка имала едно детенце, което много обичала. Единъ день детето заболѣло сериозно и, презъ време на боледуването си, то искало отъ майка си да му купи нѣщо за ядене. — Мамо, искамъ да ми купишъ геврече.— Ще ти купя, мама, ще ти купя. — Искамъ малко млѣчице. — Ще ти купя, мама. — Искамъ малко баница. — Ще ти купя, мама. Майката обещавала да изпълни желанията на детето си, но нищо не купувала. Тя само залъгвала детето, че ще му купи, каквото иска, ще задоволи желанията му, докато детето умрѣло. Циганката започнала да го оплаква и да нарежда: Е, мама, поне си хапна отъ всичко, което сърдцето ти искаше. — Хапнало си е детето отъ всичко, но въ въображението си, а не въ действителность. И българитѣ иматъ обичай да обещаватъ, че ще направятъ това-онова, но малцина изпълняватъ обещанията си. Докато човѣкъ е живъ и здравъ и живѣе въ лишения, обещаватъ му, че ще го назначатъ на служба, ще му помогнатъ да излѣзе отъ сиромашията си. Обещаватъ и не изпълняватъ обещанията си. Щомъ умре, тогава всички се разтичватъ, колятъ курбанъ, агне за него, да си хапне. Въ сѫщность, тѣ ще си хапнатъ, а не умрѣлиятъ. Ще се събератъ въ негово име на трапеза, да кажатъ за него: Богъ да го прости! Нѣкои хора търсятъ смисъла на живота, а други не се интересуватъ отъ него и казватъ: Трѣбва да се живѣе! Вѣрно е, че трѣбва да се живѣе, но какъ? Христосъ дава два примѣра отъ живота за двамата синове, но тѣхниятъ животъ не разрешава въпроситѣ. Бащата разрешава въпроса, понеже има опитности. Той дава примѣръ на синоветѣ си, какъ трѣбва да се живѣе, но нито единиятъ, нито другиятъ го е последвалъ. Какъ е възможно, толкова благороденъ баща, да роди два сина съ противоположни характери на него? Младиятъ синъ казалъ на баща си: Татко, дай ми дѣла отъ наследството, който ми се пада, за да отида въ широкия свѣтъ, да придобия знания. Желанието му не е било лошо, но той не преценявалъ силитѣ си, мислѣлъ, че може да направи много повече, отколкото възможноститѣ му позволявали. Въ него имало нѣщо благородно и възвишено, но нѣмалъ опитности, не разбиралъ живота. Бащата познавалъ сина си, предвиждалъ, какво може да направи, но го оставилъ свободенъ, да придобие нѣкаква опитность, че, като се върне при него, да не пожелае втори пѫть да се отдѣля. Само по този начинъ той ще разбере, че силата на човѣка се крие въ самия него, а не вънъ отъ него. Докато билъ при баща си, той вѣрвалъ въ паритѣ, но следъ като ялъ и пилъ съ приятели и приятелки, всичко изгубилъ и се намѣрилъ срѣдъ пѫтя, безъ наука, безъ занаятъ, изоставенъ отъ всички. За да изкара хлѣба си, той решилъ да стане свинарь, но и тукъ се разочаровалъ. Свинетѣ изяждали рожковитѣ и за него нищо не оставало. Гладенъ, окѫсанъ, измѫченъ отъ труднитѣ условия на живота, той започналъ да съзнава погрѣшката си и решилъ да я изправи, като се върне при баща си да му слугува. Блудниятъ синъ ималъ една добра чърта, че като се намѣрилъ въ положението на последенъ сиромахъ, не обвинилъ нито приятелитѣ си, нито условията, но намиралъ вината само въ себе си. Той си казалъ: Сгрѣшихъ предъ небето и предъ земята, предъ Бога и предъ баща си. Ще се върна у дома си, ще помоля баща си да ме приеме да му слугувамъ. Каквото мислѣхъ, нищо не направихъ. Паритѣ си изгубихъ, свине пасохъ и нищо не постигнахъ. Научихъ само едно нѣщо, че съ свинарство не можешъ да изправишъ живота си. Свинетѣ символизиратъ низшето човѣшко естество. Следователно, който мисли, че съ низшитѣ си чувства може да постигне нѣщо, той е на кривъ пѫть. Следъ дълги разсѫждения блудниятъ синъ решилъ да се върне при баща си и да се изповѣда предъ него за направената погрѣшка. Следъ това пъкъ виждаме благородството и великодушието на бащата, който не се гнѣви на сина си, нито го пѫди, но го пригръща, цѣлува и заповѣдва да го облѣкатъ съ нови дрехи, да турятъ пръстенъ на рѫката му, да заколятъ въ негова честь най-угоеното теле и да извикатъ музиканти да свирятъ и да се веселятъ, че загубениятъ му синъ се върналъ. „А по-стариятъ синъ бѣше на нивата: и като идѣше, та наближи кѫщата, чу пѣние и ликуване. И повика едного отъ слугитѣ и питаше, що е това. А той му рече: Братъ ти си дойде; и закла баща ти храненото теле, защото го прие здравъ“. И разгнѣви се и не рачеше да влѣзе. И тъй, баща му излѣзе и молѣше му се. А той отговори и рече на баща си: „Ето, толкова години ти работя, и никога твоята заповѣдь не съмъ престѫпилъ; и на мене нито яре си ми далъ нѣкога да се повеселя и азъ съ приятелитѣ си; а едва що си дойде този твой синъ, който изяде имота ти съ блудницитѣ, за него си заклалъ храненото теле“. А той му рече: „Синко, ти си винаги съ мене, и всичкото мое твое е. Трѣбваше да се възвеселимъ и възрадваме, защото този твой братъ мъртавъ бѣ и оживѣ, и загиналъ бѣ и намѣри се“. Кога трѣбва да се весели човѣкъ? — Когато въ него възкръсне една добродетель, която е била мъртва; когато открие въ себе си една способность, която е била загубена; когато намѣри изгубеното си здраве; когато отново придобие разпиляното си богатство; когато разрови доброто въ себе си, което нѣкога е дълбоко заровилъ. Това веселие е на мѣстото си. Не може човѣкъ да не се радва и весели, когато намѣри това, което търси. Днесъ всѣки човѣкъ търси изгубения рай. — Какво нѣщо е изгубениятъ рай? — Щастието. Наистина, всѣки човѣкъ иска да бѫде щастливъ, да се повдигне въ обществото, да стане ученъ, гениаленъ човѣкъ, светия. Той не подозира, че това, къмъ което се стреми, е въ самия него. Достатъчно е да разбира законитѣ на живота и на природата, за да придобие всичко, къмъ което се стреми. Не е достатъчно човѣкъ само да се стреми къмъ постигане на гениалность и светийство. Той трѣбва да разбира тѣхния животъ, тѣхнитѣ мисли и чувства, да върви постепенно по стѫпалата на живота. Следователно, за да разберете талантливия, вие трѣбва да познавате живота на обикновения човѣкъ; за да разберете гения, трѣбва да сте миналъ по пѫтя на талантливия; за да разберете светията, трѣбва да сте минали по пѫтя на гения. И най-после, за да разберете Учителя, трѣбва да сте минали по пѫтя на светията. Не може да възлѣзе човѣкъ нагоре, ако не е вървѣлъ постепенно по стѫпалата на човѣшката стълба. Всѣки животъ крие въ себе си нѣщо велико и красиво. Лесно се говори за светийство, но мѫчно се постига. Да дойдешъ до положението на светия, това значи, да се качишъ на единъ отъ високитѣ върхове въ живота и оттамъ да гледашъ цѣлия свѣтъ, прострянъ предъ тебе като на длань. Обаче, дойдемъ ли до Учителя, за него не може да се говори. Той е особенъ свѣтъ, особена система, особенъ животъ. Той включва въ себе си всички възможности. Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ положителна наука, която да систематизира всички факти и явления. Тѣ се нуждаятъ отъ абсолютна вѣра, която се основава на това, което сѫществува и което може да бѫде. Като вѣрва въ това, което днесъ може да направи и което въ бѫдеще може да постигне, човѣкъ дохожда до естествено развитие. Каквито заложби има въ себе си, човѣкъ трѣбва да работи върху тѣхъ, да ги развива. Днесъ ще се ползува отъ ония дарби, които въ миналото е развилъ, а въ бѫдеще — отъ ония, които въ настоящия моментъ развива. Всѣка дарба е семенце, вложено въ човѣшката душа, дето очаква идването на пролѣтьта, която носи условия за неговото развитие. За сегашнитѣ хора понятието „душа“ е неопредѣлено. Говорите ли за мозъка, тѣ го разбиратъ. Тѣ гледатъ на него като на градина, въ която растатъ красиви цвѣтя и плодни дървета. Сърдцето пъкъ представя разсадникъ, отъ който се взиматъ красиви цвѣтя и плодни дървета за посаждане въ мозъка. Сърдцето представя още автономно учреждение, съ самостоятелно управление, което нѣма нищо общо съ външния обективенъ свѣтъ. Обаче, то е свързано съ козмоса, отдето черпи жизненитѣ си сили. Доколкото силитѣ на сърдцето се проявяватъ правилно, дотолкова умътъ се развива нормално. Когато връзката между дейностьта на сърдцето и козмичнитѣ енергии се прекрати, животътъ на човѣка се прекѫсва. И тъй, докато е свързанъ съ козмическитѣ, Божествени енергии, човѣкъ може да се радва на живота си. Излѣзе ли вънъ отъ тия енергии, той загубва живота си. Затова, именно, казваме, че родениятъ отъ Бога не грѣши, т. е. не кѫса връзката си съ Божественото Начало, отъ което идатъ енергиитѣ на живота. Само родениятъ отъ Бога може да бѫде силенъ и великъ човѣкъ. Въ какво се крие величието на човѣка? — Въ добродетелитѣ, които той е развилъ. Не е великъ и силенъ онзи, който придобива една добродетель и следъ време я изгубва. Всѣка мисъль, всѣко чувство и всѣка добродетель, които човѣкъ може да придобие и следъ известно време да ги изгуби, не сѫ истински. Реални нѣща сѫ ония, които човѣкъ може да носи съ себе си навсѣкѫде — и въ този, и въ онзи свѣтъ. Никоя сила не е въ състояние да отнеме реалнитѣ придобивки на човѣка. Дойдете ли до нереалнитѣ нѣща, тамъ всѣка сила може да ги отнеме. Запримѣръ, ако нѣкой тежи 100—120 кгр., това е излишенъ материалъ, отъ който трѣбва да се освободи. Дойде ли нѣкаква болесть, човѣкъ може да изгуби нѣколко килограма и да се чувствува по-добре, по-силенъ и енергиченъ. Изобщо, всѣки човѣкъ има едно опредѣлено тегло, което не трѣбва нито да се намалява, нито да се увеличава. Всичко, каквото се случва на човѣка, е строго опредѣлено. Единъ богатъ американецъ се оженилъ за една млада, красива мома, англичанка. Тѣ решили да направятъ свадбената си разходка въ Ню-Иоркъ. Качили се на трена и тръгнали за Ню-Иоркъ. Въ пѫтуването имъ станало катастрофа съ тѣхния тренъ; отъ сътресението на трена младоженикътъ билъ отхвърленъ навънъ, дето получилъ силенъ ударъ въ главата. Отъ голѣмото сътресение на мозъка той полудѣлъ, поради което веднага го занесли въ болница на лѣкуване. Цѣли 16 години прекаралъ въ болницата, а жена му все го очаквала, да се върне здравъ и живъ. Болницата, въ която билъ оставенъ, се отличавала съ строги наредби: никой боленъ нѣмалъ право да излиза на разходка самъ, безъ разрешение. Единъ день болничнитѣ слуги забравили пѫтната врата отворена. Младоженикътъ изкочилъ навънъ и се затичалъ къмъ гарата. Слугитѣ се спуснали да го гонятъ, но, докато го хванатъ, той успѣлъ да влѣзе въ единъ отъ вагонитѣ на трена, който следъ нѣколко минути заминалъ. Слугитѣ се върнали назадъ, като си казали: Да бѫде свободенъ! Природата може да му помогне по нѣкакъвъ начинъ, да се излѣкува. Обаче, и съ този тренъ се случила катастрофа, подобна на първата. Той получилъ ударъ въ главата, както при първата катастрофа, който предизвикалъ голѣмо сътресение на нервната система. Това сътресение помогнало за възстановяване на нормалното му състояние. Като се почувствувалъ напълно нормаленъ, той се върналъ при жена си, съ която заживѣли добре и разумно. Нѣкои ще запитатъ, защо Провидението е допуснало този човѣкъ да изгуби ума си и да прекара въ лудницата 16 години, лишенъ отъ условия за развитие. Защо е допуснато това, нищо не може да се каже, но интересенъ е фактътъ, че две еднакви причини произвеждатъ различни резултати. Всѣки човѣкъ има такава опитность: въ едно отношение нѣкоя причина произвежда въ мислитѣ и въ чувствата му известенъ обратъ, добъръ или лошъ, и следъ известно време сѫщата причина произвежда обратенъ резултатъ на първия. Въ притчата за блудния синъ виждаме нѣщо подобно. Блудниятъ синъ пожелалъ да напусне бащиния си домъ, за да бѫде свободенъ, да придобие повече знания. Той взелъ дѣла си отъ богатството, което му се падало, и отишълъ въ странство. Следъ като изпилъ и изялъ всичко, каквото ималъ, той почувствувалъ ограниченията на свѣта, заробилъ се и станалъ свинарь. Сѫщото желание и сѫщиятъ стремежъ въ него за свобода, както въ първия случай, го заставилъ да се върне при баща си, разкаянъ и смиренъ, да поиска извинение и да заеме положението на бащинитѣ си слуги. Той разбралъ, че като слуга при баща си ще бѫде по-свободенъ, отколкото да бѫде господарь на себе си, за което не билъ още готовъ. И тъй, когато изпадне въ ограничение и робство, човѣкъ трѣбва да се смири и разкае, да направи съзнателна връзка съ Първата Причина, съ разумния свѣтъ. Ако не направи тази връзка, той е на отчаяние, осѫденъ на пълно обезсмисляне на живота. Отчаянието води човѣка къмъ безизходно положение, къмъ смърть. Отчаянието не е нищо друго, освенъ хунията на мравоядеца, дето човѣкъ може да попадне. Попадне ли веднъжъ въ тази хуния, мѫчно може да излѣзе навънъ. Голѣми усилия трѣбва да прави той, за да излѣзе на повърхностьта на земята. Запримѣръ, пиянството е падане на човѣка въ хунията на мравоядеца; клептоманията — сѫщо. Много хора страдатъ отъ клептомания, безъ да знаятъ, кои сѫ причинитѣ за нея, нито какъ да се освободятъ отъ ноктитѣ ѝ. Нѣкой клептоманъ отива въ единъ магазинъ и, каквото му хареса, взима го и го туря въ джоба си. Ще кажете, че е сиромахъ, не е виждалъ такива нѣща и ги пожелава. Клептоманията е недѫгъ и на сиромаси, и на богати хора. Има милионери клептомани, които сѫ задоволени въ всѣко отношение. Въ лицето на Плюшкина, Гоголь е нарисувалъ единъ образъ, който обичалъ да носи въ дома си не само намѣрени предмети — петала, гвоздеи, счупени и скѫсани вещи, но даже задигалъ чужди нѣща. Като виждалъ чужда стомна на чешмата, той я взималъ и я занасялъ у дома си. Защо му сѫ тия стари, изпочупени и скѫсани вещи? Той ги прибиралъ и си казвалъ: Все ще ми потрѣбватъ за нѣщо. Защо човѣкъ събира стари и чужди нѣща въ дома си, и той не знае — нѣкакво криво желание го заставя да прави това. Туй желание се дължи на известенъ недѫгъ въ човѣка. — Кой може да помогне на човѣка, да го освободи отъ тѣзи недѫзи? — Природата. Само тя е въ състояние да преработи всичко старо, всичко криво и изопачено въ човѣка, да го прекара презъ огънь и да го обнови. Като знаете методитѣ, съ които природата си служи, прилагайте и вие сѫщитѣ. Запримѣръ, ако нѣкой е боледувалъ отъ тежка заразителна болесть и оздравѣе, трѣбва да изгори всичко, съ което си е служилъ: дрехи, книги, сѫдове. Всичко нечисто и заразено трѣбва да мине презъ огънь, да се обнови. Болница, която е служила 30 години, трѣбва да се подложи на огънь, да изгори. Дрехитѣ, сѫдоветѣ, — сѫщо, но и самото здание трѣбва да изгори и отново да се построи. Здравъ човѣкъ да влѣзе въ тази болница, и той ще се разболѣе. Стенитѣ, таванътъ, подътъ сѫ пропити отъ физическа и психическа зараза. Дезинфекционнитѣ срѣдства, които се прилагатъ, не сѫ въ състояние да изгорятъ и обезвредятъ околнитѣ предмети. Следователно, пазете се отъ вреднитѣ влияния на лошитѣ мисли и чувства, които се носятъ въ въздуха като отровни газове. Съ влиянието на добритѣ и на лошитѣ мисли и чувства се обяснява смѣната на настроенията отъ добри въ лоши и обратно. Случва се нѣкой пѫть, човѣкъ излиза съ добро настроение отъ дома си, а се връща съ лошо. — Коя е причината за тази смѣна? — Той е попадналъ въ стѫпкитѣ на човѣкъ съ лоши мисли и ги възприелъ. Ако бѣше попадналъ въ стѫпкитѣ на добъръ човѣкъ, и лошо настроение да имаше, щѣше да се превърне въ добро. Като знаете силата на добритѣ мисли и чувства, стремете се да бѫдете извори, отъ които да изтича доброто, да се разнася по цѣлия свѣтъ, да весели всички живи сѫщества и да имъ дава сила и мощь да работятъ за общото повдигане на човѣчеството. Съвременниятъ свѣтъ се нуждае отъ добри хора, като бащата на блудния и на добрия синъ, който познавалъ сърдцата и на двамата си синове и отдалъ на всѣки отъ тѣхъ заслуженото. Като видѣлъ, че голѣмиятъ му синъ се сърди, задето далъ угощение на по-малкия си синъ, той казалъ: Синко, не се сърди. Азъ оценявамъ твоя трудъ и оставамъ всичкото си богатство на тебе. Братъ ти не се нуждае отъ такова богатство. Това, което е изработилъ и придобилъ въ странствуването си по свѣта, струва повече отъ богатството, което бихъ му далъ. Той нѣма вече желание да става богатъ; върналъ се е въ бащиния си домъ да слугува. Следователно, всѣки, който е готовъ да слугува на баща си, готовъ е да служи и на човѣчеството. Въ него е станалъ превратъ, вѫтрешно преобразование. Който се е освободилъ отъ нѣкакъвъ недостатъкъ, отъ нѣкаква слабость, той се прониква отъ желанието да работи за ближнитѣ си, както и за цѣлото човѣчество. Съвременнитѣ свѣтски и религиозни хора възпитаватъ младото поколѣние съ заплашвания и наказания. Свѣтскитѣ хора си служатъ съ метода на наказанието, а религиознитѣ съ заплашването. Първитѣ наказватъ младитѣ, а вторитѣ ги заплашватъ, като имъ казватъ, че, ако грѣшатъ и престѫпватъ законитѣ на Баща си, чака ги адъ, т. е. мѫчение и вѣченъ огънь. Така не се проповѣдва истината. Искате ли да кажете истината на човѣка, кажете му, че той трѣбва да изпълнява законитѣ на своя Баща. — Какъ ще изпълнява тѣзи закони? — Като спазва законитѣ на своята мисъль и на своето сърдце. Затова е казано, че човѣкъ трѣбва да има свѣтла мисъль и чисто сърдце. Следователно, като пишете писмо, напишете го чисто и разбрано. Ако го зацапате така, че самъ не можете да го разберете, вие губите довѣрието на разумния свѣтъ. Графолозитѣ обръщатъ голѣмо внимание на начина, по който се пишатъ буквитѣ. Тѣ казватъ, че човѣкъ, който пише чисто, правилно, красиво, се отличава съ добре развити и проявени мисли и чувства. Той има нѣщо завършено въ характера си. Въ мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на този човѣкъ има известна хармония. Видите ли, че нѣкой пише нечисто, неправилно, изяжда букви, не очаквайте много нѣщо отъ него. Той не е лошъ човѣкъ, но не обръща внимание на външностьта на нѣщата. Нѣкои хора обръщатъ по-голѣмо внимание на външния животъ, а други — на вѫтрешния. Великитѣ и гениални хора пишатъ чисто, красиво, правилно. Гениалниятъ не обича да преписва произведенията си, а талантливиятъ преписва своитѣ съчинения. Той е готовъ да ги препише по нѣколко пѫти, за да бѫдатъ чисти, да бѫдатъ правилно и красиво написани. Да се върнемъ пакъ къмъ притчата за блудния синъ. Като четемъ тази притча, ние трѣбва да се пазимъ отъ погрѣшката на добрия синъ, който завидѣлъ на по-малкия си братъ, че баща му го посрещналъ съ радость и далъ въ негова честь голѣмо угощение. Човѣкъ трѣбва да се научи да се радва на всичко. Трѣбва да се радва на доброто на своитѣ ближни. Ако не може да имъ сърадва, той не е истински човѣкъ. Ученикътъ трѣбва да се радва на успѣха на своитѣ ближни, даже и когато той е пропадналъ на изпититѣ си. Който може да се радва на успѣха на своитѣ другари, той е благороденъ човѣкъ. Да се радвашъ, когато си пръвъ между другаритѣ си, това всѣки може да направи; да се радвашъ, когато си последенъ, това е достояние само на благородното и възвишено сърдце. Сиромахътъ да се радва на богатия, за това се иска сила и благородство. Мнозина минаватъ за благородни, само когато сѫ задоволени. Докато бащата дава на децата си, тѣ сѫ доволни отъ него. Тѣ казватъ, че баща имъ е добъръ, уменъ, щедъръ. Щомъ не може повече да дава, тѣ намиратъ, че не е добъръ, че е остарѣлъ вече и казватъ: Стариятъ не го бива вече за нищо. Синъ, който мисли зле за майка си и за баща си и не ги почита и уважава, не е на мѣстото си. Ще дойде день, когато и той ще опита сѫщото отъ своитѣ деца. Затова е казано: „Каквото посѣешъ, това ще пожънешъ“. Като изучаватъ разумната природа, нейнитѣ закони и методитѣ, съ които тя си служи, хората трѣбва да ги прилагатъ при възпитанието на младото поколѣние, както и при самовъзпитанието. Не спазватъ ли законитѣ на природата, тѣ сами се изопачаватъ и, вмѣсто добри резултати, получаватъ лоши. Чувате нѣкой религиозенъ да казва, че човѣкъ не трѣбва да се грижи за тѣлото си. Колкото е по-слабо тѣлото му, толкова по-духовенъ е той. Това е криво разбиране на нѣщата. Грѣхътъ не е въ тѣлото на човѣка, но въ неговитѣ низши желания. Грѣхътъ не се заключава въ яденето, но въ чрезмѣрното ядене. Когато човѣкъ претоварва стомаха си повече, отколкото трѣбва, въ стомаха и въ червата остава необработена часть отъ храната, която започва да се разлага и образува отровни газове. Храносмилателната система трѣбва да се държи въ изправность. Ако човѣкъ постоянно се безпокои и мисли, че цѣлиятъ свѣтъ и цѣлата природа сѫ противъ него, въ скоро време той може да разстрои храносмилателната си система. Щомъ разстрои стомаха си, той нарушава правилния ходъ на мислитѣ и на чувствата си и започва да страда. Ето защо, като страда, човѣкъ трѣбва да търси причината първо въ храносмилателната система, после — въ дихателната и най-после — въ мозъчната. Мозъкътъ не може да функционира правилно, ако стомашната и дихателна система не сѫ въ изправность. Не може да очаквате добро жито и добри плодове, ако почвата не е добре разорана и наторена. Не можешъ да очаквашъ добри отношения отъ хората, ако ти нѣмашъ добри отношения къмъ тѣхъ. Защо голѣмиятъ братъ не отвори сърдцето си за по-малкия и не се зарадва, че се е върналъ въ бащиния си домъ? Сегашнитѣ хора се намиратъ предъ една мѫчна задача, а именно: да се справятъ съ жестокостьта на сърдцето си, да го смекчатъ и облагородятъ. Не е мѫчно да вѣрвашъ въ Бога, да бѫдешъ благороденъ, когато всичкитѣ ти работи вървятъ добре. Изкуство е да пазишъ вѣрата си, да не се ожесточишъ, когато те сполетяватъ нещастия и страдания. Трѣбва ли вѣрващиятъ да се обезвѣри, че единствената му дъщеря е загинала съ нѣкой параходъ или умрѣла отъ нѣкаква болесть? Трѣбва ли вѣрващиятъ да изгуби вѣрата и смисъла въ живота си отъ това, че изгубилъ богатството си? Тъй щото, не е достатъчно да вѣрвашъ въ Бога или въ Неговата Любовь, но да изпълнявашъ волята Му. Да вѣрвашъ въ любовьта, въ мѫдростьта и въ истината е едно нѣщо, а да изпълнявашъ законитѣ имъ е съвсемъ друго. Следователно, нито само вѣрата спасява, нито знанието. Не е достатъчно човѣкъ само да вѣрва, но той трѣбва да изправи отношенията си къмъ разумната природа, като къмъ своя майка, и къмъ Бога, като къмъ свой Баща, и да каже: Татко, прости ме, сгрѣшихъ. Готовъ съмъ да Ти служа като последенъ слуга. Не е разрешение на въпроса, да очаква човѣкъ да умре. Смъртьта не разрешава въпроситѣ, нито неразбранитѣ страдания раждатъ нѣщо велико. Страданията иматъ смисълъ, ако отъ тѣхъ се роди нѣщо велико. Ако майката страда и роди дете, страданията ѝ се осмислятъ. Ако нивата роди изобилно жито, страданията на земедѣлеца се оправдаватъ. Заслужава си да копае, да оре и да жъне, за да придобие изобилно плодъ. Ако страданията на човѣка не даватъ плодове, тѣ сѫ безсмислени. Пазете се отъ такива страдания. Натъквате ли се на ненуждни страдания, вие ще се намѣрите въ положението на онзи американецъ, който опиталъ силата на Ниагарския водопадъ, като миналъ по него съ бъчва. Той влѣзълъ въ добре осмолена бъчва и се спусналъ съ нея отъ височината на водопада, но следъ половинъ часъ търкаляне по буйнитѣ води на водопада, бъчвата излѣзла на брѣга. Като го извадили отъ бъчвата, той билъ въ пълно безсъзнание; щомъ се свестилъ, казалъ: Цѣлия свѣтъ да ми даватъ, втори пѫть не искамъ да правя този опитъ. За нищо въ свѣта не бихъ се опиталъ да се състезавамъ съ водитѣ на водопада. Не трѣбва да се опитватъ горчевинитѣ на единъ неразуменъ, безсмисленъ животъ. Като живѣе, човѣкъ трѣбва да води разуменъ, плодоносенъ животъ, както за себе си, така и за окрѫжаващитѣ. Единъ вѣрващъ запиталъ проповѣдника: Какъ мислишъ, ще се спася ли? — Ще се спасишъ. — Кога и какъ ще позная? — Като отидешъ на онзи свѣтъ. — Ако отида и ме върнатъ обратно на земята? — Нищо, ще знаешъ поне истината. — Искамъ положително да зная, безъ да правя опити. — Правъ е този човѣкъ. Ако рече да прави опити, той ще изпадне въ положението на блудния синъ, който напусналъ бащиния си домъ и тръгналъ по свѣта да странствува. Обаче, и при това положение има изходъ. Щомъ се натъкне на мѫчнотии и стане свинарь, не трѣбва да седи много при свинетѣ, но да вземе торбата си и да тръгне за отечеството си. Какво ще кажатъ свинетѣ, какво ще каже господарьтъ му или обществото, това не трѣбва да го интересува. Това значи вѣрващъ човѣкъ. По-добре е човѣкъ да се върне при баща си, отколкото да напусне бащиния си домъ; по-добре е да спечели богатството си, отколкото да го изгуби; по-добре е да придобива знание, отколкото да изгуби знанието си; по-добре е да придобива добродетели, да придобива здраве, сила, отколкото да губи. Положителното е за предпочитане предъ отрицателното. Въ заключение, съветвамъ ви да избѣгвате слабоститѣ на малкия и на голѣмия синъ, но да се стремите къмъ благородното въ характера на бащата. Той дава примѣръ, какъ трѣбва да живѣятъ хората помежду си; той показва, какви трѣбва да бѫдатъ братскитѣ отношения. Сега и на васъ желая да живѣете като вашия Небесенъ Баща, Който е създалъ живота и учи хората, какъ да прилагатъ Неговата Любовь. Христосъ казва: „Така да просвѣтнатъ дѣлата ви, че всички да познаятъ вашия Отецъ“. Радвайте се и вие заедно съ баща си, когато малкиятъ ви братъ се връща отъ чужбина. Вземете участие въ угощението, което баща ви устройва за всички свои загубени синове, които отново се връщатъ въ отечеството си. „Мъртавъ бѣ, и оживѣ; изгубенъ бѣ, и намѣри се. Да се възрадваме и да се възвеселимъ“! 38. Беседа отъ Учителя, държана на 18. май, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.
  4. Ани

    1930_05_11 Да влѣзешъ

    "Делата Божии". Сила и Живот. Тринадесета серия, т.3 (1929–1930). Издание 1940г., София Книгата за теглене на PDF Съдържание Да влѣзешъ Отговори стотникътъ и рече Му: „Господи, не съмъ достоенъ да влѣзешъ подъ стрехата ми; но речи само речь, и ще оздравѣе момчето ми“. Матея 8:8. Този стихъ, както и всички стихове отъ Евангелието, могатъ да се разглеждатъ двояко: въ преносенъ и въ букваленъ смисълъ. Ако разглеждате въпроситѣ въ преносенъ смисълъ, вадите едно заключение; ако ги разглеждате по буква, дохождате до друго заключение. Както и да разглеждате този стихъ, въ него нѣма особена философия. Кой човѣкъ, на когото баща му, майка му, братъ му или сестра му сѫ болни, не търси лѣкарь да ги излѣкува? И желанието на стотника било сѫщото: да намѣри лѣкарь, който да изцѣри момчето му. Той видѣлъ този лѣкарь въ лицето на Христа. Понеже вѣрата му била голѣма, той казалъ на Христа: Нѣма нужда да дохождашъ въ дома ми, но достатъчно е да кажешъ само една дума, и момчето ми ще оздравѣе. Стотникътъ се считалъ недостоенъ да дойде Христосъ подъ неговата стреха. Това е буквалниятъ смисълъ на стиха — простъ разговоръ между Христа и единъ стотникъ, който билъ езичникъ, а не като евреитѣ — правовѣренъ. Дойдете ли до вѫтрешния смисълъ на стиха, вие се спирате върху стотника, като езичникъ, представитель на една стара култура, която се е различавала отъ тогавашната еврейска култура. Евреитѣ по това време минавали за правовѣрни и за избранъ народъ отъ Бога. Тѣ минавали за духовни хора, за аристократи, а езичницитѣ — за обикновени. Стотникътъ бѣше разуменъ човѣкъ, разбираше, че Христосъ носѣше нова култура, нови възгледи за човѣчеството. Той съзнаваше положението си, като човѣкъ на старата култура, затова се обърна къмъ Христа съ думитѣ: Не съмъ достоенъ да влѣзешъ подъ стрехата ми. Кажи само речь, и момчето ми ще оздравѣе. Докато живѣя съ старитѣ възгледи, възприети отъ дѣди и прадѣди, самъ нищо не мога да направя. Мнозина се чудятъ, отде се взиматъ толкова различни тълкувания по въпроситѣ, които интересуватъ хората. Това е лесно обяснимо. Когато иска да постигне нѣщо, човѣкъ все ще намѣри начинъ да се домогне до своето желание. Сѫщото се отнася и до тълкуванията, дадени по различни въпроси. Вие знаете баснята „Вълкъ и агне“. Желанието на вълка е да яде овце. Дето срещне овца, все ще търси начинъ, какъ да я хване. Въ баснята за вълка и агнето се казва, че едно младо неопитно агне отишло на единъ изворъ да пие вода. Отдалечъ още единъ вълкъ видѣлъ, че агнето отива къмъ извора и го последвалъ. Той се приближилъ до него и му казалъ: Защо ми мѫтишъ водата? Агнето се почудило, какъ може да мѫти водата на вълка, който спрѣлъ да пие вода на горната часть на извора, надъ мѣстото, дето пие то. При това, изворътъ има и горно, и долно течение. Следователно, докато изворътъ тече, никой не може да размѫтва водата му. Вълкътъ искалъ да нападне агнето и търсилъ основание за това. Въ сѫщность, той напада овцетѣ безъ никакво основание. После вълкътъ запиталъ агнето: Защо миналата година ме обиди? Агнето останало още по-очудено, какъ може да е обидило вълка, когато миналата година не е било още родено. Най-после той казалъ: Не е важно, дали мѫтишъ водата ми, нито обиднитѣ думи, които ми каза, но азъ искамъ да те изямъ. И човѣкъ постѫпва като вълка: когато иска да направи нѣщо, все ще намѣри нѣкаква причина, съ която да се оправдае. Каква е причината, алтруистична или егоистична, не е важно. За човѣка е важно да постигне своята цель. Често хората се спиратъ върху проявитѣ на живота, върху явленията въ природата и се запитватъ, защо Богъ е създалъ свѣта така, защо е допусналъ злото заедно съ доброто. Сѫщиятъ въпросъ билъ зададенъ на Хермеса, но той стисналъ само устнитѣ си и нищо не отговорилъ. Значи, единъ отъ великитѣ свѣтила на стария Египетъ затворилъ устата си и дума не казалъ на зададения отъ ученицитѣ му въпросъ. Следъ този отговоръ, обикновенитѣ хора продължаватъ още да питатъ, защо Богъ е създалъ свѣта по този начинъ. Ако продължаватъ още да задаватъ този въпросъ, свѣтътъ не само че нѣма да се оправи, но още повече ще се влоши. Като говоримъ за свѣта, ние имаме предъ видъ човѣшкия свѣтъ. Не трѣбва да се задава въпросъ, защо Богъ е създалъ свѣта така, а не по другъ начинъ, но всѣки самъ трѣбва да се запита: Живѣя ли въ съгласие съ Божиитѣ закони и съ законитѣ на разумната природа? Ако е искренъ въ себе си, човѣкъ ще види, че между него и разумната природа сѫществува известна дисхармония. Следъ това той трѣбва да търси причината на тази дисхармония. Като се вглежда въ своитѣ прояви, човѣкъ забелязва, че въ него има желание да живѣе добре, да бѫде щастливъ, да не страда. Добро е това желание, но сѫщевременно той трѣбва да обръща внимание и на другитѣ хора, живѣятъ ли и тѣ добре, щастливи ли сѫ и т. н. Следователно, докато мисли само за себе си, човѣкъ е пусналъ злото въ своя животъ. Егоизъмътъ е начало на злото. Значи, доброто включва цѣлия животъ въ себе си, а злото — само часть отъ живота. Кой вълкъ не би обиколилъ 20 кошари въ една нощь, за да хване поне една овца, съ която да нахрани своитѣ малки? Коя птичка не би убила десетки червейчета, за да нахрани малкитѣ си? Кой баща и коя майка не биха унищожили килограми жито, плодове и зеленчуци, за да изхранятъ децата си? Добре е на вълка, когато улови една овца, но на овцата не е добре. Добре е на птичкитѣ, когато майка имъ носи червейчета на малкитѣ си, но на червейчетата не е добре. Следователно, стремете се къмъ онова добро, което има предъ видъ живота на всички сѫщества. И тъй, когато хората виждатъ само едната страна на нѣщата, едни казватъ, че свѣтътъ е добре и разумно създаденъ; други казватъ, че не е добре създаденъ — зависи, какви сѫ разбиранията на хората. Единъ проповѣдникъ казвалъ на децата си: Деца, вижте, колко разумно е създалъ Богъ свѣта. Достатъчно е да видите дългия клюнъ и дългитѣ крака на щъркела, за да разберете, защо му сѫ дадени тѣ. Богъ ималъ предъ видъ, че ще яде жаби, затова му трѣбва дълъгъ клюнъ и дълги крака. — Татко, добъръ е свѣтътъ за щъркела, но не и за жабитѣ. — Прави сѫ децата. Добъръ свѣтъ е онзи, който носи блага за всички сѫщества, а не само за нѣкои. Когато се явилъ предъ Бога, щъркелътъ Го помолилъ да му даде дълъгъ клюнъ, съ който да пише хубави стихове, и дълги крака, съ които да ги разнася по цѣлия свѣтъ, да се ползуватъ хората отъ тѣхъ. Богъ чулъ молбата му и я изпълнилъ. Отъ това време, именно, щъркелътъ символизира щастието. Обаче, като слѣзълъ на земята, той забравилъ обещанието си и използувалъ дългия си клюнъ и дългитѣ си крака за хващане на змии и жаби. — Вѣрно ли е всичко това? — То е толкова вѣрно, колкото е вѣрно, че щъркелътъ има дълъгъ клюнъ и дълги крака. Можете ли да отречете факта, че щъркелътъ има дълъгъ клюнъ и дълги крака? Съвременнитѣ учени не се задоволяватъ само съ външната страна на нѣщата, но тѣ търсятъ причинитѣ на явленията. Наистина, задъ всѣко явление се крие нѣкаква причина. Запримѣръ, срѣщате едно дете, което заеква. Търсите причината на заекването и не можете да я намѣрите. Причината се крие въ майката. Като бременна, въ четвъртия или петия месецъ, тя срещнала една жена, която заеквала. Още като я видѣла, образътъ и говорътъ ѝ направили силно впечатление, отъ което дълго време не могла да се освободи. Безъ да подозира, тя предала този недостатъкъ на детето си. Въ време на бременностьта си, жената е крайно впечатлителна, поради което всичко се отразява върху детето. Като знае това, тя трѣбва да отбѣгва срѣщи съ хора, които иматъ физически или психически недостатъци. Особено лесно се предава лъжата. Затова бременната жена трѣбва да избѣгва срѣщи съ хора, които обичатъ да лъжатъ. Това не значи, че хората лъжатъ съзнателно. Нѣкои си служатъ съ лъжата, и сами вѣрватъ въ нея. Други пъкъ обичатъ да полъгватъ и знаятъ, че не говорятъ истината. Единъ проповѣдникъ запиталъ единъ актьоръ: Коя е причината, че вие изнасяте на сцената невѣрни нѣща, а хората ги приематъ за истинни и плачатъ? Ние имъ проповѣдваме вѣрни нѣща, но не можемъ да ги разплачемъ. Актьорътъ отговорилъ: Ние изнасяме на сцената невѣрни нѣща, но сами вѣрваме въ тѣхъ. Вие пъкъ проповѣдвате на хората истини, въ които сами не вѣрвате. Често духовнитѣ и религиозни хора, които вѣрватъ въ Бога, живѣятъ по-лошо отъ свѣтскитѣ, които минаватъ за безвѣрници. Изкуство е да знае човѣкъ, какъ да живѣе. За да живѣе правилно, той трѣбва да бѫде разуменъ. Всички хора говорятъ за добъръ, за мораленъ животъ, но коя е мѣрката, която опредѣля нѣщата като морални и неморални? Преди всичко, човѣкъ трѣбва да изхожда отъ едно общо положение, съ което да опредѣля нѣщата. Само тогава можемъ да кажемъ, че истински моралъ е онзи, който засѣга всички хора еднакво. Моралътъ подразбира еднакви отношения къмъ всички живи сѫщества. Споредъ този моралъ всички сѫщества иматъ право да дишатъ, понеже сѫ потопени въ въздуха; всички сѫщества иматъ право да се ползуватъ отъ свѣтлината, защото тя прониква навсѣкѫде и обхваща цѣлата природа; всички сѫщества иматъ право да се ползуватъ отъ водата и отъ твърдата храна. Следователно, който се осмѣли да отнеме едно отъ тия права на кое и да е живо сѫщество, той постѫпва по отношение на него неморално. Никой нѣма право да лишава сѫществата отъ правата, които природата имъ е дала. Всѣко живо сѫщество има право да се ползува отъ благата на природата, за да става правилна обмѣна между външния и вѫтрешния свѣтъ. И най-малкитѣ сѫщества искатъ да живѣятъ. Животътъ на сѫществата се опредѣля отъ степеньта на тѣхното съзнание. Съзнанието имъ опредѣля и тѣхнитѣ блага. Колкото по-високо стои едно сѫщество, толкова повече блага има на разположение и толкова по-разумно ги използува. Като знаете това, благодарете и на най-малкото благо. Микроскопическото благо, добре използувано, струва повече отъ най-голѣмото благо, неизползувано или неразумно използувано. И тъй, не се стремете къмъ голѣми богатства, къмъ голѣма сила, къмъ много знания. Всички хора не могатъ да бѫдатъ еднакво богати, силни, учени, но всички могатъ да иматъ поне едно благо, което да използуватъ добре и да се радватъ на неговитѣ плодове. Нѣма сила въ свѣта, която може да отнеме микроскопическото благо на човѣка. Цѣлото небе ще се бори за това благо, но нѣма да допусне да му го отнематъ. Що се отнася до голѣмитѣ блага, въпросътъ е поставенъ другояче. За голѣмитѣ блага човѣкъ самъ трѣбва да се бори, да ги пази. Ако е разумен, ще ги упази; ако е неразуменъ, всичко ще изгуби. Който е доволенъ отъ малкото, ще постигне и голѣмото. Тъй щото, искате ли голѣми постижения, не пренебрегвайте малкитѣ блага. Дойде ли въ ума ви една малка мисъль, не я пренебрегвайте. Тя носи въ себе си велики възможности. Ако я отхвърлите, вие се натъквате на голѣми нещастия, които разрушаватъ живота. Съвременното човѣчество се нуждае отъ ново схващане на живота. Като дойдатъ до въпроса за живота, мнозина разбиратъ материалната страна и започватъ да говорятъ за богатството, като добро условие, и за сиромашията, като неблагоприятно условие. Богатството и сиромашията не опредѣлятъ сѫщината на живота. Тѣ сѫ срѣдства въ живота, които криятъ причинитѣ си далечъ нѣкѫде, а не въ външния животъ. Въ природата нѣма богати и сиромаси. Ако разгледате, какво става съ сѫществата въ природата, виждате, че едни се раждатъ, а други умиратъ. Онѣзи сѫщества, които изпълняватъ законитѣ на природата, живѣятъ; онѣзи, които нарушаватъ законитѣ ѝ, страдатъ, мѫчатъ се и умиратъ. Природата е вложила смъртьта въ живота, за да освободи сѫществата отъ страданията. Колкото по-голѣми сѫ страданията имъ, толкова по-желанна се явява смъртьта за тѣхъ. — Може ли безъ страдания? — Може и безъ страдания, и безъ смърть, но само тогава, когато човѣкъ спазва разумнитѣ закони на Битието и на природата. Докато е въ стълкновение съ тѣзи закони, той неизбѣжно ще страда. Днесъ всички хора страдатъ и се питатъ, защо идатъ страданията. Много естествено. Всѣки човѣкъ има своя индивидуална философия, която поставя надъ всички философии. Богъ го оставя да живѣе споредъ нея, да опита резултатитѣ ѝ. — Тежъкъ е животътъ ми. — Ти си го направилъ такъвъ, отъ тебе зависи да бѫде лекъ. И религията на хората не може да имъ донесе щастие. Споредъ християнитѣ, преди две хиляди години е сѫществувалъ единъ Учитель, Когото нарекли Синъ Божи, но между хората по това време се явилъ споръ, дали е, наистина, Синъ Божи, трѣбва ли да Го приематъ. Най-после тѣ започнаха да кроятъ планове, да Го задигнатъ отъ земята. Задигнаха Го тѣ, но механически, защото не можаха да задигнатъ това, за което Той дойде на земята. Ако всички хора бѣха Христови последователи, ако вѣрваха, че тѣ сѫ братя и излизатъ отъ единъ Баща, ако изпълняваха Неговитѣ закони, Царството Божие би дошло вече на земята. Не бѣше лесно хората да приематъ Христа, защото по това време тѣ имаха много богове. На кой Богъ по-рано да послужатъ и кого да приематъ? И до днесъ още хората служатъ на много богове, видими и невидими, затова не могатъ да приематъ Единния, Истинския Богъ и на Него да служатъ. Тази е причината за днешнитѣ спорове, недоразумения и войни между хората. Войнитѣ сѫ естествени последствия на неразбрания животъ на хората, но не сѫ оправдани. Когато слугитѣ на много господари се биятъ, това донѣкѫде е естествено, но когато слугитѣ на единъ и сѫщъ господарь се биятъ, това е странно. Когато децата на една и сѫща майка и на единъ и сѫщъ баща се биятъ, това е странно. Тогава ние вадимъ заключението: когато се биятъ братя помежду си, тѣ не сѫ отъ единъ баща. Тамъ, дето сѫществува споръ, децата сѫ отъ различни бащи и майки. Казано е, обаче, че човѣкъ е създаденъ по образъ и подобие Божие. Това се отнася само за онзи, който съзнава и зачита, както своето право, така и правото на всички сѫщества. Обаче, въ който моментъ наруши правото на другитѣ сѫщества, той се отклонява вече отъ истинския образъ и живѣе по свой планъ и свои разбирания. Отъ хиляди години насамъ човѣкъ се е отклонилъ отъ този образъ, оцапалъ го е, поради което не познава нито себе си, нито ближния си, нито Бога. Днесъ той иде на земята съ опредѣлена задача, да изчисти този образъ и така, да се яви при своя Създатель. Казва се, че днесъ е краятъ на вѣка, сѫдниятъ день, когато Богъ ще сѫди хората. — Каква ще бѫде сѫдбата? — Богъ ще извика всѣки едного при себе си и ще го пита: Защо оцапа моя образъ? Защо не го изчисти? Защо не използува условията, които ти се дадоха? Днесъ на всички хора се задава въпроса, защо изопачиха и опетниха образа на Бога въ себе си. Ще кажете, че условията сѫ виновни за това, или че обществото е лошо. Колкото е лошо обществото, толкова е лошъ и човѣкъ. Тѣ сѫ едно и сѫщо нѣщо. Човѣкъ има отношение и къмъ обществото, и къмъ цѣлото човѣчество, понеже въ тѣхъ се криятъ възможноститѣ и условията за неговото развитие. Човѣчеството пъкъ е произлѣзло само отъ една двойка. На нея се дължи сегашниятъ животъ. Време е вече човѣкъ да прояви доблестьта на стотника, който бѣше готовъ да възприеме новото, и затова каза на Христа: „Кажи само речь, и момчето ми ще оздравѣе“. Срѣщате нѣкой отчаянъ, обезсърдченъ човѣкъ, който не вѣрва въ Великото въ свѣта, а очаква помощь отъ обществото. Какъ ще му помогне обществото, когато всѣки членъ отъ това общество мисли само за себе си? Ето, има богати търговци, членове на обществото, но тѣ мислятъ само за себе си. Отъ сутринь до вечерь тѣ мислятъ за своитѣ деца, за жена си, да ги осигурятъ добре и най-после, ако имъ остане нѣкакъвъ излишъкъ, тогава могатъ да помогнатъ на беднитѣ. За такива случаи българската поговорка казва: „Трай, коньо, за зелена трева“. Управляващиятъ първо иска да тури редъ и порядъкъ въ държавата, да нареди своя животъ и следъ това мисли за своя ближенъ. Учениятъ прави усилия да стане по-ученъ, да си подобри живота. Проповѣдникътъ проповѣдва на хората, но на първо мѣсто има предъ видъ себе си. Лѣкарьтъ лѣкува хората, но пакъ себе си има предъ видъ. Даже и майката, като ражда, пакъ си казва: Дано това дете ме гледа на стари години. Всички майки не мислятъ така, но и тѣ се изкушаватъ, и тѣ очакватъ отъ децата си. Малко хора се рѫководятъ отъ една свещена идея въ живота си. Нови хора сѫ нуждни сега, съ нови разбирания. Свѣтътъ се нуждае отъ нови майки и нови бащи, които да се жертвуватъ отъ любовь. Живѣятъ ли по стария начинъ, и родителитѣ, и децата ще се разочароватъ. Единъ баща запиталъ сина си: Синко, ще ме гледашъ ли? — Ще те гледамъ, татко. — Какъ ще ме гледашъ? — Ще пробия дупка на тавана и оттамъ ще те гледамъ. Наистина, повечето отъ съвременнитѣ хора така гледатъ родителитѣ си. Тѣ пробиватъ дупки на тавана и отгоре ги гледатъ. Бащата или майката могатъ да умиратъ отъ гладъ, а синоветѣ и дъщеритѣ ги гледатъ отвисоко. Отъ това мѣсто тѣ не виждатъ нуждитѣ имъ и не ги разбиратъ. На какво се дължатъ неправилнитѣ отношения между родители и деца, между братя и сестри, между мѫже и жени? — На известни слабости, които всички хора иматъ. Всѣки човѣкъ има нѣкакви вѫтрешни недѫзи, които представятъ задачи за разрешаване. Нещастието на човѣка не се заключава въ недѫзитѣ му, но въ неизправянето имъ. Всѣки човѣкъ има външни или вѫтрешни недѫзи, които трѣбва да изправя. Защо сѫ допуснати недѫзитѣ, защо е допуснато злото въ свѣта? — За да се допуснатъ тѣзи нѣща, природата има предъ видъ нѣщо, което малцина знаятъ. Каква е цельта на природата, поради което е допуснала злото и грѣха, не знаемъ; обаче, вѣрваме, че цельта ѝ е добра и разумна. Въ древностьта, единъ отъ ученицитѣ на мистицизма се разгнѣвилъ на своя Учитель и решилъ да му причини нѣкаква пакость. Той надигналъ единъ голѣмъ камъкъ и го турилъ предъ вратата на своя Учитель, да не може да излиза навънъ. Като видѣлъ камъка, Учительтъ се зарадвалъ и веднага го използувалъ за стѫпало на кѫщата си. Колкото пѫти поглеждалъ къмъ това стѫпало, всѣкога благодарилъ на онзи, който поставилъ предъ вратата му този хубавъ мраморенъ камъкъ. Следователно, всички криви мисли, чувства и постѫпки на човѣка не сѫ нищо друго, освенъ мраморни камъни, които невежитѣ поставятъ на пѫтя му като камъни на препъване. Обаче, разумниятъ може да превърне тѣзи камъни въ стѫпала на кѫщата си. Тѣ сѫ вѫглища, които невидимиятъ свѣтъ превръща въ скѫпоценни камъни. Докато се постигне това, много гърбове на хората ще се ожулятъ. Единъ овенъ казалъ на една овца: Скоро ще дойде Царството Божие и за насъ. — Какъ? — Ще дойде единъ пратеникъ отъ Бога, който ще ни спаси. Една стара овца възразила: Ще дойде и за насъ спаситель, но докато дойде, много кожи ще ни одератъ. Това е външната страна на живота, но той има и вѫтрешна страна, която трѣбва да се разбира. За да разбере вѫтрешната страна на живота, човѣкъ трѣбва да бѫде оптимистъ. Само по този начинъ човѣкъ може да се справя съ страданията. Щомъ се натъкнете на известни страдания, не трѣбва да се питате, защо идатъ и каква цель се гони чрезъ тѣхъ, но да се стремите да бѫдете здрави и да живѣете разумно. Какъвто и да е животътъ ви, първо трѣбва да го осмислите. Животътъ се осмисля само тогава, когато човѣкъ разбере великитѣ Божии закони. Щомъ разбере тѣзи закони, човѣкъ мисли вече право, а правата мисъль е връзка между мислитѣ и желанията му. Човѣкъ трѣбва да разбира произхода на своитѣ мисли, чувства и постѫпки, да знае, при какви условия могатъ да растатъ и да се реализиратъ. Тѣ растатъ и се развиватъ, както плоднитѣ дървета. Ако не спазвате условията за узрѣването имъ, тѣ не могатъ да бѫдатъ полезни. Христосъ казва: „Ако имате вѣра, колкото едно синапово зърно, голѣми чудеса ще правите“. Съвременнитѣ религиозни минаватъ за вѣрващи, но не могатъ да правятъ чудеса. — Защо? — Защото не разбиратъ законитѣ, по които се проявяватъ мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ. Съ други думи казано: Ако човѣкъ не може да бѫде господарь на своитѣ мисли, чувства и постѫпки, т. е. ако не ги владѣе, той не може да приложи закона на вѣрата. Законътъ на вѣрата е пѫть, съединителна нишка, по която мислитѣ и чувствата слизатъ отъ Божествения свѣтъ, за да се реализиратъ на земята. Не прилага ли вѣрата си, човѣкъ самъ си затваря пѫтя, по който Божественитѣ мисли и чувства слизатъ до неговия умъ и до неговото сърдце. Каквото сѫ слънчевитѣ лѫчи за човѣка на земята, такова нѣщо представятъ Божественитѣ мисли и чувства за ума и за сърдцето му. Ако слънчевитѣ лѫчи не проникватъ въ човѣшкото тѣло, човѣкъ не може да прояви никаква разумна дейность. Слънчевата свѣтлина и топлина криятъ въ себе си висша разумность, отъ която съзнанието се развива. Когато се казва, че човѣкъ може да се лѣкува чрезъ свѣтлина, ние имаме предъ видъ разумностьта, която тя носи въ себе си. Затова, именно, казваме, че чрезъ свѣтлина човѣкъ може да реализира всички свои желания. И тъй, приемайте свѣтлината, въздуха, водата и храната съзнателно и съ любовь, за да се ползувате отъ тѣхъ, да имате добри резултати. Приемате ли ги само като механически блага, вие ще имате слаби резултати. Като дишате, мислете, че въ въздуха, освенъ кислородъ и азотъ, има нѣщо друго, което носи животъ. Като пиете вода, мислете, че и въ нея, освенъ водородъ и кислородъ, има нѣщо друго, което носи животъ. Изобщо, всѣко съединение, всѣки плодъ носятъ животъ въ себе си. Щомъ вземете единъ плодъ, първо изяждате месестата му часть. Дойдете ли до костилката, вие или я хвърляте, или счупвате и изяждате съдържанието ѝ. Обаче, това не се позволява. Дойдете ли до костилкитѣ на плода, природата не позволява да ги ядете. Тя съветва всѣки човѣкъ да изяде месестата часть на плода, а костилката да посади въ земята. На сѫщото основание казваме: Природата позволява да се ползувате отъ външната, месеста часть на своитѣ мисли и чувства, но костилкитѣ имъ, т. е. сѫщината, да посаждате. Само по този начинъ ще опитвате плода на своитѣ мисли и чувства. Следователно, искате ли да имате ясна представа за живота, да го разбирате, посаждайте неговитѣ семена въ умоветѣ и въ сърдцата си, да знаете, съ какви плодове, като съ свои елементи, работи той. Нѣкои казватъ, че Богъ е направилъ всичко, че Той е създалъ цѣлата вселена, и, въпрѣки това, не сѫ доволни отъ живота. Ние пъкъ се чудимъ, какъ е възможно Богъ, най-разумното сѫщество въ свѣта, да създаде толкова своенравни и упорити сѫщества, каквито сѫ хората. Едно трѣбва да знаемъ: Първиятъ човѣкъ, Когото наричаме Синъ Божи, е създаденъ отъ Бога, преди вѣковетѣ, но всички хора не произлизатъ отъ този човѣкъ. Всички хора не сѫ създадени отъ Бога. Невъзможно е нѣкой изобретатель да направи една машина, която да не се подчинява на неговата воля. Има машини, които се движатъ леко, безъ никакъвъ шумъ. Ако единъ изобретатель, който не е нищо друго, освенъ човѣкъ, може да направи една машина, която да работи и да се движи безъ никакъвъ шумъ, колко повече Божиитѣ творения трѣбва да бѫдатъ съвършени. Какво ще кажете тогава за човѣка, който вдига шумъ и врява около себе си? Кой е създалъ този човѣкъ? Казано е, въпрѣки това, че Богъ е създалъ човѣка, но първиятъ човѣкъ, създаденъ по образъ и подобие на Бога, е представялъ съвършена машина, която се е движела тихо, спокойно, безъ шумъ. Впоследствие хората сѫ се намѣсили въ тази машина, внесли сѫ въ устройството ѝ особени елементи, които я заставятъ да вдига шумъ. Значи, хората сѫ успѣли чрезъ насилие да се вмъкнатъ въ Божиитѣ работи, да завладѣятъ мозъка, стомаха, почти всичкитѣ си органи. Тѣ правятъ усилие да завладѣятъ и сърдцето си и по този начинъ съвсемъ да изпѫдятъ Бога отъ себе си. Въ всички опити Богъ ги остави свободни, но въ последния опитъ ще имъ се противопостави. Всички хора се стремятъ къмъ това, именно, да станатъ пълни господари на себе си, т. е. да се освободятъ отъ властьта на Първата Причина. Продължаватъ ли още да правятъ усилия въ това направление, Богъ ще вземе сърдцето имъ въ себе си и ще ги остави господари само на мозъка и на стомаха, безъ никаква връзка между тѣхъ. Сърдцето свързва дейностьта на мозъка и на стомаха. Какво ще стане съ човѣка, ако се отнеме сърдцето му? Божественитѣ чувства свръзватъ човѣшкитѣ мисли, чувства и постѫпки. Отнеме ли се сърдцето на човѣка, като органъ, който възприема и предава Божественитѣ чувства, съ него всичко е свършено. Божественитѣ чувства нашепватъ на човѣка, кое е право и кое не. Тѣ го ориентирватъ въ областьта на възвишения моралъ, който го прави здравъ и силенъ, да устоява на всички бури и изпитания. Човѣкъ се калява чрезъ възвишения моралъ. Този моралъ го прави устойчивъ, съ здравъ гръбнакъ. „Не съмъ достоенъ да влѣзешъ подъ стрехата ми, но кажи само речь, и момчето ми ще оздравѣе“. Езичникътъ се моли за момчето си, защото познава силата на Христа. Той знае, че Христосъ е въ състояние не само да лѣкува, но и да въведе човѣка въ новъ животъ, въ живота на неговитѣ младенчески години. Това разбираме подъ думата „момчето ми“. Младиятъ трѣбва да се занимава съ младенческия животъ, а стариятъ — съ стария животъ. Трѣбва ли младиятъ да мисли само за игри и весело прекарване? Това не е младость. Трѣбва ли стариятъ да мисли само за смъртьта и постоянно да охка и плаче? Това не е старость. Младиятъ трѣбва да върви правилно по своя пѫть, да стане гениаленъ човѣкъ. Въ свѣта сѫществуватъ петь категории хора: обикновени, талантливи, гениални, светии и учители. Обикновенитѣ хора представятъ обществата и народитѣ. Предъ тѣхъ се разкрива велико бѫдеще. Всѣка категория върви по особенъ пѫть. Най-високото положение заематъ Учителитѣ. На каквото стѫпало на развитие и да се намира, човѣкъ непремѣнно трѣбва да се стреми къмъ най-високото положение. Нѣма ли този стремежъ, той не може да се развива правилно. Петтѣ категории представятъ пѫтища за развитие. По тѣзи пѫтища, именно, се създаватъ великитѣ хора. Всѣки пѫть отъ своя страна представя прекрасенъ свѣтъ, пъленъ съ възможности за постигане на велики цели и идеали. Когато се говори за мислитѣ и чувствата на човѣка, подразбираме обикновения животъ, т. е. живота на обикновенитѣ хора. Обикновенитѣ мисли създаватъ мислитѣ на талантливитѣ; талантливитѣ хора създаватъ мислитѣ на гениалнитѣ; гениалнитѣ — създаватъ мислитѣ на светиитѣ, а светиитѣ — мислитѣ на Учителитѣ. Този е пѫтьтъ, по който човѣкъ трѣбва да върви, за да дойде до новия животъ. Който мисли, че може по другъ начинъ да се домогне до новия животъ, той е на кривъ пѫть. Новиятъ животъ подразбира нова мисъль, ново знание. Който е придобилъ новия животъ, той има вече вѫтрешно прозрение къмъ нѣщата. Като напише едно число, той разбира неговия смисълъ. Ако има две зрънца, той не ги разглежда само количествено, но прониква въ тѣхния вѫтрешенъ смисълъ. Съ това знание той може да посещава всички планети. Ако нѣма дълбоко разбиране за числата, човѣкъ лесно пише десетицитѣ, стотицитѣ, хилядитѣ, милионитѣ и т. н. Като видите тѣзи голѣми числа, вие се очудвате, че еди-кой си разбира математика. Да пишешъ числата правилно и да извършвашъ съ тѣхъ различни действия, това не е истинска математика. Да разбирашъ числото две, това значи, да разбирашъ дълбочината на женското сърдце и на мѫжкия умъ. Който разбира числото две, той знае причинитѣ за създаването на свѣта, както и на живота. Който не разбира дълбокия смисълъ на числото две, той се натъква на злото. Когато се събиратъ двама души — мѫжъ и жена, две приятелки или двама приятели, които не разбиратъ смисъла на числото две, тѣ непремѣнно ще се скаратъ. Ако две деца си играятъ добре, за една ябълка само тѣ могатъ да се сбиятъ. За да не дохожда до бой, дайте и на дветѣ по една ябълка. Като задоволите и дветѣ, между тѣхъ ще има миръ. Не само децата се каратъ и биятъ помежду си, но и възрастнитѣ. Като се сблъскатъ интереситѣ имъ, тѣ сѫ готови да се нахвърлятъ единъ върху другъ, да си оскубятъ коситѣ. „Не съмъ достоенъ да влѣзешъ подъ стрехата ми, но кажи само речь, и момчето ми ще оздравѣе“. — Защо не е достоенъ да приеме Христа въ дома са? — Защото съзнава, че е човѣкъ отъ старата култура, че е виновенъ за болестьта на детето си и, ако Христосъ му каже само една дума, той ще измѣни живота си. Щомъ промѣни живота си, момчето му ще оздравѣе. Такова съзнание, именно, трѣбва да иматъ всички хора — да измѣнятъ живота си и да повѣрватъ въ Бога. Нека всѣки направи опитъ, да види, вѣрва ли въ Бога и доколко разбира живота. Ако при най-малкото изпитание ти се смутишъ, изгубишъ разположението си, това показва, че вѣрата ти е слаба. Ти имашъ вѣрую, което самъ си създалъ. При това, изпитанието, което ти е дадено, не показва, че Провидението има нѣщо противъ тебе. Изпитанията на съвременнитѣ хора не сѫ нищо друго, освенъ игра на бащата съ детето. Както бащата играе съ детето си, подхвърля го въ въздуха ту съ едната, ту съ другата си рѫка, така и Богъ си играе съ човѣка, подхвърля го нагоре, но не го оставя да падне на земята. Силна е Божията рѫка. Щастливъ е онзи, който попадне въ Неговата мощна и крепка рѫка. Като те подхвърли нѣколко пѫти въ въздуха, най-после Той те поставя на земята да си починешъ. Като не знаешъ, какво е станало съ тебе, ти казвашъ: Голѣмо изпитание прекарахъ. Нѣкой пѫтува по планината и се оглежда, да не падне нѣкоя канара върху него. Случва се нѣкоя канара да падне следъ него. Като чуе трѣсъка и шума отъ падането ѝ, той се обръща назадъ и си казва: Добре, че не падна върху мене, щѣше да ме смаже. Радвайте се, че такива канари се изпрѣчватъ на пѫтя ви и не позволяватъ да влизате въ порочния животъ. Ако насилвате да влѣзете въ този животъ, канарата ще падне върху васъ и ще ви смаже. Помнете: всичко, което се случва въ живота ви, има за цель да ви убеди въ сѫществуването на великъ Промисълъ въ свѣта, който води къмъ постижения, къмъ укрепване на характера ви, за да ви направи съработници съ Великата разумна природа. Докато не станете съработници съ природата, не можете да разберете Божия Промисълъ, който работи надъ васъ. Докато не се свърже съ природата, човѣкъ остава за вѣчни времена въ своя личенъ животъ. Човѣкъ минава презъ нѣколко фази на живота, докато стане въ положение да включва всичко въ себе си. Първата фаза на човѣшкия животъ е личниятъ или материалистическиятъ животъ, когато той живѣе само за себе си. Втората фаза е обществениятъ или духовниятъ животъ, когато човѣкъ живѣе за дома, за обществото, за народа си. Третата фаза на живота е общочовѣшкиятъ или Божествениятъ, когато човѣкъ живѣе за Цѣлото. Не е лошо да живѣе човѣкъ за себе си, но той трѣбва да преработи своята инертна материя. Това се постига само чрезъ възвишения животъ, който се рѫководи отъ Разумното Начало въ свѣта. Само разумностьта е въ състояние да преобрази, раздвижи и преработи инертната материя. И тъй, личниятъ животъ има отношение къмъ материята, обществениятъ — къмъ силитѣ, общочовѣшкиятъ — къмъ Божественитѣ мисли, които направляватъ цѣлия животъ. Всѣки човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ общочовѣшкия животъ, да оформи и развие ума и сърдцето си, да даде просторъ на духа и на душата си. Този е правиятъ пѫть къмъ самовъзпитание. Да живѣе човѣкъ за Цѣлото, не значи, че не трѣбва да живѣе за себе си. Религиознитѣ казватъ, че човѣкъ трѣбва да живѣе само за Бога. Това е ограничено разбиране на живота. Човѣкъ трѣбва да живѣе за Бога, за ближния си и за себе си. Отношенията на Бога къмъ човѣка сѫ както отношенията на бащата къмъ сина. Какви трѣбва да бѫдатъ нашитѣ отношения къмъ Бога? — Синовни. Нарушатъ ли се синовнитѣ отношения, и животътъ на човѣка се разрушава. Животътъ на хората не се развива добре, понеже отношенията имъ къмъ Бога сѫ както тия на слугата къмъ господаря или на чиновника къмъ началника. Това сѫ механически отношения. Докато подържа тѣзи отношения, човѣкъ всѣкога ще се натъква на противоречия. Влѣзе ли въ областьта на общочовѣшкия животъ, човѣкъ се свръзва съ Цѣлото, въ което влизатъ всички сѫщества, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ. При това положение човѣкъ започва да гледа еднакво и на растенията, и на животнитѣ, и на хората. Видите ли едно дърво, растение или животно, бѫдете готови и на него да направите едно добро, както и на човѣка. Затова казвамъ да не чупите клонетѣ на дърветата, да не ги бруляте. Българитѣ иматъ обичай да рѣжатъ лозата. Тѣ казватъ, че лозата плаче като я рѣжатъ. И лозата плаче, и другитѣ растения плачатъ, когато хората се отнасятъ къмъ тѣхъ жестоко. Сегашнитѣ хора сѫ изопачили лозата, понеже искатъ да получаватъ отъ нея повече плодъ, отколкото трѣбва. Съвременнитѣ хора искатъ да бѫдатъ щастливи. Това е естествено желание, но запитвали ли сѫ се, какви възгледи и разбирания трѣбва да иматъ, за да придобиятъ щастието? Ние не сме за старитѣ вѣрвания и разбирания, но подържаме новитѣ, Божественитѣ идеи, които носятъ животъ. Всички стари идеи и вѣрвания, които сѫ спъвали човѣчеството, трѣбва да се преработятъ, да станатъ общочовѣшки. Това не може да се постигне въ единъ день, но, като работи въ това направление, човѣкъ разширява съзнанието си и става годенъ за новъ животъ. Божественото ще се наложи навсѣкѫде, въ всички области на живота. Не чакайте да се наложи то насила, но приемете го доброволно, съ съзнание. Ако не изпълните волята Божия съ любовь и съзнателно, страданията сами по себе си ще дойдатъ. Време е вече хората да си създадатъ нова, правилна философия, да се ползуватъ отъ всички методи на миналото и отъ тѣхъ да изработятъ свой специфиченъ методъ. И тъй, като използува методитѣ на растенията, на рибитѣ, на птицитѣ, на млѣкопитаещитѣ, най-после човѣкъ трѣбва да приложи методитѣ на мисъльта, като мощна сила въ природата. Животнитѣ сѫ развивали своитѣ чувствувания, поради което и до днесъ сѫществува голѣма борба между тѣхъ. Ако не впрѣга мисъльта си на работа, човѣкъ несъзнателно взима участие въ тази борба и се свръзва съ животнитѣ. Като проследите живота на всички сѫщества, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ, виждате, че навсѣкѫде сѫществува насилие. Два мравуняка воюватъ единъ съ другъ. Единиятъ мравунякъ напада другия, иска да му открадне яйцата. Не само между животнитѣ, но и между хората сѫществува голѣмо насилие. Въ който домъ и да влѣзете, ще видите, че всички си служатъ съ насилие: нѣкѫде родителитѣ упражняватъ насилие върху децата си, нѣкѫде децата върху родителитѣ си. Въ бѫдеще бременната жена трѣбва да се пази отъ лоши влияния, ако иска да създаде добро и здраво поколѣние. Тъй както живѣе днесъ, тя се намира подъ непосрѣдственото влияние на външния свѣтъ, поради което не може да се освободи, както отъ добритѣ, така и отъ лошитѣ влияния. „Не съмъ достоенъ да влѣзешъ подъ стрехата ми, но кажи само речь“. Това значи: докато съмъ въ старото учение, не съмъ достоенъ да влѣзешъ подъ стрехата ми, но кажи само речь, и азъ ще приложа Твоето учение. За да приложи Христовото учение, човѣкъ трѣбва да има нови възгледи за природата, за живота, за религията, за науката. Каква религия е тази, която за основа не е поставила любовьта? Каква наука е тази, която не носи свѣтлина за човѣшкия умъ? Каква религия е тази, която не може да смекчи сърдцата на хората? Каква наука е тази, която не може да освободи умоветѣ на хората отъ противоречията имъ? Бѫдещата наука трѣбва да вземе друга посока, да се внесатъ въ нея нови елементи. И съвременната наука е допринесла много за човѣчеството, но има нѣщо, което ѝ липсва. Съвременнитѣ религиозни и свѣтски хора иматъ достатъчно знания и вѣра, но работятъ съ малко капиталъ. Какво може да се постигне съ този капиталъ? Той не може да бѫде много полезенъ нито на окрѫжаващитѣ, нито на себе си. Въпрѣки това, всѣки човѣкъ има желание да расте и да се развива, а не да остане на едно и сѫщо мѣсто. Затова, именно, човѣкъ се стреми къмъ придобиване на по-високи знания, на нѣщо положително, съ което да ускори еволюцията си. Човѣкъ трѣбва да мине отъ еволюцията на обикновения животъ къмъ еволюцията на талантливитѣ, гениалнитѣ, светиитѣ и най-после да дойде до еволюцията на Учителитѣ. Учительтъ иде отъ особена система, отъ друго слънце, което го поставя по-високо отъ всички хора. Сега, като се говори за други системи и слънца, освенъ за слънчевата система и за Слънцето, мнозина отказватъ тѣхното сѫществуване, понеже сѫ невидими. Тѣ казватъ, че признаватъ за сѫществуващи само онѣзи нѣща, които виждатъ съ очитѣ си. Това не е логически вѣрно. Кой е видѣлъ човѣка? Вие виждате само външната форма на човѣка, неговото тѣло, но самия човѣкъ не виждате. Човѣкъ е скритъ въ ума, въ сърдцето и въ волята си, които сѫ невидими. Чрезъ тѣхъ той се проявява, но остава невидимъ. Казватъ за нѣкого, че е интелигентенъ и благороденъ, но никой не е виждалъ интелигентностьта на неговия умъ и благородството на неговото сърдце. Тъй щото, хората виждатъ само външната страна на човѣка, безъ да знаятъ, какво представя мѫжа и какво жената. Вие говорите за идеала на мѫжа и на жената, безъ да ги познавате, безъ да разбирате тѣхната сѫщина. — Какъвъ е идеалътъ на мѫжа? Много идеали има мѫжътъ, но единъ отъ тѣхъ е изявенъ по отношение къмъ жената. Той е следниятъ: Мѫжътъ обича жената да му прави добро, безъ да му се изяви. И жената има единъ идеалъ по отношение на мѫжа. Тя обича мѫжа да ѝ прави добро, но да не я ограничава, да я остави свободна. Наистина, какво по-голѣмо добро може да направи майката за своя синъ отъ това, че го е родила? Тя му е дала животъ, безъ той да знае това. Въ този смисълъ, колкото по-неизвестно е за сина доброто, което майката е направила за него, толкова по-любима му е тя, толкова по-свещенъ е нейниятъ образъ. Като говори за майка си, той казва: Всичко красиво и добро въ мене е отъ майка ми. Сега и на васъ желая да правите добро, безъ да ограничавате човѣка. Да любите, безъ да ви знаятъ, че любите. Не ограничавайте доброто и не изявявайте любовьта си. Това е идеалътъ на момитѣ и на момцитѣ. „Който има уши да слуша, нека слуша“. 37. Беседа отъ Учителя, държана на 11. май, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.
  5. Ани

    1930_05_04 На видело

    "Делата Божии". Сила и Живот. Тринадесета серия, т.3 (1929–1930). Издание 1940г., София Книгата за теглене на PDF Съдържание На видело. Което ви говоря въ тъмнината, кажете го на видело. Матея 10:27. „Кажете го на видело“. — Кое трѣбва да се каже на видело? — Което се говори. — Кой може да говори? — Само разумнитѣ сѫщества говорятъ. Значи, говорътъ е методъ, съ който си служатъ разумнитѣ сѫщества. При това, тѣ се стремятъ да говорятъ правилно. За да говори правилно, човѣкъ се нуждае отъ виделина. Щомъ има виделина, между думитѣ и мислитѣ му има тѣсна връзка. Ако не сѫ свързани, тѣ произвеждатъ шумъ, бучение. Запримѣръ, силниятъ вѣтъръ, буйнитѣ води, падащитѣ камъни произвеждатъ бучение. Пъшкането, стененето на болния сѫщо не е говоръ. „Кажете го на видело“. Сега и азъ говоря на ученицитѣ, на които съзнанието е будно и живѣятъ въ виделина. Ученикъ е онзи, който учи и разбира това, което учи. Той не си въобразява, че знае много, че е силенъ. Каквото знае, той го прилага. Какъвъ смисълъ има знанието, ако човѣкъ се дави и не може да си помогне? Какъвъ смисълъ има знанието, ако те нападнатъ разбойници, а ти не можешъ да имъ кажешъ една дума, съ която да се освободишъ отъ тѣхъ. Разбойницитѣ никога не обиратъ умния човѣкъ. — Защо? — Той знае, какъ да се справя съ тѣхъ. И жената никога не търси глупавъ мѫжъ. Като дойде време да избира мѫжъ, тя търси уменъ. Ако попадне на глупавъ мѫжъ, тогава тя иска да бѫде богатъ. И Христосъ слѣзълъ на земята да изучава хората. Той се интересувалъ отъ тѣхния умъ и отъ тѣхното сърдце, като отъ богатство, което имало отношение, както къмъ тогавашния му животъ, така и къмъ бѫдещия. Христосъ ималъ отношение къмъ хората като къмъ души, които никога не губятъ цената си. Той знаялъ, че каквато е нуждата на хората отъ виделината, която имъ донесе, такава е и Неговата нужда отъ тѣхъ. Затова, именно, Христосъ не мечтаялъ за земно богатство и слава, но печелѣлъ души. Стремете се и вие къмъ сѫщото. Да спечелишъ една душа, това значи, да си придобилъ богатството на цѣлия свѣтъ. „Каквото ви говоря въ тъмнината, кажете го на видело“. Това значи: каквото сте научили въ тайната си стаичка, изнесете го на видело. Само по този начинъ ще придобиете дълбоко разбиране за сѫщината на живота. Мнозина казватъ, че като има редъ въ живота, има и цель. Отчасти това е вѣрно, обаче, въ живота има и безредие. Трѣбва ли тогава да мислите, че животътъ нѣма смисълъ? Разумниятъ знае, че неговиятъ животъ има цель, има смисълъ, а глупавиятъ не знае това и казва, че животътъ, изобщо, нѣма смисълъ. Това е субективно схващане за живота. Глупавиятъ не може да се произнася за живота, както и онзи, който има цигулка и не знае да свири, не може да се произнася за музиката. Само онзи може да се произнася за смисъла на живота, който е обходилъ и долинитѣ, и върховетѣ му. Той има пълна представа за всички негови прояви. Когато великиятъ цигуларь вземе цигулката въ рѫка и започне да свири, всички се унасятъ въ свиренето и казватъ: И музиката има смисълъ, и животътъ има смисълъ. Тъй щото, искате ли да намѣрите смисъла на живота, търсете го въ себе си. Искате ли да намѣрите Бога, търсете го въ себе си, а не отвънъ. Следователно, не отричайте Божественото нито въ себе си, нито въ своитѣ ближни. Ако отречешъ Божественото въ себе си, ти отричашъ и Бога въ себе си, но това не значи, че въ другитѣ Той не сѫществува. Ако изгубишъ всичкото си имане, ти ставашъ сиромахъ, но не и другитѣ хора; ако изгубишъ властьта си, ти ставашъ слабъ, но не и окрѫжаващитѣ; ако изгубишъ дарбитѣ и способноститѣ си, ти ставашъ нещастенъ, а не всички хора. Разумниятъ има широко схващане за нѣщата. Той знае, че това, което е право за него, за всички останали е право. Благото, което е необходимо за неговата душа, сѫщо така е необходимо за всички хора. Запримѣръ, всички сѫщества възприематъ свѣтлината по свой начинъ, но всички не я използуватъ еднакво, нито я разбиратъ еднакво. „Кажете го на видело“. Човѣкъ трѣбва да говори на видело, защото виделината има отношение първо къмъ него, а после къмъ останалитѣ. Човѣкъ трѣбва да говори първо на себе си, а после на хората. Ако и въ двата случая той не говори на видело, това показва, че не е приложилъ метода, съ който природата работи, поради което между него и близкитѣ му нѣма никакво разбирателство. Нѣкой говори съ часове на хората и после ги запитва, дали е правъ. Нѣма защо да задавашъ такъвъ въпросъ. Ако говоришъ и самъ не си убеденъ въ правотата на думитѣ си, слушателитѣ ти още по-малко ще бѫдатъ убедени въ твоята правота. Най-малкото съмнение, което човѣкъ има въ мислитѣ и въ чувствата си, се предава и на околнитѣ. Невъзможно е да се съмнявашъ въ себе си, а хората да ти вѣрватъ. Хората сѫ се заблуждавали въ миналото, заблуждаватъ се и днесъ по единствената причина, че сами не вѣрватъ въ това, което подържатъ. Заблуждението показва, че въ мисъльта имъ има нѣщо криво. Колкото и да е малка кривината, тя е подобна на семенцата на пеперудата, снесени въ отворения цвѣтъ. Семенцето на пеперудата ще се развие и отъ него ще излѣзе червей, който ще прояде плода. И микроскопическата кривина въ мисъльта е червей, който, ако не днесъ, въ близкото или далечно бѫдеще, ще прояде плода, и ти ще съжалявашъ. Това подразбира стиха отъ Евангелието, че нѣма нищо скрито покрито. Ти можешъ да минавашъ за праведенъ човѣкъ, но единъ день кривата мисъль ще разруши живота ти, и ти ще понесешъ последствията на своитѣ заблуждения. — Защо става така? — Защото не си спазилъ закона, да си кажешъ на видело всичко, което Богъ е говорилъ на душата ти и написалъ въ сърдцето ти. Днесъ всички спорове, недоразумения, заблуждения между хората се дължатъ на тѣхното материалистично схващане за Бога. Днесъ думата „Богъ“ се е обезсолила. Въ сѫщность, тя е единствената мощна дума въ всички езици, но хората сѫ я изгубили и не могатъ да я намѣрятъ. Тя е преводъ отъ истинската дума, отъ която почти нищо не е останало. Че думата „Богъ“ е далеченъ преводъ отъ оригинала си, познаваме по нейното безсилие. Всички употрѣбяватъ думата „Богъ“, но никой не чувствува нейната сила. Тази е причината, задето, въпрѣки изговарянето името на Бога, става нужда да изреждаме Неговитѣ качества: Богъ е любовь, мѫдрость, свѣтлина, чистота, сила, животъ и т. н. Можешъ ли, като изговоришъ и напишешъ думата „Богъ“, да получишъ срещу нея всичко, каквото желаешъ? Обаче, достатъчно е да имате подписа на нѣкой царь или краль, за да получите срещу него това, което желаете. Ще кажете, че вѣрвате въ Бога. Щомъ е така, напиши това на единъ листъ и иди въ нѣкоя банка да получишъ сумата, отъ която се нуждаешъ. Не само че нищо нѣма да получишъ, но ще ти се смѣятъ. Може да се намѣри нѣкой човѣкъ да ти даде нѣкаква сума за твоята вѣра, но тя ще бѫде малка, нѣма да задоволи твоитѣ нужди. Ти вѣрвашъ въ Бога, но заболявашъ и не можешъ да си помогнешъ самъ, търсишъ помощь отвънъ. Викашъ единъ — двама лѣкари, но положението ти се влошава. Каква полза имашъ отъ твоята вѣра? Сега ние говоримъ за непостигнати желания. Желаешъ едно, не можешъ да го постигнешъ; желаешъ друго, сѫщо не можешъ да го постигнешъ. Най-после се обезсърдчавашъ, губишъ вѣра въ живота, въ себе си, въ своитѣ ближни. Имашъ синъ, дъщеря, заминали за другия свѣтъ; плачешъ, не знаешъ, кѫде сѫ, не можешъ да влѣзешъ въ връзка съ тѣхъ. Питашъ се, защо не останаха на земята. И на тѣзи въпроси не можешъ да си отговоришъ. Не съжалявайте, че не можете да си отговорите на въпроситѣ, но признайте въ себе си, че ви липсва нѣщо. Много трѣбва да работи човѣкъ върху себе си, за да си създаде положителни възгледи за живота, положително вѣрую за Бога и за своята душа. Вѣрванията и възгледитѣ на съвременнитѣ хора сѫ подобни на кѫщитѣ, които си правятъ. Като си направи нова кѫща, човѣкъ се радва на нея и разчита, че тя ще му помогне, когато изпадне въ трудно положение. Наистина, като изпадне въ нѣкаква мѫчнотия, той си казва: Ще заложа кѫщата си. — Колко пѫти можешъ да я заложишъ? — Единъ пѫть. Получишъ ли за нея 20-30 хиляди лева, втори пѫть не можешъ да я залагашъ. При това, ако не я откупишъ, тя остава на разположение на банката, въ която си я заложилъ. Въ този смисълъ, едно вѣрую, единъ възгледъ е правъ само тогава, когато може да разреши всички кризи и мѫчнотии въ живота. Щомъ разрешава само една криза, този възгледъ е преходенъ. Кризитѣ, които човѣкъ преживява, не сѫ нищо друго, освенъ изразъ на вѫтрешнитѣ процеси, които ставатъ въ него. — Какъ се разрешаватъ кризитѣ правилно? — Чрезъ новото, което иде вече въ свѣта. Новото се отличава отъ старото по това, че прави връзка между любовьта и мѫдростьта. Досега сѫ сѫществували само допирни точки между любовьта и мѫдростьта, но сега се прави вече връзка, каквато сѫществува между доброто и истината. Безъ тѣзи две връзки, никакви нови идеи не могатъ да се възприематъ. Новитѣ идеи подразбиратъ минаване отъ Стария въ Новия Заветъ не само на думи и на книга, но и на приложение. Като дойдете до старото, оставете го настрана, не правете връзка съ него. Между старото и новото може да има допирни точки, но никаква връзка не се позволява между тѣхъ. Мнозина подържатъ идеитѣ на старитѣ философи, като се основаватъ на това, че и тѣ сѫ вѣрвали въ Бога. Вѣрвали сѫ тѣ, но възгледитѣ имъ за Бога не сѫ били абсолютни, поради което и въ тѣхно време е имало толкова нещастия, недоразумения, мѫчнотии, колкото има и днесъ. Какви вѣрващи сѫ тия, които постоянно спорятъ помежду си? Ще кажете, че нѣкои вѣрватъ въ старитѣ философски школи, а другитѣ — въ новитѣ. — Защо спорятъ? Нали сѫ вѣрващи? — Щомъ спорятъ, това показва, че тѣ нѣматъ връзка помежду си, поради което започватъ едни други да се обиждатъ. Хората могатъ да спорятъ, но да не се обиждатъ. Започнатъ ли да се обиждатъ, тѣ приличатъ на деца, които си казватъ едно на друго: Ти нѣмашъ право да мислишъ така. Що се отнася до мисъльта, всѣки има право да мисли свободно, споредъ строежа на своята мисъль, но между мисъльта на всички хора трѣбва да има връзка. Има ли право ябълката да се сърди на крушата, че си е създала такава форма? Има ли право сливата да се сърди за сѫщото на дрѣнката? Формитѣ на мислитѣ могатъ да бѫдатъ различни, но да сѫществува връзка между тѣхъ. Красотата е въ разнообразието на формитѣ, а не въ тѣхното еднообразие. Всѣко растение, всѣки плодъ може да цъвти и връзва, както иска, това е негово право, но не може да се налага на другитѣ, да изисква отъ тѣхъ да иматъ цвѣтъ и плодъ като неговитѣ. Ще кажете, че вашитѣ вѣрвания и възгледи сѫ свещени. За васъ сѫ свещени, но не за всички хора. Тѣ сѫ вѣрни и свещени дотолкова, доколкото могатъ да ви избавятъ отъ вашитѣ нещастия и мѫчнотии. Обаче, намѣрите ли се предъ мѫчнотии, които не можете да разрешите съ вашитѣ вѣрвания, тѣ сами по себе си пропадатъ. Тогава започвате да търсите помощь отвънъ. Искате да дойде нѣкое съвършено, напреднало сѫщество да ви помогне. Понѣкога и тия сѫщества, които иматъ голѣми знания, слизатъ при васъ, но не могатъ да ви помогнатъ. — Защо не могатъ да помогнатъ? — Нѣматъ такава опитность, отъ която да се ползуватъ. Въ края на краищата, все ще се намѣри нѣкое напреднало сѫщество, което може да ви помогне. Като знаете това, пазете се отъ заблуждението да мислите, че всичко знаете, или че много знаете и като заминете за другия свѣтъ, ще ви посрещнатъ съ вѣнци, музики и пѣсни. Такъвъ приемъ се устройва само на онзи, който още на земята се е научилъ да пѣе и да свири. — На какво може да свири всѣки човѣкъ?— На сърдцето си. Най-усъвършенствуваниятъ инструментъ на земята е човѣшкото сърдце. Следователно, ако човѣкъ не се е научилъ да свири на своя собственъ инструментъ — сърдцето си, мѫчно може да разбира и да управлява външнитѣ инструменти. Който не знае да свири на сърдцето си, е нещастенъ; който знае да свири, е щастливъ. Ако не знае да свири добре на цигулка, човѣкъ не може добре да я настройва и постоянно вика този — онзи да му я настройватъ: единъ му скѫсва струнитѣ; другъ — развие лѫка повече, отколкото трѣбва; трети — пукне нѣкѫде цигулката. Следъ това всички се произнасятъ, че цигулката не свири, нищо не струва. Казвамъ: Не давайте цигулката си на другитѣ хора, да правятъ опити съ нея. Това значи: не давайте сърдцето си на хората, да правятъ опити съ него. Само вие имате право да настройвате сърдцето си и да свирите на него. Когато се намѣрятъ предъ мѫчнотии, които не могатъ сами да разрешатъ, хората се запитватъ: Защо Богъ създаде свѣта така? — Какъ е създаденъ свѣтътъ? — Както е писано въ книгитѣ на пророцитѣ, на ученитѣ, на философитѣ. Питамъ: Тѣзи хора бѣха ли въ времето, когато свѣтътъ се създаваше? Ще кажете, че тѣ сѫ били видни хора, говорѣли сѫ съ Бога. — Това сѫ човѣшки твърдения. Има вѣрни нѣща, казани отъ пророци и учени, но има и много, които не сѫ вѣрни. Нѣкой пророкъ казвалъ, че говорилъ съ Бога, че това и това му казалъ, а следъ него иде другъ, който сѫщо казва, че е говорилъ съ Бога, но изнася нѣща съвършено противоположни на първия. Кого отъ двамата ще слушате? Човѣкъ трѣбва да бѫде разуменъ, да се пази отъ заблуждения. Задачата на всѣки пророкъ, ученъ, философъ се заключава, преди всичко, въ това, да научи хората да мислятъ, да чувствуватъ и да постѫпватъ правилно. Щомъ иматъ права мисъль и прави чувства, тѣ сами могатъ да се произнасятъ, добре ли е създаденъ свѣтътъ, или не. И тъй, на всѣки човѣкъ е дадена работа: да се справи съ материята, отъ която е направенъ. Милиарди клетки има той въ своя организъмъ, които трѣбва съзнателно и разумно да управлява. Всѣка клетка има свое разбиране, и човѣкъ трѣбва да съгласува живота на всички, да ги организира, за да се подчиняватъ на една обща, велика, разумна воля. Докато се организиратъ, нѣкои клетки се проявяватъ толкова самостоятелно, че никого не слушатъ. Човѣкъ се вижда въ чудо, какъ да ги укроти, да ги застави да изпълняватъ службата си. Тогава той вика на помощь известни сили въ себе си, да спратъ вѫтрешната революция. Нѣкога успѣва, а нѣкога не успѣва и въ човѣка настава вѫтрешенъ разгромъ и разединяване. Тогава около него се събиратъ близкитѣ, приятелитѣ му и казватъ: Богъ да го прости! Такава е била волята Божия. Богъ го извикалъ при себе си. Докато човѣкъ е живѣлъ на земята, Богъ не е ли билъ въ него? Дали е на земята, или на небето, човѣкъ всѣкога може да бѫде при Бога — отъ него зависи, да бѫде близо или далечъ отъ Бога. Ако думитѣ ми не сѫ истинни, не можете да разберете това, което Павелъ е казалъ: „Движа се, живѣя и сѫществувамъ въ Бога“. Това е вѫтрешенъ процесъ, а не външенъ, както мнозина мислятъ. Не е нуждно човѣкъ да седне отдѣсно или отлѣво на Отца, за да каже, че живѣе въ Бога и Богъ — въ него. Въ една английска църква проповѣдникътъ говори на слушателитѣ си за онзи свѣтъ и за жителитѣ му. Той казва, че всички заминаващи отъ този свѣтъ отиватъ на небето при Бога. Единъ отъ богатитѣ членове на църквата, на когото дъщерята заминала за онзи свѣтъ преди нѣколко месеца, запиталъ проповѣдника: Можете ли да ми кажете, кѫде е моята дъщеря? — При Бога, отговорилъ проповѣдникътъ. Въ това време, единъ отъ присѫтствуващитѣ членове на църквата се обърналъ къмъ отчаяния баща съ думитѣ: Господине, вашата дъщеря е тукъ, заедно съ васъ се моли. — Възможно ли е това? Какъ ще ми докажете, че дъщеря ми е при мене? — Ще опиша дъщеря ви: тя е срѣденъ ръстъ, руса, съ сини очи, правилни чърти на лицето, свършила е колежъ, интелигентна физиономия. Бащата слушалъ и се очудвалъ на точното описание. Нѣкои ще кажатъ, че този господинъ е познавалъ дъщеря му, затова я описва толкова точно. Господинътъ продължилъ: Ще ви кажа другъ фактъ, който не можете да откажете. Дъщеря ви иска да ви помогне, да изправите една своя погрѣшка. Преди години баща ви се поминалъ и оставилъ голѣмо наследство на васъ и на брата ви. Обаче, вие сте използували положението си, като по-голѣмъ братъ, и сте взели по-голѣма часть отъ наследството, поради което братъ ви и досега не се е примирилъ. Дъщеря ви моли да изправите погрѣшката си и да се помирите съ братъ си. Вѣрно ли е това? — Вѣрно е. — Както виждате, това е фактъ, който само вие знаете. Следъ това ясновидецътъ се обърналъ къмъ другъ господинъ, пакъ членъ отъ църквата, който го запиталъ да каже нѣщо за сина му. — Вашиятъ синъ е добре, често ви обикаля, съветва ви да изправите погрѣшката си къмъ единъ отъ своитѣ слуги, когото сте онеправдали и изпѫдили отъ дома си. Ако не намѣрите слугата си и не изправите погрѣшката си къмъ него, ще ви сполетятъ нещастия. Като чули тѣзи думи, присѫтствуващитѣ останали очудени, какъ може да се кажатъ нѣща, които никой, освенъ домашнитѣ знаятъ. Не е важно, какъ се знаятъ тѣзи работи; важно е, че сѫ факти. Колкото и да се изнасятъ факти отъ невидимия свѣтъ, мнозина ги отричатъ. Тѣ казватъ: За да повѣрваме въ тия нѣща, ние искаме доказателства. Това е лесно. Вѣрнитѣ нѣща, истиннитѣ факти всѣкога могатъ да се докажатъ. Казано е въ Писанието, че свидетелството на двама души е истинско. Какъ ще докажете музикалностьта на човѣка? Какъ ще докажете, че даденъ човѣкъ е голѣмъ музикантъ и виртуозъ? Трѣбва ли съ думи да убеждавате хората, че предъ васъ стои великъ цигуларь? Достатъчно е да отвори нотитѣ си, да вземе цигулката си въ рѫце и да ви докаже своитѣ знания. Не свири ли, колкото и да ви убеждава въ своитѣ дарби и способности, не можете да вѣрвате. Следователно, и до днесъ още истината се проповѣдва на хората, но тѣ казватъ, че не я разбиратъ, затова нека се отложи за другъ животъ. Действително, ако истината само се говори, безъ да се прилага, човѣкъ не може нищо да постигне, нито може да се усъвършенствува. Помнете: има нѣща, които могатъ да се научатъ и придобиятъ само на земята. Въ този смисълъ, колкото и да е велика истината, тя се придобива на земята. Не я ли придобиете на земята, никѫде не можете да я постигнете. Въпрѣки това, между съзнанието на земнитѣ жители и съзнанието на напредналитѣ сѫщества има известна връзка, известно съответствие. Ако не влѣзете въ връзка съ напредналитѣ сѫщества на земята, никаква връзка не е възможна на небето. Ако не научите тѣзи нѣща на земята още въ сегашния си животъ, кога и да е, пакъ ще слѣзете на земята да ги учите. Често хората запитватъ, защо свѣтътъ е създаденъ така, а не по другъ начинъ. На този въпросъ не може да се отговори. Да се задава такъвъ въпросъ, това е все едно, да питате, защо единъ тренъ минава презъ балкана, а не по другъ пѫть. Не е важно презъ какъвъ пѫть минава тренътъ. За васъ е важно да си купите билетъ, да се качите на трена, за да ви заведе до цельта. Отде ще мине той, за васъ е безразлично. Пѫтьтъ, презъ който минава тренътъ, е опредѣленъ отъ комисия, съставена отъ вещи лица, а не отъ невежи хора. Въ природата сѫществуватъ закони, които трѣбва да се спазватъ. — Защо този законъ е толкова строгъ? — Качи се на трена и не питай, защо минава по този, а не по другъ пѫть. Ти нѣмашъ право да разисквашъ върху нѣща, които не знаешъ и не можешъ да направишъ. Мнозина очакватъ първо свѣтътъ да се подобри, а следъ това и тѣ самитѣ. Това е особено разбиране. Защо трѣбва човѣкъ да очаква на другитѣ хора? Всѣки поотдѣлно трѣбва да мисли за своето оправяне. Щомъ се изправятъ частитѣ, и цѣлото ще бѫде изправено. Нито частитѣ могатъ безъ цѣлото, нито цѣлото — безъ частитѣ. Въ природата сѫществува законъ на единство, който трѣбва да се спазва. Като имате предъ видъ това, не питайте, защо сѫществуватъ противоречията и злото. Тѣ сѫ въ самия човѣкъ. Ако минавате по пѫтя и се натъкнете на десетки и стотици здрави шишета, вие ще минете покрай тѣхъ, безъ да ви причинятъ нѣкаква пакость. Обаче, представете си, че тѣзи шишета сѫ начупени на ситно и пръснати по цѣлия пѫть. Който е босъ, ще се набоде и ще нарани краката си. Цѣлиятъ свѣтъ е пъленъ съ надробени мисли и чувства, които причиняватъ безброй страдания. Когато страданията станатъ непоносими, хората отправятъ зовъ къмъ Бога, да имъ помогне. Какъ могатъ да очакватъ помощь отъ Бога, когато двама братя помежду си се онеправдаватъ и не могатъ да се разбератъ? Единиятъ е господарь, другиятъ — слуга. Господарьтъ се държи надменно съ слугата си, не съзнава, че и двамата сѫ братя. Въ служенето човѣкъ придобива единъ родъ знания, а въ господаруването — другъ. Да господарувашъ, или да слугувашъ, това сѫ два метода, чрезъ които природата си служи, като методи за възпитание на човѣка. Като го направи господарь, тя го възпитава по единъ начинъ; като го направи слуга — по другъ начинъ. Не може ли да се ползува отъ положението, което заема, вмѣсто да придобива опитности и знания, той се натъква на изпитания и страдания. Ако разбира положението си, човѣкъ може да се ползува еднакво и отъ слугуването, и отъ господаруването си. Ако не го разбира и не може да го използува, той е нещастенъ и въ двата случая. Като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да работи въ всички области на живота, да развива умственитѣ си способности въ всѣко направление. Рече ли да се подаде на своята инертна природа, той става крайно пасивенъ. Вмѣсто да оформява главата си, той я деформира. Крайно пасивнитѣ хора иматъ дълги и тѣсни глави, като краставица. Обаче, ако е крайно активенъ, той разширява главата си. Главата на човѣка не трѣбва да бѫде нито много дълга, нито много кѫса, нито много тѣсна, нито много широка. Като работи съзнателно върху себе си, човѣкъ развива главата си правилно, да отговаря на онзи първиченъ образъ, който природата е създала. Сегашниятъ човѣкъ още не е дошълъ до онзи образъ, до онази красота, която нѣкога е ималъ. Днесъ човѣкъ е облѣченъ въ скромна дреха; тя не отговаря на тази, която Богъ му е опредѣлилъ. Красивото въ съвременния човѣкъ се крие въ неговата мисъль. Който вижда мисъльта му, вижда и красотата му. Следователно, искате ли да видите красивото и великото, което Богъ е вложилъ въ човѣка, ще го намѣрите въ неговитѣ възвишени мисли, чувства и постѫпки. Срещнете ли такъвъ човѣкъ, той е готовъ да ви помогне. Въ неговото лице виждате истински братъ, който е готовъ да се отзове на вашитѣ нужди. Това е човѣкъ, чрезъ когото Великиятъ се проявява. Нѣма отзивчива душа въ свѣта, чрезъ която Богъ да не се проявява и да успокоява огорченитѣ, страдащи и измѫчени хора. Богъ казва на всички страдащи: Не се смущавайте, всичко ще се оправи. — Лоши закони има. — Всичко ще се оправи. — Войни има. — И тази работа ще се оправи. — Безредие е настанало въ свѣта. — И това ще мине. — Голѣма сиромашия ни е налегнала. — И тази работа ще се оправи, ще срещнете богати хора, банкери, които ще ви помогнатъ. Вѣрвайте въ Великото Начало на живота, и работитѣ ви ще се оправятъ. Желая ви да срещнете този човѣкъ, който може да ви се усмихне, да ви насърдчи и помогне. Като срещне майката на нѣкои деца, той ѝ казва: Гледай добре децата си, направи отъ тѣхъ човѣци, за да кажешъ единъ день, че си изпълнила добре предназначението си. Като срещне професора, и на него казва: Работи добре съ студентитѣ си, да ги повдигнешъ въ живота. Когото срещне, на всѣки казва по една сладка дума. Това значи, да говори човѣкъ на видело. И тъй, изявяването на Бога между хората не подразбира само физическа промѣна. Тѣ се промѣнятъ и физически, и духовно, и умствено, и между тѣхъ се създаватъ правилни връзки. Такива връзки сѫществуватъ само между добри и разумни хора. Не можешъ да обичашъ глупавъ човѣкъ, нито глупавъ може да те обича. Любовьта се проявява само между разумни сѫщества. Задачата на всѣки човѣкъ е да направи връзка между духа и душата си отъ една страна, и между ума и духа си, отъ друга. Само при това положение той може да възприема и предава правилно любовьта. Като знаете това, работете усилено, да се свържете съ Бога като Любовь, Мѫдрость и Истина, за да влѣзете въ новия животъ, който иде вече въ свѣта. Не влѣзете ли въ новия животъ, противоречията ще ви следватъ навсѣкѫде. Като не знаятъ причинитѣ за противоречията, хората се мѫчатъ, страдатъ и, вмѣсто да се учатъ отъ тѣхъ, тѣ повече се объркватъ. Въ царството на Соломонъ — Ра живѣли трима видни мѫже, прочути съ своитѣ произведения. Единиятъ билъ скулпторъ, наричалъ се Бенуръ Азри. Вториятъ билъ прочутъ сѫдия — Бару Махилма, а третиятъ — прочутъ поетъ, на име Бентамъ Мазру. Скулпторътъ Бенуръ Азри изработилъ една хубава статуя, която изобразявала великия човѣкъ. За да я видятъ виднитѣ хора въ царството, той я изложилъ на такова мѣсто, че всѣки да я разгледа добре и да даде мнението си за нея. Отъ дветѣ страни на статуята си той поставилъ по единъ голѣмъ пергаментенъ листъ, на който всѣки да предаде мнението си за статуята писмено. Той искалъ да знае мнението на виднитѣ хора въ царството, а не и на обикновенитѣ, които нищо не разбиратъ отъ изкуство. Пръвъ видѣлъ статуята прочутиятъ сѫдия Бару Махилма. Като я разглеждалъ, дошли при него нѣколко души да му съобщатъ, че видѣли единъ мѫжъ и една жена да се цѣлуватъ. Споредъ тогавашнитѣ закони, не се позволявало на мѫже и жени да се цѣлуватъ, даже и законни съпрузи, освенъ на баща и дъщеря. Сѫдията изслушалъ възмущението на обвинителитѣ и побързалъ да издаде строгата си присѫда. Потърсилъ въ джобоветѣ си листъ, върху който да напише присѫдата, но не могълъ да намѣри. Погледналъ къмъ двата пергаментни листа и решилъ на единия да напише присѫдата на провинилитѣ се, които веднага турили въ затворъ. Следъ сѫдията дошълъ прочутиятъ поетъ Бентамъ Мазру, да види статуята и да даде мнението си за нея. Въ това време покрай него минала една красива жена, която спрѣла вниманието му. Той се вдъхновилъ толкова много, че почувствувалъ нужда да се излѣе, да напише едно стихотворение, въ което да я възпѣе като душа, създадена по образъ и подобие на Бога. Понеже нѣмалъ листъ, на който да напише стихотворението си, той използувалъ втория пергаментенъ листъ предъ статуята и бързо го написалъ и го предалъ на красивата мома. Значи, въ бързината си и сѫдията, и поетътъ си послужили съ пергаментнитѣ листа, оставени около статуята за друга цель, а не за тази, за която тѣ ги използували. Следъ тѣхъ дошли много видни хора, учени, които искали да напишатъ мнението си за статуята, но, по нѣмане на листа, тѣ започнали да пишатъ върху самата статуя. Въ скоро време статуята била изписана отъ краката до главата и почти не се виждала. Единъ день царьтъ, Соломонъ - Ра, отишълъ да види статуята, но останалъ изненаданъ отъ вида ѝ. Той искалъ да отиде последенъ да я види, за да прочете мненията на виднитѣ хора въ царството си за прочутата статуя. Възмутенъ отъ вида на статуята, която била зацапана отъ писаното върху нея, той веднага заповѣдалъ да извикатъ скулптора. Като го запиталъ, защо допусналъ да пишатъ върху статуята му, скупторътъ казалъ, че нищо не знае за това. Той оставилъ два пергаментни листа за написване на мненията, но самъ не знаялъ, кѫде сѫ листата. Веднага царьтъ издалъ заповѣдь да намѣрятъ виновницитѣ. Пръвъ дошълъ сѫдията и, на въпроса, кѫде е листътъ, той отговорилъ: Царю честити, трѣбваше да издамъ бърза присѫда за двама души, които нарушили единъ отъ законитѣ на царството ти, и по нѣмане на листъ, използувахъ пергамента. — Добре си постѫпилъ, че си издалъ присѫдата, но не трѣбваше да бързашъ толкова много. Въ бързината ти не си проучилъ въпроса и си наказалъ не мѫжъ и жена, но баща и дъщеря. Сега азъ ще издамъ решение да ги пуснатъ на свобода. Следъ това дошълъ поетътъ и обяснилъ, защо си послужилъ съ втория пергаментъ. Като го изслушалъ, царьтъ му казалъ: Добре е, че си възпѣлъ красотата, добре е да срѣща човѣкъ хора, създадени по образъ и подобие на Бога, но, преди всичко, той трѣбва да ги изучи, да разбере, наистина ли тѣ отговарятъ на онѣзи качества, които имъ се приписватъ. Тази мома, не само че не е създадена по образъ и подобие на Бога, но нищо не знае за Него, нито Го признава за свой Създатель. Тя стои далечъ отъ идеала, който ти носишъ въ душата си. И тъй, една отъ причинитѣ за противоречията, на които се натъкватъ хората, се дължи на бързането имъ. Тѣ бързатъ въ заключенията си, въ мненията си за хората, въ присѫдитѣ, които подписватъ. Като видятъ нѣкой човѣкъ, веднага се произнасятъ, че е светецъ, мораленъ човѣкъ. Не се минава много време, тѣ се разочароватъ, не виждатъ никаква светость въ него. — Защо бърза човѣкъ въ заключенията си? — Защото носи нѣкакъвъ недостатъкъ въ характера или въ мисъльта си, остатъкъ отъ миналото, или наследенъ отъ дѣди и баби. Нѣкой се отличава съ голѣма подозрителность. Когото срещне, все ще се усъмни, ще започне да го подозира въ нѣщо. За да се справите съ своята подозрителность, не трѣбва да бързате. Затова, именно, българската поговорка казва: „Два пѫти мѣри, веднъжъ крой“. Човѣкъ трѣбва добре да обмисля нѣщата и тогава да пристѫпва къмъ действие. Само така той може да се справя съ мѫчнотиитѣ си. Често съвременнитѣ хора се запитватъ, какво да правятъ, за да подобрятъ живота си. Едно се иска отъ всѣки човѣкъ: да приеме любовьта и да я приложи между ближнитѣ си. Да приложите любовьта помежду си, това значи, да се запалите всички и да свѣтнете. Днесъ хората не свѣтятъ, но димятъ. Дето има димъ, горението е непълно, отдѣля се отровниятъ газъ вѫглероденъ окисъ. — Какво да правимъ съ младото поколѣние, за да го освободимъ отъ този отровенъ газъ? — Преди да помогнете на младото поколѣние, помогнете на себе си. Всѣки трѣбва да се замисли, какъ да си помогне. Щомъ помогнете на себе си, вие ще бѫдете въ състояние да помогнете и на другитѣ. Само онзи може да си помогне, който има прави възгледи за живота и за отношенията между ближнитѣ си. „Кажете го на видело!“ Всѣки трѣбва самъ да си каже истината и то на видело. Това не значи, че човѣкъ живѣе само съ криви възгледи. Много отъ възгледитѣ на хората сѫ прави, но все пакъ трѣбва да се преобразятъ. Казано е въ Евангелието: „Ако житното зърно не падне на земята и не израсте, само остава.“ Следователно, ако вашитѣ мисли, чувства и постѫпки не паднатъ на земята и не израстатъ, сами оставатъ.“ Ако човѣкъ отиде на небето и живѣе съ сѫщитѣ противоречия, съ които живѣлъ и на земята, нищо не е постигналъ. Като се намѣри въ това положение, той ще пожелае отново да слѣзе на земята. Щомъ слѣзе на земята, ще започне да мечтае за небето. И така, той ще се качва и слиза, безъ да разбере смисъла на слизането и на качването, като неизбѣжни процеси въ човѣшкия животъ. Обаче, слизането и качването иматъ смисълъ, ако човѣкъ придобие истината. Щомъ придобие истината, той може вече да изправи погрѣшкитѣ на миналото си, да се ползува отъ настоящето и да гради своето бѫдеще. „Кажете го на видело.“ Всѣки самъ трѣбва да си каже, че е дошло време да направи вѫтрешна връзка съ любовьта, мѫдростьта и истината. Свържете душата си съ любовьта, сърдцето си — съ доброто и истината, умътъ си — съ свѣтлината и знанието. Направите ли тази връзка, всичко можете да си кажете на видело. Каквото кажете на себе си, можете да кажете и на другитѣ. „Кажете го на видело“. 36. Беседа отъ Учителя, държана на 4. май, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.
  6. "Делата Божии". Сила и Живот. Тринадесета серия, т.3 (1929–1930). Издание 1940г., София Книгата за теглене на PDF Съдържание Доведете ми го тукъ „Доведете ми го тукъ“ Матея 17:17 Това е едно изречение, което мнозина употрѣбяватъ въ живота си. Бащата казва за детето си: Доведете ми го тукъ. Учительтъ казва за ученика си: Доведете ми го тукъ. Сѫдията казва за подсѫдимия: Доведете ми го тукъ. На онзи, който е направилъ нѣщо, за което трѣбва да отговаря, сѫщо се казва: Доведете ми го тукъ. Мнозина се занимаватъ съ житейскитѣ въпроси, но ги изнасятъ по различенъ начинъ, вследствие на което нѣкои въпроси ставатъ ясни, а други — оставатъ въ тъмнина. — Защо? — Защото не е намѣренъ начинъ, по който могатъ да се изнесатъ. Не е достатъчно да се каже, че човѣкъ трѣбва да учи; важно е да се покаже начинъ, какъ да се учи. Не е достатъчно да се каже, че човѣкъ трѣбва да яде, да печели пари, но важно е да знае, какъ да яде, какъ да печели пари. Въ пълния смисълъ на думата, философията подразбира осмисляне на великия пѫть на живота. Ако ние подържаме една философия за живота и следъ десетина години изчезнемъ отъ земята, безъ да остане поменъ отъ насъ, каква философия е тази? Азъ не виждамъ никаква философия въ топенето на снѣга и на леда, въ цъвтенето и прецъвтяването на цвѣтята, въ бръмченето на пчелитѣ, въ бученето на вѣтъра и на циклонитѣ, въ потъването на параходитѣ, въ разрушаването на кѫщитѣ, въ раждането и въ умирането, въ оглупяването, въ остаряването и т. н. Кѫде сѫ старитѣ култури на Египетъ, Асирия и Вавилония? Кѫде сѫ величественитѣ египетски пирамиди? Сега азъ говоря на разумнитѣ, които искатъ да живѣятъ добре. Животътъ има смисълъ, когато се разглежда философски, като многократенъ, а не еднократенъ процесъ. Тази е причината, споредъ която природата е опредѣлила отношението на човѣка, както и на всички живи сѫщества къмъ живота, споредъ тѣхното разбиране. Благодарение на своитѣ разбирания, понѣкога човѣкъ мисли, че е много уменъ, а нѣкога, че е много глупавъ. Въ другъ случай той си мисли, че на сегашната епоха нѣма подобна. Това отчасти е вѣрно, защото природата никога не е повтаряла процеситѣ си. Като сегашната епоха, като сегашната раса и като сегашнитѣ народи, подобни не е имало и нѣма да има. Всѣка раса, всѣки народъ, всѣка епоха носятъ нѣщо ново, различно отъ това, което миналитѣ епохи сѫ носѣли. Бѫдещитѣ раси, народи и епохи ще носятъ друго нѣщо, съвършено различно отъ това на миналитѣ и настоящи епохи, раси и народи. Запримѣръ, въ предисторически времена народитѣ не сѫ имали такива имена, каквито иматъ днесъ. Ние дѣлимъ днесъ народитѣ на англичани, французи, германци, италианци, руснаци, българи, сърби и т. н. Човѣкъ трѣбва да разбира живота, да знае, защо се е родилъ на земята и каква работа трѣбва да свърши. Единъ отъ виднитѣ философи на християнството се обезсърдчилъ отъ живота, не намиралъ никакъвъ смисълъ въ него и решилъ да се самоубие. Той тръгналъ по свѣта да търси мѣсто, дето да се самоубие и да намѣри оправдание на решението си. Като скиталъ по свѣта, срещналъ го единъ отъ виднитѣ князе на небето, арахангелъ Михаилъ, престоренъ на човѣкъ, и го запиталъ: Братко, кѫде отивашъ? — Дотегна ми живота. Имамъ една философия, която хората не приематъ и, споредъ нея, минавамъ за посмѣшище предъ тѣхъ. Всички ми се смѣятъ и ме подиграватъ, считатъ ме смахнатъ. Искахъ да се прочуя, да стана виденъ философъ, но, като не можахъ да постигна това, отчаяхъ се и решихъ да се самоубия. Искамъ да отстѫпя мѣстото си на другъ нѣкой. — Ела съ мене, казалъ арахангелътъ, ще те науча на едно изкуство, съ което ще се прочуешъ толкова много, че и царе ще те търсятъ. — Да не се подигравашъ и ти съ мене, да ме считашъ смахнатъ? — Не се шегувамъ, ела съ мене, ще направимъ първия опитъ. Ще те науча да лѣкувашъ хората по най-новъ начинъ. Като отидешъ въ нѣкой домъ и намѣришъ, че тамъ има боленъ, ще кажешъ, че можешъ да лѣкувашъ. Ще влѣзешъ при болния и ще погледнешъ, кѫде стоя азъ. Ако съмъ при краката на болния, ще се наемешъ да го лѣкувашъ. Той непремѣнно ще оздравѣе. Ще му говоришъ за Бога, и по този начинъ ще събудишъ жизненитѣ му сили. Ако видишъ, че съмъ при главата на болния, ще знаешъ, че не може да се лѣкува. Тогава ще кажешъ, че трѣбва да отидешъ у дома си, да проучишъ положението на болния, понеже е сериозно. Щомъ излѣзешъ, азъ ще го задигна. Като се върнешъ и разберешъ, че е умрѣлъ, ще изкажешъ съжалението си, че не си могълъ да го заваришъ още живъ, да му помогнешъ. Като научилъ изкуството да лѣкува, философътъ се насърдчилъ и тръгналъ по свѣта съ нова идея. Случило се, че трѣбвало да приложи първия опитъ върху единъ князъ. Като влѣзълъ при него и видѣлъ арахангелъ Михаилъ при краката му, той се насърдчилъ и се наелъ да го лѣкува. Отъ този моментъ той се прочулъ като виденъ лѣкарь въ цѣлата държава и започнали да го канятъ навсѣкѫде, да му даватъ банкети и угощения. Дошълъ деньтъ и на неговото заминаване. Той заболѣлъ сериозно и останалъ очуденъ, когато видѣлъ при главата си арахангелъ Михаилъ. Като разбралъ, защо е дошълъ, той започналъ да се върти въ леглото си, дано арахангелъ Михаилъ застане до краката му. Така той се въртѣлъ въ леглото си цѣли три деня, но, както и да се обръщалъ, арахангелътъ заставалъ все при главата му. Най-после арахангелъ Михаилъ казалъ на философа: Слушай, азъ искахъ да те изпитамъ. Стани отъ леглото си да отидемъ на разходка. — Да не си играешъ съ мене, де ме задигнешъ на онзи свѣтъ? — Не се шегувамъ, ела съ мене на разходка. Философътъ станалъ отъ леглото си, облѣкълъ се и тръгналъ съ арахангела да се разходятъ. Стигнали до една хубава, мраморна чешма. — Хубава ли е водата на тази чешма? — запиталъ философътъ. — Опитай я. Като се навелъ да пие, арахангелъ Михаилъ застаналъ при главата му и го задигналъ за онзи свѣтъ, като оставилъ тѣлото му при чешмата. Следъ това тѣ продължили пѫтя си, но вече въ астралния свѣтъ. Философътъ не разбралъ, какво става съ него, и казалъ на арахангела: Ти не можешъ да постѫпвашъ съ мене, както съ обикновенитѣ хора — по другъ начинъ трѣбва да постѫпишъ. — По другъ начинъ, именно, постѫпихъ азъ. Ти не си вече между живитѣ хора на земята. — Да не се шегувашъ пакъ съ мене? — Не се шегувамъ. Ако искашъ да те заведа при тѣлото ти, да се увѣришъ, че си излѣзълъ отъ него. Той го завелъ при чешмата и му показалъ тѣлото. — Ето твоето тѣло; ако искашъ, можешъ да влѣзешъ въ него. — Не искамъ, тъмно е вѫтре. Води ме въ пътя, по който сме тръгнали. Азъ разбирамъ вече заблуждението, въ което съмъ се намиралъ. Съвременнитѣ хора иматъ слабость къмъ тихъ и спокоенъ животъ. Тѣ искатъ да минаватъ безъ мѫчнотии и страдания. За обикновенитѣ хора това е възможно; обаче, за онѣзи, които се стремятъ къмъ развиване на своитѣ дарби и способности, които искатъ да бѫдатъ гениални, това е невъзможно. Не може гениалниятъ да мине безъ мѫчнотии. Колкото по-великъ и гениаленъ е човѣкъ, толкова по-голѣми съ изпитанията му. Свѣтътъ се нуждае, именно, отъ велики, отъ гениални хора, които сѫ минали презъ голѣми страдания. Докато хората не станатъ гениални, свѣтътъ нѣма да се оправи. Проститѣ хора не могатъ да оправятъ свѣта. Тѣ не могатъ даже да разбиратъ гениитѣ, светиитѣ, поради което оставатъ чужди за тѣхнитѣ идеи. Тази е причината, дето свѣтътъ днесъ се развива по обикновенъ, простъ начинъ. Христосъ имъ каза: „Доведете ми го тукъ“. — За кого се отнасятъ тѣзи думи? — За единъ боленъ, когото Христовитѣ ученици не можаха да излѣкуватъ. Съ едно махване на рѫка, съ една дума, Христосъ изгони бѣса отъ болното момче, което веднага оздравѣ. — Защо ние не можахме да го изгонимъ? — запитаха ученицитѣ Христа. — Заради невѣрството ваше — отговори Исусъ. Съ други думи казано: Вие не можахте да излѣкувате болния, защото не приехте учението ми напълно. — Кога боледува човѣкъ? — Когато кръвьта му е нечиста. Когато венозната кръвь въ организма на човѣка се пречисти и стане артериална, той престава да боледува. Кръвьта на човѣка трѣбва да бѫде абсолютно чиста, да не съдържа никакви примѣси, никакви чужди елементи, които сѫ въ състояние да измѣнятъ пътя на неговитѣ мисли и чувства. Ако въ кръвьта преобладава желѣзо, то произвежда единъ родъ мисли; ако преобладава медь, тя произвежда другъ родъ мисли. Изобщо, всѣки елементъ — желѣзо, медь, калай, олово, сребро, злато, произвеждатъ специфично влияние върху мислитѣ и чувствата на човѣка. Въ зависимость отъ това, какви елементи преобладаватъ въ човѣка, отъ астрологическо гледище хората се дѣлятъ на различни типове: земенъ типъ, юпитеровъ, меркуриевъ, сатурновъ, венеринъ и т. н. Всѣки типъ е представитель на известни сили, които се съдържатъ въ човѣка. Колкото по-простъ е човѣкъ, толкова по-малко планети му влияятъ. Великитѣ и гениални хора сѫ обикновено смѣсени типове, т. е. намиратъ се подъ влиянието на много планети. Тѣ сѫ многостранчиви и широкогръди хора. Всички органи — мозъкъ, дробове, сърдце, стомахъ сѫ съразмѣрно развити. Съотношението между тѣхъ е нормално. Гениалностьта или светостьта на човѣка зависи отъ правилното и нормално съотношение между мозъка, дробоветѣ и стомаха му. Мозъкътъ, дробоветѣ и стомахътъ сѫ съставени отъ милиарди клетки, които съзнателно изпълняватъ своята работа. По отношение на своята служба, тѣ представятъ химицитѣ въ човѣшкия организъмъ. Ако човѣкъ не се мѣси въ работата имъ, тѣ биха изпълнили предназначението си по-добре и отъ най-опитния химикъ. Не се мѣсете въ работата на своитѣ органи, както се мѣсилъ философътъ, при когото дошълъ арахангелъ Михаилъ да му вземе душата. Като се въртѣлъ ту на едната, ту на другата страна въ леглото си, той пакъ не могълъ да избѣгне отъ смъртьта. Не е лошо да се върти човѣкъ, но трѣбва разумно да го прави. Който свири на латерна, и той върти дръжката ѝ, но равномѣрно. Има мисли, които приличатъ на латерни. По стойность тѣ не се различаватъ отъ самата латерна. Колкото по-музикална е мисъльта, толкова по-ценна е тя. Следователно, който иска да разбира мислитѣ си, трѣбва да разбира музиката. Музиката взима участие въ организирането на човѣшката мисъль, а оттамъ и въ организиране на неговото тѣло. Въ живота музиката играе роля като лѣчебно срѣдство и като срѣдство за спояване на частитѣ въ едно цѣло. Въ това отношение можете да направите следния опитъ. Поставете двама болни при различни условия: единиятъ подъ грижитѣ и надзора на лѣкари, а другиятъ — самъ на себе си, като го съветвате да пѣе по нѣколко пѫти на день. Вториятъ боленъ ще се излѣкува по-скоро отъ първия. Музиката повдига вибрациитѣ на човѣшкия организъмъ, а отъ друга страна събужда жизненитѣ сили. Като знае силата и действието на музиката върху организма, човѣкъ трѣбва да пѣе при всички условия на живота — като боленъ или здравъ, при мѫчнотии, изпитания, страдания. Престане ли да пѣе, човѣкъ е осѫденъ на мѫчнотии, страдания и смърть. Животътъ започва съ музика и свършва съ прекратяване на музиката. Нѣкой пита: защо трѣбва да пѣя? — За да живѣешъ. — Какво ще стане, ако не пѣя? — Ще умрешъ. За да не умре, за да бѫде здравъ, разположенъ и работоспособенъ, човѣкъ трѣбва да пѣе. Мнозина мислятъ, че само младитѣ моми и момци трѣбва да пѣятъ. Съгласенъ съмъ, че младитѣ трѣбва да пѣятъ, но какво ще кажете за свещеницитѣ, които пѣятъ въ църква? Какво ще кажете за войницитѣ, които пѣятъ? Значи, пѣнието е необходимо за всички хора, млади и стари, здрави и болни. Музиката е храна за душата. Ако съ ставането си отъ сънь човѣкъ вземе правиленъ тонъ въ съзнанието, самосъзнанието, подсъзнанието и свръхсъзнанието си, всичкитѣ му работи ще вървятъ добре. Не може ли да вземе правиленъ тонъ, всичкитѣ му работи се спъватъ. Това се отнася и до обикновения човѣкъ, и до писателя, и до поета, и до учения, и до философа. Ако работата на писателя не върви добре, той търси вината въ хартията, въ перото, въ мастилото, въ редъ външни условия. Не, вината се заключава въ неправилния тонъ, който човѣкъ е взелъ още съ ставането си отъ сънь. Сега, като говоря за музиката, имамъ предъ видъ разумнитѣ сѫщества, които се ползуватъ отъ нейнитѣ сили, за да управляватъ свѣта. Като разглеждамъ музиката като условие за справяне съ мѫчнотиитѣ, виждамъ, че на най-голѣми нещастия се натъкватъ онѣзи сѫщества, които не пѣятъ и не свирятъ. Запримѣръ, млѣкопитаещитѣ сѫ изложени на голѣми нещастия, понеже сѫ лишени отъ способностьта да пѣятъ. Оттукъ вадимъ заключението: колкото по-тежки и непоносими сѫ страданията на даденъ човѣкъ, толкова по-малко пѣе той. Ако започне да пѣе всѣки день, съзнателно и съ любовь, страданията му ще се намалятъ. Ако можете да внесете въ ума на страдащия една свѣтла идея, животътъ му ще се осмисли, и страданията ще изчезнатъ. Не приеме ли свѣтлата идея въ ума си, колкото и да му говорите за нея, той ще казва, че всичко е праздна работа. Лесно е да се каже, че това е праздна работа, онова е праздна работа, но нека каже този човѣкъ, какъвъ е смисълътъ на живота. Той мисли, че знае много, а като го питатъ, какъвъ е смисълътъ на живота, нищо не може да отговори; какъвъ е смисълътъ за сѫществуването на човѣшката душа, на човѣшкия духъ, на човѣшкия умъ и на човѣшкото сърдце, и това не знае. Много нѣща не знаятъ хората, но, въпрѣки това, ученитѣ правятъ изчисления, следъ колко милиони години слънцето ще изгасне; следъ колко милиони години земята ще изгуби своята енергия, и животътъ на нея ще се прекрати. Сѫщевременно тѣ доказватъ, че на луната нѣма животъ. — Отде знаятъ всичко това? — По известни предположения. Нѣкои учени подържатъ, че на месечината има животъ. Тѣ сѫдятъ това по нѣкакви промѣни, които ставали тамъ. Тѣзи разногласия въ възгледитѣ ставатъ причина за научни спорове. Човѣкъ не трѣбва да спори, но да разглежда планетитѣ като разумни сѫщества, на които има животъ. Ако съ разумни сѫщества, има животъ на тѣхъ; ако не съ разумни, нѣма животъ. Това съ твърдения, които нито отричаме, нито доказваме. Едно трѣбва да се знае: ако има животъ на планетитѣ, запримѣръ, на Луната, на Венера, на Марсъ, на Юпитеръ, животътъ на всѣка планета ще се различава коренно отъ живота на Земята. Въ всички планети, като отдѣлни организми, сѫществува голѣмо разнообразие. Споредъ нѣкои учени, жителитѣ на Марса били съ по-низка култура отъ хората на Земята. Дали е вѣрно това, не знаемъ. Обаче, известно е, че марсианцитѣ съ воинствени сѫщества. На тѣхъ се дължатъ войнитѣ, които ставатъ на земята. Значи, Марсъ влияе върху Земята така, че предизвиква войнитѣ. Всѣка планета указва специфично влияние върху Земята и върху отдѣлнитѣ личности, вследствие на което се дължи голѣмото разнообразие между хората. Сега ние ви навеждаме тѣзи мисли, за да видите, какъ хората се смущаватъ отъ нѣкои мисли, които нѣматъ нищо общо съ тѣхния животъ. Запримѣръ, нѣкои се смущаватъ отъ мисъльта, че нѣкога планетитѣ ще воюватъ помежду си, и земята ще бѫде победена. Да се смущаватъ отъ тѣзи мисли, това е все едно, да се безпокои човѣкъ, какъ ще се нареди животътъ му на старини, или, какво ще стане съ него следъ 20 — 30 години. Ако отъ изгрѣването на слънцето до залѣзването му ти прекарвашъ деня добре, отнасяшъ се съ всички хора и животни правилно, и следниятъ день ще бѫде за тебе добъръ. Ако предниятъ день не си живѣлъ добре, и следниятъ нѣма да живѣешъ добре. Отъ тебе зависи да си създадешъ добро или лошо бѫдеще. Затова, именно, казватъ, че човѣкъ самъ кове сѫдбата си. Като изучава законитѣ на природата, човѣкъ дохожда до положение да различава разумнитѣ закони отъ неразумнитѣ. Значи, има разумни и неразумни закони, на които се дължатъ различнитѣ явления въ природата. Запримѣръ, съвременнитѣ учени сѫ забелязали, че и земята, както всички живи сѫщества, диша. Земната кора се повдига и спада на височина 25 см., т. е. става дълбоко дишане. Значи, единъ великъ, разуменъ законъ регулира дишането на земята и на всички живи сѫщества, които живѣятъ на нея. При това, ако ритмусътъ въ дишането на хората съвпада съ ритмуса при дишането на земята, въ тѣхния животъ настава пълна хармония. Ако ритмусътъ при дишането на хората не се съвпада съ ритмуса на земята, явява се дисхармония въ цѣлия животъ. И слънцето диша. Това, което ученитѣ наричатъ бури на Слънцето, не сѫ никакви бури, но дишане. Повръхностьта на Слънцето се вдига и слага, както кората на Земята. Дишането на Земята и на Слънцето е свързано съ разумни закони, вследствие на което не може да се обясни по механически начинъ. Сѫществуватъ и органически процеси, които сѫщо сѫ разумни, но тѣ се различаватъ отъ дишането на Земята и на Слънцето, което се управлява отъ другъ родъ разумни закони. Сега, не е нуждно човѣкъ само да вѣрва, защото, ако вѣрва въ това, което не сѫществува, той изпада въ заблуждения. Друго нѣщо е, ако той вѣрва въ това, което сѫществува. Това значи, да се домогне човѣкъ до истината. Който не възприема истината, дохожда до положение да вѣрва въ това, което самъ отрича. Безъ вѣра въ нѣщо, положително или отрицателно, човѣкъ не може да живѣе. Нѣкои казватъ, че не вѣрватъ въ сѫществуването на Бога. Значи, вѣрватъ въ несѫществуването Му, т. е. тѣ вѣрватъ въ отричането на нѣщо. Каква вѣра е тази? Каква философия има въ отхвърлянето на Бога или въ отричането Му? Да отхвърлите Бога, това значи, да отхвърлите Великия или Тихия океанъ отъ земята. Можете ли да го отхвърлите? Не можете. На кое мѣсто на земята ще го поставите? Следователно, Богъ е такава величина, която никой не може нито да премѣсти, нито да отхвърли. Ние живѣемъ въ Него, потопени сме въ Него и, каквото и да правимъ, не можемъ да излѣземъ вънъ отъ сферитѣ на Неговото влияние. Смѣшно е, когато слушате нѣкой да философствува, какво представя Богъ. Това е все едно, малкото дете да разисква върху въпроса, какво представя неговата майка и какво нѣщо е любовьта ѝ. Вижда ли детето любовьта на майка си? То не вижда любовьта, а вижда само проявитѣ ѝ. И това не може да даде представа на човѣка за любовьта. — Защо? — Това, което за едного е любовь, за другиго не е. Нѣкой вижда гениалностьта въ даденъ човѣкъ, а другъ нищо не вижда. Хора, които се водятъ отъ чувствата си, дохождатъ до различни мисли, до различни възгледи въ живота. Обаче, има положения въ природата, когато всички хора мислятъ и чувствуватъ еднакво. Ако нѣколко души повдигнатъ една златна топка, която тежи единъ килограмъ, не всички ще кажатъ, че тя тежи точно единъ килограмъ: нѣкои ще кажатъ, че тежи по-малко, други — повече — ще иматъ различни усѣщания. Обаче, ако нагорещите тази топка до 1200° топлина, всички хора и животни ще се отдалечатъ отъ нея, всички ще иматъ еднакво мнение. Даже и най-силното животно — слонътъ, като се приближи до нагорещената топка, веднага ще отскочи настрана. Христосъ казва: „Доведете ми го тукъ“. Сега и на васъ казвамъ: Ако вие не можете да доведете фактитѣ въ съзнанието си така, да бѫдете искрени предъ себе си, да имате ясна представа за нѣщата, нищо не можете да постигнете. По отношение на това, какъ възприематъ нѣщата въ съзнанието си, хората се дѣлятъ на три категории: първата категория възприема фактитѣ изведнъжъ, безъ да сѫ убедени въ тѣхъ; втората категория отрича всичко а третата — първо обмисля нѣщата и, следъ като се убеди въ тѣхъ, тогава ги приема. На първата и на втората категория хора не може да се разчита, защото тѣ сѫ готови да приематъ и да отричатъ всичко. Съ всичко се съгласяватъ и на всичко се противопоставятъ. Дойдете ли до третата категория, на тѣхъ може напълно да се разчита. Тѣ се занимаватъ съ реалностьта на нѣщата. Наблюдаватъ, изучаватъ, съпоставятъ нѣщата и тогава ги изнасятъ предъ хората. Каквото каже този човѣкъ, казаното се съвпада съ действителностьта. Днесъ всички хора искатъ да бѫдатъ богати, учени, силни, да пѣятъ и свирятъ добре — съ една дума, да бѫдатъ щастливи. Всички хора искатъ да владѣятъ нѣкакво изкуство, съ което да се прочуятъ. Да владѣе човѣкъ известно изкуство, това значи, да прилага известни разумни закони. Всѣки е роденъ за нѣкаква работа; всѣки има известно предназначение, което трѣбва да изпълни. Сега, като говоримъ за човѣка и за неговото предназначение, трѣбва да го разглеждаме като часть отъ цѣлокупния животъ, а не като нѣщо цѣло, независимо отъ другитѣ живи сѫщества. Ако счупите едно шише, всѣко парче е ценно като часть отъ цѣлото, а не като самостоятелна единица. Щомъ знаете цената му като часть отъ цѣлото, вие ще го цените и като самостоятелна единица. Човѣкъ е цененъ още дотолкова, доколкото е свързанъ съ окрѫжаващитѣ, както и съ цѣлото човѣчество. Ще кажете, че вие не виждате сѫществата, съ които сте свързани. Това нищо не значи. Ако не виждате нѣкои нѣща, това не значи, че тѣ не сѫществуватъ. Тъй както сме създадени, нѣкои хора виждатъ по-далечъ, а други — по-близо. Има хора, които виждатъ и отзадъ, отпредъ и отстрани. За тѣхъ нѣма преграда, нѣма ограничения. Тѣзи хора наричаме ясновидци, т. е. хора съ ясно, силно зрение. Тѣ виждатъ и задъ преградитѣ. Единъ професоръ по музика правилъ своитѣ научни опити съ една своя ученичка. Това било нѣкѫде въ Америка. Когато ѝ преподавалъ, тя виждала всичко, каквото ставало на улицата: какви хора минавали, какъ били облѣчени, кой съ кого се разговарялъ и т. н. Щомъ излизала отъ стаята на професора, тя нищо не виждала. Ще кажете, че стаята била обърната къмъ улицата. Не, стаята била вѫтрешна, далечъ отъ улицата, за да не се отвлича вниманието на ученицитѣ, когато професорътъ имъ преподавалъ. Значи, когато професорътъ състрѣдоточавалъ ума си, неговата ученичка ставала ясновидка. Щомъ се отдалечавала отъ него, тя губѣла ясновидството си. Значи, професорътъ и неговата ученичка имали еднакъвъ фокусъ на зрението. Онѣзи, които не разбиратъ законитѣ, ще кажатъ, че това не е нищо друго, освенъ халюцинация, или нѣкакво хипнотично състояние. Въ халюцинацията нѣщата се преувеличаватъ, не отговарятъ точно на действителностьта. Ето защо, за да разберете, доколко фактитѣ сѫ действителни, трѣбва да ги превеждате. Запримѣръ, ако разглеждате бълхата подъ микроскопъ, ще я видите крайно увеличена. Това не значи, че тя не сѫществува. Разликата между бълхата, гледана съ просто око и съ микроскопъ, се състои главно въ размѣритѣ. Много хора иматъ способностьта да преувеличаватъ нѣщата. Това се дължи на чувството на преувеличаване, което въ тѣхъ е особено силно развито. Единъ българинъ отишълъ въ гората да сѣче дърва. По едно време той чулъ нѣкакво шумолене между дърветата и, като помислилъ, че това сѫ мечки, веднага се върналъ у дома си съ праздна кола. — Защо не докара дърва? — запитала го жена му. — Остави се, 60 мечки излѣзоха срещу мене. Като ги видѣхъ, уплашихъ се и се върнахъ назадъ. — Не вѣрвамъ да сѫ били 60 мечки. — Е, ако не бѣха 60, поне 50 бѣха. — И това е невъзможно. — Слушай, жена, 40 мечки трѣбва да бѣха. — Не говори такива работи! — Поне 30 бѣха. — Пакъ не ти вѣрвамъ. Той намалявалъ, намалявалъ, докато стигналъ до една мечка. Най-после казалъ: Да ти кажа истината, никаква мечка не видѣхъ, но нѣщо зашумѣ между дърветата, и азъ се уплашихъ, като помислихъ, че е мечка и се върнахъ назадъ. Питамъ: каква философия може да има при такова преувеличаване на фактитѣ? Каква философия може да сѫществува при страха, на който хората се подаватъ? Благодарение на голѣмия страхъ, мнозина заболяватъ отъ неврастения. Нѣкой се страхува да остане самъ въ кѫщата си. Другъ се страхува да мине презъ нѣкой мостъ. Трети се страхува отъ това, че кокошката пропѣла, та означавало нѣщо сѫдбоносно. Нѣкой пъкъ се страхуватъ, че тѣхното вѣрую не е право, не е съгласно съ вѣруюто на православната църква. Не е важно, какво е вашето вѣрую, но идете въ нѣкоя държава, на която вѣруюто е най-право и посетете затворитѣ, сѫдилищата, полицията, да видите, каква законность, какъвъ редъ и порядъкъ сѫществува тамъ. Идете въ училищата имъ, да видите, каква култура сѫществува между образованитѣ хора. Обиколете цѣлия свѣтъ, да видите, въ какво се заключава правотата на тѣхното вѣрую, както и висотата на тѣхната култура. Като обикаляте свѣта, вие се натъквате на различни култури, на различни убеждения и отношения. Запримѣръ, ако отидете въ Англия, ще видите, че англичанитѣ сѫ голѣми скѫперници по отношение на времето. Като имъ дойде нѣкой гостъ, ако сѫ заети съ нѣкаква работа, или сѫ дали на нѣкого срѣща, тѣ изваждатъ часовника си, извиняватъ се на госта и го напущатъ. Тѣ ценятъ времето си, затова казватъ, че времето е пари. Българинътъ, обаче, пилѣе времето си. Това показва, че той разполага съ много време. Христосъ каза на ученицитѣ си: „Доведете ми го тукъ“. Съ едно поставяне на рѫцетѣ си върху болния, Христосъ направи това, което ученицитѣ Му не можаха да направятъ. По този начинъ, именно, Христосъ възстанови авторитета на учението си, което ученицитѣ не можаха да направятъ. Мнозина се бѣха разколебали отъ неуспѣха на ученицитѣ, но разбраха, че трѣбва постъ и молитва отъ една, страна, и вѣра — отъ друга, за да могатъ да изпѫдятъ лошия духъ отъ болното момче. Днесъ всички Христови последователи сѫ пръснати по цѣлия свѣтъ, въ църквитѣ и вънъ отъ църквитѣ, но не могатъ да пѫдятъ лошитѣ духове, не могатъ да лѣкуватъ всички болести. Днесъ сѫществуватъ хиляди лѣкари въ свѣта, опредѣлятъ диагнозата на болнитѣ, правятъ различни операции, но малка часть отъ болнитѣ оздравяватъ. Като правятъ операции, казватъ, че всичко е свършено добре. Обаче, два-три деня следъ операцията се явява нѣкакво усложнение, и болниятъ заминава за другия свѣтъ. Така постѫпватъ и много проповѣдници. Тѣ проповѣдватъ тукъ-тамъ, обръщатъ хората къмъ Бога, но щомъ дойде известно изпитание, обърнатитѣ се отказватъ отъ Бога. — Защо? — Нѣкакво усложнение се явило. Значи, не е достатъчно да вѣрвашъ въ Бога, но трѣбва да придобиешъ изкуство, съ което да си служишъ при всички изпитания и мѫчнотии. Истински вѣрващитѣ и духовни хора сѫ реалисти. Каквото знаятъ, тѣ го прилагатъ. Затова, именно, казваме: „За предпочитане е да имашъ единъ заякъ въ кошарата, отколкото много зайци въ гората“. Единиятъ заякъ въ гората представя онова вѣрую, което внася въ ума на човѣка една свѣтла мисъль, въ сърдцето му — свѣтло чувство и въ волята му — сила, чрезъ която може да направи едно добро за себе си и за окрѫжаващитѣ. Това значи, да има човѣкъ свещено вѣрую, което може да го крепи въ всички случаи на живота. И тъй, ако искате да изработите едно свещено вѣрую, вие трѣбва да се откажете отъ стария животъ и отъ погрѣшкитѣ, които сѫ ви спъвали досега. Погрѣшкитѣ ви представятъ старитѣ дрехи, които трѣбва да съблѣчете. Щомъ ги съблѣчете, ще видите, че тѣ нѣматъ нищо общо съ васъ. Освободите ли се отъ погрѣшкитѣ си, спрете се върху сѫщественото и неизмѣнното въ себе си. Не се спирайте върху това, какво представяте, когато сте между хората, но когато сте самъ, и вижте тогава, какъ мислите, чувствувате и постѫпвате. Човѣкъ може да се познае отчасти, когато остане самъ, свободенъ отъ влиянието на хората. Не е лошо влиянието на хората, но понѣкога то е добро за другитѣ, не и за тебе. Ако гласътъ на една пѣвица обхваща три октави, това е добре за нея. Съ това тя може да влияе и на другитѣ, да събуди импулсъ за работа въ тѣхъ. Обаче, това още не значи, че които я слушатъ, могатъ да станатъ добри пѣвци. Другъ е въпросътъ, ако между тоноветѣ на всички пѣвци има известно съответствие. При това положение, ако всички взематъ тона до, ще се чува, като че само единъ пѣе. Тъй щото, влиянието между хората е ценно само тогава, когато тѣ си хармониратъ. Нѣма ли хармония между тѣхъ, тѣ се натъкватъ на голѣми мѫчнотии. И тъй, за да подържате хармонията на живота, вие трѣбва да избѣгвате еднообразието. Хармоничниятъ животъ е подобенъ на хармонията въ музиката. Отъ гледището на тази аналогия, тонътъ до, отъ първата гама представя физическия животъ; тонътъ до отъ втората гама представя духовния животъ; тонътъ до отъ третата гама представя Божествения животъ. Между тѣзи тонове има известно съотношение. Ето защо, ако човѣкъ вземе правилно долно до той ще вземе правилно сѫщитѣ тонове и отъ по-горнитѣ гами. Затова казваме, че, ако човѣкъ живѣе добре на физическия свѣтъ, ще живѣе добре и въ духовния, и въ Божествения. И обратно: ако не живѣе добре на физическия свѣтъ, не може да живѣе добре и въ останалитѣ два свѣта. Съ други думи казано: ако човѣкъ живѣе добре на земята, ще живѣе добре и на небето. И обратно: ако живѣе добре на небето, ще живѣе добре и на земята. Нѣкои казватъ, че могатъ да живѣятъ добре на небето, но не и на земята. Въ това отношение тѣ приличатъ на онзи турчинъ отъ Багдатъ, който се хвалилъ, че, като билъ въ родния си градъ, прескачалъ трапове, широки 20 метра. Нѣкои му казали: Ето, и тукъ има такива трапове, опитай се да прескочишъ единъ отъ тѣхъ. — Не, само въ Багдатъ мога да прескачамъ такива трапове. — Какъвто си тукъ, такъвъ си билъ и въ Багдатъ, отговорили присѫтствуващитѣ. Мнозина запитватъ, какво сѫ били въ миналото. На всѣки, който ми задава такъвъ въпросъ отговарямъ: Какъвто си сега, такъвъ си билъ и въ миналото. Нѣкой не познава поезията, не знае никакво изкуство, а си въобразява, че въ миналото билъ князъ, философъ, ученъ, поетъ, или патриархъ. Невъзможно е човѣкъ да е миналъ презъ високо положение, безъ да запази нѣщо отъ това, което е носѣлъ въ миналото. „Доведете ми го тукъ“. Това значи: Доведете всички мисли, чувства и разбирания до съзнанието си, да разберете добре сегашния си животъ и да си го обясните. Ще кажете, че познавате човѣка по неговата външность, по лицето му, по израза на неговитѣ очи. Оттукъ казвате, че познавате живота по проявитѣ на хората. Нито едното е вѣрно, нито другото. Човѣкъ не може да се познае отвънъ, нито животътъ може да се разбере отъ проявитѣ на хората. Ако искате да разберете човѣка, да знаете, какъвъ капиталъ носи, обърнете внимание на неговия мозъкъ. Има една наука, която хората още не познаватъ, тя е тъй наречената „наука за мозъка“. Ако отворите мозъка и наблюдавате промѣнитѣ, които ставатъ съ пирамидалнитѣ клетки на мозъка и съ сивото вещество, ще забележите, че въ различнитѣ хора — поети, учени, философи, добродетелни и праведни, промѣнитѣ сѫ различни. Мозъкътъ на всички хора не е еднакво организиранъ, поради което тѣ се проявяватъ различно. Изобщо, мозъчнитѣ клетки, както и клеткитѣ на нервната система на праведния човѣкъ се различаватъ отъ клеткитѣ на обикновенитѣ хора. Ако тия клетки дойдатъ до крайно изтощаване, човѣкъ се прощава съ живота. Задачата на религията и на науката отъ древностьта до днесъ е да научи хората да живѣятъ съобразно разумнитѣ закони на природата. Първоначално човѣкъ следва тия закони неотклонно, докато дойде до положение да се откаже отъ тѣхъ и взима крива посока въ живота. Какво вѣрую, каква наука е тази, отъ която човѣкъ въ единъ день може да се откаже? Щомъ може така лесно да се откаже отъ убежденията си, две нѣща могатъ да се предполагатъ: или убежденията му не сѫ реални, или той не ги разбира. Едно е нуждно на човѣка: да бѫде устойчивъ въ своитѣ възгледи и убеждения. Такива сѫ просвѣтенитѣ хора, били тѣ българи, руси, германци, англичани, французи и др. Ще кажете, че просвѣтенитѣ хора минаватъ за еретици. Това е криво разбиране. Споредъ насъ, еретикъ е този, който не вѣрва въ законитѣ на великитѣ добродетели — на любовьта, мѫдростьта, истината, правдата и добродетельта. Всѣки, който вѣрва въ великитѣ добродетели и живѣе споредъ тѣхнитѣ закони, той е просвѣтенъ, той е правовѣренъ. Само просвѣтениятъ, правовѣрниятъ може да направи всичко, каквото пожелае. Който не може да направи това, което говори, той е еретикъ, той не е правовѣренъ. Ще кажете, че еретикъ е онзи, който се отдѣля отъ общото вѣрване. Ако общото вѣрване е правилно, съгласенъ съмъ съ вашето твърдение, но ако не е правилно, не съмъ съгласенъ. Общото вѣрую подразбира единъ Богъ. Ако всички хора вѣрваха въ единъ и сѫщъ Богъ, между тѣхъ нѣмаше да сѫществуватъ никакви противоречия. Така ли е въ сѫщность? Следователно, щомъ между хората сѫществуватъ противоречия и недоразумения, това показва, че тѣ служатъ на много богове. Значи, хората сѫ многобожници. Ако всички си служатъ съ една и сѫща мѣрка, никакви разногласия нѣма да се явятъ между тѣхъ. Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ такова разбиране, въ което да иматъ права мѣрка, съ която да опредѣлятъ нѣщата. Иматъ ли тази мѣрка, тѣ могатъ да чистятъ и ума, и сърдцето си отъ всички криви мисли и чувства. Ако нѣматъ тази мѣрка, тѣ се плашатъ, какъ ще прекаратъ живота си. Че хората още не сѫ живѣли, както трѣбва. Тѣ не сѫ опитали още нито своята любовь, нито любовьта на своята майка или на своя баща. Тѣ не сѫ опитали още любовьта на своя приятель. Тѣ не сѫ опитали любовьта и на своя народъ. Попитайте великитѣ хора, разбира ли ги нѣкой? Кой народъ е разбралъ своя пророкъ, пратеникъ отъ Бога? Кой народъ разбра великитѣ хора, които се родиха всрѣдъ него? Следъ смъртьта имъ започватъ по малко да ги разбиратъ, но, докато сѫ живи, никой не ги разбира. Вие се рѫкувате съ единъ човѣкъ, гледате го въ лицето, виждате, че се мръщи или се смѣе, но не знаете, защо прави това, не го разбирате. Азъ имамъ две обяснения за това. Казвамъ: Този човѣкъ се мръщи, гърчи лицето си, защото има болка нѣкѫде — боленъ е. Безъ да зная това, азъ му причинявамъ болка. Като видя, че нѣкой се засмѣе, зная, че този човѣкъ е здравъ, приятно му е, че се рѫкувамъ съ него. Следователно, здравиятъ човѣкъ е веселъ и засмѣнъ, а болниятъ — тѫженъ и въ повечето случаи намръщенъ. Човѣкъ трѣбва да наблюдава нѣщата, да се учи. Единъ день дойде при мене единъ калугеръ. Азъ го погледнахъ и му казахъ: Като те гледамъ сега, мога да ти кажа, колко време се молишъ, по колко поклони правишъ на день. — Отде знаешъ това, да не си ясновидецъ? — Не е важно, отде го зная, но мога да ти кажа. По мазолитѣ на пръститѣ ти познавамъ, колко поклони правишъ. Азъ зная, при колко поклони могатъ да се образуватъ мазоли, т. е. надебелявания на пръститѣ. Изобщо, всѣка мисъль, всѣко чувство и всѣка постѫпка, отъ какъвто характеръ и да сѫ, хвърлятъ отпечатъкъ върху лицето на човѣка. Който разбира тѣзи отпечатъци, може свободно да чете по тѣхъ. Сега ще приведа единъ митически разказъ. Въ древностьта Богъ изпратилъ единъ ангелъ, на име Израелъ, при една отъ царскитѣ дъщери, да ѝ занесе една книга, по която да учи, какъ да се върне при Бога. Дълго време тя се молила, да ѝ даде Богъ тази възможность, да се просвети и тръгне въ правия пѫть. Като дошълъ при царската дъщеря, ангелътъ започналъ да я учи, но се влюбилъ въ нея и не могълъ да се върне на опредѣленото време на небето, да даде отчетъ за работата, която свършилъ. За наказание, другаритѣ му решили да го превърнатъ въ славей и да го оставятъ на земята още десеть хиляди години, да научи урока си. Като прекарвалъ въ гората, славеятъ пѣелъ, скачалъ отъ дърво на дърво, докато единъ день срещналъ една птичка, подобна на себе си. Той се влюбилъ въ нея, оженили се и си направили гнѣздо, дето женската снасяла яйчицата си, отъ които се излюпили малки славейчета. Тѣ заедно отглеждали малкитѣ си и ходѣли да имъ търсятъ храна. Единъ день друга женска птичка срещнала славея, влюбила се въ него и пожелала да дойде въ гнѣздото му. — Не мога да те приема при мене, жена ми е ревнива, ще се разсърди. — Азъ нѣма да се явявамъ предъ лицето ѝ. Ще дохождамъ въ гнѣздото ви, когато тя отива да търси храна. Докато се върне майката на малкитѣ пиленца, азъ ще се грижа за тѣхъ, да не бѫдатъ самички. — Не мога да те приема при мене, повторилъ ангелътъ. Преди десеть хиляди години ме изпратиха на земята, като ангелъ, при една царска дъщеря, да я уча, а азъ се влюбихъ въ нея и останахъ тукъ. Веднъжъ направихъ една погрѣшка, повече погрѣшки не искамъ да правя. — Толкова погрѣшки си направилъ, направи още една за мене. — Въ такъвъ случай, ще бѫда осѫденъ да остана още десеть хиляди години на земята.— Щомъ е така, не прави нови погрѣшки, но азъ ще отглеждамъ малкитѣ, когато жена ти отсѫтствува. Като се върне тя, азъ ще се скрия. Значи, две жени отглеждали децата. Питамъ: могатъ ли две жени да живѣятъ при единъ мѫжъ? — Могатъ. — Кога? — Когато едната се самоотрече въ полза на другата. Втората жена носѣла червейчета и отглеждала малкитѣ въ отсѫтствие на майка имъ. Като свършила работата си, тя казала на своя възлюбенъ: Радвамъ се, че живѣете добре. Гледай този пѫть да издържишъ изпита си. Втората птичка, която се явила като втора другарка, била сѫщо така ангелъ, който дошълъ да изпита славея, научилъ ли е урокътъ си, лъже ли се още по жени. Голѣмото падение на човѣка се дължи на жената. Предъ това изкушение падатъ и философи, и поети, и писатели, и учени, и проповѣдници и бащи. Следователно, две жени могатъ да обичатъ единъ мѫжъ, но при условие, да се занимаватъ съ отглеждане на децата му, а не съ него. Съ други думи казано: Отхранвайте мислитѣ на поета, но не се занимавайте съ него. Отхранвайте мислитѣ на философа, но не се занимавайте съ него. Подържайте правитѣ възгледи на сѫдията, но не се занимавайте съ него. Възприемайте великитѣ и възвишени идеи на виднитѣ и знаменити хора, но не се занимавайте съ тѣхъ. Христосъ казва: „Доведете ми го тукъ“. Следъ като е живѣлъ нѣколко години на земята, човѣкъ казва: Дотегна ми вече да живѣя. — Защо му дотегнало? — Защото не издържалъ изпититѣ си. Срещнала го една птичка, възлюбила го и пожелала да остане при него. Той я погледналъ, но въ очитѣ ѝ се виждало друго нѣщо — жената. Когато иска нѣщо, жената дава видъ, че е честна, морална. Тя иска да каже, че нѣма лоши намѣрения. Така постѫпватъ обикновенитѣ хора, но който иска да разбере живота, трѣбва да знае, че ако лъже, и него ще лъжатъ — нищо повече. Ако постѫпвашъ нечестно, и къмъ тебе ще постѫпватъ нечестно. Всѣки, който прилага лъжата въ живота си, самъ ще се натъкне на нея. Всѣки човѣкъ трѣбва да обича, това е въ реда на нѣщата. Ако носите любовьта въ себе си и погледнете единъ боленъ, той трѣбва да стане отъ леглото си и да оздравѣе. Какво правятъ момцитѣ? Погледнатъ една здрава мома, но следъ време тя заболява. — Защо заболява? — Погледътъ имъ не е чистъ. Тѣ носятъ отрова въ себе си. Днесъ мѫже и жени се женятъ, но следъ време се разболяватъ. — Защо? — Има нѣщо дисхармонично между тѣхъ. Единиятъ или другиятъ не е опредѣленъ да се жени. Когато момъкътъ или момата сѫ дали обещание въ нѣкое светилище да не се женятъ, не трѣбва да нарушаватъ обещанието си. Който наруши обещанието, наказва се съ смърть. За всѣко нарушаване на обещания, дадени предъ Бога, следва смъртно наказание. Като слушате примѣра за ангела, който влѣзълъ да живѣе въ славея, ще кажете, че това е невъзможно. Наистина, всѣко нѣщо, което науката не може да обясни, минава за невѣроятно. Въ такъвъ случай, много нѣща минаватъ за невъзможни, обаче, това сѫ факти. Въ Казанлъкъ една баба, около 85 — 90 годишна, разправя една своя опитность, която имала на младини. Когато била мома още, въ нея се влюбилъ единъ младъ момъкъ, когото наричали змей. Обаче, тя се влюбила въ другъ и се оженила за него. Змеятъ не могълъ да я забрави и да се откаже отъ нея и решилъ да замине за Херцеговина, дето наскоро се обявило възстание. Преди това, той я срещналъ, спрѣлъ я и ѝ казалъ: Слушай, не мога още да се помиря съ положението си, но не искамъ да убия мѫжа ти, да направя престѫпление, затова заминавамъ въ Херцеговина. На края на града има едно изворче, по него ти ще познаешъ, живъ ли ще се върна, или ще бѫда убитъ: докато изворчето тече, азъ ще бѫда живъ. Въ който день изворчето пресъхне, ще знаешъ, че азъ съмъ убитъ. Както казалъ, така станало. Известно време изворчето текло. Обаче, единъ день тя видѣла, че пресъхнало. Тогава тя си казала: Отиде единъ животъ! Това сѫ явления, които могатъ да се обяснятъ по психически начинъ. Тѣ нѣматъ нищо общо съ физическитѣ или механически явления. Когато хората се справятъ съ своя вѫтрешенъ страхъ, тѣ ще могатъ да обяснятъ тѣзи явления. Днесъ тѣ се страхуватъ да не излѣзатъ вънъ отъ рамкитѣ на науката и признаватъ само тѣзи явления, които науката може да обясни. Щомъ не може да обясни известни явления, тѣ ги отхвърлятъ. „Доведете ми го тукъ!“ — Защо Христосъ поиска да доведатъ болното момче при Него? — За да го излѣкува въ името Божие и да покаже на хората, какво значи вѣра въ Бога. Да вѣрвате въ Бога, това значи, да живѣете така, както Той живѣе, да любитѣ, така както Той люби. За такива хора, именно, Христосъ казва: „Доведете ми ги тукъ!“ Следователно, всѣки човѣкъ, когото Богъ е изпратилъ до тебе, това е една овца, която ти трѣбва да учишъ. Ако приложишъ истината по отношение на нея, ти се повдигашъ; ако приложишъ лъжата, ти самъ се унижавашъ. Най-великото и красиво нѣщо е човѣкъ да говори истината. И когато говори, и когато мълчи, той може да прилага истината. Това е истинскиятъ човѣкъ: и като говори, и като мълчи; и когато спи, и когато е буденъ, всѣкога трѣбва да говори истината. Като правѣхъ своитѣ френологически изследвания, азъ веднага познавахъ, кой човѣкъ говори истината, и кой не говори истината. По движенията на рѫцетѣ и на краката, по движенията на мускулитѣ на лицето, на устата, на очитѣ се познаваше, кой човѣкъ е добъръ и кой — лошъ. Мускулитѣ на лицето на добрия човѣкъ сѫ меки, спокойни. Той е всѣкога усмихнатъ, доволенъ, благодаренъ, че живѣе на земята. Каквото и да му кажете, не се обижда. Христосъ казва: „Доведете ми го тукъ!“ Ако сегашнитѣ хора отидатъ при Христа, на небето, тѣ ще искатъ отъ Него да имъ опредѣли диагнозата, за какво сѫ способни, какво могатъ да направятъ. Не, който отиде на небето, трѣбва да занесе нѣщо готово, което е изработилъ на земята: ако е поетъ, трѣбва да напише едно хубаво стихотворение; ако е музикантъ, трѣбва да изсвири едно хубаво музикално парче; ако е архитектъ, трѣбва да изработи единъ хубавъ моделъ. Изобщо, всѣки трѣбва да занесе нѣщо изработено, и то оригинално, да се отличава отъ работитѣ на всички хора. Ще кажете, че обичате Бога. Като Го обичате, трѣбва да занесете нѣщо отъ това, което сте работили на земята. Сегашнитѣ хора изразяватъ любовьта си съ откѫснати цвѣтя. Когато искатъ да покажатъ, че обичатъ нѣкого, че сѫ доволни отъ него и му благодарятъ за нѣщо, тѣ му носятъ откѫснати цвѣтя. Значи, сегашната любовь е любовь на откѫснатитѣ цвѣтя. Тази любовь е безплодна, нищо не ражда. Ако момъкътъ занесе на момата букетъ отъ откѫснати цвѣтя, тя има право да върне този подаръкъ като лошъ символъ и да му каже да го замѣсти съ една саксийка съ живо цвѣте, което има условие да расте и да се развива. Не е добре да кѫсате цвѣтята. Не е добре да рѣжете живитѣ клончета на дърветата. По този начинъ вие осакатявате дихателната имъ система. Ако искате да рѣжете клончета, рѣжете сухитѣ, а не живитѣ. Това не значи, че дървото трѣбва да расте нависоко, но да има повече листа и клончета. Колкото повече листа и клончета има едно дърво, толкова по-добре за него. Колкото повече идеи има човѣкъ, толкова по-добре за него. Англичанитѣ казватъ, че човѣкъ трѣбва да има само една свещена идея. Право е, човѣкъ трѣбва да има само една основна, свещена идея, но сѫщевременно трѣбва да има още много идеи, които да се движатъ около основната, да я допълватъ. Човѣкъ трѣбва да се интересува отъ всичко. Който иска да се развива, трѣбва да се интересува отъ всичко. Сегашнитѣ възпитатели искатъ да повдигнатъ младото поколѣние, но си служатъ съ отрицателни методи. Тѣ казватъ: Това не правете, онова не правете, не пийте, не се смѣйте, не играйте, не говорете много и т. н. Следъ всичко това се чудятъ, защо нѣматъ добри резултати. Ние прилагаме положителни методи при възпитанието и казваме на хората, какво да правятъ, а не какво да не правятъ. Ние имъ казваме да пиятъ, колкото искатъ, но отъ най-хубавата, планинска вода; да ядатъ, когато сѫ гладни, но сами да си готвятъ, да не измѫчватъ окрѫжаващитѣ; да говорятъ, колкото искатъ, но разумно и на мѣсто; да пѣятъ, да играятъ, да се смѣятъ, да скочаятъ, да се радватъ, когато сѫ проявили доброто. Нѣкой ще седне да яде и да пие за смѣтка на другитѣ и ще каже, че всички хора сѫ братя. Какво братство и равенство е това, когато единъ взима всичкото имане на баща си, а на другитѣ нищо не остава? Братство и равенство подразбира, всички да взематъ участие въ благата, на всѣки да се даде припадащата часть, и следъ това всички да се впрегнатъ на работа.Това наричаме ние братство, това наричаме култура. Нѣкои казватъ, че ще преживѣятъ, както и да е, на земята, та като отидатъ на небето, тогава ще мислятъ. Не е така. Богъ е навсѣкѫде — и на небето, и на земята. Следователно, както живѣемъ на земята, така ще живѣемъ и на небето. Животътъ е единъ и сѫщъ навсѣкѫде, само че онѣзи, които иматъ предъ видъ цѣлокупния животъ, трѣбва да живѣятъ по единъ и сѫщъ начинъ и между хората, и между ангелитѣ. Хората слизатъ на земята, качватъ се на небето, да научатъ нѣщо ново. Добре е, когато човѣкъ съзнателно слиза и се качва, но страшно е, когато пада. Първото наричаме слизане и възлизане, а второто — смърть и раждане. Човѣкъ може да се ражда и на небето, и на земята; сѫщо така той може да умира и на небето, и на земята. Докато живѣе разумно, човѣкъ се ползува отъ благата на Божествения животъ. Той живѣе въ Божията Любовь, Мѫдрость и Истина, и за него нѣма смърть, но възкресение. И тъй, който иска да се развива правилно, трѣбва да се въодушевява отъ свѣтлата идея, че Богъ е Любовь и живѣе навсѣкѫде. Той трѣбва да държи въ ума си мисъльта, че човѣкъ може да има чисти и възвишени мисли и чувства и да се подтиква отъ своята разумна воля, да постѫпва всѣкога право. Който е господарь на своитѣ мисли и чувства и може да служи на своята разумна воля, той е истинскиятъ човѣкъ; той е човѣкътъ, който ще се роди въ бѫдеще и ще носи свѣтлата идея за братство и равенство между хората. Сегашнитѣ хора пъкъ трѣбва да се съблѣкатъ отъ своитѣ стари възгледи и разбирания и да приематъ новото. Тѣ трѣбва да се освободятъ отъ досегашния си моралъ. Ако не сѫ готови да приематъ новия моралъ, поне да проявятъ човѣщината си. Думата „човѣщина“ е по-силна отъ сегашното понятие за моралъ. Въ сегашния моралъ влиза и лъжата, а човѣщината изключва всѣкаква лъжа. Обаче, новиятъ моралъ изключва всѣкаква лъжа, бѣла или черна. Той подразбира жертва, направена отъ любовь и високо съзнание. „Доведете ми го тукъ“. Това значи: Възстановете въ себе си онова вѣрую, да можете да докажете предъ всички, че вѣрвате въ Бога, че имате Неговата Любовь, Мѫдрость и Истина. Ще кажете, че Христосъ може да направи всичко. Не е важно, какво може Христосъ да направи; важно е, какво вие можете да направите. Христосъ лесно може да оправи свѣта. Важно е, какъ ние можемъ да го оправимъ. Докато хората не станатъ едно съ Христа, т. е. докато не станатъ по мисли, чувства и дѣла едно съ Него, свѣтътъ нѣма да се оправи. Станатъ ли едно съ Бога и съ Христа, тѣ ще станатъ новъ народъ, между който ще се възцари Божията Любовь, Мѫдрость и Божията Истина. Тогава ще дойдатъ новитѣ учители, новитѣ майки и бащи, новитѣ управници, новитѣ господари и слуги. Новото ще дойде въ свѣта по естественъ пѫть. „Доведете ми го тукъ“! 35. Беседа отъ Учителя, държана на 27. априлъ, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.
  7. "Делата Божии". Сила и Живот. Тринадесета серия, т.3 (1929–1930). Издание 1940г., София Книгата за теглене на PDF Съдържание Азъ и Отецъ едно сме „Азъ и Отецъ едно сме“ Иоана 10:30. Великото въ разумния животъ, великото въ природата, великото въ свѣта, великото въ Бога се съдържа и въ малкото. Когато животътъ е неразбранъ за хората, причината на това се крие въ тѣхното схващане. Тѣ мислятъ, че трѣбва да вървятъ отъ великото къмъ малкото, а не обратно. Въ сѫщность, правиятъ пѫть на движение е онзи, който води отъ малкото къмъ голѣмото. Като върви по този пѫть, човѣкъ трѣбва да спазва три нѣща: да придобива, да пази придобитото и да го развива. Като придобива, човѣкъ разполага съ сила да разкрива нѣщата. Въ този случай той се проявява като следователь. Когато запазва нѣщата, той ги туря въ редъ и порядъкъ. Да развива нѣщата, това пъкъ е качество само на разумния, благородния и възвишения човѣкъ. Развитието на човѣка е благо, както за самия него, така и за ближнитѣ му. „Азъ и Отецъ едно сме“. — Въ какво — Въ любовьта. Ако всички хора иматъ любовьта и мѫдростьта въ себе си, едно сѫ съ Отца. — За коя любовь се говори — За Божията Любовьта е една, но се проявява въ три свѣта, т. е въ три степени: физическа, духовна и Божествена. Който търси физическата любовь, трѣбва да знае, че ще мине презъ голѣми промѣни, ще се движи отъ едно състояние въ друго: отъ радость въ скръбь и отъ скръбь въ радость. Запримѣръ, когато се роди дете, майката се радва; ако детето ѝ заболѣе, тя страда; ако умре, още повече страда. Тя изпада въ противоречие: защо роди и защо детето ѝ умрѣ. Отде дойде това дете и кѫде отиде Защо трѣбваше да се радва и защо — да страда Тя се чуди, защо всичко, което става съ нея и около нея е толкова неопредѣлено. Много естествено. Тя живѣе на физическия свѣтъ, дето човѣкъ неизбѣжно се движи между полюси: отъ една страна гради, отъ друга руши. Най-после той казва: Ще ямъ и ще пия, ще преживѣя единъ животъ. Важно е пари да имамъ, тѣ движатъ свѣта. Така мислятъ материалиститѣ. Ако отидете въ Турция, турчинътъ казва, че безъ пари не може, паритѣ управляватъ. Американецътъ не казва, че Богъ е всесиленъ, но намира, че силата е въ долара. Така мислятъ всички народи, всички хора, които считатъ, че животътъ е само на земята. Следователно, докато живѣете съ разбирането на материалиста, вие признавате парата за божество. Тя е всесилниятъ Богъ. Като завърже нѣколко наполеона въ кърпата си, или като внесе нѣколко десетки или стотици хиляди лева въ банката, човѣкъ се намира подъ закрилата на своя всесиленъ Богъ и вѣрва, че се е осигурилъ. Безъ този Богъ нѣма ядене и пиене, нѣма угощения, веселби и тържества, нѣма сватби, нѣма градежъ на кѫщи. Щомъ дойде всесилниятъ, паницитѣ започватъ да тракатъ, чуковетѣ се вдигатъ и слагатъ, всѣки върши нѣкаква работа: учительтъ учи децата, свещеникътъ служи, лѣкарьтъ лѣкува. — Защо става това — Защото всесилниятъ заповѣдва. Когато всесилниятъ влѣзе въ джоба на момъка и на момата, тѣ започватъ да се обличатъ добре, за да се харесатъ единъ на другъ. Нѣкой религиозенъ казва, че човѣкъ не трѣбва да мисли за обличане, може да ходи просто облѣченъ, даже и скѫсанъ. Това е криво разбиране. Вижте, какъ природата облича своитѣ форми. Растенията, птицитѣ, животнитѣ сѫ гиздави, добре накичени. Защо и човѣкъ да не се облѣче добре Не е нуждно да мисли само за дрехи, но той трѣбва да бѫде добре облѣченъ, винаги спретнатъ. Окѫсанитѣ дрехи подразбиратъ грѣховность. Когато грѣши, човѣкъ вече е окѫсанъ. Обаче, праведниятъ е всѣкога добре облѣченъ. Стремете се и вие да бѫдете праведни, да не кѫсате дрехитѣ си. Като видятъ беденъ, окѫсанъ човѣкъ, хората го съжаляватъ. Трѣбва ли да се напуснете, да ви жалятъ хората Когато е въ съгласие съ законитѣ на природата, човѣкъ е здравъ, богатъ, силенъ. Щомъ нарушава законитѣ ѝ, природата го туря далечъ отъ себе си, оставя го голъ, не се грижи вече за него. День следъ день той обеднява, обезсилва се и изгубва здравето си. Не правятъ ли сѫщото и родителитѣ Ако детето имъ е послушно, тѣ го обличатъ добре, пращатъ го на училище. Започне ли да бѣга отъ училище, да лъже, да скита по улицитѣ, родителитѣ се отказватъ отъ него. Щомъ остане на пѫтя, детето изгубва всички добри условия и пропада. Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ нови, положителни възгледи за живота. Мина времето на старитѣ философски разбирания, споредъ които, за да развива ума и сърдцето си, човѣкъ трѣбва да пренебрегне тѣлото си, да се напусне, да ходи голъ и окѫсанъ. Тѣлото е свещено нѣщо, ще го подържашъ така, както искашъ да работишъ съ него. То е инструментъ, чрезъ който сърдцето и умътъ се проявяватъ. Скѫсанитѣ дрехи не правятъ човѣка смиренъ. Въ времето на Сократа, единъ отъ неговитѣ ученици го посетилъ, съ желание, да покаже, че е готовъ да води скроменъ, смиренъ животъ. За тази цель той облѣкълъ старитѣ си скѫсани дрехи. Като го видѣлъ въ този просешки видъ, Сократъ се приближилъ до него и тихо му пошепналъ: Твоята гордость се вижда и презъ скѫсанитѣ дрехи. — Какво искалъ да каже Сократъ съ тѣзи думи — Колкото богатиятъ може да се гордѣе съ своето богатство, толкова и сиромахътъ може да бѫде горделивъ въ своята сиромашия. Повечето отъ сегашнитѣ хора се намиратъ въ положение на неизмѫтени яйца. Срѣщате нѣкого, виждате, че външно има видъ на светия. Той се движи спокойно, равномѣрно, никого не поглежда, дава видъ, че е готовъ да направи пѫть и на мравката. Това е неизмѫтено змийско яйце. Дайте му условия да се измѫти и ще видите, че то поглъща всичко, каквото срещне на пѫтя си. — Защо се измѣни този човѣкъ— Не се е измѣнилъ, естеството му е такова. Преди да се измѫти, и той не се е познавалъ. Сега, като се измѫти, той видѣ, какво се крие въ него. Сврачето и гълѫбовото яйце си приличатъ, но като се излюпятъ, сврачето яйце ще прояви своето специфично естество, гълѫбовото — своето. Но никога свраката нѣма да прояви естеството на гълѫба, и гълѫбътъ — естеството на свраката. Ето защо, искате ли да познаете човѣка, поставете го при условия да се прояви, да видите, какво е неговото естество. Когато се измѫти яйцето му, той ще познае и себе си, но и окрѫжаващитѣ ще го познаятъ. Ако се прояви лошото естество на човѣка, това не значи, че той е абсолютно лошъ. Човѣкъ проявява своята тъмна страна, когато не е освѣтенъ отъ слънцето, когато му липсва свѣтлина. Обаче, щомъ се освѣти и тъмната му половина, виждаме истинската проява на човѣка, т. е. доброто, което Богъ е вложилъ въ него. И тъй, когато говоримъ за човѣка, трѣбва да различаваме сѫщината му отъ неговитѣ прояви. По сѫщина човѣкъ е добъръ, защото Богъ живѣе въ него. Понѣкога той дава пѫть на злото въ себе си. — Защо — Защото не разбира великитѣ закони на Битието. Благодарение на това, хората изпадатъ въ тъмнина и правятъ погрѣшки. Стремятъ се къмъ придобиване на богатства, употрѣбяватъ голѣмъ трудъ и усилия, и, вмѣсто да се издигнатъ, пропадатъ. Много естествено. Богатството е свързано съ знанието. Истински богатъ е учениятъ, мѫдриятъ, любещиятъ. Нѣма ли знание, любовь и мѫдрость, каквото богатство и да има, човѣкъ лесно ще го изгуби. Сегашнитѣ хора живѣятъ повече материаленъ животъ, малко мислятъ за духовното, вследствие на което искатъ да бѫдатъ богати, да въдворятъ Царството Божие на земята по материаленъ начинъ. Това е невъзможно. По механически начинъ Царството Божие не може да дойде. Материята на физическия свѣтъ не е още организирана. Докато се организира, съ нея заедно и човѣкъ минава презъ различни промѣни, които ще нарушатъ щастието му. Това не трѣбва да ви обезсърдчава. Щастие, което се губи и отново се явява, не е истинско. Човѣкъ неизбѣжно минава презъ различни промѣни, за да се издигне на по-високо стѫпало, т. е. да влѣзе въ духовния животъ. Духовниятъ животъ не е нищо друго, освенъ разширяване на физическия, а Божествениятъ е разширяване на духовния. Значи, човѣкъ трѣбва постоянно да се разширява, да стане господарь на вѫтрешнитѣ възможности въ себе си и на външнитѣ условия. Който постигне това, той владѣе магическата прѫчица. Какво представя магическата прѫчка Тя е особена сила, която действува на близки и на далечни разстояния. Ето, отъ хиляди километра разстояние Маркони пали лампитѣ на цѣлия свѣтъ. Знание има той, но и това знание още не е истинско. То е начатъкъ на истинското знание. Ще дойде день, когато всички хора ще притежаватъ по една магическа прѫчица. Тя е ключъ, съ който се запалватъ и загасватъ всички лампи по свѣта. Велико изкуство е да владѣе човѣкъ този ключъ, но затова се иска познаване на разумнитѣ природни закони. Който притежава магическата тояжка, всичко може да постигне: ако е боленъ, съ едно повдигане на тояжката, болестьта ще го напусне; ако е въ затворъ, вратитѣ на затвора ще се отворятъ, и той свободно ще излѣзе; ако е беденъ, безъ петь пари въ джоба си, изпадналъ въ чужда страна, веднага ще му се притекатъ на помощь. — Възможно ли е това — Както е възможно отъ 14000 клм. разстояние Маркони да пали лампитѣ по цѣлия свѣтъ, така съ магическата тояжка човѣкъ може да постигне всичко, каквото желае. „Едно сме.“ — Съ кого — Съ Първата Причина, съ Бога, съ Великия животъ. — Кога ще бѫдемъ едно съ Бога — Когато се откажемъ отъ старата философия, която е внесла всички криви и изопачени разбирания, всички погрѣшки и заблуждения. Всичко това е създадено въ името на Бога. И това не е лошо. Така се изпитватъ хората, да се познае тѣхната любовь, мѫдрость и сила. Любещиятъ, мѫдриятъ, силниятъ никога не се съблазнява. Той не може да се съблазни отъ богатството, отъ положението, отъ силата на човѣка. — Защо— Той знае, че всички хора иматъ любовь, сила, богатство, знание. Споредъ него нѣма бедни хора въ свѣта, нѣма невежи, нито слаби. Човѣкъ се ражда съ възможности, да развива скрититѣ сили въ себе си. И азъ казвамъ, че нѣма бедни хора въ свѣта. Човѣкъ е обеднѣлъ, когато се отклонилъ отъ правия пѫть, когато престаналъ да работи. Засега сѫ открити 11. планети, има още една, която ще се открие въ бѫдеще. Който е сиромахъ, нека даде кандидатурата си за тази планета, да стане неенъ житель, да се ползува отъ богатството ѝ. Ще кажете, че това е забава, не е сериозна работа. Има забави въ свѣта, но сериозни. Приятно е човѣкъ да се занимава съ такива забави. Днесъ всички хора се забавляватъ: и праведниятъ, и грѣшникътъ; и мѫдрецътъ, и глупецътъ; и учениятъ, и невежиятъ; и добриятъ, и лошиятъ Обаче, забавленията на еднитѣ се различаватъ отъ забавленията на другитѣ. Човѣкътъ на положителното се забавлява и расте, а човѣкътъ на отрицателното се забавлява и постепенно чезне. Не е все едно, дали човѣкъ се занимава съ свѣтлината и топлината на слънцето, или съ живата свѣтлина и топлина, които идатъ отъ Великия Източникъ на живота. Да се занимава човѣкъ съ живата свѣтлина и топлина, това значи, да придобие истинското знание, да придобие нуждното разширяване. Ако има знания, човѣкъ се разширява отъ живата топлина; ако нѣма знания, топлината го стопява. Който знае законитѣ на топлината, той се освобождава отъ грѣха и отъ смъртьта. Живата свѣтлина сѫщо има две качества: отъ една страна освѣтява пѫтя на човѣка, а отъ друга го ослѣпява. Който познава законитѣ ѝ, той е намѣрилъ пѫтя си, открилъ е възможноститѣ, които сѫ вложени въ него. Срещне ли човѣкъ, който не познава законитѣ ѝ, свѣтлината го ослѣпява. Той изпада въ тъмнина и загубва пѫтя си. Следователно, който знае законитѣ на живата свѣтлина и топлина, той никога не се обърква. Въ времето на Соломона, единъ отъ най-мѫдритѣ еврейски царе, се явили две жени да искатъ отъ него справедлива присѫда. Дветѣ жени живѣели заедно, въ една стая. Случило се, че и дветѣ родили почти въ едно и сѫщо време. Една вечерь, по невнимание, едната майка задушила детето си и, като се събудила сутриньта, намѣрила го мъртво. Бързо тя смѣнила децата: взела живото дете на другарката си, а на мѣстото му турила своето мъртво дете. Като се събудила другарката ѝ отъ сънь и видѣла мъртвото дете до себе си, веднага познала, че не е нейното, и разбрала, че е станало нѣкаква измама. Тя казала, че това дете не е нейно и настоявала да вземе своето отъ рѫцетѣ на измамницата. Последната настоявала, че живото дете е нейно, и не го давала на истинската му майка. Най-после дветѣ жени решили да отидатъ при Соломона, той да разреши възникналия между тѣхъ споръ. Тѣ му разправили цѣлата случка, и всѣка настоявала, че живото дете е нейно. Понеже познавалъ добре човѣшкото сърдце, Соломонъ издалъ следната присѫда: да се разсѣче живото дете и на всѣка майка да се даде по една часть. Като чула тази присѫда, измамницата казала: Доволна съмъ отъ присѫдата. Нека детето се разсѣче, и всѣка отъ насъ да вземе по една часть. Обаче, истинската майка се ужасила отъ тази присѫда и извикала: Царю честити, не давамъ детето си, не искамъ да се рѣже. По-добре нека го вземе другарката ми, но да остане живо, отколкото да имаме и дветѣ по една часть отъ него, но мъртво. Така, именно, Соломонъ разбралъ, коя е истинската майка на живото дете, и го далъ на нея. Щомъ излѣзли отъ сѫда, майката на умрѣлото дете започнала да упреква Соломона въ лицеприятие. Като доловилъ мисъльта ѝ, Соломонъ върналъ и дветѣ жени назадъ и казалъ на недоволната: Вижъ, какъвъ знакъ има умрѣлото дете подъ дѣсната мишца. Майката погледнала подъ мишцата на детето и видѣла едно черно петно, каквото имала и тя на сѫщото мѣсто. Засрамена предъ себе си за кривитѣ мисли, които отправила къмъ Соломона, жената млъкнала и се отдалечила нѣколко стѫпки назадъ. Следъ това той извикалъ майката на живото дете и казалъ: Вижъ, какъвъ знакъ има детето ти подъ лѣвата мишца. Майката погледнала подъ мишцата на детето си и видѣла единъ червенъ белегъ, признакъ на животъ и добро здраве. Сѫщиятъ белегъ притежавала и тя. Показала белега на своята другарка, да я увѣри още повече въ справедливата присѫда. Впрочемъ, това даже не било нуждно, понеже майката на умрѣлото дете знаяла истината. Трѣбва ли и вие, като майката на умрѣлото дете, да обвинявате Бога и да казвате, че не постѫпва справедливо Законътъ за наследственостьта открива истината. Той казва на човѣка: Вдигни рѫката си и вижъ, какъвъ белегъ имашъ подъ мишцата. Ще видишъ, че и ти носишъ сѫщия знакъ, какъвто има онзи, който те е родилъ. „Азъ и Отецъ едно сме“. Така е казалъ Христосъ преди две хиляди години. Кажете и вие като Него: Едно сме съ Бога, съ Христа, съ разумнитѣ сѫщества. Ще кажете, че човѣкъ се е родилъ, за да живѣе. Да живѣемъ, това е най-голѣмото изкуство. Да бѫдемъ щастливи, това е смисълътъ на земния животъ. Да бѫдемъ богати, това е необходимость. Да бѫдемъ здрави, това е едно отъ важнитѣ условия за нашето развитие. Да имаме срѣда, въ която да се движимъ, това значи, да пазимъ известенъ редъ и порядъкъ въ свѣта. Въ заключение на всичко, казваме: Да бѫдемъ едно съ Отца! Какъвъ ще бѫде животътъ ни, ако не сме едно съ Отца Какъвъ смисълъ има животътъ, ако между човѣшкитѣ души нѣма връзка Ще кажете, че не вѣрвате въ душата. — Това е другъ въпросъ. Който не вѣрва въ душата, въ духа и въ ума на човѣка, много нѣща не може да разбере. Човѣшката душа и човѣшкиятъ духъ сѫ невидими, но резултатитѣ имъ сѫ видими. Невидимъ е и човѣшкиятъ умъ, но, понеже се проектира на физическия свѣтъ, резултатитѣ му сѫ видими, както картинитѣ на художника. Отъ картинитѣ на художника можете да начъртаете пѫтя, по който той е вървѣлъ. Въ това отношение всѣки човѣкъ е художникъ за себе си. Лицето му е една отъ картинитѣ на неговия животъ. Той самъ е рисувалъ своята картина, която днесъ излага предъ свѣта. Лицето на човѣка представя незавършена картина на неговия животъ. Още много има да работи върху нея, докато изкара нѣщо гениално, завършено и съвършено. Умътъ е художникътъ, а лицето — картината, която той рисува. Затова е казано, че сѫдбата на човѣка се опредѣля отъ неговия умъ. Какъвто е умътъ на човѣка, такъвъ ще бѫде и неговиятъ животъ; животътъ му пъкъ опредѣля неговата сѫдба. Следователно, отъ човѣка зависи да бѫде богатъ или беденъ, здравъ или боленъ, щастливъ или нещастенъ. Понеже всички хора не се намиратъ на еднаква степень на развитие, не разполагатъ съ еднакви знания, тѣ не прилагатъ еднакво любовьта. Щомъ не прилагатъ еднакво любовьта, и резултатитѣ на живота имъ не сѫ еднакви. Какво значи, да прилага човѣкъ любовьта Нѣкои мислятъ, че сладкитѣ думи сѫ изразъ на любовьта. Не всѣкога сладкитѣ думи произтичатъ отъ любовь. Любовнитѣ думи иматъ съдържание, което може да се приложи още въ момента. Кажешъ ли една дума въ името на любовьта, трѣбва да си готовъ да я приложишъ. Нѣкой казва, че обича едного, но се страхува да направи нѣщо за него. Любовь, въ която има страхъ, не е истинска. Единствената сила въ свѣта, която не познава страха, е любовьта. Когато любовьта е вѫтре въ човѣка, а страхътъ — отвънъ, той е въ правия пѫть на живота. И обратно: ако страхътъ е вѫтре въ него, а любовьта — отвънъ, той се отклонява отъ правия пѫть. Този законъ се отнася до всички хора: майки и бащи, проповѣдници и учители, управници и управляеми, господари и слуги и т. н. Христосъ казва: „Азъ и Отецъ едно сме.“ На друго мѣсто Христосъ казва: „Дето сѫ двама или трима, събрани въ мое име, тамъ съмъ и азъ.“ И до днесъ хората продължаватъ да се събиратъ на малки и на голѣми групи, въ общества и въ организации, но ако любовьта не ги свързва, тѣ ще се разпаднатъ. Всичко, каквото природата е създала, почива на закона на любовьта. Запримѣръ, човѣшкиятъ организъмъ представя грамадна държава, на която поданицитѣ сѫ обединени въ името на любовьта. Тя е употрѣбила милиони години, за да организира всички клетки въ едно цѣло, да вършатъ обща работа. Който съзнава това и може да запази великата хармония, която сѫществува въ неговия организъмъ, той се радва на добро здраве и на щастливъ животъ. Обаче, най-малкото нарушаване на тази хармония разколебава единството между клеткитѣ, внася известна дисхармония въ организма, и човѣкъ заболява. Докато мисли, човѣкъ знае мѣстото на всѣка дума и никога не петни езика си. Щомъ езикътъ му е чистъ, и тѣлото му ще бѫде здраво. Внесе ли една нечиста дума въ езика си, той петни мисъльта си. Щомъ мисъльта му е опетнена, той внася отрова въ организма си и следъ време заболява. Когато се казва, че човѣкъ трѣбва да владѣе езика си, нѣкои искатъ да знаятъ, какъ се отразява тѣхниятъ езикъ върху близкитѣ имъ. Други пъкъ искатъ да знаятъ недостатъцитѣ си и запитватъ този — онзи, да имъ каже нѣщо, да имъ ги посочи. Споредъ мене, всѣки самъ трѣбва да се вглежда въ недостатъцитѣ си, да не очаква на хората, тѣ да го изправятъ. Първата задача на човѣка е да се занимава съ своитѣ положителни чърти, а покрай тѣхъ — да изправя недостатъцитѣ си. Гениалнитѣ, великитѣ хора се занимаватъ съ положителното въ живота, затова сѫ развили своитѣ дарби и способности. Тѣ не се спиратъ върху отрицателнитѣ прояви на хората. — Ама три деня не съмъ ялъ! — Извади тояжката си, и хлѣбътъ ще дойде. Какъ ще дойде — Тропни съ тояжката си, и предъ тебе ще се яви трапеза, богато наредена, съ хлѣбъ и плодове. — Ама сгрѣшихъ, грѣшенъ човѣкъ съмъ. — Щомъ съзнавашъ погрѣшката си, самъ ще я изправишъ. Запримѣръ, взелъ си една сума отъ приятеля си, безъ негово знание и позволение. Ще вземешъ сумата, ще я занесешъ на приятеля си и ще му кажешъ: Приятелю, взехъ отъ тебе една сума, да посрещна нуждитѣ си, обаче, не съмъ спокоенъ, постоянно съмъ въ борба. Не ме сѫди, човѣщина е това, но Божественото въ мене не ми дава покой. Ето, вземи паритѣ, които взехъ отъ тебе. Сега съмъ доволенъ, че освободихъ съвѣстьта си отъ товара и ще се старая по честенъ начинъ да задоволя нуждитѣ си. Единъ беденъ американецъ, силно вѣрващъ човѣкъ, постоянно се молѣлъ на Бога, да му помогне по нѣкакъвъ начинъ, да подобри материалното си положение. Единъ день, като се връщалъ отъ черква, миналъ край дома на единъ отъ богатитѣ банкери и видѣлъ на отворения прозорецъ торба съ златни монети. Веднага си казалъ: Ето, Богъ отговаря на молитвата ми. Повдигналъ рѫката си нагоре и взелъ торбата съ паритѣ. Връщайки се вкѫщи, той размишлявалъ: Всичкото богатство въ свѣта е Божие, следователно, Богъ е господарь и на тази торба. Азъ се молѣхъ да ми помогне да излѣза отъ сиромашията и, ето, той ми помага днесъ. Банкерътъ забравилъ торбата съ паритѣ на прозореца, за да се възползувамъ азъ отъ нея. Като влѣзълъ въ колибата си, бедниятъ човѣкъ започналъ молитва, съ която отправялъ благодарностьта си къмъ Бога за торбата съ злато, която така неочаквано, дошла въ рѫцетѣ му. Какво било очудването му, когато още при първитѣ думи, торбата се изпрѣчила предъ него и му препятствувала да се моли. Той скрилъ торбата въ единъ сандъкъ и пакъ започналъ да се моли. Торбата отново се изпрѣчила предъ него. Така минали два—три деня, но той все не могълъ да се моли. Скривалъ торбата на едно, на друго мѣсто, но, щомъ започвалъ да се моли, торбата се изпрѣчвала предъ него. Като се видѣлъ въ невъзможность да мисли и да се моли, той взелъ торбата, занесълъ я на собственика ѝ и казалъ: Братко, взехъ торбата съ паритѣ, която ти случайно си забравилъ на прозореца. Мислѣхъ, че Богъ ми я праща, като отговоръ на молитвата ми. Обаче, отъ деня, въ който я занесохъ въ дома си, изгубихъ най̀-голѣмото си богатство: способностьта си да мисля и да се моля. Предъ видъ на това, за да възстановя вѫтрешния си миръ, да мисля свободно и да отправямъ молитвата си къмъ Бога, вземи торбата си, тя не е моя. И тъй, нѣма по-велико нѣщо за човѣка отъ възможностьта му да мисли право и да се моли. Молитвата е вѫтрешно общение на човѣка съ Бога. За да може молитвата да отива направо до Бога, човѣкъ не трѣбва да поставя препятствие между Бога и своята душа. Ще кажете, че торбата съ паритѣ е малка, не може да прекѫсне връзката на човѣшката душа съ Първата Причина. Колкото и да е малъкъ предметътъ, щомъ не е въ съгласие съ волята Божия, той хвърля сѣнка върху чистото платно на душата. Пазете се отъ торби, които закриватъ свѣтлината, къмъ която се стремите. Кой човѣкъ не е държалъ въ ума си такава торба Изправите се на молитва и започвате да мърморите, защо сте бедни, защо никой не ви помага. Вечерь, като си лѣгате, пакъ се оплаквате, че не получавате отговоръ на молитвитѣ си. По три пѫти на день се молите, и, въпрѣки това, нищо не получавате. Защо не получавате отговоръ на молитвитѣ си — Защото не сѫ прави. Богъ ви е далъ здраве, сила, умъ, да работите, да учите, да придобивате богатства и знания. Трѣбва ли следъ всичко това да просите отъ Бога подаяние Защо не работите и не учите Само онзи има право да хлопа на вратата на Бога, който работи, учи, развива и прилага своитѣ дарби и нищо не получава. Обаче, това е невъзможно. Невъзможно е човѣкъ да работи и да бѫде сиромахъ. Разумниятъ свѣтъ не се занимава съ сиромашията на хората. Това е работа на самия човѣкъ. Щомъ е младъ, щомъ иска да се развива правилно човѣкъ неизбѣжно ще работи, да се справи съ сиромашията и съ недоимъка въ живота си. Щомъ забогатѣе, той остарява и казва: Нѣма защо повече да работя, нѣма какво да уча. Каже ли човѣкъ така, той самъ подписва смъртната си присѫда — всичко съ него е свършено. Ето защо, радвайте се, докато сте бедни, докато има какво да учите и придобивате. Като знаете това, стремете се къмъ богатство, което ви подтиква къмъ работа и учене, което дава условия за развитие, а не къмъ богатство, което спъва човѣшкото развитие. Ако се стремите къмъ богатството, като условие за щастливъ животъ, вие не разбирате смисъла на живота. Щастието на човѣка се крие въ работата му за ближнитѣ. Ако си разуменъ и се грижишъ за благото на своитѣ ближни така, както за своето благо, всички ще те обичатъ: домашнитѣ приятелитѣ ти, обществото и т. н. Какво по-голѣмо щастие може да очаквашъ Сѫщиятъ законъ се отнася до обществата и до държавитѣ. Ако едно общество или една държава внася навсѣкѫде редъ и законность, всички нейни членове и поданици ще имъ се радватъ, ще ги обичатъ и ще работятъ за тѣхното повдигане. Дето е любовьта и разумностьта, тамъ е щастието. Ние не говоримъ за любовьта, която се изказва само съ думи, но за любовьта, която се прилага въ живота. Щомъ е така, трѣбва да знаемъ, по какъвъ начинъ се прилага любовьта, т. е. какви сѫ нейнитѣ прояви. Единъ учитель ималъ въ отдѣлението си по еднакво число богати и бедни ученици, сирачета, лишени отъ родители, отъ братя и сестри — самотници въ живота. Той ималъ обичай, сутринь, когато децата влизали въ класната стая, да цѣлува беднитѣ и сирачетата, а богатитѣ само поздравявалъ. Богатитѣ деца не разбирали, защо учительтъ имъ прави разлика между тѣхъ и беднитѣ деца, и единъ день тѣ го запитали: Учителю, защо не цѣлувашъ и насъ, както цѣлувашъ беднитѣ ни другарчета? Учительтъ имъ отговорилъ: Вие сте богати, имате майки и бащи. Ако ви цѣлувамъ, майкитѣ и бащитѣ ви ще умратъ. Като цѣлувамъ беднитѣ ви другарчета, които сѫ безъ майки и бащи, по този начинъ родителитѣ имъ ще възкръснатъ. Не постѫпвамъ ли справедливо Нека и тѣхнитѣ майки и бащи оживѣятъ, да имъ се радватъ, както и на васъ се радватъ. Законъ е: искате ли да проявите любовьта си, цѣлувайте онѣзи, които нѣматъ майки, бащи, братя и сестри. И тъй, когато детето влиза въ нова фаза на посвещение, майка му непремѣнно трѣбва да го цѣлуне. Въ този смисълъ, цѣлувката служи като проводникъ на онѣзи енергии, необходими за посвещението на човѣка. Цѣлувката не е само физически процесъ, но и духовенъ. Истинската, чиста и възвишена цѣлувка, внася новъ елементъ въ човѣка. Ние говоримъ за онази цѣлувка, която има за основа любовьта и мѫдростьта. Нѣма ли такава основа, цѣлувката не се приема. Тази е причината, дето много деца не ползволяватъ да ги цѣлуватъ. Опита ли се нѣкой да ги цѣлуне, тѣ се дърпатъ, викатъ, недоволни сѫ. — Защо — Защото такава цѣлувка не дава нищо, а отнема. Въ това отношение, детето прилича на млада булка, която само даряватъ. Въ първо време булката само получава, а после и тя започва да дава. За всѣки даръ, колкото и да е малъкъ, тя трѣбва да отблагодари съ нѣщо, да покаже, че е щедра, внимателна и благородна. Този законъ има приложение въ цѣлата природа, а именно: когато ще се роди едно сѫщество, всички, отъ най-низкитѣ до най-високитѣ сѫщества, се радватъ и даряватъ съ нѣщо новороденото. Благодарение на тѣзи подаръци то се облича въ плъть, придобива известни качества и дарби и започва новъ животъ. По-нататъкъ, то започва да расте и да се развива, като се ползува отъ благата на природата и живота. Следъ всичко това, има ли право съвременниятъ човѣкъ, който живѣе отъ подаръцитѣ и благата на цѣлата природа, да казва, че животътъ нѣма смисълъ Има ли право той да отрича Бога, или, ако Го признава, да Го търси вънъ отъ себе си, или по църквитѣ Казано е въ Писанието: „Азъ и Отецъ едно сме“. Значи, едно сме съ Бога. Той живѣе въ съзнанието на човѣка, и човѣкъ е едно съ Него. Докато човѣкъ е въ хармония съ Бога, едно е съ Него. И когато е въ дисхармония съ Бога, пакъ е едно съ Него. — Защо и въ този случай е едно съ Отца си — Защото Божията мисъль е вложена въ човѣшката като правило, по което той опредѣля постѫпкитѣ си като прави и криви. Христосъ казва: „Бѫдете съвършени, както е съвършенъ Отецъ вашъ небесни“. Това не значи, че човѣкъ може изведнъжъ да стане съвършенъ. Кое дете, като постѫпи въ първо отдѣление, може изведнъжъ да напише буквата А правилно Много пѫти трѣбва то да пише буквата А, докато най-после се научи правилно да я пише. Като изучавате графологията, виждате, че почеркътъ на всѣки човѣкъ отговаря на характера му. Запримѣръ, немарливиятъ и небреженъ човѣкъ има небреженъ, сбутанъ почеркъ. За свое оправдание, той казва: Не е важна външностьта на писмото ми, нито почерка ми; важенъ е смисълътъ. Колкото е важенъ смисълътъ, толкова е важна и формата. Формата трѣбва да отговаря на вѫтрешния животъ, на съдържанието, което човѣкъ носи въ себе си. Всѣко нѣщо е ценно, когато има форма, съдържание и смисълъ, които хармониратъ помежду си. Може ли да хармонизира силитѣ въ своя организъмъ, човѣкъ разполага съ магическата тояжка. Това е нуждно на съвременния човѣкъ. Нѣкой казва, че, ако на земята не може да реализира желанията си, ще ги реализира въ другия свѣтъ. Обаче, той не подозира, че онзи и този свѣтъ сѫ на едно мѣсто. Тѣ се намиратъ въ съзнанието на човѣка. Когато съзнанието на човѣка се пробуди, той вижда, че онзи свѣтъ е въ този свѣтъ. Когато съзнанието на Маркони се пробуди, той можа отъ яхтата си да запали хиляди лампи на хиляди километра разстояние. — Кой запали нашето слънце Кой запали всички слънца въ вселената — Нѣкое висше съзнание. То слѣзе отъ разумния, т. е. отъ Божествения свѣтъ и съ помощьта на ключъ, подобенъ на този на електрическата лампа, запали всички слънца. Онѣзи слънца, които носятъ животъ въ себе си, свѣтятъ съ червена свѣтлина, а онѣзи, които носятъ знание и мѫдрость, свѣтятъ съ бѣла или блѣдо-жълта свѣтлина. Съвременнитѣ учени даватъ съвършено различни обяснения за създаването на свѣта и за образуване на планетитѣ. Споредъ тѣхъ, планетитѣ се създали отъ въртенето на нѣкакви мъглявини. И тази теория е вѣрна. Дълго време се върти младата мома на хорото, докато оплете момъка и се ожени за него, но сърдцето и умътъ на момата и на момъка бѣха запалени преди въртенето имъ на хорото. Има движение въ живота, но то зависи отъ вѣрата и любовьта. За да живѣе добре, човѣкъ трѣбва да вѣрва и да люби. И безъ вѣра, и безъ любовь има животъ, но отрицателенъ, пъленъ съ мѫчнотии, страдания и нещастия. Човѣкъ може да вѣрва и въ положителното, и въ отрицателното, но въ първия случай придобива нѣщо, а въ втория — губи. Ти вѣрвашъ, че можешъ да постигнешъ нѣщо, да станешъ богатъ, но вѣрвашъ, че и нищо не можешъ да постигнешъ. И едното, и другото е вѣра, но съ два различни резултата. Отъ посоката на вѣрата зависи да бѫдешъ богатъ или сиромахъ. Въ каквато посока и да попадне, човѣкъ трѣбва да бѫде разуменъ, да превърне всичко въ добро. Дали е въ областьта на страданието, или радостьта, той трѣбва разумно да ги използува. Ако се бори съ страданието, човѣкъ дохожда до смъртьта. Не се бори съ страданието, но го приеми съ благодарность. То носи въ себе си велико благо. Ако използувашъ благото на страданието, ще влѣзешъ въ радостьта. Не можешъ ли да го използувашъ, ти самъ се лишавашъ отъ благата на живота, а заедно съ това и отъ самия животъ. Ще кажете, че човѣкъ трѣбва да има знания, за да се ползува отъ страданията, както отъ радоститѣ. Кога човѣчеството не е разполагало съ знания Нѣма епоха, презъ която човѣкъ да е билъ лишенъ абсолютно отъ знания. И пещерниятъ човѣкъ даже се е отличавалъ по нѣщо отъ животнитѣ. Ако се върнемъ въ времето на предисторическия периодъ, и тогава човѣкъ разполагалъ съ нѣкакви теории за създаването на свѣта, на човѣка, за сѫществуването на Бога. Ако се върнете две хиляди години назадъ, въ времето на сирийското и вавилонско царства, въ времето на римската империя, и тогава хората сѫ разполагали съ известни знания по различни въпроси. Ще кажете, че научнитѣ теории на миналото представятъ нѣщо детинско въ сравнение съ сегашнитѣ теории. Какво ще бѫде положението на сегашната наука следъ хиляда години Ако се пренесете въ това време, ще видите, че сегашнитѣ знания предъ бѫдещитѣ могатъ да се уподобятъ на детски играчки. И днесъ нѣкои теории сѫ вѣрни, а нѣкои — невѣрни. Въ бѫдеще едни теории ще се приематъ за вѣрни, а други — за невѣрни. И днесъ още срѣщате вѣрващи, религиозни, които говорятъ за Бога и за Христа, но всѣки моментъ сѫ готови да бръкнатъ въ кесията на банкера и да извадятъ нѣщо за себе си. Действителна ли е тѣхната вѣра Фиктивна, въображаема е вѣрата имъ. Може ли княжескиятъ синъ, който съ години е търсилъ своята възлюбена, като срещне въ гората нейната майка или нейниятъ баща, да вдигне ножъ срещу тѣхъ Не само, че нѣма да вдигне ножъ срещу тѣхъ, но заради любовьта къмъ своята възлюбена, той е въ състояние да обикне и нейнитѣ близки. Следователно, ако днесъ човѣкъ проповѣдва равновесие, единство и съгласие между всички хора, на какво основание прави това? Внесълъ ли е той въ своя организъмъ нуждното равновесие Не виждате ли, какъ човѣкъ изнасилва себе си, вследствие на което нѣкои удъ отъ организма му заболява Щомъ заболѣе единъ отъ неговитѣ органи, цѣлиятъ организъмъ страда. Кѫде остава равновесието, единството и съгласието въ цѣлия организъмъ? Може да се проповѣдва равновесие само тогава, когато всички органи сѫ здрави и задоволени. Това показва, че човѣкъ има еднакво разположение къмъ всичкитѣ си органи, защото всички му служатъ. Тъй щото, истински вѣрващъ, истински християнинъ е онзи, който гледа на всѣки свой органъ като часть отъ единъ великъ организъмъ; истински християнинъ е онзи, който гледа на всѣки човѣкъ като органъ на Великия Божественъ организъмъ. И най-после казваме, че истински християнинъ е онзи, който е абсолютно здравъ и красивъ. Устнитѣ му трѣбва да бѫдатъ аленочервени, а не тъмночервени, като керемиди; очитѣ му трѣбва да бѫдатъ свѣтли и леко влажни, а веждитѣ — съ правилна, красива форма. Правата мисъль се опредѣля отъ веждитѣ. Отъ наклона на веждитѣ, надолу или нагоре, зависи посоката на човѣшкитѣ мисли. Веждитѣ сѫ особенъ родъ антени, чрезъ които се възприематъ мислитѣ. Отъ дължината на антената зависи правилното предаване на мислитѣ. Значи, и тукъ имаме кѫси, дълги и срѣдни вълни, както при радиото. Като ученици, вие трѣбва да работите съзнателно върху себе си, да изправите линиитѣ на лицето, на веждитѣ, на очитѣ, на носа си, а сѫщевременно да следите и движенията си. Едно нехармонично движение на устата е въ състояние да развали отношенията ви съ нѣкои ваши приятели. Въ дисхармоничното движение на устата ви, нѣкой ще схване неискреность и ще каже, че предъ него имате едни отношения, а задъ него — други. Има движения на грѣха, на престѫпленията, които човѣкъ може да направи съ очитѣ, съ носа, съ веждитѣ си и да внесе дисхармония въ цѣлия си животъ. Сѫщо така има и мисли, чувства и постѫпки на грѣха и на престѫпленията. За да се освободите отъ тѣхъ, подреждайте мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ си, да знаете, съ какъвъ капиталъ разполагате. Подреждането иде съ изправяне на недостатъцитѣ и кривитѣ прояви. Започнете тази работа още днесъ, безъ да очаквате да дойдатъ хора отвънъ да ви проповѣдватъ, или да отидете на онзи свѣтъ — тамъ да се изправите. Много пѫти човѣкъ е ходилъ на онзи свѣтъ и се връщалъ, безъ да се изправи. Той даже е забравилъ и това, което е знаялъ. Ако човѣкъ само ходи на онзи свѣтъ и се връща оттамъ, безъ да помни това, което е училъ, каква култура ще носи съ себе си Христосъ казва: „Който има уши да слуша, нека слуша“. Днесъ и азъ говоря на разумнитѣ хора, които иматъ очи да виждатъ, уши — да слушатъ, езикъ — да говорятъ и глава — да мислятъ. Обаче, онѣзи, които не виждатъ и не чуватъ, нека само слушатъ. Нѣкои казватъ, че вѣрватъ въ Бога, молятъ се, работятъ въ духовния свѣтъ. Добре е това, но работата имъ трѣбва да има резултатъ. Това не значи, че резултатътъ ще дойде изведнъжъ, но, макаръ и късно, тя трѣбва да даде плодъ на човѣка. Нѣмате ли плодове, нищо не сте направили. Вѣрващиятъ и духовниятъ човѣкъ казватъ и правятъ. Ако остане само на думи, нищо не се постига. Съ думи само не можете да убедите човѣка въ реалностьта на нѣщата. Достатъчно е човѣкъ да се вгледа въ това, което го обикаля, за да разбере, че е потопенъ въ реалностьта. Слънцето, което изгрѣва и залѣзва; звездитѣ, които свѣтятъ вечерь; водитѣ, които текатъ — всичко това е създадено за човѣка — да се учи, да расте и да се развива. — Възможно ли е това — Възможно е. Ако човѣкъ е най-високата форма, създадена отъ Бога, защо да не приемете, че свѣтътъ е създаденъ за него Като изучава тия форми, човѣкъ се свързва съ силата, която ги управлява. Това значи, да прониква човѣкъ въ разумностьта на природата. Разумното се отличава съ това, че, както тоноветѣ, има има свой отзвукъ. При това, като излиза отъ своя източникъ, движи се изъ пространството, докато единъ день пакъ се връща въ източника си. Въ пѫтя на движението му, всѣки се ползува отъ него дотолкова, доколкото може да го възприеме. Който е готовъ да възприема разумностьта, той я вижда навсѣкѫде. Погледне ли къмъ звездитѣ, той се разговаря съ тѣхъ като съ разумни сѫщества. Мнозина се чудятъ, какъ може човѣкъ да говори съ звездитѣ. Както се разговаря съ хората, така може да се разговаря и съ звездитѣ. Всѣка звезда представя разумно сѫщество, което е завършило развитието си на земята. Небето пъкъ не е нищо друго, освенъ съвокупность отъ разумни сѫщества, които изпълняватъ волята Божия. Нѣкои отъ звездитѣ сѫ се проявили, а нѣкои още не сѫ проявени. Астрономитѣ виждатъ само проявенитѣ звезди. Обаче, мѫдрецитѣ, т. е. хората на великитѣ добродетели, виждатъ безъ телескопъ и непроявенитѣ звезди. Следователно, ако искате да оправите живота си, да излѣзете отъ свѣта на заблужденията, достатъчно е да се свържете съ свѣтлината на една отъ тия звезди. Преди години срещнахъ единъ младъ, ученъ човѣкъ, който изучавалъ старата и модерната философия и дошълъ до убеждението, че животътъ е илюзия. Той се разочаровалъ въ възвишеното и красивото, вследствие на което отрича всичко. Безъ да го убеждавамъ въ противното, азъ го запитахъ: Какво ще кажешъ, ако Провидението постави на пѫтя ти една млада, красива и разумна мома — Ще повѣрвамъ въ Бога, ще повѣрвамъ въ живота. Значи, този човѣкъ отрича живота, защото нѣмало въ кого да вѣрва — липсвало му нѣщо. Понеже красивата мома е отражение на Бога, той е готовъ да повѣрва въ Него. Не само красивата мома и красивиятъ момъкъ сѫ отражение на Бога, но и всичко, което ни обикаля: камънитѣ, растенията, животнитѣ, хората, звездитѣ — цѣлата вселена. При това гледане на нѣщата, човѣкъ осмисля живота си. Въ кантората на единъ голѣмъ банкеръ влиза единъ беденъ човѣкъ и му казва: Братко, въ името на Господа Исуса Христа, помогни ми съ нѣщо. — Махай се оттукъ, не признавамъ никакъвъ Богъ, нищо не мога да ти дамъ — отговорилъ банкерътъ. Бедниятъ човѣкъ се отдалечилъ, дълбоко въздъхналъ и продължилъ пѫтя си. Богъ видѣлъ постѫпката на банкера и решилъ за назидание да му даде добъръ урокъ. Единъ день банкерътъ излѣзълъ на разходка въ близката гора. Увлѣченъ въ красотата на природата, той навлѣзълъ навѫтре въ гората, дето се натъкналъ на единъ разбойникъ. — Горе рѫцетѣ! — извикалъ разбойникътъ и започналъ да изпразва джобоветѣ му. Като взелъ всичкитѣ му пари, разбойникътъ казалъ на банкера: Хайде, иди си сега, свободенъ си вече. Като се почувствувалъ вънъ отъ всѣкаква опасность, банкерътъ си казалъ: Слава Богу, че не ме уби. Той билъ доволенъ, че запазилъ живота си. Ние пъкъ казваме, че разбойникътъ разполагала съ силата на магическата прѫчица, поради което, въ единъ момента могълъ да отнеме отъ банкера толкова пари, колкото сто просяка въ една година едва биха могли да получатъ. Съ обира на паритѣ разбойникътъ искала да каже на банкера: И ти не знаешъ, какъ се служи на Бога, и азъ не зная, но, като те обера, ще те заставя да мислишъ, какъ трѣбва да отворишъ сърдцето си за беднитѣ и страдащитѣ. Разбойникътъ далъ единъ нагледенъ урокъ на банкера, съ който насила го заставилъ да даде нѣщо отъ себе си. Трѣбва ли човѣкъ да се застави насилствено да дава За да не дойде насилието върху васъ, бѫдете любещи и разумни. Всѣки разбойникъ и крадецъ е предметно учение, чрезъ което хората се възпитаватъ. Когато бащата и майката не прилагатъ Божиитѣ закони, децата има ще станатъ тѣхни учители. Тѣ ще помагатъ на своитѣ бедни другари и другарки, ще взиматъ отъ богатството на родителитѣ си. Давайте доброволно, за да не ви заставятъ насила да давате. Ако родителитѣ не даватъ и не помагатъ на бедни, децата има ще направятъ това; ако и децата има не изпълнятъ волята Божия, ще дойдатъ крадци и разбойници отвънъ, които ще ги заставятъ да изпълнятъ закона насила. Ако питате богатия, въ какво се заключава смисълътъ на живота, той ще ви отговори, че смисълътъ на всичко се крие въ богатството. Ученията пъкъ казва, че смисълътъ на живота се крие въ знанието. Какво богатство е това, което е създадено отъ кожитѣ на млѣкопитаещитѣ Или какво е това знание, чиито изобретения служатъ за унищожаване на човѣчеството Истинско богатство е онова, което се влива като мощна сила въ човѣшкия организъмъ, а оттамъ и въ неговия животъ. Запримѣръ, житото, царевицата, плодоветѣ представятъ онзи капиталъ, отъ който човѣкъ черпи истинско богатство. Значи, истинското богатство отива на своето мѣсто, а истинското знание осмисля нѣщата. Днесъ говоря на разумнитѣ хора, които слушатъ и разбиратъ. Само тѣ живѣятъ, растатъ и се развиватъ. За неразумното пъкъ казваме, че гние и се разлага. Следователно, всѣко нѣщо има своето мѣсто. И разумниятъ, и неразумниятъ сѫ на мѣстата си. Като заеме мѣстото си, разумниятъ има предъ видъ своето предназначение: да бѫде носитель на новитѣ и възвишени идеи. Приятно е да срещнете човѣкъ, носитель на нѣкаква нова идея: приятно е да срещнете човѣкъ, който носи идеята да намали страданията на животнитѣ, за което е станалъ вегетарианецъ; приятно е да срещнете човѣкъ, който помага на страдащитѣ и беднитѣ; приятно е да срещнете човѣкъ, който изучава болеститѣ и начина, по който се лѣкуватъ, съ единствената цель, да облекчава болкитѣ на хората; приятно е да срещнете свещеникъ, който се е предалъ въ служене на Бога отъ любовь, за да помага на хората, да ги изважда отъ кръстопътя, на който сѫ попаднали, приятно е да срещнете човѣкъ съ велика идея, съ велико вѣрую, съ велика любовь. Много хора днесъ искатъ да служатъ на Бога, но, преди това, очакватъ доказателства за сѫществуването на Бога. Какво доказателство може да ви се даде за това, освенъ възможностьта да се свържете съ онзи центъръ, който се намира на горната часть на главата. Това е центърътъ, който доказва на човѣка, че сѫществува една любовь въ свѣта — любовь къмъ Бога. Идете у дома си, затворете се въ стаята си и отключете този центъръ, да видите, какво е написано на него. Щомъ прочетете написаното, затворете бързо вратата на този центъръ. Мъчно е, наистина, да пренесе човѣкъ една мисъль отъ едно мѣсто на друго, въ нейната същина. Запримѣръ, нѣкой заболѣе и вика лѣкарь. Ако лѣкарьтъ успѣе да пренесе мисъльта на болния отъ главата му на друго нѣкое мѣсто, той веднага може да се излѣкува. Ако не може да направи това, той ще си послужи съ единъ отъ двата метода: хомеопатически — съ слаби дози, или алеопатически — съ силни дози. Има и другъ начинъ за лѣкуване: да се остави болестьта да дойде до своята криза и оттамъ да започне слизането ѝ, т. е. изчезването. Въ всѣки човѣкъ има скрити сили, които трѣбва да се събудятъ. Можете ли да събудите тѣзи сили, положението на болния се подобрява естествено. Опасно е, когато силитѣ на организма не могатъ да се събудятъ. Ако скрититѣ сили въ организма не могатъ да се събудятъ естествено, чрезъ изпотявания, чрезъ екскурзии, чрезъ бани, лѣкаритѣ прибѣгватъ до лѣкарства въ малки или въ по-голѣми дози. Има случаи, когато лѣкарьтъ дава лѣкарства въ по-голѣма доза, отколкото трѣбва, и, вмѣсто да предизвика дейностьта на скрититѣ сили, той ги спира. Тогава настѫпва пълна инертность или недейность на организма, и човѣкъ умира. Въ ново време, почти въ всички европейски държави, сѫществуватъ лѣчебници, които прилагатъ електричеството и магнетизма като методи за лѣкуване. Чрезъ тѣзи методи тѣ искатъ да събудятъ въ човѣка съответнитѣ сили на организма, които повдигатъ трептенията му. Щомъ трептенията на организма се повдигнатъ, човѣкъ оздравява. По този начинъ се лѣкуватъ даже и най-мѫчно лѣчими болести, каквито сѫ ракътъ, туберкулозата и др. При това лѣкуване болниятъ минава презъ голѣми кризи. Мине ли кризитѣ, положението му се подобрява. Ако издържи първата криза, последнитѣ лесно минаватъ. Тѣ постепенно отслабватъ, докато най-после окончателно се прекратяватъ, и болниятъ оздравява. Чрезъ кризитѣ организъмътъ се чисти отъ вреднитѣ и отровни елементи въ него. Само така човѣкъ може да освежава мислитѣ и чувствата си. Нови мисли и чувства трѣбва да вълнуватъ човѣка. Ако туберкулозниятъ може да се освободи отъ страха и подозрението, болестьта му ще го напусне. — Защо — Защото туберкулозата е болесть главно на чувствата. Докато човѣкъ държи въ себе си страха и подозрението, дробоветѣ и сърдцето му постоянно ще се свиватъ. Всѣко неестествено свиване причинява болезнени състояния. Когато се влюби въ нѣщо и загуби любовьта си, човѣкъ заболява главно отъ сърдце или отъ нѣкаква гръдна болесть. Ето защо, когато лѣкувате такъвъ боленъ, първата ви работа е да внесете въ сърдцето му повече любовь, а въ ума — повече свѣтлина. Като велика, мощна сила, любовьта веднага възстановява нарушеното равновесие между силитѣ на организма. Ако съ едно махане на рѫката си, Христосъ лѣкуваше прокажени, защо и туберкулозата да не може да се лѣкува по този начинъ Махането на рѫката на Христа подразбира изхвърляне на старото навънъ и замѣстването му съ нови елементи. Когато лѣкарьтъ лѣкува болния по магнетиченъ начинъ, преди всичко, той трѣбва да бѫде силенъ, да не се подава на състоянията на болния. Ако е слабъ, той ще възприеме състоянието на болния толкова близо до себе си, като че самъ боледува: ще чувствува отслабване на краката, болки въ гърдитѣ и плешкитѣ и т. н. Същевременно, болниятъ ще вземе часть отъ енергиитѣ на лѣкаря, като здравъ човѣкъ, следъ което въ организма му настава известна борба, краятъ на която завършва съ пробуждане на съзнателенъ животъ въ клеткитѣ на организма. После, като получатъ нуждния материалъ за градежъ, клеткитѣ започватъ да заваряватъ болнитѣ мѣста въ дробоветѣ. Нѣма да мине много време, и болниятъ започва да оздравява. Ще кажете, че туберкулозата е страшна и неизлѣчима болесть. Страшна е туберкулозата, но има по-страшни болести и отъ нея. Запримѣръ, грѣхътъ, престѫплението, лицемѣрието, лъжата, омразата, безвѣрието сѫ най-страшнитѣ болести въ свѣта. Изобщо, всички отрицателни състояния сѫ страшни, защото причиняватъ такива болезнени състояния на организма, отъ които човѣкъ мѫчно оздравява. „Едно сме“. Едно трѣбва да станемъ съ Бога, съ Неговата Любовь и Мѫдрость, да чуваме Словото Му и да Го прилагаме. Стане ли сутринь отъ сънь, човѣкъ трѣбва да чува гласа на Бога въ цѣлата природа, въ всички живи и разумни сѫщества, да възприема тѣхната радость и да имъ отговаря съ радость. Само по този начинъ хората могатъ да внесатъ нова, свѣтла струя въ живота. Природата разполага съ много сили, съ много храна, изобилни блага, съ които спасява човѣчеството отъ тежкитѣ условия, въ които само е попаднало. Казано е въ Писанието, че Богъ спасява свѣта. Това не става чрезъ външни закони, а чрезъ вѫтрешни. Любовьта ще спаси свѣта. Мѫдростьта ще спаси свѣта. Истината ще спаси свѣта. Свѣтлината ще спаси свѣта, но не тази свѣтлина, която помрачава, нито онази, която ослѣпява. Топлината ще спаси свѣта, но не тази топлина, която топи нѣщата и ги разширява. Има особена свѣтлина и топлина, които носятъ животъ и то преизобилно. За тѣхъ, именно, Христосъ говори: „Азъ дойдохъ да имъ дамъ животъ, и то преизобилно“. За да придобиятъ животъ изобилно, хората трѣбва да разбиратъ основнитѣ закони на Битието. Като ги разбератъ, тѣ трѣбва същевременно и да ги прилагатъ. Съвременнитѣ християни говорятъ за Божиитѣ закони, за Божия Промисълъ, но, като се намѣрятъ предъ нѣкаква мѫчнотия, или когато искатъ да помогнатъ на бедни и на страдащи, тръгватъ отъ кѫща на кѫща да събиратъ помощи. Това е особенъ родъ просия, която не е позволена за християнина. Истинскиятъ християнинъ трѣбва да бѫде господарь на магическата прѫчица. Пожелае ли нѣщо, той трѣбва да тропне съ нея, за да постигне желанието си. Ако има нужда отъ пари, ще отиде на мѣстото, дето сѫ заровени, и ще тропне съ прѫчицата си. Паритѣ веднага ще се явятъ предъ него. Обаче, той нѣма право да вади пари за дребни случаи. Само за сѫществени нужди той има право да прилага магическата прѫчица. Сегашнитѣ българи се нуждаятъ отъ човѣкъ като Маркони, да тропне съ тояжката си и да имъ отвори умоветѣ и сърдцата, да придобиятъ повече свѣтлина, да започнатъ да даватъ. Българинътъ трѣбва да работи върху сърдцето си, да стане по-щедъръ. Културнитѣ хора гледатъ на новитѣ идеи, като на нѣщо разрушително. Тѣ мислятъ, че новитѣ идеи разрушаватъ обществения строй. Това е неразбиране на нѣщата. Христосъ дойде на земята, донесе нови идеи, но Той нѣмаше предъ видъ да разрушава тогавашния строй. Той нѣмаше предъ видъ разрушаването на Мойсеевия законъ, нито на Римската империя. Ако римлянитѣ бѣха приели Христовото учение, Римската империя и до днесъ щѣше да сѫществува. Ако евреитѣ бѣха приели и приложили Христовото учение, тѣ щѣха да бѫдатъ великъ народъ, съ своя държава. Понеже не приеха Христа, и до днесъ още тѣ сѫ разпръснати изъ цѣлия свѣтъ. За да бѫде една държава велика, тя трѣбва да прилага Божията Любовь и Божията Мѫдрость справедливо, по отношение на всички свои поданици. За да се приложи Христовото учение, всѣки човѣкъ трѣбва да заема службата си на мѣсто. Дали ще бѫдешъ началникъ, или слуга, ти трѣбва да изпълнявашъ работата си съ любовь. Ако си надзиратель въ затвора, трѣбва да бѫдешъ разуменъ, да постѫпвашъ справедливо. Ето и до днесъ Христосъ държи ключоветѣ на ада и най-внимателно провѣрява, кой влиза и кой излиза. Тамъ може да влѣзе само онзи, който е миналъ презъ рѫцетѣ на Христа. Види ли, че нѣкой не е за тамъ, Христосъ го оставя отвънъ, да чака времето за влизането си. Христосъ обръща внимание на този, който влиза въ рая, а не на онзи, който излиза. Апостолъ Петъръ, който държи ключоветѣ на рая, обръща внимание на онзи, който излиза отъ рая, а не на този, който влиза. Значи, ключоветѣ на ада сѫ въ рѫцетѣ на Бога, а ключоветѣ на рая — въ рѫцетѣ на човѣка. Следователно, когато умре, човѣкъ отива при Христа, предъ вратата на ада, и започва да се разговаря съ Него, да му обяснява, кои сѫ причинитѣ за дохождането му въ ада. Обаче, когато възкръсне, човѣкъ отива направо въ рая. „Едно сме“. Когато стане едно съ Бога, човѣкъ познава себе си, разбира, какви мощни сили се криятъ въ него, съ които може да бѫде полезенъ и на себе си, и на своитѣ ближни. Който не се е свързалъ съ Бога, той не може да се ползува отъ своитѣ сили. Той казва: Какво мога да направя азъ, самъ човѣкъ — Ако се свържешъ съ Бога, много нѣщо можешъ да направишъ. Свърже ли се съ Бога, човѣкъ може да си служи съ магическата прѫчица, т. е. съ своя умъ. Вложете ума си въ работа. Само мисъльта е въ състояние да разреши всички противоречия. Дръжте въ ума си мисъльта, че Богъ е Любовь. Приложете любовьта въ живота си, за да се справите съ мѫчнотиитѣ въ физическия и въ духовния свѣтъ. Вложете Божията Любовь въ мозъка си, ангелската любовь — въ гърдитѣ си, а човѣшката — въ стомаха си. Докато яде и пие, човѣкъ е въ физическата любовь; докато чувствува и пречиства кръвьта си, човѣкъ е въ духовната любовь; докато мисли, човѣкъ е въ Божествената любовь. Следователно, ще ядете правилно, ще дишате правилно и ще мислите правилно. За да ядете, да дишате и да мислите правилно, вие трѣбва да се свържете съ Бога, да станете едно съ Него. И тъй, правете опити, всѣки моментъ да се свързвате съ Бога. Както човѣкъ мисли за здравето си, така трѣбва да мисли и за връзката си съ Бога. Не мисли ли за здравето, си, той често ще боледува. Не мисли ли за връзката си съ Бога, той постоянно ще се оплаква, че е нещастенъ, че има страдания. Човѣкъ самъ си причинява страдания и нещастия. Единъ английски офицеръ предприелъ една малка екскурзия нѣкѫде въ Шотландия. За да не бѫде самъ, той взелъ съ себе си и своята сестра. Понеже обичалъ да посещава пещери, той завелъ сестра си въ една голѣма и дълбока пещера, да я разгледатъ, да видятъ, какво има въ нея. Братътъ носѣлъ въ джоба си една свѣщь и една клечка кибритъ, само за едно запалване на свѣщьта. При влизането си въ пещерата, той запалилъ свѣщьта и освѣтилъ пѫтя и на двамата. По невнимание, той падналъ на земята, и свѣщьта изгаснала. Като се намѣрили на тъмно, съ загаснала свѣщь въ рѫка, безъ клечка кибритъ, тѣ се ужасили. Положението имъ било тежко. Въ тъмнината тѣ объркали пѫтя си. Цѣла нощь се лутали въ тъмната пещера, докато най-после дошли другари да имъ помогнатъ. Тѣ ги извадили отъ пещерата почти въ безсъзнание. Ето защо, като отивате въ свѣта, внимавайте да не се спънете и да изгасите свѣщьта си. Свѣтътъ представя дълбока, обширна пещера, въ която човѣкъ се забърква и изгубва пѫтя си. За да излѣзе благополучно оттамъ, той трѣбва да запали свѣщьта си и никога да не я изгасва. Мнозина мислятъ, че и безъ свѣщь може, т. е. безъ Бога, затова Го отричатъ. Така говорятъ само онѣзи хора, които сѫ изгасили своята свѣщь. Щомъ е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да живѣе за нѣкого: или за себе си, или за дома си, или за обществото, или за народа си, или за цѣлото човѣчество. Съ други думи казано: човѣкъ трѣбва да живѣе или за стомаха, или за сърдцето, или за ума си. Така сѫ живѣли и неговитѣ дѣдо и баба, баща и майка, и свѣщьта имъ е горѣла. Живѣй за нѣщо или за нѣкого, за да не изгасне свѣщьта ти. За предпочитане е да живѣешъ за нѣщо, но свѣщьта ти да гори, отколкото да паднешъ въ пещерата, да изгасне свѣщьта ти и да дойдатъ отвънъ хора да те търсятъ и спасяватъ. Колкото и да е малка свѣщьта ти, пази я да не изгасне. „Едно сме“. Бѫдете едно съ Бога, да придобиете истинското, положително знание. Това не значи, че нѣмате никакво знание, но то не е въ състояние да ви спаси. Силата, която имате, не е достатъчна да изправи живота ви. Затова, именно, Христосъ казва: „Когато Синъ Человѣчески дойде на земята, ще намѣри ли достатъчно вѣра, достатъчно знание и сила въ хората да разбератъ, възприематъ и приложатъ истината“ Ще кажете, че Христовото учение е неприложимо. Христовото учение е приложимо дотолкова, доколкото отдѣлниятъ човѣкъ може да го възприеме въ себе си и да го приложи въ цѣлокупния животъ. Това учение трѣбва да се приложи така, че да внесе радость и веселие навсѣкѫде: въ индивидуалния животъ на човѣка, въ семейния, въ обществения, а най-после и въ цѣлото човѣчество. Велики сѫ Христовитѣ идеи, защото засѣгатъ цѣлокупния животъ. Тѣ обединяватъ всички хора въ едно цѣло; тѣ свързватъ човѣка съ Бога. Затова Христосъ казва: „Азъ и Отецъ едно сме.“ Можете ли и вие да кажете така Който се е слѣлъ съ Бога, той е постигналъ въкресението. Всѣки може да възкръсне. — Кога — Когато е далъ мѣсто на любовьта въ себе си. Дето е любовьта, тамъ има възкресение. Да възкръсне човѣкъ, това значи, да заработи въ него Божията, ангелската и човѣшката любовь и мѫдрость. „Едно сме“. Желая ви днесъ да кажете: „Едно сме съ Божията Любовь и сила.“ Кажете така и повѣрвайте на думитѣ си. Ако лѣкарьтъ вѣрва въ тия думи, съ едно поставяне на рѫката си върху главата на болния, последниятъ ще стане отъ леглото си и ще оздравѣе. Ако болниятъ вѣрва на тѣзи думи, ще оздравѣе веднага. И лѣкарьтъ, и болниятъ, които вѣрватъ въ думитѣ на Христа, сѫ учени хора. Христосъ отправя думитѣ „едно сме“ къмъ страдащитѣ, болнитѣ, измѫченитѣ и поставя рѫката си върху тѣхъ. Вѣрата имъ въ Христовитѣ думи не е нищо друго, освенъ благословение, което внася имунитетъ въ човѣка, прави го неуязвимъ къмъ болести, нещастия, престѫпления, грѣхове и т. н. Съ дохождането си на земята, Христосъ искаше да освободи хората отъ всички слабости и недѫзи, да внесе въ сърдцата имъ радость и веселие, да ги направи щастливи. Щомъ изгуби благословението на Господа, т. е. имунитета срещу злото и нещастието, човѣкъ отслабва и умира. Придобие ли го, отново възкръсва, докато придобие вѣчния животъ. Това показва, че възкресението не е еднократенъ, но многократенъ процесъ. Сѫщо така и животътъ, любовьта, мѫдростьта, истината не сѫ еднократни, но многократни процеси. Дръжте въ ума си тази идея и не се смущавайте. Каквито противоречия и да изпъкнатъ въ ума ви, дръжте въ себе си идеята, че Богъ е съвършенъ. Следователно, и отношенията Му къмъ васъ сѫ съвършени. Той има предъ видъ нуждитѣ на всички живи сѫщества и ги задоволява. Така постѫпватъ всички разумни и възвишени сѫщества, които работятъ въ Негово име. Въ свѣта живѣятъ множество възвишени и напреднали сѫщества, които помагатъ на човѣчеството и работятъ за неговото добро. Трѣбва ли тогава човѣкъ да се смущава и безпокои, какъ ще прекара живота си Въпрѣки голѣмитѣ блага и благословения, дадени на човѣчеството, мнозина се запитватъ, на кого да вѣрватъ и на кого да не вѣрватъ; кои нѣща сѫ вѣрни и кои — не. Това сѫ въпроси, за които не трѣбва да се пита. Всѣки човѣкъ знае, кое е горчиво и кое — сладко; кой цвѣтъ е синъ и кой — червенъ, зеленъ, жълтъ и т. н. Достатъчно е да тури едно парче захарь въ устата си, за да каже, че е сладко; или да тури малко пелинъ въ устата си, за да каже, че е горчивъ. Достатъчно е да погледне къмъ едно цвѣте, за да каже, дали е синьо, червено, зелено или жълто. Както разбира тѣзи нѣща, той може сѫщо да каже, кои нѣща сѫ вѣрни и кои — не. Истината включва всички вѣрни нѣща въ себе си, а невѣрнитѣ изключва. Следователно, ако човѣкъ е влѣзълъ въ пѫтя на истината и още се колебае, дали е на правъ пѫть, или не, той се намира въ хипнотично състояние. Днесъ повечето хора се намиратъ въ състояние на хипноза, вследствие на което казватъ, че това или онова не могатъ да направятъ. Който работи за Бога, не трѣбва да мисли, че не може да направи това или онова. Щомъ за Бога не може да направи нѣщо, за човѣка пъкъ нищо не може да направи. Ако човѣкъ не вѣрва въ Бога, като въ Учитель, който отваря пѫтя му къмъ знание и свобода, въ никого не може да вѣрва. Ако не вѣрвате въ великата разумность на живота, въ какво друго ще вѣрвате Ако не вѣрвате въ Онзи, Който възкресява мъртвитѣ, Който повдига падналитѣ и угнетенитѣ, Който повелява на слънцето да изгрѣва и залѣзва, на вѣтъра и на буритѣ да утихватъ, въ кого ще вѣрвате Ако не вѣрвате въ живота, въ какво друго ще вѣрвате Ако не вѣрвате въ Христа, Който дойде на земята и се пожертвува за човѣчеството, въ кого ще вѣрвате Сега азъ говоря за явяването на Христа между хората като многократенъ процесъ, а не като еднократенъ. Той се явилъ между хората въ миналото, явява се въ настоящето, ще се яви и въ бѫдещето. Благодарение на това, Христосъ обхваща всичко въ себе си. Мнозина иматъ опитностьта да имъ се явява Христосъ по нѣколко пѫти. Нѣкои религиозни мислятъ, че, отъ деня на възкресението досега, Христосъ е на небето, отдѣсно на Отца. Тѣ Го очакватъ да дойде отново на земята. Ще кажете, че Христосъ може да дохожда много пѫти на земята, понеже е Синъ Божи. Наистина, Христосъ е Синъ Божи, но Неговиятъ Божественъ произходъ се вижда въ съзнанието Му, че Той и Отецъ едно сѫ. На друго мѣсто Христосъ казва: „Азъ и Отецъ ми ще дойдемъ и ще направимъ жилище въ васъ“. Значи, доколкото Христосъ живѣе въ насъ, дотолкова и ние — въ Него. Доколкото Любовьта и Мѫдростьта на Бога сѫ въ насъ, дотолкова и ние сме едно съ Него. „Едно сме“. Да стане човѣкъ едно съ Бога, това значи, да приложи любовьта въ живота си като магическа тояжка. Желая ви да си служите съ тази тояжка при всички мѫчнотии и противоречия на ума и на сърдцето. Ако умътъ и сърдцето ви се разклатятъ, вие не сте хора на любовьта и на мѫдростьта. За да не се разколебавате, не изгасвайте свѣщьта на вашия умъ и на вашето сърдце. Не изгасвайте всички възвишени и благородни пориви на вашитѣ мисли и чувства, да не станете преждевременно инвалиди. Не заробвайте ума и сърдцето си. Тѣ сѫ автономни, свободни жилища. Само Богъ може да живѣе въ тѣхъ. Като спира проявитѣ на благороднитѣ и възвишени мисли и чувства, човѣкъ постепенно се деформира и дава ходъ на отрицателнитѣ прояви: гнѣвъ, омраза, лицемѣрие, съмнение, подозрение и т. н. Следъ всичко това той казва: „Човѣкъ за човѣка е вълкъ“. Ние пъкъ казваме: „Човѣкъ за човѣка е братъ“. „Едно сме“. Смисълътъ на живота се заключава, именно, въ това, да станемъ едно съ Бога, да се потопимъ въ любовьта Му и да започнемъ да работимъ съ съдействието на възвишенитѣ сѫщества, които сѫ завършили своето развитие. Безъ съдействието на тѣзи сѫщества човѣкъ нищо не може да направи. Като се свърже съ тѣхъ, той работи съзнателно върху себе си, безъ страхъ, дали ще мине за ученъ или невежа, за богатъ или сиромахъ. Той предпочита да мине за невежа, отколкото да изгуби смисъла на живота. Дали човѣкъ е ученъ, или невежа, това сѫ относителни понятия. Има смисълъ да бѫдешъ невежа по отношение на възвишеното, но не и по отношение на обикновената наука. Не е ученъ онзи, който не може да издържи най-малкото изпитание и се отчайва; не е ученъ, нито разуменъ този, който при най-малката обида е готовъ да обяви война на своя ближенъ. Истински учениятъ е едновременно и разуменъ човѣкъ. Той има право разбиране за живота. Дето влѣзе, въ домъ или въ нѣкое общество, той примирява всички хора. Учениятъ човѣкъ има едно вѣрую, едно убеждение. Всички окрѫжаващи познаватъ, че той има вѣра въ Христа и разчитатъ на него. Кокошкитѣ, овцетѣ и воловетѣ му се разхождатъ свободно по двора, безъ страхъ отъ ножа. Сиромаситѣ разчитатъ на него, знаятъ, че той има предъ видъ и тѣхнитѣ нужди. Разумниятъ и ученъ човѣкъ е далъ мѣсто на Бога въ себе си и постѫпва като Него. Едно отъ качествата на Бога е, че Той има предъ видъ нуждитѣ на всички сѫщества, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ. „Едно сме“. Желая ви да станете едно съ Бога, да станете съработници съ Него“. 34. Беседа отъ Учителя, държана ма 20. априлъ, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.
  8. "Делата Божии". Сила и Живот. Тринадесета серия, т.3 (1929–1930). Издание 1940г., София Книгата за теглене на PDF Съдържание Господарь на сѫботата „И казваше имъ, че Синъ Человѣчески е господарь и на сѫботата“ Лука 6:5. „Господарь на сѫботата“. Ние ще разгледаме този стихъ въ преносенъ смисълъ. Зачитането на сѫботата се отнася къмъ Мойсеевитѣ закони. Ако нѣкой се осмѣляваше да не празднува сѫботата, наказваше се съ смърть — животътъ му се отнемаше. По това време имаше строги закони. Тежко на онзи, който се осмѣляваше да каже нѣщо противъ държавата и нейнитѣ закони! Обаче, Христосъ казваше, кой е Синъ Человѣчески. Значи, по това време и сѫботата имала господарь. Щомъ имала господарь, ще излѣзе, че сѫботата била слугиня. Следователно, който не се подчинява на тази слугиня, плаща съ живота си. Трѣбвало той да стане жертва на слугинята. Смѣшно е тогава да поставяте слугинята на мѣстото на една царица или княгиня. „Синъ Человѣчески е господарь и на сѫботата“. — Защо Синъ Человѣчески може да бѫде господарь на сѫботата? — Защото е разуменъ. Само разумниятъ човѣкъ може да бѫде господарь. Преди всичко господарьтъ трѣбва да бѫде уменъ, волевъ човѣкъ. Волевъ човѣкъ е този който има любовь. Воля безъ любовь не може да се прояви. Дето има любовь, тамъ може да има воля; дето нѣма любовь, никаква воля не може да има. Дето е безлюбието, тамъ се проявява своеволие, а не воля. Дето се проявява инстинктътъ, тамъ е своеволието. Ако своеволието, инстинктътъ и нагонътъ наричате воля, такава воля иматъ всички животни: и лъвътъ, и тигърътъ, и мечката, и вълкътъ. Своеволие има и канарата, която се спуща отъ нѣкой планински връхъ; своеволие има и водопадътъ, който се спуща съ шумъ и бучене отъ нѣкоя планинска канара; своеволие има и вѣтърътъ, който изкоренява дървета, събаря камъни, завлича хора и говеда. Това не е воля, но своеволие, а своеволието показва, че животътъ е неразбранъ. Следъ всичко това чувате да казватъ за нѣкого, че е волевъ човѣкъ. — Защо е волевъ? — Защото билъ смѣлъ, излѣзълъ срещу врага си и го убилъ. И това е своеволие, а не воля. Каква воля е тази, чрезъ която човѣкъ въ единъ моментъ може да разруши великото и красивото, което Богъ е създалъ въ продължение на милиони и милиарди години? Каква воля е тази, която взима чука въ рѫка и разрушава красивата статуя на единъ виденъ художникъ? Каква воля е тази, която изгаря съчинението на единъ виденъ писатель или поетъ? Каква воля е тази, която унищожава съчинението на единъ великъ ученъ, което има за цель да подобри състоянието на цѣлото човѣчество? Това не е воля. Положителната, истинската воля преди всичко включва въ себе си разумностьта. Ние говоримъ за разумната, творческа воля, а не за онази, която руши и унищожава нѣщата. Съвременнитѣ хора се мѫчатъ и страдатъ. — Защо? — Не сѫ доволни отъ живота си. Ако се вгледате въ живота, ще видите, че въ всички негови прояви, въ всички области, между всички общества и народи, отсѫтствува истината. Навсѣкѫде се носятъ невѣрни съобщения. Като се натъкватъ на невѣрни слухове, хората се оправдаватъ съ думитѣ: Нѣма нищо, това сѫ бѣли лъжи. Значи, бѣлитѣ лъжи сѫ невинни, оправдаватъ се. Какво ще кажете, тогава, за чернитѣ лъжи? По какво се различаватъ бѣлитѣ отъ чернитѣ лъжи? Опашкитѣ на бѣлитѣ лъжи се виждатъ, а на чернитѣ не се виждатъ. Бѣлитѣ лъжи се допущатъ, понеже сѫ извънъ законитѣ на морала. Тѣхъ не ги хваща законътъ. Споредъ мене, моралътъ представя онова разумно начало, което действува въ свѣта и се прилага еднакво къмъ всички живи сѫщества. Следователно, този законъ обхваща еднакво и растенията, и рибитѣ, и птицитѣ, и млѣкопитаещитѣ, и хората. Великиятъ мораленъ законъ засѣга всички сѫщества и еднакво ги държи отговорни. Като изучавате живота, ще видите, че този законъ действува навсѣкѫде. Въ едно габровско село се случило следното нѣщо: Една майка имала едно момченце, доста немирно. То често се катерило по дърветата, разваляло гнѣздата на птичкитѣ, взимало яйчицата имъ. Ако пъкъ имало малки, взимало ги да си играе съ тѣхъ. Единъ день то взело петь малки ластовички отъ едно гнѣздо и имъ отрѣзало езичетата, следъ което ги захвърлило. Майката видѣла това и, вмѣсто да се скара на детето, да го посъветва, втори пѫть да не постѫпва така съ малкитѣ птиченца, тя започнала да разправя на съседкитѣ си, какво направилъ нейниятъ Иванчо. Какво се случило следъ това? Иванчо порасналъ, станалъ голѣмъ и се оженилъ. Родили му се петь деца едно следъ друго, но всички били нѣми. Ще кажете, че това е нѣкакво съвпадение. Това е възмездие за нарушаване на великия моралъ. Никой нѣма право да отнема отъ човѣка или отъ живитѣ сѫщества това, което не може самъ да направи или да имъ го върне. Другъ случай. Единъ касапинъ искалъ да заколи единъ волъ. Обаче, волътъ не се давалъ. Следъ като се борилъ цѣлъ часъ съ вола, касапинътъ дошълъ до една хитрость: съборилъ вола на земята, извадилъ едното му око и, като го обезсилилъ, заклалъ го. Следъ две седмици касапинътъ получилъ наказанието си. Единъ волъ го мушналъ въ едното око и го ослѣпилъ. Голѣма била изненадата му, когато видѣлъ, че пострадалъ тъкмо съ това око, което той извадилъ на вола. И това ли е съвпадение? Каквито примѣри и да се изнасятъ на хората, тѣ сѫ готови да отрекатъ всичко. Прави сѫ, има нѣща, които могатъ да се отричатъ, но има такива нѣща, които по никой начинъ не могатъ да се отричатъ. Всичко, което може да се отрече, почива на фалшива основа. То е създадено отъ хората и се отличава съ своя времененъ, преходенъ характеръ. Обаче, има нѣща, които сѫ отъ Божественъ редъ и порядъкъ и не могатъ да се отричатъ. На тѣхъ се подчиняватъ всички хора, всички общества и народи, както и всички възвишени сѫщества. „Синъ Человѣчески е господарь и на сѫботата“. Законътъ за зачитане на сѫботата, който се даде на евреитѣ, има отношение къмъ закона на жертвата. Чрезъ този законъ тѣ трѣбваше да дойдатъ до понятието на абсолютната чистота — жертва въ най-чиста форма. Обаче, евреитѣ приложиха закона за сѫботата въ букваленъ смисълъ, вследствие на което проявиха голѣмъ фанатизъмъ. Следъ Мойсея трѣбваше да дойде Христосъ, да замѣсти този законъ съ любовьта и да каже, че Синъ Человѣчески, т. е. законътъ на любовьта е господарь и на сѫботата. Когато всички вѣрвания, всички религии се застѫпятъ за сѫботата, казвамъ: Любовьта е господарка на всички религии, на всички вѣрвания, на всички човѣшки наредби. Любовьта мълчи, не вдига гласа си, но не отъ слабость. Силниятъ човѣкъ минава за слабъ, не иска да покаже силата и знанието си. Слабиятъ постѫпва точно обратно: той се представя за силенъ и дава видъ, че всичко знае. Умниятъ човѣкъ минава за невежа, а невежиятъ — за ученъ, за всезнаещъ. Той иска да се представи, че всичко е видѣлъ и всичко знае. Да се стреми човѣкъ къмъ знания, това е въ реда на нѣщата, но да мисли, че всичко знае, това не е правилно. При днешното развитие на човѣка невъзможно е той да знае всичко. Човѣшкиятъ мозъкъ е така устроенъ, че не може да понесе тежеститѣ на знанието, което сѫществува въ свѣта. При това, човѣкъ не е проявилъ още всички свои умствени способности. Съ сегашния си мозъкъ човѣкъ не може да обхване вселената. Много нѣща му предстоятъ още за изучване. Мнозина се запитватъ, какво ще правятъ на земята, като изучатъ всичкото земно знание. Докато е въ сегашната си форма, човѣкъ има още много да учи, но когато завърши развитието си, той ще дойде въ друга форма, по-съвършена, по-красива. Всѣка нова форма представя нови условия за учение и работа. При това, колкото по-съвършена е формата, толкова повече има да учи. Запримѣръ, човѣкъ, който стои по-високо отъ млѣкопитаещитѣ, има голѣми знания, въ сравнение съ тѣхъ, но не може още да се нарече съвършенъ. Говедото има външна опашка, но и човѣкъ още не е освободенъ отъ своята опашка. Невидима е неговата опашка, но все още сѫществува. Запримѣръ, грѣхътъ не е нищо друго, освенъ опашката на съвременното човѣчество, която постоянно се маха. Срѣщате нѣкого, той ви сграбчва въ обятията си, както маймуната се хваща съ опашката си за нѣкое дърво. Така тя се прехвърля отъ дърво на дърво, подскача и се мисли за много умна и учена. — Въ какво се заключава нейната ученость? — Че знае да скача. Обаче, маймуната, която мисли, че много знае, е крайно страхлива. Тя се страхува особено много отъ змията. Опашката на маймуната, която постоянно се движи, напомня змията. Понѣкога и човѣкъ, като маймуната, си представя, че знае повече, отколкото въ действителность. Натъкне ли се на нѣщо страшно, което не може да си обясни, той изпитва страхъ и забравя и това, което знае. Тогава само той разбира, че почти нищо не знае, или, ако има нѣкакво знание, не може да го използува. „Синъ Человѣчески е господарь и на сѫботата.“— Какво представя сѫботата? — Нищо друго, освенъ онѣзи традиции, които човѣкъ носи въ ума си, като наследени чърти отъ свои дѣди и прадѣди. Срещна ли човѣкъ съ традиции въ живота си, казвамъ, че той носи сѫботата въ себе си. Нѣкой е сприхавъ, нервенъ. Той се оправдава, че така е роденъ. Той носи сѫботата въ себе си. Другъ нѣкой казва за себе си, че е положителенъ човѣкъ, не може да вѣрва въ каквото и да е. — Сѫботата носи въ себе си. — Ама азъ обичамъ удобствата, обичамъ богата храна, хубаво облѣкло. — Ти носишъ сѫботата въ себе си. Споредъ начина, по който живѣятъ, хората се дѣлятъ на богати и на бедни. Богатиятъ обича пишна храна, меко и удобно легло, лека работа, за да запази кожата на рѫцетѣ си мека и нѣжна. Каквото пожелае, природата му дава, но го оставя да носи последствията на своитѣ желания. Въ края на краищата, ще видите богатия въ легло, оплаква се отъ страшна болесть. Наистина, ако се вгледате въ живота, ще видите, че богатитѣ страдатъ отъ страшни болести. Тѣ страдатъ отъ неразбиране на законитѣ. Боледуватъ не само богатитѣ, но и беднитѣ. Ако проследятъ далечното си минало, тѣ ще видятъ, че нѣкога сѫ били богати, които само сѫ яли и пили. Днесъ, макаръ и бедни, тѣ носятъ последствията на своето минало. Ако нѣкой човѣкъ и въ миналото, както въ настоящето си, се отличава съ добъръ и редовенъ животъ, съгласенъ съ законитѣ на разумната природа, той се радва на отлично здраве. Добриятъ животъ води къмъ добри последствия. Като изучавате закона на наследственостьта, виждате, че всички хора страдатъ все отъ неразбиране закона на сѫботата. Когато изведе евреитѣ отъ Египетъ, Мойсей прекара съ тѣхъ цѣли 40 години. Тѣ се хранѣха съ манна, която падаше отъ небето. Мойсей ги съветваше да събиратъ манна само за единъ день, да не се разваля. — Добъръ е Богъ, ще се погрижи за утрешния день, — казваше имъ той. Обаче, тѣ не го слушаха и му казваха: Ние знаемъ, какво да правимъ, нѣма защо ти да ни учишъ. Като практиченъ народъ, евреитѣ събираха манна за нѣколко деня, да се осигурятъ, но тя се разваляше. Всѣки день тѣ имаха прѣсна манна. Само въ петъкъ, по законъ, тѣ трѣбваше да събиратъ манна за два деня, да не се грижатъ за храна за сѫбота, която бѣше опредѣлена за служене на Бога и за почивка. Този день тѣ се освобождаваха отъ всички грижи и терзания, които имъ създаваха традициитѣ. Презъ този день търговцитѣ затваряха дюкянитѣ си; кой каквато работа имаше, преустановяваше я. Ако нѣкой е обиденъ отъ нѣкого, не трѣбва да мисли за обидата; ако има да учи, не трѣбва да мисли за учене. Този день всички трѣбва да бѫдатъ радостни и весели, чисти по сърдце, да не мислятъ за нищо, да се чувствуватъ като новородени деца. Кой на кого има да дава, кой отъ кого има да взима, всичко това трѣбва да се забрави. Това означава законътъ на сѫботата. Какво правятъ сегашнитѣ хора, като дойде сѫботата или недѣлята — опредѣлениятъ день за почивка. Тѣ правятъ точно обратното на закона. Ако шесть деня сѫ яли постна храна, за недѣля ще заколятъ кокошка или агне, ще направятъ баница, да заблудятъ сѫботата или недѣлята. Тогава ще ядатъ и пиятъ най-много. И следъ всичко това искатъ да турятъ редъ и порядъкъ въ живота. Това е невъзможно. Богъ е далъ живота, а хората искатъ чрезъ единъ или другъ законъ да го подържатъ. Какво се постигна съ закона на сѫботата? Можаха ли хората да задържатъ живота? Дето е законътъ, тамъ е смъртьта. Когато законътъ престане да действува, тогава ще дойде вѣчниятъ животъ. Животътъ не може да се изправя и рѫководи отъ закона. Законътъ за живота не трѣбва да излиза отъ хората. Човѣкъ не е въ състояние да създава закони. Ако рече да се заеме съ тази работа, той ще създаде законъ, подобенъ на себе си. Другъ е въпросътъ, ако човѣкъ създава закони за рѫководене на своитѣ ближни и на себе си. Обаче, само онзи, може да управлява живота, който го е създалъ. Често бащата и майката създаватъ закони за децата си и следятъ за тѣхното изпълнение. Майката свари сладко, иска да го скрие отъ непослушното си дете. Бащата ще направи единъ шкафъ съ ключове, дето ще заключатъ сладкото. Сѫщевременно бащата закачва една прѫчица на стената и казва на детето си: Слушай, виждашъ ли тази прѫчица? Ако си позволишъ, безъ разрешение, да взимашъ сладко, ще опиташъ прѫчицата на гърба си. Детето не смѣе да пипа безъ позволение. Обаче, когато порасне, стане момъкъ или мома на 21 година, свободно може да си взима сладко, когато пожелае. Значи, законътъ за малкото дете не е валиденъ за младия момъкъ. Когато бащата остарѣе, синътъ закачва също такава прѫчица на стената и казва на баща си: Татко, ако си позволишъ да взимашъ нѣщо безъ разрешение отъ мене, ще опиташъ прѫчицата. Старъ ли пипа или младъ, все едно. И стариятъ не трѣбва да пипа, безъ разрешение, за да не опита прѫчицата на гърба си. Сега вие мислите, че за децата сѫществува единъ законъ, а за възрастнитѣ — другъ. Не, и за децата, и за възрастнитѣ трѣбва да сѫществува единъ законъ. За да се прилага еднакво закона и за децата, и за възрастнитѣ, не прави шкафъ, въ който да криешъ сладкото. Свали закона — прѫчицата, отъ стената. Когато говоришъ, винаги казвай истината. Всѣкога давай добъръ примѣръ на децата. Не изисквай отъ тѣхъ повече работа отъ тази, която тѣ могатъ да свършатъ. Искашъ ли отъ децата повече работа, ще се намѣришъ въ противоречие. Ще приведа единъ примѣръ отъ руския животъ. Бащата на нѣкоя княгиня, Матилда Богачевска, млада, високо интелигентна, благородна и даровита мома, решилъ да я ожени за единъ младъ князъ, съ когото се запозналъ въ последно време. Бащитѣ на младитѣ дошли до убеждение, че може да се сродятъ. Като чулъ разговора на баща си, синътъ се обнадеждилъ и решилъ да се срещне съ младата княгиня, да се запознаятъ. Въ деня, опредѣленъ за срѣщата, княгинята намислила да устрои на княза една изненада. Тя била духовита, съобразителна, искала да изпита княза, да разбере, какво го заставя да се жени. Тя имала една добра слугиня, наречена Соня. Извикала при себе си слугинята и казала: Днесъ ние ще размѣнимъ ролитѣ си. Ти ще заемешъ моето мѣсто, а азъ — твоето, ще работя, каквото ти работишъ. Князъ Мерикъ Мелизовски ще ни посети, но и предъ него ще играешъ ролята си. Слугинята изпълнила желанието на своята господарка, която веднага поела работата на Соня. Следъ малко пристигналъ князътъ. Запозналъ се съ Соня, която замѣствала княгинята. Той поглеждалъ ту къмъ Соня, ту къмъ Матилда и следъ единъ часъ се обърналъ къмъ Матилда и казалъ: Имамъ една молба къмъ васъ. Досега никога не съмъ слугувалъ. Заемалъ съмъ високо положение, на мене сѫ слугували много хора, но азъ — на никого. Ще ми позволите днесъ да стана слуга на княгинята и на васъ. Каквото ми заповѣдате, ще направя. Като получилъ съгласието на дветѣ жени, той съблѣкълъ своитѣ дрехи, облѣкълъ се като слуга и очаквалъ заповѣди. Княгинята го накарала да отиде на рѣката, да опере всички нечисти чували. Като изпралъ чувалитѣ, накарали го да очисти обора на конетѣ. Най-после го изпратили на лозето да копае. Той свършилъ всичката работа отлично, и вечерьта тръгналъ да си отива. Като отишълъ у дома си той си казалъ: Азъ нѣма да се оженя за княгинята, не ми харесва. Ако е въпросъ за харесване, сърдцето ми трепна за слугинята. Тя е умна, благородна мома. Обаче, като князъ не ми е позволено да взема мома отъ простолюдието. Предпочитамъ да не се женя, отколкото да ми натрапятъ княгинята, която не харесвамъ. Така, той решилъ да не се жени. Или за слугинята, или за никоя друга. Слугинята представя закона. На каквото мѣсто и да го турите, каквото име и да му дадете, Соня си остава Соня, т. е. слугинята си остава слугиня. Сѫщото се отнася и до княгинята: колкото низко и да я поставите, княгинята си остава княгиня. Княгинята пъкъ представя любовьта. Дето и да я турите, любовьта си остава любовь. Тя носи свѣтлина навсѣкѫде. Любовьта е единствената сила, която постѫпва абсолютно безпристрастно. — Защо? — Защото тя произлиза отъ Бога. Казано е въ Писанието: „Богъ е Любовь“. Сърдцето е единствениятъ органъ въ човѣка, който не се подчинява на неговата воля. То има опредѣленъ ритъмъ, съ опредѣлено число удари въ минута, които се опредѣлятъ отъ степеньта на човѣшкото развитие, т. е. отъ мѣстото, до което човѣкъ е стигналъ въ своето развитие. Като се изследва пулса на човѣка, може да се разбере, какво го очаква въ бѫдеще. По пулса на човѣка познавате, какво положение ще заема той: професоръ, министъръ, музикантъ, майка, баща и т. н. Ако пипнете пулса на новородено дете, познавате, ще живѣе ли то, или скоро ще замине за другия свѣтъ. Изобщо, сърдцето не се подчинява на човѣшки закони. Когато сърдцето спре, спира и цѣлата дейность на човѣка. Дейностьта на човѣшкия умъ се направлява отъ сърдцето, както и отъ симпатичната нервна система, която сѫщо не се подчинява на човѣшката воля. Мнозина се оплакватъ отъ неуспѣхи въ живота си. — Защо не успѣватъ? — Защото сѫ влѣзли въ разрѣзъ съ сърдцето си и искатъ да го подчинятъ на волята си. Ако човѣкъ проявява своята разумна воля, защо трѣбва да подчини сърдцето си? Въ разумната воля действува любовьта, а въ любовьта е Богъ. Щомъ е така, трѣбва ли да подчините или да победите сърдцето си? Какво печели човѣкъ, ако победи себе си? Да победишъ себе си, това значи, да победишъ Бога. — Ама трѣбва да се възпитаваме. — По естество човѣкъ е добъръ, следователно, нѣма защо да се възпитава. Какъ можете да възпитате доброто? Човѣкъ трѣбва да запази доброто въ себе си, т. е. своето естествено възпитание. Поставете човѣка на естественото му положение и ще видите, че въ него ще се проявятъ всички благородни качества. За да се убедите въ истинностьта на моитѣ думи, направете следния опитъ: предайте едно дете въ рѫцетѣ на видни педагози, а друго оставете да се развива свободно, безъ никакви педагогически правила. Първото дете ще се възпитава подъ строгия надзоръ и моралъ на педагозитѣ, а второто — подъ влиянието на добритѣ примѣри въ живота. Резултатитѣ отъ възпитанието на дветѣ деца ще бѫдатъ различни. Въ повечето случаи, при свободното възпитание излизатъ по-добри деца, отколкото тѣзи, които сѫ расли при ограничения и строгъ надзоръ. Хора, които сѫ излѣзли отъ кальта на живота, проявяватъ по-голѣмо благородство, отколкото тѣзи, които сѫ израсли въ благородна срѣда, обиколени отъ внимание и грижи на окрѫжаващитѣ. И еднитѣ, и другитѣ примѣри сѫ ценни дотолкова, доколкото ни убеждаватъ въ силата на доброто, вложено въ човѣка. Ето защо, задачата на съвременнитѣ педагози се свежда къмъ това, именно, да се даде възможность и условия на детето да прояви доброто въ себе си. Щомъ прояви доброто, детето се намира въ безопасность; то се намира на правъ пѫть. Въ природата, т. е. въ естеството на всѣки човѣкъ е вложено нѣщо добро и разумно. Днесъ всички говорятъ за възпитанието на младото поколѣние и вѣрватъ, че чрезъ него могатъ да постигнатъ всичко, каквото желаятъ. Истинското възпитание подразбира познаване на законитѣ на сърдцето и на ума. Като познава законитѣ на ума, човѣкъ вижда, че единственото нѣщо, на което може да разчита, е неговиятъ умъ, вследствие на което той може да прави различни опити съ него. Дойде ли до сърдцето, до свѣта на желанията, тамъ опити не се позволяватъ. Значи, Богъ иска отъ човѣка сърдцето, а не ума му. Сърдцето е за Бога, а умътъ — за самия човѣкъ. Следователно, ако човѣкъ не даде мѣсто на Бога въ сърдцето си, самъ затваря пѫтя си въ живота. — Защо? — Защото животътъ излиза отъ Бога. Кѫде е Богъ? — Дето е животътъ. — Кѫде е Богъ? — Дето е мисъльта. — Кѫде е Богъ? — Дето е разумностьта и законностьта. — Кѫде е Богъ? — Въ добрия, здравия и благороденъ човѣкъ. И обратно: дойдете ли до ада, дето е мѫчението, нещастието, болеститѣ — тамъ Богъ не сѫществува. Ама азъ вѣрвамъ въ Бога! — Здравъ ли си?—Не съмъ здравъ. Щомъ боледувашъ, първата ти работа е да се примиришъ съ Бога, да изправишъ живота си. Истински вѣрващъ е само здравиятъ, понеже животътъ му излиза отъ Бога. Затова е казано: Отъ здравъ баща и отъ здрава майка всѣкога се раждатъ здрави деца. Това е законъ, въ който нѣма изключения. Невъзможно е здрави родители да родятъ болни деца. Ако родителитѣ сѫ болни, и децата имъ ще бѫдатъ болни. Даровититѣ родители всѣкога раждатъ даровити деца, а бездарнитѣ родители — бездарни деца. Затова е казано, че дървото се познава отъ плодоветѣ. Казвате, че човѣкъ не може да не грѣши, не може да бѫде даровитъ, но когато Духътъ го посети, всичко ще се изправи. Така не се разсѫждава. Ако остане на човѣка отсега нататъкъ да се изправя, да стане уменъ и даровитъ, всичко е свършено съ него. Ако отсега нататъкъ Духътъ трѣбва да го посещава всичко за него е изгубено. При това, човѣкъ не трѣбва да очаква наготово да го посети Духътъ и да работи за него. Той трѣбва да работи надъ себе си, да приготви условия за посещението на Духа. Свѣтътъ е създаденъ разумно. Отъ човѣка се изисква да разбере тази вѫтрешна разумность. Мнозина искатъ да знаятъ, кѫде е онзи свѣтъ и какъвъ е той. Това не може да се разказва, нито описва. Представете си, че получите едно писмо. Първо, вие обръщате внимание на плика, какъ е надписанъ; после отваряте писмото и четете написаното. Най-после казвате, че писмото е любовно, т. е. написано съ любовь. Като го прочетете, сърдцето ви се запалва отъ любовь. Питамъ: любовьта въ писмото ли бѣше? Ако дадете сѫщото писмо на другъ нѣкой да го прочете, той ще го обърне натукъ — натамъ и ще каже: Нищо особено нѣма въ това писмо — обикновено писмо. Другъ пъкъ може да каже, че е глупаво написано. Питайте, обаче, онзи, до когото се отнася писмото, какъ той ще се произнесе. Той ще каже: Чудесно писмо! Подобно писмо никога не съмъ получавалъ. Следователно, има една истина въ свѣта, която не заема никакво пространство и не се проявява въ никакво време. Тя е извънъ времето и пространството. Тази истина, именно, регулира живота. Всѣки може да направи опитъ, да види, какъ истината регулира живота. Запримѣръ, достатъчно е при най-голѣмата си тѫга човѣкъ да помисли, че нѣкой го обича, за да стане радостенъ. Обичьта и любовьта въ свѣта иматъ отношение къмъ истината. Прояви ли се любовьта, проявява се и истината. Могатъ ли скръбьта и страданието да устоятъ на любовьта и на истината? И обратното е вѣрно: достатъчно е човѣкъ да помисли, че никой не го обича, за да изгуби радостьта си. Щомъ радостьта го напуща, на нейно мѣсто иде страданието. Страданието е признакъ на обезвѣряването на човѣка. Той мисли, че никой не го обича. Мѫчението пъкъ иде, когато човѣкъ помисли, че нѣма кого да обича. Обаче, когато намѣришъ човѣкъ, когото обичашъ и който те обича, ти си намѣрилъ вѫтрешния смисълъ на живота. Единственото сѫщество, което може да прояви любовьта си чрезъ нашитѣ близки, братя и сестри, е Богъ. Казано е, че Богъ е Любовь следователно, ако нѣкой ви обича, или ако вие обичате, това е Богъ, Който се проявява чрезъ васъ. Самъ Богъ никога не може да се прояви въ своята цѣлокупность. Какъ може Великото да се прояви въ малкото? Обаче, частично проявление на Бога е възможно. Проявяването на Бога въ цѣлото човѣчество пакъ не изявява Неговата цѣлокупность. Бѫдещето носи по-голѣми условия за проявитѣ на Бога. Както и да се проявява Той, всѣкога ще остане нѣщо непроявено. Тази е причината, дето хората иматъ ограничено, непълно, смѫтно понятие за Бога. Ако се сравнятъ съ ангелитѣ, тогава само може да се види грамадната разлика между човѣка и ангела. Ангелитѣ сѫ сѫщества, които сѫ завършили своето развитие на земята. Мѫчението и страданието на човѣка сѫ радость и щастие за ангела. Това, което измѫчва човѣка, радва ангела. Това, въ което човѣкъ вижда нѣкакъвъ смисълъ, ангелътъ не намира нищо смислено. Христосъ казва: „Синъ Человѣчески е господарь и на сѫботата“. Всѣки човѣкъ трѣбва да стане господарь на своята сѫбота. Ако се оплаквате отъ неуспѣхи въ живота си, това се дължи на вашитѣ разбирания за сѫботата. Ако не измѣните понятието си за сѫботата, дълго време още ще носите ярема на живота. И вие трѣбва да кажете като Христа, че сте господари на сѫботата. Кой е Синъ Человѣчески: който впрѣга воловетѣ, или който ги разпрѣга? Кой е Синъ Человѣчески: който носи богатството, знанието и здравето, или който носи сиромашията, невежеството и болеститѣ? Това сѫ въпроси, на които съвременнитѣ хора трѣбва да отговорятъ. Казвате, че първата задача на човѣка е да уреди живота си. А затова той трѣбва да знае, че е часть отъ единъ великъ организъмъ и да намѣри мѣстото си въ него. Като часть отъ цѣлото, той трѣбва да знае, какво е отношението му къмъ него. Докато не си създаде положителенъ възгледъ за Бога, за отношенията си къмъ Него, къмъ своя ближенъ и къмъ себе си, човѣкъ не може да уреди живота си, нито да опредѣли мѣстото си въ великата природа. Задача на всѣки човѣкъ е да познава душата и духа си. Като невидими величини, той не може да ги изучи, докато не излѣзе отъ нѣщо видимо, разбрано, близко до неговото съзнание. Това сѫ умътъ и сърдцето му. Тѣ сѫ величини отъ първа необходимость за неговото развитие. Какъ да вѣрваме въ духа и душата, като не ги виждаме? — И да не ги виждате, трѣбва да вѣрвате въ тѣхъ. Има нѣща, въ които човѣкъ непремѣнно трѣбва да вѣрва. Ако не вѣрва, не може да живѣе. Запримѣръ, ако не вѣрва, че може да живѣе разумно, човѣкъ ще бѫде нещастенъ. Ти трѣбва да вѣрвашъ въ разумния животъ; ти трѣбва да вѣрвашъ, че положението ти ще се подобри; ти трѣбва да вѣрвашъ, че отъ тебе човѣкъ ще излѣзе. Защо трѣбва да се обезсърдчавашъ? Какво ти прѣчи да вѣрвашъ? Трѣбва ли капитанътъ на парахода да се отчайва, че е попадналъ въ бурното море? Той вѣрва, че ще излѣзе благополучно отъ вълнитѣ и ще изкара парахода на тихото пристанище. Той взима предпазителни мѣрки и спасява парахода и пасажеритѣ отъ катастрофа. Съвременнитѣ хора се намиратъ на единъ голѣмъ параходъ срѣдъ океана. Капитанътъ на парахода е опитенъ, знае посокитѣ на движението и условията, при които пѫтува. Защо трѣбва да се плашите тогава? Освенъ това, сегашнитѣ параходи сѫ снабдени съ различни уреди, съ които даватъ сигналъ за помощь. Какво правите вие? Като се намѣрите предъ нѣкаква мѫчнотия, спирате срѣдъ пѫтя, вдигате рѫце и казвате: Не мога да живѣя повече! Не, капитанътъ трѣбва да изведе парахода на пристанището, да го остави въ безопасность. Следъ това той може да се откаже отъ поста си. Обаче, да остави парахода срѣдъ океана, да изложи живота на хиляди хора на опасность, това е безумие. Когато човѣкъ иска да посегне на живота си, има право да стори това, но ако е извънъ океана. Но, докато е срѣдъ океана, той нѣма право да посѣга на живота си. Ако се бесишъ, не обесвай и другитѣ хора съ себе си. Въ турско време, като сѫ хващали нѣкой българинъ, заставяли го да изкаже другаритѣ си. Ще го биятъ, ще го заплашватъ съ обесване, докато най-после издаде другаритѣ си. За да не го обесятъ, той издава другаритѣ си. Щомъ сѫ те хванали, нека те обесятъ, но ти не трѣбва да издавашъ другаритѣ си. Той се плаши и, за да не го обесятъ, изказва останалитѣ. Следъ това минава за герой. И днесъ сѫществуватъ такива герои. По-добре да обесятъ единъ, отколкото всички. Ти разполагашъ съ своя животъ, можешъ да се оставишъ да те обесятъ, но нѣмашъ право да издавашъ другаритѣ си. Често се задава въпросътъ: Има ли право човѣкъ да се самоубие? — Понеже човѣкъ е свободенъ, може да го направи, но нѣма право да дава лошъ примѣръ на другитѣ. Какво става съ тебе, другитѣ не трѣбва да знаятъ. Защо ще давашъ лошъ примѣръ? Защо ще давашъ възможность на щеславието въ тебе да се шири? Ще се хвърлишъ отъ нѣкоя канара, или ще се обесишъ и ще оставишъ писмо до близкитѣ си, че не си могълъ да издържишъ страданията и изпитанията въ живота си. Значи, радоститѣ издържашъ, а страданията не издържашъ. Това не е геройство. Свѣтътъ се нуждае отъ герои, които носятъ еднакво и радоститѣ, и скърбитѣ. Сега, да дойдемъ до другата страна на въпроса: отговорно ли е обществото за самоубийството на неговитѣ членове? Никога обществото не трѣбва да позволява на нѣкой отъ своитѣ членове да посегне на живота си. Обществото носи отговорность за своитѣ членове. Не е достатъчно да пишатъ въ вестницитѣ, че еди-кой си се убилъ или обесилъ и да съжаляватъ хората за случилото се нещастие. Важно е да се предотврати това нещастие. Срещнете ли отчаянъ човѣкъ, който е решилъ да се самоубие, спрете го, поговорете съ него и го питайте, защо е отчаянъ. Ако той ви каже, че е гладенъ, че не е ялъ нѣколко деня и нѣма възможность да изкара хлѣба си, осигурете го за цѣлъ месецъ. Защо да не отвори човѣкъ сърдцето си за своя ближенъ? Какво струва на обществото да има на разположение нѣколко агенти, на които да възложи задачата да обикалятъ града, да следятъ и да отриватъ отчаяни отъ живота хора? Срещнатъ ли такъвъ човѣкъ, тѣ трѣбва да го спратъ, да го предразположатъ да се изкаже. Ако видятъ, че, е годенъ за работа, да му намѣрятъ такава; ако е неспособенъ за работа, да му помогнатъ по нѣкакъвъ начинъ. Обществото разполага съ повече начини и срѣдства за подпомагане, отколкото отдѣлниятъ човѣкъ. Въ това отношение индивидътъ, семейството, обществото трѣбва да бѫдатъ готови да изпълняватъ волята Божия. Днесъ разумниятъ свѣтъ изпитва любовьта на всички хора. Видите ли, че предъ очитѣ ви се върши престѫпление, не казвайте, че волята Божия е такава и съ това да измиете рѫцетѣ си, но опитайте се да помогнете по нѣкакъвъ начинъ. Ако днесъ волята Божия е такава за едното, утре ще бѫде такава за другиго, но сѫщата воля Божия ще се приложи и къмъ тебе. — Какво ще стане тогава съ хората? — Всички хора ще падатъ преждевременно, както окапватъ плодоветѣ отъ дърветата. Казвате, че ще дойде день, когато животътъ естествено ще се подобри. — Ще дойде този день, но много хора ще станатъ жертва, а ние можемъ да подобримъ нашия животъ още днесъ. Да подобришъ живота си, това не значи, че можешъ да подобришъ цѣлокупния животъ. Отъ тебе, като единица, се изисква следното: ако видишъ, или разберешъ, че нѣкой човѣкъ мисли да се самоубие, ти трѣбва да се противоставишъ на неговото намѣрение. Въ твое присѫтствие не трѣбва да позволявашъ да се върши какво и да е престѫпление. Изобщо, не се позволява на човѣка да допуща въ ума си нечисти и лукави мисли. Тѣ могатъ да минаватъ презъ ума му, но той трѣбва да постави на пѫтя имъ добри, възвишени мисли, чрезъ които да ги неутрализира. Човѣкъ трѣбва да спира всѣка престѫпна мисъль, всѣко престѫпно чувство на пѫтя имъ, да се поразговори съ тѣхъ, да ги застави да измѣнятъ намѣрението си. Има малки, но има и голѣми престѫпления и погрѣшки. Важно е, че човѣкъ трѣбва да се чисти и отъ малкитѣ, и отъ голѣмитѣ престѫпления, които минаватъ презъ ума, сърдцето и волята му. Сегашнитѣ хора се страхуватъ отъ мнението на близкитѣ си, на обществото и старателно прикриватъ своитѣ престѫпни мисли, чувства и постѫпки. Тѣ не подозиратъ, че скритото престѫпление е по-страшно отъ онова, което се е проявило вече. Който крие своето безвѣрие, безлюбие, невежество, той е по-страшенъ отъ онзи, който открито показва безвѣрието, безлюбието и невежеството си. Искрениятъ човѣкъ, макаръ и безвѣрникъ, е на по-правъ пѫть отъ онзи, който седи на два стола. Последниятъ казва: Може да сѫществува Богъ, но може и да не сѫществува. Ако сѫществува, ще спечеля; ако не сѫществува, поне нищо не губя. Тази философия не може да изкара човѣка на добъръ край. Кажете ли, че или сѫществува Богъ, или не сѫществува, това е механическо гледане на въпроса. Не е безразлично, дали Богъ сѫществува, или не. Голѣма е загубата за човѣка, ако Богъ не сѫществува; голѣма е печалбата му, ако Богъ сѫществува. Разумниятъ човѣкъ не може да разсъждава така. Той не може да си задава въпроса, сѫществува ли животътъ, или не; той не може да каже, че това знаятъ родителитѣ му. — Защо само родителитѣ му да знаятъ, той да не знае? — Родителитѣ му го родиха. — Ами тѣхъ кой роди? — Тѣхнитѣ родители. — Така не се разсъждава. Вие посаждате едно семе въ земята, и то пораства. Отде взима животъ семето? Ще кажете, че отъ земята, отъ свѣтлината и топлината, отъ влагата. Не, семето носи живота въ себе си; почвата, влагата, свѣтлината и топлината сѫ условия за проявяване и за диференциране на живота, който е вложенъ въ семето. И тъй, както животътъ въ семето дава потикъ за растене, така и животътъ, вложенъ въ човѣка, дава потикъ, импулсъ за работа. Животътъ на човѣка се проявява чрезъ неговитѣ мисли и чувства. Ако престане да мисли и чувствува, човѣкъ прекѫсва връзката си съ живота. Значи, животътъ се проявява чрезъ правитѣ мисли и правитѣ чувства на човѣка. Наруши ли отношението между правитѣ мисли и чувства, човѣкъ внася въ себе си условия за болеститѣ, които го лишаватъ отъ живота. Каквито физиологически обяснения да се даватъ за живота, въ сѫщность, той е проява на мисли и на чувства. Ако нѣма мисъль и чувство, и животъ нѣма. Днесъ всички говорятъ за новото възпитание на младежьта. Ново възпитание е онова, което може да внесе здраве, веселие и бодрость въ човѣка, да се справя лесно съ мѫчнотиитѣ на живота си. Това е науката, която старитѣ алхимици съ изучавали. Тази наука подразбира познаване на законитѣ на сърдцето и на ума. Който познава тѣзи закони, той е господарь на своя животъ. Нѣкои казватъ, че познаватъ законитѣ на ума и на сърдцето си, а при това отричатъ концентрацията на ума и молитвата като методи за работа и за постигане на желанията си. Онѣзи пъкъ, които не отричатъ концентрацията и молитвата, съ дошли до механизиране на нѣщата. Тѣ се концентриратъ, молятъ се, но механически. Молитвата, запримѣръ, е методъ, чрезъ който човѣкъ се свръзва съ природата, както химикътъ съ химическитѣ действия. Вие не можете да се свържете съ природата, ако нѣмате въ себе си онзи непреривенъ молитвенъ духъ. И химикътъ не може да се свърже съ химическитѣ реакции, ако нѣма лампичка, съ която постоянно да нагрѣва веществата. Въ този смисълъ, молитвата представя свѣтлина и топлина, необходими за свързване на човѣшката душа съ Бога, съ разумната природа. Наистина, ако не направишъ връзка съ природата, съ всички разумни сѫщества и съ всичко разумно въ свѣта, ти нищо не можешъ да постигнешъ. Следователно, който иска да постигне своитѣ идеали, преди всичко, трѣбва да има вѣра въ Великото, абсолютно начало, а после и въ себе си, като часть отъ това начало. Ще каже нѣкой, че вѣрва въ обществото. — Какво представя обществото? — Сборъ отъ много хора. Щомъ е така, човѣкъ може да вѣрва въ обществото дотолкова, доколкото и въ себе си. Колкото е добъръ отдѣлниятъ човѣкъ, толкова може да бѫде добро и обществото. Колкото е добъръ проявениятъ човѣкъ, толкова добъръ ще бѫде и онзи, който ще се прояви въ бѫдеще. Затова Христосъ казва: „Достатъчно е ученикътъ да бѫде като учителя си“. И ученикътъ може да бѫде толкова способенъ, колкото учителя си, но никога учительтъ не може да бѫде по-долу отъ ученика. Колкото него може да бѫде, но не и по-доленъ отъ него. Ако науката, къмъ която се стремимъ, стане основа на нашия животъ и не може да ни преобрази, каква наука е тя? Каква наука е тази, която не може да свърже личния, семейния и обществения животъ въ едно цѣло? Каква наука е тази, която не може да свърже живота на ума, на сърдцето, на душата и на духа въ едно цѣло? Нѣкои се опитватъ да говорятъ за душата, разглеждатъ състава ѝ, но не знаятъ, какво въ сѫщность представя тя. Душата е съединение на два Божествени принципа: любовьта и мѫдростьта. Тѣ служатъ за основа на душата. Казано е въ Писанието: „И вдъхна Богъ дихание въ ноздритѣ на човѣка, и стана той жива душа“. Това дихание, именно, представя съединяване на двата принципа въ човѣка — любовьта и мѫдростьта. Докато се държишъ здраво за тѣзи принципи, ти си човѣкъ, ти си жива душа. Вънъ отъ тѣзи принципи човѣкъ не сѫществува като разумна, съзнателна душа. Какво представя човѣкъ, ако извади отъ себе си любовьта и мѫдростьта? Какво остава отъ човѣка, като извадите мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ му? Какво става съ шишето, ако извадите водата отъ него? Шишето е важно, докато има вода. Безъ вода то губи цената си. Водата е важна като елементъ, който утолява жаждата на човѣка. Дали е въ шишето, или вънъ отъ него, водата не губи значението си. Обаче, въпросътъ съ шишето не е сѫщъ. Шишето е ценно, докато има вода въ него; изгуби ли водата си, то се обезценява. Много отъ сегашнитѣ християни се разочароватъ въ Бога, понеже не отговаря на молитвитѣ имъ. Коя мома, или кой момъкъ отговарятъ на молитвитѣ си? Докато момъкътъ не колѣничи предъ момата и не ѝ обещае, че е готовъ на всички жертви за нея, тя не го поглежда. Щомъ колѣничи предъ нея и каже, че е готовъ да ѝ служи, да ѝ стане робъ, момата поглежда благосклонно къмъ него и му се усмихва. Не прави ли сѫщото и момата? Когато иска да постигне желанието си, тя обещава на момъка, че е готова да се пожертвува за него, да му служи. Едва тогава момъкътъ спира вниманието си върху момата. Обаче, ако тѣ не сѫ готови да обещаятъ, че ще се жертвуватъ взаимно, тѣ ще останатъ далечъ единъ отъ другъ. Ако момъкътъ и момата не сѫ готови да се жертвуватъ единъ за другъ, любовьта никога нѣма да имъ се разкрие. Думата „колѣничене“ подразбира даване нѣщо отъ себе си. На сѫщото основание питамъ: Мислите ли, че ще познаете любовьта, ако не сте готови да колѣничите предъ Бога и да обещаете, че сте готови да Му служите? Чудни сѫ хората! Безъ да дадатъ нѣщо отъ себе си, тѣ искатъ даже да заповѣдватъ на Бога. Молитвитѣ имъ не съответствуватъ на човѣкъ, който люби Бога и иска да Му служи, но сѫ на господарь, който знае само да заповѣдва. Хората, религиозни и свѣтски, не сѫ доволни отъ живота си, искатъ нѣщо друго, и затова често се запитватъ: Какво, наистина, е Богъ? Много лесно може да се отговори на този въпросъ. Богъ е Онзи, Който те е създалъ, Който ти е далъ животъ. А ти, който не можешъ да създадешъ Бога, нито си създалъ живота, се осмѣлявашъ да Го отричашъ, да се питашъ, какво представя Той. Следователно, ти нѣмашъ право да бѫдешъ господарь на своя Създатель. Той ти е далъ умъ и сърдце да Му служишъ. Следъ това четете индуската религиозна философия, въ която се казва: „Убий всѣко желание въ себе си“. Желанията сѫ храна на сърдцето. Да убиешъ желанията си, значи, да унищожишъ сърдцето си. Тази философия не търпи критика, затова, именно, пропадна. Онѣзи, които разбраха криво тази философия, изпаднаха въ крайность. Много отъ Христовитѣ последователи сѫщо така разбраха криво мисъльта на Христа за самоотричането. Споредъ тѣхъ, самоотричането подразбира отричане отъ живота, отъ желанията си. Подъ думата „самоотричане“ Христосъ разбира отричане на човѣка отъ всички свои глупости и беззакония, отъ лъжата, отъ безвѣрието, малодушието, недоволството, болеститѣ, отъ всички лоши наследствени чърти. Съ други думи казано: Човѣкъ трѣбва да се отрече отъ всичко животинско въ себе си, отъ лошитѣ чърти на вълка, на мечката, на тигъра, на змията, на комара, на паяка и т. н. А да се отрече човѣкъ отъ живота който Богъ му е далъ, това не е подразбиралъ Христосъ. Напротивъ, Христосъ говори въ единъ стихъ за придобиване на вѣчния животъ. Той казва: „Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си проводилъ на земята“. Значи, една отъ задачитѣ на човѣка е да познае Бога въ всичкитѣ Му прояви. — Кѫде ще Го познае? — Въ живота. Изучавайте живота въ всички живи сѫщества — въ човѣка, въ коня, въ овцата, въ вола и подражавайте на добритѣ чърти. Бѫдете търпеливи, като вола, да ви впрѣгатъ и да мълчите; бѫдете пожертвователни като овцата, да взиматъ млѣкото, вълната ви и да не роптаете; бѫдете като коня, всѣки моментъ готови за работа — да ви ездятъ, да ви впрѣгатъ въ кола и т. н. Човѣкъ трѣбва да си състави ясна представа за вѫтрешния смисълъ на живота, а не да се задоволява само съ разглеждането му отъ социално становище. Социалното гледище за живота представя външно гледане, което не води къмъ онѣзи практически резултати, нуждни за едно здраво, положитено възпитание. Голѣми сѫ постиженията на съвременната наука, но жалко е, че много отъ нейнитѣ изобретения се прилагатъ за унищожаване на човѣчеството. Днесъ сѫ изнамѣрени такива електрически лѫчи, които могатъ не само да изгарятъ тѣлата, но и да топятъ мѫчнотопимитѣ метали. Това още не е истинска наука. Ние наричаме истинска, положителна наука онази, която прилага откритията си за благото, както на отдѣлния човѣкъ, така и на всички народи, на цѣлото човѣчество. Наука, която унищожава човѣка, своя изобретатель, носи повече регресъ, отколкото прогресъ. Тя спъва главно духовното развитие на човѣка. Въ древностьта живѣли двама адепти, които имали голѣми постижения. Единъ день тѣ решили, всѣки отъ тѣхъ да направи нѣкакъвъ опитъ, да покаже, докѫде е достигналъ въ възможноститѣ си. Първиятъ турилъ въ чутура единъ човѣкъ и го счукалъ. Не се минало много време, вмѣсто живия човѣкъ, отъ чутурата адептътъ извадилъ злато. Значи, той превърналъ човѣка въ злато. Следъ това вториятъ адептъ пристѫпилъ къмъ опита си. Той взелъ сѫщо така единъ човѣкъ, но старъ, прегърбенъ, немощенъ. Турилъ го въ чутурата и го сгрухалъ. Следъ малко той извадилъ отъ чутурата пакъ живъ човѣкъ, но подмладенъ. Той превърналъ стария човѣкъ въ здравъ, жизнерадостенъ младежъ, способенъ за работа. Голѣми сѫ постиженията и на двамата адепти, но за предпочитане е да превърнешъ стария човѣкъ въ младъ, отколкото да превърнешъ човѣка въ злато. И златото е ценно, но човѣкъ е несравнено по-цененъ отъ златото. Защо ви е златото, ако човѣкъ изчезне? Какви сѫ постиженията на съвременната материалистична наука? Тя сгрухва човѣка и го превръща въ злато, като казва: Ние се нуждаемъ отъ пари, отъ злато. Злато, злато искаме ние! Този стремежъ отживѣ времето си. Днесъ всички хора търсятъ науката на втория адептъ, да сгрухатъ човѣка, но да го подмладятъ, да го направятъ способенъ да възприема новитѣ идеи и да ги прилага. Съвременнитѣ християни очакватъ да дойде Христосъ на земята по чуденъ начинъ, да слѣзе отъ облацитѣ, придруженъ съ множество ангели. Наистина, Христосъ ще се яви на хората, мнозина ще Го видятъ, но не въ облацитѣ, както Го очакватъ. Какъ иде любовьта между хората? Съ колесница ли, или по другъ начинъ? Любовьта иде по особенъ, невидимъ начинъ. Кога е дошла любовьта на земята и по какъвъ начинъ, това никой не знае. Когато слѣзе на земята, въ своята пълнота, тя ще запали сърдцата на всички хора, ще просвѣти умоветѣ имъ. Тѣ ще бѫдатъ единъ умъ и едно сърдце и ще кажатъ: Отричаме се отъ досегашния си животъ, отричаме се отъ всички заблуждения и погрѣшки, отъ всички глупости и недоразумения. Това значи, че Богъ е слѣзълъ на земята: Въ който моментъ хората се обикнатъ, заживѣятъ помежду си братски и сѫ готови да сподѣлятъ всички блага безъ насилие, ние казваме, че Богъ е дошълъ на земята. Другъ начинъ за дохождането на Бога между хората не сѫществува. Само по този начинъ хората могатъ да очакватъ въдворяване на Царството Божие на земята. Не е лошо, че хората създаватъ закони, но тѣ трѣбва да бѫдатъ разумни; не е лошо, че има църкви и училища на земята, но тѣ трѣбва да се измѣнятъ, да поставятъ любовьта за основа на своята работа; не е лошо, че хората се женятъ, ставатъ майки и бащи, раждатъ деца, но, преди всичко, тѣ сами трѣбва да се възпитатъ, да приематъ новитѣ идеи, като основа на своя животъ. Новитѣ идеи подразбиратъ приложение на великитѣ Божии закони; не е лошо, че въ свѣта има господари и слуги, но базата на тѣхнитѣ отношения трѣбва да се измѣни. Новъ редъ и порядъкъ трѣбва да се постави въ свѣта. Мнозина се съмняватъ въ приложението на новъ редъ и порядъкъ въ свѣта. Доброто е възможно, когато човѣкъ го желае. Достатъчно е човѣкъ да отвори сърдцето си за Божественитѣ чувства и ума си — за Божественитѣ мисли, за да постигне, каквото желае. Може ли такъвъ човѣкъ да реагира срещу Божественото? Той не само че нѣма да се противопоставя на Божественото, но става изворъ, отъ който започва да тече чиста планинска вода. — Колко вода ще извира отъ него? — Колкото е вложено. Следователно, дойдете ли до любовьта, нѣма да казвате, че нѣкого обичате повече, а нѣкого — по-малко. Ще обичате толкова, колкото любовь излиза отъ сърдцето ви. Въ любовьта нѣма законъ, съ който да опредѣляте, колко да обичате, или колко да не обичате. Ако мислите, че обичате едного повече, а другиго по-малко, вие се самозаблуждавате. Даже и когато мислите, че не обичате нѣкого, при известенъ случай вие го обиквате. Представете си, че по невнимание вие падате въ една дълбока рѣка и започвате да се давите. Въ този моментъ край рѣката минава онзи, когото вие не обичате. Той се хвърля въ рѣката и ви спасява. Нѣма ли да го обикнете следъ това? До този моментъ вие не сте го обичали, защото не сте му дали възможность да се приближи до васъ. За да се прояви любовьта между хората, непремѣнно трѣбва да се създадатъ благоприятни моменти. Тъй щото, когато казвате, че не обичате нѣкого, въ сѫщность, вие не знаете още, дали не го обичате. Обичайте всички хора, които Богъ обича. „Синъ Человѣчески е господарь и на сѫботата“. Отъ този стихъ разбираме, че сѫботата е старъ законъ. Мойсей създаде закона на сѫботата, а Христосъ каза, че човѣкъ трѣбва да стане господарь на този законъ. Това не значи, че трѣбва да изхвърлимъ сѫботата, но да ѝ станемъ господари. Време е вече съвременнитѣ хора да станатъ господари на закона, а не законътъ на тѣхъ. Докато законътъ е господарь на хората, тѣ нѣма да видятъ добро. — Кога човѣкъ може да стане господарь на закона? — Когато престане да грѣши. Праведниятъ не грѣши, защото е господарь на закона. Хване ли го, законътъ му казва: Знаешъ ли, кой съмъ? Знаешъ ли, че мога да те накажа? Праведниятъ отговаря: Ти си законъ, азъ съмъ разумность. Както си ме хваналъ, така ще ме пуснешъ. Законътъ отстѫпва предъ разумностьта. Дето е разумностьта, тамъ нѣма законъ. И обратно: дето е законътъ, тамъ разумностьта отсѫтствува. Христосъ казва: „Синъ Человѣчески е господарь и на сѫботата.“ Когато стане господарь на сѫботата, човѣкъ придобива вѫтрешно спокойствие, вѫтрешенъ миръ. До това време той постоянно се натъква на противоречия. Тази е причината, дето днесъ синоветѣ и дъщеритѣ, майкитѣ и бащитѣ, учителитѣ и ученицитѣ, сѫдиитѣ, свещеницитѣ се намиратъ въ противоречия помежду си. Когото срещнете днесъ, все е недоволенъ отъ нѣщо: или го погледнали криво, или му казали нѣщо обидно. Мѫжътъ е недоволенъ отъ жената, жената — отъ мѫжа и т. н. Жената се оплаква, че нѣкой мѫжъ я погледналъ двусмислено, внесълъ нѣщо лошо въ нея. Така може да гледа и жената. Това показва, че хората не сѫ свободни още отъ животинското си естество. Ако до днесъ тѣ още се използуватъ едни други, кѫде остава тѣхната човѣщина? Какъвъ лѣкарь е този, който мисли само, какъ по-лесно да използува своитѣ клиенти? Какъвъ духовникъ или проповѣдникъ е този, който използува своитѣ пасоми? Когато хората се поставятъ въ взаимна нужда единъ отъ другъ, природата има предъ видъ тѣхното опознаване. Като не мислятъ за това, хората искатъ да намѣрятъ начинъ, да прекаратъ по-лесно живота си. Чувате нѣкой да казва: Да прекараме живота си, както и да е, да не мислимъ много. — Не е така, животътъ има цель, смисълъ, не е само да си поживѣе човѣкъ. Старитѣ възгледи за живота сѫ отживѣли времето си. Сегашнитѣ хора се намиратъ въ нова фаза на живота, дето възвишеното и благородното взиматъ надмощие. Нѣма по-красиво състояние за човѣка отъ това, да бѫде чистъ предъ себе си. Погледне ли нѣкого, каже ли му нѣщо, отъ него да блика чистота и искреность. Чистиятъ човѣкъ лесно мѣри нѣщата. Достатъчно е да погледне нѣкого, за да го прецени. По главата, по челото, по линиитѣ на лицето, по очитѣ, по веждитѣ и по брадата му той чете всичко, което самъ е написалъ. Той познава добрия и лошия човѣкъ, познава, доколко е устойчивъ, честенъ, справедливъ и т. н. Не можете да припишете на човѣка качества, които не сѫ отбелязани на главата, на лицето и на рѫцетѣ му. Кажете ли, че нѣкой е светия, той трѣбва да има качествата на светията. Всѣки носи свидетелството си съ себе си. Ако тѣлото на човѣка не е съградено отъ фина, чиста материя, той не може да бѫде нито способенъ, нито добродетеленъ; ако мускулитѣ и коститѣ му не сѫ изработени отъ фина материя, той не може да има здраво, издържливо тѣло. Не се заблуждавайте отъ външната форма на нѣщата. Не е ли здравъ човѣкъ, не е ли изработенъ отъ устойчива и здрава материя, и царь да го направятъ, пакъ нѣма да издържи на външнитѣ условия и на вѫтрешнитѣ бури. Щастието на човѣка се обуславя отъ неговитѣ вѫтрешни условия. „Синъ Человѣчески е господарь и на сѫботата“. — На какво може да бѫде господарь обикновениятъ човѣкъ? — На сѫдбата си и на своитѣ задачи. Не оставяйте другитѣ хора да решаватъ задачитѣ ви. Какво ще правятъ ученицитѣ, ако учителитѣ решаватъ задачитѣ и ако учатъ уроцитѣ имъ вмѣсто тѣхъ? Заслужаватъ ли тѣ да носятъ името ученици? Ако ученикътъ иска да стане ученъ, самъ трѣбва да учи. Следователно, човѣкъ самъ трѣбва да решава мѫчнотиитѣ си. Дойде ли сиромашията на гости въ дома ви, не се молете на Бога да ви освободи отъ нея, но молете се, да ви покаже начинъ, да я впрегнете на работа. По-добра учителка отъ сиромашията нѣма. Обаче, ако човѣкъ не знае езика и на богатството, и на сиромашията, тѣ ще му причинятъ скърби и мѫчнотии. Ако гледате на богатството като на механически процесъ, вие ще започнете да изнудвате слугитѣ си, вследствие на което тѣ ще ви мразятъ. Ако и на сиромашията гледате по сѫщия начинъ, постоянно ще роптаете и ще се оплаквате. Това е неразбиране на нѣщата. Дали сте сиромахъ, или богатъ, бѫдете радостни и благодарете на Бога. Какво по-голѣмо благо може да очаква човѣкъ отъ това, да бѫде слуга и съзнателно да изпълнява службата си? Нали така постѫпи младиятъ княжески синъ? Той доброволно стана слуга на младата княгиня и слугинята ѝ, като изпълняваше добросъвѣстно заповѣдитѣ имъ. Обаче, и княгинята слѣзе отъ висотата на своето положение да слугува, да изпита княжеския синъ, а сѫщевременно да изпита и себе си. Ако и вие, като младия князъ и младата княгиня, не можете да слѣзете отъ положението, въ което се намирате, и поне единъ день да слугувате, нищо не можете да постигнете. „Синъ Человѣчески е господарь и на сѫботата.“ Желая и на васъ да станете господари на вашата сѫбота, да поставите като основа въ живота си закона на любовьта, съ който да унищожите всички закони, отъ които страдатъ вашитѣ поданици. „Любовь и свобода“ да бѫде девизътъ на вашия животъ. Когато вие дадете свобода на вашитѣ поданици, и на васъ ще дадатъ свобода. 33. Беседа отъ Учителя, държана на 13 априлъ, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.
  9. Ани

    1930_04_06 И рече Исусъ

    "Делата Божии". Сила и Живот. Тринадесета серия, т.3 (1929–1930). Издание 1940г., София Книгата за теглене на PDF Съдържание И рече Исусъ „И рече Исусъ на стотника.“ Матея 8:13. Това, което днесъ ще кажа, не се намира въ цитирания стихъ. Стихътъ представя подкваса, съ която женитѣ подквасватъ млѣкото. Какво може да направи само подкваса, ако нѣма млѣко? Всички хора говорятъ за човѣка, изучаватъ го, но какво въ сѫщность е човѣкътъ, не знаятъ. Нѣкои казватъ, че човѣкъ е сѫщество, което мисли. Това е право. Човѣкъ се отличава отъ другитѣ сѫщества по способностьта си да мисли. Той се отличава отъ животнитѣ и по друго нѣщо: има способность да възприема Божественитѣ енергии, т.е. енергиитѣ на разумната природа и правилно да ги използува. Растенията приематъ необходимитѣ енергии за живота си отъ земята, т. е. отдолу; животнитѣ ги приематъ отъ повърхностьта на земята, а човѣкъ — отъ центъра на слънцето. Растенията сѫ обърнати съ главата надолу, животнитѣ се движатъ въ посока на земята, а човѣкъ е изправенъ на краката си, той се намира въ положение, перпендикулярно на земята. Като си представимъ земната ось въ видъ на отвесна линия, човѣкъ се намира и отъ растенията, и отъ животнитѣ на разстояние, равно на единъ ѫгълъ отъ 90 до 180. Какво е това разстояние, не знаете. За онзи, който разбира величината на единъ земенъ градусъ, 90-тѣ градуса представятъ грамадна величина. За здравия човѣкъ единъ градусъ топлина не е страшна, но вижте, какво е положението на болния, който е дошълъ вече до 40° температура; увеличи ли се температурата му още съ единъ градусъ, трѣбва да се простите съ него — даватъ му билетъ за онзи свѣтъ. Дойде ли до 42° топлина, човѣкъ умира. — Защо? — Частицитѣ на тази топлина сѫ толкова едри, че като минаватъ презъ частицитѣ на материята, отъ която е направенъ човѣшкиятъ организъмъ, тѣ ги разрушаватъ. Сѫщитѣ резултати сѫ забелязани и при действието на електрическия токъ. Запримѣръ, ако човѣкъ се подложи на действието на електрически токъ отъ две хиляди волта, той ще умре. Обаче, ако се подложи на действието на токъ отъ 20 хиляди волта и нагоре, той ще се обнови и пречисти, безъ да изгори. Физицитѣ обясняватъ това явление съ голѣмината на молекулитѣ на електрическия токъ. Тѣ казватъ: Молекулитѣ на тока отъ две хиляди волта сѫ толкова голѣми, че като минаватъ презъ тъканитѣ на човѣшкото тѣло, тѣ ги разрушаватъ и убиватъ човѣка. Молекулитѣ на тока отъ 20-50 хиляди волта сѫ крайно малки, вследствие на което минаватъ свободно презъ тъканитѣ на човѣшкия организъмъ, масажиратъ ги и вмѣсто да причинятъ вреда на човѣка, тѣ го обновяватъ и пречистватъ. Значи, има нѣколко вида топлинна, свѣтлинна и електрическа енергия, която се отразява различно върху организмитѣ. Колкото по-дребни сѫ частицитѣ на тѣзи енергии, толкова по-благотворно се отразяватъ върху човѣшкия организъмъ. Тѣ обновяватъ, пречистватъ и съграждатъ материята. Физическата топлина изгаря, но топлината и свѣтлината, която се образува отъ човѣшкитѣ чувства и мисли, се отразяватъ или благоприятно върху организма, или разрушително. Това зависи отъ тѣхнитѣ трептения. Колкото по-високи и многобройни сѫ тѣхнитѣ трептения, толкова по-благотворно е действието имъ върху човѣшкия организъмъ. Много хора заболяватъ отъ неврастения, благодарение на топлината, която известенъ родъ чувства произвеждатъ въ задната часть на мозъка. Тази топлина се отразява вредно и върху стомашната система, както и върху дробоветѣ. Лѣкуването на тѣзи хора става чрезъ превръщане на топлинната енергия въ магнетизъмъ, който повдига жизнената сила на организма. Има лѣкари-магнетизатори, които освобождаватъ човѣка отъ вредната за организма топлина. Водата, взета въ хомеопатическа доза, играе важна роля въ това лѣкуване. Влѣзе ли по този начинъ въ мозъка, тя намалява горението, и болниятъ оздравява. Обаче, лѣкарьтъ, който лѣкува, трѣбва да бѫде разположенъ. Това се постига съ добритѣ мисли и чувства, които той отправя къмъ болния. Всѣки човѣкъ не може да бѫде лѣкарь. И всѣки лѣкарь не може да лѣкува. За да има успѣхъ въ лѣкуването си, лѣкарьтъ трѣбва да притежава освенъ дипломъ отъ медицинския факултетъ, но и отъ живата природа. Последниятъ дипломъ той носи въ себе си, благодарение на правилното съчетание на силитѣ въ своя организъмъ и хармонията между тѣзи сили и силитѣ на разумната природа. За такива лѣкари казваме, че сѫ родени лѣкари. Следователно, истински лѣкарь е онзи, който се е родилъ лѣкарь. Истински ученъ е този, който се е родилъ да бѫде ученъ. Истински проповѣдникъ, истинска майка, истински баща сѫ тѣзи, които сѫ родени за своето предназначение. Всѣки човѣкъ е роденъ, за да свърши известна мисия; всѣки човѣкъ има свое предназначение. Ако се заеме за работа, която природата не му е опредѣлила, той може да причини пакости не само на себе си и на окрѫжаващитѣ, но и на цѣлото човѣчество. Това сѫ хората, които наричаме вредни за човѣчеството. Мнозина страдатъ отъ неразбиране на живота. Тѣ мислятъ, че е безразлично, какво положение заематъ въ свѣта и какви мисли и чувства ги вълнуватъ. Има чувства и мисли, които по естество сѫ фалшиви и не водятъ на добъръ край. Запримѣръ, нѣкой казва, че сърдцето му гори отъ любовь. Това е крива мисъль. Ако, наистина, сърдцето гори отъ любовь, единъ день ще прегори и ще истине. После ще се яви една студенина, която наричаме омраза. Омразата е инертно, пасивно състояние на материята. Който попадне подъ закона на омразата, смърть го очаква. За да не умре, човѣкъ трѣбва да превърне омразата, като инертно състояние на материята, въ любовь — активно състояние на материята, което произвежда топлина. Затова казваме, че любовьта ражда живота, въ който растатъ чувствата и мислитѣ като семена. Ние не говоримъ за обикновената свѣтлина и топлина, които излизатъ отъ слънцето. Ако се изложите на слънчевата свѣтлина и топлина не на време, тѣ могатъ да ви убиятъ. Единъ слънчевъ ударъ е въ състояние да умъртви човѣка. Ние говоримъ за свѣтлината на мѫдростьта и топлината на любовьта, които възрастватъ и възкресяватъ човѣка. Съвременнитѣ хора трѣбва да изучаватъ живота по особенъ начинъ, а не както досега сѫ го изучавали. Това означава вѫтрешно изучаване на живота, а не само външно, физическо изучаване. Ще каже нѣкой, че животътъ има смисълъ, докато хората се размножаватъ. Това е неразбиране на законитѣ. Размножаването не става произволно. Точно опредѣлено е, колко души трѣбва да се родятъ и колко да умратъ не само презъ течение на една година, въ цѣлия свѣтъ, но даже и въ една минута. Изчислено е, че годишно се раждатъ около 40 милиона хора и почти толкова умиратъ. Това е само по отношение на хората. Къмъ това число прибавете и числото на роденитѣ и умрѣли животни, за да имате ясна представа за земята. Въ това отношение повърхностьта на земята не е нищо друго, освенъ гробница. Ние живѣемъ върху коститѣ на нашитѣ предшественици. Такова нѣщо представя твърдата материя, върху която ние живѣемъ и градимъ своето бѫдеще. За да пречисти човѣкъ тази материя, въ помощь му идатъ неговитѣ мисли и чувства. Тѣ представятъ филтъръ, чрезъ който окървавената и отрупана съ кости земя трѣбва да се пречисти. Помнете: бѫдещето на човѣка се опредѣля отъ храната, която употрѣбява. Колкото по-чиста и по-здравословна храна употрѣбява, толкова по-велико и свѣтло бѫдеще си приготвя той. Ето защо, за да се очисти храната отъ отровитѣ, които идатъ отъ земята, отъ една страна, и отъ самитѣ животни — отъ друга страна, тя трѣбва да се пречисти. Никакъвъ физически или химически начинъ не е въ състояние да пречисти храната отъ психическитѣ отрови, освенъ мислитѣ и чувствата на човѣка. Най-много психически отрови се съдържатъ въ месната храна. Страхътъ и отвращението, което животнитѣ изпитватъ, когато ги колятъ, внасятъ въ организма имъ тия отрови. Като употрѣбяватъ месото, хората възприематъ тия отрови и се разстройватъ. Тази е причината за заболяването на хората отъ неврастения. Голѣмо е желанието на животнитѣ за животъ. Засега най-чиста и хигиенична храна е растителната. Ще дойде день, когато и растенията, въ стремежа да запазятъ живота си, ще започнатъ да отдѣлятъ отъ себе си отрови, съ които ще пакостятъ на хората И днесъ има растения, които отдѣлятъ вещества вредни за човѣшкия организъмъ. Запримѣръ, хининовото дърво, враненото око и т. н. Хората употрѣбяватъ тия отрови въ ограничено количества, като лѣкарства И рече стотникътъ на Христа: „Кажи само речь!“ Стотникътъ постѫпва като англичанинъ. Той цени времето и затова казва на Христа: „Учителю, кажи само речь, и момчето ми ще оздравѣе“. Той намира, че не е нуждно Христосъ да дохожда въ дома му, да губи времето си, нито да му говори много, но само съ нѣколко думи да обясни положението, въ което се намира момчето. Сѫщевременно, той разбираше законитѣ на живота и каза на Христа: И азъ имамъ подчинени, които изпълняватъ заповѣдитѣ ми. На едного казвамъ: „Иди тамъ!— и той отива. На другъ казвамъ: Направи това! — и той го прави. Както тѣ ме слушатъ и разбиратъ, така и Ти можешъ да заповѣдашъ на болестьта да си отиде. Кажи само речь, и момчето ми ще оздравѣе“. Сегашнитѣ хора гледатъ на болеститѣ като на нѣщо, което нѣма никакво отношение къмъ тѣхъ. Наистина, болеститѣ се предизвикватъ отъ инертната материя въ човѣка, но задъ тази материя се крие едно разумно сѫщество, добро или лошо. Нѣкои болести разрушаватъ човѣшкия организъмъ, а нѣкои го пречистватъ. Ще кажете, че не виждате разумното сѫщество, което се крие задъ инертната материя. Това е другъ въпросъ. Вие виждате, че нѣкой човѣкъ е прободенъ съ ножъ и пада на земята. Ножътъ е инертната материя, но задъ нея се крие рѫката на разумното сѫщество, което направлява ножа. Значи, и задъ микробитѣ, които причиняватъ различни болести, се криятъ разумни сѫщества, които действуватъ върху човѣка така, че създаватъ условия, при които бактериитѣ се развиватъ. За да познаете, коя храна е чиста и здравословна, следете, какъ се отразява върху мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ ви. Ако храната внася известно понижаване въ умствения животъ на човѣка, тя не е хигиенична. Запримѣръ, хората обичатъ свинското месо, ядатъ го съ особено разположение, но то внася такива мисли, чувства и настроения, отъ които човѣкъ мѫчно може да се освободи. Храната указва влияние главно върху слабитѣ хора, съ неорганизирани сили. На разумнитѣ храната не може да указва силно въздействие, тѣ сами знаятъ, каква храна да употрѣбяватъ. Докато дойде до това състояние, човѣкъ минава презъ различни опитности. Единъ свещеникъ, добъръ и благочестивъ човѣкъ, разправяше една своя опитность — за влиянието на свинското месо върху организма му. Много пѫти вече се заричалъ да не употрѣбява свинско месо, но, въпрѣки това, когато наближавало Коледа, той се настройвалъ за ядене, апетитътъ му се събуждалъ и, заедно съ всички, хапвалъ малко отъ печеното прасе. Веднага следъ това стомахътъ му се разстройвалъ и трѣбвало да мине цѣла седмица, докато здравословното му състояние се възстанови. Като мине известно време, той забравялъ болкитѣ и пакъ се решавалъ да си хапне поне малко свинско. Обаче, разстройството пакъ дохождало. При всѣко разстройство той се самоосѫждалъ, билъ недоволенъ отъ себе си, отъ своята слаба воля. Той се чудѣлъ, какъ е възможно, човѣкъ, който служи на Бога, да не може да устои предъ едно изкушение. Нѣкои хора казватъ, че всичко е създадено отъ Бога. Следователно, щомъ животнитѣ сѫ създадени отъ Бога, тѣ носятъ благословение за човѣка. Днешнитѣ животни не сѫ първичнитѣ, които нѣкога Богъ създалъ. Днешнитѣ вълци, мечки, овце, кози, крави стоятъ далечъ отъ първичнитѣ. Тѣ, заедно съ първия човѣкъ, сѫ попаднали въ областьта на смъртьта, вследствие на което не носятъ благословение за хората. И тъй, който иска да придобие безсмъртния животъ, той трѣбва да се свърже съ възвишенитѣ сѫщества, да живѣе, да мисли и чувствува като тѣхъ. Сегашнитѣ хора говорятъ за безсмъртие, а не могатъ да се откажатъ отъ месната храна, която внася отрова въ организма. Не е въпросъ да станатъ хората вегетарианци, но тѣ трѣбва да мислятъ, да чувствуватъ и да действуватъ правилно. Правата и чиста мисъль внася елементитѣ на безсмъртието. Ще кажете, че при сегашнитѣ условия на живота не е лесно човѣкъ да употрѣбява чиста храна, да изправя мисъльта си. Чудно нѣщо, мѫчно било за човѣка да издържа на условията! Какво ще кажете, тогава за гълѫба, който отъ хиляди години е все вегетарианецъ? И за него условията на живота сѫ били тежки, но, въпрѣки това, той и до днесъ не е измѣнилъ на убеждението си. Кое заставило гълѫба да се храни само съ зрънца? Ако той е могълъ да издържи на тежкитѣ условия, безъ да измѣни начина на храненето си, колко повече човѣкъ може да издържа на неблагоприятнитѣ условия. Следъ всичко това хората казватъ, че човѣкъ за човѣка е вълкъ. Какво благо е допринесълъ вълкътъ за себе си, или за човѣка? Каквото е допринесълъ вълкътъ за себе си, това ще допринесе всѣки човѣкъ за ближнитѣ и за себе си, ако характерътъ му е вълчи. Като изучавате човѣка, виждате неговото трояко естество: Божествено, човѣшко и животинско. Животътъ му зависи отъ това, на кое отъ тритѣ естества ще даде ходъ ако даде ходъ на Божественото начало въ себе си, той ще се радва на добъръ и смисленъ животъ; ако даде ходъ на човѣшкото въ себе си, животътъ му ще бѫде сносенъ; ако даде ходъ на животинското, той ще бѫде нещастенъ. Следъ всичко това чувате нѣкой да казва, че волята Божия била такава. Общественикътъ пъкъ казва: Нѣма какво да се прави, Богъ е създалъ обществото, ще търпимъ. Вие не сте доволни отъ обществото, но ще знаете, че Богъ не го е създалъ. — Ама ние носимъ последствията на лошитѣ условия. — За кои условия говорите? Ако е за външнитѣ условия, вие не можете да ги измѣните. Външнитѣ условия зависятъ отъ вѫтрешнитѣ възможности на човѣка. Да мислите, че волята Божия има отношение къмъ всички добри и лоши условия въ живота, това значи, да вържатъ коня съ вѫже и да го оставятъ въ това положение. Той ще мисли, че волята Божия е такава, и нѣма да се мръдне отъ мѣстото си. Обаче, ако вържете съ вѫже едно куче, последното ще направи всичко възможно, да прегризе вѫжето и да се освободи. Питамъ: Трѣбва ли и хората, по сѫщия начинъ, да се връзватъ съ мѫчнотиитѣ си, като съ вѫжета, и ако не могатъ да се развържатъ, да казватъ, че обществото е лошо, че хората сѫ жестоки? Наистина, има жестоки хора, има криви теории въ свѣта, има и лоши общества, но всичко това се дължи на кривитѣ разбирания на отдѣлнитѣ хора. Мнозина съжаляватъ, че сѫ вързани, понеже не могатъ да си поживѣятъ свободно. Добре е човѣкъ да си поживѣе, но какъ трѣбва да живѣе онзи, който иска да разбере живота си и да го осмисли? Ето, когато стотникътъ поиска отъ Христа нѣщо разумно, Христосъ му отговори: „Да бѫде споредъ вѣрата ти!“ Стотникътъ повѣрва, и момчето му оздравѣ. Неговата вѣра не бѣше слѣпа, тя почиваше на знания. Вѣрата се обуславя отъ науката, отъ знанието. Истински ученитѣ хора сѫ вѣрващи. Астрономътъ, който опитно добива знания, има вѣра; писательтъ пише съ перото си, знае неговата сила, и той има вѣра; военниятъ, който познава силата на орѫжието си, сѫщо има вѣра; банкерътъ знае цената на паритѣ, и живѣе съ вѣра; орачътъ дълбае земята съ ралото си, но и той вѣрва на нѣщо велико извънъ обикновенитѣ условия на живота. Казвате, че човѣкъ не трѣбва да вѣрва, да се заблуждава. Не е така. Човѣкъ не трѣбва да бѫде суевѣренъ, но трѣбва да бѫде вѣрващъ. Ние говоримъ за онази вѣра, която е резултатъ на знанието. Запримѣръ, човѣкъ вѣрва, че пролѣтьта пакъ ще дойде, защото знае, че и миналата година имало пролѣть. Той вѣрва, че пролѣтьта ще дойде и следната година. Като знае, че сѫществува пролѣть въ природата, човѣкъ вѣрва, че сѫществува пролѣть и въ неговитѣ мисли, чувства и действия. Следователно, всѣки трѣбва да очаква времето на пролѣтьта въ неговия животъ. Това време не съвпада съ физическата пролѣть. Обаче, не се заблуждавайте отъ настроенията си, да мислите, че добритѣ настроения сѫ пролѣтьта, за която говоримъ. Настроенията сѫ временни състояния, които ту повдигатъ, ту понижаватъ вашата психическа температура. Тѣ нѣматъ нищо общо съ пролѣтнитѣ състояния на духа и на душата. Що се отнася до неразположенията и до лошитѣ ви настроения, тѣ се дължатъ на вѫтрешни условия, при които се намирате, а не на външни. За добрия ученикъ всичко е добро; и учителитѣ, и програмата, и училището, и приятелитѣ му. За лошия и неспособенъ ученикъ всичко е лошо. Най-после той казва, че и баща му не е добъръ, не му изпраща на време пари. Трима бедни младежи, добри приятели, заминали за Русия, тамъ да учатъ. Обаче, тѣ имали само единъ новъ костюмъ, съ който и тримата се ползували. Когато единиятъ отивалъ въ университета да слуша лекции или да държи изпитъ, двамата оставали вкѫщи да учатъ. После вториятъ обличалъ костюма и отивалъ на изпитъ. Така се редували тримата и могли да свършатъ университета съ единъ костюмъ. Вечерь, когато нѣмало освѣтление, тѣ излизали на улицата и тамъ учили, на свѣтлината на фенерите. Така минали презъ голѣми мѫчнотии, но издържали, понеже желанието имъ за учене било силно. Като свършили университета, върнали се въ България, дето заели високи постове. Следователно, когато желанието на човѣка за учене е силно, той учи при всѣкакви условия и гледа на всичко отъ добрата страна. Въ сѫщото време тамъ се учили и други двама българи студенти. Тѣ живѣли въ съседни кѫщи, срѣщали се често и разговаряли за мѫчнотиитѣ си. Къмъ края на учебната година единиятъ училъ за изпитъ, но се оплаквалъ на приятеля си, че не може да чете, защото надъ неговата стая живѣела хазяйката му, която имала дъщеря въ музикалната академия. Дъщерята свирѣла по цѣли дни и безпокоела студента, прѣчила му да учи. — Не зная, какво да правя, времето върви, азъ не мога да уча и се безпокоя да не пропадна на изпитъ. При това, дадохъ вече предплата за месеца, не мога да напусна квартирата, нѣмамъ пари. — Лесна работа, ще наредимъ и твоята. — Какъ?— Ще извикаме единъ гайдарджия да ни свири. Ще видишъ, че хазяйката ще бѫде готова и наема да върне, а отгоре да ти даде нѣщо отъ себе си. Извикали единъ гайдарджия, който започналъ да свири. Тѣ пѣли, играли и по този начинъ заставили хазяйката да влѣзе въ стаята на своя квартирантъ и да пита, каква е тази веселба. — Въ България има голѣма радость, та и ние решихме да се повеселимъ. — Ще ви моля да спрете веселието си. — Не може така лесно да прекѫснемъ, поне два — три деня ще се веселимъ. — Тогава, освободете квартирата ми. Връщамъ наема ви, давамъ ви отгоре една сума за пренасяне, но часъ по-скоро ни освободете отъ вашитѣ радости и веселби. Ще кажете, че тѣ си послужили съ хитрость. Не, тѣ излѣзли съобразителни. Понеже дъщерята на хазяйката нѣмала намѣрение да престане да свири, студентътъ не могълъ да учи и рискувалъ да изгуби семестра. Щомъ пианото не млъква, гайдата насила ще го застави да спре. Какво представятъ гайдата и пианото? Тѣ сѫ изразъ на неблагороднитѣ и невъзпитани мисли и чувства на човѣка, които препятствуватъ за развитието му. Между мислитѣ и чувствата сѫществува известно съответствие: добритѣ мисли раждатъ добри чувства, а лошитѣ мисли — лоши чувства. Добритѣ мисли и чувства пъкъ раждатъ добри постѫпки. Задача на съвременния човѣкъ е да възпита мислитѣ и чувствата си, но не така, както едно време учителитѣ сѫ възпитавали ученицитѣ. Днесъ нито фалагата е на мѣсто, нито седенето на колѣне, нито удрянето съ прѫчка по рѫцетѣ. Това сѫ отживѣли методи на възпитание, които не могатъ вече да се приложатъ. За да се възпита младото поколѣние, преди всичко, трѣбва да се възпитатъ родителитѣ. Майки, бащи, учители, свещеници, управници — всички трѣбва да се превъзпитатъ. Цѣлото човѣчество трѣбва да се превъзпита, да преобрази своята мисъль. Мисъльта пъкъ ще преобрази чувствата, а тѣ заедно ще преобразятъ постѫпкитѣ. Ще кажете, че мѫчно се постига превъзпитаване на човѣчеството. Мѫчно е, наистина, но не е невъзможно. Може ли да се превъзпита, човѣкъ е намѣрилъ философския камъкъ, чрезъ който алхимицитѣ търсиха начинъ да превръщатъ неблагороднитѣ метали въ благородни. — Възможно ли е това? — Възможно е. Човѣкъ може да превърне неблагоприятнитѣ условия на своя животъ въ благоприятни. Когато волята на човѣка е свързана съ неговитѣ разумни мисли и чувства, въ нея се крие грамадна сила. На тази сила, именно, се подчиняватъ всички външни условия, при което лошитѣ се превръщатъ въ добри. Единъ англичанинъ отъ Индия правилъ опити за концентриране на мисъльта си и постигналъ чудни резултати. Съ своята чиста, свѣтла и мощна мисъль той билъ неуязвимъ: седѣлъ на голѣмъ камъкъ въ гората, дето прекарвалъ по цѣли часове. Въ това време край него минавали лъвове, тигри, вълци, безъ да му причиняватъ пакости. Той билъ спокоенъ, тихъ, съ пълна вѣра въ мисъльта и самообладанието си. Ако за единъ моментъ само би се разколебалъ въ мисъльта си, всичко съ него щѣше да се свърши. Той прилагалъ едновременно своитѣ свѣтли и чисти мисли и чувства и не се страхувалъ даже отъ най-свирепитѣ звѣрове. Следователно, ако искате да измѣните своитѣ лоши условия въ добри, приложете свѣтлата си и чиста мисъль. Да изработи свѣтли и възвишени мисли, това е задача на всѣки човѣкъ. — Ама Богъ ще ни помогне. — Богъ ще ви помогне, но, преди всичко, вие сами трѣбва да свършите работата, която разумниятъ свѣтъ ви възложилъ. Много отъ съвременнитѣ религиозни хора проповѣдватъ Христовото учение, но очакватъ Христосъ да имъ свърши работата. Ако Христосъ дойде днесъ на земята, какво ще намѣри? Той ще намѣри навсѣкѫде затвори, бесилки, болници и т. н. И това се срѣща между християнски народи. Ще кажете, че много отъ съвременнитѣ държави сѫ отмѣнили смъртната присѫда. И това не е достатъчно. Престѫпницитѣ трѣбва да излѣзатъ отъ затворитѣ, да се изпратятъ въ нѣкой ненаселенъ островъ, да имъ се дадатъ орѫдия, семена и да ги заставятъ да оратъ и сѣятъ. Въ малко време трудътъ имъ ще даде добри резултати. Тѣзи хора сѫ способни, пълни съ енергия и готовность за работа. Тѣ предпочитатъ, макаръ и да работятъ, но да сѫ подъ открито небе, на слънце, на чистъ въздухъ, отколкото да гниятъ въ тъмни и студени зандани. Сега да оставимъ този въпросъ настрана. Той се отнася до политическитѣ лица. Той има отношение къмъ външната страна на живота, която не ни интересува. Ние не се занимаваме съ счупени коли, съ разрушени кѫщи, съ болници, нито съ сиромашията. Ние искаме да покажемъ на хората, кѫде се крие причината на отрицателнитѣ явления въ живота. Злото се крие въ главата на всѣко нѣщо. Ето защо, когато иска да се освободи отъ злото, преди всичко, човѣкъ трѣбва да лѣкува главата си. Реши ли веднъжъ да прави добро, той се излѣкувалъ отъ злото въ себе си. Той е готовъ да прави добро, но трѣбва да знае, че само съ едно добро, т. е. съ едно нахранване нищо не се постига. Днесъ ще нахранишъ човѣка, на другия день пакъ ще бѫде гладенъ. За предпочитане е да покажете на човѣка, какъ трѣбва да живѣе правилно, отколкото да го нахраните единъ — два пѫти. Щомъ е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да мисли право. Така той ще видоизмѣни условията си, ще промѣни срѣдата си, както рибитѣ сѫ напуснали срѣдата си и станали птици, а птицитѣ — бозайници. Време е вече човѣкъ да промѣни срѣдата си да се издигне на по-високо стѫпало, дето въздухътъ е чистъ и рѣдъкъ. Ще дойде день, когато човѣкъ ще стане господарь на земята и ще каже: Дошло е вече Царството Божие. Тогава хората ще бѫдатъ истински братя помежду си, ще живѣятъ въ пълно разбирателство и любовь. Всичко старо, всичко отрицателно ще изчезне и ще се замѣсти съ новото и положителното. „Кажи само речь!“ И отговори Исусъ на стотника: „Да бѫде споредъ вѣрата ти!“ Въпрѣки всичко, хората и до днесъ още се запитватъ, да вѣрватъ ли въ Христа, или да не вѣрватъ. Не е въпросъ въ вѣрата, но въ приложението на Христовото учение. За васъ е важно да знаете, дали това, което ви говоря, има приложение. Много нѣща мога да говоря, но всички нѣма да ви ползуватъ. Какво ще придобиете, запримѣръ, ако знаете, преди колко хиляди години паякътъ научилъ изкуството да преде своята паяжина? Като учите за паяцитѣ, за вълцитѣ и дойдете до храненето имъ, ще кажете, че не е право паяцитѣ да смучатъ кръвьта на мухитѣ, а вълцитѣ — да нападатъ овцетѣ. Право е да се възмущавате, но преди да се възмущава отъ външнитѣ паяци и вълци, човѣкъ трѣбва да възпита тия, които живѣятъ въ него. Чрезъ мисъльта си той трѣбва да облагороди низшето въ себе си, да се повдигне на по-високо стѫпало. Съвременнитѣ хора спорятъ върху въпроса, кое да поставятъ на първо мѣсто: науката, или религията. Днесъ нито науката, нито религията може да заеме първо мѣсто. Каква наука е тази, която прилага своитѣ открития за избиване на човѣчеството? Каква религия е тази, която раздѣля хората? Истинска наука е тази, която прилага откритията си за благото на всички хора. Истинска религия е тази, която има за основа любовьта. При това положение религията и науката ще работятъ заедно, една до друга, безъ да се борятъ за надмощие. Тогава човѣкъ за човѣка ще бѫде братъ, а не вълкъ. Щомъ дойде братството въ свѣта, убийството ще изчезне. Който убива, той е далъ ходъ на животинското въ себе си. Ще кажете, че престѫпникътъ се родилъ такъвъ, не може да избѣгне сѫдбата си. Не е така. И най-голѣмиятъ престѫпникъ може да се възпита, но докато е още въ утробата на майка си. Ето защо, бременната жена трѣбва да се храни съ специфична храна: съ чисти и възвишени мисли, чувства и постѫпки. Само по този начинъ тя може да помогне на детето си, ако то носи въ себе си нѣкакви лоши наклонности. Тъй както днесъ се хранятъ, отглеждатъ и възпитаватъ децата, не може много да се очаква отъ тѣхъ. И днесъ още положението на жената не е завидно. Запримѣръ, Мойсей е казалъ: „Не убий!“, Христосъ изказалъ сѫщия законъ съ още по-високоморално съдържание, а именно: „Ако те ударятъ по едната страна, дай и другата“. Това подразбира пълно въздържане отъ прилагане на грубата сила. Реката е носитель на известни сили, но ако мисъльта на човѣка, когото сѫ ударили, е силна, отъ лицето му излиза такава свѣтлина, която заставя виновника да съзнае погрѣшката си и да не вдига рѫка противъ ближния си. Единъ българинъ, добъръ и благочестивъ човѣкъ, но сприхавъ по характеръ, разправялъ една интересна опитность, която ималъ съ жена си. И жена му била добра, разумна, съ силно желание да живѣе добре съ ближнитѣ си, да приложи Христовото учение. Единъ день той накаралъ жена си да свърши нѣкаква работа, но понеже не могла да го задоволи, той ѝ ударилъ една плесница, отъ която тя паднала на земята. Щомъ дошла въ съзнание, жена му станала и продължила работата си, безъ да каже дума за случилото се. Като я погледналъ, мѫжътъ ѝ почувствувалъ, че нѣкаква особена свѣтлина излѣзла отъ лицето ѝ, която се отразила като огънь върху него. Презъ цѣлия день той не могълъ да се успокои. Дето отивалъ, все му било притѣснено. Да сподѣли съ нѣкого състоянието си, не се решавалъ — гордостьта не му позволявала. Той си мислѣлъ: Какъ можахъ, такъвъ човѣкъ, почтенъ и уважаванъ, да се подамъ на едно настроение. Обаче, както и да се успокоявалъ, никѫде не могълъ да намѣри миръ. Най-после решилъ да отиде при жена си и да се извини за лошата си постѫпка. Когато се извинилъ за погрѣшката си и твърдо решилъ въ себе си да не вдига втори пѫть рѫка върху жена си, той се успокоилъ. Жена му го простила, но и той издържалъ на обещанието си: никога вече не вдигналъ рѫка върху нея. Ще кажете, че много мѫже биятъ женитѣ си, че и до днесъ още тѣ практикуватъ това изкуство. Значи, не е дошълъ още деньтъ, когато жената ще се застѫпи за себе си, не чрезъ насилие или грубость, но съ силата на своитѣ чисти мисли, чувства и постѫпки. Ако тя е духовно силна, нека мѫжътъ се опита да ѝ удари една плесница. Той може да удари и една, и две плесници, но скѫпо ще плати за това. Какво костува на жената, когато мѫжътъ ѝ удари една плесница, да обърне тя и другата си страна къмъ него и да каже да ѝ удари още една плесница? Мислите ли, че при това положение той би се осмѣлилъ втори пѫть да вдигне рѫка противъ нея? — Коя жена може да постѫпи така? — Само разумната и любеща. Още когато мѫжътъ вдигне дѣсната или лѣвата рѫка да бие, тя знае, какво означава дѣсната и какво лѣвата рѫка. Когато човѣкъ вдига дѣсната си рѫка да бие, той изисква отъ своя близъкъ да бѫде уменъ, интелигентенъ, да мисли добре. Когато вдига лѣвата си рѫка, той изисква отъ своя близъкъ да чувствува правилно, да храни сърдцето си съ чисти и благородни чувства. Боятъ е педагогически методъ, който е отживѣлъ вече времето си. „Кажи само речь, и момчето ми ще оздравѣе“. Стотникътъ се обърна къмъ Христа, съ молба да го избави отъ едно нещастие. Той искрено и отъ сърдце се помоли на Христа, и Христосъ отговори на молбата му. Защо всѣки не постѫпва така? Защо и вие не се помолите на Христа по сѫщия начинъ, да ви избави отъ нѣкакъвъ недостатъкъ, или да внесе свѣтлина въ ума ви? Не е важно само, човѣкъ да бѫде младъ, красивъ, богатъ. Той трѣбва да пожелае да разбере Христовата мисъль и да я приложи. На едно мѣсто Христосъ казва: „Каквото попросите въ мое име, ще ви се даде“. Който не разбира вѫтрешния смисълъ на този стихъ, мисли, че щомъ пожелае нѣщо въ името на Христа, трѣбва да го получи. Христосъ помага за реализирането на разумнитѣ желания, а не за глупавитѣ. Разумно ще хлопашъ и разумно ще искашъ. Какъ постѫпватъ съвременнитѣ техници? Когато искатъ да направятъ нѣщо, тѣ прилагатъ разумнитѣ закони на природата. Не спазватъ ли тия закони, работата имъ въ единъ денъ ще се разруши. Следователно, само онзи човѣкъ може да успѣва, който изучава законитѣ на Христовото учение, които сѫ закони и на разумната природа, и ги прилага. Ако изучавате мозъка, ще видите, че цѣлиятъ мозъкъ не взима участие въ проявата на мисъльта. Най-важно е сивото вещество, което е на повърхностьта на мозъка. Що се отнася до растенията, най-важно е семето имъ, а следъ това идатъ коренътъ, стъблото и цвѣтътъ. Значи, много закони сѫществуватъ въ природата, но на първо мѣсто стоятъ разумнитѣ, т. е. съзнателнитѣ. Следъ тѣхъ идатъ механическитѣ закони. И кожата на човѣка е важна, но на първо мѣсто стои сивото вещество на мозъка. Ако не държи въ изправность мозъка и кожата на тѣлото си, човѣкъ самъ се излага на голѣми страдания и нещастия. При това положение, и царь да е, и князъ, и министъръ, нищо не може да му помогне. Ще кажете, че молитвата спасява човѣка. Вѣрно е, че молитвата е сила, но човѣкъ трѣбва да знае, какъ да се моли. Между молитвата и мисъльта има известна връзка. Тѣ трѣбва да притежаватъ сила и дълбочина. Ако нѣматъ тѣзи качества, не могатъ да помогнатъ на човѣка. Нечистата мисъль нищо не допринася. Зло може да причини, но не и добро. Мисъльта трѣбва да бѫде абсолютно чиста. Тази мисъль прави човѣка талантливъ, тя изпѫжда страха вънъ отъ него. Чистотата е най-доброто орѫжие противъ страха. Чистиятъ човѣкъ е свободенъ. Казано е, че истината прави човѣка свободенъ. Свободниятъ човѣкъ, въ правия смисълъ на думата, е безкористенъ. И кокошката е безкористна, но не е свободна. — Защо? — Защото не е разумна. Тя раздава повече, отколкото трѣбва. Цѣла крина жито да ѝ дадатъ, тя ще го разпилѣе, съ желание да има за всички кокошки. Катеричката пъкъ ще постѫпи точно обратно: ще хапне, колкото е нуждно, а останалото ще складира нѣкѫде. Тя казва: Нека остане и за другъ пѫть. Въ случая, човѣкъ може да се учи и отъ кокошката, и отъ катеричката, безъ да ги подражава. Природата е създала много блага, отъ които човѣкъ свободно може да се ползува, безъ да се стреми да се осигурява. Задачата на човѣка, като ученикъ въ живота, не се заключава въ осигуряването му, но въ съзнателната физическа и духовна работа. За да има просвѣтени хора, преди всичко, майката трѣбва да бѫде просвѣтена. Понеже носи отговорность за възпитанието на детето си, тя трѣбва да започне да го възпитава, докато е още въ утробата ѝ. Като се роди детето, грижитѣ върху възпитанието му ставатъ още по-голѣми. Като го кѫпе всѣки день, тя трѣбва да има предъ видъ чистотата на кожата. Поритѣ на кожата трѣбва да бѫдатъ отворени, да става дишането пълно. Пълното дишане разбира едновременно дишане съ дробоветѣ и съ кожата. Когато дишането е правилно, и състоянието на мозъка е добро. Като погледнете лицето на човѣка, познавате, какво е състоянието на мозъчната, дихателната и стомашната системи. По лицето се чете и психическото състояние, въ което човѣкъ се намира. Затова е казано, че лицето е свидетелство на човѣка. Достатъчно е да спрете вниманието си върху лицето, челото и главата на човѣка, за да разберете, какъвъ е неговиятъ умственъ и мораленъ животъ. Като работи умствено, човѣкъ чъртае правилни и красиви линии на лицето си. Въ това отношение той вае самъ себе си. Гениалнитѣ хора иматъ специфични линии на лицето, на челото си, по което се отличаватъ отъ обикновенитѣ хора. Челата, лицата и главитѣ на много хора сѫ деформирани. Това показва, че тѣ сѫ живѣли неправилно. Изобщо, между главата, лицето и рѫцетѣ на човѣка има известно съответствие. Главата представя общия капиталъ, даденъ на разположение на човѣка; лицето представя капитала, съ който е работилъ въ миналото, както и този, съ който днесъ разполага, а рѫцетѣ, това е капиталътъ въ обръщение. Следователно, ако не знае да управлява своя капиталъ, т. е. ако не може да контролира мисъльта, чувствата и действията си, човѣкъ не е господарь на положението. Може ли себе си да управлява, човѣкъ ще управлява и другитѣ. Той работи неуморно, съ любовь и прилежание. Много отъ неуспѣхитѣ на съвременнитѣ хора се дължатъ на това, че тѣ очакватъ на другитѣ. Тѣ мислятъ, че както майкитѣ имъ сѫ работили и работятъ за тѣхъ, така и другитѣ хора трѣбва да иматъ предъ видъ тѣхното благо. Това е отживѣло времето си. Днесъ всѣки трѣбва да работи, както за себе си, така и за другитѣ. Христосъ казва: „Отецъ ми работи, и азъ ще работя.“ Христовото учение не е анатомия. Сегашната анатомия изучава мъртвия човѣкъ. Тя го простира на масата и започва да рѣже и да записва: мозъкътъ е такъвъ, дробоветѣ и стомахътъ такива и т. н. Христовото учение работи съ живата анатомия. Това значи, ако изучавашъ човѣка, ще го изучавашъ, докато е живъ, докато всички органи функциониратъ въ него. Изучавайте действията на живия човѣкъ, на живата природа. Видите ли, че нѣкой човѣкъ е неразположенъ, потърсете причинитѣ на неразположението и му помогнете. Причината се дължи на нѣкакво разстройство или въ мозъчната система, или въ дихателната, или въ стомашната. Дето и да се намира това разстройство, то се отразява и върху психиката на човѣка. Казано е въ Битието, че човѣкъ е създаденъ по образъ и подобие на Бога. Това не подразбира физическо подобие на човѣка съ Бога. По форма Богъ не е човѣкъ. — Какво въ сѫщность е Богъ? — Вие не познавате още себе си, т. е. човѣка, а питате за сѫщностьта на Бога. Подъ думата „образъ“ разбираме физическия човѣкъ, а подъ „подобие“ — духовния. Човѣкъ не познава още своето физическо естество, а се стреми къмъ познаване на своитѣ духовни прояви. Човѣкъ е неразположенъ физически и не може да намѣри причината на неразположението си, а мисли, че може да намѣри причината на своето психическо неразположение. Докато не знае причината за своето физическо, умствено или сърдечно неразположение, човѣкъ всѣкога ще бѫде играчка въ рѫцетѣ на условията. При това положение всѣки може да му причини радость, но всѣки може да му причини и скръбь. За да бѫде неуязвимъ къмъ условията, човѣкъ трѣбва да развива своитѣ вѫтрешни чувства и способности, чрезъ които да предвижда нѣщата. Кой разбойникъ може да излѣзе срещу онзи, който вижда отдалечъ? Преди да срещне разбойника, той го вижда и взима мѣрки. Той се отбива отъ пѫтя му и се спасява. И той носи орѫжие, но въ своя умъ. Умниятъ човѣкъ има силна мисъль. Отдалечъ още той изпраща вълнитѣ на своята мисъль срещу разбойницитѣ и ги отбива отъ пѫтя имъ. Той мислено имъ изпраща своя съветъ, коя посока да поематъ. Това значи, да бѫде човѣкъ ясновидецъ. Глупавиятъ човѣкъ, обаче, разчита на своето орѫжие. Като тури револвера въ джоба си, той мисли, че е сигуренъ не подозира даже, че разбойникътъ носи два револвера. Сегашнитѣ хора, особено християнитѣ, разчитатъ главно на Христа, Той да ги пази. Въпрѣки това, тѣ не могатъ да устояватъ на злото. Питамъ: Какво християнство е това, което не може да се справи съ злото? Кѫде е силата на християнина, който не може да бѫде господарь на условията? Всѣки човѣкъ се намира предъ своя противникъ — злото. — Кѫде е злото? — Въ самия човѣкъ, въ вѫтрешнитѣ условия. Като не разбралъ законитѣ на живота, човѣкъ се отклонилъ отъ своя пѫть и самъ отворилъ вратата си на злото. Много време трѣбва да работи той върху себе си, за да се върне въ пѫтя, отъ който се отклонилъ. Дали иска да работи, или не, това не е важно. Когато страданията, болеститѣ, нещастията го налегнатъ, той ще започне да търси пѫть за освобождаване. Единствениятъ пѫть, който води къмъ освобождаване, е пѫтьтъ къмъ доброто. Приеме ли пѫтя на доброто, човѣкъ естествено се отказва отъ злото. Човѣкъ самъ си създалъ болести, самъ трѣбва да се излѣкува. Като се освободи отъ всички отрицателни желания, лѣкуването става естествено. Причината на болеститѣ се крие въ чувствения и психически животъ на човѣка. Щомъ изправи погрѣшкитѣ на чувствения и на психическия си животъ, човѣкъ изправя и последствията на причинитѣ. Болеститѣ сѫ резултатъ на нѣщо. Като намѣрите причинитѣ и ги премахнете, резултатитѣ сами по себе си ще изчезнатъ. Запримѣръ, една отъ причинитѣ за артериосклерозата е алчностьта. Като раздаде човѣкъ всичко, което е събралъ, болестьта ще го напусне. И затлъстяването се лѣкува по сѫщия начинъ. Съвременнитѣ хора търсятъ начинъ да измѣнятъ условията си, т. е. да ги подобрятъ. Не е само да се измѣнятъ условията, но тѣ трѣбва да се използуватъ. Да използува човѣкъ условията, това значи, да внесе любовьта въ сърдцето си и мѫдростьта въ ума си. Любовьта и мѫдростьта сѫ мощни сили, които, ако внесе човѣкъ въ себе си, външнитѣ и вѫтрешнитѣ условия сами по себе си се измѣнятъ. Единъ декаръ земя, обработена съ любовь, дава двойно повече плодове, отколкото ако е изработена безъ любовь. Любовьта облагородява човѣка и подобрява условията. Ето защо, каквото прави човѣкъ, трѣбва да го прави съ любовь. Облича ли се, яде ли, учи ли, всичко трѣбва да бѫде направено съ любовь. И най-хубавото облѣкло да турите, ако е безъ любовь, нищо не струва. Облѣчете се съ дрехата на любовьта и така работете. Безъ любовь нѣма успѣхъ. Който отрича любовьта, той влиза въ съгласие съ злото. Дето е злото, тамъ има само разрушения и болести. Сега, както и да говоря по тѣзи въпроси, колкото да откривамъ причинитѣ и последствията на нѣщата, вие малко ще се ползувате. — Защо? — Сами трѣбва да опитате тѣзи нѣща. Животътъ е опитна наука. Като живѣе, човѣкъ самъ провѣрява нѣщата. — Ама сѫществува ли Богъ, или не? — И това сами ще провѣрите. Кой създаде свѣта? — И на този въпросъ сами ще си отговорите. На този въпросъ азъ отговарямъ по следния начинъ: Богъ създаде свѣта за хората, да живѣятъ разумно, да се обичатъ, да се разговарятъ любовно, да ядатъ сладко и съ благодарность и т. н. Следъ всичко това, трѣбва ли да питате, кѫде е Господъ? Ученитѣ казватъ, че Богъ е навсѣкѫде. Наистина, Богъ е навсѣкѫде: въ свѣтлината и топлината, въ въздуха и водата, въ всѣка добра мисъль, въ всѣко добро чувство и въ всѣка благородна постѫпка. Когато ви спасява нѣкой, това е Божията рѫка. Следователно, като се запитвате, защо е създаденъ свѣтътъ, ще знаете, че свѣтътъ е създаденъ за хората, да живѣятъ добре и разумно. Това не значи, че животътъ на хората може да се подобри въ единъ день. Не е лесно да убедите банкера, че трѣбва да бѫде щедъръ, да раздаде всичкото си богатство на беднитѣ. Опитайте се да убедите единъ богаташъ, който се намира на смъртно легло, да пожертвува богатството си за благото на своитѣ ближни. Колкото и да иска да живѣе, да възстанови здравето си, той ще прави пазарлъкъ, да даде само една часть отъ богатството си, а не цѣлото. Който се осмѣли да му предложи да раздаде всичкото си имане, той ще го нарече користолюбивъ, жестокъ човѣкъ и т. н. Пъкъ ние знаемъ, че за да възстанови здравето си, за да изкупи грѣховетѣ си, човѣкъ трѣбва да пожертвува всичко — и богатство, и животъ. Той трѣбва да посвети живота си въ служене на Бога, както и на своитѣ ближни. Искате ли да се излѣкувате отъ своитѣ физически и психически недѫзи, трѣбва да се отречете отъ себе си. Така е казалъ Христосъ на богатия, който искалъ да наследи вѣчния животъ. И рече Исусъ на стотника: „Да бѫде споредъ вѣрата ти!“ Христосъ говори за разумната вѣра, която има отношение къмъ знанието и мисъльта. Въ мисъльта ли е Богъ? — Богъ се проявява чрезъ чиститѣ умове и сърдца. Следователно, искате ли да имате ясна представа за Бога, търсете Го въ чиститѣ прояви на човѣка. Който е далъ мѣсто на Бога въ себе си, само той може да постигне своитѣ желания: ако е момъкъ и желае да се ожени, ще намѣри добра и благородна мома. Децата му ще бѫдатъ послушни и добри, ще му създаватъ радость въ дома. Дръжте връзката си съ Бога, за да изпълните добре своето предназначение. Когато се говори за мѫжа и за жената, мнозина се произнасятъ, че всичко зависи отъ жената: ако е добра, домътъ ще оцѣлѣе. Азъ пъкъ казвамъ: И мѫжътъ, и жената трѣбва да изпълняватъ разумно своето предназначение. И двамата трѣбва да бѫдатъ благородни и възвишени, да се стремятъ къмъ реализиране на своя идеалъ, който ги прави силни. Ако мѫжътъ е слабъ, той не е мѫжъ; и ако жената е слаба, не е жена. Истински мѫжъ и истинска жена сѫ тѣзи, които сѫ господари на своитѣ мисли и чувства. Дайте предимство на Божественото въ себе си, за да подобрите живота си. Въ единъ день, въ една вечерь човѣкъ може да преобрази живота си. — Възможно ли е?— Ако главата на човѣка може да побѣлѣе въ една нощь, защо въ една нощь да не може да преобрази живота си? Ако човѣкъ може да си внушава отрицателни мисли и да имъ се подава, защо да не си внушава положителни мисли, които повдигатъ духа? Единъ чиновникъ, младъ човѣкъ, отишълъ на работа. Нѣколко негови другари намислили да устроятъ една шега съ него. Сѫщевременно, тѣ искали да провѣрятъ, какъ действува законътъ на внушението. Тѣ се наговорили да го чакатъ при влизането му въ учреждението и да го запитатъ, защо е толкова бледенъ и слабъ. Когато другарьтъ имъ влѣзълъ въ коридора на първия етажъ, единъ отъ шегаджиитѣ го запиталъ: Какво ти е? Изглеждашъ нѣкакъ уморенъ, бледъ. — Нищо не ми е, добре съмъ — и продължилъ пѫтя си. На втория етажъ го срещналъ още единъ отъ шегаджиитѣ и му задалъ сѫщия въпросъ. На третия етажъ го запитали сѫщото. Той отговорилъ на колегитѣ си, че е добре, но тѣхната мисъль започнала да работи въ ума му и, докато влѣзе въ стаята си, той решилъ да иска отпускъ отъ началника си поне за една седмица, понеже не се чувствувалъ добре. Началникътъ му далъ отпускъ, но задължилъ другаритѣ му да го замѣстватъ. И тъй, ако човѣкъ може лесно да се подаде на закона на внушението или на самовнушението и въ нѣколко часа да се разболѣе, защо не може по силата на този законъ въ нѣколко часа да оздравѣе? Защо, като срещнете единъ свой приятель, не му кажете, че е добъръ, способенъ, силенъ, разуменъ? Защо майкитѣ не прилагатъ този законъ при възпитанието на своитѣ деца? Когато родителитѣ внушаватъ на децата си добри, положителни мисли, сѫщевременно трѣбва да ги напѫтватъ да реализиратъ доброто. — Какъ можемъ да говоримъ на човѣка, че е добъръ, когато въ сѫщность не е добъръ? — Вие ще говорите на доброто въ него, а не на лошото. Доброто се усилва отъ добри и положителни сили. Когато доброто израсте и укрепне, злото попада подъ негово влияние и се възпитава. Доброто е въ сила да преобрази и организира злото. Инертната, мъртва материя може да се преобрази. И рече му Исусъ: „Да бѫде споредъ волята ти!“ Бѫдете и вие умни като стотника, да повѣрвате на Христовитѣ думи. Дръжте въ ума си нѣкаква положителна мисъль, съ която да се лѣкувате. Единъ нашъ приятель направилъ опитъ да се лѣкува съ мисъльта си, но опитътъ му излѣзълъ несполучливъ. Той подържалъ въ ума си мисъльта, че е здравъ, но нѣмалъ резултатъ. Ако нѣкой отъ васъ страда отъ треска, нека направи следния опитъ: да отиде мислено въ нѣкоя аптека, да купи нѣколко сантиграма хининъ, споредъ възрастьта си, и да се върне у дома си. Следъ това да вземе една чаша вода, въ която да изсипе хинина и да изпие разтвора съ мисъльта, че треската ще изчезне. Ако опитътъ излѣзе несполучливъ, нека го направи още осемь пѫти. На деветия пѫть той непремѣнно ще има резултатъ. Само по този начинъ ще опитате силата на мисъльта. Като се убедите въ лѣкуването съ мисъль, ще помагате и на близкитѣ си. Помнете: Единъ законъ сѫществува въ свѣта, който регулира живота и отношенията между живитѣ сѫщества. Единъ езикъ сѫществува въ свѣта — езикътъ на разумната природа, езикътъ на Бога. Всички трѣбва да знаятъ този езикъ — отъ най-малки до най-голѣми. Който не знае този езикъ, нищо не може да постигне. Този езикъ лѣкува човѣка, повдига го и го възкресява. Безъ него нѣма напредъкъ. Свещенъ е езикътъ на природата. Всѣка дума отъ него крие въ себе си мощна, динамическа сила. Каквото кажете, става. Каквото пожелаете, веднага се реализира. Мойсей, който прекара 40 години въ пустинята, знаеше отчасти този езикъ. Когато изведе евреитѣ отъ Египетъ, той стигна до Червеното море. За да минатъ морето, Мойсей вдигна жезъла си и раздѣли водата на две. Евреитѣ минаха като по суша и, когато всички бѣха вънъ отъ морето, Мойсей пакъ вдигна жезъла си, да съедини водата. Докато Мойсей държеше въ ума си мисъльта, че всички чудеса, които ставаха чрезъ него, ставатъ по волята Божия, той успѣваше. Обаче, щомъ помисли, че самъ върши чудесата, той изгуби силата си. Въ чиито рѫце и да попадне магическата прѫчица, тя действува еднакво. Обаче, детето ще я употрѣби по единъ начинъ, а възрастниятъ и разуменъ човѣкъ по другъ начинъ. Съ други думи казано, кибритената клечка гори и въ рѫката на детето, както и въ рѫката на възрастния. Обаче, детето може да произведе пожаръ, а възрастниятъ ще накладе огънь, на който всички хора могатъ да си сготвятъ топло, вкусно ядене. Който не владѣе магическата прѫчица, той е изложенъ на болести, страдания и мѫчнотии. Който я владѣе, достатъчно е само да махне съ нея, за да се освободи отъ всички болести, отъ всички мѫчнотии и страдания. Питате: Какъ трѣбва да действуваме съ магическата прѫчица? По този въпросъ не може да се пита нищо. Взимате прѫчицата въ рѫка и започвате да я движите. Щомъ е дошла въ рѫката ви, това показва, че вие сте достойни за нея и знаете, какъ да я движите. — Ама да помислимъ малко. — Нѣма какво да мислите. Мислите ли, какъ трѣбва да възприемете свѣтлината? Достатъчно е да отворите очитѣ си, и свѣтлината, сама по себе си, ще дойде. Всичко е дадено наготово. На васъ не остава нищо друго, освенъ да седнете предъ трапезата, да ядете разумно и да благодарите на Великия Промисълъ, Който е предвидилъ и наредилъ всичко. Какво остава на васъ? Нищо друго, освенъ да работите върху своитѣ мисли, чувства и действия. 32. Беседа отъ Учителя, държана на 6. априлъ, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.
  10. Ани

    1930_03_30 Въ сила

    "Делата Божии". Сила и Живот. Тринадесета серия, т.3 (1929–1930). Издание 1940г., София Книгата за теглене на PDF Съдържание Въ сила. „Царството Божие дошло въ сила“. Марка 91. Една отъ голѣмитѣ илюзии, въ която изпадатъ съвременнитѣ хора, е следната тѣ мислятъ, че като иматъ пари, сѫ осигурени; като иматъ знания, сѫ учени и като сѫ физически силни, едновременно сѫ и духовно силни. Благодарение на тази илюзия, тѣ изпадатъ въ трагикомично положение. Доколко сѫ осигурени, виждаме при едно голѣмо земетресение много кѫщи се събарятъ, и хората, които сѫ мислили, че сѫ осигурени, се намиратъ на пѫтя, безъ подслонъ. При една финансова криза, голѣмитѣ милионери пропадатъ и дохождатъ въ положението на последни просяци. Много американски милионери сѫ пропаднали по такъвъ начинъ, но като хладнокръвни хора, не се отчайватъ. Тѣ се събиратъ заедно, устройватъ си общъ банкетъ, да се посмѣятъ на скѫсанитѣ си дрехи и обуща и, въ края на краищата, казватъ Какво да се прави Животъ е това! Учени, които сѫ разчитали на знанията си, въ единъ день заболяватъ така, че изгубватъ паметьта си. Съ паметьта заедно всичкото имъ знание изчезва. Съвременнитѣ хора се намиратъ въ положението на пропаднали милионери, които ходятъ бедно облѣчени, съ скѫсани дрехи и съжаляватъ за изгубеното богатство. Грѣшницитѣ сѫщо така сѫ пропаднали милионери и кой дето ги срещне, проповѣдва имъ да се покаятъ. Споредъ мене, повечето хора сѫ финансово пропаднали — нищо повече. Много естествено! Тѣ разчитатъ на своя детински мирогледъ, който не издържа на голѣмитѣ изпитания. Вѣрванията на тия хора сѫ толкова солидни, колкото и думитѣ на майката, съ които залъгва разплаканото си дете. Когато пъкъ искатъ да задоволятъ любопитството на недораслото си още дете, отде е дошло по-малкото му братче, майката казва, че бабата го донесла отъ рѣката. Детето вѣрва на думитѣ на майка си. И нѣкои отъ съвременнитѣ хора вѣрватъ на подобни твърдения за произхода на живота и мислятъ, че сѫ учени. Споредъ нѣкои учени човѣкъ е произлѣзълъ отъ клетка, която постепенно се е развивала, докато достигнала до формата, наречена „човѣкъ“. Това показва, че хората вѣрватъ въ невъзможни нѣща и разчитатъ на тия вѣрвания. Възможно ли е отъ малката клетка да излѣзе разумниятъ човѣкъ Нѣкои религиозни пъкъ твърдятъ, че Богъ е създалъ свѣта отъ нищо. Ако това е възможно, ние казваме, че и религията е нищо. Не, колкото и да е всесиленъ и великъ Богъ, нищото си остава нищо, не може да се превърне въ нѣщо. Отъ нищото не може да стане нѣщо. Ако, наистина, свѣтътъ е създаденъ отъ нищо, всичко ще бѫде нищо и религия, и наука, и моралъ, и животъ. Какъвъ моралъ, запримѣръ, е този, който е създаденъ отъ нищо „Нищото“ е отвлѣчено понятие. Като говоримъ за него, трѣбва да си представимъ пространството безъ никаква субстанция. Това е невъзможно. Можете ли да осолите боба безъ соль Следъ всичко това, можете ли да вѣрвате въ обясненията на тия хора за духовния свѣтъ, за създаването на свѣта и на човѣка, за морала и т. н. Ако говоримъ за моралъ, ние разбираме такъвъ моралъ, който да е валиденъ за всички хора — млади и стари, за всички времена и епохи. Мнозина, свѣтски хора и религиозни, твърдятъ, че религията е само за старитѣ, а не за млади. Отъ това твърдение азъ вадя заключението високитѣ планински върхове сѫ за старитѣ хора, а не и за младитѣ. Въ сѫщность така ли е По високитѣ планински върхове се качватъ обикновено млади хора. Старитѣ хора не предприематъ такива екскурзии. Значи, високитѣ върхове сѫ за младитѣ, а долинитѣ за старитѣ. Подържате ли мисъльта, че религията е за старитѣ хора, ще ви отговоримъ съ пословицата „Зяй, коньо, за зелена трева“. Какъ ще обърнете стария човѣкъ къмъ Бога, когато той е материалистъ И да стане религиозенъ, той по форма само ще вѣрва въ Бога. Дълбоко въ себе си, вѫтрешно, той е материалистъ и вѣрва на паритѣ. Младиятъ е вѫтрешно идеалистъ. Ако накарате стария човѣкъ да донесе вода отъ чешмата, той ще почне да се оглежда, да намѣри нѣкого отъ внучетата си и ще му каже Иди, дѣдовото, за вода. Не ме държатъ краката, не мога да ходя. Младиятъ веднага взима стомнитѣ и отива за вода. Тогава, кой може да изпълни волята Божия младиятъ, или стариятъ Когато момъкътъ и момата отиватъ на хорото, съ какви дрехи се обличатъ съ нови, или съ старитѣ си дрехи — Съ новитѣ, разбира се. Ако се облѣкатъ съ старитѣ дрехи, никой нѣма да се хване на хорото до тѣхъ. Новата дреха е символъ на нова идея. Който е готовъ да приеме една нова идея въ себе си, той е младъ човѣкъ. Той има условия да расте и да се развива. Който се облича съ стари дрехи, той е старъ човѣкъ и неспособенъ за никаква култура. Нека младата мома се облѣче съ старитѣ си дрехи и отиде на хорото, да види, какъ всички момци ще я избѣгватъ. Обикновено момитѣ се обличатъ съ нови дрехи за хорото. Като се оженятъ, хвърлятъ новитѣ дрехи, обличатъ старитѣ и така се явяватъ предъ своитѣ възлюбени. Обаче, като облѣкатъ старитѣ си дрехи, животътъ имъ се разваля. Въ това отношение, мѫжътъ самъ разваля живота си. Като се страхува, другъ мѫжа да не хареса възлюбената му, той казва Можешъ да се обличашъ и съ старитѣ си дрехи, не е нуждно все съ нови дрехи да бѫдешъ — нѣма кой повече да те харесва. Това е криво разбиране, което показва, че хората нѣматъ довѣрие помежду си. Какъвъ е този Господъ, въ Когото хората вѣрватъ, на когото свѣщи палятъ и се молятъ, а нѣматъ довѣрие единъ на другъ Мѫжътъ не вѣрва на жена си, жената — на мѫжа си, приятельтъ — на приятеля си, ученицитѣ — на учителя си и т. н. Какъвъ е този Господъ, който не може да обедини хората Защо ми е такова знание, което въ трудни моменти на живота ми не може да ми помогне Защо ми е такова богатство, което, вмѣсто полза, ми принася вреда Защо ми е такава религия, която ме отдалечава отъ Бога „Царството Божие дошло въ сила“. За да разберете смисъла на този стихъ, вие трѣбва да имате дълбоко вѫтрешно разбиране за живота, както и за самитѣ себе си. Вие трѣбва да знаете, че физическото тѣло разполага не само съ физически органи, които сѫ необходими за физическия свѣтъ, но и съ други органи, необходими за другитѣ свѣтове. Ето защо, като работи за развиване на физическитѣ си органи, едновременно човѣкъ трѣбва да работи за развиване на умственитѣ и на духовнитѣ си органи. Иначе, той ще бѫде годенъ само за физическия свѣтъ. Натъкне ли се на духовния свѣтъ, той ще бѫде въ положението на новородено дете, което се нуждае отъ помощьта на своитѣ близки. Поради това, нѣкои хора сѫ ориентирани въ физическия свѣтъ, а неориентирани за духовния. Нѣкои хора се справятъ само съ днешния день, а за утрешния нищо не могатъ да предвидятъ. Който знае нѣщата, само той вижда. Който знае законитѣ на живота, той предвижда последствията на своитѣ дѣла. Който знае и предвижда нѣщата, той гледа и на Царството Божие като на разумно начало, което е въ самия човѣкъ. За да даде ходъ на разумното начало, човѣкъ трѣбва да бѫде въ връзка съ разумнитѣ сѫщества, които ще бѫдатъ притоци на неговия животъ. Самъ по себе си човѣкъ не може да бѫде разуменъ. Ако не е свързанъ съ ученитѣ хора, човѣкъ не може да бѫде ученъ. Съ една капка изворъ не става. Съ една мисъль умътъ не може да се нахрани. Една мисъль е условие за проява на ума. Безброй мисли трѣбва да влѣзатъ въ човѣшката глава, за да се повдигне човѣкъ. Ние не проповѣдваме отвлѣчени работи, които нѣматъ нищо общо съ съзнанието на хората, както и съ тѣхната творческа мисъль. Ние говоримъ и проповѣдваме за Бога, защото тази идея ще внесе безсмъртието въ живота; тази идея ще направи хората богати и щастливи, въ пълния смисълъ на думата; тази идея ще внесе миръ, радость, съгласие и любовь между хората; тази идея ще внесе поезия, музика и хармония въ живота. Ако човѣкъ има нѣкаква идея за Бога, но, въпрѣки това, се оплаква отъ болести и страдания, отъ безлюбие, безвѣрие и несъгласие съ близкитѣ си, неговата идея е крива. Ако казвате, че Богъ е създалъ свѣта, трѣбва да знаете, защо го е създалъ. Ако нѣкои князъ или царь ви покани на угощение, сложи предъ васъ богата трапеза и ви каже, че нѣмате право да ядете, какво мнение ще си съставите за него Вие можете да си съставите две мнения за него или че той е решилъ да изпита гоститѣ си, да види, какво мислятъ за него, или ще кажете, че той е глупавъ човѣкъ. На сѫщото основание казвамъ Какво мнение имате за Бога, ако казвате, че Той е създалъ свѣта, а, въпрѣки това, живѣете въ сиромашия, лишение и гладъ Едно отъ дветѣ е вѣрно или Богъ е решилъ да ви изпита, какъ понасяте страданията и лишенията, или вие сте неразумни и не можете да се ползувате отъ благата на живота. Който не разбира живота, казва Азъ не искамъ да бѫда много богатъ, но и сиромахъ не искамъ да бѫда; не искамъ да бѫда много уменъ, но и глупавъ не искамъ да бѫда. — Кой създаде разумностьта, доброто, богатството, силата — Богъ. — Кой създаде глупостьта, злото, сиромашията и безсилието — Човѣкъ. Два свѣта сѫществуватъ реаленъ и нереаленъ или преходенъ. Реалниятъ свѣтъ носи вѣчния животъ, а нералниятъ — смъртьта. Докато живѣе въ свѣта на промѣнитѣ, човѣкъ не може да очаква никакво щастие. Ако знаехте, какво ви очаква въ продължение на 20 години, главитѣ ви биха побѣлѣли преждевременно. Сегашниятъ свѣтъ ще мине презъ голѣми преобразования, които ще произведатъ силни сътресения въ съзнанието на хората, да разбератъ най-после, че тѣ трѣбва да бѫдатъ разумни, да изпълняватъ волята Божия, а не своята. Човѣкъ не е създаденъ да страда, да се измѫчва, да умира. Човѣкъ не е създаденъ и да властвува надъ слабия и да го малтретира. Човѣкъ е създаденъ за красиви и велики работи. Човѣкъ е създаденъ да бѫде герой, да проявява Божията Любовь и Мѫдрость. Човѣкъ е създаденъ да носи Божията Истина въ свѣта. „Царството Божие дошло въ сила“. Да изявимъ Царството Божие на земята въ Неговата пълнота и сила, това е идеалътъ, къмъ който човѣкъ трѣбва да се стреми. Ако имате ясна представа за Бога, а не се стремите къмъ приложение на волята Божия, Царството Божие е далечъ отъ васъ. Ще кажете, че поне единъ пѫть сте изпълнили волята Божия. Това не е достатъчно. Постоянно трѣбва да изпълнявате волята Божия. Можете ли да наречете приятель онзи, който само единъ пѫть ви е услужилъ Всѣкога трѣбва да разчитате на приятеля си, но и приятельтъ ви трѣбва всѣкога да разчита на васъ. Да имашъ познанство съ единъ банкеръ е едно нѣщо; да имашъ приятелство съ банкера е друго нѣщо. Банкеритѣ иматъ много познати, но като отидатъ при тѣхъ да искатъ пари, тѣ дигатъ рамене и казватъ Не мога да ви услужа, финансова криза има сега. Обаче, ако отидете при банкера, като приятель, той ще отвори своята вѫтрешна каса и ще ви каже Давамъ ти отъ това, което съмъ отдѣлилъ за себе си. Следователно, ако се молите на Бога само като на познатъ, молитвата ви ще остане безъ последствие. Ако се молите на Бога като на вашъ приятель, Той веднага ще отговори на молитвата ви. Днесъ всички хора сѫ подложени на изпитъ, да се провѣри вѣрата и любовьта имъ. Това се отнася до ония, които минаватъ за вѣрващи. Безвѣрницитѣ се намиратъ при други условия. Вѣрващитѣ се изпитватъ по единъ начинъ, безвѣрницитѣ — по другъ. Каже ли нѣкой, че вѣрва въ Бога, веднага предъ него ще се изпрѣчи единъ беденъ човѣкъ, да му помогне. Щомъ си вѣрващъ, ти можешъ да му помогнешъ. — Ама нѣмамъ пари. — Помощьта не се състои само въ пари. Когато дойде при мене нѣкой беденъ, азъ ще го питамъ, какъвъ занаятъ има. Ако се укаже, че бедниятъ човѣкъ е рибарь, ще му дамъ мрежа, ще го пратя на морето да лови риба. Ще му кажа, че още при първото хвърляне на мрежата ще улови една риба, въ устата на която е заклещена една златна монета. Като отиде на морето и направи това, което му казвамъ, ще провѣри, доколко думитѣ ми сѫ вѣрни. Въ една английска книга се разправя за чудесата, които единъ европеецъ видѣлъ между индуситѣ въ Индия. Европеецътъ се намиралъ подъ рѫководството на единъ отъ индуситѣ, съ когото често пѫтувалъ изъ пустинята. При едно такова пѫтуване тѣ останали безъ хлѣбъ и трѣбвало да гладуватъ нѣколко деня. Въ това време индусътъ запиталъ европееца Какъвъ хлѣбъ искашъ въ този моментъ, бѣлъ или черенъ Европеецътъ си помислилъ за бѣлъ, хубавъ хлѣбъ. Индусътъ веднага се концетриралъ и не се минали 15 — 20 минути, когато предъ тѣхъ се явилъ бѣлъ, прѣсенъ, добре опеченъ хлѣбъ. Ще кажете, че това се дължи на нѣкакви фокуси. Не, голѣма разлика има между фокусничеството и реалностьта. Това е реаленъ опитъ, който се дължи на силата на мисъльта. Фокуситѣ отнематъ силата на човѣка, когато истината го прави по-силенъ. Който лъже, осиромашава; който говори истината, забогатява. Ако умътъ на човѣка укрепва, а способноститѣ му се увеличаватъ, той се храни съ истината. Ако оглупява, човѣкъ се храни съ лъжата. Нѣкои религиозни се чудятъ, защо едно време съ имали полетъ, въодушевявали се, работитѣ имъ вървѣли добре, а колкото повече навлизатъ въ духовния животъ, постепенно губятъ. Много просто. Щомъ работитѣ имъ отиватъ назадъ, това показва, че тѣ вървятъ въ кривъ пѫть. Невъзможно е човѣкъ да върви въ Божествения пѫть, а работитѣ му да оставатъ назадъ. Ако служите на Бога, а сѫщевременно оглупявате, осиромашавате и боледувате, вашиятъ Богъ е лъжливъ. Изхвърлете отъ сърдцата си божеството, което сами сте си създали. Какъвъ е този Богъ, който не се трогва отъ страданията на вашитѣ ближни Какъвъ е вашиятъ Богъ, който ви оставя да живѣете въ сиромашия и невежество Ако служите на Единния и Истиненъ Богъ, достатъчно е да тропнете съ тояжката си, за да имате, каквото искате. Обаче, който служи на Единния, никога не злоупотрѣбява. Той взима само толкова, колкото му е нуждно да се нахрани въ даденъ случай. Той не мисли за осигуряване. Като говоря за магическата тояжка, не ви съветвамъ да изкарвате прехраната си по този начинъ. Това не е наука, нито изкуство. Азъ съмъ дошълъ да ви науча, какъ да любите. Всѣка наука безъ любовь е страдание и мѫчение за човѣчеството. Сегашното човѣчество разполага съ сила, съ знание, но едно му липсва — любовь. Никога въ свѣта не е имало толкова учени, богати, силни хора, както днесъ; въпрѣки това, всички страдатъ — Защо — Любовь имъ липсва. Чувства иматъ, но разумната любовь отсѫтствува. Ще кажете, че егоизъмътъ е причина за страданията на човѣчеството. Ще кажете, че еди-кой си народъ е по-егоистиченъ отъ другъ нѣкой. Не е въпросъ за степеньта на егоизма. Важно е, че всички хора, всички народи служатъ още на егоизма. Тѣ трѣбва да внесатъ любовьта като основа на своя животъ, за да се освободятъ отъ егоизма. Когато приеме любовьта, човѣкъ минава отъ страданията къмъ радоститѣ, дето може правилно да се развива. Това не значи, че той трѣбва да избѣгва страданията. Разумнитѣ страдания сѫ благо за човѣка. Тѣ правятъ човѣка по-ученъ, по-добъръ. Той използува енергията, която се крие въ тѣхъ, за свое лично благо, както и за благото на своитѣ ближни. Страданията носятъ въ себе си тъй наречената „мъртва материя“. Който страда съзнателно, той оживява тази материя, като извлича отъ нея соковетѣ на доброто. Следователно, съвременнитѣ хора трѣбва да взематъ отъ възвишения свѣтъ онази материя и сила, която може да ги направи добри. Чрезъ тази материя и сила тѣ ще изработятъ необходимитѣ органи за новата култура. Безъ тѣхъ тѣ не могатъ да направятъ стѫпка напредъ. Не е въпросъ отъ страхъ да бѫде човѣкъ честенъ и добъръ. Съ помощьта на закони и правила сегашнитѣ хора спазватъ известенъ редъ въ свѣта, но това не е естественъ животъ. Интересно е да видимъ, какъ ще се прояви човѣкъ безъ закони и правилници. Добре е, всѣка държава да направи опитъ само за 24 часа, да се откаже отъ сѫдии, пристави, стражари, за да види, каква честность и какъвъ моралъ носи нейниятъ гражданинъ. При законитѣ и правилницитѣ, които държавитѣ налагатъ на поданицитѣ си, ние не знаемъ, доколко хората сѫ честни и морални. Не само държавитѣ, но и всѣки човѣкъ отдѣлно може да направи този опитъ, да види, доколко неговитѣ близки и съседи сѫ честни хора. Нека всѣки отъ васъ остави кѫщата си за 24 часа отворена, да изпита своитѣ съседи. Ще видите, презъ това време липсва ли нѣщо отъ кѫщата ви и какво именно. Не казвамъ, че хората не сѫ честни, но всички не сѫ изпитани. Човѣкъ самъ не се познава. По линиитѣ на рѫцетѣ, на лицето и на главата можете да четете, кой е честенъ и кой не. Изобщо, нѣма скрито — покрито въ живота. Ако азъ чета по тия линии, и вие можете да четете. За онзи, който вижда и знае нѣщата, лъжа не сѫществува. Сега азъ проповѣдвамъ на хората. Какво имъ проповѣдвамъ Да вѣрватъ въ Бога Вѣрата не се налага, нито може да се проповѣдва за нея. Да любите Бога И това не мога да проповѣдвамъ. Богъ самъ е Любовь. Споредъ мене, да проповѣдвамъ, това значи, да свѣтя на хората. Да свѣтя, това значи, да имъ покажа пѫтя къмъ Бога и начина, по който да изпълняватъ волята Божия. Богъ е Любовь, азъ живѣя въ свѣта на Бога и желая да изпълня Неговата воля. Това желая и на васъ. Азъ съмъ една рѫка, на която Богъ заповѣдва Простри се напредъ! — азъ се простирамъ. — Свий се! — азъ се свивамъ. — Направи това! — и азъ го правя. Ще кажете, че това е ограничение, отсѫтствие на свобода. — Това е изпълнение на волята Божия. А въ изпълнението на волята Божия се крие свободата на човѣшката душа. Каквото Богъ върши, това върша и азъ. При това, азъ съмъ свободенъ да простра или да не простирамъ рѫката си. Азъ съмъ свободенъ дотогава, докато простирамъ и свивамъ рѫката си, докато имамъ изборъ да направя едното или другото. Дойде ли другъ нѣкой да ми простира или свива рѫката, азъ нѣмамъ никаква свобода. Ако нѣкой ме застави да взема пари отъ касата на своя ближенъ, той ме ограничава, той си служи съ насилие. Ще кажете, че златото е ценность, за която заслужава човѣкъ да се подаде на изкушение. Днесъ златото е ценность, за която хората се убиватъ. Обаче, за предпочитане е животътъ на единъ човѣкъ, отколкото десеть торби пълни съ злато. Днесъ братъ брата убива за единъ метъръ земя. За предпочитане е любовьта на брата ти, отколкото хиляди декара земя. Велико благо е да имашъ любовьта на единъ човѣкъ! Любовьта на ближния е любовьта на Бога. Това значи, да имашъ тилъ, на който да разчиташъ при всички условия. И тъй, да имате любовьта на Бога, това значи, задъ васъ да стои крепость, на която да разчитате и въ настоящето, и въ бѫдещето. Любовьта разкрива всички възможности за човѣка. Тя му отваря вратитѣ за всички разумни свѣтове. Който се е домогналъ до Божията Любовь, той има достѫпъ не само до разумнитѣ сѫщества, но и до ангелитѣ и арахангелитѣ. — Кѫде сѫ тѣ — Навсѣкѫде. Дето и да се обърнете, ако любовьта е въ васъ, вие можете да срещнете ангели. Ангелътъ се познава по строежъ, по организиране на силитѣ въ себе си. Дали вѣрвате, че има ангели на земята, или не вѣрвате, не е важно. Това важи за мене. За банкера е важно да знае, колко злато има въ касата си. Ако касата му е пълна съ злато, той е доволенъ; ако касата му е праздна, той е недоволенъ. Следователно, азъ съмъ доволенъ за знанието, което имамъ. Дали другитѣ сѫ доволни отъ моето знание, не е важно. Истинското знание е капиталъ, на който човѣкъ всѣкога може да разчита. Запримѣръ, нѣкои учени иматъ много знания, но едно не знаятъ сѫществува ли Богъ, или не. Половината мѫже и жени отъ цѣлото човѣчество знаятъ, сѫществува ли Богъ, или не, а другата половина не знаятъ. Съвременното човѣчество, по отношение на въпроса за сѫществуването на Бога, може да се уподоби на положението на човѣкъ, който е застаналъ между две огледала — едното на северъ, другото на югъ. При това положение, лицето му се отразява въ едното огледало, а гърбътъ — въ другото. — Кѫде е истинскиятъ човѣкъ — Нито въ едното огледало, нито въ другото. Истинскиятъ човѣкъ е този, който е застаналъ между дветѣ огледала. Ето защо, ние считаме за вѣрващи ония хора, които виждатъ лицето на човѣка въ огледалото, а за безвѣрници — ония, които виждатъ гърба на човѣка. Първитѣ казватъ Видѣхме лицето на Бога. Значи, за тѣхъ Богъ сѫществува. Другитѣ казватъ Не виждаме лицето на Бога, затова Той не сѫществува. Обаче, Богъ не е нито въ лицето, което виждате въ огледалото, нито въ гърба. Това сѫ отражения на истинския образъ. Богъ е застаналъ между дветѣ огледала и може да Го види само онзи, който има любовь. Богъ не е нито между вѣрващитѣ, нито между безвѣрницитѣ. Той не живѣе нито между вегетарианцитѣ, нито между месоядцитѣ. Кѫде е Богъ — Между любещитѣ души. Единъ день Мойсей отивалъ на Синайската гора, да се помоли на Господа. По пѫтя къмъ планината той видѣлъ, че единъ овчарь работѣлъ нѣщо усилено — огънь кладѣлъ. — Какво правишъ, овчарю — Кладя огънь, на който ще опека едно отъ младитѣ си агнета. — За кого — За Господа. Той каза, че ще ме посети.— Лъжешъ се, братко. Преди всичко, Господъ не яде печени агнета. Напраздно ще очаквашъ. Овчарьтъ се замислилъ, изпадналъ въ голѣмо обезсърдчение и спрѣлъ работата си. Мойсей не забелязалъ, нито почувствувалъ действието на своитѣ думи върху чистосърдечния овчарь и продължилъ пѫтя си къмъ Синайската гора. По едно време той чулъ тихъ гласъ Знаешъ ли, какво направи съ простодушния овчарь Ти уби нѣщо красиво и велико въ неговата душа. Върни се назадъ да изправишъ погрѣшката си. Кажи на овчаря, че ще го посетя. Върналъ се Мойсей отъ пѫтя си, приближилъ се къмъ овчаря и казалъ Слушай, братко, направи, каквото си намислилъ. Богъ, наистина, ще те посети. Приготви се да Го приемешъ. Следъ това Мойсей се скрилъ задъ храститѣ, да гледа, какъ Богъ ще посети овчаря. Какво видѣлъ Огънь слѣзълъ отъ небето и изгорилъ агнето на овчаря, който презъ това време сладко дрѣмалъ. Като се събудилъ и видѣлъ, че агнето го нѣмало, овчарьтъ се зарадвалъ, благодарилъ на Бога за посещението, което му направилъ, и продължилъ работата си. Следователно, ще знаете, че има начинъ, по който и Богъ може да яде. Има единъ огънь, отъ който хората изгарятъ, но има единъ огънь, въ който душитѣ горятъ и не изгарятъ. Въ този огънь сѫ горѣли мѫченицитѣ и праведнитѣ хора. Този огънь наричаме „огънь на любовьта“. Той носи въ себе си знанието, отъ което всѣки човѣкъ се нуждае. Силата на човѣка се крие въ знанието, съ което разполага. Отъ знанието пъкъ той може да разбере, какво е постигналъ и до каква степень на развитие се намира. Всѣки човѣкъ трѣбва да знае, съ какво разполага, за да не изпада въ заблуждения. Единъ день Диогенъ, който поучавалъ хората, решилъ да се уедини въ гората, далечъ отъ шума, да си почине малко. Както намислилъ, така постѫпилъ. Той се уединилъ въ гората и седналъ подъ една сѣнчеста круша, да почива и размишлява. Единъ селянинъ го съгледалъ отдалечъ и веднага се отправилъ къмъ него, да му иска нѣкакъвъ съветъ. Като видѣлъ, че и тукъ не го оставятъ спокоенъ, Диогенъ се ядосалъ на селянина и мислѣлъ да му се скара и да го върне назадъ. Въпрѣки това той се въздържалъ, приелъ селянина, изслушалъ го, далъ му съветъ и, следъ като се сбогувалъ съ него, казалъ си Какво направи, Диогене Отъ толкова години учишъ хората, какъ да живѣятъ, какъ да се отнасятъ помежду си, а въ единъ моментъ си готовъ да развалишъ това, което си направилъ. Виновенъ ли е този човѣкъ, че му се сърдишъ Ако искаше никой да не те смущава, ти трѣбваше да съобщишъ, че днесъ не приемашъ гости. Вмѣсто да се сърдишъ, ти трѣбваше да поканишъ селянина да седне при тебе, да се разговаряте приятелски и да си хапнете заедно. Така се разговарялъ Диогенъ съ себе си и се осѫждалъ за неправилната си постѫпка. Той трѣбвало да приема хората, безъ да се гнѣви. Често и съвременнитѣ хора постѫпватъ като Диогена. Тѣ нареждатъ свои планове и, ако нѣкой се осмѣли да ги развали, сърдятъ се. Така постѫпва и младата мома, когато, въ очакване на възлюбения си, другъ нѣкой момъкъ дойде при нея. Защо се сърди Защо не бѫде искрена да му каже, че чака нѣкого Този момъкъ не знае, че момата очаква нѣкого. Като познатъ, той се осмѣлява да седне при нея и да се разговарятъ. Тя отговаря на зададенитѣ отъ него въпроси, но всѣки моментъ иска той да се махне, да дойде нейниятъ възлюбенъ. Момата не знае, че нейниятъ възлюбенъ, когото очаква съ нетърпение, е голѣмъ нехранимайко, ще я направи нещастна. Обаче, онзи, отъ когото иска по-скоро да се освободи, е добъръ и честенъ момъкъ. Ако се ожени за него, тя ще бѫде щастлива. Съвременнитѣ хора страдатъ отъ неразбиране на любовьта и на живота. Тази е причината, поради която тѣ сѫ внесли въ живота и въ отношенията си нѣщо неестествено. Тѣ гледатъ и не виждатъ. На лицето на човѣка е написано всичко. Достатъчно е хората да иматъ очи и знание, за да четатъ по лицата на човѣка всичко онова, което е скрито въ тѣхъ. Нѣма защо да питате, дали даденъ човѣкъ е честенъ или нечестенъ. Погледнете лицето му и ще разберете, какъвъ е той. Всѣки човѣкъ може да преобрази лицето си. Това се постига чрезъ съзнателна работа върху мисъльта. Като мисли право, човѣкъ помага на себе си, на ближнитѣ си и на цѣлото човѣчество. „Царството Божие дошло въ сила“. Царството Божие подразбира царството на любовьта. Човѣкъ може да влѣзе въ това царство, когато се освободи отъ вѣковнитѣ заблуждения въ себе си. Да се освободи човѣкъ отъ заблужденията си, това значи, да се проникне отъ Божията Любовь, да признае всички хора за свои братя, да имъ подаде рѫка за обща работа. Хиляди добри хора сѫществуватъ въ свѣта, които сѫ готови да изпълнятъ Божията воля. Който изпълнява тази воля, той може да подобри здравето си, да укрепи ума и сърдцето си, да стане гражданинъ на Царството Божие. Ще кажете, че хората сѫ лоши, не може да се работи между тѣхъ. Това не оправдава никого. Силата и властьта не е въ рѫцетѣ на лошитѣ хора. Христосъ казва „Даде ми се всѣка власть на небето и на земята“. Щомъ властьта и силата сѫ въ рѫцетѣ на Христа, следвайте Неговия пѫть. Христосъ казва на ученицитѣ си „Идете и проповѣдвайте въ свѣта, и азъ ще бѫда съ васъ до скончанието на вѣка“. Каква по-голѣма сигурность отъ тази може да очаква човѣкъ Достатъчно е да проповѣдва Словото Божие съ Любовь, за да бѫде съ Христа до скончанието на вѣка. Тъй щото, не се страхувайте отъ лошитѣ хора. Срещнете ли нѣкой човѣкъ, вие трѣбва да знаете добъръ ли е, или лошъ. Лошиятъ човѣкъ мирише лошо, а добриятъ разнася своето благоухание надалечъ. Той знае, какво значи, да живѣе за Бога. Той работи изключително за Него, безъ да говори за себе си, за своята вѣра. Започне ли човѣкъ много да говори за вѣрата си, за познаването на Бога, той скоро изпада въ противоречие. Чувате го да говори, че Богъ e великъ, всесиленъ, всеблагъ, докато изведнъжъ се запитва, защо сѫществува злото. Той мисли, че Богъ допуща злото за изпитание и за наказание на хората. Значи, той вѣрва повече въ злото, отколкото въ доброто. Азъ пъкъ не вѣрвамъ въ злото, въ безлюбието, въ глупоститѣ, въ заблужденията и т. н. Въ този смисълъ, вѣрата не е на мѣсто, а безвѣрието е на мѣсто. Свѣтътъ се нуждае отъ безвѣрници въ злото и отъ вѣрващи въ доброто. Тия две категории хора трѣбва да си подадатъ рѫка, за да се оправи свѣтътъ. Щомъ си подадатъ рѫка, тѣ ще кажатъ „Царството Божие е дошло въ сила“. Казано е въ Писанието, че когато хората чуятъ гласа на Господа, ще оживѣятъ. Това оживяване не е физически процесъ, но психически. Да оживѣешъ, това значи, да си готовъ да простишъ на онзи, който ти е направилъ най-голѣмата пакость. Ако си слуга, и господарьтъ ти те е ощетилъ, отнелъ е силитѣ ти, прости му. Ако му простишъ, той ще бѫде готовъ да раздѣли богатството си съ тебе и да те приеме като свой братъ. Следъ това и двамата ще тръгнатъ да проповѣдватъ. Ще кажете, че това е невъзможно. За онѣзи, на които съзнанието не е пробудено, това е невъзможно. Ако искатъ насила да изпълнятъ този законъ, тѣ ще се намѣрятъ предъ закона за „военната повиность“, дето всѣки е задълженъ да служи на държавата. Обаче, който е готовъ да прости на ближния си отъ любовь, доброволно, той е човѣкъ съ пробудено съзнание, носитель на новото. За мнозина е невъзможно човѣкъ да прости на врага си и да го възлюби, затова се пита, кога ще стане това. Нѣкога ще стане. Това „нѣкога“ не е далечъ. Днесъ ще стане спасението на човѣка. За мене сѫществува само единъ день, отъ изгрѣването на слънцето до залѣзването му. Този день е дълъгъ, трае хиляди и милиони години — нарича се Божественъ день. Свърши ли се този день, всичко въ свѣта ще се свърши. Колкото по-дълъгъ е този день, толкова по-голѣми възможности и условия се разкриватъ предъ човѣка. Само така той може да расте и да се развива. „Истината ще ви направи свободни“. Значи, свободата заставя човѣка да търси истината. Като не знаятъ, какъ да я намѣрятъ, всѣки търси нѣкакъвъ начинъ, да я прелѣе отъ едно шише въ друго. Обаче, преливането е физически процесъ, безъ никакво съдържание. Като дойдете при истината, вие не трѣбва да бѫдете съвършено сухи, да не се запалите и изгорите. Ако пъкъ се запалите, не се страхувайте, нѣма да изгорите. Отоплявайте се съ този огънь, освѣтявайте се съ него, за да се запазите отъ голѣмитѣ зимни студове и опасни крадци. Носите ли този огънь съ себе си, дето и да влѣзете съ него, всичко се нарежда добре плодоветѣ започватъ да зрѣятъ, хората възстановяватъ своя вѫтрешенъ миръ и се залавятъ за обща работа. Запали ли се този огънь веднъжъ, никога не изгасва. Предъ такъвъ огънь се намѣри Мойсей въ пустинята, дето чу гласъ „Събуй обущата си, защото мѣстото, на което стоишъ, е свето“. Ангелъ се яви на Мойсея и му каза, че заради убийството, което направи, не му се позволява да се приближи при огъня, докато не събуе обущата си. Като събу обущата си, Богъ му показа начинъ, какъ да живѣе, какъ да рѫководи израилския народъ. Мойсей написа добри закони, но последователитѣ му ги изопачиха. И Христосъ проповѣдваше великитѣ Божии закони, но и Неговитѣ последователи не знаяха, какъ да ги приложатъ, и изопачиха учението Му. Днесъ Христосъ е слѣзълъ между хората и работи съ своя жезълъ. Той току вдига и слага жезъла си и гори всичко, каквото срещне на пѫтя си. Лъжцитѣ, крадцитѣ и престѫпницитѣ ще изгорятъ, а добритѣ, истинолюбивитѣ и честнитѣ хора ще минатъ презъ огъня, безъ да изгорятъ. Тѣ ще се пречистятъ и свѣтнатъ. Който мине презъ огъня и се пречисти, ще намѣри истината. Който намѣри истината, той ще познае Бога, ще Го признае за свой Баща, Който всѣкога помага на сирачета, на вдовици и на старци. Като срещне нѣкой страдащъ, Богъ ще го извика при себе си и ще му каже Ела при мене и бѫди благословенъ! Ти ще минешъ отъ страданието въ радостьта и ще се ползувашъ отъ благата на живота. Така ще каже Богъ на старитѣ и на утруденитѣ и ще ги подмлади и ободри. И тъй, стремете се къмъ новото учение, което носи знание, свѣтлина и радость за всички — за млади и за стари. Старитѣ трѣбва да станатъ млади, а младитѣ — да не остаряватъ. Младостьта не е външно качество, но вѫтрешно. Светиятъ човѣкъ е всѣкога младъ. Добриятъ и светъ човѣкъ никога не остарява. — Защо — Защото той никога не губи смисъла на нѣщата. Свѣтътъ се нуждае отъ добри и свети хора, които сѫ готови за работа и за всѣкаква жертва. Свѣтътъ се нуждае отъ нови хора, отъ хора на любовьта. Какъ познавате новия човѣкъ Когато новиятъ човѣкъ влѣзе между болни, тѣ оздравяватъ. Когато влѣзе въ домъ, дето членоветѣ не живѣятъ добре, той внася миръ и радость между тѣхъ. Ако само съ присѫтствието си човѣкъ може да лѣкува болни и да внася миръ и радость въ човѣшкитѣ души, казваме, че той е служитель на новото учение. И ако болнитѣ оздравяватъ въ негово присѫтствие, а разгнѣвенитѣ се успокояватъ, ние казваме, че това сѫ хора, готови да служатъ на новото. Стремете се да служите на новото, да го прилагате въ всички прояви на живота, за да се радвате и вие, и окрѫжаващитѣ. Казано е въ Писанието „По плодоветѣ имъ ще ги познаете“. Наистина, по плодоветѣ на живота ще познаете служителя на новото учение, но по плодоветѣ ще познаете и обикновения човѣкъ. Следователно, ако нѣмате постиженията на новия човѣкъ, по-добре мълчете. За предпочитане е човѣкъ да мълчи, отколкото да говори, безъ да може да реализира това, за което говори. „Царството Божие дошло въ сила“. Мнозина се представятъ за силни, безъ да сѫ такива. Човѣкъ трѣбва да бѫде силенъ, безъ да говори за силата си. Апостолъ Павелъ казва за себе си „Когато съмъ слабъ, тогава съмъ силенъ“! — Какво означаватъ тия думи — Това значи когато съмъ слабъ въ човѣшкото, въ преходното, тогава съмъ силенъ въ Божественото и въ вѣчното. За предпочитане, следователно, е човѣкъ да има общение съ Бога, съ свѣтлитѣ и разумни сѫщества, отколкото съ силнитѣ хора на земята. Казано е въ Господнята молитва „Да бѫде волята Твоя, както на небето, така и на земята“. Значи, който е свързанъ съ Бога, той се намира подъ Неговото крило и на земята, и на небето. Ако мислите, че Богъ живѣе само на небето, какъ разбирате стиха, въ който е казано, че Богъ ще се всели между хората и ще си направи жилище между тѣхъ Като не размишляватъ дълбоко върху този стихъ, нѣкои търсятъ Бога само на небето и, ако не Го намѣрятъ, обезсърдчаватъ се и казватъ Богъ не сѫществува. Какво прави младиятъ момъкъ, когато сърдцето му трепне за любовь Той тръгва да търси любовьта по цѣлия свѣтъ и, като я намѣри, казва Ето я! Търсете и вие Бога по сѫщия начинъ. Като Го намѣрите, кажете Ето Го! Когато ученицитѣ срещнаха Христа, казаха Учителю благи! — и тръгнаха следъ Него. Сега и на васъ, като на ученици, казвамъ Откажете се отъ своитѣ стари възгледи, които ви измѫчватъ. Приемете новото, което може да ви освободи отъ заблужденията и нещастията. Новото подразбира новата, права мисъль. Човѣкъ съдържа въ себе си твърда, течна и въздухообразна материя, но не трѣбва да бѫде нито твърдъ, нито теченъ, нито въздухообразенъ. Той трѣбва да превърне всичко, което носи въ себе си въ чиста, свѣтла, права мисъль, на която се подчиняватъ и чувствата, и постѫпкитѣ му. Мисъльта е разумното начало въ човѣка. Тя е единствената сила, която държи човѣка въ равновесие. Каквото представя земната притегателна сила за земята, такова нѣщо е човѣшката мисъль за самия човѣкъ. Чрезъ своята права мисъль човѣкъ е господарь на себе си. Подаде ли се на своитѣ низки страсти и желания, той губи свободата си и става робъ. Той се намира въ положението на вола, който всѣки день впрѣгатъ и завеждатъ на нивата. Време е вече човѣкъ да се освободи отъ низшето въ себе си и да се опредѣли като служитель на Бога. — Кога ще стане това — Когато чуе Божия гласъ да му нашепва Стани! Когато Самуилъ служеше въ храма, чу гласъ, който му казваше Самуиле, стани! Самуилъ помисли, че свещеникътъ, при когото служи, го вика, но не излѣзе така. Следъ като гласътъ се повтори и потрети, Самуилъ разбра, че Богъ го вика, и веднага стана. Каквото Богъ му каза, всичко се сбѫдна. Единъ день Богъ ще проговори на всѣка душа и ще я пита Докога ще лежишъ въ гроба Докога ще бѫдешъ въ робство Излѣзъ вънъ! Който чуе гласа Му и повѣрва, ще излѣзе отъ гроба и ще възкръсне. Който чуе и не повѣрва, ще остане да лежи въ гроба. Следователно, ако искате да излѣзете отъ гроба, да се освободите отъ смъртьта и да възкръснете, вѣрвайте въ Онзи, Който ви е далъ животъ и свобода. Съвременнитѣ хора слушатъ различни проповѣди, но въпрѣки това търсятъ начинъ, какъ по-добре да се осигурятъ. Има единъ начинъ за осигуряване. Той се заключава въ служенето на Бога. Ако станете проводници на Божията Любовь, вие ще се осигурите. Ако станете проводници на великата любовь, всички противоречия ще се разрешатъ, всички ваши неприятели и врагове ще ви напуснатъ. — Кога ще стане това — Когато се свържете съ Бога. — Ама азъ не вѣрвамъ вече въ любовьта, всички хора сѫ ми изневѣрили. — Прави сте, хората сѫ изневѣрили на любовьта си къмъ васъ, но преди тѣхъ вие сте изневѣрили на Бога. Кой момъкъ и коя мома не сѫ изневѣрили на любовьта си къмъ Бога Кой баща и коя майка не сѫ изневѣрили на своята честна дума, дадена предъ Бога, да бѫдатъ вѣрни на своя дългъ Кой ученъ, кой проповѣдникъ сѫ издържали на обещанието си, дадено на Бога предъ великия олтаръ на служенето и на жертвата Ще кажете, че еди-кой си човѣкъ е светия. Светостьта е въпросъ извънъ времето и пространството. Човѣкъ въ единъ моментъ може да стане светъ, и въ единъ моментъ може да изгуби светостьта си. Не е важно да търсите свети хора, но стремете се въ всѣки човѣкъ да намѣрите нѣщо ценно. Сама по себе си душата на човѣка е ценна. Човѣкъ живѣе заради доброто, което се крие въ душата му. За това, именно, Христосъ казва „Който изгуби душата си, нищо не струва“. Запази ли душата си, човѣкъ има възможность да придобие всички блага, които природата дава. Какво ще придобие човѣкъ и какъвъ може да стане, това зависи отъ него. Никой не може да застави човѣка да прави това, което той не иска, нито може насила да го накара да стане това, което не желае. Всѣко положение и всѣка форма, презъ които човѣкъ минава, сѫ временни. Като изпълни задачата си, той може да вземе друга форма, по-висока отъ сегашната. Ако формитѣ на животнитѣ сѫ временни, колко повече това се отнася до хората. На земята има вече хора, преобразени на ангели. Идете въ беднитѣ квартали на София, тамъ непремѣнно ще намѣрите поне по единъ ангелъ. Като изучавате хората, ще познаете ангела; той се различава отъ обикновения човѣкъ. Ако не вѣрвате, можете да провѣрите. Добре е да бѫдете реалисти, всѣки да вѣрва на това, което е видѣлъ и опиталъ. Като мине презъ очитѣ на бръмбара, свѣтлината ще се отрази по единъ начинъ; като мине презъ очитѣ на човѣка, тя ще се отрази по другъ начинъ. Всѣки възприема нѣщата споредъ свѣтлината, която има въ себе си. Съвременнитѣ хора трѣбва да възприематъ нѣщата правилно, да не изпадатъ въ заблуждения. Запримѣръ, заблуждение е, когато дѣлите хората на праведни и грѣшни, само поради това, че единитѣ се молятъ по нѣколко пѫти на день, а другитѣ не се молятъ. Външното молене не опредѣля човѣка като праведенъ. На земята ще срещнете малко хора праведни. При това, по естество човѣкъ има две страни свѣтла и тъмна, лице и опъко. Какво ще кажете за човѣка, ако днесъ видите свѣтлата му страна, а на другия день — тъмната Може ли той едновременно да бѫде и свѣтълъ, и тъменъ И коньтъ е добъръ, но, ако застанете задъ него, ще опитате силата на неговия ритникъ. На сѫщото основание, човѣкъ носи въ себе си мисли и чувства, съ които удря хората, както коньтъ ги удря съ петалата си. Това се дължи на лоши наследени чърти въ човѣка, отъ които нѣкога ще се освободи. Достатъчно е човѣкъ да бѫде искренъ къмъ себе си, за да се освободи отъ лошитѣ наследени чърти. Сегашниятъ човѣкъ е изпадналъ въ безвѣрие, въ безлюбие, въ користолюбие, вследствие на което той самъ съ спъва. Днесъ напише нѣщо хубаво, на другия день вече самъ се съмнява въ написаното и се пита Вѣрно ли е това, което съмъ писалъ, или не е вѣрно Едно ще знаете Вѣрни нѣща сѫ тѣзи, които човѣкъ самъ е изпиталъ и провѣрилъ. Щомъ имате опитность, трѣбва ли да питате, дали известенъ фактъ е вѣренъ, или не „Царството Божие дошло въ сила“. Сега и вие трѣбва да проявите силата си, да търсите Бога, да търсите истинскитѣ си братя и сестри, да изработите свое вѣрую, свои въгледи за живота. Днесъ вие минавате за православни, но знаете ли, кѫде е онзи свѣтъ Знаете ли, кѫде ще отидете, като заминете за другия свѣтъ Единъ евангелски проповѣдникъ, следъ като проповѣдвалъ 30 години на земята, заминалъ за онзи свѣтъ и се видѣлъ въ чудо. По нѣкакъвъ начинъ той съобщилъ на близкитѣ си, че положението му не е добро, не излѣзло така, както очаквалъ. Той си представялъ онзи свѣтъ другояче, а не както го видѣлъ. Сега разбралъ, че не живѣлъ, както Богъ изисква. Следователно, за да бѫде добре и на този, и на онзи свѣтъ, човѣкъ трѣбва да се откаже отъ старитѣ си разбирания, отъ заблужденията, които го спъватъ. Онзи свѣтъ е свѣтъ на новъ редъ и порядъкъ, на нови разбирания. За да бѫдете добре приети въ онзи свѣтъ, мислитѣ, чувствата и желанията ви трѣбва да бѫдатъ абсолютно чисти. Това не трѣбва да ви плаши. Вие живѣете въ Бога и за Него работите. Като съзнаете това, ще изправите погрѣшкитѣ си, ще изправите кривитѣ си разбирания. Какъ можете да работите за Бога, ако не сте готови да прощавате Това не значи, да вървите въ пѫтя на грѣшнитѣ, но да прощавате прегрѣшенията имъ. Така е казано и въ Господнята молитва „Прости ни дълговетѣ наши, както и ние прощаваме на нашитѣ длъжници“. Ще кажете, че Богъ е милостивъ, всепрощаващъ. — Щомъ Богъ прощава, и вие трѣбва да прощавате. За да не се натъквате на ненуждни страдания, вие трѣбва да се пазите отъ преувеличаване на нѣщата. Докато не дойдатъ любовьта и истината въ васъ, като мѣрка на нѣщата, вие не можете да имате точна представа за това, което става съ васъ и съ окрѫжаващитѣ. Ето защо, бѫдете искрени, да предавате нѣщата, както сѫ въ действителность — нито да преувеличавате, нито да намалявате. Когато, любовьта посети човѣка отваря сърдцето му, просвѣщава ума му и преустройва тѣлото му. Дето е любовьта, тамъ омразата, неправдата, ограничението отсѫтствуватъ. „Царството Божие дошло въ сила“. Когато Царството Божие дойде на земята въ пълнота и сила, хората ще бѫдатъ носители на новото, на Божественото учение. Само така ще се реализиратъ Христовитѣ идеи. Който възприеме Христовитѣ идеи и ги реализира, той ще бѫде пълноправенъ гражданинъ на Царството Божие. Има хора въ свѣта, готови за тѣзи идеи. Отъ какви течения сѫ тѣ, какви възгледи иматъ, не е важно. Тѣ сѫ готови да работятъ въ името на Бога, въ силата на Неговия Духъ, за да донесатъ миръ и свобода, както на отдѣлнитѣ индивиди, така и на народитѣ. Всички народи трѣбва да се обединятъ, да се опознаятъ, за да бѫдатъ служители на Божественото. Така тѣ ще разбератъ, че Божиятъ Духъ работи въ всички прояви на живота материални, политически, духовни и умствени. Стремежътъ на всички хора и народи къмъ свобода, къмъ повдигане е резултатъ на Духа, Който работи между тѣхъ. Не мислете, че само религиознитѣ и духовни хора иматъ право да говорятъ, да мислятъ, да работятъ за свободата и за обединението на народитѣ. Тази идея е Божествена. Следователно, който я възприеме и работи за нея, той се свързва съ Божия Духъ. На пръвъ планъ седи идеята за свободата на човѣшката душа, а следъ нея идатъ методитѣ за реализирането ѝ. Възприеме ли тази идея, човѣкъ трѣбва да бѫде силенъ, да устои на всички мѫчнотии, които се изпрѣчватъ на пѫтя му. Работете съ любовь и съзнание за освобождаването си, за да кажатъ хората единъ день за васъ Ето човѣкътъ, създаденъ по образъ и подобие Божие! Адамъ и Ева бѣха създадени по образъ и подобие Божие, но, понеже пожелаха да станатъ като Бога, сгрѣшиха. И после, вмѣсто да признаятъ погрѣшката си, тѣ се оправдаваха, че били излъгани. Адамъ каза, че Ева го излъгала, а Ева се оправда съ змията. И до днесъ още хората грѣшатъ и търсятъ виновницитѣ за погрѣшкитѣ си вънъ отъ себе си. Човѣкъ нѣма да се оправи, докато не признае, че той самъ е виновенъ за своитѣ погрѣшки, за своитѣ неразбирания и заблуждения. „Царството Божие дошло въ сила“. За да влѣзе въ това Царство, човѣкъ трѣбва да разбере, какви сѫ отношенията му къмъ самия себе, къмъ ближния му и къмъ Бога. Дойде ли до това разбиране, той опредѣля вече своето бѫдеще. Бѫдещето на човѣчеството води къмъ реализиране на любовьта. Ще дойде день, когато любовьта ще се всели въ сърдцата и душитѣ на хората и ще имъ донесе миръ и свобода. 31. Беседа отъ Учителя, държана на 30. мартъ, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.
  11. "Делата Божии". Сила и Живот. Тринадесета серия, т.3 (1929–1930). Издание 1940г., София Книгата за теглене на PDF Съдържание Синове на свѣтлината „Да сте синове на свѣтлината“. Речьта може да бѫде разбрана, може да бѫде и неразбрана. Понѣкога разбранитѣ речи сѫ за глупавитѣ хора, а неразбранитѣ — за умнитѣ. И обратното е вѣрно: неразбранитѣ речи сѫ за глупавитѣ хора, а разбранитѣ — за умнитѣ. Това сѫ парадокси, т. е. противоречиви мисли, съ които хората трѣбва да се примирятъ. Примиряване е възможно, само когато нѣщата се обяснятъ. Казано е въ Писанието: „Да сте синове на свѣтлината“. Обаче, не е казано да сте синове на здравето, на живота, на Бога, на истината. Да сте синове на свѣтлината е едно нѣщо, да сте синове на Бога е друго нѣщо. Свѣтлината е изразъ на нѣщо, т. е. срѣда, въ която се криятъ условия за разуменъ животъ, за живота на мисъльта. Да сте синове на свѣтлината, това значи, да сте синове на разумни, на мислещи хора. Човѣкъ се отличава отъ другитѣ живи сѫщества по това, именно, че мисли. Значи, растението расте, животното се движи, а човѣкъ мисли. Преди да дойде до фазата на мисъльта, човѣкъ е расълъ, движилъ се и най-после започналъ да мисли. Следъ мисъльта човѣкъ трѣбва да дойде до фазата на свѣтлината, да стане синъ на свѣтлината. Фазата на свѣтлината е най-високото състояние въ свѣта. Значи, като започнемъ отъ низходяща степень на съзнанието и вървимъ къмъ възходяща, т. е. отъ областьта, въ която живѣятъ растенията, и постепенно минаваме къмъ животнитѣ, между които влиза и човѣкъ, и най-после влизаме въ областьта на Божествения свѣтъ, дето живѣятъ синоветѣ на свѣтлината. Тѣзи фази срѣщаме и въ природата, въ много нейни явления. Запримѣръ, отъ сутринь до вечерь слънцето минава сѫщо презъ три фази: първо, изгрѣването на слънцето; второ, когато слънцето е на най- високата си точка — въ своя зенитъ, и трето — залѣзването на слънцето. Това състояние, което за насъ е изгрѣвъ, за други сѫщества е залѣзъ, а за възвишенитѣ — представя особено състояние. Когато ние се намираме на върха на своето знание, други сѫщества се намиратъ въ състояние на невежество. Който разбира законитѣ на природата, не се страхува отъ фазитѣ, презъ които минава. Той знае, че се движи въ различни области на живота и неизбѣжно ще се натъква на различни промѣни. Той не се безпокои отъ това, че ако за единъ свѣтъ е ученъ, за другъ е невежа. Обаче, който не разбира законитѣ на природата, той се съобразява съ фазитѣ и състоянията на живота и се държи за тѣхъ като слѣпецъ за тояга. Сѫществуватъ три вида науки. Първиятъ видъ науки обхващатъ всичко онова, което се отнася до стомаха. Тѣ иматъ предъ видъ неговитѣ нужди. Страхътъ отъ гладъ е създалъ много науки, изкуства, занаяти. Техниката, индустрията се дължатъ все на страха отъ гладъ. Като говоримъ за стомаха, нѣкои разбиратъ човѣшкия търбухъ. Стомахъ и търбухъ сѫ две различни нѣща. Стомахътъ е мѣсто на работа, дето се обработватъ материалитѣ, необходими за съграждане на човѣшкото тѣло. Вториятъ видъ науки се отнасятъ до сърдцето, т. е. до духовния свѣтъ. Отъ този свѣтъ, именно, слизатъ работници, които взиматъ участие въ съграждане на човѣшкото тѣло. Третиятъ видъ науки сѫ тия, съ които се занимаватъ здравомислещитѣ хора или хората на мисъльта. Тѣ черпятъ своитѣ знания отъ умствения свѣтъ, който отпуща срѣдства за строежа на човѣшкото тѣло. Този свѣтъ представя извора на живота. Отъ него идатъ благата и се разпространяватъ по всички останали свѣтове. Най-после дохождаме до морето, т. е. до живота, въ който се вливатъ всички извори и рѣки. Въ живота се реализиратъ всички нѣща. „Да сте синове на свѣтлината.“ Подъ понятието „синове на свѣтлината“ разбираме ония разумни сѫщества, които сѫ дошли на земята да работятъ, да творятъ и съграждатъ, а не да ядатъ и пиятъ. Тѣ сѫ хора и на перото, и на чука едновременно. Ако отидете на нивата, и тамъ ще ги намѣрите. Тѣ оратъ, копаятъ, градятъ и съграждатъ. Тѣ сѫ добри работници въ всѣко направление. Каквото мине презъ рѫката имъ, оживява и възкръсва. Когато единъ отъ синоветѣ на свѣтлината напише едно стихотворение, въ което възпѣва нѣкое цвѣте, цвѣтето оживява и проговаря. Засега цвѣтята спятъ, но ще дойде день, когато ще оживѣятъ, ще проговорятъ на хората. Това значи, че е дошло вече Царството Божие на земята. Докато цвѣтята спятъ, страданията сѫ неизбѣжни. Днесъ хората кѫсатъ цвѣтя и ги захвърлятъ. Младата мома откѫсне едно цвѣте, накиче се съ него и, като увехне, захвърля го. Защо го откѫсна и защо го хвърля, и тя не знае. Ще кажете, че цвѣтето е създадено за кѫсане. Не е вѣрно. Така говорятъ само ония, които не мислятъ. Мислещитѣ и разумни хора знаятъ, че цвѣтето има велико предназначение. Съвременнитѣ хора гледатъ съ пренебрежение на много нѣща и казватъ, че това или онова не е реално. Значи, тѣ се интересуватъ само отъ реални нѣща. Кои нѣща сѫ реални? Всѣко нѣщо, което може да се съгради, е реално. Който е дошълъ до реалностьта на нѣщата, не се срамува отъ работа, нито се страхува да изповѣда убежденията си на думи и на дѣла. Ще дойде нѣкой да се хвали, че е културенъ и образованъ човѣкъ, че е свършилъ нѣколко факултета. Какво може да направи той съ своитѣ знания? Химикътъ ще каже, че може да получава задушливи и отровни газове. Каква наука е тази, която е дошла до такива открития, съ които трови хората? Това не е истинската наука, къмъ която човѣкъ трѣбва да се стреми. Такива учени ние наричаме обикновени. Всѣки може да бѫде обикновенъ ученъ, но малцина могатъ да творятъ и откриватъ велики нѣща. Ще кажете, че и музиката е достигнала голѣми постижения. — Кѫде сѫ постиженията на музиката? — Въ модерната музика, въ шлагеритѣ. — Кѫде се прилагатъ шлагеритѣ? — Въ танца. Жалко е, че музиката е въ услуга на такива танци, при които мѫжетѣ и женитѣ се продаватъ. И на хората се продаватъ мѫже и жени. Докато мѫжетѣ и женитѣ се продаватъ, свѣтътъ нѣма да се оправи. Тъй щото, ако съвременнитѣ семейства не стоятъ на тази висота, на каквато би трѣбвало, причината на това се крие въ продажбата на мѫжетѣ и на женитѣ. Време е вече майкитѣ и бащитѣ да престанатъ да продаватъ синоветѣ и дъщеритѣ си. Не престане ли тази продажба, свѣтътъ ще си остане такъвъ, какъвто е днесъ. Каквито сѫ причинитѣ на нѣщата, такива ще бѫдатъ и последствията. Сега ние не искаме да създадемъ новъ свѣтъ, но казвамъ, че сѫществува другъ свѣтъ, населенъ съ възвишени и разумни сѫщества, които живѣятъ другояче, а не както хората на земята. — Кѫде е този свѣтъ? Кѫде сѫ тия сѫщества? — Около васъ, въ вашия свѣтъ. — Защо не ги виждаме? — Мравката вижда ли човѣка? Знае ли тя, че живѣе въ човѣшкия свѣтъ? Мравката може по цѣли часове да лази по главата и рѫцетѣ на човѣка, безъ да знае, че това е човѣкъ. Тя прави научни изследвания, търси кръвчица отнѣкѫде. Като намѣри малко кръвь, тя се задоволява и не се интересува повече, отде е взела тази кръвь. Може да е взела отъ човѣкъ, може и отъ нѣкое животно — това не се отнася до нея. Мравката не си е поставила за задача, да разбере, какво нѣщо е човѣкътъ. Често и вие се качвате по главитѣ и рѫцетѣ на разумнитѣ сѫщества, безъ да се извините за вашата смѣлость. Вие мислите, че сте божества, които иматъ право да вършатъ, каквото искатъ. Обаче, вие плащате за вашата крайна и не на мѣсто проявена смѣлость. — Какъ? — Чрезъ болести. Нѣкой страда отъ главоболие, другъ — отъ коремоболие, трети — падналъ и счупилъ рѫката или крака си. Причината за вашитѣ заболявания се дължи на това, че, както сте се разхождали по главата на нѣкое разумно сѫщество, то ви е чукнало, и вие сте паднали на земята. По този начинъ разумнитѣ сѫщества предаватъ уроци на хората. Другъ е въпросътъ, ако човѣкъ се качва на главата на разумнитѣ сѫщества съ позволение. Тѣ го приематъ съ радость и го развеждатъ въ своя свѣтъ. Правилно разбиране има само между разумни сѫщества. Въ свѣта сѫществуватъ само две велики нѣща, които сѫ еднакво силни: тѣ сѫ великото малко и великото голѣмо. Великото малко може да запали цѣлия свѣтъ, а великото голѣмо може да изгаси цѣлия свѣтъ. Великото малко е онази искрица, която произвежда най-страшни пожари. Великото голѣмо е онази буйна вода, която и потопъ може да причини, и всички пожари да изгаси. Когато великото голѣмо работи, потопъ иде въ свѣта. Когато великото малко работи, огънь гори въ свѣта. Дето има огънь, тамъ има готвене, ядене и пиене. Когато великото голѣмо и великото малко се сдружатъ въ обща, взаимна работа, нѣщо велико се гради. Тази е науката на синоветѣ на свѣтлината. Като хора, които сте дошли на земята, да учите и да работите, вие трѣбва взаимно да си помагате, да влизате въ положението си, както правятъ синоветѣ на свѣтлината. Лѣкарьтъ трѣбва да влиза въ положението на болния, но и болниятъ трѣбва да влиза въ положението на лѣкаря. Когато хирургътъ оперира болния безъ упойка, последниятъ трѣбва да бѫде уменъ и търпеливъ, да не рита. Ако рита, той самъ ще си повреди. При това положение, лѣкарьтъ не може свободно да работи и, вмѣсто болното мѣсто, може да отрѣже часть отъ здравото. Имайте търпение да издържите операцията безъ упойка; ако ви упоятъ, положението ви ще се усложни. Трѣбва да мине много време, докато организъмътъ се освободи отъ внесената чрезъ упойката отрова. Чрезъ операцията лѣкарьтъ изпитва търпението на болния, а болниятъ — изкуството на лѣкаря. Ако не рита, болниятъ е уменъ и търпеливъ човѣкъ. Ако рита, търпението му е слабо. За да има успѣхъ въ работата си, лѣкарьтъ се нуждае отъ известни условия. Богатитѣ хора иматъ особени възгледи за нѣщата. Като разполагатъ съ пари, тѣ мислятъ, че лѣкарьтъ е длъженъ да ги излѣкува. Здравето съ пари не се купува. Има причини, на които се дължатъ болеститѣ. Има причини, на които се дължи здравето на човѣка. За да се лѣкува и да пази здравето си, човѣкъ трѣбва да знае и еднитѣ, и другитѣ причини. Само разумниятъ човѣкъ, въ широкъ смисълъ на думата, може да бѫде здравъ. И само неразумниятъ може да бѫде боленъ. — Какво трѣбва да прави болниятъ, за да се справи съ своето болезнено състояние? — Той трѣбва да стане разуменъ. Днесъ много хора страдатъ отъ неврастения. — Защо сѫ станали неврастеници? — Отъ голѣми безпокойства. Момата обича нѣкой момъкъ и постоянно се безпокои, страхува се да не изгуби любовьта му. Тя вижда, че той се разговаря съ други моми и се тревожи. И момъкътъ се безпокои за сѫщото. Той обича една мома, но се тревожи, понеже тя се разговаря съ други момци. Защо трѣбва да се безпокоятъ? Ако момата е дъщеря на свѣтлината, а момъкътъ — синъ на свѣтлината, всѣкакво безпокойство между тѣхъ е изключено. Ще кажете, че момата иска да знае, какво прави и какво мисли момъкътъ. Нека стане дъщеря на свѣтлината, да види, какво прави и какво мисли момъкътъ. Само неразумниятъ човѣкъ може да се безпокои за обикновени работи. Разумниятъ човѣкъ, който вижда и разбира нѣщата, не се безпокои за праздни работи. Ще приведа единъ примѣръ отъ живота на Соломонъ — Ра, единъ отъ знаменититѣ царе на древностьта. Той ималъ само единъ синъ, когото решилъ да ожени. За тази цель той пратилъ свои хора да търсятъ невеста за сина му, която да отговаря на следнитѣ условия: да ходи като човѣкъ, но и да бѣга като конь; да работи като човѣкъ, и да хвърчи като птица; съ ушитѣ си отъ една страна да приема, а отъ друга — да дава; съ очитѣ си отъ една страна да пали, а отъ друга — да гаси; съ устата си отъ една страна да вързва, а отъ друга — да развързва. Какъ мислите, може ли да се намѣри такава невеста? Това сѫ символи, които трѣбва да се разгадаятъ. Като говорите за коня, вие го разглеждате като животно. Обаче, по съдържание, коньтъ има отношение къмъ физическия и къмъ духовния свѣтъ. Когато човѣкъ мисли дълбоко върху нѣщата, казваме, че той се е качилъ на своя конь. Значи, коньтъ символизира човѣшкия умъ. Щомъ се качи на ума си, човѣкъ трѣбва да го направлява добре. Ако не може да го направлява добре, коньтъ ще го хвърли на земята. Видите ли, че нѣкой човѣкъ ходи пешъ, т. е. не може да се ползува отъ своя конь, вие го наричате лудъ, смахнатъ. Какъ трѣбва да постѫпите съ този човѣкъ? Ще го качите на коня и ще му държите юлара. Никога не се качвайте на конь безъ юларъ. Юларътъ е законъ на живота. Това значи, че човѣкъ трѣбва да познава законитѣ на своя умъ. Като държи юлара на коня и добре го направлява, човѣкъ се ползува разумно отъ своя умъ. Ако не знаемъ законитѣ на своята мисъль и не можемъ да се ползуваме отъ тѣхъ, умътъ ни може да ни хвърли на земята, както коньтъ хвърля своя господарь. Ако кръвьта не се разпространява правилно, по всички центрове на човѣшкия мозъкъ, нѣкой центрове ще се хранятъ повече, за смѣтка на други, които ще бѫдатъ въ лишения. Запримѣръ, ако човѣкъ живѣе повече въ низшитѣ области на мисъльта си, кръвьта ще храни повече заднитѣ центрове на мозъка: семейнитѣ чувства, гордостьта, щеславието и др. За смѣтка на тия чувства гладуватъ моралнитѣ. Моралнитѣ чувства се хранятъ съ Божествени сокове. Тѣ сѫ съставени отъ клетки, които изискватъ чиста, благородна, префинена храна. Какво разбираме подъ думата „Божествено“? Най-благородното, най-възвишеното, най-красивото, което човѣкъ носи въ себе си, наричаме Божествено начало. Въ него се крие вѣчния животъ, безсмъртието, красотата и смисъла на живота. Въ Божественото се криятъ всички възможности на човѣшката душа, а не на тѣлото. Тѣлото е резултатъ на нѣщо високо. „Да сте синове на свѣтлината“. Ще кажете: Кога ще станемъ синове на свѣтлината? — Когато пожелаете. — Какъ можемъ да станемъ синове на свѣтлината? — Посѣйте една семка въ земята, и тя ще ви покаже начинъ за постигане на вашето желание. После, турете рѫката на сърдцето си и вижте, дали тупти. Докато сърдцето ви пулсира и изпраща кръвь по цѣлото тѣло, има надежда да станете синове на свѣтлината. Щомъ сърдцето ви престане да тупти, щомъ изгубите топлината си, вие се лишавате отъ условията, да станете синове на свѣтлината. Видите ли, че топлината на сърдцето ви се намалява, трѣбва да я усилите. Жрецитѣ, които подържали свещения огънь въ храмоветѣ, познавали всички тайни около него, вследствие на което се стремѣли да гори непрекѫснато. Въ време на обредитѣ тѣ го усилвали. Слабъ или силенъ, свещениятъ огънь не трѣбва да загасва. Като знаете това, изучавайте законитѣ на разумната природа, за да можете, когато е необходимо, да увеличавате топлината си. Увеличаването на вѫтрешната топлина на човѣка не подразбира увеличаване на температурата, както въ болния. Температурата на болния се дължи на особено горение въ организма, предизвикано отъ натрупване на различни утайки, като непотрѣбни вещества. Вѫтрешната топлина, за която говоримъ, подразбира правилно и разумно увеличаване на свещения огънь въ човѣка. Подъ влиянието на този огънь се развиватъ правилно човѣшкитѣ дарби и способности. Единъ евангелски проповѣдникъ, българинъ, слушалъ да се говори за нѣкакво духовно общество отъ свети хора въ Америка. Той се заинтересувалъ да види тѣзи хора, за които говорѣли чудни работи. Случило му се да отиде въ Америка. Първата му работа била да намѣри това общество, да се запознае съ тѣзи чудни, свети хора. Най-интересното въ тѣхъ било това, че когато преминавали отъ състоянието на обикновени хора въ свети, тѣ преживявали такава голѣма радость, че излизали отъ релситѣ на обикновения си животъ. Всѣки, който изпитвалъ тази радость, започвалъ да играе, да прескача огради, да се катери по дървета, да цѣлува и пригръща, когото срещне на пѫтя си. Въ това време той не държалъ смѣтка за общественото мнение. Той се намиралъ на седмото небе отъ радость — не се стѣснявалъ отъ никого, защото ималъ високъ идеалъ. Той съзнавалъ, че съ него става нѣщо особено — душата му се пробуждала и минавалъ отъ обикновения въ необикновенъ животъ. Този българинъ започналъ да посещава обществото на светитѣ хора редовно и, за очудване на самия него, изпадналъ въ особеното състояние. Той почувствувалъ, че отвѫтре нѣщо го кара да скача, да играе, да пѣе, да се катери по дървета и по огради. Като не могълъ да направи това, той легналъ на земята по коремъ и започналъ да се търкаля, да рита, да се обръща на всички страни. Най-после започналъ да се моли: Господи, помогни ми да се освободя отъ това състояние, защото не мога да издържамъ. Ако продължи още малко, ще се пукна. И, наистина, той се освободилъ отъ това състояние, което повече не се повторило. Мнозина се запитватъ, на какво се дължи това състояние. Питамъ: Какво ще прави коньтъ, ако го освободите отъ обора, въ който билъ дълго време затворенъ? Щомъ се види свободенъ, първата му работа е да отиде въ гората. Който види този конь да препуска, ще каже: Какво се е разлудувалъ този конь? Ще бѣга, разбира се. До сега той е билъ въ затворъ. Щомъ се види на свобода, той влиза въ обществото на светитѣ хора, дето иска да стане членъ. Обаче, като го намѣри, господарьтъ му се радва, че може пакъ да го затвори въ обора. Въ сѫщото положение се намира всѣки човѣкъ. Докато е въ обществото на светитѣ хора, той е подобенъ на свободния конь. Но обществото, църквата, държавата го дебнатъ. Тѣ го хващатъ, турятъ му юларъ и казватъ: Хванахме те вече, въ рѫцетѣ ни ще бѫдешъ. Не ставай лудъ конь! Какво искатъ съвременнитѣ хора? — Свобода. Изобщо, всички хора искатъ да бѫдатъ свободни. Ние, обаче, искаме да служимъ на държавата безъ юларъ; ние искаме да служимъ на обществото безъ юларъ; ние искаме да служимъ на църквата безъ юларъ; ние искаме да служимъ на дома безъ юларъ. Безъ юларъ човѣкъ може да свърши работата си по-добре, отколкото съ юларъ. Работа безъ юларъ, служене безъ юларъ, това е учението на синоветѣ на свѣтлината. Какво представя синътъ на свѣтлината? Той е огънь и пламъкъ, животъ и свѣтлина. Съ десеть вѫжета да го вържете, той пакъ ще се развърже; въ затворъ да го турите, и оттамъ ще излѣзе. Казано е въ Писанието: Когато синоветѣ на свѣтлината дойдатъ, вратитѣ на затворитѣ ще се отворятъ; всички заблуждения ще изчезнатъ; всички недоразумения и раздори ще се стопятъ; всички болести ще се махнатъ. Тогава ще дойде Царството Божие на земята. — Кога ще дойдатъ синоветѣ на свѣтлината? — Тѣ и сега сѫ на земята, но дегизирани, никой не ги познава. Благословенъ е този, който срещне единъ отъ синоветѣ на свѣтлината. Тѣ премахватъ ограниченията въ свѣта, но безъ бомби. Тѣ разбиратъ законитѣ на разумния животъ и правилно ги прилагатъ. Гнѣвътъ, съмнението, малодушието, страхътъ сѫ бомби, които разрушаватъ самия човѣкъ, който ги носи. Понеже синоветѣ на свѣтлината не се гнѣвятъ, не се съмняватъ, не се страхуватъ, тѣ не си служатъ съ никакви бомби. „Да сте синове на свѣтлината“. Така е казалъ Христосъ на своитѣ ученици, като имъ откривалъ законитѣ на свѣтлината. Той имъ казвалъ, че като знаятъ законитѣ на свѣтлината, единъ день тѣ ще правятъ по-голѣми чудеса отъ тия, които днесъ виждатъ. Когато Христосъ дойде на земята, мнозина искаха да Го направятъ царь, но Той казваше: „Не съмъ дошълъ на земята да ставамъ царь, но да приложа Божия законъ. Когато дойда втори пѫть на земята, ще приложа напълно Божия законъ“. Въ Откровението е казано, че когато затрѫби седмата трѫба, всички царства на земята ще станатъ едно цѣло — царство на свѣтлината — Божие царство. Тази идея работи вече въ свѣта. Днесъ всички велики хора, всички управляващи търсятъ начинъ, да съгласуватъ интереситѣ на всички народи. Единъ день, когато тази идея се реализира, границитѣ между държавитѣ ще се премахнатъ, ще се въведе общо управление въ всички държави. Значи, нѣкаква външна сила работи и заставя всички държавници, всички велики хора да приематъ тази идея и да я реализиратъ. Всички преговори между държавнитѣ глави, всички прогресивни и нови движения се стремятъ, именно, къмъ това, да отворятъ пѫть за идване на синоветѣ на свѣтлината. Ще кажете, че новото е опасно за човѣчеството. Новото подразбира идване на Божественото въ свѣта. Бѫдещето е въ рѫцетѣ на онѣзи, които носятъ новото, а не на онѣзи, които подържатъ стария редъ и порядъкъ, въ който царува насилието и тъмнината. Ние сме за новото, за реда и порядъка на Божественото, който синоветѣ на свѣтлината носятъ. Ние сме за новия, за вѣчния животъ. Следователно, на младитѣ ще покажемъ пѫтя къмъ този животъ, а на старитѣ ще покажемъ начинъ, какъ да се подмладятъ. Когато Христосъ казва, че, ако не станете като малкитѣ деца, не можете да влѣзете въ Царството Божие, Той има предъ видъ синоветѣ на тъмнината. Тъй щото, ако синоветѣ на тъмнината не станатъ синове на свѣтлината, не могатъ да влѣзатъ въ Царството Божие. Казано е още, че роденитѣ отъ Бога грѣхъ не правятъ. Значи, за да не грѣши, човѣкъ трѣбва да се роди отъ Бога, да стане синъ на свѣтлината, носитель на Божественото въ свѣта. „Да сте синове на свѣтлината“. Съ други думи казано: Да сте синове на любовьта. Ако искате да се преобразите, приемете любовьта въ себе си. Вижте, какъ се проявяватъ младитѣ момичета и момчета, преди да ги посети любовьта и следъ като ги посети. Преди да ги посети любовьта, тѣ сѫ небрежни къмъ себе си, къмъ родителитѣ и ближнитѣ си, къмъ уроцитѣ си. Щомъ любовьта ги посети, тѣ коренно се измѣнятъ: започватъ да се обличатъ добре, отнасятъ се внимателно къмъ родителитѣ си, къмъ уроцитѣ си. Любовьта преобразява човѣка и осмисля живота му. Когато говоримъ за синоветѣ на свѣтлината, имаме предъ видъ любовьта на нѣкоя мома или на нѣкой момъкъ. Въ сѫщность, човѣкъ се влюбва въ ближния си само тогава, когато последниятъ е проводникъ на нѣщо свѣтло и възвишено. Като не знаятъ това, мнозина се произнасятъ неправилно за любовьта на младитѣ. Щомъ видятъ, че нѣкоя мома или нѣкой момъкъ се влюбилъ, тѣ казватъ: Временна е тази любовь. Скоро ще прегори, и момата ще заприлича на насъ. Не е така. Това, което прегаря, не е любовь. Това не е посещение на синоветѣ на свѣтлината. Когато нѣкой отъ синоветѣ на свѣтлината посети младия момъкъ или младата мома, тѣ ставатъ внимателни, любезни къмъ родителитѣ си, къмъ своитѣ близки. Тѣ съзнаватъ погрѣшкитѣ си и ги изправятъ. Азъ познавамъ синоветѣ на свѣтлината и мога да ви ги опиша. Тѣ сѫ стройни, красиви, разумни, занимаватъ се и съ музика, и съ поезия, и съ наука. Тѣ пишатъ такива писма и такива поезии, каквито никой обикновенъ човѣкъ не може да напише. Благодарете на Бога, ако вашата дъщеря или вашиятъ синъ се влюбятъ въ нѣкой отъ синоветѣ на свѣтлината. Радвайте се, когато любовьта на единъ отъ тия синове ви посети. Млади и стари, стремете се къмъ любовьта на синоветѣ на свѣтлината, за да се преобразите, да придобиете новъ животъ. „Да сте синове на свѣтлината!“ Нѣма по-велико нѣщо за човѣка отъ това, да бѫде синъ на свѣтлината. — Защо? — Защото ще бѫде свързанъ съ разумнитѣ сѫщества на земята. — Кѫде сѫ синоветѣ на свѣтлината? — Тѣ не сѫ на небето, далечъ отъ хората, но между тѣхъ. Ако искате да срещнете нѣкой ангелъ, светия или синъ на свѣтлината, не ги търсете далечъ отъ себе си. Тѣ сѫ по горитѣ, по планинитѣ, между хората въ селата и въ градоветѣ. Достатъчно е да се вглъби човѣкъ въ себе си, да започне да размишлява, за да се свърже съ тѣхъ. Да се свържете съ едно разумно сѫщество, това значи, да ви посети една свѣтла, възвишена мисъль. Когато Христосъ се уединяваше въ гората на молитва, Той се срѣщаше съ синоветѣ на свѣтлината и се разговаряше съ тѣхъ. Една вечерь Христосъ отиде на планината съ двама отъ своитѣ ученици, които видѣха синоветѣ на свѣтлината. Тѣ разбраха, съ кого се разговаряше Учительтъ имъ. Следователно, когато се натъкнете на нѣкакво страдание или изпитание, обърнете се къмъ синоветѣ на свѣтлината. Достатъчно е единъ отъ тѣхъ да ви посети, за да имате една реална опитность. Нѣмате ли връзка съ разумнитѣ сѫщества, колкото и да се молите, молитвата ви нѣма никакъвъ резултатъ. Вие се намирате въ положението на човѣкъ, който търси изгрѣващото слънце, а намира залѣзващото. Какво трѣбва да правите при това положение? Трѣбва да постоянствувате. Макаръ и да попадате на залѣзващото слънце, търсете непрестанно изгрѣващото. Ще дойде день, когато ще попаднете на изгрѣващото слънце, и работитѣ ви ще се наредятъ добре. Американскиятъ проповѣдникъ Муди решилъ да отиде въ Англия да проповѣдва. Трѣбвало да мине презъ Ливерпулъ, да се срещне съ единъ отъ приятелитѣ си, който обещалъ да му нареди работата: да наеме специаленъ салонъ, да плати всички разходи. Стигналъ благополучно въ Ливерпулъ, но се указало, че приятельтъ му умрѣлъ преди една седмица. Муди се намѣрилъ предъ голѣма мѫчнотия, но, въ края на краищата, работата му се наредила, и той държалъ блѣскава проповѣдь, на която присѫтствували нѣколко хиляди души. Блѣскава била проповѣдьта му, защото синоветѣ на свѣтлината го подкрепили. Презъ време на проповѣдьта му една важна дама минала край единъ отъ прозорцитѣ и заповѣдала на кочиаша си да спре, да чуе и тя нѣщо. Муди забелязалъ тази дама и веднага се обърналъ къмъ слушателитѣ си съ думитѣ: Въ този моментъ продавамъ душата на една дама. На тази душа свѣтътъ дава слава, богатство, честь. Обаче, Христосъ дава друго нѣщо за тази душа. И той започналъ да изброява всичко, което Христосъ дава за една душа. Като чула тия думи, дамата разбрала, че това се отнася до нея. Тя слѣзла отъ колата си, влѣзла въ салона и се обърнала къмъ проповѣдника съ следнитѣ думи: Отсега нататъкъ напущамъ своя старъ господарь и отивамъ при новия, да Му служа съ любовь и вѣрность. Казвате: Има ли право човѣкъ да продава душата на ближния си? — Ако знае, какъ да я продаде, има право. Ако съ продаването душата на човѣка ти го повдигашъ и насочвашъ въ правия пѫть, продай душата му. Така, именно, постѫпва Богъ. Той дава право на синоветѣ на свѣтлината да продаватъ човѣшкитѣ души и да ги упѫтватъ въ живота имъ. Като отидете при единъ отъ синоветѣ на свѣтлината, нѣма защо да му говорите за своитѣ страдания. Той вижда положението, въ което се намирате, и ви помага. Дето сѫ синоветѣ на свѣтлината, тамъ е Богъ. Тамъ Го виждамъ азъ, тамъ можете да Го видите и вие. Искате ли да видите Бога, идете между разумнитѣ, добритѣ и любещитѣ хора. Тѣ сѫ и на земята, и на небето, т. е. тѣ сѫ и горе, и долу. „Да сте синове на свѣтлината“. Всѣки човѣкъ може да стане синъ на свѣтлината, но още не е. Засега всички хора сѫ синове на обикновения животъ, синове на заблужденията. Ще дойде день, когато ще станатъ синове на свѣтлината, но преди това тѣ трѣбва да минатъ презъ обикновения животъ, като подготовка за необикновения. Сегашниятъ човѣкъ се намира въ положение на заченатото дете. Той се намира въ утробата на майка си и нито самъ може да яде, нито може да се движи. Синътъ на свѣтлината е въ положение на новороденото дете. Майка му казва: Синко, деветь месеца бѣше въ утробата ми. Ето, давамъ ти свободенъ билетъ за пѫтуване. Излѣзъ на свобода, въ широкия свѣтъ и се радвай на Божието благословение. Щомъ получи свободенъ билетъ, синътъ на свѣтлината излиза на бѣлъ свѣтъ и запѣва своята първа пѣсень: Ва... ва... Майкитѣ и бащитѣ знаятъ, каква е първата пѣсень на детето. „Ва“, това е името на първия Богъ, който бабува, за да се раждатъ децата — синоветѣ на свѣтлината. Съ своята първа пѣсень детето благодари на Бога, че излиза отъ свѣта на ограниченията и влиза въ свѣта на свободата. И българинътъ казва на воловетѣ си: Ва! Това значи: Спрете за малко, да ви покажа, какъ можете да излѣзете отъ ограничения животъ и да влѣзете въ живота на свободата. Сега и на васъ казвамъ: Спомняйте си често за синоветѣ на свѣтлината, че, като дойдатъ голѣмитѣ страдания, да знаете, че тѣ идатъ да ви освободятъ отъ ограниченията на живота. Понѣкога вие се насърдчите, вдъхновите се, чувствувате сила и готовность за възвишена работа, но веднага се спрете и казвате: Не е време още за това. Днесъ отлагате, утре отлагате, докато единъ день видите, че сте остарѣли, и казвате: Свърши се моята работа. Ще остане за друго прераждане. Християнитѣ пъкъ възлагатъ всичко на Христа. Тѣ очакватъ да дойде Христосъ втори пѫть на земята, да ги възкреси. Не, първата пѣсень „ва“ ще ги възкреси. За да възкръсне, човѣкъ трѣбва да се новороди. Възкресението иде само за ония, които ще станатъ синове на свѣтлината. Възкресението е новата епоха, въ която идатъ синоветѣ на свѣтлината, да работятъ за създаване на новъ свѣтъ, ново небе и нова земя. Стариятъ свѣтъ нѣма да се разруши, но ще се преобрази, ще се преустрои. Новиятъ свѣтъ, това е епохата, която иде въ свѣта, въ която ще се прояви Божията Любовь. Проявяването на Христа на земята не е нищо друго, освенъ проява на Божията Любовь. Изявяването на синоветѣ на свѣтлината не е нищо друго, освенъ проява на Божията Любовь. Тѣ идатъ да изявятъ любовьта и да видятъ, какъ се проявява тя на земята. Докато сѫ на небето, тѣ нѣматъ право да се влюбватъ помежду си, но като дойдатъ на земята, влюбватъ се въ Бога на любовьта. Хората не разбиратъ любовьта, поради което си я представятъ нѣщо обикновено. Каквато представа да иматъ за любовьта, тѣ трѣбва да знаятъ, че всичко, което носи миръ и радость за човѣшката душа, е любовь. Всичко, което носи свѣтлина и знание за ума, е мѫдрость. Обикновениятъ човѣкъ се движи между два полюса — любовьта и мѫдростьта, а съвършениятъ стои на върха, дето свѣтлината изгрѣва. И ангелитѣ живѣятъ между любовьта и мѫдростьта, но въ по-високи полета. Синоветѣ на свѣтлината слизатъ между хората, да внесатъ въ умоветѣ имъ свѣтлина и знание, а въ сърдцата имъ — топлина и любовь. Ако не имъ предадатъ тия нѣща, тѣ не могатъ да се повдигнатъ, не могатъ да станатъ човѣци, въ широкъ смисълъ на думата. Следователно, синоветѣ на свѣтлината идатъ да обновятъ цѣлото човѣчество. Съвременнитѣ хора не се разбиратъ, защото се разглеждатъ като мѫже и жени. Днесъ нито мѫжетѣ помежду си се разбиратъ, нито женитѣ. Обаче, и духоветѣ не се разбиратъ. И тѣ се намиратъ въ борба помежду си. Споредъ богословитѣ борбата е между падналитѣ духове. — Защо паднаха тия духове? — Защото не разбраха Божията Любовь. Които разбраха любовьта, повдигнаха се и влѣзоха въ разумния животъ. Днесъ всички хора трѣбва да изучаватъ любовьта. Всѣки самъ ще я изучава. Никой не може да учи хората, какъ да любятъ. Дойде ли нѣкой да ви учи, какъ да любите, ще изгубите любовьта. Оставете човѣка свободенъ, той самъ ще се научи, какъ да люби. Родителитѣ се страхуватъ за сина и за дъщеря си, да не се влюбятъ и да страдатъ. Оставете сина и дъщеря си въ рѫцетѣ на Бога, Той ще ги научи, какъ да любятъ. Да люби, това е работа на душата. Не се бъркайте въ работата на душата. Предайте душата си на Бога, Той да я рѫководи. Той знае нейния пѫть и ще я насочи въ това направление. Не се страхувайте отъ любовьта. Щомъ уповавате на Бога, Той има предъ видъ и дъщеря ви, и сина ви, нѣма да ги остави да пропаднатъ. Ще кажете, че може да не имъ е дошло още времето за влюбване. И това оставете на Бога. Казано е, че който преждевременно се влюби, умира. Вѣрно е това, но вѣрно е, че който преждевременно се влюби, оживява. Зависи, какъ се е влюбилъ човѣкъ и въ кого. Подъ думата „смърть“ ние разбираме минаване отъ едно състояние въ друго. Ако дветѣ състояния си хармониратъ, човѣкъ не умира. И следъ смъртьта си той продължава да живѣе. Хората умиратъ преждевременно подъ влияние на отрицателното въ живота. Страхътъ, подозрението, съмнението, безлюбието, безверието съкращаватъ живота на човѣка. Нѣкой казва, че люби Бога, а при най-малкото изпитание започва да се съмнява и да подозира. Това не е любовь. Ако това наричате любовь, тя е едва въ зародиша си. Любете, както любятъ синоветѣ на свѣтлината. Учете се отъ тѣхъ. Какво трѣбва да направи любещата дъщеря, като види баща си тѫженъ? Тя трѣбва да запѣе, или да засвири съ своя инструментъ. Ако пѣсеньта или музиката ѝ може да промѣни състоянието на бащата, любовьта ѝ е силна. Ако любещиятъ синъ е художникъ, поетъ или писатель, съ четката и съ перото си той може да развесели тѫжната си майка. Изобщо, хората на любовьта носятъ въ себе си миръ, радость и веселие. Дето отидатъ, всички ги приематъ съ отворени сърдца. Тѣ не сѫ невежи, нито горди или амбициозни. Тѣ сѫ смирени и искрени. Тъй щото, когато говорите за любовьта си къмъ Бога и за Неговата Любовь къмъ васъ, помнете, че Той не обича невежитѣ и горделивитѣ. Човѣкъ трѣбва да има достоинство и самоуважение, но да не бѫде гордъ. Ако е даровитъ, способенъ, нека прилага дарбитѣ си, безъ да се гордѣе. Способниятъ и разуменъ човѣкъ знае, че дарбитѣ и способноститѣ му сѫ дадени за негово благо, както и за благото на всички. Ние не подържаме слабитѣ хора, които се подкупватъ и огъватъ предъ силния. Ние сме за ония хора, които и съ износени дрехи могатъ да ходятъ прави, съ съзнание за достоинството на своята душа. Съвременнитѣ хора трѣбва да работятъ за своето вѫтрешно освобождаване. Докато се освободятъ, тѣ ще минаватъ презъ мѫчнотии и страдания, презъ болести, презъ недоразумения и противоречия. Обаче, щомъ станатъ синове на свѣтлината, всичко това ще изчезне и, вмѣсто страдания, ограничения и смърть, тѣ ще иматъ радости, веселие и свобода. Тѣ ще се намѣрятъ между близкитѣ си, които ще ги обичатъ. Това значи, да живѣе човѣкъ въ рая, между разумнитѣ сѫщества. Раятъ е на земята. Отъ човѣка зависи да бѫде житель на рая, или на ада. Който живѣе въ рая, всѣка година получава по единъ отъ най-хубавитѣ райски плодове. Обаче, не е важно човѣкъ да влѣзе въ рая; важно е да стане синъ на свѣтлината. Вратата на рая ще бѫде всѣкога отворена за него, и той ще има на разположение всичко, каквото пожелае. Да се стреми човѣкъ да стане синъ на свѣтлината, това не значи, че въ единъ день може да стане такъвъ. Хиляди години е училъ, и хиляди години още трѣбва да учи, за да придобие онази свѣтлина, която ще го направи синъ на свѣтлината. Иде день, когато синоветѣ на свѣтлината ще дойдатъ между хората, ще имъ донесатъ онова знание, което ще бѫде основа на истинския животъ. Тѣ ще бѫдатъ учители на човѣчеството, ще му покажатъ пѫтя къмъ свѣтлината. Казвате: Не може ли човѣкъ още днесъ да намѣри пѫтя на свѣтлината? — Може, но трѣбва да се откаже отъ старитѣ си разбирания. Каквото и да прави, съ сегашнитѣ си разбирания човѣкъ не може да се издигне по-високо отъ положението, въ което се намира сега. Съ разбиранията, които днесъ има, обикновениятъ човѣкъ ще си остане обикновенъ, птичката ще си остане птичка, къртицата ще си остане къртица. Каква култура може да се очаква при сегашнитѣ условия на живота? Следователно, докато човѣкъ не се издигне отъ положението, въ което се намира, и не започне да мисли като истински човѣкъ, той никога не може да стане синъ на свѣтлината, да придобие вѫтрешната си свобода. Човѣкъ е създаденъ свободенъ, а не робъ. Той самъ се е ограничилъ и заробилъ, вследствие на което самъ ще се освободи. Когато създалъ човѣка, Богъ му казалъ: Иди, завладѣй земята и стани господарь. — На кого? — На низшето въ себе си. Човѣкъ трѣбва да бѫде господарь на своитѣ низши мисли и чувства, да ги владѣе. Станете господари на себе си, а не на хората. Който е станалъ господарь на себе си, той е въ хармония съ всички хора. Той знае, че не може да живѣе самъ. Едно вѫже е здраво само тогава, когато всички конци, отъ които е съставено, сѫ еднакво яки. Следователно, когато всички мисли и чувства въ човѣка сѫ въ хармония, той може да бѫде въ хармония и съ своитѣ ближни. Този човѣкъ наричаме синъ на свѣтлината. Той не се оплаква отъ сиромашия, отъ болести, отъ невежество. Който боледува, той не е синъ на свѣтлината. Който се оплаква отъ сиромашия, невежество, отъ противоречия, той не е синъ на свѣтлината. Като изпадне въ нѣкакво затруднение, човѣкъ казва: Добъръ е Господъ, ще ми помогне да се справя съ мѫчнотията. Какво означаватъ думитѣ „добъръ е Господъ“? Ако човѣкъ разчита на добротата на Господа и не работи, това показва, че той поставя Бога вънъ отъ себе си. Обаче, ако каже, че работи съзнателно, това показва, че човѣкъ разчита на Бога въ себе си. Така е гледалъ и Христосъ на Бога, заради което казва: „Отецъ ми работи, и азъ работя“. Често чувате нѣкои да казватъ, че сѫ хора на новитѣ идеи. По какво се отличаватъ тия хора отъ обикновенитѣ? Щомъ сѫ нови хора, тѣ трѣбва да се отличаватъ по знанието, по вѣрата, по мислитѣ и по чувствата си. Ако знанието, вѣрата, мислитѣ и чувствата имъ сѫ като тия на обикновенитѣ хора, тѣ не могатъ да се нарекатъ хора на новитѣ идеи. И хората съ старитѣ идеи иматъ знание, сила, богатства, но не ги използуватъ на мѣсто. При това, тѣ не сѫ разпредѣлили своитѣ умствени и физически сили равномѣрно, вследствие на което нѣкои органи работятъ повече отъ други. Благодарение на неравномѣрното разпредѣление на своитѣ сили, тѣ не могатъ да се хармонизиратъ. Какво щастие можете да очаквате при едно несъразмѣрно развитие на органитѣ въ човѣка? Човѣкъ трѣбва да работи върху себе си съзнателно и съ любовь, да придобие онова знание, което може да го направи синъ на свѣтлината. Той има непоколебима вѣра въ Господа. И когато го питатъ, вѣрва ли въ Господа, той мълчи. Какво ще доказвате на болния, има ли свѣтлина, или не? Нека излѣзе вънъ, самъ да види свѣтлината. Вие трѣбва да заставите болния, насила да излѣзе вънъ, на слънчевата свѣтлина и на чистъ въздухъ. Щомъ се грѣе на слънчевитѣ лѫчи и диша чистъ въздухъ, той влиза въ стаята си обновенъ, съ нови сили за животъ и не пита вече сѫществува ли Богъ, или не. „Да сте синове на свѣтлината“. Желая ви да бѫдете синове на свѣтлината, да носите навсѣкѫде радость и веселие. Болни лѣкувайте, страдащи утешавайте, паднали повдигайте! Сваляйте оковитѣ отъ краката и рѫцетѣ на затворницитѣ! Сваляйте оковитѣ отъ умоветѣ и сърдцата на ония, които сѫ изпаднали въ мракъ и заблуждения! Желая на всички присѫтствуващи, да паднатъ оковитѣ отъ краката и рѫцетѣ, отъ умоветѣ и сърдцата имъ, да се почувствуватъ свободни граждани на Царството Божие. Днесъ синоветѣ на свѣтлината канятъ всички хора на работа. Тѣ дойдоха въ времето на Христа, но видѣха, че хората не бѣха още готови за работа. Сега пакъ идатъ съ пѣсни, да ви поканятъ като съработници въ общото дѣло. Щомъ чуете пѣсеньта имъ, станете веднага и идете да ги посрещнете. Тѣ идатъ да турятъ редъ и порядъкъ въ свѣта. 30. Беседа отъ Учителя, държана на 23 мартъ, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.
  12. "Делата Божии". Сила и Живот. Тринадесета серия, т.3 (1929–1930). Издание 1940г., София Книгата за теглене на PDF Съдържание Съ благодать и истина. „Пъленъ съ благодать и истина“ . Йоана 1:14 „Съ благодать и истина“. Въ всѣко живо сѫщество въ природата има единъ вѫтрешенъ, неопредѣленъ стремежъ. Какъвъ е този стремежъ, този потикъ въ природата, не се знае, но, въпрѣки това той сѫществува. Този вѫтрешенъ стремежъ въ човѣка наричаме Божествено начало. Когато изгубятъ вѫтрешния неопредѣленъ импулсъ въ себе си, хората изгубватъ смисъла на живота, вследствие на което се втвърдяватъ, ставатъ недоволни и започватъ да търсятъ външно богатство, външна слава. Колкото по-голѣми сѫ богатството и славата имъ, толкова повече се товарятъ. Ако човѣкъ е красивъ повече, отколкото трѣбва, красотата му ще бѫде товаръ. Въ единъ княжески палатъ имало една слугиня, която била много грозна. Тя чувала, че въ свѣта сѫществуватъ красиви хора, и затова често поглеждала презъ прозорцитѣ на палата, дано види нѣкой красивъ човѣкъ. Който я виждалъ, ужасявалъ се отъ грозотата ѝ и казвалъ: Какво страшилище! Каква грозота! Тя чувала всичко това и страдала, плачела, молѣла се на Бога, да направи нѣщо съ нея, да стане красива. Най-после Богъ чулъ молбата ѝ и изпратилъ единъ ангелъ, да се всели въ нея, да ѝ предаде малко отъ красотата си. Щомъ влѣзълъ въ нея, ангелътъ ѝ предалъ малко отъ своята красота, и тя, за очудване на хората, станала красива. Кой какъ минавалъ край двореца и виждалъ слугинята на нѣкой прозорецъ, извиквалъ съ радость: Колко красива е тази мома! Колкото бѣше нещастна майката на грозната слугиня, толкова щастлива е майката на тази красива мома. Хората се интересували да знаятъ, кои сѫ майката и бащата на грозната мома, но още повече се интересували отъ майката и бащата на красивата мома. Кои сѫ били бащата и майката на грозната и на красивата мома, това сами можете да разрешите. Всички момци, царски и княжески синове, които минавали край палата, въ който слугувала красивата мома, влюбвали се въ нея и предлагали рѫката си. Обаче, на красивата мома било забранено да се жени. Тя отказвала на всички момци. Отъ скръбь, че не могатъ да се оженятъ за нея, тѣ започвали да плачатъ. Момата се радвала на красотата си, а тѣ плачели. Когато била грозна, тя плакала, а тѣ минавали край палата и се смѣели на грозотата ѝ Какво виждаме отъ този примѣръ? Тукъ ясно се вижда законътъ на смѣнитѣ: когато единъ скърби, другъ се радва. После става обратното: първиятъ се радва, вториятъ скърби. Докато е на дървото, ябълката се радва на своята красота. Щомъ влѣзе въ стомаха на човѣка, тя изгубва красотата си и започва да плаче. Като влѣзе въ мозъка на човѣка и се превърне въ мисъль, ябълката отново почва да се радва. Когато се измие съ чистата, кристална вода на планинския изворъ, човѣкъ се освежава, става чистъ, и започва да се радва. Обаче, водата губи чистотата си. Следъ време водата на извора се пречиства, а човѣкъ става нечистъ. Докато дрехитѣ на човѣка сѫ нови, той се радва, че е добре облѣченъ. Щомъ овехтѣятъ, той е недоволенъ отъ тѣхъ и не ги обича. Ако дрехитѣ никога не овехтяватъ, човѣкъ не би пожелалъ да ги поднови. Следователно, ако момата не бѣше грозна, никога не би се молила на Бога да я направи красива. Чрезъ грозотата тя развива въ себе си ценни качества, които не би могла да развие при красотата. Какво представя грозотата? Грозотата представя грѣха въ живота. Нѣма по-страшно нѣщо отъ грозотата; нѣма по-голѣма грозота отъ грѣха. Значи, грозотата на хората се дължи на грѣха. Нѣкои казватъ, че нѣма грозота въ свѣта. Щомъ нѣма грозота, нѣма и грѣхъ. Така ли е въ сѫщность? И въ най-красивитѣ работи се крие нѣщо грозно. И най-свѣтлитѣ нѣща произвеждатъ тъмнина. Слънцето, източникъ на най-голѣмата свѣтлина, произвежда чернота. Ако два-три месеца наредъ се излагате на слънчевитѣ лѫчи, кожата ви ще почернѣе. Това не трѣбва да ви обезсърдчава. Радвайте се, че сте почернѣли. Почерняването показва, че слънцето може да ви лѣкува. Хора, които не почерняватъ отъ слънцето, не могатъ да се лѣкуватъ отъ него. Когато говоримъ за красотата и за грозотата, вие трѣбва да ги разбирате правилно. Не е въпросъ за красотата и за грозотата, нито за знанието и за невежеството. Когато говоримъ за знанието, подразбираме богатството. Казано е, че знанието е богатство. Знанието и богатството се придобиватъ. Обаче, това, което се придобива, сѫщевременно се губи. Следователно, тѣ сѫ преходни нѣща. Можете ли да кажете че знанието и, богатството сѫ ваша собственость, щомъ ги губите? Не е ваша собственость това, което се губи и придобива. Ваша собственость е само това, съ което се раждате. Това, което придобивате впоследствие, не е ваше. Ако човѣкъ става ученъ впоследствие, неговата ученость е присадка на живота му. Какво знаемъ за присадкитѣ? Присадката не е сѫществено качество на дървото. Щомъ се отчупи присадката, дървото проявява своето първично естество. Въ това отношение, културата, цивилизацията, религията, етикециитѣ сѫ външни присадки къмъ човѣшкия животъ. Даже и змията, която се отнася жестоко съ своитѣ жертви, обича музиката. Тя обича жабешката пѣсень и подъ звуцитѣ на тази пѣсень хваща жабата за крачето и цѣла я гълта. Значи, разположението на змията къмъ музиката е присадено, не е качество на нейното естество. Защо жабата крѣка, когато змията я хване за крачето? Защото става нѣкаква промѣна въ живота ѝ, главно въ нейното съзнание. Сѫщото става и съ човѣка, когато кракътъ му се парализира. Даже и да не усѣща болка, човѣкъ започва да плаче и да пъшка. Защо? Защото кракътъ е тѣсно свързанъ съ съзнанието му. Всѣка промѣна, която става въ ставитѣ на човѣка, се отразява и върху съзнанието му. Понеже кракътъ на човѣка е свързанъ съ добродетелитѣ, а тѣ — съ духовния животъ, затова човѣкъ не трѣбва да изкълчва крака си. Всѣко нарушаване на здравословното състояние на единъ отъ удоветѣ на човѣшкия организъмъ произвежда вѫтрешна дисхармония въ него. Органитѣ на човѣшкия организъмъ сѫ създадени отъ известни добродетели. Следователно, всѣко заболяване на нѣкой отъ органитѣ на човѣшкия организъмъ указва влияние върху онази добродетель, която го създала. Като знаете това, вие можете да си обясните, на какво се дължи стремежътъ на човѣшката душа. Всѣки човѣкъ се стреми къмъ развиване на своитѣ добродетели. Като развива добродетелитѣ си, едновременно съ тѣхъ човѣкъ развива и своитѣ органи. Не може ли да се развива, човѣкъ е недоволенъ отъ себе си, отъ окрѫжаващата срѣда, отъ живота. Благодарение на вѫтрешното недоволство, човѣкъ има условия да минава отъ една форма въ друга, като фази на живота, и да се развива. Волътъ не трѣбва да бѫде доволенъ отъ своитѣ рога, коньтъ — отъ своитѣ копита, свинята — отъ своята зурла, слонътъ — отъ своя хоботъ. Ако слонътъ се освободи отъ хобота си, той е прогресиралъ; обаче, ако е доволенъ отъ положението си и не измѣни формата си, той е останалъ въ застой. Всѣко сѫщество, което се намира въ застой, подържа старата философия, че, като е дошло на земята, трѣбва да си поживѣе, да си хапне и пийне, докато единъ день напусне земята. Щомъ напусне земята, всичко се свършва съ него. И човѣкъ мисли по същия начинъ. И той казва, че, като умре, животътъ се свършва. Хората умиратъ, погребватъ ги, но никой човѣкъ не се е вгледалъ критически въ положението на умрѣлия, да види, колко е смѣшенъ. Смѣшно е положението на умрѣлия. И следъ всичко това, този умрѣлъ човѣкъ го погребватъ съ голѣми почести. Нѣма по-смѣшни хора въ свѣта отъ умрѣлитѣ. Въпрѣки това, който отиде въ дома на мъртвеца, веднага става сериозенъ. Докато билъ живъ, всички го подбутвали. Щомъ умре, веднага хората около него взиматъ сериозенъ видъ. Докато банкерътъ е живъ, всички негови длъжници се плашатъ, не искатъ да чуятъ името му. Като умре и остави завещание, въ което прощава дълга на длъжницитѣ си, всички ставатъ сериозни, започватъ да мислятъ, кое го заставило да прости дълга имъ. Тѣ започватъ да говорятъ добре за него, да изнасятъ неговитѣ добродетели. „Пъленъ съ благодать и истина“. Човѣкъ все трѣбва да бѫде пъленъ съ нѣщо. Съ какво трѣбва да бѫде пъленъ? Съ знание, съ сила, съ богатство? Ако е пъленъ съ сила, човѣкъ ще замяза на бомба, която всѣки моментъ може да експлодира. Ако е пъленъ съ знания, споредъ думитѣ на апостолъ Павелъ, човѣкъ е осѫденъ на възгордяване. Не е лошо понѣкога човѣкъ да се възгордява. Подъ думата „гордость“ англичанитѣ разбиратъ достоинството на човѣка. Да бѫде човѣкъ гордъ, това значи, да има достоинство. Често гордостьта се изявява като болезнено състояние на човѣшката душа. Това болезнено състояние наричаме „честолюбие“. За да бѫде гордъ, човѣкъ трѣбва да има съответствуващи добродетели. Изобщо, всѣко качество, всѣка добродетель, която човѣкъ самъ си приписва, или другитѣ му я приписватъ, трѣбва да отговаря на действителностьта. Запримѣръ, каже ли нѣкой за себе си, че е ученъ, той трѣбва да има знания, които да отговарятъ на неговата ученость. Каже ли нѣкой за себе си, че е силенъ, той трѣбва да прояви силата си. Можете ли да наречете силенъ човѣкъ този, който не е въ състояние да носи поне 20 килограма товаръ на гърба си? Кажемъ ли, че човѣкъ трѣбва да има достойнство, подразбираме човѣкъ, който е пъленъ съ благодать и истина. Благодатьта и истината представятъ вѫтрешна връзка на човѣка съ Бога. Има ли тази връзка, той всичко може да придобие. Казано е, че никой не е видѣлъ Бога. Ако видите Бога, ще бѫдете щастливи. Щомъ не можете да Го видите, не можете да бѫдете щастливи. Важно е, Богъ да живѣе въ човѣка. Защо е необходимо това? За да люби. Ако Богъ живѣе въ човѣка той може да люби и да се радва на всичко живо. Любовьта стои по-високо отъ щастието. Любовьта включва щастието въ себе си. Всички хора искатъ да бѫдатъ щастливи, безъ да подозиратъ, че щастието е външна проява на любовьта. Вѫтрешниятъ смисълъ на живота се заключава въ това, именно, да дадете възможность на Бога да живѣе въ васъ. По кой начинъ Богъ ще живѣе въ човѣка, не е опредѣлено. Не питайте, какъ може Богъ да живѣе въ васъ, но приемете тази идея като дадена. Това е аксиома, за която не сѫ дадени никакви доказателства. Философитѣ иматъ по нѣщо дадено, върху което поставятъ основата на своето учение. Като дойдемъ до математицитѣ, и тѣ изхождатъ отъ нѣщо дадено. За тѣхъ единицата е даденото. Тѣ казватъ, че всичко произлиза отъ единицата. Ако разглеждате единицата като символъ, това не е вѣрно; обаче, ако я разглеждате като живо нѣщо, което се дѣли като клетката, вѣрно е, че отъ единицата произлиза всичко. Тя се дѣли на две, всѣка половинка се дѣли пакъ на две — образува се числото четири и т. н. Както отъ клетката се образува цѣлиятъ организъмъ, така отъ единицата се образуватъ всички числа. Сега, да оставимъ настрана числата като отвлѣчени величини, понеже нѣматъ нищо общо съ сегашния животъ на хората. При дадени условия всѣки човѣкъ се нуждае отъ нѣщо специфично. Запримѣръ, болниятъ се нуждае отъ здраве, нещастниятъ — отъ щастие, отчаяниятъ — отъ любовь, която ще осмисли живота му. Ние не говоримъ за любовьта на пукнатата стомна, отъ която всичко изтича навънъ. Ние не говоримъ и за любовьта на здравата стомна, отъ която водата лесно може да се изчерпи. Ние говоримъ за любовьта на извора, който постоянно дава и никога не се изчерпва. Всѣки трѣбва самъ да опредѣли, къмъ коя категория се отнася, т. е. каква е неговата любовь: любовь на пукнатата стомна, на здравата стомна, или на извора. По този въпросъ азъ нѣмамъ думата. Всѣки отъ васъ е форма, чрезъ която любовьта се излива. „Пъленъ съ благодать и истина“. Когато сърдцето на човѣка е пълно съ любовь, животътъ има смисълъ. Когато душата на човѣка е пълна съ истина, той е глава на Словото. Казано е въ Писанието: „Глава на Твоето Слово е Истината“. Главата на човѣка дава начало на нѣщата. Значи, всички хора се движатъ въ посока на истината. Кѫде е посоката на истината, никой не знае, въпрѣки това, всички се стремятъ къмъ тази неопредѣлена посока. Когато астрономитѣ изучаватъ небеснитѣ тѣла, съ помощьта на телескопъ, тѣ опредѣлятъ приблизително посоката на една или на друга звезда, но кѫде точно се намира тя, не знаятъ. По тъмнитѣ и свѣтли линии въ спектроскопа, както и отъ разстоянието на линиитѣ една отъ друга, ученитѣ опредѣлятъ още, на какво разстояние се намиратъ звездитѣ отъ земята. Ако линиитѣ въ спектроскопа ставатъ по-широки, тѣлото се приближава къмъ насъ; ако ставатъ по-тѣсни, тѣлото се отдалечава. Оттукъ вадимъ заключението: ако разумностьта ви се увеличава, вие се приближавате къмъ истината; ако разумностьта ви се намалява, вие се отдалечавате отъ истината. Ако душата ви се пълни съ любовь, вие се приближавате къмъ истината; ако душата ви се изпразва отъ любовьта, вие се отдалечавате отъ истината. И тъй, ако живѣе съзнателно, човѣкъ може да измѣни посоката на своето движение и по този начинъ да се приближи или отдалечи отъ истината. Има нѣща, които указватъ влияние върху съзнанието на човѣка, като го помрачаватъ или просвѣтяватъ. Отъ него зависи, да се подаде ли на тѣхното влияние, или да не се подава. Когато два образа, две противоположни мисли или чувства влѣзатъ въ ума на човѣка, той става разсѣянъ. Всѣки човѣкъ, младъ или старъ, може да се разсѣе. Даже учени хора се разсѣйватъ. Единъ виденъ професоръ по математика, чиито лекции се отличавали съ голѣма дълбочина и красноречие, отъ време на време ставалъ разсѣянъ, мисъльта му се разкѫсвала. Кога ставало това? Когато вниманието му се спирало върху една отъ неговитѣ студентки. Щомъ студентката отсѫтствувала отъ аудиторията, лекцията на професора вървѣла гладко, безъ никакво раздвояване на мисъльта. Когато студентката присѫтствувала, орбитата, по която се движела мисъльта на професора, се привличала отъ едно чуждо тѣло, вследствие на което ставало нѣкакво измѣстване въ мисъльта му. Това измѣстване въ мисъльта на професора предизвиквало известна пертурбация въ неговото съзнание. Въ дадения случай умътъ му се пълни съ мисли, които не хармониратъ съ предмета, който той преподава. Пертурбации въ мисъльта ставатъ и съ духовни хора, съ светии. Въ времето на първитѣ християни единъ отъ последователитѣ на Христа се предалъ въ служене на Бога и постигналъ голѣма чистота и светость. Около него се събирали болни, страдащи хора, на които помагалъ. Болни лѣкувалъ, страдащи утешавалъ. По-голѣмата часть отъ деня той прекарвалъ въ молитва. Единъ день при него се явила млада, красива мома, която внесла раздвояване въ мисъльта му. Тя била болна, и той се заелъ съ лѣкуването ѝ. Понеже употрѣбявалъ много време за нея, той връщалъ нѣкои болни, намалилъ молитвитѣ си и си казвалъ: Не е нужно човѣкъ да употрѣбява много време за молитва, трѣбва да помисли малко и за красивия свѣтъ около себе си. Неусѣтно той се раздвоилъ въ себе си, вследствие на което станало огъване въ мисъльта му. Не е лошо, че се е огъналъ, защото съ огъването той открилъ въ себе си известни прояви, които по-рано не познавалъ. Като излѣкувалъ момата, той разбралъ, че безъ нея не може да живѣе. Остане ли безъ нея, животътъ му се обезсмисля, нѣма какво да прави. Нѣкои ще се чудятъ, какъ може светия да тръгне следъ една мома и да забрави задължението, което е поелъ къмъ Бога. Ако въ живота на този светия има нѣщо неестествено, той непремѣнно ще се отклони отъ пѫтя си. Какво ще кажете за ангели, които съ първото слизане на земята се оплитатъ въ мрежата на нѣкоя красива мома и не искатъ вече да се върнатъ на небето. На колко ангели орбитата се огънала! Не е лесенъ животътъ на земята. Велико училище е земята и за прости, и за учени. Колко ангели ще срещнете днесъ, облѣчени съ фракове, съ модерни шапки и обуща, съ бастонъ въ рѫка, разхождатъ се изъ голѣмитѣ градове. И тѣ сѫ забравили, че нѣкога сѫ били ангели, дошли на земята да се учатъ. Като говоря така, нѣкои вѣрватъ въ думитѣ ми, нѣкои не вѣрватъ. Всѣки е свободенъ да вѣрва, или да не вѣрва. Важно е, какъвъ е Божествениятъ планъ. За нѣкои това е лошо, за други — не е лошо. Отъ човѣшко гледище, нѣкои работи сѫ добри, а нѣкои — лоши. Важно е, какво е мнението на разумния свѣтъ. Знае се причината, защо светията е напусналъ работата си и тръгналъ следъ момата. Знае се сѫщо, защо ангелътъ останалъ на земята. Отъ човѣшко гледище вие казвате, че този е добъръ, онзи не е добъръ. Обаче, човѣкъ нѣма право да се произнася за незавършенитѣ работи. Свѣтътъ още не е завършенъ. Човѣкъ още не е съвършенъ. Какъ можете тогава да се произнасяте за незавършени и несъвършени нѣща? Има случаи въ живота, когато една лоша постѫпка влѣче следъ себе си друга лоша. Погрѣшката на светията седи въ това, че той тръгналъ следъ момата. Той ѝ направилъ добро, и тя се влюбила въ него. Какво отъ това, че се влюбила въ него? Съ своята любовь тя го отклонила отъ пѫтя му. Ще кажете, че светията не трѣбваше да прави добро на красивата мома. Понеже момата го оплела, не трѣбвало той да я лѣкува. Трѣбва ли да дадете пари на нѣкой сиромахъ, който иска да купи огнестрелно орѫжие да убие съ него човѣкъ? Трѣбва ли да дадете пари на нѣкой пияница, да се напие и да отиде у дома си да бие жена си и децата си? Има случаи, когато човѣкъ не трѣбва да прави добро. Не лѣкувайте красива мома или красивъ момъкъ, които ще ви отклонятъ отъ правия пѫть. Не давайте пари на сиромахъ, който мисли да убива, нито на пияница, който се връща у дома си да бие своитѣ близки. Следователно, прави добро само на онзи, който има съзнание; прави добро на живия, а не на мъртвия; прави добро на онзи, въ когото Богъ живѣе! Ще кажете, че Богъ живѣе въ всички хора. Ако е така, правете добро на всички. Сега азъ ви говоря като на хора, които разбиратъ нѣщата, които иматъ знания. Не е въпросъ да измѣните своитѣ възгледи. Дръжте възгледитѣ си, но бѫдете разумни. Ако се грѣете на слънчевитѣ лѫчи, това не значи, че трѣбва да измѣните възгледитѣ си за слънцето. Вие можете да мислите за слънцето, каквото искате; важно е, обаче, да бѫдете разумни, да се ползувате отъ неговитѣ лѫчи. Не можете ли да използувате слънчевитѣ лѫчи, вие се лишавате отъ благото, което тѣ носятъ въ себе си. Неразумниятъ животъ лишава човѣка отъ благата, които очаква. Дръжте въ ума си мисъльта за Божественото начало, което е вложено въ всѣки човѣкъ като сила, която може да го спаси отъ злото въ свѣта. Като знаете това, работете върху себе си, да събудите Божественото съзнание, да бѫдете спасители сами на себе си. Не можете ли сами да се спасите, злото ще разруши формата, въ която днесъ живѣете. Дълго време трѣбва да чакате, докато съградите нова форма, въ която да продължите живота си. Въ една легенда за създаването на свѣта и за първитѣ човѣци се говори за желанието на Луцифера или сатаната да се състезава съ Бога. Като видѣлъ небесната дева, създадена отъ Бога, Луциферъ се влюбилъ въ нея и пожелалъ да я открадне. Като знаелъ, че Богъ е създалъ цѣлата вселена, Луциферъ решилъ да скрие отъ Него своя планъ за открадването на небесната дева. Той успѣлъ да реализира плана си, заради което билъ изпѫденъ отъ рая. И до днесъ още Луциферъ не може да се върне на небето. Следъ създаването на първитѣ човѣци, Богъ създалъ вторъ свѣтъ, въ който били поставени да живѣятъ Адамъ и Ева. Доколко сѫ вѣрни тия легенди, това е въпросъ, който предстои на изучаване. Коя е причината за грѣхопадането на първитѣ човѣци? Причината за първия грѣхъ е непослушанието и користолюбието. Това виждаме въ живота и на съвременнитѣ хора. Като се влюби, човѣкъ иска да завладѣе любовьта. Ето защо, когато любовьта посети човѣка, той трѣбва да бѫде свободенъ отъ всички пороци. Човѣкътъ на любовьта трѣбва да има широко съзнание, да разбира нѣщата правилно. Всѣки, който не може да разбере основно, какъ да служи на Бога, той не може да се домогне до любовьта. Само любещиятъ човѣкъ може да служи на Бога. На кой Богъ трѣбва да служи човѣкъ? Ние не говоримъ за онзи Богъ, въ името на когото се вършатъ престѫпления. Ние говоримъ за Бога на любовьта, Който гледа снизходително къмъ всички хора, къмъ тѣхнитѣ погрѣшки и имъ показва правия пѫть въ живота. Казано е въ Писанието, че Господъ се разкаялъ за създаването на човѣка. Обаче, това е човѣшко схващане. Богъ е Любовь, която не се измѣня, вследствие на което Той никога не е промѣнилъ отношениета си къмъ човѣка. Каквото и да е направилъ и каквото да прави човѣкъ, Богъ всѣкога се отнася къмъ него съ любовь. Когато хората мислятъ, че Богъ се гнѣви, въ сѫщность тѣ се гнѣвятъ. Като грѣшатъ, тѣ се гнѣвятъ на себе си, за собственитѣ си погрѣшки. Погрѣшкитѣ на хората се дължатъ на тѣхнитѣ желания. Желанията имъ съ тѣхни деца. Не постѫпватъ ли по същия начинъ и децата съ своитѣ родители? Като не могатъ да задоволятъ желанията си, тѣ питатъ родителитѣ си: Защо ни родихте? И тъй, за да не грѣши, човѣкъ трѣбва да мисли право. Ще кажете, че можете да мислите, както искате. Това не е разумно. Човѣкъ трѣбва да мисли право, а не, както иска и каквото желае. Като човѣкъ, ти си длъженъ да мислишъ право, да прилагашъ истината и любовьта въ живота си. Само при това положение ти можешъ да бѫдешъ щастливъ. Който люби, той има животъ въ себе си. Вие трѣбва да знаете, че щастието почива върху живота. Една отъ проявитѣ на щастливия животъ е здравето. Щастливъ човѣкъ е онзи, на когото всички органи съ здрави. Презъ цѣлия си животъ той не се оплаква отъ никаква болка. Ще кажете, че всѣки човѣкъ е осѫденъ на остаряване. — По какво познавате, че нѣкой човѣкъ е старъ? — По бѣлитѣ коси, по изпадалитѣ зъби, по прегърбването и т. н. Споредъ мене, има стари хора съ черни коси и млади — съ бѣли коси. Не е важно, дали коситѣ съ черни или бѣли. Косата на човѣка трѣбва да бѫде свѣтла. Отъ всѣки косъмъ на човѣка трѣбва да излиза свѣтлина. Който се приближи до този човѣкъ, трѣбва да чете на тази свѣтлина като на свѣщь. Това значи, да бѫде човѣкъ свѣтещъ, да пръска свѣтлина навсѣкѫде. Кой не обича свѣтещия човѣкъ? Когато свѣтещиятъ човѣкъ влѣзе въ васъ, всичко наоколо ви е свѣтло; излѣзе ли вънъ отъ васъ, вие изпадате въ мракъ и тъмнина. Идеалътъ на всѣки човѣкъ е да даде мѣсто на свѣтлия човѣкъ въ себе си. Чуете ли нѣкой да казва, че е тъмно въ съзнанието му, ще знаете, че свѣтлиятъ човѣкъ го е напусналъ. Страшна е тъмнината, когато свѣтещиятъ човѣкъ отсѫтствува. Непоносими сѫ страданията при отсѫтствието на свѣтещия човѣкъ. „Пъленъ съ благодать и истина“. Кога човѣкъ е пъленъ съ благодать и истина? Когато свѣтещиятъ човѣкъ присѫтствува въ него. Ако свѣтещиятъ човѣкъ присѫтствува въ васъ, той ще ви създаде отлична глава и стройно тѣло, съ добре развити външни и вѫтрешни органи. Добре, хармонично построена глава е тази, въ която никаква отрицателна мисъль не прониква. Тази глава ражда само свѣтли и прави мисли. Такъвъ човѣкъ е свободенъ отъ всѣкакъвъ страхъ. — Защо? — Защото любовьта живѣе въ него. Казано е, че любовьта изпѫжда страха навънъ. Дето любовьта отсѫтствува, тамъ страхътъ присѫтствува. Страхливиятъ постоянно мисли за живота си, да не го изгуби. Кой човѣкъ досега е запазилъ живота си чрезъ страха? Страхливиятъ човѣкъ, именно, губи живота си. Който не се страхува и уповава на Бога, той продължава живота си. Единъ селянинъ отъ търновскитѣ села отишълъ на лѣчение въ търновската болница. Станала нѣкаква инфекция на крака му, заради което се обърналъ къмъ лѣкаритѣ за помощь. Като го прегледали, тѣ се произнесли, че трѣбва да отрѣжатъ крака му до колѣното, за да предпазятъ отъ инфекция цѣлия организъмъ. Селянинътъ билъ смѣлъ, безстрашенъ човѣкъ и казалъ на единъ отъ лѣкаритѣ: Господинъ докторе, азъ не давамъ крака си. Ако Богъ иска жертва отъ мене, цѣлъ се давамъ, но по никой начинъ не давамъ само единия си кракъ. — Тогава ти ще умрешъ. Ако е въпросъ за умиране, предпочитамъ да умра, отколкото да се явя при Бога съ единъ кракъ. Следъ тѣзи думи той взелъ патерицата си и напусналъ болницата. Като се върналъ въ селото, той започналъ да се лѣкува по начинъ, какъвто знаелъ, и следъ шесть месеца билъ съвършено здравъ. Той се явилъ при лѣкаритѣ, да имъ покаже, че е здравъ и живъ. Като видѣли, че се движи свободно и съ двата крака, тѣ останали очудени. Защо оздравѣлъ този селянинъ? Защото уповалъ на Бога. Той повѣрвалъ, че Богъ е въ състояние да го излѣкува съвършено, безъ никаква операция и не се излъгалъ въ вѣрата си. Единъ младъ момъкъ, свършилъ университетъ, но инфектиралъ палеца на едната си рѫка. Той билъ много страхливъ. Като не могълъ самъ да си помогне, той отишълъ въ една болница, да се покаже на лѣкаритѣ. Лѣкаритѣ му казали, че, за да не се заразятъ и останалитѣ пръсти, палецътъ трѣбва да се отрѣже. Колкото и да се страхувалъ отъ операции, най-после се съгласилъ да отрѣжатъ пръста му. Той не вѣрвалъ въ Бога, вследствие на което нѣмало на кого да уповава. Лѣкаритѣ пристѫпили къмъ операцията, отрѣзали палеца му. Скоро следъ това се инфектиралъ и втория пръстъ. Лѣкаритѣ отрѣзали и него. Така се инфектирали пръститѣ единъ следъ другъ, после цѣлата рѫка, докато единъ день трѣбвало да излѣзе отъ болницата безъ рѫце. Този младъ човѣкъ се страхувалъ да не осакатѣе. Ако е въпросъ за осакатяване, по-добре да осакатѣе съ вѣра, отколкото съ страхъ. „Пъленъ съ благодать и истина“. Кога може да бѫде човѣкъ пъленъ съ благодать и съ истина? Когато има вѣра въ Божественото. Ако въ малкитѣ изпитания и страдания въ живота човѣкъ не може да покаже, че има вѣра и любовь къмъ Бога, кѫде е неговата сила? Ако вие сами не можете да си помогнете, да се освободите отъ страданията си, кѫде е вашата сила? Вие притежавате грамадна сила, но не съзнавате това. Вие сте подобни на слона, безъ да разбирате, каква сила криете въ себе си. Като не съзнавате силата си, вие не можете да я употрѣбите на мѣсто. Представете си, че завръзвате слонъ съ конецъ за единъ дѫбъ. Сѫщевременно вие внушавате въ ума на слона мисъльта, че, ако мръдне малко, конецътъ ще се дръпне силно и ще откѫсне хобота му. Слонътъ се уплашва и не смѣе да се мръдне, да не се скъса хобота му. По едно време едно малко дете се отправя къмъ слона и започва да го глади по гърба и да му казва: Моля ти се, качи ме на гърба си да ме разходишъ малко. — Не мога, отговаря слонътъ. Вързанъ съмъ здраво до този дѫбъ, не мога да се мръдна. Отъ малкото помръдване хоботътъ ми ще пострада. — Азъ имамъ сила да скѫсамъ конеца. Ако ме дигнешъ на гърба си, азъ ще скѫсамъ конеца, отговорило детето. Слонътъ се мръдналъ, за да повдигне детето, и конецътъ се скѫсалъ. Съвременнитѣ хора се намиратъ въ положението на вързания съ конецъ слонъ и понеже сѫ наплашени, че ако мръднатъ на една, или на друга страна, ще пострадатъ, тѣ седатъ съ години вързани на едно мѣсто. Богъ имъ казва: Ако приемете любовьта въ ума и въ сърдцето си, азъ ще скѫсамъ веригитѣ, които ви ограничаватъ, и вие ще бѫдете свободни. Щомъ се освободите, вие ще възприемете великитѣ блага на живота. Ако не знаете, че освобождаването ви седи въ любовьта, вие казвате като индуситѣ: Работитѣ ни въ този животъ не вървятъ добре, но при второто прераждане всичко ще тръгне по-добре. Тогава ще работимъ съзнателно. Колко прераждания се минаха, и вие все обещавахте, че въ бѫдещето прераждане ще се изправите. Колко възвишени и благородни желания сте отложили все за бѫдещето прераждане. Колкото пѫти и да се прераждате, ако не дойде любовьта, нищо не можете да постигнете. Прераждането е условие, т. е. моментъ, въ който Божията Любовь може да се прояви. Любовьта не зависи отъ времето, нито отъ външнитѣ условия. Любовьта иде отъ контакта на човѣка съ Бога. Любовьта се предава чрезъ вѫтрешенъ тласъкъ, чрезъ вѫтрешенъ импулсъ. Който се подаде на този вѫтрешенъ импулсъ въ себе си и създаде здрава връзка между първичната причина и своята душа, той ще се измѣни коренно. Всички, които вървятъ по пѫтя на истината, и сѫ пълни съ благодать и истина, иматъ особенъ строежъ на главитѣ и на лицата си. Като погледнете главата на нѣкой човѣкъ, добре развитъ въ умствено, духовно и физическо отношение, ще видите, че той е работилъ върху себе си, вследствие на което между очитѣ, носа, брадата, и ушитѣ има известна съразмѣрность. Лицето изразява вѫтрешния животъ на човѣка. Ако чрезъ лицето си човѣкъ не може да прояви своя вѫтрешенъ животъ, той не може да има никакви отношения къмъ външния, видимия свѣтъ. Ако детето не заплаче, майката нѣма да му даде храна. Първиятъ импулсъ на детето къмъ ядене иде отвѫтре, както и импулсътъ на семето за поникване. Човѣкъ трѣбва да прави малки усилия, а не голѣми. Малкитѣ усилия даватъ сигурни резултати. Резултатитѣ зависятъ отъ вѣрата. Вие вѣрвате въ Бога, но вѣрата ви е слаба. Вѣрата ви не е нито като на ангелитѣ, нито като на светиитѣ. Запримѣръ, вие се нуждаете отъ пари. Отивате при единъ банкеръ, но той отказва, не иска да ви услужи. Вие веднага се обезсърдчавате и не искате повече да търсите пари. Защо се обезсърдчавате? Вѣрата ви е слаба. Посетете 99 банкери, докато единъ отъ тѣхъ ви услужи. Все ще се намѣри единъ банкеръ, който ще ви даде пари на заемъ. Нѣщата въ живота и въ природата сѫ строго опредѣлени. Вие трѣбва да намѣрите онзи банкеръ, който е опредѣленъ да ви услужи. Който ви обича, само той може да ви даде пари; ако нѣкой не ви обича, нищо не може да ви даде. Като не разбиратъ законитѣ, мнозина мислятъ, че нѣщата ставатъ произволно. Въ произволнитѣ нѣща нѣма любовь. Тамъ ще срещнете най-голѣмитѣ нещастия. Слушате нѣкой да казва: Да си направя една каква и да е кѫща; да придобия богатство, по какъвъ и да е начинъ; да се оженя за каква и да е жена и т. н. Така не се разсѫждава. Така не се живѣе. Какво ще се ползувате отъ каква и да е кѫща? Какво благо ще ви донесе богатство, придобито по какъвъ и да е начинъ? Какво щастие очаквате отъ жена, която случайно сте срещнали? Жената ще се оплаква отъ мѫжа, мѫжътъ — отъ жената, децата — отъ родителитѣ си и т. н. Каква женитба е това? Какво разбирате подъ думата „женитба“? Какъ трѣбва да се женятъ хората въ бѫдеще? Въ бѫдеще, когато шестата раса дойде на земята, кандидатитѣ за женене ще се подготвятъ специално. Тѣ ще отидатъ на небето, въ специална школа за обучаване на кандидатитѣ за женитба. Тѣ ще прекаратъ въ това училище десеть години. Като свършатъ този курсъ, ще ги изпратятъ на земята, дето могатъ да встѫпятъ въ бракъ. Който нѣма дипломъ отъ този университетъ, нѣма право да се жени. Това се отнася до бѫдещата култура, а не за сегашната. Днесъ нѣщата вървятъ по старъ начинъ. Въ бѫдеще, когато момата и момъкътъ се оженятъ, въ момента, когато сѫ най-щастливи, ще дойде делегация отъ Венера, да вземе жената. Мѫжътъ ще остане на земята, а жената ще отиде на Венера. Тѣ ще въздишатъ единъ за другъ, но при щастливъ животъ, при красиви отношения. И сега хората въздишатъ едни за други, но при нещастенъ животъ. Това, което ви говоря, е хипотеза, а не теория, защото не сте го опитали. Единъ день, когато се увѣрите въ думитѣ ми, ще разберете, какво означава истинската женитба. Ако човѣкъ въздиша за нѣщо смислено, разбирамъ. Мнозина въздишатъ, защото сѫ изгубили нѣщо ценно. Кой човѣкъ не търси изгубената любовь? Кой човѣкъ не търси разумна, любеща душа? Смисълътъ на живота седи, именно, въ това, да намѣришъ онзи, който те обича и когото обичашъ. „Пъленъ съ благодать и съ истина“. Кога може човѣкъ да бѫде пъленъ съ благодатъ и истина? Когато религиозниятъ и научниятъ животъ на хората коренно се преобразятъ. Съ сегашнитѣ си възгледи за живота хората не могатъ да постигнатъ нищо. Измѣнятъ ли възгледитѣ си, тѣ ще видятъ, каква магическа сила криятъ въ себе си. Въ Ню-Иоркъ, при единъ богатъ американски банкеръ, известенъ съ голѣмото си скѫперничество, отишла една млада мома да иска помощь. Като я видѣлъ, той веднага станалъ отъ мѣстото си, рѫкувалъ се съ нея, погледналъ я въ очитѣ и казалъ: Госпожице, на васъ мога да дамъ още този моментъ 50 хиляди долара. Тя взела паритѣ, благодарила, усмихнала се и напуснала кантората му. Като видѣли това неговитѣ приятели, веднага го запитали: Какво стана съ тебе, че отвори сърдцето си така широко? Той имъ отговорилъ: За пръвъ пѫть въ живота си срѣщамъ такава мома. Тя ми вдъхна довѣрие. Отъ нея лъхаше такава мекота, отъ очитѣ ѝ излизаше такава свѣтлина, които никога нѣма да забравя. Чувствувамъ, че моето сърдце се отвори за всички хора. Отъ днесъ азъ ще бѫда внимателенъ къмъ всички бедни и страдащи. Тази мома външно нищо не ми даде, но отвори сърдцето ми. Какви ли проповѣди не съмъ слушалъ въ църквитѣ, но сърдцето ми оставаше затворено. Обаче, какъ можа тази мома да ме преобрази, и азъ не зная. Отъ този моментъ азъ съмъ новъ човѣкъ, ще живѣя по новъ начинъ. Казвамъ: Радвайте се, ако съ рѫкуването си само можете да отворите сърдцето на скѫперника и да получите 50 хиляди долара. Ще кажете, че това е грѣшно, неправилно, неестествено и т. н. Азъ бихъ желалъ всички хора да бѫдатъ толкова грѣшни, че съ едно рѫкуване само да отворятъ сърдцата на скѫперницитѣ. Днесъ хората се рѫкуватъ, но не се преобразяватъ отъ това рѫкуване. — Защо? — Тѣ не сѫ дошли още до онази магия, до онази вѫтрешна сила въ себе си, която може да прави чудеса. Нѣкои се рѫкуватъ съ единъ пръстъ, други — съ два, съ три и т. н., но пакъ нищо не постигатъ. Има начинъ, по който хората могатъ да се рѫкуватъ. Има опредѣлено време, когато хората трѣбва да се рѫкуватъ. При това, ако рѫката ти е много студена, много гореща или много влажна, не се рѫкувай. Съ какво ще се препорѫча човѣкъ, ако не даде изразъ на Божественото, което е вложено въ него? Ако човѣкъ не може свободно да изнесе онази красота и любовь, които сѫ вложени въ него, за какво е дошълъ на земята? Ако човѣкъ не може да изнесе вѫтрешното знание, което е вложено въ него, какъвъ смисълъ има животътъ му? Истинското знание едва сега се открива на човѣчеството. Това, което ученитѣ досега сѫ казали, е предисловие на онова, което въ бѫдеще предстои да се открие. Ще дойдатъ истинскитѣ учени на земята да донесатъ положителното знание за живота. Умоветѣ и сърдцата на хората се подготвятъ вече, за да разбератъ великитѣ проблеми на живота, скрити въ самото Битие. Ако умътъ и сърдцето на човѣка не сѫ подготвени за възприемане на великото знание, тѣ ще се пръснатъ. Единъ знаменитъ астрономъ искалъ да проникне въ центъра на вселената, отъ тамъ да разгледа нѣщата. За тази цель той дълго време се молилъ, да му се даде тази възможность. Единъ день Богъ казалъ на единъ отъ служителитѣ си: Вземи този ученъ астрономъ на крилата си и го понеси въ пространството, като му оставишъ човѣшкия умъ и човѣшкото сърдце, за да види, какъ ще се справи съ положението си. Ангелътъ го понесълъ въ пространството. Астрономътъ наблюдавалъ всичко съ интересъ. Тѣ минавали отъ една планета въ друга, отъ едно слънце въ друго, докато най-после земята съвършено изчезнала отъ тѣхния погледъ. Тѣ потънали въ нѣкаква бездна, а предъ очитѣ имъ се движели системи следъ системи. Така се изминали дни, месеци, докато най-после астрономътъ запиталъ ангела: Моля ти се, още много ли ще пѫтуваме? — Та ние сме едва въ началото. — Но азъ вече не мога да издържамъ. Чувствувамъ, че сърдцето ми ще се пръсне, а умътъ ми ще се обърка. Искамъ да се върна на земята, нѣмамъ повече сили. Ангелътъ го послушалъ и го върналъ на земята. Като се видѣлъ въ леглото си, астрономътъ спокойно въздъхналъ и казалъ: Тази работа не е за моя умъ, не мога да издържамъ. И тъй, когато човѣкъ дойде до положение да не може повече да издържа, той се намира предъ прага на реалностьта. Това, което човѣкъ не разбира и не знае, е истината. Въ неразбранитѣ нѣща, именно, ще намѣрите истината, а не въ разбранитѣ — обикновенитѣ, т. е. всѣкидневнитѣ нѣща. Представете си двама души, отъ които единиятъ е богатъ, но скѫперникъ, а другиятъ — беденъ, последенъ сиромахъ. Защо единиятъ е богатъ, а другиятъ — сиромахъ? Богатиятъ е турилъ паритѣ си настрана, на никого нищо не дава, мисли само за себе си. Сиромахътъ пъкъ, каквото ималъ, раздалъ на бедни и страдащи. Въ края на краищата богатиятъ има пари, но приятели нѣма; сиромахътъ пари нѣма, но приятели има. Кой отъ двамата е на правъ пѫть? Мнозина се стремятъ къмъ богатство, но не знаятъ, че то може да отнеме живота имъ. Колко богати сѫ пострадали отъ разбойници въ горитѣ! За да спаси живота си, богатиятъ трѣбва да раздаде всичкото си имане на бедни. Единъ богатъ търговецъ билъ нападнатъ отъ разбойническа банда. Като претърсили всичкитѣ му джобове и не намѣрили нищо, тѣ казали: Защо не носишъ пари въ себе си? — Носѣхъ много пари, но преди васъ ме срещна друга банда и взе всичко, каквото имахъ. Като чули това, разбойницитѣ хукнали да гонятъ първата банда, да раздѣлятъ паритѣ помежду си. По този начинъ търговецътъ спасилъ живота си. Христосъ казва: „За да влѣзе въ Царството Божие, богатиятъ трѣбва да раздаде всичкото си богатство на беднитѣ.“ — Кое богатство трѣбва да раздаде богатиятъ? — Краденото богатство, т. е онова, което е придобито по нечестенъ начинъ. Въ широкъ смисълъ на думата, крадено богатство наричаме онова, което не е придобито по закона на любовьта. Това богатство внася съблазънь въ човѣшкия животъ и става причина за пропадането на стотици и хиляди хора. Имате ли такова богатство, раздавайте го. Задържите ли го за себе си, то ще стане причина да ви обератъ, даже и живота ви да отнематъ. Богатството ви не трѣбва да изкушава хората. Въ романа „Клетницитѣ“ отъ Викторъ Хюго, имаме добъръ примѣръ съ епископа. Когато Жанъ Вължанъ открадналъ свещника му, и стражарь го довелъ при епископа, да пита, неговъ ли е свещникътъ, последниятъ спокойно отговорилъ: Свещникътъ е мой, наистина, но азъ му го подарихъ. Питамъ: отъ ваше гледище, кое богатство е чисто, т. е. получено чрезъ закона на правдата? Който има такова богатство, ще го тури въ касата си, ще я затвори добре, но нѣма да я заключи. Всѣки, който се опита да краде отъ тѣзи пари, нищо нѣма да спечели. Каквото открадне, ще се върне на мѣстото си. Отдето е взето това богатство, тамъ се връща. Всѣка монета, излѣзла безъ позволение на своя господарь, сама се връща въ касата. Излѣзе ли съ позволение на господаря си, тя не се връща вече назадъ. Ще кажете, че това е невъзможно. За невѣрващитѣ е невъзможно, но за вѣрващитѣ е възможно. Дали вѣрва човѣкъ, или не вѣрва, нѣщата се провѣряватъ въ живота. Всѣко неправедно богатство се губи и намалява, а праведното расте, увеличава се, но никога не се губи. Това е една велика истина. За да придобие тази истина, човѣкъ трѣбва да посвети живота си въ служене на Бога. „Пъленъ съ благодать и съ истина“. Благодатьта представя онова велико, положително знание, което човѣкъ трѣбва да придобие. Истината пъкъ подразбира съвокупность отъ всички разумни закони, къмъ които човѣшката душа се стреми. Онзи, който е пъленъ съ благодать и съ истина, има еднакви отношения къмъ всички хора. Нѣма ли еднакви отношения къмъ всички хора, той не е пъленъ съ благодать и съ истина. За такива хора се казва, че нѣматъ човѣшки отношения. Често слушате да се казва, че човѣкъ за човѣка е вълкъ. Така ли е въ сѫщность, или не, оставяме този въпросъ настрана. Защо вълкътъ е станалъ вълкъ, мечката — мечка, змията — змия? Има причини, които сѫ заставили вълка да стане вълкъ. Кога е станало това? За да отговоримъ на този въпросъ, трѣбва да се върнемъ къмъ онзи първиченъ животъ, въ който се явило нѣщо дисхармонично. Като знае причината на тази дисхармония, човѣкъ може да се освободи отъ страданията. Не я ли знае, той става робъ на условията. Щомъ е робъ на условията, той е осѫденъ на голѣми страдания. Ще кажете, че вълкътъ всѣкога е билъ вълкъ; мечката всѣкога е била мечка; змията всѣкога е била змия. Възможно е да е така, но защо казватъ, че човѣкъ за човѣка е вълкъ? Има нѣщо вѣрно въ това твърдение, но не абсолютно вѣрно. Онзи, който беси хората, минава за вълкъ. Онзи, който чупи коститѣ на хората, минава за змия. Като обвие човѣка, змията го стиска и чупи коститѣ му. Всички хора трѣбва да носятъ въ себе си една свещена идея за човѣка, която се изразява съ думата „човѣщина“. Ние трѣбва да изявяваме Божественото начало въ себе си като любовь, която има за цель да внесе миръ въ отношенията на хората. Като видимъ единъ човѣкъ, ние трѣбва да се радваме на присѫтствието му около насъ. Трѣбва да се радваме и на всичко живо около насъ. Единъ младъ момъкъ, който учеше въ Варна, разправяше една своя опитность. Той казваше: Случи се нѣщо въ моя животъ, което ме доведе до пълно отчаяние. Между близкитѣ си не срѣщахъ никакво съчувствие, бѣхъ самъ въ живота. Единъ день отидохъ да се разходя край морето и започнахъ да мисля: Трѣбва ли още да живѣя, или да туря край на живота си? Времето бѣше мрачно, облачно, нито единъ слънчевъ лѫчъ не се виждаше на хоризонта. Като разсѫждавахъ за смисъла на моя животъ, една часть отъ небето се разкри, и нѣколко слънчеви лѫчи си пробиха пѫть. Азъ погледнахъ къмъ тѣхъ, и нѣщо светна въ ума ми. Въ това време отнѣкѫде долетѣ една малка мушица, която кацна на лицето ми и започна да лази. Всѣко нейно движение ми се отразяваше особено приятно и внасяше топлина въ сърдцето ми. Мракътъ въ съзнанието ми се разсѣя и нѣщо меко, топло изпълни душата ми. Като гледахъ тази мушица, мислѣхъ си: Ако тази малка мушица може да се справи съ положението си, колко повече азъ мога да направя това. Отъ този моментъ разбрахъ, че има нѣщо велико въ свѣта, за което трѣбва да се живѣе. Така животътъ ми се осмисли. Днесъ по цѣлия свѣтъ, особено въ Америка, има религиозни общества, които броятъ много членове. Тѣ записватъ, колко членове се обърнали вече къмъ Бога. Какъ става това обръщане? Човѣкъ може да се обърне къмъ Бога по различни начини. Първото обръщане подразбира вземане на права посока въ живота. Нѣма по-великъ моментъ за човѣшката душа отъ този, именно, да се обърне къмъ правата посока на живота, която външно никой не вижда. Какъ познавате, че нѣкой човѣкъ се е обърналъ къмъ Бога? Който се обърналъ вече, той придобива вѫтрешенъ миръ и спокойствие. Ако срещнете такъвъ човѣкъ, вие изпитвате голѣма радость и веселие. Той мяза на изворъ, който постоянно блика. Въ който домъ влѣзе, той носи благословение. Едно е нужно на съвременнитѣ хора: да възлюбятъ истината. Като възлюбятъ истината, тѣ ще повдигнатъ мисъльта си, ще облагородятъ сърдцето си, ще възприематъ Божията Любовь. Това значи, да дойде Божието благословение върху човѣка. Това не значи, че човѣкъ нѣма да страда, но страданията му постепенно ще изчезнатъ. Любовьта преобразява нѣщата. Ще кажете, че всички сте били млади, знаете, какво нѣщо е любовьта. Това е въпросъ, който трѣбва да се доказва. Всички сте били млади, нѣкой отъ васъ и сега сте още млади, писали сте любовни писма, но кажете ми, има ли едно отъ вашитѣ писма да е вѣрно? Колкото любовни писма съмъ челъ, нито едно отъ тѣхъ не е вѣрно, т. е. не отговаря на изискванията на любовьта. Въ писмата възлюбениятъ и възлюбената се наричатъ божества, ангели и т. н. Какво божество е това, което умира? Какво божество е това, което огладнява? Какво божество е това, което има нужда да учи, на което пѫтищата сѫ кѫси? Оставете тѣзи божества настрана. Като говоря по този начинъ, азъ не засѣгамъ принципа, не засѣгамъ любовьта, но нейната форма, т. е. израза съ който си служите. Подбудата на любовьта е правилна; любовьта, като принципъ, въ всички хора е една и сѫща, но изразътъ ѝ не е вѣренъ. Отъ когото и да излиза, любовьта е все любовь, но методитѣ, чрезъ които се изявява, сѫ различни. Въ изявяването ѝ ставатъ погрѣшки. Тъй щото, ако трѣбва да изявите любовьта си, ще изберете най-хубавия методъ, който е най-близо до истината. Като казвамъ, че младитѣ правятъ погрѣшки въ изявяване на своята любовь, това не значи, че трѣбва да се връщате назадъ, да станете отново млади, и така да изправите погрѣшкитѣ си. И стариятъ може да изправи погрѣшкитѣ на младия. Младостьта и старостьта сѫ два полюса, чрезъ които човѣкъ се възпитава. Има нѣщо, което стои по-високо и отъ младостьта, и отъ старостьта. Кое е това? Ако е въпросъ за състоянията на земята, нѣма по-високо състояние отъ това, да бѫдешъ царь. Обаче, ако отидешъ на небето, тамъ има по-високо състояние отъ царското. Най-високото състояние на небето е да бѫдешъ Синъ Божи. За да бѫдешъ Синъ Божи, ти трѣбва да имашъ Божията Любовь въ себе си. Христосъ казва: „Както ме Отецъ възлюби, така и азъ ви възлюбихъ“. На друго мѣсто Христосъ казва: „Не се моля само за васъ, но и за онѣзи, които ще повѣрватъ въ бѫдеще“. И тъй, ако човѣшката душа не е пълна съ благодать и съ истина, както изворътъ — съ вода, какво понятие може да има човѣкъ за живота? Човѣкъ стои и си задава въпроса, какъ ще прекара утрешния день; какъ ще се справи съ несгодитѣ и страданията на живота; какъ ще се справи съ смъртьта, която всѣки день го дебне. Да се занимава човѣкъ съ такива въпроси, това означава неразбиране на живота. Единствениятъ въпросъ, който заслужава внимание, е въпросътъ за любовьта. Какво нѣщо е любовьта? Любовьта е свещениятъ огънь на живота. Когато слънцето изгрѣва, ние имаме предъ видъ служенето на ангелитѣ. Слънцето изпраща свѣтлината и топлината си по цѣлия свѣтъ като символи на мѫдростьта и на любовьта. Мѫдростьта представя мѫжкия принципъ въ свѣта, а любовьта — женския принципъ. Или, свѣтлината е мѫжкиятъ принципъ, а топлината — женскиятъ. Чрезъ свѣтлината се проявяватъ всички свѣтли, разумни сѫщества и предлагатъ услугитѣ си на хората. Чрезъ топлината пъкъ се проявяватъ всички възвишени, любещи души. Ако не разберете езика на тия сѫщества, тѣ си заминаватъ, а вие започвате да скърбите, че сте изгубили нѣщо ценно. Отворете прозорцитѣ си, да влѣзе повече свѣтлина презъ тѣхъ; измийте ги добре и влѣзте въ разговоръ съ сѫществата на свѣтлината и на топлината. Ще кажете: Какъ може да не виждаме тия сѫщества? — Много естествено. Вие виждате портрета имъ, но не виждате самитѣ тѣхъ. Представете си, че виждате моя образъ, нарисуванъ върху платно, съ бои, и по цѣли часове седите надъ него да го гледате. Най-после вие се влюбвате въ моя образъ и казвате: Азъ познавамъ този човѣкъ, виждалъ съмъ го. Какво сте разбрали отъ него? Реаленъ образъ ли е той? Представете си, че сѫщиятъ образъ, но живъ, всѣки день ви изпраща по единъ хлѣбъ по слугата си. Вие не виждате човѣка, но получавате хлѣба, който ви изпраща. Кой отъ двамата е по реаленъ: образътъ, нарисуванъ на платно, който всѣки день гледате, или човѣкътъ, когото не виждате, но отъ когото всѣки день получавате по единъ хлѣбъ? Казвате, че образътъ на платното мяза на живия човѣкъ, когото не виждате. Никаква връзка не сѫществува между образа на платното и живия човѣкъ. Образътъ е символъ, едно слабо подобие на реалния, на действителния човѣкъ. Значи, всѣко нѣщо, което не говори, не мисли, не чувствува, не действува, не е реално. Запримѣръ, вие гледате картини, които представятъ Христа на молитва въ Гетсиманската градина и казвате: Колко хубаво се е молилъ Христосъ! Споредъ мене, Христосъ никога не се е молилъ така, както е представенъ. Това е идея на нѣкой художникъ. Така се молятъ на западъ. Нѣкѫде представятъ Христа на молитва, както турцитѣ се молятъ. Никога Христосъ не е падалъ на колѣне въ време на молитва. На колѣне стоятъ само ученицитѣ, които не знаятъ урока си. Не поставяйте Христа въ такива положения и пози, на които не разбирате смисъла. И разпятието на Христа не е представено, както трѣбва. Нѣкои рисуватъ Христа разпнатъ на високъ кръстъ. За да стигнете тѣлото Му, трѣбва да се качите на стълба. Други пъкъ рисуватъ кръста по-низъкъ, тѣлото било едва на половинъ метъръ надъ земята. Кое отъ дветѣ положения е по-вѣрно, не се знае. Когато описватъ страданията на Христа, важно е да се каже, че Христосъ страдалъ, а дали кръстътъ е билъ високъ или низъкъ, не е важно. Вѣрно е, че Христосъ билъ разпнатъ на кръстъ и миналъ презъ голѣми страдания. Както и да рисуватъ разпятието на Христа, важно е, че Той миналъ презъ голѣми, интенсивни страдания, безъ да се поколебае въ убежденията си. Най-героичната проява на Христа виждаме въ момента, когато Той хвърли кръста и каза: Дотукъ го носихъ азъ. Оттукъ нататъкъ вие ще го носите. Това бѣше великъ жестъ, съ който Христосъ искаше да каже: Азъ, човѣкътъ Исусъ, мога да нося страдания. Вие можете да прободете сърдцето ми, но ще знаете, че обичамъ истината, защото за нея съмъ дошълъ, и никога нѣма да измѣня на убежденията си. Пъленъ съмъ съ благодать и съ истина и мога да издържа на всичко. Какво правятъ сегашнитѣ хора? Всѣки гледа да стовари страданията си върху другитѣ, тѣ да ги носятъ. Не, всѣки самъ ще изнесе страданията си, ще понесе своя кръстъ и когато го разпнатъ, ще каже: Свърши се вече! Предавамъ духа си въ рѫцетѣ на Бога. Не си правете илюзия да мислите, че Христосъ ще слѣзе съ колесница отъ небето, да ви вземе и да ви заведе направо въ рая. Това не може да бѫде. Кой царски синъ е взелъ за невеста нѣкоя грозна, проста мома, отъ която всички да бѣгатъ? Всѣки страхливъ човѣкъ, който не иска да носи страданията, който не иска да приеме любовьта, е грозенъ. Той не може да влѣзе въ Царството Божие. Това не значи, че оттамъ не го искатъ, но нѣма условия да влѣзе. Той трѣбва да бѫде готовъ за Царството Божие. Тамъ приематъ красиви души, въ които се е вселилъ нѣкой ангелъ, които сѫ готови да служатъ съ любовь и съ истина. Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ великъ идеалъ, чрезъ който да станатъ силни, да се откажатъ отъ присадкитѣ на старитѣ разбирания и вѣрвания и да приематъ онова вѣрую, което е вложено въ душитѣ имъ. Който носи истината въ себе си, той никога не може да произнесе името Божие напраздно. Обаче, щомъ се намѣри предъ голѣмо изпитание или страдание, той казва: Велики Господи на вѣчностьта, заради Тебе съмъ готовъ да понеса всички страдания и изпитания. Това е една магическа формула, съ която можете да си служите. Нѣкой чете Евангелието, изучава го и си казва: Чудно нѣщо, защо Христосъ не ми говори? Защо не ми се яви? За колко моми може да се ожени царскиятъ синъ? Ако е решилъ да се жени, царскиятъ синъ може да избере само една мома. Ако нѣма намѣрение да се жени, той ще остане въ положението на девата мома и за никоя мома нѣма да мисли. Той ще помага на всички моми, но за никоя нѣма да се жени. Следователно, Христосъ се е предалъ въ служене на Бога и въ Негово име помага на всички страдащи; нѣма защо специално да се изявява на този и на онзи. Щомъ стане въпросъ за женитба, мнозина казватъ: Защо да се не жени човѣкъ? Защо бѣга отъ щастието си? Питамъ: Ако девицата се е оженила за своята девственость, т. е. за чистотата, трѣбва ли да се развѣнчава? Чистотата е първиятъ ѝ мѫжъ. Трѣбва ли да напуща първия си мѫжъ и да се жени за втори? Кѫде е логиката тукъ? Какъвъ смисълъ има праведниятъ, светията да слиза на земята, за да се жени? Има смисълъ светията да слѣзе на земята да се жертвува за цѣлото човѣчество, да раздаде богатството си на всички хора, но нѣма смисълъ да се жени. И да се ожени, той не може да направи жена си щастлива. Кой мѫжъ досега е направилъ жена си щастлива? Или коя жена е направила мѫжа си щастливъ? Това не значи, че любовьта е лошо нѣщо, но идеята, която е вложена въ женитбата, е изопачена, вследствие на което се внася известна дисхармония въ живота. Вие трѣбва да разрешавате въпроситѣ принципално, да се рѫководите отъ Божествения принципъ на нѣщата. Божествениятъ принципъ трѣбва да взима участие въ областьта и на ума, и на сърдцето, и на волята. Божественото е всѣкога чисто. Ако нѣщо не е Божествено, въ него има примѣси. Примѣситѣ трѣбва да се изхвърлятъ навънъ. Всѣко нѣщо, което служи за повдигане на човѣчеството, за неговото благо, за повдигане на човѣшкия умъ, на човѣшкото сърдце, на човѣшката воля и за съграждане на човѣшкото тѣло, е отъ Бога. Всѣко нѣщо, което нѣма предъ видъ благото на цѣлото човѣчество, както и на отдѣлнитѣ индивиди, не е отъ Бога. И тъй, вѣрвайте въ Божественото начало въ себе си. Стремете се да обичате всички хора, не въ сегашнитѣ имъ прояви, но като души. Откривайте великото и красивото въ човѣка, както бижутерътъ различава скѫпоценнитѣ камъни отъ обикновенитѣ и ги продава скѫпо. Най-малкиятъ проблѣсъкъ на душата въ човѣка е скѫпоцененъ камъкъ. Намѣрете този камъкъ, турете го на мѣстото му и отдайте му нуждната цена. Това значи, да повдигнете човѣка. Въ всички хора се проявява душата, отчасти или напълно. Затова, именно, Божественото начало въ човѣка иска да се прояви, да спаси душата му отъ непоносими страдания. Не може ли да се справи съ тия страдания, човѣкъ изпада въ безлюбие и се ожесточава. Щомъ се ожесточи и огрубѣе, човѣкъ започва да върши престѫпления и казва: Азъ не вѣрвамъ въ никакъвъ Богъ. Азъ не вѣрвамъ, че Той сѫществува, докато не Го видя. Ако Го види отвънъ, той може да бѫде щастливъ, но временно. Защо само временно? — Защото нѣма любовь въ себе си. Ако Богъ живѣе въ човѣка, той има любовь, той всѣкога ще бѫде щастливъ. Любовьта е магическа прѫчица, съ която се разрешаватъ и най-труднитѣ житейски въпроси. За да придобие любовьта, човѣкъ не трѣбва да се безпокои, но да се освободи отъ своитѣ вѫтрешни заблуждения. Докато се безпокои и съмнява, човѣкъ не може да се домогне до истината и любовьта. Щомъ се успокои и повѣрва въ Великото начало, което го изпратило на земята, човѣкъ ще придобие новъ възгледъ за живота, нова свѣтлина и ще разрешава въпроситѣ си правилно, съ любовь и съ истина. Тогава и окрѫжаващитѣ ще измѣнятъ отношенията си къмъ него. Казано е въ Писанието: „Когато пѫтищата на човѣка сѫ Богоугодни, Богъ го примирява съ враговетѣ му“. Значи, достатъчно е човѣкъ да изправи отношенията си къмъ Бога, за да изправятъ и окрѫжаващитѣ отношенията си къмъ него. Ние не искаме да заставимъ хората да вѣрватъ въ Бога, но искаме всички да се ползуватъ отъ Божествената свѣтлина и топлина, отъ знанието и отъ свободата. Всѣки може да бѫде гражданинъ на Царството Божие, доколкото му сѫ дадени възможности, и никога да не остава на едно и сѫщо положение. Той трѣбва да знае, че предъ него има много области, въ които трѣбва да проникне. Затова, именно, сегашното предстои на промѣни. Сегашнитѣ форми трѣбва да се измѣнятъ. Ако човѣкъ не е въ сила да измѣни тѣлото си, своя умъ, своето сърдце, той не може да се развива. Време е да се създаде новъ типъ човѣкъ. Какви трѣбва да бѫдатъ новитѣ социални възгледи и закони? Новитѣ възгледи изискватъ нови хора, които сѫ готови да се откажатъ отъ насилието, отъ лъжата, отъ лицемѣрието, отъ користолюбието. Щомъ се освободятъ отъ тия отрицателни прояви, хората ще пожелаятъ естествено да приложатъ Божиитѣ закони въ свѣта. Това е задача на човѣшката душа. Нѣкои очакватъ спасението си отвънъ нѣкѫде. Не, спасението на човѣка иде отъ слънцето. Щомъ изгрѣе слънцето, огънь ще има по цѣлата земя. Не изгрѣе ли слънцето, и огънь нѣма да има. Съ други думи казано: Спасението на човѣка иде отъ Бога. Ако цѣлото духовенство не стане носитель на свещения огънь на любовьта, никакво спасение не може да се очаква; ако всички майки и бащи, братя и сестри, учители и ученици не сѫ носители на свещения огънь на любовьта, никакво спасение не може да се очаква. Новиятъ животъ е предъ вратата на всички хора. Той хлопа и очаква да му се отвори. Онѣзи, които сѫ готови за този животъ, трѣбва да отворятъ вратитѣ си и да го приематъ. Новиятъ животъ ще произведе вѫтрешенъ превратъ въ хората. За тѣхъ е казано въ Писанието, че ще минатъ отъ смърть въ животъ. Днесъ ви пожелавамъ да бѫдете пълни съ благодать и съ истина, да станете служители на вашия Господъ, а не на онзи Господъ, когото вѣковетѣ създадоха. Желая ви да се освободите отъ всички заблуждения и да се върнете къмъ онзи Богъ на вѣчностьта, Който ви изпрати на земята да учите и да работите. Казано е въ Писанието: „И създаде Богъ човѣка по образъ и подобие свое“. Докато не намѣрите този първиченъ образъ, нищо не можете да постигнете. Нѣкои мислятъ, че е мѫчно да намѣрятъ Господа. Това е най-лесната работа. Не е нуждно да отидете до слънцето. Слънцето само ще дойде при васъ, но вие трѣбва да бѫдете готови да възприемете неговата свѣтлина и топлина. Що се отнася до Бога, никога не можете да Го намѣрите. — Защо? — Защото Той е навсѣкѫде и никѫде. Какво разбирате подъ думитѣ „навсѣкѫде и никѫде“? Подъ думата „навсѣкѫде“, разбираме, че Богъ изпълва цѣлото пространство. Подъ думата „никѫде“, разбираме, че Той не е на опредѣлено мѣсто. Нѣкои казватъ, че Христосъ е въ Германия, други — въ Франция, трети — въ Русия, четвърти — въ Англия и т. н. Може да е тамъ, може и да не е тамъ. Казано е отъ нѣкои, че Христосъ ще се яви като свѣтлина и ще присѫтствува навсѣкѫде. Христосъ ще говори чрезъ всички хора, които сѫ отворили сърдцата и душитѣ си за Него. Това е духовно схващане на въпроса за идването на Христа между хората. Въпросътъ за идването на Христа е личенъ. Всѣки го схваща различно. Никой никого не може да убеди, че Христосъ ще дойде по външенъ или по вѫтрешенъ пѫть. Какъ можете да убедите човѣка въ това, въ което не вѣрва? Какъ ще убедите нѣкого да мисли, че е царски синъ? Той знае, че баща му не е царь — нищо повече. — Ама нѣкога въ миналото е билъ царь. — Това е другъ въпросъ. Има нѣщо, което само той знае за себе си, а не вие. Каквото и да ми казватъ хората, азъ зная, че противоречия не сѫществуватъ въ свѣта. За мене злото си е зло, а доброто — добро; лошитѣ хора сѫ лоши, а добритѣ — добри. Че хората сѫ добри, това особено не ме радва. — Защо? — Защото въ реда на нѣщата е да бѫдатъ добри. Че хората сѫ лоши, и това не ме оскърбява. И това е въ реда на нѣщата. Азъ не се мѣся въ Божиитѣ работи, не питамъ, защо този човѣкъ е добъръ, а онзи — лошъ. Всѣки човѣкъ е на мѣстото си. Когато дървата горятъ, огъньтъ се подържа; щомъ дървата изгаснатъ, и огъньтъ изгасва. Когато дървата изгорятъ, това показва, че огъньтъ ги е задигналъ нѣкѫде въ пространството. Дърветата сѫ моми, които приставатъ на своитѣ възлюбени и отиватъ нѣкѫде заедно съ тѣхъ. И свѣщьта, която изгаря, отива нѣкѫде съ свѣтлината, т. е. съ своя възлюбенъ. Коя свѣщь не се влюбва въ свѣтлината, и кое дърво не се влюбва въ огъня? Както и да се говори на хората, тѣ се страхуватъ отъ страданията. Христосъ казва: „Скръбна е душата ми до смърть“. Въпрѣки това, Той се радваше, че страда. Значи, има една скръбь, за която хората се радватъ. За тази скръбь, именно, казваме: По-добре е човѣкъ да страда и да скърби, но да е живъ, отколкото да нѣма скърби и страдания и да е мъртавъ. Ако поставите всички страдания и противоречия, които сѫществуватъ въ ада и въ рая, на едното блюдо на везнитѣ, и всичкитѣ блага на живота — на другото блюдо, тѣ взаимно се уравновесяватъ. Тѣ сѫ полюси на живота. Божествениятъ животъ прониква и въ ада, и въ рая. Отъ човѣка зависи да бѫде въ рая или въ ада. Ако е въ ада, той може да отиде въ рая; и отъ рая той може да отиде въ ада. Въ единъ анекдотъ за Соломона се вижда, какъ може човѣкъ да напусне ада. Единъ день Соломонъ направилъ една погрѣшка, за която дяволътъ го завелъ въ ада и му казалъ: Ще останешъ тукъ, при женитѣ си. Всичкитѣ ти жени сѫ тукъ. Соломонъ прекаралъ два— три деня въ ада и започналъ да мисли, какво да работи. Той взелъ единъ метъръ и тръгналъ да измѣрва ада. — Какво правишъ тукъ? — запиталъ го единъ отъ главнитѣ дяволи. — Мѣря ада, да видя, каква е дължината и широчината му, искамъ да съградя храмъ, да се молятъ хората. Като чулъ това, дяволътъ веднага го изпѫдилъ отъ ада, като му казалъ: Тукъ не искаме еретици. Тъй щото, искашъ ли да излѣзешъ отъ ада, стани еретикъ. Това е единствениятъ методъ. Следователно, всички противоречия, които сѫществуватъ на земята, сѫ привидни. Тѣ иматъ за цель да познаемъ Бога, да познаемъ и себе си. Да познаемъ Бога, това е раятъ на земята. Да познаемъ себе си, това е адътъ на земята. Христосъ казва: „Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго Истинаго Бога и Исуса Христа, Когото си проводилъ на земята“. Гръцкитѣ философи казватъ: Това е цельта на живота, да познаемъ себе си. Ние не искаме да познаемъ себе си, но искаме да познаемъ Бога. Ние познаваме вече себе си. Всички грѣхове и престѫпления, това сме ние. Цѣлата земя е покрита само съ кости, съ сълзи и съ кръвь, съ безчестия и съ грѣхове. Тя не може да носи повече това, което досега е носила. Сега ние искаме друго нѣщо: да познаемъ Бога, да познаемъ любовьта. И тъй, като хора, ние можемъ само да доставяме материалъ на Господа, да работи. Господъ не се гнѣви на хората, но използува тѣхнитѣ грѣхове за торъ на своята нива. Отъ време на време Той слиза на земята да я очисти, като ни казва: Работете по-нататъкъ! Докато искате да познаете себе си само, вие живѣете въ ада. Ако искате мене да познаете, ще живѣете въ рая и щастливи ще бѫдете. „Пъленъ съ благодать и съ истина“. — Кога може човѣкъ да бѫде пъленъ съ благодать и съ истина? — Когато познае Бога. Желая на всички ви да познаете вашия Господъ, отъ Когото сте родени. 29. Беседа отъ Учителя, държана на 16. мартъ, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.
  13. "Делата Божии". Сила и Живот. Тринадесета серия, т.3 (1929–1930). Издание 1940г., София Книгата за теглене на PDF Съдържание Призовете ги на сватба „И тъй, идете на кръстопѫтищата и, колкото намѣрите, призовете ги на сватба“. Матея 22:9. Важнитѣ думи отъ стиха сѫ: „Призовете ги на сватба“. За да се изясни тази истина, нужни сѫ редъ положения. Изясняването на истината е подобно на рисуване портрета на нѣкой великъ човѣкъ. Съ една чърта образъ не става. Хиляди чърти, безброй свѣтлини и сѣнки сѫ нужни на художника, за да нарисува образа на нѣкой великъ човѣкъ. Съ единъ ударъ върху камъка статуя не става. Много удари трѣбва да сложи скулпторътъ върху камъкъ и то не произволни, докато излѣзе отъ него статуя. Три нѣща сѫ потрѣбни на съвременнитѣ хора, за да се домогнатъ до новото, което иде въ свѣта. Тѣ сѫ: права мисъль, добри чувства и благородни постѫпки. Човѣкъ не трѣбва да има мисъльта на адвоката. Адвокатството е точило за ума. Човѣкъ не трѣбва да се стреми и къмъ мисъльта на сѫдията. Сѫдията е шивачъ, който крои споредъ кройкитѣ, които му сѫ дадени. Човѣкъ не трѣбва да се стреми къмъ морала на свещеника, който услужва на хората съ общоприети молитви. Въ това отношение свещеникътъ е подобенъ на готвачъ. Не е лошо да бѫде човѣкъ готвачъ, но той трѣбва да готви така, че клиентитѣ му да се чувствуватъ всѣкога здрави и весели. Ако тѣ ядатъ това, което готвачътъ е приготвилъ, и се разболяватъ, готвачътъ не е на мѣстото си. Ако дрехитѣ, които шивачътъ крои, не сѫ по мѣркитѣ на клиента, той не е на мѣстото си. Сегашнитѣ хора се нуждаятъ отъ ново разбиране на живота и на природата. Старото разбиране носи такива противоречия, съ които нищо не се постига. Било е време, когато мостоветѣ се правѣли отъ сламки, понеже хората сѫ били леки. Днесъ, когато хората сѫ станали милиони пѫти по-тежки отъ миналитѣ епохи, мостоветѣ, презъ които минаватъ, трѣбва да бѫдатъ тежки, направени отъ здрави, желѣзни греди. Колкото по-голѣми и дебели сѫ гредитѣ, толкова по-добре. Съ други думи казано: Било е време, когато човѣкъ се е задоволявалъ съ малко, но днесъ той се нуждае отъ много нѣща. Малкото дете се задоволява съ малко храна, съ малко дрехи, но колкото повече расте, храната му се увеличава, разноскитѣ за него ставатъ по-голѣми. Кой е виновенъ за това? Растенето. Детето расте, става ученикъ въ първоначалното училище, после въ прогимназия, въ гимназия, докато най-после влѣзе въ университета, дето разноскитѣ му сѫ най-голѣми. Той иска да се развива въ умствено отношение, да придобива знания, вследствие на което бащата се затруднява все повече и повече. Кой е виновенъ за това? Сватбата. Бащата е присѫтствувалъ нѣкога на сватба и пожелалъ самъ да стане действуващо лице. Той се оженилъ, родило му се дете, за което днесъ трѣбва да работи, да печели, да му даде всички условия за развитие. Какво разбираме подъ думата „сватба“? Подъ думата „сватба“ ние разбираме ново културно дѣло, нова епоха, въ която хората, отъ всички краища на земята, се готвятъ да взематъ участие. Сватбата не подразбира ядене и пиене, но съединяване на две разумни сѫщества, чрезъ които се проявява Божественото. Едното сѫщество представя живота, а другото — условията на този животъ. Божественото се проявява само тогава, когато животътъ и условията се съединятъ въ едно цѣло. Колкото по-съзнателно става съединяването, толкова по-ценни сѫ придобивкитѣ. Ние се радваме на придобивкитѣ на живота и ги наричаме съ обща дума „култура“. Тѣ сѫ външната страна на културата, а не вѫтрешната. Външнитѣ придобивки не сѫ още истинска култура. Отъ външнитѣ придобивки на културата ние виждаме пѫтя, по който човѣчеството е минало. Човѣчеството е минало презъ петь раси: черна, жълта, червена, монголска и последната — днешната раса — бѣлата. Като изучавате живота, характера, проявитѣ на тия раси, виждате грамадното различие между бѣлата и предшествуващитѣ раси. Като разглеждате черепа, строежа на тѣлото на европееца, виждате голѣмата разлика между него и предшественицитѣ му. Ще кажете, че и тѣ сѫ души, като него. И тѣ сѫ души, но поставени въ различни форми и при различни условия. Двама майстори взиматъ две дъски отъ най-хубаво дърво, отъ което правятъ цигулки, и започватъ да работятъ. Единиятъ отъ тѣхъ може да направи цигулка отъ системата „Страдивариусъ“, която струва милиони лева. Отъ сѫщото дърво и другиятъ може да направи цигулка, която струва едва стотина лева. Тъй щото, не е достатъчно само човѣкъ да има мисли, чувства, душа, но важно е, съчетанието между тия мисли и чувства, важно е, какъ се изявява тази душа. Ако цигулката на нѣкой майсторъ не издава добри тонове, вината не е толкова въ материала, отъ който е направена, колкото въ съчетанието, въ строежа, който ѝ е даденъ. По строежъ тя не отговаря на техническитѣ изисквания на музиката. Да се стреми човѣкъ къмъ новото, това не значи, че трѣбва да се откаже отъ старото, но всѣки день да прибавя по нѣщо ново къмъ старото, да го усъвършенствува. Най-после, като му се даде по-съвършена форма, то се патентова. Това става въ всички занаяти и изкуства. Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ ново разбиране на живота, изразенъ чрезъ нови форми, произлѣзли отъ нови мисли и чувства. Сегашнитѣ хора иматъ много знания, но понѣкога не могатъ да си помогнатъ съ своитѣ знания. Такива примѣри срѣщаме въ живота. Въ единъ отъ голѣмитѣ европейски градове имало единъ прочутъ лѣкарь-психиатъръ, при когото се стичали болни отъ цѣлата околность. Той завеждалъ единъ отъ институтитѣ на болницата за умопобъркани. Единъ день при него се явилъ единъ милионеръ съ своя умопобърканъ синъ. Той казалъ на лѣкаря: Господинъ професоре, обещавамъ ви голѣмо възнаграждение, ако излѣкувате сина ми. За да не ви създава голѣми безпокойства, оставямъ двама отъ слугитѣ си на ваше разположение, да се грижатъ за сина ми. Лѣкарьтъ приелъ болния и обещалъ на бащата, че ще направи всичко възможно да излѣкува сина му. Единъ день болниятъ успѣлъ да избѣга отъ стаята си и се качилъ на покрива на едно отъ болничнитѣ здания, високо четири етажа, отдето искалъ да скочи долу. Като видѣлъ това нѣщо, лѣкарьтъ се уплашилъ и започналъ да мисли, какво да прави, за да застави болния да слѣзе отъ покрива. Ако турятъ стълба, по която да се качи нѣкой на покрива, да свали болния, въ това време той може да се хвърли оттамъ. Лѣкарьтъ поглеждалъ натукъ — натамъ, търсилъ начинъ да свали болния. Около лѣкаря се събрали нѣкои отъ психичноболнитѣ, прислугата на болницата, но никой не се сѣщалъ, какъ да свалятъ болния. Най-после единъ отъ болнитѣ казалъ: Господинъ докторе, макаръ че всички ме считатъ за лудъ, но азъ ще ви покажа, какво трѣбва да направите, да заставите болния да слѣзе самъ. Дайте ми единъ трионъ. Слугитѣ веднага му донесли трионъ и се спрѣли отстрана, да видятъ, какво ще прави. Той се приближилъ къмъ зданието, взелъ триона въ рѫка и извикалъ къмъ болния: Слушай, или слизай долу, или сега ще започна да рѣжа зданието съ триона. Зданието ще се събори, и ти ще паднешъ въ развалинитѣ му. Като казалъ тия думи, той започналъ да рѣже съ триона единъ отъ ѫглитѣ на зданието. Въ този моментъ болниятъ извикалъ: Моля, дайте ми по-скоро стълба, да слѣза на земята. Така лудиятъ успѣлъ да свали сина на милионера отъ покрива на зданието. Съвременнитѣ хора трѣбва да се стремятъ къмъ такова знание, което сближава душитѣ имъ, което ги запознава едни съ други. Тази култура наричаме Божествена. Знанието пъкъ, съ което човѣкъ може да си помогне при всички критични случаи въ живота, наричаме Божествено. Истинската култура създава такива отношения между хората, които и вѣчностьта не може да заличи. Когато говоримъ за вѣчностьта, разбираме проявитѣ на благородното и възвишеното въ свѣта, които сѫ безъ начало и безъ край. Вѣчностьта крие въ себе си всички условия, които даватъ възможность на човѣка да постигне желанията на своята душа. Вѣчностьта съдържа всички условия и възможности за постижения. Това, което е непостижимо въ временния животъ, въ вѣчностьта е постижимо, защото Богъ живѣе въ вѣчностьта. Затова казваме: „Непостижимото за човѣка е постижимо за Бога“. Човѣкъ живѣе въ временния, въ преходния животъ, вследствие на което има само нѣколко допирни точки съ вѣчностьта, съ Божествения животъ. Единъ день, когато придобие повече допирни точки съ Божествения животъ, той ще го разбира добре и ще го живѣе. Когато бѫде готовъ за Божествения животъ, човѣкъ ще влѣзе въ него и ще носи отговорностьта за постѫпкитѣ си. Днесъ човѣкъ не е готовъ за възвишенъ животъ, затова не го допущатъ да влѣзе въ Божествения свѣтъ. Ако влѣзе въ този свѣтъ неподготвенъ, той ще се натъкне на такива нещастия, съ които не би могълъ да се справи. Разправятъ единъ интересенъ случай отъ живота на Соломона. Той ималъ единъ добъръ приятель, който билъ почти толкова богатъ, като Соломона. Единъ день приятельтъ му се отдръпналъ отъ него и престаналъ да го посещава. Соломонъ изпратилъ нѣколко отъ своитѣ слуги при него, да го питатъ, защо не дохожда вече при него. Най-после приятельтъ му самъ отишълъ при Соломона и му казалъ: Азъ съмъ недоволенъ отъ тебе, че при голѣмитѣ богатства, съ които разполагашъ, не пожела и на мене да дадешъ нѣщо за споменъ. Соломонъ не очаквалъ подобно признание и казалъ на приятеля си: Наистина, досега нищо не съмъ ти далъ за споменъ, никакъвъ подаръкъ не съмъ ти направилъ, но всичко това съмъ сторилъ съзнателно. Ти разполагашъ съ сѫщото богатство, съ което и азъ разполагамъ. Кое е онова, което мога да ти дамъ, за да те задоволя? Приятельтъ му отговорилъ: Материално богатство имамъ, не се нуждая отъ нищо, но азъ съмъ лишенъ отъ духовното богатство, съ което ти си надаренъ. Ти имашъ голѣми знания, знаешъ езика на всички животни и можешъ да се разговаряшъ съ тѣхъ. Научи ме поне на единъ езикъ. — Какъвъ езикъ искашъ да знаешъ? — Искамъ да зная езика на кучето, да разбирамъ, какво говорятъ кучетата помежду си. — Готовъ ли си да носишъ последствията на това знание? Който знае езика на животнитѣ, ще се натъкне на голѣми изпитания. — Готовъ съмъ на всичко. — Щомъ е така, ще те науча да разбирашъ езика на кучето. Соломонъ предалъ на приятеля си всички форми, знаци и правила за разбиране на езика на кучетата, и въ единъ день приятельтъ му могълъ вече да разбира този езикъ и да се ползува отъ него. Единъ день той чулъ, какъ неговитѣ голѣми, изхранени кучета се разговаряли съ едно малко кученце, влѣзло въ двора имъ заедно съ своя господарь — просякъ. Кученцето имъ казало: Мога ли да остана при васъ, да живѣя по-сносенъ животъ? Дотегна ми вече да придружавамъ своя господарь. Той по цѣли дни ходи да проси и почти нищо не изкарва. Вижте, ребрата ми се четатъ отъ слабость. Кучетата му отговорили: Можешъ да останешъ при насъ. Следъ нѣколко деня кравата на господаря ни ще умре, и ти ще се наядешъ до насита. Като чулъ този разговоръ, приятельтъ на Соломона заповѣдалъ на слугитѣ си на другия день още да занесатъ кравата на пазара и да я продадатъ. Слугитѣ изпълнили заповѣдьта на господаря си. Тѣ продали кравата и предали паритѣ на господаря си. Последниятъ си помислилъ: Чудно нѣщо! Защо Соломонъ ми каза, че ако разбирамъ езика на животнитѣ, ще се натъкна на нещастия? Ето, въ този случай, не само че нищо не изгубихъ, но даже спечелихъ нѣщо. Ако не знаехъ, че кравата ми ще умре, щѣхъ да я оставя въ обора да си живѣе. Следъ нѣколко деня тя щѣше да умре, и азъ щѣхъ да се принуда да я изхвърля, безъ да получа нѣщо отъ нея. Малкото кученце пакъ посетило големитѣ кучета, но тѣ му казали: Съжаляваме, че и сега нѣма, какво да хапнешъ. Господарьтъ продаде кравата си. Ще почакашъ още малко: коньтъ на господаря ще умре. Ела следъ нѣколко деня, ще има ядене за тебе. Като чулъ разговора на кучетата, господарьтъ продалъ коня си и казалъ: И тукъ спечелихъ. Кученцето пакъ дошло, но му казали сѫщото: Съжаляваме, че и днесъ не можешъ да си хапнешъ. Господарьтъ продаде и коня си. Още една надежда има за тебе. Тѣзи дни ще умре господарката ни, и по този случай ще има за ядене много нѣща. Като чулъ и този разговоръ на кучетата, господарьтъ се ужасилъ и си казалъ: Какво да правя сега? Жена ми ще умре. Да я продамъ, както направихъ съ кравата и съ коня си, не може. Какъ да разреша този въпросъ? Като се видѣлъ въ невъзможность самъ да се справи, той отишълъ при Соломона, разказалъ му цѣлата работа и го запиталъ, какво да прави. Соломонъ му отговорилъ: Сега не остава нищо друго, освенъ да се разведешъ съ жена си. Умрѣлъ и разведенъ човѣкъ е едно и сѫщо. Мнозина постѫпватъ като приятеля на Соломона: кравата си продаватъ, коня си продаватъ, но като дойдатъ до жена си, не знаятъ, какъ да постѫпятъ. Следователно, дойдемъ ли до културното или Божественото дѣло, което засѣга човѣшката душа, тогава разбираме, какво нѣщо е човѣкътъ. Само при това положение виждаме, че човѣкъ е нѣщо повече отъ умъ, отъ сърдце, отъ душа и отъ духъ. Нѣкога човѣкъ е билъ умъ, но сега е повече отъ умъ; нѣкога е билъ сърдце, но сега е повече отъ сърдце; нѣкога е билъ душа, но сега е повече отъ душа; нѣкога е билъ духъ, но сега е повече отъ духъ. Като съберете ума, сърдцето, душата и духа на едно мѣсто и получите отъ тѣхъ едно сложно съединение, получавате това, което наричате човѣкъ. Човѣкъ носи качествата на ума, на сърдцето, на душата и на духа заедно, но самъ по себе си човѣкъ е сѫщество, което по качества не прилича на отдѣлнитѣ елементи, които го съставятъ. Той е сложно сѫщество, съ съвършено нови качества отъ елементитѣ, които влизатъ въ него. Не е ли сѫщото и въ химията? Взимате, запримѣръ, водородъ и кислородъ, съединявате ги и получавате вода, която има съвършено различни свойства отъ тия на водорода и на кислорода. Взимате натрий и хлоръ, съединявате ги и получавате готварска соль, която нѣма нищо общо съ взетитѣ елементи натрий и хлоръ. Какво става при съединяването на елементитѣ, че новополученото тѣло не прилича по свойства на взетитѣ, не се знае. Навѣрно въ съединението влиза нѣщо ново. Значи, и за човѣка казваме, че е нѣкакво ново съединение, получено отъ нѣколко елемента, но какво представя новото тѣло, никой не знае. Всички изучаватъ човѣка анатомически, физиологически, психически, но малцина знаятъ, какво въ сѫщность е човѣкъ. Като дете, човѣкъ се оглежда въ огледалото и казва: Азъ съмъ. Той се оглежда като момъкъ и казва: Азъ съмъ. Оглежда се и като жененъ, като възрастенъ, като старъ дѣдо и все казва за себе си: Азъ съмъ. Въ сѫщность, детето и дѣдото приличатъ ли си? Грамадна разлика има между детето и дѣдото, но въпрѣки това, като погледне портрета си, дѣдото казва: Азъ съмъ това. За да каже дѣдото, че и като дете, и като юноша, и като възрастенъ е билъ все той, това показва, че въ човѣка има нѣщо, което не се измѣня. Външно тѣзи образи се различаватъ, но вѫтрешно има нѣщо, което остава неизмѣнно. Не е важно, че човѣкъ се измѣня и външно, и вѫтрешно; важно е да знае, защо се измѣня. Когато не може да си обясни нѣщата, човѣкъ казва: Такава е волята Божия. Когато не иска да плати дълга си, казва: Нѣмамъ пари. Когато не иска да свърже приятелство съ нѣкого, казва: Не те обичамъ. Когато не иска да учи, казва: Нѣмамъ разположение къмъ науката. Това не е оправдание. Къмъ какво има човѣкъ разположение? Къмъ ядене и пиене. Когато се откаже отъ учене, отъ ядене и пиене, какво остава отъ човѣка? Ако се откаже отъ всичко, човѣкъ трѣбва да се видоизмѣни, да приеме нова форма. Обаче, за това се изискватъ нови условия. Има задачи, които човѣкъ трѣбва да реши днесъ, при даденитѣ условия. Не ги ли реши още днесъ, той ще се намѣри при трудни условия. Животътъ е пъленъ съ задачи, които изискватъ правилно решение. Не е достатъчно да кажете, че вѣрвате въ Бога, или че сте вѣрващъ, но вѣрата ви трѣбва да бѫде силна. Като приложите вѣрата си, трѣбва да имате нѣкакъвъ резултатъ. Вѣрата поставя човѣка въ правата посока на живота, но това още не е достатъчно. Като не разбиратъ смисъла и изискванията на живота, нѣкои казватъ, че освенъ вѣра нищо друго не имъ трѣбва. Споредъ тѣхъ, човѣкъ не се нуждае отъ наука, отъ музика, отъ изкуство. Не, човѣкъ се нуждае отъ вѣра, отъ знание, отъ музика и изкуство и отъ много нѣща още. Ако всичко се постига съ вѣра, какво ще кажатъ вѣрващитѣ? Постигнали ли сѫ всичко? Тѣ вѣрватъ, че ще станатъ учени, а не сѫ станали; тѣ вѣрватъ, че ще забогатѣятъ, а не сѫ богати; вѣрватъ, че ще оздравѣятъ, а при това постоянно боледуватъ. Каква вѣра е тази, която нѣма постижения? Какво се ползува човѣкъ отъ вѣра безъ постижения? Ще кажете, че съ вѣра по-лесно се живѣе. Животнитѣ нѣматъ вѣра като човѣка, но и тѣ живѣятъ като него: и човѣкътъ, и животнитѣ иматъ радости. И човѣкътъ, и животното се ползуватъ отъ благата на живота. И животното диша въздухъ, пие вода, храни се, ползува се отъ свѣтлината и топлината на слънцето, безъ да вѣрва въ нѣщо. За да се справи съ известни мѫчнотии, болести и изпитания, човѣкъ трѣбва да потърси разрешението имъ вѫтре въ себе си, а не отвънъ. Запримѣръ, ако ви дойде нѣкаква болесть, вие прибѣгвате до лѣкари. И лѣкарьтъ помага, но ако човѣкъ самъ не си помогне, никаква външна помощь не може да го спаси. Болеститѣ не сѫ нищо друго, освенъ низши сѫщества, които влизатъ въ него и започватъ да се размножаватъ за негова смѣтка. На наученъ езикъ тия сѫщества се наричатъ микроби. За освобождаване на човѣка отъ тия сѫщества, Христосъ казва, че това може да стане само съ постъ и молитва. Микробитѣ сѫ подобни на войска, която напада града и го разрушава. Една силна войска може въ една нощь да разруши града. За тѣзи войници Христосъ казва: „Този родъ не може да излѣзе, освенъ съ постъ и молитва“. Какво представя молитвата? Молитвата подразбира връзка на човѣшката душа съ Първата Причина на нѣщата. Постътъ пъкъ подразбира отнемане храната на войската. Щомъ лишите войската отъ храна, тя се принуждава да отстѫпи. Има прости, но естествени начини за лѣкуване. Който знае тия методи, той може да лѣкува и най-страшнитѣ болести. Запримѣръ, чумата, отъ която хората се плашатъ, се лѣкува съ гореща вода. Болниятъ отъ чума трѣбва да се отдѣли отъ здравитѣ и на всѣки часъ да му се дава по една чаша гореща вода. Като пие водата, серумътъ въ кръвьта, който служи за храна на микробитѣ, се разредява, и тѣ постепенно преставатъ да се размножаватъ. Презъ време на болестьта никаква храна не трѣбва да се употрѣбява. Връзката на човѣка съ Бога представя силна динамична мисъль, която се отразява върху микробитѣ като електрични свѣткавици. Така атакувани отъ две страни, чрезъ обстрелване и чрезъ гладъ, тѣ преставатъ да се размножаватъ и умиратъ. Достатъчно е 24 часа усилена война съ микробитѣ на чумата, за да ги заставите да излѣзатъ вънъ отъ организма. Болеститѣ не сѫ нищо друго, освенъ война на човѣка съ низши сѫщества. Като воюва известно време, човѣкъ се калява постепенно и става по-здравъ. Болеститѣ допринасятъ особено много за женственитѣ, мекушави натури. Забелязано е, че следъ като боледуватъ известно време, тѣ ставатъ по-мѫжествени, по-смѣли по характеръ. Мекушавитѣ хора се подаватъ на болести повече, отколкото мѫжественитѣ, смѣли натури. „Идете на кръстопѫтищата и, колкото намѣрите, призовете ги на сватба“. Защо трѣбвало да канятъ на сватба хората отъ кръстопѫтищата? Защото ученитѣ, знатнитѣ, които първи били поканени, се отказали да дойдатъ. Тогава господарьтъ казалъ на слугитѣ си, да отидатъ по кръстопѫтищата и, колкото клосни, сакати, хроми, слѣпи намѣрятъ, да ги поканятъ на сватба. Ученитѣ и знатнитѣ видѣли, че не е лесна работа да се отзовешъ на поканата на този великъ господарь. Сега и вие сте поканени въ този вѣкъ, да присѫтствувате на сватба. Сватбата е културно дѣло, на което ви канятъ да присѫтствувате. Какво означава сватбарската дреха? Тя означава новото разбиране за живота. Ако не може да се облѣче въ сватбарска дреха, човѣкъ не може да има новъ мирогледъ за живота. И обратно: Който не си изработилъ новъ мирогледъ за живота, не може да се облѣче въ сватбарска дреха. Новата култура, която иде, иска хора съ нови разбирания. Влѣзатъ ли съ старитѣ си възгледи и навици, господарьтъ на свѣта ще дойде и ще ги изпѫди вънъ. Новата култура не приема хора съ стари дрехи, съ стари разбирания и съ стари навици. Всѣки трѣбва да се облѣче съ нови дрехи и така да влѣзе въ новата култура. Той трѣбва да има нѣкаква опитность за това, какво представя Първата Причина и какъ действува въ свѣта. Човѣкъ трѣбва да има нѣкаква опитность и за великитѣ, гениалнитѣ хора, да се свърже съ тѣхъ. Всички хора говорятъ за Мойсей, за Буда, за Конфуци, за пророцитѣ, за апостолитѣ, за Христа, но не сѫ свързани съ тѣхъ. Ако ги запитате, кѫде се намиратъ тия хора, тѣ не могатъ да кажатъ нищо, не знаятъ, кѫде сѫ. Интересуватъ ли се великитѣ и гениални хора, които сѫ живѣли въ далечното минало, отъ новата култура? Не само че се интересуватъ, но тѣ сѫ основа на тази култура. Всички възвишени и благородни души отъ всички раси и епохи, отъ всѣки народъ, които сѫ работили за повдигането на човѣчеството, и днесъ продължаватъ да работятъ. Мойсей, Буда, Мохамедъ, Хермесъ, всички пророци, апостоли, както и Христосъ, и днесъ работятъ така, както сѫ работили нѣкога. Апостолъ Павелъ казва: „Има тѣло естествено, има и тѣло духовно“. Подъ думата „естествено“ тѣло, Павелъ разбира физическото тѣло на човѣка. Значи, има хора, които живѣятъ едновременно въ двата свѣта: съ физическото си тѣло тѣ живѣятъ на земята, между хората, а съ духовното си тѣло живѣятъ на небето, между възвишенитѣ сѫщества. Вечерь тѣ събличатъ физическото си тѣло и оставатъ съ духовното, съ което посещаватъ духовния свѣтъ. Значи, тѣ работятъ едновременно и въ двата свѣта. Докато не развие духовното си тѣло, човѣкъ не може да отиде въ духовния свѣтъ и да разбере, какво представя той. Тази идея е отвлѣчена, но тя може да стане понятна, като си представите, запримѣръ, цигулката. Външната форма на цигулката, дъскитѣ, отъ които е направена, представя физическия свѣтъ. Струнитѣ, космитѣ на лѫка представятъ органическия свѣтъ. Обаче, ако не дойде цигуларьтъ, разумностьта въ свѣта, и не впрегне двата свѣта въ едно, нищо не може да излѣзе. Чрезъ цигулката разумностьта предава своята мисъль. Чрезъ ларинкса си пѣвецътъ сѫщо предава своята мисъль. Следователно, ако не владѣе физическия и органическия свѣтъ, човѣкъ не може да владѣе психическитѣ сили въ живота. Докато не познава добре физическия и органическия свѣтъ, човѣкъ не може да бѫде господарь на психическия. Той трѣбва да има на разположение цигулка, съ която да е свързанъ съ физическия свѣтъ. После той трѣбва, да има струни и лѫкъ, за да се свърже съ органическия свѣтъ. Най-после, той трѣбва да има артистични способности, да знае, какъ да свири. Съвременнитѣ хора сѫ призвани на земята да работятъ. Въпрѣки това тѣ искатъ да бѫдатъ щастливи. Ако не бѫдатъ щастливи на земята, поне на небето да бѫдатъ щастливи. Човѣкъ трѣбва да знае, че преди да добие щастие, той трѣбва да работи. На земята ли ще бѫде, или на небето, навсѣкѫде трѣбва да работи. Нѣкои казватъ, че Христосъ ги е спасилъ. Ако сѫ спасени, тѣ сега, именно, трѣбва да работятъ, да служатъ на Бога. Да служи човѣкъ на Бога, това значи, да се е отрекълъ отъ себе си. Въ притчата за бедния Лазаръ се казва, че когато заминалъ за онзи свѣтъ, Лазаръ влѣзълъ въ лоното на Аврама. За да влѣзе въ лоното на Аврама, той се отрекълъ отъ себе си. Като видѣлъ Лазара въ лоното на Аврама, богатиятъ помолилъ Аврама да изпрати Лазара при него, да накваси малко устнитѣ му съ вода. Аврамъ му казалъ, че това е невъзможно. Богатиятъ се обърналъ пакъ къмъ Аврама съ молба, да изпрати Лазара повторно на земята, за да покаже на братята му, какъ трѣбва да живѣятъ. Аврамъ му отговорилъ, че това е невъзможно. Лазаръ е завършилъ своето развитие на земята. Братята на богатия има кого да слушатъ. Нека приложатъ учението на Мойсея, който имъ е казалъ, какъ трѣбва да живѣятъ. Ако не слушатъ Мойсея, и да възкръсне Лазаръ отъ мъртвитѣ, тѣ пакъ нѣма да го слушатъ. Всички хора искатъ да имъ се каже нѣщо за онзи свѣтъ. Не е важно, какво могатъ другитѣ хора да ви кажатъ за онзи свѣтъ. Всѣки човѣкъ трѣбва самъ да отиде на онзи свѣтъ, да види, какъ е устроенъ той и, като се върне на земята, да приложи това, което е видѣлъ. Онзи свѣтъ е източникътъ, отъ който излизатъ всички идеи. Следователно, всички идеи, всички енергии, които човѣкъ носи въ себе си, сѫ донесени отъ онзи свѣтъ. Кой ги е донесълъ? Човѣкъ самъ ги е донесълъ. Значи, преди да слѣзе на земята, човѣкъ е живѣлъ въ невидимия свѣтъ. Той е слѣзълъ на земята заедно съ живота. Нѣкои казватъ, че човѣкъ е произлѣзълъ отъ клетка. Ако подъ думата „клетка“ хората разбиратъ малкия животъ, тѣ сѫ прави. Малкиятъ животъ може да създаде голѣмия, но дали човѣкъ може да произлѣзе отъ клетка, това е въпросъ, който се нуждае отъ доказателства. Човѣкъ е излѣзълъ отъ живота. Единственото реално нѣщо въ свѣта е създадениятъ животъ, съ който човѣкъ е свързанъ. Докато човѣкъ е свързанъ съ този животъ, въ проявитѣ на неговото съзнание сѫществува единство. Неговитѣ мисли, чувства и постѫпки сѫ свързани въ едно цѣло. Щомъ се прекѫсне тази връзка, прекѫсва се единството между мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на човѣка. И тъй, когато разбере малкия животъ въ себе си, човѣкъ може да разбере и голѣмия. Колкото и да е малъкъ този животъ, той крие въ себе си динамични сили. И кибритената клечка съдържа микроскопическа енергия, но тази енергия произвежда голѣми резултати. Колкото слабъ и малъкъ да е човѣкъ, той крие въ себе си Божествена енергия, която го прави мощенъ и великъ. Благодарение на тази енергия той може да видоизмѣни своето съзнание. Когато лѣкарьтъ помага на болния, къмъ неговото желание да му помогне се прибавя желанието, вѣрата и усилието на самия боленъ да оздравѣе. Законътъ на вѣрата подразбира съединение на два ума. Искате ли вѣрата ви въ нѣщо да даде резултатъ, два ума трѣбва да се съединятъ въ едно. Ако ученикътъ не вѣрва въ ума на своя учитель, и ако учительтъ не вѣрва въ ума на своя ученикъ, нищо не може да се постигне. Ако двама души, които се обичатъ, не вѣрватъ въ ума и въ сърдцето си, нищо нѣма да постигнатъ. Вѣрата се явява като съединителна нишка въ живота на човѣка. Любовьта пъкъ ражда живота. Безъ любовь никакъвъ животъ не може да се прояви. И тъй, хората се стремятъ къмъ щастливъ животъ, но отде ще дойде този животъ, и тѣ не знаятъ. Щастието се обуславя отъ много нѣща. За да бѫде щастливъ, човѣкъ трѣбва да има добре устроенъ организъмъ, съ здравъ и добре развитъ мозъкъ, съ здраво сърдце, здрави дробове, здравъ стомахъ и т. н. Освенъ това, той трѣбва да има хигиенично жилище, здрави и хубави дрехи, здравословна храна и др. Отде ще дойдатъ тия нѣща? Не е достатъчно само да желае тия нѣща, но човѣкъ трѣбва да знае, какъ да ги придобие. Щастието се обуславя още отъ красиви, правилни отношения между родителитѣ и децата. Днесъ такива отношения рѣдко се срѣщатъ. Мѫжътъ иска да господствува надъ жената съ своя умъ, т. е. съ мѫдростьта. И жената иска да господствува надъ мѫжа съ сърдцето си, т. е. съ любовьта. Желанието на мѫжа да господствува надъ жената и желанието на жената да господствува надъ мѫжа се изразява често въ най-груба форма: мѫжътъ търси жена да му слугува, и жената търси мѫжъ да я храни и да ѝ слугува. Щомъ се зароди това желание между тѣхъ, двамата губятъ силата си, и любовьта ги напуща. Любовьта изключва всѣкакво насилие. Тя действува между хората само тогава, когато тѣ вършатъ всичко по свобода, доброволно. Всѣки човѣкъ има желание да бѫде свободенъ, самъ да пожелае да направи нѣщо за своя ближенъ. Заставите ли го насила да направи добро на нѣкого, той веднага ще ви се противопостави. Нѣма законъ въ свѣта, който може да застави нѣкого да обича. Нѣма законъ въ свѣта, който може да застави нѣкого да учи, да стане ученъ човѣкъ. Въ свѣта сѫществуватъ условия, които благоприятствуватъ на човѣка да стане добъръ, ученъ, да прояви любовьта си, но ако той не използува условията, нищо не може да постигне. „Идете на кръстопѫтищата и колкото намѣрите, призовете ги на сватба“. Царьтъ поканилъ всички културни хора на сватба, да имъ покаже новъ начинъ на живѣене. Яденето и пиенето показватъ единъ родъ условия, а сватбата показва новитѣ принципи, които идатъ въ свѣта. Когато хората се женятъ, това показва, че настѫпва нова епоха въ свѣта. Днесъ повечето хора се женятъ, безъ да знаятъ защо: тѣ раждатъ деца, безъ да знаятъ защо; тѣ вѣрватъ въ Бога, безъ да знаятъ защо; отричатъ Бога, безъ да знаятъ защо. Не е лошо, че отрича или потвърждава нѣщата, но човѣкъ трѣбва да знае, защо ги отрича и защо ги потвърдява. Човѣкъ трѣбва да бѫде честенъ въ всички свои прояви. Човѣкъ трѣбва да бѫде честенъ и като вѣрващъ, и като безвѣрникъ. Въ какво вѣрва човѣкъ, не е важно; важно е, че вѣрващиятъ и безвѣрникътъ иматъ еднакви отношения къмъ реалностьта на живота, както и къмъ свѣтлината. Тя изгрѣва еднакво за всички хора. Дойдемъ ли, обаче, до разбиранията на хората за свѣтлината, тѣ се различаватъ. Каквито да сѫ разбиранията имъ, съ това качествата на свѣтлината не се измѣнятъ. Хората възприематъ свѣтлината по различенъ начинъ, въ зависимость отъ това, дали я възприематъ чрезъ любовьта, чрезъ мѫдростьта, или чрезъ истината. Това различие произвежда различни резултати върху самия човѣкъ. Съвременнитѣ хора се стремятъ къмъ нѣщо ново, безъ да подозиратъ, че, за да придобиятъ новото, тѣ трѣбва да минатъ презъ християнството. То е предговоръ къмъ новата култура, която иде сега въ свѣта. Новата култура изисква хора, които живѣятъ въ пълно единство помежду си. Това се постига само тогава, когато дадатъ ходъ на Божественото въ себе си. Когато човѣкъ се а хармонизиралъ, въ който свѣтъ и да влѣзе, той лесно се справя съ него. Той познава законитѣ, които действуватъ въ свѣта. Ако влѣзе въ причинния свѣтъ, той разбира причинитѣ и последствията на нѣщата и чрезъ тѣхъ си обяснява противоречията въ живота; ако влѣзе въ умствения свѣтъ, той разбира законитѣ, на които се подчинява умътъ; влѣзе ли въ астралния свѣтъ, той разбира законитѣ, на които се подчинява сърдцето; най-после, ако влѣзе въ физическия свѣтъ, той разбира добре законитѣ, които управляватъ тѣлото т. е. материята. Следователно, такъвъ човѣкъ живѣе въ „нирвана“, мѣсто на пълна хармония и блаженство. Щомъ познава законитѣ на всички свѣтове и ги прилага, човѣкъ познава Бога и никога не поставя предъ себе си въпроса, сѫществува ли Богъ, или не. Като говоря за блаженство, за вѣра въ Бога, нѣкои се запитватъ, вѣрно ли е това, или не. Това не се доказва, но се опитва. Какъ ще докажете на човѣка, че огъньтъ изгаря? Ако го хвърлите въ огъня, той непосрѣдствено ще опита свойствата на огъня. Днесъ всички хора живѣятъ въ Бога. Трѣбва ли да ги убеждаваме въ това? Който отрича Бога, съ това той изпитва хората, иска да разбере, какъ мислятъ тѣ по този въпросъ. Въ сѫщность, дълбоко въ себе си той вѣрва въ Бога. Като изучавате проявитѣ на хората, ще видите, че тъкмо тия които минаватъ за безвѣрници, вѣрватъ не само въ единъ, но въ много богове. Често тѣ биватъ по-суевѣрни отъ вѣрващитѣ. Много писатели, поети сѫ крайно суевѣрни. Тѣ се свързватъ съ известни часове, дни, месеци презъ годината, или съ нѣкакви предмети и вѣрватъ, че, ако предприематъ нѣкаква работа презъ тия часове, дни или месеци, всичко ще имъ се нареди добре. Или, ако напишатъ нѣщо съ своето златно перо, работата имъ ще се нареди добре. Споредъ мене, нѣма безвѣрници въ свѣта. Защо? Защото вѣрата е специфиченъ органъ въ човѣшкия мозъкъ, безъ който той не може да се проявява. Въпросъ става за степеньта на човѣшката вѣра, а не за това, има ли вѣра човѣкъ или нѣма. Въ нѣкои хора вѣрата е по-добре развита, отколкото въ други. Изобщо, нѣма човѣкъ въ свѣта, въ когото вѣрата да не е развита. Повече или по-малко развита, но човѣкъ все вѣрва въ нѣщо. Това показва, че въ човѣка има специфиченъ центъръ на вѣрата. Като говоримъ за вѣрата, ние не разбираме онѣзи повърхностни вѣрвания. Като се основаватъ на своитѣ вѣрвания, мнозина мислятъ, че докато сѫ на земята, ще страдатъ и ще се мѫчатъ. Щомъ отиватъ на онзи свѣтъ, тамъ ги очаква блаженство. Тѣ сѫ на кривъ пѫть. Човѣкъ не е дошълъ на земята да страда и да се мѫчи. Въпрѣки това, хората страдатъ. Защо? Защото не прилагатъ Божиитѣ закони. Тѣ не уповаватъ на Бога, вследствие на което живѣятъ съ страхъ. Ако нѣкой се простуди, веднага тича при лѣкарь, страхува се да не умре. Децата заболяватъ лесно, поради това, че ядатъ, каквото имъ попадне. Ако детето е плачливо, за да го заставятъ да не плаче, майката му дава нѣкакъвъ плодъ — ябълка, или круша, да се залъгва. Детето хапне отъ плода малко и, ако не може да го сдъвче, стомахътъ му се разстройва. Следъ това майката се чуди, какво е станало съ детето, че е заболѣло. Нѣма какво да се чуди. Тя трѣбва да го пази отъ твърди храни. За да му помогне, трѣбва да му даде очистително. Като се очисти стомахътъ му то ще оздравѣе. Това срѣдство се отнася не само до малкитѣ деца, но и до възрастнитѣ. За да не се разстройва стомахътъ имъ, тѣ трѣбва да ядатъ бавно и да дъвчатъ храната си добре. Ако не спазватъ тия правила при храненето, стомахътъ имъ ще се разстрои и следъ това трѣбва да взиматъ очистително, да подобрятъ състоянието си. Нѣкой яде бързо, иска часъ по-скоро да отиде въ магазина си, да продава стоката си. Той не мисли, че като яде бързо, ще разстрои стомаха си и ще изгуби повече време, отколкото, ако се нахрани спокойно. Търговецътъ трѣбва да бѫде уменъ, да има знания, да разбира условията. Ако знае условията на живота, той ще разбира, коя година е добра за търговията, каква стока да купи и т. н. Каквото предприятие и да започне, човѣкъ трѣбва да знае, благоприятенъ ли е моментътъ, въ който започва работата. Нѣкой започва да строи кѫща, която струва триста хиляди лева и разчита на своята голѣма заплата. Тъкмо направи кѫщата и го уволняватъ отъ служба. Ето едно неблагоприятно условие, което той не е предвидилъ. Следъ това ще каже, че волята Божия била такава. Това не е волята Божия. Когато предприема нѣкаква работа, човѣкъ трѣбва да познава условията, отъ които тя се опредѣля. Това не значи, че човѣкъ трѣбва да се страхува. Ако иска да има успѣхъ въ работитѣ си, човѣкъ трѣбва да се освободи отъ своя вѫтрешенъ страхъ. Той се страхува да не умре, да не се мѫчи. Като се е родилъ, човѣкъ непрѣменно ще умре. Като иска да постигне нѣщо, той ще се труди и ще се мѫчи. Смъртьта е неизбѣжна, мѫчението — сѫщо, но като живѣе, човѣкъ трѣбва да живѣе като истински човѣкъ. „Идете на кръстопѫтищата и, колкото намѣрите, призовете ги на сватба“. Представете си, че единъ день дойдатъ посланници при васъ и ви поканятъ на сватба. Какво ще кажете? Ще се зарадвате, че ви канятъ на това културно дѣло. Ако носите въ ума си идеята за Бога, какъ ще докажете на хората Неговото сѫществуване? Вие ще имъ говорите за Бога, за Неговитѣ закони, а при това сами нѣмате вѫтрешна хармония, вѫтрешно единство. Въ сегашния вѣкъ има около 500 милиона християни, въпрѣки това между тѣхъ сѫществуватъ голѣми противоречия и недоразумения, каквито въ миналото не сѫ сѫществували. Какъ ще си обясните тѣзи противоречия? Противоречията показватъ, че между сегашнитѣ християни нѣма любовь. Тѣ сѫ хора повече на догматизъма, отколкото на любовьта. Ще кажете, че вѣра е нужна на хората. Христосъ не бѣше човѣкъ на вѣрата, но на любовьта. Той казваше: „Ако ме любите, ще упазите моитѣ заповѣди“. Той проповѣдваше на хората за любовьта, а не за вѣрата. Следователно, силата на човѣка седи въ любовьта, а не въ вѣрата. Любовьта е новото, което трѣбва да се приложи въ свѣта. Ние не говоримъ за обикновената човѣшка любовь, но за Божията Любовь. Приложите ли Божията Любовь въ живота си, вие ще бѫдете здрави, силни, учени, щастливи. Човѣкътъ на любовьта носи радость и миръ навсѣкѫде: и въ обществото, и въ цѣлия народъ. Въ който день човѣкъ приеме любовьта, всички противоречия и страдания въ живота му ще изчезнатъ. Ако поетътъ, писательтъ, учениятъ, музикантътъ възприематъ любовьта, тѣхнитѣ произведения ще иматъ сила да преобразятъ човѣка. Всѣки, който прочете или чуе едно произведение, написано съ любовь, ще се преобрази коренно. Въ него ще стане корененъ превратъ. Каква поезия, наука, музика е тази, която не може да преобрази човѣка и да го застави да направи нѣкаква велика жертва въ живота си? Какво вѣрую е това, което не може да събуди въ човѣка потикъ за велика жертва? Единъ американецъ слушалъ нѣкога една отъ ученичкитѣ на Паганини — Камила Русо, да свири и останалъ толкова възхитенъ отъ нейната музика, че като излѣзълъ отъ залата, билъ готовъ на голѣми жертви. Той билъ готовъ да раздаде всичкото си имане на бедни и страдащи. Питамъ: Не може ли всѣки човѣкъ, заради любовьта, да е готовъ на себеотричане? Може. Въпрѣки това, ние не виждаме тази жертва въ свѣта. Защо хората не сѫ готови на жертва? Защото не любятъ Бога. Единствениятъ грѣхъ, който тежи върху съвестьта на съвременнитѣ християни е, че тѣ не любятъ Бога. Ако християнитѣ имаха любовь къмъ Бога, щѣха ли да воюватъ помежду си? Щѣха ли да се каратъ, да се обиждатъ едни други? Ще кажете, че свѣтътъ е лошъ, невъзможно е човѣкъ да прояви любовьта си. Всѣки носи отговорность за себе си. Всѣки самъ трѣбва да реши този въпросъ, да люби Бога, или не. Казано е въ Писанието: „Да възлюбишъ Господа Бога Твоего съ всичкия си умъ, съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа и съ всичката си сила“. Който люби Бога по този начинъ, той ще се запали, ще свѣти и ще помага на хората. Въ който домъ влѣзе и намѣри болни, той ще ги излѣкува. Човѣкътъ на любовьта повдига падналия, лѣкува болния, възкресява мъртвия, обнадеждва обезнадеждения. Изобщо, дето е любовьта, тамъ царува велика хармония. Единственото нѣщо, което може да обедини хората, да осмисли живота имъ, това е любовьта. Обикне ли Бога съ всичкото си сѫщество, човѣкъ е постигналъ идеала на своята душа. Той знае, защо е дошълъ на земята и защо живѣе. Каквито философии да се развиватъ, хората се нуждаятъ отъ едно — тѣ трѣбва да бѫдатъ духовно здрави. Само духовно здравитѣ хора могатъ да бѫдатъ свързани помежду си. Само духовно здравитѣ иматъ обща основна идея, върху която градятъ своя животъ. Тази основна идея е любовьта къмъ Бога. Любовьта къмъ Бога подразбира любовь къмъ всички и любовь къмъ Единния. Дето любовьта е поставена за основа на живота, тамъ всички въпроси се разрешаватъ правилно. Любовьта разрешава всички лични, семейни, обществени, научни и общочовѣшки въпроси. Дето любовьта царува, тамъ сѫ истинскитѣ образци на живота. Любовьта ражда живота. Какво е животътъ? Много мнения сѫществуватъ по въпроса за живота, обаче, ще се спремъ върху едно отъ тѣхъ. Казва се, че животътъ е движение. Оттукъ животътъ може да се уподоби на водата, едно отъ свойствата на която е движението. Водата е въ постоянно движение, благодарение на което запазва чистотата си. Следователно, докато човѣкъ не придобие свойството на водата, той не може да бѫде чистъ. Чистотата е качество и на мѫжа, и на жената. Съвременнитѣ хора се дѣлятъ на мѫже и жени, споредъ формата, която имъ е дадена. Това е криво разбиране на въпроса. И докато хората се дѣлятъ на мѫже и на жени, никой не може да влѣзе въ Царството Божие. Другъ е въпросътъ, ако хората се дѣлятъ не на мѫже и жени, но на принципи: мѫжки и женски принципъ, или на положителенъ и отрицателенъ полюсъ. Апостолъ Павелъ е казалъ: „Нито мѫжъ безъ жена, нито жена безъ мѫжъ могатъ да влѣзатъ въ Царството Божие“. Той нѣмалъ предъ видъ формитѣ мѫжъ и жена, но принципитѣ. Докато сѫ на земята, хората могатъ да се дѣлятъ на мѫже и на жени, да образуватъ отдѣлни царства, но стане ли въпросъ за влизане въ Царството Божие, тамъ нито мѫжътъ, нито жената могатъ да отидатъ сами. Мѫжътъ и жената трѣбва да се съединятъ въ едно, и така да се явятъ въ Царството Божие. Първоначално Богъ е създалъ единъ човѣкъ, само една форма, която съдържала двата принципа — мѫжки и женски. Впоследствие е станало отдѣлянето на единия принципъ отъ другия, т. е. поляризирането на човѣка. Каква форма е дадена на индивидитѣ, не е важно; важно е всѣки индивидъ да бѫде човѣкъ. Следователно, въ лицето на кого и да е не трѣбва да виждате формата мѫжъ или жена, но човѣкъ. Докато нѣкой мисли за себе си, че е мѫжъ, той иска да прояви господарството си отвънъ. Докато мисли, че е жена, ще иска да господарува отвѫтре. Ако мѫжътъ и жената слугуватъ на подобнитѣ си, тѣ губятъ своята сила и свобода. Престанатъ ли да слугуватъ на себеподобнитѣ — мѫже и жени, тѣ придобиватъ силата и свободата си. Единствената сила, която освобождава хората отъ вѣковното заблуждение, мѫжътъ да очаква щастие отъ жената, и жената — отъ мѫжа, това е истината. Истината носи свобода на човѣчеството. Жената става рано сутринь, очаква на мѫжа да донесе нѣщо за готвене. Мѫжътъ отива на пазаръ и донася едно прасенце. Жената погледне прасенцето, усмихне се доволно и казва: На мѣстото си е този мѫжъ. Следъ това тя изчиства прасенцето, измива го, осолява го, туря въ тавата кисело зеле и праща прасенцето на фурната. Като се върне мѫжътъ отъ работа, вижда прасенцето на масата, но вече преобразено. Той започва да яде и доволенъ се усмихва на жена си, като си казва: Добра е тази жена, знае да готви. Предъ добре опеченото и зачервено прасенце мѫжътъ е доволенъ отъ жената, и жената — отъ мѫжа, но това е временно доволство. За миналото и това е било добре, но настоящето изисква другъ животъ, други отношения. Временното доволство е създало гробищата. Временното доволство е признакъ на старата култура. Въ старата култура умиратъ годишно по 40 милиона души, ежедневно — по 109,589, всѣки часъ — по 4566, всѣка минута — по 76, и всѣка секунда — по двама-трима души. Следъ всичко това старата култура иска да оправдае броя на тия жертви съ лозунга: Такава е волята Божия. Не, волята Божия не е такава. Казано е въ Писанието: „Богъ не благоволи въ страданията и смъртьта на човѣка“. Казано е въ Писанието: „Ако се не родите отъ вода и духъ, не можете да влѣзете въ Царството Божие“. Казано е още: „Богъ е Любовь“. Да се роди човѣкъ отъ вода и отъ духъ, това значи, да се роди отъ Бога, Който е любовь. Тази любовь, именно, искаме вие да опитате. Обикновената човѣшка любовь сте опитали и като деца, и като юноши, и като мѫже, и като жени, и като млади, и като стари. Сега трѣбва да опитате любовьта като вода и като духъ. Сега трѣбва да познаете свойствата на водата и на духа, за да станете граждани на Царството Божие. Когато познаете Бога като Любовь, въ всички Негови прояви, тогава само ще се освободите отъ страданията и мѫчнотиитѣ въ живота. Докато не познаете Бога като Любовь, дълго време още ще страдате и ще се мѫчите. Христосъ е казалъ на ученицитѣ си: „Ако не се отречете отъ себе си, отъ своя животъ, не можете да бѫдете мои ученици“. И до днесъ още се проповѣдва законътъ на жертвата, на себеотричането. Законътъ на жертвата е разуменъ животъ. Има смисълъ да жертвува човѣкъ, но разумность се иска отъ него. Ще кажете, че човѣкъ трѣбва да жертвува живота си. Какъ ще жертвува живота си, когато още не го е проявилъ? Ще кажете, че човѣкъ трѣбва да жертвува стария си животъ. Какво разбирате подъ думата „старъ животъ“? Старъ животъ не сѫществува. Когато говорите за живота и го дѣлите на старъ и новъ, вие трѣбва да разбирате, какво въ сѫщность е животътъ. Когато Христосъ говори за вѣчния животъ, Той разбира възвишения, красивия, съвършения животъ. Който придобие този животъ, той познава Бога и Го вижда навсѣкѫде: въ камънитѣ, въ тревитѣ, въ цвѣтята, въ насѣкомитѣ, въ животнитѣ, въ хората — въ всичко, което живѣе. Който познава Бога, и рѣкитѣ, и моретата му отварятъ пѫть да мине. Така е миналъ и Мойсей презъ Червеното море. Какъ ще обясните този фактъ? Каквито обяснения и да дадете, тѣ ще бѫдатъ далечъ отъ истината. Само онзи може да даде обяснение на този фактъ, на когото рѣкитѣ и моретата се раздѣлятъ на две и му правятъ пѫть да мине. Ще кажете, че това е заблуждение. Не, фактъ е това. За човѣка на любовьта и най-дълбоката рѣка може да се пресуши, да се раздѣли на две, да му отвори пѫть. Цѣлиятъ свѣтъ е построенъ върху закона на любовьта. Достатъчно е човѣкъ да се свърже съ Слънцето на живота, да възлюби Бога съ всичкото си сърдце, съ всичкия си умъ, съ всичката си душа и съ всичката си сила, за да може и най-обширниятъ океанъ да му стори пѫть да мине. За човѣка, който люби Бога, и звѣрътъ става приятель, и слънцето, и водата, и вѣтърътъ, и облацитѣ му се усмихватъ. Вѣрно ли е това? Това сѫ факти, опитани и преживяни. За човѣка на любовьта, и водата на Ниагарския водопадъ може да спре. Ще спре за известно време, и отново ще продължи. Ако единъ лудъ може да даде умъ на единъ виденъ професоръ, какъ да заставятъ другъ лудъ да слѣзе отъ покрива на нѣколкоетажно здание, колко повече може да направи единъ напълно здравъ и разуменъ човѣкъ. Като ви се говори по този начинъ, това не значи, че трѣбва да омаловажите вашитѣ знания и вѣрвания, но трѣбва да ги превърнете въ злато, да иматъ цена при всички условия. Какъвъ смисълъ има да придобивате знание, което единъ день ще се обезцени толкова много, че нѣма да заслужава да се запише въ нѣкоя книга. Възлюбете Господа съ всичката си душа, съ всичкия си умъ, съ всичкото си сърдце и съ всичката си сила и вложете капитала си въ банката на Неговата Любовь. Свѣтътъ се намира предъ голѣма катастрофа и който има, капиталъ ще го загуби. Всички човѣшки банки ще фалиратъ, и животътъ на хората ще се обезсмисли. Затова Христосъ казва: „Събирайте съкровищата си въ небето, дето крадецъ не влиза, нито молецъ и ръжда ги изяждатъ“. „Нѣкои хора и досега още разчитатъ на своя капиталъ, вложенъ въ банкитѣ. Тѣ не знаятъ, че ще дойде день, когато парата ще се обезцени толкова много, че съ милиони не ще могатъ да си приготвятъ единъ обѣдъ. „Призовете ги на сватба!“ Съвременнитѣ хора, добри и лоши, сѫ повикани вече на сватба, да участвуватъ съ своитѣ нови, сватбарски дрехи. Сватбарскитѣ дрехи представятъ знанието, което днесъ се придобива. Новото знание ще дойде за онѣзи, които любятъ Господа. Това знание ще освободи човѣчеството отъ ограниченията, въ които се намира. При тѣзи условия човѣкъ ще придобие всичко, каквото желае. Той ще има синъ и дъщеря, каквито желае; той ще има жена, каквато желае; той ще има приятель и учитель, каквито желае. Съ една дума, каквото пожелае, ще има. Това означаватъ думитѣ: ,,Преди да попросите нѣщо, ще ви се даде“. Значи, който люби Бога, ще получи благословението Му, преди да е попросилъ нѣщо отъ Него. Наистина, нѣма по-велико нѣщо за човѣка отъ това, да има Единъ, на когото да разчита въ всички случаи на живота си. Той знае, че при всички изпитания този Единниятъ ще му проговори: Не бой се, азъ съмъ съ тебе. Когато Христосъ чу тия думи, Той каза: „Господи, въ Твоитѣ рѫце предавамъ духа си“. Сгрѣши ли Христосъ, като предаде духа си въ рѫцетѣ на Бога? Не само че не сгрѣши, но се благослови. Тази е причината, задето днесъ Христосъ служи за образецъ на 500 милиона християни. Единъ день тѣ ще тръгнатъ въ Неговия пѫть съ всичкия си стремежъ и сила, ще станатъ истински християни. Въ това ще се види силата на Христа. Жертвата, която Христосъ направи за човѣчеството, не може да не даде своя плодъ. Освенъ тия 500 милиона християни има още много, които ще се изявятъ въ бѫдеще. Въ Индия има много християни, които не сѫ се изявили. Много хора има, които сѫ родени християни. На тѣхъ не трѣбва да се казва да вѣрватъ, тѣ сѫ повѣрвали вече, но трѣбва да изявятъ любовьта си къмъ Онзи, Който ги е родилъ. „Идете на кръстопѫтищата и, колкото намѣрите, призовете ги на сватба“. Нѣкой пита: И азъ ли съмъ призованъ? Всички хора сѫ призовани на сватба. Нѣкои искатъ доказателства, да се убедятъ че, наистина сѫ призовани, а други не се нуждаятъ отъ доказателства. Какво доказателство ще дадете на човѣкъ, когото сте поканили вече на сватба? Ще му сложите да яде — нищо повече? Какво доказателство ще даде професорътъ за своето знание на студента? Като му предаде една лекция. Какво доказателство ще даде майката на детето си, че го обича? Като го накърми и очисти. Какво доказателство ще даде богатиятъ на бедния за своето богатство? Като му помогне въ труднитѣ моменти на живота. Какво доказателство ще даде лѣкарьтъ на своя боленъ? Като го излѣкува. Следователно, ако не можете да повѣрвате въ малкото, което нѣкой човѣкъ прави за васъ, по никой начинъ не бихте повѣрвали въ голѣмото. „Призовете ги на сватба“. Съ тѣзи думи Христосъ се обръща къмъ всички хора и ги кани на сватба, но тѣ искатъ отъ Него дарби, знания, сила, да оправятъ свѣта. Да се мисли, че свѣтътъ може да се оправи съ сила, съ дарби и знания, това е погрѣшно схващане. Божията Любовь е въ състояние да оправи свѣта и да внесе въ него новата култура. Само любовьта е въ сила да преобрази свѣта Ако човѣкъ не вѣрва въ Любовьта на Бога, която е създала цѣлия козмосъ, всички слънца и планети, всички живи сѫщества, нищо не може да му помогне. Ако той не се убеди въ силата на Любовьта, никоя друга сила не може да го изведе на правъ пѫть. Ако човѣкъ не вѣрва въ Любовьта, която повдига и облагородява, и не се предаде въ нейнитѣ рѫце, той не може нищо да постигне. Човѣкъ трѣбва да мине презъ огъня на любовьта, за да се пречисти. Щомъ се пречисти, страданията го напущатъ. Кога синътъ се страхува отъ баща си? Когато грѣши. Щомъ престане да грѣши, страхътъ изчезва. Той става тихъ и спокоенъ. Ако обича баща си, синътъ нѣма да грѣши. Той вѣрва въ любовьта и разумностьта на баща си и не се страхува отъ него. Страхътъ се обуславя отъ невежеството. Само невежиятъ се страхува; онзи, който познава и разбира нѣщата, не се страхува. Сега ви говоря за страданията, за страха, за невежеството, безъ да имамъ предъ видъ вашитѣ знания и разбирания. Това не значи, че вие не сте постигнали нищо. Вие имате много знания, но тѣ трѣбва да се провѣрятъ. Провѣрката става чрезъ изпитъ. Всички хора ще бѫдатъ подложени на изпитъ, както подлагатъ ученицитѣ, за да провѣрятъ знанието имъ. Като издържатъ последния си изпитъ, ще получатъ дипломъ за завършено образование. Страданията въ свѣта показватъ, именно, това, че всички хора минаватъ презъ изпити, да завършатъ учението си и да получатъ дипломъ. Който работи и учи добре, той ще свърши матура съ отличенъ успѣхъ. Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ силна, съзнателна вѣра. Тѣ трѣбва да бѫдатъ смѣли и решителни, да не се страхуватъ отъ мѫчнотиитѣ и страданията. Какъвъ смисълъ има вѣрата имъ въ Бога като любовь, като мѫдрость, като истина, ако тѣ сами не прилагатъ любовьта, мѫдростьта и истината въ своя животъ? Щомъ сте призовани да участвувате въ новата култура, вие трѣбва да вѣрвате въ професоритѣ, които ще ви изпитватъ. Ако обичате Бога и вѣрвате въ Него, колкото строги да сѫ, тѣ нѣма да ви скѫсатъ. За да издържите изпита си благополучно, вие трѣбва да служите на единъ господарь, а не на двама. Служите ли на двама господари, непремѣнно ще пропаднете на изпита. На съвременнитѣ хора е дадена великата задача, да бѫдатъ носители на Божественото, което е създало свѣта и което ще го оправи. Който е носитель на Божественото, знае, че за Бога нѣма нищо невъзможно. Като знаете това, не отлагайте нѣщата. Дръжте въ ума си мисъльта, че има Единъ, Който ви люби, и Когото вие любите. Въ името на Единния работете, както за своето благо, така и за благото на своитѣ ближни. Въ името на Единния отзовете се на поканата, съ която сте призвани на сватба. Преди две хиляди години Христосъ ви поканилъ на сватба, а днесъ и азъ ви каня. Каквито и да сте, добри или лоши, отзовете се на тази покана. Сложена е трапеза за всички. Щомъ сте поканени на сватба, ще има ядене и пиене, пѣсни и музика. Следъ това ще започнете работа за новата култура. 28. Беседа отъ Учителя, държана на 9. мартъ, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.
  14. "Делата Божии". Сила и Живот. Тринадесета серия, т.3 (1929–1930). Издание 1940г., София Книгата за теглене на PDF Съдържание Както свѣтътъ дава „Азъ не ви давамъ, както свѣтътъ дава.“ Иоана 14:27. Ще се спра върху три думи отъ цитирания стихъ: „Както свѣтътъ дава.“ Даването е единъ отъ великитѣ процеси на природата. Мечтитѣ, надеждитѣ, очакванията на всички хора, млади и стари, сѫ отправени къмъ този процесъ. Всѣки очаква да му се даде нѣщо. Отъ раждането си до заминаването си за онзи свѣтъ, човѣкъ все очаква да му се даде нѣщо. Всѣки новъ день е день на очакване. Христосъ прави сравнение между начина, по който свѣтътъ дава, и този, по който Той дава и затова казва: „Азъ не ви давамъ, както свѣтътъ дава.“ И едното е даване, и другото е даване, но има разлика въ даването на свѣта и въ даването на Христа. Свѣтътъ дава, но после взима всичко съ лихвитѣ. Ако свѣтътъ ти даде десеть хиляди лева на заемъ и не ги върнешъ на време, ще платишъ двойно. Ако сѫ ти дали 10, ще ти взематъ 20; или ако си взелъ 10, ще дадешъ 20. Ако станешъ министъръ въ свѣта, ти взимашъ единъ постъ, за който, следъ време, ще платишъ двойно. Майката дава животъ на детето си, за което ще плати двойно. Бащата възпитава сина си, но следъ време плаща двойно. Свѣтътъ дава едно, взима две. Богъ дава и нищо не взима. Въ това седи сѫществената разлика между даването на Бога и даването на човѣка, т. е. на свѣта. Ще възразите, че Богъ дава животъ на човѣка и после пакъ го взима. Не, Богъ не взима живота на човѣка. Човѣкъ самъ губи живота си. Ако живѣе неразумно, въ нѣколко години човѣкъ може да изгуби живота си, или да го разруши. Веднъжъ е далъ животъ на човѣка, Богъ го е направилъ пъленъ господарь. Отъ човѣка зависи да запази живота си, или да го изгуби. Човѣкъ не постѫпва като Бога. Като тури яйца подъ нѣкоя квачка, да се измѫтятъ пиленца, човѣкъ започва да се грижи за тѣхъ, дава имъ храна, докато израснатъ. Единъ день той взима ножъ, влиза въ курника, избира една отъ тлъститѣ кокошки, туря ножа на врата ѝ и казва: Азъ ти дадохъ животъ, азъ имамъ право да го отнема. Ти трѣбва да платишъ съ живота си за това, което ти дадохъ. Човѣкъ се грижи за вола си, но, въ замѣна на това, волътъ цѣлъ день оре на нивата — плаща на господаря си. Въ това отношение, свѣтътъ е най-умниятъ господарь: една кожа дава, две взима. Който не вѣрва въ моитѣ думи, все ще дойде день да опита учението на свѣта. Христосъ казва: „Азъ не ви давамъ, както свѣтътъ дава.“ Сегашниятъ човѣкъ се намира между две давания, между двама господари. И двамата господари сѫ умни. Господарьтъ на свѣта е уменъ, защото отъ една кожа взима две кожи. Той е човѣкъ безъ капиталъ, съ неуредени работи, но оттукъ взима, оттамъ взима, съ цель да уреди материалното си положение, да се замогне. Засега господарьтъ на свѣта все още успѣва да балансира своитѣ приходи и разходи, но престане ли да ги балансира, той ще фалира. За да не фалира, човѣкъ трѣбва да бѫде разуменъ, да разбира законитѣ и условията, при които живѣе. Ако господарьтъ на свѣта е разуменъ, колко по-разуменъ трѣбва да бѫде Господарьтъ на цѣлата вселена! Той дава безъ да взима. Това е една отъ проявитѣ на Великата Разумность. Нѣкой се хвали, че дава много. Питамъ този човѣкъ: Какъ давашъ ти — като свѣта, или като Бога? Като давашъ, взимашъ ли? — Това не е важно.— Щомъ не е важно, това показва, че ти давашъ, както свѣтътъ дава: едно давашъ, две взимашъ. Въ свѣта сѫществуватъ три важни закона: законъ на необходимостьта — законъ на свѣта; законъ на свободата — законъ на вѣрата и законъ на любовьта — законъ на Бога. Умразата, недоволството, завистьта сѫ последствия отъ закона на свѣта. Когато давашъ пари на нѣкого, ти си внимателенъ къмъ него, разговаряшъ се сладко, указвашъ му пълно довѣрие, казвашъ, че познавашъ майка му и баща му и на края и двамата се почерпите съ кафе. Ако този човѣкъ не върне паритѣ ти на време, или съвсемъ не ги върне, ти започвашъ да го мразишъ, наричашъ го изедникъ, лъжецъ и т. н. Ти казвашъ: Едно време имахъ добро мнение за тебе, но сега измѣнямъ мнението си. Не предполагахъ, че ще бѫдешъ толкова нередовенъ човѣкъ. Като се намѣрятъ въ затруднения, хората казватъ, че трѣбва да бѫдатъ умни като свѣта. Наистина, единъ отъ двамата трѣбва да бѫде по-уменъ: или човѣкъ, или свѣтътъ. Вие сами трѣбва да си отговорите, кой отъ двамата трѣбва да бѫде по-уменъ. Свинята ли трѣбва да бѫде по-умна, или господарьтъ ѝ? И двамата. Господарьтъ ѝ е билъ уменъ, затова е турилъ свинята въ кочината. Сега е редъ на свинята, тя да бѫде умна, да напусне кочината и да отиде въ гората на свобода. Остане ли въ кочината, тя е глупава свиня. — Ама условията на живота били такива, че трѣбвало да се живѣе въ кочина. Ако условията на живота въвеждатъ човѣка въ кочина, въ яхъръ, въ затворъ, трѣбва ли той да бѫде толкова неразуменъ, до края на живота си да остане при тия условия? Какви ще бѫдатъ последствията на този животъ? Ти ще седишъ затворенъ и ще се оставишъ въ рѫцетѣ на господаря си. Два дни преди Коледа господарьтъ ти ще застане предъ тебе съ дигната прѫчка въ въздуха и, като капелмайсторъ, ще почне да те управлява. Ти ще запѣешъ нова, миньорна пѣсень — пѣсень на прощаване съ живота. Влѣзе ли тази прѫчка въ сърдцето ти, и пѣсеньта престава. Не е лесенъ животътъ въ кочината, не е лесенъ животътъ въ затвора. Следователно, за да се освободятъ отъ миньорнитѣ пѣсни на живота, хората трѣбва да го разбиратъ, да иматъ ясна представа за него. Тѣ трѣбва да освободятъ живота отъ примѣситѣ въ него, да разплетатъ заплетенитѣ конци. Не направятъ ли това, тѣ ще се движатъ между две области — между областьта на лъжата и областьта на истината, между вѣроятнитѣ и невѣроятни нѣща. Вѣроятни и невѣроятни нѣща има и въ религията, и въ науката, и въ изкуството, а всичко това трѣбва да се отдѣли: вѣроятното да се тури на една страна, невѣроятното — на друга. И тогава, попадне ли човѣкъ на едното, или на другото, да знае точно, кое отъ тѣхъ, какво представя. Това не значи, че ония, които сѫ работили въ областьта на науката, на религията и на изкуството сѫ имали лоши намѣрения къмъ хората и живота и съзнателно сѫ внесли примѣси. Безъ да искатъ, тѣ сами сѫ се натъкнали на примѣситѣ въ живота и, като не сѫ знаяли, какъ да се освободятъ отъ тѣхъ, оставили сѫ ги като второстепенни, странични елементи. Защо сѫществуватъ примѣси въ живота, кой ги е внесълъ, не е важно. Важно е, животътъ да се освободи отъ чуждитѣ примѣси. Примѣситѣ въ живота не сѫ нищо друго, освенъ камъни, поставени на пѫтя, отдето минаватъ много хора. Кой какъ мине, непременно ще се спъне въ тия камъни и ще удари крака си. Трѣбва ли човѣкъ да се спре предъ камъка и да започне да протестира: Кой е турилъ този камъкъ срѣдъ пѫтя, да се удрятъ хората въ него? Нѣма ли надзоръ тукъ? Нѣма ли полиция? Защо държавата не обръща внимание на тѣзи работи? Така протестиратъ мнозина, но ще се намѣри нѣкой разуменъ човѣкъ, който, безъ никакво роптание, ще се наведе, ще дигне камъка, ще го тури настрана и ще продължи пѫтя си. Всѣки може да бѫде въ положението на разумния пѫтникъ, който ще се наеме да очисти живота отъ ония примѣси, на които самъ се натъква. Свѣтътъ се нуждае отъ разумни хора, отъ разумни семейства, отъ разумни общества и държави, отъ разумни народи. Какъ постѫпва съвременната държава по отношение на престѫпника? Като хване нѣкой престѫпникъ, държавата го дава подъ сѫдъ за извършеното престѫпление и го осѫжда на нѣколкогодишенъ затворъ. Престѫплението се състои въ открадване на сто или хиляда лева, а държавата го осѫжда на две-тригодишенъ затворъ. Въ този случай престѫпникътъ струва на държавата много повече отъ сумата, която е открадналъ. Тази мѣрка не е разумна. Това не значи, че престѫпницитѣ не трѣбва да се наказватъ, но държавата трѣбва да потърси нови наказания, при които тя да не се ощетява, а престѫпникътъ да научи урока си, и втори пѫть да не върши престѫпления. Държавата трѣбва да вземе примѣръ отъ природата, която въ всички свои прояви прилага закона на економиката: съ най-малко разходи по възможность по-голѣми придобивки. Какъ постѫпва Богъ съ престѫпника? Като види, че нѣкой грѣши, или прави престѫпления, Богъ не го сѫди, но казва: Стани, върви напредъ и повече не грѣши. Той знае, че ако се спре да го сѫди, ще изразходва повече енергия и време, отколкото да го остави свободенъ. Затова е казано за Бога, че е всеблагъ и всепрощаващъ. Най-голѣмитѣ грѣхове и престѫпления на човѣка струватъ по-малко, отколкото енергията, която Богъ би изразходвалъ за неговото изправяне. Богъ знае, че като е вложилъ доброто въ човѣка, единъ день той ще се съзнае и ще се изправи. Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ дълбоко, вѫтрешно разбиране на живота. Това разбиране се вижда въ речьта и въ постѫпкитѣ на хората. Речьта пъкъ е изразъ на тѣхнитѣ мисли и чувства. Нѣкои казватъ, че речьта трѣбва да бѫде свързана. Обаче, свързаната речь се дължи на разумния животъ. Не е ли разуменъ човѣкъ, и речьта му не може да бѫде свързана. Щомъ е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да живѣе разумно. Той е изпратенъ на земята да учи, да вземе участие въ строежа на великата сграда на бѫдещия животъ. На земята човѣкъ е работникъ. Който нѣма съзнание за работата, която му е дадена, той живѣе день за день. Защо е дошълъ на земята, какво се иска отъ него, нищо не знае. Въ това отношение той се намира въ положението на онзи френски селянинъ, който отишълъ въ Парижъ да види прочутата църква „св. Богородица“. Обаче, вмѣсто въ църквата, той влѣзълъ въ единъ театъръ. Като видѣлъ, че много хора се трупатъ предъ едно прозорче, спрѣлъ се и той, да си купи свѣщь. Каква била изненадата му, когато, вмѣсто свѣщь, му дали единъ билетъ и му казали да дойде съ билета си вечерьта. На опредѣления часъ селянинътъ отишълъ въ театъра и, като всички хора, влѣзълъ въ единъ голѣмъ салонъ и седналъ на мѣстото, което му посочили. Той започналъ да се оглежда натукъ — натамъ, чудилъ се, кѫде се намира. По едно време видѣлъ, че се дига нѣкаква завеса. На сцената се явили актьори и започнали да се разговарятъ. Разговаряли се сѫдии и адвокати, сѫдѣли нѣкой човѣкъ за извършено отъ него престѫпление. Указало се, че обвиняемиятъ не е извършилъ престѫплението, а другъ нѣкой. Селянинътъ слушалъ, какъ се разговарятъ на сцената и се чудѣлъ, какъ не могатъ да разбератъ, кой е виновникътъ. Най-после, възмутенъ отъ истинския престѫпникъ, той станалъ отъ мѣстото си и се обърналъ къмъ престѫпника съ думитѣ: Слушай, приятелю, нѣма ли човѣщина въ тебе? Не виждашъ ли, че другъ сѫдятъ заради тебе? Защо оставяшъ човѣка да отиде невиненъ въ затвора? Кажи си истината. Ние всички видѣхме, че ти извърши престѫплението. Следъ това селянинътъ се обърналъ къмъ публиката съ очудване, защо всички мълчатъ, щомъ сѫ свидетели на извършеното престѫпление. Сега вие се смѣете на селянина и казвате, че не разбира работитѣ, но има много нѣща, които и вие не разбирате. Не само това, но и като разбирате нѣкои нѣща, пакъ мълчите. Колко пъти въ живота хващатъ нѣкой праведенъ човѣкъ вмѣсто престѫпника и го съдятъ, а престѫпникътъ се разхожда свободно изъ града. Ще кажете, че това е карма. Така не се разрешаватъ въпроситѣ. Наистина, сѫществува нѣкаква карма въ живота на хората, но същевременно въ живота действува и единъ разуменъ законъ, който регулира нѣщата. Една българска поговорка казва: Каквото човѣкъ помисли, това става. Вѣрна е тази поговорка, но не е пълна. За да стане нѣщо, не е достатъчно само да се помисли. Като помисли нѣщо, човѣкъ трѣбва да пристѫпи къмъ действие. Следъ това вече замисленото става. Мисъль безъ работа нищо не дава. При единъ светия живѣлъ единъ младъ момъкъ, неговъ ученикъ. Светията често казвалъ на ученика си: Каквото човѣкъ помисли, това става. Единъ день светията слѣзълъ въ града по работа, а ученикътъ останалъ въ дома да чисти и готви. Той сварилъ бобъ, но забравилъ да тури соль. Като се върналъ светията, яденето било готово, затова седнали да ядатъ. Още при първата лъжица светията усѣтилъ, че бобътъ е безсоленъ и казалъ на ученика си: Ти си забравилъ да туришъ соль, въ боба. — Нѣма нищо, спокойно отговорилъ ученикътъ. Достатъчно е да помислишъ, че има соль, и бобътъ ще стане соленъ. Светията видѣлъ, че само съ мисъль работитѣ не ставатъ. Като мисли човѣкъ и работи върху замисленото, то ще стане. Мнозина мислятъ, че нѣщата ставатъ извънъ тѣхъ. Такъвъ законъ не сѫществува. За да стане нѣщо, първо трѣбва да се помисли и следъ това да се пристѫпи къмъ действие, къмъ реализиране на замисленото. Човѣкъ трѣбва да бѫде последователенъ въ мисъльта, въ чувствата и въ действията си. Като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да се свърже съ разумнитѣ закони на природата и да ги изучава. Той се е спрѣлъ главно върху механическитѣ закони, т. е. до механическото приложение на законитѣ. Всѣки законъ има трояко приложение: механическо, органическо и психическо. Когато известенъ законъ действува върху човѣка съ своята механическа страна, разумностьта на този законъ остава отвънъ. Когато сѫщиятъ законъ действува върху човѣка съ своята органическа страна, разумностьта му остава вѫтре, въ самия законъ. И най-после, когато законътъ действува върху човѣка съ своята психическа страна, разумностьта му е и вънъ, и вѫтре въ него. И тъй, за да бѫде строитель въ свѣта, човѣкъ трѣбва да изпълнява волята Божия. За да я изпълнява, той трѣбва да знае, какво значи изпълнение на волята Божия. Ще кажете, че изпълнението на волята Божия се заключава въ правене на добро. Какво значи да направи човѣкъ добро? Само онзи може да прави добро, у когото доброто е написано на главата, на лицето, на рѫката, на цѣлото му тѣло. Не е ли написано доброто върху цѣлия човѣкъ, той не може да прави добро. Той не разбира доброто. Щомъ не го разбира, не може и да го прилага. За да прави добро, преди всичко човѣкъ трѣбва да приложи доброто къмъ себе си, къмъ своето тѣло. Щомъ го приложи къмъ себе си, той може да го приложи и къмъ окрѫжаващитѣ. Какъ можешъ да направишъ добро на онзи, който стои по-долу отъ тебе, ако не си направилъ добро на себе си? Какъ можешъ да бѫдешъ красноречивъ, ако твоятъ ларинксъ не е така нагоденъ, да възприема висшитѣ трептения на твоята мисъль? Красноречието не подразбира само красиви форми на речьта. Речьта е красноречива, когато има красива форма, дълбоко съдържание и смисълъ. Нѣма ли тия три качества, нѣма и красноречие. Ако при тѣзи качества речьта внася и животъ въ човѣка, тя е красноречива и истинна. Богъ каза да бѫде виделина, да израсте трева, да стане човѣкъ и, каквото каза, това стана. Защо? Животъ внася Словото Божие. Животътъ е дошълъ по пѫтя на разумното Слово. Когато говоримъ за органическитѣ прояви на живота, ние имаме предъ видъ пѫтищата, по които животътъ се влива. Кои сѫ тия пѫтища? Тѣ сѫ умътъ, сърдцето, волята, душата и духътъ на човѣка. Мнозина отричатъ душата, защото искатъ да я видятъ въ нѣкаква материална форма. Душата е онова възвишено начало въ човѣка, което се стреми, което страда, което се радва. Душата, това е истинскиятъ човѣкъ. Умътъ и сърдцето сѫ спѫтници на душата, които я придружаватъ навсѣкѫде и ѝ помагатъ. Духътъ пъкъ е онова велико, мощно начало въ човѣка, което рѫководи душата, посочва ѝ правия пѫть на живота. Духъ, душа, умъ и сърдце сѫ четири пособия, безъ които човѣкъ не може да сѫществува. Съвременнитѣ хора трѣбва да разбиратъ законитѣ на живота, да знаятъ, какъ действуватъ тѣ върху човѣшкото тѣло и какъ го организиратъ. Интересно е човѣкъ да знае, какъ сѫ организирани умътъ, сърдцето и тѣлото му. Мнозина мислятъ, че човѣшкото тѣло е завършено. Това, което виждаме днесъ и наричаме човѣшко тѣло, представя само скеля на бѫдещето тѣло — на бѫдещето здание. Човѣкъ едва е започналъ да съгражда своето тѣло. Казано е, обаче, че човѣкъ е създаденъ по образъ и подобие Божие. Това не се отнася до сегашния човѣкъ. Сегашниятъ човѣкъ не е създаденъ отъ Бога. Ако бѣше създаденъ отъ Бога, той щѣше да съзнава това. Че не го съзнава, ние разбираме по думитѣ, които бащата и майката казватъ на децата си: Ние ви родихме. Христосъ казва: „Роденото отъ Духа, духъ е; роденото отъ плътьта, плъть е“. Значи, щомъ роденото отъ плътьта е плъть, човѣкъ, наистина, е роденъ отъ човѣка. Щомъ роденото отъ Духа е духъ, това показва, че човѣкъ е роденъ отъ Бога. Азъ не разглеждамъ въпроса, кой какъ е роденъ, но казвамъ, че човѣкъ може да бѫде роденъ отъ Бога. Днесъ Богъ разглежда хората, да види, кои могатъ вече да се родятъ отъ Духа. Какво означава раждане на човѣка отъ Духа? Това е единъ мистиченъ въпросъ. Съвременнитѣ хора не знаятъ тайнитѣ на живота, не знаятъ, какъ е билъ създаденъ Адамъ, праотецътъ на човѣчеството. Историята за създаването на Адама, която се разказва въ Битието, е детинска история. Вѣрно е, че първоначално човѣкъ е билъ облѣченъ въ тленна дреха, като пръстьта, но после Богъ е вдъхналъ въ този човѣкъ жива душа, и той придобилъ по-високо съзнание. До това време човѣкъ се намиралъ почти въ животинско състояние, не разбиралъ смисъла на живота. Като станалъ жива душа, животътъ му се осмислилъ, и той разбралъ, че има нѣщо по-високо отъ яденето и пиенето. Той разбралъ, че въ него има едно висше, разумно начало — неговата душа. Ако човѣкъ има материали, а не знае да гради, тѣзи материали сѫ безпредметни. Ако ученикътъ има цигулка, а нѣма учитель, който да го учи, цигулката остава безпредметна. Годинитѣ ще минаватъ, цигулката ще се покрива съ прахъ, а ученикътъ нѣма да научи нищо. Много отъ сегашнитѣ хора сѫ прашасали като неупотрѣбената цигулка. Тѣ седатъ на едно мѣсто и чакатъ. Какво чакатъ? Тѣ очакватъ да дойде Христосъ да ги спаси, да отвори вратитѣ на Царството Божие и да ги покани да влѣзатъ. Добре е човѣкъ да наследи Царството Божие, но за да стане наследникъ на Бога, преди всичко той трѣбва да е дошълъ до съзнание, да разбира, какво нѣщо е Богъ и да Го познава. Не познава ли Бога, той не може да стане Неговъ наследникъ. Докато не се видоизмѣни, той не може да пристѫпи прага на Царството Божие. Можете ли да направите овцата наследница на вашето богатство? Докато е овца, тя всѣкога ще бѫде далечъ отъ васъ. Тъй щото, каквото да говорите на съвременния човѣкъ за Бога, той не може да Го разбере. Говорите ли му за човѣщина, той ще ви разбере. Човѣщината подразбира човѣкъ, който мисли. Като мисли, човѣкъ постепенно подобрява условията на своя животъ. Той постепенно изучава символитѣ, съ които природата си служи. Съ тия символи тя е написала една голѣма, велика книга, която всѣки човѣкъ трѣбва да прочете. Докато не прочете тази книга и я приложи за съграждане на своето ново тѣло, човѣкъ не може да влѣзе въ Царството Божие. Сега всички ангелски иерархии, всички разумни и възвишени сѫщества сѫ заети съ велика работа. Тѣ строятъ нова вселена, новъ свѣтъ, въ който могатъ да живѣятъ само нови хора, съ идеално организирани тѣла, умове и сърдца. За да не имъ прѣчатъ сегашнитѣ хора, тѣ сѫ имъ дали единъ малъкъ свѣтъ на разположение, да се занимаватъ съ него, както разбиратъ. И на малкитѣ деца, момиченца и момченца, сѫ дадени играчки, да не прѣчатъ на майка си. По цѣлъ день момченцето се занимава съ своето конче, храни го, но то не расте; езди го, но кончето не се мърда отъ мѣстото си. Момиченцето пъкъ по цѣли дни се разговаря съ куклата си, кѫпе я, облича и съблича, но тя остава чужда за него. Всѣки човѣкъ, който живѣе на земята, непремѣнно трѣбва да се измѣни. Не се ли измѣни, той остава въ положението на дървеното конче и кукличката, съ които децата си играятъ. Какво ще стане съ този човѣкъ? Единъ день той ще умре, ще го заровятъ въ земята, дето веднага ще го обератъ, ще отнематъ всичкия му капиталъ. Кой ще го обере? Князътъ на този свѣтъ обира всички хора, които счита свои поданици. Вие мислите, че като умре, човѣкъ отива при Бога. Кое ви дава поводъ да мислите така? Можете ли да отидете при човѣкъ, когото не сте обичали и за когото никога не сте мислили? Съ какво ще ви привлѣче той? Следователно, какъ е възможно човѣкъ да отиде при Бога, ако нито Го е обичалъ, нито Го е познавалъ, нито е мислилъ за Него? Съ какво ще го привлѣче Богъ? Въ свѣта сѫществува законъ на подобие, споредъ който, разумното привлича разумното къмъ себе си. Човѣкъ обича само подобното на себе си и се привлича отъ него. Любовьта обича само това, което е произлѣзло отъ нея; мѫдростьта обича само подобното на нея; истината сѫщо обича подобното си. Следователно, и Богъ не може да обича това, което е вънъ отъ Него. Христосъ казва: „Азъ не давамъ, както свѣтътъ дава“. Сега и вие очаквате нѣщо да ви се даде. Какво очаквате? Животъ. Кой може да ви даде животъ? Само Онзи може да ви даде животъ, отъ Когото животътъ произлиза. Свѣтътъ не може да даде животъ на хората. Свѣтътъ означава отношения между хората, т. е. особенъ строй на нѣщата. Човѣкъ трѣбва да намѣри мѣстото си въ свѣта и да бѫде полезенъ за другитѣ и щастливъ за себе си дотолкова, доколкото е способенъ да се бори съ условията на окрѫжаващата срѣда. Не може ли разумно да се бори съ окрѫжаващата срѣда, човѣкъ ще се намѣри въ положението на параходъ, който се люшка отъ морскитѣ вълни на една и на друга страна. Нѣма ли човѣкъ нужната разумность, морскитѣ вълни ще го погълнатъ. Хората постоянно се разочароватъ отъ живота и не искатъ да живѣятъ. Защо се разочароватъ? Защото не сѫ достатъчно разумни, да се справятъ съ мѫчнотиитѣ си. Човѣкъ трѣбва да се освободи отъ разочарованията на свѣта и да се държи здраво за канарата на живота. Коя е тази канара? Любовьта е канарата на живота. Казано е, че Богъ е Любовь. Въпрѣки това, нѣкои се оплакватъ отъ живота си, казватъ, че колкото да се молятъ на Бога, молитвата имъ не се приема. Кой е причината за това? Самиятъ човѣкъ. Има нѣщо, което той не е изпълнилъ. Ако ученикътъ работи върху задачитѣ си, но учительтъ му остава недоволенъ отъ него, причината е въ самия ученикъ. Той не е работилъ редовно презъ годината, вследствие на което не може да задоволи учителя си. Редъ години той е пропущалъ уроцитѣ си. Той нѣма основа, върху която да гради. Ще кажете, че задачитѣ ви сѫ мѫчни. На всѣки ученикъ се даватъ задачи споредъ силитѣ му. Ако ученикътъ е въ първи класъ, даватъ му се съответни задачи. Какъ могатъ неговитѣ съученици да решаватъ сѫщитѣ задачи? Тъй щото, намѣрите ли се въ затруднение, не търсете причината вънъ отъ себе си. Вгледайте се въ себе си и вижте, какво ви липсва. Всѣки день си има своя програма. Ако ученикътъ изпълни програмата на този день, както трѣбва, той може да изпълни добре програмата и на цѣлия си животъ. Като слушате да ви се говори така, казвате, че, за да успѣва въ живота си, човѣкъ трѣбва да има вѣра въ Бога и въ себе си. Други питатъ, какво вѣрую трѣбва да подържатъ. Това е въпросъ, който всѣки за себе си може да реши. Този въпросъ не се доказва. Защо ще доказвате на човѣка, колко дългове има? Той знае това по-добре отъ всички. Какъ ще докажете на човѣка, колко е добъръ или лошъ? Той знае това по-добре отъ всички. Има нѣща въ живота, доказването на които е безпредметно. Нѣкой иска да бѫде само добъръ, а другъ — само лошъ. И едното, и другото е невъзможно. Животътъ се проявява между два полюса: тъмнина и свѣтлина, зло и добро, електричество и магнетизъмъ. Ако човѣкъ не разбира отношението между противоположноститѣ, или полюситѣ на живота, нищо не може да направи. Що е магнетизъмъ? Като дойдете до магнетизма и електричеството въ науката като сили, вие знаете много нѣщо. Обаче, ако разглеждате тия сили въ живота, между хората, ще кажете, че нищо не знаете. Въпрѣки това, често се произнасяте за хората, казвате, че единъ човѣкъ ви привлича, а другъ — отблъсква. Този, който привлича, е мекъ, добъръ човѣкъ, защото има повече магнетизъмъ въ себе си. Онзи пъкъ, който е остъръ, сприхавъ по характеръ, ви отблъсква, защото има повече електричество въ себе си. За първия човѣкъ казваме, че е магнетична натура, а за втория казваме, че е електрична. Ако искате работа отъ човѣка, търсете електричния. И въ електричния, и въ магнетичния човѣкъ има нѣщо добро и нѣщо лошо. И тукъ имаме положително и отрицателно електричество, положителенъ и отрицателенъ магнетизъмъ. Когато отрицателниятъ магнетизъмъ преодолява въ човѣка, той е осѫденъ на психическо гниене. За да избѣгне отрицателнитѣ прояви на вѫтрешнитѣ сили въ своя организъмъ, човѣкъ трѣбва да изучава себе си, не само теоретически, но и практически, да следи всѣка своя проява. Само по този начинъ той ще провѣри истината въ себе си. Когато силитѣ на човѣшкия организъмъ вървятъ въ съгласие съ законитѣ и силитѣ на природата, човѣкъ се чувствува вѫтрешно самоувѣренъ. Каквито мѫчнотии да срещне на пѫтя си, той никога не губи своята самоувѣреность. Какво трѣбва да прави човѣкъ, за да не губи своята самоувѣреность? Той трѣбва да изучава живота и природата не само отвънъ, както очитѣ му виждатъ, но и вѫтрешно, съ помощьта на своитѣ вѫтрешни сили и възможности. Щомъ отправи своя външенъ и вѫтрешенъ погледъ къмъ природата, човѣкъ разбира, че сѫществува Велика Разумность въ свѣта, че козмосътъ е изпълненъ съ разумни, възвишени сѫщества, подчинени на тази Разумность. Той разбира, че свѣтътъ е въ рѫцетѣ на разумнитѣ сѫщества. Следователно, каквото става вънъ и вѫтре въ насъ, нищо не е случайно. Може ли при такова разбиране на природата и на свѣта човѣкъ да губи своята самоувѣреность? Той е стѫпилъ на канара, която нищо въ свѣта не може да разклати и разбие. Отъ това гледище, цѣлиятъ козмосъ е населенъ съ разумни сѫщества, които се различаватъ едно отъ друго по степеньта на своето развитие. Значи, нѣма неразумни сѫщества въ свѣта, но има сѫщества отъ низка и отъ висока степень на развитие. Като наблюдавате нѣкой човѣкъ, казвате, че е неразуменъ. Защо? Защото не се е изявилъ къмъ васъ. Този човѣкъ не е неразуменъ, но е затворена книга за васъ. Ония, които разбиратъ законитѣ и силитѣ, по които всѣки човѣкъ е построенъ, могатъ да четатъ и въ затворена книга и да се произнасятъ, доколко даденъ човѣкъ е добъръ и разуменъ. Лицето, главата, и тѣлото на човѣка сѫ книги, по които учениятъ чете и разбира. Човѣкъ е построенъ споредъ своитѣ вѫтрешни сили. Каквито сѫ вѫтрешнитѣ сили на човѣка, така е построенъ неговиятъ организъмъ. Когато слушате нѣкой да казва, че ще осиромашее, ще знаете, че той е щерна, на която водата лесно се изчерпва. Обаче, ако е изворъ, той никога нѣма да осиромашее. Колкото и да тече, той никога нѣма да обеднѣе. Ако пъкъ човѣкъ е изворъ и съзнателно се подпуши, да не дава, той самъ се излага на катастрофа. Той се отбива отъ пѫтя си. Щомъ се отбие отъ пѫтя си, човѣкъ се излага на голѣми страдания. За да не се отклони отъ правия пѫть на живота си, човѣкъ трѣбва да дава. Когато изпадне въ краенъ индивидуализъмъ, човѣкъ казва: Знаете ли, кой съмъ азъ? Този човѣкъ не разбира вѫтрешното съдържание на думата „азъ“. Кой съмъ азъ, това значи: Азъ съмъ изворъ, който тече. Кой си ти? Ти си рѣка, която изворътъ е образувалъ. Кой е той? Той е море, въ което рѣка та се влива. Следователно, въ живота на човѣка сѫществуватъ три важни момента: азъ, ти и той, т. е. да бѫде изворъ, който изтича отъ планината; да бѫде рѣка, образувана отъ извора, за да тече и пои всичко, каквото срещне на пѫтя си, и да бѫде море, въ което рѣката се втича. Значи, азъ съмъ човѣкътъ, който извирамъ. Ти си човѣкътъ, който се разливашъ като рѣка навсѣкѫде и поливашъ, каквото срещнешъ на пѫтя си. Той е човѣкътъ, който се влива въ голѣмото море, за да вложи своя животъ въ него и да придобие новъ животъ, нови сили. Каквото и да прави на земята, човѣкъ всѣкога дава и взима. Нѣма човѣкъ въ свѣта, когото Богъ е оставилъ да осиромашее. Ако нѣкой осиромашава, той самъ е виновенъ за положението си. На всѣки човѣкъ е дадена възможность да бѫде изворъ и рѣка, която да се влива въ Голѣмото море на живота и отново да се пълни. Който живѣе съзнателно и разумно, споредъ законитѣ на Битието, смърть не сѫществува за него. Той съзнателно заминава, а не умира. Той знае часа на своето заминаване и се прощава съ своитѣ близки. Той ги поканва на гости, разговаря се съ тѣхъ и, щомъ дойде часътъ му, заминава тихо и спокойно. Който живѣе по този начинъ, той не познава смърть, не познава и старость. Съзнателниятъ и разуменъ човѣкъ не грѣши, затова и не остарява. Съвременниятъ човѣкъ е дошълъ на земята да реши една важна задача. Каква е тази задача? Да научи закона за подмладяването. Да се подмлади човѣкъ, това значи, да измѣни своето естество. Да измѣни човѣкъ естеството си, това значи, да мине отъ свѣтовното къмъ вѣчното, къмъ Божественото. Може ли да се подмлади, т. е. да измѣни естеството си, човѣкъ разбира вече смисъла на стиха, който Христосъ е казалъ: „Азъ не ви давамъ, както свѣтътъ дава“. Всѣки трѣбва да се запита: Какъ давамъ азъ — като свѣта, или като Бога? Ще каже нѣкой, че не е важно, какъ дава, но да даде нѣщо, да влѣзе нѣщо въ кошарата. Въ такива случаи българинътъ си служи съ поговорката: „По-добре да имашъ единъ заякъ въ кошарата, отколкото два въ гората“. Така е за човѣка, но за заяка не е така. За заяка е по-добре да бѫде въ гората, отколкото въ кошарата на човѣка. За свинята е по-добре да бѫде въ гората, отколкото въ кочината. За кокошката е по-добре да бѫде въ гората, отколкото въ курника. И за птичката е по-добре да бѫде въ гората, отколкото въ кафеза. Въпрѣки вѣрата си въ Бога и въ Христа, и човѣкъ изпитва страхъ и трепетъ въ живота. Защо? Страхува се, не знае, какво ще стане съ него. И човѣкъ се намира въ кошарата на своя господарь — въ свѣта. Отъ време на време този господарь минава край човѣка, помилва го, но единъ день ще дойде при него съ ножъ въ рѫка и ще му каже: Азъ те отгледахъ и хранихъ, азъ имамъ право на твоя животъ. Като не може да разреши въпроса, човѣкъ стои и мълчи. Той е избралъ вече кривия пѫть на живота и иска да се примири по нѣкакъвъ начинъ. Съ кривото човѣкъ не може и не трѣбва да се примирява. Преди да е избралъ своята професия, преди да е начърталъ пътя си, човѣкъ трѣбва да е избралъ сѫщината на живота, да е намѣрилъ правия пѫть, да е намѣрилъ и позналъ своята майка и своя баща. Азъ не говоря за онѣзи майки и бащи, които умиратъ. Човѣкъ трѣбва да намѣри онази майка и онзи баща, които никога не умиратъ. Сега, азъ говоря като човѣкъ, който разглежда научно, въпроситѣ безъ да имамъ нѣкого предъ видъ. Нѣкои, обаче, мислятъ, че знаятъ всичко и намиратъ, че не е нужно да слушатъ, какво имъ се говори. Като знаятъ толкова, нека кажатъ, какво е отношението на среброто къмъ луната, къмъ кръвьта на човѣка и къмъ неговия организъмъ, изобщо. Колкото повече сребро има човѣкъ въ кръвьта си, толкова повече ще се ползува отъ енергиитѣ на луната. Среброто е най-добриятъ проводникъ на енергиитѣ, които идатъ отъ луната. Тия енергии чистятъ човѣшкия организъмъ. Който иска да се очисти отъ грѣховетѣ си, той трѣбва да се свърже съ луната. Луната пъкъ може да действува само върху онзи човѣкъ, който има сребро въ кръвьта си. Новитѣ учени сѫ забелязали, че, когато минава презъ своитѣ фази на пълнене и празнене, луната указва различно действие върху среброто: когато се празни, тя произвежда върху него едно действие; когато се пълни — друго действие. Различни сѫ реакциитѣ между среброто и луната въ периодитѣ на нейното пълнене и празнене. Следователно, каквито сѫ отношенията между среброто и луната, такива сѫ отношенията между златото и слънцето. Ако човѣкъ нѣма злато въ кръвьта си, слънцето не може да му действува. Има хора, които не могатъ да се лѣкуватъ на слънце. Защо? Тѣ нѣматъ нужното количество злато въ кръвьта си. Слънцето влияе още и върху интелигентностьта на човѣка. Обаче, всички хора не сѫ еднакво интелигентни, понеже нѣматъ въ организма си ония елементи, нужни за проява на интелигентностьта. Съвременнитѣ физиолози правятъ опити съ секрециитѣ, които се отдѣлятъ отъ нѣкои жлези на организма. Тѣ искатъ да видятъ, какво е влиянието на тия секреции върху мозъка. Тѣ сѫ забелязали, запримѣръ, че една отъ тия жлези указва голѣмо влияние върху мозъка. Отнеме ли се действието на тази жлеза върху мозъка, човѣкъ оглупява. Започне ли човѣкъ да оглупява, лѣкаритѣ взиматъ секреция отъ сѫщата жлеза на нѣкое животно и я впръскватъ въ кръвьта на човѣка. Докато тази жлеза действува нормално върху организма, човѣкъ мисли право, разумно и минава за уменъ човѣкъ. Като се говори върху тия въпроси, хората не могатъ да си ги обяснятъ научно, вследствие на което се раздѣлятъ въ възгледитѣ си: едни отъ тѣхъ гледатъ на живота и на всички живи сѫщества като на нѣща, произволно създадени; други — като на сѫщества, създадени отъ една Велика разумность. Първитѣ гледатъ на Бога като на отвлѣчено сѫщество, което нѣма отношение къмъ земята. Вторитѣ гледатъ на Бога като на Велика разумность и реалность. Богъ е Велика реалность, Която изпълва цѣлата вселена. Докато си свързанъ съ Него, ти Го чувствувашъ, и животътъ ти се осмисля. Усъмнишъ ли се въ Него, Той се оттегля, скрива се нѣкѫде, и ти оставашъ самотенъ, чуждъ за окрѫжаващитѣ, за всичко, което те обикаля. Празенъ е животътъ на човѣка безъ Бога. Съ Бога ли е, човѣкъ има всичко: здраве, богатство, сила, любовь. Всички хора търсятъ любовьта, безъ да подозиратъ, че тя е въ самитѣ тѣхъ. Богъ е Любовь, а Той е скритъ въ човѣка, въ всичко живо, въ цѣлата вселена. Синътъ обича баща си, поради Великата реалность, която е скрита и въ бащата, и въ самия него. Дъщерята обича майка си по сѫщата причина. Отдалечи ли се тази реалность отъ човѣка, и любовьта му изчезва. На това се дължи безлюбието между хората. Щомъ Богъ не живѣе въ човѣка, и любовьта го напуща. Кѫде е любовьта на сегашнитѣ хора — майки, бащи, учители, проповѣдници, управници, синове и дъщери? Следъ всичко това човѣкъ очаква спасението си отъ своитѣ ближни. Може ли да те спаси човѣкъ, който е изгубилъ любовьта си, или който не я проявилъ още? „Азъ не ви давамъ, както свѣтътъ дава“. Наистина, сегашнитѣ хора не даватъ, както трѣбва. Който дава, не дава, както трѣбва; който взима, и той не взима, както трѣбва. Кой е по-уменъ: който дава, или който взима? По-уменъ е онзи, който дава. Въпрѣки това, повечето хора гледатъ да взематъ, за даване малцина мислятъ. По този начинъ човѣкъ иска да надхитри природата. Той се лъже. Досега никой човѣкъ не е надхитрилъ природата. Въ края на краищата човѣкъ си е платилъ дълговетѣ на общо основание, вследствие на което не е постигналъ това, което душата му желае. Следва ли законитѣ на природата, човѣкъ постига своитѣ желания. Той се намира въ положението на поета, който въ всичко вижда красивата страна. Ако види едно малко кокиченце, поетътъ го одухотворява съ перото си. За него кокиченцето се превръща въ жива душа, съ която той се разговаря и разбира. Истинскиятъ поетъ вижда животъ навсѣкѫде. Какво представя животътъ? Животътъ не е нищо друго, освенъ първата девица, родена отъ Бога. Който разбира живота, той е девицата, родена отъ Бога. Който не разбира живота, той е мѫжъ или жена. Нѣкой казва, че е добре да се ожени, да има жена. Жената пъкъ казва, че е добре да се омѫжи, да има мѫжъ. Това сѫ ограничени схващания. Добре е човѣкъ да се ожени или омѫжи, за да има другарка, или другарь, съ които да сподѣля радоститѣ и скърбитѣ въ живота си. Тъй щото, мислите ли за живота, гледайте на него като на чиста девица, родена отъ Бога. Мѫжътъ пъкъ е изразъ на любовьта къмъ девицата, която въ всички случаи си остава девица. И като се ожени, тя пакъ девица остава. Ако следъ женитбата си момата не остане девица, тя не е разбрала смисъла на живота, нито е разбрала женитбата. Майката, обаче, представя друго нѣщо. Тя е служителка на природата и всѣкога си остава девствена. Понятието „жена“ подразбира наложница на мѫжа. Докато младитѣ моми и момци мислятъ, че, като се оженятъ, ставатъ мѫже и жени, тѣ сѫ на кривъ пѫть. Това не е никакво вѣнчаване, никаква женитба. Първото вѣнчаване става въ рая. Когато Адамъ видѣ Ева, извика: „Тази е плъть отъ плътьта ми и кость отъ костьта ми“. Щомъ помисли така, Адамъ направи първата погрѣшка. Той не погледна на Ева като на Божие творение, дошла при него като другарка, но като на своя собственость. Какво означава думата „Ева“? Думата „Ева“ означава дъщеря на Иехова, на Бога. Днесъ всички хора подържатъ мисъльта, че Ева е произлѣзла отъ ребрата на Адама. Това е детинско схващане. Богъ е извадилъ две ребра отъ Адама, като материалъ за създаване на жената. Това не значи, че Ева е излѣзла отъ ребрата на Адама. Когато човѣкъ отива въ нѣкой магазинъ да си купи платъ за костюмъ, можете ли да кажете, че той е произлѣзълъ отъ плата? Съ плата човѣкъ се е облѣкълъ само, но не е произлѣзълъ отъ него. Като четете Битието, виждате, че въ известно отношение животнитѣ иматъ по-високъ произходъ отъ този на човѣка. Защо? Защото, за да създаде животнитѣ, Богъ приложи силата на Словото си. Той каза да се създадатъ животнитѣ, и тѣ се създадоха. За създаването на човѣка, Богъ взе пръсть, направи отъ нея човѣкъ, въ когото после вдъхна живо дихание. Плътскиятъ човѣкъ едва сега започва да работи за създаването на свой моралъ, който да отговаря на неговото развитие. Моралътъ на съвременния човѣкъ не отговаря още на неговото умствено развитие. Въ зависимость отъ това, което животното днесъ представя, моралътъ му е по-високъ въ сравнение съ този на човѣка. Време е вече човѣкътъ на плътьта да се преобрази, отново да се пресъздаде. Нова раса иде въ свѣта, която изисква нови хора, съ новъ моралъ и съ нови разбирания. Казано е въ Писанието, че Богъ създава ново небе и нова земя. Ние трѣбва да се радваме на новото небе и на новата земя, които се създаватъ, защото въ тѣхъ е спасението на човѣка. Казано е въ Писанието: „Ако се не родите отново, не можете да влѣзете въ Царството Божие“. Човѣкътъ на плътьта трѣбва да се роди отново, отъ вода и духъ, т. е. отъ Бога. Роди ли се по този начинъ, той ще влѣзе въ правия пѫть и ще познае Бога като свой Баща. За да влѣзе съзнателно въ правия пѫть на живота, човѣкъ трѣбва да изучи всички сили въ природата, както и тия, които действуватъ въ неговия организъмъ. По този начинъ само той може съзнателно да ги използува при възпитанието на младото поколѣние и при своето самовъзпитание Човѣкъ трѣбва да знае, какво представятъ свѣтлината, топлината, електричеството и магнетизъмътъ. Той трѣбва да знае състава на различнитѣ храни и влиянието имъ върху неговия организъмъ. Човѣкъ трѣбва да познава свойствата на своитѣ мисли и чувства, както и тия, които идатъ отвънъ. Като знае свойствата на мислитѣ и чувствата, той може да се предпазва отъ ония, които действуватъ като бомби. Дойдете ли до мисли и чувства, които иматъ свойство да избухватъ, не ги пипайте. Ако сѫ чужди, не ги приемайте въ себе си, оставете ги вънъ отъ васъ, да не предизвикватъ нѣкакво разрушение въ организма ви. Има мисли и чувства, които сѫ въ състояние да разрушатъ живота на човѣка. Какви по-страшни бомби можете да търсите отъ умразата, отъ завистьта, отъ лицемѣрието? Даже и ангелитѣ се пазятъ отъ тѣхъ. Тѣ ги хващатъ внимателно, съ щипци, и така ги турятъ настрана. Често се говори за моралъ, но сегашниятъ моралъ е неустойчивъ. Той съдържа експлозивни вещества, които всѣки день изненадватъ човѣка. Натъкне ли се на лъжата, на умразата, на завистьта, човѣкъ се превръща въ прахъ и пепель — нищо не остава отъ него. Какво може да допринесе този моралъ на човѣка? Военнитѣ познаватъ добре действието на експлозивитѣ. Тѣ знаятъ, че съ тѣхъ не може да се играе. Експлозивитѣ или трѣбва да се изхвърлятъ навънъ, дето нѣма живи сѫщества, или да се употрѣбятъ въ нѣкаква война. Останатъ ли дълго време въ складоветѣ, единъ день тѣ ще произведатъ голѣми пакости. Ако снарядитѣ експлодиратъ и причиняватъ пакости, хората ще кажатъ, че сѫдбата имъ била такава. Не говорете така. Сѫдбата не е виновна. Вината седи въ вашитѣ снаряди. Вземете мѣрки, или да ги употрѣбите за нѣкаква полезна работа, или да ги направите безвредни. Сега, като наблюдавамъ хората, на пръвъ планъ виждамъ тѣхното невежество и безвѣрие. Ще кажете, че всички хора си приличатъ. Не, всички хора не си приличатъ. Има отдѣлни личности, които коренно се различаватъ отъ обикновенитѣ хора съ непробудено още съзнание. Тѣ работятъ усилено върху себе си, да се освободятъ отъ ония отрицателни качества на своята нация, съ чиято дреха се облѣкли. Всѣки човѣкъ, който е дошълъ на земята, се облѣкълъ съ материя, взета отъ неговия народъ. Като българи, вие носите дреха, т. е. плъть, изтъкана отъ българска материя. Следователно, като българи, вие трѣбва да работите върху себе си, да се освободите отъ ония недъзи, свойствени на българската материя или почва. Като човѣци пъкъ, всички хора иматъ общи задачи, да преодоляватъ въ себе си нѣкои общочовѣшки качества. Запримѣръ, като човѣкъ, никой не трѣбва да лъже. Истински човѣкъ е онзи, който се е отказалъ абсолютно отъ лъжата. На човѣка не се позволява нито бѣла, нито черна лъжа. Какво прави химикътъ? Като му дадатъ нѣкое съединение, той първо го пречиства, да нѣма никакви примѣси въ него, и следъ това започва да го анализира. На всѣки човѣкъ, като на химикъ, е дадено известно количество материя, която той трѣбва да пречисти и обработи. Когато пречисти и обработи материята, която му е дадена, само тогава човѣкъ може да мисли, чувствува и действува правилно. Тъй щото, запитате ли се, какво трѣбва да правите на земята, ще си отговорите: Азъ съмъ дошълъ на земята да пречистя и обработя известно количество материя, т. е. да я организирамъ. Щомъ свърша задачата си, свободенъ съмъ да напусна земята, когато пожелая. Това се отнася до всички хора, а не само за едного. Значи, всѣки човѣкъ, въ единъ и сѫщъ моментъ, представя три лица: азъ, ти, той. Всѣки може да бѫде азъ, ти и той. Сѫщевременно човѣкъ се проявява и като колективно сѫщество: ние, вие, тѣ. Въ проявитѣ на всички лица човѣкъ изучава себе си, както и своя ближенъ. Разумниятъ се учи и отъ растенията. Запримѣръ, отъ житото човѣкъ учи закона на жертвата. Щомъ приемемъ житото като храна, чрезъ кръвьта, то прониква въ мозъка ни и по този начинъ ни учи на закона на жертвата. Истинската жертва има за основа любовьта и свободата, а не дълга и насилието. Който се жертвува, той никога не умира. При това, когато се жертвува, човѣкъ трѣбва да знае точно времето, опредѣлено за жертва. Значи, не е безразлично, кога трѣбва човѣкъ да се жертвува. Казано е въ Писанието, че за всѣко нѣщо е опредѣлено време, когато трѣбва да стане. Съвременнитѣ хора не спазватъ времето, което е опредѣлено за извършване на дадена работа, и следъ това се запитватъ, защо нѣматъ успѣхъ въ живота си. Много естествено. Тѣ не спазватъ закона, който опредѣля точно момента за всѣка работа. Запримѣръ, ако човѣкъ става сутринь въ петь часа, работитѣ му ще се наредятъ по единъ начинъ; ако става въ шесть часа, работитѣ му ще се наредятъ по другъ начинъ; ако става въ седемь, осемь, деветь часа, работитѣ му ще се наредятъ по трети начинъ и т. н. Аристократитѣ, запримѣръ, ставатъ следъ десеть часа, но работитѣ имъ оставатъ все недовършени. Защо? Защото не спазватъ закона за времето. Съвременнитѣ хора трѣбва да лѣгатъ вечерь най-късно въ десеть часа и да ставатъ най-късно въ петь часа. Ако могатъ да ставатъ въ три или въ четири часа, още по-добре. Който иска да живѣе хигиенически, да бѫде здравъ, трѣбва да лѣга и да става рано. Сѫщо така той трѣбва да се храни сутринь следъ изгрѣва на слънцето, а вечерь — преди залѣзване на слънцето. Значи, не е правилно да се храни човѣкъ следъ залѣзване и преди изгрѣване на слънцето. И това не е достатъчно. За да живѣе хигиенически, човѣкъ трѣбва да знае всѣки день каква храна да употрѣбява. Запримѣръ, за всѣки день отъ седмицата е точно опредѣлено, каква храна трѣбва да употрѣбява човѣкъ. Съвременнитѣ учени не знаятъ това. Тѣ знаятъ главно съставнитѣ елементи на хранитѣ, тѣхнитѣ процентни отношения, но каква храна е опредѣлена за понедѣлникъ, каква — за вторникъ, за срѣда, за четвъртъкъ — не знаятъ. За всѣки день е нужна специфична храна. Първитѣ човѣци знаеха тази наука, но следъ грѣхопадането всичко забравиха. На тѣхъ бѣше опредѣлено, отъ кои плодове да се хранятъ. Казано имъ бѣше да ядатъ отъ всички плодове, съ изключение на плодоветѣ отъ дървото за познаване на доброто и на злото. Първиятъ човѣкъ имаше на разположение много плодове, но като сгрѣши, раятъ се затвори за него. Съ затварянето на рая за човѣка изчезна голѣмото разнообразие на плодове. Днесъ хората се хранятъ съ сравнително по-проста и еднообразна храна отъ тази на първитѣ човѣци. Нѣкои се хранятъ само съ месо, следствие на което заболяватъ отъ подагра. Други пъкъ се хранятъ повече съ бобъ, но и тѣ сѫ осѫдени на сѫщата болесть. Изобщо, човѣкъ трѣбва да разнообразява храната си. Когато евреитѣ бѣха въ пустинята, отъ небето падаше манна, съ която тѣ се хранѣха, но не бѣха доволни — искаха разнообразна храна. Манната имъ дотегна, и тѣ започнаха да роптаятъ. Сегашнитѣ хора изразходватъ всичката си енергия за придобиване на храна, облѣкло, но не мислятъ, че трѣбва да се приготвятъ за служене на Бога. За всичко мислятъ и се суетятъ, но за служене на Бога не мислятъ. Преди всичко човѣкъ трѣбва да се запознае съ основния законъ на любовьта, въ всички нейни прояви. Любовьта изключва всички противоречия и недоразумения, всички недѫзи. Има ли нѣкакъвъ недѫгъ въ себе си, това показва, че човѣкъ не е дошълъ още до положението на истински човѣкъ. Разумность се иска днесъ отъ майката и бащата, отъ учителитѣ — отъ всички хора. Не е ли разуменъ, човѣкъ носи отговорность, както за себе си, така и за бѫдещето поколѣние, което излиза отъ него. Много отъ недѫзитѣ, които децата иматъ, се дължатъ на родителитѣ. Ако майката и бащата сѫ живѣли нередовно и сѫ допущали въ ума и въ сърдцето си отрицателни мисли и чувства, тѣ ставатъ причина за нещастията на своитѣ деца. Децата възприематъ тѣхнитѣ слабости и цѣлъ животъ страдатъ, не могатъ да се освободятъ. Каква полза иматъ родителитѣ и обществото отъ такива деца? Тѣ носятъ недѫзитѣ на своитѣ родители, дѣди и прадѣди и, вместо да допринесатъ нѣщо ценно, тѣ сами се разрушаватъ. Какво можете да очаквате отъ дете, което не обича Бога, нито своитѣ родители? Искате ли да свържете приятелство съ нѣкой човѣкъ, търсете такъвъ, който да обича първо Бога, а после себе си. Щомъ обича Бога, той може да обича и своя ближенъ. Това сѫ социални въпроси, които чакатъ времето на своето разрешаване. Когато се срѣщатъ, хората, се запитватъ: Жененъ ли си, имашъ ли деца, какво работишъ? Лесно се задаватъ тѣзи въпроси, но какъ ще се отговори? Каква полза отъ това, че си жененъ, а между тебе, жена ти и децата ти нѣма никакво разбиране? Имашъ жена, но другарка ли ти е тя? Имашъ деца, но знаешъ ли, какво носятъ тѣ въ себе си? Нито жена ти е твоя другарка, нито децата си познавашъ. Да родишъ едно дете по физически начинъ, това е лесна работа; важно е да го родишъ духовно. Истинското раждане подразбира да родишъ детето си едновременно въ четири свѣта: въ свѣта на истината, въ свѣта на мѫдростьта, въ свѣта на любовьта и най-после въ физическия свѣтъ, да се облѣче въ плъть. Това значи, роденъ отъ Бога. Само родениятъ отъ Бога има бѫдеще. И тъй, иска ли да създаде здраво, способно дете, човѣкъ трѣбва да се отнася сериозно къмъ женитбата и раждането. Въ древнитѣ времена, при решаване на тия въпроси, хората сѫ се ползували отъ окултнитѣ науки, специално отъ астрологията. Тѣ сѫ се допитвали до опитни астролози, кога, съ кого и какъ трѣбва да се оженятъ. Изобщо, тѣ се ползували отъ астрологията при възпитанието и самовъзпитанието си. Днесъ малко хора се интересуватъ отъ окултнитѣ науки. Тѣ се отнасятъ къмъ тѣхъ съ недовѣрие. Съвременнитѣ хора не подозиратъ, че всичко е опредѣлено на човѣка: кога ще се роди, отъ какви родители, съ какви дарби и способности ще разполага, при какви учители ще се учи, какъ ще свърши живота си и т. н. Опитниятъ астрологъ може да предскаже всичко това съ най-голѣми подробности. Какво правятъ нѣкои хора? Тѣ отварятъ Евангелието, да видятъ, какво ще имъ се падне и четатъ: „Повѣрвай въ Господа Исуса Христа и ще бѫдешъ спасенъ“. Щомъ прочетатъ този стихъ, тѣ се успокояватъ. Защо? Защото били вѣрващи. Това, което тѣ наричатъ вѣра, ние го наричаме вѣрване. Като вѣрватъ въ Христа, видѣли ли сѫ Го? Ще каже нѣкой, че чувствувалъ присѫтствието на Христа. Чувствуването не решава въпроситѣ. Човѣкъ трѣбва да има ясна представа за нѣщата, да ги разбира въ тѣхния вѫтрешенъ смисълъ. Не е достатъчно само да прочетете единъ — два стиха отъ Евангелието и да мислите, че всичко знаете и разбирате. Ако си баща, или майка, на мѣсто трѣбва да бѫдешъ. Като баща, или майка, ти трѣбва да предадешъ едно отъ ценнитѣ си качества на своето дете. Ако си свещеникъ, трѣбва да внесешъ свѣтлина въ ума на детето. Вземешъ ли детето въ рѫце да го кръстишъ, ти трѣбва да имашъ съзнание за този актъ, който извършвашъ. Кръщението е свещенъ актъ. Ако си учитель, трѣбва да научишъ ученика да мисли право и да му посочишъ пѫтя на истината. Какво даватъ днесъ родителитѣ, проповѣдницитѣ и учителитѣ на младото поколѣние? Съвременниятъ свѣтъ се нуждае отъ новъ моралъ, отъ ново разбиране на живота, отъ новъ начинъ за възпитание на младото поколѣние. Стариятъ не трѣбва да казва на младитѣ, че животътъ е тежъкъ, че съ трудъ и мѫка трѣбва да си пробиватъ пѫть, но да имъ покаже новъ начинъ на работа. Нови пѫтища има къмъ истината, мѫдростьта и любовьта. Нови пѫтища има къмъ живота, свободата и знанието. Човѣкъ трѣбва да направи крачка напредъ и да потърси тия пѫтища. Ако на едно и сѫщо мѣсто тъпче, той нищо нѣма да постигне. Младиятъ трѣбва да знае, че животътъ му е написанъ на лицето. Както живѣе, каквото мисли и чувствува, всичко е написано на неговото лице. Ако иска да провѣри това, нека се оглежда често. Намисли ли да върши нѣкакво престѫпление, нека се огледа. Въ очитѣ, въ линиитѣ на лицето си той ще види това, което е намислилъ да прави. Преди да извърши престѫплението, той може да се изправи. Щомъ изправи мислитѣ и чувствата си, всѣкаква погрѣшка е избѣгната. Днесъ младитѣ, главно влюбенитѣ моми и момци, обичатъ да се оглеждатъ. Добре е да се оглежда човѣкъ, но не само, когато е влюбенъ. Когато момъкътъ и момата постигнатъ своята цель, тѣ не се интересуватъ вече отъ външностьта си. Щомъ престанатъ да се интересуватъ отъ външностьта си, любовьта ги напуща. Какво представя любовьта? Любовьта е дъщеря на Бога — дева на живота. Който се е домогналъ до тази дева, той трѣбва да я пази като зеницата на окото си. Злоупотрѣби ли съ нея, тя взима всичкитѣ си пособия и си заминава. Момъкъ и мома, които злоупотрѣбяватъ съ любовьта, се лишаватъ отъ нея. Щомъ любовьта ги напусне, тѣ оставатъ самотни, чужди на всички въ свѣта. Животътъ имъ се превръща въ страдание. Ще кажете, че не сте познали любовьта, че сте били неопитни и т. н. Както и да се оправдавате, любовьта не може да остане при васъ. Тя живѣе само въ хармонична срѣда. Щомъ нарушите хармонията, тя се отдалечава, отива въ своя свѣтъ. Дълго време ще плачете и въздишате за нея, докато отново ви посети. Тя ще ви посети само следъ като научите урока си. Човѣкъ трѣбва да познава себе си, както и своя ближенъ. Това значи, да познавате Божественото въ човѣка. Познаете ли Божественото въ човѣка, вие сте готови да влѣзете въ положението и на най-голѣмия престѫпникъ. Вие ще погледнете на него като на душа, излѣзла отъ Бога, безъ да се спирате върху неговитѣ грѣшки и престѫпления. Гледате ли на човѣка като на душа, вие се свръзвате съ него и го повдигате. Гледате ли на животното като на сѫщество, създадено отъ Бога, колкото свирепо да е, то нѣма да ви нападне. Ако свирепото животно може да бѫде за васъ добро, колко по-добъръ е отъ него човѣкътъ. Но кога? Когато мислите за него добре. Мислете за ближния си добре, за да прояви и той доброто къмъ васъ. Следователно, искате ли да бѫдете добри, отворете умоветѣ си за Божествената свѣтлина, а сърдцата си — за Божествената топлина. Свѣтътъ се нуждае отъ добри хора. Както човѣкъ не може безъ щитовидна жлеза въ организма си, така и свѣтътъ не може безъ добри хора. Добриятъ човѣкъ не е нищо друго, освенъ щитовидната жлеза на свѣта. Изгубятъ ли добротата си, хората постепенно заболяватъ, докато дойдатъ да идиотизиране. Значи, доброто въ човѣка, добритѣ хора даватъ права посока на мисъльта, на бѫдещата култура на човѣчеството. Добритѣ хора създаватъ добри семейства, добри домове. Доброто, като елементъ въ козмоса, внася потикъ въ всички живи сѫщества, въ всички звезди и планети. Добритѣ хора сѫ проводници на Божественото. Въ този смисълъ тѣ сѫ запалки на свещения огънь въ човѣка. Безъ доброто, като запалка, свещениятъ огънь не може да гори. Доброто е въ сила да организира неорганизираната материя. Сега, като знаете силата на доброто, нека всѣки прояви доброто въ себе си. Дали сте музиканти, художници, архитекти, учители, свещеници, проявете доброто въ себе си, като творческа сила, като животъ. Дето доброто царува, тамъ нѣма смърть. Какъвъ човѣкъ е този, който не може да одухотвори и освети своята материя? Този човѣкъ не е проявилъ доброто въ себе си. Може ли такъвъ човѣкъ да бѫде наследникъ на Христа? Какъвъ трѣбва да бѫде човѣкътъ, който очаква наследството на Христа? Той трѣбва да бѫде като Христа — човѣкъ на постоянна работа. Христосъ работѣше непрекѫснато. Той отправяше мисъльта си къмъ цѣлото човѣчество, къмъ всичко живо, съ цель да ги повдигне. На Христовата мисъль се гради положителното и устойчиво въ сегашната култура. На Христовата мисъль се дължи и културата, която въ бѫдеще ще дойде. Енергията, която християнството криеше въ себе си, е почти къмъ своя край. Тази енергия е почти изразходвана. Християнството крие въ себе си запасна енергия за около 1200 години още, но я държи като неприкосновенъ основенъ капиталъ. Ако посегне къмъ този капиталъ, то е осѫдено на фалиране. Този капиталъ трѣбва да остане непокѫтнатъ. За да подържа живота си, християнството трѣбва да бѫде кредитирано. Не му ли се отпусне новъ кредитъ, въ свѣта ще настане небивалъ гладъ и сиромашия. Кредитътъ на съвременното християнство иде заедно съ шестата раса. Когато шестата раса дойде на земята, положението на християнитѣ ще се подобри. Тѣ носятъ финансиитѣ. Тѣ носятъ голѣмъ запасъ отъ енергия за създаване на нови форми, за което нѣкои отъ сегашнитѣ хора сѫ призвани да взематъ участие. Това сѫ хората, които ще създадатъ нѣщо велико въ свѣта. Това сѫ хората, които ще приложатъ идеята за братство между човѣцитѣ. Това сѫ хората, които ще носятъ истината и свободата въ свѣта. Това сѫ хората на вѣчния миръ, на реда и порядъка въ свѣта. 27. Беседа отъ Учителя, държана на 2 мартъ, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.
  15. Ани

    1930_02_23 Дѣлата Божии

    "Делата Божии". Сила и Живот. Тринадесета серия, т.3 (1929–1930). Издание 1940г., София Книгата за теглене на PDF Съдържание Дѣлата Божии „Що да сторимъ, за да работимъ дѣлата Божии“? Иоана 6:28. „Дѣлата Божии“. Смисълътъ на живота седи въ работата. Думата „работа“ се употрѣбява често въ обикновения животъ, дето ѝ се предава обикновено значение. Сѫщата дума има и по-високо значение. Въ този смисълъ, подъ понятието „работа“ разбираме всичко възвишено и велико, което човѣкъ може да извърши на земята. На земята по-високо нѣщо отъ работата не сѫществува. Само чрезъ работата човѣкъ разбира надеждата, вѣрата и любовьта. Ако не работи, той нищо не може да разбере. Разумниятъ свѣтъ си служи съ работата, като единъ отъ съвършенитѣ методи за постижение. Сѫществуватъ още два метода, съ които хората постигатъ своитѣ цели: методъ на труда и методъ на мѫчението. И двата метода даватъ различни резултати: методътъ на труда е създалъ недоволството, а методътъ на мѫчението — инвалидитѣ. Следователно, инвалидитѣ сѫ хора на мѫчението, недоволнитѣ — хора на труда, а здравитѣ, ученитѣ, мѫдритѣ — хора на всичко възвишено и благородно, хора на работата. Мнозина търсятъ методъ за работа, запитватъ тукъ-тамъ, какъ да работятъ, но въпрѣки това не могатъ да се домогнатъ до желаното. Защо? Има нѣща, за които не се пита. Трѣбва ли да питате, какъ да обичате, какъ да вѣрвате, какъ да се храните? Тѣзи нѣща сѫ познати на всички хора. Всѣки човѣкъ знае, какъ трѣбва да обича, какъ да вѣрва, какъ да се храни, какъ да работи. Щомъ човѣкъ задава въпроса „какъ“, това значи, че той има нѣкаква скрита идея. Не само човѣкъ, но и низшитѣ сѫщества знаятъ много нѣща. Тѣ се раждатъ съ нѣкои знания. Току-що излупеното пиле знае, какъ трѣбва да яде. Току-що излупеното патенце знае, какъ да плава. И човѣкъ, като пиленцето и патенцето, трѣбва да прилага всичко, което знае, а не да пита, какво да прави и какъ да работи. Като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да приложи живота, който му е даденъ, за да се ползува отъ него. Животътъ, вложенъ въ човѣка, е подобенъ на изворъ, който постоянно блика, изявява се въ разни посоки, докато реализира своето предназначение. Като живѣе човѣкъ, въ съзнанието му остава идеята, че изтича нѣщо отъ него. Това, което изтича отъ човѣка, нѣкои наричатъ сила, други — време, трети — посока или направление и т. н. И ученитѣ разглеждатъ въпроса за време и пространство като външни прояви, а сѫщевременно и като отвлѣчени понятия. И за човѣка се говори като за външна форма и като отвлѣчено понятие. Тѣлото е външната форма на човѣка — обвивка, безъ която не може да се прояви на земята. Обаче, сѫщината на човѣка не е въ тѣлото му. Човѣшкото тѣло представя величествено здание, на което трѣбва да знаете мѣстото на вратитѣ, презъ които влизате и излизате. Обикновено хората знаятъ дветѣ врати на своето тѣло. Въ сѫщность, човѣшкото тѣло има 12 врати: една къмъ изтокъ, друга къмъ западъ, трета къмъ северъ и четвърта къмъ югъ. Останалитѣ осемь врати ще намѣрите вие сами. Какво представятъ 12-тѣ врати на човѣшкото тѣло? Споредъ нѣкои учени, тия врати съ наречени „източници на живота“. Каквото име да даватъ на вратитѣ, важно е, че къща безъ врата не може. Като се върне отъ работа, човѣкъ влиза въ своята къща, затваря вратата и ляга да спи. Той взима къщата си, т. е. тѣлото съ себе си. Охлювътъ, костенурката, таралежътъ също носятъ кѫщитѣ си съ себе си. Не е лошо да носи човѣкъ къщата си съ себе си, но по-добре е, ако може да я остави на мѣстото ѝ, а той да излиза и влиза въ нея, когато пожелае. Който не е научилъ изкуството свободно да влиза и да излиза отъ тѣлото си, той се спъва отъ него. Въпрѣки това, безъ тѣло не може. За да подържа функциитѣ на тѣлото си, отъ време на време човѣкъ го намазва. Храната е мазилка за тѣлото. Чрезъ яденето, като мазилка на тѣлото, се подобряватъ лошитѣ условия на живота. Храната, която човѣкъ приема, служи не само за мазилка на тѣлото, но и за набавяне на енергия, необходима за живота. Безъ енергия човѣкъ не би ималъ сила да влиза и да излиза отъ тѣлото си, да извършва своята работа. Едно отъ сѫщественитѣ нѣща, дадени на човѣка, е животътъ. Човѣкъ трѣбва да изучи живота, както Богъ му го е далъ. Въ помощь на живота идатъ човѣшкото сърдце и човѣшкиятъ умъ. Чрезъ тѣхъ човѣкъ се свързва съ външния, обективенъ, свѣтъ и преживява различни чувства: приятность и неприятность, радость и скръбь. Чувствата пъкъ събуждатъ мисъльта на човѣка. Топлитѣ и благородни чувства въ човѣка, които произтичатъ отъ любовьта, внасятъ разширение. Възвишенитѣ мисли, които произлизатъ отъ мѫдростьта, внасятъ свѣтлина въ човѣшкия умъ. Който люби, той се разширява; който мрази, той се свива. Научнитѣ изследвания показватъ, че когато люби, човѣкъ се разширява и физически: вратътъ, рѫката, тѣлото му ставатъ по-широки, отколкото по-рано, когато не е любилъ. Тѣзи изследвания сѫ естествени. Понѣкога науката си служи съ неестествени изследвания, каквито сѫ, запримѣръ, вивисекциитѣ. Естествено изследване е, когато наблюдаватъ деятелностьта на органитѣ въ живо тѣло. Случва се, запримѣръ, човѣкъ да падне, да счупи черепа си и, ако въ това положение се изучаватъ функциитѣ на мозъка, ученитѣ дохождатъ до ценни резултати. Мозъкътъ, чрезъ който се изявява човѣшката мисъль, е апаратъ, който възприема впечатления отъ външния свѣтъ. Въ този смисълъ, мозъкътъ е най-ценното и най-устойчиво вещество въ човѣшкия организъмъ. Мозъкътъ е звонковиятъ капиталъ на човѣка, съ който работи презъ цѣлия си животъ. Изгуби ли мозъка си, всичко е изгубено. Ако търсите човѣка, ще го намѣрите въ главата. Ако предприема нѣщо, безъ знанието и съгласието на мозъка си, човѣкъ е осѫденъ на фалиране. Ако не прекара всѣка мисъль, която иде отвънъ, презъ своя мозъкъ, той ще дойде до повърхностни заключения. Днесъ повечето хора вадятъ прибързани заключения за живота, за Бога, поради което сами се спъватъ. Като се намѣрятъ въ известни затруднения, тѣ казватъ: Защо Богъ не ни даде онова, отъ което се нуждаемъ? Така и детето казва. Като види баща си, детето иска отъ него дрехи, обуща, безъ да мисли, има ли възможность да се задоволятъ изискванията му. Ще кажете, че бащата е длъженъ да задоволи нуждитѣ на детето. Ако има капиталъ на разположение, бащата е готовъ да направи много нѣщо за детето си. Нѣма ли капитали, той е вънъ отъ всѣкакво задължение. Това задължение е родено отъ любовьта. Насила нищо не става. Вижте, какво става между птицитѣ. Бащата и майката иматъ грижа за детето си, докато му израснатъ крилца. Израснатъ ли му крилца, тѣ сѫ свободни отъ всѣкакви задължения. Птиченцето тръгва заедно съ баща си да търси храна. То само си изработва дрешката и благодари на майка си и на баща си за живота, който сѫ му дали. Обаче, докато човѣкъ стѫпи на краката си, майката и бащата работятъ за него 20 години. Съвременнитѣ хора не сѫ дошли още до онѣзи дълбоки разбирания за живота и за разумната природа, вследствие на което грѣшатъ и изпадатъ въ голѣми противоречия. Тѣ внасятъ своитѣ ограничени разбирания и въ науката, и въ вѣрата, и въ любовьта си. Привикнали да очакватъ на родителитѣ си, децата очакватъ и отъ външния свѣтъ да имъ дадатъ обяснение на всички въпроси, които тѣ наричатъ отвлѣчени. Запримѣръ, тѣ мислятъ, че отвънъ нѣкѫде ще имъ се докаже, дали сѫществува Богъ, какво представя Той, какъ е създалъ свѣта и т. н. Човѣкъ може да получи нѣщо отвънъ, но той носи известни знания въ себе си. Той трѣбва да се вглъби въ себе си и да дойде до истинското знание. Всѣки човѣкъ има нѣкаква идея за Бога, но нѣкога се съмнява въ своята идея и изпада въ помрачение. Щомъ съзнанието му се помрачи, той изгубва всичко, на което е разчиталъ. Щомъ губи основата на живота си, човѣкъ е слабъ. Силниятъ човѣкъ, при каквито условия да се намѣри, въ каквато тъмнина да изпадне, не се разколебава. Убеждения има този човѣкъ! Морскитѣ вълни не сѫ въ състояние да заличатъ написаното въ него. Неговитѣ убеждения сѫ написани на канара, на устойчива материя, а не на пѣсъкъ. Докато възгледитѣ на човѣка се заличаватъ отъ вълнитѣ на живота, той се намира на физическия свѣтъ, дето нѣщата сѫ преходни и неустойчиви. Човѣкъ се мѣни като луната, но Богъ е неизмѣненъ. Отношенията Му къмъ човѣка сѫ постоянни и неизмѣнни. Защо? Защото Богъ има отношения къмъ човѣшката душа и човѣшкия духъ, а не къмъ неговото тѣло. Тѣлото на човѣка се измѣня, но душата му и духътъ му не се мѣнятъ. Тѣ оставатъ вѣчно млади, вѣчно силни. Въ пѫтя на своето развитие човѣкъ е миналъ презъ различни форми, докато е дошълъ до сегашната си форма. Благодарение на промѣнитѣ, които е претърпѣлъ, той носи голѣми опитности и знания, които е складиралъ въ душата и въ духа си за вѣчни времена. „Дѣлата Божии.“ Ако попитате съвременния човѣкъ, въ какво и какъ се изразяватъ дѣлата Божии, той ще каже, че не знае. Ако го запитатъ, какво е неговото предназначение, той ще отговори, че предназначението му е да вѣрва въ Бога. Като казва, че вѣрата му въ Бога е негова задача, вѣрва ли въ сѫщность това? Каква вѣра е тази, която се промѣня десеть пѫти презъ деня? Силенъ конецъ ли е този, който се кѫса всѣки моментъ? Конецътъ трѣбва да бѫде направенъ отъ здрава, отъ устойчива материя, че, колкото да се дърпа, да не се кѫса. Здрави конци сѫ ония, които сѫ направени отъ материята на вѣрата, надеждата и любовьта. Конецътъ, изтъканъ отъ материята на любовьта, е толкова здравъ, че цѣлата земя да окачите на него, не се кѫса; не само това, но ако закачите на него цѣлата слънчева система, съ всички планети въ нея, той пакъ нѣма да се скѫса; най-после, ако на този конецъ закачите цѣлия козмосъ, той пакъ нѣма да се скѫса. Като слушатъ тия твърдения, мнозина ще ги отрекатъ. За тѣхъ тия твърдения не сѫ научно обосновани. Вѣрно е, че не сѫ научно обосновани, но какво ще кажете за сегашнитѣ теории, които научно сѫ добре обосновани, но нѣматъ никакво практическо приложение? Запримѣръ, днесъ сѫществуватъ много теории за свѣтлината, нови и стари, но нито една отъ тѣхъ не е дошла още до абсолютното понятие за свѣтлината. Всѣки день се прибавя по нѣщо ново къмъ досегашнитѣ теории, но все имъ липсва нѣщо. Теориитѣ за произхода на свѣтлината, за понятието свѣтлина сѫ различни, обаче, като изложите гърба си на слънце, свѣтлината действува по единъ и сѫщъ начинъ. И въ миналото, и днесъ, и въ бѫдеще свѣтлината е действувала и ще действува по единъ и сѫщъ начинъ. Животнитѣ разбиратъ и възприематъ свѣтлината по единъ начинъ, растенията — по другъ, а хората — по трети начинъ. Човѣкъ, като разумно сѫщество, е дошълъ до заключение, че свѣтлината носи всички блага въ себе си. Той констатира този фактъ, но въ сѫщность възприема микроскопическа часть отъ тия блага. Човѣкъ не е дошълъ още до вѫтрешната, красива страна на свѣтлината. Той познава само седемьтѣ цвѣта на свѣтлината, безъ да подозира, че му предстои да открие още петь цвѣта. На земята човѣкъ може да види само 12 цвѣта на свѣтлината. Засега сѫ известни само седемь цвѣта на свѣтлината, но единъ день той ще постигне и това. Нѣкои искатъ да знаятъ, какви сѫ останалитѣ петь цвѣта на свѣтлината. Тѣ не познаватъ още седемьтѣ цвѣта, а искатъ да знаятъ дванадесеттѣ. Какво представя червениятъ цвѣтъ? Червениятъ цвѣтъ внася въ човѣка животъ, енергия и движение. Докато е подъ влиянието на природния червенъ цвѣтъ, човѣкъ е активенъ, буенъ, готовъ и за работа, и за бой. Изгуби ли този цвѣтъ въ себе си, човѣкъ става пасивенъ и започва да философствува. Той казва, че животътъ нѣма смисълъ. Той става песимистъ. Защо? Защото червениятъ цвѣтъ въ него е потъмнѣлъ. Какво казваме за кръвьта, когато започне да потъмнява? Щомъ кръвьта стане тъмна, ние казваме, че е нечиста. Да мисли човѣкъ, че животътъ нѣма смисълъ, това показва, че той е изгубилъ силата и чистотата си. Отъ голѣмъ, чистъ, буенъ изворъ той се е превърналъ на малко поточе, което едва шурти. При това положение човѣкъ се запитва, трѣбва ли да обича хората. Заслужватъ ли неговата любовь? Ако човѣкъ задава този въпросъ по отношение на сѫществата, които сѫ на единъ уровенъ съ него, какво трѣбва да кажатъ сѫществата, които сѫ надъ него? Трѣбва ли и тѣ да питатъ за него, заслужва ли да бѫде обичанъ? Каквото човѣкъ даде на хората, това ще дадатъ и възвишенитѣ сѫщества на него. Както той обича хората, така и Богъ ще го обича. Колкото давашъ, толкова ще ти се даде. Това означава стихътъ: „Съ каквато мѣрка мѣрите, съ такава ще ви се отмѣри.“ Невъзможно е презъ тѣсни трѫби да прекарате много вода. Следователно, ако трѫбитѣ на вашата инсталация сѫ тѣсни, колкото много блага да е опредѣлилъ Богъ за васъ, вие не можете да ги приемете. Благата, които Богъ дава на човѣка, се изливатъ въ силна струя, която ще пръсне трѫбитѣ на вашата инсталация. Тѣснитѣ трѫби не могатъ да издържатъ напрежението на благата, които идатъ отъ Бога. Каже ли нѣкой, че любовьта ще го пръсне, това показва, че трѫбитѣ на неговата канализация сѫ тѣсни. За да издържа напрежението на великата любовь, човѣкъ трѣбва да разшири трѫбитѣ на своята канализация, т. е. той трѣбва да разшири сърдцето и ума си, да дава и да приема повече. Щомъ се говори за великата любовь, хората казватъ, че искатъ да оставятъ сърдцата си за великата и света любовь. Любовьта е сила, която се проявява навсѣкѫде по единъ и сѫщъ начинъ. Тя не може да бѫде велика и малка, света и порочна, чиста и нечиста. Това сѫ човѣшки опредѣления. Любовьта е една и сѫща, но различието въ любовьта, което, хората виждатъ, показва, че сѫществата я възприематъ и предаватъ различно. Тѣ ѝ предаватъ особени качества. Сама по себе си любовьта е толкова умна, колкото и глупава. И въ най-глупавитѣ ѝ прояви, споредъ човѣшкото разбиране, тя е по-умна отъ най-великитѣ философи и по-мѫдра отъ най-голѣмитѣ мѫдреци въ свѣта. Любовьта превръща грѣшника въ светия, но сама по себе си не е света. Отъ кальта грънчарьтъ прави грънци, но той самъ не е гърне. За да покажатъ, че разбиратъ и оценяватъ любовьта, хората ѝ предаватъ качества, каквито тѣ сами не познаватъ. Казватъ: „Богъ е Любовь.“ Какво е Богъ, въ сѫщность и тѣ не знаятъ. Какво е любовь, сѫщо така не знаятъ. Любовьта е онова вѣчно начало, което обхваща всичко въ себе си. Следователно, не говорете за светостьта, за чистотата на любовьта, защото сами ще се спънете. Кажете си: Азъ живѣя въ Божията Любовь. Щомъ живѣя въ любовьта, всичко, каквото пожелая, е постижимо. „Дѣлата Божии.“ Човѣкъ е призванъ на земята въ тази епоха, именно, за великитѣ Божии дѣла — да вземе участие въ тѣхъ и да бѫде тѣхенъ свидетель. Ако хората продължаватъ да живѣятъ, както досега сѫ живѣли, тѣ ще иматъ сѫщитѣ резултати, сѫщитѣ разбирания. Това, което сега преживяватъ, е резултатъ на тѣхното минало. Време е вече да ликвидиратъ съ своето минало, да погледнатъ къмъ новия животъ, който Божиятъ Промисълъ чъртае. Малко хора днесъ разбиратъ, какво нѣщо е Божиятъ Промисълъ. Тѣ не могатъ да си представятъ, какви сѫ отношенията на Бога къмъ хората и какво Той има предъ видъ да имъ даде. Богъ не мисли да прави човѣка щастливъ, богатъ, ученъ, силенъ, както той иска. Единственото нѣщо, което Богъ иска да даде на човѣка, това е животътъ. Какво по-ценно нѣщо може да иска човѣкъ отъ живота? Да имате животъ, това значи, да участвувате въ това, въ което Богъ участвува и се проявява. Казано е, че Богъ е животъ. Какво по-велико отъ това, да бѫде поставенъ човѣкъ въ срѣдата на Бога — въ живота? Любовьта ражда живота. Дойдете ли до живота, нѣма две мнения за него. И растенията, и животнитѣ, и човѣкътъ, и ангелътъ — всички еднакво се стремятъ къмъ живота. Обаче, за да се прояви животътъ, нужни сѫ нѣколко елемента, като условия. Първото условие за живота е въздухътъ. Щомъ има въздухъ, има и умственъ животъ. Значи, въздухътъ е свързанъ съ ума. На физическия свѣтъ човѣкъ приема въздуха чрезъ дробоветѣ си. Има хора, които сѫ постигнали и вѫтрешно дишане — чрезъ астралното и умственото си тѣло. Нѣкои йоги сѫ дошли до положение да задържатъ дишането си до половинъ часъ. Въ половинъ часъ тѣ поематъ единъ пѫть въздухъ. Нѣкои източни народи казватъ, че Богъ вдишва и издишва единъ пѫть въ милиарди години. Като вдишвалъ, Той приемалъ външния свѣтъ въ себе си. Като издишвалъ, Той го изхвърлялъ вънъ отъ себе си. Това издишване тѣ наричали „създаване на свѣта.“ Това сѫ твърдения на източнитѣ народи, но доколко сѫ вѣрни и истинни, не се знае, не е научно доказано. Тъй щото, когато хората се запитватъ, какъ ще се оправи свѣта, казвамъ: Свѣтътъ ще се оправи чрезъ дишане. Хората трѣбва да се научатъ да дишатъ правилно. Дишането е свързано съ мисъльта. Следователно, свѣтътъ ще се оправи, когато хората се научатъ да мислятъ правилно. Днесъ всички хора говорятъ за възпитанието на младото поколѣние. Тѣ търсятъ новъ начинъ за възпитание, да подобрятъ живота, да излѣзатъ отъ мѫчнотиитѣ. За възпитание на младото поколѣние може да става въпросъ само тогава, когато младиятъ развие своето духовно тѣло така, че съ него да извършва всички функции, които върши и съ физическото си тѣло. Когато духовното тѣло на човѣка започне да се проявява като физическото, само тогава може да се говори за възпитание и самовъзпитание на човѣка. Двама души могатъ да бѫдатъ въ съгласие и да се обичатъ, само когато сѫ развили духовнитѣ си тѣла. Ако действуватъ само физическитѣ имъ тѣла, а духовнитѣ не се изявяватъ, тѣ не могатъ да се обичатъ. Отъ развитието на духовното тѣло на човѣка зависи неговата вѣра и любовь. Апостолъ Павелъ казва: „Имамъ тѣло духовно, имамъ тѣло физическо“. Ако физическото тѣло, т. е. земната кѫща на човѣка, се развали, а нѣма още духовна, нищо не остава отъ него. За духовното тѣло на човѣка е казано: „Имамъ домъ нерѫкотворенъ“. Физическото и духовното тѣло на човѣка сѫ тѣсно свързани. Ако човѣкъ заболѣе физически, болестьта се отразява и на духовното му тѣло. И обратно: ако духовното му тѣло заболѣе, и физическото ще започне да страда. Тъй щото, иска ли да се лѣкува, човѣкъ трѣбва да влѣзе въ връзка съ духовното си тѣло. Лѣкува ли се само по физически начинъ, той нищо нѣма да постигне. Вечерь, когато спи, човѣкъ напуща физическото си тѣло, презъ което време става пълно пречистване и обновяване на клеткитѣ му. Щомъ тѣлото се пречисти, човѣкъ отново влиза въ него и се събужда. Ако е спалъ добре, тѣлото му се пречиства добре, и той се събужда разположенъ и обновенъ. Добриятъ сънь зависи отъ правилното пречистване на тѣлото. Вие искате да знаете, какъ можете да постигнете това. Ще го постигнете, когато разберете, че любовьта не е нито света, нито грѣшна, нито глупава, нито разумна. Ако можете да приемете това, каквато болесть имате, ще изчезне. Не можете ли да гледате на любовьта по този начинъ, вие ще останете съ своитѣ стари възгледи, а заедно съ тѣхъ и съ болеститѣ си. Досега азъ съмъ изнасялъ принципитѣ на живота, а вие сами трѣбва да си намѣрите методи. Азъ ви показвамъ вратата, презъ която можете да влѣзете, но вие се страхувате. Казвате: Ще влѣземъ, ами, ако не можемъ да излѣземъ? Това е ваша работа. Ако не искате да влѣзете презъ вратата, която ви показвамъ, останете у дома си. Отъ време на време ще ви посещавамъ, да видя, какво правите въ домоветѣ си. Щомъ ме видите, ще почнете да се оплаквате, че не сте разположени. Щомъ не сте разположени, излѣзте вънъ, на чистъ въздухъ! Ще се простудимъ. — Останете тогава въ стаитѣ си. Отворете поне прозорцитѣ. — Страхъ ни е отъ течение. — Тогава стойте съ затворени прозорци, но знайте, че ще боледувате. Други пъкъ се страхуватъ да излѣзатъ отъ кѫщата си, да не ги обере нѣкой. Щомъ ги е страхъ отъ крадци, нека останатъ въ кѫщитѣ си, да ги пазятъ. И при това положение тѣ сѫ осѫдени на заболявания. Който живѣе въ Великия законъ на любовьта, той свободно излиза отъ тѣлото си, не се страхува, че ще го обератъ. Тѣлото му става невидимо. Адептитѣ знаятъ изкуството да излизатъ отъ тѣлото си, когато пожелаятъ. Тѣ отиватъ на различни мѣста, обикалятъ изъ пространството, а тѣлото си оставятъ на нѣкой братъ, да го пази. Отъ религиозна гледна точка, човѣкъ не може да се нарече вѣрващъ, докато поне веднъжъ не е излизалъ отъ тѣлото си и съ духовното си тѣло се качи въ разумния свѣтъ, да се свърже съ възвишенитѣ и разумни сѫщества. Това значи, да направи човѣкъ съзнателна връзка между душата и Бога. Докато търси Бога въ физическото си тѣло, човѣкъ никога не може да Го намѣри. Казано е въ Писанието: „Когато се молишъ, скрий се въ тайната си стаичка“. Тайната стаичка, това е духовното тѣло на човѣка. Само тамъ човѣкъ ще намѣри Бога, ангелитѣ и църквата. Нѣкой мисли, че като погледне нагоре, той се е свързалъ съ Бога. Това не е никаква връзка. За да се свърже съ възвишения свѣтъ, погледътъ на човѣка трѣбва да претърпи две пречупвания: едно вѫтрешно пречупване — къмъ своята душа, и едно пречупване нагоре — къмъ Бога. Съвременнитѣ хора се страхуватъ отъ духовни работи. Щомъ чуятъ да имъ се говори за духовния свѣтъ, нѣкой си мислятъ, че ще стане нѣщо съ тѣхъ, ще полудѣятъ, или ще ги обсебятъ. Едно трѣбва да знаете: никой не може да обсеби човѣка, ако той не е въ съгласие съ този, който обсебва. Никой никого не може да обере, ако човѣкъ не става съдружникъ съ крадеца. Никакви договори за заеми съ никого не правете. Нито взимайте пари на заемъ, нито давайте. Когато предприема нѣщо за себе си, или за другитѣ, човѣкъ трѣбва да бѫде щедъръ. Ако си купува дреха, тя трѣбва да бѫде отъ най-хубава материя, изработена отъ най-добрия шивачъ. Ако завързва приятелство съ нѣкого, човѣкъ трѣбва да е готовъ да му даде нѣщо ценно отъ себе си. Приятелство или познанство започва всѣкога съ даване. Ето, като е направилъ връзка съ човѣка, Богъ му е далъ най-ценното — живота. Съ какво ще отговори човѣкъ срещу това, което е получилъ отъ Бога? Ще кажете, че сте бедни, невежи, слаби. Това не е истината. Богъ е направилъ човѣка по образъ и подобие свое и, следъ всичко това, той се осмѣлява да казва, че е беденъ. Човѣкъ трѣбва да знае истината. Той е получилъ най-голѣмото благо — живота, който не се откупва и съ най-голѣма цена. Въ бѫдеще, върху живота, като върху почва, ще израстатъ още много блага. Като знае това, човѣкъ трѣбва всѣки моментъ да слави Бога въ себе си. Мнозина се запитватъ, въ кой Господъ трѣбва да вѣрватъ. Ще вѣрвашъ въ този Господъ, Който ти е далъ най-ценното нѣщо — живота. Нѣкои ще ти казватъ, че си заблуденъ, като вѣрвашъ въ Бога, че отъ тебе човѣкъ нѣма да излѣзе, че ще пропаднешъ, ще се намѣришъ въ ада, между дяволитѣ. Каквото да ти казватъ, ти трѣбва да вѣрвашъ въ Господа, Който ти е далъ животъ, и отъ нищо да не се страхувашъ. И въ ада да влѣзешъ, щомъ си съ Бога, нѣма нищо страшно. Дето е Богъ, тамъ дяволи не сѫществуватъ. Когато човѣкъ не вѣрва и не люби, тогава идатъ дяволитѣ. Съвременнитѣ хора говорятъ за адъ и за рай, безъ да знаятъ, че тѣ сами сѫ създали ада и рая. Мѫжетѣ и женитѣ сѫ огняритѣ въ ада, тѣ сами подклаждатъ огъня въ ада и сами се пекатъ на този огънь. Земята е и адътъ, и раятъ. По-страшенъ адъ отъ този, който сѫществува на земята, нѣма. Хората сами сѫ втълпили въ умоветѣ си мисъльта за ада, за вѣчното мѫчение и мислятъ, че по този начинъ ще се изправятъ. Ето, осемь хиляди години вече сѫ се изминали, откакъ свѣтътъ сѫществува, но въпрѣки това страданията и мѫченията не сѫ изчезнали. Хората ще се изправятъ, и страданията ще изчезнатъ, когато всички съзнаятъ, че животътъ е произлѣзълъ отъ Бога. Щомъ съзнаятъ това, тѣ ще използуватъ живота разумно. Лошъ човѣкъ е онзи, който пази своя животъ, а отнима живота на другитѣ хора. Лошъ човѣкъ е онзи, който, като има пари за живѣене, отнима срѣдствата на другитѣ хора, които, като него, иматъ право да живѣятъ. Ще каже нѣкой, че не може да живѣе съ хиляда — две хиляди лева, че не иска да бѫде сиромахъ. Той самъ си е внушилъ, че е сиромахъ. Щомъ има животъ — най-ценното нѣщо, никой човѣкъ не може да бѫде сиромахъ. За Христа казватъ, че билъ сиромахъ. Не, Христосъ бѣше богатъ. Той разполагаше съ голѣми знания. Какъ ще си обясните факта, че Той можа да нахрани петхиляденъ народъ съ петь хлѣба? Различни обяснения сѫ дадени за тѣзи хлѣбове. Споредъ нѣкои, петтѣ хлѣба сѫ били голѣми като могили; споредъ други, всѣки човѣкъ е носѣлъ съ себе си парче хлѣбъ, затова сѫ стигнали петь хлѣба на петь хиляди души. И едното може да е вѣрно, и другото, но най-вѣроятното е, че Христосъ ималъ знания, каквито никой човѣкъ досега не е притежавалъ. Азъ зная истината по този въпросъ, но не искамъ сега да я доказвамъ. Ако съмъ налѣлъ въ едно шише чиста, планинска вода и ви казвамъ, че тази вода е отъ единъ изворъ, който се намира на петь километра отъ васъ, какъ ще ви докажа това? Който иска да се увѣри въ думитѣ ми, нека отиде до извора и ще разбере, че говоря истината. Който не иска да отиде на извора, нека чака да се изпие водата. Щомъ се изпразни шишето, азъ пакъ ще отида на извора да го напълня. „Дѣлата Божии.“ Само онзи може да върши дѣлата Божии, който се е освободилъ отъ своитѣ заблуждения и се е домогналъ до вѫтрешнитѣ, основни положения на живота. Опасно е да не дойде човѣкъ до пасивнитѣ положения въ живота, които ще го отдалечатъ отъ Бога. Запримѣръ, ако приятельтъ ти дойде при тебе и те намѣри въ пасивно състояние къмъ него, т. е. не се интересувашъ отъ него, не влизашъ въ положението му, той започва да се отдалечава отъ тебе. Всѣко безразличие въ отношенията на хората става причина да се отдалечаватъ едни отъ други. Сѫщото отдалечаване се явява между човѣка и Бога. Започне ли да мисли, че свѣтътъ не е създаденъ, както трѣбва, че хората сѫ на кривъ пѫть, човѣкъ самъ се отдалечава отъ Първата Причина на нѣщата. Отдалечи ли се отъ Първоизточника на живота, човѣкъ се лишава отъ великитѣ блага на Бога. И да ги получи, той не може да ги оцени, не може разумно да ги използува. Какво по-голѣмо благо може да иска човѣкъ отъ любовьта, която му е дадена? Въпрѣки това, малцина разбиратъ и оценяватъ любовьта. И затова, често слушате хората да казватъ, че никой не ги обича. Виждате, какъ родителитѣ обичатъ сина си и дъщеря си, но тѣ не ценятъ тѣхната любовь и казватъ: Нѣма кой да ни обича. И за да намѣрятъ нѣкой да ги обича, тѣ се влюбватъ въ нѣкоя мома, или въ нѣкой момъкъ и се оженватъ. Като се оженятъ, тогава виждатъ, че се излъгали. Дойдатъ ли до любовьта, всички хора се лъжатъ, и обикновени, и учени. Единъ виденъ английски реформаторъ, проповѣдникъ въ една методическа църква въ Англия, се оженилъ за една добра християнка отъ неговата църква, но на третия день следъ женитбата си казалъ: Не струва човѣкъ да се жени. Наистина, да се ожени единъ реформаторъ, това значи, да направи една голѣма грѣшка въ живота си. Когато създаде първия човѣкъ, Богъ го постави въ райската градина, да живѣе между растенията и животнитѣ, като тѣхенъ господарь, и да ги изучава. Той скри жената въ Адама, да не би, като излѣзе вънъ отъ него, да направи нѣкаква пакости. Но Адамъ не се задоволи отъ това. Той пожела да има другарка, както всички животни, и Богъ задоволи желанието му. Той извади жената отъ него и я нарече Ева. Красива бѣше другарката на Адама. Когато магарето видѣло за пръвъ пѫть Ева, извикало отъ захласъ и удивление. Много красива била Ева. Съ своето извикване магарето искало да предупреди господаря си, да бѫде внимателенъ съ Ева, да не стане причина, да направи тя нѣкаква пакости. Сѫщевременно магарето виждало нѣкакъвъ недостатъкъ въ мѫжа. Отъ този моментъ Ева намразила магарето и карала Адама да го бие. Тази е причината, поради която и до днесъ още магарето реве. Съ своя ревъ то иска да каже на хората, че всѣки, който казва истината, ще бѫде битъ. Голѣмъ философъ е магарето. За магарето се казва, че въ далечното минало е било голѣмъ философъ — маг-хаха-рец. По това време му била дадена една голѣма задача за разрешаване. Като не могло да разреши задачата си, то изгубило философскитѣ си способности и останало обикновено животно — магаре. Сегашнитѣ философи и мѫдреци трѣбва да изправятъ отношенията си къмъ жената. Повечето философи, учени, поети казватъ, че мозъкътъ на жената тежалъ по-малко отъ този на мѫжа, че чувствата ѝ били неустойчиви, че тя била глупава и т. н. Чудно нѣщо! Жената ражда деца, съ което подържа цѣлото човѣчество, а въпрѣки това я считатъ по-долностояща и по-глупава отъ мѫжа. За да имате ясна представа за жената, вие не трѣбва да я разглеждате отдѣлно, като единица, но я разглеждайте като сѫщина, въ нейната цѣлокупность. Мощно, велико нѣщо е жената въ природата. Извадите ли женския принципъ отъ живота, веднага ще дойде смъртьта. Женскиятъ елементъ, или женскиятъ принципъ е носитель на живота. Този елементъ е влѣзълъ въ Битието още при създаването му. Значи, жената е влѣзла въ живота още въ момента, когато е започналъ да се проявява. Отъ този моментъ тя е влѣзла и въ всички живи сѫщества, отъ най-малкитѣ до човѣка. Като знаете това, не отдѣляйте жената отъ живота, т. е. любовьта отъ живота. Жената символизира любовьта. Днесъ ние виждаме жената въ изопачена форма. Съ изопачаване на човѣшкия животъ се изопачила и жената. Днесъ подъ понятието жена разбиратъ нѣщо съвършено различно отъ първоначалното понятие. Въ сѫщность, подъ понятието жена разбираме сѫщество, което може да роди най-красивата форма; сѫщество, което може да произведе най-голѣмата сила; сѫщество, което може да изяви най-великата интелигентность. Следъ всичко това, слушате нѣкои хора да казватъ, че не искатъ да бѫдатъ жени. Коя ли жена е истинска жена? Азъ бихъ желалъ, всички хора да сѫ жени. Подъ думата „жена“ азъ разбирамъ непроявената любовь, която днесъ е въ състояние на дете, въ процесъ на развитие. Подъ думата „мѫжъ“ разбирамъ проявената любовь, която се намира вече въ своята възмѫжалость. Съ други думи казано: жената е любовьта въ своето детинско състояние; мѫжътъ е мѫдростьта, т. е. стариятъ, мѫдъръ човѣкъ. Детето носи въ себе си своитѣ заложби, които ще дадатъ резултатъ въ бѫдеще. Майката и бащата сѫ проводници на тия заложби, които детето крие въ себе си. Сами по себе си майката и бащата не сѫ онази майка и онзи баща, които създаватъ нѣщата. Тѣ само раждатъ, а другъ създава и твори. Сега, като изнасямъ тия нови понятия, азъ не искамъ непременно да вѣрвате въ тѣхъ. Азъ искамъ само да ви покажа, кѫде е изворътъ на нѣщата. Вие сами ще почерпите отъ водата на този изворъ, ще я опитате и ще се произнесете за нейния вкусъ и чистота. Всѣки носи въ себе си онзи вѫтрешенъ авторитетъ, чрезъ който познава истината. Лошо е, когато човѣкъ признава този авторитетъ само въ себе си, но не и въ другитѣ. Човѣкъ трѣбва да признае този авторитетъ въ всички. И тогава казвамъ: Всички хора познаватъ истината, всички хора могатъ да обичатъ. Нѣма по-велико нѣщо за човѣка отъ това, да обича, да люби. Това е привилегия за човѣка главно. Животнитѣ могатъ да чувствуватъ, а на човѣка е дадена възможность да обича. Какъ трѣбва да обича човѣкъ? Той трѣбва да обича детето като дете, младата мома — като млада мома, възрастния — като възрастенъ и т. н. Какво значи, да обичате младата мома като млада мома? Обичайте младата мома, както добрата градинарка обича цвѣтята си. Тя не ги кѫса, не ги държи въ рѫцетѣ си да увѣхнатъ, но всѣка сутринь ги полива и разкопава. Благодарение на нейнитѣ грижи, отъ день на день тѣ ставатъ по-красиви, по-благородни и съ по-голѣмо благоухание. Ако влѣзешъ въ единъ домъ като приятель, вложи своята любовь въ всички членове на дома така, че работитѣ имъ да тръгнатъ напредъ: ако сѫ били сиромаси, да забогатѣятъ; ако сѫ били болни, да оздравѣятъ. Въ който домъ влѣзе, любовьта всѣкога носи своето благословение. Срещнете ли живо сѫщество въ гората, колкото да е хищно и свирепо, не бѣгайте отъ него. Бѣгате ли, това показва, че нѣмате любовь. Ако бѣгате, вие по нищо не се различавате отъ животнитѣ. И животнитѣ бѣгатъ, и тѣ се страхуватъ. Срещнете ли млада мома въ гората, и отъ нея не бѣгайте. Услужете ѝ, поклонете ѝ се и следъ това си заминете. Оставете въ ума ѝ мисъльта, че братъ е срещнала въ гората, а не звѣръ, отъ когото да бѣга и да се страхува. Единъ день срещнахъ заякъ въ гората. Като чу стѫпки, той веднага подскочи и избѣга. Азъ направихъ опитъ да го успокоя и отправихъ мисъльта си къмъ съзнанието му: Защо бѣгашъ? Защо се страхувашъ? Не мисли, че имамъ лоши намѣрения къмъ тебе. Азъ продължавамъ навѫтре въ гората и виждамъ сѫщия заякъ на пѫтя ми точно, легналъ на земята и ме гледа право въ очитѣ. Приближихъ се до него, помилвахъ го, но той не трепна. Казвамъ му: Отъ тебе ще излѣзе нѣщо. Ти имашъ условия да се развивашъ. Може да ви се вижда това невъзможно, но фактъ е. Който носи любовьта въ себе си, той може да внесе спокойствие въ всички живи сѫщества. Казано е въ Писанието: „Невъзможнитѣ нѣща за човѣка сѫ възможни за Бога.“ Човѣкъ трѣбва да има будно съзнание, да опредѣли отношенията си къмъ Бога. Щомъ отношенията му къмъ Бога сѫ правилни, тѣ ще бѫдатъ правилни и къмъ всички живи сѫщества. Носете въ себе си мисъльта, че животътъ, който ви е даденъ, е най-великото благо за васъ. Богъ ви се изявява, именно, чрезъ живота, но като не разбирате това, вие търсите Бога вънъ отъ себе си. Ако досега не сте познали и намѣрили Бога, никога нѣма да Го познаете и намѣрите. Преди две хиляди години Христосъ дойде на земята, но хората не Го познаха. Днесъ Го очакватъ пакъ да дойде по особенъ начинъ, но и да дойде, тѣ нѣма да Го познаятъ. Христосъ е дошълъ вече на земята. Той е вѫтре въ човѣка, но малцина Го познаватъ. Тѣ искатъ да Го видятъ отвънъ, великъ и мощенъ. Тѣ не подозиратъ, че Христосъ се е скрилъ дълбоко нѣкѫде въ човѣка и може да Го види само онзи, който се е свързалъ съ Него. Божественото начало въ човѣка не е нищо друго, освенъ Богъ, Христосъ, Който чака своето време да се прояви. Докато не даде пѫть на това начало въ себе си, човѣкъ никога нѣма да познае нито Бога, нито Христа. Като не разбиратъ цената на Божественото въ себе си, нѣкои хора несъзнателно го убиватъ и после се чудятъ, защо работитѣ имъ не вървятъ добре. Съвременнитѣ хора се запитватъ, трѣбва ли да сѫществува войната, или не. Този въпросъ може да се реши отъ всички народи. Нека всички народи изпратятъ свои представители, всички да изкажатъ мнението си. Базата за разрешението на този въпросъ е животътъ. Всѣки трѣбва да се запита: има ли право да отнима живота на своя ближенъ, или на кое да е сѫщество? Животътъ е най-великото благо, което Богъ е вложилъ въ човѣка и въ всички живи сѫщества. Следователно, никое друго сѫщество, било на земята или на небето, нѣма право да отнима това, което самъ не е далъ. Тъй щото, който се осмѣли да отнеме това благо отъ човѣка, той носи отговорность. Като говоря за живота, като велико благо, имамъ предъ видъ Божествения животъ въ човѣка, а не онзи грѣшенъ, изопаченъ човѣшки животъ. Каквото срещна на пѫтя си — растение, дърво, птица, животно, човѣкъ, радвамъ се на всичко, защото въ всичко живо тече онзи Божественъ животъ, който тече и въ мене. Всѣко живо сѫщество, колкото малко да е, представя часть отъ великия Божественъ организъмъ. Като мисли така, човѣкъ ще реформира своитѣ възгледи за нѣщата и самъ ще си отговори на всички въпроси, които го занимаватъ и които представятъ противоречие за него. Като разсѫждавате правилно, вие ще можете да отдѣлите безграничното отъ граничното и да познаете Бога и Христа. Казано е въ Писанието: „Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога.“ Съ други думи казано: Това е животъ вѣченъ, да позная живота, който е вложенъ въ менъ, както и онова, което подържа този животъ. Онова начало, което подържа живота, е Божията Мѫдрость. Ако мѫдростьта не бѣше въ живота, той отдавна би билъ унищоженъ. Какво по-страшно нѣщо търсите отъ умразата? Умразата е въ състояние да унищожи човѣка. Умразата се обезсилва благодарение на мѫдростьта. Обаче, ако умразата вземе голѣми размѣри, човѣкъ ще дойде до състояние на пълно сгѫстяване и втвърдяване. Въ такъвъ случай, мѫдростьта се отказва да помага на човѣка. Тя оставя на него, самъ да се смекчи. Богъ е вложилъ въ човѣка живота и любовьта, и той е длъженъ да прояви тази любовь, да обича, както Богъ обича. Отъ създаването на човѣка досега Богъ не е престаналъ да го обича. Следователно, ти ще обичашъ, както Богъ обича. Отъ тебе не се изисква да създадешъ нѣкаква голѣма вселена. Ти ще създадешъ въ себе си единъ малъкъ свѣтъ и ще го подържашъ. Не го ли подържашъ, както Богъ подържа голѣмия свѣтъ, ти ще влѣзешъ въ разрѣзъ съ Него. Ако ти не обичашъ и не подържашъ живота на милиардитѣ сѫщества въ себе си — клеткитѣ, ти не си въ съгласие съ Бога. Човѣкъ трѣбва да знае, че всички клетки на тѣлото му, както и всички негови органи, иматъ желание да обичатъ. Като не разбира тѣхнитѣ нужди, той имъ забранява да обичатъ. Днесъ имъ забранява, утре имъ забранява, докато единъ день всички органи въ него се атрофиратъ, и той казва: Утвърдихъ се вече, станахъ правовѣренъ. Той мисли, че се е утвърдилъ въ идеитѣ си. Въ такова утвърдяване нѣма никаква философия, никакво знание. Едно момченце отишло съ баща си на църква. То се възхитило отъ проповѣдьта на пастора и, като се върнало дома си, цѣлъ день пѣло, скачало. Баща му седѣлъ на едно мѣсто и гледалъ детето си, какъ играе и пѣе. Детето запитало баща си: Татко, ти защо не пѣешъ? — Азъ съмъ утвърденъ вече, отговорилъ бащата. Не се минало много време, бащата, заедно съ детето си, отишли на разходка съ своя кабриолетъ. По едно време коньтъ се спрѣлъ и не искалъ да върви. Бащата го ударилъ нѣколко пѫти съ камшика си, но той не мръдналъ отъ мѣстото си. Като гледало, какво прави коньтъ, детето казало на баща си: Татко, коньтъ се утвърдилъ. То не разбирало значението на думата утвърдяване, но все пакъ вложило въ нея свое разбиране. Много отъ съвременнитѣ хора сѫ хора на утвърденитѣ идеи и вѣрвания, но въпрѣки това работитѣ имъ не вървятъ. Въ Бога вѣрватъ, за любовьта говорятъ, върху научни въпроси спорятъ, но животътъ имъ пакъ не се нарежда, както разбиратъ. Какво показва това? Стари сѫ тѣхнитѣ идеи, и трѣбва да се измѣнятъ. Каквото да говорятъ, както да разсѫждаватъ, старото си е старо, никаква критика не издържа. Ако човѣкъ не може да познае Бога въ себе си, въ своя животъ, и отвънъ нѣма да Го познае. Ако не може да Го познае въ малкото, въ голѣмото още по-мѫчно може да Го познае. Истинскиятъ животъ започва съ изучаване на малкитѣ величини. Като развива и възпитава физическото си тѣло, човѣкъ трѣбва да направи сѫщото и съ духовното си тѣло. Съвременнитѣ хора се намиратъ предъ една велика задача, която трѣбва да решатъ правилно. Тѣ се намиратъ въ положението на неизлупеното още пиле, което се приготвя за новитѣ условия на живота. Новъ животъ, нови условия очакватъ човѣка. Той трѣбва да бѫде готовъ за тия условия. Като минава отъ преходнитѣ въ постояннитѣ условия, каквито новиятъ животъ носи, човѣкъ трѣбва да разполага съ нови органи. Апостолъ Павелъ казва, че ще дойде день, когато човѣкъ ще бѫде грабнатъ въ въздуха. Това ще стане съ всѣки човѣкъ при преминаването му отъ преходнитѣ условия въ условията на новия животъ. Ако това стане буквално, човѣкъ ще се намѣри въ ужасно положение. Какво по-страшно положение отъ това, да увиснешъ въ въздуха, безъ основа подъ краката си? Само онзи може да увисне въ въздуха, на когото разбиранията сѫ преходни, безъ никаква основа. За да не се намѣри въ това положение, човѣкъ трѣбва коренно да измѣни своитѣ възгледи за живота, да ги пригоди къмъ новия животъ. Не се ли пригоди къмъ новитѣ условия на живота, човѣкъ ще се лиши отъ всички блага, които новото носи съ себе си. Христосъ казва: „Не наливайте ново вино въ стари мѣхове“. Старитѣ мѣхове, старитѣ сѫдове не издържатъ на изобилието на новия животъ. Ако работите съзнателно върху себе си, вие ще се ползувате отъ благата на новия животъ. Казано е въ Писанието: „Старото отминава вече.“ Значи, старото тѣло ще се замѣсти съ ново. Сега се строи ново тѣло. Дрехарницитѣ сѫ пълни вече съ нови дрехи за новото тѣло на човѣка. За всѣки човѣкъ е опредѣленъ по единъ новъ костюмъ. Преди да се облѣче съ този костюмъ, човѣкъ трѣбва да се измие, изчисти, да нѣма никаква каль и нечистотия, вънъ и вѫтре въ тѣлото си. Човѣкъ трѣбва да бѫде абсолютно чистъ. Чистотата подразбира здраве. Само чистиятъ човѣкъ може да бѫде здравъ. Пречистването и приготвянето на човѣка за дрехата на новия животъ става на земята. Щомъ облѣче новата си дреха, той минава вече въ нова фаза на живота. Щомъ влѣзе въ новата фаза на живота, човѣкъ коренно се е видоизмѣнилъ. За това състояние на човѣка апостолъ Павелъ казва: „Ние нѣма да умремъ, но ще се измѣнимъ.“ Новиятъ животъ изисква готови хора. Тѣ не се приготвятъ съ говорене. Въ камаритѣ говорятъ, на площадитѣ говорятъ, въ църквитѣ говорятъ, но хората не сѫ се измѣнили, нито свѣтътъ се е оправилъ. Човѣчеството е минало презъ хиляди войни, но и тѣ не сѫ оправили свѣта. Хиляди и милиони хора се раждатъ и умиратъ, но свѣтътъ още не е оправенъ. Днесъ въ семействата майката и бащата играятъ важна роля. Въ бѫдеще само майката ще играе роль въ семейството, а бащата ще бѫде далечъ нѣкѫде. Съ други думи казано: Майката ще работи отвънъ, бащата — отвѫтре, а детето ще бѫде между тѣхъ. Днесъ майката е отвънъ, бащата — отвънъ, детето — отвънъ, и животътъ не върви хармонично. За да тъчете, нужни сѫ две кросна: едното долу, другото горе. Платното върви между дветѣ кросна. Само по този начинъ животътъ, като платно, ще се тъче. Както и да се говори, хората не могатъ да си обяснятъ, какъ може бащата да работи вѫтре въ сина си, а майката — отвънъ. За да разбератъ тази истина, хората искатъ доказателства. Никодимъ, като съвременнитѣ хора, не разбра думитѣ на Христа, Който казваше: „Ако не се роди изново, човѣкъ не може да влѣзе въ Царството Божие.“ Той запита Христа: Какъ е възможно старъ човѣкъ да се роди изново? Христосъ му отговори: Ти си учитель израелевъ, учишъ хората, какъ не можешъ да разберешъ тия елементарни работи? Има новъ начинъ, по който човѣкъ може да се роди изново. Новораждането е вѫтрешенъ процесъ. Когато човѣкъ мисли за нѣкого, това показва, че е влѣзълъ въ главата му. Това е най-доброто посещение. Не е нужно по външенъ начинъ да се посещаватъ хората. Външното рѫкуване не означава още истинско поздравяване. Човѣкъ може да носи нѣкого въ главата и въ сърдцето си, постоянно да мисли за него, безъ да се рѫкува. Това значи посещение по духовенъ начинъ. Какъ ще приемете Христа и какъ ще Го посетите, това зависи отъ вашето разбиране. Едно е важно: докато човѣкъ не познае Христа отвѫтре, отвънъ само никога нѣма да Го разбере. Единъ благочестивъ калугеръ ходилъ на Атонския монастиръ. На връщане той се отбилъ въ дома на единъ свещеникъ въ Нови-Пазаръ, да си почине. Като тръгналъ да си отива, калугерътъ помолилъ свещеника да му даде една малка сума за пѫть, да не ходи пешъ. Свещеникътъ му казалъ, че нѣмалъ пари, и после добавилъ: Можешъ да си отидешъ пешъ. Като нѣмашъ пари, пешъ можешъ да ходишъ. Като разправяше тази случка, азъ казахъ на свещеника: Знаешъ ли, че този калугеръ бѣше Христосъ? — Право ли говоришъ, или ме изпитвашъ? — И те изпитвамъ, и истината ти говоря. — Ако знаехъ, че калугерътъ е Христосъ, щѣхъ го да настигна, да му дамъ пари за пѫть, да не ходи пешъ. „Дѣлата Божии“. Всѣки човѣкъ трѣбва да познава дѣлата Божии, защото тѣ криятъ известна сила въ себе си. Кѫде се проявяватъ дѣлата Божии? Въ живота. Ето защо човѣкъ трѣбва да си изработи новъ мирогледъ за живота, нови отношения къмъ всички живи сѫщества — отношения на зачитане на Божественото въ тѣхъ. Срещнете ли единъ човѣкъ, вие трѣбва да имате къмъ него специфично отношение на уважение и почитание, вънъ отъ неговата личность. За да изработи новъ мирогледъ за живота, човѣкъ трѣбва да се вглежда въ своитѣ прояви, въ своитѣ слабости и да се изправя. Като работи върху себе си, човѣкъ може да се самовъзпитава. Така той може да си изработи нови методи за придобиване знания и изкуства. Така само той ще разбере, какво представя истинската поезия. Безъ любовь никаква поезия не сѫществува. Лесно е да се каже: „Повѣрвай и всичко, което желаешъ, ще придобиешъ.“ Ти не можешъ да вѣрвашъ, докато не обичашъ. Ти не можешъ да се надѣвашъ, докато не обичашъ. Вѣрата опредѣля качествата на твоята любовь. Надеждата опредѣля качествата на твоята вѣра. Любовьта опредѣля качествата на твоя умъ. Колкото повече любовь имашъ толкова по-голѣми знания и сила ще имашъ. Любовьта подхранва Божественото, което помага за проява на всички дарби въ човѣка. И тъй, задачата на човѣка е да изучава и прилага любовьта като проява на Бога. Когато човѣкъ даде ходъ на тази любовь въ себе си, всички болести, противоречия, недоразумения ще изчезнатъ. Любовьта стопява всичко. Тя се проявява като импулсъ, като свѣтлина въ ума и съзнанието на човѣка. Любовьта внася свѣтлина въ човѣшкия умъ, топлина въ сърдцето му и сила въ волята му. За такъвъ човѣкъ се казва, че е вдъхновенъ. Като знаете това, никога не препятствувайте Бога въ себе си да се прояви. Той се проявява чрезъ вашитѣ добри мисли, чувства и постѫпки. Ако не можете да направите едно добро, оставете поне мисъльта за доброто да мине презъ васъ, за да я приеме другъ нѣкой, който ще направи доброто вмѣсто васъ. Ако минете покрай нѣкой просякъ и нѣмате възможность да му помогнете, мислено поне му изпратете едно добро желание, да му се помогне по нѣкакъвъ начинъ. Колкото хора минатъ следъ васъ, тѣ ще възприематъ вашето добро желание, и всѣки ще тури въ чинийката му нѣкаква сума. Обаче, ако вие не му изпратите едно добро желание, всички хора ще минаватъ и заминаватъ, безъ да му помогнатъ. Помнете, че колкото малъкъ да е човѣкъ, все пакъ, въ известно отношение, той е факторъ. Човѣкъ едновременно отваря и затваря вратата на Царството Божие. Казано е въ Писанието: „Вие взехте ключоветѣ на Царството Божие, и нито вие влизате вѫтре, нито другитѣ оставяте да влѣзатъ.“ Всѣки човѣкъ има ключъ за вратата на Царството Божие, но държи заключена вратата и не пуща Бога да работи въ него. Всѣки човѣкъ самъ трѣбва да отключи вратата на своето сърдце, т. е. на Царството Божие въ себе си, и да пусне Бога вѫтре да работи. Иска ли да се преобрази, човѣкъ не трѣбва да противодействува на Божественото въ себе си. Той трѣбва да стане едно съ Него. Не направи ли това, никой не може да дойде отвънъ да го спаси. Като срещнатъ човѣкъ, въ когото божественото работи, хората започватъ да се съмняватъ въ него и го разпитватъ, отде е дошълъ, кой го е изпратилъ, какви сѫ майка му и баща му и т. н. Това сѫ стари приоми. Искате ли да знаете, дали даденъ човѣкъ е проводникъ на Божията Любовь, вижте, носи ли той животъ за себе си и за своитѣ ближни. Едно отъ качествата на реалностьта е, че тя носи животъ. Дето има животъ, тамъ има радость и веселие. Тази радость иде отвѫтре, а не отвънъ. Хората ставатъ весели и отъ бурето съ вино, но това веселие е временно. Божественото носи истинската радость и веселие. Започнатъ ли хората да се веселятъ отъ присѫтствието на Божественото, музикантитѣ ще дойдатъ. Тогава всички хора ще пѣятъ, ще играятъ и ще се веселятъ въ името Божие. Има ли нѣщо лошо въ тази игра? Когато човѣкъ играе, когато се радва и весели предъ Бога, той е на правъ пѫть. Казано е въ Писанието: „Радвайте се и веселете се въ Господа!“ Когато Божественото въ човѣка се проявява, никаква критика не се допуща. Не критикувайте Божественото нито въ себе си, нито въ ближнитѣ си. Когато сте предъ Божественото, всички трѣбва да мълчите и да се учите. Божественото твори и раздава своитѣ творения на ония, които сѫ готови за тѣхъ. Божественото приготвя вече нови дрехи за всички, които сѫ готови да ликвидиратъ съ старитѣ. Сегашнитѣ хора се страхуватъ отъ новото, да не би, като го приематъ, да умратъ. Новото носи животъ, а не смърть. Влѣзе ли въ новия животъ, и като умира, и като оживява, човѣкъ трѣбва да държи съзнанието си будно, да не става никакво прекѫсване на съзнанието му. Човѣкъ трѣбва съзнателно да умира и да оживява, да осиромашава и забогатява. Осиромашее ли, той трѣбва да каже като Иова: „Богъ даде, Богъ взе.“ Презъ каквито промѣни да минава, човѣкъ трѣбва да бѫде буденъ, да се ползува отъ тѣхъ, безъ да се обезсърдчава. При всички случаи на живота си, човѣкъ трѣбва да се държи за любовьта и да знае, че тя не може да бѫде нито света, нито грѣшна; нито умна, нито глупава. Тя е надъ всичко. Тя управлява свѣта. Сега вие ме слушате и си мислите: Искаме да чуемъ нѣщо ново, да се освободимъ отъ страданията. Нѣма защо да чакате помощь отвънъ. Вие сами можете да си помогнете, да се освободите отъ своитѣ мѫчнотии и страдания. Очаквате ли на хората, тоягата ще се стовари върху гърба ви. Двама просяци, единиятъ слѣпъ съ дветѣ си очи, а другиятъ — слѣпъ съ едното си око и куцъ съ единия си кракъ, тръгнали отъ село на село да просятъ. Тѣ отишли въ дома на единъ селянинъ, да искатъ хлѣбъ, пари, дрехи. Селянинътъ казалъ: Ще ви дамъ, каквото искате, но понеже имамъ много работа, помогнете ми малко. — Не можемъ, ние искаме до вечерьта да обиколимъ още нѣколко села. — Чакайте тогава, азъ ще ви дамъ добъръ урокъ. Той взелъ тоягата си въ рѫка и започналъ да ги налага по гърбоветѣ. Просяцитѣ забравили своитѣ недостатъци и веднага хукнали да бѣгатъ. Восъкътъ, съ който залепили очитѣ си, падналъ на земята, и тѣ прогледали, а куциятъ веднага оздравѣлъ. Стои селянинътъ следъ това и си казва: Наистина, Христосъ отвори очитѣ на единъ слѣпъ, а пъкъ азъ отворихъ очитѣ на двама слѣпи. Казвамъ: Човѣкъ е дошълъ на земята да учи, а не да играе ролята на просякъ, да залепва очитѣ си съ восъкъ, или да превързва крака си, да минава за куцъ. Играе ли чужда роля, тоягата ще се стовари върху гърба му и, тогава, ще не ще, ще прогледа и ще проходи. Като ученици, вие трѣбва да се стремите къмъ сѫщественото, което освещава нѣщата. Това е Божествениятъ животъ въ васъ. Разчитайте на този животъ въ себе си, а не на външни нѣща. Разчитайте на вашето постоянно и неизмѣнно вѣрую, на вашитѣ неизмѣнни отношения къмъ Бога. Разчитайте на чистотата на своята душа. Въ чистотата, въ любовьта и въ вашитѣ неизмѣнни отношения къмъ Бога се криятъ методитѣ за подмладяване, възкресение, оживяване, освобождаване и примиряване съ Бога. Да приеме човѣкъ Божественото въ себе си, това значи, да се домогне до великата истина, която очаква отъ хиляди години насамъ. Казано е въ Писанието: „Ще изпратя Духа си върху васъ.“ Това значи: Ще се вселя въ васъ, за да проявите Божественото, което ви е дадено. „За да работимъ дѣлата Божии!“ — Това е животъ вѣченъ. Като работимъ дѣлата Божии, ще придобиемъ вѣчния животъ. Като придобиемъ вѣчния животъ, ще познаемъ Единнаго, Истиннаго Бога. 26. Беседа отъ Учителя, държана на 23 февруарий, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.
  16. Делата Божии "Делата Божии". Сила и Живот. Тринадесета серия, т.3 (1929–1930). Издание 1940г., София Книгата за теглене на PDF (текстовете от книгата са обработени за сайта от Grozyu Delchev ) Съдържание на томчето: Дѣлата Божии, 23 февруари 1930 г. Както свѣтътъ дава, 2 март 1930 г. Призовете ги на сватба, 9 март 1930 г. Съ благодатъ и Истина, 16 март 1930 г. Синове на свѣтлината, 23 март 1930 г. Въ сила, 30 март 1930 г. И рече Исусъ, 6 април 1930 г. Господаръ на сѫботата, 13 април 1930 г. Азъ и Отецъ едно сме, 20 април 1930 г. Доведете ми го тукъ, 27 април 1930 г. На видело, 4 май 1930 г. Да влѣзешъ, 11 май 1930 г. Да се възвеселимъ, 18 май 1930 г. По-горни отъ тѣхъ, 25 май 1930 г. Съ огънь и соль, 1 юни 1930 г. Който влиза, 8 юни 1930 г. Преди Авраама, 15 юни 1930 г. За храна, 22 юни 1930 г. Близо е лѣтото, 29 юни 1930 г. В дома на Симона, 6 юли 1930 г.
  17. Ани

    1930_02_16 Изпитай и вижъ

    От томчето "Да ви даде", Сила и живот, 13 серия, т.2 (1929-1930), Издание 1938 г., София Книгата за теглене - PDF Съдържание Изпитай и вижъ „Изпитай и вижъ, че пророкъ отъ Галилея не е възстаналъ“. Иоана 7:52 „Изпитай и вижъ“. Защо, именно, пророкъ отъ Галилея не е възстаналъ? Така сѫ мислѣли фарисеитѣ, защото по това време съзнанието на хората отъ Галилея не е достигнало това развитие, да излѣзе пророкъ между тѣхъ. Значи, отъ Ерусалимъ е излѣзълъ, пророкъ но отъ Галилея още не му е дошло времето. Отдето да излѣзе пророкъ, той нѣма да оправи свѣта. Нито пророцитѣ, нито учителитѣ, нито майкитѣ и бащитѣ, нито управницитѣ сѫ въ състояние да оправятъ свѣта. Тѣ сѫ носители на Божественитѣ идеи, които трѣбва да се реализиратъ. Докато е носитель на една Божествена идея, човѣкъ е на правъ пѫть. Обаче, въ който моментъ помисли, че може да оправи свѣта, той изпада въ заблуждение. Въпрѣки това, всички хора искатъ да оправятъ свѣта. Като се оженятъ, мѫжътъ и жената искатъ да оправятъ своя домъ. Духовенството иска да оправи своето паство. Учителитѣ искатъ да оправятъ ученицитѣ си. Външно и държавитѣ, и църквитѣ, и училищата, и домоветѣ сѫ въ пъленъ редъ и порядъкъ, но влѣзте въ вѫтрешния животъ на хората и вижте, какъвъ е редътъ и порядъкътъ тамъ. Външно Царството Божие е на земята, но вѫтрешно не е дошло още. Идете на гробищата, въ затворитѣ, въ болницитѣ и лудницитѣ, да видите какви страдания и нещастия има между хората. Като изучавате степеньта на развитието, до което съвременното човѣчество е дошло, вие можете да си съставите понятие за човѣшкия животъ въ неговата широта и дълбочина. Животътъ трѣбва да се изучава. Той е билъ изучаванъ отъ най-стари времена до днесъ. Той ще се изучава и въ бѫдеще, като едно отъ великитѣ блага, дадени на човѣка. Самъ по себе си животътъ е добъръ, чистъ, изправенъ — нѣма какво да се оправя. Ако има нѣщо неестествено въ живота, това сѫ примѣси, вложени отъ самия човѣкъ. Махнатъ ли се тия примѣси, животътъ остава такъвъ, какъвто първоначално е създаденъ. Мнозина казватъ, че човѣкъ трѣбва да жертвува живота си. За кого? Животътъ не може да се жертвува нито за самия човѣкъ, нито за неговия ближенъ. Човѣкъ може да жертвува живота си само за Бога — за никого другиго. Да жертвувашъ живота си за Бога, това значи да го употрѣбишъ правилно. Не жертвувашъ ли живота си за Бога, за никого не можешъ да го жертвувашъ. Животътъ е благо, дадено отъ Бога и принадлежи само на Него. Изгуби ли живота си, човѣкъ може да го намѣри само въ Бога. За да не го изгуби, той иска да бѫде обичанъ. Кой може да обича човѣка? Само Онзи, Който го е създалъ, Който му е далъ животъ. Въ този смисълъ любовьта не е нищо друго, освенъ начало, източникъ на живота. Мѣстото, отдето животътъ излиза, наричаме любовь. Днесъ всички хора търсятъ любовьта. Защо? За да се обновятъ, да се освободятъ отъ мѫчнотиитѣ въ живота. Въ желанието си да намѣри любовьта, човѣкъ се натъква на нѣкаква каша отъ чувства и настроения, която го поставя предъ редъ противоречия. Вмѣсто да намѣри идейната любовь, т. е. сѫщината на живота, човѣкъ се натъква на временни състояния на човѣка, вследствие на което страда. Едно отъ качествата на любовьта е, че тя дава подтикъ на човѣка да върви напредъ. Искате ли да следвате нейния пѫть, вървете съ нея — никога не оставайте задъ гърба ѝ. Който върви предъ любовьта и мъртъвъ да падне, пакъ ще оживѣе и възкръсне. Остане ли задъ нея, никога нѣма да я стигне. Като знаете това, никога не се обръщайте назадъ, въ миналото, да плачете за своитѣ грѣхове, за страданията на Христа. Нѣма защо да плачете за Христа. Вмѣсто да плачете, приложете учението Му. Ще кажете, че обичате Христа. Щомъ Го обичате, не Му причинявайте нови страдания. Причинявате ли Му нови страдания, вашата любовь е неразбрана. Съвременнитѣ хора, колкото повече се обичатъ, толкова по-голѣми страдания си причиняватъ. Защо? Защото живѣятъ въ неразбраната любовь. Колкото повече се обичатъ, толкова повече се ревнуватъ, толкова повече се съмняватъ едни въ други. Да се съмнява човѣкъ въ ближния си, това значи да не познава себе си. Като не познава себе си, човѣкъ не познава и законитѣ на живота. Ще кажете, че съмнението се дължи на страха въ човѣка да не се подхлъзне онзи, когото обича. Какво лошо има въ подхлъзването? Както се е подхлъзналъ, така ще стане. Ама слабъ билъ, трѣбвало да се пази. Случва се, че и силниятъ човѣкъ може да падне, да умре, или да фалира. Въ една гимназия, една силна ученичка написала едно упражнение, зададено отъ единъ отъ любимитѣ ѝ учители. Тя го написала на красива, чиста тетрадка, много грижливо и старателно. Като предавала тетрадката си на учителя, тя мислѣла, че упражнението ѝ е безпогрѣшно. Каква била изненадата ѝ, когато видѣла на тетрадката си нѣколко погрѣшки! Учительтъ ѝ билъ особено доволенъ отъ красивия почеркъ, отъ чистотата на работата на своята ученичка, но не могълъ да не извади погрѣшкитѣ ѝ. Той взелъ тънко, хубаво перо и внимателно, съ червено мастило, извадилъ погрѣшкитѣ ѝ, за да ги види и изправи. Следъ това той я накаралъ да препише упражнението на чисто, като вземе въ внимание поправкитѣ, и да задържи за себе си оригинала, а за него преписа. Значи, колкото силна да е била, и тази ученичка направила нѣколко погрѣшки. Кой великъ писатель или поетъ не е преписвалъ по нѣколко пѫти своитѣ произведения? При това, той всѣкога е задържалъ оригинала за себе си, а копието за хората. Тази ученичка обичала учителя си, заради което всѣкога имала желание да го задоволи. Като виждалъ нейната готовность да учи прилежно, той оставалъ доволенъ отъ работата ѝ. Следователно, задачата на човѣка е да намѣри поне една близка душа, която да го обича. Щомъ е обичанъ и обича, човѣкъ има вече мѣрка за нѣщата. Любовьта е мѣрка, съ която човѣкъ опредѣля всички нѣща. Тя е магическата прѫчка въ живота на всѣки човѣкъ. Който е придобилъ тази прѫчка, той всичко може да постигне. Той може да бѫде и духовникъ, и управникъ, и учитель, и майка, и баща. Безъ любовь човѣкъ едва ли може да извърши наполовина своитѣ задължения. Сега, като говоримъ за любовьта, ние имаме предъ видъ единъ отъ великитѣ закони въ свѣта. Този законъ работи въ всички форми и споредъ степеньта на неговата проява сѫдимъ за развитието на дадена форма. Тази е причината, че хората се различаватъ единъ отъ другъ. Колкото повече мѣсто е далъ човѣкъ на любовьта въ себе си, толкова по-голѣми сѫ и неговитѣ възможности. Срѣщате единъ човѣкъ съ широко и кѫсо лице, другъ — съ дълго и тѣсно лице, трети — съ кѫсъ носъ и низко чело, четвърти — съ дълъгъ носъ и високо чело, пети — съ красива уста и правилна линия на устнитѣ. Като изучавате живота на тия хора, виждате, че колкото по-правилни и красиви сѫ чъртитѣ на лицето, както и неговитѣ чисти очи, уши, носъ, уста, толкова повече любовь има той въ себе си. Човѣкъ се опредѣля по формата на своята глава и на лицето си. Седалището на духа е нѣкѫде въ главата на човѣка, на душата — въ бѣлитѣ дробове, а на материалното — въ стомаха. Съ други думи казано: главата представя Божественото начало въ човѣка, гърдитѣ — духовното, а стомахътъ — физическото. „Изпитай и вижъ“. Какво трѣбва да се изпита? Че пророкъ отъ Галилея не е възстаналъ. Ако пророкъ дойде отъ Галилея, на какво ще научи хората? Той ще ги научи да живѣятъ добре, разумно, защото любовьта се проявява само при разумния животъ. Човѣкъ не може да бѫде обичанъ, докато не е изработилъ нѣщо красиво въ себе си, т. е. докато не е далъ пѫть на Божественото въ душата си. Който не е проявилъ Божественото въ себе си, той никога не вижда красивото и положителното въ живота. Дето погледне, той вижда само отрицателното. Това не се дължи на неговата зла воля, но на неестественото положение, въ което се намира. Колкото добъръ да е даденъ човѣкъ, ако кожата на рѫката му се обели, той непременно ще свие вежди и ще страда. И той иска да е разположенъ като всички хора, но рѫката го боли. Болна ли е рѫката, цѣлата психика на човѣка се измѣня. Рѫката крие въ себе си редъ сили и способности. Ако нѣкой човѣкъ отиде при банкеръ да иска пари на заемъ, отъ рѫкуването му зависи дали ще получи пари или нѣма да получи. Млада, красива мома отива при единъ банкеръ да иска пари назаемъ. Тя влиза въ кантората му, учтиво го поздравява, рѫкува се съ него и казва защо е дошла. Той я поглежда въ очитѣ и веднага изважда отъ касата си сумата, която момата иска. Като излиза тя отъ кантората, банкерътъ си казва: Никога досега не бѣхъ хващалъ такава рѫка. Никога досега не бѣхъ изпитвалъ при рѫкуване съ жена такова меко и приятно чувство. Това рѫкуване произведе въ мене такава топлина и приятность, че азъ бѣхъ готовъ да дамъ каквато сума пожелаеше. Чрезъ рѫкуването си съ красивата мома банкерътъ възприелъ Божествена енергия, която го разширила и вдъхновила. Дѣдитѣ и прадѣдитѣ на тази мома сѫ работили въ миналото да развиятъ Божественото въ себе си, което сѫ предали и на нея. Има случаи, обаче, когато при рѫкуване съ нѣкои хора, човѣкъ чувствува голѣмъ упадъкъ и понижение на силитѣ си. Това показва, че тия хора не само че не сѫ дали ходъ на Божественото въ себе си, но сѫ се отклонили отъ правия пѫть. Благодарение на това отклонение много хора се намиратъ подъ тежестьта на редъ ненужни мисли и желания, които изопачаватъ живота имъ. Тѣ трѣбва да се освободятъ отъ непотрѣбнитѣ мисли и желания, както пушачътъ трѣбва да се освободи отъ пушене на тютюнъ. Не е голѣмъ недостатъкъ пушенето, но все пак човѣкъ трѣбва да се справи съ тази слабость. Първоначално хората не сѫ пушили, но впоследствие сѫ въвели въ употрѣба тютюна като срѣдство противъ нервно разстройство. Тютюнътъ се е пренесълъ отъ Турция въ Америка, а оттамъ въ цѣла Европа. Особено много се е препорѫчвалъ противъ стѣсняване на гърдитѣ. За предпочитане е да не се пуши тютюнъ, отколкото да се пуши. Човѣкъ не трѣбва да употрѣбява нищо, което да произвежда димъ, било въ главата, било въ гърдитѣ, било въ стомаха му. Човѣкъ се нуждае отъ чисти мисли, чисти чувства и чисти постѫпки, безъ никакъвъ пушекъ и димъ. За да се развива правилно, човѣкъ трѣбва да бѫде добре развитъ, всички негови органи и сетива трѣбва да бѫдатъ нормални. Само при това положение той може да схваща нѣщата правилно, да има вѣрна представа за всичко, което става около него. Като види единъ човѣкъ, той нѣма да пита добъръ ли е или не, но интуитивно ще го познае. Даде ли на нѣкого пари назаемъ, той нѣма да се безпокои дали ще ги получи обратно; той предварително знае съ какъвъ човѣкъ има работа и трѣбва ли да му даде пари назаемъ, или не трѣбва. За човѣка съ добре развита интуиция нѣма скрито - покрито, всичко е ясно като бѣлъ день. За мѫдреца нѣма нищо скрито-покрито. Всѣки човѣкъ може да дойде до положение да гледа на всичко съ отворени очи и уши, да вижда и да чува добре. Затова се иска добре развита глава и правилни линии на лицето. Главата на човѣка представя Божественото начало въ него; лицето — вложениятъ капиталъ, който трѣбва да се тури въ обръщение; рѫката — капиталътъ, който принася полза. Силата на човѣка седи въ добре устроената глава, въ правилното лице и въ добре сформираната рѫка. Който е могълъ да обработи тия три полета въ себе си, той е красивъ човѣкъ. Неговата мисъль е свѣтла, а чувствата му - благородни и възвишени. Той може да се нарече ангелъ. Отличителното качество на ангела е неговата свѣтла мисъль. Отъ главата му излиза свѣтлина, а отъ сърдцето — топлина. „Отговориха слугитѣ: „Никога не е говорилъ человѣкъ тъй, както този сега говори.“ (- 46 ст.). Защо правовѣрниятъ народъ въ времето на Христа не прие учението Му? Нѣкои приеха учението на Христа, но мнозина не го приеха. На тѣхъ Христосъ казваше: „Защо държите ключоветѣ на Царството Божие въ себе си, че нито вие влизате, нито на другитѣ, които искатъ да влѣзатъ вѫтре, давате да влѣзатъ?“ Съвременнитѣ хора сѫ дошли до положение да изпитатъ намѣсата на Божия Промисълъ въ живота си. Днесъ всички хора, свѣтски и религиозни, сѫ на голѣми изпитания. Тѣ се гонятъ едни други, изтезаватъ се било за убежденията си, било за своитѣ религиозни възгледи. Въ тия изпитания именно тѣ ще видятъ рѫката на Провидението. Не е добре културни народи, културни хора да се избиватъ и преследватъ, но по този начинъ ще се внесе пречистване, освобождаване на различнитѣ секти и религии отъ вѣковнитѣ заблуждения. По този начинъ именно тѣ ще познаятъ кѫде е истината. Хората трѣбва да вѣрватъ само въ онзи, който може да ги избави. Какъ ще вѣрватъ въ богове, въ религии, въ догми, които не могатъ да ги избавятъ отъ мѫчнотиитѣ и противоречията, въ които се намиратъ? Човѣкъ трѣбва да вѣрва въ онова, което може да го освободи отъ мѫчнотиитѣ, което може да внесе въ него животъ. Дойде ли до мъртвитѣ нѣща, човѣкъ не може да вѣрва въ тѣхъ. Мнозина говорятъ за старата истина. Истината не може да бѫде нито стара, нито млада. Тя всѣкога е една и сѫща: и въ миналото, и въ настоящето, и въ бѫдещето. Отъ истината излиза и старостьта, и младостьта. Отъ истината излиза и животътъ, и смъртьта. Истината дава животъ на всѣки, който върви въ стѫпкитѣ ѝ, тя го оставя да страда, лишава го отъ животъ. Колкото по-голѣми сѫ страданията на човѣка, толкова по-голѣми сѫ отклоненията му отъ пѫтя на истината. Следователно, който страда, той трѣбва да търси причинитѣ за страданията си въ отклонението си отъ пѫтя на истината. За да се отклони отъ този пѫть, причината е въ самия него. „Изпитай и вижъ, че пророкъ отъ Галилея не е възстаналъ“. Време е вече пророкътъ отъ Галилея да дойде въ вашата душа и да ѝ обясни всичко, което я интересува. Този пророкъ ще ѝ покаже пѫтя къмъ Царството Божие, пѫтя къмъ Бога. Не приеме ли този пророкъ въ себе си, той ще чака много, докато се домогне до истината. Всѣки самъ трѣбва да намѣри пѫтя къмъ истината. Всѣки самъ трѣбва да свърши работата, която му е дадена. Очаква ли другитѣ хора да свършатъ неговата работа, той нищо не може да постигне. Всѣки самъ трѣбва да учи. Никой не може да учи за другитѣ. Нѣкой иска да разреши въпроса за материята. Преди да си отговори на въпроса, що е материя, той трѣбва да изучи всички форми, чрезъ които материята се проявява. Защо? Защото формитѣ на материята отговарятъ на различни видове и количества енергии. Различнитѣ енергии пъкъ отговарятъ на различни категории мисли, които минаватъ презъ човѣшкия умъ. Човѣкъ трѣбва да изучи всичко това, за да може да си състави ясна представа за понятието материя. Материята има различни свойства, които се отразяватъ различно върху човѣка. Запримѣръ, ако съдържа въ себе си желѣзна материя повече отколкото му трѣбва, човѣкъ се чувствува енергиченъ, силенъ, но лесно се окислява. Като се изложи на въздухъ и на влага, желѣзото ръждясва, а съ това се разрушава. На ръждясването на желязото въ човѣка се дължатъ много болести. За да не ръждясва, това желѣзо трѣбва да се впрегне на работа. Хора, които иматъ много злато въ кръвьта си, сѫщо сѫ изложени на страдания, различни отъ тия, които желѣзото предизвиква. Ако нѣкой има много злато въ кръвьта си, той е осѫденъ на голѣмо внимание отъ страна на хората. Той прилича на млада, красива мома, около която се трупатъ момци: всѣки иска да я види, да се разговори съ нея, да ѝ поднесе букетъ отъ красиви, ароматни цвѣтя. Съ букетитѣ, които поднасятъ на красивата мома, момцитѣ искатъ да ѝ се извинятъ, да изправятъ погрѣшката си, която въ миналото сѫ направили. Въ далечното минало, когато сѫ били груби и жестоки, тѣ сѫ ѝ причинявали редъ пакости и нещастия. Днесъ съ голѣмото внимание къмъ нея тѣ изправятъ погрѣшкитѣ си. „Изпитай и вижъ, че пророкъ отъ Галилея не е възстаналъ“. Въ бѫдеще ще излѣзе пророкъ и отъ Галилея, който ще има свойството на призмитѣ, — или да събира, или да разсѣйва свѣтлината. И животътъ, както призмитѣ, има две страни: изпъкнала или тъй наречена „субективна“ и вдлъбната или „обективна.“ Въ обективната страна на живота свѣтлината се разсѣйва, освѣтява по-голѣми пространства и образитѣ на предметитѣ изглеждатъ естествени. Въ субективната страна на живота свѣтлината се събира на едно мѣсто, освѣтява малки пространства, вследствие на което образитѣ изглеждатъ по-голѣми, отколкото сѫ въ действителность. Докато разглежда нѣщата субективно, човѣкъ всѣкога ще прави погрѣшки. Запримѣръ, той вижда, че нѣкой прави по сто и повече поклони на день, цѣлува икони, кръсти се и вади заключение за този човѣкъ, че е много религиозенъ. Да правишъ по сто поклони на день, да цѣлувашъ икони, това още не е религия, това не е убеждение. Ето защо външното гледане на нѣщата не крие въ себе си абсолютната истина. Що е истина? Какъ може човѣкъ да се домогне до истината? За да познае истината, човѣкъ трѣбва да бѫде абсолютно здравъ. Що е животъ? Животътъ е рѣка, която тече. Що е любовьта? Начало, глава на извора, отдето рѣката изтича. Следователно, ако човѣкъ може да даде пѫть на любовьта въ душата си, да блика като изворъ, да напоява всичко живо, той е развилъ Божественото въ себе си, той е дошълъ до прага на Царството Божие. Днесъ всички хора сѫ призвани като работници въ новото. Всѣки човѣкъ трѣбва да вземе участие въ градежа на Божествената сграда. За тази цель всѣки трѣбва да се освободи отъ безпокойствата си, отъ грижитѣ за насѫщния хлѣбъ. Щомъ е дошълъ на земята и работи, човѣкъ е осигуренъ. Кога ще се оправи свѣтътъ? Това е задача на Бога, а не на човѣка. Божествениятъ свѣтъ е оправенъ. Що се отнася до изправянето на човѣшкия свѣтъ, това зависи отъ самия човѣкъ. Щомъ човѣкъ изправи себе си, заедно съ това и неговиятъ свѣтъ ще се изправи. Стариятъ свѣтъ, като стара дреха, си заминава. Новъ свѣтъ се гради сега. Нови хора — нови майки и бащи, нови учители и проповѣдници, нови управници сѫ нуждни сега. Всички насилия и беззакония, които сега се вършатъ, трѣбва да изчезнатъ, да се замѣнятъ съ новъ редъ и порядъкъ. Невидимиятъ свѣтъ не може вече да търпи престѫпленията и беззаконията на хората. Ще кажете, че всички хора не вършатъ голѣми престѫпления. И малкитѣ, и голѣмитѣ престѫпления сѫ подъ единъ и сѫщъ знаменатель. Малкиятъ огънь може да стане голѣмъ и голѣмиятъ огънь може да стане малъкъ. Малъкъ или голѣмъ, огъньтъ трѣбва да бѫде на своето мѣсто. За да не прави пакости съ своя огънь, човѣкъ трѣбва да бѫде внимателенъ, да държи съзнанието си будно. За да не изпада въ погрѣшки, човѣкъ трѣбва да има предъ видъ закона, че всѣкога има възможность да направи това, което не желае, или да не прави това, което желае. Колко пѫти човѣкъ грѣши благодарение на този законъ! Запримѣръ, срѣщате нѣкой, който иска да стане ученъ, да придобие знания, но нѣма методъ за реализиране на своето желание. И вмѣсто да стане ученъ, да допринесе нѣщо за благото на човѣчеството, той придобива знания, чрезъ които причинява редъ нещастия на хората. Истинско знание се придобива само отъ слънцето. Истински ученъ е само онзи, който е ходилъ на слънцето. Отиването на човѣка на слънцето подразбира свързване съ неговата свѣтлина и топлина. Има часове, минути и секунди, когато слънцето отправя къмъ всѣко живо сѫщество особенъ родъ лѫчи, които се отразяватъ благоприятно върху живота му. Може ли навреме да възприеме тия специфични лѫчи, човѣкъ коренно се преобразява. По отношение на човѣка ние наричаме този моментъ „Възшествие на Духа Светаго“. На обикновенъ езикъ този моментъ е нареченъ „излизане на специфична енергия отъ слънцето и попадането ѝ въ душата на човѣка.“ Мойсей казва, че въ четвъртия день Богъ е създалъ небеснитѣ свѣтила: слънцето, луната, звездитѣ. Числото четири се взима за мѣрка на нѣщата. Следователно, ако не знае какъ да употрѣбява тази мѣрка, човѣкъ не би могълъ да се ползува отъ енергията на слънцето и на луната, нито отъ енергията на останалитѣ свѣтила. Въ Битието се говори за седемь деня, презъ които Богъ е създалъ свѣта. Значи, днитѣ се взематъ сѫщо като мѣрка на времето. Времето и пространството представятъ две величини, които опредѣлятъ хода на човѣшката еволюция. Свѣтлината пъкъ е мастилото, съ което се пише историята на космоса. Тази мисъль е отвлѣчена, но тя става понятна, когато човѣкъ спре вниманието си върху фотографията. Не е ли свѣтлината, която чъртае образитѣ въ фотографията? Не е ли свѣтлината, която отразява образитѣ въ човѣшкитѣ очи? Сѫщата тази свѣтлина е причина за очъртаване границитѣ на нѣщата. Значи, свѣтлината е мастилото на природата, на цѣлата вселена. Съвременнитѣ хора иматъ механическо разбиране на свѣтлината, вследствие на което не могатъ да си обяснятъ нейната сила и влияние. Ще дойде день, когато тѣ ще разбератъ, че задъ свѣтлината се крие нѣщо по-високо отъ нея. Тѣ ще гледатъ на свѣтлината като на разумна сила. „Изпитай и вижъ, че пророкъ отъ Галилея не е възстаналъ“. Едно трѣбва да се знае: всѣки пророкъ е изпратенъ отъ невидимия свѣтъ. Въ този смисълъ всѣки пророкъ представя написана книга, отъ която може да се чете онова, което Богъ иска да каже на хората, Пророкътъ не работи за своя слава, но за славата на Онзи, Който го е проводилъ. Той работи за любовьта, въ която нѣма никакви изключения. Когато Адамъ бѣше въ рая, тамъ нѣмаше никакви църкви, паметници, както днесъ ги има. Казва се за Адама, че билъ голъ. Думата голъ подразбира състояние на чистота и светость. Щомъ сгрѣши, той се облѣче въ модерни дрехи. Днесъ виждаме Адама навсѣкѫде облѣченъ въ модерни дрехи, но грѣшенъ. Той се е отклонилъ отъ закона на любовьта, отъ чистотата и светостьта. За предпочитане е човѣкъ да бѫде голъ, но чистъ и светъ, отколкото да бѫде облѣченъ, но грѣшенъ. Има два вида голота: голота на грѣшника и голота на праведния. Първиятъ човѣкъ е билъ направенъ по образъ и подобие Божие — духовниятъ човѣкъ, а следъ него е билъ направенъ физическия човѣкъ, нареченъ втори Адамъ. Той е билъ направенъ отъ пръсть, въ която Богъ внесе диханието си и стана жива душа. На първия човѣкъ Богъ даде власть на земята и на небето. И тъй, иска ли да се развива, човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ първичния образъ на човѣка. Ако нѣкой пророкъ дойде въ името на първичния човѣкъ, той ще изнесе предъ свѣта онази истина, къмъ която всѣки се стреми. Въ какво се заключава тази истина? Да се домогне човѣкъ до истината, това значи да е изработилъ красива, добре оформена глава, красиво лице и правилни линии на тѣлото. Не е достатъчно само да има добре устроена глава, но и космитѣ на човѣшката глава трѣбва да отговарятъ на нея. Дали сѫ космитѣ остри или меки, това зависи отъ мозъчнитѣ енергии. Колкото по-правилни и хармонични сѫ мозъчнитѣ енергии, толкова по-голѣми сѫ възможноститѣ на човѣка да изпълнява волята Божия. Човѣкъ трѣбва да започне първо съ себе си, да изучава силитѣ и способноститѣ, съ които разполага. Щомъ изучи себе си, той може да спре вниманието си и върху това, което ближнитѣ му криятъ въ себе си. Не познава ли себе си, той нищо не може да разбере отъ живота на другитѣ хора. Какво ще се ползува човѣкъ отъ книгитѣ на старитѣ пророци, ако нищо не знае за себе си? Запримѣръ, хората боравятъ съ различни числа, безъ да разбиратъ значението имъ. Днесъ мнозина говорятъ за числото 666. Тѣ го разглеждатъ като число, което означава организиране на сили. Това число го търсѣха въ Римъ, въ Франция — въ времето на Наполеона, въ Русия — въ времето на Толстоя и т. н. Като изучаватъ значението на това число, хората се натъкватъ на редъ криви учения и възгледи, на които мнозина се подчиняватъ. Причината за тия криви възгледи и учения не е въ самия човѣкъ, но въ онѣзи хипнотични състояния, на които той се поддава. Тѣзи състояния идатъ отвънъ, а не отвѫтре. Когато войникътъ отива на бойното поле да се бие за отечеството си, по свое желание ли прави това? Той получава заповѣдь отъ началника си да отиде на война, а не по своя воля. При това, тази заповѣдь като мисъль е минала презъ умоветѣ на мнозина, докато дойде до войника. Тази мисъль е дошла до войника отвънъ, а не отвѫтре. Изобщо, всѣки човѣкъ възприема добри или лоши мисли отвънъ и, ако е слабъ и се влияе отъ тѣхъ, той може да стане по-добъръ или по-лошъ, отколкото е билъ по-рано. Запримѣръ, ако за нѣкой слабъ по характеръ човѣкъ казватъ, че е лошъ, той може да стане лошъ. Силнитѣ, обаче, не се подаватъ на чужди влияния. Колкото повече се говори за тѣхъ добро или лошо, толкова по-силни ставатъ. Тѣ сѫ огънь, който никога не изгасва. Който е завладянъ отъ Божествената истина, той никога не се разколебава. Никаква сила въ свѣта не е въ състояние да го помѣсти. Той е канара, която нито се руши, нито се колебае. Евреитѣ се помѫчиха да се освободятъ отъ Христа, но освободиха ли се? Цѣлата бѣла раса прие Христа, а евреитѣ търсятъ закрила именно отъ нея. Значи и до днесъ тѣ сѫ въ зависимость отъ нея, т. е. отъ Христа. Днесъ тѣ търсятъ благоволението на Онзи, Когото разпнаха. Франция, Англия, Италия, Русия сѫ все християнски държави, които Христосъ управлява. Това се потвърждава отъ стиха, въ който Христосъ казва: „Даде ми се всѣка власть на небето и на земята“. Отъ две хиляди години насамъ Христосъ царува и на небето, и на земята. Това, че много народи очакватъ Христа втори пѫть да дойде на земята показва, че стариятъ редъ и порядъкъ въ свѣта ще се замѣсти съ новъ. Свѣтътъ ще се преустрои по разуменъ начинъ. Всички напреднали хора отъ бѣлата раса ще станатъ носители на новата култура, ще взематъ участие въ създаването ѝ. Пръвъ Христосъ ще вземе участие въ въвеждане на новъ редъ и порядъкъ въ свѣта. Тия, които работятъ за идване на новата култура, ще иматъ голѣми постижения. Тѣ ще посещаватъ различнитѣ планети, както богатитѣ хора на земята иматъ възможность да пѫтуватъ отъ една държава въ друга. Беднитѣ, обикновенитѣ хора, не могатъ да пѫтуватъ по свѣта и затова живѣятъ съ надеждата, че като умратъ, тогава ще иматъ възможность да посетятъ рая, мѣсто на блаженство и покой. Тѣ и тукъ се заблуждаватъ. Раятъ е мѣсто за ония, които сѫ завършили своето развитие на земята. „Изпитай и вижъ, че пророкъ отъ Галилея не е възстаналъ“. Пророкътъ, който въ бѫдеще ще дойде, ще научи хората да живѣятъ правилно, да бѫдатъ господари на материята. Ако не стане господарь на материята си, човѣкъ никога не би могълъ да управлява своитѣ мисли и чувства. Какъвъ човѣкъ е този, когото трѣбва да убеждавате въ реалностьта на живота? Трѣбва ли да убеждавате брата си, че той има баща? Ако е забравилъ баща си, ще му донесете едно писмо отъ него. Като прочете писмото, той веднага ще си спомни, че баща му е живъ и мисли за него. - Ама истина ли е това? - Лесно можете да провѣрите истината. Въ единъ день само, отъ изгрѣване на слънцето до залѣзването му, човѣкъ може да провѣри истиненъ ли е известенъ фактъ или не. Пропусне ли това време, пропуща и истината. За да се домогне естествено до истината, човѣкъ трѣбва да изработи красиво лице, правилна глава и добре оформена рѫка. Срещнете ли такъвъ човѣкъ, вие изпитвате приятность и пожелавате втори пѫть да го срещнете. Човѣкъ трѣбва да има не само добре оформена рѫка, но и мека, съ приятна топлина. Пипне ли такава рѫка, и най-голѣмиятъ скѫперникъ отваря сърдцето си и дава. И тъй, пророкътъ, когото хората очакватъ, ще донесе на човѣчеството нова система за възпитание на младото поколѣние, новъ начинъ за писане, новъ начинъ за живѣене. Нови хора ще дойдатъ въ свѣта, за да приложатъ идеитѣ на новия пророкъ. Отде ще дойде този пророкъ? Отгоре, отдето Богъ го е изпратилъ. Той ще бѫде между всички хора, безъ да принадлежи на нѣкоя нация. Христосъ дойде между евреитѣ, но евреинъ ли бѣше? Ще кажатъ, че Христосъ е произлѣзълъ отъ Давидовия родъ. Давидъ евреинъ ли бѣше? Давидъ бѣше царь на Израиля, но Израиль представя красивото и доброто въ цѣлото човѣчество, а не нѣкакъвъ специфиченъ народъ или специфична нация. Човѣкъ може да възприеме истината само тогава, когато надрасне нацията си, когато се опредѣли като Синъ Божи. Всѣки човѣкъ е излѣзълъ отъ Бога, но помни ли първата дума, която Той му е казалъ? Кое дете помни първата дума, която майка му е казала при раждането му? Толстой разправя единъ свой споменъ отъ най-ранното си детинство, когато билъ още въ пелени, но скоро този споменъ се заличилъ отъ паметьта му. За единъ моментъ само той си спомнилъ какъ майка му го кѫпала единъ день въ коритото, и той пожелалъ свободно да порита въ водата. Това приятно разположение се прекратило веднага и той почувствувалъ, че нѣщо го стѣга силно. Това стѣгане се предизвикало отъ пеленитѣ, въ които го увили. Всѣки човѣкъ трѣбва да дойде до нѣкакъвъ проблѣсъкъ въ съзнанието си, да си спомни нѣщо отъ далечното минало. Когато новиятъ пророкъ дойде въ човѣка, съ него заедно ще дойде и проблѣсъкътъ, т. е. пробуждане на висшето съзнание. Пробуди ли се висшето съзнание въ човѣка, заедно съ това ще се преустрои и неговиятъ външенъ и вѫтрешенъ животъ. Преустрои ли човѣкъ себе си, ще се преустрои и външниятъ свѣтъ. Казано е въ Писанието: „Истината ще ви направи свободни“. За да бѫде свободенъ, човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ истината като цель въ неговия животъ. Истината представя онази вѫтрешна сила въ човѣка, която му дава възможность да преустрои себе си. Тя впрѣга всички сили въ човѣка, заставя го да работи. Любовьта разширява човѣка, а мѫдростьта отваря пѫтя му къмъ великитѣ свѣтове. За да се домогне до това, човѣкъ трѣбва да приеме любовьта, мѫдростьта и истината въ тѣхното приложение. Само по този начинъ човѣкъ може да преустрои себе си. Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ нови методи за възпитание. Това не значи, че човѣкъ трѣбва изведнъжъ да се откаже отъ старитѣ методи, отъ стария животъ. Стариятъ животъ е сѣнка на новия. Безъ него новиятъ животъ не може да се очъртае. Въ новия животъ ще се оформятъ истинскитѣ отношения между мѫже и жени, между родители и деца. Днесъ се говори за братство, но тази идея е далечъ още отъ истинското ѝ приложение. Днесъ хората сѫ братя по кръвь, но по идея още не сѫ достигнали до истинското ѝ реализиране. Братството по кръвь продължава до четири поколѣния най-много. Следъ четири поколѣния то се изглажда. Въ Писанието се говори за онова братство, което не се изглажда до тисяща родове. Човѣчеството трѣбва да се проникне именно отъ тази идея за братство и къмъ нея да се стреми. За да дойде до това положение, човѣкъ трѣбва да изпълнява волята Божия, т. е. да изпълнява законитѣ на разумната природа. Това ще ги доведе до отношения на човѣщина и ще ги освободи отъ ненуждни страдания и нещастия. Съвременниятъ свѣтъ се нуждае отъ нови възгледи за живота, отъ нови учители и пророци. Новиятъ пророкъ ще бѫде призма, която ще пречупва правилно свѣтлината на Божествения свѣтъ. Той ще бѫде изворъ, който навсѣкѫде ще разнася Словото на Бога. Приематъ ли този пророкъ въ себе си, хората ще се освободятъ отъ сегашнитѣ мѫчнотии и страдания, които се дължатъ на слаба вѣра, на слаба любовь, на слаба надежда. Възприеме ли истината, която новиятъ пророкъ носи въ свѣта, човѣкъ ще се обнови, ще се облѣче въ нова дреха. Чрезъ тази дреха само Богъ може да се изяви на човѣка. Облѣче ли дрехата на истината, човѣкъ ще се изпълни съ знание и свѣтлина, съ сила и любовь. Мнозина се страхуватъ отъ истината, да не ги отдѣли отъ старото, отъ тѣхнитѣ възгледи за живота. Нѣма защо да се страхуватъ. Истината е една и сѫща въ всички времена и епохи, но човѣкъ всѣки день трѣбва да внася по нѣщо ново къмъ своитѣ възгледи, за да се обнови. Едно се иска отъ човѣка: приеме ли една идея отъ Божествения свѣтъ, да я предаде както я е приелъ, безъ да се влияе отъ мнението на окрѫжаващитѣ. Всѣки човѣкъ трѣбва да се проявява споредъ изискванията на природнитѣ закони. Сѫдията осѫжда престѫпника на нѣколкогодишенъ строгъ затворъ. Знае ли той точно на колко години трѣбва да го осѫди? Той се рѫководи отъ нѣкакви закони, но тия закони не сѫ извадени отъ природата. Природата е опредѣлила точно за всѣко престѫпление съответенъ срокъ на наказание. Двама млади момци се влюбили въ една красива мома. Отъ ревность единиятъ убилъ другаря си. Измѫчванъ отъ съвестьта си, той влѣзълъ въ контактъ съ разумната природа, която го посъветвала да се ожени за младата и красива мома, за да може чрезъ тѣхъ да се роди този, когото той убилъ. Той разбралъ, че този е единствениятъ начинъ за изправяне на погрѣшката си. Само по този начинъ ще се заличи престѫплението му. Наистина, той се оженилъ и му се родилъ синъ - убитиятъ, който му създавалъ голѣми страдания. Въ тази форма наказанието за известно престѫпление е по-рационално, отколкото обесването, затварянето и др. За всѣко убийство евреитѣ осѫждали убиеца на смърть, но съ това не допринесоха нищо за изправяне на човѣчеството. Убийствата и престѫпленията продължаваха да се вършатъ. Христосъ дойде на земята да разреши и този въпросъ. Той показа на хората, че правиятъ пѫть за изправяне на погрѣшкитѣ е пѫтьтъ на любовьта и на жертвата. Въ миналото сѫдътъ осѫдилъ една бедна вдовица, майка на четири сирачета, за престѫпление, което не е извършила. Като не могли да намѣрятъ истинския виновникъ за престѫплението, сѫдътъ попадналъ на тази вдовица, несправедливо уличена отъ нейни неприятели, и я осѫдили на доживотенъ затворъ въ Сибиръ. Единъ младъ момъкъ, който нѣмалъ близки въ свѣта, чулъ за нещастието на вдовицата и се явилъ въ сѫда, дето се призналъ за виновникъ на извършеното престѫпление. Престѫплението се заключавало въ това, че нѣкой изгорилъ кѫщата на единъ богатъ чифликчия. Момъкътъ казалъ, че той запалилъ кѫщата на чифликчията. Сѫдътъ веднага освободилъ бедната вдовица и вмѣсто нея турилъ въ затвора младия момъкъ. Десеть години следъ това единъ свещеникъ, нѣкѫде въ Русия, билъ повиканъ да изповѣда единъ умиращъ. Умиращиятъ изповѣдалъ престѫплението си, което нѣкога направилъ, а именно: за да отмъсти на единъ богатъ чифликчия, той запалилъ кѫщата му и вмѣсто да си признае престѫплението, той хвърлилъ вината върху една бедна вдовица. Тази изповѣдь дошла до сѫда, и сѫдията се разпоредилъ да освободятъ момъка отъ затвора. Обаче, късно било вече — момъкътъ не билъ между живитѣ. Той пожертвувалъ живота си за бедната вдовица и малкитѣ сирачета. Колко хора сѫ готови днесъ за такава жертва? Само великата и съзнателна жертва може да изправи свѣта. Съвременното човѣчество се намира предъ великата задача да изправи живота си. Всѣки самъ трѣбва да се заеме съ тази задача. Какъ? Като изправи езика, устата, лицето, главата — цѣлото си тѣло. Ако рѫката, езикътъ, устата, тѣлото и всички негови удове не се подчиняватъ на човѣка, какъ ще изрази той своята интелигентность? Докато не стане господарь на себе си, човѣкъ никога не може да бѫде господарь на другитѣ. Човѣкъ трѣбва да стане живо тѣло, едно съ тѣлото на Христа. Неговитѣ мисли, чувства, желания и постѫпки да станатъ и наши. И тогава да поставимъ Бога — като глава, Христа — като душа, а ние — като живи човѣци, изпълнители на тѣхната воля и работници за изправяне на своя животъ, както и живота на своитѣ ближни. Този е начинътъ за изправяне на свѣта. Свѣтътъ не може да се изправи механически. „Пророкъ отъ Галилея не е възстаналъ“. Дошло е време, този пророкъ да възстане въ всѣки човѣкъ. Дойде ли този пророкъ въ сърдцата и въ умоветѣ на хората, всички недоразумения, страдания и мѫчнотии ще изчезнатъ и Синъ Человѣчески ще се яви въ облацитѣ. Това значи: Синъ Человѣчески ще влѣзе въ умоветѣ, въ сърдцата и въ душитѣ на хората. Тѣ ще се почувствуватъ братя, ще си подадатъ рѫка за взаимна работа и ще заживѣятъ както Богъ иска. Тогава Божието благословение ще потече въ свѣта като рѣка, която има стремежъ къмъ морето, къмъ вѣчния животъ. 25. Беседа отъ Учителя, държана на 16 февруарий, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.
  18. От томчето "Да ви даде", Сила и живот, 13 серия, т.2 (1929-1930), Издание 1938 г., София Книгата за теглене - PDF Съдържание Побеждавайте злото „Но ти побеждавай злото чрезъ доброто“. Римляномъ 12:21. Каквато философия да сѫществува за живота, все пакъ тя не е въ състояние да го обясни. Ако не може да го обясни, тя трѣбва поне да дава методи за правилно живѣене. Не само философията, но и науката не е дала още точно опредѣление какво представя животътъ. Отъ научно гледище ние казваме: Любовьта представя начало на нѣщата, а началото на всѣко нѣщо наричаме животъ. Порядъкътъ на нѣщата представя основата на живота, а развитието имъ — цельта на живота. Следователно, истински човѣкъ е онзи, който знае какво представя началото, редътъ и развитието на нѣщата. Какъвъ човѣкъ е този, който не знае нищо по тѣзи въпроси, който нѣма никакво понятие за Бога? Той е подобенъ на онзи математикъ, който борави съ числата, извършва всички математически действия, безъ да знае какво представя живата единица, отъ която сѫ произлѣзли всички нѣща, всички числа. Да се говори за живота, безъ да се разбира, това значи да се говори за слънцето, безъ да имаме известно отношение къмъ него. Човѣкъ може да се ползува отъ слънцето само тогава, когато има отношение къмъ него. Представете си, че отивате на театъръ и гледате живота на богати, видни хора. Вие виждате какъ живѣятъ, какъ се обличатъ и хранятъ, какъ дигатъ и слагатъ трапези, но макаръ че сте платили 50 — 60 лева за билетъ, вие не можете да се ползувате отъ тѣхното богатство и отъ тѣхното изобилие. Вие сте далечъ отъ сцената на тѣхния животъ. Вие нѣмате никакво отношение къмъ тѣхнитѣ блага. Вашето положение е подобно на онзи купувачъ, който отива да купува захарь. Той купува единъ килограмъ захарь, дава сто лева на бакалина и чака да му върнатъ остатъка. Бакалинътъ прибира паритѣ и прави смѣтка: захарьта струва 20 лв., получени сѫ сто лева, отъ които оставатъ 80 лв. Той дава пакета съ захарьта на купувача, туря стотѣ лева въ касата си и го изпраща. Купувачътъ отива у дома си и въ ума му звучатъ думитѣ на търговеца, че 20 лв. струва захарьта, 80 лв. оставатъ за връщане, но джобътъ е празенъ. Какво придоби той отъ смѣтката на търговеца? Не само, че нищо не придоби, но даде сто лева за единъ килограмъ захарь. Съвременнитѣ учени и философи сѫ създали много теории за живота, съ цель да поощрятъ хората къмъ великото и красивото, но за да се ползуватъ отъ тия теории, тѣ трѣбва да ги приложатъ. Ако болниятъ лежи по цѣли дни на леглото си и не излиза вънъ, на чистъ въздухъ, каква полза, че той живѣе всрѣдъ природата? Щомъ е дошълъ всрѣдъ природата, той трѣбва да се движи вънъ, на открито, да диша чистъ въздухъ, да се грѣе на слънчевитѣ лѫчи. Само по този начинъ той ще усѣти известно подобрение въ здравето си. Като живѣе на земята, човѣкъ трѣбва да работи, да се учи, да подобри положението си въ физическо или духовно отношение. Човѣкъ трѣбва да разчита първо на себе си, а после на своитѣ ближни. Въпрѣки това, мнозина очакватъ повече на ближнитѣ си, отколкото на себе си. Тази е причината, поради която тѣ очакватъ на Бога да оправи свѣта. Тѣ го развалятъ, а очакватъ на Бога, Той да го оправи. Който разваля работитѣ си, той самъ трѣбва да ги изправи. Много богатски синове ядатъ и пиятъ по цѣли дни и нощи и, като натрупатъ дългове, очакватъ на баща си, той да ги плати. Ако бащата иска, ще ги плати; ако не иска, нѣма да ги плати. Какво ще кажете тогава за синоветѣ на бедни родители? Ако и тѣ ядатъ, пиятъ и правятъ дългове, кой ще плаща дълговетѣ имъ? Ако бащата е заминалъ на онзи свѣтъ, кой ще плати дълговетѣ на сина? Синътъ трѣбва да бѫде разуменъ, да има желание да учи. Има ли желание да учи, баща му и отъ онзи свѣтъ ще му помогне. Едно дете, кръгло сираче, имало силно желание да учи, но било крайно бедно, нѣмало възможность да реализира желанието си. Единъ день то решило да напише писмо до Господа, своя небесенъ Баща, да му помогне по нѣкакъвъ начинъ, да учи. То написало писмо, въ което изказало желанието си, турило го въ пликъ и го адресирало: До дѣдо Господа. Следъ това то пуснало писмото въ пощата и се върнало дома си спокойно, че въ скоро време ще получи отговоръ на писмото си. Като събирали писмата, единъ отъ пощаджиитѣ намѣрилъ писмо, съ оригиналенъ адресъ, и го предалъ на началника на пощата. Началникътъ го прочелъ на нѣколко свои приятели. Трогнати отъ вѣрата и чистосърдечието на детето, тѣ се заели взаимно да го поддържатъ да учи. По този начинъ бедното дете реализирало своето желание. Едно трѣбва да знаете: Богъ всѣкога помага на добритѣ и чисти желания на човѣка. Има ли желание да учи, човѣкъ всѣкога може да успѣе. Страшно е, когато човѣкъ иска само, безъ да е готовъ да направи нѣщо. Запримѣръ, нѣкой иска да знае, сѫществува ли Богъ, или не. Той търси доказателства отъ всички страни, безъ да е готовъ да направи нѣщо за Господа. Защо се интересува отъ сѫществуването на Бога? За да получи нѣщо. Така постѫпватъ много синове, които не знаятъ, кѫде е баща имъ, живъ ли е, или не. Тѣ искатъ да го намѣрятъ, да разбератъ, какво е материалното му богатство. Ако се укаже, че е богатъ, тѣ ще му се представятъ, като негови синове. Ако е беденъ, ни гласъ, ни услишание. Днесъ всички хора се дѣлятъ на бедни и богати, учени и прости. Беднитѣ се чудятъ на богатитѣ защо сѫ толкова жестоки, че не мислятъ за тѣхъ. Обаче, тѣ не подозиратъ, че богатитѣ нѣкога сѫ били бедни. Интересно е тогава, защо като сѫ минали презъ сиромашията, не сѫ запазили чувството на състрадание къмъ бедните и страдащите? Има богати хора, които съчувствуватъ на беднитѣ и имъ помагатъ. Всички богати хора не сѫ лоши и всички бедни хора не сѫ добри. Въ природата сѫществува законъ на съответствие, споредъ който колкото добри хора има въ свѣта, толкова и лоши хора има. Защо има лоши хора въ свѣта? Защо сѫществува злото въ свѣта? Това сѫ въпроси, на които вие сами трѣбва да си отговорите. Въ Битието е казано, че Богъ създаде свѣта въ шесть деня и за всѣки день Богъ се е произнесълъ, че това, което е създалъ, е добро. За втория день само не се е произнесълъ нито добре, нито зле. Щомъ е така, защо хората виждатъ зло въ свѣта? Кое отъ дветѣ мнения е по-право: това на Бога, или човѣшкото? Кое мнение е за предпочитане: мнението на болния или мнението на здравия? Ако оставите болния да се произнася за живота, той ще даде отрицателни мнения. Оставите ли здравия да се произнася за живота, той ще даде положителни заключения. Въ сѫщность, нито заключенията на болния, нито заключенията на здравия сѫ абсолютно вѣрни. Тѣ сѫ частични схващания, резултатъ на частично разбиране на живота. Дойдемъ ли до абсолютното разбиране на живота, ще видимъ, че тамъ сѫществува и добро, и зло, които взаимно се координиратъ. Тамъ, дето доброто се увеличава, и злото се увеличава; дето доброто се намалява, и злото се намалява. Дето богатството се увеличава, и сиромашията се увеличава, дето богатството се намалява, и сиромашията се намалява. Дето здравето се увеличава, и болеститѣ се увеличаватъ; дето здравето се намалява, и болеститѣ се намаляватъ. Това сѫ твърдения, които трѣбва да се докажатъ. Какво виждаме днесъ? Ако спремъ вниманието си върху медицината, ще видимъ, че милиони лѣкари водятъ война срещу болеститѣ. Тѣ разполагатъ съ силна армия срещу болеститѣ. Въпрѣки това болеститѣ не само че не се намаляватъ, но постоянно се увеличаватъ. Отъ една страна лѣкаритѣ лѣкуватъ болеститѣ, помагатъ на човѣчеството, а отъ друга страна хората сами си създаватъ различни болести. Тѣ сѫ дошли до нервнитѣ болести, които сѫ толкова много и разнообразни, че лѣкаритѣ се намиратъ въ невъзможность да ги лѣкуватъ. Съвременнитѣ хора, свѣтски и религиозни, се безпокоятъ за нищо и никакво. Ако нѣкой пѣвецъ или музикантъ излѣзе на сцената да пѣе или да свири, и концертътъ му не излѣзе сполучливъ, той ще се безпокои защо не е излѣзълъ както очаквалъ, защо публиката не го е оценила, както трѣбва и т. н. И религиозниятъ се смущава дали това, въ което вѣрва, е вѣрно, или не; дали неговото вѣрую е по-право отъ това на другитѣ вѣрващи. Не е въпросъ за правотата на вѣруюто; въпросъ е какъ живѣе човѣкъ, т. е. какъ прилага своето вѣрую. Ако християнинътъ прилага своето вѣрую както Христосъ го е прилагалъ, той стои по-високо отъ мохамеданина, отъ мюсюлманина. Не го ли прилага както трѣбва, той стои по-низко отъ всички вѣрващи, които прилагатъ правилно своето вѣрую. Въ природата сѫществуватъ две състояния: пасивно и активно. Пасивното състояние подразбира състояние на покой, а активното - състояние на движение. Между тѣзи състояния винаги сѫществува вѫтрешна борба, въ резултатъ на която се явява известно противодействие. Когато активното и пасивното състояние се борятъ, образува се търкане, което се изявява като свѣтлина и топлина. Ако на това търкане се яви известно противодействие, никаква топлина и свѣтлина нѣмаше да сѫществува. Оттукъ вадимъ заключение: за да се образува топлина и свѣтлина въ природата, непременно трѣбва да се срещнатъ две противодействуващи сили. Сѫщото може да се каже и за доброто и злото въ свѣта. Въ този смисълъ злото представя пасивна сила въ природата, а доброто — активна. Злото представя стремежъ на силитѣ да бѫдатъ въ вѣченъ покой, а доброто — стремежъ къмъ вѣчно движение. Злото се явява като противодействие на доброто. Като разглеждаме противодействуващитѣ сили въ природата, ние се натъкваме на закона на съответствието, споредъ който на всѣка положителна сила отговаря отрицателна. При това, колкото е голѣма положителната сила, толкова голѣма е и отрицателната. Като се натъкватъ на злото, съвременнитѣ хора го разглеждатъ като постѫпка, като действие. Не, злото е сила, принципъ въ свѣта, а не постѫпка. Постѫпкитѣ могатъ да се разглеждатъ като добри и лоши, но нито добритѣ постѫпки можемъ да наречемъ добро, нито лошитѣ постѫпки — зло. Представете си, че нѣкой отива да убие единъ добъръ, благочестивъ човѣкъ, но на пѫтя го срѣща другъ, който го удря силно въ крака и го счупва. Щомъ кракътъ му се счупи, той се отказва вече отъ намѣрението си да убива. Лоша ли е постѫпката на този, който му е счупилъ крака? За предпочитане е да се счупи крака на единъ човѣкъ, отколкото да се отнеме цѣлъ животъ. Следователно, въ дадения случай постѫпката на този, който е счупилъ крака на престѫпника, е добра. Въ такива случаи българитѣ казватъ: „Ела зло, че безъ тебе е по-голѣмо зло“. Зло е да се счупи единъ кракъ, но по-голѣмо зло е да се убие цѣлъ човѣкъ. Съвременнитѣ хора се натъкватъ на редъ противоречия, отъ които страдатъ. Тѣ страдатъ, защото не могатъ да си обяснятъ причинитѣ за тия противоречия, а не могатъ да си ги обяснятъ, защото нѣматъ необходимата свѣтлина. Който има Божествена свѣтлина въ себе си, той може да си обясни причинитѣ на противоречията, вследствие на което не страда. Нѣма ли тази свѣтлина, човѣкъ страда отъ противоречията, мѫчи се, докато единъ день се отчае и каже: Животътъ нѣма смисълъ, нѣма защо да се живѣе. Дойде ли до това положение, той не е разбралъ вѫтрешнитѣ причини на страданията. Единъ день той ще ги разбере и ще види, че страданията криятъ въ себе си велики блага. Човѣкъ не може да разбере и оцени радостьта, докато не е миналъ презъ скръбьта. Радостьта представя бащата, скръбьта — майката. Майката скърби, страда, докато роди. Щомъ роди дете, скръбьта ѝ се превръща въ радость. Детето представя мира, който майката е родила. Скръбьта е пасивно състояние, а радостьта — активно. Когато се съединятъ, скръбьта и радостьта образуватъ мира — здрача на живота. Ако скръбьта е нощь, а радостьта — день, роденото дете отъ тѣхъ — мира, представя здрачъ. Въ този смисълъ детето принадлежи едновременно и на тъмнината, и на свѣтлината. Здрачътъ е състояние, въ което човѣкъ най-добре си почива. Когато работи, човѣкъ се нуждае отъ свѣтлина, а когато спи — отъ тъмнина, отъ здрачъ. Който разбира законитѣ на живота, той схваща тъмнината и свѣтлината като покой и движение, като работа и почивка, като смърть и животъ. Съвременнитѣ хора, религиозни и свѣтски, се нуждаятъ отъ дълбоко, вѫтрешно разбиране на живота, а не отъ нѣкакво преходно вѣрую. Ако е въпросъ за вѣрую, то трѣбва да бѫде такова, че да доведе човѣка до резултати, които да го поставятъ на здрава основа. Човѣкъ се нуждае отъ вѫтрешно вѣрую, вѫтрешна философия, вѫтрешно приложение, както земята, върху която земедѣлецътъ работи, се нуждае отъ оране и сѣене. Само при това положение човѣкъ може да запази своя вѫтрешенъ миръ, своето равновесие. Не може ли да запази своя вѫтрешенъ миръ, човѣкъ не е дошълъ още до уравновесяване на силитѣ между ума, сърдцето и волята си. Той не се е справилъ още съ скръбьта и радостьта. Ако не разбере скръбьта и радостьта като две противоположни състояния, необходими за неговото развитие, човѣкъ всѣкога ще се натъква на противоречия. Когато дойдатъ страданията, човѣкъ се огъва; при радоститѣ той се изправя. Колкото е необходимо огъването, толкова е необходимо и изправянето. При огъването човѣкъ развива въ себе си известна енергия, която може да се впрегне на работа. Какво показва огъването? Всѣко огъване показва, че нѣкѫде е турена известна тежесть. Като знаятъ това, техницитѣ използуватъ огъването на пружината при направа на часовницитѣ и на редъ още уреди за извършване на нѣкаква работа. Като знаете това, вие можете да си обясните защо природата е поставила човѣка на различни огъвания и изправяния. Като го огъва, тя го заставя да работи, да решава задачитѣ на своя животъ. Следователно, като се огъва предъ злото и изправя предъ доброто, човѣкъ изработва въ себе си характеръ, устои. Характеренъ човѣкъ е онзи, който побеждава злото. Какъ се побеждава злото? Злото може да се победи само чрезъ доброто и любовьта. Като люби, човѣкъ лесно се справя съ злото и съ страданията въ свѣта. Ако нѣкой момъкъ обича една мома, а тя не му обръща внимание, въ края на краищата той ще я победи и ще спечели любовьта ѝ. Значи, човѣкъ може да изработи характеръ въ себе си само когато ожени доброто за злото, на човѣшки езикъ казано. Доброто и злото въ свѣта сѫ полюси, както мѫжътъ и жената. Както мѫжътъ и жената се женятъ единъ за другъ, така и доброто трѣбва да се ожени за злото. Защо? За да се примирятъ. Какво означава женитбата? Подъ женитба съвременнитѣ хора разбиратъ слугуване на човѣка. Мѫжътъ иска да направи жената слугиня, цѣлъ животъ да му работи. Отъ своя страна жената иска да направи мѫжа си слуга, цѣлъ животъ да ѝ работи. Другаде пъкъ мѫжътъ и жената очакватъ единъ на другъ, да придобиятъ щастие. И едното, и другото разбиране сѫ повърхностни. Никой никого не може да направи щастливъ. Никой на никого не може да слугува. Човѣкъ може да слугува само на Бога, а на човѣка може само да услужва. Казано е въ Писанието, че нито мѫжъ безъ жена може, нито жена безъ мѫжъ. Съ други думи казано: нито мѫжътъ може да се прояви безъ жената, нито жената безъ мѫжа. Истински човѣкъ е онзи, въ когото едновременно живѣятъ и мѫжътъ, и жената - като два полюса. Докато човѣкъ не носи въ себе си и мѫжа, и жената, той не е истински човѣкъ, той минава като безименно сѫщество. Съ явяването на мѫжа въ свѣта се е явило доброто; съ явяването на жената се е явило злото. Това не значи, че жената е самото зло. Когато нѣкой изкопае дълбокъ кладенецъ въ дома си, самъ по себе си кладенецътъ е добро нѣщо, но ако мине човѣкъ край кладенеца и падне въ него, той може да счупи крака си. Въ този смисълъ, жената е дълбокъ кладенецъ, въ който всѣки може да падне, да счупи крака си или да се удави. Минава ли покрай кладенецъ, човѣкъ трѣбва да бѫде внимателенъ. Пъкъ и кладенецътъ трѣбва да бѫде затворенъ. Остане ли отворенъ, непременно нѣкой ще падне въ него и ще пострада. Само разумниятъ, посветениятъ човѣкъ може да влѣзе въ кладенеца, да черпи отъ него вода. Каквито да сѫ разбиранията на хората за мѫжа и за жената, това сѫ частични схващания, вследствие на което тѣ постоянно спорятъ кой седи по-високо - мѫжътъ или жената. Тази е причината, поради която мѫжътъ не иска да бѫде жена, а жената не е доволна отъ положението си. Не е въпросъ дали нѣкой е мѫжъ или жена. Човѣкъ трѣбва да мине презъ двата полюса - презъ полюса на мѫжа и на жената, за да стане истински човѣкъ. Той трѣбва неизбѣжно да мине презъ положението на мѫжа и на жената; да съдържа въ себе си двата полюса — мѫжа и жената, т. е. любовьта и мѫдростьта, като велики сили на живота. Значи, човѣкъ е дете на нѣщо възвишено и велико. Ако нѣма въ себе си единия полюсъ, той никога не може да придобие и втория полюсъ. И тъй, идеята за мѫжа и за жената никога нѣма да бѫде понятна, ако човѣкъ не я преживѣе, не мине презъ нея, не прави наблюдения върху себе си, да се изучава. Като изучава природата, човѣкъ вижда, че нѣкои дни отъ годината иматъ характера на мѫжа, други — характера на жената, а трети — характера на детето. Като сѫ знаели това, старитѣ кабалисти сѫ раздѣляли днитѣ на годината на три части: дни на мѫжа, дни на жената и дни на детето. Тия дни тѣ изразявали съ числа. Човѣкъ трѣбва да знае кои числа отговарятъ на него и да се рѫководи въ живота си споредъ тѣхъ. Които не разбиратъ закона на числата, могатъ да изпаднатъ въ две крайности: или въ крайно суевѣрие, или въ крайно безвѣрие. Изпадне ли въ суевѣрие, човѣкъ започва слѣпо да вѣрва въ числата и да очаква отъ тѣхъ своето щастие. Изпадне ли въ безвѣрие, човѣкъ започва абсолютно да отрича значението на числата. Суевѣрниятъ мисли, че като вземе лотариенъ билетъ съ номеръ, съставенъ отъ щастливи числа, непременно ще спечели. Обаче въ деня на теглене на лотарията той се обезсърдчава и разочарова — билетътъ му не печели. Който разбира закона на числата, той знае, че всѣко число, независимо значението си, има отношение къмъ известни планети. Тъй щото, щастието на числата не се съдържа само въ тѣхъ, но и въ връзката имъ съ известни планетни съчетания. Добре е човѣкъ да вѣрва на щастието, но по-добре е, ако знае и законитѣ, които обуславятъ щастието. Ония, които знаятъ тия закони, тѣ могатъ да пророчествуватъ. Ако нѣкой пророкъ изхожда отъ мѫжкитѣ числа, ние го считаме мѫжки пророкъ; ако пророкътъ изхожда отъ женскитѣ числа, наричаме го женски пророкъ. И най-после, ако пророкътъ изхожда отъ детскитѣ числа, наричаме го детски пророкъ. Истински пророкъ е онзи, който едновременно е и мѫжки, и женски, и детски. Ако е само мѫжки, пророкътъ произвежда киселини; ако е само женски, пророкътъ произвежда основи; ако е само детски, пророкътъ произвежда соли. Полезно нѣщо е и сольта, и основата, и киселината, но какво ще стане, ако цѣлата земя се превърне на соль, основа или киселина? Ако цѣлата земя се превърне на соль, нѣма кѫде да се оре и сѣе. Ако всичко се превърне на основа, съ какво и какъ ще се тъче на нея? Или какво ще стане, ако всичко е само вѫтъкъ? За да могатъ нѣщата да се използуватъ, между тѣхъ трѣбва да има известно съответствие. Когато се намѣрятъ въ затруднение, съвременнитѣ хора казватъ, че вѣрватъ въ Бога и се чудятъ защо Богъ имъ изпраща изпитания и страдания. Да вѣрвашъ въ Бога, това значи да признавашъ, че дължишъ на нѣкого известна сума. Обаче това не е достатъчно. Да признавашъ дълга си, ти трѣбва да бѫдешъ готовъ да го изплатишъ. Следователно, не е достатъчно човѣкъ да вѣрва само въ Бога, но той трѣбва да има отношения къмъ Него, да съзнава, че животътъ му е излѣзълъ отъ Бога и трѣбва да се върне къмъ Него. Човѣкъ трѣбва да си даде отчетъ като напусне земята кѫде ще отиде. Като не мисли, човѣкъ казва, че ще отиде въ земята. Това е криво разбиране. Преди всичко човѣкъ не е излѣзълъ отъ земята, за да влѣзе пакъ въ нея. Земята е сборъ отъ много сѫщества, които единъ день ще се разпръснатъ изъ пространството. Кѫде ще отиде тогава човѣкъ? Като не може да отговори на този въпросъ, човѣкъ казва, че съ смъртьта всичко се свършва. Така мислятъ онѣзи, които не вѣрватъ въ живота следъ смъртьта. Тѣ казватъ, че следъ смъртьта си човѣкъ отива на небето, между свѣтлитѣ сѫщества. Добре е човѣкъ да вѣрва, че ще отиде на небето, между свѣтлитѣ сѫщества, но преди да познава тѣхъ, той трѣбва да познава своитѣ ближни. Американскиятъ проповѣдникъ Муди въ първитѣ години на своята пасторска работа проповѣдвалъ само за Бога, за Христа и за ангелитѣ. Защо? Понеже въ детството си той е слушалъ само за Бога, за Христа и за ангелитѣ. Като говорѣлъ за невидимия свѣтъ, той мислѣлъ, че освенъ тѣхъ никой не може да влѣзе тамъ. Обаче когато баща му умрѣлъ, той започналъ вече да мисли, че и баща му е нѣкѫде въ невидимия свѣтъ. Следъ бащата умрѣла и майка му, а следъ нея много негови роднини и приятели. Тогава започналъ да гледа на невидимия свѣтъ като на нѣщо близко, защото тамъ били неговитѣ любими родители и приятели. Отъ това време нататъкъ и проповѣдитѣ му започнали да придобиватъ по-голѣма широта. Понятието му за Бога, за Христа, за свѣтлитѣ и добри сѫщества станали по-близки до разбирането му. Въ детството си Муди гледалъ на Христа като на сѫщество далечъ отъ хората, но когато започналъ да изучава живота Му, да гледа на Него като на свѣтло сѫщество, дошло на земята въ човѣшка форма да помага на слабитѣ и страдащитѣ, той Го призналъ за свой ближенъ. Така именно той разбралъ какво означава понятието „ближенъ“ и „любовь къмъ ближния“. Докато свѣтлитѣ и напреднали сѫщества не слѣзатъ на земята и не се облѣкатъ въ човѣшка форма, тѣ всѣкога ще останатъ неразбрани за човѣка и ще внесатъ въ съзнанието му страхъ и трепетъ. Докато ангелитѣ сѫ на небето, човѣкъ си мисли за тѣхъ съ приятность. Слѣзе ли отъ небето единъ ангелъ между хората, облѣченъ въ своята слава и величие, вмѣсто радость той ще внесе страхъ. Като знае това, Богъ изпраща тия свѣтли сѫщества на земята въ човѣшки форми, незабелязани отъ никого. Тѣ оставятъ своето благословение на земята и си заминаватъ за онзи свѣтъ. Правилно ли е да се страхува човѣкъ отъ свѣтлитѣ сѫщества? Щомъ се страхува, това показва, че той не е дошълъ още до онова дълбоко разбиране на свѣтлината, вследствие на което не може да я понася. Колкото по-малко свѣтлина има човѣкъ, толкова по-повърхностни сѫ неговитѣ разбирания и убеждения. Когато поставятъ човѣка на нѣкакъвъ вѫтрешенъ изпитъ, тогава се вижда колко неопредѣлени и неустойчиви сѫ неговитѣ убеждения. Който има устойчиви убеждения, при каквито условия да го поставятъ, той издържа. Човѣкъ носи вѣрата и убежденията съ себе си, той не ги възприема отъ външния свѣтъ. Външниятъ свѣтъ е условие за човѣка да кали вѣрата и убежденията си, но не оттамъ да ги възприема. И любовьта не се възприема отвънъ. Хората още не познаватъ любовьта, въпрѣки че говорятъ за нея. Тѣ се питатъ едни други обичатъ ли се. Да питашъ нѣкого дали те обича, това значи: дошълъ ли си до това положение, че Богъ, Който живѣе въ тебе, да позволява да ме обичашъ. Въ любовьта си хората сѫ толкова ревниви, че не си позволяватъ единъ на другъ да гледатъ натукъ — натамъ, но ограничаватъ свободата даже и на Господа въ себе си. Ревниви сѫ хората. Какво представя ревностьта? Ревностьта е низше, животинско чувство, на което човѣкъ по атавизъмъ често се натъква, вследствие на своитѣ криви разбирания за живота, за човѣка. Нѣма по-смѣшно и по-страшно нѣщо отъ това да ревнувашъ човѣка. Да ревнувашъ нѣкого, това значи да имашъ крива представа за човѣка. Казано е въ Писанието, че Богъ е ревнивъ. Това е кривъ преводъ. Че Богъ не е ревнивъ, това се вижда отъ факта, че Той е далъ пълна свобода на човѣка да прави каквото иска. Като види, че нѣкой грѣши, Богъ казва: Ако продължавашъ да правишъ погрѣшки, ще страдашъ. Живѣешъ ли добре, ще благувашъ. Които не разбиратъ Божиитѣ закони, питатъ защо на нѣкой хора Богъ е далъ богатство, а други е поставилъ въ оскѫдни условия. Богъ не е направилъ човѣка нито богатъ, нито сиромахъ. Богатството и сиромашията сѫ резултатъ на разумния и неразумния животъ на човѣка. Ако живѣе разумно и знае какъ да използува условията на живота, човѣкъ придобива богатства. Не живѣе ли разумно, не използува ли условията както трѣбва, той става сиромахъ. Мѫжътъ представя богатството, жената — сиромашията, детето —благоразумието, родено отъ богатството и отъ сиромашията. Следователно, човѣкъ не може да бѫде благоразуменъ, докато не мине презъ богатството и сиромашията. Тъй щото, ако мѫжътъ е богатъ, а майката — бедна, ражда се благоразумието. Ако бащата и майката бѣха богати, никакво дете не можеше да се роди. Споредъ този законъ, ако мѫжътъ и жената сѫ еднакво дебели, съ еднакъвъ темпераментъ, тѣ не могатъ да родятъ никакво дете. За да се роди дете, бащата и майката трѣбва да иматъ различни темпераменти. Запримѣръ, ако майката е сангвинична, съ огненъ темпераментъ, бащата трѣбва да бѫде флегматикъ, или обратно: майката да бѫде флегматична, а бащата — сангвиникъ. Въ живота на съвременнитѣ хора сѫществуватъ редъ противоречия, които се нуждаятъ отъ научно обяснение. Не може ли да ги обясни научно, не може ли да се справи съ тѣхъ, човѣкъ разстройва своята нервна система до изгубване връзката между силитѣ на ума и на сърдцето си, вследствие на което започва да страда. Като не разбиратъ защо идватъ страданията, хората се сърдятъ на Бога, на разумния свѣтъ. Тѣ не се вглеждатъ въ живота си, да видятъ, че причината за страданията имъ се крие въ самитѣ тѣхъ. Богъ е създалъ човѣка съ условия и възможности въ себе си да бѫде богатъ. Не използува ли тия условия и възможности разумно, той става сиромахъ. Споредъ статистиката, опредѣлено е една трета часть отъ хората да бѫдатъ богати, една трета — сиромаси, а останалата трета — нито сиромаси, нито богати. Ако процентътъ на сиромаситѣ днесъ надминава една трета, причината е въ самитѣ тѣхъ. Въ старо време сѫ сѫществували различни пророчески и философски школи, които сѫ учили хората да живѣятъ правилно, да бѫдатъ богати и щастливи, да живѣятъ дълго време на земята, но тия култури сѫ изчезнали. Запримѣръ, какво е останало отъ старата египетска, гръцка и римска култури? Нѣма култура, която да е останала до днесъ. Културитѣ на всички стари държави сѫ изчезнали. Защо? Имало е нѣщо неустойчиво въ тѣхъ. И въ съвременната култура има нѣщо неустойчиво, вследствие на което въ нея се ражда вѫтрешна борба. Въ това отношение съвременната култура представя яйце, което се мѫти. Нѣма да се мине много време и отъ това яйце ще излѣзе пиле. Пилето, което ще излѣзе отъ яйцето на сегашната култура, ще бѫде човѣкъ на шестата раса — човѣкъ съ особенъ строежъ, съ великъ моралъ, съ велики разбирания за живота. На този човѣкъ напълно може да се разчита. Апостолъ Павелъ казва: „Побеждавай злото чрезъ доброто!“ Побеждавай злото чрезъ любовьта като велико начало на живота, като велико орѫжие въ рѫката на добрия и разуменъ човѣкъ. Любовьта внася редъ и порядъкъ въ живота. Ако една държава нѣма редъ и порядъкъ, тя е лишена отъ основа. Ако нѣма редъ и порядъкъ като основа на живота, тя не може да се развива. Въ развитието на държавата е смисълътъ на нейното сѫществуване. Следователно, любовьта трѣбва да влѣзе като подтикъ, като начало на живота въ всички държави, общества, семейства и отдѣлни индивиди; редътъ и порядъкътъ — като основа, а развитието — като смисълъ на човѣшкия животъ. „Побеждавай злото чрезъ доброто“. Наистина, човѣкъ може да победи злото въ себе си само чрезъ доброто, чрезъ любовьта. Ако не постави любовьта като начало на своя животъ, човѣкъ нѣма да има никаква основа, никаква цель и никакъвъ смисълъ. Въ този смисълъ животътъ не е нищо друго, освенъ любовь, която се поставя като начало. Редътъ е основа на живота, а развитието - цель, смисълъ. Който разбира любовьта, порядъка и смисъла на нѣщата, дохожда до такова разширяване, че счита всичко въ свѣта за негово и всичко негово — за притежание на Бога. Не разбира ли тази тройственость правилно, човѣкъ дохожда до разбъркване на идеитѣ си, вследствие на което въ живота му се явяватъ редъ противоречия. Тази разбърканость въ идеитѣ на хората е причина за всички спорове и недоразумения между тѣхъ, поради която тѣ постоянно разискватъ върху въпроса, кое вѣрую е най-добро и истинно, кой човѣкъ е най-добъръ и т. н. Не е въпросъ до външното разрешаване на нѣщата. Човѣкъ може да постигне истинско разрешаване на нѣщата, когато постави любовьта за начало на живота, редътъ и порядъкътъ за основа, а развитието като цель и смисълъ. Побеждавай злото чрезъ доброто“. Този е правилниятъ начинъ за побеждаване на злото. Като не разбиратъ този законъ, хората искатъ чрезъ борба да унищожатъ злото. Злото никога не може да се унищожи, защото е жена. Ако жената се унищожи, мѫжътъ нѣма кѫде да се прояви. Какво виждаме въ живота? Колкото да е лоша жената, щомъ тя умре, мѫжътъ страда, плаче за нея. Когато изгуби жената, тогава мѫжътъ разбира, че не може безъ нея. Когато говоримъ за злото и за доброто, ние ги разглеждаме като принципи въ природата, сѫществуването на които е необходимо. Ние не ги разглеждаме като погрѣшки, или като добри постѫпки на хората. Грѣшкитѣ на хората не ни занимаватъ. Злото, като киселина, и доброто, като основа, сѫ необходими въ природата. Тѣ раждатъ сольта — преходно, неутрално състояние въ живота. За да разбере доброто, човѣкъ непременно трѣбва да мине презъ злото; той непременно трѣбва да мине и презъ доброто. Злото и доброто сѫ полюси на живота, както тъмнината и свѣтлината. Злото и доброто раждатъ сольта, а тъмнината и свѣтлината — здрачъ. Здрачътъ е дете, съ мургавъ цвѣтъ на лицето. Хора, родени вечерь, носятъ белезитѣ на нощьта; хора, родени денемъ, носятъ белезитѣ на деня. Сѫщо така ония, които сѫ родени сутринь, при изгрѣвъ на слънцето, коренно се различаватъ отъ тия, които сѫ родени вечерь, при залѣзване на слънцето. Изобщо, всѣки човѣкъ носи белезитѣ на часа, минутата и секундата на своето раждане. Тази е причината за голѣмото разнообразие, което сѫществува между хората. Нѣкои хора носятъ въ себе си повече отъ силитѣ на тъмнината, а други — повече отъ силитѣ на свѣтлината. Обаче, който се ражда вечерь, той непременно е заченатъ денемъ, при действието на свѣтлината; който се ражда денемъ, той е заченатъ вечерь, при действието на тъмнината. Това показва, че въ природата сѫществува законъ на контрастъ, на компенсация на нейнитѣ сили. Невъзможно е човѣкъ да е заченатъ презъ деня и да се роди презъ деня; невъзможно е сѫщо да е заченатъ презъ нощьта и да се роди презъ нощьта. Роди ли се при такива условия, човѣкъ не може да живѣе. Всѣка работа, която се развива успѣшно, е започната презъ деня и се свършва презъ нощьта, или обратно: започната е вечерь, а се свършва презъ деня. Като сѫ дошли на земята, хората постепенно се домогватъ до ония вѫтрешни пѫтища на живота, да знаятъ, какъ да постѫпватъ, какъ и кога да започватъ и свършватъ работитѣ си. Много отъ сегашнитѣ хора се оплакватъ, че работитѣ имъ не вървятъ добре, защото искатъ, като своенравни деца, удобства, безъ да учатъ. Докато не дойдатъ до съзнание, че сѫ дошли на земята първо да учатъ, а после да търсятъ блага и удобства, работитѣ имъ всѣкога ще оставатъ назадъ. Като е дошълъ на земята, човѣкъ първо ще изучава фактитѣ, после — принципитѣ, които обединяватъ всичко въ себе си. Значи, за да разбере законитѣ, човѣкъ първо трѣбва да изучи фактитѣ; за да разбере принципитѣ, той трѣбва да изучи законитѣ. Запримѣръ, всѣко добро дѣло, всѣка сила сѫ факти. Човѣкъ трѣбва да изучава тия факти, за да дойде до закона на доброто, на силата. Не може ли да обедини фактитѣ, законитѣ и принципитѣ въ едно цѣло, човѣкъ не може да се домогне до съвършения животъ. Нѣкои мислятъ, че съ вѣра всичко могатъ да постигнатъ. Ако е така, съвременнитѣ хора все иматъ вѣра въ нѣщо, но постигнали ли сѫ своитѣ желания? Мнозина повѣрваха, въ Христа, но всички ли бѣха Негови ученици? Христосъ имаше 12 ученика, които не само вѣрваха въ Него, но учеха. Тѣ бѣха постоянно около Него, слушаха проповѣдитѣ Му и учеха. Тѣ останаха следъ Христа да проповѣдватъ учението Му. Христосъ имъ каза: „Идете и проповѣдвайте, и азъ ще бѫда съ васъ до скончанието на вѣка“. Значи, Христовитѣ ученици сѫ проповѣдвали учението на своя Учитель и сѫ станали причина за разпространението му изъ цѣлия свѣтъ. И до днесъ тѣ продължаватъ да работятъ за човѣчеството. И Христовиятъ духъ неуморно работи между хората. Не е останало мѣсто на земята, дето Христовиятъ кракъ да не е стѫпалъ. Има мѣста на земята, които хората още не познаватъ. Земята е много по-голѣма, отколкото хората я познаватъ. До времето на Колумба земята бѣше по-малка, отколкото е днесъ. Колумбъ трѣбваше да предприеме едно пѫтешествие, да открие новъ свѣтъ, непознатъ на хората, и да имъ докаже, че земята не е още напълно проучена. И днесъ има цѣли области, цѣли материци, които хората въ бѫдеще ще откриятъ. Сега, да оставимъ този въпросъ настрана. Не е важно, какво ще се открие въ бѫдеще. Важно е да се изучи открития, реалния свѣтъ. Има начини за изучаване на реалния, на разумния свѣтъ, който ни обикаля. Ако иска да отиде въ Англия, човѣкъ трѣбва да изучава английски езикъ, както и законитѣ, които я управляватъ. Следователно, който иска да изучава разумния свѣтъ, той трѣбва да се свърже съ законитѣ на този свѣтъ, съ неговата държава, съ сѫществата, които я управляватъ. Искате ли да се свържете съ разумнитѣ сѫщества, вие непременно трѣбва да изучавате тѣхния езикъ, да разбирате тѣхната наука, тѣхното управление, тѣхния редъ и порядъкъ, тѣхнитѣ училища, тѣхната религия, отношенията между мѫже и жени и т. н. Всѣки може да отиде въ тази държава и, като се върне, да каже като слѣпия: „Слѣпъ бѣхъ едно време, но сега виждамъ и разбирамъ“. Какво е видѣлъ, нѣма да разправя, но ще каже: „Промѣнилъ си лицето ми, Господи.“ Пита ли го нѣкой, какво е видѣлъ, той трѣбва да каже: Иди и вижъ! „Побеждавай злото чрезъ доброто!“ Съ други думи казано: Побеждавай злото чрезъ любовьта. Постави любовьта като начало на живота си, редътъ и порядъкътъ — като основа, а развитието — като цель. И сегашниятъ животъ на хората има смисълъ. Всички страдания, всичко, което става въ своята цѣлокупность, сѫ възможности за създаване на бѫдещата култура, за въдворяване на великия миръ въ свѣта. Колкото по-интензивни сѫ страданията, толкова и периодътъ на прекратяването имъ е по-близо. Още на времето си Апостолъ Павелъ е предвиждалъ това и казалъ: „Въ жертва жива, света и благоугодна Богу.“ Това значи: всичко, каквото има, човѣкъ трѣбва да го даде въ жертва жива, благоугодна на Бога, за да влѣзе въ разумния животъ, между свѣтлитѣ и разумни сѫщества, които живѣятъ въ единство и съгласие. Единъ човѣкъ, едно семейство, едно общество сами нищо не могатъ да направятъ. Всички хора, всички семейства и всички общества трѣбва да се обединятъ въ единъ народъ и така да се развиватъ. И тъй, духовниятъ животъ подразбира обединяване на цѣлото човѣчество въ едно. Съзнанията на всички добри хора по лицето на земята трѣбва да бѫдатъ свързани въ едно цѣло. Тѣ трѣбва да представятъ апаратъ, подобенъ на радиото. Достатъчно е единъ отъ тѣхъ да се намира въ затруднение, за да даде сигналъ чрезъ апарата да му дойдатъ всички на помощъ. Бѫдещата държава ще представя учреждение за разрешаване мѫчнотиитѣ въ живота. Днесъ всѣки трѣбва да се грижи за себе си. Въ бѫдеще всички ще се грижатъ едни за други. Тогава хората ще иматъ нови разбирания, нова наука, новъ моралъ, нови отношения. Днесъ хората се разочароватъ едни отъ други, а въ бѫдеще ще се разбиратъ повече. Връзкитѣ между тѣхъ ще бѫдатъ по-интензивни и здрави. Задъ сегашния редъ и порядъкъ се крие такъвъ редъ и порядъкъ, какъвто свѣтътъ не познава. Още древнитѣ пророци сѫ говорили за новия животъ, за новото време, което иде вече. Свѣтътъ се приготвя за това време. Всички хора трѣбва да бѫдатъ носители на новото. Каквито страдания да минавате, не се спъвайте. Страданията носятъ условия за вѣчния миръ въ свѣта. Дойде ли този вѫтрешенъ миръ, скръбьта ще се превърне на радость. Побеждавайте злото чрезъ доброто. Турете любовьта като начало на живота, като мощна сила. Турете реда и порядъка като основа, а развитието — като цель. Съедините ли тритѣ нѣща въ едно цѣло, вие ще разберете смисъла и предназначението на вашия животъ. 24. Беседа отъ Учителя, държана на 9 февруарий, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.
  19. Ани

    1930_02_02 Азъ съмъ

    От томчето "Да ви даде", Сила и живот, 13 серия, т.2 (1929-1930), Издание 1938 г., София Книгата за теглене - PDF Съдържание Азъ съмъ Той имъ каза: „Азъ съмъ, не бойте се“. Иоана 6:20. Всички хора говорятъ за смисъла на живота, но кой може да го разбере? Само здравиятъ човѣкъ разбира смисъла на живота, болниятъ не го разбира. Когато здравиятъ стане философъ, той поддържа философията на оптимизъма. Когато болниятъ стане философъ, той поддържа философията на песимизъма. Оптимизъмътъ и песимизъмътъ сѫ две състояния на човѣшкия духъ, толкова неизбѣжни, колкото сѫ неизбѣжни свѣтлата и тъмна страна на земята — деньтъ и нощьта. Причината за дветѣ лица на земята се дължи на факта, че тя се движи около осьта си, вследствие на което ту едната, ту другата ѝ страна се освѣтява отъ слънцето. Освѣтената страна на земята наричаме оптимизъмъ, а тъмната — песимизъмъ. Както земята се върти около осьта си и около слънцето, така и човѣкъ се върти около стремежитѣ на своята душа. Обаче какви сѫ стремежитѣ на неговата душа и той не знае. Всѣки се стреми къмъ нѣщо, но какво е това нѣщо конкретно и той не знае. Въ каквато посока да се прояви известенъ стремежъ, той все има смисълъ. Стремежитѣ на хората сѫ добри, но методитѣ, съ които си служатъ за реализирането имъ, не сѫ разумни. Красотата, разумностьта представятъ идеалъ за човѣка, но ако не знае какъ и кѫде да ги приложи, тѣ създаватъ редъ нещастия. Колкото по-разуменъ е човѣкъ, толкова по-голѣми страдания има. Защо? Защото отговорностьта която носи е по-голѣма. Отъ разумния се иска повече, отколкото отъ глупавия. Страданията на човѣка се опредѣлятъ отъ степеньта на неговото развитие. Нѣкои казватъ, че може да се живѣе и безъ страдания. И безъ страдания може, но човѣкъ ще бѫде лишенъ отъ радоститѣ. Страданията и скърбитѣ заедно представятъ музиката на живота. Запитали веднъжъ Паганини може ли да свири на три струни. Той излѣзълъ на сцената и свирилъ на три струни. - Ами на две струни можешъ ли да свиришъ? Той свирилъ на две струни. - На една можешъ ли да свиришъ? Той свирилъ и на една струна. - Безъ струни можешъ ли да свиришъ? Паганини нищо не отговорилъ, но не се явилъ на сцената. Следователно, когато нѣкой пита може ли безъ страдания въ живота, казвамъ: Може и безъ страдания, но нѣма да излѣзешъ на сцената. Който не е искалъ да страда, той не е трѣбвало да се явява на земята. Щомъ си дошълъ на земята, ще страдашъ, т. е. ще свиришъ, нѣкога на четири, нѣкога на три, нѣкога на две, а нѣкога на една струна. На колкото струни свиришъ, правилно ще свиришъ, да дадешъ изразъ на това, което изпълнявашъ. Всѣки човѣкъ трѣбва да живѣе така, да даде правиленъ изразъ на своитѣ идеи. Днесъ всички учени се стремятъ да обяснятъ какъ е станало създаването на свѣта, защо сѫществуватъ радоститѣ и страданията, но тѣхнитѣ теории сѫ подобни на фотографическитѣ апарати, съ които фотографитѣ си служатъ. Колкото сполучлива да е фотографията, все има нѣкакви дефекти. Като гледате лицето на нѣкой човѣкъ, колкото красиво да е, все има нѣкакъвъ дефектъ: въ очитѣ, на носа, на устата, на брадата и т. н. По външнитѣ чърти на човѣка сѫдите за неговия духовенъ животъ. Колкото да не се обръща внимание на външния, на видимия свѣтъ, той е необходимъ като форма, чрезъ която духовниятъ, истинскиятъ животъ се проявява. Какъвто е човѣкъ по тѣло, такъвъ е и по духъ; какъвто е по духъ, такъвъ е и по тѣло. Нѣкои мислятъ, че човѣкъ може да бѫде боленъ, хилавъ и пакъ да бѫде гениаленъ. Това е невъзможно. Гениалниятъ човѣкъ има особенъ строежъ на тѣлото. Той е надъ болеститѣ. Ако трѣбва да боледува, той лесно се справя съ болестьта. Обикновениятъ човѣкъ боледува и самъ мѫчно се справя съ болѣститѣ. Видите ли, че нѣкой се е прeгърбилъ, навелъ глава къмъ земята, ще знаете, че той не е силенъ човѣкъ. Като не могатъ да разрешатъ задачитѣ на живота, мнозина казватъ като Соломона: „Суета на суетитѣ, всичко е суета.“ Тѣ намиратъ, че животътъ нѣма смисълъ. Кога животътъ нѣма смисълъ? Кога Соломонъ каза, че всичко е суета? Когато се отклони отъ правия пѫть на живота, човѣкъ намира, че животътъ нѣма смисълъ. Соломонъ пъкъ каза, че всичко въ живота е суета, следъ като яде и пи, следъ като взе при себе си 300 жени и 900 наложници. Заключението че всичко е суета представя мѫжка философия. За да дойдете до философията на женитѣ, вие трѣбва да застанете точно на обратната страна, дето е истинскиятъ животъ. А тамъ, дето е животътъ, не може да има суета. Може ли да има суета въ живота, въ науката, въ религията? Велики цели и задачи има науката. Домогне ли се до разрешението имъ, науката е изпълнила своята задача. Какви сѫ задачитѣ на съвременната наука? Тя има задача да изчисли колко милиона години сѫ се изминали, докато сѫ се създали небеснитѣ тѣла. Какви сѫ били намѣренията на природата, като е създавала тия слънца и планети, кога се е заченала вселената, кога и какъ е билъ създаденъ човѣкътъ, когото днесъ виждаме да философствува върху великия въпросъ има ли животътъ смисълъ, или нѣма. Това сѫ велики въпроси, за разрешаването на които се изисква време и работа. За да разреши тия въпроси, човѣкъ трѣбва да разполага съ голѣмъ умъ. Ако съ своя малъкъ, слабъ умъ се заеме да ги разрешава, той ще се уплаши, както се плаши човѣкъ, който се намира на мостъ подъ дълбока пропасть. Който се страхува, да не минава. Който не се страхува, той може свободно да мине на отвѫдния брѣгъ. Всички хора, които сѫ дошли на земята, неизбѣжно трѣбва да минатъ презъ единъ страшенъ мостъ. Този мостъ именно представя връзка между два свѣта, т. е. между материалния и идейния, или Божествения свѣтъ. Той е тънъкъ като паяжина. Който минава презъ него, трѣбва да пази равновесие. Всѣки самъ ще мине презъ този мостъ, безъ никаква подкрепа. Може ли да го минете, ще влѣзете въ онзи свѣтъ. Не можете ли, ще останете за далечното бѫдеще. Задачата на всѣки човѣкъ е да придобие нужното равновесие, да мине свободно презъ страшния мостъ. Какво трѣбва да прави човѣкъ, за да придобие това равновесие? Той трѣбва да се упражнява, както правятъ акробатитѣ. Добре е всѣки човѣкъ да има въ двора си вѫже, дълго около 4—5 метра, добре обтегнато, поставено на известна височина и да се упражнява, да ходи по него. Когато жената е недоволна нѣщо, нека мине по това вѫже отъ единия до другия му край. Направи ли това упражнение, недоволството ѝ ще изчезне. И мѫжътъ, и децата, и учителитѣ, и ученицитѣ, и писателитѣ, и музикантитѣ трѣбва да правятъ сѫщото упражнение. По този начинъ работитѣ имъ ще се нареждатъ добре. Това упражнение представя добъръ методъ при самовъзпитанието на човѣка. Първоначално вѫжето ще бѫде поставено на единъ метъръ височина и постепенно ще се подига, докато стигне 30 метра височина. Може ли човѣкъ да върви по вѫже на 30 метра височина, той е достигналъ вече много нѣщо. Той може да се радва на известенъ прогресъ въ живота си. Природата е поставила естествени препятствия на пѫтя ви, като това вѫже, съ цель да развие въ васъ нѣщо мощно. Засега човѣкъ е развилъ своето физическо тѣло, но не и духовното. За да се развие духовното, т. е. Божественото начало въ човѣка, невидимиятъ свѣтъ му създава редъ изпитания. Не е ли пробудено Божественото начало въ човѣка, той е изложенъ на изпитания, които внасятъ въ него страхъ и ужасъ. Той се страхува отъ самотията въ живота и се чуди какъ ще прекара на земята самъ, изоставенъ отъ своитѣ близки. Колкото да е великъ, човѣкъ изпитва известенъ страхъ отъ самотията, но свързанъ ли е съ Бога, той по-лесно се справя съ нея. Затова именно е казано, че човѣкъ не трѣбва да се отдѣля отъ Извора, отъ който за пръвъ пѫть е пилъ вода, както и отъ дървото, отъ което е ялъ първия плодъ. Съвременнитѣ хора сѫ далечъ отъ Истината, отъ която нѣкога сѫ излѣзли. Тѣ мислятъ,че не могатъ да живѣятъ само съ истина. Значи ще излѣзе, че безъ лъжа не може. Какво става съ човѣкъ, който лъже? Той изгубва довѣрието на окрѫжаващитѣ, които го изолирватъ отъ срѣдата си. И тъй, иска ли да запази своята сила и мощь, да се ползува отъ довѣрието на всички разумни сѫщества, човѣкъ трѣбва да даде ходъ на Божественото въ себе си. За да се прояви Божественото, човѣкъ трѣбва да бѫде изоставенъ отъ всички хора, да не вижда свѣтълъ лѫчъ въ живота си. При това положение той ще чуе тихия гласъ на Бога въ себе си, който му казва: Не бой се, върви напредъ! Ти не си самъ въ живота. Чуе ли този гласъ, човѣкъ веднага утихва. Следъ малко той вижда, че каквото му е казалъ тихиятъ гласъ, това става. Чуе ли този гласъ въ себе си, човѣкъ може да разреши и най-труднитѣ си задачи. Този гласъ е въ сила да освободи човѣка отъ рѫцетѣ на смъртьта. Въпрѣки всичко това, съвременнитѣ хора търсятъ друга философия на живота. Много философии сѫществуватъ, но нито една отъ тѣхъ не е освободила човѣка отъ обятията на смъртьта. Нито една човѣшка философия досега не е могла да освободи единъ народъ отъ мѫчнотиитѣ и изпитанията му. Само една философия може да спаси човѣка - Божествената философия. Една вѣра, една любовь, една истина могатъ да подигнатъ човѣка. Тѣ сѫ вѣра въ Единния Богъ, любовь къмъ Бога и приложение на Божията истина въ живота. Било е време, когато човѣкъ е вѣрвалъ въ себе си. Това е било въ инволюционния периодъ. Сега обаче, въ фазата на еволюцията, човѣкъ трѣбва да вѣрва въ висшето начало въ себе си, т. е. въ Бога въ себе си. Човѣкъ е дошълъ до фазата на обединяването, когато човѣкъ за човѣка трѣбва да бѫде братъ. При това положение само той ще разбере копнежитѣ на своята душа, както и тия на ближнитѣ си. За да постигне своитѣ копнежи, човѣкъ се нуждае отъ малка свѣтлина, както детето, което прохожда, се нуждае отъ малка подкрепа. Дълго време детето пада и става, лази, докато единъ день се изправи на двата си крака. Въ морално отношение много хора приличатъ на децата, които прохождатъ. Тѣ падатъ, ставатъ, докато единъ день се изправятъ на двата си крака. Човѣкъ минава отъ животинското въ човѣшкото царство. Едва сега е започналъ да придобива човѣшки образъ. Казано е въ Писанието, че човѣкъ билъ създаденъ по образъ и подобие Божие. Кой е този човѣкъ? Той е първиятъ човѣкъ, който остана на небето като идеалъ на сегашния човѣкъ. Следъ него Богъ създаде другъ човѣкъ отъ пръсть, въ когото вдъхна дихание и той стана жива душа. Защо първиятъ човѣкъ, създаденъ по образъ и подобие Божие, не остана да живѣе на земята? Защото земята бѣше още неустроена, нѣмаше условия за него. Съвременниятъ човѣкъ трѣбва да стане разуменъ, да се свърже съ Бога, да чуе Неговия тихъ гласъ. Той ще чуе този мекъ гласъ, когато всички гласове вънъ и вѫтре въ него престанатъ да му говорятъ. Въ бѫдеще нито единъ поетъ нѣма да пише, докато не чуе този тихъ гласъ въ себе си. Велико нѣщо ще напише само онзи поетъ, който е чулъ тихиятъ гласъ на Бога въ себе си. Той ще обезсмърти името си за вѣчни времена. Всѣка дума, която излиза отъ неговото перо, ще бѫде жива капка отъ извора на Вѣчния животъ. „Азъ съмъ, не бойте се“. Съ тия думи Христосъ се обърна къмъ ученицитѣ си да ги успокои. Тѣ се бояха да не се обърне лодката и да потънатъ въ морето. Въ времето на Христа условията за животъ бѣха тежки. Тогава господствуваше римската империя. Тя се управляваше съ желѣзенъ камшикъ, съ силата и властьта на Марса. Задачата на християнството въ това време бѣше да разтопи желѣзния камшикъ, да го смекчи. Сегашнитѣ християни живѣятъ при други условия. Днесъ действуватъ съвършено други сили въ свѣта, въ сравнение съ тия въ времето на Христа. Днесъ се прилагат и желѣзото, и глината, и редъ други материали. Наближило е време човѣчеството да излѣзе отъ влиянието на тия сили и да влѣзе въ областьта на златото, т. е. въ областьта на слънцето. Когато влѣзе въ областьта на животворящото слънце, човѣкъ ще придобие нови знания. За да дойде до тия знания, човѣкъ трѣбва да се домогне до вѫтрешната наука на живота. Споредъ тази наука, всѣка форма е построена по известни математически числа, които сѫ строго опредѣлени преди дохождането му на земята. Тия мѣрки се опредѣлятъ отъ силитѣ, които действуватъ въ човѣшкия духъ. Апостолъ Павелъ казва, че всички удове на човѣка по форма и размѣри сѫ предвидени още докато е билъ въ утробата на майка си. И ако въ периода на бременностьта на майката детето се е развивало правилно, то ще се роди споредъ предвиденитѣ мѣрки и ще може да живѣе и да се развива добре. Обаче съвременнитѣ хора сѫ далечъ отъ онзи истински образъ, по който били първоначално създадени, вследствие на което тѣ го носятъ като идеалъ въ душата си. Всѣки се стреми къмъ красиво тѣло, благородно сърдце, свѣтълъ умъ, възвишена душа и мощенъ духъ. Мнозина се запитватъ съ какво трѣбва да се занимаватъ, какви науки да изучаватъ. Много науки има за изучаване. Важно е като учи, човѣкъ да вади правилни заключения. Запримѣръ, ако изучава ботаника, човѣкъ трѣбва да дойде до сѫщественото качество на растенията. Кое е отличителното качество на растенията? Растенията се отличаватъ по това, че и при най-неблагоприятнитѣ условия, при които сѫ поставени, заровени въ земята, тѣ извличатъ потрѣбнитѣ за тѣхъ сокове и даватъ красиви и благоуханни цвѣтове, сладки и полезни плодове. Значи, растенията се ползуватъ именно отъ ония условия, отъ които човѣкъ нищо не може да извлѣче. И до днесъ още хората не сѫ дошли до истинското предназначение на растенията. Тѣ сѫ създадени преди човѣка, да бѫдатъ въ негова услуга. Човѣкъ е създаденъ най-късно, което говори за неговия високъ произходъ. Като изучава растителното царство въ природата, човѣкъ трѣбва да спре вниманието си и върху растителното царство въ своя организъмъ. Ако съ растенията въ своя организъмъ човѣкъ се отнася така небрежно, както се отнася съ растенията въ природата, той ще си създаде редъ нещастия и мѫчнотии. Рече ли да изсѣче дърветата въ себе си, както изсича горитѣ, той ще предизвика голѣма анархия въ живота си. Като не разбира законитѣ, които управляватъ живота, човѣкъ се запитва сѫществува ли Богъ или не сѫществува. Да се задава такъвъ въпросъ, това значи да се запитва човѣкъ има ли глава, има ли мозъкъ, има ли мисъль въ себе си. Човѣкъ не трѣбва да се съмнява въ сѫществуването на Бога, както не се съмнява въ сѫществуването на главата си, на мозъка, на своята мисъль. Има нѣща, въ които човѣкъ може да се съмнява, но има нѣща, въ сѫществуването на които по никой начинъ човѣкъ не трѣбва и не може да се съмнява. Запримѣръ, човѣкъ може да се съмнява въ човѣшката любовь, но въ Божията — никога. Ако човѣшката любовь се постави на изпитъ, тя едва ще издържи, а може и да не издържи изпита. Човѣшката любовь не е отишла много далечъ. Ако постави любовьта си за основа на своя животъ, човѣкъ нищо не би могълъ да съгради на нея. Слаба е още човѣшката любовь. Колкото да говорите на богатия за Бога, докато касата му е пълна, той е готовъ да вѣрва въ Бога, да Го признава. Изпразни ли се касата му, той изгубва вѣрата си, мисли, че Богъ го е изоставилъ и не благоволява къмъ него. И сиромахътъ въ сиромашията си търси Бога и се моли да му даде богатсво, за да направи църква, училище, благотворителни заведения. Като дотегне съ молитвитѣ си, най-после Богъ заповѣдва да му дадатъ възможность да забогатѣе. Щомъ забогатѣе, той забравя обещанията си и започва да живѣе за себе си. Единъ светия живѣлъ въ продължение на 20 години въ една гора, дето събиралъ прѫчки, отъ които правѣлъ кошнички. Отъ време на време той слизалъ въ близкия градъ да продава кошничкитѣ, за да се прехранва. На пѫтя, по който минавалъ, той виждалъ единъ каменарь, беденъ, благочестивъ човѣкъ, който по цѣли дни чукалъ камъни и едва прехранвалъ семейството си. Като виждалъ светията, натоваренъ съ кошнички, каменарьтъ го поканвалъ при себе си, заедно да хапнатъ и да си поговорятъ. Светията оставалъ много доволенъ отъ каменаря и постоянно се молелъ на Бога да подобри материалното му положение, да не се измѫчва. Богъ казалъ на светията, че ако положението на каменаря се подобри, характерътъ му ще се изопачи. Светията не могълъ да си представи какъ е възможно толкова добъръ човѣкъ да се развали и все още настоявалъ въ молитвитѣ си да му се облекчи положението. Най-после Богъ решилъ да изпълни молбата му. Той открилъ на светията кѫде има заровено голѣмо богатство, за да съобщи това на каменаря. Светията веднага завелъ каменаря на посоченото отъ Бога мѣсто и му казалъ да разрови земята, да види кѫде е скрито богатството. Каменарьтъ направилъ всичко, каквото светията му казалъ и наистина намѣрилъ голѣмо богатство. Той взелъ паритѣ и веднага започналъ да си строи голѣма кѫща, която мебелиралъ добре. Следъ това купилъ скѫпи, разкошни дрехи на себе си и на семейството си. Едновременно съ това той се снабдилъ съ хубавъ файтонъ и тръгналъ изъ града да се разхожда. Въ скоро време той се прочулъ изъ цѣлата околность като виденъ, знатенъ господинъ съ сила и влияние между хората, заради което билъ избранъ за министъръ-председатель въ своята държава. Светията продължавалъ да минава край старото мѣсто на каменаря, но вече не го виждалъ. Каменарьтъ отдавна напусналъ чукането на камънитѣ. Нѣколко години следъ това, светията срещналъ каменаря въ града, спрѣлъ го, да се разговори съ него, но каменарьтъ, скѫпо облѣченъ, погледналъ надменно и отвисоко на светията, като му казалъ: Кой си ти? Какъ смѣешъ да ме безпокоишъ? Азъ не те познавамъ, навѣрно ти имашъ грѣшка, като мислишъ, че съмъ твой познатъ. Светията се отдръпналъ настрана и се дълбоко замислилъ, но понеже ималъ знания, той си обяснилъ всичко това съ промѣнливото човѣшко сърдце. И тъй, каменарьтъ, за когото светията се молилъ на Бога да подобри материалното му положение, станалъ наистина богатъ, но погубилъ душата си. Понеже светията не съзналъ погрѣшката си, Богъ изпратилъ при него единъ ангелъ да му даде добъръ урокъ. Ангелътъ се приближилъ при светията и започналъ да го бие, следъ което му казалъ: Ти направи единъ несполучливъ опитъ. Ти пожела да се подобри материалното положение на каменаря, но съ това погуби душата му. Сега трѣбва да се молишъ да изправишъ по нѣкакъвъ начинъ погрѣшката си. Като разбралъ каква голѣма грѣшка е направилъ, светията отишълъ въ пустинята, дето прекаралъ въ уединение, въ постъ и молитва, да спаси душата на каменаря. И този пѫть молитвата му била приета. Срещу каменаря, като министъръ-председатель, започнали редъ интриги и преследвания, въ резултатъ на което той изгубилъ положението си и се върналъ къмъ първия си занаятъ. Доволенъ отъ себе си, че изправилъ погрѣшката, светията се върналъ въ гората, дето се занимавалъ съ правене на кошнички. И всѣки пѫть, когато отивалъ въ града да ги продава, той се спиралъ въ дома на каменаря, който го приемалъ сърдечно, угощавалъ го добре и го изпращалъ въ града. Като се разговаряли, каменарьтъ му казалъ: Помоли се пакъ на Бога, да върне богатството ми. Първиятъ пѫть не можахъ да го оценя и го изгубихъ. При вида на такова голѣмо богатство азъ се възгордѣхъ, забравихъ Бога, отказахъ се отъ тебе, но ако Богъ отново върне богатството ми, азъ ще изправя поведението си. - Не, втори пѫть не правя сѫщата погрѣшка, отговорилъ светията. Следователно, искашъ ли да помогнешъ на единъ човѣкъ, ти трѣбва да вземешъ участие въ неговата работа. Ако двама души не работятъ заедно една и сѫща работа, тѣ не могатъ да си помагатъ. Учительтъ помага на ученицитѣ си, защото взима участие въ тѣхната работа. Майката помага на децата си, защото взима участие въ тѣхната работа. Ако въ всѣка работа човѣкъ не вложи вѣра, надежда и любовь, тя не може да даде никакъвъ резултатъ. Ако физическиятъ животъ на човѣка не е съграденъ върху надеждата, духовниятъ му животъ — върху вѣрата, а Божествениятъ — върху любовьта, той нищо не може да постигне. Надеждата е основа на физическия животъ, вѣрата — на духовния, а любовьта — на Божествения. Физическиятъ, духовниятъ и Божествениятъ животъ представятъ цѣлокупния животъ. Който не разбира физическиятъ животъ, той не може да разбере и духовния. И обратно: който не разбира духовниятъ, той не разбира и физическия, понеже физическиятъ животъ е отражение на духовния. Отъ това, което учениятъ е писалъ, ние сѫдимъ за неговата ученость. Сега като изучавате човѣка, неговото устройство и неговата форма, вие дохождате до заключението, че тази форма е опредѣлена отъ Божествения свѣтъ, вследствие на което се стремите къмъ този свѣтъ, да изучите законитѣ, по които той работи. Съвременниятъ човѣкъ е нарушилъ законитѣ на Божествения свѣтъ, поради което е създалъ редъ дефекти въ своя физически и психически животъ. Днесъ човѣкъ търси начини да изправи своитѣ дефекти, да възстанови цѣлостьта и здравината на своята форма, да се върне къмъ онова положение, въ което нѣкога се е намиралъ. Колко има да работи върху себе си, човѣкъ ще познае само когато отиде въ невидимия свѣтъ, между възвишенитѣ и напреднали сѫщества. Само тамъ той ще може да сравни какво представятъ неговата ученость и неговото знание, неговата музика и неговото изкуство. Достатъчно е да чуе единъ отъ тамошнитѣ пѣвци и музиканти да пѣе, да свири, за да пожелае веднага да слѣзе на земята, отново да започне учението си. Богъ е вложилъ въ човѣка много дарби и способности, за развитието на които се иска време, усилия и работа. Съвременнитѣ хора търсятъ щастието си вънъ отъ себе си. Тѣ не подозиратъ, че криятъ въ себе си всички условия и възможности да бѫдатъ щастливи. Онзи, Който обича човѣка, Той е вложилъ въ него всички възможности да го направи щастливъ. Кое семе досега не е израсло? Само онова семе не може да израсте, което не е било посѣто. Посади ли се веднъжъ въ земята, семето непременно ще израсте. Колкото да е студена и жестока, земята разкрива богатствата си за семето и го възраства. Разумна е земята. Тя знае кога и какъ да раздава своитѣ богатства и благословения на различнитѣ семена. Следователно, иска ли да расте и да се развива, човѣкъ трѣбва сѫщо така да се ползува отъ благоволението на разумнитѣ сѫщества, както и на Бога. Съвременнитѣ хора говорятъ за Бога, но какво е въ сѫщность Богъ и тѣ не знаятъ. Тѣ иматъ смѫтна представа за Бога. Дойде ли до идеята за Бога, човѣкъ трѣбва да си Го представя като мѣсто, отдето излиза най-чистиятъ и възвишенъ животъ, най-чистиятъ моралъ, най-високата мѫдрость, най-великото знание, най-възвишенитѣ добродетели. Ние не говоримъ за онзи животъ, въ който срѣщаме противоречия и мѫчнотии. Противоречията и мѫчнотиитѣ сѫ резултатъ на отклоненията на човѣка отъ правия пѫть на живота. Като говоримъ за рѣката, ние нѣмаме предъ видъ нейното отбиване отъ правия пѫть. Като се отбие отъ пѫтя си, тя събира редъ нечистотии, вследствие на което се каля и размѫтва. Ние говоримъ за чистия и кристаленъ изворъ, отъ който изтича Божествениятъ животъ. Кой човѣкъ при изпитанията, въ които се е намиралъ, не се е съблазнилъ въ Бога, а съ това отклонилъ отъ правия пѫть? Кой царь, следъ като е билъ детрониранъ, не се е съблазнилъ въ Бога, а съ това заедно нарушилъ чистотата на своя животъ? Кой човѣкъ от началото до края на живота си е останалъ вѣренъ на Бога? Велико и славно нѣщо е да остане човѣкъ вѣренъ на своя Създатель презъ всички времена и условия. Този човѣкъ може да се нарече истински човѣкъ, достоенъ за всичко, което Богъ е създалъ. Той може да се ползува отъ благата на живота. Не е ли дошълъ до това положение, каквото да му се даде, той всѣкога ще бѫде недоволенъ. И земята да му дадатъ да управлява, той все недоволенъ ще остане. Съвременниятъ човѣкъ не е готовъ още за голѣми блага. Дадатъ ли му още днесъ нѣкакво голѣмо благо, той ще се намѣри въ положението на онзи турски монахъ, който спечелилъ на лотария единъ голѣмъ параходъ. Когато го завели да види парахода, който му се падналъ на лотария, той полудѣлъ отъ радость. Ако и на васъ дадатъ да управлявате земята, най-голѣмиятъ параходъ въ свѣта, вие ще полудѣете. Защо? Не сте готови още за такова голѣмо благо. Съвременниятъ човѣкъ не е готовъ още да управлява даже своя малъкъ мозъкъ. Ако мозъкътъ си не може да управлява, колко по-мѫчно може да управлява земята, която е вънъ отъ него. Много богатства сѫ вложени въ човѣка, а той се счита беденъ и нещастенъ. Много дарби и способности сѫ вложени въ човѣка, а той счита себе си за бездарникъ и човѣкъ безъ таланти. Защо? Защото е заровилъ талантитѣ си и трѣбва да работи върху себе си, да ги разрови и развие. Въ пѫтя на развитието си той ще се натъкне на своитѣ дарби и ще ги използува. Разумна и съзнателна работа се иска отъ човѣка. Работата е резултатъ на човѣшкия духъ. Когато духътъ работи, човѣкъ има успѣхъ въ всички свои предприятия. Христосъ казва: „Азъ съмъ, не бойте се.“ Всѣки човѣкъ се страхува отъ нѣщо и се нуждае да дойде нѣкой да го успокои. Не само отдѣлниятъ човѣкъ, но цѣлото човѣчество ще мине презъ голѣми вѫтрешни и външни изпитания и мѫчнотии. Какво по-голѣмо изпитание може да сѫществува отъ смъртьта? Дойде ли смъртьта предъ човѣка, тя го туря на легло, скръства рѫцетѣ му и го занася на онзи свѣтъ. Ако е изпълнилъ волята Божия, ще го занесе на онзи свѣтъ съ колесница като пророкъ Илия. Ако не е изпълнилъ волята Божия, ще го хване съ куки и ще го хвърли въ бездната. Дали е вѣрно това или не, то е другъ въпросъ. Важно е, че смъртьта е страшна. И Христосъ, като се намѣри въ голѣми затруднения, каза: „Скръбна е душата ми до смърть. Господи, ако е възможно, нека ме отмине тази чаша!“ Не е лесно да се намѣри човѣкъ на поругание, изоставенъ отъ Бога, отъ всички добри и разумни сѫщества. Голѣмо геройство се иска отъ човѣка, за да издържи на това положение. Величието на Христа се заключава въ Неговото търпение и издържливость. Силенъ човѣкъ е билъ Христосъ. Следъ като цѣла нощь римскитѣ войници сѫ се поругавали съ Него, на сутриньта Той е трѣбвало самъ да носи кръста си. Христосъ носи кръста си до едно мѣсто и после го хвърли настрана, като каза: Не искамъ повече да нося този кръсть. Мнозина счетоха това за слабость отъ страна на Христа. Не, други бѣха съображенията на Христа, за да захвърли кръста. Шесть хиляди войници се подиграваха съ Христа и Го биха, но който се бѣше осмѣлилъ единъ пѫть да дигне рѫка върху Него, повече не можа да повтори. При първия ударъ още рѫката му отмалѣваше и не можеше повторно да се дигне нагоре. Не е достатъчно човѣкъ да носи своя кръсть, но той трѣбва да го уплаши. Съ други думи казано: Не е достатъчно човѣкъ да носи страданието си, но той трѣбва да го уплаши. Истински герой е онзи, който може да уплаши страданието си и да го застави да бѣга. Днесъ повечето хора бѣгатъ отъ страданията си, а не страданията отъ тѣхъ. Единъ познатъ разправяше своята опитность, какъ се справилъ съ страданието. Нѣколко месеца наредъ той страдалъ отъ силно стомашно разстройство, вследствие на което не могълъ по цѣли нощи да спи. Особено се измѫчвалъ отъ единъ страшенъ кошмаръ. Всѣка вечерь, преди заспиване, се явявалъ единъ високъ, строенъ човѣкъ, съ остъръ ножъ въ рѫка, който се опитвалъ да го мушне въ гърдитѣ, да го убие. Какво ставало и той не знаялъ, но винаги се спасявалъ. Нѣкой дохождалъ отвънъ и, незабелязано отъ самия него, го избавялъ отъ въорѫжения човѣкъ. Това се продължавало всѣка вечерь, докато траяла болестьта. Една вечерь, силно обезпокоенъ, болниятъ се хвърлилъ срещу нападателя си и започналъ да се бори съ него. Следъ усилена борба той се принудилъ да отстѫпи, но доволенъ поне, че не се оставилъ да го мушне. Това траяло цѣла седмица, докато най-после болниятъ успѣлъ да се справи съ своя противникъ и го победилъ. Отъ този моментъ противникътъ му престаналъ да се явява, а заедно съ това и болестьта му изчезнала. Следователно, докато страданията иматъ надмощие надъ човѣка, докато го мачкатъ, той всѣкога ще бѫде слабъ и немощенъ. Престанатъ ли да го газятъ, стане ли имъ той господарь, всѣкаква болесть и нещастие ще го напуснатъ. Силата на човѣшкия духъ седи въ изкуството на човѣка да се справя съ страданията и мѫчнотиитѣ си. Ударитѣ, страданията, мѫчнотиитѣ неизбѣжно ще дойдатъ, но човѣкъ трѣбва да знае какъ да се справя съ тѣхъ. На всѣки човѣкъ е опредѣлено да мине презъ пѫтя на Божественото възпитание, докато се пробуди висшето му съзнание, да придобие ценни опитности въ живота. Не е въпросъ човѣкъ да отрича едно вѣрую, а да подържа друго. Въ душата на всѣки човѣкъ е написано истинското вѣрую, което той трѣбва да подържа и къмъ което трѣбва да се стреми. Човѣкъ е дошълъ на земята да проповѣдва истината, да проповѣдва онова вѣрую, което е написано въ душата му, а не свое нѣкакво вѣрую, придобито отвънъ. Кой каквото проповѣдва, въ края на краищата той иска да бѫде богатъ, силенъ, ученъ, всички да го почитатъ и уважаватъ. Тази е причината, поради която всѣки човѣкъ, всѣки народъ иска да има парче земя като собствено владение. Днесъ на човѣка се дава малко земя, но ще дойде день, когато може да му се даде голѣма земя, цѣла планета, която той ще управлява и обработва както иска и разбира. За да му се даде това, той трѣбва да бѫде готовъ, да е развилъ своето духовно тѣло, своитѣ възвишени дарби и способности. Понеже всѣки човѣкъ ще управлява специална земя и планета, всички хора ще се посещаватъ едни - други, ще си правятъ разходки. Като обикалятъ планетитѣ като жилища на своитѣ ближни, най-после тѣ ще дойдатъ и до жилището на Бога. Въ букваленъ смисълъ на думитѣ Богъ нѣма жилище, но по духъ Той има най-красивото жилище въ свѣта. Като живѣе, човѣкъ трѣбва да намѣри това жилище. Кѫде ще Го намѣри? Вѫтре въ себе си и вънъ отъ себе си. Защо? Защото Богъ живѣе вънъ отъ сѫществата, но и вѫтре въ тѣхъ. Изкуство е човѣкъ да намѣри жилището на Бога вънъ отъ себе си и вѫтре въ себе си. Да търси човѣкъ Бога вънъ и вѫтре въ себе си, това значи да се е домогналъ до идейния животъ, който го освобождава отъ смъртьта, отъ противоречието, отъ злото въ свѣта. Стреми ли се къмъ идейния животъ, човѣкъ трѣбва да влиза въ положението на ония свои братя и сестри, паднали въ кальта и да имъ помага. Наистина, Богъ помага на всички бедни, страдащи, унижени и оскърбени, но Той изпраща помощьта си чрезъ хората. Следователно, всѣки човѣкъ трѣбва да се стреми да бѫде носитель на великитѣ Божествени мисли и чувства. Всички родители, учители, свещеници, управници трѣбва да бѫдатъ служители на Бога, да изпълняватъ волята Му. По този начинъ тѣ могатъ да помагатъ на ближнитѣ си, както на себе си. И тъй, иска ли да изпълни своето предназначение, човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ възстановяване на своята първична форма, каквато нѣкога е ималъ. Придобие ли тази форма, той коренно се измѣня. Ако всѣка сутринь, следъ ставане отъ сънь, човѣкъ си представяше идеалния образъ на човѣка, той не би билъ такъвъ, какъвто го виждаме днесъ. Въ това отношение старитѣ гърци сѫ били по-напреднали отъ съвременнитѣ културни хора. Когато жената била бременна, тѣ я поставяли въ обстановка да гледа красиви картини. Значи, за да развива красивото въ себе си, човѣкъ трѣбва да гледа красиви нѣща. Какво ще оставятъ съвременнитѣ културни хора на бѫдещето поколѣние? Каква представа иматъ сегашнитѣ хора за идеалния човѣкъ? Идеаленъ човѣкъ е този, който нито веднъжъ въ живота си не е излъгалъ, нито веднъжъ въ живота си не е отправилъ кривъ погледъ или лошо чувство къмъ кого да е. Истински човѣкъ е онзи, който нито веднъжъ въ живота си не се е разколебалъ вѫтрешно или усъмнилъ въ своя великъ идеалъ. Външно човѣкъ може да минава презъ голѣми промѣни — да скърби и да се радва; важно е вѫтрешно да не се измѣня, да остане тихъ и спокоенъ, за да запази своя вѫтрешенъ миръ. Що се отнася до външнитѣ промѣни, които човѣкъ претърпява, невидимиятъ свѣтъ не обръща никакво внимание. Колко е страдалъ и се радвалъ, колко е пѣлъ и скачалъ, и на това не се обръща внимание. Човѣкъ не се опредѣля отъ външнитѣ положения, презъ които е миналъ, но отъ своя вѫтрешенъ животъ, отъ любовьта, която има въ душата си. Степеньта на любовьта въ човѣка опредѣля неговитѣ приятелски отношения къмъ хората. Истински приятель е онзи, който дълбоко въ душата си желае за ближния си това, което желае и за себе си. Нѣма по-голѣмо щастие за човѣка отъ това, да живѣе въ срѣда, въ която всички хора му желаятъ доброто и всѣкога мислятъ за него добре. Това става само тамъ, дето Богъ присѫтствува. Христосъ казва: „Не бойте се, азъ съмъ“. На друго мѣсто Той казва: „Идете въ свѣта и проповѣдвайте, азъ ще бѫда съ васъ до скончанието на вѣка“. Въпрѣки това, има религиозни хора, които мислятъ, че Христосъ и до днесъ още седи отдѣсно на Бога. Не, Христосъ никога не е напущалъ свѣта. Той непрестанно работи между хората. Единъ индусъ разказва своитѣ опитности, че много пѫти, когато се намиралъ въ голѣми опасности, Христосъ го спасявалъ. Той усѣщалъ, че нѣкой го носи на гърба си! Безъ да вижда, кой го носи, той билъ увѣренъ, че това билъ Христосъ. Благодарение на тѣзи велики опитности, той се решилъ да проповѣдва Христовото учение на западнитѣ народи. За да повѣрва въ Христа, човѣкъ трѣбва да се намѣри въ безизходно положение като Иова, като Иона, или като този индусъ, който разправя, че се намиралъ въ една дълбока яма, между разлагащи се трупове. Ямата била затворена съ капакъ, тъй щото, колкото да викалъ, никой не могълъ да го чуе. Като дошълъ до пълно отчаяние, той чулъ, че нѣкой отваря капака на ямата, спуща вѫже, за което да се хване, и го изважда навънъ. Като се видѣлъ вънъ отъ ямата, далечъ отъ всѣкаква опасность, той се огледалъ, да види, кой го спасилъ толкова чудно, но никого не видѣлъ. Обаче, нѣмало защо да се съмнява — това билъ Христосъ, Който нѣколко пѫти го спасявалъ отъ явна смърть. И тъй, мѫчнотиитѣ и страданията въ живота не сѫ нищо друго, освенъ условия за проява на Божията сила. Само чрезъ страданията вие можете да разберете смисъла на живота, да познаете Онзи, Който ви обича и Когото вие обичате. Божието благословение се дава отвѫтре, а не отвънъ. Придобие ли това благословение, човѣкъ постепенно се изявява навънъ. Тогава всички негови близки започватъ да го обикалятъ, да му указватъ почитъ и уважение. Богатъ е този човѣкъ, той има какво да даде на ближнитѣ си. Докато човѣкъ е беденъ, никой не се интересува отъ него. Забогатѣе ли, всички хора го обикалятъ, да получатъ нѣщо отъ него. Истински вѣрващиятъ е богатъ, силенъ, способенъ човѣкъ. Докато е живѣлъ въ безвѣрие, той е билъ беденъ, слабъ, неспособенъ човѣкъ. Вѣрата придава ценни качества на човѣка. Тя е подобна на магическата прѫчица въ рѫката на великия магъ. Единъ младъ момъкъ слугувалъ три години при единъ майсторъ грънчарь. Единъ день той намислилъ да се отдѣли отъ господаря си, самъ да стане майсторъ. Господарьтъ му далъ свобода да прави каквото иска. Младиятъ момъкъ купилъ материалъ, инструменти и самъ започналъ да прави грънци. Обаче, голѣма била изненадата му, като видѣлъ, че грънцитѣ му се пукали. Той отишълъ при господаря си и запиталъ, коя е причината, че грънцитѣ му се пукатъ. — Трѣбва да работишъ при мене още три години, да научишъ и последното изкуство, да не се пукатъ грънцитѣ. Той се съгласилъ да остане при господаря си още три години, да разбере какво прави господарьтъ му, че грънцитѣ не се пукатъ. Какво забелязалъ? Следъ изваждане на гърнето отъ пещьта, господарьтъ му духалъ въ него, казвалъ „ху“. Като научилъ и това изкуство, момъкътъ казалъ: Чудно нѣщо, за едно „ху“, за едно духане трѣбваше да слугувамъ при господаря си още три години. И тъй, малко нѣщо е това „ху“, но човѣкъ трѣбва да знае какъ да го произнася. Едно малко духане е въ състояние да предизвика голѣма промѣна въ човѣшката мисъль, но човѣкъ трѣбва да знае какъ да духа. Най-малката вѣра въ Божественото е въ състояние да предизвика голѣма вѫтрешна промѣна въ човѣка, вследствие на което всички негови мѫчнотии и страдания постепенно започватъ да изчезватъ. Достатъчно е човѣкъ да чуе гласа на Онзи, Който казва: „Азъ съмъ, не бойте се“ и да повѣрва въ Него, за да се освободи отъ всички нещастия и страдания. И адътъ отстѫпва предъ този гласъ, но само за онѣзи, които вѣрватъ въ него. Вѣрата не е механически процесъ, но съзнателенъ, органически процесъ. Дали е вѣрно това, или не, не питайте. Вземете тази семка и я посадете въ земята. Приложете вѣрата въ живота си и бѫдете готови всѣки моментъ да изпълните добритѣ желания, които се пораждатъ въ сърдцето ви. Дойде ли нѣкакво добро желание въ сърдцето ви, веднага пристѫпете къмъ реализирането му. Ако това желание е дошло вечерь въ ума ви, веднага станете и го изпълнете. Ама щѣли сте да прекѫснете съня си или да спите малко, това да не ви смущава. Човѣкъ не се нуждае отъ много сънь. Споредъ нѣкои физиолози човѣкъ се нуждае отъ седемь-осемь часа сънь, но споредъ окултиститѣ човѣкъ може да се задоволи съ петь часа сънь. Светиитѣ спятъ малко. Единъ — два часа сънь сѫ достатъчни за светията. Понѣкога той се задоволява съ малко сънь, не повече отъ половинъ часъ. Като не разбиратъ живота, хората се отегчаватъ отъ него и пожелаватъ по-скоро да заминатъ за другия свѣтъ. Ще бѫде смѣшно синътъ да напусне работата си на нивата по обѣдъ и да се върне дома си. Баща му веднага ще го пита, защо се връща толкова рано. Има смисълъ човѣкъ да се върне дома си само следъ като е свършилъ работата си. Съвременнитѣ хора трѣбва да изработятъ вѫтрешенъ моралъ за живота. Като живѣе на земята, човѣкъ трѣбва да се ползува отъ опитноститѣ на добритѣ и на разумнитѣ хора. Той трѣбва да събере тѣхнитѣ опитности и да напише една книга на живота, отъ която да се ползуватъ и млади, и женени, и възрастни. Животътъ на човѣка се осмисля отъ това, доколко той е свързанъ съ разумния свѣтъ надъ него. Успѣхътъ на единъ народъ, на едно общество, на едно семейство, на единъ човѣкъ зависи отъ връзката имъ съ Бога, т. е. съ цѣлия разуменъ и възвишенъ свѣтъ. За да се ползува единъ народъ отъ благодатьта на Бога, за това има причини. Следователно, животътъ на цѣлото човѣчество, както и на неговитѣ отдѣлни части, може да бѫде щастливъ, успѣшенъ и красивъ въ зависимость отъ благоволението на възвишения свѣтъ. Способниятъ и съ добъръ характеръ и добро поведение ученикъ всѣкога се ползува съ благоволението на своитѣ учители. Неспособниятъ и съ лошъ характеръ ученикъ не може да има разположението на учителитѣ си. На сѫщото основание, ако човѣкъ не се ползува съ благоволението на Божествения свѣтъ, съ какво може да се похвали? Иска ли да се ползува съ благоволението на възвишения свѣтъ, човѣкъ трѣбва да бѫде готовъ да изпълни всичко, каквото този свѣтъ му заповѣда. Кажатъ ли му да направи нѣщо, той трѣбва веднага да го направи безъ никакво разсѫждение. Силата на човѣка седи въ неговия вѫтрешенъ животъ, дето се развива Божественото. Дойде ли до Божественитѣ прояви въ себе си, човѣкъ никога не може да ги изкаже съ думи, пъкъ и не трѣбва да ги изказва. Трѣбва ли да изнасяте своята свещена любовь и вѣра или своитѣ свещени идеи предъ хората? Ако ги изнесете предъ хора, които не ви разбиратъ, тѣ ще се поругаятъ съ тѣхъ. Който е готовъ да ви разбере, той ще извади своето чисто огледало предъ васъ, да могатъ вашитѣ свещени идеи да се отразятъ и въ него. Само по този начинъ вие ще се познаете и разберете. Вие можете да познаете своя Учитель само тогава, когато се намѣрите въ голѣмо затруднение, въ голѣмо противоречие, когато никой другъ не може да ви помогне. Сѫщото се отнася и до Бога. Човѣкъ може да познае Бога само въ голѣмитѣ противоречия на своя животъ. Като се натъкватъ на противоречия, съвременнитѣ хора се запитватъ какъвъ е тѣхниятъ смисълъ въ живота. Тѣ не подозиратъ, че въ противоречията, въ страданията се криятъ възможности и условия за познаване на Бога. Защо яйцето е скрито въ черупка? За да не се разлѣе съдържанието му. Въ този смисълъ страданието представя черупка, която обвива човѣка, за да не се разлѣе съдържанието, което е въ него. Истинското съдържание въ човѣка е Божественото, което трѣбва да се пази свещено, да не се изгуби. Когато яйцето се тури подъ квачката, отъ него излиза малко пиленце - новъ животъ. Значи, следъ всѣко страдание и отъ човѣка се излюпва малко пиленце. Човѣкъ е обвитъ не въ една, но въ много черупки, отъ които постепенно трѣбва да се освобождава. Махне ли и последната, седма черупка, човѣкъ излиза вънъ отъ себе си и става нѣщо повече отъ човѣкъ. При това положение той може да каже за себе си: „Азъ съмъ, не бойте се“. Наистина, докато кокошката не чукне яйцето и не каже „клокъ — клокъ“, пиленцето не излиза вънъ. Следователно, при страданията човѣкъ се освобождава отъ обвивкитѣ, съ които е облѣченъ. Тѣзи обвивки не сѫ нищо друго, освенъ ограниченията, въ които се намира. Съвременниятъ свѣтъ се нуждае отъ хора съ нови идеи, съ нови разбирания, които могатъ да възприематъ и предаватъ Божията Любовь. Това сѫ добритѣ, праведнитѣ, светитѣ хора. Христосъ казва: „Азъ съмъ, не бойте се“. Като се видятъ въ трудно положение, хората казватъ, че вѣрватъ въ Бога, че иматъ любовь къмъ Него. Добре е това, но тѣ трѣбва да знаятъ каква е степеньта на тѣхната любовь. Всѣко яйце, турено подъ квачката, е замѫтено вече, но трѣбва да се знае, въ кой день на замѫтването се намира: въ първия, въ втория, въ третия или въ последния. Докато не дойде до 21-ия день, не може да се говори за новъ животъ, за животъ на любовьта. Всѣки стопанинъ се радва на своитѣ пилци, излѣзли вече отъ яйцата и тръгнали следъ майка си, Той се радва, че вижда пиленцата, излѣзли на свобода, вънъ отъ ограничителнитѣ условия на яйцето. Да излѣзе човѣкъ вънъ отъ ограничителнитѣ условия на живота, това значи да живѣе въ Божествения животъ. Всички добри, праведни и свети хора трѣбва да излѣзатъ вънъ отъ ограниченията. Излѣзатъ ли отъ ограниченията, всѣки трѣбва да се стреми къмъ една и сѫща цель — къмъ Бога. Ако всички хора тръгнатъ къмъ различни пѫтища, тѣ ще мязатъ на малкитѣ юрдечета, патенца, пиленца, излюпени отъ една и сѫща майка. Българитѣ често правятъ такива опити. Тѣ насаждатъ кокошка съ различни яйца: отъ кокошка, отъ патка, отъ юрдечка. Като се излюпятъ малкитѣ, всички тръгватъ по свой пѫть: патенцатата и юрдечетата въ водата, пиленцатата оставатъ на брѣга съ кокошката, която се чуди, какъ да събере малкитѣ си на едно мѣсто. Този опитъ не е за препорѫчване. Това присаждане е неестествено и не може да изведе работитѣ на добъръ край. Всѣко нѣщо трѣбва да бѫде на своето мѣсто: гѫшитѣ яйца подъ гѫската, пачитѣ — подъ патката, кокошитѣ — подъ кокошката и т. н. Сѫщото се отнася и до човѣка: всѣки човѣкъ трѣбва да бѫде на своето мѣсто. Сега, стремете се да изявявате Божественото въ себе си, да бѫдете добри, разумни. Дойдете ли до изпълнение волята Божия, не отлагайте. Каквото ви се каже да направите, направете го. Само така ще бѫдете здрави, ще се ползувате отъ Божието благословение. Като живѣете по този начинъ, вие всѣки день ще се подмладявате. Въ Бога всичко се подмладява. Подмладяването, обновяването е отличителното качество на Божествения животъ. Когато повѣрва въ Бога, човѣкъ започва да се подмладява. Казано е въ Писанието: „Които очакватъ Господа, силата имъ ще се увеличи.“ Христосъ казва: „Ако не станете като малкитѣ деца, нѣма да влѣзете въ Царството Божие.“ Ако учениятъ, философътъ, музикантътъ, поетътъ, художникътъ не станатъ като малкитѣ деца, тѣ никога нѣма да влѣзатъ въ Царството Божие. Христосъ каза това нѣщо на Никодима, но той не можа да разбере какъ е възможно старъ човѣкъ да влѣзе въ утробата на майка си и да се роди изново. Следъ дълги обяснения отъ страна на Христа, той най-после разбра, че наистина и стариятъ човѣкъ може да се подмлади, т. е. да се новороди. Да се подмлади и обнови човѣкъ, това е било задача на старитѣ алхимици, това е задача и на съвременнитѣ учени. Желая ви сега да живѣете въ Божественото, което може да ви обнови, да ви освободи отъ всичко старо и нечисто, за да чуете въ себе си гласа: „Азъ съмъ.“ Чуете ли този гласъ, свободно можете да започнете работата си. Този гласъ е гласътъ на Божественото, което внася радость и оживяване. Този гласъ обновява човѣка. „Азъ съмъ, не бойте се.“ 23. Беседа отъ Учителя, държана на 2 февруарий, 1930 год. София. — Изгрѣвъ.
  20. Ани

    1930_01_26 Богове сте

    От томчето "Да ви даде", Сила и живот, 13 серия, т.2 (1929-1930), Издание 1938 г., София Книгата за теглене - PDF Съдържание Богове сте. Азъ рекохъ: „Богове сте“. Това е мисъль, откѫсната отъ нѣщо цѣло, както много факти и явления въ живота на съвременнитѣ хора представятъ откѫслеци отъ цѣлокупния животъ. Докато тази разпокѫсаность сѫществува между фактитѣ и явленията въ живота, хората всѣкога ще се натъкватъ на противоречия. Дойдатъ ли до въпроса за морала, хората сѫщо така се натъкватъ на редъ противоречия, защото не сѫ дошли още до истинския моралъ. Какво нѣщо е моралътъ? Както здравето на човѣка представя външната страна на физическия животъ, така и моралътъ представя външната страна на духовния животъ на човѣка. Когато живѣе хармонично, човѣкъ е здравъ и физически, и духовно. Не живѣе ли правилно, човѣкъ се натъква на редъ болезнени състояния, които нѣматъ нищо общо съ стремежитѣ на човѣшката душа. Болезненитѣ състояния въ живота на човѣка сѫ анормални явления, вследствие на което човѣкъ прави усилия да се освободи отъ тѣхъ. Да бѫде човѣкъ здравъ, това е нормално явление въ живота. Всички органи въ здравия човѣкъ функциониратъ правилно и сѫ въ пълна хармония помежду си. Ето защо, здравето не е нищо друго, освенъ резултатъ на моралния животъ на човѣка. Здравиятъ яде, диша и мисли правилно. Ако не се храни добре, ако не диша и не мисли правилно, човѣкъ не може да води духовенъ животъ. Духовниятъ животъ е тъй естественъ, както яденето и дишането. Вънъ отъ духовния животъ човѣкъ се натъква на редъ аномалии. Запримѣръ, една отъ аномалиитѣ въ човѣшкия животъ е лъжата. Който лъже, той се намира въ болезнено състояние, както онзи, на когото стомахътъ е разстроенъ. Той влиза-излиза отъ стаята, не може да седи на едно мѣсто. Желанието на човѣка да послъгва се дължи на нѣщо неестествено, вмъкнато въ неговата психика. Ако желае, човѣкъ може да се освободи и отъ неестественитѣ прояви въ себе си. Щомъ се освободи отъ тѣхъ, заедно съ това той ще се освободи и отъ слабоститѣ и пороцитѣ си. Страхътъ въ човѣка е сѫщо така неестествено проявление, както и лъжата. Когато чувството на предпазливость е силно развито въ човѣка, той става много страхливъ. За да се освободи отъ своитѣ неестествени прояви, човѣкъ трѣбва да си служи съ филтри, съ каквито природата си служи. За да пречисти водата отъ примѣсенитѣ къмъ нея вещества, природата я прекарва презъ пѣсъчни пластове. Същото трѣбва да прави човѣкъ съ своитѣ неестествени мисли и желания, които приема отъ външния свѣтъ. Не ги ли филтрира, той постепенно губи силата и здравето си. Съвременнитѣ хора се оплакватъ отъ слабо зрение. За да усилятъ зрението си, тѣ трѣбва да прилагатъ закона за филтриране на своитѣ мисли и желания. Като усилва външното си зрение, съ него заедно човѣкъ усилва и вѫтрешното си зрение. Физическото зрение е ограничено, а духовното — неограничено. Духовно човѣкъ вижда на грамадни разстояния. Изнамѣрването на радиото и на телевизията доказватъ сѫществуването на ясновидството. Какъ става това виждане не може да се обясни, но въ бѫдеще голѣма часть отъ човѣчеството ще бѫдатъ ясновидци. Чрезъ своето вѫтрешно радио човѣкъ ще схваща нѣща, които ставатъ на хиляди километри отъ него. Какво ще се ползува човѣкъ отъ ясновидството си, ако нѣма хлѣбъ да яде? Вечерьта е слушалъ какво се пѣе или свири въ Лондонъ или въ Парижъ, а сутриньта става и не намира хлѣбъ да си хапне. Значи, радиото е развлѣчение за човѣка, но не може да го храни. При това, сегашното радио още не е усъвършенствувано. Днесъ вие слушате по радиото да говорятъ, но не можете да се разговаряте. Ще дойде день, когато хората ще се разговарятъ по радиото: единъ ще пѣе отъ едно мѣсто, другъ ще му отговаря. При това, тѣ ще могатъ да влизатъ въ разговоръ помежду си, да си помагатъ едни-други. Засега, обаче, радиото е забавление за човѣчеството. Азъ рекохъ: „Богове сте“. Боговетѣ представятъ външната страна на Бога. Той се проявява чрезъ тѣхъ. Тѣ сѫ проводници на великитѣ сили въ свѣта. Тѣ иматъ отношение къмъ хората, затова служатъ като проводници. Боговетѣ, за които се говори въ Писанието, представятъ разумни сѫщества, които могатъ да извършватъ много работи. Следователно, каже ли човѣкъ за себе си, че е божество, това подразбира, че е разумно сѫщество и може да направи много добри дѣла. Като живѣе разумно, човѣкъ има условия да бѫде здравъ. Това показва, че безъ духовенъ животъ физическиятъ не представя нищо особено. Ако задъ физическия животъ не стои духовниятъ като тилъ, първиятъ е изгубенъ. Доказано е, че човѣкъ съ мораленъ устой може да живѣе по-дълго време отъ онзи, който нѣма мораленъ устой въ себе си. Като спазва законитѣ на великия моралъ, човѣкъ пести силитѣ на своя физически и духовенъ животъ. Природата изисква това отъ всѣки човѣкъ, защото не обича да изразходва енергиитѣ си напразно. Трѣбва ли човѣкъ да се безпокои за нищо и никакво? Трѣбва ли да се съмнява въ себе си? Има нѣща, въ които човѣкъ може да се съмнява, но въ себе си той никога не трѣбва да се съмнява. Човѣкъ се съмнява въ Бога, въ хората и най-после въ себе си. Какво печели, като се усъмни въ всичко? Съмнението е частична проява на явленията въ живота, а разумната, съзнателна вѣра подразбира пълна проява на живота. Да се домогне човѣкъ до пълната проява на живота, това значи, да се е домогналъ до неговия смисълъ. Отъ хиляди години насамъ хората сѫ се възпитавали по отрицателенъ пѫть — чрезъ противоречия и съмнения. Време е вече да се възпитаватъ чрезъ положителни нѣща, по пѫтя на истинската наука и философия. Докато не се домогнатъ до тази наука, хората всѣкога ще се лутатъ отъ единъ моралъ на другъ. Трима приятели живѣли задружно помежду си. Единъ день тѣ си купили една патка, заклали я, изчистили я и се готвѣли да я опекатъ, да се наядатъ добре. Въ това време въ дома имъ дошълъ единъ гостъ. Като го видѣли, тѣ моментално скрили патката въ една тенджера, да не би гостътъ да остане на обѣдъ. Въпрѣки това, гостътъ останалъ даже да нощува у тѣхъ. За да не се развали патката до другия день, единъ отъ приятелитѣ я занесълъ съ тенджерата заедно въ стаята, дето гостътъ щѣлъ да пренощува. Тази стая била по-хладна отъ другата. Гостътъ забелязалъ пренасянето на тенджерата, но премълчалъ. На сутриньта, преди заминаването си, той дигналъ капака на тенджерата, извадилъ патката, турилъ я въ торбата си и отишълъ при тримата приятели да се сбогува. — Защо тръгвашъ толкова рано? — Трѣбва да си отида, докато още царь Патаранъ е на власть. Падне ли отъ трона си, и моята работа е спукана. Такъвъ е законътъ въ нашето царство. Тѣ не разбрали какво иска да имъ каже съ тѣзи думи, но го пуснали да си отиде. Като заминалъ, отворили тенджерата да взематъ патката да я сготвятъ. Но какво видѣли? Патката изчезнала. Едва сега разбрали думитѣ на своя гостъ, но се примирили съ положението си. Нито тѣ проявили нѣкакъвъ великъ моралъ, като скрили патката отъ госта си, нито гостътъ, като я задигналъ. Съвременнитѣ хора постоянно губятъ въ живота си и после съжаляватъ за изгубеното. Кога губи човѣкъ? Когато е неразуменъ. За да не губи, човѣкъ трѣбва да постави живота си на разумна основа. Ако живѣе разумно, човѣкъ ще намѣри цѣръ за своитѣ слабости и недѫзи. Свѣтътъ, въ който човѣкъ живѣе, е разуменъ, вследствие на което крие въ себе си всичко, отъ което той се нуждае. Достатъчно е да се обърне на една или на друга страна, за да намѣри всичко, което му е потрѣбно. Знае ли какъ да постѫпва, човѣкъ може да намѣри нѣкакъвъ цѣръ за своето физическо и душевно здраве. Разумниятъ човѣкъ разполага съ магическа прѫчица. Ако е гладенъ, достатъчно е да тропне съ прѫчицата, за да намѣри предъ себе си богата трапеза. Щомъ се нахрани, пакъ тропне съ прѫчицата си, за да се дигне трапезата. Той не познава нужди и лишения. Ще кажете, че това е приказка отъ 1001 нощь. Какво ще кажете тогава за книгитѣ на Сведенборга? Споредъ нѣкои това, което Сведенборгъ е писалъ, е измислено. Споредъ други, писаното отъ Сведенборга е реалность. Едно е вѣрно: нѣма измислени нѣща въ свѣта. Каквото помисли, напише, или нарисува човѣкъ, то е сѫществувало нѣкѫде. Когато художникъ рисува нѣкаква картина по фантазия, това не е чиста фантазия. Нѣкога той е видѣлъ тѣзи образи, макаръ и откѫслечни и днесъ ги комбинира въ едно цѣло. Мнозина сѫ отивали въ онзи свѣтъ и го описватъ, но описанията на всички не се съгласуватъ. Защо? Защото всички нѣматъ еднакъвъ погледъ на нѣщата. Нѣкои се спиратъ на външната страна на духовния животъ, а други — на вѫтрешната страна. Човѣкъ трѣбва да има дълбоко разбиране за нѣщата, за да може да ги опише правилно. Ето защо, за да приеме нѣщата въ тѣхната действителность, човѣкъ трѣбва да е изработилъ въ себе си вѣренъ погледъ за тѣхъ, да знае, кое е възможно и кое не е възможно. Запримѣръ, трѣбва ли да се спирате върху думитѣ на нѣкой, който ви казва, че отъ васъ човѣкъ нѣма да излѣзе? Не се спирайте върху думитѣ на хората, които не мислятъ право. Веднъжъ човѣкъ създаденъ отъ Бога, рано или късно той ще реализира желанията на своята душа. Той ще се върне къмъ онзи животъ, отъ който първоначално е излѣзълъ. Казано е въ Писанието, че свѣтътъ ще се оттегли и Богъ ще създаде ново небе и нова земя. Подъ думитѣ „ново небе и нова земя“ разбираме новъ редъ и порядъкъ на нѣщата. Стариятъ редъ, старитѣ разбирания и вѣрвания на хората сѫ остарѣли и трѣбва да се замѣстятъ съ нови, както животътъ на детето се замѣства съ живота на възрастния. Азъ рекохъ: „Богове сте“. Кои хора могатъ да се нарекатъ богове? Които вървятъ по Божиитѣ пѫтища. Тѣ сѫ носители на Божиитѣ мисли, поради което сѫ въ единство и хармония съ всичко възвишено и разумно. Разумното крие въ себе си нѣщо мощно и велико. Следователно, дойдете ли до вашитѣ разумни мисли и чувства, вие трѣбва да оставите сами да се проявяватъ. Тѣ не се нуждаятъ отъ никаква контрола или направление. Тѣ знаятъ пѫтя на своето проявление. Мисъльта не е нѣщо механическо. Достатъчно е да ѝ се даде тласъкъ, тя знае вече, накѫде да се движи. Може ли да се нарече механическа сила онази мисъль, която движи аероплани, мотори? Днесъ мисъльта движи свѣта. И тъй, искате ли да се развивате правилно, не влагайте нищо отрицателно въ живота си. Вложите ли една отрицателна мисъль въ ума си и едно отрицателно чувство въ сърдцето си, тѣ ще разрушатъ отъ основа вашето щастие. Запримѣръ, слушате нѣкой да казва, че хората не го обичатъ. Този човѣкъ разсѫждава криво. Преди всичко, любовьта не зависи отъ хората. Казано е, че Богъ е Любовь. Следователно, за да ви обича, или не обича нѣкой, това не зависи отъ човѣка. Когато забивате гвоздей въ една греда, кой е виновенъ за това? Вината не е нито въ гредата, нито въ гвоздея. Това зависи отъ онзи, който дига и слага чука върху гвоздея. Обикнете ли Бога, и хората ще ви обичатъ. Божията любовь е изворъ, отъ който постоянно тече. Божията любовь дава, а човѣшката — взима. Даването и вземането представятъ две сили въ природата, които взаимно се уравновесяватъ. Положителнитѣ сили даватъ, а отрицателнитѣ — взематъ. Който не се е научилъ правилно да взема, той не може и правилно да дава. Следователно, когато двама души се обичатъ, тѣ трѣбва правилно да се обмѣнятъ: единиятъ ще дава, а другиятъ ще взема. Това не подразбира, че единиятъ всѣкога трѣбва да дава, а другиятъ — всѣкога да взема. За да изявятъ любовьта си правилно, тѣ трѣбва да се смѣнятъ въ даването и въ вземането. Азъ рекохъ: „Богове сте“. Какво означаватъ думитѣ „богове сте“? Да кажете на човѣка, че е божество, това показва, че въ него живѣе нѣкакво божество. Ако слуша божеството въ себе си, човѣкъ може да се обедини съ него, да стане едно съ него. Сѫщевременно човѣкъ никога не трѣбва да мисли, че божеството, което живѣе въ него, е надъ божествата въ другитѣ хора. Всѣки човѣкъ е на мѣстото си и върши специална служба, която никой другъ не може да изпълни. Може ли човѣкъ да даде предимство на единъ отъ своитѣ органи предъ другъ? Можете ли да дадете предимство на мозъка предъ стомаха или дробоветѣ? Какво ще прави мозъкътъ безъ стомаха и безъ дробоветѣ? Всѣки органъ е на мѣстото си, защото изпълнява специфична служба. Мозъкътъ не може да извърши службата на стомаха и на дробоветѣ, но и тѣ не могатъ да изпълнятъ неговата служба. Обаче, човѣшкиятъ организъмъ ще бѫде въ пълна хармония, когато между всички негови органи има единство и съгласие. За да се развива правилно, физически и духовно, пръвъ трѣбва да се прояви стомахътъ. Щомъ той свърши работата си, дробоветѣ се проявяватъ. Най-после мозъкътъ започва да работи. Значи, когато стомахътъ работи, мозъкътъ временно спира своята дейность, за да изпрати часть отъ енергията си на стомаха, да му помогне. Въ замѣна на това стомахътъ изпраща храна на мозъка, съ което поддържа неговата дейность. Колкото енергия е приелъ стомахътъ отъ мозъка, толкова храна му изпраща. Не се ли спазватъ тия отношения, кредитътъ се ограничава, а понѣкога съвършено се прекратява. Съ други думи казано: за да бѫдатъ всички органи на човѣка въ изправность, той трѣбва да държи отворени изворитѣ на своя животъ. Затвори ли пѫтищата на тия извори, той прекѫсва връзката си съ Бога. Какво значи да прекѫсне човѣкъ връзката си съ Бога? Прекѫсне ли тази връзка, той прекѫсва съобщенията си съ живота. Щомъ прекѫсне съобщенията си съ живота, човѣкъ изпада въ положението на просякъ, лишенъ отъ благата, които му сѫ необходими. Той започва да проси оттукъ - оттамъ, да преживѣе по нѣкакъвъ начинъ. Да проси човѣкъ, това значи да наруши своя естественъ животъ. Просията е неестествено, анормално явление въ живота. Ще кажете, че въ Евангелието е писано: „Просете, за да ви се даде“. Да просишъ отъ Бога, това значи, да искашъ. Като е дошълъ на земята да учи, човѣкъ трѣбва да иска отъ Бога съвети какъ да живѣе. Това искане е на мѣсто. Обаче, да проси човѣкъ отъ хората, да ходи отъ кѫща на кѫща да събира трошици отъ трапезата на богатитѣ хора, това значи да се натъкне на най-голѣмитѣ унижения и да получи такава храна, която, вмѣсто да го задоволи, да разстрои здравето му. Какъвъ човѣкъ може да стане отъ този, който очаква на подаянието на богатитѣ хора? Който живѣе отъ подаянието на богатитѣ хора, той е осѫденъ на израждане. Който иска да расте и правилно да се развива, той трѣбва да се ползува отъ свѣтлината и топлината на слънцето, а не отъ огъня. Той трѣбва да се ползува отъ мислитѣ на Великия животъ, а не отъ тия на обикновения животъ. Следователно, каквото правите, стремете се къмъ Божественото. Ако свържете приятелство съ нѣкой човѣкъ, за да бѫдатъ отношенията ви здрави, трѣбва да намѣрите въ него едно добро качество и постоянно да го държите въ ума си. На сѫщото основание казвамъ: за да подържа отношенията си съ Бога, човѣкъ трѣбва да държи въ ума си идеята, че Богъ е любовь. Престане ли да мисли така, връзката му съ Бога се скѫсва. Ако човѣкъ не държи въ ума си мисъльта, че Богъ е любовь, мѫдрость и истина, той е изложенъ на голѣми страдания, на вѣчно недоволство и мракъ. При това положение човѣкъ дохожда до пълно обезсмисляне на живота. И тъй, духовниятъ животъ представя истинския животъ на човѣка. Дойде ли до Божественото, до духовното начало въ живота, човѣкъ придобива истинско здраве. Такъвъ е животътъ на светията. Той познава страданията, помага на хората, но не се поддава на мѫчения и страдания. Защо? Тѣлото му е бронирано. Както човѣкъ се облича зимно време съ много дрехи, за да се пази отъ студа, така природата чрезъ редъ обвивки е оградила светията отъ мѫчения и страдания. Физическото тѣло е една отъ обвивкитѣ на човѣка, духовното — втора обвивка, умственото - трета, причинното — четвърта и т. н. Колкото по-високо е издигнатъ човѣкъ, толкова по-добре сѫ развити неговитѣ тѣла. Светията, истински духовниятъ човѣкъ, има седемъ тѣла. Обикновениятъ човѣкъ има само едно тѣло, физическото, съ което работи на земята. Колкото по-добре сѫ развити тѣлата въ човѣка, толкова по-голѣми сѫ и възможноститѣ му. Който не разполага съ тия възможности, той прибѣгва къмъ външни срѣдства. Запримѣръ, нѣкои свѣтски хора, като се чувствуватъ слаби, анемични, не могатъ да придобиятъ здраве, сила по естественъ пѫть, затова прибѣгватъ до изкуствена козметика. Това правятъ главно женитѣ. Тѣ употрѣбяватъ червило, пудра, да маскиратъ своя блѣдъ цвѣтъ на лицето, своята анемичность. Ако по този начинъ могатъ да си въздействуватъ, има смисълъ да приложатъ тази козметика на лицето си, но ако правятъ това само отъ желание да станатъ красиви, тѣ ще си причинятъ редъ повреди. Кожата на лицето имъ ще се набръчка, и тѣ ще иматъ бабешко лице. Има вѫтрешна козметика, къмъ която човѣкъ трѣбва да се стреми. Тази козметика подразбира чисти мисли и чувства и благородни постѫпки. Иска ли да стане красивъ, човѣкъ трѣбва да яде грахъ. Яде ли бобъ, той ще стане здравъ, ще развие твърдость. Българинътъ много употрѣбява бобъ, вследствие на което е твърдъ въ убежденията си. Едно се иска отъ човѣка: да бѫде разуменъ. За да живѣе разумно, той се нуждае отъ учители. Ще кажете, че можете и безъ учители. Зависи до какво се отнася. Ако въпроситѣ се отнасятъ до нѣща, които можете да гледате презъ очитѣ на физическия свѣтъ, както и да е. Обаче, ако се отнася до духовни и Божествени въпроси, вие не можете да ги разглеждате презъ очитѣ на вашитѣ физически разбирания. За такива въпроси вие се нуждаете отъ очитѣ на Велики учители. Гледате ли презъ тѣхнитѣ очи, вие ще виждате правилно и ще разбирате дълбокия смисълъ на нѣщата. Азъ рекохъ: „Богове сте“. Човѣкъ може да се нарече божество, когато даде пѫть на Божественото въ себе си. Той вижда Божия Промисълъ навсѣкѫде. Той живѣе тихо и спокойно, съ дълбокъ вѫтрешенъ миръ и упование на този Промисълъ. Следователно, уповава ли на Божия Промисълъ, човѣкъ всѣкога може да се освободи отъ мѫчнотиитѣ въ живота. Загази ли нѣкѫде, обърка ли работитѣ си, достатъчно е да призове на помощь този Промисълъ, за да излѣзе отъ трудноститѣ, въ които е попадналъ. Никаква друга сила не е въ състояние да оправи обърканитѣ пѫтища на човѣка, да отвори пѫтя му къмъ свѣтлата, Божествена мисъль. Пробие ли си пѫть къмъ свѣтлата мисъль, човѣкъ започва да живѣе съзнателно. Той ликвидира съ старото и поема пѫтя къмъ новото. Той започва да гледа на сиромашията, на богатството, на щастието и на нещастието като на състояния, презъ които неизбѣжно трѣбва да мине, да научи единъ урокъ. Щомъ е така, човѣкъ не трѣбва да се оплаква отъ сиромашията, нито да се хвали съ богатството си. И едното, и другото сѫ временни положения. И тъй, щастието и нещастието, богатството и сиромашията сѫ външни прояви на живота. Тѣ представятъ само условия за разуменъ животъ. Ако сте придобили известна разумность, вие ще се отнесете еднакво и къмъ бедния, и къмъ богатия човѣкъ. Дойде ли въ дома ви нѣкой беденъ човѣкъ, вие ще го приемете съ всичкото си уважение и почитание, като сѫщество, въ което Богъ живѣе. Не го ли приемете както трѣбва и оставите Богъ да се грижи за него, вие не сте разбрали живота. Христосъ казва: „Гладенъ бѣхъ, не ме нахранихте; жаденъ бѣхъ, не ме напоихте; голъ бѣхъ, не ме облѣкохте; въ тъмница бѣхъ, не ме посетихте“. Мнозина четатъ този стихъ и се чудятъ, кога е билъ Христосъ гладенъ, жаденъ, голъ, въ тъмница и никой да не Му се е отзовалъ. Тѣ не разбиратъ, че като говори за себе си, Христосъ има предъ видъ всички хора, които сѫ удове на Божествения организъмъ. Ако човѣкъ не познае Бога въ ближнитѣ си, отвънъ никога не би Го намѣрилъ и позналъ. Гледайте правилно на живота, да изучите проявитѣ му, да го разбирате. Разберете ли живота, ще видите, че нѣма сиромашия, нито нещастия. Човѣкъ всѣкога може да бѫде изворъ, който непрекѫснато да дава. Щомъ е така, не се страхувайте, че нѣкой може да ви изчерпи. — Ама все нѣкой може да ме изчерпи. — Щомъ мислишъ така, и това е възможно. — Ама мога да умра. — И това е възможно. За разумния човѣкъ сѫществува само преселване отъ единъ свѣтъ въ другъ, но не смърть. За праведния, за разумния земята е адъ, а небето — рай. За грѣшния е точно обратно: земята е рай, а небето — адъ. Затова именно грѣшнитѣ не искатъ да напуснатъ земята — своя рай. Праведнитѣ обаче всѣкога сѫ готови да напуснатъ земята. Тѣ се интересуватъ отъ живота на земята дотолкова, доколкото могатъ да помагатъ на своитѣ ближни. Тѣ не се интересуватъ отъ временнитѣ нѣща на земята. Какъвъ животъ е този, въ който вѣрата, надеждата и любовьта не присѫтствуватъ? Когото срещнете днесъ, всѣки се оплаква, че животътъ нѣма смисълъ. Какъ може да има смисълъ животъ, въ който вѣрата отсѫтствува? Животъ безъ вѣра, безъ надежда и безъ любовь е животъ безъ основа. За да не обезсмислите живота си, спирайте вниманието си и върху малкитѣ свѣтли мисли и чувства. Тѣ сѫ подобни на свѣтлинки, които идатъ отъ нѣкой отдалеченъ параходъ. Приемайте тия мисли и чувства съ радость и вѣрвайте на тѣхъ, защото скоро ще видите голѣмия параходъ да се приближава къмъ васъ. Съ този параходъ идатъ вашитѣ добри приятели, които отъ години очаквате. Малка е свѣтлината на този параходъ, но единъ день тя ще се увеличи — отъ васъ зависи да имате по-голѣма или по-малка свѣтлина. Колкото е по-голѣма вашата вѫтрешна свѣтлина, толкова ще бѫде по-голѣма и външната ви свѣтлина. Сега азъ ви желая да схващате нѣщата правилно, да гледате на духовния животъ естествено, защото само той ще заякчи здравето ви. Здравето се опредѣля отъ правилното хранене, дишане, мислене, чувствуване и постѫпване. Като знае това, човѣкъ трѣбва да прави изборъ въ хранитѣ си, да прави изборъ въ мислитѣ и чувствата, които го вълнуватъ. Всѣки човѣкъ е опредѣленъ за специална работа, вследствие на което и храната му трѣбва да бѫде специална. Запримѣръ, всѣки човѣкъ не може да мѣси хлѣбъ; всѣки човѣкъ не може да готви. Всѣки човѣкъ не може да бѫде ученъ, писатель, философъ, музикантъ и т. н. Човѣкъ трѣбва да се изучава, да знае, за каква работа е опредѣленъ. Съвременнитѣ хора искатъ да бѫдатъ учени, музиканти, но не знаятъ какъ да постигнатъ своитѣ желания. Религиознитѣ пъкъ искатъ да бѫдатъ свети, чисти хора, но и тѣ не знаятъ какъ се добива чистота и светость. И еднитѣ, и другитѣ живѣятъ по старъ начинъ, а се стремятъ къмъ голѣми постижения. Това е невъзможно. Всички хора искатъ да бѫдатъ здрави, но не знаятъ нито какъ да придобиятъ здравето си, нито какъ да го запазятъ, ако го иматъ. Здравето е свързано съ морала, а моралътъ представя външна страна на духовния животъ. Като срещнете здравъ човѣкъ, ще забележите, че отъ лицето му лъха бодрость, свежесть. Той е положителенъ, опредѣленъ човѣкъ. Въ него е събудено Божественото начало, вследствие на което той има дълбочина въ мислитѣ и въ чувствата си. Сега на всички хора се препорѫчва да работятъ съзнателно върху себе си, коренно да измѣнятъ живота си. Щомъ излѣзатъ отъ стария животъ, едновременно съ това тѣ ще подобрятъ здравето си; подобрятъ ли здравето си, тѣ ще иматъ успѣхъ въ всичкитѣ си работи. Днесъ, при стария начинъ на живѣене, само младитѣ се стремятъ къмъ придобиване на нѣщо, само тѣ се надѣватъ на успѣхитѣ си. Остарѣятъ ли, тѣ преставатъ да се стремятъ и да се надѣватъ. Защо не се стремятъ вече? Защото изгубватъ вѣра въ духовния животъ. Тѣ не вѣрватъ въ духовното начало въ себе си, защото не го разбиратъ. Ако го разбератъ, тѣ ще видятъ, че животътъ не е нищо друго освенъ красота и щастие. Гледатъ ли така на живота, тѣ ще влѣзатъ въ връзка съ разумни и възвишени сѫщества, които сѫ готови всѣки моментъ да имъ помагатъ. Възвишенитѣ сѫщества се притичатъ всѣкога на помощь на добритѣ хора. Тѣ влизатъ въ положението имъ, разбиратъ ги и не ги питатъ отде сѫ, какво правятъ, какъ сѫ пострадали и т. н. Представете си, че пѫтувате въ бурна, студена нощь, а рѫцетѣ и краката ви замръзватъ. Ако останете въ това положение, вие сте осѫдени на смърть. Трѣбва ли да седите още на студа? Вие трѣбва да влѣзете въ първата кѫща, която срещнете на пѫтя си и да се стоплите добре. Ако домакинътъ на тази кѫща е добъръ, праведенъ човѣкъ, той нѣма да ви държи правъ, да ви разпитва, кѫде сте били, какъ сте изпаднали самъ, но веднага ще ви покани въ дома си, ще стопли вода да измиете рѫцетѣ и краката си, ще ви предложи топло ядене и ще ви отстѫпи едно легло да си почините. Когато се събудите отъ сънь, тогава можете да разкажете патилата си. Мнозина страдатъ отъ любопитство, което не е на мѣсто. Тѣ го наричатъ любознателность. Човѣкъ трѣбва да бѫде любознателенъ, но не любопитенъ. Той трѣбва да бѫде любознателенъ, да изучава себе си, да чете по своето лице, както и по лицето на хората като по книга. Лицето на човѣка представя само единъ листъ отъ тази велика книга. Още много листа има, по които трѣбва да четете: очитѣ, ушитѣ, носа, веждитѣ, устата, сърдцето и т. н. Има ясновидци, които познаватъ хората по очитѣ, други — по ушитѣ, трети — по носа и т. н. Това е наука, която човѣкъ може да придобие. Нѣкой ясновидецъ погледне нѣкого въ очитѣ и казва, че той трѣбва да се освободи отъ старитѣ разбирания. Докато не се откаже отъ тѣхъ, работитѣ му нѣма да вървятъ добре. Наистина, една отъ причинитѣ за неуспѣха на хората се дължи на факта, че сѫ здраво свързани съ старото и не искатъ да се откажатъ отъ него. Запримѣръ, стариятъ животъ заставя човѣка да се занимава съ работитѣ на хората. Обаче, докато се интересува отъ работитѣ на другитѣ, човѣкъ никога не може да изправи своя животъ. Не само че не може да се изправи, но съ това той пакости на себе си. Ето защо, преди всичко човѣкъ трѣбва да развива своя вѫтрешенъ, Божественъ животъ. Дойде ли до това положение, той познава вече хората по вѫтрешенъ пѫть, чрезъ интуиция. Като срещне нѣкой човѣкъ, той познава добъръ ли е или лошъ. Не само хората се познаватъ едни други, но и кучето познава добрия човѣкъ. Ако добъръ човѣкъ влѣзе въ двора на господаря му, кучето веднага го познава и започва да се гали около него. Влѣзе ли нѣкой лошъ човѣкъ, кучето веднага настръхва и започва особено да лае. Забележите ли това, стойте настрана отъ такъвъ човѣкъ. Съ лошитѣ хора трѣбва да бѫдете внимателни. Преди да свържете приятелство съ тѣхъ, изучете ги. Рекохъ ви: „Богове сте“. Кога може човѣкъ да се нарече божество? Когато е развилъ своя вѫтрешенъ животъ, когато е далъ ходъ на Божественото въ себе си. Отъ всичко, което преживява, човѣкъ може да се учи, да вади редъ закони за правиленъ животъ. Отъ радоститѣ и скърбитѣ, презъ които минава, човѣкъ познава, правилно ли живѣе, или неправилно. Всѣка скръбь и всѣко страдание сѫ резултатъ на нарушаване на великитѣ Божии закони. Радоститѣ пъкъ сѫ резултатъ на изпълнение волята Божия. Като живѣе съзнателно, човѣкъ ще си дава отчетъ за всички свои постѫпки и, ако постѫпкитѣ му сѫ добри, той минава за божество. Истинскитѣ учени, които изпращатъ на земята свои асистенти, предаватъ знанието си на тѣхъ, съ цель да помагатъ на човѣчеството. Ако тия асистенти задържатъ знанието за себе си и започнатъ да спекулиратъ съ него, отъ невидимия свѣтъ ги извикватъ да дадатъ отчетъ за дѣлата си. Всѣки човѣкъ, който е дошълъ на земята да раздава блага на човѣчеството и си позволи да задържа тия блага за себе си, носи отговорность за дѣлата си. Не е позволено на човѣка да злоупотрѣбява съ Божиитѣ блага. Следователно, когато се говори за економическия въпросъ на единъ народъ, вие трѣбва да имате предъ видъ отношенията на този народъ къмъ разумнитѣ сѫщества. Ако тия отношения не сѫ правилни, дадениятъ народъ е лишенъ отъ кредитъ и довѣрие. Когато единъ народъ се намѣри въ такова положение, той се обръща къмъ голѣмитѣ народи да прави заеми, но економическиятъ въпросъ пакъ не се разрешава. Разумни разбирания се искатъ отъ всички народи. Ние не сме за фанатичнитѣ религиозни вѣрвания на хората. Ние сме за онѣзи правилни разбирания, за съзнателната връзка между народитѣ и разумния свѣтъ. Докато народитѣ не съзнаятъ, че тѣхниятъ кредитъ, тѣхното благоденствие и плодородие се опредѣлятъ отъ разумния свѣтъ, положението имъ никога нѣма да се подобри. Всѣки народъ има велико предназначение. Доколкото изпълнява своето предназначение, дотолкова той се ползува отъ кредита, опредѣленъ за него. Сѫщиятъ законъ се отнася и до човѣка. Изпълнява ли волята Божия, проводникъ ли е на Неговитѣ мисли и чувства, човѣкъ всѣкога се ползува отъ Божието благословение. Съвременнитѣ хора страдатъ, мѫчатъ се благодарение на неизпълнени обещания. Тѣ сѫ дали въ себе си обещание да служатъ на великия идеалъ на своята душа, но не сѫ изпълнили обещанието си. Обещае ли нѣщо, човѣкъ непременно трѣбва да го изпълни. Не може ли да изпълни, по-добре да не обещава. Успѣхътъ на човѣка зависи отъ изпълнение на волята Божия. Дали човѣкъ правилно изпълнява волята Божия, виждаме отъ резултатитѣ на неговия животъ. Той трѣбва да бѫде здравъ, красивъ, силенъ. Не е ли придобилъ тѣзи качества, той не е живѣлъ правилно, не е работилъ добре. Които не сѫ придобили тѣзи качества, за оправдание цитиратъ стиха, въ който апостолъ Павелъ казва: „Мога да се похваля съ своята немощь.“ Като говори за своята немощь, апостолъ Павелъ има предъ видъ своята слабость въ правене на престѫпления. Азъ рекохъ: „Богове сте“. Това значи: въ всѣки човѣкъ сѫ вложени условия и възможности да бѫде божество, да се нарече Синъ Божий. Нѣма по-велико нѣщо за човѣка отъ това, да се нарече Синъ Божий. Това е смисълътъ на живота. Докато дойде до положението на Синъ Божий, човѣкъ, билъ той мѫжъ или жена, ще мине презъ редъ фази, презъ известни мѫчнотии и изпитания. Това, което днесъ наричаме мѫжъ или жена, не е още истински мѫжъ, или истинска жена. Сегашната жена е слугиня на истинската, на онази, която наричаме дева. Сегашниятъ мѫжъ е слуга на истинския, на свѣтлия и разуменъ мѫжъ. Иде день, когато на земята ще дойдатъ девата, чистата, възвишена душа и свѣтлиятъ, разуменъ мѫжъ. Днесъ, когато жената се жени, тя търси слуга да ѝ помага въ живота. Мѫжътъ пъкъ търси слугиня, която да му помага въ всѣкидневния животъ. Въ сегашната женитба мѫжътъ и жената търсятъ голѣмо, сѣнчесто дърво, да се подслонятъ подъ него. Такива сѫ разбиранията имъ. Обаче единъ день тия разбирания ще се измѣнятъ и човѣкъ ще оправдае стиха, въ който е казано: „И създаде Богъ човѣка по образъ и подобие свое“. Съвременнитѣ хора трѣбва да дойдатъ до онзи първиченъ порядъкъ, който сѫществува въ Божествения свѣтъ. Желанието на хората да бѫдатъ свободни показва, че тѣ се стремятъ именно къмъ Божествения порядъкъ на нѣщата, който дава абсолютна свобода на всички живи сѫщества. Днесъ и жената иска да бѫде свободна като мѫжа. Тя не знае, че има положения, въ които мѫжътъ е голѣмъ робъ. Има положения, въ които жената е по-свободна отъ мѫжа. Откакъ започна да работи за своитѣ права, жената израстна съ нѣколко сантиметра по-високо, отколкото е била по-рано. Много естествено. Когато дървото се полива често, израства нависоко. Израстването на дървото има отношение къмъ неговата форма, но не и къмъ неговитѣ качества. Съ увеличаване на формата, едновременно трѣбва да се подобрява и съдържанието. Ако се увеличава само формата, безъ да се подобрява съдържанието, намѣсто полза човѣкъ ще има повече загуби. За издържане на голѣмата форма сѫ нужни голѣми разходи. Днесъ всѣки човѣкъ, мѫжъ или жена, търси нѣкой да го разбира, да улесни живота му. Намѣри ли такъвъ, той го нарича свой ангелъ, свой спаситель. Това сѫщество е толкова необходимо за него, колкото майката за малкото дете. Колкото по-дълго време майката е държала детето въ рѫцетѣ си, толкова по-разумно е станало това дете. Рекохъ ви: „Богове сте“. Само онзи човѣкъ може да се нарече божество, който се отличава съ голѣма разумность и готовность да изпълнява волята Божия. Ще кажете, че вѣрвате въ Бога, че сте готови да изпълните Неговата воля, но не сте станали божества. Щомъ не сте божества, липсва ви нѣщо. Кой не вѣрва днесъ въ Бога? Днесъ повечето хора сѫ вѣрващи, но въпрѣки това тѣ продължаватъ да се биятъ. Какъвъ домъ е този, въ който синоветѣ и дъщеритѣ казватъ, че обичатъ и уважаватъ родителитѣ си, вѣрватъ въ тѣхъ, а въпрѣки това постоянно се биятъ и каратъ помежду си? Ако наистина обичатъ и уважаватъ родителитѣ си, децата би трѣбвало да спазватъ тѣхнитѣ закони. Сѫщото може да се каже за всички хора. Ако наистина вѣрватъ въ Бога и Го обичатъ, тѣ би трѣбвало да спазватъ Неговия законъ. Въ сѫщность Божиятъ законъ ли царува въ свѣта? Ако хората зачитаха Великия Божи законъ, въ свѣта трѣбваше да сѫществува само единъ Богъ. Хората могатъ да изповѣдватъ различни религии, да иматъ различни убеждения, но ако въ душата си признаватъ само единъ Богъ, само единъ Баща, като се срещнатъ, тѣ нѣма да се питатъ, кой какво вѣрую има, но ще се почувствуватъ братя. По професия човѣкъ може да бѫде художникъ, лѣкарь, свещеникъ, учитель, но вѫтрешно всички хора иматъ нѣщо общо. Азъ рекохъ: „Богове сте“. Това значи, че хората иматъ възможность да живѣятъ разумно, да служатъ на Бога. При това положение животътъ на всички хора ще се подобри. Като служи на Бога, човѣкъ може да постигне всичко, каквото желае. Като изпълнявате волята Божия, вие ще бѫдете свидетели на възкресението на мъртви, на оздравяване на болни отъ неизлѣчими болести и т. н. Не изпълнявате ли волята Божия, вие ще видите, че здравиятъ се разболява, богатиятъ осиромашава, учениятъ изгубва знанието си и т. н. Когато говоря за изпълнение волята Божия, азъ имамъ предъ видъ онзи Вѣченъ Принципъ, който нѣма начало, нѣма и край. Затова наричатъ Бога Вѣченъ, Древенъ. Обаче никой не може да Го нарече старъ. Самъ по себе си Той не остарява. Той е всемѫдъръ, но не е старъ. Той включва въ себе си всички велики добродетели. Затова е казано, че Богъ е Любовь, Мѫдрость, Истина. Иматъ ли възрасть тия добродетели? Любовьта е вѣчна. Сѫщото можемъ да кажемъ и за другитѣ добродетели. И тъй, дойдете ли до понятието Богъ, знайте, че Той е неизмѣненъ. Въ Него се включватъ желанията и стремежитѣ на всички сѫщества, отъ най-малки до най-голѣми. Всички живи сѫщества живѣятъ въ Бога. Едни съзнаватъ това, а други не съзнаватъ. Когато Божественото въ тѣхъ се събуди, тѣ се съзнаватъ като частица отъ Великия Божественъ организъмъ. Щомъ Божественото въ тѣхъ заспи, тѣ минаватъ пакъ въ порядъка на обикновения животъ. Има моменти, когато Божественото се пробужда и въ животнитѣ. Вълкътъ, запримѣръ, следъ като изяде нѣколко овце, започва да мисли, че не е добре това, което прави. Това показва, че Божественото е проговорило и въ него, но само за моментъ. Щомъ съзнанието му заспи, Божественото го напуща. Тогава вълкътъ си казва: Дали е право това, което върша или не, не зная. Едно е важно: трѣбва да ямъ, да не умра отъ гладъ. За човѣка казвамъ: Щомъ Божественото въ него се пробуди, той трѣбва да работи върху себе си, да го задържи. И светията, и учениятъ, и обикновениятъ човѣкъ трѣбва да работятъ, да дадатъ ходъ на Божественото въ себе си, да не ги напуща. Светията трѣбва да работи, да увеличава своята светость. Учениятъ трѣбва да работи, да увеличава своята ученость. Обикновениятъ човѣкъ трѣбва да работи, да стане необикновенъ. Истински ученъ е онзи, който изучава Божиитѣ закони и става тѣхенъ проводникъ. Задачата на науката не е само да дава знания на хората, но и да ги учи какъ да живѣятъ. Азъ рекохъ: „Богове сте“. За да дойде до положение да се нарече божество, човѣкъ трѣбва да се откаже отъ всичко временно, преходно, и да задържи само онова, което има значение и на земята, и на небето. Дойде ли до това положение, каквато служба да изпълнява на земята, навсѣкѫде ще бѫде добре приетъ. Обикновениятъ човѣкъ ще слѣзе на земята пешъ, а божеството — съ колесница. Добре е понѣкога човѣкъ да се качи на колесница, но на такава, която да не тръска. Подъ думата „колесница“ разбирамъ съвкупность отъ всички възвишени и благородни мисли, чувства и постѫпки. Качи ли се човѣкъ на тѣхъ, тѣ могатъ да го занесатъ отвѫдъ земния свѣтъ. Това значи да бѫде човѣкъ божество. Днесъ отъ всички се иска приложение. Колкото малко да сте разбрали, приложете го. Не е достатъчно да знаете кои сѫ добри и възвишени мисли, но трѣбва да ги приложите. Като приложите знанието си, вие сами ще разберете, че животътъ на земята има велико предназначение. Свѣтътъ се нуждае отъ кърмилници, които да имъ помагатъ. Ще дойде день, когато отъ всѣки човѣкъ ще се иска отчетъ какво е направилъ на земята, какво е далъ на човѣчеството. Докато е боленъ, човѣкъ се нуждае отъ помощьта на лѣкари, на милосърдни сестри. Като боленъ, всѣки може да го помилва, да му каже една сладка дума. Оздравѣе ли, излѣзе ли отъ болницата, веднага трѣбва да отиде на работа: свещеникътъ ще вземе пособията си и ще отиде на работа; учительтъ ще вземе книгата си и ще отиде на училище да учи децата; лѣкарьтъ ще вземе инструментитѣ си и ще отиде да преглежда болни; сѫдията ще облѣче тогата си и ще отиде да раздава правосѫдие между хората. Мѫже, жени, деца - всички трѣбва да отидатъ на работа. За здравитѣ се предвижда работа, а не милване. Свѣтътъ се нуждае отъ здрави, работоспособни хора, а не отъ инвалиди. Следователно, болниятъ не трѣбва да съжалява, че е боленъ, но да благодари на ония, които му услужватъ. Като оздравѣе, той ще помага на слабитѣ и немощни хора. Дали братя или сестри ще ви услужватъ, това е безразлично. Никой не може да злоупотрѣби съ болния. Здравиятъ, който услужва, трѣбва да подигне очитѣ си нагоре и да благодари, че има възможность да се прояви, да прави добро на своитѣ слаби и болни братя и сестри. Като помагате на слабитѣ и на болнитѣ, вие давате възможность на Божественото въ васъ да се прояви, да отворите пѫтя си къмъ велики възможности и постижения. Азъ рекохъ: „Богове сте“. Христосъ казва, че сте богове, но кога? Когато изпълните Христовото учение, както се е проповѣдвало — чисто, безкористно, безъ съблазънь, безъ обезсърдчения, безъ никакви ограничения. Ако човѣкъ може да служи на Бога по този начинъ, ако може да стане носитель на Божественото въ свѣта, той е придобилъ много. Мнозина материалисти, религиозни, моралисти намиратъ, че идеята за служене на Бога внася заблуждение въ умоветѣ на хората. Отъ тѣхно гледище е така, но отъ по-високо гледище не е така. Човѣкъ трѣбва да разглежда нѣщата отъ идейния свѣтъ, отъ свѣта на абсолютната чистота, за да може да се произнася за тѣхъ. Иначе той всѣкога ще вади такива заключения, които постоянно ще се измѣнятъ. Както възгледитѣ и обичаитѣ на хората за живота постоянно сѫ се измѣняли и измѣнятъ, така и тѣхнитѣ идеи за Бога сѫ търпѣли и търпятъ промѣни. Обаче, има единъ идеаленъ свѣтъ, дето хората живѣятъ по Божественъ начинъ. Тѣхнитѣ идеи и възгледи за нѣщата сѫ едни и сѫщи за всички времена и епохи. Този свѣтъ ние наричаме свѣтъ на боговетѣ, на светиитѣ, на адептитѣ, на избранитѣ. Отъ този свѣтъ се осмисля и земниятъ. Отъ гледището на идейния свѣтъ всѣки човѣкъ — мѫжъ, жена или дете, сѫ благословение за другитѣ хора. Защо сѫ благословение? Защото сѫ носители на Божественото. Обаче тѣ трѣбва да съзнаватъ това и да работятъ разумно. Срещнете ли такъвъ човѣкъ, работата, която ви предстои да свършите, ще ви се нареди добре. Ако срещнете единъ човѣкъ и работата, която ви предстои да свършите, не дава добъръ резултатъ, ще знаете, че той не е по-добъръ отъ васъ. Следователно, излизате ли отъ дома си и отивате да свършите нѣкаква важна работа, не бързайте да излѣзете, но спрете се малко, да мине край васъ добъръ човѣкъ, той да ви бѫде първа срѣща. Когато нѣкоя жена туря на стана си да тъче нѣщо, тя гледа да я срещне нѣкое дете, или нѣкой добъръ човѣкъ, работата ѝ да върви наредъ. Правете и вие сѫщото. Ставате ли сутринь отъ сънь, не започвайте работата си, докато не срещнете Бога въ себе си и не благодарите за доброто, което ви е дадено, Красивъ е животътъ, когато се движите въ свѣтъ, дето Богъ се проявява. Уповайте на Бога въ себе си и вънъ отъ себе си, а не на хората. Уповавате ли на Бога, вие ще оправите своитѣ работи, както и тия на своя народъ. Слушате нѣкой да казва, че трѣбва да направи заемъ, да уреди работитѣ си. Щомъ объркатъ малко работитѣ си, така казватъ и българитѣ, както и всички народи. Като не могатъ и съ заеми да оправятъ работитѣ си, тѣ казватъ, че трѣбва да правятъ економии. Не, нито заеми помагатъ, нито економии. Ако искатъ да оправятъ работитѣ си, българитѣ трѣбва всѣка сутринь да ставатъ рано, да посрѣщатъ Бога въ себе си. Ако това правятъ всички, отъ последенъ гражданинъ до царя, полезътъ имъ ще бѫде добъръ. Щомъ полезътъ е добъръ, и работитѣ имъ ще се наредятъ добре. Този е пѫтьтъ, по който могатъ да се разрешатъ економическитѣ въпроси, както на отдѣлния човѣкъ, така и на всички държави. Свѣтътъ се нуждае отъ мѫдри хора. Който иска да стане дипломатъ, той трѣбва да бѫде мѫдъръ, да разбира отъ отношения, да може да влияе съ доброто, което носи въ себе си. Всѣки човѣкъ съ ставането си отъ сънь трѣбва да си спомни, че не е позволено на никого да прави престѫпления. Човѣкъ трѣбва да знае, че законитѣ за едного сѫ общи закони за всички. Благата на едного сѫ блага за всички. Всѣко живо сѫщество трѣбва да се подчинява на Божиитѣ закони. Вънъ отъ тия закони нѣма животъ. Когато музикантътъ свири, и той спазва известни правила и закони, които не сѫ отъ него измислени. Законитѣ на музиката сѫ закони на природата. И праведниятъ, и светията живѣятъ споредъ Божиитѣ закони. Колко повече обикновенитѣ хора трѣбва да спазватъ тия закони! Ако решатъ да живѣятъ споредъ Божиитѣ закони, българитѣ ще се благословятъ и великъ народъ ще станатъ. Азъ рекохъ: „Богове сте“. Живѣятъ ли споредъ великитѣ закони на Битието, и българитѣ могатъ да кажатъ за себе си: „Богове сме.“ Не живѣятъ ли така, нищо не могатъ да направятъ. Никой не може да ги застави насила да подобрятъ живота си. Богъ остава човѣка свободенъ, самъ да приема доброто или да го отблъсква, вследствие на което човѣкъ върши грѣхове и престѫпления. Обаче дойде ли човѣкъ до положение на боленъ, който трѣбва да се лѣкува, тамъ лѣкарьтъ има думата. Болниятъ не може да се налага на лѣкаря. Каквито лѣкарства му препорѫча, той е длъженъ да ги вземе. Въ широкъ смисълъ на думата, Божиятъ Промисълъ е лѣкарьтъ, който лѣкува болнитѣ хора. Съвременнитѣ хора се намиратъ на тѣсно. Признаватъ Божия Промисълъ или не, тѣ Го опитватъ на гърба си. Богъ имъ предписва лѣкарства и казва: По толкова и толкова капки ще взимате на день. Ако постѫпвате споредъ наставленията на Великия лѣкарь, ще имате резултатъ. Не постѫпвате ли по Неговитѣ наставления, ще носите болестьта си. Разумность се изисква отъ всички. Истинската мисъль внася успокояване на ума, истинското чувство — успокояване на сърдцето, а истинскитѣ дѣла — успокояване на цѣлия организъмъ. Дойде ли до тия положения въ себе си, човѣкъ ще чуе Божия гласъ, както пророкъ Илия го чу въ пустинята, дето прекара 40 деня въ постъ и молитва. Илия чу тихия Божи гласъ, който му казваше: Пѫтьтъ, по който действувашъ, не е правъ. Свѣтътъ може да се оправи съ любовь, а не съ насилие. Свѣтътъ може да се оправи само чрезъ любовьта, чрезъ мѫдростьта и чрезъ истината, поставени като основа на живота. Това означаватъ думитѣ „Азъ рекохъ: Богове сте вие“. 22. Беседа отъ Учителя, държана на 26 януарий, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.
  21. Ани

    1930_01_19 Две лепти

    От томчето "Да ви даде", Сила и живот, 13 серия, т.2 (1929-1930), Издание 1938 г., София Книгата за теглене - PDF Съдържание Две лепти „А видѣ и нѣкоя сирота вдовица, която тури тамъ две лепти“. Лука 21:2. „Две лепти“. Както виждате, въ цитирания стихъ, дветѣ лепти, единъ малъкъ поводъ, обръщатъ вниманието на Великия Учитель. Когато богатитѣ и ученитѣ туряха изобилно въ съкровищницата, Христосъ не обърна внимание на това. Обаче, когато една бедна вдовица тури две лепти въ съкровищницата, Христосъ спрѣ вниманието си върху този актъ. Като изучавате живота и проявитѣ на хората, както и на всички живи сѫщества, вие забелязвате едновременно два стремежа: единиятъ стремежъ е къмъ великото, грандиозното; другиятъ — къмъ малкото. Запримѣръ, докато е малко, детето има стремежъ да порасне, голѣмъ човѣкъ да стане. Този стремежъ на детето да стане голѣмъ човѣкъ като баща си, като дѣдо си, му дава импулсъ да пъпли, да учи, да се развива. Като се посади въ земята, семето сѫщо така се стреми къмъ нѣщо голѣмо: да покълне, да израсте нависоко, да цъфне и плодъ да върже. Тревата сѫщо се стреми да стане висока, да надмине цвѣтенцата, които растатъ около нея. Добро е желанието на човѣка, както и на всички живи сѫщества да пораснатъ, да станатъ голѣми. Това е задача и на природата. И природата се стреми да изкара нѣщо велико отъ малкитѣ нѣща. Следователно, човѣкъ трѣбва да поддържа въ себе си идеала да стане великъ. Ще кажете, че човѣкъ не трѣбва да бѫде амбициозенъ. Зависи каква е амбицията на човѣка. Безъ амбиция човѣкъ не може да напредва. И учениятъ, и добриятъ човѣкъ, и светията иматъ амбиция, но разликата между тѣхната амбиция и тази на обикновения човѣкъ е голѣма. Човѣкъ трѣбва да се стреми да придобие толкова знание, колкото може да носи. Да учи, да придобива човѣкъ знания, това не е амбиция. Учението е непреривенъ процесъ. Докато живѣе на земята, човѣкъ все трѣбва да учи. И 120-годишенъ да е, той пакъ трѣбва да учи, да чете, да добива нѣщо ново. Мнозина иматъ криви разбирания за нѣщата. Тѣ мислятъ, че човѣкъ може да учи само докато е младъ. Щомъ остарѣе, той не може да учи. Значи, само младиятъ може да учи; само младиятъ има право да си поживѣе. Остарѣе ли, човѣкъ трѣбва да се предаде на постъ и молитва, да изправя погрѣшкитѣ на миналото си. Това отчасти е право, но не изцѣло. Докато е младъ, човѣкъ яде и пие, а на старини плаща. Дойде ли краятъ на годината, т. е. старостьта, човѣкъ трѣбва да приключи смѣткитѣ си. Ако има срѣдства да изплати дълговетѣ си, работитѣ лесно се уреждатъ, но какво ще прави, ако нѣма срѣдства? Щомъ нѣма срѣдства, той трѣбва да прави условия съ кредиторитѣ си, да отложатъ полицата му за известно време. Когато яде и пие, човѣкъ трѣбва да мисли за плащане. Ако не мисли, ще дойдатъ глобитѣ. Ще кажете, че банкерътъ и бакалинътъ сѫ богати хора, нѣма защо да бързатъ съ изплащане на дълговетѣ си. Ако искатъ да не се разправятъ съ длъжници, да не сѫ ставали бакали и банкери. Лесно се говори така, но за да стане човѣкъ бакалинъ, банкеръ, ученъ, владика, проповѣдникъ, музикантъ, инженеръ, лѣкарь, има дълбоки причини. Всѣка проява крие задъ себе си нѣкаква дълбока причина. Когато не иска да работи, човѣкъ намира, че нѣкои професии не струватъ. Запримѣръ, той казва, че не струва човѣкъ да става лѣкарь, да се занимава съ болни хора, да прави операции. Всѣка работа е велика, когато се изпълнява съзнателно и на мѣсто. Ако нѣма лѣкари, кой ще помага на болнитѣ? Ако е въпросъ за операции, всички хора правятъ операции. Кой баща, или коя майка, запримѣръ, не правятъ операция на детето си? Когато детето грѣши, родителитѣ му правятъ операция, съ цель да го възпитатъ. Думата „оперирамъ“ означава действувамъ. Значи, добре е да оперира човѣкъ, но да бѫде майсторъ и да прави операцията навреме и на мѣсто. Вземе ли ножъ въ рѫка, човѣкъ трѣбва да знае кѫде и какъ да рѣже. Въ една отъ драмитѣ на Шекспира се разправя за единъ договоръ, сключенъ между евреинъ и християнинъ. Последниятъ взелъ отъ евреина голѣма сума назаемъ, съ условие да я изплати следъ известенъ срокъ. Обаче евреинътъ направилъ следното предложение: ако на опредѣления срокъ християнинътъ не може да изплати дълга си, ще се отрѣже парче месо отъ тѣлото му. За тази цель трѣбвало да се пристѫпи къмъ изпълнение на договора. Като се видѣлъ предъ невъзможность да се подложи на такава операция, християнинътъ се обърналъ къмъ сѫда, съ молба тамъ да разрешатъ въпроса. Сѫдията билъ уменъ и съобразителенъ човѣкъ и решилъ спора въ следния смисълъ: евреинътъ има право да отрѣже парче месо отъ тѣлото на християнина, но съ условие, ако отрѣже единъ грамъ месо повече отъ опредѣленото количество, ще плати съ главата си. При това условие евреинътъ се отказалъ да изпълни договора. Като не билъ сигуренъ въ рѫката си, той се страхувалъ, че при тази операция ще трѣбва да плати съ главата си. По този начинъ християнинътъ отървалъ кожата си. Ще кажете, че евреинътъ билъ жестокъ човѣкъ. Евреинътъ билъ алченъ за пари, но и християнинътъ не трѣбвало да бѫде толкова глупавъ да подписва такъвъ договоръ. Съвременнитѣ хора, религиозни и свѣтски, говорятъ за Бога, описватъ Го, но описанията и понятията имъ сѫ съвършено различни. Никой човѣкъ нѣма ясна представа за Бога. Тѣ казватъ, че човѣкъ е създаденъ по образъ и подобие Божие, но какво въ сѫщность е Богъ, не знаятъ. Тѣ не могатъ да Му дадатъ никакъвъ образъ. Други казватъ, че познаватъ Бога дотолкова, доколкото се проявява въ човѣка. Трети пъкъ си представятъ Бога такъвъ, какъвто Мойсей Го описалъ. Мойсей се е разговарялъ съ Бога, слушалъ е гласа Му, но никога не Го виждалъ. При това Мойсей бѣше единъ отъ великитѣ посветени. Той познавалъ законитѣ на свѣтлината, на електричеството и на магнетизъма, на биологията. Като се явилъ предъ фараона, Мойсей извършилъ голѣми чудеса, които почивали на известни закони. Велико е било учението на Мойсея, но следъ смъртьта му неговитѣ ученици го изопачили. Разбиранията на ученицитѣ му били ограничени, вследствие на което тѣ несъзнателно изопачили учението на Мойсея и създали особено учение — мойсеизъмъ. Така постѫпиха и ученицитѣ на Христа съ учението на своя Учитель. Първитѣ ученици и последователи на Христа предавали Христовото учение точно, но ония, които дошли следъ тѣхъ, като нѣмали тѣхната свѣтлина, постепенно го изопачили. Днесъ всички хора се спиратъ върху въпроситѣ: кой е Христосъ и какво донесе на свѣта? Тѣ сами си отговарятъ, че Христосъ донесе спасението на човѣчеството. Спасението на човѣчеството се обуславя отъ спасението на отдѣлния човѣкъ. Когато всѣки човѣкъ поотдѣлно се спаси, тогава ще се спаси и цѣлото човѣчество. Да се спаси човѣкъ, това значи да постави въ хармония своя физически, духовенъ и Божественъ животъ. Съвременниятъ човѣкъ се счита за божество, но въпрѣки това се запитва може ли да се спаси. Да си задава този въпросъ, това е все едно великиятъ виртуозъ-цигуларь да се запитва може ли да изсвири известно парче. Щомъ е виртуозъ, той непременно може да изсвири дадено парче. Който пита дали може да направи нѣщо, той се съмнява въ себе си, въ своитѣ възможности. Щомъ пита, той непременно ще сбърка нѣкѫде. Понѣкога и невежиятъ не пита, но това още не значи, че той знае какво да прави. Учениятъ не пита, но прилага и самъ се учи. Трѣбва ли момата да пита какъвъ ще бѫде нейниятъ избраникъ? Много просто. Избраникътъ ѝ ще бѫде подобенъ на нея. Затова казва българската поговорка: „Търколило се гърнето и намѣрило похлупака си“. „А видѣ и нѣкоя сирота вдовица, която тури тамъ две лепти“. Дветѣ лепти бѣха всичкитѣ пари, съ които бедната вдовица разполагаше. Който иска да следва духовния пѫть, той трѣбва да даде всичко, което има. Таза вдовица не е предполагала, че Христосъ ще я вземе за предметъ на своя беседа. Като видѣла, че всички турятъ нѣщо въ съкровищницата, и тя пожелала да внесе своята лепта, последнитѣ две монети, безъ да мисли, че децата ѝ нѣматъ хлѣбъ. Колкото малки да сѫ били дветѣ монети, тя ги пожертвувала отъ сърдце. Като изнасямъ примѣра за тази вдовица, не искамъ никого да упрѣквамъ за погрѣшкитѣ му, но казвамъ, че за да не грѣши, човѣкъ трѣбва разумно да използува благата, които природата му дава. Домогне ли се до известно благо, човѣкъ го използува лично за себе си и мисли, че следъ това работитѣ му ще вървятъ гладко, безпрепятствено. Водата е благо за човѣка, но зависи какъ ще приеме той това благо. Ако рѣката излиза отъ извора и отива право къмъ морето, отдето мине, тя ще причини редъ пакости: ще отвлѣче кѫщи, дървета, цвѣтя, треви ще изкорени, хора и животни ще издави и т. н. И морето, отъ своя страна, нѣма да я посрещне тихо и спокойно. Може ли човѣкъ да се ползува отъ тази вода като благо, дадено отъ природата? Ако остане самъ да се справя съ това благо, въ края на краищата то ще го завлѣче. Ето защо, иска ли разумно да се ползува отъ благата на природата, човѣкъ трѣбва да ги разпредѣля между ближнитѣ си. Взиматъ ли всички хора участие въ природнитѣ блага, тѣ ще ги използуватъ рационално. Ако морето е тихо и спокойно, рѣката ще се влѣе въ него незабелязано. Обаче, ако въ морето има буря и вѣтъръ, рѣката ще се блъска ту назадъ, ту напредъ, докато мине бурята. Първата рѣка е била посрещната добре отъ морето, а втората — съ голѣми борби и противодействия. Това се дължи на маневритѣ, които морето отъ време на време прави. Това не показва, че морето има неразположение къмъ втората рѣка. Благодарение на известно съвпадение, втората рѣка е изпитала противодействие отъ страна на морето. Животътъ на всѣки човѣкъ представя малка рѣка, която въ края на краищата трѣбва да се влѣе въ неговото Велико море. Понѣкога морето приема тия рѣки тихо и спокойно, а понѣкога — съ бури и вълнения. Както да го приеме морето, умниятъ ще разбере смисъла на живота. Глупавиятъ обаче ще се натъкне на голѣми противоречия и ще се запита: Морето не знае ли, кой съмъ азъ, отде ида и какъ се казвамъ? — Какъ се казвашъ? — Голѣмата рѣка. Като чуе тия разсѫждения, морето ще се усмихне и ще си каже: Ти си голѣмата рѣка, азъ — Великото море. Морето ли произлѣзе отъ рѣката, или рѣката отъ морето? На този въпросъ вие сами ще отговорите. Въ природата между морето и рѣката не сѫществува никакво противоречие. Обаче между хората сѫществуватъ редъ противоречия. Противоречията имъ се дължатъ на тѣхнитѣ разбирания. Между богатия и сиромаха, между учения и невежия нѣма никаква разлика, но отъ неразбиране на нѣщата хората сами издигатъ прегради помежду си, отъ които се спъватъ. Учениятъ представя обработена почва, а невежиятъ — необработена. Следъ време, ако не работи, учениятъ може да стане невежа, невежиятъ пъкъ, ако работи, може да стане ученъ. И добриятъ може да стане лошъ, и лошиятъ — добъръ. Ако не усилва добродетелитѣ си, човѣкъ може да отслабне, да изгуби силата си като добродетеленъ човѣкъ. Свѣтскитѣ хора разбиратъ този законъ и го прилагатъ. Когато нѣкой свѣтски човѣкъ иска да развие силата си, да стане борецъ, той се упражнява съ часове. Единъ день, като развие силата си, той излиза на арената да се бори, дето получава голѣма премия като победитель. Ще кажете, че това е губене на време. Ако упражненията, които човѣкъ прави за постигане на известна цель сѫ губене на време, не е ли губене на време да седи човѣкъ съ часове на едно мѣсто и да се окайва за страданията, които го сполетѣли? Дойде ли страданието при васъ, не се оплаквайте, но излѣзте срещу него като боксьоръ и го ударете ту отъ едната, ту отъ другата страна, докато го съборите на земята. После му кажете: Знаешъ ли, кой съмъ азъ? Знаешъ ли, че азъ съмъ свободенъ гражданинъ? Има случаи, когато страданието може да надвие на човѣка, да го търколи на земята. И така да бѫде, човѣкъ не трѣбва да се отчайва. Ще полежи на земята, докато съзнанието му се върне и пакъ ще стане. Следъ време, като се засили, отново ще се състезава съ страданието. Щомъ е дошълъ на земята, човѣкъ неизбѣжно ще страда и ще се радва, ще бѫде битъ и ще бие другитѣ. Като слушатъ да имъ се говори по известни въпроси, хората очакватъ нѣкакво заключение. Отъ съвременния животъ могатъ да се извадятъ само относителни заключения, но не и абсолютни. Каква е крайната цель на живота? Животътъ нѣма крайна цель. Ако говорите за материалния животъ на съвременнитѣ хора, тамъ още повече не може да се търси крайна цель. Той е времененъ, преходенъ, но приятенъ свѣтъ. Ние го наричаме свѣтъ на забави. Той е свѣтъ за децата. Въ сравнение съ това, което предстои на човѣчеството за изучаване, ние казваме, че съвременнитѣ хора сѫ още деца. И като деца тѣ трѣбва да се забавляватъ. Богатиятъ ще се радва на богатството си; сиромахътъ ще поплаче за положението, въ което се намира. И едното, и другото е на мѣстото си. Животътъ на земята не може безъ плачъ и безъ радости. Докато е на земята, човѣкъ ще плаче и ще се смѣе. Какво ще прави земедѣлецътъ, ако времето не плаче? Когато рѣкитѣ прииждатъ, когато снѣговетѣ се топятъ, когато роснитѣ капки оросяватъ цвѣтята, когато цвѣтята растатъ, всичко е на мѣсто. Всички явления въ природата иматъ дълбокъ смисълъ и предназначение. За да осмисли живота си, човѣкъ трѣбва да обръща внимание на вѣчнитѣ, неизмѣнни негови прояви, а не на тия, които всѣки моментъ търпятъ промѣни. Както да разглеждате живота, самъ по себе си той е красивъ. Тази е причината, че като дойде време да напуща земята, човѣкъ започва да съжалява. Каквито страдания да е прекаралъ, човѣкъ все пакъ съжалява за живота на земята. Въ този животъ има нѣщо специфично, което никѫде другаде не сѫществува. Въпрѣки голѣмитѣ си страдания и светиитѣ, и ученитѣ, и великитѣ хора съжаляватъ, че сѫ напуснали земята. На земята има добри условия за учене, за растене и развиване. Единъ день, когато станете възрастни, ще напуснете земята и ще съжалявате, че не можете пакъ да се върнете. Докато сте на земята, ще плачете и ще се радвате, но ще учите. Научите ли уроцитѣ, които животътъ на земята предвижда за човѣка, ще напуснете земята и повече нѣма да се връщате. Какво представя небесниятъ животъ? Ако четете описанията за този животъ, ще срещнете много грѣшки. Погрѣшкитѣ въ тѣзи описания не сѫ съзнателно допуснати, но се дължатъ на обстоятелството, че сѫ правени привечерь, при залѣзване на слънцето. Иска ли човѣкъ да бѫде точенъ въ своитѣ описания, тѣ трѣбва да се правятъ сутринь, при изгрѣвъ на слънцето. Много писатели описватъ красотата на природата при залѣзъ на слънцето, художницитѣ я рисуватъ при сѫщитѣ условия, но и еднитѣ, и другитѣ правятъ редъ погрѣшки. Тогава природата е по-достѫпна за хората. Малко хора иматъ възможность да наблюдаватъ и изучаватъ природата сутринь, при първитѣ слънчеви лѫчи. Красотата на природата при залѣзъ на слънцето е кратковременна, а при изгрѣвъ — продължителна, защото слънчевата свѣтлина тогава е възходяща. Защо трѣбва да се изучава природата? Като изучава природата, човѣкъ вижда последователностьта въ проявитѣ на нейнитѣ сили. Той вижда какъ работи природата: последователно, съ голѣмо постоянство и търпение. Какво виждаме въ живота на обикновенитѣ хора? Тѣ искатъ да бѫдатъ учени, силни, богати, безъ да сѫ приложили онова непреривно усилие и онази последователность, съ които природата си служи. Запримѣръ, нѣкой иска да бѫде силенъ и виждате, че дето трѣбва и не трѣбва той проявява своята сила и смѣлость. Като срещне нѣкоя дълбока и широка рѣка, той иска да се засили и да я прескочи. Направи ли това, той ще се намѣри въ водата. Преди да е прескачалъ такава рѣка, той трѣбва да е правилъ упражнения да прескача трапове, различно дълбоки и широки. Ако може да прескочи трапъ, дълбокъ два метра, той ще прескочи и рѣката. Човѣкъ се ражда съ дарби, но ако не работи за тѣхното развиване, ще остане обикновенъ човѣкъ. Не се смущавайте отъ реда и порядъка, които природата и животътъ налагатъ на човѣка. Днесъ отъ съвременния човѣкъ се изисква да спазва известни условия, но когато порасне, когато възмѫжее, ще му се наложи другъ порядъкъ, други условия, различни отъ сегашнитѣ. Детето прави само това, което отговаря на развитието и на възможноститѣ му. То не може да излѣзе вънъ отъ своитѣ възможности. Ще кажете, че искате идеаленъ строй на живота. Днешното човѣчество не може да създаде по-идеаленъ строй отъ този, който е създало. Ако представите на съвременното човѣчество идеаленъ образъ на живота, то пакъ ще се върне къмъ стария. Всѣки ще получи това, за което е готовъ. Това зависи отъ разбиранията на хората. Нѣкой иска да бѫде свободенъ, а ограничава другитѣ. Какво разбиране за свобода е това? Ти искашъ да бѫдешъ свободенъ, а другитѣ да бѫдатъ роби. Може ли да се нарече свободенъ онзи, който ограничава другитѣ? Само разумниятъ и добриятъ човѣкъ може да бѫде свободенъ. Всичко, каквото той върши, е разумно. „Две лепти“. Христосъ обръща вниманието на ученицитѣ си къмъ бедната вдовица, която турила две лепти въ съкровищницата. Тази вдовица била добра, разумна жена. Тя е минала презъ голѣми борби и изпитания въ живота, докато най-после е дошла до числото две. Срещнете ли жена, на челото, на лицето или на гърба на която е написано числото две, вие можете да разчитате на нея: и като на другарка, и като на домакиня. Срещнете ли жена, на гърба на която е написана единица, знайте, че тя има мѫжки характеръ. Не одобри ли поведението ви нѣкѫде, тя може да ви бие. Тя е добра за учитель, за професоръ, но не и за домакиня. Числото две е число на борба, на противоречия, но същевременно съдържа въ себе си и методъ за примиряване. Докато двама души представятъ отдѣлни единици, между тѣхъ всѣкога ще има борба. Примирятъ ли се, тѣ образуватъ двойка. Забелязано е, че докато синътъ живѣе самъ при родителитѣ си, той е грубъ къмъ близкитѣ си и невнимателенъ, небреженъ къмъ себе си. Срещне ли още една единица, той става внимателенъ, нѣженъ, услужливъ. Докато е самъ, човѣкъ може да мечтае, да философствува, да мисли. Срещне ли още единъ, подобенъ на себе си, съ когото може да се разбира, той се свързва съ него и ставатъ двама. Като двойка, тѣ могатъ вече да работятъ, да прилагатъ своитѣ мечти и философии въ действие. Съвременнитѣ хора често не успѣватъ въ живота си и се оплакватъ, че животътъ имъ е тежъкъ. Защо? Тѣ искатъ другитѣ хора да имъ помагатъ, да влизатъ въ положението имъ. Не, човѣкъ трѣбва първо да разчита на себе си, а после на другитѣ. Ако нѣма правилни разбирания за живота, никой не може да му помогне. Човѣкъ се ражда съ нѣщо готово въ себе си, което той самъ трѣбва да развива. Даровитиятъ се ражда съ дарби, които, съ учитель или безъ учитель въ живота, трѣбва да се развиватъ. Не ги ли развива, той ще остане въ положението на обикновенъ човѣкъ. Малко усилия съ нужни за неговото развитие, но той трѣбва да ги приложи. Малко побутване му е нужно отъ природата, за да го наведе на Божествената мисъль. Даровитиятъ работи съ много учители, но има и специаленъ учитель, който го учи отвѫтре. Всѣки ученикъ, който се е събудилъ за Божественото, влиза въ връзка съ своя вѫтрешенъ учитель и следва съветитѣ му. Този учитель ще му даде методи какъ да работи. Той ще го вдъхнови, ще събуди въ него всички сили, дарби и способности за работа. Той ще му покаже какво нѣщо е животътъ и какво — смъртьта, какво е жената и какво — мѫжътъ, какво е братътъ и какво — сестрата, какво е приятельтъ и какво — ближниятъ, какво е господарьтъ и какво — слугата. Учительтъ ще му обясни всички прояви и явления въ живота и въ природата и като го приготви, като му даде необходимитѣ знания, ще го остави свободенъ да прилага. Много нѣща трѣбва да знае ученикътъ, но същевременно трѣбва да различава реалното отъ нереалното. Ако не влизашъ въ положението на мѫжа, ти никога не би могълъ да мислишъ; ако не влизашъ въ положението на жената, ти никога не би могълъ да чувствувашъ и да любишъ; ако не влизашъ въ положението на детето, ти никога не би могълъ да работишъ. Въ сѫщность децата работятъ. Тѣ даватъ подтикъ на родителитѣ си да работятъ. Каквото пипне, детето веднага го разтваря, разглобява на части, които изучава. Голѣма любознателность има въ децата. Вземе ли нѣкаква книга въ рѫцетѣ си, детето непременно ще я разкѫса. Искате ли вашитѣ деца да не кѫсатъ книгитѣ ви, правете ги отъ пергаментъ. Най-важното, на което родителитѣ трѣбва да обърнатъ внимание, е да възпитаватъ децата си, да бдятъ надъ тѣхъ, да не оставятъ разрушителното имъ чувство да се развива. Дветѣ лепти, върху които Христосъ спрѣлъ вниманието си, представятъ най-малкото, което човѣкъ може да приложи въ живота си съ любовь и разбиране. Това е, което може да избави човѣка отъ хиляди ненужни страдания и радости. Има смисълъ човѣкъ да страда и да се радва, но когато тия страдания и радости носятъ нѣщо добро. Ако страданието носи следъ себе си радость, която подига човѣка, то е на мѣсто. И ако радостьта носи следъ себе си страдание, което облагородява човѣшкото сърдце, тя е на мѣсто. Защо следъ страданията идатъ радости и следъ радоститѣ — страдания, това е въпросъ, на който досега никой не е отговорилъ. Защо трѣбва човѣкъ да страда и да се радва, и този въпросъ нѣма отговоръ. И велики хора, и велики Учители сѫ страдали. Христосъ казва: „Скръбна е душата ми до смърть“. Докато е на земята, човѣкъ неизбѣжно ще страда. Следъ възкресението, Христосъ мина отъ страдание въ вѣчната радость, въ Божествения животъ, дето радостьта и скръбьта се сливатъ. Въ Божествения свѣтъ скръбьта и радостьта се примиряватъ. Въ физическия свѣтъ, обаче, тѣ сѫ въ постоянна борба: ту едната взима надмощие, ту другата. Въ повечето случаи скръбьта взима надмощие, защото е груба. Тя върви по мѫжка линия, вследствие на което се изявява грубо. Радостьта е нѣжна, деликатна. Тя върви по женска линия. Който е придобилъ радостьта преждевременно, той непременно ще бѫде битъ. На земята човѣкъ опитва първо скръбьта, а после радостьта. Когато види, че нѣкой плаче, скръбьта веднага си заминава. Тя не си позволява да бие човѣкъ, който е битъ вече. Тя се чуди само кой е дошълъ преди нея и свършилъ работата ѝ. Като знаятъ тази нейна чърта, разумнитѣ хора се дегизиратъ предъ скръбьта, представятъ се като голѣми страдалци и тя не ги безпокои. Както малката скръбь отстѫпва предъ голѣмата, така и малката омраза отстѫпва предъ голѣмата. Сѫщото се отнася и до положителнитѣ нѣща въ живота. Както малката радость отстѫпва предъ голѣмата, така и малката любовь отстѫпва предъ голѣмата. Като се говори за любовьта, ония, които сѫ попарени отъ нея, не искатъ да чуятъ думата „любовь“. Нѣкой обича жена си, но приятельтъ му влѣзе въ неговия домъ, обикне жена му и започне да говори за своитѣ чувства. Този човѣкъ седи като попаренъ и се разочарова въ любовьта. Грѣшката е въ приятеля му. Съвременниятъ човѣкъ не е готовъ още за любовьта. За любовьта нито се говори, нито се играе съ нея. Харесате ли една жена, вие трѣбва да се запитате, дали сте измѣнили мнението си за жената. Истинска любовь е онази, която подига човѣка въ очитѣ на този, който обича. Ако обичате една жена, вие трѣбва да гледате вече на всички жени съ добро око. Ако обичате единъ мѫжъ, мнението ви за всички мѫже трѣбва да се измѣни, да гледате на мѫжа съ по-добро око, отколкото сте гледали по-рано. Всѣка чиста и благородна жена носи въ себе си батерия отъ десеть хиляди градуса топлина. Кой човѣкъ би могълъ да направи пакость на такава жена? Да обичашъ нѣкого, това значи да се отнесешъ къмъ него съ всичкото си уважение и почитание, да не му причинишъ никакво страдание. Любовьта създава страдания, но на мѣсто. Отъ страданията, които любовьта причинява, човѣкъ расте и се развива. Любовьта дава подтикъ, импулсъ на човѣка за работа, за учене. Каква любовь е тази, която убива въ човѣка желанието да живѣе? Който люби, той трѣбва да поощрява своя възлюбенъ къмъ придобиване на знание, на нѣкакво изкуство. Любовьта осмисля живота. Когато осмисли и разбере земния животъ, човѣкъ започва да се стреми къмъ вѣчния. Като цени земния животъ, човѣкъ ще цени и небесния. Какво представя вѣчниятъ животъ? Вѣчниятъ животъ е този, въ който нѣма смърть. Вѣчниятъ животъ изключва всѣкакви страдания. Той включва всички радости, всичкото веселие. Да придобиешъ този животъ, това значи, да видишъ Онзи, Който е създалъ вселената, всички живи сѫщества, всички форми. Да придобиешъ вѣчния животъ, това значи да видишъ красотата на нѣщата, да опиташъ силата и мощьта на своя Създатель. Достатъчно е да зърнешъ само единъ лѫчъ отъ Него, за да разберешъ смисъла на своето сѫществуване. Който е ималъ щастието да види единъ отъ лѫчитѣ на Бога, той е станалъ великъ. Това виждане е вѫтрешенъ процесъ и става въ съзнанието на човѣка, а не вънъ отъ него. При това положение невъзможното за човѣка става възможно. Това е опитностьта на великитѣ хора въ миналото и сега. Често хората си казватъ единъ на другъ: Направи това нѣщо, за Бога! Че ако човѣкъ не е готовъ да направи нѣщо за Бога, за кого другъ може да го направи? Ако човѣкъ не е готовъ да направи нѣщо за Вѣчното начало въ живота си, за Божественото, за хората още по-малко може да направи. Събуди ли се Божественото въ човѣка, заедно съ това ще се разкриятъ всички дарби и способности, вложени въ него. При тѣзи условия човѣкъ може да постигне всички желания на своята душа. Това не се постига изведнъжъ, но постепенно. Божественото въ човѣка е онзи прозорецъ, презъ който той може да гледа вънъ и вѫтре въ себе си, да възприема истината. Отде иде истината, не е важно. Истината може да дойде чрезъ детето, както и чрезъ възрастния. Достатъчно е да има прозорецъ, презъ който истината да минава. Кой е отворилъ прозореца за истината, не е важно. Днесъ всички хора се запитватъ какъ ще се оправи свѣтътъ. Свѣтътъ ще се оправи, когато всѣки човѣкъ бѫде готовъ да дигне своя падналъ братъ, безъ да го осѫди, безъ да пита за причинитѣ на неговото падане. Помогни на човѣка, безъ да питашъ, защо и за какво е сгрѣшилъ. Ще кажете, че днесъ хората грѣшатъ, понеже първитѣ хора сѫ сгрѣшили. Ако съвременнитѣ мѫже и жени се намѣрятъ въ рая, и тѣ ще сгрѣшатъ като тѣхъ. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не е ялъ отъ забраненото дърво. Въпрѣки това, хората всѣки моментъ се сѫдятъ, съмняватъ се, подозиратъ се едни-други. Тѣ казватъ, че вѣрватъ въ Бога, а въпрѣки това всѣки моментъ се обезвѣряватъ. Тѣ говорятъ за любовь, за смисъла на живота, но щомъ изгубятъ любовьта си, тѣ се отчайватъ и разочароватъ отъ всичко. Докато е на земята, човѣкъ ще губи любовьта си и отново ще я намира; той ще губи радостьта си и отново ще я намира. Това е неизбѣженъ процесъ. Като изгуби човѣкъ сѫщественото въ живота си, стремежътъ му се усилва повече. Като се стреми, той придобива загубеното. Придобие ли го, той знае вече какъ да го пази. „Дветѣ лепти“. Всички хора трѣбва да бѫдатъ готови, като тази вдовица, да турятъ въ съкровищницата всичко, каквото иматъ, безъ да ги виждатъ хората. Съ две лепти нищо не може да се постигне, но подтикътъ, вложенъ въ тѣхъ, е въ сила да направи голѣмо преобразование въ живота, както на отдѣлния човѣкъ, така и на цѣлото човѣчество. Ще кажете, че религиозниятъ човѣкъ не трѣбва да бѫде амбициозенъ, но трѣбва да бѫде силенъ. Не, човѣкъ трѣбва да бѫде и амбициозенъ, и силенъ, и богатъ, и ученъ, но на мѣсто. Всѣко нѣщо, проявено на своето мѣсто и време, има смисълъ. Днесъ хората не успѣватъ, защото се намиратъ подъ влиянието на учѐния съ различенъ моралъ, съ различни становища. Едни забраняватъ на човѣка едно, други — друго, и той не знае, какво да прави и какво да не прави. За да не се обърка, човѣкъ трѣбва да прави това, което природата прави. Всичко, което природата е създала, е разумно. Иска ли да се прояви, човѣкъ трѣбва да дава ходъ на ония свои желания, които произтичатъ отъ дълбочината на неговата душа. Давайте ходъ на всички свои мисли, които изтичатъ отъ дълбочината на вашия умъ. Давайте ходъ на всички свои постѫпки, които изтичатъ отъ дълбочината на вашата воля. Давайте ходъ на всичко, което изтича отъ дълбочината на вашето естество. Всѣко нѣщо, което излиза отъ дълбочината на нашето естество, е реално. Само реалнитѣ нѣща могатъ да се реализиратъ. Само реалнитѣ нѣща сѫ мощни и даватъ тласъкъ на човѣчеството, да върви напредъ. „А видѣ и нѣкоя сирота вдовица, която тури тамъ две лепти“. Стремете се и вие да се проявите като сиротата вдовица и, безъ да подозирате, вашиятъ Учитель да спре вниманието си върху васъ и да каже: Ето единъ човѣкъ, който даде всичко, каквото имаше. Откакъ вложи дветѣ лепти въ съкровищницата, сиротата вдовица стана ученичка на Христа. Тази вдовица и до днесъ е въ свѣта, но кѫде е, коя е, какъ се казва, това завинаги ще остане незнайно. Тя не иска хората да я знаятъ. Ако днесъ я срещне нѣкой, не би могълъ да я познае. Тя е облѣчена богато, съ скѫпи дрехи. Днешното ѝ богато облѣкло се плаща отъ лихвитѣ, които дветѣ лепти сѫ дали отъ времето на Христа до днесъ. Въ едно отъ своитѣ съчинения Камилъ Фламарионъ е направилъ изчисление, каква сложна лихва ще се получи отъ 25 стотинки, дадени отъ времето на Христа до днесъ. Той намѣрилъ, че ако цѣлата земя бѣше направена отъ злато, пакъ не би могла да посрещне сумата, получена отъ тѣзи две лепти, дадени съ сложна лихва. Оттукъ можемъ да извадимъ заключението: всѣки Божественъ подтикъ, колкото и малъкъ да е, вложенъ въ обръщение, следъ време дава грамадни резултати. Следователно, вложете най-малкото добро, което имате, въ Божествената банка, да получите следъ време ония грамадни резултати, които тласкатъ цѣлото човѣчество напредъ. Вложите ли най-малкото добро въ Божествената банка, единъ день и вие ще се намѣрите въ положението на сиротата вдовица, която днесъ е реформаторка, работи между човѣчеството за неговото повдигане. Време е човѣкъ да даде ходъ на Божественото въ себе си. Докато дойде до това положение, човѣкъ ще срещне редъ препятствия — съмнения, колебания, безвѣрие, но въ края на краищата всичко ще бѫде за добро. Божественото ще си пробие пѫть въ свѣта и ще донесе на човѣчеството онова, което отъ хиляди години насамъ се очаква. 21. Беседа отъ Учителя, държана на 19 януарий, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.
  22. От томчето "Да ви даде", Сила и живот, 13 серия, т.2 (1929-1930), Издание 1938 г., София Книгата за теглене - PDF Съдържание Да се радватъ наедно. „Да се радватъ наедно и който сѣе, и който жъне“. Йоана 4:36. Въ свѣта сѫществува велико начало, великъ законъ, който опредѣля причинитѣ и последствията на нѣщата. Този законъ се вижда отъ цитирания стихъ: „Да се радватъ наедно и който сѣе, и който жъне“. Това значи: да се радватъ наедно и онзи, който сѣе доброто семе, и онзи, който жъне доброто семе. Само при това положение човѣкъ може да се радва. Ако и двамата не се радватъ наедно, това показва, че единиятъ използува труда на другия. Наистина, който жъне, той всѣкога използува труда на онзи, който сѣе. Това, именно, внася дисхармония въ живота на човѣка. Въ живота на всички сѫщества се забелязва стремежъ едни други да се използуватъ. И въ човѣка, който минава за разумно сѫщество, се забелязва стремежъ да използува труда на другитѣ хора. Нѣма сѫщество въ свѣта, което да не е склонно да използува другитѣ сѫщества. Всички се запитватъ какъ е възможно човѣкъ, създаденъ по образъ и подобие Божие, да има слабоститѣ на животнитѣ? По замисълъ човѣкъ е създаденъ по образъ и подобие на Бога, но той не е още проявенъ, т. е. не е проявилъ Бога напълно. Има хора, които сѫ проявили Бога напълно — това сѫ светиитѣ и Учителитѣ на човѣчеството. Обаче, тѣ не оставатъ на земята, както обикновенитѣ хора. Тѣ временно идатъ на земята и скоро следъ това си заминаватъ. Днесъ всички хора се стремятъ къмъ велики постижения. Всички искатъ да живѣятъ въ миръ, въ съгласие. Всички искатъ да турятъ редъ и порядъкъ въ живота си. Дето отидете, слушате, че всички говорятъ красиво: царе, князе, министри, депутати, свещеници, учители, майки и бащи. Всички говорятъ красиво, но дойдатъ ли до приложение, липсва имъ нѣщо. Единъ день младиятъ кривъ ракъ излѣзълъ съ баща си да се разходятъ. Като по-младъ, синътъ тръгналъ напредъ, бащата следъ него. — Синко, защо вървишъ така криво? — Какъ да вървя, татко? Излѣзъ предъ мене, да ми покажешъ, какъ да вървя. Бащата излѣзълъ предъ сина си да му покаже, какъ да върви. Като видѣлъ, какъ върви бащата, синътъ казалъ: Татко, така и азъ вървя. Казвамъ: Каквито усилия да прави, кривиятъ ракъ все криво ще върви. Той има нѣщо криво въ естеството си. Той е създаденъ кривъ, не може лесно да се изправи. Сѫщото се отнася и до човѣка. Каквато философия или каквото учение да му проповѣдвате, докато изкривеното, хромото въ него не се изправи, той все ракъ ще си остане. Докато не изплати дълговетѣ си, човѣкъ никога не може да стане богатъ; докато не се освободи отъ болестьта си, болниятъ никога не може да оздравѣе; докато не се освободи отъ грѣховетѣ си, грѣшниятъ никога не може да стане праведенъ. Да мислите, че безъ да изплати дълговетѣ си, безъ да се освободи отъ грѣховетѣ си, безъ да премахне болестьта си, човѣкъ може да живѣе въ хармония съ Цѣлото, това е все едно да наливате вода въ пробита стомна и да очаквате да се напълни. „Да се радватъ наедно и който сѣе, и който жъне“. Това значи: да се радватъ наедно и сиромахътъ, и богатиятъ. Сиромахътъ мисли, че всѣкога сиромахъ ще бѫде; богатиятъ мисли, че всѣкога богатъ ще бѫде. Не е така. Сиромахътъ трѣбва да знае, че е кандидатъ за богаташъ, а богатиятъ — кандидатъ за сиромахъ. Каквото прави - лѣга ли, става ли, сиромахътъ постоянно мисли и говори за богатство. Богатиятъ пъкъ постоянно говори на децата си за сиромашия. Той ги съветва да пестятъ, да не пилѣятъ пари, да не осиромашеятъ. Ще дойде день, обаче, когато сиромахътъ ще стане богатъ, а богатиятъ — сиромахъ. Ще дойде день, когато грѣшникътъ ще стане праведенъ, а праведниятъ — грѣшникъ. Ще дойде день, когато невежиятъ ще стане ученъ, а учениятъ — невежа. Това сѫ противоречия въ живота, които не могатъ лесно да се примирятъ. Не е въпросъ въ външното примиряване на нѣщата. Хората всѣки день се примиряватъ, въпрѣки това войнитѣ продължаватъ. Примиряването за единъ день не разрешава въпроситѣ на цѣлия животъ. Да се наядешъ единъ день, това не разрешава въпроса за храненето презъ цѣлия животъ. Да направишъ едно добро, това още не разрешава доброто на цѣлия животъ. Една мисъль само не опредѣля посоката на човѣшката мисъль. — Ама азъ искамъ да бѫда добъръ. — Да бѫдешъ добъръ, това не е механически процесъ. Доброто не иде по външенъ пѫть. Много работа се иска отъ човѣка, за да стане добъръ. Ако натоварите човѣка съ чувалъ злато на гърба му, това не може да го направи богатъ. За да бѫде богатъ, човѣкъ трѣбва да има знание, добре развитъ умъ, да знае, какъ да употрѣби богатството, което му е дадено. Не знае ли какъ да се справи съ богатството си, човѣкъ не може да се нарече богатъ. Той е натоварена камила, която ще падне подъ тежестьта на товара си. Богатиятъ, който мисли само за ядене и пиене, за автомобили, за кѫщи, за скѫпи дрехи, е кандидатъ за онзи свѣтъ. Човѣкъ не е дошълъ на земята само за ядене и пиене. Смисълътъ на живота не е въ яденето и въ пиенето. Тѣ сѫ само условия, които подържатъ живота. Красотата на човѣка не може да бѫде неговъ идеалъ. Защо? Защото, ако човѣкъ днесъ е красивъ, утре може да изгуби красотата си. Важно е човѣкъ да бѫде разуменъ. Щомъ е разуменъ, той може да стане красивъ, но красивиятъ не може да стане разуменъ. Разумниятъ, даровитиятъ носи красотата си отвѫтре, да не се спъва въ развитието си. Ако има външна красота, той ще бѫде изложенъ на голѣми изпитания, които ще го спънатъ въ пѫтя му. Богатиятъ разполага съ външна сила. Силата и уважението му се криятъ въ паритѣ. Разумниятъ и даровитъ човѣкъ разполага съ вѫтрешна сила. Богатството не може и не трѣбва да бѫде цель въ живота на човѣка, но и сиромашията не може и не трѣбва да му служи за спънка. Задъ богатството и задъ сиромашията се крие нѣкакъвъ миналъ животъ. Причината за богатството на човѣка се крие въ живота на неговитѣ дѣди и прадѣди. Причината за богатството или за сиромашията на даденъ човѣкъ ще намѣрите, като проследите живота на неговитѣ дѣди и прадѣди поне до четири поколѣния. Ако животътъ имъ е билъ добъръ и разуменъ, богатството се явява като естествено последствие на тѣхния животъ. Ако не сѫ живѣли добре, сиромашията иде като естествено последствие на тѣхния животъ. Изобщо, дали човѣкъ е богатъ или сиромахъ, здравъ или боленъ, добъръ или лошъ, уменъ или не, това сѫ естествени последици на неговъ миналъ животъ, както и на миналитѣ животи на негови дѣди и прадѣди. Следователно, иска ли човѣкъ да дойде до положителни заключения въ живота, той трѣбва да изучава причинитѣ и последствията на нѣщата. Които не разбиратъ този законъ, тѣ казватъ, че условията сѫ причина за всичко, или пъкъ Богъ е причина за всичко, което става въ свѣта. Не, нито условията, нито Богъ е причина за доброто, за злото, за грѣховетѣ и за престѫпленията, които човѣкъ върши. Да прави човѣкъ добро или зло, това сѫ условия, при които той попада, за да бѫде изпитанъ. Когато студентътъ се явява на изпитъ и отговаря добре на всички въпроси, професорътъ ли е виновенъ за това? Ако студентътъ пропадне на изпита, професорътъ ли е виновенъ? Желанието на студента да учи е причина да излѣзе той предъ професора си, който е готовъ да го изпита. Значи, студентътъ самъ се поставя въ положение да издържи изпита си или да пропадне. Които не търсятъ причината на нѣщата тамъ, дето въ действителность сѫществуватъ, тѣ вадятъ криви заключения за последствията. Запримѣръ, често слушате да казватъ, че професорътъ е причина за пропадане на студента, или Богъ е причина за смъртьта на човѣка и т. н. Нито професорътъ е причина за пропадане на студента, нито Богъ е причина за раждането и за умирането на човѣка. Що е раждането? Възможность на човѣка да изправи погрѣшкитѣ си. За да се роди нѣкой, природата му е дала кредитъ да дойде на земята, да учи, да работи, да изправи живота си, т. е. да изплати дълговетѣ си. Що е смъртьта? Последствие на ненормалния животъ на човѣка. Иска ли да се избави отъ смъртьта, човѣкъ не трѣбва да грѣши. Сѣй доброто семе, за да може онзи, който жъне, да пожъне добъръ плодъ. Тогава и двамата наедно ще се радватъ. „Да се радватъ наедно и който сѣе, и който жъне“. Въ този стихъ думата „сѣене“ е употрѣбена въ широкъ смисълъ. Като живѣе, човѣкъ трѣбва да сѣе и въ тритѣ свѣта: физическия, духовния и умствения. Като земедѣлецъ, човѣкъ ще сѣе доброто семе на нивата, на черната земя. Като ученикъ на живота, човѣкъ ще сѣе доброто семе въ областьта на сърдцето и на ума. Ако учи добре, ученикътъ ще се ползува отъ благоволението на своя учитель. Не учи ли добре и редовно, той ще изгуби благоволението на учителя си. Който плаща редовно задълженията си спрѣмо банката, той се ползува отъ кредитъ, отъ уважението и почитьта на нейнитѣ членове. Не плаща ли редовно задълженията си, той се лишава отъ кредита и довѣрието на банката. Докато прилага Божиитѣ закони въ живота си, човѣкъ може да бѫде светъ. Престане ли да ги прилага, той губи светостьта си. Това показва, че човѣкъ не се ражда светъ. Светостьта е резултатъ на усилието на човѣшкия духъ. Докато мисли, чувствува и постѫпва споредъ Божиитѣ закони, човѣкъ може да постигне всичко, каквото желае. Всички разумни сѫщества ще бѫдатъ на негово разположение. Престане ли човѣкъ да мисли, да чувствува и да постѫпва споредъ великитѣ закони на Битието, всичко се опълчва противъ него. Мисли ли човѣкъ, че може да живѣе както разбира и пакъ да бѫде здравъ, щастливъ, той е на кривъ пѫть. Това никога не е било и нѣма да бѫде. Здравето, доброто, щастието се обуславятъ отъ спазване на великитѣ Божии закони. Прогресътъ на единъ народъ зависи отъ това, доколко е спазилъ моралнитѣ, общественитѣ и духовнитѣ закони. Това сѫ едни и сѫщи закони — закони на Битието, на разумната природа или Божествени закони, но хората сѫ ги раздѣлили на категории споредъ разбиранията си. Нѣкой казва за себе си, че е религиозенъ, т. е. спазва законитѣ на религията. Другъ казва, че има любовь въ себе си, т. е. живѣе споредъ законитѣ на любовьта. Какъ е позналъ, че има любовь? Понеже се е влюбилъ. Каква е разликата между влюбения и онзи, който не се е влюбилъ? Влюбениятъ представя запаленъ огънь, на който може да сварите нѣщо. Който не е влюбенъ, той представя незапаленъ огънь. Искашъ ли да се влюбишъ, вземи клечка кибритъ, тури я подъ дървата на огнището и гледай какво ще стане. Следъ известно време дървата ще се запалятъ и ти ще бѫдешъ влюбенъ. Това влюбване наричаме горение. Докато огъньтъ въ огнището гори, човѣкъ е неспокоенъ да не стане нѣкаква пакость. Легне ли да спи, все за огъня мисли; стане ли отъ сънь, пакъ за огъня мисли; чете ли, учи ли, работи ли, все за огъня мисли. Най-после започва до пише писмо на възлюбения си. Напише писмото, но пакъ не е спокоенъ, дали е турилъ всѣки знакъ, всѣка дума на мѣсто, да не го разбере криво. — Ама ще изгасне ли този огънь? — Щомъ е запаленъ отъ човѣка, непременно ще изгасне. Че огъньтъ ще се запали и ще изгасне, нищо лошо нѣма въ това. Лошо е, ако човѣкъ не може да използува този огънь на мѣсто. Обаче, може ли да го използува за разтопяване на твърдото въ човѣка, за изправяне на кривото въ него, за придобиване на по-голѣма свѣтлина на ума, той е на мѣсто. Човѣкъ може да се влюби въ своя ближенъ, въ науката, въ музиката, въ изкуството и т. н. Влюбването има смисълъ дотолкова, доколкото води човѣка къмъ сѫщественото въ живота. Нѣкога, въ далечното минало, сѫществувалъ единъ царь, Соломонъ-Ра, който назначавалъ и уволнявалъ министритѣ си по особенъ начинъ. Единъ день, като се разхождалъ изъ царството си, той срѣщналъ единъ младъ селянинъ, земедѣлецъ, облѣченъ съ стари, скѫсани дрехи. Царьтъ го спрѣлъ и му казалъ: Какъ смѣешъ да ходишъ изъ царството ми съ такива скѫсани дрехи? Кой те облѣче съ тѣхъ? — Майка ми и баща ми. Царьтъ дигналъ тоягата си и започналъ да бие земедѣлеца. Следъ това го съблѣкълъ съвършено голъ и го оставилъ на пѫтя да го гледатъ хората. Той искалъ да види, какво ще прави земедѣлецътъ, ще запази ли свободата си, или ще се засрами отъ своята голота. Следъ това царьтъ заповѣдалъ на слугитѣ си да му дадатъ нови, хубави обуща и дрехи и да го облѣкатъ отъ главата до краката. Като се видѣлъ тъй хубаво облѣченъ, земедѣлецътъ погледналъ къмъ царя съ желание да му каже какво да прави по-нататъкъ. Доволенъ отъ вида му, царьтъ казалъ: Произвеждамъ те пръвъ министъръ въ царството ми, но ако не можешъ да управлявашъ както трѣбва, ще те сваля отъ този постъ и ще те набия добре. Следъ това царьтъ срещналъ своя пръвъ министъръ, когото сѫщо спрѣлъ на пѫтя и много любезно му казалъ: Какъ смѣешъ да носишъ тия хубави дрехи? Скоро да се съблѣчешъ съвършено голъ. Министърътъ изпълнилъ заповѣдьта на своя господарь. — Сега ще се облѣчешъ съ селски, скѫсани дрехи и въ този видъ ще отидешъ въ село, дето цѣла година ще орешъ земята, ще сѣешъ и ще жънешъ. На края на годината ще дойда да видя какво си направилъ. Работата, която си свършилъ, ще опредѣли твоето бѫдеще. Наистина, странно било поведението на царя. Къмъ земедѣлеца, когото назначилъ пръвъ министъръ въ царството си, той се отнесълъ грубо и жестоко, а къмъ действуващия министъръ се отнесълъ внимателно, любезно, като отнелъ поста му и го оставилъ да се занимава съ земедѣлие. Това, което е станало съ земедѣлеца и съ министъра, става всѣки день съ всички хора. Срѣщате днесъ единъ министъръ, известенъ на всички, но следъ това чувате, че го свалили отъ поста му, станалъ земедѣлецъ. Другаде чувате, че нѣкой земедѣлецъ се издигналъ до положение на министъръ. Следъ всички тия бързи промѣни, които ставатъ въ живота на хората, мнозина се запитватъ, защо сѫ дошли на земята, каква е тѣхната цель. Това, именно, е задачата, която всѣки самъ трѣбва да реши. Не мислете, че човѣкъ е дошълъ на земята да поживѣе известно време, да спечели пари, да остави завещанието си и да замине за другия свѣтъ. Ако човѣкъ трѣбва да се роди, за да умре, жалко нѣщо е той. Не, човѣкъ е дошълъ за нѣщо велико въ живота си. Колкото и малка да е неговата мисия, тя е велика. Може ли всѣки човѣкъ да изпълни мисията си както трѣбва, свѣтътъ ще се поправи. Не е въпросъ за безсмъртието. Щомъ се е родилъ, той ще умре, но важно е какъ ще умре. Човѣкъ трѣбва да умре съ пълно съзнание, че заминава за другия свѣтъ, за да се върне пакъ на земята, когато пожелае. Дойде ли часътъ на заминаването му, той поканва домашнитѣ и приятелитѣ си, разговаря се спокойно съ тѣхъ, сбогува се и казва, че заминава за другия свѣтъ, като остава всичкото си богатство на тѣхно разположение. Докато се разговаря още съ приятелитѣ си, той започва да се топи като снѣгъ. Какво ще остане отъ този човѣкъ? Какво ще погребвате? Ще дойде време, когато хората ще се раждатъ и ще умиратъ по новъ начинъ. „Да се радватъ наедно и който сѣе, и който жъне“. Семето, което сѣете, трѣбва да бѫде Божествено. Ако при сегашнитѣ условия на живота не можете да сѣете Божественото семе, нищо не можете да постигнете. Какво можете да очаквате отъ сегашнитѣ майки и бащи, които всѣки день внасятъ въ ума на синоветѣ и дъщеритѣ си мисъльта за женене? Майката казва на дъщеря си: Гледай да намѣришъ нѣкой богатъ, ученъ момъкъ, да се оженишъ за него. Какво трѣбва да прави тази мома, ако не намѣри такъвъ човѣкъ? Какво ще прави синътъ, ако не намѣри богата и красива мома? Тѣзи мисли не сѫ Божествени и не могатъ да дадатъ добри резултати. Да се посаждатъ такива мисли въ главитѣ на младитѣ преждевременно, това значи, да се върши насилие върху тѣхъ. Обаче насилието нищо не допринася. Какъвъ резултатъ ще има тази женитба, която е свързана между мома и момъкъ, потънали въ дългове? Ще кажете, че като се оженятъ младитѣ, тогава работитѣ имъ ще се наредятъ. Това е криво разбиране, крива мисъль. Хората се женятъ да оправятъ работитѣ си, но въ края на краищата работитѣ все неуредени оставатъ. Защо работитѣ на хората не се оправятъ? Защото тѣ не сѫ дошли до съзнание да сѣятъ Божественото семе, отъ което всички да се радватъ. Съвременнитѣ хора не успѣватъ въ работитѣ си, защото сѫ изгубили всѣкакво довѣрие помежду си. Като чуятъ, че нѣкой говори или проповѣдва нѣщо, веднага се запитватъ, защо говори, каква е цельта му. Много естествено. Човѣкъ е запалена свѣщь. Като говори, той разнася свѣтлината си навсѣкѫде, да свѣти на хората да четатъ, да виждатъ какво правятъ. Каква е цельта на запалената свѣщь? Да освѣтява пѫтя на хората. Щомъ се запали, свѣщьта гори известно време и следъ това изгасва. За да не гори напразно, като свърши работата си, човѣкъ я изгасва. Когато спи, човѣкъ трѣбва да изгасва свѣщьта си. Свѣщьта гори само докато човѣкъ е въ тъмнина, докато му предстои нѣкаква работа. Свърши ли работата си, той я изгасва. Въ нѣкои голѣми европейски градове оставятъ лампитѣ на магазинитѣ да горятъ по цѣли нощи. Какво показва това? Крадци има въ тѣзи градове. Като горятъ лампитѣ, крадцитѣ не смѣятъ да нападатъ магазинитѣ. Когато нѣкоя държава има много закони противъ крадцитѣ, това показва, че въ тази държава има много крадци. Това говори за морала на нѣкои отъ нейнитѣ поданици. Всички хора не сѫ неморални, следователно, законитѣ се отнасятъ само до ония, които нѣматъ съзнание да разбиратъ своитѣ задължения като членове на обществото и на държавата. „Да се радватъ наедно и който сѣе, и който жъне“. Който сѣе, той трѣбва да знае какво е семето, което хвърля на нивата си; който жъне, и той трѣбва да знае какво ще жъне. Това значи човѣкъ съ убеждение. Човѣкъ се ражда съ убеждение, не го придобива отпосле. Ако човѣкъ има убеждение за истината, за мѫдростьта, за любовьта, нѣма защо да го убеждавате да вѣрва въ тѣхъ. Ако е убеденъ въ любовьта, той навсѣкѫдѣ я вижда и прилага, нѣма защо да го убеждаватъ въ нейното сѫществуване. Ако е убеденъ въ безсмъртието на душата, въ задгробния животъ, човѣкъ не се нуждае отъ никакви доказателства. Тѣзи нѣща сѫ дадени на човѣка, нѣма защо отсега нататъкъ да се даватъ. На човѣка е дадено съзнанието, въ което се криятъ много опитности и знания на миналото. Като живѣе, човѣкъ прилага съзнанието си по отношение къмъ всички живи сѫщества и по този начинъ се учи отъ себе си. Ако отношенията на човѣка почиватъ върху законитѣ на любовьта, той твори. Когато обича ученицитѣ си, учительтъ ги учи да четатъ, да пишатъ, да смѣтатъ, да пѣятъ, да свирятъ. Неговата работа не е нищо друго, освенъ творчество. И тъй, любовьта е творчески принципъ. Като люби, човѣкъ трѣбва да е свободенъ да твори. Ако изгуби свободата си, ако се усъмни и разколебае въ работата си, заедно съ това той губи любовьта си. Ако между камъка и скулптора, който работи върху него, нѣма никакво отношение, статуята нѣма да излѣзе както трѣбва. Това значи: скулпторътъ предварително трѣбва да е опиталъ камъка, да знае съ каква материя му предстои да работи. Истинската любовь се проявява само тамъ, дето има правилни, разумни отношения. Каква любовь може да сѫществува между две неоформени, неорганизирани сѫщества? — Ама ще порастемъ. — Това е другъ въпросъ. Въ природата всичко е живо, всичко расте, но зависи какъ расте - като камъкъ, като растение или като човѣкъ. Камъкътъ расте отвънъ навѫтре; растението — отвѫтре навънъ, а човѣкъ — отвѫтре навънъ и отвънъ навѫтре. Сѫщевременно, човѣкъ разбира отношенията, които сѫществуватъ между частитѣ и цѣлото, както и действието на силитѣ вѫтре и вънъ отъ него. Човѣкъ трѣбва да разбира своя ближенъ като себе си и да не го подозира, да не се съмнява въ него. Защо ще подозирате човѣка? Гледайте лицето му и четете по него. Върху лицето на човѣка природата е написала всичко, което е преживѣлъ той най-малко преди четири поколѣния. Върху лицето на човѣка е написана не само неговата история, но историята на неговитѣ дѣди и прадѣди отъ четири поколѣния насамъ. Ако разбираха това писмо, хората биха могли да го използуватъ разумно въ живота си, да не се натъкватъ на противоречия. Споредъ тази наука, ако двама души трѣбваше да предприематъ обща работа, тѣ предварително щѣха да знаятъ могатъ ли да свършатъ работата добре, или не. Когато между двама души има пълно съответствие, пълно разбиране, работитѣ имъ всѣкога ще вървятъ добре. Това не значи, че тѣ трѣбва да бѫдатъ еднообразни въ проявитѣ си. Хармонията не подразбира еднообразие. Еднообразието е законъ на злото, а разнообразието — законъ на доброто. Следователно, хората могатъ да се разбиратъ само тогава, когато между характеритѣ и темпераментитѣ имъ има пълно съответствие, т. е. правилно, хармонично съчетание. Две цигулки могатъ да бѫдатъ въ съгласие, когато и дветѣ сѫ нагласени по правилата на музиката: магаренцата имъ добре поставени, струнитѣ — добре настроени. Ако и цигуларитѣ сѫ въ хармония помежду си, цигулкитѣ имъ ще звучатъ хармонично. Който чуе какъ свирятъ, той ще остане напълно доволенъ. Човѣкъ представя цигулка съ четири струни. На четиритѣ струни отговарятъ четиритѣ темперамента. Дали човѣкъ е сангвиникъ, холерикъ, флегматикъ или умственъ темпераментъ, не е важно. Отъ човѣка се иска умѣние да управлява своя темпераментъ. Ако знае да го управлява, той ще свърши добре дадената му работа. Флегматикътъ е спокоенъ, безгриженъ, подобенъ на застояла вода. Той е бавенъ въ говора, въ движенията си, вследствие на което е склоненъ къмъ затлъстяване. Холерикътъ е противоположенъ на флегматика. Той е огненъ, динамиченъ темпераментъ. Като знае свойствата на своя темпераментъ, холерикътъ трѣбва да бѫде внимателенъ, да не хвърля кибритенитѣ си клечки навсѣкѫде, да не произвежда пожаръ. Обикновено военнитѣ хора сѫ холерици. Тѣ обичатъ реда и порядъка, но като знаятъ свойствата на огъня, тѣ трѣбва да го регулиратъ, т. е. да постѫпватъ разумно. Сангвиникътъ е човѣкъ на въображението, на охолния и веселъ животъ. Той много обещава, малко изпълнява. Като не изпълни обещанието си, той дига рамене и казва: Имахъ доброто желание да направя нѣщо, но не можахъ. Сангвиническиятъ темпераментъ наричатъ още и въздухообразенъ. Човѣкътъ на умствения темпераментъ обича да философствува. Като мисли върху известенъ въпросъ и не може да го разреши, той започва да се нервира. Той мисли, че може да разреши въпроситѣ на живота само съ ума си, но остава излъганъ. И тъй, за да свири добре, човѣкъ трѣбва да нагласи и четиритѣ темперамента правилно, да свири едновременно на всички. Струната sol въ цигулката отговаря на флегматичния темпераментъ, mi — на нервния. Вие ще опредѣлите, кои темпераменти отговарятъ на струнитѣ re и la. Който може да нагласи четиритѣ темперамента въ себе си правилно, той е влѣзълъ вече въ хармонията на живота. Той има основна идея въ живота си, около която нарежда всички свои работи. Той има инициатива, той има камертонъ, споредъ който нагласява всички свои прояви. Докато единъ народъ, едно общество, едно семейство, единъ човѣкъ се нагласяватъ споредъ своя камертонъ, всичкитѣ имъ работи вървятъ добре. Не се ли съобразяватъ съ своя камертонъ, тѣ сѫ осѫдени на фалитъ. Наистина, когато цигуларьтъ обтегне една отъ струнитѣ си повече, отколкото камертонътъ показва, тя непременно ще се скѫса. „Да се радватъ наедно и който сѣе, и който жъне“. Сѣенето и жъненето сѫ два разумни процеса, които се извършватъ непреривно въ природата. Щомъ ставатъ въ природата, тѣ трѣбва да ставатъ и въ живота. Значи, всѣко желание, всѣка мисъль въ човѣка сѫ семена, които той всѣки моментъ посажда въ почвата на своя животъ. Отъ начина на посаждането имъ зависи и тѣхното ожънване. Падне ли на добра почва, посѣтото семе трѣбва да израсте и да даде плодъ. Разумниятъ човѣкъ сутринь сѣе, вечерь жъне. Остави ли посѣтото днесъ - да го ожъне утре, отъ него нищо не може да излѣзе. Каквото днесъ посѣе човѣкъ, още днесъ трѣбва да го реализира. Добритѣ, красиви и разумни нѣща се реализиратъ веднага. Колко време петхилядниятъ народъ трѣбваше да чака Христа да ги нахрани? Христосъ взе петтѣ хлѣба, начупи ги и веднага нахрани народа. Ще кажете, че това Христосъ само е могълъ да направи. Нима днесъ нѣма богати хора въ свѣта, които могатъ да нахранятъ нѣколко хиляди хора? Разликата ще се заключава само въ това, че Христосъ ги нахрани съ петь хлѣба, а тѣ ще ги нахранятъ съ повече. Членоветѣ на една богата английска църква, въ която проповѣдвалъ известниятъ английски проповѣдникъ Спърженъ, се събрали да решаватъ какъвъ начинъ да намѣрятъ, за да помогнатъ на беднитѣ членове, принадлежащи къмъ тази църква. На събранието присѫтствувалъ и самиятъ Спърженъ. Той слушалъ какво говорятъ богатитѣ членове на църквата, но не взималъ участие въ разискванията имъ. Най-после тѣ взели решение да се помолятъ на Господа да отвори сърдцата на богатитѣ хора, да помогнатъ по нѣкакъвъ начинъ на своитѣ бедни братя. Тогава Спърженъ взелъ думата и казалъ: Братя, не трѣбва да изкушаваме Бога по такъвъ начинъ. Всички ние, тукъ събрани, сме богати хора. На кои други хора, вънъ отъ насъ, трѣбва да очакваме? Ето, азъ отдѣлямъ една голѣма часть отъ своята заплата за беднитѣ. Ако всѣки отъ васъ отдѣли колкото може отъ своята заплата, положението на нашитѣ бедни ще се подобри. Това, което е станало въ църквата на Спържена, става и въ съвременнитѣ семейства, общества и народи. Всички очакватъ на богатитѣ, всички очакватъ на бѫдещето поколѣние. Какво трѣбва да правятъ сиромаситѣ? Какво трѣбва да правятъ сегашнитѣ хора? Хората на миналото сѫ очаквали на сегашнитѣ хора, които сѫ били младо поколѣние на времето си. Сегашнитѣ хора пъкъ очакватъ на бѫдещото поколѣние. Тѣ чакатъ младитѣ да израстатъ, да свършатъ тѣхната работа. Така работитѣ не се уреждатъ. Така не се разсѫждава. Всѣки самъ трѣбва да свърши възложената му работа, да не очаква на другитѣ. На всѣки човѣкъ е дадена една работа, която той самъ трѣбва да свърши на времето си, да не я отлага. Като не разбиратъ, какво представя Божествениятъ принципъ, хората се запитватъ, какво е свършилъ Христосъ на земята. Да се задава такъвъ въпросъ, това значи, да се гледа на Христа, като на историческа личность, която нѣкога е живѣла на земята, донесла нѣкакви идеи и заминала за онзи свѣтъ. Тѣ не подозиратъ, че отъ деня на възкресението си до днесъ Христосъ нито за моментъ не е преставалъ да работи въ свѣта. И въ бѫдеще Той непрестанно ще работи. Божествениятъ принципъ е вѣченъ огънь. Въ началото си той е слабъ, но запали ли се веднъжъ, постепенно се усилва и непрестанно гори, като става все по-мощенъ. Той движи съзнанията на всички културни хора и народи по цѣлия свѣтъ. Той изправя пѫтя на всички, които сѫ го изкривили. Но и тѣ сами трѣбва да пожелаятъ това, да работятъ въ това направление. Мнозина очакватъ спасението като свършенъ фактъ. Спасението е свършенъ фактъ, но за да се спаси, човѣкъ трѣбва предварително да е работилъ и да работи. Пролѣтьта ще дойде, но трѣбва да намѣри хора, готови за работа. Какво ще прави онзи, който не е сѣлъ? Есеньта ще дойде и ще си замине, а той нищо не е пожъналъ, нищо не е турилъ въ хамбара си. Царството Божие е идвало на земята много пѫти, но само за ония, които сѫ били готови. И днесъ Царството Божие иде на земята, но пакъ за ония, които сѫ готови, които могатъ да използуватъ неговитѣ блага. За ония, които не сѫ готови, Царството Божие ще мине и замине, безъ да имъ остави нѣщо. Следователно, ако човѣкъ не може да се ползува отъ свѣтлината и отъ благата, които Царството Божие носи, той ще се намѣри въ тежко положение. Божията Любовь предупреждава всѣки човѣкъ, на когото предстоятъ изпитания, но не всѣки иска да се вслушва въ думитѣ ѝ. Щомъ човѣкъ не иска да се вслушва въ гласа на любовьта, главата му ще побѣлѣе отъ страдания. Съвременнитѣ хора не знаятъ още, какво представятъ страданията. Това, което тѣ наричатъ страдание, още не е никакво страдание. Детето страда, че майка му не иска да задоволи нѣкое негово желание. Ученикътъ страда, че пропадналъ на изпитъ. Студентътъ страда, че, като свършилъ университетъ, не му даватъ служба. Той самъ може да си създаде нѣкаква служба. Ще каже, че е училъ, за да намѣри нѣкаква служба за прехрана. Ако човѣкъ учи за служба, това е другъ въпросъ. Обаче, ако човѣкъ учи, за да се развива, да придобива знания, той нѣма да страда отъ това, че не е получилъ служба. Не може ли да се назначи на държавна служба, нека си купи едно точило и започне да точи ножове. За предпочитане е човѣкъ да точи ножове, отколкото да лъже, да краде, да върши престѫпления. Човѣкъ е дошълъ на земята да учи, да придобива знания, чрезъ които да познае любовьта, т. е. Бога; да познае ближния си и себе си. Разумность се иска отъ човѣка, за да разбира и прилага великитѣ закони на Битието. Нѣма сила въ свѣта, която може да измѣни тия закони. Всѣки човѣкъ или държава, която се е опитала да измѣни единъ отъ Божиитѣ закони, е изчезнала отъ лицето на земята. Обаче, който се е подчинилъ на Неговитѣ закони, той и до днесъ сѫществува. Като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да живѣе като истински човѣкъ, да прилага разумнитѣ закони на природата и да се развива. Около него се движатъ различни животни, птици, но той не трѣбва да се спира върху тѣхния животъ. За какво мисли вълкътъ? Той мисли какъ по-лесно да открадне една овца и да се нахрани. Птицата мисли за зрънца и мушици. Задачата на човѣка не е нито като тази на вълка, нито като на птицата, или на рибата. Задачата на човѣка е да учи. Животнитѣ, птицитѣ, рибитѣ сѫ символи, които човѣкъ трѣбва да изучава. Днесъ вълцитѣ, лисицитѣ и всички свирепи животни постепенно изчезватъ. Тѣ се намаляватъ на брой, но не се увеличаватъ. Защо? Защото и тѣ живѣятъ споредъ първичнитѣ закони на своя животъ. Сѫщото може да се каже и за човѣка. Иска ли да запази и продължи живота си, той трѣбва да мисли, да чувствува и да действува правилно. Каквото прави, той трѣбва да го обмисля добре. Каквото обещава, трѣбва да го изпълнява. Кѫдето ходи, той трѣбва да помни, че се намира подъ зоркото око на Великия. Нищо не може да избѣгне отъ окото на Бога. Всѣки трѣбва да работи, да изкарва прехраната си по честенъ начинъ. За човѣка, който разполага съ здраве, съ сили, никаква просия не се позволява. За човѣка, който има умъ, сърдце, който може да мисли и чувствува правилно, никакво насилие, никаква неправда не се позволява. Като не разбиратъ своето предназначение, хората сами се натъкватъ на противоречия и страдания. Следъ всичко това, тѣ казватъ, че условията сѫ лоши, хората сѫ лоши и т. н. Това е криво мислене. Докато мисли криво, човѣкъ нищо не може да постигне. Изправи ли мисъльта си, той може да постигне всичко, което желае. Когато мисъльта на човѣка е права, той може да приложи новитѣ идеи, той може да бѫде здравъ, силенъ, богатъ. Отъ човѣка зависи да бѫде богатъ или сиромахъ. Добре е понѣкога човѣкъ да бѫде сиромахъ отъ грѣхове, а богатъ съ добродетели. Сиромашията учи човѣка да не грѣши. Богатството пъкъ го учи да прави добро. Дали човѣкъ е богатъ или сиромахъ, ученъ или невежа, не е важно. За човѣка е важно да има високъ идеалъ въ живота си, който никога да не се мѣни. Като следва идеала си, човѣкъ трѣбва да върви напредъ, да не се връща къмъ своето минало. Ако се страхува, ако лъже и краде, по атавизъмъ, той се връща къмъ миналото, което нѣма да му допринесе нищо особено. Забравете миналото и вървете напредъ. „Да се радватъ наедно и който сѣе, и който жъне“. Какъ трѣбва да сѣе и да жъне човѣкъ, за да се радва? — Съ любовь. Ако човѣкъ не сѣе и не жъне съ любовь, свѣтътъ нѣма да се поправи. Разумната природа е турила всички сили въ действие, за да оправи свѣта. Изправянето на свѣта е въ зависимость отъ изправянето на хората. Изправянето на човѣка наричаме възкресение. Възкресението на човѣка наричаме още и пробуждане на съзнанието. Онзи, на когото съзнанието е пробудено, е готовъ на всѣкакви жертви за красивото и великото въ свѣта. При единъ богатъ американски банкеръ отишла една млада, красива мома, да поиска нѣкаква сума за благотворителна цель. Той билъ голѣмъ скѫперникъ, не обичалъ да дава пари за никакви цели, но като видѣлъ тази мома съ ясенъ, чистъ погледъ, въ него станалъ голѣмъ превратъ. Той я изслушалъ съ внимание и веднага подписалъ чекъ за исканата сума. Като излизала момата отъ кантората, банкерътъ ѝ предложилъ, когато има нужда, пакъ да дойде. Освенъ това, може да води всѣки день по една отъ своитѣ бедни другарки, за да имъ помага. Отъ момента, когато видѣлъ тази красива мома, банкерътъ билъ готовъ на всѣкакви жертви. Той се почувствувалъ възроденъ и възкръсналъ. И тъй, ако не възкръсне и не се прероди като този скѫперникъ, човѣкъ ще остане все въ сѫщото си положение, да тъпче и чопли на едно и сѫщо мѣсто. Ако младата, красива мома не мине край вашия дюкянъ да поиска нѣщо отъ васъ, нищо добро не ви очаква. Мине ли, обаче, край дюкяна ви и ви посети, добро ви очаква. Красивата млада мома символизира любовьта. Безъ любовь животътъ нѣма смисълъ. Двама американски студенти спорили по различни въпроси: какъвъ е смисълътъ на живота, сѫществува ли задгробенъ свѣтъ, има ли Богъ въ свѣта и т. н. Като вървѣли и разговаряли оживено, тѣ не забелязали, че сѫ на единъ мостъ, подъ който текла буйна вода. Унесени въ разговора, и двамата се подхлъзнали и паднали въ водата, отдето едва могли да излѣзатъ на брѣга и да се спасятъ. Като се погледнали единъ другъ, тѣ се засмѣли, и всѣки отъ тѣхъ разбралъ, кое е ценното въ живота. Тѣ разбрали, че по-ценно нѣщо отъ живота не сѫществува. Любовьта ражда живота. Безъ любовь, никакъвъ животъ не сѫществува. Всички хора, семейства, общества и народи се нуждаятъ отъ любовь. Що се отнася до патриотизъмъ, до дипломация, това сѫ качества, съ които човѣкъ се ражда. Любовь, обаче, е нужна на цѣлото човѣчество. Има ли любовь, има и разбиране, и хармония между всички хора, общества и народи. Дали нѣкой е мѫжъ или жена, слуга или господарь, ученъ или невежа, това сѫ предметни учения, но любовьта е вѣчна, неизмѣнна. „Да се радватъ наедно и който сѣе, и който жъне“. Който сѣе, той непременно ще жъне. Като има какво да жъне, човѣкъ ще избѣгне сиромашията. Не е ли сѣлъ, човѣкъ не може да жъне. Този човѣкъ минава за сиромахъ и се оплаква, че нѣма коричка хлѣбъ въ джоба си. Мнозина се оплакватъ отъ гладъ, отъ сиромашия, но малцина сѫ опитали истински гладъ. Толстой писалъ единъ разказъ, въ който разправя за глада на едно бедно семейство, което било осѫдено на смърть. Това се случило презъ една тежка зима, когато бедното население, поради неплодородието презъ лѣтото, било изложено на гладъ. Бедното семейство, което живѣло нѣкѫде въ степитѣ, прекарало три-четири деня безъ хлѣбъ, безъ никаква храна. Лишени отъ всѣкаква възможность да получатъ отнѣкѫде хлѣбъ, тѣ очаквали часа на своята смърть. Най-малкото дете на семейството казало на родителитѣ си да не се отчайватъ, защото скоро ще имъ дойде помощь отвънъ. Въ това време единъ богатъ търговецъ тръгналъ съ голѣми провизии по селата, да помага на бедни и гладни хора да не умратъ отъ гладъ. По пѫтя се явила голѣма буря и той, изпадналъ срѣдъ степитѣ, потърсилъ единъ кѫтъ да се спаси. Отдалечъ той видѣлъ свѣтлината на една малка кѫщичка и се запѫтилъ къмъ нея. Оказало се, че кѫщичката била на бедното семейство. Благодаренъ за щастливото спасение, търговецътъ извадилъ отъ куфаритѣ си всичко, което носѣлъ за сиромаситѣ. Така той ги спасилъ отъ гладна смърть. Предсказанието на детето се сбѫднало, но следъ два деня то заминало за другия свѣтъ. Това дете не било отъ обикновенитѣ деца. Значи, има обикновени и необикновени деца, както обикновени и необикновени млади и стари хора. Коя е причината, че се раждатъ обикновени и необикновени хора? Казано е въ Писанието: „Роденото отъ Духа - духъ е; роденото отъ плътьта - плъть е“. Казано е още, че родениятъ отъ Бога грѣхъ не прави. Отъ този човѣкъ се иска работа, да извае себе си, да изработи характеръ, който да не се сломява отъ никакви бури и вѣтрове. Иде време, когато човѣкъ ще се ражда отъ Духа, но за това се иска работа, да се приготви той за новитѣ условия. Новиятъ животъ, който иде, не е нѣщо чуждо, далечно за човѣка. Ще се запитате, защо човѣкъ страда. Разумното страдание подразбира борба на човѣка съ спънкитѣ, външни и вѫтрешни, за да влѣзе въ новитѣ условия. Победи ли тия спънки, той се радва. Радостьта е признакъ, че човѣкъ е победилъ противоречията и изпълнилъ волята Божия. Това значи, да сѣе човѣкъ доброто семе. Ще дойде день, когато присадката на злото въ човѣка ще се счупи и ще започне да расте само онова, което отначало още Богъ е насадилъ. „Да се радватъ наедно и който сѣе, и който жъне“. Ако и вие сѣете и жънете добре, ще бѫдете здрави, радостни и весели. Съ други думи казано: ако вършите волята Божия, цѣлиятъ ви домъ ще живѣе въ радость и веселие. За да изпълни волята Божия, човѣкъ разполага съ всички добри условия. Добритѣ условия сѫ въ него: сила, знание, богатство, любовь. Това подразбира, че Богъ живѣе въ него. Каквото реши да прави, човѣкъ трѣбва да се обръща за съветъ къмъ Бога, като Учитель на неговата душа. И каквото го съветва, той трѣбва да слуша. Като слушате да ви се говори така, това не значи, да пламнете като суха клечка и скоро да изгаснете, или да се нагорещите като желѣзо и скоро да изстинете. Това сѫ моменти на настроения. Човѣкъ трѣбва да бѫде свѣщь, която гори, безъ да изгасва. Човѣшкиятъ умъ е свѣщь, на която трѣбва да се дадатъ условия вѣчно да свѣти. Като свѣти въ тъмнината, човѣшкиятъ умъ ще се домогне най-после и до великата Любовь, отъ която нѣкога е излѣзълъ. Всѣки търси любовьта, защото тя внася животъ, тя подмладява човѣка. Безъ любовь не може да се живѣе. Придобиете ли любовьта, животътъ ви става приказенъ. Дето е любовьта, тамъ е изобилието. При любовьта човѣкъ лесно се справя и съ сиромашията, и съ глада, и съ мѫчнотиитѣ. Като се намѣри въ пустинята, съ еврейския народъ, жадни и гладни, Мойсей удари съ тоягата, и вода потече отъ канарата, хлѣбъ слѣзе отъ небето. Тоягата, съ която Мойсей си служеше, представя магическата тояжка на любовьта, на мѫдростьта и на истината. Който разполага съ магическата тояжка, той може да превърне живота си въ рай. Като сте дошли на земята, отъ какъвто произходъ да сте, каквито убеждения да имате, всички се нуждаете отъ едни и сѫщи нѣща: отъ въздухъ, вода, огънь и почва, върху която да стѫпвате. Това сѫ елементи, отъ които всѣки човѣкъ се нуждае и въ физическо, и въ духовно отношение. Придобие ли тѣзи елементи въ този двоякъ смисълъ, разбере ли тѣхното предназначение, човѣкъ се намира предъ реализиране на своя великъ идеалъ. Не е достатъчно само да диша, да пие вода, но той трѣбва да знае какъ да диша, какъ да пие вода, на мѣсто да употрѣбява огъня и свѣтлината. Това значи човѣкъ на новото. Днесъ свѣтътъ се нуждае отъ нови хора. Поети, писатели, учени, философи, музиканти, управляващи и управляеми трѣбва да бѫдатъ носители на новото. Да носи човѣкъ новото въ себе си и да му служи, това значи, да се е освободилъ отъ всѣкакво користолюбие. Докато служи на користолюбието, човѣкъ ще бѫде вънъ отъ предѣлитѣ на новия животъ, вънъ отъ границитѣ на царството Божие. „Да се радватъ наедно и който сѣе, и който жъне“. Кога хората се радватъ наедно? Когато има единство между тѣхъ и въ физическия, и въ духовния, и въ умствения свѣтъ. Докато хората сѫ раздѣлени помежду си, докато самъ човѣкъ е раздѣленъ въ себе си, не може да става въпросъ за радость. Днесъ всѣки има свое вѣрую, всѣки принадлежи къмъ специална църква, вследствие на което се явява споръ, кое вѣрую е право, коя църква трѣбва да има предимство надъ всички останали. Една църква сѫществува въ свѣта — вѣчна и неизмѣнна — Христовата църква. Тази църква подразбира църквата на Любовьта, която обединява всички хора, всички народи. Тя признава единъ народъ, една земя, която никой не може нито да превземе, нито да победи. „Да се радватъ наедно и който сѣе, и който жъне“. Семето, което се сѣе и жъне, трѣбва да бѫде семе на положителната вѣра и на необятната любовь. Желая тази вѣра и тази любовь да обхванатъ всички народи, всички хора по лицето на земята. Желая българитѣ да бѫдатъ изворъ, отъ който да изтича великата любовь. Желая ви да бѫдете образецъ на чистата, необятна любовь, на знанието и на мѫдростьта, свободни отъ всѣкаква користь. Желая ви да бѫдете носители на правдата и на истината, които ще ви направятъ свободни. Посѣйте това семе въ почвата на вашия животъ, да пожънете плодоветѣ му, за да могатъ и които сѣятъ, и които жънатъ да се радватъ наедно. 20. Беседа отъ Учителя, държана на 12 януарий, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.
  23. Ани

    1930_01_05 Отъ сърдцето

    От томчето "Да ви даде", Сила и живот, 13 серия, т.2 (1929-1930), Издание 1938 г., София Книгата за теглене - PDF Съдържание Отъ сърдцето. „Защото отъ сърдцето излизатъ помисли лукави“. Матея 15:19. Разликата между разумния и неразумния животъ се заключава въ последователностьта на нѣщата. Разумность сѫществува тамъ, дето има последователность. Дето нѣма последователность, никаква разумность не сѫществува. Слушате ли нѣкой човѣкъ днесъ да говори едно, а утре — друго, той не е разуменъ. Въ неговата мисъль нѣма последователность. Отъ такъвъ човѣкъ нищо не може да се очаква. Разуменъ човѣкъ е онзи, въ мислитѣ, въ чувствата и въ действията на когото има пълна последователность. Това е законъ, който има отношение къмъ цѣлокупния животъ. Прочетете книгата на нѣкой ученъ, поетъ, писатель или философъ и вижте, има ли последователность въ тѣхнитѣ мисли. Ако има последователность, вие смѣло можете да кажете, че това сѫ разумни хора. Въ всички свѣтове — физически, духовенъ и умственъ, разумностьта се отличава съ последователность. Тъй щото, дето има последователность, тамъ има и музика, и изкуство, и култура, въ широкъ смисълъ на думата. Безъ последователность никакво възпитание не сѫществува. Какъ ще възпитате детето, ако не спазвате известна последователность въ храната? Храната и начинътъ на храненето представятъ основа на човѣшкия животъ. За да бѫде кѫщата устойчива, преди всичко основата ѝ трѣбва да бѫде здрава. Материалътъ на основата ѝ трѣбва да бѫде здравъ, но сѫщевременно и сцѣплението между съставнитѣ части на материала трѣбва да бѫде силно. Значи, и при градежа на кѫщитѣ трѣбва да се спазва известна последователность. „Отъ сърдцето излизатъ помисли лукави“. Съвременнитѣ учени, общественици и възпитатели говорятъ за възпитание на младото поколѣние, за подобряване на човѣчеството. Тѣ се стремятъ да развиватъ интелигентность въ децата, да турятъ редъ и порядъкъ въ живота. Ако за всичко това трѣбва отсега нататъкъ да се работи, свѣтътъ е фалиралъ. Интелигентность, вѣра, редъ сѫществува въ свѣта. Време е човѣкъ да отправи погледа си къмъ положителната наука, която ще му покаже, какво трѣбва да обработва въ себе си, какъ да го обработва и кѫде да го складира, както търговецътъ складира стоката си. Човѣкъ не може да изработи повече отколкото е материалътъ, който му е даденъ. Той не може да продаде повече отъ това, което е изработилъ. Най-после и печалбата му ще зависи отъ качеството на онова, което е продалъ. Ще кажете, че търговцитѣ могатъ да лъжатъ клиентитѣ си, като имъ продаватъ стоката си по-скѫпо, отколкото струва. И това е възможно, но и въ лъжата има предѣлъ. Всѣки човѣкъ може да бѫде лъганъ най-много три пѫти въ живота си. Въ какво се заключава лъжата? Лъжата се заключава въ изнасяне на фактитѣ въ такава форма, съ такова съдържание и съ такъвъ смисълъ, каквито въ действителность не сѫ. Лъжата прониква и въ религиозния, и въ обществения, и въ семейния животъ на хората. Ние казваме: Право вѣрую е онова, което има отношение къмъ разумния животъ на човѣка. Съвременнитѣ хора сѫ дошли до положение да изучаватъ живота като изкуство. Въ изкуството да живѣе, човѣкъ трѣбва да расте и да се развива, а сѫщевременно да изучава законитѣ на своето растене и развиване. Не познава ли тия закони, той ще бѫде изложенъ на постепенно разрушаване, безъ да може самъ да си помогне. Човѣкъ може да се разрушава и физически, и духовно. Разруши ли се тѣлото на човѣка, съ него заедно се руши и психиката му. Казватъ за нѣкого, че е отпадналъ въ убежденията си. Това не значи, че е измѣнилъ убежденията си, но ги е ограничилъ, не е далъ възможность да се разширятъ. Може ли да измѣни човѣкъ понятието си за свѣтлината? Ако не работи, ако съзнателно не възприема свѣтлината въ себе си, човѣкъ остава съ ограничени разбирания за нея. Обаче, възприема ли я съзнателно, той всѣки день разширява понятията си за нея. Самата свѣтлина и отношенията ѝ къмъ сѫществата не се измѣнятъ. Сѫщото може да се каже и за любовьта. Каквато е била любовьта преди хиляди години, такава е и днесъ. Когато говоримъ за различни видове любовь, това се дължи на хората. Тѣ не възприематъ и не прилагатъ любовьта еднакво, вследствие на което и проявитѣ ѝ сѫ различни. Ако презъ една леща съберете слънчевитѣ лѫчи и ги насочите къмъ нѣкой предметъ, вие можете да го запалите. Сѫщата пакость можете да направите и съ любовьта. Като знаете това, оставете свѣтлината и любовьта да се проявяватъ въ естествения си видъ, безъ никакво външно насилие отъ ваша страна. Животътъ на сегашнитѣ хора е пъленъ съ аномалии, защото тѣ искатъ да станатъ учени, да заповѣдватъ на природата, да станатъ нейни господари. Въ древностьта хората сѫ имали желание да омагьосватъ, да си служатъ съ различни магии. Сегашнитѣ хора пъкъ искатъ да бѫдатъ учени, всесилни, да правятъ каквото желаятъ. Нито еднитѣ, нито другитѣ сѫ успѣли въ своитѣ желания. — Защо? Защото само разумниятъ може да прави, каквото иска. Въ своитѣ желания и стремежи той се съобразява съ великитѣ закони на природата. Той никога не изнасилва природнитѣ закони. Всѣки човѣкъ, който се противопоставя на природнитѣ закони, самъ се е разрушилъ. Той не е разуменъ човѣкъ. Който се е опиталъ да се противопостави на природата, той е получилъ такъвъ урокъ, който съ вѣкове не може да забрави. Дали той е ученъ, светия или обикновенъ човѣкъ, природата нѣма да му прости. Колкото по-високо стои човѣкъ въ развитието си, толкова по-голѣма е неговата отговорность. Той носи последствията на всѣко нарушаване на природнитѣ закони. На обикновения, малко ученъ човѣкъ, се прощаватъ правописнитѣ грѣшки, но на писателя, на учения и на поета не се прощаватъ. Праведниятъ, като направи една морална погрѣшка, веднага я изправя. Той не се извинява нито съ условията, нито съ незнание. Щомъ сгрѣши, веднага изправя погрѣшката си. Не я ли изправи, природата го глобява. Глобата седи въ това, да подигне всички ония, за падането на които той е станалъ причина. Този законъ се отнася до всички хора. Каквато загуба сте причинили на хората, рано или късно, вие трѣбва да я платите. Индуситѣ наричатъ този законъ „карма“. Други го наричатъ „сѫдба“. Днесъ всички хора се запитватъ, сѫществува ли карма, сѫществува ли сѫдба въ свѣта. Какъвъ отговоръ ще си дадатъ, това не е важно. Важно е, че тѣ се намиратъ предъ законъ на „причини и последствия“ и го изпитватъ на собствения си гръбъ. Сѫществува една последователность въ свѣта. Внесе ли известно нарушение въ този законъ, човѣкъ неизбѣжно носи последствията на това нарушаване. Като живѣе, човѣкъ трѣбва да спазва закона на последователностьта и въ тритѣ свѣта. На физическия свѣтъ той трѣбва да знае какъ да се храни, какъ да диша, какъ да пие вода и какъ да възприема свѣтлината. Той трѣбва да има добре организирано физическо тѣло. Влѣзе ли въ духовния свѣтъ, той трѣбва да има добре организирано астрално тѣло. За умствения свѣтъ пъкъ трѣбва да има добре организирано умствено тѣло. Който е развилъ и тритѣ си тѣла, той може да се нарече разуменъ човѣкъ. Той може да спазва закона на последователностьта. Колкото е важно физическото тѣло на човѣка, толкова сѫ важни астралното и умственото му тѣла. Сега, като говоря за разуменъ и неразуменъ човѣкъ, това не значи, че неразумниятъ е лошъ човѣкъ. Споредъ мене, лошъ човѣкъ е онзи, който за направеното му добро отговаря съ зло. За обяснение на тази мисъль ще приведа следния примѣръ. Единъ богатъ човѣкъ отишълъ на една голѣма, пълноводна рѣка да се кѫпе. По едно време той нагазилъ въ единъ водовъртежъ и започналъ да се дави. Въ този моментъ край рѣката минавалъ единъ беденъ пѫтникъ. Като видѣлъ давещия се, той веднага се спусналъ къмъ него и го извадилъ отъ водата. Едва се окопитилъ отъ положението си, богатиятъ погледналъ къмъ пѫтника и позналъ въ лицето му единъ отъ своитѣ длъжници. Вмѣсто да благодари на пѫтника, който го спасилъ отъ удавяне, богатиятъ се приближилъ до него, хваналъ го за яката и му казалъ: Хайде сега въ участъка. Ти ми дължишъ 30,000 лева. Отъ дълго време те търсѣхъ и едва днесъ те намѣрихъ. Докато не дадешъ обещание, че ще платишъ дълга си, нѣма да те пусна. Бедниятъ се подчинилъ на положението. Той прекаралъ нѣколко деня въ затвора, дето трѣбвало да обещае, че ще употрѣби всички усилия да плати дълга си. Наистина, съ голѣми усилия и мѫки, той изплатилъ дълга си и се освободилъ отъ богатия. Отъ всичко, което преживѣлъ, бедниятъ дошълъ до философското заключение: „Направи добро, за да намѣришъ зло“. Оттамъ насетне тия думи се употрѣбяватъ като поговорка отъ българитѣ. Значи, предполага се този пѫтникъ да е билъ българинъ. Какво мнение може да си състави човѣкъ за богатия? За богатия може да се каже само това, че е билъ лошъ човѣкъ. Да ти направятъ добро, като те спасятъ отъ смърть, и следъ това да отговоришъ съ зло, това значи лошъ човѣкъ. Да простишъ дълга на онзи, който те е спасилъ отъ смърть, това е най-малкото добро, което можешъ да направишъ. Какъ мислите, бедниятъ пѫтникъ взелъ ли си е поука отъ този случай? Колкото пѫти му се случвало да спасява нѣкой свой кредиторъ отъ смърть, той предварително го питалъ, готовъ ли е да прости дълга му. Ако кредиторътъ обещавалъ, че ще прости дълга му, само тогава той му се притичалъ на помощь. Днесъ по-голѣма часть отъ хората си служатъ съ два морала. Когато сѫ свободни, когато работитѣ имъ вървятъ добре, когато сѫ силни, тѣ прилагатъ онзи моралъ, който има предъ видъ само тѣхнитѣ интереси. Щомъ се намѣрятъ на тѣсно, тѣ прилагатъ общия моралъ, който засѣга интереситѣ на дветѣ страни. Рѣдко ще срещнете човѣкъ, който за голѣмото добро, което сте му направили, да ви отговори съ зло. Историята помни само единъ подобенъ случай. Той е случаятъ съ Христа. Така постѫпиха евреитѣ съ Христа. Христосъ, Който създаде еврейския народъ, Който го освободи отъ робството, бѣше разпнатъ на кръста отъ тѣхъ. При това, Христосъ нищо не имъ дължеше. Христосъ казва: „Отъ сърдцето излизатъ помисли лукави“. Защо сѫществува злото въ свѣта, това е въпросъ, който и досега не е разрешенъ и нѣма да се разреши. Докато човѣкъ живѣе въ разрѣзъ съ Божиитѣ закони, съ разумнитѣ закони на природата, той всѣкога ще се натъква на злото. Докато човѣкъ се опитва да коригира законитѣ и порядъка на великата природа, злото винаги ще се промъква въ неговия животъ, както апашътъ въ кѫщата му. Гърнето не може да коригира грънчаря. Ако гърнето се осмѣли да коригира своя създатель, последниятъ или ще го надроби на части, или ще го употрѣби като сѫдъ за нечистотии. — Защо ми е дадена тази долна служба? — Да се научишъ да мислишъ право и да не коригирашъ онзи, който те е създалъ. Да приложишъ единъ принципъ, това не значи, че трѣбва да го коригирашъ. Щомъ го коригирашъ, това показва, че не си го разбралъ. И тъй, дойдете ли до великитѣ принципи на живота, тамъ не се позволява никаква корекция. Обикновениятъ, грѣшниятъ човѣкъ нѣма право да коригира Великото начало на живота. Праведниятъ пъкъ, само по себе си се разбира, че той никога не би си позволилъ да коригира Божественото. Той разбира Божественото и го прилага така, както се проявява. Истински праведенъ е онзи, който отъ началото на живота си до края не е допусналъ въ ума си една лоша мисъль и въ сърдцето си едно лошо чувство. При всички случаи на живота си, при радости и скърби, той всѣкога е запазвалъ своя вѫтрешенъ миръ и разположение на духа. Че не сте такива праведни, това нищо не значи. Това не трѣбва да ви отчайва и обезсърдчава. Много пѫти ще се обезсърдчавате и насърдчавате, но трѣбва да вървите напредъ. — Ама ние сме справедливи. — Това е другъ въпросъ. Да бѫдете справедливи, това е ваша длъжность. Става ли въпросъ за правдата, тя е незавършенъ процесъ. Праведниятъ е съгласувалъ живота на ума и на сърдцето си, вследствие на което и действията му сѫ хармонични. Добриятъ музикантъ взима вѣрни, чисти тонове. — Защо? — Между ума и сърдцето му има хармония. Влѣзе ли нѣкакъвъ елементъ отвънъ, който внася най-малкото нарушение на тази хармония, тоноветѣ му излизатъ нечисти. Музикантътъ трѣбва да пази своето вѫтрешно равновесие. Излѣзе ли отъ своето равновесие, той изгубва чистотата на тоноветѣ си. Това, което се изисква отъ музиканта, се иска и отъ обикновения човѣкъ. Всѣки трѣбва да се стреми да придобие вѫтрешно равновесие и миръ и като го придобие, да се стреми да го запази. Понеже често нарушаватъ своето вѫтрешно равновесие, хората се запитватъ какъ ще прекаратъ живота си. Правъ е човѣкъ да си задава този въпросъ, но той трѣбва самъ да си отговори. Ако мечката зададе сѫщия въпросъ, ще ѝ се отговори: Ти ще прекарашъ живота си като мечка. На вълка ще се отговори, че ще прекара живота си като вълкъ. На птицата ще се отговори, че ще прекара живота си като птица. Рибата ще прекара живота си като риба и т. н. Човѣкъ, обаче, трѣбва да прекара живота си като човѣкъ. Щомъ се е явилъ въ човѣшка форма, човѣкъ трѣбва да знае какви сѫ качествата на човѣка и да живѣе съобразно тѣхъ. Като не мислятъ върху предназначението си като човѣци, мнозина казватъ, че не се нуждаятъ отъ наука, отъ изкуство, отъ музика, отъ богатство и живѣятъ день за день, безъ да прилагатъ онова, което е вложено въ тѣхъ. Такъвъ животъ се придружава съ страдания. Тѣ започватъ да боледуватъ, ставатъ сиромаси, невежи и започватъ да безпокоятъ Господа защо ги е оставилъ, защо имъ е далъ толкова страдания. Онзи, който се нарича човѣкъ, той трѣбва да знае причинитѣ на своитѣ страдания. Той трѣбва да знае защо боледува, защо страда, защо е сиромахъ, защо е невежа. Нищо въ свѣта не е случайно. Христосъ казва, че злото произтича отъ сърдцето. Човѣшкото сърдце е свързано съ астралния свѣтъ. Астралниятъ свѣтъ пъкъ е область отъ духовния свѣтъ. Когато хората за пръвъ пѫть сѫ прогледали и започнали да чуватъ, тогава се явило злото въ свѣта. Следователно, зрението и слухътъ сѫ причина за сѫществуването на злото. Въ древностьта единъ царь ималъ две дъщери: едната била слѣпа, а другата — глуха. Когато дошло време да се женятъ, на слѣпата се падналъ много грозенъ момъкъ, но сладкодуменъ. На глухата се падналъ красивъ момъкъ, но крайно грубъ. Той по цѣли дни викалъ, сърдѣлъ се, ругаелъ, когото срещнѣлъ на пѫтя си. Като чувала само сладки, благи думи отъ устата на мѫжа си, слѣпата царска дъщеря си казвала: Кой знае, колко е красивъ моятъ мѫжъ, щомъ знае толкова сладко да говори! Глухата царска дъщеря често си казвала: Като гледамъ красотата на моя мѫжъ, кой знае колко сладко говори! И дветѣ царски дъщери живѣли въ миръ и съгласие съ своитѣ избраници. Царьтъ страдалъ много за недостатъцитѣ на своитѣ дъщери, но единъ отъ мѫдрецитѣ на това време му казвалъ: Царю честити, благодари, че Провидението е дало по единъ недостатъкъ на дъщеритѣ ти. Ако нѣмаха тия недостатъци, тѣ щѣха да бѫдатъ по-нещастни, отколкото сѫ днесъ. Повечето съвременни хора сѫ слѣпи и глухи. Ако нѣкой има силно зрение, добре вижда външния свѣтъ, но той вижда отвѫтре слабо. И обратно: ако отвѫтре вижда добре, отвънъ вижда слабо. Сѫщото може да се каже и за слуха. Това показва, че нѣщата на физическия свѣтъ сѫ относителни. Слушате да казватъ за нѣкого, че е лекъ човѣкъ, а за другъ, че е тежъкъ. Ако това се отнася до моралния животъ на човѣка, ще излѣзе, че лекиятъ човѣкъ е по-малко мораленъ отъ тежкия. Донѣкѫде е така. Лекъ човѣкъ е онзи, който лесно се подава на всѣкакво чуждо влияние. Въ химията металитѣ се дѣлятъ на леки и на тежки. Тежкитѣ метали иматъ по-голѣмо приложение въ живота отъ лекитѣ. Нѣкои отъ тежкитѣ метали — като сребро, злато, платина, радий се отнасятъ къмъ благороднитѣ метали. Затова и българскиятъ поетъ П. Р. Славейковъ е казалъ въ едно отъ стихотворенията си: „Парице, парице, всесилна царице, съ тебе въ рая, безъ тебе въ ада“. Кой може да мисли, че парата ще го заведе въ рая? Само простиятъ, глупавиятъ мисли така. Парата не може да заведе човѣка въ Царството Божие. Парата е мощно нѣщо, но за физическия свѣтъ. На физическия свѣтъ паритѣ, богатството създаватъ подтикъ за работа, за движение, за мисъль, но чрезъ паритѣ не може да се влѣзе въ разумния животъ. Лекиятъ човѣкъ не може да стигне до вратата на рая, защото лесно избухва, лесно се разпуква. Следователно, докато въ мислитѣ, въ чувствата, въ убеждението и въ съзнанието на човѣка става пропукване, той не може да направи крачка напредъ къмъ Царството Божие. Той е счупена стомна, която нищо не задържа въ себе си. Когато Христосъ развивалъ предъ ученицитѣ си въпроса за пропукване на човѣшкото съзнание, Той искалъ да обърне вниманието имъ къмъ природата, да иматъ прави възгледи за нея. Каквато е била природата въ миналото, такава е и днесъ. Има нѣкакво различие, но то се заключава въ методитѣ, съ които си е служила въ миналото и тия, съ които си служи днесъ. На всѣко време тя прилага съответни методи. Въ това, именно, се заключава нейната разумность. Тя се съобразява съ човѣшкото развитие. Като работятъ върху самовъзпитанието си, съвременнитѣ хора трѣбва да изучаватъ свойствата на елементитѣ, както химицитѣ ги изучаватъ. Като знаятъ свойствата на елементитѣ, тѣ ще могатъ да разбератъ тѣхното влияние върху организмитѣ. Ако въ организъма си човѣкъ има по-голѣмо количество желѣзо, отколкото трѣбва, той е твърдъ и грубъ по характеръ. Ако количеството на органическото желѣзо въ кръвьта му е по-малко, отколкото трѣбва, той е малодушенъ, страхливъ. Значи, всички страхливи хора и животни, запримѣръ жабата и заекътъ, иматъ малко желѣзо въ организъма си. Всѣки елементъ придава своитѣ качества на човѣка. Органическото злато въ кръвьта на човѣка придава благородство. Ако въ мозъка на човѣка има органическо злато, мисъльта му е устойчива. Мнозина се оплакватъ отъ разсѣяность, отъ разпокѫсаность на мисъльта си. Тази разпокѫсаность се дължи на съмнението. Страшно е, когато съмнението влѣзе въ човѣка. Тежко е положението на човѣка, когато почне да се съмнява въ сѫществуването на Бога. Да се съмнява човѣкъ въ Бога, въ Първата Причина на нѣщата, това значи, да се съмнява въ живота. Единственото доказателство за сѫществуването на Бога, това е животътъ. Щомъ живѣе, човѣкъ не може и не трѣбва да се съмнява въ сѫществуването на живота. Щомъ не се съмнява въ сѫществуването на живота, човѣкъ не трѣбва да се съмнява и въ сѫществуването на своя Създатель. Който право мисли, той не може да се съмнява. „Защото отъ сърдцето излизатъ помисли лукави“. Отъ този стихъ се разбира, че сърдцето е причина за грѣха. Грѣхътъ седи като потенциална сила въ сърдцето. Обаче, ако умътъ не се прояви, не даде ходъ на грѣха, на злото въ сърдцето, човѣкъ никога не би грѣшилъ. Какъ може да грѣши човѣкъ, който е лишенъ отъ очи, отъ уши, отъ ръце? Той има желание да направи нѣщо, но е лишенъ отъ възможность да се прояви. Дадатъ ли му се пособия — очи, уши, ръце, той веднага ще изпълни желанието си и то въ две направления: или възходещо или низходещо. Като изпълнява волята Божия, човѣкъ се движи въ възходеща посока, дето грѣхътъ е изключенъ. Като изпълнява своята воля, човѣкъ се движи въ низходеща посока, дето грѣхътъ всѣки моментъ може да се прояви. Между тѣзи две посоки върви човѣшкото развитие. При развитието на съвременния човѣкъ и злото, и доброто съ необходими, както огъньтъ — за желѣзаря. На своя огънь желѣзарьтъ топи желѣзото, но съ същия огънь могатъ да се извършатъ голѣми престѫпления и да се създадатъ голѣми нещастия. Отъ сърдцето излизатъ помисли лукави, но отъ сѫщото сърдце излизатъ благородни и възвишени чувства. Отъ ума излизатъ лоши и добри мисли. Както добриятъ готвачъ приготвя чисто и вкусно ядене, така и всѣки човѣкъ трѣбва да вади отъ ума и отъ сърдцето си само чисти и възвишени мисли и чувства. Мнозина мислятъ, че всѣки човѣкъ може да готви и не се спиратъ върху това, кой е готвилъ. Всѣки човѣкъ може да готви, но не яжте отъ яденето на всѣкиго. Ако хората разбираха значението на готвенето, на храната, която употрѣбяватъ, тѣ биха си въздействували при самовъзпитанието. Всѣка майка трѣбва да има това предъ видъ при възпитанието на своето дете. До седемгодишната му възрасть, тя трѣбва сама да му готви. До тази възрасть детето трѣбва да яде само такава храна, която майката е приготвила. Въ това отношение птицитѣ служатъ за примѣръ. Докато малкитѣ израснатъ, майката и бащата непрекѫснато имъ носятъ храна. Тѣ сами ги отглеждатъ. Щомъ пораснатъ, щомъ хвръкнатъ отъ гнѣздото си, родителитѣ имъ ги оставятъ сами да се грижатъ за себе си. Птицитѣ сѫ разрешили по-добре семейния животъ отъ хората. Следователно, колкото е важенъ въпросътъ за физическото хранене на човѣка, толкова е важенъ въпросътъ и за неговото душевно хранене. Не храни ума си съ мисли, излѣзли отъ ума на лоши готвачи. Не храни сърдцето си съ чувства, излѣзли отъ сърдцето на лоши готвачи. Не храни душата си съ копнежи и желания, излѣзли отъ душата на лоши готвачи. Спазвате ли тия правила, главата ви ще бѫде мирна. Всѣко нѣщо, което не въздействува за подигането на човѣшката душа, е лоша, вредна храна. Ще каже нѣкой, че авторътъ на дадена книга е много известенъ. За човѣка е важно, какво влияние указва книгата върху него, а не името на автора и неговата известность. Човѣкъ се опредѣля отъ своитѣ мисли, чувства и постѫпки. Тѣ представятъ неговия вѫтрешенъ животъ, който се отпечатва върху лицето му. Не е важно, какво говори човѣкъ, но какво мисли и чувствува. Не е важно името на човѣка, но неговитѣ прояви. Както се проявява човѣкъ, такъвъ е неговиятъ отпечатъкъ въ природата. Въ това отношение природата е будна. Каже ли нѣкой, че ви обича, природата веднага го поставя на изпитъ. Природата не търпи празни думи. На всѣко ваше изявление на обичь, тя се подписва дали сте издържали изпита си или не. Природата не търпи никакви фалшиви форми. Види ли нѣкѫде злото, облѣчено въ красива дреха, тя го разбулва. Види ли доброто, облѣчено въ скъсана, нечиста дреха, и него разбулва. Това наричаме ние изпитания. Изпитанията ще сѫществуватъ дотогава, докато всички нѣща се представятъ въ тѣхния естественъ видъ. Съвременнитѣ хора търсятъ начинъ да се изправятъ, да подобрятъ условията на живота си. Това може да се постигне само тогава, когато направятъ връзка съ разумния свѣтъ, т. е. съ добри, разумни сѫщества. Както голѣмитѣ фирми иматъ свои представители по цѣлия свѣтъ, така и разумниятъ свѣтъ има свои представители по цѣлата земя. Всѣки народъ, всѣки ученъ, всѣки философъ, всѣки музикантъ, всѣки поетъ или писатель, всѣки светъ и праведенъ човѣкъ е пратеникъ на земята отъ разумния свѣтъ, да покаже на хората, че има нѣщо красиво и възвишено въ свѣта, за което трѣбва да се живѣе. Връзката между тия хора говори, именно, за сѫществуването на известна последователность въ разумния свѣтъ. Нѣщата въ природата и въ живота не сѫ разхвърляни, както нѣкои мислятъ. Като не разбиратъ последователностьта въ живота, хората мислятъ, че човѣкъ се е родилъ, за да поживѣе известно време на земята и следъ това да умре, безъ да остане нѣщо отъ него. Това е неразбиране на живота. Докато признава сѫществуването на Първата Причина и се подчинява на Нейната воля, човѣкъ постоянно ще живѣе. Като живѣе, съзнанието му непрекѫснато ще се пробужда. Отрече ли сѫществуването на Първопричината на нѣщата въ себе си и мисли, че е господарь на живота си, човѣкъ самъ се осѫжда на смърть. Дето има животъ, тамъ съзнанието на човѣка непрекѫснато се разширява. Дето е смъртьта, тамъ съзнанието на човѣка се ограничава. Въ процеса на своето развитие, човѣкъ минава презъ нѣколко области: презъ физическия, духовния и умствения свѣтъ. Докато живѣе само на физическия свѣтъ, човѣкъ минава презъ твърдата материя, която трѣбва да обработи. За да я обработи, той се ползува отъ силитѣ на живата природа. Следъ това той влиза въ духовния свѣтъ, въ областьта на чувствата, които трѣбва да облагороди и подигне. Най-после той влиза въ умствения свѣтъ, дето духътъ господствува. Мозъкътъ е на разположение на човѣшкия духъ. Чрезъ него духътъ действува върху всички удове на човѣшкия организъмъ и ги измѣня споредъ великитѣ закони на Битието. Като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да изучава природата и нейнитѣ велики закони, за да може да ги прилага въ живота. Не постѫпва ли съобразно великитѣ закони на природата, човѣкъ ще създаде около себе си такава атмосфера, която ще го задуши. Затова е казалъ Христосъ, че отъ сърдцето излизатъ помисли лукави. Той подчърталъ, че това, което излиза отъ стомаха, не осквернява човѣка, но онова, което излиза отъ сърдцето му. Доброто пъкъ излиза отъ човѣшката душа. Затова и Христосъ е казалъ: „Имамъ власть да положа душата си, имамъ власть и да я взема“. Душата е господарка на положението на човѣка. Тя разполага съ доброто въ него. Докато живѣе само съ сърдцето си, човѣкъ не може да бѫде добъръ. Познава ли душата си, живѣе ли съ нея, човѣкъ е добъръ. Казваме, че въ човѣка има две начала: низше и висше. Низшето въ човѣка е въ неговото сърдце; висшето е въ неговата душа. Душата е източникъ на доброто въ човѣка. По проявитѣ на доброто въ себе си човѣкъ може да се познае. Каже ли, че душа не сѫществува, това показва, че той живѣе изключително въ материалния свѣтъ, въ свѣта на своя умъ и на своето сърдце. Този човѣкъ е правъ за себе си, защото живѣе само на земята. Трѣбва ли при това положение да го убеждаватъ, че сѫществува душа, духъ, другъ свѣтъ, небе и т. н.? Той ще си живѣе съ своитѣ земни разбирания. Никой нѣма право да го изкара отъ неговитѣ разбирания, докато той самъ не пожелае да излѣзе отъ тѣхъ. — Ама дали, наистина, има нѣщо на небето? — Все има нѣщо. Каквито да сѫ разбиранията на човѣка, все има нѣщо добро въ него. Ако въ животнитѣ има нѣщо хубаво, колко повече въ човѣка. Запримѣръ, вълкътъ има една добра чърта: той силно се привързва. Обикне ли нѣкой човѣкъ, той никога нѣма да му пакости. Намрази ли го веднъжъ, той никога нѣма да забрави омразата си къмъ него. Дето го срещне, все ще му причини нѣкаква пакость. Той има силни чувства. Вълкътъ често се настройва срещу човѣка, защото иматъ единъ и сѫщъ интересъ: вълкътъ напада овцетѣ, за да ги яде, да се храни съ тѣхъ. Човѣкъ ги пази отъ вълка съ сѫщото намѣрение - да ги коли, да се храни съ тѣхъ. Като не разбира защо човѣкъ го преследва, вълкътъ гледа на него като на узурпаторъ. Съвременнитѣ хора искатъ да подобрятъ живота си, но не знаятъ какъ. Тѣ внасятъ нови методи при възпитанието, но животътъ имъ пакъ не се подобрява. — Защо? — Защото новитѣ методи, които прилагатъ при възпитанието, се отнасятъ само до външната страна на въпроса. За да се внесе нѣкакво подобрение въ личния, въ семейния, въ обществения животъ на хората, въ тѣхъ трѣбва да стане корененъ превратъ: външенъ и вѫтрешенъ. Само новитѣ, само Божественитѣ идеи сѫ въ състояние да произведатъ вѫтрешенъ превратъ. Не стане ли вѫтрешно и външно преобразование съ човѣка, той все още ще върви въ стария пѫть, съ стари разбирания. Сегашниятъ животъ, сегашното възпитание не сѫ такива, каквито трѣбва да бѫдатъ, вследствие на което хората се натъкватъ на голѣми противоречия. Като не разбиратъ смисъла на противоречията, хората се питатъ, не може ли безъ тѣхъ. Сегашниятъ животъ е невъзможенъ безъ противоречия. — Какво трѣбва да правимъ съ противоречията? — Ще ги приемете и ще се учите отъ тѣхъ. Щомъ се намѣрите предъ нѣкакво противоречие, ще постѫпите като онази царска дъщеря въ древностьта, която съзнателно ги приемала. Тя била красива мома и трѣбвало да се ожени за красивъ, уменъ царски синъ. Отъ едно съседно царство се явилъ единъ царски синъ, младъ, красивъ момъкъ и поискалъ рѫката на царската дъщеря. Тя го харесала и се съгласила да му стане жена. Въ деня на сватбата дошълъ отнѣкѫде единъ жрецъ. Царската дъщеря се почудила, защо е дошълъ този жрецъ, кой го е довелъ и попитала баща си, той да ѝ отговори. Бащата казалъ: Жрецътъ е дошълъ да оформи вашия съюзъ. — Не може ли безъ това? — Не може. Щомъ стѫпвате въ бракъ, този актъ е необходимъ. Царската дъщеря се съгласила да изпълни и тази формалность. Между присѫтствуващитѣ тя видѣла единъ лѣкарь. Като запитала баща си, защо е дошълъ лѣкарьтъ на сватбата, бащата отговорилъ: Лѣкарьтъ е дошълъ да ви се представи, че когато стане нужда, да ви се притече на помощь. — Но сега ние сме здрави, нѣмаме нужда отъ лѣкарь. — Той е предвидливъ, дошълъ е по-рано, да не става нужда да го търсите. Царската дъщеря приела и това посещение. После тя видѣла единъ готвачъ и запитала баща си: Защо е дошълъ този готвачъ? — Той знае, че като се ожените, ще имате нужда отъ добъръ, опитенъ готвачъ. Не дойде ли навреме, щастието ви ще се развали. И на това се съгласила. Най-после тя видѣла между посетителитѣ една стара баба и запитала баща си, какво търси тази баба на сватбата. Бащата отговорилъ: Бабата е дошла да ви се представи, защото единъ день ще имате нужда отъ нея. Тя ще изпълни ролята на акушерка. Колкото да сѫ противоречиви тия явления въ момента на сватбата, тѣ трѣбва да се приематъ. Царската дъщеря се опитала да се освободи отъ тѣхъ, но не могла, трѣбвало да ги приеме. Следователно, свърже ли се съ живота, човѣкъ неизбѣжно ще се натъкне на противоречия. Свържете ли се съ нѣщо ново, съ нѣкакви нови идеи, непременно ще дойдатъ редъ противоречия въ форма на жрецъ, лѣкарь, готвачъ, баба и т. н. За да се справите съ противоречията, вие трѣбва да разбирате вѫтрешния смисълъ на живота. Разказътъ за сватбата на царската дъщеря още не е свършенъ. Преди извършването на вѣнчалния обредъ, царската дъщеря видѣла една погребална колесница. Тя попитала баща си, защо иде тази колесница на сватбата. — Все ще потрѣбва. Нѣкое отъ децата, които ще се родятъ, може да умре. Пъкъ и вашиятъ редъ може да дойде. — Щомъ е така, не искамъ, да се женя, отговорила царската дъщеря. Като чулъ тия думи, царскиятъ синъ, възлюбениятъ на царската дъщеря, се наскърбилъ, понеже я обичалъ. Тя му казала: По-добре и двамата да страдаме, но да живѣемъ, отколкото да се оженимъ и да умремъ. Следователно, за предпочитане е човѣкъ да страда, но да живѣе, отколкото да умре. Животътъ е за предпочитане предъ смъртьта. Праведниятъ може да страда, но не и да умира. Христосъ е казалъ: „Скръбна е душата ми до смърть“. Това показва, че има страдания непоносими, като методъ за пречистване. Колкото по-голѣми сѫ страданията на човѣка, толкова по-голѣми сѫ възможноститѣ за пречистване, т. е. за освобождаването му отъ заблуждения и противоречия. Страданията въ живота се смѣнятъ съ радости, като условия за почивка. Радостьта дава възможность на човѣка да си почине, но ни най-малко не показва, че той е разрешилъ всички въпроси. Радостьта е отдихъ, който се дава на всѣки страдащъ. Съвременнитѣ хора трѣбва да бѫдатъ смѣли, геройски да понасятъ страданията. Добре е човѣкъ да има самообладанието на Епиктета, виденъ гръцки философъ, съ търпение да понася страданията. Епиктетъ първоначално билъ робъ при единъ римски патриций, суровъ и жестокъ човѣкъ. Той се отнасялъ жестоко съ слугитѣ си — роби, биелъ ги на общо основание. Сѫщото правѣлъ и съ Епиктета. Последниятъ понасялъ ударитѣ на господаря си съ голѣмо спокойствие и вѫтрѣшно самообладание, безъ да каже дума. Когато господарьтъ се нахвърлялъ много жестоко върху него, той спокойно му казвалъ: Господарю, внимавай само да не счупишъ крака ми. Стане ли това, най-много ти ще изгубишъ, не ще мога да ти служа, както трѣбва. Господарьтъ се чудѣлъ на това голѣмо самообладание. Единъ день, силно разгнѣвенъ, той се нахвърлилъ върху Епиктета, билъ го жестоко и счупилъ крака му. — Какво направи сега, господарю? Отъ този моментъ се лишавамъ отъ възможностьта да ти служа добре. Като видѣлъ лошата си постѫпка, господарьтъ решилъ да възнагради добре Епиктета и го освободилъ отъ положението на робъ, въ което се намиралъ. Напълно освободенъ, Епиктетъ отишълъ въ Гърция, дето се прочулъ като виденъ философъ. Нѣкога при Буда се явилъ единъ страдащъ човѣкъ и го запиталъ: Глухъ ли си? Не чувашъ ли моитѣ молитви? Не чувашъ ли моитѣ вопли и страдания? Докога трѣбва да се моля да се освободя отъ страданията си? Буда му отговорилъ: Не бѫди слѣпъ за това, което те обикаля. Отвори очитѣ си и вижъ, че свѣтътъ, въ който живѣешъ, е пъленъ съ радость, блаженство и хармония. Богъ не благоволява въ страданията и смъртьта на хората. Сега и на съвременнитѣ хора казвамъ да отворятъ очитѣ си, да видятъ, че хиляди сѫщества около тѣхъ живѣятъ въ радость и веселие. Защо тогава и тѣ да не се радватъ? Всѣки, който се радва и весели, не мисли само за себе си, но за всички живи сѫщества. Защо и вие да не мислите поне за единъ човѣкъ вънъ отъ себе си? Нѣкой казва, че мисли за Христа. Какво трѣбва да направи като мисли за Христа? Ще каже, че Христосъ е Синъ Божи. Какво отъ това? Какво е допринесълъ човѣкъ на Христа съ тази мисъль? Ще каже нѣкой, че обича Христа. Какъ ще изяви любовьта си? Да обичашъ Христа, това значи, да си готовъ заради Него да не обиждашъ никого, да не мислишъ зло на хората. И престѫпникъ да срещнешъ, бѫди готовъ заради любовьта си къмъ Христа да видишъ доброто въ него. Ти нѣмашъ право да сѫдишъ хората. Ти не си изпратенъ на земята да сѫдишъ. Обаче, като художникъ, ти имашъ право само да рисувашъ, да схващашъ правилно и добритѣ, и лошитѣ чърти на хората, но не и да ги коригирашъ. Като човѣкъ, ти нѣмашъ право да се произнасяшъ върху характера и проявитѣ на човѣка, да казвашъ кой е добъръ и кой — лошъ. Природата има право да се произнася за човѣка, дали е добъръ или лошъ, защото въ нея се намира точната мѣрка, съ която опредѣля нѣщата. Има една наука, която точно опредѣля характера на човѣка. Споредъ тази наука, видите ли, че нѣкой човѣкъ гледа къмъ земята, когато му говорите, това показва, че той има особено мнение по дадения въпросъ. Той ще постѫпи така, както си е намислилъ. Този човѣкъ е разногледъ. Който познава тази наука, той лесно разбира хората. Видите ли човѣкъ съ крива уста, кривъ носъ, въ него непременно е станала нѣкаква вѫтрешна промѣна. Въ мислитѣ и въ чувствата на този човѣкъ има нѣщо криво. Който иска да изучава човѣшкото лице отъ гледището на тази наука, той трѣбва да бѫде готовъ за нея. Не е ли готовъ, той ще се натъкне на такива аномалии, че ще се ужаси. Искате ли да гледате спокойно на човѣка, изучавайте проявитѣ на душата му. Душата на човѣка представя свѣтъ, въ който се крие красота и устойчивость. Говорите ли за красотата на човѣка, търсете я въ душата му. Говорите ли за устойчивость, за съвършенство, търсете ги въ проявитѣ на неговата душа. Спирате ли се върху физическитѣ чърти на човѣка, вие ще откривате неговитѣ прояви въ физическия свѣтъ. Запримѣръ, по устата на човѣка се опредѣля неговиятъ характеръ; по носа — неговата интелигентность; по очитѣ — проявитѣ на вѫтрешния му животъ; по ушитѣ— неговата разумность. Формата и устройството на устата, на носа, на очитѣ, на ушитѣ сѫ резултати на неговия миналъ животъ. Ако не е доволенъ отъ тѣхъ, човѣкъ може да работи върху себе си, да ги измѣни, да внесе известно подобрение. Казано е въ Писанието, че човѣкъ е създаденъ по образъ и подобие Божие. Ако днесъ въ лицето на човѣка не виждаме образа на Бога, това показва, че той се е отклонилъ отъ правия пѫть на живота. Щомъ се е отклонилъ, той може да се върне въ сѫщия пѫть, да придобие онзи образъ, който първоначално му е билъ даденъ. Следователно, за да се върне въ правия пѫть, човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ онзи животъ, който изключва смъртьта, къмъ онова знание, което изключва невежеството и къмъ онази сила, която изключва безсилието. Разумность се иска отъ човѣка. Той трѣбва да живѣе така, че да работи за себе си, за своя ближенъ и за цѣлото човѣчество. Когато създаватъ закони, хората трѣбва да иматъ предъ видъ подигането на човѣчеството. Законъ, който служи за спирачка въ развитието на човѣка, а не го подига, не го импулсира, не е Божественъ. Не е достатъчно да казвате на човѣка какво не трѣбва да прави, но той трѣбва да знае, какво да прави. Казвате, че човѣкъ трѣбва да бѫде идеенъ, т. е. да живѣе въ идейния свѣтъ. Човѣкъ не може да бѫде изключително идеалистъ. Едновременно съ идеитѣ си, той живѣе и физически, материаленъ животъ. Следователно, като се движи въ идейния животъ, човѣкъ се храни съ идеи, но той трѣбва да реализира тия идеи, т. е. да ги приложи въ материалния свѣтъ. Лошо е, когато човѣкъ стои на едно мѣсто и мисли, че това, което днесъ го вълнува, ще го вълнува и въ бѫдеще. Не, всѣки день носи нѣщо ново. Като знае това, всѣки день човѣкъ трѣбва да внася нѣщо ново въ мислитѣ, въ чувствата и въ постѫпкитѣ си. Идеитѣ се осмислятъ, когато могатъ да се материализиратъ. Не могатъ ли да се материализиратъ, тѣ оставатъ въ идейния свѣтъ да чакатъ времето на своето реализиране. Съвременнитѣ хора мислятъ, че условията създаватъ човѣка. Не, човѣкъ създава условията. Когато влѣзе въ параходъ, човѣкъ самъ се ограничава. Обаче, отъ него зависи да направи такъвъ параходъ, въ който да се чувствува свободенъ. Параходътъ може да бѫде здравъ, модерно построенъ, но и капитанътъ му трѣбва да бѫде разуменъ, опитенъ, да знае какъ да го управлява. Параходътъ ще бѫде изпитанъ чрезъ бури и вѣтрове, да се види доколко е здравъ. Ако е здравъ, той може да се клатушка на една и на друга страна, но ще издържа. Сѫщото може да се каже и за човѣка. Всѣки човѣкъ ще мине презъ голѣми изпитания и бури, за да се опита неговата устойчивость. Въ пѫтуването си отъ земята до небето, човѣкъ неизбѣжно ще мине презъ океана. За да мине благополучно океана, човѣкъ се нуждае отъ здравъ, добре построенъ параходъ. Ако капитанътъ не може да управлява парахода, той ще разбере доколко е работилъ споредъ законитѣ на разумната природа. Човѣкъ е дошълъ на земята да се учи, а не за удоволствие. Каквото направи, това е теза, която той самъ пише. Като свърши тезата си, той ще я предаде на комисия, да се произнесе може ли да влѣзе въ Царството Божие, или не може. Щомъ е дошълъ на земята, човѣкъ носи голѣма отговорность за всичко онова, което прави. Нѣкой казва, че иска да се ожени, да има нѣколко деца. Лесно е човѣкъ да се ожени, лесно е да роди нѣколко деца, но важно е какво ще излѣзе отъ тѣзи деца. Въ сегашния вѣкъ иматъ право да се женятъ само здравитѣ, добритѣ и силнитѣ хора. Само тѣ могатъ да раждатъ добри и здрави деца. Болнитѣ хора раждатъ болни, хилави деца. Свѣтътъ се нуждае отъ здрави, силни и добри хора, които да живѣятъ най-малко 60 —70 години. Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ здрава, положителна мисъль. Слушате често да се цитира стиха, който Христосъ е казалъ преди две хиляди години за самоотричането. Христосъ казва, че който не се отрече отъ себе си, т. е. отъ своя животъ, той не може да бѫде Неговъ ученикъ. Съ други думи казано: Който не се отрече отъ стария си животъ, т. е. отъ всичко старо, хилаво, което носи грѣха въ себе си, той не може да бѫде Христовъ ученикъ. Ако е въпросъ за живота, той трѣбва да бѫде истински. Ако е въпросъ за любовьта, тя трѣбва да бѫде съвършена. Изобщо, човѣкъ трѣбва да бѫде съвършенъ. Дали нѣкой е светия или обикновенъ човѣкъ, той трѣбва да знае, че природата е взискателна и го държи отговоренъ за дѣлата му. Колкото по-издигнатъ е човѣкъ, толкова повече се изисква отъ него. Давидъ, който бѣше помазанъ отъ Бога, извърши едно престѫпление, което и до днесъ се споменава. Аврамъ, който бѣше светъ и благочестивъ човѣкъ, си позволи да скрие истината, за което и до днесъ се споменава. Той каза на жена си да не се представя като негова жена, но като сестра. Той скри истината отъ страхъ, но ето хиляди години вече, какъ грѣхътъ му още се споменава. Когато дойде второто пришествие, всички стари грѣхове и престѫпления на хората ще се заличатъ. Всичко старо ще мине презъ огънь и ще изгори. Тогава ще дойде новиятъ Адамъ, родоначалникъ на новото човѣчество. Едно се иска отъ съвременнитѣ хора: смѣлость. Ще кажете, че хората се нуждаятъ отъ знание. Не, хората иматъ достатъчно знания, но не сѫ ги приложили. Тамъ е опасностьта. Знание, което не може да се приложи, представя излишенъ баластъ за човѣка. За да приложи знанието си, човѣкъ трѣбва да има единъ постояненъ обектъ, къмъ който да се стреми. Религиозниятъ ще каже, че Богъ е неговъ обектъ. Той говори за Бога, но любовьта му не е такава, каквато трѣбва. — Защо? — Защото още не познава Бога. Казано е въ Писанието: „И създаде Богъ человѣка по образъ и подобие свое“. Обаче, този човѣкъ днесъ не познава Създателя си. Той се е отклонилъ отъ правия пѫть и е изгубилъ своя първообразъ. Задачата на съвременния човѣкъ е да се върне въ пѫтя, отъ който се е отклонилъ, да даде ходъ на Божественото въ себе си. Когато Божественото въ човѣка се проявява, и царь да е, той е готовъ да се разговаря съ всички хора и да имъ услужва. Ако е поетъ, той изважда книжката съ своитѣ стихотворения и ги чете на всички безъ разлика. Дали нѣкой е простъ или ученъ, той се отнася човѣшки съ всички. Той зачита човѣка като човѣкъ. Ако е майка, тя отваря сърдцето си и е готова на всички жертви за човѣка. Божественото разширява човѣка и го отваря за всички души. И тъй, даде ли ходъ на Божественото въ себе си, човѣкъ не се интересува толкова за неговото мѣсто, колкото за проявитѣ му. Ние не се интересуваме толкова за мѣстото на слънцето, колкото за неговата свѣтлина и топлина, които освѣтяватъ и отопляватъ земята. На сѫщото основание ние трѣбва да се интересуваме повече отъ проявитѣ на Бога, отъ Неговитѣ мисли и чувства, отъ Неговата свѣтлина, отъ Неговата любовь, отколкото отъ това, кѫде живѣе Той, кой Го е създалъ, има ли начало и край и т. н. На въпроса, кой създаде Бога, може да се отговори по следния начинъ: Който е създалъ видимото, т. е. цѣлата видима природа, Той създаде и невидимия свѣтъ. Този въпросъ е философски и, колкото да се говори върху него, той всѣкога ще остане неразрешенъ. Христосъ казва: „Отъ сърдцето излизатъ помисли лукави“. Отъ кое сърдце излизатъ помисли лукави? Отъ неразумното сърдце. Какво трѣбва да направи човѣкъ, за да се освободи отъ лукавитѣ помисли на своето неразумно сърдце? Той трѣбва да се разведе съ него. Нѣкога, въ далечното минало, човѣшката личность се е оплела въ това сърдце, влѣзла е въ бракъ съ него, и днесъ трѣбва да се освободи, т. е. да се разведе. Време е вече човѣкъ да се разведе съ своето неразумно сърдце. Този бракъ днесъ се счита за незаконенъ, вследствие на което човѣкъ трѣбва да се освободи отъ него. Неразумното сърдце въ човѣка представя незаконната жена или незаконния мѫжъ, отъ които той трѣбва да се освободи. Докато човѣкъ се държи здраво за своето неразумно сърдце, въ ума му винаги ще се явяватъ лоши, нечисти образи и помисли. Когато умътъ на човѣка държи въ себе си нечисти и лукави помисли, той всѣкога ще бѫде изопаченъ, покваренъ. Дето има поквара, тамъ всѣкога става гниене, вкисване. Всѣко гниене и вкисване се придружава съ лоша миризма. Следователно, искате ли да се освободите отъ противоречията на своя животъ, разведете се съ стария животъ, съ своитѣ стари баби и дѣдовци. Съ старитѣ не може да се живѣе. Време е старитѣ да се оттеглятъ, да отидатъ на почивка, а младитѣ да дойдатъ и да заживѣятъ по новъ начинъ — по закона на любовьта. Каменното сърдце, за което се говори въ Писанието, е неразумното сърдце въ човѣка, което е остарѣло вече и трѣбва да се замѣсти съ ново. Въ него Богъ е написалъ своя великъ законъ на живота — законътъ на любовьта. Сега, като казвамъ, че човѣкъ трѣбва да се разведе съ старото, неразумно сърдце, азъ нѣмамъ предъ видъ вашитѣ женитби и разводи. Човѣшкитѣ женитби иматъ санкция само на земята, но не и на небето. Що се отнася до децата, тѣ се узаконяватъ по причина на любовьта на майката и на бащата къмъ тѣхъ. Всѣко дете, което не е родено по любовь, се счита за незаконородено. Вънъ отъ любовьта нѣщата сѫ незаконни. Само любовьта ги узаконява. Всѣка връзка, създадена вънъ отъ любовьта, е незаконна, т. е. механическа. Хората се женятъ съ цель да закрепятъ връзкитѣ си, да не може никой да ги раздѣли. По този начинъ тѣ се ограничаватъ, но не закрепватъ връзкитѣ между душитѣ си. Душата е царска дъщеря или царски синъ. Тя е свободна, неограничена. Само любовьта свързва душитѣ. Тази връзка е вѣчна. Никой не е въ състояние да раздѣли две души, свързани въ името на любовьта. Слѣзе ли на земята и се облѣче въ плъть, като мѫжъ или жена, душата може да се ожени само за нѣкой благороденъ мѫжъ или благородна жена, въ които любовьта живѣе. Дето е любовьта, тамъ е Богъ. Вънъ отъ любовьта Богъ не присѫтствува. Христосъ казва: „Отъ сърдцето излизатъ помисли лукави“. Сега ще ви дамъ единъ стихъ, точно обратенъ на този, който Христосъ е казалъ. Този стихъ е следниятъ: Отъ душата излизатъ мисли възвишени и свѣтли. Отъ душата излиза любовь, свѣтлина, свобода, благость, милосърдие, кротость, въздържание. Носете въ ума и въ сърдцето си това, което душата включва въ себе си. Само по този начинъ вие ще облагородите сърдцето си и ще просвѣтите ума си. 19. Беседа отъ Учителя, държана на 5 януарий, 1930 год. София. — Изгрѣвъ.
  24. От томчето "Да ви даде", Сила и живот, 13 серия, т.2 (1929-1930), Издание 1938 г., София Книгата за теглене - PDF Съдържание Азъ живѣя, и вие ще живѣете „Понеже азъ живѣя, и вие ще живѣете“. Иоана 14:19. Да се живѣе, въ това седи великиятъ смисълъ на нѣщата. Да се живѣе, това е велико изкуство. Така казватъ всички поети, учени и философи. Всички хора се стремятъ къмъ живота. Христосъ казва: „Понеже азъ живѣя, и вие ще живѣете“. Понеже майката живѣе, и детето ще живѣе. Ако майката умре, и детето ще умре. Нѣкои казватъ, че детето може да живѣе и безъ майка си. Това е твърдение, но доколко е вѣрно, то е въпросъ. Има твърдения, които въ основата си не съ вѣрни и не се допущатъ. Ако майката е умрѣла, и детето щѣше да умре. Понеже майката живѣе, и детето ще живѣе. Докато въздухътъ сѫществува, и ние живѣемъ. Щомъ въздухътъ престане да сѫществува, и ние ще умремъ. Безъ въздухъ човѣкъ не може да живѣе. Понеже водата сѫществува, и човѣкъ живѣе. Изчезне ли водата, и човѣкъ умира. И обратното е вѣрно. Водата и въздухътъ сѫществуватъ, защото човѣкъ живѣе. Умре ли човѣкъ, въздухътъ и водата ще престанатъ да сѫществуватъ. Същото може да се каже и за хлѣба. Хлѣбътъ е резултатъ на това, че човѣкъ живѣе. Какво нѣщо е резултатътъ? И детето може да каже, че 25 е резултатъ на произведението отъ числото петь, умножено само на себе си. Дойдете ли до съдържанието, до сѫщината на числото 25, и ученитѣ, и философитѣ не могатъ да кажатъ нѣщо положително. Числото 25 може да вземе участие навсѣкѫде въ живота. То е съставено отъ майката и голѣмата дъщеря, която е женена. Двойката е майката, а петорката — дъщерята. „Понеже азъ живѣя, и вие ще живѣете“. Животътъ, къмъ който всички се стремятъ, има свой външенъ и вѫтрешенъ смисълъ, но не такъвъ, какъвто хората разбиратъ. Ако се спремъ върху смисъла и цельта на живота, отъ гледището на обикновения човѣкъ, ние казваме, че животътъ нѣма никакъвъ смисълъ, никаква цель. Животътъ има една вѣчна цель. Както да се опредѣля смисълътъ и цельта на живота, тѣ ще останатъ всѣкога неопредѣлени. Какво представя животътъ? Животътъ е това, което има цель, която никога не може да се опредѣли. Животътъ е това, което има смисълъ, който никога не може да се опредѣли. Тѣзи нѣща се говорятъ толкова лесно, както е лесно да се каже 510. На книга лесно се подига числото петь въ десета степень, но за да го подигнете въ живота си, вие трѣбва да минете презъ живота на единъ ангелъ. И при това положение даже задачата ви едва ли ще бѫде свършена наполовина. Лесно е да кажете за нѣкого, че е десетостепененъ чиновникъ, но въ природата това степенуване не става лесно. Споредъ разумната природа степенуването подразбира особена идея. Да живѣе човѣкъ, това не е еднократенъ процесъ. Рѣката живѣе дотогава, докато е свързана съ извора. Щомъ връзката ѝ съ извора се прекѫсне, заедно съ това и рѣката престава да живѣе. Въ този смисълъ човѣшкиятъ животъ не може да се отдѣли отъ Божествения, както Божествениятъ не може да се отдѣли отъ човѣшкия. Животътъ е единъ непреривенъ процесъ. За човѣка е важно да живѣе, а какъ ще живѣе, това е другъ въпросъ. Казвате, че нѣкой човѣкъ е добъръ, благороденъ, красивъ. Кѫде е неговата доброта, кѫде е неговото благородство, това не ви интересува. Вие се интересувате отъ добротата и благородството му, а не отъ мѣстото на тия добродетели въ него. Човѣкъ се интересува отъ свѣтлината на свѣщьта, а не отъ материала, отъ който е направена. Когато свѣщьта изгори, свѣтлината ѝ изчезва. Щомъ свѣщьта не свѣти, тя не е свѣщь. Сѫщото може да се каже и за човѣка. Човѣкътъ е човѣкъ, докато има животъ въ себе си. Щомъ животътъ го напусне, той престава да е човѣкъ. Значи, докато Божественото се проявява въ човѣка, той минава за човѣкъ. Щомъ Божественото въ човѣка изчезне и връзката му съ Бога се прекѫсне, съ това заедно той престава да живѣе и се връща въ първоначалното си състояние. Какъвъ е билъ човѣкъ първоначално, никой не знае. Днесъ всички хора питатъ какъвъ е билъ свѣтътъ първоначално? — Никакъвъ не е билъ. — Тъмнина ли е било всичко? — Никаква тъмнина не е сѫществувала. — Ами свѣтлина имало ли е? — И свѣтлина не е имало. Ако кажемъ, че първоначално всичко е било тъмнина, разбираме, че нѣкѫде е имало свѣтлина. Ако кажемъ, че всичко е било свѣтлина, ще излѣзе, че нѣкѫде е имало тъмнина. Значи, първоначално, преди създаването на свѣта, нито свѣтлина е имало, нито тъмнина. „Понеже азъ живѣя, и вие ще живѣете“. Всички хора сѫ заинтересувани отъ живота, искатъ да живѣятъ, вследствие на което искатъ да се осигурятъ: да бѫдатъ здрави, да учатъ, да свършатъ училище, да заематъ добри служби, да си купуватъ кѫщи, имоти и т. н. Кой човѣкъ, като е живѣлъ известно време на земята, е постигналъ своитѣ желания? Кой човѣкъ се е ползувалъ отъ обичьта и почитьта на своитѣ близки до края на живота си? Ако десеттѣ души, които сѫ го обичали и почитали, умратъ, кой ще го обича следъ тѣхъ? Какво ще остане отъ васъ, като умрете и вие? Слушате нѣкой да казва: Нѣма какво, ще се мре. Ако този човѣкъ е убеденъ, че ще умре, защо прави толкова голѣми усилия, за да постигне едно свое желание? Защо се мѫчи толкова много? И смъртьта има смисълъ. Смъртьта заставя човѣка да обикне живота. Като обикне живота, човѣкъ влиза въ областьта на вѣчнитѣ промѣни. Човѣкъ ще страда и ще се радва, ще пада и ще става, докато най-после обикне Онзи, Който му е далъ животъ. Смъртьта ще заведе човѣка при живота, а животътъ — при Бога, при Вѣчния принципъ. Смъртьта подразбира вѣчни промѣни: разлюбвашъ едного, залюбвашъ другиго. Когато младата мома иска да умре, това показва, че тя е разлюбила своя възлюбенъ и търси другъ нѣкой момъкъ. Когато жената казва, че иска да умре, това подразбира, че е решила да напусне своя мѫжъ, да се освободи отъ него, за да намѣри другъ. Когато мѫжътъ иска да умре, това подразбира, че той е решилъ да се освободи отъ жена си. Когато слугата иска да умре, това показва, че той има желание да напусне господаря си и да намѣри другъ нѣкой, по-добъръ отъ него. Следователно, желае ли човѣкъ смъртьта, това показва, че той иска да се освободи отъ страдания. Наистина, смъртьта е освобождаване, но за кого? Смъртьта освобождава праведния, но не и грѣшния. Като умре, праведниятъ се освобождава отъ всички противоречия и заблуждения въ живота си. Мнозина казватъ, че безъ заблуждения и противоречия не може да се живѣе. Да се мисли така, то е все едно да се подържа твърдението, че безъ ядене не може. Вѣрно е, че безъ ядене не може, но трѣбва точно да се опредѣли, безъ какво ядене не може. Безъ хлѣбъ не може да се живѣе, но безъ кокошки, агънца и прасета може. Рече ли съвсемъ да се откаже отъ ядене, човѣкъ ще се намѣри въ положението на Настрадинъ Ходжа, който всѣки день намалявалъ храната на магарето си, докато го отвикналъ да яде. Обаче, въ който день магарето престанало да яде, и животътъ му се прекратилъ. Като знаете това, не се стремете да научите магарето си да не яде, защото ще го изгубите. Останете ли безъ магаре, вие ще се принудите сами да носите товара си. „Понеже азъ живѣя, и вие ще живѣете“. Като живѣе, човѣкъ ще дойде до вѫтрешния смисълъ на живота. Да разбере човѣкъ вѫтрешния смисълъ на живота, това значи, да се свърже съ закона на любовьта. Наистина, само любовьта може да осмисли живота. Само любовьта може да направи човѣка силенъ, благороденъ, ученъ. Въ старо време човѣкътъ на любовьта наричали „магъ“, а днесъ го наричатъ князъ, царь, божество. За онзи, който е придобилъ любовьта, животътъ е лекъ. Който не е придобилъ любовьта, той очаква любовьта на хората. Добре е да ви обичатъ, но праведнитѣ, а не грѣшнитѣ хора. Обичатъ ли ви грѣшнитѣ, това значи да ви предадатъ своитѣ слабости, отъ които съ години не можете да се освободите. Когато грѣшникътъ ви обича, чрезъ любовьта си той може да ви направи голѣми пакости. Въ такъвъ случай, за предпочитане е безлюбието на грѣшника, отколкото неговата любовь. Когато грѣшникътъ не ви обича, вие сте затворени за него, и по този начинъ се освобождавате отъ слабоститѣ му. Обича ли ви, вие се отваряте за него като охлювъ и приемате слабоститѣ му. Докато не се е калилъ, докато не е разбралъ законитѣ на живота, човѣкъ не трѣбва да се отваря. Обичайте хората, безъ да се свързвате съ тѣхнитѣ слабости. Помагайте на хората, безъ да се свързвате съ тѣхъ. Преди да обичате нѣкого, вие трѣбва да обичате Бога и заедно съ Него да отидете до онзи, когото обичате. Ако жената на твоя ближенъ е нещастна, преди да си я обикналъ, ти трѣбва да я примиришъ съ мѫжа ѝ, да внесешъ любовьта помежду имъ. Успѣешъ ли да направишъ това, и тѣ ще ти се радватъ, и ти ще имъ се радвашъ. Какво ще придобие единъ мѫжъ или една жена, ако внесатъ раздоръ въ едно семейство? Ако жената напусне мѫжа си, или мѫжътъ — жена си, това не е никакво разрешаване на въпроситѣ. Като напусне мѫжа си, жената ще търси другъ мѫжъ. Сѫщото ще направи и мѫжътъ. Ако се откаже отъ едно знание, отъ една теория, или отъ една религия, човѣкъ ще потърси други, по-нови. Слушате нѣкой да казва, че новото учение, новитѣ идеи разрешавали всички въпроси, всички отношения между хората. Отношенията между хората сѫ отдавна опредѣлени. Първата Причина, която е изпратила човѣка на земята, е опредѣлила отношенията му къмъ неговия ближенъ. Програмата, която човѣкъ трѣбва да изпълни на земята, е отдавна опредѣлена. Неговата задача не седи въ това, да си съставя нова програма, но да изпълни онази, която е вече опредѣлена. Въпрѣки това, човѣкъ си създава своя програма и търси щастието си тамъ, дето го нѣма. Каквото да прави човѣкъ, въ края на краищата неговата програма се анулира. Може ли простиятъ овчарь да задоволи нуждитѣ и изискванията на царската дъщеря? Овчарьтъ може да ѝ говори за природата, за своя естественъ животъ и да я задоволи за день-два. На третия день, обаче, тя ще започне да въздиша въ овчарската колиба и да мисли по какъвъ начинъ да се върне въ двореца на своя баща. Царската дъщеря символизира душата на човѣка, която е живѣла въ двореца на своя Великъ Баща, дето всичкитѣ ѝ нужди били задоволявани. Тя е слѣзла на земята, да живѣе въ овчарска колиба, да се учи. Какво може да даде свѣтътъ на хората? — Е, ще живѣемъ поне като хората, ще ядемъ, ще пиемъ, ще се веселимъ. Не, това не е животъ. Човѣкъ трѣбва да води съзнателенъ, разуменъ животъ, да се освободи отъ недоволството. Недоволството е проказа за човѣшкото съзнание. Влѣзе ли недоволството въ съзнанието на човѣка, той престава да разбира правилно нѣщата. Каквото да говорятъ на недоволния, каквото да му даватъ, той все протестира, нищо не може да го задоволи. Недоволниятъ има особена философия, особени разбирания за живота. Той седи и мечтае за царската дъщеря. За да живѣе съ царската дъщеря, човѣкъ трѣбва да има нейнитѣ разбирания. За да се разбиратъ двама души, между мислитѣ и чувствата имъ трѣбва да има известно съответствие. За да могатъ двама души да живѣятъ въ хармония, тѣ трѣбва да сѫ готови да се жертвуватъ единъ за другъ. Не е ли готовъ човѣкъ да се жертвува за възвишеното въ свѣта, той не е въ състояние да се освободи отъ мѫчнотиитѣ въ живота. Ще кажете, че всички хора сѫ се жертвували, познаватъ закона на жертвата. Кога сѫ се жертвували? Когато сѫ се влюбвали. Наистина, когато мома и момъкъ се влюбятъ, тѣ отправятъ единъ къмъ другъ особени, крадливи погледи, които представятъ нѣкакви инжекции. Инжекциитѣ на единъ отъ двамата излизатъ по-силни, вследствие на което момата или момъкътъ заболява. Ако момъкътъ заболѣе, момата се заема да го лѣкува. Като го излѣкува, тя иска да ѝ даде голѣмо възнаграждение. Като се види въ несъстоятелность да плати такава голѣма сума, той започва да мисли какъ да избѣга, да се освободи отъ нея. Момата се сърди, недоволна е отъ него, говори за голѣмата жертва, която е направила. И той разправя за жертвата, която е направилъ за нея. Всѫщность, нито момата се е жертвувала за момъка, нито момъкътъ - за момата. Жертва, която води къмъ разлюбване, къмъ недовѣрие между хората, не е истинска жертва. Христосъ казва: „Това е Животъ Вѣченъ - да позная Тебе, Единнаго Истиннаго Бога“. Днесъ хората страдатъ, разочароватъ се, разлюбватъ се, защото не се познаватъ. Въ познаването на нѣщата има нѣщо специфично, което опредѣля силата на човѣка. Специфичното се заключава въ любовьта и въ вѣрата на човѣка. Любовьта и вѣрата правятъ човѣка силенъ. Азъ не говоря за обикновената човѣшка любовь и вѣра, но за онази любовь, която внася животъ въ човѣка, и за онази вѣра, която не се разколебава при никакви условия. Какво представя любовьта? Любовьта е сила, която нито ограничава, нито се ограничава. Ако хората биха се научили да не се мѣсятъ въ любовьта на окрѫжаващитѣ, досега свѣтътъ би се оправилъ. Нѣма сила въ свѣта, която би могла да се противопостави на любовьта. Като не разбиратъ любовьта, хората се страхуватъ отъ нея и едни-други се съветватъ да не се влюбватъ, да не би да се разлюбятъ скоро и да страдатъ. Дето има влюбване и разлюбване, тамъ никаква любовь не сѫществува. Ние наричаме това нѣщо „игра на любовь“. Двама актьори, мома и момъкъ се влюбватъ, излизатъ на сцената, да покажатъ предъ хората своята любовь. Въ истинската любовь нѣма влюбване и разлюбване. Тамъ гори вѣченъ, неугасимъ огънь, запаленъ отъ Божествения Духъ. Този огънь никога не изгасва. Който мисли, че може да изгаси огъня на Божествената любовь, той не знае какво всѫщность представя любовьта. Посети ли любовьта човѣка, той трѣбва или да бѣга отъ нея, или да ѝ се подчини. Обаче, бѣгането не разрешава въпроситѣ. Дойде ли любовьта при васъ, вие трѣбва да ѝ се подчините — нищо повече. „Понеже азъ живѣя, и вие ще живѣете“. — Защо живѣе Христосъ? — Защото обича Отца си. Следователно, като обичате Отца си, и вие ще живѣете. Христосъ е пазилъ своята вѫтрешна връзка съ Бога, вследствие на което ималъ вѣченъ животъ. Влѣзе ли любовьта въ човѣка, отъ бездаренъ тя го прави даровитъ, отъ ленивъ — прилеженъ. Любовьта внася великъ импулсъ въ човѣка. Любовьта осмисля живота. Това сѫ опитности, презъ които сѫ минавали и минаватъ всички хора. Любовьта е посещавала много пѫти човѣка, но той всѣкога я изпущалъ. За оправдание, човѣкъ казва, че е изгубилъ любовьта си, понеже е билъ простъ, невежа. Отъ друга страна, сѫщиятъ човѣкъ казва, че е създаденъ по образъ и подобие Божие. Кое отъ дветѣ е вѣрно: че е простъ човѣкъ, или че е създаденъ по образъ и подобие Божие? Ако наистина човѣкъ е създаденъ по образъ и подобие Божие, какъ е възможно да не е позналъ любовьта, т.е. образа на своя Създатель? Ако нѣкога, по известни причини, човѣкъ е изгубилъ любовьта, днесъ той не трѣбва да се оправдава съ простотата и съ невежеството си, но да се обърне къмъ Христа и да поеме онзи пѫть, отъ който нѣкога се е отклонилъ. Днесъ всички хора сѫ недоволни, търсятъ нѣщо, което да ги задоволи. Недоволството предизвиква преждевременна старость. По какво познавате старостьта? По бръчкитѣ на кожата. Бръчкитѣ сѫ признакъ на сухота въ организъма. За да се подмлади, човѣкъ трѣбва да внесе въ организъма си отъ онази първична вода, която е носителка на живота. Достатъчно е да се направи само една инжекция отъ първичната вода въ кръвьта на стария дѣдо и старата баба, за да ги видите вече превърнати въ младъ момъкъ и млада мома, които се разговарятъ помежду си за любовьта. Да се мисли, че стариятъ не може да люби, е толкова вѣрно, колкото и твърдението, че той не се нуждае отъ храна. Да не люби, това е неестествено и временно състояние за стария. Естествено е състоянието на човѣка да люби, независимо отъ това, дали е старъ или младъ. Колкото е необходимо за човѣка да яде, толкова е необходимо и да люби. Грѣхътъ на човѣка не се заключава въ яденето и въ обличането му, но въ непознаване на любовьта. Човѣкъ трѣбва да познава любовьта и да я прилага навреме и намѣсто. Който се е запалилъ отъ огъня на любовьта, той е въ състояние да запали всѣки, който се докосне до него. Като не разбиратъ проявитѣ на любовьта, хората ѝ приписватъ неестествени качества. Тѣ казватъ, че нѣкой не могълъ да спи отъ любовь. Това не е вѣрно. Който люби, той спи, почива, яде, говори, живѣе добре. Като не разбиратъ любовьта, хората ѝ приписватъ редъ патологически прояви. Патологията е наука за болнитѣ хора, а не за здравитѣ. Любовьта е за здравитѣ. Задачата на човѣка е да освободи любовьта отъ ония патологически прояви, останали отъ вѣковетѣ, и да я приложи въ нейния естественъ видъ. Задачата на човѣка е да освободи и религията, и науката отъ тѣхнитѣ неестествени положения, да ги види въ онази чистота, въ каквато сѫ се родили за пръвъ пѫть въ човѣшкия умъ и въ човѣшкото сърдце. Следователно, една отъ задачитѣ на новото учение е да изнесе любовьта въ тази форма, въ каквато е поставена въ свръхсъзнанието на човѣка. Да познае човѣкъ любовьта, която действува въ свръхсъзнанието, това значи, да познава Божествения животъ. Този животъ наричаме изгрѣвъ на слънцето. Да познава човѣкъ любовьта на самосъзнанието, това подразбира духовния животъ, когато слънцето е въ своя зенитъ. И най-после, да познава човѣкъ любовьта на съзнанието, това значи влизането му въ физическия животъ, когато слънцето се намира въ своя залѣзъ. Стане ли сутринь, човѣкъ трѣбва да хване началото на Божествения день, нареченъ свещенъ моментъ на любовьта. Този моментъ е нареченъ пръвъ лѫчъ на любовьта. Този моментъ се срѣща и на обѣдъ, когато слънцето е въ своя зенитъ, и вечерь, при залѣза на слънцето. Изгуби ли човѣкъ този моментъ, всичкитѣ му работи се развалятъ. Безъ Божественото животътъ на човѣка представя празна воденица, която дига шумъ, но никаква работа не върши. Обаче, животътъ на всѣки човѣкъ, който е намѣрилъ Божественото, е пъленъ. На такъвъ човѣкъ може да се вѣрва. Вѣрвайте въ всѣки човѣкъ, който е намѣрилъ свещения моментъ на любовьта въ изгрѣващото, въ обѣдното и въ залѣзващото слънце. Този човѣкъ е намѣрилъ истината. Христосъ казва: „Понеже азъ живѣя, и вие ще живѣете“. Не е достатъчно човѣкъ само да живѣе, но той трѣбва да живѣе като Христа. Христосъ казва: „Както ме е Отецъ възлюбилъ, така и азъ ви възлюбихъ“. Христосъ живѣе въ закона на любовьта и споредъ този законъ дава всичко въ жертва. Щомъ е така, и хората трѣбва да дадатъ всичко въ жертва, да се самоотрекатъ. Самоотричането е неизбѣженъ законъ. Човѣкъ трѣбва да се отрече отъ всичко старо въ себе си: отъ своето старо знание, отъ своето старо разбиране на живота. Не се ли отрече отъ старото, той не може да се домогне до Божественото. Докато живѣятъ, докато се хранятъ и лѣкуватъ по старъ начинъ, хората ще останатъ на една и сѫща степень на развитие. Нѣма защо да се проповѣдва на хората какъ да живѣятъ, какъ да се хранятъ и обличатъ. Дайте имъ свѣтлина, чистъ въздухъ, чиста вода и доброкачествена храна и не се безпокойте. Въ чистия въздухъ, въ чистата вода и храна тѣ сами ще намѣрятъ Бога. Какво повече имъ е нужно? Каква по-велика молитва е нужна на човѣка отъ тия четири елемента? Като ги приеме въ себе си, той е готовъ вече да се моли. Обаче, човѣкъ може да се моли само когато въ него присѫтствува Великия Божи Духъ, Който познава законитѣ и дава свѣтлина и сила на човѣка да ги прилага. При това положение молитвата на всѣки човѣкъ се приема. Значи, когато Духътъ присѫтствува въ човѣка, ние казваме, че той е пещь, въ която гори свещениятъ огънь на любовьта. Отсѫтствува ли Духътъ въ човѣка, той е пещь, въ която свещениятъ огънь на любовьта не гори. — Защо този огънь не гори? — Има нѣщо неправилно: или пещьта има нѣкакъвъ недостатъкъ, или вѫглищата не сѫ доброкачествени, или пъкъ съвсемъ отсѫтствуватъ. Дето свещениятъ огънь гори, тамъ е любовьта. Изгасне ли той, и любовьта изчезва. Какво представя човѣкъ безъ любовьта? Да любишъ, значи да живѣешъ. Щомъ не любишъ, ти си лишенъ отъ живота, отъ Божествения принципъ, който работи въ всѣки човѣкъ. Щомъ изгуби любовьта, човѣкъ започва да я търси тамъ, дето не сѫществува. Като не я намѣри, той започва да отпада духомъ, докато единъ день се види остарѣлъ, измѫченъ, безъ никаква свѣтла мисъль за животъ. Време е човѣкъ да се върне къмъ първичната любовь, къмъ първичното вѣрую, което е било достояние на всички вѣрващи, на всички чисти хора по умъ и сърдце. „Понеже азъ живѣя, и вие ще живѣете“. Христосъ и до днесъ още живѣе и ще продължава да живѣе за вѣчни времена. Христосъ ще носи любовьта въ свѣта и ще помага на хората, докато и тѣ я възприематъ и могатъ взаимно да си помагатъ. Това значи да придобие човѣкъ Божественото. Щомъ Божественото се оттегли отъ него, той става обикновенъ човѣкъ. Като обикновенъ, той прилича на всички хора. Когато казваме, че всички хора си приличатъ, имаме предъ видъ човѣшкото естество въ човѣка, а не Божественото. Когато плаче, страда и се мѫчи, причината за това е човѣшкото. Божественото никога не страда и не плаче. Когато Христосъ заплака, това бѣше изявление на човѣшкото въ Него. При това, Христосъ не плака за себе си, а за евреитѣ, както и за цѣлото човѣчество, които сами затвориха пѫтя си къмъ духовния свѣтъ. „Понеже азъ живѣя, и вие ще живѣете“. Съ други думи казано: Понеже азъ любя, и вие ще любите. Любовьта е предметъ, който и мѫдрецитѣ въ древностьта сѫ изучавали, но и днесъ още я изучаватъ. Като изучава любовьта, човѣкъ дохожда до тънко различаване на нейнитѣ прояви. Той различава проявитѣ на любовьта въ обикновения човѣкъ отъ тия на високо напредналия по умъ и по сърдце. Това различие се вижда въ погледа, въ усмивката, въ всички движения. Всѣка мисъль, която минава презъ човѣшкитѣ очи, храни самитѣ очи. Колкото по-възвишени мисли минаватъ презъ човѣшката глава, толкова по-фина храна представятъ тѣ за човѣка. Затова е казано въ Писанието, че не само съ хлѣбъ може да живѣе човѣкъ, но и съ всѣко Слово, което излиза отъ Бога. Силата на човѣка седи въ неговата мисъль. Мисъльта храни човѣка така, както и хлѣбътъ. Ако мислитѣ на човѣка не сѫ здравословни, колкото да се храни физически, той пакъ ще линѣе. Който живѣе по законитѣ на любовьта, на вѣрата и на надеждата, той и съ сухи корички хлѣбъ може да бѫде здравъ и веселъ. Днесъ малко хора могатъ да повѣрватъ, че мисъльта храни човѣка. Тѣ мислятъ, че хлѣбътъ само дава сила на човѣка. Словото Божие е живиятъ хлѣбъ, за който Христосъ е говорилъ. Той представя сгѫстена Божествена енергия. Житното зърно е едно отъ възлюбенитѣ деца на ангелитѣ. Които не разбиратъ значението на житното зърно, гледатъ на него като на обикновено нѣщо. Тѣ не подозиратъ даже, каква жертва прави житното зърно за човѣчеството. Когато хората го дъвчатъ, то казва: Радвамъ се, че ме дъвчете и мога да ви дамъ нѣщо отъ себе си. При това, колкото повече ме дъвчете, толкова повече давамъ. Когато се говори за любовьта, хората трѣбва да знаятъ, че разликата между Божествената и човѣшката любовь е такава, каквато между старитѣ и нови дрехи. Не е все едно да облѣче човѣкъ стари или нови дрехи. За да се облѣче съ нови дрехи, той първо трѣбва да се окѫпе, да тури чиста риза. Следъ това ще облѣче новитѣ си дрехи. Само новиятъ човѣкъ може да живѣе въ Божествената любовь. Които не разбиратъ тази любовь, искатъ да примирятъ новото съ старото. Това е невъзможно. Невъзможно е човѣкъ да облѣче нови дрехи върху старитѣ. Той трѣбва да съблѣче старитѣ си дрехи и тогава да облѣче новитѣ. Дали човѣкъ е влѣзълъ въ новия животъ, или още е въ стария, това е въпросъ на съзнанието. Външностьта не опредѣля нѣщата. Стариятъ и младиятъ човѣкъ се отличаватъ по своята мисъль, а не по външна форма. Нѣкой човѣкъ външно е старъ, а по мисли и чувства е младъ. И обратно: нѣкой външно е младъ, а по мисли и чувства е старъ. Младиятъ и стариятъ могатъ да се разбиратъ, когато мислятъ еднакво. Младиятъ говори на стария за наука, за изкуства, а стариятъ, макаръ и неученъ, слуша съ внимание и одобрява всичко, къмъ което младиятъ се стреми. Ако младиятъ не се интересува отъ мисъльта на стария и намира, че не заслужава да го слуша, той е преждевременно остарѣлъ. Той се е втвърдилъ въ своитѣ разбирания. Мѫчно се възпитава такъвъ човѣкъ. Истински младъ е онзи, който е готовъ всѣки день да прибавя по нѣщо ново къмъ своята вѣра, къмъ своето знание, къмъ своитѣ убеждения. Ако човѣкъ остане съ сѫщата вѣра, съ сѫщитѣ знания и убеждения, каквито сѫ имали неговитѣ дѣди и прадѣди, какъвъ смисълъ има тогава знанието, науката, религията? Ще каже човѣкъ, че живѣе добре, че има правилни разбирания за живота. Човѣкъ може да живѣе добре, но има по-добъръ животъ и отъ неговия. Той може добре да разбира живота, но има по-добри разбирания и отъ неговитѣ. Христосъ казва: „Понеже азъ живѣя, и вие ще живѣете“. Който иска да живѣе, той трѣбва да работи съзнателно върху себе си. Ще кажете, че сѫдбата ви е опредѣлена, и човѣкъ, колкото да работи, не може да я измѣни. Има една сѫдба опредѣлена, наречена първична сѫдба, но има една сѫдба, която човѣкъ всѣки день пише. Както живѣе, така пише. Той самъ пише сѫдбата си. Отъ човѣка зависи да си напише добра или лоша сѫдба. Затова е даденъ умъ на човѣка, да мисли, да не се хвърля безогледно въ една или въ друга посока. Като мисли, той пакъ нѣма да бѫде щастливъ, но поне ще се освободи отъ ненужнитѣ страдания. На земята щастие нѣма. На земята има само учение. Ако срещнете нѣкои щастливи хора, ще знаете, че тѣ сѫ изпреварили времето си. Тѣ сѫ дошли съ нѣкаква особена мисия. Тѣ могатъ да живѣятъ само въ разсадницитѣ на живота. Искате ли да станете силни хора, вие трѣбва да превъзмогнете условията, въ които живѣете. „Понеже азъ живѣя, и вие ще живѣете“. Да живѣешъ, това е най-голѣмото благо за тебе. Да живѣешъ, това значи, да съзнавашъ, че Богъ, ангелитѣ, добритѣ хора въ свѣта сѫ тилъ за тебе. Нѣкой казва, че живѣе, а въ сѫщото време не вѣрва въ Бога, въ ангелитѣ, въ добритѣ хора. Той ходи натукъ-натамъ, лута се, нѣма никаква опора въ живота си. Какъвъ вѣрващъ е той? Въ това отношение, всѣки банкеръ има по-голѣма вѣра отъ мнозина вѣрващи. Нуждае ли се отъ пари, той вѣрва, че като изпрати единъ чекъ до нѣкоя банка, веднага ще получи известна сума. — Защо вѣрва той? — Защото е вложилъ нѣщо въ тази банка. Вѣрващиятъ се моли на Бога да му помогне материално, но не вѣрва, че ще получи отговоръ на молитвата си. — Защо? — Защото нищо не е вложилъ въ Божествената банка. Ако е вложилъ нѣщо, ще получи отговоръ на молитвата си. На всѣки човѣкъ се дава съответно на това, което е вложилъ въ Божественитѣ банки, или въ банкитѣ на природата. Може ли да очаква човѣкъ нѣщо, ако нищо не е вложилъ? За да очаква, човѣкъ трѣбва да е вложилъ нѣщо. Затова именно Христосъ казва: „Събирайте си съкровища за небето, дето нито молецъ ги напада, нито ръжда ги разяжда“. Човѣкъ все трѣбва да даде нѣщо отъ себе си, за да дойде до положителното знание на живота. Малцина постигатъ това знание. Причината, поради която мнозина не успѣватъ въ това знание, се дължи на факта, че тѣ искатъ да се осигурятъ чрезъ него, да живѣятъ добре. Тѣ не успѣватъ още и поради това, че правятъ разлика между единъ и другъ животъ. Животътъ, обаче, е единъ и непреривенъ. Всѣки живѣе единъ или другъ животъ, споредъ степеньта на своето развитие. Ако единъ ангелъ слѣзе отъ небето, той ще живѣе съ радость. Земниятъ животъ ще бѫде за него красиво развлѣчение. Сѫщиятъ животъ е мѫчение за обикновения човѣкъ. Радвайте се, когато разумни, свѣтли сѫщества слизатъ на земята и се обличатъ въ човѣшка форма. По този начинъ между тия сѫщества и обикновенитѣ хора става такава обмѣна, каквато между капиталитѣ на различнитѣ държави. Държавитѣ не трѣбва да очакватъ само на взаимната обмѣна на капиталитѣ си, но тѣ трѣбва да обърнатъ погледа си и къмъ възвишения, разуменъ свѣтъ да получи тѣхнитѣ капитали. Оттамъ тѣ ще получатъ капитали въ видъ на плодородие на жито и на различни зърнени храни. Ще кажете, че и плодородието е добро, но още по-добре е човѣкъ да разполага съ нѣкакви капитали, вложени въ банкитѣ. Добре е да има човѣкъ капитали, но да не ги заравя въ земята, че да не знае, кѫде ги е турилъ. Въ турско време, единъ българинъ ималъ голѣмо богатство, все злато, което искалъ да скрие нѣкѫде въ земята, да не го взематъ турцитѣ. Единъ день той го заровилъ въ земята и се върналъ у дома си спокоенъ, че никой не може да му го вземе. Понеже не посещавалъ често това мѣсто, той забравилъ, кѫде заровилъ паритѣ си. Наистина, той ги скрилъ отъ турцитѣ, но и отъ себе си ги скрилъ. Така останали паритѣ въ земята, и той заминалъ за другия свѣтъ безъ тѣхъ. Никой не могълъ да се възползува отъ неговото богатство. Какво богатство е това, което съ години лежи въ земята, безъ да може нѣкой да се ползува отъ него? Какво е важно за всѣки човѣкъ? Отъ какво се интересува човѣкъ? Отъ живота. Днесъ пущамъ единъ листъ, на който може да се подпише всѣки, който желае да стане акционеръ на голѣмата природна банка. Който иска да участвува въ тази банка, той трѣбва да вложи известна сума. Срещу тази сума ще му се дадатъ съответно количество акции. Единъ день той ще получи отъ банката часть, съответна на това, което е вложилъ. Природната банка предлага на всѣки свой членъ три акции: първата акция струва десеть лева, втората — сто, а третата — хиляда. Следователно, който иска да участвува въ благата на природната банка, той трѣбва да внесе всичко 1110 лева. „Понеже азъ живѣя, и вие ще живѣете“. 18. Беседа отъ Учителя, държана на 29 декемврий, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.
  25. Ани

    1929_12_22 Имамъ власть

    От томчето "Да ви даде", Сила и живот, 13 серия, т.2 (1929-1930), Издание 1938 г., София Книгата за теглене - PDF Съдържание Имамъ власть. Псаломъ 119: Алефъ. Пилатъ казваше на Христа: „Имамъ власть да те разпна, имамъ власть и да те пусна“. Христосъ му отговори: „Не би ималъ власть, ако не бѣ ти дадена отгоре“. Тия два стиха отговарятъ на двата възгледа на хората. Споредъ тѣхъ, хората се дѣлятъ на две категории. Тия отъ първата категория казватъ: Не сме ли учени, даровити, богати и силни хора? Тѣ сѫ подобни на Пилата, който казва: Нѣмамъ ли власть да те разпна? Имамъ власть да те разпна, имамъ власть и да те пусна. Съ тѣзи думи Пилатъ се е обърналъ къмъ Христа, единъ отъ най-великитѣ хора на свѣта. Казвате: Не можа ли Пилатъ да постѫпи по другъ начинъ? Така постѫпвате и вие, когато решавате нѣкоя трудна задача, отъ която зависи живота ви. Щомъ се намѣрите въ трудно положение, казвате: Нѣмамъ ли власть да постѫпя по единъ или по другъ начинъ? Не съмъ ли свободенъ да постѫпя, както разбирамъ? Какво спечели Пилатъ съ осѫждането на Христа? Прослави се. Ако не бѣше осѫдилъ Христа, досега името му щѣше да бѫде забравено. А днесъ, като се чете Евангелието, постоянно се споменава името на Пилата. Културенъ човѣкъ бѣше Пилатъ. Съ едно измиване на рѫцетѣ си той искаше да мине за невиненъ, да се освободи отъ всѣкаква отговорность. Ако има нѣкаква грѣшка въ това дѣло, той я стовари върху гърба на евреитѣ. Съ измиването на рѫцетѣ си, Пилатъ искаше да каже, че като римлянинъ, той не поема нищо на съвестьта си. Когато става въпросъ за Пилата, всѣки казва, че е лесно да измие човѣкъ рѫцетѣ си, да махне отъ съвестьта си всѣкаква отговорность. Питамъ: Кой човѣкъ не е постѫпилъ поне веднъжъ въ живота си като Пилата? Щомъ извърши нѣкакво престѫпление, или направи нѣкаква погрѣшка, човѣкъ измива рѫцетѣ си и се отказва отъ всѣкаква отговорность. Той започва да търси виновници за погрѣшката си вънъ отъ себе си и казва: Майка ми бѣше нервна жена, баща ми бѣше сприхавъ, тѣ предадоха своитѣ качества на мене, вследствие на което не можахъ да се владѣя и сгрѣшихъ. Това сѫ разсѫждения на Пилата. Пилатъ казваше, че има власть, но властьта му имаше сила, докато се прояви. Щомъ се прояви, човѣкъ има власть да постѫпи по единъ или по другъ начинъ. Въ това време той е на изпитъ. Като се прояви, като произнесе присѫдата, той вече не е свободенъ. Докато е на поста си, сѫдията има власть да постѫпва по единъ, или по другъ начинъ. Щомъ напусне поста си, той изгубва властьта си и влиза въ запасъ. И въ миналото, както и днесъ, сѫдиитѣ сѫдятъ свѣта, но свѣтътъ не е станалъ по-добъръ. Наистина, свѣтътъ не е станалъ по-добъръ, но и по-лошъ не е станалъ. Днесъ хората не сѫ толкова добри, колкото ще бѫдатъ въ бѫдеще, но не сѫ толкова лоши, колкото сѫ били въ миналото. Изобщо, лошото се опредѣля отъ миналото, а доброто — отъ бѫдещето. Кои сѫ били побудителнитѣ причини, които заставиха Пилата да осѫди Христа? Самъ Пилатъ каза, че има власть да разпне Христа, има власть и да Го освободи. Въпрѣки тази изповѣдь, Пилатъ не можа да се противопостави на желанието на евреитѣ. Тѣ му казаха, че ако освободи Христа, той се обявява противъ Кесаря. Пилатъ се уплаши и отстѫпи. Като се намѣри предъ дилемата, кого отъ двамата да предпочете, Кесаря или Христа, Пилатъ веднага реши въпроса. Той не искаше да изложи своя личенъ интересъ на рискъ, затова предаде Христа на евреитѣ, да се разправятъ съ Него, както тѣ намиратъ за добре. Христосъ каза на Пилата да постѫпи споредъ властьта, която му е дадена отгоре. Пилатъ се замисли и си отговори: Имамъ власть да те пусна, но ако постѫпя така, ще изчезна като Пилатъ. Ако те осѫдя, името ми ще остане знаменито. „Имамъ власть да те разпна, имамъ власть и да те пусна“. Сѫденето на Христа се започна преди две хиляди години, но още не е завършено. И до днесъ още Христосъ стои предъ съвременния Пилатъ да Го сѫдятъ. Отъ Пилата на миналото Христосъ се освободи, но отъ сегашния Пилатъ още не е свободенъ. Христосъ се освободи отъ старитѣ римски вериги, но отъ съвременнитѣ вериги още не е свободенъ. Христосъ се освободи отъ Пилата, отъ Ирода, отъ Каиафа, отъ първосвещеницитѣ и отъ книжницитѣ на миналото, но отъ съвременнитѣ сѫдии, отъ първосвещеницитѣ на XX в. още не е свободенъ. Много отъ сегашнитѣ християни се намиратъ въ положението на апостолъ Петъръ, който искаше да умре заедно съ Христа, но скоро следъ това се отрече три пѫти отъ Него. Други пъкъ се намиратъ въ положението на евангелистъ Иоанъ, любимиятъ ученикъ на Христа, когото щомъ хванаха за дрехата, остави я въ рѫцетѣ на онѣзи, които го преследваха, и избѣга. Останалитѣ ученици на Христа, вънъ отъ 12-тѣ, се разпръснаха по различни посоки, кой дето очитѣ му виждаха. Дванадесеттѣ ученици на Христа представятъ 12 вида убеждения, религии, които се пръснаха по свѣта. Христосъ, обаче, остана самъ, съ своето вѣрую. Въ какво се заключава вѣруюто на Христа? — Въ любовьта, въ геройството Му, въ умението Му да страда и накрая да излѣзе победитель. Христосъ смѣло понесе своя кръстъ, за което Го увѣнчаха като победитель. Днесъ всички задаватъ въпроса, защо Христосъ носи кръста само до едно мѣсто и после го захвърли? Има една тайна въ това. Христосъ носи кръста до известно мѣсто, но после каза: Оттукъ нататъкъ не нося кръстъ. Дотукъ азъ го носихъ, а сега той ще ме носи. Следъ това разпнаха Христа на кръста. Обаче, отъ възкресението до днесъ Христосъ не е носилъ никакъвъ кръстъ, но кръстътъ Го носи. Хората, обаче, още носятъ кръста. Благодарение на кръста тѣ сѫ направили много изобретения. Въ страданията човѣкъ става изобретателенъ. Като влѣзе въ нѣкой домъ, кръстътъ разплаква всички. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не е плакалъ на кръста. Кръстътъ е единъ отъ страшнитѣ ангели. Кръстътъ е едно отъ страшнитѣ, но разумни сѫщества, което, чрезъ човѣка, разрешава една отъ великитѣ задачи на живота. Заедно съ него и човѣкъ разрешава тази велика и трудна задача. — Защо трѣбваше да разпнатъ Христа? — Това е Негова работа. — Защо човѣкъ трѣбва да умира? — Това е негова работа. — Защо живѣя? — Това е моя работа. Защо ти живѣешъ, това е твоя работа. — Пари ми трѣбватъ, за да уча. — Това е твоя работа. При каквото положение да се намира, човѣкъ трѣбва да съпоставя нѣщата, правилно да решава въпроситѣ си, да не очаква други да му ги решаватъ. Човѣкъ трѣбва да знае, че всички въпроси, които се отнасятъ до неговото сърдце, до неговия умъ и до неговата душа, сѫ лични, и той самъ трѣбва да ги реши. Съвременнитѣ хора не успѣватъ въ живота си, по причина на това, че сѫ се отклонили отъ първичния подтикъ на живота и сѫ измѣнили посоката на своето движение. Понѣкога тѣ попадатъ въ правия пѫть, но временно, и скоро следъ това пакъ се отклоняватъ. Запримѣръ, нѣкой човѣкъ направи едно добро дѣло, т. е. изпълни волята Божия и бърза да се произнесе за себе си, че е добъръ, праведенъ човѣкъ. Щомъ каже, че е праведенъ, че има власть, той е въ положението на Пилата. Не, когато говори за себе си, или за другитѣ хора, човѣкъ трѣбва да говори истината. Само чрезъ истината човѣкъ може да разреши въпроситѣ на живота. Докато самъ решава въпроситѣ си, човѣкъ може да каже, че това е негова работа. Взематъ ли участие и други въ решаването на тия въпроси, това е тѣхна работа. Запримѣръ, докато майката носи детето въ утробата си, това е изключително нейна работа. Щомъ детето се роди и го поематъ други хора — бащата, това е вече тѣхна работа. Следователно, докато една идея живѣе само въ ума на единъ човѣкъ, тя е негово притежание. Излѣзе ли вънъ отъ него, тя става обща идея. Щомъ се роди, детето е общо притежание. То плаче, смѣе се, и всички около него взиматъ участие въ неговата радость и скръбь. — Защо плаче детето? — Това е негова работа. — Защо се смѣе? — И това е негова работа. Нѣкой казва, че сърдцето му е скръбно. — Защо? — Това е негова работа. — Умътъ му е помраченъ, не може да мисли правилно. — И това е негова работа. Човѣкъ мисли, че има право върху сърдцето и ума си. Не, сърдцето и умътъ разрешаватъ своитѣ задачи, а човѣкъ трѣбва да чака разрешаването имъ, безъ да взима участие. — Нѣмамъ ли власть на сърдцето и на ума си? — Нѣмашъ никаква власть. Ако мислишъ, че имашъ власть, ти си Пилатъ, който мислѣше, че има власть да разпне Христа, но има власть и да Го пусне. Тази власть му бѣше дадена отгоре, и то временно. И тъй, силата на човѣка седи въ приложение на истината. Ако не може да разбере и да приложи истината, човѣкъ всѣкога ще си остане слабъ и немощенъ. Който е придобилъ истината, той разбира защо страда. Страданията на човѣка могатъ да бѫдатъ лични, семейни, обществени, народни и общочовѣшки. Понеже е удъ на Божествения организъмъ, човѣкъ взима участие въ страданията на цѣлокупния животъ. Това е неизбѣженъ законъ. Всѣки човѣкъ трѣбва да вземе участие въ общитѣ страдания, като свой дѣлъ. Мнозина мислятъ, че човѣкъ страда само за грѣховетѣ си. Ние оставяме грѣха настрана. Грѣхътъ е анормално явление въ живота. Той произтича отъ неестественитѣ желания на човѣка. Има страдания, които сѫщо произтичатъ отъ неестественитѣ човѣшки желания. Често най-красивитѣ нѣща въ живота произвеждатъ страдания. Запримѣръ, любовьта, съ своето голѣмо изобилие, произвежда редъ страдания. Като види това голѣмо изобилие, човѣкъ започва да граби, за да се осигури. Той вижда, че не може да запази любовьта за дълго време, затова гледа да се възползува отъ присѫствието ѝ. Любовьта дава свобода на човѣка да яде, колкото може; да взима колкото иска. Който не е готовъ за това изобилие, той се натъква на голѣми противоречия и страдания. Който иска изведнъжъ да придобие много нѣща, да стане добъръ, ученъ, богатъ, силенъ, светъ човѣкъ, той има нѣкаква користолюбива мисъль. Той иска да се представи предъ хората, че е постигналъ много нѣщо. Следъ това ще започне да разправя, че е прекаралъ цѣли 20 години въ пустинята въ постъ и молитва. Това е тщеславие. Не е нужно човѣкъ да разправя на хората какъ е станалъ светъ. Колкото да се говори за светость и чистота, хората още не сѫ дошли до това положение. Тѣ проповѣдватъ истината, но сами се съмняватъ, вследствие на което се натъкватъ на противоречия. Тѣ казватъ: Чудно нѣщо, едно време молитвата ни се чуваше, но днесъ не се чува. Едно време имахме всичко въ изобилие, а днесъ и хлѣбъ нѣмаме даже. Съвременнитѣ хора вѣрватъ въ Бога, но въпрѣки това по цѣли дни и часове седатъ предъ фурнитѣ, чакатъ да получатъ хлѣбъ. Тѣ благодарятъ на фурнаджиитѣ, че иматъ грижа за тѣхъ. Тѣзи хора не могатъ сами да си приготвятъ хлѣбъ, а минаватъ за учени, за светии, за праведни. Не говорете за вашата ученость и светость. Отъ васъ има много по-учени и по-свети хора. Ако отидете на небето, съ вашата ученость и светость нищо не можете да направите. За да ви покажатъ, колко сте учени и свети, веднага ви изпращатъ на земята да помагате на грѣшни хора, да ги учите, да имъ покажете пѫтя къмъ свѣтлината. Отъ това, което можете да направите за тѣхъ, ще се опредѣли вашата ученость и светость. Ако нищо не можете да постигнете, ще кажете, че тия хора сѫ голѣми грѣшници, не възприематъ нищо. — Това е тѣхна работа. — Много се измѫчихъ съ тѣхъ. — Това е твоя работа. Докато намирашъ, че хората сѫ голѣми грѣшници, че си пострадалъ за тѣхъ, Господъ не ти обръща внимание. Кажешъ ли, че ти си направилъ за тия хора, каквото си могълъ, а останалата работа е Божия, цѣлиятъ невидимъ свѣтъ ще се спре предъ тебе и ще ти помогне. Тѣ се радватъ, че срѣщатъ човѣкъ, който работи въ съгласие съ Бога. И тъй, за да не губятъ равновесието си, съвременнитѣ хора трѣбва да съпоставятъ нѣщата. Това не значи още, че тѣ абсолютно ще запазятъ равновесието си, но поне ще могатъ, като го нарушатъ, отново да го възстановятъ. Докато е въ параходъ, човѣкъ неизбѣжно ще се клатушка на една и на друга страна, ще страда, ще се разочарова и т. н. Дългиятъ пѫть, който човѣкъ извървява, е свързанъ съ голѣми изненади, съ голѣми изпитания. За човѣка е важно да придобие вѫтрешно равновесие въ себе си. Само любовьта, мѫдростьта и истината могатъ да му дадатъ това равновесие. Тѣ сѫ единственитѣ фарове, които опредѣлятъ посоката на неговото движение въ тъмни и бурни нощи. Дойде ли до любовьта, човѣкъ трѣбва да я постави на мѣстото ѝ. — Ама докато дойдемъ до любовьта, гладни ще умремъ. — Това е ваша работа. По този начинъ ще опитате, какво значи да умре човѣкъ гладенъ. Кое е по-добре: гладенъ ли да умре човѣкъ, или ситъ? И дветѣ положения сѫ добри. Ако човѣкъ умре гладенъ, за нищо нѣма да го държатъ отговоренъ, защото не е направилъ никакви дългове. Ако умре ситъ, кредиторитѣ му ще го теглятъ, ще искатъ да плати дълговетѣ си. Щомъ дължи, споредъ закона на кармата, той трѣбва повторно до слѣзе на земята, да плати дълговетѣ си. Да повтаря човѣкъ нѣщата, това още не значи, че той е разрешилъ въпроситѣ си. Повторението не урежда работитѣ. И тъй, като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да се домогне до великата наука на любовьта. Да се домогне до тази наука, това значи, да я изучава въ нейното последователно развиване, въ проява на силитѣ, които се криятъ въ нея. Става ли въпросъ за приложението ѝ, тя може да се приложи въ своето максимално и минимално проявление. Тя действува въ мислитѣ, въ чувствата и въ постѫпкитѣ на човѣка, както и въ подсъзнанието, съзнанието, самосъзнанието и свръхсъзнанието му. Пилатъ казва: „Имамъ власть да те разпна, имамъ власть и да те пусна“. Отъ това гледище мнозина казватъ: Имаме право да живѣемъ, както разбираме и както желаемъ. — Кога хората не сѫ живѣли както разбиратъ и както искатъ? Не е въпросъ за свободата на човѣка. Всѣки е свободенъ да живѣе споредъ разбиранията си. Важно е, обаче, така да живѣе, че да придобие нѣщо ценно. Иска ли да придобие нѣщо ценно, човѣкъ трѣбва да се откаже отъ дребнавоститѣ на живота. Трѣбва ли да разисквате върху въпроса отъ двама учени, лѣкарь и свещеникъ, кой е по-ученъ, по-способенъ или по-духовенъ? Учениятъ се познава по работата си; способниятъ лѣкарь — по изкуството си да лѣкува; добриятъ свещеникъ — по начина на живота си. Човѣкъ трѣбва да знае какъ да живѣе, какъ да работи, какъ да се моли, какви думи да говори. Има думи, силата на които може да тласне свѣта напредъ. Отъ човѣка се изисква умѣние правилно да ги произнася. Достатъчно е една отъ тия думи да се произнесе правилно, за да се освободи човѣкъ отъ нещастията и противоречията въ живота си. Една такава дума е въ състояние да подигне човѣка до небето. Каква по-силна дума искате отъ думата „Господъ“? Ако при най-тежкитѣ моменти на изпитания, човѣкъ се обърне къмъ милостьта Божия за помощь, той ще разбере, какво значи, да бѫдешъ свързанъ съ Бога. При това положение трѣбва ли да се питате, защо свѣтътъ е създаденъ по този начинъ. Който е създалъ свѣта, Той е предвидилъ всичко. Днесъ всички се запитватъ, коя е причината, задето човѣкъ непрекѫснато губи своя вѫтрешенъ миръ. Много причини има въ живота на човѣка, които го спъватъ. Не е важно, какви и кои сѫ причинитѣ за това; важно е какъ да преодолѣе тия спънки. За да се справи съ препятствията си, човѣкъ трѣбва да се обърне къмъ себе си, къмъ силитѣ, вложени въ неговия организъмъ. Въ ума, въ сърдцето, въ душата на човѣка се криятъ сили, заложби, чрезъ които той може да се справи съ всички противоречия. Тѣ представятъ несмѣтни богатства за него, но ако разумно се използуватъ. Като изучава своя умъ, своето сърдце, своята душа и своя духъ, човѣкъ разкрива богатствата, които сѫ вложени въ тѣхъ, и се учи. Какво представя сърдцето? — Сборъ отъ разумни сѫщества. — Що е душата? — Божественото начало. — Що е духътъ? — Проявениятъ Духъ въ свѣта. Следъ всички тия богатства, трѣбва ли човѣкъ да се занимава съ дребнавостите въ живота, които непрестанно го спъватъ? „Имамъ власть да те разпна, имамъ власть и да те пусна.“ Всѣки човѣкъ може да каже сѫщото, но той трѣбва да прилага онази власть, която му е дадена отгоре. Обиди ли те нѣкой, не бързай да се саморазправяшъ, но запитай Христа, т. е. Божественото въ себе си, какъ да постѫпишъ. Ще ти се отговори: Постѫпи, споредъ властьта, която ти е дадена отгоре. Не приложишъ ли тази власть, единъ день и тебе ще сѫдятъ. Ще дойде день, когато Пилатъ ще бѫде изправенъ на сѫдъ предъ Христа. И Христосъ може да му каже, както едно време Пилатъ Му е казалъ, но любовьта никога не отмъщава. Христосъ ще му каже: „Имамъ власть да те разпна, но имамъ власть и да те пусна. Азъ ще постѫпя споредъ властьта, която ми е дадена отгоре. Бѫди свободенъ! Пилатъ ще се освободи отъ позорния стълбъ, но отъ любовьта, отъ Христовото учение нѣма да се освободи. Докато не приеме любовьта дълбоко въ себе си, човѣкъ е изложенъ на постоянни разочарования, независимо от това дали е богатъ или беденъ, ученъ или простъ, младъ или старъ. Кой баща, или коя майка не сѫ се разочаровали отъ синоветѣ и дъщеритѣ си? Кой ученъ не се е разочаровалъ отъ работата си? Това не значи, че женитбата е лошо нѣщо. Нито женитбата е лошо нѣщо, нито науката. Всичко, което става въ живота, е добро, но има нѣщо, което човѣкъ още не разбира, вследствие на което преживява голѣми разочарования. Сега ние желаемъ да ви поставимъ на правия пѫть. За тази цель, казвамъ: Забравете миналото си и започнете да работите оттамъ, дето сте стигнали. Голѣма часть отъ човѣчеството сѫ дошли до положението на Пилата, но за да не направятъ сѫщата грѣшка, тѣ трѣбва да дадатъ мѣсто на Христа въ себе си, да приематъ Неговата свѣтлина. Пилатъ не можа ли да приложи къмъ Христа властьта, която му бѣ дадена отъ Бога? Той не можа ли да направи всичко, за да не осѫди Христа. Ще възразите, че ако Христосъ не бѣше разпнатъ, човѣчеството не би могло да се спаси. Това бѣше единъ отъ начинитѣ за спасяване на човѣчеството, и то най-слабиятъ. Хиляди начини има, чрезъ които Богъ може да спаси свѣта. Ще кажете, че Пилатъ е билъ лошъ човѣкъ, затова осѫдилъ Христа на смърть. Много пилатовци има и днесъ въ свѣта. Колко хора, колко семейства сѫ изпѫдени отъ кѫщитѣ си, благодарение на правото на собственицитѣ на тия кѫщи. Безъ да мислятъ много, тия собственици влизатъ въ правата си и пѫдятъ навънъ, всрѣдъ зима, бедни и нещастни хора. Щомъ има право и власть, човѣкъ може да я приложи, но отъ отговорностьта на дѣлата си нѣма да се освободи. Човѣкъ носи отговорность за всѣка своя постѫпка. Отговорностьта носи страдания за човѣка, а страданията турятъ отпечатъкъ — бръчкитѣ на лицето. Тѣ говорятъ за сухота на сърдцето, за безлюбие. Щомъ любовьта напусне човѣка, старостьта го посещава. Дето е старостьта, тамъ е безлюбието; дето е младостьта, тамъ е животътъ. Когато безсилието обхване човѣка, животътъ го напуща. Мѫдростьта изключва глупостьта. Истината изключва лъжата и насилието. Любовьта изключва безлюбието и разрешава всички въпроси въ живота. Като говоримъ за любовьта, ние имаме предъ видъ всички нейни прояви: къмъ личностьта на човѣка, къмъ семейството, къмъ обществото, къмъ народа и къмъ цѣлото човѣчество. Велико нѣщо е любовьта! Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не се поддава на любовьта. Обикнете ли нѣкого, колкото и да е индиферентенъ къмъ васъ, въ края на краищата, все ще ви обърне внимание. Можете ли да поставите едно тѣло на 20,000° топлина и да не го стопите? — Невъзможно е. Каквато твърдость да притежава, въ края на краищата, това тѣло не само че ще се стопи, но и на пара ще се превърне. Какво ще стане съ човѣка, ако го поставятъ не на 20,000° топлина, но на 35 милиона градуса? Той ще се запали отъ всички страни и ще тръгне по свѣта да търси лицето, което го е обикнало. — Не е ли детинско това нѣщо? — Не е детинско. Детинска любовь не сѫществува. Любовьта е любовь, но проявитѣ ѝ сѫ много. Каквито да сѫ проявитѣ ѝ, любовьта е въ състояние да утешава, да възкресява, да подига падналия, страдащия, слабия. Любовьта посещава човѣка въ момента, когато е самъ, отъ всички изоставенъ и забравенъ. Когато мисли, че всичко съ него е свършено, тогава именно човѣкъ ще чуе тихия гласъ на Великия, Който започва да му говори за ново, за свѣтло бѫдеще. Отъ мъртъвъ, той възкръсва, излиза отъ студената обвивка на безлюбието и влиза въ любовьта, носителка на живота. Дойде ли до този моментъ, човѣкъ става гениаленъ, започва да твори въ областьта на музиката, художеството, изкуството, науката и т. н.— Да вѣрваме ли въ това нѣщо? — Това е ваша работа. — Право ли говоришъ? — Това е моя работа. 17. Беседа отъ Учителя, държана на 22 декемврий, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.
×
×
  • Създай нов...