Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'неделни беседи'.



More search options

  • Търсене по таг

    Отделяйте таговете с запетая.
  • Търсене по автор

Тип съдържание


Categories

  • Петър Дънов

Форуми

  • Петър Дънов - беседи - стар правопис
    • Беседи - стар правопис
    • Томчета с беседи
    • Други книги със стар правопис
    • Молитви
    • Други материялии информация за стария правопис
    • Форум за споделяне на работа.
    • Паневритмия
  • Други книги със стар правопис
    • Други книги със стар правопис

Категории

  • Беседи първи издания
    • Извънредни беседи
    • Неделни Беседи
    • Общ Окултен Клас
    • Младежки Окултен клас
    • Утринни Слова
    • Съборни беседи
    • Рилски беседи (Съборни)
    • Младежки събори (Съборни)
  • Стари издания със стар правопис
  • Беседи - нови издания със стар правопис
  • Нови издания със стар правопис
  • Вестници със стар правопис
  • Други книги със стар правопис

Открити 487 резултата

  1. 1929_05_19 Голѣмото благо

    От томчето "Голѣмото благо", Сила и живот, 12 серия, т.3 (1929). Издание 1936 г., София Книгата за теглене на PDF Съдържание Голѣмото благо. „За то е дозволено да прави нѣкой добро сѫботенъ день.“ Матея 12:12. На кого е дозволено да прави добро? — На човѣка е позволено да прави добро, а не на животнитѣ. Да прави добро — това е привилегия, дадена само на човѣка. На кого е дозволено да учи? — На човѣка. — На кого е дозволено да изучава небето? — На учения, на вещия астрономъ, който разполага съ редъ пособия и инструменти. Всички пособия, всички инструменти, които правятъ хората учени, сѫ механически. Въ това отношение, съвременната техника, съвременната наука и култура сѫ резултатъ на човѣшкия духъ. Когато изучавате природата, ще забележите два вида потици: вѫтрешенъ, абсолютенъ потикъ, който се изявява въ всички органически сѫщества безъ изключение. Вториятъ видъ потикъ е нареченъ относителенъ. Той е различенъ въ различнитѣ сѫщества. Съвременната култура и наука сѫ резултатъ на относителни потици. Затова казваме, че съвременната наука е относителна, а не абсолютна. Абсолютната наука разполага съ съвършено различни пособия отъ тия на относителната наука. Човѣкътъ на абсолютната наука има съвършено различни разбирания отъ този на относителната наука. Какво нѣщо е абсолютната истина? Какво представя абсолютниятъ моралъ? Досега, нито въ миналата култура, нито въ настоящата се е намѣрилъ ученъ, който да опредѣли, какво нѣщо е абсолютната истина. Когато дойде въпросъ до вселената, нѣкои учени се произнасятъ, че вселената е безпредѣлна, безгранична. Какъ сѫ дошли до това заключение? Коя е мѣрката, съ която сравняватъ вселената? Ако нѣматъ никаква мѣрка, съ която да сравняватъ вселената, тѣхнитѣ твърдения за нея сѫ празни думи. Това показва, че ученитѣ често си служатъ съ относителни истини, като съ абсолютни и съ това прѣчатъ за разбиране на истината. Въ сѫщность, когато истината се предаде въ проста форма, тя става достѫпна за всички. Затова, когато се говори за вѣченъ, за абсолютенъ животъ или за абсолютна истина, всѣкога се разбира онзи животъ или онази истина, която е еднакво достѫпна за всички хора, безразлично дали сѫ учени или прости. Въ абсолютния животъ всички живи сѫщества, безъ изключение, сѫ културни. Въ този животъ и коньтъ, и човѣкътъ еднакво разбиратъ нѣщата. Ако би могълъ да говори, коньтъ би предалъ нѣщата по сѫщия начинъ, както и човѣкътъ. Разликата щѣше да бѫде само въ това, че човѣкътъ щѣше да живѣе като човѣкъ, а коньтъ — като конъ, но тѣ щѣха напълно да се разбиратъ, защото иматъ нужда единъ отъ другъ. Една относителна истина е следната: човѣкъ може да бѫде независимъ, да не се влияе отъ никого. Това е вѣрно само за онзи, който не разбира отношенията между живитѣ сѫщества. Който подържа тази истина, той е способенъ да пѣе само на три тона. Има пѣвци, които пѣятъ и на четири, и на петь, и на осемь тона, но тѣ сѫ все още обикновени пѣвци. Човѣкъ може да пѣе и въ четири и половина октави. Обаче, досега никой не е достигналъ такъвъ регистъръ на гласа си. Най-голѣмъ регистъръ на гласа е достигнала досега само Аделина Пати. Нейниятъ гласъ се е движелъ въ единъ регистъръ отъ три и половина октави. Тя е взимала три тона по-високо отъ цигулката. Човѣшкиятъ гласъ нѣма да спре само до четири и половина октави. Новитѣ научни изследвания сѫ доказали, че въ мозъка на човѣка има единъ центъръ на музиката, който разполага съ 35 хиляди тона, подобни на клавишитѣ въ пианото. Нѣкои пиана иматъ повече клавиши, а други — по-малко. Това зависи отъ системата и качеството на пианото. Сѫщото може да се каже и за човѣка. Нѣкои духови инструменти, нѣкои органи разполагатъ съ регистъръ отъ четири октави. Обаче, има органи, наречени отъ англичанитѣ „бебе-органъ,“ който може да се тури въ сандъкъ и да го пренасяте, кѫдето искате. „Дозволено е на човѣка да прави добро.“ Единственото нѣщо, което опредѣля човѣка като свободно сѫщество, е позволението да прави той добро. — Съвременнитѣ хора постоянно говорятъ, че не трѣбва да се прави добро. Кога сѫ правили хората добро, че трѣбва да се въздържатъ да правятъ добро? Могатъ да се приведатъ редъ доказателства, чрезъ които да се убедятъ хората, че правенето на добро е отъ най-скорошенъ произходъ. Като проследите времето отъ създаването на свѣта до днесъ, ще видите, че навсѣкѫде е сѫществувалъ и сѫществува паразитизъма: едни сѫщества живѣятъ за смѣтка на други. Никое сѫщество не е свободно. Добро може да се прави само при свобода. Само свободниятъ човѣкъ може да прави добро. Едно време, когато земята, слънцето и другитѣ небесни свѣтила се създавали, огъньтъ използувалъ всичкитѣ материали за себе си. Когато огъньтъ спрѣлъ своята деятелность, образувала се е земната кора, върху която се наплодили безброй органически сѫщества. Тѣзи сѫщества били родени отъ огъня, вследствие на което приличали на него. Ако огъньтъ днесъ престане да сѫществува, съ него заедно ще изчезнатъ всички органически сѫщества. Това е много естествено. Огъньтъ е тѣхенъ баща. Щомъ бащата изчезне, и децата изчезватъ. Значи, дето има животъ, тамъ има огънь, носитель на топлина и свѣтлина. „За то е дозволено нѣкой да прави добро сѫботенъ день.“ Да бѫде човѣкъ добъръ, да прави добро, това значи, да проявява своята разумность, да живѣе разумно. Доброто въ широкъ смисълъ подразбира изявление на разумния животъ. За да дойдатъ хората до доброто, до разумния животъ, въ помощь имъ иде злото. Въ това отношение злото не е нищо друго, освенъ ограничения, закони, които съзнателно работятъ върху човѣшкото съзнание, да го пробудятъ, да му покажатъ, че е въ кривъ пѫть. Съзнае ли това, човѣкъ лесно може да се върне въ правия пѫть, да прояви своята разумность. Докато е въ кривия пѫть, той всѣкога ще мисли, че може да живѣе, както иска и както разбира. — Не, човѣкъ не може да живѣе, както иска. Впрочемъ, човѣкъ може да живѣе, както иска, но той неизбѣжно ще носи последствията на своя животъ. Всѣки може да си хапне прасенце, но въ това прасенце се криятъ такива елементи, такива вещества, които единъ день ще се отразятъ вредно върху човѣшкия организъмъ. Каква полза имате отъ това прасе? Следователно, всѣки може да яде и кокошка, и агънце, и прасенце, но единъ день ще изпита последствията на онѣзи вредни елементи, които се криятъ въ месото на тия животни. Следователно, човѣкъ не може да яде безразборно всѣкаква храна, нито може да яде храна, приготвена отъ кого и да е. Поставяйте на опитъ всѣко ядене, сготвено отъ гостилничарь, или отъ кого и да е. Яжте само това, което вие сами сте сготвили. Първо опитайте, а после яжте. Който иска да бѫде здравъ, той трѣбва да прави изборъ на хранитѣ. Който иска да бѫде здравъ, той трѣбва да изпитва гостилничаритѣ, той трѣбва да изпитва характера на хората, които му даватъ да яде. Много гостилничари сѫ подобни на модернитѣ дами. Отивате въ дома на нѣкоя съвременна дама, гледате я черничка на лице, естествена. Щомъ я видите на улицата, не я познавате: лицето ѝ набѣлено, червисано. Да, но това бѣлило и червило разяждатъ кожата. Такова нѣщо сѫ и нѣкои отъ гостилничаритѣ. Днесъ ви сложатъ прѣсно, чисто ядене. На другия день яденето е смѣсено съ вчерашното. Като остане ядене отъ вчерашния день, тѣ го смѣсватъ съ прѣсното, турятъ му приправки, придаватъ му хубавъ видъ и вкусъ, и вие не можете да познаете, че не е прѣсно. Докато го ядете, приятно ви е, но щомъ минатъ единъ-два часа, стомахътъ ви започва да протестира, не е доволенъ отъ яденето. Ще кажете, че интереситѣ на гостилничаритѣ сѫ такива, че ги заставятъ да използуватъ всички материали. Каквито интереси да иматъ, по никой начинъ тѣ не могатъ да се оправдаятъ съ това, което правятъ. Тѣ нѣматъ право да смѣсватъ вчерашното ядене съ днешното и да го продаватъ за прѣсно. Вчерашното ядене ще стои настрана, и който иска отъ него, ще знае, какво взима и ще плати по-евтино. Истинскиятъ интересъ на гостилничаря е да готви добре, да дава на клиентитѣ си всѣкога здрава и чиста храна. Излъже ли два пѫти, на третия тѣ ще го изоставятъ. Колко пѫти може да бѫде лъганъ човѣкъ? — Най-много деветь пѫти. Числото деветь е краенъ математически предѣлъ, до който лъжата може да стигне. Щомъ дойде до числото десеть, лъжата спира. Ако могатъ да излъжатъ нѣкого десеть пѫти, това показва, че той е глупавъ човѣкъ, безъ никаква култура, безъ никакви знания. Ако нѣкой може да ви излъже деветь пѫти, това показва, че имате работа съ ученъ човѣкъ, професоръ, на когото непременно трѣбва да платите. Щомъ се опита десети пѫть да ви лъже, вие ще му покажете, че е глупавъ човѣкъ, ще му кажете, че разбирате лъжитѣ му. При това положение той трѣбва да ви плати. „Дозволено е човѣкъ да прави добро.“ Кога? — На всѣко време. Като знаете това, оставете настрана условията, при които сегашниятъ животъ се развива. Какъ се е развивалъ животътъ на миналото, какъ се развива сега въ зависимость отъ вашитѣ мисли, не е важно. Развитието на цѣлокупния животъ не зависи отъ човѣшкитѣ мисли и чувства, нито отъ неговото съзнание. Развитието на цѣлокупния животъ се обуславя отъ множество разнообразни тѣла, елементи, отъ безброй механически, умствени и психически сили отъ висшъ характеръ. Безъ да мислятъ, хората казватъ: Животътъ е билъ всѣкога такъвъ, какъвто днесъ го виждаме. — Това е общо казано. Какъвъ е животътъ? Ако запитате богатия, на когото касата е пълна съ пари, той ще ви каже, че по-добъръ животъ отъ сегашния никога не е имало. Ако зададете сѫщия въпросъ на бедния, той ще каже, че по-лошъ животъ отъ сегашния никога не е имало. Защо? — Защото три деня нищо не е ялъ, стомахътъ му е празенъ. Здравиятъ ще каже, че животътъ е отличенъ. Болниятъ ще каже, че животътъ е лошъ. Изобщо, за онзи, на когото работитѣ сѫ наредени, животътъ е добъръ. За онзи, на когото работитѣ не сѫ наредени, животътъ е лошъ. Кого ще слушате? Богатитѣ хора сѫ учени, професори, назначени на служба съ голѣма заплата. Каквото пожелаятъ, могатъ да си доставятъ, пари иматъ на разположение. Беднитѣ сѫ пакъ учени хора, кандидати за професори, но още не сѫ назначени на тази служба, вследствие на което нѣматъ пари. Тѣ ходятъ отъ врата на врата и търсятъ работа. На този гостилничарь иматъ да даватъ, на онзи иматъ да даватъ, не могатъ да платятъ дълговетѣ си. Тѣ иматъ знания, иматъ желание да работятъ, но пари нѣматъ. Нѣкой казва: Да имамъ хлѣбецъ, нищо друго не ми трѣбва. Така се говори само. Като има хлѣбецъ, вижда, че и друго му трѣбва. Той започва да мисли още за много нѣща: за кокошки, за агънца, за винце. Човѣкъ не подозира даже, че много отъ болеститѣ се дължатъ на яденето. Нѣкои отъ съвременнитѣ хора казватъ, че болеститѣ се дължатъ на много мисъль, на много учене и препорѫчватъ да не се мисли, да не се учи много. Въпросъ е, какво мисли човѣкъ. Всѣка безспокойна, всѣка отрицателна и нечиста мисъль трови човѣка, а възвишената мисълъ го повдига и освежава. И апашътъ мисли, какъ да обере нѣкого, но това не е права мисъль. И престѫпникътъ мисли, какъ да убие нѣкого, но това не е истинска мисъль. Апашътъ, престѫпникътъ си служатъ съ насилие; тѣ употрѣбяватъ револверъ, отрова, ножъ; тѣ не излизатъ направо, гърди съ гърди срещу онзи, когото искатъ да нападнатъ. Днесъ материалиститѣ подържатъ възгледа, че паритѣ сѫ главниятъ факторъ въ живота. Вѣрно е, че паритѣ играятъ важна роля въ съвременния животъ, но сѫщевременно тѣ развращаватъ хората. Паритѣ трѣбва да се впрегнатъ на работа. За тази цель човѣкъ трѣбва да работи върху себе си, да пречисти своитѣ мисли и чувства. Той трѣбва да подложи всичко въ себе си на щателна дезинфекция. И тогава ще може разумно да се ползува и отъ паритѣ, и отъ яденето. Казвате: Ама нали трѣбва да си поживѣемъ? — И безъ да казвате това, вие пакъ живѣете. Щомъ е дошълъ на земята, човѣкъ неизбѣжно ще живѣе. Този въпросъ е абсолютенъ, нѣма какво да се разисква върху него, трѣбва ли човѣкъ да живѣе, или не. Първото нѣщо, дадено на човѣка, е животътъ. Следователно, да живѣе или да умре, това не зависи отъ човѣка. Човѣкъ се ражда и умира, когато не иска. Единствената свобода на човѣка се заключава въ правото му да живѣе. Човѣкъ е свободенъ да живѣе. Смъртьта пъкъ зависи отъ нѣкакви външни, или вѫтрешни причини въ човѣка, които и той самъ не подозира. Срѣщате единъ търговецъ-милионеръ, радвате се, че работитѣ му вървятъ добре. Чувате единъ день, че той фалиралъ: работитѣ му се объркали, не можалъ да изплати дълговетѣ си и понеже не билъ въ сила да понесе това положение, той се самоубилъ. Защо се самоубилъ този човѣкъ? — Защото не разбиралъ отношенията въ живота, не разбиралъ самия животъ. Той е билъ робъ на външнитѣ условия. Мнозина мислятъ, че могатъ да измѣнятъ живота си. — Не, животътъ не може да се измѣни. Външнитѣ условия на живота могатъ да се измѣнятъ, но за да се измѣни самиятъ животъ, изисква се абсолютна разумность. Човѣкъ още не разбира живота. Щомъ не го разбира, той не може и да го измѣни. Човѣкъ не разбира още себе си, той не познава функциитѣ на своя организъмъ; той не познава своя психически животъ. Ето защо, човѣкъ трѣбва да се изучава, да изучава функциитѣ на своя мозъкъ, на своитѣ дробове, на своето сърдце, на своя стомахъ и т. н. Той не познава, какво представя мисъльта, какво представя съньтъ. Говорите, че еди-кой си философъ казалъ нѣщо за мисъльта, за съня, но дали неговата философия е права, не знаете. Обаче, ако влѣзете въ нѣкоя гостилница да се нахраните, следъ половинъ или единъ часъ най-много, вие ще усѣтите, дали яденето е чисто, добре приготвено, или не. Стомахътъ е компетентенъ къмъ хранитѣ. Той разбира качеството на материалитѣ, които гостилничарьтъ е употрѣбилъ. Гостилничарьтъ пъкъ има условия да прави добро на своитѣ клиенти. Ако гостилничарьтъ е добросъвестенъ, той ще задоволи своитѣ посетители. Следъ като се храни при него известно време, всѣки ще каже: Откакъ отидохъ при този гостилничарь, почувствувахъ се по-добре, умътъ ми се избистри, здравето ми се подобри. Какъвъ е този гостилничарь, отъ яденето на когото всички посетители се разболяватъ? Ще дойде нѣкой, ще плати 700 — 800 лв. за ядене, а на лѣкарь ще плати две хиляди лева. Този гостилничарь не прави добро на своитѣ посетители. Казано е, обаче: „Дозволено е на човѣка да прави добро.“ И тъй, всички хора, млади и стари, учени и прости, се нуждаятъ отъ трезва мисъль, която да ги убеди, че е дадена свобода на всѣки човѣкъ да живѣе. Не може да живѣе човѣкъ, ако не прави добро. Докато прави добро, човѣкъ живѣе. Щомъ престане да прави добро, престава и да живѣе. И да живѣе по-нататъкъ, той не е господарь вече на своя животъ. Може ли животътъ на вълка, на овцата, на кокошката да се нарече животъ? Днесъ се роди едно агънце, утре го изяждатъ. Днесъ снесе кокошката едно яйце, утре хората го изяждатъ. Въ това отношение животнитѣ сѫ роби на човѣка. Човѣкъ разполага съ тѣхния животъ, както намира за добре. Единственото сѫщество, което може свободно да живѣе, това е човѣкътъ. Сѫщевременно той носи отговорность за живота на всички други сѫщества. Хората трѣбва да бѫдатъ разумни, за да изправятъ отношенията помежду си. Тѣ съставятъ удове на единъ общъ организъмъ. Щомъ е така, тѣ трѣбва да съзнаватъ, че единъ и сѫщъ законъ ги управлява. Когато дойдатъ до това съзнание, хората ще разбератъ, че никой човѣкъ, никое общество, никой народъ нѣма право да се издигне на гърба на другъ човѣкъ, на друго общество или на другъ народъ. Всѣки, който се опита да пренебрегне правата на кого и да е, дадени отъ природата, той самъ ще се лиши отъ условията за животъ, или най-малко ще се натъкне на такива нещастия, които ще разрушатъ всичко, каквото е придобилъ. Покажете ми единъ човѣкъ, който, откакъ свѣтътъ сѫществува досега, да е запазилъ онова, което е придобилъ. И царе, и учени, и философи, и прости, бедни и богати — всички сѫ изгубили и почести, и слава, и знание, и богатство, а въ края на краищата и живота си. Какво остава отъ човѣка? — Добриятъ животъ. Доброто, истината, любовьта, мѫдростьта, съ които човѣкъ е живѣлъ, оставатъ следъ него, като образци за подражаване. Когато философътъ живѣе споредъ своята философия, тя остава безсмъртна. Когато поезията на поета е въ съгласие съ неговия животъ, тя е безсмъртна. Онази религия само е останала безсмъртна, чиито принципи сѫ съгласни съ самия животъ. Всичко друго, което писательтъ, поетътъ, философътъ и учениятъ пишатъ, безъ да е съгласно съ живота и не може да се приложи, представя изсъхнали листа, капнали вече отъ дървото. Тѣзи листа неизбѣжно ще изгниятъ. На тѣхъ не може да се разчита. Като не могатъ да се справятъ съ мѫчнотиитѣ въ живота, съвременнитѣ хора пожелаватъ да се върнатъ въ миналия животъ, понеже намиратъ, че билъ по-лекъ, съ по-лесни задачи. Лесно се говори за връщане къмъ миналото, но запитвали ли сте се, възможно ли е подобно връщане? Възможно ли е водата, която тече по трѫбитѣ на канализацията, да се върне назадъ? — Невъзможно е да се върне тя назадъ. Следователно, невъзможно е животътъ да се върне назадъ. Животътъ върви само напредъ. Едно може да иска човѣкъ: по-скоро да излѣзе отъ трѫбитѣ. Колкото по-скоро излѣзете отъ трѫбитѣ навънъ, толкова по-скоро ще придобиете свободата си. Докато сте въ трѫбитѣ, не можете да бѫдете свободни. Когато казвате, че сте организирани, това подразбира, че сте влѣзли вече въ трѫбитѣ на канализацията. Какво ви очаква следъ това? — Да излѣзете вънъ отъ тия трѫби, да се новородите, да видите Божия свѣтъ — изгрѣлото слънце на деня, свѣтлитѣ звезди вечерь, ароматнитѣ цвѣтя, сладкопойнитѣ птици и хората, които живѣятъ братски помежду си. Излѣзте отъ хипнотическото състояние, въ което сте попаднали. Вие седите въ трѫбитѣ на канализацията и все за миналото мислите. Животътъ въ трѫбитѣ е животъ на миналото. Сегашниятъ животъ е вънъ отъ трѫбитѣ. Като излѣзете вънъ и видите изгрѣлото слънце, чуете говора на хората и пѣнието на птицитѣ, ще благодарите, че сте свободни. „Дозволено е на човѣка да прави добро.“ Единственото нѣщо, въ което човѣкъ има свобода, това е правото му да живѣе. Въпрѣки това, съвременнитѣ хора отричатъ това велико благо на човѣка — животътъ. Тѣ казватъ, че човѣкъ се ражда, умира и всичко съ него се свършва. Споредъ тѣхъ, влизането въ трѫбитѣ, въ кюнцитѣ на канализацията е животъ, а излизането отъ трѫбитѣ — смърть. Да, излизането отъ трѫбитѣ може да се нарече смърть, но смърть на временното, въ което човѣкъ е живѣлъ на земята. При това положение, не е ли по-добре за престѫпника, за разбойника, за лъжливия философъ, поетъ и ученъ да умратъ? И тѣ ще се освободятъ отъ възможностьта да грѣшатъ, и хората ще се освободятъ отъ тѣхнитѣ заблуждения. Като излѣзатъ отъ трѫбитѣ, поетътъ, философътъ, учениятъ, които сѫ заблуждавали хората, ще хвърлятъ своитѣ пера на заблуждения и отново ще започнатъ да пишатъ. Тѣхнитѣ пера ще пишатъ за истината, за мѫдростьта и за любовьта. Като излѣзе отъ трѫбитѣ, и владиката ще захвърли своята корона и ще заговори на хората за истинската религия, за религията на любовьта. Господъ не търпи лъжитѣ и заблужденията. Когато е създавалъ човѣка, когато е създавалъ народитѣ, Богъ ималъ предъ видъ съвсемъ друго нѣщо. Той не ги е създалъ да се стремятъ къмъ величие. Въ икономиката на Бога човѣкъ има съвсемъ друго предназначение отъ това, което той самъ си е опредѣлилъ. Всѣки народъ иска да стане великъ. Богъ ни най-малко не ги е създалъ да ставатъ велики. Той ги е създалъ съ единствената цель да живѣятъ и да учатъ. Като живѣятъ и учатъ добре, Богъ ще имъ даде условия да станатъ велики, но това ще дойде впоследствие, а не като първа цель. Запримѣръ, Богъ може да изпрати българитѣ на луната, тамъ да образуватъ свое племе, отъ никого несмущавани. Тамъ нѣма да ги безпокоятъ нито сърби, нито гърци, нито ромѫни. Тѣ ще бѫдатъ свободни, да правятъ, каквото искатъ и да се развиватъ, както разбиратъ. Въ Божествения свѣтъ за всѣки народъ сѫ предвидени голѣми възможности. Едно се иска отъ човѣка: Да живѣе добре. Нѣма по-красивъ стремежъ за човѣка отъ този — да живѣе добре, разумно и да се развива правилно. Само така човѣкъ може да намѣри онѣзи пѫтища и съобщения, които да го свържатъ съ великия свѣтъ. Иначе, колкото и каквито философи да чете, той всѣкога ще се намира въ свѣта на доброто и на злото. Пазете се отъ злото въ ума си и въ сърдцето си, а не отъ външното зло. Никой не може да избегне външното зло. Каквото и да прави, той все ще се натъкне на него. Кой не е пипалъ крадени пари? Кой не се е обличалъ съ крадени дрехи? Вие плащате за дрехи, които търговецътъ е кралъ. Той, безъ позволение, е взелъ кожата на животнитѣ, или вълната на овцетѣ, обработвалъ ги е и печелилъ съ тѣхъ. Съвременниятъ свѣтъ лежи върху лъжа и престѫпления. Цѣлата земя е пропита съ кръвьта на хиляди и милиони хора и животни. Земята е пълна съ престѫпления. Колкото и да работятъ, растенията се хранятъ отъ соковетѣ и елементитѣ на земята, която и до днесъ още не се е пречистила отъ кръвьта на миналитѣ поколѣния. Следователно, ние и досега още се хранимъ отъ престѫпленията на миналитѣ поколѣния. Кръвьта на миналитѣ престѫпления и до днесъ още не се е измила отъ земята. Бацилитѣ на миналитѣ грѣхове сѫ още на земята. Това е фактъ. Ако не бѣше така, досега вие щѣхте да станете светии. Казвате, че Господъ ще ви спаси. Какъ ще ви спаси Господъ, когато вие не искате да живѣете? Какъ ще ви спаси Господъ, когато вие продавате живота си? Ако не искате да живѣете, не мислете, че смъртьта туря граници на живота. Преди всичко, вие не знаете, какво нѣщо е смърть. Всѣки трѣбва да има опитность да познава смъртьта. Красивъ процесъ е смъртьта за онзи, който знае, какъ да умре. Страшенъ процесъ е смъртьта за онзи, който не знае, какъ да умре. Докато не знаеше, какъ да умре, и за Христа бѣше страшна смъртьта на кръста, но като намѣри изходния пѫть, смъртьта стана за Него красива, лека. Тогава Христосъ каза: „Господи, въ Твоитѣ рѫце предавамъ духа си“ — и издъхна. Защо трѣбваше да умре Христосъ — за свои грѣхове ли? — Не, Христосъ трѣбваше да намѣри изходния пѫть, да излѣзе отъ трѫбитѣ на еврейската канализация. И като излѣзе отъ тѣзи трѫби, той стана свободенъ. Нѣкои казватъ, че сѫ свободни. — Не, преди смъртьта си никой не е свободенъ. Така е казалъ Солонъ, гръцки философъ, на единъ отъ древнитѣ царе. „Дозволено е на човѣка да прави добро“, Ако не прави добро и не живѣе, човѣкъ не може и да умре. Който може да прави добро и да живѣе, той може и да умре. Ако егоизъмътъ въ човѣка не може да умре и следъ това да стане човѣкъ, способенъ за доброто, той не би могълъ да живѣе. Следователно, смъртьта подразбира преминаване отъ едно състояние въ друго: егоизъмътъ да се смѣни съ алтруизъмъ, отрицателната мисъль съ положителна, низшето чувство съ висше, умразата съ любовь. Ако тази смѣна не може да стане, и доброто не може да влѣзе въ човѣка. Доброто е условие, при което животътъ може да се прояви. Любовьта пъкъ е онази вѫтрешна, мощна сила, която дава условия за проява на доброто, което води човѣка въ новия животъ. Любовьта действува навсѣкѫде въ природата и създава условия за новъ животъ, за нови организми. Сега се създаватъ нови типове. Като започнете отъ човѣка и свършите съ най-малкитѣ сѫщества, всички претърпяватъ видоизмѣнения. Старитѣ типове ще се запазятъ, но тѣ ще останатъ като спомени на миналото, каквото днесъ представятъ вълцитѣ, мечкитѣ, тигритѣ, кобритѣ, акулитѣ и т. н. Природата работи днесъ усилено, тя изгражда новитѣ форми, новитѣ типове. Всѣки, който разбира законитѣ, съ които природата работи, ще влѣзе въ новитѣ типове. Който не разбира законитѣ на природата, той ще остане въ старитѣ типове. За да се утешатъ хората, индуситѣ казватъ, че ще се преродятъ. Да, ще се преродятъ, но пакъ въ старитѣ форми. Докато не изплатятъ кармата си, тѣ нѣма да влѣзатъ въ новитѣ форми. Ние казваме на тия хора: Намѣсто да минавате отъ трѫба въ трѫба, влѣзте въ новитѣ форми, въ новия животъ. Това е новораждането, за което Христосъ говори. Христосъ казва: „Ако се не родите изново, нѣма да влѣзете въ Царството Божие.“ Новораждането подразбира раждане на човѣка отъ Бога. Докато майки и бащи ви раждатъ, вие всѣкога ще грѣшите. Защо? — Защото и майката, и бащата грѣшатъ. Всѣка майка се е оженила за любовьта на сина си. Всѣки баща се е оженилъ за любовьта на дъщеря си. Въ това седи престѫплението на свѣта. Защо бащата и майката не любятъ своитѣ дъщери и синове безъ да ги виждатъ? Да любите само онова, което виждате, това не е любовь. Сѫщо така не може да се нарече добро онова дѣло, за което ви е платено да го направите. Съ пари всѣки може да прави добро. Така и коньтъ може да извърши едно добро дѣло. Ако дадете десеть хиляди лева на единъ човѣкъ да пренесе сто килограма злато отъ едно мѣсто на друго, това и коньтъ може да направи. Въ случая коньтъ е по-добъръ отъ човѣка. Той ще пренесе златото съ много по-малко разноски отъ човѣка. Въ икономическо отношение услугата на коня е за предпочитане предъ тази на човѣка. Това сѫ редъ разсѫждения за умнитѣ хора, да мислятъ. Мнозина искатъ да напуснатъ стария животъ и да влѣзатъ въ новия. За да напуснатъ стария животъ, тѣ трѣбва да сѫ влѣзли вече въ новия и да живѣятъ споредъ неговитѣ изисквания. Новиятъ животъ е животъ на реалностьта. Не е достатъчно само да се говори, че трѣбва да се откажете отъ стария животъ, но опити се изискватъ. Нѣкои мислятъ, че новиятъ животъ е животътъ на онзи свѣтъ. — Не, тѣ се заблуждаватъ. Онзи и този свѣтъ сѫ едно и сѫщо нѣщо, т. е. на едно и сѫщо мѣсто. Както рибитѣ и хората живѣятъ на земята, така и хората живѣятъ на едно и сѫщо мѣсто съ сѫществата отъ онзи свѣтъ, но различието между рибитѣ, хората и сѫществата отъ онзи свѣтъ се заключава въ съзнанието имъ. Рибитѣ живѣятъ въ най-гѫстата материя, вследствие на което иматъ съвсемъ различни разбирания отъ тия на хората. Сѫществата отъ оня свѣтъ живѣятъ въ още по-рѣдка, по-фина срѣда отъ тази, въ която хората живѣятъ, вследствие на което тѣ се намиратъ на висока степень на развитие. Степеньта на съзнанието на различнитѣ сѫщества опредѣля тѣхнитѣ възгледи и разбирания за нѣщата. Запримѣръ, учениятъ човѣкъ казва, че диаметърътъ на земята е 12,000 километра. Учената мравка ще даде друга мѣрка за диаметъра на земята. Ученитѣ сѫщества отъ онзи свѣтъ пъкъ ще дадатъ съвършено друга мѣрка за диаметъра на земята. Сѫщо така ученитѣ твърдятъ, че слънцето е по-голѣмо отъ земята. Коя е причината за това? Голѣмината на слънцето се обяснява съ разумнитѣ, съ интелигентнитѣ сѫщества, които живѣятъ тамъ. Колкото по-малка е формата на едно тѣло, толкова по-неорганизирана е тя; колкото по-неорганизирана е материята на едно тѣло, толкова по-неинтелигентна е тя. Една надута гайда, пълна съ въздухъ, не говори още за нѣкаква интелигентность. Интелигентностьта се опредѣля отъ съдържанието и отъ смисъла на нѣщата. Следователно, голѣмината на тѣлата се опредѣля отъ тѣхната вѫтрешна разумность. Нѣкои отъ съвременнитѣ учени мислятъ, че само на земята има животъ. Значи, цѣлата вселена е създадена само за земята. Да се мисли така, това значи да живѣятъ хората въ илюзии. Ще излѣзе тогава, че слънцето свѣти и отоплява земята, за да могатъ хората да се мѫчатъ, да се избиватъ помежду си. Възможно ли е това? — Не, по-скоро може да се предположи, че земята е сцена, на която се представя всичко онова, което хората могатъ да направятъ. Отъ всичко, което хората вършатъ, разумнитѣ сѫщества могатъ да вадятъ заключение за тѣхното развитие. Тѣ разполагатъ съ знание, чрезъ което могатъ да ограничатъ злото. Злото лесно може да се ограничи чрезъ закона за сгѫстяване на материята. Колкото по-гѫста става материята, толкова по-мѫчно се проявява злото. Когато материята се сгѫстява, злиятъ човѣкъ постепенно става по-тежъкъ, вследствие на което не може да се мърда. Представете си, че срѣщате въ гората единъ старъ вълкъ. Какво е положението на този вълкъ? Той е подобенъ на злия човѣкъ: едва се движи, уморява се, пъшка; спира се, не вижда нищо. Минава покрай едно стадо овце, минава покрай друго, не ги вижда. Тури очила, пакъ не вижда, не може да хване нито една овца. Върви, въздиша си и казва: Да бѣхъ младъ, нѣмаше да бѫде така. Единъ день лошитѣ хора ще остарѣятъ, ще станатъ стари вълци. Това значи възмездие. Въ това отношение природата е безпощадна. Тя прощава всичко, но сгрѣши ли човѣкъ веднъжъ противъ живота, който му е дала, той не може вече да избегне отъ нея. Навсѣкѫде той ще срѣща нейното навѫсено, сърдито лице. Всѣки, който се опита да ограничи живота на природата, ще стане на прахъ. Човѣкъ е свободенъ да върши всичко: да мисли, да чувствува, да действува, да се ражда и умира, да се жени и т. н. Дойде ли, обаче, до живота, който тупти въ цѣлата природа, той нѣма право да се опълчи срещу него. При най-малкото противодействие на този животъ, той ще срещне самата природа. Това значи абсолютна, Божествена правда. Само тази правда дава свобода на човѣка да живѣе. Дали човѣкъ е поетъ, писатель, художникъ, богатъ или беденъ, простъ или ученъ, за него е важенъ животътъ. Най-важниятъ елементъ въ цѣлата природа е животътъ. Щомъ имашъ живота, всичко друго ти е позволено: позволено ти е да правишъ добро, позволено ти е да учишъ, да работишъ, да се развивашъ. Какъвъ човѣкъ ще бѫдешъ, ако, следъ като си слѣзълъ на земята, следъ като ти е дадена свобода да живѣешъ, ти се отказвашъ отъ живота? Който иска да живѣе, той трѣбва да бѫде готовъ да прави добро. Да прави човѣкъ добро, това е базата, върху която могатъ да се разбератъ мѫже и жени, братя и сестри. „Дозволено е на човѣка да прави добро“. Не е достатъчно само да прави добро, но човѣкъ трѣбва да знае какво нѣщо е доброто. Христосъ е казалъ това нѣщо на своитѣ ученици, а не на обикновенитѣ хора, които не искатъ да слушатъ и да разбиратъ. Това се отнася и до всички ония, на които съзнанието е пробудено. Следователно, добро могатъ да правятъ само ония, които живѣятъ. Тѣ сѫ добритѣ хора въ свѣта. Които не живѣятъ, тѣ не правятъ добро, тѣ сѫ лошитѣ хора въ свѣта. Добриятъ човѣкъ може да заема и високо, и низко положение въ живота, но навсѣкѫде работи, върши нѣщо. Вие ще го видите като поетъ съ перо въ рѫка, като ученъ на професорска катедра, като докторъ въ лаборатория, а сѫщевременно ще го видите и като орачъ на нивата, като работникъ на лозето. И при едното, и при другото положение той се радва на слънцето, на звездитѣ, на вѣтроветѣ, доволенъ е, че е изкаралъ единъ хлѣбъ за деня. Лошиятъ човѣкъ гледа само да се осигури. Той се страхува, че ще остарѣе, че нѣма кой да го гледа на старини. Знае ли той, какво нѣщо е остаряването? Човѣкъ остарява, само когато се откаже да живѣе. Като говоря по този въпросъ, азъ имамъ предъ видъ да разширя вашитѣ разбирания за живота, за Бога, за Христа. Мнозина отъ васъ иматъ механически разбирания за Христа. Нѣкой разправя, че видѣлъ Христа, видѣлъ Бога и Го позналъ. Чудно нѣщо! Видѣлъ Христа, но не живѣе като Него. Позналъ Бога, а себе си не позналъ. Другъ нѣкой говори за добро, за свобода, а не прави добро, нито самъ е свободенъ. Ще излѣзе нѣкой патриотъ на трибуната да говори за народа, да плаче за неговитѣ беди. Говори и плаче за народа, а не живѣе като него. Доста сте плакали. Народътъ не иска да плачатъ за него. Той иска да го разбиратъ, да влизатъ въ положението му. Когато крокодилътъ иска по-лесно да глътне жертвата си, той я облива съ сълзи, да се намокри, та по-лесно да се хлъзга въ устата. Обаче, крокодилскитѣ сълзи не повдигатъ човѣка. Въ природата плачътъ има такъвъ смисълъ, какъвто дъждътъ — за растенията. Плачътъ е на мѣсто само тогава, когато искате да помогнете на нѣкого. Щомъ плачете, за да изядете човѣка, сълзитѣ не сѫ на мѣсто. Ще кажете, може би, че вие познавате Христа, че следвате Неговия пѫть. Ако не можете да се справите съ мѫчнотиитѣ въ живота си, ако не искате да живѣете, вие не сте познали Христа. Христосъ казва: „Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога.“ Това е животъ вѣченъ да познавамъ Бога, Първото начало на живота, да познавамъ любовьта, която създава всички условия за растене и развиване. Христосъ казва: „Ако думитѣ ми пребѫдватъ въ васъ, и вие пребѫдвате въ мене, имате животъ въ себе си.“ Това значи: Ако думитѣ ми живѣятъ въ васъ, и вие живѣете въ мене, между мене и васъ ще става правилна обмѣна, и азъ ще ви се изявя. Ако съвременнитѣ християни се подложатъ на опитъ, много отъ тѣхнитѣ възгледи, отъ тѣхнитѣ идеи не биха издържали. За да издържатъ въ идеитѣ си, тѣ трѣбва да бѫдатъ изпитани и провѣрени. Като обърка работитѣ си, духовенството счита, че другитѣ хора сѫ виновни за неуспѣхитѣ му. Тѣ търсятъ вината за своитѣ неуспѣхи, за неуспѣхитѣ на цѣлъ народъ ту въ една, ту въ друга религиозна секта и започватъ гонение противъ тѣхъ. И безъ секти, и съ секти, хората си оставатъ едни и сѫщи. Коя е причината за неуспѣхитѣ на българитѣ? Сектитѣ ли съсипватъ България? — Не, никога религиознитѣ секти не сѫ провалили единъ народъ. Ако българитѣ не успѣватъ, причината за това е тѣхната щедрость. Въ какво отношение сѫ проявили тѣ своята щедрость? — Въ принасяне въ жертва своитѣ велики хора. Великитѣ хора на единъ народъ представятъ неговитѣ скѫпоценности. Тѣ представятъ неговото богатство. Кога богатиятъ човѣкъ принася въ жертва своитѣ скѫпоценности? — Когато закѫса въ работитѣ си. Следователно, когато единъ народъ закѫса материално и морално, той принася въ жертва своитѣ велики хора. Нѣма народъ въ свѣта, който, като е пожертвувалъ своитѣ велики хора, да е придобилъ нѣкакво благо. Когато Гърция пожертвува своитѣ велики хора, нищо не остана отъ нея. И до днесъ още Гърция живѣе съ своето велико минало. Тя и до днесъ живѣе съ своитѣ велики хора: Сократъ, Платонъ, Аристотель и други. Тѣхъ цѣлъ свѣтъ знае и почита. Какво създаде Гърция днесъ? Какво създаде България днесъ? Въ развитието си всѣки народъ трѣбва да върви по пѫтя на дървото. Той трѣбва да израсте, да цъвне, да върже, и плодътъ му да узрѣе. По плода ще го познаете. Христосъ е казалъ: „По плодоветѣ имъ ще ги познаете.“ Великитѣ хора на единъ народъ представятъ плодоветѣ му, по които ще познаете, какъвъ е този народъ — нищо или нѣщо, беденъ или богатъ. Ако плодоветѣ на даденъ народъ сѫ добри, сладки, и самиятъ народъ е добъръ. Ако плодоветѣ му не сѫ добри, и народътъ не е добъръ. Когато Христосъ се приближи при смокинята да види, има ли плодове, като не намѣри такива, Той каза: Отсега нататъкъ нѣма да раждашъ! „Дозволено е човѣкъ да прави добро.“ Кога? — Всѣкога: и въ миналото, и днесъ, и въ бѫдеще. Какво е било миналото на човѣка, това не трѣбва да го спъва. Миналото трѣбва да му служи за поука, вѣрата — за подкрепа въ слабостьта му, знанието и мѫдростьта — при работата му. Наистина, слабиятъ се нуждае отъ вѣра, работещиятъ — отъ знание и мѫдрость. Българинътъ често употрѣбява поговорката: Днесъ съ пари, утре на вѣра. Това подразбира: днесъ съ знание и мѫдрость, утре съ вѣрвания. Споредъ мене, тази поговорка е на мѣсто. При започване на нѣкаква работа, всѣки трѣбва да си каже: Днесъ съ пари. — Може и безъ пари. — Не, безъ пари не може. При сегашнитѣ условия на живота човѣкъ нищо не може да предприеме безъ пари: на тренъ не може да се качи безъ пари; въ хотелъ не може да влѣзе безъ пари; хлѣбъ не може да вземе безъ пари. Дето отидете, навсѣкѫде искатъ пари. Онѣзи, които казватъ, че и безъ пари може, тѣ първи се натъкватъ на противоречие съ своитѣ думи. Много американци подържатъ възгледа, че и безъ пари може, а сами тръгватъ да търсятъ пари. Много калугери отричатъ паритѣ, а сами ходятъ да събиратъ пари за разни благотворителни цели. Единъ българинъ отъ Търново дошълъ до убеждението, че трѣбва да служи на Бога, да живѣе чистъ животъ, да не цапа рѫцетѣ си съ пари. Той взелъ кадилница и тръгналъ отъ село въ село, отъ градъ въ градъ да кади, да накара хората да вѣрватъ въ Бога. Като обикалялъ България, хората му давали пари. Този човѣкъ е билъ на кривъ пѫть. Преди всичко, съ кадене работа не става. Димътъ отъ неговата кадилница не може да обърне хората къмъ Бога. Пъкъ и паритѣ не сѫ най-страшното нѣщо въ свѣта. Паритѣ трѣбва да се впрегнатъ на работа, да станатъ слуги на човѣка, а не господари. Съ паритѣ си богатиятъ трѣбва да създава работа на сиромаситѣ, а не да ги използува за обогатяването си. Като има слуга или слугиня, богатиятъ има право да се ползува отъ труда имъ два часа сутринь, два часа следъ обѣдъ и два часа вечерь. Презъ останалитѣ часове той трѣбва да ги освободи, да разполагатъ съ времето си, както тѣ разбиратъ. Колцина могатъ да постѫпятъ така? И това сѫ християни, които вѣрватъ въ любовьта. Сега, като не разбиратъ законитѣ, хората се осѫждатъ едни-други, че не живѣли добре. Не е въпросъ, кой какъ живѣе. Всички хора живѣятъ при едни и сѫщи условия; важно е, кой какъ използува условията. Запримѣръ, какво ще разберете отъ уравнението А:¼ = В:¾ . За да разберете тази пропорция, първо трѣбва да разберете отдѣлнитѣ отношения. Буквата А въ първото отношение представя бащата, ¼ представя сина. Буквата В представя майката, а ¾ — дъщерята. Цѣлиятъ домъ представя единицата, т. е. 4/4. Значи, въ този домъ има единъ синъ и три дъщери. Оттукъ можемъ да съставимъ друга пропорция: 1:3 = А:В. Въ този домъ бащата ще умре по-скоро отъ майката, защото синътъ е единъ, а дъщеритѣ — три. Съ други думи казано: бащата има хиляда лева, а майката — три хиляди лева. Ако и двамата харчатъ еднакво, кой отъ тѣхъ ще осиромашее по-скоро? Когато въ единъ домъ момичетата сѫ повече, майката има условия за по-дълъгъ животъ. Ако момчетата сѫ повече, бащата има условия за по-дълъгъ животъ. Затова, когато бащата види, че момиче се ражда, не е доволенъ, животътъ му се скѫсява. Той казва: Да бѣше момченце! Ако детето е момче, майката казва: Да бѣше момиченце! Тѣ познаватъ този законъ. Ако мѫжътъ и жената живѣеха правилно, хармонично, въ всѣки домъ щѣха да се раждатъ само по едно момче и едно момиче. Който разбира законитѣ на живата природа и живѣе съобразно тѣхъ, той коренно се отличава отъ другитѣ хора. Той има нови възгледи за живота, които сѫ проникнати отъ истината, отъ свободата. Затова човѣкъ трѣбва да мисли, да чувствува и да постѫпва като Бога. Това значи да придобие човѣкъ живота, който прониква цѣлата вселена. Това значи да придобие човѣкъ силитѣ, които протичатъ въ природата. За да се прояви животътъ, човѣкъ трѣбва да стане господарь на силитѣ въ природата: на водата, на въздуха, на огъня и на твърдата материя. Тогава човѣкъ ще придобие щастието, което търси. Всѣки търси щастието, защото чрезъ него той ще придобие елементитѣ на безсмъртието. Докато умира, човѣкъ не може да бѫде щастливъ. Щомъ престане да умира, той е щастливъ. За да бѫде щастливъ, човѣкъ трѣбва да знае, че нѣма да умира, но само ще се видоизмѣня и отъ младъ ще става възрастенъ, и отъ възрастенъ — пакъ младъ. Като научи законитѣ на безсмъртието, човѣкъ може да се подмладява, когато пожелае. Това сѫ подържали старитѣ алхимици. Това сѫ подържали ученитѣ въ миналото, това подържатъ и съвременнитѣ учени. Единъ отъ новитѣ алхимици пожелалъ да се подмлади. За тази цель той приготвилъ единъ голѣмъ сѫдъ, който да се затваря херметически. После поставилъ въ сѫда всички ония течности, необходими за подмладяването, и извикалъ единъ отъ ученицитѣ си, на когото казалъ: Ето, азъ влизамъ въ тази малка стаичка, дето ще се затворя херметически и ще прекарамъ известно време вѫтре. Ти вземи ключа, пази го добре и въ опредѣления часъ ще отключишъ. Ще бѫдешъ внимателенъ, защото отъ тебе зависи да се подмладя, или да излѣза такъвъ, какъвто влѣзохъ. Ученикътъ взелъ ключа и далъ обещание, че ще изпълни всичко, каквото учительтъ му заповѣдалъ. Презъ това време, обаче, ученикътъ се влюбилъ въ една красива мома, и когато дошълъ часътъ да отключи учителя си, не могълъ да изпълни задължението си. По тази причина учительтъ му не могълъ да се подмлади. Това се случва съ всѣки човѣкъ. Когато въ ума на човѣка дойде нѣкоя свѣтла идея, въ това време той се влюбва нѣкѫде и забравя да отключи стаичката на своя Учитель, да излѣзе вънъ. Какво може да се постигне при това положение? Съ години наредъ човѣкъ пада, става, взима решения за нѣщо, започва, отлага работитѣ, изповѣдва се, докато го извикатъ отъ другия свѣтъ, и той неизповѣданъ отива. Цѣлъ животъ говори за спасение, и пакъ неспасенъ заминава за другия свѣтъ. Виждалъ съмъ хора, които, при заминаването си за другия свѣтъ, казватъ: Ехъ, да бихъ могълъ още малко да поживѣя! — Че и тамъ ще живѣешъ. Ако пъкъ искашъ да живѣешъ на земята, това отъ тебе зависи. Ще приведа единъ примѣръ за една смѣла майка, която имала само едно дете. Тази майка обичала много детето си. Единъ день детето ѝ се разболѣло. Тя викала лѣкари, баби, но всички се произнесли, че детето ще умре, нѣма да издържи болестьта. Тогава майката се обърнала къмъ Бога съ думитѣ: Господи, моля Те, подари живота на детето ми! Ти ми го даде да живѣемъ заедно. Нито азъ искамъ да умра, нито детето давамъ. Азъ ще го отгледамъ, ще го възпитамъ и ще го науча да Те познава. То е родено да живѣе, затова Те моля да му помогнешъ. За очудване и на лѣкари, и на баби детето оздравѣло. Това значи смѣла, любеща майка. Тя е познавала живота. Животътъ е законъ, който не се измѣня. Майката искала да живѣе детето ѝ, и Господъ отговорилъ на молбата ѝ. Той ѝ доказалъ, че това, което не е възможно за бабитѣ, нито за лѣкаритѣ, е възможно за Него. Питамъ сега и васъ: Ще бѫдете ли по-малодушни, по-малко смѣли отъ тази българка? При това тя не е учена жена, нѣма знания, нѣма никаква философия. Тя казва, че се е борила съ Господа и се страхува, какво ще отговаря като отиде на онзи свѣтъ. Казахъ ѝ, че Господъ ще я похвали, задето познала Неговия законъ. Той ѝ далъ това дете да живѣе, да изучава Божиитѣ пѫтища, а не да умира. То има право да живѣе, да се учи, да изпълнява волята Божия. „Дозволено е на човѣка да прави добро“. Това значи: дозволено е на човѣка да живѣе съзнателно, а не да носи неволята, да бѫде товарно животно. Който живѣе, той е свободенъ. Свободниятъ човѣкъ мисли, разрешава задачитѣ на своя животъ, съ което изработва своето щастие. Човѣкъ е дошълъ на земята, за да разбере, защо живѣе. Като разреши този въпросъ, тогава ще разбере, че Единствениятъ, Който мисли, е Богъ. Богъ мисли, а човѣкъ живѣе. Животътъ е свещено нѣщо, въ което Богъ мисли, а човѣкъ живѣе. Като мисли Богъ, чрезъ Него и хората мислятъ. Обаче, първата задача на хората е да живѣятъ. Като живѣятъ, тѣ ще работятъ. Отъ работата, която върши, човѣкъ се учи да мисли. Наистина, отъ опитноститѣ си човѣкъ се учи да мисли. Значи, човѣкъ първо ще работи, а после ще мисли. Като работи, той ще се прости съ всички свои вѣрвания. Вѣра е нужна на човѣка, а не вѣрвания. И тъй, всички хора трѣбва да живѣятъ. Какъ ще живѣятъ? Тѣ не трѣбва да живѣятъ като бабитѣ и лѣкаритѣ, но като смѣлата българка, която извоювала отъ Господа живота на своето дете. Всички трѣбва да живѣятъ по новия начинъ. Новиятъ начинъ е въ самия животъ. Като живѣете, ще го намѣрите. Когато отива на училище, детето не носи никакви пособия. То намира необходимитѣ пособия въ училището. Като влѣзе въ новия животъ, сѫществата отъ разумния свѣтъ ще го научатъ, какъ да живѣе. Тѣ ще му доставятъ необходимитѣ за това условия. Който живѣе разумно, той ще разбере вѫтрешния смисълъ на нѣщата. Разумниятъ животъ е начало на нова епоха, на нови форми, които сега се създаватъ. Това нарича Христосъ възкресение. Това очакватъ и религиозни, и свѣтски хора. Свѣтскитѣ го наричатъ освобождаване. Който е готовъ, той ще възкръсне въ животъ вѣченъ. Който не е готовъ, той ще остане въ своето безчестие. Вълкътъ ще се роди пакъ вълкъ, мечката — мечка, рибата — риба, човѣкътъ пакъ човѣкъ. Това наричатъ прераждане. Човѣкътъ на бѫдещето, обаче, е човѣкъ на възкресението, човѣкъ на свещения животъ. Когато този животъ дойде на земята, дошло е вече Царството Божие между хората. 16. Недѣлна беседа отъ Учителя, държана на 19 май, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.
  2. Голѣмото благо "Голѣмото благо", Сила и живот, дванадесета серия, т.3 (1929). Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно от 19.05.1929 г. до 11.08.1929 г. Издание 1936 г., София Книгата за теглене на PDF (текстовете от книгата са обработени за сайта от Grozyu Delchev ) Съдържание на томчето: Голѣмото благо, 19 май 1929 г. Другата сѫбота, 26 май 1929 г. Огънь да запаля, 2 юни 1929 г. Достоенъ, 9 юни 1929 г. Да изпълня, 16 юни 1929 г. Разумнитѣ кротки, 23 юни 1929 г. Илия вече дойде, 21 юли 1929 г. Що трѣбва да речете, 28 юли 1929 г. Който слуша моитѣ думи, 4 август 1929 г. Моитѣ овце слушатъ моя гласъ, 11 август 1929 г.
  3. 1929_05_12 Ще ти въздаде

    "Който има невестата", Сила и живот, XII, т.2 (1929), Издание 1935 г., София Книгата за теглене на PDF Съдържание Ще ти въздаде. И Отецъ ти, който види въ тайно, ще ти въздаде на яве. *) Матея 6:6. „Отецъ ти ще ти въздаде.“ Думата „Отецъ“ включва цѣлокупния животъ. Животътъ пъкъ започва съ една, или съ нѣколко възможности. Възможноститѣ представятъ условия за постигане на човѣшкитѣ стремежи. Една възможность въ свѣта е човѣкъ да живѣе. Следователно, който мисли, той трѣбва да разбира тази възможность. Не разберете ли тази възможность, пѫтьтъ, който трѣбва да извървите, ще бѫде безъ съдържание, безъ смисълъ. Казвате, че имате умъ, че имате сърце. Какво представятъ умътъ и сърцето? — Тѣ сѫ възможности за човѣка да се прояви. Умътъ дава възможность на човѣка да мисли; сърцето дава възможность на човѣка да чувствува. Всѣки иска да живѣе. Защо? — Защото животътъ дава възможность на човѣка да придобие своето щастие. Разбере ли тази възможность, едновременно съ това човѣкъ ще придобие щастието си. Не разбере ли тази възможность, той ще изгуби живота си. Щомъ изгуби живота си, той нищо не е придобилъ. Българитѣ често употрѣбяватъ пословицата: „Празна Мара тѫпанъ била.“ Такова е положението на онзи, който е изгубилъ живота си и нищо не е придобилъ. Да се бие тѫпанъ на хоро, на сватба, разбирамъ, но да се бие тѫпанъ въ гората, това е празна работа. Такъвъ тѫпанъ биятъ днесъ много проповѣдници, писатели, поети, учени и философи. Днесъ навсѣкѫде бучи този тѫпанъ. Единъ познатъ ходилъ въ царибродско нѣкѫде по работа и на два километра далечъ чулъ, че нѣкой бие тѫпанъ. По едно време видѣлъ че двама души носятъ тѫпанъ, а трети бие тѫпана. Възможноститѣ за тия двама души се криятъ въ тѫпанджията. Какви възможности ги очаквали? Да спечелятъ нѣщо. И двамата били пияни, едва се клатили по улицата. Споредъ мене, тѣзи двама души трѣбваше да бѫдатъ трезви. Да бѫде човѣкъ трезвъ, това значи да бѫде способенъ да мисли. Съ други думи казано: когато влиза въ живота, човѣкъ непременно трѣбва да бѫде трезвъ, да бѫде способенъ да мисли право. Тъй както сега се развиватъ нѣщата, човѣкъ трѣбва да има ясна представа за всичко. Той трѣбва да знае, какво нѣщо е животътъ, какво нѣщо е науката, какво нѣщо е философия, какво представятъ обществата, народитѣ и т. н. Съвременнитѣ хора говорятъ, че човѣкъ трѣбва да бѫде великъ, че народитѣ трѣбва да бѫдатъ велики. Да се говори така, това значи „празна Мара тѫпанъ била.“ Права е идеята, че народитѣ трѣбва да бѫдатъ велики, но какъ? За да бѫде единъ народъ великъ, изискватъ се редъ възможности, редъ условия. И човѣкъ може да бѫде великъ, но какъ? Първата възможность за човѣка е, че той се ражда, даватъ му се условия да живѣе. Следъ това му се даватъ редъ още условия, които, обаче, той не може правилно да използува, вследствие на което взима крива насока въ живота. Тази е причината, задето, при възможность да живѣятъ, хората не могатъ да бѫдатъ щастливи. И като не могатъ да бѫдатъ щастливи, тѣ се оправдаватъ съ условията на живота, съ държавния и обществения строй, съ икономическитѣ условия и т. н. „Празна Мара тѫпанъ била.“ Ако човѣкъ не може да диша правилно, нито икономическитѣ условия, нито държавния строй сѫ виновни за това. Въ дадения случай икономическитѣ условия, които опредѣлятъ дишането на човѣка, сѫ въздухътъ и умението му да диша правилно. Да приемашъ въздуха презъ носа, презъ дробоветѣ си като презъ хуния, това не е дишане. Да приемашъ въздуха въ дробоветѣ си и да пъхтишъ като ковачески мѣхъ, това не е дишане. Правилното дишане е свързано съ процеса на мисъльта. Който не мисли право, той не може правилно да диша. Който не яде правилно, той не може и правилно да диша. Не е ядене това да се натъпче човѣкъ като воденица. Човѣкъ може да диша, а при това да страда отъ туберкулоза. Това не е дишане, това е насилие върху дробоветѣ. Човѣкъ може да яде, а при това да страда отъ стомашно разстройство. Това не е хранене, това е насилие върху пищеварителната система. Болниятъ диша, храни се, но умира. Здравиятъ диша, храни се, но живѣе. На онѣзи отъ васъ, които сѫ здрави, казвамъ: Всѣки денъ носи по една възможность. Използувайте тази възможность! — Ама ние сме намѣрили пѫтя. — Щомъ сте намѣрили пѫтя, използувайте разумно възможноститѣ, които ви се представятъ въ този пѫть. Ще кажете, че като сте намѣрили пѫтя, можете да вървите вече съ затворени очи. — Не, очитѣ ви трѣбва да бѫдатъ отворени, за да можете да използувате възможноститѣ на деня. Щомъ използувате една възможность, „Отецъ ти, който види въ тайно, ще ти въздаде на яве.“ — Кога ще въздаде? — Когато разберете възможноститѣ, които Той ви е далъ. За тази цель вие трѣбва да имате една опредѣлена, сѫществена идея, да знаете, какво търсите. Който нѣма такава идея, той запитва: Защо е създаденъ свѣтътъ, кой го е създалъ, какъ е създаденъ? Свѣтътъ, цѣлиятъ козмосъ е създаденъ, за да се прояви животътъ. — Има ли животъ въ другитѣ свѣтове, въ другитѣ планети? — Въ всички свѣтове има животъ. Животътъ на земята не е отъ най-високитѣ, но има животъ, който седи и по-долу отъ земния. Ние сме едва въ предградието на Великия животъ. Жителитѣ на земята, сравнени съ тѣзи на „млѣчния пѫть,“ сѫ подобни на колибаритѣ. Тия на млѣчния пѫть представятъ гражданитѣ, а ние на земята — колибаритѣ, които отъ време на време отиваме въ града. Като дойдатъ до нѣкои научни въпроси, нашитѣ учени разсѫждаватъ много повърхностно. Тѣ говорятъ за състава на слънцето. Казватъ, че на слънцето има водородъ, кислородъ и редъ още елементи. Тѣ се произнасятъ за температурата на слънцето, на различнитѣ звезди. Споредъ нѣкои учени има звезди, температурата на които достига до 20,000º. Какъ сѫ дошли до това твърдение? Като ги изучаватъ отъ земята, вѣрно е, че температурата на тия звезди е 20,000º, но ако се отиде до тѣхъ, температурата имъ ще бѫде около 35,000,000º. Като слушате да се говори за ученитѣ така, ще кажете, че съ това се подбива тѣхниятъ авторитетъ. Авторитетътъ на ученитѣ не може да се подбие. Истински учениятъ има всѣкога авторитетъ, а обикновениятъ ученъ не трѣбва да си прави илюзии, че всичко знае. Той трѣбва да се радва, че нѣщата постепенно се откриватъ за него, докато дойде до тѣхното истинско положение. По-рано ученитѣ казваха, че на луната нѣмало никакъвъ животъ, а сегашнитѣ учени подържатъ, че на едната страна на луната се забелязвалъ нѣкакъвъ животъ. Значи, ученитѣ постепенно се приближаватъ къмъ истината. Забелязано е, че подъ влиянието на луната водитѣ въ моретата и океанитѣ се повдигатъ и снишаватъ, явяватъ се приливи и отливи. Какво показва това? Това показва, че на луната живѣятъ интелигентни, разумни сѫщества, които съ мисъльта си влияятъ, както върху хората, така и върху цѣлия животъ на земята. Когато нѣкой човѣкъ повдигне съ рѫката си предметъ тежъкъ 60 кгр., това показва, че въ него има животъ, сила. На това основание вадимъ заключение, че и луната е жива, защото повдига водата на десетки метри височина. Ако луната бѣше мъртва, тя не би могла да повдига водата. Въ природата мъртви тѣла не сѫществуватъ. Че луната е жива, за това говори факта, че тя е изпратила всички хора на земята. Нѣкога, въ далечното минало, хората сѫ живѣли на луната, и оттамъ сѫ се преселили на земята. Най-ученитѣ, най-добритѣ хора сѫ останали да живѣятъ на луната, откѫдето и до днесъ рѫководятъ културата на земята. Сега ще се спра върху единъ въпросъ, съ който геометрията се занимава. Въ геометрията подъ права линия се разбира най-кѫсото разстояние между две точки. Това опредѣление за правата линия е относително вѣрно. Ние казваме, че правата линия има три точки. Третата точка подразбира възможностьта на правата линия да се огъне, да се превърне въ крива. Ако правата линия не можеше да се огъва, крива линия нѣмаше да сѫществува. Значи, кривата линия се образува при огъване на правата. Отношението между двама души е права линия. Всѣка отъ точкитѣ на правата представя идеалъ, къмъ който човѣкъ се стреми. Когато двама души не могатъ правилно да разрешатъ въпроситѣ на своя животъ, правата линия се огъва. Всѣко огъване представя разрешаване на въпросъ, който не е могълъ да върви по пѫтя на правата линия. Следователно, всѣки въпросъ, който не може да се разреши по пѫтя на правата линия, се разрешава по пѫтя на кривата. Защо? — Защото електричеството се движи по права линия. Забелязано е при това, че всички хора, които се движатъ по права линия, по пѫтя на електричеството, сѫ груби, жестоки по характеръ. Щомъ правата линия у тѣхъ се огъне, тѣ ставатъ меки, нѣжни, говорятъ сладко. Една опасность има за тия хора: тѣ много обещаватъ, малко изпълняватъ. Понеже кривата линия продължава до безконечность, като ви обещаятъ нѣщо тѣзи хора, вие трѣбва да разполагате съ много време, съ дълъгъ животъ, докато дочакате изпълнение на обещанията имъ. Хората на правата линия обещаватъ и веднага изпълняватъ; тѣ не протакатъ работитѣ. Ако вървите по кривата линия, трѣбва да се въорѫжите съ търпение. Понеже кривата линия опредѣля възможноститѣ на правата, затова, като влѣзете въ общество, въ което хората вървятъ по крива линия, вие ще намѣрите възможноститѣ за разрешаване на мѫчнотиитѣ въ вашия животъ. Математикътъ може да изчисли, съ какви възможности разполага човѣкъ при разрешаване на своитѣ мѫчнотии. Като говоря за права и за крива линия, ни най-малко не разбирамъ, че който върви по права линия, той е лошъ човѣкъ, а който върви по крива линия, той е добъръ. Нѣма лоши хора въ свѣта. Хората сами се дѣлятъ на добри и на лоши, но въ сѫщность за Бога лоши хора не сѫществуватъ. Който не е приятенъ за насъ, той не е неприятенъ и за Бога. Лошитѣ хора на земята сѫ добри на небето. Запримѣръ, като дойде единъ светия между хората, всички се нахвърлятъ върху него, считатъ го лошъ, смахнатъ човѣкъ. Смахнатъ е светията, но като се моли, Богъ го слуша. Другъ нѣкой не е смахнатъ, моли се, на Богъ не го слуша. Смахнатъ е онзи, който нѣма възможноститѣ на правата линия, който не може да се огъва. Той казва: Азъ имамъ едно вѣрую, и по никой начинъ не мога да се огъна, да го измѣня. — Ако ти дадатъ хиляда английски, ще го измѣнишъ ли? — Нѣма да го измѣня. — Ако ти дадатъ две, три, четири хиляди? — Вижъ, тогава мога да помисля малко; този въпросъ ме интересува. За него съмъ готовъ да измѣня своето вѣрую. Значи, предъ празната торба не се огъва, но като види пълна торба, готовъ е да се огъне. Това не е никакво вѣрую, никакво убеждение. Покажете ми единъ човѣкъ, който да не се е огъналъ предъ паритѣ. Не е въпросъ, че хората трѣбва да работятъ безъ пари. Като работи, човѣкъ има право да получи известно възнаграждение за своя трудъ. Паритѣ, това сѫ заплата на хората за тѣхния трудъ, която тѣ заслужаватъ. Следователно, смахнатъ е онзи човѣкъ, който се огъва предъ паритѣ, а не се огъва предъ истината. Който иска човѣкъ да бѫде, той трѣбва да се огъва предъ любовьта, предъ мѫдростьта, предъ истината, предъ правдата и предъ добродетельта. Той трѣбва да се огъва предъ Божественото, предъ доброто въ свѣта. Да се огънешъ предъ доброто, това значи да отстѫпишъ предъ него. Казватъ за нѣкого, че е неотстѫпчивъ човѣкъ. Да, но като остарѣе, той отстѫпва предъ всички. И тъй, правата линия представя отношения между две разумни сѫщества. Правата линия се ограничава отъ две точки, т. е. отъ две разумни сѫщества. Тия две сѫщества иматъ една възможность въ себе си, а именно, да бѫдатъ правдиви, любещи, истинолюбиви. Освенъ за прави и криви линии, въ геометрията се говори за плоскости, за тѣла. Всѣка плоскость е ограничена съ четири прави линии. Плоскостьта се образува при пресичането на две успоредни линии съ други две успоредни. Тѣлото е ограничено съ плоскости. Въ тѣлото присѫтствуватъ нѣколко разумни сѫщества, въ плоскостьта — четири, въ правата линия — две, а въ точката — едно. Що е единица? Единицата е разумность, която се проявява като първопричина на всички последствия. Въ това отношение всички хора произлизатъ отъ тази Първа Причина, отъ тази разумна сила, наречена Единица. Тази Единица наричаме Богъ. Казано е, че човѣкъ е създаденъ по образъ и подобие Божие. Има нѣщо подобно между Бога и насъ, но Богъ не прилича на насъ. Подобни сме на Бога въ това, че можемъ да мислимъ, да чувствуваме, да обичаме като Него. Ние можемъ да бѫдемъ правдиви, истинолюбиви, като Него. Въ това седи подобието ни съ Бога, а не въ нашия външенъ образъ: лице, очи, уши, уста. Лицето на човѣка е неговиятъ капиталъ въ обръщение. Лицето показва, какво може човѣкъ да извърши на физическия свѣтъ, доколко може да издържи въ чувствения свѣтъ. Главата, мозъкътъ показва, какво може човѣкъ да извърши съ мисъльта си въ умствения свѣтъ. Велика наука се крие въ човѣшкото лице и човѣшката глава. Разумни сили, разумни закони сѫ участвували при създаване на това лице и на тази глава. Тепърва трѣбва да изучаваме тази наука. Тя ще ни даде онѣзи блага, които сѫ необходими за нашето развитие. Човѣкъ иска да бѫде здравъ, но здравето е въ връзка съ тѣлото. Какъ можешъ да бѫдешъ здравъ, ако не знаешъ законитѣ, по които тѣлото е създадено? Искашъ да бѫдешъ щастливъ. Щастието е въ връзка съ чувствата, съ сърцето на човѣка. Какъ ще бѫдешъ щастливъ, ако не знаешъ законитѣ, които управляватъ твоето сърце? Човѣкъ иска да бѫде силенъ. Силата е въ зависимость отъ човѣшкия умъ. Какъ ще бѫдешъ силенъ, ако не знаешъ условията, при които умътъ се проявява? Дето има сила, тамъ има умъ; дето нѣма сила, тамъ умътъ отсѫтствува. Умниятъ човѣкъ е силенъ. Силата на ума не подразбира грубата, физическа сила. Може ли да се нарече силенъ камъкътъ, който се търкаля по наклонъ и удря, де кого срещне на пѫтя? Това не е съзнателна проява на нѣкаква сила. Задъ камъка се крие нѣкаква причина, която го е заставила да се търкаля. Този камъкъ е откъртенъ отъ нѣкоя канара чрезъ динамитъ, и подъ влиянието на тази сила той ще се търкаля надолу, докато срещне нѣкакво препятствие. Отъ резултатитѣ на проявенитѣ сили ние сѫдимъ за интелигентностьта на причинитѣ, които сѫ ги предизвикали. Отъ търкалянето на камънитѣ по наклона, учениятъ вижда, че и тѣ не се движатъ произволно. Всѣки камъкъ изминава известенъ пѫть и взима известно направление споредъ тласъка, който му е даденъ. Движението на камъка е несъзнателно, но онзи, който му е далъ посоката, е съзнателно, разумно сѫщество. Като наблюдаватъ природата, хората намиратъ, че камънитѣ сѫ разхвърляни, и казватъ, че въ нея сѫществува известенъ безпорядъкъ. Донѣкѫде това е вѣрно, обаче, още по-вѣрно е, че такъвъ безпорядъкъ, такава разхвърляность сѫществува и въ човѣшкия животъ. Като ставате сутринь, казвате: Какво ще правя днесъ? Чудите се, какво да правите, а не знаете, че точно опредѣлено е, каква работа трѣбва да свършите презъ деня. Точно опредѣлено е, каква посока на движение трѣбва да предприемете този день. Спите, ставате, безъ да знаете, каква работа трѣбва да свършите въ време на сънь, и каква — презъ деня. Вечерь, като спите, вие отивате на ауденция при разумнитѣ сѫщества въ невидимия свѣтъ, да дадете отчетъ, какво сте свършили презъ деня, и да ви дадатъ оттамъ програма за работата, която трѣбва да свършите на другия день. Обаче, ставате сутринь и не помните, каква работа ви е дадена. Защо не помните? Като се връщате отъ онзи свѣтъ, по пѫтя виждате тукъ-тамъ кръчми, отбивате се ту въ една, ту въ друга, пийнете си по една-две чашки винце, и като станете сутриньта, нищо не помните. Казвате, че сте сънували нѣщо, но всичко сте забравили. Защо? — Понеже не сте изтрезнѣли, както трѣбва. Направили сте нѣкаква погрѣшка нѣкѫде и ви пукнали главата. Не е позволено на ученика да пие, да губи своята трезвость. Трезви трѣбва да бѫдете! Следователно, като се връщате отъ онзи свѣтъ, не трѣбва да се отбивате никѫде. Ще се върнете право въ дома си и ще започнете работата, която ви е опредѣлена. Щомъ сте трезви, вие ще помните, каква е програмата ви за деня. Казано е: „Достатъчно е злото на деня.“ Наистина, ако вечерь не отивате въ духовния свѣтъ да получите директива за работата ви презъ деня, да приемете добритѣ съвети на вашитѣ по-голѣми братя, вие не бихте могли единъ день да прекарате на земята. Следователно, красивото въ съня се заключава въ посещението, което правимъ вечерь на своя домъ и връщането ни сутринь на земята въ пансиона, въ който сме изпратени да учимъ и да прилагаме знанието си. Всѣка вечерь човѣкъ отива въ онзи свѣтъ, сутринь се връща оттамъ, и въпрѣки това отрича неговото сѫществуване. Защо го отрича? „Отецъ ти, Който види въ тайно, ще ти въздаде на яве.“ Значи, всѣки трѣбва да отиде при Отца си, Който вижда въ тайно. И като изпълни Неговата воля на земята, Той ще му въздаде на яве. Въ какво седи Неговото въздаване? Който върши волята Божия, той ще бѫде здравъ, умътъ му ще бѫде на мѣсто, хората ще го обичатъ. Не върши ли волята Божия, ще дойдатъ за него кармически, икономически, лоши условия и т. н. Като не знаятъ причината за всичко това, хората се оправдаватъ съ лошитѣ условия на живота, съ лошо наследство и т. н. Всичко лошо може да се измѣни, при условие човѣкъ да върши волята на Отца си и да Го слуша. Ако слушате Отца си, Който вижда въ тайно и въздава на яве, всичко ще се превърне за добро. Съвременнитѣ религиозни вѣрватъ, че като умратъ, тогава ще отидатъ на онзи свѣтъ да видятъ, какво става тамъ. Чудна философия! Да чакатъ да умратъ, да ги погребватъ, да ги опѣватъ, да имъ носятъ жито на гробищата, и следъ това да се надѣватъ да отидатъ въ онзи свѣтъ да провѣрятъ истината. Тежко на онзи, на когото жито трѣбва да носятъ на гроба! Остане ли да очаквате на хората, вашата работа е свършена. Вие ще гладувате тамъ, ще страдате, главата ви ще види и ще пати. Ще кажете, че искате да знаете истината. Коя истина искате да знаете? Има два вида истина: истина на лъжата и абсолютна истина. Понѣкога и като лъже, човѣкъ пакъ говори истината. Въ времето на единъ отъ турскитѣ султани живѣлъ единъ прочутъ мукалитинъ, който могълъ да стъкмява различни лъжи, но така майсторски, че всѣки вѣрвалъ въ лъжитѣ му. Единъ день султанътъ го извикалъ при себе си и му казалъ: Кажи една лъжа! — Не мога, зарекълъ съмъ се вече никога да не говоря лъжи. Като се разговаряли върху различни въпроси, мукалитинътъ се обърналъ къмъ султана съ думитѣ: Султанъ ефенди, имамъ една голѣма молба къмъ Васъ. Вчера баща ми се помина, трѣбватъ ми 500 лири за погребение. — Ще ги върнешъ ли? — Непременно ще ги върна. Сега нѣмамъ петь пари въ джоба си да изпълня последния дългъ къмъ баща си. Султанътъ го съжалилъ и заповѣдалъ на секретаря си да му даде 500 лири. Като взелъ паритѣ, мукалитинътъ казалъ на султана: Много благодаря за паритѣ, които ми дадохте, но не се надѣвайте да ги получите назадъ. Тѣ сѫ възнаграждение за последната лъжа, която Ви казахъ. Вие искахте да Ви кажа една лъжа. Азъ Ви казахъ вече, а сега Ви казвамъ истината, че излъгахъ. Баща ми не е умрѣлъ. Така постѫпватъ много отъ съвременнитѣ хора. Тѣ говорятъ лъжи, вършатъ престѫпления и после завеждатъ дѣла едни противъ други да се докаже истината. Какво се ползувате, ако въ сѫдилището се докаже, че нѣкой извършилъ престѫпление? Като разглеждаме живота отъ тази страна, намираме, че той не представя нищо друго, освенъ забавления. Приятни сѫ забавленията, но какво допринасятъ тѣ въ свѣта? Актьоръ играе на сцената, представя чужда роля. Какво допринася на хората играта на този актьоръ? Приятно е да отидешъ на театъръ, но въ живота има нѣщо по-важно отъ игритѣ на актьоритѣ. Животътъ не е представление, не е театъръ. При това, представленията се даватъ обикновено вечерь, а човѣкъ трѣбва да разбира възможноститѣ на деня. Всѣки день предвижда известни възможности. Щомъ намѣри възможноститѣ на единъ день само, човѣкъ започва да мисли и чувствува така, както никога не е мислилъ и чувствувалъ. Само при това положение той може да си каже: „Отецъ ти, Който види въ тайно, ще ти въздаде на яве.“ Като се намѣрятъ въ затруднение, хората търсятъ помощь отвънъ, очакватъ отвънъ да дойде нѣкой да имъ помогне. Кой може да помага повече отъ Онзи, Който е създалъ свѣта? За да получите Неговата помощь, вие трѣбва да влѣзете въ връзка съ Него. За да създадете тази връзка, трѣбва да изучавате себе си, да изучавате всичко, каквото ви е дадено. Преди всичко на човѣка е дадено тѣло, което той трѣбва да изучава. Ако имате нѣкакъвъ физически дефектъ, болятъ ви, запримѣръ, глава, гърди, стомахъ, кракъ, вие трѣбва да изучавате причинитѣ на своя дефектъ, болката, която изпитвате. Ако стомахътъ, или коремътъ ви боли, това показва, че въ вашия физически животъ има нѣщо дисхармонично. Ако главата ви боли, въ умствения ви свѣтъ е настѫпила нѣкаква дисхармония, вследствие на което не можете правилно да мислите. Какво трѣбва да направите тогава? Вие трѣбва да възстановите отношенията си между физическия и умствения си животъ. Трѣбва да знаете, какъ да избирате храната си, какъ да се обхождате съ хората. Главоболието се предизвиква отъ две противоречиви мисли въ човѣка, а коремоболието — отъ две противоречиви чувства. Туберкулозата се предизвиква отъ сблъскване на противоположни мисли и чувства въ човѣка. Всѣки може да заболѣе отъ туберкулоза, особено младиятъ човѣкъ. Младъ момъкъ обича една мома, въздиша по нея. Тя му казва, че не го обича, не иска да го види. Той се отчае, започва да линѣе, да чезне, докато единъ день заболѣе. Щомъ тя му каже, че не го обича, и той да ѝ каже: И азъ не те обичамъ. Когато момата не обича младия момъкъ, тя не върви съ него по права линия, но въ движението си описва крива линия, окрѫжность. За да не изпадне въ отчаяние и да заболѣе, момъкътъ трѣбва да потърси своя полюсъ въ тази крива линия и да се поляризира, т. е. да трансформира състоянието си. Какво правятъ младитѣ моми и момци, когато възлюбениятъ, или възлюбената не отговарятъ съ своята любовь? Тѣ веднага се отчайватъ и сѫ готови да се самоубиятъ. Защо момата и момъкътъ решаватъ въпроса съ самоубийство? Когато момъкъ откаже на нѣкоя мома, тя иска да се самоубие, за да може после, когато сѫщиятъ момъкъ се ожени за друга, тя да се прероди въ тѣхното семейство, като негово дете. Сѫщата причина може да застави момъка да се самоубие. Обаче, това е едно обяснение само. Има редъ причини още за самоубийството на млади моми и момци. Ако е уменъ, момъкътъ никога нѣма да стане причина за самоубийството на нѣкоя мома. Той знае, че споредъ закона за ликвидиране на кармата, следъ убийството си, момата може да се роди като негово дете. Не е желателенъ този начинъ за ликвидиране на кармически отношения. Научни ли сѫ тѣзи нѣща? Това сѫ научни твърдения, аксиоми. Това може да се провѣри навсѣкѫде въ живота. Чувате, че еди-кой си вашъ познатъ заминалъ за онзи свѣтъ. Следъ известно време нѣкѫде се ражда дете, съ сѫщия характеръ, съ сѫщитѣ качества и прояви, съ сѫщитѣ чърти, каквито ималъ вашиятъ познатъ, който заминалъ преди години за онзи свѣтъ. Една госпожа, наша позната, имаше малко момиченце, на шесть години, което заболѣ и умрѣ. Майката плака дълго време за него, но нѣколко години следъ смъртьта му се роди друго момиченце. Като виждало майка си да плаче, момиченцето ѝ казвало: Мамо, не плачи за моята сестричка. Азъ съмъ сѫщата, която по-рано заминахъ и сега пакъ се преродихъ между васъ. Второто момиченце порасна, свърши гимназия, стана мома. Вие ще се усъмните, ще питате, дали това момиченце говори истината. Ако ви кажа, че говори, или не говори истината, вие какъ ще я провѣрите? — Може ли човѣкъ съ ума си да приеме тѣзи нѣща? Не сѫ ли това нѣкакви въображаеми теории? — Отъ човѣка зависи да приеме, или да отрече истината. Разумниятъ разбира законитѣ и вѣрва въ тѣхъ. Не е въпросъ само да кажете на човѣка, че е смахнатъ, че не разбира нѣщата. Умниятъ трѣбва да вземе положението на учитель и да учи глупавия. Той трѣбва да му покаже пѫтя, по който да върви, а не само да казва, че е на кривъ пѫть. Лесно е да се каже нѣщо, но то трѣбва да бѫде обосновано. Казвате, че носътъ на еди-кого си е дълъгъ. Какво показва дългиятъ носъ? Ще кажете, че дългиятъ носъ опредѣля интелигентностьта на човѣка. По носа се познава, дали нѣкой човѣкъ е уменъ, или не. Не, умътъ не се опредѣля само отъ дължината на носа. Носътъ има известни възвишения, известна широчина и дебелина, които сѫщо трѣбва да се взематъ предъ видъ, когато се опредѣля интелигентностьта на човѣка. Изобщо, интелигентностьта на човѣка е написана на много мѣста по неговото лице, но трѣбва да разбирате написаното. Като погледнете лицето на гениалния писатель, поетъ, музикантъ, вие веднага можете да кажете, каква ще бѫде неговата музика, каква ще бѫде неговата поезия. Това може да познае само онзи, който разбира писаното върху човѣшкото лице. Сократъ, запримѣръ, нѣмаше красивъ, правиленъ носъ. Съ този носъ той създаде философия, но не можа да стане поетъ и музикантъ. Въ него нѣмаше музика и поезия. Обаче, Сократъ имаше единъ ученикъ, Платонъ, който бѣше музикаленъ. Следъ отравянето на Сократа, Платонъ продължи неговата работа. Въ Платона живѣеше Сократъ, и по този начинъ взаимно се допълваха, образуваха нѣщо хармонично. Въ едно тѣло живѣеха и двамата, но Сократъ бѣше невидимъ. Тѣ заедно създадоха философията на Платона. Такова общение между душитѣ имаме и следъ възкресението на Христа. Често Христовиятъ Духъ влизаше въ Павла, и тогава Павелъ пишеше посланията. Платонъ никѫде не е казалъ, че Сократъ живѣе въ него, но Павелъ казваше: „Не живѣя сега азъ, но Христосъ живѣе въ мене.“ На това, именно, се дължи силата на Павла. Ще кажете, че Христосъ не е билъ ученъ. Четете посланията на Павла, да видите, какво дълбоко разбиране ималъ той за живота. Съвременнитѣ материалисти не приематъ съжителството на душитѣ, защото тѣ признаватъ сѫществуването само на ума, на сърцето, донѣкѫде и на духа, а душата съвършено отричатъ. Въ ума се включватъ редъ способности, които, ако сѫ добре развити, опредѣлятъ, дали даденъ човѣкъ е уменъ. Човѣкъ може да има умъ, безъ да е музикаленъ, безъ да е поетъ, безъ да е философъ. Уменъ човѣкъ е този, въ когото сѫ развити ония умствени способности, необходими за неговото сегашно развитие. При това, въ човѣшкия мозъкъ сѫществуватъ много центрове, свързани съ проявата на известни чувства. Запримѣръ, моралнитѣ чувства на човѣка се намиратъ на горната часть на главата. Тѣ се огрѣватъ отъ лѫчитѣ на Божествената свѣтлина. Съ изправянето си, съ стоенето правъ на краката си, човѣкъ приема повече свѣтлинна енергия, която отправя къмъ моралнитѣ си чувства, и по този начинъ се отдалечава отъ животинското си състояние. Въ животнитѣ, обаче, свѣтлината пада повече върху онѣзи части на тѣлото имъ, дето се намиратъ тѣхнитѣ инстинкти, вследствие на което тѣ се развиватъ повече за смѣтка на моралнитѣ имъ чувства. Наистина, животнитѣ нѣматъ моралъ. Следователно, увлѣченията не сѫ присѫщи на човѣка, но на животинското въ него. Колкото по-добре сѫ развити моралнитѣ чувства въ човѣка, толкова по-добре се развива неговиятъ умъ. Колкото по-слабо развити сѫ моралнитѣ чувства въ човѣка, толкова по-малки сѫ възможноститѣ за развитието на неговия умъ. Моралнитѣ чувства придаватъ устойчивость на човѣшкия характеръ. Понѣкога човѣкъ мисли морално, а не чувствува и не постѫпва морално. Двама светии живѣли 20 години въ пустинята, дето прекарвали въ постъ и молитва, въ работа върху себе си. Тѣ мислили, че придобили вече голѣма чистота и светость и решили да слѣзатъ заедно въ града, да изпитатъ силата си, да видятъ, докѫде сѫ стигнали. Като пробенъ камъкъ за своята чистота и светость, тѣ взели въ рѫцетѣ си по една малка топка снѣгъ и си казали: Ако топката снѣгъ се стопи въ рѫката ни, или при нѣкакъвъ случай я изгубимъ, това значи, че не сме постигнали много нѣщо. Като вървѣли изъ града, тѣ срещнали нѣколко млади, красиви моми. Първиятъ светия веднага изпусналъ снѣжната топка отъ рѫката си, но се навелъ да я вземе. Вториятъ светия се захласналъ въ една отъ красивитѣ моми и изпусналъ снѣжната топка отъ рѫката си. Той забравилъ даже, че носилъ снѣгъ въ рѫката си. Когато се сѣтилъ да погледне къмъ снѣга въ рѫката си, било късно вече. Рѫката му била празна. Върналъ се да го търси, но не могълъ да го намѣри. Де е лошото сега? Де е грѣхътъ? Грѣхътъ не седи въ поглеждането на красивата мома, но въ това, че снѣжната топка паднала отъ рѫката на светията. Топката снѣгъ представя идеала на светията. Какъвъ светия, какъвъ човѣкъ, билъ той мѫжъ или жена, е този, който изгубва своята топка снѣгъ? Каква жена е тази, която се захласва въ единъ мѫжъ? Какъвъ мѫжъ е този, който се захласва въ една жена? Мѫжътъ има право да гледа жената, но той трѣбва да държи снѣжната топка въ рѫката си. И жената има право да гледа мѫжа, но да държи снѣжната топка въ рѫката си. Нѣкой се хвали, че е чистъ. Нека при слизането си отъ планината вземе топка снѣгъ въ рѫката си и да слѣзе съ нея въ града, за да опита своята чистота. Ако снѣгътъ не падне отъ рѫката му и не се изгуби, нито стопи, той е чистъ. Гледай красивата мома, но здраво дръжъ снѣжната топка въ рѫката си. Тази е мѣрката за чистотата. Когато видите, че нѣкой човѣкъ изпуща топката снѣгъ отъ рѫката си, вие знаете вече, какво може да стане отъ него. И тъй, ще знаете, че при слизането на човѣка отъ невидимия свѣтъ, дадена му е въ рѫката снѣжна топка, съ която трѣбва да работи презъ цѣлия си животъ. Като се върне въ невидимия свѣтъ, веднага ще погледнатъ, държи ли топката въ рѫката си, или я изгубилъ. Ако я изгубилъ, или стопилъ, той ще почне да се извинява, че условията на неговия животъ били тежки, че нещастия го сполетѣли, че се захласналъ нѣкѫде и т. н. Колкото и както да се оправдава, всичко е напразно. Следъ като те изслушатъ внимателно, ще ти кажатъ: Сега пакъ ще се върнешъ въ пустинята, дето отново ще прекарашъ 20 години въ постъ и молитва, — на покаяние. Следъ това ще вземешъ една снѣжна топка въ рѫката си и ще слѣзешъ въ града да видишъ, какво си придобилъ. Но тогава ще държишъ топката съ дветѣ си рѫце. Като срещнете нѣкоя красива мома, вие ще се усмихнете само и ще си заминете. Ако момата ви запита, защо се смѣете, ще ѝ кажете: Едно време ти ме излъга. Азъ се захласнахъ подиръ тебе и изгубихъ снѣжната си топка. Днесъ имамъ опитность, не се лъжа вече. Мога да те погледна, но снѣжната топка ще държа здраво въ рѫката си. Като слушате тѣзи нѣща, ще кажете, че искате да ви се говорятъ сериозни работи. Кои нѣща сѫ сериозни? Сериозни сѫ тия нѣща, които сѫ свързани съ вѫтрешната чистота на човѣка, Вѫтрешно чистъ е онзи, който знае, какво върши. И всѣко нѣщо, което върши, е съзнателенъ процесъ за него. Като се смѣе, той знае, защо се смѣе; като яде, знае, защо яде; като се моли, знае, защо се моли; като чете, знае, защо чете. Чистиятъ знае, защо има глава, защо има гърди, защо има рѫце, крака и т. н. Той знае, че има глава, за да мисли право; има гърди, за да бѫде смѣлъ, решителенъ; има рѫце, за да работи съ тѣхъ, да свърши нѣкаква работа. И като свърши нѣщо, да мълчи. Въ това отношение птицитѣ сѫ научили закона на мълчанието. Мълчанието освобождава човѣшкитѣ добродетели отъ изкушение. Разумниятъ човѣкъ никога не се поставя на изкушение. Защо? — Защото той мисли, той е смѣлъ, той знае да мълчи. Който е научилъ закона на мълчанието, той разбира живота. Той знае, че въ свѣта сѫществува разумность, която превръща всичко на добро. Каквото и да изгуби, мълчаливиятъ е доволенъ. Когато учительтъ преподава, ученицитѣ трѣбва да слушатъ и да мълчатъ. Докато учительтъ преподава, ученицитѣ мислятъ. Щомъ преподаването се свърши, ученицитѣ иматъ право да разискватъ. Значи, опредѣлено е, кога човѣкъ трѣбва да говори и кога трѣбва да мълчи. Когато мълчи, той слуша. Мълчанието е свързано съ слушането. Христосъ казва: „И Отецъ ти, Който види въ тайно, ще ти въздаде на яве.“ Всѣки трѣбва да знае, че колкото и да е малко онова, което е вложено въ него, то е истинско, то е неизмѣнно. Това трѣбва да бѫде за васъ аксиома. Защо трѣбва да ви се доказва, че имате умъ, сърце, душа и духъ? Въ тѣзи нѣща вие не трѣбва да се разколебавате нито за моментъ. Човѣкъ не трѣбва да се разколебава въ убежденията си. Какво виждаме въ живота? Като остарѣятъ, нѣкои хора започватъ да се разколебаватъ въ убежденията си. Тѣ съжаляватъ, че сѫ изгубили младинитѣ си, че не сѫ живѣли, както трѣбва. Ако стариятъ на старини се разколебава въ убежденията си, той не е ималъ никакви убеждения. Какво излиза тогава? Младиятъ иска да живѣе като стария. Стариятъ пъкъ съжалява, че не е живѣлъ като младия, иска да живѣе като него. Споредъ мене, младиятъ трѣбва да живѣе като младъ, и стариятъ трѣбва да живѣе като старъ. Младитѣ хора не трѣбва преждевременно да остаряватъ; старитѣ хора не трѣбва да съжаляватъ, че не сѫ млади. Щомъ остарѣе, човѣкъ трѣбва да разреши въпроситѣ на живота по другъ начинъ — чрезъ закона на мѫдростьта. Стариятъ може да се подмлади по закона на мѫдростьта, а не по закона на любовьта. Да се намѣри срѣдство за подмладяване, това значи да се намѣри елексирътъ на живота, който сѫ търсили ученитѣ още въ древностьта, който търсятъ и днесъ. Достатъчно е стариятъ човѣкъ да вземе една капка отъ елексира на живота, за да стане моментално младъ: брадата му ще падне, бръчкитѣ на лицето му ще изчезнатъ, тѣлото му ще се изправи. Като видятъ този младъ човѣкъ, на 21 година, всички ще се чудятъ, кѫде отиде стариятъ. Стариятъ се е подмладилъ по закона на мѫдростьта. Подмладяване може да става и по закона на любовьта, но той е другъ пѫть, другъ начинъ. Ако си остарѣлъ по причина на това, че си иждивилъ любовьта си, ти не можешъ да се подмладишъ по закона на любовьта. Ти ще проявишъ своята мѫдрость и ще се подмладишъ по закона на мѫдростьта. Ако си остарѣлъ по причина на това, че си живѣлъ съ истината, по сѫщия законъ ще се подмладишъ. Следователно, всѣки човѣкъ ще намѣри възможноститѣ за своето подмладяване въ пѫтя, по който е миналъ. Сега азъ говоря за възможности, които още днесъ ви се откриватъ, а не въ бѫдеще. Нѣкой се оплаква, че остарѣлъ, че главата му побѣлѣла отъ учение. Този човѣкъ не подозира даже, че има възможность за подмладяване. Отъ него се изисква да работи, да види, по кой законъ може да се подмлади. — Кога ще стане това? — Ще почакашъ малко. — Глухъ съмъ, отвори ушитѣ ми. — Ще почакашъ малко. — Слѣпъ съмъ, отвори очитѣ ми. — Ще почакашъ малко. Сърцето ми е закоравѣло, смекчи го малко. — Ще почакашъ. Върви смѣло въ правия пѫть и ще намѣришъ разрешение на въпроситѣ, които те интересуватъ. Въ този пѫть ще намѣрите законитѣ, съ които ще можете да отворите ушитѣ си, очитѣ си, да смекчите сърцето си. Това може да стане въ единъ моментъ, може да стане и следъ години. Всичко е възможно за онзи, който знае законитѣ. Христосъ взе малко каль, направи кашичка съ слюнката си, намаза съ нея очитѣ на слѣпия, и той прогледа. Христосъ не отвори очитѣ на всички слѣпи, а само на едного. Защо? — Причини има за това. Цѣла история се разправя за слѣпия, на когото Христосъ отворилъ очитѣ. Христосъ излѣкува жената, която боледувала 12 години. Той излѣкува момчето на стотника, а Лазара възкръси. Които разбиратъ законитѣ, тѣ знаятъ, че всички чудеса, които Христосъ извърши, не сѫ произволни. Тѣ почиватъ на разумни закони. Има дълбоки вѫтрешни причини, заради които Христосъ е помогналъ на нѣколцина, а не на всички страдащи. Христосъ казва за себе си: „Както ме е научилъ Отецъ, така правя.“ Въ днешната беседа ви се даватъ условия, които трѣбва да използувате разумно. Когато отивате на екскурзия, даватъ ви се условия да дишате чистъ, свежъ въздухъ. Ако можете да използувате тия условия разумно, вие ще се радвате цѣлъ животъ отъ това, което сте придобили. Единъ день разумно използуванъ носи благоприятни условия за цѣлъ животъ. Единъ день неразумно използуванъ, разваля добритѣ условия на цѣлъ животъ. Представете си, че слизате отъ единъ високъ планински връхъ, но бързате, искате въ нѣколко минути да слѣзете въ подножието на планината. Обаче, дрехата ви се закачва на единъ камъкъ, вие падате и счупвате крака си така, че на цѣлъ животъ оставате инвалидъ. Ето, какъ съ една неразумна постѫпка вие се осакатявате на цѣлъ животъ. Не можете ли да слизате спокойно, бавно? Повече време щѣхте да употрѣбите, докато слѣзете долу, но поне здравъ щѣхте да останете. Съвременнитѣ хора търсятъ правия пѫть, за да стигнатъ по-скоро на опредѣлената цель. Тѣ не знаятъ, че правиятъ пѫть не е всѣкога най-добъръ. Пъкъ и силитѣ въ природата не вървятъ всѣкога по прави линии. Електричеството, запримѣръ, върви по прави линии. Често линиитѣ, които електричеството образува, сѫ много своеобразни. Енергиитѣ на електричеството и магнетизъма се направляватъ отъ разумни сѫщества, които иматъ предъ видъ благото на цѣлото човѣчество, както и на цѣлия органически свѣтъ. Обаче, тия два вида енергии, на електричеството и на магнетизъма, се различаватъ едни отъ други. Енергиитѣ на магнетизъма вървятъ по криви линии, които се извиватъ спиралообразно и развиватъ топлина. До голѣма степень нашето здраве се дължи на магнетичнитѣ енергии, които текатъ въ организъма. Електрическитѣ енергии вървятъ повече по прави линии. Изсушаването на организъма се дължи на електричеството, което се събира понѣкога въ голѣмо количество. Човѣкъ трѣбва да разбира законитѣ, за да може да се справи съ излишното количество отъ електричество и магнетизъмъ въ тѣлото си. Електричеството и магнетизъмътъ сѫ сили, които действуватъ въ вѫтрешностьта на организъма. Свѣтлината и топлината действуватъ отвънъ. Тѣзи сили се взаимно поляризиратъ, но човѣкъ трѣбва да познава законитѣ, по които тѣ се движатъ, за да може съзнателно да ги трансформира. Всѣки християнинъ, или ученикъ на Христовото учение, трѣбва да разбира своя организъмъ, да знае, какви сили действуватъ въ него. Сѫщевременно той трѣбва да знае законитѣ и методитѣ, чрезъ които да трансформира състоянията си. За тази цель той се нуждае отъ положителна наука. Всѣка вечерь, преди да си легне, той трѣбва да прегледа състоянието на своитѣ мисли и чувства, и ако намѣри нѣкаква неизправность въ тѣхъ, да приложи известенъ методъ, чрезъ който да ги хармонизира. Ако чувствата и желанията на човѣка не се задоволятъ, той става неврастеникъ. Като направите опитъ въ това направление, ще се увѣрите въ казаното. Поставете нѣкакво препятствие при реализиране на нѣкои стремежи и желания на човѣка, и ще видите, че въ скоро време той ще стане неврастеникъ. Махнете препятствието въ неговия пѫть, и неврастенията ще изчезне. Ако пъкъ оставите човѣка да се пресити въ своитѣ чувства и желания, въ него ще се явятъ особени отрицателни състояния. Следователно, както въ незадоволяването на чувствата, така и въ пресищането имъ, човѣкъ е изложенъ на опасности. За да не изпадне въ това положение, той трѣбва да намѣри онова естествено отношение между сърцето и ума, което да хармонизира неговитѣ състояния. Това значи да дойде човѣкъ до Божественото начало въ себе си. За да дойде до това начало, отъ него се иска не само да вѣрва въ Първата Причина, но да има готовность въ себе си всѣки моментъ да върши нѣщо заради Нея. Великиятъ не иска отъ насъ нищо, но щомъ живѣе въ насъ, Той има желание да ни събуди, да ни направи съработници съ Него въ великото дѣло, което сега се твори. Ако не вземемъ участие въ това велико дѣло, отъ насъ нищо не може да излѣзе. Следователно, да работимъ за себе си, да работимъ и за Великия, Който вижда въ тайно и ще ни въздаде на яве. Това е велика истина, която всѣки моментъ можете да провѣрите. Вѣрвайте въ Божественото, начало въ себе си безъ никакво съмнение, и каквото търсите, ще постигнете. Дразните се нѣщо. Кажете: Заради Онзи, Който живѣе въ мене, ще се въздържамъ. Не ви се учи. Кажете: Заради Онзи, Който живѣе въ мене, ще уча. Имате да взимате отъ нѣкого пари. Кажете: Заради Онзи, Който живѣе въ мене, ще простя дълга на своя ближенъ. Ако можете да простите дълга на ближния си заради любовьта си къмъ Онзи, Който живѣе въ васъ, Той ще ви посочи да отидете на нѣкѫде, дето дѣдо ви е заровилъ гърне съ злато. Ще намѣрите паритѣ, ще ги вземете, и по този начинъ ще бѫдете задоволени отъ две страни: отъ една страна ще запазите добритѣ отношения съ брата си, а отъ друга страна ще ви се въздаде десетократно. Какво ще спечелите, ако дадете подъ сѫдъ своя ближенъ? Ще го осѫдите да лежи въ затворъ нѣколко години. Какво ще спечелите съ това? Нищо нѣма да спечелите. А тъй, като намѣрите гърнето съ паритѣ, които дѣдо ви е заровилъ въ земята, ще бѫдете доволни, и въ благодарность на това ще дадете угощение, на което ще поканите и своя длъжникъ. Ако сте месоядецъ, угощението ще бѫде отъ месна храна; ако сте вегетарианецъ, угощението ще бѫде изключително отъ вегетариански храни. Споредъ мене, истински вегетарианецъ е онзи, който никога не се съблазнява отъ месото, въ широкъ смисълъ на думата. Нѣкой е вегетарианецъ, но рибата го привлича. Защо? — Защото рибата има особена магнетична сила, отъ която човѣшкиятъ организъмъ се нуждае. Сѫщата магнетична сила се намира и въ растенията, даже въ по-голѣмо количество, отколкото въ рибитѣ. При изключителни случаи човѣкъ може да яде риба — нѣма нищо престѫпно въ това. За предпочитане е рибата да живѣе въ човѣка, отколкото човѣкъ въ рибата. Какъ може човѣкъ да живѣе въ рибата? Представете си, че нѣкой се отчае отъ живота и се хвърли въ морето, дето го изяждатъ голѣмитѣ риби. Не живѣе ли той въ рибата? Всичко, което Богъ е създалъ, е чисто. „Отецъ ти, Който вижда въ тайно, ще ти въздаде на яве.“ „Ще ти въздаде.“ Кога? Когато вършишъ всичко заради Него. Този е пѫтьтъ, по който трѣбва да вървите. Този пѫть е здравословенъ. Той е пѫть на любовьта, пѫть на свѣтлината, пѫть на истината. Този пѫть ще освободи хората отъ всички мѫчнотии, въ които сега живѣятъ. Мѫчнотиитѣ ще се разрешатъ сами по себе си, и тогава всички хора ще се убедятъ, че нѣма невъзможни нѣща въ свѣта. Кога нѣма невъзможни нѣща? Когато хората вървятъ въ пѫтя на любовьта. Казва пророкътъ: „И заключи Богъ небето; три години не падна дъждъ въ Израиль.“ Това показва, че Богъ управлява свѣта. Всички закони, всички войни, гладъ, сиромашия, плодородие, земетресения се дължатъ на великата разумность въ свѣта. Тази разумность работи и управлява цѣлия свѣтъ. Ако хората работятъ въ хармония съ тази разумность, и животътъ имъ ще се оправи. Сега ние не искаме да се наложимъ на хората да вѣрватъ въ това, което казваме. Тѣ сами ще провѣрятъ думитѣ ми. Ние не сме за онѣзи вѣрвания, които се налагатъ на хората. Ние не сме за онзи редъ и порядъкъ, който се налага на хората. Всичко, което се налага, не е Божествено. Божествениятъ редъ и порядъкъ е общъ за всички. Човѣшкитѣ блага засѣгатъ само часть отъ хората. Божественитѣ блага засѣгатъ всички хора, всички живи сѫщества. Когато пали огънь, човѣкъ го запалва само за себе си. Богъ запалва огъня за всички. Човѣшкото дава потикъ само на едно нѣщо. Божественото дава потикъ на всичко. То едновременно дава потикъ и на ума, и на сърцето, и на волята въ човѣка. „Отецъ ти, Който види въ тайно, ще ти въздаде на яве.“ Нека тази мисъль остане въ съзнанието ви. Вечерь, когато лягате да спите, вие отивате въ невидимия свѣтъ да учите. Тамъ ви преподаватъ уроци, казватъ ви много нѣща, които трѣбва да помните. Като ставате сутринь, направете малко усилие, да си спомните, какво ви е казано. Ако не можете да си спомните, това показва, че или съзнанието ви не е било будно, или паметьта ви е отслабнала. Щомъ паметьта ви е отслабнала, работете върху нея, да я засилите. Колкото по-малко се безпокоите, толкова по-голѣмо самообладание ще имате. Самообладанието е въ връзка съ вѣрата. Като говоримъ за Бога, ние имаме предъ видъ Живия Богъ, Който живѣе въ насъ. Ние трѣбва да ходимъ въ Неговия пѫть, по Неговия умъ и вършимъ всичко заради Него. Само по този начинъ ще се освободимъ отъ противоречията на живота. Съвременнитѣ хора се натъкватъ на противоречия, защото иматъ много богове. Тия богове внасятъ раздвояване въ умоветѣ имъ, вследствие на което тѣ се измѫчватъ едни други. Интереситѣ на тия хора се сблъскватъ, и тѣ се отнасятъ помежду си като врагове. Когато нѣкой беденъ дойде при васъ и ви каже искрено, че е гладенъ, че се нуждае отъ нѣщо, приемете го като братъ. Когато хората дойдатъ до съзнание да виждатъ въ лицето на човѣка свой братъ, всички мѫчнотии въ живота ще изчезнатъ. Ако хората не дойдатъ до това съзнание, насилието все още ще продължава да се прилага. Обаче, насилието не разрешава въпроситѣ. Само любовьта, мѫдростьта и истината сѫ въ състояние да оправятъ свѣта. Тѣ представятъ пѫть, по който хората трѣбва да вървятъ. „Отецъ ти, Който види въ тайно, ще ти въздаде на яве“ Вървете въ пѫтя на любовьта, на мѫдростьта, на истината, за да може вашиятъ Отецъ да ви въздаде на яве. Да ви въздаде на яве, това значи да бѫдете здрави, умни, любещи, доволни. Каквото пожелаете, ще имате. Щомъ имате всичко, ще любите всичко. „Отецъ ти, Който види въ тайно, ще ти въздаде на яве“. 15. Недѣлна беседа отъ Учителя, държана на 12 май, 1929 София. — Изгрѣвъ.
  4. 1929_05_05 Ела следъ мене!

    "Който има невестата", Сила и живот, XII, т.2 (1929), Издание 1935 г., София Книгата за теглене на PDF Съдържание Ела следъ мене! И рече му: „Дойди следъ мене!“ И той стана и отиде следъ Него. *) Матея 9:9. „Дойди следъ мене!“ — Нѣма по-силно изречение, посилна идея въ живота отъ тази, да отидешъ следъ нѣкого. Нѣма по-голѣмо щастие за човѣка отъ това, да разбере смисъла, скритъ въ идеята „ела, или дойди следъ мене!“ Думитѣ „ела, дойди“ иматъ дълбокъ вѫтрешенъ смисълъ. Тѣ представятъ ключа на живота. Когато земедѣлецътъ каже на житото: Ела, или дойди следъ мене! — отъ този моментъ започва животътъ на житото. Когато слънцето каже на лозата: Ела, или дойди следъ мене! — отъ този моментъ започва животътъ на лозата. Когато духътъ каже на поета: Ела, или дойди следъ мене! — отъ този моментъ започва поезията на поета. Тази дума се отнася до живитѣ хора, които разбиратъ нѣщата, а не до мъртвитѣ. Има два вида хора въ свѣта: мъртви и живи. Мъртвитѣ не се нуждаятъ отъ нищо. Тѣ казватъ: Ние не се нуждаемъ отъ ядене и пиене, отъ дрехи и кѫщи, отъ музика, поезия, наука и изкуства; ние се нуждаемъ само отъ гробове, отъ голѣми паметници и кръстове, чрезъ които да засвидетелствуваме своето минало сѫществуване. Живитѣ хора казватъ: Ние се нуждаемъ отъ ядене и пиене, отъ дрехи и кѫщи за живѣене, отъ поезия, наука, музика и изкуства. Блажени мъртвитѣ, които сѫ си изработили своя философия и не се нуждаятъ отъ нищо. Да, блажени сѫ мъртвитѣ, но временно само. Щомъ влѣзатъ въ своя свѣтъ, тѣ веднага започватъ да изпращатъ депутации отъ свои хора да молятъ живитѣ да ги приематъ отново въ тѣхния свѣтъ. Щомъ се видятъ въ своя свѣтъ, мъртвитѣ започватъ да хлопатъ отъ кѫща на кѫща на живитѣ и казватъ: Моля ви се приемете ни въ вашия свѣтъ! Гладни сме, измѫчваме се отъ гладъ. Тукъ има страшенъ гладъ и страшна жажда. Че наистина въ свѣта на мъртвитѣ сѫществува голѣмъ гладъ, виждаме по това, че отъ време на време живитѣ имъ изпращатъ по малко варено житце, поливатъ гробоветѣ имъ съ винце, съ масло и т. н. Ако въ тѣхния свѣтъ имаше жито, щѣше ли да имъ се изпраща оттукъ? Съвременнитѣ хора говорятъ за онзи свѣтъ. Какъвъ е този свѣтъ, за който хората говорятъ? Този свѣтъ е пъленъ съ разбити надежди и мечти, съ неосѫществени идеали. Този свѣтъ представя пустиня. Дето погледнешъ, ще видишъ само развалини, само сухи кости. Дето стѫпишъ — навсѣкъде кости. Когато нѣкой казва, че нищо не сѫществува въ свѣта, това показва, че този човѣкъ е погледналъ въ свѣта на мъртвитѣ, дето всичко е разрушено, дето всичко е илюзия. Този свѣтъ съ нищо не привлича окото на човѣка. Само археолозитѣ могатъ да се интересуватъ, отъ този свѣтъ, защото ще намѣрятъ тамъ остатъци отъ най-стари култури, отъ различни религии и науки. Съществува другъ свѣтъ, освенъ този на мъртвитѣ, нареченъ свѣтъ на живитѣ, на безсмъртнитѣ — Божественъ свѣтъ. Христосъ казва: „Дойди следъ мене!“ — Де да отиде? — Въ Божествения свѣтъ. Азъ замѣствамъ думата „дойди“ съ „ела,“ като по-опредѣлена, като по-силна дума. Когато кажете нѣкому „дойди“ —това значи, че този човѣкъ може самъ да дойде. Когато му кажете „ела,“ това подразбира че вие се наемате да водите този човѣкъ. Когато се говори за езицитѣ на народитѣ, вие ги считате собственость на даденъ народъ. Запримѣръ, български езикъ се счита собственость на българитѣ; турски езикъ — собственость на турцитѣ; гръцки езикъ — на гърцитѣ и т. н. Обаче, има единъ езикъ, който не принадлежи на никой народъ. Той е Божествениятъ езикъ. Всѣка дума въ Божествения езикъ има свой специфиченъ, строго опредѣленъ смисълъ. „Ела следъ мене!“ Думата „ела“ съдържа въ себе си голѣмо изобилие. Добре е филолозитѣ да се позанимаятъ съ тази дума, да намѣрятъ нейния произходъ, да намѣрятъ корена на тази дума. Както филолозитѣ търсятъ произхода на думитѣ, така философитѣ търсятъ смисъла на живота. Смисълътъ на живота се заключава въ безсмъртието. Нѣкои опредѣлятъ безсмъртието като вѣченъ животъ, като условие за осѫществяване на всички идеали, вложени въ човѣшката душа. Безъ вѣчния животъ тѣзи идеали сѫ неприложими. Безсмъртието нѣма никакви граници. То изключва всѣкаква смърть отъ себе си. Въ безсмъртието човѣкъ запазва всичко, каквото има. Когато се насити на живота, безсмъртниятъ може да замине за онзи свѣтъ — отъ него зависи да живѣе, или да не живѣе. Безсмъртниятъ е свободенъ човѣкъ, той може да живѣе и въ смъртьта, и въ безсмъртието. На несвободния се дава и живота, и смъртьта — отъ него нищо не зависи. Той не разполага съ нищо. Пиленцето не иска да излѣзе отъ черупката на своето яйце, но никой го не пита, иска, или не иска. Турятъ го подъ квачката да го измѫти. Следъ 20 деня отъ яйцето се излюпва пиленце. То расте, пораства, става голѣма кокошка. Единъ день господарьтъ ѝ я хваща за врата и казва, че е дошло време да му отиде на гости. Тя не иска да влѣзе въ него: крѣка, противи се, иска да живѣе. Казватъ ѝ: Ние се нуждаемъ отъ твоето месо, и ти трѣбва да умрешъ — нищо повече! Следователно, този свѣтъ, въ който вие живѣете, е свѣтъ на противоречия, свѣтъ на смъртьта. Този свѣтъ сѫществува въ всички хора. Който е недоволенъ, той се намира въ свѣта на мъртвитѣ, въ свѣта на душитѣ, които се нуждаятъ отъ подаяние. Недоволниятъ ходи отъ кѫща на кѫща да разправя тѫгитѣ си на хората, дано се намѣри нѣкой да го утеши. Този го утешава, онзи го утешава, но той все неутешенъ остава. Защо? — Защото всички хора сѫ сиромаси, никому не дохожда на умъ, че този човѣкъ се нуждае отъ хлѣбъ. Недоволниятъ ходи отъ кѫща на кѫща, разправя положението си, оплаква се, но навсѣкѫде му казватъ: Добъръ е Господъ, Той ще ти помогне. Прочети „Отче нашъ,“ помоли се, и помощьта ще дойде. Чете този човѣкъ една, втора молитва, надѣва се на този, на онзи, но помощьта все още не дохожда. Най-после той потропа на вратата на Онзи, Който му казва: „Ела следъ мене!“ Той влиза въ кѫщата Му, дето намира сложена трапеза за ядене и започва да яде. Не е въпросътъ въ яденето, но въ готовностьта, въ онова чувство, съ което го приема въ дома си и се отзовава на неговитѣ нужди. При това положение, какъвъ по-голѣмъ смисълъ могатъ да иматъ думитѣ „ела следъ мене“? Като казвамъ, че трѣбва да се задоволятъ нуждитѣ на човѣка, не разбирамъ само неговитѣ нужди въ ядене и пиене. Не е гладътъ, който мѫчи човѣка. Не е жаждата, която мѫчи човѣка. Има нѣщо въ глада и въ жаждата, което мѫчи човѣка, но то не е нито гладътъ, нито жаждата. Ние търсимъ знанието, но не самото знание. Друго нѣщо има въ знанието, което търсимъ. Ние се стремимъ къмъ живота, но не къмъ самия животъ, а къмъ онова, което е скрито въ него. Има нѣщо по-дълбоко, по-велико отъ самия животъ. Къмъ него, именно, се стреми човѣкъ. Христосъ казва: „Който се отрече отъ майка си и отъ баща си, както и отъ себе си, отъ своя животъ, той ще придобие Вѣчния Животъ.“ Да се отречешъ отъ своя животъ, значи да се отречешъ отъ временния, отъ преходния животъ. Който не разбира това, той ще се натъкне на известно противоречие и ще каже: Какъ е възможно човѣкъ да се отрече отъ живота си? Да се отрече отъ живота си, значи да стане безсмъртенъ и да носи смъртьта на гърба си. Като я поноси известно време, той ще се изпоти, ще я тури настрана и ще отиде на планината да се разходи. Опасно е човѣкъ да носи смъртьта на гърба си, ако нѣма де да отиде да се разходи. Щомъ има де да отиде, ще свали смъртьта отъ гърба си, ще я остави у дома си да почива известно време и следъ това пакъ ще я тури на гърба си. Смъртьта е ангелъ, съ който трѣбва да знаете, какъ да постѫпвате. Щомъ я оставите у дома си да почива, не я карайте да яде, нито я канете на гости. Оставете я да почива, а вие си гледайте работата. — Ама какво ще прави сама? — Не се интересувайте отъ това. Тя е шише, което трѣбва да стои затворено. — Какво има въ това шише? — Не е ваша работа. Шишето трѣбва да бѫде затворено. Въ царството на Соломонъ-Ра, отъ най-древни времена още, женитѣ започнали да работятъ за права, искали и тѣ да управляватъ. Отъ тогава още билъ повдигнатъ въпросътъ за правата на женитѣ. Тѣ подали петиция до царя да разгледа тѣхната молба. Царьтъ имъ отговорилъ: Азъ намирамъ за справедливо да ви се дадатъ права, но преди това трѣбва да издържите единъ малъкъ изпитъ. Тѣ се съгласили. Тогава той имъ далъ една хубава златна кутия и казалъ: Ще държите тази кутия една седмица при васъ, презъ което време никой нѣма да я отваря, да не изгубите съдържанието въ нея. Следъ изтичане на този малъкъ срокъ ще ми я донесете назадъ. Като взели кутията, женитѣ се събрали да разискватъ върху въпроса, какво да правятъ съ нея. Всички поотдѣлно се произнесли по въпроса. Едни казвали да не се пипа кутията, други настоявали да се отвори. Надделяло мнението на последнитѣ. Тѣ отворили кутията да видятъ, какво е скрилъ царьтъ въ нея. Щомъ отворили кутията, нѣщо изхвръкнало навънъ. Затворили я внимателно и всички единодушно решили да я върнатъ въ опредѣления день на царя, безъ да казватъ, че сѫ я отворили. Царьтъ отворилъ кутията предъ делегацията и запиталъ: Де е онова, което бѣхъ поставилъ въ кутията? — Нѣма го, ние нищо не знаемъ. — Щомъ е така, намѣрете това, което бѣхъ турилъ въ кутията и ще получите права да управлявате. И тъй, въ желанието си да придобие нѣщо повече отъ това, което му е дадено, човѣкъ изгубва и онова, което първоначално още Богъ му е далъ. Въ това отношение той мяза на тия жени, които се борятъ за права. Като придобие нѣщо, праведниятъ се радва. Като го изгуби, и той, като обикновенитѣ хора, започва да плаче. По-праведенъ човѣкъ отъ Христа никога не е имало, но и Той плака. Когато влѣзе въ Иерусалимъ, Христосъ се просълзи. Защо? — Защото виждаше страданията, презъ които този градъ щѣше да мине. Той казваше на ученицитѣ си: „Виждате ли този храмъ? Следъ три деня камъкъ на камъкъ нѣма да остане отъ него.“ Но въпрѣки това, евреитѣ не искали да приематъ Христовото учение. Тѣ не търсили спасението си, тѣ искали да бѫдатъ свободни, напълно независими. Време се е изисквало, докато евреитѣ обмислятъ въпроса добре, да решатъ, трѣбва ли да приематъ Христа, или да Го отхвърлятъ отъ себе си. Има моменти, обаче, когато човѣкъ не може да мисли логически. Единъ български свещеникъ, отъ Варна, разправяше следния случай, на който той самъ билъ свидетель. Когато руситѣ обстрелвали града, той видѣлъ, какъ единъ богаташъ бѣгалъ, искалъ да се скрие нѣкѫде, да избѣга отъ гранатитѣ, които се пръскали всрѣдъ града. Като бѣгалъ, богаташътъ искалъ да вземе нѣщо ценно отъ дома си, но въ страха си, самъ не забелязалъ, какъ взелъ една тиква и хукналъ да бѣга съ нея. Щомъ излѣзълъ вънъ отъ града, той се успокоилъ малко и погледналъ въ рѫцетѣ си, да види, какво носи. Голѣма била изненадата му, като видѣлъ, че държи въ рѫката си тиква, вмѣсто ценни книжа. Казвамъ: Много хора иматъ високи идеали, но като се намѣрятъ предъ страха, забравятъ всичко, гледатъ да се осигурятъ, и въ края на краищата, виждатъ, че вмѣсто ценни книжа, тѣ държатъ тиква въ рѫцетѣ си. По-нататъкъ свещеникътъ разправяше: Преди обстрелването на Варна, както и презъ времето на обстрелването, около две седмици азъ бѣхъ боленъ, на легло. Но като чухъ онѣзи далнобойнитѣ, не зная, какъ станахъ отъ леглото и се намѣрихъ вънъ. Какво не прави страхътъ за живота! Обаче, страхътъ за живота не води къмъ безсмъртие. Мощенъ и страшенъ е звукътъ на гранатата, но по-мощни сѫ думитѣ: „Ела следъ мене!“ „Ела следъ мене!“ — Това е зовътъ на Единния, Който е създалъ всичко въ свѣта. Този зовъ е въ самитѣ васъ, но въпрѣки това вие постоянно се съмнявате. Единниятъ говори на всички езици и на всички живи сѫщества. Нѣма моментъ въ живота на човѣка, когато Той да не е говорилъ и да не говори, но често въ съзнанието на човѣка ставатъ наслоявания, вследствие на което той изгубва красивитѣ образи. Наслояванията отговарятъ на тъмнитѣ мѣста въ фотографията, а мѣстата, свободни отъ наслоявания, отговарятъ на свѣтлитѣ мѣста. Наистина, когато изложите свѣточувствителната плоча на фотографията предъ нѣкои предметъ, само ония части отъ предмета се изобразяватъ ярко върху плочата, отъ който излиза свѣтлина. Другитѣ части на предмета, които не сѫ освѣтени, не се отразяватъ върху плочата. Следователно, една Божествена идея може да се отрази върху съзнанието на човѣка само тогава, когато намѣри свободно мѣсто, върху което да се проектира. За тази цель въ съзнанието на човѣка сѫ прокарани специални пѫтища, презъ които Божественитѣ идеи могатъ да минатъ, за да се отпечататъ. Тия идеи не могатъ всѣкога да се отпечатватъ. Има специални периоди отъ времето, когато отпечатването на тия идеи става лесно. Тѣзи периоди сѫ известни подъ името „пробуждане на човѣшкото съзнание.“ Пробуждането на съзнанието води къмъ безсмъртие. Само безсмъртниятъ разбира Божествения езикъ на нѣщата. Въ какво седи силата на този езикъ: въ книгата, върху която е написанъ, или въ съдържанието и смисъла му? И на халваджийска книга да пише царьтъ, силата е въ написаното отъ него, а не въ книгата, на която е писалъ. Като се подпише отдолу, подписътъ му е въ състояние да свали отъ вѫжето и най голѣмия престѫпникъ. Ако подписътъ нѣма сила въ себе си, и на най-хубавата книга да е сложенъ, той нищо не струва. Цѣлата земя е изпъстрена съ подписа на Господа, но човѣкъ трѣбва да знае, де сѫ тѣзи мѣста и да чете по тѣхъ. Съвременната наука не е изчислила, колко пѫти досега Господъ е посетилъ земята. Дето е миналъ, Той е оставилъ подписа си: по канаритѣ, по водитѣ, по цвѣтята, по дърветата. Всички негови подписи ние наричаме „Стѫпкитѣ на Свещенния.“ Който веднъжъ само се е докосналъ до една отъ тѣзи стѫпки, той и поетъ е станалъ, и ученъ е станалъ, и музикантъ е станалъ, и философъ е станалъ. Казвате: Възможно ли е това? — Възможно е, разбира се. Ако жадниятъ не се докосне до водата на извора, отъ него нищо не може да стане. Каква поезия може да напише поетътъ, който е жадувалъ цѣли десеть деня? Каква картина ще нарисува художникътъ, който е гладувалъ цѣли десеть деня? Поетътъ може да пише, художникътъ може да рисува, но ако сѫ могли да се докоснатъ до стѫпкитѣ на извора. Тамъ, дето веднъжъ само е стѫпилъ Свещенниятъ кракъ на Единния, всѣка Негова стѫпка се е превърнала на изворъ. Тия извори никога не преставатъ. Тѣ вѣчно текатъ, вѣчно пръскатъ водитѣ си. Знаете ли такъвъ изворъ нѣкѫде въ България, който две-три хиляди години наредъ да е текълъ? Вие не знаете това. Значи, има много въпроси, които трѣбва да се изучаватъ. Има много тайни, скрити въ природата, които трѣбва да се разгадаятъ. И тъй, благата на живота сѫ дълбоко скрити въ природата, и човѣкъ трѣбва съзнателно да работи, за да ги открие. Когато нѣкой рови дълго време въ земята, най-после намира злато, скѫпоценни камъни, и по този начинъ забогатява. Когато учениятъ дълго време рови изъ библиотекитѣ на природата, най-после той открива нѣщо ценно, и става великъ изобретатель, или гений въ дадена область. Голѣми богатства се криятъ въ природата, голѣми богатства се криятъ и въ човѣшката душа. Срѣщате нѣкого, казвате: Срещнахъ единъ човѣкъ! — Така е, човѣкъ сте срещнали, но какво нѣщо е човѣкътъ, какво нѣщо е човѣшката душа, не знаете. Човѣшката душа е великъ, необятенъ свѣтъ. Достатъчно е за моментъ само да влѣзете въ този свѣтъ, за да откриете голѣми богатства и за себе си, и за самата душа. Съвременнитѣ проповѣдници, пъкъ и тия на миналото, сѫ говорили и говорятъ за спасението на човѣшката душа. Какъ се спасява душата? За да се спаси човѣкъ, не е достатъчно да му говорите за Бога и да го убедите да вѣрва въ Него. Човѣкъ може да се спаси само по начинъ, по който Богъ спасява. Какъ спасява Богъ? За да разберете, какъ Богъ спасява душитѣ, вижте, какво прави слънцето. Отъ сутрини до вечерь слънцето огрѣва земята, и тя непрестанно се намира подъ неговитѣ благотворни лѫчи, отъ които животътъ иде. Сѫщото прави и Божественото слънце въ човѣшката душа. Изгрѣе ли веднъжъ това слънце въ човѣшката душа, то непрестанно изпраща лѫчитѣ си, върху физическия, умствения и сърдечния животъ на човѣка и му дава условия да расте и да се развива. Щомъ расте и се развива правилно, едновременно съ това човѣкъ се спасява. Това значи да се движи човѣкъ около себе си, да се движи и около слънцето. Така се движи и нашата земя. Съ нея заедно се движи и луната. Когато земята се движи около слънцето, и луната се движи около слънцето. Ако земята не се движеше около слънцето, и луната нѣмаше да се движи. Значи, луната е по-ограничена въ движенията си, отколкото земята. Въ това отношение нѣкои хора приличатъ на луната. Тѣхното движение около слънцето е въ зависимость отъ това на земята. И тѣзи хора следъ време ще кажатъ, че сѫ на особено мнение по дадени въпроси. — Какво особено мнение може да има човѣкъ, когато е зависимъ отъ много нѣща? За да има особено мнение върху важни въпроси, преди всичко човѣкъ трѣбва да бѫде независимъ. Той трѣбва да излѣзе отъ зависимостьта, въ която се намира, както луната, и да стане свободна планета, която да се движи самостоятелно около слънцето. Отъ хиляди години насамъ луната слугува на земята, освѣтява я, съ цель да се освободи единъ день отъ нейното влияние, да стане свободна планета. За да дойде до това положение, луната трѣбва да бѫде умна. Възъ основа на това, и човѣкъ се стреми да придобие свободата си. Свободата се придобива чрезъ намиране на Божественото Начало. Щомъ намѣри Божественото Начало въ себе си, човѣкъ става свободенъ. Даде ли пѫть на Божественото, той може да каже, че е чулъ Божия гласъ въ себе си и да цитира стиха отъ Евангелието: „Които чуятъ гласа на Господа въ себе си, ще оживѣятъ.“ Пакъ въ Евангелието е казано: „И ще вложа Духа си въ тѣхъ.“ — Въ кои тѣхъ? — Въ ония, които сѫ чули гласа на Бога. Това е реалното въ живота, но докато се дойде до него, трѣбва да се минатъ редъ последователни стѫпки. Едно се изисква отъ човѣка: докато Божественото Начало влѣзе и се засели да живѣе въ него, той да не се натъква на противоречия, или ако се натъква, да ги разрешава правилно, съ огледъ на дадената му свѣтлина. Ако наблюдавате живота на духовнитѣ и на свѣтскитѣ хора, ще намѣрите голѣма разлика: духовнитѣ хора постоянно се молятъ. Дето отидатъ, въ пустинята, или на нивата, тѣ все се молятъ. Свѣтскитѣ хора пъкъ постоянно ровятъ земята. Ще ги видите съ мотика, съ търнокопъ и съ рало да оратъ земята. Тѣ казватъ: „Нивата не ще молитва, но — мотика.“ Чудни сѫ хората, когато дѣлятъ работата си. Споредъ мене, които се молятъ, тѣ трѣбва и да работятъ, да оратъ, да копаятъ, да учатъ. Които копаятъ и оратъ, и тѣ трѣбва да се молятъ. Човѣкъ трѣбва едновременно и да работи, и да се моли. Съвременнитѣ хора се намиратъ въ положението на онзи българинъ, който станалъ ортакъ съ единъ турчинъ кафеджия. Турчинътъ излизалъ предъ кафенето си да чука кафе въ една голѣма кремъчна чутура. Като вдигалъ и слагалъ чука въ чутурата, той изпъшквалъ и казвалъ: хѫ хѫ — тежка била работата му. Въ това време българинътъ минавалъ покрай кафенето и казалъ на турчина: Слушай, приятелю, тази работа, която вършишъ, е тежка за тебе. Ти едновременно чукашъ и викашъ „хѫ.“ Хайде да раздѣлимъ работата помежду си: ти вдигай и слагай чука, а азъ ще казвамъ „хѫ.“ — Добре, съгласенъ съмъ. Турчинътъ чукалъ кафето, а българинътъ казвалъ „хѫ.“ Като счукалъ, кафето турчинътъ започналъ да го продава, да прави кафета на клиентитѣ си. Българинътъ го запиталъ: Защо не дадешъ и на мене нѣщо отъ печалбата? Нали сме ортаци въ тази работа! Турчинътъ мълчалъ, нищо не отговарялъ. Тогава българинътъ завелъ дѣло противъ ортака си. Кадията билъ уменъ човѣкъ. Той разгледалъ дѣлото, проучилъ го и казалъ: Ще направите една тенекиена кутия, въ която ще туряте паритѣ, спечелини отъ кафето. Като туряте паритѣ въ тенекията, ще чувате единъ звукъ „тинъ-тинъ.“ Паритѣ ще вземе онзи отъ васъ, който е вдигалъ и слагалъ чука въ чутурата, а това „тинъ“ ще се даде на ортака, който казвалъ „хѫ.“ Следователно, който иска да се ползува отъ благата на дадена работа, той трѣбва едновременно да работи и да се моли. И който се моли, и той е правъ; и който оре, и той е правъ, но казвамъ: Ти, който се молишъ, започни да орешъ; ти, който орешъ, започни да се молишъ. Такъвъ е Божествениятъ законъ. — Ние не познаваме още този законъ. — Ще го научите. Срѣщамъ онзи, който се моли, и му казвамъ: Ти сега ще се научишъ да орешъ. — Не зная, какъ се оре. — Вземи мотиката, вземи ралото и ела следъ мене, азъ ще те науча. Срѣщамъ другия, който оре, и му казвамъ: Ти сега ще започнешъ да се молишъ. — Не зная, какъ да се моля, накѫде да се обърна, на изтокъ, или на западъ. — Когато те биятъ, какъ се молишъ? Накѫде се обръщашъ тогава? Имашъ ли време да търсишъ изтокъ и тогава да се молишъ да не те биятъ? Щомъ започнатъ да те налагатъ, на която посока си обърнатъ, веднага започвашъ да се молишъ и казвашъ: Моля, не ме бийте! Кажете, какво искате отъ мене? Що е молитва? — Молитвата е общение съ стѫпкитѣ, съ мислитѣ и съ чувствата на Единния, на Свещения. Мнозина иматъ крива представа за Бога. Тѣ Го считатъ за нѣщо страшно, което наказва, изпраща страдания на хората. — Не е така. По-милостивъ, по-благъ отъ Бога нѣма. Неговото лице е толкова красиво, толкова благо. По-красиво лице отъ Божието не сѫществува. Богъ крие лицето си отъ хората, защото, които Го видятъ, ще напуснатъ домъ, ще напуснатъ училище, ще напуснатъ ниви и ще тръгнатъ следъ Него. За да не се наруши реда и порядъка въ свѣта, Богъ крие лицето си отъ хората. Никой още не е готовъ да види това Свещено лице. Псалмопѣвецътъ казва: „Когато видя красотата на Твоето лице, душата ми ще се изпълни съ радость.“ Казвате: Страшно нѣщо е да видите лицето на Бога! — Не е страшно да видишъ това лице, но не си готовъ още да Го видишъ. Който веднъжъ само е зърналъ лицето на Бога, той е придобилъ безсмъртието, той е разбралъ смисъла на живота. Само този човѣкъ може да каже: Слѣпъ бѣхъ, но сега виждамъ. За този човѣкъ животътъ е отворена книга, отъ която той чете и всичко разбира. За този човѣкъ всички пѫтища сѫ отворени, и той може свободно да ходи навсѣкѫде. Който види лицето на Бога и продължава да се съмнява, той нищо не е видѣлъ. Ученицитѣ Христови казваха: Покажи ни лицето Си, и доста ни е това. Тѣ искаха да видятъ лицето на Бога, но не бѣха готови. Затова Христосъ имъ казваше: „Който е видѣлъ мене, той е видѣлъ и Отца.“ Мислите ли, че ако Христосъ дойде днесъ на земята, хората ще Го познаятъ? И днесъ ще се повтори сѫщата история, пакъ нѣма да Го познаятъ. Ако Христосъ дойде днесъ на земята, Той ще лѫчеизпуска отъ себе си свѣтлина и топлина, не по-низка отъ десеть хиляди градуса. Кой ще може тогава да се приближи при Него? Ако е обикновенъ човѣкъ съ температура 37°, всѣки може да се приближи при Него и да каже: И Той е като насъ. И Той като насъ обича да хапне, да пийне, да поспи. Въ какво ще вѣрваме тогава? Да се мисли така, това е заблуждение. Докато е на земята, човѣкъ ще яде, ще пие, ще спи, но има разлика въ това, което обикновениятъ човѣкъ яде и пие и това, което светията, праведниятъ яде и пие. И Мойсей се натъкналъ на едно противоречие въ живота си, но като не могълъ да го разреши, направилъ една погрѣшка. Като билъ на Синайската гора, той срещналъ единъ овчарь, който правилъ нѣкакви голѣми приготовления. — Какво правишъ, приятелю? — Заклахъ една отъ най-тлъститѣ си овце и сега ще я опека на огъня, защото Господъ ще ми дойде на гости. — Колко си глупавъ! Господъ не яде овце и не ходи. — Така ли? — рекълъ чистосърдечниятъ овчарь — и се обезсърдчилъ. Духътъ му отпадналъ, радостьта му изчезнала, и той спрѣлъ приготовленията, които правилъ за Господа. Мойсей продължилъ пѫтя си, но почувствувалъ, че Богъ не е доволенъ отъ него и чулъ тихъ гласъ да му говори отвѫтре: Защо наскърби най-добрия ми рабъ? Трѣбваше ли да се месишъ въ чуждитѣ работи? Върни се отъ пѫтя си и кажи на раба ми, че ще го посетя. Мойсей се върналъ при овчаря и му казалъ: Прости ме, азъ сгрѣшихъ къмъ тебе. Продължи приготовленията си, Господъ ще те посети. Овчарьтъ се зарадвалъ и продължилъ работата си. Понеже Мойсей нѣмалъ опитность да знае, какъ Господъ посещава хората отъ земята, затова се скрилъ да види, какво ще стане. Като приготвилъ всичко, каквото било нужно за Великия гостъ, овчарьтъ легналъ малко да си почине и заспалъ. Въ това време огънь слѣзълъ отъ небето и изгорилъ овцата, която овчарьтъ приготвилъ за Господа. Като се събудилъ и видѣлъ, че овцата я нѣма, овчарьтъ се зарадвалъ и благодарилъ на Господа за посещението. Това посещение не е нищо друго, освенъ присѫтствие на Божественото въ човѣка. Това е идеалътъ на душата, къмъ който всѣки се стреми. Единъ съвремененъ астрономъ ималъ желание отблизо да види слънцето, звездитѣ, различнитѣ планети, да разбере, какъ сѫ устроени, какъвъ животъ има тамъ и т. н. Дълго време се молилъ на Бога да му даде възможность да задоволи своята любознателность, да проникне въ живота на небето. Най-после молитвата му била чута. Господъ изпратилъ специаленъ ангелъ отъ небето да го разведе изъ всички слънца и планети. Това зарадвало твърде много астронома, че ще има възможность да се освѣтли по въпроса за създаването на вселената и ще може да даде на човѣчеството вѣрни сведения за живота на небето. За тази цель ангелътъ оставилъ тѣлото на астронома на земята, а взелъ съ себе си само ума и сърцето му и се понесли изъ пространството: започнали да обикалятъ всички звезди, всички малки и голѣми планети и слънца, всички свѣтове. По едно време астрономътъ запиталъ ангела: Нѣма ли край тази работа? До кога ще ме водишъ изъ пространството? — Ние сме едва въ началото на нашето пѫтешествие. — Тогава, моля ти се, върни ме назадъ. Не съмъ готовъ още да изследвамъ небето по този начинъ. Уморихъ се вече. Казвамъ: Има нѣща, които при сегашнитѣ условия на живота не сѫ достѫпни още за човѣшкия умъ и за човѣшкото сърце. Щомъ е така, нѣма защо преждевременно да се доказватъ тия нѣща. Да изследвате небето, това значи да четете Свещената книга на живота, да вървите по свещенитѣ стѫпки на Твореца. Небето, това е съвокупность отъ живи свѣтове, въ които Божественото се проявява. Небето, това е надеждата на свѣта. Който се е обезнадеждилъ, той трѣбва да излиза всѣка вечерь вънъ, да гледа небето. Като наблюдава звездитѣ, да се радва на тѣхния животъ. Звездитѣ пъкъ сѫ писмото, което Свещената книга съдържа. Всѣка душа има възможность да чете и да разбира това писмо, да възприема радостьта, която сѫществува въ тия свѣтове. Всѣка звезда говори на хората на специаленъ езикъ. Говорътъ ѝ се разбира отъ влиянието, което тя указва върху човѣка. Запримѣръ, всички благородни хора, съ свѣтли умове и чисти сърца, се намиратъ подъ влиянието на Сириуса. По култура Сириусъ е близо до Слънцето. Сѫществата, които живѣятъ на Слънцето и тѣзи на Сириуса, се съобщаватъ помежду си. По какъвъ начинъ се съобщаватъ? Науката признава ли това съобщаване? Какви доказателства има за това? Официалната наука нѣма никакви доказателства, затова не признава тѣзи твърдения. Обаче, Божествената наука признава тия факти и може да ги докаже. За Сириуса се казва, че се намира по-далечъ отъ земята, отколкото Алфа Центориусъ. Това се доказва по времето, необходимо за пристигане на неговата свѣтлина на земята. Три години сѫ нужни, докато свѣтлината на Алфа Центориусъ стигне до земята, а за свѣтлината на Сириуса е потрѣбно повече време. Нашитѣ понятия за бързина на движението сѫ относителни. Ние нѣмаме абсолютна мѣрка, споредъ която да изчисляваме бързината на движението. Като относителна мѣрка за бързината на движението, взимаме бързината на свѣтлината. Всѣка друга мѣрка, по-голѣма отъ тази на свѣтлината, става вече непонятна за насъ. Каква друга мѣрка можете да вземете? Ще кажете, може би, че като мѣрка за измѣрване бързината на движението може да се вземе бързината на мисъльта. Каква е бързината на мисъльта — никой не знае. Ще кажете, че съ бързината на мисъльта за единъ моментъ само можете да отидете на слънцето. Възможно е това, но образитѣ, които ще възприемете съ мисъльта си отъ слънцето, не можете да ги пренесете въ вашия мозъкъ. Какво има на слънцето, мисъльта знае, но ти, като човѣкъ, съ своя физически мозъкъ, не можешъ да възприемешъ. Защо? — Защото между мисъльта, като висше съзнание, и физическото съзнание нѣма вѫтрешна връзка. Ако тази връзка въ човѣка се възстанови, всички образи, възприети отъ слънцето, ще изпѫкнатъ въ съзнанието му. Докато тази връзка не се възстанови, въ човѣшкото съзнание винаги ще сѫществува известна тъмнина, която ще спъва хората. Казвате: Да живѣемъ, че каквото ще да става! — Така е, но живѣенето се отнася само за безсмъртнитѣ. Истински живѣе само безсмъртниятъ. Христосъ каза на Матея: „Ела следъ мене!“ Матей стана и отиде следъ Христа. Ако Христосъ каже днесъ на нѣкого сѫщитѣ думи, той ще го запита: Де отивашъ? Той ще иска да знае, де отива Христосъ, за да си помисли, може ли да Го последва. Когато Христосъ ви покани следъ себе си, вие не трѣбва да срещнете нито единъ човѣкъ на пѫтя си, който да ви запита, де отивате. Всички хора отъ миналото трѣбва да останатъ задъ васъ, а предъ васъ да стоятъ само праведни. И които вие настигнете, сѫщо нѣма да ги питате, кѫде отиватъ. Нито васъ ще питатъ, кѫде отивате, нито вие ще питате. Когото настигнете, той самъ ще ви каже: Азъ зная, че вие отивате тамъ, дето и азъ отивамъ. Това ще бѫде насърдчение и за двамата. Щомъ сте тръгнали въ този пѫть, вървете напредъ! Връщане да нѣма! Преди години въ полуостровъ Аляска, въ Азия, бѣха открили нѣкакво голѣмо богатство, голѣмо съкровище. Мнозина отиваха съ шейни, да взематъ нѣщо. Нѣкои отъ тѣхъ се връщаха съ много пари, забогатѣха; други се връщаха сиромаси, а трети — съвсемъ не се върнаха. „Ела следъ мене!“ Новиятъ, свѣтлиятъ пѫть изисква смѣли хора. Като чуете този вѫтрешенъ зовъ, вие ще помислите, че трѣбва да напуснете живота си. — Не, вие трѣбва да напуснете само онѣзи мъртви, изостанали отъ вѣковетѣ, архаически нѣща и да се запознаете съ сѫщинския животъ. Това значи: „Да възлюбишъ ближния си като себе си!“ Всѣки день провѣрявайте, обичате ли хората като себе си. Който не обича хората заради Бога, той е мъртавъ човѣкъ; който ламти само за пари, той е мъртавъ; който иска ученъ да стане, той е мъртавъ; който иска виденъ да бѫде, той е мъртавъ. Това сѫ остатъци на миналото. Човѣшката душа носи всичко въ себе си. Въ нея е вложено и знание, и богатство, и сила — нѣма защо сега да го придобива. Сега сѫ нужни само условия за развиване на това, което е вложено въ човѣка. Казвате: Азъ искамъ да се обърна къмъ Бога, да стана праведенъ. Ако отсега нататъкъ искашъ да се обърнешъ къмъ Бога, да станешъ праведенъ човѣкъ, ти много си закъснѣлъ. Досега е трѣбвало да направишъ хиляди опити въ това направление, че да си съвършено готовъ, като петьтѣ разумни деви, да влѣзешъ направо въ Царството Божие. Остане ли сега да купувашъ масло и да пълнишъ кадилницата си, твоята работа е свършена. Вратата на Царството Божие ще се затвори предъ тебе, и ти ще останешъ вънъ. Който е готовъ, той ще чака съ кадилницата си предъ вратата на Царството Божие да влѣзе вѫтре. Който не е готовъ, той трѣбва по-рано да стане, да купи масло и да се нареди съ другитѣ заедно да чака, докато чуе името си. Всичко се заключава въ приложението. Не е достатъчно да се каже, че трѣбва да бѫдемъ религиозни, или трѣбва да бѫдемъ добри, любещи, но доброто, любовьта трѣбва да се проявятъ. Не да бѫде човѣкъ религиозенъ, но съ религията той трѣбва да разреши нѣщо. Какво трѣбва да разреши? — Вѫтрешния смисълъ на живота. Религията трѣбва да създаде вѫтрешна връзка между хората, да събуди въ тѣхъ съзнанието, че всички иматъ общъ произходъ. Следователно, всички сѫщества, отъ най-малки до най-голѣми — ангели, човѣци, животни, растения — иматъ опредѣлено мѣсто и опредѣлена работа. Това опредѣля значението на всѣко живо сѫщество въ общия животъ. Ще кажете, че не разбирате това нѣщо. Щомъ не разбирате, това показва, че не сте готови още за висшата математика. Когато професорътъ отвори една отъ тия книги, веднага разбира смисъла и съдържанието имъ. Каквато формула види, той я разбира. Отивате на планината, гледате разхвърляни камъни, но нищо не разбирате. Щомъ дойде минералогътъ, веднага започва да чете по тѣхъ. Виждате различни растения, животни, насѣкоми, но нищо не разбирате. Щомъ дойде нѣкой зоологъ, или ботаникъ, веднага ще ви каже, какво растение, или животно е това, какво име носи, какъ и при какви условия расте и се развива. Срѣщате нѣкой психологъ, казвате: Ученъ човѣкъ е този, той се занимава съ човѣшката душа. Какво представя душата? — Душата е центъръ, въ който се събиратъ всички красиви заложби и възможности за човѣка. Щомъ загуби този центъръ, човѣкъ загубва всички възможности и условия въ себе си да се прояви. Безъ душа човѣкъ не може да се прояви. За да се развива правилно, той трѣбва да проявява четири нѣща въ себе си: умъ, сърце, душа и духъ. Това сѫ четири необходими елемента за развитието на човѣка. Съвременнитѣ хора признаватъ ума, сърцето, донѣкѫде и духа. Дойде ли до душата, тѣ я отричатъ, не признаватъ нейното сѫществуване. Безсмъртието на човѣка седи въ съзнанието, че има душа. Като намѣри душата си, човѣкъ става безсмъртенъ. Щомъ изгуби душата си, той влиза въ областьта на смъртьта. Значи, душата носи безсмъртие. Казано е въ Писанието: „И вдъхна му Богъ дихание, и той стана жива душа.“ Като не изпълни закона на послушанието, първиятъ човѣкъ изгуби душата си, още докато бѣше въ рая. Казватъ, че жената била врата, която не могла да издържи на напора, който упражнилъ върху нея Луциферъ, адепта на черното братство. Какво се иска днесъ отъ жената? Да усили, да закрепи тази врата, че никой да не я отваря, освенъ Богъ. Що е жената? — Жената, въ пъленъ смисълъ на думата, подразбира врата, която се отваря само съ ключа на Бога. Всѣка друга врата, която се отваря съ ключоветѣ на обикновенитѣ хора, не е жена. Това е новото опредѣление за жената. Че жената била красива, че представяла мекия елементъ — това е другъ въпросъ. Красота, мекота, богатство, знание, сила — всичко се съдържа въ душата. Душата никога не може да бѫде изоставена, пренебрегната. Когато човѣкъ пренебрегне своята душа, Богъ предварително я взима. Небето е много взискателно и строго къмъ своето. То не позволява да се злоупотрѣбява съ Божественото. Срѣщамъ едного. Той ме поглежда отгоре до долу, измѣрва ме. Питамъ: Имашъ ли точни везни, съ които да ме претеглишъ? Азъ самъ ще ти кажа какво имамъ. Имамъ глава, която право мисли; имамъ отворени, очи, които никога не дремятъ. Безсмъртието изключва дремката. Имамъ крака, които здраво държатъ тѣлото ми. Краката представятъ човѣшкитѣ добродетели. Имамъ рѫце. които добре работятъ. Рѫцетѣ представятъ правдата. Щомъ имамъ всичко това, душата ми е на мѣсто. Следователно, не може да стане престѫпление въ свѣта, което Богъ да не види. Ако Богъ спѣше, както хората спятъ, нищо не би останало отъ свѣта. Единъ день, когато придобиятъ безсмъртие, и хората ще бѫдатъ подобни на Бога. Христосъ казва: „Гледайте сърцата ви да не натегнатъ въ ядене и пиене, да не заспите.“ Като говоря по този начинъ, азъ не искамъ да ви наплаша, да мислите, какъ ще се спасите тогава. Въпросътъ не е за спасение, но за безсмъртие. Спасението е приготовление за безсмъртието. Покаяние, спасение сѫ приготовителни процеси. Днесъ човѣчеството се стреми къмъ по-високи идеали — къмъ братство и сестринство, къмъ безсмъртие. Само въ безсмъртието може да се реализира истинско братство и сестринство. Да чувствувашъ човѣка като свой братъ и своя сестра, това значи да ги държишъ въ ума, въ сърцето и въ съзнанието си толкова високо, колкото себе си държишъ; и той да те държи въ съзнанието си така високо, както държи себе си. Днесъ никой за никого нѣма добро мнение. Съвременниятъ човѣкъ нѣма добро мнение и за себе си даже. Идеята за братството изисква отъ всѣки човѣкъ да носи въ душата си свещенъ образъ за своя братъ и за своята сестра. Че нѣкой направилъ една погрѣшка — това нищо не значи. Тази погрѣшка не принадлежи на неговата душа. Достатъчно е да погледнете на брата си съ любовь, и грѣшката му моментално ще се изправи. Любовьта изключва всѣкакви погрѣшки, всѣкакви престѫпления. Който има любовь, той не може да прави погрѣшки и престѫпления. — Защо? — Защото той живѣе въ Бога, а предъ Неговото лице никакво престѫпление не може да се извърши. Двама души пѫтували заедно: единиятъ билъ по-богатъ, носилъ съ себе си единъ чувалъ отъ 50 — 60 кгр. злато. Другиятъ билъ по-беденъ, носилъ съ себе си едва два-три килограма злато. По едно време първиятъ пѫтникъ заспалъ. Въ това време вториятъ започналъ да мисли, какъ да вземе малко злато отъ чувала на другаря си. Той мислилъ, борилъ се съ изкушението, да вземе ли злато, или да не вземе. Ако този пѫтникъ се стремѣше къмъ съвършенство, къмъ реализиране идеята за братство, той по-скоро трѣбваше да извади отъ своя чувалъ малко злато и да го тури въ чувала на другаря си, отколкото да открадне. Постѫпи ли по този начинъ, той ще се справи съ изкушението, и втори пѫть нѣма да пожелае да краде. Не е лесно човѣкъ да се справя съ изкушенията. Който не е преживѣлъ тѣзи борби, той лесно се произнася, че този, че онзи били нечестни хора. Отде знае, че еди-кой си не е честенъ човѣкъ? Или, отде знае, че еди-кой си е безъ сърце, безъ душа? Ти, който казвашъ, че еди-кой си нѣма душа, какъ позна това? Де е твоята душа тогава? Казвамъ: Докато е на земята, човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ все по-високъ идеалъ, къмъ самоусъвършенствуване. Процесътъ на самоусъвършенствуването е вѣченъ, той е безъ начало и безъ край. И Христосъ, като Синъ Божий, дойде на земята да придобие нѣщо, да придаде нѣщо къмъ своето съвършенство. Ще кажете, че Той не е билъ абсолютенъ Богъ, затова е трѣбвало да се усъвършенствува. Това сѫ човѣшки приказки и разбирания. Вие трѣбва да разбирате думитѣ, които Христосъ е казалъ: „Отецъ ми е по-голѣмъ отъ мене. Не дойдохъ да изпълня своята воля, но волята на Отца, Който ме е проводилъ.“ Христосъ дойде да изпълни волята Божия, а съ това заедно и да се самоусъвършенствува. Въ изпълнение волята Божия седи усъвършенствуването на човѣка. Следователно, сѫщото се отнася и до васъ. Като не можете да изпълните тази Свещена воля, вие често изпадате въ малодушие, измѫчвате се, страдате. Това, че имате малки, или голѣми страдания, е въ реда на нѣщата. Кой не е страдалъ въ свѣта? Покажете ми единъ Учитель, единъ адептъ, единъ великъ човѣкъ, който да не е страдалъ. И боговетѣ сѫ страдали. Само Вѣчниятъ, Абсолютниятъ, Свещениятъ не е страдалъ и не страда. Всички сѫщества следъ Него сѫ подложени на страдания, мѫчнотии и несполуки, докато достигнатъ съвършенство. Вие, малкитѣ сѫщества, които сега изниквате отъ земята като нѣжни, слаби фиданки, на васъ отсега нататъкъ предстои да растете и да се развивате. Христосъ уподобява хората на фиданки и казва: „Азъ съмъ лозата, вие — прѫчкитѣ.“ Както виждате, една лоза отъ Божествения свѣтъ говори. Това сравнение, което Христосъ прави, е въ преносенъ смисълъ. „Ела следъ мене!“ Когато чуете този зовъ, всѣко съмнение, всѣка съблазънь трѣбва да изчезнатъ отъ васъ. Тогава вие ще разберете, че една Истина сѫществува въ свѣта, на която всѣкога можете да разчитате. Който е дошълъ до тази Истина, той навсѣкѫде носи радость и веселие. Дето и да се намира, каквото положение да заема, този човѣкъ е добре дошълъ навсѣкѫде. Ако е слуга, господарьтъ му ще го гледа като писано яйце. Ако е баща, майка, синъ, дъщеря, учитель — всички ще го обичатъ, ще го уважаватъ и почитатъ. Този човѣкъ е повече отъ скѫпоцененъ камъкъ. Веднъжъ намѣрили този скѫпоцененъ камъкъ, вие за нищо не го давате нѣкому. Такова нѣщо представя добриятъ човѣкъ. И затова казвамъ: Колкото повече добри хора познавате, толкова по-добре за васъ. Кой е добъръ човѣкъ? Добъръ човѣкъ е този, който може да носи страдания, изпитания, изкушения, безъ да роптае, безъ да протестира. Когато изкушението дойде при него, той не бърка въ чувала на своя ближенъ да вземе оттамъ нѣщо, но дава отъ себе си. Добриятъ човѣкъ никого не ощетява. Той е братъ, той е сестра. Сестра наричаме онази душа, която се отключва само съ ключа на Божията Любовь. Единъ ключъ има въ свѣта — той е ключътъ на Божията Любовь. Който чуе гласа на тази Любовь, той не може вече да се съблазнява, той обича всички хора. Изкушава се само онзи, който обича единъ човѣкъ само. Обаче, който обича всички, той не може да се изкушава. Въ любовьта изкушения на сѫществуватъ. Тя е толкова голѣма, толкова велика и мощна, че всичко отстѫпва предъ нея. И най-лошитѣ сѫщества отстѫпватъ предъ лицето на любовьта. Любовьта превръща и най-дебелитѣ ледове въ пара; и най-лошитѣ духове тя обръща къмъ Бога; и вѫгленътъ отъ топлината на любовьта се превръща въ диамантъ. Тази любовь, обаче, не е за хората отъ свѣта. Тя е само за онѣзи, които се стремятъ къмъ новия животъ. Съвременнитѣ хора говорятъ за устройство на обществото, за изправяне на свѣта, и търсятъ нови методи за това, но не се спиратъ върху въпроса за любовьта, като велика, мощна сила, която може да преустрои цѣлия свѣтъ. Свѣтътъ е устроенъ вече, нѣма защо хората да го преустройватъ. На хората предстои да изучаватъ растенията и животнитѣ, които сѫ създадени отъ милиони години насамъ. Сѫществата, които посѣха семената на растенията и на плоднитѣ дървета, имаха грижа за това. Тѣ пренесоха тия семена отъ други мѣста и ги посадиха на земята. Милиони работници извършиха тази работа. Тѣ пренесоха и рибитѣ, и птицитѣ отъ специални мѣста. Така пренесоха и животнитѣ, а най-после и човѣка. Мойсей предава историята за създаването на свѣта много просто. Когато дохожда въпросъ за създаването на човѣка, той казва, че Богъ взелъ пръсть, направилъ отъ нея човѣкъ, въ когото вдъхналъ дихание, и станалъ жива душа. — Не, човѣкъ не е билъ направенъ по този начинъ, Той е билъ сваленъ на земята отъ високъ свѣтъ. Тържествена е историята за създаването на човѣка, но Мойсей я предава въ проста форма, да бѫде отъ една страна понятна за всички, а отъ друга страна скрита за обикновенитѣ хора. „Ела следъ мене!“ Така и майката вика детето си. Ако не познава този гласъ, детето не познава тогава своята майка. Въ този човѣкъ има вѫтрешно чувство, по което той познава всички ония, съ които е свързанъ. Единъ младъ американецъ се отдѣлилъ въ раннитѣ си години още отъ майка си и живѣлъ десеть години далечъ отъ нея. По едно време той заболѣлъ отъ петнистъ тифъ, вследствие на което изгубилъ съзнание. Лѣкаритѣ дохождали, туряли рѫката си на главата му, но той никого не позналъ. Когато се научила за тежкото положение на сина си, майката дошла отъ Америка да го види. Тя турила рѫката си върху главата на сина си, и той, макаръ и въ безсъзнание, казалъ: Мамо! Значи, има една свещена рѫка, която ние познаваме по вѫтрешенъ пѫть. Всѣки познава, чувствува свещената рѫка, която го е донесла въ свѣта. Христосъ казва: „Ела следъ мене.“ Това значи: ела следъ мене да ти покажа стѫпкитѣ на Свещения. По-нататъкъ Христосъ казва: „Който е видѣлъ мене, видѣлъ е и Отца ми. Словото, което ви казвамъ, не говоря отъ себе си, но говоря това, което съмъ чулъ отъ Отца си.“ Съ Словото си, Христосъ искаше да покаже на хората стѫпкитѣ на Свещения, да имъ покаже начинъ да корегиратъ живота си. Както човѣкъ се нуждае отъ чистъ въздухъ, свѣтлина и топлина на физическия свѣтъ, така се нуждае и отъ Словото за духовния свѣтъ. Нѣкой казва, че едно време сърцето му е горѣло отъ любовь, но сега вече не гори. — Този човѣкъ е изгубилъ много. Сърцето на човѣка постоянно трѣбва да гори отъ любовь — да гори, безъ да изгаря. Единствената работа, съ която човѣкъ трѣбва да се занимава, това е любовьта. Защо? — Защото любовьта осмисля живота, любовьта осмисля науката, поезията, изкуството. Любовьта осмисля всичко. Божията Любовь осмисля цѣлия животъ. Всѣка любовь, която не осмисля живота, не е Божествена. Когато види Бога, т. е. Любовьта, човѣкъ всичко забравя: недоразумения, скърби, страдания, противоречия. Питамъ: може ли да се нарече престѫпникъ онзи, който съ чаша гребе вода отъ голѣмъ, дълбокъ изворъ? Може ли да се нарече крадецъ онзи, който отъ една златна планина, голѣма като Витоша, взима нѣколко килограма злато? И 50 килограма злато да вземе, планината нѣма да усѣти даже, че сѫ взели нѣщо отъ нея. Богатиятъ човѣкъ никога не счита хората за престѫпници. Богатиятъ никого не одумва, не критикува. Сиромахътъ счита, че хората правятъ престѫпления, затова ги одумва и критикува. Колкото много злато да вземете отъ планината, пакъ не можете да го сравните съ житото, което Свещениятъ е далъ на човѣчеството. Българитѣ трѣбва да се радватъ на житото, което имъ е дадено. Благословено да е житото, да ражда, да дава своя плодъ! Да оживѣе житото въ насъ! Съвременнитѣ хора трѣбва да се учатъ на щедрость отъ житото. Тѣ сѫ станали много скържави. Човѣкъ трѣбва да мяза на изворъ, който постоянно дава. Който иска да пие вода, той свободно може да отиде при нѣкой изворъ и да си начерпи, колкото желае. Той ще приеме водата направо отъ извора. Азъ не препорѫчвамъ вода, която минава презъ кюнци. Направо приемайте водата отъ извора! Нека всѣки човѣкъ пие отъ водата на вашия изворъ. Давайте съ радость отъ своя изворъ на всѣка жадна, на всѣка утрудена душа. Помагайте си въ всички направления! Бѫдете щедри въ всички случаи на живота си. Щедростьта не се добива лесно. Всѣки трѣбва да носи въ ума си идеята да бѫде щедъръ. Това не значи, че трѣбва да изисквате отъ хората да бѫдатъ щедри. Ако изисквате отъ хората да бѫдатъ щедри, а сами не сте такива, това показва вашето користолюбие. Всѣки трѣбва да дава на другитѣ заради Господа. Носете Божественото въ свѣта и давайте отъ изобилието, което имате. Днесъ Христосъ отправя къмъ всички своя зовъ: „Ела следъ мене!“ Отъ този день у васъ ще потече новъ животъ, нови разбирания. Които разбератъ тѣзи думи, тѣ ще се зарадватъ; които не ги разбератъ, тѣ ще се уплашатъ и ще изпаднатъ въ положението на онзи ученикъ отъ времето на Христа, който казалъ: Учителю, позволи ми да отида да погреба баща си. Христосъ му отговорилъ: „Остави мъртвитѣ да погребватъ умрѣлитѣ си. Ти ела следъ мене!“ Това е проповѣдвалъ Христосъ. Който разбере учението му, той ще придобие Вѣчния животъ. Всички религиозни плачатъ за Христа, и говорятъ за Неговитѣ страдания. Въпрѣки това, свѣтътъ и до днесъ още е пъленъ съ затвори, съ просеци, съ сакати, хроми, клосни. Днесъ навсѣкѫде се говори за убийства, за престѫпления, че този ще обесятъ, онзи ще обесятъ. Какво показва това? Това показва, че Христосъ и до днесъ още не е свободенъ. Всичко това се върши отъ християни, отъ последователи на Христа. Въ Негово име днесъ се вършатъ най-голѣмитѣ престѫпления. Всички сѫ християни и като се срещнатъ, запитватъ се едни други: Ти вѣрвашъ ли въ Бога? Вѣрвашъ ли въ Христа? Питамъ: трѣбва ли да питате детето, вѣрва ли въ майка си? Разумното дете всѣкога вѣрва въ майка си. Сега азъ не искамъ да засѣгамъ вашето вѣрую. Който се засѣга, той е отъ старото вѣрую. Човѣкътъ на новото вѣрую разбира Христа, разбира думитѣ му „ела следъ мене“ — и тръгва подиръ Него. Сега мислете върху думитѣ: „Ела следъ мене!“ Нека днешниятъ день създаде у васъ нова епоха, животъ на ново вѫтрешно разбиране. Нека този день събуди у васъ всички благородни потици, благородни и красиви стремежи. Съвременната наука разполага съ обикновени начини за възпитание на човѣка, но тия методи не даватъ много. Запримѣръ, хората се възползуваха отъ теорията на Ломброзо за познаване на престѫпницитѣ, но какво придобиха отъ тѣзи научни данни? Не е въпросъ да познавате престѫпностьта въ човѣка, както и неговитѣ отклонения отъ правия пѫть. Важно е да познавате добродетелитѣ въ човѣка. Доброто е въ сила да възпита хората, а не злото. Френологията, астрологията, хиромантията иматъ за цель да покажатъ, какво е вложено въ човѣка, и какъ може този капиталъ да се пусне въ обръщение. Нѣма нищо скрито-покрито въ човѣка. На рѫката, на лицето, на главата на човѣка е написано всичко онова, което той е наследилъ отъ своитѣ дѣди и прадѣди, добро или лошо. На човѣка не остава нищо друго, освенъ да изправи кривото и да развие доброто, което е вложено въ него. „Ела следъ мене!“ До кого е отправилъ Христосъ този зовъ? Христосъ е отправилъ този зовъ до всички ония, на които сѫ размѣстени главитѣ, очитѣ, рѫцетѣ, краката. Той отправилъ този зовъ до всички ония, които иматъ нѣщо изкълчено въ себе си. Ако срещне нѣкой човѣкъ, на когото кракътъ е измѣстенъ, Христосъ ще му каже: „Ела следъ мене!“ — Защо? — Да изправя крака ти. — Че какъ ще го изправишъ? Отъ редъ поколѣния нѣкои отъ нашия родъ обичаха да понакуцватъ. — Ела следъ мене! Куциятъ тръгва следъ Христа и не забелязва, какъ кракътъ му се изправя. Следователно, който тръгне следъ Христа, той ще изправи, ще намѣсти своитѣ външни и вѫтрешни удове, които отъ вѣкове още сѫ размѣстени. Какво по-красиво, по-велико отъ това за човѣка? И тъй, за да дойде до красивото въ живота, човѣкъ трѣбва да има една мѣрка за нѣщата. Тя е абсолютна мѣрка, съ която той ще създаде своето бѫдеще. Тази мѣрка се крие въ Христовото учение, въ Неговитѣ велики принципи, както и въ думитѣ „ела следъ мене!“ Изучавашъ ли нѣкаква наука, спомни си думитѣ: „Ела следъ мене!“ Изучавашъ ли философия, музика, поезия, изкуство, спомни си думитѣ: „Ела следъ мене!“ Любишъ ли, спомни си думитѣ: „Ела следъ мене!“ Човѣшкиятъ животъ трѣбва да върви по стѫпкитѣ на Божественото, за да може животътъ да се осмисли. Човѣкъ може да осмисли живота си, когато дойде до положение да цени душата. Въ всѣки човѣкъ той трѣбва да вижда първо душата, а после неговитѣ прояви. Нѣма по-велико нѣщо отъ човѣшката душа. Мнозина се оплакватъ, че сърцето имъ изгорѣло, че умътъ имъ билъ обърканъ. Това сѫ състояния, които се дължатъ на факта, че сърцето и умътъ на човѣка редъ години сѫ яли и пили, безъ да мислятъ, че работа се иска отъ тѣхъ. Задачата на душата е да изправи обърканитѣ работи на ума и на сърцето. Свѣтътъ се нуждае отъ души. Много хора вече живѣятъ съ своитѣ души и работятъ за повдигане на човѣчеството. За тѣзи хора е казано въ Писанието: „Ще се всели Божиятъ Духъ.“ Когато Духътъ се всели въ човѣшката душа, тогава безсмъртието ще дойде въ свѣта. Когато безсмъртието дойде, нѣма да има вече сухи извори, изсъхнали дървета и сухи кости по гробищата. Безсмъртниятъ е живъ паметникъ, на който всѣки се кланя. Въ човѣшкия свѣтъ не сѫществуватъ живи паметници. Тѣ сѫществуватъ само въ Божествения свѣтъ. Желая на всички да станете живи паметници, да влѣзете въ Божествения свѣтъ! Сега, желая на всички душата ви да похлопа на вашата врата и да каже: „Ела следъ мене!“ Казвате: Какво ще стане съ насъ, ако отидемъ следъ нея, и тя ни върне пакъ назадъ? Не мислете за това. Не се съмнявайте въ душата си. Покани ли ви, идете следъ нея, и не се смущавайте. Смисълътъ на живота е при нея, а не при сърцето и ума ви, които сѫ изложени на постоянни промѣни. Когато кажатъ на растението „ела следъ мене,“ това значи да влѣзе въ почвата, да расте и да се развива. Когато кажатъ на рибата „ела следъ мене,“ това значи да влѣзе въ водата, дето сѫ условията на нейния животъ. Когато кажатъ на птицата „ела следъ мене,“ това значи да я пуснатъ въ въздуха, свободно да хвърчи. Когато кажатъ на човѣка „ела следъ мене,“ това значи да го поставятъ въ свѣта на неговата душа, дето той може правилно да мисли и да чувствува. Който живѣе въ душата си, само той може да мисли. Безъ душа човѣкъ живѣе въ свѣтъ на илюзии, на заблуждения. Съ душа човѣкъ живѣе въ действителностьта, въ пълнотата на живота. Всѣки може да провѣри тази истина. За това, обаче, се изисква абсолютна вѣра въ Единния, въ Свещения. Съ тази вѣра корабътъ ви спокойно ще преплава бурното море, безъ да потъне. Мѫчнотиитѣ и страданията ще минатъ и заминатъ, безъ да ви причинятъ нѣкакви повреди. Каквито мѫчнотии и страдания да преживявате, всичко ще се превърне на добро. Велики сѫ принципитѣ на новото учение! Тѣ правятъ хората братя и сестри помежду си. Тѣ превръщатъ злото въ добро. И тогава, като се каже за нѣкоя жена, че е сестра, подразбираме такава душа, която може да се отваря само съ ключа на Божествената Любовь. Днесъ жената носи ключа на спасението. Ако тя може да употрѣби този ключъ на мѣсто, свѣтътъ моментално ще се изправи, моментално ще се спаси. Едно мога да препорѫчамъ на българитѣ: да се освободятъ отъ своето любопитство. Де кого срещне, българинътъ ще му зададе редъ въпроси: Кѫде отивашъ? Какво правишъ? Жененъ ли си? Какво работишъ? Колко ти плащатъ? — Не се интересувайте отъ чуждитѣ работи! Вземете примѣръ въ това отношение отъ англичанитѣ. Англичанинъ седи въ едно купе на трена, пѫтува за нѣкѫде. Срещу него седи непознатъ пѫтникъ и пуши цигара. По едно време непознатиятъ пѫтникъ задрѣмалъ. Искри отъ цигарата паднали върху дрехата му, която следъ малко почнала да дими. Англичанинътъ забелязалъ това нѣщо, но понеже не познавалъ съпѫтника си, не посмѣлъ да го събуди и да обърне вниманието му, че дрехата му се запалила. Той потърсилъ съ погледа си човѣкъ, който да познава задрѣмалия пѫтникъ и, като намѣрилъ такъвъ, обърналъ се учтиво къмъ него съ думитѣ: Моля, запознайте ме съ този господинъ. Следъ като го запознали, той казалъ на въпросния пѫтникъ: Господине, дрехата ви се е запалила. Въ това отношение, англичанинътъ има добра чърта — той запазва присѫтствие на духа си. Ако българинъ бѣше на мѣстото на англичанина, веднага щѣше да събуди пѫтника, ще го стресне и ще му каже, че дрехата му се е запалила. „Ела следъ мене!“ Кой може да тръгне следъ Христа? Следъ Христа може да тръгне само онзи, който е разбралъ думитѣ Му. Може да разбере думитѣ на Христа само онзи, на когото умътъ е на мѣсто. Умътъ пъкъ е на мѣсто само на онзи, на когото душата е дошла въ него. Този човѣкъ разбира дълбокия смисълъ на думитѣ „ела следъ мене!“ Иначе, човѣкъ безъ душа ще разбере тия думи буквално и ще изпадне въ заблуждение. Като изтрезнѣе, ще каже: Слѣпъ бѣхъ, но сега виждамъ. Който е разбралъ думитѣ на Христа, той е щастливъ човѣкъ, той е намѣрилъ истината. Сега, нѣма да ви поздравя съ думитѣ „Христосъ възкресе,“ защото, ако за едни е възкръсналъ, за други още не е възкръсналъ. Ако нѣкой ми каже „Христосъ възкресе,“ ще го питамъ: Ходи ли въ болницитѣ да посетишъ нѣкои болни? Между болнитѣ ще намѣришъ Христа. Ходи ли да посетишъ онази вдовица, останала съ четири-петь сирачета? Даде ли парче хлѣбъ на гладния? Щомъ казвашъ, че Христосъ е възкръсналъ, подразбирамъ, че си ходилъ между вдовицитѣ, сирачетата и гладнитѣ, защото тамъ е Христосъ. Нѣкой казва: Христосъ възкресе, парици донесе. — Не, Христосъ възкресе, истината донесе. Истината пъкъ носи свобода и любовь за човѣшката душа. Любовьта върви по стѫпкитѣ на истината. Пѫтьтъ на любовьта е пѫть на истината. Следователно, който не разбира истината, той не може да възприеме любовьта въ себе си. Щомъ любовьта не дойде въ човѣка, и душата му не присѫтствува въ него. Когато любовьта дойде въ човѣка, той е въ състояние вече да намѣри онова, което е изгубилъ. Какво е изгубилъ? Той е изгубилъ душата си. Когато намѣри душата си, той може вече да се нарече човѣкъ. Най-хубавото име, което можете да дадете на нѣкое живо сѫщество, това е името човѣкъ. По-красиво име отъ името „човѣкъ“ нѣма. Да нарекатъ нѣкого царь, князъ, това е нищо въ сравнение съ името човѣкъ. Много отъ ангелитѣ, които живѣятъ на небето, биха дали всичко, само да бѫдатъ човѣци. По този въпросъ нѣма да давамъ никакви обяснения. Защо и за какво ангелитѣ биха желали да бѫдатъ човѣци, не е нужно да знаете. Ако знаете това, ще опетните ума си. Вие ще се съблазните така, както ще се съблазните, ако извадя предъ васъ една торба съ златни английски лири. Който я види, той веднага ще пожелае за себе си поне една отъ тия златни монети. Ако туря въ торбата хубавъ, прѣсенъ хлѣбъ вмѣсто злато, пакъ ще се съблазните. Всѣки ще иска поне по едно парче хлѣбъ. Ако нѣкой вземе повече златни монети, или повече хлѣбъ, между васъ ще се яви споръ, защо еди-кой си взелъ повече отъ другитѣ. Какво трѣбва да направя, за да не се съблазнявате? Трѣбва да нося едно кило жито отъ най-хубавото и на всѣки човѣкъ да дамъ по две-три зрънца да си посади. Колкото останатъ, ще ги туря въ хамбара да чакатъ редъ, докато дойдатъ други хора, и на тѣхъ да се даде. Който посади тия зрънца, той ще бѫде богатъ, щастливъ човѣкъ. „Ела следъ мене!“ Този е зовътъ на Единния, на Свещения, Който минава презъ земята. Тръгнете следъ Неговитѣ стѫпки! Вървете по пѫтя, по който Той върви, ако искате да станете хора на новия животъ, на новата култура, която сега иде въ свѣта. 14. Недѣлна беседа отъ Учителя, държана на 5 май, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.
  5. 1929_04_28 Момчето ми

    "Който има невестата", Сила и живот, XII, т.2 (1929), Издание 1935 г., София Книгата за теглене на PDF Съдържание Момчето ми. „Кажи само речь, и ще оздравѣе момчето ми.“ *) Матея 8:8. Най-важното нѣщо въ живота е първата стѫпка. Защо? — Защото, каквато е първата стѫпка, такива ще бѫдатъ и последващитѣ. Това е неизбѣженъ законъ въ природата и въ живота. Първата стѫпка, първата мисъль, първото чувство, първото желание опредѣлятъ посоката на човѣшкия животъ. Обаче, докато съзнанието на човѣка не е пробудено, не може да се говори за първа стѫпка, за първа мисъль. Щомъ съзнанието на човѣка се пробуди, може вече да се говори за първа мисъль, за първа стѫпка. Първата мисъль, първата стѫпка, която иде следъ пробуждането на съзнанието, опредѣля посоката на живота на даденъ човѣкъ. Следователно, първиятъ потикъ, който стимулира човѣка къмъ работа, е опредѣлящиятъ. Отъ първия потикъ може да се познае, дали човѣкъ ще сполучи въ една работа, или нѣма да сполучи. Отъ първия потикъ въ човѣка положително се знае, какво може да стане отъ него. Но всѣки не може да знае това. То е достояние само на мѫдреца, а не на невежия. Каква е разликата между учения, т. е. между мѫдреца и невежия човѣкъ? — Мѫдрецътъ знае, какво може да стане отъ всѣко нѣщо, а глупецътъ не знае това. Значи, глупецъ е онзи човѣкъ, у когото съзнанието не е пробудено, и той се заблуждава само отъ външностьта на временния, на непробудения животъ. Въ този случай може да се приложи българската пословица: „Едно живо куче е за предпочитане предъ сто умрѣли лъва.“ Азъ взимамъ тази пословица въ другъ смисълъ: Единъ беденъ човѣкъ е за предпочитане предъ сто фалирали търговци. Единъ беденъ човѣкъ, но приятель, е за предпочитане предъ сто фалирали търговци, но неприятели. И тъй, първиятъ потикъ, първата стѫпка опредѣля посоката на живота, а отъ посоката зависи, каква основа ще постави човѣкъ. Ето защо, всѣка сутринь, като става, човѣкъ трѣбва да постави основа въ живота си. Не мислете, че само веднъжъ се поставя основа въ живота. Мнозина мислятъ, че като поставятъ веднъжъ основа въ живота си, всичко се свършва. Така е само за онзи, който не мисли. Животътъ не е нѣщо механическо; животътъ е вѣченъ. Щомъ животътъ е вѣченъ, и основата, която човѣкъ поставя е сѫщо така вѣчна. Понеже основата въ живота е жива, тя е подложена на постоянни промѣни. Основитѣ на земния животъ не претърпяватъ никакви промѣни. За да станатъ нѣкакви промѣни, трѣбва да настѫпятъ известни катаклизми въ този животъ. Вследствие на това, кѫщитѣ ви ще се съборятъ и трѣбва да се поставятъ нови основи. Въпрѣки това нѣкой ще дойде при васъ да се хвали, че турилъ основа на кѫщата си. Питамъ: твоитѣ работи наредени ли сѫ? — Не сѫ наредени. — Щомъ работитѣ не сѫ наредени, ти нѣмашъ никаква основа въ живота си. — Ама азъ съмъ турилъ основа на своето образование, разрешилъ съмъ задачитѣ си. — Решилъ ли си задачитѣ на своя животъ? — Не съмъ ги решилъ. — Щомъ не си решилъ задачитѣ на своя животъ, нѣмашъ никаква основа. Положението на съвременнитѣ хора е подобно на онова, въ което се намиралъ единъ слуга, който билъ сакатъ съ едната си рѫка и съ единия кракъ. Обаче, въ ума на този слуга се загнѣздила мисъльта, че той билъ даровитъ художникъ. Той започналъ да рисува въ въображението си отлични картини, да ги излага предъ свѣта. Представялъ си, какъ дохождали хора да ги гледатъ; какъ вестницитѣ писали за неговитѣ картини, хвалили го, и той се прочулъ предъ цѣлия свѣтъ за много даровитъ художникъ. Като се огледалъ натукъ-натамъ, пакъ се видѣлъ въ първото си положение, като беденъ слуга, сакатъ съ една рѫка и съ единъ кракъ. Въ въображението му имало безброй картини, а отвънъ, въ действителность — нито една. Съвременниятъ свѣтъ е пъленъ съ такива художници. Когото срещнешъ, виждашъ, че е съ високо мнение за себе си. Не е лоша тази чърта, но за да оправдае своето високо мнение за себе си, преди всичко човѣкъ трѣбва да се освободи отъ ограничителнитѣ условия на своя животъ. За да стане слугата даровитъ художникъ, първото нѣщо, което се иска отъ него е да развърже рѫката си и крака си, да ги освободи отъ връзкитѣ. Ако може самъ да направи това, добре; ако не може самъ да го направи, трѣбва да потърси нѣкой да му помогне. „Кажи само речь, и момчето ми ще оздравѣе.“ Често хората се обръщатъ къмъ силния на деня и казватъ: Кажи само речь, и тази работа ще стане! Съвременнитѣ хора не успѣватъ въ живота си поради тѣхнитѣ понятия, поради тѣхнитѣ схващания за нѣщата. Въпрѣки всичко това хората на 20 в. мислятъ, че иматъ правилни схващания за живота. Действително, нѣкои отъ тѣхнитѣ схващания сѫ по-правилни отъ тия на миналитѣ поколѣния, но тѣзи схващания не могатъ да се сравнятъ съ схващанията на поколѣнията, които ще дойдатъ следъ хиляда години. Знаете ли, какво ще представяте, ако следъ хиляда години се явите въ свѣта съ вашитѣ възгледи за живота? Сега ще приведа единъ разказъ за живота и обичаитѣ на хората отъ царството на Соломонъ-Ра. Въ това царство хората имали обичай да се поздравяватъ съ езика си, като го изплезвали навънъ, а не както сега — съ рѫцетѣ си. Значи, за да се поздравятъ, трѣбвало всѣки да изплези езика си навънъ. Така трѣбвало ученицитѣ да поздравяватъ учителитѣ си; така трѣбвало пасомитѣ да поздравяватъ своитѣ пастори, духовнитѣ си рѫководители; така трѣбвало, обикновенитѣ хора да поздравяватъ ученитѣ и философитѣ. Единъ отъ най-виднитѣ философи по това време билъ нѣкой си Хамиба, тъй азъ го наричамъ. Който иска да знае, какво е било сѫщинското му име, нека се порови въ аналитѣ на миналото, и като го намѣри, да го преведе на български. Споредъ мене, името Хамиба се дава на човѣкъ, който мисли, че е философъ, но още не е завършилъ своята философия. Единъ день, като се разхождалъ изъ града, той срещналъ една отъ най-красивитѣ моми на царството, каквато никога до това време не е виждалъ. Тази мома минала покрай него и не изплезила езика си да го поздрави, както билъ обичаятъ. За да се спазва този обичай, билъ издаденъ законъ, споредъ който, всѣки, неизпълняващъ обичая, се наказвалъ съ десетгодишенъ строгъ затворъ. Като видѣлъ, че красивата мома не го поздравила, философътъ се намѣрилъ въ чудо, какво да прави. Ако не се оплаче отъ нея, достоинството му, като виденъ философъ, се накърнявало. Най-после той подалъ оплакване до царя, въ което съобщавалъ, че най-красивата мома въ царството му не изпълнила обичая, не го поздравила съ езика си. Царьтъ издалъ заповѣдь да се тури тази мома въ затворъ за десеть години, но запиталъ философа да обясни, коя е причината, задето момата не се подчинила на този обичай. Философътъ не могълъ да каже, коя е причината за непослушанието, което красивата мома проявила. Понеже, той не могълъ да даде обяснение за причината на този фактъ, царьтъ осѫдилъ и него на десетгодишенъ затворъ. Въ това време единъ простъ, но разуменъ човѣкъ се явилъ предъ царя и казалъ: Азъ зная причината, задето красивата мома не поздравила философа съ езика си. Отъ рождение още тя има единъ недостатъкъ на езика си. Езикътъ ѝ е недоразвитъ, кѫсъ, вследствие на което не може да го изплези навънъ. Той рѣзналъ малко езика ѝ, освободилъ го и наскоро езикътъ израсналъ. Тогава момата казала: Азъ ще изправя погрѣшката си. Срещнала философа, изплезила езика си и го поздравила. Съ това сѫдътъ отмѣнилъ решението си: Нито момата останала въ затвора, нито философътъ. На много отъ съвременнитѣ хора езицитѣ сѫ недоразвити, недорасли. Мислите ли, че има езикъ онзи, който обича да хули, да злослови по адресъ на хората? Споредъ мене, само онзи човѣкъ има езикъ, който може да говори сладко. Онзи човѣкъ, който е започналъ да си служи съ лоши думи, следъ време неговиятъ езикъ непременно ще се парализира. Езицитѣ на всички хора, които пишатъ и говорятъ лошо, въ бѫдеще ще се парализиратъ, ще се намѣрятъ въ положението на красивата мома. Които не вѣрватъ, следъ 10— 15 години тѣ ще провѣрятъ тази истина. Тѣ ще срещнатъ хора безъ езици, които ще мязатъ на риби; най-малкото, което ще ги сполети, е че като заминатъ за другия, за астралния свѣтъ, тѣзи хора ще се превърнатъ на риби. Тамъ ще ги пекатъ, ще ги ядатъ, безъ да могатъ да си изкажатъ мѫкитѣ и страданията. Ще кажете, че като заплашваме хората, по този начинъ искаме да ограничимъ злото. — Не, ни най-малко не искаме да ограничимъ злото. Ние насърдчаваме доброто, а не ограничаваме злото. Отъ злото ние не се интересуваме. Когато нѣкой върши престѫпление, това ни най-малко не ни интересува. Когато нѣкой върши добро, това ни интересува. Ние се интересуваме отъ учения човѣкъ, а не отъ невежия. Сѫщиятъ законъ срещаме и въ природата, както и въ отношенията на Бога къмъ хората. Богъ абсолютно не се интересува отъ глупавитѣ и отъ лошитѣ хора. Какво пишатъ вестницитѣ, това ни най-малко не интересува Бога. Не само Той, но и напредналитѣ сѫщества даже не се интересуватъ отъ вестникарскитѣ дисертации. Вие можете да ги считате за учени работи, но тѣ гледатъ на тѣхъ като на обикновени съобщения, безъ нѣкаква научна дълбочина и достовѣрность. Каква наука е тази, която не просвѣщава умоветѣ на хората? Или каква религия е тази, която не внася любовь между хората и не ги обръща къмъ Бога? Това сѫ човѣшки измислици, човѣшки изобретения, които заблуждаватъ хората. Подъ думата наука ние разбираме съвокупность отъ идеи, които сѫ излѣзли отъ Великото Начало на живота. Лъжата пъкъ е каль, която е излѣзла отъ обущата на хората. Човѣшкитѣ обуща създадоха лъжата въ свѣта. За да познаете, какъвъ е нѣкой човѣкъ, вижте, като влиза въ кѫщи, дали си изчиства обущата, или не. По това ще познаете, дали този човѣкъ е готовъ да говори истината, или не. Ако изчисти обущата си и така влѣзе въ кѫщи, той ще говори истината; ако не ги изчисти, той носи лъжата въ себе си. Много хора носятъ нечисти обуща по наследство, по предание. Ако присадите едно дърво съ дивачка, следъ време това дърво ще даде плодове на дивачката. Кой е причина за това? — Причината за това е самата дивачка. Счупете присадката и веднага ще видите истинското дърво. Счупете дивитѣ присадки на дървото, и веднага ще видите истинския човѣкъ. Всичко въ свѣта трѣбва да се постави на изпитъ. Съвременнитѣ хора се намиратъ въ епоха, презъ която нищо нѣма да остане неизпитано, непровѣрено. Животътъ на хората, външно и вѫтрешно, ще бѫде подложенъ на такива разтърсвания, каквито ставатъ въ домоветѣ по Великъ день. Цѣлата кѫща по Великъ-день се пречиства. Защо умиратъ хората и какво става съ тѣхъ следъ смъртьта имъ? Нѣкои учени твърдятъ, че мозъкътъ на умрѣлия не остава въ пръстьта, но напреднали, учени сѫщества го взиматъ, анализиратъ го, да видятъ, какви благородни мисли и чувства сѫ занимавали този човѣкъ. Въ Божествената лаборатория има списъци, въ които вписватъ всичко, което се отнася до мозъка на дадени лица. Въ тия списъци четете: мозъкътъ на еди-кой си свещеникъ, владика; мозъкътъ на еди-кой си ученъ човѣкъ; мозъкътъ на еди-кой си князъ, или царь; мозъкътъ на еди-коя си слугиня и т. н. И срещу всѣко име следватъ резултати отъ направената анализа. Отъ тѣзи анализи се вижда, какво липсва на всѣки човѣкъ. Значи, има съ какво да се занимава човѣкъ. Сега ни учатъ, че като умре човѣкъ, ангели дохождатъ, взиматъ го и на рѫце го занасятъ на небето. — Ние имаме само единъ такъвъ случай — съ бедния Лазаръ. Три пѫти анализираха мозъка на Лазара и следъ това го занесоха въ лоното на Аврама. Обаче, когато умрѣ богатиятъ, който цѣлъ животъ яде и пи, не го занесоха въ лоното Аврамово, но го изпратиха въ мѣстото на мѫчението. — Какво ще стане съ нашитѣ богаташи? Азъ не говоря за богаташи, които не вършатъ волята Божия; азъ не говоря за сиромаси, които крадятъ и лъжатъ. Азъ имамъ предъ видъ онѣзи сиромаси, въ ума на които не минава мисъль за кражба и лъжа. Тѣзи сиромаси сѫ голѣми простаци, защото не знаятъ да лъжатъ, нито да крадятъ. Такъвъ човѣкъ азъ наричамъ беденъ, сиромахъ, и нищъ духомъ. Всѣки човѣкъ, на когото езикътъ е дълъгъ и рѣже надѣсно — налѣво, той не е беденъ, не е нищъ духомъ. Той е първокласенъ богаташъ, т. е. човѣкъ, богатъ съ грѣхове. Този богатъ човѣкъ ще отиде при онзи, за когото Христосъ е казалъ, че ще бѫде изпратенъ въ мѣстото на мѫчението. Като говоря за мѫчението, мнозина запитватъ, има ли такова мѫчение, или нѣма. Азъ не говоря за физическо мѫчение, което всички хора сѫ опитали и познаватъ, но говоря за вѫтрешното мѫчение, което малцина сѫ опитали. Ще кажете, че такъвъ огънь, за който се говори въ Писанието, не сѫществува. — Този огънь, за който се говори въ Писанието, не е физически, защото човѣкъ изгаря на физически огънь. Огъньтъ, на който богатиятъ горѣлъ хиляди години и не изгорѣлъ, е отъ съвсемъ друго естество. Този огънъ коренно се различава отъ физическия. Защо е трѣбвало богатиятъ да гори на този огънь? Защо той не каза на Аврама: Отче Авраме, покажи ми начинъ, какъ да изправя грѣховетѣ си! Защо не се разкая и не потърси начинъ да изправи грѣховетѣ си, а пожела да изпратятъ Лазара при него да му облекчи положението? И въ мѣстото на мѫчението богатиятъ прояви своето старо аристократство и каза на Аврама: Нека бедниятъ Лазаръ дойде при мене. Той ми дължи нѣщо, за което трѣбва да ми бѫде признателенъ. Какъвъ по-голѣмъ срамъ за мене отъ този, той да седи въ мѣстото на блаженството, а азъ — при тѣзи лоши, тежки условия! — Тѣзи сѫ вѫтрешнитѣ причини, заради които богатиятъ искалъ да доведатъ Лазара при него. Аврамъ му отговори: Лазаръ не може да дойде при тебе. Има нѣща, които ви дѣлятъ. — Състоянието на богатия не може да се смѣни съ състоянието на бедния; състоянието на грѣшния не може да се смѣни съ състоянието на праведния. Това не е бояджилъкъ. Господъ не е бояджия. Той е разумно сѫщество. Казвате, че Богъ е добъръ, милостивъ, може да ви направи добро. Ако хората можаха да се боядисватъ тъй лесно, пръвъ азъ щѣхъ да ги боядисамъ. Нѣмаше да оставя човѣкъ въ свѣта да грѣши. Но невъзможно е човѣкъ да се боядисва, както и когато пожелае. Сега, като говоря за богатъ и за беденъ човѣкъ, азъ разбирамъ друго нѣщо. Подъ думата „богатъ“ разбирамъ разуменъ човѣкъ. И подъ думата „беденъ, сиромахъ“ пакъ разбирамъ разуменъ човѣкъ. И двамата сѫ разумни, но на различни длъжности. Каквато длъжность да се даде на разумния човѣкъ, тя е почетна длъжность. И царь да е, и последенъ слуга да е, за него това е едно и сѫщо нѣщо. Предъ Бога, предъ възвишения моралъ нѣма абсолютно никаква разлика между царь и слуга. Докато сте на земята, вие ще се лъжете отъ различнитѣ служби на хората. Ако царьтъ изпълнява честно службата си на земята, той е почитанъ и уважаванъ отъ всички; ако слугата изпълнява службата си честно и почтено, той е уважаванъ и почитанъ отъ всички. Въ този случай и двамата сѫ на почетни служби, безъ абсолютно никаква разлика. Царьтъ е почетенъ като царь, а слугата — като слуга. Ако царьтъ не изпълнява честно своята длъжности като цари, той ще стане слуга. Ако слугата изпълнява честно своята служба като слуга, той ще стане царь. Следователно, всички сегашни слуги сѫ кандидати за царе, но при условие да изпълняватъ службата си честно и почтено. Като предвижда това, Писанието казва, че ние сме свещени царе за Бога. Нѣкой казва: Азъ не мога да бѫда царь. — Какво представя царьтъ? Какъвъ е произходътъ на думата „царь“? Всѣки може да стане царь, но не въ нѣкоя голѣма държава. Всички можете да станете царе, но въ малки държави. Запримѣръ, всѣки шопъ въ България има своя държава. Шопътъ нарича колибата си своя държава. Нѣкой има една стая на разположение — той е царь на тази стая. Вървишъ по пѫтя и около тебе нѣма нито единъ човѣкъ — ти си царь, ти си господарь на този пѫть. Лесно е да бѫдешъ царь, щомъ твоята мисъль въ даденъ случай е права. Като мисли само, че е царь, всѣки може да бѫде единъ честенъ, разуменъ царь. Щомъ всички хора сѫ излѣзли отъ Бога, не сѫ ли тѣ царски синове? Вие мислите и вѣрвате, че сте Синове Божии, но ако ви кажатъ, че като царе можете да бѫдете Синове Божии, вие се съмнявате. Мислите, че сте създадени по Бога, но ако ви се каже, че като Синове Божии сте царе, вие пакъ се съмнявате. Споредъ мене, ако при сегашнитѣ условия не можете да станете царе, това значи да се огрѣшите. При сегашнитѣ условия нѣма служба на земята, отъ която човѣкъ да не се огрѣши. Които заематъ служби при сегашнитѣ условия, тѣ трѣбва да бѫдатъ разумни хора, съ здравъ, силенъ гръбнакъ и съ убеждения. „Кажи само речь, и момчето ми ще бѫде здраво!“ Съвременното човѣчество се намира въ болезнено състояние. Почти всички хора боледуватъ, почти всички хора сѫ нервни и казватъ: Това е неврастения. Всѣки се оплаква, че е нервенъ, че не може да издържа. Ако подложите нѣкой човѣкъ на гладъ, да не яде два-три деня, той веднага започва да се оплаква: Гладенъ съмъ, не мога да издържамъ, ще умра отъ гладъ. Защо ме измѫчвате толкова? — Чудно нѣщо! Има паяци, които по шесть месеца седатъ гладни и не се оплакватъ. Мечкитѣ цѣла зима прекарватъ безъ храна и не се оплакватъ, а като погладува два-три деня, човѣкъ веднага започва да се оплаква, че ще го уморятъ отъ гладъ. Кой ще го умори? Това, което уморява човѣка, е въ самия него, а не въ хората. Хората сѫ само външни фактори, външни условия. Каквото човѣкъ мисли, това става. Ако мисли, че гладенъ ще умре, така ще стане. Всички хора на 20 в. все отъ гладъ умиратъ. Покажете ми единъ боленъ, който да не е умрѣлъ отъ гладъ. И царь, и владика — всички умиратъ отъ гладъ. Като заболѣятъ, хората казватъ: Не можемъ вече да ядемъ. — Коя е причината за това? — Нѣма какво да ядатъ. Докато сѫ въ това положение, за тѣхъ нѣма ядене. Тѣ не могатъ да възприематъ Божествения нектаръ, съ който възвишенитѣ сѫщества се хранятъ, вследствие на което нишкитѣ на тѣхния животъ се скѫсватъ, и тѣ умиратъ гладни. Хлѣбътъ седи предъ болния, но той нѣма импулсъ въ себе си да посегне къмъ него; той нѣма сила да отвори устата си, а стомахътъ му нѣма разположение да работи. Божественото начало заставя човѣка да яде и сладко да яде. Ето защо, като яде, човѣкъ трѣбва да благодари на Бога. Какво правятъ съвременнитѣ хора? — Наредятъ се предъ трапезата и започватъ да ядатъ: едно, второ, трето, четвърто ядене. Слугитѣ слагатъ и вдигатъ едно ядене следъ друго, но господаритѣ пакъ оставатъ недоволни. Това недоволство произвежда цѣли скандали и крамоли между хората. Въ какво седи вашата философия за яденето? Ще кажете, че яденето е единъ отъ най-постояннитѣ процеси въ природата, вложенъ отъ самата нея, отъ най-древни времена. Този процесъ сѫществува въ природата още съ проявяването на живота. Когато хората скѫсали връзката си съ този процесъ, смъртьта започнала да действува върху тѣхъ по правиленъ начинъ. Човѣкъ постепенно е изгубвалъ своята мисъль, своята сила, докато най-после се намѣрилъ или въ положението на Лазара, или въ положението на богатия. Стотникътъ, който разбиралъ закона, се обърналъ къмъ Христа съ думитѣ: „Кажи само речь, и момчето ми ще оздравѣе.“ Този човѣкъ не бѣше нито правовѣренъ, нито израилтянинъ. Той бѣше езичникъ. Обаче, този езичникъ се обърна къмъ Христа съ думитѣ: „Кажи само речь, и момчето ми ще оздравѣе.“ Съ други думи, той каза на Христа: И азъ имамъ власть да заповѣдвамъ на слугитѣ си. На едного казвамъ: Дойди! — и той дохожда; на другиго казвамъ: Иди! — и той отива. Каквото заповѣдвамъ, това става. Следователно, ако и Ти кажешъ само речь, момчето ми ще оздравѣе. Питамъ: отде знаеше този човѣкъ, че Христосъ има такава сила въ себе си, че каквото каже да стане? Ако въ сегашнитѣ времена излѣкувате нѣкого, ще кажатъ, че тукъ е употрѣбена нѣкаква магия, или нѣкаква лъжа. Въ днешния материалистически вѣкъ, каквото направишъ, все ще го обяснятъ съ нѣкаква лъжа, съ нѣкаква хитрина. Въ днешния критически вѣкъ не може да се допусне никакво чудо. Едно време, когато спиритизъмътъ се яви на сцената, правѣха различни фотографии и обясняваха явяването на духоветѣ като етерни излѫчвания на човѣшкитѣ мисли, които се изразяватъ въ полуматериални форми. По този поводъ ученитѣ създадоха различни теории. Нѣкои казваха, че единственото нѣщо, което сѫществува въ свѣта, е човѣкътъ. — Какъ се създаде тази теория? Нека тѣзи учени обяснятъ, какъ се създаде тѣлото на човѣка, какъ се създаде неговия мозъкъ, неговата нервна система. Всичко въ човѣка е разумно направено. Какъ се създаде човѣшката форма? Кое застави Бога да създаде човѣка? — Има редъ причини, редъ теории за създаването на човѣка, но ние не подържаме онази механическа теория за създаването на човѣка отъ пръсть. Богъ взелъ пръсть, направилъ отъ нея човѣкъ, вдъхналъ въ ноздритѣ му, и той станалъ жива душа. Тази теория е за децата, а не за възрастнитѣ. Ще приведа единъ примѣръ отъ съвременната аритметика. Казвате, че 5х5=25. Значи, взимате две числа, умножавате ги едно на друго и получавате трето число: 5х5=25. Какъ получихте числото 25? Ще кажете, че работата е много проста. Отде дойде двойката? Като умножавате 5х5, сигурни ли сте, че тѣзи числа сѫ еднакви? Представете си, че едната петорка означава петь философа, всѣки отъ които е родилъ по петь деца. Ще кажете, че философитѣ не раждатъ деца. Споредъ мене философитѣ раждатъ. Всѣки трактатъ по известенъ въпросъ, всѣко съчинение, което е написалъ философътъ, не е нищо друго, освенъ негово дете. Петь философа по петь деца, правятъ 25 деца. При това, знае се отъ аритметиката, че могатъ да се събиратъ само еднородни числа. Право ли е това? Всички тия 25 деца еднакво даровити ли сѫ? И самитѣ философи еднакво даровити ли сѫ? Голѣма разлика има между петьтѣ философа, както и между тѣхнитѣ деца. Защо ги умножаваме тогава? Въ аритметиката е лесно: 5х5=25. Двойката въ числото 25 показва, че на това число не достига нѣщо. Ако 25 души образуватъ едно дружество, въ скоро време между тѣхъ ще се създадатъ раздори, недоразумения. Само числото 2 е въ състояние да изглади тѣхнитѣ недоразумения. Какво представя двойката? — Двойката означава женския принципъ. Двойката показва, че въ търговията, въ банкерството е нуженъ кредитъ. Ако нужниятъ кредитъ не сѫществува, банката ще фалира. Следователно, който знае този законъ, той никога нѣма да вложи паритѣ си въ банка, или въ кредитно дружество, основано отъ 25 члена. Числото 25 казва на човѣка: Не влагай паритѣ си въ банка, съставена отъ 25 члена, защото, въ края на краищата, ще получишъ само 25% отъ вложената сума, а останалитѣ 75% ще хвръкнатъ. Този законъ сѫществува и въ човѣшкитѣ мисли и чувства. Дойде ти нѣкаква идея на ума, и ти започвашъ една работа, безъ да знаешъ ще успѣешъ ли въ тази работа, или нѣма да успѣешъ. Ако разбирашъ законитѣ, ще знаешъ, какви ще бѫдатъ резултатитѣ на започнатата отъ тебе работа. Който не разбира законитѣ, той изпада въ суевѣрие. Суевѣрието произтича отъ факта, че когато се натъкнешъ на нѣкаква Божествена идея, вие не я прилагате на време, вследствие на което, вмѣсто добро, излиза зло. Следователно, всѣкога, когато правимъ добро не на време, ражда се зло; когато правимъ зло на време, ражда се добро. Когато правимъ зло не на време, винаги остава зло. Има другъ законъ въ свѣта, споредъ който две злини винаги раждатъ едно добро. Този законъ се провѣрява навсѣкѫде въ живота. Вземете следния примѣръ: на едного казали една обидна дума. Тази дума го засегнала толкова много, че той се върналъ у дома си, взелъ револвера си и тръгналъ да отмъщава. Като вървѣлъ изъ пѫтя, спъналъ се, падналъ на земята и счупилъ крака си. Занесли го въ дома му, извикали лѣкарь да му превърже крака. Дълго време лежалъ на легло и прекаралъ голѣми мѫчнотии. За да прекара по-леко мѫкитѣ и болкитѣ на счупения кракъ, близкитѣ му донасяли да чете Евангелие и различни философски книги. По този начинъ той се обърналъ къмъ Бога. Като оздравѣлъ, той си казалъ: Благодаря на Бога, че счупихъ крака си. Ако не бѣха ме обидили, азъ нѣмаше да счупя крака си и нѣмаше да се обърна къмъ Бога. А сега, макаръ че счупихъ крака си, обърнахъ се къмъ Бога. —Тукъ имаме примѣръ, въ който две злини раждатъ едно добро. Това не е абсолютно правило, нито абсолютенъ законъ. Че злото въ свѣта работи за доброто, това е изключителенъ законъ. Значи, отъ всички страдания, отъ всички препятствия, които се случаватъ въ живота ви, крайната цель на Битието е да произведе добро. Така е за умния, за добрия човѣкъ, но за глупавия, за лошия не е така. Оттукъ можемъ да извадимъ следното заключение: всѣки човѣкъ, който е склоненъ къмъ доброто, той непременно е заболѣлъ. Този човѣкъ е падналъ на пѫтя, счупилъ крака си и лежи на легло. Страданията, които прекарва на леглото, сѫ причина да се обърне къмъ Бога. „Кажи само речь, и момчето ми ще оздравѣе“. — Като оздравѣе, то ще стане човѣкъ, способенъ да помага на хората. Като четатъ този стихъ, съвременнитѣ хора го тълкуватъ, че Христосъ излѣкувалъ това момче физически, т. е. излѣкувалъ тѣлото му. — И сегашнитѣ лѣкари лѣкуватъ тѣлото на човѣка. Тогава, какво повече е направилъ Христосъ? И сегашнитѣ лѣкари лѣкуватъ презъ пространството, както Христосъ е направилъ. Болниятъ е на километри далечъ отъ лѣкаря си, но той го лѣкува. Какво повече е направилъ Христосъ? Въ странство има цѣли общества, които лѣкуватъ презъ пространството. Има заведени дѣла противъ онѣзи, които лѣкуватъ по този начинъ, но понеже нѣма законъ, който да ги сѫди, тѣ се освобождаватъ. Сѫдията казва: Този човѣкъ не е виновенъ, и го освобождава. И Христосъ е лѣкувалъ по този начинъ, затова стотникътъ се обърналъ къмъ Него съ думитѣ: „Кажи само речь, и момчето ми ще оздравѣе. И азъ имамъ власть да заповѣдвамъ. Казвамъ на едного отъ слугитѣ си: Иди! — и отива. На другиго: Дойди! — и дохожда. И ти можешъ да направишъ сѫщото. Кажи само речь, и азъ ще ти бѫда благодаренъ“. И зачуди се Христосъ на неговата вѣра. Този човѣкъ бѣше езичникъ. „Кажи само речь, и момчето ми въ бѫдеще ще се измѣни“. Ако нѣкой съвремененъ християнинъ отиде при Христа да се помоли за болното си момче, какво ще каже? Той ще каже: Господи, кажи само речь да се излѣкува момчето ми, да поживѣе малко на земята. Питамъ: ако животътъ на това момче се продължи, за да натрупа повече грѣхове, защо му е този животъ? Да се излѣкува момчето, разбирамъ да се внесе равновесие въ неговия умъ, благородство въ неговото сърце, сила и подемъ въ неговата душа и въ неговия духъ. Съвременнитѣ религиозни наричатъ това състояние покаяние. Хората се покайватъ и въ сѫдилищата, помиряватъ се, но това не е покаяние. Така се покаялъ единъ циганинъ, който се давилъ въ рѣката. Като се намѣрилъ въ трудно положение, той се обърналъ къмъ свети Никола съ думитѣ: Моля ти се, свети Никола, помогни ми да се избавя. Имамъ малки циганчета, нѣма кой да ги гледа. Ако ми помогнешъ да излѣза на брѣга, ще ти запаля една голѣма свѣщь, човѣшки бой. Въ това време покрай рѣката минавалъ единъ човѣкъ, видѣлъ, че нѣкой се дави и се моли за помощь. Той влѣзълъ въ рѣката и спасилъ циганина отъ удавяне. Като се видѣлъ на другия брѣгъ на рѣката, циганинътъ казалъ: Свети Никола, ти си богатъ и светъ човѣкъ; защо ти е моята свѣщь? Ето, дрехитѣ ми се измокриха. Отде ще взема толкова пари за свѣщь? Халалъ да ти е, че ме избави! Съвременнитѣ хора се смѣятъ на този циганинъ, но тѣхниятъ животъ, отъ единия до другия край, не е ли подобенъ на този на циганина? Не се ли намиратъ и тѣ въ сѫщото положение? Кой отъ васъ не е обещавалъ, че това ще направи, онова ще направи, но като излѣзе на сухо, вънъ отъ рѣката, казва: Свети Никола, азъ имамъ малки циганчета, пари нѣмамъ за свѣщь. Защо ти е тази свѣщь? Небето и безъ моята свѣщь ти свѣти. Азъ се намирахъ въ голѣмо затруднение, когато ти обещахъ, но виждамъ, че не мога да изпълня обещанието си, пари нѣмамъ. И сега хората обещаватъ, но не изпълняватъ. Отъ всички се изисква здрава, положителна мисъль, а не обезсърдчение. Сега, като говоря така, не искамъ да кажа, че не сте добри, но въ работата, която човѣкъ върши на земята, все ще направи нѣкаква погрѣшка. Ако не внимава, ако съзнанието му не е будно, и светията може да направи погрѣшка. Най-малко съ очитѣ си човѣкъ може да сгрѣши. При това, този грѣхъ е толкова малъкъ, че никой не би го подозрѣлъ. Ако минете покрай кѫщата на нѣкой богатъ човѣкъ и му завидите, или пожелаете кѫщата му, като отидете на онзи свѣтъ, само за тази мисъль, за това пожелание, вие ще бѫдете на мѣстото на богатия. За да не сгрѣшите, като минете покрай кѫщата на богатия, кажете: Господи, дай здраве и сила на този човѣкъ, да поживѣе повече, да се порадва на богатството си и да помага на бедни и страдащи. Така трѣбва да каже разумниятъ, а неразумниятъ ще въздъхне и ще пожелае за себе си кѫщата на богатия. Ето, две хиляди години се минаха отъ времето на Христа, и всички минавате за вѣрващи, за посветени, но като се натъкнете на нѣкакво изкушение, въздъхвате. Нѣкога сте силни, минавате покрай изкушението, но не се подавате. Нѣкога, обаче, сте слаби, подавате се на изкушение и не сте готови да признаете погрѣшката си. — Не, ще се върнете при богатия и ще кажете: Тукъ, на това мѣсто, предъ твоята кѫща сгрѣшихъ. Пожелахъ твоята кѫща, завидѣхъ ти, но се разкаяхъ. Не искамъ кѫщата ти, тя е твоя. Нека Богъ те благослови, да живѣешъ и да се радвашъ, да помагашъ на беднитѣ. Втори пѫть нѣма да пожелавамъ чуждото. — Това е малъкъ, почти незабелязанъ грѣхъ, но следъ време той ще произведе обратни резултати, съ което ще спъне еволюцията на душата ви. Като грѣшите, това показва, че Богъ никога не реагира на вашата воля. Когато грѣши, човѣкъ проявява своята неразумна воля, на която не реагира, но впоследствие изпитва лошитѣ резултати на тази воля. Тогава той казва: Мѫчно ми е, че сгрѣшихъ. Не зная, какво да правя. Господъ ще ти каже: Върни се да изправишъ погрѣшката си. Богъ никога не реагира срещу насъ. Той ни поощрява въ доброто, но не ни заставя насила да го правимъ, нито пъкъ ни прѣчи въ злото. И въ доброто, и въ злото ние сме абсолютно свободни да правимъ едното, или другото. Това е красивото въ живота. Като грѣшимъ, или като правимъ добро, ние сами носимъ последствията, отговорноститѣ за нашитѣ дѣла. Сѫщевременно ние носимъ въ себе си възможности за изправяне на своитѣ погрѣшки, когато пожелаемъ, и когато Богъ ни подбуди къмъ това. Щомъ почувствуваме този потикъ въ себе си, ние трѣбва да се свържемъ съ желанието на Бога и да го приемемъ като наше, защото Той не е всѣкога близо до насъ. Казано е въ Писанието: „Търсете ме, докато съмъ близо до васъ!“ „Кажи само речь, и момчето ми ще бѫде здраво.“ Този стотникъ разбиралъ своето момче, разбиралъ това, което е родилъ. На сѫщото основание, когато единъ философъ, или писатель напише една книга, той трѣбва да се обърне къмъ Бога съ думитѣ: „Господи, кажи само речь, и момчето ми ще оздравѣе.“ Така трѣбва да каже учениятъ въ себе си, защото все има нѣкои нечисти мѣста, нѣкакви недѫзи въ книгата му, които трѣбва да се изчистятъ. Книгата му ще се чете отъ много хора, затова трѣбва да бѫде чиста, да носи въ себе си красота и благословение за свѣта. Когато художникътъ рисува картини, и неговитѣ картини трѣбва да носятъ благословение за хората. И той трѣбва да се обърне къмъ Бога съ думитѣ: „Кажи само речь, и момчето ми ще оздравѣе.“ Преди години гледахъ една картина на единъ художникъ, която представяше образа на Христа. Този художникъ нѣмаше понятие за формитѣ, за пропорциитѣ. Ако тази картина бѣше живъ човѣкъ, той щѣше да бѫде осѫденъ на 10— 15 години затворъ, като престѫпникъ. Лицето на този образъ бѣше широко, челото — низко, едва три-четири сантиметра височина, брадата — широка, очитѣ — много голѣми. Този художникъ искалъ да даде единъ представителенъ образъ на Христа, да респектира хората, а той нарисувалъ такъвъ образъ, който може да ги изплаши. Следователно, ако искате да нарисувате нѣкой човѣкъ, трѣбва да представите такъвъ образъ, по който да се четатъ добродетелитѣ му. Лицето, челото, очитѣ, брадата трѣбва да изразяватъ неговитѣ добродетели. Нѣкой пита: Азъ честенъ човѣкъ ли съмъ? — Погледни ме само веднъжъ въ очитѣ и ще ти кажа, дали си честенъ. Азъ имамъ моментална фотография, ще цъкна веднъжъ само, и веднага ще имамъ портрета ти. Ще погледна очитѣ ти и ще кажа, дали си честенъ, или не. Дойде нѣкой при мене, иска пари на заемъ. Погледна лицето му, фотографирамъ го и веднага разбирамъ, може ли да се дадатъ пари на този човѣкъ, или не може. Човѣкъ носи свидетелството си на своето лице. Това свидетелство всѣки день се мѣни. Ти можешъ да бѫдешъ днесъ въ добро разположение на духа, но утре можешъ да изгубишъ това разположение. Тѣзи постоянни смѣни не сѫ нищо друго, освенъ обновяване на духа. На физическия свѣтъ, разположението и неразположението представятъ законъ на обнова. За да стане вѫтрешна обнова въ човѣка, той трѣбва да бѫде поставенъ на две противоположни състояния. Който изучава окултната наука, той трѣбва да знае този законъ. Всѣки день човѣкъ трѣбва да съ опрѣснява, да се обновява. Ако не се обновява, той преждевременно ще остарѣе. Казвате за нѣкого, че е остарѣлъ. — Ела утре, ще ме видишъ. Преброй колко бръчки имамъ на лицето си. Отивашъ на другия день и виждашъ, че бръчкитѣ сѫ се намалили съ две по-малко. Значи, този човѣкъ се е подмладилъ съ десеть градуса. Отивашъ на другия день, броишъ още две бръчки сѫ изгубени. На шестия день още две бръчки се загубватъ, на десетия —още две. Следъ десеть години виждашъ на лицето на този човѣкъ само две бръчки. Като работи повече време, върху себе си, всички бръчки на лицето му ще се изгубятъ, и той ще стане съвършено младъ. Не е мѫчно да се подмлади човѣкъ. За подмладяването се изисква само едно „ху.“ Ще приведа примѣра за единъ младъ момъкъ грънчарь. Този младъ момъкъ търсилъ нѣкакъвъ лесенъ занаятъ, да може въ скоро време да го изучи. Като търсилъ известно време такъвъ занаятъ, най-после се установилъ върху грънчарството. Отишълъ при единъ добъръ грънчарь и останалъ да работи при него три години. Единъ день казалъ на господаря си: Азъ работихъ три години, научихъ занаята, искамъ да стана вече майсторъ. — Добре, свободенъ си. Слугата напусналъ господаря си и започналъ самостоятелна работа. Какво било очудването му, когато видѣлъ, че всичкитѣ му грънци се пукали. Върналъ се пакъ при господаря си и го запиталъ, защо грънцитѣ му се пукатъ. — Трѣбва да учишъ още три години да придобиешъ изкуството да не се пукатъ грънцитѣ. Младиятъ грънчарь останалъ да работи при господаря си още три години и забелязалъ, че когато сѫдътъ билъ съвършено готовъ, господарьтъ му го изваждалъ отъ пещьта, духвалъ вѫтре, и той не се пукалъ. Тогава слугата си казалъ: Чудно нѣщо! За едно духане само, за едно „ху,“ азъ трѣбваше да чиракувамъ още три години. Значи, докато грънцитѣ сѫ горещи, ще духнешъ въ тѣхъ, за да не се пукатъ. Истинатъ ли веднъжъ, и сто пѫти да духашъ, тѣ все ще се пукатъ. На време ще туряшъ грънцитѣ въ пещьта, на време ще ги вадишъ, на време ще духашъ. Това „ху,“ което грънчарьтъ правилъ въ грънцитѣ, е думата, която стотникътъ искалъ отъ Христа. „Кажи само речь, и отъ тази дума, която сега кажешъ, хората ще извадятъ поука. Всички ще говорятъ за тази дума“ — казалъ стотникътъ. „Кажи само речь, и момчето ми ще бѫде здраво.“ Съвременнитѣ хора се намиратъ въ процесъ на самоусъвършенствуване. Както виждамъ, вие всички сте богаташи, между васъ нѣма нито единъ сиромахъ. Това лесно мога да докажа. Ако се оплаквате отъ сиромашия, азъ мога да купя сиромашията ви, но нѣма, какво да ми продадете — всички сте богати. Вие се стремите къмъ самоусъвършенствуване, но за това се изисква положителна наука. Запримѣръ, имате нѣкакво неразположение въ себе си. Направете опитъ да го смѣните на добро. Какъвъ опитъ ще направите? Казвате, че обичате приятеля си. Вижте сега, може ли любовьта къмъ приятеля ви да измѣни вашето състояние. Помислете за приятеля си, и ако състоянието ви се измѣни, вие наистина го обичате. Ако състоянието ви не се измѣни, не обичате приятеля си, както трѣбва. Нѣкой день се разгнѣвите, търсите нѣкого да излѣете гнѣва си върху него. Външно изглеждате тихъ, спокоенъ, като светия, но отвѫтре се вълнувате като вулканъ. Помислете този моментъ за приятеля си, когото обичате. Ако състоянието ви не се измѣни, любовьта ви не е силна. Казвате, че вѣрвате въ Христа. Кажете тогава: Нека вѣрата ми въ Христа измѣни моето състояние. Казвате това, но състоянието ви пакъ не се измѣня. Вѣрвате въ Бога. Апелирайте къмъ тази вѣра да измѣни състоянието ви. И тази вѣра не ви помага. Какво показва това? — Че нито любовьта къмъ приятеля ви е силна, нито вѣрата ви въ Христа и въ Бога е силна. Какво трѣбва да направите, за да измѣните състоянието си? Застанете предъ Бога като дете и кажете: Господи, имамъ нѣщо криво въ себе си, нѣкаква погрѣшка, която не мога да изправя. Тя ми прѣчи, не мога да измѣня състоянието си. Нито любовьта къмъ приятеля ми, нито вѣрата ми къмъ Тебе сѫ въ сила да ми помогнатъ. Покажи ми пѫть, по който да тръгна, да измѣня състоянието си. Като кажете това, оставете да се изпълни волята Божия. Кажете ли така, състоянието ви веднага ще се измѣни. Това значи „кажи само речь, и момчето ми ще оздравѣе.“ Казвамъ: никога не оставайте едно ваше състояние само да се измѣни. Състояние, което само се измѣня, не е въ ваша полза. Когато взимате участие въ известно ваше състояние и успѣете да го измѣните, вие се ползувате. Ученикътъ се ползува, когато взима участие въ задачата си и самъ я решава. Ученикътъ се ползува, когато и други взиматъ участие въ решаване на неговата задача, но по-добре е самъ да реши задачата си. Ученитѣ хора, които съ вѣкове сѫ работили и работятъ, помагатъ и на насъ, но и ние трѣбва да работимъ като тѣхъ. Добритѣ хора сѫ работили, и ние ще работимъ. Следователно, когато духовнитѣ хора искатъ да измѣнятъ нѣкое свое състояние, достатъчно е да се обърнатъ къмъ Бога съ думитѣ: „Господи, кажи само речь!“ Ако при тѣзи думи състоянието имъ се измѣни, за този день тѣ иматъ нѣщо положително въ себе си, на което могатъ да разчитатъ. Представете си, че сте затворени въ „Обществената безопасность,“ или сте осѫдени на десетгодишенъ затворъ. Какво трѣбва да направите? — Поставете на изпитъ вѣрата си. Кажете: Искамъ сега да провѣря има ли Господъ въ свѣта, и кой въ сѫщность управлява свѣта — Господъ, или хората? После кажете въ себе си: Господи, готовъ съмъ отсега нататъкъ да посветя живота си за Тебе, безъ да нарушавамъ Твоя законъ. Избави ме отъ този затворъ, по който начинъ искашъ. — Какъ ще излѣзете отъ затвора? — Най-простиятъ начинъ е чрезъ амнистия. Ако амнистията не дойде, ангелъ ще слѣзе отъ небето, ще отвори вратата на затвора, ще свали оковитѣ отъ краката ви и ще каже: Излѣзте вънъ на свобода! Дали сте въ България, или другаде, ангелътъ ще каже: Излѣзте отъ затвора! Важно е, че молбата ви е послушана, и вие се убеждавате въ сѫществуването на единъ великъ законъ, на който всѣкога можете да разчитате. Този законъ не е човѣшки. Докато нѣмате нѣколко опита, които да ви увѣрятъ въ сѫществуването на този законъ, вие никога не бихте разчитали на него. Тогава вие ще разчитате на този законъ така, както днесъ разчитате на своитѣ пари. Като извадите златната монета, дето отидете, все ще бѫдете добре дошли. Дето да покажете златната монета, тя навсѣкѫде ще има стойность „Кажи само речь, и момчето ми ще оздравѣе!“ — Тази е мисъльта, на която ви навеждамъ. Ако сте свързани съ Христа, вие можете да се обърните къмъ Него съ думитѣ: „Кажи само речь.“ Щомъ имате тази връзка, достатъчно е само да кажете думитѣ „Кажи само речь,“ за да можете правилно да разрешите трудноститѣ въ своя животъ. При това положение нѣма да има никакъвъ споръ между хората. Ние трѣбва да бѫдемъ силни, да бѫдемъ свързани съ Бога. Ако сме свързани съ Бога, социалнитѣ въпроси лесно ще се разрешатъ, трудноститѣ въ живота лесно ще се преодолѣятъ. Ако можете да повишите температурата на тѣлото си до 4000 градуса, кои ще ви държи въ затвора съ такава висока температура? Като ви поставятъ въ затвора, всичко около васъ ще се разтопи. Нѣкои мислятъ, че само ангелитѣ могатъ да произведатъ такава температура. Не, всѣки човѣкъ може да произведе съ мисъльта си такава топлина, че да разтопи и вратитѣ и прозорцитѣ на затвора и да покаже на хората, че той не може да лежи въ затворъ. И ако праведниятъ трѣбва да бѫде затворенъ, това е само да покаже примѣръ на хората, че онзи, който е завършилъ развитието си, не само че въ затворъ не може да лежи, но и въ гроба не може да остане. И Христа разпнаха, заровиха Го, три деня лежа въ гроба, но на третия день този затворъ се отвори, и Христосъ излѣзе вънъ отъ него. Тогавашнитѣ вѣрващи казаха: Кажете, че ученицитѣ Христови задигнаха тѣлото Му. — Това не е никаква наука. Така не се разрешаватъ въпроситѣ. Отъ всички се изисква положителна вѣра, вѣра на развитие, на постояненъ процесъ, на постоянна връзка въ човѣка. Съвременитѣ хора искатъ съ малко трудъ да постигнатъ много работи. Който иска да се самоусъвършенствува, той трѣбва да постави всичкото свое усилие за превъзмогване на мѫчнотиитѣ си, отъ какъвто характеръ да сѫ тѣ, физически, умственъ или сърдеченъ. „Кажи само речь и всичко ще бѫде!“ Днесъ ви оставамъ да мислите върху темата: „Кажи речь“. Тъй ще кажете въ себе си: „Кажи само речь, и моето момче ще бѫде здраво!“ Това момче, този момъкъ представя въ човѣка онова, което мисли. Човѣкъ трѣбва да има здрава мисъль, здраво сърце. Кажи речь, Господи, да оздравѣе нашиятъ умъ, нашето сърце! Кажи речь, Господи, да просвѣтне ума ни, да оздравѣе сърцето ни и да се всели Твоята Любовь въ насъ, да вършимъ Твоята воля! 13. Недѣлна беседа отъ Учителя, държана на 28 априлъ, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.
  6. 1929_04_21 Наклали огънь

    "Който има невестата", Сила и живот, XII, т.2 (1929), Издание 1935 г., София Книгата за теглене на PDF Съдържание Наклали огънь. „И стоеха рабитѣ и слугитѣ, които бѣха наклали огънь, защото бѣше студено, и се грѣеха: съ тѣхъ стоеше и Петъръ и се грѣеше.“ Иоана 18:18. „Наклали огънь.“ Ще кажете, че има празни хора въ свѣта, безъ работа, които кладятъ огънь, седатъ около него и се грѣятъ. Като се каже „наклали огънь,“ веднага изпѫква образъ, действие, познато на всички. За да разбере човѣкъ онова, което Богъ или природата сѫ създали, потрѣбно е знание. И учениятъ, и религиозниятъ говорятъ за създаването на свѣта, но разбиранията на единия и на другия коренно се различаватъ. Религиозниятъ разглежда създаването на свѣта като механически процесъ, а учениятъ — като еволюционенъ процесъ. Религиозниятъ казва, че Богъ създалъ свѣта въ шесть деня като тия на земята, а въ седмия день си починалъ. Съ тази теория свършва създаването на свѣта. Когато разглежда теорията за създаването на свѣта, учениятъ разтегля тия шесть деня и казва, че всѣки Божественъ день се равнява на хиляди и милиони дни като нашитѣ, и въ всѣки такъвъ дълъгъ день Богъ е създалъ нѣщо специално. Значи, мѣрката, съ която религиозниятъ мѣри нѣщата се различава отъ тази, съ която учениятъ си служи. Обаче, лесно може да се възрази и на единия, и на другия. Ако мравитѣ разсѫждаваха за създаването на свѣта и изчисляваха, за колко деня е създаденъ, тѣ щѣха да иматъ съвършено различна мѣрка отъ тази, която ние имаме. И най-виднитѣ мравешки философи да правятъ изчисления, тѣхната година коренно ще се различава отъ нашата. Това показва, че въ съзнанието си ние трѣбва да имаме точно опредѣлена мѣрка за нѣщата, която да бѫде абсолютна и неизмѣнна. Онзи, който иска да знае, какъ е създаденъ свѣтътъ, той трѣбва да има въ съзнанието си абсолютна мѣрка за изчисление. Който нѣма пробудено съзнание, той не може да знае, какъ е създаденъ свѣтътъ, нито може да разсѫждава по този въпросъ. Свѣтътъ е създаденъ по нѣкакъвъ начинъ, но какъ е станало това създаване, всѣки не може да знае. Въ съзнанието на човѣка е отпечатанъ образа за създаването на свѣта. Ония, които иматъ пробудено съзнание, само тѣ могатъ по тия отпечатъци да възстановятъ цѣлата история за създаването на свѣта. Само тѣ могатъ да кажатъ, преди колко хиляди години и въ колко хиляди Божествени години е създаденъ свѣтътъ. Действително, свѣтътъ е създаденъ въ шесть деня, но Божествени дни. Всѣки такъвъ день се равнява на число, съставено отъ единица и 15 нули. Какво представя седмиятъ день? Сега, като говоримъ за създаването на свѣта, това не значи, че трѣбва да приемете всичко казано за абсолютна истина. Това е въпросъ, който се отнася до съзнанието на човѣка. Съвременнитѣ хора се страхуватъ отъ истината. Тѣ се боятъ, да не би по нѣкакъвъ начинъ да се разклати, или подрони тѣхния авторитетъ — Библията. Библията е авторитетъ, създаденъ отъ хора, които принадлежали къмъ единъ народъ, а всички знаятъ, че Богъ създаде свѣта, Той създаде и народитѣ, а не човѣкъ. Следователно, щомъ Богъ създаде свѣта, Той го създаде споредъ свои шесть деня, а не споредъ човѣшкото разбиране за шесть деня. Каквото мнение, каквото тълкувание да се даде за тѣзи шесть деня, то е все човѣшко. „Наклали огънь.“ — Защо наклали огънь? Какво е било времето, когато наклали огъня? Може ли лѣтно време, по обѣдъ, да се накладе огънь, и човѣкъ да се грѣе на него? Като прочете този стихъ, учениятъ ще каже, че щомъ сѫ наклали огънь, трѣбва да е било зименъ студенъ день. И Петъръ, както всички останали, се приближилъ до огъня и се грѣялъ. При това, дето има горение, тамъ непременно става нѣкаква химическа промѣна: дървата изгарятъ и отъ тѣхъ остава пепель. По сѫщия начинъ хората постѫпватъ и съ нѣкои свои възвишени идеи. Тѣ взиматъ една отъ възвишенитѣ идеи и я подхвърлятъ на горене, т. е. на разпъване. Съвременнитѣ хора се чудятъ на неразумностьта на евреитѣ, които преди две хиляди години разпънали Христа. Тѣ се чудятъ на неразумностьта на евреитѣ, а сами днесъ вършатъ сѫщото: взиматъ една своя възвишена идея, изпращатъ следъ нея цѣлъ полкъ римски войници, както е било съ Христа, и я разпъватъ на кръстъ, като казватъ: По-добре да умрешъ ти, отколкото азъ. Ако още продължавамъ да държа тази идея въ себе си, отъ мене човѣкъ нѣма да стане. Така казваше и еврейскиятъ народъ за Христа. Ако продължаваме да държимъ този човѣкъ между насъ, никакъвъ народъ нѣма да излѣзе отъ насъ. Ако искаме да станемъ народъ, ние трѣбва да се освободимъ отъ Него. — Сега виждате, че както еврейскиятъ народъ е постѫпилъ съ Христа, така всѣки отдѣленъ човѣкъ постѫпва съ своитѣ възвишени идеи. Всички хора хулятъ Юда Искариотски, безъ да си даватъ отчетъ, че свѣтътъ е пъленъ съ Юда Искариотовци — мѫже, жени и деца. Днесъ чувате мнозина да отричатъ идеята за задгробния животъ, като непотрѣбна. Тѣ казватъ, че животътъ се заключава въ ядене и пиене — друго не е нужно. — Вѣрно е, че яденето е необходимо въ живота, но ако човѣкъ не познава науката за яденето, какъ трѣбва да яде и какво да яде, самото ядене нѣма да го ползува много. Има два начина за ядене: като боленъ и като здравъ. Болниятъ яде ли? — Не яде. Ако яде, неговото ядене е специфично и въ строго опредѣлено количество. Здравиятъ човѣкъ яде умѣрено и по правилата на науката за храненето. Ще кажете, че не трѣбва да се яде много. — Много или малко, но ще ядете. Яденето изключва думитѣ „много и малко.“ Ядене ще има, но нито ще е много, нито ще е малко. — Колко трѣбва да ядемъ? — Това всѣки самъ ще си опредѣли. Като разсѫждавате по този начинъ, ще видите, че Евангелието има смисълъ за васъ дотолкова, доколкото вие се прониквате въ съзнанието си отъ желанието да си отговорите на въпроситѣ, защо сте дошли на земята и каква е цельта на вашия животъ. — Дошли сме на земята да бѫдемъ щастливи. — Това е идейна работа. Ако нѣкой може да бѫде щастливъ на земята, той заслужава похвала. — Азъ искамъ да стана богатъ човѣкъ. — Ако успѣешъ да станешъ богатъ човѣкъ, ти можешъ да се наречешъ гениаленъ. — Азъ искамъ да свърша наукитѣ си въ най-скоро време. — Ако успѣешъ въ това, ти ще имашъ уважението на всички добри хора. Мнозина искатъ да бѫдатъ богати, учени хора. Питамъ: колко души има, които отъ създаването на свѣта досега съ запазили своето богатство и своята ученость? И богатството, и ученостьта сѫ временни нѣща. Следователно, да желае човѣкъ временни нѣща, това показва, че въ него има нѣщо недозрѣло. Ако на такъвъ човѣкъ говоришъ за задгробния, за вѣчния животъ, той ще се уплаши и нѣма да слуша, какво му се говори. Действително, съвременнитѣ хора се страхуватъ отъ задгробния животъ. Тѣ се държатъ здраво за живота на земята, и по никой начинъ не искатъ да го напуснатъ. Какво хубаво има въ тѣхния животъ? Животътъ на съвременнитѣ хора е затворъ, карцеръ, дето се налагатъ и наказания. Кой човѣкъ на земята е свободенъ? Достатъчно е да го хване една болесть, и той веднага влиза въ затворъ. Закони има въ тия затвори. За да смирятъ затворницитѣ, пазителитѣ на затворитѣ взиматъ отъ време на време камшикъ и имъ казватъ: Какво сте надигнали главитѣ си? Съвременнитѣ хора не мислятъ за Бога, тѣ мислятъ само за болеститѣ си. Де кого срещнатъ, ще му говорятъ за господинъ „ревматичко.“ Съ масълце го мажатъ, бани и масажи му правятъ, но този господинъ не си отива. Той използува условията на живота и казва на домакина, когото е посетилъ: Сега ти ще работишъ, а азъ ще живѣя. Седи господинътъ на готово, и само тегли пари отъ банката. Кредитъ има човѣкътъ. Тъй щото, това, което наричате болесть, не е нищо друго, освенъ теглене пари отъ банката. Болеститѣ представятъ труднитѣ условия, въ които човѣкъ изпада. Ученитѣ казватъ, че болеститѣ се дължатъ на разни микроби, на разни утайки въ организъма на човѣка. — И това е вѣрно: и микроби има, и утайки има, но голѣмото зло седи въ неразбиране на живота. Ще приведа два примѣра отъ живота, които се случили въ времето на царь Соломонъ-Ра. Първиятъ примѣръ се отнася до единъ отъ виднитѣ философи по това време, който щѣлъ да загуби живота си за своята идея. Той ималъ идеята да разбере, кога и преди колко милиона години се е явило Божественото съзнание въ свѣта. За тази цель всѣка сутринь, преди изгрѣвъ слънце, той излизалъ вънъ отъ града на чистъ въздухъ, избиралъ хубаво мѣсто всрѣдъ природата, сѣдалъ нѣкѫде и съ часове размишлявалъ върху въпроса, който го интересувалъ. По това време зефирътъ се любувалъ съ една отъ своитѣ ученички, едно малко, нѣжно цвѣтенце. Увлѣченъ въ размишленията си, философътъ не виждалъ нищо предъ себе си. Единъ день, като се разхождалъ, стѫпкалъ това нѣжно цвѣтенце. Като видѣлъ възлюбената си стѫпкана, зефирътъ се разгнѣвилъ и казалъ: Азъ ще дамъ единъ добъръ урокъ на философа да помни, какъ се тъпчатъ малкитѣ цвѣтенца. Втори пѫть, когато дойде да размишлява, ще знае вече, какъ да се движи, какво да прави. Зефирътъ се разфучалъ, започналъ да шиба по лицето философа, но последниятъ се усмихвалъ доволно и си казвалъ: Чуденъ день е днесъ! Никога не съмъ изпитвалъ такава приятность. Този лекъ зефиръ ме гали нѣжно по лицето, разхлажда ме и ми дава възможность по-добре да размишлявамъ. На другата сутринь философътъ миналъ по сѫщия пѫть, и като погледналъ къмъ земята, видѣлъ малкото стѫпкано отъ него цвѣтенце. Той се навелъ, изправилъ го и продължилъ пѫтя си, като казалъ: Чудно, какъ не съмъ видѣлъ това цвѣтенце още вчера, че да го изправя! Тогава бѣхъ заетъ съ много работа, нищо не виждахъ. Като видѣлъ това, зефирътъ казалъ: Ето, дойде умътъ въ главата на този философъ, и затова изправи погрѣшката си. Философътъ направилъ една погрѣшка въ своя трактатъ, а именно: написалъ името на Бога съ проста буква. За изправянето на тази погрѣшка му помогнали зефирътъ и неговата възлюбена, като го навели на мисъльта за Божественото съзнание. Вториятъ примѣръ се отнасялъ до единъ отъ виднитѣ поети, който живѣлъ сѫщо така въ времето на царь Соломонъ-Ра. Този поетъ се вдъхновилъ отъ идеята да възпѣе красотата на вселената, на слънцето. За тази цель той се качилъ единъ день на една планина, застаналъ между две канари и оттамъ решилъ да възпѣе красотата, да я излѣе въ стройна, хубава поезия. Въ това време дветѣ канари се любили помежду си. Като видѣли поета между тѣхъ, дветѣ канари пожелали да го помилватъ, да го погалятъ, да му се порадватъ малко. Тъкмо извадилъ перо и книга да пише, дветѣ канари се приближили една до друга, притиснали го и се отдалечили. Добро било за канаритѣ, че могли да изкажатъ любовьта си, но поетътъ дълго време помнилъ тази любовь. Отъ любовьта на канаритѣ четири ребра на поета били счупени. Следъ това той отишълъ въ една гостилница да яде, но понеже усѣщалъ силна болка отъ счупенитѣ ребра, не могълъ нищо да хапне. Не му стигало това, но противъ него било заведено дѣло, че си позволилъ да наруши спокойствието на дветѣ канари, които се любили. И тъй, когато нѣкой страда, трѣбва да знае, че той, като поета, е развалилъ мира на нѣкои, които се любятъ. Поетътъ седналъ между дветѣ канари да пише своята поезия. Тѣ искали да го помилватъ, да му се порадватъ, да му напомнятъ за себе си. Какво лошо има въ тѣхното милване? Отъ гледището на невидимия, на духовния животъ, четиритѣ ребра на поета не били счупени, но влѣзли въ разговоръ съ него. Когато влѣзълъ въ гостилницата, тѣ започнали да му говорятъ, вследствие на което той трѣбвало да слуша, какво му говорятъ, и не могълъ нищо да хапне. Сега на васъ оставамъ да преведете даденитѣ образи: философътъ, зефирътъ и неговата възлюбена. После преведете, кой е поетътъ у васъ, канаритѣ, както и разговорътъ, който се е водилъ между поета и четиритѣ ребра. Въ тѣзи два примѣра изпѫкватъ нѣколко противоречия. За да се справите съ противоречията, трѣбва да знаете, че тѣ се дължатъ на особеното съчетание на нѣщата. Понѣкога човѣкъ се намира въ съчетанието на зефира и цвѣтето, а понѣкога — въ съчетание съ твърдата материя, съ която не може да се справи. Понѣкога идеитѣ на човѣка сѫ толкова твърди, че той не може да ги асимилира, а нѣкога сѫ толкова възвишени, че той не е готовъ да ги приложи, вследствие на което тѣ произвеждатъ върху него обратни резултати. „Наклали огънь.“ Всѣки човѣкъ трѣбва да има въ себе си накладенъ огънь. Накладениятъ огънь представя възвишенитѣ чувства въ човѣка, т. е. проявитѣ на любовьта. Любовьта може да произведе въ човѣка два различни резултата: отъ една страна, тя може да събуди съзнанието на философа, да разбере красотата и величието на Божественото въ свѣта; отъ друга страна, тя може да събуди съзнанието на поета, който иска да възпѣе красотата въ природата, застаналъ между канаритѣ, и по този начинъ да го доведе до състояние да не яде. Защо поетътъ не може да яде? — Защото отъ любовь канаритѣ му счупили четири ребра. Оттукъ вадимъ следното заключение: всички хора, които не могатъ да ядатъ, сѫ ходили да възпѣватъ красотата между канаритѣ, вследствие на което четири ребра имъ сѫ счупени. Значи, всички хора, които страдатъ, сѫ първокласни поети, пишатъ отлични поезии. — Каква полза отъ тѣзи поезии, когато имаме четири счупени ребра? — Не сѫ счупени ребрата ви, но сѫ проговорили. Нѣма по-хубаво нѣщо отъ това ребрата на човѣка да проговорятъ. Ако настоявате на това, че ребрата ви сѫ счупени, туй показва, че не разбирате алхимическитѣ закони. Които разбиратъ тия закони, тѣ никога не могатъ да чупятъ ребрата си. Кой може да чупи ребрата на водата? Кой може да разклаща нервната система на въздуха? Или кой може да чупи краката на свѣтлината? — Никой не може да направи тия нѣща. Ще кажете, че свѣтътъ е лошъ. — Това е ваша концепция, ваше специфично разбиране. — Дали свѣтътъ е лошъ или грѣшенъ, това е по отношение на васъ, но не и по отношение на Бога. Когато създавалъ свѣта, Богъ ималъ велика идея. Дали човѣкъ се ражда или умира, това сѫ два еднакво важни процеса. За Бога умирането на човѣка е нѣщо подобно на изливането на вода отъ стомната. За насъ е неприятно изливането на водата, защото стомната остава празна, но за Бога не е така. — Защо умираме? — Защо изпразвате стомната? Хората искатъ да се месятъ въ работитѣ на Бога, но тѣ нѣматъ право да вършатъ това. Какво Богъ върши, това не е наша работа. Какъ е създалъ свѣтътъ, това никой досега не е узналъ и нѣма да узнае. Не само досега, но и следъ милиарди години този въпросъ ще остане неразрешенъ и за най-виднитѣ философи. — Защо не може този въпросъ да се разреши? — Понеже той представя опредѣлена величина, която се намира въ постоянно движение. Ако измѣрвате една величина, която е въ покой, вие ще намѣрите нейнитѣ по-важни точки. Обаче, ако тази величина е въ движение, по никой начинъ не можете да намѣрите нейнитѣ главни точки. Такава величина представя въпросътъ за създаването на свѣта. Не мислете, че Богъ седи на едно мѣсто. Като не знаете, какъ Богъ работи, вие искате да фотографирате тази абсолютна величина, да разберете Божиитѣ планове н намѣрения. Съвременнитѣ хора искатъ да знаятъ, каква е била идеята на Бога за създаването на свѣта. — Идеята за създаването на свѣта, това си ти самиятъ. — Какво нѣщо е доброто? — Доброто, това си ти. — Какво нѣщо е злото? — Злото, това си ти. Злото и доброто, това е самиятъ човѣкъ. Ако злото не сѫществуваше, човѣкъ никога не би могълъ да разбере доброто. Човѣкъ познава доброто отъ злото. Следователно, злото е подбудителна причина за проява на доброто. Това се потвърждава отъ стиха въ Писанието: „Всичко, каквото се случава на онѣзи, които любятъ Бога, се обръща на добро.“ Това се отнася за онѣзи, които любятъ Господа. За Господа е казано: „Ще се весели Господъ въ дѣлата си.“ Това значи: когато човѣкъ стане уменъ и благодаренъ, Господъ ще се весели, че човѣкъ, малкото сѫщество, което Той е създалъ, разбира Божиитѣ закони и ги изпълнява. Съвременнитѣ хора — хората на 20 в., не трѣбва да живѣятъ като ония на миналитѣ вѣкове. Хората на миналитѣ вѣкове живѣха, както разбираха. Хората на 20 в. иматъ по-правилни разбирания и трѣбва да живѣятъ споредъ тѣхъ. Обаче, сегашнитѣ хора не живѣятъ споредъ своитѣ разбирания, но споредъ разбиранията, които сѫ имали въ миналото си. Че е така, вслушайте се, какво говорятъ младитѣ. Срѣщате нѣкой младъ, който казва: Баба ми и дѣдо ми живѣха по този начинъ, и азъ ще живѣя като тѣхъ. И азъ ще остарѣя като тѣхъ. Значи, този човѣкъ туря старостьта въ своето бѫдеще. Той туря дѣдо си отпредъ, а бѫдещето си отзадъ. Този младъ човѣкъ мисли да се осигурява за черни дни: да събира пари, да си направи кѫща, да се ожени, да има деца, да има кой да го гледа на старини. — Какъвъ е този идеалъ? И учениятъ говори по сѫщия начинъ. Той наблюдава Слънцето, Венера, Юпитеръ, и като престане да наблюдава, започва да пише теории за тѣхъ, да изкара бѣли пари за черни дни. И поети пишатъ, и философи пишатъ, съ намѣрение да спечелятъ нѣщо, да изкаратъ бѣли пари за черни дни. Нѣкой пише любовно писмо на единъ банкеръ, че жена му е болна, че децата сѫ малки още, нѣма кой да ги гледа, нѣматъ хлѣбъ за ядене и т. н. Банкерътъ отговаря на това любовно писмо съ сто лева помощь. После пише на вторъ банкеръ, описва положението си още по-плачевно. Банкерътъ му изпраща двеста лева помощь. Колко такива любовни писма трѣбва да напише този човѣкъ, за да осигури живота си? Следъ всичко това този човѣкъ ще каже, че е свободенъ. — Споредъ мене, свободенъ човѣкъ е само онзи, който работи. Докато работи, човѣкъ е свободенъ. Щомъ престане да работи, той изгубва свободата си. Съвременнитѣ хора мислятъ точно обратно: тѣ считатъ, че докато работятъ, сѫ заробени; щомъ престанатъ да работятъ, тѣ ставатъ свободни. Кой може да се нарече свободенъ: умрѣлиятъ лъвъ, или живото куче? — Живото куче е за предпочитане предъ умрѣлия лъвъ. Следователно, колкото да е малъкъ нѣкой човѣкъ, щомъ работи, щомъ мисли и чувствува, щомъ има стремежъ къмъ нѣщо велико, той има цена, каквато и най-видниятъ философъ въ свѣта. Хората се хвалятъ съ съчиненията на нѣкои поети, писатели, философи или учени. Де седи цената на тѣзи хора? Ако Библията има цена и до днесъ, това не се дължи на пророцитѣ, които сѫ я писали, но на онзи великъ Духъ, който ги е подтиквалъ да пишатъ и имъ е диктувалъ, какво да пишатъ. Много пророци сѫ писали тази книга, а въ сѫщность единъ е Духътъ, Който имъ диктувалъ да пишатъ. Питамъ: възможно ли е човѣкъ да напише една книга съ единъ пръстъ и съ една рѫка? Тъй щото, и Свещената Книга не може да бѫде написана съ единъ пръстъ и съ една рѫка. Тя е писана съ всичкитѣ пръсти на рѫцетѣ и на краката. Тя е писана съ очитѣ, съ ушитѣ, съ устата, съ космитѣ на главата — всичко е взело участие въ написването ѝ. Това значи, че Библията е писана отъ единъ Духъ, Който е диктувалъ на мнозина да пишатъ. Каквото Първичниятъ човѣкъ е казвалъ на Иезекиила, това и той е писалъ. Има единъ човѣкъ въ свѣта, който никога не е съгрѣшавалъ и не съгрѣшава. Той е Първичниятъ човѣкъ. Първичниятъ човѣкъ е Христосъ, Който казваше на Петра: „Скрий ножа въ ножницата си! Задачата, която Богъ ми е далъ, азъ ще я разреша.“ „Тури ножа въ ножницата си!“ — това значи: впрегни ума си на работа и мисли! „Наклали огънь.“ — Кога наклали този огънь? — Когато сѫдили Христа. Следователно, когато страда човѣкъ, огъньтъ му е запаленъ и гори. Щомъ огъньтъ на човѣка гори, отъ него може да излѣзе нѣщо. Ако огъньтъ на човѣка не гори, той нѣма никакви страдания. Мнозина се оплакватъ отъ огънь, а не знаятъ, че докато иматъ огънь, тѣ сѫ човѣци. Днесъ всички хора си мѣрятъ температурата, и ако забележатъ, че тя се увеличава съ единъ, или съ два градуса отъ нормалната, започватъ да се страхуватъ, мислятъ, че сѫ болни. Човѣкъ може да живѣе и съ температура 40° и надъ 40°, но само ако не се страхува. При сегашнитѣ условия хората сѫ стигнали само до 37° температура. Качи ли се температурата имъ надъ 37°, тѣ вече губятъ присѫтствие на духа си. Какви хора сѫ тия, които живѣятъ при толкова низка температура? Какво би било положението на хората, ако тѣ биха могли да живѣятъ при 4000° температура? Щастие е за човѣка да разполага съ такава висока температура! Ако на краката и на рѫцетѣ на такъвъ човѣкъ турятъ желѣзни букаи и срещу него изпратятъ цѣлъ полкъ войници, какво ще стане съ тѣхъ? Всички войници ще избѣгатъ, и ще остане той самъ, свободенъ отъ букаи, отъ всѣкакви ограничения. Не е лесно да излѣзете срещу такъвъ голѣмъ огънь. — Може ли да се живѣе при температура отъ 4000°? — И при сто хиляди градуса може да се живѣе. И при 35 милиона градуса може да се живѣе. Понеже съвременнитѣ хора живѣятъ при 37° температура, това показва, че тѣ сѫ още бебета. Ще каже нѣкой, че е голѣмъ философъ. — Да, ти си философъ на 37 градуса. — Азъ съмъ голѣмъ математикъ. — Ти си голѣмъ математикъ на 37 градуса. — Голѣмъ проповѣдникъ съмъ. — Ти си проповѣдникъ на 37 градуса. — Азъ съмъ баща. — Баща си ти, но на 37 градуса. Какво може да се направи при тази температура? — Нищо особено не може да се направи. Наистина, и при тази температура е направено много нѣщо, но въ сравнение съ високата температура, за която говоря, вие минавате за малки деца. Човѣкъ постепенно трѣбва да привиква къмъ все по-висока и по-висока температура, защото ще дойде день, когато той ще живѣе въ огъня, въ температурата на свѣтлината. Тогава той ще диша свѣтлината така, както днесъ диша въздуха. Днесъ всички говорятъ за страданията, които Христосъ е преживѣлъ. Христосъ страда, наистина, но чрезъ страданията Той победи вѫтрешния страхъ въ себе си и стана герой. Всѣки човѣкъ трѣбва да страда, да мине презъ голѣми изпитания, да победи вѫтрешния страхъ въ себе си. Само по този начинъ той може да стане герой. Докато не победи вѫтрешния страхъ, човѣкъ не може да стане никакъвъ герой, никаква дълбочина не може да развие въ себе си. Нѣкой казва, че има силна вѣра, но щомъ температурата му се повдигне надъ 37°, той започва вече да се плаши. Каква вѣра е тази, която не може да издържи надъ 40°? Ако искате да познаете Бога, да опитате силата Му, това може да стане, когато температурата ви се повдигне надъ 40°. „Наклали огънь.“ — Когато се намираше въ трудни положения, Христосъ се уединяваше на специално мѣсто и тамъ се молѣше. Обаче, противницитѣ Му и тамъ не Го оставяха самъ. Тѣ дохождаха при Него да Го изкушаватъ, да внесатъ смутъ, съмнение въ душата Му — по този начинъ да разслабятъ Неговия тилъ. Тѣ Му казваха: Празна работа е Твоята, нищо нѣма да излѣзе отъ нея. Много реформатори се явиха като Тебе, но нищо не направиха. Казвамъ: И вие ще бѫдете изложени на сѫщитѣ изпитания, но ще видите, че въпроситѣ на живота не се разрешаватъ така. Подъ влиянието на тѣзи изкушения вие ще се усъмните въ Бога, ще се разколебаете въ Него и ще започнете да питате, сѫществува ли, наистина, Богъ, или не сѫществува. Ние можемъ да поставимъ въпроситѣ на живота на вѫтрешенъ опитъ, на провѣрка. Като се убеди въ законитѣ, които управляватъ живота, човѣкъ ще види, че всичко, каквото желае, е постижимо: каквито болести да го нападнатъ, той моментално може да се излѣкува. Дали сиромашия ще го налегне, дали нѣкакви мѫчнотии ще го сполетятъ, той ще бѫде въ състояние да ги преодолѣе. Ако човѣкъ може да се излѣкува въ единъ моментъ, това говори за неговото будно съзнание. Колкото по-мѫчно може да се излѣкува човѣкъ, толкова по-слабо развито е неговото съзнание. Всичко зависи отъ степеньта на развитието на човѣшкото съзнание. Сѫщиятъ законъ се отнася и до възкресението на човѣка. Мнозина очакватъ възкресение и мислятъ, че то ще дойде по нѣкакъвъ външенъ начинъ, само по себе си. — Добре е, ако така дойде възкресението, но фактитѣ говорятъ друго нѣщо. Единъ виденъ англичанинъ отишълъ въ Индия между бѣлитѣ йоги, които вървятъ по Христовото учение, да се учи между тѣхъ. Тѣзи йоги, тѣзи Бѣли Братя въ Индия разполагатъ съ истинско, положително знание, което, обаче, пазятъ свещено, не го даватъ на кого да е. Този англичанинъ придобилъ изкуството да става неуловимъ, лесно да се освобождава отъ затворъ, отъ всѣкакви ограничения. Като го проследило английското правителство помислили, че е нѣкакъвъ шпионъ и го затворили. Какво било очудването имъ, когато още на другия день видѣли, че стаята, въ която го затворили, била празна. Хванали го отново и пакъ го турили въ затворъ, но сега поставили десеть души стражари, добре въорѫжени, да пазятъ. Сутриньта още влизатъ въ стаята, но стаята пакъ празна. Като видѣли това, решили да го закаратъ въ Англия, тамъ да го затворятъ. Но и въ Англия се случило сѫщото. Той оставилъ едно писмо до английското правителство съ следното съдържание: Не правете повече опити въ това направление. Колкото да ме затваряте, не можете да ме задържите въ затвора. Азъ имамъ работа, която непременно трѣбва да свърша. Оставете ме свободно да завърша мисията си. Питамъ: ако затворятъ нѣкого отъ васъ, какъ ще излѣзе отъ затвора? Той ще пише писма до министритѣ, до царя, да моли за освобождение. Обаче, човѣкътъ на положителната вѣра самъ излиза отъ затвора. Той не очаква да дойде нѣкой отвънъ да го освободи. Нѣкой казва, че е православенъ. — Щомъ си православенъ, можешъ ли самъ да излѣзешъ отъ затвора? — Не мога. — Щомъ не можешъ, ти си отъ тѣзи православни, които очакватъ помощь отвънъ. Трѣбва да дойде нѣкой отвънъ да те извади отъ затвора. Другъ казва, че е евангелистъ. — Щомъ си евангелистъ, можешъ ли самъ да излѣзешъ отъ затвора? — Не мога. — Ти си евангелистъ, който не можешъ самъ да излѣзешъ отъ затвора. Срѣщамъ едного, който казва, че е отъ новото учение. — Можешъ ли самъ да излѣзешъ отъ затвора? — Не мога. — Щомъ не можешъ самъ да се освободишъ, ти не си ученикъ на новото учение. Ученицитѣ на новото учение сами могатъ да излизатъ отъ затворъ, сами се освобождаватъ. Онзи, на Когото служите, може да ви извади отъ затвора, и споредъ случая, да ставате видими, или невидими. Всѣки трѣбва да се стреми къмъ това — да служи на Бога, и Богъ да го освобождава отъ труднитѣ положения въ живота му. Това значи, че всѣки самъ трѣбва да излѣзе отъ затвора. Туй е най-лесното нѣщо въ свѣта. На небето и малкитѣ деца могатъ да излизатъ сами отъ затвора. Малкитѣ деца на небето отъ две годишна възрасть започватъ да пишатъ поезия. На земята пъкъ възрастнитѣ хора разглеждатъ въпроситѣ, защо трѣбвало Христосъ да пострада, какъ щѣлъ да спаси свѣта и т. н. — Спасението не е механически процесъ. Той е вѫтрешенъ процесъ, свързанъ съ невидимия свѣтъ. За да се спаси, всѣки човѣкъ трѣбва да бѫде въ връзка съ Христа, съ Първия човѣкъ, за Когото се казва, че е Баща на човѣчеството. Свещено е името на Христа, на Първия човѣкъ. Не е така съ съвременния човѣкъ. Той е изгубилъ светостьта на своето име, защото е предпочелъ живота на смъртьта предъ този на възкресението. Съвременнитѣ хора сѫ отдѣлили физическия отъ духовния животъ въ себе си, вследствие на което сѫ изгубили връзката си съ Първата Причина. Единъ день, когато предъ тѣхъ се разкриятъ и двата свѣта, тѣ ще видятъ връзката между тѣхъ и ще разбератъ, че може да се живѣе едновременно и въ физическия, и въ духовния свѣтъ. Казва се за единъ отъ съвременнитѣ английски писатели, че следъ смъртьта на своя единственъ и любимъ синъ, той се отказалъ отъ писателството си и се предалъ на разговоръ съ своя синъ отъ невидимия свѣтъ. Той могълъ по нѣкакъвъ начинъ да фотографира сина си отъ невидимия свѣтъ и казалъ за себе си, че се намира подъ рѫководството на своя синъ. Докато синътъ билъ на земята, бащата го рѫководилъ и възпитавалъ; щомъ заминалъ за онзи свѣтъ, синътъ вече рѫководилъ баща си и го възпитавалъ въ духовно отношение. Споредъ схващанията на съвременнитѣ хора, когато близкитѣ имъ заминаватъ за онзи свѣтъ, връзката между тѣхъ се прекѫсва. Напротивъ, когато хората заминаватъ за онзи свѣтъ, връзкитѣ имъ съ тѣхнитѣ близки ставатъ по-тѣсни, отколкото, когато сѫ били на земята. Човѣкъ по-лесно може да се разбере съ заминалитѣ за онзи свѣтъ, отколкото съ тия на земята. Ще кажете, че това сѫ вѣрвания. — Така е за васъ. Ние не сме за вѣрванията на хората; ние държимъ за положителната наука, за положителнитѣ знания. Споредъ тази наука вие можете да се съобщавате писменно или устно съ вашитѣ близки, които сѫ заминали за онзи свѣтъ, както се съобщавате днесъ съ ваши близки и познати, които сѫ заминали временно за Америка, Германия или Франция. Затова, именно, Христосъ казва на ученицитѣ си: „Отивамъ да ви приготвя жилище.“ Значи, на онзи свѣтъ ще се съградятъ жилища, че като отидатъ хората тамъ, да има де да живѣятъ. Красивъ е онзи свѣтъ! Който влѣзе въ онзи свѣтъ, той не желае да се върне отново на земята. Когато светията види красотата на онзи свѣтъ, отъ любовь къмъ хората той пожелава пакъ да слѣзе на земята, да имъ покаже, какъ да живѣятъ, за да намѣрятъ и тѣ пѫтя къмъ онзи свѣтъ, да влѣзатъ тамъ и да се радватъ на неговата красота и величие. Докато всички хора не отидатъ на онзи свѣтъ, нищо не може да се очаква отъ тѣхъ. Докато живѣе въ нечистъ въздухъ, болниятъ никога нѣма да оздравѣе. — Какво трѣбва да направи, за да оздравѣе? — Да влѣзе въ чистия въздухъ на онзи свѣтъ. Когато струи отъ този чистъ въздухъ влѣзатъ въ дробоветѣ на човѣка, той ще придобие въ себе си една Божествена идея, която ще го обнови и повдигне. Ако очитѣ на нѣкого се отворятъ за невидимия свѣтъ да види красотата, която сѫществува тамъ, какво ще направи той? — Ще тръгне отъ кѫща на кѫща да разправя какво е видѣлъ. Какво ще кажатъ хората за него? Ще кажатъ, че този човѣкъ е малко смахнатъ, или че нервната му система е разстроена. Питамъ: ако този човѣкъ самъ може да излѣзе отъ затворъ, смахнатъ ли е? Ако той свободно седи въ пещь, нагрѣта до 4000°, смахнатъ ли е? Нека онѣзи, които не минаватъ за смахнати, излѣзатъ сами отъ затвора, или нека влѣзатъ въ пещь, нагорещена до 4000° и излѣзатъ отъ нея неповредени. Така се изпитватъ нѣщата, а не на думи само. Историята ни дава редъ примѣри за хора, които сами сѫ излизали отъ затворъ, които сѫ влизали въ огнена пещь и сѫ излизали отъ нея неповредени. Съвременнитѣ хора се гордѣятъ съ своята култура, съ своята философия и наука, като считатъ, че тѣ сѫ дошли до върха на своето развитие. — Не, тѣ се самоизлъгватъ. Съвременната култура още не е онази, която предстои да дойде. Съвременната наука и философия сѫ за децата. Хората не подозиратъ даже, каква наука, каква философия сѫществува. Тѣ ще дойдатъ въ бѫдеще. Който иска да се домогне до тази велика наука, до това велико вѣрую, той трѣбва да влѣзе въ Божествения свѣтъ, да разбере смисъла на живота. Въ този свѣтъ човѣкъ може да намѣри Великото Начало на живота, да чуе Неговия гласъ, да Го извика и да му се отговори, както майката се отзовава на вика на детето си. Нѣма по-велика радость отъ тази, детето да извика майка си, и тя да му отговори. Нѣма по-велика радость за човѣка отъ тази, да се обърне къмъ своя Великъ Баща, и Той да му отговори. Можете ли следъ това да наречете този човѣкъ захласнатъ? — Въ захласването, именно, седи щастието на човѣка. Бедниятъ се радва, когато се захласне въ паритѣ. Голиятъ се радва, когато се захласне предъ витрината на нѣкой магазинъ съ дрехи. Гладниятъ е щастливъ, когато се захласне предъ трапезата, на която е сложено ядене. Ученикътъ е доволенъ, когато се захласне въ нѣкоя книга. Безъ захласвания животътъ нѣма смисълъ. — Ама моятъ животъ е строго опредѣленъ. — Споредъ мене, по-строго опредѣлени величини отъ коститѣ на умрѣлитѣ нѣма. Животътъ е неопредѣлена величина. Съзнанието е неопредѣлена величина. Умътъ, сърцето сѫ сѫщо така неопредѣлени величини. Въ неопредѣленитѣ величини промѣнитѣ ставатъ бързо, но тия промѣни се хармониратъ една съ друга. Като говоря за духовния, за Божествения животъ, съ това не отричамъ земния, но казвамъ, че земниятъ животъ, съ своитѣ противоречия и страдания, може да се осмисли отъ Божествения. При свѣтлината на слънцето всичко се вижда ясно; при лунната свѣтлина нѣщата не се виждатъ ясно. Ето защо, когато влѣзете въ гостилница съ единъ сребъренъ левъ, Божественото у васъ ще го превърне въ златенъ и ще се нахраните добре. Какво можете да направите днесъ съ нѣколко книжни, или сребърни лева? — Нищо не можете да направите. Обаче, Божественото въ човѣка е въ сила да превръща нѣщата — отъ неблагородни да ги превръща въ благородни, проститѣ метали да превръща въ злато. Ще кажете, че това сѫ приказки отъ „Хиляда и една нощь“ и не искате да се занимавате съ тѣхъ. — Не, това сѫ реални нѣща. Човѣкъ може да преброди цѣлата земя безъ петь пари. — Какъ? — Самата земя е пълна съ злато, съ скѫпоценни камъни. Може ли при това положение, при такова богатство човѣкъ да умре гладенъ? — Какъ ще намѣримъ това богатство? — Тамъ е изкуството. Който има любовь къмъ Бога, той разполага съ Божествената наука, съ изкуството да намира злато въ природата. Щомъ го намѣри, то е за него. Този човѣкъ разполага не само съ богатствата на природата, но и съ богатствата на всички добри хора на земята. Съвременнитѣ хора търсятъ причинитѣ и последствията на нѣщата, за да издигнатъ страданията. — Не, задачата на човѣка не е тази. Задачата на съвременния човѣкъ е да влѣзе въ вѫтрешна връзка съ цѣлото човѣчество. При най-голѣмитѣ страдания и изпитания човѣкъ трѣбва да знае, че не е пигмей да се огъва, да скърби, да плаче, но трѣбва да се радва, че му се даватъ условия да разреши известна задача. Не е лошо да плаче, да скърби и да пъшка човѣкъ, но това трѣбва да става музикално. Само хората не страдатъ. И животнитѣ страдатъ и пъшкатъ като човѣка, като благороднитѣ дами, госпожи и госпожици. Обаче, свѣтътъ не се нуждае отъ госпожици и госпожи, свѣтътъ се нуждае отъ деви. Подъ думата „деви“ се разбира онази степенъ на развитие на човѣшкото съзнание, когато човѣкъ при никакви условия на живота не може да се опетни, не може да се подкупи, нито изкуси. Каквито богатства да му предлагате, той по никой начинъ не се изкушава. Всички сѫщества, които сѫ дошли до тази степенъ на развитие въ съзнанието си, се наричатъ „деви“. Оттамъ ние употрѣбяваме изразитѣ „девственъ човѣкъ, девствени гори“. Често употрѣбяваме думитѣ „чистъ и светъ“. Думата „светъ“ се подава на окисляване, когато думата „дева“ не се подава на никаква промѣна. Дева подразбира съзнателна връзка съ Първичната Причина. Въ български езикъ думата „Богъ“ има двояко значение. Когато кажете, че вѣрвате въ Бога, хората мислятъ, че сѫ вързани, че умътъ имъ не е свободенъ, че сѫ ограничени хора, затова, именно, ученитѣ замѣстватъ тази дума съ думата природа, която е въ възходещо състояние. Ето защо, днесъ трѣбва да се намѣри ново име за Бога. Това име сѫществува, но хората трѣбва да го намѣрятъ. Това име е свещено и не може да се произнася. Само онзи може да го произнесе, който има непреривна връзка съ Бога. Привилегия е за човѣка да има име. Когато извиквате нѣкой вашъ приятель, или приятелка на име, тѣ веднага се обръщатъ къмъ васъ и сѫ готови на всѣкаква услуга. Всички, които иматъ имена, сѫ записани въ регистритѣ на хората. Всѣки трѣбва да носи такова име, което да не се повтаря. Нѣкой казва, че се нарича Петъръ, Драганъ или Здравко. — Кой не е Петъръ въ България? Дето се обърнете, на Петъръ ще попаднете. Единъ ли е Драганъ, единъ ли е Здравко въ България? Човѣкъ трѣбва да носи такова име, което никой другъ да нѣма. Запримѣръ, кой може да носи името на свѣтлината, освенъ тя сама? Кой може да носи името на въздуха, освенъ той самъ? Кой може да носи името на водата, освенъ тя сама? Като кажете вода, вие разбирате само онова вещество, което утолява жаждата и носи животъ въ себе си. Като кажете въздухъ, разбирате това вещество, което освобождава. Като кажете свѣтлина, разбирате особенъ родъ енергия, която дава просторъ. Като кажете земя, вода, въздухъ и свѣтлина, разбирате особенъ родъ качества, които сѫ вложени въ тѣзи четири елемента. Тѣхнитѣ специфични качества представятъ основа, върху която всѣки отдѣленъ елементъ се крие. Следователно, всѣки човѣкъ трѣбва да има една свещена дума, на която да разчита. Съ тази дума човѣкъ не може да разреши социалнитѣ въпроси, защото въ Божествения свѣтъ такива въпроси не сѫществуватъ. На земята сѫществуватъ социални въпроси, защото хората сѫ неразумни още. Обаче, сѫществата въ Божествения свѣтъ сѫ разумни, тѣ иматъ правилни отношения помежду си. За тѣхъ не сѫществуватъ никакви социални въпроси. Когато нѣкой каже, че е гладенъ, всички хора го разбиратъ, защото се намиратъ почти на еднаква степень на развитие. Каже ли се, обаче, нѣщо отъ Божествения свѣтъ, хората не го разбиратъ. Колкото да се стремятъ къмъ разрешаване на социалнитѣ въпроси, хората трѣбва да разбератъ, че тѣзи въпроси по никой начинъ не могатъ да се разрешатъ външно. Тѣ се разрешаватъ въ съзнанието, по вѫтрешенъ пѫть. Богатиятъ трѣбва да има високо съзнание, да е готовъ по любовь да разреши икономическия въпросъ, да знае, че благата въ свѣта сѫ общи, и всѣки има право да участвува въ тѣхъ. И сиромахътъ трѣбва да има високо съзнание, да не прави разлика между богати и сиромаси. Въ Божествения свѣтъ не сѫществуватъ богати и сиромаси, учени и прости. Тамъ сѫществуватъ само мѫдреци. И тамъ има разлика между сѫществата, но само когато се отнася до работата, която тѣ извършватъ. Когато нѣкое отъ сѫществата въ Божествения свѣтъ свърши една маловажна, дребна работа, тѣ го считатъ за великъ, ученъ духъ, защото тази малка работа въ голѣмото, въ великото дѣло е толкова важна, колкото и голѣмитѣ работи. Това сѫщество е въ състояние вече да създаде, цѣла вселена. Каквато работа да свършите въ Божествения свѣтъ, тя се цени еднакво, защото усилията сѫ еднакви. Обаче, на земята не е така, понеже тукъ се работи съ различни величини и съ различни мѣрки. „Наклали огънь“. — Знаете ли, какво ще стане съ васъ, ако не можете да накладете въ сърцата си огъня на любовьта? Достатъчно е да излѣзете презъ нѣкой студенъ зименъ день вънъ, за да замръзнатъ краката и рѫцетѣ ви. Де ще намѣрите този огънь? — Този огънь се крие въ вашитѣ възвишени мисли, чувства и постѫпки. Тѣзи мисли, чувства и постѫпки сѫ огъньтъ, който ще ви помогне да се справите съ мѫчнотиитѣ, съ неблагоприятнитѣ условия на живота. Ще кажете, че това е вѣрно за вѣрващитѣ, но не и за безвѣрницитѣ. Питамъ: човѣкъ безвѣрникъ ли се е родилъ? — Не. — Вѣрващъ ли се е родилъ? — Не. — Човѣкъ се е родилъ съ вѣра въ положителното въ живота. Веднъжъ дошълъ на земята, човѣкъ вѣрва, че ще живѣе; той вѣрва, че ще стане ученъ; той вѣрва, че ще стане богатъ. Значи, човѣкъ се е родилъ съ естественъ стремежъ къмъ постигане на известни нѣща. Обществениятъ животъ представя импулси за човѣка, да има къмъ какво да се стреми. Семейство, общество, народъ, цѣлото човѣчество, както и козмосътъ сѫ материални, външни обекти, създадени за възпитание на човѣка. Запримѣръ, четете по книгитѣ, какво се говори за луната, за слънцето, за разнитѣ планети. Нѣкой учени казватъ, че на луната има животъ, а други отричатъ това. И еднитѣ, и другитѣ не могатъ съ положителность да докажатъ своето твърдение. И Фламарионъ, който бѣше напредналъ духъ, казваше, че на луната има животъ, но и той се страхуваше да твърди съ положителность това, което знаеше. Животътъ на луната е сѫществувалъ преди този на земята. Сѫществата тамъ сѫ по-учени, по-културни отъ хората на земята. Хората на земята сѫ деца по отношение на сѫществата, които живѣятъ на луната. Нѣкой ще кажатъ, че или има животъ на луната, или нѣма. Обаче, има единъ законъ който гласи: Природата не търпи празни пространства. Оттукъ вадимъ заключение, че всички мѣста въ природата сѫ населени. Значи, навсѣкѫде, на всички планети живѣятъ сѫщества, които се различаватъ едни отъ други по устройство на организъма си. Това е много естествено. Различнитѣ климатически условия създаватъ различни форми, различни организми. Понеже слънчевата система се намира още при неблагоприятни условия, затова и сѫществата, които живѣятъ на луната, се намиратъ подъ кората ѝ, а не на нейната повърхность. Когато слънчевата система влѣзе въ благоприятни условия, жителитѣ на луната ще излѣзатъ на повърхностьта ѝ, и тамъ ще продължатъ своя животъ. Тѣ ще започнатъ да даватъ сили на хората отъ земята и ще влѣзатъ по нѣкакъвъ начинъ въ общение. „Наклали огънь“. — Въ прочетената глава се говори за страданията на Христа, за Неговото сѫдене. И днесъ още хората говорятъ за страданията на Христа, но нѣма защо да говорятъ по този въпросъ. Днесъ Христосъ не страда, хората страдатъ, хората се разпъватъ едни други. Като не разбиратъ Христа, хората страдатъ, а съ тѣхъ заедно страда и Христосъ отъ съчувствие. Преди две хиляди години още Той показа на хората, какъ трѣбва да живѣятъ, но тѣ не Го разбраха. Христосъ каза на ученицитѣ си: „Чашата, която Отецъ ми дава, да я не пия ли?“ Чашата, това е задачата, която Христосъ трѣбваше да реши. Той я прие, не се отказа отъ нея и правилно я реши. Следъ това Христосъ каза на ученицитѣ си: „Идете да проповѣдвате, и азъ ще бѫда съ васъ до окончанието на вѣка.“ Днесъ и учени, и религиозни хора пишатъ за Христа и казватъ, че Той е възкръсналъ и седи отдѣсно на Отца. И до днесъ сѫществува споръ между религиознитѣ, дали Христосъ е на земята, между хората, или на небето, между ангелитѣ. Църквата подържа, че Христосъ е отдѣсно на Отца. Самъ Христосъ е казалъ за себе си: „Даде ми се всѣка власть на небето и на земята.“ Оттукъ се вижда, че Той слиза на земята, между хората. Кое отъ дветѣ е вѣрно, оставамъ всѣки самъ да си отговори. Сега, на васъ оставямъ да преведете тѣзи въпроси отъ гледището на духовния животъ. Що се отнася до мнението на църквата по този въпросъ, това не трѣбва да ви интересува. Вие се интересувате отъ въпроситѣ за душата, за съзнанието. Когато разрешите тѣзи въпроси правилно, сами по себе си ще се разрешатъ и социалнитѣ въпроси. Ще дойде нѣкой да пита, до кога ще боледува, кога ще се освободи отъ сиромашията и т. н. Лесно може да се отговори на тѣзи въпроси. Докато престѫпвате Божиитѣ закони, вие всѣкога ще боледувате, всѣкога сиромашията ще ви гази. —Кога ще се оправятъ работитѣ ни? — Когато поумнѣете. — Нѣма ли край това тежко положение? — Никакъвъ край нѣма. — Ами тогава, какво трѣбва да правимъ? — Ще учите — нищо повече. — Животътъ ни е много кѫсъ. — Вие сами го скѫсихте. Богъ ви бѣше далъ дълъгъ животъ, и днесъ отъ васъ зависи да продължите живота си. Сега като слушате да ви се говори по такъвъ начинъ, казвате: Вѣрно ли е всичко, което ни се говори, или не е вѣрно? — Лесно можете да провѣрите истинностьта на моитѣ думи. Турете ги въ вода, разтворете ги и вижте, дали сѫ сладки, или горчиви. Ако сѫ истинни, тѣ ще бѫдатъ сладки. Имате пелинова вода и захаренъ разтворъ. Трѣбва ли да спорите за вкуса на тия два разтвора? Нѣма защо да спорите. Опитайте ги и се произнесете, кой отъ двата разтвора е захарниятъ. Има нѣща, които сѫ абсолютно вѣрни. Като ви говоря за тѣхъ, тѣ даватъ добри резултати. Въ тѣхъ се крие истината, а истината освобождава човѣка. Казано е въ Писанието: „Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичката си душа, съ всичкия си умъ, съ всичкото си сърце и съ всичката си сила.“ — Ако толкова възлюбите Бога, вие чудеса бихте правили. Защо хората днесъ не успѣватъ? — Защото любовьта имъ къмъ Бога е микроскопическа. Преди години се срещнахъ съ единъ български пчеларь, който отглеждаше пчели. Като ме видѣ, той се оплака, че работата му не върви добре. Цѣли 20 години вече, какъ се занимава съ пчелитѣ, но нищо не е спечелилъ. Сега търси нѣкакъвъ новъ начинъ за отглеждане на пчелитѣ; ако и този пѫть не спечели, ще ги напусне. Азъ му казахъ, че мога да му помогна въ тази работа, но съ условие да опредѣли една часть отъ кошеритѣ си за Бога. Каза ми, че ималъ 200 кошери. Въ такъвъ случай, 20 кошери ще опредѣлишъ за Бога. — Чудно нѣщо! Каква нужда има Богъ отъ тия кошери? Щомъ се очуди на това, азъ му казахъ: Твоята работа е свършена вече. Какво стана после? — Сѫщата година измрѣха всичкитѣ му кошери. Следователно, когато иска да успѣе въ нѣкаква своя идея, или въ нѣкоя работа, човѣкъ непременно трѣбва да пожертвува нѣщо за Бога. Който не е готовъ да пожертвува нѣщо за Бога, той не може да очаква никакъвъ резултатъ. Ако лозето не се обрѣже, може ли да даде добри плодове? Ако нивата не се разоре и посѣе, може ли да очаквате отъ нея жито? Следъ всичко това хората очакватъ резултати, надѣватъ се на успѣхъ. Да се вѣрва въ добрия успѣхъ, безъ да се е употрѣбило трудъ, работа, това не е вѣра, но суевѣрие. Всички хора говорятъ за любовьта, и азъ говоря за любовьта. Обаче, когато говоря за любовьта, азъ имамъ предъ видъ проявата на любовьта само въ даденъ моментъ. Любовьта трае само една секунда. И секунда да трае любовьта, тя е велика, мощна сила, но хората сѫ я изопачили така, че днесъ едни други не си вѣрватъ. Дойде нѣкой външенъ човѣкъ при мене, завари ме на обѣдъ, когато се храня. Иска да се срещне, да поговори съ мене, и азъ го поканвамъ да седне. Той седне на столъ близо до мене и ме пита: Това ли само ядешъ? — Това. — Ами много проста храна е тази. Защо не си опражишъ нѣколко яйца, или не си сваришъ малко млѣко? Навѣрно предъ хората ядешъ тази проста храна, а като останешъ самъ, ще си опражишъ яйца, или ще си сготвишъ нѣщо по-мазничко. — Точно така. Както мислишъ, така постѫпвамъ. — Хайде, остани тукъ на обѣдъ, ще ти приготвимъ, каквото искашъ: пражени яйца, пражени картофи — съ една дума ще те нагостимъ добре. Като дойда у васъ на гости, ще искамъ да ми приготвите печена пуйка, пълнена съ оризъ, шестгодишно вино и т. н. Той ме поглежда, не знае, да вѣрва ли, или да не вѣрва. — Не, свѣтътъ по този начинъ не може да се оправи. Хората трѣбва да иматъ довѣрие помежду си, да се разбиратъ. Тѣ трѣбва да се обичатъ, да вѣрватъ едни на други. Като говоря за яденето на хората, не ги сѫдя, но казвамъ, че колкото кокошки, или пуйки е изялъ човѣкъ въ живота си, на толкова кокошки и пуйки ще служи. Колкото агнета е изялъ въ живота си, на толкова агнета ще служи. Такъвъ е законътъ въ природата. Нарушеното равновесие трѣбва да се възстанови. Следователно, вие сте свободни да ядете, каквато храна искате, но ще знаете, че за всичко това ще плащате съ слугуване. — Дотегна ни да слугуваме. — Който се е отегчилъ отъ слугуването, той не може да бѫде ученикъ на любовьта, ученикъ на Божественото учение. Божественото учение е сѫщината на нѣщата. Вие трѣбва да се запознаете съ Божията Любовь въ правия ѝ смисълъ, тъй щото да дойдете до положение въ всѣки човѣкъ да виждате Бога, т. е. да виждате доброто. Човѣкъ има две страни: външна, физическа страна и вѫтрешна — духовна, съ която, именно, можете да се разбирате. Външниятъ човѣкъ, това е неговата крива, изопачена страна, а вѫтрешниятъ, това е красивата страна на човѣка. „Наклали огънь.“ — Когато всѣки човѣкъ накладе своя огънь, тогава животътъ му ще се осмисли. Тази мисъль искамъ да оставя у васъ. Ще кажете, че Христосъ е страдалъ. — Христосъ е страдалъ, за да ви покаже своята любовь, своитѣ знания, да ви даде идея, какъ можете да се свържете съ Бога, да започнете новия животъ, въ който да реализирате своитѣ добри желания. Всѣки човѣкъ има желания, копнежи, които иска да реализира. Каквито да сѫ тѣзи желания, само Божественото въ човѣка може да му даде сила да ги реализира. Никому не казвайте желанията си, докато не ги реализирате. Докато не излѣзете отъ затвора, никому не казвайте, че можете да направите това. Христосъ никому не каза, че ще възкръсне, но като възкръсна, цѣли 40 деня говори на ученицитѣ си. Отъ две хиляди години насамъ Христосъ не е престаналъ да говори на човѣчеството. Нѣкои вѣрващи казватъ, че сѫ видѣли Христа. Единъ день отидохъ въ дома на единъ български свещеникъ. Въ това време на вратата похлопа единъ калугеръ, който обикалялъ цѣла България, и помоли свещеника да му даде петь лева, защото изпадналъ, нѣмалъ петь пари въ джоба си. Свещеникътъ го покани въ дома си, нагости го добре, но пари не му даде, каза, че нѣмалъ пари. Калугерътъ благодари на свещеника и си замина. Следъ това азъ казахъ на свещеника: Знаешъ ли, кой бѣше този калугеръ? — Не зная. — Той бѣше Христосъ, дегизиранъ. Той дойде да види, какъ работишъ, но ти не Го позна. — Какъ не знаехъ това нѣщо? Ако знаехъ, че Христосъ ме е посетилъ чрезъ този калугеръ, не петь лева, но хиляда лева щѣхъ да му дамъ. И тъй, докато човѣкъ не срещне Христа и не Го познае, отъ него нищо не може да излѣзе. Щомъ срещне Христа и Го познае, той коренно се измѣня: мощна сила прониква въ душата му, здравето му се подобрява, чувствата и мислитѣ се повдигатъ въ по-високъ свѣтъ. Това е отъ една страна. Отъ друга страна, въ живота на човѣка настава известно влошаване, което, въ края на краищата, ще го изведе на добъръ пѫть. Тъй щото, когато Христосъ дойде на земята, Той ще донесе най-голѣмото нещастие, но и най-голѣмото благо. Той ще донесе страдания, но ще донесе и радости. Той ще донесе смърть, но ще донесе и животъ. Здравето е за разумнитѣ хора, а болеститѣ — за неразумнитѣ; сиромашията е за разумнитѣ хора, а богатството — за неразумнитѣ. Който има богатство и не знае, какъ да го употрѣбява, той е товарно животно. Богатството, което е дадено на човѣка, представя задача, която той правилно трѣбва да реши. На всѣки човѣкъ въ свѣта сѫ дадени блага, които на мѣсто трѣбва да използува. Ако ги използува на мѣсто, той се благославя, „Наклали огънь.“ — Желая и вие да накладете огънь, да срещнете Христа и да Го познаете. Идването на Христа не е физически, външенъ процесъ. Нѣма по-велико нѣщо отъ това, да имате единъ приятель, въ лицето на когото да виждате Христа. Това значи, винаги да разчитате на този приятель. Този приятель ще внесе въ съзнанието ви свѣтлина. Това е състоянието, което ученитѣ, както и религиознитѣ наричатъ „просвѣтление на съзнанието, или свѣтлина на съзнанието.“ Благословение за човѣка е да срещне поне веднъжъ въ живота си Христа и да Го познае. Ако нѣколко пѫти Го срещне, толкова по-добре за него. Една среща, единъ разговоръ съ Христа, внася голѣма свѣтлина въ ума и съзнанието на човѣка. Съвременнитѣ хора се оплакватъ отъ недоимъкъ въ пари, въ здраве, въ знания. — И Христосъ не бѣше богатъ. Ще кажете, че Той поне въ духовно отношение бѣше богатъ. Като слѣзе на земята, Христосъ остави паритѣ на банкеритѣ, тѣ да се разправятъ съ тѣхъ, а за себе си задържа сърцата на хората. Христосъ абсолютно не се занимава съ банкерство, обаче, държи точна смѣтка за сърцата на хората. Каквито сѫ сърцата на хората, такива сѫ и банкеритѣ. Но Христосъ познава методитѣ и законитѣ, чрезъ които може да отваря каситѣ на банкеритѣ. Има редъ примѣри въ живота, отъ които се вижда, какъ американци, англичани, германци и други народи сѫ започнали вече да отварятъ каситѣ си. И българитѣ сѫ започнали вече да отварятъ каситѣ си, макаръ че не сѫ много щедри. Милосърдието въ тѣхъ още не е добре развито. Ако отидете на гости въ дома на нѣкой българинъ, всички около него ще казватъ, че е много щедъръ, но ако ви даде пари на заемъ, съ години ще разправя, че ви услужилъ. Въ това отношение човѣкъ трѣбва да се освободи отъ тази слабость. „Наклали огънь“ — Христовото учение носи този огънь — огъньтъ на любовьта. Това учение носи вѫтрешна свобода, къмъ която всѣки се стреми. Това учение иска отъ всички народи да направи единъ народъ, какъвто въ сѫщность сѫществува. Единъ народъ сѫществува въ свѣта, а не много народи. Той е Божиятъ народъ, съставенъ отъ хора съ високо, Божествено съзнание. Когато всички съзнания въ свѣта се сплотятъ около хора съ Божествено съзнание, тогава свѣтътъ ще се оправи. Свѣтътъ се нуждае отъ умни, отъ добри хора. Тѣзи хора нѣма да убиватъ, да затварятъ своитѣ управници, своитѣ министри. Всѣки министъръ ще носи въ себе си Божествено съзнание и ще бѫде проникнатъ да служи на народа си отъ любовь, а не на себе си. Въ съвременнитѣ държави, като дойдатъ нѣкакви катастрофи, на първо мѣсто считатъ министритѣ и управницитѣ за главни виновници. — Ако е въпросъ за злото, всички хора сѫ виновни; и за доброто всички сѫ виновни. Когато нѣкой грѣши, нека нѣколко души съсрѣдоточатъ доброто си желание къмъ него да му помогнатъ. Щомъ възприеме тѣхното добро желание, той ще се почувствува подкрепенъ и нѣма повече да грѣши. Направете следния опитъ. Когато нѣкой студентъ отива на изпитъ, нека близкитѣ му съсрѣдоточатъ къмъ него своето добро желание да издържи изпита си. Студентътъ ще се почувствува подкрепенъ и ще издържи изпита си. Обаче, ако нѣма никаква подкрепа, той може да пропадне. Майка, която иска да роди добро, разумно и здраво дете, тя непреривно трѣбва да държи тази идея въ ума си. Каквото дете желае майката, такова ще роди. Отъ майката зависи, какви да бѫдатъ децата ѝ. Религиознитѣ казватъ, че за да успѣва, човѣкъ трѣбва да вѣрва въ Бога. — Не е достатъчно само това. Мина време вече на това суевѣрие. Лесно е да каже човѣкъ, че вѣрва въ Бога. Сега хората не се нуждаятъ отъ суевѣрие, но отъ онази положителна вѣра въ живота, свързанъ съ Първата Причина. Само тази вѣра, само този животъ може да уреди работитѣ на хората въ всѣко отношение. Нѣкои казватъ, че не вѣрватъ въ нищо. — Азъ зная, кои сѫ причинитѣ, дето казватъ, че нѣматъ вѣра въ нищо. Като се натъкнатъ на страдания и противоречия, отъ които не могатъ да излѣзатъ, тѣ изгубватъ вѣрата си. Щомъ излѣзатъ отъ тия противоречия, вѣрата имъ се възстановява. Азъ зная, какъвъ е цѣрътъ на хората. При това, този цѣръ струва пари, но отъ хората се изисква добро желание да го приложатъ. Съвременнитѣ камари изработватъ редъ закони, единъ отъ другъ по-добри, но положението на народитѣ пакъ не се подобрява. — Защо? — Високо съзнание се изисква отъ всички. Ако всички хора работѣха безкористно и отъ любовь, тѣ щѣха лесно да изправятъ своя народъ. Обаче, днесъ всѣки гласува за себе си, всѣки иска своитѣ работи да изправи, да получи добра служба. Питамъ: какъ е възможно всѣки човѣкъ да заеме добра и високо платена служба? — Въ единъ народъ това е невъзможно. Въпрѣки това, всѣки човѣкъ е назначенъ на нѣкаква служба: единъ е орачъ, другъ — копачъ, трети — каменарь и т. н. Нѣма нито едно органическо сѫщество въ свѣта безъ служба. Всѣки човѣкъ на земята носи нѣкакъвъ чинъ на службата, която изпълнява. При това всѣки е добре платенъ. И най-малкитѣ чиновници, каквито сѫ бръмбарчетата, сѫ добре платени — на всѣко бръмбарче се плаща 25 милиона английски лири годишно. Животътъ, енергията, която се дава за сърцето и за ума на човѣка, както и за неговата физическа сила, струва милиони и милиарди лева. Като не знае и не може да прецени богатствата, които му сѫ дадени, човѣкъ не може правилно да ги използува. Ако хората имаха съзнание за количеството енергия, която е вложена и въ най-малкия бръмбаръ, тѣ биха вършили съ нея чудеса. Съвременнитѣ хора не подозиратъ даже, какви чудеса върши природата. Тѣ мислятъ, че нѣкога, въ миналото само, сѫ ставали чудеса. — Не, и сега ставатъ чудеса. Между всички народи има учени, които правятъ голѣми чудеса. Въ книгата на Седира се говори за единъ отъ великитѣ адепти, който въ разстояние на половинъ часъ могълъ да спаси отъ смърть една туберкулозна, която била въ третия периодъ на болестьта си. Не само това, но и по-голѣми чудеса се вършатъ днесъ: умрѣли възкръсватъ, болни отъ неизлѣчими болести оздравяватъ и т. н. — Какво се изисква за това? — Хората трѣбва да се повдигнатъ, да се проникнатъ отъ положителната, отъ научната вѣра, за да се освободятъ отъ терзанията въ живота. —Каква идея има майката, когато ражда? — Единствената идея, която има майката, когато ражда, е да роди живо и здраво дете. — После? — Да бѫде това дете щастливо. Следователно, сѫщата идея имаме и ние въ живота си: да живѣемъ, да бѫдемъ здрави и щастливи. Това значи: да придобиемъ Божията Любовь, да имаме вѣра въ Великото и да си помагаме взаимно, за да не бѫдемъ въ тежесть едни на други. Както човѣкъ живѣе за себе си, така трѣбва да живѣе и за другитѣ. Въ това седи свободата на живота. Тѣзи дни едно обикновено селско куче се приближи къмъ мене и ме погледна право въ очитѣ. Донесохъ парче хлѣбъ и му го подадохъ. Макаръ и гладно, то ме погледна изпитателно, като че искаше да разбере, за него ли е този хлѣбъ, да не би да има нѣкаква грѣшка. Тази постѫпка на кучето говори за благородство на характера му. Тази чърта ще му помогне да се издигне по-скоро. Други кучета като взематъ парче хлѣбъ, бѣгатъ по-скоро да се скриятъ нѣкѫде, да не имъ вземе нѣкой хлѣба. Питамъ: сегашнитѣ хора нѣматъ ли поне толкова вѣра и благородство, като това куче, да се освободятъ отъ своитѣ смущения и съмнения и да се увѣрятъ въ сѫществуването на Бога? Да се съмнява човѣкъ въ сѫществуването на Великото Начало на живота, да живѣе съ слѣпа вѣра, това значи да е прекѫсналъ връзката си съ великата Любовь. Какво ще дойде за този човѣкъ? — Наистина, нѣма по-голѣмо нещастие за майката отъ това, да изгуби любовьта на сина си. Отъ това гледище, ако хората изгубятъ своята вѣра и любовь къмъ Първата Причина, къмъ Бога, и Той съжалява. Като вижда безвѣрието и безлюбието на хората, Той не съжалява, защото знае, че ще бѫдатъ изложени на голѣми страдания. Въ който день се върнатъ къмъ Бога, всички кардинални въпроси ще се разрешатъ изведнъжъ. Това не значи, че нѣма да иматъ страдания — ще иматъ страдания, но тѣ ще бѫдатъ сладки, приятни страдания. Такива страдания лесно се носятъ. Сторете крачка напредъ! Ще кажете, че вие знаете тѣзи нѣща, вѣрвате въ Бога, любите Го и т. н. — Щомъ кажете това, веднага ще ви сполетятъ различни болести, изпитания и страдания за да ви изпитатъ. Ако имате вѣра и любовь, лесно ще разрешите тѣзи въпроси. Ще хванете болестьта и ще ѝ кажете: Знаешъ ли, кой съмъ азъ? Знаешъ ли, кой е моятъ Богъ? Болестьта ще каже, че твоятъ Богъ е и нейнъ. Онзи, въ Когото ти вѣрвашъ, и тя вѣрва. Следъ това ще започнете да се разговаряте съ болестьта приятелски, докато ви напусне. Всѣка болесть не е нищо друго, освенъ единъ ангелъ, дошълъ при васъ съ цель да обърне вниманието ви съ нѣкое отъ своитѣ добри качества. Щомъ го видите, всичко забравяте, но докато не сте го видѣли още, вие го наричате съ нѣкакво специфично име, споредъ научната медицина. — Това е алегория, на която трѣбва да разберете вѫтрешния смисълъ. Сега да оставимъ алегориитѣ настрана и да се спремъ върху любовьта, която разрешава всички мѫчнотии въ живота. Въ който моментъ човѣкъ почувствува най-малката любовь въ себе си, всички връзки, които до това време сѫ го ограничавали, се разкѫсватъ, и животътъ му започва да се подобрява. Щомъ е така, всѣки день увеличавайте любовьта си, да можете да кѫсате връзкитѣ, които ви ограничаватъ. Докато живѣете на земята, все ще има нѣщо, което да ви ограничава: и като спите, и като ставате и лѣгате, и като ядете, и като се обличате. Това показва, че въ свѣта сѫществуватъ сили, които противодействуватъ на човѣшкото щастие. Нѣкои наричатъ това противодействие „стариятъ човѣкъ“. Други го наричатъ „тъмни сили, черенъ вѣкъ, черна магия“ и т. н. Когато съзнанието на човѣка не е будно, тѣзи сили го свързватъ и му противодействуватъ. За тѣзи сили е писано и въ Свещенитѣ книги. Казва се за Буда: Когато помислилъ, че е разрешилъ въпроситѣ на живота и изпадналъ въ блаженство, Буда веднага се намѣрилъ въ обятията на астралната змия, която го стѣгнала така здраво, че едва не счупела ребрата му. Скоро той се окопитилъ, дошълъ въ съзнание и се смалилъ толкова много, че лесно се изтръгналъ отъ обятията на тази змия. Само смирението било въ състояние да избави Буда отъ нещастието, въ което изпадналъ. Сега желая на всички, които днесъ ме слушате, да разрешите задачата си така, както Христосъ на времето си реши своята. 12. Беседа отъ Учителя, държана на 21 априлъ, 1929. София. — Изгрѣвъ.
  7. "Който има невестата", Сила и живот, XII, т.2 (1929), Издание 1935 г., София Книгата за теглене на PDF Съдържание И огорчи се въ сърцето си. „И разкая се Господъ, защото направи человѣка на земята, и огорчи се въ сърцето си.“ Битие 6:6. Ще прочета две глави отъ Писанието: една отъ Стария, а друга отъ Новия Завѣтъ. Отъ Стария Завѣтъ ще взема 6 гл., 6 ст. отъ Битие: „И разкая се Господъ, защото направи человѣка на земята, и огорчи се въ сърцето си.“ Отъ Новия Завѣтъ ще взема 6 гл., 6 ст. отъ Посланието къмъ Ефесянитѣ: „Не предъ очи само да работите като человѣкоугодници, но като раби Христови изпълнявайте отъ душа волята Божия.“ Между всички явления въ свѣта, както и въ природата, сѫществува известенъ паралелъ, известно съотношение. Дали хората забѣлязватъ това съотношение, то е другъ въпросъ, но сѫществува такова съотношение. Въ зависимость отъ това съотношение, сегашниятъ животъ на хората е резултатъ на тѣхното минало, а бѫдещиятъ животъ ще се яви като резултатъ на настоящия. Предъ очитѣ на светията, който е завършилъ своето развитие, всички страдания, мѫчнотии и противоречия, които преживяватъ хората днесъ, сѫ ясни, както казватъ, като бѣлъ день. За онзи, който има очи и вижда ясно, тѣ сѫ като бѣлъ день; за онзи, който нѣма очи, тѣ сѫ като черенъ, тъменъ день. Светията, просвѣтениятъ живѣе едновременно и въ миналото, и въ настоящето, и въ бѫдещето. Той вижда и разбира връзката между всички явления. Нѣкои отъ явленията сѫ важни, като вѣрую, общо за всички живи сѫщества. Значи, има едно вѣрую, което е общо и за хората, и за животнитѣ, и за птицитѣ, и за рибитѣ, и за растенията, и за минералитѣ. Но има едно вѣрую, въ което и хората, и животнитѣ се различаватъ. Общото вѣрую за всички е, че и хората, и животнитѣ, и растенията се хранятъ, пиятъ вода и дишатъ. Чрезъ храната, чрезъ водата и чрезъ въздуха се втича животътъ въ всички сѫщества по лицето на земята. Въ общото вѣрую за всички живи сѫщества влиза топлината и свѣтлината, въ малъкъ или въ голѣмъ размѣръ. Сѫщо така всички живи сѫщества усѣщатъ болка, страдание и радость. Всички живи сѫщества страдатъ и се радватъ. Въ общото вѣрую, което изпълняватъ, всички сѫщества си приличатъ. Различието между тѣхъ се заключава въ степеньта на тѣхното развитие, на усъвършенствуването имъ. Въ радостьта сѫществата се различаватъ, ставатъ разнообразни. Въ скръбьта сѫществата си приличатъ, ставатъ еднообразни. Въ еднообразието хората погрозняватъ, въ разнообразието красиви ставатъ. И тъй, разнообразието, различието създава основа за красотата. Ако не обича разнообразието и не се стреми къмъ него, човѣкъ не може да бѫде красивъ. Колкото по разнообразенъ е вѫтре въ себе си, толкова по-красивъ става. Въ ума и въ сърцето на човѣка трѣбва да има разнообразие, но не дяволии, както българинътъ се изразява. Дяволиитѣ показватъ, че умътъ или сърцето на човѣка сѫ обсебени. Той е вързанъ, впрегнатъ като волъ, и на главата си има юларъ. Колкото е по-голѣмо разнообразието, въ което човѣкъ живѣе, толкова по-широкъ и свободенъ е неговиятъ духъ. Човѣкъ се стреми къмъ свободата, за да придобие радостьта; щомъ придобие радостьта, той ще придобие щастието. „И огорчи се въ сърцето си.“ Господъ се огорчи, и хората се огорчаватъ. Значи, огорчаването не е нѣщо ново. „Изпълнявайте отъ душа волята Божия.“ И Господъ изпълнява една воля, и хората изпълняватъ една воля. Значи, изпълняване волята на нѣкого не е нѣщо ново. Всѣки моментъ Господъ изпълнява една воля, която се отнася къмъ хората. Той мисли, грижи се за тѣхъ, всѣки моментъ имъ прави добро. Богъ не мисли за себе си, а хората мислятъ главно за себе си. Следователно, Богъ живѣе въ разнообразието, а хората — въ еднообразието. Докато живѣятъ въ еднообразието, хората не могатъ да се обновятъ, нито да се подмладятъ. Еднообразието не носи нищо ново. Обаче, тѣ трѣбва да изучаватъ еднакво и еднообразието, и разнообразието. Колкото да се възмущава отъ скърбитѣ и страданията, колкото и да протестира, човѣкъ не може да се освободи отъ тѣхъ. И колкото да се стреми къмъ радоститѣ и да ги очаква, той трѣбва да знае, че тѣ не идватъ преждевременно. Човѣкъ може да бѫде винаги здравъ, веселъ и радостенъ, но само следъ като разбере и изучи законитѣ на еднообразието и разнообразието. Радоститѣ не сѫ нѣщо произволно. — Нали Господъ дава радоститѣ? — Господъ дава радоститѣ, но на кого? Кои деца обличатъ майкитѣ съ нови дрехи? — Майкитѣ обличатъ съ нови дрехи само онѣзи деца, които се пазятъ чисто, които не се цапатъ. Онѣзи деца, които не се пазятъ чисто, винаги сѫ облѣчени съ стари, вехти дрехи. Старитѣ дрехи представятъ скърбитѣ въ свѣта, а новитѣ дрехи — радоститѣ. Ако майкитѣ сѫ умни и знаятъ, какъ да постѫпватъ съ своитѣ палави, непослушни деца, Господъ ли нѣма да знае, какъ да постѫпва съ хората? „И разкая се Господъ, защото направи человѣка на земята.“ — Защо се разкая Господъ, нѣма да изнасямъ причинитѣ. Мнозина питатъ, защо Господъ се е разкаялъ. — Да се задава такъвъ въпросъ, то е все едно да се пита, защо човѣкъ се храни, защо диша, защо спи, защо мисли, чувствува, действува и т. н. Много въпроси още могатъ да се задаватъ, но както и да се отговори на въпроситѣ, съ това свѣтътъ нито ще се изправи, нито ще се пресъздаде, нито ще се разруши. Сѫщото ще бѫде, ако се отговори на въпроса, защо Господъ се разкаялъ. Има обяснения, които или повдигатъ, или понижаватъ човѣка. Ако отговорите добре, правилно, на въпроса, защо Господъ се е разкаялъ, вие ще се повдигнете; ако отговорите неправилно, ще се понижите. Нѣкой пита, защо трѣбва да живѣе добре. — Ще живѣешъ добре, за да си изяснишъ нѣкои въпроси. Щомъ си изяснишъ нѣкои въпроси правилно, ти ще подобришъ живота си въ смисълъ, че ще го измѣнишъ. Когато нѣкой се отегчи отъ радостьта, иска да измѣни живота си. Тогава той кани скръбьта въ дома си съ деветь бъклици. Ако пъкъ се отегчи отъ скръбьта, той кани радостьта пакъ съ деветь бъклици. — Защо съ деветь, а не съ осемь бъклици? — Такава е поговорката. Ако каните радостьта съ осемь бъклици да ви посети, тя ще каже: Този човѣкъ не е достоенъ за мене. Щомъ ѝ изпратите деветь бъклици, тя намира, че той е достоенъ вече да го посети. Ще кажете, че скръбьта и радостьта сѫ сериозни работи, щомъ трѣбва да дойдатъ само при покана съ деветь бъклици. — Да, сериозна работа сѫ тѣ, но въпрѣки това, нѣма сѫщество въ свѣта, което да не ги познава. Впрочемъ, всички сѫщества познаватъ само нѣкои работи въ скръбьта и въ радостьта. Има нѣкои нѣща въ тѣхъ, които още не сѫ разкрити. Това, което е известно за тѣхъ, е даденото знание. Има много знания още, които не сѫ дадени. Тѣ чакатъ времето си, и тогава ще се дадатъ. Сега ще направя малко отклонение отъ главната мисъль, ще ви позанимавамъ малко съ математика. Като броите, вие започвате отъ единицата и продължавате по-нататъкъ: 2, 3, 4, 5, 6, 7. . . Казвате, че всички числа сѫ произлѣзли отъ единицата. Значи, отъ нея е произлѣзло всичко въ свѣта. Споредъ нашитѣ знания, обаче, единицата е дробь отъ едно абсолютно цѣло. Това цѣло не се дѣли, но въ отношенията си къмъ другитѣ, къмъ всички останали нѣща въ свѣта, то създава частитѣ. Следователно, за всички математически единици, или числа, като 1, 2, 3, 4, 5, 6. . ., казваме, че тѣ представятъ части отъ абсолютното цѣло, или отношения къмъ това цѣло. Значи, абсолютното цѣло нито се дѣли, нито се увеличава — то е постоянна величина. Когато се казва, че Богъ е неизмѣненъ, подразбираме Вѣчното Начало въ свѣта. Каквито обяснения да се даватъ за това Вѣчно Начало, Богъ външно остава неразбранъ. Той може вѫтрешно само да се разбере. Никакви обяснения не могатъ да помогнатъ за Неговото разбиране. Какъ ще описвате характера на човѣка? Като ви даде едно богато угощение, това е най-доброто описание на неговия характеръ. Едно трѣбва да имате предъ видъ: всѣко нѣщо има своя опредѣлена цена, свое строго опредѣлено предназначение. Цената на всѣко нѣщо е точно опредѣлена, както тази на монетитѣ. Имате единъ български левъ — знаете цената му. Имате една златна английска монета — и нейната цена знаете. Често златнитѣ пари се изравняватъ съ книжни, но това е само привидно изравняване. Казвате, запримѣръ, че единъ златенъ левъ се равнява на 20 лева книжни, но това е привидно, а не истинско изравняване. На сѫщото основание, всѣка способность, всѣко чувство и желание, всѣка мисъль въ човѣка иматъ своя опредѣлена стойность, своя опредѣлена величина. Какво се изисква отъ васъ? — Да имъ дадете съответна цена. Това е законъ, който трѣбва да се спазва. Този законъ има приложение при самовъзпитанието на човѣка, затова казвамъ: Не надценявайте, нито подценявайте нѣщата! Щомъ знаете този законъ, не казвайте, че отъ васъ човѣкъ нѣма да стане, нито казвайте, че като васъ другъ нѣма. Не говорете нѣща, които не знаете. За да се произнесе нѣкой за себе си, че отъ него нищо не може да излѣзе, той трѣбва да мине презъ всички фази на човѣшкото развитие и тогава да каже последната си дума. Спирамъ се предъ единъ бръмбаръ и виждамъ, какъ се движи, хвърчи нагоре-надолу, изучава нѣщо, работи, намира нѣкакъвъ смисълъ въ живота, а човѣкъ, съ високо съзнание за себе си, седи предъ него съ увиснала глава и намира, че животътъ нѣма смисълъ. Бръмбарътъ казва на човѣка: Единъ отъ нашитѣ учени разправя, че животътъ е красивъ, че има нѣкакво предназначение, затова ние весело и свободно хвърчимъ съ крилата си, радваме се на Божия свѣтъ. Ти какво мислишъ по този въпросъ? — Азъ още нищо положително не съмъ мислилъ, не съмъ си отговорилъ на този въпросъ. Сега съмъ скърбенъ, за нищо не мога да мисля. Ако пресѣете всички съвременни философски системи и теории, въ края на краищата, отъ тѣхъ нѣма да остане нищо установено. Човѣкъ трѣбва да си състави установена философия за живота, да си служи съ установени числа. Въ математиката, покрай цѣлитѣ числа, служатъ си и съ дроби, като съ установени числа. Въ сѫщность дробитѣ сѫ преходни числа, тѣ не разрешаватъ важнитѣ въпроси въ живота. Запримѣръ, въпросътъ за квадратурата на крѫга е ирационална проблема. И до днесъ още математицитѣ не могатъ да изчислятъ квадратурата на крѫга. Обаче, квадратурата на крѫга сѫществува въ свѣта, въ природата, като разрешенъ въпросъ. Ако ти не можешъ да изчислишъ ценностьта на твоята работа, това не значи, че тя не сѫществува и трѣбва да я отхвърлишъ; ако ти не можешъ да изчислишъ ценностьта на твоята скръбь, това не значи, че тя е илюзия. Това сѫ въпроси, които трѣбва да се разрешатъ. Да се казва, че скръбьта е илюзия, това е старческа идея. Когато остарѣе, човѣкъ казва: Колко съмъ билъ глупавъ! Когато бѣхъ младъ, ходихъ да помагамъ на този на онзи, ходихъ да държа речи, да оправямъ свѣта. Какво спечелихъ отъ това? Нищо не спечелихъ. Ходихъ само да губя времето си, да изразходвамъ енергията си. Ако бѣхъ по-уменъ, щѣхъ да мисля повече за себе си, да спечеля повече пари, че на стари години да имамъ съ какво да се гледамъ. А сега, ето, остарѣхъ, оголѣхъ, нѣма кой да ме гледа. Празна работа било всичко, дѣдовото! Докато сте млади още, работете, мислете за себе си, да спечелите повече пари, да осигурите живота си на стари години. — Не, дѣдото не е остарѣлъ и оголѣлъ, защото помагалъ на хората. Другаде се крие причината за неговото остаряване. Да мисли човѣкъ като дѣдото, това е вече една старческа идея. Какви може да сѫ били идеитѣ на този старъ човѣкъ, който ходилъ да проповѣдва, да реформира свѣта, а не е успѣлъ да си създаде връзка съ младото поколѣние? Може ли звонковата монета, която има нѣкой човѣкъ, да изгуби цената си въ зависимость отъ неговата възрасть? Дали е младъ или старъ човѣкъ, звонковата монета не губи своята цена. Другъ е въпросътъ, какъ поглежда гостилничарьтъ на своитѣ посетители. Ако въ гостилницата му влѣзе беденъ, окѫсанъ човѣкъ, гостилничарьтъ нѣма да му даде обѣдъ, независимо това, дали този човѣкъ е младъ, или старъ. Обаче, ако този човѣкъ влѣзе въ гостилницата и извади отъ кесията си нѣколко английски лири, гостилничарьтъ веднага ще опредѣли цената на тѣзи пари и ще каже на посетителя: Моля, господине, заповѣдайте! Следователно, звонковата монета за човѣка седи въ неговото вѫтрешно богатство. Богатъ трѣбва да бѫде човѣкъ въ живота си! Ние не проповѣдваме и не препорѫчваме на хората сиромашия. Сиромашията е старческа идея, която се оправдава само за старитѣ хора. За младитѣ, за хората на новото ние проповѣдваме и препорѫчваме богатството, а за старитѣ хора — мѫдростьта. Стари и млади хора, това сѫ полюси на живота, които трѣбва да се свържатъ. Да мислите, че животътъ е илюзия, това е старческа идея. Животътъ не е илюзия. Въ свѣта, въ живота не сѫществуватъ никакви илюзии. Всичко въ свѣта е реалность. Който не разбира нѣщата, той казва, че животътъ е празна работа, или че въ свѣта сѫществуватъ илюзии. Животътъ е абсолютна истина. Учитель написва на дъската единица съ шесть нули. Ученицитѣ гледатъ спокойно написаното число на дъската, не трепва сърцето имъ. Но ако учительтъ напише въ ученическата книжка на нѣкой отъ ученицитѣ си единица, или нула, ученикътъ веднага започва да плаче, че има единица, или нула по даденъ предметъ. Представете си, че учительтъ даде на нѣкой ученикъ толкова английски лири, колкото е числото единица съ шесть нули. Какъ мислите, този ученикъ ще разбере ли стойностьта на тази единица съ шесть нули на края? Ако шесть ученика се оплакватъ, че учительтъ имъ турилъ нула по нѣкой предметъ, азъ ще искамъ да купя тия нули отъ тѣхъ. Давамъ имъ по единъ левъ за всѣка нула, но тѣ не ги даватъ. Давамъ имъ по два, по три, по четири, по петь лева, все не ги даватъ. Най-после ги даватъ по шесть лева. Шесть нули по шесть лева, правятъ 36 лева. Като туря единица предъ тия нули, имамъ единъ милионъ английски лири. Тѣзи нули сѫ обезсърдчили ученицитѣ, а мене — насърдчаватъ. Значи, когато не разбира нѣщата, човѣкъ се обезсърдчава; когато ги разбира, той се насърдчава. И тъй, нулата е величина, която представя, какъ е създаденъ свѣтътъ. Безъ да знае това нѣщо, учительтъ туря на ученика нула, съ което иска да го застави да изучава теориитѣ за създаване на свѣта. Като не знае, какъ е създаденъ свѣтътъ, учительтъ поставя на ученика нула. Ученикътъ се обезсърдчава. На другия день учительтъ му туря единица. Като му постави единица, учительтъ го пита, каква е стойностьта на единицата, какъвъ е нейниятъ произходъ, но ученикътъ мълчи, нищо не знае. Това още повече го обезсърдчава. После учительтъ туря на ученика двойка, съ което му показва, какъ единицата е еволюирала. Като започне да учи, учительтъ му поставя тройка. Тройката е свързана съ земедѣлието. Тя представя семето, което се разпуква, и отъ него излиза растението. Ученикътъ е доволенъ отъ тройката, защото съ нея може донѣкѫде да върви напредъ. Най-после учительтъ поставя на ученика четворка, петорка, шесторка и го насърдчава да учи. Ученикътъ се радва на шесторката безъ да знае, че тя представя боздуганъ, чукъ, който ще играе на гърба му, ако не я оправдае. Отъ нулата до двойката ученикътъ нищо не разбира, но отъ тройката нагоре той започва да разбира. Сѫщото може да се каже и за съвременнитѣ хора: отъ нулата до двойката тѣ нищо не разбиратъ. Щомъ минатъ отъ тройката нагоре, тѣ започватъ всичко да разбиратъ. Значи, ако човѣкъ не разбере първата половина на живота, отъ тройката надолу, какъ ще разбере втората половина, отъ тройката нагоре, т. е. втората половина на живота? Ако жената сама себе си не разбира, какъ ще разбере мѫжа? Ако мѫжътъ себе си не разбира, какъ ще разбере жената? Ако господарьтъ не разбира себе си, какъ ще разбере слугата? Ако слугата не разбира себе си, какъ ще разбере господаря? При всички тия положения вѣрващиятъ иска да знае, какво Господъ мисли за него. — Не, за него е важно да знае, какво той мисли за Господа. Щомъ научи, какво самъ той мисли за Бога, после ще учи, какво хората мислятъ за него, а най-после — какво Богъ мисли за него. Понѣкога хората искатъ Богъ постоянно да мисли за тѣхъ и каквото пожелаятъ, да получатъ. — И това е възможно, но кога? Когато и тѣ изпълняватъ волята Божия. Когато светията се моли за нѣщо, Богъ всѣкога го задоволява. Когато грѣшникътъ се моли, молитвата му не се приема. — Защо? — Думитѣ му не достигатъ до Бога. Богъ му казва: Викай по-силно, нищо не се чува. Той вика, но пакъ не се чува. — Ела по-близо до мене! — Ще се уморя. — Нѣма нищо, върви напредъ! Ще ходишъ, ще почивашъ, пакъ ще вървишъ, докато стигнешъ. Обикновено грѣшникътъ се качва на високо мѣсто и тамъ се моли, но гласътъ и думитѣ му пакъ не се чуватъ. Молитвата на светията се приема, защото той отива близо до Бога и говори на Неговъ езикъ. Грѣшникътъ седи далечъ отъ Бога, моли се на свой, непознатъ за Бога езикъ. Той нищо не разбира отъ наука, отъ изкуство, отъ музика, и затова думитѣ му не се приематъ. Какво е нула, единица, двойка, той не разбира. Като дойде до тройката, казва: Добъръ е този човѣкъ, даде ми нѣщичко, нахрани ме малко. Като дадете нѣкому малко пари, той казва: Добъръ е този човѣкъ, даде ми нѣщичко. — Той е разбралъ числата отъ три нагоре. „И разкая се Господъ,“ — Защо? — Защото направи человѣка, въ когото се крие вѫтрешно неразбиране на нѣщата, вследствие на което прави редъ злини и пакости. Като се намѣрятъ предъ злото, което сами сѫ създали, хората се нахвърлятъ върху Господа и казватъ: Защо Богъ създаде свѣта такъвъ? Като се нахвърлятъ върху Създателя си, тѣ си причиняватъ ненужни страдания. Като не могатъ да разбератъ, отде и защо идатъ тия страдания, тѣ казватъ най-после, че Богъ е опредѣлилъ така да ставатъ нѣщата. — Въпросъ е, дали Богъ е опредѣлилъ всички нѣща да ставатъ по този начинъ. Единъ голѣмъ пехливанъ върви съ превързана глава изъ варненскитѣ улици. Срѣщатъ го познати и го питатъ: Защо е превързана главата ти? — Кръчмарьтъ ме би и ми пукна главата. — Какъ тъй, такъвъ голѣмъ юнакъ, да се оставишъ на кръчмаря да те бие? — Бѣхъ въ кръчмата, пихъ, опихъ се, не знаехъ, какво да правя. Кръчмарьтъ ми каза да излѣза вънъ, да отида дома си. Азъ му се противопоставихъ, той ме би, и така ме изпѫди вънъ съ пукната глава. Ако не бѣхъ пиянъ, щѣхъ да му покажа, кой съмъ. Ако и вие, като този юнакъ, влѣзете въ кръчмата на дявола, той ще ви напие, ще ви пукне главата и ще ви изпѫди навънъ. Кой ще бѫде виновенъ: вие, или дяволътъ? Че си герой, дяволътъ не иска да знае. — Би ме дяволътъ, наистина, но защото бѣхъ пиянъ. Щомъ дяволътъ ви бие веднъжъ, кажете и вие като пехливана: Втори пѫть не влизамъ въ кръчмата на дявола. Той ме би веднъжъ, но научихъ урока си. Повече не се оставямъ на дявола да ме бие. Наистина, срамъ е за единъ голѣмъ герой да бѫде битъ отъ кръчмаря! Срамъ е и за васъ дяволъ да ви бие! Обаче, има хора въ свѣта, които кръчмарьтъ бие по нѣколко пѫти наредъ, но тѣ не научаватъ урока си. Съ този примѣръ ви обръщамъ внимание на малкитѣ погрѣшки въ живота. Че си се напилъ веднъжъ, това е малка погрѣшка. Има малки погрѣшки, които траятъ само една десета часть отъ секундата, но тѣ произвеждатъ голѣма дисхармония, създаватъ голѣми нещастия въ живота на отдѣлния човѣкъ, а често и въ общия животъ на хората. Всѣки човѣкъ грѣши. И светията прави грѣшки, но веднага ги изправя. Въ беседитѣ си често взимамъ за примѣри красивата мома и красивиятъ момъкъ. Красивата мома не подразбира млада мома. И красивиятъ момъкъ не подразбира младъ момъкъ. Има разлика между красива и млада мома. Красивата мома никога не се жени, а младата мома се жени. Ако красивата мома се ожени, ще изгуби красотата си. Въ това отношение красивата мома представя неопредѣлена величина. Богъ е далъ голѣмо богатство на красивата мома и на красивия момъкъ, заради което тѣ не трѣбва да се женятъ, нито служба да търсятъ. Тѣ трѣбва да ходятъ между хората, да ги учатъ, какъ да живѣятъ. Турцитѣ казватъ: Благословение е да гледашъ красивъ човѣкъ. Когато види красивъ човѣкъ, болниятъ трѣбва да стане отъ леглото си и да излѣзе вънъ, но вече здравъ, ободренъ, съ нови сили за животъ. Когато отива на черкова, красивиятъ човѣкъ трѣбва само да се моли и да благодари на Бога за богатството, което му е далъ. Привилегия е за човѣка да бѫде красивъ. Подъ думитѣ „красива мома и красивъ момъкъ“ разбирамъ всички дарби, вложени въ човѣка, които той трѣбва да разработва. Красивиятъ човѣкъ не трѣбва да ходи при единъ, или при другъ да иска нѣщо. Търси, иска нѣщо само онзи, който се жени. Който е надаренъ, той трѣбва само да работи, да развива своитѣ дарби. Въ единъ отъ примѣритѣ си говорихъ за свещеника, за младата мома и за старата баба. Свещеникътъ, младата мома и старата баба сѫ три величини, три символа, които трѣбва да се разбиратъ. Да бѫдешъ свещеникъ, това значи да орешъ, да сѣешъ и да жънешъ, т. е. да обработвашъ това, което е вложено въ тебе. Старата баба не подразбира пригърбената баба, но онази 80-годишна баба, която ходи изправена, стройна и готова на всѣкиго съветъ да даде. Тя носи въ себе си мѫдростьта. Изобщо, старъ човѣкъ е този, който е събралъ вече въ хамбара си това, което е посѣлъ и ожъналъ и се радва на плодоветѣ си. И сега на всички казвамъ: Бѫдете красиви като младата мома! Бѫдете просвѣтени като свещеника! Бѫдете мѫдри като старата баба! Ако между младата мома и старата баба възниква споръ, нито младата мома е красива, нито старата баба е мѫдра. Ако свещеникътъ не оре, не сѣе и не жъне, и той не е просвѣтенъ човѣкъ. Когато влѣзе въ църква и започне да се моли, свещеникътъ забравя всичко около себе си, забравя свѣта. Когато влѣзе въ църква, младата мома се очиства и почива. Понеже по цѣли дни ходи между хората да ги учи да живѣятъ правилно, тя понася тѣхнитѣ грѣхове и нечистотии, вследствие на което влизането ѝ въ църква е почивка, чистене. Когато влѣзе въ църква, старата баба благодари на Бога за всичко, което ѝ е дадено. Следователно, дръжте въ ума си тѣзи три величини и кажете: Искамъ да бѫда красивъ като младата мома, която помага на хората безъ да мисли за женитба. Искамъ да бѫда просвѣтенъ като свещеника, който знае да оре, да сѣе, да жъне, т. е. да обработва своя капиталъ. Искамъ да бѫда като старата баба, която се радва на плодоветѣ си, и предъ която млади и стари отстѫпватъ. Щомъ имате тѣзи величини въ себе си, вие ще можете да работите правилно и ще имате добри резултати. Съвременнитѣ хора живѣятъ въ голѣми недоразумения и неразбирания помежду си. Защо? — Защото нѣматъ тѣзи три величини въ себе си. Всѣки иска другитѣ хора да мислятъ като него, да иматъ еднакви разбирания. — Това не е необходимо. Ако свѣтътъ може да се поправи по този начинъ, именно, като се заставятъ всички хора да мислятъ еднакво, пръвъ Богъ може да направи това. Не е този начинътъ, по който свѣтътъ може да се поправи. Който е създалъ свѣта, той лесно може да го поправи, но има причини, за които не го поправя. — Защо Богъ е допусналъ злото въ свѣта? — И за това има причини. — Нали се казва, че Богъ е всесиленъ. Защо не оправи свѣта? — Като знаешъ да философствувашъ толкова много, защо ти не оправишъ своя свѣтъ? Ти си недоволенъ отъ положението си, искашъ да живѣешъ богато, да получавашъ голѣма заплата и т. н. — Това е лесна работа, отъ тебе зависи да подобришъ положението си. Който е недоволенъ отъ материалното си положение, нека се опита да яде по малко, да икономиса отъ срѣдствата си. За човѣка е важно да прилага учението първо къмъ себе си, а после къмъ другитѣ. Щомъ е недоволенъ отъ нѣщо, да потърси нѣкакъвъ методъ да превърне недоволството си въ доволство. „И разкая се Господъ. И огорчи се въ сърцето си.“— Този стихъ се отнася до ония хора, които сѫ изчезнали вече. Тази раса днесъ не сѫществува. Господъ вече не се разкайва, не се огорчава, но се радва. Като види, че нѣкой грѣши, или прави престѫпления, Господъ казва: Доведете този човѣкъ при мене да видя, защо грѣши. Приятно е на Бога да види човѣкъ, който грѣши. Щомъ го види, Богъ се заема да му помогне. Богъ не наказва, но помага. Той прилага вече новъ начинъ за възпитанието на човѣка. Пръвъ дяволътъ се е повдигналъ противъ Господа. Той е първиятъ черенъ човѣкъ, който се е възбунтувалъ противъ Господа. Той е първиятъ червенъ човѣкъ, който е се възбунтувалъ противъ Господа. Той е първиятъ жълтъ човѣкъ, който се е възбунтувалъ противъ Господа. Той е първиятъ бѣлъ човѣкъ, който се е възбунтувалъ противъ Господа. Като видѣлъ това, Богъ решилъ да накаже дявола чрезъ огънь — държалъ го хиляда години на огънь. Дяволътъ казалъ: Колкото да ме държите въ огъня, пакъ нѣма да се уплаша. Следъ това Богъ го поставилъ на огънь да прекара тамъ още две-три хиляди години, но дяволътъ пакъ не се уплашилъ отъ огъня. Господъ започналъ да мисли, какво друго наказание да наложи на дявола. Като видѣлъ, че хората ядатъ, Той решилъ да лиши дявола отъ хлѣбъ, затова го държалъ известно време гладенъ. Отъ гладъ дяволътъ толкова изнемощѣлъ, толкова отслабналъ, че едва се държалъ на краката си. Като се видѣлъ на тѣсно, дяволътъ извикалъ: Господи, признавамъ се за победенъ. Отъ огънь не се боя, отъ ножъ не се боя, но безъ хлѣбъ не мога. Само гладътъ е въ състояние да ме победи. Съвременнитѣ хора и до днесъ още продължаватъ да вървятъ по пѫтя на дявола и като него, отъ огънь не се боятъ, отъ ножове, пушки, саби, топове — не се боятъ, но отъ гладъ се боятъ. Тѣ отварятъ войни помежду си, избиватъ се, раняватъ се, но не се страхуватъ. Дойде ли до хлѣба, рече ли нѣкой да го отнеме, тѣ веднага скачатъ на кракъ и казватъ: Безъ хлѣбъ не може да се живѣе! Щомъ е така, Богъ е решилъ да възпита хората чрезъ гладъ. Хлѣбътъ е символъ на човѣшкото вѣрую. Вѣрно е, че безъ хлѣбъ не може, но всѣки трѣбва да яде толкова хлѣбъ, колкото му е нужно за деня. Вѣрно е, че безъ въздухъ и вода не може, но всѣки трѣбва да приеме толкова вода и въздухъ, колкото му е потрѣбно за деня. Вѣрно е, че безъ свѣтлина и топлина не може, но всѣки трѣбва да възприеме въ себе си толкова топлина и свѣтлина, колкото му е потрѣбно за деня. Щомъ приемете тѣзи елементи въ себе си, благодарете за тѣхъ. Преведете тѣзи символи, приложете ги въ живота си и ще придобиете истинското вѣрую, близо до истината. „И огорчи се въ сърцето си.“ — Понеже Богъ се огорчи, и хората се огорчаватъ. Казано е въ Писанието: „Изтреби Господъ грѣшнитѣ по лицето на земята чрезъ потопъ.“ Когато и вие се огорчите въ сърцето си, вземете единъ корабъ, влѣзте въ него, създайте потопъ, чрезъ който да изтребите грѣшнитѣ въ себе си. Следъ потопа Богъ обещалъ на хората, че втори пѫть нѣма да има потопъ и поставилъ дѫгата като заветъ на своитѣ думи. И вие втори пѫть не трѣбва да правите потопъ въ себе си, но ще поставите дѫгата като заветъ на Божиитѣ думи. Когато се говори за потопа, това значи, че Богъ изтребилъ всички лоши, отрицателни качества, всички мѫчнотии въ живота на човѣка. Следъ потопа Богъ далъ разни начини на хората да живѣятъ добре, да се изправятъ. Когато влѣзете въ спасителния корабъ на Ноя, и вие трѣбва да вземете съ себе си животни. Чрезъ чувствата си вие сте свързани съ по-низкостоещитѣ отъ васъ сѫщества — животнитѣ; чрезъ мислитѣ си вие сте свързани съ по-високостоещитѣ отъ васъ сѫщества — ангелитѣ. „Но както раби Христови, изпълнявайте отъ душа волята Божия.“ Когато се освободите отъ грѣховетѣ си, вие нѣма да бѫдете свързани съ първия човѣкъ — съ човѣка на грѣха. Преди две хиляди години още разпнаха първия човѣкъ на кръста. Въ миналата беседа изнесохъ единъ примѣръ за състезанието между двама адепти. Победа издържалъ онзи отъ тѣхъ, който, следъ нѣколко преобразования въ животни, се превърналъ най-после въ човѣкъ и хваналъ другия адептъ, който, въ това време, билъ кокошка. Ако по сѫщия начинъ можете да превърнете лошия човѣкъ въ кокошка и да го хванете, вие сте го разпнали. Ученитѣ казватъ, че грѣхътъ билъ разпнатъ отъ две хиляди години насамъ. Защо трѣбваше грѣхътъ да се разпне на дърво? — Понеже грѣхътъ дойде чрезъ дървото. Грѣхътъ дойде чрезъ дървото, и чрезъ дървото трѣбваше да си отиде. Човѣкъ сгрѣши чрезъ дървото, и спасението му дойде чрезъ дървото. Дървото, презъ което грѣхътъ излѣзе навънъ, бѣше мъртвото дърво, на което разпнаха Христа, Кръстътъ представя дървото за познаване добро и зло, а Христосъ представя живото дърво, на което се развиватъ листа, цвѣтове и плодове. Казватъ, че Христосъ умрѣлъ на кръста. — Не, Христосъ не умрѣ на кръста, но каза: „Отче, въ Твоитѣ рѫце предавамъ духа си, а тѣлото и дървото оставамъ на хората, да се разправятъ съ тѣхъ, както знаятъ. Тѣлото на човѣка и дървото — кръстътъ живѣятъ едно до друго. Като предаде духа си на Бога, ученицитѣ Христови освободиха тѣлото на Христа отъ мъртвото дърво, отъ дървото на грѣха. Тъй щото, Христосъ не умрѣ, но предаде духа си въ Божиитѣ рѫце. За да излѣзе отъ тѣлото си, Христосъ трѣбваше да се освободи отъ мъртвото дърво, на което бѣше прикованъ съ гвоздеи. Това значи: духътъ трѣбва да излѣзе отъ тѣлото си, да се освободи отъ ограничителнитѣ условия на живота. Такова е положението на всѣки праведенъ човѣкъ, когато трѣбва да влѣзе въ Вѣчния Животъ. Сега азъ говоря за онѣзи, които разбиратъ смисъла на живота. Нѣкой мисли, че ако отиде въ пустинята и прекара тамъ известно число години въ постъ и молитва, ще разреши въпроситѣ на живота. — И 20 години да прекарате въ пустинята въ постъ и молитва, пакъ нѣма да разрешите въпроситѣ си. Едни сѫ ходили въ пустинята, други — въ Индия, постили сѫ, молили сѫ се, но въпроситѣ на живота и до днесъ оставатъ неразрешени. Индуситѣ сѫ ги разрешавали, но не сѫ ги разрешили; египтянитѣ сѫ ги разрешавали, и тѣ не сѫ ги разрешили. Отъ преди две хиляди години насамъ и Христосъ постави тѣзи въпроси на разрешение, но още не сѫ разрешени. Защо не могатъ да се разрешатъ? — Приложение се изисква. За да се приложи, Христовото учение трѣбва да се разбира. Много хора се спасиха съ Христовото учение, но само онѣзи, които Го разбираха. Малцина сѫ тѣзи, които разбиратъ Христа. Единствената сила, която може да помогне на хората въ борбитѣ, въ страданията имъ, това е Любовьта. Любовьта надделява на всички страдания. Затова казватъ, че въ любовьта нѣма страдания. Любовьта анестезира всѣка болесть. Любовьта има въ себе си имунитетъ срещу всички болести. Само любовьта може да прави операции безъ да осакатява човѣка. Казвате, че човѣкъ се захласва отъ любовь. — Не, човѣкъ отъ любовь може да се пренася, но не и да се захласва. Човѣкъ се захласва отъ красота, но не и отъ любовь. Като видите богатствата и красотата на нѣкой човѣкъ, вие можете да се захласнете. Въ любовьта, обаче, захласване нѣма. Любовьта е изворъ, отъ който постоянно блика чиста, кристална вода. Когато отидете при този изворъ, вие не се захласвате, но туряте устата си и пиете, безъ да обръщате внимание на това, какво хората ще кажатъ. Да опитате водата на извора, това значи да го цѣлунете по всички правила. Такива трѣбва да бѫдатъ отношенията между всѣки човѣкъ и извора. Изворътъ освежава, а не захласва. Като се освежите, ще благодарите на извора, че сте го намѣрили на време, че сте се влюбили въ него, и той въ васъ. Нѣкой казва, че никога не се е влюбвалъ. — Този човѣкъ не говори истината. Нѣма човѣкъ, който да не се е влюбвалъ. Той може да не знае, че се е влюбилъ; сѫщо така и изворътъ може да не знае, че се е влюбилъ, но който разбира нѣщата, той познава, че и двамата сѫ влюбени. Които знаятъ, че сѫ влюбени, тѣ служатъ съзнателно на Бога. Като се спрете да пиете вода отъ извора съ благодарность и кажете, че подобенъ изворъ не сте срѣщали, и той ще каже: Много хора сѫ минали покрай мене, но като този човѣкъ, тъй да цени водата и да благодари, не съмъ срѣщалъ. Изворътъ говори като човѣка. Вие вѣрвате и знаете, че човѣкъ говори. Но че изворътъ говори, въ това не вѣрвате. Тукъ имате две величини: човѣкътъ и изворътъ. Първата величина е човѣкътъ, който говори за извора: a+b=c. Втората величина е изворътъ, който говори, че не е срѣщалъ подобенъ пѫтникъ: c-b=a Първото равенство е положително, представя действие събиране. Второто равенство е отрицателно, представя изваждане. Отъ тѣзи две равенства трѣбва да намѣрите поне единъ отъ членоветѣ, да видите, на какво е равенъ. Едно трѣбва да знаете, а именно: както да говори изворътъ, нѣма да говори като човѣка. Като говоримъ за изворитѣ, ние подразбираме възвишени, напреднали сѫщества, които сѫ завършили развитието си на земята и се занимаватъ изключително съ водитѣ въ природата. Тѣ седатъ съ години при тѣхъ, направляватъ тѣхнитѣ движения, тѣхния животъ. Изворитѣ преставатъ да сѫществуватъ, щомъ тѣзи сѫщества ги напуснатъ. Сѫщо така и човѣшкото тѣло се намира подъ контрола на нѣщо възвишено, напреднало, каквото е духътъ въ човѣка. Докато духътъ управлява човѣка, неговата душа клокочи, блика като извора и казва: Добъръ е този човѣкъ. Когато духътъ се отдѣли отъ човѣка, съ него заедно изчезва и самиятъ изворъ. Съ всѣки изворъ слиза и нѣкое разумно сѫщество. Като направляватъ и регулиратъ живота на изворитѣ, разумнитѣ сѫщества научаватъ по единъ урокъ. Щомъ научатъ урока си, на земята става нѣкакъвъ катаклизъмъ, отъ който изворитѣ изчезватъ. Щомъ изворитѣ изчезнатъ, и разумнитѣ сѫщества напущатъ земята. Ученитѣ обясняватъ тѣзи катаклизми въ природата съ размѣстването на земнитѣ пластове. Значи, задъ всички явления въ природата се криятъ разумни сѫщества, съ които трѣбва да влѣземъ въ връзка, ако искаме да разберемъ дълбокитѣ причини на тия явления. Казано е, че трѣбва да служимъ на Бога въ духъ и истина. — Този е пѫтьтъ, начинътъ, по който можете да се свържете съ Бога. Ако така служите, тогава въздухътъ, водата, храната, свѣтлината и топлината, които приемате, ще внесатъ нѣщо ново, нѣщо здраво въ васъ. Въздухътъ, водата, храната, свѣтлината и топлината сѫ елементи, чрезъ които новата наука си служи като методи за кардинално разрешаване на въпроситѣ въ живота. Който разбира свойствата и приложението на тѣзи елементи, той може въ петь минути само да стане здравъ. Когато гайдарджията вземе гайдата си, достатъчно е само петь-шесть пѫти да духне въ нея, за да започне да свири. Каже ли гайдата „пиу“ —всички започватъ да се въртятъ и да скачатъ. Гайдарджията духне въ гайдата си, натисне я и започва да свири. После пакъ духне, пакъ я натисне и т. н. Гайдата е неговата любовь. Ако гайдарджията разбира правилата и законитѣ на своята гайда, не трѣбва ли по сѫщия начинъ човѣкъ да разбира законитѣ на своя умъ, на своето сърце, на своята душа и на своя духъ? Казвате: Все ще дойде време Богъ да ни научи на всичко. — Времето отдавна е дошло, вие даже сте закъснѣли. Вие отдавна трѣбваше да се научите, какъ да живѣете, а още сте въ роптанието и недоволството. И който има, и който нѣма, и двамата сѫ недоволни; и болниятъ, и здравиятъ сѫ недоволни. Когато болниятъ е недоволенъ, както да е, но и като боленъ, той трѣбва да съзнае, че болестьта е благословение за него. Ще възразите, може би, че болестьта не е благословение за човѣка. Ще приведа единъ примѣръ отъ времето на царь Соломонъ-Ра, да разберете, въ какъвъ смисълъ болестьта може да бѫде благословение за човѣка. Въ царството на Соломонъ-Ра живѣлъ единъ адептъ, който се наричалъ Баху-Моръ. Той билъ много добъръ, но понѣкога само проявявалъ голѣма сприхавость, и ако нѣмало кой да го въздържа, би правилъ голѣми пакости. Като знаелъ този неговъ недѫгъ, учительтъ му винаги изпращалъ съ него човѣкъ, който да му прислужва; когато виждалъ, че адептътъ проявявалъ сприхавость, слугата трѣбвало да го дръпне за рѫката, за да го предпази отъ пакость или престѫпление. Единъ день адептътъ се разгнѣвилъ толкова много, че щѣлъ да убие единъ човѣкъ. Слугата му веднага го дръпналъ за рѫката, но така силно, че я откѫсналъ отъ рамото му. Като се видѣлъ безъ рѫка, адептътъ започналъ да мисли, де е отишла рѫката му и какъ да я намѣри. Въ това време слугата му се навелъ, взелъ рѫката отъ земята и казалъ: Господарю, ето рѫката ти. Заповѣдай, вземи си я! Адептътъ взелъ рѫката си и я поставилъ на мѣсто. Кое отъ дветѣ е по-добре: да падне рѫката на човѣка отъ мѣстото ѝ, въ момента, когато се готви да извърши съ нея престѫпление, или да остане рѫката на мѣстото си и да извърши съ нея престѫпление? — Първото е за предпочитане. Благословение е да падне рѫката на човѣка отъ рамото му, и по този начинъ да не извърши замисленото престѫпление. Следователно, всѣка болесть, която може да предпази човѣка отъ извършване на известно престѫпление, е благословение. Болестьта трае малко време. Като свърши работата си, тя заминава. Тогава човѣкъ взима рѫката си, туря я на мѣстото ѝ и благодари на болестьта, че го е предпазила отъ престѫпление. Само по този начинъ човѣкъ ще се научи да не прави престѫпление. Красиво е човѣкъ да не върши престѫпления въ живота си! Важно е, обаче, човѣкъ съзнателно да не върши престѫпления, а не механически да го предпазватъ. Единъ младъ момъкъ се сгодилъ за млада, красива мома. Той често се хвалилъ на приятелитѣ си съ своята годеница, че имала голѣмо самообладание, че била добра мома. Единъ день той поканилъ приятеля си да отидатъ заедно на гости при своята годеница и да му я представи. Като отишли, започнали да се разговарятъ, и по едно време годеницата донесла на табла сладко и кафе да почерпи гоститѣ. Годеникътъ намислилъ да подложи на изпитъ самообладанието на годеницата си, и приятельтъ му да се убеди въ неговитѣ думи. Като дошла при него, годеникътъ ѝ нарочно я спъналъ съ крака си, и тя изпуснала таблата на земята. Годеницата не казала нищо но мълчаливо събрала чашитѣ и купата съ сладкото и ги свалила въ кухнята. Като излѣзли отъ дома на годеницата, годеникътъ казалъ на приятеля си: Виждашъ ли, какво самообладание има моята годеница? Наскоро тѣ се оженили. Каква била изненадата на младия човѣкъ, когато работата не излѣзла, както очаквалъ. Жена му съвсемъ не била такава, каквато се представила като годеница. — Де остана самообладанието ти? Де остана твоята кротость? Помнишъ ли, какво самообладание показа, когато те спънахъ и ти събори цѣлата табла съ чашитѣ и сладкото на земята? — Да, това бѣше предъ тебе. Трѣбваше да слѣзешъ долу да видишъ, каква дупка направихъ на масата отъ гнѣвъ. То бѣше дъвкане, чудо! Масата знае само, какво направихъ тогава. Така постѫпватъ много отъ съвременнитѣ хора. Докато сѫ сами, тѣ се сърдятъ, заканватъ се на този на онзи, че ще го убиятъ, ще му отмъстятъ и т. н. Щомъ излѣзатъ предъ хората, представятъ се тихи, кротки, въздържани. — Не, въпроситѣ не се разрешаватъ така. Това е механическо разрешаване. Това значи да седите като рентиери и да очаквате всичко на готово. Животътъ иска работа, а не седене. „Изпълнявайте отъ душа волята Божия!“ „И огорчи се въ сърцето си“. — Когато се огорчилъ, сѫщиятъ день Богъ внесълъ въ живота любовьта, като методъ за разрешаване на всички кардинални въпроси. Който мисли, че въпроситѣ могатъ да се разрешаватъ безъ любовь, той е останалъ нѣколко хиляди години назадъ въ развитието си, вследствие на което дълго време още ще се огорчава въ сърцето си. Докато се огорчавате, вие живѣете още въ своето минало. Щомъ престанете да се огорчавате и служите на Бога отъ душа, вие сте въ епохата на Христа. Това е диагнозата на вашия животъ. Щомъ се огорчавате, живѣете въ миналото си. Щомъ живѣете въ радостьта, вие сте вече въ епохата на Христа. И тогава лесно ще решите социалнитѣ въпроси. Тѣ сѫ временни задачи, които сами не можете да решите. Помощьта ще дойде отвънъ. За разрешаването си, социалнитѣ въпроси очакватъ добри, благородни, разумни хора, които разполагатъ съ голѣми богатства, съ голѣмо изобилие. Хамбаритѣ на тѣзи хора ще бѫдатъ толкова пълни, че всички ще могатъ свободно да ядатъ и да пиятъ. Социалнитѣ въпроси ще се разрешатъ съ изобилие, съ здравъ и нормаленъ животъ. Разрешаването на социалнитѣ въпроси е въ самия човѣкъ. Какво се ползува отъ разрешаването на социалнитѣ въпроси човѣкъ, ако стомахътъ му е разстроенъ, дробоветѣ — повредени, или мозъкътъ въ безпорядъкъ? При това положение разрешаването на тия въпроси е механически процесъ. Обаче, разрешите ли основнитѣ въпроси на живота, съ тѣхъ заедно ще разрешите и социалнитѣ. Добриятъ, богатиятъ човѣкъ лесно разрешава въпроситѣ съ своитѣ ближни. За добрия, за разумния човѣкъ не сѫ нужни закони, които да го заставятъ да дава. Той знае, какъ и по колко да дава. И тъй, ползувайте се отъ дадената диагноза: ако сте недоволни, вие живѣете въ своето минало; ако сте доволни, вие живѣете въ епохата на Христа и следъ Христа — по закона на любовьта. Ако работите за Бога отъ душа, вие сте въ настоящето. Всички трѣбва да работите! Много работа ви чака. Сега желая на всички следното: когато кажете нѣкоя лоша дума, да излѣзе мѣхуръ на езика ви. Защо? — За да се благословите. Всѣка болка е благословение, понеже предпазва човѣка отъ престѫпление. Когато кажете нѣкоя добра дума, медъ и млѣко да потече отъ езика ви. 11. Беседа отъ Учителя, държана на 14 априлъ, 1929. София. — Изгрѣвъ.
  8. 1929_04_07 Той е речениятъ

    "Който има невестата", Сила и живот, XII, т.2 (1929), Издание 1935 г., София Книгата за теглене на PDF Съдържание Той е речениятъ. „Защото той е речениятъ отъ пророка Исаия.“ Матея 3:3. „Той е речениятъ.“ — Когато пророкътъ казва нѣкаква истина, тази истина има дълбокъ смисълъ. Пророкътъ не е невежа. Мнозина мислятъ, че пророцитѣ сѫ излѣзли отъ народа и сѫ били прости хора. — Не, пророцитѣ сѫ били най-ученитѣ хора на времето си. Тѣ били посветени въ тайнитѣ на битието. Заблуждение е да се мисли, че простиятъ човѣкъ може да стане пророкъ или светия. Простиятъ човѣкъ не може да стане нито пророкъ, нито светия, нито праведенъ. Тъй щото, за да разбере истината, човѣкъ непременно трѣбва да бѫде праведенъ. Има два вида истини въ свѣта: еднитѣ сѫ човѣшки, т. е. относителни, а другитѣ сѫ Божествени, т. е. абсолютни. Тѣзи истини се различаватъ въ последствията си. Който живѣе въ човѣшкитѣ истини, той започва като царь, свършва като просекъ; започва като младъ, свършва като старъ; започва като ученъ, свършва като последенъ невежа. Който живѣе въ Божественитѣ истини, той започва като простъ, като обикновенъ човѣкъ, свършва като царь; започва като старъ, но въ края се подмладява; започва като невежа, свършва като ученъ. Това сѫ две положения диаметрално противоположни едно на друго. Когато живѣе по човѣшки, огъньтъ на човѣка ту пламва, ту загасва, не е непреривенъ. Когато живѣе по Божествено, огъньтъ на човѣка постоянно се разгорява. Когато говоря за огъня на живота, подразбирамъ свѣтлината на човѣшкото съзнание, или силата на неговата любовь, или възвишеното, красивото, великото, за което човѣшкиятъ духъ копнѣе. Въ Божествения животъ има отношения на братство, на равенство, а въ човѣшкия животъ такива отношения не сѫществуватъ. Когато нѣкой дойде при тебе и пожелае да го поставишъ на стѫпалото, на което ти се намирашъ, този човѣкъ трѣбва да се запита, подобенъ ли е на тебе, за да види, има ли право да изисква това мѣсто. Споредъ Божествения законъ, всѣки ще заеме това стѫпало, което отговаря на неговото развитие. Когато се борятъ за братство и равенство, хората трѣбва да знаятъ, че братството и равенството сѫ величини, които принадлежатъ на Божествения свѣтъ. Неравенство и отсѫтствие на братство срѣщаме само въ човѣшкия животъ. Когато срещнете неравенство между хората, ще знаете, че сте попаднали въ свѣтъ, който борави съ неопредѣлени, съ измѣнчиви величини. Запримѣръ, въ математиката, споредъ правилата за изваждане, ние вадимъ малки числа отъ голѣми, а не обратно. Обаче, има случаи, когато отъ малки числа вадимъ голѣми. Хората знаятъ това нѣщо въ обикновения животъ, додето се простиратъ тѣхнитѣ търговски отношения на взимане и даване. Щомъ дойдатъ до психическия, до идейния животъ, тази математика спира, и тѣ се намиратъ предъ една область, наречена „terra incognita.“ Съвременнитѣ учени и философи се натъкватъ на области изъ науката и живота, които наричатъ „terra incognita,“ и като кажатъ „terra incognita,“ считатъ, че много нѣщо сѫ казали. Има „terra incognita,“ т. е. непозната земя въ свѣта, но тя е само за проститѣ, за невежитѣ хора. Когато запитватъ нѣкого по известенъ въпросъ отъ науката, той казва: Азъ не зная нищо, Господъ знае, какъ е поставенъ този въпросъ. — Така е, но за насъ не е важно само това, което Богъ знае; за насъ не е важно да знаемъ, че Богъ е създалъ свѣта, но да знаемъ, какъ е създаденъ свѣтътъ, върху какви закони е построенъ и какъ да спазваме тѣзи закони. Хората създаватъ свои закони, свои разбирания и теории и се мѫчатъ да подчинятъ природата на своитѣ закони и теории. Отъ хиляди години насамъ човѣчеството се е отклонило, вследствие на което всички хора и до днесъ още продължаватъ да правятъ сѫщитѣ погрѣшки, каквито сѫ правили тѣхнитѣ предшественици, дѣди и прадѣди. — Какво трѣбва да се прави сега? —Всички хора трѣбва да се върнатъ назадъ, да дойдатъ до мѣстото на своето отклонение и да поематъ правия пѫть, отъ който сѫ се отклонили. Съвременнитѣ хора сѫ дошли вече до края на пропастьта, и ако направятъ още една крачка, ще се намѣрятъ въ пропастьта, въ гѫстата материя, отдето мѫчно могатъ да излѣзатъ. Тази пропасть не е нищо друго, освенъ тъй наречената 13 сфера, най-гѫстата материя въ свѣта, въ която попадне ли човѣкъ веднъжъ, мѫчно излиза на бѣлъ свѣтъ. Ето защо, всички разумни сили, които рѫководятъ човѣчеството, спиратъ го тамъ и казватъ, че трѣбва да се покае. Какво нѣщо е покаянието? — Покаянието подразбира човѣкъ да престане да върши онова, което води къмъ пропастьта. Ако не престане да върши това нѣщо, той е осѫденъ да изгуби живота си. Може ли следъ това да се нарече уменъ човѣкъ онзи, който не мисли право и изгубва живота си? „Той е речениятъ отъ пророка Исаия.“ — Кой е той? — Две предположения могатъ да се направятъ: или че речениятъ отъ пророка Исаия е Иоанъ Кръститель, или че е Христосъ. Външно погледнато на въпроса, може да се говори, че речениятъ е или Иоанъ Кръститель, или Христосъ, но вѫтрешно погледнато, не може да се говори така. Защо? — Защото учението на Иоанъ Кръстителя и това на Христа коренно се различаватъ едно отъ друго. Методитѣ имъ сѫ съвършено различни. Иоанъ кръщаваше съ вода, а Христосъ — съ огънь. Когато дохождаше нѣкой при Иоана, той му казваше: Понеже не си достатъчно измитъ, т. е. не си кръстенъ, както трѣбва, ще се кръстишъ отъ мене съ вода. Който иде следъ мене, той ще те кръсти съ огънь. Добро нѣщо е да се измие човѣкъ съ вода, но когато болниятъ се измие съ вода, а болестьта му остане въ него, измитъ ли е той, както трѣбва? Когато великиятъ животъ влѣзе въ насъ и внесе въ душитѣ ни радость и веселие, това значи, че сме минали презъ животворната вода, кръстили сме се въ нея и сме оживѣли. Това е новото разбиране, което всѣки човѣкъ трѣбва да има. Който има това разбиране, той е уменъ човѣкъ, той разбира Божиитѣ пѫтища. Не е въпроси, какво човѣчеството знае. Каквото цѣлото човѣчество знае, това и отдѣлниятъ човѣкъ знае. Човѣчеството съдържа всички възможности на отдѣлния човѣкъ, но той трѣбва да работи, да даде възможность на всичко, което е вложено въ него, да се прояви, и тогава да познае себе си, да познае и цѣлото човѣчество. Ябълчната семка прилича ли на ябълката? — Не прилича. Обаче, за да видите, че отъ тази семка, именно, излиза ябълката, трѣбва да посадите семката въ земята, да израсте отъ нея дърво, да даде плодъ. Тогава ще разберете, че ябълката е произлѣзла отъ семката. Семката е съдържала въ себе си всички възможности, за да се развие отъ нея ябълка. Семката съдържа въ себе си онази динамическа сила, отъ която може да произлѣзе ябълката. За да стане това, семката трѣбва да се постави при условия да се прояви скритата динамическа сила. Въ това отношение човѣкъ представя семка, която съдържа въ себе си разумностьта, която чака благоприятни условия да се прояви. Ако не се постави въ благоприятни условия за нейното израстване, ябълчната семка може да запази своята форма съ години. Обаче, постави ли се при благоприятни условия за нейното проявяване, тя изгубва своята първоначална форма. Който иска да запази формата на ябълчната семка, той предварително я осѫдилъ на вѣченъ затворъ. Казвате, че човѣкъ трѣбва да се простира въ известни рамки, да не се проявява напълно. Това значи да остане вѣчно въ положението на ябълчната семка. Обаче, това е човѣшко учение. Наистина, човѣкъ може, и не трѣбва да се проявява, но кога? — Когато не обича. Ако се прояви този човѣкъ, ще ви направи голѣми пакости. Ако ви обича, посадете го въ земята, дайте му условия да се прояви, да израсте и да се развие, да познаете неговата любовь. Съвременнитѣ затвори сѫ пълни съ хора оковани въ вериги. Какво показватъ затворитѣ? — Затворитѣ сѫ каймакътъ на човѣшкото учение, на човѣшката философия. Този каймакъ трѣбва да се махне, за да се яви Божественото учение. Това означава писаното въ Свещената книга, че вратитѣ на затворитѣ ще се отворятъ, и всички затворници ще излѣзатъ навънъ. — Какъ ще се оправи свѣта? — Единъ начинъ има, по който свѣтътъ може да се оправи. Той е Божественъ начинъ, достѫпенъ за всички хора. — Може ли свѣтътъ да се оправи? — Невъзможното за човѣка е възможно за Бога. Това се отнася, обаче, за разумния човѣкъ. Ще приведа единъ митически разказъ отъ времето на царь Соломонъ-Ра, да видите въ какво седи разумностьта. Соломонъ-Ра ималъ една красива дъщеря, наречена Адита, за която се явили кандидати двама царски синове: единиятъ отъ тѣхъ се казвалъ Ариманъ-Дезъ, а другиятъ — Ели-Ра. И двамата били влюбени, трѣбвало да се състезаватъ за нея. Тя имъ казала: Който отъ двамата излѣзе по-ученъ, по-мѫдъръ, той ще бѫде моятъ избранникъ. Тѣ хвърлили жребие, кой отъ двамата да започне пръвъ да се състезава. Жребието паднало на Ели-Ра. Състезанието започнало: Ели-Ра се превърналъ на шаранъ и влѣзълъ въ водата. Ариманъ-Дезъ се превърналъ на акула, влѣзълъ въ водата и започналъ да гони шарана. Като се видѣлъ на тѣсно, шаранътъ излѣзълъ отъ водата и се превърналъ на гълѫбъ. Акулата се преобразила на соколъ, който започналъ да гони гълѫба. Като видѣлъ, че и това положение нѣма да го спаси, гълѫбътъ слѣзълъ на земята и станалъ овца. Соколътъ пъкъ се превърналъ на вълкъ. За да избѣгне това положение, овцата се превърнала въ кокошка, вълкътъ се преобразилъ въ лисица. За да стане невидимъ за неприятеля си, Ели-Ра се превърналъ въ житно зрънце. Ариманъ-Дезъ се превърналъ въ кокошка и се завтекълъ да клъвне зрънцето. Въ този моментъ Ели-Ра се превърналъ въ човѣкъ и хваналъ кокошката за главата. По този начинъ Ели-Ра победилъ Ариманъ-Дезъ. И двамата царски синове били адепти, единиятъ отъ които принадлежалъ къмъ Бѣлото братство, а другиятъ — къмъ черното. Отъ този примѣръ се вижда, какво голѣмо състезание сѫществува въ свѣта. Въ това състезание се подчъртаватъ двата различни метода, съ които си служатъ Бѣлото и черното братства. Ако станешъ шаранъ, акула ще те гони; ако станешъ гълѫбъ, соколъ ще те гони; ако станешъ овца, вълкъ ще те гони; ако станешъ кокошка, лисица ще те гони; ако станешъ зрънце, кокошка ще те гони. И най-после, отъ зрънце ще се превърнешъ на човѣкъ — своята първоначална форма, и ще уловишъ кокошката за главата. Тѣзи форми, презъ които минали двамата царски синове, сѫ символи, които правилно трѣбва да се преведатъ. Като дойдете до житното зрънце, то е последниятъ и спасителниятъ процесъ на самопожертвуване. Когато дойде до самопожертвуване, човѣкъ трѣбва да разбира Божиитѣ закони, за да може да работи съ тѣхъ. Това не значи, че сегашнитѣ хора не разбиратъ Божиитѣ закони, или че не вѣрватъ въ тѣхъ. Тѣ вѣрватъ въ Божиитѣ закони, вѣрватъ въ Бога, но като дойдатъ до приложението, да пожертвуватъ всичко за Бога, тамъ спиратъ. Казвате, че вѣрвате въ църквата, но като ви запитатъ готови ли сте да пожертвувате всичко за църквата, пакъ се спирате. Щомъ дойдете до нѣкакво препятствие, спирате. Такова нѣщо представя човѣшката вѣра. Тя е относителна вѣра. Абсолютната вѣра предъ нищо не спира. Тя води човѣка въ абсолютенъ свѣтъ, дето сѫществува само радость, веселие миръ и любовь. Съвременнитѣ хора се страхуватъ, че ако станатъ вѣрващи, ще изгубятъ живота си. — Това е човѣшко разбиране, човѣшка вѣра. Има човѣшко разбиране за нѣщата, има и Божествено разбиране; има човѣшка религия, има и Божествена религия. Тѣзи нѣща сѫ диаметрално противоположни едни на други. Въ това отношение, сѫществува свѣтски материализъмъ, сѫществува и религиозенъ материализъмъ. Ако се каже на съвременнитѣ проповѣдници да взематъ торбата и тояжката си въ рѫка и да тръгнатъ отъ градъ въ градъ да проповѣдватъ Христовото учение безъ пари, отъ любовь само, колцина отъ тѣхъ биха дигнали знамето за Христа? Тази е причината, поради която християнството днесъ не е въ сила да постигне своята задача. Днесъ християнството, християнската църква и разбиранията на съвременнитѣ хора се поставятъ на изпитъ да видятъ, какъвъ процентъ отъ всичко това ще издържи. Преди две хиляди години евреитѣ се поставиха на изпитъ да се провѣри, доколко тѣ познаватъ Бога, но не издържаха. Тѣ срещнаха Христа на пѫтя си, но Го разпнаха. Презъ времето на общоевропейската война, съвременнитѣ християни се поставиха на изпитъ да се провѣри, доколко Христовото учение бѣше легнало въ основитѣ на тѣхния животъ, но и тѣ не издържаха. Тѣ бѣха въ състояние да предотвратятъ войната. Ако цѣлото духовенство и всички християни бѣха се обърнали къмъ Бога съ обща молитва, войната щѣше да бѫде предотвратена — никаква война нѣмаше да стане. Мнозина подържатъ идеята, че войнитѣ се допущали отъ невидимия свѣтъ съ цель да се изтребятъ грѣшнитѣ хора отъ земята. — Оставете този въпросъ настрана. За васъ е важно да вѣрвате въ Божествената църква. — Де е тази църква? — Тя е въ Божествения свѣтъ, дето живѣятъ всички добри, праведни хора, всички адепти и светии, които сѫ завършили своето развитие на земята. Тази църква се нарича Царство Божие. Казано е: „Дето сѫ двама или трима събрани въ мое име, тамъ съмъ и азъ.“ Никѫде въ Писанието не е казано, че Богъ благоволява въ тази или въ онази църква повече, отколкото въ другитѣ. Който върши волята Божия, той има Божието благоволение. Нима вълкътъ, като напада овцетѣ, върши волята Божия? Нима орелътъ, като напада малкитѣ птици, върши волята Божия? Нѣкои хора могатъ да кажатъ, че като се нападатъ едни-други, животнитѣ вършатъ волята Божия. — Не, това е отклоняване отъ правия пѫть. Това отклоняване се дължи на чрезмѣрното размножаване на всички животни, на всички птици. Месояднитѣ животни се явяватъ, за да спратъ голѣмото размножаване на птицитѣ. Вълцитѣ пъкъ идватъ, за да спратъ голѣмото разплодяване на млѣкопитаещитѣ. Ако въ сегашния свѣтъ имаше разумность, трѣбваше ли да сѫществуватъ вълци, лисици и соколи? Следователно, всички хищни, всички месоядни животни, се явяватъ съ единствената цель да ограничатъ излишното размножаване въ свѣта. Сега, като говоря по този начинъ, мнозина мислятъ, че казаното се отнася специално за нѣкого. Съвременнитѣ хора не сѫ толкова искрени, да разглеждатъ нѣщата обективно, да не се засѣгатъ. Тѣ не се запитватъ, защо сѫ дошли на земята, кой ги е пратилъ, иматъ ли нѣкаква задача и т. н. Тѣ знаятъ, че сѫ се родили, иматъ тѣло, съ което си служатъ, и нищо повече. Кой имъ е далъ това тѣло, кой имъ е далъ сърцето, ума, душата и духа — за това даже и не питатъ, не искатъ да знаятъ. Тѣ работятъ съ чуждъ капиталъ. Вие сте българи, англичани, или германци, но капиталътъ — вашето тѣло, не ви е даденъ нито отъ българитѣ, нито отъ англичанитѣ, нито отъ германцитѣ. Този капиталъ е Божественъ. Вие сте учени, но това знание не го дадоха ученитѣ хора. Ученитѣ хора сѫ само проводници на знанието, а самото знание иде отъ Единствения Източникъ на живота — отъ Бога. Следователно, всички хора иматъ отношение първо къмъ Бога, а после къмъ себе си и къмъ ближния си. Хората не сѫ дошли на земята да оправятъ свѣта, нито да се управляватъ едни-други. Има кой да управлява хората. Има кой да оправя свѣта. Оставите ли Богъ да се прояви чрезъ васъ, Той самъ ще оправи свѣта. Когато влѣзе да живѣе въ човѣка, Богъ ще разгледа първо, какъ е устроенъ неговиятъ животъ. И ако види, че този животъ е устроенъ споредъ Божиитѣ закони, ще каже: Ето една добре, модерно устроена държава! Животътъ на нейнитѣ поданици е съгласенъ съ закона на безсмъртието, или съ Вѣчния животъ. Вѣчниятъ животъ е организиранъ споредъ великитѣ закони на Битието. Когато казваме въ Господнята молитва: „Да бѫде волята Твоя, както на небето, така и на земята“ — ние имаме предъ видъ работата на Божествения Духъ върху човѣка, въ неговия животъ на земята и на небето. И тъй, като разглеждате нѣщата отъ Божествено становище, вие се намирате предъ множество проекти и перспективи. Докато сте въ човѣшкия животъ, вие се движите въ тѣсенъ крѫгъ, грижите се само за личния си животъ. Щомъ влѣзете въ Божествения животъ, вие разширявате крѫга на вашата деятелность и започвате първо да мислите за Божественитѣ работи, а после за вашитѣ. Който се движи само въ рамкитѣ на човѣшкото, въ края на краищата, той ще фалира. И търговецътъ може да фалира. Като се намѣри въ трудно положение, той започва да се оплаква, че изгубилъ паритѣ си, изгубилъ всичкото си богатство. — Отъ човѣшко гледище, човѣкъ може да изгуби паритѣ си, но отъ божествено гледище — никога. Тамъ нѣщата сѫ точно на своето време и мѣсто, и никой не може да ги вземе. Тамъ всичко се явява и скрива точно на време, както слънцето изгрѣва и залѣзва точно на опредѣления моментъ. Казватъ за англичанитѣ, че сѫ точни хора, издържатъ на думата си. — Точни сѫ англичанитѣ, но не като слънцето. По точность англичанитѣ държатъ първо мѣсто предъ всички народи. Въ това отношение българитѣ не могатъ да се похвалятъ. Тѣ не сѫ точни нито като англичанитѣ, нито като славянитѣ даже. Бихъ желалъ и тѣ да придобиятъ тази чърта. Нѣкога и тѣ ще станатъ точни, но работа се изисква отъ тѣхъ. „Той е речениятъ отъ пророка Исаия.“ — Кой е той? — Христосъ. Следъ това ще започнатъ да разправятъ, че Христосъ е Синъ Божий, излѣзълъ отъ Бога и дошълъ на земята да спаси хората. Каква полза има отъ това, ако поданицитѣ на една държава се хвалятъ отъ своя царь, че билъ мѫдъръ, добъръ, а не изпълняватъ волята му? Каква полза допринася добротата и мѫдростьта на този царь, ако въ държавата му непрекѫснато се вършатъ престѫпления? Колкото добъръ и мѫдъръ е царьтъ, толкова добри и мѫдри трѣбва да бѫдатъ поданицитѣ му. Какъвто е царьтъ, такива трѣбва да бѫдатъ и неговитѣ поданици. Сега вие ще си кажете: Нима ние не сме добри? — Азъ не се спирамъ върху въпроса, дали хората сѫ добри, или лоши. И да отговоря на този въпросъ, другитѣ въпроси ще останатъ неразрешени. Азъ не се интересувамъ отъ злото. Първо доброто е сѫществувало въ свѣта, а после е дошло злото, като присадка на доброто. То е подобно на маслиненото дърво, което лесно се присажда. Злото нѣма условия да се развива самостоятелно. То е дошло въ живота чрезъ насилие, присадено отъ нѣкого. Какво трѣбва да направите, за да се освободите отъ злото? — Счупете присадката, и Божественото веднага ще поникне у васъ. Това значи да се освободи човѣкъ отъ заблужденията, отъ злото въ себе си. Безъ да сте постигнали това, вие искате хората да ви обичатъ. Ако искате хората да ви обичатъ, трѣбва да бѫдете богатъ и младъ. Ако сте богатъ, а не сте младъ, хората ще ви обикалятъ, но все ще ви намѣрятъ нѣкакъвъ недостатъкъ. Обаче, почнете ли да раздавате богатството си, тогава всички ще ви харесватъ, ще намѣрятъ, че сте уменъ, добъръ и т. н. — Това е човѣшката страна на любовьта. Любовь съ пари не се купува. Защо? — Защото, като изчезнатъ паритѣ, ще изчезне любовьта, ще изчезне и почитанието. Единъ американецъ, богаташъ, купилъ на пазара една пуйка и започналъ да се оглежда да намѣри човѣкъ, който да му я занесе до дома. Най-после видѣлъ единъ беденъ човѣкъ и му казалъ: Вземи тази пуйка да я занесешъ у дома. Ще ти дамъ четвъртъ доларъ. — Не, малко е четвъртъ доларъ. За два долара мога да я занеса. — Скѫпо ми се вижда, не мога да дамъ два долара. Въ това време между публиката излѣзълъ единъ добре облѣченъ господинъ и казалъ на богаташа: Моля, азъ мога да ви услужа. Той взелъ пуйката и тръгналъ следъ господина. Като дошълъ до дома му, той снелъ пуйката отъ гърба си, подалъ я на богаташа, свалилъ учтиво шапката си и тръгналъ да си отива. — Моля ви се, чакайте да получите възнаграждението си. Богаташътъ извадилъ единъ доларъ отъ джоба си и го подалъ на човѣка, който му услужилъ. — Благодаря, нѣмамъ нужда. Той веднага извадилъ една своя картичка и я подалъ на богаташа. На картичката било написано името, а подъ него: „Председатель на Съединенитѣ Щати.“ И съвременнитѣ хора постѫпватъ като този богаташъ: купятъ си пуйка, дадатъ я на Христа да я носи, и плащатъ за труда му единъ доларъ. — Това е човѣшко разбиране. Председательтъ на Съединенитѣ Щати искалъ да даде примѣръ на богаташа, съ което да му каже: Ако председательтъ може да носи чужда пуйка, богаташътъ може да носи поне своята пуйка. „Той е речениятъ отъ пророка Исаия.“ — Кой е той? — Онзи, който върши волята Божия; онзи, въ когото нѣма никаква лъжа. Той е речениятъ, човѣкътъ на Божията Любовь, Мѫдрость и Истина. Той не може да ни каже всичко, той не може да изяви любовьта си изведнъжъ, но всѣки день ще ни дава по малко, както слънцето всѣки день дава по малко отъ своята свѣтлина и топлина. — Дали мисли слънцето за насъ? — Да, всѣки день мисли. Съ изгрѣването си още то започва да мисли за хората, но понеже бързо се движи въ своя пѫть, то спира вниманието си главно върху онѣзи, които го посрѣщатъ. Поглежда ги за мигъ само и продължава своя пѫть. Като търси нѣкого и не го намѣри, слънцето запитва: Де е еди-кой си човѣкъ? — Умрѣ той, заровиха го въ черната земя. — Нѣма нищо, азъ ще го възкръся. Сега, като говоря за слънцето, подразбирамъ Божественото въ човѣка. Богъ се интересува отъ човѣка и отъ неговия животъ. Той нѣма за цель да наказва хората, но чрезъ страданията Той иска да пробуди съзнанието имъ, да излѣзатъ отъ дребнавоститѣ на живота. — Какво трѣбва да правимъ, за да се освободимъ отъ дребнавоститѣ на живота? — Единъ начинъ има, по който можете да се освободите отъ тия дребнавости. Той е Божествениятъ начинъ. Единъ господинъ пише на приятеля си: Искамъ да те посетя, да се видимъ и приятелски да си поговоримъ. Приятельтъ му отговаря, че ще го чака съ нетърпение. Писмото било писано презъ пролѣтьта, но той могълъ да изпълни обещанието си едва къмъ есеньта. Тръгналъ при приятеля си, но понеже есеньта била дъждовна, той стигналъ до колѣне каленъ и нечистъ. Приятельтъ му излѣзълъ да го посрещне, но и той затъналъ до колѣне въ каль. Второто си посещение той направилъ презъ зимата, когато земята навсѣкѫде била покрита съ дълбокъ снѣгъ. Вънъ било студено и снѣжно. Третото си посещение направилъ презъ лѣтото, когато всичко било потънало въ прахъ. Есеньта, зимата и лѣтото представятъ тритѣ човѣшки начина, по които можете да посетите приятеля си, и той да ви приеме на гости. Невъзможно е да посетите приятеля си презъ есеньта безъ да се окаляте и двамата; невъзможно е да посетите приятеля си презъ зимата безъ да потънете и двамата до колѣне въ снѣгъ; невъзможно е да посетите приятеля си презъ лѣтото безъ да се засипете и двамата съ прахъ. Има само единъ начинъ, по който правилно можете да посетите приятеля си, и той да ви посрещне. Този начинъ е Божествениятъ — да посетите приятеля си презъ пролѣтьта. Преди да го посетите, вие ще направите голѣмо пѫтешествие, и щомъ дойде пролѣтьта, ще го посетите. И наистина, презъ пролѣтьта земята не е кална, не е покрита съ снѣгъ, нито е потънала въ прахъ. Щомъ пролѣтьта дойде, земята се покрива съ зелена, росна трева, съ благоуханни цвѣтя, и нѣма вече каль, нѣма снѣгъ, нѣма прахъ; птички весело прехвръкватъ — навредъ пѣсни и веселби. Когато приятельтъ ви посрещне, ще каже: Сега носишъ нѣщо ново. Следователно, ако посрѣщате приятелитѣ си презъ есеньта, каль ще има; ако ги посрѣщате презъ зимата, снѣгъ ще има; ако ги посрѣщате презъ лѣтото, прахъ ще има. Посрѣщайте ги по Божествения начинъ — презъ пролѣтьта, когато нито каль, нито снѣгъ, нито прахъ има. И тогава двамата заедно ще отидете при Бога. Защото, казано е: „Дето сѫ двама, или трима, събрани въ мое име, тамъ съмъ и азъ.“ Сега азъ искамъ да ме разбирате добре. И кальта, и снѣгътъ, и прахътъ сѫ потрѣбни, но на времето си. Българинътъ казва: Богатство безъ каль не може. — Правъ е той, богатство безъ каль не се придобива. Който иска да стане богатъ, той трѣбва каль да гази. Който иска да стане ученъ, той трѣбва прахъ да диша. Който иска да си почине на земята, както трѣбва, той снѣгъ ще гази. Действително, когато се покриятъ съ снѣгъ, растенията почиватъ. Снѣжната зима е почивка за растенията. И за хората е добре зимно време: запалятъ огъня, завиятъ се добре и почиватъ. Дълги сѫ зимнитѣ нощи. Следователно, и кальта е потрѣбна, и снѣгътъ е потрѣбенъ, и прахътъ е потрѣбенъ. Когато се вдигне въ въздуха прахътъ, докарва дъжда. Кальта, снѣгътъ, дъждътъ сѫ изкуствени процеси, които предизвикватъ Божественото въ свѣта. Обаче, има единъ естественъ Божественъ начинъ, който е причина за проява на Божественото въ живота. Този начинъ е любовьта, която вѣчно подмладява човѣка. Любовьта е мѣстото, отдето започва животътъ, знанието и свободата. Този животъ, това знание и тази свобода иматъ начало, нѣматъ край. Въ това седи, именно, великото и красивото въ живота. При това положение, ние не можемъ да разглеждаме физическия животъ отдѣлно отъ общия. Дали ще говоримъ за физически, за сърдеченъ, или за умственъ животъ, това сѫ части на единъ и сѫщъ животъ — на Божествения животъ. Какъ и защо е създаденъ свѣтътъ? — Създаването на свѣта има дълбокъ вѫтрешенъ замисълъ. Богъ знае, защо е създалъ небето, земята, планетитѣ, както и цѣлата вселена. Въ бѫдеще вселената ще служи за развлѣчение на хората. Днесъ тѣ не могатъ да се ползуватъ отъ нея. Единъ день, когато заслужатъ това, Богъ ще ги остави свободно да се разхождатъ изъ вселената, да я изучаватъ. Всички хора иматъ нужда отъ развлѣчения: свѣтски и религиозни, учени и прости, майки и бащи. Обаче, учениятъ ще има едни развлѣчения, простиятъ — други; свѣтскиятъ ще има едни развлѣчения, религиозниятъ — други. Въ края на краищата, всѣки ще научи нѣщо, ще придобие известна опитность. Всички свѣтове, които виждаме, сѫ създадени за развлѣчение на малкитѣ Божии чада. Подъ думата „развлѣчение“ ние разбираме пѫтешествия. Човѣкъ трѣбва да пѫтува по свѣтоветѣ, за да разбере реда и порядъка, който сѫществува въ различнитѣ свѣтове, да разбере вѫтрешното съдържание на живота. Като изучи всички свѣтове, човѣкъ ще познае Божествения свѣтъ — главата на вселената. Нѣма по-красиво, по-велико нѣщо въ свѣта отъ главата. Кое представя Божествениятъ свѣтъ въ човѣка? — Божествениятъ свѣтъ, това е главата на човѣка. Духовниятъ свѣтъ, това сѫ неговитѣ дробове, неговото сърце, което пулсира и движи кръвьта, а физическиятъ, материалниятъ свѣтъ е човѣшкиятъ стомахъ. Човѣкъ трѣбва да яде по три пѫти на день, за да помни, че живѣе въ физическия свѣтъ. Той трѣбва да диша по 20 пѫти на минута, да знае, че живѣе въ духовния свѣтъ. Най-после, той трѣбва да мисли непреривно, да знае, че живѣе въ Божествения свѣтъ. Следователно, човѣкъ трѣбва да знае, че живѣе едновременно въ тритѣ свѣта. „Той е речениятъ.“ — Кой е той? — Или Иоанъ Кръститель, или Исусъ Христосъ. Като се срещнатъ религиозни хора, първо ще се запитатъ единъ-другъ, вѣрватъ ли въ Христа. — Човѣкъ не може да вѣрва въ нѣкого, ако не го обича. — Е, тогава кажи, обичашъ ли Христа? — Не мога да Го любя, ако не е излѣзълъ отъ Бога. Хората се обичатъ, само ако сѫ излѣзли отъ Бога. Щомъ сѫ излѣзли отъ Бога, тѣ иматъ единъ и сѫщъ баща, иматъ нѣщо общо помежду си. За да проникне Божията Любовь между хората, тѣ трѣбва да сѫ свързани съ единъ общъ елементъ — съ Христовия Духъ, съ Христовата кръвь. Казано е въ Писанието: „Който има Духа Христовъ въ себе си, той ще бѫде спасенъ. Който нѣма този Духъ въ себе си, той нѣма да бѫде спасенъ.“ Христосъ каза на ученицитѣ си: „Ако не ядете плътьта ми и не пиете кръвьта ми, нѣмате животъ въ себе си.“ Като чуха тѣзи думи, ученицитѣ Христови се съблазниха. Тѣ ги приеха буквално. Съ това Христосъ искаше да каже: „Ако не приемете думитѣ ми по духъ, нѣмате животъ въ себе си.“ Съ други думи казано: Ако не дадете мѣсто на Божественото, вие нѣмате животъ въ себе си. Наистина, Божественото осмисля всичко. То е създало нашето тѣло, което отъ день на день става все по-красиво, по-съвършено. Следователно, когато се говори за спасението, трѣбва да знаете, че спасението не е цель въ живота, то е срѣдство. Стремежътъ на човѣка да живѣе е цель. Човѣкъ живѣе, за да постигне щастие. Той ще постигне щастието, само ако придобие Божествения животъ. Веднъжъ придобилъ щастието, човѣкъ трѣбва да постави живота си на здрава основа — на Божията Любовь, на Духа Божий. Като се стреми къмъ щастие, едновременно съ това човѣкъ се стреми и къмъ красота. Той иска да бѫде обичанъ. Колко пѫти се е поглеждалъ въ огледалото, да не би да е изгубилъ красотата си! Ако види, че е красивъ, радва се. Ако намѣри, че е изгубилъ красотата си, скърби и въздиша. Нѣма човѣкъ, който да не е въздишалъ предъ огледалото. Защо? — Иска да бѫде красивъ. Човѣкъ трѣбва да бѫде красивъ! Преди да дойде красотата, той трѣбва да придобие нѣколко елемента, които съвременнитѣ хора не взиматъ въ внимание. Красотата не принадлежи на физическия свѣтъ. Тя се отнася къмъ метафизическия свѣтъ, т. е. къмъ свѣтъ, който е надъ физическия. Нѣкои подържатъ, че метафизическиятъ свѣтъ не билъ реаленъ. По този въпросъ и до днесъ още сѫществува споръ между философитѣ; въпрѣки всички спорове, този свѣтъ сѫществува. Като дойдатъ до отвлѣченитѣ въпроси, хората започватъ да разискватъ върху въпроса, какво нѣщо е Богъ. Човѣшкиятъ умъ не може да опредѣли, що е Богъ, но той има само едно понятие, едно мнение, една абсолютна мѣрка за Него. Едно е важно: Всичко добро, всичко красиво, всички възвишени потици въ човѣка произтичатъ отъ Бога. Въ каквото положение да се намира човѣкъ, като ученъ или простъ, като беденъ или богатъ, това сѫ задачи, дадени отъ Бога за разрешаване. Тѣзи задачи сѫ временни, но трѣбва да се решатъ. Щомъ ги реши, човѣкъ излиза отъ това положение и минава въ нови условия, да учи, да се възпитава. Една млада булка, македонка, поради тежкитѣ условия на живота, решила да напусне Македония, да дойде въ България. Една вечерь тя избѣгала отъ Македония и тръгнала пешъ за България. Трѣбвало да мине презъ Родопитѣ, но случило се, че нощьта била тъмна, почти непрогледна. Като стигнала до едно мѣсто, чула единъ гласъ, който ѝ казалъ: „Спри!“ Тя послушала гласа и спрѣла. По едно време завалѣлъ силенъ дъждъ, и тя се намѣрила въ още по-трудно положение, не знаела, какво да прави. Обаче, тя решила въ себе си, че докато сѫщиятъ гласъ не ѝ каже, какво да прави, нѣма да мръдне отъ мѣстото си. Дъждътъ валѣлъ-превалѣлъ, тя останала на мѣстото си до сутриньта. Като се съмнало, какво да види? Предъ нея се разкрила голѣма пропасть. Едва сега тя разбрала, кой билъ този гласъ, който ѝ казалъ да не върви по-нататъкъ. Сега разбрала тя, защо трѣбвало да спре и да остане на мѣстото си до сутриньта. Благодарила на Бога за грижитѣ къмъ нея и продължила пѫтуването си. И днесъ Божественото казва на всѣки човѣкъ: Спри! — Предъ какво? — Спри предъ престѫпленията си! Спри предъ безумията си! Спри предъ кривитѣ си постѫпки! И като се съмне, като изгрѣе слънцето, Божественото ще каже: Тръгни! Божественото казва на човѣка да тръгне сутринь, когато слънцето изгрѣва, а не вечерь, въ тъмнината. Докато е нощь, докато е тъмнина, ще седишъ на едно мѣсто и ще чакашъ. Щомъ изгрѣе слънцето, ще тръгнешъ, ще вървишъ напредъ. Напредналитѣ знаятъ това, тѣ разбиратъ езика на Абсолютното. Първото положение, което Абсолютното изисква отъ човѣка, е да разбира неговия езикъ. Второто положение е да извърши поетата отъ него работа. Това задължение се символизира съ вѣнецъ. Такъвъ вѣнецъ поставятъ върху главитѣ на момъка и момата, когато ги вѣнчаватъ. Съ поставянето на този вѣнецъ върху главитѣ имъ, тѣ се задължаватъ да изпълнятъ поетата отъ тѣхъ задача. Който е миналъ презъ вѣнчило, той е опиталъ този вѣнецъ. Когато майкитѣ раждатъ, и на тѣхъ турятъ вѣнци. Хората не държатъ тѣзи вѣнци дълго време на главата си. Който вѣрва въ този вѣнецъ, той е дошълъ до положение да придобие разумностьта, да разбира отношенията между всички живи сѫщества. Това значи да стигне човѣкъ до духовния животъ, дето ангелитѣ живѣятъ. Кабалиститѣ наричатъ това състояние — състояние на мѫдрость. Следъ мѫдростьта иде страхътъ. Мнозина мислятъ, че страхътъ въ човѣка е дошълъ най-после. — Не, страхътъ иде като начало на мѫдростьта. Казано е въ Писанието: „Страхътъ Господенъ е начало на мѫдростьта.“ Когато човѣкъ започне да различава доброто отъ злото, страхътъ иде, като последствие на това различаване. Човѣкъ започва да се страхува, дали е въ правия пѫть, или не. Следъ страха иде милосърдието. Презъ тази фаза минава днесъ свѣтътъ. Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ милосърдие. Сега и който проси, и който дава, и двамата се нуждаятъ отъ милосърдие. Който проси, той всѣкога иска много. Който дава, той пъкъ намира, че или много е далъ, или малко е далъ. И двамата си служатъ съ насилие. Просекътъ изнасилва онзи, отъ когото иска. Който дава, той насилва себе си. И въ единия, и въ другия милосърдието отсѫтствува. Желалъ бихъ да срещна просекъ, който да има милосърдие. Обаче, и досега не съмъ срещналъ такъвъ просекъ. Защо? — Невъзможно е милосърдниятъ човѣкъ да проси. Той може да дава, но не и да проси. Който само проси, той си служи съ насилие. — Не трѣбва ли да просимъ отъ Господа? — Не, когато отивате при Господа, не трѣбва да просите, но кажете: Господи, научи ме, какъ да работя, какъ да изпълня Твоята воля. — Ама азъ съмъ беденъ. — Не е въпросъ за беднотията. Дали е беденъ, или богатъ, човѣкъ трѣбва да изпълнява волята Божия. Ако нѣкой отиде при Бога и Го занимава съ своята сиромашия, дълго време Божията врата ще бѫде затворена за него. Хиляди хора има въ свѣта, които изпълняватъ волята Божия. Ако си беденъ, иди при тѣхъ, тѣ ще ти помогнатъ. Богъ е раздалъ богатството си между хората, и отъ тѣхъ трѣбва да просите. Пъкъ ако сте разумни, ако сте мѫдри, ако живѣете споредъ закона на милосърдието, вие ще владѣете магическата прѫчица; тогава нѣма да просите нито отъ хората, нито отъ Бога, но сами ще си доставяте, каквото ви е нужно. Ще вземете една лѣскова прѫчица и съ нея ще откриете, де има въ природата богатство. Като намѣрите това съкровище, ще си вземете, колкото ви трѣбва, а останалото пакъ ще заровите въ земята. Който владѣе магическата прѫчица, той разполага съ знание, нѣма защо да проси отъ хората. Само глупавиятъ човѣкъ проси, учениятъ — никога. Че нѣкой искалъ да ви подари нѣщо — това е другъ въпросъ. Че сте минали покрай нѣкоя градина и сте поискали разрешение да си откѫснете единъ плодъ — това е другъ въпросъ. Единъ царь писалъ на входа на своята градина: Който мине покрай градината ми, има право да си откѫсне отъ единъ до три плода, но по никой начинъ да не хвърля на земята нито плода, нито костилката му. Какво правятъ съвременнитѣ хора? — Тѣ взиматъ Словото Божие и Го хвърлятъ на свинетѣ, като казватъ, че това не е вѣрно, онова не е вѣрно; това нѣма смисълъ, онова нѣма смисъль. — Когато Богъ е съ насъ, всѣко нѣщо има смисълъ. Ако Божественото е съ васъ, всѣка работа има смисълъ, всѣка работа се освѣтява. И слуга да сте, и господарь да сте, щомъ Божественото е съ васъ, нѣма разлика въ работата. При това положение всички работи сѫ почетни. „Той е речениятъ отъ пророка Исаия.“ — Той е речениятъ, който ще покаже на хората, какъ да живѣятъ. Когато иска да каже нѣщо на хората, Богъ имъ говори отвѫтре, като изпраща затова Духа си. Понѣкога Той имъ говори чрезъ ангелитѣ, чрезъ светиитѣ, чрезъ праведнитѣ, или чрезъ нѣкои тѣхни заминали за онзи свѣтъ. Случава се понѣкога нашата атмосфера да е толкова гѫста, че ангелитѣ не искатъ да слѣзатъ на земята да се цапатъ. Тогава тѣ предаватъ Словото на светиитѣ. Ако и светиитѣ не искатъ да слѣзатъ до хората, тѣ предаватъ Словото на праведнитѣ. Ако и праведнитѣ не искатъ да слѣзатъ между хората, най-после тѣ предаватъ Словото на тѣхнитѣ дѣди и баби, тѣ да имъ кажатъ, какъ да живѣятъ, какъ да се изправятъ. Една госпожа отъ Самоковъ разправя своята опитность. Тази госпожа била богата, но бездетна. Тя имала само една сестра, женена, съ две малки деца. По едно време женената сестра заболѣла сериозно и умрѣла. Богатата сестра взела дветѣ деца, съ намѣрение да ги изгледа, защото нѣмало кой да ги вземе. Следъ известно време покойната се явила на сестра си и казала: Както виждамъ, ти не можешъ да изгледашъ дветѣ деца. Тѣ сѫ много за тебе, затова азъ ще взема едното при себе си, да облекча положението ти. Наистина, скоро следъ това, едното дете заболѣло и умрѣло. Сега и вие се готвите за онзи свѣтъ, но като ви кажатъ, че трѣбва да заминете, веднага се уплашвате и започвате да треперите. Една баба, негърка, която живѣла нѣкѫде въ Америка, често се молила на Бога да я прибере на онзи свѣтъ, защото животътъ на земята ѝ дотегналъ, искала да се освободи отъ неговитѣ мѫки и страдания. Двама американски студенти, които били нейни съседи, често слушали, какъ тя се моли, и решили да ѝ устроятъ една шега. Една вечерь и двамата се преоблѣкли, да не ги познае бабата, и тихо потропали на вратата ѝ. — Кой е тамъ? — Азъ съмъ арахангелъ Михаилъ, дойдохъ да взема душата ти, казалъ единиятъ отъ студентитѣ. — Азъ пъкъ съмъ арахангелъ Гавраилъ. Богъ чу молитвата ти и ме изпрати да взема душата ти, казалъ вториятъ студентъ. — Кажете на Бога, че бабата, която търсите, не е тукъ. — Както виждамъ, и вие, като тази баба, говорите за онзи свѣтъ, оплаквате се отъ този, искате да си заминете, но щомъ дойде въпросъ за заминаване на онзи свѣтъ, вие се разтрепервате, скривате се и казвате: Кажете на Господа, че нѣма ни тукъ, не сме свършили още работата си. Може ли човѣкъ съ такива ограничени разбирания да очаква нѣкакво щастие? Трѣбва ли той да счита, че, като напуща земята, умира и всичко съ него се свършва? Да напуснешъ земята и да отидешъ въ другия свѣтъ, това значи да съблѣчешъ старата си дреха, тѣлото, и да отидешъ нѣкѫде на гости, но облѣченъ въ нова, чиста дреха. Да заминешъ за онзи свѣтъ, това значи да се развържешъ отъ връзкитѣ на тѣлото си и да помолишъ нѣкой свой приятель да пази тѣлото ти, докато се върнешъ. Ще му кажешъ, че ако не се върнешъ въ срокъ отъ десетина деня, или най-много единъ месецъ, той е свободенъ да прави съ тѣлото ти, каквото намира за добре. — Възможно ли е такова нѣщо? — За глупавитѣ не е възможно, за умнитѣ, обаче, е възможно. Да се освободишъ отъ тѣлото си съзнателно, това значи да си придобилъ вѫтрешна свобода на живота. — Какъ се добива тази свобода? — Чрезъ чистъ животъ. Чистиятъ животъ е непреривенъ. Той не се придобива само съ една добра постѫпка. Човѣкъ всѣки моментъ трѣбва да върши добро, но не за да придобие нѣщо, да се възнагради, а за самото добро. Радвай се, че правишъ добро безъ да очаквашъ нѣщо, безъ да държишъ смѣтка за направеното добро. Ако държишъ смѣтка за доброто, което си направилъ, съ това ти пакостишъ на себе си, пакостишъ и на другитѣ. Като правите добро, радвайте се само за това, че сте станали проводникъ на Божественото. Щомъ Божественото се е проявило чрезъ васъ, невъзможно е да не получите благодарность отъ онзи, на когото сте направили доброто. Първото нѣщо, което ви се налага, е да се освободите отъ противоречията, които ви тормозятъ и да придобиете вѫтрешенъ миръ. Това не значи, че съвършено ще се освободите отъ противоречията. Каквото да правите, въ сегашния си животъ вие нѣма да избегнете отъ противоречията. Докато бѣше на земята, и Христосъ не бѣше свободенъ отъ противоречия. Следъ Него вървѣха фарисеи и садукеи, които спорѣха, поставяха Го на редъ противоречия. Като видѣ, че евреи бѣха влѣзли въ храма и продаваха гълѫби, Христосъ взе камшикъ въ рѫката си и ги изпѫди навънъ. Тѣ Го запитаха: Кой ти даде право да ни биешъ? Кой ти даде власть да ни пѫдишъ навънъ? Казвамъ: Когато любовьта дойде въ свѣта, тя знае, по какъвъ начинъ да възстанови нарушенитѣ Божии закони. Защо Христосъ не взе дърво и съ него да изпѫди продавачитѣ на гълѫби отъ храма, а взе вѫжета и направи камшикъ, съ който ги прогони? Мнозина и досега не могатъ да отговорятъ на този въпросъ. При това търговцитѣ не дочакаха даже Христосъ да ги удари съ камшика. Тѣ веднага излѣзоха навънъ. Христосъ се възмути отъ тѣхната търговия, отъ това, че позорятъ свещенитѣ работи, позорятъ и себе си. Съвременнитѣ хора отглеждатъ кокошки, патици, овце, говеда и мислятъ, че иматъ право да се разполагатъ съ тѣхния животъ, както искатъ: да ги колятъ, да ги продаватъ и т. н. — Не забравяйте, обаче, че Христовиятъ камшикъ е за всички. Детето на нѣкой баща заболява, и той започва да се моли на Бога да оздравѣе детето му, да се смили на неговото положение. Въ този моментъ той взима ножъ и коли едно агне. — Мислите ли, че молитвата на този баща ще бѫде чута? — Щомъ агнето стане жертва, и детето на този баща ще стане жертва. Невъзможно е тази молитва да бѫде чута. Въ старо време хората сѫ принасяли въ жертва на Бога разни животни, но Той никога не се е нуждаелъ отъ тѣхнитѣ жертви. Хората се оправдаватъ съ пророцитѣ. Казватъ, че тѣ ги съветвали да принасятъ животни въ жертва на Бога, да Го омилостивятъ, но има нѣщо криво въ жертвоприношението. Жертвоприношението е внесло престѫплението въ свѣта, отъ което и до днесъ още хората не могатъ да се освободятъ. Казано е въ Писанието: „Който дига ножъ, той самъ пада отъ ударитѣ на този ножъ.“ Само при единъ случай може да се позволи колене на животнитѣ. Ще хванете агнето, ще го потупате малко и ще го питате, съгласно ли е да се пожертвува за васъ. Ако започне да блѣе, да ви гледа жално, ще го пуснете на свобода. Следъ това ще хванете второ, трето и тѣхъ ще запитате сѫщото. Ако нито едно отъ агнетата не е готово да се пожертвува за васъ отъ любовь, ще ги пуснете на свобода. Намѣри ли се нѣкое агне, което е готово да се пожертвува за васъ, имате право да го заколите. Ученитѣ ще възразятъ, че поради голѣмото размножаване, ако не се колятъ животнитѣ, има опасность отъ увеличаване броя имъ. — Не се безпокойте за това. Има кой да свърши тази работа. Вълцитѣ ще свършатъ работата, за която вие се наемате. Когато хората зачитатъ живота на агнето, както зачитатъ своя, и му даватъ свобода да живѣе при тѣхъ безъ страхъ, настанало е вече между тѣхъ Царството Божие. Тѣзи хора сѫ влѣзли вече въ закона на любовьта, искатъ да живѣятъ споредъ него. Този законъ изключва всѣкакво насилие. Който живѣе споредъ закона на любовьта, нека се опита да види, може ли да заколи едно агне, или една кокошка. Вие знаете примѣра за персийския царь, който издалъ следния законъ: ако въ царството му се случи да умре нѣкой беденъ човѣкъ отъ гладъ, или отъ студъ, вмѣсто него да се накаже съ смърть единъ богатъ. Той се принудилъ да издаде този законъ, защото много бедни хора умирали въ царството му отъ гладъ и отъ студъ, а богатитѣ не искали да знаятъ за това, не се притичали на помощь. Следъ този законъ числото на беднитѣ, които умирали отъ гладъ и отъ студъ, се намалило. Богатитѣ започнали да правятъ добро на беднитѣ, но отъ страхъ да не попаднатъ подъ този законъ. Тежко на човѣка, ако законъ го заставя да живѣе добре и да прави добро. Изкуство е човѣкъ да живѣе безъ законъ! Всѣки трѣбва да изпълнява волята Божия безъ законъ. За тази цель трѣбва да има образци. Всѣки народъ трѣбва да има помежду си хора, които да представятъ ядра, около които другитѣ да се групиратъ. Всѣко ядро трѣбва да съдържа въ себе си голѣма морална сила. Какво по-хубаво отъ това човѣкъ да има на своя страна разумния свѣтъ и да разполага съ богатствата на природата? Ще кажете, че трѣбва да искате тия богатства отъ Бога. — По въпроса за искането ние имаме особени понятия. Какво трѣбва да искате отъ слънцето? Или по какъвъ начинъ ще искате слънцето да ви даде нѣщо? Излѣзте вънъ, изложете се на слънчевитѣ лѫчи — нищо повече. Щомъ излѣзете вънъ и се изложите на слънчевата свѣтлина и топлина, нищо друго не ви остава, освенъ да благодарите на Бога. Това се изисква отъ всички съвременни хора. Въ свѣта има преизобилно храна. Днесъ житото е толкова много, че всички хора могатъ да се хранятъ добре. Хамбаритѣ на богатитѣ хора сѫ пълни съ жито, което тѣ не продаватъ, защото чакатъ да се повдигне цената му и тогава да го продаватъ. Ако не могатъ да го продадатъ скѫпо, тѣ го хвърлятъ въ морето. Дюкянитѣ на богатитѣ търговци сѫ пълни съ стоки, които чакатъ времето си да се продадатъ скѫпо. Ако не успѣятъ въ това, тѣ хвърлятъ вече тѣзи стоки развалени, за нищо негодни. Ние трѣбва да благодаримъ на Бога за всичко, което всѣки день ни се дава и да се научимъ да преценяваме всичко това. Иначе, съ такива разбирания, каквито свѣтътъ има, нищо не може да се постигне. Поетъ пише на своята възлюбена: О, мила моя, какъвъ бѣше този нещастенъ часъ въ моя животъ да те срещна на пѫтя си, да ми причинишъ толкова страдания! — Не, истинскиятъ поетъ трѣбва да пише на своята възлюбена: Щастливъ съмъ, че те срещнахъ. И въ красотата ти, и въ грозотата ти всѣкога ще бѫдешъ възлюбена за моята душа. И когато ми давашъ, и когато взимашъ отъ мене, ти всѣкога ще бѫдешъ възлюбена за моята душа. — Това значи самоотричане, това значи правилно разрешаване задачитѣ на вашия животъ. Щомъ дойдете до страданията, викате къмъ Господа, искате да види, колко много страдате. Защо и при радоститѣ и при скърбитѣ, при красотата и грозотата въ живота не се обръщате къмъ Бога съ благодарность за всичко, което ви е далъ? Защо не носите и страданията, както носите радоститѣ? Една мома се оплаквала на едного, че много се измѫчвала отъ любовь. — Дай тази любовь на мене, азъ ще се справя съ нея. — А, не я давамъ. „Той е речениятъ отъ пророка Исаия.“ — Кой е той? — Иоанъ Кръститель. Радостьта и скръбьта, доволството и недоволството, ученостьта и невежеството, това сѫ контраститѣ въ живота, това е Иоанъ Кръститель. Следователно, ако човѣкъ не разбере контраститѣ въ живота, ако не разбере Иоанъ Кръститель, какъ ще разбере Христа? Иоанъ Кръститель казваше: Ще си гледашъ работата, ще си уреждашъ нѣщата, но и на бедни ще давашъ. Христосъ казва: „Продай всичкото си имане, раздай го на сиромаситѣ и ела, та ме последвай!“ Когато втори пѫти дойде на земята, Христосъ нѣма да позволи на поетитѣ и писателитѣ да пишатъ за любовьта съ желѣзно перо. Който пише за любовьта, той трѣбва да има на разположение златно перо. Ако имате диамантено перо, или перо отъ нѣкакъвъ скѫпоцененъ камъкъ, още по-добре. Щомъ пишете за любовьта съ желѣзно перо, написаното лесно ще изчезне. „Той е речениятъ отъ пророка Исаия.“ Време е вече въ душитѣ на всички да стане превратъ, да просвѣтнатъ лицата ви, да станете едно съ Христа, едно съ Бога. За да се постигне това, необходимо е всѣки за себе си да разреши въпроситѣ на живота. Ако единъ българинъ разреши тѣзи въпроси за себе си, едновременно съ това той ги е разрешилъ и за цѣлия български народъ. Достатъчно е българитѣ да иматъ единъ представитель само въ конгреса на ангелитѣ и светиитѣ, за да бѫде свършена работата на цѣлия български народъ. Жалко е, че засега българитѣ нѣматъ още такъвъ представитель въ невидимия свѣтъ. Кой ще ги защищава тогава? Тамъ не се допущатъ никакви адвокати, всѣки самъ се защищава. Когато се изправите предъ Божия сѫдъ, Христосъ нѣма да ви защищава, нито да ви препорѫчва за праведни, но ще каже: Господи, когато този човѣкъ вършеше престѫпления, и азъ бѣхъ тамъ. Затова, дай само половината отъ наказанието на него, а другата половина дай на мене. Понеже обича Сина си, Богъ поглежда ту къмъ престѫпника, ту къмъ Сина си и казва: Хайде, отъ мене да замине! — и прощава престѫпника. По никой начинъ Христосъ не може да направи грѣшника праведенъ. Той изнася фактитѣ, както сѫ въ действителность. Споредъ Божиитѣ закони, каквото е наказанието на престѫпника, такова наказание се налага и на онзи, който е билъ свидетель на престѫпленията му. Свидетельтъ понася половината отъ наказанието на престѫпника. Казано е въ Писанието за Христа: „И Той понесе грѣховетѣ на хората.“ — Това е награда за Неговото свидетелство. Такова е сѫдопроизводството въ Царството Божие. Процедурата въ сѫдилищата на небето е точно обратна на тази, която се прилага на земята. Сега, да се върнемъ къмъ Божественото, което представя идеалъ въ живота на човѣка. Ако искате да вървите въ правия пѫть, да напредвате, всѣки день трѣбва да придавате по нѣщо ново въ живота си. Както всѣка капка вода се стреми да се върне въ морето, отдето е излѣзла, така и всѣка душа трѣбва да се стреми да се върне къмъ Бога, отдето е излѣзла. Вие нѣмате представа, какво велико бѫдеще ви чака! Въ бѫдеще вие ще разполагате съ билетъ за всички планети, за всички слънца и системи. Но сега, каквото да се говори, съвременнитѣ хора не могатъ да се ползуватъ отъ такива билети. Тѣхнитѣ тѣла не сѫ пригодени за такива пѫтешествия. Не е лесно на съвременния човѣкъ да отиде днесъ до месечината. Казвате, че умрѣлитѣ отивали на небето, при Бога. — Въпросъ е доде може да стигне единъ умрѣлъ. Ясновидци казватъ, че като заминавали за онзи свѣтъ, праведнитѣ хора едва стигали първото поле на невидимия свѣтъ. Въ една евангелска църква въ Англия единъ проповѣдникъ говорилъ на своитѣ слушатели за онзи свѣтъ и казвалъ, че като отиде нѣкой на онзи свѣтъ, той отивалъ направо при Бога. Въ това време единъ отъ слушателитѣ, богатъ англичанинъ, едва дочакалъ да се свърши проповѣдьта, за да се срещне съ пастора и да го запита нѣщо за своята единствена дъщеря, която наскоро заминала за онзи свѣтъ. — Моля ви се, господинъ пасторе, кажете ми, де е сега моята дъщеря, която наскоро замина за онзи свѣтъ? — Съ положителность не мога да ви кажа, но навѣрно и тя е при Бога, дето отиватъ всички заминали. Въ това време, до богатия англичанинъ седѣлъ единъ беденъ, благочестивъ човѣкъ и му казалъ: Господине, вашата дъщеря е около васъ. Тя седи, слуша проповѣдьта и взима участие въ общата молитва. Следъ това той описалъ чъртитѣ на дъщеря му, желанието, което изказала къмъ баща си, отъ което той се увѣрилъ въ думитѣ на своя събеседникъ. — Така е, праведнитѣ отиватъ въ по-високитѣ полета на невидимия свѣтъ, а грѣшнитѣ дълго време обикалятъ земята, плачатъ, смущаватъ се, търсятъ изходенъ пѫть отъ тежкото положение, въ което се намиратъ. Тѣ не сѫ готови още за живота на онзи свѣтъ. Ние оставаме настрана тѣзи противоречия и се спираме върху законитѣ на духовния свѣтъ. Всѣко дете, родено отъ здрава и разумна майка, е сѫщо така здраво и разумно. Ако разбиранията ви сѫ здрави и разумни, и вие ще бѫдете здрави, разумни хора. Това означава стиха: „Който се е родилъ отъ вода и Духъ, само той може да влѣзе въ Царството Божие.“ Както ви е родила майка ви по физически начинъ, така трѣбва да се родите изново отъ вода и Духъ, за да влѣзете въ Царството Божие. Това е проповѣдвалъ Христосъ на избранитѣ, които могатъ да разбиратъ тайнитѣ Божии. Които не ги разбиратъ, тѣ ще останатъ за други времена, за друга епоха. „Той е речениятъ отъ пророка Исаия.“ — Той е речениятъ, за когото е казано, че ще ни покаже пѫтя, по който хората трѣбва да вървятъ и да се разбиратъ. Казвате, че страшно ще бѫде на онзи свѣтъ. — Въ какво седи страшното? Какво страшно има въ това, че ще отидете при баща си? Какво страшно има въ това, че ще отидете при братята и сестритѣ си? Какво страшно има въ това, че ще отидете при ангелитѣ и светиитѣ? Докато сте на земята, тѣзи сѫщества изглеждатъ страшни, но като отидете на небето, между тѣхъ, тѣ сѫ много любезни и внимателни, говорятъ тихо, кротко, както се говори на души. Щомъ отидете между ангелитѣ, първо ще ви угостятъ, безъ да ви питатъ, отде идете, отъ каква народность сте, какъ е името ви. Тѣзи нѣща не ги интересуватъ. За да отидете на небето, между ангелитѣ, първо трѣбва да се освободите отъ противоречията и да намѣрите пѫтя къмъ Бога. Ще кажете: Къмъ кой Богъ трѣбва да намѣримъ пѫтя? — Много богове сѫ си създали хората, но единъ е истинскиятъ Богъ, отъ Когото животътъ е произлѣзълъ. Всѣка земя, която не се подчинява на Божиитѣ закони, се унищожава. Всѣка култура, която не изпълнява волята Божия, се заличава. Всѣка държава, която не се подчинява на Божиитѣ закони, се унищожава. Всѣка държава, която се подчинява на Божиитѣ закони, се благославя. Така е било, и така ще бѫде. Четете Писанието, ще видите, че думитѣ ми сѫ вѣрни. Ако искате да получите Божието благословение, трѣбва да изпълните волята Му. — Не сме ли изпълнили досега волята Божия? — Това още не е изпълнение на волята Божия. Който изпълнява волята Божия, той владѣе магическата прѫчица. И когато се намѣри предъ прага на сиромашията, той ще тропне съ прѫчицата си, и сиромашията ще изчезне. Ако е обхванатъ отъ невѣрие, ще тропне съ прѫчицата си, и невѣрието ще го напусне. При това положение, и десеть деня гладенъ да ходи, той лесно ще се справи съ глада. — Защо? —Защото владѣе магическата прѫчица. Достатъчно е веднъжъ да тропне съ нея, и хлѣбътъ веднага ще дойде. Щомъ хлѣбътъ не иде, вие вървите въ пѫтя на обикновенитѣ хора, които не изпълняватъ волята Божия. Ще кажете, че сиромашията се дава за изпитание на хората. — И това е вѣрно. Да се справи човѣкъ съ сиромашията, това е единъ отъ тежкитѣ изпити, който се дава само на факири, на адепти. Каквито опитности придобиватъ отъ тежкитѣ изпити, тѣ не ги разправятъ на обикновенитѣ хора. „Той е речениятъ отъ пророка Исаия.“ — Той е Иоанъ Кръститель, който показваше на хората пѫтя, по който ще намѣрятъ Христа. Всѣки трѣбва да намѣри Христа, защото Той внесе въ живота закона на любовьта, който разрешава всички противоречия. Вие сте търсили щастието въ кальта, въ снѣга и въ праха, но нийде не сте го намѣрили. Сега ви остава едно: да влѣзете въ Божествения пѫть, който е пѫть безъ каль, безъ снѣгъ, безъ прахъ. Влѣзте въ този пѫть безъ прахъ, за да може умътъ ви да се освободи отъ всички смущения. Влѣзте въ този пѫть безъ каль, за да се премахнатъ горчивитѣ чувства отъ сърцето на човѣка. Влѣзте въ този пѫть безъ снѣгъ, за да може грубата, желѣзна воля на човѣка да отстѫпи предъ любовьта. Днесъ желѣзната воля управлява и изтезава хората. Влѣзте въ пѫтя на любовьта, дето нѣма каль, снѣгъ и прахъ; седнете на зелената росна трева, при ароматнитѣ цвѣтя, и се унесете въ гласа на пойнитѣ птички и благословението на ангелитѣ и светиитѣ, които живѣятъ и проповѣдватъ Живия Господъ. Този е пѫтьтъ, по който могатъ да се разрешатъ социалнитѣ въпроси на живота. При това положение никой нѣма да се страхува отъ бѫдещето, отъ това, което го очаква. Всѣки ще бѫде Синъ Божий и каквато работа започне, ще я свърши успѣшно. За праведния не е важно, какъвъ трѣбва да бѫде и съ какво ще се занимава. За него всѣка работа е на мѣстото си. Той всичко може да бѫде, всичко може да прави, и всички мѫдрости сѫ достѫпни за него. Той ще разполага и съ знанието, до което съвременната наука е достигнала. Обаче, има нѣщо, което и съвременната наука не е придобила. Това е благото, което всички хора търсятъ — благото на праведния. „Той е речениятъ отъ пророка Исаия.“ Желая и на васъ да бѫдете пророци. 10. Недѣлна беседа отъ Учителя, държана на 7 априлъ 1929 г. София. — Изгрѣвъ.
  9. 1929_03_31 Вързано и развързано

    "Който има невестата", Сила и живот, XII, т.2 (1929), Издание 1935 г., София Книгата за теглене на PDF Съдържание Вързано и развързано „Каквото вържете на земята, вързано ще бѫде и на небето; и каквото развържете на земята, развързано ще бѫде на небето. Матея 18:18. Въ своята първична проява, животътъ е започналъ съ вързване и развързване. Тѣзи процеси се извършватъ и въ природата. Който не разбира вѫтрешния смисълъ на тѣзи процеси, мисли, че като направи нѣкѫде вѫзелъ, като върже нѣкой разбойникъ, или като върже езика на нѣкой човѣкъ, той е наистина въ процеса на вързването. И свѣтскитѣ, и религиознитѣ хора се хвалятъ съ това, че ще вържатъ нѣкой човѣкъ, да го направятъ безопасенъ. Тѣ съ години вързватъ, но въ края на краищата, сами вързани оставатъ. Тѣ научиха процеса на вързването, но не научиха процеса на развързването. Тѣ нѣматъ предъ видъ, че като вързватъ хората, съ тѣхъ заедно вързватъ и себе си. Когато параходътъ влѣзе въ пристанището, вързватъ го; щомъ излѣзе отъ пристанището, веднага го развързватъ. Следователно, не е достатъчно само да те вързватъ, но трѣбва и да те развързватъ. Като влизашъ и излизашъ отъ живота, ти трѣбва да научишъ, какво нѣщо е свободата, какво значи вързване и развързване. Казвате на нѣкого: Ти трѣбва да имашъ установена мисъль! — Това е вързване. Този човѣкъ влиза въ пристанището. — Ти трѣбва да имашъ свободна мисъль, да влѣзешъ въ външния свѣтъ, да напуснешъ пристанището. — Това значи развързване. — Ти не мислишъ право. — Да, азъ съмъ въ морето, не съмъ въ пристанището. Може ли параходътъ да върви въ морето по правъ пѫть? Може ли аеропланътъ да лети въ пространството по права линия? Дали ще бѫдете въ морето, или въ пространството, има точно опредѣленъ пѫть, по който можете да вървите, но това не значи, че този пѫть е непременно права линия. При това, този пѫть е опредѣленъ само за онзи, който знае, който разбира законитѣ на природата. Който иска да намѣри опредѣления, правия пѫть въ морето, или въ пространството, той трѣбва да бѫде ученъ човѣкъ, да познава изкуството на плаване и на летене, да познава звездитѣ и тѣхното движение, да разполага съ нужнитѣ инструменти за изчисления, да знае, какви препятствия може да срещне на пѫтя си и какъ да ги избѣгва. И морякъ да си, не е лесна работа — трѣбва да знаешъ да смѣташъ. И войникъ да си, и тамъ се иска смѣтане, да знаешъ, какъ да се биешъ. Ако не знаешъ да се биешъ, както трѣбва, ще те биятъ. За да не те биятъ, трѣбва да научишъ това изкуство. Съвременнитѣ войни ставатъ по единствената причина да покажатъ народитѣ помежду си, кой е по-силенъ, коя култура е по-висока и т. н. Когато започнаха да ставатъ културни, народитѣ проявиха юмручното право. Обаче, това е проява на физическа култура, а не на духовна. Едно време голѣмитѣ, предисторическитѣ животни, които разполагаха съ грамадна сила, гледаха на хората като на малки, дребни сѫщества; обаче, тия малки, но разумни сѫщества и до днесъ останаха на земята да изучаватъ коститѣ на голѣмитѣ животни и да търсятъ причината за тѣхното изчезване. Желанията у хората за голѣмство, за величие сѫ архаически останки отъ тия голѣми животни и растения, които вече сѫ изчезнали отъ лицето на земята. Чрезъ страданията, природата обръща внимание на съвременнитѣ хора да се освободятъ отъ своитѣ грандиозни желания, и да спратъ вниманието си върху своето духовно развитие. Иначе, тѣ дълго време още ще бѫдатъ вързани въ пристанището. А вие знаете, колко скѫпо плащатъ параходитѣ за престояването си въ пристанището повече време, отколкото е нужно. Ако единъ параходъ прекара въ пристанището половинъ година, половината му стойность ще отиде; ако прекара цѣла година, цѣлиятъ параходъ ще отиде. — Азъ искамъ да седа. — Можешъ да седишъ седмица, две, най-много година, но прекарашъ ли въ седене повече отъ година, цѣлиятъ ти животъ ще отиде. — Азъ искамъ да влѣза въ пристанището. — Всички хора обичатъ тихитѣ, спокойни пристанища, но тѣ не могатъ да останатъ тамъ за дълго време. Колкото да е тихо и спокойно въ душата, дълго време не можете да останете тамъ. Бързо ще разтоварите стоката си и наново ще тръгнете за пѫть. Които не знаятъ законитѣ за движението на параходитѣ, тѣ мислятъ, че като влѣзатъ въ пристанището, тамъ ще останатъ за винаги. Вие трѣбва да знаете, колко време ще пѫтувате, и колко време ще прекарате по пристанищата. „Вързване и развързване.“ — Вързването е процесъ за разумнитѣ сѫщества. Понѣкога и обикновенитѣ хора обичатъ да се вързватъ, но като се вържатъ веднъжъ, не знаятъ после, какъ да се развържатъ. Тѣзи хора мязатъ на немирни, палави деца, които удрятъ кюнцитѣ на нѣкоя чешма съ камъни. Щомъ кюнцитѣ се пукнатъ, водата започва силно да тече, и като не знаятъ, какъ да я запушатъ, тѣ се изплашватъ и бѣгатъ назадъ. По-смѣлитѣ отъ тѣхъ взиматъ каль, пѣсъкъ, искатъ да я запушатъ, но водата изхвърля всичко навънъ. Като видятъ, че не могатъ да спратъ водата, и тѣ казватъ: Бѣжъ да ни нѣма! „Вързано и развързано.“ Какво е това, което се вързва на земята, знаемъ. Но какво е това, което се вързва на небето, не знаемъ. Казано е, обаче, въ Писанието: „Каквото вържете на земята, вързано ще бѫде и на небето; каквото развържете на земята, развързано ще бѫде на небето.“ Въ прочетената глава се говори за онзи длъжникъ, който ималъ да дава на господаря си десеть хиляди таланта. Той взималъ отъ господаря си, но нищо не плащалъ, и по този начинъ се вързалъ. Като видѣлъ, че не може да изплати дълга си, той отишълъ при господаря си, падналъ на колѣне предъ него и започналъ да го моли, да остане за известно време при него, докато се напълно изплати. Обаче, господарьтъ му простилъ всичкия дългъ. Като излѣзълъ отъ господаря си, той срещналъ едного, който му дължалъ само сто пенязи и му казалъ: Скоро да плащашъ дълга си! Иначе, ще те дамъ подъ сѫдъ, да те турятъ въ затворъ. Длъжникътъ му падналъ на колѣне предъ него и започналъ да му се моли, но той не искалъ да чуе молбата му. — Ще платишъ! Азъ не освобождавамъ никого отъ задълженията му, никого не развързвамъ. Всѣки самъ трѣбва да се развързва. Като видѣли това, слугитѣ отишли при господаря си и му разправили цѣлата история. — Доведете го при мене! Като дошълъ при господаря си, последниятъ казалъ: Азъ простихъ всичкия ти дългъ, но понеже ти не бѣше готовъ по сѫщия начинъ да постѫпишъ съ своя длъжникъ, и за такава малка сума го тури въ затвора, сега и ти ще отидешъ при него. И двамата били вързани и заведени въ затвора, докато изплатятъ дълговетѣ си. Кой отъ двамата ще излѣзе по-скоро отъ затвора? — Който ималъ да дължи само сто пенязи. Кой може да развързва? — Който прощава. Законътъ е следниятъ: Който прощава, той е въ състояние да развързва. Въ естеството на Бога е да прощава. Достатъчно е да се помоли човѣкъ чистосърдечно, за да му прости Богъ всичкитѣ дългове. Когото Богъ е простилъ веднъжъ, и той трѣбва да прощава. Това значи да вѣрва човѣкъ въ Бога. Всички, които следватъ правия пѫть въ живота, трѣбва да иматъ готовность да изправятъ погрѣшкитѣ си. Това значи: всички трѣбва да бѫдете готови да развържете вѫзела, който сами сте направили. Ако не искате да го развържете, ще се върнете при него. Вѫзлитѣ сѫ последствия на вашето минало. Атавизъмътъ не е нищо друго, освенъ натъкване на тия вѫзли отъ миналото. Като се натъкне на нѣкои отъ тия вѫзли, човѣкъ сѫщевременно се натъква и на редъ противоречия, които го ужасяватъ. Мнозина обясняватъ тия вѫзли съ закона на възмездието, или съ закона на кармата, но каквито обяснения да се даватъ, въ края на краищата, нѣкои отъ вѫзлитѣ оставатъ неразвързани. — Нѣма ли нѣкакъвъ начинъ, по който човѣкъ да се развърже напълно? — Има единъ начинъ — той е законътъ на любовьта. Като живѣете по този законъ, вие ще се развържете напълно. Това значи: вървете въ правата посока на живота, която води къмъ ония вѫзли, които сами нѣкога сте вързали. Щомъ дойдете до тѣхъ, вие ще заплатите на господаря си всичко, каквото му дължите, и той ще ви освободи. Казвате: Нали човѣкъ има свободна воля? Нали е свободенъ да прави, каквото иска? — Свободата на човѣка се заключава въ вързването и развързването. Свободенъ е само онзи, който може съзнателно да се вързва и развързва. Който не знае, какъ да се вързва и развързва, той не е свободенъ. Който знае само да вързва, а не знае да развързва, той е наполовина свободенъ. И който знае само да развързва, а не знае да вързва, и той е наполовина свободенъ. Има семейства, въ които мѫжътъ вързва, а жената развързва. Запримѣръ, за нѣкакъвъ дългъ мѫжътъ става причина да се затвори длъжника му за известно число години въ затворъ. Жената започва да моли мѫжа си да освободи този човѣкъ, да му прости поне половината отъ дълга. Тя бие на чувствата на мѫжа си, като му казва, че и тѣ иматъ деца, не се знае нѣкой день да не се случи и съ тѣхъ нѣщо подобно. Мѫжътъ най-после се съгласява да прости половината отъ дълга на длъжника си. После жената започва да се моли да прости и другата половина отъ дълга. По този начинъ длъжникътъ се освобождава отъ дълга, т. е. развързва се. Въ нѣкои семейства се случава обратното: жената завързва, а мѫжътъ развързва. Ако и мѫжътъ и жената завързватъ, този домъ е осѫденъ на смърть, т. е. на затворъ. Вързването и развързването иматъ дълбокъ вѫтрешенъ смисълъ. Да завързвашъ, това значи да завързвашъ връзкитѣ на злото. Да развързвашъ, това значи да развързвашъ връзкитѣ на доброто. При сегашнитѣ условия, отъ всички хора се изисква да потърсятъ въ себе си възможности да проявятъ онзи животъ, който Богъ имъ е далъ. Следъ това само тѣ ще пожънатъ плодоветѣ на този разуменъ животъ. Щастието е плодъ на разумния животъ. Този животъ не почива на закони, каквито съвременнитѣ хора познаватъ. Запримѣръ, за доброто, като законъ, хората иматъ съвсемъ своеобразни разбирания. Казва се въ Писанието, че като ялъ отъ забранения плодъ, Адамъ прозрѣлъ. Който приема тия нѣща буквално, ще излѣзе, че преди да яде отъ забранения плодъ, Адамъ билъ слѣпъ, а после очитѣ му се отворили. Очитѣ на човѣка се отварятъ, само следъ като той започне да разбира отношенията, които сѫществуватъ между доброто и злото. Това може да се постигне чрезъ закона на послушанието. Послушанието е вързване, а непослушанието — развързване. Който е непослушенъ, той ще бѫде развързанъ. Адамъ развърза на земята това, което Богъ бѣше вързалъ на небето. Той развърза Божия законъ, но съ това заедно завърза и жена си. Адамъ бѣше по-ученъ отъ Ева, той не трѣбваше да я оставя сама въ райската градина. Той трѣбваше да я заведе при забраненото дърво и да ѝ каже: „Отъ всички плодове на дърветата можешъ да ядешъ, но не и отъ дървото за познаване на доброто и злото.“ Ева по никой начинъ сама не би яла отъ плодоветѣ на забраненото дърво, но змията дойде при нея и я изкуси. Сега ние нѣма да тълкуваме, какво представя змията, но казвамъ: Всѣки, който се е доближилъ до това дърво, той все е билъ изкушаванъ отъ змията. Повечето отъ сегашнитѣ хора сѫ суевѣрни, лековѣрни; тѣ сѫ готови да повѣрватъ на всѣки, който би имъ казалъ, че ако ядатъ отъ плодоветѣ на забраненото дърво, ще станатъ учени като Бога. Човѣкъ е готовъ да вѣрва на всѣко нѣщо, къмъ което има разположение. Запримѣръ, ако дойде нѣкой при васъ и ви предложи единъ лотариенъ билетъ, който печели 500,000 лева, вие веднага сте готови да заплатите за билета, колкото ви поискатъ. Защо? — Вѣрвате, че можете да спечелите. Като се тегли лотарията, виждате, че билетътъ ви нищо не печели. Вие знаете, че вѣроятностьта да спечелите е много малка, но все пакъ искате да вѣрвате, че можете да спечелите. Обаче, ако дойде нѣкой и ви каже, че разбойници се готвятъ да ви обератъ, ще започнете да разсѫждавате, какъ е възможно това, нали има полиция, нали има обществена охрана и т. н. Ако дойде нѣкой и ви каже, че тази вечерь ще заминете за онзи свѣтъ, пакъ ще разсѫждавате, ще отричате възможностьта за това и т. н. Защо въ последнитѣ два случая не вѣрвате на това, което ви се казва? — Защото не искате да се сбѫдне казаното. Обаче, въ всѣки човѣкъ има известна доза суевѣрие, макаръ и да не го изразява външно. Отива единъ безвѣрникъ по работа, но на пѫтя си срѣща черна котка. Той казва, че не вѣрва въ нищо, но изведнъжъ започва да се озърта налѣво-надѣсно, смущава се, че може да му се случи нѣщо лошо. Селянинъ впрегналъ воловетѣ и отива на нивата си да оре. Срѣща на пѫтя си селския попъ, и веднага се връща дома си: Нѣма да отида днесъ на нивата! — Защо? — Срещнахъ нашия попъ. — Суевѣренъ е този селянинъ. Той мисли, че ще му се случи нѣщо лошо. Щомъ мисли така, наистина ще му се случи нѣщо лошо. Този селянинъ е пропусналъ времето, когато е трѣбвало да отиде на нивата. Трѣбвало е да излѣзе отъ дома си най-малко единъ часъ по-рано, отколкото е излѣзалъ, и тогава никой нѣмаше да го срещне, и нищо лошо нѣмаше да му се случи. Който не иска да срѣща на пѫтя си черна котка, нито попъ, той трѣбва да става рано и да започва работата си, когато всички спятъ. Има единъ часъ, когато всички спятъ: и котката, и вълкътъ, и лисицата. Започнете този часъ работата си. Тогава никой нѣма да ви попрѣчи. Ние привеждаме тия примѣри, за да покажемъ, че въ всѣки човѣкъ има атавистически мисли и чувства, останали отъ миналото още. Запримѣръ, съмнението е атавизъмъ въ човѣка; то не почива на никакви научни данни. И при научни данни, и при доказани факти, човѣкъ пакъ се съмнява. Даватъ му една пѣсень, която той знае добре. Погледне я и казва: Не е тази пѣсеньта, която познавамъ. После пакъ я вземе, погледне внимателно и казва: Тази е пѣсеньта. Въ човѣка има единъ критически умъ, който подлага всичко на провѣрка, но сѫщевременно въ него има съмнение, което не се подава на никакви доказателства. „Каквото вържете на земята, вързано ще бѫде и на небето.“ — Какво трѣбва да вържете на земята? — Красивото, великото, Божественото. Щомъ вържете Божественото на земята, ще го вържете и на небето. „Каквото развържете на земята, ще бѫде развързано и на небето.“ Това значи: каквото правите на земята, друго сѫщество, заради васъ, ще прави сѫщото на небето. Както живѣете на земята, така ще живѣе и това сѫщество на небето. Небето и земята, сѫ двата полюса на живота. Ако живѣете лошо на земята, друго сѫщество въ ада ще живѣе по сѫщия начинъ. То ще черпи сила отъ васъ, ще расте, ще стане грамадно сѫщество, и единъ день ще дойде на земята. Ако живѣете добре на земята, друго сѫщество на небето ще живѣе като васъ. Това означаватъ думитѣ: Човѣкъ е творецъ на своята сѫдба. Не мислете, че живѣете за себе си. Човѣкъ живѣе най-малко за още две сѫщества: едното е, въ ада, а другото — на небето. И въ Писанието е казано че никой не живѣе за себе си. Ако правите добро на земята, не само едно сѫщество, но хиляди добри сѫщества на небето ще правятъ сѫщото заради васъ. По този начинъ тѣ ще ви помагатъ. Следователно, каквото правите на земята, това ще правятъ и за васъ на небето. Отъ това гледище, именно, произтича отговорностьта на всѣки човѣкъ за дѣлата му. Като знаете това, ще разберете, че човѣкъ не живѣе за себе си. Въпрѣки това, мнозина мислятъ, че живѣятъ само за себе си и, като придобиятъ знание, богатство, сила, тѣ считатъ, че сѫ осигурени. Учени сѫ, но достатъчно е единъ камъкъ да ги удари по главата, за да изгубятъ знанието си. Силни сѫ, но достатъчно е една тежка болесть да ги нападне, за да изгубятъ силата си. Богати сѫ, но достатъчно е да претърпятъ фалитъ, за да изгубятъ всичкото си богатство. Какъ се познава силниятъ човѣкъ? — Като влѣзе една микроба въ организъма му, той започва да се разговаря съ нея и я отправя вънъ отъ тѣлото си. Такова нѣщо представятъ и лошитѣ, нечиститѣ мисли. Силниятъ човѣкъ може да се разговаря съ тѣхъ, както съ микробитѣ, и да ги изпраща навънъ, като неканени гости. За да придобие силна мисъль, човѣкъ трѣбва усилено да работи върху себе си. Нѣкои искатъ да прекаратъ лекъ животъ, безъ грижи, за нищо да не мислятъ. — Не, лекиятъ животъ нищо не допринася. Такъвъ човѣкъ се намира само предъ едно преповторение на нѣщата. Той е подобенъ на изкуствено цвѣте, което, като цъвне веднъжъ, никога не извѣхва, но никога не завързва. Естественото цвѣте цъвти, извѣхва, но плодъ завързва. Истинскиятъ животъ е животъ на смѣни. Въ смѣната е красотата на живота. Нѣкой иска да бѫде красивъ. Да бѫдешъ красивъ, това значи да цъвнешъ. Цъвтенето трае известно време. Следъ това то трѣбва да се замѣсти съ друго нѣщо, пакъ тъй красиво и желанно. Това е вързването, узрѣването, даване плодъ. Плодътъ, това е доброто въ свѣта. Но и доброто трѣбва да се замѣсти съ друго нѣщо. Всичко въ живота е подложено на постоянни и вѣчни промѣни. Значи, има нѣщо по-велико отъ доброто. Какъ мислите, кое е по-велико отъ доброто? Доброто може да се замѣсти съ друго нѣщо. Какъ се изразява доброто на земята? — Въ нѣкаква услуга, въ нѣкаква помощь. Следъ като направите добро на нѣкого, въ какво трѣбва да се превърне това добро? — Въ благодарность, въ признателность. Признателенъ, благодаренъ може да бѫде само разумниятъ човѣкъ, който разбира причинитѣ и последствията на нѣщата. Който не може да бѫде признателенъ, той не разбира, какво нѣщо е доброто. Той мисли, че хората сѫ длъжни да му правятъ добро. — Не, никой не е длъженъ да прави добро. Човѣкъ трѣбва да прави добро по своя воля, а не по задължение. Онзи, на когото се прави добро, трѣбва да бѫде признателенъ, защото това, което чрезъ доброто се вързва на земята, вързано ще бѫде и на небето. Ако доброто, което правите, не се признава, то остава за смѣтка на онзи, който го прави; а този, на когото е направено, остава вързанъ въ ада, дето той храни друго нѣкое сѫщество. Щомъ е така, всички негови благодетели постепенно се отказватъ да му правятъ добро, и той започва да страда, да се измѫчва. Днесъ адътъ се подържа повече отъ небето. Кой отъ васъ не е изпращалъ баници въ ада? Не само баници, но различни сладкиши, торти се изпращатъ въ ада. Знаете ли, какво ще бѫде положението на съвременнитѣ хора, когато видятъ единъ день тия сладки работи въ ада? Тѣ ще видятъ, че адътъ е свѣтъ, създаденъ отъ самитѣ тѣхъ. Следователно, когато мине въ задгробния свѣтъ, човѣкъ първо ще види онзи свѣтъ, който той самъ е създалъ, и ще прекара въ него известно число години. Следъ това той ще мине въ по-високъ свѣтъ, дето ще се запознае съ духовнитѣ, съ Божественитѣ работи. Ще ви приведа единъ примѣръ за единъ овчарь, който минавалъ за светия. Той се наричалъ дѣдо Димитъръ, но билъ известенъ на всички подъ името „светиятъ овчарь.“ Той билъ добъръ, благочестивъ човѣкъ. Когато влизалъ въ нѣкое село, ималъ обичай да влиза вечерь, а не сутринь. Като го запитвали, защо пристига вечерь въ селата, той отговарялъ: Страхувамъ се да не ме види змѣятъ. Като правихъ своитѣ обиколки изъ България, срещнахъ този светия овчарь, дѣдо Димитъръ, и се запознахъ съ него. Наистина, той бѣше интересенъ старецъ, отличаваше се съ своята голѣма чистота: самъ си варѣше ядене, ушавъ, бобъ, самъ миеше чиниитѣ, тенджеритѣ си, не даваше на никого да ги пипа. Единъ день ме срещна и започна да ми разправя единъ свой интересенъ сънь. Сънувалъ една вечерь, че билъ на едно високо, красиво мѣсто, дето била сложена богата, голѣма трапеза съ много прибори. Всичко блестѣло отъ чистота. Той разбралъ, че се намира на небето, между свѣтли, възвишени сѫщества. На трапезата имало само едно празно мѣсто, оставено за нѣкой българинъ. Азъ, казва той, мислѣхъ, че съмъ известенъ на небето между свѣтлитѣ сѫщества, но какво бѣше очудването ми, когато всички минаваха-заминаваха покрай мене, като че не ме познаваха. По едно време се даде знакъ, че обѣдътъ ще започне. Изведнъжъ на столоветѣ насѣдаха много поканени гости, всѣки предъ своята чиния. Тръгнахъ и азъ къмъ масата, седнахъ на стола предъ празното мѣсто, безъ чиния, безъ никакви пособия. Погледнахъ къмъ другитѣ и видѣхъ, че пристигатъ готвачи съ сѫдове, пълни съ ядене, и сипватъ всѣкиму въ чинията. Погледнахъ предъ себе си и какво да видя? На масата предъ мене, вмѣсто чиния, седатъ два скѫсани цървула. Не смѣя да кажа нѣщо, не смѣя да ги пипна. Пристигатъ готвачитѣ при мене и се готвятъ да ми сипятъ ядене въ скѫсанитѣ цървули. — Почакайте малко, моля ви се! Нѣмате ли една чиния? — Нѣмаме. Това си изпратилъ отъ земята, въ него ще ти сипемъ да ядешъ. Малко оставаше да ми сипятъ ядене въ скѫсанитѣ цървули, но азъ се стреснахъ и се събудихъ. После ми дойде едно прозрение. Казвамъ му: Дѣдо, ти мислѣше, че си светия, а като отиде горе, видѣ, въ какво положение се намирашъ. — Слушай, синко, да ти разправя историята на скѫсанитѣ цървули. Преди години азъ служехъ въ единъ монастиръ. Бѣхъ беденъ човѣкъ. Единъ день игуменътъ видѣ, че цървулитѣ ми сѫ скѫсани и ми подари нови, хубави цървули. Азъ пъкъ дадохъ своитѣ скѫсани цървули на другъ беденъ калугеръ въ сѫщия монастиръ. Тѣзи бѣха цървулитѣ, въ които искаха да ми сипятъ ядене на небето. Значи, това бѣше единственото добро, което съмъ направилъ на земята. Ако разказвате този сънь на свѣтски хора, тѣ ще кажатъ, че това сѫ халюцинации. — Има сънища, които сѫ халюцинации, но много сънища сѫ истински предсказания, които се сбѫдватъ. Има нѣща, които считате за реални, за истински, а въ сѫщность нищо не излиза отъ тѣхъ. Има нѣща, обаче, които на видъ сѫ въображаеми, нереални, а излизатъ действителни. Тамъ е чудното! Много въображаеми нѣща, много халюцинации, както мнозина ги наричатъ, се сбѫдватъ, а истинскитѣ, действителнитѣ, реалнитѣ нѣща не се сбѫдватъ. Какво показва това? — Това показва, че сѫщностьта, или действителностьта на нѣщата въ живота се заключава въ онѣзи прояви на съзнанието, въ които участвуватъ нашиятъ умъ, нашето сърце, нашата душа и нашиятъ духъ. Въ това се заключава интенсивностьта на нашето съзнание. Интенсивностьта, будностьта на нашето съзнание пъкъ опредѣля реалностьта на нѣщата. Докато човѣкъ яде, облича се, говори или прави добро нѣкому съ съзнание, дотогава той живѣе въ реалностьта. Вънъ отъ съзнанието никаква реалность не сѫществува. Сегашниятъ животъ на хората е поставенъ на кривъ пѫть, на несигурна основа. Тази е причината, задето съвременнитѣ хора живѣятъ повече въ своето минало, отколкото въ настоящето. Тѣ носятъ последствията на онова, което сѫ вършили въ миналото, а едва сега се заражда въ тѣхъ желание да служатъ на Бога. Ще кажете: Нима досега не сме служили на Бога? — Ако служенето на Бога е подобно на служенето на войника за своето отечество, това служене не е доброволно. Войникътъ е заставенъ да служи на отечеството си. Учительтъ доброволно ли е заелъ своята служба? — Той е станалъ учитель, защото му се плаща. Орачътъ отива на нивата, защото е заставенъ по този начинъ да си изкарва прехраната. Всичко, каквото съвременнитѣ хора работятъ и предприематъ, се върши насилствено, а не по добра воля. Нѣкакъвъ другъ, по-силенъ мотивъ ги заставя да вършатъ това или онова. Това е работа, която се върши подъ натиска на остена. Като имъ покажатъ остена, тѣ тръгватъ на работа. Искатъ не искатъ, работятъ. Тѣ се движатъ по закона на необходимостьта, а не по закона на любовьта. Следователно, за да дойде до съзнателния животъ, човѣкъ трѣбва да се освободи отъ закона на необходимостьта. Не е необходимо човѣкъ да оре по цѣли дни на нивата. Ако доброволно отиде да оре, това е другъ въпросъ. При това, не е нужно човѣкъ цѣлъ день да оре. Като оре три-четири часа на день, това е достатъчно. Хората искатъ да живѣятъ добре, но въ какво седи добриятъ животъ, не знаятъ. Тѣ казватъ, че трѣбва да ядатъ, но колко трѣбва да ядатъ, не знаятъ. Тѣ казватъ, че трѣбва да бѫдатъ богати, но колко богати трѣбва да бѫдатъ, не знаятъ. Това показва, че хората нѣматъ опредѣлена мѣрка, нѣматъ опредѣлена норма, съ която да мѣрятъ нѣщата. Желанието на хората да забогатяватъ е неограничено. И милиони, и милиарди да иматъ, тѣ всѣкога ще се стремятъ къмъ все по-голѣми и по-голѣми богатства. Желанието на хората да забогатяватъ никога нѣма да престане. Запитали единъ американски милионеръ, колко милиона има. Той отговорилъ: Колко милиона имамъ, това не ме интересува. Колко и какво се втича всѣки день въ касата, и това не ме интересува. Азъ се интересувамъ отъ малкото, което печеля всѣки день съ труда си. Тритѣ лева, които всѣки день спечелвамъ съ труда си, ми доставятъ по-голѣма радость отъ многото, което всѣки день се втича въ касата ми. Съвременнитѣ учени, икономисти казватъ, че за живота сѫ нужни знания, богатства, сила. — Това сѫ условия въ живота, които могатъ да се използуватъ само отъ разумнитѣ, отъ способнитѣ хора. Какво ще ви ползува знанието, богатството, силата, ако не знаете, какъ да ги употрѣбите? Какво ще ви ползуватъ църквитѣ и училищата, ако не можете да се повдигнете съ тѣхъ? Каква полза, че имате църкви, ако чрезъ тѣхъ се носятъ заблуждения? Каква полза, че имате училища, ако отъ тѣхъ излизатъ зле възпитани деца? Каква полза, че се създаватъ семейства, ако се раждатъ болни, хилави деца? И църкви, и училища сѫ се съграждали, и домове сѫ се създавали, но човѣчеството не е излѣзло отъ своитѣ заблуждения. Време е вече хората да спратъ вниманието си върху сѫщественото въ живота, да обърнатъ новъ листъ отъ книгата на своя животъ. Какво значи да обърнете новъ листъ на своята книга? Днесъ страдате — това е единъ листъ отъ вашата книга. Щомъ прочетете този листъ, не стойте повече предъ него. Веднага обърнете новъ листъ. Новиятъ листъ е листъ на радостьта. Прочетете този листъ, използувайте го и обърнете новъ листъ. Новиятъ листъ ще бѫде пакъ листъ на страданието. Бързо го прочетете и минете напредъ. Обръщайте листъ следъ листъ, изучавайте радостьта и скръбьта като полюси на живота, като пѫтища, които водятъ къмъ Вѣчния Животъ. Какво правятъ съвременнитѣ хора? Тѣ отворятъ листа на страданието, прочетатъ го, поплачатъ върху него и де кого видятъ, запитватъ: Знаете ли, какво нѣщо е страданието? Чели ли сте, какво пише въ листа на страданието? — Оставете тия въпроси настрана. Всички познаватъ страданието, колкото и вие го познавате. Обърнете новъ листъ и четете за радостьта. Единъ светия посетилъ единъ беденъ човѣкъ съ намѣрение да му направи едно добро. Като влѣзълъ въ колибата му, бедниятъ човѣкъ се зарадвалъ, приелъ го добре, нагостилъ го, съ каквото ималъ, и легнали да спятъ. На сутриньта светията тръгналъ да си отива и като се сбогувалъ съ домакина на колибата, цъкналъ кремъка си, скрилъ се задъ колибата и я запалилъ. Сѫщевременно той оставилъ на бедния човѣкъ една бележка съ следното съдържание: Когато започнешъ да правишъ нова колиба, дигни пода на старата и разрови това мѣсто надълбоко; тамъ ще намѣришъ скрито богатство. Не съжалявай за старата колиба! Обаче, като видѣлъ, че колибата му гори, бедниятъ човѣкъ казалъ: Това значи да направишъ добро! Азъ приехъ въ колибата си този светия, нагостихъ го добре, а въ замѣна на това той запали колибата ми. Както плачелъ за колибата си, настрана отъ нея той намѣрилъ бележката, оставена отъ светията, прочелъ я и започналъ да дига пода на колибата си. Започналъ да копае дълбоко въ земята, дето намѣрилъ голѣмо количество злато. Взелъ златото въ рѫцетѣ си и благодарилъ на светията отдалечъ, че му направилъ такова голѣмо добро. Казвамъ: Копайте дълбоко въ земята! Възможно е и вашитѣ колиби да сѫ запалени вече. Възможно е и вашитѣ фантазии за това за онова да сѫ запалени вече и нищо да не е останало отъ тѣхъ. И така да е, не се обезсърдчавайте. Копайте дълбоко въ земята! Тамъ ще намѣрите заровено голѣмо количество злато. Причината, задето нѣкои ваши желания не се реализиратъ, е тази, че колибата ви е запалена, а съ нея заедно съ изгорѣли и желанията ви. Има желания, които могатъ да се реализиратъ, никакъвъ огънь не може да ги изгори. Като чета обещанията, които младитѣ си даватъ, или като чета мечтитѣ, които подхранватъ помежду си, радвамъ се, че сѫществуватъ такива хубави нѣща. Тѣзи нѣща съ записани въ духовния свѣтъ. Това се продължава, докато се оженятъ. Щомъ се оженятъ, всичко се свършва: и мечтитѣ, и приятелскитѣ разговори. И тѣзи млади започватъ да се разговарятъ на особенъ езикъ. Раждатъ имъ се деца, и тѣ се разговарятъ на сѫщия езикъ. Де отидоха мечтитѣ? Де отидоха приятелскитѣ разговори? — Тѣ изгорѣха заедно съ запалената колиба. И най-после тѣзи млади хора казватъ, както е казалъ Иоанъ Веслей, знаменитъ английски реформаторъ, три деня следъ сватбата си: Не струва човѣкъ да се жени! Докато се ожени, той избиралъ тази-онази мома, и най-после се спрѣлъ на една умна англичанка, която на третия день още го хванала за брадата и го развъртѣла изъ стаята. Той казалъ: Колкото да ме въртишъ, азъ нѣма да измѣня нито на йота, отъ своя животъ. Единъ день при Иоанъ Веслей дошълъ единъ младъ момъкъ отъ неговото общество да се посъветва по единъ важенъ въпросъ. Момъкътъ казалъ: Срещнахъ въ нашето общество една млада мома, добра християнка. Влюбихъ се въ нея и сега искамъ да я взема за своя жена. Какъвъ съветъ ще ми дадете? — Не прави сѫщата грѣшка, каквато азъ направихъ. Тази мома може да е много добра християнка; тя може да живѣе добре съ Христа, но не и съ тебе. Ако се оженишъ за нея, ще видишъ, че работата нѣма да излѣзе така, както си очаквалъ. Като говоря така, онѣзи, които не разбиратъ законитѣ, ще помислятъ, че жената е най-страшното, най-лошото сѫщество въ свѣта. — Каквато е жената, такъвъ е и мѫжътъ. Има една поговорка, която изразява тази мисъль съ следнитѣ думи: „Търкулило се гърнето, намѣрило си капака.“ Това значи: каквото е гърнето, такъвъ ще бѫде и капакътъ му. Злото не е нито въ мѫжа, нито въ жената, то е извънъ човѣка. Ако злото бѣше въ човѣка, имаше смисълъ да се разисква върху него. Щомъ е вънъ отъ него, човѣкъ трѣбва да го познава, за да се предпазва отъ него. Често хората се подаватъ на влиянието на чужди мисли и чувства, и дълго време не могатъ да се освободятъ отъ тѣхъ. Особено е опасно, когато тѣзи мисли и чувства сѫ отрицателни. Който разбира закона, той лесно може да се освободи отъ тѣхъ. Ще ви приведа единъ примѣръ, отъ който ще видите, че всички живи сѫщества могатъ да влѣзатъ въ връзка помежду си, да си помагатъ взаимно, да се освобождаватъ отъ труднитѣ условия на живота. Азъ често съмъ говорилъ, че между хората и растенията може да се създаде връзка, да влѣзатъ помежду си въ разговоръ. Единъ нашъ приятель пожелалъ да провѣри това нѣщо. Отишълъ единъ день въ Борисовата градина, приближилъ се до една ябълка, съсрѣдоточилъ се и се обърналъ мислено къмъ нея да каже, каква услуга иска отъ него. Поседѣлъ малко, концентриралъ се и чакалъ да разбере, какво ще му каже ябълката. Той си помислилъ, че ябълката ще пожелае да я полѣе съ една кофа вода. Какво било очудването му, когато възприелъ отъ ябълката следната мисъль: Моля ти се, наведи се долу при коренитѣ ми и ще видишъ, че единъ телъ отъ дълго време ме обвива и притѣснява. Извади този телъ и го хвърли настрана. Той се навелъ и видѣлъ, че наистина единъ телъ обвивалъ ябълката близо до корена ѝ. Развилъ тела и го хвърлилъ настрана. Така той я освободилъ отъ притѣснението, което телътъ ѝ причинявалъ. Както виждате, между ябълката и човѣка се създала връзка, и ябълката проговорила на човѣка, изказала му нуждитѣ си. Както разумното сѫщество, човѣкътъ, можа да освободи ябълката отъ затруднението ѝ, така и за васъ трѣбва да дойде нѣкое разумно сѫщество да ви освободи отъ внушенията, на които се подавате, съзнателно или несъзнателно. Опасно нѣщо е внушението. За да се предпази отъ сѫщества по-низки отъ него, човѣкъ трѣбва да бѫде буденъ, да не спи, или да не е пиянъ. Когато вниманието на човѣка се отклони, или разсѣе, лесно може да му се внушава. Седи нѣкой човѣкъ и си размишлява. Въ това време дохожда при него другъ единъ и му показва едно количество отъ злато, около 50,000 стерлинги. Този човѣкъ веднага отклонява вниманието си и спира погледа си върху паритѣ. Онзи, който му показва паритѣ, използува неговата разсѣяность, за да му внуши, каквато мисъль иска. Значи, когато съзнанието на човѣка не е будно, лесно може да му се внуши нѣкаква мисъль. Така постѫпватъ хората отъ свѣта. Тѣ си внушаватъ единъ на другъ, и по-силниятъ казва: Знаете ли, кой съмъ азъ? Така тѣ се вързватъ, и много време трѣбва да се мине, докато дойде нѣкой да ги развърже. „Вързано и развързано.“ Какво печелятъ хората, като се вързватъ и развързватъ? —Като се вързватъ и развързватъ, между тѣхъ се създаватъ лоши навици. Нѣщата се вързватъ само на земята и въ ада, но не и на небето. „Каквото вържете на земята, вързано ще бѫде и на небето. И каквото развържете на земята, развързано ще бѫде и на небето.“ Не се казва обратното, но се казва, че каквото направишъ на земята, това ще получишъ и на небето. Това се отнася за тѣзи, които вѣрватъ въ Бога, които иматъ любовь къмъ Него. Въ природата сѫществува следниятъ законъ: Каквото помислятъ или пожелаятъ хората, животнитѣ и растенията, всичко става. Нѣкога плъховетѣ сѫ пожелали да се размножатъ, и днесъ сѫ се размножили толкова много, че културна Англия не знае, какъ да се освободи отъ тѣхъ. И въ Русия, между болшевицитѣ, плъховетѣ сѫ се размножили, но руснацитѣ сѫ намѣрили начинъ да се освободятъ отъ тѣхъ. Тѣ ги държатъ гладни 10 — 15 деня, следъ което пущатъ при тѣхъ други гладни плъхове, които се нахвърлятъ едни върху други и се самоизяждатъ. По този начинъ тѣ изопачаватъ тѣхното естество. Нѣкога и човѣкъ е представялъ безопасенъ плъхъ, но впоследствие и той е станалъ месоядецъ; има опасность да се нахвърля върху брата си. Дали и за човѣка не е дошло болшевишкото време? Време е вече хората да се върнатъ къмъ миналото, да намѣрятъ причинитѣ и последствията за лошитѣ условия въ живота. Ще кажете, че Господъ е създалъ свѣта такъвъ. — Не, Господъ не е създалъ този свѣтъ. Кой застави плъховетѣ да се самоизяждатъ? — Болшевицитѣ. Едно време термититѣ застрашаваха цѣла Европа, но тя се спаси благодарение на ледения периодъ. Този периодъ дойде на време; иначе, цѣла Европа щѣше да бѫде унищожена. И други условия благоприятствуваха за спасението на Европа, но ледената епоха бѣше едно отъ важнитѣ условия. Затова се казва: „Ела зло, че безъ тебе ще дойде по-голѣмо зло.“ При сегашнитѣ условия на живота, топлината причинява по-голѣми злини, отколкото студътъ. При топлината се вършатъ по-голѣми престѫпления, отколкото при студа. И ако днесъ температурата на земята се измѣня, причината за това е злото, което се върши въ свѣта. Досега невидимиятъ свѣтъ си служеше съ топлината и видѣ, какво направи тя. Въ бѫдеще той ще си послужи съ студа. Епохата, която предстои да дойде, ще си служи съ студъ около 270º. Всичко, каквото днесъ виждате на земята, ще изчезне. Съ своето упорство хората не могатъ да измѣнятъ законитѣ на природата. Земята е създадена отъ Бога, а хората, които сѫ дошли да живѣятъ на нея, сѫ дошли да учатъ. Единъ день, като свършатъ учението си, тѣ ще се върнатъ въ своето отечество, кой отдето е дошълъ. Земята не е наше отечество, нито бащинъ домъ. Земята е времененъ приютъ за хората, а небето е бащинъ домъ за насъ —тамъ трѣбва всѣки да се върне. Казано е, че земята ще бѫде наследена отъ праведнитѣ. Това не подразбира грѣшната земя. Земята, на която сега живѣемъ, ще мине презъ огънь, да се пречисти. Като се пречисти, тя ще се прости съ хората и ще имъ каже: Вие сгрѣшихте, и азъ сгрѣшихъ. Вмѣсто мене ще дойде нова земя, която ще се насели съ праведни хора. „Каквото вържете на земята, вързано ще бѫде и на небето.“ Ще кажете, може би, че свѣтътъ трѣбва да знае това нѣщо. Мислите ли, че хората отъ свѣта не знаятъ да вързватъ? Голѣми майстори сѫ тѣ въ вързването! Тѣ отдавна познаватъ закона на внушението и си служатъ съ него. Достатъчно е да вземе нѣкой кобура въ рѫка, за да внуши на човѣка страхъ и трепетъ. Като му каже „горе рѫцетѣ!“ — той е готовъ всичко да даде. Единъ търновски адвокати пѫтувалъ отъ Търново за Севлиево. Той носилъ въ джоба си два кобура. По пѫтя го срещнали разбойници, спрѣли го и започнали да търсятъ въ джобоветѣ му пари. Като напипали кобуритѣ му, запитали го: Защо носишъ тѣзи два кобура? — За зоръ заманъ. — Ами по-голѣмъ зоръ отъ този какъвъ може да бѫде? — Забравихъ да си послужа съ тѣхъ. — Религиознитѣ хора иматъ едно или друго вѣрую, но като се намѣрятъ предъ нѣкакъвъ зоръ заманъ и имъ кажатъ „горе рѫцетѣ!“ — тѣ всичко забравятъ. Каква по-голѣма сила за религиозния отъ вѣрата? Вѣрата е мощна сила, съ която човѣкъ може да се защищава. Като се намѣри предъ нѣкаква опасность, нека извади този кобуръ — вѣрата, и неприятельтъ ще се уплаши и ще избѣга. Ако неприятельтъ е силенъ, той ще цъка, ти ще цъкашъ, той отгоре, ти отдолу, или ти отгоре, той отдолу, докато най-после победишъ. Казвамъ: Лесно е да се справи човѣкъ съ външния неприятель, но често той е изложенъ на вѫтрешни изкушения и мѫчения, при които трѣбва да се бори съ себе си. Той трѣбва да се бори съ друго сѫщество, съ друго съзнание въ себе си, докато победи. Когато се подчини на Божествения принципъ въ себе си, човѣкъ ще победи, ще завърши борбата си съ успѣхъ. И тогава, ако е вързалъ нѣщо на небето, ще дойдатъ сѫщества оттамъ да му помагатъ. И на земята да сте, ще дойдатъ сѫщества отъ небето да ви помагатъ. Вие знаете примѣра за апостолъ Петъръ, който билъ затворенъ въ тъмница. Когато приятелитѣ му се помолили за него, ангелъ Господенъ слѣзълъ отъ небето и го освободилъ. Ще кажете, че това е било едно време. — И едно време е било, и сега става. Каква вѣра имате тогава, ако не можете да измолите единъ ангелъ да слѣзе отъ небето и да ви освободи отъ затвора? Трѣбва ли да живѣете само съ опитностьта на другитѣ хора? Всѣки човѣкъ може и трѣбва да има свои опитности, отъ които да се ползува. Има опитности, които не е нужно да изпитате. Тѣзи опитности не сѫ за васъ. Единъ младъ момъкъ отивалъ въ гората да сѣче дърва. Той срещналъ на пѫтя една баба, която му казала: Синко, спри се малко да ти бая да не те яде мечка. — Не, бабо, по-добре ми бай да не ме срѣща мечка, а не да не ме яде мечка. „Вързано и развързано.“ Вие трѣбва да изучавате вѫтрешния законъ на развързването. Този законъ се отнася до онѣзи, които иматъ вѫтрешно разбиране. Ако остане да се водите по пѫтищата и разбиранията на сегашнитѣ хора, никакъвъ прогресъ не можете да имате. Работете непреривно. Че нѣкои отъ васъ сте на възрасть 50 — 60 години, работете безъ спиране. Сега, именно, човѣкъ трѣбва да бѫде по-деятеленъ. И на смъртно легло да е, той пакъ трѣбва да работи. Тогава ще извика приятелитѣ си, ще ги нагости, ще се прости съ тѣхъ и ще имъ каже: Днесъ заминавамъ, но утре пакъ ще се видимъ. И Христосъ каза на ученицитѣ си: „Азъ отивамъ при Отца си, но пакъ ще ви видя.“ Ето, две хиляди години се изминаха отъ това време, но Христосъ не е престаналъ да се явява на хората. Разправятъ за единъ българинъ отъ Видинъ, ученъ човѣкъ, свършилъ въ странство, следния случай. Той обичалъ да се подиграва съ всички ония, за които чувалъ, че вѣрватъ въ Христа. Една сутринь го видѣли, че плаче. — Защо плачешъ? — Оставете се, снощи сънувахъ, че бѣхъ на черкова. По едно време видѣхъ, че Христосъ излѣзе отнѣкѫде, дойде при мене и ми удари две плесници, но толкова силно, че и досега ушитѣ ме болятъ. — Не се минали две седмици отъ този день, и учениятъ българинъ заминалъ за другия свѣтъ. Както виждате, днесъ Христосъ си служи съ плесници, а едно време си служеше съ камшикъ. Трѣбва да знаете, че всѣко нѣщо си има своитѣ граници. Ако искате да ограничите злото въ свѣта, вие трѣбва да се стремите къмъ възвишенъ и благороденъ животъ. Едно отъ дветѣ се иска отъ хората: или да ограничатъ злото въ себе си, или да се развържатъ отъ него. Какъ ще се развържете отъ злото? — Като прилагате знанието и доброто, — Трѣбва ли да ни се говори това, щомъ ние вѣрваме въ Бога и Го обичаме? — Щомъ вѣрвате въ Бога и Го любите, не остава нищо друго, освенъ да изпълнявате Неговата воля. Какво се иска отъ детето, което обича майка си и баща си? — Нищо друго, освенъ да слуша и да изпълнява тѣхната воля. „Каквото вържете на земята, вързано ще бѫде и на небето; и каквото развържете на земята, развързано ще бѫде на небето.“ Това значи: развържете се отъ всички неправилни връзки и предайте свободно сърцето и душата си на Бога. Следъ това направете нови връзки съ добритѣ, съ чистосърдечнитѣ хора. Много има да се развързвате, и много има да се вързвате, но трѣбва да знаете, какъ да се развързвате и какъ да се вързвате. Четете нѣкоя хубава книга — направете връзка съ нея. Четете нѣкоя лоша книга развържете се отъ нея. По този начинъ човѣкъ ще преобрази живота си. А въ това, именно, се заключава самовъзпитанието. Да развързвашъ и да завързвашъ правилно — ето де седи новата наука, новото възпитание. Когато придобие новата наука, човѣкъ става щастливъ, богатъ. Когато придобие богатството, той не трѣбва да бѫде слѣпъ за него, но да знае, какъ да го употрѣбява; когато придобие свѣтлината, мисъльта, той не трѣбва да бѫде безъ умъ; когато придобие доброто, той не трѣбва да бѫде безъ сърце. Богатството, мисъльта, доброто сѫ въ връзка съ добрия животъ. Тѣзи нѣща излизатъ отъ любовьта, отъ мѫдростьта и отъ истината. Тѣ сѫ главнитѣ източници, отъ които всичко извира. Като знаете това, вие трѣбва да цените всѣки, който черпи отъ тѣзи източници. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не се ползува отъ тѣзи източници. Въ това отношение никой не е оригиналъ. Всѣки копира отнѣкѫде. Оригиналътъ е единъ. „Вързано и развързано.“ Развържете сърцата и умоветѣ си отъ онова, което ги ограничава и заробва. Като се освободите отъ тѣзи връзки, направете нова връзка съ Божията Любовь, съ Божията Мѫдрость и Божията Истина. Каквато връзка направите на земята, такава ще бѫде връзката ви и на небето. Тази е истинската връзка, която прави живота красивъ и щастливъ. Тази връзка дава абсолютна свобода на човѣка. Въ нея нѣма никакво вързване и развързване. 9. Недѣлна беседа отъ Учителя, държана на 31 мартъ, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.
  10. 1929_03_24 Самъ Отецъ

    "Който има невестата", Сила и живот, XII, т.2 (1929), Издание 1935 г., София Книгата за теглене на PDF Съдържание Самъ Отецъ. „Защото самъ си Отецъ ви люби, понеже мене възлюбихте и повѣрвахте, че азъ отъ Бога излѣзохъ.“ Иоана 16:27. „Защото самъ си Отецъ ви люби.“ — Този е единъ отъ мѫчнитѣ въпроси за разбиране и за асимилиране. Нѣма по-лесна работа отъ тази, да разберешъ любовьта, но и нѣма по-мѫчна работа, да възприемешъ любовьта и да повѣрвашъ въ нея. Казвате, запримѣръ, че вѣрвате въ нѣщо. Днесъ вѣрвате, утре не вѣрвате, измѣняте на вашата вѣра. Днесъ вѣрвате въ Бога, утре не вѣрвате. Това показва, че не сте установени въ тази, тъй наречена, Абсолютна реалность. Това се дължи на обстоятелството, че човѣкъ минава презъ три различни състояния: Единъ день той живѣе въ главата си, и тогава е мислещо сѫщество. На другия день слиза въ сърцето си и започва да чувствува. На третия день слиза въ стомаха си, и тогава всичкитѣ му работи се разбъркватъ, всичко става на каша. Той намира, че разбиранията му не сѫ такива, каквито сѫ били вчера; чуди се, защо хората сѫ станали толкова лоши, толкова неразбрани. — Причината за това разбъркано състояние въ него не сѫ хората, но като слѣзалъ въ стомаха, въ кашата на своя животъ, той мисли, че тази каша е вънъ нѣкѫде. Този човѣкъ разсѫждава, спори, сѫди хората и мисли, че има нѣкаква велика философия. — Има той философия, но философия на стомаха. Следователно, има три вида философия: философия на стомаха, философия на сърцето и философия на ума. Учитель по философия преподавалъ на ученицитѣ си урокъ върху принципитѣ на живота. Следъ това запиталъ едного въ какво вѣрва. Ученикътъ отговорилъ: Азъ вѣрвамъ въ човѣкъ, който има една глава и две рѫце. — Че човѣкъ има една глава, това е важното, но че има две рѫце, това не е толкова сѫществено. Учительтъ му казалъ: Азъ пъкъ вѣрвамъ въ човѣкъ, който има една глава и две очи. — Кой отъ двамата е правъ: учительтъ, или ученикътъ? — Учительтъ е на правата страна. Защо? — Защото, като има глава и две очи, човѣкъ ще опредѣли посокитѣ на своята мисъль, на своитѣ чувства и на своитѣ движения. После учительтъ казалъ: Азъ вѣрвамъ въ човѣкъ, който има едно тѣло и две рѫце. Ученикътъ отговорилъ: Азъ пъкъ вѣрвамъ въ човѣкъ, който има едно сърце и два крака. — Едва на края ученикътъ казалъ истината. Защо учительтъ е казалъ едно, а ученикътъ е казалъ друго, това сѫ задачи, върху които трѣбва да мислите. Вие сами трѣбва да разрешите тѣзи задачи, а тѣ не се решаватъ лесно. Когато нѣкой казва, че разбира числата, разбира аритметика, трѣбва да имате предъ видъ, че сѫществуватъ степени въ разбирането. Има числа, които сѫ качествени; има числа, които не сѫ качествени, нѣматъ никакво качество въ себе си. Въпрѣки това, и еднитѣ, и другитѣ сѫ числа. Казвате: Какви сѫ кaчественитѣ числа? Запримѣръ, имате единъ диамантъ и единъ простъ, обикновенъ камъкъ, еднакви по голѣмина. И въ двата случая имате числото едно, но първото число, първата единица е качествено число, а втората — обикновено число, обикновена единица. Съ първата единица можете да обиколите свѣта, да свършите наукитѣ си; съ втората единица и десеть крачки не можете да извървите. Казвате, че имате голѣми познания за свѣта. — Можете ли съ тѣзи знания да обиколите свѣта? — Не можемъ. — Тогава нѣмате никакви знания. Ако имате положителни знания, съ тѣхъ трѣбва да обиколите свѣта. Ако имате знания за небето, съ тѣзи знания трѣбва да отидете на небето и тамъ да продължите учението си. — Ние не знаемъ, преди всичко, има ли небе, или нѣма. — Щомъ не знаете това, вие имате единъ простъ, обикновенъ камъкъ, едно просто число, проста единица, която сто пѫти можете да напишете на дъската, и сто пѫти да я заличите. Нѣкой напише на дъската числото 1566. — Какво означава това число? — Имамъ да взимамъ толкова лева, но съмъ готовъ да ги простя. Другъ пише числото 1755. — Какво означава това число? — Имамъ да давамъ толкова лева, но нѣма да ги дамъ. — Ето, и двамата пишатъ числа, но единиятъ прощава, а другиятъ не е готовъ даже своя дългъ да изплати. Разбирания сѫ това. „Защото самъ си Отецъ ви люби, понеже мене възлюбихте и повѣрвахте.“ — Този стихъ е мѫченъ за разбиране. Защо? — Защото казвате, че любите Бога, а не вѣрвате въ Него. Това е неразбиране. Любовьта не се изявява въ време и пространство. Често казвате: Азъ любихъ единъ човѣкъ цѣла година. — Невъзможно е да любите чoвѣка цѣла година. Вие не можете да го обичате нито цѣлъ месецъ, нито цѣлъ день, нито цѣлъ часъ, нито цѣла минута. Да се говори така, това значи неразбиране на любовьта. Любовьта се изявява извънъ времето и пространството. Това може да е противоречиво на вашитѣ разбирания, но нека сѫществуватъ противоречия. Неизбѣжни сѫ противоречията въ живота. Седите нѣкѫде замисленъ и покрай васъ минава единъ вашъ неприятель — удря ви по крака съ тоягата си и продължава пѫтя си. Неприятельтъ ви само единъ пѫть ви е ударилъ съ тоягата си, но вие дълго време усещате болката. День, два, три, седмица и повече вие се оплаквате отъ болка въ крака. Тъй щото, това, което наричате любовь, е последствие, отражение на онзи ударъ, който любовьта ви е причинила. Тя единъ пѫть само ви е посетила, а вие дълго време помните нейното посещение. Като не разбира любовьта, човѣкъ казва: Изгорѣ ми сърцето отъ любовь! — Каква любовь е тази, която гори сърцата на хората? Ако наистина любовьта гори сърцата на хората, какъ могатъ да любятъ съ изгорѣли сърца? Когато изгори, сърцето не е годно вече за любовь. Другъ се оплаква, че любовьта го уморила. — Каква любовь е тази, която уморява хората? Който умира отъ любовь, той не разбира любовьта. Слушате нѣкой да казва, че като умре, иска неговата възлюбена да дойде на гроба му, да пролѣе две сълзи за него и да му посади поне едно цвѣте, което да разнася своето благоухание. — Това сѫ възгледи на народа за любовьта, отъ които се вижда неговото умствено и духовно разбиране за живота. Какъвъ прогресъ можете да очаквате отъ народъ, отъ общество, или отъ човѣкъ, които иматъ такива разбирания? Следъ всичко това хората ще говорятъ за усилията, които сѫ правили за преодоляване трудноститѣ въ живота. — Никакви усилия не сѫ правили. Тѣхнитѣ усилия съставятъ едва една хилядна часть отъ секундата, т. е. единъ кратъкъ моментъ отъ времето. И това усилие е дало резултати, но хората трѣбва да продължаватъ въ това направление, да не спиратъ. Като правятъ усилия, тѣ ще се домогнатъ до смисъла на живота. Смисълътъ на живота седи въ вѫтрешното разбиране и прилагане на закона на любовьта. Три велики закона управляватъ битието: Законътъ на абсолютната реалность, законътъ на абсолютната разумность и законътъ на абсолютната материя. Какви сѫ съвременнитѣ разбирания за материята, за силата — оставяме настрана. Не е лошо човѣкъ да има различни философски възгледи за нѣщата, но много отъ тѣхъ сѫ детински възгледи, и тѣ сами ще напуснатъ човѣка. Малкото момиченце играе съ куклички, но трѣбва ли, като порасне, като стане 21 годишна мома, да ѝ казваме да напусне куклитѣ? Тѣ сами ще я напуснатъ. Когато казвамъ, че куклитѣ сами ще ви напуснатъ, разбирамъ, че като се ожени човѣкъ и роди деца, следъ време децата му сами ще го напуснатъ. Децата ти, това сѫ твоитѣ кукли, съ които си игралъ, които си кѫпалъ въ коритото, които си обличалъ и събличалъ, които си идеализиралъ. Като пораснатъ, твоитѣ кукли ще те напуснатъ, ще отидатъ въ странство да учатъ, безъ да помислятъ за тебе. Какво лошо има въ това, че куклитѣ ти те напуснали? Тѣ бѣха писма отъ невидимия свѣтъ, изпратени до тебе да ги четешъ и да се учишъ отъ тѣхъ. Въ тѣзи писма имаше скрито богатство, но ти не се сѣти да ги отворишъ, да прочетешъ онова, което е написано въ тѣхъ. Тѣзи писма останаха затворени книги за тебе, отъ които не можа да се възползувашъ. Всѣки човѣкъ носи въ себе си нѣщо хубаво, дълбоко скрито въ гънкитѣ на неговата душа. Ние виждаме само външния човѣкъ, който постоянно се мѣни. Въ какво седи тази промѣна? — Листата на книгата на неговия животъ постоянно се обръщатъ. Като гледате само външната страна на тѣзи промѣни, вие казвате, че човѣкъ расте, развива се, остарява, докато единъ день умре. Това показва, че листата на неговата книга всѣки день се обръщатъ. Мѫдрецътъ, който чете отъ тази книга, като я свърши, затваря я, взима я съ себе си, а ти плачешъ, страдашъ, че детето ти умрѣло. Казвашъ: Взеха детето ми! — Какъ е възможно да вземе нѣкой твоето дете? Ако е твое, никой не може да го вземе. Щомъ сѫ го взели, това дете не е било твое. То е твое хранениче, изпратено при тебе само да го отгледашъ и изучишъ. Единъ день неговитѣ майка и баща дохождатъ да си го взематъ. — Ама азъ съмъ го отгледалъ, изхранилъ, харчилъ съмъ за него. — Колко ви струва всичко? Детето е живѣло на земята десеть години. Ако всѣка година сте харчили по десеть хиляди лева, изразходвали сте всичко сто хиляди лева. Ето, вземете сто хиляди лева, а ние ще си вземемъ детето. Днесъ всички хора се разочароватъ отъ живота. Защо? — Защото не го разбиратъ. Щомъ се натъкнатъ на страдания, на нещастия, тѣ казватъ: Свѣтътъ не е добре създаденъ. — Дали свѣтътъ не е добре създаденъ, или ти не го разбирашъ, това е въпросъ. Ти мислишъ само, че свѣтътъ не е добре създаденъ. Ако мислишъ, че свѣтътъ не е добре създаденъ, ти си мѫдрецъ; пъкъ ако мислишъ, че великиятъ свѣтъ не е добре създаденъ, ти си глупецъ. Кое отъ дветѣ положения е вѣрно: глупецъ ли си, или мѫдрецъ? На този въпросъ всѣки самъ ще си отговори. „Защото самъ си Отецъ ви люби. — Въ този стихъ Христосъ изнася една истина безъ да я доказва. По-нататъкъ Той продължава: „Понеже мене възлюбихте и повѣрвахте, че азъ отъ Бога излѣзохъ.“ — Тази е една реална истина, изказана въ нейнитѣ взаимни отношения. Всѣка майка и всѣки баща биха ви залюбили, ако вие вземете тѣхното изгубено дете и го приютите къмъ себе си, въ своя домъ. Родителитѣ на това дете ще ви благодарятъ, ще залюбятъ не само васъ, но и дома ви. Детето ще ви разправя за своитѣ майка и баща, а вие ще вѣрвате въ това, което ви говори. Има хора, които отъ две хиляди години насамъ не могатъ да повѣрватъ, че Христосъ е излѣзалъ отъ Бога. Тѣ искатъ да имъ се докаже това. Питамъ: ако започна да ви доказвамъ това, на моитѣ думи ли трѣбва повече да вѣрвате, или на Христовитѣ? Ще вземе нѣкой да разпитва, кой съмъ, отде съмъ дошълъ. Моитѣ думи ли ще бѫдатъ по-вѣрни, или Христовитѣ? Ако не вѣрвате въ думитѣ на Христа, цѣлиятъ свѣтъ не би могълъ да ви убеди, че Христосъ е отъ Бога излѣзълъ. Нито пъкъ вие можете да опровергаете, че този, който отъ Бога е излѣзалъ, въ сѫщность не е отъ Бога излѣзалъ. За всѣки даденъ случай нѣщата могатъ да бѫдатъ, или да не бѫдатъ. „Защото самъ си Отецъ ви люби, понеже вие повѣрвахте, че азъ отъ Бога излѣзохъ.“ — Този стихъ изразява състояние на чистата душа, която приема нѣщата тъй, както сѫ въ действителность. Обаче, съвременнитѣ учени сѫ голѣми скептици и казватъ, че ако човѣкъ не се съмнява, науката не може да прогресира. Да се твърди това, то е все едно да се доказва, че ябълка безъ червей не може, че домъ безъ димъ, безъ огънь не може, че животъ безъ гладъ не може и т. н. — Това сѫ твърдения, които не могатъ да се доказватъ. Това сѫ твърдения, които не издържатъ критика. Азъ оспорвамъ твърдението, че домъ безъ огънь не може. Човѣшкиятъ домъ не може безъ огънь, защото човѣкъ познава огъня, но какво ще кажете за дома на другитѣ животни? Птицитѣ, рибитѣ, млѣкопитаещитѣ употрѣбяватъ ли огънь? Следователно, нашиятъ огънь е относително нѣщо, той не е абсолютно реаленъ, той не е необходимъ за всички живи сѫщества. Обаче, има единъ огънь, безъ който никой домъ не може. Той е огъньтъ на слънцето, огъньтъ на живота. При този огънь всичко живѣе, всичко сѫществува. Ако този огънь изчезне, съ него заедно изчезва и животътъ. Следователно, ако човѣшкиятъ огънь искате да направите вѣченъ, вие заставате на една фалшива философия, която, сама по себе си, не е вѣчна. Едно отъ свойствата на човѣшкия огънь е, че той постоянно се запалва и загасва. Свойство на Божествения огънь е, че като се запали веднъжъ, никога вече не загасва — той е вѣченъ огънь. Мѣстото около човѣшкия огънь е много малко, тѣсно, вследствие на което се явява споръ между хората, кой да бѫде по-близо до него, кой — отдѣсно на огъня, кой — отлѣво и т. н. Мѣстото около Божествения огънь е неограничено, вследствие на което всѣки може да седне, дето иска. Божествениятъ огънь не създава никакъвъ споръ, никакви недоразумения и противоречия между хората. Сега направете преводъ на огъня, да видите, на какво представя символъ. Съвременнитѣ хора едва сега сѫ започнали да изучаватъ огъня на любовьта. Тѣ още не сѫ стигнали до областьта, въ която функционира огъня на любовьта. Тѣ още не сѫ достигнали до свѣта, отъ който любовьта слиза. Тѣ още не сѫ разбрали и изучили степенитѣ на този огънь на любовьта. Има любовь, на чийто огънь може да се свари яйце; има любовь, на чийто огънь може да се свари бобъ; има любовь, на чийто огънь може да се опече агне; има любовь, на чийто огънь може да се опече цѣлъ човѣкъ; има любовь, на чийто огънь човѣкъ може да се стопи, или да обезумѣе. Обаче, има любовь, на огъня на която човѣкъ може да изживѣе най-голѣмитѣ радости. За да се изпита този огънь, човѣкъ трѣбва да е чистъ. Сегашнитѣ хора сѫ дошли до положение, при което трѣбва да се подложатъ на вѫтрешно чистене. Вѫтрешното чистене означава отваряне поритѣ на душата. За тази цель човѣкъ трѣбва да диша правилно. Докато човѣкъ се сърди, съмнява, завижда, не може да търпи хората, поритѣ на неговата душа всѣкога ще бѫдатъ затворени. При това състояние човѣкъ всѣкога ще бѫде боленъ; щомъ е боленъ, той ще има криво разбиране, крива философия за живота. Докато човѣкъ е боленъ, единъ следъ другъ лѣкаритѣ ще го посещаватъ, ще му правятъ инжекции, ще му даватъ лѣкарства, и той все ще страда, ще се оплаква отъ живота. — Какво трѣбва да направите съ този човѣкъ, за да оздравѣе? — Дайте му условия да се изпоти, да се отворятъ поритѣ на тѣлото му. Той страда отъ подпушване. Такъвъ примѣръ имаме съ единъ младъ селянинъ, синъ на богатъ български чорбаджия отъ Ново-пазарско. Този младъ селянинъ заболѣлъ сериозно и го изпратили на лѣчение въ варненската болница. Лѣкаритѣ го лѣкували седмица-две, събирали се на консултъ, но констатирали, че този човѣкъ нѣма да се излѣкува. Той билъ толкова силно подпушенъ, че нищо не било въ състояние да го спаси. Затова, като дошълъ баща му, единъ отъ лѣкаритѣ го извикалъ настрана и му казалъ: Нѣма защо да криемъ. Положението на сина ти е много сериозно. Вземи го поне въ село, тамъ да умре. Едва ли ще поживѣе още десетина деня. Бащата се натѫжилъ, заплакалъ, но нѣмало какво да прави, взелъ сина си отъ болницата и го завелъ въ селото. Въ Варна го лѣкували мѫже лѣкари, по тѣхната наука и философия, но като го завели въ село, започнали да го лѣкуватъ баби, по тѣхната наука. Събрали се 12 баби на консултъ; гледатъ момъка младъ, хубавъ, искатъ да му помогнатъ. Какви сѫ били имената на 12-тѣ баби, нѣма да казвамъ. Ако започна да ги изреждамъ, беседата ще отиде. Първата баба извадила отъ торбата си бобъ и дала на момъка да вземе само едно зрънце. Той извадилъ едно зрънце и го далъ на бабата. Тя погледнала зрънцето, помислила малко и го турила пакъ въ торбата, при другитѣ зрънца. Следъ това тя започнала да гледа на бобъ. Като свършила гледането, казала: Позволено ми е да лѣкувамъ този момъкъ. Той ще оздравѣе. Втората баба извадила отъ торбата си половинъ килограмъ восъкъ. Стопила го, излѣла го въ студена вода, следъ което започнала да гледа на момъка и казала: Този момъкъ ще оздравѣе, ще се заема да го лѣкувамъ. И останалитѣ десеть баби се произнесли, всѣка по свой начинъ, че момъкътъ нѣма да умре, и започнали да се съветватъ помежду си, какъ да го лѣкуватъ. Тѣ си казали: Знаемъ, че ечемикътъ кара конетѣ да скачатъ. Болестьта на този момъкъ е конска, затова да го лѣкуваме съ ечемикъ. Казано и свършено: тѣ взели единъ голѣмъ котелъ пъленъ съ вода. Турили въ водата ечемикъ, и поставили котела на огъня, докато водата възври. Следъ това излѣли ечемичената вода въ голѣмо корито, и оставили водата малко да истине. Потопили младиятъ момъкъ въ коритото, докато се изобилно изпоти. Повторили и потретили тази баня, и следъ две недѣли болниятъ билъ съвършено здравъ, на крака. И до днесъ този човѣкъ е живъ и здравъ, има си жена, деца, радва се на живота. Както виждате, тѣзи баби, кое съ бобъ, кое съ восъкъ, кое съ ечемикъ опредѣлили диагнозата на болния и го излѣкували. Казвате: наученъ ли е този методъ? — Ако съ даденъ методъ можете да излѣкувате човѣка и да му върнете живота, той е наученъ методъ; ако не можете съ този методъ да го излѣкувате и да му върнете живота, той не е наученъ. Ако съ известенъ методъ можете да просветите човѣка, той е наученъ; ако нищо не можете да постигнете съ него, той не е наученъ методъ. „Защото самъ си Отецъ ви люби.“ — Човѣкъ трѣбва да вѣрва! — Въ какво? Въ любовьта, която носи живота. Ако прочете тѣзи думи и повѣрва въ тѣхъ, и при най-голѣмото си обезсърдчение, човѣкъ може да се насърдчи. Ще кажете, че вѣрвате въ Бога. — Не е достатъчно само да вѣрвате въ Бога, но трѣбва да ви залюби Той, и вие да Го залюбите. Казано е въ Писанието: „Понеже повѣрвахте, че азъ отъ Бога излѣзохъ.“ Не е достатъчно да повѣрвате, че човѣкъ има една глава и две очи, но трѣбва да повѣрвате, че той има едно тѣло и две рѫце, а сѫщо така и едно сърце и два крака. Човѣкъ се движи главно въ три свѣта: въ свѣта на своята глава, въ свѣта на своитѣ гърди и въ свѣта на своя стомахъ. Като се заговори за стомаха, мнозина го считатъ доленъ животъ. — Така е, но животътъ започва отъ стомаха. Докато стомахътъ е здравъ, и човѣкъ е здравъ. Щомъ стомахътъ се разстрои, човѣкъ заболява. Нѣкои наричатъ стомаха търбухъ. — Не, стомахътъ не е търбухъ. Стомахътъ не трѣбва да се смѣсва съ търбуха. Търбухътъ представя желанията, апетититѣ на човѣка къмъ външни, временни нѣща. Въ този смисълъ мѣстото на търбуха е съвсемъ другаде, не е въ стомаха. — Не може ли безъ стомахъ? — Докато живѣе на земята, човѣкъ не може безъ стомахъ, но той трѣбва да живѣе и да се храни съобразно законитѣ, които управляватъ стомаха. Когато обработи храната, стомахътъ я изпраща въ по-високитѣ свѣтове. Следователно, той изпълнява една функция на взимания и давания. Тази функция трѣбва да става правилно. Ако не става правилно, стомахътъ заболява. Наистина, ако между функциитѣ на човѣшкия организъмъ и външния свѣтъ не става правилна обмѣна, човѣкъ е осѫденъ на заболяване въ физическия, умствения или духовния свѣтъ. Подъ „външенъ свѣтъ“ разбирамъ съвокрупность отъ разумни, възвишени сѫщества. Когато функционира правилно, стомахътъ изпраща обработенитѣ сокове въ бѣлитѣ дробове, които сѫщо така изучаватъ закона на щедростьта. Оттамъ соковетѣ отиватъ въ мозъка. По такъвъ начинъ се храни цѣлото тѣло. Понѣкога човѣкъ се индивидуализира, иска да живѣе само за себе си и постепенно се изолирва отъ външния свѣтъ. — Това е невъзможно. Човѣкъ не може и не трѣбва да се изолира отъ хората. Други казватъ, че искатъ да създадатъ отношения съ всички хора. — И това е невъзможно. Човѣкъ трѣбва да има правилни отношения съ хората, но това не подразбира, че трѣбва да има отношения съ всички хора. Следователно, човѣкъ самъ не може да живѣе, но и съ всички хора не може да живѣе. „Самъ си Отецъ ви люби.“ — Защо ви люби? — Защото вие повѣрвахте, че азъ отъ Бога излѣзохъ. Отецъ е първиятъ, Христосъ е вториятъ, а Богъ, отъ Когото излѣзохъ, е третиятъ. Това сѫ три принципа, които трѣбва да проникнатъ въ ума на човѣка, за да може всѣка негова идея да се реализира, да има успѣхъ въ свѣта. При това положение човѣкъ може да бѫде напълно нормаленъ, външно и вѫтрешно. Не е достатъчно само да познаваме външното устройство на човѣка, да знаемъ, че има глава, рѫце, крака, мозъкъ, дробове, стомахъ и т. н. Ние трѣбва да го познаваме и психически. Защо? —Защото, както познаваме човѣка, ще познаваме и вселената, понеже човѣкъ е създаденъ споредъ законитѣ, по които е създадена великата вселена. Следователно, като изучава себе си, едновременно съ това човѣкъ изучава и вселената. Затова, именно, човѣкъ е нареченъ малка вселена или микрокозмосъ. Когато казвате, че трѣбва да изучавате характера на човѣка, вие имате предъ видъ да изучите законитѣ, по които той е създаденъ, а не характера. Невъзможно е да се изучи характера на човѣка. Да изучите характера на човѣка, това значи да изучите свойствата на водата, която слиза отъ височинитѣ. Презъ време на своето движение, тази вода претърпява редъ промѣни, вследствие на което не можете да кажете, какви сѫ нейнитѣ свойства. Водата може да бѫде ту бистра, ту мѫтна, ту изобилна, ту по-слаба. И вие трѣбва да знаете, защо ставатъ тѣзи промѣни съ водата. Ако е мѫтна или бистра, това се дължи на почвата, презъ която минава. Ако е изобилна, това се дължи на мѣстностьта, отъ която извира. Такива промѣни ставатъ и съ човѣшкия характеръ. Следователно, мѫчно се изучава характера на човѣка. И тъй, промѣнитѣ, които ставатъ въ живота на човѣка, се дължатъ на сѫщитѣ причини, които измѣнятъ водитѣ въ природата. Когато притоцитѣ на човѣшкия животъ се втичатъ въ общия резервуаръ, въ великия океанъ — въ цѣлокупния животъ, човѣкъ е идеалистъ. Щомъ тѣзи притоци се отбиятъ отъ своя пѫть и започнатъ да криволичатъ надѣсно, налѣво, настрани, тѣ изгубватъ своята чистота, и човѣкъ става материалистъ. Достатъчно е единъ нечистъ притокъ да влѣзе въ вашата вода, за да намали нейната чистота. Достатъчно е една странична идея да влѣзе въ вашия умъ, за да измѣни живота ви. — Какво трѣбва да направите? — Да филтрирате идеитѣ си. — Ама безъ пари, безъ хлѣбъ, безъ кѫща не може да се живѣе. — Така могатъ да мислятъ децата само, а не и хората, които следватъ Христа. Не може да се мисли така. Има богати хора, но тѣхно ли е богатството? Има търговци, земедѣлци, на които хамбаритѣ сѫ пълни съ жито, но тѣхно ли е житото? Богатството, житото принадлежатъ на Бога. Житото е слѣзло отъ слънцето. Има учени хора въ свѣта, но знанието не е тѣхно. То е слѣзло отгоре. Днесъ се говори за право, за закони. — И правото е слѣзло отгоре. Има едно право, което се прилага за вѣчни времена. То е Божественото право. Човѣшкото право, обаче, е временно, непостоянно. Запримѣръ, римското право се е прилагало известно време, а днесъ вече е излѣзло отъ употрѣба. Съвременнитѣ хора се хвалятъ съ своитѣ училища. — Че кога не е имало училища? Училищата сѫ сѫществували преди създаването на човѣка. Ще кажете, че това е неразбрано за васъ. — Така е, неразбрано е, защото се говори за нѣща, които вие не знаете. Докато ви се говори на български езикъ, вие разбирате. Щомъ ви заговорятъ на английски, вие преставате да разбирате. Обаче, ако сѫщото нѣщо се говори на англичани, тѣ всичко ще разбератъ. Не е само български езикъ, на който може да се говори. Много езици има, на които хората се разговарятъ и разбиратъ. Тѣ сѫ: английски, нѣмски, френски, италиански и др. Обаче, има единъ езикъ, който всички хора трѣбва да изучаватъ, и на който трѣбва да се разговарятъ. Той е езикътъ на живата природа, той е ангелскиятъ езикъ, той е езикътъ на любовьта. Който не знае този езикъ, той е осѫденъ на голѣми страдания. Като ме слушате да говоря така, ще си помислите, че много сте закѫсали. Другъ ще каже, че работата му е оцапана. Трети ще каже, че съвсемъ объркалъ работитѣ си. Четвърти ще каже, че досега се залъгвалъ само и т. н. — Това сѫ термини, които трѣбва да се преведатъ. Запримѣръ, думата „залъгвамъ“ въ български езикъ е съвсемъ изопачена. Другъ е билъ първоначалниятъ смисълъ на корена на тази дума. Характерътъ на много думи е така изопаченъ, както е изопаченъ характерътъ на нѣкои хора, които сѫ станали престѫпници и разбойници. Така сѫ постѫпвали и съ нѣкои праведни хора, но не сѫ успѣли да изопачатъ характера имъ. Турятъ единъ праведенъ човѣкъ въ затворъ, облѣкатъ го съ халатъ, обковатъ краката и рѫцетѣ му съ вериги и го считатъ вече за престѫпникъ. — Не, не е престѫпникъ. Той е праведенъ, мѫдъръ човѣкъ. Че е въ затворъ, това е изпитъ за него. Той погледне веригитѣ си, усмихне се и казва: Нищо не представятъ тѣзи вериги за мене. Тѣ нищо не могатъ да ми направятъ. Той съзнателно се е ограничилъ, оставилъ се е въ рѫцетѣ на хората, да правятъ съ него, каквото искатъ, да мине за обикновенъ човѣкъ. Въ древностьта нѣкога, единъ мѫдрецъ отишълъ между лилипутитѣ, да види, какъ живѣятъ. Всички лилипути се събрали заедно, да решатъ какъ да победятъ този човѣкъ, понеже чели въ единъ отъ своитѣ вестници, че между тѣхъ се явилъ опасенъ човѣкъ. Тѣ си казали: Ако можемъ да победимъ този човѣкъ, ние ще станемъ великъ народъ. Казано и свършено: всички се събрали на едно мѣсто, хванали опасния за тѣхъ човѣкъ, затворили го, вързали го съ вѫжета и се радвали, че могли да го победятъ. Така го държали цѣлъ месецъ. По едно време забелязали, че концитѣ на вѫжетата, съ които билъ вързанъ този човѣкъ, започнали сами по себе си да се кѫсатъ. Най-слабото помръдване отъ страна на мѫдреца, било въ състояние да скѫса концитѣ. Всички лилипути влѣзли въ затвора при мѫдреца, качили се на гърба му и започнали да играятъ, да скачатъ върху него, съ цель да го омаломощатъ. Той се оставилъ да правятъ съ него, каквото искатъ, за да може следъ това да имъ даде добъръ урокъ. Докато се радвали и веселили, че го победили, той направилъ едно движение, отъ което всички лилипути нападали на земята. После той взелъ една мрежа, събралъ лилипутитѣ и ги турилъ въ мрежата, съ която ги занесълъ на другитѣ мѫдреци, да видятъ, какво нѣщо сѫ тия сѫщества, съ каква мѫдрость и знание разполагатъ. Ще кажете сега, че вие не сте като лилипутитѣ. — Въ своята сѫщина, човѣкъ е подобенъ на Бога. Но дребнавиятъ, малкиятъ човѣкъ, който се е отдѣлилъ отъ Цѣлото, отъ Великото, отъ Красивото, той е подобенъ на лилипутитѣ. Единъ день и той ще претърпи такъвъ крахъ отъ нѣкой мѫдрецъ, какъвто сѫ претърпѣли лилипутитѣ. Най-после този мѫдрецъ събралъ всички лилипути около себе си, държалъ имъ една поучителна речь и ги пусналъ да си отидатъ. Той имъ казалъ: Когато между васъ дойде нѣкой философъ, или великъ мѫдрецъ, не го затваряйте, не го вързвайте съ вѫжета и не скачайте по гърба му, но слушайте го, какво ще ви говори. Вие го затваряте, пренасяте го отъ едно мѣсто на друго, но нещастията неизбѣжно ви следватъ. Следователно, когато единъ народъ се оплаква, че го сполетѣли голѣми нещастия, казвамъ: Причината за нещастията на този народъ се дължатъ на тѣхното неблагоразумие. Единъ мѫдрецъ ги е посетилъ, а тѣ сѫ го вързали и скачатъ на гърба му. Кой народъ досега е билъ свободенъ отъ нещастия? И римлянитѣ, голѣмъ, великъ народъ, имаха свои нещастия. И българитѣ иматъ свои нещастия. Всѣки народъ е осѫденъ на страдания и нещастия поради своето коравосърдечие и неразбиране, какъ да постѫпи съ онзи великъ мѫдрецъ, който е изпратенъ всрѣдъ него да го поучава. „Самъ си Отецъ ви люби.“ — Като не съзнавате това, вашиятъ животъ е пъленъ съ безпокойствия, съ съмнения, съ противоречия, съ редъ отрицателни прояви. Безпокойствието, невѣрието, умразата не разрешаватъ въпроситѣ въ живота. Противоречията сѫщо не разрешаватъ въпроситѣ. Колкото да се оплаквате отъ трудноститѣ въ живота, съ това животътъ не се подобрява. Има единъ методъ, чрезъ който човѣкъ може да подобри своя животъ. Този методъ седи въ това, да изправи човѣкъ отношенията си къмъ Първата Причина, да започне да мисли, да чувствува и да действува като Бога. Дойде ли до това положение, всички противоречия въ неговия животъ ще изчезнатъ. И тогава, каквото Богъ му каже, той ще бѫде готовъ да го направи, безъ никакво колебание. Той първо ще действува, а после ще мисли. Де е погрѣшката на хората? — Погрѣшката имъ седи въ това, че преди още да сѫ разбрали, преди да сѫ свършили училище, тѣ искатъ да бѫдатъ щастливи. — Не, докато учи, човѣкъ не може да бѫде щастливъ. Щастието е резултатъ на нѣщо. Следователно, докато учите, никакво щастие не очаквайте. Щомъ свършите училището, щастието само ще дойде. Когато се ражда, човѣкъ не може да бѫде щастливъ; като умре, тогава може да бѫде щастливъ. Това е противоречие, но въ сѫщность е така. Защо? — Защото следъ смъртьта, човѣкъ се освобождава отъ задълженията си. Щомъ се освободи отъ задълженията си, щастието дохожда при него. — Защо трѣбва да умре човѣкъ? — За да бѫде щастливъ. Като умре, той се освобождава отъ всички полици, отъ всички задължения, отъ всички противоречия, които сѫществували въ ума му. Нѣкой човѣкъ има хиляда полици, но единъ день успѣва да ги изплати. Не е ли мъртавъ този човѣкъ вече? — Мъртавъ е, но за какво? — За полицитѣ, за своитѣ кредитори. Тѣ повече не го търсятъ; този човѣкъ е умрѣлъ за тѣхъ. Така разбираме ние смъртьта, а не въ този смисълъ, както хората я разбиратъ. Казвамъ: Какъвъ умрѣлъ е този, който не е скѫсалъ връзкитѣ съ своитѣ взимания и давания? Той не е умрѣлъ, той е живъ още въ своето нещастие. Много хора сѫ умрѣли за близкитѣ си, а живи за дълговетѣ си. Други пъкъ сѫ умрѣли за дълговетѣ си, а живи за близкитѣ си. Тѣ сѫ щастливитѣ, свободнитѣ хора на земята. Казано е въ Писанието: „Ние нѣма да умремъ, но ще се измѣнимъ.“ Следователно, всички хора се стремятъ да се освободятъ отъ своитѣ задължения. — Това е естествено, вѫтрешно разбиране за живота. Човѣкъ трѣбва да бѫде свободенъ отъ своитѣ дългове, но като се стреми къмъ това освобождаване, да не се натъква на противоречия. Че нѣкой бие нѣкого, или че нѣкой обира нѣкого, какво ви интересува това? Трѣбва ли да плачете за него? Ако вашитѣ сълзи могатъ да му помогнатъ, разбирамъ. Ако вашето знание може да стопи веригитѣ на затворника и да го освободи, това знание има смисълъ. Ако вашето знание може да стопи пушката на стражаря, то има смисълъ. Може ли човѣкъ съ такова знание да бѫде затворенъ? — Не може. Той ще стопи всичко около себе си. Когато нѣкой отиде на онзи свѣтъ, близкитѣ му се запитватъ: Де ли е нашиятъ баща сега, или де ли е нашата майка? — Тамъ е нещастието на покойницитѣ, на заминалитѣ за онзи свѣтъ, че тѣ дълго време още обикалятъ около васъ. Ще ви приведа единъ примѣръ за потвърждение на факта, че вашитѣ близки покойници сѫ всѣкога около васъ. Единъ старъ българинъ, голѣмъ богаташъ, но и голѣмъ скѫперникъ, умрѣлъ отъ нѣкаква сериозна болесть. Като се върнали отъ погребението, дъщеритѣ му казали: Слава Богу, че се освободихме отъ този сатрапъ, отъ този фараонъ, отъ този деспотъ. Сега вече свободно ще ядемъ и ще пиемъ. Тѣ поканили много гости, сложили богата трапеза и започнали да ядатъ и да пиятъ. Гоститѣ насѣдали около трапезата, но останали очудени, когато видѣли, че вилицитѣ, лъжицитѣ, ножоветѣ, чиниитѣ, които били сложени на масата, започнали да се хвърлятъ на една и на друга страна. Всички скочили отъ столоветѣ си уплашени и започнали да се озъртатъ налѣво-надѣсно, да търсятъ причината на това явление. Колкото да разсѫждавали, тѣ не могли нищо положително да кажатъ и се разотишли по домоветѣ си. Следъ нѣколко деня пакъ ги поканили на угощение, но и този пѫть се повторила сѫщата история. Най-после една стара, но умна баба разбрала, коя е била причината за това тайнствено явление и казала на дъщеритѣ на богатия покойникъ: Баща ви е недоволенъ отъ васъ, че като се събирате на угощение, не каните и него. — Какво трѣбва да направимъ, за да го задоволимъ? — Ще сложите на масата единъ приборъ за него и ще кажете: Заповѣдай, татко! Ще видите, че той ще престане да се изявява по такъвъ начинъ. И наистина, като поканили трети пѫть гоститѣ на обѣдъ, дъщеритѣ сложили единъ приборъ и за баща си и, като седнали всички да ядатъ, казали: Заповѣдай, татко, хапни си, каквото искашъ. Отъ този моментъ бащата престаналъ да се проявява по такъвъ начинъ. Така и бащата присѫтствувалъ на угощението. Съвременнитѣ хора казватъ, че тѣзи обяснения не сѫ научни. — Вѣрно е, че не сѫ научни, но какво ще кажете за предположенията на ученитѣ, че между слънчевитѣ петна отъ една страна и между явленията въ живота и природата отъ друга, има нѣкаква зависимость, нѣкаква връзка? Научни ли сѫ тѣзи твърдения? Запримѣръ, тѣ казватъ, че подъ влиянието на слънчевитѣ петна, които се намиратъ на грамадно разстояние отъ земята, сѫ потопени 4520 кораба въ Атлантическия океанъ. Тѣ подържатъ още, че подъ влиянието на тѣзи петна се явявали голѣми бури и урагани. Питамъ: каква връзка има между петната на слънцето и потъването на параходитѣ? Много отъ нещастията на хората се дължатъ на тѣхни неприятели отъ невидимия свѣтъ. Срѣщате нѣкой човѣкъ и намирате, че работитѣ му вървятъ добре; каквото започне, всичко се нарежда добре. По едно време виждате, че работитѣ му постепенно оставатъ назадъ. Чуди се този човѣкъ, коя е причината за неуспѣха му. Той не знае, че въ миналия си животъ още ималъ единъ неприятель, който постоянно му правилъ пакости. Отъ дълго време неприятельтъ му го търсилъ, и най-после, като се научилъ, че е нѣкѫде въ България, проследилъ го и започналъ да му пакости. Отъ този день всичко му тръгнало назадъ: въ търговията му не върви, домашнитѣ му работи се забъркватъ. Жена му, децата му заболѣватъ, умиратъ, и въ скоро време цѣлата му кѫща запустяла. Силенъ е неговиятъ неприятель. Какъ ще си обясните това нѣщо? Страшно е да живѣе човѣкъ безъ любовь! Това сѫ последствия на животъ безъ любовь. Цѣлиятъ свѣтъ страда отъ безлюбие. Безлюбието умъртвява хората. Ние препорѫчваме любовьта като животворещъ огънь. Ние препорѫчваме любовьта като носитель на живота, като носитель на здравето, на щастието, на богатството — на всички блага. Следователно, ако търсятъ благата на живота, хората трѣбва да се обичатъ. Въ каквото общество влѣзе любовьта, между религиозни, или учени — всички трѣбва да я приематъ. Тя произвежда цѣлъ превратъ въ сърцата, въ умоветѣ и въ душитѣ на хората. Дето любовьта влѣзе, тамъ се разкриватъ причинитѣ и последствията на нѣщата. Христосъ казва: „Самъ си Отецъ ви люби.“ Иде часъ, когато всички хора ще минатъ по пѫтя на Христа. Всички хора ще минатъ презъ Неговитѣ страдания и изпитания. Мнозина сѫ говорили и говорятъ за изпитанията и страданията на Христа, но тѣ не знаятъ причинитѣ, поради които Той е билъ подложенъ на тия изпитания. Ако ви обясня причинитѣ за Христовитѣ страдания, съ години не бихте могли да освободите съзнанието си отъ тѣзи страдания. Нѣкой иска да изпита силата на микробитѣ. Ако въ кръвьта на нѣкой юнакъ се пуснатъ нѣколко отъ тия микроби, въ продължение на 24 ч. той ще изпита такива страдания, че никѫде не би могълъ да си намѣри мѣсто. Микробитѣ сѫ въ състояние да обезсилятъ и най-голѣмия юнакъ. Който иска да знае, какво нѣщо е грѣхътъ, той ще се свърже съ него така, че въ продължение на четири поколения нѣма да се освободи отъ последствията му. Сила, гръбнакъ трѣбва да има онзи, който иска да изучава грѣха. Не разисквайте върху грѣха. Сгрѣшите ли, кѫсайте връзката съ грѣха — нищо повече! Нѣкой направилъ една погрѣшка, и веднага близкитѣ, приятелитѣ му се отказватъ отъ него, не го обичатъ вече. — Ако не обичатъ брата си, кого ще обичатъ? Ще кажете, че трѣбва да обичате Бога. — Какъ ще обичате Бога? Де ще Го намѣрите? Богъ живѣе въ съзнанието на всички хора. Следователно, като обичате хората, ще обичате и Бога. Когато кажете, че не трѣбва да обичате хората, вие не сте на правата страна. Ами ако кажатъ и за васъ така? Ако всички хора дойдатъ до това съзнание, какво ще придобиятъ? Каквото да говорятъ, както и да философствуватъ, безъ любовь нѣма животъ, и безъ страдание нѣма спасение. Хората очакватъ щастието и спасението по механически начинъ. И да го придобиятъ по такъвъ начинъ, то нѣма да бѫде за дълго време. За да придобие своето щастие, човѣкъ трѣбва да направи вѫтрешна връзка съ любовьта, съ живата природа, въ нейната цѣлокупность. Само по този начинъ човѣкъ ще дойде до вѫтрешно разбиране на противоречията, които сѫществуватъ въ живота и въ природата. Има единъ вѫтрешенъ, разуменъ езикъ, на който трѣбва да говорите, ако искате природата да ви разбере. Щомъ ѝ говорите на този езикъ, тя ще ви разбере и ще ви отговори. Които сѫ изучавали този езикъ, тѣ сѫ дошли до вѫтрешна връзка съ природата. И каквото сѫ поискали отъ нея, тя винаги имъ е отговаряла. „Самъ си Отецъ ви люби.“ — Знаете ли, какво представя любовьта на вашия Отецъ? Най-хубавото, най-великото въ живота ни е, именно, любовьта на нашия Отецъ. Тази любовь е канара на нашия животъ. Тя ни крепи, тя внася дълбочина въ съзнанието ни. Божията Любовь е вѫтрешно течение, което прониква нашето подсъзнание, но не и тѣлото ни. Богъ не може още да се прояви въ тѣлата на съвременнитѣ хора. Защо? — Понеже тѣ съдържатъ много непотрѣбни, излишни елементи. Като погледнете окото на нѣкой човѣкъ, ще видите въ него голѣма сухота. Погледнете окото на другъ човѣкъ — тамъ виждате много влага. Погледнете окото на трети човѣкъ, то е мъгливо, замрежено. Окото на човѣка не трѣбва да бѫде нито сухо, нито влажно, нито замъглено. Окото на човѣка трѣбва да изразява радость, доброта и любовь. Като те погледне такъвъ човѣкъ, той веднага познава отъ какво имашъ нужда и съ какво може да ти бѫде полезенъ. Ако не разбирате тия нѣща, като ученици, какъ ще намѣрите Учителя си? Ако и Учительтъ не разбира тия нѣща, какъ ще познае ученика си? Учительтъ познава ученика си по очитѣ. По какво познавате добрата свѣщь? — По ярката ѝ свѣтлина. Свѣтлината привлича човѣка. Може ли незапалената свѣщь да привлѣче човѣка? Може ли изгасналия огънь да привлѣче човѣка? Често въ свѣтлината на свѣщьта и въ топлината на огъня се крие известна илюзия, която човѣкъ трѣбва да различава. Тази свѣтлина и тази топлина сѫ дали нѣщо на хората, но тѣ сѫ приготовление за нѣщо по-велико. Всички култури на миналото, както и сегашната, сѫ приготовление за бѫдещето. Нѣма да мине много време и отъ сегашната култура нѣма да остане поменъ. Отъ сегашната култура и наука нѣма да остане нито една прашинка. Може ли да остане прахъ върху тѫпана, който барабанчикътъ бие? Когато тѫпанътъ престане да бие, прахътъ отново се наслоява. Когато хората престанатъ да мислятъ, прахътъ се наслоява върху мозъцитѣ имъ. Щомъ започнатъ да мислятъ, прахътъ отлетява. „Самъ си Отецъ ви люби, понеже повѣрвахте, че азъ отъ Бога излѣзохъ.“ — Дветѣ важни думи въ този стихъ сѫ: Отецъ и Богъ. Значи, две важни положения има въ този стихъ: Отецъ ви люби; и отъ Бога излѣзохъ. Христосъ е съединителната нишка между тѣзи две положения. Това показва, че всѣки човѣкъ трѣбва да има отношения къмъ Отца, къмъ Христа и къмъ Бога. Като прекарате тѣзи три думи въ ума си, вие ще намѣрите тѣхния дълбокъ смисълъ. Нѣкой казва: Азъ вѣрвамъ въ Бога. — Щомъ каже така, азъ зная вече, че той въ нищо не вѣрва. Защо? — Защото думитѣ „азъ вѣрвамъ въ Бога“ сѫ архаични. Всѣки вѣрва въ нѣщо. Единъ вѣрва въ Бога, другъ — въ Христа, трети — въ Отца. Това не е никаква вѣра. Докато не съедините тритѣ положения — Отецъ, Христосъ и Богъ — въ едно, вашата вѣра не е пълна, не е истинска. Отецъ е началото отдето започва проявата на човѣшкото съзнание. Христосъ е живата природа въ човѣка, която работи за неговото развитие. Богъ е мѣстото, отдето се взиматъ всички материали за съграждане на бѫдещето. Богъ представя складъ на живата, вѣчната природа, отъ който вие черпите, за да съградите своето бѫдеще. Всѣки човѣкъ трѣбва да се ползува съ кредитъ отъ природата. Но кой ще го кредитира? Ще каже, че отъ този — отъ онзи все ще получи нѣщо. — Не, човѣкъ трѣбва положително да знае, кой ще го кредитира. Вие трѣбва да имате разбиранията на Мойсея, когато е минавалъ своето първо посвещение въ Египетъ. Когато го прекарвалъ презъ това посвещение, Учительтъ му, Азраимъ, му казалъ: Ще бѫдешъ смѣлъ и благоразуменъ! Следъ първото си посвещение, Мойсей се наелъ съ задачата да освободи израилския народъ. Скоро на Мойсея се отдалъ случай да покаже своята смѣлость. Той видѣлъ, че единъ египтянинъ бие единъ евреинъ: нахвърлилъ се върху египтянина и го убилъ. Мойсей мислилъ, че никой не видѣлъ престѫплението му. Обаче, единъ день двама евреи се биели. Мойсей се приближилъ къмъ тѣхъ, съ намѣрение да ги освободи, да не се биятъ. Но единъ отъ тѣхъ се обърналъ къмъ него съ думитѣ: Да не мислишъ и мене да убиешъ като египтянина? Тѣзи думи били на Учителя му. Мойсей се уплашилъ и избѣгалъ въ пустинята. Съ убийството на египтянина, Мойсей прояви смѣлость, но не прояви благоразумие, и за това Учительтъ му каза: Сега ще отидешъ въ пустинята да пасешъ овцетѣ. Тукъ ще покажешъ своето благоразумие. Огънь нѣма да палишъ, но ако видишъ запаленъ огънь, нѣма да го гасишъ. Еврейската история разправя, какъ Мойсей пасълъ овце цѣли 40 години въ пустинята, безъ да кладе огънь. Знаете ли, какво нѣщо е да бѫдете овчарь безъ да палите огънь? Защо не трѣбва да кладете огънь? — Да ви не види неприятельтъ. Когато войницитѣ съ въ окопитѣ си, тѣ никога не кладятъ огънь. Ако накладятъ огънь, неприятельтъ имъ ще ги види и ще ги нападне. Ако нѣкѫде имало запаленъ огънь, тѣ бързо го изгасвали. Когато неприятельтъ ви преследва, вие трѣбва да загасите огъня, да не ви намѣри. Мойсей прекара цѣли 40 години въ пустинята, за да изкупи своя грѣхъ, и да научи закона на жертвата. Като видѣлъ, че къпината гори, той се зарадвалъ, защото 40 години не виждалъ огънь. Когато се отправилъ къмъ мѣстото, дето видѣлъ огъня, единъ тихъ гласъ му казалъ: „Събуй обущата си, защото мѣстото, на което стоишъ, е свето!“ Тогава Богъ му казалъ: „Чухъ плача и страданията на моя народъ. Иди да му помогнешъ!“ Като ималъ предъ видъ своята опитность отъ смѣлостьта си, Мойсей казалъ: Господи, тази работа не е за мене. Не ме връщай въ първото ми положение. Освенъ това, нали знаешъ, че съмъ гъгнивъ? Пъкъ не съмъ и много благоразуменъ. — Наистина, гъгнивиятъ човѣкъ е смѣлъ и решителенъ, но не е отъ много разумнитѣ. Да говори човѣкъ, това значи да знае, да разбира дълбокия смисълъ на нѣщата. Мойсей отказа, да приеме задачата, която му се даде, но Богъ му каза: Ти ще свършишъ тази работа. Ти имашъ достатъчно смѣлость, а благоразумието лесно ще придобиешъ. Азъ ще ти покажа, какъ да приложишъ благоразумието си. Мойсей прие най-после задачата да освободи израилския народъ, и много пѫти показа своето благоразумие. Докато не се освободи отъ своитѣ земни връзки, човѣкъ не може да мине въ по-високъ свѣтъ. Да живѣешъ между хората съ връзки, е едно нѣщо. Да живѣешъ безъ връзки, е друго нѣщо. Докато си свързанъ на земята, ти не можешъ да бѫдешъ разуменъ. Щомъ се освободишъ отъ всички връзки и живѣешъ, между хората, ти вече си разуменъ. И напусна Мойсей пустинята, отиде да изпълни възложената му отъ Бога мисия. Що е огъньтъ? — Огъньтъ е любовьта, която ще запали сърцата на хората. Щомъ сърцето ви пламне отъ огъня на любовьта, бѫдете готови да правите всичко, каквото тя ви казва. — Ами ако любовьта ми каже да цѣлуна нѣкого? — Любовьта не се занимава съ цѣлувки. — Ако ми каже да дамъ нѣкому пари на заемъ? — Любовьта съ пари не се занимава. Тя пари на заемъ не дава. — Ако ми каже да възкръся нѣкого? — Любовьта не възкръсява хората. Понеже любовьта не умъртвява хората, нѣма защо да ги възкръсява. Любовьта носи животъ. Тя носи съзнателния животъ, който се развива правилно. Който чуе разумния гласъ, гласа на любовьта, той ще я последва. Животътъ, който любовьта носи, иде отвѫтре. Животътъ и възкресението сѫ два противоположни процеса. Казано е въ Писанието, че и грѣшнитѣ ще възкръснатъ, само че грѣшнитѣ ще възкръснатъ въ осѫждение, а праведнитѣ — въ животъ. Защо ви е възкресение въ осѫждение? За праведнитѣ е казано: „Тѣ ще чуятъ гласа ми, ще станатъ, ще оживѣятъ и ще възкръснатъ.“ Нѣкои разбиратъ думата „ставане“ по физически начинъ, въ обикновенъ смисълъ. Такова ставане подразбира волята на човѣка. Оживяването подразбира сѫщината на живота. Възкресението подразбира разумностьта въ живота. Животътъ представя главата на човѣка. Ставането и възкресението представятъ очитѣ, рѫцетѣ и краката на човѣка. Когато разберете сѫщината на живота, ще дойдете до положение, всѣка изговорена дума да представя часть отъ васъ, отъ вашето естество. Тогава вие ще използувате правилно и нейната динамическа сила. Когато кажете думата „възкресение,“ вие трѣбва така да я почувствувате, че моментално да оживѣете. Това значи думата да стане часть отъ васъ. Вие говорите за любовьта, за мѫдростьта, за истината, но тѣзи думи не ви трогватъ. Щомъ не ви трогватъ, вие нѣмате още тѣзи добродетели въ себе си. Следователно, който иска да бѫде смѣлъ и благоразуменъ, той не трѣбва да гаси своя огънь, своето щастие. Нѣкой казва: Мина вече моето време! Какъвъ огънь горѣше едно време въ сърцето ми! Никакъвъ огънь не гори вече въ мене! — Коя е причината за това? Този човѣкъ се е отказалъ да отиде въ Египетъ да освободи израилския народъ. Когато приятельтъ ви се разсърди, ще знаете, че причината за сърденето е въ васъ. Ще приведа единъ примѣръ изъ живота, случилъ се нѣкѫде въ Европа. Една богата, капризна мома искала да изпита любовьта на своя възлюбенъ. За тази цель тя му казала: Ако искашъ да се увѣря, че наистина ме обичашъ, ще хвърля рѫкавицата си въ една менажерия, а ти ще влѣзешъ да я извадишъ оттамъ. Тогава ще приема рѫката ти. Съгласенъ ли си на това условие? Той се съгласилъ, приелъ условието. Единъ день, заедно съ възлюбената си отишълъ въ една менажерия, за да изпълни обещанието си. Той далъ известна сума на звѣроукротителя, да му позволи да влѣзе между звѣроветѣ. Тогава тя хвърлила рѫкавицата си въ една отъ клеткитѣ на звѣроветѣ и останала да гледа, какво ще направи възлюбениятъ ѝ. Той влѣзълъ между звѣроветѣ, навелъ се да вземе рѫкавицата и благополучно излѣзълъ навънъ. Следъ това се приближилъ до възлюбената си, поклонилъ се, подалъ ѝ рѫкавицата и казалъ: Ето, рѫкавицата си ще имашъ, но мене нѣма да имашъ. Той не поискалъ вече рѫката ѝ. — Не, любовьта не се изпитва по този начинъ. Защо трѣбваше тази мома да изпитва любовьта на възлюбения си така? Ако искала да разбере сърцето му, не можа ли да го прати между бедни хора, да имъ направи нѣкакво добро, да имъ помогне, а трѣбваше да го праща между звѣроветѣ? Такова нѣщо представя и философията на съвременнитѣ хора. И тѣ изпитватъ Бога по сѫщия начинъ. Хвърлятъ рѫкавицата си въ менажерията и очакватъ Богъ да я извади оттамъ и да имъ я подаде. Това е глупава философия! По-глупаво, по-долно нѣщо отъ това нѣма. Да изпитватъ Бога по този начинъ, това е срамъ, позоръ за хората! Ако е въпросъ да изпитвате Бога, изпитвайте Го съ нѣщо разумно, да научите, да придобиете нѣщо. Ако азъ бихъ решилъ да изпитвамъ Бога, щѣхъ да се обърна къмъ Него съ следнитѣ думи: Господи, азъ искамъ да направя нѣщо за Тебе. Затова, каквато работа имашъ изоставена, дай я на мене. И най-долната да е, готовъ съмъ да я свърша. Споредъ мене, този е най-правилниятъ методъ, съ който можемъ да си послужимъ. Трѣбва ли да опредѣляме, каква работа искаме отъ Бога? Тъй както съвременнитѣ хора постѫпватъ, това е начинътъ, по който младата мома изпита своя възлюбенъ. Тя хвърли рѫкавицата си между звѣроветѣ и прати възлюбения си да ѝ я донесе. Това сѫ противоречия, които сѫществуватъ навсѣкѫде въ живота. Вследствие на тия противоречия, човѣкъ не може да добие абсолютни познания за живота, но придобива само относителни познания. Какъ ще добие вѣчното знание, когато той постоянно се безпокои за себе си? Това безпокойствие хвърля сѣнка върху красивитѣ и правилни форми, и по този начинъ ги изопачава. Добре е човѣкъ да не се съблазнява, но да издържа, да устоява на всичко. Нѣкой ме пита, какво мнение имамъ за него. Казвамъ: азъ имамъ мнение само за себе си, но не и за хората. За хората имамъ само научно мнение, а не свое собствено. Да се интересувамъ отъ хората, това не влиза въ моята специалность Много хора се интересуватъ отъ личния животъ на другитѣ. а това, което трѣбва прѣмо да ги интересува — тѣхниятъ животъ, тѣ оставятъ настрана, съ него не се занимаватъ. Когато не изучаватъ своя животъ, тѣ се натъкватъ на противоречия между своя животъ и този на напредналитѣ сѫщества. Тѣзи два живота сѫ диаметрално противоположни единъ на другъ. Запримѣръ, на земята децата започватъ отъ първо отдѣление и постепенно вървятъ нагоре, докато свършатъ университетъ. Въ невидимия свѣтъ е точно обратно: тамъ започватъ отъ университетъ и свършватъ съ първо отдѣление. Въ тамошното четвърто отдѣление тѣ изучаватъ отношенията между всички разумни сѫщества; въ трето отдѣление изучаватъ закона на свободата; въ второ — закона на мѫдростьта, а въ първо — закона на любовьта. Въ първо отдѣление на земното училище децата изучаватъ азбуката и взаимно си помагатъ. Колкото по-нагоре отиватъ, тѣ все повече и повече се индивидуализиратъ, докато дойдатъ до университета, дето всѣки мисли за себе си — готви се за живота. Така, именно, хората изгубватъ красивото, дѣтинското въ себе си. Когато слиза отъ невидимия свѣтъ, ученикътъ минава презъ закона на инволюцията, т. е. той инволюира, като навлиза все повече и повече въ гѫстата материя, дето постепенно губи знанието си и става все по-грубъ. Като дойде до отдѣленията, влѣзе въ четвърто отдѣление, той започва да разбира, че животътъ на земята не е такъвъ, какъвто си го е представялъ горе, но има въ него нѣщо, което ограничава всички сѫщества. Какъвто е човѣкъ въ отдѣленията на земята, такъвъ трѣбва да бѫде и въ университета на небето. Въ отдѣленията на небето се учатъ велики работи. Казвате: Отдѣленията сѫ само за децата, тѣ сѫ дребна работа. — Не, отдѣления сѫществуватъ и въ природата. Нашитѣ отдѣления се равняватъ на университетитѣ въ невидимия свѣтъ. „Самъ си Отецъ ви люби.“ — Думитѣ, които Христосъ е вложилъ въ този стихъ, сѫ диаметрално противоположни на нашитѣ разбирания. За да се разбератъ правилно, трѣбва да се направи вѫтрешенъ преводъ. Ако този преводъ е правиленъ, той ще внесе въ умоветѣ ви свѣтлина и свобода, въ сърцата ви оживяване, а за тѣлата ви подмладяване. Англичанитѣ употрѣбяватъ израза „вѣчно възобновяване на живота.“ Това означава „вѣчно производство.“ Ако този процесъ не се разбере, и любовьта нѣма да се разбере. Любовьта не е нѣщо статическо, тя е процесъ на разширяване. Всѣки день, всѣки моментъ любовьта трѣбва да внася нѣщо ново въ душата на човѣка. Който разбере любовьта, той постоянно ще се разширява. Който не я разбере, той нищо нѣма да придобие. Колкото по-голѣмъ брой разумни сѫщества влизатъ въ крѫга на вашата любовь, толкова по-голѣма интелигентность и доброта ще придобиете. Тѣ сѫ притоци на живота. Ако излѣзешъ като рѣка отъ нѣкой голѣмъ източникъ и не придобиешъ изъ пѫтя си никакви притоци, ти скоро ще изсъхнешъ. Ако имашъ притоци, ти постоянно ще се увеличавашъ, докато единъ день пакъ се влѣешъ въ Божественото море, въ източника на своя животъ. Какво представя Божественото учение? — Божественото учение ни учи, какъ е създаденъ козмоса, какъ трѣбва да живѣемъ, какъ трѣбва да се развиваме. — Какво представя любовьта на земята? — Тя опредѣля вѫтрешнитѣ отношения, които сѫществуватъ между хората. Мнозина мислятъ, че иматъ голѣма любовь. — Това сѫ тѣхни разбирания. Преди всичко ние трѣбва да изучаваме огъня на любовьта. Всички религиозни хора на миналото сѫ изучавали този огънь. И вие трѣбва да изучавате свойствата на този огънь. Този огънь има висока температура, но никакво изгаряне не причинява. Който влѣзе въ този огънь, той ще почувствува приятна топлина, около 40° — 50°, и веднага ще се оживи, ще се обнови отъ него. Ако внесете въ този огънь парче отъ злато и платина, които се топятъ при висока температура, тѣ веднага ще се стопятъ и превърнатъ въ течность. На човѣка, обаче, този огънь се отразява като мека, приятна топлина. Той е алхимическиятъ огънь, който ученитѣ сѫ търсили въ древнитѣ времена още. Ако иска да постави за основа на своя животъ философскиятъ камъкъ, който алхимицитѣ сѫ търсили, човѣкъ непременно трѣбва да носи въ себе си огъня на любовьта. Този огънь носи животъ. Свѣтлината на този огънь се коренно различава отъ електрическата свѣтлина. Отъ електрическата свѣтлина очитѣ отслабватъ, а отъ свѣтлината на огъня на любовьта, не само че не отслабватъ, но постепенно се усилватъ. И на стогодишния човѣкъ могатъ да се усилятъ очитѣ, ако той непреривно живѣе въ огъня на любовьта. Дали вѣрвате въ това, или не, то е другъ въпросъ. Съвременнитѣ хора вѣрватъ само въ онова, което може да се докаже. Питамъ: какъ вѣрватъ въ това, което се говори за месечината, за слънцето? Ще възразите, че ученитѣ хора сѫ казали известни истини за слънцето и за месечината, затова може да имъ се вѣрва. — Да, но това, което тѣ твърдятъ, не е доказано на опитъ. Запримѣръ, ученитѣ, мѫдритѣ хора казватъ, че на месечината има вода. При това, по високитѣ мѣста на месечината, водата е замръзнала, достига около стотина метра дебелина. Въ дълбокитѣ мѣста водата е толкова чиста, приятна, напомня нашата вода, която пиемъ. Вѣрвате ли въ това? Вие вѣрвате дотолкова, доколкото вѣрвате въ Христовитѣ думи, изказани въ стиха: „Самъ си Отецъ ви люби, понеже повѣрвахте, че азъ отъ Бога излѣзохъ.“ Ученитѣ казватъ, че на месечината нѣмало вода, но била покрита съ снѣгъ. При това, тѣ твърдятъ, че презъ деня температурата се увеличавала, вследствие на което снѣгътъ се топѣлъ. Чудно нѣщо! Какъ е възможно, снѣгътъ да се топи, а вода да нѣма на месечината? Щомъ снѣгътъ се топи, предполага се, че тамъ има хубава, чиста вода. Сега азъ нѣмамъ намѣрение да споря съ ученитѣ, но като отида на месечината, ще пия вода — нищо повече! Месечината е емблемъ на духовнитѣ вѣрвания на хората. Както на високитѣ мѣста на месечината става голѣмъ студъ, поради нейната рѣдка атмосфера, така и въ духовния животъ има голѣмъ студъ. Духовнитѣ хора трѣбва да знаятъ това нѣщо. Тѣ ще станатъ студени като месечината, затова трѣбва да придобиятъ голѣма дълбочина, по-голѣма отъ тази, която сѫществува въ земята. Духовниятъ човѣкъ трѣбва да бѫде дълбокъ, понеже има опасность всичко въ него да замръзне. Когато станатъ религиозни, хората започватъ да се измѣнятъ и се чудятъ, защо едно време сѫ били по-добри, а сега сѫ станали по-лоши. — Това е само илюзия. Въ сѫщность, тѣ не сѫ станали по-лоши, но сѫ станали по-студени. Защо? — Като се намиратъ подъ влиянието на месечината, атмосферата имъ става по-рѣдка, голѣма часть отъ топлината имъ се излѫчва, и тѣ ставатъ по-студени. На месечината има студъ 200° подъ нулата. Студътъ на месечината служи като протекция на адептитѣ, които живѣятъ тамъ, да ги запазва отъ сѫщества, които биха ограбили богатствата имъ. Който отиде на месечината да краде, каквото хване въ рѫцетѣ си, моментално ще го изпусне, ще се скове отъ студъ. Следователно, голѣмиятъ студъ запазва месечината отъ крадци. И слънцето има своя фотосфера, която го предпазва отъ атакитѣ на крадцитѣ. Температурата на слънцето е отъ три милиона градуса нагоре. Никакви войски, никакви адепти не сѫ въ състояние да завладѣятъ слънцето. Въ вѫтрешната страна на слънцето, обаче, живѣятъ възвишени сѫщества, които прекарватъ отличенъ животъ, пъленъ съ красота и величие. Когато нѣкои покойници, влѣзатъ въ слънцето, тогава тѣ ще разбератъ, какво нѣщо е Царството Божие. Тамъ ще разбератъ, какво нѣщо е висока планина. На слънцето има планини, по-високи отъ Хималаитѣ. Казвате: Вѣрно ли е всичко това? — Вѣрно е. Така говорятъ и ученитѣ хора. Тѣ подържатъ, че повърхностьта на слънцето има много висока температура. — Азъ се съгласявамъ съ мнението на ученитѣ, но тѣ не се съгласяватъ съ моето мнение. Азъ подържамъ, че има животъ въ вѫтрешностьта на слънцето, при много по-благоприятни условия отъ тия на земята. Които не вѣрватъ на думитѣ ми, тѣ могатъ да провѣрятъ това. Нѣкои учени подържатъ, че температурата на слънцето е около 35 милиона градуса. Азъ казвамъ, че температурата на слънцето е много по-висока отъ 35 милиона градуса. Чрезъ тази температура, слънцето е запазено отъ всички изненади, които биха могли да го сполетятъ. То не може се да завладѣе. Досега сѫ правени много опити да завладѣятъ слънцето, но всички сѫ излѣзли безрезултатни. Голѣма борба има въ природата за завладяване на слънцето. Въ една легенда се разправя за първия опитъ, който Луциферъ направилъ, за да завладѣе слънцето, но се търкулилъ оттамъ и падналъ на земята, дето и до днесъ се намира. „Защото самъ си Отецъ ви люби, понеже мене възлюбихте и повѣрвахте, че азъ отъ Бога излѣзохъ.“— Нека тѣзи думи, въ всичката имъ пълнота, останатъ въ съзнанието ви. Христосъ казва: „Всичко, каквото Отецъ ми има, мое е.“ Тогава, ако вѣрвате въ Христа, и вие можете да кажете: „Всичко, каквото Христосъ има, наше е.“ Лесно е да се каже, че всичко, каквото Христосъ има, е наше, но който каже това, той трѣбва да е готовъ да изпълни волята на Христа. Христосъ е емблемъ на Великата Любовь въ свѣта. 8. Недѣлна беседа отъ Учителя, държана на 24 мартъ, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.
  11. Който има невестата "Който има невестата", Сила и живот, дванадесета серия, т.2 (1929), Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно от 17.03.1929 г. до 12.05.1929 г. Издание 1935 г., София Книгата за теглене на PDF (текстовете от книгата са обработени за сайта от Grozyu Delchev ) Съдържание на томчето: Който има невестата, 17 март 1929 г. Самъ Отецъ, 24 март 1929 г. Вързано и развързано, 31 март 1929 г. Той е речениятъ, 7 април 1929 г. И огорчи се въ сърцето си, 14 април 1929 г. Наклали огънь, 21 април 1929 г. Момчето ми, 28 април 1929 г. Ела следъ мене!, 5 май 1929 г. Ще ти въздаде, 12 май 1929 г.
  12. 1929_03_17 Който има невестата

    "Който има невестата", Сила и живот, XII, т.2 (1929), Издание 1935 г., София Книгата за теглене на PDF Съдържание Който има невестата. „Който има невестата, женихъ е.“ Иоана 3:29. Въ свѣта, отъ памти вѣка още, сѫществуватъ извести институти, известни учреждения, произходътъ на които е неизвестенъ. Такива институти и учреждения, такива навици и чърти сѫществуватъ и въ живата природа, въ всички живи, разумни сѫщества, а най-много въ разумнитѣ хора. За да разбере известна идея, известенъ институтъ или известно учреждение, човѣкъ първо трѣбва да разбира неговия дълбокъ вѫтрешенъ смисълъ. Това разбиране не се постига само съ теоретизиране. Теорията сама не разрешава въпроситѣ. Запримѣръ, въ математиката се казва, че a+b=c. Това равенство още не разрешава задачитѣ. Колкото пѫти и да напишете това равенство, или както и да го замѣствате съ живи числа, или каквито пермутации да правите съ даденитѣ величини, това пакъ нѣма да разреши въпроситѣ. Има само единъ начинъ, по който може да се разреши тази задача. Кой е този начинъ? — Истината. Само истината освобождава човѣка. И действително, който следва истината, той е свободенъ човѣкъ. Това значи a+b=c. Всички съвременни учени следватъ истината, а при това никой отъ тѣхъ не е свободенъ. Казватъ, че който има знания, наука, той е културенъ, свободенъ човѣкъ. Така ли е въ сѫщность? Отъ памти вѣка е имало учени хора, философи, а при все това пакъ не сѫ били свободни. Ще кажете, че за да бѫде свободенъ, човѣкъ първо трѣбва да уреди работитѣ си. Работитѣ на много хора сѫ уредени, но тѣ пакъ не сѫ свободни. Значи, свободата не зависи отъ това, дали работитѣ на човѣка сѫ уредени, или не. Работитѣ на хората могатъ да бѫдатъ уредени, могатъ да бѫдатъ неуредени, а при това тѣ пакъ не сѫ свободни. Значи, за да бѫде свободенъ, човѣкъ трѣбва да е придобилъ истината, да знае нѣщо. Докато е младъ, човѣкъ идеализира нѣщата, представя си ги въ такъвъ видъ, въ какъвто не сѫ. Ако започне да мисли за възлюбената си, той си я представя като божество, пише ѝ прекрасни писма, колѣничи предъ нея, обещава ѝ добъръ животъ, щастие, богатство, само да се съгласи да отиде при него. Той мисли, че съ нея заедно, ще влѣзе въ Царството Божие. Безъ нея животътъ му се обезсмисля. Докато се оженятъ, всичко е добро; щомъ се оженятъ, и двамата започватъ да се чудятъ, защо не идва Царството Божие между тѣхъ. Тѣ започватъ да съжаляватъ, че сѫ се оженили, и казватъ: Не струва човѣкъ да се жени. — Щомъ не струва човѣкъ да се жени, това показва, че тази женитба не е отъ Бога. Защо? — Защото всѣка задача, която не може да осмисли живота, тя не е за живота. Ето защо, човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ онѣзи задачи, които могатъ да му дадатъ начинъ, методъ за разрешаване основнитѣ принципи на живота. Много задачи ще се дадатъ на човѣка, които той правилно трѣбва да разреши. Съвременнитѣ хора трѣбва да знаятъ, че всичко, което става въ живата природа, е разумно. Мнозина мислятъ, че външнитѣ условия сѫ главнитѣ фактори въ живота. Наистина, външнитѣ условия сѫ фактори въ живота, но тѣ не сѫ единствени и най-важни. И човѣкъ е факторъ, макаръ че мнозина мислятъ, какво тѣ не могатъ да направятъ нищо. Ако е вѣрно, че външнитѣ условия сѫ единствени и най-главни фактори въ живота, питамъ: защо е дошълъ човѣкъ на земята? Защо тогава не се примири съ всички външни условия, безъ да разсѫждава, безъ да търси начини и средства за подобряване на тия условия? Ще кажете, че човѣкъ е робъ на условията. Щомъ съзнава това, нека търси начинъ да се освободи. Какъ може човѣкъ да придобие свободата си? — Който иска да придобие свободата си, той трѣбва да следва истината. За тази цель човѣкъ не трѣбва да грѣши. Щомъ не грѣши, той ще се освободи отъ дълговетѣ, които сѫ го заробили. Нѣкой казва: Азъ не трѣбва да правя дългове. — Съ това въпросътъ не се разрешава. Лесно е да се каже така. То е все едно да се затвори човѣкъ нѣкѫде и да каже, че нѣма да прави дългове. Другъ пъкъ казва, че прави много грѣхове. — Той върши грѣхове, защото отъ вѣкове още е складиралъ въ себе си много неестествени желания, които сега се бушуватъ въ него и го каратъ да грѣши. Той ще престане да грѣши, когато съзнае, че неестественитѣ желания въ него сѫ чужди капитали, съ които не трѣбва да работи. Нѣкой се влюбилъ и мисли, че той е родилъ тази любовь. — Любовьта не принадлежи на никого. Виждате, че едно животно се влюбило и постоянно тича подиръ своята възлюбена. И въ любовьта на животнитѣ има етикеции, учтивость. Хората мислятъ, че само тѣ иматъ любовь и подобна на тѣхната нѣма. — Не, всички живи сѫщества, колкото малки да сѫ, иматъ любовь. И растенията, и животнитѣ иматъ любовь. Любовьта на растенията се проявява по различенъ начинъ отъ тази на животнитѣ; любовьта на животнитѣ пъкъ се проявява различно отъ тази на хората. Както да се проявява любовьта на различнитѣ сѫщества, тя все е любовь. Въ този смисълъ, хората трѣбва да обичатъ истината, да разглеждатъ нѣщата обективно, безъ да се заблуждаватъ. Защо ще се заблуждаватъ? Ще каже нѣкой, че всичко може да направи. Щомъ каже това, той трѣбва да се подложи на опитъ. Нека се опита да дигне камъкъ отъ сто килограма тежесть, да види, дали всичко може да направи. Ако не може да дигне този камъкъ, ще разбере, че не може всичко да направи. Единъ отъ европейскитѣ владетели билъ много хваленъ отъ придворнитѣ си, но като разуменъ и мѫдъръ, той не се подавалъ на тѣхнитѣ ласки, и решилъ да имъ докаже своята сила и мощь на опитъ. Тѣ го хвалили, че всичко може да направи, че може да спре духането на вѣтъра и движението на морето. „Твоята дума, господарю, на две не става.“ Той решилъ да ги изобличи, да имъ докаже, че не може всичко да направи, затова ги накаралъ да изнесатъ трона му и да го поставятъ на брѣга на морето, дето ставали най-голѣмитѣ приливи и отливи. Самъ той седналъ на трона си и наблюдавалъ, какъ идвали и се връщали вълнитѣ. Когато започнали силни приливи на вълнитѣ, придворнитѣ му казали: Ваше Величество, приливи идватъ, трѣбва да се отдръпнете! — Не се страхувайте, вие знаете, че азъ мога да заповѣдвамъ на морето. Тѣ пакъ му казали: Ваше Величество, приливи идватъ! — Заповѣдвамъ на морето да се отдръпне! Обаче, морето не се отдръпнало. — Както виждате, морето не ме слуша. Значи, всичко не ми се подчинява. По този начинъ царьтъ поставилъ въпроса ребромъ и доказалъ на своитѣ придворни, че тѣхнитѣ хвалби не почиватъ на действителностьта. Следователно, всѣки човѣкъ трѣбва да постави трона си край морето, да види, подчинява ли му се приливътъ на вълнитѣ, или не. Ако приливътъ не му се подчинява, той трѣбва да постави трона си далечъ отъ морскитѣ вълни. Това показва, че отношенията и възможноститѣ на човѣка въ живота сѫ съвсемъ различни отъ тия, които той може да си въобрази. Животътъ на съвременнитѣ хора не е случаенъ, и трѣбва да се знае, че случайнитѣ нѣща сѫ разумни, а обикновенитѣ — неразумни. Това, което постоянно става, е човѣшко; това, което случайно става, е разумно, следователно — Божествено. Когато изследватъ природнитѣ явления, ученитѣ казватъ за нѣкой фактъ, или за нѣкое явление, че е случайно. Обаче, тѣ трѣбва да знаятъ, че случайнитѣ нѣща, именно, сѫ Божествени. Тъкмо когато човѣкъ мисли, че нѣма изходенъ пѫть въ положението, въ което е попадналъ, вижда, че „случайно“ се намира предъ такъвъ. Викатъ лѣкарь да прегледа нѣкой боленъ. Лѣкарьтъ дохожда при болния, пипа пулса му и констатира, че споредъ правилата на медицината, следъ 24 часа болниятъ ще свърши. Споредъ правилата на медицината е така, този човѣкъ не може да живѣе повече отъ 24 ч., той непременно ще свърши, и никой не може да му помогне. Случава се, обаче, по нѣкакъвъ неочакванъ обратъ въ болестьта, болниятъ се подобрява и оздравява. Много такива примѣри има въ живота. За изяснение на мисъльта си ще приведа следния примѣръ. Единъ американецъ милионеръ ималъ млада, красива жена, която много обичалъ. По едно време жената на милионера заболѣла сериозно. Той извикалъ най-виднитѣ лѣкари, дано ѝ помогнатъ, но всички вдигали рамене, не знаели, какво да правятъ. Тѣ се събрали на консултъ, и всички единодушно решили, че болестьта е неизлѣчима, и младата жена ще замине за другия свѣтъ. Като добросъвестни лѣкари, тѣ решили да предупредятъ мѫжа на болната за удара, който сѫдбата му готви, а сѫщевременно той да съобщи на жена си, че часътъ ѝ е наближилъ и да се приготви да изпие горчивата чаша. Мѫжътъ се наскърбилъ, натѫжилъ, но нѣмало какво да прави; влѣзълъ въ стаята на жена си и внимателно ѝ съобщилъ, какво я чака. Очитѣ на младата жена се напълнили съ сълзи, но следъ единъ моментъ тя се окопитила и казала на мѫжа си: Нѣма какво да правя, освенъ да се подчиня на сѫдбата си. Ще отида на онзи свѣтъ, безъ да зная сѫществува ли такъвъ, или не. Искаше ми се още да поживѣя съ тебе, но не съмъ господарка на сѫдбата си. Понеже много пѫти си ми казвалъ, че ме обичашъ, искамъ да ми обещаешъ нѣщо. Кажи, моля ти се, можешъ ли да ми дадешъ обещание за нѣщо, което да изпълнишъ? — Кажи, какво искашъ? Ако мога, ще изпълня молбата ти, но предварително нищо не обещавамъ. Азъ искамъ да постѫпя като разуменъ, като честенъ човѣкъ предъ тебе, а не като лъжецъ. — Искамъ да ми обещаешъ, че следъ смъртьта ми нѣма да се оженишъ за друга, ще ми останешъ вѣренъ за винаги. — Вижъ, това не мога да обещая. Може да срещна нѣкоя млада, красива жена като тебе, да се влюбя въ нея и да се оженя. Трѣбва ли тогава да излѣза лъжецъ предъ твоята паметь? — Тъй ли? Тогава и азъ нѣма да умра! И наистина, това потенциално желание на тази млада жена да не се раздѣля съ мѫжа си, било въ състояние да я спаси. То предизвикало обратъ въ нейнитѣ сили, и въ продължение на 24 ч. тя се почувствувала по-добре: станала отъ леглото и започнала да се разхожда изъ стаята си. Като дошли при нея, лѣкаритѣ останали изненадани отъ това, което видѣли. Следъ десетина деня младата жена била вече напълно здрава. Казвамъ: едно мощно желание, колкото дълбоко да е скрито въ човѣка, е въ сила да го избави отъ смъртьта; съ него той може да преодолѣе всички препятствия, които се изпрѣчватъ на пѫтя му. Въ тази жена се събудила ревность къмъ мѫжа ѝ! Тя искала отъ него да се не жени за друга, да не обича друга жена. Толкова силно било това чувство въ нея, че тя могла да преодолѣе смъртьта. Но престѫпление е човѣкъ да изисква отъ нѣкого той да не обича другъ, освенъ него. Любовьта е непреривенъ процесъ, тя не може да се прекѫсва. Съвременнитѣ хора търсятъ нѣщо велико въ живота си, искатъ да се домогнатъ до любовьта, да я придобиятъ, но лѣкаритѣ, както и хората на старитѣ разбирания, казватъ, че не струва да се живѣе, че животътъ на човѣка е кратъкъ, въ 24 ч. той може да замине за другия свѣтъ. Въ нѣкои индуски книги се казва, че не струва да се живѣе. — Това е кривъ преводъ. Не струва да се живѣе, само когато човѣкъ се отклонява отъ правия пѫть, отъ пѫтя, въ който има растене и повдигане. Иначе, животътъ е красивъ и къмъ него всички се стремятъ. Мнозина казватъ, че животътъ създава страданията. — И това не е вѣрно. Може да има въ живота нѣкои елементи, които създаватъ страдания, но тия елементи не представятъ живота. Какъ е възможно това, което обичаме, да ни създава страдания? Невъзможно е онзи, който ви обича, да ви създава страдания. Известно е, че любовьта ражда живота. Следователно, ако животътъ създаваше страданията, тогава той не би ималъ никаква основа. Причинитѣ за страданията сѫ въ самия човѣкъ, но не въ живота. Отъ книгата „Бхагаватъ Гита“ е преведено на английски следното изречение: „Free from the bonds of action is that man who by means of Spiritual Knowledge hath attached himself to Wisdom and thus torn asunder the illusion of doudt — he indeed is free.“ Всички хора говорятъ за свободата, казватъ, че всѣки трѣбва да бѫде свободенъ. — Свободенъ човѣкъ е онзи, който не се влияе въ действията си отъ външнитѣ условия. Нѣкой иска да направи едно добро, но се влияе отъ външнитѣ условия. Този човѣкъ е робъ на външнитѣ условия. Той трѣбва да се освободи отъ това робство. Кой може да го освободи. — Знанието. Чрезъ знанието човѣкъ се свързва съ мѫдростьта. Щомъ се свърже съ мѫдростьта, човѣкъ е въ състояние вече да разкѫса връзкитѣ, булото на илюзиитѣ, които го правятъ робъ. Мнозина мислятъ, че могатъ да постигнатъ известни блага безъ любовьта, безъ мѫдростьта въ живота, вследствие на което очакватъ всичко на готово. — Не, всѣки трѣбва да приеме въ себе си основното положение, че безъ любовь животътъ не сѫществува. Любовьта ражда живота. Освенъ това, между любовьта и мѫдростьта има тѣсна връзка. Следователно, докато не постави любовьта и мѫдростьта за основа на своя животъ, човѣкъ всѣкога ще се натъква на противоречия. „Който има невестата, женихъ е.“ — Кой е женихътъ въ природата? — Слънцето. Деньтъ пъкъ е невестата. Ние сме приятелитѣ на слънцето и се радваме, че слънцето се жени за деня. Следователно, ние всѣки день присѫтствуваме на сватба, ядемъ и пиемъ, веселимъ се, защото слънцето се жени. То всѣки день изгрѣва и се жени за деня. Казва нѣкой: И азъ бихъ желалъ да имамъ този женихъ, да бѫда негова невеста. — Лесна работа. Стани день, ще се оженишъ за слънцето. Докато си човѣкъ, ти никога не можешъ да се оженишъ за слънцето. И тъй, като знаете, какво нѣщо е деньтъ, и какво — слънцето, вие имате вече представа, какъвъ процесъ е сватбата. Какво представя сватбата за съвременнитѣ хора? — Срещнатъ се двама души, влюбятъ се, пишатъ си приятни, хубави писма, докато се оженятъ. Щомъ се оженятъ, започватъ да се биятъ и каратъ помежду си. Защо се каратъ? — Мѫжътъ не е доволенъ, че жената не е наготвила добре. Жената не е доволна отъ мѫжа, че не е купилъ, каквото искала. — Тази женитба нѣма смисълъ. Обаче, женитбата на слънцето за деня има смисълъ, защото отъ изгрѣвъ до залѣзъ има ядене и пиене на общо основание. И вечерь, като се върнете отъ сватбата, разправяте на близкитѣ си, че сте били на сватба, че сте яли и пили, че сте се веселили: птичкитѣ весело чуруликали, пѣсни и музики сте слушали — навредъ веселие и радость. Кой не би пѣлъ, когато слънцето се жени? Това значи истинска женитба! Какво би станало, ако слънцето за единъ день само би престанало да грѣе, т. е. да се жени? Когато женихътъ идва, всѣки день носи по едно любовно писмо. Толкова години вече, какъ слънцето и деньтъ се познаватъ! Тѣ всѣки день се срѣщатъ, всѣки день има ядене и пиене, музика и пѣсни, въ честь на тѣхнитѣ срѣщи. „Който има невестата, женихъ е.“ Радвайте се, когато нѣкой се жени. Не чакайте само вие да се жените, че тогава да се радвате. Ако не се радвате на щастието на другитѣ, вие никога не бихте могли да направите връзка съ природата и ще казвате, че женитбата е глупава работа. Едно време хората сѫ се женили, като възрастни, като стари, а сега гледатъ, колкото е възможно по-млади да се женятъ. — Може ли старъ човѣкъ да се жени? — Старитѣ хора, именно, се женятъ, а не младитѣ. — Ами нали млади моми и момци се годяватъ и женятъ? — Не, въ природата не сѫществува такъвъ законъ. Апостолъ Павелъ казва: „Сгодихъ ви за Едного.“ Това показва, че нѣкои християни сѫ сгодени отъ две хиляди години насамъ. Така трѣбва да си обяснявате нѣщата. Ако не ги обяснявате така, вие ще опозорите единъ институтъ, какъвто е връзката ви съ Христа, връзката ви съ разумната природа. Въ човѣшкия умъ, въ човѣшкото сърце, въ човѣшката душа има свещени нѣща, които трѣбва правилно да се изяснятъ, за да порасне човѣкъ въ себе си. Така само човѣкъ може да придобие свободата си, да стане свободенъ, да не грѣши. Всѣки трѣбва да бѫде пионеръ за свободата, да ратува за нея, но не само за себе си, а за всички живи сѫщества. Трѣбва ли въ днешнитѣ времена да се подържа робството? Какво донесе робството за човѣка? — Страдания и нещастия. Нима мѫжетѣ не могатъ да поправятъ своитѣ погрѣшки? Нима женитѣ не могатъ да поправятъ своитѣ погрѣшки? Нима учителитѣ не могатъ да поправятъ своитѣ погрѣшки? Нима свещеницитѣ не могатъ да поправятъ своитѣ погрѣшки? — Всички хора сѫ въ състояние да поправятъ своитѣ погрѣшки. Недоразуменията между хората произтичатъ отъ малки причини. Случвало се е любовьта между двама млади да се развали за малко червенъ пиперъ. — Какъ? — Младата булка турила въ яденето малко повече червенъ пиперъ, отколкото трѣбвало, вследствие на което любовьта между нея и възлюбения се развалила. При другъ случай младата булка турила въ яденето повечко масло, отколкото трѣбвало, и любовта между двамата се развалила. Щомъ любовьта може да се разваля отъ такива дребни, малки поводи, това не е любовь. Това сѫ чувства, настроения, разположения, но не и любовь. Вие трѣбва да си съставите ясна представа за човѣшкитѣ чувства, за човѣшкитѣ мисли и постѫпки; вие трѣбва да разбирате проявата на ума, на сърцето и да ги различавате. Вие трѣбва да разбирате човѣшкитѣ способности, да ги различавате и, като художници, да поставяте всѣка способность на своето мѣсто. Затова, именно, сте изпратени на земята да се учите, да придобиете велика наука. Казвате: До кога ще учимъ? — И на 120 г. да станете, пакъ ще учите и нѣма да се подпирате на тояга. Съвременнитѣ хора взиматъ единъ периодъ отъ 45 — 50 г., и като стигнатъ тази възрасть, казватъ: Остарѣхме вече, главата ни побѣлѣ, не можемъ да учимъ. — Въ кой кодексъ на Свещената книга е писано, че като остарѣе, човѣкъ не може вече да учи? — Никѫде не е писано такова нѣщо. При това, никѫде въ Божествената книга не е писано, че старитѣ, или младитѣ ще наследятъ Царството Божие. Следователно, въ духовенъ смисълъ, подъ думата „дете“ се разбира човѣкъ, който има пластиченъ, подвиженъ умъ и душа, пълна съ стремежъ за придобиване на знания, които да прилага въ живота си, за да го изправя и повдига. Въ това отношение съвременнитѣ хора трѣбва да представятъ изворъ, който постоянно да дава и да възприема. Тѣ не трѣбва да спиратъ теченията на своя животъ, да образуватъ блата. Водата въ тѣхъ трѣбва да има външенъ излазъ, да изтича навънъ и да се втича навѫтре. Това значи придобиване на любовьта навѫтре и предаване на любовьта навънъ. — Де и какъ ще употрѣбимъ любовьта, като я придобиемъ? — Много нещастни хора има въ свѣта, които очакватъ отнѣкѫде да имъ дойде помощь. Ето, срѣщате, запримѣръ, двама влюбени, но Господъ не ги благославя. Защо? — Защото не използуватъ правилно любовьта, която имъ е дадена. Тѣ се чудятъ, какви подаръци да си даватъ единъ на другъ. — Нѣма защо тѣ да се даряватъ помежду си. И безъ това тѣ сѫ дарени, иматъ най-голѣмия даръ — Любовьта. Подаръцитѣ трѣбва да се даватъ на беднитѣ, на сиромаситѣ. Това е Божествена постѫпка. Казвате, че Богъ живѣе въ всички хора, а при това не се обичате. Срещате нѣкого и му казвате, че трѣбва да ви обича. — Щомъ казвате, че Богъ живѣе въ васъ, само по себе си ще се обичате, защото казано е, че Богъ е Любовь. Да изисквате хората да ви обичатъ, това е насилие. — Любовьта не търпи абсолютно никакво насилие. Въ любовьта човѣкъ е абсолютно свободенъ. Следователно, като човѣкъ, дълбоко въ душата си, азъ трѣбва да съзнавамъ любовьта и самъ да я прилагамъ, безъ никакво външно насилие. Всѣки трѣбва да бѫде искренъ въ любовьта си. Не е въпросътъ да обичате хората, но да проявявате любовьта си, и то всѣки по свой специфиченъ начинъ. Тъй щото, хората се различаватъ единъ отъ другъ по своя специфиченъ начинъ на изявяване на любовьта, по своя специфиченъ пѫть на развитие. И затова казвамъ: Дойдете ли въ известни отношения помежду си, не се отклонявайте единъ другъ отъ пѫтя, който Богъ ви е начърталъ, но помагайте си въ този пѫть. Двама души могатъ да се срещнатъ въ единъ общъ центъръ. Какво трѣбва да направятъ? — Ще се спратъ за малко, ще си поговорятъ и ще продължатъ пѫтя си. Пѫтищата имъ се кръстосватъ, безъ да си прѣчатъ единъ на другъ. Следъ време ще се срещнатъ на другъ общъ центъръ: пакъ ще спратъ за моментъ, ще се поздравятъ, ще си поговорятъ малко и ще продължатъ пѫтя си. Не е нужно дълго време да се спиратъ на разговоръ, нито пъкъ да се отклоняватъ отъ пѫтя си: всѣки ще следва точно своя пѫть безъ никакво отклонение. Злото въ свѣта се заключава въ това, че другитѣ хора отвънъ искатъ да опредѣлятъ пѫтя на човѣка, като му казватъ: Така трѣбва да мислишъ, да чувствувашъ и да постѫпвашъ! Кой трѣбва да опредѣля пѫтя на човѣка? — Човѣкъ на човѣка не може да опредѣли пѫтя, защото той не му е далъ нито ума, нито сърцето, нито тѣлото. Тогава, какъ може да си задържа тази привилегия да опредѣля пѫтя на човѣка? Ако човѣкъ има задължения къмъ нѣкого, то е къмъ Първичната Причина, която му е дала всичко, но не и къмъ онзи човѣшки богъ, въ името на когото се вършатъ редъ престѫпления. Всѣки човѣкъ има право да вѣрва въ нѣкакъвъ свой богъ, но въ края на краищата той ще се увѣри, че сѫществува Единъ Богъ, Който е опредѣлилъ сѫдбинитѣ на хората и начърталъ пѫтя на тѣхното движение. Великъ и дълготърпеливъ е Той, оставя всѣки човѣкъ свободно, да върши, каквото иска. Ако човѣкъ върши престѫпления, единъ тихъ гласъ отвѫтре му нашепва; Това, което вършишъ, е престѫпление отъ него нищо нѣма да придобиешъ. — Ама еди-кой си философъ е казалъ другояче. — Щомъ искашъ да постѫпишъ споредъ философията на този ученъ, свободенъ си. Безъ да мисли по-нататъкъ, човѣкъ извършва престѫплението, но после започва да плаче. — Защо плаче? — Скочилъ отъ високо мѣсто и се ударилъ. — Кой го накаралъ да скочи? — Неговата възлюбена. Той се качилъ на високо нѣкѫде, но неговата възлюбена го накарала да скочи, за да ѝ покаже, че я обича, и да отиде при нея. Той скочилъ, доказалъ ѝ, че я обича, но като не знаелъ да скача, счупилъ крака си. Следъ това възлюбената му съзнала, че направила погрѣшка и тръгнала да търси лѣкарь да му поправи крака. Той пъкъ съзналъ своята погрѣшка, че се отклонилъ отъ пѫтя си. Като миналъ тази опитность, той пише на възлюбената си, която го заставя да слѣзе при нея: О, любезна моя! Моятъ пѫть не минава презъ това мѣсто. Азъ съмъ на канарата горе и не мога да слѣза при тебе. Другъ пѫть ще се срещнемъ, и тогава ще си поговоримъ. Съвременнитѣ хора искатъ да имъ се каже нѣщо сериозно, съ което да оправдаятъ свѣта. — Нима досега не сѫ говорени сериозни работи? Нима досега не сѫ държани сериозни, строги проповѣди? Какви ли епитимии не сѫ налагани на хората, какви ли затвори не сѫ сѫществували, колко глави сѫ отнети, но въпрѣки това свѣтътъ още не се е оправилъ. Защо? — Не е този пѫтьтъ, по който свѣтътъ може да се оправи. Не е този пѫтьтъ, по който човѣчеството може да се подобри. Хората се намиратъ предъ голѣми противоречия, безъ да знаятъ, че причината за тѣзи противоречия сѫ тѣ сами. Нѣкой скача, играе, дига прахъ около себе си и мисли, че този прахъ е навсѣкѫде. Чуди се той, кой е дигналъ този прахъ. — Прахътъ е само десетина метра около него, и той самъ го е създалъ. Така мислятъ и пѫтницитѣ, които минаватъ презъ нѣкои прашни мѣста въ пустинята. Тѣ се чудятъ, какъ да се освободятъ отъ този прахъ. — Спрете движението, и прахътъ ще се уталожи. Престани да човъркашъ, да ровишъ нѣщата, и всичко ще се уреди. — Ама какъ ще оздравѣя? Дали ще оздравѣя нѣкога? — Вѣроятностьта, че ще оздравѣешъ, е толкова голѣма, колкото и вѣроятностьта, че нѣма да оздравѣешъ. Сто на сто можешъ да оздравѣешъ, и сто на сто можешъ да не оздравѣешъ. Това сѫ две възможности, две вѣроятности; отъ тебе зависи, коя отъ дветѣ ще приемешъ. Ако приемешъ първата, ще оздравѣешъ; ако приемешъ втората, нѣма да оздравѣешъ. Това е законъ, въ който нѣма никакво изключение. Ако кажешъ, че 90% можешъ да оздравѣешъ, само 10% ще има изключение; ако кажешъ, че 90% нѣма да оздравѣешъ, пакъ 10% ще има изключение. Сѫщото се отнася и до вѣрата. Когато нѣкой казва, че не може да вѣрва въ нищо, това подразбира изобщо, че той не може да не вѣрва, но не вѣрва въ нѣщо специално. Вѣрата подразбира вѣра въ Първичния Божественъ законъ. Човѣкъ вѣрва само въ Божественото, а въ човѣшкото може да има само вѣрвания. Когато вѣрата се отнася до Божественото, тамъ нѣма никакви изключения. Но понеже науката казва, че нѣма правило безъ изключения, тогава изключенията по отношение на Божествения законъ се заключаватъ въ това, че човѣкъ може да умре. Правилото е, че човѣкъ живѣе, а изключението е, че човѣкъ умира. Въ древностьта нѣкога единъ адептъ се влюбилъ въ една царска дъщеря. Името на адепта нѣма да кажа, да не го смущавамъ. Когато съобщаваме имената на духоветѣ, ние ги смущаваме. Ако кажа името му, ще го изложа. Затова, нека той слуша, какво се говори, какво е станало съ нѣкой адептъ, безъ да съобщавамъ името му. Той билъ беденъ, набоженъ човѣкъ и си мислилъ, че като напише едно хубаво писмо, царската дъщеря ще му обърне внимание. Написалъ своето първо любовно писмо, но царската дъщеря го върнала назадъ. Той се обърналъ къмъ Бога съ гореща молитва, Господъ да му покаже начинъ, какъ да обърне внимание на царската дъщеря да го обикне. Следъ дълги и продължителни молитви, учительтъ му най-после дошълъ при него да му покаже начинъ, чрезъ който царската дъщеря да му обърне внимание. Адептътъ си мислилъ, че учительтъ му ще го превърне въ левентъ момъкъ, съ богатство и сила на магъ, който ще може съ магическата си прѫчица да прави, каквото пожелае, та по такъвъ начинъ да застави царската дъщеря да се влюби въ него. Обаче, учительтъ му казалъ: Азъ ще те превърна въ хубавъ скѫпоцененъ камъкъ, въ диамантъ, голѣмъ като орѣхъ, и винаги ще седишъ на врата на своята възлюбена. Освенъ това, презъ цѣлия си животъ ти ще мислишъ само за нея, ще се грижишъ да я освободишъ отъ всички злини, които могатъ да ѝ се случатъ, и ще ѝ съдействувашъ въ всѣко добро, което тя пожелае да постигне. Ако тя обикне нѣкого, и въ това ще ѝ съдействувашъ. Казано и свършено: Адептътъ се превърналъ въ голѣмъ диамантъ и се видѣлъ на врата на царската дъщеря. Отъ очитѣ на адепта се търкулили две сълзи и си казалъ: Дотамъ ли дойдохъ, че трѣбваше да се превърна на камъкъ? Царската дъщеря не знаела, отде е дошълъ този диамантъ, но всѣка вечерь, като го сваляла отъ врата си, тя го милвала, гладила и казвала: Обичамъ те, макаръ да не зная историята ти. Кой знае на каква дълбочина си билъ въ земята! Нищо не зная за тебе, но те обичамъ. Така се разговаряла царската дъщеря всѣка вечерь съ своя диамантъ, а той мълчалъ. Това е изкуство! Да седишъ на врата на царската дъщеря, тя да се разговаря съ тебе, а ти да мълчишъ. Да се качишъ на бунището, като пѣтела, и да изкукуригашъ, да изплѣскашъ съ криле, това още не разрешава въпроса. Пѣтелътъ казва, че безъ него не съмва, но така ли е въ сѫщность? — И безъ пѣтли съмва, но ако има пѣтли и не пѣятъ, земетресения ставатъ. Що е пѣтелътъ? — Пѣтелътъ е умътъ, съ който човѣкъ трѣбва да мисли. Ако въ всѣка работа човѣкъ не вложи ума си, да обмисли добре, какво да прави, пакъ ще съмне, но земетресение ще стане. Що е земетресението? — Фалитъ, фалиментъ. Ученикъ отива на училището, но съ неприготвени уроци. Той прочелъ само една страница отъ зададенитѣ уроци, и предварително отишълъ на черкова, да се помоли, дано му се падне тази страница, която прочелъ. Помолилъ се, но работата не излѣзла, както очаквалъ. Защо? — Невъзможно е да стане това, което той желае. И вие всѣки день вадите страницата, която сте прочели, но работитѣ ви не вървятъ напредъ. Защо? — Животътъ не се състои само въ една страница. Смисълътъ на живота не седи въ разрешеното, но въ неразрешеното. Не сѫ важни радоститѣ въ живота, но важни сѫ мѫчнотиитѣ и страданията, съ които трѣбва да се справяме. Страданията носятъ щастието на човѣка. Като не разбиратъ философията на страданията, хората бѣгатъ отъ тѣхъ, не искатъ да страдатъ. Ако Богъ, Който е великъ, мощенъ, намираше, че може безъ страдания, Той би създалъ единъ свѣтъ безъ страдания. Страданията и мѫченията, които хората преживяватъ, се дължатъ на благата, съ които тѣ разполагатъ. За какво убиватъ богатиятъ? — Заради неговитѣ пари. Имашъ красива жена, за която ти завиждатъ. Ти си сѫдия нѣкѫде, но ако не задоволишъ една отъ странитѣ, могатъ да те убиятъ. Значи, вашитѣ блага сѫ причина за страданията ви. — Това не е животъ, нито разбиране на живота. Трѣбва ли човѣкъ да носи юларъ на главата си и да казва: Нѣма какво да се прави, ще се живѣе. Такъвъ е животътъ, такива сѫ условията. — Не, смисълътъ на живота не е въ юлара. Да се оставишъ съзнателно да ти турятъ юларъ и да мълчишъ, да мислишъ, че това е животъ, не е право. Смисълътъ на живота не е въ това да турятъ юларъ на главата ти и да орешъ като волъ. Ако трѣбва да орешъ, направи това отъ любовь. Нѣмашъ ли любовь, извади рогата си, измъкни главата си отъ юлара и бѣгай въ гората на свобода. Когато господарьтъ ти дойде при тебе и те потупа по гърба, ти ще му работишъ отъ любовь, и то само четири часа. Следъ това ще напустнешъ работата, ще отидешъ въ гората да изпълнешъ нѣкои свои задължения, да присѫтствувашъ на сватба. На другата сутринь пакъ ще посрещнешъ слънцето, ще присѫтствувашъ на неговата сватба и ще продължишъ работата си. Но тъй, да уреждашъ живота си, да очаквашъ хората да те облагодетелствуватъ, за това не мисли. Разуменъ трѣбва да бѫде човѣкъ, да разбира смисъла на живота! Следователно, природата забавлява глупавитѣ хора; умнитѣ хора учи, а на мѫдритѣ открива своитѣ тайни. Който иска да се забавлява, той ще знае, къмъ коя категория спада; който е уменъ, и той ще знае категорията си, а който е мѫдъръ, той ще разбере великитѣ тайни на природата. Така разпредѣлени хората, по категории, никой не може да заеме друго мѣсто, освенъ това, което природата му е опредѣлила. Никакво размѣстване не може да става — всѣки отива въ съответната за него категория. И тъй, всѣки трѣбва да направи вѫтрешенъ подборъ на своитѣ мисли, чувства, постѫпки и да ги постави на съответнитѣ имъ мѣста. Всѣки трѣбва да има ясна представа за пѫтя, по който върви, за капитала, съ който разполага. Съ други думи казано: всѣки трѣбва да има връзка съ Великото, ако иска да бѫде свободенъ. Великото, което свързва човѣка, едновременно му дава свобода, прави го свободенъ. Свободниятъ човѣкъ е постояненъ, устойчивъ. Каквито и да сѫ външнитѣ условия, този човѣкъ остава всѣкога единъ и сѫщъ. Той външно само се измѣня, но вѫтрешно остава неизмѣненъ. Този е Божествениятъ законъ, който всички признаватъ, но малцина изпълняватъ. „Който има невестата, женихъ е.“ Сега ще направите преводъ, кое у васъ отговаря на слънцето и кое — на деня. Животътъ ви, това е вашиятъ день. За слънцето вие сами ще си отговорите. Едно трѣбва да знаете, че на земята само слънцето се жени за деня. Месечината, звездитѣ, хората могатъ само да се радватъ на слънцето, т. е. на жениха и на неговата невеста. Наистина, ние можемъ само да се радваме на тази сватба, на този вѫтрешенъ процесъ, чрезъ който се внася въ свѣта нѣщо велико и радостно. Когато нѣкой се оплаква отъ своитѣ нещастия, причината за това е, че той никога не е присѫтствувалъ на сватбата на слънцето. Ако има нещастни между васъ, азъ ги поканвамъ още утре на сватбата на слънцето. Само по този начинъ тѣ ще се обновятъ, ще намѣрятъ истината, която ще ги направи свободни. Веднъжъ живѣя, мисля и съмъ свободенъ, това е истината за мене. Трѣбва ли сега да ми се доказва, какво нѣщо е истината? — Ама трѣбва да те науча, какъ да живѣешъ. — Ако си майсторъ, готовъ съмъ да те слушамъ. Ако си майсторъ цигуларь, или великъ художникъ, готовъ съмъ да се уча при тебе. Най-добриятъ учитель, обаче, е природата. Тя обновява, тя носи миръ за всички живи сѫщества. Стремете се всѣки день да придобивате по нѣщо, колкото малка да е тази придобивка. Въ нея има растене, подемъ. Учительтъ пита ученика: Колко е 1+2? Ученикътъ отговаря,: 1+2=3. Какво е разрешилъ ученикътъ съ тази задача? — Нищо не е разрешилъ, защото той не знае отношенията между тия числа. Той казва само, че 3-1=2, или 3-2=1. Значи, като се намѣрите въ известно противоречие, ще започнете да вадите, за да изправите погрѣшката си. Мнозина мислятъ, че като отидатъ на небето, между ангелитѣ, между възвишенитѣ сѫщества, ще придобиятъ знания. — За онѣзи, които вѣрватъ въ това, така е, но какво ще кажатъ тия, които не вѣрватъ въ сѫществуването на ангелитѣ? Тѣ поне вѣрватъ, че въ свѣта има мѫдри, учени хора. Мислите ли, обаче, че ако единъ неспособенъ човѣкъ отиде при единъ мѫдъръ, при единъ ученъ, че той ще се занимава съ него? Ще му каже: Моля, освободете ме, заетъ съмъ, имамъ важна работа. Ученитѣ хора сѫ като англичанитѣ, не се извиняватъ много на гоститѣ си. Щомъ отидете на гости въ дома на нѣкой англичанинъ, ако е заетъ, той поглежда часовника си, взима шапката си и казва: Извинете! — и си излиза. Никакви обяснения не дава той, че е заетъ, че обещалъ нѣкому срѣща, и не се интересува, ще останете ли въ дома му, или ще си отидете. Българинътъ постѫпва точно обратно: и да е заетъ нѣщо, и да е обещалъ нѣкаква срѣща, щомъ му дойдатъ гости, готовъ е всичко да отложи. Ако не може да отложи, ще обяснява, ще се извинява. Така постѫпва и младата мома. Тя има нѣкакво вѣрую, вѣрва въ Бога, но щомъ срещне нѣкой младъ момъкъ, влюбва се въ него и се отказва и отъ вѣрата си, и отъ Бога — за нея е важно да живѣе добре съ този момъкъ. И момъкътъ се отказва отъ своето вѣрую заради момата. Но и двамата не успѣватъ въ живота. Нищо не очаквайте отъ човѣкъ, който е готовъ да се откаже отъ своето вѣрую, отъ своето убеждение. Споредъ мене, ето какъ трѣбва да постѫпи момъкътъ, когато види, че заради него момата е готова да се откаже отъ убежденията си. Той трѣбва да ѝ каже: Понеже ти се отказвашъ отъ убежденията си, азъ не мога да се оженя за тебе, защото утре още ти ще се откажешъ и отъ мене. — Ако е въпросъ човѣкъ да се откаже отъ несѫщественото, отъ преходното въ своя животъ — разбирамъ, но да се откаже отъ идеала на своята душа — не разбирамъ. Една мома срещнала единъ момъкъ и му казала: Слушай, азъ имамъ моралъ, отъ който никога не отстѫпвамъ. Той е следниятъ: Главата си никога не мѣня; очитѣ си никога подъ наемъ не давамъ; езикътъ си никога на пазаръ не пращамъ. Ако и ти имашъ сѫщия моралъ, съгласна съмъ да се оженя за тебе; иначе, не се съгласявамъ да живѣя съ тебе. Казвамъ: всичко въ свѣта може да се промѣни, но главата на човѣка — никога. — Ама снели главата на еди-кого си. — Ако нѣкой може да снеме главата ти отъ раменетѣ, ти не си човѣкъ. И сто пѫти да снематъ главата ти, тя пакъ трѣбва да отиде на мѣстото си. Това значи човѣкъ! Разбойници срещнали единъ адептъ и му казали: Дай скоро паритѣ си! — Не мога да ги дамъ. — Главата ти ще снемемъ! — Можете, опитайте се! Единъ отъ разбойницитѣ махналъ съ ножа си и отсѣкълъ главата на адепта. Той се навелъ, взелъ главата си отъ земята и я турилъ на мѣстото ѝ. — Дай скоро паритѣ си! — Не мога, тѣ съ опредѣлени за другъ. Разбойникътъ пакъ махналъ съ ножа, свалилъ главата на адепта. Последниятъ се навелъ, взелъ главата си и я турилъ на мѣстото ѝ. Колкото пѫти разбойникътъ отсичалъ главата на адепта, толкова пѫти той я поставялъ на мѣстото ѝ. Най-после, когато рѫката на разбойника отмалѣла, той се отказалъ да се бори съ адепта. Адептътъ му казалъ: Колкото пѫти да сваляшъ главата ми, ще знаешъ, че паритѣ си никога нѣма да ти дамъ. — Това значи смѣлость! Питамъ; колцина отъ съвременнитѣ хора, като видятъ, че главата имъ ще слѣзе отъ раменетѣ, нѣма да дадатъ съкровището си, което Богъ имъ е далъ? Смѣлость, решителность, безстрашие се изисква отъ васъ. Вие искате сега да ви се говори научно. Питамъ: съ езика на коя наука искате да ви се говори — съ езика на човѣшката, или съ езика на Божествената наука? Каква наука е тази, която внася страхъ и трепетъ въ човѣка и го кара да се бои отъ сѣнката си? Съвременната наука върви по единъ Божественъ пѫть. Отъ невидимия свѣтъ сѫ пратени на земята хиляди и милиони хора да работятъ въ науката, като прилагатъ Божественитѣ принципи. Има учени, които не прилагатъ тия принципи, затова и тѣхнитѣ теории пропадатъ. — Не, човѣкъ трѣбва да работи съ Божественитѣ принципи, да ги прилага въ живота си, да бѫде носитель на истината. „Който има невестата, женихъ е.“ Тази беседа е необходима за васъ, да можете правилно да разрешавате мѫчнотиитѣ си. Не чакайте да остарѣете, че тогава да станете учени. Учете се презъ цѣлата вѣчность. — Трѣбва да се живѣе! — Не мислете за това. Мислете само за днесъ, а не и за утре. Като станете сутринь, пригответе се вѫтрешно, да отидете на сватба. Считайте, че сте сватбарь и се радвайте на жениха, който има невестата. Днесъ слънцето грѣе, и сватбарьтъ, женихътъ е отгоре. Радвайте се! — въ това седи великото учение. Този е пѫтьтъ, по който могатъ да дойдатъ всички блага въ свѣта. Този е пѫтьтъ, по който могатъ да се развиятъ дарбитѣ въ човѣка. Учительтъ по цигулка може дълго време да разправя на ученика си, какъ трѣбва да свири, но това не е достатъчно. Учительтъ трѣбва да вземе цигулката си и да покаже на ученика, какъ да свири. Има нѣща, които не могатъ да се предаватъ устно. Следователно, и въ такава беседа, като днешната, всичко не може да се предаде, но който мисли правилно, той може да се ползува. Ученикъ срѣща на пѫтя учителя си — великъ мѫдрецъ, и вижда, че следъ него вървятъ много ученици: единъ иска едно, другъ — друго. Ученикътъ достига учителя си и му казва: Моля, дайте ми адреса си. Учительтъ му казва само една дума. Ученикътъ разбира смисъла на тази дума, благодари и се отдалечава. Другитѣ ученици продължаватъ да вървятъ следъ учителя си, блъскатъ се единъ другъ, искатъ му нѣщо, но не разбиратъ, какво имъ отговаря. Казвамъ: искате ли нѣщо отъ учителя си, самъ ще отидете при него, ще му кажете само една дума и като ви отговори, ще се отдалечите. Има нѣща, които човѣкъ самъ трѣбва да извърши. Той самъ ще отиде на сватбата, самъ ще яде, самъ ще диша, самъ ще гледа. Ако ти самъ не ядешъ, ако самъ не дишашъ, ако самъ не гледашъ, кой другъ ще извърши тази работа заради тебе? Който диша, който яде, който гледа, той е човѣкътъ. Ако чакате хората да свършатъ вашата работа, де оставате вие? Дето има ядене, дишане, радость и веселие, тамъ е сватбата. Кой може да присѫтствува на сватбата? — Само онзи, който се е приготвилъ за сватба. А приготовленията за сватбата, това сѫ мѫчнотиитѣ и страданията, презъ които човѣкъ неизбѣжно трѣбва да мине. „Който има невестата, женихъ е.“ Една сватба има на свѣта, и малцина сѫ поканени на нея, защото не вѣрватъ. Ще дойде великиятъ день, когато всички хора ще бѫдатъ поканени на голѣмо угощение. За този день Христосъ е казалъ: „Идете, повикайте ги да напълнятъ стаята, да присѫтствуватъ на угощението!“ Тогава майката ще приближи до леглото на детето си и ще каже: Ставай скоро, че слънцето ще изгрѣе! За онѣзи, които мѫчно се събуждатъ, които дълбоко спятъ, има единъ смѣшенъ анекдотъ. Ще ви приведа този анекдотъ да се посмѣете. Единъ американецъ милионеръ обичалъ да си поспива повечко, пъкъ и дълбоко спѣлъ, та често закъснѣвалъ и си създавалъ голѣми неприятности. Като си лѣгалъ вечерь, казвалъ на слугата си да го събуди, да не закъснѣе за работа. Сутриньта слугата влизалъ внимателно въ стаята на господаря си и започвалъ да го събужда. Ядосанъ на слугата си, че го безпокои, той ставалъ набързо отъ леглото си, набивалъ го добре, изпѫждалъ го вънъ и отново лѣгалъ да спи. Такъвъ билъ обичаятъ му, но затова и слугитѣ често се смѣняли. Най-после дошълъ единъ едъръ, снаженъ, смѣлъ слуга, който внушавалъ респектъ дори и на господаря си. Единъ день господарьтъ му казалъ: Слушай, ще ти плащамъ месечно по сто долари, но ако можешъ всѣка сутринь да ме събуждашъ на време, за всѣко събуждане ще ти давамъ още сто долари. Ако не успѣешъ да ме събудишъ, ти ще ми дадешъ тази сума. Приемашъ ли това условие? — Приемамъ. На сутриньта слугата влѣзалъ въ стаята на господаря си и започналъ да го събужда. Господарьтъ скочилъ отъ леглото си, ударилъ една плесница на слугата, и по обичая си, легналъ отново да спи. Обаче, слугата казалъ: Тъй ли, ще ме изнудвашъ мене? Той се хвърлилъ върху господаря си и му ударилъ една плесница. Започнала се една борба подъ юрганя: господарьтъ удря, и слугата удря, докато най-после господарьтъ станалъ, далъ стотѣ долари на слугата си и му благодарилъ, че могълъ да го събуди. Казвамъ: всѣки човѣкъ има такива характерни чърти, като тия у този господарь. Ще станете отъ леглото си, ще ги разтърсите, а отгоре на това ще дадете на слугата си сто долари. И следъ това, щомъ слънцето се покаже, веднага ще бѫдете готови за работа. Има нѣщо въ човѣка, съ което трѣбва да се бори юнашки, но разумно, безъ да се обезсърдчава. Този е пѫтьтъ. Злото въ свѣта е лошиятъ господарь, който има обичай да бие слугитѣ си. И ако вие не знаете, какъ да се справите съ това зло, то ще снеме кожата отъ гърба ви. Ако знаете, какъ да се справите, ще вземете стотѣ долари отъ него. Като види, че имате убеждения, че сте разумни, злото ще каже: Заслужава да се живѣе добре. Толкова кожи досега съмъ снелъ, но отсега нататъкъ вече отстѫпвамъ. И въ злото има жестъ, и то може да възнаграждава. „Който има невестата, женихъ е.“ А приятелитѣ негови се радватъ, че участвуватъ заедно съ жениха на сватбата. 7. Беседа отъ Учителя, държана на 17 мартъ, 1929 год. София. — Изгрѣвъ.
  13. 1930_07_06 Въ дома на Симона

    "Делата Божии". Сила и Живот. Тринадесета серия, т.3 (1929–1930). Издание 1940г., София Книгата за теглене на PDF Съдържание Въ дома на Симона „А Исусъ като бѣше въ Витания, въ дома на Симона прокаженаго.“ Матея 26:6. „Въ дома на Симона прокаженаго“. Истината посещава не само праведнитѣ и свети хора, но и грѣшнитѣ. Тя влиза не само въ домоветѣ на богатитѣ, но и въ домоветѣ на сиромаситѣ. Истината се намира навсѣкѫде. Казано е въ стиха, че Христосъ билъ въ дома на Симона прокаженаго. Днесъ считатъ за прокаженъ всѣки човѣкъ, който страда отъ нѣкаква тежка, неизлѣчима болесть. Страшно е да се каже за нѣкого, мѫжъ или жена, че е прокаженъ. Когато Христосъ влѣзълъ въ дома на Симона, последниятъ оздравѣлъ. Значи, Христосъ го излѣкувалъ отъ проказата му. Като се говори за страдания и за болести, за радости и скърби, хората търсятъ смисъла на живота и казватъ, че смисълътъ на нѣщата е въ формитѣ имъ. Въ сѫщность не е така. Говори се за красиви очи, за красивъ носъ, за красива уста, за красиво тѣло, но красотата не е въ самитѣ очи, носъ, уста, тѣло, но въ това, което излиза отъ тѣхъ. Нѣщо невидимо излиза отъ очитѣ на човѣка, което ги прави красиви. На сѫщото основание, казвамъ, че смисълътъ на живота не е въ неговитѣ форми, но въ невидимото, което излиза отъ тѣхъ. Затова, именно, хората се запитватъ, какво въ сѫщность, представя човѣкъ. Досега никой не е далъ точно опредѣление за човѣка. Ако ви запитатъ, какво представятъ мѫжътъ, жената, майката, бащата, детето, по-лесно може да се намѣри нѣкакво специфично качество, съ което да си отговорите на въпроса. За човѣка, обаче, като общо понятие, мѫчно можете да си дадете нѣкакъвъ отговоръ. Ако ви запитатъ, какво нѣщо е рѣка, веднага ще кажете, че тя представя вода, която тече. Ако водата седи на едно мѣсто, не се движи, не тече, тя не може да бѫде рѣка. Какво нѣщо е изворътъ? — Вода, която извира. Ако не извира, не може да се нарече изворъ. „Въ дома на Симона“. Тамъ бѣха се събрали Христосъ, ученицитѣ Му и още, много хора да слушатъ Словото Му. Една жена се приближи при Него и започна да налива на главата Му скѫпо миро. Нѣкои отъ ученицитѣ възнегодуваха, защо се разлива това скѫпо миро, когато може да се продаде, и паритѣ да се раздадатъ на бедни. Нѣкои отъ народа пъкъ търсѣха случай да хванатъ Христа и да Го предадатъ на сѫдъ. Значи, много хора бѣха събрани около Христа, но всѣки имаше различенъ интересъ. Не можете да срещнете двама души, които се интересуватъ отъ едно и сѫщо нѣщо. Нѣкои религиозни дотолкова, се влюбватъ въ Бога че всичко забравятъ. Когото срещнатъ, веднага започватъ да му говорятъ за Бога. Тѣ мислятъ, че всички хора се интересуватъ отъ едно и сѫщо нѣщо. Представете си, че единъ такъвъ религиозенъ срещне на пѫтя си гладенъ, беденъ човѣкъ и започне да му разправя за Господа. Какво ще му каже бедниятъ човѣкъ? Той ще го погледне и ще му каже: Гладенъ съмъ, помогни ми! Може би азъ повече отъ тебе съмъ слушалъ за Бога, но сега искамъ, въ името на твоя Богъ, Който живѣе въ тебе, да ми помогнешъ. Ще кажете, че този човѣкъ мисли само за хлѣбъ. За какво друго ще мисли? Щомъ е гладенъ, първо ще мисли за хлѣбъ. Като задоволи глада си, ще мисли за други нѣща. За какво мисли проповѣдникътъ? И той мисли за хлѣбъ. За да изкара прехраната си, той вади стихове отъ Евангелието, тълкува ги и по единъ или по другъ начинъ, изкарва цѣла беседа. Колкото по-добъръ проповѣдникъ е той, толкова по-скѫпо му плащатъ. Има видни проповѣдници въ Америка, на които плащатъ по 10 — 12 хиляди долара месечно. Това сѫ 50 хиляди лева български пари! Красноречиви сѫ тѣзи проповѣдници, добре говорятъ. Какъ да не проповѣдвашъ за такъвъ Господъ, който плаща толкова много? Докато този Богъ е богатъ, всички, проповѣдватъ за него. Щомъ осиромашее, и проповѣдитѣ преставатъ. Истинскиятъ Богъ не осиромашава, както хората, но Той не се занимава съ материални работи. На избранницитѣ си Той не дава голѣми богатства. Понѣкога прави изключение, но само когато иска да изпита човѣка. Тогава Той му дава голѣми богатства, кѫщи, красива жена, но, въ края на краищата, този човѣкъ се е повече понижилъ, отколкото повдигналъ. Ако жената на нѣкой мѫжъ е красива, той я ревнува и не ѝ дава спокойствие. И той не е спокоенъ, но и тя нѣма спокойствие. Ако жената има красивъ мѫжъ, и тя ревнува. Ако ревнивиятъ мѫжъ е учитель, ще се дразни лесно, ще се кара на ученицитѣ си, нѣма да бѫде доволенъ отъ отговоритѣ имъ, ще пише много двойки. Както постѫпва съ ученицитѣ си, така и природата постѫпва съ него, да му покаже, че и той е невежа като тѣхъ. Той кѫса ученицитѣ си, а природата кѫса него. Тя му изпрати една треска, хвърли го на легло, за да научи урока си добре. Ученикътъ може да е беденъ, но учительтъ му го кѫса. Учительтъ може да е богатъ, но природата не обръща внимание на богатството му, тя му праща нѣкаква болесть, да извлѣче поука. Дали беденъ, или богатъ човѣкъ боледува, за природата е безразлично. Две сестри трески се събрали една вечерь подъ единъ мостъ, да си поприказватъ и да решатъ, какъ да прекаратъ лѣтото. Тѣ се оплаквали отъ хората, че били много затворени, никой не ги приема и сѫ принудени да гладуватъ. Най-после едната треска казала: Азъ решихъ това лѣто да отида на планината, дето единъ овчарь пасе овцетѣ си. Ще влѣза въ млѣкото, което дои вечерь и, като тури първата лъжица млѣко въ устата си, ще се настаня въ него и ще започна да го треса. Той е здравъ, младъ момъкъ, има какво да получа отъ него. Втората треска казала: Азъ пъкъ познавамъ единъ богатъ, тлъстъ кадия, ще влѣза въ него и ще го обера. Овчарьтъ миналъ въ това време по моста и, като чулъ разговора на трескитѣ, спрѣлъ се да послуша, какво се разговарятъ. Той разбиралъ езика имъ и, като чулъ, че треската се готви да го нападне, решилъ да вземе мѣрки, да се запази. Като отишълъ при овцетѣ си, видѣлъ, че една отъ тѣхъ умрѣла. Одралъ кожата ѝ, изчистилъ я, изсушилъ я и направилъ отъ нея мѣхъ, въ който турялъ издоеното млѣко. Треската била вече при него. Като видѣла, че той доилъ млѣкото, тя веднага влѣзла въ мѣха. Овчарьтъ бързо завързалъ мѣха и го оставилъ настрана. Цѣло лѣто треската тресла мѣха, но нищо не могла да извади отъ него. На есеньта овчарьтъ отворилъ мѣха, излѣлъ млѣкото, измилъ го добре и турилъ въ него сирене за зимата. Отслабнала и гладна, треската се върнала пакъ подъ моста, да се срещне съ сестра си. Като я видѣла толкова мършава, сестра ѝ запитала: Сестро, какво ти стана, че си толкова слаба? Тя разказала, какъ прекарала на планината; оплакала се, че овчарьтъ я изигралъ. Втората треска казала: Азъ използувахъ добре кадията. Той бѣше тлъстъ човѣкъ, обичаше да яде богати яденета, имаше какво да взема отъ него. Но не се безпокой, азъ познавамъ още единъ кадия, сѫщо тлъстъ и богатъ. Ще отидемъ дветѣ при него. Единъ день ти ще го разтърсвашъ, на другия день — азъ, докато вземемъ всичкото му богатство. Това е приказка, отъ която човѣкъ може да се поучи. Изобщо, всѣка речь има за цель да застави човѣка да слуша. День следъ день той привиква да слуша. Каква е цельта на дишането? Какво се постига съ една вдишка и издишка? — Нищо особено. Една вдишка и издишка не разрешаватъ въпроситѣ, обаче, непрестанното дишане води човѣка къмъ известна цель. Непреривното мислене, чувствуване, дишане, хранене разрешаватъ задачитѣ, за които човѣкъ е дошълъ на земята. Не е въпросъ да накарате всички хора да вѣрватъ въ Бога. Никой не може да накара ближния си да вѣрва въ Бога и да разбира живота като него. Всѣки човѣкъ разбира живота по своему. Въ това отношение, никой никого не разбира. Видни учени, философи, писатели, реформатори сѫ останали неразбрани отъ близкитѣ си. Мѫжетѣ не разбиратъ женитѣ, но и женитѣ не разбиратъ мѫжетѣ. Съ други думи казано, нито сърдцето разбира ума; нито умътъ разбира сърдцето. На това неразбиране се дължатъ противоречията въ живота. Когато мислитѣ и чувствата, умътъ и сърдцето сѫ въ хармония, човѣкъ е свободенъ отъ противоречия. Това се постига, когато Божественото начало въ човѣка вземе надмощие. Мнозина подържатъ мисъльта, че всичко, което става въ живота, е Божествено. Ако е така, защо хората се оплакватъ едни отъ други? Защо страдатъ? Други пъкъ твърдятъ, че въ живота цари пълно единство. По принципъ тази мисъль е вѣрна, но по проявитѣ на живота, изявенъ въ всички форми, не е така. Животътъ, вложенъ въ форми — растения, риби, птици, млѣкопитаещи, хора, ангели е различенъ. Всички сѫщества правятъ усилия да измѣнятъ своитѣ форми, съ цель да подобрятъ живота си. Въ промѣнитѣ, които ставатъ съ тѣхъ, се заключава тѣхното спасение. При сегашнитѣ човѣшки форми никой не може да бѫде щастливъ. Като изучавате хората, виждате, че въ всѣка човѣшка форма има нѣщо изкривено или недоразвито: нѣкѫде очитѣ сѫ криви, другаде — носа, на трето мѣсто — устата, на четвърто — ушитѣ, рѫцетѣ, краката, тѣлото и т. н. Рѣдко ще срещнете човѣкъ съ нормално развити удове, или напълно хармониченъ — все има нѣщо деформирано въ него. За да се изправятъ, хората трѣбва да възстановятъ връзката си съ Бога, да Го познаятъ. Познаването на Бога внася хармония въ човѣшкитѣ мисли и чувства. Ние знаемъ, че хармонията постепенно изправя нѣщата. Затова, именно, единъ отъ гръцкитѣ философи е казалъ: „Познай себе си! Това значи, познай Божественото въ себе си, познай Бога. Какъ можете да познаете Бога? Питамъ: какъ момъкътъ се запознава съ момата, която харесва? Като я срещне, той тръгва следъ нея, да научи, кѫде живѣе. Следъ това започва да обикаля кѫщата ѝ, да разбере, кѫде ходи, съ какви хора дружи, какъ се облича. Като се домогне до тѣзи данни, той иска да се запознае съ нея, да чуе, какъ говори, какъ мисли, какви възгледи има за живота и т. н. Въ края на краищата, той казва, че я познава. Не трѣбва ли и ние по сѫщия начинъ да проследимъ проявитѣ на Бога чрезъ всички живи сѫщества и да ги изучаваме? Само по този начинъ ще намѣримъ Бога навсѣкѫде въ живота и ще Го познаемъ. Какво, въ сѫщность, представя Богъ? — Любовь, която прониква въ всички форми и осмисля живота имъ. Богъ прониква въ всички красиви и възвишени форми. Дето е Богъ, тамъ е животътъ, тамъ е любовьта. Затова е казано: „Богъ е Богъ на живитѣ, а не на мъртвитѣ“. Дето Богъ присѫтствува, нѣма смърть. Външно формата може да е мъртва, но вѫтрешно е жива. Докато клеткитѣ на предметитѣ и на тѣлата сѫ събрани въ едно цѣло, тѣлото е живо. Щомъ се разпръснатъ, настава смърть. Въ този смисълъ, смъртьта не е нищо друго, освенъ моментъ на нарушаване вѫтрешното равновесие между клеткитѣ. Човѣкъ умира, само когато се скѫса връзката между душата му и Първата Причина, но и тази смърть е частична, а не пълна. Човѣкъ не може да бѫде щастливъ, докато не разбира законитѣ на живота и на смъртьта. Момъкътъ не може да бѫде щастливъ, ако мисли, че, като се облѣче и докара, ще намѣри своята възлюбена. Той може да намѣри нѣкоя мома, но тя не е неговата възлюбена, която го разбира и обича. Това е механическо, външно познаване, но когато дойде до вѫтрешния животъ, момъкътъ ще се натъкне на голѣми мѫчнотии. Който се ожени за мома, която случайно срещналъ на пѫтя си, цѣлъ животъ ще носи последствията на своята погрѣшка. Въ едно отъ преданията за Адама се казва, че първата му жена била нѣкоя си Левита, кабалистическо име, съ която не могълъ да живѣе. На Левита, на нейното поколѣние се отдаватъ всички нещастия въ свѣта. Дали е сѫществувала такава жена, не се знае. Сѫщо не се знае, дали и Ева е била такава, каквато я описватъ въ Библията. Изобщо, много нѣща се пишатъ, но доколко сѫ вѣрни, не се знае. Много нѣща сѫ написани добре, но не се разбиратъ добре. Една задача е написана добре, но важно е, какъ ще се реши. И небето е написано добре, но малцина разбиратъ написаното по него. Отъ хиляди години слънцето грѣе, изпраща свѣтлина и топлина, дава животъ, но какво въ сѫщность представя то, малко хора знаятъ. Луната грѣе, пълни се и се изпразва, но и за нея малко се знае. Даже и за земята, на която живѣемъ, малко знаемъ. Едни казватъ, че вѫтрешностьта на земята е твърда, други — течна, трети — огнена. Отъ тритѣ твърдения кое е вѣрно? Каквото и да се говори за земята, тя е такава, каквато е, ние не можемъ да я измѣнимъ; но другъ е въпросътъ, ако знаемъ истината такава, каквато е въ действителность. Съвременниятъ човѣкъ трѣбва да изучава условията и положението, въ което днесъ се намира, да ги използува разумно, а не да мисли само за бѫдещето. Ако днесъ работи съзнателно и разумно, и въ бѫдеще го чака добро. Ако не може да изиграе добре, днешната си роля човѣкъ изпада въ положението на Донъ Кихота или Санчо Панса: или, като идеалистъ, ще живѣе съ непостижими идеали, или, като материалистъ ще мисли само за осигуряване на живота си. Сегашнитѣ хора сѫ повече материалисти, отколкото идеалисти. Даже и религиознитѣ гледатъ материалистически на живота. Тѣ вѣрватъ въ Бога, но очакватъ отъ Него да ги осигури, да имъ даде богатство, високи служби, да ги направи видни хора. Тѣ вѣрватъ въ Бога, но мислятъ за себе си, да иматъ срѣдства да си поживѣятъ добре, да си хапнатъ и пийнатъ. Въ това отношение тѣ приличатъ на онзи момъкъ и на онази мома, които сѫ решили да се женятъ, но търсятъ добъръ случай да се наредятъ добре и да се осигурятъ. Момата казва: Ще се оженя, но ако намѣря нѣкой богатъ момъкъ, макаръ и глупавичъкъ. И момъкътъ търси богата мома, макаръ и глупавичка. Какво ще постигнатъ само съ богатството? Ще ядатъ и ще пиятъ, ще живѣятъ спокойно, докато дойде една болесть, която ще ги държи четири — петь години на легло и, следъ като вземе всичкия имъ капиталъ, тѣ казватъ: Какво разбрахме отъ живота? Следъ голѣми страдания и мѫчнотии тѣ разбиратъ, че сѫ били на кривъ пѫть и казватъ, че животътъ нѣма смисълъ. Това е криво разбиране. Животътъ има смисълъ, но за онѣзи, които живѣятъ разумно. Ти може да си философъ, но ако не разбирашъ живота, философията не може да ти помогне. Истинска философия е тази, която оправя пѫтя първо на самия философъ. Ако на него помага, ще помогне и на другитѣ. Понеже всички сѫщества взаимно си влияятъ, стремете се да живѣете въ областьта на възвишената и свѣтла мисъль. Съ вашата мисъль вие ще влияете на много сѫщества, ще имъ покажете правия пѫть въ живота. Първата задача на човѣка, е да изучава себе си. Само по този начинъ той може да работи за развиване на онѣзи чувства и способности, които сѫ въ зародишно състояние въ него. Въ българина, напримѣръ, религиозното чувство е слабо развито. Той има вѣра, но религия нѣма, затова горната часть на главата му, дето се намира центърътъ на религията, е сплесната. Отсѫтствието на религиозно чувство му създава голѣми нещастия. Религиозното чувство въ него е свързано съ чувството на благоговение, на почитъ и уважение. Съвѣстьта въ българина е добре развита, но му липсва мекота. За да развие религиозното си чувство, българинътъ трѣбва да намѣри специфиченъ наученъ методъ. И американецътъ не е религиозенъ. Религиозното чувство е развито добре въ германеца, руснака и евреина. Никой народъ не пази така религията си, както еврейскиятъ. Обаче, колкото евреинътъ е религиозенъ, толкова е и материалистъ. Тази е причината за голѣмата вѫтрешна борба, която преживява. Българитѣ сѫ изпратени на Балканския полуостровъ между славянитѣ съ единствената цель, да развиятъ религиозното си чувство и любовь къмъ Бога. Религиозното чувство се нуждае отъ специални условия и специална храна за развиването си. Когато нѣкой момъкъ реши да се жени, добре е да избере мома, въ която религиозното чувство е силно развито, за да се предаде то на бѫдещето поколѣние. Време е вече, хората да излѣзатъ отъ гѫстата срѣда, въ която живѣятъ, и да влѣзатъ въ по-рѣдка. Това значи: да излѣзатъ отъ материалния свѣтъ, и да влѣзатъ въ духовния. За това сѫ нуждни специални органи. Както рибата не може да живѣе въ въздуха, докато не развие специални органи за това, така и човѣкъ не може да влѣзе въ духовния свѣтъ, ако не се пригоди къмъ неговитѣ условия. За тази цель сѫ създадени различни религиозни системи, които учатъ хората, какъ да живѣятъ, за да се повдигнатъ надъ обикновенитѣ условия, да минатъ въ по-рѣдка срѣда. Който не е готовъ за новитѣ условия и преждевременно влѣзе въ тѣхъ, ще се задуши. Той ще се намѣри въ положението на нѣкои европейци, които искатъ да подражаватъ въ дишането на индуситѣ, но не могатъ да издържатъ. Има индуси, които сѫ постигнали голѣми резултати въ дишането. Тѣ могатъ да задържатъ дишането си до единъ часъ. Това говори за голѣма сила, за голѣмо търпение. Нѣкой европейци едва издържатъ до три минути. Минатъ ли три минути, тѣ губятъ съзнание. Нѣкой казва, че е търпеливъ, но не е опиталъ търпението си. Ако иска да знае, колко е търпеливъ, нека се опита, колко време може да задържа дишането си. Ще каже, че задържа дишането си 30 секунди. Това не е търпение, съ него нищо не може да постигне. Търпеливиятъ човѣкъ трѣбва да задържа дишането си поне две минути. Безъ търпение нищо не се постига. „Въ дома на Симона прокаженаго“. Когато Христосъ дойде въ вашия домъ, както въ дома на Симона прокаженаго, не казвайте, че сте грѣшни, че не сте даровити, но говорете истината. Предъ васъ стои една велика задача за разрешаване. За да я решите правилно, приложете вѣрата си като наука, която може да ви помага въ всички трудни моменти на живота. Момъкъ и мома, които се женятъ, трѣбва да иматъ вѣра единъ въ другъ. Само при това положение, тѣ могатъ да се надѣватъ на добъръ животъ. Сега, като ви говоря, нѣкои се отнасятъ съ недовѣрие къмъ всичко. Тѣ слушатъ и се дърпатъ назадъ, страхуватъ се да не изгубятъ това, което иматъ днесъ. Нѣма защо да се страхуватъ. Ще знаете: който се държи за човѣшкото, рано или късно, ще го изгуби; при това, човѣшкото ще му причини такива страдания, за каквито никога не е мислилъ. Човѣшкото е преходното въ живота. Обаче, който приеме Божественото и му даде условия да се прояви, той ще осмисли живота си. Страданията ще бѫдатъ благо за него. Той ще расте и ще се развива, ще се радва на доброто въ свѣта. Следвайте Божествения пѫть, и не се страхувайте. Съ Божественото и на този, и на онзи свѣтъ ви очаква радость. Съ човѣшкото на всѣкѫде ви очакватъ страдания. За да влѣзете въ духовния свѣтъ, между ангелитѣ и възвишенитѣ сѫщества, вие трѣбва да знаете тѣхния езикъ. Нѣкой казва, че знае български езикъ и българската граматика. И това знание е на мѣсто, но то има отношение само къмъ България и българитѣ. Ако отиде въ Германия, въ Франция, въ Англия или въ Русия, за да бѫде разбранъ, трѣбва да знае тѣхния езикъ. Само съ български езикъ нищо не може да постигне. На сѫщото основание, казвамъ: За да се разберете съ светиитѣ, трѣбва да знаете тѣхния езикъ; за да се разберете съ ангелитѣ, трѣбва да знаете ангелския езикъ. Безъ знание никѫде нѣма да ви приематъ. Светията и ангелътъ ще минатъ край васъ, като че не ви виждатъ. Какъ постѫпва философътъ съ мравката? Тя се качва по него, но той нито я вижда, нито я чува, продължава своята научна работа. Мнозина живѣятъ съ илюзията, че представятъ нѣкакво величие. Обаче, като умратъ, тогава виждатъ, какво величие сѫ били. Тѣлото имъ се разпада, мускулитѣ окапватъ и отъ тѣхъ остава едно голо съзнание, че сѫ били нѣщо, но какво, и тѣ не знаятъ. Много философи и учени взиматъ празднитѣ черепи на тия величия и ги изследватъ. Който разбира да чете по-човѣшката глава, той чете по нея, като по книга. Каквото мисли и чувствува човѣкъ и както постѫпва, всичко се пише на главата му. Преди години бѣхъ въ Рилския монастиръ, дето видѣхъ черепи на калугери, живѣли преди много години. Поискахъ да ми дадатъ нѣколко черепа, да прочета нѣщо. Взехъ единъ черепъ, турихъ вѫтре една запалена свѣщь, да го освѣти добре, и започнахъ да чета: Този калугеръ е билъ грубъ, жестокъ човѣкъ, обичалъ да се кара, да се бие съ хората. — По какво познавашъ? — Костьта на центъра около ушитѣ му е много тънка, и свѣтлината прозира ясно. Това показва, че той е изразходвалъ силитѣ на този центъръ поради което костьта на това мѣсто е изтънѣла. Взимамъ другъ черепъ и казвамъ, че този калугеръ ималъ голѣма слабость къмъ женитѣ. — Възможно ли е това? Той е живѣлъ въ монастиръ, служилъ е на Бога. — И въ монастиръ е живѣлъ, и на Бога е служилъ, но не е могълъ да измѣни своя вѫтрешенъ стремежъ. Не се измѣня лесно човѣшкиятъ характеръ. Юда живѣ при Христа, бѣше Неговъ ученикъ, но, въ края на краищата, Го предаде. За да измѣни характера си, човѣкъ трѣбва да работи съзнателно върху себе си. Съзнателната работа подразбира работа съ любовь и знание. Какво представя любовьта? Какъ се изявява тя? Когато двама души се обичатъ, тѣ едновременно трѣбва да се развиватъ въ тѣлесно, и въ сърдечно, и въ умствено отношение. Това значи, да има хармония между тѣхъ. Обаче, ако единиятъ се развива добре, а другиятъ всѣки день слабѣе, между тѣхъ нѣма хармония. И двамата трѣбва да цъвтятъ и да се развиватъ хармонично. Ще кажете, че единиятъ ще помага на другия. Това е невъзможно. Любовьта помага и повдига човѣка. Ако любовьта имъ не може да направи това, сами тѣ нищо не могатъ да направятъ. Майката носи временно детето си на рѫце. Щомъ заякне, тя го оставя да пълзи, да се изправя на краката си, докато пристѫпи. Щомъ пристѫпи и започне само да ходи, тя не го носи вече. Тя се радва, че то постепенно расте, започва да говори, да се разбира съ нея. Детето разбира вече, какво нѣщо е майката, а оттамъ то разбира и Бога. Следователно, любовьта възраства, повдига и укрепява човѣка. Очаквате ли отъ човѣка да направи това, вашата работа е свършена. Нѣкои искатъ да знаятъ, какво е мислилъ Богъ, като създавалъ човѣка. Тѣ искатъ да знаятъ, каква е била цельта Му, за да създаде свѣта и живитѣ сѫщества. Това не ме интересува. Азъ искамъ да зная, защо съмъ дошълъ на земята и какво се иска отъ мене. Щомъ си задамъ този въпросъ, веднага си отговарямъ: Азъ съмъ дошълъ на земята, да възлюбя Онзи, Който ме е създалъ, и да се интересувамъ отъ това, което е направилъ. Той ме обича, и азъ ще Го обичамъ. Той се интересува отъ мене, и азъ се интересувамъ отъ Него. Той е вложилъ въ моя умъ и въ моето сърдце часть отъ своя капиталъ, и азъ трѣбва да благодаря, разумно да го използувамъ. Ако следъ всичко това човѣкъ отрича Бога и мисли, че самъ, безъ Неговата помощь, се е домогналъ до известни знания и опитности, той самъ се поставя на кривъ пѫть, самъ се спъва. Ако ти, родениятъ отъ майка и отъ баща, си позволявашъ да ги отричашъ, да отричашъ капитала, който тѣ сѫ вложили въ тебе, ти самъ се осѫждашъ на смърть. Какво ще стане съ тебе, ако тѣ оттеглятъ капитала си отъ твоя умъ и отъ твоето сърдце? Другъ е въпросътъ, ако ти си роденъ безъ баща и безъ майка. Щомъ си роденъ отъ майка, която е вложила часть отъ капитала си въ твоя умъ, и отъ баща, който ти е предалъ характера си, ти си длъженъ да ги признавашъ. И тъй, вложете новото въ своя животъ, за да се свържете съ разумната природа. Всѣки день природата влага по нѣщо ново, както въ себе си, така и въ всички сѫщества. Всѣка секунда, всѣка минута, всѣки день носи нѣщо ново въ себе си. Отворете сърдцата и умоветѣ си да приемете новото, което иде отгоре, отъ слънцето, отъ великия и възвишенъ свѣтъ. Вие сте потопени въ този свѣтъ. Бѫдете будни да се ползувате отъ благата, които той носи, да не кажете нѣкога: „Вода газя, жаденъ ходя“. Работете съзнателно, вървете напредъ и не се спирайте да разглеждате, кое учение, или коя религия е права. Всѣко учение, всѣка религия носи нѣщо ново, но човѣшкиятъ духъ и човѣшката душа стоятъ надъ всичко. Тѣ създаватъ и науката, и религията, следователно, тѣ сѫ факторитѣ въ живота. — Защо? — Защото чрезъ тѣхъ се проявява Богъ. Следъ духа и душата идатъ ума и сърдцето, сѫщо фактори въ човѣшкия животъ. И чрезъ тѣхъ се проявява Богъ. Затова казваме, че грънчарьтъ е факторъ, а не грънцитѣ. Науката и религията сѫ срѣдства за човѣка, а не цель. Благодарете имъ, безъ да ги боготворите, безъ да имъ се кланяте. Нѣкои турятъ на първо мѣсто въ живота си религията, а други я отричатъ. Първитѣ казватъ, че не може да се живѣе безъ храмове, вторитѣ не ги признаватъ. Питамъ: Ако Богъ живѣе въ тебе, имашъ ли нужда отъ храмове? Направете тѣлото си чисто и свето, да бѫде храмъ, въ който Богъ да живѣе. Който не умира, има ли нужда отъ паметникъ? Тамъ, дето Богъ живѣе, нѣма смърть. Затова Христосъ казва на ученицитѣ си: „Идете и проповѣдвайте въ свѣта, и азъ ще бѫда съ васъ до скончанието на вѣка“. Какво показва този стихъ? — Че Христовитѣ ученици и до днесъ живѣятъ и проповѣдватъ Словото Божие по свѣта. И Христосъ не е престаналъ да проповѣдва. И до днесъ още Той проповѣдва и въ Америка, и въ Англия, и въ Франция, и въ Германия, и въ Русия, и въ Япония, и въ Китай. Словото Му се чува по цѣлия свѣтъ. Има хора, които сѫ виждали и апостолитѣ, и Христа и се разговаряли съ тѣхъ. Христосъ обикаля всички държави, дохождалъ е и въ България и си е заминавалъ. Чудно се вижда това на хората, защото тѣ очакватъ Христа да дойде отгоре, отъ облацитѣ, придруженъ съ ангели. На когото очитѣ сѫ отворени, той вижда нѣщата. Който не вижда, той очаква Христа да слѣзе на земята въ плъть, да се яви между хората и тогава да повѣрватъ. Сега, да оставимъ настрана въпроса, какъ ще дойде Христосъ на земята. Ние не говоримъ за невидимия Христосъ, но за онзи Христосъ, Когото всички могатъ да видятъ. Ние говорими за реалния Христосъ. Ние не се занимаваме съ сънища и съ видения на хората. Какво виждатъ хората, какво сънуватъ, това е тѣхна работа. Важно е, всѣки човѣкъ да познава себе си, своя животъ, да знае въ какъвъ свѣтъ се движи и какво прави. Понеже живѣете въ разумната природа, трѣбва да изхвърлите отъ ума си невежеството и отъ сърдцето си — проказата, да очистите тѣлото си. Следъ всички блага, които ви сѫ дадени, вие се осмѣлявате да питате, обича ли ви Богъ. Това е все едно, да питате, обича ли ви майка ви. Щомъ ви е родила, тя не може да не ви обича. Следователно, ако Богъ не ви обичаше, нѣмаше да ви изпрати на земята да се учите. Нѣкои разбиратъ любовьта на Бога само въ придобиване на блага. Затова чувате нѣкой да казва: Щомъ Богъ ме обича, нека ме направи царь, или поне великъ човѣкъ — философъ, ученъ, поетъ. — Всичко можете да станете, но всѣко нѣщо се обуславя отъ способноститѣ и възможноститѣ, съ които разполагате. Въ този животъ ще искате само това, за което сте способни. Какъ може да станете философъ, ако нѣмате философска глава? Съ тази глава, която имате днесъ, каквито усилия и да правите, никакъвъ философъ не може да станете. Ако сте написали нѣкакъвъ философски трактатъ, това не значи, че сте философъ. Философътъ се ражда такъвъ, поетътъ се ражда поетъ, учительтъ се ражда учитель, майката и бащата се раждатъ такива. Много майки и бащи има въ свѣта, но не всички отговарятъ на понятието майка и баща, не сѫ родени такива. Бащи има и между птицитѣ, и между млѣкопитаещитѣ, но истински баща е онзи, който може да предаде на сина си поне една отъ своитѣ характерни чърти; при това, между сина и бащата трѣбва да сѫществуватъ любовни отношения, тѣ трѣбва да иматъ помежду си взаимни отношения на почитъ и уважение. Ако синътъ и дъщерята не отговарятъ на родителитѣ си съ любовь, тѣ не сѫ тѣхни деца. Не е вашъ синъ онзи, който нѣма нищо общо съ васъ по мисли, чувства и разбирания. Сѫщото се отнася и до дъщерята „Въ дома на Симона прокаженаго“. Въ който домъ влѣзе Христосъ днесъ, пакъ ще говори сѫщото, каквото е говорилъ въ дома на Симона. Какво ще говори Христосъ, знаете, но вие какво ще отговорите? Трѣбва ли да се оплаквате на Христа, че сте бедни, че нѣмате кѫщи, гориво и дрехи за обличане? Трѣбва ли да се оплаквате, че децата ви сѫ голи и боси, че нѣмате добра служба? Това ли е най-важното, което можете да говорите? Защо сте въ лишения? Кѫде останаха материалнитѣ блага, които Богъ ви даде? Кѫде остана богатството ви? Вгледайте се въ себе си и ще видите, че богатството е въ самитѣ васъ. Човѣкъ не може да придобие по-голѣмо богатство отъ това, което носи въ себе си. Не всѣки милионеръ може да стане милиардеръ. Точно опредѣлено е, колко милионери могатъ да станатъ милиардери. Който нѣма достатъчно злато въ кръвьта си, не може да стане богатъ; който нѣма достатъчно философски идеи въ главата си, не може да стане философъ; който не носи поезията въ себе си, не може да бѫде поетъ; който не носи музиката въ себе си, не може да бѫде музикантъ; който нѣма любовь къмъ Бога, не може да бѫде последователь на Христа. Въ какво се заключава учението на Христа, което и до днесъ още се проповѣдва? — Въ добрия животъ. Наистина, да живѣешъ добре, това е велико изкуство. Ако човѣкъ не се научи да живѣе добре, мѫчно ще се домогне до другитѣ изкуства. Който се научи да живѣе добре, всичко може да постигне — и поетъ може да стане, и философъ, и музикантъ, и ученъ, и богатъ, и здравъ, и силенъ. Каквото пожелае, може да го постигне. Който не може да живѣе добре, и да придобие нѣкакво изкуство, лесно ще го изгуби. Тази е причината, поради която религиозни хора губятъ вѣрата си, учени — губятъ знанието си и т. н. Това не е за упрѣкъ, защото хората нито сѫ светии, нито ангели. Отсега нататъкъ тѣ ще придобиятъ това, къмъ което се стремятъ. Всѣки човѣкъ може да постигне толкова, колкото сѫ възможноститѣ и условията му. Ще кажете, че за да успѣва, човѣкъ трѣбва да се моли. Да се моли и да получава отговоръ на молитвитѣ си, това значи, да знае небесния езикъ. Ако отидешъ въ Англия, трѣбва да знаешъ английски езикъ. Иначе, можешъ да умрешъ отъ гладъ. Ако разбирашъ учението на Христа и се свържешъ съ Него, Той ще ти помага. Всѣка искрена, сърдечна молитва се приема. Много примѣри отъ живота ни увѣряватъ въ това. Вѣрата е вдигнала много болни и умиращи отъ леглата имъ. Всѣки самъ може да опита силата на вѣрата, Тя е искра, която може да произведе голѣмъ огънь. Следователно, днесъ отъ всички хора се иска да иматъ само една искра отъ вѣрата, за да запалятъ огъня си и да се стоплятъ. Искрата на вѣрата представя свѣщьта, която гори въ човѣшкия мозъкъ. Колкото по-доброкачествена е материята на вашата свѣщь, толкова по-пълно горение става. Колкото е по-добре устроенъ човѣшкиятъ мозъкъ и колкото по-фина е материята на човѣшкото тѣло, толкова по-пълно и силно е горението на вашата свѣщь. При това, силната свѣтлина се предава на далечни разстояния. И тъй, много нѣща може да постигне човѣкъ, но въ зависимость отъ силата на неговитѣ мисли и желания. Запримѣръ, нѣкой е боленъ, даватъ му се методи за лѣкуване, но той казва: Ако Богъ желае, ще оздравѣя. Не се говори така. Първо ти ще желаешъ, а после Богъ. Ако силно желаешъ да оздравѣешъ, и Богъ ще има силно желание да ти помогне. Обаче, ако оставишъ всичко на Бога, ти си на кривъ пѫть. Какво особено си направилъ за Бога, че очаквашъ Той да се занимава съ тебе? Вложете всичката си вѣра и упование въ Бога, за да постигнете желанията си. При това положение, презъ каквито мѫчнотии, страдания и болести да минавате, всичко ще мине и замине, като че нищо не е било. Който не вѣрва въ Бога, и най-леката болесть може да му отнеме живота. „Въ дома на Симона прокаженаго“. Какво е говорилъ Христосъ въ дома на Симона? — За новото, което иде въ свѣта. Който приеме Христовото учение и го приложи, той се домогва до една съвършена наука. Той се свързва съ съвършеннитѣ сѫщества, които сѫ завършили своята еволюция и помагатъ на човѣчеството. Тѣ искатъ да го освободятъ отъ заблужденията, въ които се намира. Тѣ искатъ да поставятъ всѣки човѣкъ на мѣстото и му да оправятъ обърканитѣ работи на хората. Който е роденъ за проповѣдникъ, да заеме мѣстото си; който е роденъ за ученъ, за професоръ, да заеме мѣстото си. Онѣзи, които сѫ заели мѣста незаслужено, трѣбва да ги отстѫпятъ и да намѣрятъ своитѣ мѣста. Човѣкъ може да бѫде полезенъ на себе си и на ближнитѣ си, когато заеме онова мѣсто, което му е опредѣлено отъ самата природа. Ако днесъ хората страдатъ, това се дължи на обстоятелството, че сѫ объркали мѣстата си. Време е вече да се тури редъ и порядъкъ въ свѣта. Това ще се постигне, когато Божественото Начало вземе надмощие надъ човѣшкото. Тогава човѣкъ самъ ще се изправя. Щомъ направи погрѣшка, той ще знае, че човѣкътъ въ него е сгрѣшилъ. Като изправи погрѣшката си, Божественото въ него се проявява. Когато мрази, човѣкътъ се проявява; когато люби, Божественото се проявява. Турете животинското, човѣшкото и Божественото на мѣстата имъ, за да възприемете новото и да го приложите въ живота си. Едно се иска отъ човѣка: да бѫде искренъ въ своето вѣрую, никога да не му измѣня. За кое вѣрую говоря? — Което има за основа Божията Любовь. Държи ли се за любовьта, човѣкъ ще бѫде вѣренъ и на своя ближенъ. Велико нѣщо е да вѣрвашъ въ доброто, което се крие въ ближния ти. Нѣкой иска да знае, какви слабости се криятъ въ него. Това не е наука. Споредъ мене, наука е да познавашъ доброто, което се крие въ човѣка, а не злото и слабоститѣ. Доброто е вѣчно, а злото — временно. Който иска да знае, какво лошо се крие въ него, да пита окрѫжаващитѣ, тѣ знаятъ по-добре отъ него. Не е тамъ въпросътъ. Човѣкъ не трѣбва да говори нито за злото въ себе си, нито за доброто; той не трѣбва нито да се подценява, нито да се надценява. Има нѣщо добро и красиво, вложено въ човѣшката душа, но, за да се прояви доброто и красивото, умътъ и сърдцето трѣбва да се освободятъ отъ всички препятствия. Смирение се иска отъ човѣка, да не изисква повече отъ това, което може да направи отъ себе си, или отъ своя ближенъ. Ако очаква повече, отколкото може да получи, той се гнѣви, сърди се и на себе си, и на окрѫжаващитѣ. Никой не е виновенъ за вашитѣ неуспѣхи. Затова, ако се разгнѣвите, впрегнете гнѣва на работа. Ако дойдатъ съмнението, подозрението при васъ, и тѣхъ впрегнете на работа. Не се подавайте на отрицателни състояния. Дръжте се за положителнитѣ сили, за обичьта. Нѣма по-лесно нѣщо отъ това, да обичашъ. Не може изведнъжъ да обикнешъ всички хора, но постепенно. Първо ще обикнешъ единъ човѣкъ, после още единъ, следъ това — трети и така ще се разширява крѫгътъ на твоето сърдце, докато единъ день се обединишъ съ всички хора и станешъ едно съ тѣхъ. Сега ще ви представя единъ образъ на любовьта, но не отъ хората, които сѫ я изопачили. Представете си, че имате една свещена книга, която обичате. Всѣки день отваряте по единъ листъ отъ нея и четете. Като прочетете цѣлата книга, вие я затваряте и така чиста, запазена, давате на други да я четатъ. Вие носите въ себе си благодарностьта, че сте имали възможность да научите нѣщо отъ нея. Само като си помислите за книгата, вие се изпълвате съ свещенъ трепетъ и благодарность. Ако всички, които четатъ книгата, постѫпватъ по сѫщия начинъ, това показва, че любовьта имъ е чиста, Божествена. Книгата ще се предава отъ човѣкъ на човѣкъ, безъ да се осмѣли нѣкой да откѫсне единъ листъ отъ нея, или да я изцапа. Не можете ли така да обичате жената или мѫжа? Както книгата не е собственость на едного, така никой човѣкъ не може да бѫде собственость на кого и да е. Човѣкъ принадлежи на Бога. Следователно, всѣки има право да чете отъ книгата на своя ближенъ и да се поучава отъ него, безъ да кѫса листата му, безъ да го цапа. Така трѣбва да разбира новото поколѣние любовьта. Така трѣбва да гледа мѫжа на жената и жената на мѫжа. Срещнете ли единъ мѫжъ въ гората, не се страхувайте отъ него, считайте го за свой братъ. Стремете се да бѫдете братя и сестри единъ за другъ, а не мѫже и жени. Само по този начинъ човѣкъ ще дойде до безсмъртието. Задачата на новото учение се заключава, именно, въ това, да освободи човѣшкия духъ, да направи човѣка безсмъртенъ. Отъ какво трѣбва да се освободи човѣкъ? — Отъ миналото си. Свърже ли се съ спомени отъ своето минало, той се намира подъ тѣхното влияние така, както често изпада подъ влиянието на престѫпници, съ които се е срещналъ, или по чиито стѫпки е попадналъ. Колкото по-чувствителенъ е човѣкъ, толкова повече се влияе отъ чуждитѣ мисли и чувства, но той трѣбва да знае законитѣ да се огражда и да познава, отде идатъ влиянията. Той трѣбва да различава, кое е негово и кое — чуждо. Хората сѫ свързани така, че не могатъ да се освободятъ отъ влияние, но, въпрѣки това, могатъ да не се подаватъ на лошитѣ влияния. Лошитѣ влияния могатъ да бѫдатъ като морскитѣ вълни, които бушуватъ вънъ отъ парахода, безъ да проникнатъ вѫтре. Да се справя човѣкъ съ влиянията, това е велика наука, която Христосъ преподаваше на ученицитѣ си. Следователно, задачата на майката е да пази дъщеря си отъ лошитѣ влияния; задачата на бащата е да пази сина си; духовенството — да пази своето паство; учителитѣ — своитѣ ученици и т. н. Христосъ остави на човѣчеството редъ правила и закони, какъ да живѣятъ правилно. Тѣзи закони и до днесъ още не сѫ приложени. Ще кажете, че Христовото учение е неприложимо. То е приложимо, но се иска жива, разумна вѣра, която да свързва човѣшката душа съ Бога. Само при такава вѣра хората могатъ да се обединятъ въ едно цѣло; да нѣма разлика между общества и народи — всички да станатъ едно общество, единъ народъ. Това е великото, новото, което иде сега въ свѣта. Изведнъжъ то не може да стане, но трѣбва да се работи въ тази насока. Ще минатъ стотици и хиляди години, но човѣчеството ще се обедини. Тогава нѣма да има бедни и грѣшни хора; нѣма да има ваши и наши, всички ще бѫдатъ братя и сестри. Днесъ земята е пъ