Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'неделни беседи'.

  • Търсене по таг

    Отделяйте таговете с запетая.
  • Търсене по автор

Тип съдържание


Форуми

  • Петър Дънов - беседи - стар правопис
    • Беседи - стар правопис
    • Томчета с беседи
    • Други книги със стар правопис
    • Молитви
    • Други материялии информация за стария правопис
    • Форум за споделяне на работа.
    • Паневритмия
  • Други книги със стар правопис
    • Други книги със стар правопис

Търси съвпадения в...

Търси резултати които...


Дата на създаване

  • Start

    End


Последна актуализация

  • Start

    End


Филтриране по брой...

Регистриран

  • Start

    End


Група


AIM


MSN


Website URL


ICQ


Yahoo


Jabber


Skype


Location


Interests


Отговорете на въпроса

  1. Ани

    1919_01_19 Голѣмата вѣра

    "Великитѣ условия на живота", 9 беседи на Учителят Беинса Дуно от 12.01.1919г. до 30.10.1919г., София, 1944, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание Голѣмата вѣра „Голѣма е твоята вѣра.“ Матея 15:28. Единъ отъ важнитѣ стихове въ прочетената глава е за вѣрата. Христосъ се обръща къмъ една жена хананейка и казва: „Жено, голѣма е твоята вѣра!“ Вѣрата, за която говори Христосъ, представя великъ, необятенъ свѣтъ. За мнозина вѣрата е толкова разбрана, колкото думитѣ Богъ Отецъ, Богъ Синъ и Богъ Духъ. И тѣзи думи сѫ дотолкова разбрани за човѣка, доколкото той самъ съзнава положението, въ което се намира. Който знае, какво значи начало на нѣщата, той разбира думитѣ Богъ Отецъ. Който разбира дветѣ противоположни начала въ свѣта — духътъ и материята, той знае смисъла на думитѣ Богъ Духъ. Който разбира отношенията на сина къмъ бащата, той знае, какво означаватъ думитѣ Синъ Божи. Когато се говори за проявитѣ на Сина къмъ хората, разбираме значението на думитѣ Синъ Човѣчески. И най-после, когато се говори за връзка между проявитѣ на Сина къмъ човѣшкия разумъ, разбираме понятието разумна свѣтлина. „Жено, голѣма е твоята вѣра!“ Значи, има и малка вѣра. Голѣмата и малката вѣра представятъ два полюса на човѣшкия умъ. И голѣмата, и малката вѣра сѫ потрѣбни въ живота — споредъ случая. Това сѫ контрасти, безъ които не може. Тѣ сѫществуватъ и въ природата. Навсѣкѫде ще видите голѣми и малки планини, голѣми и малки рѣки, морета и езера, голѣми и малки градове, държави и т.н. За да каже Христосъ на жената, че вѣрата ѝ е голѣма, това показва, че Той я подложилъ на изпитание. — Защо трѣбваше да я изпитва? — За да разбере, дали може да се излѣкува дъщеря ѝ. Ако нѣкой купи много земя и започне да я обработва, първиятъ въпросъ, който ще му задамъ, ще бѫде, има ли вода на разположение и какво количество. За много земя е нуждна много вода. Ако водата е малко, по-добре да не се заема съ обработването на земята. Вѣрата представя особенъ родъ енергии въ човѣшкия животъ. Колкото по-голѣма е вѣрата на човѣка, толкова по-енергиченъ е той и толкова по-голѣма работа може да свърши. Христосъ зададе на жената нѣколко въпроси и, следъ като тя отговори разумно на всички въпроси, Той ѝ каза: „Не е добро да вземе нѣкой хлѣба отъ децата и да го хвърли на псетата.“ А тя рече: „Ей, Господи, но и псетата ядатъ отъ трошицитѣ, що падатъ отъ трапезата на господаритѣ имъ.“ Тогава Христосъ ѝ каза: „Жено, голѣма е твоята вѣра. Да бѫде споредъ вѣрата ти!“ Разчитайте на онази жена или на онзи мѫжъ, които обръщатъ внимание на малкитѣ нѣща. Който не обръща внимание на малкитѣ величини, е разсипникъ — отъ него нищо добро не се очаква. Малкитѣ величини водятъ къмъ голѣмитѣ, които могатъ да се използуватъ за добро на всички хора. Правилно е да се върви отъ малкото къмъ голѣмото, а не обратно. Това показва, че и въ живота, и въ природата сѫществува известна последователность. Затова се казва, че и въ прилагането на Божиитѣ Закони сѫществува тази последователность. Ако лѣкувате нѣкого по Божественъ начинъ, ще прилагате такива методи, които отговарятъ на неговия организъмъ, т. е. между методитѣ, които прилагате, и неговитѣ енергии, да има известно съответствие. При това, ще започвате отъ слабитѣ методи и постепенно ще вървите къмъ силнитѣ. При лѣкуването по Божественъ начинъ принципътъ е единъ и сѫщъ, но методитѣ сѫ различни. Какъвъ методъ ще се приложи къмъ даденъ човѣкъ, това зависи отъ степеньта на неговото развитие. Нѣкои се лѣкуватъ съ лѣкарства, съ вода, съ баене, а други — съ вѣра. Коя е причината за болеститѣ? — Отслабването на жизнената енергия въ човѣка, при което тя се превръща въ потенциална или пасивна. Следователно, лѣкуването на болния има предъ видъ превръщането на потенциалната енергия въ кинетическа. Това се постига чрезъ различни лѣкарства или действия, които възбуждатъ пасивната енергия. Понѣкога българитѣ лѣкуватъ трескавия, като го заливатъ съ студена вода. По този начинъ тѣ произвеждатъ силна реакция въ организма и, ако пасивната енергия се превърне въ активна, болниятъ оздравява. Не стане ли това, той не може да оздравѣе. Както и да се лѣкува болниятъ, важно е да сѫществува известна връзка между него и Бога. Хананейката, която молѣше Христа да помогне на болната ѝ дъщеря, се нуждаеше отъ тази връзка. Въ лицето на Христа, тя видѣ човѣка, който направи връзката между нейната душа и Бога, и дъщеря ѝ оздравѣ въ сѫщия часъ. Понѣкога човѣкъ самъ прави тази връзка, а понѣкога се нуждае отъ чужда помощь. Както хирургътъ превързва и намѣства счупения кракъ на болния, така и Христосъ е съединителна връзка между човѣшката душа и Бога. Който не може да направи тази връзка, дълго ще обикаля болния, безъ да му помогне. Защо страдатъ хората? — Защото коститѣ имъ сѫ измѣстени. Азъ взимамъ думитѣ „измѣстени кости“ въ смисълъ на размѣстени мисли, желания и постѫпки. Може да си добъръ, искренъ, но пакъ страдашъ отъ размѣстване на мислитѣ и чувствата — Защо? — Защото започвашъ работитѣ си не навреме и безъ нуждното разбиране. Въ края на краищата, като се намѣришъ въ затруднение, казвашъ: Господъ е всесиленъ, всичко може да направи. — Той може да направи всичко, но по своя умъ и разбиране, а не по твоя. Хората грѣшатъ, като мислятъ, че Богъ ще ги научи, какъ да постѫпватъ, безъ да разсѫждаватъ сами върху постѫпкитѣ си. Тѣ се обръщатъ къмъ Бога, само когато иматъ нужда, безъ да се запитватъ, разположенъ ли е Богъ да имъ отговори. Всѣко нѣщо трѣбва да става на своето време. Жената хананейка схвана този моментъ и го използува. Когато Христосъ ѝ каза, че не може да вземе хлѣба отъ децата и да го даде на псетата, тя веднага съобрази, какъ да отговори. — Кои сѫ псетата? — Хората, които мислятъ само за ядене и пиене. Хананейката бѣше скромна жена. Тя дойде при Христа да вземе само излишъка отъ трапезата на господаритѣ, безъ да посегне на тѣхния дѣлъ. Тя съзнаваше, че има право да живѣе и да се ползува отъ благата на живота, макаръ тѣ да падатъ отъ трапезата на господаритѣ. Христосъ се почуди на тази вѣра и отговори: „Жено, голѣма е твоята вѣра!“ Отъ този моментъ животътъ на хананейката се измѣни, и Христосъ рече: „Да бѫде споредъ вѣрата ти! И оздравѣ дъщеря ѝ отъ онзи часъ“. Този превратъ въ живота на човѣка наричаме „придобиване на вѫтрешенъ, Божественъ миръ“. Когато болниятъ оздравѣе, въ душата му настава миръ и спокойствие. Ще кажете, че познавате това състояние, т.е. разбирате всичко, което ви се говори. Възможно е и това, но между разбиранията на всички живи сѫщества има разлика. И най-дребнитѣ животни иматъ свои разбирания, но тѣхнитѣ разбирания се различаватъ коренно отъ човѣшкитѣ, а човѣшкитѣ — отъ ангелскитѣ и т.н. Въ известно отношение едно животно има по-правилно разбиране отъ човѣка, но въ повечето случаи разбиранията на човѣка сѫ по-високи и по-правилни отъ тѣзи на животнитѣ. Изучавайте качествата и проявитѣ на животнитѣ и подражавайте на доброто въ тѣхъ. Вижте, какъ овцетѣ се подчиняватъ на своя пастиръ. Не трѣбва ли и хората да се подчиняватъ така на своя Отецъ? Вижте, какъ копринената буба се смалява постепенно, докато се завие въ пашкулъ и прекарва въ сънь известно време, докато се прѣвърне на пеперуда и литне въ широкия свѣтъ. Не трѣбва ли и човѣкъ да научи изкуството да се смалява и увеличава, когато условията му диктуватъ едното или другото положение. Като слушатъ да се говори така, мнозина ще възразятъ, че човѣкъ е свободно, мислещо сѫщество, независимо отъ условията. Наистина, човѣкъ е мислещо сѫщество, но той е господарь на условията, само когато мисли, чувствува и действува правилно. Иначе, той е робъ и слуга на условията. Правата мисъль, правото чувство и правото действие иматъ отношение къмъ Божественото начало. Така постѫпи жената хананейка. Тя започна съ малкото и придоби голѣмото. Много отъ сегашнитѣ хора започватъ съ голѣми желания, искатъ да блѣснатъ въ свѣта, всички да говорятъ за тѣхъ. Чувате нѣкой да казва: Ще направя едно угощение на близкитѣ си, че всички да останатъ очудени. После мога да постя цѣла седмица, но поне веднъжъ да се проявя. Това значи, да започнешъ добре, а да свършишъ зле. Така сѫ започвали много хора, много народи, но, въ края на краищата, всички сѫ завършили зле и оставали сами, разочаровани. Както и да започнешъ, добре, или зле, все ще научишъ нѣщо. Природата използува всичко и най-после прѣвръща злото въ добро. Понеже всички хора не сѫ на еднаква степень на развитие, и постѫпкитѣ имъ сѫ различни. Понеже човѣкъ е свободенъ въ своитѣ действия, погрѣшкитѣ въ живота му идатъ като естествено послѣдствие на неговата свобода. Обаче, едно се иска отъ него: изправяне на погрѣшкитѣ. Кой изправя погрѣшкитѣ си? — Смирениятъ. Едно отъ качествата на жената хананейка бѣше смирението. Всѣки човѣкъ трѣбва да придобие смирение. Безъ него нищо не се постига. И млади, и стари, всички трѣбва да се смирятъ. Едни се смиряватъ доброволно, а други — насила. Умниятъ предвижда злото и го избѣгва, а глупавиятъ не може да го предвиди и се натъква на него. Умниятъ се смирява доброволно, а глупавиятъ — по неволя. Като го принудятъ да се смири, той казва: Нѣма какво да се прави, трѣбва да се подчиня. Не може ли да се живѣе безъ смирение? — Не може. Поне единъ пѫть въ живота си трѣбва да се смиришъ. Смирениятъ търси причината за неуспѣхитѣ и нещастията си въ себе си, а не отвънъ. Така той усилва смирението си и става вѫтрешно силенъ и богатъ. Истински човѣкъ е онзи, който увеличава дарбитѣ и способноститѣ си. Той работи върху себе си съзнателно и не се заблуждава. Той не си въобразява, че вѣрата му е голѣма. Той не си въобразява, че светостьта му е голѣма. Нѣкои родители мислятъ, че децата имъ сѫ гениални, всичко разбиратъ. Човѣкъ може да разбира нѣщата, безъ да е гениаленъ. Гениятъ е напредналъ духъ, който е завършилъ развитието си на земята. Докато живѣешъ на земята, не можешъ да бѫдешъ гениаленъ. Ще се приближавашъ до гения, безъ да си истински гений. Затова е казано въ Писанието, че никой ученикъ не е по-горенъ отъ учителя си. Достатъчно е на ученика да бѫде като учителя си. Докато ученикътъ стигне учителя си, последниятъ вече го е надминалъ. Нѣкой християнинъ си въобразява, че има голѣма вѣра, много знания, но разболѣе ли се детето му, той се отчайва, плаче, страда — не може да му помогне. Нали имашъ вѣра, знание, защо се отчайвашъ? Силата на човѣка се познава въ изпитанията. — Ще умре детето ми, а то трѣбва да живѣе. — Ако е нуждно да живѣе, ще живѣе; ако прѣждеврѣменно умре, бѫди доволенъ, че е свършило нѣкаква работа на земята и следъ врѣме ще дойде пакъ между васъ, да продължи работата си. — Вѣрно ли е това? — Ако си вѣрващъ, самъ ще провѣришъ това; ако не вѣрвашъ, ще се мѫчишъ, безъ да се домогнешъ до истината. Смъртьта не подразбира свършване на живота. Раждашъ се, значи, мобилизиратъ те; умирашъ — демобилизиратъ те; събличашъ военнитѣ дрехи и обличашъ онѣзи, съ които си дошълъ на земята. Мобилизираниятъ е ограниченъ човѣкъ, а демобилизираниятъ е свободенъ като пеперуда. Какво представя генералътъ, който дава заповѣди на редовнитѣ войници и на мобилизиранитѣ? — Учитель. Той имъ предава различни лекции по военното изкуство и дисциплина, а тѣ слушатъ и се съгласяватъ съ всичко, което имъ се говори. Генералътъ говори, а тѣ потвърждаватъ: Тъй вѣрно, господинъ генералъ! Дали всѣкога разбиранията имъ сѫ съгласни съ тѣзи на генерала, това е другъ въпросъ. Важно е, че военната дисциплина изисква редъ, порядъкъ и пълно съгласие между войницитѣ. Това предаване е подобно на забиване гвоздеи въ дъската. Майсторътъ забива гвоздея, а последниятъ казва: Тъй вѣрно, господинъ генералъ! Като свърши работата си, майсторътъ казва: Свършихъ една добра работа. — За тебе е добре, но за гвоздея и за дъската не е добре. И евреитѣ мислѣха, че вършатъ добра работа, като забиваха гвоздеи въ рѫцетѣ и краката на Христа, но последствията отъ цѣлата тази работа не излѣзоха добри за еврейския народъ. Въ човѣшкия умъ се явяватъ отрицателни мисли, които забиватъ рѫцетѣ и краката на своя Богъ. Има мисли и чувства на съблазънь, на безвѣрие, които свързватъ Бога въ човѣка, докато най-после Го разпънатъ. Всички отрицателни мисли и чувства въ човѣшкия животъ трѣбва да се премахнатъ, защото никой не се нуждае отъ дървени или каменни кръстове. Свѣтътъ се нуждае отъ мислещи сѫщества, отъ живи кръстове, безъ никакви гвоздеи. Съвременнитѣ религии сѫ пълни съ кръстове, забити съ гвоздеи. Бѫдещата религия ще се отличава съ живи кръстове, безъ никакви гвоздеи. „Жено, голѣма е твоята вѣра!“ Какво отношение има вѣрата на тази жена къмъ васъ? Оттукъ се вижда, че силната вѣра лѣкува. Всѣки човѣкъ има въ себе си три болни дъщери — тѣлото, умътъ и сърдцето. Тритѣ дъщери иматъ три майки, но само една отъ тѣхъ потърси Господа и Го намѣри, затова дъщеря ѝ оздравѣ. Тя вѣрваше въ Бога, и вѣрата ѝ бѣше голѣма. Велико нѣщо е вѣрата. Споредъ нѣкои вѣрата е резултатъ на добро разположение. Не е така. И животнитѣ иматъ добро разположение, играятъ си весело, скачатъ, но не може да се говори за вѣра въ тѣхъ. Колкото по-добъръ и разуменъ животъ води човѣкъ, толкова повече се усилва вѣрата му. Лошиятъ и неразуменъ животъ става причина за отслабване на вѣрата. Понеже вѣрата има отношение къмъ ума, затова силата на вѣрата зависи отъ свѣтлината и чистотата на човѣшкия умъ. Нѣма ли тѣзи качества, умътъ става причина за заблужденията на сърдцето. На какво се дължи голѣмата вѣра на хананейката? — На познаването ѝ на Бога и на Христа. Така тя почувствувала вѫтрешната сила на Христа и на нея уповала. Вѫтрешно тя познала Христа, като Синъ Божи, и смѣло поискала отъ Него това, което би поискала отъ Бога. Тя разбирала стиха, дето Христосъ казва за себе си: „Азъ и Отецъ ми едно сме.“ Казано е въ Писанието: „Както Отецъ има животъ въ себе си, така е далъ и на Сина си животъ. Както Отецъ има сила да възкресява, и Синътъ има сѫщата сила.“ Коя е причината за това? — Връзката на Христа съ Бога. Който обича ближния си или себе си повече отъ Бога, той всѣкога ще изневѣри на любовьта си. Момъкъ, който обича една мома повече отъ Бога, всѣкога може да ѝ изневѣри. Като обикне втора, и на нея ще изневѣри. Всѣки търси нѣщо вънъ отъ себе си и, като го намѣри, не се задоволява. Търсѝ Бога въ себе си, свържи се съ Него, за да бѫдешъ всѣкога доволенъ и вѣренъ на себе си и на своя ближенъ. Ето защо, всѣки трѣбва да си каже: „Азъ познавамъ живия Богъ, Който е въ мене, и изпълнявамъ волята Му.“ Богъ, Който живѣе въ човѣка, живѣе въ всички сѫщества, въ цѣлата природа. Проявитѣ на този Богъ наричаме Синъ Божи. Сегашнитѣ хора не издържатъ въ отношенията си; тѣ се раздѣлятъ и разочароваватъ едни отъ други, защото не разбиратъ законитѣ на вѫтрешния животъ. Както външниятъ, така и вѫтрешниятъ животъ си иматъ свои закони и нужди. Веднъжъ се облѣкълъ въ плъть, човѣкъ не може да се отрече отъ нея. Той може да ѝ стане господарь и да не задоволява всичкитѣ ѝ желания, но нѣма право да я унищожава. Плътьта е форма, въ която сѫ поставени душата и духътъ, да изучаватъ живота. Коренитѣ на живота сѫ въ плътьта, а клонетѣ — въ духа. Понеже коренитѣ се стремятъ надолу, къмъ центъра на земята, а клонетѣ — нагоре, къмъ слънцето, затова духътъ и плътьта се движатъ въ две противоположни посоки и се противятъ единъ на другъ. Благодарение на противодействието, между плътьта и духа се ражда живота. Така, именно, плътьта и духътъ извършватъ велика работа. Следователно, за да има равновесие въ човѣшкия животъ, плътьта трѣбва да върви надолу, а духътъ — нагоре. Мнозина искатъ да унищожатъ плътьта, да се отрекатъ отъ нея. Това е невъзможно. Докато е на земята, човѣкъ се нуждае отъ плъть. Той не е нито ангелъ, нито светия, не разполага съ тѣхнитѣ знания. Само ангелитѣ и светиитѣ могатъ да живѣятъ безъ плъть, но, когато сѫ на небето. Слѣзатъ ли на земята, и тѣ се обличатъ въ плъть. Всички животни, всички хора сѫ облѣчени въ форми, които отговарятъ на тѣхното развитие. Въ този смисълъ, всѣка форма изпълнява известна служба. И най-малкото сѫщество, което изпълнява службата си, както трѣбва, отива нагоре, къмъ клонетѣ. И обратно, ако човѣкъ не изпълнява волята Божия, той е въ положение на корени, които се забиватъ дълбоко въ земята. Следователно, не е важно, каква служба изпълнява човѣкъ, а какъ я изпълнява. Съвременнитѣ християни говорятъ за любовьта на Христа, но прилагатъ старитѣ методи въ живота си. Тѣ започватъ добре, а свършватъ зле. Въ това отношение тѣ приличатъ на влюбенитѣ моми и момци. Докато не сѫ женени, и родителитѣ имъ работятъ за тѣхъ, отношенията имъ сѫ правилни. Тѣ сѫ внимателни, нѣжни единъ къмъ другъ, пишатъ си любовни писма, обаче, щомъ се оженятъ, всичко се разваля. — Защо? — Защото тежеститѣ на живота падатъ върху тѣхъ. Момъкътъ мисли, че се излъгалъ, момата — сѫщо, а въ края на краищата, вината е и въ двамата. Тѣ сѫ мислили само за удоволствие, а не и за съзнателна, разумна работа. Който иска да се удоволствува, плаща скѫпо. Тази мисъль Христосъ изразилъ чрезъ стиха: „Не мога да взема хлѣба отъ децата и да го дамъ на псетата.“ Азъ превеждамъ думитѣ на Христа по следния начинъ: Не съмъ дошълъ за хора, които искатъ само да се удоволствуватъ. Жената хананейка отговори на Христа: „И азъ искамъ да влѣза въ добрия пѫть, който показвашъ на хората.“ Христосъ каза: „Жено, голѣма е твоята вѣра! Нека бѫде споредъ вѣрата ти.“ Отъ този часъ дъщерята на хананейката оздравѣ, и тя получи Божията благодать. Всички хора — учени, философи, музиканти, художници, писатели, иматъ известни стремежи и идеали, които всѣки постига споредъ степеньта на своята вѣра. Какъвъ ще стане човѣкъ, това зависи отъ неговата вѣра. Нѣкой става богатъ, ученъ, философъ или музикантъ, понеже вѣрвалъ, че може да стане такъвъ. Забелязано е, че великитѣ хора сѫ вѣрващи. Тѣ вѣрвали въ постигането на своитѣ идеали и станали силни и велики хора. Който има разумна вѣра, преодолява всички мѫчнотии и препятствия въ живота си. Христосъ показа на хората начина, по който могатъ да се справятъ съ мѫчнотиитѣ си. Първото условие за това е чистъ животъ, изпълненъ съ любовь. Истинскиятъ християнинъ се отличава съ мораленъ устой. Той е смиренъ, любещъ и чистъ. Който не е придобилъ тѣзи качества, и християнинъ да стане, ще се проявява такъвъ, какъвто е билъ първоначално: ако е билъ нервенъ, нервенъ ще си остане; ако е билъ щедъръ, такъвъ ще си остане. Голѣми усилия трѣбва да прави човѣкъ върху себе си, за да превърне отрицателнитѣ си качества въ положителни и да усили положителнитѣ. Бубата не може въ единъ день да стане пеперуда. За това сѫ нуждни около 40 деня. Ако на бубата, която живѣе толкова кратко време, сѫ нуждни 40 деня за превръщането ѝ въ пеперуда, колко повече работа и време сѫ нуждни на човѣка, за да мине отъ състояние на буба въ пеперуда. Както животнитѣ, така и хората се развиватъ бавно, постепенно, като следватъ законитѣ на еволюцията. Всѣка форма представя нота на Божествената гама на живота. Нотата може да бѫде цѣла, половина, четвъртина, осмина и т.н. Тя има свой тонъ и опредѣлена стойность. Хората си мислятъ, че знаятъ азбуката на своя езикъ, както и седемтѣ музикални тона, но като започнатъ да си служатъ съ тѣхъ, нито говорътъ имъ е говоръ, нито пѣсеньта — пѣсень. Малко хора говорятъ и пѣятъ, както трѣбва. Нѣкой говори за любовь, а сърдцето му е праздно. Говори за истината, безъ да я познава. Говори за любовь къмъ Бога, а не е готовъ за никаква жертва. Който не може да се жертвува, не обича Господа. Следъ всичко това, той се чуди, защо хората не го разбиратъ и работитѣ му не вървятъ добре. Човѣкъ трѣбва да разбере, че Божествениятъ животъ работи въ него, и да знае, че всѣко благо е дадено не само за него, но и за ближнитѣ му. Всѣки има право да се ползува отъ благата на живота за своето развитие. Мѫжътъ, жената, децата сѫ условия, дадени на човѣка, за да мисли, да работи за своето развитие, а не само за използуване едни - други. — Какъ да се освободимъ отъ страданията? — Не избѣгвайте страданията, но се учете отъ тѣхъ. Всѣко страдание е музикаленъ тонъ, който трѣбва да бѫде чистъ, ясенъ и мекъ. Той трѣбва да бѫде въ хармония съ тона на радостьта. Само така животътъ ще се развива правилно. Както въ музиката тоноветѣ трѣбва да си хармониратъ, за да образуватъ правиленъ акордъ, така и тонътъ на страданието трѣбва постепенно да се повдига, докато внесе хармония въ живота и се превърне въ радость. Следователно, страданието представя понижаване тоноветѣ на човѣшкия животъ, а радостьта — повишаване на сѫщитѣ тонове. Христосъ казва: „Жено, голѣма е твоята вѣра!“ Това значи: Жено, ти пѣешъ правилно, въ хармония съ твоята дъщеря, поради което тя ще оздравѣе. Майката може да излѣкува дъщеря си, а бащата — сина си, ако сѫ въ хармония помежду си. Ако майката грѣши, дъщерята страда; ако бащата грѣши, синътъ страда. За да не страдатъ децата, родителитѣ трѣбва да живѣятъ добре. Когато дъщерята заболѣе, майката трѣбва да се бори съ смъртьта като тигрица, за да я спаси. Иначе, и майката, и дъщерята спиратъ развитието си. Обаче, има случаи, когато смъртьта на децата носи известно благословение за родителитѣ, но това вече не е смърть, а преселване. Страшна е смъртьта, когато иде преждевременно и лишава човѣка отъ възможностьта да реализира своитѣ идеали. — Какъ може човѣкъ да се спаси отъ смъртьта? — Като живѣе въ пълна хармония съ Бога. Това значи, да пази връзката си съ Бога, направена още въ началото на своя животъ. Затова се казва: Не кѫсай връзката си съ Бога. Не кѫсай връзката и на ближния си съ Бога. Ако не можешъ да я усилишъ, поне не я кѫсай. Като не разбиратъ законитѣ на живота, хората кѫсатъ едни-други нишкитѣ на живота си и после страдатъ. Тѣ кѫсатъ нишкитѣ си, защото вѣрата и свѣтлината имъ сѫ слаби. Много пѫти тѣ ще се раждатъ и прераждатъ, докато завършатъ работата си на земята, т.е. докато свържатъ нишкитѣ, които сѫ кѫсали. Съвременнитѣ хора се спъватъ едни-други въ живота си, защото се състезаватъ. Всѣки иска да бѫде пръвъ. Свѣтскиятъ човѣкъ иска да заеме първо мѣсто въ обществото, а религиозниятъ — да бѫде близо до Бога. И едното, и другото е невъзможно. Каквото мѣсто и да заемашъ въ обществото, все ще има единъ човѣкъ, който да стои по-горе отъ тебе. Що се отнася до близость къмъ Бога, това е относително понятие. Богъ е слънцето на живота, но отъ човѣка зависи да бѫде близо или далечъ отъ Него. Ако си въ хармония съ Бога, ще бѫдешъ близо до Него. Ако скѫсашъ връзката си, ти самъ се отдалечавашъ отъ Него. За духовния свѣтъ нѣма мѣсто, пространство и време. Това сѫ величини, които иматъ отношение къмъ материалния свѣтъ. Можешъ да бѫдешъ близо до Бога по духъ, а не по плъть. Физическиятъ свѣтъ е ограниченъ, а духовниятъ е безграниченъ. Затова казваме: двама души на единъ столъ едновременно не могатъ да седатъ, въ една кесия не могатъ да бъркатъ, едни обуща не могатъ да носятъ и т.н. Докато е на земята, човѣкъ трѣбва да разбира физическитѣ закони и да се съобразява съ тѣхъ. Първоначално хората сѫ ходѣли безъ обуща, но следъ грѣхопадането климатическитѣ условия се измѣнили, станало е по-студено и се явила нужда отъ обувки. Днесъ птичкитѣ не се борятъ за обувки, като хората — Защо се биятъ и каратъ хората помежду си? — Защото вѣрата имъ е отслабнала. Докато мѫжътъ е богатъ, жената вѣрва въ него; щомъ той изгуби богатството си, и вѣрата на жената изчезва. Докато мѫжътъ е здравъ и заема високо положение, жената вѣрва въ него; щомъ изгуби здравето и положението си, тя се обезвѣрява. Това не е вѣра, за каквато Христосъ говори. Ето защо, нѣкои предпочитатъ да посветятъ живота си за изследване и изучаване на пеперудитѣ и насѣкомитѣ, отколкото да се занимаватъ съ подобнитѣ си, отъ които често се излагатъ на разочарования и огорчения. Христосъ каза на хананейката: „Жено, голѣма е твоята вѣра!“ Тази жена се смири и пожела да изправи погрѣшкитѣ си, за което получи Божията благодать. Мнозина не виждатъ погрѣшкитѣ си, не искатъ да ги признаятъ и, ако нѣкой имъ ги изнесе, тѣ търсятъ начинъ да се извинятъ. Това не е Божествено. Единъ е Божествениятъ законъ, и всички трѣбва да го изпълняватъ. Не всички хора изпълняватъ този законъ еднакво, защото не сѫ на еднаква степень на развитие. У нѣкои сърдцето взима надмощие, у други — умътъ, а у трети — волята. — Защо не се организиратъ всички хора, да се развиватъ еднакво? — Това е невъзможно. Нали има редъ обществени организации? Всички организирани хора на еднаква степень на развитие ли сѫ? Следователно, истинското организиране става отвѫтре-навънъ и отвънъ-навѫтре, но отъ Духа. Това значи усилване на вѣрата. При такова организиране никой никого не може да изнасили. Въ човѣшкитѣ организации има взаимопомощь, но има и изнудване. Въ Божественитѣ организации има взаимопомощь безъ никакво изнудване. Тукъ излишъкътъ се раздава безъ задържане отъ когото и да е. Всѣки има право да се ползува отъ излишъка на благата, т.е. отъ тѣхнитѣ лихви, но въ никой случай нѣма право да нарушава основния капиталъ или майката на дадено благо. Майката остава за основа на бѫдещия градежъ. Давай отъ излишъка си, безъ да знаятъ другитѣ за това. Ти, който се ползувашъ отъ благото на ближния си, благодари за полученото и не изисквай повече, отколкото ти е дадено. Ако отидешъ нѣкѫде на гости, не стой повече отъ три деня безъ работа; на четвъртия день вземи участие въ общата работа, за да покажешъ, че си близъкъ въ този домъ. Не изнудвай близкитѣ си, нито изпитвай търпението имъ. Само Богъ и Христосъ иматъ право да изпитватъ хората. Христосъ изпита търпението на ученицитѣ си чрезъ хананейката. Тѣ искаха отъ Христа, или да ѝ помогне, или да я прати да си отиде — нѣмаха търпение да дочакатъ края. „Голѣма е твоята вѣра“. Нека всѣки си зададе въпроса: Голѣма ли е вѣрата ми, за да поливамъ градината си? — Коя е тази градина? — Човѣшкото сърдце. Мнозина мислятъ, че разбиратъ човѣшкото сърдце. Тѣ го разбиратъ дотолкова, доколкото да си причиняватъ страдания. И кокошкитѣ се разбиратъ, но дайте имъ храна, да видите, какъ се кълватъ. Така правятъ и воловетѣ. Като ги храните, тѣ се мушкатъ, завиждатъ си и се страхуватъ, да не би единиятъ да хапне повече отъ другия. Когато хората очакватъ на васъ, давайте храна на всѣки поотдѣлно, да нѣма кълване и мушкане между тѣхъ. Сипвайте на всѣкиго ядене въ отдѣлна чиния. Ако всѣки самъ си сипва, опредѣлете, по колко лъжици да си вземе. Вземе ли повече, отколкото е опредѣлено, последнитѣ ще останатъ безъ ядене. За да познаете човѣка, наблюдавайте го, какъ се храни и какъ постѫпва съ близкитѣ си презъ време на ядене. Какъвто е човѣкъ на трапезата, когато се храни, такъвъ е и въ обществото. Божествениятъ животъ, въ който сме призвани, не е животъ на кълване, на мушкане, нито на кѫсане на нишки. Вмѣсто да кълвешъ, да мушкашъ, да кѫсашъ нишкитѣ, а съ това да прекѫсвашъ благороднитѣ пориви на своята душа, както и на своя ближенъ, изпращай добритѣ си мисли и помагай. Всѣки има излишна енергия, която трѣбва да се впрегне на работа. Ако сте готови да давате отъ своя излишъкъ, можете да помагате на окрѫжаващитѣ. Излишната енергия представя превръзка за счупения кракъ или рѫка на вашия ближенъ. Когато нѣкой иска да му помогнете, това подразбира даване отъ излишната енергия. Лѣкарьтъ ще превърже болния, ще намѣсти счупения му кракъ, но неговиятъ ближенъ трѣбва да е готовъ да му даде отъ излишната си енергия, т.е. отъ своитѣ материали за превръзване. Който е готовъ да дава отъ своята излишна енергия, той може да прави чудеса. Какво се разбира подъ думата „чудеса“? — Чудесата не сѫ нѣща произволни. Тѣ почиватъ на разумни закони, чрезъ които Богъ се проявява. Следователно, когато се обърнете къмъ Бога за помощь, не се питайте, дали ще ви помогне или не, но дайте Му само превръзки и масло. Той ще намѣсти крака, ще го намаже и ще го превърже. Следъ нѣколко деня ще видите резултата и така ще опитате Бога. Ако всичкитѣ опити на човѣка при лѣкуване на близкитѣ му излѣзатъ сполучливи, трѣбва ли да се съмнявате въ него? Това е наука, изкуство, което всѣки може да приложи въ живота си. Ако страдате или сте болни, приложете вѣрата си. Колкото по-голѣма е вѣрата ви, толкова по-добри резултати ще имате. Ако вѣрата ви е голѣма, лесно ще се справите съ отрицателнитѣ чувства въ себе си, напр., съ омразата, завистьта и др. Голѣма сила се иска отъ човѣка, за да се справи съ злото въ себе си. Единъ начинъ познавамъ за това: Изпълнение на Божията воля, Единъ Учитель познавамъ въ свѣта: Богъ. Който следва Божия пѫть, той всѣкога изпълнява волята Му. — Кого да слушаме? — Себе си ще слушате, защото тамъ е Богъ. Мнозина не успѣватъ въ живота си, защото слушатъ много учители. Ще слушате само онзи учитель, който изпълнява Божията воля. Той работи добре, и работата му има резултати. Така работи всѣки човѣкъ, който е свързанъ съ Бога. И обущарьтъ, който работи съ любовь, прави хубави обувки и задоволява клиентитѣ си. Той може да не е свършилъ висока наука, но има любовь въ себе си. Почитайте и уважавайте всѣкиго, заради Божественото, което се крие въ него. То може да е малка искрица, но съ време тя ще се увеличи, ще стане голѣмъ огънь. Всѣки може да помогне за раздухването на тази искрица. Това значи, хората да си помагатъ и да се разбиратъ. Така се разбиратъ музикантитѣ въ единъ оркестъръ. Публиката седи, слуша и рѫкоплѣска. И вие, като мои слушатели, представяте музиканти на великия житейски оркестъръ. Вие свирите, ангелитѣ ви слушатъ и даватъ мнението си. За да не ви сѫдятъ строго, азъ имъ казвамъ, че сега сте започнали да свирите. Единъ день ще станете добри музиканти и ще ги задоволите. Външно сте добри, благочестиви, но отъ всички се иска вѫтрешно благочестие и доброта. Ако нѣкой не е станалъ още добъръ, красивъ и благочестивъ, нека се радва на тѣзи качества у другитѣ хора. Радвайте се на доброто, което живѣе въ вашия ближенъ, за да стане то основа на вашия животъ. Това е учението, което ви проповѣдвамъ днесъ: благото на едного да бѫде общо благо, и благото на всички да бѫде благо на едного. Отде е взето това учение? — Отъ разумната природа. Използувайте методитѣ, които тя ви дава, за да подобрите живота си. Всѣко нѣщо е на мѣстото си, но вие трѣбва да разбирате съотношенията между нѣщата. Като не разбиратъ тѣзи съотношения, хората сѫ недоволни едни отъ други и постоянно роптаятъ. За да не изпадатъ въ това положение, нека си спомнятъ българската поговорка: „Не съмъ слънце да огрѣя всички“. Наистина, само Богъ е слънце, което огрѣва цѣлата вселена. Ще дойде день, когато Божествената свѣтлина ще проникне въ умоветѣ на хората, и тѣ ще станатъ по-силни, отколкото сѫ днесъ. Тъй щото, ако си силенъ, знай, че Богъ работи чрезъ тебе. Дайте пѫть на Бога въ себе си, за да създадете истинска култура, на която да се радватъ всички. Затворите ли пѫтя за Божественото въ себе си, сами се излагате на страдания. Следователно, вървете отъ свѣтлина въ свѣтлина. Така ще познаете Бога, себе си и своя ближенъ. Какво учение е това, което ви освобождава отъ едни вериги и хвърля въ други? Божественото учение представя непрекѫсната линия отъ свѣтлина, въ която нѣщата се огрѣватъ последователно. Така, именно, се вижда връзката между отдѣлнитѣ явления. „Голѣма е вѣрата ти, жено.“ Съ примѣра за хананейката, Христосъ обърна внимание на ученицитѣ си върху смирението. Тази жена каза, че се задоволява отъ трошицитѣ на Господната трапеза. Велико нѣщо е смирението. Малко хора днесъ се задоволяватъ отъ трошицитѣ. Повечето искатъ да седнатъ на първо мѣсто. Казва се за Христа, че дойде на земята, облѣче се въ рабски образъ и се смири. Ако Христосъ трѣбваше да се смири, колко повече това е нуждно за обикновенитѣ хора. Всички трѣбва да се смирятъ, да дойдатъ до положение да бѫдатъ еднакво доволни при изпълнение на висока или низка служба. Докато момата е свободна, облича се хубаво, мие се по нѣколко пѫти на день; тя не работи много, да не цапа рѫцетѣ си, да запази кожата си мека и бѣла. Като се ожени и стане майка, тя пере пеленитѣ на детето си, кѫпе го, работи по цѣлъ день — учи закона на смирението. — Какъ изучава този законъ? — Чрезъ любовьта. Помнете: човѣкъ учи смирението чрезъ закона на любовьта. Чрезъ сѫщия законъ той се задоволява отъ трошицитѣ на господарската трапеза. Съвременнитѣ хора се хранятъ съ трошицитѣ, които падатъ отъ трапезата на ангелитѣ. Тѣхниятъ излишъкъ е нашето изобилие. Отъ нашия излишъкъ се хранятъ сѫществата, които сѫ подъ насъ. Значи, всички живи сѫщества на земята се хранятъ все съ трошици. Желая ви, въ бѫдеще вѣрата ви да се усили, и когото отъ васъ срещне Христосъ, да му каже: „Голѣма е твоята вѣра.“ Желая ви да учите закона на смирението и да го прилагате. Желая ви да бѫдете доволни отъ трошицитѣ и да ги използувате разумно. Желая ви и дъщеря ви да оздравѣе. Това не сѫ само пожелания, но нѣща, които можете да постигнете. Тогава и вие, и дъщеря ви, ще бѫдете здрави. * 2. Беседа отъ Учителя, държана на 19 януарий, 1919 г. София.
  2. "Великитѣ условия на живота", 9 беседи на Учителят Беинса Дуно от 12.01.1919г. до 30.10.1919г., София, 1944, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание Великитѣ условия на живота „Както ме познава Отецъ, и азъ познавамъ Отца; и душата си полагамъ за овцетѣ“. Иоанъ 10:15. „Както ме познава Отецъ, и азъ познавамъ Отца“ — единъ отъ важнитѣ стихове по форма, съдържание и смисълъ. За да се разбере този стихъ, трѣбва да се постави далечъ отъ обикновеното човѣшко съзнание. Само онзи може да разбере вѫтрешния смисълъ на стиха, който познава езика на слънцето, на свѣтлината и топлината, на въздуха и на водата, на росната капка и на вѣтъра. Богатъ, красивъ и смисленъ е езикътъ на слънцето. Който знае този езикъ, той може да проникне въ вѫтрешния смисълъ на живота. Отецъ и синъ сѫ обикновени думи, познати не само на хората, но и на животнитѣ. И млѣкопитаещото познава своя баща; и бащата познава сина и дъщеря си. Наблюдавайте животнитѣ и ще се увѣрите въ това. Ако коньтъ види дъщеря си въ стадо коне, изпѫжда я навънъ. Наистина, животнитѣ нѣматъ културата и разбирането на съвременнитѣ хора, но и тѣ иматъ вѫтрешно чувство къмъ Божествения редъ и му се подчиняватъ. Прелетнитѣ птици знаятъ точно времето на тѣхното прелетяване. Паякътъ, напримѣръ, носи въ себе си изкуството да преде. Той преде такава тънка и издържлива нишка, каквато и най-модернитѣ предачи не могатъ да постигнатъ. Ще се възрази, че човѣкъ е създаденъ по образъ и подобие Божие. Този стихъ има отношение къмъ първия човѣкъ, а не къмъ онзи, който е сгрѣшилъ. За човѣка следъ грѣхопадането се казва, че е въ рабски образъ. И Христосъ, като се видѣ въ този образъ, се смири. Следователно, докато не се смири и познае Отца си, човѣкъ не може да мисли, че носи образъ на Бога. Защо страдатъ хората? — За да се смирятъ. Защо страдатъ животнитѣ? — По сѫщата причина. Когато волътъ насочи рогата си къмъ своя господарь, последниятъ го мушне нѣколко пѫти съ остена си и го смирява. Така и Богъ отправя остена си къмъ човѣка, който иска да боде, да рита, да хапе. Който много боде и рита, минава за голѣмъ философъ и критикъ, съ особени възгледи за живота, но често се натъква на остена. Коя е причината за страданията на съвременнитѣ хора? — Илюзиитѣ, съ които живѣятъ. Всѣки си мисли това, което не е; всѣки си представя нѣщата такива, каквито не сѫ. Майката си въобразява, че е идеална майка и, ако не я признаятъ за такава, страда. Бащата, сестрата, братътъ сѫщо си въобразяватъ, че сѫ по-добри, отколкото въ действителность и, като не ги признаятъ за такива, страдатъ. Кои сѫ качествата на майката и на бащата? Коя жена наричаме майка? Кой мѫжъ е баща? Жената е майка и мѫжътъ — баща не само по форма. Понятията „майка и баща“ криятъ велико съдържание и великъ смисълъ въ себе си. Майката казва, че детето е излѣзло отъ нея, т.е. родила го е, затова е майка. Какво ще кажете тогава за трѫбата, отъ която изтича водата? Може ли трѫбата да се нарече майка на водата? Следователно, не всичко, което излиза или изтича отъ човѣка, е родено отъ него. Съвременнитѣ хора сѫ загубили вѫтрешния смисълъ на езика, поради което сѫ объркали понятията за живота. Обаче, Христосъ казва: „Както ме познава Отецъ, така и азъ познавамъ Отца си; и душата си полагамъ заради овцетѣ.“ Казано е въ Писанието: „Отецъ люби Сина си.“ Това значи: Богъ вложи живота си въ Христа и се пожертвува чрезъ Него. Христосъ е отражение на Бога, затова Богъ Го познава. Богъ е Любовь, която се проявява чрезъ Сина. Бащата познава любовьта, която е вложилъ въ сина си. Затова Христосъ казва: „Както ме познава Отецъ, така и азъ Го познавамъ.“ Не може синътъ да не познава любовьта, която бащата е вложилъ въ него. Казано е въ Писанието: „Богъ е възлюбилъ истината въ човѣка.“ Който съзнава това, той е носитель на истината, той никога не отпада, никога не лъже. Истинолюбивиятъ живѣе въ свѣтлина. Който отрича истината, живѣе въ сѣнка, въ тъмнина. Тази е причината за погрѣшкитѣ, на които постоянно се натъкваме. Невъзможно е човѣкъ да търси нѣщата въ тъмнината и да ги намѣри. Невъзможно е да се движишъ въ тъмнина и да не правишъ погрѣшки. Въ Божествения свѣтъ всѣко нѣщо е на своето мѣсто. Въ човѣшкия свѣтъ нѣщата сѫ разбъркани. Тази е причината, задето хората сѫ изгубили смисъла на своя животъ. Който иска да осмисли живота си, трѣбва да постави мислитѣ и чувствата си на опредѣленитѣ имъ мѣста. Постави мислитѣ и чувствата си въ строго опредѣлено математическо отношение, и животътъ ти ще се осмисли. Търси смисъла на всички явления въ природата и живота, за да осмислишъ и своя животъ. Всѣко явление има две страни: положителна или добра страна и отрицателна или лоша. Вѣтърътъ, напримѣръ, носи прахъ, но едновременно той пречиства въздуха и обновява човѣшката мисъль. Вѣтърътъ нѣкѫде движи облацитѣ и донася дъждъ, а нѣкѫде — суша. Водата и вѣтърътъ обработватъ почвата, но сами не могатъ да възрастятъ посѣтото сѣме. Въ помощь трѣбва да имъ дойдатъ свѣтлината и топлината, да възрастне или да възкръсне животътъ, посѣтъ въ земята. Свѣтлината внася стремежъ, а топлината — движение; свѣтлината опредѣля посоката и цельта, а топлината дава сила за реализиране на цельта; свѣтлината отправя живота нагоре, отдето тя слиза, а топлината го импулсира и разширява. Словото, т. е. сѣмето въ живота е Христосъ, защото Той казва: „Азъ познавамъ Онзи, Който ми дава животъ и ми показва пѫтя; виждамъ свѣтлината, която ми сочи цельта; усѣщамъ топлината, която ме разширява и движи къмъ цельта на моя животъ. Щомъ познавамъ свѣтлината, топлината и живота, познавамъ и Отца си. Христосъ казва още: „Полагамъ и душата си за овцетѣ.“ И тъй, каквото е отношението на Христовата душа къмъ човѣцитѣ, такова е отношението и на въздуха, водата, свѣтлината и топлината къмъ растенията. Христосъ трѣбва да полѣе почвата на нашия животъ, да я озари съ своята свѣтлина и топлина, за да възкръсне Божественото. Както любовьта възкреси Христа, така ще възкръсне всѣка човѣшка душа. Затова е нуждно познаване на Отца и на Сина. Познаването означава разбиране и прилагане на великия законъ на любовьта, който спасява и възкресява. Спасението нѣма да дойде нито отъ водата, нито отъ въздуха, нито отъ земята. Спасението иде отъ Слънцето на живота, носитель на свѣтлината и топлината. Водата символизира надеждата, а въздухътъ — вѣрата. Ако имашъ вода въ себе си, ще имашъ и надежда; ако имашъ въздухъ, ще имашъ вѣра. Надеждата и вѣрата сѫществуватъ въ свѣта, но хората не сѫ ги възприели и приложили. Вѣрата развива ума, а надеждата — сърдцето. Радвайте се, че водата тече, а въздухътъ се движи и образува вѣтроветѣ, защото подтикватъ хората къмъ мисъль и чувство. Защо идатъ изпитанията и страданията? — За да се усилятъ вѣрата, надеждата и любовьта на хората. Каквото е отношението между водата, въздуха и свѣтлината, такова е отношението между вѣрата, надеждата и любовьта. Който иска да усили вѣрата, надеждата и любовьта си, трѣбва да работи съзнателно върху себе си. Кой борецъ е придобилъ сила, безъ да прави упражнения и да развива мускулитѣ си? Героятъ е силенъ човѣкъ, но съ години е работилъ върху мускулитѣ си. Философътъ се отличава съ силенъ умъ и дълбока мисъль, защото постоянно работи съ своя мозъкъ. Добродетелниятъ човѣкъ има велико сърдце, защото постоянно го упражнява. И водата се пречиства, следъ като мине презъ редъ процеси: утаяване, прецеждане, изпаряване. Нищо не се постига изведнъжъ и наготово. На мнозина усилията се виждатъ безпредметни, глупави, но трѣбва да се знае, че мѫдритѣ и умни нѣща се криятъ въ привидно глупавитѣ, а глупавитѣ — въ привидно мѫдритѣ и умни. Когато мисли, че е много уменъ, човѣкъ престава да работи и загубва всичко, което е придобилъ. Когато богатиятъ мисли само за богатството си и разчита на него, той постепенно обеднява. Такива хора влизатъ и излизатъ отъ дома си, безъ да работятъ и, въ края на краищата, нищо не придобиватъ. Тѣ приличатъ на търтеитѣ, които бръмчатъ, влизатъ и излизатъ отъ кошера, безъ да донесатъ капка медъ. Днесъ въ Божествения кошеръ има много търтеи, които пчелитѣ сами умъртвяватъ и изхвърлятъ навънъ. Онѣзи търтеи, които оцѣлѣватъ, обикалятъ кошера и бръмчатъ, очакватъ благоприятни условия, да влѣзатъ вѫтре и да хапнатъ отъ готовия медъ. Христосъ казва: „Както ме познава Отецъ, така и азъ Го познавамъ; и душата си полагамъ заради овцетѣ“. Нека всѣки си каже: „Както ме Отецъ познава, така и азъ Го познавамъ“. Който познава Отца си, той взима оралото и мотиката и отива да оре и копае. Както детето прави движения да намѣри майка си, да се накърми, така човѣкъ трѣбва да вдига и слага мотиката въ земята — своята майка кърмилница, да се храни отъ нея. Когато на детето израстнатъ зѫби, то започва да дъвче. Майката се радва, че детето дъвче хлѣбъ, плодове, мачка ги съ зѫбитѣ си, безъ да мисли за жертвата, която тѣ правятъ за него. Следъ всичко това хората се питатъ, защо идатъ страданията и нещастията. Отговорътъ е простъ. — Хората страдатъ, за да научатъ закона на жертвата. Растенията, плодоветѣ и животнитѣ се жертвуватъ за хората, а хората трѣбва да се жертвуватъ за по-възвишенитѣ сѫщества отъ тѣхъ. „Както ме познава Отецъ“. Познаването има отношение къмъ жертвата. Само за онзи можешъ да се жертвувашъ, когото познавашъ. Затова и Христосъ казва: „Както Отецъ се жертвува за мене отъ любовь, така и азъ проявявамъ любовьта Му“. Жертвата е Божественъ законъ, който трѣбва да проникне въ умоветѣ и сърдцата на хората, да ги направи силни. Жертвата има отношение къмъ любовьта. Само любещиятъ може да се жертвува. Дето любовьта отсѫтствува, тамъ животътъ се обезсмисля, и човѣкъ очаква на хората, а не на Бога. Той търси свѣтлина, топлина и сила отвънъ, а не отъ Божественото начало въ себе си. Божественото се познава по жертвата и любовьта. Силата на човѣка се крие въ любовьта, а не въ думитѣ. Който говори само за любовь, а не я проявява, е праздна бъчва, която вдига шумъ и нищо не дава. Думи, лишени отъ съдържание и смисълъ, сѫ търговски обяви, които иматъ за цель да рекламиратъ стоката и да повдигнатъ цената ѝ. Ще кажете, че обичате житото, плодоветѣ, зеленчуцитѣ. Кой не обича това, отъ което придобива нѣщо? Обичашъ ябълката и крушата, но ще я сдъвчешъ съ зѫбитѣ си. Обичашъ житото, но ще го туришъ подъ воденичния камъкъ. Ще се възрази, че плодоветѣ и житото се жертвуватъ за човѣка. Жертвуватъ се тѣ, но насила, а не доброволно. Истинската жертва е доброволенъ, свободенъ актъ. Узрѣлиятъ плодъ самъ пада отъ дървото и се жертвува, но откѫснешъ ли го зеленъ, ти употрѣбявашъ насилие върху него. Следователно, жертвата става на време и доброволно. „Както ме Отецъ познава“. Като се говори за познаване на Отца, хората искатъ да чуятъ гласа Му, да имъ говори. Богъ може да говори на хората, но тѣ трѣбва да познаватъ езика Му, да Го разбиратъ. Не Го ли разбиратъ, тѣ всѣкога ще спорятъ, дали Господъ е говорилъ на човѣка, или не. Господъ е говорилъ и говори, но не на всички хора. Ако царьтъ влѣзе въ единъ отъ своитѣ обори и погали най-хубавия си конь, това показва, че се е разговарялъ съ него. Този конь може да каже, че се е разговарялъ съ царя, но другитѣ, или трѣбва да вѣрватъ на думитѣ му, или да отрекатъ истината, че царьтъ може да се разговаря съ конетѣ. Така и Богъ е говорилъ въ миналото, говори въ настоящето, ще говори и въ бѫдеще, но само на онѣзи, които иматъ любовь. Дето нѣма любовь, тамъ не се чува говора на Бога. Каже ли нѣкой, че Богъ му е говорилъ, ще го питамъ: Ти готовъ ли си да се жертвувашъ за Бога, за човѣчеството, за народа си? — Не съмъ готовъ още. — Щомъ не си готовъ за жертва, и Богъ не може да ти проговори. Невъзможно е Богъ да говори на човѣка, а той да не е готовъ за жертва. Невъзможно е камъкътъ да стои цѣлъ день на слънце и да не се стопли. Изложатъ ли се на слънце, и камъкътъ, и дървото се стоплятъ. Богъ говори на човѣка само при известни условия, при известни отношения, когато Той пожелае, а не когато човѣкъ изисква. Богъ самъ опредѣля момента, когато трѣбва да проговори на една душа. Милиони житни зрънца има въ хамбара, но всички нѣма да бѫдатъ посѣти. Часть отъ тѣхъ ще бѫдатъ хвърлени на нивата, а останалитѣ ще се превърнатъ на хлѣбъ. Само напредналитѣ души ще чуятъ гласа на Бога и ще Го познаятъ. — Кой човѣкъ е напредналъ? — Който е силенъ по умъ, по сърдце и по душа, т.е. който носи въ себе си вѣрата, надеждата и любовьта. Не е силенъ умъ този, който възприема и поглъща нѣщата, както попивателната хартия, поглъща водата. Тогава ще излѣзе, че и фотографната плоча е силна. Достатъчно е да я изнесете на свѣтло, за да отпечата образитѣ, които попадатъ на пѫтя ѝ. Въ сѫщность, това се дължи на свѣтлината, а не на нея. Доброто излиза отъ свѣтлината, а човѣкъ така съчетава условията, че дава възможность на свѣтлината да се прояви. Човѣкъ прилича на своя портретъ, но портретътъ не е жива фотография. Художникътъ нарисувалъ добре вашия образъ, поставилъ е съответнитѣ цвѣтове на лицето, направилъ ви е красивъ, но това не е истинската красота. Не се заблуждавайте отъ външни нѣща. Мнозина живѣятъ въ заблуждения, поради което иматъ криви разбирания за живота. Нѣкой се поглежда самодоволно въ огледалото и си казва: Пълничъкъ, здравъ, красивъ съмъ, пъкъ и богатъ съмъ. — Не се лъжи, това сѫ фотографии въ твоя умъ, които всѣки моментъ могатъ да се замѣстятъ съ нови. Всѣки философъ или ученъ може да наруши щастието ви. Достатъчно е да прочетешъ една песимистична книга, за да кажешъ, че животътъ нѣма смисълъ и да изгубишъ щастието си. Ако любовьта е проникнала дълбоко въ човѣшката душа, никаква сила въ свѣта не може да отнеме мира, който Богъ е вложилъ въ нея; никаква сила въ свѣта не е въ състояние да отнеме свѣтлината на човѣшкия умъ и топлината на неговото сърдце. Това значи, да живѣешъ въ реалность. Излѣзе ли отъ тази реалность, човѣкъ изгубва мира си и търси помощь отвънъ. Вѣра е нуждна на човѣка: вѣра въ Бога, въ ближния и въ себе си. „Както ме познава Отецъ, така и азъ познавамъ Отца“. Този стихъ подразбира синовно отношение. Синътъ прави това, което бащата прави; и бащата прави това, което синътъ прави. Съ други думи казано: Както Отецъ е вложилъ животъ въ мене, така и азъ мога да оживя другитѣ. Ще кажете, че така говори само Христосъ, но не и човѣкъ. Ако сте фотографна плоча, така е, но ако свѣтлината е вънъ и вѫтре въ васъ, и вие ще правите това, което Христосъ прави. Защо всѣки човѣкъ да не каже като Христа, че както Христосъ познава Отца си, така и той Го познава и полага душата си за Неговитѣ овце? Не мислете, че е смѣлость да се сравнявате съ Христа. Христосъ дойде на земята да покаже на човѣка пѫтя, по който трѣбва да мине. Благодарение на самопожертвуването на Христа, днесъ има 500 милиона християни, които Христосъ познава. Защо тогава и християнитѣ да не познаватъ своя Спаситель? Кой баща днесъ не познава сина си, и синътъ — баща си? Коя мома, като се влюби въ нѣкой момъкъ, не обиква и баща му? Момата казва на своя възлюбенъ: Готова съмъ да положа живота си за тебе и да следвамъ твоя пѫть. Щомъ влюбенитѣ се разбератъ и познаятъ, тѣ познаватъ и Бога. Това става всѣки день въ обикновения животъ, но стане ли въпросъ за духовното, всички се страхуватъ отъ него. Има нѣщо страшно въ живота — това сѫ зѫбитѣ на смъртьта. Обаче, любовьта е мощна сила, която внася въ човѣка радость, веселие, активность. Любовь е нуждна на съвременнитѣ хора, та изпълнени съ нея, да кажатъ: Познаваме Христа, както Той ни познава, и полагаме живота си за Неговитѣ овце. Това е новото учение, което осмисля живота и го освобождава отъ ненуждни мѫчнотии и страдания. Защо страдатъ съвременнитѣ хора? — Защото живѣятъ въ илюзии и заблуждения, които всѣки день се разбиватъ. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да е свободенъ отъ илюзии и заблуждения, но това не значи, че цѣлъ день трѣбва да се занимава съ тѣхъ. Малкото момиченце играе съ куклата си, а момченцето — съ кончето си, но това не значи, че трѣбва да се откажатъ отъ ядене, защото куклата и кончето не могатъ да ядатъ съ тѣхъ. Човѣкъ трѣбва да се храни, да работи и да се развива, и заблужденията едно следъ друго ще го изоставятъ. Ще се възрази, че Господъ трѣбва да премахне заблужденията, мѫчнотиитѣ и страданията. Да се премахнатъ страданията, това значи, да се спре всѣкаква дейность, всѣкаква инициатива на човѣка. Това е невъзможно. Ще живѣешъ, ще правишъ погрѣшки, ще страдашъ, и самъ ще изправяшъ погрѣшкитѣ си. Съзнателно, или несъзнателно можешъ да счупишъ крака на брата си, но Господъ ще те научи на изкуството да лѣкувашъ счупени крака. Ще извадишъ окото на брата си, но Господъ ще те научи да лѣкувашъ очи, да поставяшъ на мѣстото на изваденитѣ, нови, здрави очи. Ще убиешъ нѣкого, но въ другъ животъ ще станешъ майка, ще съберешъ нуждния материалъ да съградишъ нова кѫща на убития. Той ще стане твое дете, за да разберешъ, колко струва живота на човѣка. Така ще изучавате закона за събирането и изваждането. — Страшно нѣщо е раждането. — Страшно е, но трѣбва да се научите да съграждате. Колкото по-мѫчно ражда жената, толкова повече полици има да плаща. Когато ражда, жената трѣбва да се обърне къмъ Бога съ молба, да я научи да изпълнява волята Му. — Защо страда човѣкъ? — За да научи нѣщо ново, да разбира Божията воля и да я изпълнява. Какво правятъ съвременнитѣ хора? — Като се радватъ, доволни сѫ; като страдатъ, роптаятъ и търсятъ причината вънъ отъ себе си. Има нѣкой виновенъ за страданията на хората, но кой е виновникътъ? Това е задача съ три неизвестни: вината може да бѫде въ Бога, въ ближния, или въ самитѣ васъ. Важно е да се разбере, кой е главниятъ виновникъ. Въ сѫщность, вината е въ човѣка, който иска неговата кукла или неговото конче да се хранятъ заедно съ него. Синътъ направилъ редъ престѫпления, а майката иска да дойде Божието благословение върху него. Казвамъ на майката: Жено, не очаквай това, отъ което синътъ ти не може да се ползува. Преди да дойде Божието благословение върху него, извикай лѣкаря да го простре на леглото и да го разтрие — кракътъ му е изкълченъ и трѣбва да се намѣсти. На нѣкои хора сърдцето е изкълчено, на други — умътъ. Тѣ трѣбва да се намѣстятъ. Какво по-голѣмо благословение може да се очаква отъ намѣстването на изкълчения удъ въ човѣшкия организъмъ? Това е необходимъ физиологически процесъ, презъ който минава цѣлото човѣчество. Ако стомахътъ ви е разстроенъ и не може да смила храната, по-добре да прекарате нѣколко деня въ лишения, отколкото да го товарите съ излишенъ материалъ, да загнива храната въ него и да се явятъ нови усложнения. Кога ще се оправятъ хората? — Когато всѣки каже: „Както Христосъ ме познава, така и азъ Го познавамъ и полагамъ душата си заради Неговитѣ овце.“ Мнозина се запитватъ, какво отношение има този стихъ къмъ тѣхния животъ. Защо е нуждно да познаваме Бога и Христа? Този стихъ има отношение къмъ човѣшкия животъ, защото всѣки човѣкъ е овца отъ Божието стадо. Заради него Богъ е пожертвувалъ живота си. Достатъчно е да възприемете тази мисъль, за да опитате Божието благословение върху васъ. Както слънчевата енергия не достига направо до насъ, но минава първо презъ етерното пространство, така и Божията Любовь дохожда до хората чрезъ Христа, Който се явява като посрѣдникъ. Човѣкъ не е това, което външно представя. Отвънъ той не е нищо друго, освенъ малка, бедна кѫщичка. Ще дойде день, когато той ще напусне своята малка кѫщичка и ще заработи съзнателно върху себе си, да си приготви нова, голѣма и хигиенична. Ще дойде день, когато човѣкъ ще си направи ново, здраво тѣло, на което ще стане господарь. Обаче, само онзи може да стане господарь, който е билъ слуга. На небето Христосъ е билъ господарь, Синъ Божи, но съ слизането си на земята, Той се облѣче въ рабски образъ и прие положението на слуга. Така Той показа на хората, какъ се слугува. И до днесъ още хората слугуватъ едни на други, изтезаватъ се, роптаятъ и не знаятъ, какъ да се освободятъ отъ това положение. Едно се иска отъ сегашнитѣ хора: послушание и познаване на Бога и на Христа. Като заминете за другия свѣтъ, първиятъ въпросъ, който ще ви се зададе, ще бѫде: Положихте ли живота си за овцетѣ на Христа? И тъй, послушанието, познаването и самопожертвуването сѫ първитѣ качества, необходими за човѣка на новитѣ времена. Само така той ще оправи живота си и ще тръгне къмъ великата цель на Битието — безсмъртието. Защо хората не успѣватъ въ живота си? — Защото не се стремятъ да угодятъ на Бога; тѣ искатъ едни на други да си угаждатъ. Това е невъзможно. Къмъ хората можете да бѫдете учтиви, внимателни, услужливи, но никога не можете да ги задоволите. Ако срещнете гладенъ човѣкъ, нахранете го; ако срещнете жаденъ, напойте го. И въ единия, и въ другия случай, обаче, не очаквайте тѣ да ви бѫдатъ благодарни и задоволени — все ще се намѣри нѣщо, да бѫдатъ недоволни отъ васъ. И досега Богъ прави опити да угоди на хората и да ги задоволи, но но е получилъ никакъвъ резултатъ. Велика наука е да задоволишъ човѣка. Първо Богъ ще приложи тази наука, а после хората. Не се е намѣрилъ и до днесъ човѣкъ, който да задоволи хората, да му бѫдатъ благодарни. Нѣкоя майка мисли, че е задоволила детето си. Нека го остави два - три часа гладно, да види колко го е задоволила. И мѫжътъ е доволенъ отъ жена си, когато е нахраненъ. Щомъ огладнѣе, той става недоволенъ. Само свѣтлината остава вѣрна къмъ хората. Тя не може да се измѣня, да се проявява като свѣтлина и тъмнина. Свѣтлината всѣкога си остава свѣтлина. Тя разкрива нѣщата такива, каквито сѫ. Предъ нея не остава нищо скрито - покрито. Свѣтлината има отношение къмъ истината. Както свѣтлината разкрива всички скрити нѣща, така и истината, дето мине, всѣкиго докосва. Истината разкрива човѣка въ всичката му голота. Ще кажете, че истината е страшна. — Защо е страшна? — Защото съблича човѣка. Какво лошо има въ голотата? Да се мисли, че голотата е лошо нѣщо, това говори за опетнената и изопачена човѣшка мисъль. Животинското естество въ човѣка не може да се възпита, нито може да се облагороди. Колкото и да се възпитава, въ края на краищата ще прояви естеството си. Единъ англичанинъ намѣрилъ едно малко тигърче, нѣкѫде въ Индия, и го взелъ съ себе си да го опитоми. Единъ день, увлѣченъ въ мислитѣ си, той задрѣмалъ. До краката му седѣлъ неговиятъ порасълъ вече, опитоменъ тигъръ, който непрекѫснато ближелъ рѫката му отъ благодарность. Обаче, кожата на рѫката му се претрила отъ острия езикъ на животното и започнало да тече кръвь. Миризмата на кръвьта събудила дивия инстинктъ на животното, което се готвѣло да се хвърли върху господаря си. Слугата влѣзълъ въ стаята и го спасилъ отъ явна смърть. Нуждно е ново възпитание, ново раждане на хората, за да се измѣни дивото естество на животното. Не работи ли съзнателно върху себе си, човѣкъ всѣкога се натъква на нежелателни прояви на своето естество, които унищожаватъ доброто и красивото въ него. Често, при добро разположение на духа, въ ума на човѣка прониква нѣкаква отрицателна мисъль, която започва да го души и измѫчва. Щомъ ви обхване едно отрицателно състояние, обърнете се мислено къмъ Христа, безъ да Му говорите, и Той ще измѣни състоянието ви. Свѣтлината ви посещава безъ да ѝ говорите. Достатъчно е да се отворите за нея, за да ви огрѣе и озари. Казано е въ Писанието, че многото думи водятъ къмъ грѣхъ. Нѣкои религиозни мислятъ, че могатъ да оправятъ работитѣ си само съ молитви. Не е така. Ако искашъ да оправишъ работитѣ си и да бѫдешъ здравъ, легни на топлата земя и отправи погледа си нагоре, отдето иде свѣтлината. Когато земята е студена, обърни гърба си къмъ слънцето, а погледа си къмъ земята. Много отъ свѣтскитѣ хора сѫ богати, учени и здрави, защото излагатъ гърба си на слънцето, да се ползуватъ отъ неговата свѣтлина и топлина. Религиознитѣ, които мислятъ, че сѫ свързани съ Христа, не се пекатъ на слънце, затова постепенно обедняватъ. Законъ е: ако искашъ да бѫдешъ богатъ, ученъ и здравъ, изложи гърба си на слънцето. Така ще познаешъ Бога и Христа. Ако си гнѣвенъ, или мразишъ нѣкого, изложи гърба си на слънце, отправи погледа си къмъ земята, и тя ще отнеме отровата, която се е вмъкнала въ кръвьта ти. Слънцето и земята сѫ най-добритѣ лѣкари и учители на човѣка. Нѣкой иска Богъ да му говори. Преди да говори на хората, Той е говорилъ на земята — тѣхната майка. Красива и добра е вашата майка, но, като не я познавате, намирате, че е черна и груба. Черна и груба е земята, защото постоянно работи за своитѣ деца. Тя се грижи за малкитѣ тревици, за всички растения и дървета, за всички живи сѫщества, които пълзятъ по нея. Не прави ли сѫщото и майката? По цѣлъ день работи за децата си, да ги отхрани и отгледа. Рѫцетѣ ѝ сѫ черни и груби, но тя вдига и слага мотиката, а дъщерята седи на сѣнка вкѫщи съ бѣло лице и меки рѫце, но, въ края на краищата, душата на майката става красива и благородна, а душата на дъщерята остава груба, необработена. Често срѣщате културни хора, християни, съ гладки и меки лица и рѫце, съ благочестивъ видъ, но външно, само по форма. Дѣлата имъ не сѫ благочестиви. Въ противоположность на тѣхъ срѣщашъ нѣкой грубъ селянинъ, съ обгорѣло лице, но благороденъ по душа. Той пийналъ повече, отколкото трѣбва, едва се държи на краката, но, като види нѣкой почтенъ човѣкъ, веднага се опомва и казва: Извини ме, братко, напихъ се като магаре. Съ това той иска да каже, че е направилъ нѣщо, което не е съгласно съ Божиитѣ закони. Въ сѫщность, той не се е напилъ като магаре, защото магарето, освенъ чиста вода, нищо друго не пие. Думитѣ „напилъ се като магаре“ означаватъ едно отъ качествата на магарето — неговата откровеность. Човѣкъ става откровенъ и готовъ да говори истината, само когато се напие. Когато е трезвъ, той мисли, увъртва думитѣ си, прецежда ги, пръвъ той да плувне надъ водата, като масло. „Както ме познава Отецъ, и азъ познавамъ Отца, и душата си полагамъ зарадъ овцетѣ.“ Ще дойде день, когато всички хора ще познаятъ Отца си, ще бѫдатъ готови да говорятъ истината и ще положатъ живота си заради Неговитѣ овце. Това значи отношение на синъ къмъ баща и на баща къмъ сина. Великъ е Господъ, защото пръвъ е положилъ живота си за своитѣ чада; грижилъ се е за тѣхъ и постоянно се грижи, безъ да имъ изисква нѣщо. Едно е задължението на хората къмъ своя Отецъ — да изпълняватъ волята Му. Ако не я изпълняватъ, Той не ги сѫди, но търси причината за това и имъ помага. Той вижда човѣшкото безсилие и не го сѫди, но го учи и възпитава. По какво се отличаватъ човѣшкитѣ прояви отъ Божественитѣ? Първитѣ сѫ лишени отъ истина и любовь, а вторитѣ сѫ проникнати съ истина и любовь. Божественото излѫчва свѣтлина и радость. Влѣзе ли въ човѣка, тази свѣтлина се изявява като интелигентность. Всичко въ свѣта се движи около свѣтлината. Тя е крайната цель на Битието. Да се слѣе човѣкъ съ свѣтлината, която излиза отъ Бога, това е смисълътъ на живота. Малцина придобиватъ тази свѣтлина. Христосъ носѣше Божията свѣтлина въ себе си и я изяви като мѫдрость и знание. Той дойде между хората, да имъ покаже, какъ да живѣятъ, за да постигнатъ идеала на своята душа. Той мина презъ такива страдания, каквито никой човѣкъ досега не е позналъ. Хората сѫ минали и минаватъ различни страдания, голѣми и малки, но още не сѫ дошли до Христовитѣ. Тази е причината, дето Христосъ стои надъ всички хора. Много пѫти човѣкъ ще слиза на земята, докато придобие свѣтлината, която ще го заведе при Бога. Като се ражда и преражда и работи съзнателно върху себе си, човѣкъ вае своето лице, докато се представи предъ Бога като завършена, съвършена картина. Много недостатъци, необработени линии има върху човѣшкото лице, но той трѣбва да работи и да върви напредъ. Всѣки трѣбва да си каже: Азъ познавамъ Бога, както Той ме познава; азъ Го любя, както Той ме люби; азъ ще се пожертвувамъ за Него, както Той се жертвува за мене. Кажете ли си така, започнете да работите тихо и спокойно, безъ да се обезсърдчавате. Който бърза и желае въ скоро време да постигне нѣщо, той само се обезсърдчава. Бързитѣ работи не даватъ добри резултати. Единъ младежъ отишълъ при единъ прочутъ германски професоръ по философия да му препорѫча нѣкакъвъ кратъкъ курсъ — въ малко време да изучи философията. Професорътъ се замислилъ и му отговорилъ: Когато Богъ иска да създаде тиква, употрѣбява само шесть месеца; когато иска да създаде дѫбъ, нуждни Му сѫ десетки години. Ако искашъ да станешъ тиква, ще следвашъ шестмесеченъ курсъ по философия; ако искашъ да станешъ дѫбъ, ще се учишъ десетки години. Следователно, ако искате да водите християнски животъ съ изискванията на тиквата, ще работите малко време върху себе си; ако живѣете съ изискванията на дѫба, ще работите съзнателно върху себе си десетки години; ако искате да се усъвършенствувате и пречистите като диаманта, ще работите още повече. Много работа се иска отъ човѣка, за да хармонизира ума, сърдцето и волята си. Погледътъ, движенията на човѣка трѣбва да бѫдатъ хармонични. Така той влияе на ближнитѣ си и ги повдига. Както хармоничнитѣ движения влияятъ върху хората и ги повдигатъ, така и дисхармоничнитѣ имъ въздействуватъ и понижаватъ настроението имъ. Бѫдете внимателни къмъ себе си и къмъ ближния си. Както слънчевата свѣтлина минава презъ прозорцитѣ на кѫщитѣ, така и Божествената свѣтлина трѣбва да прониква презъ очитѣ на човѣка, да освѣтява пѫтя му. Достатъчно е една свѣщь да свѣти на пѫтя ви, за да разберете накѫде отивате. Свѣтлината е жива проповѣдь, отъ която всички се нуждаятъ. — Защо трѣбва да се проповѣдва на хората? — Това е необходимость и за този, който проповѣдва, и за онзи, на когото проповѣдватъ. — Защо майката трѣбва да ражда? — Това е необходимость и за нея, и за ближнитѣ ѝ. Това е толкова необходимо, колкото е необходимо на човѣка да яде, да пие, да диша, да мисли, да чувствува и да действува. Да проповѣдвашъ на хората, това значи, да дадешъ възможность на Бога да се прояви, като свѣтлина и топлина, да освѣти пѫтя на хората и да ги стопли. — Не може ли безъ проповѣди? — Не може. По много начини се проповѣдва на хората: чрезъ говорене и мълчание, чрезъ свѣтлината, топлината и въздуха. Често природата е тиха, мълчалива, но човѣкъ възприема нейнитѣ вибрации безъ никакво противоречие и смущение. Свѣтълъ умъ е нуженъ на човѣка, за да възприема любовьта безъ омраза, истината безъ лъжа, мѫдростьта безъ глупость. Това значи, да познае човѣкъ своя Отецъ и да каже като Христа: „Както ме Отецъ познава, така и азъ Го познавамъ и съмъ готовъ да се жертвувамъ за Неговитѣ овце“. Какво представятъ овцетѣ, за които говори Христосъ? Тѣ сѫ Божествени души, които минаватъ презъ процесъ на развитие. Тѣ се сравняватъ съ овцетѣ, а не съ козитѣ, понеже първитѣ сѫ кротки и незлобиви, готови на доброволна жертва. Всички животни, растения, насѣкоми, пеперуди сѫ символъ на нѣщо Божествено. Напримѣръ, пеперудата, съ своитѣ красиви цвѣтове и шарки, представя нѣщо Божествено. Богъ и чрезъ нея говори. Жива е природата. Богъ говори чрезъ нея и поучава хората. Вижте, какъ и съ какво се храни пеперудата. Тя смучи сладъкъ сокъ отъ цвѣтята и показва на хората по-чистъ начинъ на хранене отъ този, по който днесъ тѣ се хранятъ. Който иска да се запази отъ погрѣшки и престѫпления, нека изучава живота на пеперудитѣ. Изучавайте цвѣтоветѣ, шаркитѣ имъ, съ които сѫ напъстрени, за да разберете великата философия, която се крие въ тѣхъ. Велика е книгата на живота, великъ е нейниятъ езикъ. Всѣка тревица, всѣка бубулечица е буква на този езикъ. Съчетавайте буквитѣ на природата въ срички, сричкитѣ — въ думи, думитѣ — въ цѣли изречения, за да съставите великитѣ мисли на живота. Поставете любовьта и истината за основа на вѣчния животъ, а мѫдростьта — за украса! Само така ще познаете Отца си и ще положите живота си за Неговитѣ овце. Само така ще възприемете и приложите Христовото учение, ехото на което се носи въ цѣлата природа и я оживява и одухотворява. Желая ви да познаете Бога и Христа и да се радвате на свѣтлото бѫдеще, което ви очаква. * 1. Беседа, държана отъ Учителя на 12 януарий, 1919 г. София.
  3. От "Сила и живот", т.1 Първо издание. 1946 г., „Да възлюбишъ Господа“ Книгата за теглене на PDF Съдържание обработена в стар правопис - 2015 г. с програма Беседата е проверена и заместена от Елеонора Горанова Отдайте Божието Богу Бесѣда отъ Учителя, държана на 31 декемврий, 1916 г. София. „Тогазъ имъ каза: „Отдайте Кесаревото Кесарю, а Божието Богу. И като чуха, зачудиха се, и оставиха Го, и отидоха си.““ (Матея 22 – 21, 22) „Отдайте Кесаревото Кесарю, а Божието Богу." Христосъ, безъ да иска, е засегналъ единъ общественъ въпросъ. Трѣбва ли да се дава дань? Тоя въпросъ и до днесъ занимава хората. Той може да се разгледа и въ широкъ, и въ тѣсенъ смисълъ. Щастието на човѣка зависи отъ правилното разрѣшаване на тоя въпросъ. Това е една сложна задача, съ десеть неизвѣстни. Ученицитѣ леснорѣшаватъ задачи съ едно, съ двѣ, до три неизвѣстни. Натъкнатъ ли се на задачи съ повече отъ три неизвѣстни, отказватъ се да рѣшаватъ. Обаче, животътъ прѣдлага на хората сложни задачи съ десеть и повече неизвѣстни. Хиляди години сѫ нуждни, за да рѣшатъ тия задачи. Всички хора плачатъ и се смущаватъ все отъ неизвѣстното. Запитаха Христа: „Трѣбва ли да се дава даньна Кесаря?" Той отговори категорично: „Отдайте!" Въ цѣлата глава Христосъ е вложилъ велики идеи, за разбирането на които трѣбва дѫлго врѣме да се копае, както ботаникътъ и минералогътъ трѣбва дѫлго врѣме да изслѣдватъ едно растение или едно камъче, за да го изучатъ. Не е лесно да се домогнешъ до вѫтрѣшния смисълъ на изказанитѣ стихове отъ Христа. Много отъ сегашнитѣ християни седнатъ на столъ и започватъ да мислятъ върху разрѣшаването на единъ или на другъ въпросъ. Само съ мислене въпроситѣ не се разрѣшаватъ. Нуждно е усилие, трудъ и работа. Жената пита: Трѣбва ли да се готви на мѫжа? Христосъ отговаря: Трѣбва. Мѫжътъ е твоятъ Кесарь, ще му готвишъ. Като сготвишъ на мѫжа си добрѣ, той ще отиде на работа, а ти ще останешъ въ кѫщи сама, ще имашъ възможность да служишъ на Бога. Жената казва: Мѫжъ да съмъ! – И мѫжъ да си, ще отдадешъ на Кесарица нейното. Значи, има единъ Кесарь и една Кесарица. Ако си мѫжъ, ще отдадешъ на Кесарица нейното и на Бога Божието. Едно и сѫщо нѣщо се иска и отъ мѫжа, и отъ жената. Съ други думи казано: Като човѣкъ, ти имашъ задължение и къмъ тоя свѣтъ, въ който живѣешъ, и къмъ Бога. Ако отидешъ на балъ, ще се съобразишъ съ изискванията на бала. Жената трѣбва да се облѣче споредъ изискванията на модата: съ бѣла, свѣтла рокля, съ специални обувки, ще се напудри и тъ. нъ. Мѫжътъ ще облѣче черни, официални дрѣхи, съ нови, хубави обувки, съ бѣли рѫкавици. – Азъ не обичамъ тия работи. – Щомъ не ги обичашъ, не отивай на балъ. И при Господа да отидешъ, трѣбва да туришъ огърлица на врата, диадема на главата, гривна на рѫката. Огърлицата на врата, това е любовьта. Диадемата на главата, това е мѫдростьта. Гривната на рѫката и на крака, това е добродѣтельта. Въ Румъния нѣкои жени носятъ часовници на краката си. За да види, колко е часътъ, тя повдига крака си. Мнозина се шокиратъ отъ това. Казвамъ: „Отдайте Кесаревото Кесарю." На земята сте, това изисква земниятъ животъ. Нѣкой се гнѣви, завижда, не може да се примири съ живота. Щомъ не може да се примири тукъ, нека отиде на небето. Който роптае, че нѣма захаръ, че даватъ малко хлѣбъ, по четвърть килограмъ, да отиде на небето. Какво търси на земята? Кесаревото – Кесарю, ще му отдадешъ даньта. Толкова дава Кесарь – нищо повече. Първата задача на човѣка е да разрѣши правилно живота. Въ разрѣшаването на тая задача се крие силата на самия животъ. Който не може да си даде отчетъ, какво прѣдставя животътъ, той е пигмей, той е нищожество, той е микробъ. Не е въпросътъ само да се надувашъ, както нѣкои змии, кокошки, пуяци. Достатъчно е да се приближи човѣкъ до тѣхъ, за да се надуятъ. Не имъ се сърдѣте, така разбиратъ, така постѫпватъ. И вие не се сърдѣте, че ви говоря истината. Казвамъ: Докато сте на земята, мислѣте и работѣте, да разрѣшите правилно въпроситѣ на живота. Когато Богъ изпѫди човѣка отъ рая, остави вѫнъ единъ ангелъ да пази. – Какво пазѣше ангелътъ? – Разумностьта на човѣка, тъ. е. Божественото начало. Разумностьта остана въ рая. Змията излъга Ева, и тя ядѣ отъ забранения плодъ. Послѣдаде и на Адама да яде. Тогава Богъ ги изпѫди отъ рая и каза: Понеже не заслужавате живота, ще напуснете рая. Единъ день, когато разберете живота, ще се върнете при менъ. Хората искатъ да бѫдатъ щастливи. Нѣма щастие за хора, които разсипватъ бащиното си имане. Съ това азъ не ви изобличавамъ, но изяснявамъ единъ принципъ. Ако е за обида, нѣма защо да се обиждате. Вие, които сѣдите прѣдъ менѣ, още не сте истинскиятъ човѣкъ. Азъ виждамъ прѣдъ себе си хора, облѣчени въ дрѣхи, съ опрѣдѣлено тегло и форма, но това не е човѣкътъ. Азъ имамъ високо мнение за човѣка. Въ васъ се крие нѣщо велико, което и вие сами не съзнавате. Единъ день Божественото въ човѣка ще се прояви, и вие ще разберете, какво е животътъ, какво е самиятъ човѣкъ. Христосъ казва: „Отдайте Кесаревото Кесарю, Божието Богу." Когато отдадете Кесаревото Кесарю, тогава ще се освободите. Всѣка лоша мисъль, всѣко лошо желание не сѫ ваши, тѣ сѫ на Кесаря – Отдайте ги на Кесаря. –- Кой е Кесарьтъ въ човѣка? – Дяволътъ. Казвашъ: Днесъ се разсърдихъ. – Отдаде ли Кесаревото Кесарю? Отдай Кесаревото Кесарю. Отдавайте не само Кесаревото Кесарю, но и Божието Богу. Кесаревото е човѣшкото. Ние сме длъжни на човѣшкото. Слѣдователно, на всѣки човѣкъ трѣбва да отдадемъ това, което му дължимъ. Това значи, да разбираме смисъла на живота. Единъ отшелникъ живѣлъ много години въ пустинята. Най-после рѣшилъ да отиде при единъ свѣтия, да го попита, какъ да разбере смисъла на живота. Свѣтията му казалъ: Иди днесъ въ едно отъ близкитѣ села, да прѣкарашъ цѣлъ день между селянитѣ; да видимъ, какво ще научишъ отъ тѣхъ. Отшелникътъ отишълъ въ селото и попадналъ въ дома на единъ селянинъ, който се готвѣлъ да отиде на нивата. Той рѣшилъ да отиде съ него заедно. На тръгване за нивата, селянинътъ казалъ: Божичко! Цѣлиятъ день работилъ, оралъ съ воловетѣ си, сѣлъ, и като се върналъ у дома си, сѣдналъ да си почине и пакъ казалъ: Божичко! Отшелникътъ се върналъ при свѣтията, да каже, какво видѣлъ въ селото. – Какво научи? – Нищо особено. Видѣхъ единъ селянинъ, който два пѫти прѣзъ деня изговори думата „Божичко." Слѣдъ това свѣтията далъ на отшелника едно кандило, пѫлно съ дървено масло и му казалъ: Ще обиколишъ съ това кандило цѣлото село, но ще внимавашъ, да не разлѣешъ нито капка. Отшелникътъ изпѫлнилъдобрѣ възложената работа и се върналъ при свѣтията, който го запиталъ: Колко пѫти си спомни за Господа? – Нито единъ пѫть. – Защо? – Всичкото ми внимание бѣше отправено къмъ кандилото, глѣдахъ да не разлѣя нито една капка отъ маслото. Тогава свѣтията му казалъ: Видѣ ли, какъ селянинътъ, който храни и сѣмейството си, и насъ, намѣри врѣме да си спомни поне два пѫти прѣзъ деня за Господа, а ти, отшелникътъ, не можа да си спомнишъ нито единъ пѫть за Господа. Питамъ сегашнитѣ учени и философи, по колко пѫти на день си спомнятъ за Господа. Причината за нещастията на сегашнитѣ хора се заключава, именно, въ това, че не си спомнятъ за Господа. Затова Христосъ казва: „Отдайте Кесаревото Кесарю, а Божието – Богу." Казвамъ: Трѣбва да мислите за себе си, за своитѣ рѫцѣ и крака, за ума и за сърдцето си, за своето развитие, но трѣбва да мислите и за възвишеното, за подобрѣване на оня животъ, който ви очаква слѣдъ смъртьта. Днешниятъ животъ е нашъ, утрѣшниятъ принадлежи на Бога. Какъ ще бѫдете щастливи, ако не отдадете Божието на Бога? Нещастието на хората се дължи на това, че тѣ даватъ само на Кесаря. Той само взима, а не дава. Богъ се отличава съ това, че дава и взима. Той ще вземе дѣтето на една майка, но слѣдъ една-двѣ години ще й даде друго, по-добро дѣте. Нѣкой мѫжъ бие жена си. Богъ ще вземе тоя мѫжъ и ще й даде другъ, по-добъръ отъ първия. Тъй щото, когато Богъ вземе нѣщо отъ васъ, не съжалявайте. Той е всеблагъ, справедливъ и милостивъ. Въ замѣна на това, което е взѣлъ, ще ви даде нѣщо по-добро. Въ това отношение, Господь е примѣръ на даване. Христосъ казва: „Така да просвѣтнатъ дѣлата ви, че който ви види, да прослави Отца вашего." – Защо досега свѣтътъ не се е оправилъ? – Защото вашитѣ дѣла не прославятъ Господа. Отговорностьта за това лежи върху ученитѣ и духовнитѣ хора. Много учени има на земята, които на небето не сѫ учени. Много свѣтии има на замята, които на небето не сѫ свѣтии. Много благородни хора има на земята, които на небето не сѫ благородни. Привидность и сѫщина не сѫ едно и сѫщо нѣщо. За да влѣзе въ правия пѫть, човѣкъ трѣбва да различава сѫщественото отъ несѫщественото. Човѣкъ трѣбва да бѫде свободенъ отъ всѣкакви амбиции за завладяване и обсебване. И тъй, четири нѣща сѫ нуждни на човѣка, за да влѣзе въ правия пѫть: да различава сѫщественото отъ несѫщественото; да се освобождава отъ лични амбиции; да има добра обхода и добъръ животъ; да има любовь въ себе си. Докато не придобие тия нѣща, ангелътъ нѣма да го пусне въ рая. Господь казва: „Вие сте се научили да служите на Кесаря, но не и на менѣ. Колкото и да се сърдите, не мога още да ви приема за свои слуги." Кой добъръ музикантъ ще приеме вашето недоразвито дѣте да изучава музика? Той ще каже: Нѣмамъ врѣме да се занимавамъ съ вашитѣ недоразвити дѣца. Като прѣнебрегна невежеството, Богъ остави невежитѣ да се лутатъ въ своето невежество. Днесъ, когато хората сѫ по-готови да Го разбератъ, Той изпраща своя Синъ между тѣхъ. Какво прави сегашниятъ човѣкъ? Като стане сутринь отъ сънъ, той се измие, вчеше се, облѣче се чисто и после започва друга работа. Първата му работа е служене на Кесаря. Слѣдъ това се запитва: Трѣбва ли да служа на Кесаря? – Ще служишъ на Кесаря, защото си въ неговото царство – справѣдливъ ще бѫдешъ. Нѣкой казва, че не трѣбва да се грижи за тѣлото си. – Кой ти каза това? Ако живѣешъ въ една кѫща подъ наемъ, трѣбва да я мажешъ и чистишъ. – Азъ съмъ свѣтъ човѣкъ. – Дали си свѣтъ човѣкъ, или не, трѣбва да се чистишъ. Щомъ си дошълъ на земята, и свѣтия да си, ще се чистишъ. Учительтъ поставя слаба бѣлѣжка на нѣкой ученикъ. Ученикътъ е недоволенъ отъ учителя си, заканва се да го бие. Много учители сѫ бити отъ ученицитѣ си. На ученика казвамъ да учи, за да нѣма слаби бѣлѣжки. На учителя казвамъ да провѣрява по нѣколко пѫти ученика си и тогава да му пише бѣлѣжка. Учительтъ трѣбва да бѫде разуменъ въ всѣко отношение. Като живѣятъ добрѣ, и ученикътъ, и учительтъ си поставятъ по-добра основа за служене. Богъ е милостивъ и благъ, но ако Му служишъ, ще служишъ въ духъ и истина. За това се иска съвършенство. Лесно се служи на Бога, но само ако имашъ дѫлбокъ, вѫтрѣшенъ стремежъ за това. Нѣмашъ ли тоя стремежъ, мѫчно се служи на Бога. Казвашъ: Искамъ да отида при Господа, при Него да се уча. – И това е възможно, но достоенъ трѣбва да бѫдешъ за Господа. Жена бие мѫжа си по нѣколко пѫти на день, и, въпрѣки това, иска да отиде при Бога. Не може да отиде. – Защо? – Още не се е справила съ мѫжа си. Мѫжъ бие жена си, но и той иска да отиде при Бога. Пѫтьтъ му къмъ Бога е затворенъ. Мѫжътъ и жената сѫ два принципа, които трѣбва да се примирятъ. Ако си мѫжъ, ще отдадешъ даньта си на Кесарица. Ако си жена, ще отдадешъ даньта си на Кесаря. Това, което става съ мѫжа и съ жената, като външни форми, става и вѫтрѣвъ човѣка. Кесарь и Кесарица сѫ вѫнъ отъ човѣка и вѫтрѣ въ него. Мнозина казватъ, че свѣтътъ е лошъ. Не вѣрвамъ въ това. Повече вѣрвамъ, че хората сѫ лоши, а добрината и лошавината на свѣта се опрѣдѣля отъ тѣхъ. Свѣтътъ е толкова лошъ, колкото и хората. Като говорите за свѣта, разбирайте своя личенъ свѣтъ, но не свѣта, създаденъ отъ Бога. Ако ти не си разположенъ, не мисли, че всички хора не сѫ разположени. Отъ твоето разположение или неразположение ти нѣмашъ право да вадишъ заключение за всички хора. Що се отнася до Кесаря вѫтрѣ въ тѣбе, ще бѫдешъ внимателенъ и учтивъ къмъ него, ще му отдадешъ своята дань. Ще научишъ характера му и ще постѫпвашъ съ него добрѣ. – Той е бирникъ. – Нищо отъ това. Ще се извинишъ, че си закѫснѣлъ, и ще му дадешъ паритѣ. Нѣма да го ругаешъ, да му се сърдишъ. Ще бѫдешъ тихъ и спокоенъ. Ако си нервенъ тукъ, и горѣ ще бѫдешъ нервенъ. Какъвто си на земята, такъвъ ще бѫдешъ и на небето. Тамъ сѫ крайно строги. За едно навѫсване на вѣждитѣ и за едно намръщване на лицето, могатъ да тѣ изпѫдятъ вънъ. На земята можешъ да се мръщишъ, колкото искашъ, но на небето това не се приема. Само за едно намръщване единъ ангелъ билъ изпратенъ на земята, дѣто трѣбвало да прѣкара цѣли хиляда години. Въ това отношение, Кесарьтъ е по-отстѫпчивъ. Той не вижда малкитѣ навѫсвания, които човѣкъ прави. „Отдайте Кесаревото Кесарю, а Божието Богу". Това значи: Изпѫлнѣтедлъжностьта си и къмъ Бога. Ако не изпѫлните задължението си къмъ Бога, ще приличате на оня американецъ, който живѣлъ само за пари, но като дошълъ часътъ за оня свѣтъ, осъзналъ положението си и казалъ на синоветѣ си: Не слѣдвайте моя примѣръ. Азъ живѣхъ само за богатство и на оня свѣтъ не разчитамъ на никого. Затова, турѣте въ сандъка ми отъ всичкитѣ видове пари, дано и тамъ ми помогнатъ. Като отишълъ на оня свѣтъ, скоро усѣтилъ гладъ и спрѣлъ при единъ бюфетъ, дѣто имало печени кокошки, риби, плодове. Той попиталъ, колко струва кокошката. – Едно рупче, тукъ всичко е по едно рупче. – Добрѣ ще бѫде, съ тая евтиния лесно ще се мине. Извадилъ 20 лева, срѣщу които поискалъ отъ всичко. – Тукъ тия пари не вървятъ. Размѣнната монета при насъ е рупчето. Богаташътъ веднага отишълъ при синоветѣ си и имъ казалъ: Тукъ вървятъ само рупчета. Пратѣте ми една торба отъ тѣхъ. Получилъ рупчетата и отишълъ да си купи нѣщо отъ бюфета. – Тукъ такива рупчета не вървятъ. И тоя пѫть го изпѫдили. „Отдайте Кесаревото Кесарю, а Божието Богу." Само така човѣкъ ще се освободи отъ страданието. Всѣки, който заминава за другия свѣтъ неподготвенъ, страда. Важно е, че трѣбва да се живѣе. – Какъ трѣбва да се живѣе? – Разумно. Нѣкой се гнѣви за нищо и за никакво. Вземѣте примѣръ отъ слънцето. Като го посрѣщате сутринь, то ви се усмихва и поздравява. Вечерь, като залѣзва, дава ви грѫбъ. Трѣбва ли да му се сърдите? Вие често се сърдите единъ на другъ, безъ да имате право. Вие се сърдите, че нѣкой не ви приелъ, както трѣбва. Единъ писательотишълъ въ дома на единъ богаташъ да иска пари на заемъ. Богаташътъ се скрилъ отъ него и казалъ на слугата си: Кажи, че ме нѣма. Писательтъ чулъ гласа на богаташа, но нищо не казалъ, нито се разсърдилъ. Единъ день богаташътъ ималъ нужда отъ писателя и отишълъ въ дома му. Потропалъ на вратата. Писательтъ отворилъ, показалъ се прѣдъ богаташа и казалъ: Нѣма ме тукъ. – Какъ тъй? Азъ те виждамъ и чувамъ, а ти казвашъ, че те нѣма. – Чудно нѣщо, отговорилъ писательтъ; азъ повѣрвахъ на думитѣ на твоя слуга, а ти не вѣрвашъ на менѣ. Тукъ съмъ, но не за тѣбе. В бѫдеще, когато отидете при Христа, Той ще каже: Нѣма ме тукъ. – Какъ така? Ние те виждаме. – Тукъ съмъ, но не за васъ. Като знаешъ това, не се гнѣви на слънцето. То нито изгрѣва, нито залѣзва. Изгрѣвътъ и залѣзътъ не сѫ нищо друго, освѣнъ една илюзия по отношение въртенето на земята около нейната ось. Така се върти и моята, и вашата земя. Като идешъ при менѣ, трѣбва да знаешъ, върти ли се моята земя, или не; изгрѣва ли моето слънце, или залѣзва. Ако слънцето ми залѣзва, не дохождай. Ти посѣщавашъ нѣкого наврѣме и безъ врѣме, затова се явяватъ недоразумения, обиди, страдания. Казвашъ: Еди-кой си умрѣлъ. – Умрѣлъ, защото слънцето му залѣзло. Значи, смъртьта подразбира залѣзване на слънцето. На една страна залѣзва, значи, човѣкъ остарява и умира. На друга страна изгрѣва – ражда се човѣкъ. На западъ е старостьта, на изтокъ – младостьта. Ще кажете, че това е алегория. Не, това е алхимия. Единъ день, като научитѣ това изкуство, ще се прѣобразяватѣ споредъ желанието си: ще ставате младъ или старъ, мѫжъ или жена. Сѫщото става и въ театъра: тамъ младиятъ се прѣвръща на старъ, стариятъ – на младъ. Това е законътъ на илюзиитѣ. „Отдайте Кесаревото Кесарю, Божието Богу". Така ли постѫпватъ всички хора? Така ли постѫпватъ християнитѣ? Има християни, които не спазватъ тоя законъ, въпрѣки това, критикуватъ другитѣ хора. Това показва, че тѣ не сѫ научили законитѣ на свѣта. Свѣтътъ и свѣтскитѣ хора сѫ на мѣсто; тѣ иматъ велико прѣдназначение. Азъ уважавамъ свѣтскитѣ хора. Много отъ тѣхъ сѫ искрени. Ако искатъ да кажатъ нѣщо лошо за тѣбе, ще ти го кажатъ въ очитѣ, а не задъ гърба. Мнозина говорятъ и задъ гърба ти. Ако говоришъ лошо за нѣкого, бѫди искренъ, бѫди кавалеръ, кажи му го право въ очитѣ. Свѣтскитѣ хора обичатъ чистотата. Тѣ се миятъ често, прѣобличатъ се и слѣдъ това се пръскатъ съ парфюми – обичатъ аромата на цвѣтята. Религиознитѣ се отказватъ отъ това, считатъ го грѣшно. Ако не се парфюмиратъ, поне често да се кѫпятъ, да не миришатъ. Ние трѣбва да се прѣобразимъ. Това изнесълъ Христосъ въ притчитѣ си. „Като чу царьтъ, че званитѣ на сватбата се отказватъ да дойдатъ, разгнѣви се, и проводи войскитѣ си, та погуби ония убийци, и града имъ изгори." (– 7 стъ.). Казвамъ: Забравѣте вашата личность и разсѫждавайтедобрѣ. Ще кажете, че ви дѣламъ, тъ. е. карамъ ви се. Не се карамъ на никого, не съмъ пратенъ за това. Азъ не съмъ научилъ тоя майсторлъкъ. Да дѣлашъ, това е опасна работа, то е една хирургическа операция, за която се иска вѣра и смѣлостъ. Това, което ви говоря сега, е висша математика. Тя борави съ числата отъ 1 – 10. Като разберете вѫтрѣшния смисълъ на тия числа, ще опрѣдѣлитеи своитѣ отношения къмъ Бога и ближнитѣ си. Най-голѣмото число е единицата. Като разберете единицата, ще разберете всички отношения. Останалитѣ числа сѫ получени отъ единицата чрѣзъ дѣлението й на по-малки числа. И тъй, единицата е дървото, а останалитѣ числа сѫ клончета, листа, пѫпки, цвѣтове на това дърво. Като не знае своята стойность, човѣкъ вдига шумъ, гнѣви се, роптае. Той не подозира, че е само клонче, листъ, пѫпка или цвѣтъ на главното дърво. Колкото и да вика, неговата дума не се чува. Ако си листъ, ще се стремишъ да приемешъ повече жизненъ сокъ. Ако си коренче, ще се стремишъ да изпратишъ повече храна на дървото. – Искамъ да зная, какво мислятъ хората за менѣ. – Щомъ си часть отъ дървото, ти си служительна Бога. Не е важно, дали си красивъ; важно е, като стоишъ на дървото, какво трѣбва да правишъ. Не гледай къмъ падналитѣ листа на земята; не ги осѫждай. Тѣ не сѫ паднали по своя вина, нѣкаква външна сила ги е откѫснала отъ дървото прѣждеврѣменно.Въпрѣки това, тѣ ще отдадатъ своята дань на Кесаря. Слѣдъврѣме тѣ отново ще се явятъ на дървото, и тогава ще отдадатъ Божието Богу. Така трѣбва да разсѫждавате и вие. И тогава ще имате мѫчнотии и страдания, но страданията ви ще бѫдатъ съзнателни. Сѫществуватъ два вида страдания: съзнателни, при които човѣкъ знае, защо страда, и се ползува отъ страданията; несъзнателни, при които човѣкъ вика, роптае и повече увеличава страданията си. Слѣдователно, уменъ, религиозенъ, културенъ е оня, който се справя съ страданията и разумно ги използува. Подъ „култура", въ истински смисълъ на думата, разбирамъ прилагане на религията въ всѣко отношение. Истински религиозенъ е оня, който живѣе и съ душата, а не само съ ума и сърдцето. Културата подразбира разредяване на религията, а религията – сгѫстяване на културата. Като казвамъ, че човѣкъ трѣбва да бѫде културенъ, разбирамъ, да се разреди, да научи всички отношения, които сѫществуватъ между хората; да изучи устройството на държавата, да знае нейнитѣ изисквания, нуждитѣ на всички институти и учреждения. Това е културата на Кесаря. Когато човѣкъ дойде до дълбокитѣ вѫтрѣшни отношения къмъ Бога и природата, да различава сѫщественото отъ несѫщественото, тогава той ще разбере правилно Христа и ще Го познае. Христосъ е училъ хората, какъ да проявяватъ културата и какъ да прилагатъ своята вѫтрѣшна религия. Кесарь е културата, а Богъ – религията. Казвамъ: „Отдайте на културата нейното, Отдайте и на религията нейното". Религия безъ култура нищо не струва. Човѣкъ трѣбва да започне първо отъ видимото и постепенно да върви къмъ невидимото. Какъвто си като културенъ, такъвъ ще бѫдешъ и като религиозенъ. Ако си нервенъ, ако обичашъ да полъгвашъ въ културния си животъ тъ. е. въ видимия, такъвъ ще бѫдешъ и въ религиозния си животъ. Да полъгвашъ, това значи, да скривашъ истината. Чистъ, искренъ трѣбва да бѫде човѣкъ. Той всѣки моментъ се намира прѣдъ лицето на Бога. Какъ ще погледнете къмъ вашия гостъ, който ви носи зараза? Вие го каните въ дома си, радвате му се, а той носи въ себе си бацилитѣ на нѣкаква опасна болесть и заразява целия ви домъ. Ще бѫдете крайно недоволни отъ него. Знайте, че всѣко посѣщение, което правите на своя ближенъ, е явяване прѣдъБога. Чисти трѣбва да се явяватепрѣдъ Бога. Има религиозни хора, които носятъ проклѣтие на свѣта – най-страшния бацилъ. Това може да е несъзнателно, но тѣ трѣбва да го иматъ прѣдъ видъ, да се чистятъ. Слѣдователно, ако си неразположенъ и гнѣвенъ, не посѣщавай приятеля си. Посѣщавай приятеля си, само когато Богъ е въ тѣбе. Това е проповѣдвалъ Христосъ на хората. Какво прѣдставя Христовото учение? То е Божествената книга, отъ която всѣки може да чете. Азъ всѣки день прѣглеждамъ тая книга. Нѣкой казва, че се е разговарѣлъ съ Христа. Възможно е това, но само оня може да се разговаря съ Христа, който се е повдигналъ на едно високо стѫпало и се е очистилъ. Ще кажешъ, че си ученъ човѣкъ, че имашъ достѫпъ до Христа. Може да си ученъ по отношение на срѣдата, която те обикаля, но не и по отношение на Христа. Твоята ученость не ти отваря пѫть къмъ Христа. Смирение е нуждно на човѣка. Като знаешъ толкова, кажи, колко години ще живѣешъ, колко дѣца ще имашъ, какви ще бѫдатъ тѣ. – Не зная, нито колко години ще живѣя, нито колко дѣца ще имамъ. – Ти не знаешъ нѣща, които се отнасятъ до тѣбе, а говоришъ за нѣща далечъ отъ тѣбе. Трѣбва да се учишъ. Има учение за сърдцето и учение за ума. Сърдцето е Кесарево, а умътъ – на Бога. Понѣкога е обратно: умътъ е Кесаревъ, а сърдцето на Бога. Слѣдователно, отдайте на ума това, което е негово, и на сърдцето това, което му принадлежи. Не спирайтетечението на изворитѣ. Не спирайте течението на рѣкитѣ. Поправяйте коритата имъ, свободно да текатъ. Не прѣсушавайте вашитѣ рѣки. Не изсичайте вашитѣ гори. Много трѣбва да се говори на съврѣменния човѣкъ, за да разбере той нѣщата споредъ степеньта на своето развитие. Съзнанието се проявява въ три посоки: като механично, физиологично и психично. Въ механичното съзнание процеситѣ се извършватъ отвѫнъ – навѫтрѣ. Тия процеси ставатъ и въ природата. Много рѣки отвѫнъ се стичатъ въ едно и образуватъ една голѣма, мѫтна рѣка. Въ механичното съзнание процеситѣ не сѫ Божествени. Въ физиологичното и психичното съзнание процеситѣ се извършватъ отвѫтрѣ-навѫнъ, нѣма нужда да пущате кофата си вѫтрѣ, да вадите вода. Тя сама по себе си изтича. Благодарение на това течение отвѫтрѣ-навѫнъ, мѫтилкитѣ излизатъ навънъ, и изворътъ се изчиства. Върху тоя изворъ работи Христосъ, него иска да прокара у васъ. Щомъ видите това желание на Христа, вие веднага се противопоставяте и запушватеизвора. И, въ края на краищата, вие се задоволявате съ малкитѣ рѣкички, които се сливатъ въ една по-голѣма, и казвате: Достатъчно съмъ голѣмъ. – Голѣмъ си, но мѫтенъ. По-добрѣ бѫди малъкъ, но чистъ изворъ, отколкото голѣмъ и мѫтенъ. Тоя е пѫтьтъ, който води къмъ Царството Божие. Правѣте свободенъ изборъ и сами рѣшавайте, голѣмъ изворъ ли да бѫдете, но мѫтенъ, или малъкъ и чистъ изворъ. Отъ вашето рѣшение зависи вашето благо. Това значи, отдайте Кесаревото Кесарю, а Божието – Богу. Бесѣда отъ Учителя, държана на 31 декемврий, 1916 г. София.
  4. От "Сила и живот", т.1 Първо издание. 1946 г., „Да възлюбишъ Господа“ Книгата за теглене на PDF Съдържание обработена в стар правопис - 2015 г. с програма Беседата е проверена и заместена от Елеонора Горанова Ще бѫдатъ научени Бесѣда отъ Учителя, държана на 24 декември, 1916 г. София. „И всички ще бѫдатъ научени отъ Бога. И всѣкой, който слуша и се научи отъ Отца, иде при менѣ." (Йоана 6:45) „Всички ще бѫдатъ научени отъ Господа." Идеята, скрита въ тоя стихъ, е проста. За да се обѣсни сѫщината на Бога, трѣбватъ дѫлги обѣснения, дѫлбоко проникване въ стиха. Понятието Богъ е отвлѣчено, достѫпно само за философски умове, за хора съ висока култура. Тоя въпросъ още не е достояние на съврѣменните хора. Ще възразите, че и вие сте носители на културата. Вие сте отъ арийската култура, отъ културата на доброто и на злото. Хората отъ тая култура не сѫ въ състояние да разбератъ тоя стихъ. Ако на съврѣменния човѣкъ кажешъ, че ще бѫде наученъ отъ Господа, той ще се види въ чудо, не може да разбере, какъ и отдѣ ще дойде Господь да го научи. Какво е Богъ? Той е Първата Причина на нѣщата. Думата „причина" е съставена отъ двѣ срички: при и чина. Казваме: Чина нѣщо, т. е. правя нѣщо. Значи, Бог е Оня, Който прави първитѣ нѣща. Вие, както и всички хора, сте първитѣ работи на Господа, но не въ тоя видъ, въ който сте сега. Като казвам, че вие сте първото дѣло на Господа, имамъ прѣдъ видъ вашата душа, която е скрита въ вѫншната обвивка – тѣлото. „Ще бѫдатъ научени." За да бѫде наученъ, човѣкъ трѣбва да има вѫтрѣшенъ стремежъ, подтикъ къмъ онова, което ще учи. Ученикъ, който има вѫтрѣшенъ подтикъ къмъ учението, лесно ще намѣри учителя си. Момъкъ, въ душата на когото има любовъ, лесно ще намѣри своята възлюбена. Слѣдователно, за да намѣрите Бога, Който ще ви учи, първо Той трѣбва да проговори въ ума, въ сѫрдцето и въ душата ви. Тогава ще намѣрите и менѣ. Какво разбирам подъ „менѣ"? – Синътъ Человѣчески. Казвашъ: Азъ желая да бѫда Синъ Божи. – Нѣма по-велико нѣщо отъ това. Да бѫдешъ Синъ Божи, това значи, да служишъ и да знаешъ, какъ да служишъ. Който не може разумно да служи на Бога, не може да се нарѣче Синъ Божи. Служенето не е само къмъ едного. Първо ще служишъ на своята душа, послѣ на своя домъ, на обществото, на народа си, на своето плѣме и най-послѣ на цялото човѣчество. Това сѫ задължения, които човѣкъ трѣбва да научи и да изпълни. Това е вѣлика наука. Да станешъ музикантъ, да свиришъ добрѣ на цигулка, това значи, прѣдварително да си миналъ цѣла школа, въ която да си научилъ правилно да държишъ лѫка и цигулката. Много врѣме ще се упражнявашъ, ще теглишъ празни струни, докато най-послѣ пристѫпишъ къмъ по-сериозни упражнения. Който се учи да свири на пиано, първата работа е да се постави рѫката му и да знае, какво положение да даде на пръститѣ си. И това не е лесна работа. Ще кажете, че тия нѣща сѫ прости, и вие ги знаете. – Лесно се говори за нѣща, които не сте опитали. Задачата на всѣкой човѣкъ е да се запита, Синъ Божи ли е той, или не е. Съ други думи казано, всѣкой трѣбва да се запита, служилъ ли е на Господа, или не. Ако може положително да си отговорите на тоя въпросъ, всички останали въпроси се разрѣшаватъ лесно. Това значи, да си научилъ вече да управлявашъ лѫка и да пристѫпишъ къмъ другия урок – да теглишъ празни струни. Ще кажешъ, че това е още по-лесна работа. – Какво нѣщо е лѫкътъ? – За женената жена лѫкътъ е нейният мѫжъ. Ако е научила урока си, какъ да управлява лѫка на своята цигулка, тя ще живѣе добрѣ съ мѫжа си и разумно ще управлява своя домъ. Рече ли съ лѫка да гони мухитѣ, да бие дѣцата, тя не може да управлява дома си. Казваме, че тая жена не може да свири на цигулка. И мѫжъ, който не може да управлява своя лѫкъ, не е музикантъ, нито е въ състояние да управлява своя домъ. Както учительтъ по музика дава елементарни уроци на новитѣ си ученици, така и Богъ започва съ всѣкой, който иска да се научи отъ Него. Първо Той ще прѣподаде начина, по който се управлява лѫка; послѣ, какъ се държи цигулката и най-послѣ ще пристъпи къмъ упражнения върху цигулката. Той ще каже: Взѣми цигулката си, застани мирно и започни! Като научишъ да свиришъ леки упражнения, постепенно ще пристѫпвашъ къмъ по-сложни, докато станешъ господарь на всички позиции. Това значи, да бѫдешъ наученъ отъ Бога. Вие сте дошли на земята, като въ велико училище. Който се научи да свири, ще стане великъ артистъ. Който не се научи, ще остане задъ сцената. Такъвъ е великиятъ законъ. – Защо е дошълъ човѣкъ на земята? – За да научи закона на милосѫрдието. „Ще бѫдатъ научени отъ Господа". Ще обѣсня тоя стихъ съ легенда, въ която се говори за сѫздаването на свѣта. Богъ сѫздалъ небето и земята, растенията и животнитѣ и рѣшилъ да си почине. По едно врѣме Му дошло на ума да направи човѣкъ, който да прѣдставя връзка между небето и земята. Като се научили за това рѣшение, ангелитѣ се изредили прѣдъ Господа, да Му дадатъ мнението си за сѫществото, което е рѣшилъ да сѫздаде. Пръвъ се явилъ прѣдъ Господа ангелътъ на Истината и казалъ: Господи, не сѫздавай това сѫщество. То ще завладѣе свѣта. Втори се явилъ ангелътъ на Правдата и казалъ: Господи, не сѫздавай това сѫщество. То ще бѫде жестоко и неотзивчиво, ще мисли само за себе си. Никога нѣма да влиза въ положението на страдащитѣ. Послѣ дошълъ ангелътъ на Мира и казалъ: Господи, не сѫздавай това сѫщество. То ще напои свѣта с кръвъ. Съ неговото явяване ще настанатъ голѣми кръвопролития. Богъ се отказалъ отъ желанието си да сѫздаде човѣка. Най-послѣ се явила при Господа най-малката дѫщеря на Милосѫрдието и казала: Господи, както си намислилъ, така направи. Сѫздай това сѫщество. Даже всички да се откажатъ отъ него, азъ ще му покажа, какъ да люби, какъ да прояви милосѫрдието. Отъ тия думи лицето на Господа свѣтнало, и Той казалъ: „Ще сѫздамъ това сѫщество, ще го направя по образъ и подобие свое." Значи, човѣкътъ билъ сѫздаден заради любовьта на малката дѫщеря на Милосѫрдието. И до днесъ още, който познава тая дѫщеря, той запазва образа на Оня, Който го е сѫздалъ. Който не познава тая дѫщеря, той е осѫденъ на изчѣзване. Малката дѫщеря на Милосѫрдието е Христосъ. Казвате: Какъ е възможно Христосъ да символизира дѫщерята на Милосѫрдието? Може ли Той да се уподоби на мома? Христосъ съдържа въ себе си двата принципа: мѫжкия и женския. Подъ „мѫжъ" се разбира разумно сѫщество, което мисли, което носи въ себе си едно отъ великитѣ качества на Бога – милосѫрдието. Казано е: „Всички ще бѫдатъ научени отъ Господа." – На какво ще бѫдатъ научени? – На милосѫрдие. Това е велика наука. Това значи, да си научилъ правилно да теглишъ лѫка, правилно да свиришъ. Ще дойде день, когато отъ ученикъ ще се прѣвърнешъ на учитель, който ще прѣподава на другитѣ. И тъй, изучавайте Христовото учение, като учение за човѣшката душа. Само така човѣкъ ще познае отношенията си към Бога и ще се опрѣдѣли. Нѣкой иска да изучава астрономия. Той трѣбва да се запита, какво отношение има астрономията къмъ неговата душа. Тя говори за ония вѣчни условия, при които душата може да живѣе въ безпрѣдѣлното пространство. Само оня може да живѣе въ безпрѣдѣлното пространство, който се е научилъ да управлява лѫка и да свири. – Искамъ да придобия Духа Божи въ себе си. – Какъ се постига това? – Когато дадешъ пѫть на милосѫрдието въ своя животъ. Не можешъ ли да направишъ това, ще дойдатъ ангелитѣ на истината, на правдата и на мира прѣдъ Господа, да кажатъ, че сѫ били прави, когато сѫ Го съвѣтвали да не създава човѣка. Когато единъ от тия ангели види, че човѣкъ грѣши, той си казва: Азъ знаехъ, че ще бѫде така. Милосѫрдието и доброто трѣбва да работятъ дѫлго врѣме върху човѣка, докато възстановятъ оня образъ въ него, който нѣкога му е билъ даденъ. Доброто въ човѣка е въ отношение 1:3. Едното е доброто, а тройката – тритѣ неприятели, които му се противопоставятъ. Тѣ сѫ заблуждението, себелюбието и жадностьта да пролива кръвь. Ще кажешъ, че не си проливалъ кръвь. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не е проливалъ кръвь. Миналиятъ вѣкъ е вѣкъ на проливане на кръвь. Иде милосѫрдието въ свѣта, което работи за подигане на човѣчеството. Друга култура трѣбва да дойде въ свѣта – културата на милосѫрдието, което ще опрѣдѣли отношенията на човѣка къмъ Бога. Това е първото отношение, първото изкуство. Придобие ли се това изкуство, другитѣ идатъ сами по себе си; всички тайни се откриватъ сами по себе си. Лѫкътъ на цигулката символизира човѣшката воля. Ако волята не е възпитана, човѣк не може да изрази правилно своитѣ мисли и чувства. При невъзпитана воля можемъ да говоримъ за неправиленъ и дисхармониченъ животъ. При възпитана воля имаме правиленъ и хармониченъ животъ. Мислитѣ и чувствата сѫ тоноветѣ, които цигуларьтъ прѣдава чрѣзъ своята цигулка. – Кой цигуларь се харесва на публиката? – Който свири хармонично. – Защо нѣкои мѫже и жени не могатъ да се търпятъ? – Защото цигулкитѣ имъ не сѫ нагласени. – Какво трѣбва да се направи, за да се търпят? – Трѣбва да се обѫрнатъ къмъ милосѫрдието. Въ него се крие изкуството да помирява хората. Казвашъ: Искамъ да науча, какъ е създаденъ човѣкътъ. – Това не мога да ти разкажа. Мога да ти покажа, какъ да държишъ цигулката, какъ да употрѣбявашъ лѫка, но ти самъ трѣбва да се упражнявашъ. Лѫкътъ и цигулката трѣбва да бѫдатъ доброкачествени, а ти да се стремишъ да свършишъ работата си докрай. На всѣкой човѣкъ е дадена по една цигулка и по един лѫкъ. Всѣкой трѣбва да се запита: Тѣгля ли правилно лѫка? Държа ли добрѣ цигулката? Всѣкой ще си отговори и, ако не е доволенъ, ще се изправи. Ще държишъ цигулката въ хоризонтално положение, т.е. въ пасивно, възприемащо положение. – Какво ще възприемашъ? – Божественитѣ тонове. Ако наклонявашъ цигулката, ти си в единъ отъ активнитѣ процеси. Тоноветѣ, които излизатъ от рѫката ти, това сѫ свѣтлиннитѣ лѫчи, които постоянно се развиватъ. „Ще бѫдатъ научени отъ Господа." Веднъжъ имашъ стремежъ, знанието иде само по себе си. Ако стремежътъ е насоченъ нагорѣ, човѣкъ започва да се учи отъ Господа. За такъвъ човѣкъ казваме, че е музикаленъ. Колкото по-силенъ е стремежътъ на човѣка, толкова по-голѣмо е съдѣйствието му. Всички добри хора му съдѣйстват. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не се отзовава на Божественото. То се проявява въ видъ на милосѫрдие. Дѣто е милосѫрдието, тамъ почвата е обработѣна. Безъ него човѣк е подобенъ на пустиня. Казва се, че пустинята нищо не ражда. Тя е бездѣтна жена. За бездѣтния се казва, че е жестокъ. Като знаете това, пазѣте се отъ жестокостьта, която спѫва човѣшкото развитие. Когато Навуходоносоръ завладѣлъ Ерусалимъ, рѣшилъ да посѣти еврейския храмъ. Като влѣзълъ вѫтрѣ, той видѣлъ, че близо до храма клокочела кръвь. Крайно учуденъ отъ това, той извикалъ свещеницитѣ да ги пита, отдѣ иде тая кръвь. Тѣ му отговорили, че причината за кръвьта се дължи на жертвитѣ, които евреитѣ принасѣли на Бога. Значи, кръвьта била отъ животни. Навуходоносоръ взѣлъ една чаша пѫлна съ кръвь и я сравнилъ съ тая на животнитѣ. Оказало се, че кръвьта около олтара не била животинска. Настоѣлъ да му кажатъ истината. Какво излѣзло? Той разбралъ, че прѣди години, въ тая мѣстностъ живѣлъ eдин добъръ, благочестивъ свещеникъ, на име Захарий, който често имъ говорѣлъ, че не живѣятъ добрѣ. Тѣ го намразили и, за да се освободятъ отъ него, убили го. Ядосанъ, Навуходоносоръ заповѣдалъ да убиятъ всички свещеници и да турятъ тѣлата имъ въ кръвьта, която клокочела. Обаче, кръвьта не прѣстанала да извира. Тогава той заповѣдалъ да убиятъ много дѣца и да ги хвърлятъ въ кръвьта. И слѣдъ това кръвьта не прѣстанала да извира. Чуделъ се Навуходоносоръ, каква е тая кръвь, че отъ нищо не се насища. Най-послѣ заповѣдалъ да убиятъ много моми и момци. Кръвьта пакъ не прѣстанала да тѣче. Дѫлбоко замисленъ, Навуходоносоръ си казалъ: Чудно нѣщо, само един човѣкъ убитъ, и кръвьта му съ нищо не може да се насити! Тогава, какъ ще се насити кръвьта на хилядитѣ невинни хора, които азъ убихъ? Той се разкаялъ за погрѣшката си и заплакалъ. Нѣколко сълзи паднали на мѣстото, отдѣто извирала кръвьта. Голѣма била изненадата му, когато кръвьта престанала да клокочи. Само една сълза била въ състояние да утоли кръвьта на убития Захарий. Питате: Защо плаче човѣкъ? Какво е прѣдназначението на сълзитѣ? Една сълза, излѣзла отъ окото на човѣка, може да го спаси отъ прѣстѫплението, което е извършилъ. Тя е сълзата на милосѫрдието. Христосъ казва: „Всички, които сѫ научени отъ Бога, идатъ при менѣ." Оттукъ започва истинската култура, истинското знание. Подъ „култура" в широкъ смисълъ, разбираме това знание и изкуство, което обхваща цѣлокупния животъ. Тя обхваща проявитѣ на ума, на сѫрдцето, на душата и на духа. При тая култура всѣко сѫщество има своето опрѣдѣлено мѣсто и прѣдназначение; всѣко сѫщество има условия за своето развитие. Първото сѫзнателно сѫщество, което се явило прѣзъ тая култура, било човѣкътъ, т.е. мѫжътъ. Подъ „човѣкъ" разбираме сѫщество, което мисли. Прѣзъ тая култура е живѣлъ само мѫжътъ. Тогава жената не е сѫществувала. – Как може животътъ безъ жени? – Нѣма да се впущамъ въ подробности, но казвамъ, че тая култура може да се счита като една отъ забѣлѣжителнитѣ култури на свѣта. Тя е култура безъ страдание. Човѣкътъ е билъ свързанъ съ Бога. Другарь му е билъ Богъ. Въ тая дружба човѣкъ придобилъ голѣми знания, но станалъ лѣнивъ. Ще кажете, че стариятъ е лѣнивъ. Важно е, че лѣностьта го е заставила да търси другарь да му помага. Той пожелалъ да му даде Богъ единъ другарь. Желанието му било задоволено. Бог му пратилъ другарка – жената. Дошла жената, но скоро се наситила на Адама, намѣрила, че е старъ, и си потърсила младъ другаръ. Тя намѣрила такъвъ въ лицето на змията – черниятъ адептъ. Отъ тоя моментъ започва втората култура – на познаване на доброто и на злото. Сегашната култура е на женитѣ. Мѫжетѣ сѫ безгласни букви, както шеговито се наричатъ „лукови глави." Иде новата култура на свѣта, която ще съедини двата принципа – на мисъльта и на живота. Тя е културата на милосѫрдието, или културата на любовьта. Първата култура е била на мѫдростьта, втората – на правдата, а третата – културата на любовьта. Тая култура ще съедини мѫжътъ и жената въ едно цѣло. Ще кажете, че съединяването подразбира обезличаване. Не е така. Да се съединишъ, това значи, да се увѣличишъ, да се хармонизирашъ, да станешъ по-силен. Българитѣ поддържатъ девиза: „Съединяването прави силата." Една дума липсва на тоя девиз: Съединяването въ любовьта прави силата. Стремѣте се всички къмъ това съединяване – мѫже съ жени и жени съ мѫже – съединяване въ името на вѣликата Божия Любовь. Ще кажете, че това е едно и сѫщо съединение. Не, двѣ съединения се образуватъ: първото съединение е мѫжътъ на първо мѣсто, а жената на второ, споредъ врѣмето на тѣхното слизане на земята. Второто съединение е жената на първо мѣсто, а мѫжътъ на второ. Двѣтѣ съединения се събиратъ на едно мѣсто и даватъ общъ сборъ животътъ. Днесъ всички хора – мѫже и жени, иматъ желание да живѣятъ добрѣ. Женитѣ мислятъ, какъ по-добрѣ да се наредятъ, да се украсятъ съ гердани отъ бисери, съ диадеми, като корони на главитѣ. Добрѣ е това, но тия гердани и диадеми не могатъ да се запазятъ за дѫлго врѣме – мѫжетѣ ще ги заложатъ. Колко мѫже сѫ опропастили женитѣ си! Когато момъкътъ рѣши да се жени, търси богата мома. Като се ожени за нея, въ скоро врѣме изѣжда паритѣ и скъпоценноститѣ й и я оставя послѣдна бѣднячка. Единъ американецъ получилъ голѣмо наслѣдство отъ баща си, който цѣлъ животъ пасълъ говеда. Наслѣдството му било три милиона лѣва. Като видѣлъ толкова пари, той се прѣдалъ на удоволствие, на ядене и пиене съ приятѣли и въ шесть мѣсеца изразходвалъ всичко. При това положение, нищо друго не му оставало, освѣн да слѣдва занаята на баща си – говедарь. Той накривилъ шапката си, взѣлъ тоягата и тръгналъ да пасе говедата. Това значи, той се заел съ изучаване на живота. Много отъ сегашнитѣ жени обичатъ мѫже, които разполагатъ съ голѣми суми – ядатъ и пиятъ. Въ скоро врѣме тѣ изгубватъ всичко и ставатъ говедари. Да бѫдешъ овчарь, това значи, да знаешъ, какъ да пазишъ своитѣ мисли и чувства. Както овчарьтъ пази овцетѣ отъ вълцитѣ, така всѣкой човѣкъ трѣбва да пази мислитѣ и чувствата си въ чистота. Вълцитѣ въ човѣка сѫ неговитѣ лоши мисли и чувства, които той понѣкога отхранва. За да не развалятъ настроението му, той не трѣбва да ги допуща въ себе си. Неговата кошара трѣбва да бѫде много здрава. Сегашнитѣ хора ще бѫдатъ научени отъ Бога, какъ да живѣятъ. Той и сега ги учи. – Какъ? – Чрѣзъ своитѣ мисли. Влѣзе въ ума ви една възвишена мисъль, но вие се стѣснявате, не смѣете да я реализирате. Казвате: Дошла е в ума ми една малка, дѣтинска мисъль. – Не е дѣтинска, тя е Божествена мисъль. – Тя е за млади хора. – Дай ход на своята мисъль и не се стѣснявай. Божественитѣ прояви иматъ отношение къмъ младитѣ. Казано е въ Писанието: „Ако търсишъ мѫдрость, ще я намѣришъ въ старитѣ; ако търсишъ сила, ще я намѣришъ въ младитѣ." Мѫжътъ е старъ, жената е млада. Тѣ трѣбва да се съединятъ, да създадат хармонията въ живота. Мѫжътъ е първата цигулка въ оркестъра, а жената е втората цигулка. Мѫжътъ и жената сѫ двата принципа, които се допълватъ, но човѣкъ може да бѫде едноврѣменно мѫжъ и жена, жена и мѫжъ. Жената казва: Защо не съм мѫжъ? Тя не знае, че въ човѣка се съдържатъ и двата принципа едноврѣменно. Значи, в човѣка е вложена възможностьта да грѣши. – Защо грѣши? – Защото има свободна воля. Ако не знае да управлява лѫка, той ще взѣма фалшиви тонове и ще прави погрѣшки. Като слушашъ, какъ свири, казвашъ: Ето единъ човѣкъ, който не знае да свири, а иска насъ да учи. Мнозина запитватъ: Какъ да познаемъ, каква е сегашната култура? Идѣте по селата, да видите, как се отнасятъ селянитѣ съ говедата, които имъ работятъ. Идѣте по фурнитѣ, да видите, какъ продаватъ хлѣба; идѣте въ сѣмействата, да чуете и тамъ викове и плачъ. Това е културата на ожесточаването. Когото и да срѣщнете, ще видите, че се е демагнетизиралъ, очитѣ му хлътнали, лицето му посърнало. Каква култура е тая? Днесъ милосѫрдието учи хората, какъ да прилагатъ мѫдростьта и силата. Въ това се заключава Христовото учение. Въ това се изявява Христосъ, Който иде вече на земята да научи хората. Нѣкои очакватъ Христа, да слѣзе на земята съ множество ангели. Какво прѣдставя ангелътъ? Човѣкъ има физично тѣло, тѣло на желанията и умствено тѣло. Ангелътъ, обаче, е лишенъ отъ тѣло на желанията, поради което той нѣма възможность да грѣши. Значи, Христосъ се придружава отъ ангели и свѣтии, т.е. отъ хора безъ тѣло на желанията. Ако искашъ да станешъ ангелъ или свѣтия, трѣбва да се откажешъ отъ своето тѣло на желанията. В черквитѣ проповѣдватъ, че Христосъ иде да накаже хората. Не е така. Христосъ ще дойде да тури всѣко нѣщо на мѣстото му, да тури редъ и порядъкъ въ свѣта. Само така свѣтътъ ще се оправи, и то мигновено. Какво означава думата „мигновено"? Тя е образувана от мигъ, мигане. Кога човѣкъ мига? Като затваря и отваря очитѣ си бързо, той мига. Така и котката понѣкога мига, иска да докаже на мишката, че нѣма вече тѣло на желанията, да не се страхува отъ нея. Мишката повѣрва на котката и свободно влиза и излиза отъ дупката, докато стане жертва. Така постѫпватъ нѣкои хора, като се молятъ. Тѣ затварятъ очитѣ си, правятъ се, че нищо не виждатъ, и казватъ: Господи, ние нѣмаме тѣла на желания, дай ни това, отъ което се нуждаемъ. Като получатъ отговоръ на молитвата си, отварятъ очитѣ си и всичко забравятъ. Човѣкъ трѣбва да се освободи отъ ненужнитѣ желания, отъ постояннитѣ роптания, че това или онова нѣма. Само тогава Богъ ще го научи на това, което му е нужно. Човѣкъ трѣбва да се освободи отъ тѣлото на желанията. Ако два момъка обичатъ една мома, какъ ще разрѣшатъ въпроса? Днесъ го разрѣшаватъ чрѣзъ убийство. Защо единиятъ да не отстѫпи момата на другия и отдалечъ да й се радва? Нѣкоя жена не обича мѫжа си, и обиква другъ мѫжъ. Или мѫжътъ не обича жена си, обиква друга жена. Оня, който се счита изоставенъ, намира, че това е грѣшно, неправилно. Добрѣ е, наистина, и двамата да се обичатъ, но любовьта не се подчинява на човѣшки закони. Добрѣ е жената да обича мѫжа си, но какъ ще го обича, ако той я бие всѣкой день? Единъ виденъ английски реформаторъ, Йоанъ Веслей, се оженилъ. Понеже ималъ връзка съ много хора, мѫже и жени, жена му била недоволна отъ него и започнала да го бие. Още на третия день слѣдъ женитбата си, той казалъ на другаритѣ си: Не струва човѣкъ да се жени. Такива сѫ отношенията на хората отъ сегашната култура. Това е резултатъ на желанията на физичното тѣло въ човѣка. Докато дѣтето е малко, то е тихо, кротко, нѣма желания. Щомъ започне да се развива тѣлото на желанията, дѣтето става капризно, своенравно. Това се забѣлѣзва особено отъ 7–14 годишна възрасть. Отъ 14 години нататъкъ дѣцата започватъ да поумняватъ. Като пораснатъ, тѣ работятъ повече съ ума си, ставатъ разумни и, отъ 28 – 30 годишна възрасть, тѣ ставатъ съзнателни – започватъ да търсятъ Бога и Христа. Сега и на васъ проповѣдвамъ новото учение, което ще ви заведе при Христа. Днесъ, като наблюдавамъ живота на хората, навсѣкѫдѣ виждамъ дисхармония: Въ домоветѣ, въ обществата, въ училищата. Това ме кара да се измѫчвамъ и страдамъ. Днесъ всички хора се каратъ, сърдятъ се – мѫже и жени, ученици и учители, свещеници съ пасомитѣ си. Въ това отношение, всички хора сѫ герои-мѫченици. – Защо сѫ мѫченици? – Защото сѫ дали първо мѣсто на своето тѣло на желанията, а сѫ измѣстили Бога отъ себе си. Днесъ никой не слуша Господа. Всички хора искатъ да бѫдатъ щастливи, учени, умни, богати. Ако раздѣлите богатството на земята по равно, на всѣкой човѣкъ ще се падне само по 40 лѣва. Можешъ ли да бѫдешъ щастливъ съ 40 лѣва.? Ще кажете, че ви сѫ нужни поне четири хиляди лѣва мѣсечно. Отдѣ ще вземете тия пари? Трѣбва да ощетите други, за да задоволите себе си. Това не е разрѣшение на въпроса. Тоя въпросъ се разрѣшава съ трудъ и работа. Ако се трудишъ и работишъ, всичко ще имашъ; ако не се трудишъ и не работишъ, нищо нѣма да имашъ. Тоя законъ е вѣренъ не само за физичния свѣтъ, но за всички свѣтове. Направѣте слѣдния опитъ: Турѣте въ ума си мисъльта да работите изключително за Бога съ любовь, ще видите, че въ продължение на нѣколко години материалното ви положение ще се подобри. Ако опитътъ ви не даде резултатъ, елате при менѣ, азъ ще изплатя всичкитѣ ви дѫлгове. Готовъ съмъ на всичко, само да докажа вѣрностьта на тоя законъ. Ако всѣкой народъ се рѣши да служи на Бога, хората нѣмаше да воюватъ. Понеже не служатъ на Бога, сегашнитѣ хора разрушаватъ това, което сѫ създали. Единъ день тѣ ще видятъ погрѣшкитѣ си. Сега нѣма защо да съжаляватъ. Тѣ вървятъ по закона на необходимостьта. Важно е въ бѫдеще да се избѣгватъ тия разрушения. Азъ бихъ желалъ българитѣ, първи да дадатъ примѣръ. Нека свещеницитѣ се рѣшатъ да служатъ на Бога съ любовь. Ако искатъ, нека дойдатъ при менѣ, да им прѣдамъ това учение, тѣ да го проповѣдватъ. Азъ съмъ готовъ да отида на друго мѣсто, като имъ прѣдамъ всичкитѣ си права и привилегии. Важно е Българскиятъ народъ да се просвѣти духовно и да заеме достойно своето мѣсто между другитѣ народи. Ако всички приематъ новото учение, пѫтищата им ще се оправятъ; сѣмействата и училищата ще се повдигнатъ. И тогава ще ти бѫде приятно да минавашъ отъ единия край на България до другия – ще бѫдешъ като въ рай. Ще вървишъ и ще се радвашъ, че служишъ на Бога. Дѣто минешъ, дърветата и цвѣтята ще ти се усмихватъ и по-добрѣ ще цъвтятъ; плодоветѣ сами ще ти се прѣдлагатъ. Моми и момци ще тѣ посрѣщатъ съ радость и веселие. Навсѣкѫдѣ ще се чуватъ пѣсни и игри. Азъ не съмъ противъ играта. Всички ще бѫдатъ добрѣ облѣчени и украсени. Не съм и противъ украшенията. Носѣте гердани и диадеми, носѣте и корони на главитѣ си, но всичко да става съ любовъ. Това значи, да бѫдете научени отъ Господа. Днесъ религиознитѣ очакватъ да дойде Христосъ втори пѫть на земята. Това е невъзможно. Той е опиталъ любовьта на хората. Единъ руски губернаторъ казалъ, че ако Христосъ дойде на земята, той ще го арестува. Христосъ знае това. Ако влѣзе въ черквата да проповѣдва на хората, свещеницитѣ ще Го изгонятъ, като кажатъ: „Писано е, всѣкой пророкъ или проповѣдникъ, който дойде слѣдъ Христа, е антихристъ и лъжепророкъ." Ще кажете, че Христосъ може да дойде като царь. Малко ли сѫ царе на земята, че и Христос трѣбва да се яви като царь? Ако Христосъ дойде като царь, това значи, да внесе смутъ между народитѣ. Христосъ казва: „Моето царство не е отъ тоя свѣтъ." Сегашнитѣ царе сѫ на мѣстото си. Ако тѣ, както и тѣхнитѣ поданици, изпълняватъ Божията воля, хората ще бѫдатъ щастливи. Това означава стиха: „Всички ще бѫдатъ научени отъ Господа." „Ще бѫдатъ научени отъ Господа." Тоя е основниятъ принципъ на живота. – Кога ще бѫдатъ научени? – Когато служатъ на Господа. Милосѫрдието има отношение къмъ закона на служенето. Рѣшѣте се и вие да служите на Бога. Това е новото учение, което всѣкой може да приложи. Прѣди да пристѫпите къмъ служенето, трѣбва да примирите мѫжа и жената въ себе си. Ще им кажете: Или ще се примирите и заедно ще служите, или ще напуснете моя домъ. Както жената дава ултиматумъ на мѫжа си, или да се откаже да ходи съ чужди жени, или ще го напусне, така всѣкой човѣкъ да даде ултиматумъ на мѫжа и жената въ себе си да се примирятъ. Когато мѫжътъ въ жената, и жената въ мѫжа кажатъ, че ще служатъ, ще се примирятъ, тогава и ти ще приемешъ новото учение и ще служишъ на Бога съ любовь. Жената въ мѫжа трѣбва да се подчинява на мѫжа, но и мѫжътъ въ жената трѣбва да се подчинява на жената. Това е Божественото учение. Лѣвата страна в човѣка е женска, а дѣсната е мѫжка. Лѣвата е по-малка от дѣсната, т.е. от мѫжката. Тия два принципа се виждат и въ рѫцѣтѣ, и въ лицето, и въ очитѣ на човѣка. Лѣвата рѫка и лѣвата страна на лицето сѫ женски, а дѣсната рка и дѣсната страна на лицето сѫ мѫжки. Затова лѣвата страна на лицето е по-нѣжна отъ дѣсната. Свѣтлината, която излиза отъ дѣсното око, е по-груба отъ тая, която излиза отъ лѣвото око. Долната устна е женска, а горната – мѫжка; долната часть на носа е женска, горната е мѫжка. Дѫлгиятъ носъ е мѫжки, кѫсиятъ – женски. Ако има нѣщо грубо въ женската или мѫжката половина на човѣшкото тѣло, то е резултатъ на миналитѣ култури. Първата култура е образувала дѫлжината на носа, а втората – неговата широчина. Така се е създалъ кръстътъ. „Ще бѫдете научени отъ Господа." Вие, наученитѣ отъ Господа, правѣте наблюдения върху себе си, да знаете, кой въ васъ – мѫжътъ или жената не е разположенъ. Ако се гнѣвишъ, ще знаешъ, че жената въ тѣбе е виновна, понеже гнѣвътъ е порокъ на жената; ако се гордѣешъ, мѫжътъ е виновенъ, понеже гордостьта е порокъ на мѫжа. Гнѣвлива жена и гордѣливъ мѫжъ, събрани на едно мѣсто, кѫщата ще запалятъ. Ние не се нуждаемъ отъ такива хора. Това не е за осѫждане, но за обѣснение. Под „мѫжъ и жена" аз разбирамъ служби на човѣчеството. Като влѣзете въ третата култура, т.е. културата на любовьта, тогава ще разберете, какво нѣщо е мѫжътъ и какво – жената. Тогава ще разберете, отдѣ произлизатъ и двамата. Сега аз ви говоря за милосѫрдието. Тая дума е от срѣденъ родъ, а всѫщность прѣдставя жена. Милосѫрдието е най-високата проява на човѣка, който живѣе на земята. Азъ говоря за милосѫрдието на сегашното общество, на сегашнитѣ християни, на васъ, които ме слушате; азъ говоря на ония, които отъ двѣ хиляди години търсятъ Христа. Аз ви проповѣдвамъ днесъ, защото всички искате да бѫдете щастливи. И азъ желая да бѫдете щастливи, да бѫдете научени отъ Бога. Вие искате да бѫдете силни; и азъ желая да бѫдете силни, защото безъ сила човѣкъ не може да работи. Милосѫрдието, за което ви говоря, не е нѣщо отвлѣчено, мъртво. То е реално и живо. Всѣкой день то слиза на земята. То е първиять лѫчъ, който сутринь ви сѫбужда. Милосѫрдието внася първата мисъль въ васъ за работа. Ако не приложите тая мисъль, ще сгрѣшите. То ви нашепва, какво да правите, а вие отлагате. Милосѫрдието казва: Нѣма врѣме за отлагане. Ако отложите, ще пропуснете условията. Идатъ условия за нова работа. Ако не сѣете, гладни ще останете. „Ще бѫдатъ научени." – Отъ кого? – Отъ Господа, отъ Първия Принципъ, Който е вѫтрѣ въ васъ и ви учи. Послѣ иде Христосъ – вториятъ принципъ, Който опрѣдѣля вашитѣ взаимни отношения. Най-послѣ и азъ ви говоря. Вие мислите, че аз съмъ дошълъ да пропагандирамъ някаква секта. Азъ съмъ дошълъ да ви науча да работите. Дѣ ще работите? Въ църквата, въ училището, въ дома, въ обществото. И, като се научите да работите, каквото придобиете, ще бѫде ваше. Когато господарьтъ се научи да благодари на слугата си за работата, която е свършилъ, той може да се нарѣче Синъ Божи. Да бѫдешъ Синъ Божи, това не е привилегия само за едного. Всички можете да бѫдете Синове Божии. Направишъ една малка услуга – не искай никакво възнаграждение за нея. Желая ви да проявите любовьта и да възкръснете. Азъ зачерквамъ отъ книгата на живота всички мѫже и жени, всички учители, всички сѫдии, всички проповѣдници и свещеници съсъ старитѣ разбирания. Богъ да благослови добритѣ проповѣдници, добритѣ майки и бащи, добритѣ синове и дѫщери, добритѣ учитѣли, които се стремятъ къмъ новото. Да бѫдатъ научени отъ Господа. Да дойде Божието благословение върху васъ! Бесѣда отъ Учителя, държана на 24 декемврий, 1916 г. София.
  5. Ани

    1916_12_17 Спаси ни

    От "Сила и живот", т.1 Първо издание. "В начало бе!", Издателство "Бяло Братство", 2003 Книгата за теглене на PDF Съдържание обработена в стар правопис - 2015 г. с програма Беседата е проверена и заместена от Елеонора Горанова Спаси ни (Недѣлни Беседи, 17. 12. 1916 Недѣля, София) “ И ето, буря голѣма биде на морето, така щото вълнитѣ покриваха ладията, а той спѣше. И пристѫпиха ученицитѣ му, та го събудиха и казаха: Господи, спаси ни, погинваме!” Евангелие отъ Матея 8: 24, 25 Сега ще си зададете въпроса, какво толкова има въ тази ладия. Послѣ и Галилейското езеро не е толкова голѣмо, то е едно отъ обикновенитѣ езера, но въ врѣмето на Христа е било едно отъ най-голѣмитѣ. Но въ този стихъ има три нѣща, върху които ще ви обърна вниманието, а именно: лодката, ученицитѣ и Христосъ. А езерото е основата. Лодката е човѣшкото тѣло, ученицитѣ прѣдставлява Астралниятъ свѣтъ, Христосъ прѣдставлява висшиятъ принципъ у човѣка, а езерото е Животътъ, то е свѣтътъ. Това е аналогия, отъ която искаме да изведемъ единъ законъ, който да се приложи въ Живота. Споредъ менъ, всѣко нѣщо, което не може да се приложи въ Живота, е хипотеза, гадание. А който разбере тази наука, ще може да я приложи и въ Живота. Ако я приложите, когато морето ви се вълнува и казвате:“ Ще се свърши съ насъ, ние погинваме ”, вие ще трѣбва да събудите вашия Учитель, тъ. е. висшия принципъ, който спи у васъ. Когато бръщолѣвите, Учительтъ ви спи; когато се гнѣвите, Учительтъ ви спи; когато скучаете, Учительтъ ви спи. А когато товарътъ ви стане толкова тежъкъ, че не можете да го носите, вие събуждате висшия принципъ и казвате:“ Хвърли този товаръ ”. Сега, може ли да кажете въ коя часть на Палестина стана това събитие? – Въ сѣвероизточната часть, въ Галилея. Палестина се подраздѣля на Иудея, Самария и Галилея. Йерусалимъ прѣдставлява нисшиятъ принципъ у хората и затова тамъ разпнаха Христа. Всички се покланятъ на този Йерусалимъ, когато сѣднатъ въ кухнята при пиленцето и при винцето. И въ този Йерусалимъ тѣ разпъватъ Господа. Има хаджии, които смѣтатъ за най-голѣмо достойнство това да отидатъ въ Йерусалимъ. Въ този свѣтъ нѣма по-голѣмо удоволствие отъ това да бѫдешъ поканенъ на обѣдъ или вечеря отъ нѣкое високо мѣсто. Да, но въ този Йерусалимъ Господь ще бѫде разпнатъ. Самария е психическиятъ принципъ у човѣка, а Галилея е висшиятъ принципъ. В символиката на Писанието езерата, рѣкитѣ означаватъ Живота, защото и Животътъ, и рѣкитѣ се движатъ, слѣдователно има аналогия между тѣхъ. Казва се, че езерото се развълнувало. Не е лошо, че то се вълнува, защото трѣбва да се обнови, тъ. е. непрѣмѣнно трѣбва да дойдатъ вѣтрове, иначе водата въ него ще се застои. Движението произвежда Животъ. По сѫщия законъ и въ човѣшкия животъ трѣбва да има движение. Не е лошо, че настѫпва буря въ вашия мозъкъ, въ вашия стомахъ, въ вашитѣ гърди – това е обновлѣние, което може да се докаже съ факти. При сегашнитѣ условия въ свѣта болеститѣ сѫ най-голѣмото благословение и ако хората не боледуваха, щѣха да се разплуятъ. Слѣдователно бурята трѣбва да се яви, за да се събуди Този, който спи въ лодката. Всички вие сте хора на удоволствието, искате всичко да ви идва наготово безъ борба, да имате по десеть слуги или слугини, да имате всички срѣдства и всичко да става, безъ да се мърдате отъ мѣстото си. Когато казвамъ“ вие ”, подразбирамъ всички, цѣлото човѣчество. И така, въ практическия животъ ще дойдатъ бури и недоразумения. Тѣ сѫществуватъ въ държавата, въ църквата, въ дома, въ училището, въ търговията – навсѣкѫдѣ тѣзи бури сѫществуватъ. Азъ бихъ желалъ да има нѣкой, на когото морето да не се вълнува, но той ще бѫде свѣтия, нѣма да е отъ мира сего. Затова, когато нѣкой казва, че не се вълнува, той лъже. Нѣма човѣкъ на Земята, който да се не вълнува, и ако твърди това, той не говори Истината. Колкото и да се повдигне, човѣкъ все ще се вълнува, защото това е Животътъ. Нѣкои мислятъ, че когато отидатъ на Небето, тамъ нѣма да има вълнения. И тамъ ще има, но вълненията сѫ различни. Когато прѣживявате приятно чувство, това е едно вълнение; когато прѣживявате скръбь, това сѫщо е вълнение, но неприятно. Така че, вълненията биватъ приятни и неприятни. Ако сте ясновидци и разглеждате свѣтлината, ще видите, че тя е едно движение на вълни. Ако нѣмаше тѣзи вълни, свѣтлината не би се образувала. Вашиятъ мозъкъ съотвѣтства на етернитѣ вълни и ако той не се вълнува, въобще не би имало мисли. Когато енергията, произвеждана отъ Слънцето, дойде до очитѣ ви, тя се разбива и щомъ стигне до зрителния нервъ, вие усѣщате свѣтлина. Свѣтлината е актъ отъ психическия свѣтъ. Движенията сѫ физически, но понятието за свѣтлина е духовно – то е актъ на Духа. Слѣдователно, ние виждаме само чрѣзъ Духа. Сега, защо Христосъ спѣше въ лодката? Спането е единъ законъ – човѣкъ трѣбва да спи, за да си почине. Уморенъ отъ дневната си работа, Христосъ влѣзе въ лодката и заспа, но вѣтроветѣ не Го оставиха да спи и му казваха:“ Стани, помогни на тѣзи хора ”. По правило бурята се повдига, когато човѣкъ заспи, тъ. е. когато ставатъ катастрофи, Господь спи. И днесъ Господь спи. Христосъ спи въ лодката, но бурята, плачътъ на хората, ще Го събудятъ. И когато Той се събуди, войната ще прѣстане. Христосъ ще вдигне рѫцѣтѣ си, бурята ще прѣстане, моретата ще утихнатъ и лодката ще излѣзе на другия брѣгъ. Ще ви приведа единъ примѣръ, за да направя мисъльта си по-ясна. Римскиятъ военачалникъ Титъ, слѣдъ като покорилъ Йерусалимъ, влѣзълъ въ храма, задигналъ всичкото му богатство, повдигналъ златната плащаница, която покривала кивота, извадилъ пергамента, на който били написани Мойсѣевитѣ заповѣди, и казалъ:“ Кѫдѣ е еврейскиятъ Богъ, нека покаже силата си тукъ!” Натоварилъ Титъ всичкото богатство на корабитѣ си и тръгналъ за Римъ. Първоначално врѣмето било много хубаво, но насрѣдъ пѫтя се явила голѣма морска буря, корабитѣ започнали заплашително да се наклоняватъ насамъ-натамъ. Титъ скръцналъ съ зѫби и казалъ:“ Еврейскиятъ Богъ е силенъ само по море, и фараоновитѣ слуги по море измрѣха, но нека този Господь се опита да се бори съ менъ по суша!” Бурята утихнала, врѣмето се оправило и Титъ забѣлѣзалъ, че небето просвѣтнало и се чулъ гласъ:“ Нищожни червею, ще Ме познаешъ!” Титъ слѣзълъ на суша, въодушевенъ, че се избавилъ, и си казалъ:“ Кѫдѣ е еврейскиятъ Богъ?” Тръгналъ той къмъ Римъ, но по пѫтя единъ комаръ му влѣзълъ въ носа, отъ тамъ проникналъ до мозъка му и започналъ да му причинявала голѣми безпокойства. Така продължило цѣли седемь години и никой лѣкарь не могълъ да му помогне. Единъ день, когато минавалъ покрай една ковачница, ковачитѣ чукали върху наковалнята така силно, че комарътъ се уплашилъ и прѣстаналъ да го безпокои. Тогава Титъ извикалъ ковачитѣ и ги настанилъ въ двора си, та като удрятъ върху наковалнята да плашатъ комара. Обаче, той привикналъ и на този звукъ и продължилъ да го безпокои... Какво показва тази история? Вие може да се борите въ себе си, може да ограбвате плащаницата, може да си казвате, че нѣма Богъ, но този комаръ ще дойде и никой нѣма да го избѣгне. Прѣзъ тази война комарътъ ще влѣзе въ всички – и въ учители, и въ проповѣдници – и нѣма да намѣрите никакъвъ цѣръ. У всички, които сѫ тѫпкали Божиитѣ закони, ще влѣзе този комаръ. Нѣкои, които ме слушатъ, ще си кажатъ, че се занимавамъ съ небивалици, но вие ще опитате тѣзи нѣща, всинца ще ги опитате. Писанието казва:“ Богъ поругаемъ не бива ”. Втори пѫть Христосъ нѣма да бѫде разпнатъ. Той само веднажъ биде разпнатъ за хората, а отсега нататъкъ вие ще бѫдете разпъвани и никой не ще може да ви помогне, ако имате характера на Титъ. Вие трѣбва да събудите Христосъ, който спи вѫтрѣ въ васъ. Само по този начинъ ще разберете вѫтрѣшния смисълъ на вашия животъ. Всѣки има по единъ Христосъ вѫтрѣ въ себе си, това е индивидуално за всѣки. Но питамъ кое е за васъ Христосъ? Това прилича на онѣзи майки, които се хвалятъ съ дѣцата си. Едната казва:“ Я вижъ какви красиви очи има моето дѣте, колко е хубаво то!” –“ Не, моето е по-хубаво” – отговаря другата. Работата не е въ външната форма на дѣтето, а зависи какъвъ умъ, какъвъ мозъкъ, какво сърдце има то. Ако събудите този Христосъ, който живѣе въ васъ, и Той може да утѣши вашето море, той е Господь, Когото търсите. Утихне ли морето, вие сте на правия пѫть и дръжте се за вашия Господь. Този, който не внася Миръ въ душата ви, не е Господь. Може да е облѣченъ съ мантия, може да е съ златна корона, но той е само единъ идолъ. Отъ памтивѣка човѣкъ страда отъ идоли – пазѣте се отъ тѣхъ, тѣ носятъ нещастие. И тъй, вие ще познаете Христа, защото Той ще внесе Миръ въ вашето сърдце и въ вашия умъ, ще ви направи знатни на Небето. Всинца искате да сте знатни на Земята, но това е смѣшно. Колко знатенъ може да бѫде единъ коренъ? Стремежътъ на корена е надолу въ земята, слѣдователно колкото си по-знатенъ, толкова по-надѫлбоко ще отидешъ. Съ други думи, колкото си по-богатъ и знатенъ на Земята, толкова си по-далечъ отъ Бога. Има четири вида хора: добри, които добро не правятъ; лоши, които зло не правятъ; добри, които добро правятъ и лоши, които зло правятъ. Послѣднитѣ два вида сѫ постоянни, а първитѣ два сѫ прѣходни. Питамъ ви кои ще прѣдпочетете? Кои сѫ по-добри отъ първитѣ два вида? Тѣзи видове трѣбва да се кръстосатъ единъ съ другъ, да се съединятъ и така ще се произведе единъ добъръ резултатъ. Нѣкоя жена казва:“ Добра съмъ, но не мога да правя добро ”. Оженѣте я за единъ лошъ мѫжъ и тя ще стане светица. Обратно – оженѣте една лоша жена, която зло не прави, за единъ много добъръ човѣкъ и тя ще се повдигне. Така работятъ тѣзи два принципа. Първитѣ два вида сѫ хора безъ воля, а другитѣ два вида сѫ хора съ силна воля. Ученицитѣ Христови приличаха на тѣзи, които сѫ добри, но добро не правятъ, защото нѣмаха сила. “ И пристѫпиха ученицитѣ, та го събудиха.” Слѣдъ всѣка почивка идва активенъ животъ. И понеже бурята произвежда условията, слѣдъ които Животътъ може да се яви, трѣбваше да стане буря, за да се яви Христосъ. Законътъ е такъвъ: за да се яви Христосъ, непрѣмѣнно трѣбва да стане буря. Могатъ нѣкои да ви кажатъ:“ Ти си тръгналъ по Бога, а едно слѣдъ друго ти се сипятъ нещастия!” Това именно е привилегията. Стопанинътъ, който отглежда лоза и се грижи за нея, често ще я посѣщава, ще подрѣзва прѫчкитѣ й, а лозата ще плаче. Нѣкои казватъ:“ Изтекоха ми очитѣ отъ плачъ ”. Азъ съжалявамъ хора, които не сѫ плакали – значи, че не сѫ подрѣзвани. Ако Господь постѫпва така и рѣже прѫчкитѣ, значи Той се е събудилъ и ще ви помогне. Вие ще Му кажете:“ Господи, стани, защото погинваме, помогни ни!” Когато вашиятъ Господь се събуди, какъ ще Го посрѣщнете? Може да Го посрѣщнете като онази жена, на която мѫжътъ се връща отъ работа и носи нѣщо, а тя го нахоква, че това не взѣлъ, онова не взѣлъ. Когато вашиятъ Господь се събуди, вие ще започнете да се оплаквате, че това не е взѣлъ, онова не е взѣлъ и Той ще каже:“ Азъ трѣбваше да спя още дълго врѣме, защото тѣзи хора искатъ да спятъ въ гробоветѣ си ”. Отъ цитиранитѣ два стиха интересенъ е послѣдниятъ, 25-и стихъ:“ Господи, спаси ни, погинваме!” Подъ думата“ погинване” разбирамъ асимилиране на висшия принципъ отъ нисшия. Когато разумътъ стане жертва на вашия стомахъ, това е нисшиятъ принципъ. Съврѣменнитѣ хора много се радватъ, когато започватъ да затлъстяватъ, а това е най-голѣмото нещастие. Тогава тѣ ставатъ едно угоено прасе, което господарьтъ имъ ще изяде. Когато надебелѣетe, ще бѫдетe изядени отъ Дявола – ще бѫдетe като една пуйка, а дяволитѣ ще се събератъ и ще си кажатъ:“ Този човѣкъ го хранихме толкова години, но месцето му си струва ”. Това е смъртьта. Затова трѣбва да събудитe Христа. За да не бѫдатъ изядени, ученицитѣ събудиха Христа. Това е вѣрно и въ прѣносѣнъ смисълъ, и де факто. За всички, които разбиратъ религията, това значи, че единъ висшъ принципъ може да бѫде погълнатъ отъ нисшъ и това е слизане надолу. Ако искатe, можетe да го кръститe“ изяждане на прасе ”, но така или иначе единъ нисшъ принципъ изяжда единъ висшъ. Когато човѣкъ изяжда прасе или кокошка, всѫщностъ висшиятъ принципъ ги изяжда, но сѫщеврѣменно човѣкътъ се принизява. И когато казвамъ, че човѣкъ не трѣбва да яде месо, това значи, че силитѣ на нисшия животъ противодѣйствуватъ на нашия животъ. Затова растителната храна е по-добра. Ако иска да бѫде силенъ, човѣкъ трѣбва да яде месо, а ако иска да стане духовно силенъ, трѣбва да яде растителна храна. Когато човѣкъ не яде месна храна, това значи, че Христосъ е събуденъ у него. Подъ“ месо” разбирамъ всички нисши мисли и желания въ човѣка и ги сравнявамъ съ кокошки, пуйки и тъ. нъ. Нѣкой ще каже, че не обича свинско, но обича кокошчица, агънце и други. Нѣма разлика. Вие никога не сте питали това агънце дали иска да го изядете. Колко пѫти вие сте изяждали човѣшкото Агънце! Връща се мѫжътъ вкѫщи веселъ, носи едно агънце, но излиза жена му съ ножа насрѣща, разваля настроението му и той изгубва агънцето си. Колко пѫти сте клали агнета! Ще каже нѣкой, че никога не е колилъ агне. Лъжете всички. Казва Господь:“ Който безъ причина се гнѣви на брата си, той коли Агне.” И Господь ще потърси тѣзи агнета. Искамъ отъ днешната бесѣда да се научитe да не колите агнета – на това мнение съмъ азъ. Когато мѫжътъ или жената носи това Агне, посрѣщнѣте го, приемѣте го, дайте му малко трѣва и вода. Това Агне е Христосъ, който носи Радостьта. Когато Христосъ се събуди, събуждатъ се слѣднитѣ петь принципа: да слѣдвате Истината, да ходите съ Правдата, да се учите въ Мѫдростьта, да дружите съ Добродѣтельта, да се радвате въ Любовьта. Нѣкой казва, че ходи съ Правдата, но не е съ Любовьта. Непрѣменно трѣбва да ходишъ съ Правдата, да се радвашъ въ Любовьта, да се учишъ въ Мѫдростьта, да слѣдвашъ Истината и да дружишъ съ Добродѣтельта – това е висшиятъ принципъ. Единъ день, ако сме живи, тъ. е. ако не ме заколите като нѣкое агне, ще ви говоря върху Добродѣтельта, Любовьта, Правдата и тъ. нъ. Тази любовь, която вие имате, е направена отъ картофи, и отъ нея азъ имамъ цѣли книги. Любовьта, за която азъ говоря, крѣпи цѣлъ свѣтъ, крѣпи цѣлото Небе – въ нея живѣе Богъ и всички Ангели живѣятъ въ нея. Тя не се мѣни и никога не е на два ума. Когато човѣкъ има тази Любовь, очитѣ му иматъ голѣма дѫлбочина. А вие приличате на плитки блата. Гледамъ, че у нѣкои любовьта е дѫлбока петнадесеть-двадесеть сантиметра, аршинъ *, а трѣбва да бѫде до десеть или двадесеть километра – поне толкова, колкото сѫ дѫлбоки океанитѣ. Ако животътъ ни е толкова дѫлбокъ, никоя буря не е въ състояние да размѫти водата му. Галилейското езеро бѣше плитко и затова стана такова вълнение, на дѫлбоки мѣста не ставатъ такива явления. На човѣкъ, който много се тревожи, билъ той философъ или проповѣдникъ, любовьта му е дѫлбока петнадесеть сантиметра. Въ това отношение азъ не се лъжа, въпрѣки че досега мнозина се мѫчатъ да ме излъжатъ. Съ този аршинъ азъ постоянно мѣря и моята любовь. И вие трѣбва да я мѣритѣ. Когато се събуди, Христосъ каза:“ Маловѣри, защо се боите?” Писанието казва:“ Съвършената любовь изпѫжда всѣки страхъ ”. Тамъ, кѫдѣто е дѫлбоко, катастрофи не ставатъ. И тъй, когато се жените, изпитвайте човѣка, когото сте избрали. Ако много се тревожи, дѫното му е плитко и много бури ще има въ него – не се возѣте въ такова езеро. Нѣкоя мома казва:“ Когато се оженя, азъ ще го прѣобразя ”. Не, ти ще намѣришъ дѫното. И цѣлия свѣтъ да ви обѣщава, не се качвайте на неговата лодка. И проповѣдникъ да е, и свещеникъ да е, и търговецъ да е, и сѫдия да е, не се качвайте на неговата лодка. Христосъ пита защо нѣмате тази Любовь. Онзи, който ви праща бурята, ви изпитва да види колко е голѣма тази Любовь, Мѫдростъ и Истина. Напримѣръ, има християни, които за петь гроша нѣма да излъжатъ, но за сто ще излъжатъ. Имаше единъ господинъ, който казваше:“ Азъ не бихъ се продалъ, не бихъ излъгалъ за десеть лева, за сто лева, но ако ми дадатъ повече, бихъ излъгалъ ”. Азъ пъкъ не бихъ излъгалъ, дори ако ми даватъ цѣлъ свѣтъ и всичката слава. За всички тѣзи богатства даже косъмъ отъ брадата си нѣма да сваля, нѣма да излъжа. Единъ косъмъ отъ брадата ми струва повече отъ всичко и ако бихъ далъ нѣкому косъмъ отъ брадата си, той човѣкъ ще стане. На човѣшката глава има двѣста и петдесеть хиляди косми. Подъ“ косъмъ” азъ подразбирамъ“ законъ ”. Затова женитѣ иматъ дѫлги коси. А сега вие се решите и не знаете какво е правилото на тѣзи коси, тъ. е. на тѣзи закони. Мислите, че Господь просто Му е скимнало, та е турилъ косми на брадата, на главата и тъ. нъ. Господь си знае работата, когато е турилъ космитѣ, но азъ не искамъ да разкривамъ тѣзи книги на Бога. Мога да ви ги разкрия, но ще ви подложа на цѣлъ изпитъ. Знаете ли защо бѣше всичко това, за което Христосъ се мѫчеше на кръста? Яви се Лукавиятъ, изкушаваше Го и казваше:“ Колко такива като тебъ сѫ дохождали ”. И Му показваше какъ ще го плюятъ хората и какъ ще вършатъ лоши работи въ Негово име. Тогава Христосъ се обърна къмъ Господа и Го запита:“ Защо ме оставяшъ, Господи?” Тогава Господь Му проговори дѫлбоко въ душата и Христосъ каза:“ Господи, свърши се, разбрахъ Те ”. Сега, нѣкои отъ васъ слушатъ бесѣдитѣ ми седмица подиръ седмица и си казватъ:“ Не правимъ нищо добро ”. Азъ ви считамъ за хора добри, които добро не правятъ. Казвате, че нѣмате условия да работите и да се занимавате. Господь е вложилъ всичко въ васъ, затова не оставяйте неизползуванъ нито единъ день. Качвате се на една лодка и си казвате:“ Ще покоримъ морето ”. Вие трѣбва да събудите Христосъ въ лодката, въ която Той живѣе. Въ вашия умъ сега има доста духове, които се плашатъ. Но наближава врѣмето, когато единъ день за всѣка казана отъ васъ дума ще ви сѫди Господь. Най-напрѣдъ ще сѫди праведнитѣ, а после ще сѫди грѣшницитѣ. Всѣки ще се яви и ще покаже какво е работилъ за толкова хиляди години. Може въ живота си да сте направили само едно добро, но то е въ качеството, а не въ количеството. Когато дойде Христосъ и отвори книгата, ще види колко агнета сѫ заклани. Всѣки день колите тѣзи агнета и затова нѣма миръ въ домоветѣ ви. Господь, за който ви говоря днесъ, казва:“ Да се събуди Христосъ у васъ!” Сега азъ може да ви говоря, но това е гласъ, въпиещъ въ пустиня. Когато се събуди Христосъ, вие ще възкръснете, ще се озовете въ Галилея, а не въ Йерусалимъ, страданието ви ще прѣстане, ще се прѣвърне въ приятно вълнение и ще се намѣрите въ една атмосфера, благоприятна за вашето развитие. Нисшиятъ и висшиятъ животъ сѫ свързани, но нисшиятъ трѣбва да се подчини на висшия. Не оставяйте стомахътъ, сърдцето и умътъ да ви сѫ господари – тѣ сѫ слуги. Повдигнѣте всѣко желание, за да слугува на този Божественъ принципъ. Вие смѣтате, че ще разберете този Христосъ, за Когото често ви говоря, понѣкога се напъвате да Го видите, но азъ ви питамъ утихна ли вашето море, излѣзохте ли на суша? Не, това е лъжливиятъ Христосъ, вие още не сте Го видели. Когато Той се яви, вие ще бѫдете на вѣчната канара на Добродѣтельта, ще бѫдете въ рамкитѣ на Правдата, ще бѫдете въ сѫщинската майка на Любовьта, която никого не сѫди и отъ никого не се отвращава. Любовьта не дѣли хората на праведни и грѣшни, тя еднакво живѣе и на Небето, и на Земята, живѣе и въ ада, и горѣ, за нея еднакво радостно и весело е да изпълнява своята длъжность кѫдѣто и да е. Казвашъ:“ Не мога да търпя еди-кой си ”. Ти си отъ добритѣ хора, но добро не правишъ. Нѣкой казва:“ Бива милостиня, милостиня, но робъ нѣма да й стана ”. – И ти си отъ сѫщитѣ. И тъй, сега е врѣме да послушате какво ще ви говори вашия Христосъ въ лодката, въ която се возите въ това бурно море. И това, което Той ви каже, трѣбва да го държите като една светиня и никому да не го казвате. Когато ви разказвамъ историята на Титъ, вие си казвате:“ Това азъ не съмъ сторилъ ”. Колко пѫти, щомъ се разгнѣвите, вие казвате, че Господь злѣ е направилъ свѣта, задигате плащаницата и всѫщностъ вие сте този Титъ, който разрушава Йерусалимъ. Ще кажете:“ Колко жестокъ е билъ този човѣкъ!” Колко пѫти сте се опълчвали противъ Господа, а Той казва:“ Червѣйче, знаешъ ли отъ каква смърть ще умрешъ?” Нѣкои Му даватъ съвѣти – Господь нѣма нужда отъ никакви съвѣти. И ако всички народи схванатъ така свѣта, ако така приложатъ това учение, само тогава ще дойде Христосъ. Азъ бихъ желалъ всички проповѣдници, свещеници и сѫдии така да мислятъ – всички да ходятъ съ Правдата, да се радватъ съ Любовьта, да се учатъ отъ Мѫдростьта, да слѣдватъ Истината. Само така може да напрѣдне единъ народъ, всички други възгледи сѫ суета. Само тогава всички нѣща ще придобиятъ смисълъ. И въ готвенето, и въ прането има смисълъ. Нѣкой пере и си казва:“ На менъ ли се падна тази работа?” Напримѣръ, снахата пере дрѣхитѣ на свѣкъра и свѣкървата и си казва:“ Тѣзи стари нѣма ли да се махнатъ? Разбирамъ, ако дрѣхитѣ сѫ само мои, а то и дрѣхитѣ на старитѣ!” Не, когато перете, кажѣте си:“ Както изпирамъ тази риза, така и Ти, Господи, ме направи така чистъ!” Ако азъ пера, ще кажа:“ Господи, тѣзи хора ме опетниха, но Ти ме изпери!” А ако сѣдна да пиша нѣкоя работа, ще кажа:“ Както азъ върша тази работа, така Ти, Боже, ме напъстри!” Ще каже нѣкой, че сѫ почернили книгата. Докато една книга не се почерни, тя не се научва. Ако въ думата“ милость” разгледате буквата“ мъ ”, ще видите, че тя има четири рѣзки, които образуватъ два планински върха и една долина. Слѣдователно, за да бѫдешъ милостивъ, трѣбва да имашъ два върха, на които да се крѣпи тази долина. Така и човѣшкиятъ животъ не може да се състои само отъ върхове, а трѣбва да има и долини. Долинитѣ сѫ тъмни мѣста, сѣнки. Понѣкога очитѣ ви не сѫ добре. Прѣди нѣколко седмици при менъ дойде една госпожица, която си бѣше внушила, че долнитѣ й клѣпачи сѫ почернѣли. Бѣше си втълпила това и не можеше да се освободи отъ тази мисъль. А причината бѣше тази, че очитѣ й сѫ малко изпъкнали и хвърлятъ сѣнка при различнитѣ ѫгли на освѣтление... По сѫщия начинъ и вие, щомъ видите нѣкаква сѣнка, започвате да мислите, че сте голѣми грѣшници, че нищо нѣма да излѣзе отъ васъ. Това сѫ издатини и вдлѫбнатини, които само произвеждатъ сѣнки. Господь ви е пратилъ да служите нѣкому – напримѣръ, да наглеждате нѣколко сирачета, а вие искате да заемете първо мѣсто, да станете министъръ-прѣдсѣдатель и да управлявате България. Кажѣте ми кой министъръ е оправилъ България, кой министъръ е оправилъ Германия, Англия или други? Когато вашиятъ Господь се събуди, тогава всички бури ще утихнатъ, и вие съ Него заедно ще имате тази сила и власть. Безъ Христа нищо не може да се направи. За да бѫдете силни, Христосъ трѣбва да се събуди. А Той ще се събуди само по петь начина: когато бѫдете едно съ Добродѣтельта, Правдата, Истината, Мѫдростьта и Любовьта. Сега, ако ви дадатъ единъ милионъ, петь, десеть милиона лева, ще се колебаете ли? Прѣдставѣте си, че ви даватъ всички богатства; тогава ще се колебаете ли? Да не заприличате на онзи каменарь, който живѣлъ въ първитѣ вѣкове на християнството въ Египетъ. По това врѣме живѣелъ и единъ много благочестивъ отшелникъ, който изработвалъ кошници и ги продавалъ въ Александрия. На връщане отъ тамъ всѣки пѫть той срѣщалъ този бѣденъ каменарь, който го спиралъ, поканвалъ го въ кѫщата си, измивалъ му краката и го нахранвалъ. На отшелника му домилѣло за този добъръ каменарь и единъ день запиталъ Господа дали може да му се помогне съ нѣщо. Господь му отговорилъ:“ Може, но ако животътъ му се измѣни ”. –“ Ами, ако му се дадатъ пари, животътъ му нали ще се измѣни?” – запиталъ свѣтията. –“ Е, добрѣ – отговорилъ Господь, – на едно мѣсто има заровени пари, изкопай ги и ги дай на каменаря ”. Отшелникътъ намѣрилъ паритѣ и ги далъ на каменаря, който бързо се издигналъ, направилъ си хубавъ палатъ, заживѣлъ богато и въ скоро врѣме билъ избранъ за пръвъ везиръ. Единъ день отшелникътъ отново срѣщналъ каменаря, но оня толкова се билъ възгордѣлъ, че се направилъ, че не го вижда. Това много огорчило отшелника, той продължилъ нататъкъ по пѫтя, обаче го срѣщналъ единъ Ангелъ, хубаво го набилъ и му казалъ:“ Съ твоята помощъ ти погуби една душа ”. Започналъ тогава отшелникътъ отново да се моли на Господа да спаси душата на каменаря. Захванали се клѣвѣти, интриги и гонения по адресъ на везира, който скоро изгубилъ всичкото си състояние, загубилъ високия си постъ и се принудилъ пакъ да дѣла камъни. Единъ день, докато работѣлъ, той видѣлъ пакъ отшелника, спрѣлъ го и го заговорилъ:“ Азъ тогава те познахъ, но бѣхъ се възгордѣлъ отъ положението си. Помоли пакъ Господа втори пѫть да ми даде пари!” А отшелникътъ отвърналъ:“ Не искамъ втори пѫть да ме биятъ ”... И вие като този отшелникъ искате да дадете прѣимущество на низшето, но ще дойдатъ Ангелитѣ да ви набиятъ и тогава ще трѣбва да издигнете висшето въ човѣка. Азъ ви говоря това, за да бѫдете напълно добродѣтелни, напълно справѣдливи, тъй истинни и тъй мѫдри, както е самъ Господь. Въ нашия животъ трѣбва да постѫпваме тъй, както Господь постѫпва спрѣмо насъ. Често ние сме недоволни, но Той веднага изпраща Своето благословение. И винаги самитѣ ние ставаме причина за своето нещастие. Ще си послужа съ единъ примѣръ: веднажъ Настрадинъ Ходжа се качилъ на едно дърво и започналъ да сѣче клона, на който билъ сѣдналъ. Като го видѣлъ, единъ минувачъ му казалъ:“ Не прави това, защото ще паднешъ!” –“ Ти отгдѣ знаешъ това?” – го запиталъ Настрадинъ Ходжа и продължилъ работата си. И наистина – отсѣкълъ клона и падналъ на земята. Тогава ходжата станалъ, настигналъ минувача и го запиталъ:“ Щомъ можа да ми кажешъ, че ще падна, я ми кажи кога ще умра ”. Минувачътъ отговорилъ:“ Ще умрешъ слѣдъ три дни, затова си изкопай гробъ подъ една круша, легни тамъ и чакай ”. Настрадинъ Ходжа се простилъ съ жена си, изкопалъ гробъ подъ една круша, легналъ, отъ дървото падали плодове, а той ги вземалъ и си похапвалъ. Така три дни чакалъ да умре, а на третия день минало покрай него стадо камили. Когато го видели, животнитѣ се подплашили и се разбѣгали, за което пастиритѣ хванали ходжата и го набили добре. Тогава той се върналъ вкѫщи, а жена му го запитала:“ Какво има на онзи свѣтъ?” –“ Много е хубаво на онзи свѣтъ – крушитѣ падатъ и ти ядешъ, но когато подплашишъ камилитѣ, тогава е лошо ”. Често пѫти и вие подплашвате камили, често пѫти вкарвате комаръ въ носа си, често пѫти сѣчете клона, на който сѣдите. Събудѣте Христа и Той ще ви научи какъ да живѣете. Който не е събудилъ Христа, той не знае какъ да живѣе. Трѣбва да дойде висшиятъ принципъ и да ви освободи отъ това робство. Вие сте роби единъ на другъ: мѫжътъ чака спасение отъ жена си, жената – отъ мѫжа си, синътъ – отъ баща си, дѫщерята – отъ майка си. Не се надѣвайте на хората, събудѣте Христа въ тази лодка и веднага ще разберете вѫтрѣшния смисълъ на нѣщата. Когато ученицитѣ видѣха, че Христосъ може да укротява бурята въ морето, разбраха, че Той има власть да регулира нисшия принципъ. Пожелавамъ ви да се събуди вашиятъ Христосъ и да ви въведе въ вашия Миръ, да ви даде Мѫдрость и Знание, за да можете да свършите на Земята мисията, която Господь ви е опрѣдѣлилъ. Недѣлна Бесѣда 17. 12. 1916 Недѣля, София ----------------- * Аршинъ (туръ.) – мѣрка за дѫлжина, равна на 68, 75 смъ (бѣлъ. редъ.) Доклад Обратно към 1916
  6. Ани

    1916_12_03 Ще ви въздигна

    От "Сила и живот", т.1 Първо издание. "В начало бе!", Издателство "Бяло Братство", 2003 Книгата за теглене на PDF Съдържание обработена в стар правопис - 2015 г. с програма Беседата е проверена и заместена от Елеонора Горанова Ще ви въздигна (Недѣлни Бесѣди, 03. 12. 1916 Недѣля, София) “И както Мойсей издигна змията въ пустинята, така трѣбва да бѫде издигнатъ Синъ человѣческий, за да не погине всѣкой, който вѣрува въ Него, но да има животъ веченъ.” Евангелие отъ Йоана 3: 14, 15 Подобно на змията, която Мойсей е издигналъ, така и Синъ Человѣчески ще бѫде издигнатъ... Западнитѣ народи изобщо не сѫ запознати съ символичния езикъ на източнитѣ. Културата на Изтока се различава отъ тази на Запада. Може да се каже, че културата на източнитѣ народи е била инволюционна, тъ. е. тя слиза отгорѣ надолу, а нашата, западната култура, е еволюционна, тъ. е. върви отдолу нагорѣ. Слѣдователно, методитѣ за разбиране на тѣзи двѣ култури иматъ двояко значение и тѣзи, които не сѫ запознати съ този двоякъ процесъ, често намиратъ противоречие. Слѣдователно, противоречието не е въ културитѣ, а въ нашитѣ разбирания. И тъй, имаме двѣ култури – култура на змията и култура на Сина Человѣчески. И двѣтѣ трѣбва да бѫдатъ издигнати. Ще попитате каква култура може да има въ змията. Въ всички народи змията е играла важната роля на една велика култура. У българитѣ тя е останала въ прѣданието за змѣйоветѣ:“ Змѣй ме люби, мамо ”, се споменава въ българскитѣ народни пѣсни. Това сѫ остатъци отъ тази древна култура на източнитѣ народи. Какъ може змѣй да люби? Той прѣдставлява културата на хора, които сѫ слизали отъ Невидимия свѣтъ надолу, а сегашнитѣ хора се качватъ отдолу нагорѣ. Тѣзи бѣлѣжки сѫ необходими, за да ви станатъ ясни мислитѣ, които ще прѣдставя прѣдъ васъ. Често въ живота на хората се срѣщатъ голѣми противоречия. Ако искате хубавъ коприненъ платъ, за да си ушиете рокля, нѣма да го търсите при нѣкой овчарь или при жена, която обработва вълна, а ще го търсите при търговеца, който продава такива платове. За да се създаде хубавиятъ платъ, колко трудъ се изисква отъ хората да хранятъ малкитѣ копринени буби, да имъ събиратъ черничеви листа, за да могатъ тѣ да изпрѣдатъ тѣзи хубави нишки, та съврѣменнитѣ моми да се кичатъ съ копринени дрѣхи. Въ този смисълъ, ако иска хубавъ материалъ, човѣкъ трѣбва да отиде при добри хора – тамъ сѫ добритѣ платове, а ако иска лошъ материалъ, трѣбва да отиде при лоши хора. Това е вѣрно и въ Природата: коренитѣ се занимаватъ съ почвата, съ единъ необработенъ материалъ, а клонитѣ се занимаватъ съ по-добрата материя. Искамъ да ви накарамъ да не мислите, че едни хора сѫ добри, а други сѫ лоши. Когато разглеждаме нѣщата философски, не трѣбва да ги разглеждаме тъй, както сѣга се гледа на тѣхъ, защото доброто е добро въ едно опрѣдѣлено отношение, а злото е зло пакъ въ едно опрѣдѣлено отношение. За да се докаже това, не се изискватъ много доказателства. Напримѣръ, ако очитѣ ви сѫ здрави, щомъ излѣзете сутриньна слънце, гледката ще ви прави добро впечатление. Но ако очитѣ ви сѫ болни, гледката ще ви прави лошо впечатление и ще трѣбва да се затворите въ нѣкоя тъмна стая, понеже при болни очи лѣкаритѣ често пѫти прѣпорѫчватъ това. Тъй че, въ това отношение свѣтлината е зло за човѣка и трѣбва да се прѣмахне, да й се тури прѣпятствие, докато очитѣ дойдатъ въ нормално състояние и започнатъ да възприематъ нейнитѣ вибрации. Така могатъ да се разглеждатъ нѣщата отъ философска гледна точка, но когато се дойде до Живота, тогава е по-трудно. Всѣки день хората правятъ опити, всѣки день вие въздигате и змията, и Сина Человѣчески. За да издигнатъ тази змия, Господь извади евреитѣ отъ пустинята. Но този народъ, който бѣше свикналъ съ такава една култура, каквато бѣше египетската, тѣзи еврейски богаташи и аристократи (макаръ че простиятъ народъ дѫлго врѣме бѣше правилъ само кирпичъ), трѣбваше Мойсей да ги води четиридесеть години изъ пустинята, за да ги направи смѣлъ и рѣшителенъ народъ. И съ това Мойсей си създаде голѣма бѣля – започнаха да роптаятъ, че нѣмали краставици, нѣмали лукъ, че вода нѣмали и тъ. нъ. Съ роптанието си евреитѣ направиха така, че се явиха много змии, които ухапаха смъртоносно голѣма часть отъ тѣхъ, и за да ги избави, Мойсей направи тази мѣдна змия, че да се излѣкува всѣки, който я погледне. Защо тази змия бѣше направена отъ мѣдь? Мѣдьта спада къмъ тъ. наръ. прости метали. Старитѣ алхимици я причислѣваха къмъ Меркурий – единъ отъ основнитѣ елементи на човѣшкото тѣло, а съ името“ Меркурий” древнитѣ наричаха гръцкия богъ Хермесъ – секретаря на боговетѣ, носителя на мислитѣ въ свѣта. Слѣдователно, Мойсей искаше да покаже на хората, че мѣсото не е толкова необходимо за човѣка и отъ гледище на своето тѣло човѣкъ трѣбва да бѫде уменъ. Мойсей издигна змията, тъ. е. нисшия човѣшки интелектъ или това, което сега наричаме човѣшки егоизъмъ – човѣкъ, който мисли само за себе си. И право казватъ хората:“ Докато не издигне змията, докато не погледне на нея, човѣкъ нѣма да оздравѣе ”. Сега ще поставя въпроса въ другъ смисълъ: да допуснемъ, че сте мързеливи и очаквате нѣкой приятель да ви даде нѣщо, мързи ви да се умиете, да се вчешете и тъ. нъ. Питамъ тогава тѣзи змии нѣма ли да дойдатъ около васъ? Тогава трѣбва да станете малко егоистъ, тъ. е. отъ гледна точка на старата култура, отъ гледна точка на самосъхранението вие трѣбва да защитавате себе си. Това е законъ, който еднакво засѣга и човѣка, и сѣмейството, и обществото, и народитѣ, и човѣчеството. И който разбира този законъ за себе си, може да го приложи и за другитѣ. Затова въ Писанието се прави паралелъ: както Мойсей издигна змията, така трѣбва да се въздигне и Синъ Человѣческий – Христосъ, за да може човѣкъ да научи другата култура. Не че тѣзи двѣ култури сѫ въ противоречие, но тѣ трѣбва да се съединятъ въ едно, за да се даде начало на една трета култура, която сега иде. Казва се:“ За да не погине всѣки, който вѣрва въ Него ”. Кое да не погине? Това, което е благородно въ човѣка. Сѣга, прѣди да мина нататъкъ, ще ви дамъ една схема, тъ. е. учението на старитѣ. Въ тази схема имаме слѣднитѣ три начала: свободна воля, провидение и неизбѣжность или сѫдба. Свободната воля е бѫдещето на човѣка, провидението е настоящето, а неизбѣжностьта е миналото на хората. Това сѫ учили както въ Египетъ, така и въ Гърция, така ще учатъ и въ бѫдеще. Провидението е основната точка, отъ която произлиза неизбѣжностьта. Когато човѣкъ е въ несъгласие съ провидението, той нѣма свободна воля, а ако е въ съгласие съ Бога и съ Неговитѣ наредби, той има свободна воля. Тогава много лесно ще разрѣшите въпроса защо ви прѣслѣдва сѫдбата. Защото сте въ несъгласие съ провидението. Защо не ви прѣслѣдва сѫдбата? Защото сте въ съгласие съ провидението. Подъ“ воля” подразбирамъ Божествената воля. Отъ нея имаме три принципа: тѣло, човѣшки разумъ и душа. Положителната страна на душата е Добродѣтельта, а отрицателната е порокътъ; положителната страна на разума е Знанието, а отрицателната е невѣжеството; положителната страна на тѣлото е инстинктътъ, а отрицателната е озвѣряването. Сѫществува още една категория отъ три нѣща: чувства, съгласие и усѣщания. Положителната страна на чувствата е Любовьта, а отрицателната е ненавистьта; положителната страна на съгласието е Истината, а отрицателната е заблуждението; положителната страна на усѣщанията е удоволствието, а отрицателната е страданието. И тъй, имаме двѣ сили: когато туримъ провидението като мѣридианъ на нашия животъ, отъ едната страна ще имаме едното полушарие, а отъ другата страна – второто полушарие. Отъ една страна, имаме положителната страна на Живота, а отъ друга – отрицателната страна на Живота. Каквото и да се мисли, както и да се философства, нѣма друго положение. Азъ приемамъ философията, но тази, която може да гради Живота, може да съгради Добродѣтельта и да й създаде условия да се прояви. Подъ“ разумъ” разбирамъ човѣкъ да може чрѣзъ волята си да създава условия за проява на Знанието. Подъ“ разуменъ човѣкъ” разбирамъ такъвъ, който може да създаде условия да се прояви инстинктътъ. Подъ“ чувства” разбирамъ човѣкъ да може да създаде условия за проява на Любовьта и Истината, да даде воля на сѣтивата да се проявятъ като истински усѣщания. А щомъ сте въ разрѣзъ съ провидението, непрѣменно ще се явятъ невѣжество, порокъ и незнание. Слѣдователно, всѣки единъ трѣбва да се стреми да бѫде въ съгласие съ провидението. Щомъ имате свободна воля, у васъ ще се явятъ най-благороднитѣ зачатъци, които отъ милиони години стоятъ въ дрѣмещо състояние. Затова трѣбваше да бѫде въздигнатъ Христосъ! Змията се въздигна у васъ, когато започнахте да страдате, за да придобиете съзнание, за да бѫдете въ съгласие съ провидението. Вие не сте хора, вие сте роби на вашитѣ желания и страсти и затова ще страдате. Влѣзтевъ съгласие съ провидението и вашитѣ страдания ще се прѣвърнатъ въ удоволствие. Трѣбва да въздигнете Христа и Той ще произведе точно обратенъ процесъ. Когато влѣзе въ васъ, Христосъ ще роди всички Добродѣтели. Мойсей издигна змията въ пустинята, за да отмахне порока, невѣжеството, озвѣряването, ненавистьта, заблуждението и страданието. Трѣбваше Христосъ да бѫде въздигнатъ като тази змия, за да се роди у насъ тази Добродѣтель, Знание, Истина, Любовь и истинско удоволствие. Добродѣтельта е по отношение на душата, Знанието е по отношение на разума, Любовьта – по отношение на чувствата, Истината – по отношение на съгласието, а удоволствието – по отношение на усѣщането. Христосъ трѣбваше да бѫде въздигнатъ, за да се възползуватъ хората отъ тѣзи велики блага. В съврѣменното общество, въ съврѣменнитѣ народи сѫществува противоречие между тѣзи двѣ култури и затова се възникна войната. Тя произтича отъ това, че Мойсей е дигналъ змията, която хапе сега народитѣ. И тя трѣбва да се издигне, за да дойде Христосъ – това е единъ живъ законъ. Не мислѣте, че въ свѣта хората сами уреждатъ своитѣ сѫдбини. Тѣ ще забѣлѣжатъ, че сега Господь много лѣсно урежда сѫдбата имъ. Ако балканскитѣ народи биха послушали Господа, ако сърбитѣ не бѣха ограбили Македония, ако гърцитѣ не бѣха завладѣли чужди страни, ако Румъния не бѣше отнѣла Добруджа, нѣмаше да станатъ тѣзи нещастия. Затова Господь наказа Сърбия, затова наказва Гърция. А за Румъния Той казва:“ Ударѣте й сѣга двадесеть и петь тояги!” И затова днесъ биятъ Румъния. Така трѣбва да бѫде битъ всѣки лъжливъ крадецъ, който и да е той. Господь днесъ не спи и затова трѣбва да сме внимателни. Той на всички народи гледа като на свои синове, но не е като другитѣ бащи, не ги гали, а когато заслужаватъ, наказва ги. Сега ще приведа единъ разказъ за обяснение на мисъльта си. Сюжетътъ му е отъ старата българска история, още прѣди християнството. Една майка обичала много своя синъ и затова, каквото и да направѣлъ той – добро или лошо, тя всѣкога го хвалѣла и никога не намирала нищо лошо въ постѫпкитѣ му. Хвалила го, хвалила го тя, докато най-сетнѣсинътъ й станалъ голѣмъ злодѣй и за прѣстѫпленията му го осѫдили на смърть чрѣзъ обѣсване. Когато го довѣли до вѫжето, той казалъ:“ Повикайте майка ми, за да я цѣлуна прѣди да си замина ”. Дошла майка му и той й рѣкълъ:“ Много те обичамъ, майко, искамъ да те цѣлуна по езика ”. Майката извадила езика си, синътъ го прѣхапалъ и казалъ:“ Ако не бѣше този езикъ, азъ нѣмаше да бѫда въ това положение; ако бѣше го употрѣбявала както трѣбва, нѣмаше да бѫда на вѫжето ”... Слѣдователно, не трѣбва винаги да се хвалимъ единъ други. Когато глѣдаха ограбването на малкитѣ държавици, европейскитѣ сили намираха, че всичко това е хубаво. Румъния дойдѣвъ България ужъ да наложи миръ, да тури равновѣсие, но затова сѣга и на нея, и на другитѣ държави този синъ прѣхапва езика. Тѣ трѣбваше да кажатъ:“ Не е хубаво това, което се върши ”. Не е хубаво да заграбишъ земята на единъ народъ. Земята на единъ народъ е неговото тѣло, а хората, които я населѣватъ, е неговата душа. Слѣдователно, отъ чисто Божествено гледище, никой нѣма право да взема земята на единъ народъ, въ която той ще се учи и упражнява. И когато хората не постѫпватъ както трѣбва, дохождатъ страданията. Когато казвамъ, че Христосъ ще дойде, мнозина могатъ да ме разбиратъ криво. Старайте се да разбирате добрѣ, защото Христосъ е една вѫтрѣшна Свѣтлина. Вие всички сте любили. Когато се заговори за любовь, всички се усмихватъ и това е естествено – трѣбва да й се усмихватъ. Но въ своитѣ прояви тя е различна. Ако човѣкъ се води по Мойсѣевия законъ, тя ще се прояви по единъ начинъ. Напримѣръ, мѫжътъ обича жена си, но я ревнува (това е типично у българитѣ) и само ако погледне къмъ другъ, той ще й каже:“ Ти защо го поглеждашъ?” Жената обича мѫжа си, но и тя го ревнува и ако поглежда къмъ други жени, тя го пита:“ Ти защо я погледна?” Защо е направенъ свѣтътъ? Злото не е въ поглеждането, а въ пожелаването, което се явява. Слѣдователно, докато нѣмаме доказателства, не трѣбва да се боимъ отъ нищо. Ще ви дамъ единъ примѣръ отъ българския народенъ животъ: една млада мома сънувала една вечерь, че се оженила и родила едно много хубаво дѣте, което после умрѣло. Става момата сутриньта и започва да плаче. Слѣдъ това разказала съня на майка си, която сѫщо започнала да плаче. Мѫжътъ билъ на нивата и когато се връща у дома си, заварва и двѣтѣ, че плачатъ. Разказали му тѣ, че дѫщерята сънувала, че родила дѣте и то умрѣло, а бащата рѣшилъ да избѣга отъ тѣхъ и рѣкълъ:“ Толкова глупави хора не съмъ виждалъ. Ако не намѣря по-глупави хора отъ васъ, нѣма да се върна, но ако намѣря по-глупави, ще се върна ”. Тръгналъ той и на едно мѣсто видѣлъ единъ господинъ, който си билъ ушилъ нови гащи за Великдень, но не знаелъ какъ да ги обуе. Намислилъ да се качи на едно дърво и се канѣлъ да скочи оттамъ, че да влѣзе въ гащитѣ си. Пѫтникътъ му извикалъ:“ Стой, ще се ударишъ, азъ ще те науча какъ да ги обуешъ, но ще ми обѣщаешъ, че ще ми дадешъ тѣзи гащи ”. –“ Ще ти ги дамъ, ти само ме научи” – отвърналъ другиятъ. Слѣдъ това бащата продѫлжилъ пѫтя си и на едно мѣсто вижда, че прѣдъ една кѫща сѫ се събрали сватбари и плачатъ, защото булката била много висока, не можела да влѣзе прѣзъ вратата и за да влѣзе, трѣбвало да й се отрѣже главата. Пѫтникътъ имъ казалъ:“ Какво е това смущение? Азъ ще я накарамъ да влѣзе, само ако ми дадете единъ нанизъ ”. –“ И два наниза ще ти дадемъ, само я накарай да влѣзе ”. Тогава той взѣлъ пояса на свѣкъра, завързалъ съ него главата на булката, дръпналъ я надолу, тя си навѣла главата и влѣзла въ кѫщата... Като слушатетова, вижда ви се смѣшно и глупаво, но често и вашитѣ мисли сѫ такива. Често плачемъ за дѣца, които ги нѣма, често обуваме гащитѣ си съ скокъ отъ дървото, често искаме да отрѣжемъ главата си, за да влѣземъ вѫтрѣ. Затова българитѣ казватъ:“ Прѣклонена главичка остра сабя не я сѣче ”. Понѣкога тази поговорка се разбира въ лошъ смисълъ, но тя има и добъръ смисълъ. Напримѣръ, когато приижда порой, ти не трѣбва да казвашъ:“ Азъ нѣма да бѣгамъ, не е достойно за менъ ”. Трѣбва да бѣгашъ, защото иначе ще те завлѣче. Когато близо до тебъ пада скала, трѣбва да бѣгашъ и това не е недостойно. Има врѣмена, когато човѣкъ трѣбва да бѣга, а има врѣмена, когато трѣбва да стои. Мойсей издигна змията, за да я види израилскиятъ народъ. По този законъ на внушението сѣга нѣкои правятъ мускитѣ. Въ малко вода може да турите само една хилядна часть отъ използуваната соль и да излѣкуватѣ болния, стига да вложите въ нея вашата добра мисъль. Слѣдователно, законътъ на внушението е необходимъ и съ него ние ще успѣемъ, ще се повдигнемъ и ще бѫдемъ добри. Мислитѣ ви всѣкога трѣбва да се настройватъ въ положителенъ смисълъ. Напримѣръ, когато кажете“ Азъ ще си отмъстя ”, вие сте отъ старата култура. Тогава Мойсей ще издигне за васъ змията и вие ще страдате. Ако сте отъ новата култура, ще издигнете Христа въ васъ и ще се повдигнете като Христосъ. Защото Той не страдаше за своитѣ грѣхове, а страдаше за грѣховетѣ на другитѣ хора, за да се повдигнатъ. Живѣете между народъ, който може да не е културенъ, може да има пороци, но трѣбва да бѫдете търпѣливи като Христосъ, за да му помогнете. Могатъ да ви прикачатъ много нѣща, но това не трѣбва да ви отчайва. Азъ съмъ изслѣдвалъ психологията на българитѣ и съмъ дошълъ до слѣдното заключение: покрай другитѣ добри черти въ българитѣ има една отличителна черта. Когато му проповѣдватъ каквото и да е учение, българинътъ най-напрѣдъ иска да знае съ пари ли проповѣдватъ или не. Ако му проповѣдвашъ съ пари, той ще ти каже:“ Азъ знамъ защо проповѣдвашъ, за пари и азъ мога да проповѣдвамъ” и слѣдъ това ти не можешъ да имашъ прѣдъ него никакво влияние. Българинътъ казва:“ Не отварямъ вратата си за тебъ, азъ знамъ защо проповѣдвашъ ”, но щомъ научи, че проповѣдвашъ безъ пари, ще рѣче:“ Защо ли проповѣдва той безъ пари, има нѣщо у този човѣкъ ”... И наистина българинътъ е правъ. Много пѫти евангелиститѣ ме питатъ защо нѣматъ успѣхъ между този народъ. Казвамъ имъ:“ Защото проповѣдвате съ пари ”. –“ Ами може ли безъ пари?” –“ Тогава оставѣтетази работа на свещеницитѣ, вие не сте по-добри отъ тѣхъ. Но ако искате да имате успѣхъ и този народъ да ви слуша, направѣте му добро и го оставѣте той да си работи ”. Азъ схващамъ думата“ проповѣдникъ” въ слѣдния смисълъ: този, който може да взѣме най-добритѣ сѣмена, а послѣ да посрѣща всички хора и да имъ ги раздава. Питамъ ви какво е вършилъ Христосъ? Ако единъ човѣкъ дойде между единъ народъ, както и Христосъ бѣше мѣжду хората, и започне да отваря очитѣ на слѣпитѣ, да лѣкува болнитѣ и тъ. нъ. и цѣлиятъ народъ тръгне подиръ него, питамъ той лошо ли прави? Ако този човѣкъ може да даде всички добри сѣмена, ако може да внесе миръ и съгласие, лошо ли прави? Слѣдователно, всѣки, който идва въ свѣта да носи Божественото учение, трѣбва да държи въ ума си, че това е Христосъ вѫтрѣвъ насъ. Сѣга, ние се готвимъ за друга една култура, за културата на онзи свѣтъ. Какво е онзи свѣтъ? Онзи свѣтъ ще бѫде този, който идва слѣдъ настоящия. Той нѣма да бѫде на друго мѣсто – когато отмине този свѣтъ, ще дойде другиятъ. Вземѣте, напримѣръ, театъра: имате една сцена, изиграва се първото дѣйствие, смѣнятъ се декоритѣ, играе се второто дѣйствие. Мѣстото и на двѣтѣ дѣйствия е сѫщото, но обстановката е различна. Нѣкои мислятъ, че когато отидатъ на другия свѣтъ, ще обитаватъ на нѣкоя друга планета, но вие нѣматѣ пари затова, всички сте бѣдни. За да отидете до звѣздата Алфа-Центаурусъ *, напримѣръ, ви трѣбватъ четиридесеть и три милиона лева, като за всѣки километъръ трѣбва да плащате по три стотинки. Кой отъ васъ е толкова богатъ? Въ онзи свѣтъ не може да тезанесатъ даромъ, трѣбва да имате пари. Давайте даромъ това, което даромъ ви е дадено, но не и вашето. Ако ме пратятъ да раздамъ сто хиляди лева на бѣдни, азъ трѣбва даромъ да ги дамъ, защото даромъ сѫ ми дадени. Но ако взема да поставямъ условия и да искамъ въ замѣна да ми даватъ я масло, я яйца, я вълна и тъ. нъ., това не е Божествено, не е Христово учение. Когато проповѣдвамъ учението за Христа, азъ разбирамъ цѣлото човѣчество. И когато говоря за свещеницитѣ, говоря за цѣлото свещеничество, а не за отдѣлни личности. Единъ законъ е общъ за всички народи, за всички сѣмейства. Такъвъ е и законътъ за Ангелитѣ. Казвамъ: за да не погине всѣки, който има жива вѣра вѫтрѣ въ себе си. Този Христосъ, за когото проповѣдвамъ, е живъ, Той е мѣжду хората на Земята – тъй Го виждамъ азъ, тъй го зная, тъй съмъ говорилъ съ Него. Той е мѣжду хората. Но ще каже нѣкой, че това не е сигурно, защото друго казватъ светитѣ отци. Азъ съмъ говорилъ и съ тѣзи хора – всички сѫ тукъ, на Земята, и работятъ. Казва Христосъ:“ Идѣте, проповѣдвайтеи Азъ ще бѫда съ васъ до скончанието на вѣка ”. Подъ израза“ докато Азъ дойда ”, подразбирамъ“ докато науча хората ”. Съ това Христосъ казва:“ Сѣгаработя отвѫтрѣ, а когато излѣза отвѫнъ, ще видя какво е направено, има ли нѣкакъвъ дефектъ и послѣ пакъ ще влѣза ”. Това има своя смисълъ въ Небето. Подъ“ Небе” разбирамъ“ Божественъ свѣтъ ”. Съ това искамъ да ви кажа, че не само това, което виждате, е този свѣтъ. Какво познавате отъ този свѣтъ? Прѣдъ васъ има една завѣса, и ако се вдигне, ще видите колко скрити нѣща има! Ако се отворятъ очитѣ ви, ще видите колко ваши близки има около васъ сѣга – ваши баби, прабаби и тъ. нъ. Ще кажете, че мѣжду насъ има умрѣли. Не сѫ умрѣли тѣ, живи сѫ. Съ други думи, има два вида живи: живи-умрѣли и умрѣли-живи. Вие сте отъ първитѣ, тъ. е. живи-умрѣли. Слѣдователно, минало, настояще и бѫдеще нѣма, това сѫ само отдѣлни аспекти на нѣщата. Нѣкой казва:“ Това вече е минало ”. Що е миналото? Напримѣръ, азъ съмъ сѣга тукъ и тръгвамъ за другъ градъ – сѣга съмъ въ София, а слѣдъ малко мога да бѫда въ Пловдивъ. Но София не е минало нѣщо, тя сѫществува едноврѣменно съ Пловдивъ; и Пловдивъ не е бѫдеще, а сѫществува заедно съ София, тъ. е. и двата града сѫществуватъ въ настояще врѣме. Ако се кача на една планина, ще видя и миналото, и бѫдещето, а планината е настоящето. Ако видимъ нашето минало, това е нашиятъ животъ, който не сме довършили. Животътъ, който сѣга имате, сте го плѣли, плѣли и колко милиони години има, докато го изплетете.Слѣдователно, има два вида плетене. Едното е плетенето на змията, която излъга Ева и изпѫди човѣка отъ Рая. Послѣ дойдѣ Христосъ, качи се на Дървото на живота, разпнаха Го и Той сѣга казва:“ Ево, вземи отъ този плодъ ”. Кой е този плодъ? Свободната воля, провидението и неизбѣжностьта – душа, разумъ и тѣло. Вземѣте отъ Любовьта, отъ Истината и отъ удоволствието на Божествения животъ. Тѣзи плодове дава Христосъ. Както Ева, когато яде отъ този плодъ, оголѣ, тъй и вие, когато въздигнете Христа, ще се облѣчете. Вие всички ще възкръснете. Народъ, който яде отъ този плодъ, ще бѫде единъ великъ и избранъ народъ. Кой е избранъ народъ? Народъ, у който има Любовь, Истина, Мѫдростъ, разумъ и тѣло. Когато хората казватъ:“ Господь да не ни взема земицата ”, тѣ сѫ прави. Българинътъ е много практиченъ, защото земята е нашето тѣло. Слѣдователно, въ днешната война Христосъ идва да каже:“ Всѣки ще трѣбва да възкръсне и да си вземе своята земя ”. Затова българитѣ сѫ готови всички да измратъ, но да не дадатъ земята си. Значи всички проповѣдници, свещеници, всички народи трѣбва да си подадатъ рѫка по Христовия законъ – не споредъ закона на змията, а споредъ новото учение. Споредъ това учение, ако си силенъ, ще трѣбва да бѫдешъ въ подкрѣпа на слабия; ако си уменъ, ще трѣбва да учишъ другитѣ, които нѣматъ това знание. И само по този начинъ ще съградимъ нашия бѫдещъ животъ. Той е прѣдъ насъ. Сѣга вие чакате Христа да дойде. Да, идва Христосъ, за васъ идва. Той ще дойде единъ день да похлопа като младоженецъ, ще изпрати сватовници. Какво правятъ хората днесъ? Когато избератъ момата, изпращатъ стари хора, сватове, които насѣдатъ около огнището, но не пристѫпватъ направо къмъ цѣльта, а заговарятъ по други въпроси. Започватъ, напримѣръ, така:“ Вие имате хубава нива, хубави волове, искаме да ги купимъ” и най-послѣ казватъ, че искатъ момата. Тогава пъкъ родителитѣ на момата започватъ да се докарватъ отъ своя страна, не отговарятъ направо, а казватъ, че първо ще разбератъ за момъка и тогава ще отговорятъ... Така и Христосъ ще дойде, за да види каква е момата. За да се сгодите за Христа, трѣбва да имате Добродѣтели, Знание, инстинктъ, Любовь, Истина и удоволствие. Нѣмате ли тѣзи нѣща, нѣма да стане сватовщина. Може да сте членъ на която и да е църква, сватовщина нѣма да стане. Не е достатъчно човѣкъ да бѫде само членъ на една държава, но той трѣбва да има права. Слѣдователно, не трѣбва само да влѣземъ въ разумния Божествения свѣтъ, но трѣбва да станемъ граждани, да гласуваме и да избираме. Но за това се изисква голѣмо безкористие. Веднажъ единъ чужденецъ, по професия лѣкаръ, ми разказа единъ опитъ изъ своя животъ. Искалъ да прави добро на хората, работилъ десеть години и всички пари, спечелени отъ пациентитѣ, събиралъ въ една касичка и търсѣлъ начинъ какъ да помага на бѣднитѣ. Единъ день при него дохожда млада вдовица съ дѣтенце и му казва:“ Азъ съмъ много бѣдна, не можешъ ли да ми помогнешъ съ нѣщо?” Лѣкарятъ й дава ключа отъ касичката си и й казва:“ Отвори я и вземи колкото ти трѣбватъ ”. Вдовицата задига всичкитѣ пари, построява си съ тѣхъ кѫща и прави зестра на дѫщеря си, за да я ожени. Зетятъ, обаче, излѣзълъ лошъ човѣкъ, изѣлъ и изпилъ всичко, нищо не останало и слѣдъ всичко това вдовицата пакъ дошла при лѣкаря и го попитала:“ Не можешъ ли съ нѣщо да ми помогнешъ?” Той казалъ:“ Ето ти ключа, вземи си отъ касата колкото сѫ ти потрѣбни ”. –“ Ама тамъ нѣма нищо” – отговорила жената. Тогава лѣкарятъ й рѣкълъ:“ Сѣга трѣбва да се научишъ да работишъ, на другъ законъ трѣбва да се научишъ. Азъ имамъ една градина, ще ви дамъ инструменти, ще я копаете, ще я уреждате и каквото изкарате, ще го вземете за васъ ”... Сѣга и ние сме изѣли всичко отъ Божествената каса и трѣбва да отидемъ да копаемъ. Христосъ идва да ни научи да работимъ. И право казва Христосъ:“ Човѣкъ, който не работи, не може да се повдигне ”. Непрѣмѣнно трѣбва личенъ трудъ на самопожертване и работа. Трѣбва да се създаде работа и на мѫжа, и на жената, и на дѣцата. Не оставяйтедѣцата безъ работа. Не имъ давайте книги, които не сѫ за тѣхъ – това е твърда храна, която тѣ не могатъ да асимилиратъ. Всѣки авторъ прокарва нѣкаква идея въ своята книга, но тази идея не е за това малко момче или момиче. Най-голѣмото нещастие, което ни сполѣтява днесъ, е липсата на почитъ. За бащата нѣма по-голѣмо нещастие отъ това да не се почита отъ сина си, за майката нѣма по-голѣмо нещастие отъ това да не се почита отъ дѫщеря си, за учителя нѣма по-голѣмо нещастие отъ това да не го почитатъ ученицитѣ му, а за господаря нѣма по-голѣмо нещастие отъ това да не е почитанъ отъ слугитѣ си. Казва Мойсей:“ Почитай баща си и майка си ”. Какъ ще се въведе послушанието? Послушанието е резултатъ на Мѫдростьта, а покорството е резултатъ на Добродѣтельта. Когато искаме нѣкой да ни почита, трѣбва да внесемъ въ сърдцето му Любовь. Нѣма ли Любовь, нѣма почитание; нѣма ли Мѫдростъ, нѣма послушание; нѣма ли Добродѣтелъ, нѣма покорство. По какъвто начинъ и да вървите въ свѣта, ако не възприемете Христа въ този смисълъ, нѣма да придобиете нищо. Въ това учение Добродѣтельта и Разумностьта сѫ живи нѣща. Добродѣтельта е общество отъ духове, които живѣятъ. Тѣ не сѫ духове-сѣнки, а сѫ реалность. Ако бихте видѣли едно сѫщество на Добродѣтельта, сѫрдцето ви веднага би се разтуптѣло и меланхолията ви веднага би изчезнала. Колко красиви сѫ тѣзи сѫщества на Добродѣтельта! Да видите само какви сѫ очитѣ на човѣка, който изразява Добродѣтельта, да видите какъвъ е носътъ му, каква е устата му, какви сѫ коситѣ му! Да, коситѣ показватъ доколко сме добродѣтельни или не. Побарайте четината на една свиня и ще видите колко е добродѣтелна, побарайте бодлитѣ на единъ таралежъ и ще видите колко е добъръ. Докоснѣте ума на единъ човѣкъ и ще видите колко той почита, докоснѣтесѫрдцето на единъ човѣкъ и ще видите колко той обича. Така прѣдъ очитѣ ви ще се откриятъ много сѫщества на Добродѣтели. Както прѣдъ очитѣ на единъ астрономъ се откриватъ милиони слънца въ пространството, защото той наблюдава съ тѣлескопъ, докато съ невъорѫжено око тѣ оставатъ за него скрити. Когато погледнете по този начинъ, ще разберете какво е Божествената Мѫдростъ. Щомъ погледнете прѣзъ нейния тѣлескопъ, когато видитетѣзи милиарди сѫщества и влѣзете въ Божествената вълна на Мѫдростьта, вие ще се повдигнете. Тогава нѣма да ви чувамъ да пѣете:“ По-близо да съмъ до Господа ”. Който е съчинилъ тази пѣсенъ, не е разбиралъ това нѣщо. Не ние трѣбва да сме по-близо до Господа, а трѣбва Той да е до насъ. Този Господь трѣбва да слѣзе отгорѣ, Той трѣбва да бѫде близо при менъ. Напримѣръ, нѣкой е падналъ въ кальта и идва другъ да го спасява; не падналиятъ отива при избавителя си, а този, който ще го избавя, отива при него. По-близо да си, Господи, до менъ съ Своята сила, мѫдростъ и познание. По този начинъ ще бѫде силенъ всѣки народъ, по този начинъ ще бѫде силенъ и българскиятъ народъ. Ако българитѣ слушатъ Господа, народъ и половина ще бѫдатъ. Употрѣбявамъ българския изразъ“ човѣкъ и половина ”, което значи много добъръ и уменъ човѣкъ. Всѣки трѣбва да носи тази мисъль съ себе си: обединение и единство навсѣкѫдѣ. Нѣкои мислятъ, че съмъ дошълъ да разединявамъ. Не, да съединявамъ, да обединявамъ – затова ме е пратилъ Господь тукъ на Земята. Даромъ съмъ взѣлъ – даромъ ще ви го дамъ. Не искамъ друго, освѣнъ вие да любите Господа. А за менъ нищо не мислѣте. Азъ бихъ желалъ българитѣ да приематъ това учение, а послѣнѣка заличатъ името ми, нѣка ме забравятъ. Знаятъ ме тукъ като г-нъ Дѫновъ, а не знаятъ какво е моето истинско име. Единъ день какъ ще ме търсятъ?... Само Господь е безсмъртенъ. Имайте упование въ Господа, не туряйте упованието си въ хората. Мѫжътъ трѣбва да има една жена – това е учението, многоженство не се позволѣва. Единъ мѫжъ трѣбва да имате, единъ Господь. И чрѣзъ Неговитѣ очи ще погледнете къмъ вѫншния свѣтъ и ще разберете, че и вашитѣ братя и сестри сѫщо страдатъ. Азъ ви познавамъ всички, виждамъ ви, че страдате, неприятности имате, падате, ставате. Ти си падналъ; казвамъ:“ Стани, поправи се!” –“ Кракътъ ми се е счупилъ ”. – Нищо, ще се оправи. –“ Стомахътъ ми малко се е развалилъ ”. – Нищо, пий малко вода, приемай лека храна и ще мине. Не бой се, всичко ще се оправи. Ако приемете Христовото учение, всички ще бѫдетѣе смѣли и силни. Искамъ вие, българитѣ, да сте добри. За васъ говоря, защото и други българи има, но тѣ сѫ на онзи свѣтъ и искатъ да знаятъ какво правите вие, какъ живѣете. Тѣ сѫ въ Божествения свѣтъ. Всѣки ще бѫде въ Божествения свѣтъ, откѫдѣто ще изпраща свои посланици. Единъ день ще оставите други на Земята, а вие ще отидете горѣ. Искамъ Христосъ да се въздигне у васъ! Но не да се въздигне въ смисълъ на змия, тъй както нѣкоя мома изгубва своя животъ, сѫрдце, умъ и се умопобърква. Изведѣте тази мома, повдигнѣте я, пратѣтея на училище, възвърнѣте й сѫрдцето и ума, очистѣте я съвършено. Това значи да я въздигнете. Този Христосъ, когото сме потѫпкали, трѣбва да Го очистимъ и да Го въздигнемъ. Този Христосъ ще ни въздигне и ще каже:“ Елате, българи отъ този и отъ онзи свѣтъ, които Ме въздигнахте, които Ме очистихте, елате, Азъ ще ви въздигна!” Да се въздигне змията – това сме ние, а да въздигнемъ Христа – това е Той, който е вѫтрѣ въ насъ. Тогава ще бѫдемъ едно съ Христа. Недѣлна Бесѣда 03. 12. 1916 Недѣля, София ---------------------------------- * Алфа-Центаурусъ (Алфа на Кентавъръ) – най-близката до Слънцето звезда, отстояща на 4, 3 свѣтлинни години отъ Земята (бѣлъ. редъ.) Недѣлни Беседи 03. 12. 1916 Недѣля, София
  7. Ани

    1916_11_26 Закхей

    От "Сила и живот", т.1 Първо издание. "В начало бе!", Издателство "Бяло Братство", 2003 Книгата за теглене на PDF Съдържание обработена в стар правопис - 2015 г. с програма - необходима е проверка! Закхей (Недѣлни Беседи, 26. 11. 1916 Недѣля, София) “ Рече му Исусъ: Днесъ стана спасение на този домъ, защото и той е синъ Авраамовъ.” Евангелие отъ Лука: 19; 9 Послание къ Еврѣемъ: глъ. 1 По съдържание този стихъ е единъ отъ обикновенитѣ. Не трѣбва да прѣзираме цвѣтята, защото и тѣ иматъ своето благоухание. Важни сѫ думитѣ:“ Днесъ стана спасението на този домъ ”. Когато нѣкой боледува дълго време, животътъ му минава прѣзъ важна криза – да остане или да си замине. Лѣкарятъ туря рѫката си на пулса му, за да констатира биенето на сърдцето, и казва, че кризата е минала, че лѣкарствата сѫ подействували, тъ. е. настѫпила е една криза на спасение. Така е по отношение на физическото тѣло, но има подобна криза и въ човѣшкия животъ. Такава е преживѣлъ и Толстой, преди да премине отъ стария къмъ новия си животъ. Много пѫти той е искалъ да се самоубие, защото не намиралъ смисълъ въ живота и единъ день една много малка причина станала поводъ да се спаси. Когато билъ въ гората той си казалъ:“ И разбойникѫтъ, който бѣше на кръста, мина прѣзъ една криза, но когато каза“ Помилвай ме, Господи ”, бѣше спасенъ. Той бѣше единъ умирающъ разбойникъ, а азъ съмъ единъ живъ разбойникъ ”. Христосъ казалъ на Закхей:“ Ти днесъ стана причина на твоето спасение ”. Коя е била причината за неговото спасение? Макаръ и богатъ, той билъ нисъкъ на ръстъ, тъ. е. въ тѣлесно отношение не билъ нѣкаква представителна личность. Но въ него се заражда едно желание да види Исуса и той избира черницата на пѫтя и се качва на нея. Всѣки човѣкъ, когато иска да постигне единъ идеалъ, трѣбва да заеме едно високо положение, да не стои въ тълпата. Когато Христосъ дойде и погледна нагоре, видя, че въ душата на този човѣкъ има една идея и му каза:“ Слѣзъ долу, днесъ ще бѫда въ твоя домъ ”. У този човѣкъ имаше не само желание да се качи на високо, но въ него имаше и духъ на справедливость и той каза:“ Давамъ половината си богатство на сиромаситѣ и ако съмъ обидилъ нѣкого въ нѣщо съ клѣвета, ще отдамъ четвѣрократно ”. Тогазъ каза Христосъ:“ Днесъ стана спасението на този домъ ”. И вие трѣбва да се качитѣ на едно високо дърво въ вашата душа – трѣбва да се качитѣ въ най-високото положение. Докато ходитѣ заедно съ хората, докато сподѣлятѣ тѣхнитѣ възгледи и действуватѣ като тѣхъ, вие никога не може да намѣритѣ Царството Божие. Когато казвамъ, че не можетѣ да го намѣритѣ, има си причини за това. Царството Божие представлява единъ възвишенъ животъ съ други закони. То не е за простосмъртни, то е мѣсто за безсмъртни хора, за хора, които искатъ да служатъ на Господа. Следователно, който иска да мине отъ живота на смъртьта въ безсмъртния Животъ, той трѣбва да се качи на черницата и да даде половината си богатство на сиромаситѣ, а на обиденитѣ отъ него да се отплати четвѣрократно. Само тогава човѣкъ ще мине отъ смърть къмъ Животъ. Докато не се индивидуализира, човѣкъ е единъ молецъ. Що е индивидуализиране? То е състояние на жертване. Който иска да се издигне въ единъ по-възвишенъ животъ, трѣбва да намѣри начини за това. Начинитѣ, съ които хората си служатъ на Земята, ставатъ само за нея, но не ставатъ за Небето, защото това, което е полезно за Земята, не е полезно и за Небето. Това, което е полезно за червея, не е полезно и за дървото, защото когато червеятъ влѣзе въ него, то изсъхва. Това, което е полезно за нашия личенъ животъ, не е полезно и за обществения животъ. Човѣкъ не трѣбва да бѫде нито червѣй, нито молецъ, нито паразитъ. Сега, забележетѣ, че Закхей бѣше нисъкъ човѣкъ. Когато човѣкъ иска да влѣзе въ Царството Божие, колкото е по-малъкъ, толкова е по-добре. Когато Христосъ казва, че е по-лесно камила да мине прѣзъ иглени уши, нежели богатъ да наследи Царството Божие, това е много вѣрно. За да влѣзе въ Царството Божие, човѣкъ трѣбва да се освободи отъ всички свои стари желания и възгледи. Когато една мома се жени, тя не тръгва съ старитѣ си дрехи, съ сѫдранитѣ си обуща, а хвърля всичко и се облича съ чисто нова премяна. Чудно е, че днешнитѣ хора искатъ да отидатъ при Бога съ дрипитѣ си. И когато проповѣдвамъ закона за себеотрицанието, вие се чудитѣ какъ е възможно това. Възможно е за млади – за моми и за момци, но за стари не е възможно, защото тѣ не се женятъ. Онѣзи отъ васъ, които сѫ стари, не трѣбва да се докачватъ. Човѣкъ трѣбва да бѫде младъ въ стремежитѣ си и никога въ живота си да не казва, че нѣщо е невъзможно. Бѫдещето е на младитѣ, защото тѣ сѫ съ идеали. Закхей бѣше такъвъ младъ човѣкъ. Макаръ и да бѣше богатъ, той се качи на горе на черницата. Ако вие бѣхтѣ на мѣстото на Закхея, щѣхтѣ да започнетѣ да обсѫждатѣ какво ще кажатъ хората, щѣхтѣ да си мислитѣ, че заематѣ такова и такова положение и нѣма да успѣетѣ. Закхей не искаше да знае какво ще кажатъ хората. И когато Христосъ мина, видя го на черницата и му каза:“ Слѣзъ долу, ти си човѣкѫтъ, който въ бѫдеще ще даде примѣръ. Слѣзъ, въ бѫдещитѣ вѣкове хората отъ твоята постѫпка ще се учатъ на урокъ, макаръ и да си единъ митарь ”. За да оправдае това, Закхей каза:“ Половината отъ имането си давамъ на сиромаситѣ и за обидитѣ ще се отплатя четвѣрократно ”. Питамъ васъ, които ме слушатѣ, колцина сте готови да дадетѣ половина отъ имането си на сиромаси и за обидитѣ да платитѣ четвѣрократно? Мнозина искатѣ много евтино да влѣзетѣ въ Царството Божие. Който казва, че евтино се влиза въ Царството Божие, той не казва Истината. Човѣкъ трѣбва да бѫде младъ и въ него трѣбва да има духъ на себеотричане, на себепожертване, да бѫде честенъ, да изпълнява думата си, да не се отрича отъ това, което веднажъ е казалъ. Ако днесъ хората изпълняваха честно своята дума, деветдесетъ на сто отъ съвременнитѣ злини биха изчезнали. Трѣбва честно да се постѫпва, честно да се говори, честно да се продава, да нѣма двусмисленость въ нѣщата! А ние какво вършимъ? Щомъ направимъ погрѣшка, търсимъ начинъ да се извинимъ. Не, признай и кажи тъй:” Направихъ това така ”. Правото си е право, кривото си е криво. Всичко това има и по-дълбокъ смисълъ. Малкиятъ човѣкъ Закхей не бѣше снаженъ, но бѣше благороденъ по умъ и по душа. И казва Христосъ:“ Въ този домъ настана днесъ спасение ”. Единъ древенъ гръцки царь, който много мразѣлъ престѫпленията, издалъ заповѣдъ, споредъ която на всѣки, заваренъ въ блудство, да му се извадятъ и дветѣ очи. За нещастие, уловили въ блудство царскиятъ синъ и го довѣли при баща му. Царьтъ казалъ:“ Ще извадитѣ едното око на менъ и едното на сина ми ”... Това е човѣкъ, който държи на думата си. Който върши престѫпления, трѣбва да ги плати. Сѫщото направи и Закхей – той даде половината отъ имането си, което е едното око. За съвременнитѣ хора богатството е тѣхниятъ животъ и да имъ вземешъ богатството означава да имъ вземешъ живота. Днесъ паритѣ правятъ хората – който е богатъ, той е и хубавъ, и добъръ. Често момитѣ казватъ за нѣкой момъкъ:“ Глупавъ да е, но да е богатъ ”. Така казва и момъкѫтъ за момата:“ Глупава да е, но да е богата ”. А после се питатъ защо не върви животътъ имъ, защо иматъ толкова нещастия. Защото и двамата сѫ богати, но сѫ глупави. Когато се чувстватѣ недоволни отъ света, това значи, че сте глупави. Вие искатѣ отъ Бога пари и богатство, но сѫщественото не искатѣ. Проповѣдникѫтъ иска да го слушатъ много хора, но никой не желае да го слуша единъ. Човѣкъ трѣбва да е готовъ като Закхей да раздаде половината си богатство и да възвърне за обидитѣ четвѣрократно. Питатѣ какъ да намѣритѣ Христосъ. Приложетѣ този законъ – качетѣ се на черницата. Много пѫти съмъ наблюдавалъ какъ покрай овчарь, който пасе голѣмо стадо, минаватъ всички овце, а той се спира само на една, погалва я, говори й. Това показва, че тя му е любима овца. И той й дава едно любимо име, напримѣръ нѣкой пѫтъ й вика“ Маро” и тя му отговаря. Това показва, че отъ всички останали тази овца се е индивидуализирала. Тя като Закхей се е качила горе на черницата и овчарьтъ си я познава. По сѫщия законъ и ние трѣбва да се индивидуализираме. Трѣбва да се простимъ съ всички свои стари навици и стари привички. Това е цельта на съвременната култура. Всѣка наука има за целъ да преустрои човѣшкия умъ. Науката работи въ ума, а религията работи въ сърдцето. Тѣ сѫ два метода за изправяне на човѣшката душа, за подготовка къмъ пѫтя на възвишения Животъ. Защото гордостьта се явява отъ ума, а злото – отъ сърдцето. Понѣкога мислитѣ, че може да оправитѣ света или ви е мѫчно, че хората не ви зачитатъ. Гордостьта се явява, когато човѣкъ започва да се индивидуализира. Сега, препорѫчвамъ ви да държитѣ единъ постъ отъ пет-шесть дни, за да опитатѣ колко е вашата сила. Обикновено минатъ ли два-три дни отъ поста, повече не издържатѣ. Христосъ опита своя животъ – Той пости четиридесеть дни, за да узнае своята душа. Ако не можетѣ да гладуватѣ, значи нѣматѣ сила и не може да намѣритѣ Христа. Съвременнитѣ хора сѫ натрупали това богатство, защото мислятъ, че трѣбва да ядатъ и пиятъ и сѫ станали роби на кухнята. Жената е слуга на кухнята. Свещеникѫтъ сѫщо отъ сутринъ до вечеръ само разпореждания дава какво и какъ да се приготви за ядене. И колко слуги сѫ наказвани съ бой само за това, че не сѫ приготвили яденето хубаво и навреме. Дохожда първосвещеникѫтъ и веднага пита приготвено ли е яденето. Това е идеалътъ, къмъ който хората се стремятъ. Не ме разбирайтѣ погрѣшно, не говоря противъ яденето, но лошо е, когато то се издига въ култъ на живота. Сега, напримѣръ, даватъ по четвърть килограма хлѣбъ на човѣкъ (едно време това не ставаше, но днесъ и съ толкова се минава). Онзи день срещнахъ единъ господинъ, на когото дали отъ фурната всичко три четвърти килограма хлѣбъ. Той се чудѣше какъ ще задоволи цѣлото си семейство, следъ като това количество едва на него само би стигнало, и си казваше:“ Какви времена дойдоха!” Казвамъ: трѣбва да се качишъ на черницата. И днесъ Христосъ минава прѣзъ света, около Него всички се тълпятъ. Това е едно брожение и Христосъ иска да види колко души ще бѫдатъ горе на черницата. Този образъ трѣбва да се разбира вѫтрешно. Докато душитѣ ви не минатъ прѣзъ онзи голѣмъ пѫтъ на себеотрицание, вие не може да влѣзетѣ въ Царството Божие. То е мѣсто за силни хора. Казано е:“ Който победи ”. Да победишъ, значи да дадешъ. Злото въ света произлиза отъ това, че ние искаме само за себе си. Богъ ни е изпратилъ не да завладяваме нѣщата, не да завладяваме природнитѣ сили, защото всичко принадлежи Нему. Да завладявашъ, значи да управявашъ разумно. Ще дойде единъ день, когато собственостьта, която иматѣ, ще ви се вземе. Кѫде ще бѫдатъ вашитѣ тѣла следъ двадесет-тридесеть години? Ще дойдатъ, ще ви изпѫдятъ и ще ви кажатъ:“ Излѣзтѣ си!” Защо? Ако бѣхтѣ се качили на черницата, Христосъ щѣше да ви каже:“ Днесъ стана спасението на този домъ ”. Закхей нѣма да бѫде изпѫденъ отъ никого. Онзи, който изпъжда хората отъ света, не е Господь. Когато Богъ изпрати човѣка на Земята, даде му слуги да му служатъ, но човѣкъ ги разврати и днесъ тѣ го изпъждатъ. Микробитѣ сѫ тѣзи, които го развалятъ и го изпъждатъ. И право казватъ хората, че както човѣкъ изяжда другитѣ, така и тѣ го изяждатъ. Ние сме създали въ себе си редъ паразитни мисли и желания, които сѫ въ състояние да ни убиятъ. Често пѫти само една мисъль е въ състояние да убие човѣка. Една лоша мисъль е въ състояние да измени пулса и настроението ни. Знаетѣ ли колко струва една дума? Тя може да предизвика цѣлъ пожаръ въ света. И затова, когато станемъ господари, трѣбва да се пазимъ отъ злото, да се пазимъ отъ тѣзи фалшиви монети, които развалятъ света. Това сѫ паразити, които хранимъ въ себе си. Ако хранимъ едно малко змийче въ утробата си, когато стане голѣма змия, то ще прояде корема ни и ще излѣзе. Казватъ, че имало такива малки змийчета, които прояждали корема на майкитѣ си. Ако такива лоши мисли и желания действуватъ като живи въ вашата душа, тѣ ще ви проядатъ и вие ще умретѣ. Тогава цѣлото изкуство на науката ще остане безполезно, цѣлата философия не ще може да ви ползува. Спасението става само тогава, когато Христосъ влѣзе въ този домъ. Защото у Закхей имаше духъ на себеотрицание. И така, не може да стане спасение въ света, безъ да влѣзе Христосъ. Както болниятъ не може да оздравѣе, ако въ кѫщата му не влиза свѣтлина, така ако не влѣзе Христосъ въ вашия умъ, нѣма спасение. Спасението е прерогативъ само на Бога. За да се спасишъ, трѣбва да разбирашъ, трѣбва да владѣешъ тѣзи сили. Може да кажешъ, че имашъ стремежъ, че знаешъ. Опитай се да видишъ колко знаешъ. Единъ френски офицеръ искалъ да се противопостави на единъ законъ, но преди това отишълъ при единъ приятѣлъ и му казалъ:“ Бий ме колкото искашъ!” Когато му ударили две яки тояги, той казалъ:“ Стига толкова, ще видя колко ще мога да издържа въ това, което съмъ намислилъ ”... Ако не можетѣ да победитѣ една лоша мисъль или желание, какъ ще можетѣ да победитѣ света? Ако не можетѣ да владѣетѣ своя езикъ, нѣма да владѣетѣ и света. Нѣкой казва:“ Дъщеря ми е станала много лоша ”. Тя не е станала лоша сега, азъ зная, че бѣше такава още преди да се роди и ти трѣбваше да знаешъ каква ще бѫде тя. Това, което виждаме сега, е вѫтре въ насъ, не е външно. Ща попита нѣкой защо Господь позволява тѣзи велики изпитания. Той е единъ Великъ учитѣлъ и ни изпитва. Той употрѣбява тоягата и казва:“ Простретѣ го този синъ на земята, ударетѣ му двадесеть и петь тояги!” И ако този синъ стане и прегърне баща си, значи познава законитѣ. Господь казва:“ Всичкитѣ ви желания, мисли и действия, всичкитѣ ви стари дрипи не ги искамъ, това не е битъ пазаръ ”. Тази работа не става нито съ молитви, нито съ четения. Много чудни сѫ хората! Дохожда при менъ единъ господинъ и ми казва:“ Моля ти се, повлияй да спечеля на лотария петдесеть хиляди лева, отъ които двадесеть и петь хиляди ще дамъ на църквата и за благотворителни дѣла ”. Не, Царството Божие не е лотария. Трѣбва рѣзко и ясно да се определи защо Христосъ отдѣля козитѣ отъ овцетѣ. Христосъ сега отдѣля хората единъ отъ други, тъй както въ химията едно съединение се разлага и единъ елементъ се отдѣля отъ другъ. Вие трѣбва да вземетѣ или положението на Закхей, който е човѣкѫтъ на бѫдещето, или положението на тълпата, която не принадлежи на бѫдещето. Закхей е колективно сѫщество – хората, които могатъ да се отрѣкатъ отъ себе си и да си подадатъ рѫка единъ на другъ, това е Закхей. Азъ съмъ посещавалъ църквитѣ, макаръ че ме обвиняватъ, че не ходя на църква. Зная всички хора и всички свещеници, тъй както зная себе си. Ще уподобя съвременнитѣ религиозни хора на онзи царь, който преди да тръгне на едно дълго пѫтешествие повикалъ десеттѣ си министри и разделилъ царството си на десеть части, за да ги управяватъ всѣки отъ тѣхъ, докато се върне. Когато се завърналъ, царьтъ се преоблѣкълъ като беденъ просѣкъ, отишълъ при първия си министъръ и му казалъ:“ Беденъ съмъ, нѣма ли какво да ми дадетѣ?” –“ Жено, дай му скѫсанитѣ ми панталони, та да се отърва отъ тѣхъ” – казалъ министърътъ. –“ Благодаря” – отговорилъ просѣкѫтъ. –“ Ще благодаришъ, разбира се – отвърналъ министърътъ, – тѣ за тебе сѫ добри ”. После царьтъ отива при втория министъръ:“ Синко, нѣмашъ ли нѣкоя дрешка да ми дадешъ?” –“ Жено, дай му сѫдраната дреха!” Отива при третия министъръ – и тамъ му даватъ скѫсана риза. При четвъртия министъръ му даватъ скѫсана шапка, при петия – скѫсани обуща и тъ. нъ. Всички му дали по нѣщо. Най-после царьтъ пристигналъ официално въ двореца и поканилъ всички свои министри на угощение.“ Какви ли подаръци ни носи царьтъ?” – помислили си тѣ. Всички се облѣкли съ параднитѣ си дрехи, наредили се около трапезата и зачакали. А царьтъ започва да ги дарува: на първия министъръ далъ скѫсанитѣ гащи, на втория – палтото, на третия – шапката, на четвъртия – ризата и тъ. нъ... Така и Христосъ, който има много сѫдрани гащи, ризи, обуща и шапки, ще ви събере на едно угощение и на всички ще подари по нѣщо отъ тѣзи скѫсани нѣща. Сега ще кажетѣ:“ Слава Богу, ние не сме отъ тѣхъ ”. Не зная, има единъ стихъ, който казва:“ И мислитѣ имъ ходятъ следъ тѣхъ ”. Преди хиляди години нѣкой си овчарь ималъ много овце, а въ мѣстностьта, кѫдето тѣ пасѣли, имало единъ вълкъ, който постоянно посещавалъ стадото. Овчарьтъ го гонѣлъ и биеилъ, но той успѣвалъ сегиз-тогизъ да си вземе по една овца. По едно време въ тази мѣстностъ се появила нѣкаква болесть по животнитѣ, която отнѣла живота на всичкитѣ овце. Когато чулъ за това, вълкѫтъ започналъ да плаче, отишълъ при овчаря и му казалъ:“ Какво голѣмо нещастие ни сполетя и двама – на тебъ ти измрѣха овцетѣ, тъй че ти изгуби и вълна, и млѣко, и месо, а пъкъ азъ изгубихъ възможностьта да си взимамъ понѣкога по една овца ”. Овчарьтъ рекълъ:“ Защо плачешъ, нищо че ни постигна такова нещастие, едно време живѣхме като неприятели, а сега ще живѣемъ като приятели ”. А вълкѫтъ казалъ:“ Бихъ желалъ всѣкога да ме гонишъ, но овцетѣ ти да сѫ живи ”... Това не е благородна идея, това е идея на користолюбие – да иматъ другитѣ хора, за да имаме и ние. Така възникнаха съвременнитѣ кучета. Този вълкъ е билъ първиятъ, превърналъ се на едно овчарско куче. Този старъ едновремешенъ вълкъ държи и до днесъ на обещанието си и той е, който върви съ овчаря. А овчарьтъ му казва:“ Не бой се, азъ всѣкога ще ти давамъ отъ овцата, когато я заколя, само ти не кради!” И Христосъ влѣзе въ дома на Закхей, за да го повдигне. Ако Христосъ влѣзе въ вашата душа, Той ще ви подигне. Ако Христосъ влѣзе и каже:“ Днесъ ще бѫде спасението на този домъ ”, вие ще станетѣ знатни за всички Ангели, за всички хора. За тогавашнитѣ хора Закхей не стори нѣщо необикновено, но за насъ той е единъ идеалъ – той направи една благородна постѫпка. Азъ бихъ желалъ и у васъ да се яви този стремежъ и бихъ желалъ Христосъ да ви намѣри на тази черница. Нѣкои питатъ какво ще правятъ, когато умратъ. Гледайтѣ да ви намѣри Христосъ на черницата и да ви каже:“ Ела, Закхей, днесъ стана спасението на твоя домъ ”. И когато дойде Христосъ, не трѣбва да се криетѣ, но трѣбва да кажетѣ:“ Давамъ половината си богатство на сиромаситѣ и ще се стремя да поправя всички свои погрѣшки ”. Колко години трѣбва да се чака, за да станатъ хората благородни? Ако иматѣ смѣлостьта на Закхея, можетѣ да станетѣ благородни за единъ день, тъ. е. въ единъ животъ. Ако нѣматѣ тази смѣлостъ, ще минатъ много дни, много животи, но все пакъ ще трѣбва да се качитѣ на черницата, тъ. е. на Божественото дърво. Змията се качи на едно дърво и излъга Ева, а Закхей се качи на Дървото на живота и Христосъ го повика. Сега и вие трѣбва да се качитѣ на Дървото на живота. Кое е това дърво? То е съзнателниятъ Животъ, който Толстой описва – да живѣемъ за Бога и да скѫсаме всички връзки съ старото. Старото е една ненуждна и отровна храна за насъ. Съ какво сте пълни сега? Ако ви разчепкамъ, ще намѣря въ вашитѣ килери и гостилници зависть, омраза, гнѣвъ, песимизъмъ, маловѣрие, неблагоразумие. Ще кажетѣ, че това е обидно. Азъ бихъ желалъ да надникнетѣ и въ моитѣ килери, за да видитѣ какво има тамъ. Всѣки човѣкъ трѣбва да отвори своята душа, за да види свѣтътъ какво има тамъ, тъй както Природата всѣка пролѣтъ отваря своята душа. Всѣки трѣбва да отвори душата си, да отвори извора си и да покаже какво има. Сега, казватъ за нѣкоя мома:“ Не я мириши, защото носътъ ще ти окапе ”. Или за нѣкой момъкъ казватъ:“ Като го помиришешъ, носътъ ще ти окапе ”. Вчера срещнахъ въ Борисовата градина единъ младъ момъкъ и една млада мома, които се разговарѣха, но и тамъ тѣ бѣха нещастни. Момъкѫтъ стоеше отлѣво на момата и тя му каза:“ Изменилъ си се, не си както по-рано ”. Ако той отсега сѫ се изменили, какво остава за по-нататъкъ, когато се оженятъ? Христовото учение не е такава наука. Въ тази наука и мѫжътъ, и жената трѣбва много добре да се познаватъ. Ако познаватѣ мѫжа си, само тогава ще намѣритѣ любовьта му. Не се ли познаватѣ, не се женетѣ. Не познавашъ ли мѫжа си, не се жени; не познавашъ ли жена си, не се жени; не познавашъ ли детето си, не се жени. Ако искашъ да се женишъ, качи се на черницата. И когато се женишъ, гледай да намѣришъ момъка или момата на черницата и тѣ да кажатъ:“ Половината си богатство давамъ на тебе и четвѣрократно ще ти се отплатя, ако съмъ тѣ обидилъ ”. Съвременнитѣ моми и момци се женятъ, за да се осигурятъ. Господь не ви е пратилъ на света да се осигуряватѣ, пратилъ ви е да се учитѣ. Иска ли нѣкой да е сѫдия, туретѣ го на тази длъжность, ако е билъ на черницата; искали ли нѣкой да е свещеникъ, туретѣ го, ако е билъ на черницата, ако дава половината си богатство на сиромаситѣ; иска ли нѣкой да е владика, трѣбва да е билъ на черницата. Тогава Христосъ ще каже:“ Слѣзъ долу, днесъ ще бѫда въ твоя домъ ”. Въ този случай деветдесетъ на сто отъ вашия изборъ ще бѫде правиленъ. Мислетѣ за Дървото, за което ви говоря – то е великолепно, то е Дърво на спасение и всѣки, който се качи на него, ще се спаси. Човѣкъ трѣбва отвисоко да разглежда какви сѫ Божиитѣ закони, какви последствия ще иматъ постѫпкитѣ ни не само засега, но и следъ хиляди години, какво последствие ще иматъ моитѣ думи въ бѫдеще. Затова ще продължавамъ да ви говоря. Не искамъ нито единъ отъ васъ да ме упрѣкне, че не съмъ ви казвалъ какво трѣбва да правитѣ. Когато ви срещна единъ день, кѫдето и да е, ще ви кажа:“ Азъ ви говорихъ всичко, което трѣбваше да направитѣ ”. Било като грѣшенъ или добъръ, азъ пакъ ще ви срещна. Но не искамъ тогава да приличатѣ на онзи американецъ, за когото ще ви разкажа. Прѣзъ 1895 година въ Америка се явилъ единъ виденъ човѣкъ отъ американски произходъ на име Шлятеръ. Обхванатъ отъ Божественъ духъ, той тайно минавалъ за пратеникъ Христовъ и успѣшно лѣкувалъ много хора. Единъ день той тръгналъ за Санъ Франциско и се срещналъ по пѫтя съ единъ боленъ просѣкъ. Шлятеръ ималъ въ себе си само десеть долара, но половината отъ тѣхъ далъ на просѣка. Преминали заедно прѣзъ една рѣка, отседнали въ хотѣла на единъ градъ, а прѣзъ нощьта просѣкѫтъ открадналъ паритѣ и гащитѣ на американеца и избѣгалъ. Събужда се оня и вижда, че дрехитѣ му ги нѣма. Но следъ единъ месецъ Шлятеръ пакъ се срещналъ съ просѣка, който пакъ билъ боленъ... Колко пѫти и вие сте задигали паритѣ и гащитѣ на Христа и после Той ви е намиралъ пакъ бедни, болни и страдащи. Трѣбва да се оставитѣ отъ стария навикъ да крадетѣ, отъ стария навикъ на користолюбие. Той е причина за нещастията. Когато Христосъ дойде и раздели съ васъ паритѣ Си, не му задигайтѣ гащитѣ. Да ограбишъ единъ беденъ човѣкъ, значи да му вземешъ гащитѣ; да продадешъ кѫщата на бедната вдовица, значи да й вземешъ гащитѣ. Виждамъ мнозина, които продаватъ гащитѣ на Христа. Това е старата култура. Новата култура иска друго нѣщо. Не само че не трѣбва да вземаме гащитѣ на Христа, но трѣбва и десеть нови да му дадемъ. Христосъ може да се яви у васъ като ваше дете, като братъ, като сестра, като приятѣлъ или неприятѣлъ, а вие Го очакватѣ да дойде отъ Небето. Щомъ ви намѣри като просѣкъ, Той ще ви каже:“ Е, приятелю, пакъ ли си боленъ?” Ако ви намѣри като царски министъръ, ще ви каже:“ Ето вашитѣ подаръци ”. Казвамъ: идва Христосъ. Нѣкои твърдятъ, че не му е времето. Не зная дали му е времето, но когато цвѣтята цъфтятъ и ухаятъ, време му е. За това, че Христосъ е дошълъ въ света, нѣма и съмнение, но дали ще Го видитѣ е другъ въпросъ. Казвайки“ света ”, азъ разбирамъ вашия свѣтъ. Когато Христосъ дойде съ Ангелитѣ, които сѫ носители на добри мисли и идеи, тогава ще имаме нова култура, ще имаме благото, което очакваме. Мнозина очакватъ Христосъ да дойде отвънъ, но Той нѣма да дойде по този начинъ. Може да ме наречетѣ еретикъ, това е ваша работа. Когато Христосъ дойде като синъ на единъ дърводѣлецъ, не Го признаха, а днесъ Му кадятъ тамянъ. Следъ две хиляди години намиратъ, че е великъ, а следъ четири хиляди години ще бѫде още по-великъ. И когато срѣщнетѣ този Христосъ, трѣбва да бѫдетѣ на черницата. Нека Закхей оживѣе у васъ, нека всѣки да бѫде Закхей – дребенъ по тѣло, но великъ по сърдце и умъ. Колко е приятно да срѣщнетѣ човѣкъ съ просвѣтенъ умъ и съ благородно сърдце, какво мощно влияние има той! Какво благословение е, когато сѫществува хармония въ този свѣтъ и когато има спасение въ такъвъ домъ! Тукъ е Христосъ. Дървото, за което ви говоря, е толкова голѣмо, че всички може да се качитѣ на него. Всички можетѣ да цъфнетѣ като цвета на това дърво и тогава ще ви посѣтятъ Божествени пчели, ще завържетѣ, ще станетѣ плодове и тогава Христосъ ще каже:“ Тукъ ли си Закхей?” –“ Тукъ съмъ, Господи ”. –“ Ела, днесъ ще стане спасението на този домъ ”. Сега вие какво намиратѣ въ този плодъ? Намиратѣ семенца и правитѣ каквото искатѣ съ тѣхъ. Най-често ги даватѣ на кокошкитѣ, хвърлятѣ ги, не ги ценитѣ. Но когато дойде Христосъ, Той ще тури това богатство въ една кутийка и тогава ще почувстватѣ неговия вѫтрешенъ и дълбокъ смисълъ. Сега, азъ се старая да ви говоря половинчато, защото ако направя мисъльта си ясна, ще ослѣпѣетѣ. Както Павѣлъ ослѣпя и не можа да види Христа. И трѣбваше да мине много време, за да паднатъ люспитѣ отъ очитѣ му. Вие казватѣ:“ Г-нъ Дъновъ говори, но работата не е точно така ”. Иматѣ право, люспи иматѣ на очитѣ си. Нѣкои казватъ:“ Щомъ си излѣземъ оттукъ, пакъ ще си бѫдемъ каквито сме си ”. Опитвайтѣ, азъ не искамъ нищо да приематѣ, безъ да сте го провѣрили, безъ да сте приложили думитѣ ми на опитъ. Това, което проповѣдвамъ, е едно учение на Божественитѣ закони, учение на Ангелитѣ, на свѣтиитѣ, на благороднитѣ хора – опитайтѣ го. Вие не можетѣ да дадетѣ богатството си нѣкому, докато у васъ не се роди тази Любовь, тази мисъль. Момата не си дава сърдцето, докато не се роди у нея любовь. Старитѣ хора често казватъ:“ Вие се оженетѣ, пъкъ любовьта после ще се появи ”. Това е лъжливо учение. Докато не любитѣ, не се женетѣ. Докато не обичатѣ една мисъль, едно желание и едно действие, не го извършвайтѣ. Нека всѣки подтикъ въ живота ви да е подтикъ на Любовь и тогава вие ще бѫдетѣ въ Божествения пѫтъ и това, което извършитѣ, ще се благослови. Не искамъ безусловно да приеметѣ моето учение като истина – провѣретѣ го и после го приеметѣ. Приеметѣ това, което е Божествено, а което не е Божествено, не го приемайтѣ. Моитѣ думи сѫ опаковани, хвърлетѣ опаковкитѣ и вникнетѣ въ съдържанието имъ. Днесъ, когато слушатѣ, вие не сте сами, съ васъ сѫ вашитѣ близки отъ Небето – Ангелитѣ. Тѣ всички ви гледатъ и следятъ какъ ще приложитѣ тази задача. Тѣ си казватъ:“ Чакай да видя азъ дали моя познатъ ще се качи на черницата ”. Защото ако не се качитѣ на черницата, не можетѣ да намѣритѣ Христа. Той ще мине и ще замине, ще отиде при други хора, които Го приематъ, и ще имъ даде името да се наричатъ Синове Божии. Тази черница е въ вашата душа. Всички ваши прадеди ще ви следятъ и ще гледатъ дали ще излѣзетѣ отъ калпака. Ще кажетѣ, че това се отнася само до мѫжетѣ. Въ това учение нѣма мѫже и жени, за менъ има само души. Казватъ за нѣкого:“ Той е проповѣдникъ, свещеникъ, офицеръ и тъ. нъ.” Не трѣбва да се мамимъ отъ нашето звание, днесъ може да си майка, а утре може да си друго нѣщо. Всѣки трѣбва да е Закхей и да каже:“ Господи, азъ давамъ половината си имане на сиромаситѣ ”. Само когато постѫпватѣ така, ще настане миръ. Азъ познавамъ хората. Нъ новото учение тѣ иматъ и нови имена, но всѣко име трѣбва да има и съдържание. Ние трѣбва да бѫдемъ богати въ мисли и въ чувства. Когато излѣзетѣ оттукъ, всички ще трѣбва да се замислитѣ и да започнетѣ да гледатѣ на този свѣтъ като на училище. И трѣбва да мислитѣ, че това училище е само за васъ, не е за другитѣ, защото, ако вие станетѣ Закхей, въ света ще появи единъ по-добъръ работникъ и положението ще се подобри. У евреитѣ се намѣри само единъ Закхей. Когато Господь посети Авраама, преди да унищожи Содомъ и Гоморъ, той го запита:“ Ако намѣришъ десеть като Закхея, ще изгоришъ ли тѣзи градове?” Господь, обаче, не намѣри и толкова, поради което градоветѣ пострадаха. Закхей бѣше само единъ. Добре би било въ България да има повече отъ единъ Закхей. Ако отидетѣ въ Франция, Англия, Германия и другаде, колко Закхеи ще намѣритѣ? Днесъ Христосъ гледа колко Закхеи има по света. Днесъ се разиграва една велика драма, драма на страдания и сълзи. Защото ако у евреитѣ имаше десеть Закхеи, нѣмаше да ги сполетятъ тѣзи нещастия. Евреитѣ – това сѫ всички сегашни народи. Хората, които знаятъ само да се биятъ и да се трепятъ, сѫ братята ви, които се наричатъ културни. Това сѫ все християнски народи. Христосъ не одобрѣва постѫпката на евреитѣ и намира, че всички сѫ виновни. Той ще дойде да тури редъ на Земята и да наложи Божествения законъ. И тогава ще познаетѣ може ли Той да наложи този Миръ или не. Христосъ си запазва още две нѣща, съ които ще наложи Мира въ света, ако хората сами не разрешатъ този въпросъ. Ако не настане Миръ, ще дойде много голѣмъ гладъ, какъвто никога не е билъ по Европа, и ще настане голѣмо земетресение, което ще разтърси цѣлъ свѣтъ. Тогава ще дойде Христосъ, ще изтрие сълзитѣ на дъщери, на майки, на бащи, на сестри и ще каже:“ Какво правитѣ вие, стари евреи?” Тогава ще замлъкнатъ орѫдията, ще престане това бучене и хората ще заживеятъ тъй, както Христосъ иска. Но казвамъ: всѣки отъ насъ трѣбва да бѫде единъ Закхей. И когато казвамъ тѣзи думи, това е решението на Небето. Земята и Небето ще преминатъ, но това, което е казалъ Господь, нѣма да премине. Доброто въ света ще възтържествува, Закхей на Бѣлата раса ще дойде да се качи на черницата и Христосъ ще каже:“ Ще дойде спасението на този домъ ”. Азъ бихъ желалъ всички свещеници да заговорятъ на този езикъ и тогава ще видятъ народитѣ дали Господь работи или не. Господь се е събудилъ, Той дава още една година време на Съглашението и на Централнитѣ сили *, за да се реши този въпросъ. До 1921 година той ще се реши окончателно. Това е новиятъ Духъ. Всички Ангели идватъ да въздействуватъ и свѣтътъ ще усѣти това, което никой не е усѣщалъ. Въпросътъ е въ какво състояние ще намѣрятъ насъ? Единъ день ние ще напуснемъ тази Земя и съ какво ще посрѣщнемъ Христа? Азъ ви оставямъ съ мисъльта да бѫдетѣ истински братя и сестри, да се обичатѣ, да знаетѣ, че иматѣ единъ Баща, единъ Братъ, който ви обича. Иматѣ единъ Закхей и трѣбва да го последватѣ. Мѫже, жени, деца, братя, сестри – всички трѣбва да го последватѣ. Това е Новото учение – учение на възраждане, съ което се внася Радость и веселие въ страдащата душа. Да, на това Дърво бихъ желалъ България да има повече отъ единъ Закхей. Това, което ви казвамъ, идетѣ и го разкажетѣ! Разкажетѣ го на себе си! Иде Христосъ за васъ. Иде, иде и ще дойде, ще чуетѣ гласа Му. На едни, като Закхея, Той ще каже:“ Ела съ Мене ”, а другитѣ ще остави. Тѣзи, при които Христосъ ще дойде, сѫ отгоре, а тѣзи, които ще остави, сѫ отдолу. Прѣзъ тѣзи, които сѫ отдолу, Той ще мине и ще ги остави, тъй както изворни води минаватъ прѣзъ нѣкоя мѣстностъ и отминаватъ. Днесъ да бѫде спасението на вашия домъ! Недѣлна Беседа 26. 11. 1916 Недѣля, София ------------------------------------ * Съглашение и Централни сили – междудържавни коалиции, воювали въ Първата свѣтовна война (1914-1918) (бѣлъ. редъ.)
  8. От "Сила и живот", т.1 Първо издание. 1997 г., "Разсмотрете криновете в полето как растат", ИК"Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание обработена в стар правопис - 2015 г. с програма проверена от Елеонора Горанова Разсмотретѣ криноветѣ въ полето какъ растатъ Евангелие отъ Матея 6:28 Разсмотретѣ криноветѣ въ полето какъ растатъ: не се трудятъ, нито предатъ. Христосъ е билъ вѣликъ не само въ голѣмитѣ нѣща: въ създаването на хората, свѣтоветѣ, а и въ малкитѣ нѣща. Той казва:" Идѣте и се научѣте отъ криноветѣ..." Какво ще се научите? Първо – търпѣнието. Второ - тишината. Тѣ не се тревожатъ за своето облѣкло и тѣ сѫ сиромаси. Тѣ иматъ само две тѣла. Тѣ нѣматъ тѣло на желания и тѣло на мисли. Въ новия животъ, Божествения животъ се иска: първо, спокойствие, когато нѣмаме нищо, а не когато имаме и не сме въ нужда. Вечерь, когато да си лѣгате, снемѣте накита си; войникътъ вечерь оставя пушката си, раницата си и свободенъ е. Идѣте и разсмотрѣте криноветѣ, тѣ иматъ бѣлъ цвѣтъ. Не може човѣкъ да е спокоенъ, ако не е бѣлъ, чистъ. Отъ миналото си човѣкъ има утайки, а тѣ не носятъ тихъ и спокоенъ животъ. Всички хора се безпокоятъ: проповѣдници, чиновници, държавни мѫже и др. Това безпокойствие, което имашъ, то е движение, то е първоначалниятъ подтикъ на движението. Трѣбва да разберемъ закона на движението. Той е, че Богъ работи въ васъ, не се безпокойте. Крина го стѫпква магаре, но той пакъ расте и все по-добъръ и по-добъръ цвѣтъ дава. Да се спасимъ е изкуство. Кринътъ е разбралъ това изкуство. Много християни приличатъ на оня отшелникъ, който живѣелъ 20 години на върха на планината и като се мислѣлъ чистъ, свѣтъ, рекълъ да слѣзе при брата си въ града. Братъ му билъ кондурджия. Отшелникътъ взѣлъ топка снѣгъ и слѣзълъ при брата си да му покаже, че е чистъ като снѣгъ. Ето дошла мома при брата му, да й вземе мѣрка за обувки. Братътъ спокойно вземалъ мѣрка. Отшелникътъ погледналъ полувдигнатата пола на роклята, видѣлъ крака на момата, топката снѣгъ почнала да се топи. Братъ му му казалъ:" Братѣ, топката снѣгъ ти се топи." 20 години свѣтъ животъ се стопилъ отъ крака на една жена; 20-годишенъ свѣтъ животъ на една жена се стопилъ отъ крака на единъ мѫжъ; 20 години свѣтъ животъ се стопилъ отъ 10 оки злато. Казва си свѣтията:" Защо 20 години съмъ билъ глупавъ и не се оженихъ да имамъ дѣца" и пр. и пр. примѣри. Тоя паралелъ не е епизодъ въ живота. Ние сме зрители всѣкой день- хората се топятъ... (навежда примѣра съ Ибсеновата Ирина, която избѣгва заради една мраморна статуя). Животътъ не е цѣлувки. И Юда цѣлуна Христа. Колко сърдца сѫ разбити отъ цѣлувки! И котката се усмихва на мишката. "Идѣте при криноветѣ" - казва Христосъ. Тѣхниятъ снѣгъ не се топи. Краската на Христа не се топи. Евреитѣ бѣха избранъ народъ съ 36 000 обѣщания отъ Бога, но тѣхниятъ снѣгъ се стопи отъ тоя женски кракъ. Тѣ колѣха говеда, овце, статуи правѣха въ името на Бога, но снѣгътъ имъ се стопи. Вие искате да се подвизавате въ духовенъ животъ и азъ ви казвамъ: Научѣте се отъ криноветѣ. Има три положения въ свѣта: физическо поле, атмосфера и свѣтъ. Физическото поле е основата - това е влиянието и дѣйствието на силитѣ, които дѣйствуватъ, работятъ; свѣтътъ е отношението между живитѣ и разумни сѫщества. Господь възлюби свѣта, то е, че слѣзе да научи хората за отношенията помежду имъ. Момата носи криновъ цвѣтъ и казва на момъка:" Колко е чисто, бѣло!" Но като имъ прочете попътъ послѣдната молитва, слѣдъ три мѣсеца бѣлиятъ снѣгъ почва да се топи. Азъ искамъ да расте тоя кринъ въ вашитѣ сѫрдца. Въ полето добре растатъ, но въ малко сѫрдца, въ малко дѣца, въ малко народи, въ малко църкви, въ малко говорители съмъ намѣрилъ тоя кринъ. Азъ сега съмъ дошълъ, ходя по земята и съмъ съ васъ, за да видя кѫдѣ какви кринове има и какъ растатъ. Женитѣ сѫ виновни - тѣ станаха причина и изгониха Бога отъ рая. Не ви сѫдя, но казвамъ една истина. В Царството Божие нѣма мѫже и жени, всички сѫ чѣловеци. Тамъ ако влѣзатъ мѫжетѣ и женитѣ, тѣ ще го развалятъ. Не ви обиждамъ, говоря ви така, защото сте чѣловеци и защото трѣбва да не се топи вашиятъ снѣгъ. Ако азъ бѣхъ богатъ съ милиони, щѣхъ да имамъ повече хора около си. Моето положение е ето що: единъ дервишъ влѣзълъ да се кѫпе въ една баня. Окѫпалъ се и нѣмалъ пари да плати. Баняджията обаче искалъ си таксата. Дервишинътъ се помолилъ:" Господи, дай ми или грошъ да си платя, или събори тая баня!" Ето нѣщо се разтресло. Баняджията влѣзълъ да види какво става и дервишинътъ се освободилъ. Видѣлъ единъ ходжа, че се моли. Казалъ му, че се моли за грошъ. И хората се молятъ все за пари отъ Господь, а тѣ не сѫ Негови, Той не ги е създалъ. Въ земята ги има. Като знаемъ закона, ще ги изкопаемъ въ злато и ще ги насѣчемъ на пари. Но за криноветѣ... Христосъ при тѣхъ ги праща. Тѣхната чашка е отворена нагорѣ, тъ. е. гледа къмъ Бога, къмъ Животворящия Духъ и ако вашитѣ сѫрдца сѫ отворени къмъ Бога, тѣ ще бѫдатъ чисти като криноветѣ. Да растемъ като криноветѣ, не трѣбва да смѣсваме Божествения свѣтъ съ свѣтовния. Каквито блага искаме за насъ, трѣбва да ги даваме и желаемъ и за всички други. За да растемъ, то е законъ, то е да се развиваме и всѣки день да полагаме по единъ камъкъ. Най-първото нѣщо, което ни казва Христосъ, то е да се спремъ, а да се спремъ, значи да се взремъ въ себе си. Въ хората има желания само да вървятъ изъ разни страни... Но не, спрѣте се като крина, обърнѣте се къмъ Бога, взрѣте се въ себе си. И тогава вашиятъ снѣгъ не ще се топи. Отъ 8000 години снѣгътъ на хората все се топи. Идватъ хора и ми казватъ:" Мира ми взѣ еди-кой си." А то що е? -" Стопи се топката ми снѣгъ." Подъ думата" женски кракъ" азъ искамъ да се разбира една емблема въ широкъ смисълъ. Снѣгътъ на свѣтията се носи отвѫнъ, а снѣгътъ на брата му обущарь е билъ въ него, въ сѫрдцето му. Така и вие бѫдѣте. Всѣкога задоволствува да имате. Сега тия страдания, които въ света има, се рѫководятъ. Куршумътъ на войника се рѫководи отъ една умна сила, интелигентна. Побѣждавате, вие сте на мѣстото на обущаря; побѣдени сте, то е, че вашият снѣгъ е почналъ да се топи. Вѫншнитѣ нѣща всѣкога може да ни се взематъ. Кринътъ получава всичко отъ слънцето, вѣтъра, влагата. И ние да се спремъ като кондурджията, като крина и Господь ще работи върху насъ. Забравѣте илюзиитѣ на вашия животъ. Вземѣте сѫщественото, както, когато ще пѫтувате, вземѣте не цѣлата си кѫща, а само потрѣбното. Носѣте съ васъ потрѣбната сума и когато ви уловятъ разбойницитѣ, дайте имъ паритѣ. Не бѫдѣте като оня търговски адвокатъ, който никога не носилъ съ себе си пари, но като го уловили разбойници на пѫть за..., нѣмалъ що да имъ даде и го били, обѣщалъ, че вече ще носи съ себе си пари. Защо не сте ученъ човѣкъ, защо не сте виденъ човѣкъ, богатъ, не успѣвате и пр. и пръ., то е, защото вашиятъ снѣгъ се топи. Снѣгътъ е емблема на вода, тя не трѣбва да се изгуби. Никога нашето Божествено желание не трѣбва да измѣни своята посока на движение. Всѣки животъ расте въ извѣстна посока. Растението расте въ крѫгъ, животнитѣ въ видъ на цилиндъръ, хората въ видъ на спирала, постепенно нагорѣ къмъ Бога. Погледъ и цѣлувки за менъ е едно и сѫщо нѣщо. Раздразните себе си - то показва, че вашитѣ центрове отъ спиралата на растежа ви не сѫ правилно разположени. Тоя кринъ е единъ великъ Духъ- Херувимъ, който всѣкога стои прѣдъ лицето на Бога и който никога не се подкупва. Заключение нѣма да правя. Бихъ желалъ да бѫдете въ положението и на свѣтията, когато слѣзе отъ планината, и на обущаря, и на мѣстото на Мойсея при кѫпината. Идѣте при тоя великолѣпенъ бѣлъ кринъ, който сега расте въ България навсѣкѫдѣ и вие ще знаете, че ще станете добри, ще слугувате на вашия народъ. Аминъ. Недѣля, 10-12 чъ. * * * Бѣлѣжки изъ разговора съ Учителя 1. Никога не пускай въ душата си, въ твоя свѣтая свѣтих единъ нечистъ човѣкъ. Не се старай да го оправишъ. Нека той се оправи въ вѫншния дворъ, а не въ твоя вѫтрѣшенъ дворъ. 2. Говори ти нѣкой, не искашъ да го слушашъ, стани, иди си, но не можешъ да го прѣсѣчешъ. Той е изворъ, който тече. Остави да изтече тоя изворъ и тогава говори, или пъкъ иди си, ако не щешъ да го слушашъ. 3. Христосъ - това е продадениятъ братъ въ Египетъ. После пакъ Го прѣдадоха на езичницитѣ, но Той пакъ се върна. Сега пъкъ тѣ отиватъ къмъ Него, за да Му се поклонятъ. 4. Непрѣстанно човѣкъ трѣбва да се моли, за да бѫде въ връзка съ Бога. Сѫдбата да се прѣдаде въ Неговитѣ рѫцѣ съ вѣра. Ще те докара на косъмъ нѣкога, но не ще те остави. 5. Бащата о добъръ, но като има дѣца, оставя ги" да се наживѣятъ", а това е първата грѣшка на бащата. Каквото е било добро за бащата, това да се прави и за дѣцата. Тѣ сѫ хитри и разбиратъ лесно слабостьта. 6. Хората често пѫти почватъ съ Христа, а завършватъ съ Мойсея. Законътъ е: почни съ Мойсея, завърши съ Христа. Всѣкога имай единъ Господь - единъ центъръ, а не много центрове. Кога се разсърди твоятъ Господь, тогава е лошаво, но ако другъ се разсърди, не се безпокой. 7. Докато нѣмашъ за Учитѣль Господь, никой не те учи, но като почне Господь Христосъ да те учи, ще се явятъ веднага други учители да те учатъ на това-онова и да ти показватъ други пѫтища. Тѣ сѫ лъжливи, не ги слушайте, а само Христа Господа слушайте въ тайна, безъ да изявявашъ това на другитѣ явили се учители. 8. Страданията не трѣбва да ставатъ една причина за обезкуражаване, а наопаки, за окуражаване. Всички писатели сѫ писали своитѣ кай-добри творения, когато най-много сѫ страдали. 8. Солунската акция - това е троянскиятъ конь. Гърцитѣ го туриха въ Солунъ, българитѣ го потеглиха първи. 10. Краятъ, който иде, добъръ е. Искахте да знаете новата епоха - ето това е тя. 19 ноемврий 1916 гъ., слѣдъ пладне София, улъ." Опълченска" № 66, въ дома на братъ Петко Ивъ. Гумнеровъ
  9. От "Сила и живот", т.1 Първо издание. 1946 г., „Да възлюбишъ Господа“ Книгата за теглене на PDF Съдържание обработена в стар правопис - 2015 г. с програма - необходима е проверка! Петьтѣ разумни девици Беседа отъ Учителя, държана на 16 ноемврий, 1916 г. София. „А отъ тѣхъ петь бѣха разумни и петь неразумни." (Матея 25: 1-2) Тия стихове сѫ извадки отъ великата Божествена книга, отъ която Христосъ черпѣлъ. И десеттѣ девици – петь разумни и петь неразумни сѫ предметъ на Божествената книга. Малцина сѫ чели и четатъ тая книга. Ще се спра върху тия стихове да обясня тѣхния дълбокъ вѫтрешенъ смисълъ дотолкова, доколкото е нуждно за васъ. Защо Христосъ взима десеть девици, а не петь? При това, Той прави разлика между тѣхъ и казва, че петтѣ били разумни, а петтѣ неразумни. Защо не сѫ били две разумни и осемь неразумни, или осемь разумни и две неразумни? Значи, има известно отношение между числата. Мнозина се запитватъ, кои сѫ били тия девици? Десеттѣ девици представятъ цѣлото човѣчество, отъ което половината сѫ били разумни, а половината – неразумни. Както делимъ човѣчеството на разумни и неразумни, така можемъ да го разделимъ на бѣли и черни. Досега сѫ сѫществували четири раси хора: черна, червена, жълта и бѣла. Бѣлата раса е най-младата. Нѣкога черната раса е била на върха на своето развитие. Тогава чернитѣ хора сѫ били интелигентни, а не както сега. Грѣхътъ се явява за пръвъ пѫтъ въ черната раса, отъ която и до днесъ сѫ останали представители въ лицето на петтѣ неразумни деви. Петтѣ разумни деви сѫ представители на бѣлата раса, която непрестанно работи за възстановяване Царството Божие на земята. Казватъ за нѣкого, че е добъръ или лошъ. Това е криво разбиране. Човѣкъ не може да бѫде едновременно и добъръ, и лошъ. Той е или добъръ, или лошъ. Златото не може да бѫде едновременно и ценно, и както обикновенитѣ метали – неблагородно. Златото въ всички случаи е цененъ и благороденъ металъ. Скѫпоценниятъ камъкъ е въ всички случаи скѫпоцененъ. Ценното е всѣкога ценно. „Петтѣ деви били разумни". Качество на тия деви е разумностьта. Христосъ употрѣбява думата „разумность" въ нейния дълбокъ, вѫтрешенъ смисълъ. Подъ „разумность" Той разбира безконечното Божествено начало, което се проявява въ човѣка. Значи, Божественото начало се проявява въ петтѣ разумни деви, а въ петтѣ неразумни не се проявява. Сега, като се говори за разумни и неразумни хора, изпъква още единъ контрастъ – добри и лоши хора. По какво се отличава добриятъ човѣкъ отъ лошия? Лошиятъ човѣкъ има пори, шупли въ себе си, поради което лесно кипва или лесно се вкисва. Добриятъ човѣкъ нѣма такива шупли. Той не кипва, не шупва, както лошиятъ. Азъ взимамъ думата „пори" въ химически смисълъ, а не въ обикновенъ, физиченъ смисълъ. Химията говори за устойчиви и неустойчиви съединения, каквито сѫ азотнитѣ. Значи, както поритѣ правятъ материята неустойчива, така и неустойчивитѣ съединения правятъ човѣка лошъ. Въ тоя смисълъ, ние наричаме умрелия човѣкъ лошъ, защото материята му се разлага и се превръща въ миризливи газове. При разлагането на тая материя, елементитѣ се отдѣлятъ, и всѣки отива на мѣстото си. Когато човѣкъ напусне тѣлото си, всѣки елементъ се освобождава и отива тамъ, отдето е дошълъ. Тоя процесъ наричаме гниене, разлагане, вкисване, ферментация. Той се извършва на земята. Затова казваме, че земята е мѣсто, дето се образуватъ различни физични и химични процеси. Какво представя небето? – Мѣсто на чистота и на разумность. Като казвамъ, че небето е мѣсто на чистота, това не значи, че земята е мѣсто изключително на нечистота. Добре разсѫждавайтѣ, да не изпаднетѣ въ заблуждение. Истината е една, но тя трѣбва да се приеме съ любовь. Не се ли приеме съ любовь, истината причинява смъдене, болка въ човѣка, както когато го болятъ очитѣ, стомаха, дробоветѣ. Съ болката заедно, той усѣща, че кожата го смъди. Възприемайтѣ истината правилно, за да не ставатъ обратни реакции въ васъ. Добриятъ и разуменъ човѣкъ приема истината съ любовь, затова разполага съ елементитѣ, чрѣзъ които превръща злото въ добро. –Възможно ли е това? – Възможно е, разбира се. Нѣкогашната химия се е стремѣла да превръща неблагороднитѣ метали въ благородни, главно въ злато; и сегашната химия се стреми къмъ превръщане на елементитѣ единъ въ другъ. Религията се стреми къмъ сѫщото – да превръща нисшитѣ мисли и чувства въ висши, неблагороднитѣ желания въ благородни. Въ тоя смисълъ, религиитѣ не сѫ нищо друго, освѣнъ методи за добъръ животъ, за превръщане на злото въ добро. Отъ това гледище, не е важно, каква религия изповѣдватѣ; важно е тая религия да ви даде правилни методи за добъръ животъ. – Какъ ще намѣримъ, коя религия ни подхожда? – Много просто. Какъ познаватѣ, коя храна е добра за васъ? Отиватѣ на една гостилница, порѫчватѣ си нѣкакво ядене; ако ви хареса, и вториятъ день отиватѣ на сѫщата гостилница. Ако не ви хареса, отиватѣ на друга гостилница. Храната може да е скѫпа – това не е важно. Тя трѣбва да бѫде доброкачествена – това е важно. Ако ви питатъ, защо ходитѣ въ тая гостилница, ще кажетѣ: Тукъ храната е чиста и доброкачествена, макаръ и малко по-скѫпа отъ другитѣ гостилници. Въпросътъ не е до паритѣ, до евтинията. Обикновено, който продава евтино, стои далечъ отъ истината. Ако азъ продавамъ нѣщо, или скѫпо ще го дамъ, или нищо нѣма да взема. Божественото трѣбва да се цени. Ще възразитѣ, че Богъ дава даромъ. Какво разбиратѣ подъ „даромъ"? Българитѣ иматъ обичай, когато се жени млада мома, да дарява близкитѣ си: на тоя дава кърпа, на оня риза, или друго нѣщо. Мислитѣ ли, че тя дава даромъ всичко това? Тя дава даръ, но очаква да получи нѣщо отъ тия, на които дава. Мнозина очакватъ всичко отъ Господа, а тѣ нищо не даватъ. Такъвъ законъ не сѫществува. Като дава, Богъ изпълнява закона за себе си. Той нищо не очаква отъ насъ, но ние трѣбва да даваме, за да се облагородимъ. Просяцитѣ, съ своето сѫществуване, облагородяватъ човѣшкитѣ чувства. Тѣ подсещатъ човѣка да дава. Въ това отношение, тѣ сѫ гостилничари, които канятъ клиентитѣ си да отидатъ при тѣхъ да се нахранятъ. Ако добритѣ и благородни чувства въ човѣка не се подхранватъ, той ще остане бедна, необработена почва. – Докога ще сѫществуватъ просяци? – Докато хората сѫ въ закона на развитието си. Петтѣ разумни деви и петтѣ неразумни, за които говори Христосъ, показватъ, именно, това, че въ човѣка има едно разумно и едно неразумно начало, които сѫ въ постоянна борба. Когато неразумниятъ дойде при разумния да иска отъ неговото масло за свѣтилника си, последниятъ ще каже: Не мога да ти дамъ отъ своето масло, защото и на тебе, и на мене нѣма да стигне. Азъ имамъ масло само за себе си. Иди си купи. Човѣкъ трѣбва да си достави всичко навреме. Рече ли да търси масло въ момента, когато му потрѣбва, ще разбере, че е закъснѣлъ. Петтѣ неразумни деви отидоха да си купятъ масло, но когато се върнаха, вратата бѣше затворена, и тѣ не можаха да влѣзатъ. Господь имъ каза, че не ги познава и не може да имъ отвори. Свѣтилникѫтъ на човѣка трѣбва постоянно да гори. Свѣтилникѫтъ представя човѣшкото тѣло, а маслото – неговото сърдце. Свѣтлината на свѣтилника е умътъ на човѣка. Значи, човѣкъ трѣбва да има тѣло – свѣтилникъ, масло –сърдце, което постоянно да чувства и умъ – винаги мислещъ. Богъ познава само ония, които иматъ свѣтещи тѣла. На ония, които сѫ лишени отъ тѣла, отъ сърдца и отъ свѣтещи умове, Той казва: „Идетѣ да си купитѣ това, което не ви достига." – Защо Господь не прие петтѣ деви? Тѣ, макаръ и късно, отидоха да си купятъ масло и се върнаха пакъ при Него. – Свѣтътъ е рудникъ, дето трѣбва да се работи. Какъ ще изпратитѣ своитѣ слуги въ тоя рудникъ безъ масло въ свѣтилницитѣ имъ? Свѣтлина е нуждна за тѣхъ. Безъ тая свѣтлина тѣ нищо не могатъ да направятъ. А като не работятъ, тѣ не могатъ да влѣзатъ въ Царството Божие. – Де е Царството Божие? – Пакъ на земята, но не на сегашната земя, а тая, която ще бѫде следъ хиляди години. Една е земята, но и тя минава прѣзъ различни процеси на развитие. Първоначално земята не е била такава, каквато днесъ я виждаме. За нея се казва, че е била неустроена и пуста, и Духъ Божи се носѣлъ върху бездната. Първоначално земята е била пара и огънь – това сѫ процеси, прѣзъ които тя е минала. Значи, земята е минала прѣзъ вода и огънь, докато дойде до това положение, въ което я виждаме днесъ. И човѣкъ е миналъ и продължава да минава прѣзъ тия процеси. Той има въ себе си и кръвь, и вода, и топлина, но това не е човѣшката душа. По отношение на Божествения животъ, човѣшката душа и земята сѫ синоними. – Защо? – Защото душата и земята минаватъ прѣзъ едни и сѫщи процеси на развитие. И тъй, петтѣ разумни и петтѣ неразумни деви сѫ въ самитѣ васъ. Отъ френологично гледище, човѣкъ има две половини, две естества въ себе си – въ всѣка половина по петь центъра, тъ. е. по петь чувства. Значи, човѣкъ има всичко десеть чувства, тъ. е. десеть сѣтива: петтѣ сѫ въ действие, активни, а петтѣ сѫ пасивни, въ запасъ. Когато и десеттѣ сѣтива работятъ едновременно, човѣкъ е постигналъ идеала на своята душа. Той е разуменъ, добъръ и справедливъ. Вие не знаетѣ, колко души сѫ били поканени на сватбата. Знаетѣ само, че има женихъ и невѣста, но Христосъ не е казалъ, какъвъ е броятъ на сватбаритѣ. Споредъ мене, числото на сватбаритѣ, заедно съ младоженцитѣ, е било 20: десеть и десеть. Единицата е Богъ, а двойката – материалъ, сборъ отъ всички живи частици, които работятъ. И човѣкъ, като жива частица въ вселената, трѣбва да работи, да види плода на своя трудъ. Дали е разуменъ, или неразуменъ, това е другъ въпросъ. Човѣкъ трѣбва да разчита на своя умъ и на своето сърдце, на никого да не уповава. Какво може да направи и най-добриятъ учитѣлъ, ако ученикѫтъ не учи? Какво може да направи добриятъ лѣкаръ, ако болниятъ не изпълнява съветитѣ му и се храни само съ отрицателни мисли? Затова Христосъ казва на болния: „Да бѫде споредъ вѣрата ти!" Какво представя вѣрата? – Качество на разумния човѣкъ. Вѣрата и надеждата вървятъ заедно, както крилетѣ на птицата. Любовьта е главата на птицата. – Защо ми трѣбва вѣра и надежда? – За хвърчене. Безъ тѣхъ никой не може да хвърчи. Докато си въ умствения свѣтъ, тѣ сѫ нуждни за криле. Щомъ слѣзешъ на земята, тѣ се превръщатъ на крака. Надеждата и вѣрата сѫ необходими, както за тоя, така и за оня свѣтъ. Петтѣ неразумни деви мислѣха, че може да се живѣе и безъ масло, тъ. е. безъ вѣра и надежда. Ще възразитѣ, че Богъ е щедъръ и милостивъ, ще имъ даде масло. – Всичко може да имъ даде, но условия сѫ нуждни. Много богатства има на земята, които Богъ дава щедро, но за тѣхното използуване сѫ нуждни условия. Напримѣръ, дадено ви е житното зърно, но навреме трѣбва да го посѣетѣ. Като се посѣе въ земята, то възприема жизненитѣ сокове отъ нея и израства, но това става напролѣтъ. Пропуснешъ ли това време, губишъ всички благоприятни условия. Житното зърно представя човѣшкия умъ, който трѣбва да се развива навреме, да придобие знание и разбиране. Това значи, навреме да извадитѣ екстракта на житото и навреме да го използуватѣ. – Не може ли по другъ начинъ да стане това? – Такъвъ въпросъ задава само оня, който или нищо не разбира, или мисли, че всичко знае. На такъвъ въпросъ не може да се даде отговоръ. Какво правя азъ? – Изучавамъ великитѣ Божии закони, безъ да питамъ, защо е така и не може ли другояче. Запитали Хермесъ, великия Учитѣлъ на Египетъ, защо сѫществува злото. Той само свилъ устни, затворилъ уста и нищо не отговорилъ. Такъвъ въпросъ не се задава. Питатѣ, защо единъ свѣтия е по-близо до Господа, а другъ – по-далечъ. Вие били ли сте при Господа, да знаетѣ, кой де стои, кой е по-близо и кой – по-далечъ отъ Него? Азъ виждамъ, кой де стои, но виждамъ, че всички свѣтии сѫ на земята и работятъ усилено въ лабораториитѣ на живота. Дали вие сте прави, или азъ, това ще докаже опитътъ. Азъ казвамъ това, което зная и което съмъ опиталъ. „Петтѣ деви били неразумни". – Защо били неразумни? – Защото не изпълнили задълженията си къмъ Божественото. Христосъ казва: „Гладенъ бѣхъ, не ме нахранихтѣ; жаденъ бѣхъ, не ме напоихтѣ; боленъ бѣхъ, не ме нагледахтѣ; затворенъ бѣхъ, не ме посетихтѣ". Като казва това, Христосъ има предъ видъ петтѣ неразумни деви, тъ. е. оная половина отъ човѣчеството, която не изпълни своята задача. Петтѣ разумни деви изпълниха всичко това и навреме влѣзоха въ Царството Божие. Какъ се изразява неразумностьта на хората, това се вижда въ притчата за талантитѣ. Двамата слуги спечелили двойно повече отъ това, което получили отъ господаря си, а третиятъ заровилъ своя талантъ въ земята и, когато се върналъ господарьтъ му, той казалъ: „Господарю, зная, че си жестокъ, че жънешъ, дето не си сѣлъ, затова се убояохъ и заровихъ таланта, който ми даде. Ето, предавамъ ти това, което е твое." Значи, когато ние сме жестоки и неразумни, когато си служимъ съ лъжата, мислимъ, че всички хора сѫ като насъ. Не е така. Да виждашъ нѣщата въ единъ или въ другъ смисълъ, това се дължи на твоя вѫтрешенъ свѣтъ. Следователно, петтѣ неразумни деви представятъ сили въ човѣка, които трѣбва да се впрегнатъ на работа. Това е общъ въпросъ, за всички хора и народи, а не индивидуаленъ. Христосъ не дойде да отлѫчи единъ народъ отъ другъ, но да обедини народитѣ. Въпрѣки това, казано е, че Христосъ ще отлѫчи овцетѣ отъ козетѣ. Кое млѣко е по-безопасно за децата: овчето или козето? – Козето. Не само е по-безопасно, но е и по-здравословно. Козетѣ и овцетѣ сѫ емблема на нѣщо. Подъ „овца" се разбира разумностьта и благородството на човѣка, а подъ „коза" – неразумностьта и своенравието. Козата се качва по високи планински върхове, а овцата обича равни мѣста. Козата обича приключенията, както неразумнитѣ хора. Като знаетѣ това, не питайтѣ, защо идатъ страданията и радоститѣ. Всичко въ живота ви е резултатъ на вашитѣ мисли и желания. Казвамъ: Всичко, което човѣкъ силно желае – добро или зло, все ще се реализира. За изяснение на мисъльта си, ще си послужа съ една приказка изъ персийския животъ. Това се случило десетина вѣка преди Христа. Единъ отъ персийскитѣ царе по това време ималъ обичай да обикаля столицата си, да разбере, какъ живеятъ неговитѣ поданици. Една вечеръ, както се разхождалъ съ първия си везиръ, миналъ край една малка, бедна кѫщичка, отдето се чувалъ нѣкакъвъ разговоръ. Спрѣлъ се предъ кѫщичката, да чуе, кой говори и какъвъ разговоръ се води. Чулъ, че се разговарятъ три сестри. Първата казала: Едно желание имамъ, да се оженя за хлѣбаря на царя, да се наямъ на бѣлъ хлѣбъ. Втората казала: Азъ желая да се оженя за месаря на царя, да се наямъ на месо. Третата казала: Азъ желая да се оженя за царския синъ и да му родя едно разумно, добро дете. Царьтъ решилъ да изпълни желанието на тритѣ сестри. На сутринта той ги извикалъ въ палата си и изпълнилъ желанието и на тритѣ: първата оженилъ за своя хлѣбаръ, втората – за своя месарь, а третата – за сина си. Всичко, което човѣкъ силно желае, се сбѫдва. Дветѣ сестри били недоволни отъ положението си и започнали да завиждатъ на третата, която се оженила за царския синъ. Защо трѣбвало да бѫдатъ недоволни? Нали се реализира тѣхниятъ идеалъ? Ще спра разказа дотукъ. Това е едната страна на въпроса. Има хора въ света, които мислятъ само за хлѣбъ и Богъ имъ го дава. Други мислятъ само за месо, за пищна храна – и това имъ се дава. Тѣ мечтаятъ за елементитѣ злато и сребро. Третата категория хора е оная, която има високъ идеалъ. Тѣ искатъ да се оженятъ за царския синъ – за Истината и да родятъ нѣщо разумно. Тѣ се подвизаватъ въ Божествения пѫтъ. Първитѣ две категории хора мислятъ само за ядене, както воденицата мисли само за смилане на житото. Туряшъ житото, смѣлишъ го на брашно, измиешъ камъка и отново туряшъ жито. Тия хора сѫ недоволни отъ живота и казватъ, че животътъ нѣма смисълъ. – Какъ да нѣма смисълъ животътъ? Каквото сѫ пожелали, това сѫ постигнали. Ако искашъ живота ти да има смисълъ, пожелай да се оженишъ за царския синъ, да му родишъ едно добро и разумно дете. Казвамъ: Човѣшката душа трѣбва да се стреми къмъ великото, да се свърже съ Бога, да роди нѣщо разумно. Само така човѣкъ може да излѣзе отъ своята личность. Личностьта на човѣка е маска, а индивидуалностьта – неговото висше проявление, на което той трѣбва да се спре. Не е важно, какви сѫ отношенията на човѣка къмъ хората; важно е, какви сѫ отношенията му къмъ Бога и къмъ възвишенитѣ сѫщества. Вторитѣ отношения опредѣлятъ първитѣ. Когато свиришъ въ оркестъръ, никой нѣма да обърне внимание на красивото ти лице и на мекитѣ ти рѫце. Всѣки ще гледа, какъ свиришъ, дали се хармонизирашъ съ главнитѣ музиканти. Да мислишъ, да чувствашъ правилно, това значи, да свиришъ добре. Да свиришъ добре, това значи, да бѫдешъ красивъ. Всѣки може да бѫде красивъ, при условие, че чувства най-финитѣ вибрации на любовьта. Като мисли добре, човѣкъ укрепва, усилва здравето си. Само здравиятъ може да бѫде радостенъ и веселъ. Нещастията и страданията на хората се дължатъ на факта, че и тѣ, като дветѣ сестри, сѫ пожелали да се оженятъ за царския хлѣбаръ и царския месарь и, като постигнали желанията си, казватъ: Не заслужава човѣкъ да се жени. Така е, не заслужава човѣкъ да се жени за хлѣбаръ и за месарь. Тоя, който е написалъ приказката за персийския царь и за тритѣ сестри, билъ великъ мислитѣлъ. Чрѣзъ нея той иска да обясни, защо хората на физичния свѣтъ се раздвояватъ въ мислитѣ и желанията си, а духовнитѣ хора не се раздвояватъ. Когато Божественото начало въ човѣка се прояви, то ще го научи, какъ да събира маслото въ масленицата си, отде да го достави и при какви условия да си служи съ него. Придобие ли човѣкъ тая разумность, Христосъ го приема при себе си, тъ. е. въ Царството Божие. Не можешъ да имашъ масло и масленица, ако не си разуменъ. Като изучаватѣ вѫтрешния смисълъ на живота, виждатѣ, че първата проява на Бога е Логосътъ, тъ. е. Разумностьта, Словото. После се явява свѣтлината, като резултатъ на Божественото проявление. Това значи, да бѫдешъ една отъ разумнитѣ деви, да пожелаешъ да се оженишъ за царския синъ и да родишъ едно разумно дете. Това значи, да бѫдешъ господарь на себе си. Ако нѣмашъ масло въ масленицата си, Христосъ ще ти каже: Не тѣ познавамъ. Така каза Христосъ на неразумнитѣ деви. И при васъ идатъ много приятели и приятелки; за едни отъ тѣхъ казватѣ, че ги познаватѣ, а за други, че не ги познаватѣ. Кои хора познаватѣ и кои не познаватѣ? Вие познаватѣ само ония, които ви сѫ направили нѣкакво добро, или които сѫ ви услужили. Ония, които не сѫ ви направили добро, или които не сѫ се проявили къмъ васъ, не познаватѣ. Всѣки, който е далъ нѣщо отъ себе си за васъ, е вашъ познатъ. Който нищо не ви е далъ, минава за непознатъ. И Христосъ опредѣля отношенията си къмъ хората въ зависимость отъ закона за даването. Той казва: „Само оня ще влѣзе въ Царството Божие, който ме нахрани, когато бѣхъ гладенъ; който ме напои, когато бѣхъ жаденъ; който ме утеши, когато бѣхъ боленъ, и посети, когато бѣхъ затворенъ. На тоя човѣкъ дължа и него ще взема съ себе си. Оня, който не е направилъ нищо за мене, ще го оставя за друга епоха, когато пакъ ще дойде на земята да работи за Бога." – Азъ искамъ да бѫда на небето съ Христа заедно. – И това е възможно, но запитай се самъ: Пожертвалъ ли си нѣкога живота си за Христа? Ако си го пожертвалъ, ще бѫдешъ съ Христа. Ако не си го пожертвалъ, ще останешъ вънъ, за бѫдещата епоха, за далечни времена. Въ кое отъ дветѣ ще повѣрватѣ, това е ваша работа. Важно е, че срѣденъ пѫтъ нѣма. Вѣрнитѣ нѣща сами се провѣряватъ. Тамъ важна роля играе опитътъ. – Какъ ще влѣземъ въ Царството Божие? – Чрѣзъ усилена работа, извършена съ любовь. Помнетѣ: Въ тѣлото, въ мозъка се криятъ сили, които трѣбва да разработитѣ. – Искаме да ни се разкриятъ тия сили. – Всѣки самъ може да ги разкрие. Достатъчно е да употрѣбяватѣ по единъ часъ на день за размишление върху велики духовни въпроси, за да прогледатѣ. Въ който день се отворятъ очитѣ ви, ще пожелаетѣ да се оженитѣ за Царския синъ, тъ. е. да влѣзетѣ въ света на Истината и да станетѣ разумни. Сега ще продължа приказката. Третата сестра, която се оженила за царския синъ, родила дете. Понеже дветѣ сестри завиждали на сестрата – царица, тайно решили да откраднатъ детето, и вмѣсто него да сложатъ друго дете, сакато, недоразвито. Тѣ изпълнили решението си. Царското дете дали нѣкѫде да го отгледатъ, а вмѣсто него, за изненада на бащата и майката, турили едно чуждо, сакато дете. Царьтъ, недоволенъ отъ царицата, която не изпълнила обещанието си, да роди добро, разумно дете, заповѣдалъ да я затворятъ. Царското дете попаднало въ дома на единъ градинарь, който често работѣлъ въ палата на царя. Детето расло, развивало се добре и станало голѣмъ, красивъ момъкъ. Като се разхождалъ изъ мѣстностьта, дето баща му работѣлъ, той чулъ за името на една красива царска дъщеря, която се отличавала съ способностьта си да превръща младитѣ момци въ камъни. Много царски синове отивали при нея и, като се влюбвали, тя ги превръщала на камъни. Цѣлата мѣстностъ се покрила съ камъни. Младиятъ момъкъ – царскиятъ синъ пожелалъ да я види. Научилъ името й – тя се казвала Халѣлъ Каза. Царскиятъ синъ решилъ да опита щастието си, да се яви предъ нея. Възседналъ коня си и тръгналъ къмъ двореца на прочутата Халѣлъ Каза. Изъ пѫтя той се разговарѣлъ съ коня си и му казалъ: Когато чуешъ да произнеса името Халѣлъ Каза трети пѫтъ, ти ще зацвилишъ много силно. Той стигналъ до двореца и отдалечъ още извикалъ: Халѣлъ Каза! Като чула името си, царската дъщеря казала: Да станешъ на камъкъ! Царскиятъ синъ се превърналъ на камъкъ, но само до колѣне. Отъ колѣнетѣ нагоре запазилъ вида и образа си. Той не се уплашилъ, и трети пѫтъ извикалъ: Халѣлъ Каза. Тогава коньтъ зацвилилъ толкова силно, че царската дъщеря се смутила и забравила да каже на момъка да стане на камъкъ. Като разбралъ, че тя не може вече да се прояви, царскиятъ синъ я накаралъ да го измие, да го възстанови и върне силата му. Следъ това той се качилъ на коня си, обиколилъ цѣлата мѣстностъ и, дето минавалъ, казвалъ: Станетѣ вие, герои на миналитѣ вѣкове, и тръгнетѣ съ мене! Най-после царскиятъ синъ отишълъ при Халѣлъ Каза, разказалъ й историята на тритѣ сестри и предложилъ и на нея да тръгне съ него. Какво представя Халял-Каза? Тя е човѣшката душа, а хората около нея сѫ камъни, които чакатъ времето на своето възкресение. Въ тоя смисълъ, казвамъ, че сѫществуватъ два вида хора: живи-умрѣли и умрели-живи. Азъ бихъ желалъ всички да бѫдетѣ живи. Когато човѣшкиятъ умъ се проникне отъ Божествената свѣтлина, всѣка мома ще каже: Тоя е, когото очаквамъ отъ години. Какво искамъ азъ отъ васъ, отъ сегашнитѣ хора? Искамъ да търсятъ Господа, а не мене. И Христосъ е казалъ: „Словото, което ви проповѣдвамъ, е Господь. Него търсетѣ, а не мене." Кой отъ васъ, като чете или слуша притчата за десеттѣ деви, е употрѣбилъ нѣколко деня въ размишление, да проникне въ нейния вѫтрешенъ смисълъ? Достатъчно е да пожелаетѣ искрено да разберетѣ нѣщо повече отъ това, което чететѣ, за да ви се даде едно откровение. Само така ще разберетѣ, че вие сте една отъ петтѣ разумни деви. Вие сте първата дева – тѣлото, въ което влизатъ останалитѣ четири: умътъ, сърдцето, душата и духътъ. Петтѣ деви се сливатъ съ Христа въ едно цѣло. Докато не се качитѣ на висотата на своя умъ и не влѣзетѣ въ областьта на вашата душа, вие не може да разберетѣ Христа, не може да се слѣетѣ съ Него. Грѣшката за това не е въ васъ, но въ мѣстото, на което сте застанали. Качетѣ се нависоко, да се открие предъ васъ целия хоризонтъ, да видитѣ, че земята не е мъртво тѣло. Тя е една свѣтеща жена, която навредъ пръска свѣтлина. Казватъ, че земята е голѣма грѣшница. Не е грѣшница, но отъ време навреме се разтърсва, съ което иска да каже на своитѣ немирни деца да мируватъ. Бихъ желалъ и вие да иматѣ търпението на земята. Кой не се ползува отъ нея? Кой не взима отъ нейнитѣ плодове? Тя се разравя, оре, жъне и нищо не казва. Когато иска да даде нѣкакъвъ урокъ на децата си, поразтърси се, затвори всичкитѣ си входове и чака известно време да поумнеятъ. После й тя утихва и се успокоява. Затова казвамъ: Бѫдетѣ търпеливи не като Бога, но поне като земята. Нѣкой казва: Кога ще напусна грѣшната земя? Споредъ мене, земята е рай, на нея живеятъ свѣтии. Мѣстото, дето обикновенитѣ хора живеятъ, е мѣсто на грѣха – юдолъ плачевенъ. Ако сте на земята, при свѣтиитѣ, радвайтѣ се. Тя е майката-земя, която изобилно ражда. – Здраво ни е хванала тая майка. – Не зная, кой кого е хваналъ: тя васъ, или вие нея. Сегашнитѣ хора сѫ още слѣпи, не виждатъ своята майка-земя, не виждатъ грижитѣ й, какъ ги храни и приготвя за посрещането на Христа. Ще каже нѣкой, че иска да отиде на друга планета. – Дето и да отидешъ, ще ти искатъ свободенъ билетъ отъ земята. На никоя планета не приематъ хора, които не почитатъ майка си. – Ще отида на Венера. – И тамъ не приематъ безъ свободенъ билетъ отъ земята. – Ще отида на небето. – Де е небето? Никой не може да напусне земята, докато не плати данъка си. Когато човѣкъ не слуша Господа, Той казва: „Пратетѣ го при майка му, да го възпита." Тогава тя отваря обятията си и го приема. Всички казватъ, че еди-кой си умрѣлъ и го заровили. Близкитѣ му плачатъ за него, а земята го утешава: Не се безпокой, азъ ще ти приготвя друга дреха, по-хубава отъ сегашната. Ти ще дойдешъ отново на земята, заедно съ десеттѣ деви – петь разумни и петь неразумни. Живѣйтѣ като царски синове на земята, безъ да злоупотрѣбяватѣ съ своитѣ права. Трѣбва ли да постѫпватѣ съ ближния си, както вълкѫтъ постѫпва съ агнето? Вълкъ срещналъ едно агне и му казалъ: Защо миналата година си говорило лоши думи за мене? – Какъ ще говоря лошо за тебе, когато миналата година не бѣхъ родено? – Защо ми мѫтишъ водата? – Какъ ще ти мѫтя водата, когато ти си надъ мене? – Мѫтишъ ми водата, или не мѫтишъ, азъ ще тѣ изямъ. Колкото агнета и да изяде вълкѫтъ, все вълкъ ще си остане. Като знаетѣ това, не постѫпвайтѣ като вълка. Днесъ отмъщавашъ на едного, утре на другиго, докато на лицето ти се явятъ бръчки. Такива бръчки постави Богъ на лицето на Каина, че който и да го срѣщне, да го познае, никой да не го убие. Каинъ трѣбва да живѣе. Иначе, той ще бѫде по-вреденъ. Вие трѣбва да туритѣ на работа своитѣ лоши мисли и желания. Иначе, тѣ ще бѫдатъ по-вредни. Индуситѣ казватъ: Убий всѣко желание въ себе си. Азъ казвамъ: Впрегни всѣко свое желание на работа, не го убивай. Христосъ казва: „Отречи се отъ себе си." Азъ казвамъ: Възлюби себе си. Ще кажетѣ, че това е противоречие. Питамъ: Защо трѣбва да се откажешъ отъ себе си? Време е да възлюбишъ себе си. Който не възлюби себе си, не може да влѣзе въ Царството Божие. Да възлюбишъ себе си, тъ. е. Божественото начало въ себе си, това значи, да бѫдешъ уменъ, добъръ и благороденъ. Като възлюбишъ Бога въ себе си, самия себе, или своя високъ идеалъ, това значи, да се облагородишъ, да станешъ разуменъ. Като говоря за петтѣ разумни и петтѣ неразумни деви, не искамъ да си задаватѣ въпроса, между кои сте вие, и да се плашитѣ. Щомъ сте дошли да ме слушатѣ, мислетѣ, че сте отъ разумнитѣ. – Отъ избранитѣ ли сме? – Ако остане отсега нататъкъ да ви избиратъ, вашата работа е свършена. По-добре е, обаче, да не знаетѣ отъ кои сте и да не се интересуватѣ отъ тоя въпросъ. По-добре е стремежътъ ви да растѣ и да богатѣе, безъ да знаетѣ, че сте богати. Петтѣ разумни деви иматъ отношение къмъ човѣшкия умъ и къмъ човѣшкото сърдце. Умътъ се проявява трояко: като обективенъ или предметенъ, външенъ; като умъ, който има отношение къмъ паметьта и висшъ умъ, или висшъ разумъ. И сърдцето проявява главно три вида чувства: висши морални чувства – любовь къмъ Бога; любовь къмъ ближния и любовь къмъ себе си. Едната дева заема задната часть на мозъка; втората заема горната часть на мозъка, а останалитѣ три деви – предната часть – челото. Петтѣ деви заедно образуватъ единъ триѫгълникъ. Както виждатѣ, тѣ сѫ въ насъ и ни заставятъ да мислимъ и да чувствуваме. Нѣкои казватъ, че човѣкъ има два ангела. Споредъ мене, човѣкъ има десеть ангела – петь разумни и петь неразумни. Когато се проявятъ неразумнитѣ деви, вие излизатѣ отъ релситѣ на своя животъ. Когато ви посѣтятъ разумнитѣ, вие започватѣ да работитѣ съ любовь и всичко ви върви добре. Първитѣ деви ви събличатъ, а вторитѣ ви обличатъ и носятъ голѣмо благословение. Дойде ли Божието благословение върху васъ, вие не губитѣ равновесие и сте въ положението на параходъ въ рѫцетѣ на добъръ, опитенъ капитанъ. Колкото и да се клатушка параходътъ ви, пазетѣ равновесието си. Щомъ иматѣ стремежъ къмъ Бога, всѣкога ще следватѣ правия пѫтъ на живота. Какво представя животътъ на земята? – Параходъ, който пѫтува подъ зоркото и вещо око на своя капитанъ. Параходътъ е здравъ, съ добри и здрави машини, съ опитни матроси. Вие, като пѫтникъ въ тоя параходъ, пѫтуватѣ по Великия океанъ. Може да преживѣетѣ състоянието на човѣкъ, който се страхува да не пропадне; или може да сте тихъ и спокоенъ, да разчитатѣ напълно на капитана, на матроситѣ и на парахода. Въ първия случай ще се свиватѣ, ще се стрѣскатѣ, ще гледатѣ машинитѣ, ще питатѣ капитана и матроситѣ, кога ще стигнетѣ, какъ ще стигнетѣ, има ли достатъчно вѫглища и тъ. нъ. Каквото и да правитѣ, колкото и да се страхуватѣ, нищо не можетѣ да постигнетѣ. За предпочитане е да се оставишъ въ рѫцетѣ на опитния капитанъ и да наблюдавашъ, прѣзъ какви мѣста пѫтувашъ – поне ще научишъ нѣщо. Земята е голѣмъ, здравъ, сигуренъ параходъ. Всички машини, тъ. е. всички нейни сили сѫ на мѣстото си и, въ края на краищата, той ще ви занесе въ Божествения свѣтъ. Земята може да остарѣе, може отново да се подмлади и пакъ да остарѣе, но никога нѣма да се разруши. Както човѣкъ минава прѣзъ детинство, юношество, зрѣла възрасть и старость, така и земята минава прѣзъ тия четири периоди. Всѫщностъ, четиритѣ периоди на земята опредѣлятъ четиритѣ човѣшки възрасти. Казано е въ Писанието: „Грѣшнитѣ нѣма да възкръснатъ". Съ други думи казано: Когато параходътъ стигне на пристанището, всички пѫтници слизатъ тамъ, за да покажатъ паспортитѣ си. Ония, на които паспортитѣ сѫ точно завѣрени, иматъ право да влѣзатъ въ града. Ония, които нѣматъ паспорти, или паспортитѣ имъ не сѫ редовни, отново се връщатъ въ парахода и продължаватъ пѫтуването си. Тѣ казватъ: Близо сме до небето. Първитѣ, които влѣзоха въ града, казватъ: Вече сме на небето. Видѣхме и разбрахме, какво представя то. Каквото става съ пѫтницитѣ на параходитѣ, сѫщото става и съ хората на земята. Вие сте излѣзли отъ майката-земя, пѫтуватѣ съ нея, и единъ день пакъ ще се зърнетѣ при нея. Тя ще ви облѣче въ по-хубави дрехи, ще ви даде по-добри условия за развитие. Другъ пѫтъ нѣма. Само че едни ще влѣзатъ въ Божествения свѣтъ по-рано, а други – по-късно. Петтѣ разумни деви влѣзоха въ Царството Божие по-рано, а петтѣ неразумни останаха вънъ, да чакатъ своето време. Казватѣ: Защо трѣбва да минаваме прѣзъ толкова мѫчнотии и страдания? За да създадетѣ условия за влизане въ Божествения свѣтъ. – Защо ни е всичко това? Преди всичко, знайтѣ, че вие сами си създаватѣ страданията. За да не страдатѣ, съветвамъ ви да слушатѣ майката-земя и, като изядетѣ единъ отъ нейнитѣ плодове, кажетѣ: Майко, благодаря ти за плода, който ми даде. Ще се стремя отъ день на день да ставамъ по-добъръ и по-разуменъ. Като изядешъ единъ хлѣбъ, кажи: Майко, благодаря ти за хлѣба, който ми даде. Какво правишъ ти? Изядешъ хлѣба и казвашъ: Лошъ бѣше хлѣбътъ. Богъ е строгъ и взискателенъ. Той тѣ чува и пита: Защо не почиташъ майката-земя? Учетѣ се да почитатѣ тая майка, която е крайно добра, щедра и отзивчива. Тя не е юдолъ плачевенъ, както нѣкои я наричатъ. Богъ създаде земята като часть отъ небето. Затова, който живѣе добре на земята, ще живѣе добре и на небето; който живѣе добре на небето, ще живѣе добре и на земята. Значи, земята и небето съставятъ едно цѣло. Щомъ си дошълъ на земята, изучавай всичко, което тя ти предлага. Изучавай камънитѣ, растенията и животнитѣ. Въ всѣко животно се крие известна добродетѣлъ, или нѣкакво изкуство. Напримѣръ, мравката е символъ на трудолюбие, паякѫтъ е майсторъ тъкачъ. Всичко въ света – растение или животно има велико предназначение. И паразититѣ – въшки, бълхи, дървеници, колкото и да сѫ нежелателни, учатъ човѣка на чистота. Който не разбира вѫтрешния смисълъ на живота, на природата, на всичко сѫществуващо, казва: Нѣма смисълъ да живѣешъ. Свѣтътъ е безсмислено създаденъ. Значи, всичко е безсмислено, а ти, малкиятъ човѣкъ, си смисленъ. Кой тѣ създаде толкова смисленъ и единственъ въ света? Единъ американецъ, любознателенъ човѣкъ, отъ Ню Йоркъ, срещналъ единъ свой познатъ, редакторъ на единъ отъ голѣмитѣ вестници, и го запиталъ: Кѫде си ходилъ? – Ходихъ да видя, какъ обучаватъ бълхитѣ да маршируватъ. – Не се шегувай, говори сѣриозно. – Наистина, видѣхъ, какъ бълхитѣ по команда се нареждатъ на дружини, на взводове, на полкове и маршируватъ. Господинътъ се заинтересувалъ отъ тоя фактъ и отишълъ самъ да види и провѣри истинностьта на тия думи. Самъ той казва: Видѣхъ, какъ бълхитѣ се обучаватъ въ военното изкуство. Почудихъ се, какъ сѫ постигнали това. Не е лесно да отвикнешъ бълхата да скача. На въпроса, какъ сѫ постигнали тоя успѣхъ, диригентътъ на бълхитѣ отговорилъ: Наистина, тукъ срещнахъ най-голѣмата мѫчнотия. За да отвикна бълхитѣ да скачатъ, поставѣхъ ги- между две стъкълца и така ги държахъ известно време. Като се увѣрявахъ, че това е постигнато, вдигахъ стъкълцата и започвахъ да ги обучавамъ. Питамъ: Ако бълхата може да изучи военното изкуство, вие не можетѣ ли да изучитѣ Божественото изкуство? И Богъ днесъ постѫпва по сѫщия начинъ. Когато пожелае да ви отвикне отъ стария навикъ да скачатѣ и да бѣгатѣ, Той ви поставя между две стъкла. Тѣ оказватъ известно напрежение върху ума и сърдцето ви, и вие започватѣ да мислитѣ правилно. Само така ще разберетѣ, кои сѫ разумнитѣ и кои неразумнитѣ деви. Първитѣ казватъ, че всичко въ света е разумно и смислено, а вторитѣ казватъ, че всичко е неразумно и безсмислено. Сега азъ желая да не се женитѣ за хлѣбари и мeсари, а да се оженитѣ за царския синъ и да родитѣ добро и разумно дете. Желая ви да намѣритѣ царската дъщеря Халял-Каза, да я извикатѣ по име два пѫти и на третия пѫтъ коньтъ ви да зацвили. Следъ това да говоритѣ съ царската дъщеря и да превърнетѣ камънитѣ около васъ въ живи хора. Мислетѣ върху тия нѣща, за да придобиетѣ нова свѣтлина. Сега азъ ви давамъ само скелета на новата мисъль и на новата свѣтлина, а вие сами ще запълнитѣ промеждутъцитѣ. Тогава ще дойде Божието благословение върху васъ. Беседа отъ Учителя, държана на 16 ноемврий, 1916 г. София.
  10. От "Сила и живот", т.1 Първо издание. "В начало бе!", Издателство "Бяло Братство", 2003 Книгата за теглене на PDF Съдържание обработена в стар правопис - 2015 г. с програма - необходима е проверка! Христа да придобия „А още и вмѣнявамъ всичкото, че е щета поради превъзходството на познаването на Христа Исуса Господа моего; за когото изгубихъ всичко и вмѣнявамъ всичко за изметъ, само Христа да придобия.“ Филипѣномъ 3: 8 Азъ ще се спра само върху последната фраза: „Христа да придобия.“ Думата придобивамъ е позната и на малки, и на голѣми, и на учени, и на прости, и на добри, и на лоши, и на умни, и на глупави – всички се стремятъ къмъ придобиване. Нѣма сѫщество, което да не се стреми да придобие нѣщо, колкото нискостоящо и да е то. Друго нѣщо е дали този стремежъ съответства на нуждитѣ, скрити въ сѫщностьта на дълбокитѣ причини на Живота. По-важенъ е стремежътъ за придобиване и върху него почива растенето и развиването на човѣка. Защото тѣлото, сърдцето, умътъ и Духътъ си иматъ свой стремежъ на развитие. Когато говоримъ за придобиване на Христа, трѣбва да разбираме какво е това. Азъ зная, че иматѣ различни мнения, всички искатѣ да хванетѣ Христа, да го придобиетѣ. Можетѣ да придобиетѣ волъ и да го туритѣ въ обора, можетѣ да придобиетѣ конь и да му туритѣ юзда, можетѣ да придобиетѣ кокошка и да я туритѣ въ курника да я хранитѣ, можетѣ да придобиетѣ хубава рокля и да я туритѣ въ гардероба, може да придобиетѣ шапка и други нѣща. Можетѣ да придобиетѣ и едно дете, но него нѣма да го туритѣ ни въ курника, ни въ гардероба, а ще го държитѣ въ рѫцетѣ си, на гърдитѣ си. И тъй, трѣбва да се прави сѫществена разлика, трѣбва да притежаваме качеството да различаваме нѣщата. Всѣки, който е тръгналъ въ Правия пѫтъ, въ пѫтя на човѣчеството или, казано въ най-висшъ смисълъ, въ Божествения пѫтъ, той трѣбва да различава дветѣ сѫществени нѣща – да различава злото отъ Доброто, лъжата отъ Истината, неправдата отъ Правдата, омразата отъ Любовьта, глупостьта отъ Мѫдростьта. Тѣзи нѣща сѫ необходими, тѣ сѫ сѫщественото въ Живота. Вие мислитѣ, че разбиратѣ нѣщата; може да мислитѣ, че нѣкои нѣща сѫ добри, а всѫщностъ тѣ сѫ зли. Когато говоримъ за Добро или за зло, разбираме отношенията на нѣщата къмъ разумната човѣшка душа. И тъй, какви сѫ стремежитѣ на душата? Нѣкой казва, че е гладенъ, и вие мислитѣ, че това е сѫществена нужда. Душата ви не се интересува отъ това, тя не иска тѣзи твърди вещества. Вие мислитѣ, че човѣкъ се състои отъ ядене, но това показва, че не разбиратѣ нѣщата. Вие се питатѣ: „Ами когато умра, дали ще ямъ и пия на онзи свѣтъ?“ И като не можетѣ да разрешитѣ този въпросъ, започватѣ да си мислитѣ какъвъ ли ще бѫде онзи свѣтъ. Въ Царството Божие хората не ядатъ и не пиятъ – това сѫ нѣща, които тѣлото изисква за материалния свѣтъ. Но тѣлото и вие сѫ две различни нѣща и когато тѣлото придобие тѣзи работи, не считайтѣ, че душата ви ги придобива – това е една илюзия. После, у васъ се явяватъ омраза, зависть, отмъщение и други и мислитѣ, че това е стремежъ на душата. Това сѫ стремежи на вашето сърдце, защото гнѣвътъ и завистьта сѫ нѣща, приятни на сърдцето; окултиститѣ биха казали, че това сѫ стремежи на Астралното тѣло. Напримѣръ нѣкой има нѣколко кѫщи и вие му завиждатѣ; завиждатѣ на нѣкого, че е по-красивъ или по-ученъ; нѣкой ви отнема слугата и вие се гнѣвитѣ и тъ. нъ., а после си казватѣ: „Азъ се разгнѣвихъ, азъ направихъ това“ – лъжетѣ се, това е стремежъ на вашето сърдце. Следъ това нѣкой започва да мисли, че е много нѣщо, възгордява се, мисли, че е много ученъ, много силенъ, че много знае, започва да мисли, че той е всичко, че той е човѣкѫтъ, че той е придобилъ нѣщо. Той се гордѣе, защото има много знания, може да учи хората и да имъ проповѣдва, мисли, че той е, който знае всичко. Всичко това е вашиятъ умъ, това е изразъ на вашитѣ мисли. Трѣбва да различитѣ тѣзи сѫществени нѣща на вашия умъ. И така, кѫде ще намѣримъ Христа? Нито въ тѣлото си, нито въ сърдцето си, нито въ ума си ще Го намѣримъ. Кѫде тогава ще го намѣримъ? Ще ви кажа. Нѣкои ще ме разбератъ, а нѣкои нѣма да ме разбератъ. Понѣкога съмъ давалъ толкова ясни примѣри, за да се научитѣ да мислитѣ, и пакъ не сте могли да се научитѣ. Такъвъ е примѣрътъ съ оня пѫтникъ, който, падайки въ една пропасть, се уловилъ за клона на едно дърво и стояолъ увисналъ четири-петъ часа. А щомъ отмалѣлъ и се пусналъ, той останалъ учуденъ, когато видѣлъ, че пропастьта подъ него била само петнадесеть сантиметра. Питатъ ме сега нѣкои какъ да се пуснатъ отъ този клонъ въ живота си. Имашъ ли едно желание, пусни го! Не мисли, че интереситѣ на твоето сърдце сѫ и твои интереси, остави ги да си вървятъ по своя пѫтъ. Мнозина отъ васъ се намиратъ въ положението на онзи турски юнакъ, който хваналъ единъ разбойникъ и двамата така се вкопчили, че нито той можежлъ да го заведе при баща си, нито разбойникѫтъ го пускалъ. Юнакѫтъ казалъ на баща си: „Татѣ, азъ уловихъ единъ разбойникъ.“ – „Пусни го“ – му отговорилъ бащата. Въ случая вие сте едно желание, което иска да ви ограби, и нито можетѣ да се освободитѣ отъ него, нито то ви оставя. Ще запитатѣ какъ да се освободитѣ отъ това желание. Ето илюзиитѣ на вашия умъ. Стига да искатѣ, ще се научитѣ какъ да се освободитѣ: идетѣ при единъ химикъ, помолетѣ го да ви направи единъ простъ опитъ – да разложи водата на водородъ и кислородъ, накарайтѣ го да ви опише свойствата на единия и другия елементъ и да ви покаже начина, по който той ги е отделилъ. Разсѫждавайтѣ и ще се научитѣ и вие да раздѣлятѣ по сѫщия начинъ. Вие сѫщо иматѣ едно съединение между тѣлото и сърдцето; може да иматѣ съединение и отъ три елемента – киселинитѣ напримѣръ се състоятъ отъ три елемента. Следователно отъ съединението на вашитѣ тѣло, сърдце и умъ вие иматѣ една киселина, а всички химици казватъ, че киселинитѣ сѫ опасни за живота. Понѣкога киселинитѣ се употрѣбяватъ за цѣръ, но трѣбва да се даватъ въ малка доза; когато се употрѣбятъ въ голѣма доза, тѣ предизвикватъ отравяне. Сега, когато ви говоря това, не искамъ да кажа, че не ви трѣбва сърдце, умъ и тѣло, но твърдя, че тѣлото си има свои интереси и то си е въ своето право, сърдцето си има свой стремежъ и то си е въ своето правото, умътъ си има свой стремежъ и той си е въ своето право. И душата въ човѣка си има свой стремежъ – напримѣръ Милосърдие, Вѣра, Надежда, Съвѣстъ, Любовь къмъ Бога. Тѣ сѫ най-висшитѣ чувства на душата и вие сте въ тѣхната атмосфера. Душата е атмосферата на самия човѣкъ. Следователно, ако искаме да разбираме човѣка, ако искаме да намѣримъ Христа и ако искаме да образуваме едно хубаво тѣло, ние трѣбва да живѣемъ въ тази възвишена атмосфера. Ако служитѣ на тѣлото си, вие ще бѫдетѣ слуга, а то – господарь. И единъ день ще се разочароватѣ отъ него, както момата се разочарова отъ нѣкой момъкъ. Тя е търсила момъка съ сърдцето си, а не съ своята сѫщностъ. Казватъ за нѣкоя мома, че е изгубила сърдцето си, но ще го намѣри, защото сърдцето може да се открадне, както могатъ да откраднатъ паритѣ ви или кравата ви. Може да се открадне и вашиятъ умъ и вашитѣ мисли, защото умътъ не е нѣщо сѫществено; това показва, че вие не можетѣ да владѣетѣ ума си. Когато пъкъ сърдцето се изгуби, тогава човѣкъ се втвърдява и казватъ, че се е ожесточилъ. Тѣлото, сърдцето и умътъ сѫ изучени – вие не търсетѣ тѣзи нѣща. Който иска да придобие Христа, трѣбва да мине прѣзъ тѣзи три свята и да влѣзе въ света на душата. Бихъ ви го описалъ: той е единъ великъ свѣтъ, населенъ съ толкова благородни Сѫщества. Може би следъ време, когато хората придобиятъ сѣтивото да виждатъ, ще могатъ да говорятъ за този свѣтъ. И сега можемъ да говоримъ за него, говорейки за Правда, Миръ и Любовь. Този свѣтъ има две подраздѣления: първо, пълно съзнание и, второ, вѫтрешно сливане съ Бога. Християнитѣ го наричатъ Едемски рай. И тъй, за да намѣритѣ Христа, трѣбва да влѣзетѣ въ душата си, да се повдигнетѣ и у васъ да се зароди първото качество – безкористието. Подъ думата безкористие не разбирамъ отрицателното качество да не желаешъ, но да разбирашъ кои сѫ сѫществени нѣща, какво трѣбва да придобиешъ и какво не. Користолюбие е напримѣръ, когато искашъ да придобиешъ нѣща, които мразишъ. Когато си горделивъ, искашъ всички да говорятъ добре за тебъ, всички да тѣ обичатъ. Когато се научитѣ правилно да мислитѣ, тъ. е. когато въ този Божественъ, възвишенъ смисълъ вие сте на вратата, на която можетѣ да хлопатѣ, Христосъ ще ви отвори. Какъ се придобива Христосъ? Тѣлото иска да приеме храна и то приема своитѣ гости, поставяйки ги въ устата си, кѫдето се приематъ всички. Устата има журъ фиксъ, затова тамъ работятъ тридесеть и двама слуги, които на всѣки гостъ, който влиза, му събличатъ дрехитѣ. На входа има единъ главенъ инспекторъ, който провѣрява гоститѣ, заповѣдва на слугитѣ да го наплюнчатъ, да го сдъвчатъ хубаво и следъ това да го пратятъ въ приемната стая. Ако сте гостъ и ви сдъвчатъ, минаватѣ по коридора къмъ друга стая, кѫдето всички останали сѫ насядали, и следъ четири часа отъ вашето съдържание не остава и следа, всичко се преобразува. Следъ това ви изпращатъ въ света прѣзъ задната врата, но вече въ друга форма, а не въ тази, въ каквато дойдохтѣ. И когато се явитѣ втори пѫтъ на света, вие ще бѫдетѣ едно извѣржение. Това е стремежътъ на тѣлото – приема отпредъ, изпраща отзадъ, тъ. е. всичко приема, а нищо не дава. Не обвинявайтѣ тѣлото, такива сѫ неговитѣ разбирания. И вие искатѣ да приеметѣ Христа по сѫщия начинъ. Не, по този начинъ нищо нѣма да направитѣ. Дойдетѣ ли до сърдцето, и тамъ е сѫщото – привличатѣ нѣкого и казватѣ: „Много тѣ обичамъ “, но щомъ го намразитѣ, изпущатѣ го прѣзъ задната врата. И тогава мѫжътъ или жената се оплакватъ, че сѫ изгубили сърдцето си. Твоятъ мѫжъ никога не е ималъ сърдце, твоята жена никога не е имала сърдце – и двамата не сѫ имали сърдца, не сѫ били тѣхни. Сѫщото е и съ ума: когато ви приеме, ще ви похвали, но единъ день и той ще ви изпрати прѣзъ задната врата. Затова казваме, че въ нашитѣ отношения има една непостоянна целъ. Това сѫ степени на развитие. Тѣлото, сърдцето и умътъ сѫ сили, дадени на човѣшката душа, които тя трѣбва да завладѣе по единъ Божественъ начинъ. Тѣлото никога не трѣбва да ти става господарь, а трѣбва да ти е слуга; на сърдцето си сѫщо никога не трѣбва да позволявашъ да ти стане господарь; сѫщото се отнася и до ума. Нѣкой казва: „Азъ обичамъ съ сърдцето си “; който обича съ сърдцето си, той ще тѣ обича днесъ, а утре ще тѣ мрази. Затова хората казватъ, че безъ омраза не може. Въ света на сърдцето има раздвояване. Азъ не се лъжа отъ тѣзи работи. Всички, които по този начинъ искатѣ да иматѣ възвишенъ и добъръ домъ, искатѣ да живѣетѣ въ миръ и съгласие, не сте разбрали Живота. Ако живѣешъ единъ физически, сърдеченъ или умственъ животъ, не можешъ да бѫдешъ въ Царството Божие. Съвременната химия разглежда състоянията на тѣлата като твърди, течни и въздухообразни: тѣлото се уподобява на твърдата материя, сърдцето – на течната, а умътъ – на въздухообразната. Следователно вие можетѣ да си служитѣ съ тѣзи три състояния на материята – тѣ сѫ три сили, три отношения. Сега Павѣлъ казва: „Всичко считамъ за изметъ, за да постигна Христа.“ Въ познаването на Христа има други закони. За да разберетѣ законитѣ на тѣлото, трѣбва да проучитѣ анатомията и физиологията. Съвременнитѣ хора не трѣбва да бѫдатъ невежи, а трѣбва да проучватъ своитѣ промени, да знаятъ колко пѫти въ минута бие сърдцето имъ сутринъ, на обѣдъ и вечеръ, тъ. е. да знаятъ разположението на своето сърдце и денемъ, и нощемъ. После, трѣбва да разбиратъ разположението на своя умъ – кога мислятъ по-ясно и кога по-тъмно. Вие трѣбва да иматѣ една по-ясна представа вѫтре въ себе си, да различаватѣ тѣзи три отдѣлни области на вашия животъ. И когато започнетѣ да различаватѣ желанията на тѣлото (защото то понѣкога иска да се разхожда, а понѣкога иска да си почива), тогава можетѣ да се качитѣ на своя конь, тъ. е. на своето тѣло, но ще знаетѣ, че тази разходка не е твоя, а разхождашъ коня си. А когато си почивашъ, кажи, че почива твоятъ конь. Мразишъ ли нѣкого, кажи, че упражнявашъ сърдцето си; обичашъ ли нѣкого, пакъ упражнявашъ сърдцето си, защото то обича омразата и Любовьта. Знайтѣ, че може да употрѣбитѣ омразата и завистьта като една работа на вашето сърдце. Напримѣръ желаешъ да придобиешъ много кѫщи или друго каквото и да е; изведи сърдцето си на разходка, покажи му много кѫщи, кажи му, че ще ги има, кажи му, че ще има всичко, което желае. На следващия день пъкъ ще се качишъ на своя умъ и него ще развеждашъ; умътъ ще иска да узнае тайната на Бога, ще се надига, а ти му кажи, че всичко знаешъ, че имашъ слава, че си написалъ всички книги на света – той ще се зарадва. А ти ще знаешъ, че твоето тѣло, сърдце и умъ работятъ. Следъ това ще разходишъ твоята душа – напримѣръ ще срѣщнешъ единъ нещастникъ и ще му помогнешъ колкото можешъ, ще му дадешъ повече Вѣра и Надежда. Първото нѣщо, което се явява въ душата, е това, че тя дава; тогава ще кажешъ на тѣлото си: „Ще ме почакашъ малко, за да дамъ на този човѣкъ нѣщо.“ Ще раздадешъ Любовь, Вѣра, Надежда и когато се върнешъ у дома си, ще намѣришъ Христа. Ще кажетѣ: „Колко лесно, тя не била мѫчна работа!“ Много лесна работа е: извеждашъ тѣлото, сърдцето, ума и душата на разходка и се връщашъ. Подъ израза „всичко считамъ за изметъ“ Павѣлъ подразбира, че знанието, което можемъ да имаме за тѣлото, за сърдцето и за ума, не може да се сравнява съ онова, което Христосъ може да ни даде въ съгласие съ душата ни, когато се научимъ да даваме. Когато растенията започнатъ да цъфтятъ, обърнетѣ внимание на това, че всѣки цвѣтъ се обръща къмъ Слънцето. Поставетѣ нѣкое растение, напримѣръ нѣкоя ябълка, въ зимникъ и наблюдавайтѣ какво ще стане съ нея. Растенията живеятъ на открити мѣста, кѫдето има слънчева свѣтлина. Следователно, за да намѣритѣ Христа, трѣбва да освѣтитѣ вашето сърдце, умъ и душа. Душата ви отъ нищо не трѣбва да се смущава. Напримѣръ прияде ви се кокошка или си кажетѣ: „Колко лошо говорятъ за менъ “, или си кажетѣ: „Искамъ да бѫда уменъ и ученъ “, а следъ това искатѣ да намѣритѣ Христа. Нѣма да Го намѣритѣ, защото сте въ единъ зимникъ. Или влѣзетѣ въ нѣкоя църква и искатѣ тамъ да намѣритѣ Христа – и тамъ нѣма да Го намѣритѣ. Нѣкой казва: „Азъ принадлежа къмъ тази или онази църква “; щомъ допуска, че сѫществуватъ много църкви, съвременната църква проповѣдва многоженство. Колко църкви има въ света? Азъ казвамъ, че има само една църква, тъ. е. една жена. За тази църква Христосъ казва, че е разумна и мѫдра. Отначало Богъ е създалъ единъ мѫжъ и една жена. Това сѫ най-разумнитѣ разсѫждения. И ако нѣкой ме пита какъвъ съмъ, това значи, че ме пита дали живея въ тѣлото си, въ сърдцето си или въ ума си. Църквата, която азъ зная, е била винаги една и прѣзъ всички вѣкове ще остане само една. Всѣки, който иска да намѣри Христа, трѣбва да има правилни схващания, правилни понятия за тѣзи нѣща. Нѣкои могатъ съ хиляди години да ви проповѣдватъ, но нѣма да ви кажатъ Истината. Свещеникъ, който ви казва, че тази или онази църква е най-добра, не ви говори Истината. Ако подъ своята църква той разбира Божествената църква, която като единъ изворъ дава отъ себе си, която излива своето благословение въ света, тогава съмъ съгласенъ. Но ако църквата събира хора, за да ги използува, тя не е Божествена. Христосъ дойде между евреитѣ, които бѣха избранъ народъ, но тѣхната църква бѣше църква на грабежъ. И ако днесъ евреитѣ сѫ пръснати по света, то е, защото бѣха лакоми и Господь ги прокле и ги наказа. Господь не ги прокле въ буквалния смисълъ, но тѣ сами си докараха това. Нѣкои мразятъ евреитѣ; не трѣбва да ги мразятъ, а да ги приематъ като единъ добъръ примѣръ. Азъ вѣрвамъ, че ако евреитѣ единъ день приематъ Христа както трѣбва и дойдатъ въ областьта на душата, ще кажатъ: „Въ Христа Исуса нѣма ни елинъ, ни юдеинъ.“ Христосъ обединява нѣщата въ себе си. Тези нѣща не сѫ противоречиви, но вие не можетѣ да разделитѣ интереситѣ на тѣлото отъ тѣзи на ума и затова у васъ се нарушава хармонията на нѣщата. Напримѣръ вие се раждатѣ жена и сте недоволни. Какво е жена? Жената живѣе въ сърдцето, тъ. е. сърдцето е една кѫща, въ която човѣшкиятъ Духъ е влѣзълъ да живѣе. Ти си взѣлъ тази кѫща подъ наемъ и знай, че въ това сърдце ти си кираджия и единъ другарь ще имашъ сега. Мѫжътъ живѣе на единъ по-горенъ етажъ, тъ. е. жената живѣе на втория, а мѫжътъ живѣе на третия етажъ, но и двамата сѫ кираджии. Нѣкой казва, че да бѫдешъ мѫжъ или жена е споредъ закона, който Господь е турилъ. Жената трѣбва да е на втория етажъ, а мѫжътъ трѣбва да е на третия. Когато мѫжътъ падне отъ третия етажъ, обрулването му е по-голѣмо. Затова, за да намѣришъ Христа, трѣбва да престанешъ да мислишъ дали си жена или мѫжъ, трѣбва да излѣзешъ на отворено мѣсто, да излѣзешъ въ областьта на душата. И тогава, когато се обърнетѣ къмъ Бога и препратитѣ вашитѣ истински желания къмъ Него, вие ще цъфнетѣ. Само тогава Божествената енергия и Божествената свѣтлина ще оплодотворятъ вашия цвѣтъ и ще се зачене Божественото у васъ. Когато излѣзетѣ отъ сърдцето, ума и тѣлото си, само тогава тѣзи цвѣтове ще могатъ да се оплодятъ и вие ще иматѣ приятнитѣ плодове на Живота. Постарайтѣ се прѣзъ тази една година да намѣритѣ себе си. Павѣлъ казва: „Ако раздадетѣ богатството си и тѣлото си, пакъ нѣма да намѣритѣ Христа; вие сте на пѫтя, но не и въ пѫтя.“ Когато дойдетѣ въ положението на душата си, когато дойдетѣ въ петата область на Любовьта – да обичатѣ Христа и Той да бѫде всичко за васъ, тогава вие сте Го намѣрили. Когато престанетѣ да мислитѣ за себе си, за своето тѣло, сърдце, умъ и душа, когато престанетѣ да мислитѣ какъ да се спаситѣ, тогава ще намѣритѣ Христа. Когато бѫдетѣ надъ тѣзи четири области, ще разберетѣ великия смисълъ на Любовьта и ще го разберетѣ съ едно преживяване. Само когато ви заковатъ въ тази Любовь, както заковаха Христа, вие ще кажетѣ: „Прости имъ, защото тѣ нищо не знаятъ.“ А сега знамъ много мѫже и жени, които си казватъ: „Азъ ще намѣря Христа.“ Жената се моли, а мѫжътъ ¢ я слуша и си казва: „Азъ ще взема четири гвоздея и ще я закова “; но тя започва да вика, да се сърди, а той ¢ казва: „Лъжешъ като стара циганка, не знаешъ ли, че азъ живея на третия етажъ, а ти си подъ менъ?“ Другъ пѫтъ мѫжътъ се моли, а жената го слуша, взема четири гвоздея, иска да го закове, той се сърди, вика и тогава тя му казва: „Лъжешъ като старъ циганинъ.“ И така двамата всѣки день намиратъ Христа. Отъ осемь хиляди години насамъ има приковани хора и азъ ги виждамъ, че се кълнатъ. Сега, пита се защо християнството не е напреднало. Човѣкъ, който иска да се развива, трѣбва да разбере този дълбокъ вѫтрешенъ смисълъ и да се освободи отъ тѣлото си. Ти и безъ такова тѣло можешъ да живѣешъ. То е сборъ отъ много клетки, които и безъ тебъ могатъ да си живеятъ – тѣ сѫ твои слуги и единъ день, когато завършишъ своето развитие, ще тѣ напуснатъ. Така е и съ твоето сърдце и съ твоя умъ – единъ день и тѣ ще ти кажатъ: „Излѣзъ отъ тѣлото си, че ще дойде другъ господарь.“ За отношението на тѣлото, сърдцето и ума ще ви приведа една аналогия, която донѣкѫде ги изяснява: вие иматѣ една каруца, която представлява човѣшкото тѣло, и единъ конь, който представлява човѣшкото сърдце, а самиятъ човѣкъ е вѫтре въ каруцата. Счупи ли се вашата каруца, вие се качватѣ на коня; минаватѣ ли прѣзъ стръмни мѣста, вие ще изоставитѣ и коня и ще тръгнетѣ пешъ. Следователно вие трѣбва да напуснетѣ тѣзи три облѣкла и да излѣзетѣ отвънъ. И когато казва Христосъ: „Ако нѣкой не се отрече отъ себе си “, това значи да се отречешъ отъ господарството на тѣлото, сърдцето и ума и да вземешъ душата си за другарка. Понеже тя е добра жена, нейнитѣ интереси сѫ общи съ интереситѣ на Духа и тя всичко дава. Затова Христосъ казва: „Съ какво се ползува човѣкъ, ако спечели цѣлъ свѣтъ, а изгуби своята душа?“ Ако си човѣкъ безъ душа, всички тѣзи три нѣща единъ день ще тѣ напуснатъ и ти ще изгубишъ всичко. И тъй, Павѣлъ казва: „Всичко считамъ за изметъ, за да придобия Христа.“ Сега, искамъ тази мисъль да е ясна въ умоветѣ ви. Не искамъ да говоря съ праздни думи, защото мисъльта, която изказвамъ, е точно опредѣлена въ моя умъ. Азъ не искамъ да ме лъжетѣ. Напримѣръ азъ зная какво представлява фактътъ, че нѣкои отъ васъ дохождатъ тукъ единъ пѫтъ; нѣкои дохождатъ два пѫти, други три пѫти и тъ. нъ. Това нѣщо представлява за менъ наука: напримѣръ азъ мога да узная следъ колко време нѣкой ще дойде пакъ. Сѫществува приказка за единъ вълкъ, който изѣлъ едно магаре, минали деветъ месеца и той си казалъ: „Ще отида пакъ да видя нѣма ли нѣкое друго магаре на това мѣсто.“ Ако е лѣтно време, магарето може да е на сѫщото мѣсто, но ако е зима, ще е прибрано. Затова на третия пѫтъ вълкѫтъ ще дойде лѣтно време и ще намѣри магаре... Това е една приказка, която има много голѣмъ смисълъ. Нѣкой казва: „Дойде ми много голѣма беля “; азъ му отговарямъ: „Следъ време ще ти дойде голѣмо щастие.“ Нѣкому дойде голѣмо щастие, доволенъ е, а азъ казвамъ: „Следъ време ще ти дойде нѣкое нещастие.“ Защо е така? Тѣзи работи трѣбва да се изучаватъ. Който иска да намѣри Христа, трѣбва да разбира тѣзи дълбоки нѣща. За менъ тѣзи схващания иматъ двояко значение: напримѣръ музиката има чисто техническа и чисто психическа страна. Ако искашъ да учишъ музика, да придобиешъ техника, трѣбва да си вземешъ учитѣлъ; ако искашъ да слушашъ хубава музика, изпълнена отъ единъ великъ музикантъ, ще трѣбва да платишъ за единъ билетъ десеть лева. Въ втория случай вие се ползуватѣ наготово. Сега, ако искатѣ да ме слушатѣ само, ще ви кажа: моитѣ билети струватъ десеть лева (за беднитѣ може и безъ пари), но ако искатѣ да учитѣ, ще платитѣ много скѫпо. Напримѣръ искатѣ ли да учитѣ цигулка, ще трѣбва да плащатѣ и при това всѣки день ще употрѣбяватѣ по нѣколко часа за упражнение. Въ цигулката има четири струни и ще трѣбва да свиритѣ последователно най-напредъ на първата, после – на втората, на третата и на четвъртата. Съ всички тѣзи скрибуцания ще омръзнетѣ на майка си, но когато се научитѣ да свиритѣ и на четвъртата струна, ще кажетѣ: „Свършихъ вече упражненията.“ За да намѣритѣ Христа, трѣбва да знаетѣ много добре да свиритѣ на цигулка – само тогава Христосъ ще ви стане Учитѣлъ. Съвременната система за обучение е много добре устроена: най-напредъ се минава прѣзъ отдѣленията, после – прѣзъ класоветѣ, после – прѣзъ висше училище и само тогава може да се дойде при нѣкой Великъ учитѣлъ. Нѣкой казва: „Азъ ще дойда при Христа “; Христосъ нѣма време да ви занимава, Той може да ви даде само единъ концертъ. Но ако искатѣ да научитѣ изкуството на Живота, трѣбва да живѣетѣ като единъ цигуларь. Великиятъ цигуларь Паганини е свирѣлъ по дванадесеть часа на день и това, което той е изпълнявалъ, днесъ никой не може да го повтори. Сега казватѣ: „Придобихъ Христа “; когато придобиетѣ Христа, тогава ще разберетѣ смисъла на Живота и нѣма да има нѣщо невъзможно на този свѣтъ. Тогава ще приличатѣ на индийския князъ, посетилъ единъ индуски свѣтия, който ималъ много хубава крава: князътъ много харесалъ кравата и предложилъ на свѣтията много пари. Свѣтията обаче не я давалъ; князътъ го заплашилъ, че ще му я вземе насила, но свѣтията отговорилъ: „Опитай се.“ Изпратилъ той цѣла армия въорѫжени хора, но свѣтията съ единъ погледъ повалилъ всички на земята. Следъ тази случка князътъ решилъ да разбере живота на свѣтията. Следъ като го изучавалъ хиляда години, той придобилъ нѣкаква сила и знания и пакъ отишълъ съ въорѫжени хора да вземе кравата, но пакъ се повторило сѫщото. После още хиляда години проучвалъ живота на свѣтията, придобилъ нови сили и знания, пакъ тръгналъ да вземе кравата, но и този пѫтъ не успѣлъ. За пореденъ пѫтъ князътъ се заеалъ да проучва живота на свѣтията, придобилъ още нови знания и станалъ толкова силенъ и добъръ, че дори всички богове му се покланѣли. И накрая, следъ всички тѣзи три хиляди години на учение князътъ отишълъ при свѣтията и му казалъ: „Вече не ми трѣбва тази крава.“ Това значи, че когато излѣзълъ отъ тѣлото, сърдцето и ума си, кравата вече не му трѣбвала... Колко пѫти тѣлото се оплаква отъ сърдцето, защото сърдцето грѣши, а тѣлото страда; другъ пѫтъ умътъ грѣши, а сърдцето страда – такъвъ е законътъ. Следователно грѣхътъ започва отъ ума. Всички болести идватъ все отъ ума, отъ сърдцето и отъ тѣлото, затова заболяванията биватъ умствени, емоционални и соматични. Изпѫдетѣ лошитѣ мисли отъ васъ и всички соматични болести ще изчезнатъ. Внесетѣ тѣзи нови сокове и вашето тѣло ще се подобри. Това практикува и съвременната медицина: когато кръвьта на нѣкого е много увредена, отварятъ една негова вена и вена на единъ здравъ човѣкъ, преливатъ кръвь отъ последния въ тѣлото на болния и той оздравява. Соковетѣ на душата непременно трѣбва да минатъ прѣзъ вашия умъ, сърдце и тѣло и тогава вие ще станетѣ тѣхенъ господарь. За да придобиетѣ Христа, Неговиятъ Духъ трѣбва да се съедини съ вашия. И щомъ се съединитѣ, вие ще почувстватѣ единство, ще почувстватѣ, че цѣлата вселена е една хармония и всички нѣща, били тѣ добри или зли, сѫ на мѣстата си. Добритѣ и злитѣ нѣща сѫ такива само по отношение спрямо васъ. Но Богъ, който е благоволилъ да вложи въ дадено сѫщество Своя Духъ, си има причини за това, Той знае напримѣръ защо е изпратилъ вълка и не сте вие, които ще Го сѫдитѣ. Богъ казва: „Азъ тѣ направихъ човѣкъ, затова не бѫди като вълка, като мечката, като змията, но постѫпвай като едно разумно сѫщество.“ И тъй, щомъ мразитѣ, вие сте съ сърдцето си; щомъ обичатѣ да похапватѣ, вие сте съ тѣлото си; щомъ се гордѣетѣ, вие сте съ ума си, но вие не сте още съ Христа. Човѣкъ трѣбва да се научи кое е сѫщественото въ него, трѣбва да разбере, че неговата храна е друга. Истината, Любовьта, Мѫдростьта, Правдата и Доброто – това е храната, съ която ще придобиетѣ Христа. Когато придобиетѣ тѣзи плодове, тогава Христосъ ще дойде, защото ще има какво да Му сѣрвиратѣ. Щомъ започнетѣ и вие да се хранитѣ съ тази храна, всички ще бѫдетѣ хубави, а не такива, каквито сега ви виждамъ. Ще бѫдетѣ красиви, стройни и вашето тѣло ще каже: „Слава Богу, че моятъ господарь поумня, иначе той и менъ искаше да обладае.“ Предназначението на човѣка е да освободи ума, сърдцето и тѣлото си отъ всички злини и болести. Сега, може да кажетѣ за менъ, че говоря като единъ ораторъ заради ефекта. Мога да ви говоря сѫщото и малко по-тихо, но когато повишавамъ гласа си, искамъ да забия този гвоздей по-дълбоко у васъ, че да се закачи нѣщо на него. Когато огладнѣешъ, кажи си: „Това не съмъ азъ “; когато се страхувашъ, кажи си: „Това не съмъ азъ “; когато се възгордѣешъ, пакъ си кажи: „Това не съмъ азъ.“ Въ такъвъ случай ще си зададетѣ въпроса: „Тогава кое съмъ азъ?“ Тогава ще дойде душата ти – покажи своето Милосърдие, дай на нѣкого пари. Това, разбира се, още не значи, че го обичашъ. Защото, ако дадешъ нѣкому пари, той ще може да ги използува на мѣсто, само ако е уменъ. Паритѣ днесъ вършатъ най-голѣмитѣ престѫпления. Ако проучитѣ и историята, ще видитѣ, че паритѣ сѫ развалили света поради желанието на сърдцето да има повече. Така сѫ били създадени сѫдилища и бесилки, но осѫденитѣ на смърть, когато влѣзатъ въ другия свѣтъ, ставатъ по-опасни. Затова азъ съмъ на мнение лошитѣ хора да се турятъ въ затвора, за да се превъзпитатъ и преобразятъ. Това трѣбва да се направи въ бѫдеще, защото хората, които умиратъ, сѫ по-опасни за човѣчеството. Ако влѣетѣ една отрова въ десеть килограма вода, тя ще зарази повече хора, отколкото, ако я влѣетѣ въ нѣколко грама. И така, за да познаетѣ Христа, трѣбва да придобиетѣ онова сѫществено Знание, което е необходимо за нашия индивидуаленъ животъ. Разтревожишъ ли се, огладнѣешъ ли, кажи: „Не съмъ Го намѣрилъ още “; обичашъ ли славата, кажи сѫщото. Нѣкой казва, че ходи на църква – той обича да яде; не го укорявамъ, защото и азъ ямъ, но яденето не трѣбва да съставлѣва целъ въ Живота. Питатъ ме понѣкога какво ще ямъ – отговарямъ: „Дайтѣ на моя конь каквото и да е, дайтѣ му малко бобъ, соль.“ Нѣкой пѫтъ, когато ме канятъ на гости, приготвятъ много нѣща и азъ си казвамъ: „Е, каква голѣма почитъ отдаватъ на коня ми!“ Всичко това означава, че не сте намѣрили Христа. Дайтѣ ядене на бедния, на страдащия. Храна е потрѣбна и на тѣлото, и на ума, и на сърдцето, но и душата трѣбва да се храни. Подъ думата храна разбирамъ да нахранишъ човѣкъ, който се е обезсърдчилъ и е решилъ да се самоубие. А сега вие мислитѣ само какъ да се спаситѣ и казватѣ: „Да отидемъ при г-нъ Дъновъ да ни каже нѣщо, той знае много нѣща, много е ученъ.“ Защо проповѣдвамъ? Ако изворътъ не тече, той ще се пръсне, защото водата въ него трѣбва да си пробие пѫтъ. Затова и азъ проповѣдвамъ – за да бѫде благословение за васъ. Нѣкой казва: „Азъ искамъ да ме обичатъ “, но суха чешма обича ли се, цѣлува ли се? Пуснетѣ прѣзъ вашия чучуръ чиста вода и ще видитѣ какъ всички ще ви цѣлуватъ. За да ви цѣлуватъ хората, трѣбва да имъ дадетѣ. Нѣкой се спира предъ една чешма и казва: „Колко е хубавъ този камъкъ “; не камъкѫтъ е сѫщественото, а водата – учението, което идва. Единъ день, когато отъ Невидимия свѣтъ ви видя щастливи, ще се зарадвамъ и ще кажа: „Радвамъ се, че намѣриха Господа!“ Трѣбва да се радватѣ, да играетѣ, защото когато сърдцето играе, вие се молитѣ; когато умътъ мисли, вие се молитѣ. Радвайтѣ се на тѣлото, когато яде; радвайтѣ се на сърдцето, когато чувства; радвайтѣ се на ума, когато мисли – тѣ сѫ уреди, които ще ви упѫтятъ. Когато минаватѣ прѣзъ физическия свѣтъ, необходимо е тѣлото; прѣзъ Астралния свѣтъ е необходимо сърдцето, прѣзъ Умствения свѣтъ е необходимъ умътъ, а въ Душевния свѣтъ е необходима душата. Ето защо Павѣлъ казва: „Да придобия Христа.“ Христосъ е единъ Великъ учитѣлъ и въ каквато форма и да го посрѣщнетѣ – въ форма на жена или мѫжъ, въ форма на дете или слуга, Той всѣкога може да ви покаже пѫтя на Истината. Нека остане въ вашия умъ тази мисъль, че Богъ е единъ. Учението може да минава прѣзъ много чучури, но изворътъ е единъ; може да има много движения въ света, но изворътъ е единъ. Когато Христосъ дойде у васъ, Той ще ви научи правилно да разбиратѣ нѣщата, ще научитѣ кои постѫпки у васъ сѫ добри и кои сѫ лоши. Не трѣбва да казватѣ: „Сега съмъ малко по-добъръ, малко по-интелигентенъ “; не малко, но трѣбва докрай и съвършено да завършитѣ своята картина. Когато единъ учитѣлъ дава на ученика си да рисува една картина, той трѣбва да я нарисува добре. Тѣлото е единъ учитѣлъ, сърдцето е единъ учитѣлъ, умътъ сѫщо е единъ учитѣлъ. А когато влѣзетѣ въ душата си, тогава ще намѣритѣ Христа, тогава ще възкръсне тѣлото ви, сърдцето ви, умътъ ви, тогава ще бѫдетѣ господари, а не слуги – всички ще станатъ едно неразделимо цѣло и вие ще бѫдетѣ силни въ света. Тогава децата ви ще бѫдатъ не като сегашнитѣ; сега иматѣ много кираджии и това сѫ вашитѣ деца. Що е тѣлото? То е една кѫща и хората влизатъ въ нея. Казва нѣкой: „Детето ми не ме познава “; посочетѣ основната черта на вашето дете. За да познаетѣ децата си, съ които сте идвали много пѫти на Земята, помежду ви трѣбва да има общность – майка трѣбва да се жертва за своето дете и обратно. Ако синъ или дъщеря не сѫ готови да се жертватъ за родителитѣ си, тѣ не сѫ тѣхни деца. Бихъ желалъ всички синове да се жертватъ за бащитѣ си, дъщеритѣ – за майкитѣ си, слугитѣ – за господаритѣ си, ученицитѣ – за учителитѣ си. Когато дойде Христосъ на Земята, тогава ще настане истинскиятъ порядъкъ, тогава ще има единъ съвсемъ другъ строй. Това е учението, което може да преформира света – да намѣримъ Христа. Казахъ ви въ миналата си беседа, че Христосъ идва отгоре като една Свѣтлина надъ васъ и всички, които сте готови да завържетѣ, ще цъфнетѣ. А които не сте готови да цъфнетѣ, ще останетѣ за една друга епоха. Които не сте готови да се жертватѣ, не се безпокойтѣ, защото никога свѣтътъ не е билъ тъй добъръ, както е сега. Но ще кажетѣ, че има такава голѣма война – нищо отъ това, не се плашетѣ, войната е чистене на света и на хората. Азъ я уподобявамъ на жена, която става сутринъ рано, започва да метѣ, вдига прахъ наоколо; тя мисли, че е изчистила кѫщата, но следъ четири-петъ часа пакъ ще има прахъ. Азъ виждамъ, че всички, убити въ войната, сѫ паднали отъ своитѣ коне, но сѫ по-добре, не мислятъ за захаръ, за оризъ. Нѣкой ще попита какво ли е тѣхното положение тамъ горе. Тѣ сѫ по-добре отъ васъ и ще оживеятъ. Вие ще живѣетѣ заедно съ тѣхъ и съ този Христосъ, който идва и е идвалъ много пѫти на Земята. Нѣкой ще каже, че Христосъ е билъ единъ пѫтъ на Земята. Да, но Той пакъ идва – идва да види какво е състоянието на Неговото учение, да види какъ сѫдятъ сѫдиитѣ, какъ живеятъ мѫжетѣ и женитѣ помежду си, да види какъ живеятъ военнитѣ, иска да види какъ се изпълняватъ нѣщата. Всѣки трѣбва да бѫде на мѣстото си, защото тѣзи нѣща сѫ турени отъ Бога. И ако въ насъ се въдвори тази хармония, ще знаемъ, че служимъ на Бога. Не завиждайтѣ на царетѣ; не съжалявайтѣ беднитѣ – правитѣ имъ мечешка услуга съ това. Възлюбетѣ ги и имъ кажетѣ: „Братко, ти много добре си учишъ урока, радвамъ се за това“ – тъй говоря азъ на нещастнитѣ. А вие казватѣ: „Горкиятъ, колко трепери!“ – щомъ трепери, дайтѣ му една кокошка, стоплетѣ го. Възлюбетѣ просѣка и не мислетѣ за неговитѣ минали грѣхове. Нѣкои сѫ грѣшници, защото сѫ имали условия да грѣшатъ. Но който не е свършилъ изпита си и не е ималъ случай да грѣши, той трѣбва да мълчи, защото това още не показва, че той е праведенъ. Бѫдетѣ бодри, когато мислитѣ, и помнетѣ, че яденето не сте вие, че сърдцето не сте вие, че умътъ не сте вие. Само когато се повдигнетѣ въ душата си, тогава ще бѫдетѣ една мощна Сила. Азъ бихъ желалъ всички българи така да разбиратъ нѣщата. И ако така живъѣемъ, ние ще бѫдемъ велики, защото Богъ е нашъ учитѣлъ и ние сме Негови деца. 5 ноемврий 1916
  11. Ани

    1916_10_29 Мѫдростьта

    От "Сила и живот", т.1 Първо издание. "В начало бе!", Издателство "Бяло Братство", 2003 Книгата за теглене на PDF Съдържание обработена в стар правопис - 2015 г. с програма - необходима е проверка! Мѫдростьта (Недѣлни Беседи, 29. 10. 1916 Недѣля, София) “ Но мѫдростьта, която е отгоре, първо е чиста, после мирна, привѣтлива, благопокорна, пълна съ милость и добри плодове, безпристрастна и нелицемѣрна.” Съборно послание Яковово 3: 17 Ще взема този стихъ въ връзка съ основата на Живота. Какво отношение има Мѫдростьта къмъ човѣшкия животъ? Отношението на Мѫдростьта къмъ човѣшкия Животъ е такова, каквото е отношението на майката къмъ детето. Какво би се ползувало детето, ако майката бѣше глупава? Ние никога не можемъ да се домогнемъ до онова дълбоко, вѫтрешно разбиране на човѣшкия Животъ. Той има двоякъ смисълъ – тѣсенъ и широкъ. Тѣсниятъ смисълъ е преходниятъ животъ, а широкиятъ смисълъ е безсмъртниятъ животъ. Казахме, че Мѫдростьта и Животътъ сѫ както отношението на майката къмъ детето. Следователно, вие ще бѫдетѣ неспособни да започнетѣ живота си, ако Мѫдростьта не вземе мѣстото на една майка. Апостолъ Яковъ опредѣля каква е Мѫдростьта, опредѣля едно отъ нейнитѣ качества, единъ отъ нейнитѣ атрибути, а именно – Чистотата. Ако нѣма Чистота, нѣма Мѫдростъ. Тъй както, ако майката нѣма любовь къмъ детето, тя не е майка. Следователно, имаме ли Чистота вѫтре въ себе си, имаме и Мѫдростъ. Това е първата връзка и всички сполуки въ Живота зависятъ отъ тази Яснота и Чистота. Яснота и Чистота сѫ синоними. Защото ако нашитѣ очи нѣмаха яснота и чистота, какво бихме правили, тръгнемъ ли на дълъгъ пѫтъ? Разбира се, че ще срѣщнемъ голѣми препятствия. Следователно, ако въ живота си иматѣ препятствия, това показва, че въ Мѫдростьта липсва основниятъ атрибутъ – Чистотата. И тъй, ние трѣбва да положимъ Чистотата. Тя е необходима и въ науката. Всички Велики учители, които сѫ идвали да просвѣщаватъ света, сѫ имали тази Чистота, тъ. е. имали сѫ основния атрибутъ на Мѫдростьта. Чистотата подразбира, че никога въ човѣшката душа не трѣбва да има желания и страсти. Едно отъ основнитѣ нѣща, характеризиращи Живота, сѫ страститѣ. Тѣ стоятъ като обръчъ около мозъка. Три пръста надъ ухото се намиратъ човѣшкитѣ чувства и емоции. Хора, които обичатъ литературата, иматъ емоции. Чувствата съставлѣватъ най-високиятъ прагъ на човѣшкия животъ. Подъ“ чувства” азъ разбирамъ, че човѣкъ чува, тъ. е. да имашъ чувства, значи да чувашъ. Въ Божественъ смисълъ да чувствашъ, значи да чувашъ, да преживявашъ най-тънкитѣ усѣщания, на които човѣкъ е способенъ. И въ храненето, и въ четенето, и въ писането ние се радваме на това, което преживяваме и усѣщаме. Това е Животътъ, вънъ отъ тѣзи преживявания всичко е невидимо. Яковъ казва, че първото качество на Мѫдростьта е Чистотата. После, Мѫдростьта е мирна, повърхностьта й е тиха, спокойна, не се вълнува. Кои хора се вълнуватъ? Тѣзи, у които страститѣ взематъ надмощие, които живеятъ въ основата на своя мозъкъ – надъ ушитѣ си. Това мѣсто е свързано съ единъ центъръ на човѣшкото обоняние и щомъ минешъ покрай нѣкоя гостилница, веднага ти се приисква да се понаядешъ съ месо и да си пийнешъ. Въ този случай ти веднага слизашъ отгоре, започвашъ да мислишъ за нѣкоя хубава кокошка, за месото на нѣкой волъ, за винце, за други нѣща и когато всичко това напълни твоя умъ, Мѫдростьта ти излиза. Тогава горко на онзи готвачъ, който не е сготвилъ хубаво ядене! Петдесеть на сто отъ всички нещастия произлизатъ отъ това малко центърче. Това е епикурейство. Такива хора казватъ, че Животътъ нѣма смисълъ. Човѣкъ трѣбва да е ученъ, трѣбва да е банкеръ, за да нахрани добре това мѣсто въ мозъка си. И следъ като яде петдесеть, шестдесеть, сто и повече години, най-после това мѣсто се разваля – воденицата се поврежда, търговията престава и хората отиватъ на друга воденица. Понеже сме дошли на Земята, ние трѣбва да се стремимъ къмъ своя вѫтрешенъ Божественъ животъ. Само въ него можемъ да бѫдемъ щастливи и блажени, доколкото можемъ да спазимъ Божествения законъ. Мнозина се спъватъ отъ стиховетѣ на това послание. Когато Яковъ говорѣше, той имаше единъ Божественъ духъ, имаше откровение и затова казваше тѣзи нѣща. Мнозина четатъ Библията, но не я разбиратъ. За да я разбератъ, трѣбва да сѫ преживѣли това, което апостолитѣ сѫ преживѣли, да иматъ тѣхния духъ, душа и умъ. Нѣкои казватъ:“ Азъ искамъ ”. Добре, но три нѣща сѫ потрѣбни на човѣка: първо, да търси, второ, да разбира нѣщата и трето, да ги прилага. Това е сѫщото нѣщо, което казва Христосъ:“ Търсетѣ, хлопайтѣ, искайтѣ ”. Ако не търсишъ, не можешъ да намѣришъ. Тѣзи три елемента трѣбва да се съединятъ въ едно, за да се разбиратъ основнитѣ причини на нѣщата. Единъ добъръ градинарь трѣбва най-напредъ да разбира отъ почвата, после трѣбва да посѣе нѣкое дърво, да го обработва, а следъ години то ще принесе плодъ. Така е и въ Божествения животъ: когато посѣемъ една мисъль, следъ време тя ще даде плодъ. Божественото желание ще посѣешъ въ твоето сърдце, а Божествената мисъль ще посѣешъ въ твоя умъ. Но преди да си ги посѣлъ, твоитѣ умъ и сърдце трѣбва да бѫдатъ чисти и мирни. Човѣкъ трѣбва да се избави отъ лакомията, която сѫществува въ света. Ще ви приведа единъ разказъ, съчиненъ преди хиляди години. Това се случило по времето на древния царь Харунъ Онъ Рашидъ. Той ималъ обичай да се преоблича и да посещава града, за да види какъ живеятъ неговитѣ поданици, дали има редъ и порядъкъ между тѣхъ. Билъ доста щедъръ и правѣлъ благодеяния. Единъ день той среща единъ просѣкъ и му дава една златна монета. Просѣкѫтъ му казалъ:“ Господарю, ако ми ударишъ една плесница, ще ми направишъ голѣмо добро ”. Царьтъ не искалъ да прави това, но понеже просѣкѫтъ настоявалъ, заповѣдалъ на везира да му удари една плесница. И понеже му се видѣло много чудно, че просѣкѫтъ иска плесница, повикалъ го въ двореца си и го запиталъ кои сѫ дълбокитѣ причини да моли за това. Просѣкѫтъ започналъ да разказва своята история. Билъ синъ на богатъ търговецъ и когато баща му умрѣлъ, купилъ си около осемдесеть камили и така забогатѣлъ. При едно отъ пѫтуванията си срещналъ единъ дервиш1. който му казалъ, че знае едно голѣмо богатство и му трѣбватъ камилитѣ, за да го натоварятъ и после да го раздѣлятъ наполовина. Търговецътъ се съгласилъ, натоварили богатството, но още въ началото дервишътъ взѣлъ една малка кутийка съ нѣкаква масъ и я скрилъ. Започнали да дѣлятъ наполовина, обаче търговецътъ помолилъ дервиша да му даде повечето камили, а да задържи за себе си по-малко, разсѫждавайки, че на едно духовно лице не му е нуждно толкова богатство. Дервишътъ се съгласилъ, отстѫпилъ повечето камили и задържалъ за себе си само десеть. Следъ като помислилъ малко, търговецътъ пакъ му казалъ:“ Дай всичкитѣ на менъ, а задръжъ за себе си една камила ”. Дервишътъ и на това се съгласилъ. Следъ малко търговецътъ поискалъ и последната камила, получилъ я, но понеже забелязалъ какъ дервишътъ скрива кутийката, запиталъ го какво има въ нея. Дервишътъ му отговорилъ, че съдържа нѣкакъвъ мехлемъ, който има следното свойство: ако се намаже съ него лѣвото око, човѣкъ ще вижда всичкитѣ богатства въ света, а ако се намаже дѣсното око, ще ослѣпѣе. Тогава търговецътъ помолилъ да му намажатъ лѣвото око и наистина видѣлъ богатството на целия свѣтъ. После поискалъ да му намажатъ и дѣсното око, но дервишътъ отказалъ, предупреждавайки го, че ще ослѣпѣе. Търговецътъ, обаче, не вѣрвалъ, мислѣлъ, че ако си намаже и дѣсното око, ще види нѣщо много повече, и продължавалъ да настоява. Накрая дервишътъ се съгласилъ, казалъ, че отхвърля всѣка отговорность отъ себе си, намазалъ му и дѣсното око, следъ което търговецътъ действително ослѣпѣлъ. Започналъ той тогава да вика и да плаче, но дервишътъ му казалъ:“ Понеже бѣше много лакомъ, трѣбва да понесешъ всички последствия ”. Тукъ просѣкѫтъ завършилъ разказа за своя животъ и казалъ на царь Харунъ Онъ Рашидъ:“ Щомъ е така, искамъ да ми ударишъ една плесница. И всѣки другъ, който ще ми направи добро, искамъ да ми удря по една плесница, тъ. е. да ми намазва и другото око ”. Така и Господь ви е намазалъ едното око. У мѫжа е намазалъ лѣвото, а у жената – дѣсното, но тѣ искатъ и дветѣ имъ очи да намажатъ. И така хората ослѣпяватъ – това е човѣшкото грѣхопадане. Знанието и Мѫдростьта, която Господь ни дава, ние не сме въ състояние да я почерпимъ отъ Живота. Животътъ на Земята е ясно опредѣленъ – човѣкъ има вѫтрешенъ стремежъ да въздигне своята душа. Но подъ думата“ да въздигне” азъ разбирамъ да влѣзе въ онзи свѣтъ и да почерпи необходимитѣ елементи за своето сѫществуване. Така напримѣръ, човѣшкото сърдце изисква желания, но нѣкои желания сѫ отровни и когато влѣзатъ въ човѣшката душа, я разрушаватъ. Напримѣръ, колко е ненаситно желанието да бѫдешъ богатъ. И колкото повече забогатява човѣкъ, толкова сърдцето му повече се втвърдява и най-после става толкова твърдо, че се разсипва. Крайниятъ предѣлъ на втвърдяването е това състояние, при което тѣлото става крѣхко. А въ обществения животъ тази лакомия води до изолиране отъ хората и това разсипва човѣка. Човѣкъ живѣе, докато е съ своитѣ близки, а да живѣешъ индивидуално значи да си извънъ Бога. Щомъ сме въ дисхармония съ хората, ние сме въ дисхармония и съ Бога. Казвашъ:“ Азъ го мразя” – мразишъ и Бога; казвашъ:“ Ще му взема паритѣ” – крадешъ и Бога. Това сѫ отрицателни състояния и обратно – правишъ ли добро, ти правишъ добро и на Бога, съработникъ си съ Него. Мѫдростьта слиза отгоре, за да научи насъ, чадата на Господа, да търсимъ истинското Знание. Мнозина искатъ да се научатъ, но сѫ недоволни и казватъ:“ Защо Господь е направилъ така?” Азъ казвамъ: щомъ си взѣлъ да Го критикувашъ, ти не разбирашъ Господа. Дойде ли ти зло, недей пита защо се е случило така, а си кажи, че за добро е дошло. Когато допуснемъ, че нѣщата въ света не вървятъ хармонично, това подразбира, че не разбираме нѣщата. Напримѣръ, въ Америка има пусти мѣста, прѣзъ които хората вървятъ, вдигатъ много прахъ и мислятъ, че всичко навсѣкѫде е обвито въ прахъ, а не знаятъ, че тѣ го вдигатъ. Така е и съ твоитѣ мисли и желания – вдигналъ си толкова прахъ въ тѣхъ. Нека Мѫдростьта ти бѫде чиста и мирна, нека този прахъ се утаи и само тогава ще разбирашъ дълбокия смисълъ на твоята душа. Съвременнитѣ хора вече две хиляди години проповѣдватъ върху Мѫдростьта, но тя като че ли не ги е засегнала. По-точно, не е засегнала тѣзи, които сѫ на Земята, а тѣзи, които е засегнала, сѫ на Небето. Нѣкой казва:“ Искамъ да живея ”. Добре, но гледай да използувашъ добре Живота. Които искатъ да отидатъ на Небето, трѣбва да разбиратъ вѫтрешната Божествена Мѫдростъ. Коя е причината? Бихъ желалъ да видя една църква въ света, въ която свещеникѫтъ да проповѣдва отъ Любовь. Сега той проповѣдва, защото има жена и деца, а казва:“ Азъ проповѣдвамъ за Господа ”. Не проповѣдвашъ за Бога, а защото жена ти тѣ пече. Нѣкой учитѣлъ казва:“ Азъ проповѣдвамъ за Господа ”. И ти не проповѣдвашъ за Господа, а за твоята жена и деца. Не искамъ да кажа, че това, което се прави, е лошо. Напримѣръ, единъ проповѣдникъ събралъ оттук-оттамъ материалъ, наредилъ добре беседата си, за да изкара повече пари, но слушателитѣ не му дали толкова, колкото му се падало, оценили я за по-малко и въ следващата проповѣдъ той започналъ да кастри хората, които не му дали пари. Проповѣдъ, въ която паритѣ играятъ важна роля, не е чиста. Следователно, тази мѫдростъ не е чиста. Говоря за свещеници, които казватъ, че сѫ Божии служители. Това име трѣбва да отговаря на цельта. Всѣки трѣбва да върши работата си тъй, че да отговаря на името си. Напримѣръ, нѣкой казва, че е търговецъ на дрехи и той действително си е такъвъ. Трѣбва да сме искрени и чисти. И ако азъ не проповѣдвамъ Истината, ще кажа:“ Извинетѣ ме, азъ проповѣдвамъ Истината наполовина. Днесъ проповѣдвамъ само за пари, защото имамъ нужда отъ тѣхъ, а единъ день ще проповѣдвамъ и безъ пари ”. И така, Яковъ взема думата“ мѫдростъ” въ широкъ смисълъ. Много християни казватъ:“ Искамъ да разбера Божествената Мѫдростъ ”. Готовъ ли си да дадешъ всичко за Бога? Христосъ е казалъ да се отречешъ отъ себе си, което значи всички богатства, които имашъ на Земята, да ги дадешъ на сиромаситѣ и заедно съ тѣхъ да работишъ и да ги научишъ на трудъ и постоянство. Нѣкои посочватъ какво е направилъ Карничъ. Смѣшни сѫ хората, когато взиматъ Карничъ за идеалъ. Богатството е товаръ. Има единъ примѣръ съ онова магаре, което го натоварили съ много мощи, икони и кръстове и кѫдето минѣло, всички се кланѣли, а то си мислѣло, че поклонитѣ се отнасятъ за него. Ти може да си въ положението на Карничъ, а да си едно магаре. Почитанието спрямо тебъ трѣбва да е заради твоя духъ и мѫдростъ. Главата ти не трѣбва да е пълна съ библѣйски стихове и изрѣчения, тѣ трѣбва да сѫ въ твоята душа и да представляватъ една Божествена тъканъ. Това е смисълътъ на истинското християнство. Нѣкой може да ми каже:“ Ти не проповѣдвашъ добре ”. Азъ нѣмамъ нищо противъ съвременния строй, но гащитѣ на едно петгодишно дете не ставатъ на десетгодишното. И понеже човѣчеството днесъ е пораснало, трѣбватъ нови нѣща, новъ строй, нови мисли. Малкото момиченце може да си играе съ кукли, моитѣ почитания къмъ него, но когато голѣмата мома си играе, ще й кажа:“ Моме, на тебъ ти трѣбватъ живи кукли, другояче трѣбва да гледашъ на Живота ”. Когато малкото момченце си играе съ конче, моитѣ почитания къмъ него, но когато голѣмиятъ момъкъ си играе, ще му кажа, че му трѣбва истински голѣмъ конь. Коньтъ е човѣшкиятъ умъ, а куклата е човѣшкото сърдце. Когато майката ражда своето дете, това значи, че ражда своето сърдце, за да го превъзпита. И когато единъ старъ дѣдо не може да превъзпита своето дете, той трѣбва да умре. Затова Господь е казалъ:“ Докато човѣкъ не стане като дете, не може да влѣзе въ Царството небесно ”. Човѣкъ трѣбва да прероди своето сърдце – да стане малко. Подъ“ малко” се разбира единъ пластиченъ елементъ, който е въ състояние да се развива правилно и не губи еластичностьта на Живота. Нѣкоя жена казва:“ Родихъ петь деца ”. Добре, но възпита ли ги? –“ Не ”. Тогава не си научила смисъла на Живота. Нѣкоя пъкъ ще каже:“ Азъ нищо не родихъ ”. Трѣбва да родишъ. Мѫдростьта, която слиза отгоре, казва:“ Ти трѣбва да родишъ и твоето дете трѣбва да е мирно ”. Добре, вие иматѣ деца, но понѣкога се тревожитѣ, раздразватѣ се, пламватѣ отъ червенина, най-после ви заболява глава, стомахъ или бѣлъ дробъ и казватѣ:“ Бързо викайтѣ лѣкаръ, че ще умра!” Отгде знаешъ, че ще умрешъ? Това показва, че не разбираме отношенията и взаимовръзкитѣ, между които сѫществуваме. Всѣки, у когото Мѫдростьта не е чиста и мирна, ще умре, ще се сплуе. А това подразбира, че въ Невидимия свѣтъ има други закони, споредъ които твърдата материя трѣбва да се превърне въ мека, за да се стане годна за животъ. Следователно, заради другитѣ условия нашето тѣло трѣбва да стане жертва на този законъ. Всѣки отъ насъ трѣбва да пожертва своето тѣло, както цвѣтътъ жертва своитѣ листенца, за да завърже. Това значи, че ние трѣбва да пуснемъ своитѣ листа. Сега, съвременнитѣ хора искатъ да живеятъ въ физическия свѣтъ, но не мислятъ, че този свѣтъ е най-добъръ. Въ физическия свѣтъ отношението ви спрямо Невидимия свѣтъ е сѫщото, каквото е отношението на детето въ утробата на майка си – то живѣе въ една малка обвивка и за него това е цѣлъ свѣтъ. Но когато детето се роди, тази обвивка, това тѣло трѣбва да се пожертва, да умре. Следователно, по отношение на Духовния този свѣтъ е само една утроба и затова човѣкъ се чувства въ него стегнатъ и притѣсненъ. Нѣкой казва:“ Азъ искамъ да оправя света ”. Нѣма какво да го оправяшъ, излѣзъ отъ майка си навънъ. Понѣкога детето се движи вѫтре въ майката, но не иска да излѣзе навънъ. Дори когато започне да излиза, пакъ не му се иска и затова викатъ акушери да го извадятъ, затова майката вика, крещи. Така и ние не искаме да излѣземъ, но Господь ни тегли. Трѣбва да излѣземъ отъ физическия свѣтъ и да отидемъ въ Духовния, въ който има много повече условия за развитието ни. Сега вие гледатѣ тѣлото си и си казватѣ:“ Следъ години всичко това ще го изгубя ”. Или пъкъ се гледатѣ въ огледалото и виждатѣ, че сте остарѣли. Азъ казвамъ: ще излѣзетѣ отъ утробата на майка си. Християнството е наука, която посочва какъ хората трѣбва да излѣзатъ отъ този свѣтъ. То е тѣсенъ пѫтъ – тѣсенъ, за да може само единъ човѣкъ да мине прѣзъ него. И така, трѣбва да се помни, че Чистотата въ сърдцето и въ ума е едно качество, единъ необходимъ атрибутъ. Защото нашиятъ стремежъ да бѫдемъ богати е правъ, но богатството, което придобиваме, трѣбва да се пренесе тамъ, кѫдето нѣма да се изгуби. Не трѣбва да бѫдемъ сиромаси. Нѣкои цитиратъ:“ Блажени нищитѣ духомъ, защото е тѣхно Царството Божие ”. Това не значи, че човѣкъ трѣбва да е беденъ, но значи човѣкъ, който е безсмъртенъ, който е разбралъ Живота. Не на сиромаситѣ е Царството Божие, а на онѣзи, въ сърдцата на които нѣма мисъль да заграбятъ света, които всѣкога сѫ доволни, който сѫ готови да се жертватъ, отъ нищо не се оплакватъ, за които всичко е добро. Пратетѣ ли ги въ ада, тамъ имъ е добре; пратетѣ ли ги на Небето, и тамъ имъ е добре. Такива сѫ хората, които сѫ нищи духомъ. Нѣкой казва:“ Азъ искамъ да съмъ нищъ духомъ ”. Добре, още сега можешъ да бѫдешъ. Но ако се поусмихнешъ, това показва, че искашъ още да си поживѣешъ. Ако си живѣлъ месецъ въ утробата на майка си, значи, че има още да си поживѣешъ; ако си живѣлъ два-три месеца, още има да си поживѣешъ; ако си живѣлъ четири, петь, шесть, седемь или осемь месеца, има още да си поживѣешъ. Но ако си живѣлъ деветъ месеца, трѣбва непременно да излѣзешъ и ако не излѣзешъ, ще умрешъ въ утробата на майка си. Когато дойде време на човѣка да умре, трѣбва да излѣзе. И тъй, когато човѣкъ умре, душата се ражда. Тя трѣбва да излѣзе отъ физическата си обвивка и около нея да остане една етерна обвивка. Следъ нѣколко дни тя ще съблѣче и втората обвивка и ще влѣзе въ своето Астрално тѣло, тъ. е. въ чистилището, докато се пречисти. Когато се пречисти, ще напусне Астралното си тѣло и ще се качи въ своето Ментално тѣло – една много по-фина обвивка и дреха, която не се кѫса тъй лесно. И когато пристигне въ Рая, душата идва въ тъ. наръ. будическо състояние – човѣкъ, който напълно се е събудилъ и разбира Божествената Мѫдростъ и Любовь. Въ това будно състояние нѣма ни споменъ отъ всички земни страдания, които човѣкъ е преминалъ, а оставатъ само едни приятни възпоменания за нѣщата, които сѫ се случили. И отъ тази висота човѣкъ ще вижда защо всичко е станало така. Съвременнитѣ хора не разбиратъ себе си. Нѣкои казватъ:“ И азъ знамъ Христосъ ”. Питамъ го:“ Ти излизалъ ли си отъ тѣлото си?” –“ Не съмъ ”. Значи не познавашъ Христа. И когато Христосъ казва:“ Азъ съмъ пѫтъ и истина ”, Той разбира възможностьта на човѣка да знае какъ да излиза отъ своята обстановка и какъ да се връща. Ако нѣкой християнинъ сега започне да излиза отъ тѣлото си, той припада, бързо викатъ лѣкари да го спасяватъ. Оставетѣ го да излѣзе отъ утробата на своята майка. Напримѣръ, нѣкой човѣкъ страда; оставетѣ го, не го смущаватѣ, нека си страда. Тѣзи нѣща сѫ велико благословение, въ тѣзи страдания той изпитва това, което другитѣ, които не сѫ на негово мѣсто, не могатъ да изпитатъ. Следователно, само на страдащитѣ Богъ се открива, а за тѣзи, които ядатъ и пиятъ, Богъ остава едно неизвестно сѫщество. Днесъ, при сегашнитѣ страдания, Богъ се открива на хората. Едни се биятъ на фронта, а други се лѣкуватъ, тъ. е. едновременно действуватъ две сили – едната разрушава, а другата лѣкува. Така се създаватъ условия хората да заживеятъ добре помежду си. Напримѣръ, двама, които по-рано не сѫ живѣли добре, сега на фронта се срещатъ и се сближаватъ. Тъй че, докато не се роди отъ утробата на майка си, човѣкъ не може да разбере външнитѣ условия. По сѫщия законъ ако и ние не влѣземъ въ вѫтрешния свѣтъ, нѣма да разберемъ какво Господь мисли. Но това е опредѣлено. Страститѣ сѫ кратковременни – могатъ да се повдигнатъ като пожаръ, но следъ това ще угаснатъ и ще настане затишие. Когато понѣкога се разгнѣвишъ, разсърдишъ се и се зачервишъ, следъ половинъ часъ започвашъ да чувствашъ умора и си казвашъ:“ Колко ме заболя глава!” Следователно, настѫпилата страсть предизвиква обратна реакция. Утре пакъ ще се разгнѣвишъ и пакъ ще настѫпи обратна реакция. Единъ вълкъ улавя една овца, гнѣви се, докато я изяде, но знаейки, че следъ това ще страда, отива да се наспи. Често и мѫжетѣ, следъ като се каратъ съ женитѣ си, отиватъ въ кръчмата, за да забравятъ всичко, и казватъ:“ Страститѣ на жената нѣма да ме убиватъ ”. Но следъ като изтрѣзнеятъ, пакъ започватъ страданията и пакъ отиватъ въ кръчмата. Страститѣ създаватъ пиянството. Трѣбва да се намѣрятъ сили, които да ги изкоренятъ. Страститѣ трѣбва да се впрегнатъ и тогава ще се отстранятъ. Ако пуснешъ едно прасе въ градината, ще рови, но то не е виновно за това. Впрегни тази своя страсть! Сегашнитѣ хора казватъ:“ Искамъ да се освободя отъ страститѣ си ”. Добре, но когато се освободишъ отъ тѣхъ, у тебъ какво ще остане? Трѣбва да се впрегнетѣ на работа като една работна жена и да разрешитѣ ребуса на всѣка една такава страсть. Не питайтѣ защо ви е дадена тя, но опитайтѣ се да я впрегнетѣ. Така постѫпватъ и днешнитѣ хора. Искъръ колко пакости е правилъ до днесъ, но съвременнитѣ хора сѫ го впрегнали въ работа, докарали сѫ го въ София и използуватъ водната му сила за електрическа енергия. Въ този случай нѣма да кажетѣ:“ Господи, освободи ни отъ този Искъръ!” Щомъ искатѣ да се освободитѣ отъ вашитѣ страсти, вие ще пресъхнетѣ, защото тѣ сѫ вашитѣ извори. Трѣбва да се намѣри основниятъ законъ – да се впрегнатъ страститѣ на работа, да имъ се даде единъ умственъ колоритъ, емоциитѣ да се обърнатъ въ чувства, чувствата – въ щастие, щастието – въ блаженство, а блаженството – въ хармония, въ сливане съ Бога. Не можешъ да бѫдешъ щастливъ, докато не знаешъ какво отношение има между емоциитѣ и чувствата. Когато казваме, че човѣкъ не може да бѫде щастливъ, разбираме, че той не знае нѣщата въ света. Но има и щастливи хора, които могатъ да взематъ скърбитѣ на нещастнитѣ. При менъ дохождатъ много и азъ вземамъ скърбитѣ имъ, вземамъ страститѣ имъ и казвамъ:“ Хайде сега на работа!” Тѣзи прасета трѣбва да се възпиратъ, страститѣ трѣбва да се облагородятъ, да се превърнатъ въ овце, тъ. е. въ емоции, а после трѣбва да се превърнатъ въ чувства. После, и азъ благодаря на Бога, че ми е далъ работа, защото и у щастливитѣ хора има скука. А да си щастливъ значи да помагашъ на хората. Не съжалявайтѣ, че има страдащи хора, а благодаретѣ на Бога за всичко. И когато благодаримъ, ние ще дойдемъ до онова истинско разбиране. Благодаретѣ на Бога, че иматѣ пари; благодаретѣ и за това, че сѫ ви ограбили. Сега има много подобни примѣри. Напримѣръ, нѣкои затлъстяватъ и хората казватъ за тѣхъ:“ Я какъ се е поправилъ!” Но утре сѫщиятъ получава апоплектиченъ ударъ, умира и тогава казватъ:“ Какъ е възможно такъвъ здравъ човѣкъ да умре?” Не съжалявайтѣ, той сега е станалъ по-здравъ. Другъ пъкъ боледува и следъ това се поправя; това значи, че той се е родилъ. Тѣзи нѣща не трѣбва да ви смущаватъ, тѣ не сѫ сѫществени. За всѣко нѣщо си кажетѣ:“ Изпратенъ съмъ съ такава и такава мисия” и веднага ще почувствуватѣ радость. Сега, азъ ще свържа този стихъ отъ посланието на Яковъ съ онази притча на Христа, кѫдето единъ баща отишълъ при двамата си синове. Единиятъ отъ тѣхъ казалъ, че ще отиде на нивата, но не отишълъ; другиятъ казалъ, че нѣма да отиде, но се разкаяалъ и отишълъ. Има хора, които ходятъ на църква, но не вършатъ Божията воля, а има такива, които казватъ, че не искатъ да служатъ на Бога, а всѫщностъ Му служатъ. Последнитѣ сѫ истинскитѣ християни. Затова Христосъ казва:“ Последниятъ въ света ще бѫде пръвъ на Небето ”. Новото учение идва не заради църквата, а за голѣмитѣ грѣшници, за свѣтскитѣ хора. Нека не се лъжатъ онѣзи, които сѫ въ църква, че ние сме чада Авраамови. Господь казва:“ Отъ тѣзи камъни Азъ мога да извадя чада Аврамови ”. Това показва, че у насъ не трѣбва да има сектантство и да казваме, че сме това или онова. Необходимо е да търсишъ и да прилагашъ. Ще попита нѣкой какъ. – Най-първо, Мѫдростьта трѣбва да е чиста, мирна; после, трѣбва да е привѣтлива, благопокорна. Но всѣки ще попита кой е пѫтятъ, по който ще може да се влѣзе и после да се излѣзе. На човѣкъ, който нѣма тѣзи качества на Мѫдростьта, нѣма да отговоря нищо. Ще кажетѣ, че това е жестоко. Не е жестоко, но на единъ глухъ, който нѣма да ме чуе, защо да му говоря? Нѣкой ще каже:“ Ти се понадигашъ ”. Когато казвамъ“ Азъ ”, подъ тази дума разбирамъ Богъ. Щомъ сте чисти, това Божествено Азъ всичко ще ви каже. Когато нѣкое дете ми рече“ Азъ ще ти кажа ”, азъ ще се спра и ще отговоря:“ Казвай, Господи, азъ Тѣ слушамъ ”. Напримѣръ, нѣкой си е направилъ една градина и азъ влизамъ въ нея, разглеждамъ дали е четвъртита или елипсовидна, каква форма иматъ лехитѣ, какви посадени цвѣтя има, дали сѫ бѣли, червени, жълти, каква голѣмина иматъ и тъ. нъ. Следъ като разгледамъ всичко това, азъ ще кажа какъвъ е човѣкѫтъ, който е посадилъ тази градина. Ако имамъ едно писмо, ще зная културата на този, който го е написалъ. Нѣкои възкликватъ:“ Какви шапки иматъ женитѣ!” Азъ обичамъ да разглеждамъ шапкитѣ на женитѣ, дрехитѣ на мѫжетѣ, защото всичко това е една култура. Христовото учение e учението, което е вложено у васъ. Отворетѣ библиотекитѣ си и ще намѣритѣ вашитѣ книги. Ако искатѣ да влѣзетѣ въ висшето положение на Живота, ще трѣбва да намѣритѣ Свети Петъръ – той ще ви даде ключоветѣ, той ще ви даде Христовата книга. Ако искатѣ да слѣзетѣ въ нисшитѣ свѣтове, трѣбва да слѣзетѣ долу и въ ада ще намѣритѣ Христа. Единиятъ ключъ е у Петъръ, а другиятъ е у Христа. Има две Евангелия; когато прочететѣ и дветѣ, ще ги разберетѣ и ще видитѣ каква е Мѫдростьта, която слиза надолу. Защо Мѫдростьта не стои горе? Има причини. Тя слиза заради насъ, тя е майка и баща, тя е храна и слиза заради насъ. Само когато придобиетѣ тази Мѫдростъ, вие ще намѣритѣ вашия Баща, ще видитѣ какъвъ е Богъ. Ще намѣритѣ тази Мѫдростъ, която е чиста, мирна, привѣтлива, и тогазъ ще намѣритѣ вѫтрешния смисълъ на Бога, ще разберетѣ какво нѣщо е Той. Когато влѣзетѣ въ връзка съ Ангелитѣ, въ духа и въ ума ви ще влѣзе нова Свѣтлина, ще чуетѣ такава музика, каквато никога не сте слушали, и ще кажетѣ:“ Има смисълъ, това е дълбокиятъ смисълъ на Живота ”. Сега всички, които ме слушатѣ, приложетѣ Чистотата. Престанетѣ да мислитѣ, че сте чисти, и имайтѣ стремежъ къмъ Чистота. Нѣкой казва:“ Азъ съмъ достатъчно чистъ, достатъчно миренъ ”. Не, трѣбва да бѫдешъ напълно чистъ и миренъ. Подъ думата“ миренъ” се разбиратъ най-интензивнитѣ сили, които работятъ въ света. Свѣтлината, която слиза отгоре, е мирна, но произвежда най-велики работи. Подъ думата“ миренъ” разбирамъ силата, която ни дава подтикъ да работимъ и да мислимъ. Азъ нѣма да ви уча какъ да мислитѣ, но ще ви дамъ подтикъ, който да ви кара да работитѣ. Азъ бихъ желалъ да ви заведа нѣкога на разходка, за да видитѣ каква прелестно чувство се изпитва всрѣдъ Природата. Вѫтре въ нея се чувства Божествениятъ умъ, Мѫдростъ, Сила, Любовь, които работятъ, които слизатъ и казватъ:“ Господи, колко Си великъ!” Азъ всѣкога желая да зная повече. Не казвамъ, че много зная, защото днесъ имаме едно схващане за нѣщата, а утре имаме друго схващане, друго разбиране. Следователно, въ Живота трѣбва да виждаме Божествената хармония. Нѣкой ще каже:“ Остарявамъ ”. И Земята старѣе. Ако не остаряваше, нѣмаше да има тази прелесть. Браздитѣ, долинитѣ, рекитѣ, планинитѣ – това сѫ нейнитѣ бръчки. Щомъ човѣкъ има бръчки, той е по-изразителенъ. Тѣзи черти, разположени нагоре или надолу, показватъ какъвъ е билъ той, тъ. е. всѣка черта си има значение. А днесъ художницитѣ и фотографитѣ взематъ четката и заглаждатъ бръчкитѣ. Тѣ не знаятъ кое е ценното. Напримѣръ, една книга като Библията днесъ можетѣ да я купитѣ много евтино или ще я намѣритѣ нѣкѫде да завиватъ съ нея различни покупки. Ние, съвременнитѣ хора, вземаме Божественото, увиваме си съ него сиренето и после се чудимъ защо сме толкова нѣкултурни. Трѣбва съ Божествената Мѫдростъ да си увиемъ ума, сърдцето и душата. Тогава ще бѫдемъ силни и мощни хора. И тъй, идва едно преобразувание въ обществения животъ. Въ съвременната наука ставатъ промени, разни теории се явяватъ. Напримѣръ, до преди години науката смѣташе елементитѣ за прости, неразложими тѣла и ученитѣ мислѣха, че сѫ стигнали крайния предѣлъ. Обаче, въ съвременната наука, която се развива по-бързо отъ религията, успѣха да разложатъ атомитѣ на йони2. Така напримѣръ, казватъ, че въ атома на водорода има седемстотинъ йони, едни отъ които сѫ положителни, а други сѫ отрицателни. Следователно и тамъ има мѫже и жени, които се каратъ, тъ. е. има 350 мѫже и 350 жени. Въ единъ атомъ кислородъ има 11 220 йона – значи около 5500 положителни и 5500 отрицателни. Атомѫтъ на натрия съдържа около 16 000 йона, атомѫтъ на радия съдържа около 100 000 йона. Единъ день може да се достигне дотамъ, че и йонътъ да се раздели. Ще направя следното сравнение: ако единъ атомъ е голѣмъ, напримѣръ, колкото църквата“ Свети Кирилъ и Методий ”, то йонътъ ще бѫде голѣмъ колкото единъ лешникъ. Между йонитѣ има много голѣми пространства. Когато се говори за четвърто измѣрение, това се разбира въ пространството. Затова казва Христосъ:“ Докато не станешъ дете, докато не се смалишъ, ще останешъ единъ глупецъ ”. Пѫтятъ на прогреса е да знаешъ да се смалявашъ, тъ. е. да знаешъ формитѣ, съ които можешъ да пронизвашъ света. Горе не приематъ голѣми хора. Нѣкои си мислятъ, че когато дойде второто пришествие, ще възкръснатъ съ своитѣ сегашни тѣла, които тежатъ, напримѣръ, сто и петдесеть килограма. Не, човѣкъ ще възкръсне по особенъ начинъ. Трѣбва да дойде едно разбиране, тогава въ човѣка ще дойде Божествено тѣло, което ще може да става толкова малко, че да преминава всички свѣтове, или пъкъ да става толкова голѣмо, че да запълва всички свѣтове. Трѣбва да се научимъ да ставаме малки и да нѣмаме желания да заграбваме света. Свѣтътъ е за насъ, стига човѣкъ да има желание. Постепенно човѣкъ ще мине прѣзъ всички свѣтове, прѣзъ всички планети и после пакъ ще започне да слиза. Затова казватъ, че Животътъ е едно движение отъ центъра къмъ периферията и отъ периферията къмъ центъра. Това е вѫтрешниятъ смисълъ на Живота, тъ. е. отъ Любовьта къмъ Мѫдростьта и отъ Мѫдростьта къмъ Любовьта, отъ Истината къмъ Мѫдростьта и отъ Мѫдростьта къмъ Истината, отъ Правдата къмъ Любовьта и отъ Любовьта къмъ Правдата, отъ Правдата къмъ Истината и отъ Истината къмъ Правдата, отъ Правдата къмъ Доброто и отъ Доброто къмъ Правдата. Разбиратѣ ли какво означаватъ тѣзи нѣща? Това е промеждутъкѫтъ на цѣли свѣтове. Когато се каже“ Добъръ ”, това е единъ великъ свѣтъ. Правдата, Любовьта, това сѫ сѫщо велики свѣтове. Нѣкои питатъ какво е Мѫдростьта. Това значи да влѣзешъ да живѣешъ въ нейния свѣтъ. Тогава ще видишъ колко е хубаво да живѣешъ тамъ. Сега, искамъ тази Мѫдростъ за всички да бѫде чиста и мирна и когато излѣзетѣ оттукъ, да можетѣ да я предадетѣ не съ думи, а съ контактъ. Никой не може да предаде на другитѣ това, което го нѣма у него. Мѫдростьта чрѣзъ Мѫдростъ се предава, Любовьта чрѣзъ Любовь се предава. Трѣбва да обичаме всички, безъ да мислимъ за себе си. И тогава всички ще ви обичатъ. Ако не искатъ да ви обичатъ, ще има стълкновение; когато всички хора започнатъ да обичатъ, тогава ще има хармония. Напримѣръ, сто музиканта се събиратъ въ единъ оркестъръ, но трѣбва да си избератъ единъ диригентъ. Ако започнатъ да се каратъ кого да избератъ, нѣма нищо да излѣзе и нѣма да има хармония въ работата имъ. Обърнетѣ се въ душата си къмъ Господа, Той е Животъ. Той е вѫтре въ васъ и разбиранията, които ще ви даде, дължитѣ на Него. Ако Животътъ се схване така, ще настане голѣмо преобразувание въ света. Тази Мѫдростъ, която иде въ света, е Богъ, тя е Христосъ. Христосъ слиза сега отъ Небето. Какво множество отъ Велики души идва съ Него!“ Елатѣ да видитѣ Божественото” – казватъ тѣ на хората. Тѣ носятъ Чистота, Миръ, Божественость. Нѣкои питатъ кога ще дойде този миръ. Идва, азъ виждамъ въ човѣчеството една велика процесия – всички идватъ и пеятъ. И когато тѣ дойдатъ, ще има хармония въ света, а заедно съ това ще има Миръ и Любовь. Това е Второто пришествие. Нѣма да има свършекъ на света, но свѣтътъ ще се очисти. Така бихъ желалъ всички да посрѣщнетѣ Христа. И съ Радость и Веселие да Го чакатѣ! Нека тази Мѫдростъ отсега нататъкъ да се почувства. Сега ще трѣбва да се проучи човѣшката душа. Вие никога досега не сте изучавали какво нѣщо е тя. Сега ще научитѣ какво нѣщо е проповѣдникъ, свещеникъ, учитѣлъ и тъ. нъ. Сега Божествената Мѫдростъ идва, за да ни научи на езика на нѣщата. И лично за насъ всичко ще се превърне въ една хармония. ------------------------ 1 - Дервишъ (туръ.) – мохамедански монахъ (бѣлъ. редъ.) 2 - Най-вѣроятно става дума за елементарнитѣ частици, споредъ представитѣ на науката отъ първата половина на XX вѣкъ (бѣлъ. редъ.) Недѣлни Беседи 29. 10. 1916 Недѣля, София
  12. Ани

    1916_10_22 Да я не пия ли?

    От "Сила и живот", т.1 Първо издание. 1946 г., „Да възлюбишъ Господа“ Книгата за теглене на PDF Съдържание обработена в стар правопис - 2015 г. с програма - необходима е проверка! Да я не пия ли? Беседа отъ Учителя, държана на 22 октомврий, 1916 г. София. „Чашата, която ми даде Отецъ, да я не пия ли?" (Йоана 18: 10) „Всѣки народъ, племе и езикъ, който говори зло противъ Бога на Седраха, Мисаха и Авдѣнаго, ще се намѣри на кѫсове, и кѫщата му ще стане гноище, защото другъ Богъ нѣма, Който може да избавя така." (Данаила 3: 29) „Чашата, която ми даде Отецъ, да я не пия ли?" Всички знаятъ, какво нѣщо е чашата. Въ сегашния животъ чашата играе важна роля. Тя е нуждна при всички увеселения и забави. Въ нея наливатъ вино, ракия, разни спиртни питиета. И лѣкаритѣ си служатъ съ сѫщата чаша. Тѣ разтварятъ лѣкарствата въ нея и ги даватъ на малкитѣ деца, които се отвращаватъ отъ тѣхъ. Христосъ казва на ученицитѣ си: „Чашата, която ми дава Отецъ, да я не пия ли?" Тая чаша представя процесъ на човѣшкото развитие; тя е емблема на нѣщо. Забелязано е, че цвѣтоветѣ на всички явнобрачни растения иматъ форма на чаша. Да пиешъ отъ Христовата чаша, това значи, да минешъ прѣзъ известенъ процесъ, вѫтрешенъ или външенъ – физиченъ, сърдеченъ или умственъ. Тримата младежи – Седрахъ, Мисахъ и Авдѣнаго, хвърлени отъ Навуходоносора въ огнената пещь, представятъ прояви на три различни характера. Рѣдко се срещатъ трима души съ еднакъвъ характеръ, или на единъ умъ. Тия младежи се отличаваха съ високо умствено, нравствено и духовно развитие, което се провѣри въ живота имъ. Тѣ останаха вѣрни на своитѣ убеждения. Когато Вивилонянитѣ искаха да имъ наложатъ своитѣ обществени и религиозни възгледи, тѣ не се подчиниха. Въ живота има принципи, на които човѣкъ трѣбва да остане вѣренъ. Само така той може да се развива правилно. Който не издържи на тия принципи, той носи последствието на своето отклоняване. Това изпитание се отнася не само за отдѣлния индивидъ, но и за дома, за народа и за цѣлото човѣчество. Да не ви се вижда чудно, когато индивидътъ, домѫтъ, народътъ и цѣлото човѣчество днесъ се поставятъ на тоя изпитъ. – Отъ кого? – Отъ новия свѣтъ, или отъ Бога. Всички минаватъ прѣзъ изпита на тримата младежи. Тѣ представятъ тритѣ велики принципа, действуващи въ човѣка. Ако между духа, душата и тѣлото на човѣка нѣма единство, нищо не може да се постигне. Много проповѣдници сѫ говорили върху стиха за тримата момци въ огнената пещь, но сѫ ги разглеждали въ другъ смисълъ, различенъ отъ тоя, който азъ разглеждамъ. Тримата младежи представятъ три устойчиви характера. Истински човѣкъ е оня, който издържа съ успѣхъ своя изпитъ. Студентътъ или ученикѫтъ получава дипломъ за свършване на наукитѣ си, когато издържи изпититѣ си съ успѣхъ. Сѫщото се отнася и до обществения животъ, както и до природата. Всички живи сѫщества, отъ най-малки до най-голѣми, минаватъ прѣзъ изпитъ, следъ което заематъ своето опредѣлено мѣсто. Докато не минатъ прѣзъ строгитѣ житейски изпити, хората гледатъ повърхностно на живота. Тѣ търсятъ блага, търсятъ щастие, но не ги намиратъ. Само оня може да търси щастието и да го намѣри, който знае, какво представя то и, като го намѣри, може да го запази завинаги. Така хората търсятъ и любовьта. Знаетѣ ли, какво нѣщо е любовьта? Ще кажетѣ, че чувствуватѣ любовьта. Човѣкъ чувствува и приятни, и неприятни нѣща, обаче, всичко това не е любовь. Всичко въ света е проява на любовьта, но какво въ сѫщностъ е любовьта, малцина знаятъ. Нѣма ученъ, философъ или писатѣлъ, който може да определи точно, какво представя любовьта. Ще кажетѣ, че Богъ е Любовь. Казватѣ, че Богъ е Любовь, безъ да разбиратѣ смисъла на любовьта. Тоя въпросъ предстои на бѫдещето. Следъ хиляди години човѣкъ ще има ясна представа за любовьта. До това време дръжтѣ се за любовьта споредъ разбирането си. Сега да разгледаме характера на човѣка. Характерътъ подразбира устойчивость. Тя е най-важната негова черта. Устойчивъ характеръ е оня, който, при всички условия на живота, е единъ и сѫщъ, тъ. е. не се изменя. Ако при изпитанията човѣкъ мени характера си, казваме, че той нѣма характеръ. Всички сѫщества, които нѣматъ характеръ, сѫ безлични, тъ. е. лишени отъ индивидуалность. За да развие основната черта на характера си – устойчивостьта, човѣкъ минава прѣзъ четири процеса, тъ. е. прѣзъ четири степени на развитие: процесъ на подсъзнанието, на съзнанието, на самосъзнанието и на свръхсъзнанието или така нареченото космическо, Божествено съзнание. Сегашниятъ човѣкъ е дошълъ до самосъзнанието. Въ това съзнание се криятъ условията за човѣшкото падане. Човѣкъ има желание да владѣе света и казва: Само азъ живея, затова всички трѣбва да ми служатъ. Като е добре на мене, на всички е добре; щомъ е зле на мене, на всички е зле. Това гледище на човѣка е създало дветѣ философски учения: песимизъмъ и оптимизъмъ. Когато човѣкъ е боленъ, когато работитѣ му не вървятъ добре, той е песимистъ. Когато е здравъ, и работитѣ му вървятъ добре, той е оптимистъ. Тия възгледи ни най-малко не опредѣлятъ положението на вселената. Това сѫ субективни възгледи на човѣка, които нѣматъ нищо общо съ великитѣ и неизменни Божии закони. Каква е крайната целъ на живота? Крайната целъ на човѣшкия животъ е да намѣри основната черта на своя характеръ; да намѣри опорната точка на своя животъ; да намѣри своя Баща и да се върне въ Бащиния си домъ; да намѣри своя Учитѣлъ и да поеме работата, която трѣбва да свърши. – Какво ще правя, като свърша работата си? Да се задава такъвъ въпросъ, това значи неразбиране крайната целъ на живота. Работата никога не се свършва. Да свършишъ една работа, това значи, да започнешъ друга. Като знаетѣ това, никога не питайтѣ, каква е крайната целъ на живота. Стреметѣ се да свършитѣ започнатата работа. Не отлагайтѣ работата си. Само така ще бѫдетѣ щастливи. Отправяйтѣ ума и сърдцето си къмъ работата, която ви е дадена. И следъ като свърши започнатата работа, човѣкъ има право да се пита, защо е дошълъ на земята. Отговорътъ е простъ: Ти си дошълъ на земята да учишъ и да работишъ. Христосъ казва: „Чашата, която ми даде Отецъ, да я не пия ли?" Всѣки човѣкъ има по една горчива и по една сладка чаша, които се сменятъ една съ друга. Чрѣзъ горчивата чаша човѣшкиятъ животъ постоянно се пречиства. – Защо трѣбва да се пречиства? – Човѣшкиятъ животъ е подобенъ на изворъ, който е пѫтувалъ дълго време и по пѫтя си събиралъ различни утайки, които сѫ го оцапали. За да се пречисти изворътъ, водата трѣбва да мине прѣзъ редица пѣсъчливи пластове. Така водата се филтрира и придобива първоначалната си чистота. Ето защо, Богъ отъ време на време ви дава по една горчива чаша, да пречисти живота ви. Като минетѣ нѣколко пѫти прѣзъ горчивата чаша, ще разберетѣ, защо е трѣбвало да пиетѣ отъ нея. Горчивата чаша ще освободи живота ви отъ всички нечистотии. – Какво представятъ нечистотиитѣ? – Лошитѣ човѣшки мисли и желания. Тѣ сѫ елементи, които внасятъ поквара въ човѣшкия животъ и въ характера му, като ги разрушаватъ. Така човѣкъ губи сигурностьта въ живота си и започва да се страхува, да не се разболѣе, да не остарѣе, да не изгуби богатството си. Това, отъ което се страхува, става. Каква философия се крие въ това? Въ страха човѣкъ си представя нѣщата такива, каквито не сѫ. Единъ пѫтникъ замрѫкналъ въ една планинска мѣстностъ, дето трѣбвало да пренощува. Колкото по-тъмно ставало, толкова повече обърквалъ пѫтя. По едно време, кракѫтъ му се подхлъзналъ, и той усѣтилъ, че пада въ пропасть, но успѣлъ да се хване за клона на едно дърво и така висѣлъ нѣколко часа. Най-после рѫцетѣ му толкова отмалѣли, че невъзможно му било повече да се държи за клона на дървото. Преди да се спусне въ пропастьта, той започналъ да вика, да се прощава съ близкитѣ си. Като си взѣлъ сбогомъ отъ всички, пусналъ клона, за който се държалъ, и очаквалъ вече смъртьта си. Каква била изненадата му, когато разбралъ, че пропастьта, отъ която се страхувалъ, била само 15 смъ. дълбока. Често и вие се държитѣ за нѣкакъвъ клонъ и викатѣ: Сбогомъ, отивамъ вече! Като се спуснетѣ, виждатѣ, че пропастьта подъ васъ е дълбока само 15 смъ. По тоя начинъ човѣкъ самъ си увеличава страданията. Новото учение ви казва, че пропастьта подъ васъ е само 15 смъ. дълбока. Спуснетѣ се безъ страхъ и ще се увѣритѣ, че думитѣ ми сѫ истинни. Докато не се е домогналъ до истината, човѣкъ се страхува и казва: Какво ще стане съ мене? – Нѣма нищо страшно въ живота. Пусни клона, за който се държишъ, и ще видишъ, че пропастьта подъ тебе е само 15 смъ. дълбока. – Ако умра? – И това не е страшно, подъ тебе е пакъ само 15 смъ. дълбочина. Единъ день сами ще се увѣритѣ, че страхътъ, който ви е обхваналъ и държи здраво, е безпредметенъ. Навсѣкѫде е тихо и спокойно. Опитайтѣ новото учение, въ което е скрита истината на живота. Истината всѣкога може да се опита, защото сама тя е животъ. Христосъ пръвъ разбра смисъла на живота, неговата крайна целъ и пи горчивата чаша, безъ да съжалява. Ако Христосъ не бѣше пилъ горчивата чаша, свѣтътъ щѣше да бѫде лишенъ отъ всѣкакво благо. Какво се крие въ горчивата чаша? – Божията Любовь. Ще кажетѣ, че тя носи страдания. Безъ страдания не може да окапе листа на горчивата чаша. Следователно, безъ страдания тя не може да даде плода на живота. Христосъ е живиятъ плодъ върху дървото на живота. Като не разбираха законитѣ на живота, ученицитѣ на Христа казваха: „Учителю, недей се излага на страдания!" Това подразбира: Учителю, недей цъфтя. Христосъ знаеше, че сега е времето да цъфне и да върже. Ако не бѣше цъфналъ и не бѣше вързалъ, плодъ не щѣше да има. Плодътъ донесе благодатта за цѣлото човѣчество. И тъй, когато дойде горчивата чаша и за васъ, ще знаетѣ, че е дошло време да цъфнетѣ и да завържетѣ. Следователно, не съжалявайтѣ, че страдатѣ. Само чрѣзъ страданието индивидътъ, семейството, обществото, народътъ и цѣлото човѣчество се облагородяватъ. Христосъ трѣбваше пръвъ да цъфне на дървото на живота и да даде живия плодъ, който лѣкува. Въ тоя плодъ се крие новото учение, което носи елементитѣ на вѫтрешенъ миръ и спокойствие. Само така човѣкъ влиза въ космичното съзнание на живата вселена, въ която всички възвишени сѫщества, всички ангели и цѣлото небе служатъ на Бога. Когато човѣкъ е добъръ, дето да го турятъ, въ ада или въ рая, навсѣкѫде му е добре. Ако е лошъ, и въ рая да го турятъ, пакъ ще му е зле. Тримата младежи минаха прѣзъ огнената пещь, но не изгорѣха. При тѣхъ влѣзе и четвърти, който приличаше на Христа. Когато човѣкъ мине прѣзъ огъня, ще намѣри четвъртия елементъ, тъ. е. Духа, нареченъ отъ философитѣ „висшето азъ, – Божественото начало въ човѣка. Отъ гледището на християнитѣ, това значи, да се съединишъ съ Бога. Това подразбира да живѣешъ въ хармония, а не да съединишъ рѫцетѣ си съ нѣкого, да се хванетѣ рѫка за рѫка. Ако вземетѣ нѣколко последователни тона, ясно ще различитѣ всѣки единъ поотдѣлно. Обаче, ако вземетѣ нѣколко тона, хармонично съчетани, ще образуватѣ акордъ, съзвучие или хармония. Казвамъ: Влѣзтѣ въ Божествения животъ, да заживѣетѣ въ Неговата хармония. Богъ не се нуждае отъ насъ, ние се нуждаемъ отъ Него. Той нѣма желание да ни погълне и обезличи. Единствениятъ Му стремежъ е да ни насочи въ правия пѫтъ на разбиране. Той е Учитѣлъ на душитѣ, които искатъ да Го разбератъ. Само така човѣкъ може да бѫде уменъ, добъръ, красивъ, здравъ, да живѣе въ хармония. – Защо сѫ нуждни тогава страданията? – Тѣ идатъ като необходими препятствия за постигане на хармонията. Безъ препятствия хармонията е непостижима. Може ли влакѫтъ да се движи по гладка повърхность и да постигне крайната целъ на своето движение? Окаже ли се, че пѫтятъ на влака е гладъкъ, колелетата му ще се движатъ, безъ да напредва. За да върви напредъ, сипватъ пѣсъкъ на пѫтя му, и той започва да напредва. Пѣсъкѫтъ е препятствие, но безъ него влакѫтъ ще стои на мѣстото си. Не мислетѣ, че ще бѫдетѣ щастливи, ако пѫтятъ ви е гладъкъ и безъ препятствия. Разумнитѣ сѫщества, които разбиратъ законитѣ, веднага сипватъ пѣсъкъ на пѫтя ви, да тръгнатъ колелетата на вашия животъ напредъ. Ще кажетѣ, че щастието ви се нарушава. Това е привидно нарушаване. Когато тръгнетѣ напредъ, ще разберетѣ смисъла на препятствията, тъ. е. на страданията. Казвашъ: Побеля ми главата отъ страдания. – И това е за добро – зависи, за какво се готвишъ. Ако си платно за дрехи, добре е да побелѣешъ. Ако си почва, добре е да почернѣешъ. Черноземѫтъ дава най-добри плодове, най-хубаво жито. Въ тоя смисълъ, бихъ желалъ всичката почва да е черноземъ. Христосъ казва: „Това е животъ веченъ, да позная Бога, да позная Любовьта." Това е Божествениятъ плодъ, който носи хармонията за цѣлото човѣчество. Който е готовъ да страда, само той ще цъфне, ще върже и ще даде плодъ. – Ако съмъ плодъ, ще ме изядатъ. – Нека тѣ изядатъ. Ти имашъ семка, отъ която ще се родишъ отново. Въ семката е силата на твоя животъ. Докато не прояви силата си, човѣкъ не може да се развива. Като знаетѣ това, не се страхувайтѣ отъ страданията и мѫчнотиитѣ. Всички хора, всички живи сѫщества минаватъ прѣзъ тѣхъ. Само оня ще ги преодолѣе, който е готовъ да се пусне отъ клона, за който се държи. Така той ще види, че пропастьта, която го плаши, има само 15 смъ. дълбочина. Всички мѫчнотии сѫ преодолими. Виждалъ съмъ хора, които не могатъ лесно да умратъ. Като дойде тоя часъ, тѣ започватъ да ритатъ, не могатъ да се отдѣлятъ отъ тѣлото си. Казвамъ: Отпусни се, нека душата ти излѣзе свободно. Подъ тебе е само 15 смъ. дълбочина. И близкитѣ на умиращия се страхуватъ отъ смъртьта. Тѣ му даватъ лѣкарства, правятъ инжекции, да продължатъ живота му още малко, но нищо не постигатъ. Пусни се отъ клона, подъ тебе има дълбочина само 15 смъ. Изправи се на краката си и кажи: Слава Богу, избавихъ се отъ голѣмото нещастие. Сегашнитѣ хора, като не разбиратъ нѣщата, събиратъ се около умрелия и казватъ: Горкиятъ човѣкъ, отиде си! Азъ виждамъ, че умрелиятъ е живъ и стои на 15 смъ. далечъ отъ тѣлото си. Сега, както и да ви говоря, всичко ви се вижда смѣшно. Като се намѣритѣ предъ нѣкаква мѫчнотия, вие пакъ се хващатѣ за клона и не смѣетѣ да се пуснетѣ. Казвамъ: Пусни се отъ клона и се хвани за Господа. Само така ще стане обратъ въ живота ти, въ всички твои възгледи. Има писатели, които, като напишатъ една книга, преживяватъ голѣмъ страхъ отъ критиката. Тѣ се вълнуватъ, тревожатъ и, като минатъ кризата, казватъ: Слава Богу, свърши се всичко. Казвамъ: Напиши книгата си и се пусни долу. Кажи си урока и се пусни долу. Това искаше да каже Христосъ съ чашата, която Отецъ му даде. Петъръ казваше на Христа: „Учителю, не пий тая чаша." Обаче, Христосъ му отговори: „Чашата, която Отецъ ми даде, трѣбва да я пия". Всѣки човѣкъ носи въ себе си по единъ Петъръ и по единъ Христосъ. Петъръ вади ножа отъ ножницата си и отрезва ухото на слугата. Христосъ му казва: „Петре, скрий ножа си. Изпий чашата, която Отецъ ти дава, за да разберешъ Божествената хармония. Горчивата чаша иде за всѣки едного отъ васъ. Желая да изпиетѣ тая чаша геройски, както подобава на всѣки християнинъ. Следъ изпиване на горчивата чаша иде възкресението – новиятъ животъ. Това е външната страна на въпроса. Сѫществува известна аналогия между живота на Христа и тоя на тримата момци, които Навуходоносоръ заповѣда да хвърлятъ въ огнената пещь. Пещьта била толкова нагорещена, че палачътъ, който ги хвърлилъ вѫтре, изгорѣлъ. Казано е, че Богъ е огънь, който изгаря. Обаче, който живѣе въ съгласие съ Божията Любовь и съ Христовия Духъ, е въ пълна безопасность. Божията сила се проявява въ труднитѣ моменти на живота, не когато човѣкъ е сиромахъ, но когато е богатъ. Богатството е затлъстяване отвѫтре навънъ, а сиромашията – процесъ на развитие отвѫтре навънъ. Богатството трѣбва да се превърне на торъ, а сиромашията въ честенъ трудъ. Безъ богатство не може, но и безъ сиромашия не може. Тѣ сѫ два процеса, които работятъ задружно за човѣшкото развитие. Докато не изгуби всичко въ света, човѣкъ не може да намѣри Бога, не може да бѫде щастливъ. Щастието е есенция, която се извлича отъ знанието и опитноститѣ на хилядитѣ поколѣния, както гюловото масло отъ цвета на розата. Трѣбва да подложитѣ три-четири хиляди килограма розовъ цвѣтъ на дестилация, за да извлѣчетѣ отъ него едва единъ килограмъ гюлово масло. Това значи, да превърнетѣ земното щастие въ небесно. Това значи: Ако земниятъ животъ не се превърне въ духовенъ, човѣкъ не може да намѣри истинското щастие. „Чашата, която ми даде Отецъ, да я не пия ли?" Христосъ изпи тая чаша и стана великъ духъ. Той се съедини съ Бога и каза: „Азъ и Отецъ ми едно сме". Въ това се крие Неговата сила. Той казва: „Не дойдохъ да изпълня моята воля, но волята на Оня, Който ме изпрати". Ако Христосъ не бѣше изпълнилъ Божията воля, щѣше да бѫде подобенъ на хората. Често религиознитѣ се запитватъ помежду си, кой отъ тѣхъ е по-свѣтъ, по-уменъ. Това сѫ относителни нѣща. Като изучавамъ сегашнитѣ хора, виждамъ, че тѣ не могатъ да обичатъ повече отъ единъ човѣкъ. Ако едновременно обичатъ двама души, тѣ, или ще се скаратъ, или ще бѫдатъ принудени да лъжатъ. Обичашъ едновременно двама души и започвашъ да лъжешъ ту единия, ту другия, ставашъ неискренъ. Това любовь ли е? Това е проява на човѣшкия егоизъмъ, проява на човѣшкото самосъзнание. Човѣкъ, въ своя егоизъмъ, се проявява като малко, жестоко божество, въ форма на синъ, или дъщеря, въ форма на възлюбенъ, или възлюбена. Това всѣки е опиталъ. Азъ съмъ виждалъ, какъ това божество бие своята възлюбена, или своя възлюбенъ. Понѣкога синътъ бие баща си, дъщерята бие майка си. Докато това божество не се спусне дълбоко въ пропастьта, да изгуби всичко земно, то не може да разбере вѫтрешния смисълъ на Божествения животъ. Божеството въ човѣка е, което постоянно го измѫчва, постоянно го прави недоволенъ. Това е Петъръ, който прави човѣка недоволенъ. Стане ли доволенъ, Христосъ се проявява въ него. Единъ день си гнѣвенъ, недоволенъ – Петъръ тѣ е посетилъ. На другия день си доволенъ, разположенъ – Христосъ тѣ съ посетилъ. Той ти казва: „Тая чаша трѣбва да се изпие". Въ първия случай човѣкъ говори за идеали, за благо на човѣчеството, но не издържа въ това, което говори. В едннъ американски градъ, близо до университета, живѣла една стара, 80 годишна негърка. Често животътъ й дотѣталъ, и тя започвала да се моли на Бога да вземе душата й, да се освободи отъ теглото си. Като минавали край дома й, студентитѣ чували молитвата й, и единъ день решили да се пошегуватъ съ нея. Една вечеръ двама отъ тѣхъ се приближили до кѫщата й и похлопали. Тя се обадила отвѫтре: Кой е тамъ? – Азъ съмъ Архангелъ Михаилъ. Богъ чу молитвата ти и ме изпрати да ти взема душата. – Кажетѣ му, че тая, която търси, я нѣма тукъ – отговорила уплашено негърката. Такова е положението и на съвременнитѣ хора. Тѣ говорятъ за идеали, за подвизи, за добро, но, като дойде Архангелъ Михаилъ, казватъ: Кажетѣ му, че ги нѣма тукъ. Значи, хората говорятъ за идеали, за велики работи, но, като дойде до прилагането, казватъ: Само ние ли трѣбва да работимъ? И други нека работятъ. Накарали едного да носи печената кокошка, виното и крушитѣ. Той ги носѣлъ и мълчалъ, не се оплаквалъ отъ товара си. Като го накарали да копае лозето, той казалъ: Нека другъ да отиде да копае; нѣма само азъ да работя. Помнетѣ: Докато минава прѣзъ закона на развитието, човѣкъ ще вдига и слага мотиката, тъ. е. страданието, и ще копае своето лозе. Страданието води къмъ великото щастие на живота. Докато минава прѣзъ закона на развитието, човѣкъ ще пие отъ горчивата чаша, която носи благословение за неговата душа. Чашата носи и страдание, и радость. Когато човѣкъ се научи, какъ да пие отъ тая чаша, тогава ще разбере дълбокия смисълъ на живота. Отецъ дава чашата на всѣки човѣкъ. Важно е човѣкъ да намѣри основната черта на своя характеръ. За това се иска безстрашие, което внася миръ и спокойствие въ човѣшката душа. Само така той може да свърши своята опредѣлена работа. Човѣкъ всѣки день се гнѣви за нищо и никакво и кипва. Мѫжътъ се гнѣви на жена си, жената се гнѣви на мѫжа си. – Кога кипва човѣкъ? – Когато се вари нѣщо въ него. Когато жената вари сладко, първо се отдѣля пѣна, и после сладкото започва да кипи. Пѣната се огребва съ лъжица и се туря настрана. Когато жената кипне, мѫжътъ да вземе лъжицата и да обере отгоре пѣната. Ако мѫжътъ кипне, жената да направи сѫщото. Пѣната е утайка на живота. Когато мѫжътъ и жената се освободятъ отъ тая утайка, тѣ ставатъ добри, учтиви, любещи. Днесъ мѫжътъ кипи, жената кипи, синътъ кипи, дъщерята кипи. Какво трѣбва да се прави? Вземетѣ лъжицата и оберетѣ пѣната. Колкото повече я обиратѣ, толкова по-чисти и по-добри ставатѣ. Това не е алегория, но действителностьта на живота. Ето защо, когато се натъкватѣ на утайкитѣ на вашия животъ, не се безпокойтѣ, какво ще стане съ васъ. Вземетѣ лъжицата и оберетѣ пѣната. Богъ, Който е създалъ света, има свой планъ и знае, какво ще стане съ всѣки човѣкъ. Той е точно определилъ пѫтя на всѣки едного. – Богъ съ мене ли ще се занимава? – Той ще се занимава съ тебе, както се е занимавалъ много пѫти досега. Той е начерталъ вече твоя пѫтъ, затова, каквото и да се случи, не се съмнявай, върви въ тоя пѫтъ и вѣрвай, че Божествениятъ планъ ще се приложи така, както е начертанъ. Търпение се иска отъ васъ. Единъ день Мохамедъ бѣгалъ отъ своитѣ неприятели, които го гонѣли заради учението му. Той успѣлъ да се скрие задъ едно дърво. Отъ тамъ наблюдавалъ, какъ една мравка се мѫчела да изнесе единъ голѣмъ товаръ. Тя го вдигала 99 пѫти и все го изпущала на земята. Едва на стотния пѫтъ успѣла да го занесе на опредѣленото мѣсто. Учуденъ отъ голѣмото търпение и постоянство на мравката, Мохамедъ си казалъ: Ако една мравка може да реализира своитѣ желания, колко повече азъ мога да направя това. Богъ помага на всички сѫщества. Като вижда мѫчнотиитѣ и труда на човѣка, Богъ го благославя. Той превръща горчивата му чаша въ сладка и го благославя. Богъ еднакво гледа на всички – на праведни и на грѣшни, на учени и на прости, на хора и на животни. Какво говорятъ ученитѣ и философитѣ за Бога, това е другъ въпросъ. Дръжтѣ се за мисъльта, че въ Бога нѣма никаква измяна. Говори се за гнѣвъ Божи. Богъ се гнѣви, само когато ви туря на огънь. Гнѣвътъ Му е огъньтъ, активната сила, която пречиства. Вие викатѣ, молитѣ се, но Той казва: Още малко и ще ви очистя. – Колко време ще ни държи на огъня? – Докато се пречиститѣ и престанетѣ да отдѣлятѣ пѣна. Тогава Богъ ще ви свали отъ огъня, ще се засмѣе и ще каже: Радвамъ се, че вече сте чисти. Чистотата е необходимо качество за живота. Животътъ, въ който сега влизаме, изисква права, свѣтла мисъль, която да крепи всички хора. Правата мисъль изключва всѣкакво безпокойство. Докато се безпокои, човѣкъ е изложенъ на различни болести. Нѣкои хора не се страхуватъ отъ болеститѣ и отъ смъртьта. Тѣ не вѣрватъ въ Бога, не вѣрватъ въ другъ животъ и казватъ: Да си поживѣемъ добре, това ще ни остане. Животътъ е на земята и трѣбва да се използува. Едни хора живеятъ малко, други – повече. На всѣки е опредѣлено, колко да живѣе. Добъръ е животътъ на земята, но по-добъръ е животътъ на небето. Нѣкой казва: Другъ животъ или има, или нѣма. Това значи: Въ моя умъ или има свѣтлина, или нѣма. Богъ или сѫществува, или не сѫществува. Ако затворитѣ кепѣнцитѣ на прозорцитѣ си, въ стаята ще стане тъмно, но това не показва, че Богъ не сѫществува. Богъ е едновременно въ свѣтлината и въ тъмнината, въ радоститѣ и въ скърбитѣ, въ любовьта и въ омразата. Той присъства въ всички прояви на живота. Омразата е временна, а любовьта – вѣчна. Омразата се превръща на любовь, затова Христосъ казва: „Горчивата чаша следъ време ще се превърне на велико благо, затова азъ трѣбва да я изпия". Ако последователитѣ на Христа и Неговитѣ ученици прилагаха любовьта, свѣтътъ щѣше да бѫде изправенъ. Тѣ внесоха омразата въ света, която следъ време ще се превърне на любовь. Тогава всички учени, философи и писатели ще започнатъ да пишатъ въ новъ духъ, въ духа на новата любовь. Иде вече новата вълна на любовьта. Тя ще превърне нещастията на миналото въ благодатна почва, върху която ще растатъ, цъфтятъ и зреятъ благата на любовьта. Съ тѣхъ ще се храни цѣлото човѣчество. Като знаетѣ това, не се страхувайтѣ отъ смъртьта. Не се страхувайтѣ и отъ пропастьта, надъ която виситѣ. – Кой е виновенъ за това? – Окрѫжаващитѣ: вашитѣ бащи и майки, вашиятъ мѫжъ, или вашата жена. За да бѫдетѣ доволни, пуснетѣ се отъ клона, на който виситѣ. Ако се разгнѣвитѣ, кажетѣ: Ще пусна клона, за който се държа. Ако не си разположенъ, пакъ пусни клона. Съмнявашъ се въ нѣкого – пусни клона. Защо хората не успѣватъ въ живота си? – Защото си служатъ съ отрицателни величини. Тѣ казватъ: Не мразетѣ, не лъжетѣ. Отрицателнитѣ сили не могатъ да въздействуватъ на хората. Затова казвамъ: Любетѣ се, говоретѣ истината. Обичайтѣ се, праветѣ добро, за да изработитѣ своя характеръ. Устойчивъ характеръ има оня, който не внася поквара въ окрѫжаващитѣ. Ако майка остави своята млада дъщеря при нѣкой момъкъ, и той не я поквари, това показва, че има характеръ. И момата има устойчивъ характеръ, ако не внесе никаква поквара въ момъка. Освободетѣ се отъ всѣкаква користолюбива мисъль въ ума си, която внася омраза въ вашето сърдце. Пазетѣ се отъ лъжа, отъ кражба, която внася омраза въ човѣка. Лъжата, кражбата показватъ неустойчивость на характера. Може ли да се нарече човѣкъ съ характеръ оня, който използува чуждото богатство, или чуждата жена? Да изпиешъ горчивата чаша, това значи, да върнешъ на хората всичко, което дължишъ, но сѫщевременно и да имъ помогнешъ. Да любишъ, това значи, да помогнешъ на човѣка въ всичкитѣ му нужди. В какво се заключава любовьта? Споредъ нѣкои, любовьта се изразява въ милувки, въ прегръдки, въ цѣлувки. Споредъ мене, това не е любовь. Когато здравъ мѫжъ цѣлува здрава жена, или здрава жена цѣлува здравъ мѫжъ, това не е никаква любовь, това не е никакво добро. Ако здравъ мѫжъ и здрава жена се хващатъ подъ рѫка, и това не е любовь. Истинската любовь повдига болни, немощни, страдащи. Ако имашъ любовь, цѣлуни болния, да оздравѣе; цѣлуни слабия, падналия, да го повдигнешъ. Ако си любещъ баща, цѣлуни слабитѣ, недѫгавитѣ си деца. Не давай цѣлувка, каквато Юда даде на Христа. Когато цѣлунешъ здравъ човѣкъ, ти го предавашъ. Човѣкъ трѣбва да знае, какъ да цѣлува и кого да цѣлува. Това е характеръ. Съ това не ви изобличавамъ, какво нѣкога сте вършили, но казвамъ, какво сега трѣбва да вършитѣ. – Ти не ме обичашъ. – Не тѣ обичамъ, защото си богатъ и здравъ. Стани беденъ и боленъ, и азъ ще тѣ обикна. Давай отъ цѣлувкитѣ на Духа. Когато хората се обичатъ, душитѣ имъ трѣбва да бѫдатъ близо, а тѣлата имъ далечъ. Ако мѫжъ и жена не живеятъ добре, Богъ ги раздѣля. Той взима на оня свѣтъ или мѫжа, или жената. Щомъ се раздѣлятъ, който отъ двамата остане на земята, започва да идеализира заминалия. Като сѫ далечъ единъ отъ другъ, тѣ се обичатъ и разбиратъ. Единъ американецъ искалъ да покани на обѣдъ въ дома си единъ отъ своитѣ приятели, съ когото не се виждалъ цѣли десеть години. Той съобщилъ това на жена си, да приготви обѣда, но тя веднага му отговорила по телефона: Да не ми доведешъ тоя мазникъ! Не го искамъ. Като чулъ тия думи, американецътъ си казалъ: По телефона даже познахъ, че жена ми говори. Той познавалъ нейния езикъ. Сега и вие говоритѣ за Бога, но въ края на краищата казватѣ: Да не Го водитѣ въ нашия домъ. Колкото пѫти е дохождалъ, все нещастие ни е носѣлъ. Това е криво, лъжливо разбиране. Вие сами се лъжетѣ. Когато франкмасонитѣ приематъ новъ членъ въ обществото си, първо го подлагатъ на изпитъ, да видятъ, дали може да издържи. Първиятъ изпитъ е на безстрашието. Ако не издържи, не го приематъ помежду си. Срещу него излиза човѣкъ съ отворена сабя, готовъ да го промуши. Щомъ се уплаши, пропада на изпита. Сабята е книжна. Като рече да го мушне, тя се прегъва. По сѫщия начинъ и Богъ ни изпитва съ книжни саби. Страданията сѫ книжнитѣ саби, които, посрещнати безъ страхъ, се огъватъ въ гърдитѣ ви и падатъ на земята. Вие оставатѣ здравъ, неповреденъ. И най-голѣмитѣ човѣшки страдания не могатъ да се сравнятъ съ бѫдещата слава, която ви очаква. Започнетѣ още сега да се готвитѣ за тая слава. Знайтѣ, че страданията сѫ изпити, които ще ви доведатъ къмъ бѫдещата слава. Какво ще стане съ Българския народъ? – Велико бѫдеще го очаква. Той трѣбва да повѣрва въ живия Господь и да каже: Щомъ Богъ е съ насъ, никой не е противъ насъ. Живиятъ Господь ще ни рѫководи. Той ще внесе редъ и хармония между всички народи. Той ще заличи всички погрѣшки и престѫпления. Той ще изглади всички мѫчнотии. Всичко, което проповѣдвамъ, ще се сбѫдне. Голѣмо благо иде за всички. Богъ носи това благо отъ небето. Едно се иска отъ всички: Да бѫдемъ истински българи. Ако не мислитѣ зло и прилагатѣ новото учение, Богъ ще бѫде съ васъ. Той е всесиленъ, всемъдъръ и всеблагъ. Не се плашетѣ отъ страданията, защото пропастьта подъ васъ е само 15 смъ. дълбока. Беседа отъ Учителя, държана на 22 октомврий, 1916 г. София.
  13. От "Сила и живот", т.1 Първо издание. 1946 г., „Да възлюбишъ Господа“ Книгата за теглене на PDF Съдържание обработена в стар правопис - 2015 г. с програма - необходима е проверка! Да възлюбишъ Господа Беседа отъ Учителя, държана на 15 октомврий, 1916 г. София. „Да възлюбишъ Господа Бога твоего; да възлюбишъ и ближния си." (Матея 22: 36 – 40) „Учителю, коя заповѣдъ е голѣма въ закона?" А Исусъ му рече: « Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа и съ всичкия си умъ. Тази е първата и голѣма заповѣдъ. А втора, подобна на нея: Да възлюбишъ ближния си като себе си. На тия две заповѣди всичкиятъ законъ и пророцитѣ висятъ." Сега искамъ да внимаватѣ върху това, което ще говоря. Днесъ проповѣдвамъ едно учение, върху което почива развитието на душата, на ума и на сърдцето. То е учение, което носи миръ и спокойствие на сърдцето; учение, което носи свѣтлина на ума, обнова на душата, сила на духа. Това учение е въ състояние да възстанови краката на хромитѣ, да отвори очитѣ на слѣпитѣ; отъ това учение глухитѣ прочуватъ, болнитѣ оздравяватъ, мъртвитѣ възкръсватъ. То носи хармония навсѣкѫде. За това учение нѣма никакво препятствие. То е учението на живия Богъ, Който е и между хората, и между камънитѣ, и между растенията, и между животнитѣ. Живиятъ Господь, за Когото ви говоря, е навсѣкѫде. Той е познатъ на всички. Единственото реално и сѫществено нѣщо въ света е тоя Богъ. Нѣкои искатъ да разрешатъ въпроса за сѫществуването на Бога по философски начинъ. Оставетѣ настрана философскитѣ разисквания и гимнастики на ума. Тоя въпросъ се решава чрѣзъ опитъ. Важенъ е въпросътъ, защо трѣбва да любимъ, защо трѣбва да имаме една заповѣдъ. Какво представя заповѣдьта? Тя е основа, почва, върху която се гради; тя е сила, съ която се работи; тя е опорна точка, отъ която се излиза. – Какъ познаваме, дали имаме опорна точка, или не? – Когато застанетѣ на едно мѣсто и вдигатѣ единъ тежъкъ предметъ. Ако почвата подъ краката ви е яка и не потъватѣ, казвамъ, че иматѣ опорна точка; ако краката ви потъватъ, почвата ви не е яка, тъ. е. опорната ви точка не е сигурна. Когато извършитѣ нѣкаква работа и, вмѣсто да се повдигнетѣ, потънетѣ надолу, казвамъ, че нѣматѣ опора подъ краката си. Когато мислитѣ нѣщо, и умътъ ви се смущава, нѣматѣ основа подъ краката си; когато обичатѣ и се съмняватѣ въ любовьта си, нѣматѣ основа подъ краката си. Може да дадетѣ редъ философски обяснения върху понятието „заповѣдъ", но тѣ ще бѫдатъ само външно красиви, безъ вѫтрешно съдържание. Тѣ сѫ подобни на сладкишитѣ, на кейковетѣ. Да се хранишъ съ сладкиши и кейкове, това значи, да станешъ много ефиренъ. Човѣкъ се нуждае отъ здрава, доброкачествена храна, която съдържа всички сѫществени елементи. Тая храна дава необходимитѣ условия за развитието на човѣшкия умъ, на човѣшкото сърдце, на човѣшката душа и на човѣшкия духъ. Елементитѣ, които човѣкъ употрѣбява, сѫ едни и сѫщи, но методитѣ за тѣхното възприемане сѫ различни. Всѣка храна е полезна за човѣка. Важно е той да знае, какъ да я приеме. Не ви казвамъ, каква храна да ядетѣ и каква да не ядетѣ, но съветвамъ ви да ядетѣ съ любовь. Какво казватъ хигиениститѣ, физицитѣ и химицитѣ по тоя въпросъ, това е второстепенна работа. Важно е да употрѣбяватѣ храна, която дава сила. Слабъ си, нахранишъ се и придобивашъ сила, бодрость. Това е сѫществена храна. Запитаха Христа: „Кой е голѣмиятъ законъ?" Голѣмиятъ законъ е тоя, който може да ни научи, какъ да живѣемъ. Това значи, да познаемъ Бога. Отъ две хиляди години философитѣ се мѫчатъ да обяснятъ, де е Господь – на небето, или на земята, но и тѣ сами не могатъ да си отговорятъ. Това създава редъ противоречия, благодарение на което едни приематъ сѫществуването на Господа, а други Го отричатъ. Богъ стои, наблюдава и еднитѣ, и другитѣ и се смѣе, както на децата, че не Го познаватъ. – Защо не Го познаватъ? – Защото сѫ си турили различно оцвѣтени очила. Едни казватъ, че Баща имъ е червенъ, други – жълтъ, трети – зеленъ, четвърти – черенъ. Всѣки Го вижда единъ или другъ, споредъ цвета на очилата си. – Може ли Богъ да е черенъ? Казвамъ: Не ставайтѣ буквоядци. Черниятъ цвѣтъ има нѣколко значения. Той означава и почивка. И думата „лошъ" има две значения. Подъ „лошъ човѣкъ" разбираме енергиченъ. Лошото, злото крие въ себе си сила, която трѣбва да се употрѣби на мѣсто. Не се ли употрѣби на мѣсто, злото се явява като разрушитѣлъ. Коя е голѣмата заповѣдъ? – Да възлюбимъ Господа. Тая заповѣдъ ни учи да мислимъ, да чувствуваме и да действуваме правилно. Това е една опитна философия, за разбирането на която сѫ нуждни години. Много работа се иска отъ човѣка, за да се научи да мисли, да чувствува и да действува правилно. Много време е нуждно на човѣка, докато познае Господа. За мене Богъ е велика реалность. Той е по-реаленъ, отколкото сте вие, които виждамъ днесъ предъ себе си. Ще кажетѣ, че си служа съ силни думи. Ако бихъ намѣрилъ по-силни думи, бихъ си послужилъ съ тѣхъ, за да обясня, какво представя Богъ. Той може да бѫде и за васъ толкова реаленъ, колкото и за мене. Вие може да Го познаетѣ въ продължение на много години, но може да Го познаетѣ и въ единъ мигъ. Знаетѣ отъ физиката, че при съприкосновението на двата електрични полюса, веднага се образува искра, свѣтлина. Казвамъ: Обърнетѣ се къмъ противоположния полюсъ на живота, за да намѣритѣ свѣтлината, която търситѣ. Това може да стане въ единъ моментъ – отъ васъ зависи. Вие стоитѣ гърбомъ къмъ тая свѣтлина и питатѣ, де е Господь. Мнозина, учени и прости, стоятъ предъ вратата на Господа и се запитватъ, ще ги приеме ли Господь, или не; достойни ли сѫ за Него, или не. Това сѫ праздни приказки. Излѣзли сте отъ Господа и при Него ще се върнетѣ. Той ще ви приеме, защото е всеблагъ и всемилостивъ. – Добъръ човѣкъ ли съмъ? – Азъ не се съмнявамъ въ твоята доброта, защото тя е и моя; твоята мѫдростъ е и моя. – Вѣрно ли е това? – Вѣрно е. Чудни сѫ хората! Трѣбва ли трескавиятъ да мисли, че като нѣма апетитъ, това е естествено състояние? Днесъ, като боленъ, той нѣма апетитъ, яденето не му е приятно, но това не е постоянно. Преди да заболѣе, той всѣкога е ѣлъ съ приятность и съ удоволствие. Като оздравѣе, пакъ ще яде съ удоволствие. Между сегашното състояние на нервната система и по-раншното има известна разлика, но това състояние е временно. Следователно, ако заболѣешъ, кажи си: Слушай, не се поддавай на болестьта си. Тя временно тѣ е посетила. Ти си здравъ човѣкъ; ти можешъ да мислишъ, да чувствувашъ и да действувашъ право. Често хората говорятъ за грѣха и казватъ за нѣкого: Грѣшенъ е тоя човѣкъ. Така, както вие разбиратѣ грѣха, азъ не зная, кои хора сѫ грѣшни. Не познавамъ грѣшни хора, но познавамъ такива, които правятъ погрѣшки. Споредъ великия законъ на любовьта, азъ гледамъ на грѣха и на погрѣшкитѣ другояче. Учитѣлъ дава на ученика си задача да нарисува една картина. Ученикѫтъ започва да рисува, но запалва, търка, пакъ зацапва, докато единъ день нарисува картината споредъ изискванията на учителя. Като цапа и трие, може ли да кажетѣ, че той е грѣшникъ? Не е грѣшникъ ученикѫтъ, но не е работилъ достатъчно, не се е упражнявалъ. Въ бѫдеще, когато се упражни, той ще нарисува картината добре, безъ да цапа и търка. Той ще избѣгва погрѣшкитѣ. Не хулетѣ Господа въ себе си и не казвайтѣ, че Той ви е създалъ грѣшници. Ако види, че си отчаянъ, Господь ще ти каже: Синко, не се отчайвай! Следъ време ти ще станешъ добъръ и праведенъ човѣкъ. Нѣкои философи говорятъ за погрѣшкитѣ на хората, защото не разбиратъ законитѣ. Сами тѣ правятъ погрѣшки, а говорятъ за погрѣшкитѣ на другитѣ. Христосъ казва: „Да възлюбимъ Господа!" И хората говорятъ за любовьта, безъ да я познаватъ. Нѣкой казва: Умирамъ за любовь. Като се ожени, казва: Умирамъ отъ любовь. И преди да се е оженилъ умиралъ отъ любовь; и като се ожени, пакъ умира отъ любовь. Разглеждайтѣ думата „смърть" въ другъ смисълъ. И като се ражда, човѣкъ пакъ умира. Раждането на земята е смърть на небето. Смъртьта на земята е раждане въ другия свѣтъ – раждашъ се за по-високъ животъ отъ земния. Раждане и смърть, въ широкъ смисълъ на думата, означаватъ отиване на работа. Дали ще отидешъ на небето, или ще слѣзешъ на земята, ти все ще работишъ. Работа и трудъ сѫ две различни понятия. Затова Христосъ казва: „Елатѣ при мене всички утрудени, да ви науча да работитѣ". Като говоря за Христа, нѣмамъ предъ видъ човѣка, Който е живѣлъ преди две хиляди години. Азъ имамъ предъ видъ тоя Христосъ, Който и до днесъ е между хората. Какъ се проявява Той, това е другъ въпросъ. Важно е, че всѣки, който се намира въ нужда, може да отиде при Христа. Които гледатъ на Христа като на човѣкъ, живѣлъ преди две хиляди години, отиватъ при Него съ черни кърпи на главитѣ. Тия, които Го виждатъ между тѣхъ, отиватъ при Него съ бѣли кърпи. Защо отиватѣ на сватба съ бѣли дрехи? Ще кажетѣ, че църквата е предписала така. Богъ е казалъ: Ония, които отиватъ да се женятъ и носятъ любовьта въ сърдцето си, да се обличатъ въ бѣло. Ония, които сѫ загубили любовьта си, да носятъ черни дрехи. – Докога ще носятъ черно? – Докато намѣрятъ любовьта. Носетѣ бѣли кърпи на главитѣ си, бѣли кърпи въ сърдцата си и бѣли кърпи въ умоветѣ си, за да намѣритѣ Господа. Вие може да намѣритѣ Господа още сега, още въ тоя моментъ – отъ васъ зависи. Докато любимъ Бога, ние сме на небето, въ рая. Щомъ се усъмнимъ въ Него, ние сме въ ада, въ мѣстото на страданието, на тъмнината, на ожесточаването. „Да възлюбимъ Господа!" Тая е голѣмата заповѣдъ, върху която почива нашиятъ животъ. – Какъ трѣбва да любимъ Господа? Като ближния? Любовьта къмъ Бога и любовьта къмъ ближния сѫ две нѣща диаметрално противоположни. За да разберетѣ любовьта къмъ Бога, трѣбва да затворитѣ това, което знаетѣ, и да опитатѣ моето. Вашето знание сте опитали; опитайтѣ сега моето. Ако вашето е по-добро, готовъ съмъ да го приема. Азъ съмъ отъ тия хора, които даватъ и взиматъ. Оня, който люби Бога, се отличава съ голѣма съсрѣдоточеностъ, съ дълбокъ вѫтрешенъ животъ. Привидно той се отдалечава отъ хората, минава за ексцентриченъ, но въ сѫщностъ не е така. Любовьта къмъ Бога не е нищо друго, освѣнъ венозното течение, при което нечистата кръвь отива въ сърдцето и дробоветѣ да се пречисти, да стане артериална. Венозното и артериалното течение на кръвьта сѫществува не само въ тѣлото, но и въ чувствата, и въ мислитѣ на човѣка. Напримѣръ, омразата и завистьта сѫ венозната кръвь въ човѣка; любовьта и радостьта сѫ артериалната кръвь. Свѣтлитѣ и чисти мисли сѫ артериалната кръвь, а тъмнитѣ и отрицателни мисли сѫ венозната кръвь. Следователно, когато люби Бога, човѣкъ превръща течението на отрицателнитѣ сили въ себе си въ положителни, а нечистата кръвь въ чиста. Той отива при Бога, Който Го пита: Синко, позна ли ме? – Познахъ тѣ, Татко. Следъ това, човѣкъ, като артериална кръвь, отива по цѣлото тѣло да храни всички клетки. Това е любовьта къмъ ближния. Като възлюбишъ Бога, ти влизашъ въ Неговитѣ дробове, въ Неговото сърдце да се пречистишъ. Така пречистенъ и вдълбоченъ въ себе си, ти излизашъ навънъ, да разнесешъ кръвьта по най-отдалеченитѣ клетки на тѣлото – своитѣ ближни, да ги нахранишъ. Като знаетѣ това, любетѣ Бога и носетѣ Неговото благословение по целия свѣтъ. Като разнасятѣ благото между хората, вие ще се уморитѣ и ще почувствуватѣ нужда да се върнетѣ отново къмъ оня центъръ на живота, Който пречиства и внася енергия. Следъ всѣки 24 часа човѣкъ отива при Бога да се обнови и пречисти. Така пречистенъ, той излиза отъ Бога и отива къмъ своя ближенъ. После се пита: Де е Богъ? Сѫществува ли Той? Това е неразбиране на живота. И тъй, когато отиватѣ при Бога, не се спирайтѣ да се разговарятѣ съ хората. Който и да ви срѣщне на пѫтя, кажетѣ: Отивамъ по важна работа. Като свърша работата си, тогава ще се срѣщнемъ и ще си поговоримъ. Тогава ще ви кажа, какво прави Богъ и какъ живѣе. Нѣкой е боленъ, търси лѣкарска помощъ. Обиколи нѣколко лѣкари, но и тѣ не могатъ да му помогнатъ. Какво трѣбва да прави? Нека се обърне къмъ Бога, съ всичкото си упование и надежда, и да каже: Господи, на Тебе уповавамъ, на Тебе възлагамъ товара си. Хвърлишъ ли отъ себе си всички човѣшки философии и уповаешъ на Бога, Той ще ти помогне. Колкото по-голѣма е вѣрата ти, толкова по-скоро иде помощта. Богъ помага на слаби, на болни, на утрудени. Въ любовьта на човѣка къмъ Бога, всички болести изчезватъ: и външни, и вѫтрешни. Възлюбишъ ли Бога, и слѣпотата, и глухотата изчезватъ. Сегашнитѣ хора страдатъ отъ много знание. Не искамъ да ви обиждамъ, но решихъ да ви говоря на особенъ езикъ. Стреметѣ се да ме разбиратѣ право. Хвърлетѣ чернитѣ дрехи, съ които сте се облѣкли. Откажетѣ се отъ съмнението и подозрението. Тѣ сѫ торъ за живота. Ако въ сърдцето ви е останало малко омраза, хвърлетѣ я настрана. Ако се гнѣвитѣ, откажетѣ се отъ гнѣва, или занесетѣ го въ нѣкоя фабрика, тамъ е неговото мѣсто. Гнѣвътъ ви посещава, защото не му даватѣ работа. Като го впрегнетѣ на работа, той казва: Уменъ е моятъ господарь! – Може ли безъ гнѣвъ? – Може. Ако завистьта и омразата ви посѣтятъ, дайтѣ и на тѣхъ работа. Като работятъ, тѣ ще се свържатъ съ любовьта. Каквито отрицателни мисли и чувства да ви посещаватъ, водетѣ ги при Бога. Кажетѣ имъ: Азъ отивамъ при Бога. Ако искатѣ да бѫдетѣ съ мене, елатѣ и вие тамъ. Вземетѣ съ себе си всички слѣпи, глухи, хроми, недѫгави и ги заведетѣ при Бога. – Голи сме, срамъ ни е да се явимъ предъ Него. – Идетѣ при Бога такива, каквито сте. Той ще ви очисти и облѣче въ нови дрехи. Богъ не се нуждае отъ праведни хора. Влѣзтѣ въ Божествения огънь да се очиститѣ и кажетѣ: Видѣхме Господа и Го познахме. Въ Стария Завѣтъ се казва за Моисея, че ѣлъ заедно съ Господа. – Възможно ли е това? – Възможно е. Яденето не е само физиченъ процесъ. Човѣкъ яде и на физичния свѣтъ, и въ умствения свѣтъ, и въ сърдечния. Мислитѣ и чувствата сѫ храна, подобна на хлѣба за физичния свѣтъ. Мнозина искатъ да бѫдатъ обичани. – Защо трѣбва да ги обичатъ? – Гладни сѫ, искатъ да ги нахранятъ. Каже ли нѣкой, че иска да го обичатъ, това значи, че е гладенъ, никой не мисли за него, не иска да го нахрани. Кажи му: Братко, ела у дома, азъ ще тѣ нахраня. Ти ще го нахранишъ, и Богъ ще тѣ благослови. Докато сѫ въ любовьта, хората пеятъ и възхвалѣватъ Господа. Тѣ забравятъ своитѣ лоши, неправилни отношения помежду си. Щомъ слѣзатъ на земята, започватъ да се каратъ. – Грѣшни сме, затова се караме. – Не мислетѣ, че сте грѣшни, или паднали хора. Въ всѣки моментъ може да се спаситѣ. Казватѣ: Ще правимъ добри дѣла, да омилостивимъ Бога. – Оставетѣ настрана добритѣ дѣла. Богъ всѣкога ви обича, всѣкога е готовъ да ви помогне, независимо отъ това, дали сте праведни, или грѣшни. Богъ ни обича, въпрѣки всички наши грѣхове и погрѣшки. Той никога не е изменилъ любовьта си. Че хората казвали нѣщо лошо по вашъ адресъ – нека казватъ. Ти ще имъ отговоришъ: Братко, елатѣ при мене, да отидемъ заедно при Господа. Прѣзъ каквито мѫчнотия и да минавашъ, кажи си: Азъ ще любя Господа, Който живѣе въ моята душа. Нѣкой се противопоставя на това и казва: Азъ не виждамъ Господа. – Това нищо не значи. Ако днесъ не Го виждашъ, утре ще Го видишъ. Днесъ даже и простиятъ човѣкъ знае, че при търкането на две дървета се образува огънь. Нѣкѫде мѫжъ и жена се каратъ. Нека се каратъ, да се произведе повече свѣтлина помежду имъ. Нека се търкатъ, да произведатъ огънь. Щомъ се образува огънь, тѣ се примиряватъ. Не е важно, какъ ще се търкатъ – направо, или на кръстъ; важно е да произведатъ нуждната свѣтлина. И тъй, споредъ езика на новото учение, като се търкатѣ, кажетѣ си: Търкай ме, братко, търкай, докато произведа свѣтлина върху тебе. Това търкане е необходимо, за да се произведе Божествената свѣтлина. И на бойното поле хората се търкатъ, да произведатъ тая свѣтлина. Азъ виждамъ тия хора, кои слѣпи, кои хроми, сакати, всички отиватъ при Христа. Той имъ казва: По-добре да останешъ съ единъ кракъ, съ една рѫка, съ едно око, но да дойдешъ при мене. Богъ ги посреща, угощава и ги запитва: Какво правятъ останалитѣ хора на земята? – Търкатъ се още. – Нека се търкатъ. Азъ ще слѣза на земята при тѣхъ, и всички ще се примирятъ. Азъ виждамъ ония, които сѫ горе при Христа. Тѣ сѫ радостни, весели. Като казвамъ, че сѫ горе, не мислетѣ, че сѫ нѣкѫде много далечъ отъ васъ. – Азъ искамъ да отида при тѣхъ. – Иди на фронта първо. Отъ тамъ ще тѣ пратятъ горе, при твоитѣ братя. – Страхъ ме е. – Геройство е нуждно, а не страхъ. Трѣбва да разберетѣ дълбокия смисълъ на живота. Помнетѣ: Въ Бога зло не сѫществува. Той устройва всички нѣща, и Той изправя обърканитѣ работи на хората. Той намѣства счупенитѣ рѫце и крака. Той поставя изваденитѣ очи. Той туря всичко въ редъ и порядъкъ. Той е Баща на всички. Следователно, когато искатѣ да любитѣ, влѣзтѣ дълбоко въ себе си, съсрѣдоточетѣ се, безъ никакво съмнение и колебание. Знайтѣ, че Богъ ще ви даде отъ своята любовь, ще ви направи радостни и весели. Пита ли ви нѣкой, отде знаетѣ това, кажетѣ му: Махни се отъ лицето ми, не ме изкушавай. Казвамъ: Всѣки вашъ стремежъ иде отъ Бога. – Кога ще намѣря Господа? – Когато изпаднешъ въ трудно положение. – Какъ ще намѣря любовьта? Какво представя тя? Единъ ученикъ отишълъ при единъ отъ великитѣ учители на Индия да го пита, какво нѣщо е любовьта и какъ може да я намѣри. Учительтъ мълчалъ, нищо не му отговорилъ. На втория день ученикѫтъ пакъ задалъ сѫщия въпросъ, но учительтъ продължавалъ да мълчи. Шесть деня наредъ ученикѫтъ посещавалъ учителя си, искалъ да му отговори на зададения въпросъ, но пакъ сѫщото мълчание. На седмия день учительтъ взѣлъ ученика съ себе си и го завѣлъ при рѣката Гангъ. Хваналъ го за рѫцетѣ и го потопилъ въ водата. Ученикѫтъ риталъ, борилъ се, докато най-после учительтъ му го извадилъ на брега и го запиталъ: Какво почувствува въ водата? – Голѣма задуха. Имахъ нужда отъ въздухъ. Още малко и щѣхъ да се пръсна отъ липса на въздухъ. Учительтъ му отговорилъ: Ти ще разберешъ любовьта и ще я потърсишъ, когато почувствувашъ отъ нея такава нужда, каквато почувствува отъ въздуха. Каквото е преживѣлъ ученикѫтъ въ водата, това чувствуватъ всички ония, които се биятъ на фронта. Тѣ чувствуватъ нужда отъ свобода, отъ просторъ. Сега Богъ е хваналъ хората за врата, пъхналъ ги е въ водата и ги държи тамъ, докато сами почувствуватъ нужда отъ свобода. Това е Божественото училище, прѣзъ което всички трѣбва да минатъ, да научатъ нѣщо. Колко пѫти нашитѣ удове сѫ били разхвърляни по бойнитѣ полета, но пакъ Богъ ги е събралъ и поставилъ на мѣстата имъ. – Докажи това! – Ще го докажа. Ти си слѣпъ, хромъ. Отварямъ очитѣ ти и започвашъ да виждашъ. Намѣствамъ счупения ти кракъ и прохождашъ. Какво друго доказателство искашъ? Доказателството се крие въ възстановяване на хармонията между всички части. Всѣки самъ трѣбва да докаже нѣщата; всѣки самъ трѣбва да намѣри истината. Всѣки самъ трѣбва да отива при Господа и самъ да се връща. Това значи, да придобие онова дълбоко вѫтрешно знание. Така ти ще разберешъ, какво значи изкушение. Нѣкой пѫтъ си радостенъ, но изведнажъ състоянието ти се сменя. Казвашъ: Нещастенъ съмъ въ живота. – Това не е твоя мисъль, посетилъ тѣ е нѣкой дяволъ. Не възставай противъ него, но кажи: Благодаря Ти, Господи, че ми изпрати тоя братъ, да се разговоримъ съ него. Вие мислитѣ, че дяволътъ е лошъ. Азъ ще говоря добре за него. Нѣкога и той е билъ добъръ, но падналъ и сгрѣшилъ. Ще възразитѣ: „Казано е въ Писанието да се противимъ на дявола, на злото въ света". Това значи: Търкай дявола, докато прогледне и види свѣтлината предъ себе си. Щомъ дойде свѣтлината въ ума му, той ще се откаже отъ кривия пѫтъ. Втората заповѣдъ е: „Да възлюбишъ ближния си като себе си." Тая любовь е външна проява на нашата душа и на нашето сърдце. Чрѣзъ ближния си, ние проявяваме своята любовь навънъ. Въ любовьта къмъ ближния се вижда и справедливостьта на човѣка. Една майка родила две деца едновременно. Тя имала възможность да кърми и дветѣ заедно: на всѣко дете се падало по единъ естественъ биберонъ. Едното дете било по-лакомо, искало да бозае и отъ двата биберона. Какво направила справедливата майка? Тя го натупала добре, като му дала добъръ урокъ. Детето, като не разбирало закона, мислило, че майка му е лоша. И Богъ дава на всѣки човѣкъ по единъ биберонъ; всѣки трѣбва да си го пази. И сегашнитѣ християни се хващатъ за коситѣ си, биятъ се, всѣки иска да вземе биберона на другия. Имашъ единъ биберонъ, не се лакоми за втори. Ония мѫже, които не сѫ произвѣли огънь, могатъ да се търкатъ. Обаче, ония, които сѫ произвѣли огънь, трѣбва да се върнатъ при Господа и да занесатъ своята благодарность. Една госпожа ми разказваше, че гледала мѫжа си цѣли 20 години боленъ, но не се отегчила нито моментъ. – Защо? – Обичала го. Единъ мѫжъ гледалъ болната си отъ епилепсия жена, безъ да се отегчи. Всѣка нощь я следилъ да не дойде припадъка й, безъ да каже дума за това. Обичалъ я той, затова не му дотегнала. Преди десетки години единъ американски параходъ претърпѣлъ катастрофа и потъналъ въ океана. Повечето пѫтници се качили на лодки и се спасили. Въ последната лодка останало само едно праздно мѣсто. Трѣбвало да се качи една жена съ своето момченце. Всички се огледали, какъ да разрешатъ въпроса– нѣмало мѣсто за двама души. Майката бързо настанила момченцето си въ лодката, взѣла си сбогомъ отъ него и казала: Носи много поздрави на баща си. Кой отъ васъ може да прояви такъвъ духъ на себеотричане и съ спокойствие да каже: Носи много поздрави на баща си. Какво правятъ сегашнитѣ хора? Повечето мислятъ за себе си, а децата си оставятъ на произвола на сѫдбата. Питатъ нѣкого: Де е братъ ти? – Не зная, той е голѣмъ грѣшникъ, останалъ е нѣкѫде. Господь му казва: Не постѫпвашъ добре. Подай рѫка на брата си. Единъ великъ художникъ нарисувалъ две хубави картини. И дветѣ представѣли давещи се хора. Въ едната картина имало една жена, която, ужасѣна, посѣгала съ дветѣ рѫце да се хване за една канара и се спасила. Въ втората картина имало пакъ жена, която съ едната рѫка се държала здраво за канарата, а другата протѣтала къмъ давещитѣ, дано нѣкой се хване за нея и спаси. Казвамъ: Не се дръжтѣ съ дветѣ си рѫце за Христа – канарата на вашия животъ. Съ едната си рѫка се дръжтѣ за Христа, а съ другата помагайтѣ на своитѣ ближни. Не мислетѣ, че хората сѫ грѣшни. Само Богъ знае, защо грѣшатъ и защо страдатъ. Ако вървитѣ по Христовия пѫтъ, ще разберетѣ, защо Той възлюби хората й какъ прояви своята любовь. Следователно, ако си боленъ, кажи си: Обичамъ тѣ, Господи. Кажешъ ли така, ще оздравѣешъ. Който отива при Господа, и боленъ да е, ще оздравѣе. Ако си здравъ, при Бога си вече. Ако си боленъ, още не си отишълъ при Него. – Защо не си влѣзълъ при Него? – Защото трѣбва още да се търкашъ, да пуснешъ свѣтлина. Придобиешъ ли свѣтлина, ти си спасенъ по благодатъ. Това значи: „Отъ Бога сме излѣзли и при Него ще се върнемъ." „Да възлюбишъ Господа." – Какъ? – Не както търговцитѣ се сдружаватъ и обичатъ. Двама търговци се сдружили и обикнали. Понеже интереситѣ имъ се преплитали, и семействата имъ си живеѣли добре и се обичали. Това е любовьта на грѣшнитѣ хора. За тѣхъ е казано, че ще бѫдатъ научени отъ Господа. И азъ обичамъ грѣшнитѣ хора: слѣпитѣ, хромитѣ, недѫгавитѣ. На тѣхъ може да се покаже, какъ трѣбва да живеятъ. На тѣхъ може да се помага. Ако си грѣшенъ, не се страхувай. Това е изпитъ, на който си пропадналъ. Днесъ имашъ слаба бележка, но утре, като научишъ урока си, ще имашъ шесторка. Защо се страхувашъ отъ двойката? Казано е въ Писанието: „Любовьта изпъжда страха навънъ". Сега азъ проповѣдвамъ за положителнитѣ сили на Бога. Казвамъ: Идетѣ при Бога и любетѣ безъ страхъ отъ омразата и завистьта. Ако омразата тѣ посети, кажи й: Сестро, азъ тѣ обичамъ. Прощавамъ ти за всички твои прояви. Такова е твоето естество. Кажетѣ това отъ сърдце, а не само на думи. Говоритѣ ли само праздни думи, ще приличатѣ на оня графъ, който се влюбилъ въ една млада, красива мома, и колкото пѫти се срещалъ съ нея, все за любовьта си й говорѣлъ. Въ сѫщото време и неговиятъ слуга билъ влюбенъ въ младата мома, но свещено пазѣлъ чувството си, съ никого не го споделилъ. Една вечеръ графътъ излѣзълъ на разходка съ своята възлюбена. Качили се на една лодка, да се разходятъ по рѣката. Като минали на отсрѣщния брѣгъ, отъ гората излѣзли разбойници и нападнали двамата млади. Графътъ се уплашилъ много и успѣлъ да избѣга, като напусналъ своята възлюбена. Въ тоя моментъ слугата, който ги придружавалъ, спрѣлъ бързо лодката си на брега и спасилъ момата. Успокоилъ я и я придружилъ до дома й. На другия день графътъ отишълъ при възлюбената си, да види, какво е състоянието й, но тя студено и строго му казала: Стойтѣ далечъ отъ мене. Не искамъ повече да ви виждамъ. Днесъ става сѫщото съ Господа. Вие сте въ лодката съ Него, но когато ви нападнатъ апаши, бѣгатѣ и Го оставятѣ самъ. Казватѣ: Не искамъ да страдамъ заради Господа. Като мине опасностьта, ще Го потърситѣ и ще Му кажетѣ: Господи, прости ме, сгрѣшихъ. Който люби Господа, трѣбва да бѫде смѣлъ! Единствениятъ, Който люби, е Богъ, затова и ние трѣбва да любимъ. Единствениятъ, Който работи, е Богъ, затова и ние трѣбва да работимъ. И като мразитѣ, пакъ мразитѣ отъ любовь къмъ Бога. Като влѣзетѣ въ любовьта, ще видитѣ нѣщата въ истинската имъ свѣтлина. Тогава ще разберетѣ, защо единъ предметъ е твърдь, а другъ – мекъ. Въ свѣтлината ще видитѣ това, което въ тъмнината не сте различили. Напримѣръ, диамантътъ е най-твърдъ минералъ, но, въпрѣки това, е цененъ. Ако го глътнетѣ, ще се задавитѣ. Цененъ е, но ще ви задави. – Защо? – Защото не сте го използували разумно. На сѫщото основание, и омразата, и завистьта сѫ сили съ велико предназначение, но тѣ трѣбва да се приложатъ на мѣсто. Отъ гледището на Божественото учение, всичко въ света е добро, всичко е хармонично, когато е употрѣбено на мѣсто. Христосъ казва: „Първата и голѣма заповѣдъ е да възлюбишъ Господа". Като любишъ Бога, ще приемешъ еднакво и живота, и смъртьта. Годинитѣ минаватъ, а ти остарявашъ: зрението и слухътъ ти отслабватъ, артериитѣ се втвърдяватъ, и ти виждашъ, че краятъ ти наближава. Близкитѣ ти викатъ лѣкаръ, дано ти помогне да поживѣешъ още малко. Казвамъ: Ако е дошло времето му, нека си върви. Той самъ трѣбва да осъзнае това и да си каже: Викатъ ме вече, и азъ трѣбва да си вървя. Оставямъ богатството си на своитѣ малки братя – червеитѣ. Нека си хапнатъ и благодарятъ. Хубави сѫ пеперудкитѣ. Азъ често се разговарямъ съ тѣхъ. Тѣ се извиняватъ, че понѣкога, безъ да искатъ, причиняватъ пакости. Такава е работата ни. Въ бѫдеще, когато дойдемъ на вашето положение, и ние ще бѫдемъ добри. Азъ имъ отговарямъ: Нѣма нищо, ние ви извиняваме. Ако сме на вашето мѣсто, и ние ще правимъ пакости като васъ. И тъй, благодаретѣ на Бога, че отъ положението, въ което се намиратѣ, виждатѣ доброто въ света. Добъръ е свѣтътъ, но отъ васъ се иска чистота и святость. Ако не знаешъ урока си, не се извинявай, но кажи: Обичамъ учителя си, и заради него ще науча урока си. Кажи, както Давида: „Дето и да ме изпратишъ, Господи, ще извърша волята Ти на драго сърдце, защото Тѣ обичамъ". Откажешъ ли се да изпълнишъ Божията воля, не обичашъ Господа. Нуждно е да обичаме Бога, да изпълняваме волята Му. –Защо? –Защото всѣки е преживѣлъ загуба и разочарование, но любовьта къмъ Бога ще върне всичко загубено, ще възстанови здравето на човѣка и ще постави всички счупени крака и рѫце на мѣсто. Тая любовь ще възстанови разрушения животъ на семействата. Тя ще възстанови нарушената хармония въ природата. Сега убититѣ сѫ на угощение при Христа, а живитѣ, останали на земята, казватъ: Горкитѣ хора, отидоха си безъ време! Велика истина е, че тѣзи хора сѫ на небето, при Христа, Щастливи сѫ тѣ. – Съмняваме се въ това. – Който се съмнява, той нѣма любовь въ душата си. Помнетѣ: Богъ работи навсѣкѫде и между всички хора. Когато има миръ между хората, Богъ е между тѣхъ. Когато хората се каратъ, пакъ Богъ е между тѣхъ. Той се проявява между всички хора. Говори ли ми нѣкой добро или зло, Богъ ми говори. Споредъ мене, нѣма зло въ света. Важно е да приемемъ, че всичко иде отъ Господа, въ Когото живѣемъ и се движимъ. Казано е въ Писанието: „Богъ твори ново небе и нова земя." Любовьта носи новото. Богъ слиза вече на земята и носи любовьта въ човѣшкитѣ сърдца и души. Азъ виждамъ Господа, чувствувамъ Го, разбирамъ всѣка Негова проява. Дето има плодове и изобилие, тамъ е Богъ. Какво жито ще роди неизораната нива? Хората търсятъ лесния пѫтъ. Тѣ искатъ ябълката да узрѣе безъ свѣтлина, лещата да заври безъ огънь. Безъ мѫка и страдание нищо не се постига. Чрѣзъ страданието Богъ излива любовьта си къмъ васъ. Ако у васъ се яви желание да се самоубиетѣ, не пѫдетѣ това желание, но вслушайтѣ се въ него, разговоретѣ се, да видитѣ, какво носи то въ себе си. Не реализирайтѣ това желание, но вижтѣ, защо сте се разочаровали и отчаяли. Да се самоубиешъ, това значи, да напуснешъ ограничения свѣтъ, въ който живѣешъ, и да отидешъ въ широкия свѣтъ, тамъ да работишъ. Нѣкоя мома се отчаяла, че възлюбениятъ й я напусналъ и не искалъ да се ожени за нея. – Защо я напусналъ? – Намѣрилъ друга мома и казва, че не може едновременно да обича две моми. Момата не трѣбва да се отчайва, но да знае, че има Единъ, Който я обича, прѣзъ всички времена и епохи. Бѫдетѣ вѣрни на любовьта, въ която нѣма никаква промяна. Започнешъ ли въ нейно име да работишъ, не се отказвай, докато не видишъ резултатъ. Като посѣешъ нивата и се уморишъ, почини си и пакъ продължи. Когато ти почивашъ, Богъ работи. Въ това време наблюдавай, какъ Богъ работи върху твоята нива. Работи, почивай и въ свободното си време размишлѣвай. Мисли, безъ да се тревожишъ. Защо ще се безпокоишъ за храната, която употрѣбявашъ? Приеми храната съ любовь и повече не мисли. Богъ ще довърши работата. Боли тѣ глава – не се безпокой. Повѣрвай въ Господа, помоли се, и Той ще ти помогне. Ако се съмнявашъ, нищо не можешъ да постигнешъ, не можешъ да приемешъ новото учение на любовьта. То е учение на опита. Здравиятъ приема новото учение и му служи. Мислещиятъ сѫщо приема новото учение. Права мисъль се иска отъ всички. Не казвай, че мѫжътъ ти върви въ кривъ пѫтъ, но кажи, че е направилъ погрѣшка, която трѣбва да изправи. Когато малкото дете се цапа, това не показва, че върви въ лошъ пѫтъ. Детето не е виновно, че се цапа. Очисти го и чакай, докато порасне и осъзнае погрѣшката си. Единъ Варненецъ ми разправѣше една своя опитность. Ималъ единъ синъ, отъ когото билъ крайно недоволенъ. Единъ день завързалъ рѫцетѣ и краката му съ вѫже, съ намѣрение да го пусне въ кладенеца, да се освободи отъ него. Като разбралъ намѣрението на баща си, синътъ казалъ: Татко, можешъ да постѫпишъ, както искашъ, но мисли за последствията. Ще тѣ затворятъ и ще лишишъ майка ми и сестричетата отъ прехрана. Бащата се замислилъ, развързалъ сина си и го пусналъ на свобода, но постоянно му казвалъ: Отъ тебе човѣкъ нѣма да стане. Единъ день срещнахъ сина му и, като се разговарѣхме известно време, казахъ му: Отъ тебе човѣкъ ще стане. Думитѣ ми и вѣрата, която вложихъ въ тѣхъ, го насърчиха и, наистина, той стана човѣкъ. Следователно, ако искашъ да живѣешъ добре, казвай на жена си, че е добра, разумна. Казвай на мѫжа си, че е добъръ, справедливъ, любещъ. Като се върне отъ работа, посрѣщни го добре, съ разположение, дай му вода да измие краката си. Речешъ ли, че е готованецъ, ще влошишъ живота си. Какво се иска отъ човѣка? – Да се повдига всѣки день, като съзнава, че Богъ работи въ него. Когато Богъ се качва нагоре, ти ще слизашъ долу, тамъ да работишъ. Когато Богъ слиза, ти ще се качвашъ горе да работишъ. Така работи любовьта. Като знаешъ това, приложи учението на любовьта въ живота си. Мисли за това, което се иска отъ тебе, а не отъ другитѣ. Тогава и грѣшникъ да си, азъ ще тѣ приема. Азъ не се интересувамъ отъ праведни хора; интересувамъ се отъ хроми, клосни, слѣпи, сакати – съ тѣхъ ще отида при Господа, дето ги очаква голѣмо угощение. Това е новата епоха – на възраждането. „Да възлюбишъ Господа." Това е голѣмата заповѣдъ, на която законътъ и пророцитѣ висятъ. Когато почитаме тая заповѣдъ и прилагаме любовьта, всичкитѣ ни работи ще се развиватъ съ успѣхъ. Всичко ще върви по закона на вѣчната хармония. Беседа отъ Учителя, държана на 15 октомврий, 1916 г. София.
  14. От "Сила и живот", т.1 Първо издание. "Искайте сила - имайте вяра", ИК "Всемир", 1994 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Беседата е обработена в стар правопис - 2015 г. Четиритѣ основни елемента Въ живота има четири елемента за съграждане духовния животъ: Божествената любовь, Божествения животъ, Божествената мисъль и Божествената воля. Когато дѣцата изучаватъ аритметиката, иматъ да изучаватъ четири основни дѣйствия. Когато единъ химикъ изучава химията, сѫщо ще срѣщне четири елемента. Когато Божествената любовь се ограничава въ себе си, тя проявява Божествения животъ, отъ Божествения животъ се ражда Божествената мисъль, отъ Божествената мисъль се ражда Божествената воля, а отъ Божествената воля - нашиятъ животъ. Ако Неговиятъ животъ не се произвежда въ насъ, не можемъ да мислимъ. Когато искаме Господь да заживѣе въ насъ, трѣбва да създадемъ Неговата любовь - трѣбва да Го обичаме, защото иначе нѣма да живѣе въ насъ. За да създадемъ тия четири нѣща, необходими сѫ още шесть нѣща, които трѣбва да знаемъ. Има три нѣща, които лъжатъ: 1. Вкусътъ. Той иска да изпитаме стомаха отъ какво се нуждае; може известна храна да е сготвена отъ лошо месо, но подправена съ миризми, посготвено, излъгва вкуса, но когато отиде въ стомаха, последниятъ я отхвърля. 2. Сърдцето ни. То ни лъже, затова трѣбва да слушаме душата си - тя не ни лъже. Защото сърдцето приема ласки, а душата ги отхвърля. 3. Интелектътъ. Каквото е отношението между сърдцето и душата, такова е отношението и между интелекта и ума - тѣ се контролиратъ отъ духа. За да прѣвъзпитаме вкуса, сърдцето и интелекта, трѣбва да слушаме съвѣтитѣ на стомаха, душата и духа - ума, а за това трѣбва да знаемъ какъ да хранимъ своитѣ стомахъ, душа и умъ. Знаемъ ли това, ще бѫдемъ здрави. Где е тая необходима храна? Дробоветѣ ни не търсятъ въздуха, отворимъ ли устата, той прониква въ тѣхъ. За умствената храна има около насъ хиляди предмети, отъ които я възприемаме чрѣзъ очитѣ и ушитѣ. Какъ да приложимъ тия четири основни елемента? - Посрѣдствомъ Любовьта. Хората сѫ нещастни, защото търсятъ любовьта. А какво е любовьта? То е да си готовъ за саможертвуване. Ние обичаме много нѣкого, защото ни дава. Ние обичаме Христа, защото ни храни, защото се самопожертвува за насъ чрѣзъ житното зърно, което ядемъ. Затова е казано: "...да ядетѣ плътьта ми и да пиетѣ кръвьта ми." Искатѣ ли да ви обичатъ, трѣбва да сте готови да се самопожертвуватѣ - да любимъ, значи да се жертвуваме, т.е. да сѣемъ - трѣбва да посѣемъ любовь, за да пожънемъ любовь. Животътъ ни има цѣна само дотолкова, доколкото е полезенъ за нашитѣ ближни. Животътъ е една сила, която Богъ ни е далъ. Тя може да се вземе, както ни е дадена. Ние нѣмаме сега животъ: пъшкаме, лѣгаме, въртимъ се на леглото и пр. Човѣкъ трѣбва да има три нѣща, които се изискватъ за живота: здравъ и дълбокъ миръ и самопожертвуване за Господа. Христосъ ни е показалъ пѫтя на живота. Първото е самопожертвуванието, а то значи да жертвуваме ума, сърдцето и имота за ближнитѣ си. Христосъ е вложилъ живота си тамъ, дѣто може да израсне. Първото условие за нашия животъ е да се откажемъ отъ многото наши желания, нечистотии. Рѣката се влива чиста въ морето, но когато се връща, тя си носи и нечистотиитѣ. Не трѣбва да се връщаме съ нечиститѣ, лошитѣ желания. За да се приближимъ къмъ Господа, трѣбва да вложимъ Божественитѣ Любовь, Животъ, Мисъль и Воля. Щомъ ги вложимъ въ насъ, ще ги имаме въ нашия животъ и Господь ще изпрати Своя Духъ и ще сме здрави и умни. Да оставимъ грѣховетѣ си и да не повтаряме и казваме постоянно: "Богъ ще ги използува за нова почва, за да сѣе пшеница." Слънцето всѣки день грѣе, Господь е всѣки день прѣдъ насъ. Богъ живѣе надъ насъ, както слънцето надъ земята: то ни праща нуждната топлина и свѣтлина да растемъ, като премахва студа, който владѣе въ вселената, спиращъ всѣки напрѣдъкъ. Така и Богъ чрѣзъ духоветѣ Си ни освѣтлѣва, стопля и възраства. Щомъ сме здрави, умни и бодри, Духътъ е съ насъ и Господь е съ насъ. За този животъ и свѣтъ не ще особена програма, доста е за изпълнение даденото ни отъ първоначалния Божественъ планъ и ще бѫдемъ богати - ние страдаме, защото изменяме Божия планъ. Трѣбва да се освободимъ отъ всички лъжливи понятия, външни влияния и да се съвѣтваме съ Бога, Който е въ насъ; нека слушаме вѫтрешния си гласъ - да се съвѣтваме съ Бога, Който е въ насъ; нека слушаме вѫтрешния си гласъ - душата си. Богъ е въ душата - "мога"; и дяволътъ е въ душата - "не мога", т.е. на всѣко дѣло Божие трѣбва да казваме "мога", а на всѣко не дѣло Божие има смисълъ да казваме: "Не мога". Щомъ речемъ "мога", Богъ ще дойде и ще ни помага и за най-мѫчнитѣ нѣща. Като кажемъ "мога", непременно ще го изпълнимъ. Дяволътъ е силенъ, защото му казваме "мога", когато той ни каже да лъжемъ и други подобни. Жената прави погрѣшка, когато каже: "Не мога да угодя на мѫжа си", майката, когато каже: "Не мога да възпитавамъ дѣцата си." Христосъ иска да употрѣбяваме двѣ думи: "мога" и "не мога". Мога да любя, не мога да мразя. Мога да казвамъ истина, не мога да лъжа и т. н. По този начинъ двата духа се явяватъ; при насъ сѫ всѣки день. Добриятъ ни казва нѣщо, ние го отхвърляме, но не сме свободни, защото духътъ на злото ни чака. Христосъ иде да ни научи, когато дойде доброто, да казваме "мога", и когато дойде злото, да казваме "не мога". Една нива не може да бѫде притежание на двама господари, трѣбва да бѫде или на доброто, или на злото - така е и човѣкѫтъ. Господь ни учи на всичко, което е добро. Бѫдѣтѣ вѣрни на Бога, Който живѣе въ васъ. Трѣбва да имаме четиритѣ основни елемента: Божествената любовь, Божествения животъ, Божествената мисъль и Божествената воля, за да насадимъ въ насъ вкусъ, сърдце, умъ, интелектъ и да развиемъ нашитѣ сърдце, душа, духъ. Да не казваме "не разбрахъ", а само "разбрахъ" - тогава Господь ще ни даде да разбираме всичко практически. Да бѫдемъ вѣрни на Господа, на Христа. Христосъ, това е животътъ, любовьта, живитѣ мисли, които учатъ народитѣ да се любятъ. Той е колективность на възвишенитѣ духове, които учатъ народитѣ какъ да живѣятъ, даватъ имъ законитѣ и ги управляватъ. Христосъ е, Който ни избавя отъ ония вериги, въ които се вплитаме доброволно. Ако сега не Го виждаме, Той ще се яви единъ день и ще поиска десятъка. Той е нашиятъ най-старъ братъ. Близо е деньтъ на Неговото явяване. Късно е вече, който не Го е потърсилъ. Има вече видѣлина навсѣкѫдѣ, измѣня се начинътъ на живота. Да бѫдемъ вѣрни на нашия Господь, на нашия Христосъ, Който вече сме познали. Той ни е далъ животъ и здраве и всѣкога Той ще бѫде съ насъ и въ насъ. 6 априлъ 1914 г., Бургасъ Съставено по бѣлѣжкитѣ на Минчо Сотировъ, Иванъ Гарваловъ и Величка Стойчева.
  15. От "Сила и живот", т.1 Първо издание. "В начало бе!", Издателство "Бяло Братство", 2003 Книгата за теглене на PDF Съдържание Беседата е обработена в стар правопис - 2015 г. Поради радостьта “Жена, кога ражда, на скръбь е, защото е дошълъ часътъ й; а кога роди дѣтето, не помни вече тѫгата си, поради радостьта, че се е родилъ человѣкъ на свѣта.” Евангелие отъ Йоана 16: 21 Това е единъ отъ обикновенитѣ стихове – стихове, отъ които всички жени се страхуватъ. И понеже се страхуватъ, често искатъ мѫже да станатъ. Сѫщо и синътъ, когато иска бащата да му плаща, той се поставя въ положението на слугата и казва:“ Защо баща ми плаща на слугата, а не и на менъ, азъ сѫщо му работя ”. Тамъ е злото на света, това значи неразбиране на собственото положение. Така е не само между женитѣ и синоветѣ, но и между хората отъ всички професии. Метачътъ иска да стане стажарь, стражарьтъ иска да стане приставъ, приставътъ иска да стане началникъ, началникътъ – министъръ, министърътъ – министъръ-прѣдсѣдатель и тъ. нъ. Веченъ стремежъ. Това не е лошо. Христосъ употрѣбява този стихъ, за да изрази една велика идея. Той казва:“ Една жена, кога ражда, на скръбь е ”. Защо се ражда тази скръбь? – Заради човѣка, който се е заченалъ у жената. Чрѣзъ човѣка, заченатъ у нея, тя ще стане човѣкъ. Както Адамъ роди жена, така жената ражда мѫжъ. Отъ костьта на Адама Господь направи жена, а отъ единъ малъкъ зародишъ жената ражда мѫжъ. Законътъ за подобието сѫществува – роденъ си, ще раждашъ. У васъ трѣбва да се яви една велика идея. Съврѣменниятъ вѣкъ е вѣкъ на бръщолѣвене, говорене и тъ. нъ. Всѣко нѣщо трѣбва да се постави на мѣстото си. Когато дѣтето бръщолѣви, то е на мѣстото си, защото се учи. Когато нѣкой се учи да свири на цигулка, напримѣръ, той дълго врѣме ще скърца по струнитѣ и това е необходимо. Обаче, ако се яви да дава концертъ нѣкѫдѣ, ще го изпѫдятъ. Той трѣбва да скърца вънъ нѣкѫдѣ, докато се научи, а после може да влѣзе въ залата да свири. Раждането въ този смисълъ може да се уподоби на една музика, защото самото зачатие започва отъ единъ малъкъ зародишъ. Въ съврѣменния животъ е трудно да се говори по тѣзи въпроси, защото умоветѣ на хората сѫ много изопачени, ние сме изгубили първоначалния смисълъ на нѣщата. Съврѣменнитѣ хора казватъ, че когато ражда жена, все едно че ражда магарица. Когато Христосъ влѣзе въ Йерусалимъ, яздѣше на магарица. Магаре и свиня сѫ символъ на изопачени нѣща. Защо свинята и магарето сѫ такива прозаични формули? Магарето е едно отъ най-скромнитѣ, най-работнитѣ животни, много го биятъ и когато зареве, казватъ:“ Реве като магаре ”. Трѣбва да се разбира първоначалниятъ, вѫтрѣшниятъ смисълъ на нѣщата. Ние мислимъ, че разбираме нѣщата. Напримѣръ, когато ражда жена, това е Духъ на животъ, това е единъ принципъ. Когато роди, жената се радва, че човѣкъ е дошълъ на свѣта. Въ Божествения свѣтъ жената е носителка на Божественитѣ мисли и отъ тази гледна точка всѣки може да бѫде бремененъ. Единъ българинъ ми разказваше какъ е станало неговото обръщане:“ По врѣме на турската война ме нападна единъ день една тѫга, не мога да се събера въ кожата си, ще се пукна. Започнахъ да се разхождамъ. По едно време слушамъ, че въ една шатра пѣятъ пѣсеньта“ Широкъ е пѫтьтъ въ свѣта ”. Изведнажъ една свѣтлина дойде въ ума ми и тогава разбрахъ смисъла на живота ”. Душата на този младъ човѣкъ е била бременна, родила въ шатрата и тогава въ нея настанала радость. Христосъ казва на ученицитѣ си:“ Вие иматѣ скръбь, защото е заченато нѣщо у васъ ”. И Христосъ трѣбваше да умре. Въ свѣта има раждане и смърть. Когато човѣкъ слиза отъ Небето на Земята, той се ражда. Интересенъ е процесътъ на зачатие. Когато се зачене човѣкъ, той е въ високитѣ крѫгове на Божествения свѣтъ. Слѣдъ това душата започва да слиза, минавайки деветъ крѫга за деветъ мѣсеца, тъ. е. за всѣки крѫгъ по единъ мѣсецъ. На дѣтето му трѣбватъ тридесеть и шесть седмици, които правятъ деветъ мѣсеца, или 362 880 минути или 21 772 800 секунди. Деветъ показва, че когато човѣкъ слѣзе, трѣбва да воюва на Земята, трѣбва да води борба, трѣбва да е въ движение. Деветъ е числото на Марсъ. Тридесеть и шесть седмици е числото на прогреса, на еволюцията. Тѣзи числа показватъ колко врѣме е било необходимо въ миналото на човѣка, за да зачене. Било е врѣме, когато на човѣкъ, за да се роди, е отнемало двадесеть и единъ милиона години, слѣдъ което периодътъ се намалилъ. Вториятъ периодъ е траяалъ 962 880 години, третиятъ периодъ – 6048 години, четвъртиятъ периодъ – 252 години, петиятъ – 36 години, а шестиятъ, сегашниятъ, трае деветъ мѣсеца. Когато зачене, жената съдържа въ себе си всички тѣзи периоди и ако тѣ се наблюдаватъ, може да се разбере отъ кои души е нейното дѣте, прѣзъ кой периодъ е минало, какъвъ човѣкъ е билъ въ миналия си животъ и тъ. нъ. Нѣкои питатъ:“ Какво е моето дѣте?” Ако човѣкъ наблюдава, ще може да опрѣдѣли какво ще е неговото дѣте. Това може да се познае на майката прѣзъ периода на бременностьта. Напримѣръ, нѣкои бременни страдатъ, искатъ да откраднатъ нѣщо, отчайватъ се, искатъ да се самоубиятъ и тъ. нъ. Тѣзи имъ състояния показватъ, че такова е било тѣхното дѣте. Често пѫти майката казва на дѣтето си:“ Моето ангелче ”. Не е ангелче то. Дѣтето и майката сѫ тѣсно свързани помежду си и понеже въ миналото тя го е развалила, сега то иде у нея, за да го поправи. То казва:“ Ще се родя отъ тебъ и ще ме поправишъ ”. Често пѫти хората се лъжатъ, че по любовь се женятъ, а щомъ заченатъ, помятатъ дѣтето си и тогава скръбьта е вѣчна. Когато една жена помята, скръбьта не се маха отъ нея, а когато ражда, скръбьта й се прѣмахва – това е законъ. Докато една мисъль, едно желание, едно дѣйствие не се реализира, не можешъ да се освободишъ отъ тѣхнитѣ послѣдствия. Слѣдователно, каквато и мисъль да дойде, тъ. е. каквато и да се зачене, трѣбва да се реализира. Както и да философства човѣкъ, този законъ царува, той е законъ на Свободата. Господь е далъ на човѣка Свободата да прави всичко, което намисли, но за всѣко нѣщо ще изпита послѣдствията. Ако Господь е слабъ, Той и не би ги допусналъ тѣзи нѣща, но като силенъ и всемогѫщъ, Той въ края на краищата всичко Самъ ще поправи. Нѣкои питатъ какъ ще ги поправи. – Ще накара хората да раждатъ. Напримѣръ, нѣкой замисля нѣщо, но започва да се крие; това показва, че той е човѣкъ отъ ада, отъ мѣстото на страданията. Ще каже нѣкой:“ Азъ принадлежа къмъ еди-коя си църква, вѣрвамъ въ Христа ”. Що е вѣра? Тя е символъ на свѣта, изворъ на Живота. Ако тази вода постоянно тече и не се впрѣгне въ нѣкоя воденица, тя нѣма да принесе никаква полза. Ако тази вода пада отъ високи гори и хълмове, тя събаря, отнася много нѣща, разравя, съ една дума – носи почва за единъ бѫдещъ животъ, но ако се употрѣби въ добъръ смисълъ, тя ще бѫде полезна. Душата най-напредъ минава прѣзъ минералното царство, слѣдъ това – прѣзъ парата и водитѣ, послѣ – прѣзъ областьта на зародишитѣ и най-после Господь й дава сама да сѣе. Най-напрѣдъ й дава минерали, течности, пари, води и сѣмена; слѣдъ това минава прѣзъ областьта на огъня, за да се прѣчисти; послѣ минава прѣзъ отражението, послѣ – въ атомната область, слѣдъ това минава прѣзъ гѫстата материя. Така душата минава общо прѣзъ десеть сфери и затова детето носи на майка си велико богатство. Въ този смисълъ майката е една голѣма лаборатория, въ която влиза едно велико богатство отъ онзи свѣтъ. Азъ искамъ да размишлявате философски, разумно да схващате нѣщата, да разбирате вѫтрѣшния смисълъ на Живота. Нѣкой казва за другиго:“ Наддумахъ го ”. Напримѣръ, единъ българинъ се хвалилъ, че знаелъ добре турски. Единъ день се срѣщналъ съ единъ юзбашия, заговорилъ се съ него и по врѣме на разговора го набилъ. Когато го запитали защо направилъ това, той отговорилъ:“ Наддумахъ го ”... Когато дѣтето иде, ние трѣбва да разбираме високия смисълъ на това идване. А сега за какво се радва майката? Радва се, че синътъ й ще стане знаменитъ. Въпросътъ е дали майката е извършила Волята Божия да се роди едно дѣте, а какво ще стане отъ него е второстепененъ въпросъ. Христосъ казва:“ Когато се зачене това дѣте, майката ще скърби, но когато се роди, тя ще се радва, защото Господь ще го отгледа ”. Майката казва, че тя е отгледала дѣтето си, но азъ не съмъ видѣлъ нито една майка да е сторила това. Напримѣръ, квачката отглежда пиленцата си, храни ги, докато сѫ още съвсѣмъ неспособни сами да се грижатъ за прѣхраната си, но щомъ поотраснатъ, тя ги изоставя и започва да ги кълве. Значи, въ тази кокошка е имало едно сѫщество, което я карало да гледа тѣзи пиленца. Това, което заставя майката да отглежда дѣтето си, е Господь, Който е въ нея. Единъ баща казалъ за сина си:“ Ако не ми бѣше синъ, досега щѣхъ да го изпѫдя ”. Истината е, че Богъ обича дѣцата и Той заставя родителитѣ имъ да ги гледатъ. Въ стиха Христосъ взема образа на една нормална жена, която е заченала, върви по Божествения законъ, въ който тя има скръбь. Но казва Христосъ:“ Азъ ще си отида и вие ще се възрадвате ”. Ще ви дамъ единъ примѣръ, който ще обясни отклоненията, които ставатъ въ свѣта. Отъ единъ знаменитъ германски проповѣдникъ се заинтересувала млада мома. Тя посѣщавала редовно всички негови проповѣди, станала много ревностна привърженица на учението му, докато най-послѣ проповѣдникътъ се оженилъ за нея и казалъ:“ Намѣрихъ една работничка, която ще ми помага ”. Но слѣдъ като се оженили, тя му рекла: “ Досега азъ играхъ роля, отсега нататъкъ ти ще играешъ такава ”. Така тя започнала да иска всѣкакъвъ видъ удоволствия и се отказала отъ прѣдишнитѣ си интереси. Проповѣдникътъ започналъ да се отчайва. Всѫщностъ, когато се оженилъ, той заченалъ и започналъ да страда. Обърналъ се къмъ Господа съ молба да го избави и единъ день, когато челъ Писанието, срѣщналъ стиха:“ Вие, жени, подчинявайте се на мѫжетѣ си.” Проповѣдникътъ се зарадвалъ, започналъ да се кара съ жена си, набилъ я, а тя сѫщо се нахвърлила да го бие. И когато взаимно се набили, и двамата родили... Мнозина отиватъ при Христа, докато се оженятъ, а следъ това Му казватъ:“ Сега искаме пари, богатство, кѫщи ”. Тогава Христосъ отваря другата врата и казва:“ Вие, жени, подчинявайте се на Бога, защото Богъ е глава и на мѫжа, и на жената.” Сега, като ви наблюдавамъ, виждамъ, че понѣкога раждатъ мѫжетѣ, а понѣкога – женитѣ. Едни скърбятъ, а други се радватъ. Нека всички раждатъ, само че да раждатъ наврѣме, а не недоносчета. Нека всѣко заченато нѣщо, когато се роди, когато се осѫществи, да принесе Радость. Затова въ религиозния животъ човѣкъ трѣбва да прави изборъ. Нѣкои мислятъ, че щомъ се обърнатъ къмъ религията, ще станатъ светии. Младежъ на име Йоанъ се влюбилъ въ една религиозна мома, но единъ английски реформаторъ го посъвѣтвалъ да не я взема за жена и му казалъ:“ Тя съ Христа може да е добра, но не и съ тебъ.” Младежътъ го послушалъ и слѣдъ врѣме се оженилъ за друга една жена, която цѣлъ животъ го измѫчвала. Но тогава Йоанъ казалъ:“ Азъ ще изпълня Волята Божия, ако ще тази жена и сто пѫти да ме влѣче за коситѣ изъ кѫщи ”... По сѫщия начинъ много отъ васъ сте влѣкли Христа за коситѣ изъ кѫщи. И когато отидете на Небето, Христосъ ще каже:“ Това е моята добра, отлична жена, която ме влѣче за коситѣ ”. Бихъ желалъ Христосъ да не е само едно прозвище и да очаквате да Го видите на Небето. Кѫдѣ е Небето? Въ началото Богъ създаде Небето и Земята. “Жена, кога ражда, на скръбь е ”. Това е законътъ за очистване на човѣшката душа. Скръбьта е Земята, а Радостьта е Небето. Скръбьта всѣкога носи слѣдъ себе си Радость, а Радостьта всѣкога носи слѣдъ себе си скръбь – този законъ е неизмѣнѣемъ. Скръбьта е сѣнка на Радостьта. Христосъ на Небето е великъ съ това, че носи грѣховетѣ на всички хора. Той прѣнесе грѣховетѣ на цѣлото човѣчество не само на врѣмето си, но и днесъ Той носи човѣшкитѣ страдания. Човѣкъ, който не може да носи страдания, е една муха, амеба, микробъ, а човѣкъ, който съзнателно страда, е великъ човѣкъ, макаръ и да е простъ. Всѣки, който страда и носи мѫжки страданията си, е Христосъ на Земята. Жена или мѫжъ, който страда най-много и носи своето страдание най-леко, е Христосъ. Небето и Земята сѫ въ нашия умъ и сърдце. Когато умътъ ни е разваленъ, нѣма Земя и Небе. Казватъ, че Богъ е създалъ Небето, а Земята е била неустроена и разрушена. И затова Богъ шесть периода е строилъ свѣта, за да създаде тази голѣма земя – жената. Колко много е бъбрила тя, колко много огънь е хвърлѣла, докато се укроти! Човѣкъ трѣбва да се роди, а раждането става само въ единъ Божественъ организиранъ свѣтъ. “Жена, кога ражда, на скръбь е”, казва Христосъ. Когато стане въпросъ за раждане, нѣма мѫжъ и жена. Едно време мѫжътъ е раждалъ, а днесъ, именно слѣдъ Христа, жената ражда. Затова трѣбва да ражда добре. Законътъ на раждането подразбира слѣдното: когато влѣзе въ почвата, този малъкъ зародишъ започва да събира всички мисли и чувства и да се образуватъ редъ тѣла, редъ свѣтове, на които човѣкъ става господарь. Когато зачене, майката трѣбва да слѣди какъ работи Богъ. Раждането прилича на единъ великъ художникъ, който работи и слѣдъ като свърши работата си, излага картината си, за да прѣдстави на хората тази велика идея. Защото всѣки день, всѣки часъ, всѣка минута и секунда човѣкъ трѣбва да внася нови мисли. А когато не приемаме нѣщо ново, започваме да скучаемъ. Слѣдователно, майката заедно съ дѣтето си минава прѣзъ висшитѣ свѣтове. Има майки, които при зачеване сѫ радостни, защото чувстватъ връзката между себе си и дѣтето. Сега, окултиститѣ прѣдставятъ разни теории за раждането на човѣка, но мнозина могатъ и да грѣшатъ. Нѣкои твърдятъ, че когато се пуска една душа, веднага се намира майка на това дѣте. Слѣдъ това трима отъ неговитѣ рѫководители обикалятъ свѣта, после потопяватъ душата на дѣтето въ вода на забвение и най-после го донасятъ на майката. Това обикаляне по Небето не е така лесно, на всѣка стѫпка има прѣпятствия и затова човѣкъ трѣбва да намѣри пѫтя. Тримата рѫководители, които донасятъ дѣтето, оставатъ съ майката и ако тя го пази, тѣ й съобщаватъ много тайни, научаватъ я на много нѣща. По сѫщия начинъ, ако човѣкъ запази своята мисъль, ще може да роди слѣдъ врѣме нѣкаква велика душа. Човѣкъ не може да зачене едновременно много желания, но трѣбва да даде ходъ само на едно желание, а другитѣ да се съединятъ въ едно и да служатъ на главното желание. Така е и съ мислитѣ: всички малки мисли трѣбва да се съединятъ и да образуватъ една голѣма. Човѣкъ трѣбва да има една мисъль, но да е добра. Напримѣръ, човѣкъ отглежда много прасета, само че по-добрѣ да е едно, но добро. Прасето е символъ на желание. Ако е едно, то е благородно и разумно желание. Казватъ за нѣкого, че е едно прасе въ Астралния свѣтъ. Слѣдъ врѣме той ще се роди въ вашитѣ сърдца и умове, ще го видите въ себе си и тогава ще се зарадвате, защото той ще внесе у васъ и Небето, и Земята. Заедно съ него ще влѣзатъ и Ангели, и Архангели, и Херувими и други Велики сѫщества. В Христовата църква законътъ е такъвъ, че едни сѫ на Земята, а други сѫ на Небето. Когато сѫ отворени прозорцитѣ на Небето, отъ Земята може да се слуша какво се говори тамъ. А може и отъ Небето да се слуша какво се говори на Земята. Вашата скръбь е, че сте заченали едно дѣте и нека тази скръбъ е за Радость. Може човѣкъ да страда интензивно, може да се отчайва дори, но нека си каже:“ Заради това Божествено дѣте, което нося съ себе си, човѣкъ трѣбва да страда!” Въ Писанието се казва:“ Когато ние, мъртвитѣ, възкръснемъ ”, а азъ казвамъ:“ Когато ние, живитѣ, родимъ ”. Това значи човѣкъ да живѣе въ желанията си, въ мислитѣ си, въ идеитѣ си. И всѣка мисъль, която иде, е единъ Ангелъ, изпратенъ отъ Бога. Човѣкъ не трѣбва да се сърди на мисъльта и желанието, които причиняватъ скръбь, защото тя ще роди Радость. И тогава човѣкъ ще си каже:“ Животътъ има смисълъ ”. Когато Христосъ роди, Той изпусна Духа си и на свѣта настана тъмнина. Славата Му бѣше толкова велика, Свѣтлината Му бѣше толкова голѣма, че свѣтътъ потъмня. И нашиятъ свѣтъ ще потъмнѣе, а ние ще влѣземъ въ онзи свѣтъ, кѫдѣто ще видимъ какво въ дѣйствителность е свѣтътъ. Човѣкъ трѣбва да познава това прѣживяване и само съ това ще познаемъ вѫтрѣшния смисълъ на Живота. Нѣкои ще се запитатъ какъ ще ги познаятъ на Небето. Човѣкъ трѣбва да има признаци. Веднажъ извѣстната пѣвица Аделина Пати отишла въ Ню Йоркъ, но се случило така, че паритѣ й свършили и единъ неинъ познатъ й изпратилъ прѣводъ до Нюйоркската банка. Директорътъ на банката я попиталъ съ какво ще удостовѣри своята самоличность. Тя нѣмала другъ документъ, освѣнъ своя гласъ, и започнала да пѣе. Щомъ я чулъ, директорътъ веднага далъ разпореждане да й отпуснатъ приведената сума... Когато отиде на Небето, човѣкъ трѣбва да занесе своята Божествена мисъль. (Недѣлни Бесѣди, 08. 10. 1916 Недѣля, София) ---------------------------------------------------------------------- 1 - Юзбашия (туръ.) – воененъ чинъ въ турската армия, стотникъ (бѣлъ. редъ.) 2 - Адѣлина (Адѣла) Пати (1843-1919) – именита оперна актриса отъ италиански произходъ, пѣла въ опернитѣ театри на Парижъ, Лондонъ и Ню Йоркъ (бѣлъ. Редъ)
  16. Ани

    1916_10_01 Ти знаешъ

    От "Сила и живот", т.1 Първо издание. "В начало бе!", Издателство "Бяло Братство", 2003 Книгата за теглене на PDF Съдържание Беседата е обработена в стар правопис - 2015 г. Ти знаешъ “ И рече ми: Сине человѣчески, могатъ ли тѣзи кости да оживѣятъ? И рѣкохъ: Господи Иеова, Ти знаешъ ”. Книга на пророка Йезекииля 37: 3 “ Могатъ ли тѣзи кости да оживеятъ?” Може да се запитате каква тайна се крие въ това изрѣчение. Ще си кажете:“ Ние сме запознати съ тѣзи кости, колко пѫти сме ги варили, колко сме ги виждали по гробищата! Кость е това ”. Но тѣзи кости, за които азъ ще ви говоря, никога не сте ги виждали. Това, което мислите, че виждате въ свѣта, е толкова вѣрно, колкото състоянието, когато човѣкъ сънува, напримѣръ, че е богатъ, а щомъ се събуди, нищо не е останало отъ богатството. Господь пита пророка:“ Тѣзи кости могатъ ли да оживѣятъ?” Коститѣ въ този смисълъ прѣдставляватъ единъ сквѣренъ животъ, животъ въ потенциално състояние. Въ религиозенъ смисълъ мъртвитѣ кости означаватъ животъ безъ движение. Ще запитате може ли животъ безъ движение. Въ метафизиченъ смисълъ това значи безсъзнателенъ животъ. Всѣка кость живѣе индивидуаленъ животъ и ако нѣкой я прѣмѣсти и пораздвижи, тя ще си каже:“ Слава Богу, че се намѣри нѣкой да ме прѣмѣсти ”. Коститѣ прѣдставляватъ израилския народъ, разпокѫсанъ отъ лошия животъ. И понеже нѣма единство между отдѣлнитѣ личности въ него, тѣ сѫ мъртви. Коститѣ прѣдставляватъ човѣка слѣдъ смъртьта му. Тѣ сѫ единственото нѣщо, което остава непромѣнено. Споредъ окултиститѣ, вѫтрѣ въ тѣхъ е скритъ новиятъ животъ и когато човѣкъ дойде отново на земята, ще вземе онова, което е скрито въ тѣхъ. Ето защо пазимъ коститѣ на своитѣ близки. Нѣкои казватъ:“ За мене е безразлично какво ще остане следъ смъртьта ми ”. Но вънъ отъ своитѣ кости, човѣкъ е нищо. Сега, човѣкъ трѣбва да се научи да мисли философски, да гледа на всичко като на нѣщо неизбежно, необходимо, а не като на проста случайность. Напримѣръ, отъ геометрията се знае, че най-кѫсото разстояние между две точки е правата линия, която прѣдставлява движение въ една посока. Тя е сборъ отъ много точки, тъ. е. много движения, които я образуватъ. Слѣдователно, нашата мисъль може да се движи само по една права линия. Ако си прѣдставимъ, че живѣемъ въ една точка и мисъльта ни се движи все по права линия, тогава нѣмаше да имаме никакво понятие за свѣта – човѣкъ би казалъ, че вънъ отъ правата линия нищо не сѫществува. Затова има сѫщества на Земята, които иматъ понятие само за едно нѣщо. Но когато точката се движи, образува права линия, която е жива, и ако единъ день реши да измени посоката си по своя перпендикуляръ, тя ще образува плоскость. Плоскостьта е образувана отъ милиони прави линии. Тъй че, има и други сѫщества, които разбиратъ, че свѣтътъ се движи не само въ една посока – по дължина, но се движи и по широчина. Такива понятия има, напримѣръ, охлювътъ, за когото сѫществуватъ само двѣ измѣрения. Разбира се, и плоскостьта е жива, защото въ Природата всичко е живо. И ако тя се придвижи, ще намѣри друго измѣрение – височината и тъй ще се образува кубъ. Вие сте сѫщества съ три измѣрения и философитѣ мислятъ, че вънъ отъ тритѣ измѣрения нищо не сѫществува. Обаче има сѫщества, които се движатъ въ още по-високи измѣрения. Ако кубътъ се придвижи въ друго, четвърто направление, то и целиятъ свѣтъ ще се раздвижи и ще се образува тѣсарактъ. Този четвърти перпендикуляръ се движи по посока, която не можемъ да си прѣдставимъ. Слѣдователно, прѣди да може да разбира нѣщата, човѣкъ е като една мъртва кость, тъ. е. той е сѫщество отъ едно измѣрение. Господь пита:“ Тѣзи сѫщества могатъ ли да се измѣнятъ и да образуватъ сѫщества отъ двѣ и три измѣрения?” И каза Господь:“ Пророкувай!” Само когато човѣкъ започва да говори, само тогава започва да разбира нѣщата. Първиятъ човѣкъ е билъ безъ кости, а сегашниятъ е сѫщество съ кости. Всѣки човѣкъ е една кость. Подъ думата“ кость” се разбира нѣщо, което е сѫществено и неизмѣнѣемо у човѣка, което може да се тури въ дѣйствие, да се организира. Мойсей е казалъ, че първоначално Господь е направилъ човѣка отъ пръсть – тогава човѣкъ е билъ способенъ да се движи само въ една линия. Когато човѣкъ е билъ направенъ отъ кости, дадена му била способность да се движи въ три измѣрения, но тогава още е билъ мъртъвъ. Едва слѣдъ като Богъ му вдъхналъ въ носа, оттогава човѣкъ започналъ да мисли. Затова днесъ дишаме прѣзъ носа и само тогава мислимъ. Напримѣръ, у една жена се явява мисъль, че мѫжътъ й не я обича, което значи, че тя върви по права линия. Въ този случай тя трѣбва да се спре и да образува една плоскость въ мислитѣ си. Само тогава ще се разбере съ мѫжа си. Иначе и мѫжътъ, и жената ще вървятъ по права линия и нѣма да се срѣщнатъ. Когато Мойсей поиска да види Господа, Той му каза:“ Лицето Ми не можешъ да видишъ, но ще видишъ само една часть отъ Моята дреха, иначе ще изгоришъ ”. Философски това значи: понеже живѣе въ свѣта, човѣкъ не може да разбира нѣщата, затова вижда само една часть отъ него. И така, за да измѣнятъ състоянието си, коститѣ трѣбва да се умъртвятъ. Тѣзи кости бѣха мъртви, но само Богъ знае дали могатъ да придобиятъ по-високъ животъ. Щомъ начене да имъ се говори, тѣ започватъ да се събиратъ, да образуватъ мускули и нерви, но все още не могатъ да мислятъ. За да започнатъ да мислятъ, трѣбва да дойде Духъ отъ четиритѣ вѣтрове, отъ четиритѣ страни, тъ. е. трѣбва да сѫществува четвърто измѣрение. Докато живѣе въ три измѣрения, човѣкъ не може да разбере какво значи духовенъ животъ. Съврѣменнитѣ хора мислятъ, че съ смъртьта се свършва свѣтътъ. Така мисли и жабата, и охлювътъ, и човѣкътъ. Ако отида на лозето да копая, ако работя день, два и свърша работата, това не значи, че животътъ се свършва. Да се свърши свѣтътъ значи да се свърши Животътъ. Това сѫ мисли на единъ охлювъ, на една мъртва кость – това е съврѣменната философия. Когато започнатъ да се движатъ, тѣзи кости казватъ:“ Нашата работа се свърши ”, тъ. е. свърши се положението ни като кости на полето. Но слѣдъ това тѣ започватъ съзнателно да се движатъ. Съврѣменнитѣ хора могатъ да се оприличатъ на героя отъ слѣдния анекдотъ. Българинъ на име Стоянъ тръгналъ за града да продава едно магаре. Градътъ билъ далечъ, затова той спрѣлъ на едно мѣсто да си почине, вързалъ юлара на магарето за рѫката си и заспалъ. Немирни деца видели, че спи, отвързали юлара отъ главата на магарето и взѣли животното. Когато се събудилъ съ юларъ въ рѫка и видѣлъ, че магарето липсва, българинътъ си казалъ:“ Ако съмъ Стоянъ, изгубихъ магарето; ако не съмъ Стоянъ, спечелихъ юлара ”. Животътъ е магарето, но ако азъ не съмъ, това е единъ юларъ. Юларътъ означава човѣкъ да живѣе съ мисъль, вѫтрѣ въ която да нѣма никакво сѫществуване. Господъ казва:“ Тѣзи кости ще оживѣятъ ”. Когато пророкътъ говори, това е Духътъ Христовъ. Понѣкога и вие може да сте изпадали въ такова състояние на вцѣпенение, когато човѣкъ мисли, чувства, но не може да даде знакъ, че е живъ. Съзнанието може да сѫществува вънъ отъ свѣта, но да се движишъ, значи да живѣешъ. Когато човѣкъ се събужда сутринь, той се раздвижва и заживява. А когато говори разхвърляно и разсѣяно, човѣкъ е една мъртва кость. Това е една малка аналогия: нашитѣ мисли може да сѫ разхвърлѣни като тѣзи кости, може да плачемъ и да казваме:“ Какъвъ смисълъ има животътъ?” Човѣкъ се намира въ положение на пророка, на когото мислитѣ сѫ като мъртви кости. А Господь казва:“ Сине человѣчески, твоитѣ мисли може ли да живѣятъ по полето?” Тогава човѣкъ започва да разсѫждава за смисъла на Живота и отговаря:“ Ти знаешъ, Господи!” Когато човѣкъ мисли, че Господь знае, тогава Той му казва:“ Говори!” Когато Господь изпратилъ Мойсей при фараона, той не искалъ да говори, понеже пелтечелъ. Тогава Господь се разгнѣвилъ и казалъ да дойде братъ му Ааронъ. И за да накара Мойсей да говори, Ааронъ отстѫпилъ мѣстото си Мойсею. Всѣки е Мойсей и Ааронъ, тъ. е. душа и духъ – така човѣкъ ще избави себе си. Нѣкой пѫтъ душата се обезсърдчи. Напримѣръ, мома се разочарова отъ нѣкой момъкъ, отчайва се, захвърля всичко, става мрачна и казва:“ Свърши се моятъ животъ ”. Всѣки отъ насъ е излъгана мома или момъкъ. Това е грѣхопадението. Когато дойде Дяволътъ, хората се увлѣкоха по него и после човѣкъ остана нито съ Дявола, нито съ Бога. Господь пита пророка:“ Може ли тѣзи мъртви мисли, желания и дѣйствия да оживѣятъ?” Пророкътъ казва:“ Ти знаешъ, Господи ”. И слѣдъ като Духътъ дошълъ, коститѣ станали едно велико войнство. Сега, за да могатъ да се опрѣдѣлятъ, нѣщата трѣбва да иматъ качества въ себе си. Съврѣменнитѣ физици казватъ, че електричеството има две течения – чрѣзъ въздуха и чрѣзъ земята. Когато има движение отгоре, трѣбва да има едно движение отдолу. Слѣдователно, у човѣкъ, у когото нѣма кости, Божествената мисъль не може да работи. И понеже тази сила е животъ въ скрито състояние, това движение трѣбва да излѣзе вънъ отъ коститѣ. Човѣшката мисъль не спада къмъ триизмѣрнитѣ нѣща. Чувствата спадатъ къмъ четвъртото измѣрение, мислитѣ спадатъ къмъ петото, а съзнанието – къмъ шестото измѣрение. Единъ день, когато бѫдемъ между Ангелитѣ, тѣ ще ни учатъ на тѣзи измѣрения. Ние живѣемъ въ три свѣта, а споредъ кабалиститѣ, има общо десеть свѣта. Човѣкъ живѣе въ третия свѣтъ, а Богъ – въ десетия. Това е една велика философска мисъль. Слѣдъ като сме живѣли милиони години, ние сме дошли едва до третия свѣтъ, а още много години сѫ потрѣбни, за да дойдемъ до десетия свѣтъ. Прелестьта на свѣта е въ това, че е безпрѣдѣленъ и нѣма да дойде день, когато човѣкъ ще каже, че всичко знае. Отъ тази гледна точка, въ всичко има съзнание. Напримѣръ, въ единъ камъкъ има съзнание на камъкъ. Цвѣте, охлювъ, човѣкъ, Ангелъ – всичко живѣе съ свое съзнание. Човѣкъ разбира това, но нека се опитаме да влѣземъ въ общение съ нѣкое дърво, напримѣръ. За насъ то е дърво, но си има свой животъ. То мълчи, не говори, но знае всичко, защото го е научило, когато е било горѣ на Небето. Затова дърветата сочатъ нагоре – когато човѣкъ се качи горе, тогава ще научи всичко. Съврѣменнитѣ учени разглеждатъ една ябълка отъ какви химически елементи се състои, но въ нея има нѣщо, което тѣ не могатъ да откриятъ. Животътъ не се състои само отъ тѣзи елементи, а има и нѣщо друго, което трѣбва да се изучи. Напримѣръ, едно врѣме се мислѣше, че електричеството може да се прѣнася само по жици, а днесъ вече се знае, че може и безъ тѣхъ. Има два свѣта – физически и Духовенъ. Човѣкъ е както въ духовния, така е и въ физическия животъ. Хората вървятъ отгорѣ надолу. Днесъ мислятъ, че културата върви отдолу нагоре, но азъ оспорвамъ това и казвамъ, че ябълката се храни не толкова отъ соковетѣ, колкото отъ Слънцето. Напримѣръ, въ продължение на нѣколко години едно дърво нараства на тегло до двадесеть килограма и всичко това то е взѣло не отъ земята, а отгорѣ. Ние всичко вземаме отгоре, тъ. е. отвѫтрѣ – отъ единъ свѣтъ, който е много по-широкъ отъ външния. Можемъ да го уподобимъ на единъ конусъ съ върха надолу – върхътъ е външниятъ, а основата е вѫтрѣшниятъ свѣтъ. Ако човѣкъ бѫде поставенъ на върха, той ще каже, че вѫтрѣшниятъ свѣтъ е по-малъкъ, а всѫщностъ не е така. Който се е решилъ философски да изучава религиознитѣ въпроси, трѣбва да е много спокоенъ. По врѣмето на единъ отъ турскитѣ султани се навъдили много дембѣли *. Единъ день той пожелалъ да разбере кой отъ всички е най-голѣмъ дембѣлъ и заповѣдалъ да запалятъ зданието, въ което били тѣ. Уплашени отъ пожара, всички дембѣли се разбѣгали, а само двама останали вѫтрѣ. Когато видѣлъ, че пожарътъ се усилва, единиятъ се обърналъ къмъ другаря си и го запиталъ какво да правятъ. Оня му отговорилъ:“ Какъ не те мързи да говоришъ?...” Когато на човѣкъ е опрѣдѣлено да умре, той ще умре кѫдѣто и да е. Напримѣръ, единъ богатъ французинъ искалъ да освободи сина си отъ фронта и съ много пари успѣлъ да го настани въ тиловата часть. Но и тамъ, макаръ запазенъ отъ куршумитѣ, синътъ му билъ убитъ отъ граната, която паднала наблизо... Често пѫти хората се плашатъ отъ епидемии. Човѣкъ не трѣбва отъ нищо да се плаши, защото може да умре отъ страхъ. Напримѣръ, чумата тръгнала единъ день за Багдатъ. Срѣща я единъ човѣкъ и я пита кѫдѣ отива. –“ Отивамъ въ Багдатъ да взема хиляда души ”. Чумата пристигнала и въ Багдатъ умрѣли двадесеть хиляди души. Когато се връщала, срѣща я пакъ сѫщиятъ човѣкъ и я запитва колко души е взѣла. –“ Двадесеть хиляди” – отговорила тя. –“ А защо ми каза, че само хиляда ще вземешъ?” –“ Останалитѣ деветнадесеть хиляди умрѣха отъ страхъ ”... Човѣкъ трѣбва да е внимателенъ въ живота си. Единъ пѫтникъ си купувалъ билетъ за влакъ на Горна Оряховица, но не му стигнали тридесеть сребърника да го доплати. Той се помолилъ на единъ адвокатъ да му услужи, но оня отказалъ и видѣлъ какъ пѫтникътъ се принудилъ да върви пеша. Сѫщиятъ този адвокатъ единъ день се озовалъ въ Лондонъ и когато тръгналъ да се връща, забѣлѣзалъ, че не му стигатъ тридесеть сребърника и не могълъ да си купи билетъ. Платено му било съ сѫщото... Това показва, че каквото правишъ, това ще ти се върне. Въ този случай човѣкъ е една суха кость и трѣбва да отвори широко кесията си и да помогне на всѣки, който има нужда. А днесъ, при това избиване на хора, нѣкои трупатъ богатства. Богъ държи смѣтка за това нѣщо и казва, че паритѣ трѣбва да оживѣятъ. Подъ“ пари” се разбира всичко, съ което може да се помогне – и знание, и чувство, и желание. Въ насъ трѣбва да оживѣятъ и нашитѣ мисли и чувства. Затова Господь казва на всѣки:“ Говори на себе си, говори на твоитѣ мъртви мисли, желания и дѣйствия!” Така въ тѣхъ постепенно ще се забѣлѣжи нѣкакво движение, нѣкакъвъ животъ. Има ли майка, която да носи дѣтето си и да не страда? Страда, но затова пъкъ въ нея се образува новъ животъ. Щомъ дойде Духътъ, тогава човѣкъ ще разбере защо е тукъ, на Земята, и ще види колко е хубаво да живѣе, да страда и да умре, да излѣзе отъ този свѣтъ и да живѣе въ другъ, кѫдѣто хората ще се разбиратъ помежду си. Ние, днешнитѣ хора, сме отъ първо, второ и трето измѣрение, защото у насъ нѣма постоянна Любовь, а само врѣменна. Любовьта въ насъ трѣбва да оживи душата ни, да укрѣпи сърдцето и Духа ни. Така казва Христосъ:“ Ако съмъ съ Господа, и въ ада ще ми е добрѣ, но ако съмъ безъ Него въ Рая, защо ми е той?” Нѣка Господь бѫде съ насъ. А Той е въ насъ и съ насъ. Когато Господь ни каже:“ Говори! ”, ние трѣбва да говоримъ. Ние искаме да изправимъ свѣта, както изправяме себе си, но само разумниятъ животъ изправя човѣка. Всѣка мисъль, дори и добра, ако не може да се употрѣби разумно, е лоша мисъль. И обратното. Въ съврѣменната наука има много такива примѣри. Напримѣръ, вѫглеродниятъ двуокисъ, който задушава хората, за растенията е приятенъ и необходимъ – дава имъ вѫглеродъ за храна, а се отдѣля кислородъ. Така че, едно нѣщо за насъ е вредно, а за други е полезно. Дай грѣховетѣ си на растенията, а вземи отъ тѣхъ чистото. Слѣдователно, човѣкъ не трѣбва да се оплаква. Така казва и Писанието:“ Дай си грѣховетѣ на Господа ”. Когато Господь вземе грѣховетѣ ни, Той пита:“ Тѣзи кости може ли да оживѣятъ?” И така, всѣки трѣбва да си каже:“ Господь Иеова казва всички мисли и желания, всички кесии да се отворятъ за нашитѣ ближни ”. (Недѣлни Бесѣди, 01. 10. 1916 Недѣля, София) ------------------------------------------------------- * - Дембѣлъ, дембѣлинъ (туръ.) – ленивъ човѣкъ (бѣлъ. редъ.)
  17. Ани

    1916_09_17 Милосърдието

    От "Сила и живот", т.1 Първо издание. "В начало бе!", Издателство "Бяло Братство", 2003 Книгата за теглене на PDF Съдържание Беседата е обработена в стар правопис - 2015 г. Милосърдието "Около деветия часъ на деня той въ видѣние видя ясно ангелъ Божий, който влѣзе при него и рече му:" Корнилие!" А той погледна на него и уплашенъ рече:" Що е, Господи?" И ангелътъ му рече:" Твоитѣ молитви и твоитѣ милостини възлѣзоха на поменъ предъ Бога." Дѣяния на Апостолитѣ 10: 3-4 Може да си зададете въпроса каква връзка има между Корнилия и неговото видѣние и насъ, които живѣемъ въ 20-ти вѣкъ – хора съ напрѣднали идеи, хора културни, съ критически умове, които прѣтендираме, че сме овладѣли природнитѣ сили. Всѣкога трѣбва да имаме прѣдвидъ слѣдующата мисъль: нашитѣ възгледи и теории, нашето обяснение за Живота не прѣдставлява дѣйствителния свѣтъ така, както той е всѫщностъ – това сѫ само наши схващания за свѣта. Всѫщностъ, какъвъ е свѣтътъ реално, това е една енигма, която и милиони години да живѣемъ на Земята, едва ли ще я разгадаемъ. Цитираниятъ стихъ има отношение къмъ индивидуалния животъ на човѣка. На Земята, въ сегашната фаза на развитието си човѣкъ има трояко отношение, има три длъжности: къмъ себе си, къмъ ближнитѣ си и къмъ Бога. Когато говоримъ за човѣка, трѣбва да се запитаме дали става дума за индивидуалния му животъ, дали за живота, който се проявява при отношенията му съ неговитѣ ближни, или пъкъ за Живота, който се проявява, когато сме свързани съ Бога. Защото въ всѣка отъ тия три гледни точки свѣтътъ има различенъ изгледъ. Ако потърсимъ какъ съврѣменната наука разглежда Живота, ще видимъ, че тя има слѣдующето схващане: личниятъ или индивидуалниятъ животъ не може да се продължава слѣдъ смъртьта; животътъ е складиранъ вѫтрѣ въ тѣлото и е само едно негово произведение; мисъльта е произведение на мозъка и слѣдователно, когато тѣзи органи се разрушатъ, и животътъ, и мисъльта изчезватъ. Тъй говори съврѣменната официална наука, такива сѫ нейнитѣ възгледи. Споредъ нея, мисъльта е продуктъ на мозъка. Но отъ чисто философско гледище въ свѣта има органи не само за произвеждане на енергия. Ако Животътъ произхожда отъ клеткитѣ на тѣлото и ако мисъльта дѣйствително е произведение на мозъка, както твърди науката, тогазъ нейнитѣ заключения сѫ прави. Но ние имаме три вида органи и три вида функции: органи, които произвеждатъ енергията; органи, които отпускатъ енергията; и органи, които прѣдаватъ енергията. Ако вземемъ единъ снарядъ въ съврѣменно бойно орѫдие и този малъкъ ударъ, който възпламенява взривното вещество, питамъ орѫдието създава ли нѣкаква енергия? То само пропуска и направлява енергията. Орѫдието не е създало взривното вещество, прѣдназначението му е само да освободи тази енергия, която чрѣзъ извѣстно измѣнение на молекулитѣ вѫтрѣ въ веществото разширява тѣхния обемъ и така създава взрива. Има и други органи, които прѣдаватъ енергията. Да кажемъ, че имаме една призма, която, поставена подъ слънчевата свѣтлина, прѣчупва лѫчитѣ и отъ това се образуватъ извѣстни краски. Питамъ призмата ли създава краскитѣ? Не, тя само прѣчупва лѫчитѣ. Ако призмата се счупи, краскитѣ пакъ си сѫществуватъ. Тъй и енергията на човѣшката мисъль си сѫществува и слдъ като мозъкътъ се разруши. Въ този смисълъ можемъ да кажемъ, че мозъкътъ е единъ уредъ, чрѣзъ който Божествената мисъль, първоначалната Божествена енергия се прѣчупва и се проявява въ видъ на съзнание и мисъль. Слѣдователно, мозъкътъ не произвежда мисли, той е само органъ за прѣдаване на мисъльта, а Божествената мисъль продължава да си сѫществува и слѣдъ като се разруши този органъ. И тъй, ние се намираме въ единъ Божественъ свѣтъ, кѫдѣто има извѣстни органи, които не се развалятъ. Ние знаемъ, че на физическото поле има извѣстни съединения, които прѣтърпѣватъ измѣнения, но въ висшитѣ свѣтове или въ първоначалнитѣ висши състояния на материята има съединения, които не се измѣнятъ. Азъ ги наричамъ устойчиви съединения – първоначални типове, отъ които съврѣменниятъ свѣтъ е създаденъ. Този свѣтъ въ своето външно проявление ние го наричаме физически, тъ. е. въ него нѣма това високо съзнание, както въ разумния Духовенъ свѣтъ. Напримѣръ, пръститѣ ви нѣматъ тази чувствителность като вашия мозъкъ или ушитѣ ви нѣматъ тази чувствителность да възприематъ свѣтлината като вашитѣ очи. На какво се дължи тази чувствителность на очитѣ? Разбира се, на този въпросъ могатъ да се дадатъ разни отговори, но все трѣбва да приемемъ едно твърдение, отъ което да започнемъ своитѣ сѫждения. Въ математиката има една аксиома, която казва: две линии, които сѫ равни на трета, сѫ равни и помежду си. Съ други думи, всѣкога трѣбва да имаме едно положение, една мѣрка, съ която да започнемъ. Тази чувствителность зависи отъ човѣшката душа. Азъ нѣмамъ сега врѣме да ви разправямъ какво нѣщо е душата. Човѣшката душа е нѣщо обширно. Тя се проявява както единично въ човѣка, така и колективно. Всѫщностъ, душата е една, Животътъ е единъ, но хората, които не разбиратъ тази философска мисъль, ще иматъ много криви понятия, когато казвамъ една или много души. Сѫщо както говорятъ, напримѣръ, за жълѫда. Жълѫдътъ е единъ, но когато го посадимъ, образува първо единъ разклоненъ стръкъ съ три клона, после отгорѣ се образуватъ още три, докато се разклони все повече и образува хиляди индивидуални листа и жълѫди. Едно сѫщество, което нѣма понятие отъ сѫщината на жълѫда и гледа дървото, ще разглежда листата като отдѣлни индивиди. Всички обаче произхождатъ отъ и сѫ въ жълѫда – въ това зърно. Това зърно е Богъ. Създайте условия и посѣйте това зърно въ себе си и то ще ви разкрие всички дарби, всички тайни и чудеса. Туй зърно, този жълѫдъ може да се намали, може и да се увеличи, може да се прѣвърне на единъ букъ, мечка, китъ, човѣкъ, Ангелъ. Това сѣме е вѫтрѣ – то е едно и сѫщеврѣменно е много. Така че, нѣщата могатъ да се събиратъ и разпръскватъ, зависи отъ гледната точка. Ако гледаме отгоре, нѣщата сѫ много, но ако стигнемъ до дънера, ще видимъ, че всички се крѣпятъ на него. Тъй трѣбва да гледаме и на всички хора: за менъ нѣкои сѫ като листа, нѣкои като клони, като корени, като сѣмена, като незрѣли плодове. Разбира се, вие, които принадлежите къмъ листата, не можете да разберте моята философия, защото животътъ ви е кратъкъ – животъ отъ шесть месеца. Когато дойде пролѣть, ставате хубави, прѣкрасни, а щомъ дойде есеньта и падне сланата, повѣхвате и казвате:“ Свърши се вече нашето ”. Единъ день бурята ще скърши клончетата отъ вашето дърво, най-сетнѣ и цѣлото дърво ще се повали. Но и тогава тамъ, въ почвата, остава единъ жълѫдъ, който носи Живота и казва:“ Азъ имамъ силата да ви възкреся ”. И той пада на земята, изсмуква соковетѣ й и възкресява всичкитѣ. Тогава кѫдѣ е краятъ на нѣщата? Този процесъ е постояненъ. Край въ вѣчностьта нѣма. Когато листата паднатъ на земята, да не мислите, че е дошълъ краятъ на целия свѣтъ. Да не разсѫждавате като Настрадинъ Ходжа, който казалъ:“ Когато жена ми умре, половината свѣтъ умира, а като умра азъ, всичкиятъ свѣтъ умира ”. Този свѣтъ може да умре, но онзи, Божествениятъ свѣтъ – ни най-малко. Защо прѣтърпяваме умиране, защо нашиятъ свѣтъ не е съвършенъ? Дойдемъ ли до едно мѣсто, трѣбва да се прѣобразимъ въ нова плъть, за да ни се даде новъ подтикъ за работа на душата. Корнилий не е билъ простъ човѣкъ. По мое схващане той трѣбва да е ималъ дълбоки познания, билъ е посвѣтенъ, защото Господь на глупави хора не се явява. Ще бѫде глупаво единъ великъ музикантъ да свири на глухъ човѣкъ и да го пита какво е разбралъ. Глухиятъ ще му отговори:“ Само виждамъ, че мърдашъ пръститѣ си напрѣдъ-назадъ ”. А музикантътъ ще му каже:“ Ти си глупавъ ”. И двамата сѫ глупави. Или пъкъ прѣдставѣте си художникъ, който е нарисувалъ хубава картина, показва я на слѣпъ човѣкъ и го пита:“ Какъ ти се вижда?” Слѣпиятъ отговаря:“ Имамъ прѣдъ себе си едно платно, което на мѣста е малко грапавичко. Купилъ си го отнѣкѫдѣ ”. Художникътъ ще му казва:“ Ти си простакъ, нищо не разбирашъ ”. И двамата сѫ простаци: единиятъ – затова, че не вижда, и художникътъ – затова, че не разбира, че онзи човѣкъ нѣма условията да го разбере. По сѫщия начинъ, когато едно Висше сѫщество дойде при насъ, трѣбва да имаме възможность да разбираме вѫтрѣшната сѫщностъ на нѣщата. Азъ съмъ челъ много философски трудове, всѣки день ги прѣглеждамъ и понѣкога се хващамъ за корема отъ смѣхъ. Нѣкои философи приличатъ на слѣпия, работятъ пипнешкомъ и пишатъ така:“ Този свѣтъ е едно платно съ грапавини, съ малко страдания, а всички хора сѫ глупави ”. Правъ си, му казвамъ, но тѣзи заключения сѫ само твои. Свѣтътъ е повече отъ едно платно, повече отъ тѣзи издатини и вдлъбнатини. Трѣбва да има Свѣтлина въ очитѣ, ушитѣ, въ ума, въ всичкитѣ мозъчни центрове на човѣка, въ всичкитѣ му сили и способности, за да разбира той нѣщата. И онзи, който разбира свѣта, трѣбва да е живѣлъ дълго врѣме. Съ единъ животъ човѣкъ не може да разбере свѣта. Какво можете да разберете въ единъ животъ отъ двадесеть-тридесеть-петдесеть-сто години? При сегашнитѣ условия на свѣта каква философия можете да научите? Постоянно ще четете въ вѣстницитѣ коя армия побѣждава, колко хора сѫ унищожили румънцитѣ, колко плѣнници сѫ хванали българитѣ, какви изобретения сѫ направили германцитѣ. Напримѣръ, германцитѣ изнамѣрили 42-сантиметрови орѫдия, французитѣ подготвѣли 52-сантиметрови, американцитѣ пъкъ – 54-сантиметрови; германцитѣ имали толкозъ цепелини, французитѣ – толкозъ аероплани. Питамъ каква философия ще научите отъ всичко това? Има закони, които регулиратъ нѣщата. Ставатъ войни, за които си има причини. Кои сѫ причинитѣ, когато стане нѣкоя буря и се вдигне прахъ въ въздуха? Ученитѣ казватъ, че нѣкѫдѣ въздухътъ се е нагрѣлъ повече, нѣкѫдѣ – по-малко и сѫ се образували течения. Защо въздухътъ трѣбва да се нагрѣва и защо трѣбва да се изстудява, не може ли безъ това? Не може. Ще кажете, че това е зло, защото нѣкои бури събарятъ кѫщи. Да, но въ сѫщото врѣме буритѣ ще донесатъ влага, ще прѣчистятъ въздуха и прочѣе, тъ. е. ще допрѣнесатъ на растителното царство повече полза, отколкото вреда. На какво се дължи една война? Това е буря въ Духовния свѣтъ, която трѣбва да освежи хората. Слѣдъ тази буря народитѣ ще станатъ много умни, ще се явятъ писатели, които ще разсѫждаватъ много умно. Сега виждаме само злинитѣ, но слѣдъ петдесеть години ще дойдемъ и ще видимъ послѣдицитѣ. Въ Божествения свѣтъ всички нѣща се използуватъ, нищо не е случайно. Когото убиятъ на бойното поле, трѣбвало е да го убиятъ; на когото запалятъ кѫщата, трѣбвало е да я запалятъ; на когото отсѣкатъ крака, трѣбвало е да го отсѣкатъ. Има статистика, която доказва голѣмата закономѣрностъ въ събитията. Има закони, регулиращи явленията въ Живота, които ни се виждатъ случайни – напримѣръ, колко кораба трѣбва да потънатъ и колко трѣбва да се построятъ за десеть години, кога ще настѫпи периодътъ съ най-голѣмъ брой потъвания, а после – периодътъ съ на най-малъкъ брой потъвания. Или пъкъ да вземемъ пожаритѣ: колко кѫщи трѣбва да изгорятъ всѣка година; после да вземемъ ражданията и умиранията: колко души трѣбва да се родятъ и колко трѣбва да умратъ всѣка година. Не само това, но азъ, напримѣръ, имамъ съчинението на единъ математикъ и сѫщеврѣменно – астрологъ, който правилъ изчисления по слѣдния начинъ: въ десеть английски града изслѣдвалъ броя на роденитѣ момчета и момичета въ течение на десеть години и слѣдъ това успѣлъ математически да опрѣдѣли съ погрѣшка само отъ единъ процентъ колко момчета и момичета ще се родятъ въ всѣки единъ градъ прѣзъ следващитѣ години. Нѣкои отиватъ въ изчисленията си много по-далечъ и познаватъ, да кажемъ, кои билети ще спечелятъ въ слѣдващото теглене на една лотария, която се тегли четири пѫти на година. Значи, има единъ законъ, който регулира нѣщата. Това е нова наука, която има дълбоки и разумни основи. Сега, вие се почесватѣ по тила. Това почесване може да нѣма нагледъ никакъвъ смисълъ, обаче азъ знамъ защо става. Или пъкъ нѣкой си е забъркалъ работата и си туря показалеца на челото надъ вѣждитѣ. На този човѣкъ се казва:“ Не си прѣсмѣтналъ добрѣ и затова си забъркалъ работата ”. Трѣбва да прѣсмѣтате внимателно. Въ тази лаборатория надъ вѣждитѣ има складирано онова, което ви трѣбва. Тамъ е вашата библиотека, кѫдѣто ще намѣрите книгата, еди-коя си страница или еди-кой си членъ отъ закона, който ще ви освѣтли. Нѣкои иматъ обичай да си стискатъ главата, обаче съ стискане врата не се отваря, а само орѣхи се чупятъ. Човѣкъ трѣбва да има ключа, за да отвори вратата на познанието. И така, трѣбва да живѣемъ разумно. Има много написани книги по въпроса какъвъ е разумниятъ Животъ. Това е ваша работа – трѣбва да живѣете тъй, както вие схващате нѣщата, защото ученикъ, който нѣма свое разбиране, никога нѣма да разбере онова, което учительтъ му прѣподава. Сега ние се намираме въ слѣдното противорѣчие. Има една легенда, че Господь първоначално създалъ двама души на Земята, но тѣ не могли да се разбератъ, намразили си и затова ги турилъ въ двѣ най-отдалечени едно отъ друго мѣста въ пространството, за да не се виждатъ. Но тѣ се затъжили единъ за другъ, започнали да се обичатъ и за да се съединятъ, тѣзи две души направили мостъ и този мостъ е Млѣчниятъ пѫть. Значи, има пѫть, по който хората могатъ да се разбератъ – това е Млѣчниятъ пѫть на Хармонията, на Любовьта. По него слѣзе и Христосъ. Нѣкои питатъ какво нѣщо е Ангелъ, азъ пъкъ питамъ какво нѣщо е човѣкъ. Старитѣ индуси сѫ опрѣдѣлили човѣка като сѫщество, което мисли. А какво нѣщо е Ангелътъ? Ангелъ на санскритски означава“ служитель ”, но означава още и“ огънь пламтящъ ”, а сѫщо така и“ любовь ”. Любишъ ли, ангелъ си; ако не любишъ, човѣкъ си. Но казвамъ на нѣкой:“ Ти не си Ангелъ, а си единъ отъ онѣзи души, които не сѫ се разбрали съ съсѣда си, поради което Господь ви е приковалъ нѣкѫдѣ въ пространството и нѣмате мостъ да се съедините ”. Петъръ на санскритски значи“ духъ” (Pitar). Всѫщностъ, на Корнилия му казали:“ Иди при Духа, Той ще ти каже всичко ”. Петъръ на старогръцки значи“ камъкъ ”. Има живи камъни – само Духътъ може да бѫде живъ камъкъ. Подъ“ камъкъ” Христосъ разбира нѣщата, които въ себе си сѫ неизмѣнѣеми, Божествени, разумни. Корнилий е трѣбвало да се моли. Ето една задача. Мнозина не знаятъ още да се молятъ. Нѣкои казватъ:“ Какво трѣбва да казвамъ на Господа, Той не знае ли?” Други питатъ какъ трѣбва да се молятъ? Ако питатѣ нѣкой теософъ, той ще ви каже:“ Азъ съмъ Богъ, нѣма за какво да се моля, а ще разсѫждавамъ ”. Философътъ пъкъ казва:“ Азъ ще размишлѣвамъ ”. Но молитвата е необходима – тя е дишането на човѣшката душа, тя е общение между Бога и човѣшката душа. Когато Богъ говори, ти ще мълчишъ и ще слушашъ внимателно като ученикъ и когато Той спре, ще ти каже:“ Искамъ да повторишъ това, което ти казахъ ”. Думата“ молитва” значи да се качвашъ и слизашъ. Има нѣкои хора, които вѣчно говорятъ. Тѣ сѫ бъбрици – и когато спятъ нощемъ, пакъ бъбрятъ. А тогава тѣ трѣбва да мълчатъ. Какво е спането? Ще ви кажа. Когато спите, Господь ви прѣподава уроци. Понеже сте изолирани отъ външния свѣтъ, отъ близки, отъ кѫщи и прочѣе, тогава Господь може да ви разказва. Когато човѣкъ се събуди, Господь ще му рече:“ Повтори каквото ти казахъ ”. Какво ще повтори, ако не е чулъ и разбралъ добре Божиитѣ заповѣди? Ще набие жена си, ще понатупа дѣцата и цѣлъ день ще бѫде неразположенъ, защото не е разбралъ урока, не е разбралъ смисъла на живота за този день. Когато единъ Божественъ пратеникъ дойде отъ Небето при насъ, той иска да ни каже, че безъ Чистота никога нѣма да видимъ Бога, безъ Святость нѣма да Го разберемъ, безъ Доброта и Любовь, безъ Милосърдие и безъ Правда нѣма да Го почувстваме. Трѣбва да разберемъ какво нѣщо е Любовьта. Нѣкои казватъ:“ Ние разбираме Любовьта ”. Нѣкои отъ васъ, вѣрвамъ, я разбиратъ, но трѣбва да я разберете повече. Любовьта винаги носи слѣдъ себе си омраза: ако обичашъ Доброто, ще мразишъ злото; ако обичашъ злото, ще мразишъ Доброто. Слѣдователно, Любовьта сама по себе си не може да разреши въпроса и да донесе спасение на хората, ако не е придружена съ постоянно отбѣгване на нейната противоположность. Тогава кой ще спаси света? – Ангелътъ на Любовьта, придруженъ отъ Ангела на Милосърдието. Само въ Милосърдието нѣма сѣнка, само въ Божественото милосърдие нѣма раздвояване. Трѣбва да се учимъ на закона на Милосърдието. Затова дойде този Ангелъ при Корнилия – да го научи на закона на Милосърдието. И когато хората въ свѣта се научатъ да бѫдатъ милосърдни и приложатъ Милосърдие навсѣкѫдѣ, тогава всички ще се примирятъ. Истината прави човѣка свободенъ, учи го кое е добро и кое е зло, кой е глупавъ, кой е мѫдъръ, но тя нѣма въ себе си елемента да примирява хората. И Любовьта сама не може да примири нѣщата. Божественото Милосърдие е ключътъ, който примирява Правдата съ неправдата, Мѫдростьта съ глупостьта, Доброто съ злото, за да не се каратъ въ насъ. Казватъ за нѣкого:“ Той е добъръ, не мога да го търпя; той е глупавъ, не мога да го търпя; той е лошъ, не мога да го търпя ”. Свѣтътъ не е лошъ. Лошо е нашето разбиране за нѣщата, ние сме лоши въ себе си, а свѣтътъ е много добъръ. Душата, която мразите, се мѫчи, страда, тя е прикована нѣкѫдѣ въ Небето. Сега, нѣкои казватъ:“ Ти никога нѣма да се спасишъ, вѣчно въ пъкъла ще стоишъ ”. Азъ пъкъ питамъ кой отъ тѣзи философи е съвѣтникъ на Господа, че да знае какво мисли Той? Тѣ сѫ като глухия, който слуша великия музикантъ, и като слѣпия, който пипа платното на великия художникъ. Тѣ ли сѫ хората, които ще ни покажатъ пѫтя на спасението, пѫтя на новата цивилизация? Не сѫ тѣ. Това е онзи Ангелъ, който слѣзе да ни научи на Милосърдие – Христосъ. Въ душата на Христа има Милосърдие и самоотричане. Понѣкога вие казвате:“ Ние сме много просвѣтени, затова ще се скриемъ, за да не ни демагнетизиратъ и да не ни ограбятъ ”. Не, отворѣте вашитѣ каси, вашитѣ сърдца – всичко отворѣте! Не се свивайте въ себе си като охлюва, който си показва рогцата и после пакъ ги прибира. Трѣбва да напуснете вашитѣ черупки. Азъ не говоря на охлюви или на миди, азъ говоря на хора, които се питатъ:“ Какъвъ е смисълътъ на моя животъ, какво е моето прѣдназначение, какво трѣбва да направя?” Отговарямъ: трѣбва да научите Божественото милосърдие. Колкото пѫти съмъ говорилъ за Милосърдието, всѣкога ми се гнѣвятъ и ми казватъ:“ Ти ни мислишъ злото, не ни разбирашъ ”. Азъ ви разбирамъ. Разбирамъ, че обичате Истината, Правдата, но още не съмъ срѣщналъ между хората милосърденъ човѣкъ. А въ Милосърдието е спасението – това е Христовото учение, това е бѫдещата култура. Слѣдъ тази война Милосърдието ще дойде. Инвалидитѣ, които ще бѫдатъ милиони, съ мисъльта си ще създадатъ едно ново течение. Тѣ ще питатъ:“ За какво бѣше всичко това, защо се бихме, ако не за да изправимъ старитѣ грѣшки?” Днешнитѣ народи, които воюватъ, сѫ културни, не сѫ варвари и тѣ ще размишлѣватъ върху този въпросъ. Тѣ сѫ се само свадливи като мѫже и жени. Жената не може да търпи мѫжа си, защото погледналъ къмъ друга нѣкоя жена. Какъ можело той да гледа друга! Тогава трѣбва да бѫде слѣпъ, за да не гледа. Мѫжътъ, отъ своя страна, сѫщо се кара на жена си, когато тя погледне къмъ другъ мѫжъ. Нѣкои казватъ, че Христосъ, когато дойде, ще оправи свѣта. Христосъ сега идва, за да внесе Новото учение на примирение между хората, учението на Милосърдие къмъ всички безъ разлика. Както при Корнилий. И когато ние започнемъ да се молимъ и да правимъ добри дѣла, тогава Господь ще ни изпрати при този Петъръ – при Духа. И Духътъ ще ни донесе Радость и Веселие, ще ни разкрие великитѣ задачи. Духътъ ще направи Млѣчния пѫть въ нашата душа и ние ще пѫтуваме отъ слънце на слънце, отъ планета на планета и ще видимъ колко великъ е Господь. Първо ще се отправимъ къмъ най-близката звѣзда, после, слѣдъ като прѣживѣемъ тамъ, ще отидемъ на други звѣзди. За всички ви тамъ има велики блага, велико бѫдеще, само ако прѣгърнете Милосърдието. Сега какво очаквате? – Да дойде Христосъ да ви спаси. Азъ знамъ, че Христосъ най-малко по сто пѫти ви е изваждалъ отъ земята. Много пѫти сте се хвърлѣли въ водата и Христосъ ви е избавѣлъ. Много ясно е какво става сега въ свѣта. Това е рѫката Божия, която работи. Господь формира новъ свѣтъ. Какво ще стане съ България? Положението на България, както и на всички народи въ Европа, ще бѫде много по-добро, отколкото е сега. Когато единъ шишкавъ човѣкъ съ дебелъ коремъ, тежащъ сто и петдесеть килограма, заболѣе отъ тифусъ и отслабне до петдесеть килограма, казватъ:“ Горкиятъ човѣкъ!” Всѫщностъ, той сега стана човѣкъ, а по-рано не бѣше. Тази война ни лѣкува отъ една подобна болесть. Всички народи сѫ болни и Господь ще ги излѣкува. Тѣзи, които сега умиратъ, пакъ ще възкръснатъ. Тъй както листата, които капятъ, новиятъ жълѫдъ пакъ ще възкреси и ще ги извика къмъ животъ. Нищо не се губи въ свѣта, външната форма не е причина на вѫтрѣшния Животъ. Както Господь живѣе, така и ние ще живѣемъ съ Него. И въ този свѣтъ трѣбва да се стремимъ да бѫдемъ добри слуги и добри синове, да работимъ честно, та като се върнемъ при Него, да каже, че сме изпълнили Неговата воля. Сега, нѣкои казватъ:“ Нѣма да видя Господа ”. Всѣки ще Го види. Като отидемъ при Него, Той ще ни каже:“ Защо опозори своето име, защо уби брата си, обезчести сестра си? Ще се върнешъ пакъ ”. Господь нѣма да ви говори троснато. Прѣдставямъ си какво ще ви каже. Той ще ви погледне сериозно и ще ви каже кротко:“ Много съжалявамъ, синко, че никакъ не си разбралъ още Моето милосърдие. Върни се сега пакъ на Земята, за да научишъ Милосърдието. Върни се да покажешъ на хората какъвъ съмъ Азъ. Азъ съмъ Богъ на Милосърдието. Тѣ мислятъ, че Съмъ жестокъ, немилосърденъ, всички се оплакватъ отъ Менъ и ме компрометиратъ, а това не е добро ”. И когато хората видятъ милосърдния човѣкъ, ще кажатъ:“ Ето единъ, който ходи по Бога ”. А сега хората казватъ:“ И тѣзи, набожнитѣ, сѫщо се каратъ ”. Затова азъ не питамъ сега дали си набоженъ, а питамъ дали си милосърденъ. За нѣкого може да се каже, че е ученъ, но Милосърдие нѣма. Ужъ е уменъ, а казва на ближния си:“ Ти си глупавъ, не мога да тѣ търпя ”. За другъ може да се каже, че е добъръ, обича, но Милосърдие нѣма. Една дума искамъ тази сутринъ да остане въ васъ – думата “милосърдие”. Прѣзъ 1875 г. въ Чикаго единъ господинъ доялъ кравата си на свѣтлината на свѣщъ, животното я ритнало, сламата се запалила и по-голѣмата часть отъ града изгорѣла. Имало милиарди долара загуби. Когато наближилъ пожарътъ къмъ дома му, единъ богаташъ казалъ на едного, който билъ тамъ:“ Ще ти дамъ двѣста хиляди долара, ако изнесешъ касата ми ”. –“ Поврага” – отговорилъ онзи, бѣгайки, за да спаси живота си, защото огъньтъ идѣлъ подире му. Така богатиятъ американецъ билъ принуденъ да бѣга безъ богатството си. Сега нѣкой ще каже:“ Азъ да бѣхъ, че да ги взема тия двѣста хиляди долара – цѣло щастие!” Да, но огъньтъ иде подиръ васъ. Не сѫ паритѣ, които украсяватъ Живота. А Чикаго, който загуби толкова слѣдъ този голѣмъ пожаръ, сега има по-великолѣпенъ изгледъ. И сега войната носи сѫщото въ свѣта – върху развалинитѣ й ще се съгради една много по-велика култура. Сега, ако разберете Духа на Милосърдието, който Господь ви праща, ще разберете Неговото учение. (Недѣлни Бесѣди, 17. 09. 1916 Недѣля, София) -------------------------------------------------------------------- 1 - Краска (русъ.) – цвѣтъ, боя (бѣлъ. редъ.) 2 - Поврага (архъ.) – не ме интересува, махай се, върви по дяволитѣ (бѣлъ. редъ.)
  18. От "Сила и живот", т.1 Първо издание. "В начало бе!", Издателство "Бяло Братство", 2003 Книгата за теглене на PDF Съдържание Беседата е обработена в стар правопис - 2015 г. Добриятъ самарянинъ “Обърна се после особено къмъ ученицитѣ и рече: Блажени очитѣ, които виждатъ това, което вие видите. Защото ви казувамъ, че мнозина пророци и царе пожелаха да видятъ това, което вие виждате, и не видѣха и да чуятъ това, що чуете, и не сѫ чули... А той рече: Този, който му стори милость. Тогазъ Исусъ му рече: Иди и ти така прави.” Евангелие отъ Лука 10: 23-37 Бесѣдата ми тази сутринь ще бѫде върху добрия самарянинъ. Ще взема стиховетѣ отъ 23-ти до 37-и. Този добъръ самарянинъ е станалъ много обикновенъ, тъ. е. ние мислимъ, че го разбираме. Можемъ да кажемъ, че въ извѣстенъ практически смисълъ разбираме неговото значение, но азъ ще погледна малко отъ друго гледище върху този въпросъ. И така, завързва се разговоръ съ единъ законникъ – доста ученъ човѣкъ, философъ за врѣмето си, слѣдващъ дълбоко учението Мойсѣево; той се интересува отъ единъ много важенъ въпросъ, приближава се при Христа и Го пита: „Учителю, що да правя, за да наслѣдя животъ веченъ?“ Христосъ му отговаря: „Въ закона що е писано, какъ четешъ?“ А той му отговаря: „Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичкото си сърдце и съ всичката си душа, и съ всичката си сила, и съ всичкия си умъ, и ближнаго твоего, както самаго себе си.“ Но, види се, по-нататъкъ Христосъ е искалъ да му обясни кой е нашиятъ ближенъ. Този разказъ е една драма, дѣйствуващото лице е онзи господинъ, който излиза отъ Йерусалимъ и отива къмъ Йерихонъ – вие сте чели историята. Онѣзи, които пишатъ драми, искатъ да изградятъ характери. Другъ герой на тази драма е самарянинътъ. Прѣди него се явява единъ свещеникъ, но понеже е заетъ, той отминава и казва: „Това не е моя работа “; свещеникътъ върви по дѣсната страна на пѫтя и когато забѣлѣзва падналия човѣкъ, минава отъ лѣвата страна. Следъ това отъ лѣвата страна минава единъ лѣвитъ, но и той не се спира. Най-после минава единъ самарянинъ и се спира. Сега, имаме слѣднитѣ дѣйствуващи лица: свещеникътъ, лѣвитътъ и самарянинътъ съ мулето си (може да го наречете осѣлъ, защото Палестина е богата съ такива животни). Самарянинътъ се спира, прѣвързва ранитѣ на ограбения човѣкъ съ вино и масло, туря го на своето добиче, занася го въ градъ Йерихонъ, настанява го въ една гостилница и на другия день дава два динария. Ще кажете, че това е проста работа и какво отъ това, че миналъ нѣкакъвъ свещеникъ, нѣкакъвъ лѣвитъ и слѣдъ това миналъ единъ самарянинъ и го прѣвързалъ. Да, но когато четете романа на нѣкой писатель, вие изучвате характеритѣ (понеже всѣки писатель иска да изпъкнатъ характери). Христосъ ни представя четири типа: първиятъ е пѫтникъ, който отива до Йерихонъ по печалба, но щастието не му върви; вториятъ е свещеникъ, третиятъ е лѣвитъ и най-после четвъртиятъ е самарянинътъ. Христосъ казва: „Отъ тѣзи тримата кой ти се вижда да е билъ ближенъ на изпадналия въ разбойницитѣ?“ Разбира се, че самарянинътъ. Дръжте въ съзнанието си тѣзи дѣйствуващи лица, защото вие можете да играете ролята или на свещеника, или на лѣвита, или на самарянина – четири роли можете да играете въ свѣта. Всички ги играятъ, защото свѣтътъ е една сцена, върху която хората играятъ тѣзи роли. Когато четете нѣкоя повесть, вие всѣкога се спирате върху героя на разказа, а въ този разказъ героятъ е самарянинътъ. Той не е и помислѣлъ, че именно неговото дѣло ще се оповѣсти и ще стане емблема за цѣлия свѣтъ. Разни тълкуватели казватъ, че това е притча, но ние знаемъ, че Христосъ е вземалъ примѣри само отъ дѣйствителния животъ. Драмата, която Христосъ прѣдставя, става на Небето и на Земята. Пѫтникътъ излѣзълъ отъ Йерихонъ – това е Небето, висшиятъ свѣтъ, отъ който хората излизатъ; Йерусалимъ пъкъ е Земята – значи хората слизатъ отгорѣ – отъ Небето къмъ Земята. Но на Небето има разбойници, даже Апостолъ Павѣлъ казва, че надъ насъ има лоши духове. Но нека да оставимъ този по-дълбокъ смисълъ и да се върнемъ къмъ обществения животъ. Кой е този самарянинъ? Свещеникътъ и лѣвитътъ сѫ мѫжътъ и жената: мѫжътъ е лѣвитътъ, а свещеникътъ е жената, самарянинътъ пъкъ е едно външно дѣте, което е направило добро. Но вие ще ми възразите и ще запитате, възможно ли е баща или майка да бѫдатъ толкова жестоки къмъ своитѣ дѣца? Азъ зная майки и бащи, които захвърлятъ дѣцата си. Познавамъ една госпожица отъ Варна, чийто баща я остави, тя стана блудница и се ожени за единъ „самарянинъ “, който живѣе сега въ София. Когато вашитѣ дъщери усѣщатъ, че имъ е тежко, казватъ: „Искамъ да се махна отъ вкѫщи“ – защото родителитѣ сѫ свещеници и не могатъ да влѣзатъ въ тѣхното положение. Всѣка една душа, която е слѣзла отъ Невидимия свѣтъ, има извѣстна болка, извѣстна рана; напримѣръ, за да е нервенъ даденъ човѣкъ, има нѣкаква дълбока причина. Казватъ за нѣкого, че е нервенъ; нервностьта не е болесть, но нервитѣ сѫ умствениятъ животъ и когато не си хармониратъ правилно, тѣ образуватъ болести. Тези четири типа отъ притчата прѣдставляватъ четиритѣ тѣла на човѣка. Човѣкъ е обвитъ отъ четири тѣла, прѣзъ които минава въ своето развитие: физическо, Жизнено, Астрално и Духовно тѣло. Има три други тѣла, но тѣ сѫ неизмѣнѣеми форми; ние ще говоримъ за тѣзи форми, които се мѣнятъ. Подъ думата тѣло се разбира организиранъ свѣтъ, слѣдователно въ този смисълъ умътъ е организиранъ, човѣшкото сърдце е организирано, животътъ е организиранъ. Сега, Христосъ се разговаря съ учения законникъ и му казва: „Иди и ти така прави “, тъ. е. вземи ролята на самарянина. Самарянинътъ всѣкога показва прогреса въ свѣта – това е науката, а свещеникътъ и лѣвитътъ сѫ само актьори, които ходятъ да печелятъ и нищо не вършатъ въ свѣта. И когато хората иматъ излишни пари, казватъ: „Да направимъ едно прѣдставлѣние, за да се посмѣемъ – имаме излишно врѣме и можемъ сега да направимъ театъръ.“ Животътъ е единъ театъръ, едно прѣдставлѣние; дѣцата могатъ да го играятъ, но казвамъ, че това е само почивка, а когато трѣбва да се развиваме, не е врѣме за прѣдставлѣние. Тукъ, въ тази притча, има една драма и едно прѣдставлѣние. Питамъ защо двамата не се спрѣха да помогнатъ на този човѣкъ. Защото между тѣхъ и изпадналия въ разбойницитѣ нѣмаше подобие; законътъ е такъвъ, че не може да помогнете на нѣкого, когото не обичате и по тази единствена причина тѣ отминаха и заминаха. А самарянинътъ, въ душата на когото имаше тази Любовь, извади своето вино и своето масло; маслото е душата, а виното е Силата, които трѣбва да се прѣдадатъ – самарянинътъ трѣбва да се схваща въ широкъ смисълъ. Нима мислите, че мнозина отъ васъ не сѫ въ състояние, подобно на изпадналия въ разбойницитѣ? Вашитѣ рани изискватъ масло и вино, а не искатъ думи, философии и мѫдрувания. За да се прѣвърже раната на болния, трѣбва да се влѣе нова струя въ човѣшкия умъ и въ човѣшкото сърдце. И когато маслото и виното се влѣятъ, това е самарянинътъ. Азъ бихъ желалъ всички българи да бѫдатъ самаряни, ние искаме всички свещеници и учители да станатъ самаряни, ние искаме всички адвокати и сѫдии да станатъ самаряни; защото това сѫ почетни служби. В Америка се дава почетната степень D. D. У насъ D. D. значи дий, но докторитѣ въ Америка трѣбва да иматъ такова D. D. После, дава се и степень L. L. D. D. – докторъ по право, докторъ по богословие. Свещеникътъ и лѣвитътъ отъ притчата бѣха доктори по богословие, тъ. е. L. L. D. D., но не направиха нищо. После мина единъ самарянинъ, който нѣмаше степень D. D., а имаше само едно муле, масло и вино. Той каза: „Азъ отъ D. D. не разбирамъ “, слѣзе отъ мулето и запита: „Какъ попадна тукъ?“ Сега, Христосъ дава този примѣръ за нашето врѣме, тъ. е. за васъ и за менъ. И въ България има самаряни; азъ се радвамъ, че въ България има жени самарянки. Въ този смисълъ самарянинътъ е Христосъ, който слѣзе отгоре, а изпадналиятъ въ разбойницитѣ е човѣшката раса, която е паднала въ рѫцѣтѣ на разбойници – мѫже, жени и дѣца. И Христосъ слѣзе отгоре. Притчата има тѣсенъ и широкъ смисълъ. Христосъ казва: „И ти така прави.“ Имайте разположението на своя Духъ, имайте разположението на своя умъ; вашата воля трѣбва да има такова разположение, като този самарянинъ. Ако нѣмаме разположението на Духа, а само на ума, това не е разположение. Свещеникътъ имаше разположението на ума и казваше: „Азъ имамъ много важна дѣла и нѣмамъ врѣме да се занимавамъ съ тѣзи работи “; тъй каза и лѣвитътъ. А ние сме прѣдоставени да служимъ на Бога – Христосъ казва: „Да възлюбишъ Господа Бога Своего.“ Ближниятъ – това е една съдържателна дума, която познаваме въ този свѣтъ; вие плачете за ближенъ, а когато вашиятъ ближенъ се намѣри, вие го поглеждате като свещеника или лѣвита и казвате: „Не му е врѣме.“ Азъ познавамъ много моми, които, щомъ дойде тѣхниятъ ближенъ, казватъ: „Той не е за менъ, получава само триста лева“ – така философстватъ всички. И въ епохата, въ която ние живѣемъ, и въ бѫдеще ние трѣбва да приложимъ закона на самарянина. Сега, нѣкои искатъ да се познаватъ съ министри; не е лошо човѣкъ да има запознанство съ министри, но причината е користолюбива – да има покровители. Приятелството никога не се мѣни, то е единъ великъ законъ, който свързва хората; имашъ ли приятель, той е готовъ да служи винаги на Бога и когато те срѣщне падналъ на улицата, ще се жертва за тебъ. Съ притчата Христосъ прѣдставя какъ ще се поправи свѣтътъ. Нѣкои казватъ: „Трѣбва да изберемъ депутати, да туримъ свещеници “; сега има официални и неофициални свещеници; нѣкои само на думи казватъ, че не искатъ да носятъ калимавка, а Христосъ прѣдставлява именно тѣзи, които Богъ е прѣдназначилъ – азъ не говоря за официалнитѣ свещеници. Какъвто е бащата, такъвъ е и свещеникътъ; каквато е майката, такъвъ е и учительтъ – учитель и свещеникъ за менъ сѫ синоними. Когато бащата изпълни длъжностьта си, тогава и свещеницитѣ ще извършатъ своята, защото всички тѣхъ бащитѣ ги родиха. Ние казваме: „Лоши сѫ свещеницитѣ, лоши сѫ лѣвититѣ“ – защо сѫ лоши? Защото тѣхнитѣ майки и бащи сѫ лоши. Слѣдователно всички сегашни хора ще измратъ, ще станатъ само торъ на Земята. И когато дойде Богъ съ ново рало, ще тури нова култура и ще посѣе нови фиданки, които ще даватъ великолѣпни плодове. Затова ние не трѣбва да осѫждаме слѣдствията, а причинитѣ. И така, самарянинътъ е бащата, а изпадналиятъ въ разбойницитѣ е майката – мѫжътъ намѣри своята жена и прѣвърза нейната рана. Той намѣри изгубената своя Дулцинея, качи я на своето муле, заведе я въ Йерихонъ и даде два динария. Тѣзи два динария сѫ синонимъ на два Божествени закона. Нѣкои казватъ: „Да ти дамъ два лева “; ако подъ тѣзи два лева разбирашъ Божествената Любовь и любовьта къмъ ближния, ти можешъ да ми ги дадешъ. Но ако искашъ съ тѣзи два лева да ме подкупишъ, благодаря! Сега колко мѫже има, които така носятъ женитѣ си? Една статистика въ Лондонъ показва, че отъ двадесеть и шесть милиона сѣмейства само триста били щастливи. Въ България има само двѣста такива сѣмейства – това сѫ мѫжетѣ и женитѣ на България, тѣ сѫ само двѣста души, а на останалитѣ три хиляди Богъ да имъ е на помощъ. Останалитѣ сѫ тѣзи, които сѫ майстори да „изпразватъ чували “; тѣ не сѫ виновни, такова е естеството имъ… В единъ хамбаръ се завъдили много мишки, господарьтъ се намѣрилъ въ чудо и затова пусналъ вѫтрѣ една котка. Мишкитѣ се изплашили и си казали: „Сега ще плащаме съ кожата си, какво да правимъ?“ Тогава излѣзла една мишка и казала, че ̀и дошла една свѣтла идея да турятъ на котката единъ звънецъ, та когато приближава, да я чуватъ и да се криятъ. Всички започнали да рѫкоплѣскатъ, но една стара мишка попитала: „А кой ще тури този звънецъ?“ Това е съврѣменниятъ животъ – една „свѣтла идея “. Христосъ сѫщо тури звънецъ на котката, но свѣтътъ не се поправи. Масло и вино трѣбва, и ослитѣ трѣбва да изпълнятъ своята длъжность. Когато майката роди едно дѣте и въ началото то е слабо, играе ли тя ролята на самарянина? Тя се срамува отъ мнението на свѣта и казва: „Ще ми се смѣятъ “; философията на съврѣменната жена е да роди човѣкъ на деветдесеть години. Всички жени, които раждатъ дѣца, сѫ млади, а докато е младъ, човѣкъ може да прави глупости. Христосъ казва, че въ това отношение самарянинътъ е по-старъ отъ свещеника и лѣвита. Това е работниятъ народъ, който сѫществува, и той е ядката на нѣщата. Слѣдователно Христосъ иска да ни покаже, че всички трѣбва да имаме тази Любовь въ нашия умъ и въ нашата воля. Нѣкои ме питатъ какъ да правятъ Добро; казвамъ: купи си едно муле и иди да търсишъ добъръ изворъ. Всѣки день азъ срѣщамъ хора, болни по умъ и по сърдце. Христосъ каза: „Иди и така прави, защото, ако искашъ да наслѣдишъ небесенъ животъ, така трѣбва да правишъ. А щомъ не правишъ така, нѣма да наслѣдишъ небесенъ животъ.“ Христосъ би направилъ този самарянинъ свещеникъ; и азъ бихъ го направилъ свещеникъ, защото добре е постѫпилъ. Слѣдователно бѫдещиятъ свѣтъ ще се наслѣди само отъ такива свещеници, а такива хора като насъ Богъ не иска. Вие ще кажете, че г-нъ Дѫновъ проповѣдва противъ свещеницитѣ; азъ не говоря за тѣхъ, говоря за майкитѣ и за бащитѣ – тѣзи майки и бащи трѣбва да познаватъ самарянина. И когато една майка ражда, трѣбва да ражда съ Радость; винаги когато майката роди, се благославя и това не трѣбва да се счита за позоръ. Майката е раждала, ще ражда и въ бѫдеще; въ старото врѣме все мѫжетѣ сѫ раждали, а въ ново врѣме женитѣ раждатъ. Но тѣзи мѫже трѣбва отново да започнатъ да раждатъ, достатъчно сѫ раждали женитѣ. Сегашнитѣ мѫже помѣтатъ; азъ виждамъ мѫже, които двадесеть години носятъ своитѣ рожби, но тѣзи хора трѣбва да се научатъ да раждатъ. Господь казва: „Понеже не изпълняватъ Моя законъ, ще имъ дамъ душата на цивилизованитѣ хора и ще се измѫчватъ “; и затова ние сме пратени на свѣта да ядемъ и да пиемъ. Когато изпълнимъ желанието си за ядене и пиене, ще дойде едно благословение. Сега, вие ще попитате отъ кои сте – отъ свещеницитѣ, отъ лѣвититѣ или отъ самарянитѣ. Запитайтѣ се дали имате масло, вино и добиче. Защото това осле е едно свръхтѣло – на него ще турите изпадналия въ разбойницитѣ и когато отидете въ този свѣтъ, трѣбва да имате двѣтѣ монети. Слѣдователно на васъ ви трѣбва муле и вино. И когато отиде въ Йерусалимъ, знаете ли какво стана? Йерусалимъ бѣше заграденъ съ голѣма стена, но Мойсей го разтури; така и Христосъ съ Своето идване съсипа тази стена, защото... Сега, прѣдставямъ ясно въпроса: въ тази драма коя роля искате да играете? Актьоритѣ въ театъра често се каратъ кой да вземе главната роля. Христосъ увѣковѣчи името на този самарянинъ; много царе сѫ извършили велики работи, но нито поменъ не остана отъ тѣхнитѣ дѣла, а този самарянинъ извършилъ една проста работа отвънъ, но името му остана записано на Небето. Вие можете да играете ролята на свещеника и на лѣвита, но ще си останете посрѣдствени лица. Човѣкътъ, изпадналъ въ разбойницитѣ, дълго врѣме се молѣлъ, простиралъ рѫцѣ къмъ свещеника и лѣвита, но тѣ казвали: „Не мога“ – само този самарянинъ му помогна. Сега, да речемъ, че имате дъщеря и се грижите за нейното възпитание; единъ день тя пожелава да влѣзе малко въ свѣта, за да печели. Вие я прѣдставяте на нѣкой балъ, докато единъ день я намѣрятъ на улицата наранена, обезчестена и захваща да плаче: „Помогнѣте ми“ – тя е попаднала въ рѫцѣтѣ на разбойницитѣ. Има жени, които сѫ ужасни разбойници. Най-добритѣ хора сѫ мѫжетѣ и женитѣ, но и най-лошитѣ хора сѫ мѫжетѣ и женитѣ; еднитѣ наричаме хора на Любовьта, а другитѣ – хора на егоизма. Азъ бихъ желалъ всички да бѫдете хора на Божествената Любовь и да служите на Бога. Цѣлиятъ свѣтъ е за васъ; стига да имате сърдце и умъ, всички ще ви рѫкоплѣскатъ и ще ви кажатъ: „Ние видѣхме какво си направилъ.“ Всѣки може да направи едно дѣло и Богъ вижда тѣзи добри братя. Слѣдователно азъ бихъ желалъ името на всички да е записано горѣ на Небето, да бѫдете носители на това ново човѣчество, да бѫдете бодри и весели. Оставѣте други да мислятъ за вашата храна – богатство има за всѣки, Богъ е приготвилъ много храна. Нѣкои казватъ, че иматъ неприятели, но иматъ и приятели. И дяволътъ има неприятели; Апостолъ Павѣлъ казва: „Кѫдѣто се увеличава благодетельта, увеличава се и добродетельта “; тамъ, кѫдѣто се увеличава омразата, увеличава се и Любовьта. Нашитѣ актьори трѣбваше да идатъ при дявола, той може да играе всички роли. Когато учите всички тѣзи философии, не се лъжѣте отъ философската измама, не турѣйте такава маска на лицето си; не се прѣдставѣйте за по-свети – прѣдставѣйте се за по-грѣшни, отколкото за по-праведни, защото има опасность да си туритѣ маска. Азъ зная хора, облѣчени въ коприна, които вкѫщи ядатъ коприва и когато влѣзе нѣкой, скриватъ паницата. Азъ ви питамъ имате ли това душевно облѣкло? И така, прѣвържѣте раната на който и да е и ще наслѣдитѣ Животъ веченъ. (Недѣлъни Бесѣди 11. 07. 1915 Сѫбота, София)
  19. Ани

    1915_07_04 Молитва

    От "Сила и живот", т.1 Първо издание. "В начало бе!", Издателство "Бяло Братство", 2003 Книгата за теглене на PDF Съдържание Беседата е обработена в стар правопис - 2015 г. Молитва Евангелие отъ Матея: глъ.6 Бесѣдата ми тази сутринь ще бѫде върху молитвата. Отъ чисто философска и научна страна, има доста споръ върху молитвата; има споръ и въ църквата какъ трѣбва да се моли човѣкъ. Религиознитѣ хора спорятъ върху формата и начина – дали трѣбва да се молимъ прави, или да колѣничимъ; хората на науката гледатъ дали има нужда отъ молитва, тъ. е. дали молитвата е нѣщо нормално въ човѣшкия животъ, или е нѣщо анормално. Азъ трѣбва да ви обясня този въпросъ отъ религиозно гледище: молитвата е актъ на душата, това е едно душевно състояние (изразявамъ се така, понеже нѣмаме по-добра дума), единъ стремежъ, който обуславя човѣшката рѣчь. Защото, за да се изрази молитва, трѣбва извѣстна форма, слѣдователно рѣчьта е създадена, за да се моли човѣкъ. Сега, азъ ще взема думата молитва въ нейния широкъ смисълъ, за да разберемъ какво нѣщо е тя. Има четири вида молитва: първо, молитвата може да бѫде чисто физическа, второ, молитвата може да произлиза отъ сърдцето, трето, молитвата може да е просто една форма на ума, четвърто, молитвата може да е единъ стремежъ на душата, единъ актъ на Духа. Слѣдователно зависи съ какво се молите. Напримѣръ, когато нуждата е за васъ, молитвата произтича отъ стремежа на вашето тѣло, тъ. е. тѣлото ви се моли по отношение на тѣлото; такова отношение сѫществува, когато тѣлото на човѣка е болно – налице е едно пробуждане и стремежъ за съобщение. Отъ гледище на ембриологията, когато едно дѣте се зачене въ утробата на майката, започватъ да се сформиратъ неговитѣ органи. Първоначално дѣтето не се движи; най-напрѣдъ се образуватъ крайницитѣ му – първо рѫцѣтѣ, после краката; по-късно се образуватъ червата, после – мозъкътъ и най-после се образуватъ бѣлитѣ дробове; тогава дѣтето почва да прави движения и показва, че се нуждае отъ по-високъ актъ. Такова състояние прѣживява и човѣшката душа – и тя се пробужда, и тя се ражда. Нѣкой човѣкъ може да е много ученъ, да е много силенъ, но когато дойде врѣме „да се роди “, той чувства една слабость и една нужда – чувства нужда отъ Бога. Слѣдователно молитвата е признакъ, че душата се нуждае да влѣзе въ Духовния свѣтъ, нуждае се да бѫде въ прѣгръдкитѣ на Божеството – това е молитва. И тъй, молитвата произтича отъ самосъзнанието и съ Духа държи съзнанието на човѣка. Дълго врѣме трѣбва да се моли човѣшката душа, за да достигне този Божественъ изворъ; тъй че, за да стане душата чиста, човѣкъ трѣбва да се моли. Ще попитате защо. Както дихателната система е нуждна на човѣкъ, за да диша и да създава необходимата енергия, така и молитвата е необходима, за да се храни нашето Душевно тѣло. Затова молитва има сила дотолкова, доколкото човѣкъ се моли съзнателно. Върху молитвата има много погрѣшни схващания, произтичащи отъ нашитѣ криви разбирания и затова ние често безпокоимъ Бога за дребнави работи. Както децата ритатъ и се търкалятъ, когато искатъ нѣщо отъ майка си, така и ние постѫпваме спрямо Бога. Когато душата се роди и докато живѣе на Земята, Богъ не ни пише грѣховетѣ, но щомъ влѣзе въ Духа, човѣкъ трѣбва да се моли – не може душата да иска каквото и да е. Когато дойдатъ благословенията, човѣкъ трѣбва само да има едно чисто сърдце и единъ крѣпъкъ умъ. Слѣдователно не трѣбва да става въпросъ дали Богъ ще ни даде храна и знания – щомъ знаемъ да се молимъ, Богъ е готовъ да ни даде всичко, каквото искаме, Той нѣма да ни откаже никакво благо. Сега, онѣзи, които започватъ да се молятъ, често се терзаятъ отъ въпроса дали Богъ ще ги слуша. За да ви слуша, вие трѣбва да бѫдете едно дѣте на деветъ мѣсеца; ако сте голѣмо дѣте, Богъ нѣма да ви обърне внимание. И затова молитвата не е за всички хора; има хора, които се събуждатъ прѣждеврѣменно и се повреждатъ. Нѣкои казватъ: „Да събудимъ този човѣкъ “; хубаво, но ще се повреди – защо? Защото влиза въ атмосферата на сношение съ извѣстни елементи, на които не може да издържи. Ученитѣ отъ опитъ знаятъ това и никога не задаватъ на дѣцата си непосилни задачи. У васъ не трѣбва да се явява желание да станете крилати сѫщества, а трѣбва да имате отношения съ Бога. Ти трѣбва да си въ отношение съ майка си, за да ти дава храна; после ти постепенно ще излѣзешъ отъ обятията на майка си и когато отраснешъ, тя ще те въведе въ свѣта. Всички, които ставатъ християни, питатъ дали не сѫ закъснѣли; закъснѣли сте, ако майка ви ви е родила, но ако не сте родени още, чакайте, нима трѣбва вие да гоните хората – всѣки на своето врѣме. В Библията ние имаме много примѣри отъ молитви. Когато четете псалмитѣ, има разни молитви: молитва за грѣхове, молитва за помощъ, славословия. Такъвъ единъ образецъ има въ Псаломъ 51, другъ образецъ има въ шеста глава отъ Даниила, когато той се моли и изповѣдва своитѣ грѣхове; образецъ има и при Авраама, има и при всички пророци, които сѫ се молили. Но сега нека дойдемъ до разбирането на молитвата, защото пророцитѣ и Давидъ много добре сѫ разбирали какъ трѣбва да се молятъ. Прѣди всичко молитвата изисква пълно упование и довѣрие въ Бога. Умътъ не трѣбва да е разсѣянъ; Богъ, който прѣдвижда нашитѣ мѫчнотии въ свѣта, ни е създалъ страдания, за да концентрираме нашитѣ мисли въ себе си. Понеже, когато дойде въ този свѣтъ, душата има опасность да се погълне отъ разни впечатления, затова по разни начини се явяватъ страдания, за да се върнемъ при Бога. Молитвата е една сила въ Живота, човѣкъ не може да се развива безъ молитва. Христосъ прѣпорѫчва тайната молитва: „Когато се молишъ, ти трѣбва да бѫдешъ самъ.“ Нѣкои казватъ: „Да се съберемъ нѣколко души “; ползата за двама или трима души е друго нѣщо, но молитвата, която служи за развитие на душата, всѣкога трѣбва да бѫде единична – да се съединишъ съ Бога – съ образа на всѣка Любовь, Добродѣтель, Чистота, Интелигентность. Той е единственото Сѫщество, което познава нуждитѣ на твоята душа и ще постѫпи така деликатно, така нежно, както никой другъ. И затова именно всѣки, който се събужда по-рано, се поврежда. Къмъ Бога се обърнѣте, обърнѣте се къмъ Христа; Христосъ – това е Богъ, Неговото отношение къмъ насъ е бащинско. И когато така схванете Христа въ себе си, вие ще усѣтите единъ Миръ, една Радость, която ще ободри мѫчнотиитѣ ви. Защото влѣзете ли въ Духовния свѣтъ, вие ще намѣрите такива мѫчнотии, каквито намира дѣтето, когато се роди на този свѣтъ. Щомъ всичкитѣ ви врагове се събератъ, за да спънатъ развитието ви, това е опитностьта на светиитѣ, на добритѣ хора, на всички, които започватъ да се молятъ, и затова всѣки, който влѣзе въ Духовния свѣтъ, трѣбва да започне съ Бога. А когато не взема този пѫтъ, има Божие напрѣжение. Дръжъ Бога, вѣрвай въ себе си, обичай Го, люби Го съ всичкото си сърдце – каквито спънки и да имашъ, за Него се дръжъ! Тъй както дѣтето казва „Мамо! “, тъй и ние, когато се обърнемъ къмъ Бога съ името, съ което Го познаваме, Той всѣкога отвръща – това е законъ за всѣко развитие. Може да се появятъ хора и да ви казватъ, че това е така или инакъ, да ви посочватъ разни учения; онѣзи отъ васъ, които иматъ много врѣме, могатъ да опитатъ всички учения, а онѣзи, които нѣматъ много врѣме, нека да се обърнатъ къмъ Бога. Дълбоко дръжъ душата си за Бога, вѣрвай, че Той е прѣдъ тебъ, вѣрвай, че те обгръща съ Своитѣ сили, съ Своитѣ рѫцѣ. Сега, философитѣ иматъ извѣстни възгледи за Бога и, разбира се, въ умствено отношение тѣ сѫ прави. Когато говоримъ за Бога, зависи какъ разглеждаме въпроса: когато разглеждаме Бога по отношение на молитвата, ние имаме прѣдвидъ думитѣ въ Писанието: „Призови Го въ скръбенъ день “; на друго мѣсто се казва да отхвърлите грѣховетѣ си. Ако отидете при Бога съ скрити грѣхове, вие не сте родени; прѣди всичко трѣбва да се изповѣдате предъ Бога и ако Той ви каже да се изповѣдате и на своитѣ братя, само тогава ще направите това прѣдъ тогова, когото сте обидили. Това е изповѣдъ къмъ хората – този е пѫтьтъ за всѣки, който иска да стане християнинъ. Сега у васъ се заражда въпросътъ какъ да намѣрите подходящъ изповѣдникъ: ще намѣрите най-напрѣдъ душитѣ, които живѣятъ въ Небето, тъ. е. когато намѣрите Бога, ще отидете при духоветѣ и тамъ ще изповѣдате своитѣ грѣхове; и тогава тѣхнитѣ Ангели ще ви дадатъ да се изповѣдвате, ако е потрѣбно, и прѣдъ физическия свѣтъ. Само въ този процесъ развитието върви нормално и правилно. Когато по този начинъ се съединимъ съ Бога и бѫдемъ въ съгласие съ всички праведни души, въ нашитѣ дѣйствия нѣма да има прѣпятствия; ако сте обичали нѣкоя душа, тази мисъль се прѣдава на духоветѣ. Никой не може да придобие богатство, сѫщински Знания и сѫщинска Добродѣтель, ако не е изповѣдалъ своитѣ грѣхове чрѣзъ молитва. Ще кажете: „Щомъ малко укрѣпнемъ, ние ще заставимъ Бога“ – не можете да Го заставите, Богъ нѣма да ви послуша. Азъ ви говоря отъ опитностьта на всички минали и на всички съврѣменни поколѣния. Молитвата е нѣщо, което е съобразно съ нашия животъ и колкото човѣкъ е по-високоразвитъ, толкова той ще влиза въ по-голѣмо съобщение съ Бога. Молитвата е единъ разговоръ съ Бога, при който ние започваме да въздѣйствуваме върху свѣта. При молитвено състояние не трѣбва да има никакво раздразнение, никаква обида – всичко това трѣбва да го отхвърлите. И когато влѣзете въ тази тайна стаичка, трѣбва да чувствате, че сте въ сношение съ Ангелитѣ. Затова Христосъ казва: „Богъ ще изглади вашитѣ отношения съ хората.“ И щомъ Той ви благослови, ще дойде материалното благословение. Когато дишането става правилно, тѣлото е здраво, а щомъ дихателната система не е правилно развита, дишането е неправилно и децата сѫ нездрави. Сѫщиятъ законъ важи и за вашата душа: има много болни души, защото у тѣхъ развитието не е вървѣло правилно. И както въ този свѣтъ имаме нужда да подобримъ дишането си чрѣзъ изкуствени методи, така и въ Душевния свѣтъ има нужда да правимъ молитва – този законъ е вѣренъ. И така, по отношение на нашето сърдце чувствата трѣбва да вървятъ безъ прѣпятствие по сѫщия законъ, а щомъ започнемъ да правимъ усилие да обичаме и да мислимъ, това показва, че въ нашата душа има извѣстна анормалность. Сега ще ви говоря за силата на молитвата. Христосъ на едно мѣсто загатва и казва, че лошитѣ духове не излизатъ, освѣнъ чрѣзъ постъ и молитва. И забѣлѣжѣте, че когато прѣдставителитѣ на еврейския народъ се молѣха, всѣкога побѣждаваха; това е вѣрно и при египетския народъ: докато египтянитѣ се молѣли, тѣ сѫ имали една отлична култура, която е прѣживѣла хиляди години, но когато настѫпи грубиятъ материализъмъ, веднага дойдоха всички нещастия върху Египетъ. Това е вѣрно и по отношение на съврѣменнитѣ народи; прослѣдѣте и ще видите, че разрухата на една държава захваща, когато хората прѣстанатъ да се молятъ. И въ наше врѣме започнаха да се явяватъ крамоли въ сѣмейството, въ обществото, но азъ казвамъ: единствената причина е тази, че ние или сме прѣстанали да имаме общение съ Бога, или сме прѣстанали да вършимъ Божията воля. Казватъ, че англичанитѣ спечелили битката при Ватерло, защото падналъ дъждъ и артилерията на Наполеонъ не е могла да дѣйствува; дали е така, или не, онѣзи отъ васъ, които искатъ, могатъ да провѣрятъ историята... Има много примѣри за силата на молитвата. Прѣзъ 1899 гъ., по врѣме на голѣмия гладъ въ Русия, за който писа и Толстой, едно сѣмейство, живѣещо отдалечено отъ града, останало безъ храна три-четири дни; тогава едно отъ дѣцата започва да се моли и казва на родителитѣ си: „Скоро ще имаме храна, но когато я получимъ, азъ ще замина.“ Случва се така, че единъ петербургски гражданинъ се загубва изъ околностьта, търси кѫдѣ да се приюти и отива въ тази кѫщица, кѫдѣто намира гладното отъ четири дни сѣмейство. Той имъ дава храна и пари, за да имъ послужатъ и въ бѫдеще, но малко слѣдъ това, както прѣдсказало, дѣтето си заминало отъ този свѣтъ... Ще ви приведа и примѣра за д-ръ Тайлеръ, проповѣдникъ въ Китай. Прѣди тридесеть-четиридесеть години, когато решилъ да отиде въ Китай да проповѣдва, той изчислилъ, че му трѣбватъ двадесеть-тридесеть хиляди лева; когато приятелитѣ му чули за това, казали, че едната му дъска е мръднала, обаче д-ръ Тайлеръ започналъ да се моли и придобилъ двадесеть хиляди лева. Той е единствениятъ мисионеръ, който се издържалъ чрѣзъ молитви, а около 1870 г. издържалъ шестстотинъ хиляди проповѣдници. Обаче изведнажъ вѣрата му се смущава, силата на неговата молитва намалява и става така, че и неговитѣ повѣреници трѣбвало да се молятъ на Бога. И какво се получило отъ това? Нѣкой си богатъ американски търговецъ, който се прѣселилъ въ Австралия, си далъ едно вѫтрѣшно обѣщание, че ако спечели такава и такава сума, ще даде еди-колко си пари за Божиитѣ работи; работитѣ му се уредили, той срѣща д-ръ Тайлеръ и му дава паритѣ, за да ги употрѣби както намѣри за добрѣ... Но винаги трѣбва да имате нужда отъ това, за което се молите: ако се молите Богу за излишъкъ, Той никога нѣма да ви го даде; може да се молите и Господь да ви послуша, но ако искате нѣщо излишно за васъ, той нѣма да ви даде. Молѣте се за българския народъ – когато на всички българи върви, и вашитѣ работи ще вървятъ. Въ правъ смисълъ ние трѣбва да се молимъ за всички и когато Богъ всички благослови, тогава Той дава. Сега ние се молимъ: „Боже, дай ми единъ грошъ!“ – не, поискайте двѣста хиляди гроша и тогава си вземѣте единъ; или пъкъ се молите така: „Боже, дай ми малко!“ – тогава Господь казва: „Иди при нѣкой човѣкъ да ти го даде.“ Нима мислите да се молите за единъ самунъ хлѣбъ – отъ Бога всѣкога трѣбва да искаме това, което хората не могатъ да ни дадатъ; и тъй, не се задоволявайте съ грошове, а искайте отъ Бога велики работи. Сега мнозина се питатъ защо нашитѣ свещеници не се молятъ. Насила молитва не може; молѣте се вие, обърнѣте се къмъ Бога за тѣхъ. Ние казваме, че сѫ такива и такива; не, молѣте се тайно за тѣхъ. Въ колективната молитва е спасението – защо именно въ колективната молитва? Прѣдставѣте си, че сте военачалникъ и имате армия отъ сто хиляди души; да допуснемъ, че сте изложени на голѣмъ студъ и войницитѣ ви сѫ заплашени да умратъ; питамъ ви какво значи многобройностьта на вашитѣ войници, когато всѣки единъ отъ тѣхъ е измръзналъ. По сѫщия законъ ние поединично сме мъртви, а когато се молятъ заедно, хората ставатъ една мощна сила. Слѣдователно, за да може да се възприеме отъ всички сърдца, пѫтьтъ на спасението е чрѣзъ молитва. И тъй, при условията, при които днесъ живѣемъ, молитвата е необходима – съ нейната сила бихте поправили домоветѣ си, дѣцата си, велики работи бихте направили. Христосъ казва: „Каквото попросите въ Мое име, ще ви се даде и ако двама-трима поискатъ, ще ви се даде.“ Какво трѣбва да правимъ въ този важенъ моментъ на нашия животъ, на нашето развитие, какъ ще можемъ да извършимъ задълженията си при това смущение, което е настанало въ свѣта? Всички трѣбва да дойдемъ въ общение съ Бога и да Го призовемъ – единственото избавлѣние е тамъ. И пророцитѣ казватъ: „Когато Ме потърсите, ще Ме намѣрите “; когато чрѣзъ молитва потърсимъ Богъ да се прояви въ насъ и ние да се проявимъ въ Него, нашето избавлѣние ще дойде. Нѣкои казватъ, че имали дългове – дълговетѣ сѫ общество на лоши духове, които развращаватъ сърдцата ни, развращаватъ душата ни. И тъй, общението съ Бога трѣбва да бѫде лично. Ако не влѣзете въ този пѫть, ще ви постигнатъ много нещастия; който е влѣзълъ въ този пѫть, правилно се развива, но който не схваща този Животъ, ще има много прѣломи. Защото развитието на индивида се отразява въ обществото и въ църквата, тъ. е. какъвто е стремежътъ и направлението на този индивидъ, такъвъ е стремежътъ на всички хора. Ще ви приведа единъ примѣръ за молитва отъ българския животъ, взетъ отъ сегашната война между гърци и българи. Единъ български войникъ, учитель по професия, слѣдъ отстѫплението отъ Солунъ изостава въ неприятелската територия и се укрива дълго въ една пещера (този примѣръ ми разказа г-нъ д-ръ Дуковъ); когато огладнѣлъ, войникътъ започналъ да се моли и забѣлѣзва, че една костенурка носи парче хлѣбъ, дохожда до него, оставя го и се връща назадъ. Той взѣлъ това парче и утолилъ глада си, а когато се върналъ у дома си, разправѣлъ: „Дѣца, има Богъ.“ Въ тази война мнозина българи повѣрваха, защото отъ опитъ видѣха, че има Богъ. И на васъ, които сте тукъ тази сутринь, ако знаете какъ да искате, Богъ ще ви помогне. Нѣкой казва: „Помоли се ти за менъ! “; азъ ти казвамъ: иди при Бога, помоли Му се, не търси никого; въ случай, че Богъ не те слуша, тогава можешъ да търсишъ други хора. И тамъ е голѣмата спънка. Когато този българинъ се помоли, Богъ му помогна, а вие сте тази костенурка. Щомъ само се обърнете къмъ Бога, Той дълбоко разбира нуждата на вашата душа и ще ви отговори. И когато дойдемъ до такъвъ животъ, трѣбва да забравимъ отношенията си на Земята и да се считаме като синове на Бога. Когато приемемъ Божието благословение, тогава ще служимъ на Земята – било между българитѣ, било между гърцитѣ или между което и да е племе, тъ. е. ние ще влѣземъ въ даденъ народъ, когато служимъ на Бога. Всѣки народъ има свое призвание, всѣки народъ трѣбва да извърши нѣкаква мисия; едно време бѣха египтяни, римляни, гърци, англичани, германци, американци, а сега идватъ славянитѣ. Всички народи трѣбва да служатъ на Бога и прѣдъ Него всички тѣ стоятъ като единъ индивидъ. И когато ние придобиемъ тази молитва, тогава ще дойде новата философия и новата наука ще изясни смисъла на нѣщата – тогава Природата ще разбере нашия езикъ. Първоначално, прѣди грѣхопадението, когато човѣкъ минавалъ покрай нѣкое дърво, на които имало плодове, то само се навеждало къмъ него; сега дърветата не само че не се навеждатъ къмъ хората, но вдигатъ клонитѣ си нагорѣ. Когато дойдемъ до това състояние, ще видимъ, че тѣзи животни, които сега мислимъ, че не разбиратъ нищо, сѫ интелигентни. Направѣте опитъ съ вашето куче: напримѣръ понѣкога влизате разположенъ и кучето идва при васъ, но понѣкога се връщате сърдитъ и кучето си свива опашката, защото разбира вашето състояние. Затова Христосъ казва: „Всѣкога търсѣте вашия Богъ и Неговата правда“ – тогава ще имаме това Знание. Азъ зная, че мнозина имате мѫчнотии; лицата на мнозина показватъ, че сте неспокойни, че имате нѣкаква нужда, че всички имате по единъ трънъ – и индивидитѣ, и сѣмействата, и обществото иматъ по единъ трънъ и се чудимъ какво да направимъ съ тѣзи тръни. Трѣбва да отидемъ при Бога – Той ще ги извади; трѣбва да се върнемъ при нашия Баща, който може да ни обича, да ни люби. И тогава нашитѣ лица ще сиѣятъ, умоветѣ ни ще се пробудятъ, сърдцата ни ще станатъ радостни. И тъй, обърнѣте се къмъ Бога. Направѣте опитъ, когато се молите, да чувствате, че Богъ присъства въ душата ви. И когато Богъ присъства, Той ще ви даде и едно външно доказателство, защото, когато дойде при насъ, Той ще донесе благословение. Иванъ Кронщадски отначало не е билъ толкова уменъ, но веднажъ се молилъ така искрено, че животътъ му се измѣнилъ и тогава той станалъ Йоанъ Кронщадски. Толстой кога стана Толстой? Когато мислѣше да се самоубие и направи своята изповѣдъ; тогава той се молилъ: „Боже, избави ме отъ това зло.“ Това става и съ васъ. Обърнѣте се къмъ Бога, съединѣте се съ Него, посвѣтѣте се на Него и Той ще ви научи. Ще знаете, че всички хора, които принасятъ добро, тайно се молятъ. И Гладстон е билъ човѣкъ на молитвата. Всички велики хора на древностьта тайно сѫ се молили, а ние, съврѣменнитѣ хора, стоимъ въ безводно мѣсто и се оплакваме, че сме бѣдни. Върнѣте се къмъ вашия Богъ, понеже Той ви вика, иска да ви благослови; Той казва сега на всички: „Да се върнатъ моитѣ дѣца.“ И затова сега се вдига този шумъ въ свѣта – дѣцата започнаха да се събиратъ, нашитѣ души започватъ да се събиратъ и ние ще се разбираме. Тогава ще заговори езикътъ на Бащата; и когато Той заговори, ще видимъ, че и Природата отвънъ ще започне да говори. Когато сега срѣщаме нѣкой човѣкъ, мислимъ какво той мисли за насъ и се плашимъ. Нека се обърнемъ къмъ Бога. Сега, ще ви кажа едно нѣщо: въ многото говорене Истината не се казва. Ако за десеть думи можехъ да ви кажа всичко, за менъ щѣше да бѫде много добрѣ, а сега трѣбваше да употрѣбя хиляди излишни думи. Излишнитѣ думи сѫ разтривка – нали когато човѣкъ се е разболѣлъ, правятъ му разтривки. А Христосъ казва: „Когато се молите, влѣзте въ тайната стаичка и Богъ ще ви даде наяве“ – колко съвършени думи има! И тъй, хората, които сѫ съединени съ Бога, сѫ благословение за народа; въ този смисълъ азъ бихъ желалъ българитѣ така да се молятъ – и само така този народъ може да се повдигне. Ще дойде врѣме, когато хората ще се разбиратъ. И сега, трѣбва като онзи българинъ въ пещерата да се обърнете къмъ Бога съ молба да ви донесе живъ хлѣбъ отгорѣ. Едно врѣме, когато Илия се молѣлъ, Богъ му пратилъ единъ гарванъ, а на този българинъ пратилъ една костенурка – това показва, че Богъ се грижи за насъ. Имайте тази вѣра, молѣте се да прѣстанатъ всички разпри, всѣко криво разбиране. Молѣте се да ни просвѣти Богъ, да станемъ служители на този народъ за неговото добро, за да могатъ всички индивиди да намѣрятъ това благо. Това е моята бесѣда тази сутринь и мисля, че нѣма да ме разберете криво, защото говоря единъ законъ: всѣкога да се молите. Молѣте се единично и Богъ ще ви благослови. (Недѣлни Бесѣди 04. 07. 1915 Сѫбота, София)
  20. От "Сила и живот", т.1 Първо издание. "В начало бе!", Издателство "Бяло Братство", 2003 Книгата за теглене на PDF Съдържание Беседата е обработена в стар правопис - 2015 г. Блудниятъ синъ “Рече още: Нѣкой си человѣкъ имаше двама синове.” Евангелие отъ Лука 15:11 Ще взема само единадесети стихъ. Христосъ е неподражаемъ въ своитѣ примѣри. Блудниятъ синъ е единъ великолѣпенъ сюжетъ, върху който велики проповѣдници въ свѣта сѫ държали знаменити проповѣди, извеждали сѫ поука за това какъ трѣбва да живѣятъ поколѣнията. Доколкото зная, всички проповѣдници отъ врѣмето на Христа до наше врѣме сѫ се ограничавали само върху блудния синъ слѣдъ неговото съгрѣшаване и връщане, но въ този примѣръ Христосъ е вложилъ много по-дълбокъ смисълъ. Съгрѣшаването на блудния синъ е резултатъ и ние трѣбва за знаемъ причината защо по-младиятъ синъ е напусналъ баща си. Всички казватъ, че по-малкиятъ билъ блуденъ; човѣкъ може да страда въ свѣта, безъ да знаемъ причинитѣ. Ще ви кажа една аналогия между тѣзи двамата братя: при единъ знаменитъ свещеникъ въ Русия се явилъ единъ господинъ да се изповѣда; този господинъ билъ прѣстѫпникъ, който извършилъ едно убийство. Той се изповѣдалъ за прѣстѫплението и изповѣдникътъ го посъвѣтвалъ какъ да опрости грѣховетѣ си. Както знаете, има извѣстни закони, които задължаватъ изповѣдницитѣ да не изказватъ съобщенитѣ имъ тайни, обаче убиецътъ излѣзълъ и съобщилъ на единъ стажарь кой е извършилъ това прѣстѫпление. При сегашнитѣ закони ще запитатъ: „Щомъ е извършилъ прѣстѫпление, заслужава ли да бѫде помилванъ?“ Така разсѫждаватъ хора, които повърхностно разбиратъ свѣта. Обаче онѣзи, които разбиратъ, ще кажатъ кой е истинскиятъ виновникъ. Тогава кои сѫ причинитѣ? Азъ виждамъ въ младия синъ единъ кавалерски духъ, защото той имаше доблестьта да каже на баща си: „Татко, азъ искамъ да уча и ще оставя по-голѣмия си братъ да наслѣди твоя престолъ. И понеже не съмъ толкова нужденъ въ вашия домъ, дай ми дѣла отъ имането, който ми се пада.“ Азъ виждамъ въ този синъ постѫпка, много по-добра, отколкото постѫпката на вашитѣ синове; слѣдъ като ги пратите въ странство, тѣ изхарчатъ по четиридесеть-петдесеть хиляди лева. Този момъкъ бѣше благороденъ, защото постави прѣдъ баща си този въпросъ и виждаме, че бащата не направи никакво възражение, даде му имота, който му се падаше и който той впослѣдствие пропилѣ въ блуденъ животъ съ жени, въ ядене и пиене. Може ли да се извърши прѣстѫпление въ света, може ли да се извърши нѣкое зло, нѣкоя интрига и да нѣма тамъ жена! Казва се, че слѣдъ като изѣлъ всичко, синътъ отишълъ при единъ гражданинъ и пожелалъ да му работи: „Азъ съмъ навикналъ на трудъ – когато бѣхъ при баща си, работѣхъ.“ Човѣкътъ го изпратилъ да пасе свине. Този момъкъ прѣдпочелъ да пасе свине, отколкото да се самоубие; прѣдпочелъ да пасе свине, отколкото да отиде да краде; прѣдпочелъ да пасе свине, отколкото да отиде да мами хората. Питамъ въ съврѣменното общество колко сѫ онѣзи, които подражаватъ на примѣра на блудния синъ; въ църквата колко сѫ онѣзи, които подражаватъ на примѣра на блудния синъ? Ето защо Христосъ въ Своята притча изважда образа на този блудникъ като единъ отличенъ типъ. Казва се, че слѣдъ като пасълъ свине, на сина му дошълъ умътъ и се върналъ при баща си; бащата разбралъ хубавата черта на сина си и въ негова честь заклалъ теле. Христосъ знае, че въ еврейската история Исаакъ имаше двама синове – Яковъ и Исавъ; за разлика отъ братъ си, Яковъ обичаше да послъгва – за една лъжа и той ходи въ странство и слугува четиринадесеть години за една леща и за две жени; когато му дадоха първата жена, излъгаха го. Слѣдователно и вие може да се опитате да излъжете, но четиринадесеть години ще слугувате, тъ. е. ще изкупите вашето прѣстѫпление по какъвто и да е начинъ. Христосъ казва въ притчата, че голѣмиятъ братъ се разсърдва, задѣто баща му заклалъ теле за човѣкъ, който блудствалъ. Той отива при баща си и му казва: „На менъ даже яре не си ми далъ, за да похапнемъ и да си попиемъ съ приятелитѣ ми.“ И тъй, всички онѣзи хора, които грѣшатъ въ свѣта, сѫ по-младиятъ братъ – всички митари сѫ младиятъ братъ, а голѣмиятъ братъ сѫ министри, владици, началници, сѫдии и учители, които учатъ хората и казватъ: „Ние всѣкога управяваме мѫдро.“ Всѫщностъ младиятъ синъ напусна дома на баща си заради голѣмия си братъ, защото билъ много завистливъ и сприхавъ – младиятъ казва: „Азъ се опасявамъ, че можешъ да ме излъжешъ, както Яковъ излъга брата си.“ Законъ е, че развращаването всѣкога произлиза отъ голѣмитѣ хора: ако жената грѣши – мѫжътъ е виновенъ, ако мѫжътъ грѣши – жената е виновна. Защото тозъ, който грѣши, е по-малкиятъ – всѣкога грѣшатъ дѣцата, а по-умнитѣ и по-старитѣ, дори и да грѣшатъ, законътъ не ги хваща; тѣ могатъ да крадатъ, но така го правятъ, че не ги хващатъ, а глупакътъ, който открадва, непрѣменно го улавятъ, защото той не разбира онзи „върховенъ“ законъ, върху който почива съврѣменното общество. Казва се въ притчата, че когато синътъ се върналъ, бащата се зарадвалъ – защо? Защото този младежъ внесе въ бащиния си домъ едно благородно чувство. Той се върна съ смирение и каза: „Татко, съгрѣшихъ на Небето и прѣдъ тебъ и не съмъ достоенъ за твоя домъ“ – той показа истинска Любовь. И когато Христосъ говори, че трѣбва да станемъ слуги, Той иска да каже, че трѣбва да бѫдемъ смирени. Сега, вие никога не сте блудствали, но знаете да се сърдите. Да, азъ зная много проповѣдници и владици, които сѫ светии, но въ тѣхнитѣ сърдца непрѣменно ще се прояви омраза, ще искатъ телето да се заколи заради тѣхъ и ще кажатъ: „Само ние, светитѣ хора, можемъ да учимъ свѣта.“ Често жената казва на мѫжа си: „Ти ще ми служишъ! “; мѫжътъ пъкъ казва на жена си: „Ти ще ми служишъ!“ На друго мѣсто мѫжътъ казва: „Азъ ти заповѣдвамъ и ти ще ми служишъ “, но жената нѣма да служи като грѣшница. Чертата, която Христосъ изтъква, е онова дълбоко смирение, което трѣбва да има всѣка човѣшка душа. Това има и по-дълбокъ смисълъ, но азъ не искамъ да се докосвамъ до него, защото е споренъ въпросъ. Сега, ние знаемъ какъ да опушваме хората съ тютюнъ; знаете ли за какво е тютюнътъ? Дяволътъ се опушва съ тютюнъ и всички, които пушатъ, кадятъ дявола и той се укротява; затова, ако жена ти е сърдита, покади я съ тютюнъ. Една нощь единъ свещеникъ останалъ безъ тютюнъ и станалъ много сърдитъ; всички започнали да се питатъ: „Какво стана съ попа? “, но щомъ го накадили съ тютюнъ, той се укротилъ. По сѫщия начинъ и младиятъ синъ, който знаеше алчностьта на братъ си, му даде малко „тютюнъ “. Да речемъ, че нѣкой ти се сърди – поопуши го малко. Напримѣръ нѣкой попъ ти се сърди; поопуши го – дай му нѣщо; ако му туришъ въ джоба петь, десеть, двадесеть, сто лева, той ще се ухили; и попове, и владици – всички ги опушѣте съ тютюнъ. Нѣкои казватъ, че не искатъ да даватъ пари; дай, за да се отървешъ! Така е и съ голѣмия синъ: баща му го утѣшава и му казва: „Всичко, каквото имамъ, то е твое “, тъ. е. той го кади. И когато нѣкой ме пита какъ ще се оправи свѣтътъ, азъ му казвамъ, че по този начинъ ще се оправи: стани слуга и кажи на баща си да даде всичко на другитѣ ти братя; и колкото си по-грѣшенъ въ тѣхно лице, толкова е по-добрѣ за тебъ. Съврѣменнитѣ хора проповѣдватъ култура; азъ не се боя отъ думата култура, но забѣлѣзвамъ, че духовенството не е доволно отъ нея, защото твърди, че културата развращавала хората. Култура значи да обработвашъ нѣщо – нива, плодове, ягоди, череши. Обаче съврѣменнитѣ духовници мислятъ, че ако хората станатъ малко по-умни, ще се развали свѣтътъ, и казватъ: „Нека да ги държимъ въ невѣжество, за да знаятъ, че нѣматъ права.“ И Христосъ, когато дойде на Земята, отиде при по-голѣмия си братъ и каза: „Синъ Человѣчески не дойде да му служатъ, а да послужи на свѣта.“ Обаче пакъ не Му повѣрваха, пакъ се начумѣриха и казаха на бащата: „Махни го! Ако влѣзе, Той ще разруши всичко, каквото има.“ И така, какво е приложението на всичко това? Ние всички обичаме такива християни като днешнитѣ синове или дъщери, които сѫ кавалери и казватъ на бащитѣ си да имъ дадатъ колкото имъ се пада, пъкъ като свършатъ наукитѣ си, ще ги хранятъ на стари години. Но когато синътъ свърши университетъ, знаете ли какво прави на баща си? Срамува се да се наименува, че е неговъ синъ, и го държи надалечъ. Лъжливото разбиране на християнството стои именно тукъ: всички хора, които иматъ имущество, сѫ праведни, нѣма изключение отъ това – дайте на единъ вагабонтинъ десеть-двадесеть хиляди лева и той ще заобича порядъка. И слѣдователно анархиститѣ въ свѣта, които искатъ да разрушатъ съврѣменния строй, сѫ голѣмитѣ братя, обаче Христосъ прѣпорѫчва малкия братъ. Защото както и да прѣустройваме съврѣменното общество, ако не прѣобразимъ собственитѣ си мисли и желания, строятъ всѣкога ще защитава онѣзи, които иматъ пари, и тѣ ще бѫдатъ всѣкога силни. Сега слугата иска да стане господарь. Жената търси нѣкой мѫжъ, който да е богатъ, да е ученъ, да владѣе нѣкое изкуство – тя е аристократка, която иска да живѣе охолно, не иска да бѫде слугиня. Мѫжътъ е голѣмиятъ братъ: и той търси мома, която да бѫде богата, и казва, че не е прилично човѣкъ да работи въ свѣта. Мѫжътъ напуска жена си, за да дойде друга на нейно мѣсто, но Христосъ ни показва единъ примѣръ какъ трѣбва да постѫпимъ: да допуснемъ въ сѣмейството си малкия братъ. Слѣдователно можемъ да приемемъ друга жена въ дома само тогава, когато тя като този синъ каже: „Татко, азъ съгрѣшихъ.“ Христосъ казва, че мѫжътъ нѣма право да напусне жена си, освѣнъ за благоволение, но ако жената дойде до това смирение, че да му стане слугиня, той трѣбва да я приеме; ако той я приеме, това ще бѫде Волята Божия. Това е Христовото учение. А сега вие какво правитѣ? Единъ мѫжъ съгрѣши – жената си търси другъ по-праведенъ; намѣри другъ – и той съгрѣши; тогава тя търси трети и тъ. нъ. Но на омѫжената не се позволяватъ двама мѫже, нито на единъ мѫжъ – две жени; ако съврѣменнитѣ хора си позволяватъ това... В двамата синове отъ притчата Христосъ прѣдставя какви трѣбва да бѫдатъ отношенията, прѣдставя дълбоката Любовь, която малкиятъ синъ имаше къмъ баща си; сѫщо така малкиятъ синъ знаеше, че баща му го разбира. Често ме запитватъ какъ се спасява човѣкъ. Азъ съмъ слушалъ проповѣдници, които казватъ, че чрѣзъ кръвьта Христова хората се спасяватъ. Въ съврѣменната медицина има такъвъ физиологически фактъ, при който на малокръвенъ човѣкъ може да се отвори вена, да му се прѣлѣе кръвь и болниятъ му организъмъ се съвзема. Е, хубаво, ако кръвьта Христова спасява, тогава тази кръвь въ вашитѣ вени ли е, вие готови ли сте да влѣете тази кръвь? Ако нѣкой е готовъ да си влѣе, може да му се помогне. Ако вие никога не сте давали отъ кръвьта си, никого не сте спасили. Отъ двѣ хиляди години Христосъ спасява – Той изпраща тази кръвь чрѣзъ майката въ всѣко раждащо се дѣте; затова Христосъ казва, че ако човѣкъ не се роди изново, не може да влѣзе въ Царството Божие. Слѣдователно човѣкъ трѣбва да приеме тази кръвь. Азъ бихъ желалъ всички проповѣдници, отъ всички църкви да ги опитаме колко обичатъ свѣта; ако ги окачимъ на четири гвоздея, тѣ ще проклинатъ. Да, много хубаво се проповѣдва християнство, когато има по двѣ хиляди, десеть хиляди, двадесеть хиляди лева! Така е въ Америка – тамъ има проповѣдници, на които се плаща по сто хиляди лева. Христосъ казва: „Не може да се служи на Бога и на Мамона едноврѣменно.“ Не може да се проповѣдва Словото Божие съ пари, свещеницитѣ нѣматъ право да проповѣдватъ съ пари. Тѣзи отъ тѣхъ, които сѫ носители на Истината, нека да проповѣдватъ безъ пари, нека всѣки да има по единъ занаятъ и съ трудъ да си изкарва прѣхраната. А днесъ, когато започнатъ да се връщатъ блуднитѣ синове, проповѣдницитѣ негодуватъ. Ако вземемъ Христовата кръвь на съврѣменнитѣ проповѣдници и я опитаме, ще видимъ, че въ нея има нечисти мисли, нечисти желания. Онѣзи, на които кръвьта е чиста, азъ ще ги цѣлуна. И когато ние се хвалимъ, ще ни пуснатъ малко кръвь за проба; като пробенъ камъкъ за всѣки единъ проповѣдникъ или свещеникъ, преди да стане владика, трѣбва да му се извади малко кръвь и тогава да му се каже: „Ти носишъ Христовата кръвь.“ И тази Христова кръвь трѣбва да бѫде въ жилитѣ на всички насъ – само тази кръвь ще ни спаси, само тази кръвь ще произведе онази Любовь, която Христосъ проповѣдва. Азъ не мисля зло никому; каквото имамъ, ще го дамъ, моето правило е да слугувамъ. Не искамъ да управявамъ хората, но вие не можете да се избавите отъ този законъ. Вашата кръвь ще произведе вѫтрѣшни плодове: когато я придобиете, тази ваша кръвь ще произведе всички онѣзи плодове, отъ които душата ви ще се храни. И тази кръвь циркулира въ Небето, въ всички небесни плодни растения, слѣдователно ние пращаме сокове къмъ тѣзи плодове и когато влѣземъ въ Царството Божие, ще се хранимъ отъ тѣхъ; а тѣзи, които проповѣдватъ друго, не разбиратъ Учението Христово. Ние говоримъ това, което сме опитали. Сега, примѣрътъ на младия синъ, който се връща при баща си, живѣе ли у насъ? Нѣкои ще кажатъ: „Какъ е възможно единъ блудникъ да живѣе у насъ!“ Да, азъ желая у насъ да живѣятъ десеть такива синове, азъ бихъ желалъ да имамъ това велико качество на смирение. Смирението ражда култура, смирениятъ човѣкъ ражда култура; покажѣте ми единъ горделивецъ, който да е извършилъ нѣщо велико. Голѣмитѣ братя сѫ създали войната, тѣ сѫ управявали, а всички онѣзи малки братя ще наслѣдятъ Царството Божие – тѣ казватъ: „Ние ще дадемъ всичко.“ Азъ ви казвамъ, че човѣкъ ще стане отъ сина, който казва: „Татко, дай ми моя дѣлъ.“ Ще кажете, че такъвъ може да падне въ пороци; нека падне, но той ще се върне при васъ, а онзи синъ, който остава при васъ, ще ви терзае, ще се сърди, че не сте му платили едно яре. Има християни, които стоятъ на два стола. Сега, има въ църквата хора, които не сѫ съгласни съ менъ. Нека нѣкой отъ тѣхъ ми докаже противното и азъ ще му дамъ благословение. Не, той трѣбва да има смѣлостьта да отиде при свещеницитѣ и да каже: „Дайте ми това“ – дайте свобода на този човѣкъ да опита този Божественъ свѣтъ. Жената не иска да живѣе при мѫжа си – дай ̀и нейния дѣлъ; мѫжътъ не иска да живѣе съ жена си – дай му нейния дѣлъ, пусни го, нека си върви. Ще кажете, че това не е християнско учение; жена ти иска – дай ̀и мѣсто, синътъ ти иска – дай му дѣла, който му се пада. Това учение, което азъ ви проповѣдвамъ, не е за слабоумни хора; онѣзи отъ васъ, които сѫ слабоумни, които не могатъ да мислятъ, нека забравятъ каквото съмъ казалъ, но вие, които можете да мислите, мислѣте върху този прѣдметъ. А онѣзи, които нѣматъ грѫбнакъ, да не турятъ тази раница върху гърба си – това е тежко учение. Жената се отрича отъ тебъ и иска свобода – дай ̀и мѣсто. Но тогава вие ще кажете: „Ако така постѫпваме, какво ще стане?“ – сѣкашъ, сега както постѫпвате, обществениятъ строй е много благоприятенъ! Господа, това не е строй, не е учение! Ние трѣбва да се раждаме само отъ единъ баща и отъ една майка. Ева роди отъ двама и сгрѣши – и всѣка жена, която ражда отъ двама мѫже, грѣши. Това значи блудниятъ синъ, като се върна и каза: „Съгрѣшихъ, защото имаше дълбоки причини въ Живота; повече нѣма да блудствамъ, затова ме направи единъ слуга и за менъ ще е най-голѣмо удоволствие да слугувамъ.“ Сега, да се върнемъ при нашия Баща. Той е въ свѣта; нѣкои казватъ, че Богъ билъ на Небето – споредъ моето схващане, Богъ е на Земята, въ домоветѣ ви. Нѣкои проповѣдватъ, че този, който умре, ще види Бога – това е една квадратна лъжа; който живѣе, той ще види Бога. Азъ казвамъ, че хората не умиратъ – азъ искамъ да възкръсватъ. Сега хората казватъ: „Всички ще умремъ, но чакай поне да си спестимъ пари, да си приготвимъ ризи“ – вие, които по този начинъ си приготвяте ризи, нѣма да видите Бога, по този начинъ не се върна блудниятъ синъ. Вие какво правите? – „Да се натъкмимъ като за нѣкой балъ и така да отидемъ при Бога“ – така нѣма да отидете при Него. Христосъ какъ се върна при Бога? Бащата го тури на кръста – да е кръстенъ съ залогъ, това е Божественъ законъ на Любовьта. А вие, които сте християни, сега казвате: „Кой ли попъ ще ме погребе?“ Когато тѣзи попове почнатъ не да ви погребватъ, а да ви възкресяватъ, тогава ще ви въведатъ въ Царството Божие, инакъ кой попъ нѣма да ви опѣе за пари – тежко на такъвъ опѣтъ грѣшникъ! Слѣдователно ние, които се готвимъ, трѣбва да оживѣемъ; не си турѣйте на умъ да ви погребватъ и да ви пѣятъ заупокой свещеници. Ще оставите само тѣлото, защото то е имущество, и ще кажете: „Азъ ви оставямъ моето тѣло за наслѣдство, турѣте го въ гробъ, а азъ, който заминавамъ при Отца си, Той ще ми даде.“ Азъ бихъ желалъ да ми пѣятъ Ангелитѣ Божии и Господь ще ме упокои, само когато отида при Баща си и кажа: „Татко, съгрѣшихъ.“ Така ще дамъ единъ прѣкрасенъ примѣръ на цѣлото общество; тогава Христосъ ще каже: „Днесъ стана смирението на този човѣкъ, този синъ мъртъвъ бѣше и оживѣ.“ Азъ бихъ желалъ да заколя едно теле за такъвъ синъ и ще повикамъ всичкитѣ си приятели да ядемъ за него. Разбира се, азъ нѣма да направя угощение като оня американецъ, на когото единъ роднина умрѣлъ и му оставилъ наслѣдство отъ тридесеть милиона долара; той билъ говедарь и когато получилъ наслѣдството, далъ угощение на гражданитѣ отъ Санъ Франциско и ѣли и пили цѣли три дни; и какво излѣзло отъ това – почнали да се търкалятъ по улицитѣ; и когато изхарчилъ всичко, станалъ пакъ говедарь и си казалъ: „Слуга да бѫда е по-добрѣ за менъ.“ Сега вие ще кажете: „Ако имамъ тридесеть милиона лева, ще си купя единъ автомобилъ, ще си купя една кѫща, едно пиано, ще си взема единъ учитель “; дори ще дадете сто хиляди лева, за да говорятъ за васъ. Азъ бихъ желалъ истинскиятъ българинъ да се върне като този синъ и да каже на баща си: „Татко, съгрѣшихъ и искамъ да бѫда твой слуга.“ Бихъ желалъ да видя повече такива свещеници и моето сърдце ще се радва за тѣхъ – бихъ се радвалъ както никога! А сега всички викатъ: „Какъ, този синъ ние не можемъ да го търпимъ!“ Христосъ още не е въ насъ. Да не хранятъ никаква омраза – това е великъ Божественъ законъ, това е блудниятъ синъ. Сега, питамъ ви готови ли сте да пуснете мѫжа си, ако той иска да ви напусне? Ако бихъ се впусналъ да обяснявамъ закона за наслѣдството, ще разберете защо Христосъ проповѣдваше така. Христосъ проповѣдваше за сегашнитѣ врѣмена и притчата за блудния синъ я даде заради насъ. И когато въ слѣдващата култура ние съградимъ този блуденъ синъ, трѣбва да туримъ неговия бюстъ – това е наше мнение. Питамъ ви кой е годенъ да провѣри Божественитѣ книги? Когато човѣкъ умре, светия не става – когато живѣе, е светия; азъ не вѣрвамъ, че хора, които сѫ умрѣли, сѫ станали светии – който живѣе, който не умира, той е светия, а който умре, той не е светия. Христосъ Го обичамъ, защото оживѣ; и всички онѣзи, които сѫ като Христосъ, сѫ светии. Когато ние почнемъ така да разбираме нѣщата, ще станемъ светии; вие трѣбва да живѣете и тогава ще бѫдете светии – ако можете да се самоотричате, вие сте светии. Когато светията влѣзе въ едно общество, той дава Радость навсѣкѫдѣ – това е светия! Ако става въпросъ за умрѣли, тогава много светии има въ България: Стамболовъ е единъ светия за стамболовиститѣ, Каравеловъ е единъ светия за демократитѣ и прочѣе. Разбира се, и тѣзи хора иматъ своето право... И тъй, не мислѣте, че когато умрете, ще станете светия; не, вие ще умрете и ще страдате. Ние се боримъ противъ процеса на смъртьта съ процесътъ на Възкресението: „Татко, съгрѣшихъ.“ И този синъ възкръсва – бащата му тури пръстена, облѣче го и той възкръсна. Затова заколването на телето е една емблема – телето е дѣте: когато едно дѣте се праща въ Невидимия свѣтъ, заколватъ едно теле; когато дѣтето се връща, това е блудниятъ синъ. Това е вѣрно както въ физическия, така е и въ Душевния свѣтъ; и когато единъ човѣкъ се ражда, той става жертва. Сега искамъ да ви оставя въ ума двѣ нѣща. Първо, да вложа въ васъ убеждението да не сѣдите на два стола. Ако сте вѣрващи християни, казвайте, че сте. Ти какъвъ християнинъ си? – „Азъ съмъ православенъ.“ Въ какво вѣрвашъ? – „Вѣрвамъ, че кръвьта на Христа е вѫтрѣ въ тебъ, че Духътъ на Христа е въ тебъ.“ Второ, трѣбва да имаме смирение; всѣки единъ отъ васъ се терзае, защото нѣма смирение – напримѣръ нѣкой ви погледне накриво и вие се докачите. Знайте, че сте единъ слуга и искайте да имате благоволението на Бога. Трѣбва да имаме доблестьта на онзи господинъ, на когото единъ приятель му казалъ: „Ти си вагабонтинъ и крадецъ “, а той отминалъ и му благодарилъ, че не казалъ всичко – това е блудниятъ синъ. А какво правятъ съврѣменнитѣ хора? Когато дяволътъ ни подкупи, ние даваме хората подъ сѫдъ, а трѣбва да даваме подъ сѫдъ дявола. Това е Христовото учение: трѣбва да се върнемъ обратно при нашитѣ бащи и въ нашитѣ умове да се възцари Любовьта, да бѫдемъ сърдечни и откровени. Това, което е Добро прѣдъ Бога, то е Добро за човѣчеството. Азъ вѣрвамъ само въ кръвьта на Христа, която ражда добри плодове. Азъ вѣрвамъ въ църква, която има такива плодове, вѣрвамъ въ такава църква, която ражда плодове Христови – Любовь, смирение, въздържание. И въ всѣки, който нѣма такива плодове, азъ не вѣрвамъ. Да кажемъ, че сте богати, имате хиляда лева – ние трѣбва да се върнемъ като блудния синъ и да знаемъ, че нѣмаме нищо въ себе си. Всички, които ви проповѣдватъ за Истината, сѫ сиромаси; и който каже за Христосъ, че не Го познава, ще бѫде лъжецъ. Христосъ установи една църква на Любовь. Ние сме длъжни да обичаме свещеницитѣ заради Бога, понеже сѫ ни братя; зная, че иматъ извѣстни слабости, всички тѣзи работи азъ ги вземамъ предвидъ. Азъ бихъ желалъ въ всѣка една черква да има герои и тогава ние ще бѫдемъ единъ християнски народъ, който живѣе по християнски. И ако свѣтътъ каже заради васъ нѣщо… Въ този свѣтъ нѣма да ви посрѣщнатъ другояче. Азъ бихъ желалъ да бѫда на мѣстото на блудния синъ. Азъ играя ролята на малкия братъ – между грѣшнитѣ хора въ свѣта съмъ, и азъ не съмъ по-праведенъ. Да, прѣдъ васъ може да съмъ праведенъ, но прѣдъ Бога не съмъ – колко хлѣбъ има още да ямъ, за да стана такъвъ, какъвто Богъ иска. Не искамъ да мислите нѣщо повече за менъ, искамъ всички да опитате; и тогава ще кажете: „Ние го опитахме.“ Ако нѣщо не е вѣрно, кажѣте ми, но не задъ гърба ми да говорите, че не е вѣрно – ние трѣбва да проповѣдваме едно учение на опита. Като малкия синъ азъ искамъ да играя тази роля на смирение. Това не е лесно; да те терзае жена ти е тежко. Нѣма по-голѣма борба отъ тази да се смири човѣкъ и да дойде вѫтрѣшното самосъзнание. Това е много тежко, това е геройство – само великитѣ души могатъ да вършатъ тази роля, само малкитѣ братя могатъ да вършатъ тази роля. И Христосъ бѣше единъ отъ малкитѣ братя; Той бѣше пръвъ, който служи на хората за всичкитѣ имъ грѣхове, но Богъ Го въздигна, защото въ Него течеше Божествената кръвь. Той казваше: „Отецъ живѣе вѫтрѣ въ Менъ.“ Азъ и всички ние трѣбва да имаме кръвьта на Христа – само тогава тази кръвь ще роди и свещеници, и учители, и мѫже, и жени; само тогава ще имате такива дѣца, каквито вие искате. Старайте се да прѣдавате на младото само тогава, когато имате кръвьта, която Христосъ има; ако нѣмате такава чиста кръвь, отворѣте артериитѣ си, за да се влѣе. И тогава ще почувствате една Радость, която никой не е въ състояние да изличи отъ душата ви. Тогава ще бѫдете свързани съ Невидимия свѣтъ и ще говорите съ хората чрѣзъ виждане, а не чрѣзъ пипане. Питамъ ви коя роля искатѣ да играете? Нѣкои ще кажатъ, че е много тежко. Опитайте се и Богъ ще ви благослови. (Недѣлни Бесѣди, 27. 06. 1915 Сѫбота, София)
  21. Ани

    1915_06_20 Изкушението

    От "Сила и живот", т.1 Първо издание. "В начало бе!", Издателство "Бяло Братство", 2003 Книгата за теглене на PDF Съдържание Беседата е обработена в стар правопис - 2015 г. Изкушението “ И дойде при него изкусительтъ и рече: Ако си синъ Божий, речи тѣзи камене да станатъ хлѣбове... Тогази го остави дяволътъ и ето ангели пристѫпиха и служиха му.” Евангелие отъ Матея 4: 3-11 Ще взема стиховетѣ отъ трети до единадесети, кѫдѣто се говори върху изкушението. Много отъ васъ сѫ чели тази глава и сѫ размишлѣвали върху тритѣ изкушения. На пръвъ погледъ изглежда, че изкушенията, които дяволътъ прѣдлага, сѫ много прости. Но въ тѣзи три изкушения има трояко разбиране, тъ. е. въ Евангелието не е дадено падането. Великата истина, скрита въ тритѣ изкушения, е енигма. Защо именно дяволътъ трѣбваше да прѣдлага на Христа да направи камънитѣ на хлѣбъ? Това сѫ три психологически момента въ живота на всѣки човѣкъ. Всичко, което Христосъ е прѣживѣлъ въ изкушенията, и всѣки единъ отъ васъ ще прѣмине; нѣкои не сѫ достигнали до този стадий, но ще дойде день и ще го прѣминатъ. Затова трѣбва да се освѣтлите върху мѫчнотиитѣ, които ще срѣщнете тогава. Не мислѣте, че лесно може да се добие безсмъртие; който проповѣдва такова учение, той не проповѣдва Истината. Когато говоримъ за безсмъртието, за изпълнението на Волята Божия, ние разбираме друго нѣщо. Слѣдователно трѣбва да разбираме тѣзи три велики падания въ всѣка душа. Дяволътъ казва на Христа: „Ако си Синъ Божи, речи тѣзи камъни да станатъ хлѣбове.“ Думата ако прѣдполага едно условие: „Ако си синъ Божи…“ Но имаше ли нѣщо грѣшно, ако Христосъ можеше да прѣобърне камънитѣ въ брашно? Имаше нѣщо изкусително за дявола въ това да можеше да види процеса какъ Христосъ прѣобръща единъ камъкъ въ растение. Но Христосъ, който разбираше много добрѣ заповѣдитѣ Божии, знаеше, че всѣко нѣщо има свое прѣдназначение, тъ. е. че и камънитѣ иматъ свое прѣдназначение. Сега азъ нѣма да се спра върху езотеричната страна; единъ день, когато дойдете до състоянието да бѫдете чисти по умъ и сърдце, само тогава ще ви се разкрие тази Истина. Всѣки единъ вашъ изпитъ доказва колко сте чисти... Знаете ли какво би станало съ Христа, ако бѣше се поддалъ на това изкушение? Дяволътъ се явява въ моментъ, когато Христосъ е немощенъ, и казва: „Ето единъ случай – ако си Синъ Божи, можешъ да приложишъ тѣзи знания и тѣзи закони.“ Обаче Христосъ му отговаря: „Не само съ хлѣбъ ще живѣе человѣкъ, но съ всѣко Слово, което изхожда изъ Божиитѣ уста.“ Тѣзи камъни сѫ грѣшни духове, паднали хора, въ тѣхъ е скритъ дяволътъ; ако Христосъ бѣше се опиталъ да прѣобърне камънитѣ на хлѣбове, знаете ли какво значи да обърнешъ единъ лошъ духъ на хлѣбъ? Христосъ казва: „Ако единъ човѣкъ приеме Словото Божие...“ – това има практическо значение, всѣки единъ отъ васъ се старае да направи камънитѣ на хлѣбове. Нѣкои казватъ: „Защо хлѣбътъ не расте, та да не става нужда да го мѣсимъ?“ Въ Германия и Англия се опитватъ да измислятъ методъ, съ който да могатъ да прѣвръщатъ неорганичнитѣ вещества въ органични, но ако съврѣменната наука бѣше изпаднала въ това отклонение, щѣше да се развие най-голѣмиятъ развратъ. Онова, което спасява съврѣменнитѣ хора, е трудътъ и работата, а ако камънитѣ можеха да се обърнатъ на хлѣбове, всички щѣхте да го ударите на гуляй. Азъ зная, че често хората искатъ да прѣобърнатъ камънитѣ на хлѣбове; напримѣръ срѣщате единъ лошъ човѣкъ, развратенъ по умъ и по сърдце, и казвате: „Защо не можемъ този камъкъ да го прѣобърнемъ на хлѣбъ?“ Но ако го прѣобърнете... По този начинъ човѣкъ не се поправя. Нѣкои казватъ: „Този разваленъ човѣкъ да го оженимъ, та да го поправимъ“ – това не е позволено. Христосъ казва: „Вие сте живи камъни “, но има и мъртви камъни. Слѣдователно една мома, която разбира законитѣ, никога не трѣбва да се жени за единъ грѣшникъ или пъкъ нѣкоя развратна жена да си намѣри единъ добъръ мѫжъ. Какво ще се получи отъ това? Ще се народятъ прѣстѫпници въ свѣта. Това е първото учение, което дяволътъ проповѣдва на Христа – да прѣобърне тѣзи камъни на хлѣбъ, тъ. е. да се удоволствува. Христосъ казва, че хората се оправятъ само тогава, когато сърдцето имъ приеме Словото Божие. Сега, нѣкои ми казватъ: „Ти идвашъ да оправишъ свѣта, ти ще имашъ послѣдователи.“ – Да, ще има такива развратни послѣдователи, но така свѣтътъ нѣма да се оправи. Свѣтътъ ще се оправи съ всѣко Слово, което излиза изъ Божиитѣ уста. И когато човѣшката душа го възприеме, тя ще бѫде жива. Разбира се този принципъ засѣга и една друга страна – напримѣръ яденето, което засега е единъ отъ най-низкитѣ принципи въ свѣта. Яденето е важенъ процесъ въ Живота. А знаете ли колко скрити сили се криятъ въ камънитѣ, знаете ли какво е затворено вѫтрѣ въ тѣзи малки шишенца? Христосъ казва: „Който може да излиза отъ устата Божия, той има право да разпечата тѣзи малки шишенца.“ Често слушамъ хората да казватъ: „Защо Богъ не ми е далъ такава сила, че да оправя свѣта?“ Това прилича на онази царица, която казала на мѫжа си: „Дай ми да управлявамъ три дни, за да оправя свѣта.“ Тя царувала три дни и знаете ли какво направила най-напрѣдъ? Първо обѣсила мѫжа си. Онѣзи, които тълкуватъ Писанието, казватъ, че съ първото изкушение дяволътъ изпиталъ дали Христосъ ще се уплаши отъ глада. Но Христосъ казва: „За Менъ е безразлично дали камънитѣ ще станатъ хлѣбъ, или не – Азъ имамъ храна, която всѣкога Ми се дава отгорѣ.“ По-нататъкъ дяволътъ Го завежда на крилото на храма и му казва: „Ако си Синъ Божи, хвърли се долу.“ На пръвъ погледъ това е много флагрантно изкушение, но въ него се крие друго – този храмъ е човѣкътъ, който стои на най-високото мѣсто въ своята глава и размишлѣва какъ сѫ наредени Божественитѣ нѣща. И дяволътъ му казва: „Слѣзъ долу при твоитѣ поданици и започни да живѣешъ като тѣхъ, слѣзъ и пий, както тѣ пиятъ; понеже имашъ Знания и Сила, не се бой, че ще паднешъ, направи го и знай, че твоята Добродѣтель нѣма да се накърни отъ това.“ Христосъ му отговаря: „Да не изкушавашъ Господа Бога твоего, защото Азъ нѣмамъ нужда да се запознавамъ съ тѣзи поданици.“ Нима баща, който е народилъ десеть дѣца, трѣбва да ги изучва? Бащата може да познава своя синъ, майката може да познава своята дъщеря, когато тѣ вървятъ все по сѫщия пѫть. Това изкушение има отношение къмъ съврѣменнитѣ християни – да избѣга човѣкъ въ пустинята и тамъ да си отпочине, означава да влѣзе малко въ Живота, а не да стои като единъ стажарь. И тъй, вие всѣкога сте на крилото на храма – второто изкушение подразбира, че ние изкушаваме Бога вѫтрѣ въ себе си. Това е минаването отъ едно състояние въ друго, отъ една църква въ друга, отъ едно учение въ друго. Ако слѣзешъ долу, ти ще използувашъ своитѣ сили. Въ принципа на второто изкушение лукавиятъ зачеква човѣка, но въ обратенъ смисълъ. На васъ не ви е позволено да правите като Давида; прѣди да го направи царь, Господь му даде власть и какво направи Давидъ? Единъ день той бѣше на върха на храма, видя една красива жена и слѣзе долу; но слѣдъ това се яви единъ пророкъ и му каза: „Ти стана причина да се наруши това учение и отсега нататъкъ нѣма да има редъ.“ И така стана – синътъ му блудства съ жена му, съ сестритѣ си. Да, Давидъ слѣзе отъ върха на храма, за да покаже, че е Синъ Божи, но после трѣбваше да бѣга. Сега мнозина отъ васъ ще слизатъ, но ще бѫдатъ като Давида: ако сте жена, мѫжътъ ви ще блудства; ако сте мѫжъ, жена ви ще блудства – това ще бѫде резултатътъ, ако слѣзете отъ покрива на този храмъ. Затова казва Христосъ: „Да не изкушавашъ Господа Бога твоего, защото Азъ имамъ всички нѣща и нѣмамъ нужда да слизамъ долу.“ Най-после дохожда най-силното изкушение, което има прѣмо отношение къмъ този лукавъ духъ. Дяволътъ завежда Христа на една много висока планина, показва Му всички свѣтовни царства и тѣхната слава и Му казва: „Ако паднешъ да ми се поклонишъ, ще Ти дамъ всичко.“ Тогава Христосъ отговаря: „Махни се, сатано, иди си въ царствата, Азъ не мога да дойда и нѣмамъ нужда да ходя въ твоитѣ царства.“ Какво отношение има третото изкушение въ обществения животъ? Следъ като една жена или единъ мѫжъ сѫ минали прѣзъ първото или второто изкушение, ще дойде единъ князъ, ще каже, че сѫ чисти и невинни, и ще имъ рече: „Ако ме обикнешъ, всичкото си богатство ще ти дамъ “; тогава всички роднини решаватъ: „Той е богатъ князъ, има състояние, бързо викайте тукъ попа!“ и тѣ се покланятъ. Колко американки се ожениха за такива князе, но после се парясаха; дяволътъ обѣщава, но не дава, той е единъ сводникъ. Христосъ казва: „Махни се, иди въ своето царство, при своето богатство, нѣмамъ нужда отъ твоитѣ знания, Азъ имамъ въ себе си достатъчно, което Господь Ми е далъ.“ Има съврѣменни момци, които се подаватъ на третото изкушение – напримѣръ момъкътъ се жени, но всѫщностъ се продава за прикята, която момата има въ банката. Азъ четохъ скоро една книга, озаглавена „За любовьта “, писана отъ единъ полковникъ, въ която се описва какъ можешъ да излъжешъ една богата мома. А Христосъ казва: „Махни се, трѣбва да се покланяшъ само на Господа!“ Знаете ли какво значи поклонението? Да се поклонишъ, това значи да възприемешъ нѣщо въ себе си, да се върнешъ, да се ограничишъ, да станешъ робъ, да изгубишъ своята Свобода. И когато се поклоните на такъвъ духъ, вие изгубвате своята свобода. Христосъ казва: „Махни се!“ Сега пише по вестницитѣ, че еди-коя си мома имала еди-колко си пари и питате тѣзи бракове после излизатъ ли сполучливи – това е развратъ въ съврѣменното общество, развратъ навсѣкѫдѣ. Цѣлиятъ свѣтъ е подпадналъ въ това трето изкушение, нѣма у насъ човѣкъ, който да не се е поклонилъ. Хубаво е, че се покланяте, но знаете ли какъвъ резултатъ ще има? Когато една жена се поклони на единъ такъвъ мѫжъ, тя става сводница съ него; въ резултатъ на това тя ще се обезчести и после прѣзъ целия си животъ ще оплаква днитѣ си. Днесъ майки и бащи продаватъ дъщеритѣ си за пари – на тѣзи развратени младежи имъ даватъ отгоре на всичко и пари! Азъ казвамъ: по-добрѣ дъщеря ви да стои неомѫжена, отколкото да я дадете и да се поклоните на единъ такъвъ духъ. Вие казвате: „Прѣди две хиляди години дяволътъ изкушавалъ много “; азъ искамъ да зная какво върши дяволътъ днесъ въ домоветѣ ви, въ сърдцата ви, въ душата ви. Да, вие сте станали негови приятели, откупвате се, маскирате се, но трѣбва да кажете веднажъ завинаги: „Махни се, остави душата ми на мира!“ И слѣдъ това се казва, че Ангелитѣ Божии дойдоха да служатъ на Христа. Слѣдъ като минете тѣзи три изкушения, ще дойдатъ Ангелитѣ да ви избавятъ отъ четвъртото. Когато единъ момъкъ прѣдложи на нѣкоя мома и богатство, и слава, и честь, а тя му откаже, той решава да я убие; и така дяволътъ реши да убие Христа. Казватѣ за момата: „Но той ще я убие!“ – нека я убие, по-добре да умре, отколкото да блудства. Въ този случай смъртьта е едно прѣимущество – да умремъ за една идея, за една Божествена мисъль, това е привилегия. Разбира се, не искамъ да се обезсърдчавате. И така, когато нѣкой не иска да скѫса тѣзи връзки, тогава ние ще кажемъ: „Махни се, иди въ своето царство!“ Това е Божественъ законъ – при Бога трѣбва да останатъ само онѣзи, които могатъ да живѣятъ единъ чистъ и свѣтъ животъ. Съврѣменнитѣ хора казватъ: „Ако така живѣемъ, на какво ще се обърнемъ?“ Ами сега на какво сте се обърнали, нима тѣзи хора, които умиратъ сега въ войната, за Христовото учение умиратъ? Тамъ е фалшивата философия на съврѣменното общество. Ако приемемъ Христовото учение, ще имаме сѣмейства и общество, които ще стоятъ хиляди пѫти по-високо, и ще създадемъ музика, много по-хубава отъ сегашната, ще създадемъ общественъ редъ, хиляди пѫти по-хубавъ отъ сегашния. Ще каже нѣкой: „Тогава ще живѣемъ въ горитѣ “; животнитѣ живѣятъ въ горитѣ, защото нѣкога сѫ се поклонили на дявола, и ако речете и вие да му се поклоните, и вие ще станете четириноги. Това е Дарвиновата теория – ако единъ волъ се разкае за грѣховетѣ си и не слуша дяволското учение, може да стане човѣкъ. Едно време въ Рая човѣкъ бѣше красиво сѫщество, но когато не послуша Бога, Той му даде мечешка кожа. Сега, у съврѣменницитѣ има извѣстна вина. Когато станемъ християни, ние мислимъ, че разбираме християнството, започваме да ходимъ въ черква, да слушаме велики проповѣди, но дали отъ това ставаме християни, е още въпросъ. Има нѣщо по-сѫществено. Единъ отъ ученицитѣ на Сократъ, следъ като слушалъ дълго врѣме, че човѣкъ трѣбва да се смири, започналъ да ходи съ скѫсани гащи, а Сократъ му казалъ: „Твоята гордость се показва и прѣзъ сѫдранитѣ ти гащи.“ Менъ много повече ме е срамъ отъ хора съ сѫдрани гащи, отколкото отъ хора съ цилиндри. Обличайте се хубаво, но щомъ се облѣчете, благодарѣте на Господа и живѣйте така, както Той иска. Вижте онази птичка съ какви дрехи е – за тѣхъ Богъ е далъ двеста хиляди лева; ако Богъ така облича птичката, колко повече васъ ще облѣче. Дяволътъ каза на Христа: „Ако си Синъ Божи, направи камънитѣ на хлѣбове! Хвърли се отъ храма долу!“ Преди години въ Сливенъ една набожна жена, за да покаже на хората, че има Господь, се качи на единъ покривъ, изрече: „Во имя Отца и Сина, и Светаго Духа“ и се хвърли долу. Наистина нищо не ̀и стана, но убѣди ли хората, че има Господь? Набѣдиха я, че е луда. Явява се дяволътъ и ви казва: „Всичко това ще ти дамъ “, но слѣдъ години като блудния синъ се връщате съ сѫдрани гащи. Че и сега е врѣме, когато всички сте съ сѫдрани морални гащи. Напуснѣте този стадий, за да се върнете въ онзи Животъ, въ който сте живѣли прѣди; и ще кажете: „Не сме достойни да се наречемъ нито Твои синове, нито Твои дъщери.“ Това е дѣянието, което всѣки единъ отъ васъ трѣбва да извърши. В пѫтя на християнството има една опасность: второто изкушение се забива като рало въ хората и тѣ започватъ да мислятъ, че ще оправятъ свѣта, че ще дадатъ нови идеи; при третото изкушение пъкъ човѣкъ става търговецъ, става „уменъ “. Бащата казва на сина си: „Синко, ти трѣбва да бѫдешъ уменъ човѣкъ – вижъ, онзи открадна и си направи кѫща, бѫди и ти като него“ – това е третото изкушение, при което се покланяте. Не само на Земята има сѫдъ, но и Господь ще ви сѫди. И тозъ, който проповѣдва друго учение, то е отъ лукаваго. Съврѣменнитѣ хора трѣбва да се раздѣлятъ съ учението, което съсипа умоветѣ и сърдцата имъ. Ние трѣбва да го разрушимъ. И ако нѣкой умре, нека да умре заради Господа и да стане сила за повдигане на свѣта. И така, това сѫ три велики изкушения, които ще ви дойдатъ до главата. Нѣкои отъ васъ сѫ въ първото изкушение, нѣкои сѫ въ второто, а други сѫ въ третото. Издръжте ги, за да издържите и четвъртото, слѣдъ което да дойде Възкресението – тогава Богъ ще ви даде Сила. И когато пожертвате живота си за Слава Божия, тогава Богъ ще ви възкреси въ отплата. Затова ние трѣбва да любимъ Бога, никого другиго. Не свързвайте сърдцата си съ развратни хора. Азъ познавахъ една богата госпожица американка, която се ожени за единъ развратенъ мѫжъ, за да го обърне, обаче не успѣ. Не се опитвайтѣ, такъвъ мѫжъ ще ви бие и ще ви изтезава. Да ви благослови Богъ съ добри мѫже и добри жени, да ви благослови Господь съ добри синове и добри дъщери! Да ви пази Господь отъ лоши синове и лоши дъщери! Долу лошитѣ мѫже и лошитѣ жени, долу лошитѣ синове, лошитѣ дъщери! Горѣ добритѣ синове и добритѣ дъщери! Това е Словото Божие, което трѣбва да държимъ. (Недѣлни Бесѣди, 20. 06. 1915 Сѫбота, София) ------------------------------------------------ 1 - Флагрантенъ (книжъ.) – очевиденъ, съвсемъ явенъ (бѣлъ. редъ.) 2 - Прикя (архъ.) – даръ отъ невѣстата (бѣлъ. редъ.)
  22. Ани

    1915_02_07 8000 години

    От "Сила и живот", т.1 Първо издание. "Искайте сила - имайте вяра", ИК "Всемир", 1994 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Беседата е обработена в стар правопис - 2015 г. 8000 години • 8000 x 365 = 2 920 000 дни • 8000 х 12 мѣсеца = 96 000 мѣсеца • 96 000 х 4 седмици = 384 000 седмици • 384 000 х 7 дни = 2 688 000 дни • 2 920 000 х 24 часа - 70 080 000 часа • 70 080 000 х 60 минути = 42 048 000 минути • 42 048 000 х 60 секунди = 252 288 000 секунди Най-дългиятъ периодъ отъ сътворението на Земята е първиятъ периодъ - слизанието на човѣка отъ небето до Земята, а то е слѣдъ млѣкопитающитѣ. Първи сѫ слѣзли растенията. Първиятъ периодъ е 75 000 години. Подъ" Адама" подразбираме бѣлия човѣкъ, духовния човѣкъ, а духовниятъ Адамъ е отъ врѣмето слѣдъ Христа. Всички по-раншни раси сѫ знаели за бѣлата раса и сѫ я очаквали като единъ месия. Най- старата раса е бѣлата въ физическия свѣтъ, всички други сѫ по- стари въ духовния свѣтъ, а по-млади въ физическия свѣтъ. Слѣдъ бѣлата раса иде шестата раса - свѣтещата раса, наречени Синове Божии. За нея ще се измѣнятъ и природата, и климатическитѣ условия. Сега лошитѣ мисли и желания на хората сѫ образували единъ тъменъ поясъ около земята. Господь потопи човѣка (Битие 6...) въ астралния свѣтъ. Яковъ - крадецъ, лъжецъ... и му рече Господь:" Нѣма да се наричашъ Яковъ." Физическото тѣло е сформировано въ милионъ години и то е вече завършено. Сега се формира астралното тѣло. Изчисление: 8000 х 12 х 4 х 7 х 52 х 365 х 24 х 60 х 60 = числото на годинитѣ отъ сформируване, създаване на свѣта. Всѣки периодъ колко е продължавалъ, е отбѣлѣзано въ слоеветѣ на земята при всѣко напластяване. Да се слѣзе въ ада, ще се почувствуватѣ десетки хиляди килограми по-тежки. Само героитѣ слизатъ въ ада - така е описано и въ гръцката митология. И тамъ, въ ада, има цѣнни работи: население, което живѣе и е съ съзнание, че това мѣсто е тѣхно. Тѣ живеятъ - слѣзлиятъ тамъ трѣбва да вземе формата имъ. Адътъ е като една сметь, отъ 20 и повече години струпвана и вече се разлага, и гние, и който я оцѣнява (сметьта) ще се възползува, а който не, ще казва, че това е боклукъ непотрѣбенъ. В центъра на Земята е най-голѣмиятъ адъ. На 100 километра отъ него и около му има твърдь поясъ, върху който живѣе друго население, на други 100 километра другъ поясъ и т. н. Нашата Земя около си на 100 километра има твърдь свѣтълъ поясъ, прѣзъ който минава слънчевата и други свѣтлини. Върху тоя поясъ има население - астралниятъ свѣтъ. Около него има другъ поясъ на 100 километра и т. н. Около Земята има 7 пояса външни - 7 небеса, и вѫтрѣ въ нея - 7 пояса. Въ центъра на Земята е огъньтъ - адътъ. (Говорено ми е отъ Учителя Пъ. Къ. Дѫновъ въ дома на Дъ. Цанева, вечерьта на вечеринката у тѣхъ) Заминалитѣ покойници могатъ да бѫдатъ въ астралния свѣтъ, но живѣятъ въ физическия свѣтъ и на сеанси се явяватъ, говорятъ за свѣтскитѣ си работи, кѫдѣ имъ сѫ паритѣ, документитѣ, разправии и пръ., това е, че такова е тѣхното съзнание и просвѣта въ духовно отношение. Ние, които се подвизаваме въ духовното поле и формираме астралното си тѣло, ще влѣземъ съ съзнание въ астралния свѣтъ. Този, Който подбужда сърдцата на хората да извършватъ едно добро, Той се казва Господь. И тоя Господь чрѣзъ Своя Синъ Исусъ Христосъ учи постоянно всѣки човѣкъ на много добри и съвършени работи. И който Го слуша, бива блаженъ. (Въ недѣля, януарий 1915 гъ., Учительтъ г-нъ Пъ. Къ. Дѫновъ замина съ желѣзницата за Ямболъ съ слѣдобѣдния влакъ въ 1 чъ. и 50 минъ. слѣдъ пладне, изпратенъ отъ приятелитѣ отъ нашия крѫжокъ до старата желѣзопѫтна гара.) 25 януарий 1915 гъ., Разговоръ съ Учителя Пъ. Къ. Дѫновъ въ дома на Стойчеви Бургасъ --------------------------------------- * Забѣлѣжка: Извънреднитѣ бесѣди отъ Учителя, държани прѣзъ 1916 гъ., сѫ публикувани.
  23. От "Сила и живот", т.1 Първо издание. "Разсмотрете криновете в полето как растат".ИК"Всемир"", 1997 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Беседата е обработена в стар правопис - 2015 г. с програма Ако ме любите, ще опазите моитѣ заповѣди Учението Христово е за тоя свѣтъ, а не за оня, както повечето хора твърдятъ. Между невидимия и видимия свѣтъ има отношение, както между коренитѣ и клонитѣ на растенията. Когато вървимъ въ пѫтищата Христови, свeтиитѣ и свѣтлитѣ сѫщества се радватъ, че сме въ връзка съ тѣхъ и тѣ ни хранятъ. Дървото се храни отъ коренитѣ и отъ клонитѣ - отдолу и отгорѣ. Ако опазваме заповѣдитѣ Христови, ще ни даде всичко, което попросимъ въ Негово име. Ако не ни дадатъ това, което искаме, то е, защото сме сгрѣшили. Земята не е мѣсто за страдания - тя е училище. Безъ нея не може да се повдигнемъ. Ние сме разплакали не веднажъ земята и тя като се разсърди заради насъ, показва ни отношението си съ своитѣ разтърсвания - настръхва й козината отъ нашитѣ лоши дѣла. Като се вслушваме въ заповѣдитѣ Му, Той ще се изяви намъ въ свѣтли мисли, желания. Необходима е Божествена Любовь, която се проявява въ благодатьта. Що е благодать? Примѣръ: въ рѣка Темза има малки кораби, 20-30 хиляди, които ловя - риба, и се прѣпитава цѣлиятъ Лондонъ. При отливъ тия кораби оставатъ на сухо, въ тинята. Дойде приливъ - това е благодатьта - тѣ се повдигатъ и заплаватъ изъ морето, отиватъ да рибуватъ. При благодатьта има приливъ. Трѣбва да търсимъ тия моменти на Божествения Духъ въ приливъ. Изгубимъ ли тоя моментъ, ще изгубимъ благодатьта и трѣбва да чакаме 12 часа, а то е 12 седмици, 12 мѣсеца, 12 години, 12 вѣка и пръ. На първо мѣсто да приложимъ Божествената Любовь. Тя работи въ сърдцето. То е най-важниятъ органъ. Сърдцето отмѣрва пулса и когато Божественото сърдце пулсира, ний оживяваме. Натрупваме приливъ. В деня, въ който не опазимъ Божественитѣ заповѣди, явява се у насъ дисхармония и ние не сме християни. Ще търсимъ въ насъ християнството, но не ще сме християни. Питаме се често дали сме изгубили благата или сме спечелили въ тоя свѣтъ повече. Погрѣшки можемъ да направимъ, но Христосъ ще ни сѫди, ако не ги поправимъ. Погрѣшкитѣ не бива да ги повтаряме повече, а да ги изправяме. Трѣбва да се учимъ отъ нашитѣ грѣшки, тъ. е. трѣбва да се освободимъ отъ лошитѣ си мисли, а то е съ дявола да не приказваме, иначе той ще се настани постепенно цѣлъ въ насъ и ще ни каже:" Ако не си разположенъ излѣзъ вънъ, менъ ми е добрѣ тукъ." Примѣра съ камилата и воденичаря., въ воденицата на когото поискала и получила разрешение да си стопли само муцуната, главата, а постепенно се настанила цѣла и казала на воденичаря да излѣзе навънъ, ако му е тѣсно въ нейно присъствие- ней било добрѣ. Хората" всѣки день излизатъ отъ себе си", защото сѫ дали мѣсто на дявола въ себе си. На първо мѣсто трѣбва да очистимъ сърдцето си. На второ мѣсто - нашия умъ. Изворътъ, като не го мѫтимъ, самъ ще очисти сърдцата ни." Азъ ще ви дамъ изворъ на жива вода." Затова на всѣка зла мисъль да противопоставяме една добра мисъль и съ течение на врѣмето ще се очистимъ. Любовьта се състои въ това да опазимъ заповѣдитѣ на Христа. Затова трѣбва да ги учимъ, и то постепенно. Учительтъ ще ни покаже начина, послѣдователностьта на изучаването. Любовьта не е само чувство, а единъ разуменъ актъ. Подъ нея се разбира пожертвувание - тя е ранецъ и се носи по цѣлия свѣтъ. Всѣки трѣбва да носи тоя ранецъ, ако и да е тежъкъ, но съ него ще се повдигнемъ и научимъ заповѣдитѣ Христови. Когато изпитваме страдания, то е, че Господь изпитва нашата любовь и ако ний безропотно понесемъ страданията, показва, че имаме Божествената Любовь. Примѣръ - единъ богатъ въ Парижъ изпитвалъ своитѣ роднини далъ и ще го поддържатъ, като се прѣструвалъ на голѣмъ бѣднякъ. Които го гледали, направилъ ги наслѣдници на своето богатство, а другитѣ - лишилъ, ако и да му се сърдили - такава е била наградата имъ. Христосъ казва, че ако Го любите, ще опазите Неговитѣ заповѣди, а тѣ иматъ отношение къмъ нашитѣ братя, сестри, учители, общества и пр. и трѣбва да опазимъ тия съотношения къмъ всички. Трѣбва да избѣгваме прѣстрелкитѣ вѫтрѣ въ живота, а такива има въ всички християнски секти. Тѣ проповѣдватъ християнството, но не го изпълняватъ. Единъ християнинъ ще прояви своята сила въ борбата съ дявола, който е много голѣмъ страхливецъ; щомъ му покаже мрѣжата си, и той бѣга. Той е баща на лъжата и затова бѣга отъ истината, отъ свѣтлината. В единъ градъ направилъ и баня. 8 години се водило споръ между гражданитѣ да бѫдатъ ли дъскитѣ рендосани или нерендосани и банята стояла недовършена, понеже не се дошло до съгласие. И дветѣ страни давали своитѣ мотиви за удобствата и неудобствата и практичностьта или непрактичностьта на гладкитѣ и негладкитѣ дъски и обратно. Отнесли спора до единъ великъ архитектъ за разрешение и той ги наредилъ така: една дъска рендосана и една нерендосана, дветѣ страни за да бѫдатъ доволни. Така и съ християнитѣ, които сѫ догматици, крѣпители на външната страна, трѣбва да се постѫпи. Всѣка зарань да четемъ по една глава отъ Евангелието, да търсимъ нѣкоя заповѣдъ въ тая глава и да я приложимъ прѣзъ деня въ живота си, и тогава Христосъ ще дойде въ насъ - ще си направи жилище у насъ и по тоя начинъ ще разберемъ дълбокитѣ Божествени работи. Животътъ е веченъ и много велики работи ще ни разкрие Христосъ, но постепенно - сега не сме готови за тия велики тайни. Напримѣръ искалъ е единъ человѣкъ да му открие Господь поне една отъ Неговитѣ тайни. И Господь пратилъ единъ ангелъ, който го понесълъ нагоре, като оставилъ тѣлото му, а взѣлъ духа му съ човѣшкото сърдце. Следъ като видѣлъ редъ величия, почналъ да се моли да го снематъ, защото не изтърпѣлъ, като го занесли на високитѣ мѣста изъ небесата. Затова, като опазваме заповѣдитѣ, ще си подготвимъ тоя пѫть и не ще искаме да слизаме назадъ. Иска се първо здравие по умъ, здравие по сърдце. Всѣка зарань трѣбва да правимъ опити: имаме ли страхъ, това е духовна хрема. Затова да дишаме дълбоко, а съ това ще влѣземъ въ свръзка съ ангелитѣ, съ небеснитѣ сили. Хората лесно се вкисватъ всѣкой день, но това не е правило въ живота. Хората трѣбва отъ кисели да станатъ сладки, както плодътъ - отъ цвѣтъ се прѣвръща първо въ зеленъ плодъ и да узреятъ, и станатъ сладки. Казва Господь:" Всичко ще се прѣобърне на добро/ Колкото по-голѣми сме, толкова по-голѣми мѫчнотии ще имаме. Така е съ дѣцата, мѫжетѣ, светиитѣ и пр. Христосъ казва:" Докога ще ви търпя?" Търсимъ Го, намираме Го и като дойде у насъ, и Го разпънемъ. Той ще възкръсне и ще си отиде, но кога ще дойде пакъ? - Следъ 10-100-1000 и пр. години. Християнството не е трудно. То е лесно. Умрѣлитѣ за Христа сѫ умрѣли съ радость, но тѣхнитѣ имена сѫ записани горе. По-добрѣ е да умремъ като християни измѫчвани, отколкото като разбойници. За такива ще дойде Мойсей, ще дойде Илия, ще дойде пророкъ Йоанъ и съ камшикъ ще ги оправятъ всичкитѣ. За това Христосъ казва:" Моето бреме е леко." Господь, Който ни говори, ще ни рѫководи и ще ни управява. Колкото по-голѣми сѫ страданията, толкова по-близо е Христосъ до насъ. Нѣмаме ли страдания, Господь е далеко отъ насъ, а то е лошо. Затова всѣки да изпълни учението Христово на своето мѣсто - и като началникъ, и като учитель, професоръ и пр. Това е заповѣдь Христова. Съ изпълнението й Господь ще ни помогне и отъ малки хора ще ни повдигне Господь и направи велики хора. Йоанъ Кронщадски откакто се е обѣщалъ и посвѣтилъ живота си на Господа, оттогава е станалъ Йоанъ Кронщадски, а по-рано е билъ тѫпоуменъ. Да посвѣтимъ живота си, не е да отидемъ въ гората, но да изпълнимъ въ живота си Неговитѣ заповѣди и да просвѣтимъ нашитѣ умове, да се стоплятъ нашитѣ сърдца, да се възродятъ нашитѣ души, да оживѣе нашиятъ духъ и се ободри. (11 януарий 1915 гъ., недѣля, Бургасъ, въ дома на братъ Къ. Пъ. Стойчевъ)
  24. Ани

    1914_11_08 Въ начало бѣ

    От "Сила и живот", т.1 Първо издание. "В начало бе!", Издателство "Бяло Братство", 2003 Книгата за теглене на PDF Съдържание Беседата е обработена в стар правопис - 2015 г. Въ начало бѣ "Въ начало бѣ Словото, и Словото бѣ у Бога, и Словото бѣ Богъ." Евангелие отъ Йоана 1: 1 Това е най-костеливиятъ орѣхъ и най-философскиятъ въпросъ въ християнството. Хиляди спорове сѫ ставали върху този стихъ и, разбира се, различнитѣ философи, проповѣдници и вѣрующи го тълкуватъ всѣки по своему. И въ православната църква е имало спорове върху Словото, даже сѫ се били заради него, но въпросътъ съ бой не се разрѣшава. Какво трѣбва да разбираме въ обикновения смисълъ подъ думитѣ" Въ начало бѣ Словото", кое е това начало? Когато искатъ да разискватъ извѢстенъ философски въпросъ, съврѢменнитѣ философи правятъ извѢстни допущания – взематъ нѣщо като принципъ и върху него обясняватъ опрѣдѣлено нѣщо. Напримѣръ, единъ негърски проповѣдникъ обяснявалъ създаването на човѣка по слѢдния начинъ:" Богъ цѣлъ день се мѫчилъ, направилъ човѣка отъ каль, турилъ го на плета и го сушилъ още три дни". Обаче, нѣкои отъ слушателитѣ го попитали:" Ами този плетъ на какво се крѢпи?" -" Това не е ваша работа" - отговорилъ имъ проповѣдникътъ... И съврѢменнитѣ философи иматъ по единъ плетъ, върху който сушатъ Словото и човѣка, разрешаватъ всички въпроси и казватъ:" Човѣкъ е направенъ отъ каль и е изсушенъ на плетъ". И ако ги запитате за плета, тѣ ще кажатъ:" Не е ваша работа да знаете това". Но понеже този плетъ сѢди на пѫтя, по който се движимъ, дойдемъ ли до него, спираме се и обикаляме наоколо. Така и единъ евангелистки проповѣдникъ говорѣлъ за пророкъ Йонъ и казвалъ:" Китътъ цѣлъ часъ се мѫчилъ и бая зоръ видѣлъ, докато глътне Йона". По сѫщия начинъ сега и ние сѢдимъ по цѣли часове, за да разрешаваме въпроса, но той още не е разрешенъ. "Въ начало бѣ Словото, и Словото бѣ у Бога, и Богъ бе Словото." Тукъ основната мисъль е Словото. Какво трѣбва да подразбираме подъ думата ''Слово''? - Онзи разуменъ Божественъ актъ, изявенъ чрѣзъ извѣстни вибрации, които можемъ да възприемемъ. Значи, когато нѣщата станатъ видими, осезаеми, достѫпни за човѣшкия умъ – нѣщо, което е сформирано, понятно за насъ, това наричаме Слово. Напримѣръ, изказвате една дума - това е слово. Думата ''любовь'' отъ колко елемента – отъ колко букви се състои? Отъ шесть. Ако можете да отдѣлите тия елементи, ще разберете отъ какво е съставена Любовьта по отношение на хората, тъ. е. не въ първичния й смисълъ, а въ нейното проявление. Ако дойдемъ до самия смисълъ на това какво нѣщо е Слово, какво нѣщо е Богъ, онѣзи, които искатъ да разрешатъ въпроса, ще се озоватъ въ една противоположность. Никога не можешъ да опрѣдѣлишъ това, което нѣма никаква форма въ себе си. Богъ е нѣщо безъ форма, слѢдователно не можемъ да Го опрѣдѣлимъ. Какво нѣщо е Богъ, кажѢте! За да Го опрѢдѣлите, трѣбва да Му турите извѢстни граници, извѢстна форма, да Го поставите отъ човѣшко гледище въ извѢстно положение и мѣсто. Онѣзи, които пишатъ върху Бога и Словото, мислятъ, че сѫ обяснили въпроса. Тѣ го обясняватъ, но както негърския или евангелисткия проповѣдникъ – или на плета, или въ устата на кита. Но това не е обяснение. Казва се:"Въ начало". Подъ тѣзи думи разбирамъ онзи разуменъ актъ, когато всички сѫщества, които Богъ е създалъ, сѫ съзнали въ себе си, че той твори, и сѫ започнали работа заедно съ Него. Ще си послужа съ една аналогия: допуснѣте, че майка ражда дѢте и казва:" Началото на моето дѢте започна". Започнало е началото на нейното, но не и началото на разумното дѢте. На какво прилича това начало? - Врѣскане и плачене, отъ което никой не разбира какво дѢтето иска да каже. Началото, за което се говори въ Евангелието, е разумно. Когато дѢтето стане на 21-годишна възрасть и започне да разсѫждава, тогава можемъ да твърдимъ, че това е начало на разумния животъ, тъ. е. когато може да има правилна обмѣна на мисли между майката и дѢтето. Слѣдователно," въ начало бѣ Словото" значи онова Начало, когато сме започнали да разбираме Бога, тъ. е. когато сме прѣстанали само да врѣскаме прѣдъ Него. Дълги вѣкове хората сѫ плакали и сѫ искали това и онова. И за да изясня думитѣ си въ научна форма, ще посоча, че това сѫ всички стадии на Живота, прѣзъ които това човѣшко дѢте е вървѣло. Така това Начало е минало прѣзъ милиони форми, като се започне отъ най-малкитѣ. И понеже дѢтето постоянно е плачело, Господь е трѣбвало постоянно да му шие нови дрехи, тъ. е. да го прѣвръща ту въ птица, ту въ млѣкопитаещо животно. Стигне ли се дотамъ, че това своенравно дѢте да разбере Началото, значи Словото е влѣзло въ него. И затова евангелистътъ казва:" Началото се отбелязва въ книгата на Небето като разумна форма на редъ и порядъкъ". Всѣки човѣкъ започва съ безпорядъкъ, всѣки започва съ каль, която я сушатъ горе на плета. Но когато слѣзете отъ плета и застанете на краката си, въ Небето се пише за васъ." Въ начало бѣ Словото, и Словото бѣ у Бога, и Словото бѣ Богъ" - и това начало вече е въ главата на човѣка. Ще обясня съ една друга аналогия кога започва това Начало: прѢдставѣте си, че по течението на една рѣка се връщате къмъ извора й, достигате го, казвате, че началото на рѣката е еди-кой си изворъ, и спирате. Да, това е началото, никой философъ не може да каже, че не е. Тукъ е видимото начало, но има и други начала, които не знаемъ. Може тази вода да е прѢнесѣна отъ океана, да е скитала изъ пространството въ видъ на пара и да е паднала като дъждъ, може да се е придвижила прѣзъ земнитѣ пластове и да е стигнала до извора и тъ. нъ. СлѢдователно, ние говоримъ, че тази рѣка започва отъ еди-кой си изворъ, само въ обикновенъ смисълъ." Въ начало бѣ Словото" разбира онова разумно Начало на цѣлокупното човѣчество, когато туй Слово се е появило въ онази форма, която ние виждаме, че сѫществува. Разбира се, сега вие сте далечъ отъ това Начало, милиони години сѫ изтекли и всички се е размѫтило. Сега ще ви дамъ друго сравнение. Ако четете Посланието къмъ Галатянитѣ, ще видите, че тамъ се говори за плодоветѣ на Любовьта. Вземѣте единъ плодъ и допуснѣте, че отъ него сѫществува само една сѢмка. Ако я посадите нѣкога, това ще е началото на нейното развиване. И попитате ли дървото откога започва неговото начало, то ще ви отговори: „Отъ еди-кое врѣме – отъ посаждането на сѢмката ”. СлѢдователно, когато ви попитатъ какви сте били въ миналото, вие можете да кажете, че сте били една сѢмка, която Господь е посадилъ на почва, за да поникнете, да се разклоните, да цъфнете и да завържете плодъ, който да узрѣе. Нашиятъ разуменъ Животъ е едно дърво. И това разумно Начало сега е поставено въ нашата глава. А тѣлото показва колко милиони години човѣкъ е текълъ отъ това Начало надолу подъ дѣйствието на силата на стремежа къмъ Земята. Главата е емблема на първичното Начало, когато човѣкъ е билъ посѣтъ. Сега нѣма да се впускамъ и да ви обяснявамъ надлъжъ и наширъ дълбокитѣ причини за това, което за мнозина ще бѫде много сложно. Да се спирамъ върху първоначалното състояние на свѣта и силитѣ, които сѫ дѣйствували, да се спирамъ върху онази първоначална интелигентность, която е работила и тъ. нъ., това сѫ отвлѣчени нѣща, за които и най-великитѣ философи сѫ мълчали. Когато запитали за това великия египетски учитель Хермесъ, той само стисналъ устни. Какво е искалъ да каже? Това значи, че човѣкъ трѣбва да напусне своето тѣло и да отиде да изслѣдва нѣщата на самото мѣсто. И когато кажатъ, че нѣкой човѣкъ мълчи, азъ тълкувамъ това мълчание тъй: „Излѣзъ, иди на мѣстото и изслѢдвай ”. Напримѣръ, нѣкой ме пита кѫдѣ сѫ изворитѣ на Марица, азъ му обяснявамъ, но той не може да разбере: накрая му казвамъ да мълчи и ще разбере. Това е искалъ да каже и Хермесъ. Нѣкой ще попита какъ е възможно това. Щомъ питате, вие не сте за това мѣсто. Вие още сте дѢца, които градятъ тукашнитѣ си кѫщички, занимаватъ се съ играчки и куклички. Трѣбва да изминатъ много милиони години, докато се повдигнете до уровена да мислите и разсѫждавате върху този дълбокъ въпросъ. Онѣзи, които могатъ да ме разбератъ, ще си стиснатъ устнитѣ и ще имъ кажа: „Елате съ менъ да отидемъ тамъ ”. По този начинъ азъ вече съмъ обяснилъ въпроса философски. Щомъ си стисна устнитѣ, това вече е практическо разрешение на въпроса, а не теоретическо. И когато хората ме питатъ какво е Началото, какво е било Словото въ момента на далечното минало, азъ ги зова: „Елате да идемъ тамъ ”. – „Не можемъ ”. Тогава играйте си съ вашитѣ забавачки на Земята – кѫщи ли ще си строите, ще се жените ли, търговци ли ще ставате, войни ли ще правите... Само когато минете прѣзъ целия този процесъ на развитие, когато израснете, поумнѣете и кажете: „Долу куклитѣ! ”, тогава ще се намѣри Учитель, който ще стисне устни и ще рече: „Елате съ менъ ”. Онѣзи, които искатъ да слѢдватъ Христовия пѫть, трѣбва да иматъ опрѣдѣленъ възгледъ за Истината. Не мислѣте, че тя може да се добие много лесно, не мислѣте, че пѫтьтъ, по който сега сте тръгнали, е лесенъ. Не, има трудности. Не казвамъ, че е крайно труденъ, но има голѣми спънки. Онзи, който се реши да тръгне изъ този пѫть, трѣбва да е готовъ. И Природата винаги поставя прѢдъ насъ голѣми спънки – гредички, които постоянно трѣбва да употрѣбяваме, докато се приготвимъ за далечния пѫть. И въпросътъ не е човѣкъ само да тръгне, но трѣбва и да стигне. А вие повървите день, два, три, слѢдъ което казвате, че тази работа нѣма да я бѫде, и се връщате назадъ. И когато хората ви питатъ какви новини носите, казвате: „Остави, това е праздна работа ”. Само когато отидете на този веченъ изворъ, кѫдѢто е започналъ човѣшкиятъ животъ, кѫдѢто първоначално е било Словото, вие ще разберете тогавашната форма на човѣчеството, ще разберете какви сѫ били човѣшкитѣ синове. И туй, което ние наричаме ''образъ'' Божий, за хората на Земята е една карикатура. Когато гледамъ хората, които сѢдятъ и казватъ сега, че сѫ направени по образъ и подобие Божие, азъ се смѢя прѣзъ глава, защото споредъ менъ стоятъ хора-карикатури, на които мислитѣ, умътъ и сърдцето сѫ съвсемъ развалени. Картината, за която казватъ, че имала образъ и подобие Божие, е развалена, не е такава, каквато е била. И когато Словото, чрѣзъ което всичко е станало, видѣло, че това, което е направило по образъ и подобие Божие, се е прѣвърнало на карикатура, то пратило Христосъ да слѣзе отъ Невидимия въ видимия свѣтъ и да каже на заблуденитѣ: „Стига сте лъгали, това, което имате сега, не е образъ Божи, това е вашиятъ образъ.” Ще възразятъ: „Ама въ Началото азъ съмъ създаденъ отъ Бога, роденъ съмъ отъ Него ”. Какъ си роденъ отъ Бога? Това Начало е било въ себе си бистро и чисто, а въ васъ сега има извѢстенъ примѣсъ. И тъй, за да можемъ да разберемъ дълбокия смисълъ на учението, което Христосъ е проповѣдвалъ, трѣбва да се очистимъ. А думата ''очистване'' въ единъ другъ смисълъ означава ''олекване'', което пъкъ е процесъ на организиране, тъ. е. разумниятъ процесъ въ нашия строежъ. Тѣлесното произлиза отъ закона, споредъ който въ Природата има извѢстно стълкновение между силитѣ. У насъ сѫществува извѢстна сила, извѢстенъ стремежъ да се приближимъ къмъ Бога, но едноврѢменно сѫществува и едно друго начало, което ни притегля къмъ Земята. Слѣдователно, главата ни е свързана съ Небето и ни тегли нагоре, а тѣлото ни тегли надолу къмъ Земята. По този начинъ ние сме разпнати. И какъ може човѣкъ да мисли разпнатъ? Следъ като умремъ, трѣбва да дойде единъ Никодимъ, да извади гвоздеитѣ, да ни снеме отъ кръста, да ни увие въ плащаницата и слѣдъ като олекнемъ, ние ще се повдигнемъ нагоре. Това е Възкресението. Възкресението е единъ актъ, при който тръгваме да видимъ нѣщата на тѣхното мѣсто, тръгваме да се върнемъ при Словото, при Бога. Сега вие искате да ви разказвамъ за Бога. Какво да ви разказвамъ, когато още сте разпнати, още не сте олекнали. Казватѣ: „Разкажѣте за Любовьта ”. Какво да ви разправямъ за нея, когато сте разпнати и изпитвате болки. Единственото нѣщо, което мога да кажа на единъ разпнатъ човѣкъ, е да търпи, да страда и да бѫде герой въ страданието. Мога да му дамъ само това утѢшение. Такава е свободата на хората – трѣбва да минатъ прѣзъ процеса на страданията, примѣръ за които е далъ самъ Христосъ. И тъй, Христосъ е поставилъ въ нашия мозъкъ Началото за Словото. Словото е проявление на Бога въ Духовния свѣтъ, Словото подразбира Ангелитѣ. Значи, първоначално Ангелитѣ се движатъ отъ Бога и Той е въ тѣхъ. И когато евангелистътъ казва:” И Словото стана плъть и всѣли се между насъ ”, той подразбира, че отъ Ангелитѣ Словото слѢдва надолу, приема друга форма и слиза въ човѣка. Когато говоримъ за Словото, което въ начало е било у Бога и е било Богъ, подразбираме всички ония Сѫщества, които иматъ еволюция, различна отъ тази на хората. Тѣ сѫ нѣщо велико, Синове на мисъльта, на разума – това сѫ тѣ. Това не означава, че иматъ формата, която ние имаме, а означава, че сѫ Разумни сѫщества. И когато Христосъ се е въплътилъ на нашата Земя, Той е дошълъ да проповѣдва това Слово въ членораздѣлна рѣчь. Нашата рѣчь е прѣводъ на Словото. Азъ и другъ пѫть съмъ говорилъ за истинския прѣводъ на думитѣ. Напримѣръ, ако нѣкой ни попита на какво е прѣводъ думата рѣка, на какво сѫ прѣводъ думитѣ ''изворъ, свѣтлина, топлина, '' ще кажемъ, че свѣтлината е прѣводъ на Истината, а топлината е прѣводъ на Любовьта, че между думитѣ има извѣстно съотношение, че както свѣтлината освѣтява външнитѣ предмети, така и Истината освѣтява човѣшкия умъ отвѫтрѣ, че както топлината помага на растенията да израстватъ, така и Любовьта, когато влѣзе въ насъ, задвижва ония чувства, които каратъ човѣка да прорасте и да се повдигне. И така, който иска да знае каква е била първоначалната форма на Словото, трѣбва да направи правиленъ прѣводъ. Разбира се, на български думата ''Слово'' има едно значение, а на гръцки езикъ, на който първо е написана тази евангелска фраза, има малко по-друго значение. На гръцки тази дума започва съ буквата ''λ'' – Логосъ, а на български започва съ буквата ''с''. Тоя фактъ сѫщеврѢменно показва, че гръцкиятъ и българскиятъ народи не се намиратъ на едно и сѫщо мѣсто, на едно и сѫщо поле. Когато думата ''Логос'' е писана на гръцки езикъ, елинитѣ сѫ имали стремежъ нагоре къмъ Ангелитѣ, а нашата буква ''с'' е символъ на полумесецъ, което означава, че ние се намираме на обратната страна на Астралния свѣтъ, нѣмаме Свѣтлина и затова я вземаме, отразена отъ Луната. СлѢдователно, можемъ да кажемъ, че по Словото славянитѣ сѫ народъ, който слиза надолу, че сѫ достигнали до най-дълбокото мѣсто, докѫдѢто може да се слѣзе, и че сега ще започнатъ своята нова еволюция. Тази е причината, поради която азъ не мога да ви обясня и вие не можете да разберете Словото – понеже въ вашитѣ мозъци, въ вашитѣ умове още Луната грѣе, у васъ образитѣ, фигуритѣ, всичко е смѫтно. Но когато дойде дневната свѣтлина или когато Христосъ дойде въ нова форма, всичко ще стане за васъ свѣтло и ясно. И тъй, подъ думата ''Слово'' разбирамъ онова разумно Начало, което твори и създава у насъ и мислитѣ, и желанията, и дѣйствията. И сега ние трѣбва да се повърнемъ къмъ туй Начало. Всички противоречия въ индивидуалния животъ и между народитѣ ще изчезнатъ, само когато се повърнемъ къмъ него. А начинътъ за повръщане е да олекнемъ. Ако една рѣка, която слиза отъ извора надолу и отива къмъ морето, ме попита какво трѣбва да прави, за да се повърне къмъ своето начало, азъ ще й отговоря, че трѣбва да се изпари, да поолекне, да се повдигне въ въздуха, за да я понесатъ вѣтроветѣ пакъ къмъ извора, къмъ главата, отъ която е изтекла. И на васъ казвамъ, че трѣбва да приложите сѫщия законъ. Този законъ е самоотричането. Ето защо Христосъ казва: „Ако не се отречешъ отъ себе си и не Ме послѢдвашъ, нѣма да бѫдешъ спасенъ.” Трѣбва да се отречемъ отъ материята, отъ кѫщитѣ, дѢцата, отъ нѣщата, съ които сме свързани като съ хиляди вѫжета. Казвате, че искате да отидете при Господа. Никога нѣма да отидете при Него, ако не прѢрѢжете вѫжетата, съ които сте свързани. Проповѣдници и попове проповѣдватъ за Небето, но всички сѫ свързани. МълчѢте! Вие лъжете свѢта. Вие се учите отъ Луната и виждате нѣщата съ нейната свѣтлина. Когато изгрѣе Слънцето въ вашия умъ, тогава ще имате друго понятие за свѢта и Живота, ще видите колко погрѣшни сѫ били вашитѣ възгледи. И затова самоотричането означава олекване. Нѣкои казватъ, че не искатъ да се самоотрекатъ. Добре, но тѣ слизатъ по наклона и отиватъ къмъ океанитѣ. Други пѫть нѣма – или възлизане нагоре, или търкаляне надолу. А за да се издигнемъ, за да олекнемъ, трѣбва Слънцето да огрѣе въ насъ. Луната не може да ни изпари, дори обратно – често е причина, която сгѫстява паритѣ. По сѫщата тази аналогия за Слънцето и Луната, въ първа глава отъ" Битие" се казва, че Богъ създаде тѣзи двѣ начала и че въ тѣхъ се крие цѣлата истина – Луната е процесъ на слизане къмъ Земята, а Слънцето е процесъ на възкачване къмъ Бога. Залѣзването на Слънцето подразбира сѫщо слизане, а изгрѣването му подразбира процесъ на нова еволюция. И затова Луната на всѣки двадесеть и осемь дни ви разказва историята на вашето падане. Ако се запитате защо сте паднали, защо не можете да мислите, защо нѣмате воля, Луната ще ви каже. Всичкитѣ нейни фази ще ви разкажатъ причината на вашето падане. И тогава нѣкой ще попита какъ може да се повдигне и да отиде къмъ Бога. – Ставайте сутринь, когато Слънцето изгрѣва, наблюдавайте Бога и ще намѣрите пѫтя. Нѣкои смѣтатъ, че всѣкога трѣбва да мислятъ за Бога. Не, у васъ може да има една мисъль, но може да й трѣбватъ извѣстни условия, за да започне да дѣйствува. Зародишитѣ на вашето спасение сѫ поставени, но само когато започнатъ да дѣйствуватъ, вие ще се повдигнете. Казватъ, че Христосъ дойде да спаси свѢта. Въ какво отношение да го спаси? Когато дойде Христосъ, всички зародиши, които милиони години сѢдѣха, тъй да се каже, въ потенциално, въ замръзнало състояние, се размразиха изподъ тази ледена кора, излѣзоха отъ тази ледена епоха. Сега нѣма да се впускамъ да ви обяснявамъ, че Земята нѣкога е минала прѣзъ ледена епоха. И въ духовния животъ често се случва да има такава. Ако Луната грѣе въ вашия умъ, ще кажа, че сте въ ледената епоха – вашитѣ голѣми допотопни животни сѫ изчезнали, растителностьта е спрѣла, имате само единъ минималенъ животъ – толкова, колкото Луната ви дава. И ако ме попитате какво трѣбва да правите, ще ви отговоря, че трѣбва Слънцето да ви огрѣе, трѣбва Христосъ да изгрѣе въ вашата душа, да се яви на вашия хоризонтъ и съ Своитѣ лѫчи на Истината да въздѢйствува върху васъ. Сега може да ми кажете, че Христосъ ще дойде. Да, непрѣменно ще дойде. Но когато дойде, вие кѫдѢ ще бѫдете – на екватора или на северния полюсъ, въ умѣрения поясъ или на южния полюсъ? Трѣбва да вземете въ съображение вашата позиция и да прѣцѣните какъ лѫчитѣ на Христосъ ще паднатъ въ вашата душа – дали отвѢсно или наклонено. Всички трѣбва да дойдемъ на мѣстото, кѫдѢто Богъ трѣбва да ни срѣщне, тъ. е. на Божествената земя. Ако сте ясновидци, ще видите, че има и друга земя. Ако бихъ започналъ да ви обяснявамъ схващането на окултиститѣ за Земята, за движението на сферитѣ, ще кажете, че е по-добре да не знаете всичко това нѣщо, защото ще изпаднете въ голѣмо противорѣчие. Ще ви кажа защо. Когато откриха радия, ученитѣ се изплашиха и започнаха да твърдятъ, че всички досегашни теории и възгледи ще попаднатъ, че трѣбва основно да се прѢустановятъ, поради което е по-добрѣ науката да не се занимава съ този елементъ. Та казвамъ: когато Христовиятъ радий дойде, трѣбва да прѢустроите вашитѣ възгледи и животъ издѫно и коренно. И тъй, въ цитирания стихъ Йоанъ се обръща къмъ ония, които разбиратъ. Това е най-дълбокиятъ въпросъ въ Евангелието. Ония, за които то е писано, сѫ разбрали. Единъ день и вие ще започнете да разбирате. Ако кажете, че е смутенъ вашиятъ умъ, азъ ви давамъ утѣшението: „Луната още ви грѣе ”. Когато ви огрѣе Слънцето, този въпросъ ще бѫде ясенъ за васъ. Стига да бѫдете искрени и да стоите на мѣстото, на което Богъ е поискалъ да ви постави. Споредъ тия закони, условията за вашето растене непрѣменно ще дойдатъ, само че трѣбва да се почака. Но онѣзи, за които Богъ е изгрѣлъ, трѣбва да се самоотрекатъ, да олекнатъ, да не се търкалятъ надолу или, казано въ философски смисълъ, мислитѣ ви трѣбва да иматъ съдържание. Сѫщо така мислитѣ ви трѣбва да иматъ и цѣль, къмъ която да се стремите. Християнинъ, който иска да изпълни своята длъжность, трѣбва да знае всичко защо е станало. Напримѣръ, дѣцата се раждатъ. Защо? Казвате, че Господь така е наредилъ. Знаете ли, че Господь е наредилъ така? И пияницитѣ могатъ да кажатъ: „Господь даде винцето, за да пиемъ ”. Дали Той го е създалъ или ние сме го направили? Господь е създалъ гроздето, но виното е наше изобретение. По сѫщия начинъ вие вземате брашно и замесвате пита, но Богъ ли е опрѣдѣлилъ да я правите? Не, това е ваше изобретение. Поставяте два камъка, които да мелятъ зърното, но Богъ ли е опрѣдѣлилъ да се смила житото на брашно? Не, такава е вашата воля, защото не можете да смѣлите въ стомаха си житнитѣ зрънца. Та когато съврѣменнитѣ хора казватъ, че това е истина, онова е истина, трѣбва да ги попитате: „Това Божествена истина ли е или ваша?” – „Ама азъ проповѣдвамъ Христа ”. Ти проповѣдвашъ твоя Христосъ. – „Ама азъ проповѣдвамъ Бога ”. Ти проповѣдвашъ твоя Богъ, не ме лъжи! Казвамъ: нито се лъжа, нито азъ лъжа. Всѣки човѣкъ проповѣдва своя Христосъ, своя Богъ. Когато една мома, се влюби въ нѣкой момъкъ, за нея той е ангелъ, тя умира за него, а щомъ се оженятъ, започва да твърди, че билъ дяволъ и вече умира отъ него. Кой тогава е правъ? И ние въ Живота казваме, че ще умремъ за своя Христосъ, а когато се оженимъ за Господа и видимъ, че не е такъвъ, какъвто сме очаквали, не Го искаме и твърдимъ, че е лъжливъ. Слѣдователно, когато говоримъ, че „въ начало бѣ Словото ”, кое слово разбираме – словото споредъ нашето схващане или първоначалното Слово, което е основа на всички хора? Онова Начало, върху което всинца се крѣпимъ, свързани въ единъ организъмъ и черпещи единъ и сѫщи сокъ, или нѣкакво друго паразитно начало? Всѣки отъ васъ най-първо трѣбва да разреши въпроса и да знае въ кое начало е. Ще кажете: „Ама азъ знамъ ”. Постоянно все това слушамъ – мѫжътъ казва „азъ ”, жената казва „азъ ”, всички казватъ „азъ ”, „като менъ други нѣма ”, „азъ съмъ голѣмъ” …А го гледа, че е само петь сантиметрово клонче отъ дървото, а нѣкой дори е само единъ листъ. Скоро ще дойде есень, ти ще окапешъ, ще отидешъ при корена на това дърво и тогава ще разберешъ, че има друго начало – едното е горѣ, а другото е долу. И тъй, всѣки единъ отъ васъ трѣбва да знае кѫдѣ е това Начало – въ корена ли, въ дънера ли, въ голѣмитѣ или въ малкитѣ клони ли, въ листата ли, въ зеления или въ узрѣлия плодъ ли или въ сѣмката на послѣдния. Ако речете, че е въ сѣмката на узрѣлия плодъ, казвамъ: „Ти си вече човѣкъ, който трѣбва да тръгне и да отиде да провѣри първичното Начало, за което Йоанъ говори. Ако кажете, че сте въ листата, тогава много милиони години ще чакате – „Ама азъ съмъ въ зеления плодъ ”. Пакъ ще чакашъ, докато узрѣешъ добре. – „Ама азъ вече завързахъ ”. Добрѣ, но може да дойде буря, да не можешъ да издържишъ, да минешъ пакъ прѣзъ коренитѣ, прѣзъ дънера, да израстешъ наново нагоре и да започнешъ новъ животъ. Ако имахте врѣме, азъ бихъ се спрѣлъ на въпроса за падане на плода. Мнозина ме подканятъ: „Поговори ни кѫдѣ сме били едно врѣме ”. Зная кѫдѣ и какво сте били, мога да ви говоря, но зная ли какво ще ми кажете? Ще рече нѣкой: „Ако това е истина, голѣма лъжа е ”. А когато го разкажатъ на нѣкого вънъ, той ще каже: „Това е голѣма лъжа ”. Но лъжата е сѣнка на Истината. Можешъ да лъжешъ, докато имашъ истина, тъ. е. за да излъжешъ нѣкого, трѣбва да го излъжешъ за известна истина. Лъжата е спѫтница на Истината – кѫдѣто има Истина, има и лъжа и обратното. Но да се повърна на въпроса. Какъ трѣбва да приложимъ този разуменъ принципъ въ насъ? Ще каже нѣкой, че това е сила, която дѣйствува. Какво разбирате подъ израза „сила, която дѣйствува ”? Въ умоветѣ на съврѣменнитѣ учени това е толкова неопрѣдѣлено. Казватъ, че тя е, сила, която гради, но какъ гради? Ще кажатъ, че се привличатъ и се събиратъ, но по какъвъ начинъ? Двама души се хващатъ за рѫцѣ и се привличатъ; магнитътъ привлича металнитѣ стърготини. Добрѣ, но трѣбва да има извѣстни съотношения въ привличането. Именно тази вѫтрѣшна сила трѣбва да привлича нашитѣ мисли и чувства къмъ разумното Начало. И за да познаемъ дали се привличаме отъ това разумно Начало, дали сме освободени отъ Земята, трѣбва да усѣтимъ кога ще прѣстанатъ у насъ противоречията. Това е признакъ, че вървимъ правилно къмъ Началото. Докогато има борба, ние сме между двата принципа и приличаме на пѫтника, който е изгубилъ ориентация за четиритѣ посоки на земята и намѣсто да тръгне на изтокъ, отива на западъ, а може да се ориентира само когато изгрѣе Слънцето. Ще кажатъ: „Краятъ му е дошълъ ”. На какво е дошълъ краятъ? Когато свърши гимназия, ученикътъ умира ли? Не, това е край на ученето му въ училището и начало на неговото влизане въ свѣта. А знаете ли думата ''край'' първоначално какво означаваше? – Мѫжественъ, уменъ и срѫченъ човѣкъ, който знае да работи, който може да носи всичко. И сега, когато хората кажатъ „краятъ му е дошълъ ”, това значи, че работата е свършена. Когато дойде краятъ на платното, което тъчете, ще го снемете отъ страна и ще започнете да кроите, тъ. е. краятъ на тъкането ще бѫде начало на вашето обличане. И следъ като се облѣчете и хората ви похвалятъ за хубавата дреха, не се гордѣйте, защото не сте го изработили вие. Не се гордѣйте, но благодарѣте на шивача, който е успѣлъ да скрои дрехата и да я ушие. Има нѣкои, които щомъ ги похвалятъ по този начинъ, мислятъ, че се отнася за тѣхъ. Не, похвалата е за шивача, а тѣ сѫ само негова реклама. Щомъ дрехата ви е злѣ ушита, изопачена, веднага ще кажете, че не искате да ходите при този шивачъ. Напримѣръ, обръщатъ се къмъ нѣкого съ думитѣ: „Вие имате благородни мисли” и той започва да си въобразява, че е голѣмо нѣщо и се възгордява. Чакай, това не сѫ твои мисли. Благодари на оня, който ти ги е далъ и не те е излъгалъ. Ако въ ума ви има буря, въ състояние ли сте да знаете какъ се движите? Не сте въ състояние. Сега и въ вашия умъ царуватъ смѫтни идеи. Казвате, че Христосъ е принципъ. Принципъ означава начало, глава, изворъ. Когато отидете до този изворъ, вие вече можете да вкусите чиста вода. И ако почерпимъ отъ Христовия изворъ, ако пиемъ отъ тази вода на Живота, нашитѣ мисли и желания непрѣменно ще се прояснятъ. Тогава ще послѣдва и другъ резултатъ: градежътъ на нашето тѣло ще тръгне по правиленъ пѫть, страданията и болкитѣ ще изчезнатъ, ще имаме правилни схващания, ще можемъ да говоримъ на хората полезни нѣща и да утолѣваме жаждата на жаднитѣ. Христосъ каза на онѣзи жени: „Водата, която ще дамъ, ще бѫде изворъ, който блика вѫтрѣ въ душата ”. И вие всѣка сутринь идватѣ тукъ да пиете отъ тази чешмичка. Хубаво, но азъ, който обичамъ да говоря Истината, който не обичамъ нито да лъжа, нито да се лъжа, искамъ да си прокарате по една трѫба отъ този изобиленъ изворъ, отъ който азъ черпя, да я прокарате до вашия дворъ и щомъ дойде врѣме, да отворите крана и да пиете. Говоря на тѣзи отъ васъ, които искатъ да бѫдатъ ученици Христови, да иматъ прокарана отъ тази вода поне трѫбичка, дълга единъ сантиметъръ. И когато свѣтътъ изпадне въ обсадно положение и хората жадуватъ, вашата трѫба ще ви пои и нѣма да страдате отъ жажда. Изворътъ ще бѫде въ вашата душа – това е Началото, това е и краятъ. А знаете ли какво нѣщо е край? Когато отъ извора прокарате въ кѫщата си чешмичка – това е краятъ на нѣщата. И така, трѣбва да гледаме на мислитѣ и желанията, които имаме, като на дадени намъ. Отъ насъ само се иска да ги използуваме. Всѣка мисъль идва и заминава, не можете да я задържите, Да не мислите, че можете да задържите и желанията. Не, както храната минава прѣзъ насъ, по сѫщия законъ минаватъ и заминаватъ и духовнитѣ мисли. Тѣ сѫ форми, които носятъ извѣстни сокове на Живота. Използувайте соковетѣ, които сѫ скрити въ тѣхъ, а прашеца пръснѣте въ пространството, което ще се изпълни отново. Ако ги задържите дълго врѣме въ бутилка, соковетѣ ще се развалятъ и Господь ще ви държи отговорни за това. Нѣкои искатъ да станатъ богати съ мисли, но лесно могатъ да брѫкнатъ и да ги ограбятъ. Подобно на паритѣ, мислитѣ не признаватъ господарь, а познаватъ този, който ги има. Нѣкой човѣкъ може да брѫкне въ сърдцето ви и да грабне желанията ви. Напримѣръ, една мома изгубва сърдцето си и започва да линѣе или нѣкому грабватъ мислитѣ и той полудява. Защо? Защото не разбиратъ основния законъ, че всѣка мисъль и желание сѫ изпратени отъ Невидимия свѣтъ, за да ги използуваме, слѣдъ което да ги пуснемъ да вървятъ въ свѣта. Когато има движение, когато има размѣна на мислитѣ и желанията, които прѣпращаме, ще получимъ съответнитѣ сокове на Живота. И затуй Христосъ казва: „Азъ съмъ животътъ ”. Сѫщественото за насъ е Животътъ. И тъй, трѣбва да впрѣгнемъ на работа всички наши мисли и желания, за да придобиемъ Живота. И когато го придобиемъ, ще бѫдемъ свободни граждани и ще се упѫтимъ къмъ това Начало – къмъ вѣчния изворъ, отдѣто трѣбва да уталожимъ своята жажда. Когато нѣкой умре, казватъ: „Отиде на онзи свѣтъ ”. Ако сѣмката е узрѣла, ще отиде на онзи свѣтъ, но ако не е узрѣла, ще капне край дънера, близо до корена и нѣма да отиде. Нѣкой казва, че е узрѣлъ. Ако наистина си узрѣлъ, Господь ще дойде, ще вземе плода и ще го отнесе на добро мѣсто. Слѣдователно, всѣки трѣбва да се запита неговата сѣмка узрѣла ли е. Сега вие ще кажете: „Азъ вѣрвамъ въ Христа ”. Добрѣ. – „Той ще ме спаси ”. И това е добрѣ, но дълго врѣме ще падатъ при дънера на дървото, докато сѣмката узрѣе въ васъ. Само когато узрѣе, тогава ще имате духовна Свобода. Единственото богатство, което човѣкъ ще отнесе отъ Земята на Небето, е този малъкъ зародишъ. А когато отиде на Небето, човѣкъ ще започне пакъ да го посѣва за новъ животъ, защото тамъ е сѫщото училище, тамъ сѫщо се работи. И когато тамъ ви проповѣдватъ висша наука, какъ ще я разберете, ако нѣмате способности, ако на Земята не сте се научили да направлявате вашитѣ мисли и желания? Ако искате да разберете Христовото учение и да имате положението на разбойника, разпнатъ отдѣсно, комуто Христосъ рекълъ „Днесъ ще бѫдешъ съ менъ въ рая ”, вие трѣбва да работите. Ще кажатъ нѣкои, че и тѣ сѫ разпнати. Да, но отъ коя страна? Ако сте отлѣво, съжалявамъ ви, съ вашитѣ страдания нѣма да влѣзете въ Небето. Ако сте разпнати отдѣсно, радвамъ се, защото вашето избавлѣние е дошло. Всички, които сѫ разпнати отдѣсно – учители, свещеници, философи, царе, ще бѫдатъ спасени, но ако сте разпнати отлѣво, отново ще се повърнете на работа въ този свѣтъ. Такъвъ е Божествениятъ законъ. Началото, това е дѣсната страна, това е Христосъ. А това значи да разсѫждавашъ съгласно Божествения законъ, да го прилагашъ въ Живота и да нѣмашъ два ума за нѣщата. Нѣкои отъ тѣзи, които ме слушатъ, си казватъ:" Кое да слушамъ, дали онова, което църквата казва, или това, което този човѣкъ проповѣдва?" Въ такъвъ случай ти, приятелю, имашъ двѣ глави. Ако църквата и азъ проповѣдваме и учимъ за Божествената Истина, не може да има никакво противоречие и резултатитѣ всѣкога ще бѫдатъ еднакви. Съ други думи, ако постѫпваме съгласно Божествения законъ, ябълката, посадена отъ нѣкой свещеникъ, ще израсте по сѫщия начинъ, както и ябълката, посадена отъ менъ. Трѣбва само да се гледатъ резултатитѣ отъ нашитѣ дѣйствия. Защо се съмнявате – имате свѣщъ, съ която можете да видите дали говоримъ Истината. Срѣща ме нѣкой и ме пита черенъ ли съмъ или съмъ бѣлъ. Нали имашъ свѣщъ, вижъ! – „Ама не виждамъ ”. Тогава ти си въ тъмното. Азъ те познавамъ и виждамъ какъвъ си. Напримѣръ, ти си евангелистъ, казвашъ, че като твоята вѣра друга нѣма, а какъ тогава не можешъ да познаешъ Истината? Приятелю, ти си човѣкъ, който и себе си, и другитѣ лъже. Истината има само единъ образъ и той е хармония, самоотричане, Добродѣтель, Мѫдрость, Правда. Когато добиете този образъ, ще имате сигуренъ Миръ, Спокойствие и Сила. Тогава свѣтътъ може да се вълнува, морето може да е бурно, но вие ще бѫдете тихи, спокойни и свободни като птицитѣ, които летятъ съ крилата си. Щомъ дѣсното или лѣвото ви крило е осакатено, ще се сринете съ главата надолу върху Земята. И Земята казва: „Който има само едно крило, при мене ще остане ”. Грѣшницитѣ сѫ птици съ по едно крило. Дяволитѣ казватъ: „Насъ ни трѣбватъ хора съ по едно крило ”, а Христосъ казва: „Менъ ми трѣбватъ хора съ по двѣ крила ”. Ние имаме двѣ рѫцѣ – дѣсна и лѣва, и ако владѣехме законитѣ за разреждане на материята, щѣхме да можемъ съ тѣхъ да хвръкнемъ, да се повдигнемъ, щѣхме да бѫдемъ свободни да напуснемъ тѣлото си, когато пожелаемъ. Сега се страхувате отъ смъртьта и казвате: „Дяволитѣ сѫ лоши духове, ще ни попрѣчатъ ”. Какво могатъ да ви направятъ, когато и тѣ сѫ ограничени отъ сѫщия законъ? Ако владѣемъ двѣтѣ крила и ако Христосъ е въ насъ, нѣма отъ какво да се боимъ. Страхътъ въ насъ показва, че не сме съ Бога. И казва Писанието: „Съвършената любовь изпъжда всѣки страхъ ”. Страхувашъ ли се, Любовьта не е въ тебъ. Сега вие се питате какъ ще ни спаси Христосъ. Чудни хора сте! Щомъ посѣете житното зърно, спасението ви е дошло и гладни години нѣма да има. Вие искате да бѫдете Ангели. Какъ ще бѫдете, когато не сте посѣти и сте изникнали? Ангелитѣ хвърчатъ като птицитѣ, а вие сте растения; тогава какъ ще се прѣобразите толкова бързо? Знаете ли колко форми трѣбва да прѣминете! Подъ думата ''форми'' разбирамъ силитѣ, които трѣбва да владѣете. За да можете да измѣните една форма, трѣбва да знаете законитѣ на силитѣ, които дѣйствуватъ въ нея, понеже тѣ ви ограничаватъ. Вие сте ограничени – напримѣръ, трѣбва да ядете три пѫти на день и ако не ядете, губите разположение; ако не пиете, сѫщо губите разположение. Нѣкой казва: „Азъ съмъ силенъ ”. Ти си силенъ само три дена. – „Азъ съмъ родолюбецъ ”. Ако три дена те държа гладенъ, ще почнешъ иначе да мислишъ и да молишъ за хлѣбъ. Трѣбва да придобиемъ Живъ хлѣбъ, не трѣбва да го вземаме само отъ Земята. За насъ Земята е лихварь. Всички лихвари и всички лоши духове сѫ турени на такива длъжности и казватъ: „Ще ти дадемъ хлѣбецъ, ама ще ни платишъ еди-колко си!” Но вие трѣбва да станете умни. Когато се намѣрятъ десеть умни хора, ще вържатъ дявола и ще кажатъ: „Това жито не е пратено отъ нашиятъ Баща горе ”. Слѣдователно, за да доловите добрѣ това, което ви пращатъ отгоре, трѣбва да имате чистъ умъ и чисто сърдце. "Въ начало бѣ Словото и Богъ бѣ Словото." Нека се попитаме дали това Начало е у насъ, дали ние сме въ Бога и дали Богъ е въ насъ. Не казвамъ, че не сте въ Бога. Дори твърдя съ положителность, че вие сѫществувате, живѣете и се движите въ Бога, но Богъ не е у всинца ви. Защото човѣкъ може да бѫде изсъхналъ коренъ и може соковетѣ на дървото да функциониратъ, но въ него да не проникватъ. Ако сте сухъ коренъ, Христо какво ще ви ползува? Трѣбва не само да сме въ Бога, но и Богъ трѣбва да бѫде вѫтрѣ въ нашия умъ и въ нашето съърдце. Сега, какво разбрахте отъ днешната бесѣда? Запомнѣте слѣдното нѣщо, което отъ чисто практическо гледище е важно за васъ: трѣбва да си прокарате по една малка трѫбичка отъ този изворъ вѫтрѣ въ вашия дворъ и отсега нататъкъ да не безпокоите нито менъ, нито свещеницитѣ. Казвате, че нашитѣ свещеници не проповѣдватъ. Тѣ не сѫ ви хамали. Направѣте си чешма и пийте. Казвате, че свещеницитѣ били лоши, защото не давали вода. Прокарайте си отъ извора чешма вкѫщи и нека да престане този Източенъ въпросъ” *. Когато прокарате отъ този изворъ чешма, всички спорове ще изчезнатъ. Английскиятъ ученъ Дравмондъ е казалъ, че три сѫ елементитѣ, отъ които постоянно се хранимъ: двата сѫ въздухътъ и водата, които Господь даромъ ни е далъ, а третиятъ елементъ е храната, за която постоянно работимъ. Ако за придобиването само на единъ отъ тѣзи елементи ние сме станали роби, какво щѣше да бѫде състоянието ни, ако по сѫщия труденъ начинъ добивахме и другитѣ два елемента? Положението ни щѣше да бѫде три пѫти по-тежко. Единъ день, когато станемъ по-умни, Господь ще ни даде даромъ и третия елементъ и тогава ще бѫдемъ свободни граждани. Сега сме въ третия стадий на нашето развитие. Христосъ разрешава въпроса и казва:" Азъ съмъ живиятъ хлѣбъ". Когато Той влѣзе въ насъ като живъ хлѣбъ, ще се освободимъ всички – и мѫже, и жени, и деца, и свещеници, и учители – и тогава ще започнемъ да се занимаваме съ по-важни работи, както Богъ е отредилъ. А сега само бистримъ политиката – кой има повече, кой по-малко. Сега всичко, включително и войнитѣ, почива върху хлѣба и когато нѣкой има необходимиятъ му хлѣбъ, иска да вземе и хлѣба на другитѣ, за да има повече. Христосъ казва:" Азъ съмъ живъ хлѣбъ, Азъ ще разреша въпроса, Азъ ще бѫда едно Начало". Начало на какво? – На свобода, на разуменъ животъ, на разуменъ подвигъ, на прѣобразуване на свѣта. Това е Началото. Слѣдователно, когато искате да работите съ Исуса Христа, съединѣте се съ това Начало. И когато се съедините, ще имате всички блага, Силата Христова ще бѫде и ваша сила и всички хора на този свѣтъ, които сѫ отъ дѣсната страна на Христа, ще бѫдатъ ваши приятели. Тогава всички ще се сдружите, ще тръгнете съ свѣщъ да търсите вашитѣ братя и Господь ще ви даде съвѣтъ какво трѣбва да правитѣ съ вашитѣ братя отлѣво. Ще дойдете отново на Земята да имъ помагате, докато всинца – и ония и отдѣсно, и ония отлѣво – се върнемъ на Небето, за да бѫдемъ едно съ Христа. Това е Началото, това е Словото, това е Богъ, за който тази сутринь ви проповѣдвамъ. И това живо Слово, което гради, въздига и прѣобразува свѣта, е вѫтрѣ въ васъ – то е живиятъ Христосъ. (Бесѣда отъ Учителя, държана на 8 ноемврий (26 октомврий сть. сть. *) 1914 градъ., София) ------------------------------------ * Източенъ въпросъ – проблемъ на международната политика, водещъ началото си отъ прѣвземането на Константинополъ отъ турцитѣ прѣзъ 1453 гъ., завършилъ частично съ побѣдата на християнскитѣ държави надъ Турция прѣзъ Балканската война, 1913 гъ., и окончателно – съ примирието въ края на Първата свѣтовна война, сключена между Съглашението и Турция въ гръ. Мудросъ на 30 октомврий 1918 г. (бѣлъ. редъ.) * Старъ стилъ (сть. сть.) – лѣтоброене по Юлианския календаръ, използувано въ България до 31 мартъ 1916 г. (бѣлъ. редъ.)
  25. Сила и живот, том 1 "Сила и живот", том 1, неделни беседи изнасяни от 29 март 1914 г., до 3 декември 1916 г. в стар правопис. В съдържанието са дадени връзки към първото издание от което е взета беседата. Някои беседи са обработени в стар правопис през 2015 г. тъй като са от издания след 1945 г., в нов правопис. Това е отбелязано към съответните беседи. Съдържание: Ето човѣкътъ!, 16 март 1914 г.София, (първо издание 1915 г.- "Ето човѣкътъ!“. Сила и Животъ.) Житното зърно, 23 март 1914 г. София, (първо издание 1915 г.- "Ето човѣкътъ!“. Сила и Животъ.) Четиритѣ основни елемента, 19 април 1914 г., Бургас (първо издание 1994 - "Искайте сила - имайте вяра", ИК "Всемир"), обработена в стар правопис - 2015 г. Познайтѣ Истината и Истината ще ви направи свободни, 26 април 1914 г., Бургас (първо издание 1994 – "Искайте сила - имайте вяра", ИК "Всемир"), Явлението на духа, 20 април 1914 г., София, (първо издание 1915 г.- "Ето човѣкътъ!“. Сила и Животъ.) Талантитѣ, 27 април 1914 г., София, (първо издание 1915 г.- "Ето човѣкътъ!“. Сила и Животъ.) Любовьта, 6 юли 1914 г., София, (първо издание 1915 г.- "Ето човѣкътъ!“. Сила и Животъ.) Сънищата на Йосифа, 20 юли 1914 г., София, (първо издание 1915 г.- "Ето човѣкътъ!“. Сила и Животъ.) Законътъ на служенето, 27 юли 1914 г., София, (първо издание 1915 г.- "Ето човѣкътъ!“. Сила и Животъ.) Важностьта на малкитѣ нѣща, 3 август 1914 г., София, (първо издание 1915 г.- "Ето човѣкътъ!“. Сила и Животъ.) Миръ вамъ!, 11 септември 1914 г., София, (първо издание 1915 г.- "Ето човѣкътъ!“. Сила и Животъ.) Необходимостьта да познаваме, Бога , 21 септември 1914 г., София, (първо издание 1915 г.- "Ето човѣкътъ!“. Сила и Животъ.) Колко по-горѣ стои човѣкъ отъ овца!, 28 септември 1914 г., София, (първо издание 1915 г.- "Ето човѣкътъ!“. Сила и Животъ.) Фарисей и митарь, 5 октомври 1914 г., София, (първо издание 1915 г.- "Ето човѣкътъ!“. Сила и Животъ.) Условията на вѣчния животъ, 12 октомври 1914 г., София, (първо издание 1915 г.- "Ето човѣкътъ!“. Сила и Животъ.) Страхътъ, 19 октомври 1914 г., София, (първо издание 1915 г.- "Ето човѣкътъ!“. Сила и Животъ.) Въ начало бѣ - 8 ноември 1914 г., София (първо издание 2003 – "В начало бе!", Издателство "Бяло Братство", 2003), обработена в стар правопис - 2015 г. Духътъ и плътьта. Приливи и отливи въ живота, 2 ноември 1914 г., София, (първо издание "Духътъ и плътьта". Сила и Животъ) Словесното млѣко, 16 ноември 1914 г., София, (първо издание "Духътъ и плътьта". Сила и Животъ) Учителитѣ, 7 декември 1914 г., София, (първо издание "Духътъ и плътьта". Сила и Животъ) Ако ме любите, ще опазите моитѣ заповѣди, 24 януари 1915 г., Бургас (първо издание 1997 – "Разсмотрете криновете в полето как растат".ИК"Всемир"), обработена в стар правопис - 2015 г. 8000 години, 7 февруари 1915 г., Бургас (първо издание 1994 – "Искайте сила - имайте вяра", ИК "Всемир"), обработена в стар правопис - 2015 г. Великьденъ, 22 март 1915 г., София, (първо издание "Духътъ и плътьта". Сила и Животъ) Многоцѣнниятъ бисеръ, 19 април 1915 г., София, (първо издание "Духътъ и плътьта". Сила и Животъ) Новото основание, 10 май 1915 г., София, (първо издание "Духътъ и плътьта". Сила и Животъ) Божествениятъ Промисълъ, 24 май 1915 г., София, (първо издание "Духътъ и плътьта". Сила и Животъ) Изкушението , 20 юни 1915 г., София (първо издание 2003 – "В начало бе!", Издателство "Бяло Братство", 2003), обработена в стар правопис - 2015 г. Блудниятъ синъ, 27 юни 1915 г., София (първо издание 2003 – "В начало бе!", Издателство "Бяло Братство", 2003), обработена в стар правопис - 2015 г. Молитва, 4 юли 1915 г., София (първо издание 2003 – "В начало бе!", Издателство "Бяло Братство", 2003), обработена в стар правопис - 2015 г. Добриятъ самарянинъ, 11 юли 1915 г., София (първо издание 2003 – "В начало бе!", Издателство "Бяло Братство", 2003), обработена в стар правопис - 2015 г. Стари и нови мѣхове, 12 юли 1915 г., София, (първо издание "Духътъ и плътьта". Сила и Животъ) Свобода на духа 23 август 1915 г., София, (първо издание "Духътъ и плътьта". Сила и Животъ) Рождението, 25 декември 1915 г., София, (първо издание "Духътъ и плътьта". Сила и Животъ) Истината, 24 април 1916 г., София, (първо издание "Духътъ и плътьта". Сила и Животъ) Милосърдието, 17 септември 1916 г., София (първо издание 2003 – "В начало бе!", Издателство "Бяло Братство", 2003), обработена в стар правопис - 2015 г. Ти знаешъ , 1 октомври 1916 г., София (първо издание 2003 – "В начало бе!", Издателство "Бяло Братство", 2003), обработена в стар правопис - 2015 г. Поради радостьта , 8 октомври 1916 г., София (първо издание 2003 –"В начало бе!", Издателство "Бяло Братство", 2003), обработена в стар правопис - 2015 г. Да възлюбишъ Господа, 15 октомври 1916 г. (първо издание – 1946 г., „Да възлюбишъ Господа“), обработена в стар правопис - 2015 г. с програма - необходима е проверка! Да я не пия ли, 22 октомври 1916 г. (първо издание – 1946 г., „Да възлюбишъ Господа“), обработена в стар правопис - 2015 г. с програма - необходима е проверка! Мѫдростьта, 29 октомври 1916 г. (първо издание – 2003 г., "В начало бе!", Издателство "Бяло Братство"), обработена в стар правопис - 2015 г. с програма - необходима е проверка! Христа да придобия, 5 ноември 1916 г. (първо издание – 2003 г., "В начало бе!", Издателство "Бяло Братство"), обработена в стар правопис - 2015 г. с програма - необходима е проверка! Петьтѣ разумни девици, 16 ноември 1916 г. (първо издание – 1946 г., „Да възлюбишъ Господа“), обработена в стар правопис - 2015 г. с програма - необходима е проверка! Разсмотретѣ криноветѣ въ полето какъ растатъ, 19 ноември 1916 г. (първо издание – 1997 – "Разсмотрете криновете в полето как растат".ИК"Всемир"), обработена в стар правопис - 2015 г. с програма - необходима е проверка! Закхей. 26 ноември 1916 г. (първо издание – 2003 г., "В начало бе!", Издателство "Бяло Братство"), обработена в стар правопис - 2015 г. с програма - необходима е проверка! Ще ви въздигна, 3 декември 1916 г. (първо издание – 2003 г., "В начало бе!", Издателство "Бяло Братство"), обработена в стар правопис - 2015 г. с програма - Беседата е проверена и заместена от Елеонора Горанова Спаси ни, 17 декември 1916 г. (първо издание – 2003 г., "В начало бе!", Издателство "Бяло Братство"), обработена в стар правопис - 2015 г. Беседата е проверена и заместена от Елеонора Горанова Ще бъдатъ научени, 24 декември 1916 г. (първо издание – 1946 г., „Да възлюбишъ Господа“), обработена в стар правопис - 2015 г. с програма - Беседата е проверена и заместена от Елеонора Горанова Отдайтѣ Божието Богу, 31 декември 1916 г. (първо издание – 1946 г., „Да възлюбишъ Господа“), обработена в стар правопис - 2015 г. с програма - Беседата е проверена и заместена от Елеонора Горанова
×
×
  • Създай нов...