Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'неделни беседи'.

  • Търсене по таг

    Отделяйте таговете с запетая.
  • Търсене по автор

Тип съдържание


Форуми

  • Петър Дънов - беседи - стар правопис
    • Беседи - стар правопис
    • Томчета с беседи
    • Други книги със стар правопис
    • Молитви
    • Други материялии информация за стария правопис
    • Форум за споделяне на работа.
    • Паневритмия
  • Други книги със стар правопис
    • Други книги със стар правопис

Търси съвпадения в...

Търси резултати които...


Дата на създаване

  • Start

    End


Последна актуализация

  • Start

    End


Филтриране по брой...

Регистриран

  • Start

    End


Група


AIM


MSN


Website URL


ICQ


Yahoo


Jabber


Skype


Location


Interests


Отговорете на въпроса

  1. Ани

    1928_06_03 Вѣчно веселие

    От томчето "За сѫдба дойдохъ" Сила и живот, XI серия, т.3,(1928), Издание 1929 г., София Книгата за теглене на PDF Съдържание Вѣчно веселие. „Вѣчно веселие ще бѫде тѣмъ“ Исайя 61:7 Това изречение е изъ книгата на единъ отъ най-виднитѣ израилски пророци и поети; при прѣвода то губи своята вѫтрѣшна красота. Често при прѣвода мисъльта се опорочава. Изобщо, когато формитѣ се материализиратъ, тѣ изгубватъ своята вѫтрѣшна, духовна красота. Великото въ живота не седи въ външната форма. Красивото въ живота не се изразява въ силата, която се съдържа въ него. Силата не дава красота въ живота. Силниятъ човѣкъ не може да бѫде красивъ; той може да бѫде добъръ или лошъ. Любещиятъ човѣкъ пъкъ може да бѫде красивъ, но може да бѫде и грозенъ. Тъй щото, Любовьта може да се изрази въ красота и въ грозота. Силата, т. е. разумното въ живота може да те направи или добъръ, или лошъ. Значи, разумностьта дава съдържание на нѣщата а Любовьта — тѣхната форма. Когато любишъ, ти не трѣбва и не можешъ да търсишъ съдържание на Любовьта. Който търси съдържание на Любовьта, той погрознява. Хората погрозняватъ по единствената причина, че започватъ да чоплятъ, дали близкитѣ имъ ги обичатъ, както трѣбва. Слѣдователно, всички грозни хора се съмняватъ; тѣ сѫ хора на съмнѣнието, понеже въ характера имъ има нѣщо неустойчиво, или казано на наученъ езикъ: естеството на тия хора не се е доразвило, тѣ не разбиратъ причинитѣ и послѣдствията на нѣщата. Ние не обясняваме причинитѣ и послѣдствията на нѣщата, но засѣгаме само тѣхната форма, тѣхното съдържание и тѣхния смисълъ, като казваме: ако искашъ да бѫдешъ красивъ, не търси съдържанието на Любовьта. Ако искашъ да бѫдешъ добъръ, не търси и смисъла на силата. Силата, сама по себе си, може да се употрѣби и за зло, и за добро. При това, дали ще се употрѣби за зло, или за добро, тя не се опорочава. Сѫщото нѣщо се отнася и до Любовьта. За каквото и да се употрѣби тя, за умраза, или за любовь, за прѣстѫпления, или за добрини, сама по себе си, тя не се опорочава, но винаги остава дѣвствена. Ако нѣкой употрѣби енергията на Любовьта за умраза или за прѣстѫпление, той самъ ще се опорочи, но не и Любовьта. И силата, сама по себе си, не може да изгуби смисъла си, нито да се опорочи, но всѣки човѣкъ, който злоупотрѣби съ нея, може да се опорочи. Често хората изгубватъ своето здраве, сила, щастие, но това не става произволно. Не мислете, че човѣкъ може да стане добъръ или лошъ, когато пожелае. Нѣкой хора искатъ да станатъ добри, но не могатъ; други искатъ да станатъ лоши, но не могатъ. Нѣкой казва: „Натеглихъ се да бѫда добъръ“. Другъ казва: „Натеглихъ се да бѫда лошъ“. Единиятъ иска да стане лошъ, другиятъ иска да стане добъръ — и двамата иматъ своя философия. Този, който иска да бѫде добъръ, той е търговецъ, който не е намѣрилъ мѣсто да пласира стоката си и затова фалира. Онзи, който иска да бѫде лошъ, той е вече фалиралъ търговецъ. Значи, въ края на краищата, и двамата сѫ фалирали търговци. Срѣщатъ се тѣ, и единиятъ отъ тѣхъ казва: „Не струва човѣкъ да е добъръ“. Другиятъ казва: „Не струва човѣкъ да е лошъ“. Тѣ спорятъ помежду си. Първиятъ казва: „Отъ толкова години насамъ азъ правя само добрини, но какво придобихъ отъ това? Нищо не придобихъ. Затова, именно, казвамъ, че не струва човѣкъ да бѫде добъръ! Кой каквото ще да ми разправя, азъ имамъ вече своя вѫтрѣшна опитность, изработилъ, съмъ своя философия за живота“. Вториятъ казва: „Отъ толкова години насамъ азъ правя само злини. Какво придобихъ отъ това? Нищо не придобихъ. Затова, именно, казвамъ, че не струва човѣкъ да бѫде лошъ. Такава философия си изработихъ отъ своята вѫтрѣшна опитность“. Какъ ще примирите тия двама философи, единиятъ отъ които не видѣлъ полза отъ доброто, а другиятъ не видѣлъ полза отъ злото? Защо тия двама души не сѫ придобили нищо отъ доброто и отъ злото въ живота? — Защото единиятъ не е знаелъ, какъ да прави добро, а другиятъ не е знаелъ, какъ да прави зло. Тѣзи двѣ течения въ свѣта се прѣплитатъ, кръстосватъ въ два вѫзла. Тѣ се срѣщатъ отъ редъ поколѣния въ цѣлокупния животъ на човѣка: въ неговия личенъ, умственъ, сърдеченъ, духовенъ и общественъ животъ. Въ този смисълъ, когато нѣкой човѣкъ казва, че иска да бѫде лошъ, това подразбира, че иска да бѫде енергиченъ, силенъ, всестранно да се прояви въ живота. Този човѣкъ, като прѣкаралъ дълго врѣме на земята, изгубилъ е смисълътъ и значението на силата; и днесъ, понеже иска да бѫде силенъ, придава на силата качество, което тя не съдържа — лошевина. Когато нѣкой човѣкъ казва, че иска да бѫде добъръ, това подразбира, че той иска да бѫде любещъ човѣкъ. Значи, той е изгубилъ смисъла на Любовьта въ живота. Безъ любовь доброто не сѫществува. Не можешъ да направишъ добро на човѣка, ако нѣмашъ любовь. Въ прочетената глава пророкътъ описва състоянието на хората, когато Духътъ Господенъ дойде между тѣхъ. Въ цѣлата глава се прозиратъ условията, при които се намиралъ израилскиятъ народъ. Обаче, ние знаемъ, че Божиитѣ разпоредби сѫ съвсѣмъ други отъ тия, които се нареждатъ отъ хората. Богъ е далъ много блага и много обѣщания на израилския народъ; въпрѣки това, нѣма другъ народъ въ свѣта, който да е страдалъ толкова много, както израилскиятъ. Той е получилъ много блага, но и много тояги. Като говоримъ за израилтянитѣ, ние не разбираме всички съврѣменни израилтяни по плъть, които сѫ разпръснати по цѣлия свѣтъ. Ние говоримъ за духовнитѣ израилтяни, които сѫ пазили, па и до днесъ пазятъ Божиитѣ закони. Казвате: „Избранъ народъ бѣха израилтянитѣ“. Всѣки духовенъ човѣкъ е Божий човѣкъ, той принадлежи къмъ народа Божий. Сега, когато нѣкой каже, че принадлежи къмъ народа Божий, той трѣбва да има извѣстни качества, които опрѣдѣлятъ този народъ. Като разглеждате единъ скѫпоцѣненъ камъкъ, вие го оцѣнявате по неговитѣ специфични качества. Диамантътъ, напримѣръ, има свои специфични качества, по които се отличава отъ другитѣ скѫпоцѣнни камъни: по своята твърдость и по силното прѣчупване на слънчевата свѣтлина. Сѫщо така има и различни газове, които се отличаватъ едни отъ други по начина на горението и по свѣтлината, която се образува при горението имъ. И тъй, истинскиятъ човѣкъ се познава по това, че радостьта му е вѣчна. Думитѣ „вѣчна радость“ не подразбиратъ проявление на радостьта въ бѫдещи врѣмена, т. е. за всѣкога, въ всички врѣмена и епохи, но докато човѣкъ постѫпва разумно, и радостьта му ще бѫде разумна, дълга; въ момента, когато той постѫпи неразумно, неговата радость изчезва. Всички хора иматъ такава опитность. Тя е една и сѫща и за свѣтскитѣ хора, и за ученитѣ, и за проститѣ, и за духовнитѣ хора. Най-малкото нарушение въ законитѣ на радостьта и въ свѣтския, и въ културния, и въ духовния човѣкъ, който е свързанъ съ Бога, води къмъ намаление на неговата радость. Най-малката дисхармония, която се явява въ живота на човѣка, нарушава неговата радость. Обаче, нарушението на радостьта не показва отдалечаване отъ Бога. Има два метода, по които човѣкъ познава, дали се отдалечава отъ Бога, или не се отдалечава. Когато се отдалечава отъ Бога, мракъ и тъмнина го нападатъ. Тъмнината е спѫтникъ въ живота на такъвъ човѣкъ. Когато човѣкъ се приближава къмъ Бога, свѣтлината му се увеличава. Слѣдователно, когато свѣтлината въ тебе се увеличава, ще знаешъ, че ти печелишъ едноврѣменно и друга цѣнность — ти се приближавашъ къмъ Бога. Когато свѣтлината въ тебе се намалява, ти се отдалечавашъ отъ Бога. Ще кажете: „Какъ става приближаването и отдалечаването отъ Бога?“ — Това е дълбокъ философски въпросъ, който не може да се обясни. Защо човѣкъ при единъ случай се приближава къмъ Бога, а при другъ се отдалечава, този въпросъ ще остане неразясненъ. Може ли да попитате кацаря да ви обясни, защо е събралъ толкова дъски на едно мѣсто и направилъ отъ тѣхъ една каца? Могатъ ли самитѣ дъски да ви кажатъ, по силата на какъвъ законъ сѫ събрани заедно да образуватъ кацата? Тѣ ще ви кажатъ: „И ние сами не знаемъ дълбоката причина, която е накарала кацаря да ни събере всички заедно“. Знаемъ само, че единъ законъ ни държи така здраво, че никой не може да ни разедини. Освѣнъ желѣзнитѣ обрѫчи, едно здраво дъно така ни е стегнало, че никакво съдържание не може да се извади изъ тази каца. Питамъ: отъ ваше гледище, щастливи ли сѫ тѣзи дъски? — Не сѫ щастливи. Едно нѣщо е важно и отличително за тѣзи дъски: веднъжъ поставени въ това положение, тѣ вече нито гниятъ, нито се разсъхватъ и за дълго врѣме запазватъ своя физически животъ. Подобно е състоянието на човѣка, когато физическиятъ му животъ е въ зависимость отъ неговия духъ. Тази връзка между физическия и духовния човѣкъ сѫществува само тогава, когато той има будно съзнание. Много хора сѫ будни, когато се тревожатъ. Това, обаче, не е будность на съзнанието. Когато човѣкъ се радва, той е сѫщо така буденъ, но и това състояние не може да се нарече будность на съзнанието. Когато човѣкъ се радва, или когато се тревожи, това сѫ странични явления, които не можемъ да наречемъ будность на съзнанието. Даватъ нѣкому сто хиляди лева да си направи една кѫща. Той взима паритѣ, радва се, буденъ е. Тази радость не е негова. Тя е прѣдизвикана изкуствено. Причината за радостьта сѫ паритѣ, които той е получилъ. Утрѣ взиматъ паритѣ или кѫщата му, и радостьта изчезва. Както е придобита, така ще се изгуби. Има единъ законъ, който гласи: това, което се придобива, се изгубва; и това, което се изгубва, се придобива. Нѣкой казва: „Азъ спечелихъ“. — Ще изгубишъ. Другъ казва: „Азъ изгубихъ.“ — Ще спечелишъ. Печалбитѣ и загубитѣ вървятъ периодически. Статистиката показва, че радоститѣ и скърбитѣ въ живота вървятъ по опрѣдѣленъ законъ. Когато дойде радостьта, тя постепенно се качва, докато стигне най-високия върхъ. Слѣдъ това, тя започва бавно да слиза, докато дойде до една долина, дѣто съвършено изчезва. Тукъ човѣкъ се намира въ долината на мрака, т. е. въ долината на скръбьта. Понѣкога той слиза и до най-голѣми дълбочини, отдѣто слѣдъ врѣме започва малъкъ подемъ, възкачване нагорѣ, къмъ върха на радостьта. При качването се образува крива линия. Човѣкъ се качва по сѫщия начинъ, както живакътъ въ барометритѣ. Такова качване, повишение има и въ сеизмографа. Колкото спадането на барометритѣ е по-голѣмо, толкова и промѣнитѣ въ атмосферата сѫ по-голѣми; колкото спадането е по-малко, толкова и промѣнитѣ въ атмосферата сѫ по-малки. Човѣкъ трѣбва да съпоставя явленията въ разумната природа и въ живота, да намира връзка между тѣхъ. Нищо въ природата не става произволно. Щомъ е тъй, и скърбитѣ, и радоститѣ вървятъ по опрѣдѣленъ законъ. Съврѣменнитѣ хора живѣятъ въ свѣтъ, дѣто скърбитѣ и радоститѣ се редуватъ правилно; затова, ако човѣкъ знае закона, на който тѣ се подчиняватъ, той ще може да опрѣдѣли, кога ще му дойде нѣкоя радость или скръбь и кога ще си отиде. При сегашното развитие на човѣка, скърбитѣ и страданията сѫ неизбѣжни за него. Разумнитѣ хора могатъ да избѣгватъ скърбитѣ и страданията, защото тѣ знаятъ другъ единъ законъ, споредъ който ги прѣдвиждатъ. Разумниятъ човѣкъ, като прѣдвижда страданията, може и да ги избѣгва. Обикновениятъ човѣкъ, като не може да ги прѣдвижда, той трѣбва да изучава закона на отклонението; щомъ знае този законъ, като дойде страданието, той ще може чрѣзъ огъване да избегне най-голѣмия му ударъ. Днесъ всички хора се стремятъ да избегнатъ страданията, или поне да ги намалятъ. Това се постига съ изучаване закона на отклонението, т. е. закона на огъването. Пророкътъ казва: „Вѣчно веселие ще бѫде тѣмъ“. Какво е искалъ да каже пророкъ Исайя съ тѣзи думи? — Всѣки човѣкъ, който е разбралъ смисъла на живота, радостьта му ще бѫде трайна, животътъ му ще бѫде вѣчно веселие. Да разберешъ живота, не значи да се примиришъ съ него. Нѣкой казва: „Азъ се примирихъ съ живота“. — Човѣкъ нито може да се примирява съ живота, нито да го отрича. По сѫщия начинъ човѣкъ нито може да възприеме Любовьта, нито да я отрича. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да се е борилъ съ Любовьта и да е придобилъ нѣщо добро. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който, да се е борилъ съ силата и да е придобилъ нѣщо добро. Любовьта, силата сѫ абсолютни нѣща, съ които не можете да се борите. Въ Писанието се казва, че Яковъ се борилъ съ Бога, но Той го бутналъ само съ малкия си пръстъ, и Яковъ окуцѣлъ. Слѣдъ като се борилъ цѣла нощь съ Бога, отъ тази борба той доби голѣмо прозрѣние и много знания. Слѣдъ това той се обърна къмъ Бога и каза: „Господи, Ти ме направи куцъ. Сега поне ме благослови!“ Яковъ имаше братъ на име Исавъ, но между тѣхъ сѫществуваше нѣкакво недоразумѣние, нѣкакво неразбиране, вслѣдствие на което Яковъ напусна бащиния си домъ. Исавъ, по-голѣмиятъ синъ на Исака, бѣше косматъ, като кожена дреха. Той стана човѣкъ изкусенъ на ловъ, полски човѣкъ. Исакъ обичаше Исава, защото ядѣше лова му. Яковъ бѣше човѣкъ мекъ, незлобивъ по характеръ, и живѣеше въ шатри. Ревека, майка му, обичаше Якова. Единъ день Яковъ си варѣше леща. Исавъ дойде отъ полето, изнемощѣлъ и гладенъ, безъ никакъвъ ловъ. И рече Исавъ Якову: „Я ми дай малко отъ твоята леща, защото съмъ изнемощѣлъ“! И рече Яковъ: „Продай ми днесъ първородството си“. Исавъ рече: „Ето, азъ съмъ на умиране, защо ми е това първородство?“ И рече Яковъ: „Закълни ми се днесъ!“ И закле му се и продаде първородството си Якову. Яковъ, като сегашнитѣ адвокати, направи договоръ съ брата си и му каза: „Подпиши се тукъ!“ И той се подписа, като мислѣше, че тази работа е на шега. Отъ този день Яковъ стана богатъ, щастливъ човѣкъ, придоби сила. Той взе полица отъ брата си и отиде да я шконтира въ банката на майка си, но паритѣ трѣбваше да се изтеглятъ отъ бащата. Обаче, бащата нищо не знаеше за този договоръ. Ако знаеше, той не би го подписалъ. Остарѣ Исакъ и започна да не довижда. Той повика Исава и рече му: „Сине мой, азъ вече остарѣхъ, не знамъ деня на смъртьта си. Вземи сега орѫжията си, излѣзъ на полето и улови ми ловъ: сготви ми вкусно ястие и донесъ ми да ямъ, за да те благослови душата ми прѣди да умра“. Отиде Исавъ на полето да улови ловъ и да го донесе. Ревека чу това, което говорѣше Исакъ на Исава. Тя извика Якова и му рече: „Чухъ всичко, което отецъ ти говори на Исава. Сега, прочее, сине мой, послушай гласа ми въ това, което ти порѫчвамъ. Иди въ стадото, вземи отъ тамъ двѣ ярета, да направя вкусно ястие за отца ти, както той обича; и ще ги принесешъ на отца си да яде, за да те благослови прѣди смъртьта си“. Рече Яковъ на майка си: „Исавъ е мѫжъ косматъ, а азъ — мѫжъ гладъкъ. Баща ми може да ме попипа и ще се явя прѣдъ очитѣ му като прѣлъстникъ и ще навлѣка на себе си проклятието му, а не благословението“. Майка му знаеше, какъ да го прѣобрази и каза: „На мене да бѫде проклятието! Ти само послушай гласа ми и донеси двѣ ярета!“ Послуша я той и донесе двѣтѣ ярета; и сготви майка му вкусно ястие, както обичаше баща му. И взе Ревека по-добритѣ дрехи на Исава и облѣче съ тѣхъ Якова. И даде въ рѫцѣтѣ на Якова вкусното ястие и хлѣба, който приготви. Яковъ отиде при баща си и рече му: „Отче мой, ето ме! — Кой си ти? — Азъ съмъ Исавъ, първородниятъ ти синъ. Сторихъ, каквото си ми рекълъ, за да ме благослови душата ти. И рече Исакъ Якову: „Приближи се, чадо мое, да те попипамъ, дали си ти Исавъ, или не. Гласътъ е Якововъ, а рѫцѣтѣ — Исавови. Ти ли си моя синъ Исавъ?“ — Азъ съмъ. — Донеси ми да ямъ отъ лова ти, за да те благословя“. Бащата яде отъ лова на сина си и го благослови. Тукъ Яковъ си послужи съ една дипломатическа лъжа. Той взе паритѣ отъ баща си — благословението — и си отиде радостенъ и богатъ. Като свърши Исакъ да благославя Якова, дойде Исавъ отъ лова си. Сготви и той вкусно ястие и донесе на отца си и рече му: „Да стане отецъ ми да ме благослови!“ И рече му Исакъ: „Кой си ти?“ — Азъ съмъ Исавъ, твоятъ първороденъ синъ. И разтрепери се Исакъ и рече: „Кой ще е този, който улови ловъ и ми принесе, та ядохъ и го благословихъ?“ Като чу бащинитѣ си думи, Исавъ извика съ голѣмъ и горестенъ викъ: „Благослови и мене, отче мой! Не си ли задържалъ за мене поне малко благословение?“ Баща му рече: „Поставихъ вече господарь надъ тебе; ще дойде день, когато ще скѫсашъ този яремъ, но ще мине дълго врѣме още“. Както виждате, голѣмъ ловджия, силенъ човѣкъ бѣше Исавъ, но заплака, като дѣте. Сега, отъ гледището на съврѣменнитѣ хора, вие ще кажете: „Яковъ е постѫпилъ умно, а Исавъ, който продаде първородството си за една чиния леща, постѫпи глупаво“. Но слѣдъ това, понеже Яковъ си послужи съ измама спрѣмо Исава, въ отношенията на двамата братя се зароди умраза. Исавъ се закани срѣщу Якова, искаше да му отмъсти, като казваше: „Нека умре само баща ми, азъ ще ти дамъ първородство! Ще употрѣбя орѫжието и насила ще взема първородството си“. И като чу това Ревека, повика Якова и рече му: „Чадо мое, послушай гласа ми и стани, та бѣгай при брата ми Лавана въ Харанъ.“ Яковъ взе своята тояжка и тръгна на пѫть. Отиде той при вуйчо си Лавана и трѣбваше да му слугува цѣли 14 години за двѣ жени. Той бѣше надъ 40 годишна възрасть, когато напусна бащиния си домъ. Тѣзи изпитания му бѣха необходими, за да развие хубавото, което бѣше вложено въ неговата душа. И излѣзе Яковъ отъ Вирсавее и отиде въ Харанъ. И стигна на едно мѣсто и прѣнощува тамъ, защото бѣше залѣзло слънцето. И видѣ сънъ: „И ето, стълба, поставена на земята, на която върхътъ стигаше до небето; и ето, ангелитѣ слизаха и възлизаха по нея“. Така той видѣ славата Господня, видѣ реда и порядъка, който царува въ небето и разбра, че Божието око бди навсѣкѫдѣ. Той почувствува, че това мѣсто е Божествено, свещено и принесе жертва Богу, като направи обрекъ и рече: „Ако бѫде Богъ съ мене и ме упази въ този пѫть, по който отхождамъ и се върна съ миромъ въ дома на отца си, тогазъ Господъ ще бѫде Богъ мой. И отъ всичко, каквото ми дадешъ, ще дамъ десятъкъ на Тебе“. Господъ обѣща да го благослови. Отиде Яковъ при вуйча си Лавана, който постѫпи съ него така, както той се отнесе съ Исава. Тукъ Яковъ се влюби въ по-малката дъщеря на Лавана — Рахила, и поиска я за жена. Лаванъ му отговори: „Ще ти дамъ Рахила, но ще ми работишъ седемь години заради нея“. Слѣдъ изтичането на тия седемь години Лаванъ му даде за жена по-голѣмата си дъщеря Лия. Той постѫпи съ Якова като търговецъ на дребно. Такъвъ бѣше той по характеръ. И рече Яковъ на Лавана: „Що е това, дѣто ми стори ти? Не ти ли слугувахъ за Рахила? Защо ме излъга?“ — Ще ми служишъ още седемь години, ако искашъ да ти дамъ Рахила. Тъй щото, Яковъ трѣбваше да служи на Лавана 14 години, да му пасе овцетѣ, за да изучи Божиитѣ закони и отъ тѣхъ да разбере, какви сѫ човѣшкитѣ закони и разпоредби. Не само Яковъ, но всѣки човѣкъ трѣбва да мине прѣзъ тази вѫтрѣшна опитность. Яковъ прѣкара 14 години на работа при Лавана и рѣши най-послѣ да се върне въ бащиния си домъ. Той рече на Лавана: „Пусни ме да си отида на моето мѣсто, и на моята земя.“ Лаванъ му отговори: „Забѣлѣзвамъ, че Господъ ме благослови заради тебе. Затова, опрѣдѣли ми заплатата си, и ще ти я дамъ!“ Яковъ знаеше изкуството да заставя овцетѣ да раждатъ все пръчкави и шарени агнета, затова каза на Лавана: „Всички пръчкави и шарени овци и кози сѫ мои, а останалитѣ — твои“. Лаванъ се съгласи на този договоръ, но скоро слѣдъ това измѣни на условията. Тогава Яковъ се обърна къмъ Господа и получи отговоръ на своята молитва: „Видѣхъ всичко, що ти прави Лаванъ. Стани сега, та излѣзъ изъ тази земя и се върни въ земята на рода си“. Той взе женитѣ си, дѣцата си и богатството си и тръгна при баща си въ Ханаанската земя. И въ третия день обадиха на Лавана, че Яковъ побегна. И гони го Лаванъ седемь дни пѫть и стигна го въ гората Галаадъ, дѣто се примириха. Яковъ продължи пѫтя си и проводи вѣстители до брата си Исава, да му съобщатъ, че се връща въ бащиния си домъ. Но понеже се боеше отъ Исава, изпрати му въ даръ голѣма часть отъ добитъка си, за да омилостиви лицето му, да не му отмъщава. Исавъ се зарадва и самъ излѣзе да го посрещне. Двамата братя се примириха по единъ разуменъ начинъ. По сѫщия начинъ иде и благословението на хората. Съврѣменнитѣ хора, като Якова и Исава, могатъ да се примирятъ по единъ вѫтрѣшенъ начинъ. Яковъ и Исавъ прѣдставляватъ два принципа, два елемента, които сѫществуватъ въ самия човѣкъ. Единиятъ принципъ е творчески; той гради, създава. Другиятъ принципъ обработва и съхранява. Яковъ прѣдставлява принципа на обработването и съхранението, а Исавъ — творческия принципъ. Слѣдователно, когато творческиятъ принципъ вземе надмощие въ човѣка, въ противодѣйствие на него се явява разрушителния принципъ, който го заставя да проявява нетърпѣние, да не дочаква реализиране на своитѣ идеи. Такъвъ човѣкъ, като започне една работа, дойде донѣкѫдѣ и я напуща. Той ражда идеи, пристѫпва къмъ тѣхното реализиране и слѣдъ врѣме ги напуща, оставя ги недовършени, неразработени. Защо? Пари не му достигатъ. Гледате, нѣкѫдѣ започватъ да строятъ голѣма, хубава кѫща, но скоро я напущатъ — нѣматъ срѣдства. Сѫщото нѣщо се забѣлѣзва въ живота на много отъ съврѣменнитѣ хора. Тѣ започватъ нѣкакво голѣмо прѣдприятие, но скоро се убѣждаватъ, че нѣматъ срѣдства, необходими за неговото довършване. Не се минава много врѣме, виждате, тѣ отпадатъ духомъ, изгубватъ всѣкакъвъ смисълъ въ живота. Защо? — Тѣ мислятъ, че щастието седи въ външнитѣ придобивки на живота. Вѣчната радость и веселие седятъ въ вѫтрѣшното единение съ общото, съ Божественото съзнание, въ което прониква цѣлото Битие. Въ вселената сѫществуватъ двѣ съзнания: едното е Божественото съзнание, т. е. съзнание на общото, на цѣлото, въ което нѣма разединение; другото е съзнание на частитѣ, които се различаватъ една отъ друга по степеньта на своето развитие. Напримѣръ, между съзнанието на кристала, на червея и на птицата има голѣма разлика. Ще кажете: „Кристалитѣ иматъ ли съзнание?“ — Иматъ. Въ природата нѣма мъртви нѣща. Това, което считатъ за мъртво нѣщо, то е начало на животъ., т. е. най-малкото, най-слабото проявление на живота. Въ кристалитѣ, въ камънитѣ животътъ се проявява въ най-слабия си размѣръ; дойдемъ ли до човѣка, животътъ се проявява въ най-голѣмия си размѣръ. Обаче, за да се прояви животътъ въ най-голѣмия си размѣръ, изискватъ се съотвѣтни условия. Това значи: не всѣка човѣшка форма може да служи за проява на живота въ неговата най-висока степень. Казвамъ: всички, които не разбиратъ основния законъ на живота, искатъ да подчинятъ цѣлото човѣчество на себе си, т. е. тѣ искатъ да подчинятъ цѣлото на частитѣ. Това е немислимо. Частьта не може да подчини цѣлото на себе си; нито пъкъ една часть може да подчини друга часть на себе си. Между частитѣ има съотвѣтствие, но не и подчинение. Тѣ могатъ само да се хармонизиратъ помежду си. Единството, което прониква и владѣе всичко, това е цѣлото, т. е. съзнанието на Бога. Понѣкога човѣкъ усѣща, че нѣкаква сила го държи въ рѫцѣтѣ си, и той иска да се освободи отъ нея. Хората, като не разбиратъ закона, считатъ, че тази сила ги заробва, сковава. Това показва, че тѣ вървятъ въ разрѣзъ съ тази сила. Дойдатъ ли въ хармония съ нея, никакво робство, никакво сковаване не биха изпитвали. Никой човѣкъ, никое свѣтло сѫщество не може да се освободи отъ тази сила. Всички опити и усилия въ това направление сѫ останали безрезултатни. Извънъ Божественото съзнание народъ не може да сѫществува; извънъ Божественото съзнание нито общество, нито домъ, нито човѣкъ може да сѫществува. Извънъ Божественото съзнание сѫществува робство. Въ Божественото съзнание сѫществува истинска свобода. Всички хора, които психологически не приематъ Божественото съзнание, тѣ сѫ извънъ Него, и привидно само сѫ свободни, но нѣматъ съотвѣтствие съ другитѣ хора. Тѣ сами се осѫждатъ на вѣчни страдания и недоволства отъ живота и казватъ: „Насъ никой не ни обича; за насъ никой не мисли.“ Възможно ли е единъ разуменъ, единъ любещъ човѣкъ да не намѣри нѣкой да го обича? Щомъ нѣма кой да го обича, това показва, че такъвъ човѣкъ се е откѫсналъ отъ Божественото съзнание. Насила може ли да го обичатъ? Нѣкой момъкъ открадне една мома и мисли, че ще може да я застави да го обикне. Физическото може да се вземе чрѣзъ насилие, но духовното — никога. Духовно човѣкъ е свободенъ. Причината за заблужденията, които създаватъ нещастията въ свѣта, се дължатъ на това, че хората мислятъ, какво духовното може да се подчини на човѣшки закони. Физическото начало въ човѣка, неговото тѣло могатъ да се подчиняватъ на закони, но духовното въ човѣка, неговиятъ духъ никога не се подчинява. Слѣдователно, всѣки човѣкъ, който е съзналъ, че неговиятъ духъ е свободенъ, е правъ въ своитѣ разсѫждения. Всѣки човѣкъ, който е съзналъ, че неговата душа е свободна, е правъ въ своитѣ разбирания. Такъвъ човѣкъ може да има вѣчна радость и вѣчно веселие въ себе си. Не мислете, че свободата сега се придобива. Тя сѫществува като качество, като атрибутъ, като проява на Истината. Всѣки човѣкъ, който обича Истината, той непрѣменно ще бѫде свободенъ. Щомъ е свободенъ, той ще може и да обича. Човѣкъ, който нѣма свобода, той не може да обича. Здравиятъ човѣкъ може да обича, а болниятъ ще се учи на Любовьта; той ще се учи да обича, като гледа, какъ другитѣ хора му прислужватъ. Като гледа само, какъ близкитѣ прислужватъ наоколо му, той ще види, какви чудеса върши Божествената Любовь. И тъй, мѣстото, до което сѫ достигнали съврѣменнитѣ хора, е изразено въ стремежа имъ къмъ щастие, къмъ радость и веселие. Днесъ всѣки човѣкъ иска да бѫде радостенъ, затова той трѣбва да се заеме съ изучаване на радостьта. Тя трѣбва да се изучава така, както се изучаватъ растенията, които се посаждатъ въ земята. Тя трѣбва да се изучава така, както се изучаватъ условията, при които се градятъ кѫщитѣ. Питамъ: при какви условия човѣкъ може да бѫде радостенъ? — Човѣкъ не може да бѫде радостенъ, ако окрѫжаващитѣ не сѫ радостни. Човѣкъ може да бѫде радостенъ, даже и при скръбни хора, ако той внася между тѣхъ своята радость. Този законъ се провѣрява навсѣкѫдѣ въ живота. Единъ човѣкъ може да бѫде търговецъ само тогава, когато умѣе да пласира своето производство, или своята стока. Единъ човѣкъ може да бѫде ученъ само тогава, когато знае да пласира своето знание между хората. Не може ли търговецътъ да пласира своята стока, и учениятъ — своето знание, и двамата сѫ осѫдени да фалиратъ. Въ това отношение, ако човѣкътъ на радостьта крие своята радость, както банкерътъ — паритѣ си, той неизбѣжно ще фалира. Обаче, въ духовния свѣтъ сѫществува слѣдния законъ: който разумно влага своята радость, която е живо нѣщо, той никога нѣма да я изгуби. Радостниятъ човѣкъ всѣкога се стреми да направи и другитѣ хора радостни. Питате: „Защо хората сѫ нещастни?“ — Има редъ причини за нещастията на хората: тѣ могатъ да бѫдатъ отъ физически, отъ духовенъ и отъ умственъ характеръ. Физическитѣ причини за нещастията на хората се дължатъ на това, че въ материално отношение не имъ достига нѣщо. Причини отъ духовенъ характеръ сѫ, когато хората нѣма дѣ да пласиратъ своитѣ чувства. Напримѣръ, нѣкой човѣкъ нѣма нито майка, нито баща, нито братъ, нито сестра, които да го обичатъ. Умственитѣ причини за нещастията на хората се дължатъ на това, че тѣ нѣматъ знания, а съзнаватъ, че трѣбва да иматъ; тѣ иматъ идеали, но не могатъ да ги реализиратъ. Внесете въ ума на единъ нещастенъ човѣкъ мисъльта, че той постепенно може да постигне своитѣ идеали, и нещастието му ще изчезне. Човѣкъ може да постигне всички идеали на своята душа, но постепенно, не изведнъжъ. Нѣма законъ въ свѣта, по който нѣщата могатъ да се постигнатъ изведнъжъ. Ако пуснешъ водата на нѣкой океанъ да изтича прѣзъ единъ отворъ, тя не може да изтече наведнъжъ, колкото голѣмъ и да е този отворъ. Дълго врѣме ще мине, докато изтече всичката вода на този океанъ. Радостьта, щастието е Божественъ океанъ, въ който живѣятъ хиляди и милиарди сѫщества. Ето защо, ще се пуща по малко радость отъ този океанъ, да не би сѫществата, които живѣятъ въ него, да прѣядатъ. Както има опасность отъ прѣсищане въ яденето, така сѫщо има опасность отъ прѣтѫпяване на чувствата при голѣма радость. Който иска да бѫде щастливъ на физическия свѣтъ, нека остава винаги недоялъ, да оставя мѣсто въ стомаха си поне за още 20 хапки. Не докарвайте нѣщата до тѣхния краенъ прѣдѣлъ! Не искайте невъзможното отъ живота! Не желайте да бѫдете по-щастливи, нито по-нещастни отъ другитѣ хора! Бѫдете нещастни и щастливи поне колкото другитѣ хора! Казвате: „Защо да не желаемъ повече щастие и по-голѣма радость отъ тази на другитѣ хора?“ Ще ви обясня, защо човѣкъ, при сегашнитѣ условия на живота, не може да бѫде по-радостенъ и по-щастливъ отъ другитѣ хора. Може ли човѣкъ на земята да прѣживява радостьта на херувимитѣ, серафимитѣ и ангелитѣ? — Не може. Защо? — Тъй както е създадена днесъ нервната система на човѣка, тя не е въ състояние да издържи на трептенията на висшата радость, каквато изживяватъ възвишенитѣ сѫщества. Попадне ли човѣкъ въ трептенията на такава радость, неговата нервна система, както и мозъкътъ му съвършено ще се разстроятъ. Тази радость ще донесе нещастие на човѣка. Тъй както е устроенъ човѣкъ, той не може да издържа нито на висшитѣ, нито на низшитѣ трептения на нѣкои сѫщества. И отъ еднитѣ, и отъ другитѣ той остава съ лоши послѣдствия, защото нервната му система не е приспособена къмъ тѣхъ. Единъ български медикъ, който се отличаваше съ силно критически умъ, разправяше за опитностьта на една 90 годишна баба. Тя разправяла, че когато била млада булка, единъ змей се влюбилъ въ нея. Змеятъ прѣдставлява сѫщество отъ по-низка еволюция отъ човѣшката. Той е астрално сѫщество, което не може да сѫществува на земята, между обикновенитѣ хора. Споредъ прѣданието, за него се говори, че той ималъ малки крилца подъ мишцитѣ си. Змеятъ се влюбилъ въ тази жена, когато тя била вече женена. Това се случило въ врѣмето на Херцеговинската война. Той ѝ казалъ: „Ако бѣхъ се влюбилъ въ тебе прѣди оженването ти, и слѣдъ това ти се оженѣше, щѣхъ да убия мѫжа ти, но сега вече нѣма да сторя това. Въпрѣки всичко, той я посѣщавалъ често и я милвалъ, но неговитѣ милувки оставяли сини петна по тѣлото ѝ. Дълго врѣме слѣдъ отдалечаването на змея, тази жена трѣбвало да лѣкува своитѣ сини петна. По едно врѣме, трѣбвало и той да вземе участие въ Херцеговинската война и затова, прѣди заминаването си се явилъ на своята любима и казалъ: „Тукъ, наблизо, има едно кладенче, отъ което водата ще извира, докато бѫда живъ. Убиятъ ли ме въ войната, кладенчето ще прѣсъхне, и връзкитѣ между насъ ще се прѣкѫснатъ. Това ще послужи като емблемъ, по който ще познаешъ, дали съмъ още живъ. Ако нѣкой съврѣмененъ лѣкарь констатира синитѣ петна по тѣлото на тази жена, той ще каже, че това е нѣкакво паталогическо състояние. Други пъкъ ще кажатъ, че това сѫ приказки отъ 1001 нощь. Ако се вслушваме въ такива разкази, ще видимъ, че едни отъ тѣхъ могатъ да бѫдатъ вѣрни, а други — невѣрни. Невѣрното седи въ това, че радостьта и любовьта ни се дължатъ на сѫщества отъ този свѣтъ. Такава е опитностьта на всички добри хора. Когато нѣкое възвишено, разумно сѫщество иска да ни прѣдаде своята радость, своята любовь, то избира нѣкоя човѣшка форма, чрѣзъ която я прѣдава. Това възвишено сѫщество се вселява, напримѣръ, въ една красива мома, която запалва чергата на нѣкой младъ момъкъ отъ четиритѣ краища. Той ходи, обикаля около нея, но единъ день това възвишено сѫщество напуща момата, и любовьта на момъка къмъ тази мома изчезва. Сега той намира, че тази мома не прѣдставлява нѣщо особено. По тази причина, именно, ние виждаме, че хората постоянно се влюбватъ и разлюбватъ. Това показва, че Любовьта иде отгорѣ. На земята тя се проявява врѣменно, а расте и се развива само въ Божествения свѣтъ. Въ това отношение тя мяза на прѣлетнитѣ птици — дохожда и си отива. Дойде ли Любовьта, ти се радвашъ; замине ли, ти скърбишъ. Не скърбете, но гответе се да я посрещнете, тя пакъ ще дойде. Тя идва и си отива периодически. Павелъ е разбиралъ този законъ и затова е казвалъ: „Работете, докато сте въ пролѣтьта на своя животъ!“ Съврѣменнитѣ хора сѫ още далечъ отъ Бога. Тѣхнитѣ сърца не сѫ изпълнени съ Божията Любовь. Любовьта осмисля живота и му придава изразъ. Човѣкътъ на Любовьта има творчески духъ. Той е винаги радостенъ и готовъ на подвизи. Нѣма мъчнотия, която той не може да прѣодолѣе. Човѣкътъ на Любовьта се отличава съ здраве и красота: очи, уста, носъ — всичко въ него е красиво; движенията му съ хармонични и пластични. Дѣто мине, всички се обръщатъ да го гледатъ. Отъ него лъха свѣжесть и ароматъ. Любовьта не е достояние само на религиознитѣ хора. Всѣки човѣкъ, билъ той свѣтски, или духовенъ, може да придобие Любовьта. Обаче, сѫществува слѣдниятъ законъ: всѣки, който иска да придобие Любовьта, трѣбва да бѫде въ контактъ съ Божественото съзнание, защото То прониква тѣлото на човѣка: въ клѣткитѣ на неговия мозъкъ, на дробоветѣ, на стомаха му и т. н. Всѣки, който разбира това нѣщо, като изучава вѫтрѣшнитѣ причини на живота, той е въ състояние да направи най-малкия контактъ съ Бога. Отъ тозъ моментъ той е щастливъ човѣкъ, защото настава обратъ въ неговата сѫдба. Направите ли най-малъкъ контактъ съ Бога, вие изведнъжъ ще обърнете цѣлъ листъ отъ своя животъ. Достатъчно е да имате най-малкото съприкосновение съ Бога, и кармата ви ще се смекчи. И тъй, всички усилия на съврѣменната култура сѫ насочени къмъ това, да поставятъ бѣлата раса поне за моментъ въ съприкосновение съ Божественото съзнание. Дойде ли до това съприкосновение, между всички народи, между всички хора — свещеници, учители, управници, търговци — ще настане вѫтрѣшенъ прѣвратъ; всички хора ще възприематъ идеята за Бога, която ще внесе въ душитѣ, въ умоветѣ и въ сърцата имъ нѣщо ново, свѣтло и възвишено. Когато се говори за развитието на индивида, на обществото или на народа, ние подразбираме, именно, момента на съприкосновение съ Бога, или тъй наречения „вѫзелъ“ въ историята на човѣшкото развитие. Нѣкои наричатъ този моментъ „вѫтрѣшна точка на съприкосновение“. Ако при това съприкосновение съзнанието на човѣка е будно неговиятъ животъ непрѣменно ще се прѣобрази. Обаче, ако той философствува и се съмнява, животътъ му нѣма да се прѣобрази. Въ положителния животъ човѣкъ трѣбва да има абсолютна вѣра въ доброто, въ Любовьта, въ Мѫдростьта и въ Истината, които рѫководятъ цѣлия животъ. Тѣ сѫ козмически сили, споредъ които, между всички явления, въ какъвто редъ и да сѫ, има вѫтрѣшна връзка. Въ това отношение всѣки човѣкъ може да подобри живота си. Мнозина вече сѫ го подобрили. Тѣ сѫ направили вѫтрѣшна връзка съ Бога. Които не сѫ я направили, нека я направятъ. Други нека обработватъ суровия материалъ, който сѫ придобили. Трети нека го изтъчатъ, а четвърти — да се облѣкатъ съ него. На учения човѣкъ не сѫ нужни само пари и книги. Той трѣбва да учи, да чете и да пише. На дѣтето не е достатъчно знанието само на една-двѣ букви. То трѣбва да знае цѣлата азбука, отъ която първо да образува срички, послѣ — цѣли думи, слѣдъ това — цѣли изречения и т. н.. Освѣнъ това, не е достатъчно ученикътъ да има само красивъ почеркъ, но въ този почеркъ трѣбва да има съдържание и смисълъ. Въ духовно отношение мислитѣ и чувствата на човѣка не сѫ нищо друго, освѣнъ писмо. Мислишъ ли — пишешъ нѣщо; чувствувашъ ли — пишешъ нѣщо. Ако погледнете съ очитѣ на ясновидеца, ще видите, че вашитѣ чувства и мисли сѫ написали хиляди томове, хиляди книги. Ако отворите една отъ книгитѣ на вашия животъ, тамъ ще намѣрите много нѣща написани. Нѣкѫдѣ ще видите еднообразни и слаби отпечатъци; другадѣ ще видите силни отпечатаци. По това се познава, доколко вашитѣ мисли и чувства сѫ били силни. Нѣкой мисли да си прави кѫща. Като погледнете този човѣкъ, на много мѣста ще видите отпечатана мисъльта за кѫщата. Когато нѣкой момъкъ обича една мома и силно мисли за нея, обикаля около дома ѝ, ще видите най-малко на хиляда мѣста отпечатана у него мисъльта, че той обича. Тази мисъль е наредена въ неговата книга много пѫти и то систематично, едно слѣдъ друго, като броеници. Другъ момъкъ обича нѣкоя мома, но той написалъ тази мисъль само върху единъ листъ отъ своята книга, а по-нататъкъ слѣдватъ други нѣща. Питамъ: кое е по-хубаво, да напишете една и сѫща мисъль 10,000 пѫти, или да я напишете само веднъжъ? Ще кажете: „Това сѫ приказки отъ 1001 нощь. —Това е наука, която всѣки може да провѣри. Ние говоримъ за реални, за положителни нѣща, които сме изучавали. Онѣзи, които се занимаватъ съ записитѣ на природата, знаятъ, че тамъ всичко е напечатано — достатъчно е човѣкъ да знае да чете това писмо. Често отъ невидимия свѣтъ слиза комисия да разглежда книгитѣ на живота, при което ликвидира съ старитѣ, а отваря нови, неписани още книги. Хората наричатъ това сѫдба. Така свѣтътъ ще бѫде сѫденъ. Тази комисия постѫпва така, както постѫпватъ много комисии, назначавани отъ разни началници на свѣтски учрѣждения. Прѣди години въ Америка било издадено рѣшение да се записва всичко, което американското правителство прѣдприемало и изпълнявало. Въ продължение на 20 - 30 години се напълнили толкова много книги съ всички разпоредби и рѣшения на правителството, че станало нужда да се търси специално здание за съхранение на тия книги. По тази причина станало нужда да се избере комисия, която да прѣгледа тѣзи книги, и непотрѣбнитѣ отъ тѣхъ да изгори, да бракува; и послѣ, за сѫщата цѣль пъкъ да отвори нови, чисти, ненаписани книги. Сѫщото нѣщо става и въ живата природа. Отъ невидимия свѣтъ слиза комисия, която взима участие въ ликвидацията на човѣшката карма. Тя ще прѣгледа всички книги на човѣшкия животъ и което може да остане, ще го остави; което е за изгаряне, ще го изгори и ще освободи човѣчеството отъ ненуженъ материалъ. Въ това седи спасението на човѣчеството отъ грѣха. Въ прочетената глава се описва състоянието на хората, когато Духътъ Господенъ дойде между тѣхъ. Когато Духътъ Господенъ дошълъ върху човѣка, той ще се очисти вѫтрѣшно. Красиво е, обаче, да не чакаме Божествения огънь да дойде и тогава да се чистимъ, но да се очистимъ прѣди да е дошълъ Той върху насъ. Сега отъ човѣка се иска приложение. Приложението седи въ това, да знае човѣкъ, какъ да запазва благата на Любовьта, благата на Мѫдростьта и благата на Истината. Въ това отношение той трѣбва да изучава състоянието на своя умъ. Умътъ може да се разглежда обективно. Въ нашето съзнание има извѣстни явления, които ние не можемъ да разглеждаме. Ако започнемъ да мислимъ за тѣхъ, изпадаме въ сънно състояние. Казвамъ: тамъ, дѣто човѣкъ е буденъ да разглежда себе си и да разсѫждава върху извѣстни свои прояви, нека разсѫждава, нека се учи; дойде ли до една область, въ която почва да заспива, да не отива по-нататъкъ, тамъ да спре. Това показва, че тия явления не се подаватъ на разглеждане. Попаднешъ ли въ нѣкое дисхармонично състояние, постарай се да го изолирашъ отъ себе, си безъ да го чоплишъ. „Вѣчно веселие ще бѫде тѣмъ.“ Това състояние не зависи отъ самия човѣкъ, но отъ Първичното съзнание. Когато човѣкъ е свързанъ съ Първичното съзнание, ще има вѣчна радость въ себе си. Какъ може да се подържа тази връзка? — Чрѣзъ молитвата. Тя прѣдставлява методъ, чрѣзъ който човѣкъ може да се държи въ постоянно съприкосновение съ Първичното съзнание, отъ което да черпи сили за свѣта. Всички духовни, всички умствено развити хора могатъ да иматъ тази връзка. Тя е много естествена, не прилича на изкуственитѣ връзки, които хората създаватъ помежду си. Първичната Причина на нѣщата не е тази, за която говорятъ съврѣменната религия и култура. Тя е нѣщо подобно на „елексира на живота“, който нѣкога алхимицитѣ сѫ търсили и изучавали. По какво се различава елексирътъ на живота отъ обикновения цѣръ? Когато човѣкъ употрѣбява обикновенъ цѣръ, той може да вземе отъ него 2 - 3 пѫти наредъ и пакъ да не му подѣйствува. Дадете ли, обаче, на нѣкой умираещъ само една капчица отъ елексира на живота, и то разредена, този човѣкъ веднага ще стане отъ леглото си и ще придобие безсмъртие. Той може да живѣе 100 -200-500-1000-2000 години, колкото желае, докато се насити на живота. Никой не може да отнеме живота на човѣкъ, който е пилъ отъ елексира на живота, освѣнъ той самъ. По това се отличава и Божията Любовь, Божията Мѫдрость и Божията Истина. Ако си мъртавъ и се докоснешъ до тѣхъ, ще оживѣешъ. Това не е само идея, но повече отъ идея. Любовьта, сама по себе си, е мощна сила, която се приспособява и къмъ условията на земния животъ. Щомъ Любовьта се докосне до човѣка, тя осмисля неговия физически, духовенъ и Божественъ животъ. Щомъ се докосне до физическия му животъ, тя му показва, защо и какъ трѣбва да живѣе, като физическо сѫщество; щомъ се докосне до духовния му животъ, тя му показва, защо и какъ трѣбва да живѣе, като духовно сѫщество. Слѣдъ това тя съединява всички тия нѣща въ едно. Нѣкой казва: „Защо трѣбва да живѣя на земята? Азъ искамъ да живѣя на небето.“ Казвамъ: едно врѣме ти живѣ на небето. Кой те накара да слѣзешъ на земята? Ти дойде отъ небето, безъ да разбирашъ защо ще дойдешъ; и сега, пакъ безъ да разбирашъ, искашъ да бѣгашъ нагорѣ. Качването нагорѣ и слизането надолу още не разрѣшаватъ въпроса. Всѣки, който слиза на земята, трѣбва да знае, защо слиза. Човѣкъ може да слѣзе на земята по три причини: или да се мѫчи, да изкупва грѣховетѣ си; или да се труди, да се учи; или да помага на другитѣ хора. Пророкътъ казва: „Тѣзи, които работятъ за другитѣ хора, тѣ сѫ придобили вѣчната радость, или, казано на окултенъ езикъ, иматъ постоянна връзка съ Божественото съзнание. Който има тази връзка, той разполага съ магическата прѫчица: щомъ удари съ нея, и палати се образуватъ, дрехи и ядене се приготвятъ — всичко иматъ на разположение. Който е въ връзка съ Божественото съзнание, той всичко може да направи. Европейцитѣ, които ходятъ въ Индия, разправятъ за чудесата на индийцитѣ. Нѣкой факири, съ силата на своята мисъль и воля, могатъ да посадятъ сѣмка отъ портокалъ и въ продължение на половинъ часъ да израсте портокалово дръвче, да цъвне, да върже плодъ и да узрѣе. Какво искате повече отъ това? Ще кажете, че това е анормално явление. По-скоро, сегашнитѣ условия въ природата сѫ анормални, но не и тѣзи явления, които хората считатъ чудеса. Това, което става сега въ природата, е анормално. Напримѣръ, всѣка година плодоветѣ не зрѣятъ по едно и сѫщо врѣме. Тази година узрѣването на плодоветѣ е закѫснѣло съ 25 дни; идната година ще узрѣятъ 25 дни по-рано. Понеже пролѣтьта тази година закъснѣ съ 25 дни, затова хората ще се залюбятъ 25 дни по-късно; нѣкои хора ще се събудятъ 25 дни по-късно и т. н. Това сѫ изключения, наистина, но статистиката показва, че за всѣка година може да се опрѣдѣли количеството на параходитѣ, които ще потънатъ, на кѫщитѣ, които ще изгорятъ, ражданията и умиранията на хората по цѣлия свѣтъ. Нѣщо повече, тия данни могатъ да се изчислятъ даже и за отдѣлни градове, като Парижъ, Лондонъ, Берлинъ и други. Нѣкои хора пъкъ могатъ да опрѣдѣлятъ, колко души, напримѣръ, има въ България, колко въ Англия, въ Америка и другадѣ, които сѫ въ съприкосновение съ Първичното съзнание. „Вѣчно веселие ще бѫде тѣмъ.“ За да добиете вѣчната радость, приемете дълбоко въ ума си мисъльта, че човѣкъ може да бѫде въ съприкосновение съ Първичната Причина. Това е задача на всѣки едного. Всичко, което алхимицитѣ сѫ изучавали, и вие може да изучавате. Това трѣбва да бѫде импулсъ за васъ. Не търсете щастието на друго мѣсто, освѣнъ въ връзката ви съ Първичната Причина. Може да четете много книги, да наблюдавате природата, но всичко това сѫ външни обекти, които могатъ да ви въздѣйствуватъ; обаче, едно трѣбва да знаете: има само единъ пѫть! Има извѣстни състояния у човѣка, които зависятъ напълно отъ другия свѣтъ. Когато обичате Бога, отъ другия свѣтъ ще дойде едно сѫщество отъ висша иерархия да направи връзка съ васъ. Такъвъ примѣръ имаме съ апостолъ Петра, който бѣше затворенъ и окованъ въ вериги. Единъ ангелъ дойде отъ невидимия свѣтъ, бутна оковитѣ му и каза: „Стани, свободенъ си!“ Като се събуди, апостолъ Петъръ запита ангела: „Какъ ще мина прѣзъ стражаритѣ?“ — Не мисли за това! Ангелътъ махна съ рѫката си и стражаритѣ заспаха. Послѣ каза на Петра: „Иди при своитѣ братя и не мисли за римскитѣ войници!“ Като излѣзе вънъ, апостолъ Петъръ се запита: „Сънъ ли е това, или не?“ Като видѣ, че не е въ затвора вече, разбра, че се намира прѣдъ реалностьта. Значи, докато си въ затвора, това е сънъ; излѣзешъ ли отъ затвора, това е реалность. Дойде ли нѣкое възвишено сѫщество при васъ, оковитѣ ви ще паднатъ, и за васъ ще настане вѣчна радость. И тъй, азъ поздравлявамъ всички онѣзи, при които е дошло едно възвишено сѫщество и ги е бутнало да станатъ! На другитѣ, до които това сѫщество не се е докоснало, пожелавамъ да дойде при тѣхъ, да ги бутне и да имъ каже: „Станете сега! Отъ този день ще започне вашата вѣчна радость, вашата вѣчна свобода.“ Направите ли връзка съ такова възвишено сѫщество, тя вече не се кѫса, понеже е казано въ Писанието: „Привлѣкохъ ги съ нишката на Любовьта.“ Свърже ли ви Богъ съ тази нишка, тя никога вече не се кѫса. Ако нѣкой се опита да скѫса тази нишка, главата му ще пати. Не се кѫса тази връзка. Държите ли връзка съ Първичната Причина, Тя ще бѫде на ваша страна. Този е най-важниятъ въпросъ за васъ. Всички други въпроси оставете настрана! Тѣ сами по себе си ще се разрѣшатъ. Връзка съ Първичната Причина — това е радостьта, която вѣчно ще прѣбѫдва въ васъ. Бесѣда отъ Учителя, държана на 3 юни, 1928 г. въ гр. София.
  2. Ани

    1928_05_27 Богъ е Духъ

    От томчето "За сѫдба дойдохъ" Сила и живот, XI серия, т.3,(1928), Издание 1929 г., София Книгата за теглене на PDF Съдържание Богъ е Духъ. За прѣдметъ на тази бесѣда ще взема изречението: „Богъ е духъ“. Тази тема е за велики умове, за философи, за адепти и за просветени хора, които разбиратъ сѫщината на нѣщата. „Богъ е Духъ“. Ние ще оставимъ думата „Богъ“ и ще се спремъ на думата „Духъ“. Духътъ е проявлението на Бога. Той е Първичното начало, отъ което произтича разумностьта въ свѣта. Той движи, оживотворявя и опрѣдѣля посоката на всички живи сѫщества. Дѣто Духътъ се проявява, тамъ животътъ се ражда. Писанието казва: „Изпраща Духа си и оживѣва, оттегля Духа си и умъртвява“. Слѣдователно, отъ чисто научно гледище, Духътъ се разглежда като вториченъ принципъ, произлѣзълъ отъ най-великата и могъща сила въ свѣта - отъ Бога. Питамъ: на какви начала почива животътъ? Отговорътъ на този въпросъ се крие въ всѣко сѣменце. Не е достатъчно само да се създаде сѣмето, но се изискватъ редъ условия за неговото растене и развитие. Ако това е нужно за сѣмето, толкова по-необходимо е за човѣка, който прѣдставлява разуменъ зародишъ. Ако не се дадатъ на този зародишъ съотвѣтнитѣ условия — свѣтлина, топлина, влага, почва и нужнитѣ въ нея елементи — неговото развитие ще се прѣкрати, ще се опорочи. Въ това отношение, не е достатъчно човѣкъ да работи и да се развива само прѣзъ единъ животъ, но трѣбва да продължава своето развитие и прѣзъ втори, трети и редъ още животи. Умътъ на много съврѣменни хора е толкова плитъкъ, че той не може да възприеме идеята за прѣраждането, т. е. за сѫществуването на човѣка въ много прѣдишни животи и казва: „Ние живѣемъ на земята само единъ пѫть и слѣдъ това умираме.“ Тия хора мязатъ на плитки барички, водата на които е дълбока само 3-4 сантиметра. Когато нѣкой човѣкъ казва, че теорията за прѣраждането не е за неговата глава, това подразбира, че дълбоката вода не е за него. Той не може да плава въ такава вода, има опасность да се удави. И наистина, коя философия може да докаже, че човѣкъ въ единъ животъ може да добие всичко това, съ което разполага днесъ? Човѣкъ разполага съ редъ дарби и способности, съ редъ положителни и отрицателни качества въ своя характеръ, за които едва ли и най-гениалниятъ философъ би могълъ да докаже, че тѣ сѫ резултатъ само на единъ животъ. Въ единъ отъ американскитѣ богословски университети, професорътъ по богословие разглеждалъ прѣдъ студентитѣ си въпроса за създаването на свѣта въ букваленъ смисълъ, като имъ казвалъ, че свѣтътъ билъ създаденъ въ шесть дни, каквито ние познаваме днесъ: шесть денонощия по 24 часа. Казвате: „Възможно ли е това?“ — За този професоръ е възможно, защото такъвъ е билъ неговиятъ умственъ уровенъ, степеньта на неговото развитие; такива сѫ били неговитѣ възгледи за живота. Много учени, философи и богослови разглеждатъ този въпросъ другояче. Това показва, че ученитѣ хора се различаватъ помежду си по степеньта на своето развитие. Такава разлика сѫществува и между светиитѣ, адептитѣ, ангелитѣ, арахангелитѣ и т. н. Това трѣбва да насърдчава, да окуражава хората, а не да ги обезсърдчава. Красотата на живота седи въ разнообразието. Въ какво седи цѣната и красотата на нѣкоя плоча, намѣрена нѣйдѣ въ земята още отъ най-стари врѣмена? Въ разнообразието на надписитѣ по нея. Ако тя бѣше гладка, полирана, нѣмаше да бѫде тъй цѣнна. Надписитѣ, надраскванията на плочата привличатъ вниманието на хората. Тѣ напрѣгатъ ума си да четатъ, да разбератъ смисъла на тия надписи. Нѣкои казватъ: „Драскулки сѫ това“! — Не, тия драскулки сѫ разумни вглѫбявания на перото. Казвамъ: сегашнитѣ геолози изучаватъ образуването на планинитѣ, на канаритѣ, огъването и прѣчупването на земнитѣ пластове, но тѣ едва сега изучаватъ истинската азбука, по която могатъ да четатъ тия нѣща. Питамъ: каква е първата азбука на геологията, по която можете да четете за образуването и промѣнитѣ на земнитѣ пластове? Казвате: „Огъванията, прѣчупванията на земнитѣ пластове ставатъ вслѣдствие външнитѣ влияния на природата върху земята и нейнитѣ вѫтрѣшни промѣни. Тия явления пъкъ и редъ други сѫ причина за землетресенията.“ — Не, съ огъванията и прѣчупването на пластоветѣ въпросътъ не се разрѣшава. Това, което днесъ става на земята, е една катастрофа, не е нормално явление. Тъй, както виждаме земята, това не е нейниятъ първоначаленъ видъ. Външно и вѫтрѣшно земята нѣкога е прѣдставлявала нѣщо красиво. Пластоветѣ ѝ не сѫ били тъй огънати и прѣчупени; планинитѣ ѝ не сѫ били тъй разхвърляни. Но когато боговетѣ дошли на земята, тѣ направили помежду си голѣмо сражение, при което размѣстили и изпочупили земнитѣ пластове, планинитѣ разхвърлили и нарушили първоначалния ѝ редъ и порядъкъ. Слѣдъ това Богъ ги задигналъ и се заелъ съ прѣустройството на земята. Затова, именно, се казва въ Битието, че първоначално земята била неустроена и пуста. И днесъ, по сѫщия начинъ, всички управници вършатъ сѫщото. Тѣ сѫ наслѣдници на ония богове, които сѫ живѣли нѣкога въ миналото. Като тѣхъ, и тѣ прокопаватъ земята, прокопаватъ тунели, вадятъ богатства и съкровища отъ нея, вѫглища и разни видове руди. Слѣдъ всичко това ученитѣ обясняватъ, какъ се образували пещеритѣ въ природата. Въ Америка, при изкопаване на вѫглища се образували пещери, съ входове дълги около 10 километра. Нѣкой ученъ геологъ ще обясни образуването на такава една пещера съ влиянието на подземнитѣ водни сили и газове и т. н. Казвамъ: не сѫ само тия причинитѣ за образуване на пещеритѣ въ природата. Причината седи въ самитѣ хора. Тѣ сѫ копали дълбоко въ земята, да вадятъ вѫглища, вслѣдствие на което се образували голѣми празнини. Обаче, празни пространства въ природата не могатъ да сѫществуватъ, затова въ тия мѣста нахълтва вода, разни газове, които започватъ да влияятъ върху земнитѣ пластове по физически и химически начинъ, докато най-послѣ ние виждаме тукъ тамъ образувани пещери. За насъ не е важно, какво е било лицето на земята първоначално и какво е днесъ, защото ние знаемъ, че между всички явления на миналото и настоящето има непрѣривна вѫтрѣшна връзка. Споредъ насъ, както има връзка между външнитѣ и вѫтрѣшнитѣ явления въ природата, така сѫщо има връзка и между топлината и Любовьта, между свѣтлината и мисъльта. Когато топлината се увеличава, и Любовьта се увеличава. Обаче, има една опрѣдѣлена граница на топлината, задъ която проявитѣ на Любовьта сѫ вече неразумни. Щомъ топлината надмине 100°, проявитѣ на любовьта сѫ неразумни. Питамъ: при колко градуса топлина човѣшкиятъ животъ може да функционира правилно? Понѣкога въ химическитѣ лаборатории се изисква голѣма топлина, за да разлагатъ нѣкои съединения, или да стопяватъ различни метали. Тамъ си служатъ съ температура 300 - 400 500 - 1000 - 2000 - 3000 градуса, споредъ нуждитѣ. Такива и по-високи температури се образуватъ понѣкога и въ вѫтрѣшностьта на земята, но това сѫ рѣдки случаи. Топлината може да се увеличава безгранично, тя може да достигне до 5000 градуса, до петь милиона градуса, а нѣкога до 250 милиона градуса и повече. Обаче, колкото и да се увеличава топлината, ние различаваме два разреда топлина: при едното увеличение на топлината човѣкъ расте и се развива правилно, а при другото увеличение той се топи и се прѣвръща въ въздухообразно вещество. При този случай човѣкъ губи формата си. Прѣдставете си, че на земята дойде една гореща вълна около 10,000 градуса. Какво ще остане отъ цѣлата съврѣменна култура? — Тя ще изчезне. Това сѫ бѫдещи възможности. Писанието казва, че ще дойде день, когато земята ще се яви прѣдъ лицето на Бога и ще се разтопи. Отъ разтопяването на тази земя ще се яви новата земя и новата топлина, при която всички сѫщества ще могатъ да растатъ и да се развиватъ. Сегашната топлина има чисто физически, механически характеръ, вслѣдствие на което въ организмитѣ на живитѣ сѫщества се явява извѣстно противодѣйствие, и тѣ се разрушаватъ. Днесъ нито единъ организъмъ не може да достигне своето крайно развитие; нито една пѫпка не може да цъвне, както трѣбва, т. е. да се развие докрай. Ако се разцъвти добрѣ, скоро увѣхва и не може да завърже. Въ това отношение човѣкъ прѣдставлява пѫпка. И ние виждаме, какъ хората се раждатъ и скоро умиратъ. Тѣ се разцъвтяватъ, живѣятъ, но до плодъ малцина достигатъ. Които пъкъ успѣятъ да завържатъ плодъ, плодътъ имъ скоро окапва. За сега много малко плодове има въ свѣта. Въ духовно отношение човѣкъ е дошълъ до фазата, дѣто трѣбва да изучава дълбоката наука, да изучава законитѣ и силитѣ въ природата, чрѣзъ които може да добие пълно оплодяване. Нѣкой казва: „Азъ живѣя“. — Какъ? — Като пѫпка? — Ама азъ искамъ да придобия знания. — Какви знания искашъ да придобиешъ? Ако имашъ знание и при първото заболѣване викашъ лѣкари да те лѣкуватъ, какво знание е това? Ако имашъ знание, но си поставенъ въ ограничителни условия на живота — въ робство, въ лишения, постоянно гладенъ, нѣмашъ жилище, дѣ да се подслонишъ, и не можешъ да разрѣшишъ този економически въпросъ на живота, какво те ползува твоето знание? Ако имашъ знание, но си робъ на модата, цѣлъ день се занимавашъ съ облѣклото си, съ обущата, чакашъ да дойде послѣдната мода обуща отъ Парижъ, да видишъ, какви сѫ токоветѣ имъ, дали тѣсни или широки, какъвъ смисълъ има твоето знание? Ученитѣ хора се запитватъ: „Кои токове сѫ най-добри и хигиенични?“ — За едни случаи сѫ добри низкитѣ токове, а за други случаи — високитѣ токове. И еднитѣ, и другитѣ токове иматъ своето прѣдназначение. Кои хора обичатъ да носятъ високи токове? — Низкитѣ хора. Когато нѣкоя дама иска да стане по-висока, тя носи обуща съ високи токове. Защо хората искатъ да бѫдатъ високи? — Нѣкои твърдятъ, че високитѣ хора сѫ идейни, а низкитѣ — материалисти. Да, но интелигентностьта на човѣка не се опрѣдѣля отъ височината на токоветѣ. Въ сѫщность, кои сѫ побудителнитѣ причини, които каратъ хората да носятъ низки или високи токове? Нѣкой ще каже: „Това сѫ маловажни работи“. — Дѣйствително, въ едно отношение сѫ маловажни, но въ друго отношение не сѫ маловажни работи, защото въпросътъ, какви токове трѣбва да носи човѣкъ, има значение за неговото здравословно състояние. За въ бѫдеще ученитѣ хора трѣбва да приспособятъ токоветѣ съ пружини, че като стѫпва човѣкъ, пружината да се свива и разпуща, да улеснява движението. Тъй както днесъ се правятъ токоветѣ на обущата, при стѫпване токътъ удря силно земята, и прѣдизвиква сътресение въ гръбнака на човѣка. Вслѣдствие на това сътресение, много хора заболѣватъ отъ различни разстройства на нервната система. По начина на стѫпването, на ходенето се познава и характера на човѣка. Човѣкъ, който стѫпва твърдо, тежко, той е твърдъ, упоритъ и своенравенъ. Онзи пъкъ, който стѫпва само на пръститѣ си, върви леко, тихо, като котка, той е ловъкъ, хитъръ по характеръ. Нѣкои питатъ: „Защо този човѣкъ удря тъй силно съ краката си?“ — Защото центърътъ на тежестьта у този човѣкъ се намира въ задната часть на главата. Той ходи като конь, тропа съ краката си. Когато разумниятъ човѣкъ върви, той стѫпва леко, никой не го чува. Добриятъ човѣкъ сѫщо тъй върви тихо, леко, като по вода. Войникътъ като върви, цѣлото здание се тресе. Нищо лошо нѣма въ това, но при такова ходене се хаби повече енергия. Като наблюдаваме възгледитѣ на съврѣменнитѣ хора, много отъ тѣхъ, по какъвто начинъ стѫпватъ, така разрѣшаватъ и нѣкои важни житейски и философски въпроси. Напримѣръ, тѣ разрѣшаватъ догматически въпроса за Бога. Обаче, понятието Богъ е необяснимо. Богъ е това сѫщество, което е сѫществувало и сѫществува прѣди всички други сѫщества. Той е неограниченъ, а ограничава всички други сѫщества, като включва всичко въ себе си. Богъ е вѣченъ и безпрѣдѣленъ. Всичко, което влиза въ Неговото съзнание, се ограничава, затова именно, и нашата вселена е конечна и ограничена. Напримѣръ, може да се изчисли, колко милиарди звѣзди има въ вселената. Съврѣменнитѣ математици изчисляватъ, слѣдъ колко години вселената ще дойде до своя край. Сега ще ви прѣдставя една картина отъ Корана, която Мохамедъ прѣдставилъ въ една отъ своитѣ легенди. Картината прѣдставя момента, когато цѣлата вселена умира: всички слънца и планети изгасватъ, потъмняватъ, рай и небе изчезватъ; всички хора, всички ангели, арахангели заспиватъ, а оставатъ само Богъ и арахангелъ Михаилъ. Като се огледалъ арахангелъ Михаилъ самъ всрѣдъ цѣлата вселена, станало му много мѫчно и не могълъ да издържи този моментъ, затова си откѫсналъ главата. Това е турско разбиране! Питамъ: вѣренъ ли е този фактъ? — Може да бѫде вѣренъ само 50%. Обаче, ако цѣлата сегашна вселена, съ всички свои слънца и планети, съ всички живи сѫщества по нея изчезне, животътъ ще се трансформира, ще мине задъ нейнитѣ прѣдѣли. Задъ тази материална вселена, която ние познаваме, има друга вселена, създадена отъ по-ефирни сѫщества, отъ по-ефирни слънца, недостѫпни за нашитѣ очи. Слѣдователно, цѣлиятъ животъ ще се прѣнесе въ тази, именно, вселена, хиляди пѫти по-красива отъ нашата. Всички сѫщества, които сѫ готови да живѣятъ въ тази вселена, ще се прѣнесатъ тамъ, а тия, които не сѫ готови, ще останатъ въ сегашната вселена, да си кѫсатъ главитѣ, като арахангелъ Михаилъ. „Богъ е Духъ“. Духътъ е нѣщо по-близо да човѣка. Той е носитель на животъ. При създаването на човѣка, Духътъ е внесълъ красотата въ него, която наричаме душа. Той е одухотворилъ човѣка. Въ свѣта човѣкъ сѫществува не като духъ, но като душа. Въ науката думата „духъ“ подразбира сила. И затова, когато искатъ да кажатъ за нѣкой човѣкъ, че е силенъ, мощенъ, казватъ: „Този човѣкъ има силенъ духъ“. Казвамъ: първата форма, въ която Духътъ е вложилъ своята интелигентность, нѣкои наричатъ „човѣкъ“, т. е. частица излѣзла отъ Бога, или първото сѣменце, първиятъ зародишъ, който сега се развива въ свѣта. Ученитѣ хора на миналото, както и тия на настоящето, се стремятъ да разрѣшатъ въпроса, какъ се е създалъ човѣкътъ. Ние оставяме този въпросъ настрана, не го разрѣшаваме. Всѣки, който се интересува отъ въпроса, какъ е произлѣзълъ човѣкътъ, нека чете научнитѣ теории на редъ естественици. Дълга е историята на човѣшката душа! Душата е принципъ, който самъ по себе си никога не умира, но постоянно се измѣня. Душата е онази свещена, велика книга, въ която сѫ написани всички прояви на Бога. Човѣкъ живѣе по единствената причина, че съставлява проява на Духа. Слѣдователно, висшитѣ духове се грижатъ за човѣка, понеже въ неговата душа е вложено всичко онова, което е минало прѣди тѣхъ, което сега става и което ще стане въ бѫдеще. Всичко това е написано въ човѣшката душа, и който знае да чете, може да учи отъ нея развитието на цѣлото Битие. И тъй, като погледнемъ на човѣшкото лице, или на цѣлия неговъ организъмъ, както е построенъ, ние можемъ да кажемъ, отдѣ произтича човѣка. Въ Писанието се казва, че човѣкъ е направенъ по образъ и подобие Божие. Това се отнася до първия човѣкъ. Вториятъ човѣкъ е направенъ отъ пръсть, значи отъ всички елементи на природата, въ която влизатъ и минералитѣ, и растенията, и животнитѣ. Всички тия елементи, отъ които е направенъ човѣкътъ, се разглеждатъ като живи сѫщества. Този човѣкъ е елиминиралъ идеалното, възвишеното въ себе си, и затова трѣбвало да излѣзе отъ рая, да влѣзе въ свѣта, въ живота, за да проучи своята нисша природа. Ето защо днесъ у човѣка бушуватъ различни желания, мисли, различни неразположения, съ които той трѣбва разумно да се справи. Казвамъ: на разумния човѣкъ днесъ е дадена велика задача къмъ себе си — да прѣсъздаде своя характеръ. Не само това, но той трѣбва да завладѣе и да разработи силитѣ и способноститѣ, които сѫ вложени въ неговата душа. Много хора спорятъ върху въпроса, има ли душа, или нѣма. Хората, които казватъ, че душа не сѫществува, тѣ не сѫ интересни за насъ, нѣма какво да се чете по тѣхъ. Въпросътъ е разрѣшенъ съ тѣхъ, затова ние ги оставяме настрана. Ония хора, които признаватъ сѫществуването на душата, тѣ сѫ научни книги, тѣ сѫ важни хора въ свѣта, и по тѣхъ може да се чете. Ние търсимъ хора съ души. Когато нѣкой професоръ казва, че душа не сѫществува въ човѣка, ние казваме, че този професоръ не е отъ ученитѣ, не е отъ виднитѣ хора въ свѣта. Той се занимава съ проститѣ елементи въ природата, както нѣкой ученъ бактериологъ изучава микробитѣ. Цѣлата негова наука почива върху живота на тия малки сѫщества. Единъ день, когато природата нѣма да се нуждае отъ тия микроскопически сѫщества, тѣ ще изчезнатъ. Дѣ ще остане тогава науката на този ученъ бактериологъ? Сѫщото може да се каже и за другитѣ отрасли на съврѣменната наука. Напримѣръ, нѣкой физикъ изучава отдѣла механика, интересува се отъ въпроса за движенията, за силитѣ и законитѣ, на които се подчиняватъ тѣ и т. н.. Всичко това е хубаво, но какво ще остане отъ физиката, отъ механиката на този ученъ, когато единъ день тази механика се видоизмѣни споредъ новитѣ условия на живота? Сегашната наука съ своитѣ задачи е врѣменна. Какво ще остане у васъ отъ цѣлата съврѣменна наука? Сега хората изучаватъ готварството, шивачеството и редъ други изкуства и занаяти, необходими за живота. Ще дойде день, когато тѣ нѣма да се нуждаятъ отъ готвачи, нѣма да шиятъ дрехитѣ си по този начинъ, както сега ги шиятъ. Какво ще правятъ тогава тѣзи готвачи и шивачи? Споредъ мене, една отъ причинитѣ за нещастията, които сполетяватъ хората, е начинътъ, по който тѣ шиятъ и кроятъ своитѣ дрехи. Шивачътъ размѣри плата, послѣ го разрѣже съ ножицитѣ и започва да го шие съ желѣзни игли, надупчва го съ тѣхъ и това нѣщо наричатъ шиене на дреха. Който облѣче такава дреха, иска да има мекъ характеръ. Това е невъзможно! Той ще мяза на дрехата си. Каквото прави човѣкъ съ дрехата си, това ще правятъ и хората съ него. Обущарьтъ взима шилото си и дупчи кожата, прави обуща на хората. Както дупчи кожата, така продупчва и своитѣ мисли; такива отношения си създава и къмъ хората. Нѣкой казва: „Чакай, ще намушкамъ азъ този човѣкъ!“ Съ какво го намушква? — Съ езика си. Такъвъ човѣкъ употрѣбява езика си вмѣсто шило. Значи, той е обущарь. Ние не трѣбва да мислимъ, че нашитѣ дрехи и обуща сѫ идеални, но трѣбва да създадемъ нѣщо по-хубаво, което да влияе благотворно върху нашия характеръ. И ако съврѣменната култура не може да създаде нѣщо по-хубаво, по-идеално отъ това, което имаме сега, тази култура е въ застой, тя е изиграла вече своята роля. Сега, като се говори за новата култура, ние очакваме тя да внесе голѣми прѣобразования въ живота, въ религията, въ науката на съврѣменнитѣ хора. Тя трѣбва да внесе обнова за цѣлото човѣчество. Хората на новата култура ще се обличатъ по новъ начинъ, съ нови дрехи, ушити по новитѣ правила на шивачеството. Въ книгата на Данаила, глава 10, стихъ 5 се казва слѣдното: „Подигнахъ очитѣ си и видѣхъ человѣкъ облѣченъ съ ленени дрехи... и гласътъ на думитѣ му като гласъ на народъ“. „Азъ, прочее, останахъ самъ и видѣхъ това голѣмо видение; и не остана сила въ мене... (8 ст.). „Чухъ, обаче, гласа на думитѣ му, и като слушахъ гласа на думитѣ му, азъ бѣхъ нечувствителенъ, паднахъ на лицето си, и лицето ми върху земята“ (9 ст.). Както виждате, Данаилъ, този великъ пророкъ, който тълкуваше сънищата на Новуходоносора, падна прѣдъ лицето на този човѣкъ и изгуби силата си. Защо? — Разумно сѫщество е билъ този човѣкъ. Такива ще бѫдатъ и хората на новата култура. Дѣ живѣятъ тѣзи сѫщества сега? Въ въздуха ли живѣятъ тѣ? За мнозина отъ васъ тия нѣща сѫ понятни, а за други — съвсѣмъ непонятни. Въ такъвъ случай и моята бесѣда ще се отрази върху васъ различно. Нѣкои ще кажатъ: „Такива нѣща не трѣбва да се говорятъ. Ние искаме нѣщо по-практично, по-близо до нашия животъ.“ Тия хора, въ дадения случай, могатъ да се уподобятъ на пѣтела, който намѣрилъ скѫпоцѣнния камъкъ. Единъ пѣтелъ излѣзълъ да се поразходи малко и се качилъ на едно бунище. Той се поогледалъ наоколо, изгледалъ кокошкитѣ, издигналъ главата си нагорѣ и започналъ да кукурига, да покаже своето изкуство. По едно врѣме взелъ да рови съ краката си и нѣщо твърдо, лъскаво блеснало прѣдъ него. „Какво ли ще е това“? Клъвналъ го и веднага го изхвърлилъ отъ устата си. То било единъ голѣмъ, хубавъ скѫпоцѣненъ камъкъ. „Това ли трѣбваше да намѣря? Не можа ли да ми се падне нѣкое хубаво зрънце, че да го дамъ на една отъ своитѣ любимки?“ Ако този пѣтелъ имаше разбирането и разумностьта на човѣка, той би продалъ този камъкъ и би купилъ съ паритѣ храна за хиляди кокошки и пѣтли като него. Съ тази храна тѣ биха прѣкарали много честити и спокойни дни, безъ да мислятъ, какъ да се прѣхранятъ, безъ да се мѫчатъ да ровятъ земята. Казвамъ: когато искаме нѣщо, най-първо трѣбва да се научимъ да служимъ на Истината. Съврѣменнитѣ хора казватъ: „Трѣбва да се живѣе! За да живѣемъ пъкъ, трѣбва да се хранимъ; зрънца сѫ нужни за живота! Тия зрънца струватъ повече отъ скѫпоцѣннитѣ камъни“. За извѣстни случаи е така, но въ дадения случай скѫпоцѣнниятъ камъкъ струва повече, отколкото зрънцата на кокошкитѣ. Тия зрънца прѣдставляватъ старитѣ идеи на човѣчеството, които не могатъ да го спасятъ. Всѣки скѫпоцѣненъ камъкъ е една нова идея, която може да спаси човѣка. Такива сѫ идеитѣ, които включва въ себе си великата Истина на живота. Всѣки човѣкъ трѣбва да има поне една основна идея въ себе си, която да му служи като огледало на живота, да прѣдставлява великата Истина, въ която да се отразява небето. Безъ такава идея човѣкъ не може да разбере свѣта. Тази идея трѣбва да бѫде като нашитѣ очи. Нека гледаме прѣзъ нея, макаръ и да не разбираме всичко. По-добрѣ е да гледашъ, макаръ и да не разбирашъ всичко, отколкото да не гледашъ. Отъ гледането, отъ виждането идатъ знанията. Докато имаме сърце, ние чувствуваме. Не считайте, че съ сърцето си ще можете да разберете всичко. Достатъчно е, че чувствувате. Нѣкой казва: „Азъ искамъ да прѣживѣя нѣщата.“ — Това е лъжлива философия. Не прѣживѣвайте нѣщата, но ги живѣйте! Когато нѣкой каже, че е прѣживѣлъ много нѣща ние казваме: този човѣкъ е прѣживѣлъ изгарянето на кѫщата си, умирането на баща си, на майка си, на жена си, на дѣцата си и т. н.. Каква наука има въ прѣживяванията? Въ прѣживяванията има нѣщо непостоянно. То има смисълъ само тогава, когато отъ него оставатъ опитности за душата. Ако прѣживѣешъ нѣщо и не придобиешъ никаква опитность, това прѣживяване нѣма смисълъ. Нѣкои хора казватъ: „Тази фаза на живота трѣбва да се прѣживѣе!“ Коя фаза? — Дѣтинската. — Защо? — Защото дѣцата не знаятъ, какво трѣбва да правятъ. — Ами възрастнитѣ знаятъ ли, какво трѣбва да правятъ? Напротивъ, човѣкъ сега, именно, трѣбва да започне съ дѣтинското състояние въ себе си; да бѫде тъй чистосърдеченъ, тъй любещъ, като дѣцата; сѫщеврѣменно тъй разуменъ и интелигентенъ, като възрастнитѣ. Казано е: „Бѫди дѣте по сърце, мѫжъ по умъ!“ Злото въ живота седи, именно, тамъ, че хората остаряватъ прѣждеврѣменно въ своитѣ идеи, а остаряването всѣкога води къмъ изгубване смисъла на нѣщата. Нѣкои казватъ: „Не искаме да се занимаваме съ тѣзи работи, искаме да си починемъ, да дойдемъ до състояние на упокоение“. Въ Писанието се казва: „И прибра се Аврамъ при отцитѣ си и си почина“. Какво означава думата „почивка“? Въ Писанието думата „почивка“, почина си Аврамъ, подразбира благоприятнитѣ условия на живота, висшия свѣтъ, дѣто душитѣ отиватъ да изучаватъ живота въ неговия дълбокъ смисълъ. Въ Евангелието на Лука, глава 16 се разправя за единъ богатъ човѣкъ и за другъ сиромахъ, на име Лазаръ. „И умрѣ сиромахътъ, и занесоха го ангелитѣ на лоното Аврамово“ — при благоприятнитѣ условия на живота; „умрѣ и богатиятъ и погребанъ бѣ. И занесоха го въ ада, при лошитѣ условия на живота. Тѣзи два свѣта сѫ далечъ единъ отъ другъ, но жителитѣ имъ иматъ радио, съ помощьта на което се съобщаватъ. Тѣ сѫ на разстояние едни отъ други съ хиляди километри, но се виждатъ и се разговарятъ. „Богатиятъ, като бѣше изложенъ на голѣми мѫки въ ада, дигна очитѣ си и видѣ отдалечъ Аврама и Лазара въ неговитѣ обятия. Той извика и рече: „Отче Авраме, помилвай ме и проводи Лазара да накваси края на пръста си съ вода и да разхлади езика ми, защото съмъ на мѫки въ този пламъкъ.“ Аврамъ му рече: „Синко, припомни си, че ти си приелъ твоитѣ добрини на земята, а Лазаръ — злинитѣ; сега той е на утѣшение, а ти на мѫки“. Това показва, че има вѫтрѣшно равновѣсие въ цѣлия животъ. Значи, въ Писанието се изнася живота и опитноститѣ на велики души, които трѣбва да се изучаватъ. Нѣкои ще запитатъ: „Дали е вѣрно всичко това, което се говори?“ Тогава азъ ще ви запитамъ: „Всичко, което е писано въ книгитѣ, въ учебницитѣ, вѣрно ли е? Всичко, каквото проповѣдватъ учителитѣ и свещеницитѣ, вѣрно ли е?“ Кой не е говорилъ за Бога днесъ? Кой не третира въпроса за Неговото сѫществувание? Обаче, за Бога може да говори само този, който има великъ умъ и възвишено сърце. Това не е за обикновенитѣ хора, но сега и тия хора казватъ, че Господъ имъ говори. Това не е вѣрно. Ако земята се разтопява прѣдъ лицето на Бога, какво ще стане съ обикновения човѣкъ, като се яви прѣдъ Него? И Мойсей, който бѣше великъ адептъ, който учеше въ Египетъ, толкова се изплаши отъ видението, че каза: „Много съмъ изплашенъ и разтреперанъ“. — (Евреемъ 12:21). Мойсей се уплаши отъ Бога, а евреитѣ отъ него, защото свѣтлина излизаше отъ лицето му. И за да могатъ да го гледатъ, той тури було на лицето си. Съврѣменнитѣ християни казватъ: „Ние искаме да отидемъ при Бога“. — Ще отидете, но ще се разтреперите като Мойсея, и хората ще се плашатъ отъ васъ. Богъ е внесълъ живота у насъ. И този страхъ, който имаме, той е да не изгубимъ живота си, защото само живиятъ човѣкъ се страхува, но не и мъртвиятъ. Казвамъ: Духътъ е проявление на Бога, затова, Той трѣбва да се изучава въ всичкото свое разнообразие. Когато Духътъ дѣйствува въ ума, въ сърцето и въ волята на човѣка, трѣбва да се изучаватъ законитѣ, при които Той дѣйствува. Защото, ако вие не разбирате законитѣ и едноврѣменно поставите въ ума си два елемента, еднакви по сила, тѣ ще произведатъ въ васъ противоположна реакция, която може да ви разруши. Ако едноврѣменно поставите въ ума си двѣ еднакво силни идеи, тѣ ще произведатъ въ душата ви умраза. Ще ви приведа слѣдния простъ примѣръ: когато нѣкоя красива мома дружи съ грозни моми, тя е доволна отъ положението си, защото красивитѣ момци обикалятъ само нея. Яви ли се въ обществото ѝ мома, по-красива отъ нея, тя става недоволна, и въ душата ѝ се заражда умраза къмъ хубавата мома, защото тя отнима половината отъ красивитѣ момци. Двѣтѣ хубави моми не могатъ да живѣятъ добрѣ помежду си, защото и двѣтѣ иматъ положителенъ, творчески характеръ. Всѣка красива мома или момъкъ иматъ желание да взематъ богатството на своя страна. Всички богати, всички силни хора, всички управляващи сѫ положителни. Добрѣ е хората да бѫдатъ положителни, но между тѣхъ всѣкога ще се явява споръ. Има една страна въ живота, дѣто не се явява споръ. Тя е мекиятъ елементъ — Любовьта. Когато говоримъ за Любовьта, разбираме тази сила, именно, която внася животъ. Само Любовьта може да внесе животъ. Ако при сегашнитѣ условия Духътъ дойде въ човѣка, Той не може да внесе животъ, но внася знание, сила и интелигентность. Когато Духътъ дойде у човѣка, той започва да страда повече, отколкото по-рано и казва: „Защо ми трѣбваше да свърша университетъ? По-рано, като овчарь, положението ми бѣше по-добро. Сега, този ме подтикне на една страна, онзи на друга“. Този човѣкъ има вече по-голѣмо мнѣние за себе си, по-голѣми стремежи и изисквания, вслѣдствие на което става по-недоволенъ отъ живота. Кое е по-хубаво: да бѫдешъ ученъ, или невѣжа? Разрѣшението на въпроситѣ не се постига чрѣзъ невѣжеството. Нима онзи волъ, който по цѣлъ день оре нивата на своя господарь и живѣе въ пълно невѣжество е по-щастливъ отъ човѣка? По-завидно ли е неговото положение отъ това на човѣка? — Разбира се, че не е по-завидно. Сегашнитѣ учени сѫ недоволни отъ живота главно поради това, че тѣ не вѣрватъ, какво при всички събития въ живота, едно разумно висше съзнание обединява и рѫководи всички хора. Съврѣменнитѣ хора не допущатъ въ ума си мисъльта, че има Едно висше сѫщество надъ тѣхъ, което ги рѫководи и управлява. Напримѣръ, Наполеонъ ималъ свой гений, свой рѫководитель въ живота си. — По сѫщия начинъ всѣки човѣкъ има свой рѫководитель. Обаче, тия гении, които прѣдприематъ нѣкакви работи безъ духовно рѫководство, тѣ се различаватъ по своитѣ знания отъ ония гении, които въ всѣка своя работа или прѣдприятие се допитватъ до своя духовенъ рѫководитель. Нѣкой казва: „Азъ се разговарямъ съ Бога.“ — Добрѣ, щомъ се разговаряшъ съ Бога, кажи какво има на слънцето. Разкажи ми да се поуча отъ тебе. — Нищо не зная за слънцето. — Щомъ не знаешъ нищо за слънцето, нѣма да знаешъ нищо и за Бога. И това било гениаленъ човѣкъ! Съ Бога се разговаря, а не може да рѣши най-простата математическа задача. Когато човѣкъ отива при Бога, Той го завежда на слънцето, показва му всички красиви звѣзди, всички плодни дръвчета въ своитѣ градини, прѣдставя го на ангелитѣ, като имъ казва: „Ето единъ отъ моитѣ любимци!“ Сега, хората като не разбиратъ смисъла на тия нѣща, казватъ: „Това сѫ отвлѣчени идеи, неприложими въ този животъ. Всички религиозни хора се занимаватъ все съ такива отвлѣчени идеи. Отъ тия хора нищо не може да се очаква.“ — Не е така. Всѣки човѣкъ, който има правилно понятие за Бога, той има възвишена душа и мощенъ духъ; той има знание, сила и любовь. За такъвъ човѣкъ е безразлично, дали е поставенъ на опашката или на главата, дали има рога или копита — каквото и да му турятъ, всичко приема. Този човѣкъ е ученъ, знае какъ да се освободи отъ рогата и отъ копитата си. Въ каквато форма и да го поставятъ, той ще може да излѣзе навънъ. И да го варятъ и да го пекатъ на скара, като риба, докато отъ едната страна го пекатъ, той ще се обърне на другата страна и пакъ ще скочи въ водата. Такъвъ човѣкъ се намира въ положението на онѣзи риби, които пекли нѣкога за Пилата. Едно прѣдание разправя, че когато Христосъ билъ разпнатъ, Пилатъ, който искалъ да Го освободи, пожелалъ да му опекатъ нѣколко риби. Въ това врѣме Мария и Магдалина дошли при него да му съобщятъ, че Христосъ възкръсналъ. Като чулъ това, Пилатъ се очудилъ на тия думи и казалъ: „Ако е вѣрно това, нека рибитѣ отъ скарата скочатъ въ водата“. И дѣйствително, рибитѣ отъ скарата скочили направо въ водата. И сега, на основание на това, хората казватъ, че едната половина на рибитѣ била опечена, а другата половина — не допечена. Защо сѫществува това прѣдание въ свѣта — не се знае. Рибата е емблема на Християнството. Казвамъ: ако човѣкъ има дълбоко разбиране и понятие за Бога, и на скара да го пекатъ, той отъ скарата ще скочи и пакъ нѣма да се опече. Колкото и да пекатъ този човѣкъ, пакъ не могатъ да го опекатъ. Всѣки ученъ, всѣки младъ или старъ човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ новото учение, къмъ новитѣ понятия за Бога и за природата. Имате ли обикновени разбирания по тия въпроси, отъ васъ нищо не може да излѣзе. Човѣкъ не може изведнъжъ да стане светия, но постепенно ще върви отъ стѫпало на стѫпало, докато стигне върха. Това е послѣдователенъ процесъ на развитие, на приготовление, докато се дойде до положителнитѣ, истински разбирания на живота. „Богъ е Духъ“. Отъ правилното разбиране на Духа зависи доброто състояние на човѣшкия умъ. Въ това отношение съврѣменнитѣ физиономисти опрѣдѣлятъ интелигентностьта на човѣка по неговия носъ. Вѣждитѣ пъкъ опрѣдѣлятъ, какъвъ е носътъ. Понеже вѣждитѣ сѫ надъ очитѣ, тѣ опрѣдѣлятъ носа, тѣ даватъ направлението му. Носътъ се опрѣдѣля още и отъ устнитѣ на човѣка, отъ тѣхната голѣмина и форма. Значи, носътъ, вѣждитѣ и устнитѣ опрѣдѣлятъ интелигентностьта на човѣка. Това сѫ живи геометрически линии, отъ които зависи, дали човѣкъ може да стане гениаленъ или да си остане обикновенъ. Има много хора, които сѫ свършили университетъ, а умиратъ простаци; има и такива пъкъ, които не сѫ свършили университетъ, а минаватъ за учени. Не се лъжете отъ външното положение на хората! Гледате нѣкоя мома, която се хванала на хорото, като нея нѣма втора: пѣе, скача, всички наоколо очудва. Ожени ли се, родятъ ли ѝ се дѣца, не знае, какъ да ги гледа — отъ нея по-проста нѣма. На хорото тропа хубаво, но не знае какъ да живѣе. Въ живота ще срещнете много такива хора, които сѫ свършили четири факултета, но нищо не знаятъ за Любовьта, за Духа, за душата, за ангелитѣ, за звѣздитѣ, за слънцето, за планетитѣ и т. н. Тѣ казватъ: „Това сѫ празни работи“. Споредъ тѣхъ, кои работи не сѫ празни? Да отидатъ на Хамлетъ, на Венецианския търговецъ или на друго нѣкое прѣдставление, това не сѫ празни работи. Какво искалъ да каже Шекспиръ съ тия свои произведения? Той искалъ да покаже на хората, че за всичко въ свѣта има съотвѣтно наказание и възнаграждение. Сѫщината на въпроса седи въ това, че всичко получава своята равноцѣнность. Въ физически смисълъ то подразбира: на всичко, каквото мислимъ, чувствуваме и дѣйствуваме, равноцѣнното ще дойде. Слѣдователно, когато страданията дохождатъ въ живота, тѣ иматъ своята равноцѣнность. Тогава, трѣбва ли да се страхуваме отъ страданията? Нѣкой човѣкъ има вѫглища. Какво трѣбва да прави: съ тѣхъ? — Да ги прѣвърне въ скѫпоцѣнни камъни. Другъ има желѣзо — да го прѣвърне въ злато; трети има мѣдь — да я прѣвърне въ злато. Ето една задача за бѫдещето! Такива трѣбва да бѫдатъ духовнитѣ хора — хората на шестата раса. Нѣкой казва: „Азъ съмъ човѣкъ на шестата раса“. — Радвамъ се, че си отъ шестата раса. Докажи това! — Какъ ще докажа? — Ти трѣбва да си рѣшилъ вече задачата за прѣвръщане на отрицателнитѣ мисли въ положителни. Щомъ хванешъ една отрицателна мисъль, веднага ще трѣбва да я прѣвърнешъ въ положителна, да ѝ дадешъ другъ знаменатель. Който се прѣпорѫчва за човѣкъ на шестата раса, трѣбва да знае да прѣвръща отрицателното въ положително, неблагородното въ благородно, а не да вземе нѣкоя мома, да я обезвѣри, да изчерпи силитѣ ѝ и послѣ да я хвърли като парцалъ на пѫтя. Това не е култура, нито християнство; това не е човѣщина! Човѣкътъ на шестата раса, ако е момъкъ, трѣбва да подигне момата; ако е мома, трѣбва да подигне момъка. Който обича, неговата любовь трѣбва да внесе Божественъ елементъ въ душата на своя любимъ или любима. Който иска да бѫде щастливъ, трѣбва да обича по всичкитѣ правила на Любовьта. Да обичаме и да ни обичатъ, това е задачата на новата култура. Казвате: „Да любимъ!“ Какъ? Като онази българка, която обрала вуйча си? Единъ българинъ ималъ въ джоба си хубавъ златенъ часовникъ и разни скѫпоцѣнности. Като вървѣлъ по улицата, до него се приближава млада, хубава мома и му казва: „Вуйчо, отъ кога те чакаме. Толкова врѣме не сме те виждали. Хайде, да те заведа да си починешъ у дома.“ Като я видѣлъ, той се захласналъ въ нея и докато се чудилъ, коя ще е тази мома, тя успѣла да бръкне въ джоба му, извадила часовника и скѫпоцѣнноститѣ и избѣгала. Той се поогледалъ натукъ-натамъ, но внучката я нѣмало вече. Питамъ: какво по-лошо отъ това да вземешъ най-хубавото, най-скѫпоцѣнното отъ човѣка и да го оставишъ всрѣдъ пѫтя, като единъ безволенъ човѣкъ? Казвате: „Този човѣкъ е лошъ.“ — Каква философия има въ това? — Еди-кой си човѣкъ е добъръ. Дали човѣкъ е добъръ или лошъ, това сѫ елементи, съ които ти трѣбва да работишъ. Ако нѣкой човѣкъ е лошъ, ще работишъ съ него по единъ начинъ; ако е добъръ — ще работишъ по-другъ начинъ. Това е специфична математика и геометрия, съ която всѣки ще работи, както намира за добрѣ. Тъй ще работите, че ще прѣвърнете лошия човѣкъ въ добъръ. Това ще бѫде една отъ важнитѣ задачи въ вашия животъ. Мнозина хора искатъ да имъ говорятъ утѣшителни думи, да имъ се говори за придобивкитѣ на съврѣменната наука. Наистина, съврѣменната наука разрѣшава единъ великъ въпросъ — социалния — но разрѣшението на този въпросъ е въ рѫцѣтѣ на най-благороднитѣ хора — хората на шестата раса. И въ сегашната наука има едно ядро отъ учени, които работятъ върху разрѣшението на този въпросъ, но и тѣхнитѣ ученици трѣбва да го подематъ. Не е достатъчно само да каже човѣкъ за себе си, че е добъръ или лошъ и да се оправдае за това съ закона на наслѣдственостьта, да каже, че се е родилъ такъвъ. Споредъ условията, при които си дошълъ на земята, дали си добъръ или лошъ, всичко това е за добро, но за тебе е важно да използувашъ разумно своя животъ. Изучавали ли сте подробно закона за наслѣдственостьта? Който разбира добрѣ този законъ, той може да прѣвърне и най-лошитѣ си качества въ добри; който не го разбира, той може да прѣвърне и най-добритѣ си качества въ лоши. Има редъ статистически сведѣния, споредъ които добри, способни ученици, като влѣзатъ въ живота, свършватъ злѣ, фатално; и обратно: слаби, мързеливи ученици въ училището, като влѣзатъ въ живота, проявяватъ се добрѣ, и работитѣ имъ тръгватъ напрѣдъ. Тъй щото, трѣбва да знаете, че законътъ за наслѣдственостьта не е Божественъ. Това, което се отнася до нашитѣ дѣди и прадѣди, се прѣдава и върху насъ по наслѣдство. Обаче, щомъ дойдемъ до основата на Божествената душа, която е създадена отъ Божествения Духъ, тя съдържа въ себе си велики възможности. И тъй, всѣки човѣкъ трѣбва да се върне къмъ своята първична форма, къмъ своитѣ първични чисти, възвишени желания и мисли, които при никакви условия не се измѣнятъ. Затова всѣки трѣбва да прави опити, маневри въ себе си, докато намѣри, кое е онова неизмѣнно желание или чувство въ него. Напримѣръ, обичашъ нѣкого. Не е лошо да обичашъ. Обичьта е пробниятъ камъкъ, който опрѣдѣля постоянството на човѣшкия характеръ. Човѣкъ не може да обича всички хора едноврѣменно, затова той ще започне съ провѣрка на своето чувство къмъ дадено лице. Направете слѣдния опитъ: допуснете въ себе си, че лицето, което обичате, взима всичкитѣ ви пари, обира ви. Слѣдъ това наблюдавайте, дали вашитѣ чувства къмъ него се измѣнятъ, или не. Ако не се измѣнятъ, това показва, че чувствата ви сѫ силни, тѣ взиматъ връхъ надъ условията; значи, нищо не може да ви разколебае. Послѣ допуснете, че този, когото обичате, взима службата ви, или ви компрометира съ нѣщо прѣдъ цѣлото общество и т. н.. Значи, ще си прѣдставяте всички отрицателни качества, които може да има любимото ви лице, и ако при всички тия условия любовьта ви къмъ него не се разколебава, вие сте надъ условията, вие сте господарь на положението. Като правите редъ маневри, вие ще познаете доколко вашата любовь е устойчива. Слѣдъ тия опити, правете, маневри въ обратния процесъ. Прѣдставете си, че лицето, което обичате, прави голѣми жертви заради васъ, помага ви, дава ви много нѣща. Наблюдавайте сега, дали вашата любовь се увеличава само поради това, че получавате облаги отъ туй лице. Ако любовьта ви се увеличава само за облагитѣ отъ любимото ви лице, тя не е силна. Когато обичате нѣкой човѣкъ, любовьта ви трѣбва да остане непоколебима, една и сѫща, независимо отъ това, дали този човѣкъ ви прави добрини или пакости. Когато той ви прави добрини, ще благодарите, че се проявява въ доброто. Когато ви причинява злини, пакости, пакъ ще благодарите, защото ви дава възможность да научите нѣщо ново. Който иска да изучава Божиитѣ наредби, ще се абстрахира и отъ доброто, и отъ лошото, което му се прави. Това сѫ външни нѣща. Ако пъкъ искате да изучавате човѣшкитѣ наредби, имате право да се спирате и влияете отъ доброто и отъ злото, което хората ви правятъ. Ако искате да растете и да се развивате, да станете силни, да калите вашия характеръ, да облагородите вашата душа, трѣбва да правите редъ такива опити. Двата опита, които ви давамъ, сѫ трудни, но трѣбва да ги правите, за да станете герои. Христосъ казва: „Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичката си душа, съ всичкия си умъ, съ всичкото си сърце и съ всичката си сила. Да възлюбишъ ближния си, като себе си. Да възлюбишъ и врага си.“ Да възлюбишъ ближния си, както себе си, това е Божественъ законъ, не е нѣщо обикновено. Да обичашъ врага си, отъ наше гледище, това е много по-мѫчно, отколкото да обичашъ ближния си, като себе си. Да проявявашъ любовьта си къмъ своя врагъ, трѣбва да изхарчишъ повече енергия, отколкото за любовьта къмъ своя ближенъ. Да обичашъ брата си, това е естествено, то не съставлява голѣма мѫчнотия; да обичашъ онзи, който не ти е братъ, затова се изисква Божествена енергия. Сега ние сме едва въ първата фаза на живота, когато започваме да се самоизучаваме. Напримѣръ, ти постѫпвашъ въ университетъ — не ти върви. Защо? —Не знаешъ, защо не ти върви. Това е една интересна задача, която трѣбва да разрѣшишъ. Назначаватъ те чиновникъ нѣкѫдѣ изъ България и въ продължение на нѣколко години те мѣстятъ най-малко 20 пѫти. Защо? — И това не знаешъ. Това е друга задача, която трѣбва да разрѣшишъ. Ако си окултенъ ученикъ, ще трѣбва да разберешъ, защо не ти върви въ университета, защо тѣ мѣстятъ отъ една служба на друга и т. н.. Прочетете историята на Аврама и вижте, прѣзъ какви изпитания е миналъ той. И рече Господъ Авраму: „Излѣзъ изъ земята си и изъ рода си, и изъ дома бащинъ, и иди въ земята, която ще ти покажа.“ Аврамъ послуша Господа и насели се въ Ханаанската земя. Послѣ Богъ изпрати при него трима ангели да го посѣтятъ и да му кажатъ, че жена му Сарра ще роди дѣте. Това показва, че човѣшката душа все трѣбва да роди нѣщо, иначе човѣшкиятъ животъ ще се обезсмисли. Когато човѣкъ се обезсърдчава, той се намира въ положението на Аврама, нѣма наслѣдникъ, а душата все трѣбва да роди нѣщо. Хората казватъ: „Женитбата е необходимъ пѫть въ живота на човѣка“. Казвамъ: три вида женитби има въ свѣта. Първата женитба е физическата, по тѣло; втората женитба е съчетание по души; третата женитба е по духъ, свързване съ Бога. Ако си завършилъ съ физическата жена, свържи се съ душата си, тя да роди нѣкоя основна идея, за която ти трѣбва да пожертвувашъ земния си животъ, да минешъ отъ едно състояние въ друго. Това се нарича възкресение. Онзи, който е възкръсналъ, той е родилъ нѣщо. Когато душата ражда, и бащата, и майката, и синътъ се явяватъ въ една и сѫща форма — тѣ не сѫществуватъ отдѣлно. Значи, на физическия свѣтъ човѣкъ едноврѣменно е и баща, и майка, и синъ: въ едно положение той се проявява като баща, въ друго положение като майка и въ трето положение като синъ. Въ такъвъ човѣкъ ставатъ голѣми прѣобразования, и той казва: „Азъ вече не съмъ онзи човѣкъ, който бѣхъ прѣди години“. Павелъ казва: „Родихъ ви“. Ако се взематъ тия думи въ букваленъ смисълъ, питамъ: мѫжъ може ли да ражда? — Мѫжътъ не може да ражда по физически начинъ, но духовно може да ражда. Всѣка душа може да ражда. Умътъ може да възприема идеитѣ, но той не може да ги ражда душата ражда. Затова, именно, хората се мѫчатъ, докато душата роди нѣкоя идея. Нѣкой казва: „Животътъ ми нѣма смисълъ.“ — Животътъ на човѣка нѣма смисълъ, докато още нищо не е родилъ, но щомъ душата му роди нѣщо, и животътъ се осмисля. Дѣ е тогава душата на човѣка? „Богъ е Духъ“. Значи, задъ сегашния животъ, задъ всички промѣни, които ставатъ въ него, задъ злото и доброто въ свѣта седи разумното, великото, безграничното, първичното съзнание. Слѣдователно, намѣришъ ли се прѣдъ противорѣчия, прѣдъ несполуки, прѣдъ смъртьта въ живота, кажи: „Задъ противорѣчията седи разумния животъ; задъ несполукитѣ седятъ сполукитѣ; задъ смъртьта седи безсмъртието. Щомъ поставите тази велика мисъль въ душата си, веднага ще ви олекне. Сега нѣкои казватъ: „Дали дѣйствително сѫществува Божественъ свѣтъ?“ Най-малкото колебание по този въпросъ е прѣкѫсване на вашето радио съ Бога. Не е достатъчно човѣкъ да вѣрва само съ ума си, но цѣлото му сѫщество трѣбва да е пропито отъ вѣра въ Бога и да каже: „Задъ всички явления въ свѣта седи Богъ, Божественото съзнание.“ Не схващайте Бога като нѣкаква форма, но знайте, че задъ безграничностьта седи едно Възвишено Съзнание, което въ всички случаи бди за васъ. Всѣкога може да опитате това съзнание. Порѣжешъ рѫката или крака си, веднага почувствувашъ болка. Това съзнание иде при тебе и те пита: „Защо направи така? Защо разваляшъ това, което азъ направихъ?“ Ти започвашъ да роптаешъ, да обвинявашъ другитѣ хора около тебе. Не, кажи: „Господи, порѣзахъ се; какво да правя сега?“ — Не пипай раната! Прѣвържи я и я остави на спокойствие! И наистина, не се минава день, два или три, раната оздравява — това съзнание ти е помогнало. Обаче, ти казвашъ: „Раната прѣмина отъ само себе си, това е естественъ процесъ“. — Не, това е съзнателенъ, разуменъ процесъ. Какво ще направишъ, когато твоята инсталация се развали? — Ще извикашъ единъ разуменъ техникъ, а не нѣкой простъ човѣкъ, който нищо не разбира отъ тази работа. Когато се разглежда едно дѣло, въ което те обвиняватъ за нѣщо, ти ще извикашъ нѣкой опитенъ адвокатъ да те защищава, защото той добрѣ разбира законитѣ. Това е много естествено! Нѣма да извикашъ нѣкой простъ човѣкъ да те защищава. Простиятъ човѣкъ нищо не разбира отъ адвокатство. Божественото съзнание всѣкога ни нашепва, какво трѣбва да правимъ. Нѣкога хората прѣкѫсватъ течението на хубавитѣ мисли въ себе си, но Божественото въ тѣхъ ги запитва: „Защо прѣкѫсна хубавото, красивото въ себе си?“ — Какво да направимъ, Господи? — Прѣстанете да прѣкѫсвате течението на хубавитѣ мисли въ себе си, и азъ ще поправя всичко. Сѫщото нѣщо става и съ чувствата на човѣка. Прѣкѫсне ли течението на красивитѣ чувства въ себе си, той веднага ще почувствува нѣкаква болка, и Божественото въ него ще му каже: „Защо прѣкѫсвашъ връзката на хубавитѣ чувства въ себе си?“ — Какво да направя, Господи? — Не прѣкѫсвай инсталацията, която азъ съмъ направилъ! Внимавай да не прѣкѫснешъ нѣйдѣ жицитѣ! Който не служи на Бога ще страда единъ, два, три, хиляди животи подъ редъ, докато най-послѣ главата му побѣлѣе и каже: „Искамъ да Ти служа, Господи!“ Богъ ще каже: „Настана спасението на твоята душа. Отсега нататъкъ твоята рана ще почне да заздравява.“ Съ тия и редъ други опитности вие ще провѣрите, какъ работи Божественото съзнание въ свѣта. То работи моментално и се проявява чрѣзъ ума и сърцето на човѣка. Казвате: „Има редъ философски системи, които ни даватъ методи да познаваме Божественото въ насъ. — Хубави сѫ тия методи, но вие трѣбва да правите малки опити, да видите, какъ се проявява Богъ въ вашия всѣкидневенъ животъ. Когато Божественото съзнание работи въ насъ, ние ставаме меки, внимателни, и хората започватъ да ни обичатъ; когато направимъ нѣкаква погрѣшка, Божественото съзнание се отделечава отъ насъ, и хората прѣставатъ да ни обичатъ. Обичьта на хората къмъ насъ се дължи на Божественото съзнание, което работи въ душитѣ ни. Когато нѣкои хора страдатъ много, тѣ започватъ постепенно да съзнаватъ своитѣ погрѣшки и се стараятъ да ги изправятъ. Тогава близкитѣ имъ започватъ да ги обичатъ да имъ съчувствуватъ. Нѣкой човѣкъ се подигне въ живота си, започва да се държи гордо прѣдъ другаритѣ си, съ което иска да имъ обърне внимание, че е ученъ човѣкъ, отъ високо произхождение, заема високъ постъ въ обществото и т. н. Въ свѣта има само едно високо произхождение — произхождение отъ Бога. Ако нѣкой човѣкъ е отъ царско произхождение, а не работи, какъвъ смисълъ има неговото високо произхождение? Въ такъвъ случай, ако нѣкой човѣкъ е роденъ отъ бѣдно сѣмейство, но работи, той ще има всички условия да надмине царския синъ. Обаче, ако царскиятъ синъ учи, той ще има по-голѣмъ успѣхъ отъ бѣдния. Слѣдователно, ако ние учимъ, и при най-бѣднитѣ условия на живота да сме, пакъ ще можемъ да надделѣемъ трудноститѣ; не учимъ ли, и при добри условия да сме, нищо нѣма да направимъ. При сегашнитѣ условия на живота човѣкъ не е въ състояние да използува богатствата, които се криятъ въ него. Напримѣръ, той не е въ състояние да използува силата на своитѣ очи, на своя мозъкъ, на своето сърце. Знаете ли, какви сили се криятъ въ човѣшкото сърце, напримѣръ! Когато човѣшкото сърце свърши своята работа, въ него винаги остава излишна енергия, съ която човѣкъ би могълъ да направи чудеса. Кога? —Когато знае, какъ да я използува. И отъ мозъка на човѣка винаги изтича грамадно количество енергия, която, разумно използувана, би направила човѣка щастливъ, богатъ, уменъ. Днесъ хората очакватъ да дойде богатството имъ нѣкѫдѣ отвънъ. Тѣ не се спиратъ върху богатството, което Богъ е вложилъ въ тѣхното сърце и въ тѣхния умъ и него да разработватъ. Знаете ли, какво богатство, каква динамическа сила, какви блага сѫ скрити въ мозъка на човѣка? И слѣдъ всичко това съврѣменнитѣ хора чакатъ, дано дойде нѣкой отвънъ да ги спаси. Онзи, който може да спаси хората, той ще имъ покаже начинъ, какъ да използуватъ своята мозъчна енергия; той ще имъ покаже начинъ, какъ да използуватъ своята сърдечна енергия; той ще имъ покаже, какъ да използуватъ своята мускулна енергия; и най-послѣ той ще имъ покаже начинъ, какъ да използуватъ своята нервна енергия. Причината за неврастенията въ сегашнитѣ хора се дължи на това, че тѣ не знаятъ, какъ да използуватъ излишната енергия, която изтича отъ организма имъ. И тъй, утѣшителното, което ще ви кажа е, че сте много невѣжи. Ще ме извините за тази искреность, но трѣбва да знаете Истината. За този свѣтъ вие сте много учени, но за онзи сте много невѣжи. Щомъ сте много невѣжи, вие сте и много нещастни. Нека това невѣжество ви послужи като импулсъ за влизане въ Божественото училище. Дѣцата влизатъ въ училището невѣжи и слѣдъ 12 годишни усилия тѣ излизатъ съ дипломъ за завършено срѣдно образование. Който съзнава, че е невѣжа, той е издържалъ вече първия конкурсъ за влизане въ училището. Първото условие за влизане въ Божественото училище е да съзнаете, че сте невѣжи. Съзнаете ли това, ще ви дадатъ всички благоприятни условия да учите. Ако кажете, че знаете, че сте ученъ човѣкъ, ще ви отговорятъ: „Вие не сте за това училище. Излѣзте вънъ въ свѣта да работите!“ Нѣкой ще кажатъ: „Какъ смѣе този човѣкъ да ни нарича невѣжи, простаци?“ — Такъвъ е Божествениятъ законъ. Писанието казва: „Богъ счита всички народи за нищо“. Това не е за обезсърдчение. Павелъ казва: „Отчасти знаемъ, отчасти тълкуваме, отчасти обясняваме, но когато дойде съвършеното у насъ, когато дойде Духътъ на Истината, тогава всичко ще знаемъ“. Това ще бѫде, когато душата се съедини съ Духа. Писанието казва: „Тогава и ние ще познаемъ, както сме били познати“. „Богъ е Духъ“. Богъ, това е вѣчностьта, това е безграничното, това е великиятъ изворъ на всичко въ живота. Духътъ, това е проявениятъ Богъ, Който ни се прѣдставя въ своята пълнота. Проявата на Духа, това е нашата душа. Следователно, душата ще ни говори за Духа, а Духътъ — за Бога. Душата ще говори на сърцата и умоветѣ ни. Това е цѣла наука! Съврѣменнитѣ хора не могатъ още да възприематъ Истината напълно. Защо? — Тѣ не сѫ отворили още душитѣ си за нея. Когато човѣкъ отвори душата си за Истината, той ще може да я възприеме или чрѣзъ ума, или чрѣзъ сърцето си. Различни сѫ пѫтищата за възприемане на Истината, но тия пѫтища трѣбва да обединятъ въ себе си всички явления и да покажатъ на хората, че задъ границата на видимия свѣтъ сѫществува единъ интересенъ свѣтъ, населенъ съ свѣтли, възвишени и разумни сѫщества. Този свѣтъ се интересува отъ нашия животъ тъй, както ние се интересуваме отъ състоянието на нашитѣ плодни и зеленчукови градини. Нѣкое отъ тия сѫщества дойде при единъ човѣкъ отъ земята, погледне къмъ него и вижда, че го нападнали малки бубулечки, гѫсеници и други. Веднага взима мѣрки да го изчисти. Отива при другъ човѣкъ, вижда, че и той е малко изсъхналъ. Веднага взима вода, полива го отгорѣ, докато се ободри. Въ това отношение, молитвата, къмъ която прибѣгваме, има за цѣль да ни избави отъ неблагоприятнитѣ условия на живота. Молитвата прѣдставлява връзка между насъ и възвишенитѣ сѫщества отъ невидимия свѣтъ. Щомъ дойдатъ при насъ, тѣ започватъ да ни учатъ. Човѣкъ трѣбва да се моли, ако иска да учи. Животътъ е красивъ, когато и млади, и стари учатъ. Ние не трѣбва да мислимъ, че сме стари, или че много знаемъ, или че нѣма кой да ни обича въ свѣта. Да мислишъ, че никой не те обича, това е първата лъжа въ свѣта. И при най-неблагоприятни условия да си, благодари, че живѣешъ. Да живѣешъ, струва повече, отколкото да си заровенъ въ земята. Израсналото сѣме е при по-благоприятни условия, отколкото онова, което седи въ хамбара. Сега нека остане у васъ слѣдната мисъль: има кой да ви обича въ свѣта; има кой да мисли и кой да се грижи за васъ; има кой да урежда живота ви. Не разваляйте това, което Богъ нарежда! Никѫдѣ по тѣлото си не правете разрѣзи, за да не чувствувате болки. Пазете ума си, пазете сърцето си, пазете душата си, като зеницата на окото! Това, което Богъ пази, и ние трѣбва да пазимъ. Туй, което ние можемъ да пазимъ, това сѫ нашитѣ мисли и чувства. Това е задачата на нашия животъ. Всичко друго, което ви говоря, се отнася за ангелитѣ, за светиитѣ, за великитѣ души, които сѫ прѣдъ васъ. Вие трѣбва да пазите вашитѣ мисли и чувства; трѣбва да пазите и вашето тѣло, разбирамъ духовното тѣло, защото то е, което ще ви придружава навсѣкѫдѣ — и въ този , и въ онзи свѣтъ. Отъ физическото си тѣло единъ день ще се освободите — то е прѣходното у васъ. Ако постѫпвате така, вие ще се убѣдите, че надъ васъ има единъ красивъ, великъ, обиленъ животъ, въ който имате приятели, които работятъ за васъ и ви помагатъ. Когато влѣзете въ този животъ, ще имате най-благоприятни условия за работа. Ако ви кажа, че при условията на живота ви тукъ на земята ще станете великъ поетъ, или великъ музикантъ, или голѣмъ милиардеръ, нѣма да ви кажа Истината. Това могатъ да постигнатъ само 10-20-30 души, не повече, а останалитѣ ще бѫдатъ обикновени хора, ще водятъ обикновенъ животъ. Колко учени хора може да има днесъ, при тия условия на земята? — Най-много хиляда души. Азъ ще се радвамъ, ако единъ день всички хора станатъ учени. Какво отговори Мойсей на хората, които дойдоха да му кажатъ, че се явили много пророци като него? Той имъ каза: „Защо ви смущава това? Азъ бихъ желалъ всички хора да станатъ пророци, които да вършатъ волята Божия.“ Сега и азъ ще ви кажа: „Богъ е Духъ.“ Азъ бихъ желалъ всички да станете пророци, да разберете, че има душа, на която Богъ е написалъ най-хубавитѣ нѣща. Отворете тази книга и започнете да четете отъ нея! Бесѣда отъ Учителя, държана на 27 май, 1928 г. въ гр. София
  3. От томчето "За сѫдба дойдохъ" Сила и живот, XI серия, т.3,(1928), Издание 1929 г., София Книгата за теглене на PDF Съдържание Той дойде при Пилата „Той дойде при Пилата и поиска тѣлото Исусово. Лука 23:52. Съврѣменниятъ животъ е животъ на реликсии, на остатъци. Въ съврѣменния свѣтъ умрѣлитѣ се изпращатъ съ по-голѣмо тържество, отколкото се посрѣщатъ живитѣ, които идатъ на земята. Прочетете 105 Псаломъ, да видите, че човѣчеството и до днесъ се намира прѣдъ несбъднати идеали. Псалмопѣвецътъ пише, че Господъ е далъ много нѣщо на евреитѣ, далъ имъ е много обѣщания, въпрѣки това ние виждаме, че отъ три хиляди години насамъ еврейскиятъ народъ е така тласканъ по лицето на земята, както никой другъ народъ. Какъвъ смисълъ има този Псаломъ за евреитѣ? Ако се разглеждатъ нѣщата буквално, мнозина ще запитатъ: „Какъвъ смисълъ иматъ тия обѣщания, както всичко това, което Богъ нѣкога е правилъ за евреитѣ, щомъ отъ толкова години тѣ съ подложени на такива бури и изпитания? Споредъ тѣхъ ще излѣзе, че този Псаломъ не е вѣренъ. Обаче, той е вѣренъ само за избранитѣ. Всички тия знамения ще дойдатъ за въ бѫдеще на земята, а нѣкои отъ тѣхъ вече идатъ. Щомъ Богъ е обѣщалъ, че ще спаси своитѣ възлюбени, единъ день земята ще се прѣвземе, и Той ще я прѣдаде на избраницитѣ си. Засега земята е въ чужди рѫцѣ. Подъ чие владичество е сега земята, нѣма да обяснявамъ, но казвамъ: тази истина не може днесъ да се открие на човѣчеството, защото неговото съзнание не е така развито, да може правилно да я разбере и възприеме. За да разберете, доколко вашето съзнание е пробудено, излѣзте вечерно врѣме вънъ и наблюдавайте звѣздитѣ по небето. Ако съзнанието ви е развито, всички тия звѣзди, които блѣщукатъ по небето, като малки запалени свѣщици, ще бѫдатъ за васъ обширни свѣтове, каквито сѫ въ сѫщность. Не е ли пробудено съзнанието ви, тия звѣздички ще останатъ за васъ малки, свѣтли точици, каквито ги виждате отдалечъ. Който ученъ и да ги наблюдава отъ земята, нѣма ли развито съзнание, не ще може да ги схване въ тѣхната дѣйствителна голѣмина. „Той дойде при Пилата и поиска тѣлото Исусово“. Вие ще кажете: „Какво отъ това, че Никодимъ дошълъ при Пилата да иска тѣлото Исусово? — Това показва, че всички съврѣменни хора обичатъ реалния свѣтъ. Реалниятъ или материалниятъ свѣтъ е свѣтъ безъ любовь. Той е съставенъ отъ труповетѣ на милиарди възвишени на врѣмето си сѫщества, които сѫ живѣли прѣди милиони години въ безконечнитѣ вселени. Този свѣтъ прѣдставлява мъртва материя или материя на спещи сѫщества, разхвърляни по цѣлата вселена. Почвата, върху която днесъ стѫпвате, е посѣта отъ труповетѣ на тия възвишени сѫщества. Ако единъ день тия сѫщества се събудятъ и се изправятъ прѣдъ васъ съ всичкото си величие, отъ васъ поменъ нѣма да остане. Тѣ ще ви кажатъ: „Не знаете ли, какви божества сме ние? Съ какво право тѫпчите отгорѣ ни?“ Вие тѫпчите спокойно върху земята и казвате: „Земя, пръсть е това, която се е образувала отъ разлагането на неорганически вещества и гниенето на органически, като листа, корени и клончета на дървета, животински остатъци т. н.“ Питамъ: какъ се образуваха тия листа? Отдѣ взеха тѣ своята материя? Едно врѣме материята, отъ която се създаде земята, е била разпръсната изъ цѣлото пространство, и тогава тя е заемала по-голѣмъ обемъ, отколкото е обемътъ на слънчевата система днесъ. Питамъ: какво ще схванете отъ това съ вашето съзнание? Защо трѣбваше земята да се смали толкова много, да стане такава малка топка, каквато я виждаме днесъ? Защо трѣбваше да се явимъ и ние на земята, да разглеждаме редица социални и научни въпроси, като, напримѣръ, въпроситѣ: защо е създадена земята, защо сме дошли да живѣемъ върху нея и т. н..? Ако човѣкъ може да си отговори ясно, положително, защо е дошълъ на земята, той е разрѣшилъ единъ кардиналенъ въпросъ. Това, което Богъ е разрѣшилъ въ себе си, и ние трѣбва да разрѣшимъ. Щомъ разрѣшимъ въпроса, защо е създаденъ свѣтътъ, ние ще станемъ като Бога и Едно съ Него. Искате ли да разрѣшите тази велика задача извънъ Бога, като се индивидуализирате, или като личность, или като божество, отдѣлно отъ Бога, и цѣлата вѣчность не ще бѫде въ състояние да ви достави нужното врѣме, за да я разрѣшите. „Той дойде при Пилата и поиска тѣлото Исусово?“ Защо бѣше нужно на Никодима това тѣло, когато Христовиятъ Духъ е вече отлетѣлъ? При това, Христосъ каза на ученицитѣ си: „Ако не ядете плътьта ми и не пиете кръвьта ми, нѣма да имате животъ въ себе си“. Мнозина отъ Неговитѣ ученици, като чуха това, съблазниха се и рекоха: „Жестока е тая дума. Кой може да я слуша?“ И казваше имъ Исусъ: „Затова ви рекохъ, че никой не може да дойде при мене, ако не му е дадено отъ Отца ми“. Отъ това мнозина отъ Неговитѣ ученици се повърнаха назадъ и не ходѣха съ Него. Тогазъ рече Исусъ на дванадесетьтѣ: „Дали искате и вие да си идете?“ Симонъ Петъръ му отговори: „Господи, при кого да идемъ? Ти имашъ думи на животъ вѣченъ, и ние повѣрвахме и познахме, че Ти си Христосъ, Синъ на Бога живаго“. Тогава Христосъ имъ каза: „Не разбирайте нѣщата буквално. Словото, което проповѣдвамъ, това е моята плъть и кръвь“. Отъ двѣ хиляди години насамъ съврѣменното християнство върви все по пѫтя на 70-тѣ ученици, които се съблазниха отъ думитѣ Христови и Го напуснаха. Никодимъ все още продължава да търси тѣлото на Христа, разпитва, дѣ е ходилъ Христосъ, дѣ се намира сега Неговото тѣло и т. н. Отъ 2000 години насамъ съврѣменното християнство, като Никодима, отива въ Палестиня да се покланя на светитѣ нѣща, да ги прѣвзема, безъ да му дойде на умъ да приложи Христовото учение въ себе си и да разбере, какво значи възкресение. Докато човѣкъ е пъленъ съ неестествени желания, въ себе си, той не може да намѣри Истината. Неестественитѣ желания, споредъ теорията на германския ученъ Луи-Куне, прѣдставляватъ натрупана полуорганическа материя въ организма на човѣка. Отъ натрупването на тия полуорганически вещества въ организма на човѣка, тѣлото му започва да затлъстѣва, да надебелява: лицето, вратътъ, коремътъ му надебеляватъ. Отъ натрупването на тази излишна материя по тѣлото, човѣкъ започва да се задушава, трудно се движи, запотѣва се лесно и казва: „Тежъкъ, лошъ е моятъ животъ.“ Такъвъ пъленъ човѣкъ може да се уподоби на добиче, много натоварено, което едва се движи подъ тежестьта на своя товаръ. По сѫщия начинъ човѣкъ често изпада въ живота си прѣдъ редица неестествени желания, които създаватъ въ него тия неестествени натрупвания, наслоявания. Тѣзи послѣднитѣ сѫ причина за много отъ нещастията на неговия животъ. Човѣшкиятъ умъ може да се натрупа; човѣшкото сърце може да се натрупа; човѣшката воля може да се натрупа. Съ какво? — Съ неестествени желания, които не могатъ да се реализиратъ. Защо не могатъ да се реализиратъ? — Защото тази материя, която се натрупва въ организма, е полуорганическа и не може да се използува отъ него. Отъ такива натрупвания, именно, се създава болестьта „артерио-склероза“, която се явява повече въ възрастнитѣ хора. Азъ наричамъ тази болесть „циментова мазилка“, Човѣкъ трѣбва да разбира свойствата на тази циментова мазилка, ако иска да се прѣдпазва и лѣкува отъ нея. Ако дадете на едно малко дѣте циментъ и вода и му кажете да си поиграе съ тѣхъ, какво ще направи това дѣте? — То ще вземе циментовия прахъ, ще го залѣе съ вода, ще направи отъ него каша и ще постави крака си въ кашата. Поседи ли кракътъ му нѣколко часа въ тази каша, ще се втвърди и не ще може да го извади оттамъ. Сѫщо такива желания, съ свойства подобни на циментовото брашно, се срѣщатъ и у човѣка. Докато човѣкъ не е забъркалъ още циментовото брашно съ водата, той е свободенъ. Даже и слѣдъ като забърка циментовото брашно съ водата, но не си е турилъ крака въ тази каша, той е още свободенъ. Обаче, тури ли си веднъжъ крака въ циментовата каша, тя започва постепенно да го вързва, да го вцѣпенява. Въ първо врѣме желанието на човѣка може да е хубаво, красиво, но послѣ, слѣдъ като тури крака си въ него и поседи така нѣколко часа, то започва да го вързва. За да се освободи този човѣкъ отъ това ограничително условие, трѣбва да дойде отвънъ другъ нѣкой съ длето, съ чукъ, за да го освободи и развърже отъ тази циментова каша. На съврѣменнитѣ учени хора, паралелно съ изучаване живота на мравитѣ, пчелитѣ, прѣдстои да разрѣшатъ основния въпросъ на човѣшкия животъ, въпросътъ за тази вѫтрѣшна неестествена материя въ организма, която вцѣпенява, втвърдява идеитѣ, желанията и волята на човѣка. Нѣма по-страшно нѣщо отъ това, когато човѣшкитѣ мисли, чувства и желания се втвърдятъ, т. е. кристализиратъ. Нѣкой казва: „Азъ искамъ да кристализирамъ!“ Казвамъ: нѣма по-страшно нѣщо отъ кристализиране на мислитѣ, чувствата и желанията на човѣка! Който не разбира това нѣщо, той си го прѣдставлява леко и го желае. „И отиде Никодимъ при Пилата да поиска тѣлото Исусово“. Защо му бѣше нужно това тѣло? — За реликсии. Въ миналото, както и сега, много хора търсятъ нѣкакви останки, спомени отъ велики хора, отъ светии, за да могатъ да ги използуватъ като лѣкарства, или да правятъ съ тѣхъ нѣкакви чудеса. Срѣщамъ нѣкой човѣкъ носи кръстче, направено отъ дървото, на което Христосъ билъ разпнатъ, и казва: „Това кръстче има особени свойства: тури ли се въ прѣсно млѣко, веднага го подквасва“. Казвамъ: азъ зная една течность, отъ която, като капна нѣколко капки въ млѣкото, то веднага се подквасва. Питамъ: каква разлика има тогава между дървеното кръстче и нѣколкото капки отъ течностьта, щомъ и двѣтѣ еднакво подквасватъ млѣкото? И тъй, всички вѣрвания, всички мисли и чувства, които служатъ за облагородяване на човѣшката душа, сѫ естествени вѣрвания, естествени мисли и чувства. Всички ония мисли, чувства и желания, които спъватъ човѣшкия прогресъ, отѫпяватъ човѣшкия умъ и отслабватъ човѣшката воля, тѣ сѫ останки, които кристализиратъ мислитѣ, чувствата и желанията на човѣка. Питамъ: какво ще бѫде положението на човѣка, ако въ духовния му животъ поставимъ такава основа, каквато поставятъ хората на кѫщитѣ? Въ духовния свѣтъ човѣкъ не трѣбва да има никаква кѫща, никакъвъ домъ, никакво училище, никаква служба, никаква религия — нищо не трѣбва да има. Ще кажете, че това е противорѣчие, че това е афоризъмъ. Прѣдставете си единъ домъ отъ десеть члена — родители и дѣца. Какво ще бѫде положението на този домъ, ако всѣко дѣте пожелае да има отдѣлна кѫща, свои дѣца и т. н.? Докато дѣцата въ единъ домъ сѫ още дѣца, съ дѣтински желания, не мислятъ за своя кѫща, за свои дѣца, този домъ, тази фамилия може още да сѫществува. Започнатъ ли, обаче, и дѣцата на този домъ, на тази фамилия да искатъ, всѣко за себе си, отдѣлна кѫща, свои дѣца, тази фамилия умира вече. Прѣдставете си, че едно десетгодишно момиченце и едно дванадесетгодишно момченце пожелаятъ да си направятъ своя кѫща, да се отдѣлятъ отъ родителитѣ си и да заживѣятъ свободно, какво ще стане съ тѣхъ? Какво ще стане и съ цѣлата фамилия? Наистина, фамилията трѣбва да се разширява, но правилно. Въ природата сѫществува само една фамилия. Страданията и нещастията въ свѣта се дължатъ на това, че всѣки човѣкъ желае да създаде свой домъ, да стане баща или майка. Казвамъ: свѣтътъ страда отъ много бащи и майки, че не знае кого отъ тѣхъ да слуша. Майката вълчица казва на своя синъ: „Синко, ще отидешъ до нѣкоя кошара, ще прѣскочишъ вѫтрѣ, ще грабнешъ едно отъ младитѣ и хубави агънца и ще го донесешъ да си похапна.“ Майката лисица казва на своитѣ дѣца: „Ще отидите въ нѣкой курникъ, ще се промъкнете до най-тлъстата и едра кокошка и ще ми я донесете. Азъ затова, именно, ви отгледахъ, да ме храните на стари години.“ Майката змия казва на младитѣ си змийчета: „Ще отидите до най-близкото блато, ще хванете за крака една отъ тлъститѣ жаби и, независимо отъ това, дали крѣка, или не, ще ми я донесете да си хапна“. Питамъ: какъ ще примирите всички тия противорѣчия, които сѫществуватъ въ природата? Ще кажете: „Това е законъ“. — Не, въ противорѣчията законъ не сѫществува. Законъ сѫществува само въ разумния свѣтъ. Дѣто нѣма разумность, тамъ има само безпорядъкъ и беззакония. Когато вълкътъ изяжда агнето, това е беззаконие; когато лисицата изяжда кокошката, това е беззаконие; когато змията изяжда жабата, това е беззаконие; и най-послѣ, когато човѣкъ убива или обѣсва човѣка, това е пакъ беззаконие. Въ сѫдилища, дѣто не се спазватъ Божиитѣ закони, сѫществува беззаконие. Всички сѫдии, всички управници, на коя и да е държава, трѣбва да постѫпватъ така, както Богъ постъпва. Христосъ казва: „Отецъ никого не съди, но е далъ власть, сѫдба на Своя Синъ“. Значи, свѣтътъ ще се оправи, когато дойдатъ на власть дѣцата, тѣ да го управляватъ. Какъ разрѣшаватъ дѣцата въпроситѣ? — Много лесно. Като се скаратъ двѣ малки дѣца, едното хваща другото за косата, поразтърсва го малко, и то заплаква. Слѣдъ това то се хвърля върху първото, набива го малко, хваща го за косата и се отдръпва. Послѣ, първото дѣте се приближава при второто, дава му едно орѣхче и се помиряватъ. Както виждате, бърза процедура, бърза сѫдба, бързо разрѣшение на въпроситѣ. Казвамъ: въ съврѣменния животъ на човѣка има редъ архаически, редъ атавистически идеи и чувства, които се прѣповтарятъ периодически. Често и напрѣднали, разумни хора, когато изпаднатъ подъ влиянието на тия атавистически мисли и чувства, изгубватъ присѫтствието на духа си, изгубватъ яснотата и бистротата на съзнанието си. И вие виждате тогава този човѣкъ, който прѣди единъ часъ, прѣди единъ день е билъ готовъ да възлюби цѣлия свѣтъ, щомъ изпадне въ нѣкое тъмно състояние на миналото, започва да говори, че хората сѫ лоши, че всичко въ свѣта е мракъ и тъмнина и т. н. Питамъ: какъ е възможно да стане такава бърза промѣна съ човѣка, който до вчера е казвалъ, че е готовъ на всички жертви, че е готовъ да възлюби цѣлия свѣтъ? Каква любовь е неговата? Реално ли е това? — Реални нѣща сѫ само тѣзи, които не търпятъ никакви промѣни. Какъ е възможно една рѣка, която до вчера е била чиста, днесъ да се размѫти? — Щомъ тази рѣка се размѫтва, има причини за това. Когато една рѣка се размѫтва, това показва, че всички дръвчета около нея сѫ изсѣчени. Щомъ дърветата около една рѣка се изсѣкатъ, тя носи каль, която я прави мѫтна. Сѫщото нѣщо се забѣлѣзва и въ живота. Въ всѣка страна, въ която дърветата се изсичатъ и растителностьта не се подържа, никаква култура не може да има. Този законъ е вѣренъ и по отношение на самия човѣкъ. Често хората страдатъ по причина на това, че изтрѣбватъ растителностьта на своя организъмъ. Ако разгледаме организма на нѣкой здравъ човѣкъ, въ него виждаме гѫсти гори и богата растителность. И ако този човѣкъ, по невнимание, изсѣче своитѣ гори, изворитѣ на неговия, умъ и на неговото сърце непрѣменно ще се размѫтятъ. Често съврѣменнитѣ хора говорятъ за моралъ, за убѣждения, обаче, моралътъ, убѣжденията на повече отъ сегашнитѣ хора се заключаватъ въ слѣдното: да живѣятъ добрѣ, да иматъ хубави жилища, да бѫдатъ щастливи. Тази идея е отлична, но тя подразбира друго нѣщо. Когато човѣкъ се стреми да има хубаво, хигиенично жилище, това подразбира здраво тѣло, отличенъ, свѣтълъ умъ, чисто и благородно сърце и устойчива воля. Има ли човѣкъ тия нѣща, и физическитѣ условия на живота му непрѣменно ще бѫдатъ добри. Той ще има отлична кѫща, която ще отговаря на всички хигиенични и економични изисквания на живота. Ако всички: хора коопериратъ своя трудъ, безъ да проявятъ желание да забогатяватъ, тѣ щѣха да употрѣбятъ по-малко трудъ и по-малко пари, и цѣльта щѣше да бѫде постигната — всички хора щѣха да бѫдатъ задоволени въ своитѣ естествени нужди. Какви кѫщи строятъ днесъ хората? Ако вземете съврѣменна цивилизована Америка, тамъ ще видите високи кѫщи отъ 10 - 20 - 30 етажа. Повечето кѫщи сѫ лишени отъ слънце, и едни на други си прѣпятствуватъ да влѣзе въ тѣхъ слънчевата свѣтлина. Въ това отношение тѣ мязатъ на затвори, въ които не прониква слънчевъ лѫчъ. Въ такива кѫщи живѣятъ повече отъ 50 фамилии. Нѣкои бѣдни сѣмейства живѣятъ само въ една стая, която имъ служи и за спане, и за готвене, и за работа. Питамъ: какви могатъ да бѫдатъ вашитѣ идеи, ако живѣете въ една стая? Единъ отъ труднитѣ обществени въпроси е този за жилищата, който съврѣменното човѣчество трѣбва правилно да разрѣши. Всѣки човѣкъ индивидуално трѣбва да разрѣши този въпросъ. Той трѣбва да принесе своя даръ въ жертва прѣдъ олтаря на човѣчеството. Той трѣбва да разрѣши този въпросъ като служитель на Божието дѣло. По какъвъ начинъ ще разрѣши този въпросъ? — Като направи най-първо единъ опитъ съ себе си. Разрѣши ли въпроса лично за себе си, съ това той допринася нѣщо за общото благо. Прѣдставете си, че нѣколко приятели пѫтуватъ прѣзъ една бурна, студена зимна нощь, и всѣки отъ тѣхъ носи нѣщо, необходимо прѣзъ пѫтуването: единъ отъ тѣхъ носи само една кутия кибритъ, вториятъ — само единъ хлѣбъ, а останалитѣ носятъ по една торбичка пълна съ злато. Питамъ: кой прѣдметъ отъ всички тия ще бѫде най-важенъ и най-необходимъ при даденитѣ условия? Най-послѣ тия пѫтници пристигатъ до една хижа всрѣдъ гората, въ която нѣма нищо за проданъ: нито хлѣбъ, нито кибритъ, нито какви и да сѫ закуски. Каква цѣнность ще има сега това злато? Всѣки ще гледа първо да се подслони на завѣтъ, и послѣ да си накладе огънь и да си хапне малко хлѣбъ. Въ този случай най-важенъ е онзи, който носи кибрита, да запали огъня, и всички да се огрѣятъ. Послѣ всички се интересуватъ отъ този, който носи торбата съ хлѣба: нареждатъ се около него, той начупва хлѣба, и започватъ да ядатъ. Въ случая най-ненужни сѫ тия, които носятъ торбичкитѣ съ злато. Съ това злато не може да се купи нищо. Прѣдставете си сега друго положение. Всички тия приятели отиватъ въ една добра гостилница въ града, да се нахранятъ и да се повеселятъ. Въ този случай кой отъ тѣхъ е най-важенъ? — Най-важни сѫ тия съ златото въ торбитѣ си. Въ гостилницата, прѣдъ торбитѣ съ златото, не е важенъ нито онзи, който носѣше кибритъ въ джоба си нито онзи, който носѣше хлѣбъ въ торбата си. Както първиятъ има готовностьта да извади кибрита отъ джоба и съ него да запали огъня и да извика всички около огъня да се стоплятъ, така и богатитѣ трѣбва да бѫдатъ готови да извадятъ златото отъ торбитѣ си и всички общо да се ползуватъ отъ него. И както вториятъ пѫтникъ има готовностьта да извади хлѣба отъ торбата си, да го разчупи на нѣколко парчета и да извика всички наоколо си да хапнатъ заедно и да уталожатъ глада си, така и богатитѣ хора трѣбва широко да разтворятъ своитѣ торби съ злато, и да се ползуватъ отъ това благо всички тѣхни братя и съпѫтници въ общия животъ. Обаче, много отъ съврѣменнитѣ богати хора не искатъ да знаятъ нищо за своитѣ братя, които се намиратъ въ лишения. Бѣднитѣ хора казватъ: „Богъ е създалъ свѣта така, че всички да се грижимъ едни за други, да си помагаме“. Разбогатѣятъ ли сѫщитѣ тия хора, тогава казватъ: „Всѣки трѣбва да работи, да се труди да изкарва прѣхраната си и да се грижи самъ за себе си“. Питамъ: кое е по-право отъ тия двѣ учения? — И двѣтѣ сѫ прави. Всички хора трѣбва да живѣятъ заедно, и всѣки трѣбва да живѣе за себе си. Когато пѫтуваме прѣзъ бурна зимна нощь, трѣбва да носимъ кутия съ кибритъ въ джоба си и хлѣбъ въ торбата си. Когато влизаме въ добрѣ уредени градове, съ хубави гостилници, трѣбва да носимъ торби пълни съ злато. Къмъ този законъ, именно, трѣбва да се свеждатъ отношенията на хората. За кои хора се отнася този законъ? — За разумнитѣ хора. Когато хората не искатъ да услужватъ нѣкому, това подразбира, че този човѣкъ не заслужава тази услуга. Дѣйствително, има хора, които не заслужаватъ да имъ се услужва, но питамъ: какви сѫ тия хора? — Умрѣли. Само на умрѣлитѣ хора не може да се услужва. Ако въ дома на нѣкой човѣкъ донесатъ десеть души умрѣли хора, какви услуги могатъ да имъ се направятъ? Може ли да имъ се наготви нѣщо? — Не може. За тия мъртви хора ще се направи по единъ ковчегъ, ще имъ се нареди едно церемониално погребение — нищо повече. При това, ако за погребението на всѣки едного трѣбва да се изхарчатъ по 10,000 лв., за десеть души ще се употрѣбятъ 100,000 лева. Ако пъкъ трѣбва да се услужи на живитѣ хора, за храна на всѣки едного прѣзъ деня ще отидатъ 50 лева. Значи, за десетьтѣ живи хора ще се употрѣбятъ 500 лева на день. Въ такъвъ случай, за прѣдпочитане е да се хранятъ живи хора, отколкото да се погребватъ умрѣли. Този законъ Христосъ е изказалъ въ слѣдния стихъ: „Оставете мъртвитѣ да погребватъ своитѣ умрѣли!“ Нѣкой казва: „Да поправимъ живота си, да се наредимъ, че тогава ще мислимъ за идейни работи“. Казвамъ: оставете мъртвитѣ хора да се занимаватъ съ умрѣлитѣ идеи, а вие се занимавайте съ новитѣ, съ живитѣ идеи, които идватъ сега въ свѣта! Гощавайте, хранете живитѣ хора! Това ще ви костува по-малко, отколкото да изпращате умрѣлитѣ. Въ това отношение, всѣка отрицателна идея е мъртвецъ, за погребението на която трѣбва да се погрижите. За да погребете такава една идея, най-първо трѣбва да искате разрѣшение отъ общината да я погребете, послѣ ще искате да ви опрѣдѣлятъ мѣсто, въ коя часть на гробищата да я заровите, слѣдъ това ще мислите съ колко свещеници да я опѣете, съ коя кола да я отнесете, въ коя църква да я опѣете и т. н.. При това, ще ви искатъ смѣтка, защо убихте тази идея, кой стана причина за нейната смърть? По този начинъ срѣщу васъ ще се заведе цѣлъ сѫдебенъ процесъ. Сега ние изнасяме външнитѣ отношения, които сѫществуватъ въ свѣта. Обаче, всѣко външно отношение отговаря на една вѫтрѣшна реалность. Това значи: не се занимавайте съ мъртвитѣ идеи, които отдавна сѫ умрѣли! Не ги разбутвайте! Не се занимавайте съ вашата лоша сѫдба, отъ която днесъ никой не се интересува! Нѣкой се интересува да знае, какъвъ е билъ въ миналото. Казвамъ му: не се интересувай, това не е важно сега. — Не, азъ искамъ да зная, какъвъ съмъ билъ. — Добрѣ, щомъ искашъ да знаешъ, ще ти кажа: прѣди петь прѣраждания ти живѣеше въ еди-кой си градъ, дѣто уби около десетина души. Слѣдъ това те осѫдиха на смърть чрѣзъ обѣсване. Когато те качиха на вѫжето да те бѣсятъ, то се скѫса. Десеть пѫти се кѫса вѫжето, и ти най-послѣ остана живъ. Вслѣдствие на това, обаче, у тебе остана единъ голѣмъ страхъ, отъ който и досега не можешъ да се освободишъ. — Дѣйствително, азъ имамъ голѣмъ страхъ въ себе си. — Този страхъ ти прѣпятствува да издържашъ въ убѣжденията си. Въ даденъ моментъ ти си готовъ на всичко, обѣщавашъ много нѣща, но като се намѣришъ на тѣсно, веднага се отказвашъ. Смѣли хора се изискватъ сега въ свѣта! Не е важно, какъвъ си билъ нѣкога. Важно е, какъвъ си днесъ и какво можешъ да направишъ. Отъ 8,000 години насамъ всички хора сѫ живѣли неправилно, водили сѫ изопаченъ, лошъ животъ. Казвамъ: оставете миналия си животъ, не се занимавайте съ него! Прѣскочете този животъ, оставете го на Бога! Нека Той се занимава съ него. Богъ ще заличи всичко непотрѣбно отъ него и ще извади само най-необходимото. Миналиятъ ви животъ е мракъ, тъмнина за съзнанието ви и се явява като спънка за сегашния ви животъ. Нѣкой казва: „Ще се пръсна отъ мѫка“. Тази мѫка, както и всички страдания и нещастия на човѣка, се дължатъ на неговия лошъ животъ въ миналото. Когато нѣкой отъ миналитѣ животи на човѣка прѣмине прѣзъ съзнанието му, той се чувствува недоволенъ, животътъ му се обезмисля и потъмнява. Ето защо, всички хора трѣбва да прѣминатъ тази тъмна зона на живота и да отидатъ на свѣтлата страна, въ зоната на праведнитѣ хора, между хората на шестата раса, които отъ прѣди 8,000 години и досега сѫ живѣли и живѣятъ чистъ и святъ животъ. По този начинъ, именно, тѣ сѫ създали новата култура на земята. И сега цѣлото съврѣменно човѣчество трѣбва да влѣзе въ тази нова култура, която му принадлежи. И тъй, когато говоримъ за Царството Божие, ние разбираме усилията на човѣшкитѣ синове, които сѫ създали новата култура; тази култура ще се насажда отсега нататъкъ на земята. Ако искате да знаете нѣщо за тази култура, четете Посланията на Павла къмъ евреитѣ. И пророцитѣ сѫ говорили за тази култура. И Христосъ е говорилъ за новата култура, която всѣки трѣбва да приеме въ себе си, което е изразилъ въ слѣднитѣ стихове: „Търсете първомъ Царството Божие и Правдата Негова“, и „Който се отрече отъ мене, и азъ ще се отрека отъ него на небето“. За новата култура свидѣтелствуватъ и ангели, които не сѫ отъ човѣшка раса. Това подразбира, че има ангели, които сѫ произлѣзли отъ човѣшка раса, но има и такива, които сѫ произлѣзли отъ сѫщества отъ висша иерархия. „Никодимъ дойде при Пилата и поиска тѣлото Исусово“. Днесъ всѣки човѣкъ би се считалъ щастливъ, ако би ималъ нѣколко косми отъ главата на Христа. Кой какъ дойде при такъвъ човѣкъ, той все ще му показва космитѣ отъ главата на Христа. Сѫщо така би се считалъ щастливъ и онзи човѣкъ, който би ималъ парченце отъ кожата на Христа. Той би я турилъ подъ микроскопъ да я изучава и би казалъ: „Колко хубава, съвършена и деликатна е била кожата на Христа!“ Ако азъ бѣхъ на вашето мѣсто, не бихъ желалъ да имамъ нито косъмъ отъ главата на Христа, нито парче отъ кожата Му, но бихъ желалъ да имамъ само една отъ Неговитѣ думи, въ нейната първична форма, тъй както е излѣзла за пръвъ пѫть изъ Неговата уста. Напримѣръ, щастливъ бихъ се считалъ, ако имахъ въ първичния видъ слѣднитѣ думи на Христа: „Богъ е Любовь“, или „любете се едни други“! Нѣкой казва: „Азъ пъкъ бихъ се считалъ щастливъ, ако имахъ въ албума си саморѫчния подписъ на Христа“. И наистина, такъвъ албумъ днесъ би струвалъ милиарди левове. При това положение, обаче, хората не биха имали желание да изтълкуватъ Неговия подписъ, или да разбератъ смисъла на написанитѣ отъ Него думи, но щѣха да иматъ желание да откраднатъ този албумъ, и съ това да изопачатъ Истината. У повечето съврѣменни хора днесъ има желание да обсебватъ, да крадятъ красивитѣ картини въ свѣта. Едва се яви нѣкоя красива картина въ свѣта и веднага изчезва. Казвамъ: сегашнитѣ условия на живота изискватъ отъ всички хора една вѫтрѣшна реформа. Това се изисква и отъ най-праведнитѣ. Помнете слѣдното нѣщо: докато човѣкъ живѣе въ физическия свѣтъ, той всѣкога трѣбва да бѫде недоволенъ. Азъ не подразбирамъ недоволството на съврѣменнитѣ хора. Отъ какво сѫ недоволни хората днесъ? Нѣкой казва: „Азъ съмъ недоволенъ, че нѣмамъ кѫща“. — Въ това седи твоето зло. — Азъ съмъ недоволенъ, че нѣмамъ пари, че не съмъ богатъ човѣкъ. — Въ това седи твоето зло. — Азъ съмъ недоволенъ, че не съмъ свършилъ университетъ. — Въ това седи твоето зло. Тия и редъ други недоволства създаватъ нещастието на съврѣменнитѣ хора. Истинското недоволство се заключава въ факта, че човѣкъ има желание да използува всички условия, дадени за неговото развитие, а по нѣкакви причини, вънъ или вѫтрѣ въ него, не може да ги използува. Ако е въпросъ да бѫде човѣкъ недоволенъ отъ това, че не е свършилъ университетъ, ние виждаме два вида хора въ свѣта: едни свършватъ университетъ, излизатъ оттамъ съ дипломъ, обаче, като влѣзатъ въ живота, не могатъ да реализиратъ, да приложатъ своята наука; други пъкъ не свършватъ никакъвъ университетъ, влизатъ въ живота безъ дипломъ, обаче, тѣ иматъ творчески умъ, могатъ да творятъ, и се проявяватъ. Нѣкой човѣкъ свършва музикална академия, но не може да свири хубаво, не се харесва на публиката. Другъ нѣкой не свършва никаква музикална академия, самоукъ е, обаче, свири хубаво и задоволява хората. Това, именно, е вѫтрѣшната, реалната страна на живота. Да живѣемъ добрѣ, това е най-голѣмото изкуство, на което човѣкъ, ако го притежава, може да се радва. Питамъ: какъ се обяснява желанието на Никодима да отиде при единъ свѣтски човѣкъ, какъвто бѣше Пилатъ, и да иска тѣлото Христово? Главната задача на съврѣменния човѣкъ е като тази на Никодима: да освободи Словото Божие, което е дълбоко заровено въ него. Като Го освободи, той трѣбва съ голѣма прѣдпазливость да изчисти съ своитѣ четки всичкия прахъ отъ плочитѣ, наслоенъ отъ вѣковетѣ, безъ да заличи написаното върху тѣхъ. Всички хора трѣбва да внимаватъ да не осакатятъ, да не изопачатъ написаното върху тия плочи. Когато човѣкъ започва да чисти, да облагородява своето съзнание, на всѣко изчистено мѣсто изпѫкватъ написанитѣ отъ вѣковетѣ още идеи и чувства. И сега, като става въпросъ за свършване на извѣстни науки, казвамъ: има другъ начинъ, по който се изучаватъ наукитѣ, а именно, като се чисти и освобождава съзнанието отъ ненужния багажъ на миналото. Изчисти ли се съзнанието на човѣка, въ него изпѫква онова истинско и положително знание, написано върху него отъ памти-вѣка. Всѣки човѣкъ е работилъ нѣкога, въ своето минало, за придобиване на това знание, а днесъ трѣбва да работи за неговото освобождение. И ако днесъ човѣкъ учи, работи и прави редъ усилия въ своя животъ, всичко това не е нищо друго, освѣнъ усилията на неговия духъ да освободи отъ забрава своето първично знание, което той нѣкога е ималъ. Къмъ това се стремятъ и всички науки, всички изкуства и занаяти. Изчисти ли се съзнанието на човѣка, въ една година той може да стане музикантъ, ученъ или какъвъ и да е знатенъ човѣкъ. Такъвъ човѣкъ най-първо ще знае, какъ да моделира своята глава, а едноврѣменно съ това и цѣлото тѣло. Нѣкои ще възразятъ: „Какво значение иматъ формата, устройството на главата и тѣлото на човѣка?“ При сегашното развитие на човѣчеството, всѣки човѣкъ, на когото костьта на черепа е дебела, той не е готовъ за новата култура. Костьта на черепа у човѣка трѣбва да бѫде тънка и гъвкава, а мозъчнитѣ центрове трѣбва да бѫдатъ отзивчиви, възприемчиви къмъ вълнитѣ, които идватъ отъ добритѣ и възвишени сѫщества на културния свѣтъ. Само по този начинъ ще може да се създаде вѫтрѣшна връзка между тѣхъ. Кой отъ васъ, напримѣръ, може сега съ своето вѫтрѣшно радио да се разговаря съ нѣкой човѣкъ изъ България, или още повече съ нѣкой човѣкъ отъ Америка, и да образува съ него връзки? Както е възможно да стане това съ сѫщества отъ физическия свѣтъ, по сѫщия начинъ е възможно хората да се разговарятъ и съ сѫщества отъ невидимия свѣтъ. Както хората се съобщаватъ по телефони, телеграфи, а днесъ вече и по радиоапаратъ, така сѫщо могатъ да се образуватъ вѫтрѣшни връзки, вѫтрѣшни отношения и съ възвишения Божественъ свѣтъ. Всѣки човѣкъ трѣбва да си създаде вѫтрѣшни отношения съ Христа! Какво се изисква за това? — Да си приготви своето вѫтрѣшно, духовно радио, съ което да възприема мислитѣ на Христа и да се разговаря съ Него. Като приготвите радиото си, вие отивате при Христа, дрънкате на звънеца, и Христосъ ви се обажда: „Кой тамъ?“ — Господи, азъ съмъ. — Какво искашъ? — Намирамъ се въ трудни условия на живота, помогни ми да излѣза на свобода. Отъ много години Те търся, едва днесъ Те намѣрихъ. — Въ какво седи твоето затруднение? — Младъ съмъ, искамъ да се оженя, а не мога да намѣря момата, която търся. — Тази мома, за която ти ще се оженишъ, още не се е родила на земята, затова по добрѣ не се жени. Искашъ ли друго нѣщо? — Бѣденъ съмъ, Господи, кѫща нѣмамъ, па и навредъ около мене бѣдни хора. — Днесъ ти живѣешъ между лоши хора, прѣстѫпници, и ако станешъ богатъ, заради богатството тѣ ще те убиятъ, съ което твоето развитие на земята ще се прѣкрати. Ето защо, по-добрѣ за тебе е да останешъ бѣденъ. Ще искашъ ли още нѣщо? — Да, Господи, искамъ да уча, да свърша университетъ. — И това още не е за тебе. Съврѣменната наука е повече материалистична, отколкото духовна, и ако ти, съ твоя неопрѣдѣленъ още умъ, влѣзешъ въ университета, ще се изопачишъ въ мисъльта си. Затова, по-добрѣ остани простъ човѣкъ на земята. Истинскитѣ професори не сѫ дошли още. Ти не си дошълъ до сѫщностьта на нѣщата, а искашъ да се занимавашъ съ материални работи. Какъвъ въпросъ още искашъ да ми зададешъ? — Господи, искамъ да Ти служа! Какво ще отговори Христосъ на този въпросъ? — Той ще вземе Евангелието и ще му прочете стиха, който е изказалъ прѣди 2,000 години на свѣта: „Който иска да дойде при мене, да дигне кръста си и да ме послѣдва“! Значи, съврѣменното човѣчество се намира въ епоха 2,000 години слѣдъ Христа. То е извървѣло вече пѫтя на страданията и е готово да слѣдва Христа. Ако съврѣменниятъ човѣкъ е развилъ своето духовно радио, съ какво трѣбва да занимава Христа? Ако той иска да се свърже, нека се свърже, нека съжителствува съ нѣкой ангелъ. Ако той иска да живѣе идеенъ животъ, нека се обърне къмъ Бога, да иска Божиятъ Духъ да се всели въ него. Въ нѣкой отъ стиховетѣ на Писанието се казва: „Който иска да живѣе идеенъ, щастливъ животъ, нека съедини своята душа и своя духъ въ едно, да живѣятъ заедно“. Думата „духъ“, взета въ широкъ и дълбокъ смисълъ, подразбира най-мощната, най-красивата форма, която сѫществува въ свѣта. Душата пъкъ прѣдставлява най-меката, най-нѣжната форма въ свѣта. Ще знаете: всѣка форма, която внася мощь и мисъль въ човѣка, това е духътъ; и всѣка форма, която внася мекота въ човѣка, това е душата. Задъ тѣзи форми пъкъ сѫществува известно съдържание. Една отъ важнитѣ задачи на съврѣменния човѣкъ е да моделира своя черепъ. Сегашнитѣ хора се ретуширатъ, но тѣ не знаятъ, по какъвъ начинъ става правилното ретуширане. Има извѣстни правила и закони, по които човѣкъ може да се ретушира, но сѫщественото и важно за човѣка не е да се ретушира, а да моделира своя черепъ, както и своето тѣло. Когато Господъ създаде свѣта, Той остави единъ моделъ, единъ образецъ, по който човѣкъ да се рѫководи, да знае, какво трѣбва да изработи и постигне въ своя животъ. Дѣ е сега този моделъ? Дайте ми скицата на първата глава, на първата рѫка, на първото око и ухо, на първата уста, на първия езикъ, на първитѣ дробове и на всичко първо въ човѣка, което Богъ създаде! Първитѣ нѣща, които Богъ създаде, сѫ сѫщественитѣ нѣща въ живота на всѣки едного. Ние трѣбва да имаме тѣзи точни математически и геометрически мѣрки, които Богъ е далъ първоначално. Тѣ прѣдставляватъ истинския човѣкъ. Съврѣменнитѣ учени казватъ: „Анатомически човѣкъ е построенъ по този и този начинъ“. Казвамъ: една анатомия сѫществува въ свѣта — Божествената анатомия. Една физиология сѫществува въ свѣта — Божествената физиология. Важни сѫ първичната анатомия и първичната физиология за човѣка. Това, което съврѣменнитѣ учени наричатъ анатомия и физиология, не е нито анатомия, нито физиология — това е деформация на човѣка, това е особенъ родъ паталогия. Да изучавашъ анатомията и физиологията на човѣка, значи да изучавашъ органитѣ въ човѣшкото тѣло и тѣхнитѣ функции тъй, както Богъ първоначално ги е създалъ. Като погледнешъ една кость, трѣбва да знаешъ, че тя е жива, никога не умира. Коститѣ, които Богъ е създалъ, не умиратъ. Черепътъ, който Богъ е създалъ, не умира, не се разпръсва. Всичко, което умира, което се разпръсва, не е Божествено. Казвамъ: ние говоримъ за вѫтрѣшния човѣкъ, у когото душата и духътъ живѣятъ заедно. Има ли човѣкъ това състояние въ себе си, той никога не умира. Такъвъ човѣкъ е безсмъртенъ. Сега, нѣкой човѣкъ казва, че нѣма да умре, а при това умира. Другъ нѣкой казва, че ще живѣе много врѣме на земята, най-малко 120 години, а при това, не се минаватъ десеть години, и той умира. Истинското знание на човѣка седи въ това, като каже, че нѣма да умре, да не умира; когато каже, че ще живѣе повече отъ 120 години, да ги доживѣе. Той казва, че ще живѣе 120 години, но започва да се колебае, да се съмнѣва, че ще ги доживѣе, започва да мисли, какъ ще ги прѣкара и т. н. Какво прѣдставляватъ 120 години прѣдъ 2,000 и повече години или прѣдъ цѣлата вѣчность? — Една микроскопическа часть отъ цѣлия животъ. Казвамъ: при сегашното състояние на живота, за онѣзи хора, които искатъ да живѣятъ новъ животъ, по новъ начинъ, се изисква положителна, Божествена наука. Тази наука изключва всички противорѣчия. Дойдете ли до тази наука, никой не може да каже, че разбира нѣщата по своему. Въ тази наука има едно разбиране на нѣщата, а не двѣ разбирания. Дойдете ли до извора водата трѣбва да бѫде еднаква. Вие не може да имате различни разбирания за водата. Щомъ вкусоветѣ ви сѫ еднакви, ще имате еднакви схващания за водата. Вие не може да имате различни разбирания и за свѣтлината. Щомъ очитѣ ви виждатъ еднакво, ще виждате едни и сѫщи форми, едно и сѫщо положение за нѣщата. Ако двама фотографи иматъ еднакви плочи и застанатъ прѣдъ единъ и сѫщъ прѣдметъ, при едно и сѫщо положение, и дѣйствуватъ въ едно и сѫщо врѣме, тѣ ще получатъ два еднакви образа. Различни ли сѫ условията, и образитѣ ще бѫдатъ различни. И тъй, когато нѣкой казва, че мисли малко по-другояче отъ останалитѣ хора, това показва, че той се е намиралъ при по-особени условия отъ другитѣ. Това подразбира, че едни хора наблюдаватъ слънцето сутринь, други — по обѣдъ, а трети — вечерь. Тия три вида наблюдения ще се различаватъ, но тритѣ заедно ще съставляватъ единъ полукрѫгъ. Всички данни отъ тия три вида наблюдения трѣбва да се събератъ и да образуватъ едно цѣло. Първиятъ, който е наблюдавалъ слънцето при изгрѣвъ, ще разкаже подробно на другитѣ двама, какъвъ е билъ изгрѣвътъ. Вториятъ, който е наблюдавалъ слънцето на обѣдъ, ще разкаже на другитѣ двама, какво е било обѣдното слънце. Третиятъ пъкъ ще имъ разкаже, какъвъ е билъ залѣзътъ на слънцето и т. н.. Като се събератъ всички данни около движението и свѣтлината на слънцето, човѣкъ нѣма да намира никакво противорѣчие, както въ живота, така и въ цѣлата природа. Ако всички хора едноврѣменно наблюдаваха изгрѣва на слънцето, тѣ щѣха добрѣ да се разбиратъ. Като говоримъ за изгрѣва на слънцето, ние не подразбираме толкова физическия изгрѣвъ, колкото духовния изгрѣвъ, т. е. изгрѣва на душата. Изгрѣвътъ на слънцето, това е изгрѣвъ на душитѣ на различни сѫщества. Значи, тия сѫщества сѫ причина за изгрѣване на слънцето. Психическиятъ изгрѣвъ на човѣка е изразъ на импулса, който иматъ сѫществата, които живѣятъ надъ него. Ако тия сѫщества имаха активно съзнание, нашиятъ изгрѣвъ никога не би залѣзвалъ. Слѣдователно, всичко, което ни заобикаля — трѣвитѣ, растенията, животнитѣ, звѣздитѣ, слънцето — е изразъ на Божественото съзнание, което изгрѣва и функционира въ всички свои части. Всички тия нѣща съставляватъ части на цѣлокупното Божествено съзнание. Това съзнание не се проявява навсѣкѫдѣ въ еднаква степень. Божественото съзнание е проявено у човѣка само до извѣстна степень, когато у светиитѣ и гениитѣ то е проявено въ по-висока степень. Когато става въпросъ за погрѣшкитѣ на хората, светиитѣ и гениитѣ не ги сѫдятъ, не се занимаватъ съ тѣхнитѣ грѣхове. Когато светията носи грѣховетѣ на хората, той знае тѣ че сѫ тѣхни, а не негови. Съ това той иска да имъ помогне. Та казвамъ: Христосъ е дошълъ на земята съ цѣль да освободи хората отъ страданията“. Той е казалъ на ученицитѣ си: „Който иска да придобие вѣчния животъ, нека дигне кръста си и ме послѣдва“. Съ това Христосъ подразбира слѣдното положение: на пѫтя, по който вървишъ, е поставенъ камъкъ, въ който хиляди коли се строшаватъ. Затова, ако искашъ твоята кола да не се строши, дигни този камъкъ отъ пѫтя и го тури на друго мѣсто! По този начинъ ти ще направишъ добро и на себе си, и на другитѣ хора, които минаватъ по този пѫть. И слѣдъ това, като дигнешъ кръста си и отново минешъ по този пѫть, колата ти нѣма да се счупи. Това подразбира този стихъ. Това значи освобождение отъ страданията, освобождение отъ кръста. Мнозина взиматъ този стихъ въ неговия букваленъ смисълъ и мислятъ, че, наистина, трѣбва да турятъ кръста на гърба си и да го носятъ. Кръстътъ, това сѫ мѫчнотиитѣ, страданията въ живота. Затова всѣка мѫчнотия, дигната на врѣме, не е мѫчнотия. Тя отслабва, стопява се, и у човѣка остава една малка радость. При всички мѫчнотии въ живота, въ съзнанието на хората остава мисъльта, че животътъ е тежъкъ, че Христовиятъ кръсть е тежъкъ, че Христовото учение е тежко и неприложимо. Питамъ: тежъкъ ли е кръстътъ на Любовьта? Тежъкъ ли е кръстътъ на знанието? Тежъкъ ли е кръстътъ на богатството? Тежки нѣща въ живота сѫ само тия, които се използуватъ неправилно и неразумно. Богатиятъ човѣкъ казва: „Тежъкъ е моятъ кръсть“. - Добрѣ, щомъ твоятъ кръсть е тежъкъ, дай го на мене! А, не може. — Щомъ не го давашъ, не е тежъкъ твоятъ кръстъ. Бѣдниятъ човѣкъ казва: „Тежъкъ е моятъ кръстъ!“ — Добрѣ, азъ съмъ готовъ да понеса кръста на бѣдния човѣкъ, но едноврѣменно съ това искамъ да взема и неговия животъ, неговия умъ и неговото сърце, тъй както му сѫ дадени отъ Бога. Готовъ ли е на това? — Не е готовъ. Значи, и неговиятъ кръстъ не е тежъкъ. Американскиятъ професоръ, докторъ Sarong, който е заминалъ вече за другия свѣтъ, често казваше: „Колкото и да страдамъ, съ нищо на свѣта, обаче, не бихъ замѣнилъ своя умъ, своето сърце и своя животъ! За никакъвъ царски животъ, за никаква царска корона не бихъ замѣнилъ своето състояние!“ И тъй, ще знаете, че никому не е тежъкъ кръстътъ — нито на богатия, нито на бѣдния, нито на учения, нито на простия. Човѣкъ самъ прави кръста си тежъкъ. Когато нѣкой казва, че кръстътъ му е тежъкъ, то е, защото той не иска, или пъкъ нѣма желание да изпълни волята Божия. Защо трѣбва да служимъ на Бога? Прѣди всичко Богъ не се нуждае отъ нашето служене, но по този начинъ, именно, Той иска да ни направи свободни. Човѣкъ не може да добие своята свобода, ако не служи на Бога. Това е единъ абсолютенъ законъ, който сѫществува не само между хората, но и между всички сѫщества, въ каквато степень на развитие и да се намиратъ. Да служишъ на Бога, това подразбира да имашъ силно, интенсивно желание да добиешъ свободата си. Човѣкътъ на свободата винаги има разположение на духа, свѣтътъ прѣдъ него се разтваря широко, и той е радостенъ и веселъ. Който го види, казва: „Този човѣкъ е щастливъ, защото е намѣрилъ своя Учитель, своя господарь, на когото нѣма подобенъ въ свѣта“. Днесъ, ако срещнете нѣкой човѣкъ, който не е придобилъ свободата си, дълго врѣме трѣбва да го убѣждавате, че е необходимо да се моли на Бога, да Му служи. Той ще ви пита: „Защо е потрѣбна молитвата, защо трѣбва да служа и да се подчинявамъ на Бога? На сѫщото основание и азъ ще ви запитамъ: защо да не се моли човѣкъ? Защо да не служи на Бога? Сѫщиятъ този ученъ, който пита, защо трѣбва да се молимъ и служимъ на Бога, щомъ се разболѣе, веднага вика лѣкари и се моли да му помогнатъ. Като дойдатъ лѣкаритѣ при него, тѣ започватъ да му прѣдписватъ различни лѣкарства, отъ които да взима по нѣколко капки на день. Този ученъ професоръ взима ту едно, ту друго шише съ лѣкарства, внимателно отлива по нѣколко капки и започва да ги пие. Питамъ: това не е ли молитва? Той употрѣбява день слѣдъ день по 5-10 капки отъ нѣкое лѣкарство, но работата не отива на добрѣ — болестьта не излиза отъ него. Пакъ дойде лѣкарьтъ, прѣдписва второ лѣкарство, по петь капки три пѫти на день, но и този пѫть болестьта не си отива. Казвате: „Има ли нѣщо лошо въ това, човѣкъ да слуша и изпълнява прѣдписанията на лѣкаритѣ? — Нищо лошо нѣма. Това не е унижение. Често дѣтето се качва на гърба на баща си, и този голѣмъ ученъ, виденъ професоръ, го разнася изъ стаята, като конь. Дѣтето се моли на баща си: „Тате, поноси ме малко!“ Има ли нѣкакъвъ срамъ въ това, бащата да служи на своето дѣте? — Нѣма никакъвъ срамъ. Безчестие ли е за магарето, когато нѣкой човѣкъ се качва на гърба му? — Не е безчестие. Безчестие ли е за човѣка да се качва на гърба на магарето? — И това не е безчестие. Мнозина казватъ: „Горкото магаре!“ Казвамъ: горкиятъ човѣкъ, който се е качилъ на гърба на магарето! Ние разглеждаме въпроса въ обширенъ смисълъ. Когато човѣкъ се качи на гърба на нѣкое магаре, той приема неговитѣ разсѫждения, а магарето приема разсѫжденията на човѣка. Въпросътъ не седи въ това, за кого е безчестието, дали за човѣка, или за магарето, но казвамъ: привилегия е за магарето да се качва човѣкъ на гърба му; привилегия е и за човѣка да се качва на гърба на магарето, да става вѫтрѣшна обмѣна между него и магарето, да види човѣкъ, какво е положението на магарето днесъ. Лесно е да се каже: „Магаре е това!“ Човѣкъ трѣбва да разбере, какво е прѣдназначението на магарето, като форма, която Богъ е създалъ. Съврѣменнитѣ хора иматъ лъжлива идея въ себе си, като мислятъ, че само човѣшката форма е създадена съобразно законитѣ на великата природа, а всички останали форми сѫ несъобразни съ живата разумна природа. Вѣрно е, че човѣкътъ заема високо стѫпало по своето развитие, въ сравнение съ всички други сѫщества, но ако въ неговата форма липсватъ всички други форми, въ него ще се забѣлѣжи единъ вѫтрѣшенъ дефектъ. Азъ говоря за разумнитѣ хора, които съзнателно вървятъ въ пѫтя. Въ съзнанието на тия хора никога не трѣбва да става прѣкѫсване. Тѣ трѣбва да знаятъ, че всѣко нѣщо, което става въ свѣта, е на своето мѣсто и врѣме. Въ такъвъ случай, всѣки човѣкъ е достоенъ за това, което му се дава, или за това, което му се случва въ живота. Мѫчнитѣ задачи сѫ достояние на силнитѣ, на способнитѣ ученици, а не на слабитѣ. Какво показва натоварениятъ конь? — Че е силенъ, че е достоенъ за товара, който носи. Човѣкътъ на голѣмитѣ жертви е достоенъ за всичко, което прави. Ако се разсѫждава по този начинъ, ще видимъ, че между всички явления има вѫтрѣшна връзка. Въ Божествения свѣтъ има единъ вѫтрѣшенъ законъ, който регулира всички нѣща. Ако питате, защо Господъ създаде така свѣта, никакъвъ отговоръ нѣма да получите. Като отидете въ нѣкоя гостилница, вие нѣма да питате, защо Господъ създаде хората само да ядатъ и да пиятъ, но ще кажете на гостилничаря: „Моля, бѫдете тъй добри да ми дадете единъ хубавъ обѣдъ!“ Да се храните и да подържате живота си, това е реалното за васъ. Запитате ли нѣкой знаменитъ професоръ, защо Господъ създаде човѣка по този, а не по другъ начинъ, той ще ви даде една бѣлѣжка и ще ви изпрати до другъ професоръ. Отидете ли при него, и той ще постѫпи по сѫщия начинъ. За изяснение на мисъльта си ще ви приведа слѣдния примѣръ. Слѣдъ освобождението на България единъ младъ българинъ се завръща отъ Америка, дѣто свършилъ наукитѣ си и се явява при князъ Батемберга да го моли за нѣкаква служба. Князътъ, като го видѣлъ, намислилъ да го направи пръвъ министъръ въ България, и затова го запиталъ: „Каква служба искате да ви дамъ? Бихте ли приели нѣкой високъ постъ?“ — Не, азъ искамъ да стана директоръ на една отъ тукашнитѣ гимназии“. Князътъ му далъ една бѣлѣжка, съ която го изпратилъ до единъ отъ своитѣ министри, като му казалъ: „Ще отидете съ тази бѣлѣжка при министра, той ще ви даде исканата отъ васъ служба“. Обаче, като отишълъ при министра, този българинъ не получилъ директорското мѣсто, а сѫщеврѣменно изгубилъ и министерския постъ. Това значи да не разбирате основния законъ на живота. Казвамъ: като отидете при Бога, нѣма да казвате, че този постъ не искате, или онзи постъ не искате. Съврѣменнитѣ хора искатъ да станатъ велики. Тамъ е нещастието на хората. Много хора искатъ да станатъ велики поети. — Днесъ свѣтътъ страда отъ поети. Много хора искатъ да станатъ велики музиканти. — Свѣтътъ страда отъ музиканти. Много хора искатъ да станатъ пророци. Мнозина пъкъ искатъ да станатъ учители. — Свѣтътъ страда отъ учители. Когато Богъ е създалъ свѣта, Той е поставилъ поетитѣ, ученитѣ, философитѣ, пророцитѣ, учителитѣ на своето мѣсто. И затова ти, който си останалъ послѣденъ, не искай да станешъ нито поетъ, нито философъ, нито пророкъ, нито учитель, но кажи: „Господи, дай ми единъ хубавъ обѣдъ!“ Какво по-хубаво отъ това? Казвате: „Ами ние кога ще заемемъ едно отъ тия почтени мѣста?“ — Когато нѣкой отъ тия поети, или философи, или учени, или професори се наситятъ на своето мѣсто и ви кажатъ: „Вземете моето мѣсто!“ Трѣбва да знаете, че въ духовния свѣтъ поетитѣ, философитѣ, ученитѣ и пророцитѣ не сѫ самозвани, не се назначаватъ произволно, но първоначално сѫ назначени отъ Бога. Тия хора сѫ родени отъ Бога и сѫ дошли готови съ своитѣ дарби. Човѣкъ не може да бѫде пророкъ, ако не е роденъ за такъвъ; човѣкъ не може да бѫде философъ, ако не е роденъ за такъвъ; човѣкъ не може да бѫде учитель, ако не е роденъ за такъвъ. Роденитѣ отъ Бога сѫ хора, които носятъ благословение за свѣта, а всички други, които не сѫ родени отъ Бога, тѣ създаватъ нещастия, както за себе си, така и за окрѫжаващитѣ. „Той дойде при Пилата и поиска тѣлото Исусово“. Наистина, нужно е тѣлото Христово, но по-необходимъ е Христовиятъ Духъ. Въ Писанието се казва: „Ще изпратя Духа си. И като дойде Духътъ на Истината, Той ще ви научи на всичко.“ Сѫществено нѣщо е тѣлото Христово, но важно е да имаме и Христовия Духъ. Когато се казва, че трѣбва да имаме Христовия Духъ, това не подразбира, че ще Го придобиемъ изведнъжъ, но постепенно. Идването на Духа е процесъ на пробуждане съзнанието. Отъ хиляди години Христовиятъ Духъ работи въ свѣта, въ душитѣ на хората и въ момента, когато човѣкъ съзнае това и образува вѫтрѣшна връзка съ Духа, Той напълно прониква въ него. Връзката между душата и Духа не се създава сега, но сега трѣбва само да се възстанови. Нѣкой пита: „Азъ дали съмъ достоенъ за тази връзка?“ Който задава този въпросъ, мяза на българина, който отишълъ при Батемберга да иска служба. Та и вие сега не трѣбва да питате, дали сте достойни за тази връзка, или не сте достойни. На всѣки, който задава такъвъ въпросъ сега, въ края на вѣка, азъ казвамъ: ти си отъ недостойнитѣ, защото, ако бѣше отъ достойнитѣ, нѣмаше да бѫдешъ на това мѣсто. Щомъ си останалъ на края, щомъ не си свършилъ училището, ти си отъ недостойнитѣ. Другъ нѣкой казва: „Азъ не съмъ уменъ човѣкъ“. — Ако бѣше уменъ, способенъ човѣкъ, ти щѣше да бѫдешъ на своето мѣсто, а сега си останалъ на края, не си свършилъ училището. Такива заключения могатъ да се вадятъ отъ подобни запитвания. Казвамъ: моята цѣль не е да ви обезсърдчавамъ, но да ви насърдча, да изправите нѣкои свои погрѣшни разбирания, защото и напрѣднали въ науката хора понѣкога могатъ да изпаднатъ въ заблуждения. Най-първо мисъльта на човѣка трѣбва да се освободи съвършено отъ всички тревоги и смушения. Често съврѣменнитѣ хора се безпокоятъ отъ мисъльта, какъ ще прѣкаратъ живота си, какво ще стане съ тѣхъ и т. н.. Не се безпокойте, всички ще прѣминете добрѣ. Христосъ казва: „Доста е злото за деня“. Нѣкой казва: „Мѫченъ е животътъ ми“! — Не говорете за мѫчнотиитѣ. Всѣка мѫчнотия развива по една сила въ вашата душа. — Знаете ли какви лишения търпя? — Нищо, лишенията развиватъ вашия характеръ. — Никой не ме обича. — Не, има Единъ, Който ви обича. Богъ ви обича. Ако Той не ви обичаше, вие не бихте могли да живѣете на този свѣтъ. Щомъ живѣете, значи Той ви обича. — Какво ще бѫде въ онзи свѣтъ? — Каквото и въ този свѣтъ. Този и онзи свѣтъ сѫ едно и сѫщо нѣщо. Тѣ прѣдставляватъ двѣтѣ граници на единъ и сѫщъ животъ. Прѣдставете си, че азъ излизамъ вънъ отъ стаята си безъ свѣщь, и никой не ме вижда, но гласътъ ми само чуватъ. Питатъ ме: „Моля, кой е тамъ“? — Единъ вашъ приятель. — Почакайте малко, сега ще излѣза. Влизате вѫтрѣ, обличате дрехата си, запалвате свѣщьта, излизате вънъ и ме виждате. Значи, въ този свѣтъ ви посрѣщатъ безъ свѣщь, а въ онзи свѣтъ — съ свѣщь. За да може нѣкой да види своя приятель въ духовния свѣтъ, трѣбва да запали своята духовна свѣщь. Обаче, и безъ свѣщь, и съ свѣщь да сте, азъ съмъ все сѫщиятъ вашъ приятель. По сѫщия начинъ, дали Господъ ни посрѣща съ свѣщь, или безъ свѣщь, Той е всѣкога и навсѣкѫдѣ единъ и сѫщъ. И тъй, ако искате да разберете смисъла на Любовьта въ живота, да бѫдете щастливи, трѣбва да живѣете по новия начинъ, съ нови методи и правила. Не живѣете ли така, никой въ свѣта не може да ви обича. Ако вие носите отрицателното въ себе си и се съмнѣвате въ всѣки човѣкъ, какъ ще ви обичатъ хората? Единъ необикновенъ човѣкъ може да ви обича, но единъ обикновенъ човѣкъ не може де ви обича. Вие не можете да обичате умрѣлия човѣкъ, който е започналъ да се вмирисва; вие не можете да обичате развалената храна; вие не можете да обичате скѫсанитѣ дрехи; вие не можете да играете хоро съ единъ човѣкъ, на когото кракътъ е счупенъ. Това е новото разбиране. Днесъ всички хора говорятъ за старата Истина въ свѣта. Казвамъ: старата Истина, това е онази мъртва материя, която се тѫпчи отъ вѣкове насамъ. Божественото, обаче, седи надъ всички врѣмена и години. То никога не умира, а вѣчно живѣе. Този е новиятъ възгледъ, който хората трѣбва да възприематъ. Съврѣменнитѣ хора често се обезсърдчаватъ. Защо? — Тѣ се стремятъ къмъ новото, но като не могатъ да го постигнатъ изведнъжъ, отпадатъ духомъ. Не, човѣкъ трѣбва да се научи правилно да носи страданията. Каквото страдание и да му дойде, да каже: „Радвамъ се, че ме сполетѣ тази скръбь, това страдание“. Човѣкъ расте и се развива въ скръбьта, но трѣбва да има и радость въ себе си. Радостьта трѣбва да бѫде винаги въ тилъ, а скръбьта — на фронта. При скръбьта човѣкъ мисли, разсѫждава, и по такъвъ начинъ той се развива и расте. Азъ не говоря за онази скръбь, която сломява човѣка. Тя е лишена отъ радостьта. Азъ говоря за онѣзи моменти въ живота на човѣка, когато радостьта е въ тилъ, а скръбьта — на фронта. Такъвъ човѣкъ издържа всичко, като храбъръ войникъ. Имайте търпѣние, и вие спокойно ще изнесете страданията си, колкото и да сѫ голѣми. Мнозина казватъ: „Ние изсъхнахме вече“. Казвамъ: идете въ градината, дѣто има изобилно вода и полѣйте и своята градина! Когато нѣкой казва, че е изсъхналъ, това подразбира, че нѣма кой да го обича. — Не, има кой да го обича. Затова, който е изсъхналъ, нека отвори крана на своята чешма и да полѣе градината си. Онзи човѣкъ, който страда, че нѣма знания, нека пусне въ себе си крана на знанието и да си каже: „Отсега нататъкъ ще започна да придобивамъ знания“. Другъ нѣкой казва: „Азъ пъкъ нѣмамъ любовь“. — Въ всѣки човѣкъ има единъ кранъ за Любовьта. Пусни този кранъ въ себе си и кажи: „Отсега нататъкъ ще почна да придобивамъ Любовьта“. — Азъ нѣмамъ Истината въ себе си. — Пусни крана на Истината и ще я придобиешъ. — Азъ нѣмамъ Правдата въ себе си. — Пусни крана на Правдата и ще я придобиешъ. Казвамъ: само по този начинъ новиятъ животъ може да дойде у васъ. Гледайте радостно на живота и на свѣта, и само по този начинъ Богъ ще ви слуша и учи. И сега, понеже настава освобождението на земята, искатъ се силни и здрави хора, пълни съ идеали и устой. Животътъ нѣма да бѫде така миренъ, тихъ и спокоенъ, както мнозина мислятъ. Защо? — Понеже иде нова култура. А когато иде нова култура въ свѣта, всички плодородни полета трѣбва да се разоратъ, цѣлата земя трѣбва да се прѣобърне. За да се разоратъ полетата, първо ралата трѣбва да минатъ отгорѣ имъ, а послѣ да се засѣятъ. И слѣдъ 20 - 30 дни, гледашъ, всичко отгорѣ имъ позеленѣло — новъ животъ надъ тѣхъ расте. Сѫщото нѣщо стана въ Пловдивъ и въ Чирпанъ при землетресенията. Богъ пусна тамъ ралата си и разора земята? Може-би и другадѣ нѣкѫдѣ да пусне ралата си да оратъ. Слѣдъ разораването, тѣзи мѣста отново ще се посѣятъ, нѣма защо да се плашатъ хората. Днесъ Богъ разорава не само България, но и цѣлия свѣтъ. Ралата, плуговетѣ, съ които Богъ разорава земята, това сѫ разнитѣ видове страдания, нещастия, смърть, които сполетяватъ хората, но всичко това е за добро. И смъртьта е едно благо за човѣка, но животътъ е още по-голѣмо благо. И скръбьта е едно благо, но радостьта е още по-голѣмо благо. Ако не дойде скръбьта, по-малкото благо за човѣка, и радостьта — по-голѣмото благо, нѣма да дойде. Ако не дойде смъртьта, и животътъ не може да дойде. Да благодаримъ на малкото благо, за да дойде по-голѣмото благо! „Той дойде и поиска тѣлото Христово“. Никодимъ отиде да търси тѣлото Христово — по-малкото благо, за да намѣри по-голѣмото благо — Словото Божие, Духа Божий. Той взе тѣлото Христово и Го постави въ гроба. Това малко благо възкреси живота. Малкото благо, посѣто въ живота, ще оживи ума и сърцето на човѣка, и тогава ще се яви неговия Спаситель, неговиятъ Учитель, но не вече мъртавъ, а възкръсналъ. Щомъ Учительтъ живѣе и възкръсне, и ученикътъ ще стане, ще оживѣе и ще възкръсне. Ако Той е мощенъ, и ученикътъ ще стане мощенъ. И тъй, който е слабъ, ще знае, че неговиятъ Учитель още не е възкръсналъ. Дѣ е тѣлото на вашия Учитель? Ще отидете да Го намѣрите и тамъ ще чакате, докато дойде ангелътъ да Го възкреси. И когато Той възкръсне, ще дойде голѣмата радость, голѣмото благо въ душата на ученика. И всѣки, който придобие тази опитность, ще придобие и свѣтлина въ съзнанието си, прозрѣние въ душата си. И сега желая на всички ви така де възкръсне и вашиятъ Христосъ въ васъ! Бесѣда отъ Учителя, държана на 20 май 1928 г. въ гр. София.
  4. От томчето "За сѫдба дойдохъ" Сила и живот, XI серия, т.3,(1928), Издание 1929 г., София Книгата за теглене на PDF Съдържание Работникътъ и неговата прѣхрана. „Защото работникътъ е достоенъ за своята прѣхрана“. Матея 10:10 „Работникътъ е достоенъ за своята прѣхрана“. На пръвъ погледъ това изречение е просто, нѣма философски изразъ, но въ сѫщность е много важно. Защо е важно? — Понеже прѣхраната съставлява единъ отъ сѫщественитѣ економически въпроси въ живота. Цѣлата съврѣменна култура се занимава съ въпроса за прѣхраната. Всички науки, въ своята цѣлокупность, сѫщо тъй се занимаватъ съ въпроса за прѣхраната. Даже и религиознитѣ хора, като мислятъ за онзи свѣтъ, това е нѣщо случайно, нѣщо вметнато въ живота имъ. Отъ економическо гледище тѣхната религиозность прѣдставлява нѣкакво забавление, или нѣкакъвъ концертъ. Когато хората нѣма какво да правятъ, тѣ отиватъ на концертъ или на театъръ. По сѫщия начинъ, когато хората се наситятъ на обикновения животъ, тѣ ставатъ религиозни. Нѣкоя майка изгубва дѣтето си, става религиозна; нѣкой търговецъ изгубва капитала си, фалира, става религиозенъ; нѣкой професоръ изгубва службата си, пенсиониратъ го, става религиозенъ; нѣкой философъ изгубва на стари години философията си, става религиозенъ; нѣкой човѣкъ изгубва знанието си, става религиозенъ; нѣкоя красива мома изгубва красотата си, става религиозна. Значи, всички фалирали хора въ живота си ставатъ религиозни. Като говоримъ за религията, ние не разглеждаме този въпросъ философски, но въ неговия дълбокъ смисълъ. Когато философътъ разглежда религията отъ философско гледище, той мяза на нѣкой богатъ човѣкъ, който украсява своята кѫща. Обаче, красотата на кѫщата не подразбира красота въ живота, нито неговото подобрение. „Работникътъ е достоенъ за своята прѣхрана“. Храната е единъ отъ важнитѣ елементи въ свѣта. Ето защо, доставянето на храната, въпросътъ за прѣхраната е една отъ труднитѣ задачи за човѣка. Питамъ: кои сѫ трудни и кои сѫ лесни нѣща въ живота? — Малкитѣ работи въ свѣта сѫ трудни, а голѣмитѣ работи сѫ лесни, защото много хора заедно ги правятъ, а не отдѣлниятъ човѣкъ самъ. Често казвате: еди-кой си човѣкъ гради кѫща. — Не, той самъ не гради кѫщата си, но около 50 — 60 души работници я градятъ. Тази работа е лесна за него, защото другитѣ хора я вършатъ. Вземе ли този човѣкъ мотиката и отиде самъ на лозето да копае цѣлъ день, най-малко десеть пришки ще излѣзатъ на рѫката му. И тъй, като изброява редъ принципи, редъ положения въ живота, Христосъ казва, че тия хора, у които съзнанието е пробудено вече, трѣбва да се отрекатъ отъ майка си и отъ баща си, отъ брата си и отъ сестра си, да се отрекатъ отъ всички стари, фалшиви разбирания и да приематъ новитѣ, истинскитѣ положения въ живота. Какво е искалъ да каже Христосъ съ думитѣ: „Който иска да ме послѣдва, трѣбва да се отрече отъ майка си, отъ баща си, отъ брата си и отъ сестра си“. — Майката, бащата, братътъ и сестрата, това сѫ силнитѣ желания на човѣка, които могатъ да го спънатъ въ живота. Силнитѣ желания у човѣка сѫ влюбвания, а влюбването е особенъ родъ захласване на човѣка. Болниятъ човѣкъ, измръзналиятъ човѣкъ сѫщо тъй сѫ захласнати. Това сѫ състояния на влюбения. Болниятъ човѣкъ не яде, унася се, бълнува. Измръзналиятъ човѣкъ сѫщо тъй не яде, започва да се унася и заспива. И влюбениятъ не яде, бълнува, захласва се. Стомахътъ на влюбенитѣ не работи. Въ влюбването има лъжливи прѣдстави за живота. Влюбениятъ мисли, че обектътъ, къмъ който храни нѣкакво чувство, може да внесе нова енергия въ живота му. Това е едно вѫтрѣшно заблуждение. Когато между двѣ разумни сѫщества се прояви Любовь, между тѣхъ става обмѣна на Божествена енергия. Тази обмѣна е правилна, тя носи здраве и за двамата. Въ това отношение Любовьта е разуменъ, съзнателенъ актъ. Всѣка мисъль и всѣко чувство, които не носятъ щастие и здраве за човѣка, тѣ сѫ човѣшки, а не Божествени. Такъвъ човѣкъ постепенно губи своето здраве и богатство. „Работникътъ е достоенъ за своята прѣхрана“. Човѣкъ работи, за да се прѣхранва. Какъвъ е смисълътъ на храненето? Храненето засега е една отъ сѫщественитѣ работи въ живота ни, затова, именно, съврѣменнитѣ хора търсятъ нѣкакъвъ новъ елементъ за хранене, който да ги освободи отъ сегашното робство, въ което се намиратъ. Робството може да бѫде постоянно, а може да бѫде и врѣменно, случайно. Малко хора има въ свѣта свободни. Свободенъ човѣкъ е този, който живѣе надъ условията. Често съврѣменнитѣ хора питатъ: „Какво нѣщо е Богъ?“ — Богъ е Първоизточникътъ на живота, отъ който човѣшката душа нѣкога се е отдѣлила, но е забравила своя произходъ. Когато човѣшката душа е слѣзла на земята, тя се е облѣкла въ плъть и е дошла между своитѣ майка, баща, братъ и сестра, като условия за нейното развитие. Значи, първата фаза въ развоя на човѣшката душа е слизането ѝ между своитѣ близки, да расте и да се развива. Втората фаза е копнежътъ на душата да учи, да намѣри своя Учитель. Душата търси своя Учитель, а Учительтъ изпраща тази душа въ свѣта да се учи. Въ това отношение човѣкъ трѣбва да разбира основнитѣ принципи, които се прокарватъ чрѣзъ бащата, майката, брата и сестрата. Какво очаква човѣкъ отъ своя баща или отъ своята майка, както отъ своя братъ или отъ своята сестра? Какво очаква отъ своя Учитель или отъ обществото, въ което живѣе? Какво очаква отъ храната? — Все очаква нѣщо. Христосъ казва: „Азъ съмъ живиятъ хлѣбъ“. Човѣкъ трѣбва да се стреми именно, къмъ придобиването на този хлѣбъ, като сѫщественъ, необходимъ елементъ за съзнателния животъ. Едно отъ качествата на човѣшката душа е да се стреми къмъ съзнателния, къмъ Божествения животъ. Докато човѣкъ не придобие това качество, не може да се нарече истински човѣкъ. Какъвъ смисълъ ще има живота на нѣкой човѣкъ, който е живѣлъ 30 години на земята и слѣдъ заминаването отъ този свѣтъ турятъ на гроба му единъ красивъ паметникъ съ надписъ: „Тукъ почива такъвъ и такъвъ човѣкъ, на еди-каква си възрасть и т. н.“. Какво е придобилъ този човѣкъ? Христосъ се обръща къмъ своитѣ ученици и казва: „Работникътъ е достоенъ за своята прѣхрана“. Христосъ подразбиралъ истинския работникъ, който е дошълъ на земята да работи съзнателно. Всѣки работникъ все работи за нѣкого, но първиятъ въпросъ, който той трѣбва да постави на разрѣшение прѣдъ себе си е въпросътъ: за кого работи той и за кого трѣбва да работи? Докато работникътъ не разрѣши този въпросъ за себе си, всички други въпроси оставатъ неразрѣшени. Това се отнася до всички хора безъ изключение. Каквото и да правятъ хората въ свѣта, ако не разрѣшатъ този важенъ въпросъ, кому трѣбва да работятъ, всички други въпроси ще останатъ неразрѣшени. Това нѣщо ще внесе горчивина въ тѣхния животъ, и въ края на краищата тѣ ще се разочароватъ. И тъй, за да се доберемъ до истинскитѣ разбирания въ живота, Христосъ казва: „Работникътъ е достоенъ за своята прѣхрана“. Това подразбира, че Онзи, Който е изпратилъ човѣка отъ невидимия свѣтъ да работи въ свѣта, намира, че той е достоенъ за своята прѣхрана. Подъ думата „невидимъ свѣтъ“ ние разбираме реалния, идеалния, неизмѣняемия свѣтъ. Този идеаленъ свѣтъ се проектира на физическия най-първо чрѣзъ една точка, която е несъизмѣрима. Тази точка има само едно проявление, безъ никакво измѣрение. Сама по себе си тя сѫществува като понятие. Посоката на едно движение се измѣрва само съ една точка. Всѣки човѣкъ трѣбва да има една посока, едно движение, което наричаме неговъ центъръ. Този разуменъ центъръ сѫществува въ неговото съзнание. Мнозина питатъ: какво прѣдставлява човѣшкото съзнание? — Ние наричаме човѣшкото съзнание вдлѫбнато огледало, което събира въ себе си лѫчитѣ на Божествената свѣтлина и послѣ, чрѣзъ отражение, ги разпръсва въ окрѫжаващата го срѣда. Ако човѣкъ нѣма такова огледало, той не може да разбере задачата на своя животъ. За да може това огледало да се държи въ изправность, природата е дала разумъ, умъ на човѣка, да мисли и да разсѫждава. Разумътъ пъкъ е Божествената свѣтлина, която се насочва къмъ това огледало. Това, дѣто хората обичатъ да се оглеждатъ въ огледала, показва, че и нашето съзнание е подобно огледало. И когато нашето съзнание е чисто, подразбираме, че огледалото на нашето съзнание е чисто, и всички прѣдмети ще се отразятъ въ тѣхния естественъ видъ, а това ще ни дава ясна прѣдстава за живота. Противорѣчията, които сѫществуватъ въ ума на съврѣменнитѣ хора за Любовьта, за Мѫдростьта, за Истината, за Правдата, за Добродѣтельта, за милосердието и за редъ прояви въ живота, зависятъ отъ чистотата, отъ степеньта на яснотата на това огледало. Често нашето огледало се покрива съ прахъ, съ тънъкъ воалъ отъ мъгла, помрачава се, замъглява се, и ние не можемъ да добиемъ ясна прѣдстава за живота — изгубваме връзката, смисъла на живота, не знаемъ отдѣ сме дошли и дѣ отиваме. Първата велика задача за съзнанието на индивида е да рѣши въпроса, отдѣ е дошълъ и дѣ отива. Този въпросъ не може да се рѣши колективно. Той се рѣшава единично. Казвамъ: малкитѣ нѣща въ свѣта сѫ трудни, а голѣмитѣ сѫ лесни. Защо? — Защото при голѣмитѣ работи хиляди хора работятъ заедно. И когато тѣхниятъ трудъ се съедини въ едно, той ще бѫде достояние на всички. Каквото хората придобиятъ заедно, то ще се наслѣди отъ поколѣнието. Напримѣръ, благата, които ние сега придобиваме по наслѣдство, сѫ изработени и придобити отъ сѫщества, минали прѣди насъ. Нѣкои отъ тия блага сѫ човѣшки, нѣкои сѫ Божествени. Доброто, напримѣръ, не е благо, придобито отъ човѣшкия родъ. То е благо на Бога. Любовьта сѫщо не е придобита отъ човѣшкия родъ; тя е благо на Бога. Дойдемъ ли до човѣшката интелигентность, и тя е благо на ангелитѣ, а не на хората. Хиляди години сѫ работили тѣ, докато приготвятъ тази интелигентность, отъ която съврѣменнитѣ хора се ползуватъ. Никой окултенъ Учитель днесъ не може да говори на съврѣменното човѣчество за създаването на човѣка по този начинъ, както е писано въ първа глава на Битието. Това, че Богъ взелъ пръсть и направилъ отъ нея човѣкъ, като вдъхналъ въ ноздритѣ му дихание на животъ, е дѣтински разказъ. За да направи Богъ първия човѣкъ, Той е трѣбвало да приготви неговитѣ органи въ разни области и послѣ да ги съчетае. И когато Богъ е казалъ: „Да направимъ човѣка по образъ и подобие Божие“, трѣбвало е да се донесатъ всички негови органи, приготвени отъ по-рано, споредъ първоначалния Божественъ планъ. Питамъ: имате ли прѣдстава, дѣ и по какъвъ начинъ сѫ създадени вашитѣ очи? Сегашнитѣ физиолози гледатъ леко на този въпросъ. Тѣ намиратъ даже, че човѣшкитѣ очи не сѫ добрѣ направени, че не сѫ съвършени; но отъ 8,000 години насамъ тѣ се намиратъ подъ влиянието на грѣха, затова сѫ изгубили малко отъ своето първоначално съвършенство. Доколко очитѣ, като органъ, сѫ издържливи, се вижда отъ това, че цѣли 8,000 години грѣхътъ е влиялъ върху тѣхъ, и хората не сѫ ослѣпѣли. Цѣли 8,000 години грѣхътъ е блъскалъ и върху човѣшкия умъ и човѣшкото сърце, но пакъ не е могълъ окончателно да ги изврати. Най-послѣ, цѣли 8,000 години грѣхътъ е въздѣйствувалъ и върху човѣшкото съзнание, но пакъ не е могълъ напълно да го помрачи. Той е успѣлъ само да прѣмрѣжи неговата чистота и ясность, но тази мрѣжа лесно може да се прѣмахне. За всичко онова, което Богъ е вложилъ дълбоко въ човѣшката душа, Христосъ казва: „Никой не е въ състояние да измѣни нѣщо отъ първичния планъ, който Богъ е прѣдвидилъ за всѣка душа“. Защо? — Понеже нѣма по-могѫщъ и по-мѫдъръ отъ Него. При сегашния животъ хората се интересуватъ отъ това, дали ще бѫдатъ богати, учени, какво мнѣние ще иматъ другитѣ хора за тѣхъ и т. н. Всичко това зависи отъ тѣхъ самитѣ. Да бѫдатъ богати отъ тѣхъ зависи; да бѫдатъ учени отъ тѣхъ зависи. Като казвамъ, че всичко това зависи отъ тѣхъ, подразбирамъ, че всичко, каквото пожелаятъ, може да имъ се даде, а отъ тѣхъ зависи, доколко могатъ да го задържатъ и разработятъ. Колко хора има родени даровити, способни, но понеже не сѫ разработили своитѣ дарби и способности, умиратъ като най-обикновени хора. Такива хора само ядатъ, пиятъ и спятъ. Питамъ ги: защо не работите, защо не свирите? — Не ни е дошло още врѣмето. Виждате, обаче, нѣкой човѣкъ съ обикновени дарби, взелъ цигулката, по цѣлъ день свири. Човѣкътъ безъ дарби по цѣлъ день свири и работи, а даровитиятъ спи, яде и за нищо не мисли! Какъ ще си обясните това противорѣчие въ живота? — Противорѣчията въ живота могатъ само да се изяснятъ, но не и да се обяснятъ. За да се обяснятъ всички противорѣчия, трѣбва да се познава дълбоката философия на живота. При сегашнитѣ условия противорѣчията трѣбва да сѫществуватъ като една възможность, като единъ вѫтрѣшенъ стимулъ за човѣшката мисъль. Въ физическия свѣтъ мисъльта се развива при противорѣчия. Има свѣтове, обаче, дѣто нѣма противорѣчия. Въ Писанието се казва, че и ангелитѣ се интересуватъ отъ голѣмитѣ противорѣчия, които човѣкъ прѣкарва на земята. Тѣ се интересуватъ отъ човѣшкия животъ, въ който и доброто, и злото се взаимно прѣплитатъ. Въ ангелския животъ злото е съвършено изключено. Ако нѣкой ангелъ се осмѣли да каже една отъ тия лоши думи, които хората си казватъ, той моментално би изчезналъ отъ небето. Хората, обаче, тъй често си говорятъ лоши, обидни думи, и пакъ не изчезватъ отъ лицето на земята. Това показва, че Богъ е много снизходителенъ къмъ тѣхъ, а къмъ ангелитѣ е много строгъ. Ангелитѣ благоговѣятъ отъ Бога, а хората не се страхуватъ отъ Него. Какъ ще си обясните тѣзи противорѣчия? Когато нѣкой човѣкъ съгрѣши прѣдъ Бога, той веднага отива при Него и Му казва: „Господи, помогни ми! Паднахъ, окаляхъ се. Помогни ми да стана и да се очистя“! Господъ го поглежда снизходително, и грѣхътъ изчезва. Питамъ: колко отъ противорѣчията на хората сѫ истински, дѣйствителни противорѣчия? Допуснете, че вие сте човѣкъ съ слабости, обичате да пиете, и въ това състояние се скарвате и сбивате съ този, съ онзи, приказвате нелѣпости, докато най-послѣ ви заведатъ въ участъка. Вие седите тамъ и се чудите, защо нѣмате сила да се противопоставите на всички тия условия. Ами знаете ли, какво щѣше да бѫде вашето положение, ако бѣхте дѣйствително силенъ човѣкъ? — При това положение, като силенъ човѣкъ, вие можете да извършите такова голѣмо прѣстѫпление, за което да лежите цѣлъ животъ въ затвора. А тъй, като слабъ човѣкъ, не можете да направите голѣмо прѣстѫпление. Ето защо, Провидѣнието, като знае вашата слабость, създава ви физически слабъ, за да не лежите цѣлъ животъ въ затвора. Слабиятъ човѣкъ, като се напие, става смѣлъ и казва: „Нека се опита нѣкой да ме закачи!“ Обаче, намѣри се нѣкой по-силенъ отъ него, закачи го, удря му една плѣсница, и пияниятъ пада на земята. Поогледа се натукъ-натамъ, пакъ става и започва да си отмъщава. Силниятъ човѣкъ му удря още една плѣсница. Пияницата отново пада на земята и казва: „Да му мислишъ, като стана сега!“ Става отъ земята, но е слабъ, не може да се бори повече и казва: „Извини ме, господине, нали знаешъ, пийнахъ си малко, объркахъ се, че не зная, какво говоря.“ Кои сѫ причинитѣ за произхода на пиянството въ свѣта? — Пиянството е анормалность въ свѣта, която се е породила вслѣдствие нереализирана любовь. Това, което хората наричатъ любовь, то е единъ видъ опияняване въ астралния свѣтъ. Когато Любовьта, като сила, като Божественъ принципъ, не е правилно проявена въ живота, нейнитѣ сладки сокове, отъ дѣйствието на особенъ родъ микроорганизми се подлагатъ на ферментация, при която се образува особенъ видъ вино. Отъ това вино хората се упояватъ и вършатъ хиляди грѣхове и прѣстѫпления. Това вино, което се образува, като вториченъ процесъ при Любовьта, хората наричатъ човѣшка любовь. Мнозина запитватъ: какъ и отъ дѣ е произлѣзълъ грѣха? — Грѣхътъ произлиза отъ факта, че Божествената Любовь не се проявява, както трѣбва, вслѣдствие на което става подпушване на нейнитѣ сили. Това подпушване е причина за всички грѣхове и прѣстѫпления, за всички отрицателни качества въ свѣта. Въ това отношение може да направите опитъ. Вземете най-лошия човѣкъ въ свѣта и му създайте работа, покажете му, че имате добро мнѣние за него, дайте му възможность, въпрѣки всички негови слабости и пороци, да опита Любовьта, ще видите, че този човѣкъ въ кратко врѣме ще измѣни характера си. И когато хората ставатъ лоши, то е по единствената причина, че тѣ мислятъ, какво никой не ги обича. Животътъ безъ любовь не може да сѫществува, тъй както човѣкъ безъ храна отслабва и безъ вода не може да сѫществува. Човѣкъ безъ любовь въ живота си се чувствува тъй недоволенъ, тъй нещастенъ, както когато нѣкой голѣмъ месоядецъ изпадне между хора вегетарианци. Тѣ не ядатъ кокошки, не ядатъ прасенца, а месоядецътъ иска да си хапне месце, и страда. Ами какво ще бѫде положението на този човѣкъ, ако той изпадне между хора родени вегетарианци, на които дѣдитѣ и прадѣдитѣ отъ четири поколѣния насамъ вегетарианствуватъ? Съврѣменнитѣ вегетарианци още не сѫ истински вегетарианци. Ние наричаме съврѣменнитѣ вегетарианци „помаци“. Дѣдото на тия хора билъ месоядецъ, бащата и майката — сѫщо месоядци, а тѣ днесъ станали вегетарианци и ще говорятъ налѣво-надѣсно за вегетарианството. При това състояние на вегетарианството не може да се говори за голѣмо подобрение на обществото. Впрочемъ, вегетарианството е внесло извѣстно подобрение върху здравословното състояние на хората, но за да може то да произведе пъленъ ефектъ, хората трѣбва да се свържатъ съ Първичната Причина, която е създала живота. Майкитѣ и бащитѣ трѣбва да се върнатъ къмъ онази първична вѫтрѣшна храна, която природата е опрѣдѣлила за човѣка. Съврѣменнитѣ учени изучавали ли сѫ първоначалната естествена храна, която природата е опрѣдѣлила за човѣка? Човѣкъ, за да намѣри Истината по този въпросъ, трѣбва да изпадне въ голѣми противорѣчия и страдания. Вижте, какво прави вълкътъ при подобни положения на страдания и ограничения въ живота. Той отива до нѣкоя кошара — подгонятъ го. Отива до втора кошара — и оттамъ го подгонятъ. Ходи, лута се гладенъ изъ гората, 4 — 5 деня нищо не може да намѣри за храна. Най-послѣ започва да търси между растенията въ гората сладки коренчета, за да се храни съ тѣхъ. Защо вълкътъ разрѣши въпроса на глада съ тѣзи сладки коренчета? Защо не яде горчиви коренчета, а търси сладки коренчета и тѣхъ яде? — Това показва, че нѣкога, въ миналото, вълкътъ е билъ вегетарианецъ и се връща къмъ тази своя опитность. Като се намѣри въ труднитѣ условия на живота и не яде 4 — 5 деня нищо, той си спомня, че нѣкога се е хранилъ съ сладки коренчета и си казва: „При това положение и безъ овци може да се прѣкара“. Азъ привеждамъ този примѣръ за вълка, защото по сѫщия начинъ много хора запитватъ: какъ трѣбва да постѫпимъ при даденъ случай? Отдѣ да знаемъ, кое е добро и кое зло? Казвамъ: ако ви оставятъ 4 — 5 деня гладенъ, ще знаете, какъ да правите добро, ще разбирате, кое е добро и кое зло. Въ всѣки човѣкъ има добри заложби, дълбоко скрити въ него, дълбоко заровени още отъ вѣковетѣ. Сегашната култура трѣбва да събуди тия скрити дарби у човѣка и да ги разработи. Това, което съврѣменнитѣ хора наричатъ животъ, не е животъ; това, което тѣ наричатъ мисъль, не е мисъль; това, което тѣ наричатъ наука, не е наука. Има голѣма разлика между истинския животъ, между сѫщинската мисъль и между положителната наука и сегашния животъ, както и сегашната мисъль и наука. Ние не отричаме науката, нито ученитѣ хора, но казваме, че тѣ сѫ още далечъ отъ онова, което ученитѣ хора могатъ да постигнатъ. Нѣкой съврѣмененъ ученъ посвѣщава цѣли 20 — 30 години отъ живота си за изучаване живота на мравитѣ: какъ се хранятъ, какви жилища си правятъ и т. н.. Това е цѣнна работа, но питамъ: какво е допринесълъ този ученъ за човѣшкия животъ съ изучаване живота на мравитѣ? — Все е допринесълъ нѣщо. Най-малко той е обърналъ вниманието на човѣка върху мравешката организация. Тѣ прѣдставляватъ една фаза на животъ отъ цѣлокупния общъ животъ. Другъ ученъ пъкъ изучава пчелитѣ. И тѣ прѣдставляватъ една фаза на развитие отъ цѣлокупния животъ. Слѣдователно, за да изучимъ живота на човѣка въ неговата пълнота, трѣбва да изучимъ всички форми, прѣзъ които той е миналъ и да ги съпоставимъ правилно. Напримѣръ, ако сегашнитѣ астрономи, които изучаватъ слънцето чрѣзъ неговия спектъръ, знаеха живота му, щѣха да разбератъ, чрѣзъ дедукция, че животътъ на слънцето не мяза на земния животъ. Тамъ сѫществува животъ отъ висшъ порядъкъ и висша хармония. Условията на земята коренно се различаватъ отъ тия на слънцето, понеже земята, сама по себе си, поглъща повече енергия, а дава по-малко. На това обстоятелство се дължи и грѣхътъ. Земята въ сегашното си състояние е майка мащеха. Тя казва за хората: „Тѣзи дѣца не сѫ мои, азъ не ги родихъ.“ Сега ще ви обясня, какви отношения може да сѫществуватъ между двѣ тѣла отъ различна голѣмина. Когато по-голѣмото тѣло поглъща повече енергия въ себе си, отколкото му трѣбва, въ малкото тѣло, съ което е свързано, се произвежда студъ. Когато голѣмото тѣло поглъща по-малко енергия, отколкото му трѣбва, въ малкото тѣло се произвежда топлина. Понеже слънцето изпраща голѣмо количество топлина на земята, оттукъ вадимъ заключение, че то е най-безкористното сѫщество въ слънчевата система. Слънцето асимилира най-малко енергия въ сравнение съ другитѣ тѣла, вслѣдствие на което то изпраща тази грамадна енергия, която се развива у него, по всички членове на неговата система, като имъ подържа живота. Слѣдователно, всѣко тѣло, което поглъща малко енергия навѫтрѣ, а изхвърля повече енергия навънъ, може да стане центъръ на новъ животъ. Приложете тази философия и въ вашия животъ! Мнозина запитватъ: „Какъ да се повдигна? Какъ да намѣря Бога? Какъ да се облагородя?“ Казвамъ: поглъщайте по-малко енергия, а изпращайте повече навънъ! Тази мисъль Христосъ е изразилъ въ слѣдния стихъ: „Даромъ сте взели, даромъ давайте!“ То значи: всичката енергия, която човѣкъ е получилъ отъ Бога, той трѣбва да я изпрати въ пространството, за да може Божествениятъ Духъ да я използува за неговото напрѣдване. Отъ спазването на това правило зависи и нашето развитие на земята. Нѣкой пита: „Какъ мога да възприемамъ най-добрѣ? Какъ мога най-добрѣ да уча?“ — Поставете ума си въ едно почиваще състояние и ще можете добрѣ и правилно да възприемате. Докато човѣкъ не дава, не може да учи. Кой ученикъ може да бѫде способенъ? — Способенъ ученикъ е този, който отправя всичкото си внимание къмъ своя учитель и съ това го насърдчава да дава. Такъвъ ученикъ взима много отъ своя учитель. Колкото по-малко внимание отдава ученика на учителя си, толкова по-малко получава отъ него. Слѣдователно, способностьта на ученика да учи и да възприема зависи отъ неговата вѫтрѣшна интенсивность. Нѣкой казва: „Азъ нѣмамъ нищо. Какво мога да дамъ?“ Законъ е: всѣки ще даде нѣщо отъ себе си, ще плати съ нѣщо отъ живота си. Ако нищо не плащашъ, нищо не можешъ да получишъ. Колкото повече плащашъ, повече ще получишъ; колкото по-малко плащашъ, по малко ще получишъ. Азъ говоря за Божествения законъ, дѣто сѫществува равенство; въ човѣшкия законъ равенство не сѫществува. И тъй, ако искате да учите и да възприемате правилно, отнасяйте се къмъ разумнитѣ хора съ голѣмо внимание. „Работникътъ е достоенъ за своята прѣхрана“. Всѣки човѣкъ трѣбва да работи! За обяснение на тази идея ще ви приведа единъ мистически разказъ за единъ отъ древнитѣ монарси, нареченъ Рамахри. Той билъ уменъ царь, поетична натура, но толкова взискателенъ, че едва ли нѣкой отъ неговитѣ приятели, или отъ неговитѣ слуги могълъ свободно да се приближи до него. Който и да се приближавалъ при него, все ще му направи нѣкаква забѣлѣжка, все ще го изобличи въ нѣщо. Щомъ го погледне нѣкой, той веднага ще го запита: „Защо ме гледашъ така? Трѣбва да се научишъ да гледашъ добрѣ“. Щомъ нѣкой се обърне къмъ него съ двѣ-три думи, той веднага ще намѣри, че не му е проговорилъ намѣсто, както трѣбва и ще му каже: „Защо ми говоришъ така? Не можа ли да кажешъ друго нѣщо?“ Ако нѣкой човѣкъ се яви при него облѣченъ по свой вкусъ, веднага ще го запита: „Защо не се съобрази съ моя вкусъ, ами дойде така облѣченъ?“ Ако нѣкой го поздрави, той ще го запита: „Защо си сне шапката по този начинъ? Не можа ли да ме поздравишъ другояче?“ Въ цѣлата държава не могло да се намѣри единъ човѣкъ, който да задоволи вкуса на монарха Рамахри. Питамъ: ако съврѣменнитѣ хора се намѣрятъ прѣдъ този царь, какъ ще излѣзатъ отъ това положение? Рамахри и днесъ е още живъ. Той живѣе у всички хора. Кой е Рамахри? — Недоволството у човѣка. По природа съврѣменнитѣ хора сѫ крайно недоволни. Човѣшкото съзнание е винаги будно за противорѣчията въ живота. Когато прѣзъ нашето съзнание минава нѣщо добро, то спи; когато минава нѣщо лошо, нѣщо грозно, съзнанието ни е винаги будно да го хроникира. То отбѣлѣзва злото въ свѣта така, както сеизмографътъ отбѣлѣзва землетресенията и голѣмитѣ бури въ природата. Какво добро принася сеизмографътъ, като отбѣлѣзва, че еди-кѫдѣ си е станало катастрофално землетресение, отъ което сѫ загинали нѣколко града и еди-колко си хора? — Сеизмографътъ допринася нѣщо добро. — Какво добро, именно? — Дава възможность на всички народи да научатъ за нещастието, което е сполетѣло нѣкоя страна, и по такъвъ начинъ да ѝ изпратятъ своята помощь и своето съчувствие. Необходимо е да се изпрати помощь на пострадалитѣ! Тия народи, които изпращатъ помощь къмъ пострадалитѣ, съ това искатъ да имъ кажатъ: „Не се обезсърдчавайте, вие имате подкрѣпата и на другитѣ хора въ свѣта!“ Казвамъ: болеститѣ въ съврѣменнитѣ хора сѫ особенъ родъ землетресения. Когато стане нѣкое силно землетресение, то събаря кѫщитѣ на хората. По сѫщия начинъ, когато нѣкой човѣкъ заболѣе отъ сериозна болесть, той лѣга на леглото за 3 — 4 — 5 мѣсеца и като стане отъ леглото, болестьта е стопила мазнинитѣ му, тѣлото е олекнало съ 10 — 15 клгр.. Понѣкога духовниятъ сеизмографъ у човѣка прѣдсказва нещастието, което ще го сполети, нѣколко часа или деня прѣди да е дошло. И тогава човѣкъ казва: „Струва ми се, че ще заболѣя отъ нѣщо, вие се нѣщо около главата ми“. Разумниятъ работникъ трѣбва да си избере такава работа, която да не е въ противорѣчие съ Божиитѣ закони. Учениятъ професоръ — философъ трѣбва да си избере, като прѣдметъ за размишление, такива мисли, такива теории, които да не сѫ въ противорѣчие съ Божиитѣ закони. Ученитѣ хора трѣбва да бѫдатъ крайно искрени, всѣки моментъ да сѫ готови да корегиратъ своитѣ погрѣшки. И тъй, всички хора трѣбва да бѫдатъ искрени, като дѣцата, всѣкога да сѫ готови да корегиратъ своитѣ понятия и схващания за живота. Сегашното младо поколѣние трѣбва да си създаде една възвишена идея за Бога, като най-доброто сѫщество, съ будно съзнание всѣкога и съ пълна готовность да помага, да внася въ насъ добъръ, чистъ и възвишенъ животъ. Днесъ съврѣменното човѣчество не познава Бога и затова, отъ понятията на българитѣ за Бога, ще схванете, че ви говорятъ за нѣкакъвъ български Богъ. Въ Англия говорятъ за английски Богъ. Въ Америка — за американски Богъ и т. н.. Питамъ: прави ли сѫ тия схващания, тия понятия за Бога? Когато слънцето минава прѣзъ България, българско ли е? Когато слънцето минава прѣзъ Англия, английско ли е? Когато слънцето минава прѣзъ Америка, американско ли е? Когато слънцето минава прѣзъ Германия, германско ли е? Наистина, онази часть отъ слънчевата свѣтлина, която минава прѣзъ България, или прѣзъ Англия, или прѣзъ Америка, или прѣзъ Германия, се пада на тия страни, но слънцето въ сѫщность не принадлежи нито на България, нито на Англия, нито на Америка, нито на Германия, нито на коя и да е друга страна. Мисъльта, че слънцето принадлежи на коя и да е страна, е користолюбива и заблуждава хората. Тази идея трѣбва да се схване добрѣ въ съзнанието на човѣка, и той да разбере, че частитѣ не съставляватъ цѣлото, но цѣлото сѫществува независимо отъ своитѣ части. Съврѣменната философска мисъль твърди, че всѣко тѣло има свои части. Тази мисъль е права, но всѣка отдѣлна часть не съставлява цѣлото тѣло. Напримѣръ, човѣкъ има рѫцѣ, но рѫцѣтѣ не съставляватъ човѣка; човѣкъ има очи, но очитѣ не съставляватъ човѣка; човѣкъ има мозъкъ, но мозъкътъ не съставлява човѣка; човѣкъ има стомахъ, бѣли дробове, мускули и редъ още органи, но тѣ сами не съставляватъ човѣка. Тѣ сѫ само отдѣлни органи, а човѣкътъ може да сѫществува и безъ тѣхъ. Въ физическия свѣтъ, обаче, безъ тѣзи органи, човѣкъ не може да види свѣта тъй, както е създаденъ. Той може да го види по другъ начинъ, но това ще бѫде специфиченъ начинъ. Казвамъ: при разглеждане на различнитѣ религиозни въпроси, най-първо трѣбва да се спремъ на слѣдния въпросъ: каква часть енергия отъ Божествената Любовь асимилира всѣки човѣкъ и каква часть отъ тази енергия изпраща навънъ. Този е единъ важенъ процесъ, съ който трѣбва да започне артериалната духовна система на човѣка, за да бѫде готовъ да заживѣе съ новитѣ разбирания на живота, съ новитѣ методи на науката. Напримѣръ, има нови методи за изучаване на слънцето. Ако всички, които сега ме слушате, сте готови за тѣзи нови начини, още сега тръгваме за слънцето и за 20 минути ще бѫдемъ тамъ: ще се разходимъ по него, ще разгледаме планинитѣ и горитѣ му, ще видимъ петната, ще разберемъ какъ живѣятъ сѫществата на него, и слѣдъ половинъ часъ ще се върнемъ на земята. Само по този начинъ ще разберемъ, дали слънцето е огнено, горящо тѣло, каквото ученитѣ хора на земята го описватъ, или не е такова. Често сѫществата, които живѣятъ на слънцето, си правятъ редъ забавления, които понѣкога засѣгатъ и насъ. Така и Неронъ запали Римъ за свое удоволствие, да види, какъвъ ефектъ ще произведе това нѣщо върху самия него. Въ това врѣме той свирѣше съ арфата си и декламираше най-хубавитѣ си произведения, като казваше: „Великолѣпна е тази гледка! Велико нѣщо е да гори Римъ! За такъвъ великъ поетъ и декламаторъ, като мене, и Римъ може да гори. Азъ заслужавамъ това!“ Тъй си мислѣше Неронъ по това врѣме. Всички хора, обаче, бѣдни и богати, бѣгаха съ настръхнали коси отъ ужасъ, а Неронъ свири и пѣе, не иска да знае, чуди се, какво положение да заеме, какъ по-добрѣ да се любува на тази гледка. И наистина, великолѣпно нѣщо е да гори Римъ за единъ великъ човѣкъ! Но още по великолѣпно е, когато става въпросъ, кой запали Римъ, Неронъ да каже: „Азъ запалихъ Римъ.“ Какво направи той, обаче? — Той посочи като виновници за запалването на Римъ християнитѣ. Тази е лошата страна на неговата постѫпка. Неронъ трѣбваше да бѫде доблестенъ, да каже: „Азъ съмъ силенъ човѣкъ, великъ поетъ и за свое удоволствие искахъ да запаля Римъ.“ Така постѫпватъ и мнозина отъ съврѣменнитѣ хора. Тѣ взиматъ своитѣ арфи, запалватъ Римъ и започватъ да декламиратъ стихотворенията си, но като ги питатъ, кой запали Римъ, отговарятъ: „Еди-кои си запалиха Римъ“. Казвамъ: тѣзи хора започватъ добрѣ, свършватъ злѣ. Кажете: азъ запалихъ Римъ! Хубаво е да се запали огъня въ Римъ, но не самия Римъ. И нека този огънь гори съ такава свѣтлина, която да просвѣщава умоветѣ на хората, и съ такава топлина, която да стопля замръзналитѣ имъ сърца! Питамъ: защо когато умиратъ баща ви или майка ви, които вие обичате, веднага ги детрониратъ, като ги или заравятъ въ земята или изгарятъ въ пещьта? Въ това отношение, египтянитѣ имаха по-прави схващания: тѣ балсамираха своитѣ умрѣли, а съврѣменнитѣ хора ги заравятъ въ земята, или изгарятъ въ пещи. И еднитѣ, и другитѣ иматъ идея за това, но лошото е тамъ, че сегашнитѣ хора искатъ по-скоро да се освободятъ отъ своитѣ умрѣли. Днесъ, като умре нѣкой нашъ близъкъ, едва сърцето му спира да тупти, и ние бързаме да го занесемъ на гробищата. Казвате: „Нека си върви вече този човѣкъ. Другъ да дойде на негово мѣсто!“ Какви сѫ тия хора, които могатъ тъй лесно да погребватъ своитѣ идеали? Какъвъ е този човѣкъ, който може да изневѣри на Бога за една жена въ свѣта, или за нѣкаква обикновена служба, или за нѣкакви си стотици левове, които получава отъ държавата? Ако единъ човѣкъ ходи отъ църква на църква да търси Истината и мѣни своитѣ възгледи, както хамелионътъ цвѣта си, питамъ: какви сѫ тия убѣждения? Казвамъ: всички църкви сѫ едно и сѫщо учрѣждение. Истината пъкъ е навсѣкѫдѣ една. Дѣто и да идете, въ която църква и да влѣзете, Истината е една. Въ която кѫща и да влѣзете, слънцето еднакво грѣе. Разликата седи въ това само, че нѣкѫдѣ прозорцитѣ сѫ по-голѣми, нѣкѫдѣ — по-малки, вслѣдствие на което въ нѣкоя кѫща влиза повече свѣтлина, а въ друга — по-малко. Обаче, трѣбва да знаете, че въ всѣка кѫща има възможность да влиза много свѣтлина. Чудни сѫ нѣкои хора, когато искатъ да ни убѣдятъ, че тѣ знаятъ Истината повече, отколкото другитѣ хора. Това значи, че тѣхнитѣ прозорци сѫ по-голѣми; но всѣки човѣкъ може да отвори своитѣ прозорци, за да възприеме чрѣзъ тѣхъ повече свѣтлина. Този е принципътъ, който можете да приложите въ живота си. Всички хора иматъ възможность още сега да намѣрятъ извора на своя животъ. Мнозина запитватъ: какъ ще се оправи свѣтътъ? — Свѣтътъ ще се оправи, като мине прѣзъ голѣми изпитания, прѣзъ голѣми бури. Бурята прѣдставлява процесъ на прѣчистване. Капитанътъ, който управлява сега парахода на цѣлокупния животъ, трѣбва да бѫде много разуменъ, да разбира смисъла на живота, за да изведе парахода благополучно на пристанището. Всемѫдъръ и великъ е Този капитанъ! Всѣки, който Му се подчинява, ще прѣкара всички изпитания и бури и ще влѣзе въ новия животъ. Днесъ всички учени и религиозни хора трѣбва да застанатъ на разумна почва, да се загрижатъ за бѣднитѣ, за страждущитѣ, да имъ покажатъ правия пѫть, да имъ поговорятъ за смисъла на живота. Не е достатъчно само да нахранимъ човѣка, но трѣбва да се погрижимъ за неговата душа, да му покажемъ истинския животъ, въ който трѣбва да живѣе. Кое е по-хубаво: да бѫдешъ ученъ човѣкъ или невѣжа? Хубаво е да знаешъ да четешъ, да пишешъ и да мислишъ, но по-хубаво е да съзнавашъ, че знанието, което имашъ, ти е дадено отъ Бога и да Му благодаришъ. Слѣдъ това да употрѣбишъ това знание за свое благо, както и за благото на своя ближенъ. Такъвъ човѣкъ ще увеличава знанията си всѣки день. Казва се въ Писанието: „Праведниятъ човѣкъ върви отъ знание въ знание, отъ слава въ слава“. И тогава ние казваме: работникътъ, който работи за Бога, е достоенъ за своята прѣхрана и на физическия свѣтъ, и на духовния свѣтъ, и на Божествения свѣтъ. И тъй, основната мисъль, която трѣбва да остане въ съзнанието на хората е слѣдната: давайте повече, асимилирайте, поглъщайте, по-малко! Имайте характера на слънцето! Нѣкой ще каже: да, ако азъ бихъ ималъ толкова злато, колкото единъ милиардеръ, щѣхъ да направя хората щастливи. — Не, това щастие е врѣменно. Истинското щастие на човѣка седи въ реализиране на неговитѣ възвишени и благородни идеи. Само така човѣкъ ще се освободи отъ празнословие, отъ вглеждане въ чуждитѣ погрѣшки, отъ одумване и т н. Погрѣшкитѣ, както злото въ свѣта, трѣбва да съставляватъ поука, учение за всички хора. Учете се отъ всичко, което става въ свѣта! Ние гледаме на свѣта отъ по-високо становище, отъ Божествено гледище. Злото въ свѣта е условие за проявяване на Божията Любовь, на Божията Мѫдрость, на Божията благость, милость и т. н.. Нѣкой човѣкъ изяжда едно агне. За агнето това е зло. Защо се допуща това зло. Въ дадения случай агнето се жертвува за човѣка, да прѣмине въ нова, по-висока форма, съ нова енергия и нови разбирания. При това благо, което, ще добие агнето, не струва ли да бѫде изядено? Но човѣкътъ, който изяжда това агне, трѣбва да е въ състояние да трансформира неговата енергия отъ по-низка въ по-висока. Не е ли способенъ да направи това, нито човѣкътъ ще се ползува отъ агнето, нито агнето ще се ползува отъ тази жертва. Ако ти си единъ червей и се пожертвувашъ за нѣкого, за да минешъ въ по-високо състояние, тази жертва е на мѣстото си. Нѣкой казва: „Смачкаха ме хората, изгубихъ човѣшкия си образъ“. Питамъ: ако съ това смачкване ви се даде нѣщо по-велико, не струва ли да се посмачка малко вашия видъ? — Струва, разбира се. Това, което Богъ дава на човѣка, напълно замѣства загубеното. Ще ви приведа случая за единъ турчинъ бекрия, т. е. голѣмъ пияница — на день изпивалъ по едно кило джибренка. Това станало въ Шуменъ. Този турчинъ отива една вечерь, около 10 ч., въ една кръчма. Кръчмата била затворена, кръчмарьтъ си легналъ. Той похлопалъ на вратата. Излиза кръчмарьтъ и го пита: „Какво искашъ?“ — Моля ти се, дай ми 100 грама джибренка! Кръчмарьтъ, по погрѣшка, взима въ тъмнината газеното шише и налива 100 грама газь вмѣсто ракия. Турчинътъ надига шишенцето да пие, и веднага извиква: „Какво направи ти? Даде Ми газь вмѣсто ракия.“ Какво става слѣдъ това съ турчина? — Отъ този моментъ той прѣстава да пие. Отъ тогава всѣка година наредъ отивалъ при кръчмаря и му казвалъ: „Много ти благодаря за лѣкарството, което ми даде вмѣсто джибренката. То ме спаси и ощастливи живота ми“. Питамъ: ако и вие въ нѣкоя мрачна нощь на живота си изпиете 1/4 кило газь, която ще ви спаси отъ единъ лошъ навикъ и ви постави въ правия пѫть на живота, не струва ли да изпиете тази газь, като лѣкарство? — Струва да се изпие. „Работникътъ е достоенъ за своята прѣхрана“. Всѣки човѣкъ е достоенъ за онова, което му се случва въ живота. Мнозина, обаче, се считатъ недостойни за онова, което имъ се случва. Който е недоволенъ отъ това, което го сполетява въ живота му, нека подаде заявление да го уволнятъ.“ „Работникътъ е достоенъ за своята прѣхрана. Защо? — Не се интересувайте отъ това, но всѣки да каже въ себе си: „Азъ съмъ достоенъ за радостьта, за страданията, за любовьта, както и за умразата въ свѣта“. Нима, ако извадя агнето отъ устата на вълка, той нѣма да се разгнѣви? — Ще се разгнѣви, разбира се. Но ти ще извадишъ агнето отъ устата на вълка, и ще му кажешъ: „Ти нѣмашъ право прѣдъ моитѣ очи да изяждашъ агнето“! И тъй, ако възприемете и използувате енергията, която се образува сега въ свѣта при землетресенията и буритѣ, тогава всички мѫчнотии, страдания и противорѣчия, на които ще се натъкнете, нѣма да ви причинятъ никакви пакости. Това е изказано въ 91 Псаломъ съ слѣдния стихъ: „Тисяща ще падатъ отъ страната ти и десеть тисяща отъ дѣсно ти, но при тебе нѣма да се приближатъ“. Могатъ да ставатъ редъ катаклизми въ природата, но такъвъ човѣкъ ще остане незасегнатъ; стотици кѫщи около него могатъ да се разрушатъ, но неговата ще остане неповрѣдена; земята ще отваря и затваря устата си, но него нѣма да погълне. Ако пъкъ го погълне, той ще има сила да ѝ каже: „Отвори устата си и ме изхвърли навънъ!“ Земята не може да поглъща праведни хора. Тя обича грѣшницитѣ: отваря устата си, като сомъ, и ги поглъща. „Работникътъ е достоенъ за своята прѣхрана“. Ако внесете тази мисъль въ ума си и направите единъ малъкъ опитъ въ това отношение, ще видите, че има какво да се работи и учи. Нѣкои казватъ, че сѫ остарѣли, че не е врѣме за учене вече и т. н. — Не, не сте остарѣли. Ако се считате стари, това е отъ безлюбие. Който люби, той не остарява. За Бога се казва, че е Любовь. Той остарява ли? - Не, Той е вѣчно младъ. И затова, когато Богъ заживѣе у насъ, ние ще се подмладимъ, ще придобиемъ условия за ново знание, ще станемъ силни и мощни, да разрѣшаваме задачитѣ на живота. Всѣки ще разрѣшава задачитѣ си така, както подхожда на неговото естество. Слѣдователно, нашата задача не седи въ това, да измѣняме живота на хората, но всѣки трѣбва да разрѣшава задачитѣ си при обстановката, въ която е поставенъ и при възможноститѣ и условията, които отговарятъ на неговото естество. За да бѫдешъ човѣкъ, не е нужно специална обстановка. Обстановката не измѣня човѣка. Азъ съ удоволствие наблюдавамъ усилията, които прави нѣкоя мравка или пеперуда; съ удоволствие наблюдавамъ, какъ текатъ изворитѣ, какъ грѣе слънцето, какъ духатъ вѣтроветѣ и т. н.. Изворитѣ, слънцето, това сѫ сѫщества, съ които ние се разговаряме на специаленъ езикъ. Напримѣръ, ако бутнете нѣкоя мравя малко грубо, тя веднага се изправя и ви пита: „Какво искашъ отъ мене? Защо ме буташъ?“ Ако се отнесете внимателно къмъ нея, тя започва да движи пипалцата си, да се разговаря учтиво и ви пита: „Какво ново има?“ И започва да разговаря, какво е прѣдназначението ѝ въ мравуняка, какъ живѣе тамъ и т. н.. И мравитѣ иматъ своя култура, свой езикъ. Ако вие знаехте по-главнитѣ модерни езици или нѣкои отъ старитѣ езици, като староеврейски, старогръцки, санскритски или другъ нѣкой езикъ, щѣхте ли да страдате? Знанието на езици е голѣмо богатство за човѣка. Ами ако знаехте езика на ангелитѣ, щѣхте ли да страдате? И ангелитѣ иматъ своя граматика, своя писменость, свои нарѣчия, главно три — за тритѣ различни свѣтове. Тѣ си служатъ съ около 35 милиона думи. Това още не се отнася до първокласнитѣ, но до нѣкои отъ по-долноразреднитѣ ангели. Ще кажете: вѣрно ли е това? — Ако вѣрвате, вѣрно е; ако не вѣрвате, не е вѣрно. Числото 35 милиона показва богатство на съзнанието. Каква тънкость, каква широта и просторъ на съзнанието се изисква, за да се постигнатъ тия нѣща! Колко хиляди години се изискватъ, докато стигните до тукъ! Ще дойде день, когато човѣкъ ще борави съ 35 милиона думи въ своя рѣчникъ. Каква красота, какво величие се крие въ такъвъ езикъ! Всички тия думи се включватъ само въ една дума. Езикътъ съдържа цѣлъ козмосъ въ себе си. Като влѣзете въ Божествения свѣтъ, ще видите, че всѣка дума има своя опрѣдѣлена форма. Напримѣръ, думата Любовь има своя форма, въ видъ на тѣло, на прѣдметъ съ който може да се забавлявате. Думата Мѫдрость сѫщо така има своя опрѣдѣлена форма. Думитѣ сѫ реални, а не отвлѣчени понятия. Тѣ съотвѣтствуватъ на извѣстни прѣдмети на земята. Кой прѣдметъ съотвѣтствува на Любовьта? „Работникътъ е достоенъ за своята прѣхрана“. Ученикътъ е достоенъ за знанието, което му се дава. Праведниятъ е достоенъ за Божията Благость. Сега, азъ желая у всички да се яви стремежъ да учите, да придобивате знания. Истинско знание е нужно на всинца ви — знание, което смирява, а не което възгордява човѣка. Всички хора се нуждаятъ отъ знание, което внася свѣтлина, миръ, щастие Божествено благо за душата и разкрива, че между всички явления въ живота има тѣсна вѫтрѣшна връзка. Всичко въ свѣта съдѣйствува за проявлението на Божията Любовь и Благость въ свѣта, които създаватъ условия за тѣсна връзка между душитѣ. Страданията сближаватъ хората въ свѣта, или създаватъ условия за проява на Божията Любовь, Която свързва всичко въ едно цѣло. „Работникътъ е достоенъ за своята прѣхрана“. Бесѣда, държана отъ Учителя, на 13 май, 1928 г. въ София.
  5. От томчето "За сѫдба дойдохъ" Сила и живот, XI серия, т.3,(1928), Издание 1929 г., София Книгата за теглене на PDF Съдържание Който се отмѣта. „Който се отмѣта отъ мене, отмѣта се отъ Тогози, Който ме е проводилъ.“ Лука 10:16. Разумниятъ животъ има свой вѫтрѣшенъ смисълъ: вѫтрѣшенъ физически, вѫтрѣшенъ духовенъ и вѫтрѣшенъ Божественъ смисълъ. Отъ това гледище, не трѣбва да се прави разлика между физическия, духовния и Божествения свѣтъ. Въ цѣлата природа, въ цѣлокупния животъ прониква една разумна нишка. Ученитѣ хора на миналото, както и ученитѣ хора на настоящето наричатъ тази разумна нишка „съзнание“. Онзи, който е натоваренъ да пази тази нишка здрава, т. е. да се грижи да не се прѣкѫсва съзнанието, наричаме човѣшки интелектъ или човѣшки умъ. Значи, длъжностьта на човѣшкия умъ е да пази здрава тази нишка, която Първичната Причина е поставила между всички явления. Азъ говоря за разумнитѣ явления въ свѣта, а не за разпокѫсанитѣ. И тогазъ, като разглеждаме явленията въ съврѣменната наука, намираме, че повидимому тѣ сѫ противоположни; това е, защото въ фактитѣ нѣма единство. Тѣ сѫ разкѫсани, безъ да се обяснява, на какво се дължи това разкѫсване. Сѫщата разкѫсаность се вижда и по отношение на небеснитѣ тѣла. Едва сега съврѣменнитѣ учени хора започватъ да намиратъ връзка между всички факти и явления въ цѣлата природа. Тази връзка не я виждатъ всички учени, нѣкои само, които сѫ истински капацитети, макаръ че имената имъ не сѫ познати на учения свѣтъ. Тия учени хора, които днесъ минаватъ за капацитети, за видни хора, въ сѫщность сѫ само ученици на науката. Кажете ми нѣкои видни капацитети отъ Европа, които могатъ да прѣдскажатъ нѣщата безпогрѣшно. Ако отидете при нѣкои капацитетъ по геология, напримѣръ, щомъ е истински ученъ, той би трѣбвало да ви прѣдскаже бѫдещото положение на земята. Може ли да се нарече ученъ, капацитетъ на науката този, който не знае, какво ще стане утрѣ? Такива капацитети днесъ сѫществуватъ въ всички области на науката: и въ химията, и въ физиката, и въ биологията, и въ богословието — навсѣкѫдѣ. Има и религиозни хора, които вѣрватъ въ Бога, но нищо не могатъ да прѣдсказватъ. Водителитѣ на човѣчеството питатъ: има ли Господъ, или нѣма? Къмъ коя религия да се причислимъ? Тѣ разрѣшаватъ въпроса, кое политическо или духовно вѣрую е по-право. Казвамъ: ние не се кланяме на никаква религия. Защо? — Религията е създадена отъ човѣка, а ние не се кланяме на никакви човѣшки идеали. Ние не се кланяме на никаква култура. Защо? — Културата е създадена отъ човѣка, а ние не се кланяме на никакви човѣшки идеали. Ние не се кланяме на никаква наука. Защо? — Науката е създадена отъ човѣка, а ние не се кланяме на никакви, човѣшки идеали. За въ бѫдеще ще се създаде нѣщо по-хубаво. Ние се кланяме само на една Висша Разумна Сила, която направлява всички хора, като имъ посочва свѣтлия пѫть на бѫдещето. Само Първичната Причина, която въодушевлява всички учени, всички поети, всички музиканти, всички художници, е съвършена въ своитѣ прояви. Слѣдователно, всѣки човѣкъ, който иска да разбере Първичната Причина, трѣбва да има чисто съзнание. Той трѣбва да е ограденъ съ чиста възвишена мисъль, която да пази връзката на своето съзнание съ тази на Първичната мисъль. Докато тази нишка не е прѣкѫсната, човѣкъ може да се радва на положителна, на истинска наука. Докато очитѣ ви сѫ затворени за външния свѣтъ, какво можете да изучавате отъ него? Можете ли да изучавате астрономията, художеството или кой да е отрасълъ на науката съ затворени очи? Докато ушитѣ ви сѫ затворени, можете ли да изучавате музиката? Ако вашиятъ разсѫдъкъ е ограниченъ, можете ли да правите връзка между причини и послѣдствия на явленията? Днесъ повечето хора минаватъ за учени, за капацитети, не признаватъ Бога, не признаватъ никаква сила надъ себе си. Често се казва за нѣкой човѣкъ, че не вѣрва въ Бога. Казвамъ: ако този човѣкъ не вѣрва въ онзи богъ, когото хората сѫ създали, той е за уважение; но ако отрича себе си, ако отрича Бога, Който живѣе въ него, той не може да има ничие уважение. Себе си, личностьта, това е низшето проявление на Бога у човѣка. Второто, по-високо проявление на Бога е индивидуалностьта. Третото проявление на Бога е въ душата на човѣка и четвъртото проявление на Бога е въ човѣшкия духъ. Слѣдователно, ако Богъ едноврѣменно се проявява въ личния, въ индивидуалния, въ душевния животъ на човѣка, както и въ неговия духъ, той е истински човѣкъ, въ пълния смисълъ на думата „човѣкъ“, който разбира нѣщата. Като наблюдавамъ и изучавамъ хората, намирамъ между тѣхъ малъкъ брой истински човѣци. Като слѣдя, какво пишатъ нашитѣ вѣстникари, азъ съжалявамъ, че тѣ изопачаватъ Истината. Тѣ не изнасятъ фактитѣ тъй, както сѫ въ дѣйствителность. Това е защото не обичатъ Истината. Съврѣменнитѣ хора трѣбва да знаятъ слѣдното нѣщо: лошитѣ и добритѣ мнѣния се връщатъ тамъ, отдѣто сѫ излѣзли. Истинскиятъ човѣкъ се отличава по това, че никога не изкривява фактитѣ. Ако нѣкой човѣкъ се качи на амвона и оттамъ наплашва хората, като изопачава фактитѣ и насъсква хората къмъ разединение, такъвъ човѣкъ е изчадие на човѣчеството; той не може да се нарече човѣкъ. Ако пъкъ всички учени хора разпрѣдѣлятъ помежду си науката, всѣки отъ тѣхъ да се занимава съ отдѣлна область, и послѣ да събератъ всички отдѣлни факти въ едно, да ги обобщатъ, да образуватъ една обща, положителна наука, това ще бѫде похвално отъ тѣхна страна. Казвамъ: има учени хора, които не използуватъ живота тъй, както трѣбва, и по този начинъ създаватъ страдания на хората. Ако вие нѣмате добъръ архитектъ, който да ви построи добра и солидна кѫща, какво ще излѣзе отъ нея? Ако кѫщата ви е слаба, че и отъ най-малкия вѣтъръ се събаря, кой е виновенъ затова? — Архитектътъ. Този архитектъ трѣбва да построи такова жилище, което да устоява на всички бури и природни стихии. Ако искате да построите единъ съврѣмененъ параходъ, той трѣбва да се построи по всички правила на физиката, на техниката, като се взематъ прѣдъ видъ всички мѫчнотии, които ще се срещнатъ и въ тихото, и въ развълнуваното море. Ако влѣзете въ единъ голѣмъ съврѣмененъ параходъ и започнете да изучавате живота отъ гледището на тия нови условия, при тихото врѣме ще забѣлѣжите, че параходътъ не се вълнува — всички въ него сѫ тихи и спокойни. Яви ли се най-малката буря, параходътъ започва да се клати на една или на друга страна. Коя е причината за това клатушкане на парахода? — Морето. Коя е причината за вълнуването на морето? — Водата. Коя е причината за движението на водата? — Вѣтърътъ. Коя е причината за явяването на вѣтъра? Казвамъ: морето никога не може само да се вълнува. Нито водата може сама да се вълнува. Има нѣщо, което я раздвижва, което я вълнува. Нито вѣтърътъ може самъ да се вълнува. Питамъ: тогава какъ си обяснявате пукота, който се чува на парахода? По сѫщия начинъ днесъ и нашиятъ параходъ — земята, тукъ въ България, както и въ други нѣкои страни, се огъва. Огъватъ се пластоветѣ на нашата земя! Какъ обясняватъ това нѣщо съврѣменнитѣ геолози? Тѣ казватъ, че това се дължи на извѣстна тектоника. Каква е тази тектоника? Ученитѣ казватъ, че върху земното кълбо имало двѣ голѣми плочи, които се движатъ: едната е наречена фино — скандинавско — сибирска и се движи отъ сѣверъ къмъ югъ, а втората е наречена африкано — арабско — индустанска и се движи отъ югъ къмъ сѣверъ. Тѣзи двѣ плочи били устойчиви, но въ срѣдата имъ имало една неустойчива зона, каквато е Срѣдиземното море, което има около 2000 клм. широчина. Тия двѣ плочи се движатъ отъ полюситѣ къмъ тектоническия екваторъ на земята, и по този начинъ прѣдизвикватъ голѣмо налѣгане върху Срѣдиземно море, което налѣгане се прѣдава и на другитѣ части на земята. Споредъ тия учени, и България спада къмъ тази неустойчива зона, вслѣдствие на което ставатъ сега землетресенията. Вѣрно е, че вѣтърътъ вълнува повърхностьта на водата въ морето. Вѣрно е, че вълнитѣ отвънъ биятъ, удрятъ върху парахода. Вѣрно, е че плочитѣ на парахода скърцатъ, но въпрѣки всичко това има и други, вѫтрѣшни, по-дълбоки причини за землетресенията. Ученитѣ хора отъ Лионъ казватъ, че землетресенията сѫ свързани съ слънчевитѣ петна. И ние имаме редъ наблюдения, които ни показватъ, че землетресенията, които станаха въ Мала-Азия, въ България и въ Гърция сѫ свързани съ голѣмитѣ слънчеви петна, които се появиха около това врѣме на слънцето. И дѣйствително, сегашнитѣ петна на слънцето бѣха забѣлѣжителни по своята голѣмина. Слънчевитѣ петна, наистина, иматъ нѣкаква връзка съ землетресенията, но тѣ не сѫ дълбоката, сѫщинската причина за землетресенията. Истинската причина за землетресенията се крие другадѣ нѣкѫдѣ. Обаче, ако се допусне, че въ свѣта сѫществува една велика, разумна причина, наречена Богъ, Първична Причина, Природа, тя прониква въ дълбинитѣ на цѣлото битие, тя направлява всички нѣща и всичко става подъ нейнъ контролъ. Щомъ е така, и землетресенията, които ставатъ днесъ, сѫ подъ Нейното зорко око. Вие трѣбва да разбирате Бога не тъй, както Го разбиратъ ограниченитѣ умове, но трѣбва да Го разбирате като Разумна Причина, която прониква навсѣкѫдѣ и въ всичко. Азъ нѣма да ви доказвамъ научно, какво е Богъ. Всѣки самъ може да прочете, какво сѫ писали ученитѣ хора, капацитетитѣ по този въпросъ. И вие трѣбва да благодарите, че живѣете въ единъ вѣкъ, когато стотици и хиляди хора сѫ писали за и противъ Бога, едни сѫ Го приемали, а други — отричали. Мнозина, като се сблъсквали въ различни религиозни убѣждения, писали сѫ редъ съчинения, за да изправятъ религията, да създадатъ едно положително вѣрую. Когато хората отричатъ Бога, то не значи, че тѣ се отричатъ отъ Него, но отричатъ се отъ кривитѣ вѣрвания и разбирания за Бога. Религията твърди, че Богъ е създалъ свѣта, че Той е направилъ човѣка по свой образъ и подобие. Питамъ: какъ е възможно, човѣкътъ, който е излѣзълъ отъ такива разумни рѫцѣ, да грѣши? Значи, такъвъ, какъвто виждаме днесъ човѣка, той не е създадениятъ човѣкъ отъ Бога. Той не е първичниятъ човѣкъ, за когото се казва, че е създаденъ по образъ и подобие Божие. Съврѣменниятъ човѣкъ се е отклонилъ отъ своя първообразъ, затова не може да познае и своя създатель. Слѣдователно, когато една кѫща се гради и събаря, ние казваме, че тя не е съградена отъ разуменъ човѣкъ. Щомъ видя, че една кѫща по нѣкакви причини не издържа на външнитѣ условия, на бури и на стихии, азъ зная, какъвъ е билъ човѣкътъ, който я градилъ. Ако една кѫща е комфортна, но сѫщеврѣменно и солидна, икономична и хигиенична, и може да издържа на всички бури, казвамъ: разуменъ е човѣкътъ, който е градилъ тази кѫща. По този начинъ се сѫди и за живота на човѣка. Вие казвате: икономия е нужна въ живота. Подъ думата „икономия въ живота“, ние разбираме да не се харчатъ човѣшкитѣ енергии напразно. Разумниятъ животъ изисква още хигиена въ физическия животъ, да не влизатъ въ него чужди вещества, които да разкѫсватъ вѫтрѣшната връзка. Нѣкои религиозни хора казватъ, че за да се пази хигиената на физическия животъ, човѣкъ трѣбва да пости. Какъвъ е смисълътъ на поста? — Постътъ има смисълъ като хигиенично срѣдство, което трѣбва да се прилага по отношение на болнитѣ. Болнитѣ хора трѣбва да ядатъ по-често, но по малко, а здравитѣ хора никога не трѣбва да прѣяждатъ. При това, здравитѣ хора не трѣбва да ядатъ, каквото намѣрятъ, но трѣбва да употрѣбяватъ най-хубавата храна, която не нарушава равновѣсието на тѣхното тѣло и на тѣхното здраве. Често болнитѣ хора умиратъ отъ неправилно хранене и отъ употрѣбление на нездравословна храна. Здравите хора пъкъ развалятъ своето здраве отъ пишната храна, която употрѣбяватъ. „Който се отмѣта“. Отъ какво се отмѣтатъ хората? — Отъ Истината. Много отъ съврѣменнитѣ хора не могатъ да говорятъ Истината. Запримѣръ, много хора отиватъ да слушатъ различни научни бесѣди, но като излѣзатъ вънъ, съзнателно, съ нѣкаква тенденция изопачаватъ думитѣ. Тѣ влагатъ своеобразенъ смисълъ и своеобразни тълкувания на това, което сѫ чули. Това сѫ хора, които не обичатъ Истината. Казвамъ: въ свѣта сѫществува една единствена Първична Причина, Която съединява всички явления и всички сѫщества въ едно цѣло. Щомъ човѣкъ признава тази Първична Причина, но вземе единъ удъ отъ нея, за да го използува за свое лично благо, питамъ: този човѣкъ ще бѫде ли въ съгласие съ Първичната Причина? Покажете ми единъ какъвъ и да е човѣкъ, билъ той религиозенъ или свѣтски, ученъ или простъ, който, като се е противопоставялъ срѣщу законитѣ на Първичната Причина, да е успѣлъ въ живота си. — Не е сѫществувалъ такъвъ човѣкъ и нѣма да сѫществува. Всички велики хора, които човѣчеството е признало за такива, на първо мѣсто сѫ имали любовь къмъ великата Истина, къмъ всичко онова, което Богъ е създалъ, а не къмъ това, което сѫ създали хората. Това, което Богъ е създалъ, е разумно, живо и вѣчно; това, което хората сѫ създали, е неразумно, мъртво, прѣходно и врѣменно. Тази е разликата между Божиитѣ и човѣшкитѣ дѣла. Вие отивате, запримѣръ, въ нѣкоя художествена изложба, разглеждате разни картини и статуи на видни художници и скулптори. Спирате се прѣдъ една, прѣдъ друга, възхищавате се отъ тѣхъ, докато най-послѣ си изберете една, платите за нея десятки и стотици хиляди лева и си отивате дома. Питамъ: тази картина, или тази статуя, която сте купили, може ли да говори? — Не може. Тя е човѣшко изобрѣтение, направена е отъ мраморъ, не е жива. Щомъ плащате толкова скѫпо за тѣзи картини или статуи, колко трѣбва да платите за вашата жива картина, или за вашата жива статуя, която сте изработили досега? Въ това отношение, човѣшкиятъ духъ е най-видниятъ капацитетъ въ свѣта. Защо? — Той разбира отъ химия така, както никой другъ химикъ въ свѣта; той разбира отъ физика така, както никой другъ физикъ въ свѣта; той разбира отъ геология така, както никой другъ геологъ въ свѣта; той разбира отъ астрономия така, както никой астрономъ въ свѣта. Той разбира и познава отлично законитѣ на всички тия науки и съобразно тѣхъ е създалъ и продължава още да създава и работи върху безсмъртната картина на човѣка — образъ и подобие Божие. Човѣшкиятъ духъ разбира и отъ художество. Той и до днесъ продължава да рисува. Слушаме нѣкой художникъ да казва: „Цѣли двѣ години какъ рисувамъ една картина и скоро ще я завърша.“ Човѣшкиятъ духъ казва: отъ хиляди години рисувамъ картината „човѣкъ“ и не съмъ я завършилъ. Още много години ще я рисувамъ, докато я завърша. Въ това седи Истината. Казвамъ: обичайте Истината, защото тя ще осмисли живота ви и ще направи всички форми красиви. Човѣкътъ на Истината има красиво лице, красиви очи, красивъ носъ, красиви вѣжди, красиви устни, красивъ умъ, красиво сърце, красива душа и великъ духъ. Съврѣменнитѣ хора се стремятъ къмъ красотата и като не могатъ да я постигнатъ по лесенъ начинъ, тѣ прибѣгватъ до външни, козметически срѣдства, като боядисватъ устнитѣ си червени, вѣждитѣ — черни, лицата — бѣли и т. н. Казвамъ: нѣма нищо лошо въ боядисването, но то не е нито изкуство, нито наука. Изкуството е човѣкъ да се боядисва отвѫтрѣ, да се стреми къмъ вѫтрѣшна козметика. Вижте, какъ се боядисватъ цвѣтята въ природата! Вижте, какъ боядисватъ перата и крилцата си птицитѣ и пеперудитѣ въ природата! Тѣхната боя е устойчива, не се измѣня и отъ най-силното слънце. Това боядисване е изкуство; то е цѣла наука. Често хората казватъ: какво ще стане съ насъ? Какво ще бѫде положението на свѣта? Казвамъ: съ свѣта ще стане това, което и съ тебе. Ако ти се отречешъ отъ извѣстенъ фактъ, за да се освободишъ отъ едно заблуждение, а попаднешъ въ друго, това не е наука, това е само една прѣдпазителна мѣрка. По сѫщия начинъ и хората, като се отричатъ отъ Първичната Причина, поставятъ си друго нѣщо за култъ, за религия и казватъ: ето дѣ е нашата сила! Това, обаче, е външната страна на културата. Ние трѣбва да дойдемъ до вѫтрѣшно разбиране, до вѫтрѣшно единство на нѣщата. Това вѫтрѣшно единство трѣбва да сѫществува между всички народи. Малкитѣ народи, именно, трѣбва да разбиратъ този великъ законъ на единство и да се стремятъ за реализирането му, защото чрѣзъ него тѣ ще се повдигнатъ. Ако Първичната Причина, която ги е създала, съ която тѣ сѫ свързани, е на тѣхна страна, Тя ще ги повдигне, ще имъ даде здравъ мозъкъ, здрави дробове, здравъ стомахъ, здравъ умъ, здраво сърце, благородна душа и мощенъ духъ. Да направимъ прѣводъ на тия нѣколко величини. Здравиятъ мозъкъ подразбира здравъ, трѣзвъ умъ. Здравитѣ дробове подразбиратъ правилна чувствителность. Здравиятъ стомахъ подразбира правилна дѣятелность, която е необходима за живота. Докато стомахътъ подържа физическата дѣятелность на свѣта, той е на мѣстото си. Прѣстане ли стомахътъ да работи, и човѣкъ прѣстава да работи — стомахътъ е произнесълъ вече неговата смъртна присѫда. Когато сърцето каже на човѣка, че той не трѣбва да обича хората, а да се грижи само за себе си, да бѫде щастливъ въ живота — то вече е произнесло неговата смъртна присѫда. Когато умътъ каже на човѣка, че той трѣбва да мисли само за своитѣ работи, той вече е произнесълъ неговата смъртна присѫда. Никой човѣкъ въ свѣта не е дошълъ да върши своя работа. Човѣшкиятъ умъ, човѣшкото сърце, човѣшкиятъ стомахъ, както и душата и духътъ сѫ прѣдназначени да извършатъ една малка часть отъ работата на цѣлото. Ако нѣкой човѣкъ се проявява като лѣкарь, той трѣбва да знае анатомията и физиологията на отдѣлнитѣ удове, да разбира причината на болестьта, и по този начинъ да лѣкува. Съ своята дѣятелность той ще допринесе нѣщо къмъ общата дѣятелность. Та казвамъ: отъ гледището на окултната наука, както и отъ гледището на видни учени, слънчевитѣ петна иматъ нѣкаква връзка съ землетресенията. Обаче, мнозина отъ съврѣменнитѣ хора, споредъ своитѣ разбирания за живота, казватъ: празни теории сѫ тия! Каква връзка може да има между явленията на слънцето и тия на земята? Казвамъ: както има тѣсна връзка между моралния и физическия животъ на човѣка, така сѫществува тѣсна връзка между явленията на слънцето и явленията на земята. Може да се отиде и по-далечъ даже. Редъ примѣри отъ историята на човѣчеството ни показватъ, че лошиятъ животъ на хората прѣдизвиква пертурбации въ невидимия свѣтъ, вслѣдствие на което се явяватъ и пертурбациитѣ на земята. Вземете примѣра отъ Стария Завѣтъ за градоветѣ Содомъ и Гоморъ. Кое докара тѣхната гибелъ? Лошиятъ животъ на хората не доведе ли тия физически пертурбации на земята? Проститѣ хора наричатъ това Божие наказание, а ученитѣ хора казватъ: задъ всѣко физическо явление се крие една морална, разумна причина. И въ Писанието се казва: „Гледайте земята да ви не избълва!“ Ето защо, за да не се нарушава хармонията въ висшия свѣтъ, всѣки човѣкъ, както и всѣки народъ трѣбва да бѫде свързанъ съ Първичната Причина. Всички нѣща, които сѫ ставали въ миналото, които сега ставатъ, както и тия, които ще ставатъ за въ бѫдеще, показватъ, че цѣлиятъ животъ е подложенъ на растене и развитие. Слѣдователно, всичко се допуща, като необходимость, като неизбѣжность въ живота. „Потърсете ме въ день скърбенъ!“ — се казва въ Писанието. Кой е този день? — Деньтъ на изпитанията и нещастията. Богъ казва: „Азъ съмъ, Който допущамъ буритѣ и землетресенията. Азъ съмъ, Който допущамъ прѣвратитѣ въ свѣта. Азъ съмъ, Който допущамъ богатството и сиромашията въ свѣта“. Ще възразите: еди-кой си ученъ дава особени обяснения и теории за буритѣ и землетресенията. Други учени социолози и икономисти, съ редъ научни теории, обясняватъ причинитѣ за прѣвратитѣ, за богатството и за сиромашията въ свѣта. Нищо, вие изучавайте и тия теории, но трѣбва да знаете, че тѣ сѫ частни мнѣния; тѣ не включватъ още абсолютната Истина. „Който се отмѣта“. Отъ какво? — Отъ великата Истина. Всѣки, който се е отрекълъ отъ тази Истина, който е скѫсалъ връзката съ Първичната Причина, се страхува отъ страданията и изпитанията въ живота, бои се отъ землетресенията и си казва: какво ли ще стане сега съ София? Да бѣгамъ ли вънъ нѣкѫдѣ, или да седя въ кѫщата си? Казвамъ: дръжте връзката съ Първичната Причина и не се страхувайте! Обичайте великата Истина, бѫдете нейни поклонници, и животътъ ви ще се запази. Живѣете ли съобразно съ тази Истина, вие ще бѫдете художници, творци на вашето бѫдеще. Ще кажете: това сѫ отвлѣчени понятия, които нѣматъ приложение въ практическия животъ. Трѣбва ли ние да се отказваме отъ радоститѣ въ живота? Азъ искамъ вие да прѣодолѣете надъ мѫчнотиитѣ и страданията въ живота и да дойдете до истинската радость. Питамъ: какъвъ смисълъ има радостьта на пияницата, че спечелилъ пари за да пие? Като се опие, той ще се скара съ този-онзи, ще се сбие, ще пукнатъ нѣкѫдѣ главата му, ще я прѣвържатъ и на другия день ще минава за герой. Какво геройство има въ това? И това е позволено на човѣка, но нищо не го ползува. Важниятъ въпросъ е човѣкъ да живѣе споредъ своята вѫтрѣшна свобода, безъ да се съмнѣва въ постѫпкитѣ на другитѣ хора. Съврѣменнитѣ хора сѫ много подозрителни. Погледне ли ви нѣкой човѣкъ единъ-два пѫти, вие веднага сте готови да се усъмните, да се обидите. Какво отъ това, че ви погледналъ? Ако вие сте силенъ човѣкъ, и нѣкой ви поглежда, той иска да проникне, дѣ се крие силата ви. Ако сте добродѣтеленъ човѣкъ и нѣкой ви поглежда, той иска да проникне, дѣ се крие добродѣтельта у васъ и т. н. Пита ви нѣкой: дѣ се крие вашата сила? — На различни мѣста. Силата на единъ човѣкъ може да бѫде физическа, може да бѫде и духовна. Дѣ се криеше силата на Самсона? Прочетете отъ Библията разказа за Самсона и ще видите, дѣ се криеше неговата сила. — Въ косата му. Самсонъ още отъ утробата на майка си бѣше опрѣдѣленъ да служи на Бога, за което, доклѣ бѫде живъ, бръсначъ не трѣбваше да влиза въ косата му. Той бѣше голѣмъ герой. Съ една челюсть отъ оселъ уби 1000 души. Самсонъ се зае да освобождава Израиля отъ филистимцитѣ, но поради слабостьта му къмъ красивитѣ жени, не успѣ. Тѣ се опитваха да разбератъ отъ него, дѣ се крие силата му, но той ги заблуждаваше, че ако го завържатъ съ дебели, здрави вѫжета и го биятъ по три пѫти на день, ще отслабне. Филистимцитѣ го завързваха, биха го, но той кѫсаше вѫжетата, като конци, и пакъ проявяваше силата си. Най-послѣ, една отъ неговитѣ любимки, Далида, успѣ да го изпита, дѣ се крие силата му, и той и каза: „Силата ми е въ косата. Никога бръсначъ не е влизалъ въ главата ми, защото азъ съмъ опрѣдѣленъ да служа на Бога още отъ утробата на майка си. Ако отрѣжа косата си, силата ми ще се оттегли отъ мене, и ще стана безсиленъ, като всички хора“. Това като научиха филистимцитѣ, опиха го, приспаха го, отрѣзаха коситѣ му, извадиха и двѣтѣ му очи и го затвориха въ тъмница. Тамъ прѣкара той цѣли три години, безсиленъ и слѣпъ, но коситѣ отново израснаха. Като станаха толкова дълги, колкото и по-рано, той отново доби своята сила, но остана слѣпъ. Неприятелитѣ му се веселѣха единъ день и извадиха Самсона отъ тъмницата да имъ поиграе, като го поставиха между два стълба на зданието, дѣто бѣха устроили пиршеството. Самсонъ хвана тия два главни стълба, на които се крѣпѣше зданието и съ всичката си сила го разклати. Зданието се разтърси, като отъ землетресение, и се събори, а подъ него останаха повече отъ 3,000 души, заедно съ Самсона. Питамъ: трѣбва ли човѣкъ да разправя, дѣ е неговата сила? Силата на човѣка се крие въ Истината, на която той служи. Доколкото човѣкъ служи на Истината, дотолкова той е силенъ. На такъвъ човѣкъ нито коситѣ могатъ да отрѣжатъ, нито съ вѫжета могатъ да го вързватъ. Той не се подкупува съ никакви обѣщания, за никакви пари и отъ никакви жени. Защо? — Защото такъвъ човѣкъ съдържа всичко въ себе си. Той е и мѫжъ, и жена, и дѣте. Тогава, какво може да го изкушава отвънъ? Всичко въ него е красиво. Докато вие търсите красивата жена или красивия мѫжъ отвънъ, вие сте на кривъ пѫть. Докато търсите приятеля си отвънъ, вие сте на кривъ пѫть. Докато търсите богатството отвънъ, вие сте на кривъ пѫть, Щомъ влѣзете въ себе си, тамъ ще намѣрите своята възлюбена, или своя възлюбенъ; тамъ ще намѣрите своя истински приятель; тамъ ще намѣрите и богатството. Търсите ли тия нѣща отвънъ, цѣлъ животъ ще се лутате и нѣма да ги намѣрите. „Който се отмѣта“. Отъ какво? — Отъ Истината. Питамъ: коя е причината, задѣто двѣтѣ плочи на земята се движатъ къмъ екватора? — Понеже тѣ сѫ изгубили своята топлина, втвърдили сѫ се, а при екватора има повече свѣтлина и топлина, срѣдата тамъ е по-рѣдка. При екватора има повече магнетическа сила, която привлича тѣзи плочи. Този законъ е вѣренъ и по отношение на хората. Ако вземемъ двѣтѣ уши на човѣка, лѣвото ухо е насочено къмъ сѣверния полюсъ, а дѣсното — къмъ южния. Тѣ прѣдставляватъ двѣтѣ плочи, които постоянно се мърдатъ. Когато човѣкъ изгуби своята вѫтрѣшна топлина, т. е. това, което наричаме Любовь у човѣка, той става материалистъ, изгубва смисъла на живота и слѣдъ врѣме у него се събужда религиозното чувство — стремежъ къмъ екватора. Въ това отношение, религията не е нищо друго, освѣнъ стремежъ къмъ екватора, за да се придобие изгубената топлина на живота. Мнозина казватъ: голѣми поврѣди, голѣми материални загуби причини землетресението. Казвамъ: благодарете, че загубитѣ сѫ повече материални, а по-малко човѣшки жертви. Най-цѣнното за човѣка е животътъ му. Но има нѣщо цѣнно което донесе землетресението, и трѣбва да се използува разумно. То е голѣмото количество козмическа енергия. При всѣко землетресение, отъ почвата се освобождава грамадно количество електрическа енергия, която отива къмъ слънцето. Разумниятъ човѣкъ може да употрѣби тази енергия за творчески цѣли. Христосъ казва: „Ако земнитѣ работи не разбирате и не можете да приложите, какъ ще разберете и приложите небеснитѣ работи, които ви казвамъ?“ Казва се още: „Когато Синъ Человѣчески дойде втори пѫть на земята, ще намѣри ли готови хора, които да прилагатъ Неговото учение въ своята цѣлокупность?“ Врѣме е вече да се приложи Христовото учение, както въ живота на отдѣлния човѣкъ, така и въ всички общества и въ цѣлото човѣчество. Днесъ хората се плашатъ, какво ще стане, ако дойде второ землетресение. Казвамъ: всѣки трѣбва да бѫде на своя постъ, да работи съобразно законитѣ на великата природа, и да не се страхува, да не бѣга. Не е лошо да се бѣга, но кой човѣкъ трѣбва да направи това? Когато заекътъ бѣга, това е похвално за него, но когато мечката бѣга, това е укоръ за нея. Човѣкътъ, който е свързанъ съ Първичната Причина, не трѣбва да бѣга. Въ древностьта единъ слонъ влѣзълъ въ жилището на единъ Фараонъ и изпоплашилъ неговитѣ синове и дъщери, които избѣгали навънъ. Слонътъ срещналъ единъ отъ жрецитѣ и му казалъ: „Ще ме извините прѣдъ Фараона и неговитѣ синове и дъщери, които се изпоплашиха отъ моя ръстъ. Азъ нѣмахъ желание да ги плаша, затова нека се качатъ на гърба ми и ще ги поразходя малко“. Този слонъ е дошълъ днесъ да поизплаши малко и българитѣ, но казва: „Извинете ме, нѣмахъ желание да ви плаша. Качете се на гърба ми, и азъ ще ви поразходя малко“. Въпросътъ седи другадѣ. Всѣки трѣбва да работи! Задачата на духовенството е да изучава законитѣ на топлината и нейното приложение. Задачата на учителитѣ е да изучаватъ законитѣ на свѣтлината и нейното приложение. Задачата на държавнитѣ мѫже, на управницитѣ е да изучаватъ законитѣ на физическия свѣтъ и тѣхното приложение въ живота. Ще кажете: какъ можемъ да се свържемъ съ Първичната Причина? Прѣди всичко изисква се любовь къмъ Бога. Обикнете ли Бога, ще обикнете и своитѣ ближни; обикнете ли ближнитѣ си, ще обикнете и всички наоколо, и по този начинъ ще си създадете срѣда, въ която ще можете да работите. Дойдете ли до това положение, страхъ нѣма да имате. Всички изпитания, всички страдания и нещастия, колкото и голѣми да сѫ, да ви не смущаватъ. Най-голѣмото нещастие за човѣка е смъртьта. Тя идва като бирникъ, задига, каквото има, и си заминава. Обаче, Писанието казва: „За човѣка, който е свързанъ съ Бога, смърть нѣма“. Подъ „смърть“ се разбира напущане старото тѣло и влизане въ другъ, новъ свѣтъ. То е подобно положение на това, когато човѣкъ напуща една, втора трета служба. Всички служби въ свѣта сѫ все за човѣка. Та казвамъ: не се колебайте, не се отмѣтайте отъ Истината, не питайте, има ли Господъ, дѣ е Той и т. н. Дѣто и да сте, ще намѣрите Бога. Намѣрите ли Го, отправете ума и сърцето си къмъ Него и Му благодарете за всички блага, които ви е далъ. Благодарете за здравето, което имате; благодарете за здравитѣ мисли и чувства. Питамъ: трѣбва ли да се говори на хората да обичатъ Бога? То е все едно да имъ се казва, че трѣбва да се грѣятъ на слънцето, че трѣбва да ядатъ хлѣбъ и да пиятъ вода. Веднъжъ човѣкъ се е родилъ, той знае, че и на слънце трѣбва да се грѣе, и хлѣбъ трѣбва да яде, и вода трѣбва да пие, и въздухъ трѣбва да диша. Казвамъ: отъ вашето гледище, кое е най-важното нѣщо въ свѣта? Накѫдѣ се движатъ тия плочи у човѣка? Кои сѫ тия плочи? Казватъ за нѣкой човѣкъ, че дъската му хлопала, Дъската у човѣка съотвѣтствува на тия двѣ плочи, за които говорятъ ученитѣ. Значи, въ мозъка на човѣка понѣкога става голѣмо напрѣжение, вслѣдствие на което се заражда нѣщо неестествено въ неговия начинъ на мислене. Щомъ кажатъ за нѣкой човѣкъ, че дъскитѣ му хлопатъ, веднага търсятъ начини, какъ да ги стегнатъ. Съ това, обаче, въпросътъ не се разрѣшава. То е механическо разрѣшение. Мозъкътъ на човѣка не е създаденъ отъ дъски; той е създаденъ отъ редъ живи клѣтки, отъ редъ мисли, способности и чувства, които трѣбва да се развиватъ правилно. Въ това отношение, човѣкъ трѣбва да се изучава въ своята цѣлокупность. Има една вѫтрѣшна наука за живота и за отношенията на хората, съ която всѣки човѣкъ е запознатъ. Споредъ тази наука човѣкъ трѣбва да урежда живота си най-хармонично и то, при условията, при които е поставенъ. Тази наука трѣбва да се изучава и прилага за въ бѫдеще. Колкото повече ученитѣ хора намиратъ връзка между всички явления, толкова повече и тѣхната задача се улеснява. Науката трѣбва да бѫде служителка на Първичната Причина. Религията трѣбва да бѫде служителка на Първичната Причина. Художеството, изкуството, музиката трѣбва да служатъ на Първичната Причина. Управлението трѣбва да бѫде въ услуга на Първичната Причина. Всичко трѣбва да бѫде въ нейна услуга, за да се създаде вѫтрѣшна хармония въ живота. Христосъ казва: „Който се отмѣта“. Този стихъ може да се вземе и въ положителенъ смисълъ: „Който не се отмѣта“. Това значи, човѣкъ при всички условия на своя животъ, при каквито и да е мѫчнотии и страдания, да остане вѣренъ на своитѣ вѫтрѣшни убѣждения и да знае, че всичко, което Богъ е създалъ, има свое вѫтрѣшно прѣдназначение. За въ бѫдеще ще има една велика, мощна наука, която нѣма само да проучава явленията въ природата, но ще разбира, какви сѫ дълбокитѣ причини, които ги прѣдизвикватъ. При тази наука, за човѣка нищо нѣма да бѫде изненада. Днесъ земята се прѣустройва, минава прѣзъ една нова фаза. Докато се организира и напълно прѣустрои земята, все ще ставатъ по-малки и по-голѣми разтръсвания. Земята, на която сега живѣятъ хората, е за петата раса, а на новата земя, която сега се създава, ще живѣятъ новитѣ хора — хората на шестата раса. Вие се радвайте, че се туря основа на новата земя. Хиляди архитекти работятъ днесъ за нейното прѣустройване. Вие ще бѫдете зрители на този строежъ, на великата наука, на великата култура. Та казвамъ: вие ще провѣрите, че между всички явления въ природата сѫществува тѣсна връзка. Разглеждате ли явленията така, вие ще имате и повече свѣтлина. Ние сме за новото въ свѣта. И отъ гледището на новото въ свѣта, трѣбва да се почита всичко. Човѣшката личность трѣбва да се почита и да се тури на своето мѣсто. Индивидътъ трѣбва да се почита и да се тури на своето мѣсто. Душата трѣбва да се почита и да се тури на своето мѣсто. Духътъ трѣбва да се почита и да се тури на своето мѣсто. Всѣки човѣкъ трѣбва да знае, дѣ е мѣстото на духа, на душата, на индивида и на личностьта. Това е задача, върху която всѣки човѣкъ трѣбва да работи съ десятки години. Разрѣши ли той тази задача, ще израсте въ духовния свѣтъ. А всѣко растене въ духовния свѣтъ, това е придобиване на грамадна енергия. На земята има добри условия за растене и развитие, затова тукъ слизатъ най-възвишени, най-учени сѫщества да работятъ. Тѣ разбиратъ законитѣ, какъ може да се използува земната енергия. Ще кажете: отдѣ слизатъ тия сѫщества? — Отъ разни планети. Ученитѣ хора днесъ твърдятъ, че между слънцето и неговитѣ жители и земята има не само физическа, но и разумна връзка. Слънцето е мѣсто на свѣтлината. Всѣки, който отиде на слънцето и се върне, ще свѣти. Когато Мойсей отиде на Синайската гора и прѣседѣ тамъ 40 дни, слѣдъ като се върна, той толкова много свѣтѣше, че трѣбваше да си тури було, за да могатъ евреитѣ да го гледатъ. Всѣки човѣкъ, който има идея, трѣбва да излѣзе вънъ отъ слънчевата система, да мисли за цѣлия козмосъ. Защо? — Понеже всѣки човѣкъ съставлява една малка клѣтка на Божествения организъмъ, който обхваща цѣлия козмосъ. Щомъ човѣкъ се отметне отъ тази идея, животътъ му се обезсмисля, и той става слабъ. Мисли ли човѣкъ, че той е една клѣтка отъ Божествения организъмъ, на всичко трѣбва да се радва. Като погледне къмъ звѣздитѣ, къмъ слънцето, къмъ растенията, къмъ животнитѣ, къмъ камънитѣ — на всичко трѣбва да се радва, понеже всичко има единъ и сѫщъ произходъ. Всичко е произлѣзло отъ Бога. „Истината ще ви направи свободни“. Всѣки човѣкъ се стреми къмъ свобода, но въпрѣки това не я придобива. Защо? — Стремежътъ му е неправиленъ. Човѣкъ трѣбва да се стреми съ цѣлото си сѫщество къмъ великата Истина. Придобие ли нея, свободата ще дойде. Какъ ще се придобие Истината? — Като се приложи Христовото учение. Всички сте християни — приложете Христовото учение. Приложете Любовьта Христова споредъ разбиранията на вашата личность, на вашата индивидуалность, на вашата душа и на вашия духъ! Приложите ли Любовьта Христова, тогава и думитѣ на Христа: „Азъ ще бѫда съ васъ до скончанието на вѣка“ — ще бѫдатъ вѣрни и истинни. Сега започва скончанието на вѣка. Всички хора живѣятъ вече въ скончанието на вѣка. Скончанието на вѣка подразбира край на старитѣ възгледи на човѣчеството и начало на нова ера на свѣтлина и любовь, край на насилието и начало на миръ и свобода, край на стария свѣтъ и начало на новия свѣтъ, който ще продължи съ хиляди години въ бѫдещето. Бесѣда, държана отъ Учителя, на 29 априлъ, 1923г. въ гр. София.
  6. От томчето "Синове на възкресението" Сила и живот, X серия, т.3,(1928), Издание 1934 г., София Книгата за теглене на PDF Съдържание По-драгоцененъ. „Животътъ е по-драгоцененъ отъ храната, и тѣлото — отъ облѣклото.“ Лука 12:23. „Животътъ е по-драгоцененъ отъ храната“. — Това е уравнение съ три неизвестни: X, Y, Z. Какво представя X въ даденото уравнение? Той е една първична възможность, отъ която зависятъ следващитѣ елементи на друго уравнение. Напримѣръ, при каквото обществено положение и да се намира, гладниятъ човѣкъ, трѣбва да задоволи глада си: дали той е философъ, поетъ, музикантъ, или религиозенъ — той трѣбва да яде. Гладътъ е уравнение съ три неизвестни. Първото неизвестно, X, подразбира: може ли отнѣкѫде да се намѣри брашно, отъ което да се омѣси хлѣбъ. Второто неизвестно — Y: кой ще омѣси това брашно, да се направи отъ него хлѣбъ? Третото неизвестно — Z: де ще се намѣри фурнаджия, който да опече този хлѣбъ? Като се намѣрятъ тѣзи три неизвестни, гладнитѣ пристигатъ на трапезата да ядатъ хлѣбъ. Първи отъ поканенитѣ сте вие. Следователно, докато живѣе, човѣкъ трѣбва да се справя съ нуждитѣ на своя животъ. Една отъ първитѣ нужди на човѣка е да яде. Ако не се храни, той ще умре. Гладътъ носи смърть. Гладниятъ трѣбва да храни душата си и тѣлото си. Гладътъ, като процесъ, може да се задоволи само съ хранене. Оттукъ можемъ да извадимъ друго заключение, а именно: смъртьта може да се задоволи само съ живота. Значи, само животътъ може да нахрани и укроти смъртьта. Дето има животъ, смъртьта не уморява хората. Това сѫ редъ противоречия, които сѫществуватъ въ живота. За да се разрешатъ тѣзи противоречия, нужно е знание. Знанието носи свобода, а невежеството — робство. И тъй, първата храна, съ която човѣкъ трѣбва да започне, за да прояви живота, това е любовьта. Това значи да се пробуди висшето, т. е. Божественото съзнание въ човѣка, или тъй нареченото будическото тѣло на човѣка. Досега Божественото е спѣло, но трѣбва да се пробуди. То се е намирало въ такова състояние, въ каквото се е намирало яйцето, преди да се постави подъ квачката. Следователно, божественото съзнание чака сега да намѣри своитѣ благоприятни условия да се излупи. Щомъ се постави подъ квачката, пиленцето, само по себе си, ще се оформи. Докато е въ яйцето още, то ще образува главичката, тѣлцето, крачката, крилцата си, и най-после трѣбва да дойде нѣкой отвънъ, да му помогне да пробие черупката. Щомъ черупката се пробие, пиленцето веднага насочва главичката си къмъ тази посока, и въ него се създава ново движение, новъ подемъ. Това наричаме ние раждане на оформения животъ, който вѫтре се е създалъ. Яйцето, отъ което човѣкъ излиза, е по-голѣмо отъ камилското, което е образувано отъ 50 кокоши яйца. Щомъ се счупи това яйце, нищо не остава отъ него: нито главата, нито гърдитѣ, нито стомахътъ. Следователно, ако преди излупването си, човѣкъ е билъ яйце, а после се излупи като пиле, има ли право това пиле да казва, че животътъ нѣма смисълъ? Да казва човѣкъ, че животътъ нѣма смисълъ, това значи, че той е още въ яйцето, съ неоформена глава. Да казва, че нѣма никакъвъ идеалъ въ себе си, това значи, че той е още въ яйцето, съ неоформени гърди. Да казва, че и безъ храна може да се живѣе, това показва, че този човѣкъ е още въ яйцето, съ неоформенъ стомахъ. Обаче, съ седене въ яйцето, въпросътъ не се разрешава. Нѣма да мине много време, яйцето ще се развали, и смъртьта ще дойде. Но и съ смъртьта въпросътъ не се разрешава. Сега ще направя една аналогия, да видите, какво представя човѣка на земята. Събератъ се нѣколко души и решаватъ да образуватъ дружество. Съставятъ уставъ на дружеството и си избиратъ председатель, който не е нищо друго, освенъ главата на човѣка. После избиратъ подпредседатель — дробоветѣ на човѣка. Най-после избиратъ секретарь — касиеръ — сърцето и членове — стомахътъ на човѣка. Секретарьтъ събира пари отъ членоветѣ и ги внася въ дружеството; по този начинъ се подържа неговия материаленъ животъ. Такова нѣщо е и стомахътъ въ човѣка. Той приема храна, смила я, и по този начинъ подържа живота на организъма. Освенъ тѣзи три главни служби, въ дружеството има и десетина почетни членове. Обаче, единъ день това дружество фалира. Какво става съ него? Съ фалирането на дружеството, председательтъ умира ли? — Не умира. — Подпредседательтъ умира ли? — Не умира. — Секретарьтъ умира ли? —Не умира. — Почетнитѣ членове умиратъ ли? — И тѣ не умиратъ. Щомъ дружеството умре, всички негови членове, заедно съ управителното тѣло, раздѣлятъ помежду си капиталитѣ му и съ това го погребватъ. Сѫщото нѣщо става и съ човѣка. Следователно, когато нѣкой умре, това значи, че той е напусналъ председателското мѣсто на дадено дружество и става председатель на друго нѣкое. Тъй щото, когато се говори за смъртьта, трѣбва да се знае, че умиратъ само заведенията, учрежденията, или дружествата, въ които хората сѫ служили, но самитѣ индивиди не умиратъ. Тѣлото умира, но управницитѣ му не умиратъ. Председательтъ на човѣшкото тѣло е главата; подпредседательтъ — дробоветѣ; касиерътъ — секретарьтъ — е сърцето; членоветѣ на дружеството — това е стомахътъ, който се грижи за храненето на общия организъмъ. Единъ день цѣлото дружество, съ всичкитѣ свои служби, ще фалира, а ще останатъ само индивидитѣ. Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ прави разбирания за великия животъ и за неговитѣ функции. Всѣки търси този животъ, подразбирамъ съзнателния, вънъ отъ себе си, а въ сѫщность той се намира въ самия него. Този животъ се храни, т. е. подържа се съ любовь. За да познаете, кой човѣкъ се храни съ любовь, първиятъ признакъ е този, че поне половината човѣчество го обичатъ. Който не се храни съ любовь, той отъ никого не е обичанъ. Всички обичатъ здравитѣ хора. Защо? Защото работятъ. Лѣкаритѣ пъкъ обичатъ болнитѣ хора, и то главно ония, които могатъ да плащатъ. Ако болниятъ е беденъ, той трѣбва нѣколко пѫти на редъ да вика лѣкаря, докато отиде въ дома му да го прегледа. Обаче, ако богатиятъ извика лѣкарь, последниятъ веднага ще отиде въ дома му. За да бѫде обичанъ отъ лѣкаря, болниятъ трѣбва скѫпо да плаща. За да се учи, невежиятъ трѣбва скѫпо да плаща. За да се простятъ грѣховетѣ на грѣшния, и той трѣбва скѫпо да плаща. За да се освободи отъ оковитѣ, затворникътъ трѣбва скѫпо да плаща. Като влѣзе въ затвора, богатиятъ лесно се освобождава. Едва една година минава, откакъ го осѫдили, и той — на този намаже колата, на онзи намаже колата, виждате, тъй се стекли условията, че го освободили отъ затвора. Какво станало, никой не знае. Умни сѫ богатитѣ хора! По-добре паритѣ си да затворятъ, отколкото тѣ да лежатъ въ затворъ. Ако нѣкой човѣкъ носи на гърба си чувалъ съ пари, а трѣбва да преплава морето, по-добре е да хвърли чувала съ паритѣ въ водата, а той да изплава на повърхностьта, отколкото да потъне въ водата. Заблуждаватъ се, хората когато мислятъ, че не може безъ пари. Азъ съмъ съгласенъ съ това само въ едно отношение, а именно: животътъ безъ пàри въ кръвьта не може. Вънъ отъ кръвьта, обаче, животътъ може безъ пари. Тази дума има три значения пàра, пара и пàри. Пàра е това, което движи локомотивитѣ. Тъй щото, и азъ съмъ съгласенъ съ васъ, че и безъ пари не може, и безъ пари не може и безъ пàра не може. „Животътъ е по-драгоцененъ отъ храната.“ И наистина, храната е сѫществено нѣщо въ живота. Когато влѣзе въ организъма, тя се превръща на кръвь, на мисъль и на чувство. Безъ кръвь, безъ мисъль и безъ чувства, животътъ на земята не може да се прояви. Щомъ храната е сѫщественото въ живота, вие трѣбва да я превърнете въ хлѣбъ, т. е. въ пàра. Който превръща паритѣ въ пара, той е уменъ човѣкъ; който превръща пàрата въ пари, той е глупавъ човѣкъ, той умира съ паритѣ на гърба си. Христосъ казва: „Животътъ е по-драгоцененъ отъ храната.“ Той е цененъ въ физиологическо отношение затова, че и въ яйцето още представя сформиранъ животъ. Животътъ въ яйцето очаква условия само да се излупи. Съ други думи казано: Докато пилето не се е излупило, първото условие за него е храната. То трѣбва да се храни въ яйцето. Щомъ се излупи, храната отъ яйцето изчезва. Щомъ храната изчезне, животътъ изгубва условия да се развива. Животътъ може да се развива дотогава, докато природата е вложила въ него условия да се развива. Значи, всички сѫщества на земята иматъ условия да живѣятъ, докато сѫществуватъ условия за животъ. Щомъ условията изчезнатъ, и животътъ се прекратява. При това положение, всички живи сѫщества трѣбва да минатъ въ друго състояние, за да може Първичната Майка да имъ даде нови условия за животъ, за развиване. Затова, именно, Христосъ казва: „Работете, докато е день!“ Това значи: работете, докато имате условия. Щомъ изгубите условията, колкото и да съжалявате, не можете да ги върнете. „Животътъ е по-драгоцененъ отъ храната.“ За тази цель, всѣки трѣбва да се заеме да култивира живота си, да вѣрва, че въ него се криятъ всички възможности за реализиране на доброто. Обаче, човѣкъ трѣбва да се домогне до тѣзи възможности по единъ правиленъ начинъ. Ако избере неправилни методи, той нищо нѣма да постигне. За обяснение на тази мисъль, ще приведа следния примѣръ. Когато бѣше въ Египетъ, Мойсей се запозна съ египетската мѫдрость, придоби голѣмо знание. Той бѣше избранъ отъ Бога да освободи Израилския народъ отъ робството, въ което се намираше по това време. Обаче, при всичкото знание, съ което разполагаше, Мойсей избра единъ неправиленъ методъ: като видѣ, че единъ египтянинъ се подиграва съ единъ израилтянинъ, Мойсей се хвърли върху египтянина и го уби. За да не го уловятъ, той го зарови въ земята и избѣга. На другия день, Мойсей вижда, че двама израилтяни се биятъ помежду си. Тогава той каза: Да се биятъ египтянинъ съ израилтянинъ, разбирамъ; да се биятъ, обаче, двама израилтяни, това не разбирамъ. Той отиде да ги примирява. Тогава единъ отъ израилтянитѣ му каза: Какво искашъ? И мене ли искашъ да убиешъ като египтянина, когото вчера зарови въ пѣсъка? Като разбра, че съ видѣли престѫплението му, Мойсей се уплаши и избѣга въ пустинята, дето прекара цѣли 40 години да пасе овцетѣ. Тукъ той видѣ погрѣшката на своя методъ, а именно, насилието не изправя човѣка, нито го спасява. И наистина, мѫчно се решава такава задача. Не е лесно да се домогне човѣкъ до метода на любовьта. Казвамъ: докато мисли, че съ убийство може да разрешава мѫчнотиитѣ и трудноститѣ на своя животъ, човѣкъ е на кривъ пѫть. Мѫчнотиитѣ не трѣбва да се убиватъ, но да се превръщатъ въ динамическа сила. Умниятъ човѣкъ съ разумностьта си превръща мѫчнотиитѣ си въ динамическа сила, която впрѣга на работа. Глупавиятъ, обаче, съ глупостьта си, вмѣсто да използува силата, която се крие въ мѫчнотиитѣ му, за работа, той повече ги усложнява. Отъ това, какъ човѣкъ се справя съ мѫчнотиитѣ си, се опредѣля неговата сила. Следователно, силата на човѣка седи въ неговото вѫтрешно знание, да може правилно да разрешава задачитѣ на своя животъ. Представете си, че нѣкой човѣкъ разполага съ голѣми богатства и знания, които, обаче, не може да приложи въ живота си, не може да използува тѣхната сила. Какво ще стане най-после съ неговото богатство и знание? Той ще ги изгуби и ще стане последенъ сиромахъ. И тогава, като сиромахъ, пакъ нѣма да разреши задачитѣ си. Значи, при това положение, нито богатството, нито сиромашията съ въ сила да разрешатъ въпроситѣ и задачитѣ на живота. Който разбира законитѣ, които управляватъ богатството и сиромашията, и може да ги използува като динамическа сила въ живота си, той ще се ползува разумно отъ тѣхъ. Въ това отношение, както богатството и сиромашията сѫ необходими за развиването на човѣка, такава необходимость представя и гладътъ. Гладътъ носи смърть, но ако правилно се използува, той е динамическа сила, която продължава живота на човѣка. Който може да гладува и знае, какъ да гладува, той продължава живота си. Всички добри, разумни и велики хора въ свѣта сѫ гладували, но глупавитѣ, неразумнитѣ хора никога не сѫ гладували. Като говоря за глада, азъ имамъ предъ видъ доброволно, съзнателно приетия гладъ. Който казва, че е гладувалъ много, той трѣбва да е разуменъ, добъръ човѣкъ. Който не е гладувалъ, той не може да говори за разумность; презъ цѣлия си животъ той е ялъ и пилъ, лѣгалъ и ставалъ, събличалъ се и се обличалъ, вследствие на което е дошълъ до положение на воденица, която знае само да дрънка. Какво може да разбере воденицата отъ дълбокия смисълъ на живота? „Животътъ е по-драгоцененъ отъ храната.“ За кого? За разумния човѣкъ. Този животъ крие въ себе си вѫтрешни сили, вѫтрешни стремежи. Отъ живота излизатъ безброй издънки, едни отъ които сѫ човѣшкитѣ мисли, а други — човѣшкитѣ чувства. Който може правилно да използува своитѣ мисли и чувства, той ще може правилно да използува и живота. Велика наука е да знае човѣкъ да обработва своитѣ мисли и чувства. Че се явили въ човѣка една лоша мисъль, или едно лошо чувство, това още не е зло. Злото седи въ това, че човѣкъ не обработва тия свои мисли и чувства. Добро, благословение за човѣка е да знае, какъ да обработва своитѣ мисли и чувства и да ги прилага въ живота, както за своето благо, така и за благото на другитѣ. Ако не умѣе да обработва своитѣ лоши мисли, чувства и желания, човѣкъ ще се намѣри въ положение да търси начини, какъ да се справи съ тѣхъ. Често нѣкои хора попадатъ на методи изъ живота на индуситѣ, прилагатъ ги, но не получаватъ никакви резултати. Напримѣръ, като методъ за работа, индуситѣ казватъ: „Убий всѣко желание въ себе си!“ За индуситѣ, този методъ има смисълъ, но за западнитѣ народи, той остава съвършено безсмисленъ. Следователно, когато се превеждатъ нѣкои книги, или нѣкои мисли отъ единъ на другъ езикъ, трѣбва да се разбира тѣхния вѫтрешенъ смисълъ. Който не разбира вѫтрешния имъ смисълъ, той не превежда правилно. Напримѣръ, въ „Книгата на безмълвието,“ на санскритски езикъ е казано: Превърни всѣка противоположна мисълъ въ динамическа сила и я употрѣби за добро. Като не разбиратъ вѫтрешния смисълъ на тѣзи думи, преводчицитѣ казватъ: Убий въ себе си всички вълци и мечки! Какво правятъ съвременнитѣ хора? Тѣ избиватъ вълцитѣ и мечкитѣ вънъ отъ себе си, а оставатъ свободно вълцитѣ и мечкитѣ въ тѣхъ да се размножаватъ. Вълцитѣ и мечкитѣ съ въ самия човѣкъ, а не вънъ отъ него. Злото е вѫтре въ човѣка, а не вънъ отъ него. Злото е резултатъ на неразумния животъ на човѣка. Сега, да оставимъ настрана въпроса за злото. Има кой да съ справя съ злото, съ неразумностьта въ свѣта. Който е създалъ свѣта, Той има грижата за всичко. Нѣма защо хората да разрешаватъ въпроса, защо свѣтътъ е създаденъ така, а не иначе. Задачата на съвременнитѣ хора се заключава въ това, тѣ да разрешатъ своя животъ, да подобрятъ неговитѣ условия. И най-лошитѣ условия на живота си, човѣкъ може да подобри, а сѫщевременно и да използува за добро. Сега ще приведа единъ примѣръ, който купихъ за три хиляди лева. Той представя цѣло съчинение и се заключава въ следното. Дохожда при мене единъ младежъ, който служи въ нѣкакво дружество, и ми казва: Господине, досега не вѣрвахъ въ нищо, но отскоро започна да се събужда въ мене малка вѣра. Азъ всѣкога съмъ билъ свободенъ въ мисъльта си. Като го наблюдавамъ, виждамъ, че той е готовъ да говори нѣща, които даже не сѫ били. Той продължи: Решихъ да туря край на живота си и дойдохъ при Васъ, да ви помоля да ме спасите по нѣкакъвъ начинъ. — Коя е причината за това решение? — Имамъ да давамъ три хиляди лева, но не мога да ги платя, нѣмамъ срѣдства. — Струва ли за три хиляди лева да туряшъ край на живота си? Какъ направи този дългъ? — Подписахъ една полица съ чуждо име, и ако ме уловятъ, ще ме държатъ отговоренъ. Ако пъкъ и възлюбената ми научи това, още по-зле за мене. — Ако ми дадете три хиляди лева, азъ и моята възлюбена ще ви станемъ роби. Казвамъ: не е въпросътъ въ това, ние не се нуждаемъ отъ роби, но ще му дадемъ три хиляди лева, за да спасимъ единъ животъ. Следъ това той трѣбва да води добъръ животъ, не заради мене, но за себе си. Както виждате, има хора, които сѫ готови за три хиляди лева да се самоубиятъ. Каква стабилность има въ такива хора? Тѣ не сѫ готови да говорятъ истината, но лъжатъ, а следъ това искатъ да имъ се помогне. Този младъ човѣкъ ме гледа право въ очитѣ, лъже ме и сѫщевременно иска да ме убеди, че това, което говори, е истина. Питамъ: кой човѣкъ, като се представя предъ лицето на Първичната Причина и не говори истината, може да се надѣва на нейното благословение? Не, каквото говори човѣкъ, то трѣбва да бѫде съгласно съ истината. Каквото обещае, трѣбва да го направи. Той трѣбва да бѫде честенъ, справедливъ, благороденъ въ постѫпкитѣ си, и то въ малкитѣ, а не въ голѣмитѣ. Единъ човѣкъ не може да носи товара на всички хора; той не може да обича всички хора; той не може да оправи цѣлия свѣтъ. Само великитѣ хора, само Синоветѣ Божии могатъ да обичатъ всички хора. Само Богъ може да обича всички живи сѫщества. Обикновениятъ човѣкъ, обаче, може да обича единъ, двама, трима, най-много десетина души. При това, неговата любовь, се раздава така, както свѣтлината се разпръсва. По-близкитѣ му се ползуватъ повече отъ неговата любовь, а по-далечнитѣ — по-малко. Сѫщото прави и свѣтлината: по-близкитѣ предмети по-силно се освѣтяватъ отъ нея, а по-далечнитѣ — по-слабо. Колкото по-близо е човѣкъ до плодоветѣ на нѣкое дърво, толкова по-прѣсни ще ги яде. Колкото е по-далечъ отъ дървото, толкова по-лоши плодове ще яде. Щомъ плодоветѣ минаватъ презъ нѣколко рѫце, докато стигнатъ до човѣка, тѣ изгубватъ своята първа свежесть, своята здравина и цвѣтъ. Сѫщото нѣщо може да се каже и за любовьта, и за живота. Когато нѣкой приема любовьта направо отъ приятеля си, напримѣръ, тя е по-силна; щомъ тази любовь минава презъ нѣколко души, докато стигне до него, тя вече е изгубила часть отъ своята сила, отъ своята свежесть и красота. Животътъ се подържа само чрезъ любовьта. Който не люби, той е осѫденъ на вѣчна смърть. Нѣма по-страшно нѣщо за човѣка отъ смърть, предизвикана отъ безлюбие. Силата на любовьта е въ самия човѣкъ. Самъ за себе си, той е изворъ. Следователно, той не трѣбва да очаква на любовьта на хората. Който люби, той е разуменъ човѣкъ. И тогава, нѣма той да ходи при хората, но тѣ ще дохождатъ при него. При пресъхналитѣ чешми никой не отива; при течащитѣ чешми, обаче, всички хора се събиратъ. Хората се трупатъ около богатитѣ, а не около беднитѣ. Казвате: унизително е положението на бедния, на просещия. — Не е ли по-унизително положението на онзи, който краде, лъже и убива? Какво по-страшно отъ това, да оберешъ човѣка и да легнешъ вечерь въ меко легло, завитъ съ коприненъ юрганъ? За предпочитане е да легне човѣкъ на камъкъ, като Якова, но да има спокойна съвесть, отколкото да спи на меко, топло легло, но съ смутена съвесть. Ако завиете единъ светия съ такъвъ юрганъ, той ще се разболѣе. Светията предпочита да спи на простъ, но чистъ отъ престѫпления козякъ, или на зелената трева, отколкото на меки легла, напоени отъ грѣхове и престѫпления. Тѣ предпочитатъ зелената трева, защото тя е Божие притежание. Тѣ съ дошли на Божията земя да работятъ и да живѣятъ и казватъ: Ние обичаме Бога, и щомъ сме дошли на Божията земя, ще спимъ върху нея. Земята не е на Наполеона, който искаше да завладѣе свѣта. Тя не е нито на Бисмарка, нито на Цезаря, които искаха да оправятъ свѣта. Какво остави Бисмаркъ на Германия? Дългове. Какво донесоха виднитѣ дипломати на Австрия? Разпокъсването ѝ. Какво донесоха виднитѣ дипломати на Русия? Опропастяването ѝ. Ще кажете, че сѫдбата на тия народи е била такава. — Съдба сѫществува за глупавитѣ, за обикновенитѣ хора, а за разумнитѣ, за великитѣ хора сѫществува Божи Промисълъ. За глупавия, за неразумния човѣкъ сѫществува карма, а за разумния — дихарма. Ето защо, страданията и нещастията на съвременнитѣ хора трѣбва да се разглеждатъ като отклонения отъ разумния животъ, отъ законитѣ, които Първичната Причина е поставила въ живота. Следователно, страданията и нещастията иматъ за цель да върнатъ човѣка къмъ първичния животъ. Какъвъ е този животъ? Той е животъ на истинско знание, на вѣчна любовь и мъдрость. При това грамадно знание, при тази велика и необятна любовь, чрезъ които Богъ се изявява, ще бѫде смѣшно за съвременнитѣ хора, които казватъ, че служатъ на Бога, а правятъ малки, микроскопически добрини. Нѣкой направи едно малко добро, и всички вестници започватъ да пишатъ за него. Какво добро е това? Имената на голѣмитѣ благодетели на земята не сѫ записани въ Божествената книга. Въ Божествения свѣтъ такива благодеяния се равняватъ на нашитѣ стотинки. Когато преглеждате книгитѣ на невидимия свѣтъ, тукъ-таме, въ малки графи, ще срещнете имената на нѣколко само благодетели отъ земята, които сѫ внесли нѣколко стотинки. Тѣзи нѣколко стотинки въ невидимия свѣтъ се равняватъ на сто милиона наши пари. Само на сто души имената сѫ записани въ книгитѣ на Божествения свѣтъ. Кои сѫ тѣзи сто души? Които изведнъжъ, на цѣло сѫ дали по сто милиона лева за нѣкаква добра, разумна работа. Тѣзи сѫ истински благороднитѣ, знатнитѣ хора на земята, които сѫ правили материални добрини. Да даде сто милиона изведнъжъ и после отново да започне да печели за човѣчеството — ето идеалътъ, къмъ който всѣки човѣкъ трѣбва да се стреми въ живота си. Щомъ постигне този идеалъ, животътъ му ще се осмисли. „Животътъ е по-драгоцененъ отъ храната.“ — Кой животъ? — Който сега живѣемъ. Който разбира формата, съдържанието и смисъла на този животъ, той ще разбере дълбокото значение на думитѣ, които Христосъ е вложилъ въ стиха: „Животътъ е по-драгоцененъ отъ храната.“ Земедѣлецътъ трѣбва да разбира своята нива; градинарьтъ трѣбва да разбира своята градина; учениятъ трѣбва да разбира своята наука; химикътъ трѣбва да разбира свойствата на елементитѣ; техникътъ трѣбва да разбира законитѣ на техниката; човѣкъ трѣбва да разбира законитѣ на своя организъмъ. Изобщо, всѣки човѣкъ трѣбва да разбира отъ науката, изкуството или занаята, съ който се занимава. Знаете ли, коя е отличителната чърта на човѣка? Отличителната чърта на човѣка е честностьта. Ако обикновениятъ човѣкъ иска да стане необикновенъ, той трѣбва да развие въ себе си честностьта. Въ отношенията си, въ взиманията и даванията си, той трѣбва да бѫде абсолютно честенъ, абсолютно изправенъ. Честни хора има много въ България, но азъ познавахъ единъ българинъ, който бѣше извънредно честенъ. Въ всички свои взимания и давания, той бѣше изправенъ до стотинка. Това не е дребнавость, но честность. Благородството въ човѣка пъкъ е морална чърта, която го свързва съ свѣтъ, по-високъ отъ физическия. На физическия свѣтъ човѣкъ трѣбва да бѫде честенъ, а въ моралния свѣтъ, като душа — благороденъ. Благородството седи надъ честностьта. Благородниятъ е не само честенъ човѣкъ, но той остава всичко да замине отъ него. Той е готовъ на високи, благородни жертви. Сѫщевременно, човѣкъ трѣбва да бѫде и милостивъ. Значи, човѣкъ трѣбва да бѫде честенъ, благороденъ и милостивъ. Който има тѣзи три качества въ себе си, той ще бѫде носитель на свѣтлина, отъ която всички хора ще се ползуватъ. Единъ день Буда срещналъ единъ беденъ човѣкъ на пѫтя си. Той го спрѣлъ, пригърналъ го, целуналъ го и започналъ да се разговаря съ него, Като гледали това, ученицитѣ се чудили, защо Учительтъ имъ обърналъ такова голѣмо внимание на този беденъ човѣкъ и Го запитали: Учителю, защо обръщашъ такова внимание на този човѣкъ? Буда имъ отговорилъ: Единъ день, въ моето далечно минало, азъ бѣхъ много гладенъ и се молихъ на Бога, но отъ гладъ едва се държахъ на краката си, вследствие на което не бихъ могълъ да свърша молитвата си, да направя връзка съ Първата Причина. Въ този моментъ, нѣкѫде изъ шубрѫцитѣ изкочи заекъ, който се хвърли въ огъня, да се опече заради мене. Азъ ядохъ отъ него. По този начинъ се укрепихъ и можахъ да свърша молитвата си, да се свържа съ Първата Причина. Този заекъ е днешниятъ браминъ, когото виждате предъ мене. Той се пожертвува заради мене. Казвамъ: всѣки човѣкъ трѣбва да направи такова добро, такава жертва, която да го свърже съ Първата Причина. Това значи добро. Добро, което не свързва човѣка съ Първата Причина, не е истинско добро. Ако се свържатъ съ Първата Причина, всички хора ще живѣятъ помежду си тъй, както Богъ изисква отъ тѣхъ. Споредъ новото учение, само онзи може да ви обича, които, преди всичко, обича Бога. И тогава, ако отидете на гости при такъвъ човѣкъ, той нѣма да ви пита, колко време ще му гостувате, но ще ви приеме като свой братъ. Колкото време прекарате при него, всѣкога ще му бѫдете приятенъ. Това не значи, че така ще приемете и онзи, който иде въ дома ви да краде и лъже. Ако вълкъ влѣзе въ дома ви, ще го приемете ли като свой братъ? На вълка нѣма да направите нито баница, нито овца ще заколите, но първото нѣщо, което ще изисквате отъ него, е да изоре нивата ви. После, ще го заставите да пости, да се моли, да се изповѣда, колко овце е изялъ, да се разкае, да се самоотрече отъ лошитѣ си навици и т. н. И, ако той издържи на всички тия условия и ги изпълни, тогава ще го приемете като свой братъ, отдавна желанъ и очакванъ. Значи, всичко, каквото човѣкъ прави, трѣбва да бѫде благо за самия него и за онзи, на когото го прави. Само така човѣкъ може да се повдигне. Сѫщиятъ законъ виждаме и въ растенията. Когато слънцето изпраща благата си, т. е. своята свѣтлина и топлина къмъ растенията, тѣ я възприематъ и благодарение на нея израстватъ, велики ставатъ. Следователно, всички хора, които минаватъ за велики, за талантливи, трѣбва съ любовь да служатъ на Бога. Защо? Тѣ сѫ приели отъ Него блага, които сѫ ги повдигнали. Който пожелае да служи на Бога отъ любовь, въ него непременно ще се събуди известна дарба, или нѣкакъвъ малъкъ талантъ, който постепенно ще се разраства. Щомъ срещна човѣкъ съ нѣкакъвъ талантъ, азъ зная вече, кога и какъ е произлѣзълъ този талантъ въ него. Първиятъ плодъ на Духа е любовьта. Само любовьта носи въ себе си Божественитѣ дарби. Който работи съ любовь, той въ една година само може да се научи да свири, като нѣкой отъ виднитѣ цигулари. Въ една година само той може да напише толкова романи, колкото нѣкой отъ виднитѣ писатели може да напише въ 20 години. Като четете романитѣ на видни писатели, като наблюдавате живота, ще видите, че каквито способности и да се приписватъ на героитѣ имъ, тѣ още не сѫ решаващи фактори въ живота. Защо не сѫ такива фактори? Защото не се хранятъ още съ любовьта. Докато не се храни съ любовьта, човѣкъ не може да бѫде факторъ въ живота, не може да има никакво влияние въ свѣта. Ще кажатъ нѣкои, че Наполеонъ е билъ факторъ въ живота, понеже измѣнилъ лицето на Европа. Възможно е да е направилъ това, но посочете на едно конкретно благо, което Наполеонъ е внесълъ въ свѣта, и за което да е обезсмъртилъ името си. Сравнете Наполеона съ Христа и вижте, какво внесе Христосъ въ свѣта и какво — Наполеонъ. Христосъ свърза хората помежду имъ и ги застави да се обичатъ. Христосъ внесе любовьта въ свѣта — една основна идея въ живота. Наполеонъ внесе щеславието. Който иска да владѣе свѣта, той трѣбва да бѫде силенъ. Христосъ казва: „Само разумниятъ, само любещиятъ човѣкъ е силенъ.“ Такъвъ човѣкъ има власть, и всички му се подчиняватъ доброволно, както децата се подчиняватъ на майката, която се грижи за тѣхъ. Тѣ ходятъ около нея, допитватъ се за всичко, понеже тя желае тѣхното добро. Майката влага часть отъ своя животъ въ децата си, и когато тѣ растатъ, развиватъ се и учатъ, тя се радва, защото живѣе чрезъ тѣхъ. Сѫщо такова е положението на всѣки добъръ и великъ човѣкъ, който работи за благото на другитѣ. Трѣбва ли да се завижда на такъвъ човѣкъ? Радвайте се, че Богъ се изявява чрезъ него. Въ това отношение Мойсей имаше една добра чърта, а именно: когато му казваха, че много пророци има въ Израиль, той се радваше. Защо? Той искаше да каже, че желае всички пророци да служатъ на Бога отъ любовь, а не съ насилие. „Животътъ е по-драгоцененъ отъ храната.“ Всички хора трѣбва да разбератъ тази мисъль, за да се освободятъ отъ робството на храната, отъ робството на паритѣ, както и на външнитѣ условия. Не само обикновенитѣ хора, но и ученитѣ даже се влияятъ отъ временнитѣ условия на живота и казватъ: Безъ пари не може да се живѣе. Човѣкъ трѣбва да бѫде богатъ, да има пари, да се храни добре, ако иска да живѣе и да се развива правилно. Питамъ: колко пари сѫ нужни на човѣка, за да стане добъръ? Ако е въпросъ за пари, за жилища, човѣкъ може да има много такива, но тѣ не могатъ да го направятъ нито добъръ, нито ученъ. Казано е въ Писанието: „Въ дома на Отца моего много жилища има.“ Значи, на небето за всѣки човѣкъ е приготвено по-красиво жилище отъ това, което има на земята. Но сега, бѫдете доволни отъ тия, които имате на земята. „Животътъ е по-драгоцененъ отъ храната.“ Затова, на всички съвременни хора по цѣлия свѣтъ казвамъ да не правятъ високи кѫщи, защото нѣма да мине много време, земната кора ще претърпи голѣми огъвания, и отъ тѣзи кѫщи нищо нѣма да остане. Всички високи кѫщи ще се съборятъ, камъкъ нѣма да остане отъ тѣхъ. Кѫщитѣ, които за въ бѫдеще се строятъ, трѣбва да бѫдатъ най-много единъ етажъ и половина високи и не много масивни, защото ще се разсипятъ. Иде време, когато земната кора ще се огъва, а заедно съ нея и вие ще се огъвате. Две години преди търновското земетресение дойде при мене една позната госпожа да ме пита, какъвъ съветъ ще ѝ дамъ за строежъ, искала да си строи кѫща. Азъ ѝ казахъ да почака известно време, да не бърза да си прави кѫща. Тя ме послуша и отложи строежа за неопредѣлено време. Наскоро следъ това стана земетресението въ Търново, отъ което много кѫщи пострадаха. Като мина земетресението окончателно, тя си построи нова кѫща, а сѫщевременно поправи старата си кѫща, която бѣше пострадала отъ земетресението. Ако не бѣше ме послушала, тя нѣмаше да има нито нова, нито стара кѫща. И дветѣ кѫщи щѣха да пострадатъ отъ земетресението. Сега и на васъ казвамъ: не си правете високи, масивни кѫщи! Въ време на земетресение, за предпочитане сѫ низки, не толкова масивни кѫщи. Този съветъ се отнася до разумнитѣ хора, които сѫ готови да слушатъ, а за останалитѣ, които не искатъ да слушатъ, никакъвъ съветъ не давамъ, тѣ сѫ свободни да си правятъ кѫщи, каквито искатъ. Разумниятъ човѣкъ не трѣбва да насочва ума си къмъ материални блага, защото тѣ ще го спъватъ въ духовното му развитие. По-добре е човѣкъ да развива Божествената Любовь въ себе си, отколкото да придобива външни богатства. По-добре е човѣкъ да усилва разумностьта си, отколкото физическата сила. За обяснение на тази мисъль, ще приведа следния примѣръ. Единъ адептъ на древностьта, нареченъ Елтамаръ, отишълъ единъ день въ една мѣстность, дето живѣли най-културнитѣ хора по това време. Той искалъ да помогне на тия хора, защото тъкмо при неговото пристигане, водата въ тази мѣстность се изгубила, и всички тамошни жители се измѫчвали отъ голѣма жажда, отъ суша и безводие. Адептътъ ги извикалъ при себе си и имъ казалъ да почакатъ малко, да се въорѫжатъ съ търпение, докато приложи своето знание. Той построилъ една хубава чешма, отъ която потекла чиста, студена вода. Като видѣли това, жителитѣ на тази мѣстность се завтекли къмъ чешмата, дето се явилъ голѣмъ споръ, кой отъ тѣхъ пръвъ да си налѣе вода. Жрецътъ на капището се приближилъ къмъ адепта и казалъ: Моля ти се, остави ме азъ пръвъ да налѣя вода и да я занеса на своитѣ богомолци, които ме чакатъ да свърша молитвата си. Адептътъ го запиталъ: Ако те оставя пръвъ да налѣешъ вода и занесешъ на своитѣ богомолци, ще станатъ ли по-добри? — Не зная, ще видимъ. — Тогава и азъ ще видя, да ти дамъ ли пръвъ да налѣешъ вода. Следъ това идва единъ учитель, спира се предъ чешмата и казва на адепта: Позволи ми азъ пръвъ да налѣя вода да занеса на ученицитѣ си да пиятъ отъ нея, и следъ това да продължа обучението си. — Ако ученицитѣ ти първи пиятъ вода, ще станатъ ли по-добри и разумни, ще могатъ ли по-добре да служатъ на Бога? — Не зная, нищо не мога да кажа. — Щомъ не знаешъ, и азъ се въздържамъ да дамъ първо на тебе вода. Започватъ едни следъ други да се изреждатъ всички ония, които иматъ свои обични, и да искатъ първи да взематъ вода. Адептътъ всички запитвалъ: Ако занесете на своитѣ обични първи да пиятъ отъ тази вода, ще станатъ ли по-добри и по-разумни? — Не знаемъ. — Щомъ не знаете, и азъ ще помисля, да ви дамъ ли първи да вземете отъ тази вода. Най-после пристига единъ генералъ и казва на адепта: Моля, дайте ми пѫть по-скоро да налѣя вода за войницитѣ си, защото ми предстои важно сражение. Ако не пиятъ вода, войницитѣ ми сѫ осѫдени на смърть. — Ако победите въ това сражение, какво благо ще допринесете на човѣчеството и на своя народъ? — Не зная, ще видимъ. — Тогава и азъ ще видя, да ви дамъ ли вода, или не. Следъ това адептътъ се обърналъ къмъ всички присѫтствуващи и казалъ: Нека свещеникътъ извика своитѣ богомолци тукъ, сами да пиятъ вода отъ чешмата, а не да имъ се носи на крака. Нека учительтъ доведе ученицитѣ си тукъ, сами да пиятъ вода отъ чешмата. Нека генералътъ доведе войницитѣ си тукъ, да пиятъ направо отъ чешмата. И започнали да дохождатъ на чешмата млади и стари, учени и прости да пиятъ отъ новата вода, да утоляватъ жаждата си. Като задоволили жаждата си, адептътъ се обърналъ къмъ всички съ следнитѣ думи: Ето, хиляди години вече, какъ вие пиете вода отъ тази чешма, но понеже се отклонихте отъ правия пѫть, забравихте Бога, извършихте редъ престѫпления, водата се изгуби. По Божия милость тя отново дойде, за да ви покаже, какво ви чака въ бѫдеще, ако не подобрите живота си и не се върнете въ правия пѫть. Ако не подобрите живота си, водата съвсемъ ще изчезне, а съ това ще се прекрати и вашиятъ животъ. Докато пиете вода отъ новия изворъ, никой нѣма да умре. Сега ще направя сравнение между водата и вѣчния животъ. Водата представя живота. Затова, именно, мнозина казватъ: Животътъ е великъ изворъ. Казано е въ Иезекиилъ: Ако извърши престѫпление, праведниятъ прекъсва връзката си съ Бога. Ако извърши добро, грѣшникътъ се свързва съ Бога. Връзката съ Бога трѣбва да бѫде непреривна. Не е достатъчно човѣкъ само веднъжъ да повѣрва, или само веднъжъ да пие вода отъ Великия Изворъ на живота. Той трѣбва непреривно да черпи вода отъ Него, да се освежава. Ето, и Богъ постоянно работи. Той никога не спи. Въ този смисълъ, и ние трѣбва постоянно да работимъ, да бодърствуваме. Това е възможно за съзнанието на човѣка. Който служи на Бога, той е вещъ въ своитѣ прояви. Ако е лѣкарь, въ своята практика не ще има нито единъ смъртенъ случай. Ако лѣкарьтъ не служи на Бога, повечето отъ пациентитѣ му ще умиратъ. Съвременнитѣ хора казватъ, че лѣкарьтъ може да бѫде виденъ, знаменитъ, само следъ дългогодишна практика. Тѣ разбиратъ, че въ тази дългогодишна практика, той е правилъ много опити. Известно е, при това, на всички, че опититѣ могатъ да бѫдатъ сполучливи и несполучливи. Сѫщевременно тѣ казватъ, че за да бѫде добъръ, държавникътъ трѣбва да е направилъ редъ погрѣшки, за да може отъ тѣхъ да извлѣче поука и опитности. Питамъ: какво научиха българитѣ отъ многото войни въ своето минало? Изхарчиха милиони и милиарди. Какво още научиха? Станаха упорити, твърди, като кремъкъ, и развиха крайно критиченъ умъ. Всички войни, които българитѣ направиха, отъ началото на своето сѫществуване досега, се диктуваха отъ Сатурна, когото изпратиха да управлява България. Днесъ за днесъ единъ царь сѫществува въ България — Сатурнъ, който съ камшикъ я управлява. Най-размирниятъ центъръ въ цѣла Европа днесъ е Балканскиятъ полуостровъ. Понеже българитѣ сѫ твърди и упорити, невидимиятъ свѣтъ ги постави на огънь, да се смекчатъ малко. Българинътъ е много практиченъ. Като правихъ своитѣ научни изследвания върху тѣхъ, много учени българи ми казваха: Кажи ни, до какви резултати дойде въ своитѣ заключения, за да използуваме и ние тия данни? Казвамъ: 12 години ми сѫ нужни, за да събера тия данни; други 12 години, за да ги обработя и още 12 години, за да ги препиша. Тъй щото, следъ 36 години ще ви дамъ нѣкои данни — Дотогава ние ще измремъ. — Които останатъ живи, за тѣхъ ще бѫде. И тъй, учението, което е вложено въ душитѣ на хората, се предава по цѣлия свѣтъ. Онѣзи пъкъ, които искатъ да бѫдатъ ученици, въ широкъ смисълъ на думата, трѣбва да прилагатъ това учение въ живота си. Днесъ има малко истински ученици, защото, като прилагатъ безразборно методитѣ на окултизъма, тѣ губятъ силитѣ си. Много отъ ученицитѣ на западъ си служатъ съ хипнотизъмъ, съ внушение, като подържатъ, че човѣкъ трѣбва да има силна воля, за да си служи съ тѣзи опити. Обаче, силната воля изисква разумность. Безъ разумность волята може да стане толкова твърда, че да поквари мозъка на човѣка. Вследствие на такава силна воля се явяватъ редъ отрицателни резултати. Религиознитѣ хора пъкъ, които възприеха Христовото учение по буква, се натъкнаха на много заблуждения. Тѣ казватъ, че хората трѣбва да бѫдатъ милостиви, да правятъ добрини. Когато иска да направи добро нѣкому, човѣкъ първо трѣбва да се обърне къмъ Бога, да запита, трѣбва ли да направи добро на този човѣкъ, или не трѣбва. И когато иска отъ другитѣ да му правятъ добро, той пакъ трѣбва първо да се обърне къмъ Бога, да запита, трѣбва ли да иска съдействието на другитѣ хора, или не. Ако му се отговори положително, тогава само той трѣбва да се обърне къмъ онзи, отъ когото иска съдействие, съ думитѣ: Братко, азъ имамъ добъръ занаятъ, затова те моля да ми дадешъ възможность да ти услужа въ нѣщо, за да изкарамъ днешната си прехрана. Азъ мога и да копая, и да ора, и поезии да пиша. — Добре, азъ имамъ дъщеря, която обича поезията. Какво стихотворение ще ѝ напишешъ? — Ще ѝ напиша нѣщо хубаво за слънцето, за любовьта. Следователно, човѣкъ трѣбва да бѫде внимателенъ и когато дава, и когато иска. Съвременнитѣ хора говорятъ за любовьта, но тѣ още не я разбиратъ. Тѣ на всѣка стѫпка се критикуватъ, обиждатъ и считатъ, че не сѫ достатъчно оценени. Питамъ: Кои учени, или кои велики хора, отъ памти — вѣка до днесъ, сѫ били оценени? Кой поетъ, кой философъ, кой ученъ досега е билъ оцененъ, почитанъ или уважаванъ, както трѣбва? Всички велики хора сѫ умрѣли, а тѣлата имъ сѫ изядени отъ червеи. Каква почитъ е тази? И следъ всичко това надъ гробоветѣ на тия велики хора сѫ съградени паметници. Тия хора може да сѫ велики, но не сѫ светни. Светиитѣ не се нуждаятъ отъ паметници. Въ една отъ своитѣ поезии, Ботевъ казва: „Не Ти, Боже, Който си на небесата, но Ти, Боже, Който си въ сърцата.“ — Щомъ Богъ е въ сърцата на хората, нека тия хора Го проявятъ, всички да видятъ, че наистина Богъ живѣе въ сърцата имъ. Богъ, Който живѣе въ сърцата на хората, трѣбва да бѫде силенъ: за три хиляди лева не трѣбва да се продава, за пари не трѣбва да се жени, нито да се самоубива. Той е господарь на положението, господарь на условията. Много отъ религиознитѣ хора, които минаватъ за Синове Божии, намѣсто да работятъ, да помагатъ на себе си и на ближнитѣ си, подаватъ рѫка и просятъ. Срамъ е за човѣка на 20 вѣкъ да се самоубива, да проси, да го осѫждатъ, да лежи въ затворъ и т. н. Срамъ е за тия хора да се гонятъ помежду си, че този вѣрва въ Бога, а онзи не вѣрва. Кой вѣрва днесъ въ Бога? Всички хора сѫ безвѣрници. Вѣрата изключва безвѣрието. Нѣкой казва, че вѣрва въ Бога. Който вѣрва въ Бога, той ще бѫде подложенъ на изпитъ. Какъ? Ще му кажатъ да продаде имането си, да го раздаде на сиромаси и да тръгне да проповѣдва. Този е единъ отъ начинитѣ за изпитване вѣрата на човѣка. Питамъ: колко души въ България сѫ готови да изпълнятъ тази заповѣдь? — Ами какво ще правимъ съ женитѣ и съ децата си? — И тѣ да дойдатъ съ васъ. — Кой ще ни храни тогава? — За това не мислете. Ще дойде день, когато ангелътъ ще похлопа на сърцето на всѣки човѣкъ и ще му каже: Ти знаешъ да свиришъ на цигулка. Вземи цигулката си и тръгни изъ свѣта, да свиришъ на хората, да имъ проповѣдвашъ. — Ами жена ми и децата ми? — Нека всѣки отъ тѣхъ вземе своя инструментъ, билъ той перо за писане, мотика, търнокопъ, лопати, и всички заедно тръгнете да проповѣдвате Словото Божие. Идете, дето Богъ ви праща. Това значи послушание. Казвате: Какъ така ние, културнитѣ хора на 20 вѣкъ, да тръгнемъ отъ градъ въ градъ, или отъ село въ село да се опозоряваме? — Че вие сега сте опозорени. Но ако тръгнете да проповѣдвате за Бога, отъ положението, въ което се намирате сега, ще се повдигнете и светии ще станете. Ще работите за Великото въ свѣта, безъ да очаквате паметници да ви правятъ. Нѣма по-хубаво нѣщо отъ честния, отъ благородния, отъ милостивия човѣкъ. Тѣ сѫ живи паметници, на които всѣки трѣбва да се кланя. По-добре е великиятъ скулпторъ да извае една статуя и да я продаде на нѣкой богатъ човѣкъ, отколкото да прави паметници и бюстове на велики хора и да ги излага по градинитѣ, по улицитѣ и площадитѣ. Въ дома на богатия човѣкъ статуята ще бѫде при добри условия, и кой какъ дойде въ кѫщата му, ще я гледа, ще ѝ се радва. И паритѣ, които скулпторътъ получи за тази статуя, ще бѫдатъ превърнати въ динамическа, въ животворна сила, съ която ще лѣкува хората. „Животътъ е по-драгоцененъ отъ храната.“ Всѣки художникъ, всѣки музикантъ, всѣки скулпторъ седи по-високо отъ своето произведение. Наука, изкуство, поезия, техника — всичко това трѣбва да се впрегне на работа, въ услуга на Бога, на Божия Духъ. Ще кажете, че съвременната наука казвала това-онова. Какво казва съвременната наука, това не е важно. Ако иска да се развива, тя трѣбва да бѫде въ услуга на Божествената наука. Съвременната наука е произведение на човѣшкия духъ; следователно, тя е наука на обикновения човѣкъ. Обаче, истински учени сѫ честнитѣ, благороднитѣ, милостивитѣ хора. Тѣ сѫ живитѣ паметници въ свѣта. Каквото кажатъ тѣзи хора, така е. Тѣхнитѣ твърдения не търпятъ критика. Дойде нѣкоя циганка, вземе рѫката на човѣка, гледа въ нея и гадае: Ти си много щастливъ човѣкъ. Ще се оженишъ за млада, красива, черноока мома. Колкото повече пари дадете на циганката, толкова повече ще гадае. Тази циганка не знае, че черноокитѣ хора създаватъ голѣми неприятности. Въ едно варненско село две циганки ходили отъ кѫща въ кѫща да врачуватъ. Единъ день тѣ отишли въ дома на една богата селянка, която имала само една дъщеря, искали да ѝ предскажатъ, кога и за кого ще се ожени. Дъщерята не била въ кѫщи. Майката имъ казала да влѣзатъ въ коридора, да почакатъ малко, докато дъщеря ѝ си дойде. Тѣ видѣли въ коридора единъ голѣмъ кошъ съ брашно. Едната циганка сграбчила богатата селянка и пъхнала главата ѝ въ коша съ брашното, а другата влѣзла въ стаитѣ да краде. Като взели, каквото имъ трѣбвало, първата отъ тѣхъ освободила домакинята, после и дветѣ заедно си отишли. Следъ малко дъщерята се върнала и, като видѣла главата на майка си цѣла побѣляла отъ брашно, разбрала, че сѫ дохождали циганки въ кѫщата имъ. Ще кажете, че тази жена била много глупава, дето се оставила на циганкитѣ да си играятъ съ нея. Питамъ: нима вашитѣ глави не сѫ посипани съ брашно? Днесъ хората се безпокоятъ за най-малкитѣ нѣща и сѫ готови за нищо и никакво да се самоубиватъ. Цѣли деветь месеца вашитѣ майки сѫ ви носили въ утробитѣ си, а вие сте готови за единъ часъ да свършите съ живота си. Вие продавате живота си много евтино, само за три хиляди лева. Обаче, не знаете, че и най-голѣмитѣ ви мѫчнотии не струватъ даже и три хиляди лева. „Животътъ е по-драгоцененъ отъ храната.“ Въ живота се крие силата на човѣка. Да познаете Великия въ своитѣ мисли, чувства, действия, както и въ проявитѣ на своя духъ и на своята душа, това значи придобиване на сила, която животътъ съдържа въ себе си. Сега, по случай Великъ-день, желая на всички да превърнете стария си животъ въ динамическа сила и да внесете въ него абсолютна честность, абсолютно благородство и милосърдие. Ако внесете тѣзи три качества въ душата си, вие ще придобиете онова вѫтрешно богатство, което представя идеалъ въ живота на всѣки човѣкъ. Само по този начинъ Божествениятъ свѣтъ ще се разкрие предъ васъ, съ всички свои възможности и богатства, съ всички свои складове отъ хранителни припаси. Тогава за всички ще има храна, всички ще бѫдатъ осигурени за вѣчни времена. Само така човѣшкиятъ свѣтъ ще се оправи. Външниятъ свѣтъ е оправенъ, но свѣтътъ на човѣка още не е оправенъ. Обаче, всѣки трѣбва да знае, че бѫдещата култура нѣма нищо общо съ старата. Както гѫсеницата нѣма нищо общо съ пеперудата, и както пеперудата нѣма нищо общо съ гѫсеницата, така и новиятъ животъ нѣма нищо общо съ стария. Време е вече хората да излѣзатъ отъ стария животъ. Обаче, докато се приготвятъ новитѣ условия на живота, хората ще се намѣрятъ предъ кръстопѫть, предъ дилема. Като знаятъ това, Учителитѣ на човѣчеството предупреждаватъ хората, а специално своитѣ ученици, да бързатъ. Времето е скѫпо, деньтъ е равенъ на вѣкъ. Който може добре да използува времето, той ще придобие голѣми богатства. Бѫдещето е важно и велико. Работа се изисква отъ всички. Тази е единствената философия — никаква друга философия не може да ви помогне. Да мислите, че като се преродите, тогава ще работите, или че нѣкаква нова религия ще ви спаси — това сѫ празни работи. Освенъ работата, нищо друго не може да ви спаси. Освенъ вѣрата ви въ Божия Духъ и въ Божествената наука, нищо друго не може да ви спаси. Учете се отъ звездитѣ, вслушвайте се въ тѣхния шепотъ. Тѣ свѣтятъ и тихо нашепватъ: Радвайте се за възможноститѣ, които ние откриваме за васъ. Ще дойде день, когато ще се ползувате отъ тѣзи възможности. Тукъ се готвятъ мѣста за васъ. Ще кажете, че това сѫ залъгалки. — За предпочитане е човѣкъ да се залъгва, отколкото да се самоубива, както е намислилъ младиятъ човѣкъ, за когото ви говорихъ. — Ами ако следъ получаване на паритѣ пакъ се самоубие? — Не, щомъ получи паритѣ, той нѣма да се самоубие. Въ такъвъ случай, за предпочитане е по-малкото зло предъ по-голѣмото. Да служишъ на истината, това е най-малкото зло, което може да сполети човѣка. Да се отклонишъ отъ истината, това е най-голѣмото зло, което може да сполети човѣка. Сега ще дамъ нѣколко важни максими за живота. Тѣ сѫ следнитѣ: животътъ изключва смъртьта; истината изключва лъжата; мѫдростьта, която носи свѣтлина и знание, изключва тъмнината и невежеството; правдата изключва всѣкаква неправда; милосърдието изключва насилието. Който се води по тѣзи максими, той ще се ползува отъ великитѣ блага и богатства на живота, той ще бѫде новиятъ човѣкъ, носитель на новата култура. „Животътъ е по-драгоцененъ отъ храната.“ Кой животъ е по-драгоцененъ отъ храната? Който ни е даденъ отъ Бога. Този животъ струва повече, отколкото благата, които земята може да ни даде. И Христосъ говори за този съзнателенъ животъ. Сега, поздравявамъ всички съ Възкресение Христово, като ви пожелавамъ да възкръснете, безъ да става нужда да се повтарятъ поздравления, като тия въ Чирпанъ. Пожелавамъ ви Богъ да ви проговори, но не чрезъ езика на чирпанското земетресение. Ще дойде день, когато въ свѣта ще стане такова земетресение, отъ което главитѣ на хората ще побѣлѣятъ. Главитѣ имъ ще побѣлѣятъ, но сърцата и умоветѣ имъ моментално ще се отворятъ. Тогава всички хора ще излѣзатъ подъ открито небе, подъ небето на Божията Любовь, на Божията Мѫдрость и на Божията Истина. Тогава всички хора единодушно ще отправятъ своята благодарствена молитва къмъ Бога за всички добрини, които Той имъ е направилъ отъ създаването на свѣта до сега. 31. Беседа отъ Учителя, държана на 15 априлъ, 1928 г. София. — Изгрѣвъ.
  7. От томчето "Синове на възкресението" Сила и живот, X серия, т.3,(1928), Издание 1934 г., София Книгата за теглене на PDF Съдържание Ще хвърля мрежата. „По твоята речь ще хвърля мрежата! Лука 5:5. Щастието и несполукитѣ съ две фази въ живота на човѣка. Щастието е постижимо, и затова всѣки се стреми къмъ него. То представя единъ отъ великитѣ импулси на човѣшката душа. Щастливъ може да бѫде само онзи, който има истинско знание. Мнозина могатъ да се противопоставятъ на това съ думитѣ на Соломона: „Суета на суетитѣ, всичко е суета.“ Тѣ искатъ да кажатъ, че Соломонъ, който ималъ всичкото знание на свѣта, пакъ е счелъ всичко за суета. — Соломонъ не е авторитетъ. Той не може да бѫде авторитетъ, защото е смъртенъ. И той умрѣ, както умрѣха много велики хора на миналото. Съвременнитѣ хора спорятъ върху въпроса, постижимо ли е щастието, или не. Щастието сѫществува въ свѣта. Има хора, които постоянно живѣятъ въ щастие; има хора, които постоянно живѣятъ въ несполуки. Ако питате, защо е така, ще ви отговоря по следния начинъ: Причината, поради която едни хора живѣятъ постоянно въ щастие, е тѣхната безсмъртность. Тѣ съ придобили безсмъртието. Другитѣ, които живѣятъ въ постоянни несполуки, сѫ смъртни. Първитѣ се раждатъ, за да не умиратъ. Вторитѣ се раждатъ, за да умиратъ. Който се е родилъ, за да умре, каквото и да прави, несполукитѣ ще вървятъ следъ него като сѣнки. Колкото и да уважаватъ хората такъвъ човѣкъ, щомъ умре, той губи вече всичкото имъ уважение. Ние виждаме, какъ Симонъ — Петъръ, съ изкуството си на рибарь, цѣла нощь е хвърлялъ мрежата си да лови риба, но нищо не уловилъ. Рибитѣ представятъ щастието, което Петъръ искалъ да улови, но не могълъ. Цѣла нощь хвърлялъ мрежата си да го улови, но не успѣлъ. Така правятъ и българскитѣ малджии. Съ години наредъ тѣ търсятъ нѣкѫде заровено имане, но не могатъ да го намѣрятъ. Интересни съ тѣзи малджии. Достатъчно е да чуятъ, че нѣкѫде има заровено имане, за да отидатъ тамъ да копаятъ, Тѣ копаятъ, ровятъ, заравятъ, но нищо не намиратъ. И въ края на краищата, тѣ пакъ не се обезсърдчаватъ. Тѣ изпадатъ до голѣмо суевѣрие, лековѣрие, и все вѣрватъ, че ще намѣрятъ това, което търсятъ. Нѣкои хора сѫ успѣли да намѣрятъ заровено имане, но всички не могатъ да успѣятъ. Ние подържаме, че всичко въ живота е постижимо, но при съвсемъ други условия отъ сегашнитѣ. За да се постигнатъ добритѣ желания на човѣка, за да се реализиратъ стремежитѣ на неговата душа, изисква се новъ животъ, нова наука, нови методи за работа. Обаче, азъ не считамъ, че несполукитѣ сѫ нѣкакво зло за човѣка. И въ несполукитѣ има поне малко щастие. Въ единъ свой разказъ, заимствуванъ отъ индуския животъ, Толстой, съ свои думи, разправя, какъ несполукитѣ следватъ човѣка, както сѣнката му върви следъ него. Въ този разказъ се разправя за единъ ученъ, който тръгналъ по свѣта да прави научни изследвания, съ цель да открие нѣщо, съ което да подобри положението на човѣчеството. Обаче, единъ бикъ попадналъ въ следитѣ на този ученъ и започналъ да го преследва. Бикътъ ни най-малко не искалъ да знае, че този ученъ тръгналъ да прави нѣкакви научни изследвания и, на общо основание, почналъ да го гони. Учениятъ се принудилъ да бѣга: той напредъ, бикътъ следъ него. Озърталъ се натукъ-натамъ, докато видѣлъ най-после на пѫтя си единъ сухъ кладенецъ, а въ кладенеца шубръки. Бързо се хваналъ за шубръкитѣ и увисналъ надолу. Следъ това стѫпилъ съ краката си на единъ малъкъ камъкъ и така останалъ въ кладенеца, докато бикътъ си отиде. Но бикътъ седѣлъ отгоре и очаквалъ учения да излѣзе вънъ. Той му казвалъ: Смѣй само да излѣзешъ оттукъ! Ще се разговоря съ тебе по особенъ начинъ. Учениятъ му казвалъ: Ти не мислишъ ли, че препятствувашъ на моитѣ научни изследвания? Не мислишъ ли, че въ кладенеца нищо не мога да науча? — Това не ме интересува — отговорилъ бикътъ. Както седѣлъ, по листата на шубръкитѣ, учениятъ видѣлъ капчици медъ. При всичкото си нещастие, той се зарадвалъ и започналъ да ближе меда по листата. Доволенъ, че поне отъ гладъ нѣма да умре, изведнъжъ забелѣзалъ, че две мишки гризѣли клончетата на шубръкитѣ, за които той се държалъ. Като се размислилъ за положението си, новъ ужасъ го обхваналъ; ако мишкитѣ успѣятъ да прегризатъ клончетата на шубръкитѣ, той ще падне на дъното на кладенеца, дето забелѣзалъ, че го дебне змей съ отворена уста. Такова е положението на всѣки човѣкъ, който е дошълъ на земята да умре. Такова е положението на смъртния: отначало бикъ го гони. Той успѣва да се скрие въ кладенецъ, да се улови за шубръкитѣ въ кладенеца. По листата на шубръкитѣ вижда капчици медъ и се радва, че нѣма да умре отъ гладъ. Но после изкачатъ отнѣкѫде две мишки, които идватъ да прегризятъ клончетата, за които той се е хваналъ и виси. И най-после, когато достига крайния предѣлъ на своя животъ, той вижда, че долу го чака змей съ отворена уста. — Въ младинитѣ си, хората виждатъ само бика надъ главитѣ си и сѫ недоволни, че не могатъ да проявятъ юначеството си. Бикътъ, кладенецътъ, змеятъ представятъ неблагоприятнитѣ условия на живота. Ще ви приведа още единъ примѣръ изъ живота на хората, който говори за неблагоприятнитѣ условия, въ които тѣ често попадатъ. Единъ български сѫдия отивалъ единъ день да прави нѣкѫде огледъ. Трѣбвало да мине презъ една гора. Това се случило презъ единъ зименъ, студенъ день, когато земята била покрита съ снѣгъ. По пѫтя го настигнала глутница вълци. Той хукналъ да бѣга и едва успѣлъ да се качи на една голѣма круша: мислилъ, че така ще надхитри вълцитѣ. Като го видятъ на дървото, тѣ ще обиколятъ единъ-два пѫти около него и ще се разбѣгатъ. Обаче, не излѣзло, както мислилъ. Вълцитѣ налягали около дървото, и така прекарали цѣлата нощь. Сѫдията се принудилъ да прекара нощьта на дървото, дето почти замръзналъ. На сутриньта вълцитѣ се разбѣгали, и следъ това дошли хора отъ близкото село да го спасятъ. Тѣ едва могли да разтворятъ вкоченясалитѣ му рѫце, съ които билъ заловенъ за клонищата на дървото, за да го свалятъ на земята и спасятъ отъ явна смърть. Това е едно изключително събитие въ живота на човѣка, което почти изглежда като анекдотъ. Ще приведа още единъ подобенъ примѣръ. Единъ младъ виртуозъ, но беденъ, неизвестенъ още на свѣта, тръгналъ съ своята цигулка да дава концерти. Като пѫтувалъ отъ градъ въ градъ, и отъ село въ село, трѣбвало единъ студенъ зименъ день да мине презъ една гѫста гора самъ, от никого не придружаванъ. Дебелъ снѣгъ покривалъ земята. Както вървѣлъ, отъ гората нѣкѫде излѣзли нѣколко вълка и го последвали. Като се видѣлъ въ това положение, той разбралъ, какво го очаква и си казалъ: И така смъртьта ме дебне, но поне ще извадя цигулката си да посвиря. Започналъ да свири и да върви. И вълцитѣ вървѣли следъ него. Наблизо въ гората селяни сѣкли дърва. Като чули, че нѣкой свири, тѣ се отправили по посока на звуковетѣ и видѣли младия цигуларь, следванъ отъ нѣколко вълка. По този начинъ, тѣ го спасили отъ дебнещата го смърть. Какво показватъ тѣзи примѣри? Отъ тѣзи примѣри се вижда, че и при най-неблагоприятнитѣ, и при най-нещастнитѣ случаи въ живота на човѣка, все пакъ ще дойде отнѣкѫде свѣтлина, все ще дойде отнѣкѫде спасение. „Но по твоята речь ще хвърля мрежата.“ Когато първиятъ пѫть хвърли мрежата си, Петъръ нищо не улови; следъ думитѣ на Христа, той отново хвърли мрежата и улови толкова много риби, че мрежата се кѫсаше отъ тежестьта имъ. И напълниха две ладии съ риба. Ще кажете, че вие не се интересувате отъ това, колко ладии били пълни съ риба. Много рибари има, на които ладиитѣ сѫ пълни съ риба. Какво отъ това? Какво щастие могатъ да донесатъ тия риби на човѣчеството? Колко пѫти по две ладии сѫ пълнили хората съ риба отъ две хиляди години насамъ? Ако погледнете презъ очитѣ на вегетарианцитѣ, това ловене на риба дори не е много похвално. Тѣ ще кажатъ: Какъ е възможно, великъ Учитель, дошълъ на земята да спасява хората, да помага на ученицитѣ си въ ловене на риба? Отъ това ще възникне цѣлъ споръ, дали трѣбва хората да ловятъ риба, или не трѣбва. Обаче, какъвто споръ и да се води, хората ловятъ риби и ги ядатъ. — Ама хората трѣбва да бѫдатъ вегетарианци, да не ядатъ риба и месо.— Това е другъ въпросъ. Засега и месоядството сѫществува, и вегетарианството има право да сѫществува. И двата вида хранене иматъ свои психологически причини, които оправдаватъ тѣхното право за сѫществуване. Онѣзи, които се занимаватъ съ научната страна на тѣзи въпроси, знаятъ, какво е било устройството на човѣка отъ най-раннитѣ времена досега — какви сѫ били зѫбитѣ, какъвъ е билъ стомахътъ на всички животни — месоядни, тревопасни и плодоядни, като стигнете най-после и до човѣка. Това, обаче, се отнася до външната страна на живота. Сега, да дойдемъ до щастието, или сполукитѣ на живота. Щастието представя идеалния изразъ на живота. Подъ думата „щастие,“ ние не разбираме онова мимолѣтно щастие — нѣкой да ти свири, а ти цѣла нощь да играешъ. Истинското щастие подразбира онова състояние, при което умътъ, сърцето и волята на човѣка сѫ въ пълна хармония. При това положение, човѣкъ е напълно доволенъ, както отъ своя животъ, така и отъ окрѫжаващата срѣда. Това е специфично състояние. Щастливиятъ човѣкъ не е въ разрѣзъ съ живота. Той не се смущава отъ противоречията въ живота, или по-право, противоречия за него не сѫществуватъ. Всички хора се стремятъ къмъ това щастие. Този пѫть на щастието се намира най-мѫчно. Защо? По единствената причина, че хората искатъ да придобиятъ своето щастие по физически начинъ. Напримѣръ, слушате нѣкой да казва: Да съмъ богатъ човѣкъ! — Богатството, обаче, не е щастие, то е условие за придобиване на щастието. — Да съмъ силенъ човѣкъ! — Щастието не седи и въ силата. Силата е само условие за придобиване на щастието. Силата е външенъ процесъ. — Да съмъ ученъ човѣкъ! — Щастието не седи и въ ученостьта на човѣка. Ученостьта е външенъ процесъ, едно отъ условията за придобиване на щастието. Щастието е великъ законъ, за постигането на който човѣшката душа трѣбва да се съедини съ Първичната Причина, отъ Която е излѣзла. Какво представя нещастието? Какво представятъ несполукитѣ въ живота? Това, което наричаме нещастия, несполуки, не сѫ нищо друго, освенъ утайки, накопления въ, човѣшкия организъмъ. Отъ хиляди години насамъ, съ своя лошъ животъ, съ своитѣ лоши мисли и чувства, човѣкъ е натрупалъ въ организъма си известни утайки, които днесъ създаватъ неговото нещастие и несполуки. Тежко на онзи, който попадне въ тия утайки! Съвременнитѣ хора наричатъ това наследственость. Напримѣръ, нѣкой е наследилъ лоши навици отъ баща си, или отъ майка си, като кражба, лъжа, подлость, пиянство и т. н. Това сѫ утайки отъ лошитѣ мисли не само на едно поколѣние, но на хиляди поколѣния преди него. Щастието, обаче, има съвсемъ другъ произходъ. Нещастието и несполукитѣ сѫ образувани въ време и пространство, а щастието и сполукитѣ — извънъ времето и пространството. Следователно, произходътъ на щастието е отъ далечното минало и представя вѫтрешенъ процесъ на битието. Писанието казва: „Дето е Духътъ Божи, тамъ е щастието.“ Въ този смисълъ, казвамъ: щастливъ може да бѫде само онзи, който е въ съприкосновение съ сѫщество, по-разумно отъ самия него. Който е въ съприкосновение съ сѫщество, което седи по-долу отъ него, той е въ несполукитѣ на живота. Това сѫщество изисква само да му се слугува. Вие можете да приведете редъ доказателства отъ живота, че на физическия свѣтъ господаритѣ каратъ слугитѣ си да работятъ. — Каквото и да говорите, трѣбва да знаете, че тѣзи господари сѫ смъртни сѫщества. Истински господари сѫ ония сѫщества, които седатъ по-високо отъ човѣка, и въ душата на които цари доброта, истина и любовь. Ние ги наричаме сѫщества на любовьта, сѫщества, въ които живѣе Светия Божи Духъ, сѫщества, отъ които излиза благото за човѣка. Тия сѫщества се стремятъ да направятъ другитѣ щастливи като себе си. Богатитѣ хора на земята нѣматъ желание да направятъ другитѣ хора богати като себе си. Въ това отношение сиромаситѣ сѫ по-щедри. Сиромахътъ е готовъ да раздаде сиромашията си на всички около себе си. Когато е сиромахъ, човѣкъ отваря душата си и е готовъ на всичко. Той казва: Да съмъ богатъ, и църкви ще правя, и училища ще правя, и на бедни ще давамъ, и на болни ще помагамъ. Щомъ се обърне този листъ, и стане богатъ, той прави това, което не е мислилъ като сиромахъ. Тамъ е нещастието на хората, че като сиромаси говорятъ едно, а като богати вършатъ друго. Сиромаситѣ пишатъ история, какъ трѣбва да живѣятъ хората, а богатитѣ не работятъ, не живѣятъ споредъ тази история. И ако свѣтътъ днесъ не задоволява хората, това се дължи на богатитѣ, които не живѣятъ тъй както сѫ говорили едно време, като сиромаси, и не работятъ. Спорътъ между богати и сиромаси се заключава въ това, че и еднитѣ, и другитѣ не знаятъ, какво е тѣхното предназначение като сѫщества, дошли на земята. Всѣки човѣкъ трѣбва да знае своето предназначение. Следователно, всѣка клетка отъ човѣшкия организъмъ трѣбва да знае своето предназначение: клетката, която е въ мозъка, трѣбва да знае, че нейното предназначение е да мисли; клетката, която е въ бѣлитѣ дробове, трѣбва да знае, че предназначението ѝ е да диша, да поема въздухъ; тази, която е въ стомаха, трѣбва да знае, че нейното предназначение е да мели храната, да разбира законитѣ на храносмилането, но не и законитѣ на мисъльта. Нѣма защо да се занимава тя съ тази висша философия, съ която се занимава клетката въ мозъка. На сѫщото основание, и човѣкъ трѣбва да знае, на кое мѣсто се намира той въ Висшия Божественъ организъмъ, като клетка — дали въ мозъка, въ бѣлитѣ дробове, или въ стомаха. Това сѫ три различни функции. Ако човѣкъ живѣе въ умствения свѣтъ, въпроситѣ тамъ се разрешаватъ по единъ начинъ; ако живѣе въ свѣта на бѣлитѣ дробове, тамъ въпроситѣ се разрешаватъ по другъ начинъ; и най-после, ако живѣе въ стомаха, тамъ въпроситѣ се разрешаватъ по трети начинъ. Тия три свѣта заедно представятъ единъ свѣтъ. „По твоята речь ще хвърля мрежата.“ Апостолъ Петъръ се намира на физическия свѣтъ, въ третата категория. Въ древностьта индуситѣ сѫ имали три философии за живота: първата философия подразбира постигане на щастието чрезъ усилия, чрезъ волята; втората философия — чрезъ сърцето, а третата — чрезъ ума. Това сѫ три специфични пѫтища за постигане на щастието. Обаче, и досега, нито по единъ отъ тия пѫтища индуситѣ не сѫ постигнали щастието. Въ своитѣ усилия да разрешатъ този въпросъ, тѣ сѫ разрешили редъ органически въпроси, но главния въпросъ — щастието — и до днесъ още не сѫ го разрешили. Ето защо, тѣ очакватъ вече да дойде нѣкой отвънъ, да имъ покаже, какъ да постигнатъ щастието. Тѣ сѫ дошли до една точка и очакватъ нѣкой да имъ помогне въ разрешаването на този въпросъ. Думата „щастие“ трѣбва да се разработи, т. е. да се освободи отъ своя материаленъ характеръ, отъ своитѣ ограничения. Ето какво се разбира подъ думата освобождаване. Когато едно млѣкопитаеще, надарено съ известна интелигентность, си изработи здраво тѣло, то е щастливо отъ своето положение. Обаче, тази изработка, това тѣло по никой начинъ не трѣбва да съблазни окрѫжаващитѣ, че и тѣ да пожелаятъ неговото богатство. Питамъ: при сегашнитѣ условия, кой господарь не се съблазнява отъ своята красива кокошка, или отъ своето красиво агънце? Има нѣщо въ тия красиви животни, което съблазнява тѣхния господарь. Съблазъньта лишава тия сѫщества отъ тѣхното щастие. И тъй, това, което се отнася до животнитѣ, се отнася и до живота на хората, които, по сѫщия законъ си причиняватъ едни-други нещастия. Напримѣръ, ако проследите психологията на българитѣ, както и тази на останалитѣ народи, малко хора ще срещнете, които да сѫ доволни отъ щастието на другитѣ. На тѣхъ всѣко щастие се вижда анормално, и тѣ ще подложатъ щастливия човѣкъ на изпитания, да провѣрятъ неговото търпение, неговата вѣра и любовь, неговото милосърдие. Напримѣръ, ще дойде нѣкой да иска пари на заемъ отъ него нѣколко пѫти наредъ и, ако най-после той излѣзе отъ нетърпение, веднага ще му се каже: Азъ мислѣхъ, че ти си отъ търпеливитѣ хора, но и ти си ималъ слабости, като всички други. Божествениятъ законъ не позволява на никого да изкушава своя ближенъ. Когато Христосъ прекара 40 деня въ пустинята, при Него се яви изкусительтъ, който познаваше тайнитѣ науки и Му каза: „Ако, наистина, си Синъ Божи, дошълъ да повдигнешъ човѣчеството, ти трѣбва да знаешъ основния законъ, чрезъ който да превърнешъ тия камъни въ хлѣбъ.“ Христосъ му отговори: „Щастието не се заключава само въ този хлѣбъ. Всички хора, които сѫ яли отъ хлѣба, произлѣзълъ отъ камънитѣ, сѫ умрѣли; но всички ония, които сѫ се хранили съ Словото Божие, и до днесъ сѫ живи.“ Следъ това изкусительтъ качи Христа на храма и Му каза: „Ако си Синъ Божи, хвърли се отъ този храмъ. Защото, знаешъ, че е писано: „На рѫце ще те повдигатъ, да не препънешъ въ камъкъ ногата си.“ Христосъ му отговори: Въпросътъ за хвъркането, за спущане отгоре, отдавна е разрешенъ отъ птицитѣ. Всѣка птица се спуща отъ високо, безъ да счупи краката си. Нѣкой казва: Направи едно голѣмо предприятие. — Ако си птица, можешъ да направишъ едно голѣмо предприятие, да скочишъ отъ високо. Но ако си човѣкъ и направишъ такова предприятие, както птицата, това е рискъ. Затова е казано: „Да не изкушавашъ Господа Бога моего.“ Въ какво седи изкушаването? Поставятъ нѣкой човѣкъ на високо и го каратъ да скочи оттамъ. Обаче, Христосъ казва: „Не скачай отъ високо, понеже този въпросъ е разрешенъ отъ птицитѣ.“ Това, което египтянитѣ разрешиха чрезъ своята философия за странствуването на човѣшкия духъ, е влизане, а не скачане. Не е въпросътъ за скачане сега, но Христосъ каза на изкусителя: „Да не изкушавашъ Господа Бога твоего.“ Най-после изкусительтъ му казалъ: „Ако ми се поклонишъ, ще ти дамъ всички царства, които виждашъ предъ себе си.“ Христосъ му отговорилъ: „Махни се оттукъ, сатана!“ Подъ думата „махни се,“ се разбира, че човѣкъ трѣбва да пожертвува всичко само за Бога и само на Него да се поклони. Не може човѣкъ да предпочете славата на хората предъ славата Божия. И тъй, щастието, което хората желаятъ, може да се придобие отъ всички разумни сѫщества, отъ всички вѣрващи. Онѣзи, които търсятъ Бога, трѣбва да знаятъ, че тѣ не могатъ да Го намѣрятъ, докато сѫ смъртни. Смъртьта е свързана съ плътьта, съ закона на умирането, на раждането и на прераждането. Смъртьта е свързана съ закона на постояннитѣ промѣни, който държи човѣка далечъ отъ Първичната Причина, Която носи неговото щастие. Ако човѣкъ, който носи въ себе си щастието, влѣзе между обикновенитѣ хора, той ще превърне тѣхния животъ въ райска градина. Голѣмо е влиянието на щастливия човѣкъ. Преди години, въ Америка се случило нѣщо особено, което ми разправяше единъ познатъ свещеникъ. Цѣли гори тамъ били атакувани отъ особенъ родъ гѫсеници, които въ кратко време ги изсушавали. Американцитѣ се принудили да полѣятъ тия гори съ газь и да ги запалятъ. Така изгорѣли тѣзи гори и се превърнали въ пепелища. Какво било очудването имъ, когато непосрѣдствено до тия гори се зеленѣела една малка мѣстность. Тѣ се чудили, коя е причината, че тази мѣстность е останала запазена отъ нападането на гѫсеницитѣ. И какво намѣрили? Въ тази мѣстность имало много мравуняци, които изяждали гѫсеницитѣ, и по този начинъ я запазили отъ тѣхъ. Тѣзи мравки били стражари на тази мѣстность. Това показва, че и въ човѣка има известенъ родъ сили, които могатъ да го запазятъ отъ външнитѣ нападения, и по този начинъ да осигурятъ неговото благосъстояние. Питамъ: коя сила е въ състояние да запази човѣка отъ външното зло и да осигури щастието му? Добродетельта е първиятъ елементъ, първата сила въ човѣка, която му помага да добие щастието. Като не разбиратъ тази сила, мнозина казватъ, че не струва човѣкъ да бѫде добъръ. Тѣ иматъ криво, изопачено понятие за добродетельта. Тѣ мислятъ, че добриятъ човѣкъ е малодушенъ, неразуменъ, неинтелигентенъ и т. н. Не, човѣшкото щастие трѣбва да започне съ доброто, въ широкъ смисълъ на думата, а не съ външното положение на човѣка да се представя добъръ. Крайѫгълниятъ камъкъ на живота е доброто, добродетельта. Човѣкъ трѣбва да вѣрва въ доброто и да не се страхува отъ хората. Вѣра се изисква отъ всички хора. Казвате на нѣкого: Следъ като си повѣрвалъ, имашъ ли щастие? Или, следъ като си повѣрвалъ, станалъ ли си по-добъръ? Такива и редъ още въпроси се задаватъ между съвременнитѣ хора, но съ това задачитѣ на живота не се разрешаватъ. Ако е въпросъ за доброта, азъ зная, при какви условия човѣкъ може да бѫде добъръ. Едно е важно: да се създаде връзка между Първичната Причина и човѣка. Всѣки може да направи опитъ, да види, дали има връзка съ Първичната Причина. Често Първичната Причина може да заеме по отношение на насъ такова поведение, като че отъ нищо не се интересува — дали правимъ добро, или зло, тя остава чужда къмъ насъ. Това е външно, привидно отношение. Има случаи, обаче, когато това отношение не е привидно, и тогава, каквото и да вършимъ, нашитѣ постѫпки сѫ осѫдени на вѣчно разрушаване. Затова, именно, Христосъ е казалъ: „Всѣко дърво, което Отецъ ми не е насадилъ, ще се изкорени.“ Ще дойдатъ външни условия — бури, вѣтрове, гѫсеници, които ще го изкоренятъ. „Всѣко дърво, което Отецъ ми е насадилъ, ще расте, ще се развива и плодове ще даде.“ Ако искате да опитате този законъ, можете да насадите плодни дървета и да видите, какви резултати ще имате. Направете този опитъ много пѫти, 99 пѫти най-малко, за да се увѣрите въ неговитѣ резултати. Може да правите опити съ ябълки, съ круши и съ други плодове. Ябълката е щестлавна, тя обича похвалитѣ. Чувствата въ нея сѫ силно развити. Крушата пъкъ е повече интелектуална. Когато имате добро разположение на ума си и отидете при нѣкоя круша, вие ще влѣзете въ връзка съ нея и ще можете да се разговаряте помежду си. Ако турите рѫката си на круша, която има вече зрѣли плодове, една отъ най-хубавитѣ круши ще падне близо до васъ. За да не мислите, че това е станало случайно, турете рѫката си нѣколко пѫти на нея, и ще видите, че при всѣко докосване, предъ нозетѣ ви ще падне една зрѣла, хубава круша. На другия день, ако нѣмате добро разположение на ума, направете сѫщия опитъ. Идете при крушата, турете рѫката си върху нея, и ще видите, че нито една круша нѣма да падне отъ дървото. Колкото пѫти повтаряте опита, все сѫщото положение ще имате. Разбира се, ако започнете да бруляте крушата, плодоветѣ ѝ ще падатъ, независимо вашето разположение. Значи, при добро разположение на ума, отъ докосване на рѫката ви до дървото, плодоветѣ му ще падатъ. При лошо разположение, нито единъ плодъ доброволно нѣма да падне предъ нозетѣ ви. Отъ тѣзи опити ще видите, каква интелигентность се крие, напримѣръ, въ крушата. Индуситѣ сѫ правили такива опити съ много животни и сѫ достигнали добри резултати. Тѣ сѫ правили опити съ много страхливи животни и сѫ успѣли да ги привлѣкатъ при себе си. Следователно, ако имате връзка съ Първичната Причина, вие ще можете да извикате при себе си заека, който е известенъ съ своя страхъ. Този страхливъ заекъ ще се приближи при васъ и ще легне предъ краката ви. Само едно докосване на рѫката ви до заека е въ състояние да го успокои. Ако на другия день изгубите доброто си разположение, колкото и да викате заека при себе си, той нѣма да дойде. Индуситѣ казватъ, че имало нѣкаква тайна въ това. Да, има нѣкаква тайна, и тя се заключава въ връзката на човѣка съ Първичната Причина. Който не разбира това, казва, че хора, които сваляли плодоветѣ отъ дърветата само съ едно докосване на дървото съ рѫката си, имали нѣкаква хипнотична сила, имали силенъ погледъ и т. н. Не е така. Правете тѣзи опити, да видите, имате ли връзка съ Първичната Причина, или нѣмате. Ако плодоветѣ не падатъ предъ нозетѣ ви, и ако заекътъ бѣга отъ васъ, това не значи, че сте лоши хора, но се намирате при обикновени условия на живота. Това ни най-малко не трѣбва да ви обезсърдчава. Ако първия день не успѣете, направете опита още нѣколко пѫти наредъ докато единъ день видите, че сте господари на положението. Вие можете да направите сѫщия опитъ и съ нѣкой човѣкъ. Представете си, че искате да започнете нѣкакво предприятие, за което ви сѫ нужни сто хиляди лева, но нѣмате петь пари въ джоба си. Какво трѣбва да направите? Първо влѣзте въ връзка съ Първичната Причина, и следъ това идете при нѣкой банкеръ да му поискате тази сума. Ако имате тази връзка, банкерътъ ще извади отъ касата си сто хиляди лева и ще ви каже: Заповѣдайте, господине, услужете си! При това, той нѣма да ви иска никаква полица. Обаче, нарушите ли връзката и пакъ отидете при сѫщия банкеръ за новъ заемъ, той ще ви каже: Изплатете първата сума отъ сто хиляди лева, и тогава пакъ елате да искате пари. Значи, отношенията на хората едни къмъ други говорятъ за вѫтрешнитѣ отношения, които сѫществуватъ между тѣхъ и Първата Причина. Казвате, че богатитѣ хора сѫ лоши, затова не услужватъ на сиромаситѣ. Азъ пъкъ казвамъ, че нито богатитѣ, нито сиромаситѣ, нито ученитѣ хора сѫ лоши, но всички тия хора сѫ въ дисхармония съ Първичната Причина. Какво виждаме днесъ въ свѣта? Приятель съ приятель не могатъ да живѣятъ. Братъ съ брата си не може да живѣе. Защо? Не сѫ въ съгласие съ Първичната Причина. Истински приятель е онзи, който е готовъ, като види приятеля си въ нужда, да му направи нѣкаква услуга, или да се пожертвува за него. Истинскиятъ приятель никога нѣма да изложи приятеля си на опасность. Една богата французойка обичала едного, но го поставяла на различни изпитания, да провѣри неговата любовь. Единъ день, като били на разходка изъ Алпитѣ, тя му казала: За да докажешъ, че ме обичашъ, иди на онази височина тамъ, да ми откѫснешъ отъ онова алпийско цвѣте. Височината била много стръмна, опасна и мѫчна за изкачване. Всѣко изкачване по нея било свързано съ рискъ за живота. Той погледналъ къмъ възлюбената си и започналъ да се изкачва къмъ опредѣления връхъ. Съ голѣми усилия и мѫки, той стигналъ върха, откѫсналъ цвѣтето и слѣзълъ въ подножието на планината, дето го очаквала неговата възлюбена. Той ѝ подалъ цвѣтето, поклонилъ се, свалилъ шапката си и си заминалъ. Повече не се явилъ предъ лицето ѝ. Съ това той искалъ да ѝ каже: Понеже ти нѣмашъ връзка съ Първичната Причина, азъ не съмъ за тебе. Всички хора търсятъ щастието, но тѣ трѣбва да знаятъ, че щастието е извънъ времето и пространството. За да се домогне до него, човѣкъ постоянно трѣбва да се тонира. Това е наука, изучаването на която ще отнеме цѣлъ животъ. Каквото и да мисли, каквито науки и да изучава, човѣкъ трѣбва да знае, че науката за щастието е една отъ великитѣ науки, съ която могатъ да се разрешатъ всички въпроси въ живота. Философъ си, искашъ да разрешишъ нѣкой философски въпросъ — чрезъ тази наука ще го разрешишъ; поетъ си, искашъ да напишешъ нѣщо поетично — само тази наука ще ти помогне; баща си, майка си, учитель си, искашъ да възпитавашъ деца — само въ тази наука ще намѣришъ методи за възпитанието; общественикъ, държавникъ си, искашъ да възпитавашъ обществото, народа си — само чрезъ тази наука ще го просвѣтишъ. Най-после, въ тази наука има закони за справяне съ сиромашията, съ болеститѣ, съ недѫзитѣ на хората и т. н. Природата има статистика, отъ която се вижда, кои и колко хора тя сама е направила сиромаси. Тѣзи сиромаси тя нарича „щастливцитѣ въ живота.“ Останалитѣ сиромаси сами сѫ станали такива. Тѣхъ тя нарича „човѣшки сиромаси.“ Сѫщо така, има хора, които природата сама е направила богати; има хора, които сами сѫ станали богати. Има учени, които природата е направила учени; има учени, които сами сѫ станали такива. Има хора, силни по духъ, които природата е създала; има хора, които по други причини сѫ станали силни по духъ. Всички дарби, които природата е дала на хората, представятъ благословение за тѣхъ. Богатитѣ хора, които природата е създала такива, ние наричаме благородни, възвишени души. За онѣзи богати, които сами сѫ станали такива, е казано въ Писанието: „По-лесно е камила да влѣзе презъ иглени уши, нежели богатъ — въ Царството Божие.“ И беднитѣ, които сѫ отъ сѫщата категория, т. е. сами създадени бедни, сѫщо така не могатъ да влѣзатъ въ Царството Божие. Когато нѣкой човѣкъ се интересува отъ новитѣ течения, отъ новитѣ възгледи за живота, близкитѣ му веднага го запитватъ: Ти защо се отрече отъ убежденията си? — Какво е било неговото убеждение? Въ свѣта сѫществува само едно убеждение, и нѣма защо да се отрича човѣкъ отъ него. Щомъ е така, може ли човѣкъ да се отрече отъ своето убеждение? Отива единъ българинъ въ Франция и му казватъ: Понеже Франция воюва съ България, ти или трѣбва да напуснешъ страната ни, или да се отречешъ отъ своята българщина, отъ България. Може ли българинътъ да се отрече отъ българщината? И да се отрече, пакъ българска кръвь продължава да тече въ него. И да се отрече на думи, българска кръвь тече въ него. Колкото французинътъ може да се отрече отъ своята кръвь, толкова и българинътъ може да се отрече отъ българската кръвь. Казвате нѣкому: Откажи се отъ своята наука, или отъ своята вѣра, или отъ своитѣ убеждения. — Какъ мога да се откажа отъ нѣща, съ които съмъ роденъ? Казвате: Азъ накарахъ еди-кого си да вѣрва. — Ако вие можете да накарате нѣкого да вѣрва, той е човѣкъ отъ втората категория. Човѣкъ трѣбва да е роденъ съ вѣра, а не отпосле да става вѣрващъ. Когато говоря на хората за истината, подразбирамъ онази истина, въ която тѣ сѫ родени. Когато говоря на хората върху известни религиозни въпроси, считамъ, че тѣ се интересуватъ отъ тѣхъ, само че азъ ги разглеждамъ отъ едно гледище, а тѣ — отъ друго. Изобщо, човѣкъ не може да се отрече отъ това, което Богъ е вложилъ въ него. Да се отрече отъ онова, което Богъ е вложилъ въ него, значи да се хвърли той отъ една висока скала и да изгуби смисъла на живота. Отъ какво трѣбва да се откаже човѣкъ? Нѣкой младъ момъкъ намѣрилъ своята половина въ свѣта, влюбилъ се въ нея, но майка му започва да го съветва: Синко, откажи се отъ тази мома, тя не е за тебе. Ако не се откажешъ, ще те лишимъ отъ наследство. — Нѣкой момъкъ може да се откаже отъ своята любима, но другъ предпочита да се откаже отъ майка, отъ баща, отъ наследство, но отъ своята възлюбена не се отказва. Питамъ: кой отъ двамата е правъ — който се отказва, или който не се отказва? Едно трѣбва да знаятъ всички: човѣкъ никога не може да се откаже, нито да измѣни на това, което е вложено въ душата му. Сега ще приведа единъ примѣръ отъ българския животъ, който ми разправяше единъ свещеникъ отъ село Николаевка, варненско. Една млада, красива мома, дъщеря на богатъ чорбаджия, се влюбила въ единъ беденъ, но добъръ и разуменъ момъкъ. Родителитѣ на момата по никой начинъ не ѝ позволявали да се ожени за този беденъ момъкъ и на сила я заставили да се ожени за другъ, когото тѣ искали. Десеть години следъ това този момъкъ умрѣлъ. Като остарѣла тази жена повикала свещеника и му казала: Искамъ да изповѣдамъ предъ Бога единъ свой грѣхъ. Преди години, когато не бѣхъ още женена, обичахме се съ единъ младъ момъкъ, когото родителитѣ ми не искаха, понеже билъ беденъ. Тѣ на сила ме ожениха за другъ, когото не обичахъ. Отъ него имамъ три момичета и две момчета, но откакъ се оженихъ, животътъ ми не бѣше лекъ. Най-голѣмата ми мѫка седи въ това, че не обичамъ този човѣкъ. И него мразя, и децата си мразя, а това ме силно измѫчва. Толкова години вече, азъ не мога да се справя съ това чувство на умраза, а не мога да забравя и своя възлюбенъ. Снощи го сънувахъ, че ядемъ заедно съ него и любовно се разговаряме. Да ме прости Господъ, че не мога да го забравя и като женена. Питамъ: има ли нѣщо грѣшно въ това? Казвамъ: колкото години и да минатъ, любовьта не се изглажда. Ето, тази стара жена, станала вече на 80 години, още не може да забрави своя възлюбенъ; тя сънувала, че яде и пие и любовно се разговаря съ него. Значи, нищо не е въ сила да скѫса връзкитѣ, които сѫществуватъ между две души, свързани съ любовьта. Тогава свещеникътъ ѝ казалъ: Сестра, не се безпокой. Любовьта е отъ Бога. Щомъ се обичате, Богъ е съ васъ. Той ще оправи работитѣ ви, ще уреди всички въпроси. Следъ това старата жена продължила: Дано по-скоро ме освободи Богъ отъ връзкитѣ ми на земята съ мѫжа и съ децата ми. Дотегна ми вече да живѣя при тѣзи условия! Искамъ да отида горе, да се видя съ моя възлюбенъ и съ него да си поприказвамъ на свобода. Казвамъ: всички хора, учени и прости, богати и бедни, ще се намѣрятъ въ положението на тази стара жена и ще кажатъ, че всичко въ живота имъ е дотегнало и часъ по-скоро искатъ да отидатъ при онзи, когото обичатъ. Следователно, човѣкъ не може да се отрече отъ това, което е вложено въ него. Кое е вложено въ човѣка? Любовната връзка. При тази връзка той изпитва разширяване въ душата си и вѣра, че може да направи всичко, каквото желае. Какво може да желае такъвъ човѣкъ? Той желае да даде възможность на възвишеното и благородното въ себе си да се прояви. „Ще хвърля мрежата си.“ Мрежата представя методъ, начинъ за постигане на нѣщо. Та сега и вие, съ вашата вѣра, се самозаблуждавате, че можете да постигнете щастието. Съ вѣрата, която съвременнитѣ хора иматъ, трѣбва день и нощь да разсѫждаватъ, за да разрешатъ въпроса за щастието. За да разрешатъ този въпросъ, тѣ трѣбва да направятъ поне въ най-малъкъ размѣръ връзка съ любовьта. Само тогава тѣ ще разбератъ, че тази връзка по никой начинъ не се кѫса. Който почувствува тази връзка въ себе си, той разполага съ сили, психически и морални, за да преодолѣе всички мѫчнотии и страдания, които се изпрѣчватъ на пѫтя му. Всички противоречия, страдания, мѫчнотии, индуситѣ разглеждатъ като въпроси на кармата. Споредъ тѣхъ, Този, Който е създалъ свѣта, на 365 милиона години слиза единъ пѫть на земята да очисти хората отъ грѣховетѣ имъ, да снеме кармата отъ гърба имъ, да ги освободи отъ противоречията имъ, да имъ даде новъ животъ и да имъ каже: Живѣйте сега споредъ новия законъ на любовьта и не грѣшете повече! Следъ това Той се оттегля. Ако хората още продължаватъ да грѣшатъ следъ 365 милиона години Той пакъ ще слѣзе на земята. Като чуятъ, че Богъ слиза на земята на всѣки 365 милиона години, тѣ ще се изплашатъ. Казвамъ: нѣма защо да се страхуватъ. Тѣ не знаятъ, колко години сѫ се изминали отъ тия 365 милиони. Може би сѫ останали само още нѣколко години, или нѣколко деня. Пръвъ пѫть Богъ е слѣзълъ на земята, когато е създалъ човѣка по образъ и подобие свое. Втори пѫть предстои да слѣзе сега, когато хората сѫ създали много грѣхове и престѫпления на земята. Понеже нѣма кой да ги избави, Той се е наелъ съ тази грижа. А това е периодъ отъ 365 милиони години. Щомъ слѣзе на земята, Богъ тъй ще огрѣе свѣта, че всички грѣхове ще се стопятъ и ще изчезнатъ. Всички хора ще се стоплятъ, и моментално ще се създаде новъ общественъ строй, какъвто никога не е сѫществувалъ. Тогава между хората ще се създаде такава любовь, такава наука и хармония, каквито никога не сѫ сѫществували. Когато Божественото работи въ свѣта, всичко става моментално, а не както при закона на еволюцията. Обаче, всичко, което става днесь въ свѣта е приготовяне за идването на Бога на земята. „Ще хвърля мрежата си.“ Сега и на васъ казвамъ: Хвърлете мрежитѣ си въ живота! Досега вие още нищо не сте уловили. Сегашниятъ животъ е животъ на несполуки, на нещастия. Като не разбирате законитѣ на живота, казвате: Побѣлѣхме, остарѣхме, животътъ нѣма смисълъ, нѣма щастие въ свѣта. Христосъ казва: „Хвърлете мрежитѣ си въ житейското море!“ Рибата, която уловите въ мрежитѣ си, е Божественото, къмъ което човѣкъ се стреми. Той мисли по човѣшки, а говори за небето, какво ще прави, като отиде тамъ и т. н. Това е физическо щастие. Небето е навсѣкѫде, дето има любовь, дето има разуменъ животъ. Дето любовьта отсѫтствува, тамъ е адътъ — нищо повече. Дето е разумностьта, тамъ е щастието, тамъ сѫ поетитѣ, тамъ сѫ музикантитѣ, тамъ сѫ великитѣ хора въ свѣта. Дето разумностьта отсѫтствува, тамъ хората вървятъ по закона на израждането. Тъй щото, бѫдете смѣли, като българинътъ, да не се отказвате отъ своята българщина. Българинътъ е благороденъ, както и хората отъ всички нации, заради това, че Богъ е вложилъ Божествена душа въ него. Ако въ неговата душа не е вложено Божественото, той не е никакъвъ българинъ. Като говоримъ за Божественото, разбираме любовь къмъ Бога. Казвате: Какъ да Го любимъ? — Такъвъ въпросъ не може да се зададе. Всѣки самъ знае, какъ да люби. Любовьта не се заключава въ целувкитѣ. Каква целувка е тази, следъ като целунешъ нѣкого, да триешъ устата си, да си недоволенъ? Веднъжъ дадена, истинската целувка, никога не се забравя. Тя е чистъ нектаръ, благоухание, което човѣкъ запазва презъ цѣлия си животъ. Свещената целувка прави хората светии. Знаете ли, защо светията е живѣлъ цѣли 20 години въ пустинята? Той е живѣлъ въ пустинята, само да придобие една свещена целувка. Щомъ получи тази целувка, той слиза въ свѣта, между хората. Ангелътъ, който носи огъня на човѣшката душа, ще се яви при него въ видъ на млада, красива мома, ще го пригърне и целуне. Тогава той напуща своята колиба, слиза долу, между хората, и започва да проповѣдва за любовьта. Той казва като онази стара жена: Не ми трѣбва мѫжъ, не ми трѣбватъ деца, ще отида на небето, да живѣя съ моя възлюбенъ. Светията казва: Заслужава да живѣя цѣли 20 години въ пустинята, за да придобия тази свещена целувка, която ще остане паметна за всички времена и епохи. Тази е свещената целувка, за която казва Апостолъ Павелъ: „Целунете се съ свето целование!“ „Ще хвърля мрежата си. 30. Беседа отъ Учителя, държана на 9 априлъ, 1928 г. София. — Изгрѣвъ.
  8. От томчето "Синове на възкресението" Сила и живот, X серия, т.3,(1928), Издание 1934 г., София Книгата за теглене на PDF Съдържание Славата човѣческа. „Защото вие възлюбихте славата човѣческа повече, нежели славата Божия.“ Иоана 12:43 Въ цитирания стихъ се изнася контраста, който сѫществува между славата човѣческа и славата Божия. Славата е външенъ изразъ на нѣщата. Този изразъ апелира къмъ човѣшкия умъ, къмъ човѣшкото сърце и къмъ човѣшката воля. Човѣшката слава, сама по себе си, не е нѣщо фиктивно, но тя не може да се сравни съ славата Божия. Защо? Защото човѣшката слава подразбира човѣшкия животъ, а Божията слава — Божия животъ. А понеже човѣшкиятъ животъ произтича отъ Божия, то човѣшката слава по никой начинъ не може да бѫде по-голѣма отъ Божията. Славата на единъ удъ, на една часть отъ тѣлото не може да бѫде по-голѣма отъ славата на цѣлото тѣло. Следователно, разумниятъ човѣкъ, който разбира дълбокия смисълъ на съпоставянето на явленията въ живота и въ разумната природа, ще постави всѣко нѣщо на своето мѣсто. Само по този начинъ човѣшкиятъ животъ може да бѫде сносенъ. Сѫщевременно той трѣбва да бѫде разуменъ и разбранъ. Всѣки човѣкъ се стреми животътъ му да бѫде сносенъ. Тъй както днесъ се проявява животътъ на хората, въ него се включва и животинското. И наистина, повечето отъ съвременнитѣ хора не правятъ подборъ въ своитѣ мисли, чувства, постѫпки и въ своитѣ идеали. За тѣхъ не важи това, че затворили нѣкого, или че го обесили, или че умрѣлъ нѣкой. Въ обикновения животъ, когато овцата има агънца, или когато свинята има прасенца, всички се радватъ, защото има какво да ядатъ. Когато нѣкоя жена роди дете, мѫжко или женско, всички се радватъ, защото единъ день тѣзи деца ще имъ бѫдатъ полезни въ нѣщо. Момчето ще порасне, ще стане войникъ, ще вземе участие въ нѣкоя война. Момичето ще порасне, ще помага на майка си. Такива съ основанията на хората, които ги заставятъ да се радватъ. „Вие възлюбихте славата човѣческа повече.“ Тази слава мами, привлича хората, но тя е външна. Тази слава подразбира времененъ порядъкъ. Тя трае толкова, колкото трае ролята на нѣкой виденъ актьоръ. Той излиза на сцената, представя царь, облѣченъ съ хубави, великолепни дрехи, съ царска мантия и корона на глава; всички му се подчиняватъ, той дава заповѣди, които после отмѣня, но всичко това продължава най-много три — четири часа. Като изиграе ролята си, актьорътъ слиза отъ сцената, облича се въ своитѣ дрехи и влиза въ обикновения животъ. Временна е тази слава. Щомъ слѣзе отъ сцената, актьорътъ се усеща уморенъ, измѫченъ. Този актьоръ играе ролята на царь, но въ умоветѣ на хората седи авторътъ, за когото всички се произнасятъ, че е на писалъ нѣщо гениално. Той си мисли, че е царь, радва се на славата, но въ сѫщность славата принадлежи на автора, който е скритъ нѣкѫде. Казвате: Ние не искаме да бѫдемъ автомати. — Автомати нѣма да бѫдете, но всички сте актьори. Всички играете чужди роли. Сѫщото може да се каже и за писателитѣ. Въ свѣта не сѫществува нито единъ виденъ писатель. Който авторъ и да цитирате, който писатель и да си спомните, всички сѫ преписвачи. Истинскиятъ писатель никога не умира. Той заминава за онзи свѣтъ безъ да остави гробъ на земята. А всички ония писатели, поети, държавници и учители, които сѫ оставили коститѣ си на земята, тѣ съ обикновени преписвачи. Сега, като слушате да говоря така, вие не трѣбва да вадите прибързани заключения. Това показва, че човѣшкиятъ животъ не е завършенъ. Вие едва сега сте влѣзли въ великото училище на земята да учите. Хиляди поколѣния съ минали преди васъ, и хиляди поколѣния ще дойдатъ следъ васъ — всички съ свои опредѣлени идеали и стремежи. Казвате: Каква ще бѫде крайната цель на този животъ? — Единъ день, когато всички се съберете заедно, тогава ще разберете, каква е била крайната цель на живота. Докато частитѣ на едно цѣло съ пръснати по четиритѣ краища на земята, и една съ една не се виждатъ и разбиратъ, дотогава не може да се говори за никакъвъ край. Забележете, напримѣръ, днесъ астрономитѣ се занимаватъ съ петната, които се явяватъ на слънцето, правятъ най-щателни наблюдения, изучавания и каквото видятъ, всичко отбелѣзватъ: какви и по колко петна се явяватъ, голѣмината имъ, формата имъ, бързината и направлението на тѣхното движение и т. н. Тѣ даватъ свои тълкувания, свои обяснения на всичко, което виждатъ съ своитѣ телескопи, но нито единъ астрономъ досега не е обяснилъ причинитѣ за явяването на тѣзи черни петна въ слънцето, както и тѣхното предназначение. Слънчевитѣ петна иматъ свое дълбоко предназначение. Обикновенитѣ учени наблюдаватъ тия петна и казватъ, че имало петна на слънцето и изучаватъ тѣхната външна страна. Истински ученитѣ, които минаватъ за безсмъртни, навлизатъ въ дълбокия смисълъ за явяването на тия петна, изучаватъ вѫтрешната страна на въпроса и вадятъ съвсемъ други заключения отъ тия, до които се домогватъ първитѣ учени. По положението, по посоката на движението на слънчевитѣ петна, истински ученитѣ вадятъ заключение, че жителитѣ на слънцето се разговарятъ съ жителитѣ на земята. На мѣсто да изпращатъ съобщенията си чрезъ тренове, чрезъ аероплани, или по другъ нѣкакъвъ начинъ, жителитѣ на слънцето, отъ икономически съображения, си служатъ съ тия петна по тѣхъ, като сигнали, да предупредятъ въ нѣщо земнитѣ жители. Тѣзи петна сѫ толкова голѣми, че въ тѣхъ могатъ да се вмѣстятъ десетина земи, като нашата. За разумния човѣкъ, слънчевитѣ петна сѫ нѣкакви сигнали, съобщения, и тѣ се вслушватъ въ тѣхъ. За обикновения човѣкъ, обаче, слънчевитѣ петна сѫ нѣкакви природни явления, безъ особенъ вѫтрешенъ смисълъ Ето защо, докато хората не разбиратъ проявитѣ на живота и явленията въ природата въ тѣхния външенъ и вѫтрешенъ смисълъ, дотогава крайната цель на живота ще остане за тѣхъ скрита. Казвамъ: ако съвременнитѣ хора знаеха, какво означаватъ слънчевитѣ петна, главитѣ имъ преждевременно биха побѣлѣли отъ ужасъ. Мнозина пъкъ биха изгубили ума си отъ ужасъ. Тѣ щѣха да се намѣрятъ въ положението на единъ турчинъ, хамалинъ въ Цариградъ, който спечелилъ на лотария единъ голѣмъ английски параходъ. Като го завели да види парахода си, той не могълъ да повѣрва, че наистина е неговъ, и запиталъ: Мой ли е този параходъ? — Твой е. Отъ радость, той започналъ да играе предъ хората кючекъ. Дълго време билъ въ такова опиянение, че всички го помислили за лудъ. Мисъльта за парахода влѣзла въ ума му, и той не могълъ да издържи славата на този голѣмъ параходъ. Отъ това гледище, за да разбере живота, човѣкъ трѣбва да започне съ изучаването на своя животъ. За да изучи своя животъ, той трѣбва да се занимава съ три науки главно, които, обаче, не сѫ признати отъ официалната наука. Тѣзи три науки се обобщаватъ отъ четвърта наука, която сѫщо така не е призната, Това нищо не значи. Единъ день тия науки ще се признаятъ за официални. Първата отъ тия науки се нарича „хиромантия.“ Тя се занимава съ човѣшката рѫка. Азъ наричамъ тази наука „наука за физическия, или за волевия човѣкъ.“ Който иска да изучава силата на човѣшката воля, способноститѣ на човѣка и възможноститѣ, които му се откриватъ чрезъ силата на волята, той трѣбва да се занимава съ хиромантия. Втората наука наричамъ „физиогномия,“ или наука за човѣшката душа, за човѣшкитѣ чувства, или за това, което човѣкъ преживява. Тази наука е най-достѫпна за изучаване. По промѣнитѣ на лицето може да се сѫди за вѫтрешния животъ на човѣка. Може да се каже, че физиогномията е наука за преживяванията на сърцето. Третата наука е „френологията.“ Тя се занимава изключително съ устройството на мозъка. По промѣнитѣ, които ставатъ съ човѣшкия черепъ, може да се сѫди за умственитѣ му способности. Значи, френологията е наука за ума. И тъй, хиромантията е наука за волята. Физиогномията — наука за сърцето. Френологията — наука за ума, Метрологията пъкъ е четвъртата наука, която обобщава външнитѣ условия, при които човѣкъ се развива, Тя изучава влиянията на планетитѣ върху човѣка. Значи, човѣкъ едновременно се проектира въ три свѣта. Главата му спада къмъ единъ свѣтъ, който не принадлежи на земята. Тя е устроена по съвсемъ други правила и закони отъ тия, които сѫществуватъ на земята. По никой начинъ човѣшката глава не може да се създаде при условията на земята. Ако се отрѣже главата на човѣка, невъзможно е вече да се създаде нова глава на земята. Нѣкой казва: Защо да не снемемъ главата на еди-кого си? Най страшното престѫпление е да се снеме главата на човѣка. Главата е създадена въ Божествения свѣтъ още въ далечното минало. За създаването ѝ сѫ работили разумни, гениални сѫщества, каквито на земята не се срещатъ. При това, човѣшката глава е построена възъ основа на редъ математически и геометрически начала, каквито и най-способниятъ математикъ на земята не може да направи. Тази геометрия, която се занимавала съ устройството на човѣшката глава, се нарича Божествена геометрия. Тя борави съ строго опредѣлени пропорции и форми, всѣка отъ които представя строго опредѣлена величина, не само физическа, но още и сърдечна, и умствена. Напримѣръ, ако вземете числото 37´5, което представя дължината на глава на човѣкъ съ срѣденъ ръстъ, то означава нѣщо. За мнозина, които не разбиратъ Божествената геометрия, това число не означава нищо, то е нѣкаква необяснена величина. Обаче, за онзи, който превежда величинитѣ на Божествената геометрия въ обикновени величини, тази мѣрка говори за човѣкъ съ силно развита съвесть, или чувство на справедливость. Такъвъ човѣкъ мѫчно може да се подведе, да направи нѣкакво престѫпление. Числото 37´5 е отсѣчка отъ крива линия, отсѣчка отъ крѫга. Ако сѫщата отсѣчка е 39 см., тя говори за твърдъ човѣкъ, който при никакви условия на живота не отстѫпва. Твърдостьта е силно развита въ българина, за когото се казва, че за своитѣ интереси той предъ нищо не отстѫпва. Всичко наоколо му може да пострада, но предъ своитѣ интереси той не е готовъ за нищо да отстѫпи. При сегашнитѣ условия на живота, човѣшката глава намѣсто да расте, да се увеличава, тя се намалява. Мозъкътъ на съвременния човѣкъ е станалъ по-гѫстъ, фибритѣ му сѫ по-гѫсто набръчкани, вследствие на което не е тъй пластиченъ, не може правилно да възприема и предава идеитѣ. И действително, човѣшкиятъ мозъкъ расте повече въ основата си, отколкото по периферията си. Той става по-твърдъ къмъ центъра си. Следователно, когато казваме, че човѣкъ трѣбва да живѣе възвишенъ, благороденъ, т. е, Божественъ животъ, имаме предъ видъ неговата глава. Който иска да има добре устроенъ мозъкъ, той трѣбва да живѣе чистъ, мораленъ животъ. Моралностьта въ човѣка е свързана съ неговия мозъкъ. Който не води мораленъ животъ, той има зле устроенъ мозъкъ; като последствия на своя животъ, той ще бѫде изложенъ на чести заболявания. Нѣма да мине болесть, която да го не засегне. Тогава можемъ да кажемъ и обратното: моралниятъ животъ изключва всички болести. Когато кажемъ, че свѣтътъ е пъленъ съ болести, подразбираме, че този свѣтъ е немораленъ. Когато се говори за Божествения свѣтъ, за по-висока култура, имаме предъ видъ човѣшкия мозъкъ. Божествениятъ свѣтъ е организиранъ свѣтъ, вследствие на което въ него почти не ставатъ промѣни. Сѫщото може да се каже и за човѣшкия мозъкъ. Най-малкитѣ промѣни ставатъ въ мозъка на човѣка. Той не се изтощава, не се изразходва, както тѣлото. Веществото на човѣшкия мозъкъ се отличава съ голѣма устойчивость. Най-голѣмиятъ капиталъ е вложенъ въ мозъка. Мозъкътъ пъкъ е създалъ лицето. Отъ лицето познаваме състоянията на мозъка. Сѫщо така и отъ очитѣ, отъ ушитѣ, отъ обонянието, отъ вкуса познаваме състоянията на мозъка. Щомъ знаемъ състоянията на мозъка, ще знаемъ състоянията на цѣлото тѣло. Следователно, при най-малката анормалность въ кое и да е отъ сѣтивата — зрение, слухъ, обоняние, вкусъ и осезание — причината се крие въ известно неразположение на човѣшкия мозъкъ. Въ такива случаи казваме, че силитѣ, или способноститѣ на човѣшкия мозъкъ не работятъ хармонично. Човѣшкиятъ мозъкъ може да се свърже съ почвата. Само въ добра почва могатъ да растатъ, да се развиватъ правилно плодни дървета. Ако въ тази почва вирѣятъ паразити, тѣ ще изяждатъ листата, както и клончетата на плоднитѣ дървета, ще образуватъ въ тѣхъ каналчета, дето ще снасятъ яйцата си, и по този начинъ ще осакатяватъ самитѣ дървета. Такива паразити сѫществуватъ и въ човѣшкия мозъкъ. На тѣхъ, именно, се дължатъ болеститѣ на съвременнитѣ хора. Новитѣ разбирания изискватъ на първо мѣсто хигиена на мозъка, но не тази хигиена, която днесъ се препорѫчва на хората. Преди всичко, съвременнитѣ хора трѣбва да знаятъ, отъ каква храна се нуждае тѣхния мозъкъ. За тази цель, ученитѣ трѣбва да правятъ опити съ деца, съ млади моми и момци, съ стари баби и дѣдовци, отъ 80 — 120 годишни, да видятъ, каква храна е нужна за различнитѣ възрасти. Когато се намѣри съответна храна за човѣшкия мозъкъ, ще започне и обновяването на човѣшкия животъ. И тъй, подъ думата „моралъ“ ние разбираме „хигиена на човѣшкия мозъкъ.“ Тази хигиена е въ зависимость отъ хармонията между чувствата, мислитѣ и постѫпкитѣ на човѣка. Като знае това, човѣкъ е длъженъ да създаде въ себе си тази хармония, за да осигури чрезъ нея благосъстоянието на своя мозъкъ. За придобиване на тази хармония, сѫществуватъ редъ методи. Това е цѣла наука. Тази наука е само за високо ученитѣ хора. Онѣзи, които не я разбиратъ, нека се радватъ, че въ бѫдеще ще станатъ учени. Всѣки има възможность да стане ученъ. Ученостьта е придобито богатство, но преди да го е придобилъ, човѣкъ трѣбва да бѫде трудолюбивъ. Ученъ или неученъ, човѣкъ трѣбва да започне да работи върху своя мозъкъ. Достатъчно е да съзнава необходимостьта отъ тази работа. Нѣкой пѫть човѣкъ усеща едно втвърдяване въ себе си, като че не чувствува нищо, като че е бездушенъ. Това неразположение се дължи на предната часть на мозъка, дето се намира центъра на милосърдието. Въ този моментъ центърътъ на милосърдието въ него не функционира правилно. Когато въображението въ човѣка е извратено, изопачено, създава лоши образи. Ако този човѣкъ е жененъ, въ въображението му ще изпѫкватъ такива образи, които ще събуждатъ въ него ревность, и той ще измѫчва жена си, ще я подозира, ще ѝ приписва различни неморални постѫпки. Тѣзи криви образи сѫ бентове въ неговия мозъкъ, които прѣчатъ на правилното разпредѣляне на мозъчнитѣ течения. Центърътъ на ревностьта, както и другитѣ центрове, сѫ измѣрени чрезъ отсѣчки на крѫга. Достатъчно е съ единъ милиметъръ само да се намали този центъръ, за да се намали и силата на ревностьта въ човѣка. Ако не може да се намали този центъръ, човѣкъ изпитва адско състояние. Страшно нѣщо е ревностьта. Има случаи, когато жената на нѣкой мѫжъ, следъ като е живѣла цѣли 20 години съ него чистъ, напълно мораленъ животъ, той пакъ ѝ приписва различни престѫпления. Смѣшно е да се осѫжда човѣкъ безъ никакви факти. Съмнението, подозрението е недѫгъ въ човѣка, който се дължи на анормални образи въ неговия мозъкъ. За да се освободи отъ този недѫгъ, човѣкъ трѣбва да развива въ себе си милосърдието. Когато мѫжъ ревнува жена си, нека отправи ума си къмъ Бога, да се свърже съ Неговата мисъль, съ Неговото милосърдие и ще види, че следъ 5 — 6 минути ревностьта му ще изчезне. Има едно мѣсто въ човѣка, дето Богъ най-силно се проявява. Кое е това мѣсто, всѣки самъ трѣбва да намѣри. Както човѣкъ живѣе въ главата си, а се проявява въ тѣлото си, така и Божествениятъ Духъ има свое срѣдоточие, дето се проявява. Казано е въ Писанието: „Глава на Твоето Слово е Истината.“ Следователно, Божественото начало се проявява тамъ, дето е Истината. Отъ това гледище, като ставате сутринь, първо трѣбва да помислите за своята глава. Какво трѣбва да мисли човѣкъ за своята глава? Той трѣбва да мисли върху хигиената на своя мозъкъ. Като мисли и чувствува правилно, той ще има добре устроена глава. Щомъ главата му е добре устроена, всичкитѣ му желания ще бѫдатъ постижими. Ако главата на човѣка не е устроена по Божественъ начинъ, споредъ Божествени правила и закони, за него всичко ще бѫде непостижимо. Иначе, ходи ли по правилата и морала на свѣта, нищо нѣма да придобие. Моралътъ на съвременния свѣтъ нищо не допринася за устройството на човѣшкия мозъкъ. Когато силитѣ въ мозъка функциониратъ правилно, когато тѣ сѫ въ правилно съчетание, тогава Божественото най-силно се проявява въ човѣка. Като погледнете този човѣкъ, отъ лицето, отъ очитѣ му излиза мека, приятна свѣтлина. Тази свѣтлина ту се явява, ту изчезва. Една госпожа разправяше следния интересенъ фактъ въ нейния животъ. Тя е женена за човѣкъ, съ тъменъ, почти черенъ цвѣтъ на лицето. Той е смѣсенъ типъ отъ черната и бѣлата раса. Обаче, когато се намиралъ въ голѣми страдания, лицето му ставало съвсемъ бѣло, свѣтло, съ приятенъ цвѣтъ. Тази свѣтлина и този бѣлъ цвѣтъ траели кратко време и следъ това изчезвали. Жена му слушала, какъ той се молилъ въ време на страданията си. Той се обръщалъ къмъ Бога съ думитѣ: Господи, моля Ти се, просвѣти ума ми, да се справя съ трудноститѣ на живота си. Разбрахъ смисъла на Великия животъ, разбрахъ временния, преходния животъ и силно желая да следвамъ пѫтя, който Си ми опредѣлилъ. Следъ тази молитва лицето му придобивало бѣлъ, чистъ, свѣтълъ цвѣтъ. Разбира се, този цвѣтъ не може да се задържи за цѣлъ животъ, но временно само, за нѣколко часа. Тази промѣна на цвѣта се дължи на едно възвишено състояние, въ което човѣкъ изпада. Ето единъ методъ за придобиване на красотата. Нѣма по-хубаво нѣщо отъ красотата въ свѣта. Свържете се съ Бога и ще бѫдете красиви. Съвременнитѣ хора прибѣгватъ до външни, козметически срѣдства, за да станатъ красиви. И това не е лошо, но скѫпо струва, пъкъ и неестествено е, нищо не придава за вѫтрешния животъ на човѣка. Представете си, че мѫжътъ е беденъ, какъ ще достави тия козметически срѣдства на жена си? Който иска естествена козметика, нека се свърже съ Великия принципъ на живота; нека води духовенъ животъ. Той ще има красиво, привлѣкателно лице, съ подвижни, пластични мускули. Това лице е толкова подвижно, че изразява и най-тънкитѣ чувствувания и преживявания на човѣшката душа. Приятно е да видите такова красиво лице, на което да се отразява цѣлия животъ на една отворена, широка душа, свободна отъ всѣкакви хитрини и задни мисли. Това се отпечатва и върху устнитѣ на човѣка. Когато мозъкътъ на човѣка е добре развитъ, и устнитѣ му сѫ добре развити. Тѣ иматъ строго опредѣлена величина. Художницитѣ, които рисуватъ различни типове, иматъ до известна степень понятие, каква е мѣрката за нормалнитѣ устни. Ако устнитѣ на нѣкого започнатъ да изтъняватъ, той трѣбва да моли, да работи върху себе си, да дойдатъ до нормалната величина. Ако очитѣ на човѣка сѫ много малки, това показва, че приематъ малко физическа свѣтлина, което е опасно за мозъка. Ако очитѣ сѫ много голѣми, тѣ приематъ физическа свѣтлина повече, отколкото е потрѣбна за мозъка. Това е друга опасность. Следователно, при малката свѣтлина, мозъкътъ губи своята влага и изсъхва; при голѣмата свѣтлина, той приема повече, отколкото трѣбва влага, вследствие на което въ него става гниене. Очитѣ на човѣка трѣбва да бѫдатъ нормално голѣми, да приематъ нормално количество свѣтлина. Отъ количеството на свѣтлината, която очитѣ приематъ, зависи и доброто, или лошото състояние на мозъка. Отъ това гледище, намираме, че мисъльта на човѣка е въ сила да създаде, каквато глава желае. Човѣшката глава не трѣбва да бѫде съвършено крѫгла, нито съвършено продълговата. Само хората на новата раса, които ще дойдатъ въ бѫдеще, ще иматъ идеална глава. Само при такава глава ще могатъ да се развиятъ всички скрити способности въ човѣшкия мозъкъ. Всѣка друга форма на главата, по-далечъ или по-близо отъ идеалната, указва известна съпротива при проява на умственитѣ сили и способности въ човѣка. Ако костьта при математическата способность на човѣка е дебела, тя указва известна съпротива при развиването на този центъръ. Ако костьта на това мѣсто е тънка, тя указва благоприятно влияние при развиване на тази способность. Въ това отношение сѫ правени редъ наблюдения и изчисления. Тамъ, дето мозъкътъ е проявилъ голѣма деятелность, костьта е тънка. Онѣзи центрове, въ които деятелностьта на мозъка е слаба, тамъ костьта е по-дебела. Дебелата кость е препятствие за проява на известна мозъчна деятелность. На първо мѣсто човѣкъ трѣбва да работи съ чувствата си, да изтънчи коститѣ си, да ги префини, да ги направи по-пластични да се подаватъ на неговата мисъль. Сѫщевременно той трѣбва да продължи мозъчнитѣ нишки. Колкото по-дълги сѫ тия нишки, толкова по-благородна е човѣшката мисъль. Следователно, между човѣшкитѣ мисли отъ една страна и между моралнитѣ, общественитѣ, личнитѣ и самосъхранителнитѣ чувства отъ друга страна, трѣбва да сѫществува пълно равновесие. Преди всичко, личнитѣ чувства трѣбва да се подчиняватъ на Божественитѣ и на моралнитѣ чувства. Моралнитѣ чувства пъкъ трѣбва да иматъ за съветникъ интелектуалнитѣ способности въ човѣка. Коститѣ на черепа, главно на предната часть, на способнитѣ хора сѫ тънки, за да могатъ да възприематъ лѫчитѣ, които идатъ отъ слънцето. За развитието на всѣка умствена способность отъ слънцето идатъ специални лѫчи. При това, тѣзи лѫчи не идатъ всѣкога, но отъ време на време, затова и развитието на известни способности върви периодически. Затова, именно, много хора губятъ условията за развиването на своитѣ умствени способности. Съвременнитѣ хора не развиватъ толкова способноститѣ си въ предната часть на мозъка, колкото центроветѣ въ слѣпоочнитѣ области. Повечето отъ откритията на съвременната наука, напримѣръ, въ химията, въ физиката, ставатъ главно въ полуинтелектуалнитѣ способности на човѣка, затова човѣшкиятъ мозъкъ се развива анормално. По тази причина, именно, се явяватъ много мозъчни заболявания. Като съзнаватъ това, възпитателитѣ на народитѣ искатъ да имъ дадатъ нова насока на живота. Тѣ искатъ да имъ дадатъ морално възпитание. Тѣ не знаятъ, какъ и отде да започнатъ. Като дойде нѣкой ученъ да имъ посочи новъ пѫть, новъ методъ на възпитание, тѣ казватъ: Ние искаме да вървимъ по стария пѫть, не искаме нови методи, които не познаваме. — Кой е стариятъ пѫть? Коя е старата истина? Когато влѣзе въ Божествения свѣтъ и работи само за своята глава, човѣкъ не трѣбва да допуща въ ума си абсолютно никакви престѫпни мисли. Има единъ животъ, който допуща въ себе си отрицателни, престѫпни мисли, но той нѣма нищо общо съ Божественото. Ако въ ума ви влѣзе една отрицателна мисъль, това не трѣбва да ви смущава. Тя може да гостува у васъ десетина деня, но ако вие се съгласите съ нея и ѝ дадете мѣсто въ вашия умъ, въ вашето сърце и въ вашата воля, тя непременно ще ви изгори. Значи, всѣко престѫпление започва съ влизането на една престѫпна мисъль въ ума на човѣка, отдето тя слиза въ сърцето му, въ волята му, докато се реализира и прояви на физическия свѣтъ. Споредъ Божествения животъ, който е отхранилъ въ себе си такава идея, той ще плаща всички разходи за нейния животъ. Мислитѣ живѣятъ въ човѣка. Има хиляди мисли, добри и лоши, които отъ години живѣятъ въ човѣка, хранятъ се, чакатъ момента на своето раждане. „Защото възлюбиха славата человѣческа повече, нежели славата Божия.“ Славата на човѣка се заключава въ неговата глава, която е устроена по особенъ начинъ. Човѣкъ се отличава отъ всички животни по своята глава. Тя представя първия свѣтъ. Вториятъ неговъ свѣтъ започва отъ шията, обхваща цѣлия грѫденъ кошъ, съ сърцето, бѣлитѣ дробове и часть отъ стомаха. Третиятъ свѣтъ започва отъ стомаха надолу и обхваща чървата, черния дробъ и бъбрецитѣ. Черниятъ дробъ представя човѣка на сърцето, или чувствениятъ човѣкъ. По форма човѣкъ е конусообразенъ: горе, при раменетѣ е по-широкъ, а долу е по-тѣсенъ. Това показва слизане на човѣка въ физическия, т. е. въ материалния свѣтъ. Долната часть на тѣлото му е по-тѣсна, понеже той е слѣзълъ въ гѫстата материя. И грѫдниятъ кошъ на човѣка се е образувалъ при специални условия. Съвременнитѣ хора още не живѣятъ въ своята глава. Че е така, виждаме по това, че каквото мислятъ, едва едно на хилядата отъ него е вѣрно. Обаче, отъ това, което чувствуватъ, по-голѣмата часть е вѣрно. Въ областьта подъ лъжичката се намира тъй наречения стомашенъ мозъкъ, който е свързанъ съ симпатичната нервна система. Забелѣзано е, че каквото човѣкъ почувствува въ първия моментъ, 95% отъ него е вѣрно. Каквото почувствува въ втория моментъ, процентътъ на вѣрностьта се намалява. Въ това отношение, още древнитѣ учители на човѣчеството сѫ казвали, че пространството е пълно съ безброй живи форми — мисъль форми, които се движатъ, и като по радио се предаватъ и възприематъ отъ хората. Цѣлото пространство е живъ проводникъ на тия мисли. Това, което сега говоря, веднага се възприема по радио-вълнитѣ въ пространството и въ 24 часа най-много може да обиколи цѣлата земя и да се върне тамъ, отдето е излѣзло. Не само моитѣ думи се предаватъ чрезъ пространството, но и на всѣки, който говори. Разбира се, за правилното възприемане и предаване на мислитѣ отъ значение е и интенсивностьта имъ, както и устройството на радио-възприемателя. Отъ значение е сѫщо така и посоката, отъ която идватъ вълнитѣ. Следователно, както човѣшкитѣ мисли се предаватъ чрезъ пространството, така сѫщо се предаватъ и мислитѣ отъ невидимия свѣтъ. Тия мисли представятъ цѣлъ свѣтъ. Тѣ се наслояватъ въ пространството на дебелина отъ 1—2 с. м. Чувствителниятъ човѣкъ веднага възприема тия мисли, вследствие на което понѣкога разположението му се повдига, а нѣкога — понижава. Като знаете този законъ, вие лесно ще се справяте съ настроенията си. Щомъ изпаднете въ лошо настроение, ще знаете, че тази мисъль, която ви измѫчва, не е ваша. Тя е кукувиче яйце, което кукувицата е турила въ вашето гнездо да го измѫтите. Тогава, ще вземете това яйце отъ вашето гнездо, ще го занесете на кукувицата и ще ѝ кажете: Споредъ Божествения законъ, не е позволено да оставяшъ яйцата си въ чужди гнезда, други да ги мѫтятъ! Когато нѣкоя птичка измѫти нѣкое кукувиче яйце по любовь, това е другъ въпросъ. Обаче, ако птичката не иска да мѫти кукувичитѣ яйца, съ право може да ги хвърли на земята. Всѣка чужда мисъль, ако е силна, тя е въ състояние да измѣни благороднитѣ мисли и желания на човѣка. Нѣкой казва: Едно време имахъ благородни мисли и желания, но не зная, защо сега съмъ толкова огрубѣлъ. — Огрубѣлъ си, защото си измѫтилъ едно кукувиче яйце. Какво да правя тогава? — Ще оставишъ кукувичето яйце настрана, а ще започнешъ да мѫтишъ своитѣ благородни мисли и желания. Казвате: Позволено ли е да се изхвърлятъ кукувичитѣ яйца навънъ? — Щомъ кукувицата е влѣзла въ вашето гнездо безъ позволение, вие имате право да изхвърлите яйцата ѝ навънъ. — Не е ли грубо това? — — Нищо грубо нѣма въ поведението ви по отношение на кукувичитѣ яйца. Когато огрубяватъ, нѣкои хора считатъ това за геройство. — Геройството на човѣка не се заключава въ неговата физическа грубость и сила, но въ неговия умъ. Не е герой онзи, който проявява кралимарковската си сила въ хвърляне на боздуганъ на нѣколко километра разстояние. Ако е въпросъ за геройство, нашитѣ съвременни военни хвърлятъ боздуганитѣ си на нѣколко километра по-далечъ отъ този на Крали-Марко. На колко километра е хвърлялъ Крали-Марко своя боздуганъ? — На единъ, най-много на четири петь километра. Нѣкой отъ съвременнитѣ Крали-Марковци хвърлятъ боздугани, пълни съ пироксилинъ, на 40—50 клм, разстояние. И като паднатъ на земята, тия боздугани разравятъ едно пространство отъ четири-петь километра въ дължина и широчина. Питамъ: каква култура могатъ да внесатъ тия боздугани въ свѣта? Тѣзи дупки могатъ нѣкога да се употрѣбятъ за насаждане на плодни дървета, но тѣ могатъ да се използуватъ само впоследствие. Казвамъ: силата на човѣшката воля зависи отъ единъ добъръ малъкъ импулсъ. Който иска да възпитава волята си правилно, той трѣбва да дойде въ първото си положение, за което Апостолъ Павелъ говори въ 5. глава къмъ Коринтянитѣ: „Плодоветѣ на Духа сѫ любовь, радость, миръ.“.. Това е храната на мозъка. Ти не можешъ да хранишъ, да развивашъ мозъка си безъ любовь. Твоятъ мозъкъ не може да расте безъ любовь. Твоятъ мозъкъ не може да бѫде силенъ безъ миръ. Значи, любовь, радость и миръ сѫ необходими, за да може мозъкътъ да се развива, да расте и да бѫде силенъ. Любовьта е естествената храна на мозъка. Казвате: Да се любимъ! — Любовьта е храна за мозъка, и който яде отъ тази храна, която произтича отъ Духа, той люби. Който се храни съ любовьта, той твори своя мозъкъ. Който храни мозъка си съ любовь, радость и миръ, неговата глава, неговиятъ мозъкъ се развиватъ симетрично. Симетричната глава има главно три мѣрки. Едната отъ тѣхъ е физическа. Съ тази мѣрка всѣки може да работи. Следователно, човѣкъ трѣбва да се храни съ любовьта. Любовьта е сила, която се възприема отъ човѣка като съ антена. Когато нѣкой казва, че е изгубилъ любовьта си, той е прекѫсналъ връзката, антената съ радиото на любовьта. Той лесно може да възстанови изгубената любовь. Какъ? Ще вземе ключоветѣ на любовьта, ще прекара презъ тѣхъ жицитѣ, споредъ дължината на вълнитѣ, и радиото на любовьта отново ще почне да действува. Но човѣкъ трѣбва да знае, отъ кое мѣсто да възприема любовьта. Първо той трѣбва да възприеме милосърдието, което се намира отгоре, на предната часть на главата. Милосърдието спада къмъ ангелския свѣтъ, който е по-низъкъ отъ Божествения. Тукъ ангелитѣ развиватъ своето милосърдие, благость и търпение, а хората — вѣра, кротость и въздържание. Ангелитѣ не се нуждаятъ отъ вѣра, кротость и въздържание, но главно отъ милосърдие. Въ свѣта Богъ проявява своето милосърдие чрезъ ангелитѣ. Богъ има единъ планъ, който иска да реализира на земята, а именно: Той иска всички хора да иматъ добре устроена глава. За тази цель, день и нощь, Той работи върху човѣшката глава, корегира я. Въ края на краищата, всички хора ще иматъ добре устроени глави. Богъ работи за това, разумнитѣ сѫщества работятъ, и вие трѣбва да работите. Който не се подчинява на Божиитѣ закони, той ще мине презъ ненужни страдания. И като не разбира причинитѣ на тѣзи страдания, той ще се чуди, защо му е този животъ. Днешнитѣ хора не разбиратъ любовьта, вследствие на което дохождатъ до голѣми крайности. Младъ момъкъ обича една мома и си казва: Голѣмо геройство, е, следъ като обичашъ тази мома, да убиешъ и себе си, и нея, да покажешъ, че я обичашъ. — Де е геройството тука? Споредъ мене, ако обичашъ една мома, дай ѝ условия да се развива, а ти стани неинъ слуга. А тъй, да убиешъ човѣка, да го унищожишъ, никаква любовь не е това. Да убиешъ, да унищожишъ човѣка, това е равносилно да унищожишъ своята глава, своитѣ дробове и своята костна система. Докато има глава, човѣкъ мисли, че произлиза отъ Бога, т. е. че е отъ високо произхождение. Като знае своя Божественъ произходъ, човѣкъ трѣбва да се стреми да разработи своята глава, да я закрѫгли, да ѝ даде хубава форма. Главата на човѣка не трѣбва да бѫде плоска, като покривъ, но добре закрѫглена, като кубе на храмъ. Бѫдещитѣ здания, бѫдещитѣ храмове ще се строятъ по новъ начинъ. Прозорцитѣ ще бѫдатъ така направени, че свѣтлината нѣма да пада подъ прави линии, да образува ѫгли на падането и ѫгли на отражаването, но ще пада по криви линии. Бѫдещитѣ храмове, дето хората ще се молятъ, ще сѫ откритото небе: вечерь, когато луната и звездитѣ свѣтятъ, а сутринь, когато слънцето изгрѣва. Въ този храмъ ще има безброй картини, които ще се отнасятъ къмъ по-широкъ, по-възвишенъ свѣтъ отъ физическия. Въ този храмъ всѣки ще се интересува отъ великитѣ картини, които ще се разкриватъ предъ неговия погледъ. Когато се говори за идеаленъ животъ, ние разбираме човѣшката глава. Това се отнася за бѫдещия животъ. Сегашниятъ животъ пъкъ опредѣля миналия. По него сѫдимъ за хората на миналото. За миналия животъ ние не сме отговорни, но ще носимъ отговорность за бѫдещето поколѣние. Чрезъ настоящия животъ ние корегираме грѣшкитѣ на миналия и създаваме добри условия за бѫдещия. Ако мисъльта ни е права, тя може да обгърне цѣлия свѣтъ. Който е могълъ да корегира правилно една своя мисъль, той е записанъ на небето. Тукъ никой може да не знае, какво е направилъ, но въ невидимия свѣтъ е хроникирано. Тамъ всичко се пише. Като отворите книгитѣ на невидимия свѣтъ, ще прочетете, че еди-кой си българинъ, съ такъвъ и такъвъ умъ, е проектиралъ правилно една своя мисъль въ пространството, съ което е принесълъ голѣма услуга на човѣчеството. Дали този българинъ е министъръ, владика, учитель, или нѣкой простъ човѣкъ — безразлично. Името му ще бѫде написано въ небето. Следователно, всѣка хубава мисъль, която проектирате въ пространството, ще ви обгръща, ще носи вашето щастие. Това подразбира да има човѣкъ благоволението на Сатурна, на единъ отъ най-недоволнитѣ и критични богове. Той гледа на човѣчеството съ голѣмо недовѣрие, съ подозрение и седи предъ тѣхъ съ голѣмъ боздуганъ, или съ голѣмо копие и ги следи. Като види, че нѣкой грѣши, той го мушне съ копието си, или го удари съ боздугана си и му казва: Да мислишъ тамъ! Другъ иска да покаже силата си, разпери ножа, но Сатурнъ веднага го мушне съ копието си: Какво си се разперилъ тамъ? Скрий ножа въ ножницата си и повече мисли! Като види нѣкоя красива жена, добре разположена, и нея мушне. Той не обича красивитѣ жени. Единствено къмъ Венера показва слабость. Като види, че Марсъ се влюби въ нея, той казва: Какво да правишъ? Тукъ е малко снизходителенъ, поусмихне се едва забелязано, но следъ това пакъ хване копието си и се понамръщи малко. Като види, че малко се е понамазала, той я мушне съ копието си и казва: Какво си се намазала? Знаешъ ли, че ще пратя при тебе майка ти и баща ти да видятъ, какво правишъ? Обаче, сѫщиятъ този богъ, достатъчно е да види, че нѣкой човѣкъ е проектиралъ една добра мисъль въ пространството, и той написва една линийка на рѫката му. Тази мисъль създава линията на щастието, или сатурновата линия. Който има тази линия на рѫката си, той нѣкога е проектиралъ една добра мисъль въ пространството. Нека се радва на тази линия! Който нѣма тази линия, да гледа сега да я направи. Мнозина ще кажатъ: Сериозно ли ни се говори, или ни залъгватъ само? — И залъгването е наука. Каква разлика има между майката, която залъгва детето си, и професорътъ, който преподава на студентитѣ си? Никаква разлика. Майката напише едно педагогическо правило, но детето казва: Не е така. Тя напише друго педагогическо правило, но детето пакъ казва: Не е така. Майката се намира въ чудо отъ това дете, не знае, какво да прави. Тя изпада въ положението, въ което се намиралъ единъ лѣкарь, на когото била дадена задача да забавлява нѣколко часа малкото си детенце. Този лѣкарь е вече въ другия свѣтъ. Той разправяше следната своя опитность: „Една вечерь жена ми отиде на театъръ и ме остави да гледамъ малкото дете. Никога до това време не бѣхъ се занимавалъ съ малко дете. Случи се, че жена ми малко закъснѣ, и детето започна да плаче. Какво не правихъ съ него? Люляхъ го, на рѫце го носихъ — нищо не помага. Колкото и каквито лекарски методи знаехъ — всички употрѣбихъ — не помагатъ. Колкото педагогически правила знаехъ, и тѣхъ употрѣбихъ — не помагатъ. Най-после ми дойде на умъ да се обърна къмъ Бога. Никога до това време не бѣхъ се молилъ на Бога, но видѣхъ се въ чудо съ това дете. Обърнахъ се къмъ Бога съ думитѣ: Господи, моля Ти се, изпрати ми ангели, добри сѫщества отъ небето, да укротятъ това дете! Каква бѣше изненадата ми, когато, скоро следъ това, детето престана да плаче и заспа?“ Казвамъ му: детето е искало да ти каже да не го занимавашъ съ празни работи, но да го научишъ на Божиитѣ пѫтища. Казвате: Кои сѫ човѣшки пѫтища и кои Божествени? Кои сѫ човѣшки и кои Божествени работи? Всички постѫпки и събития въ живота на човѣка, които служатъ за облагородяване на неговия умъ, сърце и воля, които образуватъ вѫтрешни връзки, които отварятъ душитѣ за възприемане на Божествената свѣтлина, които даватъ възможность на човѣка да се храни съ любовь, да бѫде радостенъ, да има миръ въ душата си, да развива въ себе си вѣра, кротость и въздържание, отъ една страна, милосърдие, благость и търпение — отъ друга страна, това е великъ идеалъ, който тепърва човѣкъ трѣбва да развива. Това сѫ качества на напредналитѣ сѫщества. Когато добие тѣзи Божествени качества, лицето на човѣка започва да свѣти, а въ очитѣ му се забелязва мека, приятна свѣтлина. Можете да направите опитъ да провѣрите това. Вземете едно огледало и се гледайте известно време, но като че другъ човѣкъ гледате. Ще видите, колко е страшно нѣкога човѣкъ да се самонаблюдава. Като се оглеждате, следете погледа си, дали е тихъ и спокоенъ. Обаче, не се гледайте дълго време, защото можете да заспите. Докато човѣкъ се страхува отъ своя погледъ, това показва, че въ него има нѣщо неуравновесено. Ако човѣкъ се страхува отъ своя погледъ, може ли да изисква отъ другитѣ хора да го гледатъ спокойно, безъ страхъ? Следователно, погледътъ на човѣка трѣбва да бѫде мекъ, приятенъ, и който го срещне, да разбере, че въ този човѣкъ се крие Божественото начало и може да сподѣли съ него мислитѣ и чувствата си. Като говорите съ такъвъ човѣкъ, той е готовъ да ви изслуша, да влѣзе въ положението ви и да ви помогне. Той никого не критикува, въ никого не търси дефекти и не се занимава съ тѣхъ. Той знае, че дефектитѣ на хората се дължатъ на нѣщо недоразвито, необработено у тѣхъ. Когато коститѣ на човѣка сѫ груби, това говори за грубъ, низшъ животъ. Коститѣ на хора, които сѫ водили добъръ, възвишенъ животъ, сѫ по-тънки, гледжосани отгоре и по-фини. И кожата на тѣзи хора е по-деликатна, съ по-ситни пори. Космитѣ имъ сѫ тънки, меки, като коприна. Дебелитѣ и корави косми сѫ лоши проводници, лоши възприематели. Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ тънки, меки, гладки косми. Такива косми сѫ добри проводници на слънчевата енергия, както и на Божественитѣ мисли. Чрезъ храната си, човѣкъ може да измѣни, въ смисълъ да подобри, космитѣ си. Каквато е храната, такива ще бѫдатъ и космитѣ му. Каквато е храната, такива сѫ и чувствата, и мислитѣ на човѣка. Въ странство, въ Франция, напримѣръ, когато нѣкой актьоръ трѣбва да представи нѣкаква любовна сцена, известно време той се храни съ овче месо, за да смекчи, да облагороди малко чувствата си. Сѫщото може да се каже и за вълка, който обича овцетѣ и ги напада. Ако запитате вълка, защо се храни съ овце, той ще каже: Понеже по характеръ и по чувства съмъ грубъ, жестокъ, азъ трѣбва да се храня съ овче месо, за да смекча и облагородя малко чувствата си. Овчето месо облагородява характера на хищнитѣ животни. Тази е причината, задето тѣ, изобщо, се хранятъ съ тревопасни животни. А последнитѣ, понеже не сѫ тъй груби по характеръ, се хранятъ съ трева. Това показва, че всѣки се стреми къмъ хубави мисли, къмъ благородни чувства. „Защото вие възлюбихте славата человѣческа повече, нежели славата Божия.“ Външната слава, това е човѣшката слава. Кое бихте предпочели: цѣлъ свѣтъ да ви слави, всички вестници да пишатъ хубави работи за васъ, но никой да не ви обича, или само единъ приятель отъ Божествения свѣтъ да ви обича и да мисли добре за васъ? Добриятъ приятель е всѣкога за предпочитане. Българитѣ казватъ: За предпочитане е да имашъ десеть души неприятели, но разумни, отколкото единъ неразуменъ приятель. Често хората страдатъ, измѫчватъ се, разочароватъ се, безъ да се спиратъ върху едно важно положение: тѣ трѣбва да изучаватъ себе си за да видятъ, че каквото се крие въ тѣхъ, това сѫществува и въ другитѣ хора. Съ паталогическата страна на живота си не се занимавайте, но изучавайте здравословния животъ. Паталогията е вметнато нѣщо въ живота на човѣка. Че нѣкой страдалъ отъ нѣкаква болесть — това е наследствено. Добритѣ работи не се унаследяватъ, човѣкъ вѣчно ги носи съ себе си, Богъ е вложилъ доброто въ човѣка. То представя неговата сѫщина. Синътъ носи качествата на баща си, но бащата не е внесълъ тѣзи качества въ сина си. Качества, които се унаследяватъ, претърпяватъ известни кризи. Азъ не отричамъ наследственостьта, но тя има влияние върху човѣка, само докато е на физическия свѣтъ. Щомъ човѣкъ напусне физическия свѣтъ, и наследственостьта губи вече своето влияние върху него. Отъ човѣка зависи да измѣни условията на своя животъ. Той може да подобри състоянието на своя мозъкъ, на дробоветѣ си и на стомаха. Дробоветѣ му сѫ създадени отъ ангелитѣ. Ангелскиятъ свѣтъ е взелъ участие при създаването на човѣшкитѣ гърди. Затова, именно, интелигентностьта на човѣка е вложена въ неговото сърце. Значи, сърцето мисли. Подъ лъжичката, въ симпатичната нервна система се крие знанието на сърцето. Каквото разположение чувствува човѣкъ подъ лъжичката си, то е вѣрно. Затова, именно, той не трѣбва да се поставя на рѣзки промѣни въ чувствуванията си. Той трѣбва да се стреми къмъ миръ въ душата си. Че билъ боленъ, че три деня не ялъ — той трѣбва да благодари. Че работитѣ му не били уредени, както трѣбва — пакъ да благодари. Човѣкъ трѣбва за всичко да благодари — отъ това зависи неговото вѫтрешно благосъстояние. Ако вѫтрешното чувство въ човѣка е развито, пѫтьтъ му навсѣкѫде ще бѫде отворенъ. Ако това чувство въ него не е добре развито, той ще се намира въ положението на пѫтникъ, който блуждае всрѣдъ мъгла. Следователно, когато казвамъ, че човѣкъ не трѣбва да се безпокои, имамъ предъ видъ това съзнание. Сърцето на човѣка постоянно трѣбва да работи. Сѫщевременно и мозъкътъ му постоянно трѣбва да работи. Възъ основа на това, човѣкъ трѣбва да върши това, което вѫтрешното му чувство го съветва. И тогава, заключенията на нѣкой ученъ върху известенъ въпросъ ще бѫдатъ дотолкова вѣрни, доколкото той се вслушва въ това свое чувство. Нѣкой боленъ сънува, че за да оздравѣе, трѣбва да вземе известно лѣкарство. Лѣкаритѣ му препорѫчватъ други лѣкарства, но тѣ не му помагатъ. Той взима отъ лѣкарството, което е сънувалъ, и оздравява. Значи, има лѣкарства, които повишаватъ трептенията на човѣшкия мозъкъ, вследствие на което той оздравява. Болеститѣ, работоспособностьта на човѣка зависятъ отъ трептенията на неговия мозъкъ. Докато трептенията въ човѣшкия мозъкъ сѫществуватъ, той е способенъ, работливъ човѣкъ, Щомъ тия трептения се изгубятъ, той престава да работи и казва: Не съмъ ученъ човѣкъ, не мога да работя. Нищо не мога да направя. Майка ми и баща ми нищо не сѫ вложили въ мене. — Това е човѣшко мислене. „Вие възлюбихте повече славата человѣческа.“ Да мислите по човѣшки, значи да очаквате слава отъ хората. Да търсите славата Божия, значи да сте готови да слушате това, което Богъ ви говори, да развивате това, което Той е вложилъ въ душитѣ ви. Колко хора може да намѣрите днесъ, които сѫ готови да ви направятъ добро, или да ви насърдчатъ? Това не означава, че хората сѫ лоши, но нѣматъ условия въ себе си да проявятъ доброто. Често, безъ да знаятъ истината по известни въпроси, тѣ бързатъ да дадатъ мнението си, но като имъ се обясни, казватъ: Извинете, ние имахме криви понятия, криви разбирания по тия въпроси. — Щомъ знаете това, нѣма защо да се сърдите на хората. Тѣ живѣятъ съ редъ предубеждения. И вие имате предубеждения за Божествения свѣтъ. Достатъчно е за петь минути само да влѣзете въ Божествения свѣтъ и да се разговаряте съ едно отъ сѫществата на този свѣтъ, за да измѣните съвършено мнението си за тѣхъ. Който иска да бѫде ученъ, той непременно трѣбва да влѣзе въ връзка съ напредналитѣ сѫщества въ Божествения свѣтъ. Много отъ тия сѫщества сѫ видими, живѣятъ на земята и работятъ между ученитѣ хора. Нѣкои пъкъ се явяватъ рѣдко на земята. За разумния човѣкъ всичко това сѫществува, било на земята, било въ невидимия свѣтъ. И тъй, започнете съ вашата глава, т. е. започнете да работите съ Божествения свѣтъ! Всички съвременни хора, призвани да работятъ въ свѣта, трѣбва да започнатъ отгоре, отъ главата, отъ Божественото въ себе си. Голѣмитѣ мѫчнотии, на които хората се натъкватъ, се дължатъ на многото знания, които сѫ придобили. Това знание нѣма приложение въ тѣхния животъ. Въ бѫдеще това знание ще се оформи и ще се приложи, но за днесъ то остава неизползувано. Много отъ сегашнитѣ знания внасятъ въ живота на хората голѣми противоречия. Напримѣръ, въпроситѣ за произхода на човѣка, за сѫществуването на другъ свѣтъ, за наследственостьта и т. н., внасятъ въ ума на човѣка редъ противоречия. Напримѣръ, споредъ съвременнитѣ учени, унаследенитѣ отъ родителитѣ чърти не могатъ да се измѣнятъ. Това значи: за да се измѣнятъ унаследенитѣ чърти въ човѣка, въ неговото естество трѣбва да стане коренна промѣна. А това е възможно, Преди години, Американското правителство, се бѣше нагърбило съ задачата да превъзпита нѣкои индийци. За тази цель, тѣ взеха нѣколко отъ най-способнитѣ между тѣхъ, млади момчета, и ги възпитаваха по тѣхни методи, свършваха тѣхни училища и университети. Обаче, като се връщаха въ роднитѣ си мѣста, следъ десеть години най-много, тѣ изгубваха всичката американска култура и започваха да живѣятъ пакъ по старому. Значи, тази придобивка, тази култура, това възпитание е било външно. То не е могло да произведе въ тѣхъ вѫтрешенъ превратъ. Обаче, онѣзи индийци, които възприемаха Христовото учение, и следъ връщането си въ своето отечество, тѣ устояваха на това, което сѫ придобили. Значи, единствено Христовото учение е въ сила да произведе вѫтрешенъ превратъ въ човѣка. Само Христовото учение е въ сила коренно да измѣни естеството на човѣка. Следователно, въ чувствата на човѣка трѣбва да станатъ дълбоки промѣни. Отъ дълбочината на чувствата зависятъ и преобразованията, които могатъ да станатъ съ човѣка. Всѣка идея, която не разтърсва човѣка отъ дълбоко, не да го отчае, но да проникне дълбоко въ душата му, не може да се реализира. Значи, следъ чувствата, идатъ идеитѣ на човѣка. Сѫщевременно човѣкъ трѣбва да развива своята вѣра, кротость и своето въздържание. По отношение на храната въ Божествения свѣтъ, човѣшкиятъ мозъкъ се нуждае първо отъ любовь. Сърцето пъкъ се нуждае отъ търпение. Търпението е храна за сърцето. Търпението е най-приятното нѣщо за човѣка. То е качество, сила, която е достояние за най-разумнитѣ, за най-силнитѣ сѫщества въ свѣта. За човѣка на физическия свѣтъ е нужна вѣра, Вѣрата се нуждае отъ любовь и търпение. Тѣзи три качества сѫ необходими за правилното развитие на човѣшкия умъ. Който нѣма вѣра, любовь и търпение, той спъва своето умствено развитие. Затова, именно, човѣкъ трѣбва да изучава всѣки предметъ съ любовь. Безъ любовь той не може да учи. Каквато наука и да изучавате — физиогномия, френология, хиромантия, астрология, естественитѣ науки, математика, геометрия — безъ любовь вие никога не можете да проникнете въ тѣхния дълбокъ вѫтрешенъ смисълъ. Геометрията е най-стариятъ езикъ, съ който човѣчеството нѣкога си е служило. Който разбира геометрията, той разбира езика на природата. Природата говори съ геометрически фигури. Когато иска да покаже, кой е разуменъ човѣкъ, природата туря на челото му две успоредни линии. Такъвъ човѣкъ може да се справя съ всички хора. Когато иска да покаже, кой е честенъ, взискателенъ човѣкъ, природата туря на челото му само една линия. Тази линия сѫщевременно показва и критическо разположение на ума на даденъ човѣкъ. Дето природата е турила триѫгълникъ на челото, това показва равновесие и правилность въ функциитѣ на мозъка. За да разбере живота, човѣкъ трѣбва да разбира своя умъ, своето сърце, своята воля. Следователно, когато говоримъ за славата Божия, ние разбираме всички възможности, които Богъ е вложилъ въ човѣка. Въ бѫдеще човѣкъ ще влѣзе въ единъ широкъ свѣтъ, съ широки възможности. Той ще се освободи отъ смъртното, отъ временнитѣ черупки и ограничения, въ които сега живѣе и ще му се дадатъ безсмъртнитѣ възможности и богатства на природата, за да може да работи и да строи тъй, както сега разбира. Днесъ и малкитѣ деца иматъ великата идея, че могатъ да вдигатъ голѣмъ товаръ, но като се опитатъ, виждатъ, че тѣхната форма е слаба да извърши това, което мислятъ. Та когато мнозина отъ васъ мислятъ, че сѫ добри, това се отнася до живота на тѣхната глава. Тѣ сѫ добри и могатъ да бѫдатъ добри, но щомъ слѣзатъ на физическия свѣтъ, злото веднага ги завладява. Злото е сила, течение, което лесно завладява човѣка. Достатъчно е десеть лоши хора да ви срещнатъ на пѫтя, за да могатъ съ мисъльта си да измѣнятъ вашето състояние. И обратно: достатъчно е десеть добри хора да ви срещнатъ, за да измѣнятъ съ мисъльта си вашето състояние. Хората се намиратъ подъ постоянно внушение, било на книги, било на приятели, на познати и непознати, на окрѫжаващата срѣда и т. н. Единъ английски писатель разправялъ една своя опитность за силата на внушението. Той си купилъ отъ Кавказъ една хубава кама, изработена съ злато. Колкото пѫти поглеждалъ къмъ камата, винаги изпитвалъ желание да мушне нѣкого съ нея. Той се чудилъ, отде иде това желание въ него. Впоследствие разбралъ, че съ тази кама билъ убитъ човѣкъ. Значи, мисъльта, която е вложена въ предмета, съ който е извършено известно престѫпление, се предава и на други хора, чрезъ закона на внушението. Ако носите пръстенъ отъ човѣкъ, който е станалъ жертва нѣкѫде, той може да ви повлияе, въ смисълъ, че и вие, като него, да станете единъ день жертва. Затова, колкото цененъ да е този пръстенъ съ камъкъ върху него, хвърлете го, не го носете на рѫката си. Отъ това гледище, всички нѣща трѣбва да се чистятъ, да се освобождаватъ отъ лошитѣ влияния, които сѫ останали върху тѣхъ. Затова, именно, ако ви даватъ дрехи отъ умрѣли, отъ болни хора, не ги носете. Носете само такива нѣща, които ви създаватъ разположение. Ако вашата баба, или вашиятъ дѣдо сѫ били свети, благородни хора, носете тѣхнитѣ пръстени, като светиня. Обаче, ако тѣ не сѫ били добри хора, нищо не носете отъ тѣхъ. Всѣко нѣщо, което не ви създава разположение, не го носете. Всѣка Божествена мисъль, всѣко Божествено чувство, като влѣзе въ васъ, създава добро разположение на духа ви. Тѣ иматъ специфична форма, своя красота. Задъ всѣка Божествена мисъль седи едно разумно сѫщество. Щомъ тази идея проникне въ ума ви, едновременно съ нея се привлича и разумното сѫщество. Значи, идеята е домътъ, стаята, въ която разумното сѫщество ще влѣзе да работи заедно съ човѣка. Първо човѣкъ трѣбва да преобрази ума и сърцето си, за да може да го посети Великиятъ, Който е създалъ цѣлия свѣтъ — небето и земята, цѣлата наука, всички изкуства. Той ще внесе въ човѣка безсмъртния животъ — животътъ на възкресението. Това посещение ще трае само една секунда, но никога нѣма да се забрави. Ехото му ще продължава въ вѣчностьта. Казвате: Само една секунда! Това е толкова кратко. — Знаете ли, какво нѣщо е да ви посети свѣтлината само за една секунда? За една секунда свѣтлината изминава разстояние отъ 300,000 клм. пѫть. За колко време можете да изминете този пѫть? Достатъчно е Богъ да ви посети само за една секунда, за да ви остави животъ отъ хиляди години. Ако вие задържите въ себе си богатството, което Той ви е оставилъ само въ една секунда, ще се ползувате отъ това богатство хиляди години. Колко работа ще ви създаде това посещение! Богъ само ще ви погледне, и ще усетите, че товарътъ ви е снетъ отъ гърба. Ще олекнете като ангелъ, и ще бѫдете готови да разперите криле, да хвръкнете изъ пространството и да кажете: Сега разбрахъ, какво нѣщо е животътъ. И тогава, каквато работа започнете, каквато наука заловите, всичко ще свършите съ успѣхъ. Само така ще разберете думитѣ: „За Бога всичко е възможно.“ Но затова се изисква търпение. Много добродетели има у васъ недоразвити, а тѣ трѣбва да се развиятъ. Христосъ казва: „Търсете слава Божия, а не слава человѣческа!“ Славата Божия е вѫтрешна слава, а славата человѣческа е външна слава. Съвременниятъ свѣтъ жертвува славата Божия за славата человѣческа. Бѫдещата раса ще отдаде предпочитание на Божията слава. Тогава ще имаме Божествена култура. Само тогава ще се реализиратъ вашитѣ мисли и желания. Само новото, което възприемете, ще бѫде въ сила да подобри сегашния ви животъ. За тази цель, отсега още вие трѣбва да започнете да се миете, да се чистите, да хвърлите старитѣ си дрехи, да се освободите отъ дълговетѣ си. Като дойде новото време, всички разумни хора ще бѫдатъ готови да подематъ живота отново. Тогава всички ще бѫдатъ млади. Стари хора между васъ нѣма да има. Хората на новата култура нѣма да остаряватъ. Щомъ нѣкой стане на 120 години, той ще извика приятелитѣ си, ще имъ даде угощение и ще каже: Азъ заминавамъ. Въ новата култура нѣма да има никакви гробища. „Търсете славата, която иде отъ Бога!“ Сега азъ оставямъ тази мисъль въ умоветѣ ви. Работете върху вашия мозъкъ! Работете върху вашето сърце! Само така ще придобиете миръ въ душата си и ще работите за развиване на милосърдието, както и на интуицията въ себе си. Само така ще се домогнете и до положителната наука. Работете върху мозъка си да го преустроите, да възприемете свѣтли, възвишени идеи. Възвишена идея е тази, която обхваща цѣлата земя. Тази идея е Божествена. Ако една идея обхваща само една държава, тя не е още възвишена, не е Божествена идея. Радиото, напримѣръ, показва, че мисъльта се предава по цѣлата земя. Мисъльта се предава по цѣлото пространство. „Търсете славата Божия!“ Работете върху вашия мозъкъ, върху вашата глава, ако искате да се подмладите. Този е най-правилниятъ начинъ за подмладяване. Работете за славата Божия, а не за славата человѣческа, ако искате да се повдигнете, ако искате да повдигнете ближнитѣ си. Работете за славата Божия, работете за своя мозъкъ, ако искате да влѣзете въ новата култура, която сега иде въ свѣта. 29. Беседа отъ Учителя, държана на 1 априлъ, 1928 г. София. — Изгрѣвъ.
  9. Ани

    1928_03_25 Остани с насъ!

    От томчето "Синове на възкресението" Сила и живот, X серия, т.3,(1928), Издание 1934 г., София Книгата за теглене на PDF Съдържание Остани съ насъ! „Остани съ насъ, защото е привечерь, и деньтъ превали.“ Лука 24:29. Има учени хора въ свѣта, които, отъ единъ малъкъ скѫпоцененъ камъкъ, създаватъ цѣла история: произходътъ и образуването на този камъкъ, условията на създаването му и т. н. Има учени хора въ свѣта, които, отъ една малка кость на нѣкое предпотопно животно, възстановяватъ цѣлото животно: скелетътъ му, неговата голѣмина, условията, при които е сѫществувало това животно и т. н. Онѣзи, които иматъ картината на това животно, чудятъ се, какъ е дошло на ума на тия учени да възкръсяватъ мъртвитѣ животни отъ миналитѣ вѣкове. Тѣ се запитватъ, защо трѣбва да изучаватъ това предпотопно животно. Химикътъ пъкъ ще запита, защо е трѣбвало да се знае състава и разположението на земнитѣ пластове, когато се е образувалъ този малъкъ скѫпоцененъ камъкъ. Кой какъ се спре върху историята на скѫпоценния камъкъ, ще каже: Ние можемъ да носимъ скѫпоценнитѣ камъни на главата, на рѫцетѣ, на вратоветѣ си, безъ да знаемъ тѣхната история. Това на половина е право. Ако черноземътъ, въ който съ посѣти плоднитѣ дървета, не бѣше обработенъ, той щѣше да поквари тѣхнитѣ цвѣтове, и тѣ нѣмаше да вържатъ, нѣмаше да дадатъ добри плодове. Значи, хубавитѣ цвѣтове се криятъ въ канаритѣ, затова трѣбва да ги изучаваме. Следователно, кажете ли, че миналитѣ форми не ви сѫ потрѣбни, вие падате въ друга крайность. Всички предпотопни животни, които сѫ изчезнали вече, сѫ оставили своята плъть, своитѣ кости на земята, и досега още ние се хранимъ отъ изобилието на това, което тѣ съ ни оставили. Благодарение, че тѣ съ измрѣли, за да сѫществува сегашното човѣчество. Иначе, то не би могло да сѫществува. Ето, съвременнитѣ хора считатъ за свой дългъ да турятъ на гроба на нѣкой виденъ покойникъ — герой за отечеството си, държавникъ, или нѣкое духовно лице, бюста му. Защо турятъ бюстоветѣ на виднитѣ хора върху гробоветѣ имъ? Да покажатъ на хората, че въ свѣта нищо не умира. Сѫщо така се доказва, че и съ изчезването на тѣзи грамадни, предпотопни животни и растения, които нѣкога сѫ сѫществували, тѣ окончателно не сѫ изчезнали. Следъ като сѫ завършили своята работа на земята, тѣ сѫ отишли другаде нѣкѫде да работятъ — влѣзли сѫ въ човѣка. Нима машинитѣ, които сѫ взели участие при съграждането на нѣкоя голѣма стена, следъ свършването на стената изчезватъ? Тѣ не сѫ изчезнали, но сѫ отишли другаде да работятъ. Въ природата сѫществува непреривенъ процесъ, непреривни действия. Учениятъ, въ широкъ смисълъ на думата, трѣбва да познава непреривностьта въ процеситѣ на природата. И всѣкога, когато се прекѫсватъ процеситѣ, идватъ страданията. Отъ такива прекѫсвания на бентоветѣ си, често американцитѣ страдатъ. Американцитѣ, които минаватъ за най-културни, за умни, цивилизовани и практични хора, често, поради нѣкаква несъобразителность отъ тѣхна страна, пострадватъ отъ своитѣ бентове, не знаятъ, де да ги поставятъ. Тѣ сѫ голѣми любители на бентове. Преди години, надъ единъ отъ своитѣ градове, тѣ подпушили една голѣма рѣка, направили бентъ, за да заградятъ едно езеро, въ което да могатъ зимно време да се разхождатъ съ шейни и съ кънки. Този бентъ представялъ грамадна стена, висока 25 — 30 метра, за да събира голѣмо количество вода. Инжинеритѣ, които строили тази стена, мислили, че тя ще издържи на напора на водата. Обаче, единъ день тази стена се съборила, и водата залѣла града. Хиляди кѫщи били залѣти съ вода и хиляди хора удавени. На нѣколко мѣста въ Америка сѫ се случили подобни прекѫсвания на бентове, отъ които хиляди хора сѫ пострадали. Ще кажете, че тѣзи американци сѫ излѣзли глупави, като не сѫ взели предъ видъ всички възможности за станалитѣ нещастия. Казвамъ: колко бентове днесъ не сѫ поставени на мѣсто! Нима вашитѣ бентове сѫ поставени на мѣсто? Досега азъ не съмъ срещналъ нито единъ човѣкъ, на когото всички бентове да сѫ на мѣсто. Много отъ вашитѣ бентове сѫ надъ града, а много сѫ подъ града, и всѣкога се очаква да дойде нѣкаква опасность въ живота. По този начинъ, именно, азъ обяснявамъ моралното падане на нѣкои хора. Когато казватъ, че нѣкой човѣкъ е падналъ морално, казвамъ, че нѣкой бентъ надъ града на този човѣкъ се е прекѫсналъ нѣкѫде и залѣлъ голѣма часть отъ този градъ. Това е криза въ неговия животъ. Този човѣкъ не е могълъ да устои на едно свое силно желание. Той не е могълъ да устои предъ известна съблазънь, предъ касата на своя господарь. Отворената каса на неговия господарь е сила, която нахлува въ сърцето му, събаря бента и завлича всичко, което е подъ него. Съ бента заедно отива и човѣкътъ. Следователно, човѣкъ трѣбва да гради върху ония здрави основи, на които първоначално още животътъ е билъ поставенъ. Затова той трѣбва да знае, какво е необходимо за този животъ. Не е въпросътъ за задгробния животъ. Като процесъ, задгробниятъ животъ представя цъвтенето, но преди цъвтенето е растенето. Преди да цъвне, дървото ще расте редъ години. Значи, всѣки трѣбва да се запита, кое е най-сѫщественото за деня. Сѫщественото за всѣки день е онова, което можемъ да постигнемъ. Значи, при съзнателното растене сѫществено е онова, което може да ни достави необходимитѣ материали, да свършимъ работата, която ни е дадена за деня. Следъ като свършимъ тази работа, ще имаме едно малко удоволствие, едно малко възнаграждение. Това наричаме ние постигане на нашитѣ идеали. За всѣки день е предвидено едно малко постижение. Ако постигнете това, което желаете, волята ви се усилва, сърцето ви се усилва и умътъ ви се усилва. Ако не постигнете това, което желаете, въ васъ настава разслабване на силитѣ ви. На това основание, ударитѣ, които идатъ отвънъ, хората наричатъ сѫдба. Не, това не е нищо друго, освенъ разкъсване, разпадане на бентоветѣ имъ. Ударитѣ, които идатъ отвънъ, съ разумни актове. Когато чукътъ удря добре, и гвоздеятъ пада на мѣсто. Но когато гвоздеятъ се забива повече, отколкото трѣбва, той става непотрѣбенъ. Всѣки гвоздей трѣбва да отиде на своето мѣсто. Следъ възкресението си, Христосъ се яви на ученицитѣ си, и тѣ Му казаха: „Остани съ насъ!“ Защо? Защото е вечерь, не е день, когато слънцето изгрѣва, но е вечерь. Изгрѣването на слънцето подразбира изгрѣвъ на Божественото въ човѣка. „Остани съ насъ!“ Остани съ насъ тази вечерь да ни разправишъ нѣщо отъ Божественото, което носишъ съ себе си. Значи, Христосъ трѣбва да ни остави най-хубавото, което носи съ себе си. Защо рударьтъ промива златния пѣсъкъ? Той иска да отдѣли златото, а пѣсъкътъ да тури настрана. Какво е желанието на търговеца, който се занимава съ клиентитѣ си? Той има желание всичкитѣ му клиенти да влѣзатъ въ неговия дюкянъ, да купятъ нѣщо, да му оставятъ часть отъ паритѣ си, а после той да остане самъ съ своето съкровище. Всѣки човѣкъ, най-после, все иска да остане съ нѣкого. И тъй, основната идея трѣбва добре да се разбере. Защо? Защото понѣкога хората разбиратъ нѣщата, но не знаятъ тѣхното приложение. Значи, всѣко нѣщо има свое теоретическо разбиране, както и свое практическо приложение. И наистина, вие можете да срещнете двама лѣкари, единиятъ силенъ въ теорията, а другиятъ — въ практиката. Викатъ първия лѣкарь при едного, кракътъ на когото е счупенъ. Той преглежда крака на болния, констатира на кое мѣсто е счупенъ и на колко парчета е надробена костьта. Питатъ го: Какво трѣбва да се направи сега? Той казва: Азъ констатирамъ само, че кракътъ на еди-кое си мѣсто е счупенъ, а вие трѣбва да намѣрите човѣкъ, който може да го намѣсти. Викатъ втория лѣкарь. Той веднага пристѫпва къмъ работа: туря рѫцетѣ си на счупената кость, разбира положението на болния и започва да поставя всѣка часть на нейното мѣсто. Следъ това той казва на болния: Ще държите крака си неподвижно, 40 деня нѣма да го мѣстите никакъ. Питамъ: кое е по-хубаво — да познаете, коя кость е счупена и на колко части, или да поставите всѣка кость на нейното мѣсто. По сѫщия начинъ, при съграждане на вашия животъ, вие трѣбва да разбирате онѣзи вѫтрешни процеси, споредъ които да знаете, де да поставяте всѣко ваше чувство. Въ всѣки даденъ моментъ, въ съзнанието на човѣка се зараждатъ известни мисли, идеи, желания, които занимаватъ неговия умъ. Той се решава да действува, да реализира тия свои желания, но нѣма планъ, не знае, какъ и де да ги постави. Напримѣръ, нѣкой става пръвъ министъръ, иска да внесе известни реформи, известни подобрения, но нѣма опредѣленъ планъ, отде и съ какво най-напредъ да започне. Ако нѣкой стане министъръ, първата му работа е да уволни всички чиновници, всички стражари, които не сѫ отъ неговата партия, и на тѣхно мѣсто да назначи свои хора. И това е добре, но кога? Когато новоназначенитѣ чиновници сѫ по-способни, по-благородни отъ първитѣ. Обаче, ако не сѫ по-способни отъ първитѣ, тази смѣна е безпредметна. Ако новитѣ чиновници сѫ хора безъ моралъ, безъ култура, безъ наука, каквито често се срещатъ, учени - недоучени, тѣ не могатъ да помогнатъ на отечеството си. Тѣ сѫ хора, които обиратъ на общо основание, за което ще ги видите въ затворъ, ужъ несправедливо осѫдени за нѣкакви злоупотрѣбявания. Такава реформа на мѣсто ли е? Даже и на мѣсто да е, съ нея не трѣбва да се започва. Когато единъ министъръ дойде на власть, той първо трѣбва да се примири съ враговетѣ си, да ги извика и да имъ каже: Вие имате такива и такива възгледи, съ които нѣкога можете да ми бѫдете полезни; когато не постѫпвамъ добре, искамъ отъ време на време да ми напомняте. Сега ще приведа единъ случай изъ живота на единъ американски проповѣдникъ, който обичалъ да преувеличава нѣщата. Веднъжъ той чулъ нѣкои отъ слушателитѣ си да се произнасятъ за него: Нашиятъ проповѣдникъ не говори всѣкога истината. Като чулъ това, проповѣдникътъ казалъ на своя приятель: Слушай, приятелю, ще те моля, когато се увлѣка въ проповѣдьта си и започна да преувеличавамъ фактитѣ, дай ми знакъ съ пръста си да се корегирамъ. Единъ день, когато проповѣдвалъ на слушателитѣ си, трѣбвало да спомене за единъ еврейски герой, който хваналъ 300 лисици, вързалъ на опашкитѣ имъ по една запалена свѣщь и така ги пусналъ. При това, трѣбва да се знае, казвалъ той, че опашкитѣ на тѣзи лисици били по три метра дълги. Приятельтъ му го погледналъ, далъ му знакъ съ пръста си, че преувеличилъ. Тогава проповѣдникътъ продължилъ: Като преглеждахъ писаното отъ различни автори за тия лисици, намѣрихъ, че невъзможно е да сѫ имали тѣ по три метра дълги опашки. Пъкъ и мене ми се струва, че е невъзможно това. Опашкитѣ имъ сѫ били дълги отъ 2—2½ м. Приятельтъ му пакъ далъ знакъ, че и това е много. — Ще ме извините, драги слушатели, струва ми се, че и два метра не сѫ били дълги опашкитѣ на лисицитѣ. Тѣ ще сѫ били най-много 1½ м. Приятельтъ пакъ далъ знакъ, че и това е много. — Впрочемъ, казалъ проповѣдникътъ, повече отъ единъ метъръ не сѫ били. Приятельтъ пакъ далъ знакъ съ пръста си. — Вижте какво, нѣма защо да говоря за ония времена. Тогава опашкитѣ на лисицитѣ може да сѫ били и по единъ метъръ дълги, но споредъ мене, най-вѣроятно е да има грѣшка въ тия данни, повече отъ половинъ метъръ не могатъ да бѫдатъ дълги. Приятельтъ му пакъ далъ знакъ.— Не, отъ половинъ метъръ надолу не слизамъ! Казвамъ: трѣбва да се знае, че дължината на опашката на лисицата е точно опредѣлена. Ако този проповѣдникъ бѣше си далъ малко трудъ да изучи лисицата, щѣше да види, че невъзможно е отъ 2500 години насамъ дължината на лисичата опашка да се намали отъ три метра на половинъ метъръ. По сѫщия начинъ единъ английски проповѣдникъ изненадалъ слушателитѣ си, като имъ казалъ, че овцетѣ пиятъ вода, само когато сѫ болни. Знанието на много хора, които разискватъ върху известни обществени въпроси, се простира не по-далечъ отъ това на английския проповѣдникъ, който казалъ, че овцетѣ пиятъ вода, само когато сѫ болни. Въ сѫщность, когато сѫ болни, овцетѣ или никакъ не пиятъ вода, или малко пиятъ. Понеже съвременнитѣ хора сѫ бързи въ своитѣ разисквания, въ своитѣ заключения, темитѣ, които тѣ развиватъ, ставатъ безинтересни. Тѣ мязатъ на ония хора, които обичатъ да разиграватъ лотария. Взиматъ единъ билетъ и съ нетърпение чакатъ деня да се тегли лотарията, да спечелятъ нѣщо. Това говори за голѣмото суевѣрие на съвременнитѣ хора. Като не спечелятъ съ първия билетъ, тѣ купуватъ втори, трети, съ надежда, че този пѫть ще спечелятъ нѣщо. Азъ познавамъ единъ господинъ, който отъ 15 години насамъ постоянно купува лотарийни билети, но и до днесъ нищо не е спечелилъ. Той все вѣрва, че ще спечели първата премия. Преди нѣколко години дохожда при мене единъ българинъ иманяръ, да ме пита, не зная ли, де е имането, което преди две хиляди години нѣкой виденъ римски адмиралъ го заровилъ нѣкѫде. Въ Бургазъ се е образувало едно дружество, което търси това злато. Интересно е, на какво, именно, се съгражда тази вѣра, че човѣкъ може да спечели. На какво отгоре се крепи вѣроятностьта, че може да се спечели нѣщо, било на лотария, било да се намѣрятъ заровени пари въ земята. Единъ мой познатъ твърдѣше, че ще живѣе 120 години. Не се минаха една — две години, и той замина за онзи свѣтъ на 70 годишна възрасть; значи, съ 50 години по-рано. Казвамъ: изчисленията на този човѣкъ не сѫ били вѣрни. Човѣкъ може да живѣе 120 години, но той трѣбва да има такова разположение на духа, че отдето и да дойдатъ вълни, каквито страдания и удари да му дойдатъ, да не предизвикатъ въ него никакво сътресение. Ако страданията въ живота произвеждатъ сътресения въ човѣка, той едва ли ще може да доживѣе 50 години. „Остани съ насъ!“ Великото, красивото въ живота трѣбва да остане съ насъ. Думитѣ „остани съ насъ“ могатъ да се отнесатъ до Христа, а могатъ да се отнесатъ и до нѣкоя наша основна идея. Идеитѣ не сѫ само форми. Всѣка свещена идея е идея на нѣкое живо, разумно сѫщество, което е тѣсно свързано съ насъ. Неговиятъ животъ е преплетенъ съ нашия. Следователно, всѣка идея, която живѣе въ насъ, и отъ която не можемъ да се освободимъ, е преплетена съ нашия животъ и върви паралелно съ него. Ето защо, ние трѣбва да подържаме разумни отношения съ всѣка наша идея, като съ живо сѫщество. Вземете, напримѣръ, идеята, която всѣки човѣкъ подържа въ себе си — да бѫде обичанъ. За да бѫде обичанъ, човѣкъ трѣбва да има нѣщо въ себе си, за което да го обичатъ. Всѣки иска да му дойде единъ приятель да го нагости. Отлична идея е тази. Но за да ти дойде нѣкой, трѣбва да има съ какво да го нагостишъ. Другъ е въпросътъ, ако той самъ ти дойде на гости и донесе нѣщо за ядене. Обаче, ако ти го поканишъ да дойде, и нѣмашъ съ какво да го угостишъ, а той донесе всичко, ти ще се почувствувашъ унизенъ, че не си билъ въ състояние да приемешъ единъ гостъ, както трѣбва. „Остани съ насъ!“ Този е важниятъ въпросъ, който трѣбва да се разреши на земята. Този въпросъ трѣбва да се разреши днесъ, а не въ бѫдеще. Ако тази идея „остани съ насъ“ я разрешите още днесъ, и вървите паралелно съ нея, за васъ всичко ще бѫде възможно. Когато ученицитѣ пожелаха Христосъ да остане съ тѣхъ, Той остана ли? Остана. Казва се въ Писанието, че Христосъ имъ отворилъ умоветѣ, и тѣ Го познали. Следъ като си заминалъ, тѣ били радостни и весели и се върнали при приятелитѣ си да имъ разправятъ, че срещнали Учителя си, Който имъ разправилъ велики работи за бѫдещето, за плановетѣ на небето, на невидимия свѣтъ и т. н. Когато говоримъ за невидимия свѣтъ, вие разбирате свѣтъ, който нѣма никакви отношения къмъ васъ. Не, невидимиятъ свѣтъ е реаленъ; той има отношения къмъ васъ. Той е Божествениятъ свѣтъ, който се проявява и въ най-малкитѣ нѣща на живота. Този свѣтъ ви упѫтва, той ви дава посока, направление. Понѣкога искате да кажете нѣкоя лоша дума, но нѣщо ви казва: Въздържай езика си, защото лошитѣ думи носятъ лоши последствия. Нѣкога допуснете нѣкоя лоша мисъль въ ума си, но отвѫтре нѣщо ви казва: Не оставяйте тази мисъль въ ума си, защото лошитѣ мисли оставятъ следъ себе си нечистотии, отъ които мѫчно ще се освободите. За потвърждение на тази мисъль, ще приведа следния примѣръ. Игуменътъ на единъ монастиръ заминалъ за онзи свѣтъ, безъ да успѣе да даде отчетъ на замѣстника си за това, което вършилъ до негово време. Новиятъ игуменъ дълго време се молилъ, дано се яви по нѣкакъвъ начинъ стариятъ игуменъ отъ онзи свѣтъ, да му разправи, де оставилъ паритѣ, какво да прави съ тѣхъ и т. н. Най-после стариятъ игуменъ могълъ по нѣкакъвъ начинъ да излѣзе отъ ада, дето се намиралъ следъ заминаването си отъ този свѣтъ, понеже не билъ отъ праведнитѣ, но съ присѫтствието си въ монастиря, внесълъ такава неприятна миризма, че служителитѣ били принудени да премѣстятъ цѣлия монастиръ другаде нѣкѫде. Новиятъ игуменъ забравилъ и монастиря, и паритѣ, не помислилъ вече да се връща назадъ. Никой не смѣелъ да влѣзе въ този монастиръ. Игуменътъ си казвалъ: Защо ми трѣбваше да викамъ този старецъ, да ми казва, де сѫ паритѣ на монастиря? — Монастиръ съ пари не се поправя. Общество съ пари не се поправя. Ако новиятъ игуменъ бѣше истински служитель на Бога, той самъ трѣбваше да намѣри паритѣ, не трѣбваше да се обръща за съдействие къмъ умрѣлитѣ. Той трѣбваше да има достатъчно вода на разположение, че като извика стария игуменъ, да го посрещне вънъ нѣкѫде, тамъ да го измие, изчисти и после да го пусне да влѣзе въ монастиря. Какъ постѫпи той? Като сѫдия, който сѫди нѣкой престѫпникъ. Такива сѫ разбиранията на съвременнитѣ хора. Тѣ викатъ единъ престѫпникъ и казватъ: Да дойде невежиятъ, простакътъ. Казвамъ: ако е въпросъ за простащина, всички хора сѫ простаци. Защо? Защото, ако не бѣха простаци, тѣ щѣха да бѫдатъ щастливи, щѣха да бѫдатъ безсмъртни. Ако кажатъ днесъ нѣкому, че е простакъ, той ще се обиди. Питамъ: защо трѣбва да се обижда? Ако майка му и баща му сѫ умрѣли, той е простакъ — нищо повече. Ако и той умре, и той е простакъ. Нѣма защо да се обиждате. Едно ще знаете: който умира, той е простакъ. Като умре нѣкой, нѣма защо да пишете, че тукъ почива младъ и зеленъ момъкъ, не вкусилъ още отъ живота. По-добре пишете: Тукъ почива единъ простакъ, който не разбираше Божиитѣ закони. Казвате: Така не се говори. Какво прави лѣкарьтъ, като прегледа нѣкой боленъ и намѣри въ него нечисто, заразено, мѣсто. Той изважда ножчето си, изрѣзва заразеното, нечистото мѣсто и започва да стърже. А когато види на дървото нѣкой красивъ, узрѣлъ плодъ, той внимателно го хваща съ двата си пръста и го опитва. Следователно, който иска да бѫде обичанъ, той трѣбва да има идея въ себе си, да бѫде искренъ човѣкъ. Днесъ рѣдко се срѣщатъ искрени хора въ свѣта. Повечето хора сѫ турили маски на лицата и мислятъ, че съ този моралъ, който иматъ, ще могатъ да спасятъ себе си, ще могатъ да спасятъ свѣта. Това не значи, че свѣтътъ не е спасенъ, но вашиятъ свѣтъ не е спасенъ. Съвременниятъ моралъ е бентъ, който единъ день ще се прекѫсне нѣкѫде и ще залѣе цѣлия градъ подъ него, Какъвъ моралъ е този, когато приятельтъ ти едно говори предъ тебе, а друго задъ тебе? Какъвъ приятель е този, който, преди да е познавалъ твоитѣ слабости, те е обичалъ, а щомъ научи слабоститѣ ти, измѣня мнението си и чувствата си къмъ тебе? Какъвъ приятель е този, който ти дава пари съ 30 — 40% лихва? Хората се търсятъ днесъ, за да се хвалятъ едни-други, да си бѫдатъ полезни, за да си помагатъ, а не защото се обичатъ. Още въ времето на Христа бѣше казано, че когато нѣкой е нещастенъ, не трѣбва да влиза въ дома на приятеля си. Въ Стария Заветъ още е казано, когато нѣкой е заразенъ отъ чума, отъ проказа, или отъ друга нѣкаква опасна болесть, той не трѣбва да влиза въ дома на приятеля си. Свещено трѣбва да се пази приятелското чувство. Тъй щото, ако нѣкой има известна слабость, той трѣбва да знае, че тѣзи стари форми, тѣзи стари навици и недѫзи и при новитѣ убеждения, и при новия животъ пакъ ще се явятъ, но съ нови форми. Значи, старото ще върви паралелно съ новото. „Остани съ насъ!“ Идейното трѣбва да остане съ насъ. Идейното въ живота носи радость и веселие за душата. Щомъ идейното изчезне, страданията дохождатъ. Който не разбира този законъ, той се оплаква отъ живота, отъ страданията и казва, че братята и сестритѣ му го измѫчвали. — Това е невъзможно. Никѫде въ историята на човѣчеството не се е срещналъ случай, дето братя и сестри, които те обичатъ, да те измѫчватъ. Онзи, който измѫчва нѣкого, той нѣма нищо общо съ братството. И Христосъ бѣше измѫчванъ, битъ. Кой би Христа? Кой измѫчваше светиитѣ? Все грѣшнитѣ хора. Съвременнитѣ християни не сѫ си обяснили още, кои сѫ причинитѣ, задето хората се измѫчватъ едни-други. Ще кажете, че нѣкои хора иматъ слабость да биятъ, да измѫчватъ другитѣ. — Това не може да бѫде обяснение. Едно трѣбва да се знае, че човѣшкиятъ духъ е по-силенъ отъ всѣкаква слабость. — Ама нѣкой ималъ настроение, че се проявилъ по единъ, или по другъ начинъ. — Човѣшкиятъ духъ е по-силенъ отъ всѣкакво настроение. — Ама обществото, условията сѫ лоши. — Човѣшкиятъ духъ е по-силенъ и отъ обществото, и отъ условията. Ако вѣрвате, че човѣкъ е произлѣзълъ отъ Бога, Който е Великото Начало на живота, тогава трѣбва ли да се влияете отъ обществото? Обществото е часть отъ това Велико Начало. Има два възгледа за обществото и неговото влияние върху човѣка. Едното мнение е на единъ английски писатель, който казва, че героитѣ създаватъ обществата. Толстой казва обратното: обществата създаватъ героитѣ. Въ една своя критика за Наполеона, Толстой казва, че Наполеонъ самъ нищо не е направилъ. Ако той правѣше всичко самъ, защо при Бородино издаде една заповѣдь, която после отмѣни? Кой го накара да издаде заповѣдьта и после да я отмѣни? Въ приложенията си, и двата възгледа съ прави. Споредъ първия възгледъ, обществото е слама, а героятъ е искрицата, която запалва тази слама. Не, обществото не може да бѫде слама. Защо? Защото, ако обществото е слама, като изгори сламата, нищо не остава отъ нея. Така ли е въ сѫщность? Обществото е почва, а героятъ е семето, което се посажда въ тази почва. Ако семе имате, а почва нѣмате, какъ ще израсте това семе? Зърното само ли се произвежда, или почвата го произвежда? Толстой подържа, че почвата създава семето, а английскиятъ писатель подържа точно обратното. Ако почвата не сѫществуваше, семето нѣмаше отде да черпи сокове. И ако семето не е близо до почвата, тя не ще може да го издържа. Това сѫ външнитѣ страни на тѣзи два възгледа. Външнитѣ условия съ само служби. Напримѣръ, нѣкой е герой: герой въ яденето, герой въ борбата, герой въ носенето и т. н. За всѣки даденъ случай, геройството е служба. Геройство е, когато нѣкой човѣкъ иска да освободи единъ народъ. Има нѣщо по-високо отъ геройството. Не е въпросътъ въ външното освобождаване. Съвременнитѣ хора и безъ това се намиратъ въ епоха на вѫтрешно освобождаване, когато се създаватъ условия за другъ животъ, въ който хората трѣбва да бѫдатъ щастливи. И тогава всѣки човѣкъ ще бѫде на своето мѣсто. Сега, като говоримъ за положението на съвременния животъ, веднага си спомняме за създаването на човѣка отъ пръсть. Казано е, че Богъ взе пръсть и направи отъ нея първия човѣкъ. Тази пръсть представяла нѣкаква смѣсь, т. е. конгломератъ отъ всевъзможни елементи, свързани съ различни сили. На наученъ езикъ казано: първиятъ човѣкъ билъ създаденъ отъ най-фини елементи, свързани помежду си съ различни сили. Всѣки отъ тѣзи елементи има свои специфични качества, на които човѣкъ още не може да бѫде господарь. Понеже не разбира законитѣ, по които се управляватъ тѣзи елементи, човѣкъ още не е дошълъ до положение да ги владѣе. Напримѣръ, въ нѣкой човѣкъ се явява нѣкаква страсть, или нѣкакво желание за слава, но той не знае, какъ да се справя съ тази страсть, или съ това желание, понеже не знае, кой е елементътъ, който е въ връзка съ тази страсть, или съ това желание. Какво лошо има въ желанието на човѣка за слава? Въ Писанието е казано: „Славете Господа!“ Следователно, щомъ сме излѣзли отъ Бога, и ние се стремимъ къмъ слава. Щомъ Богъ иска хората да Го славятъ, и ние искаме да ни славятъ. Въ това нѣма нищо лошо. Лошото е, когато човѣкъ иска да го славятъ, безъ да заслужава. Нѣкой направи една малка услуга, или едно малко добро, и веднага иска да го славятъ. Обаче, ако нѣкой се хвърли въ водата да спаси нѣкого, съ рискъ на живота си, той заслужава слава. Когато давате нѣкому срѣдства да учи, това заслужава слава. Ако нѣкой откаже да подаде нѣкому рѫката си, да го спаси, той е загубенъ човѣкъ. И ако спасениятъ откаже да благодари на онзи, който го е спасилъ, и той е загубенъ човѣкъ. За изяснение на последната мисъль, ще приведа следния примѣръ. Единъ варненецъ, адвокатъ въ Горна-Орѣховица, стои единъ день на Горно-Орѣховската гара, чака трена, който отива за Варна. Въ това време, единъ селянинъ отива да си купи билетъ до една отъ близкитѣ станции, но указва се, че само 30 стотинки не му достигатъ за билета. Обръща се той натукъ-натамъ, да види нѣкой познатъ да му услужи, но като не вижда никакъвъ познатъ около себе си, приближава се къмъ адвоката и му казва: Господине, услужете ми, моля Ви се, съ 30 стотинки, защото не ми стигатъ за билетъ. Адвокатътъ го погледналъ, направилъ се, че не го чулъ и се обърналъ на другата страна. Той счелъ за обидно даже да се спира, да вади пари отъ кесията си да услужва на този селянинъ. Щомъ тренътъ пристигналъ, адвокатътъ, веднага се качилъ и тръгналъ за Варна. Селянинътъ погледналъ къмъ отдалечаващия се тренъ, въздъхналъ си и казалъ: Какво струваше на този господинъ да ми услужи съ 30 стотинки? Поогледалъ се пакъ на една и на друга страна, метналъ торбичката си на рамо и поелъ пѫтя си пешъ. Нѣколко години следъ това, този адвокатъ попадналъ въ Англия, и трѣбвало да пѫтува отъ единъ градъ за другъ. Отишълъ на гарата да си купи билетъ. Извадилъ пари отъ кесията си да плати билета, но каква била изненадата Му, когато видѣлъ, че 30 стотинки не му достигатъ за билета. Понеже нѣмалъ никакъвъ познатъ, отъ когото може да поиска услуга, той се принудилъ да вземе багажа си на рамо и да тръгне пешъ. Едва сега въ паметьта му изпѫкналъ образа на селянина въ Горна-Орѣховица, на когото той не пожелалъ да услужи само съ 30 стотинки. Ако бѣше му услужилъ, щѣше да се намѣри човѣкъ, който и на него да услужи съ 30 стотинки. Съвременнитѣ хора често пропущатъ хубавитѣ, великитѣ моменти въ своя животъ, като този Горно-Орѣховски адвокатъ. Ако нѣкой човѣкъ влѣзе въ известно общество, съ цель да работи за неговото повдигане, веднага ще му прикачатъ различни епитети, че той билъ славолюбивъ, че ималъ нѣкаква користна мисъль и т. н. — И това е възможно, но провѣрете първо, дали е така. Всѣки, който работи за дадено общество, или за единъ народъ, трѣбва да бѫде изслушанъ. Който иска да каже една добра дума, той трѣбва да бѫде изслушанъ. Сѫщото се отнася и за васъ. Кажете ли нѣкому една добра дума, повече не я повтаряйте. Ще му кажете, че времето ви е скѫпо, не можете да повтаряте. И когато нѣкой ви говори, сѫщо така трѣбва да му кажете, че времето ви е скѫпо, и следователно, нека ви каже само това, което не е казалъ. Съвременното общество се нуждае отъ развиване на Божественитѣ идеи и прилагането имъ въ живота. Въ това отношение, човѣкъ е дотолкова важенъ, доколкото е носители на Божественитѣ идеи въ свѣта. Сѫщото може да се каже и за отдѣлнитѣ удове на човѣшкия организъмъ. Рѫката, напримѣръ, е важна дотолкова, доколкото е носителка на нѣщо хубаво, велико. Окото е важно дотолкова, доколкото възприема свѣтлината. Много хора ослѣпяватъ по единствената причина, че не четатъ и не учатъ. Умътъ на много хора се осакатява по единствената причина, че се отказватъ да мислятъ. Ето защо, когато се натъкватъ на редъ противоречия и страдания, хората не мислятъ право и считатъ, че всичко това става произволно. Всичко, което се случава въ свѣта, не е произволно. Но човѣкъ трѣбва да мисли, за да разбере, че това е действително така. Единъ день хората ще разбератъ, че всичко, което се случава въ живота имъ, е за тѣхно добро. Ако човѣкъ вѣрва въ това, нѣма да минатъ много години и ще се убеди въ този законъ. Ако не вѣрва, той ще опита обратното, Обаче, дали вѣрва, или не вѣрва, законътъ работи. Който се храни съобразно законитѣ на своето тѣло, той се ползува; който не се храни съобразно законитѣ на своето тѣло, той не може да се ползува отъ тия закони, той се осакатява, безразлично, дали вѣрва, или не вѣрва. Изобщо, който работи разумно, той вѣрва въ законитѣ. Въ природата сѫществуватъ три важни нѣща: права мисъль, прави чувства и прави действия. Безъ тѣзи три нѣща нѣма вѣра. Когато въ ума ви проникне една права мисъль, ще я приемете безъ никакво съмнение. Ще правите редъ опити, ще провѣрявате нѣщата, безъ да падате духомъ. Щомъ се убедите въ правотата на нѣщо, ще издържате до край. Христосъ направи този опитъ. Много тояги се сложиха на гърба на Христа, но Той не каза, защо Богъ го постави на този изпитъ да го биятъ. Въ ударитѣ, които се сложиха върху гърба на Христа, се крие нѣкаква тайна. Ако тия удари не бѣха се сложили върху гърба на Христа, човѣчеството нѣмаше да върви напредъ. Сѫщевременно, отъ енергията, която се съдържаше въ тия удари, се помете и цѣлата римска империя. Възъ основа на сѫщия законъ, ще знаете, че при страданията действува Божествена енергия, която единъ день ще помете препятствията отъ вашия животъ и ще ви освободи. Страданията, които хората преживяватъ, сѫ ударитѣ, тоягитѣ, чрезъ които Божествената енергия се излива върху тѣхъ. Ударитѣ, страданията представятъ инсталация, по която тече Божествената енергия. Въ такъвъ случай, който веднъжъ само те удари, той ще ти стане най-добъръ приятель. Ако 50 души те ударятъ, ще имашъ 50 добри приятели. Отъ Божествено гледище, Богъ така е наредилъ свѣта, че каквото и да се случи на онѣзи, които вѣрватъ въ Него и Го любятъ, всичко ще се превърне въ добро. „Остани съ насъ!“ Остани съ тази мисъль въ душата си! Каква е тази мисъль? Не че моятъ приятель ми е направилъ нѣкаква пакость, но че Богъ мисли заради мене, за моето добро. Богъ изпратилъ моя приятель до мене, но като не Го разбралъ, той направилъ една погрѣшка. Азъ нѣма да се сърдя на приятеля си, но веднага ще взема телефона и ще запитамъ Бога, какъ седи въпросътъ. По този начинъ ще видя, де е погрѣшката. Следователно, когато нѣкой постѫпва неправилно по отношение на васъ, вие ще знаете, че той не е разбралъ това, което му е предадено. Така, именно, вие ще се домогнете до истината въ живота. Казвате: Ами, ако отида до телефона и нищо не ми отговорятъ? — Ако имате права мисъль, прави чувства и прави действия, непременно ще ви отговорятъ. Има редъ факти въ живота, които показватъ, че Божественото работи, но не чрезъ детински умове, но чрезъ философски умове, които мислятъ право. И чрезъ детски умове може да работи Божественото, но умове на разумни деца, които по сърце сѫ деца, а по умъ мѫже. Такова дете, такъвъ синъ знае, че баща му никога не лъже. Той знае, че баща му е честенъ и никога не го поставя на изкушение. Той изисква отъ баща си толкова, колкото въ дадения моментъ може да му даде. Който постѫпва по този начинъ, той ще разбере, че великата Истина се проявява въ живота и обединява всички разумни хора въ едно. Ако се допитате до тази Истина, вие ще разберете, защо и за какво ставатъ всички нѣща въ живота. Какъ ще се допитате до тази Истина? Чрезъ нѣкоя разумна душа. Обаче, ако подложите нейнитѣ знания на критика, тя веднага ще се отегли и ще ви остави сами да носите последствията си. Всички трѣбва да знаете, че свѣтътъ не е създаденъ отъ насъ. Този свѣтъ е сѫществувалъ преди насъ, а ние сме съработници въ него. Ако допуснете, че нѣщата въ свѣта ставатъ и по единъ, и по другъ начинъ, вие сте на кривъ пѫть. Питамъ: може ли да се нарече герой онзи, който не е проявилъ никакво геройство? Трѣбва ли да се украси онзи, който не се е проявилъ като герой? Въ съвременното общество, когато млада мома се жени, турятъ вѣнецъ на главата и, букетъ въ рѫцетѣ ѝ, огърлица на врата ѝ, безъ да е проявила нѣкакво геройство. Какво геройство ще прояви тя? Че ще роди нѣколко деца. Не е достатъчно само да роди нѣколко деца, но тя трѣбва да ги възпита, и то така, че да внесе въ тѣхъ прави мисли, прави чувства и прави действия. Тя трѣбва да ги възпита така, че единъ день тѣ да бѫдатъ признати за герои отъ цѣлото човѣчество. Ако направи това нѣщо, тя заслужава вѣнци, букети, огърлици; ако не го направи, нищо не заслужава. Вѣнци, букети се даватъ само на герои. Огърлици, пръстени се турятъ само на герои. Докато не е станалъ герой, човѣкъ може да носи пръстенъ и огърлица, но ще знае, че това е по задължение само, а не по заслуга. Пръстенъ се дава на човѣка само за геройство, да се знае, че той е извършилъ нѣщо велико въ свѣта. Всички хубави работи въ свѣта се даватъ само на ония, които сѫ готови, при всички условия на живота, да устояватъ за своитѣ идеи и да работятъ не само за себе си, но и за общото благо. Тѣ знаятъ, че общото благо е и тѣхно благо. Христосъ остана съ ученицитѣ си да имъ разправя за Царството Божие, за бѫдещето общество, за вѣрата въ Бога, за правилнитѣ отношения между хората и т. н. Какви сѫ отношенията между съвременнитѣ хора? Събератъ се двама приятели, поживѣятъ нѣколко деня заедно, и любовьта имъ презъ това време изчезва. Каква любовь е тази, която въ нѣколко деня изчезва? Това не е любовь, това е само заблуда. Вие не можете да обичате нѣкого, и любовьта ви да се измѣни. Такъвъ законъ не сѫществува. Казвате, че сте обичали нѣкого, но днесъ не го обичате. Ако е вѣрно, това показва, че никога не сте обичали този човѣкъ. Нѣкой говори за своята първа любовь. Щомъ говори за първата си любовь, значи той има втора, трета любовь и т. н. Първата любовь се отнася до хора, които отчасти знаятъ, отчасти разбиратъ. Апостолъ Павелъ казва: „Отчасти знаемъ, отчасти разбираме.“ Когато дойде въ свѣта Божествената Любовь, не може да се мѣни. Тя изключва всички съмнения, всички подозрения. Докато отчасти знаемъ, ние сме въ положението на младенци. Тогава и любовьта ни ще бѫде такава. Въ кого можете да се съмнявате? Въ слабитѣ хора, а не въ силнитѣ. Въ силнитѣ хора никога не можете да се съмнявате. Следователно, когато хората се съмняватъ въ Бога, това показва, че и Той е като тѣхъ. Понеже тѣ сѫ пълни съ недѫзи, съ слабости, казватъ, че и Богъ се е объркалъ като тѣхъ. Значи, както пѣтелътъ се обърква въ кълчища, така и хората могатъ да се объркатъ. Не е така. Така могатъ да мислятъ само хората на старото учение, но хората на новото, на Божественото или на идейното учение трѣбва да развиватъ въ себе си висшето, т. е. Божественото съзнание. Въ човѣка едновременно вървятъ два живота, две съзнания: Божествено и човѣшко. Въ Божественото съзнание той се чувствува свързанъ съ всички хора по лицето на земята по мисъль, по чувства и по действия. Ако при това положение срещнете двама души, съ различни професии, съ различно обществено положение, това не е прѣчка за тѣхнитѣ отношения. Добритѣ хора се познаватъ помежду си по своитѣ правилни възгледи и всѣкога си съдействуватъ. Ако на единъ добъръ човѣкъ поискате нѣкаква услуга, той не се замисля да услужи ли, или не, но веднага пристѫпва къмъ действие, Той не чупи рѫцетѣ си, не се колебае. Когато човѣкъ се намѣри въ голѣма скръбь и не знае, какво да прави, тогава само започва да чупи рѫцетѣ си. Когато изгуби богатството си, богатиятъ започва да чупи рѫцетѣ си, да се оплаква, да съжалява за изгубеното. Когато имате нужда отъ пари, или отъ друго нѣщо, идете при човѣкъ, който не чупи рѫцетѣ си. Той веднага ще ви каже; Приятелю, заповѣдай, колкото искашъ. Ще извади отъ кесията си 20—30 хиляди лева и ще ви услужи. Онзи, който се нуждае, той ще вземе само толкова лева, колкото му трѣбватъ. Това сѫ новитѣ хора, които разбиратъ и прилагатъ онѣзи принципи, върху които се гради бѫдещето общество. Що се отнася до стария животъ, всички го познаватъ, нѣма защо да се критикува този животъ. „Остани съ насъ!“ Какво трѣбва да остане съ насъ? Онзи вѫтрешенъ методъ за работа. При сегашнитѣ условия, човѣкъ може да придобие толкова много знания, че да стане сухъ. При това положение, въ него се развива гордостьта. Сухотата показва, че мислитѣ на човѣка сѫ неестествени. Това е лошъ признакъ. Обаче, голѣмата влага въ човѣка е друга крайность. Тя образува въ него много отлагания, вследствие на което той напълнява, става повече тлъстъ, отколкото трѣбва. Сухотата и дебелината въ човѣка сѫ две болезнени състояния. Нормалното състояние въ човѣка е, когато той е изтъканъ само отъ мускули и отъ нерви. Тѣлото на нормалния човѣкъ е пластично, а движенията му сѫ хармонични и се предаватъ по всички удове на неговия организъмъ. Да работимъ за Бога — това е вѣруюто, което всички трѣбва да носимъ въ себе си. Да работимъ за Бога, това значи да преустроимъ своето физическо тѣло. Когато работи за Бога, човѣкъ може да възкръсне, да придобие безсмъртие. Той може да възкръсне и докато е на земята още. Нѣкои евангелисти казватъ, че сѫ възкръснали. Тѣ възкръсватъ, но после пакъ умиратъ. За да бѫде възкресението непреривенъ процесъ, човѣкъ никога не трѣбва да грѣши. Ако грѣши, той пакъ ще се върне назадъ. Въ този смисълъ, възкресението подразбира законъ за възпитанието на душитѣ, правилно да разбиратъ и прилагатъ Божественитѣ закони. Казано е въ Писанието: „Който яде отъ забранения плодъ, той непременно ще умре.“ Това може да се потвърди съ редъ примѣри отъ живота. Напримѣръ, има случаи, когато нѣкой мѫжъ по никой начинъ не трѣбва да се ожени за дадена жена. Ако пристѫпи този законъ, той непременно ще умре. И обратното се случава: ако нѣкоя жена се ожени за мѫжъ, съ когото не хармонира, тя непременно ще умре. Защо? Силитѣ на единия, или на другия сѫ подобни на динамита и произвеждатъ взривъ въ организъма. На обикновенъ езикъ казано: тѣзи хора не сѫ единъ за другъ. Тѣ представятъ динамитни съчетания. Какво виждаме въ живота? Нѣкой момъкъ се влюбилъ въ една мома, съ която не хармонира, и иска да се ожени за нея. — Ще се ожени, но ще умре. И така става. Това значи неразбиране на великия законъ, който работи въ свѣта. Този момъкъ трѣбва да се ожени за такава мома, съ която може да живѣе, а не следъ една — две години да умре. Който иска да умре, той се движи по законъ, вънъ отъ правилата, които Богъ е поставилъ въ живота. Като не разбиратъ тия закони, хората казватъ: Каквото и да се говори, животътъ другояче се развива. — Тъй както сегашниятъ животъ се развива, това сѫ неправилности. Ако искате да знаете, какъвъ е правилниятъ начинъ на живѣене, четете съчиненията на автори които изнасятъ новитѣ идеи и ще видите, какви лесни пѫтища препорѫчватъ тѣ на човѣчеството. Кой е най-лесниятъ пѫть на движение? Той е пѫтътъ на най-малкитѣ съпротивления. Наистина, когато садите нѣкоя градина, нѣма да я поставите на мѣсто, дето духатъ силни вѣтрове и бури, но ще я поставите на тихо, спокойно мѣсто, дето едва лъха вѣтрецъ. Когато правите воденица, нѣма да я турите въ нѣкоя долина, но ще я поставите на такова мѣсто, дето има голѣмо течение, че постоянно да се върти. Сѫщо така ще внимавате, теченията да не бѫдатъ много голѣми, че да я задигнатъ. Когато ловите риба съ малка вѫдица, ще знаете, че съ тази вѫдица можете да хващате риби, най-много отъ 5 — 6 килограма. Попадне ли въ вѫдицата ви нѣкой сомъ, тежъкъ отъ 50 — 60 кгр., ще оставите вѫдицата си свободна, да излѣзе сомътъ вънъ. Иначе, и вие заедно съ сома ще отидете въ водата. Понѣкога вие сте отъ тѣзи герои, които хващатъ въ своята малка вѫдица голѣми омове, отъ 50 — 60 кгр. но сомътъ е пехливанинъ, не излиза вънъ. Въ края на краищата, вие теглите, той не излиза, докато ви завлѣче въ водата. Не, приятели, за голѣмитѣ сомове се изисква голѣма наука. За да се извади отъ водата голѣмъ сомъ, трѣбва да дойдатъ най-малко десеть души и заедно да теглятъ. Сега всички хора искатъ да се занимаватъ съ голѣмитѣ мѫчнотии въ своя животъ. Казвамъ: оставете голѣмитѣ мѫчнотии за после. Като ви дойде нѣкоя голѣма мѫчнотия, извикайте десетина ваши разумни приятели и започнете да разисквате философски върху въпроса, защо и за какво е дошла тази мѫчнотия, защо и за какво е дошло известно страдание. И когато ви посети нѣкое голѣмо благо, пакъ извикайте нѣколко ваши добри приятели, да разисквате върху въпроса, защо и за какво е дошло това благо. Какво правятъ съвременнитѣ хора? Като задлъжнѣятъ, тѣ викатъ своитѣ приятели да говорятъ съ тѣхъ, защо и за какво имъ е дошло това страдание, и какво трѣбва да правятъ да се освободятъ отъ него. Когато спечелятъ нѣкаква голѣма сума, тѣ скриватъ това благо отъ своитѣ приятели. Споредъ мене, като получатъ известно благо, напримѣръ, сто хиляди лева, тѣ сѫщо така трѣбва да извикатъ приятелитѣ си, да се разговарятъ съ тѣхъ, да се посъветватъ, какво да правятъ съ това благо. Следователно, щомъ викате приятелитѣ си при стотѣ хиляди лева загуба, ще ги викате и при стотѣ хиляди лева печалба. Възъ основа на сѫщия законъ, когато трѣбва да се произнасяте за нѣкой човѣкъ, вие се спирате главно върху неговитѣ недѫзи, върху лошата страна у него. Да, но този човѣкъ има и добра страна. Представете си, че нѣкога този човѣкъ ви е обралъ. Обаче, нѣколко години следъ това той съзнае грѣшката си и се нагърбва да издържа сина ви въ странство. Той е върналъ вече паритѣ ви, но вие трѣбва да измѣните мнението си за него и да кажете: Герой е този човѣкъ! Той изправи грѣшката си. Това, именно, обича Богъ въ насъ. Сега ние идваме до една фаза, споредъ която всѣки трѣбва да бѫде справедливъ — не само да не говори за лошото, но ако говори за лошото, да говори и за доброто. Всѣки трѣбва да държи въ себе си тѣзи два принципа паралелно. Тѣ работятъ само при това положение. Когато чуете, че нѣкой лошъ човѣкъ е направилъ добро, говорете за това добро. Това е единъ начинъ за изправяне на погрѣшкитѣ въ човѣка. Ако не се спрете върху доброто въ човѣка, колкото и да се извинявате, че сте говорили за него лошо, той нѣма да ви извини. Обаче, ако чуе, че сте говорили за него добро, той ще се зарадва и ще ви извини. „Остани съ насъ!“ Кое трѣбва да остане съ насъ? Съ насъ трѣбва да остане Божественото, което да ни обясни начина, чрезъ който можемъ да придобиемъ вѫтрешенъ миръ. Нѣкои искатъ да си направятъ кѫща, съ две-три стаи, но нѣматъ пари и се чудятъ, какво да правятъ. Тѣ съжаляватъ за своя идеализъмъ, който сѫ имали на младини, че не сѫ използували условията да се оженятъ за нѣкоя млада и богата мома, че днесъ и кѫща щѣли да иматъ, и деца щѣли да иматъ. А сега? Седатъ сами, ходятъ по чужди кѫщи, наеми плащатъ — двата края не могатъ да свържатъ на едно. Другъ казва: Едно време бѣхъ началникъ на министерство, имахъ възможность да стана министъръ, но като идеалистъ, отказахъ се отъ всички тия блага. Голѣмъ глупакъ излѣзохъ! Трети пъкъ съжалява, че пропусналъ условията да стане владика. — Красиви нѣща сѫ тѣзи, но тѣ представятъ само външни условия на живота. Разрешаването на важнитѣ въпроси не седи въ външнитѣ условия. „Остани съ насъ!“ Когато Любовьта минава покрай мене, ще кажа: Моля ти се, остани при мене тази вечерь! Когато Мѫдростьта минава, ще ѝ кажа: Моля ти се, остани при мене тази вечерь! Когато Истината минава, ще ѝ кажа: Моля ти се, остани при мене тази вечерь! На всѣка добродетель, която минава покрай мене, ще кажа: Моля ти се, остани при мене тази вечерь! Този е великиятъ смисълъ на живота. Нѣма по-хубаво нѣщо за човѣка отъ това, когато той направи едно добро дѣло. Колкото микроскопическо да е това дѣло, човѣкъ изпитва вѫтрешно доволство въ себе си. Въ този моментъ, като че всички разумни сѫщества по лицето на земята виждатъ това нѣщо и удобряватъ постѫпката му. Този е пѫтьтъ, по който човѣчеството може да се поправи. Въ всички хора трѣбва да се всади мисъльта, че тѣ могатъ да направятъ това. Като минатъ добродетелитѣ покрай тѣхъ, да ги поканятъ въ дома си, поне за дадената вечерь. Минава покрай дома ви нѣкой беденъ човѣкъ — поканете го. Външно е беденъ, но въ сѫщность той е великъ адептъ, или светия, който носи любовьта въ себе си. Казвате: Ние не вѣрваме въ суевѣрия. Азъ не казвамъ да вѣрвате въ суевѣрия, но обръщамъ вниманието ви на следното: докато е идеалистъ, човѣкъ е щастливъ. Щомъ стане материалистъ, едновременно съ това става нещастенъ. Що е материализъмътъ? Материализъмътъ е рѣка, която постоянно тече и завлича всичко, каквото срещне на пѫтя си. Хубаво нѣщо е рѣката, но тя тече и завлича. Ако тази рѣка минава презъ вашитѣ градини и оставя своята влага на житото, на овеса, на царевицата, на динитѣ, на пипонитѣ и на всички останали растения, тя е на мѣстото си. Докато рѣката пои градини, ниви и бостани, тя е на мѣстото си; щомъ тече и само завлича, каквото срещне на пѫтя си, тя е „Луда Яна.“ Ако енергията на „Луда Яна“ се впрегне разумно, тя може да извърши хубави работи. „Остани съ насъ!“ Тази беседа е само за онѣзи отъ васъ, на които съзнанието е високо повдигнато, и за които е наближило времето да цъвнатъ. И затова, казвамъ; Ставайте рано сутринь, да видите, какъ изгрѣва Божественото слънце. И като видите първия лѫчъ на това слънце, кажете му: „Остани съ насъ тази вечерь!“ Когато въ материалния свѣтъ е вечерь, въ Божествения свѣтъ е сутринь. Ако Божественото остане при васъ, настаналъ е вече за васъ новиятъ день. Ако остане при васъ Божественото, ще направи съ васъ непреривна връзка. Тогава и вие, като ученицитѣ на Христа, ще слушате да ви се говори за великитѣ Божии закони. Сега като имате свободно време, прочетете сами цѣлата глава на Евангелието, отъ която взехъ само стиха „Остани съ насъ!“ Въ нея има много недоизказани работи, върху които вие сами трѣбва да мислите. Когато цъвнете, вие ще дойдете до редъ Божествени мисли, които ще опредѣлятъ, какъвъ е великиятъ смисълъ на живота. Така само ще разберете, защо сте дошли на земята и какво можете да постигнете. Така само ще станете съучастници въ общитѣ блага на човѣчеството. Ще дойде день, когато всички единодушно ще кажете: Всичко, каквото Богъ е внесълъ въ насъ, и всичко, каквото ние сме внесли въ Него, нѣма да се загуби. Това, именно, подразбира стиха, въ който Христосъ е казалъ: „Събирайте съкровища за небето, дето нито крадецъ, нито молецъ може да влѣзе!“ „Остани съ насъ, защото вечерь е, а деньтъ превали!“ Така и вие трѣбва да кажете на Божията Любовь, на Божията Мѫдрость, на Божията Истина, на всички добри хора по лицето на земята, които минаватъ покрай васъ. И българитѣ казватъ нѣкому: Остани съ насъ за две сладки думи! 28. Беседа отъ Учителя, държана на 25 мартъ, 1928 г. София. — Изгрѣвъ.
  10. Ани

    1928_03_18 Помаза ме

    От томчето "Синове на възкресението" Сила и живот, X серия, т.3,(1928), Издание 1934 г., София Книгата за теглене на PDF Съдържание Помаза ме. „Духътъ на, Господа Иеова е връхъ мене, защото Господъ ме помаза.“ Исаия 61:1. Съвременнитѣ хора мислятъ, изказватъ и написватъ мисъльта си, но мисъльта имъ може да бѫде понятна, само когато има свое срѣдоточие. Всички сте изучавали геометрията, изучавали сте крѫга и знаете, че всички точки на окрѫжностьта се намиратъ на еднакво разстояние отъ центъра на крѫга. Това показва, че всички тия точки иматъ стремежъ къмъ центъра. Следователно, когато се говори за човѣшкия животъ, като за крѫгъ, ние разбираме единъ разуменъ процесъ. Като казваме, че животътъ представя разуменъ процесъ, това ни най-малко не означава, че животътъ има нѣкаква цель. Никаква цель нѣма животътъ. Това сѫ човѣшки схващания. Каква е цельта на философа? Да стане философъ. Каква е цельта на крадеца? Да открадне нѣщо. Каква е цельта на красивия човѣкъ? Да стане още по-красивъ. Каква е цельта на силния човѣкъ? Да стане още по-силенъ. Каква е цельта на музиканта, когато изучава нѣкакъвъ инструментъ? Да стане виденъ музикантъ. Всѣки човѣкъ има нѣкаква цѣль, но каквато и да е неговата цель, тя не опредѣля сѫщината на живота. Животътъ е нѣщо по-високо отъ цельта. Цельта може да оправдава срѣдствата, и срѣдствата може да оправдаватъ цельта, но цельта и срѣдствата не оправдаватъ самия животъ. Животътъ седи по-високо и отъ цельта, и отъ средствата, които могатъ да се употрѣбятъ. Едно изисква животътъ отъ всички хора: правилно разбиране. Какъвто и да е човѣкъ — философъ, музикантъ, художникъ, държавникъ, свещеникъ — на каквато степень на развитие и да се намира, той вѣчно трѣбва да корегира своитѣ възгледи, т. е. той вѣчно трѣбва да разширява своитѣ възгледи. Който не разбира така живота, той ще се намѣри въ голѣмо затруднение. При лесната задача, разрешаването е лесно, но при трудната задача, мѫчнотията веднага иде. Малкитѣ дългове лесно се изплащатъ, но щомъ дойде до голѣмитѣ дългове, отъ стотици милиони и отъ милиарди левове, изплащането е трудно. Ако сте обикновенъ чиновникъ, но имате да изплащате сто милиона лева, въ колко години ще ги изплатите? Въ сѫщото затруднение ще се намѣри човѣкъ, не само когато има да изплаща голѣми дългове, но и когато се стреми да постигне копнежитѣ на своя духъ, на своята душа, на своя умъ и на своето сърце. Човѣкъ се състои не само отъ единъ крѫгъ, но отъ хиляди крѫгове, които иматъ свой центъръ. Нѣкой учи музика — това е единъ крѫгъ съ свой центъръ. Другъ учи художество — това е другъ крѫгъ съ свой центъръ. Това сѫ отдѣлни области, отдѣлни възможности въ живота, които съставятъ една цель. За постигането на тази цель, човѣкъ трѣбва да разбира вѫтрешната връзка на живота, т. е. онзи великъ законъ, който рѫководи човѣшката душа. Онѣзи, които не вѣрватъ въ душата, нека вѣрватъ въ своя умъ, и него да следватъ. Онѣзи пъкъ, които не вѣрватъ и въ ума, нека следватъ пѫтя на своето сърце. Безразлично е, въ какво вѣрва човѣкъ, но той все вѣрва въ нѣщо. Какво е вѣруюто, напримѣръ, на водата, която се спуща отъ нѣкой планински връхъ? И съ вѣра, и безъ вѣра, водата слиза по единъ наклонъ надолу. Когато говоримъ за стремежа на нѣкой човѣкъ, ние знаемъ, че и съ вѣра, и безъ вѣра, той все ще постигне нѣщо, но по два различни начина: когато постига своя стремежъ съ вѣра, човѣкъ олеква и кацва на земята; когато постига своя стремежъ безъ вѣра, той се разбива на хиляди парченца, като бъчва. И това е хубаво. Нима детето, което никога не е плакало, като счупи шишето на безброй парченца, нѣма да плаче? Ще плаче, разбира се. Извори ще бликнатъ отъ очитѣ му. Какво означава счупването на шишето? Шишето е символъ на нѣщо, затова детето плаче. Хубаво е, когато, при счупване на шишето, изворитѣ бликатъ отъ очитѣ на детето. То е изгубило нѣщо, за което трѣбва да плаче. Ако детето плаче за едно шише, колко повече трѣбва да плаче човѣкъ, когато изгуби своята свещена идея! Има хора, които сълза не проронватъ при изгубване на своята свещена идея. Тѣ казватъ: Изгубихме своята свещена идея, но нѣма нищо. Не, и вие, като детето, трѣбва да плачете за своята свещена идея. Велика работа предстои на съвременното човѣчество! Всички хора трѣбва да се заематъ съ изучаване еволюцията на човѣчеството, развитието на народитѣ, развитието на раситѣ, но не повърхностно, а въ тѣхната дълбочина. Да изучавате нѣщата повърхностно, то е все едно да имате желание да станете поетъ, философъ, ученъ, и т.н. Хиляди желания може да има човѣкъ, но философътъ има за цель да обясни причинитѣ и последствията на нѣщата въ човѣшкия животъ. Той не може да бѫде философъ, ако не се вдълбочава, ако не издирва причинитѣ и последствията на нѣщата. Поезията, музиката и изкуството иматъ за цель да създадатъ условия за красота и щастие въ живота. Който иска да бѫде щастливъ и красивъ, той непременно трѣбва да бѫде музикантъ, поетъ и художникъ. Нѣма ли тѣзи три качества въ себе си, той нищо не може да постигне. Щастието и красотата се постигатъ само чрезъ музика, чрезъ художество и чрезъ поезия. Когато искатъ да се веселятъ, свѣтскитѣ хора пазаряватъ музиканти и пѣвци да имъ пѣятъ и свирятъ. При това, тѣ не викатъ стари музиканти, баби и старци, да имъ свирятъ, но викатъ млади, жизнерадостни моми и момци. — Това не е ли престѫпление? Питамъ: какво престѫпно има въ това, че искате млади хора да ви свирятъ? Не е ли по-престѫпно да видите, какъ нѣкой човѣкъ се е изоставилъ, напусналъ, вследствие на което лицето му се е набръчкало? Нима художникътъ не страда, когато види своята картина, която съ години рисувалъ, цѣла набръчкана? Коя е причината за нейното набръчкване? Споредъ мене, картината на истинския художникъ, презъ всички времена и епохи, трѣбва да остане красива, безъ никакви набръчквания. Следъ всичко това хората казватъ, че ще остарѣятъ. Какъ ще остарѣятъ? Кожата имъ щѣла да се набръчка, веждитѣ, коситѣ имъ щѣли да побѣлѣятъ, отъ живота щѣли да бѫдатъ недоволни, въ себе си щѣли да се усъмнятъ. Това значило старость. Питамъ: какви сѫ тѣзи идеи? Каква е тази философия на остаряването? Остаряването е неестественъ пѫть въ живота. Старостьта е най-опасната болесть въ живота. Тя е най-ужасната паталогия. Най-ужаснитѣ микроби сѫ тия на старостьта. Когато се заразятъ отъ тия микроби, хората остаряватъ, изгубватъ всичко възвишено и благородно въ себе си. Тия микроби, като термититѣ, изяждатъ всичко свещено въ човѣка, като оставатъ отъ него само сухи кости. И тогава всички казватъ: Остарѣ този човѣкъ. Философитѣ казватъ, че въ старостьта си човѣкъ поумнѣвалъ, а въ младостьта си билъ глупавъ. Споредъ мене е точно обратно; въ старостьта си човѣкъ оглупява, а въ младостьта си е уменъ. Поискайте отъ детето това, което държи въ рѫката си, то ще го даде; поискайте отъ стария това, което държи въ рѫката си, той нѣма да го даде. Кой отъ двамата е по-благороденъ? Изворътъ, който тече ли е по-благороденъ, или щерната? Изворътъ е по-благороденъ, защото постоянно дава. Сега азъ говоря за нѣщата въ тѣхния правъ смисълъ. И разумниятъ животъ трѣбва да бѫде изворъ, който постоянно да изтича навънъ. За да бѫде човѣшкиятъ животъ щастливъ, той трѣбва да се наторява, но не по начина, по който сегашнитѣ хора торятъ нивитѣ си. Разправятъ за единъ опитъ на наторяване, който Франклинъ направилъ. На известно мѣсто, насадено съ трева, той посипалъ гипсъ, но така, че написалъ съ него думитѣ: Това мѣсто е наторено съ гипсъ. Когато тревата подъ тѣзи букви, израснала, тя била два пѫти повече и по-буйна отъ съседната, която не била наторена съ гипсъ. И тъй, всички хора, които иматъ идеи, това съ хора, наторени съ Божествения Духъ. Онѣзи пъкъ, които нѣматъ идеи, тѣ не съ наторени съ Божествения Духъ, тѣ сѫ киселини и основи. Ако поливате нѣкое цвѣте съ азотна, или съ друга нѣкаква киселина, какво ще стане съ него? Ако наторявате градини и ниви съ киселини и основи, всичко ще се превърне въ пустиня. Какво може да расте въ пустинята? Какво може да расте въ Сахара, напримѣръ? Знаете ли, кои сѫ причинитѣ за образуването на Сахара? Две теории сѫществуватъ за образуването на Сахара. Споредъ нѣкои учени, Сахара се образувала отъ отбиването на рѣката Нилъ. Споредъ други учени, Сахара се образувала следъ отбиването на Голфщрома. Тукъ се натъкваме на противоречие, че благото на едного, носи нещастие за другиго. Значи, за повдигането на Европа трѣбвало е да се създаде пустинята Сахара. Ако днесъ се отбие Голфщрома отъ Европа, цѣлиятъ ѝ климатъ ще се измѣни. Сега, за развиване на човѣшкия духъ, трѣбва да се обърне внимание на единството на нѣщата, което сѫществува въ човѣшката еволюция, Въ такъвъ случай, всички науки иматъ смисълъ само при здравъ, разуменъ човѣшки духъ. Мислите ли, че богатитѣ търговци въ свѣта, които сѫ вложили всичкото си внимание въ своитѣ тевтери, въ смѣткитѣ си за взимане и даване, знаятъ нѣщо отъ философия, или отъ астрономия? Въ това нѣма никаква наука, никаква търговия. Мислите ли, че младиятъ момъкъ, който седи предъ тевтеритѣ на красивитѣ моми и се чуди, коя отъ тѣхъ да избере, разбира живота? Мислите ли, че философътъ, който има голѣма библиотека отъ книги, и прочете ту една, ту друга отъ тѣхъ, се е добралъ до смисъла на живота? Смисълътъ на живота може да се разбере само при дълбоко вѫтрешно вглеждане въ нѣщата. Казвате: Смисълътъ на живота е въ храненето. — И азъ съмъ съгласенъ, че трѣбва да се хранимъ, но храната, която употрѣбяваме, трѣбва да бѫде толкова пълна, че да не остава никакви излишъци. При това, при храносмилането не е достатъчно само да се образуватъ хранителни сокове, но тѣ трѣбва правилно да се окисляватъ, за да предадатъ на кръвьта чистъ червенъ цвѣтъ. Чистата кръвь съдържа въ себе си всички жизнени елементи, както и потенциална, и кинетическа енергия, които сѫ причина за образуване на мисъльта. При кръвообръщението става и обратно течение на кръвьта, което може да се върне къмъ духовното тѣло на човѣка. Сложенъ е процесътъ на кръвообръщението. Той не е само физически, но и духовенъ. Подъ физически процесъ, подъ физически животъ разбираме само това, което е видимо и което може да се подложи на опитъ. Значи, има нѣща, които съ обикновено око не могатъ да се видятъ и не могатъ да се подложатъ на опитъ. Процеситѣ, които се извършватъ въ човѣшкия организъмъ, трѣбва да бѫдатъ нормални. Когато сѫ анормални, въ човѣка се явява вѫтрешно недоволство. По-голѣмата часть отъ времето на съвременнитѣ хора е заето съ неправилни мисли и чувства. Това е патологическо състояние. Нѣкой се оплаква, че е неразположенъ? Защо е неразположенъ! Богатъ е, силенъ е, защо е неразположенъ? Нѣкой има десеть милиона лева на разположение, другъ има двадесеть милиона, но и първиятъ, и вториятъ сѫ недоволни отъ живота. Много дъщери и синове на богати американски милионери сѫ недоволни отъ живота, самоубиватъ се, като казватъ, че животътъ нѣмалъ смисъль. Мнозина казватъ, че ако биха имали пари, съвсемъ другъ щѣлъ да бѫде тѣхниятъ животъ. Паритѣ сѫ срѣдство, което трѣбва добре и на мѣсто да се употрѣби. Храната е срѣдство, което трѣбва добре да се употрѣби. Силата е сѫщо така срѣдство, което трѣбва на мѣсто да се употрѣби. Ако всички тия нѣща се употрѣбятъ добре и на мѣсто, тѣ ще допринесатъ нѣщо за съграждането на човѣшкия характеръ. Хората отъ XX в. на първо мѣсто трѣбва да се научатъ да съграждатъ своето тѣло. Въ този смисълъ, истинска религия е онази, която дава методи за съграждане на човѣшкото тѣло, за изправяне на всички недѫзи въ него, както и за освобождаване на човѣка отъ съмнението, отъ злобата, отъ невѣрието, отъ разногласието въ живота му. Това сѫ паталогически състояния, отъ които човѣкъ трѣбва да се освободи. Всички болести, които съвременната медицина познава, се дължатъ все на живи сѫщества, на тъй нареченитѣ микроби. Напримѣръ, безвѣрието се дължи на единъ родъ микроби, злобата — на другъ родъ микроби. Тѣзи отрицателни състояния въ човѣка се дължатъ, въ сѫщность, на изверженията на микробитѣ, които образуватъ въ организъма му редъ отрови и киселини. И затова, когато казваме, че злото се побеждава съ добро, разбираме, че въ доброто сѫществува единъ принципъ, чрезъ който тѣзи микроби могатъ да се отстранятъ. Злото е животъ, подобенъ на нашия. Следователно, и злото е на мѣстото си. Злото представя красива, мощна сила, която невидимиятъ свѣтъ използува на време и на мѣсто. Момцитѣ обикновено търсятъ красиви моми, но тѣ не знаятъ, че красивитѣ моми сѫ зло въ живота. Това не значи, че красивата мома, сама за себе си, е зло, но тя иска хубави дрехи, обуща, удоволствия — нѣща, за подържането на които сѫ нужни хиляди и милиони. Въ този смисълъ, красивата мома е зло въ свѣта. За тази красива мома момъкътъ може да лежи въ затворъ. Тя ще бѫде щастлива, а той — нещастенъ; тя ще иска това-онова, ще има приятели, ще живѣе, както иска, а той ще се измѫчва. Този момъкъ ще каже: Господи, защо ми даде това зло? Не, красивата мома е благо, което момъкътъ е получилъ преждевременно. Идея има красивата мома! Тя казва на момъка: Ти можешъ ли да изпълнишъ сърцето ми съ красиви чувства? — Не мога. — Тогава азъ ще си намѣря другъ момъкъ. — Можешъ ли да изпълнишъ ума съ свѣтли мисли? — Не мога. — Тогава азъ ще си намѣря другъ момъкъ. Питамъ: какво зло има въ това? Следователно, ако не искате да се измѫчвате, не ограничавайте красивитѣ моми и момци! Какво виждаме днесъ въ свѣта? Красивитѣ моми и момци ги затварятъ, ограничаватъ; богатитѣ и силнитѣ хора вързватъ, букаи турятъ на рѫцетѣ и краката имъ. Слабитѣ никой не вързва, никой не ограничава, но тѣ сами сѫ вързани на леглата си. Сега, за да се избегнатъ аномалиитѣ, паталогичнитѣ състояния въ живота, трѣбва да се приложи Божественото учение. Като се заговори за това учение, и най-великитѣ писатели се изказватъ едностранчиво. Въ нѣкои отношения разсѫждаватъ добре, но щомъ дойдатъ до този въпросъ, веднага мисъльта имъ се отклонява отъ правия пѫть. Тѣзи велики писатели мязатъ на онзи човѣкъ, който казвалъ за приятеля си: Когато срещнете моя приятель, можете да му говорите за всичко — за музика, за изкуство, за поезия, за наука, но дойде ли въпросъ до месечината, дума не отваряйте. Защо? Защото, като заговорите на този човѣкъ за месечината, той изгубва всичкото си равновесие. Казвамъ: всѣки отъ васъ има такава една месечина. Докато не му говорите за месечината, той е добъръ, но щомъ го бутнете за месечината, той става лошъ, изгубва разположението си. Месечината подразбира слабоститѣ въ хората. Всички хора иматъ слабости, до които, като дойдатъ, тѣ изгубватъ своето равновесие. Тъй както се развива животътъ на съвременнитѣ хора, той има предъ видъ да имъ покаже, де сѫ тѣхнитѣ слабости, до които, като дойдатъ, тѣ изгубватъ своето равновесие. Той има предъ видъ да имъ покаже, де сѫ тѣхнитѣ слабости, т. е. де е тѣхната месечина. Чрезъ страдания, чрезъ изпитания, Провидението иска да покаже на хората, де сѫ слабитѣ имъ страни. Всѣки човѣкъ има слаби страни. Въ това нѣма нищо лошо. Азъ считамъ гениаленъ човѣкъ онзи, който изправя една своя слаба чърта. Талантливитѣ, гениалнитѣ хора идатъ въ свѣта, за да изправятъ своитѣ погрѣшки, както и погрѣшкитѣ на другитѣ хора. Хората трѣбва да изправятъ редъ погрѣшки, докато дойдатъ до истинското знание. Иначе, ако днесъ, при слабоститѣ и погрѣшкитѣ, които иматъ, придобиятъ истинско, положително знание, тѣ ще злоупотрѣбятъ съ него. Напримѣръ, красотата е необходима въ живота на хората, но тѣ трѣбва разумно да се ползуватъ отъ нея. Безъ красота животътъ не може да сѫществува. Тя дава потикъ на хората. Като видите единъ ангелъ, вие се импулсирате. Какъ си представяте ангелитѣ? Като стари, набръчкани баби и дѣдовци? Не, красотата не се заключава въ бръчки. Красивото лице нѣма бръчки, но и мумия не е. Красивото лице не е гладко, опнато, безъ никакви бръчки. Красивото лице не трѣбва да има бръчки, но трѣбва да има долини и планински върхове, поля и градини, рѣки, морета и извори. Който погледне такова красиво лице, той трѣбва да види въ него великъ, обширенъ свѣтъ. Пророкътъ преди хиляди години е казалъ: „Духътъ на Господа е върху мене.“ И наистина, нѣма по-хубаво нѣщо отъ това, Духътъ на Господа да бѫде върху човѣка. Когато Божествениятъ Духъ дойде върху човѣка, въ него се явяватъ необикновени състояния. Нѣма по-красиво състояние отъ присѫтствието на Божествения Духъ върху човѣка! Той чувствува въ себе си онова вѣчно благо, което внася радость и веселие. Съвременнитѣ хора иматъ различни понятия за присѫствието на Духа. Велико нѣщо е присѫствието на Божествения Духъ въ човѣка! Съвременната наука нарича това състояние „пробуждане на съзнанието.“ Думата „съзнание“ обхваща само едната страна на понятието „духъ.“ Думата „духъ“ въ българския езикъ е силна дума. Другата страна на понятието „духъ“ подразбира великото въ свѣта, което осмисля вѫтрешния животъ, което поставя всичко въ права посока, което туря въ контактъ човѣка съ всички живи, разумни сѫщества, повдига го и го обезсмъртява. Духътъ е източникъ или носитель на живота. Дето се явява силата на човѣка, тамъ се явява духътъ. Значи, силата на човѣка зависи отъ Духа. Дето се явява Духътъ, тамъ се явява животътъ. Когато Духътъ напусне човѣка, той губи съзнанието си, т. е. губи Духа. Ако проследите пулса на човѣкъ, въ когото Божествениятъ Духъ работи, ще видите, че има голѣма разлика въ сравнение съ пулса на другъ, въ когото Божествениятъ Духъ не работи. Тамъ, дето Духътъ работи, пулсътъ е ритмиченъ, хармониченъ. Тамъ, дето Духътъ не работи, пулсътъ е дисхармониченъ. И тъй, първото нѣщо: човѣкъ трѣбва да създаде Божественъ ритмусъ на своето сърце. Какъ ще се образува този ритмусъ? Когато Божествениятъ Духъ започне да работи въ човѣка, той неусѣтно придобива този пулсъ, този Божественъ ритмусъ на своето сърце. Ритмусътъ на човѣшкото сърце е ритмусътъ на неговия животъ. Този ритмусъ, този пулсъ е Божественъ. Той иде въ свѣта, за да ритмува всичко. Животътъ на хората върви, именно, споредъ този пулсъ. И затова, съ право можемъ да кажемъ: дето има пулсъ, тамъ и животъ има. Ние сме дошли до пулса на кръвоносната система, който се изразява чрезъ сърцето, но и сърцето, само по себе си, има свой пулсъ. Сега, главното качество, което характеризира човѣка, като мислещо сѫщество, е неговата мисъль, неговата разумность. Разумниятъ човѣкъ се отличава пъкъ съ любовьта си. Любовьта на разумния човѣкъ е толкова широка, че при каквито условия да го поставятъ, както и да се измѣнятъ тия условия, тя е постоянна и обхваща всичко. Разумниятъ човѣкъ е готовъ да даде хапката отъ устата си; той е готовъ на всѣкакви разумни услуги. Да услужите на човѣка, това не значи само да го задоволите, но да му услужите разумно, т. е. на мѣсто и на време. Да обичате човѣка, това значи разумно да отговаряте на нѣкакви негови вѫтрешни стремежи. Нѣма по-красиво нѣщо отъ това, да отговорите на стремежитѣ на душата на нѣкой човѣкъ, или да реализирате нѣкоя негова мисъль, или да способствувате на нѣкое негово чувство. Това може да направи само онзи, въ когото Духътъ работи. Въ това отношение, да възпитавате нѣкого, значи да отстраните всички онѣзи лоши, неблагоприятни условия, които пречатъ на неговото развитие. Съвременнитѣ културни хора на XX в., които иматъ опитностьта на хилядитѣ поколѣния преди тѣхъ, които носятъ въ себе си знанието на вѣковетѣ, често изпадатъ въ известни слабости, вследствие на което изгубватъ красивото, хубавото въ себе си. И трѣбва да минатъ редъ години на работа, на усилия, за да го придобиятъ отново. И наистина, благодарение на нѣкаква своя слабость, за нищо и никакво, човѣкъ изгубва своя красивъ животъ. Напримѣръ, нѣкой иска да стане чиновникъ, но съ това чиновничество той ще изгуби своя идеалъ. Щомъ е така, никакво чиновничество не му трѣбва. Той не е роденъ за чиновникъ. Другъ иска да стане учитель. Обаче, за да стане учитель, той трѣбва да има въ себе си нѣщо възвишено и благородно, което да вложи въ душитѣ на децата. Той не трѣбва да гледа на учителството като на професия и да заблуждава децата. Сѫщо така, който иска да стане свещеникъ, той трѣбва да има въ душата си великъ, възвишенъ идеалъ, който да внесе и въ душитѣ на своитѣ пасоми. Свещеничеството не е професия, не е занаятъ. Учителството, свещеничеството сѫ отговорни служби. Всички ученици и всички хора, които минаватъ презъ рѫцетѣ на учителитѣ и на свещеницитѣ, единъ день ще ги държатъ отговорни за всѣко отклонение, за всѣко заблуждение, въ което тѣ сѫ ги поставили. Тѣхнитѣ възпитаници ще ги питатъ: Защо не ни казахте Истината? Какво правятъ съвременнитѣ хора? Тѣ се стремятъ къмъ високи служби, безъ да иматъ предъ видъ, какви отговорности носятъ и казватъ: Днесъ за днесъ. — Ако подъ думата „днесъ за днесъ“ тѣ разбиратъ Божествения животъ, и азъ съмъ съгласенъ съ тѣхъ. Но ако подъ думата „днесъ за днесъ“ разбиратъ човѣшкия животъ, който трѣбва да прекаратъ, както и да е, тѣ сѫ на крива посока, на кривъ пѫть. Сега вие трѣбва да се стремите да възприемете Божествения Духъ. Той иде днесъ въ помощь на човѣчеството. Нѣкога, въ далечното минало, човѣчеството е паднало въ тъмна зона, въ която се намира и до днесь. Само Божествениятъ Духъ е въ сила да го извади оттамъ. Защо и за какво е станало това, върху него сѫ писали мнозина; вие можете да четете всичко, което е писано по този въпросъ. Това слизане на човѣчеството въ тъмната область се дължи на грѣхопадането, вследствие на което той се е озвѣрилъ. Въ естеството на човѣка има нѣщо низше, нѣщо животинско, звѣрско, вследствие на което той може да извърши най-страшнитѣ престѫпления. И наистина, нѣма сѫщество въ свѣта по-страшно отъ човѣка, който може да извърши такива ужасни престѫпления! Едновременно съ това, нѣма друго сѫщество на земята, което може да извърши такива добрини, каквито човѣкъ върши. Отъ една страна виждате този красивиятъ човѣкъ да проповѣдва любовь къмъ Бога, любовь къмъ ближния и къмъ цѣлото човѣчество, а отъ друга страна го виждате да осакатява своя ближенъ, да убива брата си. Следъ това пъкъ виждате тия двамата се примиряватъ, прощаватъ си. Виновникътъ се обръща къмъ пострадалия съ думитѣ: Ще ме извинишъ, че те наранихъ. Съжалявамъ за всичко това, което ти причинихъ. И азъ не зная, какво ми дойде въ главата, че безъ да мисля много, ти причинихъ такова зло. Много отъ съвременнитѣ хора, безъ да съзнаватъ, какво правятъ, изпадатъ въ положението на онзи разбойникъ, който убилъ брата си. Този разбойникъ билъ главатарь на една банда. Като вървѣлъ изъ гората, срещналъ единъ пѫтникъ и, безъ да мисли много, взима пушката си и го прицелва, удря го въ крака и го поваля на земята. Следъ това отива къмъ пѫтника, да види, какво може да вземе отъ него, навежда се близо до лицето му, и остава ужасенъ, когато въ лицето на непознатия пѫтникъ вижда своя роденъ братъ. Тогава започва да се извинява на брата си, че не го позналъ. Извинява се, съжалява, но късно. Като извършатъ нѣкое престѫпление, тогава всички хора, като този разбойникъ, започватъ да съжаляватъ, да се извиняватъ, че не сѫ знаели, че не сѫ видѣли, че не сѫ познали и т. н. Тѣ седатъ готови съ своитѣ пушки и, който мине покрай тѣхъ, стрелятъ. Страданията и нещастията на съвременнитѣ хора се дължатъ на безлюбието. Тѣ не се познаватъ едни други. Ако нѣкой каже на нѣкого най-малката обида, той е готовъ да изсипе върху него огънь и жупель. И започва следъ това: Азъ познавамъ този човѣкъ, той е такъвъ-онакъвъ. Ще изхвърли по неговъ адресъ редъ нелепости, но като види, че е излъганъ, ще отиде при него да се извинява, че билъ излъганъ, че го подвели и т. н. Това не е нищо друго, освенъ състояние на разбойника, който вдига пушката си, наранява своя братъ, за да го обере, но като го познае, извинява се и съжалява за направеното. Питамъ: въ какво седи сегашниятъ животъ? Въ какво седи сегашната култура? Ще кажете, че сегашната култура се заключава само въ ядене и пиене. Каква философия е тази? Какво отношение има тази философия къмъ бѫдещия ви животъ? Какво отношение има това изкуство къмъ бѫдещия ви животъ? Все има нѣкакво отношение. Следъ време вие не трѣбва да бѫдете баби и дѣдовци съ набръчкани лица. Вие трѣбва да дойдете до онова съзнание, при което повече да не остарявате. Като дойдете до 33 години, повече не трѣбва да остарявате. Щомъ дойдете до 33 годишна възрасть, ще се задържите такъвъ, какъвто сте въ този моментъ и ще останете, колкото време искате младъ. Ако разполагате съ наука, съ изкуство, трѣбва ли да се страхувате отъ сиромашията? Азъ наричамъ истинска наука онази, която може да се бори съ сиромашията, съ болеститѣ, съ недѫзитѣ, съ злото, съ грѣха. Който нѣма тази наука, той ще види, какво нѣщо е сиромашията и ще разбере, какъ постѫпва природата. Ако има да дава нѣкому 20 — 30 хиляди лева, той ще дойде въ името на закона, ще го хване, ще го тури въ затворъ, и тамъ ще се разправя съ него, както разбира. Строга е природата! Строга е, но за кого? За онзи, който не я разбира. Коя майка, като получи писмо отъ сина си, че е гладенъ, нѣма да му изпрати пари? Сѫщото може да се каже и за васъ. Ако разбирате законитѣ на природата и ѝ пишете писмо, че сте гладни, тя веднага ще ви изпрати толкова, колкото искате. Но трѣбва да пишете на нейния езикъ. Не пишете ли на нейния езикъ, тя ще ви каже: Синко, забравилъ си ме. Който пише на моя езикъ, азъ го познавамъ и му давамъ, колкото пожелае. Който не пише на моя езикъ, не го познавамъ и нищо не му давамъ. Наистина, доколкото съмъ провѣрявалъ този законъ, азъ не съмъ срещналъ синъ или дъщеря, които да сѫ писали на своята майка писмо, и тя да не е изпълнила на момента още желанието имъ. Това е вѣрно и въ букваленъ, и въ преносенъ смисълъ. Питамъ: щомъ е така, какво по-хубаво за васъ отъ това, да познавате езика на природата? Какъвъ е езикътъ на природата? Ще кажете, може би, че любовьта е езикътъ на природата. Не, любовьта е човѣшки езикъ; за нея всички народи иматъ различни думи. Обаче, трѣбва да се знае, кой е първичниятъ езикъ, отъ който и нашиятъ е произлѣзълъ. Едно е важно да се знае: когато любовьта заговори въ човѣка, всички го разбиратъ: и растенията, и животнитѣ, и хората — всички разбиратъ езика на любовьта. Следователно, човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ истинската наука, която може да придобие отъ природата. Ако нѣкой, следъ като е свършилъ единъ факултетъ, каже, че е завършилъ наукитѣ си, или че е намѣрилъ пѫтя, той е на крива посока. Ученикътъ, който е влѣзълъ въ природния университетъ, трѣбва да има предъ видъ да следва най-малко четири години по философия, четири години по естественитѣ науки — зоология, ботаника, минералогия, анатомия, четири години по правото, петь-шесть години по медицина и т. н. За да се специализира, той трѣбва да учи най-малко сто години, за да мине презъ всички области на науката. Кой човѣкъ днесъ е свършилъ всички факултети? Нѣкой отъ васъ едва сѫ свършили два-три факултета. На ученитѣ хора въ Америка турятъ по нѣколко титли и ги произвеждатъ почетни хора. Съвременнитѣ хора сѫ дошли до единъ кръстопѫть и, за да излѣзатъ отъ него, тѣ трѣбва да започнатъ отъ великата Божествена наука. Съвременнитѣ учени, които работятъ въ науката, сѫ асистенти на великитѣ учени, които ускоряватъ, или помагатъ на човѣчеството да върви въ Божествения пѫть. Азъ не отричамъ свѣтската наука. Безъ нея никѫде не можете да отидете. — Ама математика не ми трѣбва. — Не, безъ математика, безъ естественитѣ науки, безъ астрономия никѫде не можете да отидете. Астрономията е красива наука. Тя развива въображението на човѣка. Ботаниката го запознае съ основитѣ на човѣшкия животъ. Минералогията го запознава съ първичния животъ. Човѣкъ не трѣбва да изучава нѣщата повърхностно. Децата изучаватъ всичко повърхностно, но онзи, който е дошълъ до положение да се занимава съ философия на наукитѣ, той трѣбва да се вдълбочава въ нѣщата. При изучаване на минералогията — кристалитѣ, минералитѣ тѣ иматъ и друга страна, не само външна, но и вѫтрешна. Сѫщо така и растенията иматъ съзнателенъ животъ, който трѣбва да се изучава. Човѣкъ трѣбва да започне отъ минералитѣ, да мине презъ растенията и животнитѣ, и тогава да дойде до антропологията. Самъ по себе си, човѣкъ е единъ изводъ, задъ който седи цѣлата природа. Той е като фонъ, задъ който изпѫква цѣлото. На този фонъ човѣкъ изпѫква като главно лице. Всички минерали, растения, риби, птици, млѣкопитаещи сѫ сѣнки на човѣка, а самиятъ човѣкъ е Божественото въ него. Казвате: Ние не се нуждаемъ отъ сѣнки. Не, безъ сѣнки не може да се даде изразъ на образа. Безъ сѣнки животътъ не може да се прояви. Ако не познавате животинското, не можете да познаете и човѣшкото. Ако не познавате животнитѣ, не можете да познаете растенията. Ако не познавате растенията, не можете да познаете минералитѣ и т. н. Ако не познавате разумното, не можете да познаете и себе си, т. е. Бога, Божественото начало въ себе си. Ако човѣкъ не познава Бога, това велико, необятно начало, нищо не може да познае. Богъ е обширна идея, за която най-малко трѣбва да се говори. Споредъ мене, човѣкъ трѣбва само единъ пѫть въ живота си да произнесе това свещено име. Впрочемъ, това не е още сѫщинското име на Бога. Азъ произнасямъ сѫщинското име на Бога само единъ пѫть въ годината, и когато Го произнеса, душата ми се отваря, като презъ месецъ май, и се изпълва съ свещенъ трепетъ. Само при това положение, човѣкъ придобива сила и животъ въ себе си и е готовъ да работи, както за своето благо, така и за благото на своитѣ ближни. Загубено е днесъ името на Бога, и всѣки трѣбва да Го намѣри. Въ това седи смисъла на живота. Хората не знаятъ името на своя Баща. Ако попитате съвременнитѣ християни за името на своя Баща, и тѣ не Го знаятъ. Нѣкой казва, че Го знае. Ако е така, радвамъ се, но не искамъ да го изкушавамъ, да го изпитвамъ. Другъ казва, че е забравилъ това име. Ако синътъ е забравилъ името на баща си, може ли да очаква нѣкакво наследство отъ него? Когато хората казватъ, че името на тѣхния великъ Баща е Богъ, тѣ се лъжатъ. Никакво име не е това. Казано е въ Писанието: „Призови ме въ день скърбенъ.“ Съ какво? Съ Неговото име. Ако знаете името на Бога, всѣкога можете да Го призовете, а не само въ день скърбенъ. Когато избиратъ нѣкого за министъръ председатель, не трѣбва ли той, преди да заеме властьта, да призове името на Господа? Ако Го призове, той ще управлява сто пѫти по-добре, отколкото сега. Ако единъ царь призове името на Бога, той ще управлява сто пѫти по-добре, отколкото сега. Ако единъ учитель призове името на Бога, и той ще преподаде своята наука десеть пѫти по-добре, отколкото сега я преподава. Мнозина се спиратъ върху въпроса, какъ трѣбва да вѣрватъ, въ коя църква да отидатъ? — Тѣзи нѣща сѫ остарѣли вече. Преди всичко, вие трѣбва да знаете имената на баща си и на майка си. И тогава, като кажете на майка си, че имате нужда отъ 50 хиляди златни лева, да разчитате, че ще ги получите. И наистина, не се минаватъ десеть деня, и вие получавате тѣзи пари. Не заслужава ли тази майка да бѫде обичана? Когато способниятъ ученикъ се интересува отъ нѣщо и отиде да запита учителя си, той не отваря ли специално за него библиотеката си и започва да му разправя по въпроса, отъ който се интересува? За неспособния ученикъ, за ученика, който нѣма любовь въ себе си, учительтъ е затворенъ. Човѣкъ трѣбва да работи съ вдъхновение, ако иска да има успѣхъ. Не е въпросътъ за онова временно вдъхновение. Има едно вдъхновение, което, при всички условия на живота е непреривно, независимо това, дали човѣкъ е скърбенъ, или радостенъ. Каквото и да прави той, това вдъхновение въ него е непреривно. То е Божественото, съ което човѣкъ непреривно трѣбва да гради. Докато е въ свѣта, човѣкъ ще се гнѣви, ще пада, ще става, но при всички условия той трѣбва да се държи за Божественото. Щомъ се справи съ злото въ будния си животъ, човѣкъ трѣбва да се справи съ него и въ сънния си животъ. Забележете, нѣкой човѣкъ не върши никакво зло презъ деня, но въ време на сънь върши кражби, убийства и редъ други престѫпления. Значи, на човѣка предстои задачата да се справи съ злото и въ сънния си животъ, да дойде до положение да вижда предъ себе си само красиви, хубави образи. Човѣкъ е онзи, който е придобилъ чистота и въ будния, и въ сънния си животъ. Не само това, но неговата душа трѣбва да бѫде широка, чиста и благородна, безъ никакво петно, безъ никакви утайки, безъ никаква каль. Най-малката нечистота въ него докарва вече злото. Отъ хиляди поколѣния насамъ, злото се е наслоило въ човѣка, и той трѣбва усилено да работи, да се освободи отъ него. Чистене е необходимо. Като говоря по разни въпроси, нѣкой отъ моитѣ слушатели бързатъ, искатъ да схванатъ изкуството да живѣятъ. Тѣ сами знаятъ това изкуство отъ преди хиляди години насамъ, но не трѣбва да се бърза. Бързането е лошъ признакъ. Постоянство се изисква отъ човѣка. Той трѣбва да има единъ центъръ въ себе си, една непреривна идея, къмъ която да се стреми. За тази цель, той трѣбва да започне съ положителната страна на знанието — съ Божествената наука. Опасностьта за човѣка седи въ това, че той иска да придобие знания по механически начинъ. Знание по механически начинъ не се добива. Въ единъ отъ старитѣ романи се разправя, че единъ отъ героитѣ на този романъ живѣлъ при една вълшебница, която могла да се преобразява, въ каквото животно иска: на птица, на риба, на червей, на лъвъ, на мечка и т. н. Тя имала различни шишенца съ течности, и каквато форма искала да вземе, отъ съответното шишенце вадила по нѣколко капки, съ които се намазвала. Главниятъ герой на романа видѣлъ, какво правила вещицата и решилъ да вземе формата на лъвъ. Една вечерь той се отправилъ къмъ шишенцето, въ което имало течность, съ която ще може да приеме лъвска форма, и се намазалъ съ нея. Обаче, въ бързината, вмѣсто да вземе отъ шишенцето съ съответната течность, той взелъ отъ друго шишенце. Каква била изненадата му, когато, вмѣсто да приеме формата на лъвъ, той станалъ магаре. Заключението на автора, който пише този романъ, е следното: старитѣ възгледи на хората, т. е. възгледитѣ на тѣхнитѣ баби и дѣдовци сѫ такива, че ги правятъ или лъвове, или магарета. Следователно, когато дойде до положителната наука, човѣкъ трѣбва да бѫде внимателенъ къмъ възгледитѣ, които възприема. Има хора въ свѣта, които служатъ на истината въ всички области. Тия хора могатъ да бѫдатъ философи, художници, музиканти, свещеници, проповѣдници, държавници, царе и редъ други, но всички служатъ на истината. Това показва, че има добри хора въ свѣта. Днешнитѣ условия сѫ най-добри, най-благоприятни, за да намѣри човѣкъ истинския пѫть и да се приближи къмъ истината. „Духътъ на Господа Иеова е връхъ мене, защото Господъ ме помаза.“ Първото нѣщо, което се иска отъ човѣка е да повѣрва, че е помазанъ. Той трѣбва да повѣрва, а да не чака да му доказватъ. И съ доказване може, но да чакате да ви се доказватъ нѣщата, изисква се дълго време. При доказването и вѣрването резултатитѣ сѫ едни и сѫщи; разликата е само въ времето. При доказване на нѣщата губи се много време, а при вѣрването, всичко става веднага. Единъ познатъ господинъ ми разправяше, какъ се убедилъ, че трѣбва да вѣрва. По едно време той си направилъ хубава, двуетажна кѫща и търсилъ наематели за единъ отъ етажитѣ. Явилъ се единъ господинъ като наематель, но нѣщо отвѫтре му казвало: Не давай кѫщата си на този човѣкъ, той обича да плаща. Обаче, външно този човѣкъ билъ добре облеченъ, благовиденъ, внушавалъ довѣрие, и затова той не послушалъ гласа си и далъ подъ наемъ етажа си, именно, на него. Гласътъ отвѫтре пакъ му нашепвалъ: този човѣкъ въ първо време плаща, но после не плаща. — Не, азъ ще го заставя да плаща редовно. Както и да е, влѣзълъ този господинъ въ кѫщата му и платилъ само два-три месеца. Останалото време вече не плащалъ. Какво не правилъ той, докато най-после го извадилъ отъ кѫщата си. Така се научилъ той да вѣрва на Божественото въ себе си. Така провѣрилъ той, че този господинъ не билъ за неговата кѫща, Първитѣ два месеца платилъ наема си, а цѣли две години следъ това живѣлъ безъ наемъ, не плащалъ нищо. Много отъ съвременнитѣ хора мязатъ на хазяина на двуетажната кѫща, искатъ всичко да имъ се докаже. Може да имъ се докаже, но дълго време ще мине и кѫщата имъ ще седи празна. Презъ времето, докато чакате доказателства, и умътъ ви ще бѫде празенъ. Нѣкой иска да му докажатъ, че Богъ сѫществува. Докато чака да му се докаже, много време ще мине. Хората обичатъ да имъ казватъ приятни нѣща, макаръ и да не сѫ вѣрни. Единъ турчинъ отъ Дели-Орманъ отишълъ по работа въ Цариградъ. Като се върналъ, ходжата го запиталъ: Какви новини има въ Цариградъ? Последната новина е, че сѫ взели решение да те направятъ Шейхъ-Юлъ-Ислямъ.— А, не говори такива работи. Не вѣрвамъ въ това. Следъ две седмици ходжата пакъ отишълъ при този турчинъ и му казалъ: А кажи нѣщо ново отъ Цариградъ. — Макаръ че не е вѣрно, все било приятно на ухото му да чуе, че щѣли да го правятъ Шейхъ-Юлъ-Ислямъ. Даже и за утеха да е, все нѣкога е приятно на човѣка да го позалъжатъ, че въ друго нѣкое прераждане има възможность да стане Шейхъ-Юлъ-Ислямъ. Сега и на васъ казвамъ: не търсете доказателства да ви убеждаватъ хората, че сте помазани. Като повѣрвате, не ходете да разправяте на хората, че сте помазани. Преди да имъ разправяте, направете единъ — два или повече опита, докато сами дойдете до Истината. И за опититѣ не говорете нищо, докато не придобиете единъ вѣренъ резултатъ. Следъ това ще намѣрите нѣкой вашъ добъръ приятель, който отдавна ви очаква, който има сѫщата опитность и ще му кажете: Азъ съмъ помазанъ. — И азъ съмъ помазанъ. Единиятъ ще разказва своитѣ опитности, и другиятъ ще разказва своитѣ — и двамата заедно ще правятъ опититѣ си. По този начинъ ще се събератъ трима, четирма, петима и повече помазани и ще образуватъ общество отъ помазани. Значи, ако въ нѣкоя мѣстность извира чиста, хубава вода, въ скоро време тя ще стане една отъ най-хубавитѣ мѣстности. „Защото Господъ ме помаза.“ Помазанитѣ хора, това сѫ гениалнитѣ хора въ свѣта, които даватъ потикъ на цѣлото човѣчество да върви напредъ, да се развива. Когато ангелъ Господенъ посети Аврама и му каза, че ще отиде да изгори Содомъ и Гоморъ, Аврамъ го запита: Ако тамъ има поне петь души помазани, ще отмѣни ли Богъ решението си? Значи, силата въ свѣта иде отъ помазанитѣ. Повѣрвайте и вие, че сте помазани, но следъ като повѣрвате, гледайте да не се измѣните. Има една опасность за помазанитѣ, че следъ като повѣрватъ, че сѫ помазани, надигатъ се, възгордяватъ се, а съ това заедно се изсушаватъ. Знаете ли, каква е диагнозата, по която се познава, кой човѣкъ е помазанъ? Помазаниятъ заема най-долното положение. Заемашъ ли най-долното положение, ти си помазанъ. Защо? Защото, който заема най-долното положение, той може да се качи и на най-горното. Който може да слѣзе най-долу, той може да се качи и най-горе. Това значи силенъ човѣкъ! Силенъ е онзи, който може да слѣзе долу и да вдигне товара. Той не се плаши отъ нищо. Той е човѣкъ, който може да воюва. И Христосъ казва: „Азъ съмъ помазанъ.“ Христосъ не мязаше на Петра, който единъ день Му каза: Учителю, я да бѣгаме ние оттукъ! Тъй както си започналъ, тази работа нѣма да излѣзе на добъръ край. Христосъ му каза: „Махни се, сатана, оттукъ!“ Сега мнозина отъ васъ, като се намѣрятъ на тѣсно, казватъ: Защо ни трѣбваше това учение? А да избѣгаме оттукъ! — Апостолъ Петъръ говори въ васъ. Вие трѣбва да му кажете: „Махни се, сатана!“ Христосъ, обаче, казва: „За това дойдохъ азъ въ свѣта, за този часъ, да изпълня волята Божия. Онзи който ме е пратилъ въ свѣта, Той ще покаже своята сила. — Не е било време Богъ да не е изпълнилъ своитѣ обещания. На помазанитѣ се дължи всичката наука въ свѣта, т. е. всичко възвишено и благородно. Това значи, че на помазанитѣ се дължи всичката наука, въ своята пълнота. Въ помазването всички трѣбва да бѫдемъ добри, весели, радостни, да пѣемъ и да се веселимъ. Помазаниятъ е красивъ човѣкъ. Когото срещне, той е готовъ да го насърдчи. Като види нѣкой отчаянъ, обезсърдченъ той му казва: Махни обезсърдчението отъ себе си! Ти си способенъ за велики работи. На художника казва: Хубави сѫ твоитѣ картини, но можешъ да рисувашъ още по-хубаво. На музиканта казва: Хубаво свиришъ, но още по-добре можешъ да свиришъ. Какво правятъ съвременнитѣ хора? Когато станатъ на 45 — 50 години, тѣ се обезсърдчаватъ и казватъ: Нашата работа се свърши вече. Каквото не можахме да постигнемъ въ този животъ, ще го оставимъ за другото прераждане. Не, тѣ трѣбва да работятъ сега, въ този животъ още, да свършатъ онази работа, която имъ е опредѣлена. Днешната работа не трѣбва да се отлага за утре. Оставите ли днешнитѣ работи за друго прераждане, нищо нѣма да излѣзе. За тази цель първо ще се справите съ баба си, съ дѣдо си, като имъ кажете, че не искате да остарявате като тѣхъ. Ще работите върху себе си, да придобиете изкуството на змията, да събличате старитѣ си дрехи и да обличате нови. По този начинъ ще покажете на хората, че сте помазани. Ще хвърлите старата маска на баба си и на дѣдо си. Отъ старата дреха на вашата баба и на вашия дѣдо ще излѣзе единъ младъ, 33 годишенъ момъкъ. Който го види, ще каже: Ето помазаниятъ! Всѣки да си каже: Азъ мога да съблѣка старата дреха на баба си и на дѣдо си и на всички да покажа, че не съмъ старъ. Старата баба и стариятъ дѣдо едно знаятъ да говорятъ: Синко, и ти, като насъ, ще остарѣешъ, пари ще трѣбватъ, да има, кой да те гледа, да ти шета на старини. Вие трѣбва да имъ отговорите: На стари години ние ще шетаме на другитѣ. Остане ли тѣ да ни шетатъ, нашата работа е свършена. Ние сами ще си работимъ, сами ще си услужваме. „Духътъ на Господа Иеова е връхъ мене.“ Духътъ на Господа, това е Божественото въ човѣка. Христосъ казва „Не дойдохъ да ми послужатъ, но да послужа.“ Затова и на васъ казвамъ: нека въ всички се яви желание да работите. Въ малкитѣ работи бѫдете възвишени и благородни. Дайте мѣсто на Духа, на възвишеното въ себе си, и ще видите, че благородното, възвишеното, което е вложено въ васъ първоначално още, ще почне да се развива. Преди две хиляди години още бѣше казано на младия човѣкъ, който искаше да придобие вѣчния животъ, да продаде имането си, да го раздаде на беднитѣ и тогава да посвети живота си на Бога. Сега азъ нѣма да повтарямъ сѫщото, но ще кажа: служете на Бога, служете на човѣчеството, служете на Божественото въ себе си! Това е едно правило за живота, което трѣбва да приложите. Давайте ходъ на всичко възвишено и благородно въ себе си, ако искате да нѣмате противоречия. Насърдчавайте всѣки човѣкъ, въ каквото и да е направление. Нека има радость и веселие въ свѣта! Щастието е постижимо, но не съ разбиранията на баба ви и на дѣдо ви. Докато вървите въ тѣхния пѫть, съ тѣхнитѣ разбирания, щастие нѣма. Ако можете да съблѣчете баба си и дѣдо си презъ главата, щастието е постижимо. „Защото ме помаза Господъ.“ Първото нѣщо: повѣрвайте, че сте помазани! Щомъ повѣрвате, знанието, което имате, ще вземе другъ обратъ у васъ. Душата ви ще се разшири; въ нея ще влѣзе новиятъ миръ, новата радость. Хубавото, което имате сега, това е вашата радость, това е вашето богатство. Сега вие имате капиталъ отъ сто хиляди лева златни, но богатството, което ще придобиете чрезъ помазването на Духа, ще струва хиляди милиарди. Когато спечелите това богатство, занесете на Бога своя десетъкъ. 27. Беседа отъ Учителя, държана на 18 мартъ, 1928 г София. — Изгрѣвъ.
  11. От томчето "Синове на възкресението" Сила и живот, X серия, т.3,(1928), Издание 1934 г., София Книгата за теглене на PDF Съдържание Баща си и майка си. „Почитай баща си и майка си, и люби ближния си, както себе си. Матея 19:19. „Почитай баща си и майка си! — Това е стара истина — толкова стара, колкото и самиятъ човѣкъ. „Люби ближния си, както себе си!“ Тѣзи две идеи сѫ се родили съ самия човѣкъ заедно, още когато той е дошълъ на земята. Този законъ не се отнася само до човѣка, но и до растенията. И растенията почитатъ баща си и майка си, и тѣ иматъ ближни. Сѫщо така и рибитѣ, и птицитѣ, и животнитѣ, и минералитѣ, както и кристалитѣ даже, и тѣ почитатъ баща си и майка си; и тѣ обичатъ своитѣ ближни. Ще кажете, че много е казано това. Българската пословица казва: „Отъ много глава не боли.“ Значи, щомъ главата ти не може да побере това, което се съдържа въ нѣкоя книга, остави го за после. Обаче, старитѣ истини трѣбва да се изясняватъ, да се намѣрятъ съотношенията между тѣхъ. Между истинитѣ има известно съотношение, както и между числата. Всички числа въ математиката сѫ важни, само когато иматъ известни съотношения помежду си; всички геометрически форми сѫ важни, когато иматъ известни съотношения помежду си; всички линии сѫ важни, когато иматъ такова съотношение помежду си, че образуватъ различни фигури. На това основание, можемъ да кажемъ, че математиката представя духовенъ законъ, защото въ нея има съотношение на разумни идеи. Идеитѣ живѣятъ като хората. Това, което наричаме разумни идеи, това сѫ отношения между сѫщества, които иматъ отражения върху насъ. Споредъ твърденията на съвременната философия, сѫществуватъ два начина на разбиране: единиятъ е математически, а другиятъ — духовенъ. Това поражда въ науката споръ. Този споръ е приятенъ, защото дава възможность на хората да мислятъ. Значи, свѣтътъ може да се изучава отъ две гледища: обективно или външно и субективно или вѫтрешно. Външниятъ начинъ е видимъ, а вѫтрешниятъ — невидимъ, т. е. по-далеченъ. Когато казваме, че виждаме човѣка, ние виждаме само обективния, външния човѣкъ и по него сѫдимъ за субективния, за вѫтрешния. Виждаме, че нѣкой човѣкъ свива веждитѣ си, или затваря очитѣ си, или маха съ рѫката си, или се криви на една или на друга страна, и отъ тѣзи движения искаме да знаемъ, каква мисъль ги предизвиква. Защото, има разумни, има и неразумни движения. Неразумно движение, напримѣръ, е изкъртването на една канара и търкалянето ѝ надолу по наклонъ. Нѣкой философъ може да каже, че въ търкалянето на тази канара действуватъ нѣкакви разумни причини. Споредъ мене, въ търкалянето на канарата нѣма никакви разумни причини, защото, като срещне човѣкъ на пѫтя си, тя ще го смачка, ще го направи на каша, и следъ това ще спре. Канарата казва: Дотукъ мога да се движа; оттукъ нататъкъ ще спра. Азъ се движа само, докато има наклонъ; щомъ дойда на равнище, излизамъ отъ своето поле на деятелность, т. е. оставамъ на почивка. „Почитай баща си и майка си!“ Какво се разбира подъ думата „почитай“? Колко пѫти е казано „почитай баща си и майка си и люби ближния си, като себе си,“ но какво се е постигнало? Ще кажете, че тази идея е понятна. Ако действително тази идея бѣше понятна, положението на съвременното човѣчество, както и на всички риби, птици, млѣкопитаещи, щѣше да бѫде много по-добро, отколкото е сега. Въпросътъ за почитъ къмъ майката и бащата никой не можа да разреши. Растенията не можаха да го разрешатъ, и затова го предадоха на рибитѣ; рибитѣ не можаха да го разрешатъ, предадоха го на птицитѣ; птицитѣ не можаха да го разрешатъ, предадоха го на млѣкопитаещитѣ; млѣкопитаещитѣ не можаха да го разрешатъ, предадоха го на хората; хората не можаха да го разрешатъ, предадоха го на ангелитѣ; и ангелитѣ не можаха да го разрешатъ. Какво ще стане най-после? Този въпросъ ще се предаде на Бога, Той да го разреши. „Почитай баща си и майка си!“ Да почиташъ, това е актъ, приливъ въ природата, приливъ отъ човѣка къмъ Първичната Причина. Да почиташъ нѣкого, значи, да му дадешъ просторъ, да го поставишъ на почетно мѣсто. Да почиташъ нѣкого, това не значи, че трѣбва да го приемешъ въ себе си вѫтре, но да го оставишъ вънъ отъ себе си и да съзнавашъ, че си приелъ отъ него много добрини. Заради тѣзи добрини ще го почиташъ, ще го наречешъ свой баща и своя майка. И наистина, всѣки, който ви е направилъ добро, той може да се нарече вашъ баща или ваша майка. „Почитай баща си и майка си, и люби ближния си!“ Да любишъ ближния си, това е вѫтрешенъ процесъ, това е Божествена идея, която прониква въ самия човѣкъ. Обичьта къмъ майката и бащата се проявява навънъ, а тази къмъ ближния — навѫтре. Когато почитаме и обичаме ближния си, ние го приемаме въ дома си, угощаваме го, даваме му стая да нощува. Когато изказватъ почитьта къмъ ближния си, хората ще му направятъ паметникъ и ще се събератъ около него да му изкажатъ почитьта си. И законътъ казва: „почитай!“ Младежътъ, който отиде при Христа, да пита, какво трѣбва да направи, за да наследи животъ вѣченъ, не можа да разбере думитѣ на Христа, защо трѣбва да продаде имането си и да го раздаде на беднитѣ. Той не разбра, защо трѣбваше да стане търговецъ. Той не разбираше, че като отиде между хората да продава имането си, ще научи, какви сѫ хората. Той не познаваше още хората и каза на Христа: Азъ не искамъ да ставамъ търговецъ, да се занимавамъ съ търговия. Казвамъ: човѣкъ трѣбва да разбира всичко въ свѣта. Той трѣбва да разбира отъ всѣко занятие, отъ всѣко изкуство. Колкото повече занятия и изкуства човѣкъ знае, толкова по-добъръ и по-ученъ става. Еднообразието убива човѣка. Христосъ каза на младия човѣкъ: „Иди, продай всичкото си имане, раздай го на сиромаситѣ и ела та ме последвай!“ Значи, първо ще намѣришъ богатитѣ хора, на които ще продадешъ имането си, защото сиромаситѣ не купуватъ скѫпи нѣща. Отъ това, какъ ще разпродадешъ имането си на богатитѣ, ще се види доколко умътъ ти струва; после ще го раздадешъ на беднитѣ и ще тръгнешъ следъ Христа. И беднитѣ хора сѫ родени отъ майки и отъ бащи. Като раздадешъ имането си на беднитѣ, ти ги почиташъ. На богатитѣ пъкъ нѣма да раздавашъ и подарявашъ, а ще продавашъ. Това значи да почиташъ баща си и майка си. „Като продадешъ имането си и го раздадешъ на беднитѣ, ела при мене да се учишъ. Азъ ще ти стана ближенъ. Азъ ще те уча, а ти ще ме обичашъ.“ Следователно, който отиде при Христа, при Учителя си, да се учи, Той ще му стане ближенъ. Ако човѣкъ не е готовъ да продаде имането си и да го раздаде на беднитѣ, той не може да отиде при Христа. Не е въпросътъ въ раздаването, въ това, че нѣкой ималъ кѫща, или нѣколко декара земя, но законътъ е такъвъ. Споредъ този законъ, човѣкъ ще има възможность да влѣзе въ връзка съ разумнитѣ сѫщества, богати и бедни. Богатитѣ представятъ бащата, а беднитѣ, сиромаситѣ — майката. Тъй щото, богатитѣ хора сѫ вашитѣ бащи, а беднитѣ — вашитѣ майки. Значи, богатиятъ, бащата трѣбва да продаде имането си. На кого трѣбва да го продаде? На богатитѣ, на хората, които иматъ. Следъ това той трѣбва да го раздаде. На кого? На сиромаситѣ. Най-после, ще отиде при своя Учитель да се учи на закона да люби ближния си. Тази е една органическа истина, която трѣбва да се съзнае отъ всички, понеже тя е необходима като основенъ елементъ при сегашното ви развитие. Тя е необходима и за вашето щастие, защото човѣкъ трѣбва да гради въ живота си. Щастието не почива на механически законъ, но на живъ, органически законъ, въ който има растене, развиване, както всички живи сѫщества. Щастието не седи въ това, да има човѣкъ кѫщи, ниви, лозя, дрехи, пари и т. н. Щастието се заключава въ това, да има човѣкъ здрави дробове, здравъ стомахъ, здраво тѣло, здрави рѫце и крака. Защо сѫ краката на човѣка, ако нѣма стомахъ? Защо сѫ мислитѣ му, ако нѣма мозъкъ? Каква работа може да свърши той безъ рѫце? Значи, съотношения има между всички удове на човѣка. Ние наричаме работа всичко онова, което се отнася до нашето повдигане. Защо? Защото ние представяме частици отъ единъ Великъ организъмъ въ Битието. Въ това отношение, всѣки човѣкъ има задължение да извърши известна работа. Дали съзнава, каква е тази работа, или не я съзнава, това е другъ въпросъ. Дали съзнава своето предназначение, и това е въпросъ; важно е, че човѣкъ съзнава въ себе си известенъ потикъ, известенъ импулсъ да живѣе, Желанието на човѣка да живѣе, негово ли е, или не? Не е негово. Въпрѣки това, човѣкъ има желание да живѣе. Този импулсъ — за животъ, сѫществува въ всички сѫщества. Всички живи сѫщества искатъ да живѣятъ. Това е импулсъ на самата природа. Тя има свои методи, съ които разполага. Съвременнитѣ хора се намиратъ въ една фаза, когато щастието не може да се реализира. За щастието сѫ работили много хора, много велики учени и философи, но не можаха да го постигнатъ. Напротивъ, нещастие ги е постигнало. За щастието сѫ работили кристалитѣ, после растенията, животнитѣ, хората, но никой не разреши този въпросъ. Растителното царство нѣкога е претърпѣло единъ катаклизъмъ, вследствие на което растенията се превърнаха въ вѫглища. Отъ тѣхъ остана само часть, която и до днесъ сѫществува. На времето си и рибитѣ имаха отлична култура, но и тѣ не можаха да разрешатъ въпроса за щастието. И тѣ претърпѣха криза, която унищожи почти всички. Отъ тѣхъ остана една малка часть, която и досега сѫществува. По рано сѫ сѫществували такива голѣми риби, които сѫ гълтали цѣли китове. Дойде редъ и до хората да разрешатъ въпроса за щастието, но и тѣ не можаха да го разрешатъ. Сѫществува единъ законъ, споредъ който, когато не може да постигне една своя идея, човѣкъ трѣбва да се смали. Въ закона за смаляването взиматъ участие два процеса: процесъ на горение и процесъ на стопяване. Има и трети процесъ — процесъ на съграждане. На тѣзи процеси сѫ подложени и органическиятъ, и психическиятъ свѣтъ. Ако се даде просторъ на първия и на втория процесъ въ органическото царство, всичко ще изгори и ще се стопи. Колко и какви ли мѫчения не сѫ прекарали сѫществата отъ органическото царство, за да преодолѣятъ на тѣзи два процеса! Нѣкога, въ далечното минало, е станалъ голѣмъ пожаръ въ слънчевата система, вследствие на което всички планети сѫ били разтопени. Трѣбвало е следъ това да дойдатъ разумни сѫщества, съ своитѣ помпи, които да ограничатъ това голѣмо опустошаване. Следъ това е започналъ процеса на съграждането. Свѣтътъ, въ който живѣемъ, не е направенъ още, както трѣбва. Учени и религиозни хора казватъ, че свѣтътъ, който Богъ е създалъ, е направенъ много добре. Да, Богъ е създалъ свѣтътъ много добре, но следъ като го оставилъ на своитѣ работници, тѣ объркали малко работитѣ. Казано е въ първа глава на Битието: „Земята бѣше неустроена и пуста, и Духъ Божий се носѣше върху водата. И рече Богъ да бѫде виделина, и стана виделина.“ Онѣзи, които не разбиратъ дълбокитѣ закони, които сѫ взели участие при създаването на свѣта, се стремятъ къмъ бързо развитие, къмъ бързо придобиване на щастие. Като не могатъ да постигнатъ това, тѣ казватъ: Защо свѣтътъ е създаденъ така? Човѣкъ трѣбва да бѫде разуменъ, да разбира законитѣ, за да види, че при създаването на свѣта е взела участие Висша разумность. Двама души живѣятъ около океана и не могатъ да го преплаватъ, не знаятъ, какво се крие задъ него. Единиятъ отъ тѣхъ е човѣкъ съ слаби умствени и интелектуални способности, а другиятъ е съ особени умствени способности и високо интелектуаленъ. Първиятъ поглежда къмъ океана и въздъхва, не намира изходъ да го преплава. Вториятъ, обаче, знае законитѣ за плаването, знае механика, познава методитѣ за движението, и решава единъ день да построи единъ параходъ, съ който да преплава океана. Той предвижда всичко, каквото може да срещне на пѫтя си, но въпрѣки това, пакъ се явяватъ известни положения, които той не е могълъ да предвиди. Качвате се на този корабъ, но се явява голѣма буря, и той започва силно да се клатушка. Казвате: Какъ така този ученъ човѣкъ не можа да предвиди това нѣщо? — Той е предвидилъ всичко, което се отнася до устройството на кораба, до неговитѣ машини, но що се отнася до външнитѣ условия, бури, вѣтрове и други стихии, той не могълъ да предвиди, а още по-малко — да ги избегне. Следователно, ония сѫщества, които взели участие въ създаването на земята, били разумни, високо учени и интелигентни, но все пакъ не могли да предвидятъ всичко. Земята е голѣмъ параходъ, който пѫтува въ великъ океанъ. Този океанъ пъкъ е безбрежно пространство, изпълнено съ течность, вследствие на което и съвременнитѣ учени не могатъ да изчислятъ, колко милиарда години сѫ нужни, за да може земята да спре на своето първо пристанище. Тѣ не могатъ да опредѣлятъ, кога първиятъ випускъ хора ще слѣзатъ на първото пристанище на земята, дето тя ще вземе нови пѫтници и ще тръгне къмъ второто пристанище. Когато земята спре на първото си пристанище, както параходитѣ спиратъ, нищо нѣма да остане отъ нея. Като казвамъ, че отъ земята нѣма да остане нищо, имамъ предъ видъ движението ѝ около нейната ось. Тя ще престане да се движи около себе си. Колкото вещи да сѫ нейнитѣ техници, както и да я управляватъ, тѣ не могатъ да предотвратятъ това явление. Тогава земята ще бѫде въ положението на луната, която вече е спрѣла на своето първо пристанище, вследствие на което не се върти около своята ось. Следъ нѣколко хиляди години и луната отново ще предприеме своето пѫтешествие. Това е само за обяснение на идеята. Въпросътъ не се отнася нито до пристанището, нито до кораба, но до факта, че сѫществуватъ непредвидени случайности въ нашия животъ, които и най-разумнитѣ сѫщества не могатъ да предвидятъ. Свѣтътъ е сборъ отъ разумни сѫщества, отъ разни степени на развитие, и като резултатъ на тѣхната деятелность се явява голѣмото разнообразие въ живота. Всички тия сѫщества приематъ, че сѫществува една Висша интелигентность, но понеже не разбиратъ законитѣ, съ които Тя си служи, нито пъкъ познаватъ формитѣ, чрезъ които Тя се проявява, много нѣща оставатъ за тѣхъ неизвестни. И най-напредналитѣ, и най-разумнитѣ сѫщества абсолютно нищо не знаятъ за тази Висша интелигентность. Скрита е тя отъ погледитѣ на всички сѫщества. И наистина, всѣки е забелязалъ, че това Велико, Безбрежно, Божествено начало, което остава непознато, често разваля плановетѣ на хората. Тъкмо нѣкой е намислилъ да направи нѣщо, но изведнъжъ нѣкаква външна причина дойде и развали всичко. Кой не е ималъ подобни опитности, въ будно или въ сънно състояние? Напримѣръ, нѣкой сънува, че го коронясватъ, правятъ му голѣмъ палатъ, избрали му царица, всичко е готово вече, но дойде единъ неговъ приятель отвънъ, хване го за крака и му казва; Скоро ставай, кѫщата гори! Стресне се, стане изведнъжъ, но нищо нѣма — нито царь ще стане, нито кѫщата гори. Казвате, че това сѫ илюзии на човѣшкия умъ. Не, това е реалность, която не може да се реализира, понеже събудиха този човѣкъ преждевременно, не го оставиха да свърши съня си. Ако бѣха го оставили да спи още, съньтъ щѣше да се реализира. Когато нѣкой царь отъ земята замине за другия свѣтъ, не се ли намира пакъ предъ подобенъ сънь? И той на земята е билъ царь, но въ невидимия свѣтъ никой не го признава за такъвъ. Истински ученитѣ хора знаятъ тия нѣща много добре, и тѣ, изобщо, не се съмняватъ. Обикновенитѣ хора не вѣрватъ въ тия нѣща; тѣ не вѣрватъ и въ задгробния животъ, въ това, че умрѣлитѣ сѫ живи, т. е. че продължаватъ да живѣятъ на онзи свѣтъ. Умрѣлитѣ живѣятъ но по другъ начинъ; тѣ мислятъ, но по другъ начинъ отъ този на живитѣ хора на земята. И тѣ иматъ свои закони, свой редъ и порядъкъ, свои сѫдилища. Когато нѣкой отъ тѣхъ сгрѣши, тѣ го изпращатъ на земята, тамъ да изправи погрѣшката си. И обратно: когато нѣкой сгрѣши на земята, изпращатъ го на онзи свѣтъ, тамъ да изправи погрѣшката си. Когато осѫждатъ нѣкого на земята на смъртно наказание, това показва, че не могатъ да намѣрятъ методъ за изправянето на този човѣкъ и затова казватъ: Хайде да го изпратимъ на онзи свѣтъ, тамъ ще се намѣри начинъ за неговото изправяне. — Вѣрно ли е всичко това, или не? — Зависи отъ вашитѣ разбирания. Обаче, всѣко нѣщо трѣбва да се опита. Какъ въ сѫщность седи работата, никой нищо не знае. Колцина отъ васъ сте били въ онзи свѣтъ да знаете това? Или колцина отъ васъ могатъ да се върнатъ въ самата вѣчность, да видятъ, какъ е билъ създаденъ свѣтътъ, какъ е билъ създаденъ първиятъ човѣкъ? Съвременнитѣ учени казватъ, че човѣкъ е произлѣзълъ отъ клетка. Така е сега, но първиятъ човѣкъ е билъ високо културенъ; той е билъ отъ високо произхождение, но впоследствие тази култура се е изродила, и тогава човѣкъ е произлѣзълъ отъ клетка. Значи, първиятъ човѣкъ е слѣзълъ, и следъ това отново е започналъ да възлиза. Първиятъ процесъ наричатъ инволюционенъ, а вториятъ — еволюционенъ. При втория процесъ се предполага, че човѣкъ е произлѣзълъ отъ клетка. По този въпросъ съ писани много книги, които можете да четете, да дойдете до известно убеждение. Сега, каквото и да ви се говори, каквото и да четете по този въпросъ, не се смущавайте, не се колебайте въ сѫществуването на Бога. Мнозина се спиратъ предъ този въпросъ и си казватъ: Дали сѫществува Богъ, или не? Има ли другъ свѣтъ, или нѣма? Богъ изпълва цѣлото пространство, и всички свѣтове се подържатъ отъ Неговата сила. Че единъ или втори философъ отрича Неговото сѫществувание, съ това нито Му се предава, нито Му се отнима нѣщо. Не е въпросътъ, дали сѫществува Богъ, или не, но кардиналниятъ въпросъ е да живѣемъ съобразно Неговитѣ закони, ако искаме да бѫдемъ здрави по умъ, по сърце, по тѣло. Тъй щото, дали вѣрвате, или не вѣрвате въ Бога, не е важно. Какъ живѣете, това е важно. Ако вѣрвате пъкъ, вѣрата ви трѣбва да има съзнателенъ изразъ. Съвременнитѣ хора трѣбва да започнатъ съ изучаване на своя организъмъ. За тази цель тѣ трѣбва да се запознаятъ съ живота на низшитѣ сѫщества и да се качватъ нагоре, докато дойдатъ до себе си. Сегашнитѣ хора минаватъ за много учени. Щомъ съ толкова учени, знаятъ ли, отъ колко милиарда клетки е съставенъ човѣшкиятъ организъмъ? Нѣкои отъ васъ сте свършили единъ факултетъ, други — два факултета, но надали могатъ да отговорятъ на този въпросъ. Човѣшкиятъ организъмъ е съставенъ приблизително отъ 60 трилиона клетки, които се отличаватъ съ голѣма интелигентность. Всички тия клетки включватъ въ себе си качества и способности на сѫщества отъ различна култура и интелигентность. Напримѣръ, нѣкои отъ клеткитѣ на човѣшкия организъмъ носятъ въ себе си културата на растенията. Растенията се отличаватъ съ голѣма наука. Нѣкои отъ тѣхъ познаватъ добре химия, физика. Други сѫ отлични агрономи, тѣ избиратъ условията, при които трѣбва да се развиватъ, знаятъ, коя почва е добра за тѣхъ, и коя не е добра. Има клетки, които знаятъ законитѣ за кристализирането. Трети пъкъ сѫ минали презъ културата на рибитѣ, на птицитѣ, на млѣкопитаещитѣ. Най-после, има клетки, които сѫ минали презъ културата на високо напреднали, разумни сѫщества. Тѣзи клетки днесъ образуватъ мозъка на човѣка. Следователно, мозъкътъ, това е човѣкътъ. Човѣкъ се отличава по своята глава. Ако снемете главата на човѣка, отъ нея надолу той прилича на животно. Благодарение на главата, човѣкъ постепенно се е отдѣлялъ отъ останалитѣ животни. Ако разгледате дробоветѣ и стомаха на човѣка, ще видите, че тѣ се различаватъ коренно отъ предшедствуващитѣ култури. Напримѣръ, дихателната система на човѣка се различава много отъ тази на рибитѣ, на птицитѣ и на редъ още култури, които сѫ живѣли преди него. Задачата на съвременния човѣкъ е да започне да изучава своя организъмъ, да изучава себе си. Не е въпросътъ, какво той може да направи индивидуално, въ обществото, но да изучава своя организъмъ, да изучава силитѣ и законитѣ, които действуватъ въ него. Ако не балансира силитѣ въ себе си, човѣкъ не ще може да издържа на противоречията, които сѫществуватъ въ живота. Нѣкой преживѣва голѣма буря, голѣмо отчаяние и дохожда до положение на самоубийство. Той трѣбва да знае причинитѣ на това отчаяние, на тази стихия. Ако познава себе си, той ще разбере, че произходътъ на тази стихия е вънъ отъ него и ще може лесно да се справи съ нея. Понѣкога човѣкъ изпитва въ себе си чувство на умраза, на зависть, на съмнение, а нѣкога изпитва и положителни чувства — любовь, пълна вѣра и т. н. И въ единия, и въ другия случай, той трѣбва да знае причинитѣ, какъ сѫ се родили тия чувства въ него. Тѣ не сѫ се родили сега. Съмнението води началото си още отъ културата на термититѣ, които сѫ сѫществували милиони години преди човѣка. Каква борба сѫ водили термититѣ, докато стигнатъ това развитие, което е застрашавало човѣшката култура! Тѣ сѫ достигнали висока култура, но днесъ нищо не е останало отъ нея. Тѣ иматъ слаби тѣла, но сѫ много опасни. Ако Провидението бѣше допуснало още да се развиватъ, тѣ щѣха да опустошатъ цѣлата земя. Въ топлитѣ страни цѣли области сѫ опустошени отъ термититѣ. Термититѣ сѫ голѣми майстори въ опустошението. Ако отидете на мѣстото на нѣкоя кѫща, която е била нападната отъ термити, ще видите само останкитѣ ѝ, цѣлата е превърната въ прахъ. Тѣ сѫ голѣми химици, знаятъ да разяждатъ стъклото, металитѣ, дървото. Цѣли гори сѫ опустошавани отъ термити. Цѣли параходи сѫ били разрушавани отъ термити. Нѣма мѣсто, въ което термититѣ не сѫ могли да проникнатъ. Сега може да се зададе следния философски въпросъ: каква е била цельта на природата, като е допуснала сѫществуването на термититѣ? Тя ги е допуснала съ цель да економиса часть отъ своята енергия. На времето си, тѣ сѫ разрешили единъ важенъ социаленъ въпросъ. Тѣ разрешиха единъ отъ въпроситѣ на природата, но тѣхниятъ въпросъ остана неразрешенъ. Термититѣ нѣматъ гробища. Тѣ изяждатъ мъртвитѣ си. Всичко, каквото излѣзе отъ тѣхъ, тѣ го оползотворяватъ. Ученитѣ, които изучаватъ живота на термититѣ, и досега още не могатъ да разбератъ, каква е цельта на природата, като ги е създала. Тѣ действуватъ като тайна сила въ природата. Отде взиматъ разпорежданията си, не се знае. Обаче, въ две-три седмици тѣ сѫ готови да унищожатъ цѣли квартали, защото много бързо се размножаватъ. Царицата на термититѣ снася 30 милиона яйца презъ годината. Тѣ почитатъ царицата си, която е 20 — 30 пѫти по-голѣма отъ единъ голѣмъ термитъ. Значи, ако единъ обикновенъ термитъ е отъ 3 — 5 милиметра голѣмъ, царицата е голѣма около сто милиметра. Какво е целила природата, като е дала възможность на термититѣ да се размножаватъ толкова много? Човѣчеството дължи спасението си отъ термититѣ на мравкитѣ. Тѣ му дойдоха въ помощь. Мравкитѣ казаха на термититѣ, че Царството Божие не е за тѣхъ, но за човѣка. Термититѣ не могатъ и не трѣбва да наследятъ земята. Авторътъ, който пише за термититѣ, казва, че голѣмо нещастие би било за човѣчеството, ако термититѣ успѣятъ да влѣзатъ и въ Европа. Нѣкога, когато Европа е била тропическа зона, термититѣ сѫ се развивали и тамъ, но благодарение на студената епоха, която настанала въ Европа, тѣ били унищожени. Отъ това време насамъ бѣлата раса е започнала свободно да се развива. Сега, да се върнемъ къмъ въпроса за вѫтрешното проучаване на себе си. Нѣма по-красивъ обектъ отъ обекта за изучаване на човѣка. Тъй както е създаденъ организъма на сегашния човѣкъ, той съдържа въ себе си всички предшествуващи култури, изразени въ една, или въ друга форма. Всички предшествуващи култури и цивилизации, презъ които сѫ минали растенията, животнитѣ и човѣшкитѣ раси, сѫ складирани въ потенциално състояние въ клеткитѣ на човѣшкия организъмъ. Следователно, ако нѣкой човѣкъ иска да се домогне до изучаването на нѣкое растение, той трѣбва да разбира законитѣ на своя организъмъ, както учениятъ отива въ нѣкоя библиотека, или въ нѣкоя лаборатория и започва да борави съ познати съчинения, съ познати елементи. По този начинъ и съвременнитѣ хора трѣбва да разгърнатъ гънкитѣ на своето тѣло и по него да четатъ, както по книгитѣ на познатата за тѣхъ библиотека, своето минало, настояще и бѫдеще. Само тогава ще може да се създаде по-разуменъ животъ отъ този, който сега сѫществува, Какъвто строй и да дойде днесъ, той не може да бѫде идеаленъ. Преди всичко, хората трѣбва да бѫдатъ свободни. Ако хората се стремятъ къмъ богатство, тѣ трѣбва да знаятъ, че всички не могатъ да бѫдатъ богати. Всички хора не могатъ да бѫдатъ и сиромаси. Цельта на природата не е да направи хората богати, нито пъкъ да ги направи сиромаси. Цельта на природата е свободата на човѣшката душа. За да бѫде свободенъ, човѣкъ трѣбва да разбира законитѣ на живота, както и тия на разумната природа. Въ свѣта има разумни сиромаси, има и неразумни сиромаси; има разумни богати хора, има и неразумни богати. Ние имаме предъ видъ разумнитѣ богати и разумнитѣ сиромаси, които сѫ дошли въ свѣта да работятъ, а не да критикуватъ, защо свѣтътъ е създаденъ така, а не иначе. Колкото и да критикуватъ, нищо нѣма да постигнатъ. Когато Шопенхауеръ казва, че въ свѣта сѫществува една зла воля, какво се постига съ това? Не е достатъчно само да се констатиратъ нѣщата, но тѣ трѣбва да се изправятъ. Представете си едно лошо управление, което е взело всичко въ рѫцетѣ си. Какво може да се направи срещу това управление? Христосъ е казалъ: „Не противи се на злото!“ Това значи: ако на злото отговоришъ съ зло, съ това ти повече го засилвашъ. Следователно, на злото не отговаряй съ зло! На доброто, обаче, отговаряй съ добро. Значи, законътъ за доброто е обратенъ на този за злото. На любовьта отговаряйте съ любовь; на доброто — съ добро; на мѫдростьта — съ мѫдрость; на истината — съ истина. На злото пъкъ не отговаряйте съ зло; на лъжата не отговаряйте съ лъжа. Ето една отлична философия! Казвате: Какъ може безъ лъжа? — Може безъ лъжа. Вие трѣбва да знаете, че лъжата е изобретение на низши сѫщества, а не на човѣка. Низшитѣ сѫщества сѫ виртуози въ лъжата. Много растения чрезъ лъжа, чрезъ измама привличатъ къмъ себе си насѣкомитѣ, като ги използуватъ за храна. Тѣзи растения изработватъ особени капчици течность, която отдалечъ свѣти, привлича насѣкомитѣ. Щомъ насѣкомото се приближи къмъ растението, последното се отваря и го поглъща. Въ продължение на 24 часа растението изсмуква соковетѣ на насѣкомитѣ и следъ това се отваря. Отъ насѣкомото не е останало нищо, освенъ неговия скелетъ, който се изхвърля навънъ. Растението отново се отваря и чака нова жертва, като че до това време не е извършило никакво престѫпление. Ще кажете, че Господъ е създалъ тѣзи растения. — Богъ ги е създалъ, наистина, но Той нѣма никакво отношение до капчицитѣ, съ които насѣкомитѣ се привличатъ. Тѣ сѫ изобретение на самитѣ растения. Този въпросъ има друго обяснение. Той е въ връзка съ економията въ природата. Природата иска да опита разумностьта на това растение; тя иска да опита, може ли да се подкупи, или не може. По сѫщия начинъ тя изпитва и насѣкомитѣ, дали сѫ умни, или не. Когато нѣкое насѣкомо се приближи къмъ едно отъ тия растения, то погледне вѫтре, а природата го пита: Какъ ще разрешишъ сега тази задача? Ако насѣкомото е умно, ще погледне къмъ растението и ще избѣга далечъ отъ него. То казва: Азъ разбирамъ тази работа. Които не разбиратъ, нека влѣзатъ вѫтре, да научатъ единъ урокъ. Питамъ: ако и вие, съ вашитѣ мисли и чувства, влѣзете въ такова цвѣте, какво ще бѫде положението ви? Външностьта мами, привлича хората. Тя поражда въ ума на човѣка неправилни, изопачени мисли и чувства. Напримѣръ, единъ беденъ, простъ човѣкъ, облѣченъ съ прости дрехи, върви по улицата и среща единъ богатъ, хубаво облѣченъ, съ скѫпи дрехи, съ нова шапка, съ нови обуща. Погледне го и си въздъхне. Обърне се натукъ-натамъ, вижда, че всички го поздравяватъ, почитатъ го. Погледне дрехитѣ си, въздъхне си и казва: Ехъ, да имахъ и азъ такива дрехи, и мене щѣха да почитатъ! Но сега, никой не ми обръща внимание. Много отъ съвременнитѣ хора сѫ дошли до убеждението, че за да бѫде почитанъ и уважаванъ, човѣкъ трѣбва да бѫде богато облѣченъ. Това не е право. Дрехитѣ не правятъ човѣка. Неправилностьта на това положение е изнесено въ единъ анекдотъ за Настрадинъ Ходжа. Единъ день той се облѣкълъ въ най-проститѣ си дрехи и отишълъ въ едно кафене да пие кафе. Влѣзълъ въ кафенето, но никой не му обърналъ внимание. Зарѫчалъ си кафе, изпилъ го, платилъ за него и си излѣзълъ, пакъ тъй отъ никого незабелязанъ. Следъ нѣколко деня той облѣкълъ новитѣ си дрехи, турилъ си нова шапка, нови пантофи, напръскалъ се съ гюлова вода, и отишълъ въ сѫщото кафене. Още съ влизането му, започнали да го канятъ да седне ту на една, ту на друга маса. Зарѫчали му едно кафе. Той взелъ чашката съ кафе въ рѫка и излѣлъ кафето върху кюрка си, като казалъ: Заповѣдай, пий това кафе! Тази честь се пада на тебе! Почерпили го второ кафе, но той пакъ го излѣлъ на кюрка си. Казвамъ: дрехитѣ сѫ си дрехи, но да се мисли, че външностьта измѣня човѣка, това е унижение за него. Достойнството на човѣка се заключава въ неговия умъ, въ неговото сърце, въ неговата душа и въ неговия духъ, а не въ дрехитѣ. Дрехитѣ сѫ резултатъ на човѣшкия умъ. Разумниятъ човѣкъ може да бѫде хубаво, богато облѣченъ, а може да бѫде и просто облѣченъ, но дрехитѣ не опредѣлятъ неговата разумность. Сега въ свѣта има много костюми. Ако отидете въ Америка, въ Англия, въ Германия, въ Франция, въ Китай, въ Япония, навсѣкѫде ще видите най-разнообразни костюми. Всѣки народъ си има своя специфична носия. И българитѣ иматъ свои носии. Ако изучавате тѣхнитѣ носии, ще видите, че шопитѣ, напримѣръ и лѣтно, и зимно време носятъ по два кожуха. Това е остатъкъ отъ живота на пещерния човѣкъ. Кожуситѣ, които шопитѣ носятъ, сѫ остатъци отъ ледената епоха, презъ което време тѣ сѫ живѣли. Въ подсъзнанието си, тѣ носятъ спомени за тази епоха и очакватъ тя пакъ да дойде. Като обличатъ двата кожуха, тѣ си казватъ: Нека ни е топличко, да не се простудимъ. „Почитай баща си и майка си!“ Почитай Първичната Причина, която ти е дала потикъ да се проявишъ на земята. Почитай и онази сѫществена идея въ себе си, която те отличава като човѣкъ! Това наричаме ние баща и майка. Почитай Бога въ външната форма на своитѣ баща и майка! Като почиташъ баща си и майка си, ти се повдигашъ. Ако баща ти се повишава, и ти се повишавашъ. Ако царьтъ се повишава, и неговитѣ синове и дъщери се повишаватъ. И обратно: когато майката и бащата губятъ, заедно съ тѣхъ губятъ и синоветѣ, и дъщеритѣ имъ. „Люби ближния си, като себе си!“ Азъ свързвамъ този процесъ съ другъ процесъ въ природата. Да любишъ ближния си, това е процесъ, свързанъ съ яденето. Любовьта къмъ ближния и процесътъ на яденето сѫ едно и сѫщо нѣщо. Когато човѣкъ може да избира храната си и да я дъвче добре, той може да обича ближния си. Лакомиятъ не може да обича ближния си. Любовьта къмъ ближния е благородство на характера. Това е храна за душата. Хората остаряватъ, защото не любятъ ближнитѣ си. Който не люби ближнитѣ си, той е осѫденъ на старость. Когато престане да люби, човѣкъ престава да се храни, вследствие на което остарява. Нѣкой казва: Този не заслужава моята любовь, онзи не заслужава моята любовь. Кажешъ ли така, настѫпило е вече окончанието на твоя вѣкъ. Ти съвършено изсъхвашъ, и животътъ губи вече за тебе смисъла си. „Почитай баща си и майка си! Люби ближния си, както себе си!“ Това сѫ два велики закона, първиятъ отъ които е свързанъ съ закона на вдишването и издишването, а вториятъ — съ закона на храненето. Само високо интелигентниятъ човѣкъ, който е разбралъ законитѣ на природата, може да почита баща си и майка си. Като изучавате живота на растенията, на птицитѣ, на млѣкопитаещитѣ, ще видите, че ония отъ тѣхъ, които сѫ по-интелигентни, иматъ уважение къмъ баща си и майка си. Вечерь, когато се нареждатъ да спятъ, онази птичка, която повече обича майка си, отива близо до нея; онази пъкъ, която повече обича баща си, отива близо до него. Всички се нареждатъ така, че между тѣхъ не се създава никакво противоречие. Еднитѣ се нареждатъ отлѣво на майка си, а другитѣ — отдѣсно на майка си; еднитѣ — отлѣво на баща си, а другитѣ — отдѣсно на баща си, и между тѣхъ не се явяватъ никакви противоречия. Питамъ: отде дойде тази идея у птицитѣ, да знаятъ, какъ да се нареждатъ и какво да правятъ? Ще кажете, че това е инстинктъ. Това, което наричате инстинктъ, още не обяснява проявитѣ въ природата. Разбира се, по интелигентность, хората не могатъ да се сравняватъ съ никакви животни. По интелигентность, човѣкъ седи хиляди, милиони пѫти по-високо отъ кристалитѣ, отъ растенията, отъ рибитѣ, отъ птицитѣ, отъ млѣкопитаещитѣ и т. н. Хората не проявяватъ даже всичката своя интелигентность, която имъ е дадена. Ето, много религиозни, духовни хора, които служатъ на Бога, често се обезсърдчаватъ и казватъ: Какво трѣбва да правимъ сега? — Вие, които сте хиляди пѫти по-интелигентни отъ растенията, идете при тѣхъ и ще видите, че тѣ знаятъ, какво да правятъ. Чудни сѫ хората! Слугата знае, какво да прави, а господарьтъ не знае. Ученикътъ знае, какво да прави, а професорътъ, който му преподава, не знае, какво да прави. Когато нѣкой казва, че не знае, какво да прави, той се натъква на една архаическа мисъль, останала отъ миналото, която днесъ се явява като препятствие въ живота му. Какво трѣбва да прави? Да я заобиколи. — Животътъ нѣма смисълъ. —Това е друга архаическа мисъль, която трѣбва да се заобиколи. Ще си кажете: Било е време, когато животътъ е нѣмалъ смисълъ, но днесъ има смисълъ. Каквато архаическа мисъль мине презъ ума ви, вие трѣбва да я заобиколите така, както инжинеритѣ, при пробиване на тунели, заобикалятъ онѣзи канари и скали, които имъ препятствуватъ. „Почитай баща си и майка си!“ Когато говорилъ на ученицитѣ си, Христосъ имъ обяснявалъ вѫтрешния смисълъ на онѣзи закони, които седатъ задъ разумната причина. Той имъ обяснявалъ далечнитѣ причини и последствия на нѣщата. Има нѣща, които днесъ не можете да постигнете, понеже сега имъ поставяте основа. Ако искате преждевременно да постигнете известни нѣща, вие сами ще си попрѣчите. За да постигне своитѣ желания, всѣка сутринь, като става, човѣкъ трѣбва да изправя отношенията си къмъ майка си и баща си. Ако сега дойде нѣкой реформаторъ въ свѣта, първата му задача ще бѫде да накара хората да оправятъ отношенията си къмъ своите майка и баща, не на сила, но по съзнание. Следъ това той ще ги застави да оправятъ отношенията си къмъ своитѣ ближни. Азъ наричамъ вашъ ближенъ този, който, при всички условия на живота ви, може да служи като лостъ за вашето повдигане. Вие трѣбва да любите ближния си, понеже безъ тази любовь не можете да се повдигнете. Любовьта къмъ Бога е капиталътъ, който човѣкъ трѣбва да възприеме отъ Него, за да се повдигне. Любовьта къмъ ближния пъкъ представя човѣшката воля, човѣшкия лостъ, съ който хората взаимно трѣбва да си помагатъ. Следователно, дали ще работите за ближния си, за дома си, или за Бога, законътъ е единъ и сѫщъ. Вашитѣ деца не сѫ тѣла, но души, отъ които не можете да изисквате да ви гледатъ на старини. Ако тѣ доброволно пожелаятъ да ви гледатъ, това е другъ въпросъ, но първото имъ отношение е къмъ Бога. Тѣ сѫ интелигентность, която работи заедно съ интелигентностьта на всички души. Защо? Защото законитѣ на природата се коопериратъ, работятъ заедно. Който иска да проучи първия законъ — любовьта къмъ Бога — той трѣбва да продаде всичкото си имане, да го раздаде на сиромаситѣ и да почне отново да печели. Това значи да очисти човѣкъ сърцето си отъ всичко старо, отъ всичко непотрѣбно. Това значи да се приготви човѣкъ за Божественото разбиране. Нѣма по-красиво нѣщо отъ това, да придобие човѣкъ Божественото разбиране, Божествения миръ. А тъй, да се теоретизира само, че човѣкъ трѣбва да се самоотрече — това нищо не значи. Човѣкъ може да се отрече само следъ като дойде до онова вѫтрешно, Божествено разбиране. Когато биятъ нѣкого, той може да се отрече отъ нѣщо, но това още не е съзнателно отричане. Отричането подразбира да употрѣби човѣкъ всичкото изобилие, което има въ себе си, за повдигане на баща си и майка си, т. е. за онази свещена идея, която носи въ душата си. По обратенъ пѫть тази идея ще работи и за неговото повдигане. Сега отъ всички хора се изисква дълбоко проучване на законитѣ въ природата. Скърбитѣ и радоститѣ сѫщо така трѣбва да се проучатъ. Като казвамъ, че човѣкъ трѣбва да страда, това не значи, че съмъ за страданията. Азъ не съмъ нито за страданията, нито за радоститѣ. Защо? Има радости, които не почиватъ на здрава основа. Напримѣръ, разбойникътъ, който убива, който краде, се радва, че е придобилъ нѣщо, но радостьта му не е дълготрайна. Тази радость не е истинска. Неговата радость е скръбь за другитѣ. Такава радость не е Божествена. Когато радостьта на едного е скръбь за другиго, и когато скръбьта на едного е радость за другиго, това показва, че хората живѣятъ още въ единъ преходенъ свѣтъ. Свѣтътъ, въ който хората живѣятъ, не е разуменъ свѣтъ, тѣ трѣбва да дойдатъ до взаимно разбиране. Разумниятъ човѣкъ трѣбва да накара доброто и злото въ него да се скаратъ, а той да стои настрана и да наблюдава. Само така могатъ да се разрешатъ въпроситѣ. Затова е казалъ Христосъ: „Не противи се на злото!“ Нѣма адептъ, нѣма Учитель въ свѣта, който да е казалъ на хората да се борятъ съ злото. Който се е опиталъ да се бори съ злото, той всѣкога е билъ побеждаванъ. Злото е мощна сила, предъ която цѣли свѣтове сѫ изчезвали. Злото е козмическа сила, предъ която трѣбва да се пристѫпва съ благоговѣние. То е потокъ отъ лава, предъ която нищо не можете да направите. Апостолъ Павелъ е казалъ: „Побеждавайте злото съ добро!“ Съвременнитѣ учени искатъ да убедятъ хората, че злото може да се ограничи. Днесъ това е невъзможно. Злото е козмическа сила, която може да се ограничи само съ вѣкове. Опитностьта на миналитѣ вѣкове, както и тази на миналитѣ народи сѫ довели хората до заключение, че злото се побеждава само съ доброто. Човѣкъ трѣбва да носи доброто въ себе си като орѫжие противъ злото. Злото не е опредѣлено само за васъ, то сѫществува независимо всичко друго, но защо сѫществува, никой не знае. Нѣма философъ или ученъ, който да е обяснилъ причинитѣ за сѫществуването на злото. Досега сѫ дадени хиляди обяснения, отъ старитѣ и отъ новитѣ времена, но нито едно отъ тѣхъ не е самата истина. Фактъ е, че злото и доброто сѫществуватъ. Защо и за какво, това не е важно. Важно е, че тѣзи две сили сѫ станали причина човѣкъ да сѫществува, т. е. да се прояви. Ако злото изчезне, човѣкъ не може да се прояви; ако доброто изчезне, човѣкъ пакъ не може да се прояви. Следователно, злото и доброто сѫществуватъ, за да се прояви човѣкъ. Обектъ на доброто и на злото въ козмоса е човѣкътъ. Това обяснение още не е научно, и то представя известни догадки, известни предположения. „Почитай баща си и майка си!“ Това значи: не презирай баща си и майка си, не имъ отвръщай съ зло, не гледай часъ по-скоро да се освободишъ отъ тѣхъ, не гледай на баща си като на простакъ. Почитай баща си и майка си, макаръ и четири факултета да си свършилъ. Баща ти, който те е родилъ, е по-ученъ отъ тебе. Колкото факултета да си свършилъ, баща ти има единъ факултетъ повече отъ тебе. Баща ти не обича да се хвали. Когато синътъ покаже своя дипломъ на баща си, последниятъ поклати главата си и казва: Синко, азъ разбирамъ, че много още човѣкъ има да учи. Единъ день, като дойдешъ на моето положение, ще видишъ, че съ това учение нищо не става. Ти мислишъ, че днесъ всичко е идеално, но единъ день, когато се обезсърдчишъ, когато живота изгуби за тебе смисъла си, тогава ще търсишъ другъ пѫть, докато най-после дойдешъ до разумното въ свѣта, до познаване вѫтрешния смисълъ на живота. Какъ ще познаете живота? — Като се обезсмисли и после — отново осмисли. Казано е въ Писанието: „Това е животъ вѣченъ да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога.“ „Почитай баща си и майка си! Люби ближния си, както себе си!“ Това сѫ два психологически процеса, тъй необходими за човѣка, както е необходима дихателната система за него. Който не разбира тѣзи закони, той ще се осакати. Приложете тѣзи закони и ще видите, че тѣ ще внесатъ известно подобрение въ живота ви. Когато Христосъ е казалъ на богатия да продаде имането си, съ това Той искалъ да го застави да влѣзе въ отношение съ хората, да се обмѣни, да създаде връзка съ тѣхъ. Това може да се постигне съ двата психологически закона — почитъ къмъ майката и бащата и любовь къмъ ближния. Тѣзи два закона трѣбва да се осмислятъ и приложатъ въ живота. Това сѫ истини, които досега не сѫ приложени, както трѣбва, вследствие на което въ съвременната култура тѣ се явяватъ въ нова фаза. Всички говорятъ за любовь къмъ отечеството, за свобода на народитѣ, но какъ ще дойде тази любовь, отде ще дойде тази свобода — и тѣ не знаятъ. Всички говорятъ за равенство и за свобода, но отде ще дойдатъ това равенство и тази свобода? Докато човѣкъ не почита баща си и майка си, никаква свобода и равенство не може да придобие. Докато човѣкъ е гладенъ, докато не се е нахранилъ, за никаква свобода и равенство не може да се говори. Всички говорятъ за „папото.“ Важенъ е въпросътъ за храненето, т. е. за хлѣба специално. Въпросътъ за хлѣба не е само външенъ, физически или материаленъ, но той още е вѫтрешенъ духовенъ въпросъ. Съвременнитѣ хора носятъ въ себе си голѣмо богатство, и при това богатство не знаятъ, какво да правятъ: вайкатъ се, плашатъ се, че ще умратъ и всичко ще изгубятъ. — Жалко е, че тѣ съзнателно оставятъ тѣлото си да умре, да се разпръсне по четиритѣ краища на свѣта. Тѣ не знаятъ, че клеткитѣ на тѣхнитѣ тѣла попадатъ въ тѣлата на другитѣ хора, при съграждането имъ, и тамъ, съединени съ други клетки, влизатъ въ мозъка на нѣкой човѣкъ, дето служатъ при предаване и възприемане на мислитѣ. Често клеткитѣ на нѣкой виденъ философъ попадатъ при съграждане мозъка на обикновенъ човѣкъ, и тамъ започватъ да работятъ, да помагатъ за неговото развиване. Това се потвърждава отъ важния законъ въ природата, че нищо не се губи, нито създава. Всички велики мисли очакватъ да попаднатъ въ умоветѣ на нѣкои хора, които да ги възприематъ и реализиратъ разумно. Нѣкои мисли пъкъ не се реализиратъ правилно, вследствие на което се създаватъ противоречията въ живота. Нѣкой човѣкъ се лута натукъ — натамъ, не знае, какво да прави. Дойде при него приятеля му и казва: Ожени се, и работитѣ ти ще се уредятъ. Другъ му казва да не се жени. Ако е жененъ и живѣе добре съ жена си, казватъ му да я напусне, или да я набие и т. н. Това сѫ механически мисли, които не почиватъ на здрава основа. И да се реализиратъ, тѣ нѣма да дадатъ добри резултати. За да могатъ тия мисли правилно да се реализиратъ, преди всичко човѣкъ трѣбва да почита майка си и баща си. Който не почита майка си и баща си, и да се ожени, той пакъ ще бѫде нещастенъ. Това всички трѣбва да знаете. Защо? Ако той не почита майка си, какъ ще почита жена си? И жена му ще бѫде подобна на майка му. Жената е крайно взискателна къмъ мѫжа си. Първото нѣщо, което тя ще изисква отъ него, е справедливость. Той трѣбва да бѫде спрямо нея тъй справедливъ, както и спрямо себе си. Тя не държи толкова за любовьта му, колкото за справедливостьта. Любовьта идва на второ мѣсто. И затова, въ който моментъ тя почувствува, че той е несправедливъ къмъ нея, всичко е свършено. Следъ това той може да се докарва предъ нея, да ѝ купува разни нѣща, но въпросътъ е свършенъ вече. Мѫжътъ пъкъ, отъ своя страна, изисква отъ жена си уважение. На първо мѣсто седи уважението, а после любовьта. Че жената щѣла да му направи баница, или нѣщо друго — това не хваща мѣсто, ако тя не го уважава. Следователно, ако хората искатъ да живѣятъ добре, тѣ първо трѣбва да поставятъ за основа на своя животъ закона „почитай майка си и баща си!“ Този законъ има значение и въ социалния, и въ семейния, и въ индивидуалния животъ на хората. Отъ прилагането, или неприлагането на този законъ зависи щастието или нещастието на хората. Затова казваме, че хората сами градятъ своето щастие и сами го разрушаватъ. Ако нѣкоя жена ме пита, защо не може да живѣе съ мѫжа си добре, ще ѝ кажа: Ти не живѣешъ добре съ мѫжа си, защото не почиташъ баща си и майка си. Ти не ги постави на нужната висота. Ти избѣга отъ тѣхъ, ожени се безъ тѣхно позволение, като помисли, че седишъ по-високо отъ тѣхъ. Съвременнитѣ хора казватъ, че дъщерята е свободна отъ влиянието на родителитѣ си. Споредъ мене, именно, като свободна, тя трѣбва да поиска съвета на баща си и на майка си. Азъ взимамъ майката и бащата въ тѣхната идеална форма, не въ обикновената форма и проява на майка и баща. Сега, азъ не искамъ да възприемате нѣщата на вѣра, но направете поне единъ малъкъ опитъ върху това, което ви говоря, и ще видите, дали съмъ правъ, или не. За себе си азъ съмъ правъ, защото, всичко, което говоря, съмъ опиталъ, но ако и вие се увѣрите, че съмъ правъ, печелите. Ще кажете, че може да има изключения. — Възможно е и това. Нѣкой пѫть изключенията биватъ 25% нѣкой пѫть — 50%, а нѣкой пѫть — 75%. Когато говоря, даже и 75% да има изключение, пакъ ще спечелите. Ако имате резултатъ 25%, това е максима, съ която, ако работите, животътъ ви ще бѫде десеть пѫти по-добъръ, отколкото е сега. Затова, именно, Христосъ е казалъ: „Почитай баща си и майка си като разуменъ човѣкъ! Люби ближния си като разуменъ човѣкъ!“ Само при това положение ще имате Божието благословение, понеже почитьта къмъ родителитѣ е законъ, основанъ отъ Бога. Христосъ казва: „Който има Божието благословение, той ще има слава и почести, и каквото душата му пожелае, ще има. Който спазва този Божественъ законъ, той всичко ще придобие, не само за единъ, или за два деня, но за цѣлата вѣчность. Той ще придобие повече, отколкото е очаквалъ. Това не значи още, че ще дойде день, когато всички въпроси ще се разрешатъ. Не, това никога нѣма да стане. Едно трѣбва да знаете: въ сегашната еволюция на козмоса нѣщата нѣматъ край. Защо нѣма да дойде край на нѣщата? За хората нѣма начало, нѣма и край, но за Бога има начало, има край. Той е и въ началото, и въ края. Какво могатъ да говорятъ хората за начало и за край? Началото и краятъ сѫ достояние само на Бога, затова Той казва: „Азъ съмъ начало, азъ съмъ край. Азъ съмъ алфа, азъ съмъ омега.“ Нѣкой казва: Какъвъ ли ще бѫде краятъ на моя животъ? — Никакъвъ край нѣмашъ ти. — Какво ли е било началото на моя животъ?— Никакво начало нѣмашъ ти. Тази е правата философия. Като проследите цѣлата история на човѣчеството, ще видите, че нито единъ държавникъ, който е турилъ начало на нѣкоя държава не е останалъ до днесъ живъ. Коя отъ старитѣ велики държави е останала да сѫществува до днесъ? Де е Асирия? Де е Вавилонъ? Де е стара Индия? Де е велика Персия, която едно време е заповѣдвала на свѣта? Де е велика Франция на Наполеона? Де е велика Германия? Де е велика Русия? Има нѣщо, което липсва на съвременнитѣ хора, за да разбератъ законитѣ, по които обществата могатъ да се развиватъ. Развитието на обществата и народитѣ не върви по нѣкакви произволни закони. Велики закони управляватъ развитието на обществата и народитѣ, но хората трѣбва да познаватъ тия закони и да имъ се подчиняватъ. Когато разрешавате душевнитѣ въпроси въ себе си, тогава и социалнитѣ въпроси се разбиратъ въ по-голѣма свѣтлина. Тогава хората разбиратъ и своитѣ отношения къмъ обществото. Това не значи, че тѣ трѣбва да се изолиратъ. Хората знаятъ, че тѣ не живѣятъ за себе си, но живѣятъ за нѣкого. Като не разбира великия законъ на Битието, Бащата казва, че живѣе за дома си; домътъ казва, че живѣе за обществото; обществото — за народа; народътъ — за човѣчеството, а човѣчеството — за цѣлия козмосъ. Еволюцията може да върви и по този начинъ, но човѣкъ все трѣбва да живѣе за нѣкого. Ако схващате живота така, ще видите, че имате мощь въ себе си. „Почитай баща си и майка си!“ Забелязано е, че всички народи, въ които майката и бащата сѫ заемали почетно мѣсто, сѫ имали по-дълга култура. Като народъ, египтянитѣ се отличавали съ голѣма справедливость, но когато изгубиха това качество, тѣ пропаднаха. Когато евреитѣ влѣзоха между египтянитѣ, последнитѣ пропаднаха, защото не можаха да се справятъ съ тѣхъ. Най-после Богъ трѣбваше да изпрати Мойсей между евреитѣ. Фараонъ се бори съ Бога и не пусна евреитѣ, заради което въ невидимия свѣтъ се взе решение Египетъ да не сѫществува като държава за хиляди години, за да изкупи грѣховетѣ си. Когато научи урока си, той отново ще възкръсне. Не е позволено на единъ народъ да мѫчи другъ народъ! Не е позволено на господаря да мѫчи слугата си, нито на слугата да мѫчи господаря си! Не е позволено на мѫжа да мѫчи жена си, нито на жената да мѫчи мѫжа си! Не е позволено на брата да мѫчи сестра си, нито на сестрата да мѫчи брата си! „Попитай баща си и майка си! И люби ближния си, както себе си!“ Тѣзи два закона трѣбва да ги спазвате. Това е човѣщината, това е възвишеното и благородното у васъ. Това трѣбва да проникне въ васъ, за да покажете, че сте хора отъ новата култура. Новитѣ писатели трѣбва да пишатъ въ този духъ. Това сѫ думитѣ на Христа, на Великия Учитель, Който дойде отъ невидимия свѣтъ. Той казваше: „Както ме е Отецъ научилъ, така и азъ ви уча.“ „Азъ зная, че всичко, каквото имамъ, е отъ Отца ми дадено.“ Сега и азъ ви оставямъ съ тия два закона и вѣрвамъ, че като дойдете втори пѫть, вашитѣ бащи и майки ще бѫдатъ на почетно мѣсто, а ближнитѣ ви ще бѫдатъ тъй галени, както майката гали своитѣ възлюбени деца. 26. Беседа отъ Учителя, държана на 11 мартъ, 1928г. София. — Изгрѣвъ.
  12. Ани

    1928_03_04 Изново

    От томчето "Синове на възкресението" Сила и живот, X серия, т.3,(1928), Издание 1934 г., София Книгата за теглене на PDF Съдържание Изново „Истина, истина ви казвамъ. Ако се не роди нѣкой изново, не може да влѣзе въ Царството Божие. Иоана 3:3. Сега ще говоря само върху думата „изново“ отъ прочетения стихъ. Вие можете да турите ударението на тази дума или върху слога „из,“ или върху слога „но,“ както искате. Важно е, че се говори за „новото“ въ живота. Силата на човѣшкия животъ не седи въ новото; силата на знанието не седи въ количеството външни знания, които човѣкъ има; силата на богатството не седи въ многото пари и кѫщи, които човѣкъ има; силата на човѣка не седи въ изкуствата, които той владѣе. Сега, като опрѣдѣлямъ тия нѣща, вѣрвамъ, че като учени хора, вие добре ще ме разберете. Като разсѫждавате върху новото, вие ще се домогнете до новъ начинъ на мислене. Вие ще дойдете до заключение, че многото нѣща носятъ нещастия за хората. Многото богатства правятъ човѣка нещастенъ. Многото знания представятъ товаръ за човѣка. Колко отъ своитѣ знания човѣкъ може да приложи въ живота си? Какво ви ползува знанието на цѣлата Библия, знанието на много стихове отъ нея наизустъ, ако не ги прилагате въ живота? Срѣщате двама души, единиятъ отъ които знае цѣлата Библия и Евангелията, но не ги прилага въ живота си, а другиятъ знае само стиха „Богъ е Любовь“ и го прилага въ живота си. Какъ мислите, кой отъ двамата се ползува повече отъ знанието си? Кой отъ двамата е по-силенъ човѣкъ? Ще представя други две положения. Имате предъ себе си човѣкъ, който знае теорията на музиката отлично, съ всичкитѣ ѝ тънкости въ съчетание на тоноветѣ, съ всички знакове за изпълнение, съ всичката хармония, но нѣма рѫце и не може да свири. Казвате: Може да пѣе добре. Представете си, че и гласътъ му е гъгнивъ, има нѣкаква повреда въ ларинкса, вследствие на което не може и да пѣе. Какво се ползува този човѣкъ отъ многото знание на музиката? Срѣщате следъ това другъ човѣкъ, който не знае теорията на музиката, но има усѣтъ къмъ музиката и, какъвто инструментъ хване, може да свири. Отъ друга страна, и гласътъ му е хубавъ, пѣе добре. Кой отъ двата случая представя по-щастливо съчетание на възможности и сили въ себе си? Това не значи, че теорията не е нужна. И теорията е необходима, но животътъ започва първо съ факти, съ практика, а следъ това иде теорията. Дългиятъ животъ създава теорията. Теориитѣ въ живота представятъ нѣщо старо, архаическо, изостанало. Тѣ предполагатъ миналъ животъ на хора, които сѫ живѣли преди хиляди години. Всѣка теория илюстрира минала история на човѣчеството. Има нови теории, които опредѣлятъ бѫдещия животъ на хората. Какъ се създаватъ тѣзи теории? Тѣзи теории говорятъ за нѣкакъвъ бѫдещъ животъ на хората, и затова предвиждатъ, какъ ще живѣятъ тѣзи хора на своето време. Теории за настоящето, обаче, не сѫществуватъ. Значи, има теории на миналото и теории на бѫдещето. Когато изучава и еднитѣ, и другитѣ теории и не може да разбере нито миналото, нито бѫдещето, човѣкъ изпитва недоволство отъ живота, и той започва да спори, коя отъ тия теории е права, и коя не. Споредъ мене, за всѣки даденъ случай, за всѣко дадено време, съответна теория е права. Достатъчно е единъ човѣкъ да подържа дадена теория, за да мине тази теория за права. Следователно, щомъ една теория има единъ последователь, тя е права и може вече да сѫществува поне въ неговия умъ. Тази теория е права, но не е реална. Сега ще опредѣля, какво нѣщо е реалность. Коя е мѣрката на реалностьта? Мѣрката на реалностьта е правата линия. Правата линия има две граници, т.е. тя се ограничава отъ две точки. Ако турите и трета точка на една линия, тази линия вече не е права, но крива линия. Дали тѣзи две точки заематъ пространство, или не, това е другъ въпросъ, обаче, правата се ограничава само отъ две точки. Едната точка представя Първичната Причина, а втората — човѣка. Оттукъ, казваме: правата линия опредѣля отношението между Първичната Причина и човѣка. Съ други думи казано: правата линия опредѣля отношението между Първичната Причина и последствията, които тя е произвела. Значи, връзката между Първичната Причина и последствията, които Тя е произвела, наричаме права линия. Правата линия подразбира абсолютния Божественъ свѣтъ, за който сѫществуватъ много теории. Какво представя Божествениятъ свѣтъ? Божествениятъ свѣтъ е свѣтъ на вѣчна радость, свѣтъ на вѣчна красота, свѣтъ на вѣчно богатство, свѣтъ на вѣчна сила, свѣтъ на вѣчна разумность. И много още може да се говори за Божествения свѣтъ. Когато човѣкъ изгуби правата линия, т. е. правия пѫть въ живота си, той нарушава отношенията си къмъ Първата Причина, и въ ума му влиза съмнението, като трета точка на правата линия. Щомъ се яви тази точка, правата взима друго направление, изкривява се, и ние имаме вече нова линия, която наричаме крива. Отъ тази крива линия може да се образува триѫгълникъ, обърнатъ съ върха надолу. Задачата на съвременната философия и наука се заключава въ това, да обърне този триѫгълникъ съ върха нагоре и да го превърне въ равностраненъ. Съ равностранния триѫгълникъ ученитѣ искатъ да покажатъ, че тритѣ лица на Бога сѫ еднакви. Тъй щото, отъ която страна на правата да се яви третата точка, налѣво или надѣсно, всѣкога ще се образува крива линия, отъ която впоследствие ще се образува триѫгълникъ. Триѫгълникъ, образуванъ отъ крива линия, представя затворенъ, ограниченъ животъ, отъ който човѣкъ черпи опитности. И тъй, отъ гледището на новитѣ положения въ живота, вие трѣбва да имате строго опредѣлена мѣрка, какво нѣщо е правото. Правото се опредѣля само отъ две точки. Щомъ говорите за правото, вие трѣбва да имате идея за Бога и за себе си. Нѣмате ли опредѣлена идея за Бога, като носитель на красота, радость, сила, богатство, разумность, вие не можете да имате идея за правото, за правата линия. Мнозина иматъ идея за Бога, като за нѣкакво отвлѣчено сѫщество, което изпълва пространството, но което нѣма никакви отношения къмъ хората. Не, едната точка на правата линия е Богъ, а другата точка — човѣкътъ. Значи, Богъ и човѣкъ образуватъ права линия. При това положение, дето и да се намира, човѣкъ трѣбва да мисли, да чувствува и да постѫпва като Бога. Каже ли, че не знае, какъ да постѫпва, човѣкъ създава вече условия за образуване на крива линия. Правата линия влиза въ устройството на цѣлата слънчева система, въ всички слънца и планети, въ цѣлия козмосъ. Кометитѣ, обаче, се движатъ по криви линии. Въ цѣлата вселена се забелязва стремежъ на всички движения да вървятъ по права линия. Въ този смисълъ, еволюцията на човѣка не е нищо друго, освенъ стремежъ на човѣшката душа да върви по права линия, да дойде до познаване на правата линия, или до отношенията, които сѫществуватъ между Бога и самата нея. Дойде ли до тѣзи отношения, човѣкъ ще придобие онова щастие, онова здраве, къмъ което се стреми. Човѣкъ не може да бѫде щастливъ, нито здравъ, ако нѣма истинска идея въ себе си за Първата Причина. Истинска идея е онази, която при никакви мѫчнотии, при никакви страдания и изпитания не се измѣня. Тя всѣкога остава една и сѫща. Върху тази идея, именно, се гради живота на душата. Ето защо, ние казваме: умътъ мисли, докато държи въ себе си идеята за Първата Причина. Сърцето чувствува, докато държи въ себе си идеята за Първата Причина. Душата се разширява, докато държи въ себе си идеята за Първата Причина. Духътъ се просвѣщава и укрепва, докато държи въ себе си идеята за Първата Причина. Който изгуби тази идея, той умира. Какво нѣщо е смъртьта? Смъртьта е врата, която води въ другъ свѣтъ различенъ отъ този, въ който сега живѣете. Сѫщевременно, смъртьта опредѣля точкитѣ на човѣшкото отклонение. Човѣкъ трѣбва да умре, за да види, де се е отклонилъ отъ правия пѫть. Само смъртьта е въ състояние да върне човѣка къмъ първото му състояние, като му обясни причината, за дето той умира. Тя ще му покаже точно мѣстото, дето той се е отклонилъ отъ правата линия. И теориитѣ на съвременнитѣ учени доказватъ, че всички тѣла въ движението си се стремятъ да се приближатъ къмъ правата линия. Нѣкои отъ авторитетитѣ на науката казватъ, че при движението си, орбитата на земята постепенно се стѣснява, при което се очаква единъ день земята да образува права линия съ слънцето. И при това положение, земята ще продължава да живѣе. На мнозина се вижда чудно, какъ е възможно, при такава промѣна съ земята, тя пакъ да продължава да сѫществува. Да се задава такъвъ въпросъ, то е все едно, като кажа на мравята, че ще живѣе дълъгъ животъ, тя да ме пита, дали ще живѣе по сѫщия начинъ, както днесъ живѣе. Нѣкога, въ далечното бѫдеще, мравята ще живѣе като човѣкъ. Колкото и да говоря на мравята за човѣшкия животъ, тя нѣма да ме разбере. За мравята човѣшкиятъ животъ е толкова разбранъ, колкото и духовниятъ животъ за обикновения простосмъртенъ човѣкъ. Духовниятъ животъ е неразбранъ за човѣка; религиозниятъ животъ е неразбранъ за човѣка; моралниятъ животъ е също неразбранъ за човѣка. До кога този животъ ще остане неразбранъ? Докато дойде до положение той да го живѣе, а не само да говори за него. Когато нѣкой говори за мораленъ животъ, а не го живѣе, това показва, че този животъ за него е неразбранъ. Нѣкой говори за мораленъ животъ, а при това краде; той говори за духовенъ животъ, а го изключва отъ себе си; той говори за сила, а като го срещне мечка, бѣга, крие се отъ нея. Де остава силата на този човѣкъ? — Ама мечката бѣше много голѣма, съ рунтава козина и ме изгледа много страшно. Питамъ: на какво се дължи страха? Кога се е явилъ страхътъ за пръвъ пѫть? Акробатътъ, който върви по вѫже, е смѣлъ и решителенъ, докато пази равновесие подъ краката си. Това значи: докато се образува перпендикуляръ отъ главата къмъ краката му, акробатътъ е смѣлъ. Равновесието му се дължи на този перпендикуляръ. Щомъ перпендикулярътъ се наруши, равновесието изчезва, и акробатътъ започва да губи своята смѣлость. Следователно, страхътъ е резултатъ на нѣкаква вѫтрешна причина въ човѣка, която го отклонява отъ правата линия на неговия животъ. Страхътъ показва, че човѣкъ е изгубилъ своето равновесие. Съмнението, невѣрието е довело човѣка до положение, толкова много да опорочи своя животъ, че да заприлича на старъ лихварь. Едно време полици не сѫществуваха, и хората нѣмаха толкова страдания, колкото днесъ иматъ. Сега нѣкой подписва една полица и се нагърбва цѣлъ животъ да я изплаща. И следъ всичко това, хората казватъ: Да се осигуримъ! — Какъ ще се осигурятъ? Като плащатъ полици цѣли 20 — 30 години наредъ, докато косата имъ побѣлѣе? Сутринь, като ставате, и вечерь, като си лѣгате, все този биволски езикъ — полицата — носите въ ума си и казвате: Нѣма какво, трѣбва да се плаща! И следъ това нѣкой ученъ пише, какъ сгрѣшилъ първиятъ човѣкъ. Богословътъ пъкъ пише, колко време трѣбвало да се изплащатъ грѣховетѣ на първитѣ човѣци. Въ Англия, на всички учени, свършили по философия, право, богословие, прибавятъ къмъ името имъ частицата „дий“, като отличие на ученость. Българинътъ пъкъ, когато оре нивата, казва на коня си: „Дий!“ Съ това той подтиква коня да върви напредъ, да не спира, да върши работа. И продължаватъ философътъ и богословътъ да разискватъ по-нататъкъ, какво наказание предстоело на всѣки, който сгрѣши предъ Бога. Не само това, но тѣ третиратъ въпроса, колко години трѣбва да се изплаща това наказание. Нѣкои отъ тия учени сѫ изчислили, че за голѣмитѣ наказания човѣкъ трѣбвало да плаща толкова години наредъ, колкото сѫ нужни за изпаряването на водата отъ океана, като се приеме, че всѣка година се изпарява по една капка вода отъ океана. Страшно е това наказание! Питамъ: Отде знаятъ ученитѣ тия нѣща? Тѣ били ли сѫ при създаването на Божественото право? Това сѫ човѣшки измислици. Тия учени се спиратъ върху стиха отъ Писанието, дето е казано: „Ще ви изхвърля отъ предъ лицето си.“ Да, но по-нататъкъ е казано: „О, Израилю, обърни се къмъ мене, и азъ ще те помилвамъ!“ Следователно, съ какво право тия учени опредѣлятъ такова грамадно число години за изправяне на човѣчеството? Само Богъ има право да наказва и да прощава грѣшника. Той го създаде, и Той ще го прости. Който люби, само той има право да наказва и да прощава. Който не люби, той нѣма право нито да наказва, нито да прощава. Псалмопѣвецътъ казва: „По правда си ме наскърбилъ.“ Азъ казвамъ: По любовь си ме наскърбилъ. Когато човѣкътъ на безлюбието наказва, казвамъ: Божията Любовь не допуща кривитѣ линии. Ще приведа единъ малъкъ разказъ, за изяснение на тази идея. Единъ свѣтски господинъ уловилъ въ гората едно хубаво славейче и го турилъ въ кафезъ да му пѣе. Всѣка сутринь той му турялъ вода, храна, наглеждалъ го, радвалъ му се. Всичко имало славейчето въ този кафезъ, но свобода нѣмало. Единъ день, въ рѫцетѣ на този господинъ попаднала Библията и Евангелието, и той започналъ редовно да ги чете. Подъ влияние на тази книга, той се обърналъ къмъ Бога и започналъ да размишлява върху главнитѣ принципи, които се съдържали въ нея. Като размишлявалъ върху Истината, която носи свобода, той си казалъ: Наистина, всѣко живо сѫщество трѣбва да се ползува отъ свободата, която му е дадена отъ Бога. Щомъ е така, азъ ще пусна и моето славейче на свобода. Понеже свободата на това славейче зависи отъ мене, азъ ще изпълня този великъ Божи законъ. Взелъ кафеза въ рѫцетѣ си, изнесълъ го навънъ, закачилъ го на единъ гвоздей и го отворилъ. Въ това време една сълза се търкулила по лицето му: дожалѣло му за славейчето, което тъй хубаво го веселило съ своята пѣсень, но казалъ: Ти прекара при мене скръбни дни, лишено отъ свобода и просторъ. Бѫди щастливо отъ този моментъ и радвай се на свободата, която ти е дадена. Като видѣло кафеза отворенъ, славейчето радостно подскочило и хвръкнало на свобода. Следъ два-три деня славейчето дошло пакъ при своя господарь, но съ другарка. Влѣзли въ кафеза и тамъ прекарали нощьта. На сутриньта пакъ напуснали кафеза. На другата вечерь славеятъ пакъ влѣзалъ въ кафеза на господаря си. Съ това той искалъ да му каже: Понеже ти ме обичашъ, азъ ще дохождамъ всѣка вечерь съ другарката си да ти пѣя, а сутринь ще излизамъ въ гората на свобода. Питамъ: не можете ли и вие, като този свѣтски господинъ, да отворите кафезитѣ съ своитѣ стари възгледи и да ги пуснете въ гората на свобода? Не можете ли и вие, като този славей, който обичалъ господаря си, да идвате всѣка вечерь да му пѣете, а сутринь да излизате на свобода? Тъй щото, не унищожавайте своя кафезъ, но закачете го на стената, да седи тамъ отворенъ, за да може въ него всѣки пѣвецъ свободно да влиза и да излиза. Ако славеятъ можа правилно да разреши своя въпросъ, не можете ли и вие да разрешите своя по сѫщия начинъ? Доволенъ отъ господаря си, славеятъ решилъ всѣка вечерь да дохожда въ кафеза да пѣе, да изкаже благодарностьта си отъ него. При това разрешение и славеятъ, и господарьтъ му останали доволни. „Изново.“ Вие трѣбва да започнете живота си изново. Подъ думата „изново,“ разбирамъ онова чисто, възвишено, благородно, Божествено начало въ човѣка, което осмисля всичко. За тази цель казвамъ: Не внасяйте въ чувствата си никаква киселина! Киселинитѣ трѣбва да служатъ само за стимулъ, но не и за храна на чувствата. Чувствата въ човѣка трѣбва да произтичатъ отъ самия животъ. Това значи: чувствата се пораждатъ само къмъ живитѣ сѫщества; тия чувства трѣбва да бѫдатъ фини, възвишени и благородни. Дето има такива чувства, тамъ има условия за любовь. Значи, любовь може да сѫществува само между две разумни сѫщества, на които съзнанията представятъ дветѣ точки на правата линия. Отъ правитѣ линии на тѣхнитѣ съзнания ще се образуватъ две успоредни прави. При тази паралелность на правитѣ, не може да става никакво стълкновение. Ако искате да дадете право на нѣкой човѣкъ, оставете го да върви паралелно съ васъ, не спущайте къмъ него никакви тангенти, никакви криви линии. Това значи да оставите човѣка свободенъ. Свободата е нѣщо относително. Който не разбира Божиитѣ закони, както и законитѣ на своята душа, нито той може да бѫде свободенъ, нито на другитѣ може да даде свобода. За да бѫде свободенъ, той трѣбва да има ясна представа за Първата Причина, а следъ това и за себе си. Това не подразбира, че човѣкъ трѣбва да обхване нѣщата съ своя умъ. Човѣкъ може да обхване съ ума си само тия нѣща, които разбира. Хората не разбиратъ Бога, защото искатъ да Го обхванатъ съ ума си. Тѣ не Го разбиратъ, защото му даватъ форма, подобна на тѣхната. На Бога не може да се даде никаква форма. Когато мислите за Бога, за Първата Причина, представете си Го като необятна интелигентность, като безгранична любовь и мѫдрость, която едновременно обхваща всичко въ свѣта, разбира нуждитѣ на всички живи сѫщества и имъ помага. Казвате: Докажи това нѣщо! — Мога да ви го докажа, но искамъ да зная, по кой начинъ желаете да ви го докажа: по закона на посаденото житно зърно въ земята, или по закона на меленето на житното зърно на воденицата? Понеже развитието на сегашното човѣчество върви по втория законъ, т. е. меленето на житното зърно, за това доказване се изискватъ хиляди години. Ако имате търпение да чакате хиляди години, готовъ съмъ да ви донеса факти не само отъ 99 кладенци, но отъ хиляди кладенци още. И тогава, вие ще употрѣбите още толкова години, докато прочетете всички тия факти и се убедите въ моитѣ доказателства. Като се ровите между тѣзи научни данни, нѣкои отъ тѣхъ ще ви отправятъ за сведения къмъ еди-коя си слънчева система, и вие трѣбва да блъскате главата си отъ една система въ друга, докато най-после кажете: Нищо не разбрахъ по този въпросъ. Следъ това ще ви изпратятъ въ друго нѣкое учено общество, което живѣе на звездитѣ, да видите, какъ тамъ разрешаватъ този въпросъ. Като ме слушате да говоря по този начинъ, ще се запитате, отде дойдоха тѣзи учени общества? Какъ се пренесоха отъ пространството на земята? Съ това искамъ да кажа, че ако е въпросъ за съмнения и противоречия, азъ мога много такива да ви създамъ, но интересно е, че следъ като твърдите, че Богъ ви е създалъ, отде дойдоха толкова много съмнения и противоречия въ вашия животъ? Споредъ мене, никакви причини нѣмаше, за да дойде въ васъ съмнението и противоречието. Какъ е възможно да се роди отъ васъ това незаконнородено дете, съмнението? Какъ е възможно, при вашата чистота и светость, да се роди отъ васъ съмнението и подозрението? Всѣки трѣбва да си зададе този въпросъ и да се помѫчи да си отговори. Часть отъ енергията на желанията, които не могатъ да се изпълнятъ, произвеждатъ въ ума на човѣка нѣкаква отрицателна мисъль. Тази отрицателна мисъль впоследствие произвежда съмнение въ човѣка. Напримѣръ, срещате своя приятель, разговаряте се, и той обещава, че еди-кой си день, на опредѣлено мѣсто и въ опредѣленъ часъ, ще се срещнете пакъ, да се уговорите за нѣкаква важна работа. Дохожда опредѣлениятъ день. Вие отивате на опредѣленото мѣсто, но приятельтъ ви не е тамъ. Чакате часъ, два, три, той все още не дохожда. Започвате да се съмнявате, да търсите причината за неговото закъсняване. Коя може да бѫде причината за това? Или, че той се е размислилъ да дойде, или му се е случило нѣщо важно, което е попречило да изпълни обещанието си. Вие считате, че приятельтъ ви трѣбва да устоява на думата си, да бѫде като божество. Действително, чистиятъ и светиятъ човѣкъ трѣбва да устоява на думата си. Такъвъ човѣкъ съ нищо не може да се оправдае: че тренътъ закъснѣлъ, че параходътъ прекаралъ нѣкакво малко крушение, или че самъ той заболѣлъ — нищо не го оправдава. Не може да се яви причина, която да му противодействува. Ако срещне физически препятствия, най-после той отъ тѣлото си навънъ трѣбва да излѣзе и пакъ да се яви на време въ опредѣления день. Когато нѣкой ангелъ обещае на човѣка нѣщо, той ще се яви на време: дали вънъ ще има буря или земетресение, дали ще бѫде окованъ въ вериги и въ букаи, той трѣбва всичко да преодолѣе и да се яви на време. Не направи ли така ангелътъ Господенъ съ Петра? Той влѣзе точно на опредѣления часъ при Петра, свали оковитѣ отъ краката му и каза: „Стани и излѣзъ вънъ!“ Днесъ всички хора се намиратъ въ положението на Апостолъ Петра: хвърлени въ тъмница, краката имъ въ букаи и чакатъ да дойде нѣкой да ги освободи. Ангелътъ се моли сега за васъ и слиза отъ небето да ви освободи. Той влиза въ затвора, сваля букаитѣ отъ краката ви и казва; „Излѣзте вънъ!“ — Излѣзте вънъ, не мислете за своитѣ стари затвори, идете при своитѣ братя и сестри и, заедно съ тѣхъ, благодарете на Бога, че ви е избавилъ. За да постигнете това, за да дойде ангелъ Господенъ отъ небето да ви избави, вие трѣбва да имате разбиранията на онзи забележителенъ американски генералъ, който, като вървѣлъ единъ день изъ улицитѣ, миналъ покрай една казарма, въ двора на която видѣлъ малка дружина войници, около 10 — 15, които се мѫчели да вдигнатъ една голѣма греда, Той се приближилъ при тѣхъ и взелъ да наблюдава, какво ще стане. Войницитѣ се мѫчели да вдигнатъ гредата, но не могли. Генералътъ погледналъ къмъ взводния имъ и попиталъ: Защо не помогнете на войницитѣ заедно да вдигнете гредата? — Азъ съмъ взводенъ, а тѣ — обикновени войници. Моята работа е да заповѣдвамъ, а тѣ трѣбва да изпълняватъ. Тогава генералътъ се навелъ, турилъ рамото си подъ гредата и помогналъ на войницитѣ да я вдигнатъ. Следъ това той се обърналъ къмъ взводния, подалъ картичката си и казалъ: Господине, ти си началникъ на тази малка дружина; азъ пъкъ съмъ генералъ Вашингтонъ. По сѫщия начинъ и Богъ изпрати Сина си срѣдъ човѣчеството да ги научи на закона на служенето. Затова Христосъ казва: „Не дойдохъ да ми послужатъ, но да послужа.“ Синъ Божи дойде да помага на хората, а тѣ, обикновени простосмъртни, обикновени взводни началници на малки дружини, капрали, искатъ да заповѣдватъ на свѣта. Питамъ: отъ какво страда свѣтътъ? Отъ капрали. Свѣтътъ е пъленъ съ капрали, съ взводни. Дето да се обърнете, все капрали ще срещнете: и въ науката, и въ изкуствата — навсѣкѫде въ живота. Щомъ дойде въпросъ да се помага нѣкому, ние трѣбва да бѫдемъ готови да подложимъ рамото си подъ гредата, т. е. подъ мѫчнотията, и да я повдигнемъ. Мѫчнотиитѣ и благата сѫ общи за цѣлото човѣчество. Ще приведа още единъ примѣръ за правилни разбирания. Единъ день американскиятъ председатель на републиката, Вашингтонъ, вървѣлъ изъ града и спрѣлъ малко на пазаря. Въ това време той видѣлъ, че единъ богатъ човѣкъ се озърталъ, като че търсилъ нѣщо. Той го запиталъ: Господине, какво търсите? — Търся нѣкой човѣкъ да ми занесе пуйката до дома. — Азъ мога да ви услужа. — Добре, вземете пуйката. Тръгватъ двамата: богаташътъ напредъ, председательтъ на републиката следъ него. Стигнали най-после до дома на богаташа. Последниятъ се спрѣлъ, бръкналъ въ джоба си, извадилъ отъ кесията си четвъртъ доларъ и го подалъ на носача. Носачътъ погледналъ къмъ паритѣ, погледналъ къмъ богаташа и мълчалъ. — Защо не вземешъ паритѣ? Не си ли доволенъ отъ това, което ти давамъ? Ето, вземи още четвъртъ доларъ! Той пакъ мълчалъ. — Защо мълчишъ? Навѣрно си недоволенъ нѣщо. Че пуйката не струва, колкото възнаграждението, което ти дадохъ. Тогава Вашингтонъ извадилъ отъ джоба картичката си, подалъ я на богаташа, като му казалъ: Приятно ми е, че можахъ да Ви направя една малка услуга — „Председатель на републиката — Вашингтонъ.“ И съвременнитѣ хора, като този богаташъ, съ научени да извадятъ отъ кесията си четвъртъ доларъ, да го дадатъ на носача, който носи пуйката имъ, и съ това разрешаватъ въпроса. Да, ами ако този носачъ е председательтъ на републиката? Какво ще правятъ тогава? Съзнание и разбиране се иска отъ хората. „Изново.“ Въ какво се заключава новото? Кое е новото въ българския народъ? Кое е новото въ духовенството? Съ какво ще се похвалятъ тѣ? Може би ще се похвалятъ съ това, че обявили гонение противъ религиознитѣ секти въ България. И това не е лошо, но казвамъ: ако духовенството е на правъ пѫть, българскиятъ народъ трѣбваше да бѫде въ добро положение. Освенъ това, държавитѣ отъ цѣлия свѣтъ трѣбваше да взематъ примѣръ отъ България. Така ли е въ сѫщность? Какво виждаме ние въ България? Тя е потънала въ дългове, навсѣкѫде се вършатъ насилия; тукъ-тамъ чувате, че се извършили убийства. Така е въ България, така е и въ цѣлия свѣтъ. Но казвамъ: Този не е правиятъ пѫть. Така не може да се живѣе. Това не е новото въ свѣта. Новото седи въ Божественото. То изисква между хората да се създадатъ искрени отношения, които да почиватъ на истината, а не на лъжата. Престѫпление е да живѣешъ съ човѣка, а да подържашъ въ ума си мисъльта да го ухапешъ нѣкѫде, да го изнасилишъ или да смутишъ духа му. Благородството на човѣка се заключава въ това, да покаже на брата си пѫтя къмъ свободата, къмъ знанието и радостьта. Намѣри ли веднъжъ този пѫть, той ще бѫде силенъ, здравъ и богатъ. Всѣки човѣкъ, въ когото Божественото се е събудило, може да покаже на хората пѫтя къмъ забогатяване, но тѣ разбиратъ друго богатство. Божествениятъ човѣкъ, обаче, не се спира предъ външното богатство. Той знае, че това богатство е причина за всички нещастия въ свѣта. Сегашното богатство е богатство на неправда, на насилие; властьта, която цари по цѣлия свѣтъ, е власть на насилие; управляващитѣ въ свѣта си служатъ повече съ неправда и насилие. — Ама ти не вѣрвашъ ли въ държавата? — Азъ не вѣрвамъ въ държава, която се крепи па насилие и неправда. — Въ каква държава вѣрвашъ? — Азъ вѣрвамъ въ държава, въ която сѫществува правда; азъ вѣрвамъ въ държава, въ която сѫществува любовь. Когато такива държави се основатъ въ свѣта, тѣ нѣма да затварятъ престѫпницитѣ по цѣли 20 години въ затворъ и да ги държатъ тамъ съ вериги на рѫцетѣ и на краката, но ще потърсятъ причинитѣ за тѣхнитѣ престѫпления. Щомъ намѣрятъ причинитѣ, ще потърсятъ начинъ да премахнатъ тия причини, за да не поставятъ тия хора при условия да повтарятъ грѣшкитѣ или престѫпленията си. Казвате. Защо Богъ е създалъ свѣта така, че едни хора сѫ богати, а други — сиромаси? —Вие не знаете причинитѣ, които съ заставили Бога да постави едни хора при богати, а други — при бедни условия. Ако Той би поставилъ богатия при условията на бедния, богатиятъ би извършилъ голѣми престѫпления. За да не прави грѣшки, престѫпления, Богъ му даде власть, сила, богатство. Това не значи, че богатитѣ хора сѫ лоши, но понеже не разбиратъ законитѣ на живота, тѣ не могатъ да използуватъ беднитѣ условия и вмѣсто да се повдигнатъ, ще се провалятъ. На сиромаситѣ Богъ казва: Понеже имате силна воля и свѣтълъ умъ, вие ще можете да използувате условията, при които съмъ ви поставилъ, за вашето растене и развиване. Единъ день, когато преодолѣете тѣзи условия, и вие ще станете богати. Тъй щото, намѣрението, желанието на Бога е да направи всички хора щастливи и богати. Затова, именно, Той е поставилъ всѣки човѣкъ при специфични условия, благоприятни за неговото развиване. — Ама защо днесъ съмъ останалъ неученъ, прость човѣкъ? — Има причини за това, които единъ день ти ще разберешъ. Иначе, желанието на Първата Причина е да бѫдешъ и ученъ, и богатъ, и праведенъ. Всичко това ти ще постигнешъ на своето време и мѣсто. Въ свѣта, въ който сега живѣете, сѫществува пъленъ редъ и порядъкъ, който вие, поради непознаване на Божествения планъ, не разбирате. За неразумнитѣ хора по-лошъ свѣтъ отъ този, въ който живѣятъ, не сѫществува. За разумнитѣ, обаче, по-добъръ свѣтъ отъ сегашния нѣма. Съвременнитѣ хора живѣятъ въ свѣтъ, подобенъ на забавачница, въ която всички части на предметитѣ сѫ разхвърляни, и децата се поставятъ на работа, да турятъ всѣка часть на нейното мѣсто. Децата въ тази забавачница се учатъ да творятъ. Тамъ частитѣ не съ безразборно нахвърляни, но всѣка часть има свой номеръ, и по реда на номерата децата ги поставятъ на съответни за тѣхъ мѣста. Следователно, за да изправи живота си, човѣкъ трѣбва да постави всѣко противоречие на неговото мѣсто. Какво правятъ съвременнитѣ хора, като се натъкватъ на нѣкои противоречия? Като не могатъ да ги поставятъ на съответнитѣ имъ мѣста, тѣ казватъ: Богъ не ни обича, хората не ни обичатъ, никой не мисли за насъ и т. н. — Каква е тази философия? Кѫде може да заведе човѣка тази философия? Нѣма защо да очаквате на хората да ви обичатъ, да се молятъ за васъ. Всѣки самъ трѣбва да се моли за себе си, всѣки самъ трѣбва да работи. Когато положението ви е много затруднено, можете да се помолите заедно съ приятеля си, но всѣкога трѣбва да разчитате първо на себе си. Като се помолите двамата, молитвата ви ще бѫде приета. Казано е въ Писанието: „Дето съ двама или трима, събрани въ мое име, тамъ съмъ и азъ.“ Синътъ трѣбва да отиде при баща си, да отвори сърцето и душата си предъ него и да се помоли да му даде това, отъ което се нуждае. Той не трѣбва да изисква баща му да отиде при него. Ако синътъ, или детето не може да отвори душата си предъ своя великъ Баща, да Му каже, че е изпадналъ въ тъмнина, въ съмнения, въ подозрения, предъ кого ще отиде? Нека иска свѣтлина отъ своя Баща, да оправи работитѣ си, и ще получи. Когато детето краде отъ сладкото, което майката е скрила отъ него, а после отрича, че е пипало сладкото, не знае ли, че лъже? То познава своята погрѣшка, познава и лъжата, но не се признава, защото се страхува отъ тоягата. Ако детето знаеше, че, като каже истината, нѣма да бѫде наказано, щѣше да признае погрѣшката си. Страхътъ отъ наказание, който хората изпитватъ, става причина тѣ да лъжатъ, да крадятъ, да вършатъ редъ още престѫпления. Въ това се крие лошата страна на възпитанието. Много отъ съвременнитѣ възпитатели казватъ, че тоягата е благословено нѣщо, понеже е излѣзла отъ рая. Вѣрно е това, но докато тоягата бѣше въ рая, имаше паници, пълни съ медъ и масло. Щомъ тоягата излѣзе отъ рая, нищо не остана въ паницитѣ, но по гърбоветѣ на хората останаха следи отъ нея. Като казватъ сега, че тоягата е излѣзла отъ рая, едновременно съ това, тѣ трѣбва да си спомнятъ, че и човѣкъ излѣзе отъ рая. Докато бѣше въ рая, и тоягата бѣше чиста и света като човѣка. Щомъ той излѣзе отъ рая, и тя се опетни. Тъй щото, ако човѣкъ е грѣшенъ, тоягата е десеть пѫти по-грѣшна отъ него. Тогава, защо ще ви биятъ съ една грѣшна тояга? Какъвъ смисъль има въ това? Ако е да ви биятъ, по-добре да взематъ една райска тояга, която още не е опетнена, и съ нея да ви биятъ. Така поне праведни ще станете. А тъй, да ви биятъ съ грѣшна тояга, това не се позволява. Който бие, съ любовь трѣбва да бие. Престѫпление е да биете безъ любовь. Що е престѫплението? Всѣко наказание, нанесено безъ любовь, е престѫпление. Всѣко наказание, нанесено безъ мѫдрость, е престѫпление. Всѣко наказание, нанесено безъ истина, е престѫпление. Всѣко наказание, нанесено безъ правда, е престѫпление. Всѣко наказание, нанесено безъ добродетельта, е престѫпление. На това основание, питамъ: Какъ можешъ да сѫдишъ брата си? Всѣки човѣкъ, когото сѫдишъ, е твой братъ, роденъ отъ една и съща майка. Ще кажете: Ако хората не се сѫдятъ, може ли свѣтътъ да се поправи? — Може. — По какъвъ начинъ? — Чрезъ любовьта, мѫдростьта, истината, правдата и добродетельта. Тогава казвамъ: право е това, което има две точки. Ако държите въ ума си първата точка, т. е. Първичното съзнание, че Богъ царува навсѣкѫде и изпълва цѣлата вселена, вие сте намѣрили смисъла на живота. Всѣкога дръжте въ ума, въ сърцето и въ душата си това Висше съзнание, за да разберете, колко е великъ Богъ, когато, отъ своето високо положение, слиза до най-малкото сѫщество и го облива съ своята любовь. Когато обичате нѣкого, вие взимате неговата форма. Така и Богъ прави. Като слиза при насъ, Той взима човѣшка форма. Като отиваме при Него, ние взимаме Неговата форма. Значи, сега Богъ става като човѣка, а нѣкога, когато отидемъ при Бога, ние ще станемъ като Него. Това не значи, че ще станемъ, въ букваленъ смисълъ, като Бога, но ще имаме Божиитѣ мисли, чувства и постѫпки. Мнозина се смущаватъ отъ това, че иматъ много неразрешени въпроси въ живота си. Това не трѣбва да ги смущава. Не очаквайте свѣта да се оправи, но знайте, че той е оправенъ. Защо? Защото Богъ царува въ свѣта. Ако виждате нѣкаква анормалность въ свѣта, тя се дължи главно на особенитѣ схващания на хората за свѣта. Нѣкой казва, че вънъ е студено, а другъ, че вънъ е топло. Студътъ и горещината не сѫ абсолютни нѣща. Когато на едного е студено, на другиго е топло; и обратно: когато на едного е топло, на другиго е студено. Има микроби, които и при 500º горещина не умиратъ, когато човѣкъ, съ всичката си топлина, не издържа и до 50° температура. „Изново.“ Това не значи, че трѣбва да отхвърлите старото, но трѣбва да турите ново начало, да започнете да чъртаете бѫдещето на вашия животъ. Днесъ всѣки иска да го обичатъ. Коя трѣбва да бѫде основната чърта на вашия характеръ, заради която хората могатъ да ви обичатъ? Преди всичко, човѣкъ трѣбва да бѫде готовъ на услуги. Това говори за щедрость на характера. По този начинъ близкитѣ около васъ ще разбератъ, че има добри и разумни хора въ свѣта. Не е достатъчно само да желаете да бѫдете добри, но трѣбва да докажете, че сте такива. Ако искате хората да ви признаятъ за добъръ цигуларь, трѣбва да свирите добре на цигулка. Ако искате да ви признаятъ за добъръ пианистъ, трѣбва да свирите добре на пиано. Ако искате да минавате за художникъ, трѣбва да рисувате добре. Ако искате да минавате за виденъ ученъ, трѣбва да имате знания. При това, вашето знание трѣбва да се приложи въ живота ви, да бѫде въ полза, както на васъ, така и на ближнитѣ ви. Лѣкарьтъ е необходимъ на хората дотолкова, доколкото може да ги лѣкува. Моралистътъ е необходимъ на хората дотолкова, доколкото може да имъ помага, да ги повдига въ живота. Духовниятъ човѣкъ е необходимъ на хората дотолкова, доколкото да имъ даде направление въ живота, да ги подтикне къмъ Великото Начало. Днесъ, между всички народи и общества, се явяватъ нови хора, съ нови и свѣтли идеи, които подтикватъ човѣчеството напредъ. Тѣзи хора се срѣщатъ навсѣкѫде по свѣта: въ Америка, въ Англия, въ Германия, въ Франция, въ Китай, въ Япония, въ Русия, въ България и т. н. Тѣ носятъ новъ моралъ, нови разбирания, които служатъ като звено, като условие за привличане къмъ земята на енергиитѣ, които идатъ отъ духовния свѣтъ. И ако хората днесъ сѫ недоволни отъ себе си, причината за това се дължи на факта, че много отъ небеснитѣ извори сѫ затворени за тѣхъ, и тѣ не могатъ да ги използуватъ. Много отъ енергиитѣ, необходими за пресъздаването на тѣхнитѣ мисли и чувства, не достигатъ до сърцата и умоветѣ имъ. Защо? Тѣ сами сѫ прекѫснали тия съобщения, и сега трѣбва усилено да работятъ, да ги възстановятъ. Нѣкой е недоволенъ. Защо? Липсва му нѣщо. Голѣма липса има сега въ свѣта! За да се набави тази липса, изискватъ се нови хора, нови общества, които да привличатъ духовнитѣ блага къмъ земята. Съвременнитѣ хора мязатъ на моряцитѣ изъ моретата, които понѣкога вода газятъ, жадни ходятъ. Солена е морската вода, не е добра за пиене. Трѣбва да се намѣри начинъ да се пречисти тази вода, да се извади сольта отъ нея. Сегашниятъ свѣтъ е осоленъ повече, отколкото трѣбва. Едно българско семейство, което се състояло отъ свекъръ и свекърва, отъ синъ, снаха и зълва, варили единъ день бобъ. Свекървата вдигнала капака на тенджерата, и като видѣла, че бобътъ е готовъ, турила малко соль и го вкусила — намѣрила, че е добъръ. Подиръ малко дошла снахата: Погледнала боба, видѣла, че е време да се тури соль. Взела лъжицата, турила соль и го вкусила. Добъръ е! — казала снахата. Дошла зълвата. И тя си спомнила, че този день се вари бобъ: Чакай да туря малко соль, да се каже, че и азъ нѣщо съмъ направила. Турила сольта и си отишла. Сѣдатъ на обѣдъ да се хранятъ. Хапналъ свекърътъ, хапналъ синътъ — невъзможно е да ядатъ боба. — Кой тури соль въ боба? Свекървата се обадила: Азъ турихъ. Снахата казала: И азъ турихъ. Зълвата: Че и азъ турихъ. — Затова бобътъ е толкова соленъ! Има ли нѣщо лошо въ това? Лошото не е въ боба, но въ пресоляването: турено му е соль повече, отколкото трѣбва. И въ живота на съвременнитѣ хора е турено соль повече, отколкото трѣбва, и то не онази соль, която дава животъ, но соль, която прибавятъ къмъ хранитѣ, за да не се развалятъ. Не туряйте соль повече, отколкото трѣбва. Пресоленитѣ нѣща сѫ развалени. Месото, веднъжъ заклано, и то е вече развалено. Като го посоляватъ, хората успѣватъ донѣкѫде само да спратъ процеса на разлагането въ него, но щомъ месото не е живо, този процесъ е започналъ вече. Колкото и да се соли, процесътъ не може да се преустанови. „Изново.“ Подъ думата „изново,“ Христосъ разбира вѣченъ процесъ — процесъ на вѣчно обновяване. Като става сутринь, докато изгрѣе слънцето, човѣкъ трѣбва да се измѣни, да бѫде новъ човѣкъ. Това е законъ на вѣчно подмладяване, на вѣчно обновяване. Изхвърляте старитѣ идеи отъ ума си! Новото учение не позволява да носите една и сѫща дреха два деня наредъ. Казвате: Възможно ли е това? — Възможно е. Въ 365 деня ще промѣните 365 костюма. Новото учение не позволява костюмитѣ ви да иматъ еднообразни цвѣтове. Всѣки костюмъ ще има различенъ цвѣтъ. — Практично ли е това? — При сегашнитѣ условия не е практично, но при новитѣ условия, когато ще има много шивачи, това ще бѫде въ реда на нѣщата. И днесъ има много шивачи. Въ бѫдеще тази професия ще представя нѣщо завидно. Ако днесъ това външно разнообразие въ цвѣтоветѣ е невъзможно, вѫтрешно поне е възможно. Какво струва на човѣка, всѣка сутринь, като става да си прави по единъ костюмъ отъ ленъ, или отъ коприна, и то различни по цвѣтове? Какво струва на човѣка, всѣка сутринь, като става, да си каже, че е богатъ, че разполага съ десеть милиона лева въ банката? Щомъ повтаря това всѣка сутринь, кредитъ ще му се даде. Каквото мислите и желаете, това ще стане. Казвате, че ще бѫдете богати — богати ставате. Страхувате се да не осиромашеете — осиромашавате. Турете въ ума си мисъльта, че ще станете богати — и ще ставате богатъ. Човѣкъ е, наистина, богатъ, но засега източницитѣ на богатствата, източницитѣ на живота за него сѫ затворени. Сега, нѣма да доказвамъ това нѣщо, но ще приведа следния примѣръ. Единъ младъ, интелигентенъ, но много беденъ човѣкъ, ималъ силно желание да стане богатъ, да осмисли живота си. Той искалъ да стане богатъ, но по честенъ начинъ, обаче, ималъ голѣми противоречия въ живота си. Единъ день, като вървѣлъ изъ града, срещналъ единъ господинъ, на видъ добре, богато облѣченъ, но на лицето му било очъртано голѣмо отчаяние и безнадежность. Този господинъ билъ много богатъ, но не живѣлъ добре съ жена си. Всѣки день тѣ имали голѣми недоразумения помежду си, които го докарвали до безумие, до пълно отчаяние и готовность да свърши съ живота си. Този день, именно, той тръгналъ изъ улицитѣ, съ намѣрение да се отбие въ нѣкое безлюдно мѣсто и тамъ да тури край на всички мѫчнотии. Младиятъ момъкъ, обаче, погледналъ богатия господинъ съ такова съчувствие, съ такава топлина и нежность, каквито той никога въ живота си не срещалъ. Затова, богатиятъ спрѣлъ младия момъкъ и започналъ да го разпитва, отде е, какъвъ е, какво работи, и останалъ очуденъ отъ неговата интелигентность. Богатиятъ господинъ се разположилъ къмъ младия момъкъ, поканилъ го дома си и решилъ въ себе си да го осинови, понеже тѣ били бездетни. Кой подтикна момъка да спре погледа си върху този богатъ човѣкъ? Това е новото въ живота. Източницитѣ на богатството, които били опредѣлени за младия момъкъ, се криели въ сърцето на тия богати хора. Ключътъ на това сърце пъкъ билъ въ погледа на момъка. По този начинъ, всѣки човѣкъ трѣбва да проявява Божественото, което се крие въ него. Всѣки день носи опредѣлени Божествени блага за всѣки човѣкъ, но той трѣбва да знае, какъ и де да ги намѣри. Когато слънцето изгрѣва, знайте, че то изгрѣва за всѣки едного отдѣлно. Това не значи, че човѣкъ трѣбва да се изолира, да се отдѣли отъ другитѣ, но трѣбва да съзнава, че единъ отъ слънчевитѣ лѫчи е опредѣленъ за него. Всѣка сутринь човѣкъ трѣбва да излиза да посреща изгрѣването на слънцето съ вѣра, съ интелигентность и съ разумность, че този моментъ, именно, той ще приеме опредѣлената за него енергия. Сегашнитѣ хора сѫ подложени на вѫтрешенъ тормозъ, вследствие на съмнения, на подозрения, на които често се натъкватъ. Тѣ казватъ: Възможно ли е слънцето да има предъ видъ всѣки човѣкъ отдѣлно? Възможно е. Преди хиляди години още Псалмопѣвецътъ е казалъ: „Господи, на ранина ще Те потърся.“ И Мойсей е казалъ, че Богъ е създалъ слънцето, луната и звездитѣ за времена и години. Интересно е днесъ да се изчисли, на колко хиляди години се равнява времето, откакъ Божественитѣ блага сѫ дошли на земята, и откакъ Божествениятъ лѫчъ е огрѣлъ цѣлия свѣтъ. Откакъ Божествениятъ лѫчъ е влѣзълъ въ душата на човѣка, той е дошълъ за времена и години, затова човѣкъ, щомъ пожелае, ще го има. Това подразбира идване на Царството Божие на земята. Тамъ всичко става като съ магическа прѫчица. Царството Божие седи въ това, да бѫдатъ задоволени всички копнежи и желания на човѣшката душа. Това не може да стане при сегашнитѣ условия, но може да стане, когато човѣкъ се роди отъ вода и духъ, отъ новия животъ и отъ любовьта. Това, което отдѣлниятъ човѣкъ желае е желание на цѣлото, на всички хора по лицето на земята. Достатъчно е да пожелаешъ да бѫдешъ богатъ, или красивъ, въ този моментъ още нѣкой е станалъ богатъ или красивъ. Законътъ е такъвъ. Искашъ да бѫдешъ ученъ — нѣкой е станалъ ученъ. Радвайте се, че желанията ви се изпълняватъ. Щомъ единъ човѣкъ реализира желанията си, всички могатъ да ги реализиратъ. Значи, всички желания сѫ реални и постижими; въпросътъ е само до времето. И тъй, новата философия на живота се заключава въ постигане на щастието, било индивидуално, било общо. Следователно, човѣкъ не трѣбва да търси щастието изключително за себе си, но като общъ законъ, който се отнася до цѣлото човѣчество. Сѫщо така той не трѣбва да схваща светостьта като лична привилегия, но като общъ законъ за всички. Всѣки човѣкъ може да бѫде щастливъ, ученъ, чистъ, силенъ, истинолюбивъ, разуменъ и т. н. Новата мисъль се заключава въ следното: каквото мисли човѣкъ, това става. Следователно, не допущайте отрицателното въ себе си! Борете се съ него, докато положителното въ васъ вземе надмощие. Когато падне въ нѣкоя дълбока рѣка, философътъ нѣма да разсѫждава върху философията си, но ще гледа да се спаси. Ако знае да плава, философията му е права. Не знае ли да плава, отъ него и отъ философията му нищо нѣма да остане. Ако той може правилно да се справи съ законитѣ на водата, като излѣзе оттамъ, наново ще продължи философията си. Казвате, че животътъ е море. — Ако животътъ е море, тогава, каква философия е нужна първо на човѣка? — Философията на плаването. Щомъ излѣзе на брѣга, той ще изучава науката на ходенето; плаването вече не го интересува. Мнозина сѫ недоволни отъ живота, поради това, че нѣкои нѣща оставатъ за тѣхъ тъмни, необяснени. Споредъ мене, всички нѣща сѫ обяснени; въпросътъ е да намѣрите онѣзи хора, които знаятъ истината по тѣзи въпроси. Тѣзи хора можете да ги намѣрите навсѣкѫде: и въ България, и въ Германия, и въ Англия, и въ Китай, и въ Япония, и въ Индия. Има само единъ начинъ, по който можете да ги намѣрите. Кой е този начинъ? Като похлопате на всички врати по лицето на земята и никѫде не ви задоволятъ, най-после ще намѣрите последната врата, отдето ще излѣзе човѣкътъ, който носи Истината въ себе си. Характеръ се иска за това! Нѣкой още на първата врата може да попадне на човѣка на Истината. Другъ ще хлопа на стотина врати и едва тогава ще намѣри Истината. Трети пъкъ ще обиколи всички врати въ свѣта, докато най-после попадне на онази, която съ вѣкове е търсилъ. Първото нѣщо: отъ васъ се изисква постоянство и вѣра, която не се огъва. Казвате: Все трѣбва да се поогъне човѣкъ. — Правата линия не търпи никакво огъване. Моралътъ, духовниятъ животъ търпятъ малки или голѣми измѣнения, но не търпятъ никакви огъвания. Недѫзитѣ, които хората иматъ, сѫ тѣхни специфични чърти, тѣ не сѫ качества на живота. Какви сѫ хората, това не е важно. Дали сѫ добри или лоши, това сѫ тѣхни качества. Животътъ, обаче, не е като тѣхъ. Животътъ е красивъ. По естество, по първиченъ произходъ, като души, всички хора сѫ красиви, но поставени при груби условия въ живота, лишени отъ любовь, тѣ изглеждатъ лоши. Нѣкоя мома се влюбила въ единъ момъкъ и го намира красивъ. Всички се чудятъ, какво е намѣрила момата въ него, че го обича. Понеже го обича, тя е видѣла въ него Божественото. Следователно, вие не можете да познаете Бога, докато не Го любите. — Какъ ще Го любимъ, щомъ не Го виждаме? — Въ това седи изкуството: да любите Бога, безъ да Го виждате. Новото общество люби Бога, безъ да Го вижда. Въ стария животъ хората искаха първо да видятъ Бога, а после да Го любятъ. Новиятъ животъ изисква отъ хората да любятъ Бога, безъ да Го видятъ. Нѣкой казва на приятеля си: Вѣрвай въ мене! Азъ съмъ честенъ човѣкъ, ще ти дамъ десеть хиляди лева. — Я дадешъ, я не. Другъ, обаче, безъ да му е приятель, вѣрва, че ще му даде десеть хиляди лева. Кой отъ двамата седи по-високо? Вториятъ. Той вѣрва, безъ да е видѣлъ нѣщо. На такъвъ човѣкъ може да се разчита. Тъй щото, и вие трѣбва да вѣрвате на Бога абсолютно, преди още да сѫ дошли до васъ Божиитѣ блага. Дълбоко въ себе си, всѣки трѣбва да си каже: Азъ вѣрвамъ въ всичко, което Богъ е казалъ! „Изново.“ Сега и азъ ви желая да започнете изново съ новата философия: всѣки день да се обновявате, всѣки день да се обличате съ нови костюми. „Изново.“ — Това не е въ противоречие съ вашитѣ разбирания. Всѣки день трѣбва да имате по едно ново разбиране за живота. Тогава, радостьта, веселието, мирътъ, любовьта ще се вселятъ въ душата ви въ своята пълнота. Само при това положение, човѣкъ може да бѫде доволенъ. Една наука сѫществува въ свѣта. Тази наука седи въ това: да виждате хубавото въ всѣка душа! Като срещнете единъ човѣкъ, потърсете хубавото въ него и кажете: Този човѣкъ има еди-каква си хубава чърта. Като не знаятъ тази наука, съвременнитѣ пророци започватъ да търсятъ недостатъцитѣ на хората и, вмѣсто да имъ помогнатъ, тѣ ги осакатяватъ. Дойде нѣкой при мене, иска да му гадая. Погледна го въ лицето и му казвамъ: следъ десеть години ще направишъ една голѣма погрѣшка, за която ще лежишъ въ затворъ. Въ затвора ти ще се доберешъ до великата Истина, която ще те направи вѫтрешно свободенъ. Като излѣзешъ отъ затвора, ти ще станешъ великъ човѣкъ и ще принесешъ нѣщо въ услуга на човѣчеството. Запомни добре това, което ти казвамъ. Единъ день ще провѣришъ истинностьта на думитѣ ми. Сега и на васъ казвамъ: вие ще направите нѣкакво престѫпление, за което ще ви турятъ въ затворъ. Тамъ ще се домогнете до великата Истина, която ще ви направи свободни. Следъ това ще станете великъ човѣкъ, полезенъ на себе си, на ближнитѣ си и на човѣчеството. „Изново!“ 25. Беседа отъ Учителя, държана на 4 мартъ, 1928 г. София. — Изгрѣвъ.
  13. От томчето "Синове на възкресението" Сила и живот, X серия, т.3,(1928), Издание 1934 г., София Книгата за теглене на PDF Съдържание Дванадесетьтѣ племена. „Ще седнете и вие на дванадесеть престола, да сѫдите дванадесетьтѣ племена Израилеви. Матея 19:26. За да се създаде положителна философия за живота, не каквато ученитѣ разбиратъ, нито каквато песимиститѣ разбиратъ, човѣкъ трѣбва да дойде въ положението на дете, съ детска чистота и вѣра. Значи, има единъ истински начинъ за разбиране на живота, който се състои въ постепенно откриване на фактитѣ и явленията въ живота, както на детето постепенно откриватъ азбуката въ училището. Има нѣщо, съ което човѣкъ се ражда и върху него трѣбва да гради. Напримѣръ, човѣкъ се ражда съ добре устроенъ организъмъ, който постепенно расте и се развива; той се ражда съ известни дарби и способности, които съ времето постепенно се развиватъ. Обаче, има нѣща, съ които не се ражда, но отпосле ги придобива. Напримѣръ, той трѣбва да придобие знанието и живота. Животътъ, знанието сѫ дадени на човѣка даромъ, но той трѣбва да ги придобие. Това значи: ако иска да задържи, да развие живота и знанието, човѣкъ трѣбва да работи. Погрѣшката на съвременнитѣ хора се заключава въ това, че тѣ иматъ желание да наследятъ всичко даромъ отъ баща си и майка си. Много нѣща могатъ да се наследятъ отъ майка и баща, като богатство, сили, дарби и способности, но за да се развиятъ тѣ, изисква се работа. Какъ може да се задържи живота, ако човѣкъ не работи? Сега, ще изясня тази мисъль съ следния примѣръ. Когато въ царското семейство се роди едно дете, то носи царска кръвъ въ жилитѣ си, но тази кръвь, сама по себе си, не носи нито животъ, нито знание. Това дете е родено отъ майка царица и отъ баща царь, но може да е хилаво; това дете е отъ царски родъ, но може да не е надарено съ особени способности. Значи, ако това дете иска да развива своитѣ жизнени сили, да придобие живота, то трѣбва да работи; ако това дете иска да развива своитѣ умствени способности, сѫщо така трѣбва да работи. И обратно: ако нѣкое дете е родено въ овчарска колиба, отъ бедни, но здрави и разумни родители, то ще има повече животъ въ себе си, повече дарби и способности. Тъй щото, когато нѣкой казва, че вѣрва въ Бога, че Духътъ Божи пребивава въ него, това значи, че въ жилитѣ му тече царска кръвь; въпрѣки това, той трѣбва да работи, да придобие живота, да придобие знания. Следователно, и като свѣтски, и като духовенъ, има нѣщо, което човѣкъ още не е придобилъ и за което трѣбва да работи; и като простъ, и като ученъ, човѣкъ трѣбва да работи, за да придобие онова, което му липсва. Какъвто е билъ човѣкъ като свѣтски, такъвъ ще бѫде и като духовенъ; напримѣръ, ако като свѣтски човѣкъ лесно се гнѣви и се подава на гнѣва си, и като духовенъ запазва тази чърта въ характера си, само че се въздържа. За такъвъ човѣкъ казватъ, че отвънъ е светия, а отвѫтре — обикновенъ човѣкъ. Въ това отношение, човѣкъ трѣбва да се превъзпита, да дойде въ него истинското знание, истинскиятъ животъ. Щомъ придобие това знание, този животъ, той ще може да пресъздаде, да облагороди необработената почва въ себе си. Единъ французинъ, шегобиецъ, е казалъ нѣщо хубаво за холандцитѣ: Когато Богъ създавалъ свѣта, само Холандия не създалъ. Холандцитѣ сами създали своята страна. Защо? Защото цѣла Холандия е създадена отъ стени и шлюси. Тѣ съ години работили, за да създадатъ своята страна. Казвамъ: и вие, като холандцитѣ, трѣбва да създадете въ себе си нѣщо самостоятелно. Нѣкой казва: Баща ми не ми е далъ еди-какво си. — Много нѣща е далъ баща ти, но ти трѣбва да работишъ. — Обществото не ми е дало онова, което е нужно за развитието ми. — И обществото ти е дало много нѣща, но ти трѣбва да се впрегнешъ на работа. Следователно, когато казвате, че родителитѣ, че обществото не сѫ дали нужното за вашето развитие, че условията ви сѫ неблагоприятни, това сѫ хипнотически мисли, вложени въ умоветѣ ви отъ хиляди години насамъ, чрезъ разни научни теории, чрезъ разни религиозни и философски системи, отъ които днесъ вие трѣбва да се освободите. И когато нѣкой казва, че нищо не може да направи, той не говори истината. Който живѣе, той всичко може да направи. Който има животъ, знания въ себе си, той всичко може да направи. Който нѣма животъ и знания въ себе си, той нищо не може да направи. И наистина, болниятъ нищо не може да направи. Той лежи по цѣли дни и чака да дойдатъ нѣкои отвънъ, единъ да го хване за главата, другъ — за краката, и така да го пренасятъ отъ едно мѣсто на друго. Болниятъ се нуждае отъ чужда помощь, но здравиятъ самъ ходи, той самъ отваря и затваря вратата. Следователно, дойдете ли до истинския животъ, вие трѣбва да бѫдете абсолютно здрави. Здравето е качество на човѣшката душа, на човѣшкия духъ. Въ това отношение, човѣкъ трѣбва да пази здравето си като рѣдка скѫпоценность. И тъй, когато говоримъ за великата наука и религия на живота, ние имаме предъ видъ онѣзи методи, чрезъ които пазимъ равновесието на душата, да не изпада човѣкъ въ отчаяние, въ обезсърдчение. Човѣкъ трѣбва да има правилно разбиране за живота, да знае, че животътъ не е създаденъ изключително за него. Животътъ е опредѣлилъ известенъ дѣлъ за всѣки човѣкъ. Въ този смисълъ, всѣки ще използува живота дотолкова, доколкото му е даденъ, но затова пъкъ отъ него се иска разумно и правилно използуване силитѣ на този животъ. Ако нѣкой вѣрва, че може да живѣе хиляда години, и това може да бѫде, но съ условие да не злоупотрѣбява съ силитѣ на живота. Щомъ се усъмни, той внася въ своя животъ безсилието. Турите ли въ ума си мисъльта, че можете да живѣете много години, ще видите, какъ действува тази положителна мисъль. Когато Богъ постави Адама въ рая, Той не опредѣли, колко ще живѣе, но му даде своя заветъ, отъ изпълнението на който зависѣше продължителностьта на неговия животъ. Богъ му каза: „Ето дървото, „за познаване доброто и злото“ е граница на другъ свѣтъ, въ който нѣма животъ, нѣма знания. Той е мѣсто на смъртьта. Ако хапнешъ единъ плодъ отъ това дърво, ти ще влѣзешъ въ тази граница, въ държавата на смъртьта и ще опиташъ нейнитѣ закони.“ Нѣкои казватъ, че познаватъ това дърво, че то не било такова, каквото е предадено въ Писанието. Не, много нѣща могатъ да се кажатъ за дървото на смъртьта, но въпросътъ сега не се отнася до него. Който иска да знае нѣщо повече за това дърво, той нека посети гробищата. Цѣлиятъ свѣтъ е пъленъ съ паметници, върху които сѫ написани нещастията и страданията на хората, вкусили отъ плодоветѣ на това дърво. Гробоветѣ на вашитѣ близки и далечни, заминали за онзи свѣтъ, не сѫ нищо друго, освенъ окапалитѣ, изсъхналитѣ листа на това старо, великолепно дърво на смъртьта. Всички паметници, съ красиви надписи, сѫ окапалитѣ листа на това старо дърво. Като говоримъ за дървото на смъртьта, въ контрастъ на него изпѫква „дървото на вѣчния животъ.“ Христосъ казва: „Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога.“ Питамъ: коя майка и кой баща желаятъ детето имъ да умре? Следователно, когато казвате, че сте родени отъ Бога, питамъ: какъ е възможно Богъ, вашиятъ Баща, да ви е родилъ хилави, болни и недѫгави? Какъ може родениятъ отъ Бога да умира? Човѣкъ нѣкога се е родилъ отъ Бога, но се е отклонилъ отъ Него, вследствие на което въ живота му е проникналъ грѣха, страданието, кривитѣ разбирания, болеститѣ, смъртьта. Следъ всичко това, хората се запитватъ, защо Богъ е създалъ такъвъ свѣтъ? Когато нѣкой си порѫча нови обуща, и тѣ излѣзатъ тѣсни, че образуватъ мазоли на краката му, Богъ ли е виновенъ за това? Като си порѫчвате обуща, платете сто лева повече, отколкото обущарьтъ ви иска, но съ условие, че ще му платите следъ като ги носите една седмица, да видите, добре ли ви седятъ, не правятъ ли мазоли на краката ви. При най-малкото стѣгане, ще ги върнете назадъ. Сѫщото условие правете и съ шивача, при когото си порѫчвате дрехи. Днешнитѣ шивачи, като направятъ нѣкаква погрѣшка, нѣматъ желание да я изправятъ и започватъ да ви убеждаватъ, че модата е такава. Оставете модата настрана! Каква мода е тази, едва да влизате въ дрехитѣ си, да ви стѣгатъ, като че сте въ калъпъ? Той не може да скрои дрехата ви, както трѣбва, а после ще ви говори за модата. Това е мода на невежеството. Щомъ сте отишли при нѣкой обущарь, или шивачъ, той е длъженъ да ви ушие обуща, или дрехи, споредъ изискванията на природата. Това е мода. „Ще седнете и вие на дванадесеть престола да сѫдите дванадесетьтѣ племена Израилеви.“ Какви сѫ тѣзи дванадесеть престола? Тѣ означаватъ дванадесеть стола, на които ще седнатъ дванадесетьтѣ Апостоли. Значи, Апостолитѣ, които последваха Христа, седнаха вече на тия дванадесеть стола. Понеже тия дванадесеть престола днесъ сѫ заети вече, за васъ, които сѫщо следвате Христа, нѣма столове. Следователно, вие ще стоите прави. Обаче, друго разбиране има за тия дванадесеть престола. Тия престоли ще се заематъ въ второто битие, когато човѣшкото съзнание дойде до най-високата степень на развитието си. Днесъ за никакъвъ престолъ не може да се говори. Отъ осемь хиляди години насамъ, следъ грѣхопадането, цѣлото човѣчество е потънало въ гѫстата материя, дето, опиянено отъ грѣха, още живѣе въ едно наркотическо състояние. Грѣхътъ е особенъ упоителенъ газъ, особено вещество, подъ влиянието на което хората сѫ заспали, и до днесъ още не могатъ да се събудятъ. Съвременнитѣ учени, философи се събуждатъ само за моментъ, погледнатъ наоколо си и отново заспиватъ. Тази е причината, поради която много отъ тѣхнитѣ философски системи представятъ каша, забъркано тѣсто, отъ което единъ день ще се създаде нѣщо велико, стройно. Нѣкои отъ тия философи казватъ, че въ свѣта сѫществувала нѣкаква зла воля, която имала за цель само да пакости на хората. Религиознитѣ пъкъ обясняватъ тази зла воля съ сѫществуването на зли духове. Други отричатъ сѫществуването на какви и да сѫ духове. Трети говорятъ, че хората сѫ добри и лоши, но никакви духове не сѫществуватъ. Споредъ мене, хората сѫ добри. По-добри отъ тѣхъ нѣма. Обаче, за да имате ясна представа, какво нѣщо е човѣкътъ, ще приведа следния примѣръ. Въ старо време имало единъ богатъ земевладѣлецъ, който притежавалъ въ голѣмо количество говеда, камили, овце, свине, кокошки и др. Той обичалъ да дава угощения на приятелитѣ си, вследствие на което въ двора му често се правили жертвоприношения. Тия животни забелязвали, че всѣки день изчезвали по нѣколко отъ тѣхъ, затова единъ день изпратили делегация до господаря си, съ молба да не прави толкова често тѣзи угощения, защото всичко това се трупало на тѣхната кожа. Господарьтъ имъ отговорилъ: Не мога да удовлетворя молбата ви, защото обичамъ угощенията. Тъй щото, колкото и да не желая да ви причинявамъ страдания, все пакъ кожата на нѣкои отъ васъ трѣбва да отиде жертва. Като не успѣли по този начинъ, животнитѣ изпратили сѫщата делегация при Бога, съ молба, да умилостиви по нѣкакъвъ начинъ сърцето на тѣхния господарь, да не ги коли толкова много, да не прави толкова често тѣзи богати угощения. Въ отговоръ на тѣхната молба, Богъ изпратилъ единъ ангелъ до господаря на този богатъ чифликъ и му казалъ: Ето, каква весть ти нося отгоре. Опредѣлено ти е въ най-скоро време да станешъ вегетарианецъ. Ако не станешъ вегетарианецъ, въ продължение на десеть години и ти, и чифликътъ ти ще хвръкнете, нищо нѣма да остане отъ васъ. Обаче, ако станешъ вегетарианецъ, ще живѣешъ още хиляда години. Той се съгласилъ на това предложение, и отъ този день станалъ вегетарианецъ и заживѣлъ съ всички животни въ чифлика си въ миръ и съгласие. Животнитѣ му се зарадвали, че господарьтъ имъ станалъ вегетарианецъ и престаналъ да ги коли, затова дали помежду си голѣмъ банкетъ, за благодарность и хвала къмъ Господа, че послушалъ молбата имъ. Като дошли приятелитѣ на гости въ чифлика, земевладѣлецътъ ги посрещналъ и казалъ: Получихъ отъ небето послание да стана вегетарианецъ, да не коля животнитѣ, а да се ползувамъ само отъ млѣкото, отъ сиренето и маслото, което мога да получа отъ тѣхъ. Ето защо, преустановявамъ вече угощенията, които досега ви давахъ. Сега и вие трѣбва да станете вегетарианци, но въ духовенъ смисълъ, да престанете да се занимавате съ злото. Това е толкова възможно, колкото е възможно за човѣка да се откаже отъ месото. Споредъ мене, месоядството е злото въ свѣта, дошло отвънъ нѣкѫде и се присадило върху доброто въ човѣка. Вегетарианството е доброто въ свѣта. То е основата на живота, върху която трѣбва да се гради. Въ този смисълъ, добра, чиста, здрава храна е тази, която продължава живота. Въ природата сѫществуватъ два процеса, които се извършватъ отъ два вида клетки: еднитѣ клетки сѫ отъ Божественъ произходъ и служатъ за създаване на живота, за създаване на организмитѣ, като започнете отъ най-малкитѣ и свършите съ човѣка. Вториятъ видъ клетки нѣматъ Божественъ произходъ, вследствие на което не могатъ да създаватъ, но рушатъ, внасятъ противоречия, развиватъ болести и т. н. Следователно, който употрѣбява храна, съставена отъ първия видъ клетки, които внасятъ животъ, той ще придобие безсмъртието, ще минава отъ животъ въ животъ, отъ слава въ слава. Който употрѣбява храна, съставена отъ втория видъ клетки, той ще изгуби живота си и ще минава презъ редъ противоречия и нещастия. Такава е храната, която и досега хората употрѣбяватъ. Ако още продължаватъ да употрѣбяватъ тази храна, тѣ ще останатъ въ положението, въ което сега се намиратъ: ще ядатъ и вѣчно недоволни ще бѫдатъ; ще ядатъ и ще изпитватъ умраза, зависть и редъ отрицателни състояния. Неестествената храна, която хората днесъ употрѣбяватъ, внася въ тѣхъ тия неестествени състояния и пороци, които ги уморяватъ и разрушаватъ. Ако черниятъ дробъ въ човѣка се разстрои, презъ умътъ му минаватъ отрицателни, неприятни мисли; щомъ черниятъ дробъ се изправи, презъ ума на човѣка започватъ да минаватъ свѣтли, чисти мисли. Когато дробоветѣ се разстроятъ, човѣкъ се натъква на песимистически мисли, щомъ дробоветѣ се подобрятъ, и мислитѣ на човѣка ставатъ свѣтли, чисти. Разстройството на черния дробъ развива жестокость въ човѣка. Черниятъ дробъ е свързанъ съ низшитѣ чувства. Като знае това, човѣкъ трѣбва свещено да пази здравето си, което Богъ му е далъ. Запазването на здравето почива на единъ реаленъ, а не илюзоренъ, фантастиченъ законъ. Значи, има единъ начинъ, по който човѣкъ може да постигне щастието, къмъ което се стреми. Обаче, докато не преустрои, не пресъздаде своя вѫтрешенъ свѣтъ, човѣкъ не може да приложи този начинъ. Когато нѣкой казва, че свѣтътъ не може да се пресъздаде, той не разбира основнитѣ закони на живота. Божественото въ човѣка е въ сила да пресъздаде неговия вѫтрешенъ свѣтъ. За това, обаче, човѣкъ не трѣбва да подържа въ себе си песимистичната философия, но да гледа съ вѣра, съ надежда на великитѣ закони, които работятъ въ цѣлокупния животъ. Той не трѣбва да бѫде като ония пѫтници въ Африка, които вдигатъ голѣмъ прахъ около себе си и мислятъ, че цѣлиятъ свѣтъ е потъналъ въ прахъ. Не, прахъ има само 10 — 20 метра около тѣхъ. Този прахъ се вдига отъ движението на пѫтницитѣ, на колитѣ. Щомъ движението спре, и прахътъ се уталожва. Сѫщо така много хора вдигатъ прахъ около себе си и казватъ: Тази работа е невъзможна. Въ Божествения речникъ думата „невъзможно“ не сѫществува. Кога нѣщата сѫ невъзможни? Когато скѫсате вѫжето на кладенеца, невъзможно е да извадите отъ него вода. Когато вѫжето е здраво, можете да извадите вода отъ кладенеца. Каже ли нѣкой, че не може да извади вода отъ кладенеца, азъ зная, че вѫжето на кофата е скѫсано. — Какво трѣбва да правя тогава? — Купи ново вѫже! — Колко струва новото вѫже? — Стотина лева. — Отде ще намѣря тѣзи пари? — Хвани се нѣкѫде на работа и за два деня ще изкарашъ тия пари. — Ама пришки ще се образуватъ на рѫцетѣ ми. — По-добре да се образуватъ пришки на рѫцетѣ ти, отколкото да жадувашъ. Всички трѣбва да имате такова вѫже. Това вѫже символизира вѣрата. Приложете вѣрата въ живота си. — Въ какво да вѣрваме? — Вѣрвайте въ живота, а не въ смъртьта. Вѣрвайте въ доброто, а не въ злото. Вѣрвайте въ милосърдието, а не въ жестокостьта. Вѣрвайте въ благородството, а не въ грубостьта. Вѣрвайте въ всичко положително! Вѣрата е велика сила, съ която човѣкъ трѣбва да работи. Тя е условие за развиване на човѣшкия умъ. Безъ вѣра не може да се създаде никаква наука. Безъ вѣра физическиятъ животъ не може да се закрепи. И въ Писанието е казано: „Безъ вѣра не може да се угоди на Бога,“ Както виждате, вѣрата се взима като необходимъ елементъ въ живота. Ако човѣкъ не вѣрва на майка си и на баща си, на брата си и на сестра си, на приятелитѣ си, на своитѣ учители и професори, на религията, на държавата, въ която живѣе, какъвъ е този животъ? Вѣрата е важенъ факторъ въ живота. Следователно, тя трѣбва да се приложи на опитъ. За тази цель, човѣкъ трѣбва да храни мозъка си съ красиви, свѣтли мисли, а не съ илюзии. Какво означава думата „илюзия?“ Всички неразбрани нѣща сѫ илюзорни. Щомъ се разбератъ, тѣ преставатъ да бѫдатъ илюзорни. Въ това отношение, илюзията е часть отъ Божествения животъ, която хората още не разбиратъ. На английски езикъ думата „илюзия“ означава Богъ. Значи, който не прилага нѣщата по Божествено, той живѣе въ свѣтъ на илюзии. Напримѣръ, нѣкой младъ момъкъ се влюбва въ една богата, красива и добре възпитана мома, но не знае, какъ да се отнася съ нея. По прояви, той е малко „бай Ганю“ и се страхува да не постѫпи грубо, неделикатно съ нея, да не я изгуби. За да спечели вниманието ѝ, този младъ момъкъ трѣбва да изучи добре нейния характеръ и да бѫде крайно деликатенъ, да не сгрѣши нѣщо. Той трѣбва да постѫпва съ нея като съ царска дъщеря. И тъй, съвременнитѣ хора трѣбва да възстановятъ своята вѣра, не външно, каквато е вярата на нѣкои религиозни хора. Положителна, непоколебима вѣра се изисква отъ хората. Нѣкой казва, че е вѣрващъ, че е православенъ, но самъ не знае, сѫществува ли Богъ, или не. Това показва, че неговата вѣра не почива на Божествена основа. Той е православенъ, а не вѣрва въ Бога, не вѣрва въ безсмъртието. Кое е по-добре: да бѫдешъ православенъ, или да бѫдешъ безсмъртенъ? Да бѫдешъ философъ, да бѫдешъ богатъ човѣкъ, или да бѫдешъ безсмъртенъ? Отъ всички положения въ живота, за човѣка е най-важно да бѫде безсмъртенъ. Докато не придобиете безсмъртието, вие ще се излагате на редъ страдания и нещастия. Моята беседа днесъ има за цель да покаже на хората начинъ, какъ да пресъздадатъ своя животъ. Тѣ трѣбва да пресъздадатъ своя животъ съобразно първичния животъ, който е вложенъ въ тѣхъ. Само при това положение можемъ да станемъ безсмъртни. Това е желанието на Бога. Затова, именно, Той изпраща гении, велики хора, велики Учители въ свѣта, които да работятъ за обединението на човѣчеството. Кои сѫ гениитѣ на човѣчеството? Който може да направи живота си красивъ, той е гений; който носи великата Истина въ себе си, той е гений; който носи великата Любовь въ себе си и може да я предаде на хората, той е гений; който носи великата наука въ себе си, той е гений. Въ тази наука влизатъ три важни елемента: любовьта, мѫдростьта и истината. Любовь безъ вѣра не може. Значи, любовьта ще се постави като основа на живота, а вѣрата ще бѫде единъ отъ съставнитѣ елементи на тази основа. Защо любовьта се взима за основа на живота? Защото тя носи безсмъртието, а безсмъртието е законъ на вѣчното обновяване. По обновяването, по подмладяването на клеткитѣ сѫ писали разни автори, на различни езици. Клеткитѣ, които съставятъ човѣшкия организъмъ, сами по себе си, сѫ безсмъртни. Обаче, когато смъртьта дохожда за човѣка, причината за това е, че той влиза въ разрѣзъ съ Божествения организъмъ, съ Божественото въ самия човѣкъ, вследствие на което го детрониратъ, т. е. свалятъ отъ власть. При това детрониране, организъмътъ на човѣка се разрушава, клеткитѣ се разпръсватъ изъ пространството, а душата му отива при своя Създатель, да даде отчетъ, защо е напуснала тѣлото преждевременно, защо не е завършила работата си на земята. Питамъ: знаете ли, колко години трѣбва да живѣе човѣкъ на земята? Той трѣбва да живѣе 120 години. При сегашнитѣ условия на живота, когато нѣкой умре на 60 годишна възрасть, държатъ го извънъ земята още 60 години, и следъ това отива при Бога, да даде отчетъ за дѣлата си. Презъ тѣзи 60 години той работи между хората, и когато стане на 120 години, тогава се явява на ауденция при Бога. Той ще му каже: Добре дошълъ, синко! Ти дойде преждевременно тукъ, безъ да свършишъ работата си на земята. Казвате: Кой ще ни гледа цѣли 120 години на земята? Като задавате този въпросъ, вие мязате на Арахангелъ Михаилъ, който запиталъ Бога, защо му дава длъжностьта да взима душитѣ на хората, и по този начинъ да си навлѣче умразата имъ? Богъ му казалъ: „Ти не мисли за това. Слѣзъ на земята да вземешъ първата душа, да видишъ, какъ ще те посрещнатъ хората.“ Той слѣзълъ на земята, и първата душа, която взелъ, била душата на единъ коларь, който падналъ подъ колата си. Коньтъ му го ритналъ, и той издъхналъ. Арахангелъ Михаилъ веднага взелъ душата му, но спрѣлъ да чуе, какво ще говорятъ хората. Тѣ казвали: Горкиятъ коларь, собствениятъ му конь го ритна, и той умрѣ! Следъ това той отишълъ да вземе душата на една бедна вдовица, съ три хубави деца, която постоянно молила Бога да я прибере при себе си. Тя казвала. Господи, прибери ме, моля Ти се, при Тебе. Както виждашъ, беднотията ми е голѣма; освенъ това, и децата ми не ме слушатъ. Като останатъ безъ майка, ще намѣрятъ по-добра нѣкоя; азъ не мога да издържамъ вече на тия условия. Като дошълъ близо при нея, Арахангелъ Михаилъ се нажалилъ и казалъ: Какъ мога да взема душата на тази хубава жена? На кого ще остави тѣзи малки деца? Като разсѫждавалъ по този начинъ, той се отказалъ да изпълни възложената му отъ Бога мисия, затова се върналъ при Него и Му разказалъ историята на бедната вдовица. Тогава Господъ му казалъ: Слѣзъ на дъното на океана, вземи оттамъ единъ камъкъ, разчупи го и вижъ, какво ще намѣришъ въ него. Арахангелъ Михаилъ направилъ, както Богъ го посъветвалъ: слѣзълъ на дъното на океана, взелъ единъ камъкъ, разчупилъ го и останалъ очуденъ, когато видѣлъ вѫтре единъ червей. Богъ го запиталъ: Знаешъ ли, кой храни този червей? Азъ го храня. Азъ храня всички живи сѫщества. Азъ призовавамъ хората къмъ добро. Следователно, когато нѣкой казва, че нѣма кой да го гледа, да го храни, той не говори истината. Богъ го храни. Той внася въ умоветѣ на хората великитѣ идеи, Той внася въ сърцата имъ възвишени чувства и желания, да вършатъ добро, да помагатъ на своитѣ ближни. Често нѣкои се оплакватъ отъ живота си, искатъ да отидатъ на онзи свѣтъ, да поживѣятъ между ангелитѣ. — Тѣ не могатъ да живѣятъ на този свѣтъ, че ще живѣятъ на онзи! Тѣ не могатъ да живѣятъ между хората, че ще живѣятъ между ангелитѣ! Ангелитѣ сѫ възвишени, учени сѫщества. Тѣ изпълняватъ законитѣ, както трѣбва. Тѣ служатъ на единъ великъ редъ и порядъкъ. Това не значи, че нашиятъ строй, нашиятъ редъ и порядъкъ не е добъръ. Добъръ е и нашиятъ строй, но голѣма разлика има между хората и ангелитѣ. Какъвто и да е нашиятъ животъ на земята, ангелитѣ се интересуватъ отъ него. Много ангели слизатъ на земята като на представление. Когато видятъ нѣкое погребение, тѣ се смѣятъ, защото знаятъ, че човѣкъ не може да умре. Като видятъ, че нѣкой страда, защото изгубилъ паритѣ си, тѣ пакъ се смѣятъ, понеже знаятъ, че нищо въ свѣта не се губи. Едно трѣбва да знаете: Това, което Богъ е далъ въ услуга на човѣшката душа, никой не може да ѝ го вземе. Допуснете ли, че можете да изгубите паритѣ си, или ума си, или живота си, вие се лъжете. Много нѣща могатъ да ви повлияятъ отвънъ, но тѣ сѫ временни. Нѣкой влѣзе въ една сладкарница, изяде нѣколко сладкиши, но нѣма пари, не може да плати. Какво е положението му? Трудно е положението му. Той седи, гледа натукъ-натамъ, търси нѣкакъвъ изходъ. Докато не плати, не може да се успокои. Кой е виновенъ сега: сладкарьтъ, или този, който е влѣзълъ въ сладкарницата безъ пари? Сладкарьтъ иска да му се плати — нищо повече. — Ама за Бога! Нѣма ли въ васъ никаква човѣщина? — Ако е въпросъ за човѣщина, щомъ нѣмашъ пари, ти не трѣбваше да влизашъ въ сладкарницата. Като човѣкъ, азъ трѣбваше да те нахраня, но и ти, като човѣкъ, трѣбваше да си платишъ. Каква е вината на сладкаря, или на гостилничаря? Ако дървото не цъвти, слънцето ли е виновно за това? Ако цвѣтето не отваря чашката си на слънчевитѣ лѫчи, слънцето ли е виновно за това? „Ще седнете и вие на дванадесетьтѣ престола, да сѫдите дванадесетьтѣ племена Израелеви.“ Дванадесетьтѣ престола представятъ дванадесетьтѣ зодии на слънцето, дванадесетьтѣ метода, чрезъ които животътъ на земята може да се прояви. Всѣка зодия представя начинъ, по който могатъ да се придобиятъ, да се използуватъ силитѣ, които се криятъ въ човѣка. Всѣки човѣкъ крие въ себе си известни сили, известни дарби и способности, които трѣбва да се подхранватъ. Грамадни сили сѫ складирани въ човѣшкия организъмъ! Отъ изчисленията, които съмъ правилъ, дошълъ съмъ до заключение, че въ всѣка клетка на човѣшкия организъмъ се крие толкова много енергия, че може да премѣсти земята на разстояние единъ метъръ отъ нейния пѫть. Оттукъ, можете да си представите, каква грамадна енергия съдържа цѣлия човѣшки организъмъ, съставенъ отъ милиарди клетки, съединени въ едно цѣло! Представете си тогава, какво щѣше да стане съ земята, ако всички тия клетки работятъ въ съгласие и хармония помежду си! Тѣ биха отклонили земята отъ нейния пѫть. Питамъ: защо съвременнитѣ хора не успѣватъ въ своитѣ стремежи, щомъ разполагатъ съ такава грамадна сила въ себе си? Причината за неуспѣхитѣ на съвременнитѣ хора се дължи на това, че тѣ впрѣгатъ своитѣ сили за разрушение. За потвърждение на тази мисъль, ще приведа следния примѣръ. Преди години, въ Варна, въ морската градина, поставиха хубави желѣзни пейки за сѣдане. Кой какъ ги видѣ, каза: Здраво нѣщо сѫ тия пейки! И следъ сто години нѣма да се развалятъ. Какво бѣше очудването ми, когато, едва две години следъ това, винтоветѣ на пейкитѣ бѣха развъртяни. Седя на една отъ тия пейки и размишлявамъ. По едно време до мене седна единъ господинъ, мой познатъ, и азъ го запитахъ: Можете ли да ми кажете, коя е причината, че тия пейки толкова скоро се развалиха? — Не зная. — Споредъ мене, ето коя е причината: въ българитѣ има разрушителна сила, вследствие излишъка отъ електричество, което тѣ съдържатъ въ себе си. Като сядатъ на тия пейки, електричеството действува върху желѣзото и разслабва винтоветѣ. И действително, електричеството има сила да развъртва металическитѣ винтове. Следователно, ако човѣкъ успѣе да отправи силата на мисъльта си въ нова посока, тя ще произведе грамадни резултати. Обаче, ако я впрегне за разрушаване, тя ще произведе убийствено влияние върху неговия организъмъ. Казвамъ: не преставайте да обичате! Обичайте всичко безъ разлика! Минете ли покрай нѣкой изворъ, или покрай нѣкое малко растение, покрай нѣкоя круша, спрете се предъ тѣхъ, вижте хубавото, което е дълбоко нѣкѫде скрито въ тѣхъ и ги обикнете! Виждате змия, мечка, вълкъ — обикнете ги заради хубавото въ тѣхъ! Срѣщате беденъ или богатъ, простъ или ученъ човѣкъ — обикнете го заради хубавото, заради Божественото въ него! Отъ нищо не се страхувайте! Предъ любовьта страхътъ е безпредметенъ. Правете опити съ растения и животни, които сѫ около васъ, да видите, какъ всички се нуждаятъ отъ любовьта ви и я разбиратъ. Ако известно време се грижите за нѣкое растение, като го поливате, наторявате, то ще вирѣе добре. Щомъ го изнесете вънъ и го оставите на произвола на сѫдбата, то започва да скърби и следъ известно време увѣхва. Сѫщо така и животнитѣ се привързватъ къмъ човѣка. Достатъчно е да даде малко отъ любовьта си на нѣкое растение или животно, за да я почувствува то и разбере. Единъ американецъ отгледалъ една катеричка, която толкова се привързала къмъ него, че никога не се отдѣляла. Той я турялъ 20 метра настрана отъ себе си, но тя веднага се спущала къмъ него и се скривала въ палтото му. Питамъ: ако една катеричка може да се облагороди и да се привърже къмъ човѣка, не може ли сѫщиятъ този човѣкъ да облагороди своитѣ съмнения, своитѣ скърби, своитѣ лоши чърти? Задачата на човѣка не седи въ това, да разрушава своитѣ мисли, но той трѣбва да ги превръща: на всѣка лоша и отрицателна мисъль той трѣбва да постави друга нѣкаква, антиподъ на нея. Сѫщото се отнася и до чувствата. Мислитѣ и чувствата трѣбва да се превръщатъ, но не и да се разрушаватъ. И тъй, поставете любовьта, като главенъ факторъ въ живота си. Като казвамъ, че трѣбва да обичате всички безъ разлика, това не значи, че ще обичате всички еднакво. Законътъ за обновяването изисква да обичате непреривно и идейно, а не материално. Материалната любовь носи голѣми страдания. Нѣкоя майка обича детето си много, но случава се, че това дете умира. Следъ нѣколко години и майката умира, не може да понесе раздѣлата съ детето си. Законътъ на обновяването, т. е. законътъ на безсмъртието изисква отъ човѣка да се запознае съ живата свѣтлина, която храни и ума, и сърцето му. Тази свѣтлина създава разни краски, разни цвѣтове въ човѣшкия умъ. Дойдете ли предъ нѣкаква мѫчнотия, или предъ нѣкакво страдание, впрегнете въображението си на работа. При тѣзи трудни моменти, въображението е въ сила да създаде рай за човѣшката мисъль. Представете си, че нѣкой има да дава сто хиляди лева, но нѣма възможность скоро да ги плати. Какво трѣбва да прави? Нека започне да си въобразява, че е милионеръ, че предприема направата на шосета, желѣзници и параходи и се разхожда съ тѣхъ. Ще кажете, че това сѫ илюзии. Ами положението на касиера въ нѣкоя банка не е ли илюзорно? Едно трѣбва да знаете: това, въ което човѣкъ вѣрва, всѣкога става. Всичко, каквото човѣкъ желае, става. Нѣкой беденъ, простъ човѣкъ иска да стане писатель. И това ще стане, но всѣко нѣщо на своето време. Другъ нѣкой иска да стане силенъ, богатъ, красивъ, но не може да постигне желанията си. Защо? Защото не сѫ навременни. Щомъ не сѫ навременни, всѣкога се явява известно закъснение. Закъсненията не сѫ отъ Бога, но отъ хората. Когато човѣкъ пожелае нѣщо, Богъ веднага записва неговото желание и казва: „Дайте на този човѣкъ това, което иска!“ Обаче, докато се удовлетвори желанието му, минаватъ понѣкога дни, месеци и години, защото разстоянието отъ небето до земята е голѣмо. Освенъ това, при реализирането на всѣко желание се изпълняватъ редъ процедури, които сѫщо така отниматъ време. Богъ има следната отличителна чърта: Той дава ходъ на всички молби, отправени до Него. Нѣма нито единъ случай, когато Богъ да е оставилъ безъ последствие желанието на човѣка. Всичко, каквото хората желаятъ, дава имъ се, и то преизобилно. Казвате: Какъ да вземеме тѣзи думи, въ букваленъ, или въ преносенъ смисълъ? — И въ букваленъ, и въ преносенъ смисълъ. Ако има нѣкакви изключения въ живота ви, това се дължи на самитѣ васъ, че сте скѫсали вѫжето на кофата, съ която черпите вода отъ кладенеца. Ако гледате единъ хубавъ плодъ, а не можете да го опитате поради разстройство на стомаха, пакъ вие сте причина за това. Ако искате да опитате вкуса му, трѣбва да възстановите здравословното състояние на стомаха си. Какъ ще възстановите онова, което сте разрушили? Като водите миренъ, тихъ животъ. Вие никога не трѣбва да воювате съ своитѣ съседи. Въ ума ви никога не трѣбва да влиза мисъльта да бѫдете господари на другитѣ хора; нито пъкъ трѣбва да бѫдете тѣхни слуги. Ако подържате въ ума си мисъльта, че трѣбва да бѫдете господари на другитѣ, само по себе си се разбира, че трѣбва да имъ бѫдете и слуги. Защо? Защото господарьтъ винаги води следъ себе си слугата, но и слугата винаги води следъ себе си господаря. Каже ли нѣкой, че не иска да бѫде слуга, това подразбира, че не иска да бѫде господарь; и обратно: щомъ не иска да бѫде господарь, нѣма да бѫде и слуга. Ако иска да бѫде господарь, непременно ще бѫде и слуга. — Искамъ да бѫда богатъ. — Щомъ искашъ да бѫдешъ богатъ, ще бѫдешъ и сиромахъ. Богатството влѣче следъ себе си сиромашията, а сиромашията влѣче следъ себе си богатството. Това е законъ на контрасти, на противоположности. Този законъ се явява като естествено последствие на живота, защото хората не се стремятъ да приложатъ Божественото въ живота си, да поставятъ своитѣ отношения на разумна база. Какво виждаме въ живота? Единъ работи, а другъ иска да живѣе охолно, и вследствие на този неправиленъ животъ се явяватъ противоречията. „На второто битие, когато седне Синъ Человѣчески на престола на славата си, ще седнете и вие на дванадесеть престола.“ Значи, Христосъ е поучавалъ ученицитѣ си на вѫтрешното битие на живота, какъ трѣбва да живѣятъ, за да бѫдатъ здрави, щастливи и богати. Богатството, за което Христосъ е говорилъ, е вѫтрешенъ, духовенъ законъ въ човѣка. Богатъ може да бѫде само истински здравиятъ човѣкъ. Този човѣкъ има връзка съ Бога, и неговата молитва е всѣкога приета. Неговата молитва е разговоръ на душата съ Бога. Защо трѣбва да се молите на Бога? За да се разговаря душата ви съ Него. Въ този смисълъ, нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не се е молилъ. И най-крайнитѣ материалисти, които вѣрватъ въ себе си, въ своята воля, и работятъ за нейното усилване, пакъ се молятъ. На кого? На себе си, на своята воля. Слушате нѣкой да казва: Хайде, Иване, стѣгай се, че работа те чака! — Съ кого се разговаря този човѣкъ? Съ себе си. Единъ евангелистъ, мой познатъ, ми разправяше, че всѣка сутринь си казвалъ: Хайде, Иване, стѣгай се, работа те чака! — Съ кой Иванъ се разговаря? Съ нѣкой другъ Иванъ, който е вѫтре въ него. Той може да има и друго нѣкакво име, а не непременно Иванъ. Значи, двама души живѣятъ въ човѣка: единъ отъ Новия, и единъ отъ Стария Заветъ. Тѣзи двама души се разговарятъ помежду си. Докато сте ивановци, вие всѣкога ще имате две мнения за живота: едно споредъ Стария Заветъ, а друго — споредъ Новия Заветъ, Щомъ станете исусовци, ще имате само едно мнение за живота. Докато сте ивановци, вие ще търсите начинъ, какъ да примирявате противоречията въ живота, а когато станете като Христа, ще придобиете истинския животъ. Първо ще бѫдете Иванъ отъ Стария Заветъ. Като влѣзете въ Новия Заветъ, главата ви ще отрѣжатъ, а съ нея заедно ще изчистите живота си отъ всички ония стари разбирания, които сѫ ви спъвали. И най-после, когато ви дадатъ ново име, името на истинския човѣкъ, ще почувствувате вѫтрешна сила въ себе си. Името на човѣка съдържа известна сила. Щомъ не ви върви нѣщо въ живота, промѣнете името си! Промѣнявайте името си единъ, два, три и повече пѫти, докато най-после ви провърви. — Външно ли да промѣняме името си? — Вѫтрешно, само вие да го знаете. Ако сте нервенъ, сприхавъ, промѣнете името си и вижте, дали е станало нѣкакво смекчение въ характера ви. „Ще седнете и вие на дванадесеть престола, да сѫдите дванадесетьтѣ племена Израилеви.“ Съ това, Христосъ искаше да покаже на ученицитѣ си, че тѣ могатъ да живѣятъ на небето, могатъ да бѫдатъ безсмъртни. „Да наследятъ дванадесеть престола,“ въ мистически смисълъ, подразбира, че тѣ могатъ да наследятъ цѣлото човѣчество. Дванадесетьтѣ престола подразбиратъ още всички ония заложби, които сѫ внесени въ човѣшката душа. Когато изучавате астрологията, виждате, че за да придобие известна дарба, човѣкъ трѣбва да се роди въ съответна на нея зодия. Голѣмото разнообразие въ хората се дължи на това, именно, че всѣки човѣкъ е роденъ при съвършено специфични за него планетни съчетания, различни отъ тия на другитѣ. Всѣки градусъ на зодиитѣ съдържа въ себе си известни дарби и възможности. Всѣка възможность пъкъ съдържа известни принципи. За да се развива добре мозъчната система, човѣкъ трѣбва да се роди около 22 мартъ, деньтъ на равноденствието. При това, майката трѣбва да бѫде при особено подигнато състояние на духа и на душата. На дете, родено при такива условия, цѣлото небе се радва. Никой не е сираче на земята. Цѣлиятъ невидимъ свѣтъ се грижи за него. Вие не знаете и не подозирате, колко много приятели имате въ свѣта! Мнозина се интересуватъ отъ въпроса, какъ да подобрятъ живота си, какъ да измѣнятъ своята сѫдба. Много лесно. — Какъ? — Художници станете! Подъ думата художество, изкуство, азъ разбирамъ методъ, чрезъ който човѣкъ може да видоизмѣни своитѣ душевни състояния. Който не знае да рисува, да пѣе, да свири, той мѫчно ще прекара живота си. Когато сте неразположени духомъ, започнете да рисувате нѣщо хубаво, или да свирите, или да пѣете нѣкоя хубава пѣсень. Това не значи, че човѣкъ може да рисува, да пѣе, да свири външно само. Той може и вѫтрешно да изпълни този номеръ. И въ козмоса има вѣчна хармония, вѣчна музика и пѣсень. Гениитѣ на човѣчеството, които управляватъ козмоса, постоянно слушатъ тази хармония, тази музика. Вижте, напримѣръ, какъ сѫ рисувани крилцата на пеперудитѣ! Велики художници, съ своитѣ четки, сѫ рисували крилцата на пеперудитѣ. Когато нѣкой човѣкъ изпадне въ песимизъмъ, нека наблюдава живота на пеперудитѣ, както и краскитѣ на тѣхнитѣ крилца. Красиви сѫ пеперудитѣ! Като ги наблюдавате отдалечъ, тѣ се докарватъ като моми; щомъ приближите при тѣхъ, тѣ се усмихватъ, подскачатъ и хвъркватъ далечъ отъ васъ. Пеперудитѣ сѫ много подвижни. Вие ще кажете, че нѣма нѣщо особено въ живота на пеперудитѣ. Умни сѫ а, но трѣбва да ги разбирате. Това, че не виждате нѣщо особено въ пеперудата, показва, че не знаете, какъ да гледате на нея. Че и въ ябълчната семка нѣма особено нѣщо. Но я посѣйте тази семка въ земята, следъ две-три години ще видите, какво се криело въ нея. И пеперудата, като ябълчната семка, сега се развива. Имайте търпение да я видите въ следната ѝ фаза. И човѣкътъ е едва въ началото на своето развитие. Сѫщиятъ този човѣкъ се стреми къмъ блага, къмъ богатства, безъ да знае, че той не може да носи тия блага и богатства. „Ще седнете и вие на дванадесеть престола да сѫдите дванадесетьтѣ племена Израилеви.“ Всѣки ще седне на единъ отъ тия престоли и ще се спогажда съ приятелитѣ си разумно. Какво означава числото 12? Първитѣ десеть числа представятъ великитѣ вѣчни сили, които работятъ въ човѣка, а числото две представя разумния принципъ въ живота. Значи, числото 12 показва методи, сили, чрезъ които човѣкъ може да работи, да развива своя животъ. Ако нѣкой боледува, той трѣбва да се лѣкува съ единъ отъ елементитѣ на тия сили. Той ще се лѣкува съ вѣра. Какъ? Ще употрѣби водата, свѣтлината и храната като елементи за своето лѣкуване. Понѣкога човѣкъ може да прибегне и до лѣкарска помощи. Природата разполага съ безброй методи за лѣчение, но въ живота на човѣка тия нѣща сѫ вметнати. Важното за човѣка е здравето, щастието, къмъ тѣхъ той се стреми. Нѣкой не иска да види лѣкарь въ дома си. И това ще бѫде, но кога? Когато той стане безсмъртенъ. Когато хората придобиятъ безсмъртието, тѣ ще станатъ сами на себе си лѣкари, и учители, и проповѣдници. Днесъ има проповѣдници за хората, защото има грѣшници. И азъ днесъ ви проповѣдвамъ. Защо? Да знаете, че трѣбва да вършите волята Божия. Единъ день, когато всички хора станатъ праведни, когато всички придобиятъ безсмъртие, тогава нѣма да има нужда отъ проповѣдници, тогава хората нѣма да ставатъ майки и бащи, нѣма да се прераждатъ. Единъ день, когато всички хора станатъ богати, тогава нѣма да се говори за сиромаси, за страдащи. Нуждитѣ на сегашнитѣ хора сѫ ги поставили въ положение да живѣятъ като богати и бедни, като учени и прости. Обаче, всички хора иматъ единъ и сѫщъ стремежъ: всички хора искатъ да бѫдатъ здрави и щастливи, да постигнатъ идеалитѣ на своята душа. Тѣ искатъ да развиятъ ума си. Има редъ методи за това. Единъ отъ методитѣ е да чете човѣкъ съчиненията на такива писатели, които да не внасятъ никаква отрова въ умоветѣ имъ. Мисъльта на такива писатели е свѣтла, чиста. Каквото сѫ писали, тѣ всичко сѫ опитали. Казва Христосъ: „На второто битие.“ — Второто битие е започнало вече да се създава. Мѫчнотиитѣ и страданията на хората показватъ това, именно, че второто битие се твори. Подъ второто битие се разбира живота на небето. Съвременнитѣ хора мислятъ, че като влѣзатъ въ небето, ще живѣятъ добре, понеже иматъ вече разбирания за живота. Така и турцитѣ мислятъ. Турцитѣ казватъ, че като влѣзатъ въ второто битие, въ небето, тамъ ги чака голѣма планина отъ „пилафъ,“ варенъ оризъ съ захарь и полѣнъ съ масло, и стотици години наредъ ще бѫдатъ осигурени, за нищо нѣма да мислятъ. Ще седятъ съ лъжица въ рѫка предъ тази планина отъ „пилафъ“ и само ще ядатъ. Такова е разбирането на ония хора, които мечтаятъ само за богатство. Защо трѣбва да отидете на небето, за да се наядете на пилафъ? Ако е въпросъ за оризъ, и на земята има достатъчно оризъ. Купете си, колкото искате. Който знае правилно да яде, той може съ единъ килограмъ оризъ да прекара цѣла седмица. На човѣка сѫ достатъчни сто грама оризъ на день. Ученитѣ, обаче, казватъ, че човѣкъ се нуждае отъ разнообразна храна и изчисляватъ точно, по колко грама отъ всѣки елементъ трѣбва да приема организъмътъ всѣкидневно. Да, съвременнитѣ учени казватъ така, но бѫдещитѣ казватъ, че сто грама оризъ дневно сѫ достатъчни на сто души. Значи, на всѣки човѣкъ по единъ грамъ оризъ на день. Какво ще кажете за това? Този единъ грамъ оризъ съдържа толкова енергия, че напълно задоволява нуждитѣ на организъма, но човѣкъ трѣбва да знае, какъ да използува тази енергия. Възъ основа на това твърдение, ученитѣ казватъ, че въ бѫдеще, щѣли да се изнамѣрятъ такива хапчета, които да съдържатъ въ сгѫстено състояние всички ония елементи, които сѫ необходими за храна на човѣшкия организъмъ. По едно такова пилюлче на день ще бѫде достатъчно на всѣки човѣкъ. Като вземе сутринь едно отъ тия пилюлчета, цѣлиятъ день ще работи безъ да огладнѣе. Тѣзи пилюлчета сѫществуватъ въ природата. Следователно, тѣ сѫществуватъ и въ организъма на човѣка, но той трѣбва да знае, какъ да ги извади оттамъ, и какъ да се ползува отъ тѣхъ. И тъй, въ човѣка има скрити сили, които той трѣбва да развива, за да се ползува отъ тѣхъ. За тази цель, човѣкъ първо трѣбва да се освободи отъ мисъльта, че окрѫжаващата срѣда му препятствува. Тази мисъль е обхванала съзнанието му като кошмаръ, и той трѣбва да се освободи отъ нея. Хората си препятствуватъ, само когато не се обичатъ. Щомъ се обичатъ, тѣ не си препятствуватъ. Вие трѣбва да приемете, че Божественото съзнание прониква навсѣкѫде — и въ хората, и въ животнитѣ, и въ растенията. И когато хората не живѣятъ разумно, т. е. съобразно този Принципъ, Той се опълчва противъ тѣхъ. Когато нѣкой мисли, че може да върши, каквото желае, той ще опита силата на този Принципъ. Ако не живѣе разумно, човѣкъ се опълчва срещу Божествения принципъ, и безъ да подозира, влиза въ стълкновение съ силитѣ на природата, които му показватъ, че той не може да живѣе, както иска. Той може и трѣбва да живѣе разумно! За да живѣе разумно, човѣкъ трѣбва да мине специална школа, каквато е школата на Христовото учение. Тя разполага съ методи, които помагатъ за развиването на способноститѣ въ човѣка. Ако нѣкой, съ слаби музикални способности, прилага тия методи въ продължение на четири години, той ще има нѣкакви резултати. Достатъчно е въ продължение на тия четири години да работи само по два часа на день, за да има вече известни резултати. Днесъ хората нѣматъ голѣми резултати, защото не постоянствуватъ, а искатъ да завладѣятъ свѣта, искатъ да блеснатъ предъ хората. Колко може да блесне човѣкъ, даже и гениаленъ да е? Може ли човѣкъ да блесне повече отъ слънцето? Може ли човѣкъ да огрѣе цѣлия свѣтъ? Кой гениаленъ човѣкъ досега е успѣлъ да завладѣе и да огрѣе цѣлия свѣтъ? Даже и най-великитѣ хора, като Буда, Кришна и Христа не сѫ могли да огрѣятъ цѣлия свѣтъ, както слънцето го огрѣва. Защо не сѫ могли? Защото, като сѫ разбирали законитѣ, тѣ не сѫ се стремѣли къмъ завладяване на свѣта. Тѣ сѫ проповѣдвали на хората любовь къмъ Бога. Тѣ сѫ казвали: Който иска да бѫде свободенъ, той трѣбва да люби Бога. Това е единъ отъ принципитѣ, чрезъ който хората могатъ да се споразумяватъ. Отстѫпвайте си взаимно, и всѣки геройски да носи страданията си. Сега и азъ ви казвамъ: носете геройски страданията си! Кои страдания? Разумнитѣ. Когато въ крака ви влѣзе трънъ, а вие не правите нищо, за да го извадите, и считате, че геройски трѣбва да го носите, това не е разумно страдание. Хванете този трънъ съ щипцитѣ си и кажете му втори пѫть да не влиза въ крака ви. Обаче, ако, при неразбиране на нѣщата, вие направите една погрѣшка, трѣбва да я изправите. Не се осѫждайте, че сте я направили, но се заемете да я изправите. Докато я изправите, вие ще страдате, но разумно трѣбва да страдате: безъ самоосѫждане, безъ роптание и протестъ. Казвате: Не мога да изправя погрѣшката си. Не, има единъ начинъ, по който можете да изправите всичкитѣ си погрѣшки. Той се заключава въ думата „мога.“ Казвайте: Мога да бѫда търпеливъ, милостивъ; мога да обичамъ, мога да правя добро, мога да уча, мога да услужвамъ на хората и т. н. Въ това направление, въ положителното, човѣкъ всичко може да направи. Когато той казва, че може да направи всичко добро, умътъ му се усилва, защото всички велики, напреднали хора му указватъ съдействие. Казвамъ: за да може да работи, човѣкъ непременно трѣбва да обича нѣкого. Този законъ сѫществува въ цѣлата природа. Ако слънцето не ни обича, и ако ние не го обичаме, можемъ ли да имаме животъ? Когато нѣкой посрѣща изгрѣва на слънцето, за този човѣкъ казватъ, че е идолопоклонникъ. Кой не поглежда всѣка сутринь къмъ слънцето и не се пече на неговитѣ лъчи? Между слънцето и човѣшкия организъмъ сѫществува такава връзка, каквато между Бога и човѣшката душа. Безъ тази връзка, безъ тази взаимность, човѣкъ не може да се развива. Сѫщо така има връзка и между Божия Духъ и човѣшкия умъ. Умътъ на човѣка може да се развива само подъ влиянието на Божия Духъ. Съвременнитѣ хора не могатъ да се развиватъ правилно, защото отъ малодушие прекѫсватъ тия връзки и оставатъ сами. Напримѣръ, нѣкой казва: Азъ съмъ голѣмъ грѣшникъ. — Колко голѣмъ грѣшникъ си? Като слонъ ли си голѣмъ? — Много грѣхове направихъ. — Претегли ли колко тежатъ грѣховетѣ ти? Споредъ мене, твоитѣ грѣхове тежатъ най-много десеть грама. — Какъ ще изплатя грѣховетѣ си? — Ще направишъ за 20 грама добро; съ десеть грама добро ще изплатишъ десетьтѣ грама зло, и въ резултатъ пакъ ще имашъ десеть грама печалба. Божественото е въ състояние да изплати и най-голѣмитѣ грѣхове на човѣка, затова той трѣбва да работи съ Него. Като направите нѣкаква погрѣшка по отношение на нѣкой вашъ приятель, влѣзте дълбоко въ себе си и кажете: Приятелю, извини ме, че те ощетихъ. Азъ ще изправя погрѣшката си, ще платя двойно за щетата, която ти причинихъ. При това положение, може ли приятельтъ ви да се сърди? Единъ беденъ студентъ влиза въ дома на единъ богатъ човѣкъ, взима палтото му, скѫпо, хубаво палто, съ самурена кожа на яката, и му остава следната бележка: Господине, азъ съмъ беденъ студентъ, нѣмамъ възможность да завърша образованието си, а имамъ силно желание да свърша. Взехъ палтото ви да го продамъ и спечеля нѣщо отъ него, съ което да свърша университета. Единъ день, когато за почна да печеля, двойно ще платя за палтото ви. Питамъ: какво лошо има въ това, ако този младъ човѣкъ продаде палтото на богатия и съ паритѣ отъ него завърши образованието си? Представете си, че отъ този човѣкъ излѣзе нѣкой гениаленъ, нѣкой великъ ученъ? Този човѣкъ не заслужава ли едно палто? Казвате: Той го е взелъ безъ позволение. — Ами когато хората колятъ животнитѣ, взиматъ кожитѣ имъ и правятъ отъ тѣхъ обуща, дрехи, искатъ ли отъ нѣкого позволение? Това, което хората вършатъ съ животнитѣ, не е ли престѫпление? Когато нѣкой беденъ човѣкъ вземе палтото ви, за да завърши образованието си, благодарете, че сте му дали тази възможность; благодарете, че и вие имате възможность да се облагородите, да погледнете по-широко на нѣщата, да придобиете по-голѣмо снизхождение къмъ погрѣшкитѣ на хората. Когато братъ ти направи нѣкаква погрѣшка, кажи: Братко, погрѣшката ти не е толкова голѣма лесно ще се изправи. Съвременнитѣ хора иматъ навикъ да преувеличаватъ нѣщата, вследствие на което не могатъ да опредѣлятъ, доде се простира отговорностьта имъ за тѣхнитѣ постѫпки. Когато детето взима сладко отъ гърнето безъ позволение на майка си, отъ какъвъ характеръ е това престѫпление? Въ случая, престѫплението на детето зависи отъ това, какъ ще погледне майката: ако майката обича детето си, тя нѣма да приложи прѫчицата върху него; ако не го обича, прѫчицата ще играе на общо основание върху гърба на детето. Едно трѣбва да пазите: нито добродетелитѣ си да преувеличавате, нито погрѣшкитѣ си. Хората сѫ застанали на фалшива база. Тѣ трѣбва да знаятъ, че човѣкъ е създаденъ добъръ. Когато той се проявява зле, причината за това е неговата леность. Човѣкъ е мързеливъ, не иска да учи, не иска да работи. Каже ли нѣкой, че работитѣ му не вървятъ добре, азъ зная, че той не иска да учи. Той знае само български езикъ, а е способенъ, може да научи още три-четири езика: френски, нѣмски, английски. — Ще изгубя времето си въ учене на езици. — По-добре учи езици и губи времето си съ тѣхъ, отколкото да се гнѣвишъ и пакъ да губишъ времето си. Вмѣсто да се гнѣвишъ, вземи четка и бои и започни да рисувашъ. День следъ день ти ще придобиешъ техника и ще започнешъ добре да рисувашъ. Изкуствата действуватъ възпитателно върху човѣка. Нѣкой мѫжъ се разгнѣви, започва да вика, да се сърди на жена си, на децата си, хвърля това-онова изъ стаята, чупи, никой не може да се приближи при него. Какъ може да се помогне на този човѣкъ? Има единъ магически начинъ, чрезъ който, въ нѣколко минути, състоянието му може да се смѣни. Какъвъ е този начинъ? Както се сърди, вика, покрай него минава една млада, красива мома, но нищо не му казва. Той я погледне, замисли се. Следъ малко минава втора красива мома. Той и нея погледне, спре да вика, позамисли се. Така се изреждатъ десеть млади, красиви моми. Той вече забравя гнѣва си и дълбоко се замисля. Значи, красивитѣ моми съдържатъ въ себе си особена сила, която е въ състояние да трансформира гнѣва на човѣка. Тъй щото, когато мѫжътъ се разсърди, нека си представи десеть красиви моми, които минаватъ мълчаливо предъ него. Когато жената се разгнѣви, нека си представи десеть красиви момци, които минаватъ мълчаливо предъ нея. — Божествено ли е това? — Защо да не е Божествено? Богъ създаде красотата за възпитание и облагородяване на хората. Следователно, когато презъ ума на човѣка Богъ прекара десеть красиви ангела, тѣ събуждатъ въ него великото, възвишеното и красивото, и той се пренася на третото небе. Красотата събужда възвишени и благородни чувства въ човѣка. Красивата мома и красивиятъ момъкъ представятъ свѣтли души, които, като минаватъ покрай човѣка, събуждатъ въ него нѣщо възвишено и благородно. Тѣзи души сѫ въ състояние да смѣнятъ енергиитѣ на човѣка отъ низши въ висши, отъ отрицателни въ положителни. Свѣтътъ се нуждае отъ красиви моми и момци, а не отъ стари баби и дѣдовци. Нѣкои се оплакватъ, че сѫ остарѣли вече. Не, за старостьта не трѣбва да се мисли. Който иска да го пенсиониратъ, той има право да мисли за старостьта; който иска да живѣе, той трѣбва да мисли за красивитѣ моми и момци. Подъ „красиви моми и момци“ разбирамъ онзи великъ Божественъ елементъ, който е неопетненъ и носи безсмъртието въ себе си. На какво може да се уподоби красивата мома? На студа. Студътъ представя красива, здрава, спретната мома, която, като минава покрай васъ, усмихва се малко и заминава, отива да върши работата си. Студътъ е сериозна мома. Когато вънъ е студено, тогава имаме най-здраво време. Ако ви боли никога глава, не се затваряйте въ стаята, но излѣзте вънъ, на чистъ въздухъ, даже и при най-голѣмъ студъ. Не казвайте, че времето вънъ е лошо, но кажете, че времето е отлично, и житото ще израсте добре. Ако вънъ има силенъ вѣтъръ, кажете, че времето е отлично, и радиото работи навсѣкѫде. Вѣтърътъ разнася човѣшката мисъль. Благодарете за всичко, което природата дава. — Ама вѣтърътъ ще скѫса палтото ми. — Палтото на праведния никога не се кѫса. „Ще седнете и вие на дванадесеть престола да сѫдите дванадесетьтѣ племена Израилеви.“ Значи, за да се сформира човѣшкиятъ мозъкъ, на всѣки 12 години отъ живота си, човѣкъ трѣбва да промѣня зодията си. И като мине презъ 12-тѣ зодии, той ще е развилъ вече всички свои дарби и способности, ще е развилъ най-добритѣ качества на мозъка си. Мнозина изучаватъ астрологията, но не се спиратъ върху ония възпитателни методи, които тя съдържа. Както изкуствата влияятъ възпитателно върху човѣка, така и астрологията указва своето възпитателно действие върху него. Днесъ не може да се говори за тия методи. Защо? Хората не сѫ готови още да възприематъ новото. Ако художникътъ иска да нарисува една хубава картина, той трѣбва да знае, какъ да държи четката. Има новъ начинъ за държане на четката. Не е достатъчно човѣкъ да бѫде музикаленъ, за да свири на цигулка. Той трѣбва да знае, какъ да държи цигулката, какъ да държи лѫка. Има новъ начинъ, по който може да се държи лѫка. Казвате, че лѫкътъ може да се държи, както и да е. Не, така говорятъ невежитѣ само. За всѣко нѣщо, което искате да правите, трѣбва да знаете, отде да започнете и какъ да свършите. Когато отивате при нѣкоя жена — банкеръ, или при нѣкой мѫжъ — банкеръ, ще си послужите съ два различни метода. Като отидете при жената, ще апелирате къмъ сърцето ѝ. Като отидете при мѫжа, ще апелирате къмъ ума му. Ако постѫпите по този начинъ, пѫтьтъ ви ще се отвори. Щомъ объркате методитѣ, пѫтьтъ ви ще се затвори. Защо е така? Защото, като говорите за силнитѣ качества на човѣка, съ това вие ги закрепвате, т. е. повече ги усилвате. Жената е силна въ сърцето, а мѫжътъ — въ ума. Следователно, жената работи повече съ сърцето, защото има по-малко любовь. Мѫжътъ работи повече съ ума, защото има по-малко мѫдрость. И наистина, който иска да стане богатъ, той има малко пари, затова се стреми къмъ богатство. Като люби жената работи, защото иска да забогатѣе. Женитѣ любятъ повече, защото само по този начинъ ще станатъ богати. Мѫжетѣ мислятъ повече, защото само по този начинъ ще станатъ богати. Съ това не казвамъ, че жената е по-любеща отъ мѫжа, нито пъкъ че мѫжътъ е по-уменъ отъ жената, но искамъ да обърна вниманието ви на методитѣ, съ които работятъ женитѣ и мѫжетѣ. Любовьта и мѫдростьта, т. е. сърцето и умътъ, чрезъ които работятъ женитѣ и мѫжетѣ, сѫ методи, пѫтища, направления, по които тѣ се движатъ, работятъ, за да постигнатъ идеалитѣ на своята душа. Единъ день мѫжътъ и жената ще донесатъ придобитото предъ своята душа и ще го оставятъ въ наследство на своитѣ деца, на бѫдещето поколѣние. Този законъ трѣбва да приложи човѣкъ и върху себе си. Той трѣбва да работи и съ лѣвата, и съ дѣсната страна на мозъка си, за да разпредѣля еднакво неговитѣ енергии. Съвременнитѣ хора не спазватъ този законъ, вследствие на което страдатъ отъ другъ физиологически недостатъкъ, а именно: кръвьта не се разпредѣля еднакво по всички органи на тѣлото имъ. Въ здравия организъмъ кръвьта се разпредѣля еднакво по всички органи на тѣлото. Не само това, но и енергията, която излиза отъ мозъка, трѣбва да се разпредѣля еднакво по всички органи на тѣлото. Сѫщо така и мисъльта на човѣка трѣбва да прониква презъ всички клетки на организъма. Само при това положение, човѣкъ може да бѫде здравъ. За да запазите здравето, което ви е дадено, всѣка сутринь, като ставате, казвайте: Богъ ме е благословилъ, далъ ми е здраве, далъ ми е единъ талантъ, върху който трѣбва да работя, за да го развия. Вие трѣбва да развиете таланта си така, че неговата свѣтлина да обърне внимание на всички хора, и тѣ да разбератъ, че срещу тѣхъ седи, наистина, талантливъ човѣкъ. Понѣкога вие мислите, че сте талантливи, но хората не ви признаватъ за такива. Вие трѣбва да работите така, че добритѣ хора да ви хвалятъ. Щомъ тѣ започнатъ да ви хвалятъ, вие вървите вече въ Божествения пѫть, а този пѫть е правиятъ. Много отъ съвременнитѣ хора сѫ болни, не само физиологически, но и въ умствено, и въ сърдечно отношение. Тѣзи болезнени състояния въ тѣхъ се дължатъ на нѣкакво отклонение отъ правия пѫть. Достатъчно е да се върнатъ въ правия пѫть, да започнатъ да мислятъ по новия начинъ, и тѣ ще бѫдатъ здрави. Споредъ старитѣ религиозни разбирания на хората, сѫществува адъ и рай — първиятъ за грѣшнитѣ, а вториятъ — за праведните хора. За тази цель сѫ представени различни картини, които рисуватъ мѫченията на хората, а отъ друга страна — тѣхното блаженство въ рая. Това сѫ човѣшки разбирания. Адътъ и раятъ съ мѣста, които сѫществуватъ въ съзнанието на човѣка. На едно мѣсто въ Откровението е казано: „Чухъ цѣлото създание да хвали Господа.“ Това показва, че единъ день Богъ ще премахне всички противоречия между хората, и тогава всички сѫщества на небето и на земята ще хвалятъ Бога и ще видятъ, че Мѫдростьта Му е безкрайна. — Какво ще стане тогава съ грѣшнитѣ хора? — Ще се спасятъ. — Какво ще стане съ дяволитѣ? — Ще се научатъ да служатъ на Бога. И всички хора ще бѫдатъ истински братя и сестри помежду си. — Възможно ли е това? — Въ Бога е всичко възможно. Всички ще опитате този законъ, ще видите, че Богъ работи навсѣкѫде. Не се съмнявайте, не унижавайте Бога въ себе си и вѣрвайте, че всичко, каквото душата ви желае, можете да постигнете. Щомъ дадете ходъ на Божественото въ себе си, вие можете да станете и поетъ и писатель, и художникъ, и добродетеленъ човѣкъ. Съ една дума, каквото желаете, можете да станете. Казвате: Всичко това можемъ да постигнемъ, но въ друго прераждане. — Не, влѣзте още днесъ въ новия животъ и кажете: Господи, благодаря Ти за свѣтлината, която си ми далъ. Азъ искамъ да влѣза въ тази свѣтлина и да Ти служа по новъ начинъ. Тогава единъ вашъ приятель отъ невидимия свѣтъ ще ви пошепне: Вземи четката и боитѣ и започни да рисувашъ! — Нима отсега нататъкъ ще ставамъ художникъ? — Да, вземи четката и боитѣ и започни! — Ама азъ съмъ вече 45 годишенъ човѣкъ. — Ти сега, именно, можешъ да работишъ. Ако всички хора, били тѣ учени или прости, станатъ художници, свѣтътъ ще се оправи. Желалъ бихъ всички хора да станатъ гениални художници. Песимиститѣ ще кажатъ, че за тѣхъ нѣма да има работа. Не, тѣ ще отидатъ на слънцето и, като се върнатъ, ще разправятъ на проститѣ хора, какво сѫ видѣли тамъ. Казвате: Тѣзи работи не ни интересуватъ, ние живѣемъ и работимъ за папото (за хлѣба). — На слънцето не се говори за папото. На земята всички говорятъ за папото, но за да го придобиете, вие трѣбва да бѫдете разумни, гениални хора. Папото казва: Който ме яде, той трѣбва да стане гениаленъ човѣкъ. Казвате: Докажи всичко, което говоришъ. — Има два начина за доказване на въпроситѣ. Ние си служимъ съ силния начинъ. Дохожда нѣкой и ме пита: Какъ може да се развива живота? Азъ изваждамъ едно житно зърно и питамъ: какво искашъ да направя съ това житно зърно — въ земята да го посѣя, или, на воденичния камъкъ да го туря? — Не ме интересува житното зърно; азъ искамъ да намѣря истината. — Щомъ търсишъ истината, трѣбва да бѫдешъ подложенъ на редъ изпитания: ще те посадятъ въ земята и ще те засипятъ отгоре съ пръсть. Следъ това ще дойде влагата, топлината и слънцето, и ти ще изникнешъ, ще цъвнешъ и плодъ ще завържешъ. Ако не искашъ този методъ, ще те турятъ на воденичния камъкъ, дето ще побѣлѣешъ. Следъ това ще те турятъ въ чували и ще попаднешъ въ дома на нѣкоя домакиня. Тя ще вземе часть отъ тебе, ще те пресѣе, ще те постави въ топла вода, ще те помачка, ще ти предаде форма и после ще те опече. Следъ това ще попаднешъ въ устата на човѣка, между зѫбитѣ му, въ кръвьта, въ мозъка му, дето ще разберешъ, какво нѣщо е мисъль. Следъ това ще изникнешъ отново, въ красива, стройна форма, въ формата на нѣкое възвишено сѫщество, богато съ опитности и знания. Тѣзи сѫ двата метода, по които животътъ се развива. Отъ двата метода за предпочитане е да бѫде човѣкъ посѣтъ въ земята, както житното зърно се посажда и следъ време пониква. Сегашното човѣчество е избрало втория начинъ — то минава презъ воденичния камъкъ. Хората се нуждаятъ отъ нови, Божествени идеи. Мнозина казватъ, че новитѣ идеи били празна работа. — Въ живота нѣма празни работи. Въ живота всѣко нѣщо има свой строго опредѣленъ смисълъ. Отъ васъ зависи, какъ ще използувате живота и благата, които ви сѫ дадени. Вие имате здраво, добре устроено тѣло, здравъ мозъкъ, здраво сърце, и нищо друго не ви остава, освенъ да работите съ тѣхъ и да се ползувате отъ енергията имъ. „Ще седнете и вие на дванадесеть престола, да сѫдите и вие дванадесетьтѣ племена Израилеви.“ Значи, на всѣки престолъ ще седи по единъ отъ дванадесетьтѣ апостоли, които представятъ дванадесетьтѣ зодии. Помислете, кой апостолъ, на кой престолъ седи. Всѣки престолъ представя Божественъ принципъ, въ който се включва Божествената Любовь, Божественото знание и мѫдрость. Велики работи сѫ тѣзи, но за да се домогнете до тѣхъ, трѣбва да бѫдете млади, съ надежда, че можете да напредвате и да се развивате. Свѣтътъ, въ който живѣете, представя възможности за вашето развитие Когато се казва, че свѣтътъ ще се свърши, това е въ преносенъ смисълъ. Божествениятъ свѣтъ е вѣченъ, той никога не може да се свърши. А това, което човѣкъ е създалъ, предстои на вѣчни промѣни. За да видите, какъ се развива Божествения животъ, трѣбва да се съединятъ безброй картини, които да се движатъ бързо, една следъ друга. Само така можете да имате малка представа за цѣлокупния животъ. Когато животътъ на човѣка се измѣня, това показва, че картинитѣ на неговия животъ се промѣнятъ, и той трѣбва внимателно да следи, за да намѣри вѫтрешната връзка между тѣхъ Следъ време, когато пожелае, човѣкъ отново може да тури тия картини, да види презъ какъвъ пѫть е миналъ. Нищо въ свѣта не се губи, не изчезва. Всичко въ живота има смисълъ. Следователно, докато сте на земята, радвайте се на живота! Радвайте се на изгрѣващето слънце! Радвайте се на цвѣтята, които растатъ и цъвтятъ! Радвайте се на птичкитѣ, които пѣятъ! Радвайте се на здравето си, на разположението си! Всичко, което ви е дадено, струва повече отъ милиони. То съ нищо не може да се сравни, съ нищо не може да се откупи. Когато милионерътъ не разбира живота и не го цени, неговото богатство е товаръ, който го спъва. Той трѣбва да изгуби своето богатство и да стане пъленъ сиромахъ, за да разбере, какво богатство се крие въ живота. Ще изясня тази мисъль съ следния примѣръ. Вървятъ двама души: единиятъ носи на гърба си чувалъ, съ 20 кгр. злато, а другиятъ — въ рѫцетѣ си единъ килограмъ хлѣбъ. Въ първо време тѣ се разговарятъ, радватъ се на природата. Като извървятъ нѣколко километра, първиятъ пѫтникъ започва да остава назадъ, да пъшка, да се обезсърдчава. Вториятъ се обръща назадъ и продължава да му говори. Първиятъ нищо не му отговаря. — Защо мълчишъ? Защо не кажешъ мнението си, какъ мислишъ по дадения въпросъ? — Сега нищо не мога да мисля. — Защо? — Чувалъ имамъ на гърба си, тежко ми е. Свалямъ чувала отъ гърба на първия и го турямъ на втория. Сега той не може да ходи, не може свободно да мисли. Но като сваля чувала и отъ неговия гърбъ, и двамата вървятъ добре, мислятъ свободно и се разбиратъ. И тъй, въпросътъ не седи въ това, да бѫдемъ сиромаси или богати. Важно е и като сиромаси, и като богати, да имаме правилни отношения къмъ Първичната Причина, къмъ душата си и къмъ своя ближенъ. Ако е за богатство, всички хора сѫ синове на богати родители, а при това искатъ още да забогатяватъ, но смисълътъ не е въ богатството. Христосъ казва: „Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога.“ Значи, две нѣща сѫ нужни на човѣка: Животъ, който постоянно да се придобива, и знание, което сѫщо така постоянно да се придобива. Първичната Причина изисква отъ хората не само да придобиватъ знания, но и да участвуватъ въ радоститѣ и скърбитѣ на живота. Човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ животъ, къмъ свѣтлина, къмъ любовь, къмъ миръ, къмъ радость, която подържа всички тия стремежи. Сега, предъ васъ се разкрива широко поле за работа. Които вѣрватъ, тѣ ще се ползуватъ, които не вѣрватъ, тѣ трѣбва да работятъ, да развиватъ вѣрата си, за да могатъ чрезъ нея, като необходимъ елементъ, да постигнатъ Божествения животъ, който иде вече въ свѣта. 24 Беседа отъ Учителя, държана на 26 февруари, 1928 г София. — Изгрѣвъ.
  14. Ани

    1928_02_12 До край

    От томчето "Синове на възкресението" Сила и живот, X серия, т.3,(1928), Издание 1934 г., София Книгата за теглене на PDF Съдържание До край „А който претърпи до край, той ще спасенъ да бѫде.“ Матея 10:22. Днесъ милиони хора четатъ Евангелието, понеже мислятъ, че въ него ще намѣрятъ спасението си, т. е. въ него ще намѣрятъ пѫтя за повдигане на душитѣ си. Този е първиятъ импулсъ, първиятъ тласъкъ, който кара хората да четатъ Евангелието. Всѣки човѣкъ трѣбва да има нѣкаква идея, която да го подтиква да върви напредъ. Не само въ човѣка, но и въ всѣко растение и животно има сѫщо такъвъ потикъ. Първиятъ потикъ на житното зърно, или на какво и да е семе, е да поникне. Обаче, това семе не знае още условията, при които ще поникне: то не знае, на каква топлина, свѣтлина и влага ще бѫде изложено; то не знае, въ каква почва ще бѫде посадено; то не знае още, каква ще бѫде окрѫжаващата срѣда. Всичко това не е известно на семето, но въпрѣки това то се стреми да поникне. Въ сѫщото положение на неизвестность се намира и човѣкътъ; и той не знае, при какви условия ще расте и ще се развива. Хората едва сега сѫ поникнали и срѣщатъ голѣми съпротивления, на които се очудватъ, не знаятъ, какво да направятъ, какъ да се справятъ съ тия условия. Христосъ призова дванадесетьтѣ си ученици, и даде имъ власть надъ нечистивитѣ духове, да ги и изпѫждатъ, и да изцѣляватъ всѣка болесть и всѣка немощь. Защо Христосъ имаше 12 ученика, а не двама или трима? Числото 12, числото на апостолитѣ, представя 12-тѣ зодии, или 12-тѣ дома на слънцето. При движението си презъ годината, слънцето минава презъ 12 дома. Ако се намира подъ влиянието на единъ отъ 12-тѣ дома на слънцето, човѣкъ се отличава съ специфична дарба. Въ това отношение, 12-тѣ апостоли се намираха подъ влиянието на тия 12 слънчеви домове, за което ги наричаха властители или служители на тия домове. Всѣки човѣкъ иска да има способностьта да лѣкува, както правѣха това апостолитѣ. Обаче, може да лѣкува само онзи, който разбира зодиитѣ, който разбира естеството на слънцето, защото земята се движи подъ влиянието на слънчевата енергия. Като говоримъ за слънчевата енергия, ние имаме съвсемъ друго разбиране за нея отъ това на съвременнитѣ учени и физици. Апостолъ Павелъ казва: „Като бѣхме деца, разсѫждавахме по детински, а като станахме мѫже, напуснахме детинското.“ Запримѣръ, нѣкои учени казватъ, че свѣтлината се състои отъ трептения. Наистина, трептенията влизатъ въ свѣтлината, като елементи, но самата свѣтлина не е трептение. Други казватъ, че свѣтлината е движение. Вѣрно е, че движението е елементъ на свѣтлината, но самата свѣтлина не е движение. Казватъ още, че свѣтлината разкрива нѣщата. Да, разкриването е елементъ на свѣтлината, но самата свѣтлина не е разкриване. Тъй щото, ако започна философски да обяснявамъ, какво нѣщо е свѣтлината, нужни сѫ цѣли часове. Въпросътъ за свѣтлината е теза за високо учени хора, които сѫ устроени съвсемъ другояче въ сравнение съ сегашнитѣ хора. Дълго време още се изисква, докато тѣлата на съвременнитѣ хора дойдатъ до такова развитие, че могатъ да възприематъ живитѣ явления въ природата въ тѣхната истинска свѣтлина. Сега, като слушате да ви се говори по този начинъ, нѣкои казватъ, че това сѫ празни приказки. Споредъ мене, всичко въ свѣта е празно, т. е. нѣщата лесно се изпразватъ. Срѣщате единъ богатъ човѣкъ, но утре вече касата му се изпразва. Другъ пъкъ днесъ се хвали съ силата си, но утре я изгубва. Трети се ползува съ голѣмо влияние между хората, но утре губи влиянието си. Нѣкой е пръвъ министъръ въ своето отечество, всички му се кланятъ, поздравяватъ го, но щомъ изгуби властьта и силата си, никой вече не иска да го знае. Тъй както ставатъ нѣщата въ свѣта, това е добре, то е възпитателенъ методъ за хората, но ако мислятъ, че това е реалность, тѣ сѫ на кривъ пѫть. Ако тѣ мислятъ, че извънъ този свѣтъ, извънъ тѣзи прояви на живота, нѣма други свѣтове, други прояви, това сѫ детински схващания. Нашиятъ свѣтъ представя микроскопическа частица отъ великия обширенъ свѣтъ. Като четете живота на пророцитѣ, които сѫ живѣли преди три — четири хиляди години, виждате, че тѣ говорятъ за свѣтъ, по-голѣмъ отъ нашия, т. е. за небето, който свѣтъ и днесъ още не е познатъ на хората. Този свѣтъ е осѣянъ съ безброй малки и голѣми лампи, които ние кръщаваме съ различни имена: Слънце, Луна, Венера, Марсъ, Юпитеръ, Сатурнъ и т. н. Ако лампитѣ на този свѣтъ съ толкова голѣми, какво остава за самия свѣтъ? Ако за една лампа само, каквато е слънцето, безброй учени днесъ напрѣгатъ умоветѣ си, да разбератъ, каква е тази лампа, какъвъ е съставътъ ѝ, дали е населена, или не, можете да си представите тогава, какви гениални сѫщества сѫ били тия, които сѫ създали тази лампа. Какъвъ ли е фитилътъ на тази лампа? Ще кажете, че тази лампа нѣма фитилъ. Не, всички лампи иматъ фитилъ, само че фитилътъ на нѣкои лампи е видимъ, а на нѣкои — невидимъ. Фитилътъ на азота, напримѣръ, много мѫчно се пали. Той е невидимъ, и затова казватъ, че азотътъ не гори, нито подържа горенето. Затова казватъ още, че азотътъ мѫчно влиза въ реакции, но въпрѣки това, известни сѫ много азотни съединения. Казвамъ: който иска да развие нѣкои свои дарби, той трѣбва да се свърже съ разумната природа, да разбере нейнитѣ закони и да върви съобразно съ тѣхъ. Всѣки законъ крие въ себе си известни методи, а задъ всѣки законъ пъкъ има по единъ принципъ. Нѣкой иска да стане търговецъ. Това не е произволно. За да станешъ търговецъ, трѣбва да отговаряшъ на известни условия. Ти искашъ да станешъ ученъ — химикъ, естественикъ, лѣкарь — и това не е произволно. За тази цель се изисква нѣщо отъ човѣка, на което той трѣбва да отговаря. Това не се отнася за хора безъ дарби, безъ способности. Ние говоримъ за хора съ дарби, надарени съ животъ, понеже тия хора коренно се различаватъ отъ животнитѣ. Така и животнитѣ се различаватъ едни отъ други: животътъ на млѣкопитаещитѣ се различава отъ този на птицитѣ; животътъ на птицитѣ се различава отъ този на рибитѣ и т. н. Нѣкои учени казватъ, че животътъ билъ единъ и сѫщъ. Ако е въпросъ за живота по отношение на Първата Причина, така е, но понеже всички живи сѫщества сѫ следствие отъ тази Причина, тогава животътъ на всички сѫщества е различенъ. Следователно, законитѣ на природата, които познаваме, още не сѫ сѫщинскитѣ, тѣ сѫ следствия отъ истинскитѣ закони, но между тѣхъ има още много следствия. При това, ученитѣ сѫ забелязали, че въ законитѣ, които тѣ познаватъ, има изключения. Тамъ дето има изключения, това вече не е законъ, това е причина. Причина, въ която има изключения, не е сѫщинска причина, но е следствие. Така разсѫждаватъ истински ученитѣ, така разсѫждаватъ великитѣ хора, които нито книги пишатъ, нито за авторитети минаватъ, нито имената имъ сѫ известни, обаче, тѣ направляватъ свѣта. Тия учени не се интересуватъ отъ това, дали имената имъ сѫ познати въ учения свѣтъ, защото считатъ това нѣщо за временно. Че нѣкой билъ търговецъ — въ търговията не е смисълътъ на живота. Търговията е само методъ, какъ да прекара човѣкъ на земята. Че нѣкой билъ свещеникъ, учитель или лѣкарь — това сѫ методи за работа. Това показва, че има хиляди методи, по които човѣкъ може да живѣе, да работи, или да се прехранва. Оттукъ може да се извади следното разсѫждение: Първичната Причина, или Великото, Разумното Начало, което е създало цѣлата вселена, което е наредило всичко въ живата природа, е предвидило нѣщата, вследствие на което въ тѣзи наредби не може да се допусне никакво изключение. Тамъ, дето се забелязва най-малкото отклонение, най-малкото нарушение, най-малкото изключение, това говори, че този свѣтъ не е чисто Божественъ, въ него не оперира само Богъ, но и други нѣкакви сѫщества. Това, което Богъ е създалъ, е съвършено. Понѣкога и ангелитѣ, които, по отношение на хората сѫ много учени, правятъ малки погрѣшки. Защо? Защото, по отношение на Бога, тѣ сѫ несъвършени, а грѣшкитѣ сѫ присѫщи на несъвършенитѣ сѫщества. Напримѣръ, като четете Евангелието, виждате, че тамъ се излагатъ принципитѣ на Христовото учение. Като четете Деянията на Апостолитѣ, виждате вече малко отклонение отъ Христовото учение; тамъ се явява споръ, нѣщо присѫщо на човѣшкото. Значи, въ живота на Апостолитѣ, даже и на светиитѣ, има вече примѣсъ отъ човѣшки елементъ. Като дойдете до живота на обикновенитѣ хора, това отклонение се забелязва още повече. Значи, съвременното християнство малко прилича на първото. Това не е за осѫждане, но казвамъ, че отъ научна гледна точка, между първоначалното християнство и сегашното има голѣмо различие. Първоначалниятъ изворъ се е размѫтилъ, въ него сѫ влѣзли много чужди елементи, по които хората днесъ не се познаватъ. Причината за това е почвата. Тя е била черноземъ, вследствие на което, когато минавала водата презъ тази почва, взела съ себе си много примѣси, чужди на нейното естество. За да може сегашното християнство да се изчисти отъ всички примѣси, отъ всички нечистотии, трѣбва да дойде нѣкой великъ алхимикъ, да го тури въ ретортата си, да го нагрѣва, докато най-после остане чистото Христово учение, което има прѣмо отношение къмъ Бога. Но понеже се страхуватъ отъ Истината, хората избѣгватъ това нѣщо. Тѣ се страхуватъ отъ Истината, както болниятъ — отъ лѣкаря. Като дойде лѣкарьтъ при него, той му казва: Господинъ лѣкаре, лѣкувайте ме, давайте ми, каквито лѣкарства искате, но моля ви се, ножъ не туряйте на мене. — Това е така, но то се отнася само за здравитѣ части на тѣлото. На здраво мѣсто ножъ не трѣбва да се туря, но на гнило мѣсто ножътъ непременно трѣбва да оперира. Христосъ каза на Апостолитѣ: „Когато тръгвате да проповѣдвате, не взимайте нито злато, нито сребро, нито мѣдь въ пояситѣ си, нито тържикъ за пѫть, нито две дрехи, нито обуща, нито тояга; защото работникътъ е достоенъ за своята прехрана.“ Като не разбиратъ смисъла на този стихъ, много християни се излагатъ на голѣми изпитания. Тѣ мислятъ, че като раздадатъ богатството си, ще постигнатъ това, което желаятъ. Една богата баба отъ варненско нѣкѫде, изгубила мѫжа си и дъщеря си. Отчаяна отъ тази двойна загуба, тя ходила по черкви, по монастири, дано намѣри нѣкѫде утеха. По едно време нѣкои ѝ казали, че ако отиде на Божи гробъ, тамъ имало единъ прозорецъ, презъ който всѣки могълъ да види своитѣ заминали. Тя се решила да направи така, както я посъветвали: продала всичкитѣ си имоти, часть отъ паритѣ задържала за себе си, за пѫть, а останалитѣ раздала на свои роднини. Тръгнала за Божи гробъ. Стигнала на опредѣленото мѣсто и започнала да търси прочутия прозорецъ, но не могла да го намѣри. Върнала се най-после отъ Божи гробъ, станала хаджийка, но близкитѣ си не могла да види. Защо? Прозореца не могла да намѣри. Питамъ: кой хаджия досега е намѣрилъ този прозорецъ? Наистина, имало е нѣкога такъвъ прозорецъ въ Ерусалимъ, но сѫ го запушили. Кой е запушилъ този прозорецъ? Фарисеитѣ и садукеитѣ сѫ го запушили. За тѣхъ, именно, Христосъ казва: „Запушили сѫ прозореца, отдето иде свѣтлината, взели сѫ ключа отъ него, и днесъ, нито тѣ поглеждатъ презъ него, нито на другитѣ даватъ.“ „Който претърпи до край, той ще спасенъ да бѫде.“ Търпението е качество, необходимо за всѣка велика, разумна душа. Не е достатъчно само да се говори за търпението, но то трѣбва да се разбира и прилага въ неговия широкъ смисълъ. Търпеливиятъ е човѣкъ съ силенъ характеръ, издържливъ. Нѣма мѫчнотия въ свѣта, която може да сломи неговата воля, неговия характеръ. Търпеливиятъ е твърдъ въ своитѣ убеждения. Въ една приказка се разказва за твърдия характеръ на една жена, който стигалъ до упоритость. Единъ день, тази жена отишла съ мѫжа си на ливадата, да косятъ сѣното. Като го изкосили, мѫжътъ казалъ: Жена, събери износеното сѣно! — То не е косено, но е стригано. Ако се съгласишъ съ мене, че е стригано, ще го събера. Иначе, не мърдамъ отъ мѣстото си. Като всѣки мѫжъ, и той пожелалъ да покаже силата си надъ жена си: хваналъ я за рѫката и я повелъ къмъ близката рѣка, съ намѣрение само да я потопи въ водата, да се намокри добре, да отстѫпи отъ своята твърдость. Като я потопилъ въ рѣката, указало се, че водата била доста дълбока, и жената започнала да потъва. И като потъвала, тя извадила двата си пръста надъ водата, съ което показвала, че сѣното било стригано, а не косено. При това положение, мѫжътъ се убедилъ въ твърдостьта на жена си и тръгналъ да я търси нагоре по течението, да я спаси отъ удавяне. Като го видѣли, че търси удавена жена, хората го запитвали: Защо не я търсишъ надолу по течението, а вървишъ нагоре? — Моята жена никога не върви надолу; тя всѣкога върви нагоре. И като се давила, тя пакъ настоявала, че тревата била стригана, а не косена. Това значи убеждение! Ако една българка може да настоява на едно свое обикновено убеждение, колко повече вие можете да устоявате на убежденията на вашата душа! Съвременнитѣ религиозни и вѣрващи лесно отстѫпватъ отъ своитѣ убеждения. Каквото имъ се каже, тѣ на всичко вѣрватъ и лесно се залъгватъ. Минаха времената на залъгванията! На развлѣчения, на концерти, на театри може да се ходи, но дойде ли до Истината, тя не търпи вече никакви залъгвания. Въ селата момитѣ и момцитѣ се забавляватъ често, като образуватъ хубави, оригинални хора: хващатъ се около 30 — 40 моми и момци на крѫгъ, а въ срѣдата влиза гайдарджията. Всѣка мома се хваща между двама момци. Гайдарджията започва да свири, а хорото се върти бързо, игриво. Отъ време на време, момцитѣ клѣкатъ, а момитѣ стоятъ прави. Въ тази игра се крие нѣкаква идея. Когато момъкътъ клѣка предъ момата, съ това той иска да каже: Когато азъ падна, ти трѣбва да бѫдешъ права да ме подкрепвашъ, да не отида далечъ въ своето падане. Това показва, че при сегашнитѣ условия, жената е по-устойчива въ чувствата, въ любовьта си отъ мѫжа. Щомъ стане въпросъ за ума, тамъ законътъ е другъ. Обаче, върху този законъ нѣма да говоря. Въ случая, като говоря за хорото, важно е, че отъ него може да се сѫди за миналото на българина, защо, като играе, мѫжътъ клека, а жената стои права. Следователно, ако си мѫжъ ще клекашъ и ще ставашъ. Това не значи, че като клекнешъ, ще чакашъ да дойдатъ да те вдигатъ. Ще клекнешъ, безъ да спънешъ хорото, и после, ловко, пъргаво самъ, ще скочишъ. Ще клекнешъ, ще станешъ, но всичко това ще бѫде така, че едва забелязано ще се движишъ по земята. Следъ свършване на хорото, ще имашъ добро разположение на духа. И най-голѣмиятъ песимистъ да се хване на хорото, като се пусне отъ него, нищо нѣма да остане отъ песимизъма му. Като се пусне отъ хорото, животътъ му ще се осмисли, и ще каже: Струва да се живѣе! Тази е причината, заради която момитѣ и момцитѣ не пущатъ на хорото нито женени, нито стари хора. На това хоро могатъ да се хващатъ само здрави моми и момци — болни по никой начинъ, не се допущатъ. Щомъ дойдете до приложението на Христовото учение, бѫдете и вие като тия здрави моми и момци, да не допущате въ себе си нито една болна мисъль, нито едно болно чувство. „Който изтърпи до край.” Търпението не е качество само на човѣшката душа. Ако знае, какъ да постави търпението, като идея въ своя умъ, посредствомъ него човѣкъ ще може да пробуди всички заспали енергии, дарби и способности въ ума си и ще ги впрегне на работа. Търпението е богатство, което, щомъ се предизвика въ човѣка, съ него заедно идватъ разумни сѫщества да му помагатъ. Забележете, когато нѣкой великъ музикантъ дойде между хората, веднага около него се групиратъ още много даровити музиканти. Около учения се групиратъ пакъ учени. Около добрия се групиратъ добри хора. Законъ е това. Въ това отношение, всѣки трѣбва да има вѣра въ Бога, да знае, че е изпратенъ на земята да изпълни известна мисия. Кога и да е, той трѣбва да завърши тази мисия. Нима малкото дете още съ раждането си започва да ходи, да пише, да чете? Не, день следъ день то расте и се развива, докато дойде до онази възрасть, когато може да прояви своитѣ дарби и способности. И тъй, когато влѣзе въ духовния свѣтъ, човѣкъ трѣбва да знае, че този свѣтъ се коренно различава отъ физическия. Тъй щото, всички отрицателни прояви въ човѣка, като съмнение, умраза, злоба и др., сѫ паразити, които се прилепватъ къмъ сѫщинския животъ, и всѣки моментъ могатъ да се отстранятъ отъ него. Ако се оставятъ за дълго време въ живота на човѣка, тия паразити ще внесатъ въ него особено разлагане. Когато човѣкъ допусне въ себе си тия паразити, невѣрието, злобата, съмнението, достатъчно е само да помирише рѫката си, за да усѣти неприятната миризма на гниене, предизвикана отъ тия паразити. Щомъ се освободи отъ тѣхъ, рѫката му вече започва да мирише приятно — особено благоухание се отдѣля отъ този човѣкъ. Значи, когато органическитѣ вещества се разлагатъ, тѣ издаватъ лоша, неприятна миризма. Такова нѣщо представятъ всички отрицателни качества и прояви въ човѣка. Цвѣтята, обаче, издаватъ приятна миризма. Има цвѣтя, отъ които се разнася особено благоухание. Следователно, въ лошия животъ, който е изигралъ вече своята роля, става разлагане, каквото и въ органическия свѣтъ. Обаче, това разлагане показва, че въ този животъ започватъ да прииждатъ нови енергии, нови сили, — условия за новия животъ. Като знаете това, вие не трѣбва да се обезсърдчавате. Лошиятъ животъ на хората, въ който се образуватъ гниещи вещества, не е нищо друго, освенъ това, което индуситѣ наричатъ карма. Въ кармата има такива елементи, които веднъжъ употрѣбени, повече не могатъ да се използуватъ. Ако по нѣкакъвъ начинъ се използуватъ, тѣ създаватъ нещастията на хората. Има страдания въ живота на човѣка, които се дължатъ на факта, че той иска да постигне нѣща, които за него, при даденитѣ условия, въ които се намира, сѫ невъзможни. Напримѣръ, нѣкой иска да стане милиардеръ, и като не успѣва, чувствува се нещастенъ. Знаете ли, колко е малка вѣроятностьта, българинъ да стане милиардеръ? Има американци милиардери, но тѣ сѫ умни хора. Да станешъ милиардеръ, това не зависи отъ късмета, както го наричатъ турцитѣ. За късмета, напримѣръ, тѣ казватъ: „Ако нѣщо ми е на късметъ, да дойде при краката ми!“ — Знанието само никога нѣма да дойде при краката ви. Вие трѣбва да учите, първо — основно училище, после — прогимназия и гимназия, най-после и университетъ, за да придобиете поне малко знания. Късметътъ, щастието никога нѣма да дойде само при краката ви; вие трѣбва усилено да търсите, за да го придобиете. Слънцето нѣма да дойде при васъ, вие трѣбва да отидете при него. Сѫщо така и доброто нѣма да дойде при васъ, вие трѣбва да отидете при него. Христосъ казва: „Който претърпи до край, той ще спасенъ да бѫде.“ Търпението е резултатъ на любовьта. Дето има любовь, тамъ има и търпение; дето нѣма любовь, тамъ и търпение нѣма. Следователно, когато любовьта дойде въ свѣта, съ нея заедно иде и знанието. Знанието пъкъ е резултатъ на Божията Мѫдрость. За да се постигне това знание, необходими сѫ редъ усилия, съ които да се преодолѣятъ всички мѫчнотии и препятствия на пѫтя му. Свѣтътъ е така създаденъ, че въ него непременно ще се срещнатъ мѫчнотии и препятствия, които могатъ да се преодолѣятъ само чрезъ търпението, т. е. чрезъ закона на любовьта. Сега, като говоря за вѣра, за търпение, за знание, това не значи, че е достатъчно за човѣка да ги има само, но той трѣбва да знае, какъ да ги използува въ живота си, какъ да ги приложи за свое благо, както и за благото на своитѣ ближни. За изяснение на тази мисъль, ще приведа следния примѣръ. Единъ отъ древнитѣ царе искалъ да тури новъ редъ и порядъкъ въ свѣта, но не знаелъ, какъ да намѣри хората, съ които ще работи, и кои ще бѫдатъ тѣзи хора. Той ималъ нужда само отъ петь души, но за да види, кои ще бѫдатъ тѣ, намислилъ да постави всички хора въ царството си на едно сериозно изпитание. За тази цель, той извикалъ всички видни мѫдреци въ царството си и имъ казалъ: Направете единъ изтуканъ отъ злато, т. е. едно старовременно божество, накичете го съ различни скѫпоценни украшения и предмети и го поставете на пѫтя, отдето ще минаватъ хората. После, турете единъ надписъ на това божество, че всѣки, който пръвъ мине покрай него, може да си вземе, какъвто предметъ или украшение пожелае. Предметитѣ, поставени на това божество, били следнитѣ: една диамантена прѫчица, две хиляди златни монети, една мастилница съ перо, една сабя и една Свещена книга. Първиятъ пѫтникъ, който миналъ покрай божеството, спрѣлъ се, разгледалъ предметитѣ и казалъ: Ще взема тази диамантена прѫчица за споменъ отъ божеството. Вториятъ пѫтникъ взелъ дветѣ хиляди златни монети. Третиятъ взелъ мастилницата и перото. Четвъртиятъ взелъ сабята. Петиятъ пѫтникъ взелъ Свещената книга. Следъ това тия пѫтници отишли при царя да се похвалятъ съ предмета, който взели отъ божеството. На първия пѫтникъ, който взелъ диамантената прѫчица, царьтъ казалъ: Назначавамъ те за министъръ председатель въ царството ми. На втория, който взелъ дветѣ хиляди монети, казалъ: Назначавамъ те министъръ на финансиитѣ въ царството ми. На третия, който взелъ мастилницата и перото, казалъ: Назначавамъ те министъръ на просвѣщението въ царството ми. На четвъртия, който взелъ сабята, казалъ: Назначавамъ те министъръ на войната въ царството ми. На петия, който взелъ Свещената книга, казалъ: Тебе пъкъ назначавамъ министъръ на вѣроизповѣданията. Питамъ: изборътъ, който петьтѣ пѫтници направили на предметитѣ, отговаря ли на службитѣ, които царьтъ имъ далъ? Българитѣ иматъ обичай, когато малкото дете за пръвъ пѫть проходва, мѣсятъ му питка, и по този случай нареждатъ на масичка нѣколко предмети, подобни на тия, които били около божеството, и оставятъ детето да отиде къмъ масичката. Презъ това време родителитѣ и роднинитѣ на детето гледатъ, къмъ кой отъ тия предмети ще посегне. По това гадаятъ, какъвъ стремежъ има детето, и какво ще стане въ бѫдеще отъ него. По това се опредѣля, кой е най-силниятъ стимулъ, или кое е най-силното желание въ човѣка. И наистина, онова, което най-силно желае човѣкъ, то е всѣкога постижимо. Първата и най-силна идея, съ която човѣкъ се ражда, може да се постигне още въ сегашния му животъ. Втората идея вече е непостижима. Ако първата идея на човѣка е да стане богатъ, ще стане; ако първата му идея е да стане министъръ, ще стане. Ако тия идеи се родятъ впоследствие, тѣ ще останатъ непостигнати. Казвамъ: като знае това, всѣки човѣкъ трѣбва да отдѣли отъ себе си своята първа идея. Ако първата идея въ човѣка се отнася до религията, той трѣбва да знае, кое е основното качество на неговата религия. Религията не се заключава само въ кръстене, въ ходене на черкова и въ палене на свѣщи. Въ това отношение, вие не трѣбва да бѫдете като онзи българинъ, когото единъ день срещнала една мечка, и той започналъ да се кръсти срещу нея. Този българинъ пѫтувалъ въ една гора и срещу него излѣзла мечка. Толкова много се уплашилъ той отъ мечката, че отъ страхъ започналъ да се кръсти срещу нея. Мечката го погледнала и си казала: Щомъ ми се молишъ, нищо нѣма да ти направя. Питамъ: защо се кръстилъ той срещу мечката? Мечката разбрала ли, до кого се отнася кръстенето? Какъ мислите, по какъвъ начинъ човѣкъ може да смекчи едно голѣмо страдание или нещастие? Казвамъ: да се кръсти човѣкъ, това значи да мисли, да чувствува и да действува. Кръстътъ представя ножа, сабята, която създава всички страдания въ свѣта. Може ли кръстътъ да умири свѣта? Не само че нѣма да го умири, но ще му създаде още по-голѣми страдания. Тази мисъль Христосъ е изказалъ въ стиха: „Който иска да ме последва, нека вдигне кръста си и тръгне следъ мене.“ Значи, кръстътъ е символъ на страдания, на воюване. Докато сме на земята, ние трѣбва да воюваме. Подъ „воюване, война,“ азъ не разбирамъ убийства, разрушения, но преодоляване на мѫчнотиитѣ въ живота. „Който претърпи до край, той спасенъ ще бѫде.“ Значи, човѣкъ трѣбва да търпи, за да бѫде спасенъ. Ще дойдатъ дни на скърби и страдания въ неговия животъ, когато нито майка, нито баща, нито приятели ще могатъ да му помогнатъ. Ако въ дадения моментъ той може да повѣрва, че въ свѣта сѫществува Едно Висше съзнание, което прониква презъ умоветѣ на хората и ги озарява, и отправи своята мисъль къмъ това съзнание, всичкитѣ му мѫчнотии и страдания ще изчезнатъ. Не мислете, че като се обърнете къмъ Бога, всичкитѣ ви мѫчнотии ще се разрешатъ изведнъжъ. Не, мѫчнотиитѣ ви ще се разрешатъ постепенно, както слънчевитѣ лѫчи постепенно разтопяватъ леда и снѣга, като го превръщатъ първо въ вода, а после въ водни пари. Щомъ всички мѫчнотии се разрешатъ, тогава човѣкъ влиза въ истинския животъ. Докато дойде това време, той трѣбва да се въорѫжи съ велико търпение, да издържи до край. Ето защо, сегашнитѣ условия и нуждитѣ на хората изискватъ отъ тѣхъ дълбоко разбиране на живота, да знаятъ, какъ да постѫпватъ. Ако нѣкой човѣкъ е гладенъ, моралъ ли трѣбва да му се проповѣдва? Ще кажете, че гладътъ ще го застави и да краде, и да убива, и да върши редъ още престѫпления. Трѣбва ли гладътъ да заставя човѣка да убива? Ако гладътъ заставя човѣка да върши престѫпления, тогава и вълкътъ има право отъ гладъ да краде овце и да ги задушава. Ако това е право, защо хората преследватъ вълцитѣ? Не, въпросътъ за хлѣба почива на съвсемъ другъ законъ. Какъ ще разберете Христовитѣ думи, че който яде плътьта и пие кръвьта Му, ще има животъ въ себе си? Човѣкъ може да яде само отъ този, когото обича. Кое дете не е бозало млѣко отъ майка си? Ако вземете думитѣ на Христа въ букваленъ смисълъ, какво заключение ще извадите отъ тѣхъ? Въ свѣта сѫществуватъ хора чисти и свети, които излѫчватъ отъ себе си особена вѫтрешна сила, която храни човѣка, както физическата храна. Той може да седи при нѣкой отъ тия хора нѣколко деня, безъ да помисли за ядене и пиене. Това подразбиралъ Христосъ въ стиха: „Ако ядете плътьта ми и пиете кръвьта ми, ще имате животъ въ себе си.“ Това показва, че сѫществуватъ разни начини, чрезъ които хората могатъ да се хранятъ. Съвременнитѣ хора задоволяватъ глада си чрезъ физическа храна. Тѣ могатъ да се хранятъ и съ въздухъ, но по особенъ начинъ. Какъ ще приематъ въздуха: чрезъ устата ли? Чрезъ поритѣ. Обаче, поритѣ на съвременнитѣ хора сѫ запушени, вследствие на което тѣ не могатъ да използуватъ въздуха като храна. За да се отворятъ поритѣ имъ, тѣ трѣбва да постятъ. Когато поритѣ имъ сѫ отворени, въздухътъ влиза презъ тѣхъ и храни тѣлото. Тогава, съ малко храна, тѣ добиватъ голѣма сила. Съвременнитѣ хора ядатъ по три пѫти на день, вследствие на което усилено работятъ, дългове правятъ, и все гладни оставатъ. Колко отъ хората, които ядатъ по три-четири пѫти на день сѫ здрави? Следователно, за да се отворятъ поритѣ на човѣка, да се храни съ въздухъ и да бѫде здравъ, той трѣбва да има свѣтълъ умъ, да съзнава отношенията си съ Първата Причина, съ всички разумни сѫщества и да ги спазва. Запримѣръ, кое е най-важното нѣщо въ главата на човѣка? Мозъкътъ. Кое е най-важното нѣщо на лицето? Очитѣ, ушитѣ, устата и носътъ. Кое е най-важното въ гръдния кошъ? Дробоветѣ и сърцето. Кое е най-важното въ коремната область? Стомахътъ и чървата. Кое е най-важното за цѣлото тѣло? Рѫцетѣ и краката. Казвате: Ние знаемъ тия нѣща. Тѣ сѫ много елементарни. Споредъ мене, само онзи човѣкъ знае нѣщата, който може свободно да оперира съ тѣхъ. Запримѣръ, можете ли така да владате удоветѣ на тѣлото си, че да не усѣщате никаква болка? Който може да влада своитѣ удове, той е знаещъ човѣкъ и мяза на онзи светия, който могълъ отъ тухлата да изкара огънь и вода. Единъ день, като присѫтствувалъ на единъ отъ съборитѣ на ученитѣ, дето се разисквали разни научни въпроси, той казалъ: Азъ не разбирамъ нищо отъ това, което тукъ се говори, но едно нѣщо само мога да направя: Взелъ една тухла, стисналъ я въ рѫката си и отъ нея излѣзло огънь и вода. Питамъ: трѣбва ли да се нарече истински християнинъ онзи, който не може да стисне една тухла въ рѫката си и отъ нея да излѣзе огънь и вода? Съ други думи казано: Трѣбва ли да се нарече истински християнинъ онзи, който не може да стисне една мѫчнотия въ ръката си и отъ нея да потече огънь и вода? Ако отъ вашитѣ малки мѫчнотии не можете да изкарате огънь и вода, де е вашето знание, де е вашата сила? Учениятъ, силниятъ всѣкога помага на по-слабия отъ него. Ако държите въ ума си нѣкаква идея, която не можете да реализирате, и отидете при нѣкой ученъ да сподѣлите мѫчнотията си, той непременно ще ви помогне. Който мисли, че е ученъ, че е силенъ човѣкъ, нека се опита, дали може да превърне една своя мѫчнотия въ нѣщо друго и да потече отъ нея огънь и вода. Българитѣ мислятъ, че знаятъ много нѣща, че съ силни хора. Нѣкой си въобразява че знае много, а ме пита, какво мисля за Бога. — Нищо не мисля за Бога.— Кой Го е създалъ? — Не зная. Казвамъ: смѣшно е създаденото да мисли за Създателя си. Защо? Човѣкъ не може да има ясна представа за нѣщата, ако върви отъ последствията къмъ причинитѣ. Да разсѫждавате отъ последствията къмъ причинитѣ, то е все едно, параходътъ, който е направенъ отъ човѣка, да пита, кой е създалъ самия човѣкъ? Както параходътъ е сглобенъ отъ дъски, човѣкътъ така не може да бѫде направенъ. По сѫщия начинъ и човѣкъ не може да мисли, че Богъ е създаденъ като него. Въ това разсѫждение нѣма никаква логика. Богъ се ограничава, но никога не може да бѫде като човѣка. Богъ е безграниченъ. Безгранично въ живота е това, което дава мощь, сила на човѣка да мисли, да се развива. Забелязано е, че човѣкъ обича да му се говори за нѣща, които не знае, за да може чрезъ мислене да ги обясни. Съвременнитѣ хора съ дошли до положение да желаятъ здраве, богатство, сила, да уредятъ работитѣ си. Два начина има, по които човѣкъ може да уреди работитѣ си: човѣшки и Божественъ. Ако ги урежда по човѣшки начинъ, той постоянно ще се натъква на мѫчнотии и разочарования; ако ги урежда по Божественъ начинъ, той ще изпитва щастие и блаженство, ще съзнава, че Богъ прониква навсѣкѫде и въ всичко. При това положение, дето и да отиде, той ще се чувствува господарь на положението. Така сѫ се чувствували едно време старитѣ римляни въ своята държава. Така се чувствуваха англичанитѣ преди войната въ всички държави. Дето отиваха, навсѣкѫде ги приемаха съ почить. Ако българинътъ отиде въ странство и каже, какъвъ е, ще го приематъ ли съ почить? Съ какво може да се похвали българинътъ на земята? Съ какво ще се похвали и въ невидимия свѣтъ? Ако не вѣрва въ Бога, съ какво ще се похвали? Всѣки народъ трѣбва да се похвали съ нѣщо! Съ какво може да се похвали? Или съ любовьта, или съ силата, или съ ума си. Българинътъ съ любовьта си не може да се похвали; съ силата си — сѫщо не може да се похвали, макаръ да има пехливани българи; и съ поведението си, съ обходата си не може да се похвали. Остава му само едно: да се похвали съ своя умъ. И действително, дето и да се яви, българинътъ се отличава по своя умъ. Следователно, спасението на българина е въ неговия умъ. Той трѣбва да бѫде уменъ! За да бѫде уменъ, човѣкъ трѣбва да бѫде вѫтрешно търпеливъ. За тази цель, въ ума на човѣка трѣбва да проникне идеята, че въ свѣта сѫществува Едно Висше съзнание, което свързва съзнанията на всички хора, и по този начинъ създава вѫтрешна, интимна връзка между тѣхъ. При тази връзка, на каквото разстояние да се намиратъ двама приятели, тѣ могатъ да чуватъ гласоветѣ си: ако единиятъ говори, другиятъ ще слуша, какво му говори. За потвърждение на тази мисъль, ще приведа следния примѣръ. Единъ американецъ, като отивалъ на ловъ въ Африканскитѣ гори, срещналъ на пѫтя си единъ лъвъ, който се готвилъ да се хвърли върху него. Въ този моментъ той чулъ гласа на майка си отъ Америка, която му казала: Въ джоба на палтото си имашъ една кутия кибритъ. Драсни нѣколко клечки кибритъ срещу лъва, за да се спасишъ. Той постѫпилъ така, както майка му казала: драсналъ нѣколко клечки кибритъ и ги хвърлилъ срещу лъва, Отъ запаленитѣ клечки, пламнала и сухата трева около него; лъвътъ се уплашилъ и избѣгалъ. Американецътъ записалъ точно часа и минутата на своето спасение, и като видѣлъ майка си, запиталъ я, какво е почувствувала по това време. Майка му казала, че въ този моментъ, когато той се намиралъ въ опасность, тя имала нѣкакво лошо предчувствие за него и се обърнала съ молитва къмъ Бога, да му помогне по нѣкакъвъ начинъ. Какво ще кажете за това явление? Ще кажете, че това е нѣкаква илюзия, или халюцинация. Не, въ свѣта илюзии не сѫществуватъ. Въ свѣта сѫществуватъ само реалности, посредствомъ които човѣкъ може да възстанови своитѣ отношения къмъ разумния свѣтъ. „Който изтърпи до край, той ще спасенъ да бѫде.“ Обаче, търпението изисква разумность. Понеже всички хора сѫ прямо отговорни къмъ Бога, когато искатъ да разрешатъ нѣкаква мѫчнотия помежду си, тѣ трѣбва, като разумни сѫщества, да се отнесатъ къмъ Бога и да кажатъ: Господи, Ти уреди тази работа. После, тѣ трѣбва да чакатъ съ търпение да се реализира молбата имъ. Ученицитѣ на Христа знаеха това нѣщо, но Той се обърна къмъ тѣхъ съ думитѣ: „Който изтърпи до край, той ще спасенъ да бѫде.“ Съ това, Христосъ искаше да ги предупреди, че тѣ ще иматъ голѣми мѫчнотии, ще бѫдатъ гонени и презирани, но трѣбва да издържатъ до край. Който не може до край да изтърпи мѫчнотиитѣ и гоненията заради Христа, той не може да бѫде Неговъ ученикъ. Въ това отношение всѣки ще бѫде гоненъ, презиранъ заради нѣкаква своя идея, но той трѣбва да се въорѫжи съ вѫтрешно спокойствие, съ търпение, за да издържи докрай. Такива примѣри имаме и въ Библията, когато Аврамъ изпѫди своята рабиня Агарь. Агарь роди дете отъ Аврама, но понеже Сара не искаше тя да остане при нея, да и се подиграва, като бездетна, каза на Аврама да я изпѫди отъ нейния домъ. Агарь взе детето си и отиде въ пустинята, дето прекара голѣми изпитания. Тя не можа да намѣри вода за пиене, и за да не гледа страданията на детето си, хвърли го на земята, да умре, да не страда повече. Въ това време ангелъ Господенъ се яви и ѝ показа, де има вода, за пиене, да спаси детето си. Има безброй примѣри изъ живота, отъ които се вижда, че Богъ се грижи за всички живи сѫщества. Затова не се обезсърдчавайте, не падайте въ отчаяние, но щомъ се намѣрите въ нѣкаква мѫчнотия, обърнете се къмъ Бога, Той да ви помогне, да ви освободи. Казвате: Не е ли унизително да се молимъ? Питамъ: кой човѣкъ не се моли? И ако е вѣрно, че като се моли, се унижава, нека поне се унижава предъ Господа, отколкото предъ равнитѣ си. Какво по-голѣмо унижение за човѣка отъ това, като се намѣри предъ нѣкаква мѫчнотия, или предъ никакво страдание, да се самоубива? Страшно е положението на самоубития! Години и вѣкове трѣбва да минатъ, за да изправи той тази неразумна постѫпка, Трѣбва ли майката, която е изпратила детето си за вода, съ шише отъ два килограма тежесть, да види това шише счупено на земята? Защо се е счупило това шише? Детето казва: Мамо, дотежа ми шишето, и азъ го хвърлихъ на земята. Тогава майката ще вземе прѫчицата и ще го удари нѣколко пѫти. Нищо въ свѣта не остава безнаказано. Когато самоубитиятъ отиде въ онзи свѣтъ, ще го питатъ: Защо счупи шишето? Въ това отношение, просецитѣ даватъ добъръ примѣръ на постоянство. Просекътъ не се самоубива. На сто врати ще потропа, тукъ го изпѫдятъ, тамъ го изпѫдятъ, но той не се отчайва, постоянствува, напредъ върви. Защо има просеци въ свѣта? Просецитѣ сѫществуватъ, за да дадатъ примѣръ на хората отъ търпение и постоянство. Като се върнатъ дома си, тѣ сѫ доволни на това, което сѫ изпросили, колкото малко да е то. И следъ всичко това казватъ за нѣкого: Той е виденъ човѣкъ. — Кой е виденъ човѣкъ? Всѣки може да бѫде виденъ, при условие, да има отличенъ умъ, отлично сърце, отлична воля. Виденъ човѣкъ е онзи, на когото бѫдещето може да разчита. Казвамъ: хората на новата култура трѣбва да престанатъ да се занимаватъ съ миналото. Ако има нѣщо хубаво въ миналото имъ, нека се изнесе; но ако нѣма такова нѣщо, нека се остави настрана, нека се забрави. Казано е въ Писанието: „Богъ ще заличи всичкитѣ имъ грѣхове и никога повече нѣма да ги спомене.“ Засега, обаче, Той още не ги е заличилъ, но намислилъ е да ги заличи. Какъ ще ги заличи? Съ Божествения огънь. Следъ заличаване на грѣховетѣ, въ живота на хората ще остане само хубавото, красивото: всички спорове, недоразумения ще изчезнатъ. Хората на новата култура ще живѣятъ помежду си като братя. И тъй, въ умоветѣ на съвременнитѣ хора трѣбва да проникне идеята, да намѣрятъ въ себе си ония петь души, които онзи царь на древностьта търсилъ. Тази идея може да се представи и въ друга форма. Представете си, че на дъното на единъ дълбокъ кладенецъ има единъ тонъ злато. Какъ ще извадите това злато? Съ вѫже. Хвърляте едно вѫже, на което окачвате златото, но то се указва слабо: издига златото на височина едва два метра, и се скѫсва; хвърляте второ вѫже, и то слабо — издига златото на височина три метра и се скѫсва; хвърляте трето, четвърто вѫже — всички се указватъ слаби. Едва съ петото вѫже можете да извадите златото отъ кладенеца. Какво заключение можете да извадите отъ тази работа? Разумниятъ човѣкъ щѣше да постѫпи по другъ начинъ: той щѣше да свърже петьтѣ вѫжета въ едно и, още при първото му хвърляне въ кладенеца, златото щѣше да бѫде извадено навънъ. Сегашнитѣ хора правятъ редъ опити, за да успѣятъ въ нѣщо, да видятъ, кой ще бѫде най-голѣмиятъ юнакъ. Умниятъ човѣкъ прави само единъ опитъ, и той излиза сполучливъ. Глупавиятъ прави много опити, и повечето излизатъ несполучливи. Ученитѣ правятъ много опити, много вивисекции, но всички тия опити сѫ подобни на опититѣ на слабитѣ вѫжета, които лесно се кѫсатъ. И най-после, следъ много опити, тѣ дохождатъ до нѣкакъвъ резултатъ. Обаче, ние нѣма да правимъ много опити, но изведнъжъ ще хвърлимъ здравото вѫже въ кладенеца и ще извадимъ златото навънъ. Сѫщото може да се каже и за морала на съвременнитѣ хора. Моралътъ на нѣкой човѣкъ е толкова устойчивъ, че по здравина се равнява на първото вѫже, което могло да издигне златото само на два метра височина. На другъ човѣкъ моралътъ се равнява на якостьта на второто вѫже и т. н. Единъ български инжинеръ казваше за себе си: Азъ съмъ честенъ човѣкъ. Ако е въпросъ да се подкупя съ 10000 лева златни, не се подкупвамъ; за 100000 лева златни — пакъ не се подкупвамъ. Дойде ли до 200000 лева златни, тамъ не отговарямъ вече. За тия пари мога да се подкупя и да отида съ тѣхъ да поживѣя въ странство. Много отъ съвременнитѣ християни казватъ, че сѫ честни, че сѫ морални. — Доколко може да издържи тѣхниятъ моралъ? За умния човѣкъ, обаче, съблазни не сѫществуватъ. Той ще мине презъ мѣстото на съблазъньта, но тя нѣма да го засегне. Умниятъ, учениятъ човѣкъ не изкушаватъ Бога. Тѣ минаватъ презъ изкушенията, както Христосъ мина презъ тѣхъ, безъ да го засегнатъ. Христосъ бѣше изкушаванъ отъ сатаната, който Му казваше: „Нали си Синъ Божи, направи тѣзи камъни на хлѣбъ!“ Христосъ му отговори: „Не само съ хлѣбъ може да живѣе човѣкъ, но и съ всѣко Слово, което излиза отъ устата на Бога.“ Следъ това той го качи на храма и Му каза: „Хвърли се отъ този храмъ, за да покажешъ, че е вѣрно писаното: „На рѫце ще те подигатъ, да не би да препънешъ въ камъкъ ногата си.“ Христосъ му отговори: „Нѣма защо да изкушавамъ Господа. Както си ме качилъ, така ще ме свалишъ. Нѣма защо азъ да се хвърлямъ отъ храма.“ Най-после той го качи на планината и Му каза: „Ако ми се поклонишъ, всички тия царства ще бѫдатъ твои.“ — Азъ не се нуждая отъ тия царства. Моето царство не е отъ този свѣтъ. Махни се оттукъ, сатана, защото е казано да не изкушавашъ Господа Бога твоего. И следъ всичко това, ученитѣ разправятъ, че химицитѣ щѣли да откриятъ нѣкакви особени пилюлчета, които да задоволятъ напълно човѣка, вследствие на което въпросътъ за храненето щѣлъ напълно да се разреши. — Да, ще откриятъ нѣкога, но днесъ още не могатъ да успѣятъ въ това направление. Други пъкъ разправятъ, че въ бѫдеще аеропланитѣ щѣли да замѣстятъ другитѣ средства за съобщения. — Нѣкога може да бѫде това, но днесъ аеропланитѣ взиматъ много жертви. Казвате: Тия хора сѫ станали жертва за науката. — Значи, когато човѣкъ става жертва за науката, това било въ реда на нѣщата; когато нѣкой става жертва за религията, казватъ за него, че билъ лудъ. Щомъ науката изисква жертви, и религията изисква жертви. Не, това не е право. Споредъ мене, жертвата не подразбира смърть, но самоотричане отъ известни блага, съ които човѣкъ се ползува на земята. „Който изтърпи до край, той ще спасенъ да бѫде.“ Размишлявайте върху думата „търпение“ и извлѣчете дълбокия смисълъ, който се крие въ нея. Въ български езикъ тази дума е много силна. Всѣка дума крие въ себе си известна сила. Ако концентрирате вниманието си върху дадена дума, вашиятъ мозъкъ ще се свърже съ силата, която е вложена въ нея, и ще изпитате едно ободряване, или отпадане, споредъ характера на думата. Има думи, които, веднъжъ изговорени, човѣкъ втори пѫть не може да ги произнесе. Защо? Тѣ указватъ вредно действие върху човѣшкия мозъкъ; тѣ го разслабватъ. Запримѣръ, ако нѣколко пѫти произнесе думитѣ „ще се разболѣя“, човѣкъ ще изпита тѣхното лошо действие върху организъма си, и нѣма да мине много време, той може да се разболѣе. И обратно: ако нѣкой туберкулозенъ повтаря нѣколко пѫти на день думитѣ „ще оздравѣя,“ той наистина ще оздравѣе. Какъ лѣкуватъ днесъ туберкулознитѣ? Турятъ ги на легло, да не се движатъ, нито налѣво, нито надѣсно, хранятъ ги по особенъ режимъ и нищо повече. Не, нека оставятъ болния свободенъ, ако иска да лежи, да лежи; когато иска да се разхожда, да се разхожда, но да започне да произнася много пѫти на день думитѣ „ще оздравѣя,“ като постепенно увеличава и стигне до 1000 — 2000 пѫти на день: първия день да произнесе тия думи сто пѫти; втория день — 120 пѫти; третия день — 150 пѫти и т. н., докато дойде до хиляда или две хиляди пѫти. Така може да се лѣкува всѣка болесть, всѣко обезсърдчение. По този начинъ тежката, тъмна атмосфера около болния се разведрява, става свѣтла, приятна, и той, отъ день на день се усѣща все по-добре, по-разположенъ. Тогава, всички здрави хора ще почнатъ да посещаватъ този човѣкъ. Докато е билъ боленъ, почти всички сѫ го избѣгвали. Защо? Защото всѣки човѣкъ се стреми къмъ красивото, приятното въ живота. И тъй, когато изпаднете въ нѣкакво трудно положение, обърнете се къмъ Бога и кажете: Господи, Ти си ме изпратилъ на земята, Ти ще ме извадишъ отъ това трудно положение, въ което се намирамъ. И въ ада да изпадне, той трѣбва да има вѣра въ Бога, че и оттамъ може да излѣзе. Нека всѣки се запита, кой го е извадилъ отъ гроба, кой го е поставилъ на почить и уважение, следъ като е билъ отъ всички презрянъ и поруганъ? Не е ли Богъ, Който направи всичко това? Ако е така, трѣбва ли да се съмнявате въ Неговата сила? Обаче, хората постоянно изпадатъ въ съмнения, дали сѫществува Богъ, или не. Едно трѣбва да знаете: Богъ въ васъ сѫществува, но малъкъ, а не голѣмъ нѣкакъвъ, и Той тихо ви говори: „Вие живѣете, вие сѫществувате, а не азъ.“ Какво разбирате отъ тия думи? Подъ думата „живѣене“ се разбиратъ скърби и радости. Въ този смисълъ, хората живѣятъ, защото тѣ се радватъ и скърбятъ. Богъ нито се радва, нито скърби, Той само се весели. Щомъ Богъ ви говори по този начинъ, вие казвате, че Той не сѫществува. Обаче, при първото престѫпление отъ ваша страна, Той ви хваща и казва: „Понеже ти си господарь на своето престѫпление, ще го хранишъ така, както азъ те храня.“ Това е една отвлѣчена мисъль, която мѫчно може да се разбере. Обаче, Богъ, Който не живѣе и не мисли като насъ, се интересува много отъ насъ и постоянно следи, какво правимъ. Апостолъ Павелъ казва: „Въ миналото Богъ остави хората да живѣятъ, както разбираха, но сега, понеже повече Го разбиратъ, Той изпрати Сина Си, Любовьта, да имъ покаже, какъ трѣбва да живѣятъ, какъ да придобиятъ Вѣчния Животъ.“ „Който изтърпи до край, той ще спасенъ да бѫде.“ Въ търпението е скрита Божията Любовь, а въ радоститѣ и скърбитѣ се криятъ Божиитѣ блага. Днесъ хората не разбиратъ това нѣщо, но единъ день ще разбератъ. Апостолъ Павелъ казва: „Днешнитѣ страдания не могатъ да се сравнятъ съ бѫдещитѣ блага, съ бѫдещата слава, която се готви на човѣчеството.“ Значи, има нѣщо по-велико отъ страданията, което ще дойде въ бѫдещата фаза на живота. За сега нѣма живо сѫщество на земята, което да не е страдало и да не страда. Който има страдания, нека по много пѫти на день произнася въ себе си думитѣ, че ще минатъ страданията и ще види, че наистина ще преминатъ. Страданията сѫ необходимо условие за развитието на човѣка. Ако проследимъ историята на развитието на човѣчеството, ще видимъ, че най-великитѣ хора сѫ имали най-голѣми страдания и изпитания. Тѣ сѫ прекарвали по цѣли дни, месеци и години въ затвори, дето сѫ написвали най-великитѣ си произведения. И Христосъ прекара едно велико страдание на кръста. Всички апостоли, всички велики хора сѫ минали презъ голѣми изпитания и страдания. Нѣма великъ човѣкъ въ свѣта, който да не е миналъ презъ голѣми изпитания и страдания. Следователно, който иска да бѫде великъ, той непременно трѣбва да мине презъ голѣми страдания. Добриятъ, гениалниятъ човѣкъ е миналъ презъ голѣми страдания. Само разумнитѣ страдания правятъ човѣка великъ. Да срещнете добъръ, ученъ, уменъ, гениаленъ човѣкъ, това значи, че този човѣкъ е миналъ презъ велики изпитания и страдания. Това значи този човѣкъ да ви разбира, да разчитате на него като на свой братъ. Да разбирашъ човѣка и да те разбира, това значи да имате взаимно уважение и почитание. Питамъ: какви сѫ отношенията на много отъ съвременнитѣ хора? Като срещнатъ човѣкъ, който не мисли като тѣхъ, тѣ веднага се произнасятъ: Глупавъ е този човѣкъ, умътъ му не стига. Не, не говорете така. Нима рибата, която не може да говори, е глупава? Рибата не е глупава, но нѣма условия да се прояви. Ако растението не може да мисли като човѣка, причината за това е, че главата му е заровена въ земята и нѣма условия да се прояви. Извадете главата на растението отъ земята, прекарайте го презъ редъ фази на развитие и ще видите, че и то може да мисли. По сѫщия законъ, много отъ човѣшкитѣ мисли мязатъ на растения, на риби, на птици, на разни животни, като мечки, вълци и други. Но каквито мисли и да минаватъ презъ ума ви, не се сърдете, не се плашете, не казвайте, че сѫ ужасни. И най-лошитѣ, и най-страшнитѣ мисли могатъ да ви принесатъ нѣкаква полза. Какво по-страшно за лозето отъ това, когато лозарьтъ дойде съ своя ножъ и започне да рѣже прѫчкитѣ му? Страшно е това за лозата, но прѫчкитѣ ѝ трѣбва да се рѣжатъ. Какъ трѣбва да се рѣжатъ? Разумно. Не е ли ужасно положението на камънитѣ, когато ги трошатъ? Не е ли ужасно положението на желѣзото, когато го турятъ на огъня да се топи? Не е ли ужасно положението на хората, когато минаватъ презъ голѣми страдания и изпитания? Ужасни сѫ тия нѣща, но човѣкъ минава презъ всичко това съзнателно, подкрепенъ отъ мисъльта, че тѣлото главно страда, а душата се освобождава отъ ограничителнитѣ връзки и придобива богатства. Следователно, каквито и да сѫ нашитѣ страдания, тѣ не могатъ да се сравнятъ съ онѣзи голѣми богатства, които душата придобива. Единъ день, когато душата се освободи отъ всички връзки, като ангелъ ще разпери крилата си и ще пропѫтува всички слънчеви системи, като се ползува отъ всички блага. Ще помни ли тогава човѣкъ своя животъ на земята, че билъ беденъ, че нѣмалъ какво да яде, че нѣмалъ нови дрехи? Всичко това ще потъне въ дълбока забрава. Сега, като слушате да говоря така, мнозина ще мислите, че ви залъгвамъ. Не, това не сѫ никакви залъгвания. Днесъ хората не могатъ да се залъгватъ, както залъгвали онази стара жена, че като отиде на Божи гробъ, ще намѣри единъ прозорецъ, който се отварялъ отъ време на време само и презъ него ще види всички свои заминали за онзи свѣтъ. Азъ зная само единъ начинъ, по който този прозорецъ може да се отвори. Който иска да се отвори за него този прозорецъ, той трѣбва да бѫде абсолютно чистъ. Никаква друга философия не се изисква за това. Чисти трѣбва да бѫдете! Не се спирайте върху това, можете ли да бѫдете чисти. Всички можете да бѫдете чисти. Чистотата е качество на човѣка. Животнитѣ не могатъ да бѫдатъ чисти, но човѣкъ всѣкога може да бѫде чистъ. Азъ говоря за вѫтрешна чистота — чистота въ мисли, въ чувства, въ желания. И затова, когато казвате за нѣкой човѣкъ, че е глупавъ, вие трѣбва да го опитате. Какъ ще го опитате? По живота му. Като видите, какъ живѣе, дали можете да научите нѣщо отъ него, ще го разберете. Не бързайте въ своитѣ заключения. Преди години, като наблюдавахъ българското хоро, азъ не се произнесохъ за него, че е глупава работа, че е младежка лудория, но се спрѣхъ да наблюдавамъ, какъ играятъ, и научихъ много нѣща. Като запитахъ момитѣ и момцитѣ, отъ кога играятъ това хоро, тѣ ми казаха, че не знаятъ, защото се предавало отъ едни на други. Значи, още тѣхнитѣ дѣди и прадѣди сѫ играли това хоро. Тѣ не можаха да ми дадатъ никакви данни, но азъ самъ направихъ редъ заключения. Казвамъ: ние трѣбва да имаме взаимно довѣрие помежду си, да не се съмняваме едни въ други. Трѣбва ли да се съмняваме въ честния човѣкъ? Достатъчно е да погледнете на човѣка, за да видите неговата честность написана на очитѣ, на ушитѣ, на носа, на устата, на рѫцетѣ, на краката, на цѣлото му тѣло. Нѣма нищо скрито-покрито въ човѣка. Той е написана книга, по която можете да четете. Тъй щото, на васъ сега се дава нова задача — да имате добро мнение за всички хора. Да гледате на тѣхъ като на добри, разумни сѫщества, каквито Богъ нѣкога е създалъ. Ако и азъ бѣхъ гледалъ на хората, както вие гледате, не бихъ дошълъ да имъ проповѣдвамъ. Защо трѣбва да проповѣдвамъ на хората? Азъ гледамъ на човѣка отъ друго положение. Азъ гледамъ на човѣка като на душа, излѣзла отъ Бога, и дошла на земята да учи. Единъ день, като ме срещнете, ще благодарите, че ви извадихъ отъ кръстопѫтя, на който бихте застанали и ви показахъ правия пѫть. Не мислете, че ще се освободите отъ мене. Единъ день ние пакъ ще се срещнемъ, и азъ ще благодаря, че думитѣ ми сѫ паднали на добра почва и сѫ дали плодъ. За насъ не е важно, кой какъвъ е, дали е българинъ, германецъ, англичанинъ, или другъ нѣкакъвъ. За насъ е важенъ човѣкъ като душа. На едно мѣсто Богъ казва: „Азъ не съмъ човѣкъ.“ Какво разбирате отъ тия думи? Често хората казватъ за нѣкого: Той не е ли човѣкъ, нѣма ли поне малко човѣщина въ себе си? Значи, за съвременнитѣ хора думата „човѣщина“ е нѣщо високо. Такова е тѣхното разбиране. Засега добре е да бѫдемъ човѣци, но Богъ иска да каже, че има нѣщо по-високо отъ човѣка. Сега вие се намирате на кръстопѫть, а моето желание е да напуснете този кръстопѫть и да влѣзете въ правия пѫть. Онѣзи отъ васъ, които още не сте влѣзли въ пѫтя, вземете дѣсната посока, дето ще намѣрите и богатство, и слава, и знания, и почести. Ако вземете лѣвия пѫть, тамъ ще намѣрите безчестие, безславие, страдания, смърть и т. н. Следователно, който иска спасенъ да бѫде, той трѣбва да е търпеливъ, чистъ, да има непоколебима вѣра, да търси Божествената наука, като храна за душата си. Знанието, науката трѣбва да бѫде храна не само за ума на човѣка, но и за неговото сърце, както и за неговата воля. Само по този начинъ можете да се повдигнете, да разберете великитѣ тайни, които се криятъ въ разумната природа, въ която днесъ всички живѣемъ. „Който изтърпи до край, той ще спасенъ да бѫде.“ 23. Беседа отъ Учителя, държана на 12 февруари, 1928 г. София. — Изгрѣвъ.
  15. Ани

    1928_02_05 Дерзай дъще

    От томчето "Синове на възкресението" Сила и живот, X серия, т.3,(1928), Издание 1934 г., София Книгата за теглене на PDF Съдържание Дързай, дъще! А Исусъ, като се обърна и я видѣ, рече: „Дързай, дъще! Вѣрата твоя изцѣли те.“ И отъ онзи часъ оздравѣ жената. Матея 9: 22. „Дързай, дъще !“ Благата въ живота не сѫ за великитѣ хора, но за децата. Никой баща не съгражда кѫща за себе си, но за своитѣ деца. Птицитѣ не градятъ гнѣздата за себе си, но за своитѣ малки. Поетътъ не пише за себе си, но за хората. Художникътъ не рисува за себе си, но за хората. И гладниятъ не яде за себе си; жадниятъ не пие за себе си; ученикътъ не учи за себе си. За кого се върши всичко това? За малкитѣ сѫщества, които живѣятъ въ човѣка. Какво представя човѣкътъ? Човѣкъ представя колективно сѫщество. Следователно, когато нѣкой казва, че е самъ въ свѣта, това е криворазбрана идея. Никой човѣкъ не е самъ въ свѣта. И най-малкитѣ сѫщества, едва видими подъ микроскопъ, сѫ съставени отъ безброй по-дребни отъ тѣхъ сѫщества. Ако вземете едно малко сѫщество и го разгледате подъ микроскопъ, който увеличава 10—20 пѫти отъ нормалната голѣмина, ще видите, че то има доста обемисто тѣло. Какво щѣше да изглежда това малко сѫщество, ако го наблюдавате подъ микроскопъ, който увеличава тѣлата милионъ пѫти повече отъ тѣхната голѣмина? Тъй щото, ние не знаемъ, доде достига предѣла на най-малкитѣ величини и доде — предѣла на най-голѣмитѣ величини. Най-малкитѣ и най-голѣмитѣ величини сѫ двата полюса на Битието, за които се казва, че и най-великитѣ умове не могатъ да проникнатъ въ тѣхнитѣ предѣли. Толкова необятни сѫ тия два полюса — великото малко и великото голѣмо! Следователно, онова, което може да радва човѣка, това сѫ малкитѣ работи. Който може да се радва на малкитѣ работи въ живота, той е великъ човѣкъ. Този законъ се провѣрява навсѣкѫде въ живота. Първата хапка, която човѣкъ взима при яденето, е най-сладка. Всички последващи, втора, трета, четвърта хапка, не сѫ вече толкова сладки. И затова често чувате нѣкой да казва: Първата хапка, която взехъ, ми даде нѣщо. Останалитѣ не можаха да ми дадатъ това, което тя ми даде. Първата дума, която чухъ отъ устата на еди-кой си проповѣдникъ, или ораторъ, бѣше най-важна. Много още думи чухъ отъ неговата уста, но първата остана за винаги паметна. „Дързай, дъще! Вѣрата твоя изцѣли те/* Съ тѣзи думи се обърналъ Христосъ къмъ жената, която страдала цѣли 12 години отъ кръвотечение. Въ този стихъ изпѫкватъ две важни положения: вѣрата на страдащата жена и вниманието, съ което Христосъ се отнесълъ къмъ нея. Покрай великитѣ въпроси, които занимавали ума му въ този часъ, Той се спрѣлъ върху този толкова маловаженъ въпросъ, че нѣкаква жена вървѣла следъ Него и се допрѣла до дрехата Му. Той се обърналъ назадъ и казалъ: „Дързай, дъще!“ Да кажешъ на човѣка нѣщо, да го насърдчишъ на време, това е едно отъ великитѣ качества, на което може да се разчита. Тъй щото, не е достатъчно да се каже нѣщо на човѣка, но тази дума трѣбва да се каже на мѣсто и на време. Тази дума се отпечатва и въ вѣковетѣ. Христосъ каза на страдащата жена: „Дързай, дъще!“ По-хубава дума отъ тази нѣма. Тѣзи две думи представятъ прѫчката, съ която Христосъ проби дупка, за да протече презъ нея вода, т. е. животътъ. Важно ли е за случая, отъ какво е направена тази пречка? Прѫчката може да бѫде дървена, оловна, мѣдна, желѣзна, сребърна, а дори и златна, но важно е, не отъ какво е направена тя, а какво е произвела. Прѫчката, съ която Христосъ си послужи, проби дупка, презъ която потекоха изворитѣ на живота. Следъ това се казва, че отъ онзи часъ оздравѣ жената. Какво ще ни ползува нѣкоя сребърна или златна прѫчка, ако тя не може да пробие дупка, презъ която да потече вода? Значи, не е важно само човѣкъ да говори сладки думи, но тия думи да иматъ силата на Христовото Слово, да пробиятъ дупка въ душата на човѣка, да протекатъ презъ нея изворитѣ на живота. Заради вѣрата, която имаше, тази жена трѣбваше да бѫде здрава. „Дързай, дъще! Твоята вѣра те изцѣли.“ Здравето е необходимо условие за ученето. При здравословното състояние на съвременнитѣ хора, и въпросъ даже не може да става за високо познаване на свѣта. Мнозина твърдятъ, че за да придобие знания, човѣкъ трѣбва да страда. Това отчасти само е вѣрно, обаче, истинското знание не се добива по пѫтя на страданията. Страданието е само подготовка за знанието. Който мисли, че следъ голѣми страдания ще придобие много знания, той е на кривъ пѫть. И обратно: който мисли, че следъ голѣми радости и сполуки, ще придобие много знания, и той е на кривъ пѫть. Радостьта и скръбьта сѫ временни обстановки, при които хората се забавляватъ само. Следователно, за да може да придобие знание и да го разбере, човѣкъ се нуждае отъ здраве и спокойствие на духа. И наистина, ние виждаме, при какви условия сѫ поставени ученицитѣ въ съвременнитѣ училища, за да могатъ правилно и добре да учатъ и да се развиватъ. Бащитѣ и майкитѣ понасятъ всички тегоби, за да могатъ децата имъ да учатъ. Деца, които сѫ родени отъ здрави и разумни родители, успѣватъ повече въ живота. Казваме, че труднитѣ условия въ живота създаватъ велики хора. Това е вѣрно, но то се отнася до външнитѣ, а не до вѫтрешнитѣ условия. Отъ хилави, болни родители не могатъ да излѣзатъ здрави и способни деца. Хилави, болни хора, били тѣ мѫже или жени, не могатъ да родятъ велики идеи. Тогава, какъвъ е смисълътъ на временния животъ на хората? Съвременнитѣ хора се занимаватъ съ дребни идеи, които не могатъ да имъ допринесатъ нѣщо особено. Срѣщате нѣкой, работи за отечеството си, или за известна партия, или за дома си, или за себе си, но какво представятъ тия идеи въ сравнение съ небето и звездитѣ по него^ Всички тия идеи сѫ временни, а небето и звездитѣ — вѣчни. Ако вземете единъ народъ, колкото голѣмъ да е, и го сравните съ една отъ звездитѣ на небето, той представя малко яйце. Ако цѣлъ народъ представя едно малко яйце, какво ще бѫдете вие като личности? Кой ще ви обърне внимание на небето? Ако вие, като българинъ, отидете въ Европа нѣкѫде, у сте пренебрегнати отъ всички, заради което мнозина се принуждаватъ да криятъ името си, какво остава, като влѣзете въ небето? Когато отиватъ въ странство, много наши видни музиканти се принуждаватъ да турятъ чужди окончания на фамилиитѣ си, да не се издаватъ, че сѫ българи. Ако нѣкой българинъ се покаже по-смѣлъ, да мине съ своята фамилия, ще види и пати, ще бѫде изложенъ на редъ изпитания. Европейцитѣ често се надсмиватъ надъ българитѣ. Когато нѣкой се гордѣе съ името българинъ, или англичанинъ, или германецъ, и това не може да го повдигне. Ако отидете на небето като англичанинъ, тамъ никакво внимание нѣма да ви обърнатъ. Отъ каква нация сте, това не е важно за небето. Какъвто да сте на земята, щомъ отидете на небето, тамъ ще бѫдете ангелъ безъ крила. Много хора носятъ името Христо, но това не значи още, че иматъ ума на Христа. Сега трѣбва да се върнемъ при условията, при които човѣкъ трѣбва да живѣе, за да може правилно да расте и да се развива. Човѣкъ трѣбва да живѣе при най-благоприятни условия, които той самъ може да си създаде. Въ това, именно, седи величието на човѣка. Щомъ се натъкне на известно изпитание, душата на човѣка веднага се смущава, вижда, че условията ѝ ставатъ неблагоприятни и започва усилено да работи, да възстанови нормалнитѣ условия за развитието си, за постигане на знания. Какво правятъ съвременнитѣ хора? Тѣ изяждатъ всичко, каквото иматъ. Често ще срещнете родители, които изяждатъ всичко, каквото сѫ спечелили, като оставятъ децата си въ крайни лишения. Въ края на краищата, тѣ виждатъ децата си въ положението на просеци и казватъ: Нека бѫдатъ способни сами да пробиятъ пѫтя си. Действително, много деца сами си пробиватъ пѫть, но много деца загиватъ. Христосъ каза на страдащата: „Дързай, дъще! Вѣрата твоя изцѣли те.“ Това значи: ти криешъ въ себе си велика сила — вѣра, която е благоугодна на Бога. Заради тази сила, ти се задоволи съ най-малкото, да се допрешъ до дрехата ми. Ти не поиска нѣкакво голѣмо благословение, но се задоволи съ най-малкото. За тази твоя вѣра, и за твоето смирение, бѫди благословена! И отъ онзи часъ жената оздравѣ. Тъй щото, за да постигне известно благо, за да придобие нѣкакво знание, човѣкъ все трѣбва да има въ душата си нѣкаква сила, която да го насърдчава. Това, което има човѣкъ въ себе си, въ своя умъ и въ своето сърце, е добро, но е временно. За него е важно, какво може да занесе съ себе си отъ своитѣ опитности, като замине за другия свѣтъ. Ето, напримѣръ, кой отъ васъ помни нѣщо отъ своитѣ минали сѫществувания? Кой може да предвиди, какво го чака следъ заминаването му въ онзи свѣтъ? Кой отъ васъ може да каже, дали и въ онзи свѣтъ ще запази любовьта си къмъ тия хора, които и на земята е обичалъ? Много нѣща ще се измѣнятъ още докато сте на земята, а още повече като отидете на другия свѣтъ, при съвършено различна обстановка отъ тази, въ която сте живѣли. Напримѣръ, слушали сте, че нѣкои хора умиратъ единъ за другъ, не могатъ да живѣятъ единъ безъ другъ. Не се минава много време, чувате, че тия хора умиратъ единъ отъ другъ, не могатъ да живѣятъ заедно. Значи, докато любовьта има материални потици, които сѫ временни, и тя е временна. Когато потицитѣ на любовьта сѫ идейни, тя е вѣчна. Въ любовьта си човѣкъ трѣбва да бѫде смѣлъ! Смѣлостьта е красивата страна въ човѣшкия животъ. Тя е въ сила да събуди въ човѣка и писателя, и поета, и музиканта, и художника, и скулптора. Това показва, че има условия въ човѣка, които могатъ да го направятъ великъ. Всѣки день той трѣбва да написва по единъ листъ на своето съчинение. Написаното ще се предава въ картини и музика. Ако разгърнете книгата на вашия животъ, какво ще прочетете въ нея? Вие искате да бѫдете велики, видни хора. Кои писатели сѫ видни? Видни писатели сѫ тия, езикътъ на които е проникнатъ съ любовь. Видни музиканти, художници, скулптори сѫ тия, произведенията на които сѫ проникнати съ любовь. Само въ такива произведения има изящество, пластичность, мекота. Въ живота на хората се случва и обратното. Тѣ слизатъ надолу, по низкитѣ стѫпала на своя животъ, вследствие на което всѣки день заличаватъ по една страница отъ своята книга. Значи, нѣкои хора пишатъ, а други заличаватъ. Кои отъ дветѣ категории хора печелятъ? Представете си, че вие имате сила въ себе си, всѣки день да загасвате по една звезда отъ небето. Какво ще стане най-после? Ще дойде день, когато ще изгасне и последната звезда на небето. Тогава животътъ ви напълно ще се обезсмисли. Съ каквато сила и да разполага, човѣкъ никога не може да изгаси звездитѣ на небето; обаче, той може да изгаси звездитѣ въ своята душа. Кой е най-красивиятъ моментъ презъ 24-тѣ часа на денонощието? Най красивиятъ моментъ е изгрѣването и залѣзването на слънцето. Вторъ красивъ моментъ е изгрѣването и залѣзването на Венера. Трети красивъ моментъ е изгрѣването и залѣзването на Сириусъ. Това сѫ тритѣ най-важни момента въ живота на човѣка. Слънцето представя Божествениятъ животъ, който постоянно изгрѣва въ човѣшката душа. Венера представя Божествената Любовь, която търси пѫть да проникне въ човѣшкото сърце. Сириусъ символизира Божията Мѫдрость. Който мисли, че може да придобие Божествения животъ, безъ да наблюдава изгрѣва на Слънцето, той се самоизлъгва; който мисли, че може да придобие Божията Любовь, безъ да наблюдава изгрѣва на Венера, той се самоизлъгва; и най-после, който мисли, че може да стане ученъ човѣкъ, или да придобие свѣтли, поетични мисли, безъ да наблюдава изгрѣва на Сириусъ, и той се самоизлъгва, Като наблюдавате Слънцето, Венера и Сириусъ, вие ще се домогнете до красивата страна въ тѣхъ. Друга красива звезда е Юпитеръ, която турцитѣ наричатъ „Керванъ.“ Защо турцитѣ наричатъ Юпитеръ керванъ? Понеже Юпитеръ прилича на Венера, една сутринь, като видѣли на небето Юпитеръ, камиларитѣ помислили, че Венера е изгрѣла, значи съмнало се е вече, и керванътъ тръгналъ на пѫть. Дълго време трѣбвало керванътъ да ходи, докато се съмне, вследствие на което се изморилъ. Оттамъ турцитѣ наричатъ Юпитеръ „керванъ,“ понеже изморилъ кервана. Затова, именно, казватъ че който върви по пѫтя на Юпитеръ, той умира. Следователно, вървете по пѫтя на Венера, която носи за човѣка Любовьта Божия. На земята Юпитеръ представя аристократическото, благородното въ човѣка. Въ съвременния общественъ строй, аристократитѣ представятъ външната страна на управлението. Казвамъ: три важни нѣща трѣбва да интересуватъ човѣка — Слънцето, Венера и Сириусъ. Това не значи, че другитѣ звезди и планети не сѫ важни, но тѣ сѫ толкова много на брой, че ако човѣкъ се впусне да ги изучава, той ще изгуби сѫщественото. Изобщо, звездитѣ показватъ условията за човѣшкото развитие. Който разбере небето и смисъла на всичко онова, което е на него, той ще бѫде истински мислещъ човѣкъ. Като говоря за слънцето, за звездитѣ, вие ще се чудите, каква връзка сѫществува между тѣхъ и думитѣ „дързай, дъще!“ Като погледнете къмъ небето, вие нѣма да казвате, че то не е за васъ, но ще бѫдете смѣли, като тази страдаща жена. Ако тази жена имаше смѣлость да се докосне до дрехата на Христа, Когото не познаваше, и повѣрва, че ще оздравѣе, защо и вие да нѣмате смѣлость да се докоснете до дрехата на Божественото знание и да вѣрвате, че ще можете да го придобиете? Сутринь, когато Венера изгрѣва, излизайте да я посрѣщате. Достатъчно ви е само да я зърнете. Тя е скромна богиня, която пѫтува далечъ отъ васъ. Достатъчно е само да се доближите до нейната дреха, безъ да я пригръщате. Мнозина иматъ желание, като обичатъ нѣкого, да го пригърнатъ. Не, любовьта не се изразява чрезъ пригръщания. Когато хората се пригръщатъ, това още не е любовь. Бащата да пригърне блудния си синъ, разбирамъ. Обаче, и въ този случай бащата не пригръща блудния си синъ, но Богъ го пригръща. Той знае, какво може да даде на онзи, когото пригръща, Както хората се пригръщатъ, така и мечката пригръща съ лапитѣ си, но какво може да даде тази мечка? И змията може да пригърне човѣка, но какво може да му даде тя? Казвамъ; човѣкъ трѣбва да разбира, какви желания се криятъ въ него. Той трѣбва да се подвижи, да разбере живота. Казвате: Ние трѣбва да живѣемъ! — Отлична е тази идея, но трѣбва да знаете, за кого да живѣете. Които сѫ женени, тѣ ще кажатъ, че живѣятъ за децата си. Ами децата имъ ще живѣятъ ли за тѣхъ? Не, първо човѣкъ трѣбва да се обърне съ душата си къмъ Бога, къмъ видимото въ свѣта. Богъ има безброй видими форми, чрезъ които се проявява. Когато се казва, че Богъ е невидимъ, това подразбира, че Той е невидимъ за грѣшнитѣ хора, които нищо не виждатъ. За тѣзи хора е казано, че Богъ никой никога не е видѣлъ. Ангелитѣ, светиитѣ, праведнитѣ, добритѣ хора виждатъ Бога. Като казвамъ, че Богъ е видимъ, това не значи, че можете да видите Абсолютния, Безграничния Богъ, но можете да видите Неговитѣ най-малки проявления въ живота „Дързай, дъще!“ Христосъ показа голѣмо внимание къмъ страдащата жена, като похвали постѫпката ѝ. Съ това Той искаше да каже на хората, че всички иматъ страдания, мѫчнотии, всички иматъ непостигнати идеали, но нека последватъ примѣра на тази жена и въ положителнитѣ и въ възходещитѣ си състояния, и въ отрицателнитѣ и въ низходещитѣ си състояния, и като болни, и като здрави. Тази жена страдаше цѣли 12 години, но тя не легна на легло, тя не търсѣше лѣкари. Въ нея имаше нѣщо здраво, на което тя се подчиняваше. Тя се борѣше съ болестьта си, докато най-после оздравѣ. На сѫщото основание, всѣки човѣкъ има по една болесть, било отъ физически, сърдеченъ или умственъ характеръ. Тъй щото, всѣки има съ какво да се бори въ живота си. Въ тази борба, именно, човѣкъ се калява и развива. Въ тази борба той има възможность да се прояви, да види, какво живѣе въ него. И тогава той ще разбере, че въ него живѣе нѣкаква велика Божествена идея, нѣкакво велико чувство или желание, които го стимулиратъ. Въ този стимулъ, въ този потикъ той ще види Бога. Това показва, че Богъ се проявява въ безброй форми. Понѣкога Той се проявява и чрезъ децата. Ако едно дете може да ви донесе нѣкоя хубава книга, четете я. Хубавитѣ книги не се носятъ отъ велики хора. Великитѣ хора ги изпращатъ, а малкитѣ деца ги носятъ. Великитѣ учени, великитѣ адепти изпращатъ книгитѣ на хората чрезъ децата. Който иска да срещне нѣкой отъ тия учени, той самъ трѣбва да отиде при тѣхъ, както ученицитѣ на древностьта сѫ ходили въ единъ отъ храмоветѣ на Египетъ, тамъ да четатъ една отъ свещенитѣ книги, за която се казва, че била завързана съ верига; тъй щото, никой не могълъ да взима книгата дома си да чете отъ нея, но трѣбвало да отива въ храма, тамъ да я чете. Страницитѣ на тази книга били направени отъ тънки, неразрушими металически пластинки. Ученицитѣ, които се удостоявали да я четатъ, трѣбвало да отиватъ въ храма, дето се намирала тази свещена книга. Споредъ едно предание, и Библията нѣкога е била вързана съ верига. Обаче, това не е важно. Важно е да се знае, че Библията, Свещеното Писание не е създадена само отъ евреитѣ. Часть отъ нея е писана отъ египтянитѣ; тѣ пъкъ сѫ взели много нѣща от другаде и т. н. Ако речемъ да разглеждаме произхода на тази книга, ще напишемъ цѣлъ романъ. Следъ това пъкъ требва да дойдатъ писатели, като Викторъ Хюго, или Достоевски да опишатъ вѫтрешния смисълъ на този романъ. Съ редъ примѣри отъ живота, Достоевски е описалъ добре, какво се крие въ сърцата на хората. Въ единъ свой разказъ той описва следния примѣръ: Единъ руски князъ, богатъ чифликчия, обичалъ често да ходи съ кучетата си на ловъ. Единъ день, като отивалъ на ловъ, по невнимание, едно малко дете ударило съ камъкъ хрътката на този князъ, и тя изквичала. Князътъ се обидилъ отъ това, и веднага изпратилъ слугитѣ си, да разбератъ чие е това дете, което се осмѣлило да удари неговата хрътка. Като намѣрили детето, той заповѣдалъ да му го доведатъ. Съблѣкли детето голо и го пуснали да бѣга; сѫщевременно той насъскалъ кучетата си подиръ детето. Кучетата се спуснали следъ него и започнали най-безмилостно да го хапятъ, докато най-после го разкѫсали. Това ясно говори за сърцата на съвременнитѣ хора. И наистина, за една обида, подобна на тази, която детето нанесло на княза, днесъ могатъ да осѫдятъ човѣка на смърть. Следователно, съвременнитѣ хора сѫ дошли до такава фаза на живота, че за да излѣзатъ отъ нея, тѣ непременно трѣбва да четатъ Библията, да пишатъ онова, което сѫ научили. Ако само четатъ, безъ да пишатъ, тѣ нищо нѣма да научатъ. Който едновременно чете и пише, само той се учи, само той прониква въ вѫтрешния, дълбокия смисълъ на живота. И забележете, всички хора, които пишатъ, сѫ обиколили библиотекитѣ на цѣлия свѣтъ. Тѣ сѫ ходили въ Англия, въ Америка, въ Парижъ, въ Ватикана, и следъ като сѫ събрали голѣмъ, цененъ материалъ, едва тогава сѫ могли да напишатъ нѣщо и да го пуснатъ въ свѣта. Значи, който пише, той трѣбва да се ползува отъ книгитѣ на живата природа, отъ тѣхъ да чете ида се развива. Минералитѣ, растенията, рибитѣ, птицитѣ, и всички останали животни сѫ книгитѣ на природата, отъ които всѣки може да чете и да се поучава. Знаете ли, каква култура имаха рибитѣ въ миналото? Дълго време трѣбваше да мислятъ тѣ, докато създадатъ тази форма, която днесъ виждаме. Много отъ тѣхъ си направиха лампички, било на хрилетѣ, или на опашката, но останаха безъ езикъ, безъ писмена речь. Тѣ съзнаваха, че при условията, при които живѣятъ, не може да се говори. За да развиятъ говора си, тѣ трѣбва да придобиятъ нови органи, присѫщи на новия животъ. Отъ хиляди години насамъ, тѣ се стремятъ къмъ земята, която е сѫщо такъвъ рай за тѣхъ, какъвто е раятъ, къмъ който хората се стремятъ. Едва се отвориха вратитѣ на тѣхния рай, и хората започнаха да ги пекатъ, като имъ казватъ: Щомъ искате любовь, елате въ нашия рай да ви опечемъ. Но и при това положение, рибитѣ нищо не губятъ. Ако човѣкъ изяде една риба отъ любовь, тя влиза въ неговия рай, а засега това е достатъчно за нея. Христосъ казва: „Дързай, дъще! Твоята вѣра те изцѣли.“ Това значи: твоята вѣра, въ която има стремежъ, любовь къмъ Бога, е въ сила да те изцѣли. Съвременнитѣ хора живѣятъ въ края на вѣка, и положение-к, въ което се намиратъ, е подобно на това, въ което се намираше Иоанъ Кръститель. Той минаваше отъ Стария заветъ въ Новия, а ние — отъ Новия заветъ — въ Завета на Синоветѣ Божии. Подъ „Заветъ на Синоветѣ Божии,“ нѣкои разбиратъ епохата, когато светиитѣ ще дойдатъ да управляватъ свѣта. Тѣ ще турятъ редъ и порядъкъ въ свѣта. Този редъ и порядъкъ е започналъ вече да се прилага въ живота. Предвиденъ е вече планътъ на новата регулация. Тя ще мине навсѣкѫде, въ всички държави: въ Америка, въ Англия, въ Германия, въ Франция, въ Русия, въ България, и по този начинъ ще преустрои земята. Това означаватъ думитѣ, които нѣкога Христосъ е казалъ: „Съборете този храмъ, и въ три деня азъ ще въздигна отъ него новъ!“ Той е подразбиралъ своето тѣло, но сѫщевременно съ това разбиралъ и стария свѣтъ. Въ Откровението се говори за новия храмъ. И наистина, когато се събаря нѣщо старо, едновременно съ него нѣщо ново се гради. И въ страдащата жена се събори нѣщо старо, и на негово мѣсто се съгради нѣщо ново, здраво, което се постави като основа на бѫдещето. Питамъ: трѣбва ли хората още да се придържатъ въ старата култура? Има хубави нѣща и въ тази култура, но тя носи за човѣчеството повече страдания, отколкото радости. Ако отидете въ крайнитѣ квартали на Лондонъ, Ню-Йоркъ, или нѣкой европейски градъ, ще намѣрите голѣма мизерия. Ако речете да посетите единъ отъ тия квартали въ Лондонъ, непременно стражарь трѣбва да ви придружава. Тамъ ще видите една отъ странитѣ на съвременната култура и цивилизация; тамъ ще видите, какво нѣщо е ожесточаване. Отъ една страна ще видите човѣшкия рай, а отъ друга — човѣшкия адъ. Онѣзи, които сѫ задоволени, осигурени, ще кажатъ: Слава Богу, осигурихме се.— Че сѫ се осигурили, добре е това, но тѣзи хора трѣбва да помислятъ за онѣзи, които не сѫ се осигурили. Споредъ мене, и тия, които мислятъ, че сѫ се осигурили, не сѫ напълно осигурени. Докато придобиятъ вѣчния, новия животъ, тѣ трѣбва да заинтересуватъ съ себе си много още разумни сѫщества отъ невидимия свѣтъ. Ще кажете, че Христосъ, че разумнитѣ сѫщества трѣбва да ви обичатъ. На какво отгоре? Имате ли нужната вѣра? Азъ говоря за онази положителна, абсолютна вѣра, която предъ нищо не се разколебава. Тъй щото, докато придобие тази вѣра, човѣкъ непрекѫснато ще бѫде изпитванъ. За тази цель той трѣбва да пази равновесието си. Това се постига само съ беззаветна любовь. При това, той абсолютно трѣбва да приеме въ ума си мисъльта, че въ свѣта всичко е или добро, или зло, т. е. че свѣтътъ е или добъръ, или лошъ. Обаче, да се мисли така, това говори за човѣшкитѣ възгледи. Първоначално, когато Богъ е създалъ свѣта, той е билъ съвършенъ. Сѫщо така и душитѣ сѫ били съвършени. Това показва, че човѣкъ има възможности да бѫде съвършенъ; човѣкъ има възможности да прояви своитѣ добродетели; и най-после, човѣкъ има възможности да разбира живота на небето. Великитѣ адепти иматъ методъ, по който могатъ да четатъ всичко, което е написано на небето. За да се ползува отъ този методъ, първо човѣкъ трѣбва да разбира, какво се крие въ изгрѣването на слънцето, въ облацитѣ, въ вѣтроветѣ. Той трѣбва да разбира всичко това. Велика е книгата на небето! Щастливъ е онзи, който може да чете по тази книга. Събератъ се двама души и се разговарятъ. Може ли единиятъ отъ тѣхъ да проникне въ душата на другия, да види, какво се крие въ него? Може ли единиятъ отъ тѣхъ да прочете въ очитѣ на другия, като въ книгата на небето, да види, скръбь или радость се таи въ душата му? Не, презъ очитѣ на човѣка вие не можете да проникнете въ неговата душа, Презъ очитѣ на човѣка може да се проникне само въ неговия животъ, и то за известенъ периодъ отъ време и пространство. Вие трѣбва да изучавате погледа на човѣшкитѣ очи, да видите, какво голѣмо разнообразие се крие въ него. Запримѣръ, въ очитѣ на нѣкои хора, родени въ сѫбота, наречени сѫботняци, има нѣщо лошо. Такъвъ човѣкъ, като мине покрай нѣкой волъ и го пожелае, волътъ моментално пада на земята и умира. Българитѣ наричатъ това нѣщо „уроки.“ То не е нищо друго, освенъ отрицателно влияние. Запримѣръ, нѣкой човѣкъ намислилъ да направи нѣкакво добро и тръгва да го изпълни. По пѫтя го срѣща другъ нѣкой, който долавя мисъльта му, и пакъ мислено започва да му въздействува: Какво си тръгналъ сега да правишъ добро? Друга работа нѣмашъ ли, ами си губишъ времето? Този човѣкъ започва да се колебае и се отказва отъ намѣрението си. Колко пѫти хората се спъватъ въ своитѣ добри намѣрения! Тѣ казватъ: Наистина, празна работа е да върши човѣкъ добро. Казвамъ: Лесно се лѣкуватъ такива хора. Вземете едно яйце, ударете го въ челото му, да се пукне, да потен; по лицето му и ще видите, колко скоро ще се върне въ правия пѫть. Като се дава този методъ за изправяне, хората се смѣятъ, защото не е наученъ методъ. Ние се смѣемъ на всѣко невъзможно нѣщо. За невъзможнитѣ работи турцитѣ казватъ.* И да видишъ, пакъ не вѣрвай! Има хора, които по влияние сѫ точно обратни на сѫботняцитѣ. Тѣ сѫ родени при най-благоприятни планетни съчетания, при пълна вѫтрешна хармония, и затова, когото срещнатъ, работитѣ му тръгватъ напредъ. Такива хора ще ти кажатъ само една дума: Дързай! Тази дума дава потикъ, импулсъ на хората. Съ тази дума се влага довѣрие, надежда, че отъ тебе човѣкъ може да стане. Отправете тази мисъль къмъ другитѣ хора, за да я отправятъ и тѣ къмъ васъ. Законъ е: човѣкъ самъ себе си великъ не може да направи. Тази мисъль може да ви се вижда чудна, но така е. Запримѣръ, ако Толстой стана великъ, това се дължи на хората. Хората направиха Толстоя великъ, а не той самъ. Това, което човѣкъ мисли за себе си, не може да го направи великъ. Кой направи пророцитѣ велики?—Еврейскиятъ народъ. Единъ народъ самъ не може да стане великъ, ако другитѣ народи не го признаятъ такъвъ. Никой музикантъ не може да стане великъ, ако народътъ му не го обича. Щомъ народътъ му го обича, той става великъ. Съвременнитѣ хора живѣятъ въ такава епоха, когато невидимиятъ свѣтъ постоянно изпраща къмъ тѣхъ своитѣ поздрави и добри желания. Това сѫ последнитѣ дни и години, последнитѣ времена, които тѣ преживяватъ. Мнозина, като чуятъ думитѣ „последни времена,“ ще се уплашатъ, ще мислятъ, че свѣтътъ се свършва. Подъ думитѣ „последни дни“ се разбира последенъ срокъ на падежа. Който просрочи падежа, той пакъ ще плати, но съ лихвитѣ заедно. Който плати на време, той ще се освободи отъ лихвитѣ. Тъй щото, при сегашната еволюция на хората, за да се повдигнатъ, за да видоизмѣнятъ живота си, тѣ трѣбва да спазватъ известни условия. Само по този начинъ тѣ ще могатъ да се освободятъ отъ влиянието на окрѫжаващата срѣда; само по този начинъ тѣ ще бѫдатъ независими отъ водата, отъ въздуха, отъ огъня. Страшно нѣщо е човѣкъ да зависи отъ окрѫжаващата срѣда! Страшно нѣщо е човѣкъ да зависи отъ водата, отъ въздуха, отъ огъня! Мислите ли, че ако човѣкъ влѣзе въ огъня, ще може да се спаси? Обаче, има начинъ, по който човѣкъ може да се спаси отъ огъня. Какъвъ е този начинъ? Като повдигне вибрациитѣ на своя организъмъ по-високо отъ тия на огъня. Тогава той може да влѣзе въ огъня, да стане почти невидимъ и да излѣзе отъ него неповреденъ. Има единъ начинъ, по който човѣкъ може да влѣзе и въ най-дълбоката вода, безъ да се удави. Кой е този начинъ? Да направи тѣлото си по-обемисто и съ по-малка тежесть. Следователно, има начини, по които хората могатъ да се издигнатъ надъ мѫчнотиитѣ и страданията въ живота. Иначе, колкото и да работите, нищо нѣма да свършите. Единъ отъ виднитѣ български писатели, като билъ въ странство, писалъ на единъ отъ своитѣ приятели: Дотегна ми вече животътъ! Дотегнаха ми изпитанията! Да имамъ револверъ, бихъ свършилъ съ живота си. — Защо му дотегнало? Защото си въобразилъ, че никой не мисли за него, че никой не го обича. Не, има сѫщества, които ви обичатъ, за които вие даже не подозирате. За потвърждение на тази мисъль, ще приведа следния примѣръ: Единъ великъ адептъ въ древностьта се разхождалъ въ една гора. По пѫтя той настигналъ единъ ловецъ, съ стрела въ рѫка, чийто върхъ билъ намазанъ съ отрова. Той отивалъ на ловъ, придружаванъ отъ нѣколко хрътки. По едно време, между шубръцитѣ нѣкѫде, зашавалъ заекъ, който се криелъ отъ ловеца и отъ хръткитѣ му. Като видѣлъ адепта, заекътъ се обърналъ къмъ него съ молба: Моля ти се, спаси ме отъ тия хрътки! Ако ме нападнатъ, нищо нѣма да остане отъ мене. Адептътъ се спрѣлъ предъ ловеца и наблюдавалъ, какво ще прави. Въ това време ловецътъ забелязалъ заека и приготвилъ стрелата си да го удари. Адептътъ веднага извадилъ своята прѫчица, насочилъ я срещу стрелата на ловеца, и тя моментално се стопила. Ловецътъ извадилъ втора стрела, но и нея постигнала сѫщата участь. Въ това време заекътъ избѣгалъ и скрилъ следитѣ си отъ погледа на ловеца. Така постѫпватъ и съ насъ ония, които ни обичатъ. Ще кажете, че това е невъзможно. Не, всичко това е възможно. Какъ? Чрезъ мисъльта. Мисъльта на съвременнитѣ християни трѣбва да бѫде толкова силна, че да е въ състояние да стопи всички щикове, всички орѫдия и топове на неприятеля. Въ това се заключава изпълнението волята Божия. Въ това се заключава идването на Царството Божие въ човѣка. И тогава, ако нѣкой каже, че трѣбва да воюва, това подразбира да воюва за Господа. Хората не трѣбва да воюватъ, но трѣбва да работятъ за Господа. Ако много хора днесъ сѫ готови да се жертвуватъ за народа си, защо да не могатъ тѣ по миренъ начинъ да разрешаватъ спороветѣ? Какво спечелиха народитѣ отъ войната презъ 1914 година? За въ бѫдеще могатъ да видятъ, че сѫ спечелили нѣщо, но днесъ тази война донесе голѣмъ развратъ, голѣми разрушения въ съвременната култура. Войната и днесъ още не е свършена. Хората и до днесъ още не сѫ взели поука отъ тази война. Ако двама души дѣлятъ нѣщо, не могатъ ли да разрешатъ този споръ по любовенъ начинъ? Ако двама души сѫ гладни и спорятъ помежду си, кой повече трѣбва да получи, не могатъ ли да разрешатъ въпроса за глада по миренъ начинъ? — Могатъ, разбира се. Гладътъ, жаждата, невежеството, страданията сѫ условия, дадени на човѣка да научи закона на Любовьта. Като научи този законъ, той ще може да го приложи. Само при труднитѣ условия на живота си, човѣкъ може да се докосне до дрехата на своя Учитель и всички несгоди моментално ще изчезнатъ. Тогава той ще чуе гласа на своя Учитель, Който му казва: „Дързай, твоята вѣра те спаси!“ Ако се съмнява, човѣкъ ще си каже: Този ли е Учительтъ, или не? Дали се докосвамъ до Неговата дреха, или до друга нѣкоя? Това е човѣшкото честолюбие. Нали е въпросъ да се спасишъ, да се излѣкувашъ, какво отъ това, че си се докосналъ до чужда дреха? Малко пѫти ли си буталъ ту на тази, ту на онази врата? Малко пѫти ли си взималъ пари на заемъ оттукъ — оттамъ? Сега ще се съмнявашъ, ще се въздържашъ да не падне достойнството ти, да не се урони престижа ти. Твоето достойнство отдавна е паднало. Значи, да тропашъ по вратитѣ на банкера това не уронва твоето достойнство, а да се докоснешъ до връхната дреха на нѣкой човѣкъ, това уронва достойнството ти. Докосни се до дрехата и не мисли, поне опитъ ще направишъ. Представи си, че като се докоснешъ до дрехата на този човѣкъ, всичкитѣ ти страдания, недоразумения, болести изчезнатъ. Какво показва това? Това показва, че дрехата, до която си се докосналъ, е дрехата на твоя Учитель. Следователно, ако ти вѣрвашъ, че първитѣ лѫчи на изгрѣващето слънце идатъ отъ Бога, въ живота ти непременно ще стане нѣкаква промѣна. Ако не вѣрвашъ, че тѣзи лѫчи идватъ отъ Бога, ти ще се лишишъ отъ тѣхното благословение. Значи, ако вѣрвашъ и се докоснешъ до първитѣ слънчеви лѫчи, ти ще получишъ Божието благословение и ще оздравѣешъ, Въ това седи тайната на живота. Казвате: Нѣмамъ търпение всѣки день да чакамъ изгрѣването на слънцето. Щомъ нѣмашъ търпение, иди при нѣкой дѫбъ и го запитай, отъ колко време седи въ земята. Той ще ти каже, че цѣли 200 години вече, какъ е заровенъ въ земята, и много още има да седи. Само отъ дърветата човѣкъ може да разбере, какво нѣщо е търпението. Търпение се изисква отъ всички хора! Търпение се иска, за да се постигне една свещена, една велика идея. Дървото съзнава, че му е дадена нѣкаква задача, която трѣбва да реши, и то търпеливо седи, чака времето, докато я реши. Въ това отношение, дърветата сѫ разумни сѫщества. Ученитѣ не признаватъ това. Питамъ: ако дърветата не сѫ разумни сѫщества, отде и какъ е дошла въ ябълката, въ крушата и въ другитѣ плодни дървета, идеята, да създадатъ такива сладки, вкусни плодове? Ще кажете, че въ плодоветѣ се извършватъ редъ химически процеси, вследствие на което се образува сладчината и вкуса въ тѣхъ. Съгласенъ съмъ съ това. Съгласенъ съмъ и съ твърдението на ученитѣ, че първоначално слънцето е било нѣкаква каша, която после се е втвърдила. Съгласенъ съмъ и съ мисъльта, че и вашитѣ кѫщи първоначално сѫ били направени отъ каша, която отпосле се е втвърдила. Какъ? Взимате каль, глина, замѣсвате я, правите отъ нея каша, тѣсто, на което придавате разни форми. Отъ това глинено и циментово тѣсто правите керемиди, плочи, които после се втвърдяватъ и така втвърдени, употрѣбявате за строежъ. Има ли нѣщо лошо въ кашата? Въпросътъ е да знаете, какъ да опечете кашата. Казвате: Забъркахме една, каша, не знаемъ, какъ ще я оправимъ. — Не е тамъ въпросътъ. Важно е, като сте забъркали кашата, да знаете, какъ да я опечете. Който не знае да забърква каша, той нищо не може да направи. Грънчарьтъ първо забърква кашата, а после прави отъ нея грънци. За да направи хлѣбъ, домакинята първо прави каша отъ брашното, която после пече. Тази каша, именно, дава животъ на човѣка. Следователно, безъ каша нищо не става. Казвате: Животътъ е цѣла каша. Не, не е така. Ако животътъ на отдѣлния човѣкъ е каша, той трѣбва да знае какво да направи съ тази каша. Той ще опече тази каша, ще направи отъ нея тухли, керемиди, и после, мнозина заедно ще се събератъ да направятъ едно голѣмо здание, въ което ще живѣятъ и приятелски ще се разговарятъ. Следователно, човѣкъ трѣбва да бѫде смѣлъ, искренъ въ себе си, да признае, какъ сѫ поставени нѣщата въ самия него. Той не трѣбва да се съмнява, дали е на правия пѫть, или не. За всѣки даденъ случай човѣкъ трѣбва да знае, въ каква посока върви. Пазете следнитѣ правила въ живота си: Не се поставяйте на високо мѣсто! Не се сравнявайте нито съ онѣзи, които седятъ по-високо отъ васъ, нито съ онѣзи, които седятъ по-низко отъ васъ, за да не изпаднете въ противоречие. Знанието не прави човѣка философъ. Гостилницата не прави гостилничаря. Университетътъ не създава ученицитѣ и професоритѣ. Напротивъ, ученицитѣ и професоритѣ създаватъ университета. Църквата не създава богомолцитѣ, но богомолцитѣ създаватъ църквата. Животътъ създава теориитѣ, а не теориитѣ живота. Животътъ е надъ всичко. Единъ день възгледитѣ на хората за живота, за свѣта, сами по себе си, ще се измѣнятъ. Единъ день всички възгледи и понятия на хората за водата, за въздуха, за огъня, за растенията и животнитѣ, за химическитѣ и физическитѣ сили ще се измѣнятъ. Затова, именно, апостолъ Павелъ е казалъ: „Отчасти знаемъ, отчасти мѫдруваме.“ Въ това отношение, колкото повече живи, разумни частици живѣятъ въ дадено сѫщество, толкова на по-високъ уровенъ се намира то. Значи, хората се различаватъ едни отъ други, именно, по количеството и качеството на разумнитѣ клетки, на разумнитѣ частици или на разумнитѣ живи души, които живѣятъ въ тѣхъ. Това показва, че всички хора нѣматъ еднакво количество отъ тия разумни души въ себе си. Гениалнитѣ, великитѣ хора съдържатъ въ себе си най-голѣмо количество отъ тия разумни души. Нека всѣки отъ васъ се запита, колко отъ тия разумни души живѣятъ въ него. Мнозина отъ васъ сте чели романа „Клетницитѣ“ отъ Викторъ Хюго. Каква идея ималъ авторътъ, за да напише този романъ? Той искалъ да покаже на хората, че външнитѣ условия развращаватъ хората. Ние виждаме, какъ главниятъ герой, Жанъ Вължанъ, за открадването на единъ хлѣбъ е трѣбвало да лежи въ затворъ цѣли 19 години. Презъ останалото време е трѣбвало да бѣга, да се крие, да не го хванатъ. Днесъ срѣщате хора, които сѫ откраднали хиляди левове, но не бѣгатъ, никой не ги преследва, ходятъ спокойно отъ градъ на градъ. Въ действителность, сѫществувалъ ли е Жанъ Вължанъ, като реална личность? Той е сѫществувалъ, но не на физическия свѣтъ. Това показва, че идеитѣ, които сѫществуватъ въ умоветѣ на хората, постепенно се изразяватъ и на физическия свѣтъ. Като се вглеждатъ въ живота, хората казватъ: По честенъ начинъ не може да се живѣе, но да станемъ поне учени хора, да откриемъ нѣщо, че да забогатѣемъ. — Какво искате да станете? Искате да станете химикъ, да превръщате елементитѣ едни въ други. Наистина, крайната цель на химията е да превръща елементитѣ единъ въ другъ, да впрѣга на работа силитѣ, които се намиратъ въ тѣхъ. Въ този смисълъ, всѣки човѣкъ може да бѫде виденъ химикъ, да впрегне силитѣ въ своя организъмъ, да превърне неблагороднитѣ елементи въ себе си въ благородни. За това се изисква разумность, а тази разумность е въ зависимость отъ количеството и качеството на разумнитѣ души, които живѣятъ въ човѣка. Мнозина страдатъ отъ това, че иматъ малко злато въ организъма си; други пъкъ страдатъ отъ излишъкъ на желѣзо въ организъма си. За да не страдате, купете си отнѣкѫде злато, а продайте нѣкому отъ излишното количество желѣзо. Тази е химията, съ която духовнитѣ хора трѣбва да се занимаватъ. Духовнитѣ хора трѣбва да бѫдатъ добри, опитни химици. Съвременнитѣ религиозни, духовни хора казватъ, че тукъ не имъ трѣбвало никаква наука. Като отидатъ на небето, тогава ще учатъ, каквото имъ трѣбва.—Това е подобно на положението, въ което се намиралъ единъ българинъ, който прекаралъ младинитѣ си въ Багдатъ. Като се върналъ въ България, той разправялъ на приятелитѣ си: Знаете ли като бѣхъ въ Багдатъ, азъ прескачахъ трапове по 20 метра широки?—Ами защо и тукъ не прескочишъ такива трапове? — Не мога, тукъ въздухътъ не ми благоприятствува. Въ Багдатъ въздухътъ бѣше съвсемъ другъ, по-лекъ, та ми помагаше. Казвамъ: Божествениятъ въздухъ въ природата помага на всички да прескачатъ. Който въ младини е прескачалъ, той и въ старини ще може да прескача. Ученитѣ казватъ, че ако човѣкъ тежи 250 грама, ще може да се качва на луната; той лесно ще минава разстояния отъ четири-петь километра. Когато слушатъ да се говори за луната, за слънцето, туриститѣ казватъ: Кой е ходилъ тамъ, да знае, какво е разстоянието отъ слънцето до земята, или отъ луната до земята? Така и вие ще кажете, че много отъ тия нѣща, за които говоря, сѫ измислени. Може да е така, но питамъ: разнитѣ теории на ученитѣ не сѫ ли измислици? Били ли сѫ тѣ на слънцето, напримѣръ, да сѫ видѣли съ очитѣ си петната, за които тъй положително говорятъ? Ще кажете, че тѣ сѫ наблюдавали небето съ телескопъ. Това е другъ въпросъ. Тѣ и съ телескопъ могатъ да се излъжатъ. Едно е важно: ученитѣ искатъ да докажатъ на хората, че въ слънцето има известна разумность. Виднитѣ адепти пъкъ отдавна сѫ доказали, че слънчевитѣ петна указватъ влияние върху живота на земята. Слънчевитѣ петна започнаха да се явяватъ на земята, следъ като хората започнаха да грѣшатъ. Тия петна предупреждаватъ хората, да изправятъ живота си. Щомъ хората изправятъ живота си, и слънчевитѣ петна ще изчезнатъ, Слънчевитѣ петна се отнасятъ не само до земята, но и до другитѣ планети. Има петна на слънцето» които показватъ грѣховния животъ на Венера, на Юпитеръ, на Марсъ, на Сатурнъ. Тия петна се различаватъ едни отъ други. Щомъ дойде въпросъ до петната, които показватъ живота на земята, тѣ сѫ особено черни, като вѫглени. Сега, като говоря за слънчевитѣ петна, това не значи, че вие непременно трѣбва да ми вѣрвате. За мене това е фактъ, това е научно обяснение. Съ тия петна главно ученитѣ хора се предупреждаватъ. По тия петна се опредѣля не само живота на хората, изобщо, но по-тѣхъ може да се познае, кои народи грѣшатъ най-много. Голѣмитѣ грѣхове на българитѣ, на французитѣ, на англичанитѣ, на италиянцитѣ, на всички народи, изобщо, се отбелязватъ на слънцето. Нѣма нищо скрито-покрито по лицето на земята. Ще кажете, че това сѫ детински работи. Тѣ сѫ толкова детински, колкото могатъ да се нарекатъ детински разнитѣ теории за устройството на земята. Споредъ едни учени, земята е създадена отъ каша. Споредъ други — вѫтрешностьта на земята представя огнена, нагорещена маса, а отвънъ е студена, твърда. Споредъ трети, въ вѫтрешностьта на земята имало една твърда топка, а между нея и външностьта, т. е. кората на земята, имало празно пространство, около две хиляди километра, въ което пространство тази твърда топка се въртѣла. При това, цѣлата земя се върти отлѣво къмъ десно, а тази топка — въ обратна посока, отдѣсно къмъ лѣво На коя отъ тѣзи теории трѣбва да вѣрва човѣкъ? Казвамъ: всички тия нѣща сѫ вѣроятни; и огънь има въ земята, и твърда топка има вѫтре, и празно пространство има. Като проследимъ всички тия теории, най-после ние дохождаме до положението на единъ отъ турскитѣ султани, при когото дошълъ единъ отъ голѣмитѣ шутове да го забавлява. Султанътъ му казалъ; Хайде, кажи ми една голѣма лъжа. Той започналъ: Единъ день баща ми отскубна единъ косъмъ отъ брадата си и го постави за мостъ на Дунава. Презъ този мостъ минаха всички московски войници. — Ола-билиръ! — Единъ день майка ми насади едно паче яйце и отъ него излѣзе една камила. — Ола-билиръ! Шутътъ разказвалъ една, втора приказка, султанътъ все изказвалъ удобрение, намиралъ, че всичко това било възможно. Чуди се той, каква лъжа да му каже. Пакъ започналъ; Единъ день твоятъ баща взе на заемъ отъ баща ми единъ голѣмъ кюпъ съ злато, и съ тия пари отвори война на руситѣ. Въ този моментъ вратата се отворила и четирма хамали внесли въ стаята единъ голѣмъ празенъ кюпъ. — Ето, този е кюпътъ, съ който баща ми даде на заемъ пари на стария султанъ. Тогава той бѣше пъленъ съ злато. — Не, това е невъзможно! — извикалъ султанътъ. И тъй, едно нѣщо се изисква отъ васъ: При великитѣ идеи, които занимаватъ ума ви, и при великитѣ желания на вашето сърце, да имате характера на Христа. Като срещнете човѣкъ, който се нуждае отъ нѣщо, да спрете вниманието си върху него и да кажете: Дързай, дъще! Дързай, братко! Дързай, сестро! Отъ васъ не се изисква да помагате на хората съ пари, или да ги храните. Това сѫ последни нѣща. Отъ васъ се изисква само едно: при всичкитѣ работи, които занимаватъ ума и сърцето ви, да обърнете внимание на онзи, който се нуждае отъ нѣщо, и да му кажете само две думи: Дързай, братко! Нѣма защо да му говорите, че Господъ ще промисли за него. Въ думитѣ „дързай, братко“ се съдържа идеята, че Богъ, Който живѣе въ всички души, грижи се и промисля за тѣхъ. Който вѣрва въ това, той ще изпита силата на своята вѣра. Христосъ вѣрваше въ Божия Промисълъ, и въ силата на този принципъ. Той нахрани нѣколко хиляденъ народъ съ петь хлѣба и две риби. Който вѣрва въ този принципъ, той може да направи опитъ, какъвто Христосъ направи. Отивашъ въ едно бедно семейство, и въ джоба си носишъ единъ малъкъ хлѣбъ. Разчупвашъ хлѣба, и всички присѫтствуващи сядатъ около масата, ядатъ и после събиратъ остатъцитѣ отъ хлѣба. Това значи благословенъ отъ Бога хлѣбъ! Крайнитѣ вегетарианци питатъ, защо Христосъ е пекълъ риби? Христосъ никога не е пекълъ риби, но Той благословилъ печенитѣ риби. Съ това Той имъ отвори пѫть къмъ по-висока форма. Когато хората ядатъ рибитѣ, съ това последнитѣ изплащатъ своята карма и минаватъ въ по-висока фаза на развитие. Казвамъ: смѣлость, благородство, самопожертвуване се изисква отъ човѣка по отношение на неговитѣ убеждения. При това, всѣки човѣкъ има сили на разположение, съ които може да изправи своя животъ, безъ да очаква на другитѣ хора. Това не значи, че хората трѣбва да се презиратъ едни други. Не, тѣ трѣбва да се обичатъ, да си помагатъ, но да не очакватъ единъ на другъ. Докато уповаватъ единъ на другъ, тѣ всѣкога ще се разочароватъ, ще страдатъ, ще се обезвѣряватъ. Следователно, страданията на съвременнитѣ хора се дължатъ на факта, че тѣ живѣятъ въ грѣха, въ безвѣрието. Когато повѣрватъ въ Бога и Го поставятъ за основа на своя животъ, тѣ ще иматъ помощьта на всички добри, разумни хора. Законътъ е такъвъ. Щомъ въ душата на човѣка проникне любовьта, всички хора ще изявятъ любовьта си къмъ Бога. Затова отъ човѣка се изисква жертва, готовность за служене. Тъй щото, когато нѣкой казва, че еди-кой си е виновенъ за неговитѣ нещастия, той не говори истината. Човѣкъ самъ кове сѫдбата си. Това всички трѣбва да знаете. Христосъ казва: „О, Израилю, обърни се къмъ мене!“ Значи, всѣки трѣбва да съзнае, че самъ той е виновенъ за своитѣ неуспѣхи и страдания, и самъ той трѣбва да се обърне къмъ Бога. Щомъ е така, той никого не трѣбва да обвинява, въ никого да не се съмнява, на никого да не завижда, и да знае, че въ него сѫ вложени велики блага, велики способности. За разработването на тия дарби и способности, се изисква работа. Всѣка сутринь ставайте рано и посрѣщайте първитѣ слънчеви лѫчи. Тѣзи лѫчи ще ви обновятъ, ще ви дадатъ разположение да гледате на човѣка като на свой братъ. Както и да ви погледне нѣкой човѣкъ, не казвайте, че погледътъ му е страшенъ, но вижте, какво Богъ иска да ви каже чрезъ този погледъ. Срѣщне ви нѣкое куче и започне да ви лае. Това куче иска да ви каже, че чисти трѣбва да бѫдете. Щомъ вѣрвате въ Бога, вие ще можете да превърнете противоречията въ благословения. Сегашнитѣ хора се страхуватъ отъ всичко. Добро нѣщо е страхътъ, но кой страхъ? Само онзи страхъ, който е начало на всѣка мѫдрость. Обаче, страхъ, който ограничава човѣка да проявява доброто въ себе си, е спирачка, която му създава редъ страдания. Следователно, ако е въпросъ за страхъ, замѣстете този страхъ съ мѫдрость. При всѣкакъвъ другъ страхъ, бѫдете смѣли, проявете дързость, както страдащата жена, и се докоснете до вѫтрешната дреха на своя Учитель. Само по този начинъ човѣкъ може да бѫде носитель на Божията Любовь, на Божията Мѫдрость, на Божията Истина. Само така човѣкъ ще стане проводникъ на Божията Правда и на Божията Добродетель. Направете опитъ, да провѣрите моитѣ думи. Единъ българинъ, отъ Южна България, религиозенъ човѣкъ, ми казваше: Азъ мога да направя всичко. — Можешъ да направишъ, не се съмнявамъ въ това. Действително, каквото му дохождаше на умъ, той всичко правѣше. Единъ день му дошла идеята да вземе кадилница въ рѫка и да тръгне изъ града да кади. Казвамъ му: направи нѣщо по-велико отъ това. Другъ пѫть пъкъ, като минавалъ край едно село, срещналъ единъ бикъ, който тичалъ силно. Той стигналъ бика и започналъ да му вика: Въ името на Господа Исуса Христа, заповѣдвамъ ти да спрешъ! Бикътъ се обърналъ къмъ него, повалилъ го на земята и започналъ да го натиска, да го тъпче. Той започналъ да вика за помощь. Селянитѣ отъ близкитѣ ниви чули вика му, притърчали на помощь и едва го спасили. Казвамъ му: ти трѣбваше да се боришъ първо съ малки бикчета, а после съ голѣмъ. Освенъ това, като видѣ, че вѣрата ти е слаба, трѣбваше да бѣгашъ, да не се залавяшъ съ такъвъ бикъ. Тъй щото, не бѫдете като този българинъ, да се борите съ биковетѣ, и като видите, че ви тъпчатъ, да викате за помощь и да бѣгате. Правете опити съ малки бикчета, а после съ голѣми. Вие направо започвате борба съ голѣмитѣ бикове, и като видите, че ви тъпчатъ, бѣгате и казвате: Не струва човѣкъ да прави опити. Не, човѣкъ трѣбва да прави опити, но разумни, по силитѣ си. Сега азъ искамъ да оставя въ ума ви мисъльта: Великиятъ въ свѣта минава покрай васъ, и всѣки човѣкъ, боленъ или здравъ, нека се докосне до Неговата мантия. Не само болнитѣ трѣбва да се докоснатъ до Неговата дреха. Голѣмо нещастие бѣше за Христа това, че до Неговата дреха се докосваха само болни хора. Нито на единъ отъ високопоставенитѣ равини не дойде на умъ да се докосне до дрехата на Христа. Тѣ казваха: Ние нѣмаме нужда отъ Христа, отъ Неговото учение. По тази причина, именно, тѣ останаха невежи. Сърцето и ума на човѣка трѣбва да се докоснатъ до дрехата на Господа, за да се очистятъ. Душата на човѣка трѣбва да се докосне до дрехата на Господа, за да се повдигне. Само по този начинъ човѣкъ може да живѣе и да работи правилно и да бѫде винаги радостенъ и веселъ. Трѣбва ли човѣкъ постоянно да говори за своитѣ страдания и нещастия? Ако говорите за нещастията, вие живѣете въ ада. Ако говорите за радоститѣ, вие живѣете въ рая. „Дързай, дъще!“ Тѣзи думи Богъ отправя къмъ всички хора. Който е малодушенъ, страхливъ, той самъ гради сѫдбата си. Затова Христосъ казва: „Който люби, той всичко може да направи.“ „Всѣка прѫчка, която пребѫдва на лозата, дава плодъ много. Всѣка прѫчка, която не пребѫдва на лозата, отсича се и въ огъня се хвърля.“ Въ това отношение, всѣки трѣбва да вѣрва, че е прѫчка отъ лозата, и трѣбва да седи на нея, ако иска правилно да расте и да се развива. Мислете всички така, ако искате да се освободите отъ наслояванията на миналитѣ вѣкове. Хората се обвиняватъ едни други. — Ако има нѣкой, който трѣбва да сѫди свѣта, това е само Богъ. Що се отнася до хората, тѣ иматъ право само да учатъ, за да разбератъ великия Божественъ пѫть и да използуватъ великитѣ Божии блага. „Дързай, дъще! Вѣрата твоя изцѣли те.“ 22. Беседа отъ Учителя, държана на 5 февруари, 1928 г. София. — Изгрѣвъ.
  16. От томчето "Синове на възкресението" Сила и живот, X серия, т.3,(1928), Издание 1934 г., София Книгата за теглене на PDF Съдържание Синове на възкресението. „Защото не могатъ вече ни да умратъ, понеже сѫ равноангели; и като сѫ синове на възкресението, синове Божии сѫ.“ Лука 20:36. Животътъ на съвременнитѣ хора е пъленъ съ редъ противоречия, голѣми и малки. Голѣмитѣ противоречия се дължатъ на специфичното разглеждане, което хората иматъ за отдѣлнитѣ области на живота. И наистина, ако проникнете дълбоко въ живота на хората, ще видите, че тѣ разглеждатъ специфично всѣки листъ, всѣко клонче, всѣки цвѣтъ и плодъ на дървото, както и живота на всѣки човѣкъ и казватъ: Защо единъ човѣкъ е щастливъ, а другъ — нещастенъ; защо единъ е ученъ, а другъ — простъ, невежа; защо единъ е богатъ, а другъ — сиромахъ? Не, по този начинъ животътъ не може да се разглежда. Въпрѣки това, и най-виднитѣ учени и философи на миналото и днесъ сѫ разглеждали и продължаватъ да разглеждатъ живота по сѫщия начинъ. Малцина сѫ онѣзи, които сѫ търсили и сѫ намѣрили вѫтрешна връзка между всички явления и прояви на живота. Ако изучавате строежа на нѣкоя пирамида отъ древностьта, или на нѣкое отъ съвременнитѣ здания и запитате, защо едни отъ гредитѣ, които влизатъ въ постройката сѫ тънки, а други — дебели, ще ви отговорятъ, че има редъ причини за това. Ако запитате, защо едни отъ желѣзата сѫ дебели, а други — тънки, защо едни отъ стенитѣ сѫ отворени, а други — затворени, и за това има редъ причини. Инжинеритѣ, архитектитѣ и техницитѣ, които предприематъ строежа, знаятъ причинитѣ, защо материалитѣ при строежа не сѫ еднакво дебели. Едно е важно при строежа: и тънкитѣ, и дебелитѣ греди да бѫдатъ тѣсно свързани помежду си. Следователно, ако се разглежда отъ друго становище, животътъ би могълъ да се уподоби на грандиозно здание. Въ това здание, богатиятъ човѣкъ би представялъ дебела греда, поставена на своето мѣсто. Сиромахътъ би представялъ тънка греда, сѫщо тъй поставена на своето мѣсто. Тънката греда може да бѫде поставена на нѣкой прозорецъ, и тамъ да извърши своята работа. Службата не се заключава въ голѣмината на удоветѣ. Нѣкой удъ може да е голѣмъ, но извършва малка служба. И обратно: нѣкой удъ може да е малъкъ, но извършва голѣма служба. При всички тия положения, съвременнитѣ хора отдѣлятъ човѣка отъ цѣлата природа. Запримѣръ, тѣ не помислятъ даже върху въпроса, че между човѣка и растенията, отъ една страна, както и между човѣка и животнитѣ, отъ друга страна, има тѣсна връзка. Тѣ поставятъ себе си като центъръ на вселената. Като погледнатъ къмъ слънцето, къмъ звездитѣ, тѣ намиратъ, че всичко е създадено само за тѣхъ. Ако, наистина, всичко е създадено за хората, тогава нека се запитатъ, тѣ за кого сѫ създадени. Обаче, като се натъкнатъ на този въпросъ, хората казватъ, че по-високи сѫщества отъ човѣка нѣма. Тѣ считатъ човѣка като божество, надъ което нищо друго не сѫществува. Това твърдение е залегнало дълбоко въ умоветѣ на ученитѣ и на философитѣ. Като четете и най-отвлѣченитѣ философии, ще видите, че и тамъ, като се говори за Бога, пакъ човѣка разбиратъ. Като се молятъ на Бога, съвременнитѣ хора пакъ себе си разбиратъ. Тѣ се молятъ за знание, за богатство, за сила и казватъ: Господи, ако ни дадешъ повече сили, повече знание и богатство, ще видишъ, какъ можемъ да преустроимъ свѣта. Това показва, че хората правятъ редъ опити за преустройството на свѣта, а после се питатъ, защо свѣтътъ е толкова разбърканъ. Свѣтътъ е разбърканъ, понеже хората правятъ опити сами, безъ да се допитватъ и подчиняватъ на великитѣ Божии закони И, следъ като направятъ редъ погрѣшки въ това направление, тѣ се запитватъ, защо Господъ не оправи свѣта. Този е единствениятъ въпросъ, на който не може да се отговори. Запитали единъ негърски проповѣдникъ: Какво е правилъ Господъ преди създаването на свѣта? Проповѣдникътъ отговорилъ: Преди създаването на свѣта, Господъ сѣкълъ прѫте, съ които да бие неразумнитѣ деца. Кои сѫ неразумнитѣ деца? Тѣ сѫ хората, които, като не разбиратъ живота, правятъ опити съ експлозивни вещества. За тѣзи деца, именно, Богъ е сѣкълъ прѫте. Обаче, това обяснение още не разрешава въпроситѣ на живота. Въ прочетената глава отъ Евангелието на Лука се засѣгатъ много въпроси, между които и този за женитбата. Женитбата на съвременнитѣ хора представя преходна фаза, край на нѣщо. Докато хората се женятъ и за мѫжъ отиватъ, тѣ всѣкога ще умиратъ. Който се жени, той трѣбва да знае, че ще умре. Ако безсмъртниятъ се ожени, и той ще умре. Въ романа „Занони“ се говори за безсмъртния Занони, който, като се оженилъ, заедно съ жена си били осѫдени, въ времето на френската революция, да бѫдатъ гильотинирани. Занони е билъ членъ на Бѣлото Братство, но за отклонението, което направилъ въ живота си, трѣбвало да умре, заедно съ жена си. Отклонението на хората отъ правия пѫть се заключава въ тѣхното погрѣшно разбиране на женитбата. Тѣ мислятъ, че като се оженятъ, ще бѫдатъ щастливи. Обаче, работата не излиза така. Съ женитбата, именно, започватъ най-голѣмитѣ изпитания на хората. Като засѣгамъ този въпросъ, мнозина ще възразятъ, че бракътъ е свещенъ актъ, установенъ отъ Бога и отъ самата природа. Ако бракътъ, наистина, е установенъ отъ Бога, какъвъ е билъ първичниятъ бракъ? Ако бракътъ е установенъ отъ Бога, защо хората се развеждатъ? Щомъ хората се развеждатъ, щомъ се разлюбватъ, това показва, че бракътъ не е институтъ, установенъ отъ Бога. Днесъ хората само се влюбватъ и разлюбватъ, женятъ и развеждатъ. Значи, това сѫ човѣшки, а не Божествени работи. За оправдание на всичко това, хората турятъ на своитѣ постѫпки по единъ Божественъ етикетъ, за по-голѣмъ авторитетъ, но и това не ги спасява. Тукъ, именно, е тѣхната грѣшка. Тѣ трѣбва да знаятъ, че женитбата е последната фаза на земния животъ. Когато свърши всичкитѣ си работи и стане философъ, най-после човѣкъ се оженва и съ това завършва учението си на земята. Въ това отношение, женитбата е дипломъ, съ който хората отиватъ на гильотината. Това става не само съ мѫжа въ дома, но и съ жена му, и съ децата му. Сега ще приведа единъ разказъ, чийто дълбокъ смисълъ трѣбва да се разбере отъ всички. Единъ отъ индийскитѣ богове се отегчилъ да живѣе на небето, между боговетѣ, и пожелалъ да слѣзе на земята, да види, какъ живѣятъ хората. Като решилъ да дойде на земята, предложили му да си избере, каквато форма хареса, и въ нея да се въплъти. Той започналъ да наблюдава многобройнитѣ форми, въ които животътъ на земята се проявява, и най-после се спрѣлъ върху тази на свинята. Слѣзълъ на земята и започналъ да живѣе като свиня: ходилъ отъ гора въ гора, лягалъ, ставалъ, ялъ, каквото намиралъ изъ горитѣ, радвалъ се на свободата си, докато единъ день се сдружилъ съ една другарка и се оженилъ за нея. Наскоро му се родили малки прасенца, и той се почувствувалъ доволенъ, щастливъ отъ положението си като баща и съпругъ. Година следъ година минавали, но той не помислялъ да се върне обратно на небето. Другаритѣ му се затѫжили за него и пратили посланници да го викатъ. Тѣ му казали: Слушай, приятелю, твоята шега се продължи повече, отколкото трѣбва. Ти реши да слѣзешъ за малко време на земята, а ето, толкова години вече изминаха и не мислишъ да се връщашъ. Мѣстото ти на небето е свободно, всички те очакваме съ нетърпение, да ни разправишъ, какво си научилъ на земята. — Не ме безпокойте, мене ми е добре тукъ. Ходя свободно изъ горитѣ, живѣя, както разбирамъ. Другаритѣ му започнали да мислятъ, какво да направятъ, да го свестятъ, да излѣзе отъ тази форма и да се върне на небето, дето го чакала работа. Най-после намислили да умъртвятъ прасенцата му. Каквото намислили, това направили: отнели прасенцата му. Той поплакалъ малко, потѫгувалъ за тѣхъ, но скоро се утешилъ. Като видѣли, че и това не помага, приятелитѣ му решили да отнематъ и другарката му. Той видѣлъ, че и другарката му умрѣла, и пакъ поплакалъ, но и това не го опомнило, не искалъ да се върне на небето; толкова билъ увлѣченъ отъ земния животъ. Тогава другаритѣ му решили и него да взематъ на онзи свѣтъ, да се върне въ първото си положение. Като се събудилъ отъ дълбокия сънь и се видѣлъ на небето, между своитѣ приятели, той се засмѣлъ и казалъ: Въ какво голѣмо невежество бѣхъ изпадналъ! Благодаря, че ми помогнахте да се освободя отъ своето голѣмо заблуждение. Сега, и азъ казвамъ на съвременнитѣ хора: докато живѣете въ тѣзи ограничени форми, не мислете, че ще разрешите въпроситѣ на живота по-добре отъ индийския богъ. Подъ формата на свинята се разбира грубия материаленъ животъ, животътъ на материята, на плътьта, а не на душата и духа. Следователно, само материята се жени, т. е. свързва, а душата и духътъ не се женятъ. За материята, женитбата, свързването е необходимъ законъ, но времененъ. Затова, именно, Христосъ казва: „Които се сподобятъ съ Вѣчния животъ, съ живота на възкресението, тѣ нито се женятъ, нито за мѫжъ отиватъ.“ За такива хора е казано: „Тѣ не могатъ вече да умратъ, защото сѫ равноангели; и като сѫ синове на възкресението, синове Божии сѫ.“ Като засѣгатъ въпроса за женитбата, окултиститѣ казватъ, че женятъ се само онѣзи, на които липсва нѣщо. Следователно, който се жени, той непременно ще мине презъ изпитания, които водятъ къмъ смъртьта. Това е първата фаза на живота. Следъ нея се влиза въ втората фаза. Това не значи, че бракъ сѫществува само въ смъртния животъ. Бракътъ постепенно минава въ по-високи форми, докато дойде най-после до фазата на възкресението. Значи, бракътъ въ смъртния животъ се замѣства съ възкресението въ Вѣчния животъ. Условието, при което ще живѣятъ хората на възкресението, ще бѫдатъ ангелитѣ, ангелскиятъ свѣтъ. Великото, съ което ще се занимаватъ, ще бѫдатъ Синоветѣ Божии. Обаче, това положение не се отнася за хората отъ сегашния вѣкъ. Като се говори за женитбата, мнозина казватъ, че не искатъ да се женятъ. Докато се намира въ първата фаза на живота, човѣкъ непременно ще се жени; той не може да бѫде свободенъ отъ този законъ. Докато въ сърцето на човѣка се ражда съмнение, безвѣрие и ревность, той, ще не ще, се жени. Всички противоречия, които сѫществуватъ и между растенията, и между животнитѣ, и между хората, се дължатъ на мѫжетѣ и на женитѣ. Мѫжетѣ и женитѣ съ причина за всички противоречия, които сѫществуватъ, както въ живота, така и въ цѣлата природа. Значи, Адамъ и Ева, първитѣ човѣци, създадоха противоречията. За да се освободятъ отъ противоречия, хората трѣбва да живѣятъ въ закона на Любовьта. Но понеже криво разбраха този законъ, тѣ изоставиха любовьта. Днесъ обектъ на човѣшкия животъ не е любовьта, но силата, знанието и богатството. Днесъ всички хора се стремятъ къмъ сила, знание и богатство. Днесъ всички хора се стремятъ къмъ външното, къмъ това, което мами, привлича очитѣ. Затова Христосъ казва: „Не търсете слава отъ човѣцитѣ, но търсете слава отъ Бога!“ На земята славата е временно, преходно нѣщо. Тя е толкова постоянна, колкото е постоянно царското положение, което заема актьорътъ на сцената. Щомъ слѣзе отъ сцената, той става пакъ обикновенъ човѣкъ. Каквото положение да заема човѣкъ въ свѣта, по отношение на Вѣчния животъ, то трае толкова колкото живота на еднодневката. Сега, като засѣгамъ този въпросъ, ни най-малко нѣмамъ предъ видъ да ви обезсърдчавамъ, но искамъ да ви покажа правата посока на живота, която води отъ смъртьта къмъ безсмъртието. Смъртьта служи като звено на безсмъртието. Тя представя окапалия листь отъ дървото. Сегашниятъ животъ на хората, въ сравнение съ Вѣчния, или съ Божия животъ, е живиятъ листъ на дървото, който, ако не днесъ, утре ще окапе. Следователно, докато сѫ листа, хората непременно ще изживяватъ първата фаза, т. е. фазата на смъртьта. По-напредналитѣ сѫщества представятъ клончета отъ дървото, а най-напредналитѣ, Синоветѣ Божии, представятъ плодоветѣ на дървото. Христосъ казва, че за онѣзи, които се сподобятъ съ възкресението, се изисква велика наука. Хората на възкресението сѫ смѣли, решителни. Смѣлъ човѣкъ е онзи, който влиза въ парахода и преминава океана въ най-голѣмата буря. Отвънъ вълнитѣ удрятъ парахода, но вѫтре е тихо и спокойно. Смѣлиятъ човѣкъ се приближава къмъ равновесието на живота. Въ такова положение бѣше апостолъ Павелъ, когато пѫтуваше съ параходъ по морето. Параходътъ се разрушаваше, а той даваше храна на пѫтницитѣ, като ги заставяше да си хапнатъ, да подкрепятъ силитѣ си, защото ще стигнатъ до брѣга. И вие трѣбва да вѣрвате, че параходътъ, съ който пѫтувате по Божествения океанъ, ще стигне благополучно до брѣга. Всички ще бѫдете спасени, а параходътъ само ще стане жертва. Кой е този параходъ? Човѣшкото тѣло. Следователно, каквото и да правите, само тѣлото ви ще стане жертва. Каквито учени капацитети да дойдатъ, каквито теории да измислятъ, нищо не могатъ да направятъ. Тѣлото трѣбва да се пожертвува за повдигане на човѣшката душа. И тъй, бѫдещиятъ обектъ, къмъ който хората ще се стремятъ, е възкресението. Ако всички мѫже и жени се стремятъ къмъ възкресението, тѣ ще се свържатъ съ вѣчната любовь, а съ тази любовь мѫчнотиитѣ въ живота се разрешаватъ поне 50% по-лесно, отколкото безъ нея. Съ любовь всичко се върши по-лесно, отколкото безъ любовь. Ако се вгледате въ семейния животъ на сегашнитѣ хора, ще забележите, че жената почти не взима участие въ работитѣ на мѫжа. Дали трѣбва да бѫде така, или не, това е другъ въпросъ, но фактътъ е такъвъ. Въ нѣкои случаи е добре жената да не взима участие въ живота на мѫжа, но има случаи, когато жената непременно трѣбва да участвува въ живота на мѫжа. Ако мѫжътъ е кръчмарь, по-добре е жената да не взима участие въ неговитѣ работи, за да не деградира. Често и мѫжътъ не взима участие въ живота и работитѣ на жената. Това показва, че мѫжътъ и жената сѫ чужди единъ за другъ. Казвате: Ние не се разбираме помежду си. — Вие се разбирате дотогава, докато сте здрави, докато можете да си дадете нѣщо, но щомъ заболѣете, щомъ изгубите красотата, силата и богатството си, вие преставате вече да се разбирате, не се интересувате едни отъ други. Болниятъ отдѣляте отъ вашата срѣда, поставяте го въ особени институти, въ особени учреждения и почти го забравяте. Сиромахътъ изолирвате, не го посещавате, защото нищо не можете да получите отъ него. Болниятъ предоставяте на ученитѣ хора, тѣ да го лѣкуватъ, да правятъ опити съ него. Сиромахътъ предоставяте на грижитѣ на богатитѣ, или на милосърдието на минувачитѣ. Той ще простира рѫка предъ единъ, или предъ другъ минувачъ и ще си мисли, че Богъ е наредилъ живота така, едни да бѫдатъ бедни, а други — богати. Днесъ просятъ не само стари, но и млади хора, които могатъ да работятъ. Какъвъ смисълъ има такъвъ животъ? Да живѣешъ съ просия, това значи, да гледашъ на живота като на нѣщо временно и да живѣешъ день за день. Този животъ не носи щастие. Той само отдѣля човѣка отъ общия, отъ цѣлокупния животъ. Който разбере смисъла на цѣлокупния животъ, той ще се свърже съ души, по-напреднали отъ него, между които ще има учени, богати, силни хора. Подобното подобно привлича: ако обичашъ, ще те обичатъ; ако учишъ, ще те учатъ, но първото условие за това е любовьта. Ти трѣбва да обичашъ учителя си, за да учишъ, и той да те учи. Днесъ ученикътъ иска само да получи знание отъ учителя си, и съ това мисли, че всичко е свършилъ. Като получи известно знание, той престава да се интересува отъ учителя си, престава да го почита и уважава. Питамъ: какво знание може да има единъ удъ? Ако отсѣчете рѫката на единъ човѣкъ, можете ли отново да я създадете? Вие можете само изкуствена рѫка да му направите, но тази рѫка не може да му служи. Нито пъкъ отсѣчената рѫка може да служи на господаря си. Всѣки удъ може да се учи, да възприема, докато е свързанъ съ цѣлото, съ цѣлия организъмъ. Ученикътъ може да учи, докато е свързанъ съ учителя си. Следователно, цельта на всѣки човѣкъ, който следва Божествения пѫть, е да разбере смисъла на цѣлокупния животъ, смисъла на възкресението и къмъ него да се стреми. Въ това се заключава новата наука, която ще хвърли свѣтлина въ умоветѣ на хората. Който тръгне въ Божествения пѫть и пожелае да се ожени, той непременно ще се спъне. Защо? Защото и жена му, и децата му ще го заставятъ да се грижи първо за тѣхъ, да ги осигури, а после да мисли за нѣщо велико. Ако мѫжътъ тръгне въ Божествения пѫть, жена му ще го ограничава. Който изпадне въ такова положение, билъ мѫжъ или жена, той непременно ще се натъкне на редъ вѫтрешни противоречия. Вѫтрешнитѣ противоречия могатъ да се избегнатъ само тогава, когато човѣкъ се свърже съ сѫщества, по-напреднали отъ него. Кои сѫ по-напреднали сѫщества отъ хората? Ангелитѣ. Тѣ сѫ сѫщества отъ по-висока култура и еволюция отъ тази на хората; тѣ сѫ живѣли при по-благоприятни условия отъ тѣхъ и сѫ ги използували разумно. Ето защо, ангелитѣ могатъ да бѫдатъ въ услуга на човѣчеството. Въ свободното си време, ангелитѣ слизатъ на земята да помагатъ на хората, понеже считатъ, че тѣ сѫ удове, които взиматъ участие въ цѣлокупния животъ. Щастие е за ангела, ако може да обърне една душа къмъ Бога. Казано е въ Писанието: „Голѣма е радостьта между ангелитѣ на небето, когато единъ грѣшникъ се обърне къмъ Бога.“ Сега, каквото и да говоримъ за ангелитѣ, тѣ сѫ щастливи; важно е, какъ могатъ хората да измѣнятъ живота си, и тѣ да станатъ щастливи. Какво е нужно на болния, на невежия, на обезсиления, на сиромаха? Болниятъ се нуждае отъ здраве, той трѣбва да се освободи отъ болестьта си; невежиятъ се нуждае отъ знание, той трѣбва да се освободи отъ невежеството си; който е изгубилъ силата си, той се нуждае отъ сила; сиромахътъ пъкъ се нуждае отъ богатство. Питамъ: ако богатството е цель въ живота на човѣка, какъ може той да го придобие, безъ да накърни съ нѣщо живота на другитѣ хора? Всѣки човѣкъ може да бѫде богатъ. Какъ? Като разработи, като развие своитѣ таланти. Ако успѣе да разработи само единъ отъ своитѣ таланти, той ще може да подобри живота си. Ако нѣкой може да развие въ себе си дарбата да познава лѣчебнитѣ свойства на растенията, и по този начинъ да лѣкува хората, той би станалъ виденъ лѣкарь въ свѣта. Въ природата има много лѣчебни растения, които, употрѣбени на мѣсто, освобождаватъ човѣка отъ всѣкакви болести. Ако пръстътъ на нѣкой човѣкъ започне да бере, достатъчно е да се употрѣби едно отъ тия растения, за да отвори на това мѣсто естествена дупка, презъ която всички нечистотии да излѣзатъ навънъ. Предъ силата на тия лѣчебни растения, всѣкакъвъ хирургически ножъ пада. Тѣзи растения правятъ най-добри операции. Човѣкъ може да развие въ себе си таланта, да познава, кои храни сѫ най-добри. Всѣки организъмъ се нуждае отъ специфична храна, която, ако човѣкъ познава, може да помогне за развитието си, не само физически, но и умствено, сърдечно и духовно. Това показва, че не е достатъчно човѣкъ само да яде, за да задоволи глада си, но отъ голѣмо значение за него е, каква храна ще употрѣбява. Здравето, както и правилното развитие на човѣка, не седи само въ неговата дебелина. Казватъ за нѣкой човѣкъ, че билъ много поправенъ, надебелѣлъ. Често такива надебелявания носятъ нещастия за хората. Надебеляването е процесъ на натрупване, а не растене. Когато камънитѣ се натрупватъ единъ върху другъ, това не е растене. Растенето се отличава по следнитѣ три признака: тѣлото се развива симетрично; чувствата —хармонично, а мисъльта става свѣтла и обхваща всички области на живота. Такъвъ човѣкъ всѣкога постѫпва разумно. Каква е разликата между разумния и неразумния човѣкъ? И двамата сѫ поставени при еднакви условия на живота, но единиятъ постѫпва разумно, а другиятъ — неразумно. Значи, причината за да постѫпватъ и двамата по два различни начина, е вѫтрешна, а не външна. Може ли времето отвънъ да се измѣни за праведния? Праведниятъ и грѣшникътъ пѫтуватъ при едно и сѫщо време, но праведниятъ знае законитѣ, чрезъ които да акумулира топлината и студа, вследствие на което не усеща студа, нито пъкъ се измѫчва отъ горещината. Този акумулаторъ е въ мисъльта му. Неговата мисъль е положителна. Сѫщо така той лесно се справя и съ вѣтъра. Чрезъ мисъльта си, той може да спре вѣтъра. Ако пъкъ му е приятно вѣтърътъ да го вѣе, той се оставя на неговитѣ вълни. Когато Христосъ бѣше съ ученицитѣ си по морето, излѣзе вѣтъръ, който започна да люлѣе лодката. Този вѣтъръ бѣше приятенъ на Христа, и Той се остави да го полюлѣе малко, но ученицитѣ Му се уплашиха, събудиха Го и казаха: „Учителю, ще потънемъ!“ И заповѣда Христосъ на вѣтъра да престане. Съвременнитѣ учени се интересуватъ, какъ е могълъ вѣтърътъ да престане. Вѣтърътъ не е нищо друго, освенъ въздушно течение, което може да се усилва и отслабва, както желѣзарьтъ, чрезъ мѣха, усилва или отслабва огъня, на който ще топи желѣзото. Значи, разумни сѫщества, съ своитѣ мѣхове, усилватъ или намаляватъ движението на въздуха, т. е. теченията на вѣтроветѣ. Докато тия разумни сѫщества натискатъ мѣха, има вѣтъръ, има и горение; щомъ тѣ престанатъ да натискатъ мѣха, и вѣтърътъ престава, и горението престава. Всѣко по-разумно сѫщество отъ тѣхъ може да спре тия въздушни течения. Обаче, това обяснение за вѣтроветѣ и за спирането имъ, не е научно, то не може да задоволи умоветѣ на ученитѣ хора. Ако е въпросъ за научно обяснение, днесъ всички знаятъ, че причината за образуване на вѣтроветѣ е различната температура на въздушнитѣ слоеве; вследствие на това, когато се срещнатъ два въздушни пласта съ различна температура, тѣ се стремятъ да уравновесятъ гѫстотитѣ си, и между тѣхъ започва движение, което наричаме вѣтъръ. И това обяснение е вѣрно, но всѣки духовенъ човѣкъ, който се стреми къмъ възкресението, самъ може да провѣри тия нѣща. Той може, напримѣръ, да излѣзе вънъ, въ най-голѣмия студъ, и да не замръзне. Защо? Невидимиятъ свѣтъ е снизходителенъ къмъ праведния човѣкъ и му помага. Какъ му помага? Голѣми и много сѫ възможноститѣ, съ които той си служи. Забелязано е, че въ ония мѣста, дето пѫтуватъ праведни хора, се образуватъ топли течения. И обратно; въ мѣста, презъ които минаватъ грѣшни хора, се образуватъ студени течения. Дето стѫпи добъръ човѣкъ, всичко тръгва на добре. Тъй щото, когато казватъ за нѣкои хора, че сѫ щастливи, това показва, че тѣ сѫ по-близо до Божиитѣ закони. Това сѫ хора, които живѣятъ споредъ законитѣ на великата природа и никога не ги нарушаватъ. Слушате нѣкой да говори за тия закони, за волята Божия, но щомъ се натъкне на известна мѫчнотия, казва: Човѣкъ може понѣкога да бръкне и въ чужда каса, нѣма защо да чака всичко да се нарежда по честенъ начинъ. Не, краденото и на Великъ-день се взима. Съ кражби не може да се живѣе. Съвременнитѣ хора живѣятъ повече съ кражби, затова и животътъ имъ е пъленъ съ нещастия и страдания. Кражби има и въ храненето. Нѣкой заколи единъ волъ, или една овца и ги изяжда — това е кражба. Лесно е да се заколи едно животно, но тежко се плаща за него. Имало е случаи, когато за заколването на единъ волъ човѣкъ плаща съ живота на нѣкой отъ своитѣ близки, съ една отъ своитѣ дъщери, или съ единъ отъ синоветѣ си. Разумно ли е тогава, да си позволи човѣкъ такъвъ разкошъ, за парче волско или агнешко месо, да плати съ живота на своята дъщеря? Днесъ вече не се позволява да се колятъ животни и месото имъ да се яде. Въ това отношение се прилага Мойсеевия законъ: „Око за око; зѫбъ за зѫбъ.“ Или, „съ каквато мѣрка мѣришъ, съ такава ще ти се отмѣри.“ И тъй, за онѣзи, които влизатъ въ новия животъ, въ новитѣ разбирания, не е достатъчно само да разбиратъ волята Божия, но тѣ трѣбва да я изпълняватъ. Трѣбва ли тия хора, именно, да казватъ, че Господъ е създалъ животнитѣ, за да ги колятъ хората и ядатъ? Богъ създаде животнитѣ по съвсемъ други причини, като имъ опредѣли служба, да бѫдатъ въ услуга на човѣка, да помагатъ въ работата му, но не да се колятъ и ядатъ отъ него. Много отъ растенията, като жито, царевица, ръжь и др., Той опредѣли да служатъ за храна на човѣка. А това, че хората ядатъ месото на много отъ млѣкопитаещитѣ и птицитѣ, е случайно явление, вмъкнало се въ живота следъ грѣхопадането. За да се освободи отъ тия вметнати явления въ живота си, човѣкъ трѣбва да бѫде уменъ, силенъ, да разполага съ знания. Запримѣръ, нѣкой се оплаква отъ сърцебиене. Като нѣма знания, той ще извика единъ лѣкарь, ще се остави на него да го лѣкува. Лѣкарьтъ ще му направи нѣколко инжекции, но сърцебиенето не престава. Който има знания, той ще разбере, че причината за сърцебиенето се крие другаде, вследствие на което не може да се лѣкува съ инжекции. Причинитѣ за сърцебиенето сѫ психически. Следователно, тѣзи причини сѫ образували редъ отрови, които сѫ влѣзли въ кръвьта на неговия организъмъ. А природата не търпи никакви нечистотии, никакви отрови, никакви чужди вещества. Тѣзи чужди елементи сѫ полуорганически вещества, и непременно трѣбва да излѣзатъ вънъ отъ човѣшкия организъмъ. Значи, сърцебиенето се дължи на редъ противоположни мисли, чувства и желания, които сѫ непотрѣбни за ума и за сърцето на човѣка. За да се лѣкува, т. е. за да се освободи отъ тия чужди вещества, сѫществуватъ различни методи. Запримѣръ, единъ отъ новитѣ начини за лѣкуване на хората е музиката. Има болни, които се лѣкуватъ като имъ се свири на цигулка; други — като имъ се свири на китара; трети — на флейта и т. н. Различнитѣ инструменти указватъ специфично влияние върху отдѣлнитѣ хора. Ако болниятъ обича да слуша цигулка, ще му посвирите нѣщо, но съ възходещи вибрации, а не миньорни пѣсни. Сърцебиенето, напримѣръ, се лѣкува съ пѣсни, които започватъ съ тона „do,“ обаче, не тона „do,“ взетъ по камертонъ, но естествения тонъ „do.“ Малцина отъ съвременнитѣ музиканти взиматъ вѣрно основния тонъ „do“ Ако вземете този тонъ вѣрно, веднага ще почувствувате въ себе си успокояване, малка радость, като че сте придобили нѣщо. Колкото малка да е тази радость, тя внася въ душата ви свѣтлина, проблѣсъкъ, като че слънце е изгрѣло. Основниятъ тонъ „do“ е ключъ за живота. Всѣки може да прави опити въ това отношение, да провѣри тази истина. За българина тѣзи опити не сѫ мѫчни, понеже той е музикаленъ. Всѣки тонъ има опредѣлено число вибрации по сила и по височина. Когато иска да пѣе, човѣкъ предварително трѣбва да се настрои, за да попадне въ естествения тонъ, въ естествения ключъ. Той ще се изправи, ще постои спокоенъ 10 — 15 минути, докато се освободи отъ всички мѫчнотии и противоречия, които сѫществуватъ въ ума му, ще помисли за разумностьта въ живота и ще запѣе. Това значи, че този човѣкъ е успѣлъ да завърти правилно единъ отъ музикалнитѣ ключове, който му е даденъ. Това значи още да изгрѣе слънцето въ него и разумната енергия да потече въ организъма му. Отъ него се изисква да знае, какъ да използува тази енергия. Ако тонътъ „do“ е правилно взетъ, човѣкъ може да възприеме животворната енергия отъ слънцето и да я предаде на всички удове въ своя организъмъ При това положение, той може и цѣлъ день да пѣе вдъхновено и безъ умора. Когато болниятъ пѣе, той има условия въ себе си да се лѣкува и да оздравѣе; когато не пѣе, той е сериозно боленъ, лишенъ отъ условия да се лѣкува. Ето защо, когато сте духомъ неразположени, или болни, помѫчете се да възпроизведете истинския тонъ „do“ Какъ ще познаете, че сте взели истинския тонъ „do“? Ако сте взели вѣрно тона „do“ но сте болни, веднага ще станете отъ леглото си и ще направите малка разходка изъ стаята си. На другия день ще излѣзете вънъ отъ стаята си. Така ще продължавате день следъ день, докато въ продължение на една седмица най-много ще можете да правите разходки вънъ отъ кѫщата си, на разстояние единъ-два километра най-малко. За това се изисква воля, а не усилие. Сегашнитѣ хора се лѣкуватъ по пѫтя на науката. И този пѫть е добъръ, само че науката си служи съ миньорната, а не съ мажорната гама. Горчивитѣ хапове, съ които медицината си служи, сѫ миньорнитѣ гами въ музиката. Който не приема мажорната гама — гамата на живота, той ще дойде до миньорната гама — гамата на болнитѣ хора; ако не иска да приеме и миньорната гама, той ще се натъкне на друга гама — гама на умиращия човѣкъ, т. е. гама на смъртьта. Миньорната гама е гама на сърцето. Тя има две степени: низходеща и възходеща. И мажорната гама има такива степени. Низходещата степень ограничава, а възходещата — освобождава, разширява. Казвамъ: музиката е необходима въ живота, като методъ за растене, за развиване, за лѣкуване. Като четете живота на великитѣ хора, ще видите, че всички съ били музикални. Давидъ знаеше да свири. Сѫщевременно той пѣеше. Отъ него има много псалми — псалмопѣвецъ бѣше. Саулъ не знаеше да свири, но когато го нападаха лоши духове, той викаше Давида да му свири, и по този начинъ ги укротяваше. Тъй щото, и вие се нуждаете отъ музика. Вие трѣбва да знаете поне най-елементарнитѣ правила на музиката. Който пѣе, той всѣкога ще бѫде здравъ. Който пѣе и свири за себе си, безъ да мисли за окрѫжаващитѣ, той ще може да въздействува добре върху тѣлото, върху чувствата и мислитѣ си. Това значи здравъ човѣкъ. Да пѣешъ за себе си, това не подразбира да те чува цѣлъ градъ. Това не е пѣние, то е шумъ, викъ. Бучението на вѣтъра още не е пѣние. Истинското пѣние съдържа въ себе си мекота. Такова пѣние е въ състояние да спре всѣки минувачъ, да го застави да слуша. Преди години въ Варна живѣеше една туркиня, която пѣеше толкова хубаво, съ такъвъ мекъ и проницателенъ гласъ, че всички хора, които минаваха по улицата, спираха се да я слушатъ. Хората отъ съседнитѣ къщи отваряха прозорцитѣ си да слушатъ. И вие трѣбва да изливате душитѣ си така, че ангелитѣ отъ небето да отварятъ прозорцитѣ си, да слушатъ, кой пѣе толкова хубаво. Кога пѣятъ хората? Когато съ млади. Тогава тѣ пѣятъ най-хубаво. Когато очаква своя избранникъ, младата мома пѣе; щомъ го срещне, тя престава вече да пѣе. Тамъ е погрѣшката. Това е користолюбие, това е материализъмъ. Хората се интересуватъ отъ живота, отъ богатството, отъ силата, отъ знанието, докато ги придобиятъ. Щомъ ги придобиятъ, тѣ преставатъ да се интересуватъ отъ тѣхъ. Какво имъ остава тогава? И тъй, възкресението, безсмъртието трѣбва да бѫдатъ цель въ живота на човѣка. Всѣки трѣбва да си зададе въпроса, може ли да възкръсне, и при какви условия може да стане това. Казватъ нѣкои, че сѫ немили — недраги, че нѣматъ домъ на земята. И азъ съмъ съгласенъ съ васъ, че по-хубаво нѣщо въ свѣта отъ дома нѣма; по-хубаво нѣщо въ свѣта отъ майката и бащата нѣма; по-хубаво нѣщо отъ брата и сестрата нѣма. И наистина, братството и сестринството е идеалъ за човѣшката душа. На земята, обаче, братството и сестринството още не сѫществува. Братъ или сестра сѫ онѣзи, които сѫ готови всѣкога отъ тѣхъ да замине, а не отъ другитѣ. Братъ е онзи, който е готовъ да се жертвува за другитѣ, както за себе си. Сега всички говорятъ за братство, за сестринство, за домъ, но разбиранията имъ по тѣзи въпроси сѫ, както тия на свѣтскитѣ хора. И религиознитѣ хора говорятъ за любовь къмъ Бога, но не сѫ готови да се жертвуватъ за Него. Тѣ живѣятъ за себе си само. Това не е никаква любовь, никаква обичь. Понеже Богъ е Любовь, Той жертвува всичко за хората, но тѣ не сѫ готови да дадатъ косъмъ отъ главата си за Него, макаръ че говорятъ за любовь. Това е човѣшка религия, човѣшко разбиране, споредъ което съвременнитѣ хора водятъ животъ, несъвмѣстимъ съ Божията Любовь. По тази причина, именно, днесъ всички хора страдатъ. Първото правило: човѣкъ трѣбва да пѣе. За кого? За брата си и за сестра си. За кого пѣе майката? За сина или за дъщеря си. Има майки, които пѣятъ много хубаво. Тѣ пѣятъ отъ любовь къмъ своитѣ деца. Христосъ казва: „Които се сподобятъ съ възкресението и се свържатъ съ ангелитѣ, тѣ сѫ Синове Божии.“ Да възкръсне човѣкъ, това значи да се върне дома си, да разбере, какво нѣщо е братство и сестринство, какво нѣщо е музиката. Да възкръсне човѣкъ, значи да се свърже съ Бога. Тази връзка се очаква отъ всички хора. Тя не може да стане изведнъжъ. Безъ нея, обаче, не може да се влѣзе въ Вѣчния животъ. Които сѫ завършили своето развитие, тѣ сѫ направили вече тази връзка. Тѣ иматъ свобода, или да се върнатъ отново на земята, или да останатъ да живѣятъ въ дома си. Единъ день, когато хората разбератъ този законъ, тѣ ще влѣзатъ да живѣятъ при Бога и ще бѫдатъ щастливи. Днесъ хората сѫ нещастни по причина на това, че сѫ далечъ отъ своя домъ. Затова именно, тѣ се съмняватъ въ Бога и се запитватъ, обича ли ги Богъ, или не. Щомъ се съмняватъ въ Първата Причина, тѣ се съмняватъ и въ своитѣ ближни. Тѣ казватъ: Ако еди-кой си ни обичаше, той нѣмаше да постѫпи съ насъ така. Прави сѫ тѣ, но сѫщевременно сѫ и криви. Когато нѣщо се отнася до тѣхъ, тѣ много добре разбиратъ, много добре разсѫждаватъ. Щомъ дойде нѣщо до другитѣ хора, тамъ вече тѣ не разбиратъ и започватъ криво да разсѫждаватъ. Какъ трѣбва да ги обичатъ другитѣ, тѣ разбиратъ; какъ тѣ трѣбва да обичатъ, нищо не разбиратъ. Тази е погрѣшката въ хората. Колко отъ съвременнитѣ хора, като градятъ кѫщи, ще предвидятъ една стая съ едно или съ две легла за нѣкой свой братъ, или за нѣкоя своя сестра, бедни странници? Това предвиждатъ само хотелджиитѣ. Единственитѣ хора, които мислятъ за своитѣ братя и сестри, сѫ хотелджиитѣ. Въ това отношение, тѣ сѫ добри хора. Като влѣзе нѣкой въ тѣхния домъ, тѣ го приематъ любезно, свалятъ шапката, палтото му, завеждатъ го въ добре мебелирана стая, но на другия день, като рече да си отива, тѣ го спиратъ предъ вратата и му казватъ: Да видимъ сега смѣтката! И ако е нѣкой беденъ, този гостъ се вижда въ чудо. Хотелджиитѣ сѫ научили добре закона за влизането, но не и закона на излизането. Лесно се влиза при тѣхъ, но мѫчно се излиза. Като влѣзе нѣкой при тѣхъ, тѣ му казватъ: „Добре дошълъ!“ Щомъ излѣзе, тѣ му казватъ да плати. Така постѫпватъ всички хора помежду си: като дойде нѣкой въ дома имъ, тѣ му казватъ „добре дошълъ“, а като си отиде, казватъ му да плати. Какво щастие може да се очаква при такова разбиране на хората? Значи, влѣзешъ ли въ единъ домъ, ще си платишъ честно и почтенно. Ако не можешъ да платишъ, помежду имъ ще се създадатъ горчиви чувства. Горчивитѣ чувства сѫ дисонансътъ въ живота. Следователно, дисонансътъ въ живота на хората се дължи на това, че тѣ не могатъ да плащатъ своитѣ задължения. Този дисонансъ сѫществува не само външно между хората, но и въ самия човѣкъ; той постепенно го разяжда. Днесъ всѣки се бори въ себе си. Защо се бори? Защо се съмнява? Защо се омѫчнява? Защо е недоволенъ? Писано е, че всичко е създадено за човѣка. Щомъ е така, защо човѣкъ е недоволенъ? Дъщерята е недоволна отъ майка си, че я ограничава. Майката е недоволна отъ дъщеря си, че не я слуша. Едно трѣбва да знаете: човѣкъ е дошълъ на земята не като баща или майка, нито като синъ или дъщеря, но като братъ или сестра. Само че нѣкои братя и сестри сѫ съзнателни, а нѣкой не сѫ съзнателни. На земята бащи и майки не сѫществуватъ. Христосъ казва: „Единъ е вашиятъ Отецъ.“ Единъ Баща сѫществува, и всички останали трѣбва да бѫдатъ въ единство съ Него. Тази мисъль трѣбва да свърже всички хора въ едно цѣло. Така ли е въ сѫщность? Беднитѣ искатъ богатитѣ да имъ помагатъ. Богатитѣ намиратъ, че сѫ работили, спечелили сѫ си богатства, и сега трѣбва да си поживѣятъ свободно, отъ никого не ограничавани. Ако искатъ да бѫдатъ щастливи, и богати, и сиромаси трѣбва да живѣятъ по новия начинъ. Ако живѣятъ по стария начинъ, никой не може да бѫде щастливъ. Смисълътъ на живота не е въ многото ядене, но въ благодарностьта, която сърцето изказва за това, което е получило. Не е беденъ онзи, който, като повдигне очитѣ си къмъ небето, благодари за всичко, което му е дадено, за живота, който Богъ му е далъ. Такъвъ човѣкъ разбира смисъла на звездитѣ, на слънцето, на растенията, на животнитѣ, на цѣлата природа около себе си и благодари за всичко, което му се случва. Той е щастливъ човѣкъ, защото разбира цѣлокупниятъ животъ. Който е недоволенъ, нека започне да рисува. Нека започне отъ най-малкото, отъ нѣкое цвѣтенце и постепенно да върви нагоре. Всѣки день отдѣляйте по половинъ часъ за рисуване. Това е единъ добъръ методъ за възпитание. Сегашното възпитание на човѣчеството трѣбва коренно да се измѣни. И възпитателитѣ на човѣчеството трѣбва основно да се преобразятъ. За да се създаде ново поколѣние, възпитателитѣ трѣбва да знаятъ, какво да внесатъ въ умоветѣ и въ сърцата на хората. Понеже невидимиятъ свѣтъ се интересува отъ хората, затова, чрезъ сънища той имъ показва, какво трѣбва да правятъ. Нѣкой едва се събудилъ отъ сънь и започва да разправя: Снощи сънувахъ, че се качихъ на една висока планина и оттамъ хвръкнахъ. Защо се качвалъ на планината, защо хвъркалъ, и той не знае, но трѣбва да мисли. Другъ разправя, че сънувалъ нѣкакво голѣмо угощение. Трети разправя, че ездилъ на бѣлъ конь, съ знаме въ едната рѫка и съ сабя въ другата. Сънищата сѫ символи, които показватъ на човѣка, какво трѣбва да прави въ будния си животъ. Качването на планината символизира Високото мѣсто — Бога. Значи, човѣкъ трѣбва да мисли за Бога. После ще мисли за коня. Коньтъ символизира практическия умъ на човѣка. Сабята означава Словото Божие, Ако сънувашъ, че си офицеръ, това не значи, че офицеръ трѣбва да станешъ, но да възседнешъ практическия умъ, да се препашешъ съ Словото Божие и да започнешъ да Го прилагашъ въ живота си. Щомъ започнете да мислите по този начинъ, ще видите, че свѣтътъ е разумно създаденъ. Тогава ще видите, че не сте сами. Около васъ стоятъ вашитѣ дѣди и прадѣди, вашитѣ близки. Ще кажете, че това сѫ халюцинации. Споредъ мене, неразбранитѣ нѣща сѫ халюцинации, а разбранитѣ — реалность. Всѣка идея, която внася въ ума на човѣка свѣтлина, а въ душата му — любовь, радость и миръ, тя е реална. Всѣка идея, която нѣма тѣзи качества, тя е халюцинация. Първата идея помага на човѣка въ борбитѣ му, а втората го спъва. Докато тѣзи две идеи се борятъ помежду си, човѣкъ не може да се справи съ положението си. Щомъ се присъедини къмъ една отъ тѣхъ, той или ще падне, или ще се издигне. Всѣкога давайте ухо на свѣтлитѣ идеи въ себе си. Съвременното човѣчество е дошло до положение, дето ангелитѣ и напредналитѣ сѫщества му посочватъ пѫтя, по който трѣбва да върви. На него не остава друго, освенъ да ги послуша, а съ това и да се благослови. Това показва, че никой въ свѣта не е самъ. Вашитѣ близки, които сѫ заминали за онзи свѣтъ, сѫ живи. Всички, които ви обичатъ, не сѫ далечъ отъ васъ. Вие трѣбва да се стремите къмъ сѫщества по-напреднали отъ васъ, които сѫ завършили развитието си. Тѣ сѫ ангелитѣ, светиитѣ, гениитѣ. Щомъ се свържете съ тѣхъ, вие ставате Синове Божии. А като Синове Божии, вие разполагате вече съ Божията Любовь. Да бѫдете Синове Божии, значи всички съзнателни сѫщества да ви услужатъ, да имате богатство, знание, сила. Дето отивате всички ще ви приематъ съ радость и ще казватъ „Добре дошли!“ „Като сѫ Синове Божии, Синове на възкресението сѫ.“ Тази е първата задача на човѣка — да бѫде Синъ Божи. Да бѫдешъ Синъ Божи, това значи още, при най-голѣмитѣ бури въ живота си да запазишъ мекотата на чувствата си. Отвънъ морето може да се вълнува, но вѫтрешно, въ съзнанието си, човѣкъ трѣбва да остане тихъ и спокоенъ, да не загасва свѣтлината на своето кандилце, за да може всѣкога на нея да чете. Докато човѣкъ мисли за Бога, и Той ще мисли за него. Докато обича Бога, и Той ще го обича. Казано е въ Писанието: „Понеже вие се отказахте отъ мене сега ще носите лошитѣ последствия на този отказъ.“ На друго мѣсто е казано: „Обърни се къмъ мене, о, Израилю!“ Обръщането къмъ Бога подразбира възприемане на Божията Любовь и възстановяване на прави отношения между човѣка и Бога, отношения на синъ къмъ баща. Това обръщане къмъ Бога води къмъ възкресение. За стария животъ не трѣбва да се съжалява. Новиятъ животъ иде сега, и вие трѣбва да го приемете. Всички ще минете презъ океана, но щомъ излѣзете на другия брѣгъ, въ новия животъ, въ новата култура, ще срещнете ония, къмъ които се стремите. Кракътъ на много отъ съвременнитѣ хора нѣма да стѫпи на другия брѣгъ на океана. Ако влѣзатъ въ новата култура, тѣ ще бѫдатъ по-нещастни, отколкото сѫ сега. Тѣ ще влѣзатъ въ новия животъ въ бѫдеще, когато земята се реформира. При новитѣ условия могатъ да живѣятъ само ония, които сѫ готови да изпълняватъ волята Божия. Между тѣзи хора ще владѣе пъленъ миръ, пълно разбиране и съгласие. За сега важниятъ въпросъ е, че всѣки трѣбва да се стреми къмъ възкресение. Не е достатъчно само да се стремите къмъ възкресението, но трѣбва правилно да го разбирате. Първо трѣбва да сте равноангели; и като сте синове на възкресението, да бѫдете Синове Божии. Значи, първо човѣкъ трѣбва да се освободи отъ клещитѣ на смъртьта; после, да бѫде равенъ на ангелитѣ, и най-после да има великъ идеалъ, да стане Синъ Божи. Първо, освобождаване отъ смъртьта; второ, връзка съ ангелитѣ и трето, създаване на правилни отношения съ Бога. Това е красивото въ живота. Този е смисълътъ въ живота — придобиване на безсмъртието, т. е. на възкресението; после, връзка съ ангелитѣ и най-после да станете Синове Божии. 21 Беседа отъ Учителя, държана на 29 януари, 1928 г. София — Изгрѣвъ.
  17. Ани

    1928_01_22 Никодимъ

    От томчето "Ни мъж, ни жена" Сила и живот, X серия, т.2,(1927-1928), Издание 1933 г., София Книгата за теглене на PDF Съдържание Никодимъ. „Имаше нѣкой человѣкъ отъ фарисеитѣ, на име Никодимъ, началникъ юдейски. Той дойде презъ нощь при Исуса.“ Иоана 3. 1, 2. Съвременната наука, специално съвременната философия, разглежда условията, при които известни мисли могатъ да се развиватъ, т. е. да се изясняватъ. Значи, за изясняване на известни мисли, за различнитѣ хора се изискватъ различни условия, защото всички хора не се намиратъ на еднакво умствено и духовно развитие. Въ цитирания стихъ, напримѣръ, се казва, че Никодимъ отишълъ вечерь при Христа, вследствие на което не могълъ да разбере това, което Той му говорилъ. Никодимъ самъ се чуди, защо не може да разбере Христовитѣ думи. Ако бѣше отишълъ при Христа презъ деня, той непременно щѣше да разбере, какво му говори Христосъ. Мнозина запитватъ: Що е добро, и що е зло? Що е свѣтлина, и що е тъмнина? — Всѣко нѣщо, което дава условия за растене, е добро; всѣко нѣщо, което спъва растенето въ живота, е зло. Всѣко нѣщо, което разкрива доброто, е свѣтлина; всѣко нѣщо, което разкрива злото, е тъмнина. Следователно, всѣки трѣбва да избира такива условия, при които да има ясни схващания за живота. Всички нещастия въ миналия, както и въ сегашния животъ на хората се дължатъ на факта, че тѣ искатъ да живѣятъ добре, да придобиватъ блага, безъ да знаятъ начина, по който могатъ да постигнатъ тия свои желания. Умнитѣ свѣтски хора, като по-практични отъ религиознитѣ и духовнитѣ, казватъ: Човѣкъ трѣбва да се мѫчи, да се труди, да приложи волята си, за да постигне своитѣ желания. Питамъ: какво особено сѫ придобили свѣтскитѣ хора при своитѣ голѣми усилия и трудъ? Каквито усилия да правятъ, въ края на краищата, тѣ ще се намѣрятъ въ положението на онѣзи англичани - лодкари, които цѣла нощь гребли съ веслата си, и на сутриньта видѣли, че не сѫ се мръднали отъ брѣга. Защо? Презъ деня тѣзи млади англичани посетили единъ египетски градъ, а презъ това време вързали лодката си на брѣга, та като се върнатъ, да продължатъ пѫтуването си. Като влѣзли въ града, тѣ пийнали повечко отъ всѣки другъ пѫть и закъснѣли малко. Въ бързината си, тѣ забравили да развържатъ лодката си, влѣзли въ нея и започнали усилено да гребатъ, да стигнатъ на време за парахода. Какво било очудването имъ, когато се видѣли сутриньта пакъ на сѫщото мѣсто! Коя е причината за тѣхното закъсняване? Тъмнината. Въ тази тъмна нощь тѣ не забелязали, че лодката имъ била вързана за брѣга. Ако пѫтуваха презъ деня, на свѣтло, тѣ щѣха да видятъ, че лодката имъ е вързана, щѣха да я развържатъ и да стигнатъ на време за парахода. И тъй, когато нѣкой казва, че воля е нужна на съвременнитѣ хора, питамъ: тия лодкари нѣмаха ли воля? Тѣ имаха воля, но лодката имъ бѣше вързана на брѣга. Освенъ това, тѣ пѫтуваха вечерь, въ тъмнина, и не знаеха условията, при които се движатъ. Религиознитѣ хора пъкъ казватъ: Господъ ще ни даде всичко, Той ще оправи работитѣ. — Вѣрно е, ние сме съгласни съ първото положение, че хората трѣбва да правятъ усилия, да се трудятъ, да приложатъ волята си; съгласни сме и съ второто положение, че Господъ ще даде всичко. Обаче, ако отидете въ нѣкоя банка, когато тя е затворена, какво ще вземете отъ нея? Или, ако, зимно време влѣзете въ плодна градина, когато всички плодове сѫ обрани, какво ще намѣрите тамъ? Значи, човѣкъ трѣбва да вземе предъ видъ времето, когато ще предприеме нѣкаква работа. Когато религиозниятъ, или свѣтскиятъ човѣкъ не постѫпва съобразно законитѣ на природата, това показва, че той е неразуменъ човѣкъ, има високо мнение за себе си и казва: Ще се наредятъ работитѣ! Нѣма защо да се безпокоимъ, добъръ е Господъ! Да, работитѣ се нареждатъ, но какъ? Направишъ една кѫща, безъ да предвидишъ, доколко срѣдствата ти ще стигнатъ; объркашъ смѣткитѣ си и се виждашъ принуденъ да я продадешъ. Следъ това казвашъ: Нареди се работата! — Нареди се работата, но следъ като хората взеха кѫщата ти. Качвашъ се на една кола, която срѣдъ пѫтя се счупва; ти оставашъ на половината пѫть и казвашъ: Нареди се работата. Тръгвашъ на пѫть, но разбойници те хващатъ и обиратъ. — Нареди се работата! Обаче, има и другъ начинъ за нареждане на работитѣ. Имашъ да давашъ нѣкому голѣма сума. Дойде при тебе приятельтъ ти, отвори кесията, плати дълга ти вмѣсто тебе — нареди се работата. Значи, работитѣ могатъ да се наредятъ по два начина. Ти си слабъ, отивашъ при лѣкарь. Той ти препорѫчва да се хранишъ добре. Ти изпълнявашъ съветитѣ на лѣкаря, но затлъстявашъ. Хване те нѣкоя болесть, държи те четири-петь месеца, докато се освободишъ отъ излишъцитѣ и после казвашъ: Нареди се работата. Тази болесть е дошла да те научи, какъ да спазвашъ законитѣ на природата. Щомъ не спазвашъ нейнитѣ закони, тя дохожда, като бирникъ, взима половината тегло на тѣлото ти и олеквашъ, ставашъ като дете. „Имаше нѣкой человѣкъ отъ фарисеитѣ, на име Никодимъ“. На времето си, Никодимъ бѣше единъ отъ ученитѣ хора, началникъ Юдейски; и днесъ да бѣше живъ, пакъ щѣше да бѫде ученъ човѣкъ, като Кантъ, като Лайбницъ, или поне като нѣкой отъ сегашнитѣ учени естественици. Той познаваше естественитѣ науки, знаеше закона за странствуването на душитѣ, но запитваше Христа: „Може ли човѣкъ да се роди изново?“ Човѣкъ само единъ пѫть се ражда и умира. Презъ това време той расте и се развива. Когато нѣкой умре, хората казватъ: Всичко се свърши съ този човѣкъ! Да се говори, че съ смъртьта на човѣка всичко се свършва, това подразбира, че следъ като е училъ, напримѣръ, десеть години въ нѣкое училище, той свършва това училище. Дали се е училъ зле, или добре, той излиза отъ това училище. Разликата седи въ това, че ако е училъ добре, получава дипломъ; ако е училъ зле, никакъвъ дипломъ не получава. И двамата ще иматъ познания, но тѣхнитѣ познания ще се различаватъ. Въ това отношение, животътъ е училище. Хората могатъ да свършатъ това училище по два начина: първиятъ начинъ седи въ получаване на дипломъ и докторатъ. Той се отнася до добритѣ ученици. Вториятъ начинъ седи въ излизане отъ училището безъ дипломъ и докторатъ. Този начинъ се отнася до слабитѣ ученици. Като не учатъ, професоритѣ имъ казватъ: Достатъчно толкова. Сега можете вече да излѣзете въ свѣта, тамъ да учите. Значи, който е дошълъ на земята да живѣе, той трѣбва да знае условията на този животъ. Нѣкой казва: Азъ искамъ да живѣя — нищо повече! — Право е това. Този е най-важниятъ въпросъ. Да живѣешъ, това значи да учишъ. Питамъ тогава: увѣренъ ли си, че ако следвашъ философия, напримѣръ, всичкитѣ ти работи ще вървятъ добре? Ако философията обърка ума ти, не ти даде потикъ да вървишъ напредъ, учи тогава естественитѣ науки. Ако естественитѣ науки не просвѣтятъ ума ти, изучавай правнитѣ науки и дипломация. Ако и тѣ не могатъ да ти помогнатъ при разрешаване въпроситѣ въ живота, стани земедѣлецъ. Ако и като земедѣлецъ не можешъ да успѣешъ, стани слуга. Ако и при това положение не научишъ нищо, влѣзъ въ нѣкоя болница, при най-виднитѣ лѣкари, и пожелай да те лѣкуватъ. За тази цѣль, обаче, трѣбва да приготвишъ пълна кесия съ злато. Така лѣкуватъ лѣкаритѣ, които сѫ завършили съ дипломъ и съ докторатъ. Могатъ да те лѣкуватъ и лѣкари безъ дипломъ и докторатъ, но главата ти ще види и ще пати. „Той дойде презъ нощь при Исуса.“ Много отъ съвременнитѣ хора се намиратъ въ положението на Никодима: търсятъ Истината вечерь, въ тъмнината. Щомъ се намѣрятъ въ голѣмо затруднение, тѣ започватъ да търсятъ смисъла на живота. Да се търси смисъла на живота, това е последната фаза, последното стѫпало. Първо човѣкъ трѣбва да мисли върху почвата на живота; после — върху формата на живота; следъ това — върху съдържанието на живота и най-после — върху смисъла на живота. Преди да дойдете до смисъла на живота, вие трѣбва да знаете формата и съдържанието на живота. Защо? Защото животътъ безъ форма и съдържание нѣма никакъвъ смисълъ. Сѫщото нѣщо ще забележите и при писането и говоренето. Когато нѣкой пише нѣщо, той първо трѣбва да познава елементитѣ, съ които ще си служи. Тѣзи елементи сѫ буквитѣ. Следъ това той трѣбва да знае, какъ да съпостави тия букви, да знае, какъ да ги нареди. Това зависи отъ любовьта, която сѫществува между буквитѣ. Той не може да ги нареди една следъ друга, по войнишки, а, б, в, г... — така и децата постѫпватъ. Съ а, б, в, нищо не става. Това не е наука. Който пише, той непременно трѣбва да познава законитѣ, по които буквитѣ се съчетаватъ. Основниятъ законъ, който ги съчетава, е законътъ на любовьта. Споредъ този законъ, тѣ се съединяватъ две по две. Следователно, човѣкъ трѣбва да знае, кои букви се съединяватъ помежду си и така да ги нарежда. Съгласнитѣ или мекитѣ букви, наречени още женски букви, показватъ, че жената има преобладаваще влияние въ писмената речь. Гласнитѣ букви пъкъ сѫ наречени мѫжки. Най-добро съчетание между буквитѣ е, когато съгласни се съединяватъ съ гласни. Това показва, че тѣ иматъ помежду си по-голѣма любовь, отколкото, когато се съединяватъ две съгласни, или две гласни. Когато между две букви има любовь, тѣ започватъ да си пишатъ писма, да се разговарятъ, а това създава условия за тѣхното растене и развиване. Като резултатъ на растенето е образуването на слоговетѣ, на думитѣ, на изреченията, а най-после и на цѣлата речь. Достатъчно е две думи да се наредятъ правилно, по единъ вѫтрешенъ законъ, за да образуватъ мисъль. Мнозина мислятъ, че за да говорятъ правилно, трѣбва да изучаватъ граматика. И граматиката е нужна, но сѫществува и природна, естествена граматика. Ако човѣкъ спазва законитѣ на тази граматика, мислитѣ му ще се нареждатъ правилно и хармонично. Въ това отношение, ще срещнете много учени хора въ свѣта, които не се рѫководятъ отъ правилата на обикновенитѣ граматики, но пишатъ и говорятъ правилно. Тѣ нареждатъ мислитѣ си споредъ законитѣ и правилата на природата, които сѫ неизмѣнни. Какво виждаме въ граматикитѣ на човѣшкитѣ езици? Тамъ постоянно ставатъ промѣни. Въ български езикъ, напримѣръ, често се смѣня правописътъ: днесъ една дума се пише съ ѣ, утре — съ е. Сега, ние не се спираме върху формата на буквитѣ, но казваме, че буквитѣ, т. е. звуковетѣ представятъ скрити сили въ природата. Тъй щото, за насъ не е важна само външната форма на буквата, напримѣръ, буквата а, или друга нѣкоя буква, но имаме предъ видъ още и вѫтрешното усилие, което се прави, за да се произнесе дадена буква. Това вѫтрешно усилие пъкъ говори за съдържанието на буквата, което иска да се прояви навънъ. Това усилие крие въ себе си известно течение на сили. И ако въ даденъ случай не може да произнесе известна гласна или съгласна буква, човѣкъ ще си създаде нѣкакво нещастие. И ако не знае, какъ да съчетава буквитѣ въ думи и въ изречения, той пакъ ще си създаде нѣкакво нещастие. Ако нѣкой човѣкъ отиде въ участъка и се изповѣда предъ властьта, че е открадналъ нѣкаква сума, ще го похвалятъ ли за тази му изповѣдь? Споредъ мене, изповѣдватъ се само гениалнитѣ, а не глупавитѣ хора. Нѣкой казва, че не обича да се изповѣдва. — Като дойде време за изповѣдь, и безъ да обича, ще се изповѣда. Тогава на сила ще го накаратъ да се изповѣда. Да се изповѣдва човѣкъ, това подразбира да съзнае той въ себе си, че не е постѫпилъ споредъ законитѣ на природата. Защо трѣбва да отива по участъцитѣ, да се изповѣдва, че обралъ нѣкого, когато може да срещне този човѣкъ и да му каже: Приятелю, азъ откраднахъ отъ тебе еди каква си сума. Съзнавамъ погрѣшката си и съмъ готовъ да върна паритѣ ти заедно съ лихвата. Следъ това ще имашъ ли нѣщо противъ мене? Нѣкой казва, че не вѣрва въ Бога, а другъ казва, че вѣрва. Каква нужда има да се изповѣдвашъ предъ хората, че вѣрвашъ, или че не вѣрвашъ въ Бога? Да вѣрвамъ въ Бога, това значи да запаля свѣщьта си и да отида съ нея между хора, които се намиратъ въ голѣма опасность, да имъ помагамъ. Това не значи, че ще нося тия хора на гърба си, но ще освѣтявамъ пѫтя имъ. Често съвременнитѣ хора говорятъ за жертвата и казватъ: Човѣкъ трѣбва да се жертвува! Какво разбиратъ тѣ подъ думата жертва? Двама приятели вървятъ по единъ и сѫщъ пѫть, но единиятъ отъ тѣхъ, по невнимание, пада въ кладенеца. Трѣбва ли и другиятъ да се пожертвува за него, като се хвърли въ кладенеца? Не, вториятъ трѣбва да каже на приятеля си: Слушай, азъ ще притърча до близкото село, да взема едно здраво вѫже да те извадя отъ кладенеца. Презъ това време ти се позанимавай малко, изследвай дъното на кладенеца, вижъ, дали нѣма нѣкакво богатство заровено въ него. Азъ скоро ще се върна. Питамъ: има ли смисълъ и вториятъ да се хвърли въ кладенеца? Какво ще се постигне съ тази неразумна жертва? Ако и той се хвърли въ кладенеца, трѣбва да се чака дълго време, да мине нѣкой човѣкъ, да донесе вѫже и да извади и двамата. Нѣкой плаче и казва на приятеля си: Ти не ми съчувствувашъ, не плачешъ съ мене заедно. Единиятъ страда отъ кракъ и плаче. Този плачъ има смисълъ за него, но какво ще се ползуватъ, ако и двамата започнатъ да плачатъ? Съ плача си вториятъ нѣма да помогне на болния кракъ на своя приятель. Плачътъ на втория е подобенъ на услугата, която единъ минувачъ предложилъ на единъ турски кафеджия, но нито той спечелилъ нѣщо, нито кафеджията. Единъ турчинъ излѣзълъ предъ дюкяна си, който билъ близо до джамията, да чука кафе. Турцитѣ иматъ обичай да чукатъ кафето си съ дървенъ чукъ, въ голѣми, специални камъни; като вдигалъ и слагалъ чука, той се задъхвалъ и, при всѣко слагане на чука въ камъка, издавалъ нѣкакъвъ особенъ слогъ „ха.“ Въ това време покрай дюкяна миналъ единъ познатъ на турчина, спрѣлъ се предъ него и му казалъ: Слушай, приятелю, хайде да раздѣлимъ работата си. Ти вдигай и слагай чука, пъкъ азъ ще казвамъ „ха.“ Турчинътъ се съгласилъ: вдигалъ и слагалъ чука, а другиятъ казвалъ само „ха.“ Като правилъ кафета на клиентитѣ си, най-после съдружникътъ му казалъ: Сега ние трѣбва да раздѣлимъ печалбата си. Нали и азъ ти помагахъ? Турчинътъ отговорилъ: Слушай, азъ ще взимамъ паритѣ за кафетата, ще ги турямъ въ тенекиена кутия. Като падне парата въ кутията и чуешъ звука „дзънъ“, това ще бѫде твоята заплата. За твоето „ха“ достатъчно ти е това „дзънъ.“ Много отъ съвременнитѣ хора постѫпватъ, като този случаенъ минувачъ, искатъ лесно да прекаратъ живота си. Като кажатъ „ха,“ тѣ искатъ всичко да се нареди добре. Не, ще вдигате и слагате този чукъ по всички правила на изкуството и ще чукате кафето, както природата изисква. Ако не изпълните природнитѣ закони доброволно, животътъ на сила ще ви застави да ги изпълните. „Той дойде средъ нощь при Исуса.“ Разговорътъ между Христа и Никодима е билъ единъ отъ краткитѣ разговори. Обаче, Никодимъ не е разбралъ думитѣ на Христа, понеже не е избралъ благоприятенъ моментъ за посещение. Той е отишълъ средъ нощь при Христа, Който му казалъ: „Ако не разбирате земнитѣ, материалнитѣ работи, какъ ще разберете духовнитѣ?“ Никодимъ вѫтрешно разбралъ Христа, но билъ заинтересуванъ отъ нѣщо лично, материално, та не искалъ да даде видъ, че го разбралъ. Преди години, единъ евангелски проповѣдникъ попадналъ въ едно общество на младежи, които разисквали върху въпроси отъ новитѣ течения. Проповѣдникътъ казалъ: Азъ не вѣрвамъ въ идеитѣ на новитѣ течения. Между младежитѣ имало единъ отъ неговитѣ слушатели. Като се разотишли всички, проповѣдникътъ се обърналъ къмъ своя познатъ и казалъ: Азъ вѣрвамъ въ новитѣ идеи, но не мога гласно да се изкажа предъ това общество, да не би моето началство да чуе отнѣкѫде и да ме уволни отъ служба. Следователно, когато човѣкъ не иска да изкаже своето вѫтрешно убеждение предъ хората, отъ страхъ да не изгуби положението си, или доброто мнение на обществото, той се отнася къмъ категорията на Никодимовцитѣ. Всѣки, който върви по пѫтя на Никодима, а сѫщевременно иска да разбере живота, той непременно ще фалира. Не е достатъчно само да кажете, че имате добри условия въ живота, но вие трѣбва да знаете, че въ свѣта сѫществува великъ законъ, който регулира всички нѣща. Не мислете, че великитѣ хора на земята сѫ велики и на небето. Колко отъ великитѣ писатели и поети на земята сѫ последни на небето! Много отъ нашитѣ велики поети не сѫ приети въ невидимия свѣтъ, даже и въ първи класъ на гимназията. На колцина видни философи на земята ще срещнете името записано между философитѣ въ невидимия свѣтъ? Тамъ никой не познава философията на тия учени хора отъ земята. Колко светии, признати отъ хората за такива, предъ лицето на Бога не минаватъ за никакви светии! Другояче гледа Богъ на работитѣ. Ще кажете, че нѣкой човѣкъ е благодетеленъ, защото пожертвувалъ 20 милиона лева за бедни. — Богъ гледа другояче на тази работа. Този човѣкъ одралъ кожитѣ на хиляди животни, събралъ на готово житото на десетки и стотици земедѣлци, ползува се отъ тѣхния трудъ, а следъ това ще прави добрини съ чужди пари. „Съ чужда пита поменъ не се прави.“ Ще приведа единъ примѣръ за подобни благодеяния, които правилъ единъ милионеръ американецъ. Единъ день този американецъ умрѣлъ и, като се видѣлъ въ онзи свѣтъ, първата му работа била да потърси рая. Посочили му рая, и той започналъ да търси вратата, която води въ райската градина. Намѣрилъ вратата и се запѫтилъ направо за тамъ. Предъ вратата на рая стоялъ свети Петъръ, който го спрѣлъ, като му казалъ: Не можешъ да влѣзешъ въ райската градина. — Какъ да не мога? Въ единъ американски градъ съградихъ една църква. — Записано ли е името ти за това благодеяние?— Записано е. — Щомъ е така, платено ти е вече. — Въ еди-кой си градъ построихъ голѣмо училище за сирачета. — Записано ли е името ти тамъ? — Записано е. — И за това ти е платено. Помисли си, направилъ ли си нѣкакво добро дѣло, за което никой да не знае, нито пъкъ името ти да е записано въ книгата на добродетелнитѣ хора на земята. Иначе, ще бѫдемъ заставени да те върнемъ въ ада. Той се почесълъ по врата, позамислилъ се и по едно време се сѣтилъ, че единъ день, като отивалъ за бърза работа въ града, срещнала го една бедна вдовица, спрѣла го и започнала да му разправя положението си, че имала нѣколко деца, слаби, гладни и боси, и нѣма кой да ѝ помогне. Понеже бързахъ за работата си, азъ се обърнахъ къмъ нея съ молба, да не ме спира въ пѫтя ми, но тя вървѣше следъ мене и настояваше да ѝ помогна, защото децата ѝ умирали отъ гладъ. Най-после, за да се освободя отъ нея, бръкнахъ въ джоба си, извадихъ единъ доларъ и ѝ го подхвърлихъ. Този е единствениятъ случай на малко благодеяние, за което никой вестникъ не е писалъ. — Тази работа е малко по-особена, не зная, какъ да я реша, затова ще отидемъ и двамата при Господа, да видимъ, какво Той ще каже. Само Богъ може да разреши правилно този случай. Свети Петъръ разказалъ всичко това на Господа, Който му отговорилъ: Дайте два долара на този човѣкъ и го пуснете да си върви. Той още не е готовъ за рая. Казвамъ: условията, при които живѣете днесъ, представятъ нѣщо велико за васъ. И ако не схванете тѣзи условия този моментъ на живота и не ги използувате разумно, много нѣщо ще изгубите. На всѣка стѫпка въ живота си, вие ще срещнете философи, учени, религиозни, които залъгватъ хората, както лѣкарьтъ залъгва болния. Лѣкарьтъ дойде до леглото на болния, прегледа го, предпише лѣкарства и си излѣзе. Близкитѣ на болния задържатъ лѣкаря и го питатъ за положението му. Той казва, че болниятъ ще оздравѣе, благополучно ще мине кризата. Но като излѣзе вънъ, лѣкарьтъ си казва: А оздравѣе, я не. Викатъ втори, трети лѣкарь — всички казватъ едно и сѫщо нѣщо, но положението на болния не се подобрява. Какво трѣбва да се прави? Лѣкарьтъ трѣбва да каже на болния истината. Той трѣбва да му каже: Слушай, приятелю, ако въ продължение на 24 часа не изправишъ своитѣ мисли и чувства, ти непременно ще заминешъ за онзи свѣтъ. Само Истината ще освободи човѣка отъ ограничителнитѣ условия въ живота. Какво по-голѣмо ограничение отъ смъртьта? Ще приведа единъ примѣръ, да видите, какъ действува истината върху човѣка. Една богата американка заболѣла сериозно, и всички лѣкари се произнесли, че болестьта ѝ е неизцѣрима. Нѣкои отъ лѣкаритѣ. които я лѣкували, били по-смѣли и направо ѝ казали да се готви за другия свѣтъ. Тя извикала мѫжа си да се прости съ него и почнала да плаче, да го милва, да го цѣлува. Най-после се обърнала къмъ него съ думитѣ: Слушай, какво ще ти кажа. Досега съмъ те обичала много, живѣла съмъ добре съ тебе и сега искамъ само едно обещание. Готовъ ли си да ми дадешъ това обещание? Мѫжътъ отговорилъ: Докато не чуя, какво искашъ отъ мене, нищо не мога да ти обещая. Ако е нѣщо, което влиза въ крѫга на моитѣ възможности, обещавамъ ти, че ще го изпълня; ако не е въ крѫга на възможноститѣ ми, никакво обещание не мога да ти дамъ. — Слушай тогава, какво обещание искамъ отъ тебе: дай ми честната си дума, че следъ смъртьта ми ти нѣма да се оженишъ за друга. — Вижъ, такова обещание не мога да ти дамъ. Ти знаешъ, че азъ обичамъ истината и затова казвамъ: Следъ твоята смърть азъ ще се оженя. Болната била много ревнива. Като чула думитѣ на мѫжа си, събрала последнитѣ си сили, скочила отъ леглото си и казала: Тъй ли? Да знаешъ тогава, че азъ нѣма да умра! Въ този моментъ въ организъма ѝ станала нѣкаква вѫтрешна реакция, единъ подемъ на силитѣ, и въ продължение на 24 ч. тя се почувствувала по-добре. Следъ една седмица била напълно здрава и се движила изъ стаитѣ, изпълнявала задълженията си. Идея имала тази жена! Тя не позволявала друга жена да влѣзе въ нейния домъ, макаръ и следъ смъртьта ѝ. Понѣкога една негативна мисъль може да спаси човѣка. Съвременнитѣ хора казватъ, че истината не трѣбва да се говори. Има една истина, която не трѣбва да се говори, но тя не е Божествената Истина. Божествената Истина спасява, освобождава човѣка. Тя носи свѣтлина за човѣшката душа. Следователно, отъ тази истина човѣкъ не трѣбва да се плаши. Божествената Истина оживява, възкръсява човѣка. Тя е нѣщо велико, следователно, и непостижимо. Въ живота си, човѣкъ трѣбва да се домогне до онзи методъ, който ще го доведе до тази велика Истина. Само онзи може да дойде до тази Истина, въ душата на когото цари Любовьта. Любовьта е огнената колесница, съ която може да се достигне свѣта на великата Истина. Значи, безъ Любовьта и безъ Мѫдростьта не можете да приближите до царството на Истината. Само по този начинъ човѣкъ ще разбере отношенията между всички живи сѫщества. „Ако се не роди нѣкой изново, не може да види Царството Божие.“ И азъ подържамъ мисъльта, че човѣкъ може да се роди изново. Това зависи отъ неговитѣ мисли и чувства. Всѣка мисъль, която се ражда въ ума на човѣка, може да бѫде положителна или отрицателна, вследствие на което води следъ себе си известно течение на сили, положително или отрицателно. Ако е отрицателно, то може да бѫде толкова гѫсто, толкова отровно, че да поквари кръвьта на цѣлия организъмъ. Нѣма да минатъ петь-шесть месеца, и тази мисъль ще укаже своето вредно влияние върху организъма. Ако мисъльта е положителна, по сѫщия начинъ тя ще укаже благотворно влияние върху организъма. Всѣка свѣтла, положителна мисъль може да се отрази благотворно даже и върху туберкулозенъ човѣкъ, Тя е въ сила да го спаси. Като знае това, човѣкъ трѣбва да се пази отъ отрицателнитѣ мисли и чувства. Той трѣбва да се пази и отъ религиознитѣ вѣрвания. Защо? Защото религиознитѣ вѣрвания сѫ подобни на стари, скъсани дрехи, които непременно трѣбва да се смѣнятъ съ нови. Сега, азъ говоря за истини, които могатъ да се приложатъ. Запримѣръ, говоря за любовьта, за доброто, за братството. При какви случаи двама души могатъ да бѫдатъ братя? За да се нарекатъ двама души братя, първото условие е да иматъ една и сѫща кръвь. Второто условие е да бѫдатъ родени отъ единъ баща. Значи, тѣ могатъ да бѫдатъ родени отъ една или отъ две майки, но непременно отъ единъ баща. Тъй щото, най-важното условие, което опредѣля братството между двама души, е кръвьта да бѫде еднаква и чиста. Щомъ кръвьта на двама души е еднакво чиста, това показва, че тя е произлѣзла отъ единъ изворъ; това условие вече опредѣля братството между тия двама души. Ако кръвьта имъ не е еднакво чиста, това показва, че е произлѣзла отъ два различни извора, вследствие на което тия двама души не могатъ да се разбиратъ помежду си като братя. Нечистата кръвь носи нечисти мисли. Разгледайте кръвьта на нѣкой престѫпникъ, да видите, колко отрови се съдържатъ въ нея. Лицето му е деформирано, представя неправилна геометрическа фигура. Обикновено лицата на престѫпницитѣ сѫ широки. Лицето не трѣбва да бѫде нито много широко, нито много тѣсно. Що се отнася до лицето, природата е опредѣлила една нормална мѣрка, която всички трѣбва да иматъ предъ видъ. Сѫщото нѣщо може да се каже и за очитѣ, и за носа на човѣка. Дали очитѣ на човѣка сѫ по-далечъ или по-близо до носа, това показва животъ, поставенъ по два различни начина. Широко отворенитѣ очи на нѣкой човѣкъ показватъ, че той се е родилъ презъ нощьта, вследствие на което възприема много впечатления. Затова, именно, умътъ на този човѣкъ се разсѣйва. Той е заетъ съ много нѣща, съ много мисли. Въпрѣки това, обаче, всички тия мисли, всички тия идеи не могатъ да се реализиратъ. Христосъ каза на Никодима: „Ако се не роди човѣкъ изново, не може да влезе въ Царството Божие.“ Новораждането подразбира второ раждане, т. е. раждане по духъ. Когато се роди по първия начинъ, т. е. по плъть, човѣкъ не познава майка си и баща си и ги търси; когато изново се роди, по духъ, той познава вече своята майка и своя баща и по име ги зове. При първото раждане и майката, и бащата, и сестритѣ, и братята умиратъ. При новораждането никой не умира. Тамъ и майката, и бащата, и сестритѣ, и братята на човѣка вѣчно живѣятъ. Това се разбира отъ стиха, който Христосъ е казалъ: „Роденото отъ плътьта, плъть е; роденото отъ Духа, духъ е.“ „Никодимъ дойде презъ нощь при Исуса.“ Питамъ: Кога трѣбва да отива човѣкъ при Христа? Много християни отиватъ вечерь при Христа. Казвамъ: по този начинъ Истината не може да се намѣри. Като наблюдавамъ небето вечерь, не виждамъ никакъвъ тренъ за пѫтуване, не се продаватъ никакви билети, нѣма отворени дюкяни. Изобщо, навсѣкѫде ще намѣрите затворени врати. Който попадне по това време тамъ, той ще се намѣри въ чудо, нѣма да знае, какво да прави, де да отиде. Обаче, ако денемъ влѣзе въ небето, и то не въ празникъ, а дѣлникъ той ще разбере и научи много нѣща. Казвате: Дотукъ всичко бѣше добро, но защо трѣбва да се говори за онзи свѣтъ? Вие не знаете, че онзи свѣтъ е пакъ около васъ, и затова се плашите. Когато съзнанията на поети, художници, музиканти, учени, писатели се съединятъ въ едно и влияятъ върху съзнанието на хората, не е ли това пакъ онзи свѣтъ? Онзи свѣтъ представя красивия, великия свѣтъ около насъ. Физическиятъ свѣтъ е свѣтъ на формитѣ, а духовниятъ — свѣтъ на съдържанието. Кое е по-важно: формата, или съдържанието? Съдържанието е по-важно, но де ще се постави това съдържание, ако нѣма форма? Значи, за физическия свѣтъ формата е толкова необходима, колкото е необходимо съдържанието за духовния свѣтъ. Не е лошо, че формитѣ сѫществуватъ, но всѣка форма трѣбва да бѫде толкова голѣма, колкото е нужно, ни по-голѣма, ни по-малка отъ опредѣлената ѝ мѣрка за даденъ случай. Запримѣръ, тѣлото на човѣка не трѣбва да расте много, защото ще погълне силитѣ на ума. Човѣкъ трѣбва да бѫде здравъ, силенъ, но тѣлото му по никой начинъ не трѣбва да поглъща енергиитѣ на ума. Такъвъ човѣкъ прекарва повече растителенъ, отколкото умственъ животъ. Какво печели този човѣкъ? Той ще се мѫчи повече. Като дойде смъртьта при него, той ще се превива, ще охка, ще плаче, не може да предаде душата си на Бога. И той ще се измѫчи, и близкитѣ наоколо му ще се измѫчатъ, и смъртьта ще се измѫчи съ него. Обаче, когато смъртьта дойде при нѣкой слабъ човѣкъ, ще го мушне съ ножа си на две-три мѣста и ще го отнесе съ себе си. Човѣкъ съ голѣмо тѣло е голѣмъ сомъ; човѣкъ съ малко тѣло е малка рибка. Обаче, и голѣмиятъ сомъ, и малката рибка излизатъ отъ житейското море и отиватъ въ другъ, непознатъ за тѣхъ свѣтъ. Сѫществата, които сѫ надъ насъ, си служатъ съ вѫдици и ни вадятъ отъ морето на физическия свѣтъ по сѫщия начинъ, както ние ловимъ рибитѣ. Понѣкога е опасно човѣкъ да се разхожда покрай брѣговетѣ на духовното море, да не го уловятъ преждевременно и да не може да се върне на земята. Като ходѣше край морето, апостолъ Петъръ хвърли нѣколко пѫти мрежата въ водата, но не можа да улови нито една риба. Христосъ му каза: „Хвърли още веднъжъ мрежата си!“ Той хвърли мрежата въ водата и улови много риби. Питате: Защо трѣбва да се ловятъ рибитѣ? Трѣбва ли хората да ги ядатъ? Мнозина казватъ, че рибитѣ, които Петъръ уловилъ, били опредѣлени да станатъ въ бѫдеще хора. Ако това е вѣрно, не струва ли днесъ една риба да се пожертвува, за да стане нѣкога човѣкъ? Истината се заключава въ това, че и като хора, и като риби, всички сѫ осѫдени на изяждане. Обаче, има начинъ, по който човѣкъ може да се освободи, да не бѫде изяденъ. Тогава се явява въпроса за месоядството: трѣбва ли човѣкъ да се храни съ месо, или не трѣбва? Въпросътъ за месоядството не е само за земята. Този въпросъ сѫществува и въ духовния свѣтъ, дето има напреднали сѫщества, ангели, които нѣкога сѫ паднали, и днесъ, като месоядци, изсмукватъ соковетѣ на хората. Когато нѣкой отъ тия ангели хване детето ви, той ще изсмуче кръвьта му и ще си замине. Казвате: Защо Богъ позволява на тия сѫщества да уморяватъ хората? Ако е позволено на комаря да забива хобота си въ тѣлата на хората и да смуче кръвьта имъ, защо да не е позволено сѫщото и на падналитѣ ангели? Днесъ единъ ангелъ ще смуче отъ кръвьта ви, но утре, когато сте на смъртно легло и се обърнете къмъ Бога, ще дойде другъ ангелъ, който ще ви даде отъ своя чистъ и свѣтълъ животъ, и нѣма да забележите, какъ ще преминете кризата и ще влезете отъ смърть въ животъ. Днесъ всѣки човѣкъ живѣе на земята, но животътъ му още не е правиленъ. Защо? Защото не е далъ мѣсто на любовьта въ живота си. Запримѣръ, нѣкой е вегетарианецъ, но сѫщевременно дава пари съ лихви. Наистина, той не трови кръвьта си, както месоядецътъ, но затова пъкъ трови душата си. Истинскиятъ вегетарианецъ трѣбва да се храни, освенъ съ чиста храна, още и съ чисти мисли, чувства и постѫпки. Едно трѣбва да знае месоядецътъ: каквото и да напише, като поетъ или писатель, или каквото предприеме, като общественикъ или държавникъ, всичко ще бѫде нѣщо обикновено. Той не може да даде на свѣта нѣщо гениално, нѣщо безсмъртно. Всички велики хора, имената на които сѫ написани на небето, сѫ се хранили само съ плодове. Въ нектара на плодоветѣ се крие великото, красивото и възвишеното. Като говоря за плодната храна, азъ нѣмамъ предъ видъ начина по който съвременнитѣ хора се хранятъ. Да опечете една ябълка, това още не е плодна храна. Начинътъ, по който я печете, не е толкова препорѫчителенъ, защото хранителнитѣ ѝ сокове излетяватъ. Преди всичко, вие не знаете, какъ сѫ живѣли, какъ сѫ се хранили великитѣ хора. За Канта, напримѣръ, се казва, че въ действията, въ проявитѣ си той е билъ точенъ, като часовникъ: всѣки день излизалъ и се връщалъ по едно и сѫщо време. Обаче, какъ се е хранилъ, не се знае. Едно е вѣрно; всички поети, писатели, учени, които сѫ създали нѣщо велико, сѫ били хора на Божествената Любовь. Физическа храна тѣ сѫ възприемали малко, понеже сѫ владали единъ особенъ законъ, споредъ който сѫ приемали храна, чрезъ поритѣ си, направо отъ въздуха. Като не владѣятъ този законъ, да се хранятъ чрезъ поритѣ си, съвременнитѣ хора употрѣбяватъ много храна, вследствие на което и много се трудятъ и работятъ. Много отъ страданията и мѫчнотиитѣ на хората днесъ се дължатъ все на липса на ядене. Всички работятъ, трудятъ се и се мѫчатъ все за яденето. Ето защо, ония хора, които искатъ да напредватъ и да се развиватъ правилно, трѣбва сериозно да се заематъ съ изучаване на разумния животъ. Съвременната наука върви по единъ правиленъ пѫть, но много бавно. Двама учени американци се заели да претеглятъ земята, защото, споредъ тѣхъ, въ първоначалното число, което било дадено за земята, имало малка погрѣшка. Споредъ изчисленията на ученитѣ, земята тежи шесть хиляди трилиона тона, или шесть квадралиона килограма. Представете си, че земята трѣбва да се пренесе отъ едно мѣсто на друго. За колко време ще се пренесе? Отъ изчисленията, които сѫ направени, намѣрено е, че тя може да се пренесе следъ четири хиляди милиони години. При това, ако за пренасянето на материалитѣ, отъ които е направена земята, се впрегнатъ всички тренове по свѣта, и всѣки тренъ да е съставенъ отъ сто вагона, които да работятъ непрекѫснато цѣли сто години, едва ли щѣше да се пренесе земята отъ едно мѣсто на друго. Това показва, че земята е тежка, голѣма, не се подава на мѣстене. Оттукъ може да се види, какви сѫ били тия сѫщества, които сѫ взели участие при създаването на земята. Тѣ имали умъ, имали мисъль, имали воля и мощенъ духъ. Тия разумни, гениални сѫщества работѣли подъ рѫководството на Бога. Ние наричаме тия сѫщества ангели, арахангели, и всички заедно съставятъ козмичния човѣкъ. Тъй щото, когато човѣкъ се рѫководи отъ нѣкаква амбиция въ живота, нека тази амбиция не се отнася до постигането на нѣкой министерски постъ, но да дойде човѣкъ до положение да взима участие въ създаване на вселената. Въ това само ще се види великата слава Божия. Какво по-красиво желание отъ това, да види човѣкъ славата Божия! А тъй, да се стреми човѣкъ да стане пръвъ министъръ въ своята държава, и нѣколко години следъ това да бѫде оплютъ и подигранъ, то е равносилно на игра съ кукли. Какъвъ смисълъ има това желание? И следъ всичко това казватъ, че религиознитѣ хора не били умни. Колкото сѫ умни свѣтскитѣ хора, толкова сѫ умни и религиознитѣ. Разликата между еднитѣ и другитѣ седи въ това, че религиознитѣ хора искатъ да спасятъ душитѣ си, а свѣтскитѣ — искатъ да спасятъ тѣлата си. Душата нѣма нужда отъ спасение, тя е безсмъртна. Ако се оставите на душата си свободно, тя ще ви рѫководи. Що се отнася до тѣлото, то е направено отъ такъвъ материалъ, който, въ края на краищата, ще се разруши. Следователно, не мислете, че можете да задържите тѣлото си на земята повече, отколкото има възможность да издържа. Вие ще живѣете въ тѣлото си като въ курортна кѫща, за четири-петь месеца само. Щомъ дойде зимата, ще напуснете тази кѫща и ще отидете да живѣете на друго мѣсто. Значи, смъртьта не е нищо друго, освенъ зимата въ живота. Когато Никодимъ запита Христа за смисъла на живота, Той му отговори: „Докато не се роди изново, човѣкъ не може да разбере смисъла на живота.“ Следователно, докато не се роди изново, човѣкъ не може да разбере великия идеалъ, който трѣбва да следва въ живота. Мнозина си поставятъ за идеалъ въ живота желанието да влѣзатъ въ рая и да слушатъ тамъ пѣсеньта и музиката на ангелитѣ. И това е хубаво, но не е високъ идеалъ. То е все едно да слушате нѣкой великъ музикантъ, на когото липсва нѣщо. Казватъ за нѣкой музикантъ, че ималъ техника и добро изпълнение, но дълбочина нѣмалъ. Така е, на земята моретата сѫ плитки, нѣматъ голѣма дълбочина. За да бѫде нѣкой истински музикантъ, отъ него се изискватъ особени органи, особени инструменти; душа се изисква отъ музиканта, за да разбира и чувствува музиката въ нейната пълнота. Докато музикантътъ свири за хората, той още не е истински музикантъ. Истински музикантъ е онзи, който свири идейно, за Божественото въ себе си. Който не е музикантъ, той не може да влѣзе въ небето. Щомъ отидете въ рая, тамъ непременно ще ви накаратъ да изпѣете нѣкаква пѣсень. Ако не можете да я изпѣете, както трѣбва, нѣма да ви приематъ. Като българи, ще ви накаратъ да изпѣете, „цвѣте мило, цвѣте красно,“ или нѣкаква народна пѣсень. Ако искате да бѫдете приети въ рая, вие трѣбва да бѫдете готови, да изпѣете нѣкаква идейна пѣсень, и то добре, по всички правила на музиката. Българскитѣ народни пѣсни криятъ известна идея въ себе си. Дали разбирате това, или не, то е другъ въпросъ. Запримѣръ, каква е идеята въ пѣсеньта „Стоянъ, мама си, думаше?“ Когато синътъ се разговаря съ майка си, това показва, че той иска да сподѣли нѣщо съ нея. Синътъ се е влюбилъ въ нѣкоя мома и я описва на майка си, като я пита, харесва ли я за снаха. Майката отговаря: „Стояне, синко, Стояне, понеже вечерь си харесалъ момата, не е, синко, булка за тебе. Ти трѣбва денемъ да видишъ своята избранница, да видишъ, какъ вода носи, какъ хлѣбъ мѣси, какъ лозе копае и какъ се съ майка и съ татка обхожда. Твоята избранница, синко, отъ родъ знатенъ и богатъ трѣбва да бѫде.“ Такъвъ е билъ разговорътъ между майката и сина. Следователно, първоначално народнитѣ пѣсни сѫ били идейни, одухотворени, но следъ като сѫ слѣзли на физическия свѣтъ, тѣ сѫ изгубили своята духовность. Първоначално хората сѫ живѣли въ пъленъ миръ и съгласие помежду си, но станала е нѣкаква голѣма катастрофа между тѣхъ, вследствие на което тѣ сѫ се отклонили отъ истинския животъ. И днесъ навсѣкѫде, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ сѫщества, виждаме само войни и изтребления. Питамъ: какъ ще се разреши тази война? Тъй както военнитѣ разрешаватъ този въпросъ, тѣ сѫ се отклонили отъ правия пѫть. Тъй както духовенството изпълнява своята служба, и то се е отклонило отъ правия пѫть. Тъй както ученитѣ разбиратъ науката и ѝ служатъ, и тѣ сѫ се отклонили отъ правия пѫть. Тъй както поетитѣ пишатъ, и тѣ сѫ се отклонили отъ правия пѫть. Днесъ всички хора сѫ се отклонили отъ правия пѫть, Защо? Защото осьта на нашата земя се е отклонила на 23°. Не е малко това отклонение! При това отклонение на земната ось е станало голѣмо бълникане, голѣмо раздвижване. И всѣки, който се е отклонилъ на 23° отъ правия пѫть на своя животъ, изпитва сѫщо такова бълникане въ себе си. Числото 23 е число на размирие. Числото две и три, взети по отдѣлно, сѫ добри числа, но едно до друго, като число 23, това е число на бълникане, на раздвижване, на размирие. И тъй, не е въпросътъ, какъ започваме нѣщата, но какъвъ е тѣхниятъ краенъ резултатъ. Значи, важенъ е резултатътъ, който ще стабилизира положението на нашето тѣло, на нашитѣ кръвоносна и нервна системи. Всичко това дава условия за засилване на нашия умъ, за облагородяване на нашето сърце, за развиване на нашата душа и за укрепване на нашия духъ. Всѣки трѣбва да носи тази идея въ себе си! За да реализира тази идея, човѣкъ се нуждае отъ знания. Въ това отношение, хората могатъ взаимно да си помагатъ. За тази цель съвременната наука трѣбва да се постави на друга база: тя не трѣбва да се занимава съ недѫзитѣ, съ отрицателнитѣ страни на живота и на хората, но като имъ посочва отклоненията отъ правия пѫть, да ги напѫти къмъ онѣзи сили, закони и принципи, чрезъ които тѣ могатъ да се изправятъ и да се върнатъ къмъ първоначалния си животъ. Запримѣръ, нѣкой човѣкъ се е родилъ тамъ, дето не е трѣбвало, или се е родилъ 23 деня по-рано, или по-късно. Такова раждане не може да изведе човѣка на добъръ край. Той е трѣбвало да се роди точно въ момента, който природата му е опредѣлила. При това положение, той трѣбва да намѣри въ науката такъвъ методъ, който да му покаже, какъ да изправи това нарушение на законитѣ. Не изправи ли това нарушение, той е осѫденъ на смърть. Сѫщиятъ законъ се отнася и до идеитѣ. Ако нѣкоя идея се роди 23 деня по-рано, или по-късно отъ опредѣленото за нея време, тя ще донесе нещастие за човѣка; обаче, ако една идея се роди точно на време, тя ще внесе въ ума и въ съзнанието на човѣка нова свѣтлина, отъ която той ще разбере, че се е родилъ изново, т. е. точно на опредѣленото за него време. Това подразбира силенъ човѣкъ, съ характеръ, подобенъ на Христовия. Той ще носи кръста си само до едно мѣсто, после ще го захвърли и ще каже: Не искамъ повече да нося този кръстъ! Сега, като говоря за страданията, не мислете, че съмъ за тѣхъ. Азъ подържамъ страданията дотолкова, доколкото човѣкъ може да прояви чрезъ тѣхъ своето геройство. На кого даватъ страдания? На кого даватъ кръстъ? — На героя. На малодушния не даватъ никакви страдания, него оставятъ спокоенъ, докато се засили. Щомъ се засили, и той минава презъ страданията. Когато Христосъ дигна кръста си, 500 милиона хора Го последваха. Голѣмо влияние е упражнилъ Христосъ върху човѣчеството! Питамъ: колко души днесъ могатъ да носятъ този кръстъ? Лесно се носятъ кръстове по вратоветѣ, но мѫчно се носи кръста на страданието. Това не е за обида, но човѣкъ трѣбва да разбере вѫтрешния смисълъ на кръста, както и вѫтрешния смисълъ на страданието. Христосъ казва: „Който не вдигне кръста си и не ме последва, той не може да наследи Вѣчния Животъ.“ Азъ взимамъ кръста като символъ, като буква отъ азбуката на великия животъ. Всѣки трѣбва да знае, де е този кръстъ въ неговия животъ и какъ да го носи. Една баба казала на единъ младъ човѣкъ: Синко, ако искашъ, нека ти бая, като те срещне мечка, да не се плашишъ. Ще ти кажа, какъ да направишъ кръстъ срещу нея, да не те напада. Младиятъ човѣкъ казалъ: Бабо по-добре ми бай, да ме не срѣща мечка, а не да ме не напада. Азъ не съмъ герой, да устоя на такава срѣща. Не искамъ нито кръстъ да правя, нито мечка да ме срѣща. Какво показва това? Това показва, че вие искате да бѫдете здрави, силни богати, щастливи, и всичко това да постигнете по лесенъ начинъ, безъ мѫчнотии и страдания. Това е незаконно желание. Само законнитѣ желания могатъ да се постигнатъ. Ако законнитѣ желания не се постигнатъ, животътъ на човѣка е изгубенъ. Христосъ казва: „Ако се не родите изново, не можете да влѣзете въ Царството Божие.“ „Ако се не родите изново,“ подразбира „ако се не родите отъ Духъ и вода.“ Никодимъ не разбра Христовитѣ думи, защото си служи съ отрицателния, а не съ положителния методъ. Отъ друга страна, той отиде при Христа вечерь, а не презъ деня. Следователно, при събирането и изваждането, две отрицателни величини не даватъ една положителна. Или, два отрицателни метода не даватъ единъ положителенъ. И да измѣните знака въ положителенъ, методътъ не е положителенъ. Казвамъ: вѣрванията на съвременнитѣ религиозни и свѣтски хора трѣбва да се измѣнятъ. Вѣрата на хората въ науката сѫщо трѣбва да се измѣни. Азъ нѣмамъ нищо противъ религията, нито противъ науката, по тѣ не сѫ въ сила да помогнатъ на хората. Защо? Защото единъ день, когато отидете при Бога, въ невидимия свѣтъ, вие ще бѫдете съвсемъ сами. Всички ония хора, въ които сте вѣрвали до това време, нѣма да дойдатъ съ васъ. Всички теории, въ които сте вѣрвали, ще останатъ на земята. Какво ще правите тогава? Затова, именно, Христосъ е казалъ: „Който се отрече отъ мене, и азъ ще се отрека отъ него. Който ме последва, азъ ще бѫда съ него до скончанието на вѣка.“ Ето защо, следвайте Христа за да не бѫдете сами нито въ този, нито въ онзи свѣтъ. И следъ всичко това, хората ще говорятъ за гонение на сектантитѣ. Гонение ли? Дайте свѣтлина на хората, и тази свѣтлина сама ще прогони това, отъ което се плашите. Трѣбва ли да се плашите отъ вълка? Трѣбва ли да го стреляте? Щомъ видите вълка, свѣтнете му, и той ще избѣга. Вълкътъ бѣга отъ свѣтлината. Нищо друго не е въ състояние да го прогони. Нѣмате ли свѣтлина, плашите ли се отъ него, той ще ви нападне. Каквото човѣкъ мисли, това става: той мисли, че вълкъ ще го изяде, и наистина вълкъ го изяжда; той мисли, че сиромахъ ще стане, и става сиромахъ; той мисли, че ще се разболѣе, и се разболява; той мисли, че не може да свърши училище, и не свършва. Обаче, ако разумно вѣрва, Богъ ще благослови всичко, въ което вѣрва, и то ще стане. Всички живи сѫщества иматъ свой идеалъ, който тѣ преследватъ. Ако вѣрватъ въ своя идеалъ, тѣ ще го постигнатъ. Ако Богъ украсява дърветата, които сѫ временни, съ красиви цвѣтове и плодове, колко повече би украсилъ и благословилъ хубавото, благородното и възвишеното въ човѣка! Като говоря по този начинъ, азъ искамъ само да ви освѣтля, безъ да очаквамъ нѣщо отъ васъ. Казвамъ ви, че въ пѫтьтъ, по който вървите, ще ви натъкна на известни мѫчнотии, на хора, съ които ще изживѣете редъ неприятности и т. н. Вие трѣбва да знаете всичко това, за да избегнете ония нѣща, които ще ви спънатъ въ живота. Ако срещнете единъ хиромантикъ, или физиогномистъ, той ще ви каже всичко, каквото ще ви се случи въ живота, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ нѣща. Трѣбва ли да съжалявате за това? По линиитѣ на рѫцетѣ и по чъртитѣ на лицето, тѣ ще ви кажатъ, че еди-кой си день, часъ и минута, като минавате покрай нѣкое здание, ще падне нѣкоя греда отъ него и ще ви нарани силно. Или, еди-коя си година, като пѫтувате съ тренъ, ще стане дерайлиране на трена, и ако вие не слѣзете на нѣкоя по-предна гара, ще пострадате. Лошо ли е да знаете всичко това предварително? Ако сте разумни и държите връзка съ Бога, всичко това може да се избегне. Ще приведа единъ примѣръ на такова предсказване. Преди години, въ околностьта на Бургазъ, въ водитѣ на Черно море потъна единъ параходъ. Сѫщиятъ день единъ каракачанинъ, придружаванъ отъ кучето си, отивалъ на пристанището да си купи билетъ за пѫтуване съ този параходъ. Обаче, кучето му го хванало за дрехата и започнало усилено да го тегли. Той погледналъ къмъ кучето си, позамислилъ се, но направилъ нѣколко крачки къмъ гишето и си купилъ билетъ. Кучето пакъ започнало да го тегли за дрехата. Най-после той си казалъ: Ще послушамъ кучето, може би чрезъ него ме предупреждаватъ. Възможно е да ми се случи нѣкакво нещастие. Той отложилъ пѫтуването си за другъ день. И наистина, сѫщиятъ този параходъ потъна. Каракачанинътъ и кучето му избегнаха катастрофата, която сполетѣ парахода и неговия екипажъ. Въ дадения случай кучето бѣше астрологъ. То казваше на господаря си: Господарю, послушай ме, азъ съмъ ясновидецъ. Виждамъ, че този параходъ ще потъне. Ако влѣземъ въ него, и ти, и азъ ще потънемъ. Вѣрвай въ моята астрология! Не се срамувай отъ формата ми! Каракачанинътъ послуша кучето си, но после постоянно казваше: Моето куче спаси живота ми. Казвамъ: ние трѣбва да слушаме всѣки, който може да ни спаси, независимо това, дали той ще бѫде човѣкъ, или нѣкое животно. И като ни спаси, ние трѣбва да му благодаримъ, че ималъ добро желание да ни помогне. Сега и азъ казвамъ: не се качвайте на този параходъ, защото ще потъне, а заедно съ него и вие ще потънете. Не се качвайте на този параходъ, защото той ще потъне толкова навѫтре и далечъ отъ брѣга, че никой не ще може да ви помогне. Отложете пѫтуването си за другъ день, за следния параходъ, който се нарича параходъ на Божията Любовь. Капитанътъ на този параходъ се нарича капитанъ на Божията Мѫдрость. Качете се на този параходъ, ако искате да преминете океана и да отидете въ своето отечество. Съ този параходъ косъмъ нѣма да падне отъ главата ви. Мислете върху тѣзи въпроси, за да си изясните всичко онова, което става въ живота. При най-малкото свободно време, мислете върху Божията Любовь, върху Божията Мѫдрость и върху Божията Истина. Мислете върху отношенията, които сѫществуватъ между всички живи сѫщества. Всѣки трѣбва да знае, че Богъ го е пратилъ на земята, и затова всѣки день трѣбва да прави по едно малко добро, отъ никого невидено и незабелязано. Всички добрини, които не се виждатъ, се отбелязватъ въ невидимия свѣтъ. Тѣ се отбелязватъ не само въ невидимия свѣтъ, но и върху човѣшкото лице, както и на очитѣ, и на устата на човѣка. Не мислете, че това добро не се вижда и не се отпечатва. Всичко е отбелязано на човѣка: на главата, на лицето, на рѫцетѣ, на краката, на цѣлото му тѣло, както и въ движенията му. Това е наука, която трѣбва да се изучава. Казвамъ: който иска да изучава живота, той трѣбва първо да изучава себе си, а едновременно съ това и хората, тѣхнитѣ движения, тѣхнитѣ прояви. Има учени, които изучаватъ хората по лицето, по рѫцетѣ, по краката, по движенията имъ. Запримѣръ, апашитѣ, разбойницитѣ се познаватъ по това, какъ се обличатъ и събличатъ, какъ турятъ и свалятъ шапката си, какъ обуватъ и събуватъ обущата си и т. н. По тѣзи нѣща вие ще различите апаша отъ благодетелния човѣкъ. Учени хора сѫ посветили десетки години отъ живота си, за да изучаватъ хората по тѣхнитѣ външни движения и сѫ се добрали до ценни данни изъ тази область. Въ това отношение, съвременнитѣ хора иматъ по-голѣма свѣтлина отъ тази на миналитѣ поколѣния. Бѫдещитѣ хора пъкъ ще разполагатъ съ още по-голѣма свѣтлина отъ сегашнитѣ, докато дойде день, въ който нѣма да има скрито-покрито. Хората на бѫдещето нѣма да вършатъ престѫпления. Защо? Преди да извършатъ престѫплението, ще дойдатъ при тѣхъ добри хора, които ще виждатъ мисъльта имъ, и ще кажатъ: Това, което сте намислили да правите, не е добро. Трѣбва да се откажете отъ мисъльта, която храните, защото ще носите нейнитѣ тежки последствия. Следователно, за всѣко зло дѣло човѣкъ ще бѫде предупреденъ. За всѣки човѣкъ е опредѣлено, какво трѣбва да направи и кога трѣбва да го направи. Напримѣръ, когато нѣкоя мома стане за женене, започватъ да се явяватъ кандидати за нея. Дойде единъ момъкъ, работата не става; дойде втори, трети, пети — пакъ не се нарежда работата. Изредятъ се десетина момци, докато най-после момата се съгласи да се ожени за единъ отъ тѣхъ. Родителитѣ ѝ се чудятъ, какво става, че не се нарежда работата, Казвамъ: не е дошълъ още онзи момъкъ, който е опредѣленъ за момата. Той нѣколко пѫти е миналъ покрай нея, но тя не е обърнала внимание на него, защото е чакала другъ нѣкой. Тъй щото, който иска да се жени, той ще чака деня и часа, да дойде онзи, който му е опредѣленъ. Който иска да вземе министерски постъ, той ще чака деня и часа, който му е опредѣленъ за това. Доколкото зная, нито единъ отъ българскитѣ министри не е дошълъ на своя опредѣленъ день и часъ. Всѣки министъръ е заелъ поста си 23 деня по-рано, или по-късно. Като се проследи живота на България, въ политическо отношение, виждаме, че тукъ, както въ никоя друга държава, сѫ избити много отъ нейнитѣ държавници. Сѫщо така, нито единъ свещеникъ, нито единъ учитель не е дошълъ на своя опредѣленъ день и часъ. И следъ всичко това ще христианизиратъ младежьта. Не, не е този пѫтьтъ, по който трѣбва да се работи върху младото поколѣние. Съ това азъ не нападамъ религията. Преди всичко, религията не е нито българска, нито на кой и да е народъ. Религията е Божествено нѣщо. Следователно, да нападамъ религията, значи, да не я считамъ Божествена. Обаче, когато видя, че нѣщо не е нито Божествено, нито човѣшко, азъ го изнасямъ на разглеждане. И тъй, помнете следното нѣщо: човѣкъ дава малко, дяволътъ — много, а Богъ — нищо, или всичко. Като даде много, дяволътъ снима и дветѣ кожи отъ гърба на човѣка, а следъ това го заробва за три-четири поколѣния. Богъ или нищо нѣма да му даде, или всичко, но го оставя свободенъ, като царски синъ. И затова, казвамъ: не се заблуждавайте отъ малкото, което човѣкъ дава! Не се подкупвайте отъ многото, което дяволътъ дава! Дръжте се за нищото, или за всичкото, което Богъ дава! Това сѫ правила, които трѣбва да спазвате въ живота си. Освенъ тѣхъ, пазете и следнитѣ правила: Не ставайте точило! Не ставайте ножъ! Не ставайте и голѣмъ чукъ въ живота си! Направете си по едно малко чукче и по едно малко ножче, съ което да рѣжете хлѣба си, и го носете въ лѣвия си джобъ, а не въ дѣсния. Носите ли го въ дѣсния, може да се разгнѣвите нѣкога и да мушнете съ него нѣкой човѣкъ. Като го носите въ лѣвия джобъ, вие сте вънъ отъ тази опасность, защото лѣвата страна представя мекия, женския принципъ. Едно време женитѣ носѣха на шапкитѣ си голѣми игли. Тѣ трѣбваше да ги носятъ на лѣвата си страна, да не мушкатъ хората съ тѣхъ. „Той дойде презъ нощь при Исуса.“ Какъвъ урокъ трѣбва да вземемъ отъ посещението на Христа отъ Никодима? На онзи, който отива при Христа, душата трѣбва да е изпълнена съ единственото желание — да се учи. И Никодимъ трѣбваше да отиде при Христа, като ученикъ, и да каже: Учителю, азъ съмъ училъ нѣщо, но идвамъ при Тебе за нова свѣтлина, за ново знание. Каквото ми кажешъ, ще приложа въ живота си. Обаче, Никодимъ отиде при Христа, като голѣмецъ, и започна да му задава философски въпроси. На всички негови въпроси, Христосъ отговори: „Ако не се родите изново, нѣма да влѣзете въ Царството Божие.“ И вие понѣкога отивате при Христа, като Никодима, и казвате: Господи, не знаешъ ли, че азъ страдамъ? — Когато страдате, отивате при Христа да се оплаквате. Когато благувате, не отивате при Христа да сподѣлите благата си. Благородството на човѣка изисква да отива при Христа и въ единия, и въ другия случай. При това, страданията на хората още не съ много голѣми. Единъ день отивамъ на Витоша и правя наблюдения върху всичко, което се изпрѣчва на пѫтя ми. Достигна ме единъ селянинъ, препасанъ съ пушка презъ рамо; върви и мисли нѣщо. Както вървѣше, спъна се въ нѣщо, падна на земята, охлузи единия си кракъ. Въ този моментъ той съзрѣ нѣкѫде въ шубръцитѣ заекъ; скочи веднага, прицели се и го рани въ двата крака. Казвамъ: и той пострада, и заекътъ пострада, но не е право да се убиватъ зайцитѣ. Ще възразите, че заекътъ е животно, не чувствува като човѣка. Ако направите едно статистическо изчисление, ще видите, че никой стрелецъ, или ловджия не е придобилъ нѣкакво благо съ своята пушка. Който умишлено счупи крака на заекъ, или на друго животно, той ще получи своето възмездие до четвърто поколѣние. Нито едно престѫпление не е останало безнаказано. Това е доказано съ редъ примѣри изъ живота. Едно дете, отъ габровскитѣ села, видѣло петь малки лѣстовички въ едно гнѣздо и решило да си поиграе съ тѣхъ. Качило се на дървото, взело лѣстовичкитѣ въ рѫцетѣ си и слѣзло на земята. После му дошло на умъ да отрѣже езичетата имъ. Извадило ножчето си и извършило, каквото намислило. Като се върнало дома си, детето разправило на майка си, какво направило съ лѣстовичкитѣ. Майката се засмѣла и нищо не казала. Като видѣла една отъ комшийкитѣ си, тя казала: Знаешъ ли, какво направи днесъ моятъ Иванчо? Намѣрилъ петь малки лѣстовички въ едно гнѣздо и на всички отрѣзълъ езичетата. Отде му дойде на умъ да направи това нѣщо? Майката разправила този случай на съседката си и се засмѣла на геройството, което нейното дете проявило. Обаче, това дете расло, порасло, станало голѣмъ момъкъ. Единъ день този момъкъ се оженилъ и му се родили петь деца. Каква била изненадата и отчаянието на този баща, когато всичкитѣ му деца се родили нѣми! Ще кажете: Защо сѫ нѣми тѣзи деца? Защото преди години тѣхниятъ баща отрѣзалъ езичетата на петь малки лѣстовички. Това показва, че сѫществува единъ великъ законъ, великъ моралъ, който регулира всички явления въ живота и въ природата. Единъ кръчмарь, отъ село Чатма, разправяше следната случка. На една отъ гредитѣ въ кръчмата му, две лѣстовички си правили гнѣзда. Едната отъ тѣхъ, въ продължение на две недѣли, ходѣла да събира каль, сламки, да направи гнѣздото си. Отивала, връщала се, но забелѣзвала, че материалътъ ѝ все недостигалъ. Какво ставало, кой взималъ материала отъ гнѣздото ѝ, не могла да разбере — все продължавала да събира и да пренася калчица за гнѣздото си. Обаче, другата лѣстовичка дебнѣла, когато първата отивала да търси материалъ за гнѣздото си, и въ това време се отправяла къмъ гнѣздото ѝ, взимала отъ готовия материалъ и го занасяла въ своето гнездо. Единъ день, като се върнала първата лѣстовичка, съ сламки въ устата си, заварила другата лѣстовичка въ нейното гнѣздо, че краде отъ нейния материалъ. Едва сега тя разбрала, кой билъ крадецътъ. Хвърлила се върху нея и се започнала борба. Въ тази борба дветѣ лѣстовички паднали на земята. Като видѣла това нѣщо, котката на кръчмаря се спуснала къмъ лѣстовичкитѣ и задушила едната отъ тѣхъ. Кръчмарьтъ следилъ цѣлата история, и какво било неговото очудване, когато видѣлъ, че задушената лѣстовичка била онази, именно, която на готово взимала калчица и сламки отъ другата лѣстовичка. Следователно, законътъ на Великата Правда следи за всичко, което става въ свѣта и, споредъ дѣлата, въздава всѣкиму заслуженото. Никой нѣма право да си играе съ този Божественъ законъ! Никой нѣма право да рѣже езичетата на лѣстовичкитѣ! Нито лѣстовичката има право да краде материала, който друга лѣстовичка събира за гнѣздото си. Какво ще кажете тогава за онѣзи, които крадятъ не калчица и сламки, но много по-голѣми нѣща? Ново възпитание трѣбва да се даде на младото поколѣние! Само новата мисъль, новата свѣтлина може да направи човѣка здравъ, да събуди въ него великото, идеалното, което е вложено въ душата му. — Какъ ще постигнемъ това? — Къмъ старото прилагайте новото и, както растенията, превръщайте мъртвата материя въ жива. Бѫдете творители на бѫдещитѣ форми. Ние сме творители въ свѣта; ние градимъ, ние създаваме великото, красивото въ свѣта. Докато ние сме въ България и работимъ, българитѣ могатъ да бѫдатъ сигурни за своето сѫществуване и благоденствие. Въ който день ние напуснемъ България, отъ нея нищо нѣма да остане. България ще се превърне въ пустиня. Това всички трѣбва да знаятъ! Нека се напишатъ тия мои думи въ Божествената книга. Всички трѣбва да знаятъ, че това дѣло е Божие. Ако българитѣ не изпълнятъ волята Божия, тѣ ще изпитатъ на гърба си закона на непослушанието. Мнозина искатъ да докажа това. Нѣма какво да доказвамъ. Вие ще бѫдете свидетели на това време, ще видите, какво ще стане, и тогава ще си спомните, че моитѣ думи съ били вѣрни. Тогава всички ще разбератъ, че Божиитѣ закони не се измѣнятъ. Всѣки трѣбва да служи на високъ идеалъ! Като служи на този идеалъ, той ще приложи закона на любовьта и къмъ своя народъ. При това положение, всѣки може да бѫде патриотъ, всѣки може да бѫде министъръ, или какъвъ и да е, но като човѣкъ съ власть, той нѣма да убива, нѣма да беси, нѣма да затваря хората въ „Обществената безопасность,“ нѣма да изнасилва никого. Който още продължава да върши тия нѣща, той самъ ще носи последствията имъ. Никой да не се лъже съ мисъльта, че както нѣкога Христосъ понесе грѣховетѣ на хората, така и днесъ ще бѫде. Не, сега законътъ е другъ. Днесъ всѣки самъ ще понесе последствията на своитѣ грѣхове и престѫпления. За тази цель ще му се дадатъ условия да изкупи своитѣ грѣхове и престѫпления. — Какъ? — Като възприема Божията Любовь. Това значи: само Божията Любовь е въ сила да заличи грѣховетѣ и престѫпленията на човѣка, но при условие, че въ душата му е станалъ превратъ, и той бѫде готовъ въ името на тази Любовь да се прости и примири съ всички хора. Въ името на Божията Любовь всички хора — мѫже, жени, деца, учители, свещеници, държавници, — трѣбва да си подадатъ рѫка. Тогава всички хора ще бѫдатъ здрави; на земята ще настане плодородие, и заемътъ ще дойде. И сега може да се направи заемъ, но какъ? Америка ще даде заема на Англия, която ще задържи известна комисионна. Англия ще го даде на България, която сѫщо ще задържи известна комисионна. Кое е по-добре за България: да получи заема направо отъ Америка, или посрѣдствено? Следователно, между Бога и човѣшката душа не трѣбва да застава никакъвъ човѣкъ, никакъвъ посрѣдникъ. Това значи свобода. Обаче, ако нѣкой пожелае, да вземе съ себе си даденъ човѣкъ, той трѣбва да го постави или налѣво, или надѣсно отъ себе си, но по никой начинъ предъ себе си. При това, ако е жена, трѣбва да я постави отъ лѣвата си страна; ако е мѫжъ — отъ дѣсната си страна. Едно трѣбва да знаете: вие сте дошли на земята да вършите волята Божия. Който върши волята Божия, той може да разчита на помощьта на всички добри и разумни сѫщества. Който не върши волята Божия, той не може да разчита на ничия помощь. Това не значи, че никой не иска да му помага, но стомахътъ на този човѣкъ е слабъ и не може да носи. Ако му дадете да пренесе нѣколко килограма жито, той не може самъ да ги пренесе, ще търси или човѣкъ, или кола, или нѣкое товарно животно. Не, всѣки трѣбва да върши това, което е по силитѣ му. Въ свѣта сѫществува единъ вѫтрешенъ, великъ моралъ, който всѣки трѣбва да спазва въ живота си. Запримѣръ, впрѣгамъ коня си и излизамъ на разходка. Като дойда до нѣкаква височина, слизамъ отъ коня си и тръгвамъ пешъ. Не е Божествено да измѫчвамъ коня си да ме носи по височинитѣ. Като дойда на равно мѣсто, азъ пакъ се качвамъ на коня и продължавамъ пѫтя си. Като ме заведе до опредѣленото мѣсто, слизамъ отъ коня, потупвамъ го и му благодаря за услугата, която ми е направилъ. Казвамъ: ако трѣбва да благодаримъ на коня, на вола за сторената ни отъ тѣхъ услуга, колко повече всѣки моментъ трѣбва да благодаримъ въ душата си и за най-малкото добро, което нѣкой човѣкъ ни е направилъ! А колко повече трѣбва да благодаримъ на Бога за всичко, което ни е далъ и направилъ за насъ! Който възприеме Божията Любовь, той ще оправи всичкитѣ си работи — лични, семейни, материални; той ще има помощьта на добритѣ хора не само въ България, но и отъ невидимия свѣтъ. Божията Любовь изключва всички недоразумения, всички обиди, всички огорчения. Трѣбва ли да нападате хората? Ама нѣкой казалъ нѣщо лошо за васъ. Какво отъ това? Когато говорятъ за мене лоши работи, казвамъ: това сѫ комари, които кацатъ върху носа ми. Ще махна съ рѫка и ще се освободя отъ тѣхъ. Вървя изъ улицитѣ и насреща ми иде единъ волъ, който маха опашката си налѣво-надѣсно. Какво трѣбва да направя? Ще се отбия отъ пѫтя си. Животно е той, ще му сторя пѫть да мине. Разумниятъ човѣкъ не трѣбва да си служи съ метода на Никодима, на този горделивъ духъ. „Той дойде презъ нощь при Исуса.“ Значи, не трѣбва да се отива при Христа вечерь, както Никодимъ направи. Идете при Христа презъ деня и не Му разправяйте страданията си, но помолете Го да ви помогне. Обърнете се къмъ Христа като къмъ нѣкой богатъ и добъръ човѣкъ, съ молба да ви помогне. Следователно, не разправяйте на хората за своитѣ страдания, но помолете се, ако могатъ, да ви помогнатъ. — Ама ще могатъ ли да ни помогнатъ? — Оставете съмнението настрана, то нѣма да ви помогне. Въ много хора съмнението е пуснало дълбоки корени; тѣ нека сами се разправятъ съ съмнението си. Въпросътъ е до онѣзи хора, които иматъ жива вѣра. Тѣ сѫ младитѣ хора, за които е дошло вече време да се повдигнатъ. Подъ думата „младъ“ азъ разбирамъ всѣки човѣкъ, билъ той младъ или старъ, който мисли по новия начинъ, и на когото сърцето е пълно съ топлина, умътъ — съ свѣтлина, а волята — съ животъ. Днесъ времето тече бързо, а съ него заедно и мисъльта. Споредъ новитѣ разбирания на хората, Богъ не живѣе вънъ, на небето нѣкѫде, както едно време сѫ мислили, но Той живѣе въ сърцата, въ умоветѣ, въ душитѣ и въ духа на хората. Единъ е Той! Философитѣ казватъ: Не търсете Бога на небето! Той не е тамъ. Не Го търсете и на звездитѣ. И тамъ не е. Не Го търсете въ силнитѣ и въ ученитѣ хора! И тамъ не е. Не Го търсете и въ физическитѣ сърца на хората, които постоянно се промѣнятъ! И тамъ не е. Търсете Го, обаче въ онова сърце и въ онзи умъ, които се намиратъ въ човѣшката душа! Тамъ е Той. И когато ви проговори само една дума, тя е толкова мощна, толкова велика, че ще бѫде въ сила да ви възкръси. И сега, на онѣзи хора, които сѫ наскърбени, които сѫ изгубили смисъла на живота, казвамъ: Направете единъ малъкъ опитъ съ Божията Любовь, да видите, какви резултати ще имате. Ще срещнете хора отчаяни, които отиватъ да се давятъ, да се бесятъ, да вършатъ престѫпления. Спрете ги и се разговорете съ тѣхъ. Запитайте ги, защо искатъ да се самоубиватъ. Единъ ще ви каже, че има да дължи нѣкому и не може да изплати дълга си. Другъ ще ви каже, че жена му го напуснала. Спрете се при единия и му помогнете, както и съ каквото можете. Спрете се при другия, поговорете му малко, кажете му да се помоли. Най-после помогнете му и вие съ нѣщо. Ще видите, че тия хора ще се насърдчатъ, ще се откажатъ отъ мисъльта за самоубийство. По този начинъ вие печелите приятели, създавате красиви връзки помежду си. Това изисква новото учение. Този е Божествениятъ пѫть. Обаче, никой не трѣбва да знае, какво сте направили. Досега азъ съмъ ималъ само единъ подобенъ случай въ живота си. Срещнахъ едного, който отиваше въ гората да се беси. Спрѣхъ го и го запитахъ: Де отивашъ? — Остави се, много ми е тежко, дошълъ съмъ до пълно отчаяние, решилъ съмъ да туря край на живота си. — Защо? — Жена ми избѣга отъ мене и ме напусна. — Не бой се! Ти си добъръ човѣкъ; искашъ да направишъ нѣщо много силно, да се обесишъ отъ любовь къмъ жена си. Не се безпокой, тя ще се върне. Тя се е пошегувала съ тебе. Азъ разбирамъ тази работа, и зная, че ще се нареди добре. Следъ това срещнахъ жена му и я посъветвахъ да се върне при мѫжа си, при децата си, да гледа кѫщата си. Днесъ Божествената Любовь ви срѣща и казва: О, Израилю, хора на 20 вѣкъ, върнете се отъ кривитѣ си пѫтища! Каквото пожелаете въ името Божие, ще ви се даде. Откажете се отъ кривитѣ си мисли и чувства, отъ неправилнитѣ желания да се самоубивате! Откажете се отъ стария си навикъ да се одумвате! Дайте мѣсто на Божията Любовь въ душитѣ си, и ще приемете Божието благословение! 20. Беседа отъ Учителя, държана на 22 януари, 1928 г. София. — Изгрѣвъ.
  18. Ани

    1928_01_15 Заветътъ

    От томчето "Ни мъж, ни жена" Сила и живот, X серия, т.2,(1927-1928), Издание 1933 г., София Книгата за теглене на PDF Съдържание Заветътъ „Господъ Богъ вашъ направи заветъ съ насъ въ Хоривъ.“ Второзаконие 5:2. Петата глава отъ Второзаконието представя единъ скѫпоцененъ камъкъ, заровенъ дълбоко нѣкѫде въ земята. Всичко, което е писано въ Стария Заветъ, не е валидно за всички времена и епохи, обаче, въ него има истини, които сѫ надживѣли времето си, вследствие на което, когато и да се четатъ или казватъ, тѣ иматъ своята цена и своето значение. Тѣ сѫ валидни за всички времена и епохи, за всички хора и народи. „Господъ Богъ вашъ направи заветъ съ насъ въ Хоривъ.“ Нѣма по-великъ актъ въ свѣта отъ този, да се направи заветъ, договоръ между две разумни сѫщества. Това, което осмисля живота, което внася радость и миръ въ човѣшката душа, сѫ разумнитѣ отношения между всички живи сѫщества. Азъ взимамъ думата разумность въ широкъ смисълъ. Разумниятъ човѣкъ е съвършенъ въ постѫпкитѣ си. И ако понѣкога се забелѣзва нѣкакво несъвършенство въ него, това се дължи на материалитѣ, съ които работи. Когато вещиятъ писарь пише, и дойде нѣкой отъ вънъ, бутне рѫката му, той направи нѣкаква погрѣшка, но вината не е въ него. Причината за погрѣшката е външна. Нѣкое неразумно сѫщество е бутнало рѫката му. Обаче, този вещъ писарь е въ състояние самъ да изправи погрѣшката си. Следователно, разумниятъ човѣкъ всѣкога изправя нѣщата, а глупавиятъ — разваля. Каквото и да дадете на глупавия човѣкъ, въ края на краищата, той все ще го развали: и най-хубавата дреха да му дадете, той ще я развали; и най-доброто управление да му дадете, той ще го развали; и най-разумната религия да му дадете, той ще я развали; и най-добрата наука да му дадете, той ще я развали. И обратно: каквото дадете на разумния човѣкъ, той ще го запази и усъвършенствува. „Господъ Богъ вашъ направи заветъ съ насъ въ Хоривъ.“ Отъ времето на Мойсея до днесъ сѫ се изминали повече отъ три хиляди години. Какво представятъ тия три хиляди години? Тѣ сѫ три Божествени дни. Значи, отъ времето на Мойсея до днесъ сѫ се изминали три Божествени дни. Тъй щото, за Бога хиляда години сѫ като единъ день, но колко интенсивенъ трѣбва да бѫде този день, въ който може да се внесе опитностьта на тия хиляда години! Това показва че пѫтьтъ на човѣшкото развитие е дълъгъ. Питамъ: какво се разбира въ съвременната наука подъ думата развитие или еволюция? Подъ думата еволюция се разбира изминаване на дълъгъ пѫть, съ цель да се придобие нѣщо. Обаче, отъ придобивка до придобивка има разлика. Ако нѣкой човѣкъ въ своя еволюционенъ пѫть е успѣлъ да развие едно грамадно тѣло, като това на предпотопнитѣ животни, де ще се ползува отъ тази придобивка? Или, ако въ своя еволюционенъ пѫть човѣкъ успѣе да намали тѣлото си толкова, че да се превърне въ микробъ, който съвременната наука едва съ микроскопъ може да разглежда, какво се ползува отъ тази придобивка? Какво ще се ползува човѣкъ, ако има грамадно, или пъкъ, ако има малко тѣло? Ако тѣлото на нѣкое животно е грамадно, но сѫщевременно е разумно, това разбирамъ. При това положение то ще принесе голѣма полза на човѣчеството. Обаче, ако тѣлото на нѣкое животно е микроскопическо, но сѫщевременно неразумно, то ще принесе голѣма вреда на човѣчеството. Вземете, напримѣръ, бубоническата чума. Микробътъ на тази болесть е много малъкъ, но причинява голѣми пакости и вреди на хората. Това микроскопическо сѫщество е въ състояние да вдигне на кракъ цѣла култура, като съвременната: всички лѣкари, всички учени, всички религиозни хора се въорѫжаватъ — навсѣкѫде поставятъ карантина. Де се крие силата на това малко сѫщество? И следъ всичката тази тревога, хората ще се примирятъ и ще кажатъ, че болеститѣ били за тѣхъ. Не, болеститѣ не сѫ за всички хора, но само за онѣзи, които се отклоняватъ отъ Божия пѫть. Въ този смисълъ, лѣкаритѣ сѫ необходими само за грѣшнитѣ хора, но не и за праведнитѣ. Праведниятъ е лѣкарь самъ на себе си, а грѣшниятъ се нуждае отъ много лѣкари около себе си, и то все специалисти. Ще кажете: Когато хората станатъ праведни, нѣма да има вече нужда отъ медицина, отъ никакви лѣкари. Не, и тогава ще има лѣкари, и тогава ще сѫществува медицина, но за праведнитѣ, за добритѣ хора. Наскоро дохожда при мене единъ нашъ приятель, който ме запита: Какво да правя за да сполуча въ живота си? — Ако искашъ да сполучишъ, не ставай нито ножъ, да те точатъ, нито точило, ти да точишъ другитѣ, нито пъкъ да носишъ голѣмъ чукъ въ рѫцетѣ си. Защо? Ако си ножъ или точило, отъ дългото употрѣбение единъ день съвсемъ ще се изхабишъ, нищо нѣма да остане отъ тебе. Ако носишъ голѣмъ чукъ въ рѫцетѣ си и не можешъ да си служишъ съ него, както трѣбва, този чукъ ще стане причина единъ день да те пребиятъ съ него. Какво ще спечелишъ отъ тѣзи положения? Нищо нѣма да спечелишъ. Азъ наричамъ съвременната култура — „култура на ножа, на точилото и на голѣмия чукъ.“ Казвате: Точилото трѣбва да се върти, ножътъ трѣбва да се точи, а чукътъ трѣбва да се вдига и слага. Точилото се върти, но се изхабява; ножътъ се точи, но се изтрива; чукътъ се вдига и слага, но и пакости върши. И човѣшкиятъ животъ се върти като точилото, но съ своитѣ мисли и чувства човѣкъ изхабява мозъка и сърцето си, и като достигне 80 годишна възрасть, казва: Остарѣхъ вече, свърши се моятъ животъ, но не разбрахъ смисъла му. Какво разбираме подъ думата старость? Тъй както хората разбиратъ старостьта, тя е резултатъ на напразно изразходване на Божествената енергия въ човѣка. Който пилѣе тази енергия безразборно, той преждевременно остарява. Какво остава на този човѣкъ? Не му остава нищо друго, освенъ да излѣзе отъ тѣлото си, т. е. да съблѣче старата си дреха и да облѣче нова, както змията съблича старата си кожа и се облича въ нова. Щомъ се види голъ, съблѣченъ, този човѣкъ ще каже: Всичко се свърши съ мене! — Да, съ грѣшника всичко се свършва. И тъй, съвременнитѣ хора трѣбва да се домогнатъ до правата философия на живота. Само тази философия ще имъ даде истински разбирания за живота и за смъртьта. Когато водата въ нѣкоя рѣка замръзне и се превърне въ ледъ, тази рѣка може да каже: Свърши се моятъ животъ! До кога? Докато дойде пролѣтьта. Щомъ пролѣтьта дойде, и слънцето започне по-силно да пече, животътъ на рѣката отново дохожда. Тогава пъкъ ледътъ ще каже: Всичко е свършено съ мене! До кога? Докато дойде зимата. Значи, при специални условия, водата има свойството да замръзва при студъ, при низка температура; и отъ ледъ, да се превръща въ течность, при слънчевата топлина, или при висока температура. Какво лошо има въ това, че водата може да замръзва, да се превръща въ ледъ, ледътъ пъкъ да се разтопява, да се превръща въ течность, и после течностьта да се превръща въ пара? Когато тѣзи процеси сѫ физически и ставатъ само съ материята на тѣлата, тѣ сѫ добри, никой не се оплаква отъ тѣхъ. Обаче, когато тѣзи процеси ставатъ въ психиката на човѣка, тогава не е добре. Тѣзи промѣни причиняватъ известни болки на човѣка. Причината за тѣзи болки се дължи на външнитѣ енергии, които нахлуватъ въ организъма, но срѣщатъ известно вѫтрешно съпротивление. Това съпротивление, именно, причинява болезнено състояние въ организъма. Когато външнитѣ енергии влизатъ свободно въ човѣшкия организъмъ, безъ никакво вѫтрешно съпротивление, човѣкъ изпитва въ себе си пълна хармония. При това положение, никакви болки не сѫществуватъ. „Господъ Богъ вашъ направи заветъ.“ Значи, най-важното въ живота на човѣка е договорътъ, заветътъ съ Бога. Този договоръ не е нѣщо, като 14-тѣ точки на Уйлсона. Когато Уйлсонъ излѣзе предъ свѣта съ своитѣ 14 точки, всички казаха: Ето една сигурна работа!— Колко сигурна излѣзе тази работа? Колко отъ тия точки се приложиха? И германскиятъ императоръ даде нѣкакви обещания на българитѣ, но колко отъ тия обещания се изпълниха? Какво показва това? Това показва, че договоритѣ, които двама души си даватъ на земята, не сѫ нищо друго, освенъ сапунени мѣхури. Колкото сапунениятъ мѣхуръ може да живѣе, толкова и обещанията на тия хора ще се реализиратъ. Азъ бихъ желалъ да зная, откакъ свѣтътъ сѫществува, колко отъ договоритѣ, между разнитѣ държави сѫ уцѣлѣли. Египетъ е правилъ договори, Асирия е правила договори, но де сѫ тѣзи държави днесъ? Не само договоритѣ имъ сѫ изчезнали, но и самитѣ държави вече не сѫществуватъ. Не само Египетъ и Асирия, но и държавитѣ въ новитѣ времена сѫ правили и правятъ договори, които сѫщо така не сѫ уцѣлѣли. Обаче, установи ли се договоръ между Бога и човѣка, той непременно уцѣлява. Силата на еврейския народъ се дължи на договора, който Богъ е направилъ съ тѣхъ въ миналото. Този договоръ лежи дълбоко нѣкѫде въ неговото подсъзнание. И ако може да се почерпи единъ добъръ примѣръ отъ еврейския народъ, той се заключава въ това, че основата, ядката на еврейския животъ се опира здраво върху принципитѣ, които Мойсей имъ е далъ. Тази е една отъ добритѣ чърти на еврейския народъ. Колкото лошо да се говори за еврейския народъ, статистиката, обаче, показва, че развратътъ между този народъ е само 5%. Отъ друга страна, при каквито климатически условия да го поставятъ, той издържа. Евреитѣ не сѫ много напредничави, но сѫ много издържливи. Издържливостьта имъ се дължи на това, че спазватъ всичко онова, което Мойсей имъ е оставилъ. Въ това, именно, седи тѣхната сила. Докато човѣкъ остава вѣренъ на идеала на своята душа, дотогава той ще запази своята издържливость. Щомъ измѣни на този идеалъ, съ него заедно ще изгуби и своята издържливость. Следователно, ако еврейскиятъ народъ изгуби нѣкога своитѣ вѣрвания, той ще изгуби и своята издържливость. Възъ основа на това, казвамъ: всѣки човѣкъ трѣбва да има известни възгледи, известни убеждения, на които никога да не измѣня. Какви ще бѫдатъ тѣзи възгледи, какви имена ще носятъ, не е важно. За човѣка е важно, неговитѣ убеждения да го повдигатъ, да му даватъ сила правилно да расте и да се развива. Запримѣръ, ще срещнете въ живота разбойници — материалисти и религиозни хора, сѫщо материалисти. И еднитѣ обиратъ и крадатъ, и другитѣ обиратъ и крадатъ. Каква полза отъ това, че първитѣ не вѣрватъ въ Бога, а вторитѣ вѣрватъ? Ще срещнете безвѣрници, които колятъ говедата, овцетѣ и ги ядатъ; ще срещнете и вѣрващи, които правятъ сѫщото. Ще кажете, че по-добре е за вола, да го заколи и изяде вѣрващъ човѣкъ, отколкото безвѣрникъ. Вие казвате това, но я запитайте вола, какво е неговото мнение по този въпросъ. Волътъ ще отговори: Азъ бихъ желалъ никой да не пипа кожата ми — нито религиознитѣ, нито материалиститѣ. Нека и еднитѣ, и другитѣ да ме оставятъ на свобода и да уважатъ моитѣ идеи. Казвате за нѣкой човѣкъ, че е материалистъ. Питамъ: вие какви сте? — Ние сме религиозни, набожни, вѣрваме въ Бога. — Вѣрвате въ Бога, но колите вола по сѫщия начинъ, както и материалиститѣ, които не вѣрватъ въ Бога. При това, религиознитѣ знаятъ, че Богъ е казалъ „Не убий!“ Който коли волъ, прави сѫщото, както онзи, който убива човѣкъ. Съвременнитѣ християни, които отъ преди две хиляди години сѫ тръгнали следъ Христа, а отъ преди три хиляди години знаятъ заповѣдитѣ Божии, казватъ за вола: Волъ е той, животно е, не чувствува нѣщата като човѣка. Съ тѣзи думи тѣ се успокояватъ и продължаватъ да колятъ воловетѣ. Не е само това. Днесъ хората сѫ дошли до положение да се убиватъ едни други, като мухи, и после казватъ: Нѣма нищо, избиха се много хора, но други ще се родятъ. — Значи, нека майкитѣ раждатъ и отглеждатъ деца, а другитѣ да ги убиватъ. Не, това не е правата философия на живота. Едно трѣбва да се знае: има единъ вѫтрешенъ законъ, който държи отговорни всички народи, общества и хора за тѣхнитѣ постѫпки. Има единъ вѫтрешенъ договоръ, сключенъ въ живота, за неизпълнението на който всѣки човѣкъ ще бѫде сѫденъ. Единъ день, когато човѣкъ напусне земята, ще дава отчетъ за всички свои дѣла. Невидимиятъ свѣтъ е опредѣлилъ два вида ангели, които да посрѣщатъ хората отъ земята. Еднитѣ ангели сѫ свѣтли, а другитѣ — тъмни, черни. Дѣлата на човѣка опредѣлятъ, кои ангели да го посрещнатъ. Свѣтлитѣ ангели водятъ човѣка въ двореца, при царя, дето му даватъ богато угощение. Тъмнитѣ ангели го водятъ въ обществената безопасность. И въ обществената безопасность угощаватъ човѣка, но само следъ като го простратъ на земята, съ лицето надолу. Като стане отъ земята, той казва: Втори пѫть не искамъ да помисля за такова угощение. При всички престѫпления, хората пакъ ще намѣрятъ нѣщо, съ което да се оправдаватъ. Тѣ казватъ: Такава е културата! Не, това не е култура, нито цивилизация. Това е грѣховно състояние, въ което хората сѫ изпаднали и, отъ което малцина могатъ да излѣзатъ. Ако е въпросъ за култура, хиляди години преди падането на човѣчеството е сѫществувала такава, но тя е била култура на радость и веселие. Всички живи сѫщества сѫ се кѫпѣли въ радость и веселие, всички ангели сѫ пѣли и хвалили Господа. Коя е причината, че тази култура днесъ не сѫществува? Въ тѣзи времена е станала нѣкаква вѫтрешна катастрофа, вследствие на което всички планети въ слънчевата система съ измѣнили своята ось. И земята е измѣнила осьта си, наклонила се е на 23°. Числото 23 е символъ на размирие. Значи, земята е мѣсто на размирие. Въ никоя друга планета не сѫществува такова размирие, каквото въ нашата земя. Когато сѫщества отъ други планети искатъ да разбератъ, какво нѣщо е размирието, тѣ слизатъ на земята. Който иска да научи тия специфични разбирания, нека дойде на земята, да прекара единъ четиригодишенъ курсъ по правнитѣ науки. Само на земята може да се изучи размирието, въ всичкитѣ му подробности и вариации. Съвременнитѣ учени констатиратъ само, че земята е наклонила осьта си на 23°, но повече нищо не казватъ. Какъ се е отразило това наклонение на земната ось върху живота на хората, по това нищо не говорятъ. Обаче, между наклонението на земната ось къмъ нейната еклиптика и моралния животъ на хората, сѫществува известна зависимость. Това наклонение на земната ось е създало единъ упадъкъ въ моралния животъ на хората. На какво се дължи този упадъкъ? Той се дължи на обстоятелството, че при това отклонение на земната ось, земята се намира въ такова положение, че чрезъ особена събирателна леща привлича само отрицателнитѣ козмически енергии отъ пространството, а отблъсква положителнитѣ. Споредъ наклона на своята ось, земята днесъ нѣма възможность да привлѣче положителнитѣ, възходещитѣ козмически енергии. Тази е причината, поради която хората днесъ сѫ повече лоши, отколкото добри. Единъ день, когато земната ось се изправи, земята ще има друга събирателна леща, чрезъ която ще привлича положителнитѣ енергии на козмоса. Сега, ако разглеждате лицето на вълка и това на овцата, ще видите, че ѫглитѣ на лицата имъ сѫ съвършено различни. Вълкътъ е грубъ, жестокъ, защото ѫглитѣ на неговото лице събиратъ отрицателнитѣ сили въ природата. Ѫглитѣ по лицето на овцата пъкъ сѫ такива, че събиратъ главно положителнитѣ сили въ природата, затова тя е кротка. Казвате: Богъ създаде вълка и овцата; следователно, тѣ не сѫ виновни за ѫглитѣ на своитѣ лица. Това не е вѣрно. За сегашното устройство на главитѣ на вълка и на овцата има редъ вторични причини, които сѫ въ връзка съ развитието на битието. Като се разглеждатъ тия нѣща, ще се разбере, защо вълкътъ е станалъ вълкъ, и овцата — овца. Вълкътъ и овцата впоследствие сѫ станали такива, каквито днесъ ги срѣщаме. Когато искатъ да кажатъ нѣщо лошо за нѣкой човѣкъ, казватъ: Той е цѣлъ вълкъ. Значи, въ овълчаването има нѣщо разумно, което е работило въ противоположность на Божественитѣ закони. Когато казватъ, че нѣкой човѣкъ е цѣла овца, това показва, че и въ овчедушието има нѣщо разумно. Казвате: Човѣкъ не трѣбва да бѫде овца. Да, не трѣбва да бѫде овца, но още повече не трѣбва да бѫде вълкъ. Ако имате общества само отъ вълци, каква култура ще бѫде тѣхната? Тѣзи вълци трѣбва да се хранятъ съ нѣщо, но съ какво? Тѣ не обичатъ трева, месо обичатъ, и то главно овче. Какво ще правятъ тия вълци, ако нѣма достатъчно овце за всички? Съвременнитѣ хора сѫ дошли до една дилема, до единъ кръстопѫть, и нито напредъ вървятъ, нито назадъ се връщатъ. Евангелиститѣ казватъ: „Повѣрвайте въ Господа Исуса Христа, и ще бѫдете спасени.“ Питамъ: какво се ползува вълкътъ отъ своята вѣра, че за да измѣни характера си, трѣбва да се храни съ овце? Тази вѣра не може да го спаси, не може да го видоизмѣни. За да не бѫде вълкъ, лицето му трѣбва коренно да се измѣни. Ако срещу нѣкой човѣкъ насочите една пушка, той непременно ще пострада отъ нейнитѣ куршуми. Дали знае действието на пушката, или не, тя не се интересува отъ това, Веднъжъ направена, нейната задача е да убива. И вълкътъ е построенъ така, че дето срещне овце, напада. Тъй щото, ако въ дадено общество се проповѣдватъ известни принципи, които подтикватъ хората къмъ правене на пушки, на разни огнестрелни орѫдия, за това има редъ причини. Пушката крие въ себе си известна динамическа сила, която всѣки моментъ може да се изяви навънъ, както бомбата, — при най-малко сътресение може да експлодира. Сѫщо такава динамическа сила се крие и въ човѣка. Тази сила е гнѣвътъ. По-разрушителна сила въ човѣка отъ гнѣва нѣма. Гнѣвътъ е неестествена сила, която руши. Гнѣвъ и негодувание не сѫ едно и сѫщо нѣщо. Негодуванието е естествена сила, която не руши, но изправя работитѣ. Обаче, като се разгнѣви, човѣкъ моментално кипва и е готовъ да разруши всичко, което се изпрѣчи на пѫтя му. Ако нѣкой човѣкъ е причина за неговия гнѣвъ, той казва: Азъ ще ти дамъ да разберешъ, кой съмъ! — Какво ще направи? На кого ще напакости? На себе си. Въ самия него се предизвиква пожаръ, експлозия, следъ която съ седмици не може да дойде на себе си. Питамъ: защо тази сила, гнѣвътъ — не се впрегне на работа да извърши нѣщо полезно? Ако човѣкъ се гнѣви по единъ пѫть презъ годината, както и да е, но ако се гнѣви по десеть пѫти на день, този гнѣвъ не е на мѣстото си. Съвременнитѣ хора сѫ станали неврастеници поради това, че често се гнѣвятъ. И следъ всичко това, тѣ търсятъ лѣкъ противъ неврастенията. Лѣкаритѣ препорѫчватъ инжекции и разни лѣкарства противъ неврастенията, но въ края на краищата, нищо не помага. Казвамъ: ако искате да излѣкувате неврастенията си, престанете да се гнѣвите! — Какъ?— Ще приложите волята си. — Не можемъ съ воля да преодолѣемъ себе си. — Думата „не мога“ е илюзорна. Въ разумния свѣтъ тя не сѫществува. Казвамъ нѣкому: преплавай тази рѣка и мини на срещния брѣгъ. — Не мога да я преплавамъ. — Ще видишъ, че можешъ. По едно време се образува хайка срещу този човѣкъ, и десетина души започватъ да го преследватъ. Той хуква да бѣга, дохожда до сѫщата рѣка, хвърля се въ водата, преплава я и веднага се намира на другия брѣгъ. Значи, това, което въ първия случай бѣше невъзможно, въ втория случай стана възможно. И тъй, понеже Господъ вижда, че доброволно хората нѣма да влѣзатъ въ Царството Божие, затова е турилъ разбойници да ги гонятъ, да ги заставятъ на сила да влѣзатъ въ Царството Божие. Днесъ и праведниятъ служи на Бога, не толкова отъ голѣма любовь къмъ Него, но защото разбойници го гонятъ. Като премине рѣката, той казва: Слава Богу, че можахъ да мина на другия брѣгъ на рѣката. Богъ ме спаси отъ тия разбойници. Споредъ мене, праведниятъ преплава рѣката, благодарение на разбойницитѣ, които го гониха. Той повѣрва въ тѣхната сила и можа да преплава рѣката. Казвате: Безъ страдания не може ли да се служи на Бога? — Безъ страдания не можете да преплавате рѣката. Страданията правятъ хората смѣли и решителни. Въ първо време страданията ги правятъ малодушни, но като пострадатъ повече, тѣ уякватъ и ставатъ герои. Такъвъ примѣръ имаме въ борбата на нашата лоза съ филоксерата. Въ първо време филоксерата изсушаваше лозата, но въ 12 годишната ѝ борба съ своя неприятель — филоксерата, лозата придоби имунитетъ, уякна, и днесъ вече не се подава на нейното действие. Дълго време нашата лоза се борѝ съ филоксерата на научна почва, докато най-после си изработи серумъ противъ нея. При това положение, филоксерата се отказа да преследва лозата. Българитѣ направиха грѣшка, като замѣниха нашата лоза съ американската. Тѣ трѣбваше да почакатъ 12 години, докато лозата мине презъ процеса на страданията, презъ което време тя щѣше да уякне и да се приспособи къмъ труднитѣ условия на живота. Обаче, тѣ прибързаха, замѣстиха я съ американска лоза, която, наистина, много грозде дава, но и много трудъ и работа изисква. Съвременнитѣ културни хора се намиратъ въ положението на американската лоза, присадена на българска почва, но щастието, блаженството и здравето по този начинъ не могатъ да дойдатъ. И като не могатъ да постигнатъ това, което желаятъ, тѣ казватъ: Като отидемъ въ другия свѣтъ, тамъ ще придобиемъ всичко, каквото ни трѣбва. — Кой е другиятъ свѣтъ? И този, и другиятъ свѣтъ сѫ все Божествени свѣтове. Щомъ тукъ не можете да придобиете това, което търсите, и на другия свѣтъ не ще можете. Веднъжъ сте дошли на земята, вие трѣбва да направите опитъ, да видите, можете ли да живѣете добре на земята, въ този грѣшенъ свѣтъ. Ако на земята живѣете добре, и на онзи свѣтъ ще живѣете добре. За да живѣете на другия свѣтъ, вие трѣбва да имате органи, съответни за този свѣтъ. Ако влѣзете въ този щастливъ свѣтъ, безъ съответнитѣ за него органи, вие непременно ще умрете. За изяснение на мисъльта си, ще приведа следната аналогия. Наблюдавате живота на рибитѣ и казвате: Страшенъ е животътъ на рибитѣ въ водата! Тѣ сѫ изложени на самоунищожение, на пълно безправие, на отсѫтствие на всѣкакъвъ духовенъ животъ. Тѣ нѣматъ никаква писменность, никаква книжнина. И най-после решавате да извадите една отъ тия риби извънъ водата, да я поставите при условия, при които човѣкъ живѣе. Какво ще стане съ рибата? При щастието, което ѝ давате, тя непременно ще умре. Защо? Тя нѣма органи, съ които да използува новитѣ условия. Следователно, ако влѣзете неподготвени въ другия свѣтъ, както рибата — въ човѣшкия, вие непременно ще умрете въ своето щастие. Първото нѣщо: ако искате да влѣзете въ новитѣ условия и да се ползувате отъ тѣхъ, вие трѣбва да разполагате съ органи, съответни на тѣзи условия. Тъй щото, като говорите и се стремите къмъ единъ свѣтъ, по-високъ отъ физическия, вие трѣбва да сте го опитали, да знаете, какво ви е нужно за този свѣтъ. Не е достатъчно само да вѣрвате, че тамъ по-добре се живѣе, но трѣбва да знаете, какво се изисква отъ васъ, за да влѣзете въ този свѣтъ и да се ползувате отъ него. Ще кажете, че баба ви и дѣдо ви сѫ вѣрвали. Не, това не е достатъчно. Щомъ отивате въ този свѣтъ, вие предварително трѣбва да сте го изпитали и провѣрили. — Тамъ ще ни рѫководятъ. — И това не е достатъчно. Опити се изискватъ. Следователно, онзи свѣтъ, или задгробниятъ животъ, както мнозина го наричатъ, е животъ на опити. Щомъ е опиталъ нѣщата, човѣкъ може вече да вѣрва. Безъ опити никаква вѣра не може да сѫществува. Щомъ е опиталъ нѣщата, човѣкъ може да вѣрва и на хора съ по-голѣми опитности отъ своитѣ. Мнозина подържатъ мисъльта, че въ свѣта живѣятъ сѫщества, по-напреднали, по-културни отъ хората на земята, Че това е така, виждаме отъ редъ примѣри въ живота. Запримѣръ, за да се води разумна политика, на първо мѣсто е необходима висшата математика. А ние срѣщаме въ живота видни, добри политици. Въ това отношение, хората не подозиратъ даже, какво голѣмо значение играе математиката въ политическия животъ. Ако не е така, какъ ще си обясните, защо сполуката, победата въ войнитѣ се движи ту къмъ една, ту къмъ друга страна? Вземете, напримѣръ, Наполеонъ. Защо той, който въ военно отношение бѣше гениаленъ политикъ, изгуби своето главно сражение? Той изгуби, защото не издържа на обещанията, които бѣше далъ предъ невидимия свѣтъ. Тѣ го изпратиха на заточение на островъ св. Елена, тамъ да размишлява, да намѣри погрѣшката си. Въ този случай, англичанитѣ бѣха само изпълнителната власть, а невидимиятъ свѣтъ — законодателната. Невидимиятъ свѣтъ издаде законъ, по силата на който Наполеонъ трѣбваше да отиде на островъ св. Елена. Невидимиятъ свѣтъ заповѣда на англичанитѣ да опредѣлятъ такова мѣсто на Наполеона, дето той да размишлява върху неизпълненото обещание. Мислите ли, че ако дадете нѣкакво обещание предъ невидимия свѣтъ и не го изпълните, нѣма да се намѣрите на островъ св. Елена? Наполеонъ имаше познания за сѫществуването на невидимия свѣтъ и за отговорностьта за дѣлата си предъ него, и затова казваше: „Само прадѣдитѣ ми могатъ да ме сѫдятъ за постѫпкитѣ ми, дали правилно съмъ постѫпилъ, или не.“ Казвате: Гениаленъ бѣше Наполеонъ! Наполеонъ бѣше гениаленъ преди да отиде въ Русия, но следъ това той изгуби своята гениалность, следъ което настана голѣмъ обратъ въ действията. Кой човѣкъ не храни въ себе си идеята да отиде въ Русия, да побеждава? Защо отиде Наполеонъ въ Русия? Той искаше да победи цѣла Европа и да застави руския царь да му се поклони. Такива и редъ още нѣща станаха причина войната да вземе нежелателенъ край. Наполеонъ искаше да покаже на руския царь, кой е той, и какво може да направи. Рускиятъ царь не се поклони на Наполеона, заради което последниятъ навлѣзе въ Русия. По този начинъ Наполеонъ научи следния законъ: когато военачалникътъ се отдѣли отъ базата на прехраната си, неизбѣжно го очаква катастрофа. Питамъ: ако и ние се отдѣлимъ отъ Бога, какво ни очаква? Катастрофа. Нѣкой казва: Азъ не вѣрвамъ въ Бога. — Каква нужда има Богъ отъ твоята вѣра? Дали вѣрвашъ, или не, това е за тебе; ти или ще се ползувашъ, или ще губишъ. Другъ казва: Азъ не искамъ да ямъ, — Твоя работа, ти ще губишъ отъ това. Обаче, като изгладнѣешъ, щѣшъ не щѣшъ, ще ядешъ. Като влѣзоха въ обществената безопасность, дето ги биха на общо основание, много материалисти, безвѣрници, станаха вѣрващи. Какъ станаха вѣрващи? Като ги биха толкова много, тѣ се обърнаха къмъ тия хора, съ молба да ги не биятъ, но никой не ги послуша. Обаче, като не можаха повече да издържатъ боя, тѣ се обърнаха къмъ Бога, съ молба да заповѣда на тия хора да ги не биятъ. За тѣхъ това щѣше да бѫде доказателство, че Богъ, наистина, сѫществува. Тѣ се обърнаха тогава къмъ онѣзи, които ги биеха, помолиха да ги не биятъ повече, и този пѫть молбата имъ бѣше чута. Така повѣрваха тѣ въ Бога и се обърнаха къмъ Него. Който вѣрва въ Бога, и въ обществената безопасность да попадне, и тамъ нѣма да го биятъ. Презъ последнитѣ години въ Русия имаме единъ такъвъ силенъ примѣръ. За нѣкаква измѣна, болшевицитѣ осъдили 250 офицери на смърть. Като дошълъ опредѣлениятъ день за изпълнение на присѫдата, всички тия офицери, единъ следъ другъ, излѣзли предъ екзекутивната комисия, която ги застреляла. Като дошълъ редъ на последния, той излѣзълъ предъ комисията, прекръстилъ се и казалъ: „Въ името на Господа Исуса Христа“... Тѣ му казали: Ти ли единственъ се намѣри да вѣрвашъ въ Бога? Щомъ имашъ такава вѣра и упование въ Бога, ние не можемъ да дигнемъ рѫка върху тебе. Бѫди свободенъ! Този офицеръ е запазилъ своя договоръ съ Бога. Който пази договора си съ Бога и не го нарушава, при каквито изпитания да се намѣри, той благословенъ ще бѫде. Вѣрата въ Бога не е достояние само за богати и учени, но и за сиромаси и прости. Всички хора могатъ да вѣрватъ въ Бога. Както слънцето еднакво грѣе за богати и за бедни, за учени и за прости, така и Божията Любовь, Божията Мѫдрость и Божията Истина сѫ еднакво достѫпни за всички. Много религиозни хора изпадатъ въ лековѣрие и казватъ: Наистина, за насъ ли изгрѣва слънцето? И като изгрѣва, мисли ли за насъ? — Не, слънцето ни най-малко не изгрѣва специално за васъ, но като изгрѣва, то ще даде и на васъ, и на всички сѫщества толкова, колкото искате и колкото можете да възприемете. Като изгрѣва и залѣзва, слънцето има предъ видъ да изпълни своята длъжность. Покрай това, то казва на всички; Който е слабъ, скърбенъ, недоволенъ, нека дойде при мене; азъ ще му дамъ, колкото иска. Да се запитвате, дали Слънцето ви обича, то е все едно, да питате, дали Богъ ви обича. Като се обърнете къмъ Него, дали ви обича Той, или не, не е важно. Той ще ви даде толкова, колкото ви е нужно. Слънцето дава еднакво и на овцата, и на вълка. Тъй щото, не е важно, дали Богъ мисли за васъ, но дали вие мислите за Него. Богъ е съвършенъ, важно е, дали вие сте съвършени. И религиознитѣ, и свѣтскитѣ хора се съмняватъ. Донѣкѫде вървятъ добре, но после се сепнатъ, спратъ се и казватъ: Дали сме въ правия пѫть? Следъ това започватъ да разискватъ върху въпроса за създаването на свѣта. Казвамъ; този въпросъ е второстепененъ. Ако мислите първо да разрешите този въпросъ, а после да повѣрвате въ Бога, нито въ едното ще успѣете, нито въ другото. Вие искате първо да разрешите този въпросъ, а после да повѣрвате въ Бога. Това е невъзможно. То е все едно първо да вземете отъ приятеля си пари на заемъ, а после да повѣрвате въ него. Не, ще вѣрвате въ приятеля си преди още да сте взели отъ него пари на заемъ. Защо? Защото, като вземете пари отъ него, вие вече сте предъ свършенъ фактъ, нѣма какво повече да вѣрвате. Впрочемъ, единъ фактъ, една постѫпка, добра или лоша, не опредѣлятъ още човѣка. Нѣкой може да ви даде пари на заемъ, а следъ това да ви обере. Въ какво ще вѣрвате тогава? Сега, ще приведа единъ случай изъ действителния животъ, който е станалъ нѣкѫде въ Европа. Единъ първокласенъ апашъ обралъ нѣколко банки и избѣгалъ. Тайната полиция влѣзла въ следитѣ му, тъкмо когато той се готвилъ да обере друга банка. Преди да дойде до касата на тази банка, тайната полиция решила да му устрои една примка: тя турила на всички банкноти въ касата нѣкакви особени белези, по които да го уловятъ. Като напипалъ паритѣ, апашътъ веднага забелязалъ знацитѣ по тѣхъ, и затова, като излѣзълъ на улицата, започналъ да раздава паритѣ на бедни хора, безъ да задържи нѣщо за себе си. Като гледали, какъ щедро раздава пари, тия хора си казвали: Чудно нѣщо, колко щедъръ човѣкъ! Да, но не следъ много време, всички тия хора били разкарвани отъ полицията, да дадатъ смѣтка, отде иматъ тия пари. Казвамъ: и вие можете да се натъкнете на такъвъ благодетель, който да ви даде пари, да си направите кѫща, но когато полицията види, че тѣзи пари сѫ белязани, ще ви разкарва по участъцитѣ, да пита, отде сте ги взели. Както виждате, съвременнитѣ хора лесно се лъжатъ. Обаче, апашътъ билъ уменъ човѣкъ. Като забелязалъ знаци по банкнотитѣ, той щедро ги раздалъ на бедни хора, и по този начинъ лесно се изплъзналъ отъ рѫцетѣ на полицията. Той избѣгалъ отъ нея, както заекътъ бѣга отъ хрътката. Мнозина искатъ да знаятъ, какво ще стане съ заека, като достигне по-високо развитие. Най-високата форма, до която заекътъ може да достигне, е магарешката. Между магарето и заека има известна прилика. Забележителното въ заека е, че може да бѣга много, а въ магарето — способностьта му да реве. Въ времето на Христа, магарето бѣше на почитъ. Христосъ изказа почитьта си къмъ магарето, заради хулитѣ, обидитѣ и оскърбленията, които свѣтътъ му създава. Той му каза: Азъ ще ти покажа смисъла на страданията, за да се домогнешъ до великата истина, че обезчестениятъ отъ свѣта, ще се благослови отъ Бога. — Господи, всички ми се смѣятъ. — Нѣма нищо, дерзай, напредъ върви! Азъ ще докажа на свѣта, че и отъ тебе може да излѣзе нѣщо. Моитѣ бѫдещи проповѣдници ще проповѣдватъ, като тебе, и на време, и безъ време. — Това сѫ тълкувания, но може да е така, може и да не е така. Фактъ е, обаче, че хората предпочитатъ едни животни предъ други. Магарето има една лоша чърта — упоритость, но то има и добри чърти въ себе си. Първата буква отъ името на магарето — М, означава законъ на жертва. Съ качването си на магаре, Христосъ искаше да каже на свѣта, че трѣбва да се даде нѣкаква жертва. Буквата А показва, че тази жертва трѣбва да бѫде разумна. Буквата Г означава законъ на вѣчностьта, по който се смѣнятъ, т. е. трансформиратъ силитѣ. Като спазва този законъ, човѣкъ ще преодолѣе всички страдания. Когато магарето стигне крайния предѣлъ на своето развитие, всички гонения, всички преследвания срещу него ще престанатъ. При каквито условия да го поставите, магарето винаги ще намѣри пѫтя си. Затова, именно то води и овцетѣ, и камилитѣ. Ако искате да знаете, де има хубава вода, оставете магарето да води. То винаги пие чиста вода. Покрай упоритостьта си, заради която чърта е станало за посмѣшище, магарето крие въ себе си известни добродетели. И тъй, който иска да се повдигне въ живота, той непременно трѣбва да има заветъ съ Бога. Този заветъ е връзка на човѣка съ Бога. Той е тилъ въ живота му. Българската поговорка казва: „Съ какъвто дружишъ, такъвъ ще станешъ.“ Значи, ако искаме съ Бога да дружимъ, непременно трѣбва да направимъ заветъ съ Него. За да направимъ този заветъ, трѣбва да бѫдемъ разумни. Сега, ще приведа една случка изъ живота, станала пакъ въ Европа нѣкѫде, въ последно време. Единъ князъ поканилъ единъ селянинъ на гости, като му далъ богато угощение. Като седналъ предъ трапезата, селянинътъ, като всички свои братя селяни, турилъ настрана вилицата и ножа и започналъ да си служи съ тритѣ пръста, споредъ тѣхния обичай. Като видѣлъ това, князътъ веднага заповѣдалъ на слугитѣ си да вдигнатъ отъ масата всички вилици и ножове и започналъ да яде, като селянина, съ тритѣ си пръста. Защо? Благоразумието изисквало това. Князътъ можа да каже на селянина: Слушай, братко, ти си поканенъ въ моя домъ на гости и трѣбва да се подчинишъ на реда въ моята кѫща. Обаче, това щѣше да бѫде съблазънь, изобличение за селянина. Затова князътъ си казалъ: Ние ще ядемъ по правилата и обичаитѣ на нашия гостъ, защото пръститѣ предшествуватъ вилицата и ножа. Питамъ: трѣбва ли да употрѣбявате вилици и ножове, или не? Нещастията на съвременнитѣ хора се дължатъ на това, че тѣ рѣжатъ хлѣба съ ножъ. Здравиятъ човѣкъ не трѣбва да рѣже хлѣба съ ножъ. Защо? Когато човѣкъ рѣже хлѣба съ ножъ, желѣзото, отъ което е направенъ ножа, пъкъ и самиятъ ножъ, предизвикватъ въ него желание да клъцне, да порѣже нѣкого. Той казва: Както мога да рѣжа хлѣба съ ножъ, така мога да мушна нѣкого съ този ножъ. Значи, вилицитѣ и ножоветѣ не указватъ възпитателно въздействие върху здравитѣ хора. Тъй щото, когато дойдете до положение да служите на Бога, вие трѣбва да изберете разуменъ методъ, който да съответствува на това служене. Следователно, ако трѣбва да си служите съ ножове и вилици, тѣ трѣбва да бѫдатъ златни, а не желѣзни. Чиниитѣ, въ които ядете, трѣбва да бѫдатъ отъ най-финъ порцеланъ, а тенджеритѣ, въ които готвите — отъ чисто злато. Калаисанитѣ сѫдове, въ които днесъ се готви, не сѫ за препорѫчване. Калаятъ е допринесълъ голѣми злини на човѣчеството. Хората отъ новата култура ще си служатъ съ златни, или поне съ сребърни тенджери, вилици, лъжици и ножове. Желѣзото ще бѫде замѣстено съ злато или съ сребро. Само ралата ще бѫдатъ желѣзни. Кога ще дойде това време? Когато хората направятъ заветъ съ Господа. Не е въпросътъ, че вилицитѣ и ножоветѣ трѣбва да бѫдатъ златни, но това подразбира, че въ човѣка трѣбва да се внесатъ нови чувства, които да иматъ устойчивостьта на златото и на среброто. Устойчивъ човѣкъ е онзи, който при най-голѣмитѣ страдания, изпитания и мѫчнотии, не губи присѫтствието на духа си. Представете си, че нѣкой е внесълъ 500,000 лева въ банка Гирдапъ, и както се храни, съобщаватъ му, че тази банка е фалирала. Ако запази присѫтствието на духа си, благодари на Бога за станалото и продължи да яде, като че нищо не е било, той е устойчивъ характеръ — човѣкъ съ великъ моралъ. Казвамъ: въ свѣта има науки, едни отъ които издигатъ хората, а други ги снишаватъ. Сѫщо така има и числа, положителни и отрицателни: едни отъ тѣхъ издигатъ хората, а други ги убиватъ. Запримѣръ, нѣкой човѣкъ изгуби голѣма сума, отчае се, иска да се самоубие. Срѣща го единъ неговъ приятель и го запитва: Де отивашъ? Защо си толкова отпадналъ духомъ? — Остави се, изгубихъ всичкото си богатство, дошълъ съмъ до самоубийство. — Чакай, не бързай! Ето, вземи тази торба, въ нея има две хиляди златни монети, оправи работата си съ тѣхъ! Той взима торбата съ паритѣ, и веднага се отказва отъ намѣрението си да се убива. Значи, въ първия случай едно число поставя човѣка въ положение да се убива. Въ втория случай числото две, съ три нули накрая, го спасява отъ смърть. Това показва, че числата иматъ смисълъ; тѣ играятъ важна роль въ живота на човѣка. Ако едно число е въ низходеща степень, може да убие човѣка. Ако е въ възходеща степень, сѫщото число може да съживи човѣка. Сѫщо така една дума може да убие човѣка, може и да го възкръси. Ако нѣкой каже, че ви обича, че е готовъ на всѣкакви жертви заради васъ, вие ще си въздъхнете спокойно, ще се зарадвате и ще кажете: Значи, има човѣкъ въ свѣта, който ме обича. Срѣщате другъ човѣкъ, който казва, че ви мрази, и вие веднага се наскърбите. Защо трѣбва да скърбите? Какво лошо има въ това, че нѣкой произнесълъ буквитѣ м, р, з..? Дали нѣкой казва, че ви обича, или че ви мрази, вие трѣбва еднакво, съ едно и сѫщо разположение, да приемете и едното, и другото. Благодарете на Бога и когато ви обичатъ, и когато ви мразятъ. Ако и при дветѣ положения благодарите на Бога, вие сте здрави хора. Докато правите разлика между умразата и любовьта, вие сте между точилото и ножа, и предъ васъ стои единъ голѣмъ чукъ, съ който всѣки моментъ могатъ да ви ударятъ. Устойчивъ човѣкъ е този, който еднакво приема и умразата, и любовьта. Въ нѣкои отношения умразата ражда любовь, а любовьта ражда умраза. Умразата къмъ едного ражда любовь къмъ другиго; любовьта къмъ едното ражда умраза къмъ другиго. Следователно, ако нѣкой ви мрази, кажете си: Умразата къмъ мене ражда любовь къмъ другъ нѣкой човѣкъ. Когато пъкъ нѣкой ви обича, ще знаете, че тази любовь произвежда умраза къмъ другиго. Значи, когато вие страдате, други се радватъ; когато вие се радвате, други скърбятъ. Страданието на едного е радость на другиго; радостьта на едного е страдание на другиго. Това е Божественъ законъ, който всѣки ще опита. Следователно, като разсѫждавате по този начинъ, вие ще се домогнете до новата, до положителната наука, която ще ви покаже новъ начинъ за създаване на общества; тя ще ви донесе нова религия, безъ форми, безъ външни обреди. Всичко ново може да се опита. — Какъ ще се справимъ съ старото? — Както дърветата презъ есеньта се справятъ съ изсъхналитѣ листа, така и вие ще се справите съ старото. Старитѣ, изсъхналитѣ листа окапватъ и оставатъ около коренитѣ на дърветата, като торъ, а на пролѣть излизатъ нови, млади листа. Значи, старитѣ идеи ще турите около коренитѣ, за торъ, а новитѣ ще поставите на дървото на живота, като листа, чрезъ които ще дишате. Всичко старо въ свѣта трѣбва да се замѣсти съ ново! Следователно, старата любовь ще туримъ при коренитѣ, на мѣстото на окапалитѣ листа, а новата любовь — на дървото, на мѣстото на новитѣ, млади листа. Това показва, че има стара любовь, има и нова любовь; има стара мѫдрость, има и нова мѫдрость; има стара истина, има и нова истина. Ние не вѣрваме вече въ старата любовь, въ старата мѫдрость и въ старата истина, но вѣрваме въ новата любовь, въ новата мѫдрость и въ новата истина. Любовьта, мѫдростьта и истината на миналото не сѫ за нашия вѣкъ. Вѣрванията на миналото не сѫ вѣрвания и за нашия вѣкъ. Нима учението на вълцитѣ може да бѫде учение на хората? Нима учението на вълцитѣ може да бѫде учение на растенията? Ние трѣбва да знаемъ, какъ да посаждаме растенията. Нови начини се изискватъ за посаждане, за култивиране на растенията. Смѣшно е да дойде днесъ човѣкъ да ви учи да живѣете като овцетѣ! Вие сте надрасли живота на овцетѣ, нѣма защо да се връщате назадъ. Нѣма защо да се оставяте да стрижатъ вълната ви и да доятъ млѣкото ви. Веднъжъ сте влѣзли въ човѣшкия животъ, новъ пѫть ви чака — пѫть съ нови методи, за ново разбиране и прилагане. Сега, отъ всички хора се изисква будно съзнание, да разбератъ, че умразата и любовьта сѫ две сили, съ които Богъ еднакво си служи. Бога можете да опитате и въ умразата, и въ любовьта, но по съвършено различни пѫтища. Нима хирургътъ, който туря болния на операционната маса и тегли ножа по тѣлото му, го мрази? Не, той не мрази болния, но като му причинява страдания, мисли неговото добро. Въ случая, страданията ще спасятъ болния. Това не е ли любовь? Любовь е, защото спасява живота на човѣка. Срѣщате на улицата човѣкъ, който е тръгналъ да убива нѣкого, да му отмъсти за нѣщо. Удряте този човѣкъ съ бастона си презъ крака му и го счупвате. Лошо ли направихте на този човѣкъ? Вие му дадохте добъръ урокъ, да знае, какво значи да убива. Ако той жали за своя счупенъ кракъ, колко повече трѣбва да жали за живота на единъ човѣкъ! Ако бѣше извършилъ убийството, той щѣше да изгуби не само единия си кракъ, но и живота си; той щѣше да погуби не само живота си, но и душата си. И тъй, ако разглеждате нѣщата по този начинъ, ще разберете, че всичко, което става въ свѣта, е разумно. Нѣмате ли това разбиране, ще мислите, че животътъ върви назадъ. Когато нѣкой казва, че работитѣ му не вървятъ добре, той не разбира нѣщата право. Само той мисли така, въ сѫщность животътъ му върви напредъ. Както мисли, така излиза. За доказателство на това, че ни върви напредъ, служи факта, че всички ядемъ и растемъ. Казвате: Какъ ще познаемъ, че Богъ сѫществува? Когато умрѣлитѣ започнатъ да гниятъ, това показва, че Богъ сѫществува. На водата казвамъ: когато се размръзишъ, отъ ледъ се превърнешъ въ вода и започнешъ да течешъ, ще познаешъ, че Богъ сѫществува. На растенията казвамъ: когато започнете да растете, това показва, че Богъ сѫществува. На животнитѣ казвамъ: когато живѣете и не умирате, това показва, че Богъ сѫществува. Най-после и на човѣка казвамъ: когато мислишъ право, това показва, че Богъ сѫществува. Да мислишъ право! — ето истинското вѣрую въ свѣта. Да мислишъ право и да прилагашъ своята мисъль право — ето новата наука, новата философия, новата религия въ свѣта! Новото, въ всички области, въ всички направления, осмисля живота. Старата култура трѣбва да падне при коренитѣ на дървото и да изгние. Сѫщото това дърво трѣбва да изсмучи соковетѣ на окапалитѣ листа, да ги преработи и напролѣть да се накичи съ нови листа, съ нови цвѣтове, съ нови плодове, по-сладки и по-красиви. Време е вече всички да възприемемъ новото, което иде отгоре! Жалко ще бѫде, ако чувате нѣкой да казва, че новото разрушава. Старото разрушава, а не новото. Малкитѣ деца разрушаватъ ли живота? Малкитѣ деца съграждатъ живота. Рѣкитѣ, които текатъ и прииждатъ, съграждатъ живота. Стариятъ животъ, стариятъ човѣкъ е пресъхнала рѣка. Новиятъ животъ, новороденото дете е рѣка, която постоянно приижда и носи съ себе си Божествената енергия, Божиитѣ блага. Затова Христосъ казва: „Ако не станете като малкитѣ деца, не можете да влѣзете въ Царството Божие.“ Съвременнитѣ хора и досега още не могатъ да разбератъ смисъла, който Христосъ е вложилъ въ този стихъ. Детето представя новия животъ, новия човѣкъ, който носи въ себе си Божественитѣ елементи. Вие трѣбва да имате такова понятие за Бога, каквото детето има за своитѣ майка и баща. Ако така се свържете съ Бога, тогава можете да очаквате и Неговото благословение. Божието благословение ще дойде и безъ да искате. Кога? Когато се свържете съ Бога. Това подразбира стиха: „Идете да повикате всички слѣпи, куци, хроми, да насѣдатъ на царската трапеза.“ Ще дойде день, когато куци, слѣпи, хроми ще насѣдатъ на царската трапеза и ще се благословятъ. Каненитѣ ще се откажатъ, а неканенитѣ ще насѣдатъ заедно съ Бога около Божествената трапеза. И тъй, всички трѣбва да направите тази нова връзка, този новъ съюзъ, новъ договоръ, новъ заветъ съ Бога! Новиятъ заветъ съ Бога ще бѫде „Завѣтътъ на Божията Любовь.“ Тази Любовь ще обедини всички хора въ едно общо братство. 19. Беседа отъ Учителя, държана на 15 януари, 1928 г. София. — Изгрѣвъ.
  19. Ани

    1928_01_08 Жлебътъ

    От томчето "Ни мъж, ни жена" Сила и живот, X серия, т.2,(1927-1928), Издание 1933 г., София Книгата за теглене на PDF Съдържание Жлебътъ „Азъ самъ изтъпкахъ жлеба; и никой отъ народитѣ не бѣ съ мене.“ Исаия 63:3 Езикътъ, на който сѫ писали древните, библейски хора, или, както нѣкои ги наричатъ, мѫдрецитѣ, не се дължи на тѣхното външно знание. Тѣхниятъ езикъ е особенъ, повече въ символи, въ образи. Ако го сравните съ западноевропейския, той би представялъ буквално предаване на фактитѣ. Предаването на нѣщата по буква губи своя дълбокъ вѫтрешенъ смисълъ. Кой не знае, какво нѣщо е стъпкването на жлеба? Каква е цельта на лозаря, когато обира гроздето? Той има предъ видъ да стъпче гроздето, да извади отъ него виното и да го продаде. Има ли нѣщо лошо въ стъпкването на гроздето? Какво представятъ зрънцата на гроздето? Тѣ представятъ сили въ природата, които трѣбва да се трансформиратъ. Съвременнитѣ хора живѣятъ въ свѣтъ, подобенъ на този, въ който живѣятъ лозенитѣ прѫчки. Въ първо време лозенитѣ прѫчки се радватъ, че растатъ; радватъ се, че господарьтъ имъ е разуменъ, благороденъ човѣкъ, който по три пѫти на день чете молитви, ходи на църква, пали свѣщи, но единъ день дохожда при тѣхъ, съ ножъ въ рѫка, и ги изрѣзва по всички правила на модерното лозарство, като оставя чуканитѣ имъ голи. Питамъ; ако лозата има съзнание, какво ще помисли за своя господарь? И лозата има съзнание, но не като човѣшкото. Тя ще си каже: Неразуменъ билъ моятъ господарь! Не, разуменъ е този лозарь, той иска да направи нѣщо хубаво отъ тази лоза, затова ѝ оставя само по едно или по две очи. Колкото очи да остави на лозата, тя все плаче. Добре е да събирате този сокъ отъ лозитѣ и да го употрѣбявате противъ очеболие. Следъ рѣзането, лозата започва отново да расте, и радостьта ѝ се възвръща. Тя се радва, че ще цъвне, ще върже и плодъ ще даде. Не се минава много време, господарьтъ ѝ пакъ дохожда при нея съ ножъ въ рѫка и започва да рѣже единъ следъ други гроздоветѣ ѝ, докато наново се окастри, оголѣе. Ако бѣхте вие на положението на тази лоза, и редъ години имате сѫщата опитность, какво разбиране ще придобиете за живота? Ще кажете, че сте културни хора, че не сте въ положението на лозата. Наистина, вие не сте като лозата, но не сте и на по-безопасно положение отъ нея. И васъ всѣка година ви рѣжатъ, на общо основание, взиматъ плодоветѣ ви, докато ви окастрятъ. Следователно, и на човѣка предстои, като на лозата, година следъ година да расте, да цъвти, да вързва, да дава плодъ. Всички хора си задаватъ въпроса за смисъла на живота. Когато задаватъ този въпросъ, това ни най-малко още не значи, че тѣ ще го разрѣшатъ, но поне ще се домогнатъ до нѣкой конкретенъ въпросъ, който, въ дадения случай, ги интересува. Всѣки иска да знае своята задача, като разумно сѫщество въ вселената, за да се нагласи въ хармония съ нея, да свърши дадената му работа и да вземе дѣлъ отъ общото благо на тази вселена. Какво ще ви ползува богатството на нѣкой милионеръ, ако вие нѣмате петь пари въ джоба си и гладувате? Какво ще ви ползуватъ стотицитѣ хлѣбове на нѣкой фурнаджия, ако вие нѣмате пари да си купите парче хлѣбъ и гладувате? Богатствата и благата въ свѣта интересуватъ човѣка дотолкова, доколкото той може да вземе участие въ тѣхъ. Благата на живота се осмислятъ за човѣка дотолкова, доколкото той може да се ползува отъ тѣхъ. Вие можете да получите само една ябълка или круша, само единъ гроздъ, или само една монета, но поне сте получили нѣщо. Иначе, всички блага оставатъ за васъ безсмислени, безпредметни. Като четете 63. глава отъ Исаия, виждате, че той се намира въ нѣкакво противоречие и казва, че Богъ самъ създава противоречията, Той самъ рѣже съ ножа си, но разумно рѣже. Въ единъ отъ стиховетѣ на Исаия се казва: „Защо си ни допусналъ, Господи, да се отклоняваме отъ пѫтищата си, да ожесточаваме сърцето си, да Ти се не боимъ? Върни се заради рабитѣ си, племената на Твоето наследие.“ (—17 ст.). Значи, когато дойде при лозата, истинскиятъ лозарь я погледне оттукъ-оттамъ и казва: Ти имашъ 20 прѫчки, а трѣбватъ ти само една-две. Той взима ножа, изрѣзва всички прѫчки на лозата, като оставя само ония, които ѝ сѫ нужни. Като погледне сълзитѣ ѝ, той казва: Сега можешъ да плачешъ, колкото искашъ, но следъ време ще видишъ доброто, което съмъ ти направилъ. Добриятъ, разумниятъ лозарь е свързанъ съ лозената прѫчка. Значи, между лозаря и прѫчката има вѫтрешна връзка, Това показва, че между всички явления въ природата има тѣсна, неразривна връзка. Това се обуславя отъ великия законъ на Любовьта. Когато Любовьта срещне човѣка, тя му казва: Качи се на гърба ми да те нося! — Не, азъ не искамъ да те измѫчвамъ. Човѣкътъ се показва учтивъ, внимателенъ. Тогава Любовьта му казва: Щомъ не искашъ да те нося, не искашъ да ме измѫчвашъ, азъ ще се кача на гърба ти. Тъй щото, или ти трѣбва да се качишъ на гърба ми, или азъ трѣбва да се кача на твоя гръбъ. Друго положение не сѫществува. Или азъ нося, или мене носятъ. Азъ не обичамъ да ме придружаватъ. Сега азъ питамъ съвременнитѣ хора: какво предпочитате — любовьта да ви носи на гърба си, или вие да я носите? Както виждамъ, сегашнитѣ хора съ много деликатни. Тѣ ще кажатъ на любовьта, че не искатъ да я измѫчватъ, не искатъ тя да ги носи на гърба си. Тогава, не остава друго, освенъ любовьта да се качи на гърба имъ, и тѣ да я носятъ. Качи ли се любовьта на гърба имъ, тѣ ще иматъ голѣми мѫчнотии и страдания. Много естествено е това! Колкото лека да е любовьта, все има нѣкаква тежесть. Кой човѣкъ на земята не е билъ наскърбенъ отъ любовьта? Кое сѫщество въ свѣта не е останало огорчено отъ любовьта? Следователно, ако питате, защо човѣкъ скърби, казвамъ: човѣкъ скърби, защото е отказалъ на любовьта да го носи, а се наелъ той да я носи. Законъ е: Силниятъ трѣбва да носи слабия, а не слабиятъ да носи силния. Правилно е силниятъ да носи слабия на гърба си. Тогава ще има щастие на земята. Става ли обратното, идатъ нещастия и страдания въ живота на човѣка. Качи ли се веднъжъ любовьта на гърба на човѣка, тя вече не слиза. Това е великъ законъ, който всѣки трѣбва да знае, за да се справи съ трудноститѣ въ живота. Тъй щото, който не иска да бѫде носенъ отъ любовьта, той ще я носи на гърба си. Той ще я носи, а тя ще го учи. Като слѣзе отъ гърба на човѣка, тя казва: Благодаря ти, задето ме носи. Ти си отличенъ човѣкъ. — Ти си благодарна, но азъ не съмъ благодаренъ. — Щомъ не си благодаренъ отъ това положение, азъ съмъ готова да изправя всичко. Сега ще направимъ обратното: ти ще се качишъ на мене, и по този начинъ ще придобиешъ всичко, каквото имамъ. Моето знание, моето богатство, моето щастие ще бѫдатъ и твои. Тогава ти ще разбирашъ живота, както азъ го разбирамъ. Съвременнитѣ хора страдатъ, вследствие неразбиране на живота. Това неразбиране се дължи главно на недостатъчното свѣтлина на ума. Тази свѣтлина пъкъ е въ зависимость отъ тѣхното умствено развитие. Много майки се радватъ, че децата имъ се развиватъ добре, че се интересуватъ отъ въпроса за слънцето, за звездитѣ и отъ много още велики въпроси. Казвамъ: тия ваши синове и дъщери, които се интересуватъ отъ велики въпроси и загадки въ живота, единъ день ще носятъ любовьта на гърба си, вследствие на което много ще страдатъ. Истинската философия на живота седи въ това, да не се занимава човѣкъ съ разрешаване на великитѣ въпроси. Оставате любовьта да ви качи на гърба си, и тя да се занимава съ великитѣ въпроси, а вие — съ малкитѣ въпроси. Който е придобилъ безсмъртието, само той може да се занимава съ разрешаване на велики въпроси, а обикновениятъ, простосмъртниятъ човѣкъ може да се занимава съ малки, дребни въпроси. Той е силенъ въ науката на страданията, въ науката на разрушенията. Вземете, напримѣръ, колко хубаво е описанъ адътъ отъ Данте. Колкото по-нагоре се качва той, описанието блѣднѣе. Човѣкъ не може да описва нѣщо, което не е видѣлъ и опиталъ. Това е достѫпно само за истински гениални хора. „Азъ самъ изтъпкахъ жлеба“. Като изтъпкалъ жлеба, той пръсналъ и боядисалъ дрехата си червено. Следователно, всички хора, на които лицата сѫ малко червени, сѫ здрави. Защо? Защото, който тъпче, той яде. Да тъпчешъ нѣщо, това подразбира да владѣешъ нѣщата, да излѣзешъ отъ пасивното си положение. Да бѫдешъ пасивенъ, това значи, да седишъ на едно мѣсто и да решавашъ въпроситѣ, защо сѫществува грѣхътъ, защо едни хора сѫ богати, а други — бедни. Ние се нуждаемъ и отъ богати, и отъ бедни хора; ние се нуждаемъ и отъ пълни, и отъ празни торби. За условията, при които сега живѣемъ на земята, ние се нуждаемъ отъ планини и отъ долини, отъ гори и отъ пустини, отъ рѣки и отъ морета. Споредъ васъ, какъвъ трѣбва да бѫде животътъ на земята? Представете си, че при сегашнитѣ условия нѣмаше страдания между хората. Знаете ли, какъвъ щѣше да бѫде животътъ? Не, животъ безъ страдания не може. Страданията сѫ необходимо благо за живота на земята. Чрезъ страданията хората изкупватъ прегрѣшенията си. Страданията сѫ необходими още и като условия за повдигане и развиване на човѣчеството. Докато е на земята, човѣкъ трѣбва да развива всички свои центрове и способности, вследствие на което той трѣбва да мине презъ разни положения и изпитания: той трѣбва да бѫде и богатъ, и беденъ; и ученъ, и простъ и красивъ, и грозенъ. Човѣкъ трѣбва да мине презъ всички положения на живота, за да достигне пълно усъвършенствуване. Като богатъ, човѣкъ развива само единъ центъръ въ себе си — стремежъ за събиране, за трупане на богатства. Този центъръ не е никакъ развитъ въ кокошката. Оставете една крина жито предъ кокошката и вижте, какво ще прави. Тя ще се качи на крината, ще хапне нѣколко зрънца жито, и останалото ще разпръска съ краката си. Защо? Защото кокошката не мисли за утрешния день. Въ това отношение, много хора мязатъ на кокошката; тѣ ядатъ и пиятъ, не мислятъ за утрешния день. Като се свърши крината, тѣ казватъ: Лоши времена настанаха. Да, настанали сѫ лоши времена, но само за тѣзи хора, а не и за цѣлия свѣтъ. Дайте повечко орѣхи на нѣкоя катеричка, и гледайте, какъ тя ще постѫпи. Катеричката ще хапне, колкото трѣбва, а останалитѣ орѣхи ще скрие нѣкѫде, за бѫдещето. Защо кокошката постѫпва по единъ начинъ, а катеричката — по съвсемъ другъ начинъ? Кокошката произлиза отъ високъ родъ, тя има царско произхождение. Баща ѝ билъ царь. Тя яла и пила, живѣла въ изобилие, и за утрешния день никога не е мислила. Катеричката, обаче, произлиза отъ бедно семейство; тя е живѣла въ оскѫдни условия, въ голѣми лишения, вследствие на което всѣкога имала грижа за утрешния день. Като говоря така, богатиятъ ще каже: Азъ кокошка ли съмъ? — Кокошката и катерицата сѫ символи, но вие не трѣбва да разглеждате нѣщата буквално, да не изпаднете въ противоречие. Богъ се обръща къмъ Якова съ думитѣ: „О, червей, Якове!“ Това не значи, че Яковъ е червей, но червеятъ се взима за символъ. Въ червея нѣма никаква злоба, никаква умраза. Въ това отношение, червеятъ е въ елементарно състояние. По характеръ кокошката е щедра. Като дойде нѣкой при нея, тя веднага го поканва на ядене, като казва: Хайде, днесъ да ядемъ и да пиемъ. Като свършимъ, Богъ ще даде още една крина. Казвате: Може ли да се живѣе съ такава вѣра? — Не е въпросътъ тамъ, но важно е, кой е на правия пѫть — кокошката, или катеричката. Ако питате беднитѣ, тѣ ще кажатъ, че кокошката е на правъ пѫть, защото е щедра и обича да дава и на беднитѣ. Ако питате богатитѣ, тѣ ще кажатъ, че катеричката е на правъ пѫть, защото мисли за утрешния день. Кокошката може да жертвува. Тя жертвува не само крината си, но и животътъ си дава за другитѣ. „Азъ самъ изтъпкахъ жлеба.“ Когато се ражда човѣкъ, всѣки се интересува, каква ще бѫде неговата сѫдба. И българитѣ се интересуватъ отъ сѫдбата на своитѣ деца, или отъ онова занятие, на което тѣ ще се предадатъ. По тази причина тѣ иматъ обичай, когато малкото дете проходи, да му мѣсятъ питка, а заедно съ това да поставятъ на една малка маса ножче, перо, монета и рало и гледатъ, къмъ кое отъ тѣзи четири нѣща детето ще пристѫпи. Ако детето посегне къмъ ножчето, воененъ ще стане; ако вземе перото, писатель ще стане; ако вземе монетата, търговецъ ще стане; ако вземе ралото, земедѣлецъ ще стане. И въ действителность, този законъ е вѣренъ. Щомъ се роди човѣкъ, той е хваналъ вече нѣщо. Докато не хване нѣщо, човѣкъ не може да се роди. Щомъ хване нѣщо, той вече се ражда. Ако наблюдавате развитието на детето въ утробата на майката, ще видите, какъ постепенно се сформируватъ коститѣ, мускулитѣ, кръвоносната система, пищеварителната, докато най-после се сформирува и дихателната система. Щомъ се образува дихателната система, детето излиза вече отъ утробата на майка си, т. е, отъ бащиния си домъ. Тогава майката казва на детето си: Понеже ти бутна едно свещено мѣсто, което не трѣбваше да пипашъ, затова ще излѣзешъ вънъ. Това бутане е съгрѣшаване, заради което детето излиза отъ утробата на майка си. Щомъ се роди, детето започва да плаче, че трѣбва да напусне рая. Майката казва: Нѣма защо да плачешъ. Като живѣешъ по Бога, ти пакъ ще се върнешъ въ рая. Мнозина питатъ: Защо човѣкъ плаче? Казвамъ: човѣкъ плаче, защото е пипналъ едно свещено мѣсто. Той е пипналъ безъ позволение едно свещено мѣсто отъ „дървото за познаване на доброто и злото.“ Затова, именно, майката казва на детето си: Докато си въ утробата ми, само азъ имамъ право да дишамъ. Ти ще дишашъ чрезъ мене. Щомъ искашъ да дишашъ самостоятелно, ти си бутналъ вече свещеното мѣсто на „дървото за познаване на доброто и злото,“ и трѣбва да излѣзешъ вънъ отъ рая. Такъвъ е законътъ. Този законъ има приложение и въ цѣлата природа. Само Богъ има право да диша. Ние ще дишаме чрезъ Него. Обаче, недоволни отъ това положение, ние искаме да станемъ като Бога, вследствие на което се докосваме до „дървото за познаване на доброто и злото,“ за което излизаме отъ рая. — Не сме ли свободни да правимъ, каквото искаме? — Който иска да бѫде свободенъ, да прави всичко по свой умъ, той трѣбва да напусне рая, да излѣзе въ широкия свѣтъ. Като излѣзете отъ рая, вие ще се намѣрите на онзи жлебъ, дето Богъ тъпче хората. Защо ги тъпче? За да извади отъ тѣхъ онѣзи сокове, които сѫ необходими за подържане на великия животъ. Изтъпканиятъ жлебъ представя народитѣ, които сѫ минали подъ Божията нога. Кои сѫ тия народи? Всички ония, които не сѫ живѣли въ съгласие съ Божиитѣ закони. И съвременнитѣ народи сѫ поставени въ този жлебъ да се тъпчатъ. Ето защо, всички сегашни държави, общества, управници, учени, философи, свещеници се замислятъ по този въпросъ и се запитватъ: Какво трѣбва да се направи, за да се подобри положението на човѣчеството? Каква трѣбва да бѫде новата култура, която ще донесе миръ и разбирателство между народитѣ? Отъ хиляди години насамъ сѫ сѫществували безброй култури, въ края на краищата, всички сѫ изчезнали. Де остана египетската култура и цивилизация? И тази култура изчезна. На какво се дължи това? Въ Египетъ дохождаха хора отъ различни народности — асирийци, вавилоняни, гърци, съ цель да се запознаятъ съ египетскитѣ тайни, но злоупотрѣбиха съ тѣхъ. По този начинъ, тѣ внесоха едно разслабване въ египетската култура. Следователно, човѣкъ е въ правия пѫть само тогава, когато изучава великитѣ Божии закони и върви съобразно съ тѣхъ. Човѣкъ е на правъ пѫть само тогава, когато изучава небето, слънцето, звездитѣ, планетитѣ, планинитѣ, рѣкитѣ, изворитѣ, растенията, както и устройството на земята. Щомъ се откаже отъ тази наука и пожелае да си поживѣе малко, той вече е на кривъ пѫть. Египтянитѣ не трѣбваше да издаватъ тайнитѣ си. Тѣ продадоха своитѣ тайни. При тогавашнитѣ жреци идваха ученици отъ разни школи, които по различни начини ги подкупваха, за да издадатъ тайнитѣ си. И днесъ много англичани отиватъ въ Индия, съ цель да се домогнатъ до знанията на индуситѣ, но тѣ, срещу никакви подкупи и заплашвания, не издаватъ знанията си. Тѣ знаятъ законитѣ и строго ги пазятъ. Онѣзи англичани, които искрено търсѣха знанието, трѣбваше да се откажатъ отъ своитѣ традиции, да влѣзатъ като ученици въ тѣзи тайни общества, за да придобиятъ най-малкото знание. Индуситѣ не изнасятъ своитѣ знания навънъ. Единъ англичанинъ станалъ членъ на единъ индуски орденъ, който го заставилъ да прави такива нѣща, които били противъ английскитѣ традиции. За тази цель англичанитѣ въ Индия го затваряли три пѫти, при строга охрана отъ десеть души стражари, да не избѣга, но като влизали въ затвора, не го намирали тамъ. Какъ ставало това, и тѣ не могли да разбератъ, но предполагали, че индуситѣ му помагали по нѣкакъвъ начинъ. За да се освободятъ отъ всѣкакво подозрение, тѣ го завели въ Лондонъ, дето го затворили, но и тамъ се повторила сѫщата история. Тогава този англичанинъ казалъ на своитѣ съотечественици: „Моля ви се, престанете да ме затваряте. Мене затворъ не ме хваща. Оставете ме свободенъ да свърша работата, за която съмъ изпратенъ.“ Това може да изглежда като приказка отъ 1001 нощь, но фактътъ е на лице. Казвамъ: едва сега хората сѫ се докоснали до великитѣ мистерии въ свѣта. Животътъ на цѣлото човѣчество представя область, която трѣбва да се изучава. Вие трѣбва да изучавате законитѣ, на които почива животътъ, както и ония, които го управляватъ. За да бѫде човѣкъ беденъ или богатъ, има редъ причини; за да бѫде човѣкъ ученъ или невежа, пакъ има причини; за да бѫде човѣкъ силенъ или слабъ, за да бѫде философъ, поетъ или художникъ, и за това има причини. Нищо въ свѣта не е произволно. Следователно, ако човѣкъ е нещастенъ, нека пази душата си отъ огорчения, да не мисли, че сѫдбата му е виновна. Сѫдбата на всѣки човѣкъ е такава, каквато той си я създалъ. Човѣкъ самъ кове сѫдбата си. За да бѫде нѣкой поетъ, музикантъ или художникъ, това се дължи на факта, че мнозина го обичатъ. Този човѣкъ е любимецъ на много хора, които съ любовьта си му помагатъ да се издигне. За да бѫде човѣкъ ученъ, пакъ сѫщото положение. Ученъ човѣкъ, въ правъ смисълъ на думата, е онзи, който разбира живота и знае, какъ да приложи своята наука. Значи, щастието на човѣка зависи отъ това — да бѫде той обичанъ. Щомъ изгуби тази любовь, той е вече нещастенъ. И наистина, най-голѣмото нещастие за човѣка се заключава въ това, когато той престава да обича, и когато другитѣ не го обичатъ. Когато нѣкой се оплаква, че никой не го обича, казвамъ: щомъ никой не те обича, ти ще обичашъ. Едно отъ дветѣ положения: или тебе ще обичатъ, или ти ще обичашъ. — Защо никой не ме обича? — Защото ти носишъ любовьта на гърба си. — Защо хората ме обичатъ? — Защото любовьта те носи на гърба си. — Защо страдамъ? — Защото ти, слабиятъ човѣкъ, искашъ да носишъ любовьта на гърба си. — Какво да направя, за да се освободя отъ страданията? — Като дойдешъ до последния вѫзелъ, ще свалишъ любовьта отъ гърба си и ще ѝ кажешъ: Азъ съмъ доволенъ, че те носихъ дотукъ. Сега, обаче, искамъ да ме поносишъ ги; не ми се ходи вече пешъ. — На драго сърце ще сторя това. И азъ искамъ малко да те понося на гърба си. И тъй, ако разбирате великитѣ закони на живота, вие ще придобиете онова знание, което ще ви помогне да се справите съ мѫчнотиитѣ въ живота. Много отъ вашитѣ мѫчнотии ви спъватъ да вървите напредъ. И въпросътъ за храненето представя по нѣкога спънка въ живота ви. Чрезъ храната човѣкъ може да трансформира енергиитѣ си, но тъй, както днесъ се храни, той може само да се спъне. Запримѣръ, преследватъ нѣкой човѣкъ за идеитѣ му, затварятъ го и му казватъ: Ако не се откажешъ отъ идеитѣ си, ще те оставимъ да умрешъ гладенъ. Силниятъ, който разбира дълбокия смисълъ на яденето, ще каже: Гладенъ ще умра, но, отъ идеитѣ си не се отказвамъ. И наистина, този човѣкъ издържа предъ глада. Съ 80 дневенъ постъ единъ ирландецъ направи това, което Гладстонъ съ волята си не можа да направи. Следъ 80 дневния постъ на този ирландецъ, Англия се изпълни съ ангели, съ свѣтли и разумни сѫщества, които издъно разклатиха умоветѣ на англичанитѣ, като имъ казаха: „Или ще дадете свобода на ирландцитѣ, или ще понесете последствията на вашето упорство.“ Англичанитѣ сѫ умни хора. Като разбраха този законъ, тѣ веднага отстѫпиха и дадоха свобода на Ирландия. Който не разбира тия нѣща, той ги обяснява по свой начинъ, обаче, това показва, че разумни закони действуватъ въ свѣта. Животътъ се управлява отъ редъ закони, които човѣкъ трѣбва да спазва, за да може да извърви своя опредѣленъ пѫть. Единъ руснакъ разправяше една своя интересна опитность. Една вечерь, срещу Рождество, нѣколко души се събрали на гости въ едно семейство, да си хапнатъ и пийнатъ. Следъ яденето, попѣли, поразговорили се малко, но пропуснали опредѣления часъ за прибиране по домоветѣ си. Споредъ тогавашнитѣ наредби, всѣки закъснѣлъ пѫтникъ трѣбвало да пролежи останалото време отъ нощьта въ полицията, и на сутриньта го пущали да отиде дома си. Това положение не се харесвало на закъснѣлитѣ пѫтници и тѣ били готови да дадатъ нѣкаква сума на стражаритѣ, само да могатъ да се върнатъ по домоветѣ си. Това лесно имъ се отдало, защото стражаритѣ имали малки заплати и срещу известна сума, тѣ оставяли пѫтницитѣ свободно да си вървятъ. Като закъснѣлъ, този господинъ билъ готовъ да даде на стражаря 10 — 15 рубли, за да продължи пѫтя за дома си. На първия стражарь той далъ десетина рубли и могълъ да продължи пѫтя си, но за да не стане нужда да дава и на другитѣ стражари, които могли да го срещнатъ, първиятъ стражарь му казалъ: Колкото стражари срещнешъ по-нататъкъ, на всички ще кажешъ думата „кукуригу.“ Тя означава, че ти си платилъ веднъжъ и можешъ свободно да се движишъ по улицитѣ. Въ случая, думата „кукуригу“ е символъ, който служи като пропускъ въ живота на човѣка. При слизането си на земята, невидимиятъ свѣтъ е далъ на всѣки човѣкъ по единъ пропускъ, съ който да може свободно да пѫтува. Ако забрави своя пропускъ, той е осѫденъ на голѣми мѫчнотии и страдания. Казвате: Не сме толкова прости хора, че да употрѣбяваме думата „кукуригу.“ — Като показвате личната си карта на този и на онзи стражарь, тя не е ли сѫщото това кукуригу? Ако на петь-шесть мѣста ви спратъ, да искатъ личната ви карта, вие ще изгубите много време. А тъй, ще кажете „кукуригу“ и ще си заминете. Съ едно кукуригу лесно ще свършите работата си. Който разбира смисъла на това „кукуригу,“ той разбира и вѫтрешния смисълъ на живота. Вѫтрешниятъ смисълъ на живота се заключава въ любовьта, въ нейното приложение, като пропускъ, като динамическа сила. „Азъ самъ изтъпкахъ жлеба.“ Само онзи може да тъпче вашия жлебъ, който ви обича. Значи, който ви обича, само той може да тъпче. Нѣма по-страшенъ и по-великъ човѣкъ отъ този, който ви обича. Защо? Защото той всичко тъпче. Любещиятъ вади ножъ и излиза на среща ви. Всички работи въ свѣта ставатъ все отъ любовь. Задъ всичко въ свѣта седи великата, мощната сила — Любовьта. Богъ тъпче всички хора, за да ги освободи. Българитѣ разбиратъ смисъла на тъпченето и често го практикуватъ. Когато нѣкой човѣкъ страда дълго време отъ треска, накаратъ го да легне на земята и оставятъ мечка да го тъпче. Мечката е много магнетична, и като потъпче малко човѣка, съ това тя му придава отъ своята магнетична сила. Не само болни хора оздравяватъ отъ мечка, но тя се отразява благоприятно и върху лоши, своенравни хора. Една благородна дама отишла съ мѫжа си на курортъ въ нѣкое планинско мѣсто, но понеже не живѣели добре, постоянно се карали, нищо не разбрали отъ почивката си. Единъ день се спрѣчкали толкова лошо, че жената казала: Дотегна ми вече този животъ! Предпочитамъ да отида въ гората, тамъ да живѣя, отколкото да остана при тебе! Една вечерь тя напуснала дома си и избѣгала въ гората. На пѫтя ѝ се изпрѣчила една мечка и започнала да я плюе: Ти не знаешъ ли, че азъ имамъ малки мечета, които грижливо пазя, та си тръгнала по това време да ги плашишъ? Тя се уплашила отъ мечката и се върнала при мѫжа си. — Защо се върна? — Мечка срещнахъ въ гората. Значи, и мѫжътъ е лошъ, но има нѣщо по-страшно отъ него. Тази жена казвала: Пази, Боже, мечка да те плюе! Съ плюенето си, мечката искала да ѝ каже: Защо бѣгашъ отъ дома си? Защо напущашъ мѫжа си? Вземи урокъ отъ мене. Вижъ, какъ азъ се грижа за своитѣ малки! Върни се дома при своя мѫжъ, и се грижи за него, както азъ се грижа за малкитѣ си. Жената се върнала у дома си съ единъ великъ урокъ отъ мечката и си казала: Сега разбрахъ смисъла на живота. При това положение, и азъ мога да живѣя добре съ своя мѫжъ. Следователно, да ви срещне мечка и да ви плюе, значи да ви постигне нѣкое нещастие. И тогава, не бѣгайте отъ нещастието, но вземете урокъ отъ него. То непременно ще ви научи нѣщо. Нещастията носятъ добри уроци за хората. Задъ мечката, задъ нещастията се крие велика наука. Тѣ представятъ Свещената книга на живота, която всѣки самъ трѣбва да чете. Задъ тази книга пъкъ седатъ миналитѣ поколѣния, хиляди разумни сѫщества, които сѫ взели участие въ написването ѝ. Когато обикновенъ човѣкъ я чете, тази книга е обикновена, проста форма. Когато просветенъ, разуменъ човѣкъ я чете, тази книга буди съзнанието му, и той се свързва съ съзнанията на всички разумни сѫщества, които сѫ живѣли преди него. Силата на книгата се крие въ онѣзи сѫщества, които сѫ я писали. Тѣ и до днесъ сѫ живи. Съвременнитѣ хора не признаватъ това, и както да имъ се обяснява, тѣ казватъ: Духове не сѫществуватъ. — Духове не сѫществуватъ, но съзнания сѫществуватъ. Ако влѣзете въ духовния свѣтъ, ще видите, че съзнанията на хората отъ физическия и духовния свѣтъ сѫ така преплетени, както се преплитатъ дърветата на физическия свѣтъ. Ако тия съзнания сѫ хармонично преплетени, хората живѣятъ добре; ако съзнанията не сѫ хармонично преплетени, хората не живѣятъ добре. Съзнанията на хората сѫ преплетени както нишкитѣ на чорапитѣ. Следователно, отъ тѣхъ зависи, какъ тия съзнания ще се оплетатъ, и какъ ще се разплетатъ. „Азъ самъ изтъпкахъ жлеба; и никой отъ народитѣ не бѣ съ мене.“ Това значи, че всички хора, които не сѫ разбрали този законъ, не сѫ били съ Господа. Следователно, вие можете да разчитате на любовьта на ония велики души, които всѣкога сѫ съ Господа. Тѣ ви обичатъ и взиматъ участие въ вашия животъ. Тѣзи велики души ще срещнете изъ цѣлия свѣтъ: и въ Англия, и въ Америка, и въ Германия, и въ Франция, и въ Япония и Китай — навсѣкѫде. Тѣ сѫ истинскитѣ човѣци, и отъ тѣхъ свѣтътъ се нуждае. Великъ е онзи човѣкъ, който взима участие въ страданията на своитѣ ближни и желае да имъ помогне. Връзката между хората се дължи на Божия Духъ и на Божественото съзнание, които работятъ върху ума, сърцето и волята на човѣка, съ цель да го пробудятъ, да вземе участие, както въ радоститѣ, така и въ страданията на ближнитѣ си. Участието седи въ помощьта, а помощьта се изразява даже и въ една блага дума. Ако ученикътъ отиде при учителя си, и последниятъ му каже, че отъ него нищо нѣма да излѣзе, тази дума може да спре развитието му. Обаче, една блага дума отъ страна на учителя, може да повдигне духа на ученика. Учительтъ може да каже на силния ученикъ, че отъ него нищо нѣма да излѣзе, за да провѣри, доколко силно е желанието му да учи. Обаче, на слабия ученикъ той ще каже, че отъ него може да стане нѣщо. Ако при учителя дойде нѣкой богатъ ученикъ, натоваренъ съ много теории, съ много знания, той ще вземе чука и ще почне да изглажда, да шлифува знанията му. Тогава той ще му каже: Натоварени камили въ училището не се приематъ. Ти ще оставишъ навънъ всичкитѣ си теории, всичкото ненужно богатство и ще влѣзешъ въ школата празенъ, за да възприемешъ новото, което се преподава. Като излѣзешъ отъ училището, пакъ можешъ да се натоваришъ съ своитѣ знания и да отидешъ съ тѣхъ въ свѣта. За свѣта тия знания сѫ необходими, но за школата сѫ излишенъ товаръ. Когато влиза въ добре организиранъ свѣтъ, пъленъ съ храна, съ облѣкло, съ всички необходими пособия за подържане на живота, богатиятъ непременно трѣбва да се разтовари. Засега ние носимъ вода, защото нѣма кой да ни носи; ние носимъ храна и си готвимъ, защото нѣма кой да върши тази работа. Но ако влѣземъ въ единъ добре организиранъ свѣтъ, въ който има всичко необходимо за живота, трѣбва ли да водимъ своитѣ натоварени камили? Този свѣтъ не се нуждае отъ нашитѣ багажи, отъ нашитѣ криворазбрани теории. Когато казвате, че човѣкъ трѣбва да се роди, а после да умре, ето, какво разбирамъ: да се роди човѣкъ, това значи да стане богатъ. Смисълътъ на раждането се заключава въ забогатяването. Да умре човѣкъ, това значи да осиромашее, т. е. да раздаде богатството си на беднитѣ. Смисълътъ на умирането се заключава въ осиромашаването. Раждане и смърть представятъ две смѣни въ живота на човѣка. Следователно, въ даденъ случай, при дадени условия, едни хора ще бѫдатъ богати, а други — сиромаси. Който разбира този законъ, той правилно ще се развива. Който не го разбира, той ще разглежда богатството отдѣлно отъ сиромашията, или сиромашията отдѣлно отъ богатството, и по този начинъ ще води ненормаленъ животъ. Ако нѣкой е богатъ, безъ да е билъ сиромахъ, това е само една идея; или, ако е сиромахъ, безъ да е билъ богатъ, това е друга идея. Обаче, съ една идея само човѣкъ не може да сѫществува. За да сѫществува, той непременно трѣбва да има две идеи. Двойственостьта се срѣща навсѣкѫде въ природата. Запримѣръ, човѣкъ има две очи, две уши, две ноздри, два крака, две рѫце и т. н. Казвате за нѣкого, че е оглушалъ. — Това е другъ въпросъ вече. Това е анормално положение за човѣка. Вие ще познаете човѣка по това, какъ слуша той. Ако е добъръ, уменъ човѣкъ, той насочва дѣсното си ухо напредъ, съ него слуша. Ако не е добъръ, не е уменъ, той слуша съ лѣвото си ухо. Питамъ: защо сегашнитѣ хора се поздравяватъ съ дѣсната, а не съ лѣвата рѫка? Въ лѣвата рѫка, въ лѣвата страна на човѣка е скрито всичкото му богатство, всичкиятъ му капиталъ, който трѣбва да се пази. Въ такъвъ случай, дѣсната рѫка на човѣка служи за охрана на това богатство. Тя го пази. Затова, именно, дѣсната рѫка излиза на лице, а лѣвата се крие. Съ дѣсната рѫка се поздравяватъ грѣшнитѣ хора, а съ лѣвата — праведнитѣ. Съ дѣсницата си Богъ хваща грѣшнитѣ хора. Единъ день, когато човѣкъ стане праведенъ, съ лѣвата ли рѫка ще хваща, ще поздравява? Човѣкъ подава едната си рѫка, само когато иска да спаси нѣкого. Разбойникътъ сѫщо тъй хваща съ една рѫка. Когато приятельтъ хване едната ти рѫка, и това има своитѣ причини. Какъ ще се поздравяватъ хората въ бѫдеще? Въ бѫдеще, умътъ, сърцето и душата на човѣка трѣбва да взиматъ участие въ поздравленията на хората. Следователно, правилно поздравление е това, въ което умътъ, сърцето и душата на човѣка взиматъ участие. Вънъ отъ него, всѣко поздравление е временно и подлежи на промѣна. Значи, въ бѫдеще хората нѣма да се поздравяватъ съ рѫкуване. Защо? Защото любовьта изключва всѣкакво докосване, всѣкакво пипане. Да се усмихнешъ на любовьта — позволено е; да говоришъ на любовьта — позволено е. Дойде ли, обаче, да я пипнешъ, това тя не позволява. Защо? Защото невъзможно е да пипате любовьта. Когато нѣкой пожелае да пипне любовьта, съ това той нарушава чистотата и красотата на любовнитѣ отношения. Любовнитѣ отношения между хората се развалятъ, вследствие тѣхната невъздържаность. Нѣма нищо лошо въ пипането, но съвременнитѣ хора не сѫ готови още да пипатъ любовьта. За да пипне нѣкой любовьта, рѫцетѣ му трѣбва да бѫдатъ абсолютно чисти, да не остане нѣщо отъ тѣхъ върху нейната дреха. Обикнешъ ли нѣкой човѣкъ, не го пипай. Обикнешъ ли нѣкой човѣкъ, кажи му онази истина, която да му донесе свѣтлина и да го направи свободенъ! Дай му парче отъ онзи хлѣбъ, който може да го нахрани. По-нататъкъ нищо не му говори. Това подразбира истинска свобода. А тъй, да нахранимъ само човѣка и да го заставимъ да мисли като насъ, това не е обичь. Да обичашъ човѣка, това не значи, че той трѣбва да има умъ, сърце и душа като твоитѣ и да мисли като тебе. Нѣма два еднакви момента въ природата; нѣма двама еднакви хора въ свѣта, които да мислятъ, чувствуватъ и действуватъ по единъ и сѫщъ начинъ. Ако два еднакви момента се срещнатъ въ природата, тѣ непременно ще нарушатъ нейната хармония. Този, когото обичашъ, по характеръ трѣбва да бѫде противоположенъ на тебе, за да се допълвате взаимно. Въ това седи свободата на хората. Що е свобода, и какво изисква свободата? Свободата подразбира, всѣки човѣкъ да се проявява така, както се подтиква отвѫтре. И при този вѫтрешенъ потикъ, свободата изисква отъ човѣка придобиване на любовьта, мѫдростьта и истината, Нѣма по-голѣмо нещастие за човѣка отъ това, за моментъ само да зърне любовьта и после да я изгуби. Нѣма по-голѣмо нещастие за човѣка отъ това, да срещне онзи, който го обича, и той да отвори за моментъ само очитѣ си предъ него, да пролѣе нѣколко сълзи, и следъ това отново да ги затвори. Какъвъ смисълъ има въ затворенитѣ очи? Щастието на грѣшнитѣ хора седи въ затворенитѣ очи, а на праведнитѣ — въ отворенитѣ. Въ живота очитѣ ни всѣкога трѣбва да бѫдатъ отворени. Великото въ живота седи въ отворенитѣ очи. Само онзи човѣкъ може да върши волята Божия, очитѣ на когото сѫ отворени. Значи, задачата на човѣка не седи въ това, да бѫде той добъръ, или да бѫде праведенъ, но да върши волята Божия, да изразява Неговата Любовь, — Ама не можемъ да не правимъ грѣшки. — Това е другъ въпросъ. Ако нѣкой подаде рѫка на брата си, да го спаси, може да направи нѣкаква грѣшка въ това; важно е, обаче, доброто желание, което го подтиква да помогне па по-слабия отъ себе си. Човѣкътъ е въ това, какъ схваща и изявява нѣщата въ даденъ случай, и какво е неговото разположение: има ли единство между мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ му. Въ този смисълъ, праведенъ, добъръ човѣкъ е онзи, въ когото всички най-разнообразни енергии се хармониратъ. Докато енергиитѣ на човѣка не сѫ въ единство помежду си, той не може да се нарече праведенъ. Сега, като засѣгамъ различни въпроси, безъ да искамъ, нѣкои се обиждатъ. Запримѣръ, за кабаретата азъ имамъ особено мнение, а не както мнозина мислятъ, Азъ зная, че тамъ влизатъ хора, които работятъ, по цѣли нощи свирятъ, за което имъ плащатъ. Благодарение на тѣхната музика, много убийства, много скандали, спорове и недоразумения се избѣгватъ. Но има хора, които прекарватъ тамъ времето си леко, безгрижно. Не е ли сѫщото и въ живота? Едни хора работятъ, а други се веселятъ, удоволствуватъ се. Тъй щото, ако си беденъ, влѣзъ въ кабарето да свиришъ и да спасявашъ хората. Ако си богатъ, излѣзъ вънъ отъ кабарето, отвори кесията си и започни да раздавашъ. Около тебе моментално ще се събератъ безброй хора, между които и бедни музиканти, които ще свирятъ, ще те веселятъ. Дай едно богато угощение на тия хора, да те помнятъ за вѣчни времена. Какво по-голѣмо кабаре отъ това? — Може ли свѣтътъ да се спаси по този начинъ? Може, разбира се. Добрата воля, доброто разположение на хората единъ къмъ другъ е въ сила да имъ помогне. Страданията на хората сѫ на мѣсто, и трѣбва да се носятъ. Който е поканилъ веднъжъ любовьта да се качи на гърба му, той трѣбва да я занесе до края на нейния пѫть. Колкото и да тежи, не правете опити да я хвърлите отъ гърба си, защото тя ще ви създаде по-голѣмо нещастие. Ще я носите, ще почивате, пакъ ще я носите, докато най-после тя сама слѣзе отъ гърба ви. Докато краката ви държатъ, ще я носите. Щомъ съвършено изнемогнете, тя сама ще ви освободи. Любовьта ви разбира, тя влиза въ положението ви и никога нѣма да остави да паднете подъ нейната тежесть. Единъ день, когато тя ви тури на гърба си, ще ви изнесе, докрай безъ никакво недоволство и роптание. Любовьта никога нѣма да ви хвърли отъ гърба си. Тъй щото, ако сте направили една погрѣшка, да турите любовьта на гърба си, не правете втора погрѣшка — да я хвърлите отъ гърба си. Издръжте до край. Това е една отвлѣчена теория, която трѣбва да се приложи. Щомъ я приложите, животътъ ви ще се подобри. Не я ли приложите, никой не може да ви помогне. Любовьта е най-важниятъ въпросъ въ живота. Разрешите ли него, ще разрешите всички останали въпроси, отъ какъвто характеръ и да сѫ тѣ — личенъ, семеенъ, общественъ или общочовѣшки. Съ разрешаването на този въпросъ, човѣкъ ще намѣри и своето мѣсто въ природата. Значи, човѣкъ първо ще разреши своитѣ лични въпроси, а следъ това ще дойде до семейнитѣ, общественитѣ и общочовѣшкитѣ. Споредъ мене, геройство се изисква отъ човѣка, който се наема съ разрешаването на въпроси отъ семеенъ, общественъ и общочовѣшки характеръ. Този човѣкъ трѣбва да бѫде единъ отъ най-ученитѣ, най-чиститѣ и най-богатитѣ хора въ свѣта. Човѣчеството се нуждае, именно, отъ такива хора. Слабиятъ пъкъ, за да уякне, да се засили, първо трѣбва да се занимава съ въпроси отъ личенъ, индивидуаленъ, душевенъ и Божественъ характеръ. Само по този начинъ той нѣма да влѣзе въ стълкновение съ никого. Казвамъ: когато нѣкой се оплаква, че е нещастенъ, причината за това е, че той носи любовьта на гърба си и ще я носи дотогава, докато тя желае. Когато се умори, изгуби съзнание, изгуби надежда въ живота и мисли, че всичко съ него е свършено, любовьта ще слѣзе отъ гърба му, ще му направи превръзка, ще му даде отъ нектара на живота и ще каже: Достатъчно вече! Видѣхъ твоята добра воля, но толкова можешъ да ме носишъ. Качи се ти сега на моя гръбъ, азъ да те понося! Той ще се качи на гърба на любовьта, сърцето му ще се отвори, а душата му ще се разцъвти, като роза, която никога не вехне. Това наричатъ индуситѣ „лотосъ.“ Лотосътъ цъвти само на гърба на любовьта. Всѣки човѣкъ трѣбва да се качи на гърба на любовьта, за да цъвне. Любовьта е едно отъ най-великитѣ и свѣтли сѫщества. Тя познава дълбочинитѣ на душата, разбира стремежитѣ на духа. Каквото пожелаете въ нейно име, ще придобиете. Тя казва: Азъ ще ви дамъ всичко, каквото умътъ, сърцето и волята ви желаятъ. Въ това, именно, се заключава животътъ. Не е въпросътъ да се откаже човѣкъ отъ живота, но той трѣбва да живѣе правилно, да има прави разбирания. Следователно, сѫществуватъ две категории хора. Първата категория хора се занимава съ въпроси отъ личенъ, индивидуаленъ, общественъ и Божественъ характеръ. Втората категория се занимава съ въпроси отъ семеенъ, общественъ и общочовѣшки характеръ. Повечето хора се намиратъ въ последната фаза на първата категория. Божествениятъ животъ ще ги свърже съ втората категория. Време е вече да влѣзатъ въ тази категория. Ако пропуснатъ това време, много още има да чакатъ. Нѣкои ще кажатъ, че не се интересуватъ нито отъ обществени, нито отъ религиозни въпроси. Не е въпросътъ клерикали да ставатъ, но тѣ трѣбва да носятъ любовьта въ душата си. Другъ ще каже, че не иска да бѫде воененъ. Той може да не бѫде воененъ, но непременно трѣбва да носи свѣтлината въ ума си. — Ама не искамъ да цъкамъ съ пушка. — Ако не искашъ да цъкашъ съ пушка, ще цъкашъ съ огнивото си, да запалишъ огъня. И това е военщина. Който цъка огнивото, да запали огъня си, той е воененъ; който пали свѣщь, той е воененъ; хирургътъ който прави операции, пакъ е воененъ. — Азъ не съмъ воененъ. — Какъ да не си воененъ? Толкова хора промуши съ сабята си. Вие трѣбва да бѫдете такива военни, че като замахнете съ ножа си срещу човѣка, нищо да не засегнете въ него: нито единъ кръвоносенъ сѫдъ, нито една артерия, нито единъ капиляренъ сѫдъ да не прерѣжете. Военниятъ трѣбва да прави операциитѣ си, както природата ги прави. За всѣки хирургъ, който разкѫсва кръвоносни сѫдове при операциитѣ си, казваме, че е новакъ въ своята область. Ние трѣбва да бѫдемъ носители на любовьта и пакъ да сме военни. Когато трѣбва да правимъ операции, майсторски ще ги правимъ. Нѣкой казва: Азъ направихъ една погрѣшка, но искамъ да я изправя. Това значи: имамъ единъ абцесъ въ себе си, който искамъ да пробия; всичката нечистотия отъ него да излѣзе вънъ отъ тѣлото ми. И наистина, всѣка направена погрѣшка не е нищо друго, освенъ абцесъ въ организъма на човѣка. За да изправи погрѣшката си, той трѣбва да вземе ножъ, да направи една хирургическа операция, да изхвърли всички нечистотии вънъ отъ тѣлото си. Правете операции, но не като онзи хирургъ, който извадилъ сърцето на единъ боленъ и съ това го уморилъ. „Самъ изтъпкахъ жлеба си“. Когато любовьта дойде въ човѣка, тя сама ще стъпче жлеба. Всичко егоистично, всичко користолюбиво, което е създало нещастията и страданията въ съвременната култура, трѣбва да излѣзе навънъ! По този начинъ хората не могатъ да влѣзатъ въ Царството Божие. Този егоизъмъ, това користолюбие създава противоречията въ живота. За да се освободятъ хората отъ тия противоречия, любовьта тъпче днесъ всички народи, да излѣзатъ соковетѣ имъ навънъ. По този начинъ всички хора трѣбва да отслабнатъ, за да може любовьта да ги поеме на рѫцетѣ си и да ги тури на гърба си. Този е начинътъ, по който свѣтътъ може да се оправи. Иначе, докато хората носятъ любовьта на гърба си, въ свѣта всѣкога ще има противоречия: едни ще бѫдатъ богати, други — бедни; едни ще бѫдатъ учени, други — прости. Когото любовьта тури на гърба си, той се намира вече въ хармонични условия на живота. „Азъ самъ изтъпкахъ жлеба.“ Тъпкането подразбира страдания. Страданията въ живота могатъ да се разрешатъ само чрезъ закона на любовьта, а той е най-разумниятъ начинъ за разрешаването имъ. Отъ хиляди години насамъ хората разрешаватъ въпроса за страданията, но и до днесъ още не сѫ го разрешили. Защо? Защото тѣ още носятъ любовьта на гърба си. Вследствие на това цѣлата земя е покрита съ гробища. Гробищата говорятъ за неразрешенитѣ въпроси въ живота. Нѣкой човѣкъ е богатъ, но неговото богатство става причина да го убиватъ на бойното поле. Нѣкой е ученъ, но като прави опити съ задушливи газове, става жертва на тия газове. Нѣкой е виденъ архитектъ, гради кѫщи на хората, но като не спази единъ отъ законитѣ на архитектурата, една отъ тия кѫщи се събаря, и той пада подъ нейнитѣ развалини. Добре е да се градятъ голѣми кѫщи, но да не се събарятъ. Добре е човѣкъ да бѫде богатъ, но богатството му не трѣбва да се губи. Богатството представя артериалната кръвь на човѣка. Всички клетки на организъма трѣбва да се ползуватъ отъ тази кръвь. Следователно, всички хора трѣбва да се ползуватъ отъ богатството. Що се отнася до сиромашията, тя представя едно отъ приятнитѣ състояния въ живота на човѣка. Сиромашията е почивка. Отъ сиромаха нищо не се иска; той нѣма никакви задължения, спокоенъ е, и затова седи и почива. Като почине добре, той казва: Господи, досега бѣхъ въ почивка. Можешъ вече да ме натоваришъ съ нѣщо. Казвате: По-добре е човѣкъ да бѫде богатъ, отколкото сиромахъ; по-добре е да бѫде ученъ, отколкото простъ, Така е, но трѣбва да знаете, че скръбьта предшествува радостьта. Да орешъ, да сѣешъ, това е скръбь; да събирашъ житото отъ полето и да го туряшъ въ хамбара, това е радость. Две скърби предшествуватъ една радость. И тъй, човѣкъ първо трѣбва да разбере индивидуалния животъ, за да не се спъва. Казвате: Ние сме правили много усилия. — Усилията, които човѣкъ е правилъ и прави, допринасятъ нѣщо за него. Всичко, каквото е изработилъ, е негова придобивка. Богатството, знанието, силата, които човѣкъ е придобилъ, оставатъ за него. Излишъкътъ, който не може да прибере, не може да обработи да реализира, е Божественъ капиталъ, който ще му се вземе. Следователно, за да се справи съ положението, до което е достигналъ, човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ вѫтрешното разбиране на живота. Хората искатъ да се освободятъ отъ заблужденията си, но тѣ не знаятъ, че при дадени условия тия заблуждения сѫ благо за тѣхъ. Запримѣръ, добре е нѣкога човѣкъ да не знае, че е изгубилъ богатството си; добре е нѣкога да не знае, че е боленъ. Защо? Защото той нѣма знания, съ които да изправи положението си. Обаче, разумниятъ човѣкъ трѣбва да има правилни разбирания за живота. Той трѣбва да разбира моментитѣ и условията, въ които живѣе. Сега, азъ ви оставямъ на последната спирка, дето любовьта ще дойде, ще ви вземе на рѫце, ще ви пригърне въ обятията си, както майка пригръща детето си, и ще ви тури на гърба си, да ви носи. Оставете любовьта да ви носи, и ще видите, колко лесно ще се разрешатъ всички злободневни въпроси, които ви смущаватъ. Посѣйте семето и го оставете само да расте. Помогнете на извора да си пробие пѫть и го оставете свободенъ. По-нататъкъ той самъ ще проправи пѫтя си. Следователно, оставете Божественото въ васъ само да се развива. Не пречете на развитието му. По този начинъ вие ще добиете свободата, която търсите. 18. Беседа отъ Учителя, държана на 8 януари, 1928 г. София. — Изгрѣвъ.
  20. Ани

    1928_01_01 Въ образъ Божи

    От томчето "Ни мъж, ни жена" Сила и живот, X серия, т.2,(1927-1928), Издание 1933 г., София Книгата за теглене на PDF Съдържание Въ образъ Божи. „Който, въ образъ Божи като бѣ, не го помисли похищение, да е равенъ Богу.“ Филипяномъ 2:6. „Който, въ образъ Божи като бѣ“. Това изречение има външенъ и вѫтрешенъ смисълъ. Мнозина сѫ разглеждали този стихъ, но сѫ се спирали върху външната му страна, защото, изобщо, външното най-много апелира на хората. Азъ ще разгледамъ вѫтрешната страна на този стихъ. Думитѣ „въ образъ Божи“ подразбиратъ вѫтрешнитѣ условия, вѫтрешнитѣ възможности, дадени на човѣка. Въ това отношение, само царскиятъ синъ има външни и вѫтрешни благоприятни условия да учи, да се развива. Той може да си избере, каквито другари иска; той има възможность да си вземе, каквито професори иска. Подъ думата „царски синъ“ разбирамъ онзи, въ жилитѣ на когото тече царска кръвь. Всѣки другъ, който не е царски синъ, нѣма тѣзи благоприятни условия, следствие на което той трѣбва да се бори съ сиромашията, да преодолява мѫчнотиитѣ и лишенията. Сега, като се спирате върху живота, при даденитѣ условия, вие разглеждате временнитѣ блага, които той носи, безъ да се спирате върху факта, че временнитѣ блага създаватъ голѣми нещастия на хората. Ако проследите историята на човѣшкото развитие, както и това на цѣлия органически свѣтъ, ще видите, че този фактъ е вѣренъ. Нѣколко зрънца, дадени на една птичка, могатъ да костуватъ живота ѝ. Тази птичка е гладна, търси нѣкѫде храна, но въ това време нѣколко немирни деца ѝ устройватъ капанъ. Тѣ я примамватъ съ нѣколко житни зрънца, които отниматъ живота ѝ. Тя иска да задоволи глада си, но едновременно съ това животътъ ѝ се отнима. За да изкара плодъ отъ земята, земедѣлецътъ работи месеци наредъ, изразходва енергия, материални блага, докато най-после получи едно временно благо. Младата мома изразходва време, енергия, срѣдства, да се облича хубаво, да се гизди, за да се хареса на нѣкой момъкъ. Най-после тя се домогва до това благо, но цѣлъ животъ носи последствията на това благо. Съ редъ страдания и мѫчнотии тя изкупва придобитото благо. Мнозина запитватъ: Трѣбва ли да учимъ? Споредъ мене, този въпросъ съвсемъ не е на мѣстото си. Да се задава такъвъ въпросъ, то е все едно да се пита, трѣбва ли да гледаме, трѣбва ли да слушаме, трѣбва ли да ходимъ, да ядемъ, да пиемъ, да спимъ и т. н. На живия човѣкъ такива въпроси не могатъ да се задаватъ. Всички тия действия — гледане, слушане, ядене, ходене — сѫ присѫщи на единъ великъ, разуменъ животъ. Когато този животъ престане да се изявява, тогава, само по себе си, и тѣзи действия ще изгубятъ смисълъ. Умрѣлитѣ спятъ ли? Ще кажете, че умрѣлитѣ почиватъ. Може да почиватъ, но тѣ не спятъ. Умрѣлитѣ ядатъ ли? — Не ядатъ. — Умрѣлитѣ виждатъ ли? — Не виждатъ. — Умрѣлитѣ чуватъ ли? — Не чуватъ. Вие можете да плачете на гроба на умрѣлия, колкото искате, но той нищо не чува. За него вашиятъ плачъ е безпредметенъ. Слушалъ съмъ, какъ нѣкоя жена плаче на гроба на умрѣлия си мѫжъ и казвамъ: Колкото да плачешъ, той нѣма да те чуе. Какъвъ смисълъ има тогава този плачъ? При това положение, трѣбва ли майката да плаче на гроба на умрѣлото си дете? Има смисълъ майката да плаче за живото си дете, но да плаче за умрѣлото си дете, нѣма никакъвъ смисълъ. Да четешъ нѣкаква книга предъ единъ разуменъ човѣкъ, има смисълъ въ това; но да четешъ една книга предъ нѣкой глупавъ човѣкъ, или предъ нѣкое животно, въ това нѣма никакъвъ смисълъ. Религиознитѣ хора, както и хората на новитѣ идеи, на новитѣ течения, иматъ амбиция да докажатъ на хората, че тѣхното учение, тѣхнитѣ идеи сѫ прави и на сила искатъ да ги убедятъ въ това. Казвамъ: убедете себе си, а не другитѣ. Който носи въ себе си новитѣ идеи, той трѣбва да бѫде толкова пластиченъ, че каквото да му се случи въ живота, на каквато мѫчнотия да се натъкне, да е готовъ да се справи. Дайте най-мѫчното музикално парче на нѣкой виденъ музикантъ, той ще го погледне оттукъ-оттамъ, и веднага ще се справи съ него, ще го изсвири отлично. Дайте сѫщото парче на нѣкой посрѣдственъ музикантъ, той ще го свири цѣли месеци и години и, въ края на краищата, ще направи редъ погрѣшки. Като го слушате да свири, казвате: Мѫчи се човѣкътъ да свири. Не е лесно да изсвиришъ нѣщо отъ Бетховена. — Не е лесно за посрѣдствения музикантъ, но за опитния музикантъ не е мѫчно. Щомъ става въпросъ за мѫчение, казвамъ: мѫчение има въ ада; трагедия има въ ада. Следователно, мѫчението е за ада; драмата — за човѣшкия животъ; поезията — за рая. Човѣшкиятъ животъ не е трагиченъ, но драматиченъ. Ако питате, какво има вънъ отъ ада, казвамъ: вънъ отъ ада е раятъ. Значи, дето свършватъ трагедията и драмата, тамъ поетътъ туря начало на своята поезия. Обаче, само онзи поетъ може да пише истинска поезия, който е миналъ презъ фазитѣ на трагедията и драмата. Какво нѣщо е трагедията, знаете вече; какво нѣщо е драмата, пакъ знаете. Отсега нататъкъ трѣбва да изучавате поезията. Тя отскоро е започнала да се изучава. Следователно, поезията е нова наука. Първиятъ човѣкъ, който е писалъ поезия, е Адамъ. Обаче, поезията на Адама остана недовършена, защото го изпѫдиха отъ рая. Господъ му даде най-хубавата жена, каквато свѣтътъ познава. Адамъ толкова се възхити отъ своята жена, че се вдъхнови и започна да пише. Той мислише да напише нѣщо особено хубаво, което да остане за вѣчни времена, но и той, както нѣкой си турчинъ, казалъ: „Отиде нашата дуня“. Единъ турчинъ слушалъ, какъ български сѫдия решавалъ едно дѣло, и като чулъ решението на това дѣло, казалъ: „Отиде нашата дуня!“ И сегашнитѣ хора, като този турчинъ, казватъ: Дойде грѣхътъ, и всичко изгубихме. — Не е достатъчно само да се констатира това, но човѣкъ трѣбва да потърси причинитѣ за грѣха и начинитѣ, какъ да се освободи отъ него. Ако грѣхътъ днесъ е дошълъ, и утре има възможность да дойде. Грѣхътъ не е нѣщо случайно. Той представя накопления на желания, които всѣки моментъ могатъ да се изявятъ и да спънатъ човѣка въ неговото развитие. Тѣзи желания иматъ далеченъ произходъ. Сега, азъ искамъ да насоча мисъльта ви къмъ единъ великъ законъ, който организира идеитѣ. И въ този смисълъ, казвамъ: нѣма сила въ свѣта, която може да противодействува на идеитѣ. Идеята, сама по себе си, е мощна. Единъ отъ пророцитѣ казва за Бога: „Нѣма орѫжие въ свѣта, което може да Ти противостои“. Който разбира този законъ, той може да избегне много нещастия. Колкото малка да е една Божествена мисъль, тя е мощна. Кога ще се реализира, не е важно, но тя непременно ще даде своитѣ добри резултати. Ако доброволно не приемете една Божествена идея, тя ще влѣзе въ подсъзнанието ви, дето сама ще се организира. Какъ ще се организира? Тя постепенно ще привлича къмъ себе си подобни на нея идеи, и единъ день, когато види, че съзнанието ви е най-слабо, тя ще ви се наложи и ще изнесе това, което крие въ себе си. Божественото не държи на времето: могатъ да минатъ месеци, години, но въ края на краищата, Божественото пакъ ще се прояви. По този законъ може да се обясни, защо нѣкои идеи сѫ материалистични, а други — идеалистични. Това се дължи на широтата на човѣшкото съзнание, на крѫговетѣ, които се образуватъ въ него. Въпросътъ за крѫговото организиране на идеитѣ е философски и изисква съответенъ умъ за разбирането му. Да допуснемъ, че нѣкой човѣкъ живѣе въ идеалистиченъ вѣкъ, и по едно време презъ ума му минава мисъльта, че трѣбва да поправи нѣкои свои погрѣшки или нѣкои погрѣшки въ обществото. Обаче, той отхвърля тази мисъль отъ ума си, счита, че е ненавременна. Мисъльта влиза въ подсъзнанието му и работи тамъ, организира се, чака времето, да се прояви. Като се отказватъ отъ идеитѣ съ широкитѣ крѫгове, хората даватъ предимство на своитѣ мисли, т. е. на мислитѣ съ тѣсни крѫгове, докато постепенно стѣснятъ крѫга на своето съзнание и създадатъ ново течение въ свѣта, обратно на идеалистичното, а именно, материалистично. По този начинъ хората казватъ: Всичко въ свѣта е материя. Значи, когато хората се отказватъ да изправятъ погрѣшкитѣ си, настава въ свѣта ново течение — материализъмъ. Освенъ материята, материалиститѣ не признаватъ нищо друго. Когато се натъкватъ на голѣми противоречия и страдания, хората започватъ да търсятъ нѣкакъвъ изходъ отъ положението, въ което се намиратъ, докато неусѣтно се домогнатъ до идеята за Бога. Това показва, че Божественитѣ идеи сѫ се организирали вече, и отъ подсъзнанието слизатъ въ съзнанието на човѣка. Така се създава въ свѣта идеалистично течение, и хората започватъ да възприематъ Божественитѣ идеи. Следователно, когато хората не искатъ да изправятъ погрѣшкитѣ си, ражда се материализъмътъ. Когато въ тѣхъ се яви готовность да възприематъ Божественитѣ идеи, ражда се идеализъмътъ. Обаче, нито материализъмътъ, нито идеализъмътъ сѫ въ сила да изправятъ живота на хората. Който не иска да стане материалистъ, той трѣбва да разбира закона, по който може да изправи погрѣшкитѣ си. Който иска да стане идеалистъ, той трѣбва да възприема Божественитѣ идеи. Когато хората станатъ идеалисти, тогава ще дойде истинската поезия. „Който, въ образъ Божи като бѣ“. Този стихъ показва, че апостолъ Павелъ е предвиждалъ не само тогавашнитѣ възможности на живота, но и бѫдещитѣ, Които не разбиратъ тия нѣща, тѣ искатъ въ единъ день да преживѣятъ всичко, но това е невъзможно. Нѣкой иска слава. Отъ кого иска тази слава? Кой може да му я даде? Ако вие сте музикантъ, искате мнението на нѣкой виденъ музикантъ, той да ви похвали, това разбирамъ. Мнението на този музикантъ е ценно за васъ. Обаче, ако вие искате мнението на нѣкой човѣкъ, който седи по-долу отъ васъ, като музикантъ, въ това нѣма никакъвъ смисълъ. Затова, именно, Христосъ казва: „Не търсете слава отъ хората, но отъ Бога“. По-нататъкъ азъ казвамъ: Не търсете знание отъ хората, но отъ Бога. Хората могатъ да бѫдатъ носители на знанието, но извори не могатъ да бѫдатъ. Божественото създава идеитѣ, а не човѣшкото. Божественото е носитель на всички възвишени идеи и мисли, които вълнуватъ човѣшката душа. Днесъ хората говорятъ за нови идеи, за ново учение, но въ сѫщность, схващанията имъ сѫ съвършено различни. И българитѣ казватъ „ново учение“, и американцитѣ казватъ „ново учение“, но и еднитѣ, и другитѣ разбиратъ различни нѣща. Подъ думата „ново учение“ американцитѣ разбиратъ новъ начинъ на лѣкуване. Онѣзи, които подържатъ този начинъ на лѣкуване, казватъ, че никакви болести не сѫществуватъ, защото тѣ отричатъ материята, а признаватъ само духа. Това е едностранчиво разбиране. Защо? Защото човѣкъ не може да отрича това, което не сѫществува. Може да се отрича само това, което сѫществува, но не и това, което не сѫществува. Ако отричате сѫществуването на материята, това показва, че тя сѫществува. Щомъ отричате сѫществуването на духа, това показва, че той сѫществува. Човѣкъ може да отрича само тия нѣща, за които има известни понятия и съ енергията на които става известна промѣна. Запримѣръ, деньтъ и нощьта се обясняватъ съ промѣни, които ставатъ съ слънчевата енергия. Значи, деньтъ се опредѣля отъ изгрѣването на слънцето. Дето има слънце, тамъ има день; дето нѣма слънце, тамъ има нощь. Когато казваме Божественъ день, разбираме присѫтствието на Бога въ човѣшкото съзнание, като изгрѣващо слънце, което го озарява и внася въ него свѣтли, велики мисли. Нощьта въ съзнанието пъкъ подразбира залѣзване на това слънце. Казвате; какво нѣщо е любовьта? — Изгрѣвъ. — Какво представя отсѫтствието на любовьта? — Залѣзъ. — Какво нѣщо е мѫдростьта? — Изгрѣвъ. — Какво нѣщо е глупостьта? — Залѣзъ. — Какво нѣщо е истината? — Изгрѣвъ. — Какво нѣщо е лъжата? — Залѣзъ. — Какво нѣщо правдата? — Изгрѣвъ. — Какво нѣщо е безправието? — Залѣзъ. — Какво нѣщо е милосърдието? — Изгрѣвъ.— Какво нѣщо е жестокосърдечието? — Залѣзъ. Това сѫ две категории състояния. Всѣки човѣкъ трѣбва да опредѣли, въ даденъ моментъ, въ кое отъ тия две състояния се намира, безъ да се стреми да доказва, защо е така. При залѣзъ слънце човѣкъ усѣща въ себе си дълбока скръбь, като че е изгубилъ нѣщо ценно. При изгрѣвъ слънце човѣкъ усѣща едно повдигане на духа, и тогава той лесно изправя погрѣшкитѣ си. Казвате: каква погрѣшка може да се изправи при изгрѣването на слънцето? Представете си, че сте имали единъ приятель, който ви е обичалъ, и който е билъ готовъ на всѣкакви жертви за васъ, но вие не сте преценили неговата любовь. Така се случава, че този човѣкъ умира, и вие оставате натѫженъ, скърбенъ, че нищо не сте направили за него. Какъ ще изправите тази погрѣшка? Такава е грѣшката на цѣлото човѣчество по отношение на Христа, Който искаше да повдигне еврейския народъ, да даде свѣтлина на цѣлото човѣчество. Той искаше да събере всички народи подъ крилетѣ си, както квачка събира пиленцата си. И какъ постѫпиха съ Него? Разпнаха Го на кръстъ. Но, ето, две хиляди години вече, какъ евреитѣ носятъ последствията на своята грѣшка. Тѣ и до днесъ не могатъ да се изправятъ. Защо? Защото Христосъ не е между тѣхъ. Знаете ли, колко скѫпо плащатъ евреитѣ за своята грѣшка? Нѣма другъ народъ въ свѣта, който тъй скѫпо да изкупува своята грѣшка. Казвате: Ако Христосъ дойде днесъ между насъ, ние нѣма да постѫпимъ като евреитѣ. — Не е въпросътъ, какъ днесъ ще постѫпите. Сега вие се чудите, какъ сѫ могли евреитѣ да постѫпятъ така съ Христа! — Всѣки човѣкъ може да постѫпи като евреитѣ. Ако разпне своята велика идея, както евреитѣ разпнаха Христа, не прави ли и той сѫщата грѣшка? Но тази грѣшка носи следъ себе си голѣма катастрофа. Нѣкой казва: Азъ не мога да се откажа отъ удоволствията въ живота; не искамъ да живѣя като отшелникъ. Питамъ: какво удоволствие има въ това, да прекара човѣкъ цѣла нощь въ едно кабаре? Какво удоволствие има въ това, да седишъ цѣла нощь въ кабарето и да дишашъ прашенъ, нечистъ въздухъ? Кое е за предпочитане: да дишашъ отровния въздухъ по кабаретата, или да дишашъ свежия въздухъ на Рила, или на друга нѣкоя планина? Казвате: Какъ живѣятъ хората въ кабаретата? — Живѣятъ тѣ, но въ себе си носятъ отровата на тамошната атмосфера. Тѣ сѫ заразени хора. Въ първитѣ времена на християнството, въ времето на Нерона, единъ виденъ римски патриций се влюбилъ въ една християнка и пожелалъ да я целуне. Тогава жената е заемала низко положение, а не като сегашната, затова този патриций мислилъ, че може да постигне всичко, каквото пожелае. Тогавашнитѣ нрави били много разпуснати. Обаче, християнката се противопоставила на желанието на този патриций. Той се почудилъ на смѣлостьта на тази християнка и казалъ: Азъ искамъ да те целуна. — Не само ти трѣбва да искашъ, но и азъ трѣбва да искамъ това. Още повече, трѣбва да зная, защо искашъ да ме целунешъ. — Азъ не мога да живѣя безъ тебе. Животътъ ми безъ, тебе е съвършено безсмисленъ. — Щомъ е тъй, азъ искамъ да те поставя на изпитъ, да провѣря, дали говоришъ истината. — Готовъ съмъ на всѣкакъвъ изпитъ. — Тогава, ще те пратя при една моя приятелка да я целунешъ. Като се върнешъ оттамъ, тогава ще ти позволя да ме целунешъ. Обаче, ще донесешъ едно писмо отъ моята приятелка, отъ което да се увѣря, че, наистина, си я целуналъ. Той много се зарадвалъ за този изпитъ, и веднага тръгналъ да изпълни дадената му задача, безъ да знае, че приятелката на неговата възлюбена била прокажена. Следъ три деня той се върналъ отъ приятелката на своята възлюбена, но вече заразенъ; на устата си ималъ струпеи, които му причинявали голѣми болки. Като го видѣла, младата християнка му казала: Сега вече можешъ да ме целунешъ. — Не е време за целуване. Азъ имамъ голѣми болки на устата си, първо трѣбва да се излѣкувамъ. — Тогава азъ да те целуна. — Не, още не може. Когато изчистя устата си отъ проказата, тогава ще ме целунешъ. Отишълъ той при лѣкарь въ Римъ да се лѣкува; минавали день, два, три, месеци, но щастливиятъ день за целувката още не настѫпилъ. Сега, ще обясня значението на целувката. Целувката подразбира красивото, възвишеното, което човѣкъ търси въ живота си. Азъ не разглеждамъ целувката въ нейната външна, физическа страна, но имамъ предъ видъ нейния вѫтрешенъ смисълъ. При допирането на устнитѣ, всѣкога взиматъ участие известенъ родъ сили. Напримѣръ, горната устна представя изворъ, отъ който изтичатъ струи на Божествената Мѫдрость. Ако погледнете на човѣка съ разбиранията на ангела, ще забележите, че отъ горната му устна изтичатъ нѣкакви струи, като отъ изворъ, а долната му устна представя коритце, въ което тия струи се изливатъ, Следователно, ако отъ устата на нѣкой човѣкъ изтича нектаръ на живота, тази целувка има смисълъ; обаче, ако отъ устата му изтича отрова, тази целувка е нещастие. Целувка отъ такава уста е целувка на прокаженъ човѣкъ. Тъй щото, не е безразлично, кого ще целувашъ. Има ли смисълъ да целувате умрѣли хора? Докато човѣкъ е живъ, вие го хокате, карате се съ него, но като умре, казвате: Хайде да го целунемъ, да загладимъ работата. — Ако искате да целунете нѣкой човѣкъ, целунете го, докато е живъ, а не следъ като умре. „Който, въ образъ Божи като бѣ.“ Христосъ дойде между хората въ образъ Божи, да имъ покаже начинъ, какъ да приложатъ Божията Любовь и Мѫдрость въ свѣта. Силата на знанието се заключава въ приложението. Казватъ за нѣкого: Този човѣкъ се държи като слѣпецъ за тояга въ своитѣ вѣрвания, въ своитѣ възгледи. Питамъ: кой математикъ не се държи като слѣпецъ за тояга въ числата отъ 1 — 10? Той носи тия числа съ себе си, тѣ представятъ за него мѣрки, безъ които не може. Ако нѣкой го накара да се откаже отъ тия числа и букви, той ще му отговори, че тѣзи числа представятъ за него пѫтища, чрезъ които възприема и предава математическитѣ истини. Следователно, всѣко число е методъ, чрезъ който може да се предаде една математическа идея. Всѣка буква е методъ, чрезъ който може да се оформи дадена математическа идея. Като говоримъ за Божията Любовь, трѣбва да знаемъ едно отъ главнитѣ ѝ качества. Първото качество на тази Любовь седи въ желанието на човѣка да постави своя любимъ на сѫщото положение, на което той самъ се намира. Следователно, когато казваме, че Богъ ни люби, подразбираме, че Той иска да ни приравни съ себе си. Ако горделивиятъ почувствува тази любовь, той казва: Ти знаешъ ли, кой съмъ азъ? Обаче, съ тази гордость човѣкъ си създава голѣми страдания и неусѣтно пада отъ положението, въ което Богъ го е поставилъ. Любовьта на Бога къмъ насъ има предъ видъ да ни издигне, да ни даде добри условия за развиване. Ето защо, тази Любовь трѣбва да смири човѣка, а не да го възвеличи. Да любишъ нѣкого, това не значи да слѣзешъ по-долу отъ него, или на неговото положение, но да го поставишъ наредъ съ себе си, за да го разберешъ, Както се стремите къмъ Божественитѣ мисли и чувства, така трѣбва да зачитате мислитѣ и чувствата на онзи, когото обичате. Който има прави отношения къмъ Бога, къмъ своя ближенъ, той разбира смисъла на числата и буквитѣ и може да ги прилага въ новия животъ. Днесъ всѣки човѣкъ се стреми къмъ наука, всѣки иска да бѫде ученъ. Този стремежъ е на мѣсто. Всѣки трѣбва да се стреми къмъ наука, но къмъ Божествената наука. Казвате: Съвременната медицина Божествена наука ли е? — Всѣка наука, която е резултатъ на Духа, е Божествена, но хората, които се занимаватъ съ нея, не сѫ още Божествени. Запримѣръ, дойде лѣкарьтъ при болния, постави го на операционната маса, извади чървата му, чисти, прави, струва, зашие ги и казва: Платете сега десеть хиляди лева! Срещне ви нѣкой апашъ въ гората, посочи ви револвера си и казва: Дайте паритѣ си! Както виждате, и единиятъ иска пари, и другиятъ иска пари. Значи, и лѣкарьтъ, който си служи съ Божествена наука, иска пари, както и апашътъ, който не си служи съ никаква Божествена наука. Казвате: Може ли да се лѣкува човѣкъ безъ пари? — Може. — Какъ? — Ако лѣкарьтъ излѣкува болния, както трѣбва, и по този начинъ го избави отъ страдания, болниятъ ще даде не само десеть хиляди лева, но и сто хиляди. Какво по-приятно за лѣкаря, да знае, че е помогналъ на нѣкой страдащъ, безъ да иска нѣкакво възнаграждение за това? Отъ друга страна пъкъ, така излѣкуваниятъ боленъ, по никой начинъ не може да не се чувствува задълженъ, да благодари на лѣкаря. При най-оскѫднитѣ срѣдства даже той ще търси начинъ да изкаже своята благодарность, доброволно, а не по външно задължение. При това положение, между лѣкаря и болния се създаватъ красиви отношения. Иначе, въ очитѣ на болния, лѣкарьтъ ще бѫде като търговецъ. Дето има търговски сдѣлки, тамъ нѣма трайни отношения. Свѣтътъ се нуждае отъ разумни лѣкари, които да лѣкуватъ хората по новъ начинъ. Такъвъ лѣкарь ще лѣкува болния споредъ законитѣ на любовьта, и болниятъ ще му плати споредъ законитѣ на любовьта. Тогава и лѣкарьтъ ще бѫде доволенъ, и болниятъ ще бѫде доволенъ. Бѫдещитѣ лѣкари ще лѣкуватъ не само физическитѣ, но и психическитѣ болести. Въ съвременния човѣкъ има една страшна вѫтрешна проказа, която го разяжда. Погледнете нѣкой човѣкъ, изглежда здравъ, но сърцето му се гърчи отъ болкитѣ на тия вѫтрешни струпеи. Погледнете мозъка му, сѫщо така е подъ влиянието на струпеитѣ въ неговитѣ мисли. И тъй, човѣчеството се нуждае отъ медицина, която да освободи човѣшкия умъ и човѣшкото сърце отъ проказата, която ги разрушава и разяжда. Съвременната медицина изучава свойствата и състава на цвѣтята и на разни треви и ги използува като лѣчебни срѣдства. И Божествената медицина извлича отъ цвѣтята на Божествения свѣтъ лѣчебни вещества, съ които лѣкува психическата проказа, която съвременнитѣ лѣкари не могатъ да лѣкуватъ. Добре е да се направи опитъ съ Божествената медицина и съ човѣшката и да се видятъ резултатитѣ отъ едната и отъ другата. Запримѣръ, при единъ сериозно боленъ, почти на смъртно легло, викатъ двама лѣкари: единиятъ лѣкува по-обикновенъ начинъ, а другиятъ — по Божественъ. Първиятъ предписва нѣкакви лѣкарства на болния, но минава день, два, три, положението не се подобрява. Вториятъ лѣкарь взима една чиста хартия и написва на нея една дума. Следъ това изгаря книжката, събира пепельта, туря я въ вода да се разтвори дава отъ този разтворъ на болния да пие по нѣколко лъжички на день. Не се минаватъ день или два, положението на болния се подобрява. Казвате: Това сѫ илюзии. Не, въ свѣта илюзии не сѫществуватъ. Драми и трагедии сѫщо не сѫществуватъ. Хората сами си създаватъ илюзиитѣ. Тѣ сами създаватъ драмитѣ и трагедиитѣ. Какъ? Мѫжъ бие жена си — ето една драма. Мѫжъ убива жена си — ето една трагедия. Богъ никого не бие. Той никого не убива. Вината не е само въ онзи, който предизвиква. Нѣкой писатель написалъ една пиеса и наредилъ тамъ да биятъ единъ отъ героитѣ. И гледате, излизатъ актьоритѣ на сцената, така се предизвикватъ едни други, че се създава поводъ да биятъ единъ отъ героитѣ. Сѫщо така и въ живота се създаватъ поводи между хората да се биятъ. Нѣкой казалъ на нѣкого една обидна дума. Последниятъ казва: Азъ ще му дамъ да разбере! Той се заканва да го бие. Тази мисъль влиза въ подсъзнанието му, дето се организира, и следъ известно време се проявява на физическия свѣтъ; той набива този човѣкъ. Обаче, следъ два — три месеца най-много, ще се намѣри другъ човѣкъ, който пъкъ него ще набие. Никой не може да избегне закона на възмездието. Казано е въ Писанието: „Съ каквато мѣрка мѣришъ, съ такава ще ти се отмѣри“. Този законъ работи и съ положителнитѣ, и съ отрицателнитѣ мисли и чувства въ човѣка. Следователно, дойде ли въ ума ви нѣкаква добра идея, колкото малка да е, не я отблъсвайте. Тя ще влѣзе въ подсъзнанието ви, дето ще се организира, и единъ день ще даде плодъ. Вложете тази мисъль като подкрепа въ живота си! Вие сте художникъ; дойде въ ума ви една малка идея, да нарисувате нѣщо, но казвате: На мене ли остана да направя тази работа? — Реализирайте тази идея и не мислете повече. Вие сте музикантъ; дойде въ ума ви идеята да изсвирите нѣщо. Казвате: До мене ли остана да изпълня този номеръ? — Изпълнете този номеръ и не мислете. Ако вложите въ ума си идеята да станете милосърдни, ще станете. Тази идея работи въ подсъзнанието, дето се организира, и незабелязано се проявява и на физическия свѣтъ. Приложете този методъ при самовъзпитанието си. Каквато добра мисъль мине презъ ума ви, приемете я. Тя ще влѣзе въ подсъзнанието ви, и тамъ ще работи. Единъ день ще даде своитѣ плодове на физическия свѣтъ. Защо съвременнитѣ хора не успѣватъ съ този методъ? Защото тѣ, или не вѣрватъ въ него, или наполовинъ вѣрватъ. Въ заключение, всѣки ще получи толкова, колкото е вложилъ. Сега, като се ползувамъ отъ опитноститѣ на цѣлото човѣчество, азъ вадя следния законъ: който иска да успѣва въ работитѣ си, той трѣбва да бѫде абсолютно чистъ! Великитѣ работи растатъ само при абсолютна чистота. Ако искате да станете виденъ човѣкъ, ако искате да станете ученъ човѣкъ, ако искате да станете силенъ човѣкъ, да създадете нѣщо, вие трѣбва да бѫдете абсолютно чисти! Когато човѣкъ добие тази чистота, той схваща своето предназначение, като душа, като носитель на велика Божествена идея. Сега ще приведа единъ примѣръ изъ живота на християнитѣ, въ времето на Нерона. Единъ отъ римскитѣ благородници приелъ християнството, но като християнинъ, билъ подложенъ на голѣми гонения, заради което се принудилъ да напусне Римъ и да отиде въ Африка. Тамъ той се скиталъ изъ горитѣ и се криелъ въ една пещера. По едно време той видѣлъ, че единъ лъвъ се приближилъ къмъ пещерата. Като видѣлъ вѫтре човѣкъ, лъвътъ спрѣлъ спокойно предъ входа на пещерата и вдигналъ лапата си нагоре. Въ първо време християнинътъ помислилъ, че лъвътъ ще го разкѫса, но като видѣлъ спокойствието му, разбралъ, че друга нѣкаква причина го заставила да спре предъ пещерата. Той се вгледалъ въ лапата на лъва и забелязалъ въ нея единъ голѣмъ трънъ. Приближилъ къмъ лъва, извадилъ тръна, превързалъ го внимателно и го оставилъ да си отиде. Лъвътъ се отдалечилъ, а римлянинътъ започналъ да си мисли: Каква полза, че съмъ направилъ едно добро на лъва? Извадихъ тръна му, и нищо повече. Следъ известно време този римлянинъ се върналъ въ Римъ, когато християнитѣ отново били подложени на преследвания. Като християнинъ, и той билъ уловенъ и осѫденъ на смърть, да бѫде разкѫсанъ отъ лъвоветѣ. Когато го извели на арената и пуснали срещу него единъ лъвъ, всички останали поразени, като видѣли, че този лъвъ не се хвърлилъ върху него да го разкѫса, но колѣничилъ и започналъ да лиже нозетѣ му. Цѣлата публика се изказала въ полза на този римлянинъ, да бѫде помилванъ, защото такова нѣщо може да се случи само съ Бога, но не и съ човѣка. Този лъвъ билъ сѫщиятъ, на когото римлянинътъ извадилъ тръна отъ лапата. Оттукъ вадимъ следния законъ: доброто, което човѣкъ прави, се връща къмъ него. Велико, мощно е доброто! Съвременнитѣ хора трѣбва да се занимаватъ съ доброто. Тѣ разглеждатъ външната страна на живота и спорятъ върху въпроситѣ: Има ли Богъ, или не; сѫществува ли другъ свѣтъ, освенъ физическиятъ; що е душа, що е духъ; какво нѣщо е материализъмъ, и какво — идеализъмъ. И това е добро. Тѣзи разисквания развиватъ ума, но не разрешаватъ въпроситѣ на живота. Всѣка идея е мощна въ приложението си. Запримѣръ, срѣщате единъ човѣкъ, който ви обижда, каже ви нѣкаква обидна дума. Ако се подадете на влиянието на тази дума, тя ще влѣзе въ подсъзнанието ви, и тамъ ще почне да се организира, докато единъ день даде своитѣ лоши резултати. Ако искате да се освободите отъ обидата, не бързайте да се подавате на нейното влияние, но спрете се за малко и потърсете нѣкоя Божествена мисъль или Божествено чувство, съ които да ѝ се противопоставите. Кажете си: Ако Христосъ бѣше на моето мѣсто, какъ щѣше да постѫпи? Божествената мисъль е последното срѣдство, което може да ви помогне. Въ единъ разказъ за Христа се разправя следното: Детето на една бедна вдовица било зле болно, и тя решила да го занесе при Христа, Той да му помогне. По пѫтя още то издъхнало въ рѫцетѣ ѝ. Обаче, съ мъртвия трупъ на детето, тя продължила пѫтя си, да търси Христа. Най-после ѝ казали, че Христосъ е разпнатъ вече, не може да ѝ помогне. Въпрѣки това, тя отишла на Лобното мѣсто, сама да види Христа, да Го помоли да съживи детето ѝ. Като видѣла Христа на кръста, тя започнала отчаяно да плаче, че единствената ѝ надежда е изгубена, Христосъ помолилъ единъ отъ войницитѣ да извади гвоздея отъ дѣсната му рѫка, да помогне на тази нещастна вдовица, и следъ това отново да го закове. Войникътъ изпълнилъ желанието на Христа. Тогава Христосъ положилъ рѫката си върху мъртвото дете, и то оживѣло. И тъй, вземете примѣръ отъ Христа. Що се отнася до правене на добро, и на кръста да сте, помолете да отковятъ рѫката ви само за моментъ, да направите последното добро. Това е геройство! Ако искате да бѫдете такива герои, идеята за доброто трѣбва да стане въ васъ плъть и кръвь. Такива трѣбва да бѫдатъ младитѣ хора! Ако младото поколѣние стане образецъ на такова геройство, между младитѣ ще има и учени, и гении, и свети хора. Едно се изисква отъ човѣка: и при добритѣ, и при лошитѣ условия на живота да е готовъ, като Христа, да направи последното добро. Христосъ каза на войницитѣ: „Освободете дѣсната ми рѫка отъ гвоздеитѣ, да помогна на тази жена. После пакъ я заковете“. Така е предадена идеята въ разказа, но азъ казвамъ: Христосъ не се обърна къмъ войницитѣ съ молба, тѣ да извадятъ гвоздеитѣ отъ рѫката му, но Той самъ ги извади. По какъвъ начинъ? Той силно съсрѣдоточи мисъльта си къмъ Бога, и гвоздеитѣ сами паднаха отъ рѫката Му. Щомъ имаше сила да възкръси умрѣлото дете на вдовицата, още по-лесно бѣше за Христа, съ мисъльта си, да извади гвоздеитѣ отъ рѫката си. По този начинъ Христосъ даде добъръ урокъ на човѣчеството, като каза: „Споредъ законитѣ на римското право, вие можете да ме разпнете, но азъ ще ви покажа единъ методъ, чрезъ който можете правилно да разрешавате всички спорове въ свѣта. Питамъ: кое бѣше по-добро, да пострада Христосъ, или да не пострада? Страданието обезслави Христа на земята, но на небето, предъ Бога, Той доби слава. Той изгуби своята слава, но възвеличи Божията. Ако Христосъ не бѣше се обезславилъ предъ хората, човѣчеството щѣше да бѫде изложено на голѣми страдания. Христосъ каза: „По-добре азъ да пострадамъ, отколкото цѣлото човѣчество“. Следователно, по-добре е да пострада физическиятъ човѣкъ, отколкото неговитѣ идеи. Идеитѣ въ човѣка представятъ цѣлото човѣчество. Имаме ли идеи, ние сме човѣци; нѣмаме ли идеи, ние не сме човѣци. Какви идеи трѣбва да има човѣкъ? Благородни и възвишени идеи, благородни и възвишени желания. Безъ такива идеи и желания, човѣкътъ е мъртвецъ, той не живѣе. Казвате: Дано дойде Христосъ на земята! Ако дойде Христосъ на земята, хората пакъ ще Го разпнатъ, не по стария, но по новъ нѣкакъвъ начинъ. Защо? Защото Христосъ люби Бога. Много кръстове е имало и ще има за ония, които любятъ Бога. Ако нѣкой набръчка малко лицето си и запита Господа, защо му дава толкова страдания, Господъ ще каже: „Изпѫдете този навънъ! Той не е за сегашнитѣ времена, нека остане за бѫдещитѣ дни и години“! За онзи, който е готовъ, Богъ ще каже: „Заковете този“! Той ще изпита голѣма радость, че сѫ го удостоили съ такива страдания. Той ще благодари за привилегията, съ която се ползува. Който е готовъ да служи на Бога, той гледа на страданията, като на велико благо, на велика привилегия. Мнозина запитватъ, защо сѫ страданията въ свѣта. Казвамъ: страданията идатъ, за да научатъ хората да правятъ добро. Днесъ хората подържатъ мисъльта, че съ доброто не може да се живѣе, съ истината не може да се живѣе. — Какъ ще се живѣе тогава? Ако съ доброто и съ истината не може да се живѣе, още по-невъзможно е да се живѣе съ злото и съ лъжата. — Тъй, поне малко да се изкриви истината. Не, никакво изкривяване на истината! Животътъ на съвременнитѣ хора е пъленъ съ изкривявания, вследствие на което идватъ нещастията и страданията. Въ личния, въ семейния, въ обществения, въ религиозния животъ на хората има изкривявания, които трѣбва да се изправятъ. Въ начинитѣ, по които хората днесъ се лѣкуватъ, пакъ има изкривявания. Когато заболѣе нѣкой, първата му работа трѣбва да седи въ това, да се обърне къмъ Бога, съ молба да му даде нѣкакъвъ правиленъ методъ за лѣкуване, да му изпрати човѣкъ, опредѣленъ за него. Като намѣри този човѣкъ, той ще му каже: Братко, моля ти да ми помогнешъ. Азъ ще ти платя, споредъ колкото разполагамъ, но ще те моля и ти да останешъ доволенъ. Ако разполагамъ, ще ти дамъ и сто хиляди лева, да изкажа своята благодарность. Ще има ли нужда този лѣкарь да ходи отъ кѫща въ кѫща, да лѣкува болни? „Който, въ образъ Божи като бѣ“. Възможно ли е човѣкъ да бѫде образъ и подобие Божие? При сегашното положение на човѣка, съ този умъ и съ това сърце, които днесъ има, той не може да бѫде образъ и подобие Божие, но единъ день, когато умътъ и сърцето му се измѣнятъ, това е възможно. Нова епоха иде, съ нови хора, съ нови постижения, когато всички ще иматъ опитностьта, какво значи Божественъ животъ. Новата епоха ще разполага съ нова наука, съ нови изкуства, съ нови начини за живѣене, за лѣкуване. Казвате: Защо тия нѣща не дойдатъ сега? — За всѣко нѣщо има опредѣлено време. Напримѣръ, човѣкъ не може да изучава философията или поезията кога и да е — има опредѣлено време за това. Поезия се пише на млади години, а философия — на стари години. Когато стане на 15 годишна възрасть, човѣкъ започва да пише и да чете поезия; на 21 годишна възрасть се занимава съ музика; на 33 годишна възрасть — съ художество. Стане ли на 120 години, той вече трѣбва да се занимава съ философия. Само 120 годишниятъ може да изказва здрави, положителни мисли, чрезъ които да поучава младитѣ, какъ трѣбва да живѣятъ. А на каква възрасть човѣкъ може да стане духовенъ? Човѣкъ трѣбва да се е родилъ духовенъ, отпосле той не може да стане такъвъ. Човѣкъ става поетъ, музикантъ, художникъ, философъ на земята, а религиозенъ и духовенъ става преди още да се е родилъ. За въ бѫдеще, когато нѣкое дете се готви да се роди въ нѣкой домъ, майката ще го пита: Имашъ ли свидетелство за духовность и за религиозность? — Нѣмамъ. — Щомъ нѣмашъ, търси друго мѣсто; азъ не мога да те приема въ моя пансионъ. Азъ взимамъ думата религиозенъ или духовенъ човѣкъ въ високъ смисълъ. Отъ такъвъ човѣкъ всичко може да стане. Той може да стане и поетъ, и музикантъ, и художникъ, и философъ. Който не е духовенъ, никакъвъ не може да стане. Истински духовенъ човѣкъ е онзи, който може да се пожертвува за човѣчеството. Подъ думата жертва, въ правъ смисълъ, разбирамъ такава, каквато Христосъ е направилъ за човечеството. Той даде живота си за човѣчеството, и този животъ послужи за подкваса на новия животъ, който днесъ иде въ свѣта. Идеята, която Христосъ внесе въ свѣта, и до днесъ още продължава да работи въ подсъзнанието на хората. Христосъ не е вънъ отъ насъ. И досега още Неговитѣ идеи продължаватъ да се организиратъ. Нѣма да мине много време, и тия идеи ще се проявятъ. Явяването на тѣзи идеи представя новата епоха. Когато дойде тази епоха, ученитѣ ще почнатъ да се занимаватъ съ въпроси, които днесъ всички отхвърлятъ. По сѫщия начинъ ученитѣ отъ миналитѣ вѣкове отхвърлиха спиритизъма, който много отъ съвременнитѣ учени вече приематъ. Ще кажете, че спиритизъмътъ не може да се докаже научно. Това е другъ въпросъ. Фактъ е, че духовенъ свѣтъ сѫществува. Като дойде времето, и това ще се докаже. Фактъ е, че слънцето, звездитѣ изгрѣватъ и залѣзватъ. Защо е така, какъ се доказва това изгрѣване и залѣзване, то е другъ въпросъ. Има редъ факти, редъ явления въ природата, които ние трѣбва да приемемъ, а доказването имъ ще дойде на своето време, при специални за тѣхъ условия. Запримѣръ, всѣка истина съдържа известно число факти, но тия факти могатъ да бѫдатъ достѫпни за човѣшкия умъ само при свѣтлината на слънцето. Казвамъ: за да се добере до ония истини, които днесъ се отричатъ, човѣкъ трѣбва да изучава окултнитѣ науки. Сегашнитѣ хора гледатъ на окултизма като на нѣщо мистериозно, като на магия. Бѫдещето е на окултната наука. И сегашната наука е окултна. Нима химията не е окултна наука. Нима философията не е окултна наука? Тия и много науки още се занимаватъ съ отвлѣчени въпроси. И окултнитѣ науки се занимаватъ съ такива въпроси, които ние наричаме не отвлѣчени, но велики въпроси, велики загадки за бѫдещето на човѣчеството. Окултната наука ще ни покаже правия пѫть за разрешаване въпроситѣ на живота. Дохожда единъ отъ тия учени и започва да измѣрва пръститѣ на двама души. Първиятъ пръстъ, показалецътъ, на единия е дълъгъ 9 см.; вториятъ, т. е. срѣдниятъ пръстъ е дълъгъ 10,5 см.; безименниятъ — 9,5 см.; малкиятъ — 6 см. После измѣрва пръститѣ на втория и намира, че показалецътъ му е дълъгъ 10 см.; срѣдниятъ — 12 см.; безименниятъ — 10 см.; малкиятъ — 8 см.. Следъ това той сравнява тия данни и казва, че първиятъ човѣкъ е слънчевъ типъ. Той обича музиката, изкуството; обича красивото, великото, но е колебливъ, нерешителенъ. Той седи на плета и казва: Да скоча, или не? Да направя това нѣщо, или не? Бутнете ли го веднъжъ, той тръгва вече, но всичко е, докато го бутнете. И радоститѣ, и скърбитѣ приема еднакво. На всичко въ живота се радва. Това се вижда отъ отношението, което сѫществува между показалеца и безименния. По сѫщия начинъ може да се опредѣлятъ качествата и способноститѣ и на втория човѣкъ. Ще кажете: Какъ може да се знае това? Азъ пъкъ питамъ: отде знаятъ ученитѣ, че разстоянието отъ слънцето до земята е 92 милиона мили? Ще кажете, че учени, авторитети сѫ доказали това. И азъ ще кажа, че учени хора сѫ опредѣлили характера и способноститѣ на човѣка по дължината на неговитѣ пръсти. Това е наука, която е сѫществувала още въ древностьта. Вториятъ човѣкъ, споредъ дължината на пръститѣ си, показва човѣкъ съ високо мнение за себе си. Той не е нито поетъ, нито музикантъ, но държавникъ, който обича да заповѣдва. Ако е мѫжъ, обича да намѣри всичко готово въ дома си, а жена му да стои предъ него като войникъ. Той обича да се облича хубаво, да има пари, слуги на разположение и като дрънне звънеца, всички да сѫ на услугитѣ му. Който познава окултнитѣ науки, той ще се ползува отъ тѣхъ, но ще помага и на другитѣ. Първо, човѣкъ трѣбва да се справи съ своитѣ мисли, чувства и желания. Сѫщевременно, той трѣбва да знае, какви сили се криятъ въ него. Щомъ знае това за себе си, той ще го знае и за другитѣ и ще може да имъ помага. Има нѣкои баби, които познаватъ науката за рѫцетѣ и си служатъ съ нея за лѣкуване. Като отиде нѣкой боленъ при една отъ тѣзи баби, тя измѣрва пръститѣ му, написва числата на чиста, бѣла хартия, която после изгаря. Пепельта отъ тази хартия разтваря въ вода и дава на болния да пие. Следъ това болниятъ оздравява. Други баби измѣрватъ главата на болния и го лѣкуватъ по сѫщия начинъ, както при измѣрването на пръститѣ. Ще кажете, че това сѫ суевѣрия. Суевѣрия въ свѣта не сѫществуватъ. „Който, въ образъ Божи като бѣ“. Значи, има възможность човѣкъ да бѫде образъ и подобие Божие. Запримѣръ, какво по-красиво нѣщо има отъ човѣшкото лице? Каква свѣтлина се крие въ човѣшкитѣ очи! По свѣтлината на очитѣ се сѫди за милосърдието, за любовьта, за истинолюбието и за редъ още добродетели въ човѣка. Тази свѣтлина показва, че Божественото работи въ него. Нѣкой иска да развие добродетельта въ себе си. Какво трѣбва да направи? Той трѣбва да намѣри човѣкъ, въ когото добродетельта е силно развита и да спре вниманието си върху него така, че да отпечата този образъ въ своя умъ, въ своето сърце, въ своята душа. Нова наука е нужна на съвременнитѣ хора. Новата наука трѣбва да се приложи, както при самовъзпитанието на човѣка, така и при възпитанието на бѫдещето поколѣние. Бѫдещитѣ учители нѣма да проповѣдватъ на децата, нито ще ги морализиратъ, но ще ги нареждатъ по такъвъ начинъ, че взаимно да си въздействуватъ: ако нѣкое дете върви по женска линия, до него ще се постави друго, което върви по мѫжка линия, у което е развито чувството на справедливость, на съвесть. Първото дете е колебливо, а второто — смѣло, положително. Обаче, ако наредите едно до друго две деца, които иматъ еднакви чърти, тѣ ще се спънатъ. Два пѣтли на едно бунище не пѣятъ. Единъ пѣтелъ и една кокошка лесно се спогаждатъ. Когато намѣри една кокошка, пѣтелътъ цѣлъ день пѣе. Той казва: Дайте ми една другарка, да видите, какъвъ пѣвецъ съмъ! Когато единъ пѣтелъ запѣе, и другитѣ пѣтли се провикватъ, но той се спуща къмъ тѣхъ и казва: Какъ смѣете да пѣете съ мене заедно? И тъй, всичко, каквото виждаме въ природата, представя нѣкакви идеи, но тѣ още не съставятъ наука. Тия идеи, тия факти трѣбва да се обобщатъ. Запримѣръ, ако разглеждате пѣтела и кокошката, като форми само, тѣ много не могатъ да ви ползуватъ. Тѣзи форми трѣбва да се осмислятъ. За васъ не е важно, че пѣтелътъ кукурига, но трѣбва да знаете, какво означава това кукуригане. Нѣкои сѫ забелязали, че когато пѣтелътъ кукурига предъ вратата на господаря си, това показва, че гостъ ще дойде. Отде знае пѣтелътъ това? Има ли нѣкакви факти, или това е нѣкакво съвпадение? Обаче, 10-15 минути следъ кукуригането на пѣтела, гостътъ пристига. Това не значи, че пѣтелътъ е причина за идването на госта, но той предвижда нѣщата. Значи, има известни факти, известни явления въ природата, които често се случаватъ, и на насъ предстои да ги обобщимъ, да извадимъ разумната страна отъ тѣхъ. „Който, въ образъ Божи като бѣ“. За да дойде човѣкъ до положение; да възстанови своя първиченъ образъ, той трѣбва да използува Божественото, което е вложено въ него. За тази цель той трѣбва да се домогне до онази свещена наука, която е въ него. Тази наука отвънъ не се преподава, тя се изучава отвѫтре. Споредъ мене, и науката за пръститѣ е свещена. Природата е създала човѣка по строго опредѣлени математически и геометрически отношения. При отклонението му отъ правия пѫть, ставатъ отклонения и въ тия числа. Ако разгледате научно добрия и лошия човѣкъ, ще видите, че тѣ коренно се различаватъ: главата, лицето, рѫцетѣ, даже и космитѣ на главата на добрия човѣкъ отговарятъ на съвършено особени числа въ математическо и въ геометрическо отношение отъ тия на лошия човѣкъ. Ако вземете косъмъ отъ престѫпникъ и го прекарате между пръститѣ си, по цѣлата му дължина, ще забележите, че той не е гладъкъ, но има много вѫзли. Ако вземете косъмъ отъ главата на единъ добъръ, благороденъ човѣкъ, ще забележите, че по цѣлата си дължина той е гладъкъ и приятенъ на пипане. Защо сѫществува това различие? Защото мислитѣ на човѣка се отразяватъ върху космитѣ му: добритѣ мисли правятъ космитѣ меки, гладки, тънки. Лошитѣ мисли ги правятъ корави, неравни и дебели. Ако пипнете космитѣ на престѫпникъ, който е убилъ нѣколко души, ще изпитате много неприятни чувства, отъ които съ месеци не ще можете да се освободите. Ако попаднете въ нѣкоя область, дето съ убити много хора, вие ще изпитате ужасъ, страхъ, отвръщение — чувства, които сѫ изпитвали убититѣ въ момента на отнимане живота имъ. Ще кажете, че тѣзи мѣста съ урисани. Не, на тѣзи мѣста съ убити хора, които не могатъ да се примирятъ съ положението си. Като дойдете до тѣзи мѣста, нѣщо отвѫтре ви казва: Не минавайте оттукъ! Вие трѣбва да послушате този гласъ и да се върнете назадъ. Ако не послушате, ще се натъкнете на лошитѣ чувства на убититѣ и можете да заболѣете. Всѣко мѣсто носи свои специфични мисли и чувства, споредъ това, за какво е служило. Ако минавате покрай нѣкоя черкова, ще изпитате мислитѣ и чувствата на богомолцитѣ отъ тази черкова. Ако минавате покрай нѣкоя скотобойна, ще изпитате тежки чувства, като че нѣщо ви стѣга, притиска душата ви. Казвамъ: чисти мисли, благородни чувства и възвишени постѫпки се изискватъ отъ съвременнитѣ хора. Какво виждаме днесъ? Тъкмо обратното. Четете вестницитѣ и виждате, че тѣ сѫ пълни съ невѣрни факти. За този ще пишатъ нѣщо, за онзи ще пишатъ нѣщо, да настроятъ хората. Каква полза отъ това? Какво ще спечели българскиятъ народъ, или другъ нѣкой народъ, като чете тия новини? Христосъ казва: „Всѣко царство, раздѣлено противъ себе си, не може да устои“. Значи, за да устои едно царство, изисква се сплотеность, единство между всички негови членове. За тази цель, между всички хора, между всички народи трѣбва да се внесе любовьта, мѫдростьта, истината, като елементи за спояване, за съграждане на новото, на великото. Само при това положение можете да гледате на всѣки човѣкъ, като на Божие създание. Ще кажете, че въ Писанието се говори, че всѣка власть е дадена отъ Бога. Да, всѣка справедлива власть е дадена отъ Бога, но не и несправедливата. Всѣка несправедлива власть ще бѫде сѫдена. Всѣки домъ, всѣки народъ, които постѫпватъ несправедливо, ще бѫдатъ сѫдени отъ Бога, като личности. Ученитѣ доказватъ това чрезъ закона за наследственостьта. Много примѣри изъ живота потвърждаватъ този законъ. Такива примѣри има въ Америка: единъ мѫжъ, отъ бѣлата раса, ималъ отношения съ една негърка. Въ първитѣ три поколѣния се раждали черни деца, което показва, че майката имала надмощие, затова децата били черни. Въ четвъртото поколѣние, обаче, се родило едно бѣло дете. Всички се чудили, отде е дошло това бѣло дете между чернитѣ. И обратно: една бѣла жена имала отношения съ единъ негъръ. Въ първитѣ три поколѣния се раждали бѣли деца, но въ четвъртото поколѣние се родило едно черно дете. Всички останали очудени, какъ е възможно, отъ почтени, добри родители, да се роди черно дете. Значи, природата е безпристрастна, тя всичко хроникира. Нѣма престѫпление, последствията на което да не се проявятъ поне въ четвъртото поколѣние. И днесъ, когато се проповѣдва на хората добъръ животъ, това има за цель да ги освободи отъ бѫдещето зло. Строгъ е Великиятъ законъ на живота! Никой не може да избегне този законъ. Нѣма защо да съжалявате, че сте подъ този законъ, но трѣбва да знаете, че ви предстои да изправите погрѣшкитѣ си, т. е. да се избавите отъ материализъма. Като изправите погрѣшкитѣ си, вие ще станете идеалисти, ще можете да възприемете Божественото. Нѣкой казва: Материализъмътъ трѣбва да се премахне. Да, но нито съ думи, нито съ аргументи можете да го премахнете. За да се освободите отъ материализъма, трѣбва да изправите всички погрѣшки, които сте направили. А за да придобиете идеализъма, трѣбва да възприемете Божественитѣ идеи. Докато не се изправятъ грѣшкитѣ на материализъма, той винаги ще сѫществува; докато не се възприематъ Божественитѣ идеи, идеализъмътъ нѣма да дойде. Поздравлявамъ ви сега съ новата година, която наричамъ година на дветѣ отворени очи. Тази година е богата, тя носи пъленъ чувалъ съ злато и съ скѫпоценни камъни. Като мине покрай умнитѣ, тя ще имъ остави голѣми богатства. Като мине покрай глупавитѣ, нищо нѣма да имъ остави. Глупавиятъ ще се намѣри въ положението на онзи българинъ, който срещу Юрдановъ день пъхналъ главата си презъ прозореца, но не могълъ да я извади. Между българитѣ сѫществува едно предание, споредъ което, ако нѣкой пъхне главата си презъ нѣкой прозорецъ, срещу Юрдановъ день, когато се отваря небето, и въ този моментъ пожелае нѣщо отъ Господа, всичко ще му се даде. Единъ българинъ решилъ да направи този опитъ. Една вечерь, срещу Юрдановъ день, той пъхналъ главата си презъ желѣзата на единъ отъ прозорцитѣ и чакалъ до 12 ч., когато небето се отваря, да поиска отъ Бога една крина злато. Като видѣлъ, че небето се отваря, въ бързината, вместо да поиска една крина, пълна съ злато, той казалъ: Господи, дай ми глава, голѣма като крина! Каквото пожелалъ, това станало: главата му се увеличила, станала голѣма като крина, но не могла да излѣзе презъ решетката. Казвамъ: голѣмата глава представя човѣшката лакомия — лакомия за богатства, за знания, за слава. Сега, и вие се обърнете къмъ Господа и пожелайте отъ Него да ви даде за новата година отъ изобилието на своята Любовь и Мѫдрость. Пожелайте отъ Бога да прогледате тази година, да виждате свѣта презъ очитѣ на Великата Любовь и на Великата Мѫдрость; сърцата ви да бѫдатъ винаги радостни и весели, а умоветѣ ви — чисти и свободни, да носите и на другитѣ хора отъ своята радость, отъ своята чистота и свобода. * 17. Беседа отъ Учителя, държана на 1 януари 1928 г. София. — Изгрѣвъ.
  21. Ани

    1927_12_25 Идатъ дни

    От томчето "Ни мъж, ни жена" Сила и живот, X серия, т.2,(1927-1928), Издание 1933 г., София Книгата за теглене на PDF Съдържание Идатъ дни „Ето, идатъ дни,“ говори Господъ Иеова, „и ще проводя гладъ на земята; не гладъ за хлѣбъ, нито жажда за вода, но за слушане Словото Господне.“ Амосъ 8:11. Всѣка форма, или всѣки предметъ се оценява по своитѣ качества; красотата — по своитѣ накити; умътъ — по своето знание; сърцето — по своята добрина; душата — по своето благородство; духътъ — по своята сила. „Ето, идатъ дни, и ще проводя гладъ на земята.“ Често хората роптаятъ противъ глада, като мѫчително състояние за организъма. Обаче, съвременната култура се дължи на глада, като великъ потикъ. Гладътъ подтиква хората къмъ придобиване на знания, изкуства, музика и т. н. Днесъ хората се стремятъ къмъ знание, не толкова отъ любовь, колкото отъ страхъ да не гладуватъ. Гладътъ е великъ остенъ въ живота, и подъ напора на този остенъ хората учени ставатъ, красиви ставатъ, добри ставатъ. Всички добрини въ свѣта сѫ резултатъ на този великъ остенъ — глада. Значи, любовьта още не царува въ свѣта. Въ свѣта първо действува закона на този великъ остенъ, който наричатъ „законъ на необходимостьта,“ а после иде „закона на любовьта.“ Какъвто остенъ представя глада за хората, сѫщо такъвъ остенъ е злото. Следователно, и злото е необходимо въ свѣта, за да подтиква хората къмъ деятелность. Какви сѫ схващанията на хората за злото, не е важно за насъ, но ние казваме, че злото, като сила въ свѣта, нѣкога е било добро. Доброто на миналитѣ вѣкове е днешно зло, а днешното добро ще бѫде зло на бѫдещитѣ вѣкове. Значи, само по себе си, доброто никога не може да се оформи. Това, което всѣкога остава непроявено или неоформено, е добро; всѣко нѣщо, което се проявява, е зло. Така говорятъ за злото и доброто великитѣ мислители; така говорятъ и Великитѣ Учители въ свѣта. Това опредѣление на мнозина ще се види странно. Питамъ: ако ти по невнимание хванешъ сабята, която нѣкой другъ направилъ и изострилъ, и се порѣжешъ, жестоко ли е това? Че ти си порѣзалъ, не е виновенъ онзи, който направилъ сабята. Ти трѣбваше да бѫдешъ внимателенъ. Казвашъ: Защо този ножъ е толкова остъръ? Не е виновенъ ножътъ за твоето порѣзване, но — твоето невнимание. Ти си изцапалъ съ черно мастило бѣлата си дреха, а после казвашъ: Кой направи това черно мастило? Не е виновно черното мастило. Всички поети, писатели, художници, учени, философи, свещеници, майки и бащи пишатъ все съ това черно мастило, но по невнимание, нѣкой може да изцапа дрехата си съ него, да остави такова петно на нея, което и съ химически срѣдства мѫчно може да се изчисти. Както и да се изчисти, се ще остане малко черно петно върху бѣлата дреха. Това не е ли противоречие? Хубави работи се пишатъ съ черно мастило върху бѣла хартия, а черни, нежеланни петна остава върху бѣла дреха. Днесъ и философитѣ, и ученитѣ хора се смущаватъ отъ противоречията въ живота. Нѣма сѫщество, горе-долу съзнателно, което да не се смущава отъ противоречията, но въпрѣки това, тѣ сѫществуватъ въ човѣшкия животъ. Наистина, великиятъ животъ се проявява по особенъ начинъ, по особени закони, но сѫщевременно и човѣшкиятъ животъ се проявява по свои особени закони. Възъ основа на това, между човѣшкия и общия животъ се явява стълкновение; между човѣшката и общата мисъль пакъ се явява стълкновение. Хората и Богъ не мислятъ еднакво. Богъ мисли едно, а хората — друго. Питамъ: каква бѣше мисъльта на Бога, когато създаде овцата? И каква е мисъльта на човѣка, когато хваща овцата? Човѣкъ трѣбва да знае, дали неговата мисъль и постѫпка сѫ съгласни съ Божиитѣ. За да оправдае своята постѫпка, човѣкъ може да даде различни обяснения, споредъ известни природни закони. Запримѣръ, той може да каже: Споредъ еди-кой си природенъ законъ, ние трѣбва да пазимъ овцетѣ въ кошари, за да не умиратъ отъ гладъ и отъ студъ; после, за да не окапе вълната имъ, отъ време на време, ние трѣбва да ги стрижемъ; сѫщо така, понеже млѣкото имъ е много, ние трѣбва да ги доимъ, да ги облекчаваме; и най-после, за да научатъ закона на самопожертвуването, овцетѣ трѣбва да ни даватъ и месото си. Какво лошо има въ това, че сме взели малко отъ вълната, отъ млѣкото и отъ месото на овцетѣ? Трѣбва ли за това нѣщо овцетѣ да протестиратъ? Има нѣща, въ които хората сѫ прави, но не въ всичко. Философията на живота седи въ това, да знаемъ, де сме прави, т. е. де сме въ съгласие съ законитѣ на общия животъ и де сме въ противоречие съ тѣхъ. Отде идатъ противоречията въ живота? Сега ще приведа единъ митъ, който съмъ извлѣкълъ отъ архивата на източнитѣ философи. Този митъ съмъ облѣкълъ въ форма, понятна за българския умъ. Значи, той е малко побългаренъ, да бѫде достѫпенъ за разсѫждение. Въ царството на Ормузъ-Дай сѫществувалъ единъ отъ най-виднитѣ, най-великитѣ поети, който се наричалъ Адатъ-Махри. Той написалъ много съчинения, пѣсни и поезии, за които цѣлиятъ народъ го възхвалявалъ. Единъ день, за негово нещастие, той написалъ нѣкаква строфа въ една отъ поезиитѣ си, съ която докачилъ боговетѣ, и тѣ го осѫдили на смърть. Каква била тази строфа? Азъ нѣма да я предамъ цѣлата, но отчасти само. Тази строфа била следната: „На Божествената трапеза виднитѣ богове станали немирни духове.“ Събралъ се великъ сѫдъ да решава, какво наказание трѣбва да се наложи на поета. Тѣ единодушно решили да му наложатъ смъртно наказание, но въпросътъ билъ, какво, именно, да бѫде това наказание, че всички поети да помнятъ, какъ могатъ богове да обиждатъ. Въ събора на боговетѣ присѫтствували всички дървета, всички тревопасни и месоядни животни, дано могатъ и тѣ да услужатъ съ нѣщо на боговетѣ при осѫждането на поета. Тигри и лъвове, чакали и хиени, слонове, акули, всички се интересували да видятъ, по какъвъ начинъ ще бѫде наказанъ поетътъ. Тѣ разсѫждавали помежду си: Досега не сме имали такъвъ случай. Какво ли ще бѫде месцето на този виденъ поетъ? Предъ сѫда се явили представители отъ нѣколко медицински дружества, съ заявление, ако стане нужда поетътъ да се умъртви, да го дадатъ на тѣхъ, тѣ да изследватъ, отъ научна гледна точка, дробоветѣ, сърцето, мозъка, както и всички останали органи на поета, да видятъ, коя е причината, дето поетътъ се осмѣлилъ да обиди боговетѣ. Поетътъ се видѣлъ въ чудо. Той никога въ живота си не виждалъ толкова страшни сѫщества. Къмъ когото и да поглеждалъ, всички му казвали: Само да попаднешъ въ нашитѣ рѫце! Ние ще ти покажемъ, какъ се пише поезия! Всички отправяли къмъ него страшни, свирепи погледи. Той се чудилъ, каква обида може да се крие въ тази малка строфа. Като оставалъ самъ, той четѣлъ и препрочиталъ тази строфа, самъ да намѣри, де седи обидата въ тия думи, и си казвалъ: Азъ нѣмахъ никаква мисъль да обиждамъ боговетѣ, но отде излѣзе тази обида, и азъ не зная. Както и да е, настѫпилъ опредѣлениятъ день, когато поетътъ трѣбвало да се яви въ сѫда. Явили се боговетѣ въ сѫда, и заседанието започнало. Едни отъ боговетѣ казали да дадатъ поета на акулитѣ, тѣ да го разкѫсатъ и изядатъ. Други пъкъ настоявали да го дадатъ на лъвоветѣ, да го разкѫсатъ. Трети решили да турятъ поета на гърба на единъ конь, безъ право да се държи за него, и коньтъ да прескача препятствия, да минава гори и планини, докато единъ день поетътъ съвършено изнемогне и умре. Четвърти предложили живъ да заровятъ поета въ земята и отгоре му да посадятъ дървета, чиито корени да смучатъ сокове отъ очитѣ на поета, да разбере най-после, какъ се пишатъ обидни строфи за боговетѣ. Последнитѣ богове предложили да дадатъ поета Адатъ-Махри на нѣкое научно медицинско дружество, то да разполага съ него, както намира за добре. Като слушалъ всички тия наказания, поетътъ изпитвалъ ужасъ, страхъ и започналъ да се моли: Господи, кажи ми, въ какво седи моята вина? Когато писахъ тази строфа, ни най-малко не внесохъ нѣкаква злоба или умраза срещу боговетѣ. Всичко това писахъ съ голѣма чистота на сърцето. Споредъ мене, боговетѣ ме осѫждатъ несправедливо. Докато боговетѣ разглеждали всички предложения за наказанието на поета, за да се установятъ върху едно отъ тѣхъ, въ сѫда влѣзла най-красивата, и на всички известна, дъщеря на царя Ормузъ-Дай, която сѫщо така се заинтересувала отъ сѫдбата на поета и дошла да предложи своето наказание. Като я видѣли, всички богове, както и всички животни, се обърнали къмъ нея да я гледатъ и забравили за вината на поета. Царската дъщеря се обърнала къмъ поета и го запитала: Искашъ ли да ми станешъ слуга? — На радо сърце бихъ ти служилъ. — Имамъ нужда отъ единъ простъ слуга, който да полива цвѣтята въ моята градина. Като чули това, боговетѣ единодушно решили: И ние сме съгласни да ти дадемъ поета, да правишъ съ него, каквото искашъ. Нека полива цвѣтята на твоята градина. Този билъ единствениятъ начинъ, по който поетътъ могълъ да бѫде спасенъ. И сега, ако нѣкой ви запита, кой ви постави на служба въ свѣта, вие трѣбва да отговорите: Царската дъщеря ме постави на тази служба. Ако запитатъ поета, кои го назначи на царската трапеза, той трѣбва да отговори: Указътъ, съ който бѣхъ назначенъ на служба при царската дъщеря се дължи на моитѣ нѣколко думи, поставени въ строфата „На Божествената трапеза виднитѣ богове станали немирни духове“. Сега, азъ ще оставя вие сами да разсѫждавате по-нататъкъ върху този митъ. Той има дълбоко съдържание и смисълъ. Отъ една страна човѣкъ вижда, че само при страданията ще намѣри своитѣ погрѣшки; отъ друга страна, той вижда, че само при трудноститѣ и мѫчнотиитѣ въ живота ще разбере доброто и ще го оцени. Значи, ти ще дойдешъ при доброто и ще го познаешъ, само когато станешъ слуга и се смиришъ. Другъ изходенъ пѫть въ живота нѣма. Да станешъ последенъ слуга въ градината на царската дъщеря и да поливашъ цвѣтята ѝ, това е отлична служба. Какво представятъ тия цвѣтя, нѣма да обяснявамъ, но ако бихъ ви казалъ, че тѣ съ живи цвѣтя, тогава само бихте разбрали красотата на живота. Често хората прекарватъ голѣми страдания, но тѣ не съ нищо друго, освенъ страданията на поета, които той преживява въ сѫда, дето всички богове се опълчватъ противъ него. Тия богове се опълчватъ срещу всички хора, които не могатъ да се справятъ съ страданията си, и казватъ: Жестока е сѫдбата спрѣмо насъ! Нѣма кой да се смили за насъ. — Привидно е така, но и при най-тежкитѣ моменти въ живота на човѣка, при най-голѣмото му отчаяние, се ще се намѣри поне едно сѫщество, което да укаже къмъ него известно състрадание. Защо царската дъщеря, именно, се притекла въ помощь на поета? Защото тя била единствената, която влѣзла въ положението му. Защо сѫдили поета? За една пропусната дума. Когато преписвали неговото стихотворение, станало едно опущение, една грѣшка, а именно: въ цитираната строфа била изпусната думата „свѣтли“. Въ сѫщность, строфата имала следното съдържание: „На Божествената трапеза виднитѣ богове станали свѣтли немирни духове“. Царската дъщеря свѣрила оригинала съ преписа и намѣрила тази пропусната дума. Тогава боговетѣ казали: Съ тази дума, строфата има смисълъ. Значи, смисълътъ на тази строфа се заключавалъ въ това, че тия свѣтли, немирни духове тръгнали по свѣта да разнасятъ свѣтлина. „Ето, идатъ дни“, говори Господъ Иеова, „и ще проводя гладъ на земята, не гладъ за хлѣбъ, нито жажда за вода, но за слушане на словото Господне.“ Въ този стихъ се говори за глада, като вѫтрешенъ потикъ, като вѫтрешенъ стремежъ на душата за развиване. Душата е подобна на семенце, което, ако не се посади въ земята, остава самотно, безъ знание, безъ опитности. При това положение, душата не може да има нито радость, нито скръбь. Безъ радости и скърби, животътъ на душата е по-тежъкъ, отколкото съ тѣхъ. Следователно, докато не мине презъ радости и скърби, човѣкъ не може да се повдигне. Само чрезъ скърбитѣ и радоститѣ, той влиза въ пѫтя на мѫдростьта. Само въ този пѫть той ще научи и ще разбере Божията Любовь. Безъ мѫдростьта любовьта винаги ще остане неразбрана. Тъй както съвременнитѣ хора разбиратъ любовьта, тя носи за тѣхъ най-голѣми разочарования. Въ първо време човѣшката любовь носи радости, но свършва съ разочарования. Понѣкога разочарованието на човѣка отъ любовьта е толкова голѣмо, че никой не може да му помогне. Какъ ще помогнете на човѣкъ, който е изгубилъ окото си? Какъ ще помогнете на човѣкъ, който е изгубилъ паметьта си? Какъ ще помогнете на човѣкъ, който е изгубилъ рѫцетѣ и краката си? Или, какъ ще помогнете на човѣкъ, който е изгубилъ свѣтлината на ума си, благородството на сърцето си, красотата си, или най-после нѣкоя отъ своитѣ добродетели? Колкото и да утешавате такъвъ човѣкъ, каквото и да му говорите, всичко това сѫ празни думи. Да утешавате единъ човѣкъ, който е безъ око, безъ свѣтлина на ума и безъ благородство на сърцето, въ това нѣма никаква философия. Ако искате да утешите такъвъ човѣкъ, вие трѣбва да му покажете новъ пѫть, по който да върви. Този пѫть трѣбва да води къмъ съвършенство. Животътъ на съвременнитѣ хора е несъвършенъ, защото не е Божественъ. Нѣкога той е билъ Божественъ, но постепенно хората сѫ го изопачили, и днесъ, въ всички негови области, е внесена поквара. Самъ по себе си, животътъ е добъръ, чистъ, но хората внасятъ въ него своитѣ лоши чърти и наклонности. Ние виждаме, че още съ раждането си, децата носятъ своитѣ криви, отрицателни прояви, На времето си тѣзи чърти сѫ били добри, но днесъ вече тѣ сѫ отживѣли своето. Време е, обаче, стариятъ животъ да се замѣсти съ новъ. „И ще проводя гладъ на земята.“ Гладътъ е условие, което заставя човѣка да влѣзе въ новия животъ. Съвременнитѣ хора искатъ да бѫдатъ богати, да прекарватъ тихо и спокойно, никой да ги не безпокои. Това е идеално положение, но засега никой човѣкъ не може да живѣе по този начинъ на земята. Има смисълъ да бѫде човѣкъ богатъ, но никой да му не завижда; има смисълъ да бѫде човѣкъ силенъ, но никой да му се не противопоставя. Какъвъ смисълъ има да бѫдешъ богатъ и да живѣешъ подъ вѣченъ страхъ да те не обератъ? Какъвъ смисълъ има да бѫдешъ силенъ и постоянно да се страхувашъ отъ засада? Ще кажете, че животътъ е борба. Азъ отричамъ това твърдение. Какво ще стане съ два остри камъка, които се търкатъ единъ въ другъ? Въ първо време тѣ ще се изгладятъ, но ако още продължаватъ да се търкатъ, тѣ ще се изтриятъ. Така живѣятъ съвременнитѣ хора, и този животъ тѣ наричатъ борба. Това не е животъ. Днесъ майката морализира детето си по единъ начинъ; утре — по другъ начинъ. Днесъ учителитѣ учатъ ученицитѣ си по единъ начинъ; утре — по другъ начинъ. И въ края на краищата, това младо поколѣние се обезвѣрява и казва: Въ нищо не вѣрваме вече! Срещате единъ човѣкъ, който е прочелъ редъ философски системи, но следъ това казва: Въ нищо не вѣрвамъ вече! Следъ като се влюби въ една, въ втора, въ трета мома и се разочарова отъ всички, младиятъ момъкъ казва: Не вѣрвамъ вече въ никоя мома! Следъ като се влюби въ нѣколко момци и се разочарова отъ тѣхъ, момата казва: Не вѣрвамъ вече въ никой момъкъ! Питамъ тогава: въ кого и въ какво вѣрватъ съвременнитѣ хора? Майкитѣ вѣрватъ ли въ дъщеритѣ си? — Не вѣрватъ. Дъщеритѣ вѣрватъ ли въ майкитѣ си? — Не вѣрватъ. Ученицитѣ вѣрватъ ли въ учителитѣ си? — Не вѣрватъ. Учителитѣ вѣрватъ ли на ученицитѣ си? — Не вѣрватъ. Поданицитѣ вѣрватъ ли въ своята държава? — Не вѣрватъ. Ако поданицитѣ днесъ се подчиняватъ на законитѣ на своята държава, тѣ правятъ това повече отъ страхъ, отколкото отъ съзнание. Оставете тия хора свободни, безъ никакъвъ законъ, ще видите, какъвъ е тѣхниятъ вѫтрешенъ моралъ. Тази неустойчивость въ морала на хората се дължи на факта, че сѫ засегнати тѣхнитѣ лични чувства, както и боговетѣ се обидили, че нѣкой поетъ написалъ въ едно отъ стихотворенията си: „На Божествената трапеза виднитѣ богове станали немирни духове.“ Значи, хората сѫ обидили боговетѣ, вследствие на което тѣ сѫ имъ наложили редъ смъртни наказания. Който веднъжъ само е запиталъ Бога, защо го е създалъ така, той самъ вече се е осѫдилъ на смърть. Такъвъ въпросъ не трѣбва да се задава. Полковникъ казва на войника си: Редовой, тази вечерь, десеть часа, ще отидешъ на Витоша да носишъ храна. — Слушамъ, господинъ полковникъ! Ако войникътъ се осмѣли да запита полковника си, защо толкова късно го праща на Витоша, той непременно ще бѫде арестуванъ. Кой отъ съвременнитѣ хора не е запитвалъ Господа, защо е създалъ свѣта по този начинъ, защо праща страданията на хората? На това основание, и вие трѣбва да бѫдете арестувани отъ Господа, както полковникътъ арестува войника. Това сѫ факти, а не голи приказки. Кой човѣкъ, като му се случи нѣкакво нещастие, благодари на Бога за него? Кой човѣкъ, като е загубилъ нѣкой отъ своитѣ близки, се е обърналъ къмъ Бога съ благодарность за постигналото го нещастие? Теоретически всички сте готови да приказвате, че благодарите на Бога за нещастията, които ви сполетяватъ, но като дойде до практическата страна на живота, като дойде нещастието до васъ, казвате: Не можа ли това страдание да ни отбегне? Не можа ли този изпитъ да се отложи? Това показва, че съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ дълбоко знание, отъ положителна наука. Който е придобилъ това знание, той ще знае своя бѫдещъ животъ, ще знае, какво му носи всѣки новъ день и ще бѫде готовъ да посрещне всичко съ радость. Който се е домогналъ до Божествената наука въ живота, той ще може да опредѣли, по височината на човѣка, какви дарби и способности се криятъ въ него. За такъвъ човѣкъ нѣма нищо скрито-покрито: както знае своя животъ, така ще знае живота и на своитѣ близки. Достатъчно е той да погледне човѣка, за да разбере, какво се крие въ него. Всичко е написано на лицето му. Питамъ: задавали ли сте си въпроса, кога и при какви условия се е образувала човѣшката рѫка? Знаете ли, кога и какъ се е образувала дѣсната и кога лѣвата рѫка? Рѫката е единъ инструментъ, но тя още не представя цѣлия човѣкъ. Животнитѣ, напримѣръ, нѣматъ рѫце, вследствие на което у тѣхъ не се зараждатъ такива желания, каквито у хората. Човѣкъ желае да хване нѣщо, да направи нѣщо, да пише, защото той има рѫка, въ която сѫ съсрѣдоточени такъвъ родъ сили. Съ създаването на писменостьта пъкъ се яви перото и мастилото. Казвамъ: когато за пръвъ пѫть човѣкъ е почувствувалъ красотата и пожелалъ да бѫде красивъ, едновременно съ това възникналъ въ него стремежътъ къмъ красиво лице, къмъ усъвършенствуване линиитѣ, чъртитѣ на своето лице. Сѫщо така човѣкъ трѣбва да се запита, защо е доволенъ и защо е недоволенъ. Две причини има, за да бѫде човѣкъ недоволенъ: понѣкога той е недоволенъ отъ преизобилие, а нѣкога — отъ недоимъкъ. Запримѣръ, ситиятъ може да бѫде недоволенъ отъ голѣмото изобилие, въ което живѣе, а бедниятъ може да бѫде недоволенъ отъ недоимъка въ своя животъ. Значи, както недоволството има две страни, така и доволството, радостьта има две страни. Човѣкъ може да се радва, когато не му се даватъ нѣкои блага; той може да се радва, когато получава известни блага. Който иска да изучи дълбокия смисълъ на живота, той трѣбва да го разглежда отъ две страни. Като разглеждаме живота отъ дветѣ му страни, ние виждаме, че може да се живѣе и въ тъмнина, и въ свѣтлина. Много добрини сѫ създадени въ тъмнина, и много злини сѫ създадени въ свѣтлина. И обратното е вѣрно: най-голѣмитѣ добрини сѫ създадени въ свѣтлина, и най-голѣмитѣ злини сѫ създадени въ тъмнина. Следователно, всичко, каквото се случава въ живота, умниятъ човѣкъ го използува за добро. Въ цитирания стихъ се говори за глада. Кои сѫ причинитѣ, за да настане гладъ на земята? Всѣко нѣщо има свои причини. Следователно, за да се яви глада, има редъ причини. Сѫщо така човѣкъ може да се запита, кои сѫ причинитѣ да се яви зрението въ човѣка? Ученитѣ, философитѣ често се запитватъ: органътъ на зрението ли се яви по-рано, или стремежътъ на човѣка да вижда? Едни отъ тѣхъ подържатъ, че първо се е зародило въ човѣка желание, стремежъ къмъ виждане, а после се е създалъ органътъ на зрението; други пъкъ подържатъ точно обратното: първо се е създалъ органътъ на зрението, а следъ това е възникнало желание въ човѣка да вижда. По сѫщия начинъ се явяватъ две мнения по въпроса, кое се е появило по-рано — желанието на човѣка да говори, или органътъ за говорене? Това сѫ редъ философски въпроси, съ които ученитѣ сѫ се занимавали и продължаватъ до днесъ още да се занимаватъ. Съвременната наука не може да отговори на всички въпроси, които интересуватъ човѣшкия духъ. Голѣмъ е стремежътъ на човѣшкия духъ за знание, но този стремежъ не може да се задоволи изведнъжъ. Всички научни факти, всички данни, до които науката се е домогнала, както и съчиненията на поети, писатели и философи, сѫ резултатъ на усилията, които човѣшкиятъ духъ е правилъ, но единъ день този материалъ ще се преработи, ще даде нѣщо по-велико, по-хубаво. Всѣка мисъль и всѣко чувство, които сѫ минали веднъжъ презъ ума и сърцето на човѣка, сѫ оставили свой отпечатъкъ, който постоянно ще се формира, преобразява, докато дойде до своята съвършена форма. Напредналитѣ сѫщества постоянно корегиратъ тия форми. Казвате: какви сѫ тия напреднали сѫщества? Трѣбва да знаете, че не само ние живѣемъ въ свѣта. Има сѫщества, които живѣятъ подъ насъ, на които съзнанието е преплетено съ нашето. Вследствие на това преплитане на съзнанията, всички сѫщества се намиратъ подъ взаимното влияние на съзнания, по-високи и по-низки отъ тѣхъ. И съзнанието има свои степени на развитие, както и умътъ и сърцето. Засега ние знаемъ само четири съзнания: самосъзнание, съзнание, подсъзнание и свръхсъзнание. Освенъ тѣзи четири, сѫществуватъ още шесть степени на съзнанието, които обясняватъ неразрешенитѣ въпроси, както и противоречията въ живота. Противоречията се дължатъ на степеньта на съзнанието, до което е достигналъ даденъ човѣкъ. На съзнанието се дължатъ неправилнитѣ образи, неправилнитѣ отношения между хората. Понѣкога човѣкъ за нищо и никакво е радостенъ или скърбенъ. Следователно, колкото по-високо е съзнанието на човѣка, толкова по-малко сѫ и противоречията въ неговия животъ. „Ето, идатъ дни,“ говори Господъ Иеова, „и ще проводя гладъ на земята, не гладъ за хлѣбъ, нито жажда за вода.“ — Кога ще бѫде това? — Въ последнитѣ дни. Нѣкои тълкуватъ, че последнитѣ дни сѫ сегашнитѣ. Казвате: Какъ могатъ тия хора да тълкуватъ? — Наблюдавали сѫ, правили сѫ редъ научни изследвания. Питамъ: какъ могатъ лозаритѣ, по прѫчкитѣ на лозата, да познаватъ съ точность, коя лоза на колко години е? Тѣ сѫ се занимавали по този въпросъ, правили сѫ редъ научни изчисления. Ако дадете въ рѫцетѣ на лозаря една лозена прѫчка, той ще я прегледа и ще ви каже, че тази прѫчка е, напримѣръ, отъ едногодишна лоза. Какъ познава? По устройството на тази прѫчка. Всѣка изтекла година слага особенъ отпечатъкъ върху лозата, по който лозарьтъ чете годинитѣ ѝ. На сѫщото основание, когато човѣкъ говори, по неговата мисъль може точно да се опредѣли възрастьта му. На земята живѣятъ млади и стари души: младитѣ души се познаватъ по това, че като сѫ живѣли малко на земята, нѣматъ много опитности. Старитѣ души пъкъ сѫ живѣли много; тѣ разполагатъ съ много знания, съ голѣми опитности. Следователно, ако една стара душа грѣши, тя съзнателно грѣши; ако прави добро, тя пакъ съзнателно прави добро. Тия стари души, съ знания, съ опитности, ние наричаме още напреднали души. Казвате: Какъ ще изправимъ живота си? — Преди всичко, вие трѣбва да знаете, че вашиятъ животъ още не е духовенъ, но физически. Всѣки човѣкъ носи по едно нещастие въ себе си. Какъ можете да се избавите отъ това нещастие? Чрезъ великата Божествена наука. Вие ще се избавите отъ нещастието, отъ страданието, само когато при васъ дойде царската дъщеря на мѫдростьта. Само тя е въ сила да спаси човѣчеството. Ако хората се занимаваха съ Божествената наука, тѣ сами щѣха да регулиратъ своя животъ, щѣха да знаятъ, каква е волята Божия и щѣха да я изпълнятъ. Който разбира тази наука и я прилага въ живота си, той може да се справи съ всички удове на своя организъмъ и да ги управлява. Такъвъ човѣкъ е господарь на себе си. Изпълнението на волята Божия подразбира: всичко, което се върши въ свѣта, да е проникнато отъ такава красота и хармония, която да е въ пълно съгласие съ козмоса. При това положение, животътъ на човѣка ще бѫде въ хармония съ общия животъ на козмоса. И оттамъ: всѣко нарушение въ вашия животъ е по-малко или по-голѣмо отклонение отъ общата хармония на козмоса. Срещате единъ добъръ работникъ, който живѣе добре, работи своя занаятъ и е доволенъ отъ живота си. Обаче, направи ли нѣкаква погрѣшка въ живота си, отклони ли се отъ общия животъ той забелязва, че паметьта му постепенно отслабва. Какво става съ него? Той изгубва работата си и не може вече да я изпълнява. Нѣкой се хвали, че има силна паметь. Щомъ има силна паметь, нека си спомни, де е билъ преди 100, 200 или 500 години. Който е развилъ Божественото съзнание въ себе си, той ще помни миналото си, но ще предвижда и бѫдещето. Съвременнитѣ хора вѣрватъ главно въ науката и казватъ: Каквото науката подържа, това е истината, нѣма какво повече да търсимъ. Казвамъ: съвременната наука изучава главно миналото на човѣчеството, но това още не е наука. Истинска наука е онази, която изучава бѫдещето и прониква въ него. Съвременната наука е силна главно въ едно отношение — въ разрушението. Какво ще кажете, силна ли е съвременната наука въ религията, въ философията, въ поезията? Дойде ли въпросъ до разрушението, тамъ тя е силна, и при това толкова силна, че може да унищожи половината земя. Ако дойде до положение да разруши цѣлата земя, тя ще се прости и съ себе си. Това се отнася до западната наука. И съвременната цивилизация е силна съ своитѣ разрушителни елементи. Не, това не е наука, не е цивилизация. Днесъ и религиозни, и учени спорятъ. Дето има споръ, тамъ истината отсѫтствува. Православнитѣ казватъ: Спасението е въ нашата църква. Евангелиститѣ казватъ: Спасението е при насъ. Може ли да има споръ между църкви, които служатъ на единъ Богъ? Питамъ: може ли да има споръ за живота, кой животъ е по-добъръ? Единъ е животътъ. Качествата на живота сѫ красота, благоухание и просторъ. Ако вашиятъ животъ води къмъ красота, къмъ благоухание и просторъ, той е истинскиятъ животъ, и върху него нѣма защо да спорите. Човѣшкиятъ характеръ пъкъ се познава по издържливостьта. Поставете човѣка въ мѫчнотии, за да познаете силата на неговия характеръ, развитието на неговия умъ и благородството на сърцето му. Вземете паритѣ на човѣка, за да видите, каква е вѣрата му. Ние говоримъ за хора, които сѫ дошли на земята да учатъ и да се изпитватъ. Има души, които Провидението не е подложило на никакви изпитания. Тия души не се изпитватъ. Обаче, ако хората не искатъ да бѫдатъ изпитвани, трѣбва да се изпратятъ въ страната на вѣчния миръ, дето нѣма тревоги, нѣма безпокойствия, но нѣма и развитие. Всѣки човѣкъ иска да уреди живота си. И това може да стане, но трѣбва да се откаже отъ благата на живота. Който иска да се откаже отъ злото, той трѣбва да се откаже и отъ доброто. Обаче, на този човѣкъ веднага подписватъ паспорта и го изпращатъ въ свѣта на вѣчния миръ. А който иска да се ползува отъ благата на живота, той ще остане да живѣе на земята, но не като търговецъ, а като пчеличка, да работи неуморно и съ постоянство. Сегашниятъ животъ на хората зависи отъ тѣхното минало. И за да се освободи човѣкъ отъ своето минало, Богъ е вложилъ въ него този вѫтрешенъ гладъ за изучаване Словото Божие. Словото Божие облагородява човѣка. Подъ думитѣ „Слово Божие,“ разбирамъ цѣлокупния животъ. За тази цель човѣкъ трѣбва да изучава земята, съ всички живи сѫщества по нея, и небето, съ разнитѣ слънца и планети; той трѣбва да изучава хората, тѣхнитѣ лица и цѣлия имъ строежъ; той трѣбва да изучава изворитѣ, водитѣ, минералитѣ, растенията, животнитѣ. Като познава движението и посоката на водитѣ, човѣкъ ще разполага съ тѣхъ и ще ги прекарва презъ безводни мѣста, да се ползуватъ отъ тѣхъ ония негови братя, които сѫ лишени отъ вода. Като познава законитѣ и условията за развитието на растенията, човѣкъ ще разполага съ тѣхъ, ще ги насажда на мѣста, дето растителностьта е слаба. Това значи да има човѣкъ знания! Той ще помага и на страдащи, и на бедни. Нѣкой земледѣлецъ страда, гърчи се отъ мѫка. Защо? Житото му не е станало. — Какъ да му се помогне? — Напълнете хамбара му съ жито, и мѫката му ще мине. Нѣкой търговецъ страда. Защо? Дюкянътъ му се е изпразнилъ. Напълнете дюкяна му съ стока, и той ще се зарадва. Нѣкой ученикъ плаче. Защо? Не може да реши задачитѣ си. Решете задачитѣ му, и плачътъ ще престане. На всѣки човѣкъ липсва нѣщо. Дайте му това, което му липсва, и той ще бѫде доволенъ. Кой може да даде на хората това, което имъ липсва? Ето защо, когато вѫтрешниятъ гладъ ви посети, благодарете на Бога! Когато страданието похлопа на вратата ви, дайте му едно угощение! Когато въ живота ви се яви нѣкаква спънка, поговорете съ нея и я угостете! Научете се да давате угощения не за благата въ живота, както е било досега, но поне за малкитѣ страдания и мѫчнотии, които ви сполетяватъ. Щомъ ви дойде нѣкое малко страдание, поканете своитѣ приятели на угощение и кажете: Поканвамъ ви да си хапнемъ заедно и да благодаря на приятелитѣ си отъ невидимия свѣтъ за изпратения отъ тѣхъ подаръкъ. Великитѣ хора въ свѣта сѫ се повдигнали, благодарение на това, че всѣкога сѫ били доволни, признателни на Бога за малкитѣ страдания и нещастия, които сѫ ги сполетявали. Голѣмитѣ нещастия въ живота се дължатъ на това, че хората изказватъ недоволството си, задето ги постигнали нѣкакви страдания. И тъй, бѫдете внимателни, да не би, като се оплаквате отъ малкитѣ страдания, да налетите на по-голѣми. Знание е нужно на хората, но въ рѫцетѣ на невежия знанието е опасно. Нѣкои хора не се ползуватъ отъ своето знание на мѣсто. Ако нѣкой отъ тѣхъ е добъръ френологъ, напримѣръ, той използува това знание да търси дефектитѣ на хората. Запримѣръ, нѣколко години наредъ Ломброзо е изучавалъ престѫпнитѣ типове, вследствие на което, когото срещалъ, наблюдавалъ го, дали нѣма на лицето му нѣкаква чърта на престѫпникъ. Като ходилъ въ Русия, той пожелалъ да види Толстоя, и презъ всичкото време го наблюдавалъ, какви особени чърти ще схване на лицето му. Толстой даже пише въ своитѣ бележки за това посещение отъ Ломброзо, като казва, че не се е чувствувалъ свободенъ въ негово присѫтствие. Защо? Наблюдавалъ го е Ломброзо. Нѣма защо хората да изучаватъ престѫпнитѣ типове. Тѣ сѫ отклонение отъ естественитѣ, отъ нормалнитѣ типове. Ако е въпросъ за наука, изучавайте нормалнитѣ типове. Запримѣръ, измѣрена е височината на човѣшкия мозъкъ, отъ центъра до периферията; тя е около 15 см. Всѣко най-малко отклонение отъ тази мѣрка, говори за едно анормално състояние въ човѣка, т. е. за отклонението му отъ правия пѫть. Ако пъкъ дължината на линията отъ ухото до между веждитѣ е приблизително 15 см., то всѣко скосяване на тази линия показва отклонение на човѣка отъ неговото правилно развитие. Казвате: Какъ може да дойде човѣкъ до правитѣ мѣрки? Какъ може да възстанови въ себе си тия норми? За да дойде до първоначалното си положение, човѣкъ трѣбва да работи върху себе си, да развива тия центрове, тия линии. Запримѣръ, който е милостивъ и прави добрини, той развива челото си отпредъ, горе. Който усилено се занимава съ умствена работа, въ продължение на десеть години най-много, той ще развие специфични умствени центрове, които се намиратъ на челото. Следователно, въ развитието си, човѣкъ не се увеличава по форма, но по сложность. Ако разтеглимъ човѣшкитѣ клетки, или материята, отъ която е направено тѣлото му, въ плоскость, ще видимъ, че то ще заеме по-голѣмо пространство, отколкото, ако по сѫщия начинъ разтеглимъ най-голѣмия мамонтъ. Човѣшката материя е фина и разтеглива. Въ този смисълъ, по форма, човѣкъ е най-голѣмото животно на земята. Външно той представя една малка опашата звезда, но въ идейния свѣтъ той е грамаденъ. Неговитѣ идеи отиватъ до слънцето, до звездитѣ. За какво може да мисли единъ мамонтъ? Преди всичко неговата форма не е толкова голѣма, пъкъ и мисъльта му се простира на около 2 — 3 клм., а най-много десеть километра. Обаче, човѣкътъ, съ този голѣмъ просторъ на своя умъ и съ това голѣмо разширение на своето сърце, може да влѣзе въ връзка съ всички хора. Често съмъ казвалъ, че ние требва да любимъ Бога. Какъ ще Го любимъ? Ние ще любимъ Бога, като дадемъ пѫть на всѣка благородна мисъль и на всѣко благородно чувство въ насъ. Колкото малки да сѫ тия мисли и чувства, тѣ сѫ Божествени, не трѣбва да се отхвърлятъ. Нѣма човѣкъ въ свѣта, въ когото тия мисли и чувства да не се явяватъ спонтанно. На него не остава друго, освенъ да ги приеме въ себе си и култивира. И ако съвременнитѣ хора не успѣватъ въ много свои добри начинания, това се дължи на обстоятелството, че тѣ отблъскватъ малкитѣ Божествени мисли и чувства, а очакватъ да имъ дойдатъ грамадни, велики идеи и мисли. Ние наричаме такива хора грѣшници, защото тѣ само очакватъ велики идеи. По този начинъ тѣзи хора убиватъ въ себе си Божественото, Великото начало. Въ това, именно, седи нещастието на всички хора. Забележете, при най-скръбното състояние на човѣка, въ ума му ще проблесне една малка мисъль, която ще му донесе необходимата свѣтлина. Следъ това състояние, човѣкъ отново ще изпадне въ тъмнина. Така се редуватъ въ съзнанието на човѣка единъ свѣтълъ и единъ тъменъ моментъ, докато най-после въ съзнанието му се образува единъ свѣтълъ крѫгъ, и въ него настава пълно затишие, въ което той чува тихия гласъ да му говори: „Не бой се, всичко ще се оправи!“ Единъ българинъ изпадналъ въ нѣкакво тежко състояние и решилъ да се самоубие. Като размишлявалъ, по какъвъ начинъ да свърши съ живота си, той чулъ въ съседната стая единъ тихъ гласъ да пѣе: „Азъ всѣкога мисля за тебе.“ Като чулъ този тихъ гласъ, съзнанието му се прояснило, и гой казалъ: Нѣма да се самоубия. Азъ имамъ достатъчно сили да преодолѣя мѫчнотията, въ която съмъ изпадналъ. Ще се заловя за нѣкаква работа, макаръ и най-проста, за да излѣза отъ трудното положение, въ което се намирамъ. Казвамъ: такава сила е вѫтрешниятъ гласъ! Такъвъ превратъ може да произведе той въ човѣка! Сила е този гласъ — „азъ всѣкога мисля за тебе.“ Казвате: Ние не сме толкова чисти, да долавяме и разбиране този гласъ. — Ще бѫдете чисти. — Ние не сме толкова учени. — Ще бѫдете учени. — Ние не сме толкова силни. — Ще бѫдете силни.— Ние не сме толкова богати. — Ще бѫдете богати. — Страданията ни сѫ голѣми. — Тѣ сѫ за ваше добро. — Животътъ ни е непоносимъ. — Ще го носите. „Ето, идатъ дни. И ще проводя гладъ на земята.“ Съ този вѫтрешенъ гладъ, именно, Богъ ни изпитва, колко Го обичаме. Този гладъ е вѫтрешното начало. Богъ ще проводи гладъ, но ще създаде условия да се задоволи този гладъ. Нѣма нѣщо въ свѣта, което Богъ не може да направи. Той иска да ни направи съучастници въ Неговото дѣло. Можете ли да се радвате на животъ, въ който не сте взели никакво участие? Бащата ще оре и копае на нивата, а синътъ ще се облѣче по последна мода, ще си тури лачени обуща, ще се намаже съ най-хубава помада, ще вземе бастонъ въ рѫка и ще отиде при баща си, да го пита, какъ върви работата. Значи, бащата ще работи, а синътъ ще яде и пие, и съ цигара въ уста, ще се разхожда нагоре-надолу. Не, такъвъ синъ не трѣбва да се учи. Синътъ отива на училище и се връща, но на края на десетьтѣ години знае толкова, колкото и въ началото на своето учене. Казвамъ: синътъ трѣбва да бѫде наредъ съ своя баща. Ученикътъ трѣбва да бѫде наредъ съ своя учитель. Дето е учительтъ, тамъ трѣбва да бѫде и ученикътъ. Дъщерята трѣбва да бѫде наредъ съ своята майка. Слугата трѣбва да бѫде наредъ съ своя господарь. Азъ не говоря за обикновения господарь, или за обикновения баща. Азъ говоря за такъвъ баща, който храни благородни и възвишени чувства къмъ своя синъ. Кой баща не иска синъ му да стане ученъ и благороденъ? Кой господарь не иска слугата му да стане добъръ и благороденъ? Кой учитель не иска ученицитѣ му да бѫдатъ добри, учени и благородни? Добриятъ господарь иска слугата му да бѫде достоенъ за работата, която му е опредѣлилъ. Казвамъ: вѫтрешниятъ гладъ ще ви постави въ положение да изправите живота си. За тази цель трѣбва да започнете съ разрешаване на мѫчнотиитѣ въ своя животъ. Мнозина се спъватъ отъ страдания, отъ съмнения, отъ ревность, както и отъ своитѣ тѣсни възгледи. Днесъ е опасно да се говори на хората. Ако имъ говоришъ за философия, ще се обидятъ философитѣ; ако говоришъ за поезия, ще се обидятъ поетитѣ; ако говоришъ за държавата, ще се обидятъ държавницитѣ. Кому каквото кажешъ, се ще се обиди. Питамъ: кой държавникъ днесъ управлява, както Богъ изисква? Кой педагогъ е възпиталъ ученицитѣ си, както Богъ изисква? Коя майка е родила децата си, както Богъ изисква? Има такива майки, но тѣ сѫ малко, а за въ бѫдеще ще се срещатъ повече. Да вършиме това, което Богъ изисква, туй е идеалното, красивото въ свѣта. Това ще се постигне, когато всѣки реши да живѣе, като истински човѣкъ. Азъ не разглеждамъ Бога като сѫщество, което ни влияе отвънъ, но като сѫщество, което живѣе дълбоко нѣкѫде въ насъ, което при всички условия на нашия животъ остава неизмѣнно, и всѣки моментъ изправя живота ни, Всѣки може да опита Бога. Какъ ще Го опита? — Когато изгуби всѣкаква надежда и помощь отвънъ, когато животътъ му се обезсмисли, тогава Богъ, вѫтре въ него му остава единственъ вѣренъ и го крепи. Дали си на земята или въ другия свѣтъ, дали си въ ада или въ рая, единственъ Той остава съ тебе и те крепи. Твоята мисъль, твоето чувство, твоето съзнание е преплетено съ Неговото. Псалмопѣвецътъ казва: „Никѫде не мога да избегна отъ Твоето лице.“ Затова, именно, трѣбва да се изучава разумното Слово, въ най-голѣмото му разнообразие, въ всичкитѣ му форми. Има учени хора въ свѣта, които сѫ посветили живота си въ изучаване на човѣшката рѫка; други — въ изучаване на човѣшкото лице, сърце, човѣшкия мозъкъ, човѣшкитѣ мускули, кости и т. н. Трети учени сѫ посветили живота си въ изучаване на растенията, животнитѣ и т. н. Всички тия науки сѫ отлични, тѣ показватъ на човѣка пѫтя къмъ неговото правилно развитие; тѣ сѫ изразъ на разумното Слово. За въ бѫдеще, баща, на когото се роди синъ, нѣма да философствува, какъ се е създало това дете, но ще извика единъ хиромантикъ, който по рѫката, или по нѣкой отъ пръститѣ му, ще каже, какви способности се криятъ въ него, какви добри и лоши чърти има и най-после, какво може да излѣзе отъ него. Хиромантикътъ ще даде методи за възпитанието на това дете. Ако пъкъ бащата пита нѣщо за себе си, той ще му даде начини, какъ да изправи живота си и какъ да се освободи отъ противоречията. Днесъ и тази наука е опасна. Защо? Защото и съвременниятъ хиромантикъ, като Ломброзо, търси дефектитѣ въ човѣшката рѫка. Като види нѣкой свой познатъ, ще погледне рѫката му и ще каже: Вижъ, колко е изкривенъ срѣдниятъ пръстъ на лѣвата ти рѫка. Вижъ, какви дефекти има рѫката ти! Всѣка линия на рѫката има своето значение. Запримѣръ, когато човѣкъ свива рѫцетѣ си на юмрукъ, това означава: Трѣбва ли да пусна отъ рѫцетѣ си това, което веднъжъ съмъ хваналъ здраво? Нѣкой човѣкъ поставя палеца си върху цѣлата рѫка, свита на юмрукъ, а другъ поставя палеца си вѫтре, между пръститѣ на рѫката. Какво означава едното положение на палеца, и какво — другото? Това сѫ образи, фигури, съ които си служимъ въ речьта за изяснение на нѣщата. Когато нѣкой отваря юмруцитѣ си, това означава: Азъ пущамъ всичко, каквото съмъ придобилъ. Когато нѣкой крие рѫцетѣ си, съ това заедно той скрива и своето лице. Когато нѣкой отвори рѫцетѣ си и покаже дланитѣ си, този е истински човѣкъ. Той иска да каже: Ето ме, гледайте, четете по мене, това съмъ азъ. Когато римлянинътъ поздравлява, той вдига рѫката си нагоре, и приклѣка малко на едното си колѣно. Римлянинътъ се отличава по своята честность. Европейцитѣ се поздравляватъ съ рѫкуване. Всѣка сутринь, като ставате, вдигнете рѫката си къмъ небето и кажете: Господи, погледни рѫката ми и кажи, какво трѣбва да направя днесъ. Ако имамъ нѣкакъвъ дефектъ, кажи ми, какъвъ е, и дай ми начинъ да го изправя. Когато вдигнемъ рѫката си нагоре и я отворимъ, едновременно съ това и мѫдростьта въ насъ се разтваря и изпуща свѣтлина навънъ. Ясновидецътъ вижда тази свѣтлина и голѣма радость изпитва. Следователно, истинското знание седи въ това, да схванемъ идеята, че всички наши удове, както и цѣлото ни тѣло, сѫ проекции на Божията Любовь, на Божията Милость и Свѣтлина. Когато лицето на човѣка е чисто и свѣтло, като на светиитѣ, отъ сърцето му излиза пламъкъ, свѣтлина. Отъ мозъка и отъ сърцето на много учени излиза сѫщо такава свѣтлина. Приятно е на човѣка да среща хора, на които главитѣ, лицата и сърцата свѣтятъ, Това значи култура! Азъ бихъ желалъ и вие така да свѣтите. Щомъ свѣтите, нѣма да имате нужда отъ никаква лампа. Такива братя и сестри, такава публика, на които главитѣ, очитѣ, ушитѣ, устата, сърцата и мозъцитѣ свѣтятъ, сѫ всѣкога добре дошли. Това значи хора на новата култура! Не е достатъчно само да се говори за новата култура, но трѣбва да се знае, че хората отъ новата култура свѣтятъ. Когато всички хора придобиятъ тази свѣтлина, тѣ ще си подадатъ рѫка, и всички заедно ще свѣтятъ, ще показватъ пѫтя на ония, които сѫ се отклонили отъ него. Само по този начинъ ще се създаде Великото Братство въ свѣта. „И ще проводя гладъ на земята.“ Този гладъ подразбира стремежъ къмъ Божественото. Когато Божественото съзнание въ човѣка се пробуди, той свѣти. Неговото сърце и неговиятъ умъ сѫ запалени съ Божествения огънь на Любовьта. Когато се стреми къмъ Божественото, човѣкъ ще се домогне и до новата, положителната наука, споредъ която нѣщата иматъ съвсемъ особени тълкувания. Запримѣръ, споредъ тази наука, Хималаитѣ представятъ срѣдния пръстъ на човѣшката рѫка. Тамъ живѣе Сатурнъ, падналиятъ богъ. Следователно, който търси Правдата, трѣбва да обърне погледа си къмъ Хималаитѣ. И когато се решава нѣкое важно дѣло, сѫдиитѣ трѣбва да отидатъ на върха на Хималаитѣ, на Монъ-Евересъ, на Сатурна, тамъ да го решатъ. Значи, срѣдниятъ пръстъ на човѣка се намира на Монъ-Евересъ. Въ Америка се намира Меркури, малкиятъ пръстъ на рѫката. На Монъ-Бланъ се намира Юпитеръ, показалецътъ. Де се намира четвъртиятъ пръстъ, Аполонъ? На този въпросъ вие сами ще си отговорите. Като разглеждамъ рѫката на човѣка, отъ гледището на хиромантията, мога да кажа, какво положение заема той въ свѣта и какво може да излѣзе отъ него. Когато нѣкой иска да развие въ себе си достоинство, той трѣбва да се качи на Монъ-Бланъ. Ако пъкъ иска да развие въ себе си справедливость, той трѣбва да се качи на Хималаитѣ, на Монъ-Евересъ. Англичанитѣ предприеха нѣколко експедиции за Монъ-Евересъ, но не можаха да се качатъ на него. Тамъ ставатъ голѣми бури, голѣми въздушни течения. Нѣкои казватъ: Какво ни интересува Монъ-Евересъ? — Трѣбва да ви интересува. Когато искате да бѫдете справедливи, мислено ще се качите на Монъ-Евересъ, и тамъ ще размишлявате за него. Когато искате да развиете въ себе си благородство и достоинство, ще се качите мислено на Монъ-Бланъ, и тамъ ще размишлявате. Когато искате да уредите материалнитѣ си работи, ще се качите на най-високата планина въ Америка. „Ето, идатъ дни,“ говори Господъ Иеова, „и ще проводя гладъ на земята.“ Чрезъ този гладъ се придобива знанието. Този гладъ събужда вѫтрешнитѣ сили въ човѣка, които го заставятъ да изучава цѣлия органически свѣтъ. Идатъ дни, когато всички напреднали души, отъ цѣлия свѣтъ ще си подадатъ взаимно рѫка, и знанието, което се е изучавало отъ хиляди вѣкове въ миналото и бѫдещето, ще изпълни цѣлата земя. Казано е въ Писанието: „Цѣлата земя ще се изпълни съ знание за Господа.“ „И ще бѫде едно стадо и единъ пастирь, една майка и единъ баща, едно семейство, единъ учитель и едно училище.“ Какво по-красиво отъ това? Красивото иде вече въ свѣта! И тъй, не се обезсърдчавайте, но изучавайте нѣщата! Знанието е за ума, доброто — за сърцето, силата — за духа, благородството — за душата. Желая на всички да бѫдете умни, добри, силни и благородни! * 16. Беседа отъ Учителя, държана на 25 декември, 1927 г, София. — Изгрѣвъ.
  22. От томчето "Ни мъж, ни жена" Сила и живот, X серия, т.2,(1927-1928), Издание 1933 г., София Книгата за теглене на PDF Съдържание Твърдата храна „А твърдата храна е за съвършенитѣ, които по навикновение иматъ чувствата си обучени, да разпознаватъ доброто и злото.“ Посл. къмъ Евреитѣ 5:14. Една отъ главнитѣ способности на човѣка е да различава доброто отъ злото. Страданията въ свѣта сѫ последствия на злото, а радоститѣ — последствия на доброто. Принципиално е така. Отъ Божествено гледище, обаче, страданията на хората идатъ за тѣхно добро. Въ безпредѣлната си Мѫдрость, Богъ превръща страданията на всички народи, общества, хора и души въ добро. Това е въ интереса на Божието Царство. Богъ не търпи дисхармония. Следователно, когато се говори за разпознаване на доброто отъ злото, това подразбира изучаване сѫщината на Божествения животъ. Дойде ли човѣкъ до този животъ, той не може и не трѣбва да прави компромиси съ доброто за смѣтка на злото. Ако направи нѣщо лошо, нищо не може да го оправдае. Доброто е добро, злото е зло. Въ Божествения животъ тѣ сѫ строго разграничени. Който пита, какво нѣщо е доброто и какво — злото, той може да чете по тѣзи въпроси редъ философски трактати. Ние, обаче, не считаме за нужно да обясняваме, какво нѣщо е доброто и какво — злото. Споредъ насъ, доброто е положителна величина, съ знакъ плюсъ; злото е отрицателна величина, съ знакъ минусъ. Въ това отношение, злото и доброто, като величини, могатъ да послужатъ въ математиката, както служатъ всички математически величини. Когато доброто и злото се употрѣбяватъ, като математически величини, на своето мѣсто и време, тѣ сѫ полезни. Обаче, не се ли употрѣбяватъ на своето мѣсто и време, тѣ причиняватъ голѣми пакости, голѣми вреди на човѣчеството. Запримѣръ, приятно е да седишъ зимно време около огъня, но страшно е да накладятъ огънь на главата ти. Неприятно е малко да носишъ цѣлъ кошъ съ ябълки на главата си, но приятно е да носишъ нѣколко ябълки въ стомаха си. Приятенъ е огъньтъ отдалечъ, но опасенъ е огъньтъ отблизо. Въ този смисълъ, колкото и да е желанно доброто, щомъ се приложи върху човѣка въ увеличенъ мащабъ, то става непоносимо. И тъй, всѣко нѣщо, добро или зло, взето въ увеличена мѣрка, не на своето мѣсто и време, не може да ползува човѣка. Запримѣръ, знанието е храна за ума, но многото знание уморява човѣка, още повече, ако не е асимилирано. Отъ Божествено гледище, умътъ е физическото тѣло на духа; въ него духътъ се облича, за да се яви предъ Бога. Умътъ не представя още истинския човѣкъ, но той е неговъ отличенъ слуга, който разрешава всички житейски въпроси. Въ физическия свѣтъ умътъ е единъ отъ главнитѣ фактори; освенъ него има още два фактора: сърцето и тѣлото. Следователно, сѫществува физически, сърдеченъ и умственъ свѣтъ, всѣки отъ които се раздѣля на още три. Колкото и да се говори за тия свѣтове, тѣ представятъ за човѣка ненужно знание. Ако той не може да се ползува отъ него, въ ума му ще се създаде голѣмо натрупване. И наистина, ако се проследятъ причинитѣ за човѣшкитѣ страдания, ще се види, че една отъ причинитѣ се дължи на натрупването на излишна енергия въ физическото, умственото и духовното тѣло на човѣка, или въ тъй нареченото звездно тѣло. Натрупването на тѣзи ненужни вещества въ различнитѣ тѣла на човѣка, произвежда аномалия въ неговия животъ. Запримѣръ, всички отрицателни чувства въ човѣка, като умраза, зависть, гнѣвъ и др., се дължатъ на излишни вещества въ неговото астрално или звездно тѣло. Гордостьта, самосъзнанинто, амбицията и редъ още отрицателни прояви въ човѣка се дължатъ на излишни вещества въ неговото умствено тѣло. Вследствие на тия излишъци, човѣкъ може да изпадне въ нѣкакво неестествено състояние, било въ физическо, въ умствено или въ сърдечно отношение. Тъй щото, когато се говори за самовъзпитанието на човѣка, това подразбира да възпита той своето тѣло, своето сърце и своя умъ. Тѣлото, сърцето и мозъкътъ сѫ тритѣ главни фактора, които играятъ важна роль за развитието на човѣшкия духъ и човѣшката душа. Въ прочетената глава се казва, че на женитѣ е забранено да говорятъ въ църква. Питамъ: вѣченъ принципъ ли е този? Наистина, докато е боленъ, човѣкъ не трѣбва да говори, но като оздравѣе, ще говори. Болниятъ не трѣбва да яде всѣкаква храна, но като оздравѣе, може да яде, каквато храна пожелае. Значи, въ времето на Апостолъ Павла е било забранено на женитѣ да говорятъ въ църква, понеже не сѫ знаели, какво да говорятъ. Може да говори само онзи, който знае, какво да говори, който дълго време се е училъ. Той трѣбва да е свършилъ поне единъ факултетъ въ университета, но не въ университети като сегашнитѣ. Той трѣбва да се е училъ въ Всемирния университетъ, че като излѣзе да говори, да знае, де, какво и какъ да говори. Говорительтъ не трѣбва да бѫде като онѣзи продавачи на симити по улицитѣ, които купуватъ отъ фурнитѣ и ги препродаватъ. Добре е да търгува човѣкъ, но да бѫде самъ и производитель, и продавачъ. Покрай търговията човѣкъ се запознава съ хората, но понѣкога се скарва съ тѣхъ. Сѫщото нѣщо може да се каже и за земледѣлието, и за науката. Докато не знаятъ още, какво и какъ да говорятъ, хората ту ще се запознаватъ, ту ще се каратъ помежду си. Следователно, тѣ трѣбва да дойдатъ до положение, така да използуватъ живота, че всички да бѫдатъ доволни отъ него. „А твърдата храна е за съвършенитѣ.“ Животътъ е твърда храна, но ако вие не разбирате, отде е произлѣзълъ той, трѣбва ли да се отказвате отъ него? Ако не можете да свършите университетъ, трѣбва ли да се отказвате отъ знанието? Ако никой не ви обича, трѣбва ли да се откажете отъ любовьта? Ако никой не ви е направилъ добро, трѣбва ли да се откажете отъ правене добро на другитѣ? Казвате: Понеже никой не ми е направилъ добро, и азъ се отказвамъ да правя добро на хората. Понеже не съмъ свършилъ университетъ, не искамъ вече да уча. Не, така не се говори. Само децата могатъ да говорятъ така. Колко години сѫ нужни на човѣка, за да свърши единъ факултетъ? На земята сѫ потрѣбни четири години, за да се свърши единъ факултетъ. Обаче, за да свърши човѣкъ единъ факултетъ въ ангелския свѣтъ, нужни сѫ 777 прераждания. Какво ще кажете на това? Туй е една математическа вѣроятность. Който е свършилъ ангелския университетъ, той знае много нѣща, минава за ученъ човѣкъ. Достатъчно е този ученъ да духне единъ житенъ класъ, за да узрѣятъ моментално зрънцата му. Ще дойде това знание, но за кои? — За съвършенитѣ. Казвате: Какъвъ е смисълътъ на живота? Вие можете да разберете смисъла на живота само следъ като сте се прераждали 777 пѫти на земята, и то епохални прераждания, въ които да сте извършили нѣщо велико. Знаете ли, колко кардинални и колко обикновени прераждания трѣбва да мине човѣкъ на земята? Като не могатъ да отговорятъ на нѣкои трудни въпроси, турцитѣ казватъ: „Седемь ката нагоре, седемь ката надолу.“ Значи, повече нѣма какво да се мисли. Казано е въ Писанието: „Знанието възгордява, а любовьта назидава.“ Какво означава тази мисъль? — Знание безъ любовь възгордява, а знание съ любовь назидава. Мнозина мислятъ, че знанието не се нуждае отъ любовь. Вие трѣбва да знаете, че любовьта, именно, носи знанието. Самъ Апостолъ Павелъ казва: „Не отдѣляйте знанието отъ любовьта.“ Обаче, знание безъ любовь възгордява. Въ това отношение, мѫдростьта представя най-мѫчния пѫть въ живота на човѣка. По-труденъ пѫть отъ мѫдростьта не сѫществува. И по-лесенъ пѫть отъ любовьта не сѫществува. Нѣма по-лека наука въ живота отъ любовьта. Следователно, любовьта е за децата, а мѫдростьта — за възрастнитѣ, за съвършенитѣ. Въ това нѣма никакво противоречие. И децата, както и възрастнитѣ, вървятъ въ свой пѫть. Като дете, човѣкъ върви въ пътя на любовьта; като възрастенъ, той влиза въ пътя на мѫдростьта. Казвамъ: въ духовнитѣ хора трѣбва да се създаде силно желание къмъ учене. Колкото малко знание да има, човѣкъ трѣбва да го знае така съвършено, че и на изпитъ да се постави, да издържи. Всички изпити, всички добри и лоши мисли, които минаватъ презъ ума ви, не съ произволни, тѣ съ числа, величини, точно опредѣлени. Духътъ и душата вѣчно пѫтуватъ, вѣчно се движатъ въ пространството, и по този начинъ се учатъ. Както духътъ и душата, така умътъ и сърцето сѫ въ вѣчно движение. Всичко въ свѣта се движи. Като се движите, вие виждате различни дървета, цвѣтя, птички, звезди, изгрѣването и залѣзването на слънцето и т. н. Питате: дърветата, рѣкитѣ иматъ ли нѣкакво отношение къмъ насъ? — Иматъ, разбира се, но вие не знаете, какво е отношението имъ къмъ васъ. Вие знаете, напримѣръ, че дадена рѣка тече къмъ изтокъ, друга — къмъ западъ, трета — къмъ северъ и четвърта — къмъ югъ, но нищо повече не знаете. Какво е отношението на една рѣка къмъ васъ, какво е нейното предназначение въ природата — не знаете. Нищо въ свѣта не е случайно създадено. Всѣко нѣщо има свое строго опредѣлено предназначение и съотношение къмъ други нѣща. Нѣкой казва: Какво ме интересува въпроса за голѣмината на Великия или Тихия океанъ? — Тогава, защо се интересувате, колко пари е оставилъ баща ви въ народната банка? Както ви интересува въпроса за вашето наследство, така трѣбва да ви интересува въпроса за голѣмината на Великия или Тихия океанъ, защото, споредъ изследванията на нѣкои учени, предполага се въ него, както и въ други океани и морета, да има около десеть милиона тона разтворено злато. Десеть милиона тона злато! — голѣмо богатство е това. Де да иматъ Българитѣ сега това злато? Трѣбва да се интересувате отъ океанитѣ, понеже тѣ представятъ възможности, условия за вашето развитие. Тѣ сѫ девствена почва, която се приготвя за бѫдещата култура. Водата на Великия океанъ, напримѣръ ще залѣе нѣкои отъ съвременнитѣ континенти, а голѣма часть отъ сега живущитѣ хора на земята ще се преселятъ на неговата почва.— Възможно ли е Господъ да ни извади отъ Европа и да ни постави на почвата на Великия океанъ, при съвсемъ нови условия за насъ? — Въ това нѣма нищо невъзможно. Както сте напуснали небето и сте слѣзли на земята, така ще се изселите и отъ Европа. Това не е нищо друго, освенъ преселване. Едно време бѣхте на небето, веселихте се съ Синоветѣ Божии, но следъ това напуснахте небето и тръгнахте да странствувате. Едно време хората живѣха въ Обетованата земя, но после я напуснаха, и отъ хиляди години насамъ тѣ непрекѫснато странствуватъ. Значи, хората сѫ излѣзли отъ една грамадна земя въ козмоса и сѫ дошли на земята да работятъ, да учатъ. И въ Притчитѣ е казано: „И веселиха се въ Обетованата земя.“ Съвременнитѣ учени казватъ, че слънцето на козмоса е 75 милиона пѫти по-голѣмо и съ по-силна свѣтлина отъ нашето слънце. Възъ основа на това, азъ правя следното сравнение: въ козмоса сѫщо така сѫществува земя, която вие нѣкога сте напуснали, за да дойдете на нашата малка земя. Козмическата земя е сѫщо така 75 милиона пѫти по-голѣма отъ нашата. Помните ли, че нѣкога сте живѣли на тази земя? Помните ли нѣкои отъ нейнитѣ гледки? Ще кажете, че нищо не помните. Питамъ: какъ ще си обясните тогава нѣкои ваши странни сънища? Сънувате, запримѣръ, че сте нѣкѫде, но нито на земята, на която днесъ живѣете, нито на небето. Като не можете да си обясните тия сънища съ знанията, които имате на земята, вие се отнасяте къмъ тѣхъ съ пренебрежение и казвате: Фантазия е това! Не, въ подсъзнанието на човѣка сѫ складирани редъ впечатления, редъ спомени, които говорятъ за животъ въ далечното минало. Козмичната земя, за която говоря, е жива. И досега още живѣятъ върху нея съвършени сѫщества, завършили своето развитие. Мнозина наричатъ тази земя „рай,“ а нѣкои я наричатъ „Царство Божие.“ Тази земя има своя външна и вѫтрешна страна. За да дойде човѣкъ до тия възгледи за нѣщата, той трѣбва да участвува въ дѣлата Божии, т. е. да се свърже съ Него. Ако вие не чувствувате въ себе си Божията Любовь, Божията сила и мисъль, де е тогава вашата човѣщина? Ако нѣмате прави отношения къмъ Първата Причина, вие ще живѣете подъ вѣченъ страхъ и ще бѣгате отъ Бога, както животнитѣ бѣгатъ отъ човѣка. Защо животнитѣ бѣгатъ отъ човѣка? Защото той има орѫжия, съ които убива, коли, унищожава. И земята се страхува отъ човѣка. Защо? Защото той впрѣга ралото и започва да оре, да я обработва. Съвременнитѣ културни хора сѫ подобни на ралата, които, дето минатъ, всичко разораватъ. И следъ това тѣ казватъ: Ние оремъ. — Ако на мѣсто орете, има смисълъ това оране; ако на мѣсто не орете, ще причините повече вреда, отколкото полза. Ако искате да знаете, каква е вашата работа, питайте дърветата, скалитѣ, планинитѣ, какво тѣ ще кажатъ за васъ. Съвременнитѣ хора изсичатъ гори, пробиватъ тунели, но съ това заедно и рушатъ. Възвишенитѣ сѫщества създадоха планинитѣ, горитѣ, а хората ги разрушаватъ. Кое е по-голѣмо изкуство: да приготвите една дреха, безъ да прекарате игла презъ нея, или да я скроите, т. е. да нарѣжете плата на парчета и отгоре да минете нѣколко шева съ машина. Първото изкуство е по-голѣмо отъ второто. Невидимиятъ свѣтъ работи по първия начинъ, а хората — по втория. Тѣ разрушаватъ готовото и върху него минаватъ съ машини, наново го обработватъ, като казватъ: Културата изисква това. Когато нѣкоя шивачка ушие една рокля, всички се възхищаватъ отъ нея и казватъ: Голѣма майсторка е тази шивачка! Тя е свършила въ Парижъ. Казвамъ: докато презъ дрехитѣ на съвременнитѣ хора минаватъ желѣзни игли и машини, нищо ново не може да се очаква отъ тѣхъ. Такова шиене на дрехитѣ не може да укаже добро влияние върху възпитанието на човѣчеството. Само ризитѣ на болнитѣ хора могатъ да се шиятъ съ желѣзни игли, за да имъ предадатъ здраве, сила. Обаче, ризитѣ на здравитѣ хора трѣбва да се плетатъ или шиятъ съ златни куки, съ златни игли. Желѣзнитѣ игли внасятъ нѣщо нехармонично въ характера на здравитѣ хора. Съвременнитѣ хора често си служатъ съ желѣзни игли, съ желѣзни шила. Нѣкоя жена живѣе добре съ мѫжа си, но дойде съседката ѝ при нея и започва: Както виждамъ, вие живѣете добре съ мѫжа си. — Да, разбираме се. — Хубаво е това, но едно нѣщо ще ти кажа: Виждамъ, че твоятъ мѫжъ е малко игривъ, обича да хвърля погледи натукъ-натамъ. Бѫди внимателна, следи, да видишъ, какво прави. Мѫжъ е той, нѣма защо да му се вѣрва напълно. Поседи малко тази съседка, поразговори се и си отива. Остава тази млада жена сама и започва да мисли. Какво мисли? Шило е влѣзло вече въ сърцето ѝ. Като се върне мѫжътъ ѝ отъ работа, тя започва да го наблюдава, дали не е станала нѣкаква промѣна въ него. Мѫжътъ се чуди, защо жена му го гледа така изпитателно. — Какво има, жена? — Нищо. Казвамъ: има нѣщо. Съседката е дошла на гости, скроила е нѣщо, турила е въ него желѣзното шило, а заедно съ това е вмъкнала и съмнението. Какво представя съмнението? Съмнението е известна нечистота, която влиза въ астралното, т. е. въ звездното тѣло на човѣка, и той изпитва зависть, умраза, съмнение и казва: Не зная, какво става съ мене, но изгубихъ мира си. Какво да правя сега? — Не приемайте въ дома си шивачки, които работятъ съ желѣзни игли. И ако отидете въ дома на съседката ви, която е свършила по шевъ въ Парижъ, ще ѝ кажете: Азъ имамъ единъ боленъ съседъ, на когото ще ви моля да ушиете една риза. Ако съседката ви се съгласи, ще я заведете при болния, да вземе мѣрка за ризата му. И наистина, казано е: „Болни утешавайте!“ На васъ пъкъ казвамъ: мислете върху желѣзнитѣ игли и шила и приложете тази аналогия въ живота си, да се ползувате отъ нея. Казвате: Какъвъ е смисълътъ на живота? — Животътъ има троякъ смисълъ. Първо, смисълътъ на живота се отнася до физическото тѣло на човѣка, да си създаде той здраво, добре организирано тѣло, въ което духътъ и душата да живѣятъ, да извършатъ своята работа на земята. Второ, смисълътъ на живота се отнася до астралното, или звездното тѣло на човѣка, да подобри неговото състояние, да повдигне неговитѣ чувства и желания на такава степень, че да уравновеси силитѣ на неговото сърце. Тъй организирано това сърце, любовьта ще влѣзе въ него като енергия, като сила, която ще донесе живота. Иначе, това тѣло може да бѫде пълно съ отрицателни чувства и низши желания, които ще му причинятъ смъртьта. И най-после, смисълътъ на живота се отнася до умственото тѣло на човѣка, да създаде той въ себе си здравъ мозъкъ, който да възприема само ония мисли, необходими за храненето на неговия духъ. Щомъ разбере смисъла на живота по този начинъ, човѣкъ се намира вече предъ границитѣ на Божествения свѣтъ, предъ живота на душата, дето сѫществуватъ закони на пълна хармония, закони на вѣчна красота и единство. Съвременнитѣ хора се натъкватъ на редъ противоречия, вследствие на условията, при които живѣятъ, както и на вѣрванията имъ. За да разрешатъ правилно тия противоречия, тѣ трѣбва да знаятъ, де именно се явяватъ тия противоречия, дали въ физическото, въ астралното или въ умственото имъ тѣло. Тѣ трѣбва да знаятъ, де се заражда доброто и де — злото. Доброто и злото сѫ сили, които работятъ, както въ природата, така и въ организъма на човѣка. Тѣзи сили се предаватъ по влияние отъ единъ човѣкъ на другъ, както болеститѣ. Когато въ дома ви дойде нѣкоя шивачка, която страда отъ заразителна болесть, въ дрехата, която ще ви ушие, тя ще остави нѣщо и отъ болестьта си. Добре ли е ушила тази дреха? Външно дрехата може да е ушита добре, но вѫтрешно тя крие въ себе си нѣщо не добро. Както се предаватъ болеститѣ, така може да се предаде и любовьта. Какъ трѣбва да се шие за въ бѫдеще? За въ бѫдеще дрехитѣ нѣма да се шиятъ. Ако разберете тази мисъль буквално, вие ще се намѣрите въ противоречие и ще кажете: Какъ е възможно да не се шиятъ дрехитѣ? Като казвамъ, че за въ бѫдеще нѣма да има никакво шиене, подразбирамъ непреривность въ мисъльта на човѣка. Мисъльта на съвременнитѣ хора е създадена отъ отдѣлни факти. Фактитѣ сѫ граници, които само потвърждаватъ известни истини, но тѣ не представятъ нѣщо цѣло. Единъ фактъ може да показва признаци на животъ, но той още не е самиятъ животъ. Фактътъ свидетелствува само, че на известно мѣсто се проявява животътъ. Следователно, животътъ има смисълъ, когато се прояви въ своята непреривность. Това значи да изработва човѣкъ дрехитѣ си по новъ начинъ, безъ шевове, безъ кроене. Който иска да си изработи дреха по новия начинъ, той трѣбва да пази въ чистота своето физическо, астрално и умствено тѣло и да държи връзка между тѣхъ. Така ще се разбере сѫщината на живота. Сърцето е центъръ на звездното тѣло, а мозъкътъ — на умственото тѣло на човѣка. Който не може да владѣе своето физическо, астрално или звездно и умствено тѣло, той всѣкога ще бѫде изложенъ на страдания, противоречия и несполуки въ живота. Несполукитѣ се дължатъ на известни колебания въ ума. Умътъ на човѣка не трѣбва да се колебае. Несполукитѣ се дължатъ още и на отлагане на нѣщата. Дойде нѣкоя хубава мисъль въ ума ви, или нѣкое благородно чувство въ сърцето ви, но вие отлагате тѣхното реализиране. Дойде нѣкой беденъ човѣкъ въ дома ви, нѣщо ви пошепне да го приемете, но понеже сте свидливъ, вие отказвате да го приемете, като се оправдавате, че днесъ нѣмате тази възможность. Казвате си: Днесъ не можахъ да го приема, но другъ нѣкой день ще стане това. Той ще дойде и другъ пѫть въ моя домъ. Да, природата забавя, но не забравя. Ще дойде день, когато положението на този беденъ ще се измѣни, и тогава вие ще се нуждаете отъ него. Умниятъ човѣкъ трѣбва да бѫде като мѫдреца, да предвижда нѣщата и да гледа на всѣки човѣкъ като на душа, излѣзла отъ Бога и дошла на земята да свърши известна работа. Мнозина питатъ: Душата има ли страдания? Колкото и да е възвишена, душата страда; и тя има свои мѫчнотии, свои трудности. Умътъ пъкъ и сърцето на човѣка често изпадатъ въ смущения и колебания. Колкото възвишенъ и силенъ да е духътъ на човѣка, щомъ е дошълъ на земята, и той носи известни тежести. Богъ предвижда всичко това, вследствие на което е поставилъ всѣки човѣкъ при условия, необходими за неговото растене и повдигане. Той е решилъ да спаси човѣчеството, заради което изпрати Сина си между хората. Но и при това положение хората сѫ неблагодарни и казватъ: Защо ни е този умъ, щомъ страдаме толкова много? — Този умъ, именно, ще ви спаси, но вие трѣбва да го използувате разумно. — Защо ни е това сърце, да изпитваме толкова страдания? —Това сърце, именно, ще ви спаси, но трѣбва правилно да използувате неговитѣ сили. Единственото нѣщо, което ще спаси човѣка, това сѫ страданията. Богъ говори на човѣка чрезъ страданията, а ангелитѣ — чрезъ радоститѣ. Господъ пита човѣка: Ти знаешъ ли, защо страдашъ? — Не знамъ, Господи. — Ти страдашъ, защото си напусналъ бащиния си домъ, забравилъ си майка, баща, братя и сестри, скиташъ изъ свѣта като чужденецъ. Върни се дома си, дето всички те чакатъ. Вънъ е студено, 36° подъ нулата, а ти си босъ, съ скѫсани дрехи. Върни се въ дома си, дето те чака топла стая и любещи сѫщества! Съзнае ли своето отклонение, човѣкъ влиза вече въ небето, въ своя домъ, между сѫщества, които го обичатъ. Ако срещнете едно отъ възвишенитѣ сѫщества, които живѣятъ на небето, първо ще се уплашите отъ него, но после веднага ще се успокоите и ще разберете, че се намирате предъ сѫщество, което нѣма никакви отрицателни мисли и чувства въ себе си. Когато Христосъ се яви на ученицитѣ следъ възкресението си, тѣ първо се уплашиха отъ Него, но като имъ каза „Миръ вамъ,“ тѣ се успокоиха. Разговорътъ, който Христосъ е водилъ тогава съ ученицитѣ си, не е предаденъ въ Евангелието. Той е единъ отъ най-красивитѣ разговори, които ученицитѣ съ имали съ своя Учитель. Апостолъ Павелъ казва, че докато дойде новото знание, старото не трѣбва да се изхвърля. Защо? Защото човѣкъ минава отъ едно преходно състояние въ друго по-постоянно, но докато влѣзе въ новото състояние, трѣбва да има почва подъ себе си. Ако разруши старата основа, преди да е съградилъ нова, ще увисне въ въздуха. Ето, едно време Богъ слѣзе въ ума на човѣка, за да го повдигне, но той имаше тогава за основа сърцето. И днесъ Богъ слиза на земята да повдигне душата въ човѣка, а едновременно съ това ще повдигне и жената, т. е. девата. Бѫдещитѣ хора ще водятъ девственъ животъ. Нѣкои искатъ да знаятъ, трѣбва ли да се женятъ, или не. Не е въпросътъ до жененето, но хората трѣбва да живѣятъ въ абсолютна чистота въ мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ си. Когато нѣкой мѫжъ срещне жената-дева, въ ума му ще се събудятъ свѣтли и красиви мисли, а въ сърцето — възвишени чувства, и той ще бѫде готовъ да ѝ услужи въ нѣщо, но съ пълно безкористие. Значи, тази жена е внесла въ мѫжа нѣщо Божествено, което го е преобразило. Казвате: Това може да стане, но не въ този свѣтъ на престѫпления, въ който ние живѣемъ. Питамъ: могатъ ли да се вършатъ престѫпления при температура 10000° или даже петь милиона градуса? Значи, днесъ се вършатъ престѫпления, защото температурата на този свѣтъ е низка. Ако живѣете въ единъ свѣтъ, въ чиято атмосфера частицитѣ се движатъ съ бързина, по-голѣма отъ тая на свѣтлината, можете ли да вършите престѫпления? Въ този свѣтъ никакви апаши не сѫществуватъ. Ако нѣкой апашъ влѣзе въ такъвъ свѣтъ, той ще забрави за какво е дошълъ. Ще гледа богатство около себе си, но мисъль нѣма да дойде въ главата му да открадне нѣщо. Обаче, като слѣзе на земята, той ще се събуди отъ дълбокия сънъ и ще си каже: Съжалявамъ, че не взехъ отъ богатството, което ме заобикаляше. Сѫщото нѣщо става и съ хората на земята: докато съ млади, тѣ минаватъ за идеалисти, за чисти хора, но като остарѣятъ, казватъ: Съжаляваме, че не откраднахме нѣщо отъ богатството на господаря си! Какво да правимъ, когато моралътъ ни тогава бѣше другъ, че не можахме да постѫпимъ другояче? Причината за това не се дължи на твоя моралъ, но тогава ти си живѣлъ при единъ светия, който се движи въ свѣтъ, съ голѣма свѣтлина и висока температура, при който всички нечисти мисли и желания изгарятъ. Който веднъжъ само е влѣзалъ между чисти и свети сѫщества, той беденъ не може да излѣзе: тамъ ще му дадатъ една торба съ злато, за да не го поставятъ на изкушение. Съвременнитѣ хора, били тѣ религиозни или свѣтски, не сѫ доволни отъ живота, и намиратъ, че свѣтътъ още не е съвършенъ. Едно трѣбва да знаятъ хората: свѣтътъ е замисленъ и проектиранъ въ най-съвършената си форма, но понеже хората не сѫ готови още да го възприематъ въ тази форма, той се проявява дотолкова, доколкото тѣ могатъ да го използуватъ и разбератъ. Въ този смисълъ Богъ още не се е доизказалъ, не се е напълно проявилъ. Като изучавамъ съвременнитѣ учени, писатели, поети, художници и музиканти, азъ ги разглеждамъ, като носители на Божественото. Богъ иска чрезъ тѣхъ да се проявява, но понеже тѣ още не сѫ добре организирани, не могатъ правилно да предаватъ Божественитѣ идеи. Това не е за упрѣкъ. Ще дойде день, когато тѣ ще могатъ правилно да предаватъ Божественитѣ идеи и чувства. Следователно, всички учени хора, всички хора на музиката и изкуствата сѫ носители на Божественото, независимо това, дали тѣ го съзнаватъ или не. Божественото въ човѣка постепенно се разраства и дава добри резултати. То се развива бавно, но сигурно. Срещате две неприятелски армии, и дветѣ добре въорѫжени: съ най-модерни орѫжия, топове, припаси, телеграфи, телефони, радио-апарати и т. н. Дето минатъ, внасятъ страхъ и трепетъ. Всѣки се запитва, коя отъ дветѣ армии ще победи. Вървите по-нататъкъ и срещате на пътя си единъ беденъ, простъ коларь, който отива нѣкѫде. Вие го запитвате: Какво карашъ въ колата? — Нося едно житно зърно на единъ господарь, който иска да го посади. Вие се засмивате и си казвате: „Трай, коньо, за зелена трева!“ Какъ мислите, какъвъ ще бѫде резултатътъ отъ сраженията на дветѣ неприятелски армии, и какъвъ — отъ посаденото житно зърно? Въ скоро време ще чуете, че отъ дветѣ неприятелски армии, тъй величествени въ началото си, не е останало нищо, освенъ лошитѣ последствия на разрушението: смърть, сиромашия и плачъ. Майки плачатъ за загубенитѣ си мѫже и синове, бащи — за синоветѣ си, сестри — за бащитѣ и за братята си. Обаче, при житното зърно имате точно обратенъ резултатъ: началото е скромно, незабелѣзано, но краятъ — грандиозенъ: следъ 15 години най-много това житно зърно ще се увеличи, ще даде велики резултати, отъ които ще се пресушатъ сълзитѣ на всички страдащи по лицето на земята. Кое е за предпочитане: да срещнете въ живота си една величествена армия, или единъ простъ човѣкъ, който носи въ колата си едно житно зърно на своя господарь? Сега, пренесете тѣзи два образа къмъ своя личенъ животъ, къмъ обществения животъ и къмъ живота на душата. Чрезъ своитѣ сражения, армията може временно само да спаси отечеството си, но храна не може да му даде. Армията убива, унищожава, съсипва човѣчеството, а житното зърно носи животъ, музика и пѣсень за човѣчеството. Дето има жито, хлѣбъ, тамъ ще чувате само пѣсни и веселби. Следователно, когато небето изпраща при васъ единъ обикновенъ човѣкъ, съ житно зърно въ колата си, не го връщайте назадъ, но благодарете на Бога за здравето, което ви дава. Вземете това зърно, посадете го въ земята, та когато даде плодъ, сдъвчете го и използувайте скритата сила, която то носи въ себе си. Щомъ разберете силата, която се крие въ житното зърно, вие ще почувствувате, какво е вложено въ душата на всѣки човѣкъ и ще разберете, защо той е роденъ. Житното зърно е твърдата храна, която човѣкъ трѣбва да сдъвче и изяде. Въ него е скрито нѣщо велико, което следъ време ще даде добри резултати. При единъ отъ израилскитѣ пророци, на име Елисей, дошълъ единъ отъ царскитѣ посланици, Азаилъ, да го запита за здравето на Сирийския царь. Елисей утвърди лицето си на него, безъ да мръдне, доде се засрами той; и плака человѣкътъ Божи. И рече Азаилъ: Защо плачешъ, Господине мой? А той отговори: Защото зная, колко зло ще сторишъ на Израелевитѣ синове. — Що е рабътъ ти, та да направи това голѣмо нѣщо? И рече Елисей: Господъ ми показа, че ти ще се въцаришъ надъ Сирия. Питамъ: защо плака пророкътъ? Той плака, защото видѣ твърдата храна, която се даваше на неговия народъ. Израилскиятъ народъ, къмъ когото Богъ имаше голѣмо благоволение, не можа да разбере Бога. Защо? Имаше нѣкакви неблагоприятни стечения на условията. И Мойсей работи между този народъ, но най-после каза: Не разбрахте Божиитѣ закони. Ето, и съвременнитѣ хора сѫ непризнателни къмъ Бога, Който иска да ги освободи, да имъ помогне, като внесе подобрение въ тѣхнитѣ тѣла, сърца, умове, а после и въ тѣхнитѣ души и духове. Това може да се постигне чрезъ знанието. Никаква слава не може да се постигне безъ знание. Има знание на ума, знание на душата и знание на духа. Човѣкъ трѣбва да се домогне до знанието на духа. Въ това знание не сѫществува никакво съмнение. То е Божествено знание. Като се говори за различни видове науки, сѫщото може да се каже и за религията. Религията е сѫществувала отъ най-стари времена, сѫществува и днесъ. Най-добрата религия е сѫществувала още въ времето на първия човѣкъ. Тогава е сѫществувала и особена наука. Първиятъ човѣкъ още говори за небето, за звездитѣ. По промѣнитѣ, които ставатъ и съ ставали на небето, се правятъ разни изчисления, отъ които се съди за културитѣ, които сѫ минали отъ това време до днесъ. Първиятъ човѣкъ е разполагалъ съ велика наука, която впоследствие се е забравила, изчезнала. Съвременнитѣ хора се силятъ чрезъ сегашната наука и религия да придобиятъ онова, което въ миналото сѫ изгубили. Това усилие, този тѣхенъ стремежъ е на мѣсто. Затова казва Христосъ: „Кой е онзи пастирь, който, следъ като изгуби една отъ своитѣ овце, нѣма да остави 99-тѣ настрана, за да отиде да търси изгубената?“ Съвременнитѣ хора живѣятъ въ културата на този пастирь, който изгубилъ една отъ своитѣ овце, и казватъ: Отлична е тази култура! Да, отлична е културата на изгубената овца. Трагедия има днесъ въ съвременния свѣтъ; трагедия има въ човѣшкитѣ души; трагедия има и въ човѣшкитѣ вѣрвания! Днесъ Христосъ има 500 милиона последователи, които знаятъ заповѣдьта „не убий,“ но въпрѣки това не могатъ да се повдигнатъ поне до положението братъ брата да не убива. Каква култура е тази? Казвамъ: всѣки човѣкъ за себе си е тази загубена овца, вследствие на което резултатитѣ на тази култура сѫ повече отрицателни. Така седи истината. Когато се говори на хората истината, тѣ се обиждатъ, Много естествено! Но човѣкъ трѣбва да знае, какво го чака утрешниятъ день. Каквато основа поставишъ на живота си, такъвъ ще бѫде и по-нататъшниятъ градежъ. Да водишъ пороченъ животъ, това значи да съградишъ сламенъ мостъ и по него да прекарвашъ тежка артилерия. Какъвъ ще бѫде резултатътъ отъ този мостъ? Велика наука, велико знание се изисква за човѣчеството. И Апостолъ Павелъ казва: „Твърдата храна е за съвършенитѣ.“ Като знаеха това, древнитѣ учени поставиха знака на „Овенъ“ като символъ за самопожертвуване. Днесъ всички знаятъ, че въ месецъ мартъ настѫпва равноденствие. Второто равноденствие е презъ септември. Равноденствието или знакътъ на „Овена“ представя Божествения принципъ на самопожертвуване. Минаването на слънцето презъ северния полюсъ, презъ полюса на Истината, подразбира законъ на самопожертвуване. За да се познае Истината, Божественото трѣбва да слѣзе въ материалния свѣтъ при онѣзи души, които сѫ вече на земята. Когато казваме, че сѫществува драма, трагедия за човѣшкитѣ души, ние имаме предъ видъ оплитането на тѣзи души въ материята. Тѣзи души трѣбва да се освободятъ! Тѣ сѫ потиснати отъ тежестьта на едно голѣмо здание, каквото представя материалниятъ свѣтъ, но никой не подозира това. Никой не знае отде е дошълъ, защо е дошълъ и де ще отиде. Съвременниятъ човѣкъ е изгубилъ историята на своето минало, историята на своето битие. Като дойде до закона на самопожертвуването, той ще се върне къмъ своето битие. Следъ първото равноденствие, въ месецъ априлъ, влиза знака на „Телеца или на Бика,“ който е принципъ на майката, т. е. на онази сила, която съединява всички нѣща. После иде знакътъ „Близнаци,“ който представя принципъ на козмическия, т. е. на Божествения умъ. Той свързва всички сѫщества въ едно цѣло. Тѣзи три знака въ зодиака представятъ една триада, която се повтаря четири пѫти презъ годината. Тѣ съответствуватъ на четиритѣ полета, презъ които човѣкъ е миналъ, докато дойде на земята: той е слѣзалъ отъ причинния свѣтъ въ умствения; отъ умствения — въ астралния; отъ астралния — въ физическия, дето най-после спрѣлъ. Казвате: Това сѫ тритѣ месеца презъ годината — мартъ, априлъ и май, които всички знаемъ. Питамъ: вие разбирате ли значението на месецъ мартъ? Ако разбирахте значението на този месецъ, вие бихте могли да оправите забърканитѣ си работи. Какъ? Като изправите отношенията си къмъ Бога. Презъ месецъ априлъ ще можете да изправите отношенията си къмъ вашитѣ ближни. Презъ месецъ май пъкъ ще изправите отношенията си къмъ самитѣ васъ. Тъй щото, достатъчно е човѣкъ да влѣзе въ правилна връзка съ силитѣ, които влияятъ презъ тия месеци, за да може въ единъ месецъ само да подобри живота си. Какъ ще постигнете това? Чрезъ усилена работа, чрезъ постоянство, а не по начина, по който постѫпилъ единъ пияница на име Здравко. Той пилъ непрекѫснато цѣли 20 години. По едно време му попаднали на рѫка нѣколко въздържателни книги. Прочелъ тия книги и си казалъ: Здравко, ти не трѣбва да пиешъ вече! Нека кръчмарьтъ разбере, че си решилъ въздържатель да станешъ. На другия день той миналъ покрай кръчмата, но не влѣзълъ вѫтре и си казалъ: Браво, Здравко, ти устоя на изкушението. Хайде сега да те почерпя за това. Влѣзълъ въ кръчмата и се напилъ. Това значи раздвояване на човѣшкото съзнание. Така постѫпватъ и много отъ съвременнитѣ хора. Тѣ казватъ: Ние нѣма да се гнѣвимъ, нѣма да завиждаме. На другия день минаватъ покрай кръчмата, въздържатъ се: не се гнѣвятъ, не завиждатъ на никого. Едва минатъ нѣколко крачки, тѣ си казватъ: Браво, издържахме! Хайде сега да влѣземъ въ кръчмата, да се почерпимъ. Влѣзатъ въ кръчмата и се напиватъ, т. е. гнѣвътъ пакъ избухва въ тѣхъ. Човѣкъ не може да се освободи отъ тия отрицателни прояви въ себе си, докато не намѣри тѣхното седалище. Тѣ се намиратъ въ астралното тѣло, затова върху него трѣбва да се работи. Казватъ за нѣкой човѣкъ, че е щестлавенъ. Центърътъ на щестлавието се намира нѣкѫде въ мозъка. Ако се отрѣже този центъръ, човѣкъ пакъ ще прояви щестлавието си. Това показва, че щестлавието е пуснало дълбоки корени въ човѣшкия мозъкъ. Има случаи, когато и умопобъркани хора проявяватъ щестлавие. Тѣ се мислятъ за сѫщества, които могатъ да заповѣдватъ на всички. Въ София имаше една македонка, Султана, която бѣше малко умопобъркана. Тя често казвала: Азъ нося на рѫката си цѣлия свѣтъ — земята, слънцето, луната, звездитѣ, както и всички хора. Каквото кажа, всичко става. Да, каквото каже, става, но за нея само, а не и за другитѣ. Нейнитѣ предсказания сѫ подобни на тия, които давалъ единъ знаменитъ астрологъ. Единъ отъ французкитѣ крале извикалъ този астрологъ при себе си и му казалъ: Азъ мисля да отворя война на Австрия, но искамъ да направишъ изчисления, ще бѫде ли тази война сполучлива. Астрологътъ направилъ своитѣ изчисления и казалъ на краля: Споредъ съчетанията на планетитѣ, ти можешъ да обявишъ война на Австрия. Условията сѫ благоприятни. Кральтъ отворилъ война, но претърпѣлъ голѣмо поражение. За тази цель той решилъ по нѣкакъвъ начинъ да премахне астролога. Извикалъ го у дома си и го запиталъ: Ти знаешъ ли, кога ще умра? Астрологътъ билъ досѣтливъ човѣкъ. Той веднага разбралъ, че кральтъ е намислилъ нѣщо срещу живота му, и казалъ на краля: Ти ще умрешъ 24 часа следъ моята смърть. Кральтъ се замислилъ и си казалъ: Щомъ е така, по-добре да пощадя неговия животъ, за да запазя и своя. Това показва, че кральтъ е билъ уменъ човѣкъ. Той повѣрвалъ въ думитѣ на астролога и си казалъ: Ако моята смърть е въ връзка съ неговата, по-добре да пощадя живота му, за да спася и своя. Той знаелъ закона: „Съ каквато мѣрка мѣришъ, съ такава ще ти се отмѣри.“ И тъй, вие трѣбва да поставите въ живота си здрава основа, да не обвинявате сѫдбата си за вашитѣ нещастия и несполуки. Човѣкъ самъ пише сѫдбата си. Той пие, а кръчмарьтъ, като сѫдбата, пише, колко дължи. Щомъ се обърне къмъ законитѣ на държавата, последната отива на страната на кръчмаря и казва: Ще платишъ! Държавата е дала право на кръчмаря да изисква отъ своитѣ посетители да плащатъ. Той казва: Този билетъ ми дава право да си изисквамъ паритѣ, които ми дължишъ. Вие отивате при единъ търговецъ и днесъ взимате на кредитъ, утре взимате, докато единъ день се събератъ хиляди левове дългъ и казвате: За Бога! — не бързай, почакай малко, ще ти платя. — За никакъвъ Богъ не чакамъ. Пари ми трѣбватъ, ще платишъ, нищо повече! Законътъ е на негова страна. Ако този търговецъ е мекъ, добъръ човѣкъ, той ще постѫпи по човѣшки. Обаче, ако е жестокъ, суровъ човѣкъ, ще ви нагруби, ще ви огорчи, ще помните, кога сте имали взимане — даване съ него. Кой е кривъ за това? Умнитѣ хора дългове не правятъ. Казвате: Какво да правимъ сега, като и ние сме направили толкова дългове? Това, именно, желае сега невидимиятъ свѣтъ — да ви освободи отъ дълговетѣ. Той иска да ви покаже начинъ, какъ най-лесно да се освободите отъ дълговетѣ си. Казано е, че свѣтътъ лежи въ лукавия. Това значи, че свѣтътъ е затъналъ въ дългове, които трѣбва да се изплатятъ. Съ пребиваването си на земята, Христосъ е показалъ на хората начинъ, по който тѣ могатъ да изплатятъ дълговетѣ си. Съвременнитѣ хора казватъ, че Христосъ се пожертвувалъ за човѣчеството, т. е. изплатилъ дълговетѣ му. Наистина, Христосъ изплати дълговетѣ на хората, но въ Божествения свѣтъ. Всички хора иматъ да плащатъ на Христа голѣми суми, които ще трѣбва да изплатятъ. Той ще повика длъжницитѣ си при себе си, да платятъ дълговетѣ си, но ако Му се помолятъ да отложи плащането, защото нѣматъ възможность да се издължатъ, Той ще ги прости. Ако онзи, на когото Христосъ е простилъ дълга, отиде да притѣснява и да изтезава нѣкой свой длъжникъ за нищожна сума, Христосъ ще каже на слугата си: „Върнете този при мене, да изплати дълга си!“ Слугата отново ще го въведе при Христа, Който ще го запита: „Ти готовъ ли си да простишъ малкия дългъ на брата си, както азъ ти простихъ голѣмия? Ако си готовъ да простишъ на брата си, и азъ нѣма да искамъ твоя дългъ.“ Питамъ: кой отъ васъ е готовъ да прости на брата си? Простите ли дълга на брата си, нѣма да има вече оплаквания, нѣма да се пишатъ заявления, да се давате подъ сѫдъ. Вие забравяте закона „съ каквато мѣрка мѣрите, съ такава ще ви се отмѣри“ и постѫпвате по вашему. Какво по-красиво отъ това, да дойде при васъ нѣкой вашъ приятель, да поиска сто лева на заемъ, съ условие, че следъ десеть деня ще ги върне? Вие му давате тия пари и виждате, че точно следъ десеть деня приятельтъ ви носи паритѣ назадъ. Това значи английска точность. Ако не може да ги върне на време, приятельтъ ви трѣбва да дойде при васъ, да се извини, че не може да върне паритѣ на време и да ви помоли, ако можете да му дадете нѣкаква работа — по този начинъ да се изплати. Когато англичанинътъ взима пари на заемъ, той ги връща точно на опредѣления срокъ. Българинътъ, обаче, вземе ли пари на заемъ, не ги връща лесно. Той постѫпва сѫщо така и съ книгитѣ, които взима за четене: вземе една книга за четене отъ нѣкой свой приятель, прочете я, а за връщане не мисли. Изобщо, българинътъ не е точенъ. Точностьта е слабо развита въ него. Срещате единъ български селянинъ и го питате: Моля ти се, знаешъ ли, колко часа пѫть има до това село? — Като минешъ този баиръ, после още единъ, ще повървишъ малко поравно и ще стигнешъ селото, нѣщо около единъ часъ. Ти вървишъ часъ, два, три, нѣма стигане. Това показва, че центърътъ на времето въ него не е развитъ. Или пъкъ, той може да се рѫководи отъ друга математика. Нѣкой българинъ обещава нѣкому, че ще дойде следъ половинъ часъ, а дохожда следъ нѣколко часа. Азъ съмъ правилъ изчисления и съмъ намѣрилъ, че българскиятъ половинъ часъ се равнява на шесть европейски часа. Значи, ако българинъ каже, че ще дойде следъ единъ часъ, трѣбва да го чакате приблизително 12 европейски часа. Следователно, българинътъ се води по друго дѣление на времето, по-високо отъ това на обикновената математика. Казвамъ: понеже българинътъ, по естество, е демократъ, Божественото е изработило друга чърта въ него. Докато не вземе нѣщо отъ нѣкого, той казва, че всичко, което човѣкъ самъ е изработилъ, принадлежи на него. Обаче, щомъ се домогне до желанното, той казва: Всичко принадлежи на Бога. Така е, такъвъ е Христовиятъ законъ. Обаче, ако този законъ се приложи въ неговия животъ, той ще каже, че това е анархия. Не, човѣкъ трѣбва да бѫде последователенъ: ако това е анархия за него, трѣбва да бѫде анархия и за другитѣ. Турчинътъ казва: „Каквото давамъ, не търся, но и каквото взимамъ, не връщамъ.“ Когато не успѣе на време да изплати дълга си, българинътъ се извинява, като излага редъ причини: или че ималъ много работа, че не могълъ на време да дойде; или че ималъ гости, които го задържали и т. н. Той казва: Нали знаешъ, човѣщина е, все нѣщо ще те спъне, но колкото време съмъ просрочилъ, ще платя лихвитѣ си. Ако отидешъ въ дома му, да му напомнишъ, че срокътъ наближава, той ще те посрещне добре, ще те нагости и пакъ ще ти се извини. Българинътъ обича да урежда работитѣ си, но ако го сравните съ англичанитѣ, по отношение на тѣхъ, той ще излѣзе неизправенъ. Тази е характерна чърта не само на българитѣ, но на всички славяни, изобщо. Ако изпишете една книга отъ странство, напримѣръ, нѣма да мине много време, и вие ще я получите. Ако изпишете нѣкоя книга отъ Русия, дълго време ще чакате, докато я получите. Руснакътъ ще каже: „Ну, посмотримъ, находится ϶та книга здѣсь или нѣтъ.“ Едно трѣбва да знаете: Природата не обича отлагането. Въ духовно отношение, отлагането е лоша чърта въ човѣшкия характеръ. Бързането е лоша чърта, но и отлагането не е по-добро. Човѣкъ трѣбва да извършва всѣко нѣщо точно на опредѣленото за него време: ни по-рано, ни по-късно. Като наблюдавамъ развитието на съвременната наука, виждамъ, че тя готви човѣка за великото бѫдеще. Тя не е нищо друго, освенъ приготовление. Велики сѫщества, които рѫководятъ сѫдбинитѣ на човѣчеството, взиматъ участие въ това приготовление. Тия сѫщества носятъ различни имена: християнитѣ ги наричатъ ангели на вѣтроветѣ, на горитѣ, на водитѣ, на моретата, на житото, на обществата, на народитѣ и т. н. Индуситѣ ги наричатъ богове. Въ връзка съ тия ангели разнитѣ народи създаватъ редъ традиции въ своя животъ, които, обаче, не сѫ суевѣрия. Тѣзи традиции показватъ, че въ свѣта сѫществува редъ и порядъкъ. Следователно, дето има редъ и порядъкъ, тамъ сѫществува законность; тамъ има и разумность. Задъ всѣки законъ седи едно разумно сѫщество. Законътъ е признакъ на висша разумность. Законътъ изключва всѣкакво безправие. И когато вамъ се струва, че въ свѣта сѫществува безправие, привидно само е така. Въ свѣта сѫществува абсолютна Правда, която въздава всѣкиму заслуженото. Това не значи още, че тази Правда наказва хората; тя имъ посочва само закона за изпълнение волята Божия. Който не изпълни този законъ, самъ по себе си вече, той попада подъ отговорность. Сѫществува Божественъ планъ, споредъ който трѣбва да станатъ всички нѣща въ свѣта. Колкото и да се отклоняватъ хората отъ този планъ, въ края на краищата, тѣ пакъ ще го изпълнятъ, но ще минатъ презъ голѣми страдания. Красивъ е Божествениятъ планъ! Питамъ: какво се изисква отъ човѣка, за да разбере Божествения планъ и да Го изпълни добре? Той трѣбва да постави въ хармония съ душата си своето астрално и умствено тѣло, а душата — съ духа си. Само по този начинъ човѣкъ ще се домогне до възможноститѣ, които се криятъ въ него. Дойде ли до това положение, той ще се подмлади. Ето начинътъ, по който всички хора, които днесъ сѫ на 80 годишна възрасть, могатъ да се подмладятъ. Защо хората остаряватъ днесъ? Защото живѣятъ въ закона на ограничението, което причинява смърть. Смъртьта е бирникъ, който услужва на кармическитѣ духове. Тия духове сѫ наречени още секвестори, стражари. Тѣ присѫтствуватъ при всѣки умиращъ и спорятъ за душата му. Въ Откровението се казва, че Арахангелъ Михаилъ спорилъ съ сатаната за тѣлото на Мойсея. Щомъ имало споръ за тѣлото на Мойсея, това показва, че той дължалъ нѣщо. Кой е сатаната? Той е управительтъ на земята, или тъй наречениятъ „князътъ на свѣта.“ Той туря редъ и порядъкъ въ свѣта. За онзи, който не се подчинява на този редъ и порядъкъ, сѫществуватъ бесилки, куршуми, ножове, саби и т. н. Князътъ на земята казва: „Тукъ управлявамъ азъ, затова вие трѣбва да ми се подчинявате; азъ пъкъ ще отговарямъ предъ Бога. Какво мислите за мене, това не ме интересува.“ Има християни, които не знаятъ нищо за този князъ, вследствие на което изпадатъ въ противоречие. Писанието казва: „Никого не одумвайте,“ т. е. не говорете лошо за никого. Следователно, не говорете лошо и за този падналъ духъ, както мнозина го наричатъ. Ще приведа единъ анекдотъ, отъ който се вижда, че наистина, зле пати онзи, който си позволява да говори лошо за княза на земята, когото нѣкои наричатъ Луциферъ. Единъ беденъ човѣкъ говорилъ лошо за Луцифера, който веднъжъ го спрѣлъ на пѫтя и му казалъ: Слушай, престани да се занимавашъ съ мене! Какво правя на земята, това е моя работа. Ти си беденъ човѣкъ, и трѣбва да държишъ езика въ устата си. Азъ мога така да ти напакостя, че да ме помнишъ за винаги и да разберешъ, какво значи почитъ и уважение. — Не искамъ да зная. — Добре, азъ ще ти докажа, какво мога да направя съ тебе. Единъ день Луциферъ преобразилъ единъ отъ своитѣ слуги на магаре, като му казалъ: Ще те изпратя на земята при единъ господарь, който ще те заведе на пазаря и ще те продаде евтино, за да може да те купи единъ беденъ човѣкъ, когото имамъ предъ видъ. По-нататъкъ ти знаешъ вече, какво ще правишъ. И наистина, слугата слѣзълъ на земята, като магаре, което господарьтъ му завелъ на пазаря да продава. Като видѣлъ това магаре, бедниятъ човѣкъ пожелалъ да го купи и запиталъ, колко струва. — Евтино го продавамъ, казалъ господарьтъ му. — Тъкмо това търся и азъ; беденъ човѣкъ съмъ, не разполагамъ съ много пари. Пазарлъкътъ станалъ лесно. Бедниятъ човѣкъ купилъ магарето и тръгналъ за дома си доволенъ, че могълъ да купи толкова евтино магаре. Турилъ юларътъ на магарето и го завелъ на чешмата да го напои. Като се навело да пие вода, магарето влѣзло въ курната на чешмата и така се наврѣло вѫтре, че само ушитѣ му се виждали. Седи беднякътъ предъ чешмата, иска да извади магарето отъ курната, но не може, не излиза магарето. По едно време, дошълъ единъ човѣкъ да пие вода на чешмата и попиталъ бедния: Хубава ли е водата? — Водата е хубава, но въ курната има едно магаре, което не може да излѣзе. Погледналъ човѣкътъ въ курната, но нищо не видѣлъ. — Защо лъжешъ? ударилъ му единъ бой и си отишълъ. Седи бедниятъ човѣкъ предъ чешмата, чуди се, какво да прави. Дошълъ втори човѣкъ да пие вода. Бедниятъ казалъ и на него, че въ курната на чешмата се е скрило едно магаре. Погледналъ и той, но нищо не видѣлъ. — Ще ти дамъ да разберешъ, какъ се лъже! И той го набилъ добре и си отишълъ. Дошълъ трети човѣкъ, но и той го набилъ за лъжата. Седи бедниятъ и си казва: Какво да правя? Ушитѣ на магарето виждамъ, но по никой начинъ не се решавамъ вече да казвамъ на хората, че въ курната на чешмата се е скрило магаре. Не мога повече да понасямъ хорскитѣ удари, не искамъ да ме биятъ. Страхъ ме е да разправямъ на хората за моето магаре. Сега и азъ казвамъ: За никого не говорете лошо! Нѣма по-красиво нѣщо за човѣка отъ това, да знае, кога какво да говори. Всѣко нѣщо трѣбва да се казва на своето време. Що се отнася до погрѣшкитѣ на хората, не се занимавайте съ тѣхъ! Има кой да се занимава съ погрѣшкитѣ на хората. Първо, човѣкъ самъ се занимава съ погрѣшкитѣ си, а следъ него цѣла иерархия отъ сѫщества изучава неговитѣ погрѣшки, като прави редъ математически изчисления. Да се занимава човѣкъ съ погрѣшкитѣ на хората, това значи да се трови. За каквото човѣкъ мисли, и съ каквото се занимава, такъвъ става. Затова, именно, той трѣбва да се занимава, както съ своето добро, така и съ доброто на хората. Като срещнете нѣкой човѣкъ, търсете въ него доброто и красивото, а що се отнася до лошото, пожелайте Богъ да му помогне, да го изведе отъ лошия пѫть. Само съвършениятъ човѣкъ има право да се занимава съ погрѣшкитѣ на хората, защото той е въ сила да ги изправи. Понѣкога Богъ изпраща единъ пророкъ при нѣкой грѣшникъ да му каже, че трѣбва да изправи отношенията си къмъ Бога, къмъ ближнитѣ си и къмъ себе си. Ако не направи това, Той ще вдигне рѫце отъ него и ще го остави да носи последствията на своя лошъ животъ. И тъй, като ученици на новото учение, вие трѣбва да се домогнете до Божествената наука, до съвършения животъ, за които всѣки има условия въ себе си. За тази цель вие трѣбва да приложите знанието, което имате. Нѣкои се страхуватъ, че сѫ станали много чувствителни. Нѣма нищо страшно въ това. За да може да учи, човѣкъ трѣбва да развие своята чувствителность. Единъ нашъ приятель заболѣлъ малко, вследствие на което чувствата му се префинили повече, и той започналъ да вижда нѣща отъ невидимия свѣтъ, които по-рано не виждалъ. Като оставалъ самъ въ стаята си, той се разговарялъ съ сѫщества отъ невидимия свѣтъ. Като не знаела причината за това нѣщо, жена му започнала да се безпокои, да не е станало нѣщо съ мѫжа ѝ. Дохожда при мене уплашена, разтревожена, разказва ми цѣлата работа. Казахъ ѝ да не се безпокои, нищо лошо нѣма въ тази работа. Мѫжътъ ѝ е станалъ доста чувствителенъ, вследствие на което се съобщава по своето радио съ жителитѣ на невидимия свѣтъ, както хората на земята се съобщаватъ по радио съ всички градове и държави въ свѣта. Този човѣкъ има антена, чрезъ която се съобщава и съ хората на земята. Единъ день чулъ, че нѣкои го каратъ да се качи на аеропланъ, но той отказалъ. Въ сѫщность, той може да е чулъ разговоръ между други нѣкои хора. Като заболѣватъ, много хора започватъ да бълнуватъ. Какво нѣщо е бълнуването? Бълнуването не е нищо друго, освенъ съобщение съ невидимия свѣтъ, но понеже тогава човѣкъ не е здравъ, той не може правилно да възприема и предава тия съобщения. Човѣкъ трѣбва да бѫде толкова чувствителенъ, да схваща нѣща, които ще се реализиратъ едва следъ десетки години, а нѣкога и следъ вѣкове. Колкото по-чувствителенъ е човѣкъ, толкова по-голѣми страдания има. Обаче, това не трѣбва да го плаши. Страданията сѫ благо за човѣка. Тѣ могатъ да го предпазятъ отъ известни изкушения. При единъ светия, по народность руснакъ, отъ княжеско произхождение, отишла една красива жена, съ намѣрение да го изкушава. Като я видѣлъ, той турилъ пръста си въ пламъка на запаления свѣтилникъ и започналъ да говори съ нея. Въ това време пръстътъ му горѣлъ. Той си причинилъ тази болка съзнателно, за да отклони ума си отъ мислитѣ на своята посетителка. Той си казалъ: По-добре пръстътъ ми да гори, отколкото сърцето. И наистина, по-добре е да изгори пръста на човѣка, защото той е единъ малъкъ удъ отъ тѣлото му, отколкото да гори сърцето, което съставя почти цѣлия човѣкъ. Като видѣла всичко това, жената се смутила отъ своето поведение и казала на светията: Моля ти се, извини ме! Азъ влѣзохъ въ келията ти съ лошо намѣрение, но разкайвамъ се, готова съмъ да измѣня начина на живота си. Свали пръста си отъ пламъка! Тази твоя постѫпка събуди въ мене желание да водя чистъ животъ, да служа на Бога, на ближнитѣ си и на себе си, както ти служишъ. Нѣкой страда, пъшка, отчайва се и казва: Нѣма вече животъ за мене. Казвамъ: не бивайте толкова маловѣрни. Следвайте пѫтя къмъ Бога и не се плашете. Страданията ви не сѫ голѣми. Богъ е турилъ пръста ви на пламъка на свѣщьта, но ако вашиятъ пръстъ може да спаси една ваша сестра, или единъ вашъ братъ, страданието ви е на мѣсто. Вие смѣло можете да поставите пръста си на запаления свѣтилникъ и да се радвате на болкитѣ, които ще изпитвате. Малкитѣ страдания спасяватъ много души. Въ този смисълъ страданията не сѫ нищо друго, освенъ изкупление, спасение на много души, които сѫщо така страдатъ. Вие можете да разглеждате думитѣ ми въ прѣмъ или въ косвенъ смисълъ, но както и да ги разглеждате, трѣбва да знаете, че страданията могатъ да бѫдатъ сѫществени, наложени отъ самия животъ, а могатъ да бѫдатъ и несѫществени, наложени отъ васъ. Сѫщото може да се каже и за радоститѣ: има сѫществени радости, наложени отъ живота; има несѫществени радости, наложени отъ самитѣ васъ. Вследствие на това, нѣкои радости носятъ за човѣка злини, а нѣкои страдания носятъ добрини. И тъй, първо човѣкъ трѣбва да се занимава съ своето физическо тѣло, после — съ астралното или звездното си тѣло и най-после — съ умственото си тѣло. Тъй щото, влѣзе ли въ сърцето ви чувство на умраза или зависть, хванете го внимателно, съ клещи, и го разгледайте научно, както естественикътъ изучава разни пеперуди, насѣкоми, животни и дава своитѣ обяснения за тѣхъ. Нѣкой казва: Много се разгнѣвихъ. — Това не си ти. Гнѣвътъ е чуждо състояние. Смѣшно е да дойде нѣкой отвънъ и да ви напръска съ гюлова вода, съ нѣкакъвъ парфюмъ, или пъкъ съ нѣкаква нечистотия, и да кажете, че приятната или неприятната миризма излиза отъ васъ. Причината, било за приятната, било за неприятната миризма, седи вънъ отъ васъ. Нѣкой човѣкъ извънъ васъ ви е напръскалъ. Следователно, временно само отъ васъ може да излиза нѣкакво благоухание, но това още не сте вие. Временнитѣ промѣни които се извършватъ въ човѣшкото сърце и въ човѣшкия умъ, не сѫ въ сила да укажатъ влияние върху човѣшката душа. Временнитѣ промѣни, временнитѣ състояния сѫ преходни; тѣ се дължатъ на сегашния животъ на хората. За тѣхъ не сте отговорни само вие — много фактори има, които трѣбва да се държатъ отговорни. Вие не сте отговорни за всички ония камъни, за онази каль, която хората могатъ да нахвърлятъ върху васъ. Като се върнете дома си, родителитѣ ви могатъ да се каратъ за дрехитѣ ви, че сѫ изцапани и окѫсани, но това не е само ваша вина. Когато родителитѣ ви се каратъ за скѫсанитѣ и изцапани дрехи, кажете имъ: Елате вие на моето положение, при сѫщитѣ условия, да видите, какъ ще се върнете дома си. Има възможность да избегнете тия нападения отъ страна на хората, но условията трѣбва да се измѣнятъ: вие трѣбва да вземете нѣкой автомобилъ, или аеропланъ, и съ бързината на птица да прелетите предъ тѣхъ, нито единъ отъ тѣхнитѣ камъни да не ви засегне. Иначе, при условията, при които сега живѣете, и по начина, по който сега добивате храната си, грѣшки всѣкога ще правите. Ако не се превъзпитате, вие не можете да се освободите отъ всичко онова, което родителитѣ ви сѫ внесли въ васъ. „Твърдата храна е за съвършенитѣ.“ Щомъ твърдата храна е за съвършенитѣ, отдѣляйте я отъ храната, която употрѣбявате всѣки день. Като се натъкнете на известно страдание, разгледайте, сѫществено ли е това страдание, или не. Като плачете за нѣщо, спрете се да разберете, коя е причината за вашитѣ сълзи. Не казвайте, че сте нещастни, но бѫдете доволни, че можете да плачете. Ако ви пита нѣкой, защо плачете, кажете му, че сте изворъ, който трѣбва да даде малко отъ своята вода на нѣкой тѫжни, скръбни души. Отъ водата на изворитѣ много жадни души могатъ да уталожатъ жаждата си; много скръбни души могатъ да измиятъ очитѣ си. Така трѣбва да се гледа на човѣшкитѣ сълзи. Сълзитѣ на човѣка криятъ въ себе си едно отъ великитѣ блага за неговата душа. Знаете ли, колко сълзи сте пролѣли отъ детинството си досега? Наблюдавали ли сте въ продължение на единъ часъ, колко сълзи сте пролѣли? Нѣкога бѣхъ ви казалъ да попивате сълзитѣ си съ чиста, хубава кърпичка, но сега ви казвамъ да събирате сълзитѣ си въ малки шишенца и на етикетчета, полепени върху тѣхъ, да пишете: Еди-кой си день плакахъ единъ часъ и презъ това време събрахъ въ това шишенце еди-колко си сълзи. Сега вие оставяте сълзитѣ ви да падатъ на земята, но за това нѣщо небето не гледа съ добро око на васъ. Мнозина считатъ плача за слабость. Питамъ: кой отъ васъ не е плакалъ? И за Христа, единъ отъ Великитѣ Учители въ свѣта, се казва, че е плакалъ. Не само Христосъ, но и всички богове, които сѫ слизали на земята, сѫ плакали. Нѣма сѫщество на земята, което да не е плакало. Не е лошо да плаче човѣкъ. Плачътъ е добъръ признакъ; той показва, че въ свѣта има редъ и порядъкъ. Плачътъ показва, че човѣкъ е разбралъ Божественото, което говори въ него. Той казва: Господи, имамъ желание да изпълня Твоята воля и да изправя всичко онова, което съмъ нарушилъ. Когато човѣкъ си поплаче малко, билъ той мѫжъ или жена, господарь или слуга, ученъ или простъ, все ще олекне на душата му. Ако човѣкъ цѣлъ день плаче, това вече не е плачъ, но ревъ, който показва, че морето на този човѣкъ е силно развълнувано. Красиво е, когато видишъ да блеснатъ въ очитѣ на нѣкой скърбенъ човѣкъ две-три сълзи, които после да се търкулнатъ по лицето му. Благородство има въ този човѣкъ! А тъй, да викне нѣкой, да ревне, колкото гласътъ му държи, това още не изразява дълбока скръбь. Това е изразъ на нѣщо, което мѫчи човѣка. Този изразъ се опредѣля отъ характера на човѣка. „А твърдата храна е за съвършенитѣ.“ Въпросътъ за твърдата храна е единъ отъ най-важнитѣ. Ако се заемете съ разрешаването на този въпросъ, предъ васъ ще изникне другъ, по-близкостоещъ, а именно: какъ ще поправите сегашния си животъ? За да се поправи този животъ, първо той трѣбва да се преустрои. Това ще се постигне, когато човѣкъ използува благата, които сега му се даватъ. Свѣтътъ се нуждае отъ умни хора, които знаятъ, какъ да използуватъ тия блага. Бѫдещитѣ възпитатели трѣбва да сѫ запознати съ физическия, астралния и умствения животъ на човѣка, да знаятъ, де седятъ добродетелитѣ и де — недѫзитѣ му и да избератъ добри, правилни методи, чрезъ които ще могатъ да му помогнатъ. Казвате, че хората трѣбва да се обичатъ. Значи, любовьта е единъ отъ най-добритѣ методи за изправяне на човѣчеството. Сега, на онѣзи отъ васъ, които искатъ да бѫдатъ съвършени, препорѫчвамъ да употрѣбяватъ твърдата храна, да разбиратъ своя животъ и да не се ожесточаватъ. За тази цель тѣ трѣбва постоянно да се молятъ. Молитвата не подразбира само да говорите за Бога и да Му четете писани молитви, или красиво наредени послания. Нѣма защо да се оплаквате на Бога, нито пъкъ да му се хвалите. Молитвитѣ къмъ Бога трѣбва да сѫ естественъ разговоръ, като между души. Щомъ започнете да се разговаряте съ Бога по този начинъ, работитѣ ви ще се оправятъ, характерътъ ви ще се смекчи, и вие ще гледате на всички хора, като на души, излѣзли отъ Бога. Това значи служители на новото учение, служители на новото вѣрую. Това вѣрую не дѣли хората на народности, на класи, на бедни и богати, на учени и прости. То гледа еднакво на всички души. Това значи да бѫдемъ снизходителни едни къмъ други; това значи да желаемъ доброто на цѣлото човѣчество. Отъ хиляди години насамъ хората се молятъ да дойде Царството Божие на земята, но за да дойде това Царство, тѣ трѣбва да бѫдатъ съвършени. Докато ние не отворимъ душитѣ си за Бога и не Му дадемъ мѣсто да работи въ насъ, и ние въ Него, Царството Божие нѣма да дойде на земята. Главната мисъль отъ тази беседа, която трѣбва да остане въ ума ви, е да изучавате състоянията си и да знаете, кои отъ тѣхъ се отнасятъ къмъ физическото ви тѣло, кои — къмъ астралното и кои — къмъ умственото. Следъ това занимавайте се съ главния стремежъ на вашата душа — стремежътъ ѝ къмъ любовьта. Не се спирайте отъ това, кой какво говори за васъ, но гледайте всичкитѣ ви чувства да бѫдатъ искрени. Гледайте всѣки новъ день да проявявате все повече и повече любовь. Любовьта ви трѣбва да се разширява, да обхващате все повече сѫщества въ сърцата и душитѣ си. Свързвайте се съ добри хора, като изучавате доброто въ тѣхъ. При това, трѣбва да знаете, че въ всѣки човѣкъ има нѣщо добро. И въ най-лошитѣ моменти въ живота си, човѣкъ пакъ може да прояви нѣкакво Божествено чувство. Божественото сѫществува въ всички хора, само че въ едни е по-силно развито, а въ други — по-слабо. Дайте мѣсто на Божественитѣ чувства въ себе си, въ които нѣма никаква зависть и умраза! Дайте мѣсто на Божественитѣ мисли въ себе си, въ които нѣма никаква гордость! Не мислете, че който отстѫпва, е слабъ човѣкъ. Въ съзнателното отстѫпване се крие благородството на човѣка. Ако единъ лъвъ, или вълкъ отстѫпи предъ васъ, това не показва слабость, но благородство на характера му. Съ единъ скокъ само лъвътъ или вълкътъ може да ви нападне, но отъ благородство той може да отстѫпи. И тъй, всички трѣбва да бѫдете съвършени, или поне да се стремите къмъ съвършенство, къмъ правилно разбиране на живота. Докато не разберете живота, нѣма да получите онѣзи блага, които очаквате. Защо? И да дойдатъ тия блага при васъ, вие не можете разумно да ги използувате. Казано е въ Писанието: „Ето, хлопамъ на вратата ви.“ Кой хлопа въ човѣка? Духътъ, възвишеното въ човѣка хлопа. „А твърдата храна, т. е. възвишеното знание е само за съвършенитѣ.“ Всички можете да бѫдете съвършени. Това не значи, че онова, което досега сте вършили, нищо не представя. Всички усилия на човѣка къмъ доброто сѫ дали нѣщо, но вие можете да създадете още по-хубаво нѣщо. Не туряйте граници на вашитѣ възможности! Съвременнитѣ хора страдатъ отъ единъ недѫгъ, че на всичко турятъ граници: на знанието, на музиката, на добродетелитѣ, на живота и т. н. И въ края на краищата, тѣ казватъ: Свърши се нашата работа! Тѣ сѫ прави само въ това отношение, че дадени нѣща само могатъ да се свършатъ. Обаче, сѫщитѣ нѣща въ друго отношение не се свършватъ, но отново започватъ. Има области въ човѣшкия животъ, които на стари години само човѣкъ може да обработи. Следователно, правете всѣко нѣщо на своето време. Работете въ съгласие съ душата си, да я освободите отъ всички ограничения и препятствия, които вие сами сте ѝ поставили. Това не значи, че трѣбва да напуснете този свѣтъ, или окрѫжаващата среда, но трѣбва да използувате тия условия разумно. Желателно е, докато сте на земята още, да ликвидирате съ всичкитѣ си смѣтки, та единъ день, като заминете отъ този свѣтъ, да не става нужда повече да се връщате на земята. Всички души ще тръгнатъ едновременно, групово, за мѣстото, отдето първоначално сѫ излѣзли, затова, именно, тѣ ще се чакатъ. Ония души, които по-рано сѫ напуснали земята, ще чакатъ на опредѣлено мѣсто, да се събератъ, и оттамъ тържествено ще се отправятъ къмъ своитѣ жилища. Ще кажете, че пророкъ Илия билъ грабнатъ на небето съ огнена колесница. Временно той бѣше на небето, но после го върнаха обратно на земята, като Иоанъ Кръститель. Колесницата, съ която дигнаха пророкъ Илия на небето, бѣше огнена, червена, но има друга колесница, съ която всѣки човѣкъ трѣбва да се възнесе. Който напусне земята, като праведенъ човѣкъ, неговиятъ приятель ще дойде да го вземе. Той ще бѫде облѣченъ съ бѣли, светещи дрехи. Двамата заедно ще полетятъ къмъ невидимия свѣтъ. Това е съвършенството, което очаквате. Постигнете ли това съвършенство, и мирътъ ще дойде въ васъ. Всички свѣтовни задачи, които днесъ ви смущаватъ, тогава ще бѫдатъ разрешени. Сега вие разрешавате тия въпроси по човѣшки: единъ се качва на власть, другъ слиза; единъ разбогатява, другъ обеднява; единъ се ражда, другъ умира. Който мисли, че може да измѣни реда и порядъка въ този свѣтъ, той не го познава. Въ това отношение, ние не се готвимъ за свѣта, но да завършимъ своята работа въ свѣта. Щомъ свършимъ работата си, ще оставимъ богатството си на свѣта и ще му кажемъ „сбогомъ.“ Нѣкои казватъ, че за да се оправи свѣта, трѣбвало първо да се разбърка. — Нѣма какво още да се разбърква, свѣтътъ вече е разбърканъ. Щомъ свършимъ работата си, ще вземемъ билетъ и ще си заминемъ. „А твърдата храна е за съвършенитѣ.“ И знанието, за което ви говоря, е за съвършенитѣ. Христосъ казва: „Бѫдете съвършени, както е съвършенъ Отецъ вашъ небесни!“ Това значи: разбирайте нѣщата, както Богъ ги разбира! Бѫдете въ съгласие съ Бога, съ ближнитѣ си и съ своята душа! Този е смисълътъ на човѣшкия животъ на земята. 15. Беседа отъ Учителя, държана на 18 декември, 1927 г. София. — Изгрѣвъ.
  23. От томчето "Ни мъж, ни жена" Сила и живот, X серия, т.2,(1927-1928), Издание 1933 г., София Книгата за теглене на PDF Съдържание За приятелитѣ си. „Никой нѣма по-голѣма любовь отъ тази, щото да положи нѣкой душата си за приятелитѣ си. Иоана 15:13 Сега ще говоря върху думитѣ; „Да положи нѣкой душата си за приятелитѣ си.“ Този стихъ подразбира вѫтрешно единство на нѣщата. Това единство се осмисля само въ разнообразието. Разнообразието въ природата пъкъ е изразъ, проява на Божествената хармония. Подъ думата „проява“ умнитѣ хора, адептитѣ, мѫдрецитѣ разбиратъ разумното начало въ живота. Като казвамъ „разумно начало“, азъ нѣмамъ предъ видъ студения човѣшки разумъ, който се проявява при 250° подъ нулата, но говоря за висшия разумъ, който носи условия за човѣшката душа. При 250° подъ нулата нѣма животъ. Това не значи, че животътъ се е унищожилъ, но не може да се прояви. И при 5000° подъ нулата животътъ не може да се унищожи. Тъй щото, подъ думата „разумно начало“ ние разбираме Любовьта, която носи животъ. Тази Любовь е наречена Божия Любовь. Обаче, хората изявяватъ любовьта по различенъ начинъ, вследствие на което се явяватъ редъ противоречия въ живота. Тия противоречия обезвѣряватъ хората. Нѣкой казва: Азъ не вѣрвамъ въ никого и въ нищо. Казвамъ: да не вѣрвате въ хората, били тѣ ваши майка или баща, братъ или сестра, разбирамъ; но да не вѣрвате въ Онзи, Който ви е създалъ, Който ви е пратилъ на земята да се развивате, да учите, не разбирамъ. Да не обичате ония, които сѫ ви направили редъ пакости и злини, разбирамъ, това е човѣшко; но да не обичате Онзи, Който ви е далъ всички блага въ живота — не разбирамъ. Азъ нахвърлямъ тия въпроси за разсѫждение, безъ да ги обяснявамъ, защото всичко, което се обяснява, губи своята чистота. Какъ може да се обясни Великото въ свѣта? Въ това отношение, ние постѫпваме като музикантитѣ: взимаме нѣколко тона, съчетаваме ги, образуваме отъ тѣхъ акордъ, който влиза въ хармония съ цѣлото, безъ да обясняваме на хората, какъ сме постигнали тази хармония. Следователно, да пѣешъ, да свиришъ, това е въ реда на нѣщата, но да обяснявашъ на хората, какъ пѣешъ, или какъ свиришъ, това не е нужно. Всѣкакви обяснения тукъ сѫ излишни. На сѫщото основание казваме и за Любовьта, че тя не е нищо друго, освенъ Божествена симфония, за разбирането на която се изисква само тънко музикално ухо да слуша и да възприема. Любовьта не се нуждае отъ обяснения. Тя сѫществува въ душата на всѣкиго, но чака само моментъ да се прояви, както всѣки музикаленъ тонъ чака да дойде музикантътъ, да удари на клавишитѣ, и той да прозвучи. Казваме, че нѣкой човѣкъ не е взелъ чистъ тонъ. Това значи, че този тонъ не е въ съгласие съ другъ нѣкой отъ по-велика гама. Самъ за себе си, този тонъ може да бѫде чистъ, правиленъ, но понеже той е попадналъ въ съзвучие съ тонъ отъ друга нѣкоя гама, съ която не хармонира, явява се нѣкакъвъ дисонансъ. Обаче, отдѣлно и двата тона сѫ чисти, правилни. Въ такъвъ случай, единъ отъ двата трѣбва да отстѫпи, да даде мѣсто на другия, само той да се прояви. Като наблюдавамъ отношенията на хората, виждамъ, че много отъ тѣхнитѣ мѫчнотии и страдания се дължатъ на обстоятелството, че тѣ не отстѫпватъ едни на други. Смисълътъ, красотата на живота седи въ постоянното отстѫпване. Това вѣчно отстѫпване природата нарича вѣчно обновяване. Вѣчно да отстѫпвашъ, това значи вѣчно да се обновявашъ. Кога човѣкъ отстѫпва? Човѣкъ отстѫпва, когато се намира подъ известно напрежение, подъ известенъ напоръ. Първитѣ водни капки не отстѫпватъ ли мѣстото си на вторитѣ? — Отстѫпватъ. Вторитѣ не отстѫпватъ ли на третитѣ? — Отстѫпватъ. Значи, въ природата се извършва процесъ на вѣчно отстѫпване. Питамъ: де е крайниятъ предѣлъ на това отстѫпване? То нѣма предѣлъ, то е вѣченъ процесъ. Като идея на физическия свѣтъ, отстѫпването е свързано съ срама. Срамъ е за човѣка да отстѫпва. Не, разумното отстѫпване е свързано съ процеситѣ на възрастване и обновяване. Питамъ: де е краятъ на възрастването и на обновяването? На тѣзи въпроси всѣки самъ трѣбва да си отговори. Всѣка душа, която е слѣзла на земята, има по една сѫществена задача, която сама трѣбва да разреши. За тази цель тя започва съ безформеното, съ безсъзнателното въ физическия свѣтъ, което постепенно се оформява. Въ процеса на оформяването се забелязватъ три последователни фази: първата фаза е на личностьта; втората фаза — на индивидуалностьта, а третата — проява на душата, или проява на Божественото начало въ човѣка, което се стреми да сподѣли благата си съ ближнитѣ си. Единъ старъ гостилничаръ ималъ всичко 30 абонати месечно. За да ги задоволи, той ималъ на разположение 30 тенджери, за всѣки клиентъ по една. Единъ день, по погрѣшка, той сипалъ ядене на единъ отъ клиентитѣ си отъ чужда тенджера. Като забелязалъ това, клиентътъ взелъ шапката си и излѣзалъ отъ гостилницата недоволенъ. Цѣлъ день обикалялъ по гостилницитѣ, да намѣри гостилничаръ, който да му сипе ядене отъ тенджера, отъ която да не е сипвалъ на никой другъ преди него, но не намѣрилъ такова нѣщо. Най-после той се принудилъ да се върне дома си гладенъ. Отъ този случай гостилничарьтъ придобилъ по-голѣма внимателность, но и клиентътъ поумнѣлъ, втори пѫть не се решавалъ да прави обструкция на гостилничаря и да остава гладенъ. Казвате: Лесна работа! Като не яде въ една гостилница, ще отиде въ втора, въ трета, все ще намѣри ядене. Да, но този господинъ не иска само да се нахрани, той има правило въ живота си — да не яде отъ чужда тенджера, и не иска да нарушава това правило. Този човѣкъ искалъ да бѫде последователенъ. На това основание, всѣки трѣбва да бѫде последователенъ въ своитѣ възгледи за живота, особено, ако тия възгледи почиватъ върху известни разумни закони. Само при това положение човѣкъ може да бѫде щастливъ. Който не спазва тия закони, той отлага нѣщата за въ бѫдеще, за друга нѣкаква еволюция, но съ това отлагане той губи благоприятнитѣ условия въ живота. Този човѣкъ протака нѣщата въ време и пространство. Който разбира тия закони и ги спазва, той не отлага нѣщата, но взима цигулката си и свири, работи, още сега иска да придобие нѣщо. което да му послужи за вѣчностьта, за живота извънъ времето и пространството. „Да положи нѣкой душата си за приятелитѣ си,“ Какъвъ е вѫтрешниятъ смисълъ на този стихъ? Милтонъ е изказалъ следната мисъль: „Той за Бога само, а тя за Бога, който е въ него.“ Какво означава тази мисъль? Ако я материализирате, тя ще изгуби своя вѫтрешенъ смисълъ. То е все едно господарьтъ да иска отъ слугата си да му се кланя. Да иска това нѣщо, значи да обърне нѣщата наопаки. Правилното положение е господарьтъ да служи на Бога, а слугата — на Бога, който живѣе въ господаря му. Мѫжътъ трѣбва да люби Бога, а жената трѣбва да люби Бога въ мѫжа. Учительтъ трѣбва да се стреми къмъ Божията Мѫдрость, а ученикътъ — къмъ мѫдростьта на Учителя си. Това подразбира правилни отношения между хората. Въ съвременната наука се говори за издържане на трудноститѣ въ живота. Споредъ Дарвина, запримѣръ, само онѣзи индивиди продължаватъ да сѫществуватъ, които могатъ да издържатъ на тежкитѣ условия, да се приспособяватъ къмъ тѣхъ. Този законъ се отнася за животнитѣ, но не и за хората. Той подразбира усъвършенствуване на типоветѣ, като се започне отъ най-низкитѣ и се стигне до най-високитѣ. За хората, обаче, сѫществува другъ законъ — законъ за жертвата. Човѣкъ може да се прояви въ жертвата. По това, именно, той се отличава отъ животнитѣ. Значи, животното се бори да преодолѣе условията; човѣкъ се жертвува, а свърхчовѣкътъ, Синътъ Божи полага душата си за приятелитѣ си, т. е. той служи на Бога. Да положишъ душата си за приятелитѣ си, това е извънъ закона за жертвата. Съвременниятъ човѣкъ е миналъ първата и втората фаза и е дошълъ вече до положението да положи душата си за приятелитѣ си. Тази е последната, третата фаза въ живота. За да преодолѣе всички мѫчнотии въ живота, да дойде до третата фаза, човѣкъ трѣбва да бѫде смѣлъ, решителенъ, никога и отъ нищо да се не обезсърдчава. Той трѣбва да има непреодолима вѣра и надежда; неговата вѣра трѣбва да бѫде извънъ времето и пространството. Тази вѣра наричамъ вѣчна вѣра, т. е. вѣра, която никога не престава. И надеждата на човѣка трѣбва да бѫде вѣчна, никога да не престава. Нѣкой казва: Азъ не вѣрвамъ, азъ се обезсърдчавамъ. — Това е вѣра въ време и пространство. Ние говоримъ за вѣра и надежда извънъ времето и пространството, дето живѣятъ съвършени сѫщества, на които думата е законъ. Ако думитѣ на тия сѫщества сѫ закони, какво ще кажете тогава за Бога? Когато Богъ каже или обещае нѣщо, думитѣ Му нѣматъ обратна сила, тѣ ще се реализиратъ, както сѫ казани. Външно, привидно, може да има измѣна и промѣна въ Божиитѣ думи и обещания, но това се дължи на нашитѣ субективни схващания. Сега, ще предамъ на кратко единъ разказъ отъ книгата на Ведитѣ. Въ този разказъ се описва развитието, до което е достигнала индуската жена въ старитѣ времена още. Въ този разказъ не се говори за обикновена жена, но за жена отъ високо произхождение. Тази жена била княгиня и се наричала Савитра. Всѣки човѣкъ трѣбва да се прояви, по какъвъ и да е начинъ на земята, като княжеската дъщеря Савитра. Женитбата, за примѣръ, е една отъ проявитѣ на човѣшката душа. Въ този смисълъ, и музиката, и науката, и религията сѫ особенъ родъ човѣшки прояви. Цигуларьтъ, запримѣръ, какъ ще се прояви? — Той ще вземе цигулката си и ще свири. Значи, знанието е проява на човѣшката душа. Когато се омѫжва, жената ще изсвири едно Божествено парче, следъ което индуситѣ ще се разотидатъ по домоветѣ си. Между индуситѣ сѫществувалъ обичай, когато млада мома, отъ царско произхождение, се омѫжва, извикватъ видни мѫдреци и адепти да се произнесатъ върху сѫдбата ѝ, т. е. да изслушатъ парчето, което тя ще свири, и отъ това ще опредѣлятъ нейната сѫдба. Споредъ мене, парчето, което тя ще свири, представя нейния възлюбенъ, за когото мѫдрецитѣ ще опредѣлятъ, ще може ли да живѣе въ хармония, по Божествено съ младата мома, или не. Като изслушали парчето, което Савитра свирила, мѫдрецитѣ казали, че нейниятъ възлюбенъ ще бѫде добъръ, способенъ, благороденъ човѣкъ, но ще живѣе само десеть месеца следъ сватбата. Бащата казалъ на Савитра за предсказанието на мѫдрецитѣ, но тя казала: Каквото ще да става, но азъ ще взема този момъкъ, който ми е опредѣленъ отъ сѫдбата. Десеть месеца да живѣя съ него, но той ще бѫде моятъ избранникъ. Той се наричалъ Сативанъ, което означавало душа на истината. И действително, десеть месена следъ женитбата, дошла смъртьта, наречена Яма, да задигне душата на истината, да я отнесе въ вѣчностьта. Савитра тръгнала следъ смъртьта и казвала: Моля ти се, върни ми Сативана, не взимай тази душа, остави ми я! Ти имашъ толкова много души около себе си, защо взимашъ и тази душа? Смъртьта върви по пѫтя си, не обръща внимание на Савитра, не чува думитѣ ѝ, но и Савитра върви подиръ нея, моли се, настоява да ѝ върнатъ Сативана. Тя минавала гори и планини, долини и полета, качвала се, слизала и все настоявала на своето. Смъртьта ѝ казала: Готова съмъ на всички услуги. Каквото пожелаешъ отъ мене, ще ти дамъ, но душата на Сативана не мога да върна. — Бащата на моя възлюбенъ е слѣпъ, върни му зрението. Веднага зрението на дѣдото се възстановило. Савитра пакъ продължавала да върви следъ смъртьта, да се моли за връщането на Сативана. Смъртьта ѝ казала: Всичко, каквото пожелаешъ, ще ти дамъ, но душата на Сативана не мога да върна. — Щомъ е така, азъ искамъ да имамъ синове, да царуватъ въ бащиния ми домъ, затова върни ми Сативана. — Нека се сбѫдне и това твое желание. Омѫжи се за когото искашъ. — Ти казвашъ, че мога да имамъ синове, но забравяшъ, че споредъ обичаитѣ на Индия жената може да води само единъ мѫжъ. Азъ не мога едновременно да бѫда жена на двама мѫже. Ето защо, върни ми Сативана. Смъртьта стигнала до Бога и разказала за страданието на Савитра, после се върнала при нея и предала следнитѣ думи отъ Бога: „Понеже си умна и добродетелна жена, ще се изпълни и това твое желание.“ Сативана възкръсналъ и се върналъ отново на земята, да продължи живота си съ Савитра. Казвамъ: човѣшката душа е възвишена и благородна. Тя никога не се обезсърдчава, никога не се обезвѣрява. Тя е настойчива и смѣла. Като хване нѣкой богъ, тя тръгва подиръ него и настоява, докато постигне своитѣ желания. За тази цель тя си служи съ своитѣ добродетели, които прилага на всѣка крачка въ живота. Да настоявашъ съ своитѣ добродетели — това е най-високото положение, до което човѣкъ може да дойде. Този е пѫтьтъ, по който човѣкъ може да реализира своитѣ желания, а не съ съмнения, съ колебания, съ редъ отрицателни качества. „Да положи нѣкой душата си за приятелитѣ си.“ Това значи: Човѣкъ трѣбва да даде възможность да се прояви любовьта въ него. Обаче, за да се прояви любовьта въ човѣка, Сативанъ непременно трѣбва да се върне. Безъ Сативана, безъ душата на истината, любовьта по никой начинъ не може да се прояви въ човѣка. Ако съмнението се вгнезди въ човѣка като червей, който прояжда всички свѣтли идеи, може ли той да постигне своитѣ идеали? Може ли той да разбере цельта на живота? Съмнението не може да унищожи Божественото начало въ човѣка, но то ще внесе облакъ въ неговото съзнание, който ще му прѣчи да вижда нѣщата ясно. Временно Божественото може да отстѫпи, но не и да се унищожи. Богъ е всесиленъ, всичко може да направи, но често заема последно мѣсто, като съзнателно отстѫпва отъ позиция въ позиция. Той е готовъ на всѣкакви жертви. Понѣкога Той слиза толкова долу, както никой другъ, но при това положение може да извърши такива дѣла, каквито никой човѣкъ въ свѣта не е въ състояние да направи. Това значи, че началото и краятъ сѫ свързани въ Бога: Той е начало, Той е край на нѣщата. Който разбира проявитѣ на Бога, той ще знае, какъ да възприема и предава Неговата Любовь. Съвременнитѣ хора искатъ да преустроятъ своя животъ, но отде да започне това преустройване, не знаятъ. Тѣ четатъ разни научни и философски книги, срещатъ се съ учени хора, разговарятъ се по тия въпроси, но въпрѣки това, пакъ нѣматъ успѣхъ. Защо? На съвременнитѣ хора липсва нѣщо сѫществено, а именно: тѣ трѣбва вѫтрешно да се подквасятъ съ Истината. Тѣ трѣбва да се свържатъ съ всички разумни сѫщества, да влѣзатъ въ допиръ съ тѣхъ. Отъ тази връзка зависятъ много нѣща. Отъ първата водна капка още могатъ да се опредѣлятъ свойствата на всичката вода. За тази цель, човѣкъ трѣбва да се свърже съ слънчевата система, да разбере, какви отношения иматъ Слънцето, Венера и Меркури къмъ самия него. Всички хора виждатъ Слънцето, Венера, но малцина виждатъ Меркури. Само астрономитѣ, които наблюдаватъ вечерь небето, съ своитѣ телескопи, сѫ виждали Меркури. Обикновенитѣ хора не могатъ да го видятъ. Мнозина казватъ: Трѣбва да се молимъ на Бога! Вѣрно е това, но какъ трѣбва да се молите? Въ какво се заключава истинската молитва? Когато ученикътъ отива при учителя си, да добие знание, той трѣбва да се постави въ възприемателно състояние и да каже: Учителю, моля те да ми дадешъ малко отъ твоята свѣтлина, да си разреша единъ труденъ въпросъ. Това е просба. Често просбитѣ се превръщатъ въ молитви. Сегашнитѣ хора мислятъ, че молитвата изисква отъ човѣка да колѣничи, да вдигне рѫцетѣ си нагоре и тихо да шепне нѣкакви молитви. Не, това не е още молитва. Така се моли човѣкъ, когато го биятъ. Той пада на колѣне, вдига рѫцетѣ си нагоре и започва да се моли, да не го биятъ. И затворникътъ, и грѣшниятъ човѣкъ се молятъ по сѫщия начинъ, но какъ трѣбва да се моли свободниятъ човѣкъ? Какъ трѣбва да се моли душата, която търси истината? Нѣкои казватъ, че сѫ намѣрили истината. Не, истината се търси вѣчно. Който търси истината само за единъ моментъ, той не е разбралъ още, какво представя тя въ сѫщность. Който е разбралъ Божията Истина, той вѣчно ще я търси. Истината е подобна на свѣтлината, която постоянно се разкрива предъ очитѣ на човѣка. Любовьта, Мѫдростьта и Истината се разкриватъ постоянно, затова човѣкъ непрекѫснато трѣбва да ги търси. Не е достатъчно човѣкъ само веднъжъ да вкуси отъ Любовьта Божия и да каже, че се е задоволилъ вече. Не, постоянно ще се стремишъ къмъ тази Любовь и постоянно ще я изявявашъ, и то въ различни направления. „Да положи нѣкой душата си за приятелитѣ си.“ Защо трѣбва човѣкъ да положи душата си за приятелитѣ си? — За да създаде въ себе си възвишено и благородно сърце, свѣтълъ умъ, здраво тѣло, които да бѫдатъ въ услуга на неговата душа. За тази цель той трѣбва да започне отъ слънцето. Защо? Защото на физическия свѣтъ слънцето е представитель на Бога. По-добъръ представитель на Бога отъ физическото слънце за физическия свѣтъ засега нѣма. Като наблюдаваме слънцето, ние си представяме Бога свѣтълъ като слънце. Това не означава още, че слънцето е Богъ, но донѣкѫде само дава представа на хората отъ физическия свѣтъ за Бога. Ето защо, хората трѣбва да започнатъ отъ слънцето, което носи сила. Стремежътъ пъкъ на човѣшката душа е да бѫде силна, мощна. Апостолъ Павелъ казва: „Когато съмъ слабъ, тогава съмъ силенъ.“ Това е парадоксъ, който се нуждае отъ обяснение. Кое е силно въ човѣка? Силно е разумното начало въ човѣка, защото може да реализира копнежитѣ на човѣшката душа, отъ които да се ползуватъ и неговитѣ ближни. Въ благото на ближнитѣ се крие благото на всѣки човѣкъ поотдѣлно. Който люби цѣлото човѣчество, той може да реализира и своя животъ, защото човѣчеството представя тѣлото на Бога. Следователно, да любишъ всички хора, да любишъ цѣлото човѣчество, това подразбира да любишъ Бога, Който се изявява въ това тѣло. Това е първата степень на любовьта, най-високата, най-голѣмата любовь, която човѣкъ може да прояви на земята. Да любишъ Бога, това значи да любишъ всички живи сѫщества на земята, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ, както и всички ония сѫщества, които не виждашъ, понеже живѣятъ въ невидимия свѣтъ. Божията Любовь обхваща всички живи сѫщества на земята и на небето. Да любишъ всички тия сѫщества, значи да имашъ стремежъ къмъ Бога. Може ли такъвъ човѣкъ да бѫде нещастенъ? Той всѣка секунда, всѣка минута, всѣки часъ ще бѫде свързанъ съ сърцата и душитѣ на ония, които обича и които го обичатъ. При това положение, де ще остане мѣсто за обезсърдчения и разочарования? Този човѣкъ ще получава толкова много подаръци, че трѣбва да има на разположение сандъкъ, голѣмъ като земята, да ги прибира. Затова е казано въ Писанието, че човѣкъ трѣбва да се откаже да събира богатства на земята. Велико нѣщо е да положи човѣкъ душата си за приятелитѣ си! И тъй, човѣкъ трѣбва да започне съ слънцето, да одухотвори слънчевата енергия, за да се ползува отъ нея разумно. Той трѣбва да приеме, че на земята Богъ се проявява чрезъ слънцето, отдето черпи животворна енергия. Ако нѣкой е боленъ, не може да диша добре, нека се обърне къмъ слънцето и дълбоко въ душата си пожелае да се свърже съ него, да приеме отъ енергията му. Нѣма да мине много време, и той ще се обнови и засили. Мнозина ще му говорятъ, че трѣбва да лежи на леглото си, че има опасности да се скѫса нѣкоя артерия въ него, но той не трѣбва да се подава. Това сѫ външни внушения, които не съдържатъ истината въ себе си. Който веднъжъ само е приелъ слънчевата енергия въ себе си, той е опиталъ вече нейното благотворно влияние върху мислитѣ и чувствата си, както и върху всички клетки на своя организъмъ. Той вижда наоколо си само здрави, силни хора и отъ нищо не се плаши. Ако нѣкой се обезсърдчи, нека се обърне къмъ слънцето, да приеме отъ неговата енергия. Слънчевата енергия прави човѣка здравъ, бодъръ, силенъ; тя му дава сили да понася мѫчнотиитѣ и трудноститѣ въ живота. Да възприемешъ слънчевата енергия, това е равносилно да се разхождашъ изъ хубави градини, пълни съ разноцвѣтни и ароматни цвѣтя, съ хубави и сладки плодове, и отъ време на време да опитвашъ нѣкои отъ тѣхъ. Не е загуба на време, ако ти иждивишъ единъ-два часа отъ деня да се свържешъ съ слънцето и да приемешъ отъ неговата енергия. Едно десетгодишно дете се изгубва отъ дома си, но единъ приятель на баща му го намира, хваща го за рѫка и го развежда изъ най-хубавитѣ градини въ града. Въ дома на детето настава голѣмо смущение, всички го търсятъ, тревожатъ се, а то се любува на красивитѣ цвѣтя и плодове, опитва тѣхния вкусъ. Като се върне дома си, всички се радватъ, че се връща здраво и читаво, но то започва да имъ разказва всичко онова, което е видѣло и опитало. Такова е положението на всѣки, който се ползува отъ слънчевата енергия. Преди да възприеме нѣщо отъ слънцето, човѣкъ е въ положението на загубеното дете, но щомъ възприеме нѣщо отъ него, той е детето въ градини съ хубави цвѣтя и плодове, отъ които може да се ползува. Следъ това и то се радва, и другитѣ се радватъ. Казвамъ: по сѫщия начинъ се разхожда и човѣшката душа. Следъ като излѣзе отъ тѣлото на човѣка, тя започва да се разхожда по свѣта, посещава най-хубавитѣ градини, а той я търси, вика следъ нея, иска да я намѣри. Като се върне отъ разходката си, тя започва да разказва на своитѣ ближни за Великото, което е видѣла и опитала. Когато нѣкой отрича сѫществуването на душата, това показва, че душата е напуснала тѣлото и отишла нѣкѫде на разходка. Нѣкой баща се оплаква, че изгубилъ детето си. Де е детето му? То излѣзло отъ бащиния си домъ и отишло да се разхожда изъ градинитѣ. Когато казватъ за нѣкой човѣкъ, че е безвѣрникъ, това значи, че този човѣкъ е отишълъ съ приятеля на своя баща да се разхожда, да разглежда и изучава Великото въ свѣта. Като се върне отъ разходката си, този безвѣрникъ става единъ отъ най-усърднитѣ християни. Защо? Защото е придобилъ голѣма опитность, позналъ е и опиталъ Великото въ живота. Сега ще разкажа единъ анекдотъ за двама англичани, атеисти, които решили да представятъ на сцената две различни, напълно противоположни роли. Единиятъ отъ тѣхъ ще подържа идеята, че Богъ сѫществува, а другиятъ ще подържа обратната идея, т. е. ще отрича сѫществуването на Бога. Въ опредѣления день и двамата излизатъ на сцената, и диспутътъ започва. Първиятъ, който трѣбвало да играе ролята на вѣрващъ, започналъ да говори на другаря си, че Богъ сѫществува, че всичко, което виждаме въ природата, е Негово творение, че всѣки, който не вѣрва въ Бога, ще бѫде хвърленъ въ вѣчния огънь, изложенъ на мъки и страдания. Той говорилъ толкова пламенно, толкова вдъхновено, че вториятъ, който трѣбвало да играе ролята на безвѣрникъ, като го слушалъ, забравилъ своята роля и започналъ да си мисли: Може да е така. Възможно е Богъ да сѫществува. Като размишлявалъ върху това, той слѣзалъ отъ сцената и отишълъ дома си. Първиятъ изпълнилъ ролята си, както трѣбва, но останалъ самъ на сцената, нѣмало кой да му възразява. На другия день той отишълъ при другаря си и запиталъ: Ти защо не се противопостави на моитѣ думи, но ме остави самъ, да се срамя предъ толкова хора? — Какво да правя? Като те слушахъ да говоришъ толкова убедително, азъ повѣрвахъ напълно въ твоитѣ думи. — Какъ ме повѣрва? Азъ говорихъ измислици; говорихъ нѣща, въ които самъ не вѣрвамъ. — Не зная, дали си вѣрвалъ, или не въ думитѣ си, но азъ не съмъ слушалъ такава убедителна проповѣдъ и отъ най-видни проповѣдници. Казвамъ: за да може да обърне приятеля си къмъ Бога, душата на този човѣкъ се е върнала отъ своята разходка, познала е Великото Начало въ живота, и затова той могълъ да говори толкова убедително. Тази е причината, поради която често се мѣнятъ състоянията на човѣка. „Да положи нѣкой душата си за приятелитѣ си.“ Когато положимъ душата си за приятелитѣ си, винаги настава нѣкаква промѣна: ако сме на физическия свѣтъ, ще усѣтимъ нѣкакво малко страдание; ако сме въ духовния свѣтъ, ще знаемъ, че правимъ малка жертва; ако сме въ Божествения свѣтъ, това полагане душата си за приятелитѣ си, ще се изрази въ видъ на малка услуга. Следователно, за ученика, който разбира вѫтрешния смисълъ на Христовото учение, не само личнитѣ, но и социалнитѣ въпроси ще бѫдатъ лесно разрешими. Като разбира начинитѣ и методитѣ, съ които природата си служи, той ще може да ги прилага въ своя животъ, и по този начинъ ще бѫде полезенъ и за окрѫжаващитѣ. Който обича Бога, и когото Богъ обича, той всичко може да постигне. Такъвъ човѣкъ може да мине презъ най-опасни мѣста и никой да го не забележи. Единъ човѣкъ, който обичалъ Бога, билъ преследванъ отъ неприятели и, за да се спаси, трѣбвало да мине презъ границата, дето на всѣки сто метра имало по единъ добре въорѫженъ войникъ. Дошълъ до това мѣсто, но се спрѣлъ, започналъ да мисли, какъ да мине презъ тази забранена зона. По едно време чулъ единъ гласъ отвѫтре да му казва: Мини спокойно и не се безпокой, никой нѣма да те види. Той миналъ покрай тия въорѫжени войници, но забелязалъ, че всички спятъ. Като извървѣлъ два километра пѫть, неприятелитѣ му стигнали при стражата и ги запитали: Не видѣхте ли да мине покрай васъ единъ човѣкъ?— Кога? — Преди половинъ часъ. — Какъ може да мине покрай насъ човѣкъ? Оттукъ птичка не може да прехвръкне, камо ли човѣкъ да мине. Казвамъ: Прави сѫ тия войници. Покрай тѣхъ птичка не може да прехвръкне, но когато сѫ будни. Обаче, щомъ заспятъ, и човѣкъ може да мине, безъ да го забележатъ. Всички съвременни хора се страхуватъ да не мине нѣкой презъ тѣхната граница, да имъ причини нѣкаква пакость, но трѣбва да знаятъ, че докато съзнанието имъ е будно, никой не може да мине предъ тѣхъ. Щомъ заспятъ, всѣки може да мине покрай тѣхъ и да имъ причини много злини и пакости. Заспиването на човѣшкото съзнание не е нищо друго, освенъ помрачаване, заоблачаване на съзнанието, вследствие на което се забелязватъ известни промежутъци, празнини, презъ които нахлуватъ и злинитѣ, и добринитѣ. Изпаднете ли въ такова състояние, което нѣкои наричатъ летаргия, задръжте въ себе си мисъльта, че Богъ е въ васъ, и следъ нѣколко часа ще се събудите. Ако не подържате тази мисъль въ ума си, никой не може да ви разбуди отъ това състояние. Нѣкои казва: Отъ мене човѣкъ нѣма да стане. Кажете ли си така, вие се намирате подъ закона на внушението. Напротивъ, на всѣка подобна мисъль вие трѣбва да въздействувате съ положителна. Ще си кажете: Въ продължение на нѣколко часа само, докато спя, отъ мене човѣкъ не може да стане, но щомъ се събудя и започна да работя, отъ мене човѣкъ може да стане. Ако и при това положение работитѣ ви не вървятъ добре, кажете си: До единъ месецъ нѣма да имамъ успѣхъ, но следъ това всичко ще ми тръгне добре. Ако и следъ единъ месецъ работитѣ ви не се оправятъ, продължете времето за още единъ месецъ, следъ изтичането на който очаквайте добри времена, добри резултати. Човѣкъ самъ си внушава и добри, и лоши нѣща, вследствие на което отъ него зависи успѣха или неуспѣха въ неговитѣ работи. Всѣки трѣбва да знае, че Богъ живѣе въ него и да казва: Господи, искамъ да изявявамъ доброто, което Си вложилъ въ мене, както Ти го изявявашъ; искамъ да бѫда добъръ и да постѫпвамъ като Тебе! Това подразбира: Научи ме да изпълнявамъ волята Ти, както Ти искашъ. „Никой нѣма по-голѣма любовь отъ тази, щото да положи нѣкой душата си за приятелитѣ си.“ Тази най-великата любовь, която човѣкъ познава въ живота. Тази любовь е въ сила да пресъздаде сегашното общество; тази любовь е въ сила да подобри отношенията между хората; тази любовь може да послужи като основа за съграждане на бѫдещата наука, религия, музика, поезия, изкуство. Върху тази любовь можемъ да съградимъ всичко възвишено и благородно. Който се стреми къмъ тази любовь, той трѣбва да се подкрепи, да се подтикне да върви напредъ. Какво правятъ днесъ хората? Като срещнатъ човѣкъ съ такава любовь, или съ нѣкаква свѣтла идея, тѣ веднага казватъ: Ти ли се намѣри единственъ да замислишъ такова нѣщо? А се откажи отъ тази идея! Да не мислишъ, че си вторъ Шекспиръ, или нѣкой великъ човѣкъ? Казвамъ: днесъ този човѣкъ не е Шекспиръ, но единъ день може да бѫде нѣщо повече отъ Шекспира. Като говоримъ за човѣка, ние подразбираме неговото бѫдеще, а не настоящето му. Щомъ Богъ се проявява въ душитѣ на хората, значи, въ всѣки човѣкъ все има нѣщо благородно и възвишено. Радвайте се на благородството въ човѣка, защото то е Божественъ елементъ. Само по този начинъ можете да бѫдете щастливи. Искате ли да бѫдете здрави, щастливи, приемайте енергия отъ Бога. Какъ ще приемете тази енергия? — Чрезъ слънцето на физическия свѣтъ. Излагайте се на слънчевитѣ лѫчи, за да се свържете съ Бога. Сега, имайте предъ видъ следното положение: Съ слизането си на земята, човѣкъ се е приспособилъ къмъ този животъ, като си е създалъ сърце и умъ, чрезъ които да изпраща благата по цѣлото тѣло. Благата на сърцето, това сѫ неговитѣ чувства, страсти и желания, като сили, които действуватъ въ тѣлото му. Споредъ астролозитѣ, сърцето, съ всички свои сѫдове, представя Венера. Каква е задачата на Венера? Съ своето грубо тѣло, съвременниятъ човѣкъ живѣе повече въ низшитѣ области на Венера, но единъ день, когато си създаде Божествено тѣло, той ще навлѣзе въ висшитѣ полета на Венера, на любовьта, и по този начинъ ще постави основа на бѫдещата култура. Моралниятъ и духовниятъ животъ се криятъ въ високитѣ области на Венера. Веднъжъ слѣзалъ на земята, човѣкъ трѣбва да обработва своя мозъкъ, за да бѫде силенъ, да побеждава мѫчнотиитѣ въ живота си. За да развие мозъка си, въ помощь му иде Меркури. Въ нѣкои отношения, Меркури и Сатурнъ си приличатъ. Меркури приготвя стѫпкитѣ на Сатурна, а Сатурнъ е свързанъ съ разума на човѣка. Той е голѣмъ герой, не прави зло на никого, но отдето мине, всичко разтопява и казва: Това е така, онова не е така и т. н. Следователно, човѣкъ трѣбва да започне съ енергиитѣ на Слънцето, на Венера и на Меркури, т. е. съ енергиитѣ на разумностьта, на любовьта и на мѫдростьта. Тѣзи енергии сѫществуватъ въ цѣлото пространство, въ цѣлия козмосъ. Който иска да възприеме енергиитѣ на любовьта, той трѣбва да излиза рано сутринь, да наблюдава изгрѣването на Венера. Казвате: Любовьта иде отъ Бога, нѣма защо да ставаме рано сутринь, да наблюдаваме изгрѣването на Венера. Питамъ: по кой начинъ ще дойде любовьта? Кой не е опитвалъ човѣшката любовь? Нѣкой човѣкъ, билъ той мѫжъ или жена, днесъ те обича, утре ти се сърди, недоволенъ е отъ тебе. Ако наблюдавате Венера, тя поне нѣма да ви се сърди. Тя ще погледне и ще ви се усмихне. Знаете ли, защо Венера е толкова малка планета? Тя е малка, защото работи съ малки величини, съ малкитѣ прояви на любовьта. Днесъ Венера е толкова голѣма, колкото голѣма е човѣшката любовь. Единъ день, когато човѣшката любовь се увеличи, и Венера ще стане по-голѣма планета. И слънцето днесъ е толкова голѣмо, колкото е широко човѣшкото съзнание, колкото голѣма е човѣшката разумность. Единъ день, когато хората се повдигнатъ, и слънцето ще стане по-голѣмо. Тъй щото, когато човѣшката любовь се увеличи, Венера ще стане голѣма, като слънцето, а слънцето ще стане сто пѫти по-голѣмо, отколкото е сега. Тогава и звездитѣ ще иматъ дискове, каквито днесъ нѣматъ. Изобщо, небето, съ всички свѣтила по него, ще стане хиляди пѫти по-красиво и голѣмо отъ сегашното. Красиви и голѣми свѣтове ще има въ бѫдеще. Тогава отъ небето, отъ слънцето ще пристигатъ такива звукове, такава музика, каквато не можете да си представите. Ако днесъ се осмѣли нѣкой да каже, че е чулъ нѣкаква небесна музика, която иде отъ слънцето, всички ще му се смѣятъ. Обаче, вие трѣбва да знаете, че засега културата на земята иде отъ Слънцето, отъ Венера и отъ Меркури. Що се отнася до Марсъ, днесъ той е забъркалъ такава каша, отъ която нищо не може да излѣзе. Едно е спасителното: днесъ Слънцето влиза въ нова фаза, а съ него заедно и човѣчеството, което се издига едно стѫпало по-нагоре. Съвременнитѣ хора не сѫ готови още за новия животъ, за новата религия и наука, които бѫдещето носи. Тѣ още се занимаватъ съ дребнавоститѣ на живота. Всѣки човѣкъ иска да има подслонъ, да се храни добре. Това и животнитѣ търсятъ. Всѣки човѣкъ иска да има здрави мускули, здраво тѣло, да преодолява мѫчнотиитѣ въ живота. Това желание е на мѣсто. Обаче, не е физическата сила, съ която човѣкъ може да преодолява мѫчнотиитѣ. Ако между мислитѣ и чувствата на човѣка има хармония, той ще може да отбива всички онѣзи влияния, които засѣнчватъ слънцето. Човѣкъ трѣбва да отбива отъ пѫтя си препятствията, лошитѣ влияния така, както параходътъ отбива вълнитѣ, които се изпрѣчватъ предъ него. Никакво препятствие не трѣбва да остане на пѫтя между човѣка и слънчевитѣ енергии. Всѣкакво препятствие нарушава хармонията на тия енергии. Когато пѫтницитѣ се качватъ на нѣкой морски параходъ, докато той не се е отдѣлилъ още отъ пристанището, тѣ си подаватъ букети, цвѣтя, чуватъ се приказки, смѣхове между тѣхъ. Когато параходътъ започва да се отдалечава отъ пристанището, шапки, кърпи се махатъ, и пѫтницитѣ запѣватъ, чувствуватъ се весели, доволни, въ пълна хармония. Щомъ параходътъ влѣзе навѫтре въ морето, всички ставатъ сериозни, замислени, оставятъ букетитѣ настрана и започватъ да лѣгатъ, кой дето намѣри. Какво е станало? Коя е причината за това положение? Нѣкаква дисхармония е настанала въ всѣки пѫтникъ. Матроситѣ обикалятъ между пѫтницитѣ, утешаватъ ги, но тѣ казватъ: По-добре щѣше да бѫде да не бѣхме влѣзли въ този параходъ. Параходътъ върви напредъ, продължава пѫтя си и казва: Който влѣзе въ мене, той трѣбва да знае, че люшкане го чака. Тукъ не е тъй спокойно, както на брѣга, да махате съ кърпи и да ви даватъ букети. Такова е положението на всѣки човѣкъ, който е влѣзалъ вече въ живота — необятниятъ параходъ. Човѣкъ се намира всрѣдъ бурнитѣ вълни на морето и се запитва, какво да прави. Матроситѣ го успокояватъ, казватъ му, че туй ще продължи само два-три деня и следъ това ще слѣзатъ на пристанището. И наистина, какво става съ пѫтницитѣ въ парахода? Следъ нѣколко деня тѣ слизатъ на брѣга, спокойни, даватъ видъ, като че нищо не се е случило, но се чувствуватъ малко изтощени, отъ голѣмото пречистване, и започватъ да ядатъ съ апетитъ. И тъй, имайте търпение, всички ще излѣзете отъ житейския параходъ и ще слѣзете на брѣга. Трѣбва ли да се обезсърдчавате, че сте заболѣли малко? Не е лошо нѣщо обезсърдчението, но човѣкъ трѣбва да знае причината, защо се обезсърдчава. Защо заболѣва човѣкъ? И за това трѣбва да знае причината. Ще кажете, че като заболѣе, човѣкъ престава да мисли правилно. Причината за всички тия нѣща се заключава въ това, че въ човѣка липсватъ известенъ родъ енергии, необходими за подържане живота въ него. Какво трѣбва да прави? Той трѣбва да вѣрва, че тия енергии ще дойдатъ отъ слънцето. Само слънчевата енергия е въ състояние да възстанови силата, здравето на човѣка. Енергията отъ Венера ще внесе любовьта въ човѣка, а енергията отъ Меркури ще го направи гениаленъ по умъ. Следъ като завърши това трояко развитие, човѣкъ ще мине въ по-висока гама, т. е. ще влѣзе въ другъ редъ на нѣщата. „Никой нѣма по-голѣма любовь отъ тази, щото да положи нѣкой душата си за приятелитѣ си.“ Когато астролозитѣ говорятъ за Венера, тѣ скриватъ много нѣща около нея. Тѣ казватъ, че Венера е свързана съ любовьта, но какво представя любовьта, не казватъ. Нѣма по-велика сила въ свѣта отъ любовьта. Нѣма по-здрава основа въ живота отъ любовьта. Не само любовьта е сила, но и мѫдростьта. Нѣма по-велика сила въ свѣта отъ мѫдростьта. Нѣма по-голѣма красота въ свѣта отъ истината. Обаче, тази красота може да се схване само отъ добре организиранъ умъ, който се занимава съ велики и свѣтли идеи. Ако единъ мѫжъ си позволи да погледне нѣкоя красива жена, веднага ще го запитатъ: Защо гледашъ тази жена? Значи, този човѣкъ трѣбва да гледа крадешкомъ, подъ клепачитѣ си, да не смѣе да погледне красива жена въ очитѣ. Тъй щото, дойдете ли до нѣкой красивъ мѫжъ, или до нѣкоя красива жена, трѣбва или отдалечъ да гледате, или като ясновидецъ. Турцитѣ, обаче, казватъ: „Привилегия е за човѣка да гледа красивото въ живота.“ Човѣкъ ще може свободно да гледа красивитѣ жени и красивитѣ мѫже, когато дойде до положение да положи душата си за приятелитѣ си и да служи на човѣчеството. Тогава той ще може да вижда и Бога. Какво по-хубаво отъ това? Такъвъ човѣкъ ще вижда навсѣкѫде Бога и ще се радва на човѣшката красота. Срещна нѣкого, погледна го, зарадвамъ му се. — Защо ме гледашъ? — Радвамъ се на красотата ти, радвамъ се, че Богъ живѣе въ тебе. — Отде знаешъ това? — Виждамъ Го. Щомъ азъ виждамъ Бога, и ти трѣбва да Го виждашъ. Казвамъ: вие трѣбва да приемете любовьта за основа на живота. — Умътъ ни се обърка отъ любовь — Любовь, която обърква ума на хората, е физическа; тя минава и заминава. Физическата любовь е първата дъждовна капка. Не плачете за тази капка. Следъ нея иде втора, трета, четвърта, пета и т. н. Дръжте всѣка последваща капка и не се бойте. Дръжте всѣки слънчевъ лѫчъ! Вие можете да задържите всѣки слънчевъ лѫчъ за секунда, две, или най-много за една минута, но колкото време и да сте го задържали, радвайте се, защото той скоро ще замине. Следъ него иде другъ, задръжте го и пакъ се радвайте. Тѣзи лѫчи ние наричаме свѣтли сѫщества, които сѫ положили душитѣ си за приятелитѣ си. Тѣ сѫ души, които излизатъ отъ Бога и минаватъ презъ васъ. Нѣкой поетъ пише нѣщо, въодушеви се. Това се дължи на тия души, които го вдъхновяватъ. Бѫдете смѣли, ако искате да придобиете силата отъ Слънцето, чрезъ което Богъ се проявява. Търсете любовьта отъ Венера, чрезъ която Богъ се проявява. Търсете мисъльта отъ Меркури, чрезъ който Богъ се проявява. Това е новото положение на нѣщата. Сега, азъ говоря на ученицитѣ, които сѫ дошли на земята, като въ велико училище. Който не е влѣзалъ въ това училище, той ще остави другитѣ да учатъ, да наблюдаватъ вмѣсто него. Човѣкъ самъ трѣбва да учи, да наблюдава. Видимиятъ свѣтъ е създаденъ за насъ: за нашитѣ очи, за нашия умъ, за нашето сърце и за нашата сила. Всички тия нѣща трѣбва да се развиватъ, да се подхранватъ. Какъ ще намѣримъ най-добрата храна за тѣхъ? — Като положимъ душитѣ си за приятелитѣ си. — За кои приятели? — За онѣзи, които сѫ пожертвували всичко за насъ. 14. Беседа отъ Учителя, държана на 11 декември, 1927 г. София. — Изгрѣвъ.
  24. От томчето "Ни мъж, ни жена" Сила и живот, X серия, т.2,(1927-1928), Издание 1933 г., София Книгата за теглене на PDF Съдържание Седемь кошници. „И дигнаха остатки отъ укрухи седемь кошници.“ Марка 8:8. „И ядоха и наситиха се; и дигнаха остатки отъ укрухи седемь кошници.“ Този стихъ не е най-важенъ отъ всички други по своята дълбочина, обаче, важенъ е по своята активность, по това, че означава извършване на нѣкаква работа. Тамъ е казано, че всички ядоха и наситиха се, и следъ това пакъ остана нѣщо. Тъй щото, когато човѣкъ започва своя животъ, той не трѣбва да се наема съ най-важната работа, но съ онази, макаръ и най-малка, която създава условия за проява на човѣшката дейность. Когато малкото дете отива на училище, за него не е важно да се занимава съ въпроса, какво ще прави като свърши училище. Въ дадения моментъ най-важниятъ въпросъ за него е да се заеме съ изучаването на буквитѣ. Въ свѣта сѫществува следниятъ законъ: каквото е началото на нѣщата, такъвъ ще бѫде и тѣхниятъ край. Сѫщевременно, въ живота се забелѣзва следния контрастъ: ако човѣкъ започне живота си съ радости, ще свърши съ страдания; ако започне съ страдания, ще свърши съ радости. Подъ думата страдащъ човѣкъ разбираме онзи, който работи. Който не работи, той не страда. Подъ думата радостенъ човѣкъ разбираме онзи, който почива. Обаче, само този може да почива, който е работилъ. И наистина, най-приятното нѣщо въ живота на човѣка е да почива, т. е. да се радва. Де почива човѣкъ? На небето. Небето е мѣсто за почивка, а земята — за работа. Когато слиза на земята, човѣкъ започва да страда. Въ този смисълъ, страданията иматъ съвсемъ друго предназначение отъ това, което съвременнитѣ хора разбиратъ. Страданията носятъ най-добрата храна за човѣшката съвѣсть. Които не сѫ страдали, тѣ сѫ по-жестоки отъ ония, които сѫ страдали. Ако страданието не е необходимо, като вѫтрешенъ процесъ за човѣшкото развитие, то не би сѫществувало. Веднъжъ сѫществува, то има дълбокъ смисълъ. Кой страда въ свѣта? Добритѣ, великитѣ, благороднитѣ хора всѣкога съ страдали и страдатъ, а лошитѣ хора се мѫчатъ. Който иска да знае, защо страда, той трѣбва да си отговори: Азъ страдамъ, защото съмъ добъръ, благороденъ човѣкъ. Който не страда, за него въпросътъ е поставенъ другояче. Нѣкой казва: Все на мене ли ще се даватъ страдания? Да се зададе такъвъ въпросъ, то е все едно добриятъ, способниятъ ученикъ да се запитва, защо му се даватъ уроци и защо следъ това го изпитватъ. Щомъ си добъръ, силенъ ученикъ, разбира се, че ще имашъ изпити. Ако си слабъ ученикъ, нѣма да се явявашъ на изпити. Кой се бори въ живота? Юнакътъ се бори. Ако се боришъ, ти си силенъ, ти си здравъ човѣкъ. Щомъ не можешъ да се боришъ, ти си слабъ, боленъ човѣкъ. Велико нѣщо е борбата, но на своето време и мѣсто! Сѫщото нѣщо можемъ да кажемъ и за яденето. Яденето е юначество. Кой яде въ живота? Здравиятъ яде, а не болниятъ. „Ядоха и наситиха се.“ Значи, тѣ сѫ били гладни, и трѣбвало да ядатъ, за да се наситятъ. Какво нѣщо е гладътъ? Гладътъ е великъ процесъ, който става въ човѣшката душа. Той е вѫтрешна нужда, Божественъ зовъ въ човѣка. Човѣкъ трѣбва да работи, за да подържа живота си. Ако той доброволно не яде, гладътъ насила ще го застави да яде. Гладътъ не е вѫтрешна нужда, или вѫтрешенъ напоръ само въ човѣка, или въ всички живи сѫщества на земята, но той се среща и между напредналитѣ сѫщества, които сѫ организирали земята. Гладъ има и между ангелитѣ, но тѣ се задоволяватъ по естественъ начинъ, вѫтрешно, а не както хората. Мнозина мислятъ, че като заминатъ за другия свѣтъ, нѣма да изпитватъ никакъвъ гладъ. И това е вѣрно, но въ Писанието се казва, че заминалитѣ души се хранятъ съ ангелски хлѣбъ. Съвременнитѣ хора иматъ особени понятия за живота, външно и вѫтрешно; тѣ иматъ особени понятия за човѣшкия умъ и за човѣшката мисъль, както и за човѣшкото сърце и човѣшкитѣ чувства. За въ бѫдеще тѣ ще придобиятъ по-голѣма свѣтлина, и тогава възгледитѣ имъ ще бѫдатъ по-оформени. Въ човѣшкия организъмъ има много органи, които още не сѫ турени въ действие, вследствие на което човѣкъ не разбира много нѣща. Той е обхванатъ отъ вѫтрешенъ страхъ, да не би да е попадналъ на кривъ пѫть въ живота си, дали правилно разсѫждава, или не и т. н. Пѣвецътъ се страхува, като пѣе, да не вземе нѣкой тонъ неправилно. Музикантътъ се страхува да не свири нечисто. Богатиятъ се страхува да не загуби богатството си. Здравиятъ се страхува да не изгуби здравето си. Майката се страхува да не загуби детето си. Гладниятъ се страхува да не би, като яде, пакъ да остане гладенъ. Този вѫтрешенъ страхъ, това вѫтрешно недоволство сѫществува въ цѣлото човѣчество, защото хората не разбиратъ предназначението на глада, нито разбиратъ предназначението на човѣка въ живота. Наистина, не е лесно човѣкъ да гладува. Гладътъ създава много неприятности въ живота. Гладниятъ е неразположенъ, нетърпеливъ, лесно се дразни, въ всичко бърза — все му липсва нѣщо. Щомъ се нахрани, неразположението изчезва. Този човѣкъ е тихъ и спокоенъ, но това спокойствие не означава още добродетель. То е временно състояние само, както и гладътъ е временно състояние въ човѣка. „Ядоха и наситиха се; и дигнаха остатки отъ укрухи седемь кошници.“ Думата ядене подразбира да приемешъ нѣщо въ себе си. Следователно, и яденето е вѫтрешенъ процесъ. Ако приемешъ нѣкакво ядене отъ човѣкъ, когото обичашъ, ти ще имашъ единъ резултатъ; ако приемешъ ядене отъ човѣкъ, когото не обичашъ, ще имашъ другъ резултатъ. Не само това е важно при яденето, но важно е да знаешъ, какъ ядешъ. Ако ядешъ бързо и неспокойно, ще имашъ единъ резултатъ; ако ядешъ бавно, спокойно и съ разположение, ще имашъ другъ резултатъ. Сѫщото се отнася и за мислитѣ и чувствата, които проникватъ въ нашитѣ умове и сърца. За да могатъ мислитѣ и чувствата, които възприемаме, да произведатъ нужния ефектъ върху насъ, ние трѣбва да бѫдемъ при Онзи, Когото обичаме и, Който ни обича. Защо тия четири хиляди души се задоволиха само съ седемь хлѣба и нѣколко риби? Защото Христосъ бѣше съ тѣхъ. При това, тия хора имаха вѣра въ себе си. Вѣрата може да произлиза или отъ човѣшката личность, или отъ човѣшката душа, обаче, резултатитѣ на тѣзи два вида вѣра сѫ различни. Човѣкъ, на когото вѣрата произлиза отъ неговата личность, казва: Това е възможно, онова е невъзможно. Обаче, за онзи, на когото вѣрата произлиза отъ душата, всичко въ живота е възможно и постижимо. При тази вѣра не може да се разсѫждава, кое е възможно и кое — невъзможно. Въ Божествения свѣтъ глупави работи не могатъ да ставатъ. Тъй щото, когато човѣкъ, вѣрата на когото излиза отъ неговата личность, казва за нѣкои нѣща, че сѫ невъзможни, ние подразбираме, запримѣръ, че е невъзможно постижение на онѣзи блага, които Богъ съзнателно е задържалъ, да не би хората, като ги постигнатъ, да не могатъ да ги използуватъ, както трѣбва. Запримѣръ, възможно ли е човѣкъ днесъ да хвърка? Невъзможно е. Обаче, единъ день това ще бѫде възможно, но при други условия. Днесъ хората хвъркатъ съ аероплани, но единъ день тѣ ще хвъркатъ и безъ аероплани. Тогава, мнозина ще запитватъ: Може ли човѣкъ да живѣе безъ да яде? Това е единъ неразуменъ въпросъ. Да не яде човѣкъ, значи, да не мисли, да не чувствува. — Може ли човѣкъ да живѣе безъ любовь? — И този въпросъ е неразуменъ, а на неразумни въпроси ние не отговаряме. — Може ли безъ животъ? — Нѣма по-голѣма радость за човѣка отъ тази, когато той съзнава, че живѣе! Страшно е, обаче, когато човѣкъ съзнава, че не живѣе. Можете ли да не съзнавате, че живѣете, ако влѣзете въ единъ красивъ свѣтъ, съ всички удобства? Щомъ разберете този свѣтъ и можете да се ползувате отъ него, вие непременно ще съзнавате, че живѣете. Обаче, ако влѣзете въ единъ свѣтъ, безъ никакви удобства, заобиколени отвсѣкѫде съ мракъ и тъмнина, вие ще съзнавате, че не живѣете. Голѣма разлика има между тия два свѣта. Следователно, да се задава въпроса, може ли да сѫществува човѣкъ безъ животъ, този въпросъ логически не е поставенъ на своето мѣсто. Сѫщо така не можете да задавате въпроситѣ, сѫществува ли Богъ, или не; сѫществува ли душа и духъ, или не и т. н. Съвременнитѣ хора разискватъ върху тия въпроси, но това е губене на време, както мнозина губятъ времето си въ различни изкуства. Запримѣръ, влизате въ единъ циркъ и гледате разни фокуси, упражнения, скачания, ходене по въжета и т. н. Много отъ тия упражнения съ на мѣсто, но виждате една жена облегната на дъска и единъ мѫжъ я замѣрва съ 12 ножа, но така, че всѣки ножъ да падне точно до едното, до другото ѝ ухо, до главата, около рѫцетѣ, около краката, цѣла да я заобиколи съ тия ножове, безъ, обаче, да я засегне нѣкой отъ тѣхъ. Цѣлата публика гледа, следи, трепери, да не би този мѫжъ несполучливо да замѣри съ нѣкой отъ тия ножове, да рани жената. И ако опитътъ излѣзе сполучливъ, всички рѫкоплѣскатъ. Какво печели жената отъ този опитъ? Какво печели мѫжътъ? Нищо особено. Ако е въпросъ човѣкъ да придобие изкуство точно да мѣри, има хиляди начини за това. И ако жената трѣбва да придобие тази смѣлость, това безстрашие, да гледа, какъ ножоветѣ се отправятъ къмъ нея, безъ да трепне, и за това има редъ методи, по-безопасни и по-рационални. Казвамъ; когато разискваме върху въпроса за сѫществуването на Бога, то е все едно да замѣрваме човѣка съ ножове. Едно е важно: като се забиятъ тия 12 ножа, да не се случи нѣкой отъ тѣхъ да попадне въ главата, или въ сърцето на човѣка и да го рани. Какво печели човѣкъ, който, като разисква върху този въпросъ, изгуби Бога? Нищо не печели, но много нѣщо губи. Той е изгубилъ най-сѫщественото въ себе си — живота, вследствие на което умира. Ето защо, помнете следното нѣщо: идеята за Бога е течение, което подържа живота на човѣшката душа. Следователно, не отбивайте това течение отъ неговия пѫть, колкото малко да е то. Онзи, на когото душата е пълна съ любовь, трѣбва да мисли, да съпоставя въпроса за любовьта съ въпроса за сѫществуването на Бога. Между тѣзи два въпроса има известно съотношение. Тѣ подържатъ живота на човѣка. Следователно, всѣки трѣбва да гледа на тѣхъ като на свещени въпроси. Щомъ подържаме идеята за сѫществуването на Бога, въ всѣки човѣкъ трѣбва да виждаме по една свещена мисъль, по едно свещено чувство и да ги пазимъ като зеницата на очитѣ си. Нѣма защо да се запитваме, дали даденъ човѣкъ е правъ въ своитѣ възгледи, или не. Достатъчно е да знаемъ, че всѣки човѣкъ има въ себе си нѣщо чисто и възвишено, което по никой начинъ не трѣбва да бутаме. И тогава, ако искаме да помогнемъ на човѣкъ, когото обичаме, трѣбва да му дадемъ добъръ примѣръ отъ любовьта. Любовьта съ думи не се предава. Ако искате да покажете нѣкому, че го обичате, по никой начинъ не можете да постигнете това съ думи. Думитѣ не само че не доказватъ любовьта, но дори я отниматъ. Речете ли да убеждавате нѣкого, че го обичате, вие ще го отдалечите отъ себе си. Любовьта има особенъ езикъ, който хората отдавна сѫ забравили. Този езикъ е въ състояние да задоволи чувствата на човѣка, както и неговия вѫтрешенъ стремежъ. Само любовьта прави човѣка доволенъ, щастливъ. Вземете, напримѣръ, кой отъ съвременнитѣ хора е доволенъ отъ живота си? Срещате учени хора, писатели, поети, музиканти — недоволни отъ живота. Срещате прости, обикновени хора — недоволни отъ живота. Срещате бедни и богати, пакъ недоволни. Значи, доволството не седи въ външното положение, което човѣкъ заема. Силата, доволството въ живота на човѣка седятъ въ неговото съзнание. Колкото по-високо седи човѣкъ по съзнание, толкова по-голѣмо е неговото доволство. Единъ мой познатъ ми разправяше следната своя опитность, която преживѣлъ на сънъ. Сънувалъ една вечерь, че той, заедно съ единъ свой другарь, по особенъ начинъ, се пренесли въ Берлинъ, дето двамата сами трѣбвало да воюватъ съ цѣлия свѣтъ. Тѣ се намѣрили въ чудо, като видѣли, че насреща имъ започнали да излизатъ грамадни войски. Изведнъжъ той чулъ нѣкакъвъ вѫтрешенъ гласъ, който тихо му шепнѣлъ: Разтворете широко рѫцетѣ си и духнете! По този начинъ неприятелскитѣ войски ще заспятъ, и вие ще ги превземете. Тѣ постѫпили споредъ съвета на този вѫтрешенъ гласъ: започнали да разтварятъ рѫцетѣ си и да духатъ. Войскитѣ, които излизали насреща имъ, една по една, заспивали, а тѣ ги превзимали. Питамъ: случава ли се такова нѣщо въ действителния животъ? И въ будния животъ на човѣка се случаватъ подобни нѣща. Този сънъ е символистиченъ. Войскитѣ, които излизали срещу двамата приятели, представятъ мѫчнотиитѣ въ живота на човѣка, които се изпрѣчватъ на пѫтя му и го спъватъ. Какво трѣбва да правите съ тия мѫчнотии? — Да отваряте широко рѫцетѣ си и да духате срещу тѣхъ. По този начинъ, една следъ друга, тѣ ще изчезнатъ. За да изчезнатъ мѫчнотиитѣ, човѣкъ трѣбва да бѫде въ връзка съ Бога. За насъ, Богъ не трѣбва да бѫде само единъ познатъ, но Той трѣбва да представя Великъ Изворъ, къмъ Когото да се приближаваме, но не съ цель само да се разговаряме, или да се учимъ, но да придобиемъ нѣщо свещено. Какво трѣбва да придобиемъ отъ Бога? — Животъ. Затова е казано въ Писанието: „Това е Животъ Вѣченъ, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога.“ Значи, първо трѣбва да се придобие Вѣчния Животъ, а после знанието и мѫдростьта. Тѣ сѫ въпроси на бѫдещето. Че е така, виждаме, човѣкъ първо се ражда, а после идатъ дрехитѣ, съ които ще се облѣче. Първо иде животътъ, а после — дрехитѣ. Здравето е животътъ, а разумностьта е дрехата, съ която здравиятъ се облича. „Ядоха и наситиха се“. Всички хора трѣбва да ядатъ и да помнятъ, че сѫ яли. Мислите ли, че ако днесъ дойдатъ всички ония четири хиляди души, които сѫ били нахранени отъ Христа, нѣма да помнятъ това угощение? Тѣ ще помнятъ този день, защото той е билъ най-паметенъ за тѣхъ. Кой день е най-паметенъ въ живота на младата мома? Най-паметниятъ день въ живота на младата мома е онзи, въ който тя за пръвъ пѫть е видѣла своя възлюбенъ. Кой день е най-паметенъ за майката? За майката най-паметниятъ день е онзи, въ който тя за пръвъ пѫть е видѣла своето дете. Кой е най-паметенъ день за слѣпия? За слѣпия най-паметниятъ день е онзи, въ който за пръвъ пѫть слънчевъ лѫчъ е проникналъ въ очитѣ му, и той видѣлъ красотата на свѣта. Кой е най-паметенъ день за болния? — Деньтъ, въ който болестьта му е изчезнала, и той изпиталъ дълбоката радость въ душата си, че е господарь на себе си, че може самъ да си услужва. Кой е най-паметенъ день за професора? — Деньтъ, въ който е държалъ първата си лекция въ университета. Кой е най-паметенъ день за учения, за философа? — Деньтъ, въ който първото му съчинение е излѣзло на бѣлъ свѣтъ и е могло да хвърли свѣтлина въ умоветѣ на хората. Кой е най-паметенъ день за ученика? — Деньтъ, въ който за пръвъ пѫть е срещналъ своя Учитель. Въ този смисълъ, за всѣки човѣкъ има единъ паметенъ день въ живота му. Това показва, че въ известно отношение, всѣки човѣкъ е ирационална величина. Често хората казватъ: Какво можемъ да направимъ въ този свѣтъ? — Не е важно, какво можете да направите въ този свѣтъ, но какво можете да направите въ онзи свѣтъ. Не е важно, какви сте на земята, но какви сте на небето. Какво мислятъ, какво чувствуватъ хората, каква любовь иматъ, това може да остане незабелязано на земята, но не и въ невидимия свѣтъ. Всичко, каквото човѣкъ помисли, почувствува, или извърши на земята, става ясно, известно въ невидимия свѣтъ. Затова е казано: „Нѣма нищо скрито-покрито.“ Когато говоримъ за любовьта, трѣбва да знаемъ, че ония, които истински ни обичатъ, тѣ не сѫ на земята, между насъ, но сѫ горе, на небето, отдето изливатъ своята дълбока любовь къмъ насъ. Тѣ не говорятъ съ думи, но ние чувствуваме тѣхната любовь. Като четатъ тази глава, мнозина си казватъ: Де и ние да сме били на този обѣдъ, който Христосъ е далъ на народа! — Отъ две хиляди години насамъ Христосъ е давалъ и дава много такива обѣди на хората, но тѣ не ги признаватъ. И досега Христосъ работи между хората, дава обѣди, угощава ги. Христосъ работи и днесъ още, при голѣмата духовна криза, въ която хората живѣятъ. Тѣ се намиратъ въ пълно безвѣрие, съмнение, недоразумение помежду си, но Христосъ неуморно работи. Страшно нѣщо сѫ заблужденията, въ които хората изпадатъ! Наскоро единъ отъ нашитѣ приятели заболява и става нервенъ, нетърпеливъ, никой не може да му помогне. Това му препорѫчватъ, онова му препорѫчватъ, но той на нищо не вѣрва. Отъ какво заболѣлъ? На врата му излѣзли нѣколко лоши циреи, които не могли да се пробиятъ и му създавали голѣми болки. Препорѫчахъ му единъ методъ, който той веднага приложи. Циреитѣ набраха лесно, пробиха се, и той се успокои. Щомъ нечистата материя излѣзе вънъ отъ човѣка, и неразположението му изчезва. Казвамъ: такава нечиста материя има и въ живота на хората, която непременно трѣбва да се изхвърли навънъ. Всички низки мисли и желания въ човѣка трѣбва да се изхвърлятъ навънъ, и въ него да останатъ само здрави мисли, чувства и желания. Здравитѣ мисли и чувства сѫ положителни числа, положителни величини въ живота на човѣка. Съвременнитѣ хора казватъ, че математиката била положителна наука. Азъ пъкъ добавямъ, че всѣка положителна наука борави съ положителни числа, а всѣко положително число трѣбва да има своя опредѣлена стойность. Питамъ тогава: кои сѫ положителнитѣ числа въ математиката? Математиката започва съ единицата, която означава Богъ. Двойката пъкъ е създала всичко въ свѣта. Тройката представя число на равновесие. Четворката е законъ, който поставя всѣко нѣщо на своето мѣсто. Значи, четворката е число на вѣчната справедливость. За да схванете съотношението, което сѫществува между всички числа, като живи единици, вие трѣбва да имате дълбоко разбиране за живата математика, за която, наистина, може да се каже, че е положителна наука. Въ този смисълъ, човѣкъ разбира ли значението на единицата? Не разбира. Разбралъ ли е поне числото две? И него не е разбралъ. Когато дошълъ до числото две, Богъ замълчалъ, тамъ нищо не е казалъ. Като създалъ свѣта, за първия день Богъ казалъ: „И стана виделина. И видѣ, че бѣше добро. И стана вечерь, и стана утро — день първи.“ За другитѣ дни сѫщо е казалъ, че бѣше добро; за втория день, обаче, Богъ нищо не е казалъ; за него Той не е далъ мнението си. Свещено е числото две. Отъ този день се зараждатъ човѣшкитѣ страдания и недоразумения. Разбирания, миръ може да сѫществуватъ само въ изобилието. Дайте изобилно жито на хората, и всѣкакъвъ споръ между тѣхъ ще изчезне. Отнемете всичкото жито, спорътъ и недоразуменията отново ще се явятъ. Кое е по-хубаво: да спорятъ хората помежду си, но да живѣятъ, отколкото да не спорятъ и да умиратъ? За предпочитане е да спорятъ, но да живѣятъ. За предпочитане е хората да иматъ различни възгледи за живота, но да мислятъ, отколкото всички да кажатъ: „Едно стадо, единъ пастиръ“ — и да престанатъ да мислятъ. Ще дойде день, когато всички хора ще иматъ единъ възгледъ за живота, но тѣ ще събудятъ Божественото съзнание въ себе си. Тогава братъ на брата ще даде пълна свобода и свещено ще зачита неговитѣ мисли и чувства. Всѣки ще изисква отъ другия плодове отъ неговия животъ. Само при това положение може да се говори за разбиране между хората. Всѣки трѣбва да прониква въ сѫщината на нѣщата, а не въ тѣхната външна форма, и отъ тѣхъ да вади свои заключения. Ако гледате на нѣщата само отъ външната страна, вие ще дойдете до редъ криви заключения. Запримѣръ, не може да се нарече немораленъ човѣкъ онзи, който е извършилъ нѣкаква неморална постѫпка. За да дадете своето мнение по въпроса, вие трѣбва да разбирате дълбочинитѣ на Божиитѣ пѫтища. Въ Бога има велики нѣща, смисъла на които вие не разбирате, понеже не сѫ писани въ Свещената книга. Запримѣръ, казано е, че Богъ се гнѣви. Мнозина се спъватъ въ тази мисъль. Тѣ казватъ: Какъ е възможно, Богъ, Който е толкова великъ, да се гнѣви? За да разберете тази мисъль, ще ви поставя предъ следния контрастъ. Понѣкога Богъ се гнѣви на грѣшния, че не е сгрѣшилъ, както трѣбва. Понѣкога Той се гнѣви и на праведния, че не е направилъ доброто, както трѣбва. Тази мисъль, обаче, е толкова твърда, че тя ще послужи за съблазънь на слабитѣ. Това положение сѫществува въ свѣта по силата на неизбѣжния законъ на контраститѣ, на противоположноститѣ. Споредъ този законъ, когато нѣкой върши най-голѣмото добро въ свѣта, сѫщевременно другъ нѣкой върши най-голѣмото зло. Ако първиятъ не върши добро, и вториятъ нѣма да върши зло. Значи, всѣки моментъ въ живота се извършватъ две противоположни, едно на друго, действия, съ еднаква сила и мощь. И Апостолъ Павелъ е казалъ: „Ако грѣхътъ не се увеличи, и доброто нѣма да се увеличи.“ Оттукъ можемъ да извадимъ заключението: дето има ядене, тамъ има и взимания — давания. Дето има взимания — давания, тамъ има и дългове. Хората искатъ всичко да става споредъ тѣхнитѣ разбирания и интереси. Не, въ всичко, което днесъ се върши, ние трѣбва да виждаме Божията Мѫдрость. Щомъ гледаме на нѣщата така, свѣтътъ за насъ ще бѫде Божи свѣтъ. И тогава хората ще разбератъ стиха, въ който е казано, че сегашнитѣ страдания не могатъ да се сравнятъ съ бѫдещата слава. Ще дойде день, когато ония, които днесъ се мразятъ, ще се пригърнатъ и ще си кажатъ единъ на другъ: Братко, прости ме, задето не съмъ се отнасялъ спрѣмо тебе, както трѣбва. Това се дължи на моето голѣмо невежество, въ което съмъ се намиралъ досега. Срещате двама християни, които спорятъ помежду си: единиятъ е православенъ, а другият — евангелистъ. Всѣки отъ тѣхъ иска да докаже, че той е на правата страна. Какво трѣбва да направятъ? Ако всѣки отъ тѣхъ изпълни волята Божия, той е приложилъ Христовото учение въ живота си. Щомъ приложи това учение въ живота си, той не може вече да спори. Не е лошо нѣщо спорътъ, но първо човѣкъ трѣбва да изпълни волята Божия, да бѫде носитель на Любовьта Божия въ живота. Сега, на кратко ще предамъ единъ библейски разказъ, за вѣрностьта на който не отговарямъ. Който го е писалъ, той има думата за него. Всѣки трѣбва да разбере вѫтрешния смисълъ на този разказъ. Единъ евреинъ, на име Товитъ, изпадналъ въ тежко материално положение. Той ималъ да взима пари отъ нѣколко мѣста, но тогава, именно, никой не могълъ да му ги върне. По едно време, дошло му на ума за единъ свой богатъ роднина, на име Рагуилъ, който би могълъ да му помогне, и решилъ да изпрати при него сина си, младо момче, да поиска пари на заемъ. Понеже роднината му живѣлъ далечъ, той не се решавалъ да изпрати сина си самъ, да не му се случи нѣщо лошо по пѫтя, затова му казалъ да намѣри нѣкой свой другарь, който би се съгласилъ да го придружи. Като излѣзълъ на пѫтя, синътъ срещналъ единъ младъ момъкъ, който му харесалъ, затова го спрѣлъ и му казалъ: Азъ имамъ нужда отъ единъ другарь, да ме придружи до единъ нашъ роднина, който живѣе доста далечъ отъ нашия край. Ти не би ли се съгласилъ да дойдешъ съ мене? Този човѣкъ билъ Арахангелъ Михаилъ. Той се съгласилъ да го придружи въ пѫтуването му. Младото момче веднага отишло при баща си, да му съобщи, че си намѣрилъ вече другарь за пѫть. — Нека дойде при мене да го видя. Арахангелъ Михаилъ се представилъ предъ бащата на младото момче, който веднага го запиталъ: Отъ кое колѣно си ти? — Не е важно отъ кое колѣно съмъ. За тебе е важно, че синътъ ти има другарь за пѫтуване. — Добре; колко искашъ за тази услуга? Азъ мога да ти дамъ само една драхма. Питамъ: може ли ангелъ да произлиза отъ еврейско колѣно? Ако единъ ангелъ може да е отъ еврейско колѣно, тогава трѣбва да има ангели отъ българско, отъ френско, отъ английско колѣно и т. н. Както и да е, двамата другари тръгнали на пѫть и стигнали до рѣката Тигъръ, дето спрѣли за малко, защото момчето видѣло, че отъ рѣката излѣзла една голѣма риба, която искала да го погълне, и се уплашило. Ангелътъ уловилъ рибата, разпорилъ я, като далъ на момчето сърцето и черния дробъ и му казалъ да ги запази за себе си. Следъ това той опекълъ рибата, и двамата я изяли. Колко голѣма ще е била тази риба, щомъ двамата заедно сѫ могли да я изядатъ? При това, защо е трѣбвало да се запазятъ сърцето и черниятъ дробъ? Следъ дълго пѫтуване тѣ стигнали при роднината, който ги посрещналъ добре. Той ималъ една красива дъщеря, въ която момчето се влюбило. Обаче, дъщерята била пазена отъ единъ лошъ духъ, тъй щото, който се опитвалъ да влѣзе при нея, той веднага бивалъ поразенъ отъ този духъ. Седемь красиви момци се опитали да влѣзатъ при младата мома, но били поразени отъ духа. Момчето пожелало да влѣзе при дъщерята на роднината си, но не знаелъ, какво да направи, за да се освободи отъ лошия духъ. Тогава ангелътъ му казалъ: Когато пожелаешъ да отидешъ при красивата мома, ще туришъ въ пазвата си сърцето и черния дробъ на рибата. Като те види, духътъ веднага ще се приближи къмъ тебе, но щомъ усѣти, че носишъ въ пазвата си сърцето и черния дробъ на рибата, той веднага ще се изгуби, а ти ще спасишъ живота си, като сѫщевременно постигнешъ желанието си, да видишъ красивата дъщеря на Рагуила. Често и въ съвременнитѣ хора се явява силно желание да постигнатъ нѣщо, било богатство, слава, щастие и т. н. Въ този случай, богатството, напримѣръ, представя красивата мома, която се пази отъ единъ лошъ духъ. Питамъ: тия хора носятъ ли въ пазвата си сърцето и черния дробъ на чудотворната риба, съ които могатъ да се освободятъ отъ лошия духъ? Рибата се взима за символъ на нѣщо. Астрологически, рибата е свързана съ периода на „Водолѣй.“ Той е най-мистичниятъ вѣкъ, който изразява завършване на единъ цикълъ. Отъ нѣколко години насамъ, ние сме навлѣзли вече въ областьта на Водолѣй, въ която всички снѣгове и ледове сѫ започнали да се топятъ. Много противоречия ще се явятъ презъ това време, но едно ще се постигне — чистота. Главното качество на Водолѣй е чистотата. Който е попадналъ въ тази область, той непременно трѣбва да се пречисти. Чистотата пъкъ е свързана съ водата, чрезъ която новиятъ животъ ще дойде. Питамъ: защо Арахангелъ Михаилъ е трѣбвало да придружава младото момче? Защото между тѣхъ е имало нѣкаква връзка. За тази връзка, именно, ангелътъ слѣзълъ отъ небето, да пази младия момъкъ въ пѫтя му. Кой човѣкъ въ свѣта не е билъ придружаванъ отъ този ангелъ? Когато хората се влюбватъ, този ангелъ всѣкога ги придружава. Първата ви любовь не е нищо друго, освенъ посещение отъ единъ ангелъ, който ще ви заведе при Сара, да се влюбите. И Аврамъ имаше една Сара, която не раждаше. Затова Богъ изпрати при Аврама единъ ангелъ да му каже, че Сара ще роди синъ. Сара чу това, но не повѣрва и се засмѣ. Тя имаше критически умъ и помисли, че ангелътъ се шегува съ нея. Ангелътъ я запита: Защо се смѣешъ? — Не се смѣя, но размишлявамъ. Въ сѫщность, тя се скри задъ вратата и се засмѣ, защото не повѣрва въ думитѣ на ангела. Значи, когато Богъ се приближава къмъ човѣка, той всѣкога е доволенъ; на неговото лице се изразява пълно изобилие. А който иска да се запази отъ лошия духъ, той трѣбва да извади отъ пазвата си сърцето на рибата — най-благородниятъ удъ въ организъма на всѣко живо сѫщество, и черния дробь — низшиятъ удъ, и да ги принесе на кадилницата на Божия олтаръ — даръ на Бога. Тази жертва подразбира отричане отъ злото. Когато Христосъ казва, че трѣбва да се отречемъ отъ себе си, мнозина разбиратъ само външната страна на въпроса. Такова самоотричане не представя никаква наука. Да се самоотречемъ, това подразбира да посѣемъ своя животъ въ земята, за да израсте, да цъвне, да даде плодъ и този плодъ да узрѣе. Казвате: Не трѣбва да грѣшимъ! — Това не е наука. Това е било задача на миналото. Сегашниятъ вѣкъ изисква отъ човѣка всѣки день да знае, какво да прави. За тази цель се изисква нова, положителна наука. Като срещнете нѣкой свой приятель, какъ трѣбва, споредъ новата наука, да го поздравите и да го погледнете? Коя е първата дума, която трѣбва да му кажете? Споредъ сегашната наука, обаче, като срещнете единъ човѣкъ, ще го погледнете съ недовѣрие, ще го измѣрите отъ главата до петитѣ. Не, срещнете ли приятеля си, вие ще погледнете съ пълна вѣра къмъ него, като къмъ душа, и ще му докажете, че вие сте ликвидирали съ стария животъ, съ живота на дребнавоститѣ. Всичко това ще направите заради Бога, заради Божественото въ себе си. Тази е истинската наука, която не се налага отвънъ, но иде сама по себе си, отвѫтре. Когато нѣщата се налагатъ отвънъ, това е морализиране, насилие. Човѣкъ самъ трѣбва да чувствува, каква е волята Божия и да е готовъ самъ да я изпълни. Богъ, въ никой случай, не критикува хората, но само поглежда, отъ време на време, какво правятъ и казва; Вървете напредъ! Вървете къмъ свѣтлината! И когато Му се оплаквате, Той казва; „Повече Любовь, повече Мѫдрость, повече Истина.“ „Ядоха и наситиха се.“ Питамъ; какъ мислите, само едно угощение, само единъ обѣдъ ли е далъ Христосъ на хората? Това угощение е било дадено на Божията трапеза съ любовь. Едно трѣбва да знаете: когато Божията трапеза се сложи, тя никога вече не се вдига. Тя не е като човѣшката трапеза, която се слага, докато хората се нахранятъ, и следъ половинъ или единъ часъ се вдига. Въ това, именно, седи разликата между Божията и човѣшката трапеза. Трапезата, която Христосъ е сложилъ преди две хиляди години, и досега още не се е вдигнала. Вие били ли сте на тази трапеза? Който е присѫтствувалъ на тази трапеза, нека си спомни, на кое мѣсто е седѣлъ. Красива е тази трапеза! Нѣма по-велико нѣщо отъ това, човѣкъ да седи на такава трапеза! Съвременниятъ човѣкъ така разглежда живота си, като че за пръвъ пѫть е дошълъ на земята. Вие трѣбва да разглеждате сегашния си животъ като продължение на редъ минали животи; вие трѣбва да съзнавате, че нѣкога сте излѣзли отъ Бога, както е съзнавалъ това и Христосъ, и че ще се върнете нѣкога при Него, като при вашъ Отецъ. Може да сте забравили, защо сте дошли на земята — това не е грѣхъ. Важно е да си припомните, защо сте слѣзли на земята. Усилията на съвременната култура, на науката, на религията, се заключаватъ, именно, въ това, да научатъ хората да вѣрватъ въ Бога, като въ свой Баща. Не е достатъчно само да вѣрватъ въ Бога, но тѣ трѣбва да Го любятъ, да изпълняватъ Неговата воля. Който дойде до това положение, той живѣе въ закона на цѣлото, дето никакъвъ грѣхъ не сѫществува. Щомъ човѣкъ мине презъ всички страдания и изпитания въ живота, той възлюбва Бога и живѣе въ Него. При това положение, човѣкъ трѣбва да познава себе си, да знае, доколко е далъ възможность на Божията Любовь да се прояви въ него. Щомъ възлюбите Бога, всички мѫчнотии и страдания ще изчезнатъ, т. е. тѣ нѣма напълно да изчезнатъ, но вие ще имате сила въ себе си да ги преодолявате. Нѣма по-голѣмо благо въ живота на човѣка отъ това, да бѫде въ връзка съ Бога! Такъвъ човѣкъ всѣкога ще бѫде доволенъ. Защо? Защото, ако единъ го обере, другъ ще му даде нѣщо; ако единъ го рани, другъ ще го лѣкува; ако единъ вземе хлѣба му, другъ ще му донесе прѣсенъ, по-вкусенъ отъ първия. Отсега нататъкъ идатъ вашитѣ приятели! — Отде ще дойдатъ? — Отъ невидимия свѣтъ. — Какъ ще дойдатъ? — Или на конь възседнали, или на файтонъ, или на автомобилъ, или съ аеропланъ — тѣ разполагатъ съ хиляди начини за съобщение съ хората. Ваши приятели азъ наричамъ „живитѣ хора на земята,“ които ви обичатъ. Тѣ ще спратъ предъ кѫщата ви, ще слѣзатъ отъ автомобила си, а вие, по цвѣта на автомобила, ще познаете, кой е вашиятъ приятель. „Ядоха и наситиха се.“ Кога може човѣкъ да се насити? Когато отиде при своя приятель, когото обича. И като излѣзе оттамъ, ще каже: Днесъ е най-паметниятъ день въ живота ми. Човѣкъ трѣбва да бѫде ученъ, силенъ, любещъ, но той трѣбва да проявява тази любовь, това знание, тази сила навсѣкѫде. Най-красивиятъ моментъ въ живота на човѣка е, когато двама души се срещнатъ при следното положение: единиятъ отъ тѣхъ живѣе дълго време на земята, а другиятъ сега слиза отъ небето. Тази среща остава паметна за цѣлъ животъ. Това означава стиха: „Дето сѫ двама или трима, събрани въ мое име, тамъ съмъ азъ посрѣдъ тѣхъ.“ Душата на човѣка е единиятъ, духътъ — вториятъ, а самиятъ човѣкъ — третиятъ. Числото три представя проява на сѫщинския духъ, на сѫщинската душа и на сѫщинския умъ въ човѣка. Умътъ опредѣля човѣка на физическия свѣтъ, и затова казваме: Който мисли, той е човѣкъ; който не мисли, не е човѣкъ. Добре е човѣкъ да е роденъ въ зодията на Водолѣй. Мнозина сѫ родени въ тази зодия, но не живѣятъ по нейнитѣ закони. Знакътъ на Водолѣй опредѣля висшата мистичность въ човѣка. Нѣкои се хвалятъ, че сѫ родени подъ знака на Водолѣй. Тѣ мязатъ на ония хора, за които се употрѣбява поговорката: „Дай ме, мамо, надалечъ, да мога да се хваля.“ Въ тази поговорка се крие една велика истина, но който не я разбира, той ще я вземе въ букваленъ смисълъ и ще извади криво заключение. Мисъльта, която се крие въ тази поговорка, е следната: човѣкъ може да се хвали само, когато отиде надалечъ, т. е. когато слѣзе отъ небето на земята. И наистина, когато човѣкъ слѣзе на земята, при голѣмитѣ мѫчнотии и страдания, той може да се хвали съ онова, което е разрешилъ, което е свършилъ при тѣзи условия. Когато човѣкъ се върне на небето, невидимиятъ свѣтъ разглежда, какво е работилъ на земята. Това, което повдигна Христа въ очитѣ на невидимия свѣтъ, е работата, която Той свърши на земята съ голѣмо смирение. Невидимиятъ свѣтъ се радва не само при такива случаи, но и когато грѣшникътъ се обърне къмъ Бога. Христосъ казва: „Когато грѣшникътъ се обърне къмъ Бога, или когато сърцето на нѣкой човѣкъ се докосне до Божията Любовь, а умътъ му — до Божията Мѫдрость и свѣтлина, небивала радость настава на небето.“ Казвате: Кой човѣкъ може да се докосне до Божията Любовь? Който веднъжъ само е хапналъ отъ обѣда, даденъ отъ Христа, той е опиталъ вече Божията Любовь, свързалъ се е съ нея. Затова Христосъ казва за себе си: „Азъ съмъ живиятъ хлѣбъ.“ Споредъ мене, седемьтѣ хлѣба, съ които Христосъ е нахранилъ четирихиляденъ народъ, не сѫ печени на земята, защото тѣ сѫ имали особено свойство — да се увеличаватъ. Това означава: колкото малко да е Божественото благо, което човѣкъ приема въ себе си, то има свойството да внася въ човѣка вѫтрешно доволство. Сега, азъ желая не само да ви срещне Христосъ, но и да бѫдете поканени отъ Него на обѣдъ. Когато Христосъ дойде втори пѫть на земята, Той нѣма да казва, че Му е жаль за народа, да не остане гладенъ, нито ще ги разпръсне по домоветѣ имъ, но ще ги заведе по мѣстата, които имъ е приготвилъ. Тогава хората не бѣха готови за тия мѣста, но сега вече сѫ готови. За тия мѣста, именно, Христосъ казвалъ: „Отивамъ да ви приготвя жилища. Дето съмъ азъ, тамъ ще бѫдете и вие.“ Казвате: Де е това мѣсто? — Ако сте поканени на обѣдъ въ дома на нѣкой вашъ братъ, той ще ви каже улицата и номера на кѫщата си, да го намѣрите. Обаче, ако сте поканени въ Божествения градъ на угощение, нѣма защо да ви казватъ улицата и номера на мѣстото, дето трѣбва да отидете. Щомъ отидете на това угощение, вие нѣма да се връщате вече въ старитѣ си кѫщи, но ще отидете въ новитѣ си мѣста, въ новитѣ си жилища, приготвени отъ Христа. Христосъ ще ви каже: „Оставете мъртвитѣ да погребватъ мъртвитѣ, а вие елате съ мене, да бѫдете носители на новата свѣтлина.“ Казвамъ: сегашнитѣ условия изискватъ хора съ силна вѣра, съ силна любовь, безъ никакво колебание и съмнение. Вие ще имате мѫчнотии, но сами трѣбва да ги разтопите, да се освободите отъ тѣхъ. Вие сами създадохте мѫчнотиитѣ си, сами ще се освободите. Ако Богъ ви е създалъ нѣкакви мѫчнотии, Той самъ ще ви освободи отъ тѣхъ. Има мѫчнотии естествени, необходими, които сѫ въ пѫтя на вашето развитие. Има мѫчнотии ненужни, които вие сами сте си създали. Азъ говоря за последнитѣ, а не за ония, които сѫ отъ Бога дадени, и които представятъ за васъ велико благословение. Отъ Божествено гледище, т. е. отъ гледището на новата философия, всички противоречия въ живота ви сѫ на мѣсто. Защо? Защото всѣко противоречие, всѣка неприятность допринася нѣщо за вашата душа. По какво се отличава човѣкъ? — По своя умъ. По какво се отличава писательтъ? — По красотата на своя стилъ. По какво се отличава музикантътъ?— По чистотата и вѣрностьта на своя тонъ. По какво се отличава пѣвецътъ? — По мекотата и чистотата на своя гласъ. По какво се отличава благодетелниятъ човѣкъ? — По издържливостьта, по неуморностьта си. Като се върне дома си, отъ усилената работа презъ деня, той не се оплаква, че е уморенъ. Работата му го обновява, а не го уморява. Ако нѣкой се оплаква, че е уморенъ отъ работа, това показва, че неговитѣ добродетели не сѫ на мѣстото си. Когато нѣкой работи и умътъ му се уморява, тази работа не е на мѣстото си. Когато нѣкой говори и гърлото му пресъхва, това говорене не е на мѣстото си. На много отъ съвременнитѣ оратори гърлото пресъхва при говорене, затова тѣ пиятъ вода, да го понамокрятъ. Жива вода трѣбва на тия оратори! Ако пъкъ искатъ да не пресъхва гърлото имъ, нека изпиятъ нѣколко чаши гореща вода, преди да сѫ почнали да говорятъ. И тъй, като извършите едно добро дѣло и се върнете дома си, вие трѣбва да усѣщате въ себе си прииждане на енергия. Следъ това, ако разкажете на приятеля си, какво сте работили презъ деня, той трѣбва да остане доволенъ отъ васъ. Ако му кажете, че днесъ сте раздали десеть хиляди лева, той трѣбва да удобри работата ви, но сѫщевременно да ви пожелае, утре да дадете повече. Като увеличавате всѣки день по малко, и той ще се радва, и вие ще се радвате. Уплашите ли се отъ постоянното даване, то е все едно да се страхувате, какво ще стане съ единъ изворъ, или съ една чешма, които непрекѫснато даватъ отъ своята вода. Не се страхувайте за извора! Докато той извира, нѣма опасность водата му да се свърши. Всѣки човѣкъ, който живѣе по Бога, е сѫщо такъвъ изворъ. Докато този изворъ е свързанъ съ Бога, водата му никога нѣма да престане. Щомъ се усъмни въ Бога, водата му веднага ще престане, Божествениятъ законъ подразбира непрестанно даване. Ако днесъ дадешъ 10, утре ще дадешъ 20, после — 30, 40, 50, 60. . . 1000 и т. н. — Ами толкова милиони сѫ дадени на бедни, на страдащи! — А колко милиарди се изхарчиха въ всемирната война? Колко хора убиха, осакатиха и разориха въ тази война? Който иска да изпълни волята Божия, той не трѣбва да бѫде скържавъ. Щомъ е за Бога, и сто пѫти повече ще дадемъ, отколкото досега сме дали. Жертвитѣ, които се дадоха въ войната, оправдаха ли се? А всѣка жертва води човѣка къмъ Царството Божие. Ако всички хора се обединятъ въ живата Христова вѣра, Царството Божие ще дойде въ единъ день. Защо съвременнитѣ религиозни хора не могатъ още да постигнатъ Царството Божие? Защото тѣ не се интересуватъ толкова отъ въпроса, кога и какъ ще дойде Царството Божие на земята, колкото отъ въпроса, кой ще бѫде пръвъ въ това Царство. Христосъ разреши този въпросъ съ следнитѣ думи къмъ своитѣ ученици: „Ако не станете като малкитѣ деца, нѣма да влѣзете въ Царството Божие. Който иска да бѫде пръвъ, той трѣбва да остане последенъ.“ Умниятъ всѣкога заема последно мѣсто, но никога не остава на това мѣсто. „Ядоха и наситиха се.“ Защо се наситиха? Защото бѣха съ Христа. Споредъ мене, Христосъ е изпълнительтъ на Великия Божи Законъ — на Любовьта Божия, въ която всички души съставятъ едно цѣло. Отъ гледището на тази Любовь, свѣтътъ представя великъ организъмъ, въ който Богъ живѣе и работи. Тукъ ще видите отношенията на Бога къмъ хората. Ако мразите нѣкого и мислите злото му, тукъ ще видите, че Богъ обича и този човѣкъ, като всички други. Тогава само ще разберете, че вашата умраза не допринася нищо, освенъ това, че противодействувате на Великото, а съ това заедно и на себе си. По този начинъ вие сами ще си попрѣчите да влѣзете въ Царството Божие. Много хора искатъ да влѣзатъ въ Царството Божие по външенъ, т. е. по човѣшки пѫть. Не, който иска да влѣзе въ Царството Божие, той външно, по човѣшки, ще бѫде отстѫпчивъ, а вѫтрешно, по Божествено, ще бѫде настойчивъ. Нѣкои вървятъ точно по обратния пѫть: по Божествено сѫ отстѫпчиви, а по човѣшки — настойчиви. Това не е никакъвъ моралъ. Ти ще бѫдешъ по човѣшки отстѫпчивъ, като заекъ. Достатъчно е да се тропне нѣкѫде, и заекътъ е готовъ да бѣга, да отстѫпва. Нѣма по-отстѫпчиво животно въ свѣта отъ заека. Като дойде нѣкой до него, той веднага отстѫпва, бѣга, никому не се противи. Казвате: Нали човѣкъ трѣбва да има свобода? Истинската свобода на човѣка седи въ неговата отстѫпчивость. И вълкътъ, и лъвътъ, и мечката, както и всички останали животни, трѣбва да бѫдатъ отстѫпчиви. Какъвъ е резултатътъ, когато животнитѣ не отстѫпватъ? Тѣ плащатъ съ живота си. Нима мечката, която не отстѫпва, не плаща съ живота си? Нима вълкътъ, който не отстѫпва, не плаща съ живота си? Нима кобрата, която не отстѫпва, не плаща съ живота си? Всички животни, които не отстѫпватъ, плащатъ съ живота си, на общо основание. И следъ всичко това хората казватъ: Човѣкъ не трѣбва да отстѫпва! Не, човѣкъ трѣбва да отстѫпва, и то тъй, както свѣтлината отстѫпва. Когато пердетата на прозорцитѣ сѫ спуснати, свѣтлината отстѫпва, не влиза въ стаитѣ, но щомъ пердетата се дигнатъ и прозорцитѣ отворятъ, свѣтлината веднага настѫпва, т. е. влиза въ стаитѣ. Щомъ затворятъ прозорцитѣ, свѣтлината пакъ отстѫпва; обаче, намѣри ли най-малката дупчица нѣкѫде, тя веднага настѫпва. Божественото учение, или учението на Любовьта седи, именно, въ това, да влизашъ и презъ най-малката дупчица и да освѣтявашъ всичко около себе си. То не чака да му отворятъ голѣма дупка, че тогава да влѣзе. Забележете, когато видятъ първия слънчевъ лѫчъ, хората веднага отварятъ една малка дупчица, да влѣзе този лѫчъ. После, постепенно отварятъ все по-голѣма и по-голѣма дупка, докато отворятъ всички прозорци, да навлѣзе свѣтлината съ всичката си сила. Първиятъ лѫчъ показва, че хиляди и милиони лъчи още чакатъ да влѣзатъ — всѣки на свой редъ. И ние сега казваме: Отворете прозорцитѣ си! Отговаряте: Не, прозорцитѣ трѣбва да бѫдатъ затворени, болниятъ да не се простуди. И действително, отъ обичь къмъ болния, вие затваряте херметически и вратата, и прозорцитѣ, да не би да се простуди, но съ това го задушавате. Оставяйте поне горнитѣ прозорци отворени, да влиза повече чистъ въздухъ. Въ прочетената глава Христосъ дава начини, методи, всѣки да прави малки опити, да познае Бога. Въ Писанието е казано: „Опитайте ме и вижте, че съмъ благъ!“ Вие трѣбва да направите нѣколко опити по новия начинъ, да опитате Бога, да Го познаете, докато Той бѫде доволенъ отъ васъ, и вие започнете да Му служите по вѫтрешното ръководство, което имате въ себе си. Подъ „вѫтрешно ръководство“ се разбира онова ръководство, което Богъ е опредѣлилъ за всѣка душа, още отъ началото на нейния животъ. Нѣкой иска да възприема направо отъ Бога. Не е въпросътъ, отъ кого човѣкъ ще приема; важно е, всичко, което той приема, да излиза отъ Бога. Ако нѣкой човѣкъ ми донесе единъ листъ отъ научна книга, за мене е важенъ листътъ, а не това, кой го е донесълъ. Този листъ може да е донесенъ отъ нѣкое малко дете, или отъ нѣкой философъ, или отъ нѣкоя красива мома. Ако отъ този листъ азъ придобия нѣщо добро за себе си, той е важенъ за мене, а не онзи, който го носи. Следователно, въ всички случаи, важно е съдържанието на донесеното. Когато се прочете единъ листъ отъ Божествената книга, трѣбва да се разбере написаното въ този листъ, както и неговото вѫтрешно съдържание. Християнитѣ препорѫчватъ да се чете Библията и Евангелието. Мнозина четатъ, но не ги разбиратъ. Защо? Защото нѣматъ нужната свѣтлина. Какво е нужно тогава? Който чете Свещената книга, той трѣбва да се свърже съ единъ ангелъ, който да му поможе, да внесе повече свѣтлина въ ума му. Този ангелъ носи въ себе си коментариитѣ на Свещената книга и дава обяснения на четеца. Като четете тази книга съ новитѣ коментарии, всичкиятъ шлакъ, всичката сгория отъ нея отпада, и вие я виждате въ истинската ѝ красота. При тази нова свѣтлина на ума, художникътъ започва да рисува вѣрни картини; поетътъ започва да пише идейни стихове; майката започва да отглежда децата си съ истинска любовь и самопожертвувателность и т. н. Когато ангелъ слиза отъ небето да ви помага, обърканитѣ ви работи се изправятъ, правитѣ работи вървятъ напредъ, и вие отивате отъ успѣхъ въ успѣхъ, отъ слава въ слава. Христосъ казва: „Азъ изпратихъ Духа си.“ Този Духъ не е въ единствено число, но въ множествено. Той е колективенъ Духъ. Казано е: „Азъ ще изпратя при васъ всички напреднали братя, които ви мислятъ доброто, които ви обичатъ и сѫ готови да ви посочатъ пѫтя, който азъ съмъ имъ показалъ.“ Тѣзи братя сѫ ангели, които седятъ по-високо отъ васъ, но сѫ готови да слѣзатъ на земята да ви помагатъ. Защо? Защото ви обичатъ. Вие имате връзка съ тѣзи ангели, и затова тѣ сѫ готови да ви помагатъ. Че вие досега не сте живѣли, тухли само сте правили. Колко камшици, колко страдания, колко мѫчнотии, колко неволи сте прекарали, но сѫщественото не сте направили! Колко църкви сте имали, но всички сте съборили! Колко вѣрвания сте имали, на които сте измѣнили! Колко съмнения въ Бога сте изживѣли, докато най-после сте дошли до новото вѣрую, което не се събаря, до вѣчната Любовь, съ която сте познали Бога. Какво ще каже онзи професоръ съ своитѣ противоречия и съмнения, като дойде до Великия Изворъ на живота и пие отъ Неговата вода? Той ще се обнови, ще въздъхне спокойно и ще каже: Сега вече вѣрвамъ. Защо? Защото той бѣше жаденъ и уталожи жаждата си; той бѣше гладенъ и се насити; той търсѣше красотата и я намѣри. Следъ това трѣбва ли да го питате, доволенъ ли е? Като дойде при насъ, ние ще му предложимъ да си почине; като си почине, ще му дадемъ отъ нашата храна, отъ водата на нашия изворъ, безъ да му говоримъ нѣщо за миналото. Като си отпочине и нахрани, той ще въздъхне облекченъ и ще каже: Разбрахъ вече смисъла на живота. Сега, като казвамъ на всички, че трѣбва да отидете при Великия Изворъ на живота, това не значи, че нѣмате животъ въ себе си. Вие имате отъ този животъ въ себе си, но семето на този животъ трѣбва да се посади въ земята, да му се дадатъ условия да расте. То се нуждае отъ свѣтлина, топлина и влага. Съ други думи казано: знанието, любовьта и силата сѫ условията, при които това семе може да израсте. Кога се радва човѣкъ? Човѣкъ се радва, когато придобива знание, любовь и сила; той се радва, когато погледне на своитѣ родители, на своитѣ приятели, на своитѣ господари и слуги, на всички хора, съ които е въ връзка. Като погледне на небето, осѣяно съ безброй звезди, той пакъ се радва. И най-после, като си помисли само за онзи животъ, въ който вижда, не само една, но 12 отворени врати за Царството Божие, той пакъ се радва. За кого сѫ отворени тѣзи врати? — За гладнитѣ, а не за ситите. Защото казано е: „Ядоха и наситиха се.“ Кои? — Гладнитѣ. Това, съ което сме се наситили, е за наше благо, а онова, което остава, трѣбва да се раздаде по най-разуменъ начинъ на онѣзи, които нѣматъ. Казвамъ: сега е най-доброто време за работа. Желая всички да се родите въ Водолѣй, да сте носители на вода! Една баба отъ Варна, наша позната, разправяше единъ свой сънъ. Тя често се молила на Бога, да вземе душата ѝ, защото ѝ дотегналъ тежкиятъ животъ на земята. Една вечерь сънувала, че заминала за онзи свѣтъ и се намѣрила предъ една голѣма маса, около която били наредени 24 старци. Тѣ преглеждали нѣщо въ една голѣма книга. Тя се приближила къмъ тѣхъ. Единъ отъ тия старци я запиталъ: Бабо, какво търсишъ тукъ? Искашъ ли нѣщо? — Е, синко, дойдохъ между васъ да поживѣя малко по-спокойно, дотегна ми вече животътъ на земята, съ своитѣ теглила и страдания. — Знаешъ ли да четешъ? — Не зная, синко. — Щомъ не знаешъ, вода ще носишъ. Това подразбира, че човѣкъ трѣбва да се роди въ Водолѣй, въ великото знание на миналото. Обаче, не е достатъчно само да се роди човѣкъ въ Водолѣй, но той трѣбва да съзнава това, да работи върху себе си, да работи за своитѣ ближни и да изпълнява волята Божия. Сега сме въ края на вѣка. Ако човѣкъ днесъ не изпълни волята Божия, другъ пѫть нѣма да има тѣзи добри условия. Сегашнитѣ условия сѫ най-благоприятни за работа. Никога досега въ християнската епоха не сѫ наставали по-добри времена отъ сегашнитѣ. Сега, желая ви да бѫдете носители на вода! Нѣма по-голѣмо благо за човѣка отъ това, да носи вода! Който даде една чаша вода нѣкому въ името Божие, и неговото име ще бѫде написано въ Божествената книга. Да се роди човѣкъ въ Водолѣй, това значи да даде по една чаша вода на жаднитѣ, за да направи съ тѣхъ вѫтрешна връзка. Ако Божията Любовь, Мѫдрость и Истина не проникнатъ въ сърцата, умоветѣ и волята на хората, тѣ сами ще станатъ причина да не влѣзатъ въ Царството Божие. „Ядоха и наситиха се; и дигнаха остатки отъ укрухи седемь кошници.“ Сега всички имате покана за едно велико угощение, за което трѣбва да облѣчете най-хубавитѣ си дрехи. Да се облѣчете съ най-хубавитѣ си дрехи, това подразбира, да се премѣните съ най-хубавитѣ си мисли и чувства, съ всичко възвишено и благородно, което живѣе въ душата ви, и така да отидете на угощението. Въ каквото положение и да сте, вие трѣбва да имате съзнание, че сте царски синове, отъ нищо да се не срамувате. Докато човѣкъ работи, той е облѣченъ въ прости, въ работнически дрехи; щомъ се върне отъ работа, ще се измие, ще се преоблѣче, и тъй премѣненъ, въ новитѣ, въ хубавитѣ си дрехи, ще се яви предъ Баща си, да вземе участие въ великото угощение. Съвременнитѣ хора иматъ редъ противоречия, и като не могатъ да ги разрешатъ, оплакватъ се отъ живота, недоволни сѫ отъ него. Казвамъ: достатъчно е да помислите за любовьта на вашия баща и на вашата майка, за любовьта на вашия братъ и на вашата сестра, за да изчезнатъ всички противоречия и страдания въ живота ви, а вие да се развеселите, че сте имали привилегията да бѫдете поканени на този обѣдъ. Вие ще се зарадвате, че Богъ ви е удостоилъ съ вниманието и любовьта Си, да ви направи сънаследници, да ви въведе въ Царството Божие. Идатъ вече Божиитѣ блага! Досега хората не сѫ имали такива благоприятни условия, каквито днесъ иматъ. И тъй, желая сърцата ви да се изпълнятъ съ Божията Любовь, а умоветѣ ви — съ Божията Мѫдрость и свѣтлина. Пожелавамъ ви вашитѣ напреднали братя да ви заведатъ при роднината ви Рагуилъ, да получите наследството, което Богъ ви е оставилъ. 13. Беседа отъ Учителя, държана на 4 декември, 1927 г. София. — Изгрѣвъ.
  25. От томчето "Ни мъж, ни жена" Сила и живот, X серия, т.2,(1927-1928), Издание 1933 г., София Книгата за теглене на PDF Съдържание Ще оздравѣе момчето ми. „Но речи само речь, и ще оздравѣе момчето ми.“ Матея 8:8. Между многото процеси, които ставатъ въ живота, извършва се и единъ особенъ процесъ, нареченъ „растене.“ Едно отъ първичнитѣ качества на живота е разширението. Дето нѣма разширение, тамъ нѣма и животъ. Въ временния животъ разширението е времененъ процесъ, а въ вѣчния животъ е вѣченъ процесъ. Често слушате нѣкой да казва: Тѣсно ми е на сърцето; широчина, просторъ искамъ! И действително, развитието, растенето седи въ разширението. Значи, развитието на човѣка има отношение къмъ разширението. Разширението пъкъ изисква специални условия. Думата развитие не е толкова съдържателна, колкото е съдържателна думата еволюция. Подъ „еволюция“ подразбираме изминаването на дълъгъ пѫть, на права линия. Движението по права линия подразбира растене. Ето защо, ако нѣкой схваща живота въ простъ смисълъ, само като продължение на нѣщо, че трѣбва да се живѣе, въ такъвъ животъ нѣма никакво растене. Този животъ е механически, той представя една дълга, права линия, безъ никакъвъ растежъ. А човѣкъ трѣбва да расте! Когато дойде процеса на растенето, мнозина се спъватъ. Въ миналото, както и въ днешнитѣ времена, учени и прости, като разглеждатъ въпроса, трѣбва ли човѣкъ да вѣрва въ Бога, най-после казватъ: Да вѣрвашъ въ Бога, значи да спре въ тебе всѣкакво растене. Питамъ кога се радва майката? Когато детето ѝ расте. Майката не може да се радва, ако детето се сбабичаса въ рѫцетѣ ѝ и престане да расте. Значи, ако майката се радва, когато детето ѝ расте, колко повече може да се каже сѫщото за Бога! Ако въ рѫцетѣ на майката детето расте, колко повече човѣкъ ще расте въ Божиитѣ рѫце! На това основание, мнозина се стремятъ къмъ малки идеи, а не къмъ голѣми, защото знаятъ, че малкитѣ идеи растатъ и се развиватъ. Следователно, ако малката идея не расте и не се развива, като малкото дете, никой не би я търсилъ. Първиятъ день майката се радва на детето си, вториятъ день — сѫщо, но ако въ продължение на една година детето не расте, майката ще почне да се смущава, ще се интересува, защо детето ѝ не расте. По сѫщия начинъ, и съвременнитѣ хора се смущаватъ, като гледатъ на свѣта. Тѣ следятъ, дали свѣтътъ еволюира, дали обществата се подобряватъ въ морално отношение, и ако не намѣрятъ нѣкакво подобрение, тѣ започватъ да се безпокоятъ. Споредъ мене, нѣма защо хората да се смущаватъ. Ако е въпросъ за морала на обществото, трѣбва да се знае, че моралътъ има отношение къмъ растенето. Това, което е моралъ за едного, не е моралъ за другиго. Това, което млѣкопитаещитѣ не могатъ да направятъ, птицитѣ могатъ да направятъ. Запримѣръ, ако единъ слонъ тръгне отъ Турция, мине презъ Сърбия и стигне до България, ще го оставятъ ли българитѣ свободно да се разхожда изъ тѣхната страна? За да може слонътъ свободно да се движи изъ България, иска се особено разрешение. Ако нѣма такова разрешение, ще го хванатъ и ще го поставятъ или въ нѣкоя менажерия, или въ зоологическата градина въ София. Обаче, това, което слонътъ не може да направи, щъркелътъ, или друга нѣкоя птица, свободно може да направи. Щъркелътъ, безъ ничие разрешение, каца отъ дърво на дърво, отъ куминъ на куминъ и прави гнѣздото си, дето иска. Сѫщото положение важи и за хората: ако сте слонове, ще искате разрешение, паспорти, да минавате свободно отъ една държава въ друга; ако сте птици, никакво разрешение не ви е нужно, ще хвърчите свободно изъ въздуха, безъ паспортъ, безъ разрешение отъ когото и да е. Въ това отношение, свѣтскиятъ човѣкъ е слонъ, а духовниятъ — птица. Това, което измѫчва свѣтскиятъ човѣкъ, ни най-малко не измѫчва, не ограничава духовния. Следователно, животътъ на птицитѣ е по-добре уреденъ отъ този на млѣкопитаещитѣ. Възъ основа на това, вадя следното заключение: животътъ на онѣзи, които растатъ, е по-добре нареденъ отъ живота на онѣзи, които не растатъ. Само онзи човѣкъ расте и се развива, въ който умътъ постоянно работи. Здравето, богатството, щастието, честьта и славата на човѣка зависятъ изключително отъ неговия умъ. Чрезъ своя умъ той ще се домогне до вѫтрешната, до положителната наука на живота, която ще подобри условията му, ще му създаде сносенъ животъ. Сега, като казвамъ, че всичко зависи отъ ума, разбирамъ, че всичко зависи отъ възможноститѣ, които Първичната Причина е вложила въ нашия умъ. По-право, възможноститѣ на нашето растене и развитие сѫ вложени въ нашата душа и въ нашия духъ, а се изявяватъ навънъ чрезъ нашия умъ и чрезъ нашето сърце. Забелѣзано е, че колкото нѣкои животни сѫ по-умни, по-интелигентни, толкова по-добре живѣятъ. И обратно: колкото по-слаба интелигентность проявяватъ нѣкои животни, толкова по-зле прекарватъ на земята. Сѫщото може да се каже и за хората. Обаче, разумностьта, както и интелигентностьта сѫ отъ различни степени: нѣкои хора проявяватъ своята разумность само за даденъ случай; други — за единъ-два деня, или за една-две години, а трети — за цѣлъ животъ. Последнитѣ предвиждатъ нѣщата отдалечъ. Неразумнитѣ хора оставатъ нѣщата да се развиватъ сами по себе си и казватъ: Днешниятъ день трѣбва да се използува, да се изживѣе съ всичко, каквото носи въ себе си, а за утрешния день нѣма какво да се мисли. Ако днесъ съмъ здравъ, и утре ще бѫда здравъ; ако днесъ съмъ богатъ, и утре ще бѫда богатъ. — Вѣрно е това, но при известни условия, а именно: ако днесъ си живѣлъ правилно, и утре ще имашъ възможность да живѣешъ така. Но ако днесъ си нарушилъ нѣкои закони на разумната природа, утре по никой начинъ нѣма да имашъ сѫщитѣ условия. Отговори стотникътъ и рече Му: „Речи само речь, и ще оздравѣе момчето ми.“ Този стотникъ се отличавалъ съ голѣма вѣра, а при това билъ римлянинъ, а не евреинъ. Той се обръща къмъ Христа съ думитѣ: „Не съмъ достоенъ да влѣзешъ подъ стрѣхата ми.“ Тѣзи думи говорятъ за тогавашнитѣ отношения между хората. Той продължава по-нататъкъ: „Ето, и азъ съмъ човѣкъ, подчиненъ на власть, имамъ и подчинени на себе си войни и казвамъ на тогози: Иди! — и отхожда. И на оногози: Дойди! — и дохожда. И на слугата си: Стори това! — и струва го. Така и на Тебе се подчиняватъ природнитѣ закони. Кажи само речь, и ще оздравѣе момчето ми.“ И като чу Исусъ, почуди се и рече на ония, които идѣха следъ Него: „Истина ви казвамъ, нито въ Израиля не съмъ намѣрилъ толкова вѣра.“ Детето на този стотникъ бѣше онзи слонъ, когото държавата хваща и не му позволява да мине презъ нейна територия. Та, когато нѣкой човѣкъ заболѣе, ние казваме, че той минава презъ чужда държава. Този законъ е вѣренъ по отношение на човѣшкия умъ и на човѣшкото сърце, както и по отношение на всички живи сѫщества въ природата. Запримѣръ, когато пренесете едно растение отъ едно мѣсто на друго, докато се аклиматизира, то боледува. Значи, то минава презъ чужда територия. Много отъ съвременнитѣ хора, които признаватъ сѫществуването само на физическия свѣтъ, сѫ толкова издребнѣли, толкова изтъркали, че казватъ, какво човѣкъ не трѣбва да се занимава съ нѣкакви високи идеали. Питамъ: тогава съ какво трѣбва да се занимаватъ хората? Тѣ казватъ, че трѣбва да се занимаватъ съ въпроси отъ физическия свѣтъ, който единственъ е реаленъ свѣтъ. Такива хора сѫ въ положението на търговци отъ „битъ-пазаръ,“ които иматъ за цель да купуватъ стари стоки, колкото може по-евтино, да ги изчистятъ и поправятъ добре, и после да ги продаватъ, колкото може по-скѫпо. Казвамъ: както и да поправяте старото, въ края на краищата, то пакъ си остава вехтория. Днесъ много европейски платове сѫ изтъкани все отъ такива вехтории, и не се минава година, тѣ вече сѫ протрити. Много съвременни книги сѫ написани все отъ такива вехтории. Запримѣръ, една отъ тия стари, изтъркани фрази е следната: Човѣкъ трѣбва да вѣрва въ Бога! — Въ кой Богъ? Тази дума днесъ е много неопредѣлена, тя е изгубила своето първично значение. Като говоря за Бога, азъ нѣмамъ предъ видъ онзи Богъ, когото съвременнитѣ хора разбиратъ. Какво сѫ направили тѣ за своя Богъ? Нѣкой беденъ отива при единъ банкеръ, но последниятъ веднага извиква: Изпѫдете този навънъ! После, той отива при нѣкой сиромахъ, който веднага започва да се оплаква, че нѣма петь пари въ джоба си, не може да го приеме. Най-после, той отива при единъ свещеникъ, който бърза да го посъветва: Вѣрвай въ Бога, и положението ти ще се подобри! Ако следъ всичко това анализираме вѣрата на съвременнитѣ хора, ще видимъ, че тѣ нѣматъ онази положителна, абсолютна вѣра, която издържа на всички изпитания. Тѣ вѣрватъ въ нѣкакъвъ Богъ, когото сами не познаватъ. Свещеници, учители, лѣкари и много други хора вѣрватъ въ Бога, но ако се докоснете до джоба имъ, или ако имъ покажете нѣколко златни монети, всичката имъ вѣра пропада. Жената готви, мѣси хлѣбъ на мѫжа си, защото вѣрва, че той ще ѝ купи нѣщо. Това не сѫ идеи, но отношения само. Това не е никакво развитие, но натрупване само. Ако хората продължаватъ да вървятъ по този пѫть, въ който сѫ тръгнали, тѣ ще се намѣрятъ въ положението на мързеливата жена, за която се говори въ една отъ нашитѣ приказки. Тя била млада, красива мома, отъ знатенъ, голѣмъ родъ, но забележителна между селянитѣ съ голѣмия си мързелъ. По едно време тя се омѫжила, но и при това положение пакъ си останала мързелива, нищо не работила. Мѫжъ ѝ често казвалъ: Жена, трѣбва да работишъ, защото скоро ще оголѣемъ, ще се окѫсаме. — Ти не се безпокой! Обаче, въ скоро врѣме думитѣ на мѫжа се сбѫднали. Дошло време да се жени братъ ѝ. И тѣ били поканени на сватбата, но какъ ще отидатъ? Дрехи нѣмали, нѣмало съ какво да се облѣкатъ. Жената била хитра и досѣтлива. Тя намислила следното нѣщо, което съобщила и на мѫжа си: Слушай, ти впрегни колата и да тръгнемъ за село, при майка ми. Като дойдемъ до началото на селото, азъ ще остана въ колата, а ти ще отидешъ при майка ми, ще поискашъ нови дрехи за мене и ще ми ги донесешъ, да се облѣка. Мѫжътъ се съгласилъ съ нейното предложение. Обаче, като наближили селото, той решилъ да се пошегува малко съ жена си, да ѝ устрои нѣщо, което да я вразуми: спрѣлъ колата и тръгналъ пешъ къмъ селото, а жена му се скрила въ единъ голѣмъ кюпъ въ колата и останала тамъ да чака, докато мѫжътъ ѝ донесе новитѣ дрехи. Като стигналъ въ кѫщата на баба си, бабата веднага го запитала: Де е дъщеря ми? — А, тя не е толкова проста, да дойде сама тукъ. Каза ми, че ще дойде на сватбата, само ако излѣзатъ девери и зълви, съ музика и пѣсни, да я посрещнатъ. Тя чака въ началото на селото да я посрещнатъ тържествено, иначе, нѣма да дойде на сватбата, ще се върне назадъ.— Вижъ, каква била моята дъщеря! Току тъй не дохожда. Тръгнали всички сватбари, съ тѫпани и зурли, съ пѣсни, веселби да посрещатъ сестрата на младоженика. Като чула отдалечъ музики и пѣсни, като видѣла толкова хора да отиватъ къмъ нея, жената изкочила веднага отъ кюпа и хукнала къмъ дома си. Като не я намѣрили въ колата, сватбаритѣ се върнали въ селото и направили сватбата и безъ зълвата. Вечерьта, като се върналъ дома си, мѫжътъ започналъ да вика жена си, но тя не се обадила. Влѣзълъ вѫтре, и какво да види? Жена му седнала въ единъ ѫгълъ на стаята, засрамена, съ хурка и кѫделя въ рѫка и преде, очи не вдига отъ работата. — Ела, жена, да ядемъ! Не, каша на рамо! Нѣмамъ време за ядене. Казвамъ: страшно е положението на съвременнитѣ хора! Защо? Защото, кюпътъ, въ който сѫ влѣзли, единъ день ще се счупи, и тѣ ще излѣзатъ отъ него голи и засрамени. Тогава, какво се изисква отъ тия хора? Новъ, устойчивъ моралъ. Ако и за въ бѫдеще останатъ съ сегашния моралъ, тѣ постоянно ще се разколебаватъ: днесъ ще вѣрватъ, утре нѣма да вѣрватъ. Сегашнитѣ хора мислятъ, че невидимиятъ свѣтъ, съ своя редъ и порядъкъ, мяза на тѣхния. Не, този свѣтъ не е като свѣта, въ който хората на земята живѣятъ. Тамъ има вѣчно растене, тамъ има съвършена красота, тамъ има абсолютенъ моралъ и непоколебима вѣра. „Кажи само речь, и ще оздравѣе момчето ми!“ Тѣзи думи показватъ силата на човѣшката речь, както и силата на човѣшката мисъль. Само онзи може да каже една дума, която да има сила и мощь въ себе си, който разбира законитѣ на природата. Всѣки може да каже една дума, но ако тази дума се придружава съ велика мисъль, съ сила въ себе си, тя е Божия дума. Когато Мойсей бѣше въ пустинята, дето пасѣше овце, той видѣ, че кѫпината гори и чу гласъ, който му казваше: „Събуй обущата си, защото мѣстото, на което седишъ, е свето!“ Сила имаха тия думи! Какво означава събуването? Събуването подразбира процесъ на растене. Когато семето започне да израства, то първо се съблича. Значи, въ събличането, въ събуването се включва процесъ на растене, на развитие. Мойсей бѣше виденъ адептъ, разполагаше съ всичкото знание на Египетъ, съ египетската мѫдрость, но не разбра значението на тѣзи думи и ги прие въ букваленъ смисълъ, затова събу обущата си и остана босъ при къпината. Защо човѣкъ трѣбва да се събува? За да влѣзе въ връзка съ невидимия свѣтъ и да възприеме оттамъ Божията Любовь, Божията благодать. Докато е съ обуща, той ще бѫде изолиранъ отъ този свѣтъ, безъ да възприема неговитѣ сили и влияния. Що е благодатьта Божия? Благодатьта представя благоприятнитѣ условия за животъ, за работа, за растене и развиване. Нѣкои казватъ, че по благодать човѣкъ може да се спаси. Не, по благодать човѣкъ расте само, но не се спасява. Следъ като човѣкъ мине презъ много вѣрвания, най-после по благодать му се даватъ велики условия, т. е. особени материали, особени сили за развиване на ума и сърцето му, за да почне да расте. Само при това положение, Божественото въ човѣка ще проговори: „Събуй обущата си!“ Богъ каза на Мойсея: „Чухъ воплитѣ и страданията на моя народъ, и затова решихъ да те изпратя при фараона, да искашъ неговото освобождение. Като го освободишъ отъ тежкото робство, ти ще му покажешъ, по какъвъ начинъ може да расте.“ До това време евреитѣ правѣха кирпичи, тухли на египтянитѣ. Тѣ събираха слама, която бѣше нужна за правене на кирпичитѣ. Питамъ: има ли растене въ събирането на слама? Ако нѣкой студентъ по цѣлъ день ходи да събира материалъ, т. е. слама, кой какво казалъ, и отъ него прави разни комбинации, т. е. кирпичи на египтянитѣ, какво е придобилъ отъ това знание? Истинско знание е само онова, което умътъ може правилно да възприеме и асимилира, за да стане полезна храна на човѣка. Когато мозъкътъ на човѣка възприема истинското знание, въ него едновременно се извършватъ два процеса на разширяване: единиятъ процесъ се отличава съ отдѣляне на топлина, а другиятъ — съ отдѣляне на свѣтлина. И двата заедно пъкъ указватъ влияние върху човѣшкото съзнание, което започва да разбира нѣщата ясно. И тъй, отъ това гледище, всѣки човѣкъ трѣбва да изучава общия животъ, както и своя частенъ животъ. Той трѣбва да знае, при условията, при които живѣе, какво може да излѣзе отъ него, за какво е способенъ и по какви пѫтища може да постигне своитѣ желания. Какво правятъ хората днесъ? Нѣкой младъ човѣкъ свършва университетъ, и първата му работа е да иска служба. Той подава заявление до нѣкой министъръ: Господинъ Министре, учтиво Ви моля да ме назначите на нѣкаква служба изъ Вашето ведомство. Свършилъ съмъ еди-каква си специалность. Ученикъ иска да постѫпи въ нѣкоя гимназия и подава заявление: Господинъ Директоре, най-учтиво моля да бѫда приетъ за ученикъ въ Вашата гимназия. Слуга иска да постѫпи въ нѣкое учреждение, и той подава заявление до началника на това учреждение. Всички се молятъ да получатъ нѣкаква служба. Като получатъ известна служба, тѣ заематъ мѣстата си и започватъ да работятъ. Това не е процесъ на растене, но процесъ на слугуване. Какво означава думата слугуване? Може да се слугува само на здравия, на разумния човѣкъ. Това всички хора трѣбва да знаятъ! Споредъ законитѣ на великата природа, човѣкъ може да служи само на Бога. Защо? Защото Той е най-силниятъ, най-разумниятъ, най-благиятъ, най-великиятъ. Хората смѣсватъ думата служене съ помагане. Запримѣръ, на болния може да се помага, но не може да се служи. Нѣкой казва, че иска да служи на болни хора. Ако иска да помогне на нѣкой боленъ, той по никой начинъ не трѣбва да му слугува. Щомъ видите нѣкой боленъ, накарайте го той да слугува на здравия. Ако искате да знаете, защо днесъ има толкова болни хора въ свѣта, трѣбва да имате предъ видъ следното обстоятелство: докато здравитѣ хора служатъ на болнитѣ, винаги ще има болни хора въ свѣта. Засега ученитѣ слугуватъ на невежитѣ, добритѣ — на лошитѣ, здравитѣ — на болнитѣ, но това е кривъ начинъ на действие. Това не е въ реда на нѣщата. Тъй щото, кажете ли, че трѣбва да слугувате, азъ подразбирамъ слугуване на разумния човѣкъ. „Не съмъ достоенъ да влѣзешъ подъ стрѣхата ми, но кажи само речь, и ще оздравѣе момчето ми.“ Това значи: Не съмъ достоенъ още за Твоето учение. За въ бѫдеще ще Го имамъ предъ видъ, но сега, кажи само речь, и ще оздравѣе момчето ми. Азъ вѣрвамъ въ силата на Твоитѣ думи. И почуди се Христосъ и рече: „Нито въ Израиля не съмъ намѣрилъ толкова вѣра.“ Абсолютната вѣра е свързана съ онзи великъ законъ, който предсказва бѫдещето. Днесъ има редъ науки, които предсказватъ бѫдещето на хората. Всички майки и бащи трѣбва да познаватъ тѣзи науки, да ги изучаватъ, за да могатъ да опредѣлятъ способноститѣ и дарбитѣ на своитѣ деца, да знаятъ, какво може да излѣзе отъ тѣхъ. И родителитѣ трѣбва да познаватъ тѣзи науки, а сѫщо тъй, и синоветѣ, и дъщеритѣ трѣбва да ги познаватъ, да се занимаватъ съ тѣхъ. Ще кажете: Какво да правимъ ние, които не сме запознати съ тѣзи науки? — Това се отнася до младото поколѣние, както и до всички ония, които искатъ да растатъ, били тѣ млади или стари. Не е въпросътъ, какви сте били въ миналото; важно е, какво можете да направите сега. Всички хора иматъ въ себе си редъ дарби и способности, които сѫ въ спяще състояние. Тѣ трѣбва да работятъ, да ги развиятъ. Много хора умиратъ, безъ да сѫ засегнали тия свои дарби и способности. Тѣ умиратъ, безъ да знаятъ, какви богатства сѫ носили въ себе си. За да събуди дарбитѣ и способноститѣ на хората, разумниятъ свѣтъ ги поставя на голѣми страдания и мѫчнотии. Въ това отношение, страданията представятъ очистително срѣдство за човѣчеството. Страданията идатъ, като условие за развиване на човѣшкия умъ, за пробуждане на човѣшкото съзнание. Умътъ на човѣка се развива само при голѣми мѫчнотии и страдания. По този случай, българитѣ употрѣбяватъ поговорката: „Накарай дявола на работа, т. е. тури го на тѣсно, и той ще те научи, какво да правишъ.“ Какво виждаме днесъ въ свѣта? — Точно обратното. Съвременнитѣ хора искатъ синоветѣ и дъщеритѣ имъ да бѫдатъ добри, умни, да бѫдатъ истински християни, а при това търсятъ охолния животъ, да прекарватъ като рентиери. Това е несъвмѣстимо съ Божиитѣ закони. Умниятъ, добриятъ човѣкъ е подобенъ на птица. Съ мисъльта си той може да пѫтува навсѣкѫде. Неговата мисъль се движи съ бързината на свѣтлината. Ако мисъльта на обикновения ученъ се движи съ скоростьта на най-бързия тренъ, той ще стигне до слънцето за 200 години. Обаче, ако умниятъ, добриятъ човѣкъ реши да направи разходка до слънцето, той ще пристигне тамъ само за осемь минути. Тъй щото, работата, която сегашнитѣ учени извършватъ за 200 години, умнитѣ, добритѣ хора я свършватъ за осемь минути. Като изследватъ различнитѣ микроби, ученитѣ казватъ: Знаете ли, какво нѣщо сѫ тия малки микроби, които ние изучаваме? Казвамъ: какво особено има въ тия микроби? Всѣки човѣкъ е миналъ презъ формитѣ на микробитѣ, на растенията, на животнитѣ, докато най-после е дошълъ до човѣшката форма. Следователно, всички тия форми сѫ въ него. Достатъчно е той да се концентрира, за да проследи въ себе си развитието на всички живи форми въ природата, като започне отъ най-малкитѣ и свърши до най-голѣмитѣ. При това положение, не е нужно човѣкъ да изучава тия форми външно. Всѣки може да направи този опитъ, но при условие, да се освободи отъ своя критически умъ. Казвате: Значи, човѣкъ не трѣбва да мисли. Не, логика се изисква отъ човѣка, и то Божествена логика! Кои нѣща наричаме логични? Възможнитѣ нѣща сѫ логични, а невъзможнитѣ — нелогични. Всѣко нѣщо, което може да стане, не само че е вѣроятно, но още е и възможно. Въ свѣта има много вѣроятности, има и много възможности. Въ всѣки даденъ случай, обаче, човѣкъ трѣбва да разбира процеса на растенето, което бива външно и вѫтрешно. Освенъ външниятъ и вѫтрешниятъ процесъ на растене, има процесъ и на почивка. Запримѣръ, когато нѣкоя мисъль престане да се развива, това не показва, че умътъ е спрѣлъ своята функция, но умствениятъ процесъ, т. е. соковетѣ на мисъльта временно сѫ се съсрѣдоточили въ сърцето, т. е. въ чувствата на човѣка. Въ развитието си, сърцето и умътъ трѣбва да вървятъ паралелно, но ако при това положение даже сърцето е достигнало своята най-висока точка, неговата деятелность минава въ ума. Казватъ за нѣкой човѣкъ, че е студенъ. Този човѣкъ не е студенъ, но въ него се извършва външенъ процесъ на растене, вследствие на което образуваната топлина при този процесъ се разнася изъ пространството и не се усѣща. Когато казватъ, че нѣкой човѣкъ е горещъ, това показва, че въ него се извършва вѫтрешенъ процесъ на растене, вследствие на което образуваната топлина се задържа въ самия него. Значи, първиятъ човѣкъ расте умствено, а вториятъ — сърдечно. Едновременно човѣкъ расте въ сърцето и въ ума си, т. е. въ чувствата и въ мислитѣ си. Когато расте сърдечно, той развива добродетели, които съграждатъ характера му. Когато расте умствено, той развива своитѣ дарби и способности. Сърдечнитѣ материали сѫ едни, умственитѣ — други, но разумниятъ човѣкъ, който разбира законитѣ на природата, изважда и еднитѣ, и другитѣ отъ свѣтлината. Съвременната наука е дошла до положение да разлага свѣтлината на седемь различни цвѣта или краски, но свѣтлината съдържа въ себе си още и 12 течения, отъ 12 различни извори. Значи, свѣтлината е съставена отъ 12 вида материя, необходима за създаване на човѣшкитѣ добродетели. Запримѣръ, който иска да бѫде милосърденъ, той трѣбва да извлѣче отъ свѣтлината точно тази материя, която е необходима за съграждане на милосърдието. За съграждането на известна добродетель се изисква и съответна материя. Това може да постигне само онзи, който разбира законитѣ на свѣтлината. Иначе, лесно е да се каже, че слънчевата свѣтлина се състои отъ седемь цвѣта; лесно е да се каже, че земята се движи, слънцето се движи, но това още не е наука. Както слънчевиятъ лѫчъ е сложенъ, сѫщо така сложни процеси сѫ и движението на слънцето, на земята. Земята, напримѣръ, е обвита съ 12 обрѫчи или сфери, които представятъ особенъ родъ трансформатори на слънчевата енергия. Всѣки обрѫчъ пречупва свѣтлината по свой специфиченъ начинъ. Това показва, че тия 12 обрѫчи не сѫ въ едно и сѫщо положение. Сѫщевременно всѣки обрѫчъ е направенъ отъ особена материя, много тънка, презъ която проникватъ съответни за нея сили. Тия сили пъкъ сѫ свързани съ възвишени свѣтове, които работятъ върху хората, както и върху всички живи сѫщества. Чувствителниятъ човѣкъ долавя тия влияния върху себе си. За да разберете добре тия 12 течения, както и тѣхната посока и движение, трѣбва да имате на разположение редъ картини, като на кинематографъ. Ако червениятъ цвѣтъ, нареченъ отъ астролозитѣ марсовъ цвѣтъ, влияе въ голѣма степень върху нѣкой човѣкъ, той ще се проявява по особенъ начинъ. Какво представя червениятъ цвѣтъ? Той е цвѣтъ на страститѣ, т. е. влиянието на страститѣ върху човѣка. Когато Марсъ е въ неблагоприятно съчетание съ Сатурна, тогава се явяватъ такива стечения на обстоятелствата, при които човѣкъ, лишенъ отъ опитность и разбиране, може да постави главата си между тѣхъ, както мишката туря главата си въ капана. Много хора попадатъ въ тия неблагоприятни условия, както нѣкои апаши — въ рѫцетѣ на полицията. Единъ отъ апашитѣ въ Америка слушалъ да се говори за грамаднитѣ богатства на единъ американски милиардеръ и решилъ единъ день да отиде въ дома му, подъ нѣкакъвъ особенъ предлогъ, да се опита, не би ли могълъ да задигне нѣщо отъ него. Милиардерътъ схваналъ намѣрението на този апашъ и намислилъ да го изненада по особенъ начинъ, да му даде добъръ урокъ. Той му посочилъ два златни цилиндъра и му казалъ: Хвани тия цилиндри! Тѣ ще те ползуватъ, защото сѫ отъ чисто злато. Апашътъ хваналъ цилиндритѣ съ дветѣ си рѫце, а милиардерътъ, презъ това време, ги скачилъ съ електрическа батерия. Апашътъ започналъ да се свива ту на една, ту на друга страна, да прави разни конвулсии. Милиардерътъ го запиталъ: Ще отивашъ ли другъ пѫть при такива хора, като мене, съ намѣрение да ги обирашъ? — Моля ви се, пуснете ме! Втори пѫть нѣма да помисля подобно нѣщо. Сега, и азъ ще задамъ въпроса: ученъ човѣкъ обира ли се? Онзи, когото могатъ да обератъ, или да излъжатъ, не е ученъ човѣкъ. Онзи, когото могатъ да обератъ, да излъжатъ, не е мораленъ човѣкъ. Срещате човѣкъ, който нѣма никакъвъ моралъ въ себе си, а се възмущава, че нѣмало добри, морални хора въ свѣта. Така не се говори. Всички трѣбва да знаете, че земята е мѣсто за учене, за правене на опити. Земята е училище, въ което има ученици, но не и учени хора. Тя е нѣщо подобно на университетитѣ. Ако отидете въ нѣкой университетъ презъ учебната година, ще видите, че той е пъленъ съ студенти. Обаче, отидете ли презъ ваканцията, университететъ ще бѫде празенъ. Де сѫ студентитѣ презъ това време? Тѣ сѫ отишли по домоветѣ си. По сѫщия начинъ, като си лѣгате вечерь, и вие напущате училището, т. е. земята, и отивате по домоветѣ си. Всѣки човѣкъ е дошълъ въ този университетъ да се учи. Той е времененъ университетъ. Като прекара въ него отъ 1 — 120 години най-много, той го напуща и отива въ своя домъ, при баща си и майка си, да имъ покаже, какво е научилъ. Привилегия е за човѣка, ако той може да прекара на земята цѣли 120 години, колкото най-много му е опредѣлено днесъ да живѣе. Като говоря тия нѣща, мнозина не вѣрватъ въ тѣхъ и казватъ: Това сѫ хипотези, недоказани истини. Като говорите на слѣпия човѣкъ за свѣтлината, и той ще каже, че това е хипотеза. Обаче, за онзи, който вижда, който не е слѣпъ, свѣтлината не е хипотеза. Нужно ли е да дойде при васъ нѣкой ученъ да ви доказва, че свѣтлината имала толкова билиона трептения въ секунда, за да повѣрвате въ нея? Какво нѣщо е свѣтлината, какъ се разпространява, отъ колко цвѣта се състои и редъ още научни положения, могатъ да се даватъ само на слѣпия, а той да седи и да слуша, но онзи, който има здрави очи, не се нуждае отъ тѣзи обяснения. Достатъчно е той да отвори очитѣ си само и да види вече и свѣтлината, както и всичко онова, което тя разкрива предъ неговия погледъ. Казвамъ: има единъ начинъ за виждане на нѣщата, съвсемъ различенъ отъ вашия. Ако можете да се ползувате отъ него, ще видите, че това, което говоря, не е хипотеза, но действителность. Като се срещате, вие се поусмихвате малко, отваряте очитѣ си, навеждате малко главата си, после пакъ я дигате, поглеждате се направо въ очитѣ и мислите, че така ще се изучите. Има единъ красивъ начинъ за изучаване на хората, по-правиленъ отъ сегашния. Методътъ, съ който си служатъ съвременнитѣ хора, за да се изучаватъ едни други, не води къмъ правилни заключения. Запримѣръ, срещнете единъ човѣкъ, бутнете го малко, и той пада на земята. Вървите по-нататъкъ, виждате човѣкъ, падналъ на улицата. Този човѣкъ е падналъ, безъ да го бута нѣкой. Защо е падналъ тогава? Защото е билъ пиянъ. Който не знае причинитѣ за падането на тия двама души, казва, че и двамата сѫ пияни. Вѣрно ли е това заключение? — Не е вѣрно. То не почива на никакви научни данни. Първиятъ човѣкъ трѣбваше да бѫде уменъ, предвидливъ, да заобиколи оттукъ-оттамъ, да не се оставя на хората да го бутатъ. Умътъ му не е билъ концентриранъ, разсѣялъ се е нѣщо, и затова падналъ. Вториятъ пъкъ се подалъ на сърцето си, на желанието да пие, и той падналъ на земята. И първиятъ, и вториятъ си пукнали малко главитѣ. Значи, при две различни причини, имаме два еднакви резултата — падане и пукване на главата. Единиятъ ще каже, че другъ нѣкой го бутналъ, затова падналъ. Другиятъ ще каже, че билъ пиянъ, затова падналъ. Обаче, онзи, който гледа външно на нѣщата, той ще каже: За мене не сѫ важни причинитѣ на вашето падане; важно е, че се намирамъ предъ два съвършено еднакви резултати. Сега ще приведа другъ примѣръ. Срещамъ човѣкъ, който казва, че вѣрва въ Бога, но главата му е пукната малко. Срещамъ другъ, който не вѣрва въ Бога, но и неговата глава е пукната. Питамъ: каква полза отъ вѣрата на първия и отъ безвѣрието на втория, когато главитѣ и на двамата сѫ пукнати? Срещамъ други двама: единиятъ вѣрва въ Бога, но кракътъ му е парализиранъ. Другиятъ не вѣрва въ Бога, но и неговиятъ кракъ е парализиранъ. Събератъ се тия двама души и започватъ да се морализиратъ, кой отъ тѣхъ е на правия пѫть въ живота. За мене е важно да зная причината, защо и двамата сѫ болни. Причината е страхътъ. И двамата сѫ страхливи, вследствие на което не растатъ. Спри растенето въ човѣка, и парализията ще дойде; спри растенето въ човѣка, и престѫпленията ще дойдатъ. Следователно, всички болести, всички недоразумения, всички престѫпления между хората се дължатъ на спиране процеса на растенето въ тѣхъ. Мнозина подържатъ старитѣ учения въ живота, не приематъ нови учения. Казвамъ: свършено е вече съ старитѣ форми, съ старитѣ учения и възгледи! Тѣ не носятъ никакво откровение, въ тѣхъ нѣма никакво растене. Нѣкои отъ старитѣ учени подържатъ, че свѣтлината, че земята, че слънцето и днесъ сѫ такива, каквито сѫ били преди две хиляди години. Каквито сѫ били въ времето на нашитѣ дѣди такива сѫ и днесъ. — Не е така. Какво знаете вие за вашитѣ дѣди? Де сѫ дѣдитѣ ви днесъ? Ако ги срещнете на пѫтя, ще ги познаете ли? — Моятъ дѣдо бѣше съ голѣма, бѣла брада. — Знаете, ли преди всичко, какво значение има голѣмата брада въ кабалистиката? Въ Откровението е казано, че около престола на Бога седятъ 24 старци. Всѣки старецъ е представитель на една завършена епоха или раса. Значи, тия 24 старци показватъ, че отъ времето на Христа до днесъ сѫ се изминали цѣли 24 епохи. Въ бѫдещето Откровение, което новитѣ хора ще пишатъ, броятъ на старцитѣ ще се увеличи съ още единъ, ще бѫдатъ 25 старци. Какво ще кажете на това? Който се придържа въ буквата на нѣщата, той не може да допусне това нѣщо, но който се заема да пише новото Откровение, щомъ види, че старцитѣ сѫ 25 на брой, той казва истината. Това показва, че е станало растене, разширение на човѣшкитѣ души. Изобщо, въ цѣлото човѣчество е станало известно разширение, което говори, че всичко въ свѣта е подложено на растене, на развиване. Запримѣръ, днесъ хората сѫ по-голѣми оптимисти, отколкото сѫ били нѣкога. Днесъ иматъ по-голѣма вѣра, отколкото едно време. Вѣрата на съвременнитѣ хора е съ нѣколко градуса по-високо, отколкото въ миналото. „Кажи само речь, и ще оздравѣе момчето ми“. Азъ взимамъ момчето като символъ на човѣшкия умъ. Значи, стотникътъ се обръща къмъ Бога съ думитѣ: „Азъ, проявениятъ човѣкъ, Те моля да кажешъ на момчето ми, т. е. на моя умъ да мисли и да вѣрва. Щомъ му кажешъ това, той ще оздравѣе. И тогава нѣма азъ да му служа, но той ще ми служи. Сега човѣкъ служи на своя умъ, а не умътъ на човѣка. Остане ли ние да служимъ на нашия умъ, работата ни е свършена. Остане ли мѫжътъ да служи на жената, или жената на мѫжа, кѫщата ще отиде. Защо? Защото мѫжътъ и жената сѫ две равни сили, две равни величини. Въ този смисълъ, нито мѫжътъ може да слугува на жената, нито жената може да слугува на мѫжа. Какви трѣбва да бѫдатъ тогава новитѣ условия? — Служене на Бога. Само на Бога може да се служи! И тогава, първото положение, което се поставя за основа въ живота на разумния човѣкъ е следното: Внеси Любовьта въ себе си! По този начинъ мѫжътъ ще има вѣра въ жена си, нѣма да купува всѣки день, каквото ѝ е потрѣбно, но ще остави касата си отворена, да взима пари, колкото ѝ сѫ нужни. И жената, отъ своя страна, ще укаже пълно довѣрие на мѫжа си, ще го остави свободно да се проявява, както любовьта му диктува. Ако мѫжътъ или жената искатъ доброволно да си служатъ, това е другъ въпросъ. Но при това положение, нито мѫжътъ, нито жената ще се оплакватъ, че служатъ единъ на другъ. Който се оплаква, когато служи нѣкому, непременно трѣбва да му се плати. Идеални отношения трѣбва да се създадатъ между мѫже и жени, както и между всички хора, изобщо, Какво виждаме въ отношенията на съвременнитѣ хора? Като слугува цѣлъ день на мѫжа си, жената казва: Цѣла робиня станахъ на този мѫжъ! — Ами мѫжътъ не е ли робъ? Той пъкъ казва: Заробихъ се за тази жена! — Ами жената не е ли робиня? Въ съвременния животъ и мѫжетѣ, и женитѣ сѫ роби, вследствие на което момчето имъ боледува. Като заболѣе момчето имъ, жената казва на мѫжа си: Стояне, дошълъ е въ града ни единъ пророкъ, иди да му разкажешъ за нашето момче, дано оздравѣе. — Остави, жена, каквото даде Господъ, това ще стане. Всички хора казватъ: Каквото даде Господъ. Какво дава Господъ? — Момчето умира, и съ това комедията се свършва. Държавата се разсипа, и всичко около нея изчезва. Защо се разсипа държавата? Защото момчето ѝ умрѣ. Държавата уморява всички добри, разумни младежи, които ѝ служатъ, но тя трѣбва да плати за тѣхъ. Хората трѣбва да се превъзпитатъ въ духа на новото, ако искатъ да иматъ добри държави, добри държавници, добри граждани. Бащата трѣбва да даде свобода на сина си, но да му каже, че трѣбва да учи. При това, и той не трѣбва да се заробва за сина си. Когато отива на училище, синътъ не трѣбва да иска пари отъ баща си, но да остави на него, той самъ, доброволно, да го подържа. Когато синътъ свърши учението си, бащата не трѣбва да очаква на него: ако синътъ доброволно пожелае да гледа баща си, това е другъ въпросъ. Това сѫ максими, правила на новия моралъ, на новия животъ, къмъ който всички хора се стремятъ. Христосъ казва: „Нито въ Израиля не съмъ намѣрилъ толкова вѣра.“ Вѣрата е необходима на човѣка, като условие за растене. Само по този начинъ той ще разбере законитѣ, при които живѣе. По този начинъ той ще се освободи отъ заблужденията, които го спъватъ, и ще даде ходъ на окултнитѣ науки въ живота си. Въ англосаксонската раса, напримѣръ, окултнитѣ науки иматъ приложение почти въ всички области на живота. Американцитѣ, особено, използуватъ тия науки навсѣкѫде въ живота си. Ако нѣкое американско семейство иска да вземе слугиня въ дома си, завеждатъ слугинята при нѣкой френологъ и му плащатъ, колкото е необходимо, за да имъ каже предварително, дали тази слугиня ще имъ бѫде полезна. Когато нѣкой ученикъ иска да следва музикална школа, той отива при нѣкой френологъ, да се произнесе за неговитѣ музикални способности. Ако френологътъ каже, че този ученикъ е музикаленъ, тогава и учительтъ го приема за ученикъ. Иначе, той се залавя за друга работа, въ която ще има по-добри резултати. Затова, именно, работитѣ на американцитѣ вървятъ добре. Окултнитѣ науки идатъ днесъ да ни покажатъ, че ако разбираме законитѣ на природата и вървимъ съобразно тѣхъ, ще можемъ и най-неблагоприятнитѣ условия да превърнемъ въ благоприятни, и по този начинъ да подобримъ живота си. Преди всичко, човѣкъ трѣбва да развива въ себе си търпението. Материалитѣ, които сѫ необходими за развиване на търпението, сѫществуватъ въ природата, но човѣкъ трѣбва да знае, де да ги намѣри и какъ да ги използува. Това, което съвременнитѣ хора наричатъ търпение, не е истинско търпение; то е повече неволя. Който иска да му предамъ уроци по търпение, той трѣбва скѫпо да плати за тѣхъ. Всичко друго мога да проповѣдвамъ даромъ, но дойде ли до търпението, азъ обирамъ човѣка по всички правила. Следъ това ще го запитамъ, доволенъ ли е отъ този урокъ. Ако не е доволенъ, ще му върна паритѣ. Значи, ще давамъ и ще взимамъ. Търпението може да се уподоби на онази красива царска дъщеря, която била открадната отъ разбойници, съ цель да печелятъ отъ нея. Че била много красива, това не ги интересувало, но колко ще взематъ за нея, тази била тѣхната задача. Тѣ опредѣлили за нея десеть хиляди златни таланта. Започнали да се изреждатъ единъ следъ другъ млади, красиви момци, всѣки искалъ да я купи, но като чувалъ, че трѣбва да плати десеть хиляди златни таланта, въздъхвалъ си и се връщалъ наскърбенъ, че нѣмалъ толкова пари. Дойде единъ, погледне я — хубава, красива мома, но пари нѣма. Дойде втори, погледне я — влюби се въ нея, но въздъхне, нѣма толкова пари. Пита я: Не можешъ ли да избѣгашъ по нѣкакъвъ начинъ? — Не мога, пари искатъ за мене. Събиратъ се всички тия млади момци на едно мѣсто, разискватъ, търсятъ начинъ, какъ да я освободятъ, но нищо не помага. Разбойниците я хванали здраво и не я пущатъ. Само срещу десеть хиляди златни таланта могатъ да я освободятъ. Казвамъ: такова нѣщо е търпението. Десеть хиляди златни таланта трѣбва да платите, за да го придобиете. А това е възможно. Въ Писанието се говори за единъ слуга, който дължалъ на господаря си голѣма сума, и като не могълъ да я изплати, решилъ най-после да зароби живота си, но господарьтъ му простилъ дълговете и го освободилъ. Тъй щото, ако искате да придобиете търпение, трѣбва да платите за него десеть хиляди златни таланта. Не се придобива лесно търпение. Ако искате да придобиете знание, и за него трѣбва да платите десеть хиляди златни таланта. И знанието не се придобива лесно. Еквивалентни величини се изискватъ. Въ природата сѫществува единъ великъ законъ на равновесие. Човѣкъ не може да придобие и най-малкото благо, ако не даде за него нѣщо, съответно на неговата стойность. Ако не пожертвувате, ако не дадете отъ себе си нѣщо, еквивалентно на търпението, на знанието, природата никога нѣма да ви накичи съ тия вѣнци. Христосъ казва: „Нито въ Израиля не съмъ намѣрилъ толкова вѣра“. Това значи: Нито въ Израиля не съмъ намѣрилъ човѣкъ съ такъвъ умъ, като на този езичникъ. И по-нататъкъ Христосъ продължава: „Мнозина отъ изтокъ и отъ западъ ще дойдатъ и ще насѣдатъ въ Царството Божие“. „Ще дойдатъ и ще насѣдатъ“ — Христосъ говори за бѫдещето, понеже, споредъ индуската теория на прераждането, сегашнитѣ хора, както и тия на миналото, ще се преродятъ. Дали вие ще приемете тази теория, или не, това е другъ въпросъ. Важно е, че животътъ на земята продължава. Много пѫти е дохождалъ човѣкъ на земята, и много пѫти още има да дохожда. Защо? За да се реализира Великия Божественъ планъ. Онѣзи, които дойдатъ въ бѫдеще, тѣ ще насѣдатъ заедно съ Аврама. Аврамъ е билъ единъ отъ първостепеннитѣ адепти. А мързеливитѣ, догматицитѣ ще бѫдатъ изпѫдени навънъ. Както виждате, невежитѣ, както въ миналото, така и сега, страдатъ и търсятъ щастието си по болницитѣ. Онѣзи пъкъ, които сѫ достигнали известно развитие, трѣбва да се ползуватъ отъ знанието, което сѫ придобили на времето си, и къмъ което всѣки день прибавятъ по нѣщо ново. Сега ще ви дамъ следното правило: като ставате сутринь, проникнете се отъ онази абсолютна, положителна вѣра, каквато ималъ стотникътъ и си кажете: Господи, кажи само една дума, само една речь на момчето ми, т. е. на моя умъ, и то ще оздравѣе. Повѣрвате ли въ това, което казвате, нова свѣтлина ще дойде въ ума ви. Вие не сте опитвали силата на това правило. — Дали ще ни чуе Господъ? — Не е въпросътъ, дали Господъ ще ви чуе, или не, но вие трѣбва да направите този опитъ. Азъ мога да приведа редъ примѣри, да видите, какъ Богъ отговаря на молитвитѣ на хората, но не искамъ по този начинъ да ви убеждавамъ да вѣрвате. Не е въпросътъ на сила да заставямъ хората да вѣрватъ въ Бога, или да вѣрватъ на моитѣ думи. Азъ съмъ противъ всѣкакво насилие, и затова казвамъ: Ела и вижъ! Когато искамъ да убедя нѣкого да вѣрва въ Бога, нѣма да му говоря, че Богъ сѫществува, че Той е такъвъ, онакъвъ, но ще го поканя у дома си нагости и ще го угостя добре. На другия день пакъ ще го поканя, пакъ ще го угостя. Така ще продължавамъ цѣла година наредъ: ще го угощавамъ, ще се разговарямъ съ него приятелски, но за Бога нищо нѣма да говоря. Така разбирамъ азъ проявлението на Великия. Той не е нѣщо външно. Нѣма защо външно да се говори за Бога. Достатъчно е да живѣемъ въ Него и заради Него, за да Го проповѣдваме на хората. Нашиятъ животъ и външно, и вѫтрешно трѣбва да бѫде изразъ на Великата Божия Любовь. Когато нѣкой ме пита, има ли Богъ, или не, азъ ще му кажа: За себе си мога да ти говоря, колкото искашъ, но за Бога нищо не мога да ти кажа. — Защо? — Защото този въпросъ е личенъ, и всѣки трѣбва да го разреши за себе си. Нѣкой запиталъ Апостолъ Павла, какво трѣбва да прави, за да се спаси. Той му отговорилъ: „Повѣрвай и ще намѣришъ спасението въ себе си!“ Въ този смисълъ, всѣки може да се спаси, като разработи онова, което Богъ е вложилъ въ него. Мнозина се спиратъ върху стиха „Повѣрвай въ Господа Исуса Христа“ и го разглеждатъ буквално, като казватъ: Ако повѣрвашъ, ще бѫдешъ спасенъ; ако не повѣрвашъ, ще отидешъ въ дъното на ада. — Не е така. Ние виждаме днесъ, че и който вѣрва, и който не вѣрва, сѫ изложени на голѣми мъчения. Ето, хората вѣрватъ, но тѣхната вѣра не ги спасява. Това не е истинска вѣра. Това, което внася недоразумения, съмнения, обиди, огорчения между хората, не е вѣра. Истинската вѣра подразбира най-великото, най-възвишеното и благородното, което може да се прояви въ отношенията на хората. Наблюдавайте, каква голѣма вѣра има майката въ своето дете. То грѣши, прави пакости днесъ, утре, други день, но тя вѣрва въ него, прощава му и казва: Ще се изправи това дете. Има нѣщо хубаво, вложено въ неговата душа, познавамъ го азъ. И наистина, въ каквото вѣрва, това става. Защо? Защото въ ума, въ сърцето на тази майка нѣма сѣнка отъ съмнение и колебание. Тя вѣрва въ своя синъ или въ дъщеря си и казва: Отъ моето дете човѣкъ ще стане! Не се минава много време, и не само тя, но и другитѣ около нея виждатъ, че отъ детето ѝ човѣкъ е излѣзълъ. Обаче, има майки, които не вѣрватъ въ децата си и казватъ: Отъ моето дете нищо не може да излѣзе. И наистина, както мислятъ, така става. И тъй, не се съмнявайте въ възможноститѣ на човѣшката душа! Отъ всички хора ще излѣзе нѣщо, но време се изисква за това. И вие, като стотникътъ, трѣбва да придобиете такава положителна вѣра. Съвременниятъ свѣтъ минава презъ голѣма криза — и въ ума, и въ сърцето, и въ волята; за да се предпази отъ катастрофа, трѣбва да му дойде нѣкаква сила на помощь. Преди години, единъ американски машинистъ по треноветѣ полудѣлъ, т. е. изгубилъ равновесие на ума си, и въ единъ моментъ на щестлавие, той се качилъ на единъ тренъ и го пусналъ по една отъ линиитѣ, съ бързината на експреса. Въ една отъ близкитѣ станции видѣли, че експресътъ пристига отъ Чикаго, но се почудили, защо иде безъ никаква тарифа. Това внесло голѣмо смущение между персонала на тази станция, защото наскоро очаквали да мине експреса, и по този начинъ неизбѣжно предстояла катастрофа. Като видѣли, че машинистътъ на този тренъ развѣвалъ знаме и викалъ: „Да живѣе Америка!“ — тѣ разбрали, че иматъ работа съ болния машинистъ. Въ това време двама смѣли машинисти отъ тази станция се качили на другъ експресъ и дали най-бързъ ходъ на трена, за да стигнатъ болния машинистъ. Скоро успѣли да го стигнатъ. Единиятъ отъ тѣхъ се прехвърлилъ въ трена на лудия машинистъ, хваналъ го за рѫцетѣ и започналъ съ него усилена борба, която продължила половинъ часъ. Най-после той завързалъ здраво рѫцетѣ на болния машинистъ и го направилъ безопасенъ. Докато борбата продължавала, другиятъ машинистъ успѣлъ да спре и двата трена и разчистилъ пѫтя на експреса, който трѣбвало да мине следъ петь минути. Питамъ: какво ще стане съ васъ, ако и вашиятъ обективенъ умъ, като този лудъ машинистъ, развѣе знаме, пусне трена по линията и започне да вика „Да живѣе България!“ Какво ще стане и съ експреса? Значи, за да се избегнатъ катастрофитѣ, човѣкъ трѣбва да бѫде разуменъ. Казвате: Човѣщина се изисква! Човѣщината пъкъ е разумното начало, което трѣбва да вземе надмощие въ човѣка. Такъвъ човѣкъ ще може да живѣе и за Бога, ще може да живѣе и за общото благо. Само онзи може да живѣе за Бога, който носи любовьта въ себе си. Любовьта пъкъ е първото условие за реализиране на живота. Реализирането на живота подразбира постигане на нѣкакъвъ идеалъ. Кой е този идеалъ? Този идеалъ е Истината. Следователно, Любовьта е условие за реализиране на идеалитѣ въ живота. Единъ отъ мѫчно постижимитѣ идеали е Истината. Мѫдростьта пъкъ е главната цель въ живота. За постигане на всичко това, съзнанието на човѣка трѣбва да дойде въ помощь. Само по този начинъ той ще се домогне до положителното знание, което носи щастие. Има редъ учени въ Англия, въ Америка и другаде, на които е достатъчно да покажете само единия си пръстъ, презъ нѣкоя дупка, за да опишатъ съ най-голѣми подробности, не само характера ви, но и всичко онова, което предстои да се случи презъ цѣлия ви животъ. Ако отиде нѣкой търговецъ при единъ отъ тѣзи учени, той ще каже, дали търговията му ще върви добре, или не. Ако отиде при него нѣкой младъ момъкъ, който е намислилъ да се жени, той ще му каже, дали ще бѫде щастливъ въ женитбата си, или не; ако момата е болна отъ нѣкаква болесть, и това ще му каже. И каквото каже, това става. Ще кажете, че това е нѣкаква приказка отъ „Хиляда и една нощь“. Който не вѣрва, той може да провѣри думитѣ ми. Нека отиде въ Лондонъ при единъ отъ тѣзи учени, и ще види, дали говоря вѣрно, или не. Може би ще питате, какъ сѫ дошли тѣзи хора до такива познания. Наука е това! Тя почива на редъ наблюдения, правени върху лицето, главата, рѫката на човѣка. Тия наблюдения сѫ били придружавани съ редъ измѣрвания и изчисления, докато най-после се оформили въ положителна наука. Който владѣе тия науки, той може да предотврати, да се избави отъ много нещастия и страдания въ живота си, които, иначе, неизбѣжно биха го сполетѣли. Сега, въ съзнанието на хората се криятъ редъ причини, които спъватъ тѣхното растене. Растенията, въ това отношение, водятъ по-правиленъ животъ отъ хората, но ако днесъ и тѣ страдатъ, боледуватъ, това се дължи на хората, които не спазватъ природнитѣ закони. Тъй щото, растенията не боледуватъ по свои собствени причини, но вследствие неправилния, нечистия животъ на хората. Ако се качите на Витоша и оттамъ погледнете София, ще видите, че тя е заобиколена съ нечиста материя. Цѣлата атмосфера около София е пълна съ нечисти мисли. Това не е само въ София, но и въ всички по-голѣми европейски градове. — Какво трѣбва да се направи? — Трѣбва да дойдатъ повече добри хора, които да пречистятъ тази атмосфера. Какъ ще я пречистятъ? Съ добритѣ си мисли. Добритѣ мисли представятъ вентилации, съ които се дезинфекциратъ нечисти мѣста. И вие можете да направите такъвъ опитъ. Когато времето е вѣтровито, а небето — мрачно, мъгливо, съберете се 100 — 200 души на едно мѣсто, отправете своята свѣтла, чиста мисъль нагоре и наблюдавайте, какво ще стане. Нѣма да мине половинъ часъ, и небето ще почне да се изяснява, вѣтърътъ ще престане. Религиознитѣ хора трѣбва да правятъ такива опити, а не само да се събиратъ въ църквитѣ и тамъ да разискватъ, коя църква е по-права, кое вѣрую е истинно и т. н. Ако тия хора сѫ истински вѣрващи, нека по единия пръстъ само на нѣкой човѣкъ да опредѣлятъ неговия характеръ, неговия бѫдещъ животъ и т. н. Досега въ България е имало само една ясновидка, отъ Сливенъ, която имаше знание, подобно на тия учени въ Англия, въ Америка. На всѣки, който отиваше при нея, тя казваше вѣрни нѣща. Тя казваше, напримѣръ, кой какви дѣла има, какъ ще се разрешатъ тия дѣла, какво е материалното положение на човѣка, колко души сѫ въ даденъ домъ и т. н. Тя не гледаше на рѫцетѣ на хората, но туряше предъ себе си икони и така предсказваше. Като влѣзе между невежи хора, тя изгуби ясновидството си. Защо? Защото се намѣри въ положението на топло тѣло, поставено между нѣколко студени. Топлото тѣло непременно ще изгуби своята топлина. Следователно, всички съвременни хора се нуждаятъ отъ положително знание за човѣшкия животъ, отъ положително знание на законитѣ, по които става растенето. Тъй както сега живѣятъ хората, по никой начинъ тѣ не могатъ да се добератъ до това знание, до тази положителна наука. Преди всичко, нещастията, страданията, които сега сѫществуватъ, трѣбва да се премахнатъ. За тази цель учението на Христа трѣбва добре да се разбере и приложи. Христосъ не бѣше философъ, като съвременнитѣ философи, но Той внесе известни принципи, известни закони, които непременно трѣбва да се прилагатъ. Силата на тия принципи седи въ приложението. Безъ приложение тѣ нѣматъ резултати. По тази причина, именно, и до днесъ още християнството не се е подигнало като наука. На времето си още Христосъ не е изнесълъ цѣлата наука. Въ сравнение съ това, което носѣше на времето, Христосъ даде малко на тогавашнитѣ хора. Тѣ не бѣха готови още за много наука. Нѣкои отъ ученицитѣ запитваха Христа, защо не говори на хората направо, да Го разбератъ, но имъ говори въ притчи. Христосъ казваше, че не е време да имъ се говори открито. Обаче, на ученицитѣ си Христосъ е обяснявалъ много нѣща за живота, като имъ казвалъ, че за да разбератъ Неговото учение, тѣ трѣбва да минатъ презъ голѣмъ огънь, презъ голѣми изпитания. Само по този начинъ ще дойде новата епоха. Сега, всички трѣбва да кажете като Христа: „Отче, дойдохъ да изпълня Твоята воля, а не моята.“ Защо трѣбва да кажете така? Защото само Богъ върши всичко въ свѣта. Когато хората говорятъ за свѣтли, възвишени мисли, за доброто въ свѣта, тѣ трѣбва да знаятъ, че Богъ е единствениятъ, Който мисли, Който прави добро, Който сѫщевременно подтиква хората къмъ мисъль, къмъ правене на добро. Следователно, ако искате да имате добри резултати въ живота си, оставете Богъ да действува чрезъ васъ. Оставете настрана въпроситѣ, какво нѣщо е Първата Причина, какво сте вие, какво представятъ мѫжа и жената и т. н. Щомъ влѣзете въ свѣта на хармонията, тогава ще разберете тѣзи въпроси. Докато не влѣзете въ този свѣтъ, вие ще разглеждате, напримѣръ, мѫжа, като проява на ума, а жената, като проява на сърцето, обаче, това обяснение още не е пълно. Мѫжътъ и жената съставятъ две части на едно цѣло. Дветѣ части заедно съставятъ единъ човѣкъ, съ едно съзнание. Каквито противоречия и да възникватъ между мѫжъ и жена, въ края на краищата, тѣ сами ще се оправятъ. Азъ имахъ случай да видя, какъ мѫжъ и жена се каратъ. Това бѣше въ Варна. Мѫжътъ биеше жена си, а тя му казваше: Бий ме, колкото искашъ! И да ме убиешъ, азъ не искамъ да те видя. Въ това време влиза въ къщата имъ единъ тѣхенъ познатъ, и като вижда, че мѫжътъ бие жената, хвърля се върху него. Обаче, жената, отъ своя страна, се нахвърля върху гостенина и казва: Съ какво право се бъркашъ въ нашитѣ работи? Ние сме мѫжъ и жена, ще се караме, ще се биемъ и пакъ сами ще се примиримъ. Казвамъ: каквото и да говорите, както и да философствувате, мѫжътъ обича жена си, и жената обича мѫжа си. Тѣ могатъ да се каратъ, да се биятъ и пакъ ще се сприятелятъ. Такъвъ е днесъ човѣшкиятъ животъ. Ако влѣзете въ едно стадо отъ свине и ударите една отъ тѣхъ, колкото и да съ били разпръснати преди това, всички заедно ще хукнатъ да бѣгатъ. Сѫщото може да се каже и за хората: колкото да сѫ разединени външно, между тѣхъ сѫществува едно общо съзнание, което ги свързва. По сѫщия начинъ и Великиятъ Божественъ животъ действува между всички хора. Тази мисъль трѣбва да проникне въ съзнанието имъ, да внесе въ тѣхъ нова свѣтлина. Сега, всички трѣбва да правите опити съ свѣтлината, да знаете, за всѣки даденъ моментъ, въ кой цвѣтъ се намирате: дали въ червения, въ синия, въ жълтия, въ зеления и т. н. За васъ не е важно да живѣете въ краскитѣ, въ цвѣтоветѣ на свѣтлината, но въ енергиитѣ на тия цвѣтове. Цвѣтоветѣ указватъ пасивно действие върху човѣка, тѣ само го залъгватъ. Който иска да преобрази живота си, той трѣбва да се свърже съ самата свѣтлина, да се ползува отъ нейнитѣ енергии. Казватъ за нѣкои, че се кланяли на слънцето. Кой не се кланя на слънцето? Отъ памти-вѣка още хората сѫ се кланяли на слънцето, като източникъ на енергия. Кой не е излагалъ гърба си на слънчевитѣ лѫчи? Не, съвременнитѣ хора не сѫ глупави да се кланятъ на слънцето. Въпросътъ седи другояче: Слънцето е богата каса, която всѣки може да използува. Следователно, ако Богъ е внесълъ известно благо въ слънцето, всѣки човѣкъ има право да се ползува отъ това богатство въ видъ на топлина и свѣтлина. Въ това отношение, всѣки може да прави опити. Ако нѣкой земледѣлецъ има десеть декара земя и може така да концентрира мисъльта си къмъ слънцето, че да отправи енергията му къмъ земята си, по този начинъ тя ще се оплодотвори много по-добре, ще даде по-добри резултати, отколкото, ако би я наторявалъ. Умниятъ човѣкъ може да натори нивата си съ своята мисъль само много по-добре, отколкото, ако би я наторявалъ по физически начинъ, съ нѣкакви соли, или съ други нѣкакви срѣдства. Казвате: Щомъ е така, нека човѣкъ се опита да насоли боба си, напримѣръ, съ своята мисъль. — И това е възможно. За едни хора е невъзможно, а за други — възможно. Мисъльта е сила, която твори. Следователно, каквото човѣкъ мисли, това става. Тъй щото, съ мисъльта си земледѣлецътъ може да привлѣче слънчевата енергия и да я препрати на нивата си, отдето растенията ще я използуватъ. Поколебае ли се въ силата на мисъльта си, всичко е изгубено. Щомъ правите такъвъ опитъ, не разправяйте на хората, какво мислите да вършите, но отправете молбата си къмъ Бога, и като успѣете въ опита си, ще Му благодарите. И тъй, лесниятъ пѫть въ живота седи въ служене на Бога. Служенето на Бога пъкъ подразбива възприемане и предаване на Божията Любовь, въ която влизатъ два разумни елемента: свѣтлина и растене за душата. Всички хора сега се намиратъ предъ голѣми мѫчнотии, и като слушатъ да се говори за Божията Любовь, казватъ: Тия работи сега не ни интересуватъ. — Трѣбва да се интересувате отъ Божията Любовь, защото нѣма да мине много време, и вие ще се натъкнете на голѣми мѫчнотии, въ които тази Любовь само ще ви помогне. Тогава спомнете си моитѣ думи и използувайте силата на мисъльта си не само за подобрение положението на вашитѣ ниви, но и за подобрението на вашия животъ. Колкото повече слънчева енергия приемате въ себе си, толкова по-голѣма мекота и магнетичность ще се развие въ васъ. И тогава, въ който домъ влѣзете, всички ще ви обичатъ. Защо ще ви обичатъ хората? Защото, съ влизането си въ нѣкой домъ, работитѣ на този домъ тръгватъ добре. Българитѣ вѣрватъ въ „полѣзване.“ И наистина, такива хора носятъ нѣщо хубаво въ себе си. Тѣ сѫ добри, чистосърдечни, въ всичко вѣрватъ. Азъ наричамъ тѣзи хора „разумни деца.“ Бѫдете и вие като тѣзи разумни деца! Каквото и да ви се случи презъ деня, кажете си: Господъ е добъръ, Той ще превърне всичко въ добро. За тази цель и отъ човѣка се изисква любовь. Ама времето било облачно, дъждъ валѣло, буря имало, хората се карали помежду си — нищо отъ това. Вие ще отправите ума си къмъ Божествения свѣтъ. Веднъжъ признавате сѫществуването на този свѣтъ, вие трѣбва да приемете, че за да ставатъ тия нѣща въ свѣта, за да има толкова страдания, нещастия, има нѣкакви разумни причини, които само Богъ знае. Щомъ приемете това положение, всички трѣбва да се спретнете на работа на Божията нива. „Кажи само речь, и ще оздравѣе момчето ми.“ Какво отговори Христосъ на стотника? —Да бѫде споредъ вѣрата ти! На всички, които вѣрватъ, и които не вѣрватъ, и азъ казвамъ: Обърнете се къмъ Господа и помолете Го да помогне на момчето ви да оздравѣе. Щомъ оздравѣе момчето ви, вие ще прославите Господа, и работитѣ ви ще тръгнатъ напредъ. Силна, мощна е Божията дума! Когато Богъ каже само една дума, момчето ви ще оздравѣе. Имайте вѣра, като тази на стотника. Положителна вѣра се иска отъ всички хора. Тази вѣра води къмъ великата наука, съ която трѣбва да започне по-нататъшната работа. За усилване на вѣрата трѣбва да започнете съ микроскопически опити, които следъ десеть месеца ще дадатъ малки резултати, а следъ десеть години — по-голѣми. Тогава ще забележите подобрение въ здравето си, въ умственото и въ духовното си развитие, а сѫщо така и подобрение въ цѣлия ви домъ. Жената, децата ви сѫщо така ще бѫдатъ по-здрави, по-весели, по-добри и разумни. Това значи да служи човѣкъ на Бога! Този е пѫтьтъ къмъ постижения. „Кажи само речь, и ще оздравѣе момчето ми.“ Желая всички да имате тази положителна вѣра, че като се обърнете къмъ Христа съ тѣзи думи, и Той да каже: „Нито въ Израиля не съмъ намѣрилъ толкова вѣра.“ 12. Беседа отъ Учителя, държана на 27 ноември, 1927 г. София. — Изгрѣвъ,
×
×
  • Създай нов...